Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА(звъни): Откривам днешното извънредно пленарно заседание.
Уважаеми дами и господа народни представители, както знаете, на заседание, състояло се на 9 ноември т.г., се взе решение за днешното извънредно пленарно заседание. И на него се гласува дневния ред, а именно:
1. Първо чете на законопроекта за защита на личните данни.
2. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Тези законопроекти са разпределени на няколко комисии. Вносител на единия законопроект е госпожа Надежда Михайлова с група народни представители. Вносител на втория законопроект е Министерският съвет.
Двата законопроекта за защита на личните данни са разпределени на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия. Тя е изготвила общ доклад по двата законопроекта.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията също с един доклад е взела становище по двата законопроекта.
Комисията по европейска интеграция има два доклада за двата законопроекта.
Не е постъпил доклад на Комисията по правни въпроси, но това не е пречка за разглеждането на законопроектите.
Моля председателя на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред господин Дончев да запознае пленарната зала със становището на комисията по тях.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Госпожо председател! "Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти за защита на личните данни на свое заседание на 31.10.2001 г. В заседанието взеха участие представители на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието.
Законопроектът за защита на личните данни дава легална дефиниция на лични данни. В него е определена целта на регламентираната защита на личните данни, която е свързана с осигуряването на неприкосновеност на личността и личния живот на гражданите. Предвижда се специална уредба на реда за събиране, обработване и защита на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за целите на митническия контрол и надзор и за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на мръсни пари. В специални закони може да се определи обработването, защитата и достъпа до лични данни за функционирането на съдебната, здравната и осигурителната, банковата и застрахователната системи, при осъществяването на пощенските и далекосъобщителните услуги.
Законопроектът въвежда изискването за поддържане на личните данни в специални регистри. От съществено значение е привеждането на заварените правоотношения и регистри в съответствие със закона след влизането му в сила. В проектозакона се определят задължения за всички лица, които поддържат регистри с лични данни, както и за субектите, които по тяхно разпореждане я обработват.
В законопроекта е уредено и правото на достъп на субекта на данните до регистрите, в които те се съдържат.
Законопроектът регламентира създаването, правомощията и дейността на специализиран колегиален независим орган за защита на лични данни - Комисия за защита на личните данни. Комисията анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни, води регистър на администраторите на лични данни, извършва проверки на администраторите на лични данни за дейността им по този закон, изразява становища и дава разрешения в предвидените в този закон случаи във връзка със събиране, обработване и прехвърляне на лични данни, издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни при осъществяване на тяхната дейност, разглежда жалби срещу администраторите във връзка с отказан достъп на субекти на лични данни и прочие.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди и предоставеното от Програма "Достъп до информация" становище по двата законопроекта за защита на личните данни. В него са отразени забележки относно целта на законопроекта, дефиницията на личните данни и въпроса за защитата на данните на лицата, участващи в органите на управление и контрол на юридическите лица, както и изключването от предмета на законопроекта на данните за лицата, осъществяващи дейност на държавна власт. Дадени са и други предложения за изменения и допълнения на конкретни текстове, които ще бъдат разгледани между първо и второ четене на законопроекта.
След направените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо четене Законопроекта за защита на личните данни № 102-01-7, внесен от Министерският съвет.
Становището е прието с консенсус.
2. По отношение на Законопроекта за защита на личните данни № 154-01-23, внесен от Надежда Николова Михайлова и група народни представители становището на комисията е да не се приеме на първо четене, което е прието със 7 гласа "за", 3 гласа "против" и 2 гласа "въздържал се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Сега на основание чл. 67, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание давам думата на вносителите на двата законопроекта да защитят позициите в него в рамките на по 10 минути.
Има ли желаещи от вносителите на двата законопроекта? Няма.
Затова преминаваме към докладите на следващите комисии.
Следващият доклад е докладът на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заповядайте, господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
"На свое редовно заседание, проведено на 25.10.2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа внесените законопроекти за защита на личните данни № 102-01-7 от 18.10.2001 г., внесен от Министерския съвет и № 154-01-23 от 19.07.2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи, които представиха законопроекта, внесен от Министерския съвет, от името на вносителя.
След представяне на двата законопроекта поотделно и проведените разисквания, комисията се обедини около идеята, че предлаганите проекти са част от пакета закони, отнасящи се до осъществяването на административната реформа в България и целят пълното гарантиране на правото на неприкосновеност на личността и личния живот на гражданите, правото на защита срещу посегателствата върху достойнството и доброто име чрез защита на персоналните данни в процеса на събирането и обработването им, както и на движението на информацията между държавните органи. Проектите гарантират и правото на достъп до събираните лични данни за лицата от самите тях.
Изразени бяха положителни становища от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Отчетено бе съответствието на законите с Директива 46/95 за защита на личността срещу обработката на лични данни и за свободното им движение, както и че приемането на закон и създаването на специален държавен орган за такъв вид защита ще бъдат предпоставка за ратифицирането от Народното събрание на Конвенция 108 от 1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на личните данни. Отбелязани бяха незначителните различия между двата закона, отнасящи се до формата на заявлението за предоставяне на достъп до личните данни, сроковете за обжалване и административнонаказателните разпоредби.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание след проведено гласуване поотделно на всеки законопроект, вземайки предвид изразените становища, комисията предлага на народните представители да подкрепят на първо гласуване и двата внесени законопроекта.
Получените резултати от гласуването на комисията са единодушно с 10 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Милчев.
Моля госпожа Гергана Грънчарова да запознае пленарната зала със становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА:

"Д О К Л А Д
на Комисията по европейска интеграция
относно законопроекта за защита на личните данни
№ 102-01-7 от 18 октомври 2001 г.,
внесен от Министерския съвет и предстоящ за разглеждане
на първо четене от Народното събрание

На заседание, проведено на 31 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет. На обсъждането присъстваха директорът и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Международните актове в областта на защитата на личните данни - част от достиженията на правото на Европейските общности, са Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни и Директива 95/46 на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни и свободното движение на тези данни.
Защитата на личните данни е сред областите, в които са предвидени конкретни мерки за сближаване на българското законодателство с правото на Европейската общност, залегнали в така наречената Бяла книга "Подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на Европейския съюз".
Законопроектът за защита на личните данни е разработен на основата на Конвенция № 108 и посочената директива и е съобразен с тези актове. Законопроектът е предстоящ на първо четене, поради което е направена оценка за съответствие само на някои от основните положения, залегнали в него.
Във връзка със съответствието на законопроекта с правото на Европейския съюз следва да бъдат направени следните забележки.
Конвенцията и Директивата предвиждат възможност за дерогиране на техните разпоредби при определени условия.
Член 9, ал. 2 на Конвенцията за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни допуска дерогиране на разпоредбите на членове 5, 6 и 8 от Конвенцията, когато това е предвидено в законодателството на страната и представлява необходима мярка в едно демократично общество в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, финансовите интереси на държавата или борбата с престъпността. Съгласно чл. 3, т. 2 на Директива 95/46 на Европейския съюз, последната не се прилага "при обработка на лични данни в хода на дейност, попадаща извън обхвата на правото на Общността, като тази предвидена от дял V и VI на Договора за Европейския съюз и във всички случаи на операции по обработка, свързани с националната сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейността на държавата в областта на наказателното право. Дял VI на Договора за Европейския съюз се отнася до сътрудничеството на правосъдието и вътрешните работи, включително борбата с измамите в международен мащаб, правното сътрудничество по наказателноправни въпроси, полицейското сътрудничество за предотвратяване и борба със сериозните престъпления с международен характер и др. (Член К.1 от Договора за Европейския съюз.) Освен това чл. 8, т. 5 на Директива 95/46 предвижда, че обработката на данни относно престъпления, осъдителни присъди или мерки за сигурност следва да се извършва само под контрола на официална власт и допуска дерогиране на защитата, когато националният закон предвижда съответните гаранции с цел недопускане на злоупотреба. Член 13 допуска ограничаване обхвата на задълженията и правата по Директивата, когато тези изключения са насочени към: предотвратяване, разкриване, разследване и наказване на престъпления или нарушаване на установена професионална етика; защита на икономическите и финансови интереси на държавите, включително в областта на паричните, бюджетни и данъчни въпроси; и мониторинга, инспектирането и регулаторните функции, свързани с упражняване на властнически функции в тези случаи.
Следователно, посочените инструменти предвиждат изключения от основните принципи за неприкосновеност на личния живот и респективно за защита на личните данни.
Алинея 4 на чл. 1 от законопроекта разширява необосновано възможността за дерогиране на реда по закона, което не съответства на предвидените изключения от основните принципи. Понятието за лични данни е закрепено в чл. 2, ал. 1 от проектозакона. В определението за лични данни е пропуснато да се посочи, че информацията може да се отнася и до определен субект.
Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от законопроекта "Администратор на лични данни е държавен орган, физическо или юридическо лице, което определя...". По Конвенцията и по Директивата администратор "... означава физическо или юридическо лице, публичен орган, институция или друг орган...". Доколкото думите "държавен орган" са поставени пред "физическо или юридическо лице", може да се направи тълкуване, че последните се отнасят само за държавни органи, а това стеснява обхвата на понятието.
Понятието "обработване на лични данни" е дадено в § 1, т. 1 на проекта. Смятаме, че така даденото определение е некоректно, тъй като изброените действия, съгласно предложената редакция, не са определени като операция, а като съдържащи се в автоматични средства.
Текстовете на чл. 4, ал. 1 и 2 от законопроекта подлежат на допълнително обсъждане. Систематичното тълкуване на разпоредбата на ал. 1 от чл. 4 на определенията за регистър и обработка може да доведе до извода, че приложното поле на закона е стеснено в сравнение с това на Директивата.
Разграничаването на автоматизираната и ръчна обработка на лични данни във връзка със структурираните и неструктурирани информационни фондове, необходимо е с оглед възползване от дерогацията по чл. 32 от Директивата.
Алинея 2 на чл. 4 гласи, че "личните данни, обработвани от държавните органи, са служебна информация". Тази разпоредба поставя някои проблеми по отношение обхвата на защита. Неясно е кой законов режим ще се прилага по отношение на такива данни - този за защита на личните данни, регламентирани в проектозакона, или режимът, предвиден по отношение на служебната информация.
С цел по-ясно разграничаване на характера и функциите на нормите, съдържащи се в чл. 7 и 8 на законопроекта, бихме предложили да се разгледат възможностите за прередактиране на чл. 7. Не е въведен един от основните принципи за обработка на личните данни, изрично провъзгласен в Конвенция № 108, Директива 95/46 и Европейската харта за правата на човека, а именно личните данни трябва да бъдат обработвани почтено и правомерно. Освен това принципът следва да се отнесе към по-широкото понятие "обработка", а не само до получаването на лични данни, както гласи текстът на законопроекта. Предложената редакция на т. 2 на чл. 7 е твърде рестриктивна по отношение на администраторите на личните данни.
Член 7 от Директивата урежда условията и критериите, при които обработката на лични данни се счита за законосъобразна и може да бъде извършвана, чл. 8 се отнася до обработката на специални категории данни, а чл. 10 и 11 от Директивата уреждат задължението за уведомяване на субектите при събирането на лични данни. Несистематичното възпроизвеждане на техните разпоредби в чл. 8, 9, 10 и 15 от проекта води до припокриване на законовите текстове и възможности за тълкуване, които в някои хипотези биха ограничили обхвата на правото на защита на личните данни, а в други - възлагат необосновано тежки задължения на администраторите на личните данни.
Определението за съгласие, ако такова е необходимо, има своето систематично място в чл. 8, т. 2 или в Допълнителните разпоредби на закона и то следва да бъде съгласувано с определението на Директивата. Законът борави с няколко вида съгласие: "изрично", "свободно и недвусмислено, а при необходимост - в писмена форма", "изрично писмено съгласие". Проблемът, който се поставя, е свързан не само с терминологичната натовареност на текста. Член 7 от Директивата се транспонира в чл. 8 от проектозакона. Съгласието, което се изисква по Директивата в общия случай, е свободно и недвусмислено.
Изрично съгласие по Директивата се изисква единствено за случаите на обработката на така наречените специални видове лични данни.
Посочените чл. 8, 9, 10, 15, както и разпоредбата на чл. 25, поставят и други освен горепосочените проблеми и подлежат на допълнително обсъждане.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи прие становище, че по принцип предложеният проект на Закон за защита на личните данни е в съответствие с постиженията на правото на Европейските общности. Строго погледнато, набелязаните и други "непълни съответствия" не влизат в пряко противоречие с разпоредбите на Конвенция № 108 и на Директива № 95/46 и гореизложените констатации не трябва да водят до извода, че предложеният законопроект не съответства на acquis communautaire. Приемането на такъв закон е абсолютно необходимо, както с оглед законовата защита на едно от основните права на личността, така и за изпълнение на международните задължения, поети от България в контекста на членството й в Съвета на Европа и в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
С оглед гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене проект на Закон за защита на личните данни № 102-01-7.
Комисията по европейска интеграция препоръчва на Комисията по правни въпроси като водеща комисия да съобрази изложените забележки между първо и второ четене. Председател на комисията: Даниел Вълчев."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият доклад, госпожо Грънчарова. Комисията по европейска интеграция има два доклада по двата законопроекта. Моля да прочетете и другия доклад.
ДОКЛАДЧИК ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Колеги, страхувам се, че ще ви отегча с още един дълъг доклад. Той е относно втория внесен проект на Закон за защита на лични данни № 150-01-24 от 19 юли 2001 г., внесен от Надежда Михайлова и група народни представители и предстоящ за разглеждане на първо четене от Народното събрание.
"На заседание, проведено на 31 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за защита на личните данни, внесен от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители. На обсъждането присъстваха директорът и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Международните актове в областта на защитата на личните данни - част от постиженията на правото на Европейските общности, са Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 1981 г. за защита на лицата във връзка с автоматичната обработка на лични данни и Директива № 95/46/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица по отношение обработката на лични данни и свободното движение на тези данни.
Защитата на личните данни е сред областите, в които са предвидени конкретни мерки за сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз, залегнали в така наречената Бяла книга "Подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция във вътрешния пазар на Европейския съюз". В приложението на Бялата книга се подчертава, че страните от Централна и Източна Европа трябва да приемат законодателство за защита на личните данни, което да е съвместимо със стандартите, възприети в Европейския съюз и посочени в директивите на Съюза.
Проектът на Закон за защита на личните данни е разработен на основата на Конвенция № 108 и на Директива № 95/46/ЕС и е съобразен с тях. С него се създава необходимата нормативна основа за гарантиране неприкосновеността на личността и на личния живот и се въвеждат основните принципи за защита на личните данни, залегнали в Конвенцията и в Директивата.
Независимо от това, за правилното въвеждане на Директива № 95/46/ЕС в българското законодателство е необходимо да се има предвид контекстът, в който тя е създадена, нейните цели и функции. Необосновано рестриктивният режим по отношение на администраторите на лични данни би довел до противоречие с чл. 1, ал. 2 от Директивата, т.е. би препятствал свободното движение на лични данни. От друга страна, възползването от всяка възможна дерогация и то в нейния най-широк смисъл, би накърнило правото на защита на личните данни като основно човешко право.
Считаме, че в този случай коректното въвеждане на Acquis изисква максимално придържане към буквата и структурата на Директивата. Независимо от принципно важните съображения за традициите на българската законодателна техника, разпоредбите на Закона за нормативните актове и техническите усложнения, свързани с въвеждането на съответни законови гаранции за защита на едно ново, непознато и за самата ни Конституция право, разпоредбите на Директивата следва да бъдат въведени възможно най-точно.
Законопроектът е предстоящ за първо четене, поради което в настоящото становище ще бъде направена оценка за съответствие само на някои от основните положения, залегнали в него.
Във връзка със съответствието на законопроекта с правото на Европейския съюз следва да бъдат направени следните забележки по текстовете на вносителя.
I. Конвенцията и Директивата предвиждат възможност за дерогиране на техните разпоредби при определени условия.
Член 9, ал. 2 на Конвенцията за защита на лицата във връзка с автоматизираната обработка на лични данни допуска дерогиране на разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 от Конвенцията, когато това е "предвидено в законодателството на страната и представлява необходима мярка в едно демократично общество в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, финансовите интереси на държавата или борбата с престъпността". Съгласно чл. 3, т. 2 на Директива № 95/46/ЕС, последната не се прилага "при обработка на лични данни в хода на дейност, попадаща извън обхвата на правото на Общността, като тази предвидена от Дял V и VI на Договора за Европейския съюз и във всички случаи на операции по обработка, свързани с националната сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейността на държавата в областта на наказателното право". Член 13 допуска ограничаване обхвата на задълженията и правата по Директивата, когато тези изключения са насочени към: предотвратяване, разкриване, разследване и наказване на престъпления или нарушаване на установена професионална етика; защита на икономическите и финансови интереси на държавата и т.н.
Определянето на специфични правила за гарантиране правото на защита на личните данни в посочените по чл. 1, ал. 5 от законопроекта сектори по принцип е допустимо. Националното законодателство е свободно да организира правните си норми за защита на личните данни както в общ Закон за защита на личните данни, така и в секторни закони. Това гласи § 23 от преамбюлите на Директивата.
Важното обаче е, че основните принципи за обработката на лични данни, правото на защита и достъп трябва да бъдат регламентирани по един и същ начин и да са в еднаква степен съобразени със съответните международни актове. Недопустимо е например да се изпълват с различно съдържание понятията "обработване", "достъп" и "защита", каквато възможност дава систематичното тълкуване на ал. 5 и ал. 6 на чл. 1 от законопроекта. Те разширяват необосновано възможността за дерогиране на реда по закона, което не съответства на предвидените изключения от основните принципи за защита на личните данни съобразно Директивата и Конвенцията. По този начин се създава възможност в специални закони, отнасящи се до най-широк кръг обществени отношения, да бъде предвиден ред за защита на личните данни, различен от този в закона. Така например, не става ясно какво се има предвид под "лични данни" за функционирането на избирателната, банковата, както и на съдебната система. В Директивата и в Конвенцията позволената дерогация се отнася не до данни, свързани с функционирането на съдебната система въобще, а до необходимостта от предотвратяване, разкриване и наказване на престъпленията, което е много по-ограничено като обхват. По смисъла на чл. 9 от Конвенцията изключения се допускат само, когато са предвидени в закон и представляват необходимата мярка за защита на точно определени интереси.
Следователно, посочените инструменти дават възможност на държавите да регламентират защитата на личните данни, но тази свобода е ограничена до необходимото за защита на определени основни ценности в демократичното общество.

Второ, понятието за лични данни е закрепено в чл. 2, ал. 1 от проектозакона. В определението за лични данни е пропуснато да се посочи, че информацията може да се отнася и до определяем субект. Думите "чиято самоличност може да се установи пряко или косвено и разкриваща неговата физическа, правна... или обществена идентичност" са характеристика на качеството определяемост, дадено в Директивата, а не се отнасят до думите "определен субект", така както е записано в проекта.
Трето, съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от законопроекта "Администратор на лични данни е държавен орган, физическо или юридическо лице, което определя" и т.н. По Конвенцията и по Директивата администратор "означава физическо или юридическо лице, публичен орган, институция или друг орган". Доколкото думите "държавен орган" са поставени пред "физическо или юридическо лице", може да се направи тълкуване, че последните се отнасят само до държавните органи, а това стеснява обхвата на понятието.
Под "публичен орган" (пъблик оторити) по смисъла на чл. 2б, буква "д" от Директивата и чл. 2б, буква "д" от Конвенцията, се разбират не само държавни органи, но и органи на местното самоуправление, както и централни органи, които не са в системата на държавните органи, но изпълняват публични функции.
Под "институция" (едженси) следва да се имат предвид всички недържавни органи, изпълняващи публични функции, а под "друг орган" (адър оторити) следва да бъдат включени колективните организации, които нямат качеството на юридическо лице. Посоченото по-горе разграничение не е отбелязано в закона, т.е. понятието е по-тясно, отколкото в Конвенцията и в Директивата. Това се отнася и за понятията, дадени в Допълнителните разпоредби, съгласно които "обработващ лични данни" може да бъде само физическо или юридическо лице, а "оператор на лични данни" само физическо лице. Така предложените определения не съответстват на чл. 2б, букви "д", "е" и "ф" от Директивата.
Четвърто, понятието "обработване на лични данни" е дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на проекта. Редакцията на този текст би била правилна, ако думите "които съдържат" бъдат заменени с думата "като". По този начин ясно ще се отбележи примерният характер на изброяването така, както е в Конвенцията и в Директивата.
Пето, предложените текстове на чл. 4, ал. 1 и 2 от проекта подлежат на допълнително обсъждане. Систематичното тълкуване на определенията за регистър и обработка и разпоредбата на ал. 1 от чл. 4 водят до извода, че приложното поле на закона е стеснено в сравнение с това на Директивата.
Алинея 2 на чл. 4 гласи, че "личните данни, обработвани от държавните органи са служебна информация". Тази разпоредба поставя някои проблеми по отношение обхвата на защита, а именно - неясно е кой законов режим ще се прилага по отношение на такива данни - този за защита на личните данни, регламентиран в проектозакона или режимът, предвиден по отношение на служебната информация.
На шесто място, с цел по-ясно отграничаване на характера и функциите на нормите, съдържащи се в членове 6 и 7 от проекта, бихме предложили да се разгледат възможностите за прередактиране на чл. 6. Не е въведен един от основните принципи за обработка на личните данни, изрично провъзгласен в Конвенция 108, Директива 95-46 и Европейската харта за правата на човека, а именно принципът, че личните данни трябва да бъдат обработвани почтено и правомерно.
Освен това принципът следва да се отнесе към по-широкото понятие "обработка", а не само до получаването на лични данни, както гласи текстът на проекта.
На седмо място - чл. 7 от Директивата урежда условията и критериите, при които обработката на лични данни се счита за законосъобразна и може да бъде извършвана, чл. 8 се отнася до обработката на специални категории данни, а членове 10 и 11 от Директивата уреждат задължението за уведомяване на субектите при събирането на лични данни.
Несистематичното възпроизвеждане на техните разпоредби в чл. 7, 8, 9 и 14 от проекта води до припокриване на законовите текстове и възможности за тълкуване, които в някои хипотези биха ограничили обхвата на правото на защита на личните данни, а в други - възлагат необосновано тежки задължения на администраторите на лични данни. Определението за съгласие, ако такова е необходимо, има своето систематично място в чл. 7, т. 2 или в Допълнителните разпоредби на закона и то следва да бъде съгласувано с определението на Директивата.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от представените парламентарни групи прие становище, че по принцип предложеният проект на Закон за защита на личните данни е в съответствие с достиженията на правото на Европейските общности. Строго погледнато обаче набелязаните и други "непълни съответствия" не влизат в пряко противоречие с разпоредбите на Конвенция 108 и на Директива 95-46 и гореизложените констатации не трябва да водят до извода, че предложеният законопроект не съответства на acquis communautaire.
Приемането на Закон за защита на личните данни е абсолютно необходимо както с оглед законовата защита на едно от основните права на личността, така и за изпълнение на международните задължения, поети от Република България в контекста на членството й в Съвета на Европа и в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за защита на личните данни, № 150-01-24, като същият заедно с направените предложения бъде обсъден повторно от комисията между първо и второ четене.
Комисията по европейска интеграция препоръчва на Комисията по правни въпроси като водеща комисия да съобрази изложените забележки между първо и второ четене.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Грънчарова.
Преминаваме по дискусия на тези законопроекти на първо четене.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по тях.
Имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще подкрепя предложения законопроект не само за да се съобразя с мнението на моите колеги от различните комисии, а и с очевидно съществуващото желание за приемане на подобен законопроект, а и защото съм убеден вътрешно, че подобна правна регламентация е изключително необходима.
Всъщност, има като че ли най-малко три предпоставки, които обуславят тази необходимост.
На първо място, фактът, че така или иначе съществуват различни информационни масиви, фактът, че се набират персонални данни.
На второ място, желанието за едно по-прецизно регламентиране в различни сфери както на достъпа до обществена информация, така и с предстоящия законопроект за защитената или класифицираната информация. Очевидно и с напредването, и с развитието на информационните технологии, различни законови текстове са крайно необходими.
И не на последно място, разбира се, хармонизирането дотолкова, доколкото съществуват различни правни текстове в българската нормативна уредба, да бъде хармонизирано с европейското законодателство.
Аз искам да подчертая, че силно впечатление ми направи прецизния и много изчерпателен доклад на Комисията по европейска интеграция, което ми дава още едно допълнително основание да подкрепя предложения законопроект и всъщност по-висока степен на гарантиране на защитата на основни права и свободи на гражданите.
Струва ми се, че всеки, дори и без да се е запознал с конкретния законопроект, до голяма степен носи нагласата да подкрепи предложените текстове за нормативно уреждане на една безспорно твърда деликатна сфера, свързана с неприкосновеността на личността, личния живот на гражданите, на тяхното право на защита срещу посегателство върху достойнството, върху тяхното име, обществен престиж, дори и срещу безразборното и незаконосъобразно набиране и използване на лични данни.
Аз споделям разбирането, че дори и непрецизен, законопроектът дава все пак някакъв баланс между основни права и свободи на българските граждани, от една страна, а от друга страна, на различни интереси и цели на органи, организации, обществени агенции или асоциации, свързани с обработката и предоставянето на лични данни.

Подозренията за тотален контрол върху личния живот на хората и възможните злоупотреби с набираната персонална информация са твърде реалистични, за да бъдат отхвърлени с лека ръка като наивни или неоснователни. Тези подозрения са толкова по-силни, колкото по-вярно е твърдението, че в България в момента съществуват над 3 хил. регистъра, обръщам внимание на този факт, в които се набира персонална информация, често пъти на ръба на законосъобразността, доколкото съществуват някакви норми.
Всъщност трябва да подчертая, че малцина или въобще няма хора, които да са направили опит да проверят какви данни се събират в конкретен случай за дадено лице и да са получили достъп до тези данни, камо ли да искат някаква корекция, особено в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи.
Всичко това ми се струва, че на фона на отсъстваща регламентация досега за съгласие на субектите на данни, всъщност като че ли това е доста неприятен израз - субект на лични данни на гражданите, на правото им на достъп до информацията и до защитата на информационните масиви, прави темата, струва ми се, и интересна, и много актуална.
Конституционните текстове създават от една страна рамка, в която трябва да се разположат различни закони, част от които е и очевидно днес разглежданият законопроект.
Прави добро впечатление възможността за други закони по ал. 4 на чл. 1. Но мисля, че е необходим по-категоричен запис. Вместо "може" - "трябва". Разбира се, това е въпрос за второ четене. Но ако сега го споменавам, то е защото в конкретния случай ми се струва, че не е просто въпрос на стилистика, а е принципен въпрос.
В крайна сметка с това и става дума за преодоляване на съществуващия хаос, на недобросъвестност и двусмислие, което може да има по отношение на предвидените закони в ал. 4.
Трябва да отбележа, че е плюс за вносителите от страна на Министерския съвет, безспорно е, представеното съответствие с европейското законодателство, въпреки някои мои резерви, с констатациите в сравнителната таблица, които по-нататък ще изразя, и които в немалка степен бяха отразени в становище на Комисията по европейска интеграция.
Няма да се спирам на достойнствата на законопроекта. Очевидно те са повече от резервите, след като съществува общата нагласа за подкрепа. Ще отбележа това, с което аз или не съм съгласен, или, което ме смущава.
На първо място, в чл. 3 се дава определение за администратор. По начина на изписването не става ясно дали администраторът е само държавен орган или и други физически и административни лица. Това беше отбелязано. Но ако аз го отбелязвам, то е защото в по-нататъшни текстове се създава именно двусмислие.
Ако администраторът е само държавен орган, то тогава има противоречие, определено с Директивата 95/46. А ако администратори са и други физически или юридически лица, то възниква въпросът защо в ал. 3 на същия чл. 3 се посочва само за държавния орган задължение да обработва лични данни в случаи, определени със закон.
Кое е смущаващото? Ако приемем, че гаранциите, дадени по-нататък в чл. 7 и 8 са достатъчни, то защо е необходим тогава изричният текст на ал. 3 за държавни органи в чл. 3?
В чл. 5 ми се струва, че трябва да се изключат не само правните последици въз основа на различни актове на органи на местно самоуправление или държавни органи, става дума за последици в резултат единствено на автоматизирана обработка на данни, но трябва да се изключат и други последици, които могат да настъпят за личността въз основа на тази единствено автоматизирана обработка. Тоест, да се изключи възможното негативно повлияване впоследствие и в сферата на чисто човешките отношения спрямо конкретен гражданин.
Твърде деликатна е и темата за съгласието или съответно за изключването от това по чл. 10, ал. 2 и особено по чл. 15, ал. 2 - за специалните видове лични данни.
И тук мисля, че по-подходящо е въвеждането на обща забрана, а не на разрешение, дори и при гаранциите за изрично писмено съгласие, които се искат в ал. 2.
Всъщност тук е мястото да отбележа, че като цяло приемам, че изричното изписване кога какво е разрешено и възможно, е по-добрият начин и по-категорична гаранция от предпоставки за тълкуване или за не дай Боже двусмислие. Но по отношение на чл. 15 трябва ясно да личи, че става дума за изключение при максимални гаранции за човешките и гражданските права и свободи.
Имам претенции по чл. 13 в раздела за защита на личните данни. Трябва да разграничим два момента - достъп до лични данни и обработка на данни по начина, по който това е направено в чл. 16 на Директива 95/46. Там има две изрично изписани условия, и то комулативно, за обработване, съответно за оператор - инструкции и условия, че обработката се изисква по закон. В предложения законопроект е посочена само технологията, а не предпоставката за обработката, дори и при разрешен достъп на операторите или на обработващия данните до личните данни.
И последно. Струва ми се, че законопроектът трябва да се допълни и с дефиниция на понятията "получател" и "трета страна" при предоставяне на набраните лични данни. И от това законопроектът само ще спечели.
В заключение, подчертавайки още веднъж нагласата да подкрепя, бих призовал всички народни представители да подкрепят законопроекта на Министерския съвет с оглед на необходимостта от правна регламентация на този тип дейности по отношение на личните данни на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте, господин Сендов.

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам само да обърна внимание върху терминологията, използвана в този законопроект. Смятам, че има непоследователност.
Според мен, в чл. 2 и чл. 3 се дават определения, които трябва да отидат в Допълнителните разпоредби. Но по отношение на чл. 2 искам да кажа следното. Той гласи: "Лични данни представляват всякаква информация, независимо от нейната форма и начин на записване, отнасяща се до определен субект на данни, чиято самоличност може да се установи пряко или косвено и разкриваща неговата физическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или обществена идентичност."
Всъщност се касае за лични данни на физическо лице. И когато се каже, че може да бъде така, а може да бъде и не така, няма абсолютно никаква нужда да се казва.
След това, "нейната форма и начин на записване". Щом е информация, тя по някакъв начин е регистрирана. Така че всички тези думи са напълно излишни.
Както и "независимо от нейната форма". Като се каже, че "лични данни са информация за физическо лице", край. Това са лични данни.
По отношение на "администратор на лични данни" - според мен дефиницията трябва да си отиде в Допълнителните разпоредби.
Навсякъде личи разграничението между това данни да се обработват автоматично и неавтоматично. Няма никакъв принос на това автоматично или неавтоматично да се обработват данни. Това е наследство от началото на въвеждането на компютърната техника, когато се смяташе, че е съвършено различно дали ще вкарате информацията в компютъра или ще я обработите на ръка. Виждате, че на последните избори не можаха да ги направят с компютри, правят ги на ръка и резултатите пак ще бъдат точни. Сигурно.
Така че навсякъде, където се прави разлика между "автоматична" и "неавтоматична" обработка на данни, трябва да се премахне.
"Обработка на лични данни" в Допълнителните разпоредби - също. Изключително тежка дефиниция, която се мъчи да изброи всички възможности: събиране, запис, организиране, складиране, адаптиране и така нататък. Тук явно е направен превод от Инструкцията на Европейския съюз - на български не се казва "складиране" в нашата информационна терминология. Според мен "обработка на лични данни" това е обработка на информация, състояща се от лични данни на физически лица. Това е обработка на лични данни. А тук се казва: записване, употреба, комбиниране, събиране, изваждане, умножение и т.н., и т.н., което е напълно излишно.
Смятам, че навсякъде в закона "субект на данни" - тук беше казано преди това - спокойно може да се замени с "физическо лице". Само "физическо лице" е този субект, който има лични данни.
И "регистър на лични данни" - също изключително тежко определение, което според мен няма никакъв смисъл. "Регистър за лични данни" е документален, картотечен или автоматизиран" - пак същото влияние. Дали ще бъде записано на картон, дали ще бъде на перфокарти, дали ще бъде на магнитна лента, дали ще бъде записано в друга памет, няма абсолютно никакво значение за характера на информацията.
И след това навсякъде "един или няколко". Когато се каже "данни", дали ще бъде за един човек или ще бъде за двама души, или за пет души, няма абсолютно никакво значение по отношение на нормативната база. Но според мен - тук беше казано преди това - много е важно да се направи разграничение между "достъп до данни" и "обработка на данни", защото при обработката на данни - именно там е силата на автоматичната обработка, че можете за кратко време от огромни масиви от лични данни да извадите заключение за някакво общество, за някакви настроения и така нататък, което тук, в този законопроект, не се третира. Може би тук му е мястото, но при сегашната компютърна техника, Интернет и т.н., вие виждате, че може човек за минути да извади данни за невероятно много неща, без да има никакво разрешение, защото те са с неограничен достъп.
Така че "достъп" и "обработка" на данни са две различни неща, които трябва да бъдат диференцирани в законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Господин Арабаджиев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид на казаното от господата Найденов и Сендов аз бих могъл да спестя своето изказване, тъй като поддържам всички техни конкретни забележки и, разбира се, заявявам своята принципна подкрепа на законопроекта или на законопроектите. Аз тук съм объркан от боравенето с броя на законопроектите, тъй като, както може би на народните представители стана ясно от двата доклада на Комисията по европейска интеграция, прочетени от госпожа Грънчарова, става дума за два идентични законопроекта с почти еднакво съдържание, с незначителни различия, които очевидно са продукт на един и същи труд. Така че не са ничие интелектуално усилие или основание за трупане на политически точки.
Искам да обърна внимание все пак на някои особености на законодателния процес по тези два законопроекта дотолкова, доколкото първоначално по единия за водеща е определена Комисията по правни въпроси, а по другия - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В крайна сметка те са събрани в една водеща комисия. Но на мен ми се струва, че при второто четене на законопроекта или законопроектите особено внимание трябва да се обърне на препоръките, които се съдържат в докладите на Комисията по европейска интеграция, и в изказванията, направени от господата Найденов и Сендов, които аз ще си спестя. Ще обърна внимание само на чл. 1, ал. 4 от законопроекта, където е записано, че чрез специални закони може да се определи обработването, защитата и достъпът до лични данни, наред с други разпоредби или понятия на закона, които се нуждаят от допълнително обсъждане и от по-прецизно формулиране с оглед съобразяването им с Директива 9546 на Европейския съюз и с Конвенцията на Съвета на Европа № 108 от 1981 г. Това е един основен момент от закона, тъй като в чл. 1, ал. 4 са предвидени основанията или са посочени инструментите, които предвиждат изключения от основните принципи за неприкосновеността на личния живот, съответно за защита на личните данни, като тези изключения трябва да са ограничени до необходимото за защита на основни ценности в едно демократично общество.
Поначало подобни изключения трябва да бъдат прецизно формулирани чрез закон, критерии за качеството на който са неговата лесна установимост и предвидимост.
И понеже говоря за бъдещата работа по законопроекта, използвайки това, което акад. Сендов нарече превод на закона, в тази дейност по хармонизиране на българското законодателство, се използва като жаргон думата транспониране. Тя може да бъде преведена и като превод. Надявам се, че в жаргонната й употреба в нашата дейност по хармонизация думата превод не се използва съвсем буквално. Защото, ако означава превод от един език на чужд или ако означава само това, рискува се да приемаме механично законодателни актове, които изобилстват с неясни понятия, а това е сигурен път към явлението инфлация на правните норми, чиито негативни последици освен всичко друго означават и компрометиране на процеса на нашето приближаване към Европейския съюз.
Съвсем накрая искам да обърна внимание върху § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта, внесен от Министерския съвет, където се съдържа едно многоточие - "Законът влиза в сила от...". Не е ясно кога ще влезе в сила законът и каква готовност има за неговото влизане в сила. Аз още не съм се запознал с проекта за държавен бюджет, но трябва да се има предвид дали Комисията за защита на лични данни, специалният орган, който предстои да се създаде по силата на този закон, е предвидена в законопроекта за държавен бюджет, респективно нейното финансиране.
Ще приключа с това, че при бъдещата работа по второто четене от страна на водещата комисия трябва много сериозно да бъдат обсъдени препоръките на Комисията по европейска интеграция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Арабаджиев.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Касае се за една много важна материя, по отношение на която за пръв път се прави опит да бъде регламентирана със закон. Ние вече виждаме, че тази материя е уредена от два важни международни акта, каквито представляват Конвенция № 108 от 1981 г. и Директива № 95/46 от 1995 г. И внесените законопроекти представляват наистина сближаване на нашето право с правото на общността.
Много изчерпателно и точно са развити редица положения, особено в доклада на Комисията по европейска интеграция. Препоръките, които се дават в този доклад, както и някои от направените изказвания досега, наистина посочват, че между първо и второ четене водещата комисия трябва да поработи доста, за да излезе наистина един законопроект, който да се превърне в закон, който в максимална степен да отговаря на препоръките на Европейския съюз, защото се касае за една много деликатна материя, засягаща не само личните данни, но и правата на гражданите.
Но аз взимам думата, защото бих искал да направя опит да предпазя почитаемото Народно събрание да вземе едно решение, което може да злепостави неговия авторитет. Взимам акт и от изказването на колегата Арабаджиев. Всъщност на нашето внимание са предоставени за разглеждане два законопроекта, така както предвижда и нашият правилник. Когато по една и съща материя има внесени няколко законопроекта и това е станало преди водещата комисия да е разгледала някои от тях, се разглеждат всички. В пленарната зала те трябва също да бъдат дебатирани, разгледани и гласувани заедно. И точно тази е процедурата за първото гласуване, пред която ние сме изправени.
Има внесен законопроект от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители за Закон за защита на личните данни. По-късно е внесен законопроект със същото заглавие и от Министерския съвет. Няма да е пресилено, ако кажа, че едва ли в нашето Народно събрание са внесени два законопроекта, идентични до такава степен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Един и същи човек ги е писал.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, господин Корнезов ми подсказва и това наистина е така. И двата законопроекта са писани от едни и същи хора, от едни и същи експерти, просто защото наистина се касае до една много специфична, специална, деликатна материя, която е регламентирана, както вече споменахме тук, и с международни актове.
Първоначално законопроектът, който беше внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, беше разпределен като водеща комисия на Комисията по правни въпроси. Затова в докладите на другите комисии това е отразено.
След това, при внасяне в Народното събрание от Министерския съвет на втория законопроект за защита на личните данни, той беше разпределен от председателя на Народното събрание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща. И с едно ново разпореждане, за да не се получава различие, председателят на Народното събрание промени своето първо разпореждане, така че и първият законопроект беше разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща. Двете други комисии, чиито становища ние чухме - на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и по европейска интеграция, единодушно препоръчват да бъдат приети на първо гласуване и двата законопроекта. Те наистина са в много голяма степен, да не кажа съвсем идентични. Всъщност има разлика само по формата на заявлението, което се прави, за достъп до личните данни, в сроковете за обжалване и в размера на предвидените административнонаказателни разпоредби. Различия, които в никакъв случай не засягат принципите и философията на внесените законопроекти. И това е дало основание на двете комисии, които не са водещи, единодушно да препоръчат двата законопроекта да бъдат приети на първо гласуване.
При гласуването във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред се получи нещо, което за мен представлява в някаква степен гаф. Защото първо беше поставен на гласуване законопроектът с вносител Министерският съвет. Беше приет единодушно, както това е станало и в другите две комисии. При гласуването на първия внесен по ред, но втори по реда на гласуване законопроект за защита на личните данни, внесен от Надежда Михайлова и група народни представители, мнозинството отхвърли този законопроект. Нещо, което на мен ми се струва, че не повишава авторитета на Народното събрание, ако бъде повторено днес тук.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На комисиите.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Съвсем правилно, става дума за комисиите.
Затова аз си позволявам да се обърна към уважаемите народни представители при гласуването това да бъде спестено. Наистина да се приемат на първо гласуване и двата законопроекта. Това няма да създаде никакво затруднение за водещата комисия да изготви един общ доклад, защото при тази идентичност на двата законопроекта това ще стане много лесно.
Приключвайки, си позволявам да обърна внимание на госпожа председателката, че при гласуването, съгласно нашия правилник, се гласува първия законопроект по реда на неговото внасяне. Тоест, това трябва да бъде законопроектът с вносител Надежда Михайлова и група народни представители и след това - по-късно внесеният проект с вносител Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това ми е известно, господин Соколов, но все пак благодаря, че ми го напомнихте.
Имате думата, господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Ще бъда максимално кратък. Явно тези два закона не предизвикват сериозни възражения и ще бъдат приети на първо четене от Народното събрание. Но аз взимам повод от изказването на господин Соколов.
Вярно е, че имаме два законопроекта с еднакво заглавие, внесени в Народното събрание. Всъщност те се припокриват на 95 96 на сто минимум. Еднакви са законите. Никакво противоречие няма между тях в принципите, в някоя друга линия по друг начин е казано. Затова от място казах: защото ги е писал един и същи човек, което също е вярно. Аз лично ще гласувам за двата законопроекта - не от кавалерски чувства към госпожа Надежда Михайлова и другите народни представители, а защото двата законопроекта имат еднаква стойност.
Ще ми позволите обаче, макар и съвсем накратко, да обоснова моето предложение, което ще направя още сега, че между първо и второ четене може би ще бъдат необходими не 7 дни, а нека бъдат 14. Нека Комисията по правни въпроси да се занимава, не като водеща, може би като подпомагаща, с някои от текстовете, които ни се предлагат, защото според мен някои от тях търпят доста сериозни юридически възражения.
Пак повтарям, няма да правя задълбочен юридически анализ, но само ще ви демонстрирам някои текстове, които ни се предлагат. Взимам произволно глава четвърта и произволно взимам чл. 33 - комисията, която трябва да бди за реализацията, за контрол върху личните данни, която всъщност ще реализира този законопроект.
Ето какво ни се предлага в чл. 33:
"(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 5-има членове, в това число председател.
(2) Членовете на комисията и председателят й се определят с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години..."
Значи Народното събрание ще трябва с решение да избере тези 5 членове на тази комисия, които основно са юристи или други специалисти в областта на информатиката. Но само по предложение на Министерския съвет.
Ами ако няма предложение, какво ще прави Народното събрание? Не може ли Народното събрание, народният представител Х или У също да предложи за член на комисията определено лице, което отговаря на тези условия? Разбира се, че да. Това е чл. 87 от Конституцията. Този текст е противоконституционен, защото ограничава правомощието на Народното събрание, ограничава правомощията на всеки един народен представител. Разбира се, че Министерският съвет може да си прави своите предложения, но и от тази зала в писмена или устна форма могат да се правят такива.
Така че този текст е противоконституционен.
Понеже виждам и уважавания от мен, а и от всички нас, проф. Василев, който е специалист в областта на трудовото право, и понеже ние всички юристи четем неговите трудове в областта на трудовото право, преминавам към ал. 3. Какво ни каква ал. 3, която предполагам, че не проф. Василев я е писал.
"(3) Членовете на комисията осъществяват своята дейност (обърнете внимание) по трудово правоотношение."
Добре, трудово правоотношение. Следователно те не са държавни служители, те не са на служебно правоотношение. Скоро спорихме по друга тема. Но така е записано в ал. 3.
Проф. Василев, обърнете внимание на следващия чл. 34, ал. 5:
"(5) Времето, през което лицето е работило като председател или член на комисията, се признава за служебен стаж по Закона за държавния служител."
Тази алинея противоречи на горната алинея. Уж трудово правоотношение, пък те били държавни служители и имат служебни правоотношения.
В следващия чл. 37 ще видите, че има държавни служители към тази комисия.
Това трябва да бъде безспорно изчистено между първо и второ четене, защото предният текст противоречи на следващия.
И тук ще приключа, за да се не занимавам с юридически неточности, които ни се дават като "правоспособен юрист". Че има ли неправоспособен юрист? Аз не знам. Но вие казвате в чл. 35 "правоспособен юрист". Няма неправоспособен юрист. Има правоспособни за определени категории правомощия, като следователи, адвокати, съдии и прокурори, които са завършили освен юридическите науки, трябва да имат едногодишен стаж, да са държали допълнително изпит пред Министерството на правосъдието и тогава придобиват тази специална юридическа правоспособност, хайде да не занимавам тук залата, понеже ме репликирахте. Така че "правоспособен юрист" няма. Има ли "правоспособен лекар" и "неправоспособен лекар"? Ами той или е лекар, или не е лекар. Или е юрист, или не е юрист.
Искам да ви обърна внимание на нещо, което е сериозно и което може утре да се превърне на политически проблем, не говоря за днес.
Комисията, която ще бъде избирана, която има много съществени конституционни правомощия и те са свързани основно с чл. 32 от Конституцията, има мандат от 5 години. Въпросът е кога на член на комисията може да бъде прекратен мандатът предсрочно, преди изтичането му. И тук в ал. 3 са дадени основанията: по негова молба, смърт и т.н. Добре, само че има една т. 2, в която е казано: може член на комисията да бъде освободен с решение на Народното събрание "при извършване на нарушение на този закон". Кой ще установява дали този член на комисията е нарушил закона? Защото е закъснял на работа и е отишъл половин час по-късно? Или някакво друго нарушение? Разбирате ли?
Когато Народното събрание избира членове на комисията с един мандат, не може после по едни или други политически или някакви симпатични и несимпатични отношения с проблемния член да бъдат прекратявани така лековерно под формата на "нарушения на закона".
Пак казвам, трябва това да се установява по съответния ред, да се даде възможност на дадения член, а включително и на председателя на тази комисия, да защити своите права от едно примерно неправомерно политическо или под някаква друга форма уволнение.
Правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде удължен на 14 дни.
Госпожо председател, ако Вие или проф. Герджиков решите, все пак нека да мине през Комисията по правни въпроси, без да подценявам другите комисии, разбира се, но все пак Комисията по правни въпроси да го огледа и от юридическа гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов. Това процедурно предложение ще го подложа на гласуване, след като приемем законопроектите.
Заповядайте за реплика, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Очевидно става дума за недостатъчна яснота в две обстоятелства.
Първо, както изтъкна и господин Корнезов, членовете на комисията осъществяват своята дейност по трудово правоотношение. Самият Кодекс на труда допуска, чл. 83, да се заемат длъжности по трудови правоотношения въз основа на избор. Аз не виждам нищо смущаващо тук. Не е речено, че всяка изборна длъжност трябва да бъде длъжност на държавен служител. Няма такова нещо. Субсидиарният закон - Кодексът на труда в случая, е предвидил, че тогава, когато специален закон предвиди една длъжност по изборно трудово правоотношение се заема с избори по надлежния ред, доколкото има непълноти в специалната уредба, да се прилага Кодексът на труда. И това си е трудово правоотношение.

Фактът, че то възниква от един вот на избирателно тяло, не го превръща непременно в служебно, чиновническо правоотношение. Това, от една страна.
Това, което вас ви смущава, е ал. 5 на следващия член - чл. 34 - от законопроекта - че това време се зачита. Тук може би е изпуснат просто един съюз - съюзът "и". Но това вече е въпрос на второ четене на законопроекта, а не по принцип. Защото независимо от това, че е положен по трудово правоотношение, идеята на законопроекта е този стаж да се зачита и за служебен стаж тогава, когато това същото лице един ден ще се кандидатира за държавен служител.
Но пак ви казвам, тук проблемът е в съюза "и" - "се признава и за служебен стаж по Закона за държавния служител". Какъв е проблемът?
Но пак ви казвам, това е въпрос за второ четене на законопроекта, а не по принцип.
А принципният въпрос е този - дали ще се приравни на служебен стаж един стаж, положен по трудово правоотношение, възникнало от избор. Аз смятам, че има достатъчно основания това да стане така. Защото най-вероятно, най-често в тази комисия ще бъдат избирани лица, които са със статус на държавни служители. Но те ще загубят този статус за времето, през което ще упражняват длъжността си на членове на комисията. Но това не означава, че стажът им трябва да бъде неглижиран и да не им се зачете после като стаж за държавни служители.
Мисля, че тук е дълбокият разум на законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
Затова ми се струва, че ако трябва да добавим един съюз "и", за да станат нещата по-ясни - да. Но това във всеки случай е предмет на второто четене на законопроекта - по същество.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Аз взимам думата да изразя своята подкрепа и за двата законопроекта.
Действително тук вече се обърна внимание, че разликите между тях са минимални. Аз смятам, че текстовете, които са предложени на нашето внимание, са твърде приемливи. Затова по принцип подкрепям тези законопроекти - както на правителството, така и на законопроекта, внесен от госпожа Надежда Михайлова.
Наистина най-важното е, и в моето принципно изказване се съдържа това, че законопроектът е в съответствие с правото на Европейската общност, с членството ни в Съвета на Европа и присъединяването ни към Европейския съюз.
Много важно обаче е това, че благодарение приемането на този закон и задължителното изискване в Конвенция № 108 за създаване на специализиран държавен орган, ще даде основание за нова оценка за напредъка на България в евроинтеграцията.
Освен това искам да подчертая, че този законопроект е изключително важен и във връзка с членството ни в Европол и освен това във връзка с членството ни в НАТО.
По отношение на двата законопроекта, които в момента ще бъдат гласувани с петте несъществени различия между тях, искам да препоръчам на водещата комисия - Комисията по правни въпроси - при разглеждането на законопроектите и внасянето им на второ четене да упражни онзи синхрон, който ще доведе наистина до подобряване на имплантирани текстове от Директивата, които звучат сега съвсем неясно, синхрон със законопроекта за защитената и класифицирана информация. Действително в този закон има препратки, които дават основание да се счита, че материята не е достатъчно добре изяснена и не е съвсем гладка и кореспондираща с останалите текстове. Но ако бъде гледан заедно, паралелно със Закона за защитената и класифицирана информация, това би допринесло за повишаване на неговото качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли други желаещи? Няма други желаещи.
В такъв случай трябва да подложа на гласуване законопроектите на първо четене по реда на тяхното постъпване в Народното събрание.
Първият законопроект е с дата 19 юли 2001 г., № 154-01-23 с вносители Надежда Михайлова и групи народни представители.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Подлагам на гласуване първия внесен законопроект - законопроекта на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 41, против 101, въздържали се 2.
Законопроектът не е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроект № 102-01-7 от 18 октомври 2001 г. с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 135, против 20, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от господин Корнезов - срокът за предложения да бъде 14 дни. Срокът е необходим, за да бъдат направени всички онези корекции, които се съдържаха в доклада на Комисията по европейска интеграция.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 111, против 35, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ искам 20 минути почивка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 20-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С БОМБЕНИЯ ТЕРОРИЗЪМ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща.
Моля председателят на комисията господин Дончев да запознае пленарната зала със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 7 ноември 2001 г. В заседанието взеха участие представители на Министерството на външните работи.
Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм е приета на 15 декември 1997 г. в рамките на Петдесет и втората сесия на Общото събрание на ООН с Резолюция 52/164. Конвенцията има за цел да укрепи международното сътрудничество за предприемане на ефективни мерки за предотвратяване на международния тероризъм, борбата с него, преследването и наказването на неговите извършители.
Съгласно чл. 2 на Конвенцията "Всяко лице извършва престъпление по смисъла на настоящата Конвенция, ако то незаконно и умишлено доставя, поставя, задейства или взривява взривно или друго смъртоносно устройство в пределите на или срещу място за обществено ползване, държавен или правителствен обект, система за обществен транспорт или инфраструктурен обект с намерението да причини смърт или сериозни телесни наранявания; или с намерението да причини значително разрушение на такова място, обект или система, където такова разрушение води или може да доведе, до големи икономически загуби."
Конвенцията обявява за престъпление опита, съучастието, организирането и ръководенето на групи с цел извършване на такива престъпления, както и всякакви действия, улесняващи извършването на такива престъпления.
Много детайлно в Конвенцията е регламентирана процедурата за екстрадиране на предполагаемия извършител на престъпленията, както и за предаването му с цел установяване на самоличност, даването на показания и други.
От друга страна се съдържа възможност държава - страна по Конвенцията, да откаже екстрадиция или взаимна правна помощ, ако има достатъчно основание да се смята, че искането за това е направено с цел преследване или наказване на лицето поради неговата религия, националност, етнически произход, раса или политически убеждения.
В Конвенцията са предвидени и гаранции, обезпечаващи правата на предполагаемия извършител на престъплението.
В Конвенцията е регламентиран и механизъм за разрешаване на спорове между две или повече държави относно тълкуването или прилагането й.
Конвенцията задължава страните да приведат вътрешното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби, като обявят за престъпление по вътрешното си право деянията, посочени в чл. 2, както и да определят за тях съответните наказания.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на ООН на 15 декември 1997 г. в Ню Йорк.
Становището на комисията е прието на 7 ноември 2001 г. с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Данчов.
Законопроектът е разпределен също така и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Тя е представила кратък доклад. Моля член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да запознае пленарната зала със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ:
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 102-02-22 за ратифициране на
Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм,
внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 7 ноември 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 15 декември 1997 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието с консенсус."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Церовски.
Преминаваме към изказвания по този законопроект.
Желаещи за изказване по законопроекта на първо четене?
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представения пред нас законопроект за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм не е обикновен законопроект за ратификация на една обикновена конвенция. Искам да кажа, че нашето събрание с приемането на този закон и с ратификацията на тази конвенция извършва един важен акт, който действително се наблюдава от международната общност. Ратификацията на тази конвенция е в изпълнение на Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 28 септември, последваща бомбените атентати в Ню Йорк от 11 септември.
Следва да се има предвид, че там на нашата страна беше определен един къс срок за извършване на редица правни и фактически действия, с които ние действително ще докажем, че имаме желание за влизане в НАТО, че действително сме поели един евроатлантически път.
Настоящият закон, с който ратифицираме тази конвенция, действително е в изпълнение на тези наши задължения от цитираната резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Заедно с това със задоволство искам да кажа, че Комисията по външна политика също разгледа на свое заседание и предлага на Народното събрание оттеглянето на нашата резерва към Конвенцията за борба с тероризма. Предстои нещо изключително важно в момента, предстои дефинирането на понятието тероризъм. В ООН е прието, че такава легална дефиниция действително трябва да бъде изработена сега, след събитията от 11 септември.
Искам да заявя, че в момента на нашето Народно събрание в тази насока предстои изключително важна работа.
Искам да призова депутатите да вземат активно участие в обсъжданията, които предстоят - и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като инициатор, и в Комисията по външна политика, сигурност и отбрана, на предложенията, които евентуално вие бихте дали, и предложенията за една нова дефиниция на понятието тероризъм, и заедно с това съответните отражения в Концепцията за национална сигурност на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение по изключение този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте така направеното процедурно предложение.
Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене.
Има думата господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

"ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция
за борба с бомбения тероризъм

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 15 декември 1997 г. в Ню Йорк."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Някой желае ли да вземе отношение по съдържанието на законопроекта с редакционни бележки? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА - второ четене.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да запознае пленарната зала със съдържанието на доклада, изготвен по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! "Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта". Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи да вземат отношение по заглавието? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 2.
Заглавието на законопроекта е прието.
Преминаваме към § 1.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение на народния представител Муравей Радев за нови § 1, § 1а и § 1б, които ще прочета, защото комисията не подкрепя предложенията.
"§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. Алинея - без да е посочена коя - се изменя така:
"(1) Хазартна е всяка игра на случайността, в която се участва срещу залог и резултатът от която е получаването на печалба или загубата на залога."
2. В ал. 2 изречение второ се отменя.
§ 1а. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Не се смятат за хазартни игри и тези с развлекателен или спортен характер като: минифутбол, билярд или тенис на маса, хвърляне на стрели, боулинг, пейнтбол и спийтбол, минибаскетбол, бридж, табла и други, макар и ползването им да изисква залог или обичайно да се подразбира, че загубилият играч следва да поеме разноските за играта, при условие, че печалбата е незначителна."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Не са хазартни игрите, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания и умения, при условие, че за участие в тях не е направен залог."
§ 1б. Създава се нов чл. 3а със заглавие "Игри с развлекателни съоръжения":

"Игри с развлекателни съоръжения
Чл. 3а. (1) Не се смятат за хазартни игрите с развлекателни съоръжения.
(2) Развлекателните игрални съоръжения могат да изплащат награда във вид на допълнителна игра за същата цена, както и предметни награди с незначителна стойност.
(3) Забранява се изплащането на награди от игрите в пари и даването на награди под формата на алкохолни продукти и тютюневи изделия.
(4) Забранява се използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения, както и приспособяването на хазартни съоръжения за развлекателни.
(5) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в казина и игрални зали.
(6) В обектите, в които се експлоатират развлекателни игрални съоръжения, оборотите от постъпленията от игрите задължително се отчитат с електронен касов апарат с фискална памет."
Комисията не подкрепя предложенията на народния представител Муравей Радев за нови § 1, 1а и 1б.
Постъпило е също така предложение за нов § 1 от народния представител Камен Влахов, а именно:
"§1. В чл. 4 думите "както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици" се заличават."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Камен Влахов за нов § 1.
Уважаема госпожо председател, § 1 по номерацията на вносителя касае чл. 8 и според мен трябва да се разглежда отделно от предходните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извинявайте, но просто докладът е подготвен така.
Преминаваме към обсъждане на предложенията на народните представители Муравей Радев и Камен Влахов за съдържанието на § 1.
Тъй като предложението на комисията по този параграф се отнася до съвсем друг текст на закона, затова ще го разгледаме отделно.
Имат думата вносителите на тези предложения.
Заповядайте, господин Радев.

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, моето предложение имаше за цел да направи ясно разграничаване на две понятия - хазарт, хазартни игри и развлекателни игри. Не развлекателни съоръжения, а развлекателни игри. Смятам, че по този начин законът щеше да бъде по-ясен и по-чист. Предложенията ми бяха отхвърлени с мотива, че за развлекателни съоръжения се говори по-нататък в два други члена. Да, така е, наистина се говори, но там се говори за развлекателни съоръжения. А от съоръжения до игра има сериозна разлика. Нали е така? Едно е игра, друго е веществения, материален израз на едно съоръжение. Така че, воден от най-чистосърдечно желание да подобря закона, направих това предложение. И аз мисля, че то би могло да бъде разгледано по-внимателно, а не отхвърлено просто по принцип.
Тези два члена би трябвало да отпаднат, защото тяхното място не е там, където са. Тези два члена са в раздел VII на глава трета "Хазартни игри". Тези два члена въобще не кореспондират с останалите девет раздела на тази глава, които визират отделните видове хазартни игри. Подчертавам това - отделни видове хазартни игри. И там има една глава, която третира развлекателни съоръжения, без да говорим за игри. Затова аз смятам, че особено след първо четене на законопроекта, трябва да бъде поставен акцентът на развлекателни игри, а не само на съоръжения. И изобщо логиката на цялостното структурно изграждане на закона изисква в самото негово начало там, където се дефинира понятието "хазарт", точно там - в чл. 2 и там, където се посочват изключенията - в чл. 3, там да се определят онези дейности, които не представляват хазарт, а именно игри. Игри, но с развлекателни съоръжения, а не с хазартни съоръжения. Смятам, че това беше само за доброто на закона.
Аз мисля, че това предложение, което е отхвърлено от комисията, не е достатъчно добре аргументирано и законът не става по-добър, ако приемем текста, който комисията подкрепя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 1?
Господин Влахов?
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението.
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чувствам задължение да се аргументирам защо работната група и комисията не подкрепи направеното предложение от господин Радев.
По принцип основната идея и философията, на която е изграден сега действащият Закон за хазарта, е свързан с основното понятие какво е това "хазартна игра". Законодателят императивно е визирал наличието на два комулативни аргумента - залог и печалба. Това означава, че на тази база, предвид основно понятие, в целия закон са регламентирани различните видове хазартни игри, както и изискванията, на които те трябва да отговарят, за да може едно лице да му бъде издаден лиценз за развиване на тази дейност.
Предложението на господин Радев не е прецизно дотолкова, доколкото той вмъква един допълнителен елемент. И ако говорим за юридическа прецизност и с това законът да стане по-добър - да, може и да е така, но това означава, че освен това изменение, би трябвало да бъдат направени изменения и допълнения по целия закон. Защото в противен случай се създава очевидно, първо, противоречиви текстове на един сега действащ закон. И, второ, създава се възможност за заобикаляне на закона. Защото не може с едно изменение и допълнение на основно понятие, да се даде разграничаване кое е хазартна и кое не е хазартна игра. А що се отнася до § 1а и измененията, които се предвиждат в чл. 3, ал. 3, тези текстове са възпроизведени наистина от разпоредби, които действат в момента. И те са в чл. 56 от Закона за хазарта.
Искам да кажа, че самото изменение не е точно юридически най-прецизно. Защото с него наистина се дава едно ново понятие на хазартната игра като принцип, който би следвало да води до изменения и допълнения, които променят философията на Закона за хазарта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
Господин Радев не желае думата за реплика.
В такъв случай преминаваме към гласуване предложението на господин Радев за § 1 от законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 151 народни представители: за 13, против 129, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Господин Влахов оттегли своето предложение, затова не го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване § 1а, съдържащ се в предложението на господин Муравей Радев и неподкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 15, против 116, въздържали се 10.
Параграф 1а не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложения от господин Радев § 1б, неподкрепен от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 11, против 125, въздържали се 7.
Параграф 1б не се приема.
Преминаваме към предложението на комисията за създаване на нов § 1.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предложение на комисията за нов § 1:
"§ 1. В чл. 8, ал. 3 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия по хазарта"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи да вземат отношение по § 1? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 1, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
Преминаваме нататък - § 2.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Мария Гигова, което няма да чета, тъй като в хода на дискусията то беше оттеглено.
Постъпили са аналогични предложения от народните представители Камен Влахов и Муравей Радев за нов § 1а.
Комисията подкрепя предложенията на народните представители Влахов и Радев като § 2 със следната редакция:
"§ 2. В чл. 11, ал. 1, изречение трето се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Камен Влахов и Муравей Радев, подкрепени от комисията като нов § 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, оттук започва номерацията на параграфите, както са внесени от вносителя.
По § 1 от номерацията на вносителите е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев. Тъй като едната част от него е подкрепена, а другата - не, ще го прочета:
"В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите "държавните и общинските" се добавя "предприятия".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Залозите могат да се извършват чрез интерактивни мрежи, включително чрез Интернет, по ред и условия, определени от Държавната комисия."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Муравей Радев по т. 1 по принцип и не подкрепя предложението му по т. 2.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1 като § 3 с направеното предложение от народния представител Муравей Радев по т. 2 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "увеличена цена" се заменя с "увеличението в цената".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения и предприятия, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване онази част от предложението на господин Радев, която не е подкрепена от комисията - за т. 2.
Моля, гласувайте!
Гласували 145 народни представители: за 9, против 129, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, обогатено с направеното предложение на господин Радев и подкрепено от комисията за нов § 3.
Моля, гласувайте!
Гласували 146 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
Преминаваме към § 2 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 2. В чл. 13 думите "към Министерския съвет и от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават."
Постъпило е предложение от народния представител Светослав Лучников - § 2 да се измени така:
"Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Лучников.
Комисията представя предложението на вносителя като § 4 със следния текст:
"§ 4. В чл. 13 думите "към Министерския съвет и от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават, а думите "Министерството на финансите" се заменят с "министъра на финансите"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Лучников, заповядайте да обосновете предложението си.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Хазартът като дейност, въпреки отношението на хората към нея, така или иначе непрекъснато расте. Особено важно значение има тая дейност в една страна, която желае да развива силно при себе си туризма и особено международния туризъм, защото добре организираният хазарт има силно привлекателно действие върху туристите и особено върху по-заможните туристи, които именно всяка страна търси да привлече при себе си. Затова един по-добре гарантиран контрол върху тази дейност е особено важно условие за това тя да се постави вън от всякакво съмнение, да гарантира обективност и честност на играта, което именно да привлече туристите, които ще се занимават с нея.
Освен това, както е известно, хазартът е едно от силните средства за пране на мръсни пари и за легализиране на незаконни доходи. Това е част от борбата срещу престъпността и срещу корупцията. Ето защо според мен надзорът върху хазарта не трябва да се обезличава като се обезличава като се изпрати към едно-единствено ресорно министерство. Неговата ефикасност трябва да бъде потвърдена от един орган, който се намира при Министерския съвет и който ще бъде именно гаранция за това, че той ще свърши много добре своята работа.
Ето защо аз смятам, че не трябва да се сваля нивото на органа, който ще упражнява контрол върху тази толкова важна дейност. Аз твърдя, че този контрол би трябвало да се упражнява от орган, който се намира в състава на Министерския съвет и който е под контрола на самия министър-председател. Това именно ще бъде една гаранция за неговата обективност. Това ще бъде гаранция както за хората, които желаят да се занимават с хазарт, така и за хората, които желаят да използват средствата, с които се упражнява този хазарт, а това най-после ще бъде мощен фактор за предотвратяване на възможността хазартът да се използва за пране на пари и други заобикаляния на законите.
Ето защо аз ви предлагам наистина да не се скъпим и да оставим надзора на хазарта в системата на Министерския съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
За реплика, заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За да стане ясно на всички народни представители, не искам да крия, от лично мое уважение към господин Лучников ще кажа следното:
Уважаеми колеги, аз съм един от вносителите на законопроекта. Когато обсъждахме въпроса за контролния орган, който ще осъществява тази дейност, тогава говорихме да бъдат разделени, защото не им е мястото в една агенция, хазарта и застрахователното дело и да бъдат обособени в две отделни агенции.
Наложи се в работната група, която изработваше законопроекта идеята, че не е хубаво той да бъде едноличен орган, поради специфичността на материята, а именно хазарта. И поради тази причина предложихме Агенцията по застраховането да си е агенция, едноличен орган, и съответно агенцията, ако мога така да кажа, в кавички, по хазарта, да бъде колективен орган или колегиален орган и да се състои от пет човека, като това, което ще предложи министъра на финансите, уважаеми колеги, ще бъде да бъдат представени както и сега различните министерства, които имат отношение към този орган.
Аз говоря какво е съгласувано с министъра на финансите, тъй като вие тук не виждате неговите предложения, но голяма част от предложенията са негови и тъй като той няма право на законодателна инициатива, те са предложени от комисията. В тази агенция има предложение да бъде представено Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, съответно Държавната агенция по стандартизация и метрология и председателя на комисията, която е постоянно действащ орган.
Единствено от това сме се ръководили, господин Лучников, когато сме правили тези предложения. Затова предлагаме да бъде комисия към министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте за дуплика, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз нямам абсолютно нищо против. Напротив, горещ привърженик съм на това надзора върху хазарта да се обособи и да няма нищо общо със застрахователното дело. Това са две съвсем различни неща със съвсем различно значение и няма защо да бъдат обърквани. Обаче аз продължавам да настоявам контрола върху хазарта да се упражнява от един орган, който пряко зависи от Министерския съвет. Обясних ви в първото си изказване защо. Много е важно да дадем една гаранция за възможно най-голяма обективност на този орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Заповядайте за изказване, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, този спор преди няколко години се състоя - тогава, когато законопроектът беше предвиден за първо четене. И тогава имаше спор къде да е този, да го наречем, по-висш контролен орган - дали да е на подчинението, на което е самата агенция или да бъде изведен на друго, по-високо място. И аз няма да повтарям аргументите на господин Лучников. Тогава се взе решение, че по-целесъобразно е това да бъде най-авторитетно възможния орган на изпълнителната власт - Министерският съвет.
Според мен никакви основания няма в сегашната обстановка - две години по късно, тези аргументи да бъдат променяни. За съжаление, не мога да споделя основанията на господин Искров. Срещу тях има един много по-силен аргумент. Ако наистина това е много специфична дейност; ако наистина това е дейност, която предразполага към огромни изкушения; ако наистина това е дейност, която предполага към, меко казано, нерегламентирани, сенчести дейности, то при тези условия да дадеш възможност на касиера освен да дава пари и да осчетоводява документи, най-малкото е опасно.
Затова аз се присъединявам към доводите на господин Лучников и смятам, че този надзорен орган трябва да бъде към Министерския съвет. Знаете ли колко е опасно, когато едно и също лице, в случая министъра на финансите, държи двете дейности? Давам примера съвсем условно, образно - касиерът, който осчетоводява едни документи, след това плаща парите - едно и също лице с две функции. Контролът е на едно и също място! Изпълнението и контролът! Това е противопоказно. Точно поради тази причина аргументите за разделянето на тези два органи от ведомственото им подчинение към Министерство на финансите и към Министерския съвет във всички случаи е по-добро, но вие ще решите сами в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Лучников, подкрепено от господин Радев и неподкрепено от комисията, за § 2.
Гласували 132 народни представители: за 11, против 116, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя, подкрепено от комисията и придобило номерация - § 4.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 3.
Параграф 2 от доклада е приет.
Господин Лучников има процедурно предложение може би? (Неразбираеми реплики на народния представител Светослав Лучников от място.)
Благодаря, господин Лучников.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, оттук нататък наистина, комисията не е подкрепила нито едно от предложенията на господин Лучников, по тази логика, по която и той каза...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме с § 3 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 не са постъпили други предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 5 със следния текст:
"§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "както и служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават, а след думите "за хазартни игри" се добавя "вносители и разпространители".
2. В ал. 3 думите "организации" се заменя с "юридически лица".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията и неговата подобрена редакция.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 от доклада е приет.
Преминаваме към § 4 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 са постъпили две предложения.
Едното предложение е от народния представител Нина Чилова, което комисията подкрепя по принцип.
Второто предложение е от народния представител Светослав Лучников, което комисията не подкрепя. То вече е и оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя с направените допълнения от народния представител Чилова, като § 6, със следната редакция:
"§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък Държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко 5 година. Председателят и членовете на Държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на Държавната комисия и я представлява."
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Дейността на Държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
4. Създава се ал. 5:
"(5) Числеността на персонала на Държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на Държавната комисия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 3? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 3 с номерация § 6. Предложението е на вносителя, подкрепено от комисията, редактирано и допълнено.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 от доклада е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 6 от номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков, което гласи:
"В чл. 16, ал. 2, числото "25" да се замени с "5".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Михаил Миков.
Предложенията на господин Лучников няма да чета, защото ги е оттеглил всичките.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 7 със следната редакция:
"§ 7. Член 16 се изменя така:
"Финансиране
Чл. 16. (1) Дейността на Държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.
(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на Държавната комисия.
(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по този § 6, който наистина така смущава, че § 5 като номерация е изпуснат в доклада? Но ще вървим по номерацията на доклада.
Има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да напомня, че в комисията, когато гледахме този член, аз направих едно предложение. Останах с впечатление, че комисията го прие. Не зная дали след това е имало друго разглеждане, но ако това е било прието, не е отразено в сегашния текст. Ето защо искам да ви обясня за какво става дума.
Става дума за ал. 2. Там има един текст, който казва така: "От онези средства, които от дейността на комисията бъдат вкарани в държавния бюджет, 25 на сто се заделят и отиват за материално-техническа база, за повишаване на квалификация и, забележете тук, за материално стимулиране."
Искам да кажа, че тази практика я наследих още преди 4 години, когато станах финансов министър. И тя беше практика на всички контролни органи - за държавен финансов контрол, Митническата агенция, данъчните органи, включително всички, от средствата, с които те вкарваха в бюджета от своята дейност, заделяха за допълнителни пари за себе си.
Първо, това е неморално. Второ, това е, как да кажа, ти имаш възможност като контролен орган да отиваш и да заработваш втора заплата от средствата, които заделяш, съставяйки актове на тези лица, които проверяваш по закон. Разбирате ли каква възможност за злоупотреба със служебното положение се създава по законов ред?! Не навсякъде е било ползвано. Имаше случаи, и то много сериозни оплаквания, най-вече от бизнеса, когато директно са рекетирани от контролните органи, които имат всичкия интерес да вкарат по-голяма сума в бюджета, защото 25 на сто от нея отива и за увеличаване на техните заплати.
Уважаеми колеги, през миналата година сложихме край на този парадокс. От миналата година всички контролни органи - Министерството на финансите, с бюджета за тази година, вече нямат тези права.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И сега действа даже!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Отнехме правата на всички контролни органи и направихме нещо друго. И аз ви моля да направим това и тук. Защото иначе ще върнем прецедента обратно и ще се върнем в онази практика, която дава възможност за злоупотреба със служебни положения.
Значи, какво направихме с другите органи? Вярно е, че работата на контролния орган е по-специфична, вярно е, че тя е по-отговорна, вярно е, че трябва да има по-висока заплата, за да не се изкуши, да кажем. Но не и да му даваме право чрез сумите, които заделя от контролираните от него обекти, да се облагодетелства с по-висока заплата.
Казваме така: върху работната заплата, която е обезпечена в бюджета за това звено, в случая това или пък Данъчната агенция, 25 на сто върху този фонд се заделят в бюджета. И вече по вътрешни правила ръководителят на това звено може да награждава, може да дава допълнителни парични стимули за определена свършена работа. И по този начин да откъснем материалното облагодетелстване от контролната дейност. Това вече го има в Министерството на финансите. Това действа в тези контролни органи.
Ако днес върнем обратно отново този порочен начин, по силата на инерцията, утре ще трябва същият този въпрос да бъде поставен, да кажем, от митницата, да кажем, от държавен, вътрешен финансов контрол сега, чиито, пак казвам, награди стават от фонд, предвиден в бюджета, но не от тези средства - 25 на сто, които са резултат на тяхната дейност. Иначе се връщаме обратно в този порочен кръг.
Моля това да бъде разбрано от всички. Това е полезно за държавата. И аз смятам, че Комисията по бюджет и финанси миналия път го разбра добре и се съгласи да промени текста. Предполагам, че има някакво недоразумение и го е изтървала, останал е в същия вид. Но този вид не е добър. Запомнете това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Искров, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз само искам да кажа, че дотук не е имало недоразумение в комисията. Действително господин Радев постави и този въпрос, горе-долу в същия формат, и който обсъждахме в комисията. И ние всички сме загрижени за тези възможности за злоупотреби. Но тогава комисията остави за следващото заседание, не гласува този § 7 с уговорката, че или господин Радев, или някой друг, мисля че един или двама човека не подкрепиха този текст... Но все пак търсехме консенсус, тъй като вие сами разбирате, че става въпрос за текст, който няма никаква политика, някой да внесе нова редакция, включително и директорът на агенцията господин Христо Христов присъстваше на всички заседания. Той обеща нов текст, но не даде, а самият той подкрепя този текст.
Колкото до това дали действат - и към момента действат тези начини на стимулиране на служителите. И тук не става въпрос само за стимулиране, тук става въпрос и за материална база, и за други. Ще ви кажа, че в митническите администрации действат 35 на сто. Това не означава, че митничарите са съставили кой знае колко глоби и са прекратили всичките закононарушения. Така че тази дискусия се проведе в комисията, тези текстове съществуват и в другите закони. Затова ние предлагаме и като последно четене, минало през комисията, § 7 да бъде гласуван в този текст, в който е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Аз искам да внеса само още едно уточнение в подкрепа на това, което каза господин Искров.
Да, наистина, господин Радев е прав, този текст беше обсъждан в комисията, но заседанието приключи с уговорката да остане и господин Христов да предложи една нова редакция.
Господин Радев, Вие не присъствахте на следващото заседание, на което ние продължихме гледането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. И тогава именно господин Христов, като заинтересована институция, беше представил четири или пет материални закона, сега действащи, с абсолютно идентичен текст на тази разпоредба по отношение на средствата, набрани от отчисленията. И тогава беше ясно, че дори и в митническата администрация - това, което каза господин Христов - не само че е 25, тя е завишена и е 35. Тоест, това, което Вие казахте, че в момента не действат такива разпоредби, просто не отговаря на истината. Господин Христов представи седем закона, материално действащи, с аналогичния текст и ние затова подкрепихме това предложение, в тази редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
И двамата, които репликираха, са прави. Абсолютно са прави, защото тази норма, за която говорим, е законово закрепена.
Аз ви говоря, че от миналата година тази тенденция беше пречупена и във всяка промяна на закон, който третира дадения случай, тази норма се премахна. Сега, дали са седем, аз дълбоко се съмнявам, че са седем, които действат, но сигурно два или три действат, защото не е възможно заради тази норма седем, осем или десет закона миналата година да вкараме в Народното събрание и да ги променим. Но принципното решение на Министерството на финансите, на неговото ръководство, на хората, които сега работят там - попитайте тях, беше взето още миналата година - е, че при промяна на всеки един закон, в който има такава норма, тя ще пада и за следващата година бюджетът ще планира тези 25 на сто увеличение на Фонд "Работна заплата" на съответното звено като сума, от която ще се дават такива пари при определени правила, а не да вържеш ножа и хляба в ръцете на онзи, който отива да проверява.
Аз говоря за принципа. Ако това не се схваща, ако това не се разбира и караме по някаква инерция, аз просто няма повече, как да кажа, да имам какъвто и да било интерес да ви убеждавам в неща, които са очевидни. Ако това не разберете сега и гласувате тази норма, всичко е безсмислено наистина.
Но това, което ви казвам, може да го проверите. Попитайте сегашния заместник-министър Кирил Ананиев за това решение, как дори това нещо заедно с него е измислено така, че тези хора да получават някакви стимули, но те да не са свързани с тяхната пряка дейност, за да не се стигне до рекет върху хората, които проверяват. Ваша воля, в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по текста? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за § 6, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 1, против 122, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя, подкрепено от комисията и подобрено от нея като редакция на § 6, който става § 7.
Моля, гласувайте!
Гласували 125 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 5.
Параграф 6 по доклада е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 7 - комисията подкрепя предложението на вносителя като § 8, със следната редакция:
"§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: "Подзаконови актове".
2. Алинея 1 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 7? Няма.
Подлагам на гласуване § 7, с нова номерация § 8. Предложението е на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Параграф 7 от доклада е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 8 е постъпило предложение от народния представител Камен Влахов.
Комисията подкрепя предложението на господин Влахов по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 9 със следната редакция:
"§ 9. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4, 5 и 6 думата "утвърждава" се заменя с "приема общи";
б) в т. 7 думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция" и накрая се добавя "както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2";
в) в т. 10 думите "и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават;
г) създават се т. 11, 12 и 13:
"11. одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласуване и правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите, когато това се изисква по този закон;
12. утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по точки 4, 5 и 6;
13. води регистри."
2. Създават се ал. 3 и ал. 4:
"(3) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.
(4) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 8 от доклада? Не.
В такъв случай подлагам на гласуване § 9 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията с променена редакция.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Параграф 8 от доклада е приет.
Следващият параграф е параграф 10 по номерацията на вносителя.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 10 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 10 със следната редакция:
"§ 10. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредбата, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 се подават до Държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания, председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от Държавната комисия."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане, Държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението, за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.
3. Създава се ал. 4:
"(4) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение Държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат."
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 10? Няма.
Подлагам на гласуване § 10, така както беше прочетен от председателя на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 8.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 11. В чл. 20, ал. 2 думите "изисква допълнителна информация от заявителя, когато счете това за необходимо, включително и да" се заличават."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 11 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 12 е постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников, което преди малко беше оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12 със следната редакция:
"§ 12. В чл. 21 ал. 8 се изменя така:
"(8) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието чрез вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересованите страни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 12 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 12, подкрепен от комисията с подобрена редакция.
Гласували 131 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 6.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 13 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13 със следната редакция:
"§ 13. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "в нея".
2. В ал. 2 след думата "информация" се добавя "на служителите в", думите "и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "те", а думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция".
3. В ал. 3 думите "и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
По § 13 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 13, подкрепен от комисията и подобрен в редакционно отношение.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 14 не е постъпило друго предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14 със следната редакция:
"§ 14. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "получена от" се добавя "служителите в", а думите "нейни служители и служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават.
2. В ал. 2 след думите "комисия и" се добавя "нейните служители", а думите "служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 14? Няма.
Подлагам на гласуване § 14, подкрепен от комисията с нова редакция.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 15 комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция.
"§ 15. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Върховния административен" се заменя със "Софийски градски".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Жалбите против решенията на Държавната комисия се разглеждат по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 15 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 15, подкрепен от комисията с подобрена редакция.
Гласували 130 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 9.
Параграф 15 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16 е постъпило редакционно предложение от народния представител Чилова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 16 със следната редакция:
"§ 16. Член 29 и 30 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 16 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 16, който е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Параграф 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 няма предложения.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 17 със следната редакция:
"§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Наказателните постановления на председателя на Държавната комисия за нарушения по този закон се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
2. В ал. 2 думите "директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 17 няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 17, подкрепен от комисията с променена редакция.
Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 18 не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 18 и § 19 със следните редакции:
"§ 18. Навсякъде в чл. 32 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия", а думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция".
§ 19. В чл. 33 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 18 няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията с подобрена редакция на § 18.
Гласували 138 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 6.
Параграф 18 е приет.
За протокола тук искам да уточня, че подлагам на гласуване § 18, така както в доклада е номериран, тъй като предложението на комисията за нов § 18 и 19 е с идентично съдържание и не е необходимо да бъде самостоятелно гласуван. Или с това приемаме § 18 и 19 на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 19 по номерация на вносителя е постъпило предложение на народния представител Михаил Миков, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 20, допълнен с предложението на Миков, със следната редакция:
"§ 20. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта в срок от 3 до 6 месеца" се заменят с "Държавната комисия в едномесечен срок", а изречение второ се изменя така: "При случай от особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на председателя на Държавната комисия този срок може да бъде продължен до 2 месеца".
2. В ал. 3 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия", а думите "дълготрайни материални активи и стопански инвентар" се заменят с "активи".
3. В ал. 4 думите "по доклад на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
По § 19 от доклада някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 19, предложението е на вносителя, в него е вмъкнато и предложението на народния представител Михаил Миков и е подкрепено от комисията като нов § 20.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Параграф 19 от доклада е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 20 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на § 20, който става § 21, с направеното допълнение от народния представител Миков, със следната редакция:
"§ 21. Член 35 се изменя така:
"Чл. 35. Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението и в предходната дейност на това лице не са констатирани нарушения по този закон, Държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението, при положение, че лицето е заплатило половината от таксата за издаване на първоначалното разрешение и представи нотариално заверена декларация, че до подаване на искането за продължаване не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартна дейност по този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
По § 20 няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 20 така, както е направен от вносителя, подкрепен от комисията и добавен с предложението на господин Миков. Параграф 20 става § 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 5.
Параграф 20 от доклада е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 21 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков:
В чл. 37, ал. 4, изречение второ да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Михаил Миков.
Постъпило е предложение от народния представител Камен Влахов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 22 с направеното предложение от народния представител Камен Влахов със следната редакция:
"§ 22. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите "директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия".
2. Алинея 7 се изменя така:
"(7) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от Държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 21 от доклада няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 93, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията, в което е добавено и предложението на народния представител Камен Влахов.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 37.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Преминаваме пак към § 22, но по номерацията на вносителите.
Комисията подкрепя предложението на вносителя относно изменението на чл. 38 като § 23 със следния текст:
"§ 23. В чл. 38, ал. 1 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 22 от доклада има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 22, подкрепен от комисията, с номерацията на § 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма въздържали се 4.
Параграф 22 от доклада е приет.
Преминаваме към § 23.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Преди него е постъпило предложение от народния представител Камен Влахов за нов параграф, касаещ чл. 39.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията приема предложението на вносителя за изменение на чл. 39 и предлага следната редакция на § 24:
"§ 24. В чл. 39, ал. 5 се изменя така:
"(5) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от Държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 23 има ли желаещи за изказване? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване § 23, подкрепен от комисията, който става § 24.
Гласували 125 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 10.
Параграф 23 от доклада е приет.
Преминаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 23 от номерацията на вносителите:
"§ 23. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия".
2. В ал. 2 след думата "паричните" се добавя "или предметните"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 23 има ли желаещи? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 23, подкрепен от комисията, който става § 25.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 8.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 24 е постъпило предложение от народния представител Камен Влахов:
В чл. 41:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Игрите "Бинго " и "Кено" могат да се провеждат в повече от една зала и от няколко лицензирани организатори, като правилата за организиране и провеждане се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1."
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Камен Влахов.
Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев. То се припокрива с горното.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Муравей Радев.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков:
Параграф 24 относно промяната на чл. 41 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 26 и предлага следната редакция:
"§ 26. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "Министерството на търговията и туризма" се заменят с "Министерството на икономиката".
2. В ал. 3 думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция".
3. Създава се ал. 4:
"(4) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на Държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Постъпили са обаче три предложения, които са различни от тези на вносителя и не са подкрепени от комисията.
Първото предложение е на народния представител Камен Влахов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 14, против 111, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Муравей Радев, също неподкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 10, против 114, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е предложението на народния представител Михаил Миков, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 27, против 105, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 24 от доклада, с нова номерация § 26, подкрепен от комисията и с подобрена редакция.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Параграф 24 от доклада е приет.
Следващият параграф е § 24а.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков за нов § 24а.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Михаил Миков като § 27.
"§ 27. Член 42 се изменя така:
"Чл. 42. (1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.
(2) Талоните за участие по ал. 1 се предоставят безвъзмездно след заплащане на дължимия данък."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По този параграф - 24а, няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 24а, подкрепен от комисията, с нова номерация § 27.
Гласували 145 народни представители: за 131, против 4, въздържали се 10.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 25 по номерацията на вносителите. Комисията подкрепя предложението като § 28 със следната редакция:
"§ 28. В чл. 44, ал. 1 думите "печалбите се изплащат" се заменят с "паричните или предметните печалби се предоставят"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 25? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 25 с нова номерация - § 28, подкрепен от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Влахов за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Влахов като § 29:
"§ 29. В чл. 45 се правят следните изменения:
"1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури системите за подаване на информация по чл. 18, ал. 1, т. 11."
2. В ал. 3 след думите "отчисленията" се поставя запетая и се добавя "предметните награди"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По параграфа, номериран 29 от комисията, има ли желаещи? Няма.
Подлагам го на гласуване. Параграфът е подкрепен и номериран от комисията като § 29.
Гласували 128 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 11.
Параграф 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов параграф със следния текст:
"В чл. 46 ал. 1 се изменя така:
"(1) Томболите са еднократни игри, при които продажбата на удостоверителни знаци за участие в тях, тегленето и раздаването на парични и предметни награди се извършват в един и същи ден."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Муравей Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По това предложение на господин Радев има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Муравей Радев за нов параграф, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 23, против 119, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 26 на вносителите. В чл. 49 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "държавната комисия", а думите "от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заличават.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 26? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване, подкрепен от комисията и преномериран като § 30.
Гласували 126 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков за нов § 26а.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Миков като § 31 със следния текст:
"§ 31. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) При игралния автомат е възможно използването на многоканален интерфейс с участниците в игрите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 26а - нов? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване, той е подкрепен от комисията и добива номерацията § 31.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 27 от номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков, а именно § 27 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Миков.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 32 със следната редакция:
"§ 32. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата "Комитета" се заменя с думите "Държавната агенция".
2. Създава се ал. 4:
"(4) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с Наредбата по чл. 41, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 27? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 19, против 121, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 27, подкрепено от вносителя и с нова номерация § 32.
Гласували 135 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 7.
Параграфът е приет.



ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има предложение на комисията за нов § 33:
"§ 33. В чл. 54, ал. 2 думата "заключение" се заменя с "удостоверение", а думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По нов § 33 няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 10.
Нов § 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 28 от номерацията на вносителите е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков - в чл. 55, ал. 2 да се създаде т. 3:
"3. пет броя в туристическите комплекси."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 34 и предлага следната редакция:
"§ 34. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 числото "тридесет хиляди" се заменя с "петдесет хиляди".
2. В ал. 4, т. 1 след думите "неработещи игрални съоръжения" се добавя "за които не е заплатен акциз".
3. В ал. 5 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Контролните органи на Държавната комисия", а думите "Комитета по стандартизация и метрология извършва" се заменят с "Държавната агенция по стандартизация и метрология извършват"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този § 28 желаещи няма.
В такъв случай, моля гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 5, против 127, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 28, подкрепен от комисията с нова номерация § 34.
Гласували 130 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Камен Влахов - чл. 56 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте предложението на народния представител Камен Влахов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 10, против 113, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 29 е постъпило предложение от народния представител Камен Влахов - чл. 57 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Камен Влахов.
Постъпило е предложение и от народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Нина Чилова като § 35 и предлага следната редакция:
"§ 35. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Забранява се използването и инсталирането в обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в обекти, в които се организират и провеждат хазартни игри, освен ако съоръженията се намират в самостоятелни помещения в тези обекти."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Съоръженията по ал. 1 се смятат за хазартни игрални съоръжения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 29 няма желаещи.
По параграфа има две предложения - едното от тях на народния представител Камен Влахов не е прието от комисията.
Моля, гласувайте го.
Гласували 146 народни представители: за 19, против 118, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 35, предложен от народния представител Нина Чилова и подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 16.
Параграф 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 30 от номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Камен Влахов - в чл. 59 ал. 4 да се заличи.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Камен Влахов.
Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков - § 30 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 36 и предлага следната редакция:
"§ 36. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. В ал. 6 думата "Комитета" се заменя с "Държавната агенция".
3. Създава се ал. 8:
"(8) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 30 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков, направено по този параграф, но не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 17, против 106, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията, с номерация § 36.
Гласували 134 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 12.
Параграф 36 е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 31 от номерацията на вносителите е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е и предложение за допълнение на § 31 от народния представител Нина Чилова.
Комисията подкрепя предложението на вносителя с направените предложения като § 37 със следната редакция:
"§ 37. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения.
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, отразени в издаденото им решение, да уведомят държавната комисия и поискат вписване на новите обстоятелства, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася в 14-дневен срок по реда на глава втора. Отказът за вписване на промяната в обстоятелствата може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщението."
2. В ал. 3 думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) При временно спиране на дейността организаторът е длъжен предварително в 14-дневен срок да уведоми Държавната комисия за причината и срока за спирането. При форсмажорни обстоятелства срокът за уведомяване е 24 часа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Предложенията на господин Миков и госпожа Чилова са включени в текста на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Една корекция, госпожо председател.
В ал. 1 на третия ред "решение" да се чете "разрешение".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е уточнение за протокола.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 31? Няма. Предложенията, които са направени по него, са включени в редакцията, представена от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя по § 31, обогатено с двете предложения на господин Миков и госпожа Чилова, с подобрена редакция от комисията и нова номерация като § 37.
Гласували 136 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 32 от номерацията на вносителя:
"§ 32. В чл. 78 думите "или Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта" се заличават.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по § 32? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 32, подкрепен от комисията и преномериран като § 38.
Гласували 132 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 33 на вносителя е постъпило предложение на народния представител Камен Влахов.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Камен Влахов и на вносителя със следната редакция:
"§ 39. Член 79 се изменя така:
"Чл. 79. (1) Изпитанията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Държавната агенция по стандартизация и метрология.
(2) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от Държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на Държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Държавната агенция по стандартизация и метрология."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи да вземат отношение по § 33.
Подлагам на гласуване § 33 - предложението на вносителя, подкрепено от комисията. В него е инкорпорирано и предложението на господин Влахов.
Моля, гласувайте § 33, който се преномерира в § 39.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 34 на вносителя комисията подкрепя предложението като § 40 и предлага следната редакция:
"§ 40. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на Държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на данъчната администрация, на Държавната агенция по стандартизация и метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" и други финансови органи, определени със закон."
2. В ал. 2 думите "от Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта" се заличават.
3. В ал. 3 думите "директора на Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи да вземат отношение по § 34.
Подлагам на гласуване § 34. Предложението е на вносителя, подкрепено от комисията, с номерация 40.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 35 на вносителя в чл. 81, ал. 1 и 2 думите "директора на Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия".
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 41.
По § 35 няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване § 35. Предложението е на вносителя, подкрепено от комисията с номерация § 41.
Гласували 130 народни представители: за 125, против 4, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 36 на вносителя:
"§ 36. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата "съоръжения" се добавя "за които не е платен акциз".
2. В ал. 2 думите "чрез Агенцията за надзора върху застраховането и хазарта" се заличават.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 37 няма желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията с номерация 42.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 37, който става § 43 и предлага следната редакция:
"§ 43. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата "възложен" се добавя "по реда на чл. 80, ал. 3".
2. В ал. 4 думите "получаване на съобщението" се заменят с "влизане в сила на решението", а думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 37 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията с нова номерация § 43.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 38 от номерацията на вносителя комисията подкрепя предложението като § 44 със следната редакция:
"§ 44. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение първо думите "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "Държавната комисия", а в изречение второ думите "органите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "те".
2. Алинеи 2 и 3 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 38 има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Може би ще бъде добре мнозинството да се вслуша в това, което казвам, защото то е много важно и вероятно ще бъде късно после за някои от нас да променим последиците.
Днес се предлага да премахнем ал. 2 и 3 на този член. Знаете ли какво означават те? Знаете. Аз смятам, че като махнем ал. 2, замисълът на вносителя става прозрачен - много, много по-прозрачен. При премахването на ал. 2 фактически, когато някой хазартен играч грубо наруши закона и бъде санкциониран от Държавната комисия с отнемане на лиценз да упражнява тази дейност, то през цялото време на обжалването и на съдебното производство той може да си продължи дейността като махнем тази алинея. Разбирате ли? Може да е най-грубото нарушение, обаче вие сте му отнели лиценза и независимо от това 3 години се влачи съдебен процес и той си работи. Ето това означава да махнем ал. 2. Това ще направим.
По ал. 3 пък, когато пак е отнет лицензът за някакво нарушение, рязко се намалява възможността на същия този контролен орган да провери дали онзи, който няма вече лиценз, продължава да работи, независимо от тази санкция. Това са тези две алинеи.
Хайде сега вие ги махнете, след като разбрахте за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат? Госпожа Чилова има думата.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отмяната на ал. 2 и 3 господин Радев е прав, че те се отменят. Но тази отмяна е свързана със съдебното производство по обжалване на тези актове. Досега обжалването ставаше пред Върховния административен съд. Сега обжалването е пред Софийския градски съд. Цялото административнонаказателно производство е по Закона за административното производство. Не е вярно, че ако даден лицензиран организатор наруши закона, държавният орган не може да спре действието или не може да сезира - да даде възможност на този организатор да продължава да работи.
Член 16 от Закона за нормативните актове изрично дава възможност на държавен орган при определени основания, които са посочени в тази разпоредба, да сезира орган на съда и той наистина да наложи принудително изпълнение на това решение. Така че много Ви моля, господин Радев, нека бъдем коректни и да спазваме наистина един добър тон и малко повече познания по съответните закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 38. Предложението на вносителя е подкрепено от комисията с номерация § 44.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 5, въздържали се няма.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов параграф със следното съдържание:
В чл. 92 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Който експлоатира или държи съоръжения за хазартни игри, за които не е получено разрешение по този закон, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Който експлоатира или държи хазартни съоръжения за хазартни игри в обекти, за които не е получено разрешение по този закон, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
3. Който използва в игрални зали и казина игрални съоръжения, които не отговарят на изискванията на чл. 51 от този закон, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв."
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По това предложение на господин Радев има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 128 народни представители: за 10, против 118, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 39 по номерацията на вносителите не е постъпило предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителите като § 45 със следната редакция:
"§ 45. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Който организира и провежда хазартни игри без разрешение се наказва с глоба от 20 хил. до 50 хил. лв. На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в същия размер.
(3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
(4) Санкциите по ал. 1 до 3 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 39 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чисто редакционно искам да коригирам израза, защото има разминаване между текста на комисията - това, което тя е подкрепила, и направеното предложение.
Предлагам следния текст: "Който организира и провежда хазартни игри без разрешение се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 20 хил. до 50 хил. лв.".
Това изменение се налага поради простата причина, че субекти по смисъла на Закона за хазарта могат да бъдат само юридически лица и еднолични търговци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, след думата "глоба" в редакцията на комисията да се добави думата на вносителя, който е елемент от предложението на вносителя "съответно имуществена санкция в размер от - до".
По § 39 има ли желаещи за изказване?
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо Чилова, ако така го направим, това не се връзва с второто изречение, защото във второто изречение казваме: "На юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в същия размер".
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Но, второто изречение отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но това не се съдържаше във Вашето предложение.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз не виждам някаква причина да не приемем това предложение.
Колеги, имам едно предложение - нека да преминем към разглеждане на следващите текстове, а госпожа Чилова, ако можете, чуйте се с Дирекция "Правна и законодателна дейност" и уточнете нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То, трябва да се види въобще логиката на административнонаказателните разпоредби в закона и кое понятие се използва, кое е унифицираното понятие - глоба или имуществена санкция. Аз не съм чела закона. Иначе, ако понятието "глоба" като санкция съществува, не постигаме нищо с тази промяна.
Ами, ако навсякъде дотук в закона е "глоба", а изведнъж става "имуществена санкция", според мен ще настъпи още по-голямо объркване. И ако досега това в закона не е променено.
Трудно е да се даде редакция в момента, защото аз просто не съм запозната със съдържанието на целия закон, но текстът, изолиран сам по себе си, е добър. А има логика в това, че субект на това наказание може да бъде само юридическо лице или едноличен търговец. На него е естествено да му се наложи имуществена санкция, но глобата също е имуществена санкция.
Госпожо Чилова, бихте ли формулирали още веднъж предложението си за ал. 2?
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Аз предлагам следната редакция на текста на ал. 2, следвайки цялата философия на закона. Навсякъде в административнонаказателните разпоредби на досега действащия Закон за хазарта го има това и аз предлагам следната редакция: "Който организира и провежда хазартни игри без разрешение се наказва с глоба от 20 хил. до 50 хил. лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, защото "който" поглъща субектите, които са адресати на това наказание.
По това предложение на госпожа Чилова има ли желаещи за изказване?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение да преминем към текста на следващия параграф, а през това време да бъде изчистен текстът на § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Разглеждането на този текст се отлага.
Преминаваме към следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов параграф със следния текст:
"§ ... Създава се чл. 93а:
"Чл. 93а. (1) За нарушение на чл. 3а, ал. 3, на виновното лице се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 400 до 1000 лв.
(2) За нарушение на чл. 3а, ал. 4, на виновното лице се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв.
(3) За нарушение на чл. 3а, ал. 5, на виновното лице се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв.".
Комисията не подкрепя предложението на народния представител Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По предложението на господин Радев има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 11, против 116, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 40 по номерацията на вносителите:
"§ 40. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 думите "е нарушило задълженията си по този закон в немаловажни случаи", се заменят с "не е спазило сроковете за изпълнение на задълженията си или е извършило други нарушения по този закон".
2. В ал. 2 думите "получаване на съобщението" се заменят с "влизането в сила на решението"."
Комисията подкрепя предложението като § 46.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 40 има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията, с нова номерация § 46.
Гласували 127 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 41 съгласно номерацията на вносителите. Комисията подкрепя предложението на вносителите като § 47 със следната редакция:
"§ 47. В чл. 99 думите "директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия по хазарта".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 41 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията, с нова номерация § 47.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 42. Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 48 със следната редакция:
"§ 48. Член 100 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 42 има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз изобщо нямах намерение да оспорвам юридическата култура на госпожица Чилова. Тя преди малко с една лекота отхвърли моите съмнения. Вашата компетентност е широко известна в юридическите среди и аз няма въобще да си позволя да споря с Вас, госпожице Чилова. Но добре би било все пак да видим какъв е текстът на този член, който отменяме. И след това да чуем Вашето отново компетентно юридическо становище.
Член 100, който махаме в момента, гласи: "Обжалването на наказателното постановление не спира неговото изпълнение".
Тук аз, неюристът, се сещам, че като махнем това нещо, най-малкото сериозно ще възпрепятстваме ефективното упражняване на правомощията на този наказващ орган, за който говорим.
Хайде сега елате вие и ми кажете, че не съм прав, от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Радев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз предлагам, уважаема госпожо председател, да не губим време. Аз мога да отговоря, без да съм юрист. Точно обратното е, господин Радев. Прочетете го 3 пъти, ако искате, чл. 100 и ще видите, че е точно обратното на това, което твърдите. Може би сме се уморили, не зная. "Обжалването не спира изпълнението, наложено от председателя на Държавната комисия".
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Прочетете го внимателно! Като отпадне членът и го спира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Господин Радев, Вие сте прав. Аз Ви го казах и преди малко. Явно сте уморен и не чувате това, което казвам. Като Ви давах основанията. Тук става въпрос, че производството е по Закона за административното производство, което се развива пред Държавната комисия. Това означава, че съгласно чл. 16, отворете го, няма пречка държавният орган да поиска спиране на изпълнението. Това Ви обясних преди малко. Да, този член отпада. "Тогава, когато важни държавни нужди налагат това". - Прочетете текста, изброени са 4-5 основания. Но това не означава, че тук прозират някакви идеи. И аз одеве точно това Ви казах. Просто цялата процедура се измества. И не е по Закона за административния съд, а е по Закона за административното производство. И поради това се налагат тези промени, които се правят, т.е. тази процедура се променя цялостно. Но това не означава, че по никакъв начин не биха могли да се спират тези актове. Прочетете чл. 16 от Закона за административното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте § 42, подкрепен от комисията, с нова номерация § 48.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 49 със следния текст:
"§ 49. В чл. 101 думите "директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят с "председателя на Държавната комисия по хазарта"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по това предложение на комисията? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 49.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 8.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев за нов параграф. И тъй като не целият параграф е подкрепен, ще го прочета.
"§ .... . В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 думите "като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения" се заличават.
2. В т. 6 думата "Разпространител" се заменя с думите "Вносител и разпространител".
3. Създава се т. 9:
"9. "Развлекателни игрални съоръжения" са тези, при които резултатът от играта зависи от сръчността и уменията на играещия и води до удължаване на времето за игра или до правото на безплатни игри."
Комисията подкрепя предложението на народния представител Муравей Радев по т. 2 и не подкрепя предложенията му по т. 1 и 3, като предлага да се създаде § 50 със следния окончателен текст:
"§ 50. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 6 думата "Разпространител" се заменя с "Вносител и разпространител".
2. Създават се т. 9 и 10:
"9. "Многоканален интерфейс" е техническо устройство, чрез което две или повече независими една от друга системи на това устройство се срещат, въздействат си или комуникират една с друга.
10. "Регистър" по чл. 21, ал. 8 е:
а) регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;
б) регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;
в) регистър за типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация;
г) регистър за утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по предложението на господин Радев за създаване на нов параграф? Няма, тъй като т. 2 в неговото предложение е инкорпорирана в предложението на комисията за нов § 50.
Затова ще подложа на гласуване т. 1 от предложението на господин Радев, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 15, против 118, въздържали се няма.
Тази точка не се приема.
Подлагам на гласуване следващата т. 3 от предложението на господин Радев, която също не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 25, против 120, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на комисията за нов § 50, в което е включено и предложението на господин Радев в т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 3, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Ако позволите, госпожо председател, да направя процедурно предложение за удължаване на работното време с 10-15 минути, до приемането на закона. Колеги, остават около шест параграфа, не повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение да се удължи заседанието до окончателното приемане на законопроекта. Това няма да бъде повече от 15-20 минути. Това ви мотивира да гласувате.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 11, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към названието на следващия раздел.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" на раздела.
Гласували 126 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 5.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По параграфа без номерация на вносителите са постъпили две предложения: на народния представител Константин Пенчев, което се подкрепя от комисията, и на народния представител Нина Чилова, което също се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя с направените изменения и допълнения от народните представители Пенчев и Чилова като § 51, със следната редакция:
"§ 51. (1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се закрива. Към министъра на финансите се създават Държавна комисия по хазарта и Агенция за застрахователен надзор.
(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се поемат от Държавната комисия по хазарта и от Агенцията за застрахователен надзор по ред, определен от министъра на финансите в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.
(3) Трудовите и служебните правоотношения със служителите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се уреждат от министъра на финансите или определено от него длъжностно лице, при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този параграф няма желаещи да се изкажат.
Подлагам параграфа на гласуване. Предложението е на вносителя, подкрепено от комисията и обогатено с предложенията на господин Пенчев и Чилова. Параграфът е под № 51.
Гласували 129 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия параграф без номерация комисията подкрепя предложението на вносителя като § 52 със следната редакция:
"§ 52. (1) Правомощията на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се прекратяват с влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на финансите в едномесечен срок от влизането на този закон в сила назначава председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта, както и директора на Агенцията за застрахователен надзор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този параграф няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията. Параграфът е под № 52.
Гласували 129 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, комисията подкрепя следващите два параграфа, които също не са номерирани, като предложения на вносителя. Параграфите са с номерация 53 и 54, със следната редакция:
"§ 53. (1) Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет се закрива. Правомощията на нейните председател и членове се прекратяват с влизането в сила на този закон.
(2) Архивът, правата и задълженията на закритата Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет се поемат от Държавната комисия по хазарта към министъра на финансите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 53, така както е предложен от вносителя и номериран и подкрепен от комисията, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 53.
Гласували 127 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "§ 54. (1) Образуваните и неприключили производства по издаване на разрешения пред закритата Държавна комисия по хазарта се разглеждат по реда на този закон.
(2) Образуваните пред съд и неприключили производства се разглеждат по досегашния ред, доколкото за лицата не е предвиден по-благоприятен режим по този закон.
(3) Лицата, получили разрешение по досегашния ред, продължават дейността си до изтичане на срока им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 54 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 54.
Гласували 131 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 5.
Параграф 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия параграф, който прави изменения в Закона за акцизите, е постъпило предложение от народния представител Константин Пенчев - т. 2 от предложението да отпадне.
Постъпило е и предложение от народния представител Михаил Миков - параграфа да се измени така: "В Закона за акцизите..." и т.н.
Комисията предлага измененията в Закона за акцизите да отпаднат и да намерят своето систематично място в законопроекта, внесен от Министерския съвет. Тоест, да отпадне параграфът така, както е внесен от вносителите.
Не подкрепяме параграфа, внесен от вносителите, както и предложенията на господин Пенчев и господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 17 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пенчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 2, против 120, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 11, против 117, въздържал се 1.
Предложението на господин Миков не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 5, против 118, въздържали се няма.
Предложението на вносителя не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията изменението в Закона за акцизите да намери съответното място в този законопроект.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: С което този въпрос ще бъде уреден в Закона за акцизите.
Следващият параграф, който също няма номерация, касае изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Комисията подкрепя предложението на вносителя като § 55 и предлага следната редакция:
"§ 55. В Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн. в ДВ бр. 85 от 24 юли 1998 г., изм. и доп. бр. 1 от януари 2001 г.) § 28 и § 29 се отменят."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По това предложение има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията, с номерация § 55.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 5, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, постъпили са предложения за нови параграфи от народните представители Пенчев и Чилова.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Пенчев и Чилова като § 56 и предлага следната редакция:
"§ 56. В Закона за застраховането (обн. ДВ бр. 86 от 1996 г., доп. бр. 1 от 1997 г; Решение № 6 на Конституционния съд на Република България от 25 февруари 1997 г., бр. 21 от 1997 г.; изм. и доп. бр. 58 от 1997 г., изм. бр. 21 от 1998 г., доп. бр. 52 от 1998 г., изм. и доп. бр. 93 от 1998 г., бр. 132 от 1998 г., бр. 88 от 1999 г., доп. бр. 83 от 2000 г., изм. бр. 97 от 2000 г., изм. и доп. бр. 1 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 17б, ал. 2 думите "и правната евроинтеграция" се заличават.
2. В чл. 19, ал. 1 думите "Министерския съвет" се заменят с "Министъра на финансите".
3. В чл. 20, ал. 3 думите "и хазарта" се заличават.
4. Навсякъде в закона думите "Агенция за надзор върху застраховането и хазарта" и "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта" се заменят съответно с "Агенция за застрахователен надзор" и "Агенцията за застрахователен надзор"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 55 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 55. Предложението е на вносителя и в него са включени предложенията на народните представители Пенчев и Чилова. Подкрепено е от комисията като § 56.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Параграф 56 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага да се създаде § 57:
"§ 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този параграф има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте § 57.
Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Връщаме се към § 39, на който сега госпожа Чилова ще даде нова редакция.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Предлагам следната редакция на ал. 2:
"(2) Който организира и провежда хазартни игри без разрешение, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв."
Изречение второ отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По така направеното предложение има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 39, който е предложен от вносителя, подкрепен от комисията с номерация 45 и с направената редакционна корекция в залата днес от госпожа Чилова.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
И последният текст от законопроекта е приет, а с това и целият закон.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, на всички искам да благодаря. Това е третият законопроект на Комисията по бюджет и финанси, приет с малки забележки, но и той като първите два приет почти с консенсус. Това е третият законопроект, с който се изпълнява програмата на управляващото мнозинство. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няколко съобщения.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава на 15 ноември в 16,00 ч. в зала 126.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 15 ноември от 16,30 ч. в зала 238.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 14 ноември от 16,30 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще проведе извънредно заседание утре от 11,00 ч. в зала "Изток" на Народното събрание.
Комисията по околната среда и водите ще заседава на 14 ноември от 18,00 ч. в зала 238.
Комисията по икономическата политика съвместно с Комисията по бюджет и финанси ще заседава на 14 ноември от 16,15 ч. в зала "Запад".
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,15 ч.)



Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Гергана Грънчарова

Весела Лечева