Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма на Народното събрание за тази седмица, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ И ДОБАВКИ ЗА ДЕЦА, с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО ПРИ РАЖДАНЕ, ОТГЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА, с вносители Емилия Масларова и група народни представители.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, с вносител Министерският съвет.
Моля госпожа Надежда Михайлова от името на вносителите да представи законопроекта.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме на вашето внимание днес като точка в дневния ред законопроекта за семейни помощи и добавки за деца с мотивите, които са приложени към него. С няколко думи искам да кажа какви са основните изменения, които ние предлагаме.
Предложеният законопроект е съобразен с правните разпоредби на Европейския съюз за социална защита, свързани с признаване правото на достатъчно средства за покриване на основните потребности на различните по тип и големина семейства с деца, с използване на гарантиран минимален доход и с предоставяне на диференцирани социални плащания.
С разработването на законопроекта се усъвършенства законовата основа на семейните плащания за деца.
1. Отменя се действащият от 1968 г. Указ за насърчаване на раждаемостта, който не отговаря на новата социално-икономическа обстановка в страната.
2. Допълва се действащата система за предоставяне на помощи по Закона за социално подпомагане със социални плащания, произтичащи от специфичния характер на риска "майчинство - деца - семейство".
3. Въвеждат се нови подходи и принципи, целящи пренасочване на семейните плащания за деца към действително нуждаещите се - повишаване степента на адресираност, разширяване прилагането на диференцирания подход, усъвършенстване използването на целевия подход.
Със законопроекта се цели изваждането като национален приоритет на майчинството и издръжката, отглеждането и сигурността на децата с оглед на по-високата степен на обедняване на семействата с деца спрямо другите групи семейства, както и на негативните демографски процеси в страната.
Кои са основните постановки в законопроекта, които ние предлагаме?
1. Правото на социални плащания при бременност, раждане и отглеждане на деца до 2-годишна възраст, както и на целеви семейни добавки за деца - ученици се определя в зависимост от средномесечния доход на член от семейството, съпоставен с неколкократния размер на гарантирания минимален доход и удостоверен с молба-декларация.
Правото на месечни добавки за деца е универсално за всички деца по условията на този закон.
2. Основа за определяне правото и размера на семейните плащания за деца е гарантираният минимален доход. Този нов подход е в съответствие с изискванията на европейското законодателство. С неговото въвеждане се отменя неаргументираното използване в Указа за насърчаване на раждаемостта на минималната работна заплата като критерий за определяне правото и размера на социалните плащания за деца. Гарантираният минимален доход е динамична величина, което и предопределя динамичния характер на социалните плащания за деца.
3. Включените в законопроекта изисквания за достъп до семейни плащания за деца (посещаване на женска и детска консултация; задължително посещаване на училище), изплащането на допълнителни месечни добавки за деца на самотни родители, възможностите за натура целят социалното интегриране на децата от определени рискови групи семейства.
4. Въвежда се нова методика за определяне размера на месечните добавки за деца в зависимост от тяхната възраст. С отменянето на използвания досега метод по поредност на децата се постига по-висока степен на адресираност и по-ефективно насочване на финансовите средства към децата от високите възрастови групи.
5. Съществен момент в законопроекта е определянето на по-големи размери на еднократните плащания при раждане, на месечните добавки за деца и особено на тези за второ дете, родено след 31 декември 1999 г. Това решение произтича от необходимостта да се формира съответстващ на променените обществено-икономически условия в България нов тип социално поведение на семейството, от една страна, стремеж към двудетен модел на семейството, а от друга, към създаване на поколение, отговарящо на съвременните изисквания за качество на живот. Аргументите за това решение са:
Първо, постепенно в България се установи еднодетен модел на семействата (средният брой на децата в семейството по статистиката е 1,2).
Второ, социологическите проучвания показват, че 70 на сто от семействата с едно дете желаят да имат второ, но не притежават необходимите материални и финансови средства за тяхното пълноценно развитие.
6. За първи път се предвиждат еднократни целеви семейни добавки за деца - ученици в държавни и общински училища, за покриване на част от разходите в началото на всяка учебна година за учениците от първи до осми клас, тоест, до завършване на основното им образование. Предвиждат се също и месечни целеви семейни добавки за деца - ученици, ползващи междуселищен транспорт за придвижване до учебното заведение, с цел покриване на част от транспортните разходи.
7. Със законопроекта изцяло се променя системата на финансиране и администриране на семейните плащания за деца. Съществуващите досега три източника и четири институции се консолидират в един източник - държавен бюджет, и в една институция - общинските служби за социално подпомагане. Тези промени създават условия за отстраняване на дублиращите се плащания и възможности за по-действен и ефективен контрол.
8. С цел да не се допусне представяне на декларации за доходите с невярно съдържание в законопроекта се предвиждат строги санкции. Лицата, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 хил. до 1 млн. лв., ако не подлежат на по-тежко наказание, а при повторно нарушение - от 1 млн. до 2 млн. лв.
Законопроектът е първа стъпка към осъществяване на дългосрочната цел за осигуряване на материален и духовен просперитет на българското семейство, за създаване на средна класа от европейски тип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За процедура думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Правя процедурно предложение, във връзка с обсъжданите законопроекти, в залата да присъстват заместник-министърът на труда и социалната политика Валери Апостолов и госпожа Цветанка Горчева и госпожа Мария Томова - директори на дирекции в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Масларова във връзка с процедурното предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Крайно време е Тридесет и деветото Народно събрание да уважава себе си и залата, в която заседаваме. Аз приемам заместник-министърът да бъде поканен в залата, но експертите, директорите и т.н. са хора, които трябва да идват в комисиите. Там е тяхното място, там те могат да коментират и да обсъждат заедно с нас.
Така че аз съм "за" да поканим в залата заместник-министъра господин Апостолов, но експертите и директорите ще идват в комисиите. Моля ви, не може в залата, където е най-висшият форум на републиката, да влизат всички по всяко време. Това е за първи път в Тридесет и деветото Народно събрание. Така че определено считам, че министрите, заместник-министрите, председатели на агенции, директори на агенции - добре дошли в залата, но всички останали да бъдат така добри да дойдат в комисиите и не да мълчат до министрите и заместник-министрите, а като експерти да си кажат мнението, ако могат.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
В такъв случай ще направя едно разделно гласуване. Първото е там, където се покрива процедурното предложение за заместник-министър Апостолов.
Моля, гласувайте в залата да бъде поканен заместник-министърът Апостолов според процедурното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 2.
Приема се.
Може да бъде поканен заместник-министърът Апостолов.
А сега подлагам на гласуване и следващото предложение на господин Адемов - в залата да бъдат поканени двама души експерти от дирекция.
Моля, гласувайте предложението на господин Адемов да бъдат поканени в залата и тези госпожи.
Гласували 138 народни представители: за 72, против 44, въздържали се 22.
Процедурното предложение се приема.
Да бъдат поканени и експертите така, както гласувахме.
За съжаление залата това показва. За съжаление или не, разбира се, не трябва да го коментирам - това е вотът на народните представители. Така че нека да бъдат поканени и те в залата.
За процедурен въпрос, заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! С най-добри чувства ще кажа, че процедурата изисква Вие да не поставяте това предложение на гласуване. Всякакви идеи могат да дойдат от тази зала. Но нали затова ръководството трябва да прецени нивото на това искане и необходимостта то да бъде гласувано.
Наистина никак не подкрепям сега, в конкретния случай, госпожа Масларова, но това е повод. В пленарната зала се канят ведомствени ръководители и по изключение - техни заместници. Сега с новата номенклатура и с това разширено понятие за Министерския съвет и председатели на агенции се ангажират в тази част, бих казал, от лицата, които могат да присъстват тук. Но другото значи наистина Народното събрание да стане място за едно любопитство. Ние не разговаряме не защото нямаме желание да говорим с всеки поотделно, но това е въпрос на престиж на самия парламент.
Благодаря ви много. Това изключение би трябвало според мен да се реши така: да се анулира това гласуване, ако Вие имате воля, като собствено решение да наложите това, за което говоря аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Не смятам, че имам такава власт аз да съм филтър и да решавам дали да подлагам на гласуване или не направено процедурно предложение от депутат, аз да определям дали да се гласува или не. Народното събрание стои над мен като председател и не мога аз еднолично да решавам. Много моля!
Така че нека да преминем към следващия законопроект. Искам да помоля госпожа Емилия Масларова да представи законопроекта за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитаване на децата.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, господин председател! Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Повече от ясно на всички ни е, че Указът за насърчаване на раждаемостта, свързан с демографската политика в Република България и политиката на държавата за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на децата, е доста остарял. Всички ние сме достатъчно наясно за белите петна, които има в Указа за насърчаване на раждаемостта и независимо от това всички ние сме достатъчно наясно, че повече от 12 години този указ не се пипа, не защото няма желание да бъде променен, а защото чрез други механизми държавата решава в една или друга степен проблемите, свързани със семействата, които имат деца, и чрез други механизми иска, търси воля, начин и, надявам се, консенсус, по който да се реши социалната политика, свързана със семействата, които отглеждат деца.
Даваме си много ясна сметка, че подготовката на един такъв закон, който да обедини в себе си всичко онова, което касае едно младо семейство, една млада жена, която е бременна, едно раждане на детето и самото отглеждане на детето, е от важност за всяка една държава и, надявам се, за всяка една политическа сила, която е управляваща и, разбира се, за всеки един български парламент.
Заставайки днес на тази трибуна, аз много искам този път българският парламент да намери воля, да намери сила, да намери онези допирни точки, които действително с чест да ни изведат пред българското общество, че най-после имаме един закон, в който комплексно да се решават проблемите, не на парче, не инцидентно, не заради и поради, а за семействата, които отглеждат деца и за децата в България.
Преди малко госпожа Михайлова каза, че поради това, че Европейският съюз иска да си доближим законодателството и това са известни критерии, и това е вярно, но е вярно дотолкова, доколкото си мисля, че тези закони ние правим преди всичко за българските семейства, които отглеждат деца.
Коалиция за България подготви този законопроект с ясното съзнание той да бъде разгледан преди бюджет 2002, за да може да бъде обсъждан преди приемането на бюджета и евентуално част от този законопроект или целият законопроект да бъде подкрепен, за да може да стане реалност.
За съжаление, имайки предвид, че и правителството готви такъв законопроект, нашият законопроект, както и законопроектът на колегите от Обединените демократични сили, беше забавен в разглеждането и времето, свързано с бюджет 2002, фатално отмина и, разбира се, постави под въпрос обсъждането, приемането и дори, ако щете, по-дългото дебатиране на един такъв законопроект.
Независимо от това, започвайки да излагам това, което се съдържа като философия, като идея, като виждане и като предложения и намерения, разбира се, и ресурс в нашия законопроект, искам да кажа на колегите, ако не са обърнали внимание, че накрая сме записали, че законопроектът влиза в сила от 1 януари 2003 г., за да има възможност действително всички тези промени да се поставят на едно широко обществено обсъждане, да се допрем до повече неправителствени организации, до повече хора, които са потърпевши и в крайна сметка ние всички с вас да си изясним има ли воля българската държава и, разбира се, българският парламент - и не само воля, а би ли могла да намери ресурс - да има една стабилна политика, свързана с демографските процеси.
Аз няма да говоря по демографските процеси, а ще говоря по няколко отправни точки, за да мога да аргументирам това, което сме предложили в нашия законопроект.
Само с няколко думи ще кажа, че Указът за насърчаване на раждаемостта не е променян и независимо от това детските добавки в България в момента са с пъти повече от онези, които са предвидени в Указа за насърчаване на раждаемостта, защото беше решено с компенсациите и индексациите, които се направиха във времето от 1990 г. досега, да се променят и детските добавки. За съжаление, те фатално изостанаха от всички други индекционни и компенсационни процеси и останаха на 8,56 лв., като там в тях смело и мъдро стоят онези 36 или 15 стотинки, които останаха от времето, когато деноминацията и инфлационните процеси ги изядоха катастрофално.
Аз обясних в комисията, че ако в годината 1995-а, примерно, ако щете и 1994-а, за да не го свързвате с нищо, да не правите никакви аналогии, тези 8 лв. и стотинки представляваха някъде около 17 на сто от издръжката на едно дете - при онези цени, при онази потребителска кошница, то сега тези 8 лв. и 50 ст., сами разбирате, при 160 лв. минимална издръжка на дете, са някъде по-малко от 5 на сто. Ето, това действително налага да се обърнем с лице към проблемите на семействата с деца.
Няма да коментирам и може би след това ще стане въпрос да коментираме всички "за" и "против" в другите проекти, защото и в трите проекта има твърде рационални неща и аз много се надявам, че не само Коалиция за България, а и останалите колеги ще подкрепят идеите във всички законопроекти, но казвам тези неща за издръжката, защото, уважаеми колеги, имайки предвид и инфлацията през януари месец, за съжаление, която никак не е малко, и която най-сериозно удря хранителните продукти, там е 2,9, и здравните услуги, които са 3,9, това е само за един месец, смело мога да ви кажа, че днес българинът потребява дневно по по-малко от 50 г месо. При над 530 г месо за страните в Европейския съюз. Днес българинът потребява, за да не сгреша, ще погледна, тъй като се постарах да го изчисля, по-малко от 100 г на ден мляко и млечни произведения при близо 1 кг и 30 г мляко и млечни произведения, падащи се на живеещите в страните в Европейския съюз. Ето, това е характеристиката, която никак не е без значение, когато става реч за бременни и за деца и за условията, при които те се отглеждат в страната. Защото ние с вас, говорейки за уеднаквяване с европейските стандарти, не трябва да забравяме, че в Европа трябва да отидат не само родени хора, но тези хора трябва да бъдат здрави, тези хора освен това трябва да бъдат и образовани.
От тази гледна точка, съобразно изискванията на парламентарната практика, съобразно възможностите на страната, дебело подчертавам, съобразили сме се, че нашата страна в момента не е под рога на изобилието, сме се постарали да направим и подробна финансова справка: колко души ще се родят, колко ще са първи деца, колко ще са втори деца, какво ще струва това на държавата, и сме предоставили тази финансова справка в съответните комисии.
За информация на колегите народни представители, които не са специалисти по тази тема, но които смятам, че ги вълнува, защото сме народни представители и все пак хората ни питат по всички въпроси, трябва да ви кажа, че с едно дете в момента в България са 18,7 на сто от българските семейства, с две деца са 12,7 на сто, а с три и повече деца са само 1,5 на сто. Тоест около 67 на сто от българските семейства нямат деца.
Естествено ние си даваме сметка и за неблагоприятната демографска ситуация, и за застаряването на нашата нация, но така или иначе не е възможно повече въпросите за демографската политика, за децата в България, за начина, при който те ще се отглеждат, да бъдат тема само когато имаме избори или сме в период на предизборни кампании. Защото мисля, че всеки един от вас се чувства дискомфортно, когато му се поставят тези въпроси. Аз също се чувствам безкрайно дискомфортно, когато ми поставят тези въпроси.
Представяме на вашето внимание един законопроект, на който автори са още трима мои колеги - господин Любен Корнезов, госпожа Евгения Живкова и господин Димитър Димитров, в който сме се опитали в максимална степен да съобразим не толкова европейските стандарти, защото сме далеч от тях, но изискванията, които се поставят от Европейската комисия за корекция на различията в жизненото равнище на семействата, при които се отглеждат деца. И от тази гледна точка аз ще се спра на три основни неща, които мисля, че са по-различни от досегашната практика, и които в голяма степен...
Аз си взимам от другото време, господин Адемов. И чувам, и виждам, знаете! Ние имаме 30 минути плюс 10, така че не съм нарушила правилника.
На първо място, вие чудесно знаете, че сега една голяма част от младите хора са без работа. И за съжаление това приоритетно са младите жени, които са във фертилна възраст. Тоест те не са осигурени. За тези жени, които не са осигурени и които имат, забележете, доход под определения в бюджета на републиката за всяка година, гарантиран необлагаем доход, ние предлагаме след 16-ата седмица при установяване на бременността социална помощ в размер на 25 лв. месечно. Двадесет и пет лева месечно са по 76-77 ст. или предлагаме по литър мляко на една неосигурена бременна българска жена.
По-нататък, предлагаме помощи за тези семейства, които имат доход два пъти под определения за необлагаем, в момента той е 110 лв., значи под 220 лв., при съответните раждания - първо, второ и трето дете, да се получат сумите - 500, 300 и 200 лв. Идеята ни е действително да подпомогнем най-младите семейства, тоест тези, които раждат и първото дете. В крайна сметка с тези 500 лв. те дори една количка и едно легло не могат да купят на детето, но така или иначе това е вид база, някакво материално обезпечаване, с което евентуално да бъде задоволено и следващото дете, което да ползва това, което е ползвано от предишното.
Нещо, което е ново и е свързано с възможностите на държавата, касае тези семейства, които имат по-нисък доход от 110 лв., както е тази година, догодина може да е 120 лв., 130 лв., зависи как ще решим при определяне на бюджета, да получат пък и еднократна помощ в натура в размер на 200 лв.
Разбира се, пак искам да кажа, че освен това за неработещите майки сме предвидили една символична помощ, която е пак процент - съотношение към дадени плащания, определени с бюджета на страната, които към момента дневно ще осигуряват на една неработеща майка, за да си гледа детето до 2 годишна възраст, литър мляко, един хляб и 3 бр. памперси. Взела съм за сравнение най-евтините памперси, а не най-луксозните, тъй като едва ли неработещите майки, които имат може би и неработещ татко или един работещ член в семейството, могат да си позволят такъв вид памперси.
По-нататък, ние поставяме на специално внимание семействата, в които има деца с увреждания - нещо, към което си мисля, че всеки един от нас и като законодатели, и като общество е длъжник. Никой от нас не е застрахован, че в неговото семейство няма да има човек с увреждания. Не дай си Боже, в семейството да има дете с увреждания. Тогава ние сме длъжни да създадем условията, които изисква цивилизацията поне майката да има възможност да бъде по-дълго до това дете, което трябва и да обслужва, и сме дали възможност това да бъде до 16-годишна възраст.
Аз няма да разказвам целия законопроект, но искам да кажа, че част от нещата, свързани с месечните добавки и помощи за деца, са в съответствие с определени критерии. И критериите, освен за тези доходи, говоря за помощите за деца и добавките, са свързани и с това, ако родителите са безработни, да положат обществено полезен труд в рамките на общината или населеното място, в което работят, както и с ангажимента децата да ходят на училище. Мисля си, че всички вие чудесно разбирате защо се налага това. Има и други изисквания, които няма да изброявам.
При нас диференциацията на предоставянето на месечните помощи за деца е свързана не с поредността и броя на децата в дома, а съобразно възрастта на децата, като в размер на 20 лв. е от 2 до 7-годишна възраст, в размер на 25 лв. е от 8 до 16 г. и нагоре е 30 лв. Разбирате защо. Защото освен храна децата над 6-7 годишна възраст трябва да ходят и на училище, а за съжаление ние все повече и повече оскъпяваме образованието в страната и интелектуалния потенциал. Най-малкото аз трябва да го коментирам от тази трибуна, тъй като има специалисти, които много по-обстойно могат да кажат какво става в системата на образованието и колко деца, за съжаление, отпадат от образователната система и, разбира се, от конкурентността ни да бъдем равнопоставени граждани в общото семейство на страните - членки на Европейския съюз.

Нещо, което ми се струва, че се доближава до онова, да не кажа изцяло съвпада с всички предизборни обещания на всички, които сме в тази зала, това е свързването със семейното подоходно облагане. Твърде много "за" и "против" има това ще оставяме ли семействата, които получават до толкова пари на член от семейството да получават детски добавки и тези, които имат малко повече, няма да получават детски добавки при положение, че всички ние - работещи и неработещи, имам предвид в случая работещите - сме коректни данъкоплатци. Затова ние предлагаме за тези семейства, в които доходът е над определения, тогава вече да се приложи схемата на семейното подоходно облагане, като се завишава необлагаемата сума при първо дете с 15 процента, при второ дете - с 35 процента. Така няма да има ощетено българско семейство, в което се отглеждат деца тогава, когато имат по-високи доходи от тези, които са определени, съобразно Закона за държавния бюджет и Закона за доходите на физическите лица.
На следващо място, ние даваме още една възможност, тоест опитваме се от една страна държавата да подпомогне по линия на социалното подпомагане; от друга страна, чрез финансовата система и бюджета на държавата и данъците да облекчим, да дадем шанс на тези, които имат по-високи доходи, и от трета страна, даваме шанс и на работодателите. В нашия законопроект се предвижда тези работодатели, тези фирми, тези институции, които имат възможност, да предоставят на родителите, които работят във фирмата, до една средногодишна работна заплата, която няма да се облага, ще се смята за разход, а това, имайки предвид колко е средната работна заплата за 2001 г., да се надяваме, че ще бъде повече от 25 или 26 лв. месечно. Ако искат могат да ги дадат наведнъж в началото на учебната година или по някакви празници на служителите в своите фирми, които имат деца.
Виждате, че сме се опитали от няколко страни да подпомогнем семействата в България и да уеднаквим условията, при които се раждат, възпитават и отглеждат деца.
Уважаеми колеги, аз сигурно бих могла още доста да говоря и да защитавам нашия законопроект не защото той е перфектен, не защото той няма места, в които трябва да бъде коригиран, няма съвършен законопроект, има законопроекти, които могат да се оправят и има воля да се подобрят и да се направят по-добри от тях, и има законопроекти, в които просто може би не може да стане нищо. Но имайки предвид, че все пак ние действително имаме на разположение три законопроекта, имайки предвид, че на вниманието ни са представени законопроекти, които имат своите позитиви и стремеж най-после да поставим единна система в едно законодателство, касаещо семействата с деца, аз много се надявам, че парламентарната зала ще оцени по достойнство и трите законопроекта и ще направи всичко от тях да излезе един закон, който да бъде истински закон, с който ние да не се срамуваме и да облекчим ситуацията на семействата с деца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Вие се изказахте в двойно качество - веднъж като вносител, и втори път разисквания по същество. По такъв начин ще мога да кажа: да продължим разискванията по трите законопроекта, които бяха представени от вносителите - Министерския съвет, госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, госпожа Емилия Масларова и група народни представители.
Имате думата.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на нашето внимание днес са поставени три законопроекта, които касаят една и съща тема и това е темата за семейните помощи за деца. Законопроектът, който е внесен от Министерския съвет в края на миналата година, е проект на закон, с който правителството изпълнява част от своите предизборни социални ангажименти. Той представлява един актуален политически отговор на един дълго задаван от хората въпрос - докога държавата ще подпомага отглеждането на децата в семейството с 8 лв.? Неслучайно нашето правителство и управляващото мнозинство намериха воля, намериха и финансов ресурс да приемат този законопроект, да го поставят на вниманието на Народното събрание и по този начин да променим дългогодишната практика тези пари да не се променят по никакъв начин. Законопроектът е отговор на управляващите на заявената от тях политика за по-ефективно социално подпомагане, за целенасоченост на това подпомагане към най-неравностойните социални групи.
Внесеният от Министерския съвет законопроект е част от обявената правителствена програма "Хората са богатството на България". Факт е, че този закон, свързан с децата на България, вече е на вниманието на парламента и това е едно доказателство за последователна и отговорна политика в областта на социалната сфера. С този законопроект се отменя Указът за насърчаване на раждаемостта, който е доказал своята неефективност в новите социално-икономически условия. Този указ е приет през 1968 г. и независимо от това, че през цялото това време е бил стожер на социалната система, крайно време е, според нас, той да бъде отменен, защото той не отговаря на новите социално-икономически условия.
Основната философия на законопроекта, който предлага Министерският съвет, е насочването на този вид социални помощи, каквито са детските добавки, към най-нуждаещите се, тоест диференцираният подход чрез въвеждане на подоходния критерий.
По въпроса дали да бъде възприет подоходният критерий има много мнения. Има много мнения в обществото, има обществена дискусия и по проблема дали да се приеме диференцираният, или универсалният подход, който съществуваше досега. В крайна сметка правителството възприе тезата, че социалните помощи за деца трябва да бъдат насочени фокусно към тези, които имат най-голяма нужда от тях, а не както беше досегашната практика - да се раздават пари на калпак и тези пари да не достигат за нищо. Дава се възможност размерът на детските добавки и максималният доход, до който те могат да се получават, да бъдат определяни със Закона за държавния бюджет всяка година. Това е една нова възможност, която дава правителството при положение, че финансовите възможности на страната позволяват със Закона за държавния бюджет всяка година да може да се променят тези величини, а не да бъдат фиксирани, както беше досега.
Значителен успех на новия проект е удвояване на еднократната помощ при раждане на първо дете, която се вдига от 100 на 200 лв. Забележете, че тук подоходният критерий отсъства. Това е едно от големите предимства на проекта за закон, внесен от Министерския съвет, защото за първо, за второ и за трето дете се дават по 200 лв., а не както досега - 100 лв. за първо дете. Така че с този законопроект целта е не да се стимулират демографските процеси в България, защото е невъзможно с този финансов ресурс да се подпомогне демографската политика, това е един отделен проблем, с този закон могат да се решат само конкретни, поставени във времето проблеми. Разширява се и базата за отпускане на помощи за отглеждане на дете, въвежда се изискването за децата в училищна възраст да посещават редовно училище. Това е един много важен въпрос, защото по този начин се стимулират децата в семейства, в които се отглеждат те, да посещават училище, за да могат да получават семейни помощи.
Стимулира се отглеждането на деца в семейна обстановка, променя се механизмът за изплащане на семейните помощи на деца. Съществуващите досега четири институции се консолидират в една - общинската служба за социално подпомагане, като се дава възможност да се стабилизира административният капацитет на общинските служби за социално подпомагане с един гратисен период от две години, тъй като в сегашния вид те не биха могли да отговорят на изискванията на закона.
Законопроектът за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, има за цел запазването на основните социално-икономически права на семейството чрез допълване на доходите. Въвежда се тристепенна схема за подпомагане на семейството, за компенсиране на специфични рискове и включване на услуги в помощ на семейното планиране и грижите за децата.
Другият законопроект, който във времето е внесен най-напред в Народното събрание, е законопроектът, внесен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Предложеният законопроект се различава от законопроекта на Министерския съвет както по своята философия, така и по механизмите на реализирането й. Основният критерий за получаване на семейните помощи е подоходният тест, добавките за деца имат универсален характер.
Държа да отбележа, че и в трите законопроекта има основни моменти, които съвпадат и във връзка с това искам да добавя, че като цяло законопроектът на Министерския съвет е една поредна положителна стъпка, съобразена - подчертавам това - със сегашните финансови възможности на държавата и аз ви предлагам да подкрепим този проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Други желаещи да вземат отношение? Госпожа Росица Тоткова има думата.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В българския парламент многократно е поставян въпросът за подпомагането на семействата, отглеждащи деца. Това датира още от 20-те години на миналия век, когато е приет и първият закон - Закон за подпомагане на многодетните семейства. Тази материя е била развивана през времето, за да стигнем до 1968 г., когато е приет последният нормативен документ, а именно Указът за насърчаване на раждаемостта, който е променян многократно. Единствената цел на всички тези нормативни документи и всички тези промени е да се търси решение в подкрепата, която дава държавата за отглеждането на деца - да бъде максимално справедлива и да се намерят максимално справедливи механизми при осъществяването на тази изключително важна обществена задача, която има държавата.
В предлагания законопроект от госпожа Надежда Михайлова и от нашата парламентарна група искам да ви напомня, уважаеми колеги, че семейните помощи и добавките за деца са разделени по следния начин:
1. еднократна помощ при раждане на дете;
2. месечни помощи при бременност;
3. месечни помощи за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
4. месечни добавки за деца;
5. целеви семейни добавки за деца - ученици.
Неслучайно ги изброявам, защото точно тук има много съществена разлика със законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
Какви основни принципи предлагаме ние в нашия законопроект за реализирането именно на тази справедливост, която смятаме, че трябва да съществува при разпределянето на средствата от държавния бюджет за семейни помощи и за добавки за деца?
Първо, предлагаме диференциран подход при отпускане на съответните помощи - диференциран подход в зависимост от дохода на хората, от дохода на родителите или от дохода на домакинството, в което се отглежда детето. Това е подход, който е възприет и от другите колеги и това е съвсем естествено. Аз смятам, че ние всички трябва да подкрепим този подход, защото по този начин се получава много по-голяма адресираност на средствата, които са отделени от държавния бюджет и те наистина отиват при тези, които имат най-голяма нужда от тях. Това е една възможност, която съм сигурна, че в края на краищата ще бъде реализирана от закона, който ние ще приемем.
Такъв подход не е нещо непознато в историята. Аз искам да кажа, че в страни, които минават по нашия път, за съжаление минали по нашия път и ние вървим след тях - в Чехия и Полша също има такъв подоходен тест, а в Унгария дори е възприет и имуществен тест, т.е. там изискванията са много по-строги към всички тези, които разчитат на солидарността в обществото и ползват средства от държавния бюджет.
За диференцирания подход за получаване на семейните помощи в тази част аз обясних, но ние предлагаме такъв подход и при определяне на добавките за деца в зависимост от възрастта на детето. Те са описани в законопроекта. Тези размери се определят в зависимост от потребностите на детето в различната възраст, в която то се намира. Това също не е непознато и ние не сме открили топлата вода. Затова смятам, че сериозно трябва да помислим и по този начин с едни и същи средства да насочим средствата там и в такава възраст на детето, в която родителите най-добре биха почувствали, че са получили по-голяма подкрепа от държавата.
Диференциран подход предлагаме, когато се определят детските добавки и в зависимост от поредността на децата, като смятаме, че фактите, които изложи госпожа Масларова, са достатъчно красноречиви. Това е въпрос на политика, въпрос на политическо решение - върху какъв модел на семейството ние ще заложим. Ние предлагаме това да бъде двудетният модел и затова предлагаме да се повишат с 50 на сто детските добавки за второ дете.
Вторият принцип, който предлагаме в нашия законопроект, това е всеобхватност на предлаганите помощи за всички родители - неосигурени и неработещи майки и родители. Тук също има такива решения, които са предложени от другите колеги и аз мисля, че и по този въпрос бихме могли да намерим най-точните формулировки в закона, така че и този критерий да бъде изпълнен със съдържание, което да гарантира справедливост в обществото.
Третото, което предлагаме като изходна позиция за ползването на такива помощи, това е задължителното посещаване на училище като изискване за достъп до семейни помощи. Това междупрочем е по настояване на учителските организации, на учителските синдикати. Наистина мисля, че това, което сега съществува като задължителност за посещаване на училище от непълнолетните деца, сега можем да пренесем и в по-малка възраст.
Какво ще отстояваме при разглеждането на закона за второ четене и къде ще бъдат насочени нашите усилия за подобряване на текстовете, които ни предлага Министерският съвет?
Първо, предвиденото в чл. 10, ал. 1 отпускане на помощи - еднократни помощи при раждане, месечни помощи за дете до 18 години, месечни помощи за отглеждане на дете, да влезе в сила от 1 януари 2003 г. Уважаеми колеги, това, което ни предлага Министерският съвет, е 2 години администрацията да се готви да изпълнява този закон. Аз мисля, че 2 години са твърде дълъг период, за да можем да преустроим нашата администрация, така че законът да влезе в сила в този вид, в който се приеме. Тъй като вчера и министърът на труда и социалната политика отбеляза някои затруднения, макар че допусна и някои грешки, според мен неволно, проблемът при получаването на детските добавки или както в проекта на Министерския съвет се наричат месечни помощи за деца, е в това, че не може да се осигури едно нормално администриране на тази дейност, която е концентрирана в различни институции в нашата страна.
Това, което се предлага в законопроекта на Обединените демократични сили и на Министерския съвет - тази дейност да се изпълнява единствено и само от службите за социално подпомагане, ще даде възможност да се опростят механизмите. Не да се занижи контролът, а да се опростят механизмите и по този начин родителите, без да бъдат подлагани на своеволията на администрацията, на униженията на администрацията, да могат да получават тези средства, които законът им дава право да получават. И ако ние чакаме администрацията 2 години да се подготвя за това, смятайте, че независимо от това, че детските добавки са се повишили почти двойно, което аз поздравявам, няма да произведем необходимия ефект в обществото. Много обидно е за родителите, когато те по различни причини не могат да достигнат до тази помощ. Аз мисля, че тук ще намерим подкрепа от всички парламентарни групи и в края на краищата нашата администрация има достатъчно време - даже повече, отколкото й е нужно, до края на годината да се преустрои, така че да започне да изпълнява закона, защото администрацията е длъжна да изпълнява закона такъв, какъвто е приет от Народното събрание.
Второто, за което смятам, че имаме голямо основание да настояваме, това е да не бъдат изключвани неосигурените бременни жени да получават подкрепа от държавата - това, което е направено в законопроекта на Министерския съвет. И сега, ако отворите Указа за насърчаване на раждаемостта, ще видите, че там в чл. 3, 3а, 3б.... тези въпроси са решени и аз мисля, че ние нямаме право да отстъпим от това, защото 45 дни преди раждане на детето бременната жена не може да се смята в състояние на работоспособност. Тя не може да се регистрира в Бюрото по труда, защото не търси работа активно поради своето състояние. Оттам не може да получава социална помощ и по този начин ние я лишаваме от възможността да получава социална подкрепа от държавата тогава, когато има нужда от нея и не може по никакъв начин да се справи сама. Смятам, че ние нямаме право да отстъпваме от това, защото то е в интерес както на жените, така и на децата - на бъдещите граждани на страната ни.
Третото, за което смятам, че трябва да водим сериозна дискусия и за което ние ще настояваме, това е, че помощите за отглеждане на дете на неосигурените родители се дават само за една година. Не знам дали сте обърнали внимание на чл. 8. По сега действащия Указ за насърчаване на раждаемостта тези неосигурени майки получаваха помощи за отглеждане на дете в продължение на две години. Така впрочем е и за осигурените, само че те заради това, че са се осигурявали за майчинство, получават тези средства от Националния осигурителен институт, от съответния фонд. Тоест, осигурените ще получават две години средства, които са част от тяхната заплата, за да могат да отглеждат децата си, а неосигурените ги лишаваме от една година, което всъщност поставя майките в неравностойно положение. Смятам, че много малко ще бъдат средствата, които ще са необходими в повече, защото са малко майките, които не ползват тези средства за отглеждане на децата си до две години и едва ли те ще станат много повече.
Друг въпрос, който е много сериозен, е отглеждането на децата в семейства с един родител. Ще си позволя да ви дам няколко данни, числа, които най-добре характеризират този тревожен момент в отглеждането на децата. Към 1 март 2001 г. броят на семействата с един родител с деца в България е 296 401, а броят на децата, които се отглеждат в тези семейства, е 391 460, което всъщност представлява около една четвърт от децата в България. Вероятно всички ние сме били съпричастни или сме участвали в дискусии по проблемите най-вече на жените, които отглеждат сами децата си и техните затруднения, което безспорно се отразява и на самите деца. Затова мисля, че ние тук също можем да намерим решение и да дадем възможност на децата, които се отглеждат в семейства с един родител, да получат малко по-голяма подкрепа от държавата. Затова ние предлагаме и ще отстояваме това справедливо искане да се повишат детските добавки с 20 на сто за тези деца, които се отглеждат в семейство с един родител. Смятам, че това е въпрос, който ще бъде посрещнат добре в обществото, защото българинът има много голяма чувствителност именно към справедливостта и една такава солидарност наистина ще бъде израз на съпричастността на всички хора към отглеждането на тези деца.
Уважаеми колеги, друго, което бих искала да добавя е, че ще се опитаме да ви убедим за това, че би трябвало в закона да има възможност за социално слаби родители да получават целеви семейни добавки за деца. Това, което ние сме предвидили, е социално слаби семейства да получават такива помощи в началото на учебната година. Разбира се, тук изискванията към доходите на родителите са много по-големи, но все пак, особено за 1 клас смятам, че това е нещо, което би било посрещнато с радост не само от тези родители, а и от всички родители и най-вече от децата, тъй като те ще могат, когато тръгнат за първи път на училище, да имат всички тетрадки, моливи и пособия, които имат всички деца.
Другата целева помощ е помощта, която предлагаме да се отпуска за транспорт на децата, когато учат в друго населено място. И вчера медиите, а и в предишните дни и в предишни години бих казала, коментират и говорят за една тема, която ще става все по-актуална. В малки населени места, където има малко деца, децата ще трябва да отиват да се учат в друго населено място. Това е, защото, първо, не можем да осигурим качествено образование в така наречените смесени паралелки, и второ, защото държавата не може да си позволи този лукс. Затова, уважаеми колеги, аз мисля, че една такава възможност трябва да бъде предвидена в закона.
Накрая искам да кажа, че министърът на труда и социалната политика заслужава похвала за това, че успя да увеличи средствата за подпомагане на семействата при отглеждането на деца с 23 на сто. Това наистина е голям успех. Този успех обаче ние трябва да превърнем в успех на закона, защото всички ние сме убедени, че Указът за насърчаване на раждаемостта е един твърде остарял документ, един документ, който е писан и е действал в съвсем други обществено-икономически условия, в условия, в които тези сегашни явления са непознати и той не може да реши тези въпроси. Но нашата отговорност е сега, когато ние приемаме новия закон, да го направим такъв, че той да бъде по-добър от Указа за насърчаване на раждаемостта, да дава по-добри решения, да дава възможност хората да бъдат обслужвани при запазване на тяхното достойнство и да дава възможност средствата, които така или иначе са ограничени в държавния бюджет, наистина да достигат до тези, които имат най-голяма нужда от тях.
Уважаеми колеги, искам да ви напомня, че един министър каза в пленарната зала, че ние, народните представители, с натискането на бутона всъщност изразяваме нашата воля, тоест всичко, което се прави в пленарната зала, е въпрос, който единствено и само е решение на народните представители. Нека с усилията на всички парламентарни групи, с подкрепата и на трите законопроекта - аз лично ще гласувам и ще подкрепя и трите законопроекта, да си дадем на нас този шанс документът, който ще излезе от Народното събрание, да бъде добър, да отговори на обществените потребности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Кръстьо Петков, заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в работата на този и на предишни парламенти ключова дума е била думата "съгласие". Аз мисля, че ние днес сме изправени пред един добър шанс да постигнем съгласие по повод на законопроекти, които са близки, независимо от това кой ги е внесъл. Заедно с това имаме и уникалния шанс да гледаме наведнъж три закона, да сравняваме техните предимства и недостатъци. Затова моето изказване на първо четене ще бъде насочено не към критика толкова на един или друг законопроект, а към изясняване на онези моменти в концепцията, във философията на законопроектите, които дават възможност те да се гледат заедно и да се използват техните силни страни в оформянето на един окончателен законопроект.
Най-напред, за да изчистим спора бих искал да кажа следното - ние добре разбираме, че управляващото мнозинство, поело ангажимент да увеличи помощите за деца, трябва да направи това още през първата година. Това може да бъде направено по два начина. Единият е този, който са избрали вносителите на закона, а вторият, който ние препоръчахме в комисията и продължаваме да смятаме, че е валиден, че е по-добър - това може да стане с постановление на Министерския съвет. По този начин управляващото мнозинство остава коректно, остава перфектно към своите избиратели.
Що се отнася обаче до другата материя, свързана със семейните помощи за деца, за нея е необходимо време и е необходимо по-обстойно обмисляне и сравняване на предимствата и недостатъците на всеки от законопроектите. Разрешете ми от тази гледна точка да обърна внимание върху няколко момента.
Първо, на мен ми се струва, че в законопроекта, който внесохме - госпожа Масларова и група депутати от Коалиция за България, се прави крачка напред по пътя на едно отдавна търсено законово и данъчно решение - въвеждане на подоходното данъчно облагане. Ние предлагаме една схема, която дава възможност на семействата с доход на член от семейството до 110 лв. да се дават целеви помощи, но ние предлагаме стъпаловидно въвеждане на подоходно семейно облагане за семействата, които са с доход на член от семейството над този праг.
Обърнете внимание, че по този начин се отваря възможност над 300 000 деца да получават чрез своите родители, чрез освобождаването от данък, допълнително насърчително подпомагане. Защо го правим това? Ако се възприеме философията на правителствения законопроект така, както си обяснявам аз нещата, каквото може да даде правителството и с увеличението се дава на най-бедните. Това е мизерно решение за бедна държава. Това е вариантът, който се предлага. Но, ние имаме и една оформяща се група от хора със средни за българските възможности бюджети и доходи. Нека тази година на тази основа да се направи една крачка, за да може от следващите години да се реши големият въпрос за семейното подоходно облагане.
Второ, на мен ми се струва, че този закон, разбира се не сам, би трябвало да бъде оценен, имам предвид правителствения законопроект и тези законопроекти, които са внесени от опозицията, трябва да бъдат оценени и от други две гледни точки - единият е демографският проблем на България, а вторият е социалното неравенство, което се установи у нас.
Аз няма да се разпростирам върху въпроса за демографската ситуация в България, само искам да напомня на всички колеги, че от десет години насам България навлезе в много сериозна демографска криза и ние сме една от малкото страни, в която върви процес на депопулация, който не може да бъде спрян.
Ако приемем философията да се помага главно с целеви помощи на нискодоходните семейства, по този начин ние помагаме на определен кръг семейства и определени малцинствени групи, в които няма семейно планиране и на които държавата не помага да имат семейно планиране.
Ако се възприеме диференцираният подход, и тук искам да подкрепя госпожа Тоткова, може да се въведе един принцип на семейно планиране, да се постави ударението върху второто дете, да се подкрепят семействата, които правят сметка за години напред могат или не могат да си издържат децата, и тогава вземат решение за разширяване на семейството.
Що се отнася до социалното неравенство - вярно е, че със Закона за семейните помощи за деца ние не можем да отстраним големите различия, но този закон, както и Закона за социалното подпомагане, другите закони, които приемаме, според мен оттук насетне трябва да бият в една точка - спомагат ли за по-нататъшното разслоение в България или спомагат за сближаване на възможностите на жизнения стандарт на отделните социални групи.
Затова, уважаеми господин председател, на мен ми се струва, че трябва да се вземе решение в подкрепа на трите закона. Не да се приемат и трите наведнъж, защото това ще е абсурд, а да започне сближение - концептуално и правно, и да намерим едно решение, което може да отнеме още няколко месеца, но това няма да е фатално. Важен е резултатът.
И в заключение, ще кажа още нещо по един въпрос, който трябва да го имаме предвид сега, на първо четене, за да нямаме проблеми по-нататък - колко ще струва всеки от законите.
Правителството, както всяко правителство, има бюджет, има финансови ограничения и е предложило решения, които няма да накърнят рамката на бюджета, въпреки че на мен не ми е ясно и бих искал да попитам господин Искров - след като е предложено в правителствения законопроект в чл. 5, ал. 1 да се коригира границата - средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. на 150 лв. Означава ли това, че ще се направи съответна корекция в бюджета? Но, това е една подробност. По-важното е може ли сега, обсъждайки един закон, ние да предложим малко по-перспективни решения? Сметките, които направихме и които бяха обсъдени в комисията показват, че за закона, внесен от госпожа Масларова и група депутати от левицата са необходими с около 100 млн. лв. в повече от парите, необходими за правителствения законопроект.
Колеги, ако ние тези пари не успеем да ги намерим с бюджета за следващата година, ние не правим всъщност крачка напред в политиката по отношение на семейството и детето. Тогава се решава само един въпрос - дават се 8 лв. отгоре, нещо, което, повтарям, можеше да стане и с правителствено решение, без да се занимава Народното събрание.
Аз ще гласувам и ще подкрепя и трите законопроекта при условие обаче, че ние тук постигнем съгласие и съединим в едно позитивните решения на всеки един от тях, без да държим сметка кой е авторът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Петков.
Има думата госпожа Весела Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Заставам на тази трибуна с ясното съзнание, че всички тук сме съгласни с едно, че децата са цветята и радостта на нашия живот и че всички искаме техния живот да бъде по-добър.
Разбира се, че законопроектът, който предлага Министерския съвет, а и другите два закона, държат точно за това грижа. И аз се надявам - благодаря на колегите и от ляво, и от дясно за направените предложения - че ние между първо и второ четене ще направим най-добрата политика по този въпрос, най-добрия закон досега, но трябва да отчетем и друго, че за първи път от 12 години детските надбавки се вдигат почти двойно и че волята за това има българското правителство, което е избрано в момента и че, господа от ОДС, почти същия закон, който внасяте и сега сте го предложили и в миналото Народно събрание, само че той не е стигнал до гледане на второ четене, тъй като не сте обезпечили нужните средства за това.
За първи път нашето правителство обезпечава тези средства, внася закона и няма да го спре между първо и второ четене.
Благодаря за хубавите идеи. Смятам, че те ще бъдат възприети между първо и второ четене. Лично аз ще се въздържа от другите два предложени закона, тъй като смятам, че е доста трудоемко да се гледат три закона едновременно. Мисля, че сме достатъчно големи и отговорни хора, за да можем да направим необходимото между първо и второ четене, за да сближим нашите позиции - хубавите отляво и хубавите отдясно позиции. Надявам се децата да се чувстват по-добре.
Разбира се, ако има възможност за по-големи детски добавки, това ще бъде направено занапред в другите три бюджета, които се надявам да приемем с вас.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
Има думата госпожа Евгения Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги! Господин Адемов преди малко каза, че демографската ситуация в страната няма да бъде решена с този закон. Съгласна съм с това, но все пак демографската ситуация, в която днес се намира България недвусмислено показва, че ако искаме да съществуваме като нация, трябва да се вземат мерки за поощряване на раждаемостта и да бъдат положени специални грижи от страна на държавата за физическото здраве, развитие и образование на децата.
За периода от 1990 до 2001 г. има спад на раждаемостта от 14,5% на 7,7%. При последното преброяване статистическите данни сочат намаляване на населението. Ако през 1992 г. то е било 8 487 317, през 2001 г. то вече е 7 973 671 души. За последните години напусналите страната са около 800 000. В световен мащаб България е лидер в намаляване на населението. През 2040 г. статистическите данни сочат, че населението може да достигне 4 000 000 души. Ако сега има родени 70 000 деца, когато те станат на 18 години, нацията ще бъде възпроизведена с 50 000.
Неграмотността е 10 - 12%. Има деца, които пропушват на 5 - 6 години, а на 13 години вече голяма част от тях са заклети пушачи. Проблем са недохранването, инвалидността, душевното здраве на населението. В това отношение положението е изключително тежко.
Всички тези данни, които излагам пред вас, са засекретени в Националния статистически институт. Споменавам ги сега тук пред вас, защото ние трябва да си дадем ясна сметка искаме ли да съществуваме като нация с високообразовано и икономически гарантирано население.
Затова смятам, че именно чрез Закона за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, внесен от Коалиция за България, закона, внесен от ОДС, а също така и закона на Министерския съвет, децата ще бъдат гарантирани, различието в жизненото равнище ще бъде премахнато.
Затова призовавам: всички, загрижени за бъдещето на България народни представители да подкрепят и трите внесени законопроекта, тъй като в тях има рационални предложения, които могат да залегнат в един общ законопроект. Разбира се, би трябвало да се помисли по това кога да влезе в сила този закон, защото разбираме, че законопроектът, който е внесен от Министерския съвет, е съобразен със сегашната ситуация и бюджета, но все пак смятаме, че има рационални неща и в трите законопроекта и ако се има предвид влизането на един такъв закон от другата година, би могло да се помисли още. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Господин Щерев, заповядайте.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това наистина е един важен законопроект, а също изключително важни са и посланията, които ни дават другите два законопроекта - на Демократичната левица и на ОДС. Така или иначе, ние знаем, че проблемите в България не само по отношение на демографското състояние, а по отношение на семействата и децата са тежки. Тежки са преди всичко условията за създаване на семейство. Тежки са условията, при които се наблюдава една бременна жена. Съгласно закона тя се наблюдава от общопрактикуващия лекар. А това не е в реда на нещата, не е в реда на практиката в цивилизованите страни. Тежките са условията за раждане в порутените болници днес, а не дай си Боже семейството да не може да има деца. Тогава става още по-тежко. Това засяга не 10, не 20, не 50, а 200 000 семейства в България.
Затова искам да кажа, че тук не може да се говори за модел за семейство с две или три деца. Тук става въпрос за оцеляване на българското семейство. Затова се предлага този законопроект. В държавния бюджет за 2002 г. имаме повече от 400 000 000 лв. в повече за социални дейности, отколкото за предшестващата година. Това показва желанието на правителството да се залови с този проблем на дело, а не само с гол законопроект, приет на първо четене.
Когато разглеждаме отделните аспекти на различни законопроекти, ще видим, че много хубаво е за т.нар. стимулиране на раждаемостта да сложим 500 или 300 лв. за раждане на първо дете, но тук въобще не става въпрос за стимулиране на раждаемостта. В законопроекта на Министерския съвет е обозначено 200 лв. за раждането на дете и това са пари, които се дават за подпомагане на семейството при раждане на което и да е по поредност дете в семейството. Въобще не става въпрос за насърчение, защото когато насърчаваш едно семейство да ражда, трябва да има съответните икономически и други условия, за да може по-късно това дете да се отглежда.
Ако говорим за това дали 45 дни или колко време е неработоспособна бременната жена, аз искам да кажа, че тя е неработоспособна от третия месец на бременността. Масова практика е акушер-гинеколозите в страната след третия месец на бременността масово да дават документ за временна нетрудоспособност, може би понякога в нарушение на закона, но изпълнявайки една мисия, защото не може при съвременните лоши условия на работа, особено на тежък физически труд, след третия месец на бременността бременната жена да отиде на работа. Аз не мога да обвиня и винаги съм съветвал колегите, които съм обучавал, че морално е след третия месец на бременността бременната жена да не работи. Разбира се, една бедна страна като България не може да постанови това със закон.
Ако искаме да решаваме въпросите на раждаемостта и демографските въпроси, ние трябва да отидем много по-далече. Трябва да уредим проблемите на стерилните семейства у нас и лечението на стерилитета. Трябва да уредим статута за наблюдение на бременната жена и условието за раждане, а също така трябва да уредим подпомагането на социално слабите семейства и особено отглеждането на децата и на децата с увреждания.
Дълг на всяка цивилизована страна е да обърне внимание точно на този въпрос - на отглеждането на децата от социално слаби семейства и децата с увреждания.
В моя избирателен район, в община Гурково има следния проблем. От 8 хил. жители на общината 2 хил. са цигани. Тези хора живеят при крайно лоши условия. Техните деца не посещават детска ясла, която е закрита преди около година и половина, и на 6-годишна възраст се явяват в училището, без да знаят въобще нито дума български език. Оттам нататък какво обучение може да се провежда, независимо от това, че един малък процент от тези деца продължават обучението си до четвърто отделение?
И всичко, дами и господа, е въпрос на пари. Именно затова аз си мисля, че нашето правителство имаше волята да задели необходимите финансови ресурси, за да обезпечи законопроекта, който предлага днес, за да можем да направим една стъпка и да вървим по-нататък за решаването на въпросите на българското семейство.
Аз бих казал, че решаването на тези проблеми трябва да бъде следното: приемане на закона на Министерския съвет, който е обезпечен финансово, след това създаване на Съвет по демографски въпроси, защото наистина този въпрос е изключително важен за нашата страна. След този Съвет за демографски въпроси да се направи план за дейността на този съвет. И накрая най-важното - да се намерят пари за изпълнение на този план. Защото, ако няма финансови ресурси, нищо не може да се направи.
Аз отново поздравявам и Министерството на финансите, и Министерството на труда и социалните грижи за съгласуваната работа за намирането на финансов ресурс и за внасянето на този законопроект, който ви предлагам да гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Бих искал да помоля квесторите да поканят народните представители, които са в кулоарите, защото след малко ще започне гласуването на представените законопроекти.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Министерството на труда и социалната политика е запознато с предложените два законопроекта за детски добавки и има ясно становище по тях, което е изказало в Комисията по труда и социалната политика. Съвсем накратко ще се спра на някои от основните възражения на МТСП по двата проекта.
По проекта за Закон на семейни помощи и деца, предложен от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Искам да ви кажа, че този законопроект е внесен от МТСП през 1998 г. и през този тригодишен период ние считаме, че в него не са отразени промените в националното законодателство. В този период имаше промени и в размера на гарантирания минимален доход, имаше промени и в Закона за здравното осигуряване, както и в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, които не са взети предвид в предложения проект.
Размерите на някои от плащанията в този законопроект са значително по-ниски от тези, които ви предлагаме в новия проект на Закон за семейните помощи за деца на правителството. Например, за първо дете еднократната помощ в проекта на госпожа Михайлова е 120 лв., за второ - 160 лв., за трето - 120 лв. В проекта на правителството тези размери са съответно по 200 лв. за първо, второ и трето дете.
Месечните помощи за отглеждането на деца до 2-годишна възраст са в размер на 60 лв. в законопроекта на госпожа Михайлова и по 100 лв. в законопроекта на правителството.
Относно законопроекта за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитаване на деца на госпожа Емилия Масларова и група народни представители. С този закон се предлага уреждането на обществени отношения, които са уредени вече с други нормативни актове. Например, урежда се материята за изплащане на обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на дете, което е уредено вече в Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Предлага се уреждане на дейността, свързана с осигуряване на социални услуги за деца. Тази дейност вече е уредена със Закона за социално подпомагане и съответните подзаконови нормативни актове. Засяга се и дейността, свързана с мерките за закрила на децата, която е уредена със Закона за закрила на детето.
Предложените размери за плащане за деца не отговарят на финансовите възможности на държавния бюджет. Така например предложените еднократни помощи за раждане на първо дете достигат до 700 лв., което е седем пъти повече от сегашния размер. Предложеният подход за семейно подоходно облагане и намаляване на размера на данък общ доход според броя на децата в семейството би следвало да се уреди в специален закон за семейно подоходно облагане.
Искам да ви кажа, че такъв закон е заложен в дългосрочната програма на правителството до 2005 г.
В проекта на госпожа Масларова подоходната граница за определяне правото на месечни добавки е по-ниска от тази в проекта на правителството - 110 лв., спрямо 150 лв. месечен доход на член от семейството, с което значително се ограничава кръгът на децата, които ще получават тези добавки.
В заключение искам да кажа, че в трите законопроекта има някои хубави виждания, които могат да бъдат отразени в предложения проект на правителството между първо и второ четене. Но искам да кажа, че с гласувания Закон за държавния бюджет е определен и обезпечен проектът за Закон за семейното подпомагане в размер на 228 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли други желаещи, които да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително, днес имаме уникалния шанс да търсим общото в подхода за решаването на един изключително важен проблем и действително трябва да отбележим като положителен факта, че в заседателната зала влизат три законопроекта - нещо, което през миналия мандат не можахме да осъществим. През миналия мандат фактически беше разгледан подобен законопроект, който беше приет на първо четене, и дотам стигна, не беше дадена възможност да се търси цялостно и крайно решение на този проблем.
Току-що уважаемият господин заместник-министър подробно говори за различията и недостатъците на част от законопроектите. Според мен днес ние трябва да търсим общото в тези законопроекти и да търсим реализация на нашата обща воля за решаване на тези проблеми.
Ако внимателно погледнем и трите законопроекта, ще видим, че има много общи неща. Първото е във формите за подпомагане, четирите основни форми - помощта при бременност, еднократната помощ при раждане, месечната помощ за деца до 2 години и месечните помощи за деца до 18 години. Разбира се, помощта при бременност липсва в законопроекта на Министерския съвет, но още при обсъждането в комисията стана ясно, че това е недостатък, който най-вероятно ще бъде отстранен.
И тук, уважаеми доц. Щерев, не става дума колко да е отпуската на бременната жена. Дано да е толкова дълга, колко Вие казвате, но това е проблем, който се решава в друг законопроект. Тук става дума за една минимална помощ на неосигурени и неработещи жени, които поне в последните дни трябва да имат някакви средства за препитаване.
Така че проблемът е друг, но аз мисля, че по този проблем няма да има различия и при второто четене ние ще постигнем решение на този проблем.
По отношение на еднократните помощи при раждане. Различията са отново в подхода, в някои от подходите - дали тази еднократна помощ да е една и съща за първо, второ, трето, четвърто дете, или да има известна диференциация.
Лично ние считаме, че е по-добре да има известна диференциация, като най-голямата помощ да е за първо дете, когато семейството действително търси решение на тези проблеми.
Известен проблем е в месечните помощи за малки деца - дали тези помощи да са до една година, както е в законопроекта на Министерския съвет, или да са до 2 години, както е досегашната практика и както и ние предлагаме. Едва ли подлежи на обсъждане въпросът до каква възраст е необходимо майката да е близко до детето и да има възможност, в това число и финансова, да се грижи за него.
По месечните помощи за деца до 18-години твърдо сме убедени, че тези помощи трябва да бъдат диференцирани, разбира се, в рамките на ресурса, с който се разполага. Но те трябва да бъдат диференцирани, а не така, както е сега в предложения законопроект от Министерския съвет - независимо дали детето е на 4 години или на 17 години, след като отговаря на условията за месечна помощ, то просто получава 15 лв. Нуждите са коренно различни и тази диференциация в рамките на възможното трябва да се търси.
Общото и в трите законопроекта е, че се излиза от уравниловката в Указа за насърчаване на раждаемостта, че се търси диференциация в зависимост от дохода. Ние можем да спорим какъв да е прагът на дохода - дали да е 150 лв., дали да е необлагаемият годишен доход, но има обща идея да има диференциация в подпомагането на децата. Общото е за допълнителните условия, на които трябва да отговарят децата - това, че трябва да посещават училище. Според мен аргументът, че в бюджета за тази година са предвидени тези средства и естествено, че единственият законопроект, който е най-близко до финансовите условия за тази година, е законопроектът на Министерския съвет, в никакъв случай не изключва подкрепата на другите два законопроекта. Ние не правим законопроект за една година, ние би трябвало да търсим решение на проблема в един дългосрочен план. И наша воля е да преценим каква част от проблемите могат да влязат в сила още тази година, каква част могат да влязат в следващата бюджетна година или за един по-дълъг период. Но ние трябва да търсим това по-дългосрочно решение на тези проблеми. И мисля, че останалите два законопроекта дават такива допълнителни възможности - както данъчните облекчения за семейства с деца, както създаването на фонда "Подпомагане на семейства с деца", който е предвиден в нашия законопроект, както и предложението за целеви семейни добавки за ученици, така и допълнителната помощ за деца в семейства с един родител, за които говори госпожа Тоткова. Това е изключително тежък проблем, отново повтарям, става дума за около 300 хил. семейства в страната. И в никакъв случай не може да се приеме, че финансовите условия за отглеждане са едни и същи, несравнимо по-трудно е отглеждането на децата в семейства с един родител.
Мисля, че това са разумни предложения, които в един по-дългосрочен план, изключвам тази финансова година, могат да търсят едно по-цялостно, по-кардинално решение на тези проблеми, още повече, че и по трите законопроекта окончателни финансови разчети, с изключение на нашия законопроект, не са правени и не бива с лека ръка във връзка с тази бюджетна година да отхвърляме изключително ценни и разумни виждания в много по-широк план на другите два законопроекта.
Приключвам с призива, че действително днес имаме възможността да обединим нашите усилия по този проблем и да търсим едно по-кардинално, по-дългосрочно решаване на този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по представените три законопроекта? Не виждам.
В такъв случай да считаме, че разискванията по тези законопроекти са приключили и това ми дава основание да подложа на гласуване трите законопроекта по реда на тяхното постъпване.
Първо ще поставя на гласуване законопроекта за семейни помощи и добавки за деца с вносител Надежда Михайлова и група народни представители.
Уважаеми дами и господа, моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 183 народни представители: за 77, против 8, въздържали се 98.
Този законопроект не се приема.
Подлагам на гласуване законопроекта за подпомагане на семейството при раждане, отглеждане и възпитание на деца, който е с вносител Емилия Масларова и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 173 народни представители: за 54, против 6, въздържали се 113.
Законопроектът не се приема.
Подлагам на гласуване третият законопроект - законопроекта за семейни помощи и деца с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 169 народни представители: за 116, против 6, въздържали се 47.
Този законопроект е приет на първо четене.

С това, уважаеми госпожи и господа народни представители, приключихме с първия законопроект от програмата за днес, за да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА. Вносител е Министерският съвет.
Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика да представи законопроекта.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Преди това искам да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Калоян Нинов - заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение заместник-министърът на икономиката Калоян Нинов да бъде допуснат в залата. Няма противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля, поканете заместник-министър Нинов в залата.
Господин Димитров, заповядайте да представите становището на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 102-01-36 от 14 декември 2001 г. за
изменение и допълнение на Закона за публично предлагане
на ценни книжа с вносител Министерският съвет

На заседанието, проведено на 23 януари 2002 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Предложеният законопроект съдържа както промени в регулираните групи отношения, така и прецизиране на някои от действащите разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Приемането му е гаранция за развитието на капиталовия пазар и укрепването на доверието в неговото ефикасно и справедливо функциониране и в реалната защита на правата на миноритарните акционери и инвеститори. Наличието на работещ капиталов пазар е фундаментално условие за успешно преструктуриране и пазарно адаптиране на цялата икономическа система на страната, за икономически растеж и за стимулиране на чуждестранните портфейлни инвестиции. Законопроектът е насочен към изграждането на функционираща пазарна икономика като необходимо условие за приемането на България в Европейския съюз.
Достойнство на законопроекта е, че с него се предвижда увеличаването на капитала на публично дружество задължително да се извършва чрез емитиране на права. Усъвършенствана е нормативната уредба относно навременното разкриване на информация, необходима за вземане на обосновано инвестиционно решение. Разширен и детайлизиран е режимът на търговото предлагане. Разширява се обхватът на защитата на миноритарните акционери, като се забранява увеличаване капитала на публично дружество чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите и се забранява постфактум превръщането на обикновени облигации в конвертируеми. Предлага се и разширяване на обхвата на исковете "actio pro socio". Критериите за отписване на публично дружество стават по-строги. Прецизират се разпоредбите относно административнонаказателната отговорност и се засилват правомощията на Държавната комисия по ценните книжа по прилагането на закона. Разширява се обхватът на закона по отношение на компенсаторните инструменти и се създават предпоставки за създаването на централизиран регистър на компенсаторните инструменти, издадени като обезщетение на гражданите съгласно специални закони и нормативни актове. С тези промени се отваря пътят за създаване на отделен сегмент на фондовата борса, на който тези инструменти да бъдат търгувани и по този начин тяхната търговия да се подчинява на ясни и точни правила.
При обсъждането на законопроекта беше представено становище на Подкомисията по инвестиции и капиталови пазари. В дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за:
- необходимостта от усъвършенстване на правилата, свързани с обосновката и методите за определяне на цената на акциите при търговите предложения;
- прецизирането на нормите за разпореждане с активите на публичните дружества;
- защитата на правата на лицата, които дават сведения на Държавната комисия по ценните книжа;
- установяването на практически приложими изисквания към членовете на съветите на публичните дружества.
След обсъждането и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като срокът за предложения между първо и второ гласуване на законопроекта да бъде 14 дни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да поканя и председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова, която да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги!
"На редовно заседание, проведено на 24 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Калоян Нинов - заместник-министър на икономиката, който представи законопроекта, като изтъкна обществено-икономическите предпоставки, които обосновават спешната необходимост от изготвянето на Закон за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Законовите промени се налагат, тъй като макар и този закон да е в много голяма степен един модерен закон за капиталовия пазар, принципно съобразен с директивите на Европейския съюз, през изминалата повече от година и половина практика по прилагането му се откриха някои сериозни несъвършенства и пропуски в регулирането. Приемането на закона за изменение и допълнение ще бъде важна гаранция за успешното реализиране на един от основните приоритети на правителството - развитието на капиталовия пазар и укрепването на доверието в неговото ефикасно и справедливо функциониране и в реалната защита на правата на миноритарните акционери и инвеститори. В най-общ план чрез усъвършенстване регулирането на отношенията, свързани с инвестиционните ценни книжа, предлаганият закон за изменение и допълнение е насочен към изграждането на функционираща пазарна икономика като необходимо условие за приемането на България в Европейския съюз.
Основните положения в предложения законопроект са:
Първо - увеличаване на капитала на публично дружество задължително чрез емитиране на права - това са предложенията по чл. 112, ал. 2, чл. 112а до 112г от законопроекта.
На следващо място - усъвършенстване на нормативната уредба относно навременното разкриване на информация, необходима за вземане на обосновано инвестиционно решение.
На трето място - търговото предлагане.
На четвърто място - другите мерки за защита на интересите на инвеститорите.
Предлаганите промени разширяват обхвата на закона относно важните решения, свързани с дружеството, които управителните органи нямат право да решават без одобрението на общото събрание на акционерите. Предлага се забрана за увеличаване капитала на публично дружество чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите, както и забрана за постфактум превръщане на обикновени облигации в конвертируеми поради повишения риск за накърняване правата на миноритарните акционери. Предлага се и разширяване на обхвата на малцинствените искове "actio pro socio" - чл. 118 от Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Разширяване обхвата на закона по отношение на компенсаторните инструменти - компенсаторните записи и жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, както и с поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
В хода на последващите разисквания народният представител Пенчев изрази недоумение от визираното правомощие в законопроекта на Държавната комисия по ценни книжа да предявява искове като субституент на миноритарните акционери. Народният представител Вълчев също подкрепи законопроекта, но се присъедини към възражението на народния представител Пенчев относно правомощията на комисията да предявява такива искове "actio pro socio".
Председателят на комисията - народният представител Мингова подчерта, че достатъчна гаранция за правния ред е, ако по законодателен път правомощията на тази комисия са подробно и изчерпателно уредени. Налице е предложение за процесуална субституция, която е позволена и уредена в Гражданския процесуален кодекс. Предлага на Комисията по икономическата политика, която е водеща, да обмисли и преоцени още веднъж предложението.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно, с направените забележки, да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Бих искал да поканя заместник-министърът - господин Калоян Нинов, който от името на вносителите да представи накратко законопроекта.
Заповядайте, господин Нинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛОЯН НИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа и дами народни представители! Бих искал съвсем накратко да ви представя философията на предложените от Министерството на икономиката и респективно - Министерският съвет, промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа и какво налага необходимостта от въвеждане на такива изменения.
Не бих могъл да спомена много повече аргументи и много повече причини, които доведоха до изработването на тези изменения, които бяха току-що споменати от господин Валери Димитров и госпожа Анелия Мингова, но накратко бих искал да ви запозная с философията.
Наблюденията през последните години, които ние имаме върху развитието на капиталовия пазар, и процесите, съпътстващи капиталовия пазар, ни доведоха до някои не много лицеприятни изводи, независимо от качеството на закона и от неговото до голяма степен съобразяване с модерните законодателства в европейските страни, регулиращи тези процеси. Ние все пак открихме някои съществени недостатъци особено по отношение защитата на миноритарните акционери и техните права. Ето защо ние се опитахме да класифицираме тези недостатъци и тези нарушения и да се опитаме със съответните поправки и предложения да подобрим регулаторната база, така че миноритарните акционери да се почувстват достатъчно добре защитени или да почувстват ползата и изгодата от участието в капиталовия пазар и неговите механизми.
Това, което наблюдавахме напоследък, беше грубо потъпкване на техните права при увеличаване на капитала, от една страна, сериозни недостатъци и сериозни нарушения на правата на миноритарните акционери имаше от страна на мажоритарните такива при увеличаване на капитала. Има популярни примери, които бих могъл да спомена с конкретни компании в България, но не ми се иска да назовавам имена, в които не бяха докрай изчерпани възможностите за пропорционално участие в увеличението на капитала от страна на миноритарните акционери.
Ето защо едно от предложенията, които ние имаме чрез предлаганите изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, беше увеличаването на капитала оттук нататък да става само със свободно търгуеми права. В нашите очи това до голяма степен гарантира запазването на правата на тези акционери и запазването на техния икономически стимул да участват в капиталите на публичните дружества. Независимо от тяхната обективна или субективна невъзможност да участват реално чрез парични средства в увеличаването на капитала на публичните дружества, тези свободно търгуеми права дават възможност те, въпреки всичко, да получат фактически това, което им се полага от участието в капитала на публичните дружества, а именно чрез продажбата на тези свободно търгуеми права. С по-прости думи, ако те нямат реална възможност да инвестират реални средства в увеличаването на капитала на публичните дружества, те съвсем свободно биха могли да продадат своите права на други субекти и други реални икономически субекти, които биха имали желание и интерес да участват в увеличаването на капитала на тези публични дружества.
Друг сериозен проблем възниква при затварянето на публичните дружества и излизането от публичност на тези дружества. При тези процеси също така се забелязаха сериозни нарушения на правата на миноритарните акционери. Първо, при определяне на цената, която ставаше по доста субективен начин, за обратно изкупуване при търгово предложение. Второ, при самата организация на процеса.
Ето защо чрез промените, които ние предлагаме в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, смятаме, че сме създали много по-стройни критерии за определяне на цената за обратно изкупуване при търгово предложение. Също така сме създали и редица прагове, които са съществени при промяна на управленията на тези публични дружества. Така че ние създаваме възможност за миноритарните акционери да излизат на няколко етапа от публичните дружества, като при всички тези етапи се запазват техните права и интереси.
Основен проблем, който стоеше до момента пред капиталовите пазари, беше и липсата на информация или ненавременното публикуване на съответната информация за това как се управлява публичното дружество и за съществени изменения в структурата и управленията на публичните дружества.
Ето защо ние предлагаме някои по-съкратени процедури за оповестяване на важна и съществена информация за акционерите, както и разширяваме спектъра на тази информация.
Също така до момента сме свидетели на сериозна безпомощност от страна на контролните организации, които се занимават с контролирането на капиталовите пазари, а именно най-вече Комисията по ценните книжа. Тази комисия, независимо от нейното желание тя реално да упражнява контрол върху субектите на капиталовия пазар, нямаше такава законова и регламентирана възможност да прави това нещо.
Ето защо ние сме се опитали с предложените изменения и допълнения да разширим техните правомощия и да дадем възможност Комисията по ценните книжа да упражнява реален, дори и превантивен контрол върху това как се управляват тези публични дружества и как се защитават правата на миноритарните акционери.
Друг основен елемент, с който бих искал да ви запозная съвсем накратко в предлаганите допълнения и изменения, е включването на така наречените "компенсаторни инструменти", под които обобщено разбираме компенсаторни записи, жилищнокомпенсаторни записи, както и поименни компенсационни бонове. Това е един много парлив въпрос за нашата общественост. Последните изчисления, които сме направили, са, че около 800 хил. притежатели има на такива инструменти. Начинът, по който се развива търговията с инструменти и изобщо всички процеси, свързани със смяната на собствеността, за съжаление не са добре регламентирани и не са облечени в институционална форма.
Ето защо като част от една цялостна стратегия за усвояване на тези компенсаторни инструменти по един сравнително справедлив начин ние сме подготвили програма за развитие на капиталовия пазар, неотменима част от която е и усвояването чрез капиталовия пазар на тези компенсаторни инструменти.
По този повод регулацията на компенсаторните инструменти наложи включването на някои текстове и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Това до голяма степен показва комплексния подход, а не подхода на парче към решаване проблемите, от една страна, на капиталовия пазар, а от друга страна, на притежателите на компенсаторни инструменти. И, ако мога така да се изразя, ние с един удар се опитваме да разрешим два болни проблема, върху които се е направило доста в последните години, което не мога да отрека, но успехът на тези действия за съжаление не бих казал, че е реален и обективен. Така че това, което исках да кажа, е, че има няколко текста, които касаят и този проблем.
Законът е доста специфичен. Не бих искал да ви занимавам сега с детайли в съответните членове и параграфи, но съм готов да отговоря на всякакви въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нинов.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Продължаваме заседанието.
Преминаваме към дискусия по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа на първо четене.
Имате думата.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал преди да кажа няколко думи за същността на законопроекта да отбележа, че при неговата подготовка беше извършена много сериозна работа в подкомисията по ценните книжа към Комисията по икономическата политика, като там бяха привлечени не само съответните народни представители, но и представители на всички заинтересовани от закона делови среди и участници в процеса на прилагането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Мисля, че това даде възможност още в този предварителен етап да бъдат отстранени някои слабости и неясноти в закона, така че сега на нашето внимание е един доста усъвършенстван законопроект именно в резултат на широката дискусия и в подкомисията, и преди това, която беше осъществена.
Независимо от всички дискусии, които имаше в подкомисията и които бяха отчетени от вносителя, все още, както беше отбелязано, има някои неща, които очевидно ще бъдат уточнени преди второ четене, например, във връзка с търговото предлагане, така че предложеният от комисията срок от две седмици - аз съм напълно убеден, ще бъде достатъчен, за да може всички народни представители да направят съответните предложения, като още веднъж в рамките на тази дискусия отчетем и мнението на участниците в този нововъзникнал, така да се каже, в България пазар, който със своето развитие и практика изисква от нас непрекъснати изменения и допълнения в законодателството.
Като цяло аз подкрепям - и не само аз, а и нашата парламентарна група - основната насоченост на законопроекта, а тя е защита на миноритарните акционери. Това е действително един от най-важните фактори да може пазарът на ценни книжа да стане по-масов, да може доверието към този пазар да укрепне, така че действително ценните книжа да станат източник на събиране на свободни средства не само от фирми и предприятия, но и от отделни граждани, за да се подкрепи инвестиционният процес в страната. И това е най-широкият смисъл на закона - създаване на по-благоприятни условия чрез мобилизиране на допълнителни източници за инвестиционния процес. Тази основна цел на закона следва да бъде приветствана и подкрепена.
Разбира се, не трябва да се стига и до другата крайност в защита на миноритарните акционери - всичко да се пререгулира, и в този смисъл това предложение, което прави Комисията по правни въпроси, е много по-ясно и изчерпателно - да се определят в закона правата на Комисията по ценните книжа, за да не може тя пък да се превърне в някакъв свръхрегулатор извън това, което ние сме предвидили в закона.
Също така следва да се отчете от нас при подготовката на окончателния вариант за второ четене - още веднъж подчертавам - че основните форми на защита на миноритарните акционери ще бъдат според мен доста положителен фактор за развитието на пазара. Разбира се, пазарът не може да се развие и да стане масов, ако на него няма здрави, укрепнали публични дружества. От състоянието на пазара зависи състоянието на цялата българска икономика. Така че ние не можем да очакваме чудеса от този закон, но поне предпоставките за максимално използване на ценните книжа като средство за развитие на инвестициите в страната в голяма степен се създават.
Изключително важно е това, което законът предвижда - най-накрая да има единна регистрация, единна информация за издадените компенсаторни инструменти. Това е един много сериозен проблем и той е сериозен не само от гледна точка защита на правата на собствениците на такива инструменти, но и е сериозен проблем относно възможностите за постигане на справедлива цена на тези инструменти в различните видове приватизационни сделки и по същество по-голямата прозрачност и информация за тези инструменти само по себе си ще допринесе собствениците на такива инструменти да постигат по-добра цена, както и възможността тези инструменти да се търгуват на фондовата борса. Разбира се, втория въпрос ние ще обсъждаме след малко във връзка с друг законопроект, който е включен в дневния ред.
Подчертавайки още веднъж, че законопроектът беше подготвен с широко участие на специалисти в тази област, с една много задълбочена дискусия, аз искам да подчертая, че ще подкрепя законопроекта на първо гласуване. Разбира се, ще има и някои предложения, които ще се направят във връзка с второто гласуване. Такива ще бъдат внесени. Искам да отбележа и сериозното участие на самата Комисия по ценните книжа в подготовката на този законопроект. Очакваме тя също като институция преди второто четене да даде някои допълнителни предложения на нас, народните представители, които да предложим и отчетем в по-нататъшната дискусия.
Също така смятам, че инвестиционните посредници и техните асоциации, които участваха в дискусията, допринесоха за подготовката на законопроекта.
Още веднъж, госпожо председател, предлагам и на колегите да подкрепят законопроекта на първо гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда максимално кратък, защото явно има консенсус по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Законопроектът, който днес ние гледаме на първо четене, безспорно е доста сложен, но в същото време е с голям обществен отзвук и безспорно е един от законите, който стои в основата на развитието на пазарната икономика у нас.
Предложеният проект, според мен, съдържа както съществени промени в повечето от регулираните групи отношения, така и прецизиране на някои от съществуващите разпоредби на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Закъснели или не, тези промени дават отговор на няколко особено важни въпроса, на които смятам по-късно да се спра.
Уважаеми колеги, приемането на новите изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се налага, макар че той в голяма степен е един принципно нов и модерен закон за капиталовия пазар и принципно е съобразен с директивите на Европейския съюз. Но при прилагането му се констатираха някои сериозни пропуски и несъвършенства. Поради това, според мен, приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за публично предлагане на ценни книжа ще бъде една важна гаранция за успешното развитие на капиталовия пазар, което пък от своя страна е едно от фундаменталните условия за успешното преструктуриране и пазарното адаптиране на българската икономическа система.
Също така, предлаганите промени са и част от стимулите към чуждестранните портфейлни инвеститори. В по-общ план чрез усъвършенстване регулирането на отношенията, свързани с инвестиционните ценни книжа, предлаганите промени в по-голяма степен са насочени към изграждане на функционираща пазарна икономика като необходимо условие за приемането на България в Европейския съюз.
Драги колеги, мисля, че предлаганите промени в голяма степен ще благоприятстват и за извършване на приватизацията чрез продажба на акции - собственост на държавата, на фондовата борса и ще създадат по-добри условия за зачитане на интересите на множество дребни акционери в приватизираните дружества. Защото този проблем наистина съществува.
Както вече казах, с предлаганите промени се цели доусъвършенстване на регулирането на зараждащия се български пазар. Според мен те ще създадат и възможност за развитие на пазарите за акции, облигации, а защо не и за дългове, които са гарантирани по този начин. Така че те ще могат да се превърнат в един алтернативен източник на банковия кредит за финансиране на акционерните дружества като един от основните начини за стимулиране на растежа на българската икономика.
Накратко кои са основните положения в предложения законопроект?
Мисля, че се казаха някои от тях, но аз ще си позволя да се спра на няколко.
На първо място, увеличаване на капитала на публично дружество задължително чрез емитиране на права. Чрез този начин на увеличаване на капитала се спазват едновременно няколко принципа. Това са принципите на равнопоставеност, на справедливост, както и на безпристрастност.
Един от основните проблеми на българския капиталов пазар досега е увеличаването на капитала, и по-специално, както беше споменато и от господин Папаризов, на миноритарните акционери, които би трябвало да се променят с горепосочените предложения.
На следващо място, усъвършенстване на нормативната уредба относно навременното разкриване на информация, която, колеги, е крайно необходима за взимане на адекватно инвестиционно решение.
На следващо място, предвидени са допълнителни мерки за защита на интересите на инвеститорите.
На следващо, но не и на последно място, това е разширяването на Закона за публичното предлагане на ценни книжа по отношение на компенсаторните инструменти и т.н.
Уважаеми колеги, аз си позволих да взема отношение по предложения законопроект, както и да се спра на някои от основните предложения за промени, тъй като смятам, че този закон е твърде специфичен, материята е твърде тежка, но аз лично съм убеден, че този закон има своето фундаментално място в развитието на икономиката на България като цяло и се надявам, че с общи усилия и със съвместна работа ще успеем да подобрим това, което остава да се подобри, и да приемем това, което наистина ще допринесе в значителна степен за подобряване на съществуващия по принцип нов закон.
Затова ви призовавам след обсъждането да подкрепим този изключително важен закон за развитието на нормално пазарно стопанство в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Узун.
Други желаещи? Няма.
Преминаваме към гласуване на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Димитров има думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господа, това беше споменато и в доклада на комисията, но предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това процедурно предложение.

Прекратявам гласуването.
Преминаваме към поименна проверка на кворума:
(Председателят Камелия Касабова започва поименна проверка на кворума, голяма група народни представители влизат в залата.)
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение, направено от господин Валери Димитров срокът за писмени предложения да бъде 14-дневен.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 10.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СДЕЛКИТЕ С КОМПЕНСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ.
По този законопроект има становище на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси.
Моля, господин Димитров, за становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-01-37 от 14 декември 2001 г.
за сделките с компенсаторни инструменти, внесен от
Министерския съвет.

На заседанието, проведено на 23 януари 2002 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти. Приемането на законопроекта се налага поради значителния обем и стойност на издадените компенсаторни инструменти, за които липсва обаче както единен регистър, така и условия за свободна търговия. Законопроектът осигурява реална защита на правата на притежателите на компенсаторни инструменти и на всички участници в пазара - купувачи, инвестиционни посредници и банки. Въвежда се пазарен механизъм за търговия чрез фондовата борса на компенсаторните инструменти. Създава се единна и надеждна система за отразяване на собствеността и сделките чрез регистрацията им в Централния депозитар, като режимът на регистрация на сделката с компенсаторни инструменти се приравнява на режима за сделките с безналични ценни книжа.
Законопроектът осигурява максимална ефективност и икономичност по отношение на финансирания разход на държавни средства. Достойнство на този законопроект е, че предвижда кратки срокове и опростени процедури. В дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за: необходимостта от цялостно разрешаване на проблемите, свързани с компенсаторните инструменти; механизмите за формиране на цената на компенсаторните инструменти; активите, които ще бъдат продавани срещу тях; правата на първичните титуляри на компенсаторните инструменти; възможностите на общините, които са придобили компенсаторни инструменти; необходимостта от създаване на общ режим за използване на компенсаторните инструменти и инвестиционните бонове; уточняване на срока за приемане на подзаконовите актове по прилагането на закона.
След обсъждане и в резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Мингова, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на редовно заседание, проведено на 24.01.2002 г. Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за сделките с компенсаторни инструменти, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъства господин Калоян Нинов - заместник-министър на икономиката, който представи законопроекта от името на вносителя. Той посочи, че законопроектът е технологичен и не засяга цените, по които компенсаторните инструменти ще се търгуват.
Понастоящем съществуват около 300 емитиращи институции, които нямат унифицирани правила за работа.
Законопроектът предвижда въвеждане на пазарен механизъм на търговия чрез фондовата борса, създаване на единна и надеждна система за отразяване на собствеността и сделките чрез регистрацията им в Централния депозитар, преодоляване на опасността от кражби и измами, която е сведена до минимум. В заключение господин Нинов изрази мнение, че процесът за издаване на компенсаторни инструменти на първоначалните собственици няма да бъде оскъпен, а точно обратното.
Народният представител Даниел Вълчев изрази подкрепата си за законопроекта. Той смята, че първоначалните държатели на компенсаторни инструменти трябва да имат избор дали да ги продават на борсата, защото отиването им на борсата оскъпява процедурата по реализацията на тези инструменти.
Народният представител Пенчев също подкрепи законопроекта, като посочи, че следва да бъде обмислен въпросът с вече издадените компенсаторни инструменти, за да се премахне възможността за някаква злоупотреба с тях.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти, внесен от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Преминаваме към дискусия по законопроекта.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, за разлика от предишния закон, за който стана дума - публичното предлагане на ценни книжа - че е много сериозно обсъждан и подготвен, за съжаление този закон, по мое мнение, а и на много мои колеги, има твърде тесен обхват, твърде технически обхват и винаги следва, разбира се, да се разглежда, заедно със Закона за приватизацията, който все още не сме завършили. Но текстовете, които сме приели в другия закон, и обхватът на предлагания от Министерския съвет закон, като че ли ще оставят неизяснени много сериозни въпроси относно стойността на отделните инструменти, относно съществуващата огромна разлика между цената, по която тези инструменти се закупуват от техните собственици, цената, по която след това се препродават от посредниците, цената, по която те се използват в различни приватизационни сделки. И самият факт, че въпросните компенсаторни инструменти ще могат да се използват на борсата, сам по себе си не решава тези същностни въпроси, които бяха поставени в Комисията по икономическата политика и които предстои да бъдат обсъждани при завършването на Закона за приватизацията.
Не едно изказване във връзка с определени категории граждани прозвуча в тази зала при обсъждането на Закона за приватизацията. Въпросите, примерно, с тракийските бежанци или с компенсаторните записи, получени като обезщетение, и по отношение на предприятия, които вече не съществуват, по отношение на земята, които бяха поставени в предишната дискусия, не намират отговор и в този закон.

Още веднъж повтарям, че от гледна точка на техниката на използването на записите очевидно няма някакви възражения и ние не можем да ги направим. Въпросът е, че по мое дълбоко убеждение законът просто избягва някои въпроси. Ще дам пример с проблем, който стои пред всички общини, които във връзка с решения на съдебни органи са били принудени да използват компенсаторни инструменти, тоест да приемат компенсаторни инструменти в общинската приватизация. Ние не казваме тук какво ще се случи с тези инструменти и как тези общини ще могат да ги използват. Ще ги приравним ли на всички останали граждани, първоначални собственици на такива инструменти, въпреки че те вече веднъж са били използвани в приватизацията и сега са собственост на общините? Но тези общини срещу общински обект са получили инструменти, които не се търгуват по номинал, които ще бъдат реализирани под номинала. Нима следва държавата в случая да се облагодетелства за сметка на общините, ако може да се каже така?
Аз поставих този въпрос при дискусията на заместник-министъра господин Нинов. Той тогава още нямаше отговор, но може би към момента вече въпросът е обсъден в правителството и ще можем при подготовката на законопроекта за второ четене да решим един такъв кардинален въпрос. Примерно, каква ще бъде формата - аз не настоявам непременно общините да получават сто на сто парично обезщетение, но може би срещу тези придобити вече от тях компенсаторни инструменти да могат да получават държавна собственост. По този начин общините ще могат поне частично да бъдат компенсирани, за да могат да извършват пълноценно своята дейност.
Давам само този пример, за да покажа, че за съжаление законът е изцяло технически и такива същностни въпроси не знам къде ще намерят място - дали в този, дали в Закона за приватизацията. Това все още не е решено и би било жалко тези въпроси да останат извън обхвата и на двата законопроекта, които обсъждаме в момента.
Госпожо председател, затова на този етап ще се въздържа при приемането на законопроекта. Надявам се, че преди второто четене тези бели петна ще получат решение в рамките на двата законопроекта, които все още обсъждаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато беше приет Законът за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, известен на обществото по-скоро като законът на нашия колега господин Лучников, в него останаха някои елементи, които изпълнителната власт трябваше да досвърши. Например, това беше срокът м. март 2002 г., в който правителството трябваше да излезе с решение за това как да бъдат оползотворени компенсаторните записи.
Когато правителството и Министерството на промишлеността казаха пред печата, че подготвят нов закон, аз бях твърде много обнадежден. За съжаление, господин Папаризов посочи, че това, което се намира пред нас, е само една част от технологичната верига, която трябва да разреши големия проблем, а срокът за решаване на проблема предстои и то твърде скоро.
Какво имам предвид? Законът действително е стъпка в правилна посока. Вътре се създава електронен регистър на издадените компенсаторни записи, което непосредствено би спомогнало. Установява се начинът, по който да се извършва търговията с компенсаторни инструменти на фондовата борса. В същото време той оставя отворени доста въпроси и създава допълнителни такива. И думата ми не е за чл. 4, където липсва правилник. С господин Нинов се разбрахме, че той лесно може да бъде създаден и законът да влезе в действие.
Думата ми е за нещо друго - че хората в България не са задължени да имат достатъчните икономически познания, за да могат да участват в една борсова търговия. Те сигурно не знаят какво е това централен депозитар, може би не знаят и какво е фондова борса, вследствие на което изглежда с тези правила на тях ще им се наложи да вземат брокери, да наемат хора, които да осъществяват тези сделки. Естествено, това нещо ще бъде свързано с разходи.
Но не е само там въпросът. Въпросът е в друго - че сега хората притежават едно временно удостоверение за това, че държавата им дължи някаква сума. Това временно удостоверение по Закона "Лучников" трябваше да има стойността и вида на ценна книга. Разбира се, това временно удостоверение в момента представлява един стандартен бял лист хартия с печат. Няма да говоря за начините и методите за фалшифициране, но тъй като има доста юристи в залата, само ще повдигна завесата какво ще се случи при смърт на собственика на това временно удостоверение и цялата какафония, която ще настъпи с онаследяването.
Един от елементите, които този закон не решава в момента, е начинът, по който собственикът или наследникът могат да докажат, че притежават действително такива компенсаторни записи. Вярно е, че законът е в посока на това да се създаде ред - казах го вече. Но оттук нататък идва следващият празен въпрос. За него господин Папаризов доста дълго говори. В общините в момента има компенсаторни записи. Има и решение на съда общините да приемат компенсаторни записи. Ето втората случка, при която ние нямаме разрешение на въпроса.
Възникват и други неща - че и сега продължават да се издават компенсаторни запаси. Така или иначе в създадения регистър ние ще ги отчитаме, но какво ще поставим срещу тях, за да реализираме добрата идея тяхната стойност да се повиши на фондовия пазар?
Ето всичките неща, които според мен налагат създаване на едно пълно и цялостно законодателство по тази верига на решаване на проблема.
Подкрепата на този закон е подкрепа на една технология на решаване на един технологичен проблем. Големият въпрос обаче - да не се почувстват хората излъгани, държащи в ръката си хартия, все още стои. В Комисията по икономическата политика аз чувах и такива лековати становища, с които не мога да се съглася, че каквото станало - станало, приватизацията като свърши, този, който можал - можал, който не можал - не можал...
Имахме такъв случай от времето, когато аз съм се раждал с така наречените социалистически облигации, които бяха реализирани по тази методика. Не бива да повтаряме един порочен опит и не бива да го задълбочаваме, защото той ще рефлектира сред хората. И тъй като в миналия парламент аз бях един от вносителите на един законопроект, който завършваше с една точка, в която се предвиждаше в края на краищата останалите нереализирани компенсаторни инструменти да бъдат превърнати в държавни ценни книжа с период на разплащане в зависимост от желанието и решението на парламента или на правителството - един по-дълъг период, в края на краищата аз предлагам и смятам този законопроект само като една технологична брънка от цялостното законотворчество, което ние трябва да реализираме в тази посока, като в крайна сметка държавата реши въпроса както за тези компенсаторни инструменти, които съществуват в общините, така и за тези, които ще останат сред хората - нереализирани в един процес на приватизация, за което ние приемаме закон с цял тя да бъде безкрайно бърза.
Затова за този законопроект мога да дам своя глас, но само тогава, когато имаме насреща обещанието и точният срок от правителството за цялостната стратегия на решаване на въпроса в България с множеството компенсаторни инструменти, раздадени сред хората, които обезщетяват тях за нанесени им от държавата в миналото щети.
Смятам, че това ще бъде справедливият и верният подход за решаване на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата за една кратка реплика на двете изказвания - на господин Папаризов и на господин Нихризов.
Аз мислех, че няма да има пак същите обсъждания, които правихме в комисията над 40 минути. Целта на този закон е съвсем друга.
Проблемите, които поставяте, господин Нихризов и господин Папаризов, са сериозни и важни, но те не са предмет на този закон. Господин Нинов беше така добър да обясни, че ще има стратегия, която ще бъде представена, че има определени 17 предприятия, които, примерно, с компенсаторни инструменти ще бъдат обезщетявани собствениците... Целта на този закон е - той е един съвсем технически закон, качва търговията на борсата, прави се един регистър, за да се научи колко точно има все още неоползотворени, прозрачност на процеса и т.н. Всичкото това, което го казвате, е вярно, но не е предмет на този закон и затова аз ви призовавам, както единодушно го подкрепихме на заседание на Комисията по икономическата политика - господин Папаризов, а и Вие също... (Реплики.)
Не, моля Ви се. Има протокол! Нека да го подкрепим и в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Клингов.
Думата има господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Аз се извинявам, че под тази форма вземам думата.
Действително, проблемът е много сериозен и проблемът е, както и господин Нихризов каза, това е по-скоро въпрос към него, както и той отбеляза, не е чисто формално в рамките на кой закон ще се реши въпросът, но той трябва да се реши в единия от двата закона. Аз мисля, че така разбрах неговото мнение - формално законът, който е пред нас, действително третира само техническите въпроси, но не е ли и такъв въпрос как ще се приемат компенсаторните инструменти, които със съдебно решение са собственост, примерно, на общините? Това не може да не е проблем на този закон - кой ще ги приеме, срещу какво ще ги приема. Достатъчно ли е да кажем, че могат само да се търгуват на борсата? Може би за тези субекти, които са задължени със съдебно решение, трябва да им дадем право или да задължим, само, разбира се, за задължените със съдебно решение, да задължим държавата да ги приема срещу собственост на територията на отделна община. Този въпрос не може да е само технически и той навярно трябва да намери място в този закон, колкото и технически да бъде. Значи, тези инструменти да се използват и по други начини, освен предвидените тук.
Разбира се, аз още веднъж искам да кажа, че бих предложил на господин Нихризов да помислим всички заедно в кой закон това да отразим най-точно - в този или в другия, за приватизацията, но не трябва да оставяме неясни полета, които да не се покриват от двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
За дуплика, заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Клингов!
Да, аз подчертах, че законопроектът решава един технически въпрос. Да, той действително е технически за законопроекта, но той не решава генерално въпросите и ако Вие направите част от железопътната линия, но не сложите нейното начало и нейния край, то утре могат да разграбят релсите. Имаме случай в съседна нам страна, където това се получи, така че нека в законодателството направим цялостно решаване на въпроса, а не да поставяме част от линията между две спирки, които водят наникъде.
Освен това искам да подчертая нещо много важно - Законът "Лучников", казано за краткост, има сложен срок - месец март, когато изпълнителната власт трябва да реши цялостно въпроса, за да бъдат наясно хората по какъв начин оттам нататък ще оперират и да правят своите сметки. И тук господин Папаризов беше напълно прав. Ние трябва да намерим формулата независимо дали с този закон или с други закони, но те да вървят в паралел, иначе ще се окаже, както в старите селскостопански дворове - път, който води наникъде и хората ще се почувстват измамени, а няма да направим доброто, което предполагам, че и господин Нинов желае, за решаване на този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Нинов, заповядайте, за да вземете отношение по поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛОЯН НИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искал да отговоря на някои от тук поставените въпроси, въпреки че вече имах тази възможност на заседание на Комисията по икономическата политика и на Комисията по правни въпроси. Там те бяха поставени по същия начин. Аз смятам, че дадох тогава удовлетворителен отговор.
За тези, които не са присъствали там може да е полезно да разберат каква е концепцията на вносителя и по-специално на Министерството на икономиката, по отношение на усвояването и приложението на компенсаторните инструменти, нека така да ги наречем обобщено.
Този закон наистина бих го нарекъл технически и технологичен и не както господин Папаризов се изрази "за съжаление", а "за радост"! Защото, този закон смятам, че ще въведе истински ред при търговията с тези инструменти и при тяхното регистриране, съответно, както се предлага от закона, в Централния депозитар.
Не е тайна за хората, които се занимават с тази дейност, че има над 300 институции, които емитират такива инструменти и те работят при различни правила. Там няма унификация на правилата. Също така няма унификации на временните удостоверения. Това създава един изключителен хаос и непрозрачност в процеса на смяна на собствеността, трансформация, регистриране и издаване на тези инструменти.
Аз смятам, че немалък прогрес ще бъде направен, ако всички тези хаотични действия бъдат вкарани в някакъв ред и регламент като начало, разбира се, на едно комплексно решаване на проблема.
Този законопроект не е разглеждан като някакво изолирано явление, с което ще приключим грижите си за собствениците на компенсаторни записи. Те ще имат своите стари приложения дотолкова, доколкото Агенцията за приватизация ще има, след като приемете новия Закон за приватизация, ще има списък, който ще бъде утвърден за предприятия, чиито акции ще могат да бъдат продавани срещу такива компенсаторни инструменти, така че е помислено много сериозно за приложението на тези инструменти.
Министерството на икономиката е изготвило списък на 17 най-атрактивни дружества в България от системата на енергетиката, системата на телекомуникациите, "Булгартабак холдинг", ДСК и други дружества, като не непременно всичките ще бъдат пуснати за компенсаторни записи, но аз силно се надявам правителството да одобри един сериозен пакет от тези предприятия, които да бъдат продавани срещу компенсаторни записи.
Тук искам да поправя господин Нихризов и да го успокоя за неговите опасения, че хората, които ще се възползват от този подход, ще бъдат брокери или прекупвачи на такива инструменти. В никакъв случай! До момента хората, които основно се възползваха от така регулираната търговия с компенсаторни записи бяха наистина прекупвачи и работническо-мениджърски дружества, а реалните собственици на компенсаторни записи нямаха пряк достъп до активите, които се продаваха срещу тези записи. Така те губеха 90 на сто от стойността на своите записи, от стойността на своята собственост, която някога им е била отнета.
С концепцията и промените, които ние предлагаме, даваме възможност на собствениците на компенсаторни инструменти директно да участват при закупуването на акции, когато разбират от тази търговия и когато виждат икономически смисъл от нея. Когато не са достатъчно подготвени и не виждат такъв смисъл, биха могли да се освободят от своите записи срещу реални парични средства, а именно левове. Този алтернативен подход дава възможност наистина хората директно да участват за активите, които се предлагат, а не да остават цялата добавена стойност или голяма част (90%) от стойността на компенсаторните записи в хората, които имат реален достъп до активите, а именно различни субекти от типа на работническо-мениджърските дружества. По този начин смятам, че ако тази концепция бъде приета и изпълнена, както е замислена, до голяма степен съвсем справедливо ще бъдат обезщетени собствениците на компенсаторни записи, които всички знаем, че сериозно са пострадали от някои предишни режими.
По отношение на общините и техните компенсаторни записи смятам, че настоящото състояние на общините е доста тежко по отношение на собствеността, която те притежават върху компенсаторните записи, защото няма за какво да ги използват. В същото време, давайки възможност на механизма, разработен в Министерството на икономиката и два пъти предлаган на Съвета за структурна политика, да бъде приложен в цялост и реализирайки тази концепция, те ще могат да се освободят най-малкото от своите компенсаторни записи срещу реални левове, които ще постъпят в техните бюджети и ще могат да бъдат използвани за съответни социални и оперативни нужди на общините. Притежавайки компенсаторни записи, каквато в момента е ситуацията, те не биха могли да ги използват общо взето за нищо. Това е един от начините, по който те ще се сдобият с реален свеж ресурс, който да използват по предназначение.
Разбира се, продължаваме да установяваме каква е ситуацията в общините. Уверявам ви, това не е много лесна работа. Процесът е изключително сложен.
Също така цялостната концепция по реализиране, усвояване и абсорбиране на тези компенсаторни записи не може да бъде сериозна, пълна и аргументирана преди да преброим компенсаторните записи. В момента аз лично не бих се наел да кажа колко са компенсаторните инструменти - 1 милиард, 1,2 милиарда, 1,8 милиарда, под милиард. Никой не знае това. Съответно несериозно е някой да прави преценки, да дава обещания и категорични концепции, свързани с детайлно разписване на нещата, преди да е запознат със съответната икономическа ситуация. Ние не можем да кажем какви активи бихме предложили срещу тези компенсаторни инструменти, без да знаем тяхната стойност. Тогава пак биха се получили субективни изкривявания на цените, един субективен подход, за който ние справедливо ще бъдем обвинени впоследствие, а ние не искаме да бъдем обвинени, че влагаме голяма доза субективизъм при изграждането на концепцията за усвояването на компенсаторните записи. Ето защо не слагаме каруцата пред коня. Чакаме да преброим тези компенсаторни записи. А можем да ги преброим само когато приемете този закон.
Основен момент в този закон е създаването на Единен централизиран електронен регистър, който ще бъде обслужван от Централния депозитар. Този регистър от една страна ще даде първоначално пълна картина за състоянието на компенсаторните инструменти по видове и като обем, а от друга страна ще дава възможност ежедневно да се следи и анализира състоянието на тези инструменти, което е динамично и се променя във времето.
На базата на информацията, която ще извличаме от този регистър, ние първоначално ще можем да създадем своята концепция, да я въведем в реализация и да я коригираме, ако се окаже неправилна на базата на аналитичната информация, която ще извличаме всеки ден от този регистър.
Бих казал, че опасенията за половинчатост и несериозно отношение към проблемите на собствениците на компенсаторни записи ще си позволя да не ги приема по начина, по който са изложени. Концепция е разработена. Тя не е оповестена по обективни причини. Трябва да се приеме този закон, за да ви кажем какъв е обемът на компенсаторните записи, какъв е обемът на държавните активи, свободен за предлагане срещу компенсаторни записи, от какъв вид са тези активи и колко бихме могли да заделим за компенсаторни записи.
Не бих казал, че правителството може да си позволи някакво специално третиране на компенсаторните записи, които са собственост на общините. Те също така са добросъвестен собственик на тези компенсаторни записи, както всеки посредник, както всеки прекупвач, както всеки първоначален собственик на тези инструменти. На този етап въпреки че усилено мислим за решаването на този наистина немаловажен въпрос, който стои пред общините, аз лично нямам някаква панацея за решаването му. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нинов.
Господин Лучников, имате думата.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Дискусията се насочи в посока, която според мен е явно неправилна и по която вече се говори.
Законът, който ни се предлага, е чисто технически и определя начините, по които се търгува с компенсаторни записи. Тук се поставиха обаче други въпроси, които касаят самия характер на компенсацията, която получават собствениците на компенсаторни записи. Това е съвсем друг въпрос и той няма нищо общо с другия. Но понеже въпросът е поставен на дискусия, аз съм длъжен да взема отношение по него.
Компенсаторните записи са една хипертрофирала форма на държавно бюрократично желание да се избегне реалното компенсиране на хората. Това беше порочна политика на Министерството на икономиката на предишното правителство, което просто заставяше хората да приемат компенсаторни записи. Имаше случаи, когато то беше длъжно да им даде съсобственост акции или дялове от държавни предприятия. По този начин се наду един огромен обем от компенсаторни записи, създаващи проблеми, които сега ни занимават.
Съгласно чл. 10 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти Министерският съвет е длъжен до 31 март 2002 г. да представи план за компенсиране собствениците на компенсаторни записи, тоест да покаже по какъв начин тези записи ще се оползотворят. Затова беше направено изявление, че ще се създаде списък на подлежащите на раздържавяване държавни предприятия, в което раздържавяване трябва да се използват компенсаторни записи. Разбира се, това не е единственият начин. Министерският съвет може да предложи всякакви други начини.
По отношение на правата на общините. Тук се прави една непочтена спекулация. Когато държавата одържавяваше имотите, нямаше такова понятие "общинска собственост", то не съществуваше. Тогава имаше единна държавна народна собственост и това, което се отчуждаваше от хората, ставаше единна държавна народна собственост. И сега, когато то се връща, връща се в лицето не само на държавата и на общините, но и на други фирми и предприятия с държавно и общинско участие. Ами, тогава и всяко държавно предприятие, което връща одържавен имот, трябва и то да иска срещу получените компенсаторни записи да получи нещо. И по този начин безкрайно ще се въртят тия обезщетения и в края на краищата никой няма да получи нищо. Това е неправилно.
Представете си, че един имот е отчужден, станал е по последващите разпореждания общинска собственост и се върне на собствениците им реално, защото съществува реално. Тогава общината ще получи ли нещо срещу това, което е върнала? Нищо няма да получи и това е съвсем естествено.
По същия начин, когато общината или държавата не могат да върнат реално одържавения имот, а трябва да дадат за него компенсаторни записи, с които да се получи друг имот, на същите основания общината нищо няма да получи насреща, защото тя всъщност плаща един дълг срещу това, което е получила от държавата, тъй като това, което сега е станало общинска собственост, то си беше единна общонародна държавна собственост и по силата на законите, които се създадоха за държавна и общинска собственост, се предаде на общината. Но това не е променило нейния характер. Общината не го е получила със собствени средства, общината не е вложила нищо в този имот, та сега да може да претендира да го връща.
Тая теория, че получените компенсаторни записи от общината няма да се заплатят от държавата в лицето на Министерството на финансите беше създадена от уважаемия кмет на София Софиянски и някак си се помъчи да получи място под слънцето, обаче това е абсолютно неоснователно и съдилищата не го признават. И това е съвсем правилно.
Така че въпросите трябва да се разграничат. Предлаганият законопроект трябва да се приеме на първо гласуване като законопроект, който урежда техническите въпроси по отношение на търговията с компенсаторни инструменти. А другият въпрос е - и това е много сериозно и трябва да се обърне внимание на Министерския съвет, че той има задължение по закона до 31 март да предложи някакво решение, което да задоволи всички. Така че двата въпроса не трябва да се смесват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Нинов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛОЯН НИНОВ: Аз много искам да благодаря на господин Лучников като всепризнат специалист в тази област за помощта, която ни оказа по отношение на компенсаторните записи, собственост на общините. Наистина, за мен най-правилният вариант е общините да си реализират тези компенсаторни записи на пазара, както всеки един добросъвестен собственик на такива компенсаторни записи, независимо по какъв начин ги е придобил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нинов.
Реплика на господин Лучников ли? Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Лучников, Вие сте прав, че този закон е технически и че не бива да се смесват нещата. Независимо че е голям проблемът с регистрацията на компенсаторните записи, но голям е проблемът и по какъв начин ние ще обезщетим собствениците, чиито имоти са били одържавени, и то в максимална, пълна стойност, а не както сега - до 10 процента.
Какво правим с този закон? Единствено подобряваме регистрацията - тази регистрация, която примерно бившият министър-председател господин Иван Костов ни обеща на три пъти на питания на народните представители в тази зала, че ще я направят. Но променяме ли ние по нещо начина, по който ще се издават компенсаторните записи? Да обърнем внимание на компенсационните бонове, които се дават за земята. Имаше ли някакви правила? Издадоха се на стойност 1 млрд. 500 млн. за земеделските земи. Имаше ли някакъв регламент, по който да се каже: да, ще се издава компенсационен запис, ако няма земя? Защото целта е да върнеш земята на собственика. Няма. С този закон променяме ли нещо? Също не променяме. Така че технологично по издаването той не слага ред, не слага ред в издаването на компенсационните бонове и на компенсаторните записи.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Как да не слага?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Не, не слага.
И още нещо. Говорим, че по този начин ние ще уредим възможността за търговия с компенсаторни записи и компенсационни бонове. Ами, я ми кажете каква ще бъде разликата, след като ще има инвестиционни посредници, които ще продават на борсата на всеки един собственик записите, по какъв начин ще регламентираме така, че максимално ще е защитен пак интересът на собственика? Разбира се, че те могат да се договорят: аз сега ще ги заплатя, но когато, примерно, играем на борсата и получим по-висока цена, ще ти дам 5 или 10 процента, без да плащаш такса. Защото иначе собственикът трябва да плаща такса.
И за да си спазя времето, смятам, че независимо, че е технически законът, той трябва да обърне сериозно внимание на тези няколко проблема, без които отново ще настъпи един хаос. Ще знаем колко компенсаторни записи има, но няма да сложим ред в интерес на самите собственици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев. Това беше реплика.
Втора реплика - господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Господин Лучников засегна една тема, която вече беше поставена тук и която, макар и да не е включена в разпоредбите на закона, смятам, че като проблем се отнася към неговия предмет - именно по въпроса как да бъдат обезщетявани общините в случаите, когато те са били задължени да приемат плащане с компенсаторни записи.
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Задължени?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, когато са били задължени не по своя воля да приемат като платежно средство тези компенсаторни записи.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): А министерствата не са ли задължени?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те са задължени, но не можеш да задължаваш с чужда собственост, както Вие, господин Искров, не бихте могли да задължите мен да плащам за Ваши задължения. Давам Ви този пример, за да разберете, че случаят е почти точно такъв.
Това, че у нас не е имало разграничение на различните видове собственост преди 10-15 години, според мен не е аргумент да не се зачита разграничението на собствеността в днешно време. Защото самата Конституция постановява, че общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Как ще я използва тя, когато, да речем, при една приватизация общината е отказала да приеме плащането с компенсаторни записи, излязло е съдебно решение, тя го е изпълнила и следователно ние трябва да намерим начин, по който наистина да бъде отчетено от нея изпълнението на едно държавно задължение.
Знам, че господин Лучников е поддържал тази теза и той даже се е подписвал на писма и то в официално качество, като председател на Народното събрание, а не просто като човек, даващ съвети, на писма, които е изпращал до различни институции, които са повлияли на различни общински органи по приватизацията, а вероятно и на съдебните органи. Подобни писма, макар и в частно качество, има изпращани и от господин Джеров до общински съветници.
Така че едно е случаят в София, когато общината доброволно е приемала плащания с компенсаторни инструменти и въпросът по този начин е приключвал и те се вместват в сегашния проект за закон. Но в случаите, когато общините са били задължени да направят това, въпреки своята воля, според мен ние трябва да предвидим по-нататък разпоредба, която да им даде възможност при договаряне с държавата те да могат да заплатят деактувани обекти от държавна собственост, които са станали общински, или пък да покрият свои задължения към бюджета с тези инструменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Дуплика - господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Най-после трябва да разберем, че тази така наречена "общинска собственост" не е самостоятелна собственост на общините, не е придобита от тях по някакъв възмезден начин, а е просто една отстъпена общонародна държавна собственост. Когато тя им е отстъпвана, тя им е отстъпена с всички тежести, с които е била обременена в лицето на своя собственик - държавата.
Аз пак Ви казвам, Вие сте юрист и знаете, че еднаквите случаи трябва да се третират еднакво. Какво е положението, ако отстъпеният на общината имот съществува реално и бъде върнат реално на неговите собственици? Тогава общината ще получи ли нещо? Няма да получи нищо. По същия начин общината няма да получи нищо, когато имотът не съществува реално, и с получените срещу него компенсаторни записи се придобива друг имот. Това е елементарна работа, по която няма защо да се спори. Няма защо да насърчаваме апетитите на общините да получават непременно нещо повече и повече. Още повече, че тия средства, които по този начин искат да вземат общините, те не щат да ги използват по инвестиционно предназначение, което би имало някаква стопанска логика, а искат просто да ги консумират. Това е подяждане на държавен капитал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Лучников.
За изказване - господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): В кратко изказване ще завърша своята аргументация по тази дискусия. Става дума, господин Лучников, главно за случаите на приватизационни сделки, с добре познатите Ви РМД-та, твърде много толерирани от предишното правителство. Общината обявява за приватизация едно търговско дружество с преобладаващо общинско участие. В договора за приватизация никъде не се предвижда, че ще се плаща с някакви други средства освен с парични средства. След приемането на измененията, които инициирахте и по които имаше спорове още в гласуването на текстовете, и тогава не се твърдеше категорично, че тези задължения се отнасят и към общините. Но да оставим настрана дискусията по тълкуването на закона.
Практиката на съдилищата също е противоречива. Впоследствие тези дружества са поискали общините да приемат плащания с непарични, а с компенсаторни инструменти. И там, където общините са отказали, на редица места те са завели искове пред съдилищата и някои от тези съдебни състави са уважили такива искания.
Така че не става дума тук за някакви имоти, които са съществували и преди са били собственост на физически или юридически лица, които те по силата на реституцията, дали са държавни или общински, заявяват, че искат да придобият по силата на законовите разпоредби. Става дума за намесата в договорни задължения, при които въобще не са съществували задълженията за плащане с компенсаторни инструменти. И след като това по принцип е едно държавно задължение, трябва да намерим, макар и в една недиректна парична форма, начин общините наистина да получат тази компенсация, без да ги лишаваме от другия механизъм, но той според мен ще трябва да действа в своя универсален вид за тези, които доброволно са приели такива плащания - един механизъм, който добре съзнаваме, че е доста по-неизгоден и с твърде условна печалба, която те могат да получат от тези операции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Няма защо да четем закона, както дяволът чете Евангелието. В самата първоначална, основна редакция на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти е записано, че с компенсаторни записи може да се участва и да се заплаща във всички видове приватизационни сделки с държавно и общинско имущество. По-нататък се направиха опити да се изкриви този закон и да се ограничи само за държавно имущество, което беше лишено от всякакъв смисъл. Затова именно трябваше да се направят по-нататък уточнения в закона, за да се потвърди неговият безспорен първоначален смисъл.
Така че тук недейте намесва РМД-тата, защото с това се спекулира. Вярно е, че много РМД-та поискаха да участват в компенсаторни, в приватизационни сделки с компенсаторни записи, но това е един частичен случай. Общият случай, генералният случай е ясен - с компенсаторни записи може да се плаща по всички видове приватизационни сделки на държавно и на общинско имущество. Защото тези компенсаторни записи са получени срещу реално отнета собственост на гражданите и срещу тези реално отнети имоти те са получили компенсаторни записи, за да получат други имоти, защото техните не могат да бъдат върнати. В това отношение никой няма право да иска от държавата някакви допълнителни компенсации, тъй като, пак ви казвам, цялата собственост на общината е девидативна собственост, произлязла от държавната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАГУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя една кратка реплика към господин Стоилов. Той пропусна може би да каже и това, че бихме се съгласили на една такава покупка, ако купуваха тези, на които са издадени тези компенсаторни записи. А какво се получава на практика? Те се купуват по 10-12 ст., от хора, които се облагодетелстват, а тези, които трябваше наистина да бъдат обезщетени и да получат нещо, получават трохи. И кого защитаваме ние сега? Хората, които са били ощетени и са им взети имотите, или тези, които купуват от тях и срещу това купуват и общинска собственост, за която аз не мога да се съглася, че била някакъв си вид държавна собственост, която е отстъпена. Тя може да е отстъпена, но кое беше държавно и кое беше общинско в онова време, много трудно можем да кажем. Сега си има Закон за общинската собственост и плащането с компенсаторни записи на каквато и да е общинска собственост за мен е противоконституционно. Не може държавата да издава един вид ценни книжа, а да ги изписва общината, която не ги е емитирала. И на практика общината как ще ги закрие? Измислиха механизъм в Министерството на финансите и какво от това? Това на какъв закон отговаря? Може би на Закона за счетоводството или на някой друг? Какво получаваш срещу тези хартии? Какво ще ги правят общините? За тапети ли ще ги използват?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Канцелират ги! Какво по-ясно от това?
АСЕН ГАГАУЗОВ: Извинявайте, ощетяват се с тези средства, които би трябвало да получат общините. Те са и с изключително инвестиционно предназначение, а получават нещо. Какво е това нещо? За мен това е нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика - господин Пенчев.
КОНСАТНИТ ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз не мога да повярвам, че в българския парламент могат да се говорят такива неща! Какво чуваме ние? Какво чуваме ние, господин Стоилов, от Вас? Общините, които по силата на съдебно решение са били задължени да получат компенсаторни записи, трябва да бъдат обезщетени! Значи в българския парламент се говори, че някой трябва да бъде обезщетен, понеже има влязло в сила решение на български съд. Значи те са репресирани ли, що ли? Аз не мога да разбера какво искате да кажете с това нещо. Такива неща да се говорят в българския парламент, ми се вижда просто позорно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз призовавам господин Пенчев да не бъде толкова рязък в квалификациите, защото все пак ние трябва да разсъждаваме как се развива икономиката и по какъв начин върху икономиката и върху социалните дейности се отразяват различните юридически решения - било на парламента, било на съдилищата. Става дума не за някаква законова отмяна на влезли в сила съдебни решения, каквито междупрочем опити този парламент е правил и някои от тях бяха отменени от Конституционния съд. Става дума за възлагане на едни задължения, които общините не са поемали и срещу които се предвижда определен компенсаторен механизъм. Така че тук няма нищо странно и юридически недопустимо.
А по отношение на това, което каза господин Лучников, е крайно време повечето хора да разберат, че в случаите, за които говорим, поначало не става дума за имоти, които са притежавали преди време физически или юридически лица. Господин Лучников, на Вас известно ли Ви е от повечето общински търговски дружества как е създавана и кога е създавана тази собственост? Ами тя е създавана през втората половина на миналия век. Те не са взели отнякъде тази собственост и сега да я връщат - било от името на държавата или от свое собствено име. Това са търговски дружества, които са извършвали определени дейности. И общините, вместо да получат от тях пари, които да вложат за инвестиции или за социални дейности, сега трябва да приемат тези компенсаторни инструменти. Вие казвате, че след като те срещу тях, да речем, номинално могат да получат отново 15-20 ст., при последващи операции това решава въпроса. Ами няма да го реши. Затова ви казвам, че ние можем да предложим такива механизми, без да елиминираме предложените в законопроекта. И нека те да преценяват кой от тях е по-изгоден и да се постигне едно задоволително решение, което да отчита баланса на интересите и на общините, и на държавата. А в този случай много по-добре е да отчита и интересите на гражданите, които живеят на територията на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване - господин Искров. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Стоилов, сигурно ще бъда още по-рязък от господин Пенчев, първо, защото изказването на господин Мутафчиев беше все едно, че се прави 1947 г., когато тия имоти са национализирани. Дайте да не оставаме хората с впечатление, господин Мутафчиев, че те ще получат 100 процента номиналната стойност на техните компенсаторни записи. Вие говорите от трибуната на Народното събрание и, видите ли, досега бяха по 10 процента, по 15 процента, стигнаха по 25, по 27 - да ви кажа информация - и, видите ли, държавата сега трябва да осигури начин да получат 100 процента номиналната стойност, с което се създава някаква заблуда и някакво очакване у обществото. Дори самите собственици на компенсаторни записи нямат такива очаквания.
Второ. Гледате на посредниците като на някакви върли, гадни капиталисти. Няма такова нещо. Посредникът прави пазара. Искам да ви попитам: къде си държите парите - в банка ли, в сейф ли, къде? Защо не ходите директно на пазара да кредитирате? Така направете! Направете сега кооперация на комшиите в блока и директно отпускайте кредити вместо да използвате лошите посредници. Посредникът прави пазара. И благодарение на това, че има посредници - било ФБК-та, било самоосигуряващи се лица и други, които ходят по селата и изкупуват тези записи, го има този пазар. Не очаквайте да се назначат 50 хил. човека държавни чиновници, които да ходят и да се занимават с пазара на тия компенсаторки. Но не това е най-големият ми въпрос.
Уважаеми колеги, напълно искам да подкрепя втората част от изказването на господин Лучников, касаеща общините. Аз не съм специалист по този закон, за да взимам отношение по другите части. Нека да не гледаме на общините като на приходни центрове. Крайно време е да се разбере. Общините едва ли не очакват винаги държавата само да дава и те да нямат задължения. А субсидиите какви са, господа, които се изказахте? Ами тогава да им спрем субсидиите - говоря извън държавните функции, които те покриват. Да не влизаме в този голям проблем.
Въпросът ми е към председателя на Комисията по икономическата политика, тъй като бюджетната комисия като неводеща комисия, не е гледала този закон. Господин Димитров, Вие създавате ли с този закон актив в баланса, ако мога така да го нарека, на общините, наречен компенсаторни записи или не създавате? Това, което чух тук от заместник-министъра, е абсурд. Че, видите ли, Столичната община или която и да е получила компенсаторки срещу имущество в изпълнение на Закона за обезщетяване на собствениците. Видите ли, тя трябва да го държи като актив и утре да участва на вторичен пазар. Ами тогава Апостол Апостолов да отива от утре и той да участва за държавата. За какво става въпрос - искаме да фалираме държавата ли? За какво става въпрос в случая? Абсурдно е.
Втората ми теза е, ако е възможно, обръщам се към колегите, между първо и второ четене да се помисли за този малък сегмент - компенсаторките срещу жилищно-спестовни числа. Знаете, че там освен жилищните записи срещу едрата градска собственост - цитирам по памет, прощавайте, ако бъркам - има и други, които са на дългогодишни жилищни спестители. И там ли ще се оправдават общините и ще казват: ами, вие със закон ни задължихте собственост. Ето, казвам ви, като бивш заместник-председател на ДСК - ДСК загуби страшно много пари през тези десетки години, когато със закон беше наложено да финансира общините за социално слаби. И ви описвам системата - кредит от ДСК, срещу който седят пасиви, жилищни спестявания с лихвочисла, се отпуска на общините, откъдето общините строят съответните жилища и ги дават по две или три причини. Едната е за социално слаби граждани, които и до ден-днешен плащат наеми. Втората - когато продават на свободния пазар или срещу жилищни числа и срещу което сегашната банка ДСК тогава - между 1991 и 1995 г., получи нискокачествени, джанг бонтс облигации, които не струваха нищо, които носеха много нисък процент и бяха нетъргуеми на пазара, за да се спасят общините, които трябваше от така наречения общински жилищен фонд, мисля, че беше, да не плащат към ДСК. Тогава пак държавата пое тези разходи.
Защо го казвам като пример, господа? Да не се гледа на общините само като на единици с права. Не знам дали е прав господин Лучников, сигурно е прав като казва, че навремето не е имало деление, но така или иначе дайте да гледаме малко по-държавнически. Ако някоя община има проблеми, ще мислим да изчистваме тия проблеми. Изчистване на задължения с времето. Но така изведнъж да им признаем актив компенсаторките, това просто е немислимо. Тогава да признаем и на Агенцията за приватизация, да признаем и на министерствата и всички те да участват на вторичен пазар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика - господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Искров, аз се радвам на младежкото дръзновение, което Ви е обзело в защита на този закон, което е добро.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): То е от притеснение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Но то се поражда обикновено и тогава, когато управляващите не могат да бъдат готови да чуят критика от страна на опозицията.
Никой не твърди, че на 100 процента ние трябва да обезщетим собствениците. Тоест не трябва, защото трябва, а че ние можем да обезщетим собствениците на компенсаторни записи. Аз ви говорих за друго. Говорих ви за това, че няма контрол на процеса на издаване. И пак ще повторя за земеделските земи. При възможност да се върнат земеделски земи се издаваха компенсаторни записи, господин Искров. С този закон не се слага някакъв ред там, защото там бяха 1 млрд. 500 млн., ще повторя, и ще продължават да се издават.
Второ - за инвестиционните посредници. Никой не е против тях. Но отново се получава така, че възможността ще бъде да печели посредникът и крайният купувач отколкото самите собственици на компенсаторни записи. Компенсаторните записи ще влязат два пъти във фондовата борса - веднъж, когато се купуват от собственика до новия собственик чрез инвестиционния посредник и втория път, когато ще купуваме предприятие.
Последно искам да ви кажа, що се касае до цената и до възможностите максимално да се обезщетят собствениците, зависи от това, което вие ще предложите за покупка като предприятие. Не знам дали ще намерите над 3 млрд. собственост, която да я продадете така, че да създадете един нормален пазар и да вдигнете цената на компенсаторните инструменти. Според мен, това трудно ще направите, защото няма контрол, най-вече. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Мутафчиев, моята разпаленост и жар тук е от притеснение за тая държава и за бюджета. Не че ми се иска да подскачам тук и да се правя на палячо. С Вас нямаме никакви спорове дали добре се е прилагал законът или не. Тук въпросът не е за това - защо е написан така законът. Има възможност господин Стоилов и господин Гагаузов щом като се притесняват за приходите на общините и за тяхната собственост още утре да се възползват от конституционното си право и да внесат закон, с който да изменят Закона за обезщетяване на собствениците и да се каже: ако наберат 121 човека....
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ , от място): Ние още в този закон ще предложим да се допълни.
ИВАН ИСКРОВ: И в този - да се каже: оттук нататък не можете да купувате общинска собственост. Добре, ще обсъдим това нещо. Но да създавате активи от нещо, което е било трябвало да бъде канцелирано, да бъде унищожено, скъсано и хвърлено в архивите срещу тази собственост и да излизат кметовете като брокери, като играчи на вторичен пазар, това просто е много опасно. Затова се изказах така. Нямаме спорове по другите неща.
А що се касае до печалбите на брокери и на други...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Няма спор за това.
ИВАН ИСКРОВ: Господин Мутафчиев, въпрос на договореност. Ако Вие сте по-отракан с финансовите пазари, ще получите по-добър коефициент. Това е също както при банките и при другите неща. Не може в закона да разпишем колко ще бъде нормата на печалба на брокера.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Никой не го иска от Вас. Има начин, по който трябва да се реши.
ИВАН ИСКРОВ: Това е притеснението ми. Оттам са споровете ни. Иначе не коментирам Закона за обезщетяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз се убедих за сетен път, че обикновено се правят изказвания върху закона, без той да бъде прочетен. Аз сериозно се съмнявам, че този закон е бил прочетен внимателно и въобще разбран за какво става въпрос. Той просто не е разбран от вас, господа. Вие говорите за неща, които просто в закона са уредени, а вие все едно, че не ги виждате.
Искам да обърна внимание на следното. Този закон, да го кажа съвсем ясно, придава на тези компенсаторни инструменти две функции, изрично го казва, че не го придава първично. Част от тези функции са били придадени още със специалните закони, един от авторите на които е господин Лучников.
Става въпрос за следното. Тези компенсаторни инструменти се използват като непарични платежни средства. На второ място, този закон им придава качеството да бъдат инвестиционни ценни книжа, инвестиционни инструменти, които се търгуват на фондовата борса. Когато този инструмент се използва като непарично платежно средство, господа, той се обезсилва и това трябва да бъде безпределно ясно. Всички общини, които са получили плащания чрез тези инструменти като непарични платежни средства, е трябвало да ги обезсилят. Това е категорично и тук не може да има никакви спорове.
Аз не мога да разбера наистина за какво спорим? Когато се използват като средства за плащане, те се обезсилват - чл. 13 от този закон. Това е казано ясно, това е логиката на закона. Те не могат да се взимат след това като актив. Тогава, прав е господин Искров, какво ще излезе? Че Агенцията за приватизация ще я направим най-големият играч на пазара, когато получава плащания с такива инструменти. Агенцията за приватизация ще стане най-големият играч на вторичния пазар, на фондовата борса. Това са безумия. Когато обаче този инструмент се използва в другото му качество - на инвестиционна ценна книга, той се купува и се продава.
Аз мисля, че господин Нинов имаше предвид именно това. Общините по някакъв друг начин може да са ги придобили, не в качеството на неплатежни парични средства. Когато те са ги получили в друго качество, като инвестиционни инструменти, те могат да си ги търгуват на фондовата борса. В момента обаче, в който на тях им е платено, те трябва наистина да ги хвърлят в кошчето. Това трябва да бъде съвсем ясно. Логиката на закона е категорична. Прочетете внимателно чл. 13 от четирите разпоредби. В противен случай наистина това, което каза господин Искров, какво ще се окаже? Ние наистина ще разсипем бюджета тогава с тези инструменти, които се приемат като непарични платежни средства, използвани като платежни средства и след това с тях вече се играе като инвестиционни инструменти. Трябва ясно да се разграничават тези функции.
Много ви моля да имате това предвид. Аз в това отношение изцяло подкрепям това, което казаха господин Искров и господин Лучников. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За реплика думата има господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Първо, да благодаря на господин Димитров, че съвсем кратко и точно описа механизма на действие на закона и мен точно това ме притеснява. Защото случаите, за които говорим, спадат именно към тази категория, в която общините са били задължени да приемат компенсаторните записи като непарични платежни средства. Не говорим за случаите, които сигурно са много редки, някъде самите общини да ги използват като такива инвестиционни средства, с които по-нататък ще правят някакви финансови операции.
И пак казвам, както никой не може да бъде задължен да поеме чуждо задължение, така според мен ние трябва да намерим и някакъв механизъм за частично компенсиране, след като тези компенсаторни инструменти по-нататък няма да бъдат в обръщение, тъй като общините са ги получили пряко тяхната воля, след като те вече са сключили договори за приватизация, в които никъде не пише нито този, който е искал да купи, че ще плаща по друг начин освен с парични средства, нито, който продава, че е щял да продаде, ако той знае, че ще получи не повече от 20-30 на сто от цената. И вие, като дойдохте на изборите, говорихте много по този конфликт и по тези даже злоупотреби, че ще се прекрати тази практика. Само че, освен тя да се прекрати, трябва да се заличат частично и нейните последици. За това става дума. Иначе ние нямаме различия в пресъздаване на съдържанието на този закон. Затова казвам, че трябва да намерим и това ще бъде наша грижа да предложим една-две разпоредби, които да предвиждат такива възможности. Смятам, че ще бъде ваша заслуга, ако вие подкрепите подобни предложения, които няма да променят философията на сега обсъждания законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Тримата колеги, които говориха преди мен, споменаха няколко ключови думи, които за мен са важни.
Господин Искров говори за един частен случай на компенсаторни записи, председателят на комисията - вносител на закона, говори за ценни книжа и характеристиката на инвестиционните ценни книжа, и господин Стоилов постави сега в изказването си въпроса за това, че трябва да се намери частична форма за компенсация. Тези три понятия ми дават основание да поставя отново въпроса, който поставих при гледането на законопроекта за приватизацията, и предложението ми да отпадне чл. 12.
За съжаление в предлагания законопроект не виждам решение по един съвсем конкретен случай, по който една голяма част български граждани са не само обезщетени, ще си позволя грубия израз - изиграни. Говоря за наследниците на бежанците от Беломорска Тракия.
Всички добре знаете, че дългът на държавата към тези хора е остойностен в международни договори. Говорим за 36 млн. долара 1964 г., които българската държава е използвала, за да покрие репарациите си или част от репарациите към Кралство Гърция по това време. Това е частна собственост, това е собственост на наследниците на тракийските бежанци. Държавата се е облагодетелствала веднъж, като ги е получила и ги е използвала, и втори път, като не е начислила никакви лихви върху тях. Те, така или иначе, са имали характеристика на ценни книжа. В момента те се третират абсолютно наравно с всички останали компенсаторни бонове и се обезценяват и продължават да се обезценяват.
С други думи, вместо да следваме морала на законодателството - всеки един нов закон да се опитва да оправи несправедливостите от предишни законодателни актове, ние в конкретния случай продължаваме да задълбочаваме една несправедливост. Не се касае за фантастични средства. Тези хора не искат държавата веднага и моментално да бръкне в бюджета, да извади 36 млн. долара или техния еквивалент в български левове и да ги обезщети. Те са готови на много компромиси, но не се вижда формула, не се вижда идея, не се вижда предложение нито в закона, който гледахме за приватизацията, нито в този закон, който е много технологичен, който описва конкретни механизми, но не се вижда отношение към проблема, който касае една голяма част от българския народ и който трябва най-после да намери своето справедливо решение.
Затова аз отново призовавам вносителите при второ четене да мислим заедно. Това не е мой проблем като тракийски народен представител. Това е наш проблем, на всички, като народни представители, защото касае една голяма част от българския народ и тази част от българския народ заслужава своята справедливост.
Затова ви призовавам, дайте при второ четене да търсим допълнителни възможности за решение на проблема. Ако трябва да променяме Закона "Лучников", ако трябва да пишем нов закон, но в крайна сметка справедливостта към тези хора трябва да намери своята законодателна форма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
За реплика думата има господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Бояджиев повдига много важен проблем, но понеже той спомена, както и ред други изказващи се колеги, че законът бил чисто технологичен, колеги, това наистина е така, но само донякъде. Искам да обърна внимание, че това не е само чисто технологичен закон. Той решава принципа за обезщетяване на притежателите на такива ценни книжа на един пазарен принцип. Искам да обърна внимание на това. Господин Лучников каза, че всъщност, обърнете внимание, издадените компенсаторни инструменти, и това е много важно, не са държавен дълг.
Господин Нихризов, от друга страна погледнато, смята, че е справедливо тези инструменти да материализират един държавен дълг, тоест държавата да се натовари с практически пълното обезщетяване на притежателите на тези инструменти по номинал, дори със съответните лихви.
Искам да кажа, че държавата се е отказала изначално да поема като държавен дълг задължения към собствениците на такива отчуждени имоти. На тях се издават едни инструменти, на които се придава качеството на инвестиционни ценни книжа или на непарични платежни инструменти, което означава, че не държавата поема риска за сметка на данъкоплатеца да обезщетява 100% тези собственици. Това е! Държавата предоставя тези инструменти и по този начин техните притежатели носят риска от това какво ще получат срещу тях на съответния пазар.
В този смисъл законът предоставя една пазарна справедливост. Нищо повече! Отиваш на пазара и с този инструмент можеш да купуваш. Или можеш да платиш. Това ти дава право този инструмент.
Наистина въпрос на държавна политика е какви пакети ще бъдат предоставени. И тук е наистина въпрос на политическа воля. Мисля, че нашето правителство има политическа воля да предостави реално добри активи на притежателите на тези инструменти, но в никакъв случай не искаме да създаваме очаквания, че държавата ще поеме това като държавен дълг. За кого? За сметка на всички останали данъкоплатци, нали? Или пък, че ще даде под някаква друга форма 100% обезщетяване. Това е! Дава се пазарно решение на един проблем. И аз мисля, че това е максимално възможното в този случай и то наистина е справедливо, с оглед на това, че все пак ние сме пазарна икономика. В този смисъл законът не е чисто технологичен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за дуплика, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Димитров, не си спомням дали направих уговорката: аз не съм финансист, не съм юрист. И затова приемам, че може би неточно съм използвал израза "технологичен закон". Може би в него има нещо повече от технология.
Но използвайки правото на реплика, Вие не взехте отношение по съвсем сериозния, конкретен и принципен въпрос, който аз поставям. Тук става въпрос за реален държавен дълг, става въпрос за това, че държавата е получила реални пари, които са били гарантирани с международни договори, под които стои подписът на българската държава. А ние знаем, че българската държава с новата си Конституция е задължена, когато има ангажименти по международни договори, най-напред да ги изпълнява и те да имат свое предимство и свой приоритет.
В конкретния случай ние просто сме нарушили Конституцията. Държавата не си изпълнява задълженията, които е поела по един международен договор. И затова, макар да е частен случай, той касае твърде много хора и аз наистина призовавам да мислим и да намерим решение всички заедно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Станалите разисквания всъщност доста ни отдалечиха от конкретния законопроект, който разглеждаме. Всъщност нещата стоят по един сравнително ясен начин. Ние имаме Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени недвижими имоти с неговите модификации, имаме един конкретен законопроект, който касае именно използване на част от определен механизъм, който беше създаден, за да бъдат обезщетени тези собственици, които реално не могат да получат обратно заграбените им имоти.
Аз изцяло подкрепям това, което говори господин Лучников, както и господин Искров, защото нещата наистина стоят така. И тези опити, които се правят сега да се пререшават други проблеми, които са извън този законопроект, според мен нямат място в днешните разисквания. Ние сега да тръгнем да умуваме какво представлява общинската собственост и дали този текст в закона, който разрешава компенсаторните записи да бъдат използвани и при приватизация на общинската собственост, е правилен или не. Този спор навремето имаше място, когато се разглеждаше съответният закон. И той съвсем правилно беше решен в този смисъл, в който говориха и господин Лучников, и господин Искров.
Сега да се твърди, че някой, въпреки волята на общините, бил решил нещо. Ами, ще го реши именно въпреки волята на общините. По простата причина, че общините дължат връщане реално на тези имоти, които са били одържавени тогава, когато те съществуват и е възможно да бъдат върнати. Защо никой не поставя въпроса за немалкия брой жилища, да кажем, които бяха отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост, които се връщаха именно от общините.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Те ги върнаха.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Ние говорим за имоти, които никога не са били други, освен на общините.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Е, върнаха ги, но тези, които общините или държавата ги е взела и не могат да бъдат върнати, общините също стоят насреща. По простата причина, че особено когато слушаме тук юристи, наистина дайте да си припомним имаше ли два вида собственост тогава, когато е одържавено цялото това имущество. Имаше си наистина една-единствена държавна собственост, общонародна собственост, независимо как беше наречена.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): И лична, и кооперативна.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Лична и кооперативна, които нямат нищо общо с проблема. Сега дайте пък да разискваме и личната, и кооперативна собственост и съвсем ще цъфнем и ще вържем.
Именно затова общините получиха онова, което държавата им даде въз основа на Конституцията, която отново въведе двете форми - държавна и общинска собственост. Имаме Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, но общините стоят насреща. Защото не може само държавата да отговаря за тези неизплатени и невъзможно реално да бъдат обезщетени собственици, без общините да носят никаква отговорност. Така както общините върнаха недвижимите имоти, които реално съществуват, така както се приватизира една общинска собственост, предоставена й преди това от държавата, същите тези собственици, които притежават тези компенсаторни записи, могат да участват.
А всички други проблеми са наистина важни, но те не са проблеми на този законопроект, който разглеждаме. Наистина се поставя въпросът, че трябва при участие в приватизация, при участие вече за придобиване на държавна или общинска собственост, компенсаторните записи само веднъж да бъдат използвани. Те преди това могат на няколко пъти да сменят своя собственик, може няколко посредника да се явят, може един посредник да закупи такива записи и да не ги употреби, след това да ги продаде на друг посредник. И тук гаранцията, която съществува е, че когато държавата продаде нещо срещу такива компенсаторни записи, или общината продаде нещо срещу такива компенсаторни записи, те повече да не могат да се използват. Не може с едни и същи компенсаторни записи много пъти да се купува държавно или общинско имущество. Щом този проблем е решен, просто проблем няма.

И сега ние да казваме: Ама, защо има посредници? Има посредници, защото много често за самите обезщетени собственици е по-лесно вместо да чакат кога ще имат възможност с тези компенсаторни записи да участват в една или друга приватизационна сделка, те да ги прехвърлят на един посредник, да си получат някаква сума при условията на една пазарна икономика, пък той кога и кога ще ги оползотвори, повече не се интересува. Но ние да смятаме, че едва ли не тези посредници получават нещо, един посредник често пъти може да рискува. Той също може да натрупа компенсаторни записи и да няма къде да ги пласира.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Както е имало случаи.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има случаи. Той утре може да ги продаде и по-евтино, отколкото ги е купил. Защото това е пазарът.
Така че аз смятам, че всичко това, което се говори, има много полезни неща и беше разяснено, но имаше много изказвания, които просто нямат отношение към този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Нинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛОЯН НИНОВ: Аз бих искал да отговоря на въпросите и безпокойствата на господин Мутафчиев по отношение на цените и разликите на цените при търговията на борсата и участието на посредниците.
За информация на господин Мутафчиев борсата е пазар с най-прозрачния механизъм за търговия на ценни книжа. Така че там изкривявания и разлики в цените, каквито сега съществуват при търговията на компенсаторните инструменти в рамките в някои случаи дори и 10 пункта, са невъзможни на борсата. Борсата е такава институция, която всеки божи ден публикува бюлетин чрез средствата за масово осведомяване и точно тази информация, която достига до всички субекти, които участват на пазара, не дава възможност такива отклонения да бъдат реализирани. Тъкмо напротив, смятам, че с качването на търговията на борсата тези отклонения, този марж абсолютно ще бъде стеснен и от това могат да спечелят единствено и само собствениците на компенсаторни инструменти.
За комисионите, за които господин Мутафчиев говори, също не съм особено съгласен, защото в момента комисионите са огромни и част от тях, трябва да ви кажа, се взимат под формата на рушвети. Има редица поземлени комисии, които, за да прехвърлят записите и да ускорят прехвърлянето на поименните компенсационни бонове, самите служители по чисто и просто криминален начин изискват нерегламентирани плащания от страна на собствениците и купувачите на тези средства, което оскъпява неимоверно процеса, искам да ви уверя. Всичко това нещо ще бъде избегнато с приемането на този закон.
А по отношение стойността и смисъла на този закон, бих искал да кажа няколко думи на господин Мутафчиев. Този закон не решава изцяло проблемите и въобще не решава проблемите с реалното обезщетяване на собствениците на компенсаторни записи, но това въобще не означава, че той е безпредметен и безсмислен. Безпредметен и безсмислен ли е Законът за мерките и теглилките като не обезщетява собствениците на салами, например? Аз не мога да се съглася с такова нещо. Този закон регламентира процеса и го прави по-прозрачен и по-динамичен. Това е смисълът на този закон. За съжаление, аз не мога така да приема доводите на господин Мутафчиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, наистина дебатът беше много дълъг и донякъде много съществен. Казаха се доста неща, които наистина може би засягат косвено предложения законопроект. Съгласен съм с повечето колеги по отношение на общините, но не мога да се съглася, че днес трябваше до такава степен да конкретизираме проблема, защото по принцип ние днес разглеждаме закона на първо четене и разглеждаме самата философия на закона. И друг път съм казвал от тази трибуна, че перфекционизмът е нещо хубаво, но когато е за сметка на спиране на работата, на мен особено не ми харесва.
Наистина, каза се, че Законът за сделките с компенсаторни инструменти е един необходим закон. Необходим закон от гледна точка на развитието и на регулирането на отношенията в този сектор. Да се надяваме, че и обсъждането, и в крайна сметка текстът, който ние ще приемем, ще е вследствие на това обсъждане и ще съответства на нивото на изискванията за тази много сложна, изключително сложна, много деликатна и много отговорна материя.
Предварително искам да кажа, че аз ще подкрепя този законопроект. Ще го подкрепя, разглеждайки го като една крачка в процеса на усъвършенстване на законодателството в тази сфера. Защото, колеги, без да се спирам на конкретните членове на законопроекта или на отделните положения, в които се уреждат сделките с компенсаторни инструменти, съгласете се с мен, че в сега действащата законодателна уредба сделките с компенсаторни инструменти са уредени в различни по степен и вид нормативни актове - Законът за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, върху горите и земите и т.н. Което, според мен, от своя страна е предпоставка и за липсата на единна система на базата на тези инструменти. Примерно, поименните компенсационни бонове не са регистрирани в Централния депозитар, а се водят в отделни регистри във всяка отделна поземлена комисия. Можем да си представим за какво става въпрос. Разбира се, ако трябва да обърнем внимание на проблема с общините, той е наистина много деликатен, защото, според мен, без да се спирам конкретно на общините, има три категории общини - тия, които умишлено или целенасочено са приватизирали с такива инструменти, тия, които, знаейки, не са посочили в договорите начина на плащане и такива общини, които поради недоглеждане не са посочили начина на плащане. Но има общини, които целенасочено посочваха в договорите за приватизация начините на плащане, за да не се стигне до това положение, в което в момента се намират някои от другите общини.
Но аз се надявам и даже мисля да направя едно предложение между първо и второ четене да удължим малко срока, може и три седмици и да видим какво можем да предложим като алтернатива. И бих се съгласил с всяко разумно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Узун.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Преминаваме към неговото гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 29.
Законопроектът за сделките с компенсаторни инструменти е приет на първо гласуване.
Имате думата, господин Димитров, за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване на законопроекта да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Той е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията като водеща комисия.
Господин Тошев, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Бих искал първо да направя процедурно предложение по този законопроект в залата да бъде допуснат господин Бойко Антонов, директор на Държавната агенция за бежанците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте господин Антонов да бъде допуснат в пленарна зала.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Антонов да заповяда в залата.
Господин Тошев, заповядайте за доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, почитаеми народни представители!
"На своето редовно заседание от 17 януари 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за убежището и бежанците № 102-01-41 от 19.12.2002 г. На заседанието присъстваха министър Неждет Моллов, представители на Дирекция "Правна" на Министерския съвет, от Министерството на външните работи, от Министерството на вътрешните работи, от Държавната агенция за бежанците, ръководителят на представителството в България на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации госпожа Луизе Друке, както и поканените неправителствени организации - Български Хелзинкски комитет и Българският червен кръст.
Законопроектът бе представен от името на вносителя от министър Моллов със следните мотиви:
Оценявайки положително и много високо действащия Закон за бежанците, приет през 1999 г. като пръв законодателен акт в тази област, същевременно в практиката се отчита необходимост от някои реформи в структурата и съдържанието на бежанското ни законодателство. Тази необходимост е продиктувана както от изключителната динамика на законодателството на Европейския съюз в областта на убежището и бежанците през последните години, така и от обстоятелството, че някои непълноти в Закона за бежанците при практическото му прилагане водят до различна тълкувателна практика на административните и съдебните органи.
Проектът за Закон за убежището и бежанците усъвършенства диференцирането на правния статус на чужденците, намиращи се на територията на Република България, като разграничава четири отделни групи хора, търсещи закрила - чужденци, за които има правна възможност да получат убежище, бежанци по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (форма на закрила "статут на бежанец"), чужденци, които по причини от хуманитарен характер не могат да се завърнат в страната си (форма на закрила "хуманитарен статут") и големи потоци от хора, които търсят временна закрила. Проектът въвежда и родовите понятия "чужденец, търсещ закрила" и "чужденец, получил закрила", като употребата на понятието "бежанец" се ограничава до една част от смисъла му по Конвенцията за статута на бежанците, а именно - бежанец, който е бил признат за такъв с влязло в сила решение за предоставяне статут на бежанец. Предлагат се промени по отношение на уредбата на ускореното производство - правомощията по провеждането му се концентрират единствено в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците. Премахват се правомощията на други държавни органи по определяне на бежански и хуманитарен статут.
Нова регламентация се дава и на подсъдността на първоинстанционните дела при обжалване на решенията в ускореното производство - те са изведени от компетентността на Върховния административен съд и предоставени на окръжните съдилища. Въвеждат се и по-кратки срокове за процесуалните действия.
В Преходните и заключителните разпоредби са предложени съществени изменения в Закона за българските документи за самоличност, както и допълнения в други нормативни актове. В разискванията по предложения законопроект се изрази становище от госпожа Друке от Върховния комисариат на бежанците към ООН за необходимост от усъвършенстване на правната материя в областта на убежището. От председателя на Държавната агенция за бежанците бе обърнато специално внимание на разпоредбите в предлагания законопроект относно съдействието и сътрудничеството на агенцията с българските институции и международни правителствени и неправителствени организации, както и съобразяването на структурата й с изискванията на Закона за администрацията. Представителите на неправителствените организации също участваха в дебатите и акцентираха на необходимостта от по-пълна правна уредба на въпросите на интеграцията на чужденците след получаването на закрила в Република България.
Същевременно комисията препоръчва на второ четене да се прецизират текстовете на чл. 16, чл. 17 и чл. 18, които определят процедурата по чл. 27 и чл. 98, т. 10 от Конституцията за даване на убежище. Също така разпоредбите на чл. 60, даващи право на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците да претърсват багаж и превозни средства, да задържат документи и прочие, трябва да се съгласуват с текстовете на НПК, Закона за МВР, Закона за защита на личните данни и други.
След разискванията се проведе гласуване със следните резултати: "за" законопроекта за убежището и бежанците № 102-01-41 от 19.12.2001 г., внесен от Министерския съвет, са гласували 11 народни представители, "против" - няма, "въздържал се" - 1.
С този резултат комисията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за убежището и бежанците № 102-01-41 от 19 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Госпожо Мингова, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги!
"На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Моллов - министър, господин Бойко Антонов - председател на Агенцията за бежанците при Министерския съвет и д-р Луизе Друке - представител на Върховния комисар на ООН за бежанците в България, госпожа Илиана Савова - представител на Българския Хелзинкски комитет.
Министър Моллов запозна народните представители с обективната необходимост от приемането на нов закон, регулиращ обществените отношения, свързани с материята за бежанците и техния правен статут.
Приемането на законопроекта е свързано с хармонизиране на националната правна уредба в областта на убежището и бежанците с достиженията на европейското право, което е заложено в Националния план за действие 2000 и позицията на Република България за преговори по глава ХХIV "Правосъдие и вътрешни работи".
С тези документи е поет ангажимент за усъвършенстване на бежанското законодателство, за укрепване на административния капацитет на структурите, прилагащи европейското право, развитие на инфраструктурата за приемане на чужденци, търсещи закрила, адаптацията и интеграцията на чужденци, получили закрила в Република България.
Действащият Закон за бежанците е напредък в посока на установяване и усъвършенстване на българското бежанско право, но той не обхваща в пълнота материята, свързана със закрилата на чужденци в Република България.
Главна цел на законопроекта е въвеждането в националното законодателство на съответните международни и европейски правни инструменти, включително закрепването на нормативна уредба на допълнителните форми на закрила на чужденци, създаването на механизми за тяхното ефективно прилагане, както и преодоляване на някои несъвършенства на Закона за бежанците в посока преди всичко на подобряване на законовите условия за процедурите, свързани с предоставянето на бежански статут.
В хода на настъпилите разисквания народните представители подкрепиха предложения законопроект. Народният представител Четин Казак подкрепи законопроекта, като подчерта, че сега действащият закон показва редица слабости и приемането на нов закон се налага и от ангажиментите, поети от българското правителство в хода на преговорите по Глава "Правосъдие и вътрешни работи". Проектозаконът е в съответствие с основополагащи в тази област международноправни документи, ратифицирани от Република България.
Председателят на Комисията по правни въпроси подкрепи законопроекта и счита, че с новата уредба се уреждат безспорни положителни моменти, като съсредоточаване правомощията в един орган, децентрализиране на съдебния контрол и други подобни. Тя обаче посочи, че трябва да се прецени положителна или негативна е ролята на предложеното ускорено съдебно производство в предлагания законопроект. Освен това за второ гласуване трябва да се изчисти и въпросът за легитимацията - по чия молба би следвало да започне това ускорено производство.
Народният представител Чипева постави въпроси относно съществуването на предвидената в чл. 56 от законопроекта извънбюджетна сметка и доколко този въпрос е съгласуван с Министерството на финансите. На този въпрос министър Моллов даде положителен отговор.
След проведеното гласуване комисията с 12 гласа "за" и 2 "въздържали се" реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Господин Вълчев, заповядайте, за да представите становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.

"С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за убежището и бежанците,
№ 102-01-41, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 16 януари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет.
На обсъждането присъстваха господин Борислав Димитров, експерт от Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет от страна на вносителя и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
Изготвянето на нов Закон за убежището и бежанците е подчинено на целта правната уредба на убежището и бежанците да се приведе в съответствие с достиженията на европейското право в тази област, което е задължително и е заложено в Националния план за действие - 2000 и в позицията на Република България за преговори по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи". В посочените документи е поет ангажимент за усъвършенстване на бежанското законодателство, за укрепване на административния капацитет на структурите, прилагащи acquis на Европейския съюз, развитие на инфраструктурата за приемане на чужденци, търсещи закрила, адаптацията и интеграцията на чужденци, получили закрила в Република България.
В Редовния доклад на Европейската комисия за 2001 г. относно напредъка на Република България в процеса на присъединяване към Европейския съюз се отбелязва, че нормативната уредба в областта на предоставянето на убежище все още има редица непълноти, които следва да бъдат преодолени чрез изменения и допълнения на Закона за бежанците, което е и наложило изготвянето на внесения за разглеждане законопроект.
Законодателството във връзка с убежището е обхванато в Глава 24 от преговорите "Правосъдие и вътрешни работи".
С подписването на Амстердамския договор от 1997 г. въпросите, свързани с визовата политика, убежището и емиграцията, са прехвърлени в първи стълб.
Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи има за цел създаването на зона на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Европейския съюз. Свободата, разглеждана като свободно движение на хора в Европейския съюз, е основна цел на Договора за Европейския съюз, включваща право на убежище и миграция.
В заключенията на Европейския съвет от Тампере е решено да се установи обща система за европейско убежище, основана на пълното и общо прилагане на Конвенцията на Организацията на обединените нации за статута на бежанците от 1951 г., известна като Женевска конвенция. Подготвянето на обща политика на убежище, включително общи европейски споразумения за убежище е съставна част от целта на Европейския съюз да бъде установена постепенно зона на свобода, сигурност и правосъдие, отворена за тези, които принудени от обстоятелствата, законно търсят защита в Европейския съюз.
Според чл. К1(1) от Договора за Европейския съюз, държавите-членки следва да разглеждат въпросите на убежището, като въпроси от общ интерес. Тези въпроси следва да бъдат разглеждани и в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Женевската конвенция, както и с оглед на закрилата, която държавите-членки предоставят на лица, преследвани по политически причини.
Правото на убежище обхваща актовете на Организацията на обединените нации, Върховния комисариат за бежанците към ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз.
Предложеният законопроект е изготвен, като са взети предвид съответните инструменти в областта на убежището, признати за достижение на Европейския съюз.
Съгласно Европейската харта на основните права, правото на убежище трябва да бъде гарантирано при зачитане правилата на Женевската конвенция и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., известен като Ню-Йоркския протокол, както и в съответствие с Договора за Европейската общност.
Съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г., никоя държава-страна по конвенцията, не може да експулсира, връща или екстрадира лице в друга държава, когато има сериозни основания да се счита, че то би било в опасност да бъде подложено на изтезания.
Съгласно Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. "всеки човек има право да търси и получи убежище в други страни, когато е преследван".
В списъка на acquis в областта на убежището Женевската конвенция и Ню-Йоркският протокол се считат за неразделна част от постигането на целите на Европейския съюз. Това изисква стриктно въвеждане и конкретизиране на разпоредбите на Женевската конвенция, без тя да бъде прередактирана. В законопроекта са възпроизведени, съответно:
- определението за бежанец в чл. 8, ал. 1 с материалните основания за предоставяне на статут (така наречената включваща кауза);
- изключващите предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут клаузи (съответно в чл. 12 от законопроекта);
- прекратяващите производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут клаузи (в чл. 15 от законопроекта);
- принципът на неотблъскване, залегнал в чл. 33 от Женевската конвенция е отразен в чл. 4, ал. 3 на законопроекта. Съгласно тази разпоредба чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
- сътрудничеството на българските власти с Върховния комисар за бежанците при ООН, неговото право на достъп до всеки етап от производството и неговото съдействие и помощ на бежанците са уредени в чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и в чл. 24 на законопроекта;
- правата и задълженията на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, са уредени в глава четвърта на законопроекта."
Аз ще си позволя, госпожо председател, да не чета цялото становище, което е на разположение на уважаемите господа народни представители, и да премина към диспозитивната негова част.
"II. С оглед постигане на по-висока степен на съответствие на разпоредбите на законопроекта за убежището и бежанците с acquis communautaire и международните стандарти Комисията по европейска интеграция прави следните препоръки:
1. В чл. 13 на законопроекта липсва едно от основанията, съдържащи се в Резолюцията относно явно неоснователните молби за убежище, а именно, че на едно лице в ускорено производство може да не бъде предоставен статут на бежанец, ако подаде заявление в една от държавите - страни по Конвенцията за бежанците, след като молбата му е била отхвърлена от друга страна в резултат на проучване, съдържащо адекватни процесуални гаранции и проведено в съответствие с Женевската конвенция за статута на бежанците.
2. С чл. 15, точки от 1 до 5 и т. 12 от проекта се въвеждат прекратяващите клаузи, съдържащи се в чл. 1С на Женевската конвенция. Прекратяващите клаузи в Конвенцията са изчерпателно изброени и за прекратяването на предоставен статут и на производството не следва да се използват по аналогия никакви други основания (точки 6, 7, 8 и 11 от проекта).
Посочените основания за прекратяване на производството, съдържащи се в точки 6, 7 и 8 на чл. 15, би следвало да се отнесат към разпоредбата на чл. 16 от законопроекта.
Точки 9 и 10 са основание за прекратяване по силата на чл. 16 от Предложение за Директива на Съвета на Европейския съюз за минималните стандарти за процедурите в държавите - членки за предоставяне или отказ на бежански статут.
Комисията по европейска интеграция счита, че законопроектът не трябва да въвежда допълнителни прекратяващи клаузи, освен тези по Женевската конвенция и Предложението за Директива на Европейския съюз.
III. Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че законопроектът за убежището и бежанците съответства на достиженията на правото на Европейските общности и на международните стандарти и въвежда правни механизми, насочени както към ефективна закрила на бежанците, така и към недопускане на злоупотреба с упражняване на техните права.
В заключение и с оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроект за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Преминавам към съобщенията:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по здравеопазване на 13 февруари от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 14 февруари от 14,30 ч.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 20 февруари от 15,00 ч. в зала 42.
Комисията по медиите ще проведе извънредно заседание на 19 февруари от 12,00 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси на 14 февруари от 16,00 ч. в зала 248.
Комисията по икономическата политика ще проведе извънредно заседание на 14 февруари от 16,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по правни въпроси съобщава, че в днешното си заседание ще се включи нова допълнителна точка в дневния ред: "Определение на Конституционния съд с приложено искане на главния прокурор, с което Народното събрание е конституирано като страна по конституционно дело № 1 от 2002 г.".
Съобщение за парламентарен контрол, който ще бъде на 15 февруари, петък:
- заместник-министър председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински;
- министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Михаил Миков и Георги Божинов;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Васил Калинов и Стефан Мазнев;
- министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Георги Пирински, Емилия Масларова и Румен Петков, както и на питане от народния представител Радослав Илиевски.
- министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Асен Агов и Анастасия Мозер.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цанев