Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми госпожи и господа народни представители, откривам заседанието.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Изминалите коледни и новогодишни празници бяха помрачени от гибелта на петима български военни, жертва на варварски терористичен акт в иракския град Кербала. Те дадоха живота си под българския трибагреник в защита на демокрацията и ценностите, които България отстоява и ще продължи да отстоява решително.
Нека с едноминутно мълчание да почетем тяхната памет. (Всички народни представители стават прави в едноминутно мълчание.)
Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 14-16 януари 2004 г.
Първо, има едно предложение по ал. 7 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което произхожда от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили. Става дума за първо четене на законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители са Росица Тоткова и група народни представители. Тази точка от дневния ред се включва по право.
Следват предложенията по ал. 3, които включват:
1. Законопроект за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места по отношение на Република Словения.
2. Законопроект за денонсиране на Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаването на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на Конвенцията.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписана на 15 май 2003 г.
4. Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейността по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
5. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за водите.
6. Първо четене на законопроекта за енергийната ефективност.
7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
8. Второ четене на законопроекта за частната охранителна дейност.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата – продължение.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
11. Първо четене на законопроекта за генетично модифицираните организми.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
13. Проект за решение за приемане на годишен доклад за младежта за 2002 г.
14. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте този проект за дневен ред.
Гласували 198 народни представители: за 189, против няма, въздържали се 9.
Този проект за дневен ред се приема.
Има постъпило предложение от народния представител Любен Корнезов, в което на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник той предлага в програмата на Народното събрание да бъде включен като точка от дневния ред законопроект за допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет. Вносители са Любен Корнезов и група народни представители.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 198 народни представители: за 49, против 83, въздържали се 66.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Папаризов, имате думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Както е известно, в края на миналата година с пълно съгласие в Комисията по бюджет и финанси този законопроект беше приет на първо четене. Той трябваше да запълни една празнота в Закона за устройството на държавния бюджет по отношение на фискалния резерв. И предполагам, че само времето не позволи законът да бъде приет преди Закона за държавния бюджет. Нещо повече, в § 69 на Закона за държавния бюджет вече на основата на закона, който сега ще приемем, се прие минимален лимит на фискалния резерв. Понятието “фискален резерв” сега съществува единствено в Закона за държавния бюджет, а беше редно това да се направи предварително в Закона за устройството на държавния бюджет. Не знам защо залата реагира така. Може би просто мина вече много време от работата през месец декември.
Аз мисля, че е съвсем логично да се подкрепи предложението на господин Корнезов от всички нас, защото многократно политическите сили в тази зала, особено управляващото мнозинство, декларираха, че ще подкрепят изменението на този закон. Това декларира многократно и министърът на финансите. Текстът на закона е разработен съвместно с Министерството на финансите и с Българската народна банка.
Затова ви моля да прегласуваме това предложение. Очевидно нямаше достатъчно време народните представители да помислят по-задълбочено, преди да гласуват за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 84, против 52, въздържали се 63.
Предложението отново не се приема.
Получено е писмо до мен, подписано от народния представител Михаил Миков като заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България, в което се иска на основание чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се внесе проект за решение с мотиви към него за приемане на процедурни правила за парламентарно изслушване на министър-председателя на Република България относно терористичната атака срещу българския военен контингент в Ирак. С това писмо се моли проекторешението да бъде представено за разглеждане и приемане съгласно установения ред.
Понеже господин Миков не присъства в пленарната зала, ще помоля някой от Парламентарната група на Коалиция за България да представи проекта за решение и евентуално мотивите към него.
Господин Найденов, заповядайте.

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! Ние започнахме с минута мълчание в памет на българските воини, паднали при изпълнение на своя воински дълг в Кербала на 27 декември. И това е най-малкото, което може да направи Народното събрание в тази ситуация.
Трагедията на 27 декември разтърси не само семействата и близките на загиналите, на пострадалите, семействата и близките на всички български военнослужещи, трагедията разтърси България. Тя концентрира в себе си огромно и политическо, и обществено внимание. Едва ли има български гражданин, който да е останал безразличен към това, което се случи в Кербала.
Всички ние дължим отговори на един огромен кръг въпроси, които стоят на нашето внимание. Тези въпроси са свързани както с оценка, с анализ и с информация на случилото се в Ирак, така и с дейността на изпълнителната власт по предприемането на необходимите действия и мерки за охрана и отбрана, за увеличаване на мерките за защита и безопасност на българските военнослужещи. Всъщност това е само част от необходимите отговори, които трябва да дадем на българското общество. Стоят поредица от въпроси, свързани с дефинирането или с необходимостта от промяна на дефинираната мисия на българските военнослужещи. Огромен брой въпроси, свързани с организацията, с набирането на разузнавателна, изпреварваща информация, с оценката, с изводите, с препоръките, които могат да бъдат дадени на военното командване. Огромен брой въпроси, свързани с комуникационните връзки, с информацията, с взаимоотношенията между различните дипломатически представителства, между институциите в страната.
Според нас това са отговори, които трябва да бъдат дадени пред Народното събрание от българския министър-председател. Няколко обстоятелства определят това наше предложение.
На първо място, безспорно измеренията, макар и трагични на случилото се в Кербала.
На второ място, аз ще припомня, че на 22 май българското правителство взе решение за участието на България в четвъртата фаза на операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак, след което последва решение на Народното събрание, което на практика легитимира изпращането на българските военнослужещи в Кербала.
И на трето място, подчертавам още веднъж, необходимите отговори, които трябва да бъдат дадени не само и не толкова на семействата и на близките на загиналите и на пострадалите, колкото на цялото българско общество.
Ето защо, господин председателю, господин министър-председател, госпожи и господа министри, ние правим предложение за изслушване на министър-председателя, като очакваме той да представи пред Народното събрание пълен анализ, оценка и информация за случилото се в Кербала, за предприетите мерки и действия за доокомплектоване и екипиране на българските военнослужещи за успешно изпълнение на тяхната мисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение в дневния ред на Народното събрание да бъде включено проекторешение за изслушване на министър-председателя на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 214 народни представители: за 97, против 71, въздържали се 46.
Господин Кирилов – за прегласуване. Заповядайте.
ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател! Драги колеги, аз мисля, че вие ясно разбрахте от представянето на нашия колега господин Найденов, че тук не става дума за експлоатиране за политически цели, тук не става дума за партизанщина, тук става дума за ролята на Народното събрание при един тежък и важен за целия народ инцидент. Разбира се, че въпросът не следва да се използва, но ние сме наясно като представители на цяла България, че народът се вълнува от този инцидент. Ние най-малкото би трябвало да си поставим една благородна цел вследствие на това изслушване, което ще запознае всички, не само една отделна комисия, да помислим включително и за това, което е нужно да се предприеме за избягване на излишни жертви оттук нататък. Предстои изпращане на втория батальон и неговата мисия е не по-малко важна. Аз мисля, че не трябва с лека ръка да се отхвърля едно такова предложение.
Призовавам всички колеги от всички парламентарни групи да направят една равносметка и вътре в себе си, и да се погрижат за авторитета на този парламент. Това е първият ден след едно събитие, което разтърси България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам отново на гласуване предложението за включване в дневния ред на това проекторешение.
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 101, против 73, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Това е позор! Какво е това Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди няколко минути получих едно неприятно известие – починал е Александър Сталийски, народен представител от Тридесет и шестото Народно събрание и министър на отбраната през 1992 г. Предлагам да почетем неговата памет с едноминутно мълчание. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)Благодаря ви.
Уважаеми народни представители, новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода от 17 декември 2003 г. до 13 януари 2004 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Стойчо Кацаров и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Атанас Щерев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Валери Цеков. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител – Валери Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването, подпомагаща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител ее Алеко Кюркчиев. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси; Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; Комисията по европейска интеграция.
Проект за Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание с вносители Станимир Илчев, Надежда Михайлова, Сергей Станишев, Лютви Местан и Никола Богданов Николов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са Нонка Матова и Николай Бучков. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, подпомагаща е Комисията по културата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за насърчаване на иновациите. Вносител – Димитър Пейчев и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща - Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за одобряване на актуализираната Национална стратегия за противодействие на престъпността с акцент върху противодействието срещу тежките криминални прояви и Мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване срока на действие на Рамковото споразумение за прилагане на компенсационен механизъм за изплащането на дълга на Минералбанк посредством конвертирането му в участие на инвеститори в приватизацията на български държавни предприятия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за международно признаване на присъди. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Словения за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Сърбия и Черна гора. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагаща - Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за изменение № 1 на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект “България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”). Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси; Комисията по околната среда и водите; Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет на Българската народна банка за януари – юни 2003 г. Вносител е Българска народна банка. Отчетът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Изменението на Договора за заем (проект: “Развитие на летище София) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагащи - Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, подпомагащи - Комисията по културата и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи. Вносител е Пламен Моллов.
Проект за решение за приемане на процедурни правила за парламентарно изслушване на министър-председателя на Република България относно терористичната атака срещу българския военен контингент в Ирак. Вносител е Михаил Райков Миков.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате ли някакви предварителни въпроси?
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Предстои да открием новата сесия на парламента и по стар обичай и парламентарна практика представителите на парламентарните групи ще поднесат приветствени слова, ще изкажат своите виждания относно работата на парламента през тази сесия.
Моето процедурно предложение е следното: моля откриването на тази сесия да бъде пряко предавано по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Не виждам възражения по направеното процедурно предложение за пряко предаване на откриването на новата пленарна сесия.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 201 народни представители: за 199, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Искам да помоля да бъдат включени микрофоните на Националното радио и камерите на Националната телевизия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми в началото да дам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! В самото начало бих искал да пожелая здраве и успехи през тази година на вас, на вашите семейства и на целия български народ!
С откриването на януарската сесия на Народното събрание започва, според мен, най-важната за страната ни политическа година от началото на демократичните промени – годината на реализиране на националните приоритети, за които всички досегашни свободно избрани правителства положиха много усилия и нашият народ претърпя немалко лишения.
Предстоящото присъединяване на България към НАТО и приключването на преговорите за членство в Европейския съюз ни предлагат реална възможност да превърнем 2004 в годината на България.

Осъществяването на тази цел зависи най-вече от отговорната и усилена работа на всички нас и от умението на българските институции да бъдат в услуга на българските граждани. Резултатите от изминалата година са потвърждение за модернизацията на страната ни и за възможността й да се превърне в конкурентоспособна държава - членка на Европейския съюз.
Управляващото мнозинство продължава да изпълнява ангажимента си за повишаване на жизнения стандарт на българските граждани. Постигнатите през 2003 г. икономически растеж от 4,8% и обемът на чуждестранните инвестиции от близо 1,5 млрд. долара са показателни за устойчивостта и развитието на българската икономика. Същевременно понижаването на лихвите по кредитите стимулира българския бизнес да инвестира близо 4 млрд. в икономиката ни. Като резултат от това кредитният рейтинг на страната продължи да се повишава. Намаляването на преките данъци ще даде и допълнителен импулс за инвестициите в икономиката ни.
Същевременно няма да пропусна да отбележа, че постигането на конкурентоспособна пазарна икономика изисква да бъде завършена приватизацията на структуроопределящите предприятия. Анализът на причините, възпрепятствали постигането през изминалата година на тази значима цел, доведе до предприемането на конкретни действия от страна на правителството. Това ни дава увереност, че продължавайки да отстоява принципите на прозрачност, законност и защита на националните интереси, управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС ще приключи през 2004 г. раздържавяването на важните за икономиката на страната ни предприятия.
Всички знаем, че през миналата година безработицата спадна с още 5% и достигна най-ниското ниво от четири години насам и то е 13 на сто. С приемането на стратегията за заетостта и стратегията за борба с бедността и социалната изолация очакваме през настоящата година да постигнем още по-добри резултати за намаляване на този социален бич - безработицата. Редица мерки, сред които задължителната регистрация на трудовите договори и въвеждането на минималните осигурителни прагове по браншове и професии, гарантираха правата на близо 280 хил. граждани, които бяха извадени от сивата икономика.
Уважаеми госпожи и господа, прагматичността, професионализмът и мотивацията да се работи ефективно за просперитета на населените места бяха основни характеристики на провелите се местни избори. Формирана бе продуктивна основа, за да продължим започнатата финансова децентрализация в сътрудничество с представители на общинската власт. Вече всеки регион има възможност, съобразно специфичните дадености, да формира и развива икономическите си приоритети. Това ще позволи още по-висока степен на усвояване и реализиране на средствата от ФАР, ИСПА, САПАРД, насочени към регионални проекти.
Категорично мога да заявя, че и през тази година ще засилим мерките за противодействие на престъпността и корупцията. Факт е, че това е предизвикателство и изпитание за всяко управление и че по тази тема не трябва да изпитваме и най-малкото успокоение. Но безспорен е и фактът, че координираните и активни усилия на всички институции вече дават своите резултати. Като пример ще посоча затягането на митническия контрол и ефикасните действия срещу контрабандата, довели до рекордните приходи от митниците от 3 млрд. лв., които са постъпили в държавната хазна, вместо да бъдат присвоени от частни лица, както това е ставало досега.
Изключително важна стъпка в процеса на модернизация на страната ни, която при това получи много положителен отзвук в чужбина, бяха приетите с консенсус от Народното събрание промени в Конституцията. И през 2004 г. с неотслабващо темпо ще продължим реформата за изграждане на функционираща съдебна система, която да бъде гарант за интересите както на българските граждани, така и на чуждестранните инвеститори. Продуктивната работа на Народното събрание по изготвянето и приемането на конституционните промени са още едно убедително доказателство, че когато парламентарно представените сили се обединят около националните интереси, страната ни неизменно постига бърз напредък в своето развитие. Реализирането на националните приоритети изисква и през тази година Народното събрание да продължи да осъществява още по-интензивна и качествена законодателна дейност. Още през настоящата парламентарна сесия предстои да бъдат обсъдени и приети редица важни законопроекти, сред които измененията в Закона за съдебната власт. Закона за чуждестранните инвестиции, Закона за туризма, Закона за малките и средни предприятия и проектите за Закон за регионалното развитие, Закон за енергийната ефективност, Закон за интеграция на хората с увреждания.
Проявените през миналата година последователност и политическа воля в ускоряване на преговорите и изпълнението на ангажиментите за присъединяване към Европейския съюз доведоха до позитивните решения на Европейския съвет в Брюксел през м. декември. България получи ясен ангажимент от страна на европейските държави за приключване на преговорите през тази година, подписване на присъединителния договор възможно най-рано през 2005 г. и пълноправно членство през 2007 г. Тези резултати са обнадеждаващи и очертават ясна перспектива пред страната ни, но същевременно ни задължават да продължим още по-интензивно подготовката си за членство в Европейския съюз.
Националното обединение около интересите на България е от особено значение именно сега, когато страната ни се утвърждава като гарант на свободата, демокрацията и защитата на човешките права. Това признание от страна на демократичните държави не дойде лесно. В борбата с тероризма България даде своите жертви, пред които всички ние дълбоко се прекланяме, но техният героизъм може единствено да ни сплотява, за да продължим противодействието на тероризма като основна опасност за демокрацията и достиженията на съвременния свят.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Две хиляди и четвърта година може да се превърне в годината на България, ако обединим усилията си за реализирането на националните приоритети.
Днес повече от всякога на страната е необходима политическа стабилност, ефективна работа и добра координация между институциите. Колкото и различия да имаме в политическите си позиции по отделни въпроси, защото това е и същността на демокрацията, нека да бъдем единни в отговорността си пред интересите на родината.
Винаги съм призовавал за позитивизъм, решителност и енергичност, не някакъв задъхан изкуствен оптимизъм, отдалечен от реалността, защото нито за момент не съм подценявал способността на нашия народ да направи правилната оценка. Призовавал съм за позитивизъм и ще продължавам да го правя, защото успехът на една нация зависи от увереността й в собствените възможности и умението й да ги реализира.
Вярвам, че обединявайки усилията си като народ с хилядолетна история, способности, трудолюбие и талант може да постигнем това, към което се стремим – по-добър живот и добри перспективи за всички граждани на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори няма да има изказвания.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има думата госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! В началото на тази година България навлиза във важен период от своето развитие. Това ще бъде годината, в която страната ще се присъедини окончателно към НАТО. До края на 2004 г. трябва да приключим преговорите с Европейския съюз. Същевременно обаче в началото на този парламентарен сезон не можем да не се върнем назад и да си дадем сметка за това, което се случи през последните две години и половина от идването на НДСВ на власт. Две години и половина, през които управлението на господин Симеон Сакскобургготски показа неспособност да се ангажира с проблемите на българските граждани, сравнима единствено с периода на безхаберието на управлението на Любен Беров.
Правителството и неговото мнозинство от НДСВ и ДПС се провалиха в борбата с организираната престъпност. България днес е по-несигурна, а властта на групировките е по-силна от всякога. НДСВ показа, че е зависима от организирани групови и корпоративни интереси, които до голяма степен определят и дневния ред на управлението. Срастването на организираната престъпност с властта е основното, с което ще бъде запомнено това мнозинство. НДСВ дойде на власт в името на някакъв нов морал, а допусна връщането към властта на Българската социалистическа партия не само чрез министри, а най-вече чрез назначението на хора, свързани със структурите от бившата Държавна сигурност. НДСВ доказа, че е партия без идеология, без визия и без програма, а вече и без обществена подкрепа. Две години и половина след идването на Симеон Сакскобургготски на власт анализът ни за неговото управление продължава да бъде безкомпромисно критичен.
Трябва обаче да се признае, че има области, в които управлението на НДСВ запази приоритетите, заложени от ОДС – членството на България в НАТО, подготовката за присъединяване към Европейския съюз. До голяма степен се запази и финансовата стабилност на страната, постигната благодарение на валутния борд. На тази финансова стабилност, постигната по времето на управлението на ОДС, се дължи и добрият икономически растеж, спадането на безработицата и покачването на доходите на българските граждани. Въпреки всичко това хората не могат все още да усетят плодовете на тази стабилност. Поскъпнаха стоки и услуги, без които те не могат – поскъпна електрическият ток, хлябът, отоплението, лекарствата. Фактът, че все още липсват основните признаци за повишаване на качеството на живот в България се дължи на провала на правителството в ключови области на управлението. Много реформи бяха спрени поради липсата на политическа воля и стратегия. Такъв е случаят с приватизацията, буксуващата здравна реформа, хаосът в средното и висшето образование. Особено опасна е липсата на стратегия за развитието на българското земеделие. Но ако има един сектор, който трябва да бъде откроен като областта, в която е най-видим провалът на управлението на НДСВ, това е сигурността на гражданите. Именно проблемите на сигурността ще бъдат и в основата на приоритетите на ОДС през новата сесия на Народното събрание. Организираната престъпност в България набира сили и става все по-нагла и все по-цинично демонстрира незачитане на обществения ред. Абсурдно е премиерът да заяви, че когато се избиват представители на престъпния свят, това не засяга обикновените граждани. Възражда се чувството за безнаказаност на престъпните групировки. Именно затова ОДС поиска от министър-председателя да разработи и внесе в Народното събрание Стратегия за противодействие срещу организираната престъпност и ще настоява през тази сесия стратегията да бъде обсъдена тук, в парламента.
През изтеклия политически сезон поискахме вот на недоверие на правителството, бяха отправени множество актуални въпроси и питания във връзка с престъпността. Въпреки това проблемите продължават да се задълбочават. ОДС ще настоява управляващите да преустановят противопоставянето между институциите, правителството да завърши изграждането на интегрираната информационна система за противодействие на престъпността, както и да предприеме административни и законови мерки, които да отнемат възможността на лица, свързани с престъпни структури, да участват в политическия и икономическия живот на страната. Днес обществото продължава да очаква адекватни мерки за засилване на ефективността на съдебната система и изпълнителната власт в борбата с корупцията. Въпреки че през изминалия политически сезон парламентът прие най-неотложните промени в Конституцията, то те съвсем не бяха достатъчни да отговорят на широките обществени очаквания. Спрем ли дотук с промените, с които толкова се поздравявахме преди няколко месеца, истинската реформа в съдебната система няма да се състои.
Искам да припомня, че ОДС първи заговориха за необходимостта от изменение на Конституцията, лансирахме двадесет и четири примерни идеи за нейната промяна. Продължаваме да имаме своите предложения и изисквания и ще настояваме темата за промяна на основния закон да не слиза от политическия дневен ред.
През настоящата 2004 г. България ще бъде пълноправен член на НАТО. Затова основен момент в дейността на Народното събрание трябва да бъде работата по привеждане на съдебната система в съответствие с нормите за членство в Европейския съюз и НАТО. Има, разбира се, и други теми, които са болезнени за българското общество в момента и ще бъдат приоритети на ОДС за политическия сезон. През последните месеци станахме свидетели на скок на цените на хранителните стоки, основно на хляба и хлебните изделия. Въпреки нашите предупреждения, от м. април насам управляващите не предприеха нужните мерки за противодействие на зараждащата се криза, а ги използваха за безпринципни политически спекулации.
Управлението на земеделието е проблем, който засяга пряко стотици хиляди земеделски производители и косвено всички българи. Провал е политиката, която превръща България от износител на зърно във вносител. ОДС отново предупреждава, че дефицитът на зърно причинява тежка криза в нашето животновъдство и води до фалити на българските фермери. Всичко това влошава позицията на България в преговорите й с Европейския съюз по Глава "Земеделие" и пречи да бъде защитен националният интерес.
Ще повторя, че и на тази сесия темата за образованието ще продължи да бъде сред нашите приоритетни теми. През този политически сезон ще алармираме тревожно за провала на образователната реформа в България. Без качествено образование, до което да имат равен достъп всички български деца и което да дава възможност да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, трудно ще се преборим с предизвикателствата на 21 век. С действията си управляващото мнозинство показва на практика колко ниско в ценностната му ориентация стои темата за образованието на нашите деца. Скандална е неспособността на правителството да оползотвори заема от Световната банка за модернизация на българското образование. Какви са истинските причини да бъде прекратен заемът? Кой ще понесе отговорността за станалото – бившият министър на образованието Атанасов, настоящият - Дамянов или министър-председателят и как правителството смята да компенсира загубите, инкасирани чрез спирането на заема?
Не мога да не отбележа и още един проблем – правителството няма политика в областта на условията на труд. Държавният орган – Главна инспекция по труда, който единствено контролира спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, системно продължава да бъде натоварван с несвойствени функции, примерно контрол по спазване на Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител, регистриране на трудовите договори и осигуряване приходите на Националния осигурителен институт. ОДС остро се противопоставят на тази политика. Животът на работещите и тяхното здраве са от първостепенно значение.
През следващите месеци ние ще настояваме правителството да приеме програма за гарантиране изпълнението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и ще предложим да се приеме Законът за Главната инспекция по труда в съответствие с европейските стандарти.
ОДС изразява своето изключително неудовлетворение от отказа на НДСВ да създаде постоянна подкомисия към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност за преглед на причините, довели до трагичния инцидент в Кербала, както и да наблюдава готовността на България да участва в мироопазващите мисии като цяло. Този отказ, както и днешният отказ за изслушването на министър-председателя ни дават повод да мислим, че има хора, които носят отговорност, но която отговорност те не желаят да поемат. Настояваме това решение да се ревизира в хода на дебата по причините за инцидента в Кербала в пленарната зала.
Очевидно новият сезон ще изправи целия сектор на националната сигурност пред следното предизвикателство – дали България е готова да изпълнява по същество задълженията си в НАТО, дали българското правителство е способно да осигури обществена подкрепа за действията, произтичащи от това членство, дали политиката на сигурност на Република България отговаря на очакването към държава, която предстои да стане член на НАТО и да приключи преговорите с Европейския съюз. Обединените демократични сили ще очакват тези отговори от правителството и от мнозинството.
Не на последно място е и ключовата тема за приключване преговорите на България за присъединяването към Европейския съюз. Предстоят ни промени в редица закони, които са свързани с успешното им финализиране. През тази година управляващите не могат да си позволят забавяне и липса на координация при приемането на тези закони в Народното събрание. ОДС ще настоява за яснота по повод на това какво предстои да бъде направено, както и за отговорност там, където има поети и все още неизпълнени ангажименти.
Уважаеми дами и господа народни представители, основният въпрос, който днес трябва да си зададем, е дали правителството може да се справи с тези предизвикателства. Ние не сме оптимисти. Правителство, което се крепи на компромиси и което допуска дневният му ред да се диктува невинаги от интересите на България, което се крепи на едно разпадащо се мнозинство, няма и не може да има воля да довърши пазарните реформи. Такова правителство не е способно да отговори на високите обществени очаквания за подобряване качеството на живота. То не е способно да покаже воля за друго, освен за собственото си оцеляване. Това правителство е вредно за България и неговият кредит на доверие е изчерпан. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата нейният председател господин Сергей Станишев. Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Би следвало в първия ден на тази парламентарна сесия да се очаква правителството, политическите сили, Народното събрание като цяло да заявят своите приоритети, своите ангажименти към тези проблеми, които вълнуват българското общество, гражданите на нашата страна. Затова днес Народното събрание в една парламентарна република би трябвало да упражни и своето основно право на контрол, на искане на отчет от страна на правителството за това какво то върши, какво предприема по проблеми, които са изключително обществено важни. Именно затова Парламентарната група на Коалиция за България поиска изслушването на министър-председателя с пълен анализ на причините за трагичните събития в Кербала след атаката срещу нашия контингент.
За мен е необяснимо самоотстраняването на Народното събрание от това негово основно конституционно право – да контролира изпълнителната власт, която е инструмент на политиката, формирана от парламента, защото това е един от проблемите, които вълнуват българските граждани.
Необяснимо е защо две години след приемането на специално решение на парламента, което препоръча правителството да създаде специална комисия за стоманодобива, за стоманодобивната промишленост, ние не искаме да проверим след трагичния инцидент в Кремиковци какво е направило правителството, по какъв начин осъществява то своите ангажименти към своя дял в Кремиковци, към контрола по условията на труда и към много други проблеми. Двадесет и пет на сто е държавният дял. Ние просто сме свидетели на това как пред нас се изправя едно правителство, което системно бяга от своите отговорности като държава и едно мнозинство, което се разглежда като прислужно към правителството.
Преди малко министър-председателят каза, че тази година ще бъде най-важната в историята на страната през последните 14 години от гледна точка на присъединяването към НАТО, от гледна точка на приключването на преговорите с Европейския съюз. Да, Коалиция за България и БСП винаги през последните години са казвали, че тези външнополитически приоритети са от огромно значение за развитието на страната, но не като самоцел, а като инструмент за отстояване на българския национален интерес – политически, икономически, културен в глобалния свят, в променящата се среда, в международната пазарна икономика, в политическите отношения на света в ерата на глобализацията. Ние не приемаме поведението на това правителство, което само рефлектира искания, формулирани извън нашата страна, което няма собствена стратегия за това как се отстояват българските интереси по тези важни външнополитически приоритети.
През миналата година видяхме много свидетелства на такова слабо политическо поведение, като започнем от поведението около кризата в Ирак, когато българското правителство нямаше свои аргументи и позиция, а само повтаряше аргументите на Съединените щати, като минем през продължаващото безхаберие и безотговорност по отношение на АЕЦ “Козлодуй”, като стигнем до пълното затъмнение пред обществото как се водят преговорите с Европейския съюз, какви ангажименти се поемат, какви ще бъдат последиците за българския бизнес, за различните сектори на икономиката, за всеки един гражданин, като стигнем до импровизацията и суетата и отново рефлектиращото поведение в случая с намеренията на Съединените щати да преразположат своите въоръжени сили, когато при дискусията в Народното събрание нито един народен представител на мнозинството, нито един член на правителството не обясни защо тази декларация, която беше гласувана, трябва да бъде приета - с какви мотиви, за да стигнем в крайна сметка до дезангажирането на правителството към всички основни социални проблеми. Много неща се приказват от управляващите за това, че то ще работи за благосъстоянието на българските граждани, за всеобщ просперитет в рамките на Европа, само че никой вече не вярва на тези приказки, защото словата категорично се разминават с делата.
Отново прозвуча тезата, че приватизацията ще бъде главен приоритет на правителството. Явно правителството на НДСВ и ДПС продължават философията на СДС, което искаше да приватизира всичко, на всяка цена, по задкулисен начин. Видяхме през миналата година и скандалите около “Булгартабак”, и около БТК. Имаме всички основания да очакваме, че и тази година тя ще бъде извършвана по същия начин - не в интерес на обществото, без да се защитават интересите на българската икономика, на постъпленията от данъци в бюджета. И намеренията за промени в Закона за приватизация потвърждават тези съмнения. Българското правителство и това мнозинство не желаят реално и сериозно да се занимават с проблемите на българското здравеопазване, на местното самоуправление, на кризата в образованието. Затова хората вече не слушат това, което се говори в Народното събрание, защото знаят, че решенията, които ще вземе това мнозинство, няма да отговарят на техните интереси.

Днес в анкета по Националното радио една жена каза: “Изморихме се да бъдем бедни!”. Какво направи реално правителството, за да промени качеството на живот на българските граждани? Практически нищо. И затова говори отношението към тази изпълнителна власт.
От какво се нуждае българското общество днес? От все по-аргументирана, от все по-радикална опозиция и критика, и контрол към дейността на това правителството. На всички е ясно, че в днешното състояние на Съюза на демократичните сили те не могат да предложат никаква реална алтернатива на обществото. Защото са заети със собствени котерийни борби, за собственото политическо оцеляване. Тази роля и през този политически сезон, и през тази година ще играе Коалиция за България и Българската социалистическа партия и вие ще чувате все повече, че гласът на обществото съвпада с гласа на българската левица. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започна отговорната политическа 2004 г., настоящата зимна парламентарна сесия откриваме със смесени чувства. От една страна е оптимистичната перспектива, маркирана с Решението от Брюксел на 12.12.2003 г., което превръща членството на България в тази структура през януари 2007 г. от мечта на цяло поколение български граждани в обща цел на страната ни и партньорите й от Европа. Към това следва да добавим и все по-категоричната възможност предсрочното ни присъединяване към НАТО да се осъществи де юре в рамките още на настоящата зимна сесия на Тридесет и деветото Народно събрание, която в този смисъл е предопределена да бъде историческа. За съжаление, от друга страна този закономерен оптимизъм е примесен с националния траур заради трагичната гибел на петима български военни и тревогата за ранените в Кербала.
Уважаеми госпожи и господа, зрелостта ни на политици задължава да направим държавническия превод на тези смесени чувства, а именно, че това са две измерения на един и същ процес. Неслучайно днес в България никой няма право – и слава Богу, че поне основните политически сили не го правят – да поставя под съмнение цивилизационния избор на страната ни: присъединяването ни към евроатлантическата ценностна система. Политическите проекции на това присъединяване обаче предполагат поемане понякога включително и на изключително тежки отговорности. И ако е вярна тезата, че реалностите на съвременния свят не предполагат локална сигурност без да е гарантирана глобалната сигурност на цивилизацията, участието на България в световната антитерористична коалиция в този смисъл е безалтернативна.
Макар и несвързана с човешки жертви, своята цена има и успешното приключване на преговорния процес с Европейския съюз. Именно тези приоритети във външната политика предопределят и основните акценти във вътрешнополитически план през настоящата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание, доколкото ние отдавна предефинирахме външнополитическите приоритети като вътрешнополитически. Но и тук подходът следва да е аналогичен – ускорените реформи в икономическата, социалната и всички останали сфери, колкото и болезнени да са, са също така безалтернативни и се налага да ги продължим не само с цел затваряне на останалите глави и приключване на преговорите до края на 2004 г., но и това трябва да се каже ясно – подписване на присъединителния договор с Европейския съюз не въобще и не някога през 2005 г., а в рамките на мандата на това управляващо мнозинство. Защото не Европа ще ни реши проблемите, а ще влезем в Европа, когато си решим проблемите.
Уважаеми госпожи и господа, решенията от Брюксел не са безусловни, а съдържат едно много важно условие. България ще бъде член на Европейския съюз от януари 2007 г., ако е готова, разбира се. А ще бъде готова, ако ускори реформите. Говорим не за посоката, в която се прави политиката, тя е вярната. За пореден път Движението за права и свободи говори за темпове.
Аз, разбира се, съм в ясно политическо съзнание, че резултатите от Брюксел биха могли да се интерпретират и по друг начин – с нескрито политическо задоволство, без задълбочена политическа прогностика. Новините са толкова добри, политиката е толкова правилна, в този смисъл всичко е точно и няма какво да се променя – това би било не просто наивно, в определени моменти това може да се окаже опасно. Защото е вярно, че провежданата политика от управляващото мнозинство е правилната политика. Но все пак нашата теза за необходимото актуализиране на управленската програма и ако щете и за актуализиране и освежаване на управлението с цел повишаване на неговото качество и ефективност и ориентирането му към реалните житейски проблеми на българските граждани и бизнеса, произтича именно от правилната интерпретация на решенията от Брюксел на 12 декември 2003 г.
Ключът, за да се усети правилната политика и от всеки един български гражданин е в конкретизирането на инвестиционната програма чрез активно използване на наличните ресурси и резерви на българската държава, чрез ускоряване и финализиране на ключовите приватизационни сделки през 2004 г. Само така и 2004 г. ще се окаже поредната рекордна по отношение на чуждестранните инвестиции така, както рекордна по отношение на чуждестранните инвестиции се явява и отминалата 2003 г.
Уважаеми госпожи и господа, за да може като управляващо мнозинство да посрещнем предизвикателствата, които стоят пред България, е необходимо на първо място всеки един от нас, така също и всеки отделен министър, да свери часовника си с времевата разлика, в която са поставени неотложните задачи на Република България. И в този смисъл въобще не ни притеснява нито един министър, който е отговорен да дефинира несвършеното и заявява готовност и потенциал да се коригира.
И през тази година за Движението за права и свободи един от основните приоритети ще бъде гарантирането на вътрешната сигурност на страната. Този въпрос има своите най-реални, макар и различни взаимосвързани измерения – от продължаване на реформата в съдебната система, до успешното справяне с формите на организираната престъпност, който въпрос минава през приемането на актуализираната стратегия за борба срещу престъпността, включително и пакета законопроекти, свързани с тази стратегия, до ускореното реформиране на Българската армия, което ще продължи видимо и след приемането на страната ни в НАТО. Това е императивен максимум, който се налага и от паметта на жертвите в Кербала.
В дневния ред на парламента се пренареждат с предимство приемането на законови актове, обуславящи приключването на присъединителните преговори, като в частност в областта на земеделието такива актове са Законът за ветеринарно-медицинската дейност, Законът за тютюна и тютюневите изделия, Законът за животновъдството и Законът за създаване на Национална горска компания “Земя”. Говоря в частност за земеделието, макар че Движението за права и свободи и занапред ще носи отговорност за всички останали сфери, влючително и за тези, в които не е представено. От тази гледна точка за нас е приоритет и Законът за регионалното развитие, спешното приемане на който се надяваме да допринесе до постигане на ново качество в усвояването на европейските фронтове.
В заключение, финалният етап на присъединяването ни към НАТО и фиксираната дата за влизане в ЕС поставят държавата и обществото ни през 2004 г. в нов стадий от своето развитие. Самоцелното противопоставяне на политическите сили в един такъв стадий е недопустимо заради стабилността на страната ни и укрепването на цивилизационния й статут в еволюционизма на глобалното геополотическо пространство. От тази гледна точка правилният подход изисква да се квалифицира и класифицира едновременно отговорността на отделните политически субекти. Политическият индивидуализъм не бива да се смесва с политически егоизъм. Трябва ни зачитане на политическия примат в проявата му на управляващо мнозинство, което има шанса на политическото време да превърне в реалности заложените преди перспективи.

Сега не е време да се губи политическа енергия за безплодни вотове на недоверие и за роене. За пореден път ще кажа, че по своята решителност 2004 г. налага предефиниране на отговорностите и на опозицията, и на управляващото мнозинство. Нещо повече, поставя на изпитание договореността между нас – политиците и обществото ни, за чието бъдеще сме поели управленския ангажимент. За да е резултатна тази договореност, не трябва да я рушат фронтовете на взаимното неразбиране и подозрителност. Нужна ни е повече от всякога тенденция на синтезиране на политическа енергия, защото от посоката на вектора на съвместните ни усилия зависи общата ни съдба – европейската, модерната, геополитическа съдба на България. Преломната година за това е 2004. Нека да е успешна за всички! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група на НИЕ има думата нейният председател господин Никола Николов.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (НИЕ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател и господа министри! Предстоящата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание, както подчертаха и колегите, изказали се преди мен, е от изключително значение за България. През този период очакваме да бъдем приети за пълноправни членове на НАТО. Важни и конкретни стъпки трябва да бъдат направени за ускоряване на процеса за присъединяването ни към Европейския съюз. Тук имам предвид не само приключване на преговорния процес и подписване на съответните документи. Решително трябва да се ускори адаптацията на законовата база и на държавната администрация, за да могат да поемат новите предизвикателства, които поставя пред нас активното участие в тези структури.
Трагичният случай със смъртта на нашите войници в Ирак за пореден път ни показа, че държавните структури, тяхното ръководство и общественият контрол върху тях не са на своето място, че не са готови да поемат своята отговорност. Не сме съгласни, че българският министър на отбраната може да си позволи изказване пред световните медии, в което прехвърля отговорността за случилото се в Кербала или поне част от нея върху ръководството на друга държава.
Не, уважаеми господин министър, България ще изпълнява добросъвестно своите задължения като активен член на НАТО, но ние не отдаваме своите младежи под наем. Те не са наемници, а български войници, които защитават българските интереси и трябва да бъдат уверени, че българската държава ще бди над тях и ще прави всичко за опазване на техния живот и тяхното здраве. В дадения случай задължението на българската държава е да проследи всички участници в мироопазващия корпус да изпълняват поетите от тях договорни задължения.
В тази ситуация Народното събрание също трябва да поеме своята отговорност. Парламентарната група на Национален идеал за единство настоява за създаване на постоянна подкомисия към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която да упражнява непрекъснат, постоянен контрол по всички аспекти на българското участие в мироопазващи операции.
Още по-големи предизвикателства пред българското общество и държавата поставя интеграционният процес с Европейския съюз. Парламентарната група НИЕ и българското Движение “Национален идеал за единство” се опасяват, че България ще влезе неподготвена в Съюза. Отмина периодът на активна икономическа интеграция. Европейският съюз навлиза вече в период на политическа интеграция. Тенденциите, които ясно се очертават, не са в посока на федерализация на Европа, а в изграждането на обединение на нациите, което включва структуриране на националните институции, призвани да защитават колективния интерес на нацията, да поддържат националната и културна идентичност на европейските народи.
На прага на своето присъединяване България е в особено неизгодно положение. Няколко десетилетия насила насаждан интернационализъм, национален нихилизъм и последвалият период на политическо противоборство потиснаха формирането на българската национална идея, на българския национален идеал и на българските национални интереси – основа на модерния български национализъм, така необходим да устоим на предизвикателствата в глобализиращия се свят.
Обществените субекти и преди всичко партиите са длъжници на нацията и виновници за съществуващата криза в националното самосъзнание. Сляпото слугуване на чужди интереси и криворазбраният космополитизъм неминуемо водят до отказ от национален суверенитет и като следствие отказ от защита на националните интереси. На практика България е лишена от възможността да участва равнопоставено в решаването на проблемите от международен характер. Господата чуждопоклонници не съзнават, че така обричат България да бъде политически непълноценен член на Европейския съюз.
Основен документ, който очертава националната идея, е националната доктрина. В нашия регион – на Балканите - България е единствената държава, която няма приета национална доктрина. Това означава, че българската политика не се формира на базата на националноотговорни и дългосрочни цели, а изключително на базата на кратковременни, конюнктурни съображения или под външен натиск.
Не бива да забравяме, че сме най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността на древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура. Затова трябва да я съхраним, та днешна България да бъде не само последната отломка от миналото, но и първата от бъдещето, култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и към бъдещето. Да покажем, че българите тичат най-отпред с този факел, за да го запалят в третото хилядолетие.
Водейки се от идеята, че за да се определи като национална една доктрина, очертаваща стратегическите цели на нацията, тя трябва да бъде възприета от по-голямата част от обществото.
Парламентарната група НИЕ внесе проект за българска национална доктрина на 13 ноември 2003 г. Целта ни не е този текст да бъде приет безусловно, желанието ни е да предизвикаме дискусия, която да доведе до консенсусно решение на парламентарно представените партии по един текст, който да стане основа за бъдещото устойчиво развитие на България.
Господа, не е ли удивително, че България отново е едно срамно изключение като единствената страна сред страните – членки и кандидат-членки на Европейския съюз, в която не се провеждат референдуми? По-точно Законът за допитване до гражданите поставя такива пречки пред инициаторите на евентуален референдум, които на практика правят организирането му невъзможно. Оценката на Парламентарната група НИЕ, основаваща се на анализа на предложенията за изменение на закона, е, че и след измененията пречките ще останат. Явно българският политически елит сериозно се бои да постави всенародното обсъждане в своите решения. Абсурдно е, господа, в началото на ХХI век, месеци преди окончателното решение за присъединяването ни към демократичното европейско семейство, важни за обществото въпроси да се решават само в тесен кръг, на ръководствата на управляващите партии. Това се повтаря перманентно от началото на прехода.
Българско движение “Национален идеал за единство” ще продължи да преследва своите цели, които са залегнали в програмата на партията и на Парламентарната група НИЕ, една от които е да се измени и допълни действащата Конституция и да се приемат нови закони, които да въвеждат референдума, мажоритарния вот и децентрализацията на контрола върху изразходването на държавния бюджет като универсални средства за контрол върху решаването на администрацията на трите нива – община, местно управление и на национално ниво - правителство и парламент.
Отново, както в началото на отминалата парламентарна сесия, Парламентарната група НИЕ призовава народните представители и всички националноотговорни сили да изоставят теснопартийните си интереси и да послушат гласа на разума. Да консолидираме усилията си в името на разумните решения и заедно да създадем предпоставки за достоен живот на българина! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с това последно изказване можем да смятаме, че е открита новата пленарна сесия.
Сега ми позволете половин час по-рано да дам почивката от 30 минути. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум от 128 народни представители.
Продължаваме нашата работа.
Съгласно приетата програма, уважаеми народни представители, ще започнем със законопроекта, внесен на основание на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Както знаете, в началото на всеки месец на ротационен принцип, парламентарните групи имат право да предложат по един законопроект, който автоматично влиза в седмичната програма. Днес това предложение е направено от заместник-председателя на Парламентарния съюз на ОДС Елиана Масева.

Започваме с дискусия на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Вносители са Росица Тоткова и група народни представители.
Искам да информирам Народното събрание, че законопроектът е раздаден на следните комисии – водеща комисия е Комисията по труда и социалната политика, съпътстващи комисии са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по здравеопазването.
Няма постъпило нито едно становище – нито от водещата комисия - Комисията по труда и социалната политика, нито от останалите съпътстващи четири комисии.
Господин Адемов, Вие искате думата по процедура.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да дам пояснение за това защо Комисията по труда и социалната политика не е разгледала този законопроект, независимо от това, че от гледна точка на нашия правилник това, което ще кажа няма особена стойност.
Става въпрос за това, че съгласно чл. 23, ал. 2 от нашия правилник, председателите на комисиите са задължени да изискват от съответните институции, а те са задължени да представят становища по внесени законопроекти от народните представители. За съжаление, в продължение на седем месеца от Министерството на отбраната няма внесено становище по предложения за разглеждане законопроект. На мен лично ми е много трудно да се ориентирам в обстановката, след като няма становище от министерството независимо от многократните искания от комисията. И затова процедурно предлагам отлагане на разглеждането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Соколов, заповядайте. Имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, не може председателят на една комисия, която е била водеща, която не си е изпълнила задължението в предвидения в правилника двумесечен срок да разгледа внесения законопроект, сега да се оправдава със собственото си бездействие.
Извинявайте, господин Адемов, но това дали Вие сте наясно или не, не може да попречи да бъде разгледан този законопроект. Вие е трябвало да бъдете наясно и сте щели да бъдете наясно, ако сте го внесли на заседание на комисията, за да бъде разгледан, да се изискат всичките тези становища.
Кога сте поискали Вие становище от Министерството на отбраната? Кога?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ами, месец април.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Миналата година през месец април сте поискали? Хайде, станете и кажете тук кога сте го поискали и не сте го получили. За да не се окаже, че не сте го поискали или сте го поискали вчера.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ето ги и останалите становища, които сме получили, господин Соколов!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може. Добре, но ако Министерството на отбраната не даде становище, ще блокира работата на парламента? Ами, ще искаме наказание на министъра или на този, който отговаря за това. Може ли ние да сме функция на несвършена работа от страна на един изпълнителен орган?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате, господин Соколов? Вие вземате думата по процедура.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вижте! Вие винаги не сте наясно, господин председател, с процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кажете! Вие вземате думата и започнахте да отправяте упреци към председателя на комисията. Какво предлагате при тази ситуация?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Изслушайте ме! И дано да успеете да разберете!
Изразявам противно становище на предложението да се отложи разискването на този важен законопроект за военноинвалидите. Тези хора достатъчно са чакали, за да се оправдаваме с несвършена от нас или от някой чиновник работа и да не бъде тук разглеждан един законопроект, който е насочен към това да им гарантира законни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах. Ясно дефинирахте процедурното си предложение. Вие имате обратно, противно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Искам думата за процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има вече една процедура, която е направена. Има и противно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Това не е основание! Не можете да подложите това на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вижте, ние влизаме в коалиция с правилника! Нека да премине тази процедура, а след това ще Ви дам думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Не можете да го подложите на гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вижте, аз нарушавам в случая правилника, за да Ви дам на Вас думата.
Заповядайте. Имате думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Адемов изложи два аргумента за това да бъде отложено разглеждането на законопроекта.
Първият аргумент е, че комисията не е излязла със становище. В чл. 65, ал. 2 на нашия правилник е записано, че докладите по законопроекта се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне. Значи, в тези два месеца водещата комисия е трябвало да се произнесе. След като са изтекли тези два месеца законът не може да бъде спиран за разглеждане на това основание.
Вторият аргумент на господин Адемов е, че няма становище на Министерството на отбраната. В чл. 66, ал. 2 пак на нашия правилник пише: по законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становища от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването. Очевидно това не са го направили, но ние не носим отговорност за това, което те правят. Ние можем да искаме такава отговорност, но за сметка на това има ал. 3 на чл. 66, в която е записано, че липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта. Тоест, всички основания за разглеждане на законопроекта днес са налице и ние сме длъжни да проведем тази дискусия.
В Конституцията е записано, че защитата на отечеството е чест и дълг на всеки български гражданин. А, чест и дълг на всеки народен представител е да направи всичко, което е необходимо и то в съответствие с правилата, за да се погрижи за тези, които са пострадали или които са се инвалидизирали заради това, че те са изпълнили това задължение на Конституцията, а именно като чест и дълг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това вече е сериозен аргумент. Наистина, чл. 66 в цитираните от Вас ал. 2 и 3 се казва точно това, което казахте и Вие, госпожо Тоткова: липсата на становище на съответното ведомство, ако не е дадено в срок от две седмици, не спира обсъждането на законопроекта.
Заповядайте, имате думата за процедура, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, всичко това, което ни прочете от правилника госпожа Тоткова е вярно, но то визира тези аспекти, които са свързани с основателността на процедурното предложение за отлагане. А дали то е допустимо зависи от други разпоредби в правилника и в това отношение няма никаква пречка. Всеки въпрос, който е свързан с хода на това заседание, с въпросите, които подлежат на обсъждане, да бъде направено, така че Вие не можете да не подложите на гласуване процедурното предложение на господин Адемов, а всеки народен представител по същество ще натисне това копче, което отговаря на другите разпоредби от правилника така, както всеки от нас би ги изтълкувал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно. (Силен шум в блока на ПСОДС.)
Пак по тази тема ли, господин Ганев? Добре, заповядайте.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): На пръв поглед изглежда елементарно. Председателят не е длъжен да поставя на гласуване всяко искане, наречено “процедура”, за отлагане или по друг повод. Държа пред себе си правилника – парламентарния дух. Спокойно това предложение на базата на аргументите на господин Соколов и госпожа Тоткова не трябва да бъде допуснато до гласуване. Няма никакво основание за отлагане гледането на този законопроект, след като е включен в дневния ред. Другото би било толкова елементарно и толкова едно порочно тълкуване на идеята, че всичко зависи от пленарната зала. Това не е вярно. Затова председателят на Народното събрание е тук – не за да дава думата и да казва “Времето изтече”, а да взема такива автономни преценки като тази, каквато надявам се, че той сега ще направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
И все пак… Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Мингова! Аз ще прочета чл. 40 от нашия правилник, ал. 7, като ще натъртя точно на това изречение, което се отнася за нашия случай. Тя гласи:
“Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на първото редовно пленарно заседание на Народното събрание за всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Предложенията се правят до 18,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка в дневния ред. Подреждането на точките в дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип.” А сега, госпожо Мингова, внимавайте! “Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения”. Ще повторя: “Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата дневна програма.”
Така че не може да бъде предложено за гласуване процедурното предложение на господин Адемов, защото правилникът е категоричен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Този правилник, господин Нихризов и уважаеми колеги, е приет от Народното събрание. Пленарната зала, както е приела всички текстове, включително и този, може да промени ад хок с решение с гласуване текста на всички текстове от този правилник. (Силен шум в залата.) Аз ще следвам строго правилника.
Господин Ганев, разбира се, че председателят има право да прецени понякога дали да приложи буквата на правилника или не, но в случая аз ще подложа на гласуване предложението, защото все пак и председателят трябва да спазва правилника, пък пленарната зала да реши.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Адемов. Чухте и аргументите на противното предложение на господин Йордан Соколов, както и на всички останали колеги.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място, обръща се към депутат от блока на НДСВ): Стига си се разхождал из залата да натискаш бутони!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 173 народни представители: за 83, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, съгласно правилника по една тема не можете да говорите два пъти.
Господин Цеков, искате думата за процедура, нали? Добре, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Искам да направя процедурно предложение за прегласуване на току-що проведеното гласуване по предложението на д-р Адемов, като ще изложа още 1-2 мотива, с които искам да мотивирам желанието си за прегласуване. (Силен шум в блока на ПСОДС.)
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Можеш да го направиш в рамките на една минута.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В крайна сметка става дума за един законопроект, който е създаден в началото на 2003 г., ако не се лъжа, или поне тогава е внесен в Народното събрание. А дали тогава е създаден или години преди това – не зная. Това е законопроект, по който тогава, когато беше внесен в Народното събрание, в законния срок беше получено становище на Министерството на труда и социалната политика с отрицателни бележки по него. Това е законопроект, който в никакъв случай не отразява събитията, които настъпиха през ноември и декември 2003 г. Смятам, че един законопроект за военноинвалидите и военнопострадалите трябва да бъде съобразен с новата ситуация, с новите предизвикателства, свързани с участието на наши войски в мисии зад граница.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС, от място): Каква е тази нова ситуация?!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Защо се излагаш, бе!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В никакъв случай този законопроект не трябва да бъде насочен срещу онези хора – наши съграждани, които са пострадали през войните през 40-те години и по време на военната си служба до внасянето на този законопроект.
Според мен имаме основание да отложим за известно време разглеждането и гласуването на този законопроект – не защото такъв законопроект няма нужда да бъде приет от Народното събрание, а защото според мен трябва да има възможност да се чуе и становището на Министерството на отбраната със съответните предложения, които да отговарят на актуалната ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, прегласуваме предложението, направено от народния представител Хасан Адемов, за отлагане обсъждането на този законопроект. (Силен шум и викове в блока на ПСОДС, насочени срещу депутати от НДСВ, които гласуват с чужди карти.)
Моля всеки да гласува със собствената си карта! Моля ви!
Гласували 214 народни представители: за 109, против 105, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има думата за процедура господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председателю, първо, никъде не е казано, че един народен представител по една тема може да говори само веднъж. Такива дисциплинарни правила никой парламент не може да приеме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В правилника е записано.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това, че едно парламентарно действие е преминало, не означава, че то трябва да бъде аплодирано. Вие казахте инцидентно, че парламентът, който си е гласувал правилника, със своята си воля може да го променя всеки миг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но не целия правилник.

ГИНЬО ГАНЕВ: Дано не сте го казали. Вижте, Народното събрание се ръководи от Конституцията и от правилника си. Това е норма. Правилникът има характер на закон. Никоя негова промяна не може да става по този инцидентен начин, а става по друг начин: прави се предложение, внася се в съответната комисия, дискутира се и т.н. Иначе превръщаме волята на Народното събрание в своеволие, а това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте, господин Ганев, ние този път спазихме правилника.
Заповядайте, госпожо Михайлова, имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, но в случая правилникът беше нарушен на два пъти. Първият път, когато Вие казахте, че с обикновено решение на парламента ад хок може да се променя правилникът. Аз Ви моля, господин председател, да си научите правилника, защото има специален ред, по който се променя правилникът: определен брой народни представители могат да внесат предложение, но тук се изисква 1/10, ако се не лъжа, след което се разглежда, внася се в парламента, гледа се, приема се или не се приема. Има решение на Конституционния съд, което казва, че правилникът на Народното събрание има силата на закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Защото по Вашата логика ад хок, ей така с една процедура ще можем да променяме и текстове на закона, което е абсурд.
Така че това гласуване беше абсолютно нищожно от правна гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В случая нямаме нарушение.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: И второто нещо, господин председателю, което се случи и Вие не проследихте в пленарната зала, е, че нямаше 214 народни представители, които да гласуват. Това е видимо с просто око.
Именно заради това аз искам проверка на кворума, за да видим колко народни представители има въобще днес в българския парламент при откриването на сесията. При гласуването нямаше 214. Аз оттук го виждам, а сигурно и Вие, че са дори под 120 души.
Пак започна да се гласува с чужди карти, както завърши миналата година. Новата година започва отново с нарушения от страна на парламентарното мнозинство и на водещия Народното събрание, което наистина нарушава правовия ред в страната. А ние като народни представители трябва да даваме пример за това, че се спазват законите. Вие ги нарушихте на два пъти с тези две гласувания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате, как да бъде извършена проверката?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поименна проверка, с изчитане на имената, господин председателю, и отговор на всеки от депутатите тука ли е или не. Също така със запис в стенографския протокол, както се каза миналия път от председателя на Народното събрание, че вече всички проверки на кворума ще бъдат записани в стенографския протокол, за да няма никакви съмнения в броенето и да има прозрачност в работата на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно това ще бъде спазено.
Започваме поименна проверка с точното отразяване в стенографския протокол.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гергана Христова Грънчарова - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук


Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иво Севдалинов Цанев - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Константин Любенов Пенчев - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - тук
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - тук
Николай Евтимов Младенов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симоенов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - отсъства
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - тук
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - отсъства
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук.
(Междувременно при стенографите дойдоха и помолиха да бъдат отбелязани като присъстващи следните народни представители: Георги Анастасов, Алиосман Имамов, Димитър Камбуров, Йордан Бакалов, Йордан Мирчев, Александър Паунов, Атанас Папаризов, Александър Арабаджиев, Наим Наим, Ахмед Юсеин, Никола Симеонов Николов, Камен Влахов и Даринка Станчева.)
Уважаеми народни представители, резултатът от извършената поименна проверка показа, че в залата присъстват 157 народни представители.
За процедурно предложение – заповядайте, госпожо Андреева.

КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря ви.
Уважаеми господин председателю, аз правя следната процедура. След извършената проверка се оказа, че в залата има 158 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сто петдесет и седем народни представители.
КИНА АНДРЕЕВА: Сто петдесет и седем народни представители.
Преди малко, на последното гласуване, на таблото беше изписано, че са гласували 214 народни представители. През това време влязоха голям брой народни представители, защото в залата бяхме 30-40 души.
Член 57, ал. 1 казва: "Предложението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго".
Очевидно ние сме в нарушение на този член и затова аз предлагам да отмените последното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз ще подложа Вашето предложение на гласуване. Аз сам не мога да отменя това решение. Вашето предложение е процедурно и ще го подложа на гласуване.
Не може да се отменя предложение, направено след проверка, защото такъв прецедент в последните пет парламента няма. Направена е проверка по искане на народен представител. Резултатът е налице. Не мога да подложа подобно предложение на гласуване – за отмяна на предишно гласуване.
Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум в пленарната зала.

Продължаваме нашата работа с точка първа, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ И ПЛАНОВОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров да запознае пленарната зала със становището на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-77 за денонсиране на
Спогодбата между правителството на
Народна република България и правителството на
Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на
здравеопазването, социалните грижи и
плановото изграждане на населените места по отношение на
Република Словения, внесен от Министерския съвет
на 19 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 ноември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места по отношение на Република Словения и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места, подписана на 16 януари 1963 г. в София (ратифицирана с Указ № 360 на Президиума на Народното събрание от 18 май 1963 г.), по отношение на Република Словения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроектът не е раздаден на други комисии.
Желае ли някой от народните представители да вземе думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за денонсиране на Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места по отношение на Република Словения.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Александров, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за гласуването на законопроекта на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – гласуването на второ четене на този законопроект да стане в настоящото заседание.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
“ЗАКОН
за денонсиране на Спогодбата между правителството на
Народна република България и правителството на
Социалистическа федеративна република Югославия
за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните
грижи и плановото изграждане на населените места по
отношение на Република Словения

Член единствен. Денонсира Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Социалистическа федеративна република Югославия за сътрудничество в областта на здравеопазването, социалните грижи и плановото изграждане на населените места, подписана на 16 януари 1963 г. в София, ратифицирана с Указ № 360 на Президиума на Народното събрание от 18 май 1963 г. по отношение на Република Словения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители, които искат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене закона.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка втора от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ 5 ЮЛИ 1890 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДЕН СЪЮЗ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ ТАРИФИ И НА ПРОТОКОЛА ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 1949 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Асенов и господин Раков, съответно директор и заместник-директор на Митниците към Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Моля представителите на Министерството на финансите да заемат определените за тях места в пленарната зала.
Имате думата господин Александров.
ДОКЛАДИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, ще ви представя доклада на комисията.

“ДОКЛАД
относно Законопроект 302-02-81 за денонсиране на
Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаването на
Международен съюз за публикуване на
митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г.
за изменение на конвенцията, внесен от Министерския съвет
на 28 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за денонсиране на Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаването на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на конвенцията и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да денонсира със закон Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаването на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на конвенцията.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Чухте становището на водещата комисия, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Взимам думата от уважение преди всичко към митническата тарифа като понятие и като инструмент, защото митническите тарифи са едни от основните инструменти за регулиране достъпа до националния пазар.
Предложението, което е направено в законопроекта, господин председателю, действително е насочено към Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, като водеща, а като втора комисия е насочено и към Комисията по бюджет и финанси. По понятни причини този въпрос не беше разгледан в края на миналата година. Аз не поставям въпроса за връщане и за забавяне на процедурата, която предстои, тъй като в мотивите е казано достатъчно ясно основното съображение на правителството да предложи тази денонсация. Именно смисълът на конвенцията и на съвета, който тя регламентира, да осигурява бърз достъп, публикуване, официализиране на националните митнически тарифи вече в съвременните условия след края на ХІХ век, когато този инструмент е бил заложен, очевидно става по електронен път, става по съвсем друг начин.
Все пак, господин председателю, ми се струва, че би било полезно може би от представителите на вносителите да чуем, да бъде наясно пленарната зала, така както е казано в мотивите, че се счита, че в голяма степен е нецелесъобразно и неоправдано България да продължи да е член на тази конвенция и на съвета, който тя регламентира. Има ли някакви допълнителни въпроси, които възникват във връзка с денонсирането на тази конвенция за българската страна, за практиката на редовното огласяване на митнически тарифи, довеждането им до знанието на заинтересованите фирми? И по какъв начин, вместо това участие, те виждат по-конкретно достъпа до митническа тарифна информация?
Един от допълнителните мотиви, господин председателю, да представя този въпрос е свързан с проблем, който възникна, когато дискутирахме бюджета на Народното събрание. Това беше проблем, свързан с разходите, необходими за превод и публикуване на т.нар. "Маракешко споразумение", тоест пакета от многостранни договорености по многостранната търговска система и различните кодекси към нея. Както се оказа тогава, а и след това, онова, което успях да установя, е, че разходите за превода и достатъчно високото тиражиране на текстовете на Маракешкото споразумение са няколкостотин хиляди долара – една съвсем немалка сума, която обаче все не се планира в разходите на съответните ведомства, които спорят помежду си кой трябва да осигури тези пари, до каква степен, как да се публикуват в "Държавен вестник" – като притурка ли и т.н. На практика сега имаме една полулегализирана правна база на тези договорености по Маракеш в преводи, които не са достатъчно официализирани.
Моят въпрос към вносителите е: дали излизайки от тази конвенция не възникват въпроси, свързани с превеждането на едни или други тарифни текстове или колони, таблици; възникват ли затруднения за достатъчно регламентирания официализиран достъп до официализирани тарифи и т.н., тоест, възникват ли или не едни или други практически последици, които трябва да се имат предвид? Не поставям въпроса да отлагаме или да гласуваме против закона, а гласувайки за него да сме с ясно съзнание дали и доколко възникват нови въпроси, след като вече няма да сме страна по тази конвенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Пирински.
Господин Асенов, въпросите са към Вас, заповядайте.
Има думата изпълнителният директор на Агенция "Митници" господин Асен Асенов.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да Ви уверя, че сме предприели всички необходими мерки, така щото митническата тарифа и редица други актове на митническата администрация, които се прилагат, да бъдат разпространени в страната и в чужбина. По отношение на опита, който имаме и който е от години, мога да кажа, че митническа тарифа се приема всяка година с акт на Министерския съвет и винаги се обнародва като притурка в "Държавен вестник". По този начин се разпространява или се създава нейната юридическа основа, тоест тя вече е легална база.
С развитието на съвременните технологии всяка една организация, уважаваща себе си, има и своя Интернет-страница. На Интернет-страницата на Агенция "Митници" всяка година тарифата и всички актове са качени, така че достъп до тази информация има всеки един гражданин.
По отношение на международния обмен – с развитието на информационните технологии черпим данни от всички митнически администрации за техните актове, включително и митническите тарифи. От тази гледна точка сме убедени, а и предполагам, че не само ние, че тази конвенция, за която говорим днес, е конвенция с морално остарял подход. Тя довежда до излишни финансови и административни разходи за администрациите.
Позволете ми да ви дам една статистика, която е доста динамична и се променя – от 104 страни-членки на конвенцията вече са денонсирали конвенцията 36, вчера получихме информация за още една страна – Португалия, която също е денонсирала конвенцията. Това ни даде увереността, че подходът е правилен. В рамките на световната общност тече процес по денонсиране на тази конвенция, тъй като вече има достатъчно алтернативни механизми за получаване на тази информация. Освен това всяка година превеждаме нашата тарифа и освен на български се разпространява и на английски език и е качена на Интернет-страницата на агенцията.
В тази връзка бих помолил да подкрепите законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за денонсиране на Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаване на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на конвенцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение за гледане и гласуване на законопроекта на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение на това пленарно заседание да приемем закона и на второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!

"ЗАКОН
за денонсиране на Конвенцията от 5 юли 1890 г.
за създаване на Международен съюз за публикуване на
митнически тарифи и на Протокола от 16 декември
1949 г. за изменение на конвенцията

Член единствен. Денонсира Конвенцията от 5 юли 1890 г. за създаване на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи и на Протокола от 16 декември 1949 г. за изменение на конвенцията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на законопроекта. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение на второ четене? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми народни представители! Кворумът в залата е в своя критичен минимум. Апелирам за пореден път народните представители да заемат своите места в пленарната зала.


Продължаваме по програмата за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА, ПОДПИСАН НА 15 МАЙ 2003 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е раздаден на две комисии – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Дончев, някой от ръководството или член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред има ли в пленарната зала? Господин Ахмед Юсеин, заповядайте да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма на своето заседание на 26 ноември 2003 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието.
Законопроектът за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма се предлага от Министерския съвет в съответствие с последователно провежданата политика на Република България за предприемане на всички законови мерки и действия, които в своята съвкупност целят предотвратяване, преследване и наказване на терористичните прояви и техните извършители.
След терористичните атаки от 11 септември Съветът на Европа предприема действия по актуализиране на правните инструменти в областта на борбата с тероризма, част от които е и приемането на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма.
Основните изменения и допълнения към Европейската конвенция за борба с тероризма са насочени към:
- разширяване кръга от деяния, които не следва да се считат за политически за целите на екстрадицията;
- разширяване функциите на Европейския комитет по наказателни въпроси във връзка с прилагането на конвенцията;
- откриване на конвенцията за присъединяване на държави, които не са членки на Съвета на Европа;
- въвеждане на по-строг режим на резервите по конвенцията чрез предвиждане на редица условия за тяхното формулиране и прилагане;
- създаване на специален орган за наблюдение върху действието на конвенцията (Конференция на страните по Конвенцията срещу тероризма).
При разглеждането на законопроекта бе подчертано, че за България не съществуват правни пречки за изпълнение на измененията и допълненията в конвенцията, като бе припомнено, че на 19 декември 2001 г. нашата страна оттегли резервата, формулирана при ратификацията на конвенцията. Република България е и страна по всички секторни конвенции на ООН, посочени в изменения чл. 1 на конвенцията.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, като счита, че ратифицирането на конвенцията ще бъде доказателство за активната роля на Република България в борбата с тероризма и ще подчертае последователността на българската политика в тази насока, приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г., № 302-02-75, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г.
Становището на комисията е прието на 26 ноември 2003 г. с консенсус.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин Юсеин.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Имате думата, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-75 за ратифициране на
Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с
тероризма, подписан на 15 май 2003 г., внесен от
Министерския съвет на 14 ноември 2003 г.

На редовно заседание, проведено на 4 декември 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г. Приемането на Протокола за изменение на посочената конвенция е част от действията за актуализиране на инструментите на Съвета на Европа в областта на борбата с тероризма, предприети в рамките на организацията след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Въз основа на проведеното обсъждане като отчита водената от българската държава последователна политика за противодействие на тероризма и за осъществяване на широко международно сътрудничество за целите на преследването и наказването на терористични актове, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г. в Страсбург.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по внесения на първо четене законопроект.
Чухте становищата на двете комисии – на водещата и съпътстващата комисия.
Няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г., внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Дончев иска думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Процедурното ми предложение е законопроектът за тази ратификация да бъде гласуван и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение – законопроектът за ратификация на протокола да мине и на второ четене на настоящото заседание.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Господин Дончев, заповядайте като председател на водещата комисия да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола за изменение на
Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан
на 15 май 2003 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на член единствен на законопроекта.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по въпроса? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Европейската конвенция за борба с тероризма, подписан на 15 май 2003 г.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от седмичната работна програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБИ НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНТРОЛА НА НАЛИЧНИТЕ ЗАПАСИ НА ЗЪРНО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ.
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание от доц. д-р Пламен Моллов – председател на комисията.
Господин Моллов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя, уважаеми колеги, да ви запозная с проекта за решение и да ви изложа мотивите, които налагат удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка дейността на контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
Проектът за решение гласи:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейността по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи с два месеца.”
Мотивите, уважаеми колеги, са изложени в писмото, което съм депозирал пред председателя на Народното събрание. С решението за създаване на тази временна анкетна комисия, което беше взето от всички вас на 4 декември 2003 г., всъщност тази комисия имаше заложен срок на действие един месец, който срок, съгласно чл. 33, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на практика изтича в първия ден след ваканцията, която имахме по повод на коледните и новогодишни празници. Тоест, нейният срок на действие изтича на 12 януари т.г., поради което аз си позволих да депозирам това писмо с желание да удължим срока, тъй като, от една страна, самият факт, че в голяма част от случаите се борави с класифицирана информация и това е всъщност първият случай, в който се прилага на практика в Народното събрание новоприетият Закон за защита на класифицираната информация, се наложи да се създаде специален режим на работа на тази комисия, в това число беше необходимо и да се извърши съответна техническа подготовка с оглед на съхраняването на документацията и неразпространението на класифицирана информация.
Независимо от това, че по време на ваканцията беше възложено на експертна група да работи по документацията, която ни представиха съответни органи, все още комисията не е извършила своята работа поради простата причина, че нямаше технологично време за това да се запознаят с всички представени документи, както и към настоящия момент има информация, която все още не е представена от някои ведомства, което изисква срокът да бъде удължен.
Друго основание за удължаване на този срок е фактът, че по време на заседанията до този момент, които се водят изключително интензивно – по две заседания на седмица - се установяват факти и данни, които изискват допълнително изясняване. Ето защо аз смятам, че абсолютно необходимо, за да може тази комисия да си свърши работата и да изпълни поставената пред нея задача, е срокът за нейната работа да бъде удължен с два месеца. Смятам, че този срок е рационален, тъй като в крайна сметка една от важните задачи на тази комисия, която не е разписана в документите по решението за нейното създаване, но която произтича от ангажиментите, които България е поела, е тази тя да създаде представа за това как трябва да се интервенира на пазара на зърно. По тази причина е необходимо да направим възможно най-прецизен и най-обективен анализ на развитието на пазара във веригата зърно–брашно-хляб през изминалата година.
Ето защо във връзка с всичко това, което казах, предлагам срокът на работа на комисията да бъде удължен с два месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата, уважаеми дами и господа, по този проект за решение. Или господин Моллов достатъчно ни убеди?
Има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Както си спомняте, около въпроса за срока, когато се приемаше решението на 4 декември, имаше доста разгорещени дискусии. И тогава надделя разбирането, че проблемът с пазара на зърно, със състоянието на запасите е изключително остър и изисква именно тези съкратени срокове, независимо от почивните дни на Народното събрание, независимо от необходимостта от достатъчно сериозна обработка на целия кръг информация.
Предложението, което ни е представено сега, е от председателя на Комисията по земеделие. За мен, господин председателю, липсват поне две неща.
Първо, струва ми се, че председателят на комисията следваше да проведе заседание на самата комисия, на което да се разгледа този проект за решение и да го внесе като предложение на комисията, а не като свое лично предложение, тъй като, пак повтарям, че този въпрос не само ние считаме, а той е от първостепенна важност и е остро актуален. Тогава щеше да е много по-убедително предложението за отлагане.
Второто нещо, което липсва според мен, макар и междинна, господин председателю, но писмена информация, господин Моллов, за извършеното досега. Ако щете и чисто отчетна информация колко срещи са проведени, с кои институции, в какъв състав и кога са проведени. И по същество онова, което сте обосновали в своите мотиви, какво означава малко по-подробно. Защото Вие сте записал, че към настоящия момент не е представена информация от: Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за борба с организираната престъпност, агенция “Митници”. Но защо? Това са високоорганизирани служби, които би трябвало да могат да представят информация за дни, след като е поставен въпросът. И трябва да сме достатъчно наясно защо Министерският съвет като централно правителство и всички тези първостепенни негови органи досега не са представили исканата от комисията информация. Това може да се разглежда и като пренебрежение към парламента.

Заслужава достатъчно сериозно разшифроване и следващото изречение във Вашите мотиви: “Необходима е и допълнителна информация от съответните институции”, гадаем кои са съответните институции, “с оглед пълното и всестранно проучване на ДА “ДРВВЗ”, което очевидно означава Агенцията "Държавен резерв". Една друга, също достатъчно актуална и не проста тема. Не можем с едно изречение да минем, че е необходима допълнителна информация.
Третото изречение, господин Моллов: Освен това, казвате, в хода на дейността на временната комисия се установиха нови факти и обстоятелства, които са от съществено значение за изясняване на поставената задача и изискват допълнително време за проучване.
Пак гадаем кои са тези факти и обстоятелства. В каква степен и доколко променят първоначално поставената задача? Ако те са от такъв характер, че искат промяна на самата постановка на задачата, а може би е така, според мен би трябвало постоянната комисия на Народното събрание да направи съответното предложение.
Тук, господин председателю на Народното събрание, за мен липсват и колективното становище на временната комисия, и мнението на постоянната Комисия по земеделието и горите и липсва минимално необходимата информация по същество за извършеното досега. В решението се предлага срокът да бъде удължен с два месеца, тоест някъде до средата на м. март. Защо с два месеца? Каква е преценката? Може би трябват три месеца, при положение, че толкова много неща са разкрити. Но дори да са три, счита ли се, че до три месеца Народното събрание ще забрави за този въпрос? След два месеца, както се предлага, в средата на м. март ще се върне към него. Едва ли можем да приемем това, господин председател.
Ето защо аз си позволявам да направя едно предложение за допълнение на решението, тъй като допускам, че, независимо от всички тези съображения, които изказвам, мнозинството ще гласува това, което се предлага. След последното изречение на текста на проекторешението, което завършва "с два месеца", едното голямо изречение, да запишем още едно изречение – "Временната анкетна комисия да внесе междинна информация за извършеното от нея до края на м. януари, тоест до 31 януари." Да внесе, разбира се, в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители желаят ли да вземат отношение по този проект за решение?
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! От предложения текст е ясно, че към проблема е подходено абсолютно безотговорно по един, повтарям, изключително важен въпрос. Аз си задавам въпроса дали това отлагане с два месеца не цели нещо съвсем друго – да отчетем резултатите по средата на жътвата? Мисля, че тук има хитруване чрез отлагане и завоалиране на проблема. Такава безотговорност – никой никаква отчетност да не е дал, здраве му кажи. Аз лично мисля, че трябва да скъсаме този проект за решение и да го хвърлим в коша. Това е пълна безмислица. Някой така замаскира работата, че абсолютно нищо не е ясно по този въпрос. Как за един месец нищо не стана ясно? Мисля, че господин Пирински е прав, като каза, че поне минимална, временна информация или докато се нагласят нещата, или докато дойде внос, или докато станат други чудеса. Мисля, че проблемът е много по-тежък, отколкото го представя това отлагателно решение. Мисля, че липсва и откровеност, и почтеност, и повече информация, защото по този въпрос абсолютно никаква информация не се съдържа, освен, повтарям, едно съвсем дребно хитруване по проблема. По голям проблем – дребно хитруване. Абсолютно несериозно. Ако ще има някакъв ефект, според мен не по-късно от един месец трябва да бъде срокът за комисията. Да даде отговор до един месец. След два месеца, след три месеца отиваме в новата жътва. Това е положението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дойчинов, да уточним Вашето становище – не два месеца да се удължи, а да се удължи с един месец.
Други народни представители?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Бих искал да направя реплика на господин Дойчинов, като кажа, че аз не бих си позволил подобни квалификации за работата на комисията, ако не знам за какво става дума. В случая с това, което той каза, показа своята некомпетентност и аз ще го запозная с това, което е извършила комисията до този момент.
По Закона за защита на класифицираната информация класифицираната информация трябва да се разглежда на закрити заседания и тези закрити заседания изискват съответна организация. Изискват съответна зала, която да бъде охранявана 24 часа, изискват съответни действия, разрешителни режими за експертите, които работят, и много други неща, които, надявам се, ако проявите усилие, ще се запознаете.
От друга страна, чисто технически комисията няма как да продължи своята работа при условие, че нейният срок вече е изтекъл. Тук никой няма намерение да хитрува или да прави каквото и да било. Тук има просто едно усилие технически да се удължи срокът. Ако народните представители преценят, че два месеца е голям срок, нека някой да го каже, да го обоснове. Да се правят квалификации, без да се познава всъщност трудността, с която се сблъсква работата на тази комисия, необходимостта от физически проверки, които изискват време, просто е абсурдно да се правят квалификации и някакви инсинуации, че някой се опитва да гони някакви други цели с тази анкетна комисия.
Аз декларирам пред всички вас, че тази анкетна комисия ще свърши своята работа и тя ще излезе с информация, каквато трябва, тоест, каквато е обективната информация. Дайте възможност на комисията да си свърши работата и действително да направи анализа, който е необходим, а не да претупаме нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Моллов.
Както заяви господин Моллов, това е реплика. Следователно има ли друга реплика? Няма.
Господин Дойчинов, имате право на дуплика.

ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин Моллов, по адрес на комисията мисля, че никой нищо лошо не е казал. Надявам се, да сте се преуморили от работа и да бяхте ни убедили с поне половин факт!
Мисля, че непочтено е Вашето отношение – по един изключително сложен въпрос да будалкаме хората за това колко е замаскиран проблемът. Информация липсва и мисля, че това е повече от ясно. Повече от ясно е, че никаква информация Вие не представяте в момента.
И не търсете зла воля дори и в мен заради предложението, че един месец допълнително. Това не е малко. Аз подкрепям предложението Ви, защото явно и Вие сте безсилен да се справите с тази задача. А всички държавни органи, към които сте се обърнали да не могат да Ви предоставят информация мисля, че е демонстрация на безсилие. Не се сърдете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
Имате право да се изкажете, господин Моллов. Заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще се изкажа съвсем кратко само, за да потвърдя, че не възразявам в решението, което предлагаме на вашето внимание да се допълни изречението – Временната анкетна комисия да внесе междинен отчет до края на януари. Казвам го това по принцип.
Ние такова решение всъщност бяхме взели вече на едно от заседанията на комисията. За съжаление, и аз в момента нямам обобщена, прецизирана информация, която да споделя с вас. И никой в комисията я няма. До ден-днешен експертите са работили и се надявам днес вече да имам някаква начална информация, а в същото време сме поставени в една ситуация – просто технически трябва да продължим работата в комисията. Затова ви моля за разбиране в това отношение.
Предлагам от името на групата на НДСВ да подкрепим допълнението в решението за дейността на Временната анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Репликата ми към господин Моллов е, че констатирайки това, господин Моллов, което сега съобщавате, че и Вие самият не разполагате с онази информация, която по същество да изяснява нещата, би трябвало в проекта за решение, който предлагате, да имаше и текстове, които да предвиждат допълнителни задължения за онези органи и организации, които не са ви съдействали досега достатъчно активно, да си изпълнят задълженията, тъй като това е в правомощията на Народното събрание – да изиска от онези органи на изпълнителната власт, които не отговарят достатъчно активно и конструктивно на решенията на Народното събрание, да си променят поведението.
Ето защо аз бих предложил в тази междинна информация, за която и Вие споменавате, че виждате смисъл от нея и това е добре, по-ясно да опишете причините, поради които досега едни или други държавни инстанции не са ви представили информация, започвайки от Министерския съвет.
Разбираемо е от една страна това, което Вие казвате, необходимостта от експертиза на място, но както ние говорихме по време на самия дебат на 4 декември, господин Моллов, ние тогава се разбрахме, че комисията няма за задача да обикаля по складове, да извършва проверки на място, а нейната задача е преди всичко да види как работят държавните органи, които е трябвало да действат по начин, който да не допусне една или друга проява на зърнена криза. И нас това ни интересува – защо всички тези органи по регулиране и контролиране на производство, търговия, реализация на зърно и зърнени продукти не са си свършили работата. И от това, което Вие сега и в мотивите си констатирате, тази тревога само се засилва от липсата на достатъчно ясни и бързи отговори.
Господин председател, благодаря Ви за тези няколко секунди свръх двете минути като молбата ми е да приемем решението за допълнението, което и господин Моллов предлага, но в информацията, господин Моллов, Вие да ни кажете малко повече за действието или бездействието на едни или други органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше реплика.
Господин Моллов, имате правото на дуплика. Вие се отказвате от това Ваше право.
Има ли други народни представители, които да желаят да вземат отношение по този проект за решение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Дойчинов удължаването на срока за действие на тази комисия да бъде един месец, а не така, както е предложено в проекта – два месеца.
Гласуваме само предложението на господин Дойчинов, срокът да бъде един месец.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 58, против 63, въздържали се 6.
Предложението на народният представител не се приема.
Поставям на гласуване проекта за решение така, както е внесен.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не! Сега да гласуваме допълнението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Допълнението ще гласуваме, господин Пирински, понеже то е допълнение към изречението. Чухме предложението и становището на господин Моллов, че той не възразява.
Ако желаете, можем да гласуваме както проекта за решението, така и предложението на господин Пирински. (Реплики.)
Добре, ще го гласуваме заедно. Имате проекта за решение. Още веднъж ще прочета второто изречение, което господин Пирински предложи: Временната анкетна комисия да внесе междинна информация за извършеното от нея до 31 януари 2004 г.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Господин Моллов каза: “междинен отчет”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, нека да остане “да внесе междинен отчет”. Добре.
Моля да гласуваме проекта за решение така, както е внесен от господин Моллов с това второ изречение, което ще стане най-вероятно неразделна част от решението.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет.

Преминаваме към точка пета от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Той е приет на първо четене миналата година.
Думата има господин Ремзи Осман, председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, имам едно процедурно предложение – да бъде допуснат в залата заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Румен Митов, преди да започнем обсъждането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме за допускане в залата на заместник-министъра Румен Митов.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Митов да заеме своето място в залата.
Имате думата, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН:
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 354-01-46 за допълнение на
Закона за водите

§ 1. В § 3 ал. 1 от Преходните разпоредби след думите “сключени от търговски дружества” се добавя “с водни сдружения по отменената Глава пета “Водни сдружения”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В § 3 ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 42 от 9 май 2003 г.) след думите “сключени от търговски дружества” се добавя “в които държавата притежава 50 на сто от капитала”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз подкрепям предложението. Бих искал предвид на това, че както е формулирана добавката – “в които държавата притежава 50 на сто от капитала”, може да се помисли, че това е единственият случай, който се има предвид – точно 50 на сто от капитала. Може би е по-правилно чисто редакционно да добавим: “в които държавата притежава най-малко (или не по-малко) от 50 на сто от капитала”. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Пропуснали сме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които да вземат отношение по този законопроект на второ четене?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих искала вносителите на законопроекта и представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се опитат да мотивират направените предложения, защото по време на разискванията на закона на първо четене се постигна негласно съгласие в тази зала, че този законопроект е излишен, че въпросите, които се третират, са решени в Закона за водите, а се поставят за решаване евентуални проблеми, които времето доказа, че не съществуват в момента – във връзка с отдаването на водни обекти под формата на концесии - този въпрос е решен в съответната глава за концесиите в Закона за водите, а по същия начин е решен и със Закона за концесиите като цяло.
Затова ми се струва, че направените предложения в случая са излишен паразитен текст, който не може да реши никакви съществуващи проблеми в България. Ако третираме въпросите за водните сдружения, които доведоха до високо социално напрежение в градовете Сливен, Велико Търново и частично в Бургас, струва ми се, че този въпрос беше решен по един перфектен начин в предишните поправки на Закона за водите, когато бяха отменени сключените неизгодни за държавата, неизгодни за обществото и неизгодни за самите държавни водни сдружения “ВиК”-договори. И ако това е елегантна форма по този начин, дори и с посочване в текста, че този закон влиза в сила от 13 май 2003 г., когато приехме предходния закон, тези сделки да бъдат отново реабилитирани и да дадат възможност на водните сдружения да предяват иск в размер на милиони към българската държава, то струва ми се, че парламентът ще направи сериозна грешка, ако гласува законовия текст.
Предлагам на колегите - народни представители да не подкрепят тези текстове, които не решават никакви законови норми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика господин Ремзи Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Мисля, че това, което каза колежката, не отговаря на истината. Точно обратното. Има пропуск в Закона за водите. Допусната е техническа грешка, когато е приет. Точно този текст, госпожо Литрова, я изчиства. Изрично казваме с тази поправка, че когато държавата притежава не по-малко от 50%, тоест всички водни сдружения, за които беше приет този текст, е изключено да се върнат. Точно обратното. Тук става въпрос, когато собствеността е на общината, не ВиК, където държавата има 50% плюс 1. Иска се средна грамотност, за да прочете човек действащия закон и да видите, че става въпрос за проблема, свързан със собствеността на общините, не толкова с ВиК.
Наистина има противоречие. Това е техническа грешка, допусната когато е приет законът. Тук не става въпрос за измислените водни сдружения. Вземете действащия закон, вземете и проекта от едно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Госпожо Литрова, имате право на дуплика.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Осман, в Комисията по околната среда и водите и в пленарната зала е ясно, че в Закона за водите няма техническа грешка, която да поставя под съмнение съществуването и реалното действие на всички водни сдружения. Така че когато се дискутираше в Комисията по околната среда и водите, акцентът беше поставен върху концесионирането, но и там се разбра, че този проблем е решен. За мен този текст е абсолютно излишен. Въпросът е решен по безспорен начин в сега съществуващия Закон за водите. Ако има проблеми, които в този момент са неизяснени или по-скоро теоретично да поставят под съмнение реалното функциониране на тези сдружения, в новия Закон за водите те биха били решени по подобаващия начин. Струва ми се, че да решаваме проблем, който дори не съществува и няма реални доказателства, че съществува по регионите - нефункциониране на водните сдружения или на ВиК-сдруженията, че те в продължение на толкова години са работили по една доказана успешна схема, а сега да поправяме този текст, ми се струва за абсолютно нередно.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Мисля, че Вие защитавате водните сдружения.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Не е така.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Така излиза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Великов – след думата “притежава” да се добавят думите “не по-малко от”. Предложението е редакционно, а доколкото разбирам от председателя на комисията, е и безспорно.
Моля, гласувайте предложението на господин Великов.
Гласували 123 народни представители: за 76, против 26, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Великов се приема.
Поставям на гласуване основния текст на § 1, както беше докладван от председателя на комисията господин Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 63, против 31, въздържали се 18.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН:
“Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 13 май 2003 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по § 2.
Заповядайте, госпожо Литрова.

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих помолила представящия законопроекта господин Осман да даде една обосновка по каква причина ще се гласува текст, който да приема този закон със задна дата, включително от 13 май, датата, на която беше решено със закона да не бъде предоставена собствеността на водните сдружения - един изключително скандален прецедент в българското общество. Самият факт, че ние гласуваме днес закона и представяме тази норма да бъде приета от деня, в който гласувахме този закон, доказва още един път, че този закон цели въпросите точно на тези скандални дружества да могат да бъдат решени по един друг път, за който тук многократно дискутирахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други народни представители?
Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не възприемам тази промяна в закона като някакъв опит за връщане на водните сдружения, защото няма как да стане. И трите водни сдружения имат над 50% държавно участие и промяната на този закон по никакъв начин не би могла да върне отново някакво участие на тези частни сдружения във ВиК. Става въпрос за нещо друго – че и единствената концесия, доколкото аз имам информация, която в страната въобще е проведена, а тя е проведена преди 7 – 8 години, би могла да попадне при старото тълкуване на закона под една възбрана, която от гледна точка на Закона за концесиите, за общинската собственост и т.н. няма как да бъде проведена. Тази промяна, която сме направили през м. май миналата година, противоречи именно на виждането на Народното събрание. Затова се предлага и тази промяна. Но тъй като такова събитие не е настъпило до днешна дата, аз лично считам, че промяната в закона може да стане, без да се връща датата 13 май. И от днес да действа, тя ще премахне тази опасност, от която се притесняват много хора, да не би при едно по-широко тълкуване от съда да попадне под възбрана и тази концесия. Затова считам, че промяната може да стане и от датата на обнародването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Гагаузов, да приемем ли, че имате предложение за отпадане на текста?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 2? Той за мен поставя и конституционни проблеми, но няма как да ги коментирам оттук.
Господин Осман, желаете ли да вземете отношение?
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Асен Гагаузов за отпадане на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 95, против 47, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Асен Гагаузов за отпадане на § 2 е прието.
С това е приет и Законът за допълнение на Закона за водите с единствен § 1 така, както го гласувахме.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
В залата присъства министърът на енергетиката господин Милко Ковачев.
Водеща е Комисията по енергетиката.
Господин Близнаков, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат изпълнителният директор на Агенцията по енергийна ефективност, господин Таско Ерменков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в залата на изпълнителния директор господин Ерменков.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят в залата господин Ерменков.
Имате думата, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин председател!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за енергийната ефективност
№ 302-01-54, внесен от Министерския съвет на
23 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по енергетика разгледа Законопроект за енергийната ефективност № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2003 г.
В заседанието на комисията взеха участие господин Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, господин Таско Ерменков, изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, и госпожа Мирела Анастасова, директор на Дирекция “Правно нормативно обслужване” към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
От името на вносителя законопроектът беше представен от министър Ковачев.
Въз основа на представения текст на проекта и експозето по него Комисията по енергетика направи следните констатации.
1. Законопроектът за енергийна ефективност е разработен в изпълнение на т. 3, буква “ж” от Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 71 от 23 юли 2002 г.) за одобряване на Енергийната стратегия на Република България с цел създаване на условия и действени механизми за повишаване на енергийната ефективност в сферата на производството и потреблението.
2. Целта на законопроекта е да даде по-точно определение на енергийната ефективност като национален приоритет при провеждането на държавната политика в тази област и по-ясно дефиниране на ангажиментите и подкрепата на държавата за нейното развитие като предпоставка за успешното интегриране с Европейския съюз.
3. Законопроектът е разработен въз основа на нормативните уредби на страните от Европейския съюз, на Европейската енергийна харта, Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Директива 2002/91/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2002 г., Директива на Съвета 93/76/ЕЕС от 13 септември 1993 г. за ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез подобряване на енергийната ефективност, Директива на Съвета 78/170/ЕЕС от 13 февруари 1978 г. относно експлоатацията на котли и производството на топла вода в нови или съществуващи непромишлени сгради, Директива на Съвета 92/42/ЕЕС от 21 май 1992 г. относно изискванията за ефективност за новите водогрейни котли и други правни източници в съчетание с особеностите на националната нормативна база.
4. Проектозаконът обръща особено внимание на правата и задълженията на физическите и юридическите лица, регистрирани по Търговския закон, осъществяващи енергийно ефективни услуги. Стимулирането на тази нова за страната вид дейност поражда необходимостта от създаване на изрична регламентация, намерила място във втория раздел от текста.
5. За по-добра организация на дейностите се създава фонд “Енергийна ефективност”. Главната цел на фонда е да управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност. Приходите на фонда се събират от: дарения от международни финансови институции; международни фондове; български и чуждестранни физически или юридически лица; финансови приходи от лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда; заеми или други финансови инструменти с кредитен характер и от други постъпления.
6. Законопроектът, съчетан с останалите действащи нормативни актове, както и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ще гарантира провеждането на национална политика, която да създаде условия за намаляване на енергоемкостта на брутния вътрешен продукт, за рационално използване на енергията, намаляване на вредното въздействие върху околната среда и подобряване на енергийното обслужване на обществото.
7. Проектозаконът предвижда промени в Закона за местните данъци и такси и Закона за корпоративното подоходно облагане, като се предлага сградите, получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите да се освободят от данъци за срок от пет до десет години в зависимост от категорията на сертификата.
Като взе под внимание текста на законопроекта за енергийната ефективност, доклада по него, направените изказвания и констатациите Комисията по енергетика към Тридесет и деветото Народно събрание

РЕШИ:

Предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за енергийната ефективност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В доклада не са отразени гласовете, но предполагам, че е подкрепен единодушно. Може би в хода на разискванията да стане ясно, но тъй като обикновено в доклада се казва какви са гласовете при гласуване.
Чухме доклада на председателя на водещата комисия.
Законопроектът е разпределен и на други две комисии - Комисията по правните въпроси, но, доколкото ми е известно, няма становище на Комисията по правните въпроси. Има становище на Комисията по европейска интеграция, което е три страници, но не виждам председателят на комисията господин Даниел Вълчев.
Има ли заместник-председател на Комисията по европейска интеграция? Не виждам заместник-председател.
Член на Комисията по европейска интеграция?
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Уважаеми господин председателю!
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закона за енергийната ефективност
№ 302-01-54, внесен от Министерския съвет на
23 октомври 2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закона за енергийната ефективност.
На заседанието присъстваха господин Ангел Минев - заместник-министър на енергетиката, господин Стоян Тодоров - главен секретар на Агенцията по енергийната ефективност, и госпожа Ваня Сотирова – главен юрисконсулт на Агенцията по енергийната ефективност. Законопроектът бе представен от господин Ангел Минев.
Проектът на Закона за енергийната ефективност има за цел насърчаване на енергийната ефективност чрез система от мерки и дейности, насочени към повишаване на конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда. Законопроектът определя енергийната ефективност като национален приоритет и създава институционален механизъм за провеждане на политика на енергийна ефективност и за осъществяване на контрол върху мерките за реализиране на тази политика.
Разглежданата материя се отнася към Преговорна глава четиринадесета “Енергетика”, предварително затворена на 19 ноември 2002 г. В първоначалната преговорна позиция България е поела ангажимент за ускорено реформиране на енергетиката и провеждане на активна политика на енергийна ефективност. Приемането на самостоятелен Закон за енергийната ефективност до края на 2002 г. е заложено като ангажимент на България в представяната допълнителна информация преди затварянето на Глава “Енергетика”.
В Закона за енергийната ефективност правната рамка за провеждане на политиката на енергийна ефективност включва редица разпоредби в други закони и множество подзаконови нормативни актове, насочени към създаване на условия за насърчаване на енергийната ефективност в различни сфери на правно регулиране. Значителна част от подзаконовите нормативни актове вече са приети на основание на Закона за техническите изисквания към продуктите и Закона за защита на потребителите и за Правилата за търговия. Тази правна рамка предстои да бъде допълнена с нови подзаконови актове, приети на основание Закона за енергетиката и разглеждания Закон за енергийната ефективност.
Законопроектът е съобразен с нормативните уредби на страните от Европейския съюз, с Европейската енергийна харта и Протокола към Хартата относно енергийната ефективност и свързаните с нея аспекти на околната среда, Протокола от Киото и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
Той въвежда основните изисквания на Директива 2002/91/ЕС относно изискванията за енергийните характеристики на сградите, поради което настоящото становище има за цел да даде оценка за степента на съответствие с този акт на Европейския съюз. Преценката за съответствие налага следните бележки:
1. В съответствие с чл. 7 от директивата, чл. 16 от законопроекта въвежда сертифицирането на сградите като средство за удостоверяване на техните енергийни характеристики. Законопроектът пропуска да даде дефиниции за “енергийна характеристика на сграда” и “сертификат за енергийна характеристика на сграда” в съответствие с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 2, т. 2 и 3 от директивата. Този пропуск на законопроекта създава неяснота по отношение на дейността “сертифициране” като една от основните мерки за енергийна ефективност.
2. Член 10 от директивата задължава страните-членки да осигурят сертифицирането на сградите да се извършва “по независим начин от квалифицирани и/или акредитирани експерти”. Член 16 от законопроекта въвежда регистрационен режим с цел удостоверяване на необходимата квалификация. Предложеният режим не съдържа процедурни правила за извършване на регистрацията и не посочва основанията за отказ за регистрация.
Не са предвидени също особени правила за заличаване на лицата от регистъра. Този пропуск създава възможност при промяна на обстоятелствата, при които лицата са регистрирани, или при системно нарушение на закона, същите да продължат да извършват дейност по сертифициране. Така държавата би нарушила задължението, следващо от посочената директива, да осигури сертифицирането на сградите да се извършва “по независим начин от квалифицирани и/или акредитирани експерти”.
По отношение на изискването за независимост на тези експерти, целесъобразно би било те да бъдат обвързани със забраната да извършват сертифициране на сгради, ако са участвали в тяхното проектиране, изграждане и експлоатация, и съответно да бъдат предвидени отговорности за нарушението на тази забрана. Декларацията по чл. 16, ал. 2, т. 5 от законопроекта, направена от тези лица еднократно при подаване на заявлението за регистрация не съдържа никакви гаранции за независимост, доколкото тя отразява само факти, съществуващи към момента на нейното представяне.

3. В съответствие с изискванията на директивата, чл. 17 от законопроекта предвижда като мярка за повишаване на енергийната ефективност задължението за провеждане на "обследване" на сградите. Това задължение възниква за широк кръг изчерпателно посочени енергийни потребители. Идеята на законопроекта е лицата, които подлежат на задължително обследване, да потърсят услугите на независим експерт, който да извърши тази дейност и при необходимост да направи препоръки за повишаване на енергийната ефективност. Съществува неяснота по отношение на контрола върху изпълнение на задължението за обследване. Липсата на санкции е предпоставка за неговото неизпълнение, съответно за неефективност на тази мярка. Подобна предпоставка за неефективност на мярката е и липсата на задължение за уведомяване на Агенцията по енергийна ефективност за проведеното обследване, както и липсата на указана периодичност за извършване на такова обследване.
4. Бележките, направени в т. 2, са относими и към изискванията по отношение на лицата, които ще извършват дейността "обследване", разписани в чл. 18 от законопроекта. Определянето на ясни правила за регистрация, за отказ за регистрация, за последващ административен контрол и за заличаване на регистрацията на лицата, които ще извършват "обследване", би отговорило в по-голяма степен на обществения интерес от професионална компетентност и независимост на тези експерти.
5. Извън бележките за съответствие с изискванията на Директива 2002/91/ЕС, следва да бъде обърнато внимание на правната регламентация на фонд "Енергийна ефективност", създаването на който се предвижда като средство за изпълнение на задължението за насърчаване на енергийната ефективност, следващо от ангажиментите на България в преговорния процес.
Предвидената в чл. 27 от законопроекта процедура за избор на четирима от членовете на Управителния съвет на фонда от "Общото събрание на физическите лица и/или юридическите лица-търговци по смисъла на Търговския закон, или на юридическите лица с нестопанска цел" е практически неосъществима без ясни правила за провеждането на такова общо събрание. Подобна процедура би довела до невъзможност за избор на управителен съвет, следователно би осуетила учредяването на такъв фонд.
Недостатъчно развита е и процедурата за избор на председател на Управителния съвет. Параграф 4 от законопроекта указва кой ще изпълнява тези функции през първите две години след влизането в сила на закона. Липсва яснота как ще бъде избиран този председател след изтичане на този срок.
В заключение се налага изводът за необходимост от прецизиране на посочените в становището текстове на проекта на Закон за енергийната ефективност с оглед по-пълното и точно въвеждане на изискванията на Директива 2002/91/ЕС.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за енергийната ефективност № 302-01-54, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2003 г., и препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.

Председател на Комисията по
европейска интеграция:
(п) Даниел Вълчев"

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Памуков.
Откривам дискусията по този законопроект. Вносител е Министерският съвет. Тук е член на кабинета и може да вземе отношение, да представи законопроекта, ако желае.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Не говори добре за един парламент такъв основен законопроект да мине без разисквания.
Господин Муравей Радев има думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Като гледам празната зала, новата парламентарна сесия като че ли по нищо няма да се различава от предишните. Явно интересът на народното представителство към неговото основно задължение тук е под критичния минимум. Но не е достатъчно само да установим, че е под критичния минимум, защото законите, които това мнозинство внася в Народното събрание, са далеч под критичния минимум на изискванията за законотворчество. Аз не зная дали поради слаба компетентност – да го кажа най-внимателно – поради липса на достатъчна компетентност мнозинството твори закони, които малко след тяхното приемане се нуждаят от допълнения, изменения и не знам какво си, да не кажа от коренни промени.
Стана практика мнозинството да ни предлага калпави закони и след това да ги променя и да заема още парламентарно време, в което парламентарно време да обсъждаме закони като този. Аз не бих бил толкова остър, ако не беше тук явната причина, съвсем документално показана. Уважаеми колеги, ние приехме данъчните закони между 10 и 15 декември. Спомняте си всички – малко преди Закона за държавния бюджет. От 15 декември нататък до ваканцията имаше само една седмица. Днес е първият работен ден след тази една седмица и ние в този законопроект променяме закон, който приехме на 15 декември. Аз не знам дали това е сертификат за качество на нашия парламент или е едно безумие? (Реплики от НДСВ.) Вие ми отговорете. Аз се срамувам от вас. Срамувам се, че вие внасяте такива калпави закони, които една седмица по-късно променяте. Къде бяхте вие от мнозинството, управляващо в големи кавички? Къде бяхте вие да внесете в Закона за местните данъци и такси тази промяна, която днес ни сервирате? Къде бяхте преди една седмица и ме карате сега да говоря от тази трибуна за качеството на нашата работа? Парламентът е събирателно понятие. Ние също сме парламент. Разбирате ли това? Ние се срамуваме от вашата работа.
Погледнете Преходните и заключителните разпоредби. (Реплики от НДСВ.)
Госпожо, когато сте виновни, наведете глава, а не се дръжте арогантно, така както арогантно от първия ден на това Народно събрание вие тук с вашите калпави закони рушите авторитета на българския парламент. За това говоря. Наведете глава и си признайте.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Да, ще си я наведем!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Други ще ви накарат да я наведете тогава.
Погледнете Преходните и заключителните разпоредби, погледнете ги, обърнете се към това изказване, изказване по законопроекта. Ако и това не сте разбрали, какво търсите тук? Идете при другите, които ги няма в тази зала.
Погледнете § 5 от Преходните и заключителните разпоредби. Какво пише там – в Закона за местните данъци и такси правим еди-какви си промени. Ами на 12, 13, на 15 декември гласувахме този закон. Що ще тук норма, която променя материален данъчен закон? Що ще – ви питам аз – вас, там, дето се усмихвате и ме репликирате отзад? Елате на тази трибуна и го кажете: тогава ние направихме това и това, защото нямахме хабер от това, което ще мислим една седмица по-късно. Това кажете оттук. Не се усмихвайте. И аз съм част от този парламент и се срамувам от него. (Реплики и смях от НДСВ.) Не се усмихвайте оттам! Елате тук и го кажете.

И така, още един път възразявам най-категорично срещу това издевателство, което законотворчеството на новото време и на неговия коалиционен партньор си позволява българския парламент – една седмица след приемане на второ четене на законопроект, първият, който гледаме, го променя! Каква е причината? Какви са основанията, кой ще дойде да го обоснове това тук? Искате да го минем на първо четене, после ще отиде на второ. Къде е гаранцията, че другата седмица няма да отмените тази норма, която днес вкарвате? Къде е гаранцията?
Поставям принципно въпроса. Да махнем настрани това юридическо безсилие, което показвате, променяйки материален данъчен закон със Закона за енергийната ефективност. Нерден нерейа е едното, а пък другото.... Както и да е. Грубо юридическо нарушение. Всеки юрист трябва да се засрами! Имате толкова добри юристи във вашата парламентарна група. Нека те да кажат защо го правят или поне да признаят, че толкова могат! Само седмица по-късно да внасят изменения в един закон, който сме приели. Моля ви за обяснение, иначе всякаква дискусия по този закон е безсмислена, дори на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
Действително трябва да се спазва както Конституцията, така и Законът за нормативните актове при изработването на един законопроект.
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Честита Нова година, много здраве на всички през тази година!
Най-напред ми направи впечатление, господин председател, че наистина няма становище на Комисията по правни въпроси и точно в този аспект аз поддържам мнението на господин Радев, че този закон наистина съдържа правни недомислия и най-малкото такова становище на Правната комисия следваше да има.
На второ място, след като в Преходните и заключителните разпоредби § 5 и 6 се изменят закони за корпоративното подоходно облагане в Закона за местните данъци и такси, следваше наистина този законопроект най-малкото от уважение към тези комисии да бъде разпределен и в тях, а не просто с някакъв друг закон да се внасят изменения, и то много съществени, в тези закони, които са много важни за икономиката на държавата.
За осигуряване на своите енергийни потребности България внася близо две трети от първичните си енергийни ресурси, вследствие на което навън изтича значителен финансов ресурс. С изключение на източномаришките въглища и някои други ограничени местни ресурси, за всички останали плащането на външни доставчици поставя въпроса за независимостта на нашата енергетика от други държави. От друга страна невисокото технологично равнище на индустрията и високата енергоемкост на единица брутен вътрешен продукт в България, която е с пъти по-голяма от средната за страните от Европейския съюз, поставя с особена острота въпроса за конкурентно способността на нашите стоки на европейския и други пазари. Ето защо проблемът за подобряване на енергийната ефективност стои с особена острота пред българската икономика.
Искам да кажа нещо много важно – поради самото естество на производството и преноса на топло- и електроенергия се налага извода, и то от експерти, че всяка спестена единица енергия от крайния потребител води до спестяването на близо четири енергийни единици първичен енергиен ресурс. Ето защо въпросът за енергийната ефективност стои с особена острота, особено при българската икономика и държава.
По отношение на предложения законопроект за енергийна ефективност в началото трябва да отбележа с колко гласа мина. Ще припомня, че при приемането на първо четене в Комисията по енергетика за него гласуваха цифром и словом 6 души от общо 18. Това вече е първият ясен знак доколко е качествен този законопроект.
На второ място е уместно да припомня, че ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как беше приет, като са го подкрепили 6 души от 18?
СТЕФАН МАЗНЕВ: Присъстваха 7 души. Толкова гласуваха. Има протоколи – така става. Аз бях единственият, който гласува “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доколкото си спомням, сте гласувал “въздържал се”.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Чисто “против” съм гласувал и ще го докажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
Извинявайте, че Ви прекъснах.
СТЕФАН МАЗНЕВ: Не знам кой Ви е казал, че съм гласувал “въздържал се”, но има стенографски протокол.
На второ място е уместно да се припомни, че разглежданата материя се отнася към преговорната Глава ХІV “Енергетика”, която беше затворена на 19 ноември 2002 г. Като преговорна позиция България пое ангажимент за ускорено реформиране на енергетиката и провеждане на активна политика на енергийна ефективност.
Освен това в представената допълнителна информация преди затварянето на глава “Енергетика” България пое ангажимент за приемането на самостоятелен Закон за енергийната ефективност до края, забележете, на 2002 г. Разбира се, това не се случи нито до края на 2002 г., нито до края на 2003 г. Виждаме, че чак в началото на 2004 г. този законопроект е предложен на първо четене и явно за пореден път доказва умението и волята за реформи на това правителство въобще.
Като доказателство в тази насока ще дам и закъснението от една година при приемането на новия Закон за енергетиката и най-вече за пропуснатите срокове при реализация на стратегията за приватизация на електроразпределителните предприятия, а това са двата най-важни документа в областта на енергетиката, които бяха приети от сегашното Тридесет и девето Народно събрание.
По предложения законопроект – на първо място прави впечатление пълното подчинение на Агенцията по енергийна ефективност на Министерството на енергетиката, което досега не беше така. Дори изпълнителният директор на агенцията се назначава от министъра на енергетиката. Странното в случая е как министърът на енергетиката, който е и принципал на определени производствени предприятия, ще съчетава политиката по енергийна ефективност и ще защитава интересите на тези предприятия и по-точно чии интереси ще предпочете да защитава? В случая да се говори за напредък на самия процес на енергийна ефективност на страната при тази ситуация е наистина повече от несериозно. Това е по-скоро, със съжаление трябва да го призная, една проява на манталитет от времето на социализма всичко да бъде администрирано, от който все още не могат да се отърсят някои хора в това министерство. Подобни опити и практики за администрирани регулаторни органи са остро критикувани и в редовните доклади на Европейската комисия, като например самата подчиненост на Държавната комисия по енергийно регулиране и Агенцията по ядрено регулиране към Министерския съвет, което бе един от поводите за атака, когато приемахте Закона за енергетиката. Нашите критики след това ги имаше и в редовния доклад. Обаче е явно, че това ни най-малко не впечатлява управленския екип на това министерство и практиката продължава с още по-голяма настървеност, което, за съжаление, най-вече удря върху самата икономика на България.
Предложеният законопроект само прави опит за въвеждане на основните изисквания на Директива 2002-91 на Европейския съюз. Съгласно тази директива законопроектът следва да въведе сертифицирането на сградите като средство за удостоверяване на техните енергийни параметри. Но това чрез предложения закон въобще не може да се реализира, тъй като никъде в него няма дефиниции за енергийна характеристика на сграда и отделно що е сертификат за енергийна характеристика на сграда. Тези два значителни пропуска създават пълна неяснота при дейността “сертифициране”, а това би следвало да е една от основните мерки за осъществяване на енергийната ефективност в страната.
На следващо място, законопроектът не предлага в цялост процедурни правила при извършване на регистрацията на лицата по сертифицирането и не са ясни основанията най-вече за отказ от регистрация. Освен това, не са предвидени условията за заличаване на лица от регистъра. Това е съществен пропуск, който дава възможност при системно нарушаване на закона, или най-малкото при промяна на обстоятелствата при регистрирането, фирмите да продължават безпрепятствено да извършват своята дейност. Така тази дейност ще може да се осъществява и от случайни неквалифицирани лица, което е пълно разминаване, от една страна, с директивата; а от друга, пропуска обслужването на наистина неявни корпоративни интереси.
На следващо място, като мярка за повишаване на енергийната ефективност законопроектът предвижда задължението за провеждане на така нареченото обследване на сградите. Това задължава подлежащите на обслужване да потърсят експерт, който да извърши тази дейност и да направи, или разбира се не, препоръки за повишаване на енергийната ефективност. Тук обаче възниква въпросът кой ще осъществява контрол по изпълнението на задължението за обследване. Липсват и санкции при недобросъвестно отношение и следователно тази мярка също е обречена на неефективност.
Освен това, никъде не се указва самата периодичност на подобни изследвания. Както при сертифицирането, така и при обследването правилата за регистрация не са достатъчно ясни и не са достатъчно пълни, макар че има някаква записани правила. Няма срокове за регистрация, за отказ от регистрация, за заличаване от регистрация и т.н.
Още по-смайващо е предложението по чл. 27 фондът да се управлява от управителен съвет, състоящ се от седем члена, от които – забележете – четирима са представители на някакви неопределени физически или юридически лица. Тук възникват два важни въпроса. Първо, как се съчетава заявеното в чл. 1 от законопроекта, че повишаването на енергийната ефективност е държавна политика – подчертавам държавна политика, след като представителите на държавата в управлението на фонда са малцинство – трима от седем. И на второ място, съвсем не е ясно как ще се подбират тези лица. В България има над 7 млн. физически лица и вероятно десетки или стотици хиляди юридически лица. Е, как тогава ще се свика и ще се състои това общо събрание на физическите и/или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон, или на юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел? И аз питам: ако е на някакъв квотен принцип, то какъв е този принцип, защо не е записан в закона? Другото означава, че за пръв път в българската история чрез закон се свиква едва ли не общо събрание на целия български народ – нещо, което е близо до референдума и то, забележете, за да бъдат избрани четирима представители в управителния съвет на един фонд. За мен това е съвършен абсурд. Това означава, че законодателят съзнателно блокира избора на управителен съвет. Това е логиката на фонда. И следователно, той не би могъл да бъде учреден, така и самият закон се оказва напълно неприложим.
Тук обаче прозира и крайната цел на вносителя, тоест фондът де факто да се управлява от доверени лица на неясни лобистки кръгове, близки до изпълнителната власт, като крайната цел – не казвам, че ще стане, но е напълно възможно – е своевременното източване на този фонд без държавата да носи и елементарна отговорност. Това усещане се допълва и от факта, че от текстовете на закона не е ясно дали тези физически или юридически лица ще имат право да се ползват от фонда, ако самите те пряко или непряко се занимават с изпълнение на проекти по енергийна ефективност. Но щом няма изрична забрана, явно е, че те ще могат.
В допълнение, в закона не е предвидено как ще се заплаща на членовете на управителния съвет. Освен това в чл. 29, ал. 4, т. 9 е записано, че изпълнителният директор на фонда назначава и освобождава персонала, а нито е установен броят на членовете на персонала и, разбира се, не е учредено и тяхното заплащане.
Друг въпрос. Доста пестеливо е засегнат и въпросът з насърченията. Те са представени в Раздел II от Глава четвърта на законопроекта, който, забележете, се състои само от един член – чл. 31 – и се отнася само за така наречените асоциации. Това явно е поредният стремеж хората да бъдат въвличани в тези полукриминални сдружения, в които колкото и да са добросъвестни самите членове, те имат голям риск да загубят жилищата си, ако управителят или съвсем друго лице е недобросъвестно. Макар че съществува и друга законова форма те да могат да се кооперират за извършването на определена дейност, освен тези асоциации. От друга страна, изпълнението на тези директиви, за които беше споменато в становището на Енергийната комисия, наистина е само пожелателно, тъй като поне от текстовете на закона стана ясно, че те се прилагат само за една директива, но никъде не видяхме къде са задълженията за протокола в Киото и другите директиви.
В заключение, тези и още много други несъответствия, за които говорих, и най-вече абсурди в този законопроект, го правят съвсем неприложим и е повече от ясно, че това недомислие трябва отново да се върне за цялостна преработка и едва тогава да мине през енергийната комисия за ново разглеждане.
Уважаеми дами и господа, ако внимателно слушахте становището на Комисията по европейска интеграция това становище е подписано лично от Даниел Вълчев, само тези критики са много по-силни от това, което казвам аз тук. И там наистина има едно пожелание между първо и второ четене тези пропуски по някакъв начин да се избегнат, да се тушират. Но тъй като от предишни проекти аз съм сигурен, че това няма да стане, затова съм песимист дали този закон ще придобие точно това качество, за което говори и становището на Комисията по европейска интеграция. И ако това не стане, това е, бих казал, една твърде несполучлива PR-компания на сегашното Министерство на енергетиката, но най-опасното е, че се подготвя бързото източване на фонда “Енергийна ефективност”. Няма никакви пречки за това. Там ще се акумулират значителни средства от държавния бюджет и от външни донори. Разбира се, целият този евентуален грабеж отново се става за сметка на обрулената българска икономика.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви моля наистина сега да не приемаме на първо четене този законопроект в този му вид най-малкото заради самата подчиненост на Агенцията по енергийна ефективност към министерството, което е абсолютно недопустимо. Ние нарушаване принципите на енергийна ефективност и то на Европейския съюз. И от друга страна, като имаме предвид заключенията на становището на Комисията по европейска интеграция, моля ви да го отхвърлим. Нека отново да бъде вписан, защото този закон наистина е необходим за България не само като ангажимент, но и за българската икономика. И след като мине отново през комисията, да гласуваме всички заедно “за”. Но в този си вид, ако той не бъде оттеглен, аз ви призовавам всички за гласуваме ”против “. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остава една минута до 14,00 ч.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Ако има такива, следва утре, от 9,00 ч. да продължим дискусиите по този законопроект, защото, както разбрах, и министър Ковачев като вносител може би ще вземе отношение по законопроекта. Има народни представители, които желаят да се изкажат. Следователно дискусията по законопроекта ще продължи утре, в 9,00 ч.
Всички народни представители знаят за комисиите, които са насрочени, и ги призовавам да участват активно в тяхната работа.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Наим Наим