Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Преди да преминем към гласуваната програма за тази седмица, трябва да гласуваме няколко проекта за решения на основание чл. 40, ал. 5 за освобождаване на пълномощия на народните представители, които вчера бяха избрани като членове на различни комисии и органи.
Подлагам на гласуване проекта за решение за прекратяване пълномощията на Весела Николова Караиванова-Начева - народен представител от 17. Многомандатен избирателен район – Пловдивски.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 4.
Решението е прието.
Проект за решение за прекратяване пълномощията на Снежина Венциславова Чипева - народен представител от 24. Многомандатен избирателен район – София.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение за прекратяване пълномощията на Коста Георгиев Костов - народен представител от 21. Многомандатен избирателен район – Сливенски.
Моля да гласуваме.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 7, въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение за прекратяване пълномощията на Ралица Агайн - народен представител от 23. Многомандатен избирателен район – София.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 2.
Решението е прието.
Проект за решение за прекратяване пълномощията на Румяна Денева Георгиева - народен представител от 23. Многомандатен избирателен район – София.
Моля да гласуваме този проект за решение.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Проект за решение за прекратяване пълномощията на Кемал Еюп Адил - народен представител от 20. Многомандатен избирателен район – Силистренски.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Константинова, заповядайте за процедурно предложение.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Видяхме, че на таблото бяха изписани присъстващи 74 души, което значи, че няма необходимия кворум, а ние сме по-малко от тази цифра, и тъй като искам всичко да бъде както трябва и ние, Демократи за силна България, искаме законите да се гледат в абсолютно нормална ситуация, за да има достатъчна обективност, искам да предложа да се направи поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля Ви, дайте ми списък за поименна проверка.
Имайте предвид все пак, че кворумът трябва да се брои без деветимата народни представители, които бяха избрани вчера. Имам предвид от общия състав на 240 народни представители 9 народни представители са избрани вчера и на тяхно място все още не са постъпили нови.

Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Василев Калоянов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - отсъства
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Николова Донева - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

Сто и осемнадесет души народни представители са ни необходими с шестте, които дотук освободихме, за да има кворум.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ, от място): Как ще са ни необходими толкова, те още не са освободени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Досега гласувахме да освободим шест души народни представители, преди госпожа Константинова да поиска проверка. (Шум и реплики от ПСДСБ.)
Тези решения влизат в сила от датата на приемането им в Народното събрание, а не от обнародването им в "Държавен вестник". Това е безспорен правен казус.
В залата присъстват 122 народни представители. (Ръкопляскания.)
Господин Игнатов също влиза в залата. С него стават 123.
С господин Людмил Симеонов стават 124.



Следващият проект за решение е да се гласува прекратяване на пълномощията на Хюсеин Чауш – народен представител от 20. Многомандатен избирателен район – Силистренски.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 135 народни представители: за 133, против 2, въздържали се няма.
Решението е прието.
Искам да направя съобщение. В Народното събрание е постъпил материал за външния дълг на България за м. февруари 2005 г. Прессъобщението е на БНБ относно брутния външен дълг на България и ще бъде публикувано на 15 април в 12,00 ч. на Интернет страницата на БНБ.

Следващата точка от дневния ред по гласуваната програма за днес е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя Доклад на Комисията по здравеопазването относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прочетете и следващия текст, по който няма неприети предложения.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По законопроекта няма неприети предложения.
Позволете да направя едно процедурно предложение.
Моля да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на здравеопазването проф. Хинков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Хинков.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря.
По § 1 има предложение на народния представител Валери Цеков.
Предложението е прието от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 17 алинеи 3 и 4 се изменят така:
“(3) Условията и редът за разрешаване на промишлено произведени радиоактивни лекарствени продукти, радионуклидни генератори, китове и радионуклидни прекурсори се определят с наредбата по чл. 18, ал. 2 съгласувано с Агенцията за ядрено регулиране.
(4) Критериите, условията и редът за определяне на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Изискванията към данните, които се представят при разрешаване за употреба на лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания, се посочват в наредбата по чл. 18, ал. 2.”
“§ 2. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Изискванията към данните относно наблюдаваните нежелани лекарствени реакции, условията и редът, както и честотата на подаване на информация за проследяване и оценка на безопасността на лекарствените продукти се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 2.
“§ 3. В чл. 35, т. 3 думата “редки” се заличава.”
Комисията приема предложението на вносителя.
“§ 4. В чл. 37 се създава ал. 5:
“(5) Главният изследовател и възложителят сключват застраховка, покриваща отговорността им за причинените при или по повод провеждането на клиничното изпитване неимуществени и имуществени вреди на лицата по чл. 45 и 47.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 4.
“§ 5. В чл. 45 т. 3 се отменя.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 5.
По § 6 има предложение на народния представител Валери Цеков.
Комисията приема предложението на Валери Цеков.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 37 се изменя така:
“37. “Радиоактивен лекарствен продукт” е лекарствен продукт, който когато е готов за употреба съдържа един или повече радионуклиди (радиоактивни изотопи), включени с медицинска цел.”
2. Създават се точки 53, 54 и 55:
“53. “Радиоактивен генератор” е система, която включва фиксиран матерен радионуклид, от който се получава дъщерен радионуклид, който се отделя чрез елуиране или други методи и се използва в радиоактивен лекарствен продукт.
54. “Кит” е всяко вещество, което обикновено преди употреба се разтваря, суспендира, разрежда или комбинира с радионуклиди, в резултат на което се получава готовият радиоактивен лекарствен продукт.
55. “Радионуклиден прекурсор” е всеки друг радионуклид, произведен за радиоактивно маркиране на друго вещество, непосредствено преди въвеждането му в организма на пациента.”


“ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 7. Министърът на здравеопазването издава, съответно изменя и допълва наредбите по чл. 17, ал. 3 и 4, чл. 18, ал. 2 и чл. 30а, ал. 3 в срок три месеца от влизането в сила на закона.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 7.
“§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията приема предложението на вносителя за § 8.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по тези параграфи от законопроекта на второ четене.
Има ли някакви редакционни предложения или желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам само да направя една бележка: в доклада, който прочете председателят на комисията и който аз имам, е допусната грешка, в смисъл – в § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 37.2, в новата т. 53 е записано "радиоактивен генератор". В комисията по мое предложение тази дума се промени на "радионуклиден". Вероятно това е техническа грешка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е редакционно.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Всъщност понятията са адекватни – "радионуклиден" трябва да бъде и на двете места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Това като редакционна бележка.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 8 включително от него.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ четене с всичките му текстове.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя процедурно предложение относно промяна на дневния ред, тъй като преди малко стана ясно, че по т. 11, която всъщност е второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, не е депозиран докладът на водещата комисия и няма да имаме възможност днес да се занимаем с този доклад.
Затова предлагам да преминем към следващата т. 12, която се отнася за Стратегията за сигурност на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Процедурно предложение да преминем към следващата точка от дневния ред – проект за решение за приемане на Стратегия за сигурност на Република България, тъй като по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа още няма постъпил доклад на водещата комисия.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Цеков, да представите обобщения доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да представя общото становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което съпровожда Стратегията за сигурност на Република България:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение за приемане на
Стратегия за сигурност на Република България, № 502-03-1,
внесен от Министерския съвет на 10 януари 2005 г.

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди внесения проект за Решение за приемане на Стратегия за сигурност на Република България на свое заседание, проведено на 24 март 2005 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди проекта за Решение за приемане на Стратегия за сигурност на Република България на заседание, проведено на 30 март 2005 г.
В рамките на дискусиите в двете комисии участие взеха представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.
При представянето на Стратегията бе посочено, че разработването й намира своята основа в приетата от Народното събрание през 1998 г. Концепция за национална сигурност, като са отчетени резултатите от приключилия Стратегически преглед на отбраната. Стратегията е разработена като основа за определяне на приоритетните действия в процеса на адаптиране към структурите на НАТО и предстоящото присъединяване към Европейския съюз.
Подчертано бе, че Стратегията е първата в историята на страната Стратегия за сигурност. Изготвянето й бе наложено от факта, че България навлиза в качествено нов етап от своето развитие и история. Страната ни се присъединява към семейството на водещите държави в Европа и в света и заедно с тях като съюзническа държава поема нови отговорности за мира, сигурността и развитието в района на Балканите, в Европа и в света като цяло. От друга страна обаче, не можеше да не бъдат отчетени промените в международната среда за сигурност, произтичащи от нарастването на асиметричните и нетрадиционни заплахи за сигурността като тероризма и организираната престъпност.
Времевият обхват на Стратегията е десет години – до 2015 г., като този период съвпада и с времевите рамки, в които работят НАТО и Европейският съюз. Документът ще бъде основа и отправна точка за формирането на политиката на българската държава през следващата декада.
Макар и предизвикана от промените в международната среда и от новата международна роля на нашата страна, в центъра на вниманието на Стратегията стоят вътрешните аспекти на организацията на държавата и обществото за адекватен отговор на предизвикателствата на глобализиращия се свят.
Стратегията за сигурност съдържа подробен анализ на средата за сигурност и рисковете и заплахите през следващото десетилетие, формулира конкретни национални интереси и политиката за тяхното постигане. Стратегията обхваща основните принципи, подходи и механизми за интегрирано функциониране на институциите, максимално използване на наличните ресурси и ангажиране на гражданското общество. Самата Стратегия предвижда възможност за актуализиране. Това я прави гъвкав и динамичен документ, способен да реагира на променящата се среда за сигурност в зависимост от нуждите и интересите на страната. Не може да не бъде посочено и въведеното задължение за Министерския съвет да представя пред Народното събрание доклад за състоянието на сигурността на страната и осъществяваната политика през първото тримесечие на всяка календарна година. По този начин се създават реални условия и гаранции за ефективен контрол върху изпълнението на Стратегията чрез една от формите на граждански контрол, а именно парламентарния.
При представянето на Стратегията бе изтъкнато участието на всички заинтересовани институции, включително и Народното събрание, при разработването на първоначалния вариант на Стратегията. Подчертано бе, че Стратегията е съгласувана и с представители на академичните среди и на 17 неправителствени организации, работещи в областта на сигурността. Вносителите подчертаха, че в голямата си част направените бележки и предложения са били възприети и са намерили своето място в крайния вариант на документа.
На отправени критики към прекалената абстрактност на документа бе отговорено, че в Стратегията за сигурност няма конкретика, защото не това е нейната цел. Припомнено бе, че на нейната основа ще се разработват два типа документи – нормативни (нови или изменения на съществуващи закони) и ненормативни (стратегии, планове за действие и т.н., като започналия вече процес на разработване на Национална военна стратегия).
В резултат на проведените дискусии Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлагат на Народното събрание да приеме предложения проект на Решение за приемане на Стратегията за сигурност на Република България със следните изменения и допълнения:
1. Стратегията започва с ново изречение със следната редакция:
“Сигурността на Република България е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.”
2. В уводната част изречението “Сигурността на Република България се определя от наличието на рискове и заплахи в средата на сигурност и възможността на страната за тяхното преодоляване” се заличава.
3. Преди т. 1 “Среда за сигурност: състояние, тенденции и перспективи” се добавя ново изречение със следната редакция:
“Стратегията се основава на принципните положения, залегнали в Концепцията за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Тридесет и осмото Народно събрание от 16 април 1998 г., която изигра положителна роля в периода на присъединяването на страната към колективните системи за евроатлантическа и европейска сигурност.”
4. В т. 1 “Среда за сигурност: състояние, тенденции и перспективи”, пункт 1.3 се правят следните изменения и допълнения:
а) След Раздел “Информационни рискове” се създава нов раздел със следното наименование и редакция:

“Социално-икономически предизвикателства

През последните години се очерта тенденция на стабилно социално-икономическо развитие на Република България. Но все още не са преодолени напълно трудностите на икономическия преход – спадът на жизненото равнище, социалното неравенство, значителния относителен дял на живеещите в бедност, напускането на страната от висококвалифицирани специалисти, проблемите в сферата на здравеопазването и образованието, разликата в социално-икономическото развитие на отделните региони на страната и други. Тези фактори биха могли да генерират рисков потенциал за институциите и механизмите на функциониране на държавата.”
б) Досегашният Раздел “Демографски предизвикателства” се изменя така:

“Демографски предизвикателства

Очерталите се в периода след 80-те години на ХХ век неблагоприятни демографски тенденции представляват дългосрочен риск за развитието на Република България. Необходимо е изработването и прилагането на всеобхватна и целенасочена политика, която в средносрочен и дългосрочен план да доведе до преодоляване на тенденцията за намаляване населението на страната, до подобряване на здравния статус и до увеличаване на средната продължителност на живота на гражданите. Липсата на добре структурирана и целенасочена имиграционна политика също би могла да бъде предпоставка за проблеми в областта на сигурността.”
5. В т. 2 “Национални интереси в областта на сигурността. Цели и принципи на политиката и стратегията за сигурност”, в пункт 2.2. се добавят две нови цели със следната редакция:
“- успешна интеграция на страната в глобалните икономически процеси;
- активно участие в европейското научно-техническо пространство.”
6. В т. 3 “Политика и стратегически действия за реализиране на целите в областта на сигурността”, в пункт 3.1. се правят следните изменения и допълнения:
а) След седми абзац се добавя следният текст:
“Усилията за осигуряване на енергийна независимост на България като важен елемент от нейната сигурност ще бъдат насочени към по-нататъшно диверсифициране на енергийните доставки. Това ще бъде постигнато чрез по-добро оползотворяване на ключовото географско разположение на страната и ролята й на кръстопът на разширяващия се транзит на природен газ, нефт и електроенерегия към запад и юг, както и чрез участието ни в регионалните енергийни пазари и в общия енергиен пазар на Европейския съюз.
При бъдещо изграждане на газопроводи от Централния Азия до България, а оттук – за Централна Европа, страната ни разполага с реалните шансове да се превърне в алтернативен коридор изток – запад, който да диверсифицира доставките на България и Европа от вносен природен газ. Участието на България в международни проекти като НАБУКО, който трябва да свърже находищата в Централна Азия и Каспийския регион с Европа и в реализирането на проектите на петролопроводи “Бургас – Александруполис” и “Бургас – Вльора” ще укрепи енергийната ефективност на страната и ще разшири възможностите за използване на съществуващите енергийни алтернативи.”
б) Сегашният осми абзац придобива следната редакция:
“Адекватен отговор на социалните предизвикателства и гарантиране на социално-икономическата сигурност в България ще бъде последователно провежданата политика на осигуряване на максимална заетост като определящ фактор за постигане и поддържане на жизнен стандарт, доближаващ се до този в страните от Европейския съюз, на полагане на грижи за децата, възрастните и хората в неравностойно положение; на изграждане и ефективно функциониране на модерни системи за здравно и социално осигуряване; за създаване на благоприятни условия за достойна реализация в страната на българските висококвалифицирани специалисти; за преодоляване на съществуващите различия в социално-икономическото развитие на отделните региони.”
в) Сегашният девети абзац придобива следната редакция:
“Образованието и науката са важно средство за осъществяване на стратегическите интереси на Република България в сферата на сигурността. Страната трябва с ускорени темпове да настигне най-високите стандарти в информационните технологии и телекомуникации. Тази цел ще бъде постигната чрез изграждане на надеждна национална система, внедряване на съвременни технологии за събиране, обработка, съхраняване и защита на информация и данни, гарантиране на киберетичната сигурност и интегрирането ни в европейското информационно и комуникационно пространство.”
г) След десети абзац се създава нов със следната редакция:
“Изграденият етнически модел, основаващ се на традиционната българска етническа толерантност, допринесе за опазване на етническия мир и стабилност в страната и за утвърждаването на Република България като фактор на стабилността в регионален и европейски мащаб. Ще бъдат полагани последователни усилия за развитието на този модел чрез пълноценна интеграция на малцинствата в обществото и недопускане проявата на чуждите за нас явления ксенофобия и нетолерантност.”
д) В сегашния единадесети абзац след първото изречение се добавя текст със следната редакция:
“Страната ни ще продължи политиката към задълбочаване и разширяване на отношенията с българските общности зад граница на основата на международно признатите стандарти и на базата на национално подкрепена и ресурсно осигурена програма.”
7. В т. 3, пункт 3.2. след пети абзац се добавя текст със следната редакция:
“Създаване на ефективно функционираща съдебна система е важно условие за осигуряване на защитата на гражданите срещу посегателства върху демократичните им права и свободи, както и за гарантиране на тяхната сигурност и на сигурността на обществото.




Принципната и последователна политика на единство на защитата на интересите на държавата и на тези на гражданите е важен компонент на политиката на сигурност на Република България. Основен акцент ще бъде поставен върху чувствително повишаване на сигурността на гражданите, защитата на собствеността, както и на инфраструктурата със стратегическо значение.”
8. В пункт 3, т. 3 се правят следните допълнения:
а) в третия абзац, изречение първо, след думите “областта на” се добавят “външната политика”;
б) сегашният пети абзац придобива следната редакция: “Трайното политическо и военно ангажиране на НАТО със сигурността и стабилността на Югоизточна Европа ще продължи да бъде важен приоритет за Република България. Страната ни подкрепя политиката на “отворени врати” на Алианса и се стреми към скорошното присъединяване към Северноатлантическия договор на страните-кандидатки от района – Република Албания, Република Македония и Република Хърватия, както и към интегриране на Босна и Херцеговина и на Сърбия и Черна гора в евроатлантическите структури. България ще продължи да оказва политическа и практическа подкрепа за постигането на тези цели, като споделя своя опит и експертиза в областта на реформите и интеграцията.”
в) след досегашния седми абзац се създава нов със следната редакция: “България ще допринася за формирането и прилагането на съгласувания подход на НАТО към Черноморския район, Кавказ и Централна Азия”;
г) след досегашния осми абзац се създава нов със следната редакция: “Република България подкрепя по-нататъшното разширяване на Европейския съюз и е готова да спомогне преговорите за присъединяване на страните от региона. Страната ни има амбицията да допринася активно за развитието и осъществяването на европейската политика на съседство, в частност по отношение на страните от региона на Черно море и Кавказ”;
д) в последното изречение на досегашния единадесети абзац накрая се добавя: “в съответствие с възможностите си и формулираните приоритети”;
е) в изречение първо на досегашния осемнадесети абзац думите “европейските и евроатлантическите” се заменят с “демократичните”;
ж) след досегашния деветнадесети параграф се създава нов със следната редакция: “Република България ще разширява и задълбочава отношенията си с арабските държави и със страните от Средиземноморието и Близкия Изток. За тази цел ще бъдат използвани както двустранните механизми на сътрудничество, така и участието на България в многостранни форуми и инициативи за сътрудничество и взаимодействие с държавите от тези региони, осъществявано в рамките на европейските и евроатлантическите институции (НАТО, Европейския съюз, ОССЕ и Съвета на Европа)”.
9. В т. 4 “система за сигурност на Република България. Ресурси и връзки с гражданското общество, академичната общност и бизнеса” се правят следните изменения и допълнения:
а) в наименованието думата “система” се заменя със “сектор”;
б) в досегашния първи абзац думата “система” се заменя със “секторът”;
в) в досегашния втори абзац думите “тази система” се заменят с “този сектор”, а в изречение второ след думите “страната е” се добавя “усъвършенстването на координацията на стратегическо ниво, гарантиращо ефективен…”;
г) в последното изречение на досегашния шести абзац думите “от системата” се заменят с “от сектора”.
10. В заключителната част на досегашния втори абзац се създава нов със следната редакция: “На основата и в съответствие със стратегията за сигурност се разработват и секторни стратегии, които конкретизират задачите и действията в отделните сфери на сигурността.”
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е прието на 24 март 2005 г. с 14 гласа “за”, 3 “против” и 3 “въздържали се”.
Становището на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред е прието на 30 март 2005 г. с 9 гласа “за”, 6 гласа “против” и 0 “въздържал се”.”
Госпожо председател, позволете ми да направя една процедура. Моля във връзка с разглеждането на тази точка и предстоящите дебати в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на отбраната господин Илко Димитров и заместник-министърът на външните работи господин Петко Драганов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нямам толкова сериозни възражения срещу предложението да бъдат поканени двамата заместник-министри, за които е известно, че са част от междуведомствената работна група, разработвала или участвала в разработките на проекта на стратегия за сигурност. Това обаче е най-малкото, което може да бъде предложено от страна на мнозинството.
Обръщам се също и към Вас, госпожо председател, разглеждаме възможно най-значимия документ в сферата на сигурността. Аз няма да говоря как разглеждаме подобен документ на фона на тази, ще кажа като оптимист, полупълна зала. Но това отсъствие на министър-председателя, на ресорния силов вицепремиер, на министрите на вътрешните работи, на външните работи, на отбраната, на всички онези, които имат отношение към рисковете и към анализа на средата за сигурност, събужда изумление. Може би това не е най-точната дума, но аз наистина изпитвам затруднение да квалифицирам това отношение, което се демонстрира към разглеждания документ. Изпитвам и затруднение да формулирам предложение. Не защото не знам, че трябва да предложим присъствие на министър-председателя или на министрите, а защото знам тази дълбоко неприемлива и порочна практика те да отсъстват, особено тогава, когато се разглеждат значими документи.
Затова, ползвайки формата на обратно процедурно предложение, настоявам да прекратим разискванията по документа “Стратегия за сигурност” и да направим възможното да поканим за присъствие министър-председателя, ресорния вицепремиер, министъра на отбраната, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи. Всичко останало означава, че нито имаме съзнанието, нито отговорността за онова, което разглеждаме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прекратяване или отлагане? Защото ако гласуваме прекратяване на разискванията, означава, че няма да има дискусия въобще.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение на господин Цеков в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на външните работи и заместник-министърът на вътрешните работи.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 70, против 34, въздържали се 24.
Това предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Димитров и заместник-министър Драганов.
Господин Ангел Найденов направи процедурно предложение да се отложат разискванията по тази точка от дневния ред, като междувременно, ако това процедурно предложение се приеме, да бъдат поканени отговорните ресорни министри за това.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 161 народни представители: за 89, против 68, въздържали се 4.
Процедурното предложение за отлагане на разискванията се приема.
Господин Валери Цеков има думата за процедурно предложение за прегласуване.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Колеги, под формата на процедура за прегласуване, която наистина правя, искам да предложа следното. Нека да не отлагаме изобщо разискванията, да допуснем тези разисквания, сега ще поискаме и почивка 20 мин., в която да организираме, защото знаете, че това не е толкова лесно. Аз не знаех до тази сутрин, че няма да имаме доклад по Закона за публично предлагане на ценни книжа. Трябва ми време, за да организирам присъствието на министрите, които бяха съобщени тук.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Без да започваме разискванията в тяхно отсъствие.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Веднага след като прегласуваме тази процедура, ще поискам почивка 20 мин., за да можем да организираме присъствието на тези министри.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ, от място): И каква е разликата между това, което Вие предлагате, и това, което господин Найденов предложи?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Отлагането, господин Червеняков, означава да продължим по следващата или по някаква друга точка от програмата. Това е разликата. Аз надлежно обясних преди малко, че докладът на Комисията по икономическата политика не е постъпил и не можем да разглеждаме предната точка, затова се наложи това разместване. Просто вървим нататък по програмата.
Формално правя процедурно предложение за прегласуване, като след това автоматично ще поискам 20 мин. почивка от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме процедурното предложение на господин Ангел Найденов за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте още веднъж това предложение. След това от името на група господин Цеков може да поиска почивка и аз да я дам.
Гласували 183 народни представители: за 97, против 77, въздържали се 9.
Разискванията се отлагат до след почивката.
За процедурно предложение – господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, очевидно не се разбрахме. Тъй като вече приехме процедурата за отлагане на дебатите по този закон, очевидно следва да вървим към следващата точка от дневния ред, а тя е предложението на колегите Тюркеджиев и Дуганов за изменение на Закона за устройството на територията на Република България.
Така че предлагам да преминем към разглеждането на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение можем да не го гласуваме. Просто си продължаваме по дневния ред:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля госпожа Дикова да представи доклада на Комисията по местно самоуправление и регионална политика.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България № 454-01-25, внесен от Ангел Тюркеджиев и Илчо Дуганов

На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2004 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от народните представители Ангел Тюркеджиев и Илчо Дуганов проект на Закон за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. На заседанието присъства господин Савин Ковачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Ангел Тюркеджиев. С внесения законопроект се предлага за обявяване на село за град, основният критерий, на който трябва да отговарят населените места, да бъде наличието на изградена социална и техническа инфраструктура, а изискването за минимален брой на населението за курортните населени места да бъде 1500 жители.
В мотивите на вносителите е посочено, че това ще даде възможност за постигане на по-добри градоустройствени показатели и ще спомогне за развитието на курортните населени места в страната.
В хода на дискусията народните представители от комисията подкрепиха направеното предложение за промени в закона, като обосноваха неговата целесъобразност от гледна точка на различния режим, определен в Закона за устройство на територията по отношение на критериите и показателите за застрояване на поземлени имоти в градовете и селата.
Наред с това бе подкрепено и становището, че броят на населението не следва да бъде водещ критерий, като същевременно се прецизира и оптималната долна граница на това изискване.
В резултат на разискванията Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство единодушно с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесения от народните представители Ангел Тюркеджиев и Илчо Дуганов Законопроект № 454-01-25 за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Господин Тюркеджиев, заповядайте да представите законопроекта в качеството си на вносител.
АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, това е всъщност предложение за поправка в чл. 33 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. В страната има доста населени места, които са обявени в периода 1964-1967 г. и по-нататък като национални курорти и като курортни населени места, но с ограничението да имат 3000 жители за обявяването им като град. Тъй като не са налице този брой жители, а същите населени места имат много добра техническа, инженерна и социална инфраструктура, ние предлагаме това ограничение да падне. Наличието на този минимум, който ние предлагаме от 1500 жители, ще позволи те да бъдат обявени за град. По този начин ще се повишат и критериите за уплътняване територията на тези населени места. Ще дам само един пример. Примерно от 16 м лице на парцел към жилищна сграда този норматив веднага пада на 14 м лице. Това позволява в много от тези населени места, тъй като нямат наличната територия за разширяване на околовръстния полигон, съответно на територията на населеното място, по този начин да се уплътнява територията.
Това е съвсем накратко, което искам да допълня към мотивите. Предложението съгласувахме и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което всъщност допълни към нашия текст една препратка към Закона за здравето, тъй като на този етап само в Закона за здравето фигурира наименованието “курортно населено място”. Това, разбира се, между първо и второ четене ще бъде отразено и съответно ако законът мине на второ четене в комисията, и в залата да бъде приета тази поправка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев за представянето на законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект на първо четене. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – господин Цеков от името на парламентарна група.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори искам половин час почивка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Процедура – Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, вземам думата с процедурно предложение за разместване на точките в нашата програма, а именно предлагам да започнем с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. По този закон имаме готовност да чуем доклада на комисията и да разгледаме текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Противно процедурно предложение – Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз не мога да разбера защо приемаме седмична програма, като непрекъснато в ход се налага по предложение на мнозинството да се преподреждат законопроектите и решенията, които вземаме.
Господин председателю, вчера, когато приемахме седмичната програма, така и не стана ясно като каква точка от дневния ред ще бъдат проекторешението и докладът по измамите с данък добавена стойност. Така че правя обратното процедурно предложение: да си караме по програмата и да уточним в един по-следващ момент, кога в края на краищата, до края на парламента, ще гледаме проекторешението и доклада за измамите с ДДС?!
Колеги, още веднъж напомням, става дума за милиарди левове, източени от бюджета, и не можем да си затваряме очите пред тази сериозна угроза за фиска. Трябва това нещо да се разгледа, за да се предприемат съответните мерки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Валери Цеков за преминаване към 15-а точка от нашата седмична програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 69, против 71, въздържали се 5.
Което означава, че това предложение към момента не е прието.
Процедура – Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване, защото фактически, това което аз предложих, е да се движим по програмата нататък. По програмата, както е изписано и както може би знаете, след Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България следва второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. По този закон, доколкото си спомняте всички, имаше сериозни възражения в залата и в момента по него течат консултации. И аз мисля, че ако започнем да работим с него в залата, няма да стигнем далеч. Затова именно предложих да прескочим този закон и да се занимаем със следващия, който именно е изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Затова, моля ви, подкрепете моето предложение, защото така ще имаме възможност да свършим доста работа по този доста по-съществен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Колеги, подлагам на повторно гласуване предложението на Валери Цеков за преминаване към следващата точка 15 от седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 90, против 83, въздържали се 9.
Предложението за съжаление не се приема.
За процедура – Благой Димитров. Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз не знам защо “за съжаление”. Волята на залата е такава, господин председателю.
Предлагам да започнем с гледането на доклада на Временната анкетна комисия за измамите с данък добавена стойност и проекторешенията. Има две проекторешения, внесени по този доклад. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е гласувано.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Предлагам процедурно.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Само че не е определена точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение на Благой Димитров да преминем към т. 17, свързана с доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДС.
Гласували 162 народни представители: за 85, против 50, въздържали се 27.
Предложението се приема.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към точка седемнадесета:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ИЗМАМИТЕ С ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Господин Великов, моля да представите доклада на Временната комисия.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо председател.
По работата на комисията имахме подготвено и специално мултимедийно представяне. Но за съжаление времето в момента не позволява нито да се разпъват екрани, нито да се започне по този начин. Така че аз ще премина по традиционния път – с устно представяне. Надявам се, че докладът е раздаден. Надявам се, че схемите там също са налице, макар и нераздвижени мултимедийно.
Трябва да кажа, че решението на Народното събрание от 10 ноември 2004 г. беше на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се създаде Временна анкетна комисия за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност със срок на действие два месеца. С решение на Народното събрание от 3 февруари 2005 г. срокът на действие на комисията бе удължен с един месец.
Съгласно решението задачите на комисията са: да проучи данните за измамите с данъка върху добавената стойност, извършени от фирми; да предложи доклад и решение, както и законодателни инициативи, които да ограничат възможностите за измами с данъка върху добавената стойност.
За периода 10 ноември 2004 г. – 24 февруари 2005 г. Временната анкетна комисия проведе 8 заседания и бяха приети съответни решения. В процеса на дейността на Временната анкетна комисия бяха изискани материали и бяха поставени въпроси във връзка с измамите с данъка върху добавената стойност до различни ведомства – Главна прокуратура, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите.
Към комисията бе създадена работна група от експерти – доц. д-р Сашо Пенов, д-р Евелина Димитрова и Милка Стоянова, които да подпомогнат работата й.
Първото заседание на комисията се проведе на 17 ноември 2004 г. Във връзка с взетото решение на комисията на това заседание бе изискана информация от Главната прокуратура, Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите за механизмите на измамите с данъка върху добавената стойност, констатирани в тяхната дейност, както и предложения за законодателни промени с цел ограничаване на злоупотребите с този данък.
На проведеното заседание на 30 ноември 2004 г. бяха разгледани получените материали от Главната данъчна дирекция към Министерството на финансите и от Министерство на вътрешните работи, а също така бе изслушан и главният директор на Главната данъчна дирекция Николай Попов. Господин Попов запозна членовете на комисията с констатираните механизми за измами с данъка върху добавената стойност, проблемите в координацията на Главната данъчна дирекция с другите ведомства, ангажирани в разследване на измамите, както и с вижданията на Главната данъчна дирекция за възможни законодателни промени с цел предотвратяването на нарушенията. В заседанието взе участие и госпожа Евгения Попова – ръководител на програмата “Студенти на стаж в парламента”, на която бе възложено да изготви съвместно с ръководената от нея група студенти сравнителен анализ на законодателството в България и Европейския съюз във връзка с измамите с ДДС.
В изпълнение на взетото решение на заседанието от 30 ноември 2004 г., на проведеното заседание на 7 декември 2004 г. бяха поканени и изслушани представители на шест институции – Главна данъчна дирекция, Агенция “Митници”, Главна прокуратура, Върховен административен съд, Министерство на вътрешните работи и Агенция за финансово разузнаване, във връзка с координацията на работата им по предотвратяване на измамите с ДДС.
На проведеното заседание на 25 януари 2005 г. бе поканен и изслушан министърът на енергетиката и енергийните ресурси тогава Милко Ковачев относно измамите с данъка върху добавената стойност в отрасъл “Енергетика” и предприетите мерки от страна на министерството за ограничаването им.
Това е първата основна точка от доклада – състав и задачи на Временната анкетна комисия.
Втората основна точка са данните и механизмите за данъчните измами с данъка върху добавената стойност.
По данни на Главната данъчна дирекция проблемите, свързани с измамите с ДДС, за данъчната администрация и въобще за бюджета възникват още с приемането на Закона за ДДС през 1994 г. Тези проблеми обаче в по-голямата си част са свързани с недеклариране и невнасяне на дължимия данък, а не с организирани данъчни измами. Това се дължи от една страна, на недостатъчното познаване на механизма на данъка от извършителите на данъчни измами и, от друга страна, на обстоятелството, че инфлационните процеси в страната намаляват силно полезността и ефективността на измамите, свързани с неправомерно ползване на данъчен кредит. Предвид сравнително дългите срокове, в които се възстановяват тези суми, ефективността на средствата, вложени в такъв тип измами, силно намалява и се предпочитат други области за тяхното използване. Данъчните измами ескалират с особено сила през 1997-1998 г., след кризата в банковата система. Законодателството в онзи момент дава възможност на много недобросъвестни данъкоплатци да организират данъчни измами и съответно неправомерно да получават суми от държавата. Всичко това налага да се вземат спешни мерки за законодателни промени за “затваряне на вратичките”, през които се източва ресурс от държавния бюджет. За да отговори адекватно на създалата се ситуация, данъчната администрация решава да реформира своята организация в частта на ревизионното производство, с цел предприемане на по-ефективни действия с явлението “измами с ДДС”. Този процес започва в средата на 1999 г. и от началото на 2000 г. са създадени специализирани звена, чиято функция е локализиране и противодействие на опитите за данъчни измами, основно с ДДС. Чрез методите на анализ на риска се идентифицират най-рисковите браншове и лица – физически и юридически, извършвали измами или правили опити за такива. Чрез активен подбор се правят опити да се разкрият в зародиш схемите и участниците в тях, като се предприемат адекватни мерки с ревизионни действия да се пресекат измамите. От края на 2000 г. в данъчната администрация се води неофициална статистика за размера на нанесените щети на бюджета от такива неправомерни действия. Ежегодно те надхвърлят сумата 280-300 млн. лв., с уговорката, че това са размери на установените от администрацията случаи. Никой не е в състояние да определи точния размер на щетите. При констатиране на случаи с данъчни измами, данъчната администрация използва различни прийоми за противодействие – служебната регистрация за целите на Закона за ДДС, предпазване на органите на прокуратурата и други подобни.
За България от постъпилите от Главна данъчна дирекция данни е видно, че за периода от 2000 г. до настоящия момент данъчната администрация е извършила служебната регистрация по Закона за ДДС на 5921 броя данъчни субекти, за които е установено, че извършват опити за заобикаляне на данъчното законодателство и системно не изпълняват задълженията си по Закона за ДДС. За неправомерните действия на такива фирми за същия период са подадени над 2600 сигнала до органите на Прокуратурата по чл. 87, ал. 4 от ДПК. Само за периода от 1 януари 2004 г. до 31 октомври 2004 г. са подадени 176 сигнала за злоупотреби на стойност 55 млн. 780 хил. лв. във връзка с извършени данъчни измами.
При извършените анализи е констатирано, че най-голям по обем измами се извършват в селското стопанство – стоки, придобити от частни стопани, без регистрация по Закона за ДДС: зърно, мляко, месо, живи животни и др., търговия с отпадъчна хартия и скрап с произход също от физически лица, фиктивното извършване на строителни услуги. Измамите са насочени предимно към големите предприятия от промишлеността и енергетиката, Интернет-услугите и сублицензии за авторски права и др.
Често у проверяващите остава впечатлението за участие в схемите на лица с протекции от висшите етажи на властта или данъчни служители. Очевидно, че ако висшестоящи органи участват в организирането или подпомагат извършителите на данъчни измами, то те не са сред собствениците или управителите на търговците, свързани с извършването на данъчната измама. До този момент в данъчната администрация няма констатиран случай на участие на високопоставен държавен служител. За евентуални съмнения за участие в неправомерни действия от страна на данъчни служители, ръководството на данъчната администрация осъществява контрол чрез органите си в отдел “Инспекторат”. Съобразно редовно изнасяната информация в публичното пространство данъчната администрация е на първо място сред държавните администрации по наложени дисциплинарни наказания. Безспорното доказване на участието на данъчни служители в процеса на измамите е дело на разследващите органи.
След специално запитване в комисията е постъпило и писмо на министъра на вътрешните работи, че от извършена в министерството проверка не са установени данни за участие на народни представители или представители на висшата администрация в схемите за измами с данъка върху добавената стойност.
Следва да се подчертае фактът, че предпоставка, улесняваща измамите с ДДС е механизмът на данъка. ДДС е данък, с който се облага новосъздадената (добавената) стойност, създадена в процеса на реализация на една стока или услуга. Данъкът облага потреблението и е от групата на оборотните данъци. Първата директива, която постави основата на изградената в рамките на Европейския съюз Обща система на ДДС изисква налагането на всеобщ потребителски данък, пропорционален на цената, който да бъде дължим след приспадането на сумата на добавената стойност, създадена директно от различните разходи, като компоненти на цената. В доклада е цитиран и съответният източник на директивата за хармонизиране на законодателството в тази област.
Принципът на Общата система на ДДС установява облагане на всички стоки и услуги с пропорционален данък върху потеблението, независимо от броя на сделките, сключвани с предмет тези стоки или услуги в процеса на тяхното производство и разпространение преди етапа на крайното им потребление. При изработването на модела на ДДС, Общата система е избрала “потребителския модел” на данъка, при който се облагат личните разходи чрез прилагането на “кредитния” или “фактурен” метод. При този метод, на всеки един етап от производството или вноса на една стока или услуга до етапа на крайното й потребление, се налага ДДС върху цялата стойност, като чрез метода на приспадането на начисление на едно регистрирано лице, ДДС от начисление от това лице, на съответния етап от реализацията, данък, се постига ефектът на облагане само на добавената стойност.
Този механизъм е възприет и при изграждането на българската система на ДДС.
В същото време този механизъм на данъка създава предпоставки за измами с ДДС, които са сред най-сериозните фискални нарушения. Нарушенията могат да бъдат различни, като след всяка законодателна промяна, насочена към преодоляване на измамите с ДДС, се появяват нови механизми за заобикаляне на данъчния закон или за източване на бюджета чрез измами с ДДС.
Основно измамите с ДДС са свързани от една страна с невнасянето на ДДС в бюджета, чрез организиране на т.нар. “вериги по ДДС” с липсващ търговец, като звено от веригата по реализация на стоката или услугата от вноса или производството й до крайното й потребление. От друга страна, измамите се реализират чрез организиране на източване на ДДС от бюджета, като са възможни няколко варианта: извършване на фиктивни доставки с несъществуващи стоки; стоки с ниски цени, амортизирани или бракувани стоки, чиято цена се увеличава многократно чрез фиктивни доставки, които се изнасят и във връзка с износа се претендира данъчен кредит за начисления ДДС; фиктивен износ и др.
При всички нарушения данъчните измами пряко засягат постъпленията в бюджета, като годишно във всяка страна, установила този вид данък върху потреблението, се отчитат сериозни фискални загуби. Според данни на някои национални администрации загубите за националните бюджети, а също и за бюджета на Общността, тъй като част от постъпленията от ДДС финансират бюджета й, са съществени. Данъчните администрации отчитат годишно загуби около 2,2 млрд. евро във Великобритания; над 10 млрд. евро – в Германия; в Белгия – над 1,1 млрд.; няколкостотин милиона евро в Дания. Данните са по съответното списание на Европейската комисия за данъците.
Особено ще се засили натискът върху бюджета от неправомерното източване на бюджета чрез измамите с ДДС след присъединяване на България към Европейския съюз, тъй като, от една страна, България ще е длъжна да приеме всички актове на Общността, свързани с ДДС, които установяват по-либерален режим на данъка, а от друга – ще се увеличат и лицата, които ще се включат в механизма на българската система на ДДС. Част от разпоредбите на Закона за ДДС, които бяха приети през последните години, като противодействие на измамите с ДДС и неправомерното теглене на ДДС от бюджета ще отпаднат, тъй като Общата система на данъка не установява същите или подобни институти, което допълнително ще засили натиска върху бюджета и върху дейността по администрирането на данъка. Ако например бъдат отменени разпоредбите, установяващи ДДС-сметката, която макар да не изключва напълно възможността за измами с ДДС, до голяма степен ги затруднява, е възможно да се стигне до установяване и на нови схеми на измамите с ДДС, прилагани в рамките на Вътрешния пазар. Такава е така наречената “кръгова” измама (carousel fraud), при която между най-малко три доставчика най-често, установени в различни страни от Общността, се прехвърля една и съща стока, като се облага с нулева данъчна ставка и еднократно със съответната за страна данъчна ставка. Тази верига на практика може да има най-различни разновидности, но резултатът за фиска е, че “фалшивият” търговец събира ДДС, но не го внася в бюджета.
Тази разновидност на ДДС-измамите е пресечена до голяма степен от въведената ДДС-сметка, но ако тя отпадне, за недобросъвестните търговци ще се отвори още една “врата” за източване на бюджета.
Същевременно се засилват опасеният за “преместване” на злоупотребите с ДДС на територията на новите страни-членки, които не разполагат с достатъчно силен административен капацитет, законови мерки и процедури за противодействие. В този смисъл следва да се подчертае необходимостта от засилване на административния капацитет относно бързото събиране и обмен на информация с другите администрации от страните-членки, особено съседните държави. Засиленото международно сътрудничество е една от най-ефикасните мерки за противодействие, но за да има ефект обменът на информация следва да бъде бърз и навременен, отговарящ на изключителната подвижност на бизнеса в рамките на общността, гарантирана от свободата на движение на стоки и капитали.
Механизми на данъчните измами с ДДС.
От постъпилия в комисията анализ на данъчните измами с ДДС и най-разпространените в момента схеми за злоупотреби, пряко засягащи бюджета, чрез неправомерно теглене на суми от бюджета или невнасяне на ДДС в бюджета могат да се обобщят следните схеми на измами с ДДС:
Първо, данъчни измами, свързани с въвеждането на системата от ДДС-сметки.
В основата на защитния механизъм на системата от ДДС-сметки стои предположението, че сумата на дължимия данък по определен стоков поток, при който има някакъв порок от гледна точка на Закона за ДДС, би следвало да се намира в ДДС-сметката на лицето, при което е налице порокът (сиреч там, откъдето тръгва стоката без документ или доставчикът не е начислил дължимия данък).
При добросъвестни участници в стопанския оборот това наистина би се случило, но на практика съществуват схеми, при които за лицата, при които е налице порок от гледна точка на Закона за ДДС, сумите за данъка по осъществените от тях доставки не са налични в техните ДДС-сметки.
От натрупания опит при извършените разследвания на случаи на измами с ДДС при наличие на ДДС-сметки може да се твърди, че широка популярност е придобила така наречената “Х-образна” схема, при която въпреки наличието на различни варианти, се цели ползване на данъчен кредит за стоки или услуги, за които без използването на ДДС-сметки не би възникнало правото на данъчен кредит.
Типична “Х-образна” схема за измами с ДДС е поместена в доклада и може да бъде разгледана. Ще отбележа, че по тази схема плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика от купувача “А” за стоката “Х” му осигуряват правото на данъчен кредит по силата на чл. 64, ал. 2 от Закона за ДДС, независимо че при проследяване на този стоков поток ще бъдат установени обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от Закона за ДДС при доставчика на “В”, “Д” или техни предходни доставчици. Тези букви цитирам по фигура 1, която е поместена в доклада.
Същевременно за купувачите на стоката “У”, ако са регистрирани по Закона за ДДС лица, също ще възникне правото на данъчен кредит, въпреки че не са платили по ДДС-сметката на доставчика си “В”, поради това че по веригата от предходни доставки на стоката “У” не е налице обстоятелството по чл. 65, ал. 4 от Закона за ДДС. В действителност реални доставки между “С” и “В” няма, а се извършва само фактуриране на стоката “У”, която в действителност е продадена преди това на други търговци без документи.
Много често купувачи на стоката “У” са клиенти на дребно, на които се издават само касови бележки, а не фактури, съдържащи идентифициращи клиентите данни. Това затруднява установяването на фиктивните доставки и е причината в позицията на “С” обикновено да стои търговец на едро и дребно, търгуващ с бързоликвидни стоки, които обикновено се продават на множество клиенти (цигари, захар, напитки, горива).
При тази схема лицето “А” декларира резултат ДДС за възстановяване в 45-дневен срок на основание чл. 77, ал. 2 от Закона за ДДС, въз връзка с което ще се възложи извършване на проверка или ревизия.
Спрямо лицето “В” едва ли ще бъдат предприети действия от страна на данъчната администрация, тъй като стремежът на данъчните субекти от този тип е да подават такива документи, които да не предизвикват активиране на процеса на подбор. Ако по някакъв повод бъде възложена ревизия, ще се установи, че “В” има покупки от лицата “Д”, за които са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от Закона за ДДС и тъй като данъкът по тези доставки не е платен по ДДС-сметка, за тези доставки ще бъде отказано правото на данъчен кредит. Въпреки това за купувача на тази стока “А” при извършваната му паралелно ревизия правото на данъчен кредит за покупката на същата стока ще бъде признато, защото е платил данъка за тази доставка по ДДС-сметката на “В”.
Друга схема, производна на горната, при която противодействието от страна на данъчната администрация е допълнително усложнено, е изобразена на фигура 2. Бих помолил тези от вас, които следят, да погледнат фигура 2.
При тази схема сумите за ДДС по ДДС-сметки, тръгнали от “А” са стигнали до “С”, а доставката между “С” и “В-1”, обикновено е действителна и много трудно атакуема. В този случай разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Закона за ДДС е приложима по отношение на лицата “В” и “В-1”, но при тях липсват активи и средства по ДДС-сметки, поради което задълженията на “В” във връзка с непризнатия данъчен кредит за покупката на стоката “Х” от “Д” не могат да бъдат събрани. По този начин се осъществява целта да се прекъсне връзката между лицето “В”, което има определени данъчни задължения, и лицето “С”, което разполага със сумите за ДДС по своите ДДС-сметки.
Така описаните схеми за неправомерно ползване на данъчен кредит не са само теоретичен модел, а съществуват реално. В схемите са включени лица, регистрирани в различни териториални данъчни дирекции, които извършват доставки и с различни по вид стоки и услуги.
Стоките и услугите, по повод на които най-често са установявани схеми на данъчни измами, са зърно, скрап, кожи, коне, отпадъчна хартия, рекламни банери, строителни услуги, като средствата, движещи се по ДДС-сметки във връзка с тези стокови потоци, стигат до ДДС-сметките на търговци в позиция “С”, търгуващи в повечето случаи с цигари, бира, захар, кафе, шоколади, дрехи, обувки, олио, ориз и т.н.
Характерните особености на лицето в позиция “А” са, че това е лицето, което е в основата на организирането на тези схеми. Те се организират по повод предмета на неговия бизнес, като целта е при него да се материализира облагата от извършената измама.
Като се има предвид, че целта на тези схеми е ползването на данъчен кредит за стоки или услуги, за които без използването на ДДС-сметка не би възникнало такова право (или би възникнало, но в много по-малък размер), а също така, че организирането на такива схеми има смисъл само при значителен финансов интерес, може да се направи изводът, че в тази позиция обикновено се намират търговци с големи обороти и с предмет на дейност търговия със стоки с произход от нерегистрирани лица или от личното стопанство.
Освен това при очертаване облика на лицето в позиция “А” следва да се има предвид, че за да заработи една такава схема са необходими реални парични средства, които тръгват именно от неговата ДДС-сметка.

Друго обстоятелство, благоприятстващо успешното функциониране на схемата, е създаването на затруднения за данъчната администрация, изразяващи се в невъзможност да се провери наличността на стоката или реалността на услугата при лицето "А". Поради тази причина много често това лице е износител, тъй като неговите контрагенти са извън територията на страната и са ограничени възможностите за извършване на насрещни проверки.
По отношение на лицето в позиция "В" и "В-1".
Това е лицето, което обикновено нарушава разпоредбите на закона (Закона за ДДС, Закона за счетоводството и други) и е предназначено да понесе всички неблагоприятни последици от евентуални действия на данъчната администрация.
Поради факта, че това лице създава стоката, предмет на измамата или (обикновено фиктивно) я купува от лица, които не начисляват ДДС, резултатът за съответния данъчен период би бил ДДС за внасяне в голям размер, равен на непризнатия данъчен кредит, поради което това лице би влязло в полезрението на данъчната администрация. Тъй като лицето, което организира схемата и консумира облагата, участва с реални пари (за разлика от схемите преди въвеждане на специалните ДДС-сметки), но не желае да поеме риска от загубването им вследствие действия на данъчната администрация или на самото лице "В", обикновено в тази позиция се намира търговец, който е съвсем скоро регистриран по ДПК и ЗДДС, поради което не фигурира в базата данни на данъчната администрация за лица, представляващи рисков контингент, а също така осъществява дейността си чрез упълномощени (включително и да се разпореждат с банковите му сметки) лица, доверени на организатора.
Фактът, че тези лица са готови да поемат всички последствия от неправомерните си действия, очертава още една особеност в тяхната характеристика – собственици на търговците в позиция "В" са обикновено млади лица с нисък социален статус – безработни, социално слаби, нискообразовани, непритежаващи никакво имущество. Връзката им с лицата, представляващи рисков контингент, обикновено е родствена или по повод придобиване на предприятия като начин за регистрация по ДДС.
Характерни особености на лицето в позиция "С".
Схемата може да работи без това лице, когато например "В" е вносител. Но ако фигурира в схемата, това лице следва да извършва дейност, позволяваща му да реализира облагаеми по Закона за ДДС обороти, данъкът по които е поне равен или по-голям от размера на измамата и същевременно да може да извършва продажби на едро и дребно, без да издава данъчни документи. Това може да бъде вносител или дистрибутор на някой от основните вносители или производители. Начисленият от това лице данък обикновено е не по-малък от 20 хил.лв., в противен случай няма сериозен интерес от организиране на измамата.
Въпреки големия обем на дейност обаче, това лице би следвало да разполага с малко на брой обекти (складове за търговия на едро), както и с неголям на брой персонал, в противен случай схемата би се реализирала по-трудно, поради необходимостта от създаване на сложни вътрешни правила за голям брой служители.
Характерни особености на лицата в позиция "D" и "Е".
Схемите за измами могат да бъдат организирани и без доставчици в позиция "D", ако стоката или услугата "Х" е с произход лицето "В".
В позицията на "D" в общия случай са лица, фигуриращи в базата данни за рисковия контингент, които не използват ДДС-сметка поради факта, че издават множество фактури с ДДС под 1000 лв.
В позицията на "Е" може да попадне всяка фирма, без дори да подозира за съществуването на измамата.
Един друг вид измама, който е илюстриран с конкретен пример от практиката на фигура 3, това са видовете измами, свързани с нереално завишаване на продажните цени.
Механизмът на този вид измами се състои в многократно увеличаване на стойността на определена стока по веригата от предходни доставки, като в крайна сметка последният доставчик от веригата заплаща данък за покупката на тази стока десетки и стотици пъти по-голям от данъка, който е заплатен при първоначалната покупка на същата стока в началото на веригата. С този вид измами се цели последният доставчик по веригата, който в повечето случаи е износител, да получи от бюджета суми в много големи размери под формата на ДДС за възстановяване по реда на чл. 77, ал. 2 от Закона за данък добавена стойност.
Механизмът на този вид измама е илюстриран на фигура 3. Там се вижда, ако отворите, че фирма "А" подава справка-декларация с резултат ДДС за възстановяване 700 хил.лв. на основание чл. 77, ал. 2 от Закона за ДДС във връзка с осъществен износ на алуминиеви слитъци на цена 6100 щатски долара за тон (при международна борсова цена около 2800 щатски долара). Стоката е закупена от фирма "В" на почти същата стойност. Плащането на данъка между двете фирми е извършено по ДДС-сметка, което гарантира безусловното право на данъчен кредит за извършената покупка на слитъци на "А" от "В" съгласно разпоредбите на чл. 65, ал. 8 от Закона за ДДС. Фирма "В", от своя страна, декларира покупката на слитъците от фирма "С", която изкупува вторични суровини и ги преработва в слитъци. И за тази доставка плащането на данъка е по ДДС-сметка. Стойността на доставката на слитъци от "С" на "В" е около сто пъти по-ниска от стойността на доставката между "В" и "А". Нереалността на тази стойност се потвърждава и от факта, че във връзка с осъществения експорт фирма "А" получава от чуждестранната фирма плащане в размер, съответстващ на международната борсова цена на изнесената стока.
При нормална стопанска дейност и спазване на законовите разпоредби би следвало данъкът, възстановен от бюджета на фирма "А", да е внесен в бюджета от предходните доставчици на слитъци. Но в действителност фирма "В", която е новорегистрирана и е собственост на лице, например, на 22-годишна възраст, без никаква собственост, не внася дължимия данък, тъй като го минимизира чрез ползване на данъчен кредит по фиктивни доставки за услуги. От друга страна, анализът на дейността на фирма "С" показва, че това също е новорегистрирано дружество без активи, чийто собственик е свързано лице със собственика на фирма "В". Покупките на вторичните суровини, които тази фирма преработва в слитъци, са фиктивни покупки от регистрирани по Закона за ДДС лица, които не са начислили дължимия данък (реално покупките са извършени от физически лица и съответно са без право на данъчен кредит. От друга страна, салдото по ДДС-сметката на фирма "С" е нулево, защото сумите, които тази фирма е получила по ДДС-сметката си от "В", са преведени по ДДС-сметките на други лица, от които са закупени цигари. В крайна сметка на фирма "А" следва да се възстанови ДДС в размер на около 700 хил.лв., въпреки наличие на основания за противното по чл. 65, ал. 4 от Закона за ДДС за предходните доставчици "В" и "С", тъй като данъкът е платен по ДДС-сметка, а задълженията на фирмите "В" и "С" във връзка с непризнатия данъчен кредит не могат да бъдат събрани поради липса на активи и на средства по техните ДДС-сметки.
Типичен пример за такъв тип измами също е извършването на апорт на движимо и недвижимо имущество, където са налице обстоятелства, способстващи тази измама. Трябва да отбележа, тук няма да се спирам подробно, че с измененията в Закона за данък добавена стойност, които нашето Народно събрание прие в края на 2004 г., "Държавен вестник", бр. 108, апортът вече не се облага с ДДС. Така че, може би поради изразената тревога от народните представители около формирането на настоящата анкетна комисия, този апорт не се облага с ДДС.
Като една подточка в доклада сме обобщили сведенията за данъчни измами, свързани с източване на финансови ресурси чрез използването от трети лица на държавни фирми в областта на енергетиката.
В тези случаи фирми със силни позиции в областта на енергетиката, участвали в операции по изкупуване на дълг на дружества от енергетиката, участват и в търгове за доставка на оборудване и различни материали. За целта определени лица изкупуват предприятия със затруднено финансово положение, които се ликвидират чрез разкомплектоване на оборудването, като така получените материали – болтове, лагери, част от оборудване или метални конструкции, се предоставя на фирми – преки доставчици на енергийни компании на много големи стойности (около 2,5 млн. лв.). По тази схема на една от тези фирми от началото на 2003 г. са възстановени реално над 818 хил. лв.
На комисията бе предоставена и информация от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, тогава Милко Ковачев, относно предприетите мерки във връзка с появилите се в медиите съобщения. При направена проверка на цитираните в медиите търговски субекти се установило, че само между две от фирмите има свързаност, като фирмата, спечелила три обществени поръчки на обща стойност 349 хил. 700 лв., е подала изискуемите по закон и актуални към съответния период документи от компетентни държавни органи, установяващи липса на факти за установяване на данъчни нарушения. Установяването на измами с ДДС не е от компетентността на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, поради което са проведени срещи с ръководителите на МВР, Агенцията за финансово разузнаване, Националната следствена служба и др., на които е било потвърдено, че тези служби не разполагат с данни за участие на дружества, спрямо които министърът на енергетиката и енергийните ресурси упражнява правата на собственика от името на държавата, в каквито и да е неправомерни действия с ДДС. Въпреки това са предприети действия, индиректно свързани с превенцията, предотвратяването на данъчни нарушения и измами с цел установяване на пълна прозрачност, спазване на законоустановените изисквания и ефективен контрол върху дейността на фирмите, като:
1. За периода от август 2001 г. до декември 2004 г. са разпоредени и осъществени над 160 проверки в търговски дружества от енергийния сектор, като в случаи на констатирани нарушения или данни за такива незабавно са уведомявани компетентните органи, като им е изпращана наличната информация.
2. Вследствие на извършени проверки от Сметната палата и органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол са изработени и утвърдени механизми за извършване на отчетната дейност.
3. Стриктно се спазват разпоредбите на Закона за обществените поръчки, като във всички търговски дружества от системата на енергетиката са изработени и се прилагат вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, а в дружествата, получаващи субсидии от Държавния бюджет, са изградени и действат системи за финансово управление и контрол.
Налага се изводът, че енергетиката е само един от рисковите сектори, където големият обем на вложенията и стойността на имуществото позволяват да се осъществяват измами с ДДС.
Решаването на проблема с измамите, свързани с механизма на ДДС, е от изключително значение, с оглед на важността на данъка за публичните финанси на държавата.
Третият основен раздел на нашия доклад е:
Предложения за законодателни, организационни и институционални промени, постъпили в комисията в хода на обсъжданията.
След проведеното заседание на комисията на 7 декември 2004 г. представителите на поканените институции представиха предложенията си за промени, които ще доведат до пресичане на измамите с ДДС или поне ще ги ограничат до европейски приемливия максимум.
Върховната касационна прокуратура е предоставила на вниманието на комисията указания от 29 октомври 2004 г. до окръжните прокурори относно мерките, които трябва да предприеме прокуратурата при установяване на данни за извършени икономически престъпления, включително и измами с ДДС. В указанията подробно са описани мерките, предприети от прокуратурата за защита на интересите на държавата и гражданите и срещу извършени икономически престъпления, включително измами с ДДС. Описани са наложителните, целенасочени и координирани мерки от страна на прокуратурата срещу извършени престъпления от задължени към бюджета лица.
От Министерството на вътрешните работи бяха предложени промени в законодателството с цел да се ограничат измамите с ДДС. Предложена е промяна в нормативните актове, касаещи съдебната и данъчната регистрации, като се засили контрола и не се допуска регистрация на нереални стопански субекти, както и изменение в нормите на ДПК, регламентиращи смяната на данъчен адрес, преобразуване и прехвърляне на юридически лица, на които се извършва данъчна ревизия.
Предложено е изменение на чл. 226 от ДПК, като към хипотезите по чл. 226, ал. 1 и 2 се добави и прехвърлянето на собствеността върху търговски предприятия, когато също да се изисква представяне на писмена декларация, че няма непогасени публични държавни взимания.
Предложено и изменение в гл. 7 “Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система” от Наказателния кодекс, в която да се добавят състави, свързани с неправомерното възстановяване на ДДС, но не са предложени конкретни текстове.
Главната данъчна дирекция направи най-много предложения за изменение и допълнение на конкретни текстове в нормативни актове.
С оглед предотвратяване на измами с данъка върху ДДС бяха предложение следните промени в законодателството:
1. Да се предприемат законодателни инициативи за ограничаване на възможностите за пререгистрация на фирми от лица, за които има данни, че са извършвали неправомерни действия с цел заобикаляне на законодателството. Типичен пример в това отношение е продажбата на предприятие като цяло, което е с големи данъчни задължения, на лица, които не притежават никакво имущество, следствие на което се натрупват огромни несъбираеми взимания. Тук би могло да се помисли за повишаване размера на капитала при регистрация на капиталовите дружества, като се предвиди санкция за неговата необезпеченост. Тази мярка би ограничила безразборните фирмени регистрации на дружества, създавани единствено с цел данъчни злоупотреби.
2. Да се ускори процеса по създаване на специализиран орган към Министерството на финансите или Главната данъчна дирекция за административно (данъчно-ревизионно) и наказателно производство, което би довело до повишаване ефективността от работата на данъчната администрация по отношение на борбата с данъчните престъпления.
3. Да се подобри координацията и взаимодействието между данъчната администрация и правоохранителните органи чрез съставяне на смесени работни екипи, с цел осигуряване на качествен доказателствен материал в едно бъдещо наказателно производство. В момента се разработва идеята за създаване на Координационен център за борба с данъчните измами, като се подготвя допълнение на съществуващата инструкция № 3 за взаимодействие между данъчната администрация и органите на МВР. Тук следва да се обмислят възможностите за обмен на информация, за статута и правомощията на членовете на такъв междуведомствен орган, възможностите за контрол върху неговата работа от страна на прокуратурата и не на последно място бързината и ефикасността при паралелни административни (от страна на данъчната администрация) и наказателни (от страна на правоохранителните органи) производства.
4. По-добра координация и обмен на информация между данъчната администрация и органите на Агенция “Митници” и Агенция “Финансово разузнаване”. В данъчната администрация не постъпват резултатите от разследвания на Агенцията за финансово разузнаване, във връзка с които от страна на тази агенция е изискано от данъчната администрация предварителна информация по съмнителни сделки. Предоставянето на обратна информация от Агенцията за финансово разузнаване е наложително и поради факта, че в много случаи и постъпващите при тях сигнали са свързани с нетрудови и необложени с данъци доходи.
5. Да се приемат законодателни промени, ограничаващи възможностите за извършване на данъчни измами и позволяващи повишаване на събираемостта на задълженията. Наказателният кодекс инкриминира укриването на данъци, но не и неплащането им. Неплащането на данъците се санкционира единствено с глоба или имуществена санкция, налагана по административен ред. Търговският закон, от своя страна, не поставя пречки пред собственици на фирми, натрупали просрочени данъчни задължения, да учредяват нови дружества. Нещо повече – няма пречка търговец, обявен в несъстоятелност, да учредява и участва в други търговски дружества. Това фактически обезсмисля провеждането на производство по несъстоятелност спрямо търговец, натрупал публични задължения в големи размери. Липсва също ефективен механизъм, посредством който може да бъде потърсена отговорност от съответните физически лица за публичните задължения на предприятията им или дружествата, които представляват или са представлявали към момента на натрупване на задълженията. Освен това е необходимо квалификацията на данъчната измама по смисъла на ДПК да получи адекватно тълкуване в Наказателния кодекс с оглед ясното инкриминиране на деянията, които са заплаха за фиска. Определен контингент от лица извършват неправомерни действия, които не са пряко свързани с фиска, но които са деяния, квалифицирани като престъпления по Наказателния кодекс – например доходи от престъпна дейност и други. Слабата успеваемост на разследващите органи по разкриваемостта на такива престъпления водят до чувство за ненаказуемост на извършителите, демотивиране на обществото за спазване на данъчното законодателство и липса на респект към органите на данъчната администрация. Във връзка с това е уместно с цел повишаване на ефективността и ускоряване на наказателното (криминалното) разследване на данъчни измами и други форми на престъпна дейност, насочени срещу данъчната система, да бъдат търсени нови, по-ефикасни концептуални решения, което би било осъществимо само след комплексни законодателни промени. Рационално би било също така да се отделят престъпленията против данъчната и осигурителната система от тези против финансовата система, като и да се разшири обхвата на неправомерните деяния, свързани с тези области на обществени правоотношения, които да бъдат криминализирани.
6. Предлага се въвеждането на солидарна отговорност на физически и юридически лица, както и лицата, които ги представляват, за данъчни задължения, определени във връзка с извършени привидни сделки, сделки, предприети с цел заобикаляне на данъчното законодателство, или сделки, при които се прехвърлят стоки или се предоставят услуги по цени, отклоняващи с повече от 25 % от пазарните цени, когато тези лица съзнателно участват в посочените сделки.
7. Във връзка с големите затруднения на данъчната администрация при събирането на данъчните вземания чрез насочване на изпълнението върху вземания от трети лица, от страна на данъчната администрация се предлага промяна на нормата по чл. 192 от ДПК, с която да бъде създадена възможност за данъчната администрация да докаже ликвидността и изискуемостта на вземането чрез използването на всички допустими по ДПК доказателствени средства, т.е. вземането да се счита за ликвидно и изискуемо и когато ликвидността и изискуемостта му произтичат по силата на закон или когато са доказани от данъчен орган.



От Агенция "Митници" е постъпило писмо с предложения за осигуряване участието на Агенция "Митници" в предотвратяването и разкриването на измамите, свързани с износ на стоки. В писмото се съдържа описание на митнически режим износ, както и на функциите на митническата администрация при внос и износ на стоки, възложени със Закона за добавената стойност. Предложенията са за допълнение на Закона за добавената стойност и Правилника за приложението му.
В закона да се създаде разпоредба, която да предвиди при износ митническите органи да не разрешават вдигането на стоките за определено време, като уведомяват съответните компетентни органи на данъчната администрация, които да вземат решение по конкретния случай.
В правилника да се въведат показатели, относими към данъчната основа при износ, които митническите органи да използват за вземане на решение за процедурата по т. 1.
Предлага се да се преразгледа и допълни инструкцията за взаимодействие между органите.
От Агенцията за финансово разузнаване е постъпила информация за взаимодействието на агенцията с другите ведомства, които работят в областта на предотвратяване на измамите с ДДС. Не са направени предложения за изменение на нормативни актове.
Постъпил е материал от работещите по програмата "Студенти на стаж в парламента", представляващ резюме на доклад на Европейската комисия пред Съвета и Европейския парламент, относно прилагането на административно сътрудничество в борбата против измамите с ДДС от 16 април 2004 г. На заседанието на комисията от 2 февруари 2005 г. бе представено и резюме на законодателното проучване от работещите по програмата на тема: "Сравнителноправен анализ на законодателството на страните от Европейския съюз относно ДДС и предотвратяване на измамите с ДДС".
В доклада се съдържат данни за разпоредбите от правото на Общността, относими към облагането с ДДС, както и в сравнителен план са разгледани основните елементи от фактическия състав на данъка – субекти на облагане; данъчна регистрация; обекти на облагане; данъчна основа и данъчна ставка, както и двата основни елемента от механизма на данъка – начисляването и приспадането му. Разгледани са основните състави на криминализирани деяния, свързани с нарушаване на механизма на ДДС, както и с ДДС измамите в законодателствата на: Унгария, Германия, Испания, Италия, Великобритания и Швейцария. В доклада са включени препоръки на Европейския съюз към Европейската комисия и към страните-членки за мерките, необходими за преодоляване на данъчните измами, в това число тези с ДДС.
Основавайки се на "най-добрите практики" в Европейския съюз, в доклада се посочват мерките за борба срещу "верижната ДДС измама". Това са: мерки, възпрепятстващи проникването на "фирми-фантоми" в ДДС-системата; контролни техники за идентифициране на "фирми-фантоми"; мерки, насочени към прекратяване на идентифицираните "верижни сделки"; принудително събиране на ДДС в случаите на установена "верижна измама"; адаптиране на органите за борба с измамите; промяна на ДДС-системата.
В хода на обсъжданията бе изразено становище от народния представител госпожа Ралица Агайн, че с оглед на изказаните становища на Главната данъчна дирекция пред комисията и изложените проблеми, от значение за решаване на проблемите ще е приемането на Закона за независимите оценители, който е внесен и вече го гледахме включително и в залата.
Постъпиха и предложения от народния представител Мима Ненкова, които се свеждат до следното:
- да се анализират хипотезите на заобикаляне и симулация на данъчния закон, като се изработят механизми за прилагането им от данъчните органи;
- да се обсъди, осмисли и конкретизира предложението за възстановяване на ДДС при предоставени банкови гаранции;
- да се обсъди представянето на удостоверения за липса на данъчни задължения при регистрация, прехвърляне или преобразуване на предприятия;
- на всяка новорегистрирана фирма по Закона за ДДС, независимо дали има предпоставки за възстановяване на данъчен кредит до три месеца от регистрацията, да се извършва данъчна ревизия;
- при служебна дерегистрация да отпадне задължението да се прави данъчна ревизия или да се съкрати срокът на ревизирания период;
- да бъде вменено като задължение на данъчния орган при съмнения за неправомерни действия да се спре ревизията до изясняване на случая и да се сигнализира за съдействие Икономическата полиция;
- при апортиране на сгради, машини и съоръжения от една фирма на друга, ако фирмата, апортирала имуществото, не е внесла в бюджета дължимото ДДС върху апортираното имущество, да няма право другата фирма, в която е апортирано имуществото, да ползва данъчния кредит, а да се извършва прихващане на невнесения ДДС;
- предложение за нов чл. 55б в Закона за данък върху добавената стойност, Част ІІ, Глава 10 – Начисляване и определяне на данъка при “Плащане на начислен данък по доставки”: “При всяка облагаема сделка получателят на доставката е длъжен да преведе дължимия ДДС по сметка на доставчика след регистрация по ДДС, ако не е бил регистриран към момента на сделката”;
- да се разреши износителите да имат правото да купуват без ДДС и да се създаде единен търговски регистър на износителите.
Постъпиха предложения и от народния представител Минчо Спасов за законодателни промени, които се свеждат до следното:
- да се обвърже вписването на търговци с липсата на изискуеми публични задължения;
- да се въведе електронен адрес на търговците;
- да се представят декларации при прехвърляне на предприятия и дружества за наличието или липсата на изискуеми публични държавни и общински вземания.
При обсъждането бяха изразени мнения на експерти, както следва:
- да се подобри системата за подбор на рискови фирми и дейности, като тя бъде обсъдена и анализирана от представителите на различните ведомства с цел координиране на правомощията им;
- да се обсъди състоянието на вътрешния контрол в Министерството на финансите с цел да се подобри сътрудничеството между органите на митническата администрация, данъчната администрация и органите на Агенцията за финансово разузнаване;
- да се обсъдят промени, свързани с режима на регистрация и пререгистрация на фирмите, извършване на данъчни ревизии и възстановяване на данъчен кредит от бюджета, както и относно давността на погасяване на данъчни задължения.
Четвъртият основен раздел, всъщност това е последният основен раздел от доклада, е свързан с изводи и предложения за законодателни промени на комисията.
Най-напред изводите.
От анализа на предоставената информация и направените предложения за изменения и допълнения на действащи правни норми на някои финансови закони и на Наказателния кодекс се налагат следните изводи и могат да се направят някои препоръки и предложения, в това число предложения за изменения и допълнения на действащите нормативни актове с пряк ефект за ограничаване на измамите с ДДС.
При преценка на необходимите мерки за подобряване на системата на ДДС и ограничаване на данъчните измами следва да се вземе предвид и съответствието на българската система на ДДС и необходимостта към края на 2006 г. тя да е напълно синхронизирана с общата система на ДДС, установена в Европейския съюз.
Механизмът на ДДС, наложен от общата система, е по-либерален от българската система на ДДС и въвежда малко ограничение на принципите на така наречения фактурен метод. Тенденциите в страните от Европейския съюз да се въвеждат ограничителни мерки по отношение на лицата, участващи в ДДС измамите, съществуват, но при спазване на няколко основни принципа.
На първо място, въведените мерки следва да засягат само данъчни субекти, които съзнателно са участвали в данъчните измами и са създавали схемата за източване на бюджета чрез тях. Добросъвестните субекти не следва да са включени в ограничителните мерки.
На второ място, мерките следва да се въвеждат с изменение и допълнение най-вече на законите за събиране на данъците, а не с изменения на материалния данъчен закон. В някои от националните данъчни законодателства на страните-членки са определени високорисковите сектори, в които най-често се извършват измамите с ДДС и за действащите в тях лица могат да се въвеждат по-сериозни ограничения.
Друга мярка, която е възприета в страните от Европейския съюз напоследък, е установяването на солидарна отговорност за лицата, съзнателно участващи във "вериги" за източване на ДДС или които са съдействали при неплащането на данъка. Предпоставка за тази отговорност е лицата да са знаели или да са били длъжни да знаят за организираната данъчна измама, като без да е доказано това, не може да се търси отговорност.
В българската система на ДДС отклоненията от принципите на "фактурния метод" са значително по-сериозни, като повечето от тях засягат всички регистрирани по Закона за ДДС лица, а не само тези, които съзнателно създават или участват в схеми по източването на данъка.
Някои от предложените мерки също засягат всички регистрирани за целите на Закона за ДДС лица, а не само тези, за които има данни, че съзнателно извършват данъчни измами. Предложените изменения на Търговския закон например биха могли да засегнат дейността на изрядни данъкоплатци и се налага по-широкото им обсъждане, за да не се наруши системата на Търговския закон.
Въвеждането на друга част от предложените мерки би засегнало администрирането на публичните държавни вземания от данъци като цяло, а не специално тези от ДДС.
Като взе предвид описаните по-горе обстоятелства, комисията намира, че следва да бъдат направени следните предложения и препоръки с пряк правнопрепятстващ данъчните измами ефект.
Най-напред предложения за законодателни промени.
Предложенията за конкретни изменения на законодателството са свързани с осигуряване на взаимодействието между различните изпълнителни и съдебни органи с правомощия да пресичат данъчните измами с ДДС.
Комисията предлага законодателна програма за преодоляване на опитите за измами с ДДС, в която са включени предложения за законодателни промени, които да бъдат внесени в нашия парламент за обсъждане и приемане веднага, и такива изменения и допълнения, които могат да бъдат подложени на по-широко обсъждане и приемане в следващото, Четиридесето Народно събрание.
Последната част от предложенията на комисията са за административни промени, които да доведат до подобряване на работата на институциите, ангажирани в администрирането на ДДС и в борбата срещу опитите за измами.
Предложенията за промяна, които да бъдат внесени за обсъждане и приемане от Тридесет и деветото Народно събрание, са свързани със:
- спиране на данъчното и съдебно производство при образувано наказателно производство за данъчни престъпления;
- спиране и прекъсване на давностните срокове при образувано наказателно производство или влязла в сила присъда;
- солидарна отговорност при съзнателно участие в сделки с цел нарушаване на данъчния закон;
- уведомяване на данъчната администрация при промяна на седалището на фирмите и при прехвърляне на предприятия и дялове по реда на Търговския закон;
- създаване на допълнителни гаранции за прилагане на пазарни цени при определяне на данъчната основа при сделки;
- разтоварване на данъчната администрация при извършване на ревизии.


За тези приложения са подготвени и проекти на текстове, които биха могли да послужат като основа за изготвяне на конкретни предложения за изменения в законодателството. Текстовете са обобщени в едно специално Приложение 1 към доклада, което можете да видите.
Предложения, които могат да бъдат основа за изработване на законодателни промени в по-дългосрочен план – примерно от Четиридесетото Народно събрание:
Да се обсъдят предложените промени в Търговския закон.
Да се приеме Закон за независимите оценители, ако евентуално не бъде приет от това Народно събрание.
Да се обсъди възможността за въвеждане на хипотези, при които ефективното възстановяване на ДДС ще е винаги възможно, ако се представи надлежно обезпечение, което да важи определен срок от време и да служи като гаранция, че държавата ще събере вземанията си, ако в срока на обезпечението упражни правата си на контрол. Тази мярка би дала възможност както на лицата да си гарантират своевременното възстановяване на ДДС, така и на държавата възможност да упражни ефективен контрол въз основа на управление на риска.
Следва да се обсъди дали да не се въведе в българското законодателство правилото от Шеста директива, свързана с хармонизирането на законите от страните-членки, свързана е с данъка, посочено в чл. 21, ал. 1, буква “г”, че отговорен платец за данъка, т.е. данъчно задължено лице е всяко лице, което посочи ДДС във фактура. Това правило ще позволи създаването на сериозна превенция пред издаването на фактури, които не отразяват действителни факти и събития, тъй като данък ще се дължи независимо от обстоятелството, че не е настъпило данъчно събитие – прехвърляне на собственост или извършване на услуга, при прилагане на общите правила ДДС не би се дължал.
След обобщаване на практиката и предложените мерки от прокуратурата и от другите правоохранителни органи да се изработят и предложат промени в Наказателния кодекс, като се предвидят конкретно състави във връзка с измамите с ДДС.
Предложения за административни промени, които да доведат до подобряване на работата на институциите, ангажирани в администрирането на ДДС и в борбата срещу опитите за измами.
Предлага се към министъра на финансите да се създаде Главна дирекция “Инспекторат” за проверка законосъобразността на действията на данъчните и други органи в структурата на Министерството на финансите и законосъобразността на съставените от тях актове. Към Главната дирекция да се създадат регионални дирекции.
Има и съответната мотивировка, която е свързана с правомощията на министъра на финансите за осъществяване на контрол върху дейността на данъчната администрация съгласно чл. 232 от ДПК. Освен това предложението е свързано и с повишаване ефективността на контрола върху действията на данъчната администрация. В момента контролът се осъществява от инспекторат, който е на подчинение на главния данъчен директор, което едва ли го прави ефективен, тъй като контролираните и контролиращите са на едно и също подчинение.
Предлага се да се обсъдят и изготвят във връзка със значението на пазарните цени и тяхното определяне изменения и допълнения на Наредба № 5 от 1999 г. за реда и начините за определяне на пазарните цени. Това ще доведе до развитие на нормативната уредба в насока на пълно обхващане на методите за определяне на пазарните цени и подробно регламентиране на начините за прилагане на тези методи. В тази насока като международно признат източник следва да се използва Наръчникът за трансферно ценообразуване на Организацията за сътрудничество в Европа. Поради големия му обем е необходимо полагането на значителни усилия от страна на администрацията с оглед подготвянето на подзаконов нормативен акт, съставен въз основа на този наръчник.
Препоръки:
Препоръките са насочени към по-ефективното прилагане и усъвършенстване на системата от сега действащи мерки, насочени към ограничаването на ДДС-измамите.
На първо място, подобряване на администрирането на данъка чрез техническо и кадрово обезпечаване на дейността и сътрудничеството между органите, които се борят с данъчните измами. Да се предприемат мерки за повишаване на ефективността на взаимодействието между различните органи.
Във връзка с нарастващия брой и обем на злоупотребите с ДДС в рамките на Европейския съюз Европейската комисия подчерта необходимостта от засилване на административното сътрудничество между държавите-членки, както и нуждата от преки контакти между съответните административни органи, на които е възложено противодействието на злоупотребите. Във връзка с това е приетият Регламент № 1758/2003 г. за административно сътрудничество в областта на ДДС в сила от 1 януари 2004 г. По силата на този регламент, задължителен за прилагане и от страна на Република България от момента на членството ни в Европейския съюз, значително се разширяват възможностите за директен, бърз и навременен обмен на информация между администрацията на страните-членки. Дава се възможност и за пряко присъствие на органи на една държава-членка в друга при процеса на събиране на информация. Поставят се конкретни срокове за събиране и обмен на информация. Същевременно се засилват опасенията за “преместване” на злоупотребите с ДДС на територията на страните-членки, които не разполагат с достатъчно силен административен капацитет, законови мерки и процедури за противодействие, по-точно, това ще бъдат новоприсъединилите се страни-членки.
На второ място, да се подобри системата за подбор на фирмите, регистрирани по Закона за ДДС с цел да се разшири контролът върху фирми, за които има съмнение за участие във “вериги” за източване на ДДС и рискови дейности, като в същото време се либерализира режимът за възстановяване на ДДС на изрядните данъкоплатци. Да се създаде възможност на данъчната администрация да фокусира усилията си при подбиране и извършване на ревизии на рискови търговци, която дейност очевидно се препятства чрез извършване на задължителни ревизии, като тяхната ефективност се определя не от внимателния подбор, а от случайни външни фактори, което ще намали натиска върху изрядните данъкоплатци и ще способства за усилването на контрола върху недобросъвестните данъкоплатци.
На трето място, да се изработи механизъм за подобряване на координацията между органите на Министерство на финансите – данъчни органи, митнически органи и органите на Агенцията за финансово разузнаване, както и да се повиши ефективността на вътрешния контрол.
На четвърто място, при съмнение за данъчна измяна или при наличието на достатъчно данни за престъпление, свързано с ДДС, да се спира ревизията и срокът за възстановяване на данъка на основание чл. 78, ал. 1, точки 5 и 6 от Закона за ДДС.
На пето място, при съмнение за данъчна измяна, при започване на данъчното ревизионно производство се налагат обезпечителните мерки по чл. 108, ал. 2 от ДПК.
На шесто място, предвид широкото разпространение на деянията, свързани с неправомерното възстановяване на ДДС и високата степен на обществена опасност да се обсъди възможността за промени в Наказателния кодекс, като се изискват конкретни предложения от правоохранителните органи.
На седмо място, следва да се проучат съдържащите се в резюмето на законодателното проучване мерки като: назначаването в структурата на данъчната администрация на специалисти, които да идентифицират измами с ДДС и да разработят начини за тяхното преодоляване; подобряване на сътрудничеството между различните органи за предотвратяване на измамите с ДДС; въвеждането на солидарната отговорност както между лицата, участвали във “верижната измама”, така и за лицата, чиито контрагенти не са заплатили ДДС, когато те са знаели или са били длъжни да знаят измамната му дейност.
В заключение, от всички получени и анализирани доклади, предложения и препоръки на органите и институциите, които са част от институционалната рамка за противодействие на измамите с ДДС, както и от проведените заседания, комисията установи, че ДДС-измамите са сериозен проблем за функционирането на финансовата система на страната, както и пряка заплаха за бюджета й. Този проблем възниква от самата система на ДДС, съществува пермаментно, постоянно и може да се задълбочи при приемането на страната в Европейския съюз. Това прави изключително необходимо реализирането на направените предложения de lege ferenda и препоръките на комисията към органите, които имат законодателна инициатива, към правоприлагащите и изпълнителните органи.
В заключение, бих искал да благодаря на заместник-председателите на комисията Рамадан Аталай, Никола Джипов Николов, Величко Клингов, на членовете на комисията: Алиосман Имамов, Благой Димитров, Георги Пирински, Георги Станилов, Димитър Стефанов, Иван Георгиев Иванов, Йордан Димов, Мима Ненкова, Минчо Спасов, Ралица Агайн и Стефан Мазнев за тяхната плодотворна работа в нашите съвместни действия, тъй като докладът отразява мнението на комисията, и, разбира се, хората, които посветиха време и усилия, за да направят съответните предложения.
Може би да представя и проекта за решение, госпожо председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой е вносител на проекта за решение?

ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има две предложения може би. Аз мога да предложа този, който е от председателя Борислав Великов:
“Проект

Р Е Ш Е Н И Е
по доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност

Народното събрание,
след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност,
констатирайки, че ДДС-измамите са сериозен и перманентен проблем за функционирането на финансовата система и пряка заплаха за бюджета на страната,
отчитайки, че измамите с ДДС представляват сериозен потенциален проблем и във връзка с предстоящото членство на България в Европейския съюз,
на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

1. Приема доклада на Комисията за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност.
2. Предлага Министерският съвет да разгледа констатациите, предложенията и препоръките в доклада на Комисията за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност и да предприеме необходимите действия от неговата компетентност за реализирането им.
3. Докладът на комисията да се предостави на всички правоохранителни и изпълнителни органи с правомощия за противодействие на измамите с данъка върху добавената стойност, за да се предприемат необходимите мерки от тяхната компетентност и да се осигури подобряване на взаимодействието и сътрудничеството помежду им.
4. Контролът върху резултатите и предприетите мерки, във връзка с предложенията за изменения на действащите нормативни актове и на препоръките в доклада, се възлага на Комисията по бюджет и финанси.”
Виждам, че впоследствие има още един проект за решение, който вероятно ще бъде представен от неговите вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Беше представен докладът на Временната комисия и един от двата проекта на решения, с вносител господин Великов.
Има и втори проект за решение, който е с вносител Благой Димитров и група народни представители.
Господин Димитров, в качеството си на вносител на проекта за решение, моля да го представите.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, група народни представители от Парламентарния съюз на Демократи за силна България представяме проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за разследване измамите с данък върху добавената стойност, както и доклада за дейността на Временната анкетна комисия.
“Народното събрание, след като обсъди доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данък върху добавената стойност, констатирайки, че ДДС-измамите са сериозен и перманентен проблем за функционирането на финансовата система и пряка заплаха за бюджета на страната, отчитайки, че измамите с ДДС представляват сериозен потенциален проблем и във връзка с предстоящото членство на България в Европейския съюз, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Приема доклада на Временната анкетна комисия за разследване измамите с данък върху добавената стойност, като констатира:
- в доклада липсват конкретни имена на фирми, извършили крупни измами, с което са нанесени сериозни щети на бюджета на страната;
- в доклада не са посочени териториалните данъчни дирекции, допуснали или съдействали за извършването на данъчните измами;
- в доклада не е дадена оценка на дейността на Агенция “Митници”, както и на “Краун Ейджънтс” за допуснати измами, свързани с внос и износ на стоки.
2. Възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да внесе за одобрение в Народното събрание пакет от мерки, предложения, в т.ч. и законодателни, за пресичане на измамите с ДДС.
3. Предлага на всички правоохранителни и изпълнителни органи с правомощия за противодействия на измамите с ДДС да предприемат необходимите мерки от тяхната компетентност за осигуряване на координирано взаимодействие.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Великов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в пленарна зала да бъде допуснат, да бъде поканен да влезе главният данъчен инспектор Николай Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господин Попов.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по тази точка от дневния ред.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Пристъпваме към обсъждане на една много важна тема, която повече от десетилетия създава проблеми на бюджета, на данъкоплатците – проблем, който засега никой, който управлява България през последните 15 години, не е успял да намери решение. Моето впечатление е, че този проблем не стихва, проблемите с измамите с данък добавена стойност не намаляват, разработени са перфектни схеми за източване на ДДС, от което милиарди левове всяка година не постъпват в българската хазна. Тук си позволявам да кажа, че не мога да се съглася с констатацията, която чух преди малко от председателя на Временната комисия, той спомена за някаква цифра от порядъка на 200-300 млн. лв. годишно. Не е това цифрата, господин Великов.
Аз ще подкрепя приемането на доклада на Временната комисия, единствено заради изключителната важност и актуалност на проблема за източване на ДДС. Ние имахме повод в края на миналата година, когато се обсъждаше пакет за промени във всичките данъчни закони, широко да дебатираме темата за ДДС. Искам да припомня намерението на парламентарната група по онова време, на Демократи за силна България, да намалим ставката по ДДС от 20 на 18 на сто.
Искам да припомня също, че имаше реакции от част от българския бизнес, който “изненадващо”, бих казал, на пръв поглед, не подкрепи тази идея. Нещо твърде необяснимо – защо бизнесът по принцип подкрепя всяко сваляне на данъците, но по отношение свалянето с 2-процентни пункта той беше доста въздържан, в никакъв случай не беше настоятелен.
Една от причините, за голямо съжаление, уважаеми колеги, е, че, намалявайки с 2-процентни пункта ДДС, се намалява възможността физически като обем да се краде по-малко в България. Дотам сме докарали българското законодателство и най-вече неспособността на изпълнителната власт да реши проблема поне в някакви мащаби, които да направят проблема приемлив за преглъщане.
Аз смятам, че на първо място трябва да се отбележи, че в доклада има една перфектно разработена част – това е първата част, където са описани схемите за източване на ДДС и с нагледна илюстрация е показано как става това. В тази си част ако още някой бизнесмен в България не е разбрал как се краде ДДС, ще може да го ползва. Аз се съмнявам, че все още има такива.
Има много добри предложения за промени в законодателството и изобщо в нормативната уредба, които аз подкрепям. Не всички. След малко ще се спра на тези предложения, особено онези, които не излизат точно от името на комисията, а са някак си фиксирани като идеи на отделни членове на комисията. Като цяло има разумни предложения, по които това Народно събрание няма да има шанса да работи поради липсата на време и остава като домашно на следващия парламент.
Колеги, големият проблем на този доклад обаче е, че той е беззъб, в него няма нищо конкретно.
Господин Великов, с цялото ми уважение към Вас, но Вие на 11-а страница сте записали следното: фирма “А” подава справка-декларация за възстановяване на 700 хил. лв. Оказва се, че е извършен износ на обща сума 6 млн. 100 хил. щатски долара при международна борсова цена от около 2 млн. 800 хил. щатски долара. Коя е тази фирма, господин Великов?
Има ли някакъв проблем в този доклад да има фирмите, да има имена на фирми-фантоми, техните собственици, фирмите, които са източили огромни средства от държавния бюджет? Ако, примерно, ми кажете, че за тези фирми поради това, че вече са обект на преследване от други държавни органи в България не може да се изнася информация – добре, посочете го, макар че аз се съмнявам, че за това става въпрос.
Ако има някакъв проблем със служебна информация – да направим закрито заседание. Вие това би трябвало да сте го имали предвид, защото извинете, този беззъб доклад изобщо не може да се сравни с разкритията на журналистите от края на миналата година, заради което всъщност ние започнахме дебата.
Спомнете си, колеги, че ние отначало искахме временната комисия да фокусира единствено своето внимание в отрасъл “Енергетика”, защото журналисти с будна гражданска съвест в края на миналата година изнесоха фрапиращи факти за източване на ДДС именно в енергетиката. Тук в частта от доклада, където е описано, че е бил извикан на разговор тогавашният министър на енергетиката и е разказал какво се случва – отново никаква конкретика и то след като тези факти бяха описани от българските медии.
Аз тук имам просто упрек към председателя на събранието и неговите заместници. И може ли някой да ме обори от членовете на комисията по това какъв е бил проблемът тук да има конкретика?
На следващо място ми прави впечатление колко скромни по обем най-малкото са идеите, които са дошли за промени в законодателството от Агенция “Митници”. Аз мисля, че тук трябваше да има сериозен упрек върху дейността на Агенция “Митници”. И как не?! Как е възможно на символични цени през българските граници да преминават стоки, след което, ползвайки данъчен кредит, отчитайки реална стойност на това, което всъщност е внесено, това да стане всъщност един от големите канали за източване на средства от българския бюджет?! А това са милиарди левове – това е моето твърдение!
Каква е дейността на “Краун ейджънтс”? Какви законодателни промени на първо място трябва да се направят?
На второ място, как ще се подобри капацитетът на митниците? Няма нищо по този въпрос, за голямо съжаление.
Веднага след предложенията на Агенция “Митници” следват два пъти по-големи по обем предложения на студентите, които са на стаж в парламента. Два пъти повече по обем! Някои от предложенията им са приемливи, според мен.
Впрочем, фактът, че доста малко народни представители от управляващото мнозинство са тук в момента, в който се обсъждат проблемите с измамите по ДДС, за мен е също красноречив за това какво внимание всъщност управляващите отдават на тази тема. Тук става въпрос за милиарди левове източени пари, а ние се свеним да дадем някой лев повече на институции, на цели сектори като здравеопазване, образование и т.н. Когато дойде краят на годината финансовият министър казва: "Няма пари!”. Ние не приемаме предложения за промяна в данъчните закони просто защото фискът щял да поеме огромна тежест. Ето го огромният компенсиращ механизъм! Той е в пресичането поне на половината от обема на измамите, които се извършват в България.
Искам накрая да кажа няколко думи за последната част – т. 4 от доклада.
Преди това ми позволете една редакционна поправка, уважаеми колеги. На стр. 17 в т. 3.4, където са обобщени предложенията на Агенция “Митници”, е записано: “В Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност да се въведат показатели, относими към данъчната основа при износ” и т.н. И най-накрая фигурира “процедурата по т. 1”. Аз моля за уточнение за коя процедура по т. 1 става въпрос. Може би се има предвид предишното предложение на Агенция “Митници”, което е оформено като параграф, или да речем тук – Приложение 1, в което аз не виждам логика. (Реплики.)
Както разбирам от господин Великов става въпрос просто за позоваване на предишния параграф от доклада, така че бележката ми е чисто редакционна в този смисъл.
На стр. 18 има предложение на госпожа Ралица Агайн – първо, а след това на госпожа Мима Ненкова.
Моите уважения към доскорошната ни колежка, но аз не смятам, че законопроектът, който беше внесен от госпожица Агайн и господин Валери Димитров, има чак такова важно значение за решаване проблема с данъчните измами.
Искам да ви предпазя, уважаеми колеги, но когато видите след ден-два как набързо през Комисията по икономическата политика минава на второ четене тъкмо този законопроект, нека това не служи като един сигнал, че фигурирайки в този доклад, проблемът за независимите оценители, би трябвало спешно да го приемем. Това не е така. Още повече, че току-що чухме от господин Великов, че апортната вноска, когато се вкарва в капитала на едно дружество, вече не се облага с ДДС. Така ли е, господин Великов? Така е.
Имам определени резерви към някои от предложенията на госпожа Ненкова, които са също на стр. 18.
Второто предложение е “да се обсъди, осмисли и конкретизира предложението за възстановяване на “ЗДДС”, вероятно става въпрос за ДДС, “при предоставени банкови гаранции”.
Проблемът, уважаеми колеги, не е да усложним живота на хората, които така или иначе трябва да се регистрират по ДДС. Проблемът е да хванем онези, които злоупотребяват със законовите механизми. Защо е необходимо на всички да се искат банкови гаранции? Представяте ли си какво затруднение е за една малка или средна фирма да плаща, защото банковата гаранция и нейното издаване винаги е свързано с някакви средства, които трябва да постъпят в банката. Безплатен обяд няма! Това е като финансов проблем и още повече, че това е един организационен проблем, който аз се съмнявам, че има смисъл да бъде подкрепен.
И освен това самото предложение звучи някак си далеч в бъдещето и е пожелателно. Ако това е едно конкретно предложение, то просто трябва да се каже какво да се направи, а не “да се осмисля, обсъжда и конкретизира”. Какво има да се конкретизира в една банкова гаранция? Ние или приемаме тази идея и я заковаваме в закона и създаваме проблеми на бизнеса, или просто не я осмисляме, не я конкретизираме и по-добре да кажем “Не!” на тази идея.
В т. 3.9. също на стр. 18 има предложение на колегата Спасов, който предлага да се обвърже вписването на търговци с липсата на изискуеми публични задължения.
Тук имам също дълбоки резерви. Какво от това, че на един бандит, който иска да източва средства по линията на ДДС, му се иска като задължение да има документ, че няма публични задължения? Той ще регистрира още десет фирми и ще го направи същото. С подставени лица ще направи същото и т.н.
Проблемът е съвсем друг. Моето заключение е, че проблемът е във факта, че данъчната администрация все още няма необходимия капацитет да пребори този проблем.
Моето дълбоко уважение към господин Попов и към Данъчна администрация. Тя направи много през последните 15 години. Тя просто беше създадена наново и започна да си върши работата все по-добре и по-добре, но нейният капацитет засега не позволява решаването на този проблем.
Проблемът е изцяло в изпълнителната власт. И аз смятам, че с много малко законодателни промени може да стане това. Може само тук-таме да е необходимо да се пипне Законът за ДДС. Проблемът обаче е изцяло в капацитета на Министерския съвет. Изцяло! Затова аз подкрепям мнението, че е извършена огромна по обем работа. Извинявам се за това, че не мога да харесам доклад, в който няма конкретика точно по тема, по която българските граждани и цялото ни общество искат да чуят кои са тези, които ерозират българския бюджет. Като цяло темата няма как да бъде дори започната в края на мандата на това Народно събрание, но това за мен е тема № 1 в областта на финансите за Четиридесетия парламент на Република България! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли реплика на господин Жотев? Няма.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Благой Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по принцип, както е в проекторешението, което прави Парламентарният съюз на Демократи за силна България, представен от пет народни представители, са записани основните неща, които са най-сериозни наши забележки към доклада. Веднага искам да започна с уточнението, че на изключително високо ниво бяха професионалистите и експертите, които бяха привлечени към временната анкетна комисия, за което си заслужава да се отправи благодарност към тях.
И веднага започвам за липсата на конкретика в доклада, това, което практически е отразено в нашето проекторешение. Като говоря за липсата на конкретика, вероятно във връзка с предложенията, които са направени от съответните специализирани административни звена и органи – правораздавателни и правоохранителни органи, трябва да посоча предварително, че практически най-сериозни са предложенията на Главна данъчна дирекция. Другите административни звена, които бяха привлечени по отношение на работата на комисията и във връзка с нашите експерти, някак си имаха едно периферно поведение и това трябва да се отчете. Естествено е, разбира се, Данъчната дирекция, данъчната администрация да има най-сериозно отношение.
Искам да посоча два факта, които правят впечатление и които не са отразени в доклада. Първият факт е наличието на много сериозни, тежки измами по отношение на сделки за внос и износ. Още в началото на това управление беше привлечен външен консултант, английски – компанията “Краун ейджънтс”, която практически пое ангажимента чрез, разбира се, митническата администрация да осъществява контрол по отношение на тези операции. Искам да ви кажа както в доклада, така и на експертно ниво в комисията беше отчетено, че много сериозни щети на бюджета се нанасят чрез сделки, които се осъществяват на високи цени при износ и на ниски цени при внос. Тук в никакъв случай не можем да търсим някаква вина на данъчната администрация. И аз директно отправям упрек както към външния консултант, така и определен упрек, разбира се, все пак в кавички го слагам, към митническата администрация. Защото така или иначе, така шумно беше рекламирана дейността на английския консултант.
Искам да ви посоча още един тревожен факт: в доклада на Държавния департамент се сочи недвусмислено, че 80% от дрогата по релацията “Западна Европа – Близкия Изток” минава през България. Защото, когато говорим за измами по линия на данък добавена стойност, самите незаконни трафици, контрабандни трафици, влизат в тези щети, които държавата понася. Това е практически нерегламентиран трафик, който преминава през територията на страната.
И още нещо, което не е отбелязано в доклада, но аз държа да влезе в стенограмата. Аз например съм изключително изненадан от факта, че по предложение на ген. Бойко Борисов беше ликвидирано звеното към Националната следствена служба, което се занимаваше с икономически престъпления. Пряко, в момента, това засяга темата, за която говорим. Защото, когато говорим за един от проблемите на некоординирана дейност, ние посочваме основно Главна данъчна дирекция, Министерството на вътрешните работи, в частност това ликвидирано звено, което споменах към Националната служба за сигурност, Агенция “Митници”, Финансовото разузнаване, прокуратурата. Това е кръгът от органи – правоохранителни, правораздавателни, разбира се, и административни звена, които поради липса или поради наличие на координация между тях могат да осъществяват ефективна или да не осъществяват ефективна дейност за спиране на тези измами по отношение на данък добавена стойност.
Много сериозен въпрос, който беше поставен и който, разбира се, има отражение в доклада, но не според мен в пълнотата, която заслужа, е използването на така наречените единни оценки за пазарните цени на стоки за внос и износ. Ненапразно обръщам внимание на народното представителство, вероятно и на хора от изпълнителната власт, на този сериозен въпрос.
Не съм съгласен с госпожица Агайн, че нейният законопроект може да реши въпроса. Затова защото беше предложено от данъчната администрация да се използва един друг много по-прост механизъм – да се използват практически борсовите, световните цени към момента. Което може да стане много лесно, с едно влизане в Интернет и проверка, което, разбира се, трябва да се регламентира по някакъв начин.
Къде крие опасност използването на експертна оценка при формиране на такива цени? Веднага искам да спомена опасността от корупция. Един оценител може да даде три или четири пъти по-висока цена от световната борсова цена или пък занижена в пъти цена, която се разминава от световните борсови цени, там, където наистина е изключително голям трафикът и където както митническата, така и данъчната администрация не могат в момента ефективно да поемат тези удари, които се нанасят от сивия сектор. Затова защото, когато говорим за промени в законодателството, след малко ще засегна и този въпрос, ние трябва да си даваме ясно сметка, че по отношение на тази материя работят мощни, бих казал, ако искате – научни колективи. Сивият сектор има много сериозни финансови възможности да привлича експерти, които измислят схемите, описани във втората част на доклада. Втората част на доклада, бих казал, е един прекрасен учебник за това как да се лъже митническата администрация. Даже си мисля, че вероятно може би трябваше докладът да бъде засекретен в този смисъл и в още един смисъл – да се изнесат конкретни данни за фирми, които са ощетили, а такива данни има. Не мога да се съглася с констативната част на доклада, че имало примерно щети за около 300 млн. лв. от измами по данък добавена стойност. Тези щети са неколкократно по-големи. Освен това не съм съгласен и с констатацията, че не може да се констатира точният размер, с който държавата се ощетява. Само искам да ви посоча, като една сравнителна характеристика, по отношение на водещите държави в Европейския съюз, тук, в доклада, са посочени например Великобритания, Германия, Белгия, Дания и пр. Дори да приемем стойността 300 милиона, което не е вярна констатация, разбира се, с уговорката веднага в доклада, че това не подлежи на точна констатация, искам да ви кажа, че дори при тази констатация това представлява 1% от брутния вътрешен продукт, а той е няколко пъти повече.
Ако направим съпоставка по същия параметър, да речем с данните, които са изнесени – аз имам предвид грубо казано 30 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, горе-долу съпоставимо с 14-15 млрд. евро, същото това съотношение, за Великобритания или за Германия, където тези държави са в еврозоната – Германия и Дания, да речем, Великобритания не е в еврозоната, но практически е в общия европейски пазар, e от порядъка на 0,1 процента. Тоест, там тези удари, които се нанасят върху фиска, са по-малко около 7-8-10 пъти. Аз правя съпоставка между брутния вътрешен продукт и данните, които се изнасят на експертно ниво в доклада.
В доклада не е посочена според мен една много важна характеристика, на територията на кои данъчни дирекции са осъществени най-големите измами с данък добавена стойност и веднага искам да спомена, че обикновено големи удари по линия на ДДС се правят в малки градове, в териториални данъчни дирекции, които са отдалечени от столицата. Обикновено тези удари стават бързо, след което субектите изчезват или следите се заличават чрез фирми на лица, субекти от малцинствата. Знаете, описани са схемите в доклада, и то забележете, например само на територията на София – такива удари стават на територията на малки населени места, които влизат в района, да речем, на Столичната териториална данъчна дирекция. Този факт е трябвало да се отрази в доклада. Вече е късно, но още веднъж повтарям - ние по принцип приемаме доклада, като един документ, върху който е работено, разбира се, с тези забележки, които казваме в проекторешенията.
Тук е изключително важно да се спомене – в доклада не е споменат, макар че е обсъждан, субективният фактор в самата администрация - субективният фактор, имам предвид в данъчната администрация и в митническата администрация. Веднага правя три удивителни, ако искате даже и кавички за “Краун ейджънтс” – много дълбоки съмнения имаме там по отношение на дейността на този външен консултант, с всичките фанфари, с които той беше приет и влезе в страната да работи, с тези мобилни бригади. Включително се правеха промени в законодателството, за да се дадат възможности на консултантите. Ние искаме оценка в това отношение по някакъв начин, и то точно във връзка с операциите “внос – износ”, свързани с данък добавена стойност и трафиците. Аз не мога да се съглася, че можем спокойно да приемем, че тази компания работи добре, при условие че държавният департамент в годишния си отчетен доклад дава други оценки. Такива несъответствия не могат да стават от такива сериозни източници.
Когато говоря за субективния фактор и навлизам в темата със самата данъчна администрация, аз имам предвид не толкова оценка на дейността на отделен служител или на отделен шеф в данъчната администрацията, колкото до невъзможността, да речем, да се правят такива операции чрез свързани лица, защото съм убеден, уважаеми дами и господа народни представители, че голям удар по линия на ДДС не може да стане без съдействието или ако не ви харесва думата “съдействие”, без мълчаливото съгласие на голям началник от съответната данъчна администрация. Няма как да стане! А трябва по някакъв начин законово да няма възможност, да речем, роднина, родственик на шеф на данъчна администрация, на някакъв началник от данъчната администрация да има фирми, регистрирани по ДДС, след което е ясно какво става. Трябва да се направят, разбира се, в рамките на този мандат не може да стане, промени по отношение на Търговския закон. Ние в комисията обсъждахме такъв вариант и срещнахме определени обструкции от Комисията по икономическата политика, но не може да има ефективна борба по линия на данъчната администрация, ако примерно има прехвърляне на дружество или покупко-продажба на търговски дружества, да речем, без съответните проверки и при липсата на невъзможност от страна на държавата да констатира или да въздейства върху покупко-продажба на лице от малцинствата, с което купува фирма със задължение от няколко милиона евро. Това е един парадокс, който по всякакъв начин трябва законът да го възпрепятства.
Тук не искам да коментирам отделните предложения, които се правят. Още веднъж казвам, за мен най-сериозни са предложенията на Главната данъчна дирекция. Тук имам много сериозни забележки към предложенията на Министерството на вътрешните работи и разбира се там те имат пожелателен вид – особено престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи и се посочват какви промени трябва да бъдат направени в Наказателния кодекс. Обикновено нещата, които чувам поне от главния секретар на Министерството на вътрешните работи, са някакви пожелателни форми и после чувам, че юристите се смеят, той като ги предложи. Значи, това са несериозни неща. Трябва наистина да се седне и в конкретен план, на чисто експертно ниво тези неща да се разработят.
Препоръките, според мен, са на добро ниво, като още веднъж казвам и подчертавам, пожелателния характер на доклада – без конкретика, без конкретни субекти, без конкретни данъчни администрации с някаква статистика, без оценка на митническата администрация.
В този план, поради липса на тази конкретика, ние от Демократи за силна България, предлагаме проект за решение, където в първа точка са разписани нещата, които трябва да влязат в констативната част, защото по-насетне, особено с оглед на това, че до края на мандата на парламента остава малко време, трябва в кратък период Министерският съвет да се задължи да поеме някакви законодателни инициативи и не само законодателни инициативи, а и по отношение на подзаконовите нормативни актове. Това предлагаме ние практически.
Тук, завършвайки, госпожо председател и уважаеми колеги, искам да спомена и това, че изключително наложителна е промяна, може би в няколко закона, по отношение на взаимодействията и синхронизацията на отделните органи. Тук в доклада ще прочетете, например, финансовото разузнаване получава от данъчната администрация информация, обаче не й връща информация. Това дава невъзможност на една от администрациите да работи ефективно. Иначе в пресата бомбастични публикации може да има непрекъснато, как Бойко Борисов с димящ пистолет в ръка, това-онова, някаква фирма с ДДС измами имало. Но това не е сериозно. Това не е борба. Ето сега, в момента тук констатираме, че милиарди няма, ако допуснем, че са 4 милиарда, с 94% рейтинг на Бойко Борисов, още веднъж казвам, е много несериозно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване – господин Георги Пирински, ако няма реплики.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Предлагам да обърнем внимание на проектите за решение, защото те са два и според мен има смисъл да направим усилие да съгласуваме един проект. Затова се обръщам и към колегите от комисията, към председателя на комисията господин Великов, и към колегите от групата на Демократи за силна България, да преценим дали е възможно следното: в проекторешенията, и в двата варианта, т. 2 засяга така да се каже отношението на Народното събрание към Министерския съвет.
В предложението на комисията редакцията е във вид: “Предлага на Министерския съвет да разгледа доклада и да предприеме необходимите действия от неговата компетентност за реализиране на препоръките, които се съдържат в доклада”.
Вторият проект за решение, що се отнася до Министерския съвет, предвижда в едномесечен срок правителството да внесе за одобрение от Народното събрание пакет от мерки и предложения, включително и законодателни.
Какво е предложението ми? Да помислим дали не е възможно от тези две редакции да се направи една в следния смисъл: да се запази изречението в проекта на комисията, което най-малкото предлага на Министерския съвет не само да пише доклад, но и да предприеме действия, да започне да действа и едновременно с това да добавим едно второ изречение към този текст на комисията, което да гласи: “До 15 май” – т.е. в едномесечен срок, доколкото сега е 14 април – “Министерският съвет да внесе доклад в Народното събрание” и да вземем текста от вашия вариант “С доклад в Народното събрание, с пакет от мерки и предложения, в т.ч. и законодателни, за пресичане на измамите с ДДС”.
Тоест ние предлагаме на Министерския съвет възможно най-бързо да разгледа доклада, да се задейства по онези въпроси, които са в неговата компетентност, и едновременно с това във фиксиран срок “до 15 май” да внесе в Народното събрание именно такъв доклад, за който говорят колегите от ДСБ, с мерки и предложения, включително и законодателни.
Това, госпожо председател, е предложението ми за редакционни уточнения. Заповядайте, маркирал съм ги в двата варианта. Предполагам, можете да се ориентирате.
По-нататък, що се отнася до т. 1, която се съдържа във втория проект за решение. Тя съдържа три констатации, които, ако колегите са съгласни, биха могли да се включат в третия раздел на доклада, който съдържа препоръки, като, да речем, т. 3.10. и от констатации да се превърнат в препоръки. Тоест да звучат така, че тази група народни представители, която ще бъде изписана, счита, че е необходимо да се установят и посочат конкретни имена или в по-нататъшната работа по проблема да се конкретизират нарушителите във възможната степен, да се направи допълнителен анализ на дейността на Агенция “Митници” и на нейните консултанти от “Краун ейджънтс”. Втората констатация, която се съдържа в проекта за решение на групата народни представители, също да бъде прередактирана като препоръка. Това, разбира се, е въпрос и към колегите от комисията. Тук навярно господин Великов би трябвало да вземе отношение дали се приема от комисията да бъде включена такава група “Препоръки” в текста на доклада, и, разбира се, дали и колегите от ДСБ са съгласни тази тяхна т. 1 да мине от текста на решението към текста на доклада.
Освен това в проекта на комисията се съдържа една т. 4, която не присъства в текста на колегите от Демократи за силна България. Считам, че тя също би трябвало да остане и да бъде подкрепена от всички в залата.
Що се отнася до самата проблематика, уважаеми колеги, бих се ограничил само с четири констатации:
Първата се отнася до това, колко са измамите – 280-300 млн. ли са, 2-3 млрд. ли са и т.н. В доклада е казано онова, което ни съобщи Главна данъчна дирекция, че са установили посочената сума, която беше цитирана, и едновременно с това, че е безкрайно сложно да се изясни целият размер. И при цялата критичност към тази констатация трябва да сме наясно, че действително тези измами са трудно установими, тъй като те включват както източване на бюджета чрез фиктивни сделки, така и невнасяне на дължими на бюджета суми. И двете групи нарушения са достатъчно трудно установими.
Но обърнете внимание във връзка с обема на нарушенията и констатациите, че Главна данъчна дирекция ни съобщава, че за един 4-годишен период те са дерегистрирали към 6 хил. фирми, че са подали 2600 сигнала до прокуратурата, че включително през първите 10 месеца на миналата година тези сигнали са 176 и следва мълчание. Какво се е случило, ние не знаем. Ясно е, че тук и правителството трябва да бъде задължено да хвърли светлина каква е съдбата на тези сигнали, а, разбира се, и по всяка друга възможна линия да се изиска информация от съдебната власт.
Вторият въпрос, който си заслужава внимание, все пак е онова, за което ставаше дума във връзка с регистрирането на дружества и режима на Търговския закон. Ясно е казано в доклада, че съществуващата система дава възможност за пълен произвол за регистриране, пререгистриране, учредяване на търговски дружества, независимо от пълната несъстоятелност на търговците, които претендират за такава регистрация. Ясно е, че това нещо не може да продължава така. Също така е ясно, че това е извън компетентността на Главна данъчна дирекция и на Министерството на финансите и тук именно е нужен сериозен ангажимент на Министерския съвет.
Вторият въпрос беше повдигнат от господин Димитров – това е въпросът за пазарните цени. В доклада е цитирана наредбата от 1999 г. Този въпрос беше сериозно дискутиран по време на работата на комисията. Ясно е, че тук също произволът е очеваден, флагрантен, безсрамен и в същото време ненаказан. Така че наред с усъвършенстването на инструкцията и ползването на методиката на ОЕЦД е съвършено ясно, че трябва да се създаде една доста по-сериозна вътрешна организация за ограничаването на произвола в назоваването на пазарни цени в рамките на допустимия здрав разум, който трябва да е в достатъчно тесен диапазон, защото здравият разум не е много широка категория.
На трето място, госпожо председател, си заслужава да се обърне внимание на препоръките в следния смисъл. На няколко места в доклада достатъчно ясно се заявява, че контрол и санкции трябва да се съсредоточат върху истинските нарушители, преднамерените вредители и нарушители на режима на ДДС, включително като се даде възможност и на Главна данъчна дирекция много по-фокусирано да ревизира истински виновните крупни и не толкова крупни нарушители за сметка на тези повсеместни ревизии, които в повечето случаи са тормоз и разсейване на сили вместо пресичане на истинските престъпления.
Тук и предложението ми към колегите от ДСБ е да балансираме стремежа непременно да се инкриминират едни или други фирми, области и среди с разбирането, че трябва да бъдат защитени добросъвестните платци, дори когато несъзнателно попадат във вериги, нарушаващи ДДС. Трябва да има един баланс между необходимостта да се пресекат измамите и необходимостта да не се тормозят и да не се санкционират несправедливо добросъвестните търговци. Струва ми се, че този баланс трябва да го държим пред себе си и да го съзнаваме във всеки момент, когато говорим за тези нарушения.
На последно място, що се отнася до конкретните сигнали, тяхното изясняване и разкриване на конкретни нарушители. Безспорно е, че Народното събрание трябва да е достатъчно внимателно и конкретно да наблюдава тази дейност. Но тази дейност изисква функционирането на пълноценни правораздавателни и санкциониращи органи и там преди всичко, според мен, трябва да бъде насочено и нашето внимание.
Благодаря ви за вниманието и моля да бъдат разгледани предложенията за редакции на проектите за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Като пристъпим към гласуване ще подложа на гласуване Вашите предложения, които се нанасят върху проекта за решение на комисията.
Заповядайте за изказване, господин Рамадан Аталай.

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че днес намерихме време да разгледаме един проблем, който беше предложен от колеги народни представители, като един наболял проблем по време на демократичния ни преход, като един проблем, който създава смут във финансовата схема. Тогава възникваше въпросът: има ли хора от висшите етажи, които са взели участие в определени схеми при източване на данък добавена стойност? Такива съмнения се бяха изказали, когато се сформираше самата комисия.
Радвам се, че комисията излезе с един обобщен доклад, който в основата си съдържа онова, което е необходимо, за да може максимум да се пресекат измамите с ДДС.
Колеги, комисията работеше колегиално, комисията работи без пристрастия и смятам, че всички онези данни, които бяха дадени от съответните институции, с цел да бъдат в услуга на комисията, за да излезе тя с един доклад, който да подпомогне по-нататъшното намаляване на злоупотребите с данък добавена стойност, според мен този доклад днес е пред вас и постигна целта си.
Колеги, имаше сериозни дебати по време на комисията за изясняване на ситуации и за определени физически лица или фирми, които са взели участие в източването на данък добавена стойност. Такива фирми пред нас не бяха представени. Лично аз бях поставил въпроса: отговаряме ли на въпросите на обществото, основните въпроси, кои са тези, които източват данък добавена стойност; има ли почва за други фирми да продължават тази дейност; има ли хора от висшите етажи, които да подпомагат тази дейност? Отговорът е записан в доклада, че няма такива лица, а и такива фирми, в които да са взели участие хора от висшите етажи. Но остана съмнението откога започва източването на данък добавена стойност и подпомогнато ли е законодателно, създадена ли е почва за източване на данък добавена стойност отпреди управляващите. Защото виждам, че господин Мазнев сериозно се притеснява от това да не би той да бъде посочен като един от тези, които са гласували такива данъци и да са създали такава възможност за източване на данък добавена стойност. В доклада на комисията пише, че източването на данък добавена стойност най-усилено започва в рамките на 1997-1998 г.
Господин Попов днес присъства в залата и той дава в доклада ясен анализ на пиковите моменти и съответно взетите мерки за предотвратяване евентуално на определени измами.
Като че ли в комисията не можахме докрай да навлезем в дебрите на този проблем, поради простата причина, както забеляза и господин Пирински, че в определени институции все още се работи по тези проблеми и няма яснота докрай кой, кога и кои фирми са участвали в източването на данък добавена стойност. Ние, като народни представители, се съгласихме с този доклад, поради простата причина, че не сме нито следователи, нито хора, които можем да навлезем в същността на работата на тези институции, и докато не си свършат те работата, ние не можем да го пишем в тези доклади.
Тогава възникна въпросът: има ли в енергетиката такива фирми, които са източвали данък добавена стойност? Министърът на енергетиката и енергийните ресурси еднозначно ни увери, че фирми на енергетиката или държавни фирми нямат такова участие в източването на данък добавена стойност. Останахме с впечатлението, че господин Мазнев и тогава не беше доволен, защото ставаше въпрос дали в управляващата от него област – Стара Загора, когато е бил областен управител, дали не е имало такова участие и дали е нямало хора, които са се възползвали от това нещо. И там не можахме да получим достатъчно ясни отговори пак поради тази причина, че институциите не можаха да ни дадат ясен отговор.
Колеги, ако днес, заставайки на тази трибуна, ще се опитваме да правим политика, сигурен съм, че ще възникне въпросът защо дълбокоуважаемият от мен господин Благой Димитров не взе отношение като член на тази комисия и тези проблеми, които днес представи пред нас, не ги постави като проблем в комисията, за да получим някакво разяснение на неговите въпроси. Представям си, ако днес имаше и пряко предаване по телевизията, още какви артисти можеха да се появят на тази трибуна.
Учудвам се от следващото решение, подобни на което често са се появявали в пленарната зала, едно ново решение на ДСБ без свян, разбира се, когато тези предложения те можеха да представят в комисията и да бъдат обсъдени. Апропо, те са обсъдени там. Но господин Благой Димитров, госпожа Елиана Масева и господин Стойчо Кацаров са се подписали без всякакво особено мнение, нито притеснение под този доклад, че са съгласни с доклада и с решенията, които този доклад представя пред нас. И, видите ли, днес при промяна на ситуацията, че изборите наближават и някой трябва да вдигне процента, но не процента на данък добавена стойност, а процента на участието си за прекрачване на прага за влизане в следващия парламент, се опитват да дават някакви нови решения и предложения едва ли не като панацея.
Какво решавате вие, господа, с това решение, което днес ни предлагате? Пресичане на по-нататъшни измами на ДДС? Не. Или България ще бъде първата страна, която ще пресече измамите с данък добавена стойност? Или ни давате предложения да премахнете онези членове в онези закони, които вие приехте през 1997 г. в тази зала, които в основата си стоят като законова рамка и създават възможност за източване на данък добавена стойност? Не е приятно да се чуе това нещо, но това е факт. Факт е и това, че вие бяхте хората, които вдигнахте процента на данък добавена стойност. И днес, господин Жотев, аз се учудвам защо казвате, че вие сте били тези, които сте предложили намаляването на данък добавена стойност!
Ако излезем на улицата, сигурен съм, че относно намаляване на данък добавена стойност ще има предложения и за 0%. Особено хората, които са в опозиция, в начина си на мислене повече се приближават към тези хора, които са за 0%, и затова вие предложихте малко по-нисък процент, без да асимилирате по-нататък дали това ще е в полза на държавата, дали е в полза на бюджета. Защото това вас, когато сте в опозиция, апропо, когато бяхте и в управлението, като че ли толкова не ви интересува.

Няколко думи за дейността на Данъчната дирекция. Смятам, че онова, което е започнато през 2000 г. за изграждане на една сериозна администрация, днес вече се намира в една добра форма, изградени институции, от дейността на които в последно време получаваме и съответните плодове.
Не е за отбягване, че някъде около 5921 бр. проверки са направени от данъчните служби, за да могат да пресекат или да подадат съответните жалби и сигнали до другите институции, защото са си свършили работата, проверили са, установили са, че има източване на ДДС и тогава са си свършили работата, като предават щафетата на следващите институции. Очакваме следващите институции в най-близко време да излязат пред народните представители със съответните решения.
Колеги, този въпрос с измамите на ДДС прави впечатление, като че ли в европейските държави не е изкоренен докрай. Обърнете внимание в доклада, сигурен съм, че по-голямата част от народните представители не са намерили време да го прочетат, но само данъчните администрации отчитат годишно загуби от 2,2 млрд. евро във Великобритания, над 10 млрд. евро в Германия, в Белгия и т.н. Но това не означава, че ние не трябва да направим всичко възможно да скъсим ножицата, колкото се може повече да намалим данъчните измами. Но това ще стане единствено със законодателните промени. Затова когато се събрахме в комисията приехме, че тя ще работи с една-единствена идея – накрая на доклада да има предложения за данъчни промени или предложения за промени в онези данъци, които бяха приети от предишните парламенти, за да може да се намалят измамите с ДДС.
Колеги, ще ви помоля да подкрепите това решение, което беше прието от комисията с подкрепата на всички парламентарни сили. Смятам, че комисията имаше достатъчно време да обсъди и да реши, че това решение, което предлагаме, подписано от всички представители, е една рамка и се приема от всички депутати.
Разбира се, в доклада има много интересни други факти, с които се срещна комисията. Има място за дебати, но основното, което се искаше от комисията и като философия, и като рамка, докладът беше приет от всички и смятам, че трябва да подкрепим доклада и решението, което ни е предоставено от комисията, ще бъде един добър завършек за комисията.
Искам още веднъж да наблегна само в тази си част, че онези фирми, които са добросъвестни, трябва да направим всичко възможно да работят и да развиват икономиката на България. Онези пречки, които бяха създадени от администрацията и от предишния закон с цел да улесним събирането на данъците, пречейки на тези фирми, които в линията са някъде към пета – шеста – седма фирма, които не са били добросъвестни, да не подпомогнем добросъвестните фирми, няма да е в интерес на икономиката на България и няма да е в интерес на народните представители.
Колеги, смятам, че като философия и това предложение се съдържа в доклада. Ако успеем и това да постигнем в едни следващи промени в законите, смятам, че тогава народните представители ще сме свършили сериозно работата си.
А колкото до политическия ефект от този доклад и за онова, което някои политически сили се опитват да оберат като овации, сигурен съм, че няма да могат да успеят, защото и те са участници в определени схеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте за реплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Аталай! Няколко неща ми направиха впечатление във Вашето изказване.
Първо, Вие казахте, че не сте получили конкретни данни от министъра на енергетиката за конкретни случаи за източване на ДДС. Ами тогава какво е направила Вашата комисия? Наръчник за това как бъдещите кандидати за тази операция да извършват по-перфектно работата си?
Второто нещо – Вашата комисия беше насочена не само към енергетиката, но и към всички области. Спомням си един многотиражен вестник, на който стоеше заглавието “Видинските ДДС-ари – еди какви си ДДС-ари”. Какво стана? Или може би това е един сапунен мехур, който трябваше да дойде с определена поръчка?
Следващият момент от Вашето изказване – Вие засегнахте случая кога е приет законът и намекнахте, че той е приет от едно мнозинство, което целяло именно да създаде схеми за източване на ДДС. Законът за ДДС е приет по времето на правителството на Беров 1994 г. и то с мандата на ДПС, ако се не лъжа. Така че като намеквате, направете си справка с това, кого искате да визирате в изказването си. Аз мога и да се съглася с някои от Вашите доводи.
Следващият момент, който ми направи впечатление. Казвате, че всички били за намаляване на ДДС, но когато тогавашният състав на нашата парламентарна група предложи законопроект, който беше даже приет на първо четене, за намаляване на ДДС с два процентни пункта, точно Вие и министърът на финансите на второ четене отхвърлихте това предложение. Сега министърът на финансите, понеже идват избори, се е сетил, че инициативата не била кой знае колко лоша и смята да я предложи от свое име. Каква е разликата? Разликата е само четири месеца или това, че идват настоящите парламентарни избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще започна отзад напред. Да, въвеждането на системата за ДДС е започнало през 1994 г. и тя е полезна за България. Законът за ДДС или така нареченият “наръчник” беше измислен от вас и осветлен от тази комисия днес. През тези години сте го ползвали, добре че ние намерихме възможност днес в пленарната зала и осветихме тази система, този наръчник, който вие бяхте измислили.
А колкото до видинските ДДС-ари, питайте господин Иван Костов, той е при вас, защото неговото име се споменаваше. Казах, че в комисията няма такива данни. Ако той има такива данни, ще Ви каже и ще Ви отговори по-точно от мен. (Реплика от народния представител Стефан Мазнев.)
А колкото до ДПС, искам да Ви кажа две думи.
Колеги, нищо, което е заченато със злоба, няма бъдеще.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ, от място): Това го кажи на себе си!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако евентуално има единица за злоба, то като че ли в последно време би било по-добре да се нарече ДСБ. Недейте с толкова злоба да излизате срещу ДПС, защото ДПС никога не е злобеело против вас. Движението за права и свободи е една политическа сила, която е реалност. Лошото е, че вие не можете да го възприемете, заради това че все с нещо като че ли ви надминаваме и в някои състезания, и в положителните си мисли, и в онези действия, които сме правили за тази държава. Докажете се и вие и тогава нека да говорим пак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте, господин Спасов, за изказване.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, ще се въздържа от политическа окраска на темата, защото тя наистина е много сериозна. Всички чухме в какви огромни размери стават злоупотребите с ДДС и, ако ние сме наистина отговорни, ще се опитаме да променим нещо в тази област, вместо да го използваме за наши теснопартийни интереси. Искам да подчертая огромната работа и отговорния подход на всички участници в комисията – както народните представители, така и привлечените специалисти. Искам да посоча, че бяха привлечени специалисти, магистрати, господин Кювлиев от Главна прокуратура, който се занимава с тези дела – той ни запозна със спецификата на тези дела и тяхната работа по избягване на злоупотребите, по залавяне на виновните.
Задача на комисията беше, от една страна, да направи анализ на пътищата, по които се източва ДДС. Аз се въздържам да се присъединя към определението, че това е един учебник по източване на ДДС, просто защото тези, които точат ДДС, отдавна ги знаят тези пътеки.
Тези, които трябва да противодействат на тези пътеки, трябва да прочетат доклада. За съжаление, не всички от нас, включително тези, които се изказаха днес от трибуната, не са прочели доклада и материалите от заседанията. Ако бяха го прочели, щяха да видят, че първите три точки от второто предложение за решение на Народното събрание, в което се съдържат констатации, че нямало посочване на конкретни фирми и пр., просто са неуместни. Неуместни са, защото по думите на господин Николай Попов, и те се потвърждават, ако направите справка в Интернет, на страницата на Главна данъчна дирекция тези ненадеждни фирми просто ги има. Има специална страница в сайта, където всички фирми, които са били ненадеждни платци, са посочени - както като резултат от работата на данъчната администрация, така и като едно предупреждение към бъдещите им контрахенти.
Така че ако вие мислите, че тук има някакво информационно затъмнение или прикриване на нещо, отворете Интернет и просто ще ги намерите. Нямаше пречка това да стане и по време на заседанията на комисиите, но такива не бяха направени като забележки или като искания.
Втората част от доклада, за която говорихме, касае конкретните препоръки, които трябва да бъдат направени към изпълнителната власт, а защо не и към съдебната власт, която е неделимо звено от държавните структури, които са призвани да се борят със злоупотребите. Ние доста резервирано се произнасяме по този въпрос, но там също има доста работа да бъде свършена както в обучението на магистратите, така и в структурирането може би на специализирани структури в рамките на съдебната система, които да се занимават специално с този тип дела. Именно това беше задачата на нашата комисия – да набележи конкретни нормативни стъпки за институционално уреждане на въпроса, за преуреждане на съществуващи структури, на съществуващи връзки между тях.
Аз искам да споделя и изказването на главния данъчен директор, който беше основният от привлечените сътрудници на комисията длъжностни лица, който спомена, че този проблем с източването на ДДС ще се третира много по-подробно в новия, готвен понастоящем, законопроект за изцяло нов Закон за ДДС, който трябва да покрие изискванията на европейските стандарти и Европейската конвенция.
Именно поради това ние решихме в нашия доклад да набележим краткосрочни и дългосрочни мерки за борба с ДДС, за да бъдем реалисти. Във връзка с европейските измерения на кражбите с ДДС никой тук не подчерта, че този въпрос се разглежда много сериозно и от европейските законодатели. Те постоянно променят своето законодателство, което стана ясно от доклада на студентската програма, която също активно се включи при сравнително-правното изследване на европейското законодателство. Оттам стана ясно, че процентът на кражби на ДДС и в Европейския съюз е сходен с нашия и нещо повече, съществува реална опасност мошениците, крадящи ДДС на Запад, след 2007 г. да започнат да крадат и от нас, което е много тревожен факт, който трябва да заостри вниманието ни, за да бъдем наистина активни в предприемането на нормотворчески и институционални мерки.
Беше споделен опитът на Германия, чиято данъчна администрация също не е напълно успешна в борбата със злоупотребите с ДДС и там е прибегнато до частни фирми по един много интересен начин. Системата се състои от една компания, която въз основа на договор с банките събира информация за фирмите, които теглят кредити, как ги връщат, какво е движението по сметките им, за което съответната фирма дава писмено съгласието си, когато тегли кредит. Тази база данни, която съхранява тази частна компания, е достъпна за всеки срещу заплащането на 8 евро, всеки може да провери своя кредитен портфейл или чужд такъв срещу тази такса и така системата се самофинансира. Тя действа и всеки може да провери дали неговият партньор в някаква сделка е бил лош платец към държавата или към други фирми.
Ако ние поглеждаме конструктивно към въпроса, трябва да обърнем внимание на препоръките, които се съдържат в доклада на студентската програма и сравнително-правния анализ на другите страни, които са работили и продължават да работят по въпроса.
Аз по принцип приемам казаното от господин Пирински за частично коригиране на изречение в първоначалния вариант на доклада, но ми се струва, че ще е по-уместно то да бъде като една препоръка в придружителното писмо, с което да изпратим нашето решение на съответните органи, защото просто практически е невъзможно ние да разгледаме и да дебатираме доклада, който ще се получи евентуално от Министерския съвет. Друг въпрос е доколко качествен той би могъл да бъде в рамките на един месец.
От друга страна, надявам се, че бъдещият Министерски съвет и бъдещият парламент ще си послужат с констатациите на тази комисия, с фактите, които тя събра, за да направят и краткосрочните, а и дългосрочните промени в законодателството, които ние препоръчваме.
Ето защо аз ви моля, за да бъдем конструктивни, още веднъж да подкрепим решението за приемане на доклада в първоначалния му вид, като името на тези недобри търговци, недобри платци можем да намерим в Интернет, каквато система вече е създадена от Главна данъчна дирекция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Жотев, заповядайте за реплика.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов, уважаеми господин Спасов! Аз не разбрах от Вашето изказване Вие приемате ли първата част от предложението, което Парламентарният съюз на Демократи за силна България прави, а именно Народното събрание да запише в решението си какво липсва на този доклад? Имате ли проблем с това, че всъщност Народното събрание в решението си ще запише, ако се приеме нашето предложение, че в доклада липсва конкретика, че трябва да се посочат имената на фирмите?
Вие не сте прав като казвате, че го има някъде си в Интернет. Целта на тази комисия освен да даде обяснение за схемите, по които се източва ДДС и т.н. е оттук да прозвучи най-малкото морален упрек срещу тези, които източват ДДС. В това е смисълът! За да го прочетат журналистите, да го отразят в пресата, да се видят онези фирми-фантоми, да се видят онези фирми, които източват стотици милиони левове и т.н. Ние съвсем добронамерено правим това предложение и всъщност не можах да разбера Вие против това ли сте.
А що се отнася до системата, за която Вие казвате, че я има в Европа, дето срещу 8 евро се получава информация, искам да Ви информирам, че отдавна в Българска народна банка заедно с Асоциацията на търговските банки най-вече като ангажимент на Асоциацията на търговските банки се подготвя такава информационна система. Това е задължение на цялата банкова асоциация. Там за цялата система, за цяла България се събира информация за кредитните досиета на всички фирми в България. Това се прави в България и това е нещо, което е част от нашата банкова система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика искате ли думата, господин Спасов? Заповядайте.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Жотев, аз достатъчно ясно казах, че поддържам първия вариант на внесеното от председателя на комисията, защото противното би означавало, ако искаме да бъде пълен докладът, както Вие искате, би трябвало към него да има приложение със списък на 6000 фирми. Това спокойно всеки, който се интересува, включително и журналистите, ще го съберат като информация от Интернет от сайта на Главна данъчна дирекция. Ако те искат да правят публикации, нека да го приложат като приложение към нашия доклад или към коментарите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Нихризов преди изказването на господин Николов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да удължим работното време до завършването на тази точка от дневния ред и гласуване на решението, но не повече от два часа. Може би само няколко минути няма да ни стигнат, за да завършим работата по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение на господин Нихризов. Подлагам го на гласуване. То е да удължим пленарния ден до изчерпването на тази точка от дневния ред, но не с повече от два часа.
Гласували 103 народни представители: за 84, против 12, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Господин Николов, заповядайте за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Работата на тази комисия за злоупотребите с ДДС е едно пряко доказателство, че когато мнозинство се вслуша в аргументите на опозицията, може да се свърши доста работа. Според мен, понеже говорим за доклада и внесените решения, докладът има своите слабости, разбира се, но има и огромното предимство за пръв път пряко пред българското общество да постави един изключително значим проблем – проблем, който се измерва с над 8% от брутния вътрешен продукт. Това са в момента несъбираемите данъци и една значителна част от тези несъбираеми данъци, разбира се, са измами. Това е една твърде висока цена за българското общество, бих казал, непосилна висока цена за българското общество и българската икономика.
Аз разбира се, ще подчертая слабостите на този доклад като отсега казвам, че подкрепям доклада. Още повече, че като член на тази комисия съм го и подписал.
Според мен слабост в доклада е неспоменаването на злоупотребата с власт от страна на съответни длъжностни лица и то не само от изпълнителната, а говорим и за съдебната власт. От главния данъчен директор бяха изнесени данни, които са драстични – един и същи състав на Върховния съд се произнася при осъдителна присъда преди това на злоупотребилия с данъците и отменя данъчните актове на същото лице, с което му се възстановяват в единия случай 7 млн. лв., а в следващия случай, доколкото си спомням аз, 8 млн. лв., а следващо дело за 9 млн. лв.! Така че според мен слабостта на този доклад е това, че ние не споменахме злоупотребите с власт от изпълнителната власт и от съдебната власт.
Повечето от нас си спомняме и времето, в което беше направена проверка на 400 водещи български фирми, които и до ден-днешен се съдят с държавата. Говоря за времето от края на 2000 г. и началото на 2001 г. Оттам не знам какво ще произтече за държавата, но знам във всеки случай, че по делата, върху които аз имам поглед показват, че държавата ще трябва да заплати крупни суми на наистина ощетените фирми от неправомерни действия на съответната администрация и то тези действия бяха съвсем категорично политически обосновани.
В този смисъл и понеже това е типичен пример пак за институционална корупция, където на някакво ниско ниво се прави някаква далавера и след това в зависимост от нейната големина се корумпират следващите нива на властта, включително и съдебната власт, ние трябва да приемем доклада, трябва да обърнем внимание и в препоръките, които са направени в края на доклада за следващи законодателни мерки като се задълбочим особено на това. Аз държа особено на това, че ние не можахме да направим истинска проверка на злоупотребите с ДДС в енергетиката. Там всичко е обществени поръчки, всичко е ясно. Няма как – регламентирани са подизпълнителите по Закона за обществените поръчки. Няма как да се появява фирма на пето и шесто ниво. Няма го колегата Аталай да обясни, защото той го знае това. Но, така или иначе пред комисията беше заявено, че не са установени такива данни или такива нарушения. Не бяха изнесени имената на фирмите.
Моята препоръка е този доклад в следващия парламент наистина да послужи за основа на баланс между интересите на данъкоплатците и на фискалната политика на съответното правителство.
Докладът е ценен с това, че подчертава баланса между интересите на данъкоплатците, които са почтени към държавата и строгостта на закона да се стоварва само и единствено върху онези, които са непочтени. Показва и връзката между злоупотребата с власт в изпълнителната власт и съдебната система. Разбира се, това го прави доста по-срамежливо и доста по-скромно. Така или иначе обаче това е първият доклад по толкова щекотлива тема, допусната от управляващото мнозинство. Това носи и неговото достойнство, и неговите качества, затова аз ще гласувам за приемане на доклада. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Няма желаещи.
Господин Великов, заповядайте. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колеги, към края сме на един по моему все пак ползотворен дебат. Вярно, че имаше някои по-емоционални изказвания от колегите от Парламентарния съюз на Демократи за силна България, но трябва да кажа, че и те бяха, особено в комисията, с чувството за съпричастност към една сериозна проблематика и с това, че ДДС измамите са сериозен проблем за бюджета на страната. И особено потенциален проблем с предстоящото членство на България в Европейския съюз, където от 1 януари 2007 г. няма да има и митници, и държавата естествено трябва да се подготви да поеме много сериозни предизвикателства във връзка с потенциалните измами с ДДС.
Още веднъж изразявам удовлетворение от ползотворната работа на комисията като цяло в стремежа, особено в комисията, да няма непременно политизиране на тематиката, а да се стигне до едно съгласие по основните препоръки, по основните текстове. Всички в Народното събрание смятам, че имаме политическата воля и това днес се прояви до голяма степен, а и в доклада мисля че го има – в проекта за Решение, който аз внесох от името на повечето колеги от комисията - политическата воля да се ограничат възможно най-много тези вратички и възможности. И независимо, че ние не се спирахме днес върху конкретните текстове, които са към Приложение № 1, там по много от въпросите има конкретни текстове, които се предлагат. Друг е въпросът дали те ще могат още в рамките на Тридесет и деветото Народно събрание да станат правен факт. Но така или иначе, даже и препоръките, които имаме към Четиридесетото Народно събрание, заедно с тези текстове, всичко това може да бъде, така да се каже, наследството, което ние ще оставим на Четиридесетото Народно събрание. И смятам, че още през есента би трябвало онези колеги, които от това Народно събрание ще бъдат преизбрани, или новите колеги, които ще влязат, да продължат тази работа, включително и в насоките, да кажем, Наказателния кодекс и промените там, конкретни състави във връзка с измамите с ДДС, което нееднократно се подчертава от колегите от Главна данъчна дирекция.
Така че работата на тази комисия – аз още веднъж благодаря за хубавите думи на колегите, повечето от които всъщност участваха активно в нейната работа – означава, че действително ние сме се опитали да направим една крачица напред, за да можем да ограничим до голяма степен тези измами и в този смисъл да подпомогнем държавата в една трудна материя, за да можем да ограничим един сериозен потенциален проблем.
По отношение на проекторешенията смятам, че това, което предложи господин Спасов по добавката "Пирински", това, което господин Пирински възприе от проектопредложението на колегите от Парламентарния съюз на Демократи за силна България, би могло да се възприеме. В смисъл в съпроводителното писмо да се препоръча внасянето на един такъв доклад, с ясното съзнание, че може би това Народно събрание няма да може в пълна мяра да го разгледа, но все пак той ще остане в общия пакет от законодателни и други препоръки и мерки. Тъй като в крайна сметка и аз като председател на комисията, и повечето от членовете възприемахме задачата на тази комисия да предложи доклад, решение и конкретни законодателни инициативи. Мисля, че с активното участие на всички членове на комисията, на нашите експерти, които споменах в доклада, тази цел до голяма степен е постигната. Затова предлагам все пак ние да се обединим около проекторешението, под което стои моето име като председател на комисията, но, пак подчертавам, повечето колеги от комисията участваха в самото му оформяне и редакцията. И, разбира се, по този начин ние да допринесем, макар и малко, за подобряване на законодателната рамка в тази област. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Мазнев, заповядайте за изказване. Вашият Парламентарен съюз има 5 минути.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, аз съм един от членовете на тази комисия. Подписах доклада с особено мнение и само с няколко изречения искам да обоснова защо се подписах с особено мнение. Защото, според мен, може би нямаше воля у народните представители наистина да сложат пръст в раната и това е един опит за туширане на проблема. Доколкото виждам в доклада има наистина пожелателни намерения, опит да се създадат някои законодателни техники. Но, тъй като първоначалното намерение беше да се създаде тази комисия, тъй като имаше нарушения и данни за големи измами в областта на енергетиката, лично по мое искане в комисията беше поканен енергийният министър тогава господин Милко Ковачев. Но ясно пролича от неговите изказвания, той каза: "Това не е моя работа. Може би има някакви нарушения, но ние не разполагаме с такива данни.". Това за пореден път доказва, че наистина липсва воля да се справим с този проблем. Защото източването на ДДС всъщност е един от основните механизми да се финансира мафията в България. В доклада е споменато 300 милиона. Както казаха мои колеги, това число е доста по-голямо, и ако вземем приходите, които идват в държавния бюджет от ДДС, ще видим, че кражбата е от порядъка на 10-20% от тези приходи. Те отиват за финансиране на мафията, на организираната престъпност в България.
Ако имаше конкретика в доклада, стана въпрос и за това, че доста добросъвестни търговци участват несъзнателно в такива вериги. Нашето искане беше наистина да се сложи пръст в раната, да се покажат кои са тези фирми, най-малкото, разбира се, и да се публикуват – който има смелост да се бори с този проблем, ще има смелост и да публикува тези лица. Така че добросъвестните търговци да се предпазват от фирми, които участват в такива вериги, и най-малкото да не влизат в търговски контакти с тях.
Ето защо предлагам наистина да се приеме решението, което предложихме ние от Демократи за силна България, което до известна степен изчиства всички тези проблеми, за които говорих преди малко, и ви моля да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, трябва да подложа на гласуване предложенията, които господин Пирински направи, върху съдържанието на решението с вносител Борислав Великов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пирински: т. 1 от проекторешението да придобие редакцията на т. 1 от проекторешението на Парламентарния съюз на Демократи за силна България. (Реплика на Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не съм ли точна? Не съвсем.
Господин Пирински, заповядайте да доуточните предложението си.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Доколкото разбрах, госпожо председател, Вие предложихте т. 1 на решението на комисията да придобие редакцията на т. 1 на решението на проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не беше моето първо предложение. Аз предлагах т. 1 на решението с вносител Благой Димитров и група народни представители да мине в доклада като препоръка, тоест да бъде включено в текста на доклада в онзи раздел, който съдържа препоръките на различни народни представители. Сега те вървят до т. 3.9, мисля на госпожа Ненкова. Точка 3.10 би било това, което Вие предлагате в т. 1, като Ваши препоръки.
Но аз разбирам и от изказването на господин Мазнев, че Вие намирате този вариант за неприемлив, тъй като Вие държите в решението точка първа да има това съдържание, което сте внесли. Така че аз оттеглям това предложение по отношение на Вашата точка първа.
Второто ми предложение е в т. 2 да бъде записана Вашата т. 2 като второ изречение, тоест да остане първото изречение на варианта на комисията – предлагаме на Министерския съвет да разгледа доклада и да предприеме необходимите от негова компетентност мерки, а втора точка да бъде това, което Вие предлагате – до 15 май да бъде внесен в Народното събрание.
Господин Спасов предложи друг вариант, който беше подкрепен от господин Великов – вместо това второ изречение със срока за доклад да се включи в проекта за решение, то да бъде записано в придружителното писмо на Народното събрание до Министерския съвет. Ако съм разбрал правилно, господин Спасов, Вие предвиждате там да бъде записано, че Народното събрание очаква до 15 май или до края на мандата на това Народно събрание, Министерският съвет да внесе такъв доклад. Ако това е така, аз бих могъл да се присъединя към това предложение и оттеглям второто предложение, което съм внесъл, стига колегите и от Демократи за силна България да са съгласни с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте Вашето второ предложение по т. 2, така ли?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: При положение, че господин Спасов предлага това да бъде записано в текста на придружителното писмо, аз не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На практика Вие нямате предложения, които да гласуваме. Благодаря. Значи остават двата проекта за решение, които последователно се гласуват. На практика няма какво повече да дискутираме. Господин Пирински си оттегли предложенията по първия проект за решение. Първи е по реда на постъпването.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Искам да направя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква реплика?! Той си оттегли предложенията. Можете да направите кратко изказване, но не и процедура въз основа на оттеглено предложение на господин Пирински. Плюс това Вие се изказвахте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, от място): Искам да кажа само няколко думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, нямате право и на няколко думи.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ, излиза на трибуната): По отношение на нашето проекторешение – от думите на председателя разбрах, че той е съгласен да се инкорпорират наши текстове ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, председателят не каза това. Подкрепи изказването на господин Минчо Спасов, а не проекта за решение.
Уважаеми дами и господа, подлагам на гласуване проекта за решение по доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с данъка върху добавената стойност с вносител Борислав Великов. Гласуваме първия проект за решение, изготвен въз основа на доклада на Временната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 129, против 39, въздържали се 8.
Проектът за решение е приет.
За процедура за прегласуване има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, в момента Вие нарушихте правилника, тъй като подложихте на гласуване основното предложение за проект за решение, а не предложението на моите колеги. Фактически аз мога да използвам само процедурата на прегласуване, но начинът, по който поставяте нещата, не е по начина на постъпване, а по съвършено друг текст от правилника. Подложихте на гласуване първо основното предложение, а не заместващото предложение и ако то беше отхвърлено, щяхме да гласуваме основното предложение.
Правя процедура за прегласуване, като отново напомням, че ако спазвате правилника, би трябвало да анулирате гласуването и да подложите на гласуване първо заместващото предложение, както е съгласно нашия правилник, а мнозинството може да реши по какъв начин да гласува – дали да отхвърли или да приеме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мислех, че днешният пленарен ден няма да мине без Ваша забележка към мен как водя заседанията, господин Нихризов, но сега съм успокоена.
Не нарушавам въобще правилника. Проектите за решение се гласуват по реда на постъпването.
Така че още веднъж подлагам на гласуване предложението с вносител Борислав Великов.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 129, против 35, въздържали се 22.
Проектът за решение е приет. С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Парламентарният контрол утре ще започне с отговори на министър Петканов, след това на Игор Дамянов, Христина Христова, Славчо Богоев, Долорес Арсенова, Филиз Хюсменова, Мирослав Севлиевски, Меглена Кунева, Пламен Панайотов, Антон Станков, Милко Ковачев.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9.00 ч.
Има и съобщения на комисиите за извънредни заседания, но те не са актуализирани.
Закривам заседанието. (Звъни)

(Закрито в 14.02 ч.)



Председател:
Борислав Великов



Заместник председател:
Камелия К асабова


Секретари:

Гадар Хачикян

Георги Анастасов