Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Вчера стигнахме до § 34:
“§ 34. Правилниците и наредбите, предвидени с този закон, се издават в срок три месеца от влизането му в сила.”
Това е подобрената редакция на комисията за § 34, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте § 34 според редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 30а:
“§ 30а. Министърът на труда и социалната политика и министърът на правосъдието осъществяват контрол върху изпълнението на задълженията по този кодекс от дирекциите “Социално подпомагане” и регионалните дирекции за социално подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на комисията не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложения § 30а от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35, който става § 31, комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 31. Указ № 1336 от 1986 г. за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте § 35 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 36 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да стане § 32 със следната редакция:
“§ 32. В чл. 50, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация се правят следните допълнения:
1. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “а в случаите на международно осиновяване – действителното място на раждане”.
2. В т. 3 след думите “не се попълва” се поставя точка и запетая и се добавя “когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват и данни за осиновителя”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 36 по номерацията на вносителя не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 37 комисията подкрепя текста на вносителя и параграфът става § 33:
”§ 33. В чл. 48 от Закона за българските документи за самоличност се създава ал. 3:
“(3) Паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване, се издава в срок три дни от датата на подаване на заявлението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли възражения по този параграф? Не виждам.
Моля ви, гласувайте този параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 34 със следната редакция:
“§ 34. В Закона за закрила на детето се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в ал. 1 т. 3 се отменя;
б) създава се нова ал. 2:
“(2) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.”
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
2. В чл. 17а, т. 4 цифрата “3” се заличава.
3. В чл. 43в, т. 5 думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
4. Създава се чл. 44а:
“Фонд “Подпомагане на деца
Чл. 44а. (1) Към министъра на правосъдието се създава фонд “Подпомагане на деца” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(2) Фонд “Подпомагане на деца” е юридическо лице със седалище София.
(3) Средствата за фонда по ал. 1 се набират от:
1. остатъка от държавните такси в размер 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;
2. държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс;
3. държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. дарения и завещания;
5. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Средствата на фонда се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които се взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Иван Иванов.


ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя предложение в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в § 34, т. 1 буква "а" да отпадне. По същество буква "а" означава, че в чл. 4 от Закона за закрила на детето, ал. 1 т. 3 се отменя. Това са мерките за защита на детето, които мерки са разписани и под т. 3 там е записано изрично, че мярка за закрила на детето се явява и осиновяването. Това е текст, който в Закона за закрила на детето беше включен само преди няколко месеца и, бих казал, след значителни дискусии. Смятам този текст за изключително важен, защото отпадането на осиновяването като мярка за закрила, ще доведе до сериозни негативни последици. Вписването на този текст, че осиновяването е мярка за закрила, означава, че за тези деца социалните работници са длъжни да търсят активно осиновители, докато в противен случай децата остават в съответните социални заведения за продължителен период, което е крайно нежелателно. И, второ, което според мен прозира в този текст, се улеснява преди всичко международното осиновяване, което за мен е неблагоприятна тенденция, ако съществуват условия – и това е съгласно Конвенцията на ООН за закрила на децата – те да се отглеждат и възпитават в страната.
По тази причина, господин председател, правя предложение, съгласно правилника, да се подложи на гласуване отпадането на § 34, т. 1, буква "а". Още повече, че Министерството на правосъдието като вносител не е поискало включването на тази точка. За мен е непонятно наистина, може би това ще бъде защитено в залата, защо комисията прави това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на колегата Иванов. Той изказа може би 99 процента от аргументите, които и аз щях да кажа в подкрепа на идентично предложение, а именно да отпадне подточка "а" от т. 1 на § 34. Аз също не знам по каква причина е попаднало това предложение като предложение на комисията. Съжалявам, че не съм присъствал на заседанието, когато е прието. Но наистина това предложение рискува отново да създаде проблеми във функционирането на Закона за закрила на детето, който неотдавна беше приет от това Народно събрание и специално този проблем беше дълго време дискутиран в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Бяха изслушани много аргументи и се изрази категорична позиция, становище и от страна на народните представители, и от страна на Министерството на труда и социалната политика, че осиновяването трябва да остане също като една от мерките за закрила на детето, а именно, за да бъдат подпомогнати усилията на социалните работници за това тази мярка да бъде приоритетна пред настаняването на децата в специализирани институции. Това е приоритет и за цялостната държавна политика по закрилата на децата, този процес вече е започнал. Това е един ангажимент на България за намаляване броя на институционализираните деца, тоест на децата, настанени в такива заведения.
Смятам, че това предложение не би следвало да бъде подкрепено, затова аз също поддържам предложението да отпадне подточка "а" на т. 1 на § 34. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз наистина не мога да разбера притеснението на колегите и сега ще обясня защо комисията е направила това предложение.
В Закона за закрила на детето заглавието на чл. 4 и на следващите след него е "Мерки за закрила". Всичко, което е включено в чл. 4, регламентира мерките за закрила. Това, което предлага комисията, е не да заличи осиновяването, ако то се разбира в аспекта на мярка за закрила, а дори да го изведе в специална ал. 2 на този чл. 4. Алинея 1 на чл. 4 не обозначава мерките на закрила, а само тези мерки, които се осъществяват по силата на Закона за закрила на детето. И точно в тази т. 3, за която колегите се притесняват, че предлагаме да се отмени, е записано, че осиновяването се осъществява по Семейния кодекс. Следователно, то не може да бъде сред изброените мерки, които се осъществяват по този закон. Но включено в чл. 4, който е озаглавен "Мерки за закрила" в специална ал. 2, подчертава именно особеното значение на осиновяването. Така че по същество нищо не е променено от смисъла, който беше на промените в Закона за закрила на детето. Според нас това е коректната редакция на текста.
И пак ще повторя – в т. 3 е посочено, че осиновяването се осъществява по Семейния кодекс. А ал. 1 на чл. 4 от Закона за закрила на детето визира мерките за закрила, които се осъществяват по Закона за закрила на детето. Никой не се съмнява и никой не твърди, че осиновяването е мярка за закрила, която не се осъществява по Закона за закрила на детето, а при условията и по реда на Семейния кодекс. И това е посочено в чл. 4, ал. 2. Така че на това основание аз не бих могла да подкрепя предложението, което колегите правят. Разбира се, господин председател, Вие ще го подложите на гласуване. Аз се опитах да защитя пред вас предложението, което е направила комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи?
За реплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Мингова, аз напълно съм съгласен с това, че в сега действащия текст на чл. 4, ал. 1 т. 3 наистина е упоменато, след дълги дискусии, че осиновяването се извършва съгласно Семейния кодекс. и това наистина е нормално, тъй като осиновяването наистина е предмет на уредба именно в Семейния кодекс. Но това не означава, че то не би следвало да намери място и като една от мерките за закрила в рамките на Закона за закрила на детето. Тъй като, както и Вие сама казахте, това наистина, освен всичко друго, е и една мярка за закрила на детето. Тоест мярка, която защитава в пълна степен правата на децата, правото на всяко дете да израсне в семейна среда с родители, които, особено при пълното осиновяване, законът е създал правната фикция, че са неговите кръвни родители.
Аз не смятам, че би имало някакво противоречие между Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, ако осиновяването фигурира в изброяването на всички останали мерки за закрила като мерки в Закона за закрила на детето. Още повече, че както Вие сама посочихте, изрично се упоменава, че цялостната уредба на тази мярка се намира в Семейния кодекс. Но това не означава, че органите, които са предвидени в Закона за закрила на детето, а именно дирекциите "Социално подпомагане", отделите за закрила на детето към Дирекцията за социално подпомагане, инспекторите, които предстои да бъдат назначени в регионалните дирекции за социално подпомагане, които ще имат за основна задача именно да контролират работата на тези отдели за закрила на детето към Дирекцията за социално подпомагане, няма да действат и съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето, където изрично са упоменати техните правомощия в тази област.
Именно от тази гледна точка поддържам предложението. Това с нищо няма да накърни Семейния кодекс. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Госпожа Мингова се отказва от дуплика.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Николаев Иванов и Четин Казак за отпадането от § 34 на буква “а” от т. 1.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 44, против 79, въздържали се 9.
При това положение предложението не е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване като апелирам към всички колеги, независимо в коя част на залата седят, да подкрепят направеното от нас предложение. Още един път подчертавам, че това е една от основните мерки, които са предвидени в Закона за закрила на детето. Тя беше приета след дълги дискусии, след дълги спорове между представителите на изпълнителната власт – Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика, и беше подкрепена от Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта, като намери място в Закона за закрила на детето.
Аз намирам за недопустимо сега, в такъв момент, когато приемаме Семейния кодекс, отново да се пипа нещо, по което е бил постигнат консенсус след толкова дълги дебати и в комисията, и между представителите на изпълнителната власт. Смятам за недопустимо вкарването на някакви промени в един закон, по който е бил постигнат консенсус тогава, когато той е бил обсъждан и приет.
Още един път приканвам колегите да подкрепят предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Николаев Иванов и Четин Казак.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 44, против 79, въздържали се 11.
Почти същият резултат – не се приема това предложение.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за § 34.
Моля, гласувайте!
Гласували 107 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 6.
Приема се.
Остава последният параграф, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 38. Параграфи 19 и 21 влизат в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник” на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителски права от 1980 г.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по последния параграф? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1, с което § 38 отпада, а с това всъщност приемаме на второ четене Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, за което ви благодаря.

Уважаеми народни представители, продължаваме с точка девета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Отново госпожа Мингова е на трибуната, за да представи доклада на Комисията по правни въпроси за второто четене на законопроекта, приет на първо четене на 11 април 2003 г.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Искам да направя едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приема се.
Поканете господин Ковачев в пленарната зала.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси за второ гласуване на “Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: По заглавието на законопроекта има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 1 има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията и гласи:
“Член 32 да се измени така:
“Чл. 32. Имоти или части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, установени с влязъл в сила подробен устройствен план, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение съгласно разпоредбите на тази глава.”
Предложение на господин Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията:
“В § 1 се прави следното изменение: в края на изречението след думата “обезщетение” се добавя текстът “или обезщетяване с друг равностоен имот”.
Комисията не подкрепя предложението.
Същото предложение е и на госпожа Кина Андреева и не е подкрепено от комисията:
“Параграф 1 се изменя и придобива следното съдържание: в чл. 32 след думите “равностойно парично” се добавят думите “или имотно”.
Същото предложение е и на господин Ляков и не е подкрепено от комисията:
“В § 1 след думата “план” текстът се променя така: “След предварително и равностойно имотно или парично обезщетение, определено по пазарни цени в момента на обезщетяване.”
По параграфа има предложение на народния представител Йордан Соколов, което в т. 1 е подкрепено от комисията, а предложението си по т. 2 той е оттеглил на заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. Член 32 се изменя така:
“Чл. 32. Имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 1.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Оттеглям моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го, благодаря. С това ме облекчавате.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 21, против 64, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 21, против 54, въздържали се 8.
Не се подкрепя.
Няма да подлагам на гласуване предложението на господин Соколов, тъй като е прието в едната си част, а в другата е оттеглено.
Преминавам към гласуване на предложението на народния представител Панайот Ляков, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 23, против 58, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
Госпожо Мингова, моля докладвайте § 2.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Преди това, ако ми позволите, бих искала да направя още едно процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта госпожа Златолина Мукова, както и госпожа Красимира Стоянова, която е директор на Правната дирекция в това министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Междувременно госпожа Мингова направи процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Приема се, поканете дамите в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 2 има предложение на госпожа Кина Андреева: в чл. 33 т. 1 да отпадне.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Маринчев:
В § 2 се правят следните изменения:
“1. Точка 1 се отменя.
2. В т. 2 след думата “устройствен” се поставя точка, а останалият текст отпада.”
Комисията не е подкрепила предложението, но всъщност то е подкрепено частично, ако ми позволите да направя това уточнение.
Има предложение на госпожа Шаклиян по § 2. Комисията не подкрепя предложението й по т. 1, а подкрепя по принцип предложенията й по т. 2 и 3.
Неподкрепеното предложение е следното: “В чл. 33 ал. 1 да се заличат думите “По този начин не могат да се заличават сгради, освен когато задоволяването на държавната потребност изисква събарянето им в едногодишен срок”.
Има предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложението на господин Ляков е в § 2, т. 2 текстът след думата “устройствен” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на господин Соколов, което е оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите “отчуждаване е” се заменят с “отчуждаване може да бъде само”, думата “градоустройствен” се заменя с “устройствен”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Отчуждаването на имотите – частна собственост, може да се извърши изцяло – преди започването на строежите, или на етапи – преди започването на строежите от съответния етап.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 2.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Аз оттеглям предложението си, защото предложението на комисията ме удовлетворява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожа Кина Андреева оттегля своето предложение.
Други желаещи за изказване има ли? Има много предложения, но няма кой да ги защити в залата.
Преминаваме към гласуване. Започвам с предложението на народния представител Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 70 народни представители: за 7, против 60, въздържали се 3.
Не се приема това предложение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян в частта, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 7.
Това предложение на се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 6, против 64, въздържали се 3.
И това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 2 в новата му редакция е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме с § 3.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 3 има предложение на народния представител Кръстанка Шаклиян, което не е подкрепено от комисията.
Ще ви го представя:
“Член 34 да се измени така:
1. Алинея 1 да бъде със съдържанието и редакцията, предложени в законопроекта.
2. Към ал. 2 да се създадат две нови точки – втора и пета:
“(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:
1. копие от влязъл в сила устройствен план, съгласно който имотът е предназначен за задоволяване на държавна нужда;
2. обосновка и доказателства за липсата на възможности държавната нужда, за която се иска отчуждаването, да бъде задоволена по друг начин;
3. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците;
4. оценка на имотите по пазарни цени, извършена от лицензиран оценител;
5. предложение за начин на обезщетение, в случай че се отчуждава недвижим жилищен имот;
6. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.”
3. Да се създадат три нови алинеи – 3, 4 и 5:
“(3) Областният управител връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс копия от мотивираното искане и приложенията към него в 7-дневен срок от получаването му.
(4) Собственикът дава писмено съгласие или възражение до областния управител по искането по ал. 1 в 14-дневен срок от връчването му. Ако в този срок собственикът не даде писмено съгласие или възражение, счита се, че е съгласен с искането за отчуждаване.
(5) Ако собственикът не е съгласен изцяло или отчасти с направеното искане за отчуждаване и начина на обезщетяване, областният управител провежда преговори с него в 14-дневен срок от получаване на възражението за постигане на споразумение.
(6) В 14-дневен срок от получаване на писменото съгласие или от изтичането на срока по ал. 4, респективно по ал. 5, областният управител дава становище по искането на заинтересованото ведомство и по становището на собственика и изпраща цялата преписка на двамата министри.
(7) Да се възприеме текстът на ал. 4 от чл. 34, предлаган в законопроекта за изменение и допълнение на ЗДС, като в изречение първо след думата “когато” да се добавят думите “и доколкото”.”
4. Да се създаде нова т. 5 на ал. 2:
“(2) С решението си съдът се произнася относно:
1. наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, съгласно който имотът е предназначен за задоволяване на държавната нужда, за която се отчуждава имотът;
2. липсата на възможност за задоволяване на държавната нужда по друг начин;
3. равностойността на обезщетяването;
4. начина на обезщетяване при отчуждаване на жилищен имот;
5. спазване на процедурата по издаване на заповедта за отчуждаване.
(3) В 3-дневен срок от получаване на жалбата областният управител я изпраща на окръжния съд заедно със становище по нея и цялата преписка по отчуждаването.
(4) Съдът обявява решението си в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.”
Алинея 4 и 5 на чл. 38 по обсъждания законопроект да отпаднат.”
Има предложение на Марина Дикова, Анелия Мингова и Константин Пенчев, подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов, което той е оттеглил.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията. То е:
“В § 3 се прави следното допълнение – в чл. 34, ал. 2, т. 1 пред думите “държавна нужда” се добавя “публична”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Член 34 се изменя така:
“Чл. 34. (1) Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, искането може да бъде за отчуждаване на имотите, необходими за съответния етап.
(2) Към искането за отчуждаване по ал. 1 се прилагат:
1. копие на влязъл в сила подробен устройствен план;
2. характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;
3. Оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител, направена не по-рано от 3 месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване;
4. финансова обосновка на предложението за отчуждаване.
(3) Собствениците и ползвателите на имотите по ал. 1 са длъжни да предоставят документи за собственост и да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането. При отказ достъпът се осигурява със съдействието на органите на полицията. Общинските и държавни органи са длъжни да предоставят безвъзмездно всички данни, които се отнасят до имота, предмет на искането по ал. 1.
(4) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството след като разгледат и преценят искането за отчуждаване, могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост на отчуждаването, а министърът на регионалнто развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на онези предложения, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте предложението на Кръстанка Шаклиян за нов текст на § 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Кръстанка Шаклиян не се приема.

Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Васил Маринчев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Васил Маринчев не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на Комисията по правни въпроси за § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Новата редакция на § 3 е приета.
Госпожо Мингова, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народните представители Марина Дикова, Анелия Мингова и Константин Пенчев за създаване на § 3а.
Комисията е подкрепила предложението и предлага следната редакция за § 3а:
“§ 3а. Създава се чл. 34а:
“Чл. 34а. (1) Отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални инфраструктурни обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(2) Извън случаите по ал. 1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(3) Едновременно с подаване на предложението по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството изпраща копие от него до всички общини, на чиято територия се намират имоти или части от имоти – частна собственост – предмет на отчуждаване. Кметът на съответната община е длъжен незабавно да постави обявление за започналата процедура по отчуждаване на видно място в сградата на общината.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма предложения, които не се приемат.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 3а за създаването на чл. 34а.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 3а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев за създаване на нов § 3б, което е подкрепено от комисията със следната редакция:
“§ 3б. Създава се чл. 34б:
“Чл. 34б. (1) В решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите.
(2) Решението се обнародва в “Държавен вестник”.”
Има предложение също на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев за създаване на § 3в, подкрепено от комисията със следната редакция:
“§ 3в. Създава се чл. 34в:
“Чл. 34в. (1) В заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се посочват държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имота, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащането му на правоимащите. Заповедта се издава в 14-дневен срок от получаването на предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
(2) Заповедта се връчва на собствениците на имота по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме § 3б и § 3в.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграфите 3б и 3в са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложение на народния представител Васил Маринчев този параграф да се отмени, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което е подкрепено.
Има предложение и на народния представител Йордан Соколов, което той е оттеглил.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след обнародването на решението по чл. 34а, ал. 1, съответно връчването на заповедта по чл. 34а, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев за отпадането на § 4, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Маринчев.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Васил Маринчев не се приема.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на § 4 така, както беше докладвана от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 5 има предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев чл. 36 да се отмени, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Маринчев, неподкрепено от комисията:
“В § 5 се прави следното допълнение: в ал. 1 на чл. 36 след думата “имота” в края на изречението се поставя запетая и се добавя текстът “вида на обезщетението и неговата стойност”.”
Предложение на народния представител Ляков, което не е подкрепено от комисията:
“В § 5 след думата “размерът” текстът се променя така: “и имотното или парично обезщетение по пазарни цени”.”
Господин председател, тъй като предложението, което ние с госпожа Дикова и господин Пенчев сме направили, е подкрепено, а то е за отмяна на чл. 36, позволете ми да отбележа, че при напечатването на доклада е допусната грешка. Всъщност, комисията предлага не отпадането на § 5, а § 5 да има съдържание: “Член 36 се отменя”. Това е логиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ние сме предложили не да отпадне § 5, а да се отмени чл. 36. Това е прието от комисията. При изготвянето на доклада автоматично отпадането е било свързано с параграфа, а не с чл. 36.
Така че всъщност вярното е, че комисията предлага § 5 със следното съдържание:
"§ 5. Член 36 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 10, против 62, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 18, против 66, въздържали се 5.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 5, а именно: "Член 36 се отменя."
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Параграф 5 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 6 има предложение на господин Соколов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, а той е:
"§ 6. Член 37 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което се подкрепя от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 7 има предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията:
"В § 7 се правят следните изменения:
1. Изречение второ на ал. 1 отпада.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 6 изречение второ отпада."
Предложение на народния представител Кина Андреева:
"Параграф 7 се изменя и придобива следното съдържание:
"§ 7. В чл. 38, ал. 2 се добавя нова т. 3 със следното съдържание:
"3. наличието на държавна нужда."
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народния представител Соколов, което той е оттеглил.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
"§ 7. Член 38 се изменя така:
"Чл. 38. (1) Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".
(2) Заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.
(3) В 7-дневен срок от получаването на жалбата Министерският съвет, съответно областният управител, изпращат жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.
(4) Съдът призовава задължително инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.
(5) В 5-дневен срок от получаването на жалбата, съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото след 15 дни. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(6) Сроковете по ал. 5 се прилагат и при отлагане на делото.
(7) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от народния представител Кина Андреева, което тя оттегля в момента.
Господин Соколов си е оттеглил предложението.
Остава предложението на Васил Маринчев. И той го оттегля.
Моля, гласувайте новата редакция на § 7.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 3, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 8 има направено предложение от народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от господин Соколов, което е подкрепено по принцип.
Предложение от народния представител Маринчев, което комисията не е подкрепила – в § 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след “съдебното решене” се поставя точка и останалият до края текст се заличава.
2. В ал. 2 след “обезщетението” се добавя текстът “или след издаването на нотариален акт за собственост за отстъпения в обезщетение имот”.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В такъв случай няма да го чета.
Предложение от народния представител Кина Андреева, което комисията подкрепя по принцип.
Уважаеми колеги, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и в доклада е предложен текстът на § 8. Но тъй като се внасят доста корекции в този действащ текст, при изготвянето на доклада, след проверка, колегите от Правния отдел препоръчаха една подобрена редакция за текста на § 8, която да не внася съмнение в това, което гласуваме. Ако желаете, да представя нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 8. Член 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Имотът се счита за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта по чл. 34а, ал. 2 съответно в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение обезщетение.
(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика имотът се завзема в срок до 3 месеца след изплащане на обезщетението.
(3) Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1 или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен по негово искане окръжният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването.
(4) Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите.
(5) Обезщетението, определено в решението на МС по
чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.
(6) Инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с които уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в съдебното решение и за началната дата, от която започва изплащането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, чухте подобрената редакция за § 8. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на § 8.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8, в новата му редакция, е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 9 има предложение от народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Панайот Ляков – в § 9 в т. 1 числото “3” да се замени с числото “2”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Соколов – в § 9 т. 2 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Същото е предложението и на господин Маринчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Андреева е същото.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по чл. 34а, ал. 1.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите “в имота промени или подобрения” се заменят с “подобрения в имота”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 9 има направени четири предложения, които не са подкрепени от комисията, а именно от народните представители Панайот Ляков, Йордан Соколов, Васил Маринчев и Кина Андреева.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз по принцип не оспорвам всички промени по този параграф, но у мен буди безпокойство отмяната на ал. 2 на досегашния чл. 40.
Досегашната ал. 1 гласи, че ако в 3-годишен срок от отчуждаване на имота той не бъде използван по предназначение - по-нататък се дава се при кои случаи – се отменя отчуждаването. Горе-долу същият текст е запазен и сега в новия вариант.
Но старата ал. 2 гласеше: “В случая по ал. 1 държавата дължи на собственика обезщетение за нанесени вреди”. Тоест, от момента на отчуждаване на имота, докато бъде отменено отчуждението, през това време е можело да се нанесат редица вреди на имота. Най-елементарният пример: имало е сграда – сградата е разрушена.
С тази промяна се оказва, че за в бъдеще ще бъде възстановена собствеността на имота на предишния собственик – на частното лице, на физическото лице, но той няма да получи сградата, а ще бъде задължен да върне цялото обезщетение. Именно затова аз възразявам и настоявам, и моля колегите да вникнат внимателно в текста и да се отмени т. 2 на така предложения § 9. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
В същия смисъл и контекст са предложенията и на народните представители Йордан Соколов и Кина Андреева.
Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз също смятам, че т. 2 трябва да отпадне, т.е. ал. 2 на чл. 40 трябва да остане. Тя всъщност съдържа едно общо принципно положение в правото – когато някой нанесе другиму вреди той трябва да го обезщети. Не е казано, че винаги един отчужден собственик, когато са налице условията на ал. 1, и бъде отменено отчуждаването, той ще претърпи вреди. Но може да има и такива случаи. Хипотезите могат да бъдат най-различни. Разбира се, тези вреди ще трябва да бъдат доказани на общо основание и като съществуване – т.е. по основание и по размер.
Но, ако ние сега приемем предложението на вносителя и ал. 2 отпадне, просто остава един правен вакуум. Наистина ли, ако някой е претърпял вреди за това, че държавата е отчуждила неговия имот, след това тя е причина да бъде отменено това отчуждаване, но собственикът е претърпял вреди, няма да бъде обезщетен? На мен ми се струва, че това отива срещу принципни положения в нашето право и в нашата Конституция. В този текст, в сегашната редакция ал. 2 трябва да остане. Тя не крие никаква опасност освен, наистина, едно справедливо положение, че тогава, когато в резултат на извършено отчуждаване, от което после държавата всъщност се отказва и то бъде отменено, собственикът е претърпял вреди – ето една от хипотезите, която изложи господин Маринчев, може да има и други хипотези – този собственик трябва да бъде обезщетен за тези вреди, които е претърпял.
Поддържам нашето предложение наистина т. 2 да отпадне, което означава да си остане сегашната ал. 2 на чл. 40, по силата на която, ако отчужденият собственик е претърпял вреди в резултат на извършеното и след това отменено отчуждаване, да бъде обезщетен за тези вреди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Всъщност, аз подкрепям предложението, направено от господин Маринчев и господин Соколов. Но господин Соколов каза от тази трибуна, че ако отпадне тази алинея, ще се получи правен вакуум. Според мен, не е така, тъй като чл. 7 от Конституцията изрично казва, че държавата носи отговорност за вредите от действия и бездействия на длъжностни лица, които са извършени, така че имаме конституционен текст, който може да се приложи пряко. Освен това имаме и специален Закон за отговорността на държавата за нанесени вреди. Ако щете, имаме и общия принцип на чл. 45, където също може да се носи отговорност.
Но самото отпадане от текста може би ще създаде вероятност в органите, които правоприлагат, че, отпадайки тази алинея, това означава, че държавата се освобождава от отговорност. Няма нищо лошо този текст да си остане. Всъщност той преповтаря конституционния текст на чл. 7.
Затова мисля, че няма да сбъркаме, ако оставим текста за отговорността на държавата в тези хипотези. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Корнезов.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всъщност колегите, които говориха преди мен, казаха основните аргументи и аз няма да ги повтарям, но още веднъж искам да апелирам наистина т. 2 да отпадне и да остане ал. 2 на сега действащия чл. 40, защото по този начин се гарантират правата на гражданите. В противен случай ние оставяме една възможност за граждани, които очевидно са претърпели вреди в резултат на отчуждителни мероприятия, да не бъдат обезщетени по надлежащ начин.
Апелирам пленарната зала да подкрепи това предложение, въпреки че комисията не го е подкрепила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние и в комисията много обсъждахме този текст. Моето мнение е, че и с него, и без него едва ли ще се промени нещо в правната картина. Очевидно е, че всеки носи отговорност за щети, причинени от държавата, както каза господин Корнезов. Ние имаме и общия текст на чл. 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите. Тук може да се постави въпрос, но той очевидно ще бъде на съдебен процес, защото дори тази ал. 2 да остане, пак ще трябва да се доказва чрез съда. Примерно, ако има отчуждаване и, да кажем, къщата е съборена по повод на това отчуждаване, правоимащият трябва да прецени дали да иска отчуждаването след това или да не иска. И, ако иска отмяна на отчуждаването, би ли могъл да твърди, че това е щета, която е виновно причинена. Това е въпрос на съдебна практика.
Лично аз не виждам пречка да се приеме това предложение и да остане ал. 2, както е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате да кажете, че подкрепяте предложението на господин Соколов да отпадне т. 2 от § 9? Това е лично Ваше мнение, нали?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да, лично мое мнение е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията по тоя въпрос?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, предложението за отпадане на тази алинея беше направено от гледна точка на правна прецизност. Това стана ясно от изказалите се дотук. Но с оглед на консенсуса и на това, което постигнахме с промяната в тоя закон и което дължим на общите усилия на всички колеги, които участваха в дебатите в Комисията по правни въпроси, бих приела тези практически опасения, които изказаха от трибуната колегите, направили предложението за отпадане, и бих се съгласила с това от окончателния текст на § 9 да отпадне т. 2 и всъщност т. 3 да стане т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отпада т. 2, която гласи: “Алинея 2 се отменя”.
Остава да подложа на гласуване предложението на господин Ляков, което е различно – в § 9 в т. 1 числото “3” се заменя с числото “2”.
Държите ли на този текст, господин Ляков?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 115 народни представители: за 28, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 9 с отпадането на т. 2 от нея, а именно: “Алинея 2 се отменя” и т. 3 става т. 2.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
Колеги, има още два текста от този законопроект, които ще моля да ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 10. В чл. 41 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “и собствениците се обезщетяват парично” се заличават, а думите “Държавната спестовна каса” се заменят с “търговска банка”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Предложение на народните представители Дикова, Мингова и Пенчев за създаване на нов § 10а, което е подкрепено от комисията:
“§ 10а. В Допълнителните разпоредби § 1 се изменя така:
“§ 1. “Национални инфраструктурни обекти” по смисъла на този закон са: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – автомагистрали и пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация и далекосъобщителни мрежи.”
По § 11 има предложение от народните представители Дикова, Мингова и Пенчев, което комисията подкрепя по принцип, и предлага следната редакция за § 11:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
“§ 11. (1) Започналите производства по отчуждаване на имоти – частна собственост, се довършват по реда на този закон, освен в случаите на съдебно производство по допускане на отчуждаването.
(2) Образуваните съдебни производства по допускане на отчуждаването се довършват при спазване на сроковете по чл. 38.
§ 12. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 10, 10а, 11 и 12.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 10, 10а, 11 и 12 са приети.
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания за периода 6 – 12 юни 2003 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно ефективното използване на сградите и имуществото на закритите военни поделения. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно неизкупени големи количества тютюн. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно масови уволнения във “ВиК” ООД – Варна. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юни 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Арсо Манов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно изкупените количества ориенталски тютюн от "Гоце Делчев БТ” от реколта 2001. Следва да се отговори писмено до 25 юни 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно изплатени суми по месеци за 2002 г. за лекарства с цена 0 от реумбурсната листа на Националната здравноосигурителна каса. Следва да се отговори писмено до 25 юни 2003 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министъра на труда и социалната политика Лидия Шулева на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
- от министъра на здравеопазването Божидар Финков на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народните представители Евгения Живкова и Стойко Танков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народните представители Теодора Константинова и Иво Цанев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Веселин Черкезов.
Парламентарният контрол днес започва с актуален въпрос, зададен от народния представител Панайот Ляков към Соломон Паси – министър на външните работи, относно програмирането на проекти в сектор “Развитие на гражданското общество и интеграция на малцинствата”.
Имате думата, господин Ляков, да отправите своя актуален въпрос към министър Паси.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В рамките на Националната програма ФАР Министерството на външните работи осъществява координация на сектор “Развитие на гражданското общество и интеграция на малцинствата” на ниво програмиране на проекти. При програмирането на проектите се прилага работен метод кръгли маси за консултации с неправителствени организации. Освен това при всяко посещение на представители на Европейската комисия се правят срещи с представители на гражданското общество.
У много неправителствени организации обаче се е създало впечатление, че министерството кани на кръглите маси и срещите ограничен кръг организации и тези кръгли маси и срещи са добили казионен характер. Освен това е известно, че както в гражданското общество, така и сред малцинствените общности липсват легитимни механизми за национално и регионално представителство.
Моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, е, защо министерството с цел подобряване на прозрачността в работата си не е започнало да прилага принципа на отзовалите се, като кани всички заинтересувани неправителствени организации, без да се ангажира със заплащане на пътните разходи, чрез покани в пресата и допускане до участие на всички заявили желание за участие в съответната кръгла маса или среща неправителствени организации? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! В отговор на поставения актуален въпрос за координацията и програмирането на проектите в сектор “Развитие на гражданското общество и интеграция на малцинствата” бих искал да Ви информирам за следното.
Действащата от 2001 г. схема за програмиране по Програма ФАР в сектор “Развитие на гражданското общество и интеграция на малцинствата определя като основни фигури Министерството на външните работи като секторен координатор, Европейската комисия, Главна дирекция “Разширяване” и по-конкретно българския екип за преговорите, а след 5 септември, миналата година – и Министерството на финансите като национален координатор на помощта.
Програмирането в сектора се подчинява на правилата на програмния цикъл, детайлно регламентирани в ръководството за програмиране по ФАР на Европейската комисия и в процедурните правила за координиране на подготовката и изпълнението на Програма ФАР, приети с Решение № 6 на Министерския съвет от 7 януари 2003 г.
В рамките на сектора Министерството на външните работи отговаря за разработването на проектофиша “Развитие на гражданското общество” и за координацията на проектите, подготвени от Министерството на труда и социалната политика и Националния съвет по етнически и демографски въпроси в сферата на интеграцията на малцинствата и уязвимите групи. Във връзка с разработването на проектофиша “Развитие на гражданското общество” се организират кръгли маси и срещи с участие на служители на министерството, представители на Делегацията на Европейската комисия и на български неправителствени организации. Целта на срещата е да бъдат определени основните приоритетни области и потребностите от финансиране на гражданския сектор, така че те да съответстват на националните приоритети на подготовката на България за членството в Европейския съюз и на заключенията на Европейската комисия в годишните редовни доклади. Срещите имат консултативен характер и по препоръка на Европейската комисия на тях се канят представители на организации, които познават добре сектора и имат автентичен опит в областта на европейската интеграция и управлението на мащабни проекти по ФАР. Искам да повторя още един път, че се използват препоръките на Европейската комисия и се канят предимно представители на организации, които познават сектора и имат автентичен опит в областта на европейската интеграция и управлението на мащабни проекти по ФАР.
През 2002 г. в рамките на програмния цикъл по ФАР 2003 г. са проведени две срещи, за участието в които са поканени и са участвали 22 представители от 16 различни неправителствени организации, между които са: Фондацията за развитие на предприемачеството, Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнесцентровете БАРДА, Българският Хелзинкски комитет, Българският институт за нестопанско право, Институтът за регионални и международни изследвания, Фондацията “Помощ за благотворителността в България”, Институтът за пазарна икономика, Институтът за европейски изследвания и информация, Европейският институт, Фондацията “Общество и информация”, Фондацията “Отворено общество”, Европейският център за обучение “Лактеер”, Фондацията за реформа в местното самоуправление, Центърът за икономическо развитие, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, а също така и Комисията по въпросите на гражданското общество към Народното събрание.
Посочените неправителствени организации са добре известни и вече имат стабилна професионална биография. Тези организации са продукт на развитието на гражданското общество в България и на опита, натрупан през последните години по линия на програма ФАР в развитието на гражданското обществото, програма “Демократична мрежа”, фондация “Отворено общество” и други донори.
Поради липсата на установени изисквания и механизми за представителство на неправителствените организации, на подобни срещи при определянето на участниците Министерството на външните работи се е ръководело от създадените от Европейската комисия програмни приоритети и от конкретния опит на съответните организации. Тъй като това е важно, ще го повторя още един път.
Министерството на външните работи се е ръководело от създадените от Европейската комисия програмни приоритети и от конкретния опит на съответните организации.
Ето защо не мога да се съглася с твърдението, че срещите на тези организации в рамките на програмите - мисии на ФАР, са добили казионен характер. Лично аз съм прекарал около 13 години от живота си в работа в неправителствения сектор и имам лична чувствителност към това, че неправителствените организации трябва да бъдат канени, търсени и стимулирани в подкрепа на правителството. Независимо от това, че в момента работя за правителството, тази моя неправителствена чувствителност е все още налице. Направеното от Вас предложение да бъде прилаган механизмът на отзовалите се, като бъдат канени всички заинтересовани неправителствени организации чрез покани в пресата представлява интерес и ще го дискутираме с националния координатор на помощта и нашите европейски партньори, като отчитаме, разбира се, и капацитета на Министерството на външните работи да координира такива срещи и ресурсите, които Европейският съюз представя за сектора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Паси.
Заповядайте за реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора и най-вече за това, че имате чувствителност към работата на неправителствения сектор. Надявам се, че ще приемете моето предложение, защото то е разумно и тези съмнения, които изразих, уверявам Ви, са най-добронамерени и са изразени от хора, които просто искат да разширят възможността в тези срещи и кръгли маси да участват и други неправителствени организации, без да отричаме авторитета и опита на тези, за които споменахте. Не съм имал това предвид.
Мисля, че няма да представлява трудност да огласявате такива срещи, да спазите този принцип на отзовалите се. Нека да участват повече хора, да трупат опит. Мисля, че това е полезно и за България и най-вече за гражданския сектор, който според мен все повече ще играе водеща роля в трансформацията на демократичното общество в България и изграждането на една действаща икономика, защото малко говорим за това, но неправителственият сектор в развитите западни страни заема съществена част от тяхната икономика. Това е една съвременна тенденция, от която България просто не може да избяга.
Благодаря Ви за отговора. Разчитам на Вашата отзивчивост и подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Следващият актуален въпрос към министър Паси е зададен от народния представител Емилия Масларова относно защита правата на работещите българи в Израел.
Имате думата, госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, неотдавна българската общественост беше скандализирана от грубото потъпкване и неспазване не само на трудовите, но и на човешките права на наши сънародници, работещи в Израел. “В Израел е страшно, бият ни, българи!”. Това е вопъл на един от работещите там. Около 2 хил. са тези, които работят при тези тежки условия. Те нямат право на лекарска помощ, нямат право на отпуск, работят не по 10, а по 19 часа на ден. При опит да се оплачат са предупреждавани, че жените и дъщерите им ще бъдат изведени на българските магистрали, за да изработват това, с което ощетяват фирмата, за която работят.
Тези оплаквания на българските работници са от 2000 г. Похвално е това, че израелската страна е тази, която постави на общественото внимание този тежък проблем. Първи в. “Арец” публикува, заемат се израелските депутати, заема се работническата лига, която е в защита интересите на всички чуждестранни работници, заема се Генералната федерация на труда в Израел – това са израелските синдикати, забележете, създава се Комитет за защита правата на българските работници в Израел от наши сънародници – евреи, които са напуснали страната ни, в които влизат изключително авторитетни граждани на тази страна.
Поставям пред Вас въпрос, по който действително искам да чуя Вашия отговор, защото за бездействието на българската държава доскоро случаят “Либия” още ни тежи сериозно на врата, за бездействието на Външното ни министерство и посолството ни в Либия; за бързи и адекватни реакции на нашето посолство скоро в Мадрид, което е похвално.
Интересува ме каква е ситуацията на българските работници там, взети ли са някакви мерки от страна на Външно министерство и от страна на българското посолство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте да отговорите на актуалния въпрос, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Относно действията в защита на трудовите права на българските граждани, работещи в Израел, бих искал да Ви информирам за следното.
При първите сигнали за прилагано насилие и заплахи по отношение на българските работници, работещи в израелски строителни фирми, собственост на господин Църфати, в началото на тази година Министерството на външните работи, съвместно с други наши правителствени институции предприе следните мерки. Повтарям, това беше веднага, след като получихме сигналите.
Първо, обезпечи административна защита от страна на израелските правителствени институции за засегнатите български граждани.
Второ, съдейства за предоставяне на квалифицирана юридическа помощ на ощетените работници, които оформиха и предявиха съответните граждански искове срещу работодателя.
Трето, съдейства за отпътуването на желаещите да се завърнат в България.
За постигане на тези цели бяха използвани всички дипломатически канали. Наред с контактите с израелската страна, осъществявани чрез посолството на България в Израел и обратно, през февруари в Израел беше командирована работна група от експерти на Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика. В рамките на времето ми за отговор не е възможно да посоча всички проведени срещи, връчени ноти, разменени писма и други документи и да бъдат изброени представителите на израелската държава, неправителствените организации и юристите в Израел, с които е осъществено взаимодействието.
Ще се спра на основните резултати. За решаването на проблемите на нашите работници беше ангажирано и беше получено незабавно и ефикасно въздействие от целия административен апарат на държавата Израел. Това позволи безпрепятствени срещи с пострадалите и проверка на условията, в които работят и живеят, за набиране на пълна и достоверна информация. Също така беше наложена мярка за неотклонение и започна следствие срещу въпросния господин Църфати и двама от неговите служители, за съжаление български граждани, за нарушаване на трудовото законодателство, визово-паспортния режим и упражняване на насилие над работещите в “Църфати груп”. Тази процедура продължава и естествено е обект на неотслабващо наше внимание. На българите бяха върнати незаконно задържаните от работодателите паспорти и бяха приключени процедурите по легализиране на престоя на наши работници или отпътуването на желаещите да се завърнат в България.

Паралелно със засегнатите от фирмите на Царпати беше уредено освобождаването и на 44-ма наши граждани, задържани поради нередовни документи през периода на изборите в Израел, когато обичайно се затягат мерките за сигурност. На тях също помогнахме да се завърнат в България.
По-нататък, българските представители в Израел според съществуващите си възможности съдействаха на работниците с материални затруднения и за получаване на преференциална цена на самолетни билети за България, които можаха да бъдат заплатени на място или от близките им в България. Също така беше спечелено и общественото мнение в Израел за работещите в страната български граждани, като бяха осигурени безкористни действия за защита на техните права. Като пример ще отбележа само, че 34 израелски юристи се ангажираха да предоставят безплатни правни консултации на нашите работници.
За илюстрация на отношението на бизнесмените от българската еврейска общност към проблема на нашите работници ще ви представя декларация от група израелски предприемачи, работещи в сферата на строителството. Специално трябва да отбележим и ролята на неправителствените организации от България “Шалом” и Сдружението на ционистите, които бяха особено ефикасни в подпомагане на нашите действия.
След нашата интервенция през м. февруари Царпати груп се съгласи незабавно да изплати януарската заплата на наетите от нея българи. Групата обаче отказа да погаси напълно задълженията си към тях под предлог, че е само посредник в трудовите им взаимоотношения с други работодатели. С оглед на необходимостта от продължителни съдебни дела срещу работодателите чрез българското посолство в Тел Авив бе ангажирана адвокатската кантора “Шилони” – една от най-компетентните в Израел по въпросите на трудовоправните спорове. В края на май т.г. адвокатът Иехуд Шилони е внесъл съдебен иск от името на 202 български работници срещу Ицках Царпати за възстановяване на неизплатените заплати и други обезщетения.
При неотдавнашното ми посещение в Израел разговарях с представител на нашите работници там, който ме увери, че въпросите им са решени и те нямат претенции към България. Разбира се, при възникване на нови въпроси имаме готовност да реагираме своевременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Похвално, господин министър, че толкова много еврейски институции са се ангажирали с този проблем. Аз неслучайно казах, че този въпрос стои от 2000 г. Вашият отговор Вие започнахте от началото на тази година. От 2000 г. до началото на тази година са минали три години и половина, господин министър. Четиристотин пасавана са издадени на български граждани, тоест паспортите им изчезват. Те изчезват и липсват за по 24 месеца. Вие можете ли да ме уверите, че в момента тези български граждани, които работят в Израел, всички са с паспорти? Районът се тресе от проблеми. Българският паспорт, който го няма, в крайна сметка може да бъде използван по друг начин и не дай си, Боже, може отново да тръгне някаква българска следа! И аз казвам това със загриженост към проблемите на държавата.
Аз ще цитирам нашия посланик там, господин Яблански, който казва, че по всички поставени въпроси господин Царпати направил опровержение. По-нататък същият наш посланик казва, че фирмите задържат паспортите, за да не избягат работниците, “а през април имаше такива оплаквания, но ние започнахме внушения на фирмите да не упражняват насилие”.
През 2001-2002 г. умират трима наши сънародници. Единият от тях се е самоубил. Защо, господин външен министър?
Поставям всички тези въпроси, а бих Ви поставила и още един въпрос – как биха отреагирали Вашите колеги – Вашият колега външният министър на САЩ, на Великобритания, на Австрия и на която пожелаете друга страна? В крайна сметка, имаме един горчив опит. Струва ми се, че в това отношение Вие може да сте започнали от началото на тази година, но до началото й са се извършили десетки престъпления.
Вие сте говорили с наши работници там. Кой е този наш работник, с който сте говорили? И как сте се срещали? Защото който се оплаче там, след това – тежко му! Там има едни бала-баити, може би не ги цитирам правилно, които след това строшават ребрата на нашите работници, ако те говорят или се оплачат на някого. Това са все неща, които не можем да оставим без внимание и да не се обърне изключително бърза реакция към това, което става.
Но искам да знам дали в момента всичките наши работници там имат паспорти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Тук бяха поставени множество въпроси, които се поставят и за пръв път. Искам да повторя, че сигналите по съществуващите проблеми, като изчистя отговора от всички емоции, дойдоха при нас още през м. януари т.г. И България, българското правителство взе мерките, които ви казах, че сме взели. И смятам, че сме извършили абсолютно всичко, което можем да извършим. Разбира се, готови сме да предприемем и всякакви други действия, ако са необходими.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Посланикът свършил ли си е работата?
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Не мога да отговоря на въпроса дали всеки един от българските граждани е с паспорт, но мога да ви кажа, че при нас не е постъпило абсолютно нито едно ново оплакване и нямаме нито едно оплакване от български граждани.
Аз наистина много скърбя за всички, които са пострадали по един или друг начин, включително и за тези, които са се самоубили, но госпожо Масларова, искам да припомня, че докато Вие бяхте министър в друго правителство, също имаше множество хора, които се самоубиха, за което ние не държахме отговорно Вашето правителство.
Ако оттук нататък българските граждани в Израел имат някакви проблеми, ние сме готови да ги посрещнем по всяко време. Нашият офис работи денонощно за проблемите на българските граждани извън България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Актуален въпрос към министър Паси е зададен и от народния представител Цонко Киров относно случая с българска гражданка в Република Македония.
Имате думата, господин Киров.
ЦОНКО КИРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, през изминалата седмица получи много широко разпространение и гласност случката в съседна Република Македония с българската гражданка Ана Паскова. Този случай беше широко огласен, получи публичност, че е била бита и осъдена, а както и тя самата заяви, това е станало в опита й да защити българската си принадлежност.
Искам да Ви попитам какви мерки предприе Министерство на външните работи, за да проучи този случай, получил широк обществен отзвук?
И второ, навременна ли е реакцията на управляваното от Вас ведомство и в какво се изразява тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Киров! Молбата на госпожица Ана Георгиева Паскова е постъпила на 16 май 2003 г., петък, към края на деня в приемната на Министерство на външните работи. Молбата има частноправен характер и поставя и сериозни морални въпроси. Тя е придвижена до дирекция “Консулски отношения” още на следващия май – 17 май, събота. На 19 май, понеделник, дирекция “Консулски отношения” изготвя писмени указания до нашето посолство в Скопие, прилага копие от подадените документи и иска компетентно становище от посолството. Изпращането им е извършено по установения ред с първата следваща дипломатическа поща, която е на 2 юни. Предаването чрез дипломатически куриер се налага, защото от една страна факсът би направил съвсем нечетливи копията на документите, би накърнил конфиденциалността на кореспонденцията и би бил предпоставка за последващи грешки в контактите с македонската страна.
От направения предварителен преглед на изложеното от госпожица Паскова и приложените документи са установени следните факти.
Първо, нашата съгражданка е задържана в автобус на територията на Република Македония на път от гр. Струмица за гр. Скопие на 10 май от цивилно лице, легитимирало се със значка на македонското Министерство на вътрешните работи. Отведена е в поделение на полицията в Скопие.
Посолството на Република България не е било уведомено за това. През периода от 10-13 май македонската полиция е извършвала процесуални действия, при които българската гражданка според собствените й думи е била малтретирана, като й е било отказано да се свърже с българското посолство. Посолството не е уведомено за случая, поради което в нашето Министерство на външните работи в София не постъпва никаква информация.
Трето, на 13 май 2003 г. госпожица Ана Паскова е осъдена в съответствие с местното законодателство по бърза процедура с влязла в сила присъда. Присъдата не е обжалвана. Според изложеното в молбата на госпожица Паскова, тя не е била предупредена за насроченото съдебно дело и е била лишена от адвокатска защита. Нашата съгражданка се позовава и на други процесуални нарушения, посочени в молбата. Българското посолство не е уведомено до този момент – до 13 май, за този съдебен акт.
Четвърто, присъдата признава госпожица Паскова за виновна според чл. 7 от Закона за нарушенията против обществения ред и спокойствието на Република Македония.
На 10 юни приех лично госпожица Паскова в министерството и след разговор с нея допълнително разпоредих незабавни действия по проверката, която и без това вече беше в ход. Вчера, 12 юни, като част от дипломатическите средства, бяха паралелно връчени вербални ноти от заместник-министър Петко Драганов на посланика на Република Македония в София и от българския посланик в Скопие в Министерството на външните работи на Република Македония. Посланикът на Република Македония в София изрази своето съжаление за инцидента и пое ангажимент македонската страна да направи всичко необходимо за изясняването му и предоставяне на исканата информация в минимални срокове, както и за предприемане на необходимите мерки от македонските компетентни власти. По принцип проверките в чужда страна отнемат продължителен период от време и не се предполага приключването им в рамките на едномесечния срок, предвиден в Закона за административното обслужване на гражданите. Въпреки това госпожица Паскова следва да бъде уведомена за извършеното в рамките на този едномесечен срок, който изтича на 16 юни, тоест след три дни, в понеделник. И тя ще бъде, разбира се, уведомена.
В заключение искам да кажа, че въпреки че законовите срокове в конкретния случай с госпожица Паскова са спазени, аз лично изпитах неудовлетвореност от сега действащите процедури. Може би е време да обмислим по-нататъшни мерки за вътрешно регламентиране на консулската материя, която третира хиляди човешки съдби, но си запазвам правото да се произнеса по този въпрос след изясняване на случая с госпожица Паскова, за което няма да пожалим усилия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Паси.
Заповядайте за реплика, господин Киров.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, приемам и Ви благодаря за подробния отговор и на двата въпроса. Просто бих ги доразвил.
Инцидентът е неприятен. Инцидентът е неприятен, защото се случва с български гражданин. Оповестяването и движението на информацията е забавено не по причина на Министерството на външните работи, но, макар и по обективни причини, си остава неприятен като инцидент.
Имайки предвид тенденциите в развитието на отношенията между Република България и Репулика Македония – тенденции, показващи подобряване на отношенията, които, както всички знаем, са доста особени в района – бих желал да чуя Вашата оценка как би повлиял този инцидент и отношението на официалните страни и представителства на Република България и Македония на междудържавните отношения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Наистина зад това, което наричаме със сухия термин "консулски отношения", седят хиляди, по някой път десетки хиляди човешки съдби. През миналата година в Министерството на външните работи са постъпили над хиляда молби с подобен характер. И зад всяка една молба се крие наистина по една човешка съдба, често пъти по една човешка трагедия. Но това, което наричаме консулски въпроси между приятелски държави, са нещо обичайно, а между съседски държави са дори ежедневие. България и Македония не могат да направят изключение от това правило. Голямото предизвикателство при решаване на подобни въпроси е как да се съчетае защитата на интересите на българските граждани със защитата на двустранните отношения. Опитът показва, че едното не може да бъде за сметка са другото. Точно обратното – добрите двустранни отношения създават онзи благоприятен климат, в който можем да осигурим най-ефективна защита на правата на нашите граждани. Това показва опитът ни в редица държави, като например именно това, че успяхме да размразим отношенията с Либия, довели до облекчаване на положението на нашите сънародници там, а също така и отличните отношения с Израел, бяха много сериозно обстоятелство, което помогна за решаване на въпроса, който дискутирахме преди малко.
Ще приложим натрупания опит за оптимално съдействие за решаване на проблемите, свързани с госпожица Паскова и няма да пожалим усилия, както ви казах преди малко, за да решим всичко това, на което сме способни, при запазване на отличните отношения между България и Република Македония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Паси.
Актуален въпрос към министър Дикме, зададен от народния представител Евдокия Манева относно опазване на горите в Родопите.
Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министър Дикме, през последната година заместник-министър Плугчиева многократно заяви намеренията на ръководеното от Вас министерство да бъде подобрено стопанисването на горите. Ще подчертая, че под стопанисване на горите разбирам преди всичко грижа за горите. Под стопанисване разбирам борба с негативните процеси в горите – изсъхване, заболяване и т.н. Вероятно могат да се приведат редица обективни причини за тези процеси, но заедно с това могат да се предприемат и редица обективни мерки, стига да има воля за това. И по тази причина ще приведа само един пример, една възможност, която по време на нашето управление ние прилагахме. Това беше съвместното финансиране от Министерството на околната среда и Министерството на земеделието третирането на заболели горски площи с биологични препарати. С приоритет тези мерки се прилагаха в райони с ценни гори, райони, които са важни за опазване на околната среда и на туризма.
Днес аз с тревога искам да привлека Вашето внимание към състоянието на горите в Пампорово и около връх Рожен. За съжаление, там горите прогресивно съхнат, площите се увеличават ежегодно и поне на населението не е известно да се предприемат активни мерки. Към мен многократно са се обръщали представители на неправителствени организации и жители на района за съдействие за по-активна намеса за прекратяване на тези процеси. И тъй като опазването на горите е ваша основна функция, а освен това се надявам, че сте лично мотивиран да се запази уникалната природа на Родопите, аз искам да Ви попитам какви мерки ще предприемете за опазване на горите в Пампорово и около връх Рожен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Един от важните приоритети на Министерството на земеделието и горите, респективно Националното управление по горите, е опазването на горите от вредители, болести и други повреди с цел осигуряването на устойчиви и високопродуктивни гори. Защитата на горите и земите от горския фонд се организира и осъществява от държавните лесничейства, регионалното управление по горите, специализираните териториални звена за защита на горите, както и от общините и другите юридически лица, които са собственици на горите.
Защитата на горите е регламентирана със Закона за горите, Правилника за приложението на Закона за горите, Наредба № 25 за условията, начините и реда за прилагането на растителнозащитни препарати в горите на Република България и Инструкция № 8 за защита на горите от вредители, болести и други повреди. За осигуряване създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и високопродуктивни гори се провеждат редица лесозащитни мероприятия, профилактични и вътрешнокарантинни мероприятия, провеждане на наблюдения, обследвания, сигнализация и мониторинг в горите, провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите, включващи биологични, химични, физикомеханични и интегрирани методи и средства.
Дългогодишният опит в защитата на горите показва, че съществуват лесопатологични проблеми, които се проявяват всяка година, и други такива, които се проявяват циклично. През последните години негативните промени в екологичната обстановка доведоха до поява на нови проблеми, а някои от наблюдаваните досега се проявяват по-остро и на по-големи площи. Продължилите засушавания и затопляне на климата до 2002 г. се отразиха негативно, особено върху иглолистните насаждения, при които стресът от недостиг на влага води до последващо съхнене.
В района на Пампорово и връх Рожен до настоящия момент не е констатирано прогресивно съхнене на горите. Напротив, случаите на констатирани единични короядни петна през 2000 и 2001 г. в резултат на изведени санитарни сечи са отстранени и в момента горите в този район на Родопите в добро санитарно състояние. Действително се наблюдават единични съхнещи иглолистни дървета, което е предизвикано най-често от стъблени вредители, но тези съхнения не са значими и не застрашават санитарното състояние на дървостоя. С постоянното извършване на инвентаризация и събиране на сухата и падналата маса, се гарантира доброто здравословно състояние на насажденията.
Един от приоритетите на Министерството на земеделието и горите, респективно на Националното управление по горите, е строителството на горски пътища в насаждения, в които предстои провеждането на огледни и санитарни сечи, с което се подобрява състоянието на устойчивостта на насажденията, защото в Родопите има определени случаи наистина за съхнене, единични съхнения на гори, до които няма достъп за извършване на съответните мероприятия.
По отношение на финансовите средства, които Вие цитирахте, госпожо Манева, наистина са необходими изключително големи средства за борба с вредителите в горите и за предотвратяване на негативните последствия от промяната на екологичните условия и на климатичните условия в страната. Съхнене в България на гори – иглолистни и широколистни, в настоящия момент – ще допълня като отговор на зададения от Вас въпрос, се наблюдава в районите на Регионално управление на горите – Варна, и Регионално управление на горите – Бургас. При направената своевременна инвентаризация на тези гори в края на 2002 г. се установи, че общата площ за Регионалното управление на горите – Варна, е 84 425 дка, в това число 74 000 дка широколистни и близо 10 000 дка иглолистни гори. За Регионалното управление на горите – Бургас, тя е 26 900 дка иглолистни култури със запас от 60 000 кубически метра, като държавната собственост е близо 19 000 дка.
По отношение на средствата за предотвратяване на последствията се предвижда площите да бъдат възстановени чрез залесяване с подходящи дървесни видове до 2006 г. Общата стойност на предвидените лесовъдски дейности в Районното управление на горите – Бургас, за периода до 2006 г. е в размер на 5 млн. 132 хил. лв., от които за гори държавна собственост – 1 млн. 693 хил. лв., за общински гори – 3 млн. 11 хил. лв., и за частни гори – 428 хил. лв. За Регионалното управление на горите – Варна, стойността на проектите е 5 млн. 826 хил. лв.
Вие сте абсолютно права, че има една практика, чрез която със съвместни действия на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите има възможност за финансиране на лесозащитни мероприятия в българските гори. Във връзка с това през настоящата година Националното управление на горите е отправило искане за финансова помощ за реализиране на изготвени проекти до Министерството на околната среда и водите, включително и Комисията за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Реализацията на програмите през 2003 г. вече е започнала, като за тази цел от бюджета на Министерството на земеделието и горите са отделени и са предвидени 700 хил. лв. Надявам се Министерството на околната среда и водите да излезе с положително становище, за да може със съвместно финансиране да бъдат предотвратени тези последствия.
Накрая имам конкретна молба – нека да бъдат посочени конкретните райони, защото не само за мен, но ценната дървесина – това е богатството на България и там, където има проблеми, особено проблеми, които биха могли да бъдат предотвратени чрез намесата на държавата, ние сме готови да окажем необходимото съдействие, ако има такива случаи и в Родопите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Госпожо Манева, имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме, дано Вашите успокоителни думи намалят тревогата на местните жители и неправителствените организации. Аз обаче ще Ви предоставя няколко снимки от района на Пампорово (предава ги на министър Дикме), които красноречиво говорят за тези процеси и наистина ще настоявам, въпреки че Вие илюстрирахте Вашия отговор с примери от други регионални управления, за едно по-голямо внимание към проблемите в района на Пампорово и Рожен и неслучайно. Това е един изключително привлекателен туристически район и там, независимо че процесите не са приели такива размери, които имат необратими последици, тенденцията е неблагоприятна и е необходима сериозна намеса за предотвратяване тези даже ограничени площи на този етап да бъдат повод за една сериозна екологична катастрофа в този район.
Затова Ви моля да предприемете необходимото още веднъж внимателно да бъдат извършени тези проверки и каквото е необходимо, да се направи, да се осигурят средства, да бъде подпомогнато регионалното управление, за да може наистина да се справи с този проблем.
Вие знаете, че в района на Пампорово освен тези процеси има прокарани доста безразборно горски пътища, които допълнително са ощетили гората. Гледката не е много приятно и не е подобаваща за един курорт от такъв ранг. Всички тези проблеми са изцяло в правомощията на вашата структура в този регион. Затова Ви призовавам наистина за по-енергични мерки тези проблеми да бъдат преодолени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Госпожо Манева, преди почти една година аз забраних извършването на всякакви сечи с изключение на санитарните сечи в българските планински курорти. Наистина моите опасения са много големи, когато има заболявания в тези региони, особено с оглед на това, че освен че това е ценна дървесина за националното стопанство, от друга страна тя е много ценна и за развитието на туризма в тези региони. Такива са и цитираните случаи в района на Бургас и Варна, които са около Черноморското крайбрежие. Осъзнавам много добре, че отсичането на тази дървесина води до нарушаване на ландшафтния план в съответните курортни места и в никакъв случай това няма да се отрази положително на развитието на туризма в България.
Приемам Вашите препоръки и ще изпратя допълнително комисия в съответния район, за да бъдат извършени съответните мероприятия там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Питане към министър Дикме е отправено от народния представител Йордан Нихризов относно икономическото състояние на “Ветимпекс” ЕООД и решение на проблема с изплащането на трудовите възнаграждения, възнагражденията по договори и обезщетения на служителите на дружеството.
Заповядайте, господин Нихризов, да развиете своето питане.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! “Ветимпекс” ЕООД е еднолично дружество с държавно имущество под патримониума на вашето министерство. То е регистрирано по ф.д. № 9049 от 1993 г. със седалище район “Красно село”, град София. Дружеството се управлява от Фейзи Мустафа Хаджисюлейман и има капитал 20 790 лв.
От 1999 г. “Ветимпекс” ЕООД изплаща инцидентно част от месечните възнаграждения на служителите си, обикновено под формата на аванс. Представляващият в момента дружеството заявява, че не може и няма да изплати дължимите суми. Вследствие на това са заведени 15 иска – трудови дела в Софийския районен съд на обща сума 47 165 лв. Това превишава повече от два пъти капитала на дружеството.
До 5 март т.г. е уважена исковата претенция за 12 569 лв., но по информация на Съдебно-изпълнителната служба на Софийския районен съд в банковите сметки на “Ветимпекс” има само 20 лв.
Направените съкращения в дружеството през този период са често в разрез с трудовото законодателство, което е констатирано от дирекцията “Областна инспекция на труда” в София-град. Една от служителките, с чиито документи разполагам, е съкратена със задна дата от м. април, но получава това известие чак на 8 ноември. През това време тя продължава да изпълнява задълженията си и дори, забележете, превежда парични суми в касата на дружеството.
Уважаеми господин министър, предвид тежкото икономическо състояние на “ВЕТИМПЕКС” ЕООД и големите задължения по неизплатени трудови възнаграждения, възнаграждения по договори, обезщетения и лихви, отправям към Вас следното питане:
Първо, какви са вижданията на Вашето министерство, в чийто патримониум е въпросното дружество, за бъдещето на “ВЕТИМПЕКС” ЕООД, което е натрупало и продължава да натрупва загуби, като при това отказва да изплаща нарастващите задължения към своите служители? Както вече подчертах, сумата превишава многократно размера на регистрирания капитал.
Вторият, според мен по-важен въпрос за тези, които ни гледат и слушат, е как Министерството на земеделието и горите ще съдейства за изплащането на дължимите суми към служителите и за отстраняване на множеството нарушения на трудовото законодателство от ръководството на дружеството, свързани с прекратяването на трудовите правоотношения на служителите, за да не се получава така, че хората да получават трудовата си книжка година - година и половина след като са били съкратени, да не се получава така, че те да работят по 6-8 месеца, без да знаят, че са били съкратени и да не се получава така, че те дори да не могат да бъдат регистрирани на трудовата борса? Ще ви бъда благодарен за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нихризов, “ВЕТИМПЕКС” ЕООД – гр. София, е търговско дружество със 100% държавно участие. Основният предмет на дейност на дружеството е търговия и снабдяване с ветеринарномедицински препарати, биопродукти, лекарствени средства, апаратура, инструменти и др. За осъществяване на основната си дейност дружеството разполага със складова и магазинна база на територията на цялата страна. По данни на финансовия отчет към 31 март т.г. дружеството е декапитализирано. В резултат на натрупаните загуби, възлизащи на 356 хил. лв., собственият капитал на дружеството е нулев. Задълженията възлизат на 255 хил. лв., от които към персонала – към 100 хил. лв., към осигурителните предприятия – 37 хил. лв., към доставчици – 60 хил. лв. и данъчни задължения – 58 хил. лв. Посочените пасиви са обезпечени с дълготрайни активи в размер на 174 хил. лв., краткотрайни активи за 240 хил. лв., от които налични парични средства в размер на по-малко от 20 хил. лв., дори това, което Вие казахте – 17 хил. лв.
Цитираните показатели характеризират “ВЕТИМПЕКС” ЕООД като дружество в тежко финансово състояние и в невъзможност да погасява своите задължения. През последните 3-4 години дружеството бележи снижение на обема на продажбите си близо пет пъти. Това е в резултат на либерализирането на снабдяването и търговията с ветеринарномедицински препарати и почти пълното раздържавяване на структурите, занимаващи се с тази дейност. В резултат на тенденцията на свиване на дейността и натрупаните загуби в дружеството са извършени съкращения на работници и служители. Към момента списъчният състав на персонала е само от 11 души, като през 1999 г. общият състав е бил от 41 души.
Тъй като дружеството е юридическо лице по смисъла на Търговския закон и като такова е носител на самостоятелни права и задължения, трудовоправните отношения са от изключителната компетентност на неговия управител. За допуснати нарушения на трудовото законодателство изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” е дала задължителни предписания до управителя за неговото отстраняване.
Посоченото във Вашия въпрос с приложен към него документ конкретно нарушение за неоформяне по надлежния ред на трудова книжка на служителка е било своевременно отстранено, но като факт той е достоверен.
За решаването на проблема с изплащането на дължимите суми на кредиторите, в т.ч. служителите на дружеството, са необходими парични средства, с които то в настоящия момент не разполага, защото, както ви казах, общопаричният ресурс, с който разполага дружеството в момента, е в размер на 17 хил. лв. Продажбата на активи е един от възможните варианти за финансови постъпления и дружеството ще пристъпи към тази форма – продажба на активи, с цел да може да изплати възнагражденията на своите служители, които не са изплатени. Издаването на разрешение за продажба на активи обаче е в прерогативите на Агенцията за приватизация, тъй като “ВЕТИМПЕКС” ЕООД е с открита процедура на приватизация. През м. май Агенцията за приватизация е подписала договор за възлагане оценка на обособени части и правен анализ на цялото дружество. При евентуална приватизация задълженията на дружеството, в т.ч. неизплатените трудови възнаграждения, които ще бъдат приоритетно изплатени, ще бъдат предмет на уреждане в рамките на условията по сделката за приватизация. В този смисъл служителите, които не са си получили възнагражденията, трябва да бъдат спокойни, защото първото изплащане на задълженията ще започне с неизплатените трудови възнаграждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Нихризов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за отговора, който получих, и за успокоението, което Вие отправяте към тези, на които се дължат средства.
Задавам следващия уточняващ въпрос, тъй като научавам, че ще се извърши приватизация на дружеството. Оказва се, че тази приватизация, както и управлението на дружеството, ще се извършва от хора, които са натрупали всички тези загуби за дружеството.
Първият ми въпрос е какви са мерките, които ще се предприемат от Министерството на земеделието и горите в периода до приватизацията, тъй като може да се окаже, че тази приватизация е един отложен акт, за да може дружеството да не продължава да трупа загуби. Защото в момента ако се разчита единствено на приватизацията и този акт не се състои, останалите може би 11 или 12 служители ще се прибавят към този списък, с който Вие в момента разполагате, и който се оказва, че е много по-голям, отколкото аз смятах, когато изготвях въпроса към Вас.
Първият ми уточняващ въпрос е какво ще предприеме Министерството на земеделието и горите в случай, че процедурата на приватизация не успее да се състои и дружеството продължи да трупа загуби? Ще се направи ли необходимото в бъдеще подобни случаи с нарушение на трудовото законодателство да не бъдат допускани, още повече, че в момента съкратените хора дори нямат възможност да се регистрират на борсата, тъй като за тях не са правени необходимите отчисления?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нихризов. Действително загубите и задълженията на предприятието не са натрупани от това негово ръководство. Те са наследени. Може би още в самото начало е сбъркана процедурата за приватизация. Дейността е била осъществявана от държавната компания, но когато отрасълът се е преструктурирал, се е дало възможност на частни компании да извършват такава дейност. Още тогава е трябвало да бъде приватизирано това дружество. Тогава то е нямало задължения. Основно задълженията му са натрупани през 1999, 2000, 2001 г., когато пазарът се е либерализирал. Реално след 2001 г. “ВЕТИМПЕКС” ЕООД почти не осъществява дейност, ако трябва да бъдем откровени, с оглед на това, че частният сектор вече е изместил държавната компания от пазара. Тя не е конкурентоспособна на частните компании.

Приватизацията в никакъв случай няма да се извърши от ръководството на това дружество. Съгласно закона, приватизацията се извършва само и единствено от Агенцията за приватизация. В случай, че бъде намерен добър купувач и бъде приватизирано дружеството, както ви казах, ще бъдат погасени задълженията към работниците.
В случай, че не се намери купувач на “Ветимпекс” като принципал на дружеството, аз ще разреша на управителя на дружеството да започне разпродажбата на недвижима собственост с оглед задоволяване претенциите на кредиторите, в това число с приоритет първо на хората, които работят и имат да получават възнаграждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Ще изразите ли своето отношение към отговора на министъра, господин Нихризов? Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме! Аз благодаря, че Вие се заемате в случай, че приватизацията не се извърши, да направите необходимото разрешение да се продават активи на дружествата. Като Ви моля да обърнете особено внимание точно на тези задължения, които са по трудово правоотношение, тъй като отлично разбирате, че кредиторите, които в момента са към това дружество, са прекалено много и исканията, както сам казахте, декапитализират дружеството.
Бих добавил и още нещо. Направете необходимото дори да се опази държавното имущество, защото много от служителите, които в момента са съкратени, са поставени пред една интересна задача – да пазят имущество на дружеството, въпреки, че те вече не са негови служители. Това ме води на мисълта, че министерството трябва да обърне по-голямо внимание дори и на дружествата, които не са големи, но в които също работят хора, които имат своите задачи, своите цели и които искат законно да добият своето трудово възнаграждение. Нека да подпомагаме тези хора, а не да им създаваме допълнителни трудности в осъществяване на тяхната дейност.
А що се отнася до Министерството на земеделието и горите, аз смятам, че с моя въпрос Ви обърнах внимание, че проблемът стои и чакам неговото решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Питане към Божидар Финков – министър на здравеопазването, отправено от народния представител Стойчо Кацаров относно отказ на Районната здравноосигурителна каса – Софийска област, да сключи договор със “Св. Анна” ЕООД – София.
Имате думата, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Моето питане към Вас е свързано с отказа на Районната здравноосигурителна каса – Софийска област, да сключи договор през настоящата година с ДКЦ “Св. Анна”. Моето питане е предизвикано не толкова и не само, за да защитя колегите, безспорни специалисти, които работят в ДКЦ “Св. Анна”, а по-скоро е питане от гледна точка на интереса на тези 273 хил. души, които понастоящем живеят в Софийска област.
Лично моето мнение е, че отказът на Районната каса да сключи договор през тази година, след като през миналата година имаше такъв договор и хора бяха обслужвани, е, че този отказ е и нецелесъобразен, и незаконосъобразен.
Защо не е целесъобразен отказът? Само за 6 месеца на миналата година, когато ДКЦ “Св. Анна” имаше договор с районната каса, през него са преминали и са обслужени над 20 хил. души, от които около 500 души са диспансеризирани – всички до един жители на бившия Софийски окръг, понастоящем Софийска област.
ДКЦ “Св. Анна” е единственото място в Софийска област, което предлага като услуга високоспециализирани медицински дейности. Това е единственото място, където има алерголог и хематолог в Софийска област. Това е и единственото място за гражданите, където може да бъде извършена мамография, където може да бъде проведена и лазертерапия на болни с диабетна ретинопатия, където може да бъде извършена компютърна аксиална томография.
Отказът да се сключи договор с районната каса практически ограничава достъпа на тези хора, а голяма част от тях вероятно и лишава изобщо от достъп до подобни услуги. Това влиза в противоречие и с наскоро приетата Национална здравна карта от правителството, тъй като в нея Вие сте отбелязали, че в Софийска област трябва да има и алерголог, и хематолог, а единствените такива в момента работят именно в ДКЦ “Св. Анна”, с която пък Касата отказва да сключи договор.
Отказът според мен е и незаконосъобразен по няколко причини:
Самото ДКЦ “Св. Анна” е дъщерно дружество на бившата Окръжна болница “Рачо Ангелов”, понастоящем Многопрофилна болница “Св. Анна”, като 49% от капитала на дружеството е всъщност собственост на 22-те общини от Софийска област. Практически те са собственици на това дружество, но гражданите на тези общини нямат достъп до тези услуги, тъй като Районната здравноосигурителна каса е отказала да сключи договор, и самата собственост на активи и в болницата, и в ДКЦ “Св. Анна” става безсмислена. За какво да стопанисват общините и да искаме от тях да инвестират в тази собственост, след като собствените им граждани нямат достъп до това лечебно заведение?
Според мен е абсолютно неправилно позоваването на това, че седалището на Многопрофилната болница и на ДКЦ “Св. Анна” се намира в град София, т.е. на територията на друга област, тъй като град София играе ролята и на областен град на Софийска област. Няма друг такъв. Прост няма друг такъв!
Аз не мога да разбера двойния аршин на Районната здравноосигурителна каса, след като и нейното седалище се намира на територията на София-град! Седалището на Районния център по здравеопазване, който отговаря функционално за Софийска област, също се намира на територията на София-град. Което показва особения статут, който имат и тези административни единици, и болницата, и ДКЦ “Св. Анна” по отношение на гражданите на Софийска област, тъй като Софийска област практически няма свой областен град и ролята на такъв играе град София, която по Закона за административно-териториалното устройство има статут на самостоятелна област. Това е била логиката и през предишната година да бъдат сключвани договори с двете лечебни заведения.
Самата болница “Св. Анна” е известна като “Окръжната болница” в София, Окръжна болница “Рачо Ангелов” – така се казваше преди това. Тя е създадена и изградена навремето точно за това – да играе функцията на областна болница за бившия Софийски окръг, понастоящем Софийска област.
Моето питане към Вас, господин министър, излагайки всички тези аргументи, е: какво е становището на Министерството на здравеопазването по така поставения въпрос, тъй като знам, че Вие сте информиран писмено преди това? До този момент не сте дали официален отговор за становището на министерството по поставения въпрос. Както и липсва отговор на възражението, изпратено от ДКЦ “Св. Анна” до Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса въпреки законовия 14-дневен срок, в който трябва да се произнесе Управителният съвет.
Аз Ви моля не толкова заради мен, а по-скоро заради колегите, които работят там, но най-вече и заради хората, които живеят в Софийска област и за които това е много важен въпрос, да изразите Вашето становище тук, от парламентарната трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, цитирам, “договорите за оказване на медицинска помощ по този закон и в съответствие с Националния рамков договор се сключват между директора на Районната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ”. Край на цитата. Според закона министърът на здравеопазването няма правомощия да се намесва в договарянето между Районната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ.
Според действащата друга нормативна уредба в Република България министърът на здравеопазването предлага за утвърждаване на Министерския съвет Национална здравна карта, която съдържа броя на лекарите и стоматолозите по специалности, както и минималния брой лечебни заведения, с които Касата задължително сключва ежегодни договори.
Националната здравна карта е приета от Министерския съвет на 5 юни 2003 г. и съгласно нея за София-област са утвърдени 168 лекари, а за София-град 896. Същевременно, в чл. 59, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване изрично се изключва запълването на здравната карта като основание за отказ от страна на директора на районната каса за сключване на договори с изпълнителя на медицинска помощ, който отговаря на изискванията и стандартите на закона и Националния рамков договор.
Тъй като Вашето питане засяга конкретен проблем от компетентността на Националната здравноосигурителна каса, останалата част от моя отговор се основава на становището, получено от директора на касата. То е в пет точки. Ще го изчета дословно.
Първо, директорът на Районната здравноосигурителна каса, София област, наистина е отказал да сключи договор с Диагностично-консултативен център "Св. Ана" ЕООД, София. Не отговаря на истината обаче твърдението, че ДКЦ "Св. Ана" е с 49 на сто собственост на капитала на общините от Софийска област, което личи и от статута по Търговския закон – еднолично дружество с ограничена отговорност. Същото е 100 процента собственост на многопрофилна болница за активно лечение "Св. Ана" в София, акционерно дружество, като общините са акционери в болницата, а не в диагностично-консултативния център. Няма никаква връзка между статута на многопрофилната болница "Св. Ана" и ДКЦ "Св. Ана". Последното е лечебно заведение за извънболнична помощ, регистрирано с 5 хил. лв. капитал. И това, че то е собственост на болницата, не променя факта, че е самостоятелно лечебно заведение.
Второ, лечебните заведения в Република България са равнопоставени. В този смисъл задоволяването на потребностите на населението в Софийска област от специализирана и високоспециализирана медицинска дейност и консултации не е нужно непременно да се осъществява от ДКЦ, а може да се извършва и от медицински центрове и индивидуални практики. В здравната карта на София област не са включени структури като ДКЦ, а съответен брой лекари и специалисти. Националната здравноосигурителна каса няма данни, че здравната карта на София област не е покрита.
Трето, ДКЦ "Св. Ана" има договор със Столичната здравноосигурителна каса, сключен по искане на лечебното заведение, затова не може да бъде сключен втори договор с Районната здравноосигурителна каса София област. Ако се допусне този прецедент, всеки диагностично-консултативен или медицински център, както и всяка индивидуална медицинска практика от гр. София може да поиска същото, тъй като няма никаква разлика в техния статут спрямо този на ДКЦ "Св. Ана".
Четвърто, ако за пациентите от територията на София област не могат да се подсигурят високоспециализирани медицински дейности и изследвания, то те могат да се извършват на територията на друга районна здравноосигурителна каса от лечебните заведения, сключили договор с Касата. Това обаче не означава, че те непременно трябва да се извършват от "Св. Ана", а от всеки специалист или лечебно заведение, сключили договор със Столичната здравноосигурителна каса.
И пето - директорът на Касата предлага изход с тази точка, - за да се сключи договор с ДКЦ "Св. Ана", същият трябва да има регистрация в Районния център по здравеопазване София област. По непотвърдени данни в Националната здравноосигурителна каса ДКЦ "Св. Ана" има такава. Ако ДКЦ "Св. Ана" се регистрира само в Районната здравноосигурителна каса, София област, и прекрати договора със Столичната здравноосигурителна каса, то Националната здравноосигурителна каса счита, че няма пречки да сключи договор с Районната здравноосигурителна каса, София област.
Действително в чисто правен аспект като че ли положението изглежда така, както е записано в т. 5. От друга страна, обаче, аз не съм съгласен с т. 4, откъдето излиза, че ако по здравната карта в рамките на София област липсват специалисти от съответни профили, а такива има в ДКЦ "Св. Ана", то е целесъобразно да се откаже договор. Това мога да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Финков.
Моля да зададете своите уточняващи въпроси към министъра, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, внимателно слушах това, което казахте. Не съм съгласен с част от нещата. За мен е някаква йезуистика подобно тълкуване на статута на ДКЦ "Св. Ана". То е 100 процента собственост на болницата, но половината от самата болница – 45 процента, е собственост на общините. Действително то е самостоятелно юридическо лица, но всяко търговско дружество е самостоятелно юридическо лице. А общините имат същите права над това дъщерно дружество, каквито имат и над многопрофилната болница "Св. Ана". Затова считам, че това е неправилно тълкуване и оттам правя извода, че отказът също е неправилен. Още повече самият Вие казахте, че то е регистрирано и в Районния център София област.
Искам обаче да разширя малко въпроса, който отправям към Вас, тъй като и на многопрофилната болница "Св. Ана" е отказан договор като районна болница. На практика от тази година, откакто е сключен новият Националният рамков договор, районната каса отказва да приеме документи на пациенти от Софийска област, като за постъпването им в многопрофилната болница се иска преди това те да са получили печат от някоя от районните болници на Софийска област. Поставете се на мястото на един гражданин на Сливница или на Драгоман, където няма болници. Техните възможности, за да постъпят в болницата "Св. Ана" в София, са да отидат от Сливница до Самоков или Ботевград, за да получат печат и да могат да бъдат лекувани в болницата в София. А това са случаите, при които в другите болници не може да бъде проведено такова лечение. Те не са малко. Такова лечение може да бъде проведено само в болницата "Св. Ана".
Затова мисля, че тук има едно съвсем целенасочено и тенденциозно отношение не само към ДКЦ "Св. Ана", но и към многопрофилната болница "Св. Ана", София.
Не съм съгласен и с това, че министърът нямал правомощия. Министърът отговаря за здравната политика в страната и може да се намесва в такива случаи в интерес на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър Абрашев е зададен от народните представители Кина Андреева и Йордан Нихризов относно продажбата на сградата на ул. "Московска" № 11, паметник на културата, в която се помещава галерия "Крида арт".
Заповядайте, господин Нихризов, да отправите своя актуален въпрос към министър Абрашев.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Абрашев! Сградата на ул. "Московска" 11, в която се помещава галериа "Крида арт", е паметник на културата и тя е декларирана с писмо № 1787 на Националния институт на паметниците на културата съгласно чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите. Тя представлява частна държавна собственост.
На 27 май получихме информация от председателя на "Крида арт", че сградата е продадена от областния управител на София град и на новия собственик вече е издаден нотариален акт. Същата информация бе потвърдена в печата и тя предизвика напрежение сред средите на художниците в София. В защита на галерията се обявиха доста известни български художници на пресконференция, като бяха изразени опасения както за съдбата на галерията, така и за съдбата на самата сграда, както и за основата, на която е извършена тази сделка.
Съобразно чл. 5 Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело. Подчертавам следващия текст: "Неговите разпореждания по въпросите, които засягат паметниците на културата и музейното дело, са задължителни за всички учреждения, организации и граждани".
Във връзка с това ние с госпожа Андреева отправяме към Вас следния актуален въпрос:
Съгласувал ли е областният управител на област град София действията си по обявяването на тръжната процедура за продажба на сградата на “Московска” № 11, паметник на културата, и последващите действия по прехвърляне на собствеността с Министерството на културата? Ако такова съгласуване не е извършено, то какви действия ще предприеме Министерството на културата за запазване на българското културно наследство и ако действията са извършени в нарушение на закона, ще бъдат ли предприети мерки по анулиране на предприетата процедура? Всички ние знаем, че българското културно наследство е много важно за бъдещето на целия български народ, а Вие сте именно институцията, която трябва да се грижи за запазване и умножаване на тези ценности за България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Нихризов! По първата част на вашия въпрос съм длъжен да ви уведомя, че статутът на определяне на сградата като паметник на културата не въвежда никакви специфични ограничения относно промяната на собствеността й и не съществува орган, който да дава предварително съгласие при такива сделки.
Всичко това е последица на Решение № 5 от 21 март 1996 г. на Конституционния съд на Република България, с което са обявени за противоконституционни членовете от Закона за паметниците на културата и музеите, регламентиращи възможността на Националния институт да паметниците на културата да взима отношение по проблеми, свързани с промяната на собствеността – покупка, продажба, замяна и дарение на паметници на културата с национално значение. В правомощието на Националния институт по паметниците на културата на основание на Закона за паметниците на културата и музеите и на Националния институт по паметниците на културата е да определя реда и условията за използване на недвижимите паметници на културата, както и задължението да изисква за всяка инвестиционна инициатива за намеса по паметника на културата и неговата среда задължително съгласуване и разглеждане.
Предвид гореизложеното не е налице нормативно изискване за предварително съгласуване от страна на областния управител на град София на нереализираната сделка с оглед цитираното Решение № 5 от 21 март 1996 г. на Конституционния съд.
По втората част на вашия актуален въпрос, що се отнася до чл. 31 от Закона за държавната собственост, той препраща към Закона за паметниците на културата и музеите, който не изисква специално съгласуване при продажба. Следователно няма налице закононарушение.
Министерството на културата е заинтересовано от запазване на българското културно наследство във всичките му измерения и никога не е абдикирало от това въпреки проблемите на културата, съпътстващи прехода. Ние проведохме разговори с областния управител господин Росен Владимиров и получихме уверение, че функциите на галерията като средище на културата и на изкуството ще бъдат запазени.
Министерството на културата стриктно ще следи дали се спазват всички нормативни процедури при евентуална намеса на паметника на културата, несъгласувани с Националния институт по паметниците на културата, и ще наложи съответните санкции, ако има такива нарушения. Самият аз бях доста неприятно изненадан, когато в пресата прочетох за тази продажба. Но справката показа, че тя е извършена законно и ние нямаме средства да я отменим. Ако бих имал средства, ей богу, бих я отменил. Но нямам такива, законът не ми разрешава това. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Заповядайте за реплика, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Абрашев, колеги! Както можете да се досетите, ние не сме доволни от Вашия отговор. И не сме доволни от Вашия отговор, защото Вие подминавате с лекота едно грубо пренебрегване на институцията, която представлявате - Министерството на културата. С действията си областният управител е лишил Министерството на културата от неговото право да определи условията и изискванията към участниците в търга, правомощия, които чл. 3, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите Ви дава. Освен това Вие сте могли да посочите компетентни лица по въпросите за паметниците на културата, които да участват в тръжната процедура, и да гарантирате, че паметникът на културата и неговият статут ще бъдат запазени. Защото, не зная дали Ви е известно, но в устройствения план се предвижда строителство на сграда до шест етажа. И когато никъде не фигурират изисквания в тръжната процедура, собственикът на имота може да направи каквото реши.
Аз смятам, господин министър, че днес можехме да бъдем доволни от Вашия отговор, ако Вие вместо да вадите от девет кладенеца вода, за да оправдаете своето бездействие, бяхте поели ангажимент пред народните представители и пред избирателите да упражните макар и малкото правомощия, които имате по чл. 5, ал. 1, точки 6 и 7 от Закона за паметниците на културата и музеите. В противен случай остава впечатлението, че Вие наистина абдикирате от своите задължения. Вие давате зелена улица на извършването на подобни продажби, които от днес нататък могат да бъдат осъществявани без никой да се съобразява с Министерството на културата. Нищо чудно утре да се изправим пред факта, че областният управител на Търново е продал църквата “Св. Четиридесет мъченици”, понеже се саморазрушава, или нещо подобно.
Така че аз настоявам Вие да упражнявате своите правомощия, вместо да се оправдавате, че дадени текстове били отменени и Вие нямате право да вземете отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Абрашев.

МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Андреева, ако Вие наричате законите оправдание, проблемът е Ваш. Длъжен съм да спазвам законите, без значение дали ми харесват или не. Цитирах Ви въз основа на какво е продадено това.
Искам да допълня информацията, която Ви дадох. След постъпване на актуалния Ви въпрос на 30 май 2003 г. в Министерството на културата с писмо на областния управител от София-област ни уведомиха за прехвърляне на собствеността на недвижим имот – частна собственост, находящ се в град София на ул. “Московска” № 11 на “Студио-плакат” ООД с управител Евгени Божидаров Йонков. Пак повтарям, дано добре да го запомните – онова, което мога да направя, е да наблюдавам дали това ще бъде галерия, а не примерно бинго-зала. Нищо повече от това не мога да направя. Много съжалявам че е така, но моля, гласувайте други закони в Народното събрание, за да не е така.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Можете да внесете искане…
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Повече не мога да направя нищо. Отговорих ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отправен е актуален въпрос към министър Долорес Арсенова от народния представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаема министър Арсенова! Обществено известен факт е тревожното намаление на биоразнообразието от риби и аквакултури в Черно море, като основните причини са две: неблагоприятното екологично състояние на морето и незаконния улов на риба, особено през размножителния период, както и използването на непозволени средства за улов.
Днес привличам Вашето внимание върху втората причина – незаконния улов на риба и траленето на морското дъно, които през последните две години придобиват застрашителни размери поради занижения контрол. Ще подкрепя твърдението си с няколко числа, официално представени от отдел “Маркетинг” на Министерството на земеделието и горите, които вярвам, че познавате.
През 2002 г. в сравнение с предшестващата уловът на морски риби е нараснал осем пъти – доста внушително число, от 1506 т на 12 680 т. Няма да се спирам на това число, въпреки че има много интересни данни, тъй като това количество нито е изконсумирано от населението, нито е преработено от промишлеността, нито е изнесено, което подлежи на доста въпроси, но това е друга тема.
Искам да подчертая, че особено тревожни са три факта, към които Вие като министър на околната среда имате пряко отношение.
Първо, това е уловът на калкан, който се е удвоил. Калканът е защитен вид и ресурсът му застрашително е намалял. По неизвестни причини през 2002 г. не е определена квота за улов на калкан и уловът нараства от 56 т на 135 т. Това са официалните данни, а действителността е значително по-тревожна и може да бъде свързана с числото, което преди малко Ви споменах. Уловът на рапани, миди и скариди официално е спаднал пет пъти от 3360 т на 754 т основно поради въведеното по време на нашето правителство ограничение за тралене на морското дъно. Същевременно обаче износът на мекотели за същата година е 2185 т. Той е нараснал и странно откъде са взети тези мекотели. Няма друго обяснение, освен безконтролното тралене на дъното, въпреки забраната.
И трето, това е уловът на есетрови риби, който нараства от 9 на 24 т, въпреки че квотата за износ на хайвер е една и съща. Привеждам само три примера, които са достатъчно красноречиви.
Ще напомня, че през 1999 и 2000 г. по време на нашето управление, за да се справим с нарушенията Министерството на околната среда установи връзка с Гранична полиция и контролът беше сериозно засилен. Резултатите не закъсняха. Сега обаче искам да попитам какви мерки вземате, за да преодолеете негативните тенденции и нарушенията в областта на улова на риби, специално защитените, и траленето на морското дъно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Имате думата за отговор, министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Отношенията, свързани с организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси в Република България, търговията с риба и други водни организми се регулират в Закона за рибарството и аквакултурите. Съгласно разпоредбите на чл. 5 от този закон управлението на рибарството и аквакултурите се извършват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и горите. На основание чл. 54, ал. 1 на същия закон контролът върху ползването и опазването на рибните ресурси, включително опазването им в периода на размножаване, както и контролът върху спазване забраната за тралене се упражняват от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури чрез инспектори по риболовен надзор и от горските и ловни стражари към Националното управление по горите, които имат право да установяват нарушенията с актове по закона.
В съответствие с § 14 от преходните и заключителни разпоредби изпълнението на Закона за рибарството и аквакултурите е възложено на министъра на земеделието и горите и на министъра на околната среда и водите само в защитените територии изключителна държавна собственост. С оглед на цитираните законови разпоредби дирекциите на националните паркове и регионалните инспекции по околна среда и води осъществяват стриктен контрол върху опазването на биологичното разнообразие, включително на видовете риби и техните местообитания в националните паркове и резервати. Извън защитените територии – изключителна държавна собственост, Министерството на околната среда и водите чрез своите регионални органи съдейства на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и на Националното управление по горите за осъществяване на техните правомощия по Закона за рибарството и аквакултурите. В тази връзка ще представя на вашето внимание няколко примера.
За опазване на рибните ресурси в периода на размножаване и спазване на забраната за тралене Регионалната инспекция по околна среда и води – Бургас, подпомага Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в следните направления: първо, в изпълнение на подписано споразумение с регионален сектор Гранична полиция за съвместни действия и ползване на катер се извършват проверки в акваторията на Черно море от нос Емине до река Резовска. При извършване на проверките и констатиране на нарушения от инспекторите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури присъстват експерти от Регионалната инспекция по околна среда и води.
Второ, в същата регионална инспекция са сформирани екипи, които придружават инспекторите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури при проверка на тържища и рибни бази, търгуващи с видове риби, уловът на които е забранен през размножителния период.
Трето, рибарските дружества и организации са уведомени писмено за периодите на забрана за улов на различните риби и за забрана на тралене. Извършват се и съвместни проверки във вътрешните водни басейни с районното управление по горите, ловно-рибарското дружество и местните структури на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Експерти от Регионалната инспекция по околна среда и водите – Варна, съвместно с инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществяват периодично проверки по риболова, като контролът е особено интензивен в района на Варненското езеро. За съдействие се привличат и службите на Министерството на вътрешните работи. Регоналната инспекция по околна среда и води – Варна, извършва постоянен контрол през забранителния период в Дуранкулашкото и Шабленското езеро, които са потенциални обекти за бракониерство. Използването на дънни тралиращи и драгиращи устройства за улов на риба и други морски животни, включително рапани, е забранено съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите. В резултат на осъществявания съвместен контрол от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и нашите регионални инспекции през последния месец са съставени 9 акта за установени случаи на използване на дънни тралиращи и драгиращи средства. Министърът на земеделието и горите, съгласувано с министъра на околната среда и водите може да променя периодите за забрана на улова, определени в приложенията към закона. През настоящата година предвид специфичните климатични условия началната и крайната дата на забранителния период за почти всички видове риби беше променен с една седмица по-късно. За координиране усилията на страните по опазване и устойчиво ползване на рибните ресурси Министерството на околната среда и водите, съвместно с Министерството на земеделието и горите активно работят за създаване на Конвенция по риболова и опазване на живите ресурси на Черно море. С Решение № 19 от 8 май 2003 г. правителството на Република България одобри позиция на Българската делегация за водене на преговори със страните от Черноморския регион за създаване на такава конвенция. Вярваме, че с общите усилия на държавните ведомства, неправителствените организации и граждани, охраната и опазването на рибните ресурси ще бъдат подобрени, за да се създават по-благоприятни условия за устойчив поминък на населението по крайбрежието и за развитие на морския туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Имате право на реплика, госпожо Манева, заповядайте.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Арсенова, предполагам, че не се съмнявате, че познавам прекрасно законодателството. И днес аз в своя въпрос не визирах функциите на Агенцията по рибарство и аквакултури, а надведомствените функции на Министерството на околната среда и водите, които Вие имате по Закона за околната среда, по Закона за рибарството и аквакултурите и по Закона за биологичното разнообразие. И аз неслучайно визирах само забранени методи за улов на риба и защитени видове риба.
И тъй като наистина данните са изключително тревожни, независимо от информацията, която Вие предоставихте за контрола, аз искам да Ви предложа три неща, които според мен министърът на околната среда и водите трябва да направи.
На първо място, наистина си заслужава да се възстанови съвместният контрол с Гранична полиция, който беше изключително полезен и резултатите бяха налице.
На второ място, заслужава си да информирате Министерския съвет за сериозните пропуски в работата на Агенцията по рибарство и аквакултури. Няма нужда да правите собствени изследвания. Достатъчно е да вземете техния отчет за последните 2 години, за да Ви настръхнат косите. Просто числата говорят сами за себе си.
И на трето място, да изискате внесения вече от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството. Там не зная как сте пропуснали редица Ваши функции по право, които са абсолютно анулирани. И Министерството на околната среда и водите е абсолютно заличено като партньор на Министерството на земеделието и горите. Това създава изключително сериозна заплаха за рибните ресурси и за биоразнообразието.
Аз имам бележки по този закон, които мога да Ви предоставя, за да се уверите, че това, което е направено в закона, засяга сериозно интересите за опазване на околната среда специално в този сектор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Заповядайте за дуплика, министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз Ви благодаря за предложенията, които отправихте. Но бих искала още веднъж да подчертая, че съвместният контрол с Гранична полиция се реализира, както е започнал да се реализира още от 20.04.2001 г. по договор, сключен между Министерството на околната среда и водите и Националната служба “Гранична полиция”, който договор беше саниран и анексиран през 2002 г., като от нашия Фонд за опазване на околната среда бяха отпуснати 20 хил. лв., за предишната година – 17 хил. лв. За съжаление, не всички от тях бяха докрай използвани и през двете години. Но и към 2001 г., и към 2002 г., и към настоящия момент също имаме договор, имаме гласувани средства от Управителния съвет. Освен това знаете, че очакваме по един туининг проект Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да получи още други катери, които да могат да се ползват за тази дейност. Така че в тази посока знам, че е работено и работим.
Но благодаря Ви, че имате грижите и напомняте за вярната посока. Следваме я, защото и ние считаме, че е вярна.
Относно пропуските в работата на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, които Вие коментирате, аз лично ще се запозная с тях в по-задълбочен план като отчетен период за предходните години.
Благодаря Ви, че обърнахте внимание и относно проектозакона за изменението и допълнението на Закона за рибарството и аквакултурите. И ние сме на разположение, стига вече да не е достатъчно късно, но никога не е късно един закон да бъде разширен и обогатен, така че да изпълнява напълно своите функции така, както обществеността изисква. Така че в тази посока мислим еднакво. Ще съм благодарна и доволна, ако функциите на Министерството на околната среда и водите бъдат такива, каквито им се полагат според направената рецепция на европейското законодателство, за да може напълно да изпълнява своите функции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Актуален въпрос към министър Ковачев отправя народният представител Николай Камов относно финансирането на строителството на хидровъзел “Цанков камък”.
Имате думата, господин Камов.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Община Девин е разположена в югозападната част на Родопския масив. Като планинска община тя е една от най-тежко засегнатите от икономическата криза. Голям е спадът в икономиката и процентът на безработицата непрекъснато се увеличава.
Хидровъзел “Цанков камък” е средното стъпало на каскада “Доспат-Въча”. Строителството му е започнало още през 1958 г., през 1995 г. е спряно. Никъде досега не е имало спор, че довършването на хидровъзела ще реши много от социално-икономическите проблеми на община Девин. Това е известно на правителството. Ще се измести и пътят Девин – Михалково и ще бъде изграден нов път, отговарящ на съвременните изисквания, което ще се отрази благоприятно на транспортните връзки не само на община Девин, но и на съседните Борино, Доспат и Кричим. Това ще спомогне и за развитието на туризма в района, който е познат с природните си феномени.
С подновяването на строителството на този хидровъзел – въпрос, който многократно е бил повдиган, ще бъдат открити 550 работни места, без да се включват непряко ангажираните.
Уважаеми господин министър, по този проблем, предполагам, че това Ви е известно, аз бях задал въпрос първоначално към Вашия колега – господин Церовски, но бях коригиран от ръководството на Народното събрание да го насоча към Вас. Знаете, че въпросът е поставян многократно и от неговото решаване зависят изключително широк кръг социални проблеми.
Моят въпрос към Вас е ясен. Предвижда ли се завършването на хидровъзела и ще се ангажира ли Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и може би лично Вие с решаването на този сериозен проблем от моя избирателен район? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Аз съм имал възможност да отговарям от тази трибуна на въпрос, свързан с хидровъзел “Цанков камък”, но оттогава действително има добро развитие и активна работа по проекта. В дългосрочната програма за развитие на енергетиката се планира изграждането на хидровъзел “Цанков камък” и се планира то да започне през настоящата година.
Националната електрическа компания съвместно с австрийския консорциум, състоящ се от VA TECH (“Вербунплан и алпине май редер”) извършва техническа и финансова оценка на проекта и проучването е пред завършване. Намеренията на НЕК и австрийския консорциум са обект хидровъзел “Цанков камък” да се реализира като проект за съвместно изпълнение. Той ще бъде представен на българо-австрийската програма за съвместно изпълнение. Това е съгласно механизмите за приложение намаляването емисиите на въглероден двуокис и Протокола от Киото. Както знаете, миналата година българският парламент ратифицира Протокола от Киото и същевременно българското правителство взе решение и подписа споразумение с австрийското правителство за съвместно изпълнение на проекта.
Този механизъм се подготвя от австрийското правителство и е приоритет на австрийския министър на земеделието и горите. Управлението на околната среда и водите вече изрази намерението си да използва този проект като пилотен за съвместно изпълнение.
Тъй като това е един от първите проекти в сътрудничеството между българското и австрийското правителство в областта на съвместното изпълнение, съгласно Протокола от Киото за намаляване на вредните емисии се прави и избор на методика за количествена оценка на емисиите, произведени от обекта, т.е. колко ще струва намалението на финансовия ресурс, за да се изгради обектът. На базата на анализа ще бъде изчислен ефектът от намалението на емисиите от въглероден двуокис, които могат да се избегнат с реализацията на проекта. И австрийската страна ще предложи начин на финансиране и изграждане на обекта хидровъзел “Цанков камък”, включително финансирането на изпълнението на проекта за изместването на пътя Девин – Михалково.
Преговорите между Националната електрическа компания ЕАД и австрийския консорциум са в много напреднал стадий. Съгласно подписан график на дейностите между двете страни в срок до 16 юни тази година от австрийския консорциум те ще получат кредитните споразумения и проектодоговора за изпълнение строителството на обекта.
Кредитните споразумения и договорът ще бъдат подписани след уточняване на клаузите до края на м. август. Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Министерството на околната среда и водите на Република България са издали писма за подкрепа на такъв проект. Такова писмо очакваме и от Министерството на финансите на основа на документите, които преди малко изброих.
На последната среща между представителите на Австрийския консорциум и специалистите на НЕК се подписа график на дейностите, съгласно който в периода от 16 до 30 юни 2003 г. между двете преговарящи страни трябва да бъдат уточнени всички клаузи по кредитните споразумения и договор за изпълнение на строителството.
Аз съм уверен, че ще се постигне съгласие и този график ще бъде изпълнен и на тази основа може да очакваме, че строителните работи по хидровъзел “Цанков камък” ще започнат през м. септември 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Имате право на реплика, господин Камов. Заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за този отговор. Той е много насърчителен. Всъщност това е една чудесна новина за мен лично и което е много по-важно – за жителите не само на община Девин, но и целия район, който засяга изграждането на хидровъзела. Очевидно тази информация, която вие днес съобщихте, досега не е била известна в района, тъй като съвсем наскоро, в края на м. май всички народни представители от нашия район получихме писмо от кмета на община Девин и аз се радвам, че сега с този отговор те получават много конкретни новини, добри новини със срокове, които вярвам, че ще бъдат изпълнени така, както Вие съобщихте. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камов.
Заповядайте за дуплика, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Камов, аз взех думата за дуплика единствено за да посъветвам кметовете да не проявяват хиперактивност пред избори, а да си вършат работата по време на целия изборен период. Ние нашата работа си я вършим – грижим се за енергийния баланс на страната, за инвестициите, за хората в България. И сме готови, разбира се, своевременно да предоставим информация и на местните власти при поискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Питане от народния представител Стойко Танков към министър Ковачев относно политиката на министерството за защита интересите на потребителите, ползващи топлинна енергия.
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нормативната уредба за ефективно използване на топлинната енергия през последните две години постоянно се усъвършенства и са постигнати известни резултати. Същевременно потребителите ежегодно намаляват. Това оскъпява топлинната енергия и води до ограничаване на потреблението. Един от основните фактори за намаляване на потреблението са ниските доходи на населението, както и липсата не ефективна система за защита интересите на потребителите. Сега действащата Наредба за топлоснабдяването не защитава интересите на потребителите. В нея подробно са описани правата на производителите, на приносителите на топлинна енергия и най-малко защита на интересите на потребителите. Масово не се спазва чл. 44, т. 4 от същата наредба, където се посочва, че потребителите имат право да присъстват при отчитането на данните на топломера и на централния топловодомер. Тези данни са изходна база при дяловото разпределение разходите на топлинна енергия. Не е ясно защо тези данни – имам предвид показанията на топломерите, допълнително се “обработват” от “Топлофикация” по начин и методика, които засега остават тайна за потребителите. Това, естествено, нарушава доверието между производители и потребители.
Въведената система за дялово разпределение на топлинната енергия без съмнение е една прогресивна стъпка. Но, както е известно, различните фирми за топлинно счетоводство използват различни разпределители и единиците се отчитат различно, като се коригират с определени коефициенти, отчитащи вида на радиаторите, местонахождението на жилищата и други подобни важни корекционни фактори. Тези коефициенти имат съществено значение за правилното разпределение на потребяваната обща топлинна енергия между абонатите. Засега всяка фирма за топлинно счетоводство пази в тайна методиката за формирането на тези коефициенти, което поражда съмнение, че едни потребители се облагодетелствуват за сметка на други. Също така няма система за запознаване на потребителите с техните права. Не се познава методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия и начина на формиране на личните сметки. Тези и други проблеми създават предпоставки за нереални сметки в ущърб на потребителите, загуба на доверие и намаляване на потреблението.
Моето питане към вас е: какви действия ще предприеме Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за защита интересите на потребителите на топлинна енергия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Стойко Танков. Разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Благодаря Ви за признанието, че през последните две години нормативната уредба постоянно се усъвършенства и са постигнати, както Вие казвате, известни резултати. Може би “известни” присъства във Вашия въпрос, тъй като не сте запознат с реалните и настоящи резултати, а ползвате сравнително стара информация. Удовлетворен съм, че чувам това признание, тъй като 48 представители на вашата парламентарна група внесоха преди време в Конституционния съд искане за отмяна на някои текстове за топлинното счетоводство в Закона за енергетиката и енергийната ефективност като, според тях, противоречащи на Конституцията. Знаем какво отговори съдът на това искане, нека да не го коментирам отново. Но се радвам винаги, когато представители на опозицията намерят в себе си конструктивност и воля да признаят постиженията и на това правителство.
Благодаря Ви още веднъж и да минем на конкретните въпроси.
Аз бих искал да кажа, че начинът, по който е подготвен Вашия въпрос има доста объркване и внася объркване и в крайните потребители. Вие говорите за правото на потребителите да присъстват на отчитането на показанията на топломера. Топломерът е един-единствен уред долу, в абонатната станция. И, разбира се, те трябва да излъчат свои хора, които да присъстват. И няма проблем да присъстват. Но във Вашия въпрос се смесва топломер с разпределител, което е съвсем друг измерителен уред.
Може да се каже, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградите етажна собственост е въведен още с приемането на Закона за енергетиката и енергийната ефективност през 1999 г. като законова норма. Факт е обаче, че въпреки императивните текстове в него, ние започнахме отоплителния сезон 2001 – 2002 г. с 20% въведено дялово разпределение средно в страната, а завършихме този отоплителен сезон с 98%. Тези 98% практически защитават равнопоставено всички потребители, защото, ако преди това имаше хора, които не плащаха, имаха право да си изключват радиаторите, то техните сметки ги плащаха техните съседи.
Имаше много тревоги и вълнения в обществото, че ще санкционираме, ще глобяваме хората, които не са спазили сроковете. Не сме глобили никого, но една от целите ни е изпълнена. Хората вече имат възможност да ползват топлинна енергия колкото искат, да плащат точно толкова, колкото са потребили и да са равнопоставени като потребители. Това, от своя страна, създава условия потребителят да намали по своя преценка разходите си за отопление и да предприеме мерки – групово или индивидуално – за повишаване на енергийната ефективност чрез рационализация на собственото си отопление или това на сградата. Преди това индивидуалното потребление на топлинна енергия се определяше по отопляем обем на имота или по инсталирана мощност.
Изкривяването на системата дойде от факта, че през 1995 г. с Постановление на Министерския съвет № 194 от 6.10.1995 г. беше дадена възможност потребителите да се отказват от ползване на топлинна енергия за цялата или за част от отопляемата си кубатура, като при отказ за цялата отопляема кубатура потребителите не плащаха нищо на доставчика, което означава, че техните съседи им плащаха сметките. Всъщност за кого беше проблем това нелогично постановление? Не за топлофикациите, защото те фактурират продадената на сградата енергия по показанията на топломера в абонатната станция. Потребителите, пломбирали всичките си отоплителни тела, не плащаха нищо за непряко потребената от тях топлинна енергия отдадена от сградните инсталации, както и от общите части. Тоест в крайна сметка те потребяваха от своите съседи. В същото време топломерът в абонатната станция отчита консумираната от сградата топлинна енергия, включваща както енергията от радиаторите, така и топлинната енергия, отдадена от общата сградна инсталация. В този случай дължимите суми се разпределяха само между онези потребители, които декларираха, че ще отопляват изцяло или частично имота си. Затова отново се връщам, че всъщност тази система е насочена към потребителите, за да могат те да потребят толкова, колкото искат, за да могат те да потребяват толкова, колкото могат да плащат и за да могат да са равнопоставени за получаването на тази услуга.
С прилагането на тази система на практика от 1995 г. беше нарушена равнопоставеността между потребителите при изчисляване на дължимите суми за топлинна енергия.
Не искам да се спирам на положителните страни, които дяловото разпределение дава. Това е възможността всеки потребител да заплаща само енергията, която е консумирал, и точно толкова, колкото е консумирал; възможността потребителите да регулират потреблението в имотите си в зависимост от желания комфорт и финансовите си възможности, включително да плащат енергията, която те губят, когато отворят прозореца; възможността всеки потребител да управлява разходите си; възможността потребителите да пестят значителни средства за отопление; премахване на необходимостта от демонтиране или пломбиране на радиаторите, а също така и значително намаление на специфичния разход на енергия за сградите.
Тук има доста дълги обяснения за нормативната уредба, но тя е справедлива и защитава потребителите.
Тъй като въпросът идва от Вашия избирателен район в Бургас, искам да Ви кажа, че в Бургас социологическо проучване за обществената нагласа към централното топлоснабдяване показва нещо много важно. Важно е да се знае, че “Топлофикация” – Бургас е сред първите, които въведоха топлинно счетоводство още преди три сезона – над 90%. Там системата вече се е напаснала и работи добре. За това говорят и резултатите от проведеното проучване, а именно, че централното топлоснабдяване е най-предпочитания начин за отопление. Така отговарят 61% от жителите на Бургас. Централното топлоснабдяване е сред последните неща, от които интервюираните биха се отказали вследствие на икономическото си състояние. Убедените в предимствата на централизираното отопление, които не биха се отказали от него, са 72,7%. Ежемесечно отчитане на консумирана топлинна енергия желаят 83% от интервюираните. Една трета от отопляващите се по друг начин желаят да ползват услугите на “Топлофикация” – Бургас. Централното топлоснабдяване е най-ефективния начин за отопление за 71% от интервюираните.
Ще кажа и нещо друго. Жалбата, подадена към Вас, е от домсъвет. През април платимата сума на един от потребителите от този домсъвет е била 24,40 лв. Кажете ми колко хора, които се отопляват на ток, могат да се похвалят с толкова ниска сметка? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Танков, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, категорично не съм съгласен, че ползвам стара информация. Съвсем добронамерено предоставих към Вас жалбата на домсъвета, тъй като според мен тя е компетентно изследване на един конкретен потребител в един блок, направено много професионално.
Потвърждавам още веднъж, че нормативната уредба се усъвършенства. Не отричам топлинното счетоводство. Факт е обаче, че в тази жалба се дава отговор как на практика се прилагат нормативните документи – Законът за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването. Затова в жалбата се поставят редица въпроси как да бъдат усъвършенствани тези нормативни документи на базата на практическото им приложение. Ще цитирам някои от тях: пълната прозрачност при отчитане на показанията на топломера и централния топломер (то е записано, но не се изпълнява, това имат предвид хората в жалбата); второ, яснота за коригиращите коефициенти, които ползват фирмите за топлинно счетоводство – да бъдат обсъждани на общо събрание с живеещите; да се търси отговорност от лицата, които не спазват Наредбата за топлоснабдяването (такъв механизъм в тази наредба няма); и най-важното – да се въведе единен лицензиран софтуер за всички фирми, които ползват топлинното счетоводство. Това са конкретни предложения, които се правят в тази жалба.
Искам да Ви попитам: как оценявате тези предложения? Приемате ли ги и имате ли намерение да ги коригирате в новите нормативни документи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси от народния представител Стойко Танков. Разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Танков, да, действително има конструктивни предложения. В новия Закон за енергетиката и при съответните корекции в Наредбата за топлоснабдяване ние имаме предвид не само тази жалба, но и практиката от прилагането – широко и ефективно едва през последния сезон.
По конкретиката. Топлофикационните дружества имат ясни и конкретни задължения: когато отчитат топломерите – това да бъде с представители на домсъвета. Тук винаги има две страни и винаги има оплаквания. Обикновено топлофикациите казват: “Ние сме ги уведомили, те не осигуряват човек”, а абонатите казват: “Не е вярно, съобщението дойде късно, аз бях зает” и т.н. Аз не искам да влизам в този детайл, но тази разпоредба трябва да се спазва еднозначно. Там, където има доказани нарушения, те се наказват.
Второ, по отношение на непрозрачността на софтуера. Напротив, именно през последния отоплителен сезон софтуерът на различните фирми за дялово разпределение стана част от договорите с топлофикационните дружества. Съгласен съм, че фирмите, предоставящи тази услуга, би следвало да разясняват условията на своите потребители. Не можем да ги задължим, но във всички случаи това е обсъждано на множеството срещи, проведени през последния отоплителен сезон, включително с появилата се тяхна асоциация.
Дали може да се унифицира софтуерът? Не, не може, а и не трябва да се унифицира. В крайна сметка, ако искаме да унифицираме софтуера, това означава ние да наложим монопол върху предоставянето на тази услуга. Има различни производители на такива измерителни уреди, нормативно определени от българското законодателство. Те ползват свой софтуер. Той не е тайна, защото се предоставя на топлофикационните дружества, но би следвало в разясненията, които предоставящите тази услуга фирми дават на своите клиенти, да им казват от какво се влияе системата. В крайна сметка те настройват уредите и отчитат, че от северозапад има трайно по-ниски температури в средногодишен разрез, а на югоизток те са трайно по-високи, т.е. има влияние от фасадното регулиране. Именно тази система дава възможност за отчитане на тези характеристики – кой накъде гледа и колко енергия потребява. Тоест, еднозначно мога да Ви кажа, че не може, нямаме право и не е желателно да наложим единен софтуер, но, първо, всички контролни механизми се прилагат; и второ – за усъвършенстването на нормативната база ще бъдат взети предвид множеството предложения, които имаме. Обективно мога да кажа, че тази нова система изискваше своето време за практическо изпробване, за да може да се адаптира и нормативната база към трайно уреждане на взаимоотношенията “доставчик на услуга – потребител”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Танков, имате възможност да изразите отношението си към министъра на енергетиката господин Ковачев.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Аз благодаря за отговора, господин министър. Това питане съвсем целенасочено го свързах с един конкретен проблем, но обобщаващ проблемите на голяма част от потребителите и мисля, че в такова сътрудничество – потребители и министерство – може да се намери най-точно урегулиране на нормативната уредба, тъй като тя е нова и, естествено, възникват различни несъгласуваности на различните етапи на приложението й.
Мисля, че ако така поставените проблеми в жалбата на домсъвета бъдат взети под внимание, много от проблемите на потребителите ще бъдат решени и с много по-голямо доверие те ще се отнасят към централното топлоснабдяване, към фирмите за топлинно счетоводство. Тази откритост ще доведе несъмнено до повишаване на потреблението на топлинна енергия – една от най-евтините и най-съвременни методи за отопление на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
Питане от народния представител Стефан Мазнев към министър Милко Ковачев относно гарантиране добива на лигнитни въглища в мини “Марица-изток” ЕАД.
Заповядайте, господин Мазнев, да развиете Вашето питане към министър Ковачев. Разполагате с пет минути.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Ковачев, уважаеми дами и господа! Спирането на износа на ток за Турция постави редица въпроси пред българската енергетика. Такъв проблем, от една страна, са необходимите финансови средства за нормална работа и модернизация на енергийните мощности в страната, а от друга – ниската степен на производствената им натовареност. Като следствие от това възникна и въпросът за обема на добива на местни въглища. Такъв проблем, естествено, засяга и мини “Марица-изток”, които експлоатират най-голямото находище на лигнитни въглища у нас.
От своя страна, мините захранват трите теца от комплекса, които произвеждат близо 40% от общото количество на произведена електроенергия у нас. За съжаление, обаче, след така създадената крайно неблагоприятна ситуация в ТЕЦ “Марица-изток 2”, която е и най-голямата топлоцентрала на Балканския полуостров, от общо осем енергоблока работи само един, а в ТЕЦ “Марица-изток 3” работят само два блока. При такъв режим на работа в централите се инкасират значителни загуби, тъй като постоянните разходи за заплати, консумативи и други се запазват. Според специалистите от ТЕЦ “Марица-изток 2”, при нормално натоварване на мощностите себестойността на 1 квтч е 4,7 стотинки, докато при работа само на един единствен блок тя става значително по-висока.
За да се облекчи поне частично ситуацията, от ТЕЦ “Марица-изток 2” са решили да изкупят авансово 300 хил. тона въглища и то чрез кредит, за да подпомогнат дейността на миньорите от мини “Марица-изток”, които работят в момента под 50% от своя капацитет. От своя страна ръководството на мините е задължило близо 3200 работници, от общо 8700, да излизат в принудителен отпуск.
Уважаеми господин министър! България внася близо 70% от първичните си енергийни ресурси и по тази причина изтича значителен финансов ресурс за тяхното набавяне. Освен това в енергийната стратегия на България, приета през юли м.г., е записано, че добивът на лигнитни въглища има много силна позиция като ресурс за производството на ел.енергия и това му предимство, съчетано със значението му за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на енергийния комплекс “Марица-изток” в българската енергетика и следва да се развива.
В тази връзка, моето питане към Вас е: какви мерки ще предприемете като министър на енергетиката и енергийните ресурси за запазване на количествата въглища, добивани от мини “Марица-изток”, което е гарант за стабилността на това производство, а и на енергийната независимост на страната като цяло? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Стефан Мазнев. Разполагате с 10 минути.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мазнев, нека първо да изясним един съществен въпрос, който позволява множество спекулации през последните няколко седмици.
Както добре знаете, договорените по дългосрочния договор между НЕК и ТЕАШ количества електроенергия се отнасят за годишен период. Те са до 4 млрд. квтч годишно. Оценката на влиянието на тези количествата върху НЕК и системата като цяло може да се направи едва, след като изтече годината и се види пълният обем на износа. Освен това всички знаем, че износът през зимата е по-висок като пропорция от общото количество от летния износ за Турция.
Защо правя това уточнение? Все по-често се правят опити да се създава напрежение в комплекса “Марица-изток” с твърдение, че, видите ли, заради спрения износ на ток за Турция миньорите излизали, както Вие се изразихте, в принудителен отпуск.
Трябва да сме наясно, че енергийният отрасъл е сезонен. Трябва да сме наясно, че потреблението по принцип през лятото спада. Трябва да сме наясно, че все още не е открита линия с Господ, за да знаем какво ще бъде времето. И в този смисъл енергийният отрасъл е сезонен дотолкова, доколкото се влияе изключително много от външната среда.
Но аз искам да ви върна към не моментно състояние в даден месец, а към изтеклите до момента месеци от настоящата година. Отчетените резултати за първите четири месеца на 2003 г. показват, че НЕК - ЕАД е закупила от електроцентралите на местни въглища значително по-голямо количество както спрямо договореното, така и спрямо същия период на 2002 г. Това бе постигнато в резултат на нарасналото потребление на електроенергия в страната и осъществения износ, независимо от увеличените водни запаси и необходимостта от тяхното оползотворяване. За първи път от няколко години през това лято имаме рекордно количество произведена енергия от водни централи. В някои дни натоварването на водните централи достигна до 800 мгвт - мисля, че Вие добре разбирате, че и водните централи са национален ресурс – което е около 30% от общото производство в тези моменти.
Знаете, че стандартният дял на електроенергията от водни централи в средногодишен размер в нашите условия е от 5 до 10%. За първи път от няколко години язовирите ни са пълни и се надявам, че не ме съветвате да пускаме тази вода да изтича, без да я превръщаме в енергия. Страна, която внася около 70% от първичните си енергийни ресурси, не може да си позволи такова разхищение, независимо какви популистки тези и псевдосоциални аргументи можем да чуем. Тоест, това е основната причина за намаленото месечно производство в комплекса “Марица-изток”.
Нека да подчертая, че в сравнение със същия период на 2002 г. производството от български водноелектрически централи е увеличено с 572 млн. квтч или с 86,9%. За месец май 2003 г. се констатира известно намаление действително на количествата закупена електроенергия за електроцентралите от комплекса “Марица-изток”.

По предварителни данни, за петте месеца на 2003 г. неизпълнението на прогнозните количества е 179 млн. квтч. или 4,37 на сто, уважаеми господин Мазнев. Наистина ли смятате, че 4% могат да създадат, ако ми позволите да цитирам: "проблеми с необходимите средства за функциониране на енергийните мощности в страната и степента на експлоатационната им натовареност"? Нека да не правим от мухата – слон. Това е моментното състояние в един месец, в който дядо Боже ни е дарил с вода.
Не искам да подценявам значението на това намаление за мини "Марица-изток", но Вашата тревога, че 4% по-малко от планираното производство може да доведе до финансов колапс на най-голямото въгледобивно дружество в страната е просто една обида за професионализма и хората, които работят в комплекса. При това закупеното количество остава по-голямо от миналата година и е в рамките на договорения процент на отклонение в бизнес плановете на тези дружества. Фокусирах се върху комплекса "Марица-изток", защото закупеното количество електроенергия от други електроцентрали на местни въглища е в рамките на договореното.
Нека да се върнем на въпроса за износа на електроенергия за Турция. Не искам да бъда обвиняван, че си крия главата в пясъка или че заобикалям въпроса. Да, за петте месеца на годината НЕК е реализирал износ на електроенергия в региона около 1,5 млрд. квтч, което е с 300 млн. квтч по-малко спрямо прогнозата за 2003 г. Това намаление би могло да се счита за временно затруднение, тъй като НЕК незабавно предприе необходимите мерки за увеличаване на износа на електроенергия в следните основни направления: нормализиране на взаимоотношенията по дългосрочния договор за износ на електроенергия с Република Турция и, второ, търсене на нови пазари за реализация на свободните енергийни мощности. Компанията участва във всички проведени търгове за доставка на електроенергия за региона, като още през м. май сключи допълнителни договори за износ на 400 млн. квтч за Македония за периода април 2003 – април 2004 г. и за Гърция и Сърбия - в размер на 1 млрд. 630 млн. квтч за периода от май до септември т. г.
Общото количество електроенергия за износ по сключените договори към 1 юни 2003 г. възлиза на повече от 2 млрд. квтч. Продължават преговорите за увеличаване на количествата изнасяна енергия до края на тази година, както и в дългосрочен план от три до пет години за страните в региона, включително с нови пазари като Италия.
По сключения договор с Република Турция минималното количество за 2003 г. е 3 млрд. 400 млн. квтч и до 21 април, до прекъсването, бяха реализирани вече 1 млрд. 100 млн. квтч. НЕК стриктно изпълнява задълженията си, произхождащи от този договор. Резултатите от проведената на 9 юни т. г. междуправителствена среща в Анкара дават основание да очакваме, че ще се възстанови изпълнението на дългосрочния договор.
В заключение ми позволете да Ви уверя, господин Мазнев, че с предприетите действия от страна на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на всички изпълнителни тела на дружествата в системата на енергетиката ще бъдат изпълнени договорите за изкупуване на електроенергия от производителите в комплекса "Марица-изток" в годишен разрез, което ще даде възможност за натоварване на въгледобивните мощности и компенсиране на това прословуто изоставане от 4%.
И още нещо. Аз съм учуден, че казвате, че работниците са в принудителен отпуск. Това са годишните платени отпуски на хората и това в България обикновено става през лятото.
И още нещо, господин Мазнев. След като 50 години минният комплекс "Марица-изток" се е подготвял да навлезе в централната част на добива, то днес необходимостта от откривни работи значително е намаляла в сравнение с времето, когато е започвал въгледобивът. И днес откривката е изпълнена за една година напред. Следователно е съвсем нормално изпълнителното тяло на дружеството да предприеме необходимите мерки за нормално планиране, нормално изпълнение на производствената програма на дружеството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мазнев, предполагам, че имате уточняващи въпроси към министъра на енергетиката господин Милко Ковачев. Знаете, че разполагате с две минути.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви за отговора, министър Ковачев, но искам да Ви уверя, че в случая въобще не става въпрос за популистки тези. Аз съм роден в Стара Загора, там съм живял, от тези хора съм изпратен в Народното събрание и е естествено, когато те имат проблеми, аз да ги поставям пред Вас. Така че това не е популизъм.
Що се отнася до платения отпуск, вярно, платен е, но все пак хората излизат по специален график. По-рано не е имало такива графици. Вярно, нормално е през лятото хората да си ползват отпуските, но такова масово ползване и то по инструкции отгоре не е имало. За това става въпрос.
Иначе, за преговорите, които сте водили и които ще водите с турската страна, аз наистина Ви пожелавам успех, защото това е от изключителен интерес не само за енергетиката, това е важно за цялата страна.
И все пак, за да не се стига до такива кризи, знаете, че сега предстои приемането на Закона за енергетиката от Народното събрание. Използвам случая да Ви попитам не смятате ли, че все пак законово е добре, тъй като въгледобивът, особено откритият въгледобив, е нещо много важно за нашата страна, не смятате ли, че все пак в закона следва да се отдели по-специално внимание на открития въгледобив, с по-специално управление и в този смисъл да не се стига до такива кризисни ситуации? И все пак, искам да ми отговорите по-конкретно за тези мерки. Наистина чух неща за вецовете, за статистиката, аз не я оспорвам, това е така, наистина докато траеше износът на ток за Турция, който представлява 90 на сто от общия износ, нещата бяха добре. Става въпрос за тази кризисна ситуация, която настъпи сега, каква ще бъде Вашата реакция. Защото, ако в една държава няма проблеми, то може би няма смисъл от министри, нещата ще си вървят от само себе си. Става въпрос как Вие ще реагирате в криза и за по-специалното внимание към въгледобива в новия Закон за енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси на народния представител Стефан Мазнев. Разполагате с пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Мазнев, само да Ви коригирам: износът за Турция не е 90 на сто от износа. Миналата година Националната електрическа компания изнесе 6,5 млрд. квтч електроенергия, а износът за Турция беше точно половината от този износ. По-миналата година беше същият случай. Тоест, между 90 и 50 процента има една разлика по-голяма от 4 процента – тя е 40 процента.
Все пак това, което Ви говорих, има отношение към Вашето разбиране и разбирането на хората, работещи в отрасъла, и на гражданите на България, че не може моментни състояния да бъдат третирани или да бъдат оценявани като криза. Те са част от работата в енергийния отрасъл.
По отношение на закона. Ние много сме разговаряли за това нещо и искам да припомня неща, които съм казвал и тук, от тази трибуна. Трябва да кажа еднозначно, че принципите в закона са икономически диспечер, тоест натоварване на тези централи, които произвеждат с най-ниска себестойност. Защо това е важен принцип? Защото в крайна сметка ние всички като граждани не на район Стара Загора или на София плащаме тази енергия. Тоест аз предполагам, че Вие не ме призовавате да изкупуваме енергия на независимо каква цена, само и само да е наша. В този смисъл бих искал да кажа, че за съжаление забавяната дълги години реформа във въгледобивния отрасъл, особено в Западна България, до ден-днешен тежи на себестойността на произвежданата електроенергия от ТЕЦ “Бобов дол”. Това е най-скъпата енергия в страната. И ние всички я плащаме, отново искам да ви припомня, господин Мазнев. Затова ние не можем да гарантираме някакво 100-процентово натоварване на когото и да било. Не можем, защото това означава да гарантираме от името на българския потребител, че той ще плаща по-висока цена.
Следователно в закона са предвидени такива мерки и това са 15% минимално производство на електроенергия от местни въглища и то съответства на европейското законодателство. В този план ние не можем да дадем повече гаранции в закона, макар и за български добив. Но той има своето бъдеще, защото в комплекса “Марица-изток” се произвежда конкурентна енергия, защото финансовата дисциплина, която е наложена, е намалила разходите в енергийната система и защото комплексът “Марица-изток” ще остане и в бъдеще един от основните гаранти за сигурността на доставките и за стабилността на българската електроенергийна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Мазнев, имате думата за реплика.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, съзрях известно разминаване между това, което казахте накрая за енергийната стратегия, тъй като в нея е записано, че предприятията, които произвеждат с първични енергийни ресурси, ще се развиват приоритетно, а Вие казахте, че едва ли не тези енергопредприятия, които работят на местни ресурси, оскъпяват енергията. Аз не съм съгласен с това, то най-малкото противоречи на стратегията.
Но аз наистина виждам, че сте се отнесли сериозно към моето питане, трябва да отбележа това. Защото получих уверение, че още два блока в комплекса ще работят от началото на следващата седмица, което е добре.
Радвам се, че след това питане нещата се подобряват. Но аз добре запомних нещата, които обещахте по отношение на мините накрая, макар че в началото имаше известно противоречие с първичните енергийни ресурси, но Вие обещахте нещо добро. Аз ще го запомня и си запазвам правото за допълнително питане, ако евентуално настъпят подобни кризисни ситуации в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Мазнев.
Преминаваме към следващите питания – към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
Първото питане е от народния представител Елка Анастасова относно политическите уволнения на директори и управители на пътни служби.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Днес, две седмици след вота на недоверие към премиера, искам да Ви припомня някои важни акценти на ангажиментите от програмната реч на министър-председателя, с която на 6 април 2001 г. той постави началото на Национално движение Симеон Втори и които може би все още не са добре познати на всички натоварени да осъществяват неговата политика и управление в съответствие и на базата на тези ангажименти.
Преди всичко тогава господин Сакскобургготски подчерта, че основаното от него движение ще сложи край на политическата партизанщина и политическите битки. Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии и личности, а насъщните проблеми на България – обяви той. Национално движение Симеон Втори ще предлага нови идеи и ще търси обществена подкрепа и консенсус за реализацията им в името на по-добрия живот на всеки наш съотечественик, без разлика на партийна принадлежност или етнически произход – каза настоящият премиер на 6 април преди две години. И подчерта: “Винаги съм държал и ще държа на оценяването на хората по тяхната компетентност, а не на раздаване на постове по роднински връзки или партийна принадлежност.” Ключови фрази, които залагаха принципите на новия морал и които накараха хората да му повярват. Да повярват, че нещата ще се променят наистина, че има воля за това в новото движение.
Вие, господин министър, както и всички останали колеги депутати от НДСВ, ако не се лъжа, следва да сте се подписали под тези думи и да сте декларирали, че ги подкрепяте, както и цялата програмна реч в нашия лидер. Вие, както и всички Ваши съпартийци се очаква да спазвате тези принципи, заявени от Вашия патрон, всеки ден, във всяка своя стъпка, във всяко свое действие. Вместо това част от вас успяха с неподозиран цинизъм, използвайки неговото име и паравана на политическата сила, да обезсмислят и изпразнят от съдържание посланията на собствения ви водач. Успяха да го поставят нееднократно в унизителното положение да дава обяснение как така е позволил и позволява на своите избраници да прегазят всичко, което е казал, и да доведат до небивал разцвет шуробаджанашкия и приятелския принцип като определящи при подбора на кадрите за управление в местната и държавната администрация – нещо, на което се очакваше и той бе обещал да сложи точка.
Неудържимите нагони към диктат на всички нива на някои Ваши колеги доведоха министър-председателя дотам, че на 7 март т.г. той отново да им напомни с твърд тон защо са дошли в управлението и какво се очаква от тях и да ви призове недвусмислено да спрете неистовото кадруване, на което някои от вас изцяло са се отдали. Вместо това, сякаш напук на този призив и на собствения ви лидер още на третия ден тези хора се втурнаха в още по-необуздано и неудържимо кадруване не по качествени показатели, а по уж партийни и създадоха неприятното усещане, че никой не е в състояние да ги спре. Което пък рефлектира върху всички вас като управляващи, а най-вече върху министър-председателя, който обира негативите в две посоки: първо, като действия, опровергаващи думите му, и второ, като впечатление за невъзможност да овладее хората си. А е така, защото май си говорите на различни езици. И вие, които сте посочени от него, не искате да повярвате в искреността и истинността на неговите думи и ангажименти. Това настройва обществото срещу всички ви. А то е все по-чувствително към демагогията и, повярвайте, лесно я разпознават.
Две години след началото на управлението на НДСВ и само няколко месеца, след като оглавихте Министерството на регионалното развитие и благоустройството, уволнихте 15 директори на пътни управления в цялата страна, а също и на служби “Пътно поддържане”. При това в рамките на един месец. Някои от тях дисциплинарно, при несъгласие да се оттеглят сами от постовете.
Очевидно е, че подобно уволнение едва ли се дължи на нещо друго освен на политическа чистка. Ако изключим чисто политическите последствия от това, възникват множество въпроси, като например защо е необходимо това излишно натоварване на държавата с изплащане на обезщетения, които при всички случаи ще последват в случаите, когато съдът върне уволнените. И от друга страна, защо трябва да бъде блокирано започнатото от тези ръководители с оглед неподходящите хора, които ги сменят в някои от случаите? Така получиха своите заповеди за уволнение директорът на Пътно управление – Кюстендил, Стойчо Стоичков и директорът на Пътно поддържане господин Йовчев. И двамата добри специалисти по оценка на колегите им, достатъчно дълго работили в сферата, познаващи проблемите, с известни постижения. Току преди уволнението си господин Йовчев е спечелил търг за 3 млн. лв. и е сключил договор за 3-годишна дейност на фирмата.
Затова моето питане към Вас е какво наложи уволненията на всички тези директори и как те се вписват в заявените от НДСВ ангажименти за нов морал, включително в политиката, за толериране на професионализма и игнориране на теснопартийните тежнения у някои колеги? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министре.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Анастасова! Направо съм учуден от Вашето питане. Чудя се дали да прочета това, което е написано тук, или да Ви отговоря в прав текст. Ако някой е предал премиера и се е оттеглил от подписа, не съм аз, защото аз съм министър в неговото правителство, а доколкото ми е известно, Вие не сте вече член на парламентарната група, която подкрепя това правителство. Но това е една друга тема, много по-дълбока…
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим, от място): Защото исках да се спазва това!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: За което може би ще трябва да говоря след това.
Все пак да Ви го прочета.
Във връзка с Вашето питане относно уволнението на директора на Областно пътно управление – Кюстендил, и Управление на пътно поддържане – Кюстендил, Ви уведомявам следното: със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция пътища, а не моя заповед, директорът на Областното пътно управление – Кюстендил, е уволнен, защото не е изпълнил или е допуснал забавяне при изпълнение на служебните си задължения да упражнява стриктен контрол върху качеството на изпълняваното строителство, ремонтни работи и поддържане на републиканската пътна мрежа в Кюстендилска област, както и за нарушения при провеждане на тръжни процедури за възлагане на обществени поръчки. След като това го казвам, значи може да се докаже.
Обърнете внимание, дами и господа народни представители – новоназначен директор няма. Следователно не става дума да бъде уволнен досегашният директор, за да поставим нашия. Няма такова нещо, както се намеква във Вашето писмо.
Правим много внимателен подбор, за да намерим най-подходящия професионалист за тази отговорна длъжност, а временно областното пътно управление се ръководи от инж. Боян Илиев – строителен инженер по пътно строителство от 1981 г. Работи в същото това Областно пътно управление – Кюстендил, тоест разполага с 22-годишен опит. От 1994 г. е началник на отдел “Инвестиционна дейност” в Пътно управление – Кюстендил. Може да се предположи, че това е един истински професионалист, познаващ в детайли дейността на Пътното управление в Кюстендил. Това са фактите.
Госпожо Анастасова, мисля, че трябва да сме много внимателни, когато употребяваме квалификацията “политически уволнения.” От Вашето питане започвам да мисля, че може би уволненият директор е бил политически назначен. Относно управителя на “Пътно поддържане” ЕООД – Кюстендил, искам само да спомена, че към 31 декември дружеството приключи на загуба. Задълженията на фирмата превишават три пъти вземанията. Не бих могъл да толерирам такъв ръководител и да позволявам да се ощетява държавата. Има и доста други сигнали, но за жалост тях ще ги разглеждат други органи.
Новоназначеният управител е завършил промишлено гражданско строителство и разполага с 32-годишен стаж по специалността.
Госпожо Анастасова, считам, че не е необходимо да използвам тази висока трибуна за да реализирам личните си амбиции, прикрити зад неоснователни обвинения и етикети като “политически уволнения”. Наистина ние заедно с Вас влязохме в този парламент, обединени от някакви общи виждания. Ако Вие не си поддържате вижданията или нямате друга трибуна, откъдето да си изказвате Вашите политически болки, губете времето на парламента. Но в случая просто не сте права. И аз се питам какви са мотивите толкова ревностно да твърдите, че съм направил политически назначения, като съм сложил просто един временно изпълняващ длъжността служител от същото това областно управление, докато намерим подходящ човек. Много е вероятно той да остане до края на мандата. А не съм го назначил аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Анастасова, имате възможност да зададете допълнителни и уточняващи въпроси.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, много се радвам да чуя, че правите подбор за мястото, но едва ли можете да отречете, че при Вас има внесено предложение за конкретно лице, което да бъде поставено на това място, и то е внесено от Ваши колеги народни представители. Освен това Вие сте получили подписката на 60 служители от областно пътно управление, вярвам, които са застанали зад своя директор. Предполагам, че това, което изнесохте тук, е вярно и наистина може да се докаже, но в своята подписка те казват, че всички проверки, които досега са извършено от Инспектората на МРРБ, финансови ревизии, както и вътрешнофинансов одит, са констатирали, че за последните години в управлението не са допуснати никакви нарушения в прилагането на Закона за обществените поръчки и други нормативни актове, регламентиращи дейността в системата на пътищата, и т.н. Шестдесет служители са се подписали под тази подписка, с която застават зад своя директор.
Вие срещнахте ли се с хората, които уволнихте? Запознахте ли с тях, поговорихте ли за тяхната работа, изслушахте ли ги или без да знаете с кого работите просто побързахте да извършите тези уволнения? Надявам се, че действително този път изборът на хората, които ще бъдат поставени на техните си места, ще бъде най-добрият. Съвсем не искам да бъда адвокат на никого, но действително ако говорим за ангажиментите, с които сме дошли в този парламент и в управлението на НДСВ, би трябвало да търсим наистина качествените хора, а не както добре Ви е известно, няма да коментирам от тази трибуна някои недотам лицеприятни начини и предложения, които се правят. Защото това, в което ме обвинихте – че не се извършват политически уволнения, че едва ли не всички тези принципи се спазват, всеки един българин и всеки един от зрителите може да каже дали е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате право да отговорите на уточняващите въпроси, господин министре.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:Благодаря Ви, господин председател.
Продължавам да мисля, че се разиграва някаква политическа сценка, но както и да е.
Госпожо Атанасова, аз съм стопански ръководител. Всеки един грамотен стопански ръководител, който по някакъв начин управлява някакви стопански системи, знае как се прави подбор на кадри, как се оценяват цифри и данни от баланси и как можеш много добре да си извадиш извода дори от едни официално заверени документи дали този ръководител на стопанско звено става или не, така че въобще не е необходимо да се приказва с когото и да било. Друг е въпросът, ако човек иска да придобие някакви лични впечатления или се съмнява в истинността на някои от данните. Но аз Ви питам: три пъти повече са задълженията от вземанията, какво има да философстваме по въпроса?
Освен това не знам кой стопански ръководител може да назначи някой човек, без някой да го предложи, освен ако лично не го познава. Това отново опровергава Вашата теза, с която ме атакувате – за шуро-баджанащина и т.н. Естествено, че предлагат. И Вие сте един от хората, който също е предлагал. Естествено, че се предлага! И не знам на кой министър от кое правителство не са му предлагани, особено от депутати, хиляди кандидати.
Въпросът обаче е какъв е резултатът. Това е въпросът. Във Вашия случай, във Вашия въпрос, който звучи повече от нахално за мен, резултатът е простичък – няма политическо уволнение, защото няма политическо назначение. Това е простият ми отговор на Вашия въпрос. И това се доказва със заповедите за назначение. Те знам как по-просто да го кажа. А пък Вие какво философствате, какви речи държите, за какъв морал говорите… в края на краищата оценяването на една работа става не от приказките, а от действително свършените неща. Така че на края на мандата ще имате удоволствието като депутати да оцените работата ми като министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате право на реплика, госпожо Анастасова, в рамките на 2 минути.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър, че си позволихте от трибуната на Народното събрание да наречете нахалство търсенето на контрол и справедливост и по-добри решения в назначенията, за които, пак ще кажа, хората отлично знаят какво се случва и не е необходимо аз оттук да ги уведомявам за това, но те трябва да чуят и Вашата гледна точка. И аз ще се опитам да Ви дам точно тази възможност. Наистина ми се иска да вярвам и от Вашето изказване тук да разбираме, че евентуално назначенията, които ще бъдат направени, действително ще бъдат върху един съвсем обективен подход.

Все пак в този смисъл аз до известна степен мога да бъда оптимист, защото, доколкото разбрах, вчера Министерският съвет реши назначението на държавните служители да става чрез конкурси и да се проведат механизми за отсяване на професионалистите. Дано това да се случи, дано да не е прекалено късно, защото от доста време се случват съвсем нелицеприятни неща. И хората в Кюстендилския регион имат достатъчно поглед за това. И се боя, че и не само в Кюстендилския регион.
Така че аз, господин Церовски, се опитвам абсолютно добронамерено да Ви предпазя да не бъдете подведен. Да не се поддавате на подобни действия, защото действително това, което и в началото казах, трябва да бъде водещ принцип в работата и на Вас включително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Анастасова.
Имаме пет минути.
Ако успеете да сбиете вашите въпрос и отговор, господа Кирилов и Церовски, съм склонен да пусна този въпрос.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас всъщност вече като трети поред министър по повод случая с тежките произшествия в с. Асеновец, община Нова Загора. Това е изключително натоварен път, по който минават множество тежки тирове, освен останалите пътни превозни средство, тирове, транзитно ориентирани към Турция. Пътят минава през с. Асеновец след опасен наклон от Средна гора и селото има две опасни криви. Тези многобройни произшествия са изключително стресиращи за хората, живеещи там.
Само трите последни произшествия доведоха до разрушени три жилищни сгради, до основи разрушена оградата на Дома за сираци. А последното произшествия с турски тир доведе до смъртта на трима души и до двама тежко ранени.
Уважаеми господин министър, искам да Ви призова тук, след като говорихме през януари и Вие много джентълменски поехте и разпоредихте с приоритет да се третира този въпрос – с обходния път на с. Асеновец, да ми отговорите на този етап как се изпълнява този ангажимент от Вашето министерство? И съществува ли въобще шанс този строеж да започне през тази година? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кирилов! Аз ще прочета написания материал, за да бъда по-стегнат.
През месец февруари т.г. поех ангажимент и разпоредих на ръководството на Изпълнителна агенция “Пътища” да се направят необходимите проучвания и да се изработи проект с тръжна документация за обявяване на търг за построяване на обходния път на с. Асеновец.
Към момента на поетия от мен ангажимент проектът беше на фаза разработване на предварително проучване по направлението на второкласен път 55 от Гурково – Нова Загора, от километър 57 до километър 91, който разглежда и обходния маршрут на с. Асеновец.
Господин Кирилов, поетият лично към Вас ангажимент от моя предшественик за довършване на този етап от проектирането до 5 август 2002 г. не е бил спазен. От началото на годината до момента вече е налице разработено и прието предварително проучване. Взето е решение следващата фаза на проекта да се разработи западното обхождане на населеното място с дължина 3,1 км. В момента тече процедурата по Закона за обществените поръчки за фирма-изпълнител за разработване на техническия проект. Имам уверенията, че проектът с необходимата тръжна документация за обявяване на търг за строителство ще бъде готов до края на м. септември. През същия месец ще бъде и проведен търгът за избор на строител.
Уважаеми господин Кирилов, както сам знаете, подготовката на проекта е била забавяна в продължение на цели четири години. Настоящото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва поетия ангажимент и има желанието да реализира проекта. Трябва да се има предвид обаче, че към началото на настоящата календарна година беше направено твърде малко, за да бъде възможно днес да се пристъпи към строителни дейности.
Това, което все пак ми се иска да поема като ангажимент оттук, е при най-малката възможност при разглеждането на бюджета за второто полугодие вследствие на изпълнението, ако имаме някаква възможност да се постарая да отделим някакви средства, за да можем да заложим някакви строителни работи. Но по всяка вероятност догодина ще направим всичко възможно този обходен участък да бъде изпълнен. Това е, което мога да кажа към днешна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате възможност за реакция, господин Кирилов.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Както Вие сам забелязахте, аз вече имах вече горчивия опит с двама Ваши предшественици. Те също показваха сериозен ангажимент и разбиране, защото в крайна сметка всички ние тук сме избрани, за да защитаваме интересите на тези хора, а не да правим политика. Поради това спрямо предишното правителство и спрямо сегашното аз не желая да повдигам публично въпроса. Използвах актуални писмени въпроси.
Но въпросът е, че въпреки техните сериозни ангажименти всъщност администрацията не си изпълни дори нито част от задълженията. Аз се боя, че Изпълнителна агенция “Пътища” и тук малко се различаваме с колежката Елка Константинова, мисля че там има редица чиновници, които не се съобразяват с тези ангажименти. И какво можем да чакаме оттук нататък за това, което Вие обещавате и което ние ще следим и ще се надяваме да стане?
А ако не?! Остава следващото – след съборената ограда на Дома за сираци значи трябва да чакаме следващи смъртни случаи и цялото село да излезе и да затвори този път.
Много Ви моля, аз съм доволен от Вашия отговор, но искам да кажа, че освен благодарността ми към този ангажимент ще следя много активно да видя именно в Изпълнителна агенция “Пътища” какво точно от тези ангажименти се изпълнява. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин министър, имате право на дуплика, ако искате.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Аз благодаря на господин Кирилов, че конкретно прави разлика между моята работа и работата на предшествениците ми.
Аз разбирам, че конкретно към моята работа към дадения момент нямате бележки. Мъча се да направя всичко възможно наистина, защото ако и човешкият живот няма никаква цена, чиновническите разигравания не могат да бъдат аргумент.
Така че пак казвам, понеже за тази година не е предвидено като планиране, ако ние успеем, ще направим всичко възможно да започнем. Но догодина смятам, че при всички случаи ще можем да решим проблема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: С това се изчерпаха въпросите за днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 18 юни 2003 г., от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим