Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Асен Агов.
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОМБУДСМАНА.
Искам да поканя господин Лъчезар Тошев – председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, да продължи с доклада за второ четене. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, вчера отложихме гласуването на чл. 5 поради спора колко заместници да има омбудсманът. Текстът на чл. 5 във варианта на комисията предвижда един заместник-омбудсман. Имаше предложение от господин Юсеин за трима заместник-омбудсмани. Този въпрос може да се реши само с гласуване, така че тази опция може да се постави на гласуване, ако допуснете, че това е редакционна поправка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Аз предложих двама заместници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи има цяла палитра – един, двама и трима заместници.
Уважаеми народни представители, има ли изказвания по чл. 5 за броя на заместник-омбудсманите?
Заповядайте, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се учудвам, че тук на прима виста се дават предложения, без да се погледне целият закон, за да се види каква е логиката на комисията, когато се е спряла на това да има един заместник. Те ще бъдат избирани от Народното събрание и всъщност по този начин, когато омбудсманът бъде в невъзможност да изпълнява длъжността си по тук дадените критерии или по някакви други, заместник-омбудсманът ще бъде достатъчно оторизиран да поеме тази длъжност. Ако ние изберем двама или трима заместници на омбудсмана, това показва, че Народното събрание отново трябва да се събира в един момент, за да решава кой от заместниците ще замества омбудсмана, докато се избере нов по процедурата, която е дадена тук.
В комисията много внимателно обсъдихме тези въпроси и затова предложението на комисията и на всички експерти, които бяха по различните законопроекти, беше в края на краищата да има един омбудсман и един заместник-омбудсман. Тук вече не стои въпросът за техническия екип, за това какъв правилник ще има и колко хора ще работят. Тук става въпрос за фигурите, които ще бъдат избирани от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Милчев! Аз не съм съгласен с Вашата теза да има един омбудсман и един заместник. Доводите ми са следните: ако искаме да изберем такъв орган в нашата страна – омбудсмана, както е в други страни, аз например се запознах с варианта на омбудсмана в турската част на Кипър. Какво прави този избраник там? Като ми пееше Пенке ле, кой ли ми те слуша…
Ако искаме да имаме такъв омбудсман, аз не съм съгласен на този вариант, защото в западните страни има омбудсман за въоръжените сили, омбудсман за правата на жените и т.н. Тези заместници ще бъдат профилирани и ще отговарят за отделните права на гражданите. Затова моята молба е да бъдат трима и да не гледаме само икономическата страна на въпроса, а и това, което ще свърши този орган.
Ако разсъждаваме с презумпцията, че разболявайки се омбудсманът, само неговият заместник ще го замества и ще има някакъв екип – секретариат или технически лица, имаме неправилно мнение по този въпрос. Аз така мисля и затова настоявам да бъдат поне трима. Вижте и материалите, които ни бяха раздадени в комисията относно омбудсманите в западноевропейските страни. Навсякъде има заместници – в Чехия, Полша, Унгария. И те не са един, а няколко.
От тази гледна точка, тъй като във всички доклади относно правата на човека, които се изнасят от Европейската комисия, много често се цитира името на България, че не се спазват правата на нашите граждани, независимо кое мнозинство е на власт, мисля, че ако заместниците са трима, този орган ще работи по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, много размисъл предхождаше тази идея да има един омбудсман и един заместник. Тук стои големият въпрос ние искаме ли да удвоим съществуващите конституционни органи или не искаме. Аз смятам, че не искаме. Омбудсманът все пак има една много определена функция и тя не може да измества органите на държавната власт, които са разслоени тъкмо по тоя начин, който господин Юсеин каза. Но ако ние искаме да направим такава една мрежа от омбудсмани, които да бъдат едва ли не на стража до съдебната власт и до другите органи, това би било просто неподходящо.
Нека да постъпим така, както се предлага в доклада на комисията и ако тази система трябва да се развива след това, пътят е открит и Народното събрание налице, то работи непрекъснато и ще се види до каква степен в българските условия е разумно да съществува институцията омбудсман под една или друга форма.
Засега ние видяхме практиката на много общини. Всеки си създава някакъв омбудсман, защото решил, че трябва да има и там структура, която да се грижела за човешките права. Ако ние разчитаме на омбудсмана да защитава правата на хората по Конституция, това е страшно. Нека да започнем с този разум, а после да гледаме как било в Чехия и как било в западните страни, след като ние в България още не можем да сричаме тази дума омбудсман, както се казва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Смятам, че е време вече да приключваме. Много време дискутирахме този въпрос.
Преминаваме към гласуване и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред се гласуват най-отдалечените предложения.
Подлагам на гласуване чл. 5 със следното съдържание: “Омбудсманът се подпомага в своята дейност от трима заместник-омбудсмани”.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 52, против 84, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 5: “Омбудсманът се подпомага в своята дейност от двама заместник-омбудсмани”.
Гласували 162 народни представители: за 51, против 98, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 5: “Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман”.
Гласували 157 народни представители: за 107, против 27, въздържали се 23.
Текстът е приет във формулировката на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, чл. 6 е докладван и остава само да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Член 6 за мене е излишен и безсмислен. За колегите, които може би не присъстваха или са забравили, искам отново да го прочета:
“Чл. 6. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и становища във връзка с дейността им.”
Първо, изказаното мнение не е престъпление, за да се носи наказателна отговорност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Даже и без да си омбудсман.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и без да си омбудсман за мнение и становище никаква наказателна отговорност не се носи. От какво го освобождавате?
Второ, ако и този текст остане, означава ли, че омбудсманът носи административна отговорност и като омбудсман за своите мнения и становища може някой да го глобява, да го наказва и т.н.? Ще носи ли гражданска отговорност за своите мнения и становища?
Затова този текст трябва да отпадне. Хайде, какво съм предлагал, кое не е прието е друга тема, но това трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов чл. 6 да отпадне.
Гласували 141 народни представители: за 88, против 37, въздържали се 16.
Предложението се приема. Член 6 отпадна.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, следва чл. 4 по номерацията на вносителя:
“Чл. 4. Държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него”.
Предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев е този текст да бъде преместен в главата за правомощията на омбудсмана.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Корнезов – в чл. 4 след думата “жалбите” да се добавят думите “петициите и предложенията”, а думите “и сигналите” да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – текстът на чл. 4 да стане ал. 1 на чл. 4 и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Органите и лицата, осъществяващи публична власт или функция, не могат да отказват да предоставят информация или да отказват достъп на омбудсмана, поради това, че се засяга държавна, служебна или търговска тайна”.
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин – текстът на чл. 4 да стане ал. 1 на чл. 4 и да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Всеки отказ от съдействие от страна на административен орган, член на колективен административен орган или служител в държавната администрация, представлява служебно дисциплинарно нарушение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Становището на комисията е следното:
Комисията предлага чл. 4 да се преномерира в чл. 7 със следната редакция:
“Чл. 7. Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тъй като чл. 6 отпадна, сега това ще стане чл. 6.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз ще го докладвам, както е по доклада на комисията, а по-нататък, при окончателното приемане на законопроекта, те ще бъдат преномерирани съответно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата. Народните представители ще защитават ли предложенията си?
Да, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Защо да ги защитаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е задължително.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правим един закон, който ще провали идеята. Това е цялата работа. И добре, че вчера гласувахме да отложим разискването, а днес – като точка първа!
И така, колеги, правото на жалба е конституционно право. Член 45 от нашата Конституция казва: “Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”. Жалби, предложения, петиции! И една от формите на това конституционно право на гражданина е да се обърне към омбудсмана, който ние създаваме.
Затова ви предлагам в чл. 4: “Държавните органи … на омбудсмана във връзка с жалбите…” и конституционният текст - “предложенията и петициите”. Защо го отхвърляте?
За съжаление, в нашето право няма легална дефиниция що е “жалба”, що е “петиция”. Ние сме се опитали в нашата комисия във вътрешния правилник да квалифицираме това явление. Когато е петиция, това не е до някакъв индивидуален проблем на гражданина, а проблем, който засяга по-широк кръг граждани, проблем, който има по-голяма обществена значимост. И ние такива получаваме – виждам д-р Стаменов тук. Защо да не дадем тази възможност? Ето го конституционния текст!
Даже сега имаме Закон за сигналите, жалбите и петициите на гражданите, макар и много стар – от 1980 г. И затова, колеги, предлагам ви, това е даже вече конституционен проблем, да приемете поне това предложение. И си мисля: защо ли трябва да се изказвам? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Има думата господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Аз имам въпрос към тези, които са направили обобщения проект и са гласували. Примерно, вие сте избран за омбудсман и имате жалба от кмета на община Х. И отивате да проверявате кмета на тази община. Той въобще не ви приема. Какво ще направите след това? Или някакъв служител на общинската администрация. Какво можете да направите? Той е длъжен, така е формулирано – че той е длъжен да ви представи информация, обаче не иска да ви представи информация. Какво ще направите тогава? Ще се жалвате на президента ли като омбудсман или на председателя на Народното събрание?
Трябва да има някакви административни мерки към тези, които не изпълняват… Разбрах обобщения текст, прочетох го. Пише само “длъжни”. Затова предлагам да се гласува моят текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕС СЕНДОВ: Добре, ще се гласува.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Като реплика, господин председател.
Глава пета от законопроекта – “Административно-наказателни разпоредби”, чл. 30, 31, 32 и следващите.
“Чл. 30. Който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба и т.н., ако не подлежи на по-тежко наказание.”
Смятам, че тези неща са уредени в тази глава и ако има някакви предложения, там трябва да бъдат направени, а не в първите текстове на законопроекта. Тук се казва само, че са длъжни всички органи да подпомагат омбудсмана и смятам, че за този текст това е достатъчно, а пък наказателните разпоредби са в края на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже се създаде някакво впечатление на обиденост едва ли не, напротив, господин Корнезов, ние много внимателно взехме Вашите текстове от закона и ги вкарахме тук…
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Нито един не сте взели! Недейте така!
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Тъй като фактите на петициите ограничават хората, които отиват при омбудсмана, затова приехме по-широката формулировка – сигнали. Вие много добре знаете, че омбудсманът действа и когато му се обадят по телефона. Иначе той какво да каже: а, вижте, я се съберете, напишете една петиция и тогава елате при мен. Той е длъжен дори и по телефона, като му се обадят, да вземе мерки по въпроса.
Мисля, че терминът във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него, обхваща цялата сфера, включително и това, което е в понятието “петиция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Милчев.
Други желаещи? Не виждам.
Всички предложения ще бъдат гласувани едно след друго, тъй като никой не оттегли предложението си.
Моля да гласувате най-напред предложението на народните представители Екатерина Михайлова и Димитър Абаджиев – чл. 4 да отиде в главата за правомощията на омбудсмана. Комисията не приема предложението.
Моля да гласувате.
Гласували 122 народни представители: за 18, против 94, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Любен Корнезов, което беше защитено преди малко. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 52, против 67, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на народния представител Панайот Ляков, който не виждам да присъства в залата. Комисията не подкрепя неговото предложение, както беше съобщено от председателя на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 28, против 93, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ахмед Юсеин, което също беше обосновано. Комисията не го подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 29, против 69, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 7 по досегашната номерация така, както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 12.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на комисията за нови членове 8 и 9 със следното съдържание:
“Чл. 8. (1) Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(2) Не се допуска финансиране на омбудсмана от анонимни източници.
Чл. 9. (1) Общинският съвет може да избира местен омбудсман.
(2) Решението на общинския съвет по ал. 1 се взима с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
(3) Местният омбудсман осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези два нови члена има ли бележки?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
За първия текст. Омбудсманът като институция, разбира се, трябва да заложим тук от държавния бюджет 2004 г., като приемаме бюджета, определена сума, която ще се изпълнява.
Втората алинея – “Не се допуска финансиране на омбудсмана от анонимни източници.” Ами, ако не са анонимни?! Могат ли фирми или други някакви структури да финансират омбудсмана? Разбира се, че не. Но с тази алинея вие казвате: ако те не са анонимни – може. Ами, нали той ще стане зависим!
Следователно втората алинея трябва при всички случаи да отпадне.
Но по-страшен е следващият член 9 – едно творение, което окончателно ще срине тази институция. Казва се, че общинският съвет избира общински омбудсман. Но този общински съвет, дами и господа, както всички знаете, се състои от общински съветници от различни партийни принадлежности и т.н., и т.н. И сега този общински съвет, като си избира омбудсман, кой ще го избере? Мнозинството. Ще го партизирате този омбудсман.
Второ. Този омбудсман, който ще се избира от общинския съвет, става зависим от общинския съвет и от кмета, който обикновено има мнозинство и той предлага. Ама нали този общински омбудсман ще трябва именно да съдейства на гражданите, когато се нарушават техните права от общинската администрация?! Е, кой е този омбудсман, на когото му плащат, определят му заплатата, зависи от общинския съвет, респективно от кмета, който ще се конфронтира със своя работодател? Ами, разбира се, че няма!
И затова, наглед много демократичен, изборът от общинския съвет практически блокира функционирането на институцията. Вероятно това може да е и целта!
Затова местният обудсман, дали ще е общински или областен – аз бях предложил областен, защото все пак нашите общини са 200 и толкова, малки и т.н., и т.н. – той трябва да бъде назначаван от централния омбудсман, за да бъде независим от местните органи, които той трябва да контролира. Ако не дадете той да се избира от местните органи, никакъв контрол не може да се осъществява, или практически не може да се осъществява. Той като настъпи кмета или главния архитект, след една седмица или след един месец ще му намерят цаката и ще го махнат. Разбирате ли?
Затова, моля ви, чл. 9 трябва да отпадне! Обръщам се към колегите тук, макар и да сме пооредели.
Правя и второ предложение – да се отложи въобще гледането на този законопроект. Разберете, колеги, правим нещо, което ще обезсмисли тази хубава идея за омбудсмана. Междупрочем България е единствената държава в Европа, която все още няма омбудсман. Тази институция е необходима, но, разберете, това, което е направено, не искам никого да засягам, знам, че имаше три законопроекта, колегите са се опитали да направят един общ, но това не е закон за омбудсмана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За реплика – господин Константин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Корнезов, аз съм изцяло съгласен с Вас, че трябва да има областни омбудсмани, а не общински, и че трябва да бъдат назначавани от главния омбудсман.
Освен това, аз не виждам тук дори да има мандат на общинския, него може, дето Вие казвате, да го сменяме всеки ден, ако не слуша.
Аз съм склонен да се съглася и с Вашето процедурно предложение да се отложи разглеждането на закона. Само че ме е страх – това е моята реплика – че няма възможност по нашия правилник, защото, ако трябва да се преработва този закон отново, трябва да мине на трето четене. Но той вече е минал на второ четене и няма как да се редактира, да се напише едва ли не по-различен законопроект. Това ме опасява. Но иначе съм съгласен с Вас изцяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правите предложение да отложим разглеждането?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Аз само казвам, че не виждам как.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие подкрепяте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Не, аз не подкрепям предложението за отлагане, защото и да отложим, не виждам по кой правилник ще преработим закона. Аз това искам да кажа, защото, ако го отложим, какво ще стане? Хубаво, ще мислим и ще решим, че трябва да има други текстове. Но няма такава процедура просто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преди да гласуваме процедурното предложение на господин Корнезов, давам думата най-напред на господин Ахмед Юсеин, след това на господин Гиньо Ганев.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, това, което обсъждаме в чл. 9, аз по-обширно съм го предложил в чл. 17. Но това е отхвърлено. Това е друга тема.
Прав е господин Корнезов и господин Пенчев, защото в други страни има областни омбудсмани. Значи или централният омбудсман трябва да назначава, или другият вариант е 2/3 от общинските съветници да избират, ако в бюджета на общината има средства за такъв избран, който да защитава интересите на гражданите, които са на територията на общината. Освен това така, както е сега даден чл. 9, не е формулирано избраният човек пред кого ще се отчита, какво ще бъде възнаграждението му, какви права има и т.н. Значи има нещо, което не е много точно. И така да е, пак не обхваща всичко, което трябва да бъде като структура в общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Корнезов, добре, ако се отложи гледането на закона, искате ли да Ви кажа впечатление от тази комисия, в която работихме по обобщения проект? В продължение на 5-6 години хора от всякакви парламентарни групи направиха маса командировки в различни страни да изучават институцията омбудсман и донесоха по 5-6 закона, даже сега в 10,30 ч. ние ще представяме една бляскава монография, плод на същите тези усилия. Като отложим гледането на закона, какво ще направим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нови командировки.
ГИНЬО ГАНЕВ: От тези четири законопроекта да направим някакъв нов? Ако сме народни представители, ще се сражавате тук за всеки текст. И трябва да решим въпроса, защото това е волята на парламента. Това е по принцип.
Обаче аз имам друго предложение и това е естествена практика, когато се законодателства сериозно. Предлагам да отложим този текст. Той е невероятно сложен. Аз съм напълно съгласен с господин Корнезов и ще кажа още по-цветисти думи: няма по-страшно от децентрализацията, която предоставя всичко на общинските съвети, които се менят всеки две години. Избират едни мнозинства, които правят повече комбинации, отколкото да се вслушват във волята на гражданите. Много е сложно това. Аз съм по-склонен наистина, ако централният омбудсман обаче не се почувства някакъв монарх, той да ги назначава. Вие представяте ли си каква редица ще се нареди пред него, за да искат някой да бъде назначен.
Господин председателю, да отложим гледането на този текст, но не на закона. Това не е възможно. Народното представителство е в длъжността си да създаде сега тази институция съобразно волята си, като чете всичко това, за което са похарчени толкова пари от едни или други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. Първо, по чл. 8 искам да кажа, че е възможно да се получават средства от европейски програми, но би трябвало да има отворена възможност институцията омбудсман да се ползва от такива програми, а не само от бюджетните средства, които и без друго ще бъдат много ограничени. Ако има такава възможност, нека да оставим вратата отворена за това.
Що се отнася до чл. 9 – дали да има местен омбудсман, по това имаше много дебати. Много колеги желаеха да няма изобщо местен омбудсман, да има само централен. Решихме да предложим този текст, за да може пленарната зала да реши въпроса. Искам обаче да ви информирам, че за да се създаде този текст, беше консултирана Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, която изпрати свои представители на нашето заседание и съвместно се уточни, че начинът на вземане на решения от общинския съвет е този. Ако това не противоречи по някакъв много драстичен начин на закона, разбира се, може да се увеличи мнозинството, с което се избира омбудсмана, с което ще го направим по-независим. Местният омбудсман, избран с 2/3, ще бъде по-независим, защото ще може да бъде освобождаван също с 2/3. Това ще му даде една стабилност.
А по отношение на ал. 3 решихме да оставим самият местен съвет да приема правилник за дейността на местния омбудсман, тъй като този местен омбудсман не е част от системата на националния омбудсман по този закон.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А тогава защо сте го записали?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Записано е, защото вече съществуват общински омбудсмани. Те са създадени в много общини. В момента те нямат законов статут и по този начин това им урежда по някакъв начин положението, тъй като се казва, че може да има. Нека общините сами да решат. Обаче националният омбудсман не е лишен от възможността да контролира общините. Омбудсманът се избира от парламента и той може да контролира и кмета, и главния архитект на общината, да разглежда всякакви такива жалби. Много общини вече са избрали омбудсмани на основание на това, че общинският съвет има право да взема решение.
Затова комисията реши да остави пленарната зала да прецени и да вземе решение. Затова сме включили този текст в доклада. Много лесно е да отпадне един текст или да бъде отложен, но ако не беше включен в доклада, тогава нямаше да има дискусия по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз исках да направя подобно предложение, каквото направи господин Корнезов, във връзка и с ал. 2 на чл. 8. Това, което каза председателят на комисията, да оставяме вратичка за европейски фондове, защо европейски фондове трябва да финансират българския омбудсман? Защо трябва да се оставя тази възможност, за какво? Европейски фондове идват в бюджета, могат да се разпределят от бюджета. Защо трябва европейски фондове да финансират българския омбудсман?
Аз съм за отпадане на ал. 2 на чл. 8.
И нека да се върнем отново към дебата, който водихме в комисията. Почти цяло заседание ние се занимавахме с чл. 9. А моето мнение, което и сега изказвам по същия начин, е, че моите впечатления като народен представител са, че оплаквания идват главно от кметствата, от общините по отношение на нарушаване правата на гражданите. И тук ние създаваме един омбудсман, който фактически аз смятам, че е безсмислен.
Не съм съгласен с това, което каза господин Ганев, да отложим текста, тъй като не виждам как можем да го отложим за седмица-две и какво повече можем да измислим по този текст. Ако дадем възможност на тази институция да работи, възможно е, като видим как работи централният омбудсман, после от него самия да постъпи идея, или като видим как тръгне да работи институцията, да стигнем до този проблем. Общински ли ще има, областни ли ще има, тогава ще преценим. Ние сега не знаем как ще работи централният омбудсман, а искаме да създадем нещо, което, както е написано, въобще няма да работи.
Като казвам да се отложи, предполагам, че може да се отложи във времето с една година. Нищо не пречи, като видим как ще тръгне институцията, да се върнем към този момент и да го допълним с каквото е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина тези два текста породиха много дискусии и у мен се затвърждава убеждението, че въпреки многогодишните усилия и командировки в чужбина, както каза господин Ганев, все още явно и в парламента, и в общественото пространство тази институция не е придобила някакви по-ясни очертания.
Специално за чл. 8 аз наистина споделям това, което каза и председателят на комисията. Особено при създаването на нови институции, уважаеми колеги, много често се използва методологическа и всякаква друга, включително финансова подкрепа от страна на европейски програми, например за институционално укрепване. Тези средства не са бюджетни средства, уважаеми колеги. Тук е колегата господин Иван Искров, който ще потвърди, че европейските програми не се включват в държавния бюджет, те са отделно перо. Нали така, господин Искров?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Напротив!
ЧЕТИН КАЗАК: Включват се в държавния бюджет? Ако се включват в държавния бюджет, ако това е мнението на специалистите по бюджета, тогава аз съм съгласен ал. 2 да отпадне, а ал. 1 да остане непроменена. Но според мен това са отделни средства, които са извън държавния бюджет. Затова този проблем би се решил само като се добавят в ал. 1 след “се финансира от държавния бюджет” и думите “и други публични източници”. Така отпада всякакво опасение за някакво финансиране от частен характер – от фирми и т.н.

Що се отнася до чл. 9, моето категорично убеждение е, че на този етап този член трябва да отпадне, тъй като явно все още нямаме готовност да очертаем някакви реални правомощия на омбудсмана на местно ниво. Тоест на омбудсмана, различен от централния омбудсман, който сега създаваме. Аз лично споделям съображенията на господин Корнезов, че може би не е добре да се създава веднага омбудсман и на общинско ниво, без да сме минали, първо, създаването на такива на областно ниво. Както знаете, и сега областният управител така или иначе контролира дейността на общинския съвет за законосъобразност и т.н. Лично моето убеждение е, че е по-уместно след като видим как ще заработи омбудсманът на централно ниво, евентуално да се предвиди някаква законова уредба на омбудсмана на областно ниво, който ще контролира работата на общинските администрации в областта, отколкото да се впускаме изведнъж в създаването на омбудсмани на общинско ниво във всички 262 общини с всичките слабости, които много от тях имат и в институционален, и в политически план във функционирането и т.н. Още повече чрез един такъв текст, който е толкова кратък и неизчерпателен, че открива широко поле и врати за много злоупотреби и грешки.
Лично аз предлагам този член на този етап да отпадне и да продължим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Козовски.
ИВАН КОЗОВСКИ (НИЕ): Господин председател, дами и господа! Още от самото начало аз съм бил категорично против създаването на тази нова бюрократична институция у нас, на това ново Бюро “Жалби”. Аз мисля, че от една такава нова институция не само че няма да има полза, но ще има много вреда.
Господин Ганев каза, че досега доста хора са се препитавали с тази тема и са похарчени едно огромно количество пари. Това е точно така и ви уверявам, че сега, създавайки подобна институция, дано това не стане, ще бъдат похарчени още повече пари на вятъра, както се казва. Ето защо аз подкрепям предложението на господин Корнезов, ако това е възможно, този въпрос да се отложи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Една шеговита реплика – уважаеми господин Козовски, няма да харчим повече пари, тъй като, ако след създаването на омбудсмана, вероятно ще се закрие Комисията по жалбите и петициите на гражданите. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други реплики и дуплики? Няма.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има различна практика в други държави за ролята на омбудсмана. В Канада примерно, образно казано, централният омбудсман има свои омбудсмани или подомбудсмани, или регионални – областни, но има и локални. Примерно Министерството на отбраната има свой омбудсман на заплата и щат към министерството. Защото, каква е ролята на омбудсмана? – Да следи за спазвнето на законите на страната и то в по-голяма степен масовото неспазване на закона, защото за единичните случаи си има съд, който решава дадено оплакване. Знаем как тече информацията по жалбите при военните. Така са пресметнали и аз виждам резон в тая работа. Включително има омбудсмани и към университетите - частен омбудсман.
Аз не виждам тук защо ние да не дадем възможност на общините, където е местното самоуправление, където народът е по-близо до властта, до местната власт, да имат омбудсман. И какво страшно има, че общинският съвет ще избере тоя омбудсман, защото аз не виждам – говорим за местно самоуправление и най-вече от местния парламент. Но как ще бъде ние ще преценим тук – с мнозинство от общия списъчен състав на съветниците или пък с две трети. Въпросът според мен тук е, ако има омбудсман и оставим местен, общински, на какво финансиране ще бъде? Защото аз не съм запознат по-нататък със закона, но ако е централно от бюджетни средства, това значи всички общини – и община с 4000 жители население, да ползват щат, да има някой на заплата, ще възложат на някого да изпълнява ролята на общински омбудсман. Ако това е предвидено, аз одобрявам текста на остане – ако е предвидено финансирането да е от общинския бюджет. Общината да прецени има ли възможност да финансира такава длъжност. И хората ще имат възможност да защитят своите права не чакайки пред вратите на кмета, заместник-кметове или пък да гонят депутатите, а директна комуникации с омбудсмана ще улесни тази процедура на комуникация между гражданството, местната власт и централната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Еюп, всъщност това, което казахте, може да бъде обект на дебати, на дискусии и може да намери разрешение на проблема, каквото Вие виждате. Съгласен съм. Проблемът, който стои пред нас е, че в другите допълнителни текстове няма нищо друго, което да се отнася към този член. Този член е непълен. Ако ние искаме да създадем общинските или областни омбудсмани, те трябва да бъдат облечени в конкретни текстове с пълно изясняване на права, финансиране и т.н. С този чл. 9, който е предложен тук, това не може да стане. Затова ние искаме да го отложим във времето. Не да го отхвърлим, а да го отложим във времето. И ако наистина догодина или какъвто период се намери за необходим, и ако трябва да има такава институция – аз съм съгласен с Вас, че трябва да има някаква такава институция, тя трябва да бъде с конкретни и ясни текстове, които се отнасят до това. За централния омбудсман има текстовете и законът може да продължи, но точно за общинския и комисията не е могла, нито ние можем да го направим така, че да го има сега.
В този смисъл предложението за отлагане във времето аз подкрепям – да отпадне чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отлагането винаги е във времето, в пространството е отместване.
Има думата за втора реплика господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Господин Еюп, вижте текста: "Местният омбудсман основава своята дейност въз основа на правилник, приет от общинския съвет." Двеста шестдесет и два правилника, приети от общински съвети с различни статути. Този закон въобще не касае общинския омбудсман. Той не се отнася за него. За какво е вкаран тук? Дайте да направим режим за омбудсмана, разбира се, областен или общински, но в закона! Представяте ли си във всяка една община всеки да направи така, както мисли? Това значи всяка община да създава правни норми. Общинските съвети не са законодателни органи. Така че при всички случаи този текст трябва да отпадне.
В тази връзка и реплика към господин Казак. Господин Казак, Вие искате да закриете Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Но трябва да Ви напомня, че примерно в Германия в немската конституция има както омбудсман, така и специална Комисия по жалбите и петициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: То беше шега.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, шега, да каже тук, че е шега.
Колеги, има място и за Комисия по жалбите и петициите на гражданите към парламента, които имат специфичен парламентарен контрол, има място и за омбудсман. Така че няма да има конкуренция, пък дано да има конкуренция, за да защитаваме по-добре правата на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За трета реплика думата има господин Памуков.
ЙОРДАН ПАМУКОВ (НДСВ): Господин Еюп, няма логика и не е приемливо да бъде избиран местен омбудсман от общинския съвет, тоест органът, който ще трябва да контролира общинския съвет, сам да си го избира. Това не е логично. Още повече, че той ще трябва да намери и финансирането на местния омбудсман. Значи общинският съвет ще избира органа, който ще го контролира, и той ще трябва и да го финансира. Не виждам какъв контрол ще упражни този местен омбудсман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Памуков.
Господин Еюп, имате думата за дуплика.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Корнезов, комисия по жалби и петиции естествено трябва да има. Къде ще се оплачат от омбудсманите, ако не от друго – в комисията.
А доколкото за решението на общинския съвет, господин Памуков, има държави, в които общинският съвет даже избира кметовете. Общинският съвет избира заместник-кметовете, а ролята на обществения защитник, общинския омбудсман, така да кажем, не е само да контролира общинския съвет, но контролира работата и на кмета. Доколкото за правилника, съгласен съм да се отложи този текст, да се огледа, за да може в закона да има един общ правилник за всички общински омбудсмани, включително и начина на финансиране. Или пък това ще е комуникация с другите омбудсмани, защото все пак местната власт, колкото и да е самостоятелна, тя все пак си е държавна власт, както и централната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи има ли за изказване?
Заповядайте, господин Рафаилов.
НАСКО РАФАИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Почти цялата дискусия, която успях да проследя, показва най-малко, че ние, не се изключвам от числото, в комисията не сме си свършили добре работата. Аз се надявам, че това не е резултат от липса на качества в комисията на Народното събрание, а са обичайните проблеми, които възникват във връзка с уреждане на обществени отношения в правния мир на страната, които досега по никакъв начин не са били уреждани. За първи път се говори за института на нещо непознато и сега в България – омбудсмана, в резултат на което възникнаха много тези, които дълбоко в себе си имат основание, те са стойностни. Ние сега трябва да решим какво ще правим. Най-простото и най-голямата наша слабост е да кажем, че отлагаме. Не се присъединявам към тезата, че има понятие "отлагане във времето", примерно след една година. Ние или приемаме този текст и той е текст на закона, или не го приемаме – едно от двете.
Така че ние можем в рамките на този дебат да отложим този текст за известно време, кратко време, комисията отново да перфекционира този текст, за да може да удовлетвори, бих казал, реалитета на днешния ден – какво може да стане и какво не може да стане. Защото първата теза, която е най-ценна, най-стойностна се изразява в това, че в идеални условия се развива моделът на омбудсмана – омбудсман на национално ниво, с неговите заместници, с неговия пълен експертен апарат, който ще върши работата, след това се слиза надолу в области, в общини. Може ли това да стане? Този идеален модел в България не работи, тъй като България в момента, както е известно, се намира във форсмажор и това се нарича Закон за валутния борд. Това не може да стане.
Следователно, търсейки да направим първата стъпка към този институт, ние трябва да адаптираме тези идеални и кабинетни разсъждения към реалитета на днешния ден. Бюджетът няма средства да осигури нормалното функциониране на омбудсманския апарат, дори само на национално ниво.
Ние поискахме справка от Министерството на финансите, от която аз правя заключението, че това много натоварва така и така бюджета.
Нека сега да започнем по хипотезите да си направим реални представи какво би се случило. Назначаваме един омбудсман и достатъчно компетентно ли е българското гражданство, имаме ли право да имаме такова очакване всички веднага да разберат дълбокия смисъл на този институт и традицията в другите страни и да не очакваме, че кака Пенка и бай Иван, като са писали досега на 22 инстанции – президента, премиера и т. н., няма да пишат до омбудсмана. Така ли е?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Така е.
НАСКО РАФАИЛОВ: Ето господин Корнезов, един опитен човек, се съгласява.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ от място): Това му е работата.
НАСКО РАФАИЛОВ: Това му е работата, разбира се. Но нека си представим реално, задръствайки го, в края на краищата какво би свършил той? Ще създадем един институт, но представете си обратното.
Струва ми се, че ние непременно трябва да намерим някаква възможност този апарат да се изгради и то близко до хората, дали това ще са общините или областите, ние имахме тази дискусия, защото, ако е в областите, това означава бюджет и следователно тази възможност отпада. Няма как да стане. Идеално е, много е хубаво, но няма как да стане. Следователно, аз така и гласувах в комисията, когато беше тази дискусия, ние не бива да лишаваме българските граждани от такъв институт близко до тях. Но това не може да стане във всичките 270 общини. Може да стане примерно в община Севлиево, където бюджетът пращи от попълнения. И защо ние да не предвидим една възможност, когато това финансово, ресурсно е обезпечено, те да създадат този институт? Тук категорично съм против тези 270 правилника. Няма такова нещо.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ от място): Текстът е така.
НАСКО РАФАИЛОВ: Не бива, аз предлагам това да отпадне. Защото духът на този закон и институтът на омбудсмана трябва да мултиплицират в цялата страна по един и същи начин. Не е възможно да има 272 правилника. Въздържам се от учтивост към института да кажа, че това е глупост. Това просто не може да бъде. Те ще работят само и единствено с правомощията, разписани за омбудсмана. Трябва да предвидим законова възможност да се създава този институт там, където се формират бюджети, зависещи от функционирането на самите институти. Това са общините. Няма как. При едно квалифицирано мнозинство ще отпадне възможността за партизанщина.
Изтече ми времето, за съжаление не можах да изчерпя въпроса. Но аз очертах всички мои предложения – кои текстове да отпаднат, кой институт да се утвърди. Мисля, че наистина има нужда от малко време, сега да отложим за половин час, за да може комисията да се събере и да стигнем до консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Рафаилов.
Искам да обявя, че по време на почивката всички народни представители са поканени в Клуба на народния представител, където ще бъде представена книга, озаглавена "Омбудсманът – българската перспектива", но няма обявен автор. Така че, имайте търпение, ще се запознаете и с тази книга и нещата ще тръгнат.
За реплика думата има господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа! Господин Рафаилов, моята реплика към Вас е, че не е коректно да се хвърлят във вятъра думи за некомпетентност на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, чийто член сте и Вие. Комисията работеше много компетентно. Доколкото знам, в момента и проф. Друмева е притеснена от целия този процес на промени, които стават.
Искам да ви кажа нещо: господин Корнезов е прав – мястото на този текст не е тук. Той беше вкаран съвсем съзнателно поради натиска на няколко неправителствени организации, които така или иначе имат действащи местни омбудсмани. Затова го оставихме. Най-накрая комисията стигна до идеята, не че от некомпетентност го е оставила тук, той все пак да бъде решен в залата.
Защо не му е мястото тук? Защото в момента правим закон за институцията омбудсман, а ако някои общини искат да си имат местни омбудсмани, те си имат право да си направят! Защо трябва да слагаме нещо, с което да ги задължаваме или не? След като има общински съвети и местно самоуправление, всяко от тях може да си направи местен омбудсман, ако искат и по трима. Важното е Законът за омбудсмана, който предлагаме в този вид, да засяга тази институция и всички тези точки, които дискутирахме.
Понеже много въртим в една и съща тематика, не знам дали имам право на процедурно предложение, но предлагам да прекратим дебатите и да гласуваме, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Рафаилов, желаете ли дуплика? Не.
Заповядайте, господин Местан.
Надявам се, че ще закръглите изказванията и ще приключим.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми колеги, взимам думата, за да защитя становището на комисията.
Не мога да се съглася, че комисията не си е свършила работата, напротив. Това предложение на комисията отчита няколко неща.
Първо, ясно казва, че в този закон уреждаме статута на омбудсмана и не предвиждаме регионални поделения на омбудсмана, защото се съобразяваме с финансовите възможности на държавата. Нека да припомня още нещо – че много скоро предстои да гледаме Закона за предотвратяване на дискриминацията в тази зала, че предстои да създадем още орган от 15 души с администрация и т.н., и т.н. Нека да припомня, че тези законопроекти като приложение са свързани със заделянето на значим държавен финансов ресурс и независимо, че тези изисквания, както по отношение на Закона за предотвратяване на дискриминацията, както по отношение на необходимостта от приемането на Закон за омбудсмана, стояха и пред предишните управляващи мнозинства, те не дръзнаха да предлагат подобни законопроекти на вниманието на пленарна зала, защото комай и те се съобразяваха с финансовите възможности на държавата.
Тогава възниква въпросът защо все пак има текстове, които по някакъв начин целят не да уредят, а да предвидят възможността да има и местен омбудсман? Много просто – защото такава практика вече има! Може би звучи примамливо идеята всички местни омбудсмани или общински омбудсмани да работят по един и същи правилник, но нека да не забравяме, че инициативата на общините за местния омбудсман изпревари парламента! Те вече имат свои правилници, практика и, питам, къде ще отиде принципът на местното самоуправление, ако сега парламентът със своя акт се опита да регулира по друг начин тяхната дейност? Къде ще отиде и тяхната практика?
Естествено е, че този правилник ще бъде съобразен с общите принципи, заложени в този закон, но с оглед принципите на местното самоуправление. Не виждам нищо притеснително общинските съвети да уреждат статута на местния омбудсман със свои правилници, без парламентът да се ангажира да разписва правилник, който да бъде задължителен за местните органи на самоуправление. Считам, че принципът на местното самоуправление трябва да се отстоява и този принцип не може да бъде нарушен в Тридесет и деветото Народно събрание. Разписването на общ правилник според мен е нарушаване на принципа на местното самоуправление, още повече, че този закон, именно съобразявайки се с този принцип, не задължава общините и общинските съвети непременно да изградят институцията местен омбудсман. Тук е заложен един правен принцип: в ал. 1, 2 и 3 се казва: ако общинските съвети се възползват от тази правна възможност, с 2 алинеи се казва какво могат да направят – решение с мнозинство и дейността да се урежда в правилника.
Считам, че становището на комисията е коректно и аз лично ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Заповядайте за реплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Местан, Вие тук няколко пъти подчертахте “принципа на местното самоуправление”. Ама въпросът за омбудсмана няма нищо общо, бих казал, с принципите за местно самоуправление, нищо общо няма!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Как да няма?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нали една от задачите на омбудсмана е да съдейства на хората, когато са нарушени правата им именно от местното самоуправление!
Второ, общините ни изпреварили, имало местни омбудсмани – няма такива! Те се кръстиха, сложиха си табелка “омбудсман”, но няма такова нещо! Това са “Бюро жалби”. Те събират жалбите и отговарят. Ето това е. Няма омбудсман!
Трето, разберете, че дейността на омбудсмана, както на централния, а аз съм и за местни – примерно областни, трябва да бъде регламентирана със закон, това са обществени отношения – със закон, а не с правилник, камо ли пък Народното събрание да приеме някакъв правилник, който да е общ за всичките омбудсмани! Това е абсурдно!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Някой го предложи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, някой го предложи, аз не се обръщам толкова към Вас, колкото…
Но такъв текст означава всяка община да си изработва правилник, да има различен режим на една и съща дейност, което е абсурдно!
Затова още веднъж призовавам всички колеги – не знам коя обществена организация или формация е набутала този текст, ама въобще не му е мястото в този закон! Този закон не е за общински омбудсман! Следователно трябва при всички случаи да отпадне.
И поддържам, господин председател, предложението, което направих, не само за текста, но и изцяло за закона на основание чл. 42, ал. 2 за отлагане на заседанието. Няма нищо страшно, ако комисията и всеки, който желае, още веднъж огледаме текстовете, не само този, за да подобрим, да направим нещо, което да бъде полезно, а не вредно за страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ганев, за реплика.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята реплика към господин Местан е много вежлива.
Страшно става, когато парламентът, който трябва да решава принципни въпроси, се превръща в изпълнителна власт и казва: “Много е хубаво, но няма пари и затова не трябва да го направим.” Това е абсурд в законодателството!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Точно обратното казах!
ГИНЬО ГАНЕВ: Знам, че той не го каза точно така. Използвам малко хитро правото си на реплика.
В никакъв случай този закон не трябва да се отлага изцяло! Какво повече ще направим след тези 7-8 години? Тук имаше 4-5 закона и всеки имаше възможност да се изказва. Да го отложим сега във времето, за да не стане! Да се отложи този текст - да. Слушах внимателно господин Рафайлов, той каза: ако тази комисия се събере, може да направи една по-добра формула, да не внушава непременно как да го избира общинския съвет или не трябва да замълчи, защото трябва да има структура. Има една законодателна възможност да се маркира необходимостта и то съвсем свободно – не всеки в общините да го прави, да стои тази опция, но дайте ни тези 2-3 дни и нищо повече! Законът да върви, защото никакъв следващ парламент няма непременно да го направи, освен нетърпеливо да каже: “Цяла Европа го прие, както пише в тази монография – 105 страни, как може ние да нямаме?”. Да върви законът, да отложим текста! Много битова стана тази дискусия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Местан – дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Нямал съм и идея да застъпя тезата, че финансовите съображения могат да се явят ограничител за законодателните инициативи на парламента и на отделните народни представители. Тъкмо обратното, казах, че това е първото управляващо мнозинство, което намери воля да приеме такъв закон и да уреди статута на омбудсмана. Но още от самото начало, като един от съвносителите на един от проектите не съм имал илюзията, че създавам мегаорган, който ще бъде в състояние даже да отговаря на всяка жалба, камо ли да реши всеки казус, във връзка с който гражданите се обръщат към него.
Но не знам дали дискусията трябва да се върне в самото начало какво очакваме от омбудсмана? Това, че той може да бъде залят с десетки хиляди жалби и че няма да е в състояние адекватно да отговори на нуждите на всички тези хиляди и десетки хиляди жалбоподатели, не обезсмисля създаването на органа. Той ще изпълни една много важна функция на коректив, включително и на коректив и на нас – законодателите, защото в края на годината ще обобщи всички тези случаи и ще представи доклад пред това Народно събрание. И всяка година този доклад ще се приема или не от нас. Но в него освен всичко друго ще се съдържат много ясни препоръки как държавната администрация, как местната администрация да коригира някои свои актове или отношението към гражданите, включително ще има препоръки в каква посока да се опитаме да коригираме законите или да предприемем нови законодателни инициативи. Ето, това е.
Ако някой е дръзнал да пише закон с претенцията, че ще създаде институцията омбудсман, ще я разгърне до всички области и до всички общини и ще създаде такава разгърната структура, чрез която ще бъде възможно да се реши всеки един проблем на българските граждани, мисля, че това е едно грешно очакване, едно романтично очакване, аз лично нямам такова.
Ще бъде успех, ако успеем да приемем този закон, ако имаме един централен омбудсман. Може на първо време да не се налага да имаме регионални и местни поделения, а местните поделения да бъдат в съответствие с принципа на местното самоуправление, проблем на общинските съвети, включително и да го няма този текст, местни омбудсмани ще се създават, колеги.
Явно вносителите сме имали идеята все пак да се застъпи една правна възможност и понеже това е вече текст от закона, това е ориентир в условията на какви принципни рамки може да действа този местен омбудсман. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на новите два члена. Тъй като имаше доста дискусии по тях, ще ги гласуваме поотделно, понеже има много вариации.
Първо, по чл. 8 има предложение на народния представител Любен Корнезов – да отпадне ал. 2.
Моля да гласувате да отпадне ал. 2 от чл. 8.
Гласували 135 народни представители: за 109, против 26, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Член 8 остава с една алинея.
Моля да гласувате чл. 8 с единствена алинея, така както беше предложен.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Аз имам предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предложение? Има предложение за изменение, обаче съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание най-напред се гласува отпадането. Щом отпадне - всичко свършва.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Отпадна ал. 2.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): По ал. 1 имам предложение за изменение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За изменение на ал. 1? Не съм записал такова нещо. Моля да обясните. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги, още един път ще обясня. Аз предложих в края на първото изречение на ал. 1 след думите “се финансира от държавния бюджет” да се добави “и/или от други публични източници”, което включва именно тези европейски програми, по които евентуално може да се подпомогне институционалното изграждане и укрепване на тази институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Когато излагахте това предложение, аз разбрах, че предлагате изменение на ал. 2. Затова не го подложих на гласуване. Благодаря.
Моля да гласувате чл. 8 с допълнението, което беше направено от господин Казак – “и/или от други публични източници”.
Гласували 141 народни представители: за 116, против 22, въздържали се 3.
Член 8 е приет.
По чл. 9 най-напред има предложение за отпадане, направено от господин Корнезов, подкрепено от господин Гиньо Ганев, от господин Казак и от господин Козовски.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): За отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има предложение за отпадане на този член най-напред.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): За отлагане. Като отпадне, какво ще отлагаме? Отлагането да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Най-напред се гласува предложение за отпадане. Ако не отпадне, ще има предложение за отлагане.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, предложението за отлагане е процедурно и съгласно правилника следва да го гласуваме веднага след като постъпи. То е за отлагане на този текст. А за отпадане е по реда на гласуването. Това е друг тип предложение. Ако дойдем до гласуване, тогава може да се гласува отпадане. Но сега имаме процедурно предложение за отлагане на чл. 9 и би трябвало да подложите първо него на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за отлагане, Вие имате противно предложение. Заповядайте.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение. Няма никакъв смисъл да отлагаме дебата по този текст. Съдържанието, което предлага комисията, вече стана ясно от дебатите, няма отношение към съдържанието на закона. Ако отложим този текст, какво всъщност искаме да направим? Ако ще отлагаме текст, за да променим съдържанието му и да го развиваме в посока да има назначаеми от централния омбудсман областни омбудсмани, това вече означава, че трябва да променяме радикално и нататък закона, защото как ще се назначават, как ще се освобождават, с какви пълномощия, кога ще бъдат освобождавани, това са неща, за които трябва да създадем още половин закон.
Затова смятам, че този текст, това е моето лично мнение и няма да се впускам в аргументация, защото колегите го направиха, но просто трябва да отпадне по същество. А евентуално, когато видим как ще заработи институцията, можем веднага да направим някаква промяна, корекция, да създадем други органи на някакво местно равнище с уточнен статут и т.н.
Затова противното ми процедурно предложение е да не отлагаме текста. Конкретното ми противно процедурно предложение е да не се отлага обсъждането на този текст, а аргументът ми е за това, че според мен текстът трябва да отпадне по същество. Благодаря ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Значи тогава, ако не се приеме, ще продължим дискусията по този текст, защото не сме се изказали всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тук сме в един казус. Искам да прочета чл. 56, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в който се казва:
“Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложение за отхвърляне;
2. предложение за отлагане за следващо заседание;
3. предложение за заместване.”
Така че съм бил безпощадно прав, когато съм го подложил на такова.
Моля да гласувате предложението за отпадане.
Гласували 168 народни представители: за 96, против 67, въздържали се 5.
Текстът отпада.
Има ли желание за прегласуване? Няма.
И тъй като останаха само три минути, напомням на уважаемите дами и господа народни представители, че в Клуба на народния представител от 10,30 ч. ще се представи книгата “Омбудсманът – българската перспектива”.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 7 – 13 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Елка Анастасова към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно изработването на законопроекти от служители и сътрудници на Министерството на труда и социалната политика. Следва да се отговори писмено до 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Калинов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно унищожаването на компоненти от ракетните комплекси "СС-23". Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно финансовото състояние на "Химко", Враца, неизплатените заплати на персонала и отношението на Министерството на икономиката към бъдещето на Торовия комбинат. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно разработването и приемането на стратегически преглед на отбраната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от Стойчо Кацаров към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно политиката на министерството за снабдяване на населението с животоспасяващи лекарства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Неждет Моллов – министър без портфейл, относно изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Анели Чобанова към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно бездействието на областния управител на Разградска област по отношение на решение на Върховния административен съд, както и на разпореждане на Разградската окръжна прокуратура и продължаващото незачитане на законите на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 март 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Васил Паница и народния представител Стойчо Кацаров към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно реформа в болничното здравеопазване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21март 2003 г.
Има писмени отговори за връчване от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Асен Гагаузов;
- министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Уважаеми народни представители, Георги Петканов – министър на вътрешните работи, ще отговори на актуален въпрос на народния представител Георги Панев относно изказване на министъра на вътрешните работи в предаването "Седмицата" на "Дарик радио" на 22 февруари.
Искам да поканя господин Панев да развие своя актуален въпрос. Господин Панев, знаете, че разполагате с 3 мин. пленарно време, за да развиете своя актуален въпрос към министъра на вътрешните работи. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри!
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, във вестник "24 часа" от 23 февруари т. г. , вестник "Труд" и вестник "Стандарт", както и в новинарските емисии от 22 и 23 февруари, беше съобщено, че в предаването "Седмицата" на "Дарик радио" от 22 февруари т. г. Вие сте заявили, че сте дали устно разрешение за подслушване на наркотрафиканти от Южна България.
Във връзка с това Ви моля да отговорите на следните няколко въпроса.
Първи въпрос, разпореждането за подслушване представлява ли служебна тайна?
Втори въпрос, ако е служебна тайна, какви мерки трябва да бъдат предприети спрямо лицето, разгласило с максимална публичност това разпореждане и от кого?
И трети въпрос, не смятате ли, че това Ваше действие е равносилно на предупреждение към наркотрафикантите да внимават какво говорят по телефоните, защото те се подслушват? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Георги Панев в рамките на 5 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Панев! По повод на поставения от Вас актуален въпрос Ви давам следния отговор.
Вярно е, че на посочената от Вас дата посочих като пример дадено устно разпореждане за прилагане на специално разузнавателно средство. Повод за това беше разясняването на режима за прилагането на специални разузнавателни средства и в частност разрешението на съда за тяхното прилагане и последващото разпореждане на министъра за експлоатацията им.
Съгласно чл. 15 от Закона за специалните разузнавателни средства разрешенията се дават от председателите на окръжните съдилища или от упълномощени от тях заместник-председатели. Разрешението винаги е в писмена форма. След получаването на писменото разрешение министърът на вътрешните работи също в писмена форма – чрез своя подпис, се разпорежда за прилагането на специалните разузнавателни средства от службите, които ги осигуряват. От този, да го нарека "общ режим", законодателят е допуснал две изключения, посочени съответно в чл. 17 и чл. 18 от Закона за специалните разузнавателни средства. Именно първото изключение – по чл. 17, беше предмет на коментара в предаването на "Дарик радио", а това изключение е следното: "В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаването на писменото разрешение от съда, за което се уведомява, но вече устно, министърът и той устно се разпорежда за това." Министърът прави това без да е виждал документите и в този случай не поставя подписа си върху искането. Той ще направи това след два-три дни, когато писменото искане пристигне при него. Следователно се касае за устно разпореждане от негова страна.
Когато коментирах този случай, аз посочих, че за да даде такова устно разпореждане, министърът трябва да получи устна информация от директора на Националната или на регионалната дирекция по три въпроса:
- първо, че се касае за неотложни случаи;
- второ, че са касае за тежко престъпление и
- трето, най-важното и най-вече, че има дадено писмено разрешение от председателя на окръжния съд.
На практика даването на устно разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства при условията на чл. 17 от закона е често срещана практика, особено когато искането е направено от по-отдалечените региони на страната или по време на почивни дни. Това разясних пред "Дарик радио" и посочих, че съм дал подобно разпореждане във връзка с наркоразпространение в Южна България.
Законът за специалните разузнавателни средства не е секретен, в това число и неговият чл. 17. И неговото разясняване не представлява разгласяване на служебна тайна. Такава тайна са фактите и сведенията, станали известни на длъжностните лица по повод прилагането на специалните разузнавателни средства, включително събраните чрез тях данни. Това означава случаят да бъде индивидуализиран, като се посочат именно индивидуализиращите признаци.

Аз не съм посочил конкретен случай, за който да става дума. Не съм посочил лицата, спрямо които се прилагат специалните разузнавателни средства. Не съм посочил вида на прилаганото специално разузнавателно средство, а те са няколко. Не съм посочил населеното място, където това е станало и т.н. Разясних режима на чл. 17, тоест какво трябва да провери министърът преди устно да се разпореди и посочих един абстрактен пример за прилагането на практика на този текст от закона. Исках да подчертая, че важното в случая е писменото разрешение на съда, а разпореждането на министъра за експлоатация на специалното разузнавателно средство може да бъде дадено и в устна форма.
Затова уважаеми господин Панев, на бланката искане за прилагане на специалните разузнавателни средства пише (цитирам): “Строго секретно, от особена важност след попълване”. След попълване, което означава след индивидуализиране на случая.
Затова, ако се касае до огласяване на разпореждане, което има конкретен характер, това вече е закононарушение и лицето трябва да носи отговорност. Когато обаче се разяснява законът и се сочат абстрактни примери, а не конкретни, няма разгласяване на служебна тайна. Тук не става дума за предупреждение на наркотрафикантите, както Вие задавате въпроса, защото те са предупредени още при издаването на закона и това предупреждение се отнася не само за тях, а за всички, които извършват тежки престъпления. Те знаят или могат да знаят, че спрямо тях могат да бъдат прилагани специални разузнавателни средства.
Не е ставало дума и конкретно за подслушване на телефони, както Вие казвате, а въобще за прилагането на специални разузнавателни средства. На специалистите е добре известно, че има различни видове специални разузнавателни средства. В този смисъл аз считам, че няма никакво закононарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър. Все пак ще обърна внимание, че просрочихте времето.
Заповядайте, господин Панев, имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Господин министър, не съм удовлетворен от Вашия отговор. Вие по същество не отговорихте. Вие просто избягахте от отговора, цитирайки закона и впускайки се в едно подробно юридическо обосноваване на някакви действия от Ваша страна.
Истината е проста и ясна. Това, което е написано във вестниците пред мен, аз нямам време да чета – то може да се провери. Вие наистина сте заявили, че сте дали разрешение за подслушване в петък, а предаването е било в събота. Това са фактите, както се споменават от вестниците и както аз даже чух по телевизията – не мога да кажа дали bTV или Националната телевизия.
Господин министър, здравият разум не може да допусне, че не може да бъде служебна тайна публичното заявление за разрешение за подслушване. То е абсолютно равносилно на предупреждение към тези, които знаят, че са наркотрафиканти. Всеки наркотрафикант знае какъв е.
По този повод аз искам да припомня, че такова Ваше поведение – безотговорно поведение, непрофесионално поведение като министър на вътрешните работи, е рецидив, защото тук, в тази зала, на 17 януари в отговор на актуален въпрос на господин Соколов относно лицето Злати Йорданов Златков – Златистия, Вие отговаряте така:
“Понастоящем лицето Злати Златков се укрива от органите на полицията и е обявено за общодържавно издирване. Вече има ориентация за местопребиваването му и аз се надявам, че в близко време то ще бъде заловено. Снощи е задържано лице, което е близко и действа в съучастие по различни престъпления със Златков…”
Ако това не е предупреждение към Златистия да не влиза в контакти и да не се опитва да установява контакти с това лице, тъй като то вече е задържано и наблюдавано, здраве му кажи. Така че, господин министър, аз мисля, че Вие не оценявате сериозността на ситуацията, в която сте попаднал и която Вие самият сте създал. Защото аз мисля и нещо друго: ако някой Ваш служител, Ваш подчинен – Вие сте на върха, бе имал такова поведение, бе извършил тези действия, даже не едно, а две, той сигурно би бил заподозрян, че е платен информатор не само на наркомафията, но дори на целия престъпен контингент в България.
Поради това, господин министър, завършвайки аз мисля, че е мой дълг да подам сигнал до главния прокурор на Република България относно извършените от Вас нарушения по служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от правото си на дуплика.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на питане от народните представители Кръстьо Петков и Николай Камов относно стратегията на правителството за развитие на тютюнопроизводството.
Заповядайте, господин Петков, да развиете Вашето питане към министър Дикме. Вие знаете с колко време разполагате и ще Ви моля да го спазвате.
КРЪСТЮ ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, нашата идея с колегата Николай Камов беше питането да се състои поне седмица или две преди вчерашния дебат. Сега идва малко като след дъжд качулка, но аз се надявам, че министър Дикме ще помогне да реализираме функциите на парламентарното питане и малко ще актуализирам въпроса, ако не възразява.
Всички знаем, че в решението на Народното събрание, с което се прие стратегията за приватизация на “Булгартабак”, изрично беше записано да се разработи стратегия за развитие на тютюнопроизводството в страната от правителството и съгласно т. 3 от споменатото решение това трябваше да стане предварително, преди да се приватизира “Булгартабак”.
Господин министър, до този момент не ми е известно да има писана стратегия за развитие на тютюнопроизводството, която да е одобрена от Министерския съвет и да е годна за изпълнение в хода на приватизацията на тютюневия отрасъл, която де факто ще започне след няколко седмици.
Народното събрание няма информация за заделените финансови средства, за регионалните планове, за програмите за нова заетост в районите, засегнати от преструктурирането на тютюнопроизводството. Не е известно, а също и вчера не стана известно, дали с кандидатите за купувачи на “Булгартабак” е обсъждана в детайли приватизационната стратегия, ако изобщо има такава.
Нашето питане е има ли одобрена правителствена стратегия за развитие на тютюнопроизводството? Ако има, кога и с какъв акт на Министерския съвет е приета и кога ще бъде внесена в Народното събрание?
В случай на успешното приключване на сегашната процедура за приватизация на “Булгартабак”, която вчера стана парламентарен факт, как правителството ще се договори с купувача за условията за развитие на тютюнопроизводството по райони, сортове тютюн, ценова политика, фирми, които ще изкупуват и т.н.?
Задавам този въпрос на Вас, защото след трикратно отправяне персонално на такъв въпрос към господин Николай Василев, той не пожела да ми отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Камов! Аз благодаря за въпроса и съжалявам, че на предишни заседания не стигна времето до мен, за да отговоря на поставения от Вас въпрос. Наистина той е особено актуален с оглед на приватизацията на “Булгартабак” – тема, която вчера беше разисквана в парламента.
Искам да Ви уверя, че на основание чл. 1, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия през септември 2001 г. Управителният съвет на Фонд “Тютюн” обсъди проект на Национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България за периода 2001 – 2005 г.
Основната цел на стратегията е да се разкрият възможности за производството и реализацията на около 70 хил. тона тютюн на вътрешния и международния пазар и подобряване на социалния статус на тютюнопроизводителите при полагане на системата за организация и регулация на тютюнопроизводството в страните от Европейския съюз. Разработеният проект е обсъден на заседание на Управителния съвет на Фонд “Тютюн”.
През 2002 г. значително се промениха условията, при които е разработен проектът на национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България за периода 2001-2005 г. Без да се променя стратегическата цел за производство на 70 хил. тона суров тютюн в България, която България представи и в своята позиция за преговори с Европейския съюз в Брюксел, изменените условия наложиха да се извърши и промяна в самия проект за национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството. Основните елементи в самата промяна касаят следните неща: първо, това, което казах с оглед на позицията, която България е представила в Брюксел за преговори по Глава “Земеделие” с Европейската комисия за това в България да се отглеждат при влизането й в Европейския съюз 70 хил. тона суров тютюн.
Безспорно, вторият елемент е свързан с приватизацията на “Булгартабак холдинг” и промените на пазара на суров тютюн. Получаването на разрешение за промишлена обработка от “Сокотаб – България” ЕОД и заявените от тях за договаряне и изкупуване допълнителни 12 хил. тона тютюн коренно наложи промяна в стратегията с оглед на увеличаване квотите за отглеждане на тютюн в България.
Акцентирайки върху тези неща, искам да Ви кажа, че в настоящия момент в предварителната заявка за преработка на самата стратегия са предвидени да бъдат отгледани около 50 700 тона ориенталски тютюни в България при влизането в Европейския съюз, като предвид на това, че Вие зададохте въпроса, свързан с приватизацията на “Булгартабак”, около 26 хил. тона от тези тютюни се падат като дял на “Булгартабак холдинг”.
Със заповед на изпълнителния директор от началото на м. януари във Фонд “Тютюн” има създадена работна група, която работи по изготвянето на една нова стратегия 2003-2007 г. с оглед на заявеното намерение на България през месец април 2007 г. да стане член на Европейския съюз, и с тази стратегия България ще влезе в Европейския съюз. Основните параметри в стратегията за отглеждане на 70 хил. тона тютюн в България се запазват и в настоящия момент, като се включват и нови сортове тютюни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Петков, имате възможност за уточняващи въпроси в рамките на две минути. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
От краткия, но доста ясен отговор на министър Дикме аз правя извод, че към днешна дата – 14 март 2003 г., стратегия за развитие на тютюнопроизводството в България, съобразена с приватизацията на “Булгартабак” и приемането ни в Европейския съюз и преговорите по Глава “Земеделие”, няма. Може би това обяснява отсъствието на министър Дикме от няколко важни дебата и една по-особена, за мен достойна позиция, която той зае преди няколко месеца, когато се гледаше скандалната сделка.
Но сега какво ще правим, господин министър? От вчера парламентът реши “Булгартабак” да се даде на стратегическите купувачи без стратегия. Като Ви слушам, тъй като вече работата се води на равнище Фонд “Тютюн”, докато дойде при Вас и в правителството, ще минат 5-6 месеца, идва новият сезон. Значи 2004 г. ще работим без управленска стратегия.
Моят въпрос към Вас е: през това време Народното събрание какво ще прави; Вие няма ли на някакъв етап да внесете да я гледаме тази стратегия, защото ние вече казахме, че тютюнопроизводството и “Булгартабак” имат отношение към сигурността на България? И може ли да се ангажирате със срок, когато бихте внесли тази стратегия в Народното събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Петков, аз не мога да кажа, че няма стратегия, защото стратегия за развитие на тютюнопроизводството има. Но Вие сте абсолютно прав, че няма такава стратегия, разгледана от Народното събрание. В този смисъл аз искам да Ви уверя, че такава стратегия в най-скоро време ще има. Така както отговорих на въпроса Ви, в момента ни предстои актуализация на сега действащата и съществуваща Стратегия за развитие на тютюнопроизводството до 2005 г., като се променят параметрите - от 2001 до 2005 г. стратегията става от 2003 до 2007 г., до влизането на България в Европейския съюз. В тази стратегия ясно и точно са дефинирани намеренията на правителството за стимулиране на отглеждането на тютюни в България в размер на 70 хил. тона годишно. Ние ще отстояваме тези позиции и аз се надявам българският парламент също да одобри тази стратегия, когато бъде внесена за разглеждане в Народното събрание. При всички случаи до края на месец март тя ще бъде внесена за разглеждане на ниво Министерски съвет.
Тук искам да разширя малко самата тема в отговор на Вашия въпрос по отношение на заявените намерения за изкупуване на ориенталски тютюни от самите купувачи.
Господин Петков, стратегията в известна степен претърпя промяна с оглед на това, че новите купувачи заявиха изкупуване на ориенталски тютюни в размер, по-голям от предвидения в стратегията. Тоест, това, което ние бяхме заложили в стратегията за производство на ориенталски тютюни в България и въобще на тютюни в България, количествата бяха по-малки, когато съберем заявените намерения от новия собственик и от останалите фирми, които участват на пазара. Така че, след като бъде приключено с корекцията, тя ще бъде внесена за разглеждане както на ниво Министерски съвет, така и на ниво парламент.
Аз искам да Ви уверя, че с оглед на приватизацията на “Булгартабак холдинг” винаги съм отстоявал и ще продължавам да отстоявам позицията, че новият собственик, който и да бъде той, трябва да купува български тютюни. България трябва да спре да внася, в т.ч. и едролистни тютюни. Аз съм бил винаги противник на това, защото и в момента в България се внасят тютюни, когато ние можем да произвеждаме тези тютюни в България. И тези позиции ще ги отстоявам.
Но, господин Петков, мисля, че политиката на правителството е правилна и в заключение само ще добавя едно: че за миналата година общо от България има износ на тютюн на стойност 68 млн. щ.д. Уверявам Ви, че в предходните години цялото производство на тютюн е било на нива много под тази сума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Както казах вече, много ми се искаше отговарящият по тези въпроси да бъде вицепремиерът господин Василев, който е главен отговорник за реализацията на приватизационната сделка.
Макар и със закъснение разбирам, че след месец ще гледаме такава стратегия. Аз си записах и ще поискам това да стане. Но, господин министър, сега ще трябва стратегията да я съобразяваме с параметрите на сделката, а не обратното, както трябваше да стане – параметрите на сделката да бъдат съобразени, доколкото е възможно, с една стратегия, която ние задължихме правителството да разработи и да я внесе, но правителството не изпълни това задължение, независимо от променената конюнктура.

И тъй като ние повече не можем да вменяваме в дълг на купувачите, хубаво е, че ще изкупуват повече ориенталски тютюн, хубаво е, че “Сокотаб” има лиценз за 12 000 т, явно е, че трябва да се търсят други възможности, но това вече влиза в друга тема и аз ще спра дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Мутафчиев, моля да развиете своя актуален въпрос към министър Дикме относно повишаване на цената на ползваната вода от оризопроизводителите.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Моят актуален въпрос е свързан с проблемите на оризопроизводителите в България и тъй като времето е малко, аз няма да се спирам на икономическата и екологична значимост на този бранш на българското земеделие. Само искам да споделя с Вас някои от сериозните проблеми, които са пречка за развитието на бранша оризопроизводство в страната.
Първият сериозен проблем е за това, че в България продължава да се внася контрабандно големи количества ориз, без да се обмитяват.
Вторият сериозен проблем пред българските оризопроизводители е за това, че дори когато се обмитяват количества арпа, които внасяме в страната, или ориз, то цените, на които се внасят, са толкова ниски, че митото не може да окаже влияние за една нормална конкурентоспособност на нашите производители. Всички ние знаем, че поддръжката на съоръженията, които се използват, струва доста скъпо. От друга страна, необходими са големи количества вода, за да може да се произведе оризът. Необходими са средства и бази, в които да се съхранява оризът. Всичко това е един сериозен комплекс от проблеми, които създадоха големи проблеми на оризопроизводителите. За съжаление оризопроизводството в България спадна приблизително на 18 000 дка в страната. Разбира се, то не е разпространено в цялата страна, но три от големите области в Южна България се занимават с оризопроизводство, това са Пловдивска, Старозагорска и Пазарджишка област.
За голямо съжаление не се предприемат и конкретни мерки за сезонно слагане на мита. Аз разбирам, че проблемът не е при вас, проблемът възникна още при правителството на Иван Костов, когато през 1998 г. с приемането на Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд ние поехме ангажименти пред Европейския съюз и пред международните финансови институции, също пред международните търговски институции да не налагаме мита на земеделските си продукти. Но струва ми се, че Вие имате ангажименти и трябва да решите част от тези проблеми.
Най-важният проблем обаче, уважаеми господин министър, това е проблемът с цената на водата. През миналата година цената на водата беше 23 лв. Тази година цената, която се очертава от “Напоителни системи” е 54 лв., с ДДС – 60 лв. Дано да не греша в цифрите. Имаше няколко предложения от Съюза на оризопроизводителите, включително за запазване на тази цена, или, ако не може да се запази тази цена, то да се отпусне субсидия от държавата.
Аз се надявам, господин министър, че Вие ще предприемете сериозни мерки и затова ви задавам следния въпрос: какви мерки възнамерява да предприеме Министерството на земеделието, за да определи достъпна цена на водата за поливане на ориза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Министър Дикме, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, бъдете сигурен, че аз със същата загриженост се отнасям към проблема за водата на оризопроизводителите. Едва ли бих могъл да приема упреци затова дали се внася ориз контрабандно в България. Естествено е всеки да се оплаква, че нещо става, но в крайна сметка аз не съм сигурен, че това е така. За да кажете такова нещо, трябва да имате доказателства.
Ще коментирам въпроса с цената на водата, който мисля, че коментирахме с Вас само преди две седмици в Пловдив, заедно и с оризопроизводителите. Наистина проблемът е доста сериозен. Но, господин Мутафчиев, цената на водата за напояване се определя по реда и при условията на Закона за сдруженията за напояване, приет в изпълнение на подписаното споразумение със Световната банка САЛТ-2 от 05.07.2001 г. и ангажиментите на държавата по него. В чл. 58 от Закона за сдруженията за напояване е посочено, че министърът на земеделието и горите ежегодно одобрява цената на водата за напояване. Искам да ви уверя, че едва ли може да се търси причината в сегашното управление на държавата за увеличаване на цената на водата. Ангажиментът, който е поет със споразумението САЛТ-2, е след 2004 г. България изцяло да спре субсидирането на водата не само на оризопроизводителите, а по принцип за цялата страна. Това е един много тежък проблем и вие може би е трябвало да го поставите, когато в парламента се е разглеждало споразумението САЛТ-2 и когато се е разглеждал Законът за сдруженията за напояване.
Не бих искал да коментирам какви са средствата, които се отделят от страна на държавата за поддържане на напоителната мрежа, но увеличението от 2000 г. до тази година е само с 0,0028 лв. на кубичен метър, тоест увеличението е само с една четвърт от стотинката на кубичен метър спрямо 2000 г. Искам да ви уверя, че който и да бъде министър, България трябва да спазва поетите ангажименти по споразумението със Световната банка САЛТ-2 и от 2005 г. ще спре изцяло субсидирането на водоподаването.
В тази връзка моят апел не само към оризопроизводителите, но и към всички хора, които се занимават с поливно земеделие, е затова те да създават сдружения за напояване, защото само така държавата може безвъзмездно да им прехвърли цялата водопреносна мрежа и те да станат собственици на тази водопреносна мрежа. Съгласно този закон държавата вече може да подпомага ремонта и реконструкцията на водопреносната мрежа след 2005 г., но не може да субсидира водоподаването.
Искам да ви уверя, че аз наистина съм много загрижен по този проблем. Другата седмица ще имам среща с ръководството на Съюза на оризопроизводителите в София, за да обсъдим възникналите въпроси. Каня Ви Вие също да участвате на тази среща. За да компенсираме определена част от загубите, които се получават от увеличението на цената, Държавен фонд “Земеделие” взе решение, с което даде допълнително 200 000 лв. субсидия за оризопроизводството в България. До момента засетите площи с ориз са около 38 000 дка като в нашата позиция при преговорите с Европейския съюз ние сме представили България да засява около 100 000 дка с ориз. Давам си сметка, че за да достигне България тези площи, е необходимо правителството, държавата да създадат необходимите условия. И в този смисъл ние ще търсим възможности за компенсиране на тези разходи с оглед увеличаване на субсидиите за оризопроизводството от фонд “Земеделие”, като включително преминаване на принципите на преките плащания на Европейския съюз на произведен продукт конкретна субсидия. Ако тази година общо средствата са 200 000, ние сме готови в рамките на резерва, който е предвиден във фонд “Земеделие”, да търсим увеличение на тези средства, като поемам ангажимента през следващата година да компенсираме в голяма степен увеличението на цената на водата със субсидия чрез фонд “Земеделие”.
Но още веднъж повтарям, че който и да е министър, той е длъжен да спазва международните договорености, които България е подписала, а тези ангажименти са поети от България и ние искаме или не искаме трябва да ги спазваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Господин Мутафчиев, имате правото на реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз искам да Ви благодаря наистина за това, че министерството отпусна 200 хил. лева субсидия за тази година за закупуване на семена за оризопроизводителите. Това ще подпомогне и сортовия състав на производството в страната. Но искам да кажа категорично, че тази субсидия от 10 лева на декар, доколкото разбирам тя е приблизително за 20 хил. декара засаждане на ориз, в никакъв случай няма да се почувства като сериозна помощ, ако не обърнете внимание точно на втория въпрос – цената на водата.
Хайде да оставим субсидията. Аз започвам да се притеснявам за българското земеделие, защото казвате: “България сключи договора”. Българските правителства сключват договор със Световната банка. Те поставят тези условия на българските производители. И в един момент излиза, че нашите правителства пречат на производителите в земеделието, без значение кое е – дали е било предишното или сегашното, зависи от кога е сключен договорът.
Аз не говоря за субсидиране. Нека да оставим субсидирането, след като сме поели такива неизгодни за България ангажименти. Но нека да направим друго – нека да видим откъде скача цената на водата за оризопроизводството. Тук не става дума за малки язовири и за малки количества вода. Вие много добре разбирате този проблем. Тук става дума и за пряко участие на държавата. Така че аз не мисля, че изцяло със сдружението за напояване ще бъде решен този проблем. Вие сам казвате: заложили сме в преговорите с Европейския съюз да имаме производство на 60 до 75 хил. тона оризова арпа. Това са 100 хил. декара. Добре, как ще го изпълним? Наистина, Вие го казахте и съм съгласен с Вас, и съм съгласен да работим заедно, за да решим тези проблеми, по какъв начин ще подпомогнем хората, които искат да се занимават с това производство в земеделието, така че да постигнем този резултат?
Знаем какво е състоянието на овощарството – че ние не можем да си изпълним квотите за плодове в страната. Трябва ли да стане същото с ориза? Ние можем да изхранваме България с 60 хил. тона или ако трябва да се внасят други, то значи можем да правим износ, но трябва да бъдем конкурентоспособни. Имаме съоръженията. Това са скъпоструващи съоръжения. Единственото, което трябва, е да видим къде са проблемите и да ги реши българската държава. Да създадем условия на тези хора да произвеждат. Това е истината. Тук е ангажиментът на българското правителство.
Аз се надявам, че наистина ще се обърнете, както преди няколко месеца за субсидиите, така и сега ще се обърнете с лице към техните проблеми и ще успеем да намерим общото решаване на сериозния проблем за цената на водата за оризопроизводителите. Благодаря Ви, много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Имате право на дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря за допълнителния въпрос, господин Мутафчиев. Аз не мога да не спазвам Споразумението АСАЛ-2. Аз не мога да не спазвам закона. Правителството не може да не спазва споразумението.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Съгласен съм.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Тоест, ние сме длъжни да спазваме споразумението и България от 2005 г., казвам го много ясно и точно, няма да може да субсидира и с една стотинка изобщо поливното земеделие. Казвам го ясно и категорично.
Има две възможности – до 2005 г. драстично изцяло да спрем или да спрем поетапно, както в настоящия момент.
Субсидиите за компенсирането на разликата в цената на водата в сравнение с миналата година са намалели от 12 на по-малко от 7 млн. лева за тази година. Тоест, това е едно комплексно отражение, господин Мутафчиев. Ние трябва да търсим решение на въпроса обаче за подпомагане и подпомагането трябва да става единствено чрез субсидиране на самото производство, а не чрез водоподаване.
Съгласен съм с Вас, че 200 хил. лева са напълно недостатъчни на този етап, но все пак това е една положителна крачка за решаване на проблема. Още веднъж повтарям, че ние ще търсим възможности от резерва на Фонд “Земеделие” за отпускане на допълнителни средства с оглед да можем да компенсираме тази разлика в цената на водата. Ясно ни е, че най-голямата тежест за оризопроизводството е във водата, а не в торовете, в препаратите и в семената. Тоест, когато бъде решен проблемът с водата, те нямат необходимост и нямат нужда изобщо от никакво субсидиране. Но ние не можем да поемем този ангажимент да решим проблема с водата, защото той е решен в споразумението със Световната банка.
Така че средствата от Фонд “Земеделие” за субсидиране на оризопроизводството може би още в рамките на тази година ще се увеличат, а с всяка измината година ще нарастват с оглед да осигурим необходимото условие, за да може да съществува в България оризопроизводството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Питане към министъра на образованието и науката Владимир Атанасов е отправил народният представител Евгени Чачев относно дисциплинарното уволнение на началника на Министерството на образованието и науката – Хасково, и неизпълнение на решение на Върховния административен съд.
Имате думата, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, на 17 януари 2002 г. в качеството си на министър на образованието и науката сте уволнили дисциплинарно началника на Регионалната инспекция в град Хасково госпожа Мариела Георгиева Златева. Известно Ви е, че против това уволнение застанаха всички директори на училищата в Хасково, Димитровград, Свиленград, Ивайловград, Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец. Не е нужно да изброявам всичките населени места. Но, забележете, против уволнението на госпожата застанаха абсолютно всички кметове в областта, независимо от тяхната политическа принадлежност. И накрая, но не на последно място, на нейна страна застанаха и неправителствените организации, и граждански сдружения, които писаха поредица от протестни декларации както до Министерството на образованието и науката, така и до парламентарната Комисия по образованието и науката и лично до Вас, уважаеми господин Атанасов.
Вашият отговор беше еднозначен – че компетентен в този спор е Върховният административен съд.
Единадесет месеца след това – на 19 декември 2002 г., с Решение № 11871 Върховният административен съд отменя Вашата заповед и възстановява госпожа Златева на работа.
Във връзка с това е и моето питане към Вас, уважаеми господин министре: държите ли на думата си? Съществува ли за Вас институцията Върховен административен съд на Република България и ако действително тя съществува, кога ще бъде възстановена госпожа Златева, тъй като нагласата в обществеността в Хасково и в цялата област не говори добре за Вас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте за отговор, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Аз няма да си служа щедро с непроверими твърдения. Забелязал съм, че проявявате известна склонност към обобщения, които ме караха в един момент да очаквам, че ще включите тук и Организацията на обединените нации. Но ситуацията е следната. Ако трябва да отговоря с едно изречение на въпроса Ви – да, спазвам обещанията си. Да, смятам да продължа да изпълнявам всички предвидени в закона решения, включително и решението на Върховния административен съд, чийто петчленен състав на 19 декември м.г. постановява, че подкрепя решението на Върховния административен съд, Пето отделение, от 26 юни м.г. министърът на образованието и науката да възстанови госпожа Мариела Златева на предишната държавна служба “Началник на Регионалния инспекторат по образование гр. Хасково”. Такава заповед е издадена. Тя е под № 12-3781 от 29 декември 2002 г. В посочената заповед, изготвена въз основа на постъпила в Министерството на образованието и науката молба, в която госпожа Златева заявява, че ще се яви на работа на 29 декември 2002 г. Въпреки изразеното от нея желание обаче да заеме длъжността от 2 януари 2003 г. до 7 март 2003 г. включително госпожа Златева е в отпуск поради временна нетрудоспособност, за което е изпратила четири броя болнични листове и са налице обективни пречки за връчването на тази заповед.
След изтичане на последния болничен лист госпожа Златева се яви на работа на 10 март. На същата дата е връчена цитираната заповед от 29 декември м.г. относно нейното възстановяване, с което смятам, че въпросът Ви има своето решение по процедурите, които предвижда законодателството в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Атанасов.
Имате правото на два уточняващи въпроса, господин Чачев.


ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Атанасов, първият ми въпрос е: вярно ли е, че назначената от Вас без конкурс на длъжност началник на Регионалната инспекция госпожа Весела Недкова е областен лидер на НДСВ в Хасково в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 5 на Закона за държавния служител?
Вторият ми въпрос: вярно ли е, че преди две седмици по същия начин, както Мариела Златева, е уволнена директорката на Хасковската езикова гимназия госпожа Пенка Делиева и е назначена друга активистка на НДСВ – Дарина Бойкова? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате правото на отговор в рамките на 5 мин., господин министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Чачев, не мога да приема втория Ви въпрос. Директорката на езиковата гимназия в Хасково, която нямам честта да познавам, допускам, че е добре подготвен специалист, може да бъде назначавана и уволнявана само от нейния пряк работодател, а аз не съм такъв.
Що се отнася до другия Ви въпрос, ще си позволя малко пояснения, които очевидно са необходими.
За това дали някой заема длъжност в противоречие със Закона за държавния служител, се подписва определени декларации, върху основата на които могат да бъдат извършени проверки. В такъв смисъл такава проверка може да бъде извършена. За Вас обаче остава неясно защо госпожа Мариела Златева, за която твърдите, че е добър професионалист, е била възстановена на работа едва на 10 март.
Заповедта не е връчена дотогава, тъй като, отново повтарям, са били налице обективни пречки за това. Първият болничен лист, който е представен, е за срок от 20 дни, считано от 2 януари; вторият – за 13; третият – за 30 дни и последният – за 3 дни. Министерството на образованието и науката е направило три неуспешни опита да връчи на госпожа Златева заповедта й за възстановяване – на 2 януари; на 22 януари и на 10 февруари. На 10 февруари това е направено с нотариална покана, която госпожата е отказала да получи. След изтичане на болничния лист тя се е явила на работа и е получила заповедта си за възстановяване.
За мен е любопитно обаче едно обстоятелство, което бих поднесъл тук, от трибуната на Народното събрание. Любопитно е защо с такава лекота твърдим, че един началник на инспекторат е бил много добре подготвен, изключително компетентен, много прецизен държавен служител, след като, по скромни изчисления, за последните 15 месеца тя има 151 дни болнични? Може ли да приемем, че този служител е в състояние да изпълнява своите ангажименти? И ако това не е така, защо трябва да се чудим, че по целесъобразност подобни служители биват освобождавани от работа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, определено не съм задоволен от отговора. Вие направо не ми отговорихте. Неоснователен е фактът, който изнасяте за последните 15 месеца, тъй като през последните 15 месеца тя е била дисциплинарно уволнена от Вас, а последното уволнение от миналия петък е по чл. 19а от Закона за администрацията. Забележете, по този член се освобождават заместник-министри, шефове на агенции и висши държавни служители.
Аз няма да говоря повече. Просто искам да ви припомня 6 април: "Гласувайте за мен!" Винаги съм държал и ще държа на оценяването на хората по тяхната компетентност, а не на раздаването на постове по роднински връзки или партийна принадлежност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чачев.
Актуален въпрос към Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, е задал народният представител Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов, да развиете своя актуален въпрос относно закриване на ж.п. линията Кюстендил – Гюешево.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министре! На 9 септември миналата година в италианския град Бари от името на България Вие подписахте Меморандум за изграждането на коридор № 8. Това се посрещна с радост в моя избирателен район, тъй като там от десетилетия се чака да бъде отпушена най-после най-важната врата към Македония. Странно защо обаче, малко след това бе взето решение да се спре движението на влаковете по линията Кюстендил – Гюешево, част от трасето на този коридор № 8. Тогава някак си аргументите на хората от този край, че влакът е единственият транспорт, че не е възможно да има алтернативен превоз, тъй като има села дори без шосе, не бяха чути и се наложи хората да блокират в края на м. септември ж. п. гара Кюстендил, да започнат преговори с ръководството на БДЖ, областния управител и други политически и държавни лица. В края на краищата беше взето едно решение за запазване движението на влаговете в три от седемте дни на седмицата и приет един срок от половин година, през който да се провери какви са възможностите движението на влаковете да продължи и занапред.
Трябва да ви кажа, че аз не съм любител на блокадите и барикадите, но блокадата на ж.п. гарата в Кюстендил не беше насочена към разрушаване, което е патент на СДС, а това беше първата блокада, насочена към запазването на нещо съществуващо, при това важно, значимо и незаменимо.
Въпросът ми е: в края на този вече половингодишен период какъв ще бъде Вашият отговор – ще бъде ли запазено движението на влаковете по линията Кюстендил – Гюешево или предвиждате някаква друга съдба? (Неразбираема реплика на народния представител Веселин Черкезов.)
Не Ви разбрах репликата. За патента за СДС ли питате - че вие правите блокади и барикади за разрушаване? Така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Черкезов, не Вие сте задали въпроса.
ИВО АТАНАСОВ: От залата се обаждат и затова искам да им отговоря.
Няма да скрия, уважаеми господин министре, че ми се иска отговорът Ви да бъде "да" – че движението на влаковете ще бъде запазено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте за отговор, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми господин Атанасов! Вече три пъти отговарям на същия въпрос и това е може би десетият път, когато отговарям защо една или друга линия се ограничава за движение за пътен превоз. Но отговорът винаги е бил, че ние не закриваме линията, а спираме услугата, от която БДЖ най-много губи. Нашата задача е да ограничим загубата на БДЖ. Това се очаква от нас и аз мисля, че имаме чудесни резултати, които да докладвам. Така например по конкретната линия, за която говорим, загубата е намаляла от 508 хил. лв. на 97 хил. лв. Резултатите в цялата компания в "БДЖ" – АД, също са категорични. От 140 млн. лв. загуба през 2001 г. ние слязохме на малко над 50 за 2002 г. Бяха предприети ред мерки и при други поводи аз съм говорил за това. Това е една доста по-дълга тема, а предстои и да се работи още много в тая насока.
По отношение на самата уговорка, която имахме преди шест месеца, беше да потърсим начини чрез общините и чрез фирмите в региона да се осигури тази разлика между огромните разходи и недостатъчните приходи, но това не се случи. Всъщност ние нито от общини, нито от компании сме получили каквито и да било конкретни предложения.
Не само Вие, но и народните представители от НДСВ, бих казал, без да стимулират хората да излизат на протести, а съвсем конструктивно, изложиха ред аргументи, включително и оставането на три населени места без друг вид превоз, в резултат на което ръководството на БДЖ взе решение да остане в три от дните на седмицата по един влак, който да осигури тяхната връзка със света.
Госпожа Ваня Цветкова от НДСВ похарчи огромно количество време и в министерството, и в БДЖ, но в крайна сметка това се увенча с едно разрешение на въпроса, като перспективата за конкретната линия е чудесна. Понеже Вие споменахте Бари и подписването на коридор № 8, следва да се отбележи, че от 8 години се водеше спор и този спор беше по една-единствена дума. В крайна сметка с една чудесна кооперация с италианския ми колега д-р Лонарди успяхме да убедим останалите три страни – Гърция, Македония и Албания, върху текст, върху формулировка, която е приемлива за България, с което успяхме да задържим огромната част от протежението на коридора да остане на българска територия. В момента 57 на сто от сухопътната част на коридор 8 е на българска територия, което означава значителни инвестиции.
С финансовата помощ на инициативата за развитие на южните Балкани в размер на 400 хил. долара се извършва анализ от американска фирма, която в следващите 45 до 60 дни трябва да представи заключение. Това е първата реална стъпка от много години насам по стартиране на процедура на финансиране, проектиране и строителство. Най-голямата формална пречка пред финансирането на проекти по коридор 8 беше липсата на подписан меморандум. След приключването на този въпрос остава да се намерят икономическите механизми тези проекти да се осъществят и критично важно е да се осигури съответната помощ, без която проектите икономически не са възможни за изпълнение. Фионансиращите институции, като Европейска инвестиционна банка, не са склонни да финансират проекти, особено на македонска територия. Знаете, че там липсват 54 км от инфраструктурата, просто не е изградена. Ако за нас е въпрос на рехабилитация и изграждане на 2,5 км жп инфраструктура, на македонска територия теренът е доста тежък и изисква огромни средства.
Така че с преминаването на тези прегради аз разчитам, че ще имаме и следващите стъпки по финансиране, проектиране и строителство на този коридор и това директно ще се отрази положително на целия регион, който Вие представлявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Петров.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Дами господа!
Уважаеми господин министър, от Вашия отговор разбирам, че от 1 април не спира движението на влаковете по линията за Гюешево или спира?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Ще Ви отговоря.
ИВО АТАНАСОВ: Но аз няма да имам право да изразя отношение към отговора. Аз затова попитах дали спира движението или не, но не получих отговор. Аз ще си запазя правото за следващ въпрос тогава, тъй като от отговора на въпроса дали спират влаковете или продължават да се движат зависи моето отношение към отговора, така че в момента не мога да изразя отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи Вие трябва да направите реплика, а не да изразите отношение. Трябва да направите реплика към министъра и той има право на дуплика.
ИВО АТАНАСОВ: Тъй като в момента попаднахме във времето за “Новини” по БНТ и БНР, аз се надявам, че след като включат пленарната зала, ще съобщят, че продължава движението по линията Кюстендил – Гюешево с ограничено разписание, тоест досега се движат три дни в седмицата. Предполагам, че ще продължат да се движат три дни в седмицата, което е приемливо засега, преди да се завърши коридор № 8, което фактически е и споразумението от края на септември миналата година, когато бяха протестите на гара Кюстендил.
Аз се радвам, че избирате диалога пред противопоставянето. Винаги съм схващал политиката като диалог, като синхронизиране на интересите и Ви поздравявам, че Вие сте избрали този подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, не от желание за противопоставяне или каквото и да било, но от уважение към процедурата не се обаждах, докато говорехте. Намерението ни е ограничената услуга, която осигуряваме, да продължи и след 1 април, независимо от този 6-месечен срок. Разбирате, че не бихме могли да уточним графика и часа на влака в парламента. Когато Вие сте на трибуната, аз съм на онези столови там. Но така или иначе нямаме намерение да лишим три населени места от превоз. Правим всичко възможно. Съобщих ви подобрението, което сме постигнали - намалили сме много значително разликата. Надявам се, че това, за което се договорихме с общините, те да осигурят остатъчната разлика чрез местни компании да се случи в рамките на този шестмесечен срок, но както виждам то няма да се случи.
Ние полагаме всички усилия, а надявам се и общините да сторят същото и да извършат тяхната част от уговорката, която имаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петров.
Питане към министъра на културата Божидар Абрашев от народния представител Кина Андреева относно политиката на Министерството на културата в областта на цирковото изкуство.
Имате думата, госпожо Андреева, да развиете своето питане към министър Абрашев.


КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! В последно време в пресата се появиха публикации относно масовите уволнения и тежкото състояние на “Български циркове и лунапарк” ЕАД, което е търговско дружество към Министерството на културата.
Може би за голяма част от българските граждани този въпрос ще се стори неуместен, защото циркът днес е пренесен в държавните институции – циркът е в Министерския съвет, в управляващото мнозинство. Може би на голяма част от българските избиратели този въпрос ще се стори неуместен и по още една причина – защото почти всеки български гражданин днес е принуден да се превръща ту в маг, за да връзва семейния бюджет, ту в дресьор, за да може да укротява множеството хищници, навлезли във властта през последните две години, ту в акробат, за да може с пируети и салта да се промъква между хвърчащите по улиците на нашата страна куршуми. С други думи – все умения, присъщи на цирковите актьори, но те се превръщат в задължителен атрибут за оцеляване на българина днес.
Казвам всичко това с горчивина и без ни най-малко желание да омаловажа изкуството на цирковите актьори. Но и те днес, както и всеки един български гражданин, са принудени да се борят за своето оцеляване. Защото назначеният от Вас, господин министър, Управителен съвет на “Български циркове и лунапарк” ЕАД успешно води дружеството към фалит. И тук идва въпросът: дали не е точно това целта – да се ликвидира едно търговско дружество и да се разпродадат на безценица последните останали дълготрайни материални активи, да се продадат на свои хора – сигурни, и роднини? Ще припомня на своите колеги, а и на нашите избиратели, каква е политиката, която водите в това дружество. След Вашето назначаване Вие назначихте за изпълнителен директор на “Български циркове и лунапарк” ЕАД господин Ивайло Колев – девер на госпожа Милена Милотинова. След като извърши нарушения, започна разпродажба на земя, за което е сезирана и прокуратурата, Вие го заменихте с един друг жълт комсомолец – Тома Миланов. И двамата нямат нищо общо с тази дейност, нямат никакви компетенции и никакъв професионализъм в дадената област.
Преди две години сегашният министър-председател в свое обръщение към нацията, която породи толкова много надежди у българите, заяви, че няма да допуска назначаване по роднински или партиен принцип, а само въз основа на професионализъм. Двата факта, които приведох, доказват пълното разминаване с така прокламираната политика и принципи.
В момента според публикациите в пресата дружеството се управлява от въпросния господин Миланов, който е без образование и без опит в тази област. В същото време хора, които имат специализирано образование в областта на цирковата режисура, са уволнени – хора с дългогодишен стаж в тази област! Днес в дружеството работят 16 души, 8 от които са роднини.
Въпреки че това предприятие не е на бюджетна издръжка, а е дружество, регистрирано по Търговския закон, като негов принципал Министерството на културата носи отговорност както за финансовото му състояние, така и за осъществяваната от него политика. Затова Ви питам: каква е политиката на Министерството на културата в областта на цирковото изкуство и как тя се реализира чрез “Български циркове и лунапарк” ЕАД, които са ваши поделения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте за отговор, министър Абрашев.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Благодарен съм Ви за отправеното към мен питане относно политиката на повереното ми министерство в областта на цирковото изкуство и как тя се реализира чрез все още воденото на книга “наше” поделение “Български циркове и лунапарк” ЕАД. Казвам на книга, защото от март 2002 г., когато влезе Законът за приватизацията, вече, условно казано, не е наше. В скоби искам да отбележа, че въпросът, както го зададохте, е доста по-широк, от това, което сте пратили в писмена форма.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Напротив, точно същият е!
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Не, не е същото. Вие говорите за други неща. Въпреки това обаче, Министерството на културата още от м. септември 2001 г. разработва стратегия за възраждане на Българския Цирк – Цирк с главна буква, защото то е едно от най-любимите изкуства, особено на децата, внушавайки у хората култ към красота на човешкото тяло, свобода и полет на човешкия дух, донесъл световна слава и още от създаването си като държавна институция през 1948 г. досега циркът не е ползвал държавни дотации и е носил милиони долари печалба на държавата. Водени от гореизложеното, ние се мъчим да спрем неговата смърт и да го изправим отново на крака. Затова Ви благодаря, че чрез това питане ми помагате да стане парламентът, а и обществеността съпричастна за съдбата на българския цирк.
Защо? Българският цирк такъв, какъвто го знаем и помним - го няма. Повтарям, няма го вече! Смъртоносният удар му беше нанесен в края на 1992 г., когато моята предшественичка в кабинета на господин Филип Димитров – многоуважаваната от мен проф. Елка Константинова и назначеният от нея директор Еди Казасян, уволняват в навечерието на Новата 1993 г. по чл. 328, буква “б” от Кодекса на труда, известният като “Капудалиев”, 300 артисти. Това е вече масово уволнение. От този момент започва голямото разграбване на българския цирк. Давани са скъпо струващи съоръжения и оборудване без търгове и конкурси на нищожни наеми. Констатирани са и случаи на дадени без наем имущества.
През 1999 г. последва втория удар върху българския цирк. Циркът заедно с Филмова студия “Време”, “Орфей”, Галерия “Витоша”, Дирекция “Камерна музика”, Дирекция “Музика” в страната стават търговско дружество. С този акт всички тези дружества престават да бъдат художествено-творчески институти и се превръщат в най-обикновени търговски обекти. На този акт нямам обяснение, но това е въпрос на друга тема.
Има и трети етап, който вече посяга и върху терена – репетиционните, складовите помещения и помещенията за отглеждане и дресура на животните. Теренът на “Български циркове и лунапарк” ЕАД го дели една сграда от Търговския център “Илиянци”. Казах “дели”, но от 22 юни 2002 г. вече не го дели. Тогавашният директор Матей Стоянов, назначен от моята предшественичка Емма Москова сключи безсрочен договор за отдаване на близо 6 дка мери с отредено право на строеж.
Всичко това не го е извършило нашето правителство, подчертавам това! Това бе тъжната картина, в която заварихме “Български циркове и лунапарк” ЕАД през м. декември 2001 г. Няколко месеца след като встъпих в длъжност разпоредих да бъде извършена тематична проверка от нашия инспекторат, констатирала груби нарушения. Това доведе до финансова ревизия, която потвърди констатираните нарушения. Нейният доклад е изпратен в Софийската градска прокуратура и има заведено дело.
Нашата стратегия – понеже накрая ми задавате такъв въпрос – за опазване и възраждане на българския цирк има три основни моменти. Позволете ми много накратко да Ви ги кажа.
Първо, изграждане на постоянен цирк. След пожара преди близо 30 години е взето решение, което задължава Столичната община за определяне на терен. Това решение и досега не е изпълнено. Имало е предвидено място около гарата – частна общинска собственост, но реституционни претенции осуетяват процедурата. На базата на тези реалности предложихме формула пред Агенцията за приватизация – да се направи замяна на сегашния терен, който фактически е обект и цел на евентуални приватизатори, с друг подходящ терен. При ръководството на дружествата са постъпили вече предложения за евентуална замяна от страна на инвеститори, но тъй като са водени разговори с кмета господин Софиянски, чакаме предложения от негова страна.
Второ, изработване статут на цирковите артисти.
Поради жизнерадостния си характер циркът неправомерно не е бил квалифициран досега като интелектуално изкуство и все още е лишен от статут.
И трето, изваждане на преден план на работата на българските циркове и “Лунапарк” ЕАД, импресарската дейност, което ще даде възможност да се възстанови имиджът на българския цирк, като успоредно с това се работи и за привличане на деца и юноши в цирковото изкуство.
По отношение на назначения борд, да, аз назначих борда и никак не съм съгласен, че той е некомпетентен. Това е Ваше мнение, но моето е противоположно на Вашето.
Що се отнася до роднинските връзки на Иво Колев, те не са преки, защото той й е девер. И никъде законът не забранява това нещо. Законът не го забранява.
Но, както и да е, сега вече има нов директор, ако това толкова много Ви смущава и всичките масови уволнения, за които Вие твърдите, а те не са никакви масови уволнения, са извършени от директора.
Тук искам да допълня, че новото ръководство, отчитайки рязко намалелия обем на работа, счете, че по отношение на съществуващото статукво трябва да направи нова структура. Така в резултат на тази нова структура от общо 26 служители, 10 са съкратени. Това в никакъв случай не може да се нарече, както Вие казвате, масови уволнения, каквито бяха направени от предишните правителства.
Специално подчертавам, че бяха освободени не артисти, а служители в администрацията, за да се облекчат разходите, тъй като всъщност цирково изкуство в момента на практика не съществува. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Абрашев.
Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Андреева.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Сега, госпожо Андреева, освен да се извините за този въпрос, какво друго можете да направите?
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз се радвам, че вие работите върху стратегия за българското цирково изкуство. Не можах обаче да разбера защо след като сте констатирали това тежко състояние на българския цирк, сте назначили за изпълнителен директор на това дружество, което никак не се води към Вас само на книга, защото Вие сте негов принципал и носите отговорност за неговото развитие, един човек, който е нечий роднина? Това е единственият принцип, по който е бил подбран. Или може би защото е бил координатор на НДСВ в град София или Софийска област? Няма друг принцип, по който Вие сте го подбрали.
Затова този човек си е позволил, защото той е бил изпълнителен директор, и никой освен него, със съгласието на Министерството на културата и на Агенцията по приватизация не може да извършва продажби на дълготрайни материални активи. Та по време на неговото управление 3085 квадратни метра земя са продадени в София за 49 977 лв., тоест по 16 лв. квадратният метър.
Много бих искал да знам кой е купил тази земя. Защото всеки гражданин много добре знае какви са цените на земята в София.
Продаден е репетиционен блок на стойност 9000 лв. Вие казвате, че дружеството е в тежко състояние. Защо не се погрижихте те да бъдат продадени на пазарна цена, за да може наистина да се подпомогне това дружество?
И в тази връзка имам конкретен въпрос към Вас: какви мерки Вие предприехте, за да предотвратите тази злоупотреба с продажба на земя? И на какво основание назначихте Тома Миланов за изпълнителен директор, след като сам признавате в интервю, че не сте го виждали никога, а Ви го е препоръчал Ивайло Колев?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): А за шестте декара не казахте нищо.
КИНА АНДРЕЕВА: Когато Вие задавахте въпрос, аз мълчах.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Как имате очи да питате за тази дейност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, без пререкания в залата. Моля господин Атанасов да запази спокойствие. Моля и господин Черкезов.
ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, от място): Вие как имате очи?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Имам, разбира се, да не съм крал като вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Явно се разбрахте.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожо Андреева, докато беше Ивайло Колев, нещата вървяха много добре. Уверявам Ви, че съжалявам за него. Той си водеше нещата перфектно. Колко е компетентен, Вие сте на едно мнение, аз съм на друго мнение. Продължавам да твърдя, че той водеше нещата много добре, подчертавам това, независимо на кого е роднина. Такива елементаризми ми позволете да не ги приема. Важното е кой как си гледа работата в тази държава, и ако това беше така, мисля, че държавата щеше да бъде по-добре.
За масовите уволнения са отговорни всичките предишни правителства. И те бяха наистина масови, а не нашите.
А по отношение на това на кого се продава земята, не е моя работа, защото изпълнителният директор е този, който решава нещата. Бихте могли да отправите писмен въпрос и да направя справка. Аз сега не съм в състояние да ви кажа как продадохме земята, но, доколкото ми е известно, тя е продадена така, че да не се накърнят интересите на цирка, защото с нея трябваше да се плащат дългове. С какво да се платят дълговете ми обяснете, госпожо Андреева, освен по някакъв начин да дойдат пари. Откъде да дойдат тези пари? Да плеснат с ръце и да паднат от лампата, нали?
Все пак по някакъв начин трябва да се плати това и Ивайло не е направил нищо друго, освен да се опита да изкара това дружество, което е в абсолютен фалит, благодарение на управлението на предишните правителства, сто пъти подчертавам едно и също нещо, а не да си слага в джоба, камо ли пък в моя джоб, човек, който една стотинка не е сложил и до края на живота си няма да сложи в джоба си. Тези намеци не ги приемам, госпожо Андреева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате право да реагирате, госпожо Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, както е обичайната Ваша практика Вие не отговорихте на моите допълнителни въпроси, а още веднъж потвърдихте своите също очевидно близки лични отношения с господин Колев, наричайки го непрекъснато Ивайло.
Ето, това е справката, която Вие сте ми дали, с Вашия подпис, на която пише, че земята е продадена на стойността, която аз преди малко обявих – 49 000 лв. за 3000 квадратни метра земя. Ако дружеството е в такова тежко състояние, защо не направихте опит тя да бъде продадена по пазарна стойност, за да се подпомогне? Това беше моят въпрос, а не, че земята не трябва да се продава изобщо. Вие не отговорихте нито на първия, нито на втория ми въпрос.
Единственият извод, който мога да си направя, е, че Вие отдавна сте отписали това дружество и то не представлява интерес за Министерството на културата. Интерес имат очевидно хора извън министерството, които целят да го закупят на безценица.
И накрая мога само да кажа, че очевидно България и по този параметър може да влезе в Книгата на Гинес, защото ние се превръщаме в една държава на абсурдите, в една държава, в която с идването на власт на НДСВ беше открито най-голямото магьосническо училище, както казах и в началото на своето изложение. Не съм доволна от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
С това се изчерпват питанията към министър Абрашев.
Следва питане от народния представител Радослав Георгиев Илиевски относно ликвидиране последствията от стихийно бедствие в с. Милковица, община Гулянци, област Плевен.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! През месец февруари в централните електронни медии и във всички регионални медии на плевенска област широко се експонира една човешка драма, засягаща гражданите на с. Милковица, община Гулянци, област Плевен. Над 250 домакинства живеят в условията на нашите праотци в жилища, превърнали се в почти наколни. Причината за това е трайното покачване на подпочвените води в този район на селото. Възникнала е сериозна опасност от срутване на сградния фонд, а това са 250 обитаеми къщи и над 700 стопански постройки, което на практика прави около 800 човека бездомници в близко бъдеще.
Потъналите под вода дворни места и локалните септични ями, както и санитарните възли са реални източници за възникване на епидемии. Вярно е, че проблемът не е възникнал в момента. Симптомите за неговото появяване са от 4-5 години. Но към днешна дата той е достигнал своите почти критични стойности. През месец юни 2000 г. вследствие на проявена активност от тогавашния народен представител от Плевенския многомандатен избирателен район Георги Михайлов от Тридесет и осмото Народно събрание този сигнал е адресиран към Министерството на околната среда и водите и оттам са направени следните констатации.
“По-голямата част от територията на с. Милковица е разположена върху склоновия участък на речната долина, а останалата част – в дясната незавивна тераса на р. Вит. В засегнатия район живеят около 850 човека или 250 домакинства, които са изложени на вредното въздействие на плиткозалягащи подземни води. Вредното въздействие на подземните води се дължи на естествени причини, предопределени от природните дадености в конкретния район. В склоновия участък на речната долина се дренират подземни води на водоносен хоризонт със значителни ресурси. В резултат на това между склона и речната тераса нивото на подземните води е много плитко.”
Следващата констатация: “Допълнително неблагоприятно въздействие оказват липсата на канализация, поради което битово-отпадъчните води се изливат в попивни ями, както и възможността да съществуват нерегистрирани течове от водопроводите на селото, поради което нивото на подземните води допълнително се покачва.”
Според специалистите “Сградният фонд в ниската част на селото е изложен постоянно на неблагоприятното въздействие на плитко залягащите подземни води, в резултат на което някои от жилищните сгради са с деформирани основи и овлажнени подови настилки и стени, а изградените отводнителни канали не изпълняват пълноценно своето предназначение.”
Естествено, с тази констатация през 2000 г. всичко е приключило дотук. А процесът продължава.
Уважаеми господин министър, аз знам, че оглавявяната от Вас Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи не може самостоятелно и изцяло да реши проблема. Но какви мерки в рамките на нейните компетентности тя предприема за ликвидиране на последствията и за стабилизиране на района на това населено място? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин министър, имате възможност да отговорите на питането в рамките на 10 минути съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Илиевски! Във Вашето питане за ликвидиране на последствията от стихийното бедствие в с. Милковица, община Гулянци, област Плевен се визира един цялостен проблем, свързан с покачването на подпочвените води и активизиране на свлачищни процеси през последните 3-4 години.
Ежегодно с решения на Постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет се дават указания за извършване на конкретни превантивни мероприятия за предотвратяване вредното въздействие на водите, които съгласно чл. 6 от Правилника за организацията и дейността по предотвратяването и ликвидирането на последиците при бедствия, аварии и катастрофи, са задължителни за министерствата, ведомствата, органите на местното самоуправление и местната администрация, за търговските дружества и едноличните търговци.
С Решение № СБ-12 от 4 октомври 2002 г. на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет на община Гулянци са предоставени 170 264 лева, в т.ч. 50 753 лева за с. Милковица за преодоляване на последиците от интензивните валежи през 2002 г.
Последното наводнение на сутеренните помещения и селскостопански площи в с. Милковица е регистрирано на 15 февруари 2003 г. По сигнал на Областния съвет за сигурност, Плевен, на 15 февруари представители на Дирекция “Гражданска защита”, област Плевен заедно с кмета на с. Милковица на място правят оглед на 12 къщи и установяват наводняване на мазета – 5-10 до 30-40 см. Констатирано е също повишено ниво на водата в главния отводнителен канал, намиращ се на около 800-900 метра на север от с. Милковица, и наводнени селскостопански площи поради подприщване на канал откъм запушен мост и значително повишаване нивото на водата в него. На 17 февруари областният управител нарежда на управителя на “Напоителни системи” ЕАД, Плевен да започне отводняване. Със заповед на управителя на “Напоителни системи” ЕАД, Плевен на 17 февруари е сформирана комисия, която да направи оглед и предложи решение за понижаване нивото на канала.
Комисията констатира подприщване на главния отводнителен канал от отводнителна система “Сомовит – Милковица” вследствие на интензивни валежи и снеготопене, съпроводени с ерозионни процеси, формиращи наноси, които се отлагат в главния канал и са причина за подприщване на водите.
За ограничаване на наводнението комисията препоръчва осъществяване на механизирано почистване на отводнителния канал и ръчно почистване на 4 бр. водостоци до началото на пролетните води.
В изпълнение на предписанията верижен багер на “Напоителни системи” ЕАД, Плевен е откаран в с. Милковица. Поради замръзване на водата в канала и тинята под нея, включително и до днес още, багерът не е в състояние да работи и се чака повишаване на температурите и размразяване на заледената повърхност на канала.
На 18 февруари кметът на община Гулянци отправя до областния управител, област Плевен и Дирекция “Гражданска защита”, област Плевен писмо за съдействие “Напоителни системи” ЕАД, Плевен да започне почистване на отводнителния канал, което по същество вече е направено.
От анализа на бедствената ситуация, свързана с наводнението в с. Милковица, могат да се направят следните изводи. Не са взети своевременни мерки за предотвратяване на наводнението, тъй като последното почистване на главния отводнителен канал в посочения участък е извършено през лятото на 1999 г. Областният управител и Областна дирекция “Гражданска защита” са предприели спешни мерки, но не са успели своевременно да отстранят причините и поради това е възникнало наводнението на 15 февруари.
Също така своевременни действия от страна на органите на местното самоуправление и местната администрация са необходими и за ограничаване на последствията от активизиране на свлачищни процеси в района на с. Милковица. По сигнал на отдел “Териториално и селищно устройство” към община Гулянци, област Плевен на 31 януари 2003 г. представители на “Геозащита” ЕООД, Плевен са извършили инженерно-геоложки оглед на новопоявила се свлачищна деформация в района на с. Милковица. Въз основа на констатираното “Биозащита” ЕООД, Плевен изразява становище, че основната причина за възникване на свлачищната деформация в югозападната част на с. Милковица между кв. “107-110” е високата степен на водно насищане от инфилтрация на валежи и повърхностно течащи води от преливниците на каптажите на ВиК.

Развитието на свлачищния процес застрашава постройките от парцел IV-976, а под свлачището има опасност от затрупване на улицата и съществуващия водосток. За ограничаване развитието на свлачищния процес е препоръчано спешно да се спре достъпът на повърхностно течащи води в зоната на свлачището и отвеждането им по подходящ безопасен начин в основата на склона. Посочена е необходимостта от провеждане на инженерно-геоложки проучвания, което да позволи избора на оптимална схема за укрепване и изготвяне на работен проект. Мерки за предотвратяване на усложняването на обстановката обаче не са взети.
За ликвидирането на последствията от наводнението на жилищни сгради и земеделски площи и ограничаване развитието на свлачищния процес в с. Милковица, община Гулянци, следва: първо, община Гулянци съвместно с "Напоителни системи" ЕАД, Плевен, да довършат почистването на отводнителния канал; второ, да продължи установеният режим на периодично наблюдение на новорегистрираното свлачище и не на последно място, а бих казал основно, да се разработи програма за цялостно и дългосрочно решаване на проблемите, свързани с ограничаване развитието на свлачищните процеси в района на с. Милковица, която да се осигури с финансови средства чрез целево финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Господин Илиевски, имате 2 мин., за да развиете своите допълнителни въпроси.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре! Уточняващите въпроси са следните:
Господин министре, правени ли са през последните три години въобще някакви предложения от кмета на община Гулянци за финансиране или съфинансиране на проекти и аварийно-спасителни мероприятия за възстановяване на нормалната битова инфраструктура в с. Милковица? Поставям пред Вас този въпрос, защото от другите две министерства – съответно на регионалното развитие и благоустройството и на земеделието и горите, имащи отношение по проблема, такива предложения до този момент не са правени, а проблемът е с около 4-годишна история.
Нещо повече, след въпроса на господин Михайлов е дадено предписание на община Гулянци как да се решат тези проблеми, а именно: извършване на детайлни хидрогеоложки проучвания на цялата територия на с. Милковица, както и на прилежащите участъци на р. Вит за получаване на пълна и достоверна информация за движението на подземните води в района; извършване на необходимите дейности за установяване наличието на възможни нерегистрирани течове от водопровода, както и разработването на проект за отводняване на територията, засегната от вредното въздействие на подземни води. Това не е направено до този момент.
Второ, какви са вашите възможности, въпреки безотговорното, дори бих казал престъпно бездействие на кмета на община Гулянци, да помогнете на тези бедстващи хора от с. Милковица, област Плевен, ликвидирайки онази част от последствията, които не дават възможност за нормален живот на тези хора в една нормална санитарно-хигиенна среда? Защото сам Вие казахте, че на 15-и областният управител се е разпоредил, но чак на 18 февруари т. г. е задействана общинската управа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин министре, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕЖДЕТ МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Илиевски, както изтъкнах, основното за преодоляване не на последиците, а на първопричината, е да се разработи програма за цялостно и дългосрочно решаване на проблемите, свързани с ограничаване развитието на свлачищните процеси в района на с. Милковица. Затова, разбира се, трябва да действа местната власт. Нашата комисия отделя средства не за направа на инфраструктура, а за ликвидиране на последствията от бедствия и аварии. В рамките на тези наши правомощия ние сме помогнали на с. Милковица, както казах, през 2002 г. с 50 753 лв. за преодоляване на последиците от тогавашното наводнение.
Вие, като бивш кмет, знаете, че този проблем е точно работа и задача на местното самоуправление. Те трябва да търсят начините и средствата. Още повече, че те имат определените предписания и имат проучванията на "Геозащита" ЕООД – Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Илиевски, да реагирате.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министре! Аз искам, първо, да Ви благодаря за това, че Вие с отговорност и грижа сте се отнесли към проблема, макар че той не е внесен при Вас по надлежния ред и със средствата, които сте отпуснали, донякъде сте дали възможност да се решат част от проблемите.
Не мога да си обясня наистина бездействието на местната власт там, както и намесата на наши колеги народни представители, които в предишния период, в началото на зараждащия се процес, в началото на проблема са имали и властовите, и финансовите ресурси, тъй като този канал е подопочен на Министерството на земеделието и горите, а за него не е заделян и лев в продължение на четири години, за да бъде поддържан, както трябва. Областната управа в предишния си управленчески формат също не е откликнала на този проблем, но в момента се търси да се извлекат някакви политически дивиденти, играейки си със съдбата на тези хора, с живота на тези хора.
Господин министре, като Ви благодаря, още веднъж Ви моля всичко онова, което оттук нататък постъпи за този засегнат район, да бъде приоритет и в рамките на вашата комисия, а аз ще поискам една среща с Общинския съвет в Гулянци, за да видим на специално заседание какви мерки залагат те и как ги обезпечават бюджетно поне за проектиране и за изчистване на проблема в селището. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Илиевски.
С това парламентарният контрол се изчерпи.
Съобщение:
Комисията по образованието и науката ще има заседание на 19 март, сряда, от 15,00 ч. в зала № 42.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,53 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Асен Агов


Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим