Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес, 14 юли, предлагам на вашето внимание проект за програма за работата на Народното събрание за периода 14-16 юли:
1. Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода ноември 2002-2003 г. – продължение.
2. Проект за решение за разрешаване участието на контингент от Българската армия в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив Бест Ефорт 2004” на територията на Република Азербайджан.
3. Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб с щатното му въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие от Българската армия във връзка с четвъртото активиране на Черноморското оперативно съединение “Черноморски сили”.
4. Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия за подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004”.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор.
7. Законопроект за ратифициране на изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие.
8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите.
9. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – продължение.
11. Второ четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
12. Проекти за решения за попълване съставите на постоянни комисии.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
14. Първо четене на законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
15. Проект за решение за определяне на комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането.
17. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006).
18. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC and Electricite de France.
19. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате този проект за програма.
Гласували 158 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 22.
Програмата се приема.
Има още една серия предложения, които започвам да ги представям.
Има предложение от народните представители Борислав Цеков и Емил Кошлуков за точка в дневния ред на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, чието разглеждане беше започнало миналата седмица.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 140 народни представители: за 54, против 46, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на народния представител Борислав Цеков е за включване на точка в дневния ред, а именно второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 67, против 44, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е да се включи в програмата първото четене на законопроекта за независимите оценители, внесен от Ралица Агайн и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 146 народни представители: за 28, против 53, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение, подписано от народния представител Борислав Цеков, да се включи в програмата за тази седмица второто четене на законопроекта за Избирателен кодекс.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 23, против 58, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Любен Корнезов. Той иска на основание ал. 3 на чл. 40 да се включи като точка в дневния ред законопроектът за жилищно-спестовните каси.
Господин Корнезов го няма, за да аргументира защо е толкова належащо сега да се включва, затова подлагам на гласуване направеното предложение за жилищно-спестовните каси.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 46, против 67, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за включване в дневния ред на законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти. Вносители са Любен Корнезов и Михаил Миков.
Заповядайте, господин Димитров, да мотивирате предложението.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти – един законопроект, който е внесен от колегата Корнезов преди повече от две години, който нееднократно тук е предлаган на вашето внимание. Става дума за трагедията на хиляди семейства, които добросъвестно са платили на държавата своите имоти, своите жилища, които добросъвестно години наред са плащали данъци и които поради неиздържаност при оформянето не по тяхна вина в момента техните домове се отнемат. Това, както казах, е трагедия за хиляди семейства, още повече, че текат вече процедури по принудително изземване на тези жилища на тези хиляди семейства.
Решение трябва да се намери и не може с безразличие и бездействие ние да продължаваме да отминаваме факт, който е реалност и който е трагедия за много хиляди семейства. Предложеният законопроект е само от един параграф и никакво основание за напрегната програма, за други приоритети в работата на Народното събрание не може да отмени възможността, както казах, ние да разгледаме този законопроект. Още повече колегата Корнезов предлага едно решение, което балансира интересите както на семействата, на които са отнети имоти, така и на семействата, които добросъвестно са придобили тези имоти.
Призовавам ви да подкрепим включването в дневния ред на един законопроект само с един параграф, но жизнено важен за хиляди семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред за тази седмица.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 63, против 86, въздържали се 47.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е подписано от народния представител Михаил Миков. То засяга предложението за точка от дневния ред – законопроект за закрила на пациента. Вносители са Кръстьо Петков и Емилия Масларова. Имате ли необходимост от мотивиране? Нямате.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение за включване като точка от дневния ред.
Гласували 178 народни представители: за 50, против 70, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване точка от дневния ред на основание ал. 3 на чл. 40 проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на институционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 197 народни представители: за 91, против 98, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение за прегласуване на проекта за решение за създаване на временна парламентарна комисия за проверка на дейността на областни управители, министри, кметове и други държавни служители, тъй като този проблем продължава да бъде изключително актуален за българската общественост, предизвиква дълбоко възмущение от недопустимото обогатяване на царската фамилия, която използва полученото доверие през 2001 г. за решаване на лични проблеми.
Обръщам се най-вече към представителите на мнозинството в Тридесет и деветото Народно събрание с призива да бъдат преди всичко граждани на Република България, а не поданици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 94, против 103, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на Йордан Нихризов. На основание на чл. 40, ал. 5 той предлага като точка от дневния ред да се включи проект на Закон за инспекцията по труда. Вносител е Росица Тоткова.
Заповядайте, господин Нихризов, да мотивирате това Ваше предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато беше приет докладът на Комисията за “Кремиковци” в тази зала, в него изложихме няколко обстоятелства и на първо място, че всяка от институциите в България има своите задължения, които трябва да изпълни, за да може повече да не правим такива временни комисии точно по такива трагични поводи. За съжаление, две седмици след приемането на доклада, Законът за инспекцията по труда, който беше предложен от моите колеги от ОДС и фактически изпълняваше една от задачите – тази, която беше необходимо да се свърши от Народното събрание, така и не попадна в дневния ред на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, това не е ефектен закон, с който се правят обикновено предизборни кампании. Това е един полезен закон, в който ще се установи статутът на контролиращите органи, така че да може да работят в едни нормални условия и по този начин да създадат условия и за работниците в нашата страна.
Искрено вярвам, че когато приемаме някакъв документ, на първо място Народното събрание трябва да покаже, че изпълнява своите решения. Когато възлагаме някому обязаности, то преди всичко изправните трябва да бъдем ние.
Затова от името на моите колеги от Обединените демократични сили предлагам в дневния ред да бъде включен този законопроект като знак за това, че Народното събрание уважава своите решения и има намерения, които са ясни и точни и може да направи това, което е предвидено в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение като точка от дневния ред да влезе законопроектът за инспекцията по труда.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 44, против 96, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Тоткова, може да поискате прегласуване.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Опазването на живота и здравето на всеки български гражданин е първа грижа на държавата, поне така се казва и така трябва да смятат българските граждани. Опазването на живота и здравето, създаването на здравословни и безопасни условия на труд на работното място е грижа на работодателя, но също така е грижа и на българската държава. Кой, ако не Народното събрание, е този орган, който трябва да създава правилата? Убедена съм, че такъв закон в България ще има, защото всички знаят, всички виждат, всички чуха и разбраха, че в България българските работници – 2 млн. човека, работят при вредни за тяхното здраве условия, работят при опасни условия. Само две седмици, след като беше разгледан тук докладът на комисията, има нов инцидент в “Кремиковци” и то със съоръжение, което влиза в доклада като опасно. Мисля, че не трябва да си затваряме очите и да следваме някакъв дневен ред, написан от други, а трябва да направим това, което е наше задължение. Опазването на живота и здравето в българските предприятия, на работещите в България не може да бъде прехвърляно на други. Това са неща, които зависят единствено и само от нас, а не от други хора извън нашата държава. Затова настоятелно се обръщам към вас да подкрепите влизането на този закон в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 54, против 86, въздържали се 28.
Това предложение не се приема.


Подлагам на гласуване следващото предложение по ал. 3 на чл. 40, направено от госпожа Екатерина Михайлова, която предлага да бъде включен проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед инженеринг” -Виена, Австрия.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 205 народни представители: за 92, против 93, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Ремзи Осман. На основание чл. 40, ал. 3 от правилника той предлага да се включи като точка в дневния ред проект за решение по доклада на Временната комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояване на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода м. май 1999 – 2004 г.
Господин Осман, заповядайте, имате възможност да мотивирате Вашето предложение.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди два месеца с решение на Народното събрание беше създадена временната комисия и благодарение на всички колеги-членове на комисията, точно в срок изпълнихме поставената задача. Докладът е внесен в петък и като заместник-председател на парламентарната група правя предложение като точка в седмичната програма да бъде докладът и проектът за решение на временната комисия.
Според мен би било добре народните представители да подкрепят това предложение да влезе в седмичната програма, тъй като става въпрос за дейността, която комисията е свършила за два месеца, и за пари, които са били усвоени или не са били усвоени. В публичното пространство се задават много въпроси, на които се търси отговор, и най-добрият отговор ще се получи след една дискусия по доклада и проекта за решение какъв е този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 85, против 79, въздържали се 21.
Предложението за тази точка в дневния ред за седмицата не се приема.
Господин Осман, заповядайте, имате право да поискате прегласуване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател! Искам прегласуване на внесената точка.
Уважаеми народни представители, никога няма да получим точен отговор, ако в Народното събрание няма дискусия по този въпрос. Никога няма да получим отговор, ако тази точка не влезе в дневния ред на Народното събрание. И всеки, който се опасява тази точка да влезе като такава в дневния ред на Народното събрание, значи има нещо, от което се притеснява.
Моля да прегласуваме, господин председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Моля, уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 97, против 78, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, с това се надявам, че изчерпахме този проблем.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще имате възможност за процедурен въпрос. Нека да представя постъпилите законопроекти и проекти за решения:
- проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по защита на класифицираната информация за 2003 г. Вносител – Министерски съвет, водеща комисия – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, подпомагаща комисия – Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
- проект за решение за промени в съставите на постоянни комисии на Народното събрание. Вносител – Татяна Калканова;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител – Мирослав Севлиевски и група народни представители, водеща комисия – Комисията по бюджет и финанси;
- проект за решение по доклада на Временната комисия за дейността на Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 1999-2004 г. Вносител – Ремзи Осман;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерски съвет, водеща комисия – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, подпомагащи комисии – Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция;
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията. Вносител – Министерски съвет, водеща комисия – Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, подпомагаща комисия – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносител – Анелия Мингова, водеща комисия – Комисията по труда и социалната политика;
- проект за решение по доклада на Временната комисия за дейността на Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА. Вносител – Марина Дикова и Ваня Цветкова;
- проект за решение за преобразуване на Колежа по библиотекознание и информационни технологии в София в специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии със седалище София. Вносител –Министерски съвет, водеща комисия – Комисията по образованието и науката.
Госпожо Михайлова, за процедурен въпрос ли? Заповядайте. След това има заявка и за следващ процедурен въпрос.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изказвайки, разбира се, на първо място съболезнования към близките на загиналия българин, моята процедура е следната: в този толкова тежък за България и за всички български граждани момент смятам, че Народното събрание трябва да бъде адекватно и да реагира по начин, по който да не изглежда, че все едно нищо не се е случило. Много важно е да има синхрон в позициите на всички институции, в това число и на политическите сили. Затова процедурата, която предлагам, е след половин час или в 10,00 ч. да се съберат представители на всички парламентарни групи и да изработят обща позиция, която да е позиция на нас, народните представители. Не би било нормално да започнат изявления от различните парламентарни групи, които да излъчват различни сигнали. Все още е много тревожно всичко, което се случва с българите в Ирак.
Затова моето процедурно предложение, господин председателю, от името на Обединените демократични сили е да се срещнат представители на всички парламентарни групи в 10,00 ч., за да изработим позиция.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): В почивката.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Нека да не чакаме почивката. Нека сега да се съберем. Въпросът е, струва ми се, на уточняване на позиции, които едва ли ще са разнопосочни, но добре е да излъчваме общи сигнали.
Тревогите ни в предишните дни, когато се случиха всички тези неща с българите, бяха именно в посока на това, че имаше и несихронизиране между отделни институции или политици. Не бива да допускаме това в днешния ден. Това е процедурното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Противно процедурно предложение ли имате, госпожо Банкова?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Аз имам мое процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Хубава работа! Нали знаете реда, три години вече сте тук! Дава се думата за процедурно предложение, единствено ако имате противно процедурно предложение. Вие вдигате ръка, а се оказва, че нямате противно предложение.
Има ли противно процедурно предложение на направеното от госпожа Екатерина Михайлова? Нейното предложение е в 10,00 ч. да се направи среща на всички политически сили в лицето на ръководството, за да се изработи единна позиция на Народното събрание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение. Това означава, че ще се даде почивка в 10,00 ч. (Шум и реплики.)
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
В 10,00 ч. ще се даде почивка, за да могат парламентарните групи да изработят тази позиция.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Защо почивка? По един представител от ръководството на парламентарна група! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Михайлова, това ли беше Вашето предложение?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС, от място): Да, точно така – по един представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да сме наясно, по един представител и да има почивка. А събранието може ли да продължи да работи при това положение?
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС, от място): Да се даде почивка за парламента от 10,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Банкова, заповядайте за Вашето процедурно предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Аз искам да отбележа и цялата българска общественост да чуе, че българският парламент работи половин час, заривайки главата си в пясъка за най-тревожното събитие в България! Българският парламент половин час се прави на глух и сляп какво става в нашата страна! (Шум и реплики.) Нека това да се отбележи в протокола.
Колеги, спомняте ли си, че вие преди три години казахте, че дневният ред на обществото ще бъде дневен ред на парламента! Къде е вашият дневен ред, когато нашите момчета гинат в Ирак и когато ние с лека ръка ги изпращаме там?!
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ, от място): Не се карайте!
СТЕЛА БАНКОВА: Аз не се карам, народът ще ви се кара! (Шум и тропане по банките от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Банкова, наказвам Ви със забележка за това, че злоупотребявате с правото си на процедура. Това не е никакво процедурно предложение. Имате наказание “забележка”.
Има две съобщения.
Има постъпило писмо от президентската канцелария до председателя на Народното събрание. В писмото се казва:
“Уважаеми господин председател, приложено, изпращам Ви препис от Указ № 247 от 12 юли 2004 г. на президента на Република България заедно с мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.”
Второто съобщение е следното.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Валери Димитров оттегля внесения от него и от Константин Пенчев на 22 май 2003 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.


Ако няма други въпроси, продължаваме с:
ОБСЪЖДАНЕ ДОКЛАДА НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА ЗА ПЕРИОДА НОЕМВРИ 2002-2003 Г., продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията по приемането на доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода ноември 2002-2003 г.
Досега са се изказали народните представители Борислав Китов, Величко Клингов и Стела Банкова.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Хюсеин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи е на мнение, че докладът, представен от Комисията за борба с корупцията при Тридесет и деветото Народно събрание, е детайлен и е достоверно отразено извършеното от комисията през периода на дейността й.
Считаме, че Комисията за борба с корупцията има своето значение, но все още в някои аспекти идеите, които бяха заложени при създаването й, не намират пълната си реализация. За отбелязване е, че има стремеж в ръководството на комисията и на самата комисия за обхващане на актуални, вълнуващи обществеността въпроси, като например, договорът за реклама, сключен между Българската национална телевизия и “Видеоинтернешънъл”, дейността на т.нар. водни сдружения, формата на организация на изнесено обучение при някои висши учебни заведения, продажбата на терени, под които има значими за държавата археологически ценности и др.
Комисията има и постигнати успехи в работата си, свързани с преодоляването на корупционни практики или на предпоставки за корупционни практики, какъвто е случаят с нашумелите водни сдружения в Бургас, Велико Търново и Сливен.
Естествено, има и много други съществени въпроси, които предстоят да влязат в дневния ред на комисията, за да се разгледат и получат своя отговор.
Надяваме се, че в оставащите месеци от мандата на Тридесет и деветото Народно събрание Комисията за борба с корупцията ще акцентира своята дейност и върху онези въпроси и теми, по които в обществото остава усещането за корупционни практики или корупционна среда.
Бихме препоръчали една по-тясна координация на Комисията за борба с корупцията с останалите органи и институции, които имат също за свой предмет на дейност борбата с корупцията с оглед постигането на по-голяма и очаквана ефективност.
В заключение ще посоча, че Парламентарната група на Движението за права и свободи приема доклада на Комисията за борба с корупцията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чауш.
За изказване има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, на нашето внимание всъщност е представен доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията от целия период на създаването й до този момент.
За колегите, които нямат поглед върху работата на комисията, искам веднага да подчертая факта, че напоследък все по-често, може би като изключим само председателя на Комисията за борба с корупцията, в позитивен смисъл искам да изразя становище по отношение на неговата работа и неговите реакции, от представителите на мнозинството има опити по определени сигнали, примерно с процедурни предложения, веднага да бъдат преустановявани дебатите. Вероятно най-агресивно е поведението от страна на Движението за права и свободи. Такъв е примерно последният случай по сигнал за дейността на община Пловдив и кмета на общината. Веднага след изказването на господин Чомаков постъпи процедурно предложение за преустановяване на дебатите.
Аз искам да спомена – в началото на дейността на комисията и определени опити за отклоняване на сигнали. Ето например случаят със сигнал от мен и няколко колеги по отношение на сделката с БТК. Може би около два и половина или три месеца някак си комисията не можа да намери възможност този сигнал да бъде разгледан. Първо имаше някакви обективни причини – заболяване на председателя и в края на краищата може би три месеца след постъпването на сигнала, с разтакаване на топката в средата на полето, сигналът беше разгледан и, забележете, беше отклонен пак от мнозинството. На последното заседание на комисията по друг повод подчертах, че това за мен беше един типичен случай, при който мнозинството, в комисията имам предвид, направи опит да отклони работата на комисията от този според мен фрапиращ случай. В момента има жалби по случая от оператори. Аз продължавам да твърдя, че съмненията за корупционни практики по отношение на тази сделка в българското общество остават.
С други думи, искам да подчертая, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин председателю, че практически, ако направите една справка, може би само с един частен случай – сигналите се отхвърлят или се препращат до други институции, като веднага чуваме, че нашата комисия не е разследващ орган. Това е аргументът обикновено на хората от мнозинството. Това е вероятно вторият симптом, който се наблюдава след факта – аз вече споменах – че има опити сигналите да се забавят. Това, още веднъж казвам, е в началото на работата. Пак подчертавам – приветствам поведението на председателя на комисията, който, независимо че има упреци от негови колеги от мнозинството, се опитва да бъде обективен и работата на комисията да бъде на едно ниво и да бъде в необходимото русло.
Имам една забележка по отношение на връзката между Комисията за борба с корупцията към парламента и правителствената комисия – струва ми се, че беше за координация на работата за борба с корупцията. Там като че ли връзката се къса. Аз ще ви кажа какви са моите подозрения защо връзката се къса. Мисля, уважаеми госпожи и господа, че не трябва само опозицията да бъде активната страна по отношение на борбата с корупцията, би следвало самите управляващи - вероятно тази комисия към изпълнителната власт, която, независимо че има координиращи функции, се председателства от министър Станков. Тя има оперативната информация. До голяма степен опозицията няма необходимата информация и по различни начини примерно ние търсим възможност да набираме информация за сигнали към нашата комисия. Какво имам предвид?
Аз например подозирам, че до голяма степен тази скъсана връзка, умишлено или не, способства за криене на тежки корупционни практики в самото правителство. Например вземете случая с господин Церовски. Забележете, господин Церовски по един, бих казал, таен начин определя плътността на строителството в курортите на 0,5 – на 50%. А е било 0,25. После Костадин Паскалев прави една поправка на 0,3 и в момента във връзка с това, че господин Церовски си е позволил плътност 0,5, до голяма степен беше компрометиран Сезон 2004. В момента мога да ви кажа – група мутри купуват на Златни пясъци или на Слънчев бряг, да речем, един хотел – триетажен и на негово място после застрояват примерно два хотела – 13-етажни или от този порядък.
Като говоря за това, аз правя връзката и с това какво прави фамилията Велчеви. Забележете, Георги Велчев, брат на финансовия министър, аз си мисля, че това трябва да стане обект на внимание на нашата комисия, този млад човек, който е около 30-те, строи 14 или 15 хотела за не знам какви пари. Може би за около 100 милиона евро или от този порядък. В държавата никой не се интересува фамилията Велчеви откъде имат пари. Аз правя връзка между коефициента 0,5 на Церовски и строителството на фамилията Велчеви – има пряка връзка.
Когато казвам всичките тези неща, имам предвид например, че ние не получихме ясен отговор, включително от министър-председателя, защо бяха освободени министри. В българското общество остана съмнението за корупция например по отношение освобождаването на господин Пламен Петров като министър на транспорта и съобщенията или пък да речем на господин Финков, или фрапиращия случай с господин Ал Джабури. Впрочем случая с Ал Джабури го разглеждахме в комисията. Не получихме отговор.
Ето сега например чувам, че имало и това вероятно, господин председателю, уважаеми колеги, ще стане обект на вниманието на нашата комисия – забележете, имало идея “Краун ейджънтс” да стане консултант на РВД. Пълен абсурд. Това, повярвайте ми, ще бъде пресечено по най-категоричен начин. Те опоскаха по линия на митниците каквото можаха и сега ще влязат във фонда на РВД. Аз така схващам една такава идея, ако е вярно. Обикновено това, което излезе в средствата за масова информация, след определено време разбираме, че е вярно. Даже, ако искате – искам да обърна внимание на последната сериозна РR-акция на министъра на енергетиката, който иска да ни убеди, че примерно една средна стойност около 100-110 млн. евро на едно електроразпределително дружество било добра цена. Аз се питам дали е така. Правя връзката с това, което излезе през канадски средства за масова информация, пък и при нашите, което се говори около министър-председателя. Вероятно връзката с Върховна касационна прокуратура, с главния прокурор, с правителствената Комисия за координация на работата за борба с корупцията би следвало, господин председателю, уважаеми колеги, и се обръщам към господин Костов като председател на тази комисия, в тази връзка да се работи.
Голямата корупция е на най-високи нива. Не трябва, независимо дали народен представител е от мнозинството или в опозиция, който и да било да си затваря очите по отношение на тези сериозни сигнали.
Аз правя препоръки и, разбира се, ще подпомагам работата на комисията като неин член точно в този контекст. Ние трябва да се насочим, наистина правилно е, към законодателни промени, но към законодателни промени, които да пресичат възможностите на хора от Министерския съвет или, да речем, лично на министър-председателя примерно да осъществяват крупни корупционни практики. Ето преди малко беше отхвърлен един законопроект, който е свързан със семейството на премиера. Българското общество не получава ясен отговор защо. Няма значение кой е вносителят. Това е принципен въпрос. Независимо че господин Агов е от Парламентарната група на Коалиция за България, аз подкрепих това предложение преди малко. Съжалявам, че не мина, затова защото става дума за сериозно ощетяване на българската държава и на всеки български данъкоплатец. Тоест, искам да подчертая, че в това отношение не трябва да има скрупули по отношение на цвят или да се политизира въпросът.
Въпросът за борбата с корупцията е надполитически въпрос. Той е въпрос, който засяга всеки български гражданин. И аз съм изненадан, че това мнозинство дойде в името на новия морал. Виждам нови партии от рода на Новото време. Аз например на тези млади колеги им следя гласуванията и съм изключително изненадан от това, което говорят в средствата за масова информация и това, което гласуват. Обикновено те не подкрепят антикорупционни текстове или закони, независимо че по един доста атрактивен начин говорят за хладилника на баба си чрез средствата за масова информация или от тази трибуна. Това е популизъм. Тоест, би следвало, уважаеми госпожи и господа, тогава, когато говорим за борба с корупцията, всеки от нас по един бих казал безкомпромисен начин да демонстрира едно поведение, бих казал една енергия в законодателен план, в съответната комисия, в която работи, наистина законите да бъдат така изменени, допълвани или приемани, че наистина да има една ефективна работа, една ефективна борба с корупцията.
И още нещо – една препоръка. Обръщам се към господин Костов като председател на Комисията за борба с корупцията. Би било по-добре да има по-тесни връзки с Бюрото за финансово разузнаване, с Васил Киров. Вероятно там има върху какво да поработим. Има идеи, включително и за законодателни промени. Ако искате, казвам това и в контекста на нещата, които четем, че наши групировки били свързани с “Коза Ностра”, с “Ал Кайда” и пр. Агенцията за финансово разузнаване е структурата, която разполага с информация или не може да взема информация по редица важни въпроси, свързани с корупцията.
Чувам тук, че господин Велчев щял да даде отчет за работата на Английската компация “Краун ейджънтс”. Не зная на какви нива, но вероятно би трябвало, господин Костов, да поканим господин Велчев в нашата комисия и, правя това като препоръка, да чуем какво са свършили тези хора. И защо, примерно, е имало идея те да влязат като консултанти в РВД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Агов, имаме на разположение само три минути до почивката. Ако искате можете да се изкажете след почивката, или да Ви дам думата сега?
ПЕТЪР АГОВ (КБ, от място): След почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тридесет минути почивка! (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с разискванията по Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода 2002-2003 г.
Преди почивката господин Агов е заявил желание да се изкаже.
Заповядайте, господин Агов.
ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, в настоящата ситуация да се говори за проблемите на борбата с корупцията може би не е много редно, но ние трябва да вървим по приетия дневен ред.
Комисията за борба с корупцията бе създадена в отговор на големите очаквания на българската общественост и законодателната власт в България да предприеме мерки за нейното овладяване до поносими размери. Подобна комисия съществуваше и в предишното Народно събрание, имам предвид Тридесет и осмото Народно събрание, но поне това, което беше публикувано за нейната работа, не ни убеди, че нейната дейност е била особено ефективна през периода 1997-2001 г. На мен и досега не ми е известно дали документите, които са постъпили в тази комисия, са на разположение на настоящата Комисия за борба с корупцията.
Проблемите на нашата комисия са свързани преди всичко с ограничените пълномощия, които тя има, и невъзможността да окаже по този ред някакво особено силно въздействие върху останалите институции в страната, които се занимават с този проблем. И нашата практика наистина доказва тази теза, тъй като в по-голямата си част комисията като че ли има ролята на пощенска кутия – да получава сигнали за корупция, да формира свое становище по тях и след това да ги препрати на оторизираните институции за решение. Като казвам това, мисля, че основният проблем е именно в тази връзка – парламентарна комисия за борба с корупцията, правителствената комисия за борба с корупцията и взаимодействието с прокуратурата, с Министерството на правосъдието. Вероятно може да се добави и следствието.
Нашият опит подсказва, че по особено значими проблеми, след като минат за разглеждане в Комисията за борба с корупцията, изчезват както от нашето полезрение, така и от полезрението на българската общественост. Такива случаи бяха например сигналите за корупция в Комисията за регулиране на съобщенията, където имаше достатъчно данни за корупционна практика. Впоследствие обаче от съответните институции като че ли не бяха предприети абсолютно никакви мерки и този проблем беше забравен. Особено звучене имаха и проблемите, свързани с нарушението в Бургаския университет "Асен Златаров" и Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий". Там на мен лично ми направи силно впечатление пасивната позиция на Министерството на образованието и науката в лицето на министър Игор Дамянов, нежеланието да се заемат сериозно с този проблем, с проблемите, съществуващи в двата университета, нежелание въобще да се парират, поне в рамките на техните възможности, нарушенията на Закона за образованието и науката. И трябваше да бъде осъществен доста сериозен натиск върху министър Игор Дамянов, за да направи все пак някои, аз бих ги определил като плахи стъпки, за решаване на тези проблеми.
На мен ми се иска да кажа няколко думи за изключително точните изказвания, които направи колегата Благой Димитров преди моето изказване, в края на предишната част на пленарното заседание, което много точно охарактеризира както проблемите, така и действията на комисията и държавните институции.
Друг недостатък, който на мен ми се струва, че трябва да бъде изведен на преден план, е може би недостатъчното участие или по-скоро съпричастие на членове на комисията в нейната работа. В комисията присъстват доста добре подготвени професионално народни представители, които имат голям опит в тази проблематика. за съжаление обаче по-голямата част от тях си спестяват доста често присъствието при обсъждане на важни проблеми и бих си позволил да ги призова да бъдат по-активни, тъй като техният опит, техните познания в тази област са особено полезни в работата на комисията.
И не на последно място, разбира се, както комисията в своята цялост, така и нейното ръководство, според мен трябва да набележат мерки за рязко подобряване на координацията в работата с останалите институции, които се занимават с подобни проблеми и, разбира се, комисията не бива да се ограничава само в приемането, разглеждането на даден проблем и изработването на становище и препращането му в дадена институция. Комисията трябва да проследява развитието на този проблем извън нея, когато той е представен за решаване в друга оторизирана институция.
Бих искал да кажа и това, че комисията, която се ръководи от господин Коста Костов, към който, не е тайна, че имаше определени резерви в началото на нейната работа, общо взето работи без политически нюанси, без опити за политизиране на разглежданите проблеми и в доста висока степен добронамерено, което се дължи на отношението към тези проблеми на самия председател, което според мен е един негов плюс. Мисля, че именно поради неговия пример и останалите членове на комисията много рядко си позволяват отклонение от този стил на поведение.
Има, разбира се, много проблеми, които биха могли да бъдат обсъждани във връзка с работата на комисията, но по моя преценка това, което казахме дотук и колегата Димитров, и моя скромна милост, смятам, че могат да бъдат отправна точка към подобряване на работата на нашата комисия да бъде по-ефективна и в крайна сметка нейната работа да води и до определени резултати, защото тя е създадена именно с тази цел, тя трябва да отговори на интересите на българската общественост, тя трябва да има свой принос в извеждането в публичното пространство на особено остри случаи на корупционна практика и по този начин, разбира се, да оправдае напълно своето съществуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
Има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред, по проекта за решение?
Господин Илиевски, заповядайте.


РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, днес обсъждаме доклада на Комисията за борба с корупцията за определен период от време. В него е отразено в най-пълна мяра всичко онова, което комисията е вършила и върши, набелязани са основните изводи и тенденции, в които трябва да се ориентира нейната дейност.
Всичко, което казаха преждеговорившите, е вярно. Хубавото в работата на тази комисия е, че тя не се превърна в партизиран орган, който да гони и да провежда “лов на вещици”, а по-скоро да търси принципни решения на възникнали проблеми и ситуации. Вярно е, че обществото очаква от тази комисия едва ли не с магическа пръчка да противодейства на определени негативни явления, на корупционни практики в обществото, но нейните правомощия са доста свити – и по статута, даден от българския парламент, и от действащия правилник на парламента, а и от това, за което тя е създадена. Вярно е, че в други предишни парламенти подобни комисии са съставяни. Ясен е резултатът от тяхната дейност. Нямаме видими следи, останали от тяхната работа. Но в тази комисия бих казал, че останаха някои сериозни белези в позитивна посока в същинската й работа. И все пак тя е затрупана с доста оперативна информация, с доста сведения и данни, които най-малко са от нейната компетентност, но обществото очаква отговор и на тях.
Именно в тази посока трябва да се потърси по-динамична връзка на комисията с компетентните органи и служби в държавата за даване отговор на тези злободневни проблеми, които – пак повтарям – не са от нейната компетентност.
Другото, голямото, което тази комисия трябва да свърши, за да остане в аналите на 39-ото Народно събрание като работеща комисия, и то не комисия на дребнотемието, на заядлиците, компроматите и конфронтацията, а комисия на градежа, е да потърси своето място в съгласуването на всички онези законопроекти, които се внасят в българския парламент и които малко или много в своите разпоредби и текстове съдържат възможности за корупционни практики. Точно тук трябва да бъде нашата основна дейност и нашият превантивен контрол като комисия.
Затова може би трябва да се обърнем към ръководството на българския парламент – при разпределянето на съответните законопроекти в определени водещи комисии, може би като втора, трета или дори пета по ред комисия да бъде и Комисията по корупцията - в онези законопроекти, където има конфликт на интереси и където има полета за корупционна практика. Може би това ще бъде най-реалният принос на тази комисия за нормалната работа на българския парламент.
Вярно е, разгледани са няколко скандални случаи, вярно е, намесили сме в няколко законопроекта, където е инициирана или подсказана законодателна инициатива от страна на народни представители за корекции, но мисля, че точно тук е нашето слабо място и точно тук трябва да акцентираме своето внимание и усилия в бъдещата работа на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Заповядайте, господин Костов.
КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема народно представителство, като председател на Комисията за борба с корупцията съм удовлетворен от това, което чух от представители на целия политически спектър в това Народно събрание. Заради това ще си позволя само няколко думи.
Онова, което ми се щеше да се чуе и което чух от изказалите се колеги е, че ние създадохме работен орган на Народното събрание, който провежда нормалната си работа по съвсем делови неполитизиран начин. Опитваме се да вършим това, което сами като комисия създадохме с вътрешни правила и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
От изказванията разбрах, че никой не си позволи да политизира дейността на комисията, както тя по същество работи. Бях убеден, че няма да се намери народен представител, участник в комисията, който да каже, че тя не е работеща, че тя не си върши работата, че е политизирана и е орган като добавък в общата дейност на Народното събрание по простата причина, защото тя беше създадена значително по-късно от останалите комисии.
Искам да заключа с това, че в своята работа, както казаха и колегите, сме затрупани ежедневно и в известен смисъл сме втора комисия по жалбите. Разбрах от колегите, че няма обратна връзка. Бих казал, че връзката с останалите органи на държавата, с които комисията си сътрудничи – това е работа на председателя и на неговите сътрудници. Смело мога да кажа, че обратната информация съществува. Тя е на разположение в комисията. Не е задължение на членовете на комисията да чуят обратната връзка, но аз гарантирам, че всеки въпрос, който е повдигнат и изпратен до други институции, има обратен отговор и може да се ползва в чисто работен порядък от всички народни представители.
Приключвам с това, че ние наистина променихме закони, търсим корупционна практика, опитваме се да си вършим работата без да политизираме. Доволен съм от разискванията, които бяха тук. Доволен съм и от хората, които не са членове на комисията и които на миналото заседание на Народното събрание изказаха остри критични бележки. Доволен съм, че имаше критични бележки.
Според мен компетентните хора от комисията с изказванията си доказаха, че тези, които са отвън и общо взето не много подготвено и не много мотивирано критикуваха дейността на комисията, не са толкова прави, колкото искаха да бъдат убедителни.
Госпожо председател, на миналото заседание аз предложих проект за решение. Той е пред Вас. Смятам, че не бива да го повтарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Проектът за решение е раздаден в съдържанието, който сте представили. Няма нищо ново.
Други желаещи за изказване? Няма.
Ще представя проекта за решение:




“Р Е Ш Е Н И Е
по Доклада за дейността на Комисията за борба
с корупцията за периода м. ноември 2002 – 2003 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема Доклада за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода м. ноември 2002 – 2003 г.”.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ УЧАСТИЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР “КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004” НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Александров да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да представя доклада имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Илко Димитров и полк. Каменов, началник отдел "Планиране" на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на комисията, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател!
"ДОКЛАД
относно проект за решение № 402-03-26 за разрешаване участието на контингент от Българската армия в учението на
НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004" на територията на Република Азербайджан,
внесен от Министерския съвет на 21.06.2004 г.
На 07.07.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване участието на контингент от Българската армия в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004" на територията на Република Азербайджан.
Учението ще се ръководи от Обединеното командване на НАТО за Южна Европа и в него ще вземат участие контингенти от 7 страни-членки на НАТО и 11 страни-партньори. Планирано е Българската армия да участва с 5 щабни офицери и пехотно отделение от 10 военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси. Българската армия традиционно участва в това учение през последните няколко години и това допринася за повишаване на практическия опит и умения в процесите планиране, командване, контрол, комуникации и изпълнение на практически задачи в условия, близки до реална операция по поддържане на мира.
Необходимите финансови средства за подготовка и участие в учението са в размер на 61 000 лв. и са планирани в бюджета на Министерството на отбраната за 2004 г.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да разреши участието на контингент от Българската армия, в състав до 15 кадрови военнослужещи с личното си оръжие и боеприпаси, в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004" на територията на Република Азербайджан, за периода от 10 до 30 септември 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване решение за разрешаване участието на контингент от Българската армия в учението на НАТО по Партньорство за мир "КООПЕРАТИВ БЕСТ ЕФОРТ 2004" на територията на Република Азербайджан.
Моля,гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА ВОЕНЕН КОРАБ С ЩАТНОТО МУ ВЪОРЪЖЕНИЕ И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЕТВЪРТОТО АКТИВИРАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ОПЕРАТИВНО СЪЕДИНЕНИЕ "ЧЕРНОМОРСКИ СИЛИ".
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля Ви, господин председателю, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!
"ДОКЛАД
относно проект за решение № 402-03-25 за разрешаване
изпращането на военен кораб с щатното му въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие от Българската армия, във връзка с четвъртото активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили", внесен от Министерски съвет на 21.06.2004 г.
На 07.07.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб с щатното му въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие от Българската армия, във връзка с четвъртото активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили".
В изпълнение на споразумението за създаване на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море, от 3 до 29 август 2004 г. ще се проведе четвърто активиране, чийто домакин ще бъде Република Грузия. В него ще участват шестте черноморски държави. Целта на активирането е повишаване на оперативната съвместимост между участващите страни чрез провеждане на различни упражнения и тренировки на море за изграждане на боеспособно съвместно оперативно морско съединение в Черно море. Активацията ще започне на 5 август 2004 г. Оперативната група ще проведе учения и тренировки на море и ще посети пристанища на страните-участнички в инициативата. Оперативното съединение ще се деактивира на 29 август 2004 г.
Необходимите финансови средства за подготовка и участие в активирането на оперативното съединение са в размер на 133 500лв. и са осигурени в бюджета на Министерство на отбраната за 2004 г.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да разреши изпращането на десантен кораб от Българската армия с щатното му въоръжение и екипаж 40 души и щабни офицери с личното си оръжие за участие в похода на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили" от 3 до 29 август 2004 г. и посещението му в пристанищата на държавите-участнички в "Черноморски сили", както следва:
- Поти, Грузия - 3-15 август 2004 г.;
- Новорусийск, Руската федерация - 16-20 август 2004 г.;
- Севастопол, Украйна - 21-29 август 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение за разрешаване изпращането на военен кораб с щатното му въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие от Българската армия, във връзка с четвъртото активиране на Черноморското оперативно съединение "Черноморски сили".
Моля, гласувайте. Енергично при това.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ПОДГОТОВКА В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗОНАТА НА ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ НА НАТО (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Господин председателю, Вашата комисия е водеща. Заповядайте за прочетете становището.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за решение № 402-03-23 за даване на разрешение за изпращане на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина, внесен от Министерския съвет на 14.06.2004 г.

На свое извънредно заседание на 07.07.2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за даване на разрешение за изпращане на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на Стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина."
Съгласно Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Кралство Холандия относно прикрепянето на части от Въоръжените сили на Република България към холандските части на СФОР, подготовката за участие преминава на два етапа, като вторият включва сглобяване на контингента, което се провежда в Кралство Холандия. Предвид предстоящата през октомври 2004 г. ротация на 6 със 7 механизиран взвод започна неговата подготовка, като вторият етап ще се проведе в Кралство Холандия в периода от 9.08.2004 г. до 17.09.2004 г.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
1. Разрешава изпращането на механизиран взвод от Българската армия с численост до 40 души с личното си оръжие и боеприпаси на подготовка в Кралство Холандия в периода от 9 август до 17 септември 2004 г.
2. Разрешава изпращането в Кралство Холандия на два военнотранспортни самолета от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 9 до 18 август 2004 г. и от 8 до 17 септември 2004 г. с цел транспортирането на личния състав с личното си оръжие и боеприпаси, необходими за подготовката по т. 1.
3. Разрешава изпращането в зоната на операцията на СФОР на два военнотранспортни самолета от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 18 до 29 октомври 2004 г. с цел транспортиране на личния състав с личното си оръжие и боеприпаси, необходими за участие на взвода по т. 1 в операцията на стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина.
Становището на комисията беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение за даване на разрешение за изпращане на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили на НАТО (СФОР) в Босна и Херцеговина.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка пета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНОТО КОМАНДВАНЕ ПО ОПЕРАЦИИТЕ ОТНОСНО ОСИГУРЯВАНЕТО НА ПОДДРЪЖКА ОТ СТРАНАТА ДОМАКИН ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин председателю, моля да представите нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-46 за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”, внесен от Министерския съвет на
14.06.2004 г.

На 07.07.2004 г. на свое извънредно заседание Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване на операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряване на поддръжка от страната домакин за провеждане на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю
Имате думата за изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение този законопроект да бъде гледан на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря за това предложение.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да се гледа днес и на второ четене.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието
Заповядайте, господин Александров, да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряване на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”, сключен на 13 май 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли изказвания по заглавието и единствения член на законопроекта? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Следва точка шеста:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ОТНОСНО СТАТУТА НА ТЕХНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ И НА ПРОТОКОЛА ЗА СТАТУТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ВОЕННИ ЩАБОВЕ, СЪЗДАДЕНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СЪВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР.
Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Александров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-49 за ратифициране
на Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили и на
Протокола за статута на международните военни щабове,
създадени в съответствие със Северноатлантическия договор,
внесен от Министерския съвет на 22 юни 2004 г.

На 7 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили (Споразумението) и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор (Протокола).
Споразумението и Протоколът са част от действащите многостранни договори, сключени между страните-членки на НАТО, към които новоприетите страни следва да се присъединят, в съответствие с поетите ангажименти в процеса на присъединяване.
Споразумението регламентира правата и задълженията на страните по Договора за НАТО и членовете на въоръжените им сили при пребиваване на територията на приемаща държава – страна по договора. Целта е въвеждане на облекчения, които да дадат възможност за изпълнение на конкретната мисия, например за безмитно внасяне на оборудване и други стоки в разумни количества за нейните нужди. Приемащата страна следва да създаде правен механизъм за доставка на гориво и горивно-смазочни материали без ДДС и акциз за официалните нужди на чуждите контингенти. Установяват се приложимата наказателна юрисдикция и процедурите за уреждане на искове при щети, причинени от член на въоръжените сили, в това число отказ от искове и назначаване на арбитър. Изрично се дефинира и отказ от иск към която и да е страна по Споразумението, ако причинените щети са по-малки от определената стойност, която е фиксирана като равностойна на 500 британски лири по текущия обменен курс. За България тази стойност съответно е 1457 лв.
Протоколът предвижда възможността за създаване със специални споразумения на международни военни командвания на територията на страните по него, което създава необходимостта от дефиниране на техния статут и статута на личния им състав. Принципът е, че правата и задълженията на изпращащата страна се поемат от съответното върховно главно командване, с изключение на изрично посочените. Предвижда се ред за гарантиране прилагането на механизъм за освобождаване от данъци върху заплатата и възнагражденията на членове на въоръжените сили или цивилен контингент на изпращащата държава на територията на приемащата и по отношение на личния състав на Съюзното командване при отчитане на интересите и на държавата, и на гражданството. Предоставя се юридическа правоспособност, на Върховното главно командване, което притежава активна и пасивна процесуална легитимация. Регламентирана е забраната за изпълнителни действия срещу Съюзното командване, както и за налагане на възбрана или запор, освен при изрично предвидени в Протокола изключения.
Двете споразумения ще влязат в сила за Република България 30 дни след депозирането на документите за присъединяване при правителството на САЩ.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано на 19 юни 1951 г. в Лондон, и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, подписан на 28 август 1952 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този законопроект. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Имам процедурно предложение, господин председател, законопроектът да бъде гласуван на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да бъде разгледан на второ четене в днешното заседание.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Александров, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със
Северноатлантическия договор

Чл. 1. Ратифицира Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано на 19 юни 1951 г. в Лондон, и Протокола за статута на международни военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, подписан на 28 август 1952 г. в Париж.
Чл. 2. За целите на чл. 8, ал. 2 (F) от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили Република България се отказва от искове за обезщетение на щети при всеки случай, когато стойността на тези щети е по-малка от 1457 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
По заглавието и двата члена на закона има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили и на Протокола за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законът е приет.


Точка седма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЧЛ. 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Моля нейният председател госпожа Радева да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-17 за ратифициране на
изменението на чл. 1 от Споразумението за
създаване на Европейска банка за
възстановяване и развитие, внесен от
Министерския съвет на 26 март 2004 г.

На заседание, проведено на 22 април 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие. Европейската банка за възстановяване и развитие е създадена през 1990 г. с цел да съдейства за икономическото развитие на страните от Централна и Източна Европа. Определеният район за действие на Европейската банка за възстановяване и развитие са страните от Централна и Източна Европа и цялата територия на бившия Съюз на съветските социалистически републики, включително получилите независимост след разпадането му държави, намиращи се в Азия.
През 2000-ата година с решение на Съвета на управителите на банката Монголия е приета за 61-ва страна-членка на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тъй като Монголия не е нито страна от Централна и Източна Европа, нито страна, част от бившия Съветски съюз, за да може банката да оперира на територията на държавата извън региона на действие, е необходима промяна в споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие.
По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" – 8 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 90 на Съвета на управителите на банката на 30 януари 2004 г."




ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо Радева.
Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Александров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-17 за ратифициране на
изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на
Европейска банка за възстановяване и развитие, внесен
от Министерския съвет на 26 март 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 90 на Съвета на управителите на банката от 30 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Радева, заповядайте за процедура.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – представеният законопроект да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение законопроектът да се гледа и на второ четене.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Госпожо Радева, моля да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на изменението на чл. 1 от Споразумението
за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие

Член единствен. Ратифицира изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 90 на Съвета на управителите на банката от 30 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на изменение на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет.
Преминаваме към осма точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Първият доклад е на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо председател, да го представите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя доклада по Законопроект № 402-02-30 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, внесен от Министерския съвет на 19 април 2004 г.
“На заседание, проведено на 22 април 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 4 декември 2003 г. в София.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Славчева – началник отдел “Методология и прилагане на СИДДО” в Главна данъчна дирекция към Министерството на финансите.
В спогодбата подробно са описани данъците, за които ще се прилага (данъкът върху дохода на физическите лица, корпоративният подоходен данък и патентният данък), методите за премахване на двойното данъчно облагане, начинът на размяна на информация между компетентните органи на двете държави, датата на влизане в сила, начинът на прекратяване на действието и други.
Спогодбата ще влезе в сила след като двете държави взаимно се уведомят, че са изпълнили процедурите, изисквани от техните законодателства за влизане в сила на спогодбата. Спогодбата остава в сила за неопределен срок, като всяка от договарящите се държави може да прекрати действието й по дипломатически път, като писмено уведомява другата за прекратяването й не по-късно от 30 юни на всяка календарна година, започваща след изтичане на пет години от годината, в която спогодбата влиза в сила.
По законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 8 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и прекратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 4 декември 2003 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, госпожо председател.
Има и доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Заповядайте, господин председателю, да го представите.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-30 за ратифициране на
Спогодбата между Република България и Република Латвия
за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване
на отклонението от облагане с данъци на доходите,
внесен от Министерския съвет на 19 април 2004 г.

На 28 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 4 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване този законопроект.
Гласували 77 народни представители: за 75, против и въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Радева.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение законопроектът да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да се гледа на второ четене този законопроект.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите законопроекта на второ четене, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите

Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписано на 4 декември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Латвия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законът е окончателно приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОН ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
Моля председателят на Комисията по околната среда и водите да продължи с доклада от чл. 30 до чл. 39 включително, т.е. до началото на Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за чл. 30 има постъпило предложение на Джевдет Чакъров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 30 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 30. (1) Въз основа на становище на комисията и след съгласуване с министъра на земеделието и горите министърът на околната среда и водите издава разрешение за работа с ГМО от всички класове в срок:
1. до 90 дни от подаване на заявлението;
2. до 45 дни от подаване на заявлението, когато помещенията за работа са били използвани за работа с ГМО от клас ІІІ или от по-висок и извършената работа е била в съответствие с издаденото от министъра на околната среда и водите разрешение.
(2) Срокът по ал. 1 спира да тече:
1. до отстраняване на непълнотите и неточностите в заявлението;
2. докато заявителят предостави допълнителна информация по чл. 28, ал. 6, т. 1, буква “а”.
(3) В разрешението се съдържат изисквания, при които да се извършва работата в контролирани условия, включително изискванията за техния превоз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Откривам дискусията по чл. 30.
Моля, заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В европейското законодателство за разрешаване на дейности в контролирани условия от клас І не се изисква разрешение, а за дейности в контролирани условия от клас ІІ процедурата е по-облекчена. С оглед на това обаче, че при нас се възприе при всички случаи да се издава разрешение за работа в контролирани условия, считам, че е разумно и коректно за дейности в контролирани условия от клас І и клас ІІ да се издава разрешение в срок от 45 дни от подаване на заявлението, каквато хипотеза съществува в Европейската директива за клас ІІ.
С оглед на казаното предлагам чл. 30, ал. 1 да добие следната редакция:
“Чл. 30. (1) Въз основа на становище на комисията и след съгласуване с министъра на земеделието и горите министърът на околната среда и водите издава разрешение за работа с ГМО от всички класове в срок:”
Предлагам нова точка:
“1. до 45 дни от подаване на заявлението за клас І и клас ІІ;
2. до 90 дни от подаване на заявлението за клас ІІІ и клас ІV;”
Точка 3 е с текста на т. 2, само се преномерира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За да мине като редакция, господин Чакъров, трябва да го разбера като пропуск – че не са уточнени клас І и клас ІІ.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Те са уточнени, става въпрос, че тук са в режим на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Защото инак би ми изглеждало по същество. Единственият начин е да го представим като редакционна поправка – че клас І и ІІ…
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По-скоро е редакционна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да. Тоест версията за това предложение е, че поправката е редакционна, защото е допусната техническа грешка и клас І и клас ІІ не са отбелязани. В противен случай трябва да върна, господин Чакъров, този текст обратно в комисията. Но приемаме, че е редакционна поправка, с това обяснение.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната версия на чл. 30 с промяната в номерацията в ал. 1, там става 1, 2, 3, като 1 е току-що прочетената от председателя на комисията господин Чакъров редакционна поправка, поради технически пропуск.
Моля да гласувате чл. 30 с това изменение.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Член 30 е приет.
Моля, господин Чакъров, докладвайте от чл. 31 до чл. 37 включително.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, за чл. 31 има постъпило предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 31 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 31. (1) Министърът на околната среда и водите отказва издаването на разрешение по чл. 30 при отрицателно становище на комисията и когато:
1. извършената оценка на риск е неточна, класът на работа в контролирани условия не е определен правилно, предпазните мерки, управлението на отпадъците и мерките за спешни действия при аварии не са адекватни за съответния клас на работа в контролирани условия;
2. заявителят не е отстранил непълнотите и неточностите в заявлението си в срока по чл. 28, ал. 2.
(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд."
По чл. 32 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 32. (1) Разрешението по чл. 30 се издава за срок не по-дълъг от пет години.
(2) В 6-месечен срок преди изтичането на срока на разрешението по ал. 1, лицата могат да подадат заявление за неговото удължаване."
По чл. 33 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 33. Министърът на околната среда и водите уведомява заявителя за разрешението по чл. 30 или за отказа по чл. 31 в 14-дневен срок от постановяването му."
По чл. 34 има постъпило предложение на Наим Наим и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 34 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 34. (1) В Министерството на околната среда и водите се създава и поддържа в електронен вид публичен регистър за издадените разрешения за работа с ГМО в контролирани условия.
(2) Публичният регистър по ал. 1 е част от информационната система по чл. 4, ал. 2.
(3) В регистъра се вписват обстоятелствата и данните, определени в наредбата по чл. 2, ал. 3.
(4) В регистъра се вписват и промените в данните и обстоятелствата по ал. 3."
По чл. 35 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 35 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 35. (1) В случай на авария лицето, получило разрешение за работа с ГМО в контролирани условия, е длъжно в рамките на 24 часа от аварията да уведоми министъра на околната среда и водите за:
1. обстоятелствата, при които е станала аварията;
2. вида и количествата на съответните ГМО;
3. всяка друга информация, необходима за оценката на последиците от аварията върху здравето на хората и околната среда;
4. предприетите спешни мерки за защита.
(2) В случаите по ал. 1 комисията:
1. предлага на министъра на околната среда и водите прилагането на необходимите спешни мерки;
2. събира необходимата информация, анализира причините за възникването на авариите и предлага мерки за предотвратяването им в бъдеще и за ограничаване на последиците от тях."
"Чл. 36. Преди да промени условията на работа в контролирани условия, в резултат на което могат да настъпят промени в нивото на риска на извършваната работа, лицето, получило разрешение, е длъжно да уведоми министъра на околната среда и водите и да подаде ново заявление по чл. 27."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
"Чл. 37. (1) При наличие на нова научна информация, свързана с повишаване на риска за човешкото здраве и/или околната среда след издаване на разрешение за работа с ГМО в контролирани условия, лицето, получило разрешение за това, е длъжно незабавно да информира министъра на околната среда и водите.
(2) В случаите по ал. 1 министърът на околната среда и водите задължава лицето, получило разрешение за работа с ГМО в контролирани условия, да промени условията на работа или да преустанови извършването й.
(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и в случаите, когато информацията по ал. 1 постъпи в Министерството на околната среда и водите или стане известна на членове на комисията."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Имате думата за изказвания по текстовете на членове от 31 до 37 включително.
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Току-що бяха изчетени няколко текста. Бих искала да взема думата по чл. 34 и във връзка с предложения от Комисията по околната среда и водите текст, който е инкорпорирал предложението на колегата Наим Наим в ал. 3 със следните промени:
"В регистъра се вписват обстоятелствата и данните, определени в наредбата по чл. 2, ал. 3."
Но тъй като наредбата по чл. 2, ал. 3 включва едни специални разпоредби, които в повечето случаи са и изключения, ако впишем само това предложение на колегата Наим, ще отпадне изобщо текстът, който казва, че "на вписване в регистъра подлежат обстоятелствата и данните, съдържащи се в разрешението за работа с ГМО в контролирани условия".
Този текст е задължително да залегне в така направеното предложение и може да бъде допълнен с "както и с данните и обстоятелствата, които са определени в наредбата по чл. 2, ал. 3".
Отпадането на първоначалния текст, където се описват всички данни за генетично модифицираните организми, с които се работи в контролирани условия, не може да бъде информация, която да не бъде достъпна в регистъра. И по този начин си мисля, че с допълнението, което е целял колегата Наим, ние сме отхвърлили основополагащия текст, който е задължително да остане, включително и с директивата.
Така че председателят и заместник-председателят на комисията могат да се изкажат по този текст, защото мисля, че случайно е отпаднал от първоначалния текст по ал. 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Литрова, не можете да взимате втори път думата по същата точка. Някой друг трябва да го направи. Разбирам, че става въпрос за допълнение към това, което казахте, но трябва да спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След съгласуване с председателя на комисията, във връзка с това, което каза колежката Литрова, правя процедурно предложение в процеса на гласуване да не подкрепим предложението на Наим Наим, а да остане текстът на вносителя по ал. 3 на чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест, Вие предлагате по ал. 3 да остане текстът на вносителя, а не предложението на Наим Наим?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! В качеството си на съвносител на това предложение правя процедурно предложение то да бъде оттеглено. Подкрепям мотивите и аргументите, които бяха изложени тук. Коректно е да се приеме текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Така значително ме облекчавате, господин Чакъров. В такъв случай ал. 3 на чл. 34 остава така, както е формулирана от вносителя. Тя гласи следното:
“(3) На вписване в регистъра подлежат обстоятелствата и данните, съдържащи се в разрешението за работа с генно модифицирани организми в контролирани условия.”
Това е окончателният вариант на текста на чл. 34, ал. 3 след оттегляне предложението от господин Чакъров.
Има ли други изказвания по чл. 31 до 37 включително? Няма.
Моля, гласувайте тези членове със съответното изменение, направено в току-що завършилия кратък дебат.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Членове от 31 до 37 включително са приети.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги!
“Чл. 38. Министърът на околната среда и водите отнема разрешението за работа с ГМО в контролирани условия при допуснато нарушение на условията, определени с издаденото разрешение, от които са настъпили неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда.”
Има направено предложение от народния представител Светлин Белчилов – в чл. 38 преди думата “министърът” да се добави думата “комисията”, а думата “отнема” се заменя с “отнемат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Белчилов, ще защитите ли своето предложение? Заповядайте.
СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Може би има малка неяснота. Това предложение не беше прието при гласуването на текстовете от началото на законопроекта, така че то губи смисъл и аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Белчилов.
Има ли други изказвания по чл. 38? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 38 след оттегляне предложението на господин Белчилов.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Член 38 е приет.
Моля да представите членове 39 и 40, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
“Чл. 39. За издаване на разрешенията по този раздел Министерство на околната среда и водите събира такса.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
По чл. 40 има предложение на народния представител Светлин Белчилов за заличаването на члена.
Комисията подкрепя предложението за отпадането на чл. 40.
Останалите членове се преномерират съответно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 39 и предложението на комисията за отпадането на чл. 40.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Член 39 е приет.
Член 40 отпада.
За процедурно предложение има думата господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекъснем разглеждането на Законопроекта за генетично модифицирани организми дотук. В следващия доклад да разгледаме цялата Глава четвърта с текстовете, които са приети на заседание на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Кажете мотивите защо да прекъснем – все пак народното представителство да е наясно за какво гласува. Бихте ли казали – като продължение на процедурата?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: С оглед на това, че не са представени всички текстове на следващата глава. Те ще бъдат представени с доклада, който предстои да бъде внесен в деловодството и ще бъде раздаден на всички уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Много Ви благодаря, господин председателю.
Има процедурно предложение да прекъснем дотук с посочените мотиви гледането на законопроекта.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 3.
Процедурното предложение да се отложи разглеждането е прието.
С това преминаваме към точка десета:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Това е продължение.
Председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство би ли заел мястото си да представи този доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма ли други – член на комисията, заместник-председател?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Процедурно предложение, госпожо председател.
От името на Национално движение Симеон Втори искам 15 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам почивка до 13,00 ч. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни.): Заседанието продължава.
Започнали са разисквания по § 1м – предложение да се създаде нов. Още не са прекратени разискванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Има ли желаещи да се изкажат по § 1м?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Може би вече няма какво да се каже по така предложения § 1м. На миналото заседание достатъчно се говори, че се касае за текст, който предвижда приемането със специален закон на Общия устройствен план на София.
Аз ще подкрепя колегите, които предлагат отпадането на този текст отново с тези мотиви, че не е редно, макар и за столицата, да се изземат тези правомощия от общинския съвет. Общинският съвет на столицата вече е приел този общоустройствен план и факт е, че няма внесен такъв закон, който е задължение отново на общинския съвет. Това вече е почти година – миналата година на 6 август, ако не ме лъже паметта, беше прието решението на общинския съвет, и няма логика само за един град, та бил той и столицата, да се прави отделен закон. Даже аз бих отишъл до другата крайност, че е необходимо да се отмени целият Закон за Общия градоустройствен план на София. Вярно е, че той определя рамките, на какво трябва да отговаря той – тогава се наричаше общ градоустройствен план, а сега – устройствен план, но оттам задължението да се разработи със закон Общия устройствен план на София, което по смисъла на онзи закон е трябвало да стане в 3-годишен срок – срок, който отдавна е изтекъл. Както виждаме, това се нарушава, така че нека да не спираме живота. Нека да оставим само решението на общинския съвет, той да е компетентният орган, който се произнася по устройствения план на дадено населено място, на община.
Затова аз подкрепям колегите за отпадане на ал. 7 на чл. 127. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията, за създаване на нов § 1м в проектозакона.
Гласували 115 народни представители: за 40, против 64, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване имате думата, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми колеги, аз искам да ви припомня дебата, който се проведе в петък, защото оттогава мина време и може би основните аргументи на това наше искане, на това наше предложения са забравени.
Става въпрос за това, че в един момент, когато ние говорим за децентрализация, когато говорим за това, че местните власти трябва да поемат отговорността за управлението на градовете, когато говорим за това, че в София са извършени редица нарушения, има съмнения за корупция и вървят прокурорски проверки най-малко подходящо е Народното събрание със закон да одобрява общия устройствен план на столицата, като по този начин всъщност узаконява всички онези нередности и нарушения, които са станали.
Не забравяйте, че този общ устройствен план практически изобщо не е обсъждан сред широката общественост. Ние едва в петък приехме текстове, с които регламентирахме как да става това обществено обсъждане – като се обявява в медиите, като хората са информирани за него и могат активно да участват, така че апелирам към вас – много ви моля, подкрепете това наше предложение, защото то е за доброто на софиянци и поставя София в равноправно отношение с всички останали български градове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имаме предложение за прегласуване на § 1м.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 68, против 54, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, представете следващия текст.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение на народните представители Нонка Матова и Николай Бучков да се създаде нов § 1н.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 136, ал. 2. Накрая се поставя запетая и се добавя: “с изключение на случаите по чл. 134, ал. 2, т. 5 и 6, когато се засягат имоти, недвижими паметници на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 1н в редакция, предложена от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Имате думата за процедура.



ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Моля да бъдат допуснати представителите на Министерството на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова и Снежана Ангелова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане до пленарна зала.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 9, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов § 1о.
Предложението по т. 3 беше оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата му част и предлага да се създаде § 12 със следната редакция:
"§ 12. В чл. 137, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) създава се нова буква "м":
"м) недвижими паметници на културата с категория "световно значение" и "национално значение";
б) досегашната буква "м" става буква "н".
2. В т. 2:
а) създава се нова буква "з":
"з) недвижими паметници на културата с категория "местно значение";
б) досегашната буква "з" става буква "и"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 12 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 6.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков – да се създаде нов § 1п.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 13 със следната редакция:
"§ 13. В чл. 140, ал. 3 след думите "чл. 134, ал. 6" се поставя запетая и се добавя "както и за обекти – недвижими паметници на културата, от световно и национално значение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 13 в редакцията на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Владимиров за създаване на нов § 1р.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 14 със следната редакция:
"§ 14. В чл. 141, ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя "а в случаите по чл. 142, ал. 2 – в 7-дневен срок"."
Постъпило е предложение на народния представител Борислав Владимиров да се създаде нов § 1с.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 15 със следната редакция:
"§ 15. В чл. 142, ал. 6, т. 3 и 4 се отменят."
Постъпило е предложение от народния представител Борислав Владимиров за създаване на нов § 1т.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 16 със следната редакция:
"§ 16. В чл. 143 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 14, 15 и 16 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Владимиров за създаване на нов § 1у.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 17 със следната редакция:
"§ 17. В чл. 144 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 5 се изменя така:
"5. оценка за съответствието, изготвена по реда на чл. 142, ал. 6."
2. В ал. 3:
а) в т. 1 думите "в случаите по чл. 143, ал. 1" се заменят с "при изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 2";
б) в т. 2 думите "в случаите по чл. 143, ал. 3" се заменят с "при изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 1"."
Постъпило е предложение от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов § 1ф.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 18 със следната редакция:
"§ 18. В чл. 147, ал. 1, т. 11 накрая се добавя "които не са от световно или национално значение".
Постъпило е предложение от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков за създаване на нов § 1х.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 19 със следната редакция:
"§ 19. В чл. 151, т. 8 накрая се добавя "които не са от световно или национално значение"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Не виждам.
Моля да гласуваме параграфи 17, 18 и 19 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Параграфите са приети.

ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Борислав Владимиров – да се създаде нов § 1с.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 20 със следната редакция:
“§ 20. В чл. 185, ал. 1 се създава т. 6:
“6. се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради.”
Постъпило е предложение от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов за създаване на нов § 1ч.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 21 със следната редакция:
“§ 21. В чл. 225, ал. 2, т. 1 съюзът “и” се заменя с “или”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа, уважаеми народни представители?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение беше да остане съюзът “и” и да се предвиди възможност “и/или”. Не зная защо не приемате двете възможности. Всъщност ние предлагаме да е възможно да са налице двата документа, да е налице единият или другият – в двата казуса да присъства възможност за реакция. Това е по предложение на хора, които са пострадали от факта, че липсва “или”. Сега заменяме съюзът “и” с “или” и отново ощетяваме уредбата само с една възможност.
Настоявам да се приеме нашето предложение – “и/или”, за да имаме двете възможности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата за реплика господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Правя реплика към госпожа Манева като смятам, че предложението на комисията е по-правилно. Разбира се, в дупликата тя може да ме опровергае, но когато поставим съюза “и”, това означава императивно изискване и на двата документа, което става тежка процедура, а това не е необходимо. В този случай не можем да кажем “и/или” – т.е. хем може двата документа, хем може поотделно всеки от тях.
Подкрепям предложението на комисията и апелирам към госпожа Манева да го подкрепи и тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Маринчев. И аз подкрепям Вашето изказване.
За втора реплика – Марина Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Уважаеми колеги, аз подкрепям това, което каза господин Маринчев. Той е напълно прав. В тази хипотеза когато е налице едно от двете обстоятелства, ще се извършат необходимите действия, както се предвижда в закона.
Ща допълня и още нещо. Ако оставим съюза “и”, според мен се получава абсурдна ситуация, в която в несъответствие с предвиждания на действащия устройствен план може да има строителни книжа, което според мен не може да се случи, ако няма такова предвиждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Дикова.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, госпожо Манева? Няма.
Оттегляте ли Вашето предложение?
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: То е прието по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря.
Ако няма други изказващи се, преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме параграфите поотделно.
Първо, § 20 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване § 21 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Има предложение на вносителя в Допълнителните разпоредби да се създаде нова т. 64 с определение за “спортни обекти”.
Постъпило е предложение на народния представител Панайот Ляков и предложение на народния представител Христо Кирчев - § 2 да отпадне, които предложения не се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз подкрепям предложението за отпадане на § 2. В подкрепа на моите думи ще кажа, че по-рано в текста, където се цитираха “спортни съоръжения” и където се допускаше строителство на спортни съоръжения в озеленени площи, текстът “спортни обекти” отпадна, доколкото не ме лъже паметта. За съжаление не съм си водил бележки. Сега вече понятието “спортни обекти” го няма в закона и няма смисъл да го има в Преходните и заключителните разпоредби. Там остана, доколкото си спомням само “спортни съоръжения”. То обаче не отговаря на понятието “спортни обекти”. Така че също предлагам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Нещата стават по-сериозни. “Спортните обекти” отпаднаха, така ли? Следователно трябва да отпаднат и от Допълнителните разпоредби, ако правилно се ориентирам.
Има ли други желаещи за изказване?
Ако няма, подлагам на гласуване предложението на народните представители Панайот Ляков и Христо Кирчев и подкрепено от пленарната зала за отпадането на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 2.
Предложението за отпадането на този параграф с прието.


Уважаеми госпожи и господа народни представители, със съгласие на пленарната зала ви предлагам да прекъснем с тази точка от дневния ред, с този законопроект, тъй като сутринта беше прието направеното предложение – Народното събрание да вземе отношение по драматичните събития, които се случват с похитените български шофьори в Ирак.
Има постигнато съгласие от всички парламентарно представени групи в парламента.
В момента влиза президентът на Република България, господин Георги Първанов.
Има постигнато съгласие и съгласуван текст за декларация. Давам думата на господин Станимир Илчев, който да направи процедурно предложение за пряко предаване.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Предлагам разглеждането на проекта за декларация и гласуването му след това да бъде предавано пряко по националните електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за пряко предаване на тази декларация по Националното радио и Националната телевизия.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Уважаеми народни представители, упълномощен съм от парламентарните групи да представя на вашето внимание проекта за Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание.

“Д Е К Л А Р А Ц И Я

Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, като отчитаме драматизма, породен от похищението на двамата ни сънародника в Ирак, и съобщенията за екзекуцията на единия от тях, като изразяваме съчувствие на роднините и близките им и като подкрепяме усилията на държавните институции във връзка с последните трагични събития декларираме, че присъствието на българи в Ирак има за цел подпомагане на иракския народ за постигането на мир и сигурност.
Република България ще продължи външната си политика в изпълнение на своите международни ангажименти, произтичащи от решението на Организацията на обединените нации за възстановяване, стабилизиране и демократизиране на Ирак.
Българският народ ще посрещне единен изпитанията в защита на общочовешките ценности от тероризма във всичките му прояви.”
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви гласувайте този проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание.
Гласували 189 народни представители: за 187, против няма, въздържали се 2.
Декларацията е приета.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, продължаваме нашата делова работа, което би трябвало да означава, че камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио могат да бъдат изключени, за да продължим работата по законопроекта за устройство на територията.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Предложение на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков – в Допълнителните разпоредби се създават нови точки 64 и 65:
“64. “Озеленени площи – публична собственост” са:
а) общоградски районни и квартални паркове и градинки;
б) междублоково и вътрешно-квартално озеленяване;
в) озеленяване на терените на болници, детски градини, училища, учреждения и спортни терени;
г) зелени връзки, насаждения покрай улици, булеварди и водни площи, сервитути на инженерни съоръжения и проводи;
д) гори, разсадници, ботанически и зоологически паркове, гробища;
е) лесопаркове, паркове за отдих и озеленени масиви извън границите на населеното място, предназначени за отдих;
ж) други терени, определени със закон.
65. “Междублоково пространство” е пространството между два или повече блока със срещуположни отстояния не по-малки от сбора на височините им.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Георгиева, имате думата по това предложение.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, основната цел на предложението беше свързана с това, че е необходимо да има яснота в ползването от законодателя на терминологията относно зелена площ. Досега “зелена площ” има единствено в Закона за общинската собственост – това е за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и в Закона за устройство на територията “озеленени площи за широко обществено ползване”.
Доколкото знам, основната цел във връзка с тези изменения беше да можем да дефинираме понятието “зелена площ”. Това е и нашето предложение. Защото ако не дефинираме това понятие, се създава възможност отново за всички далавери, които се правят в общините.
Това е нашето предложение и аз не можах да разбера защо комисията не подкрепя предложението, което е работено заедно с експертите, с общинските съветници, общинска комисия и с междуправителствени организации. Много моля да бъде подкрепено това предложение, защото само по този начин ще спрем безобразията. Иначе, ако нямаме формулировка и всеки може да си тълкува какво е зелена площ, просто създаваме възможности този закон отново да бъде заобикалян. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи народни представители по това предложение? Госпожо Дикова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Колеги, вземам думата, за да ви обясня накратко защо комисията не подкрепи това предложение.
На първо място, защото така както са изброени тези обекти, те не могат да бъдат публична общинска собственост, както сме възприели за озеленените площи. Например, нека да вземем точка “ж” – други терени, определени със закон. За мен въобще не е ясно кои от всички тези неща трябва да бъдат публична общинска собственост, няма да може да има никакви сделки с тях. Това беше една от причините.
И втората причина е, че в чл. 62 с измененията, които приехме, се даде едно сравнително точно определение какво представляват озеленените площи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика на госпожа Дикова – заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да внеса яснота. В чл. 61 има определение на озеленени и залесени площи, което е по-точно в сравнение с нашите предложения и аз използвам възможността да оттегля нашето предложение, понеже то е идентично с предложението на колегите. Текстовете, които досега приемахме, са в хармония с определението такова, каквото е в чл. 61 и мисля, че по тази причина нашите предложения са неуместни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Борислав Цеков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 47, против 61, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Следващото предложение беше оттеглено.
Госпожо Дикова, продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Йордан Мирчев да се създаде нов § 2а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 23 със следната редакция:
“§ 23. В § 24 от Заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът на § 24 става ал. 1 и в нея се създава изречение второ:
“За проекти за изграждане на обекти с национално значение, финансирани изцяло или частично чрез финансови договори, страна по които е Република България, ратифицирани от Народното събрание, се прилагат условията и процедурите, предвидени в договорите, сключени по правилата на Международната федерация на инженерите-консултанти (ФИДИК), освен ако във финансовия договор не са уговорени други процедури.”
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) В случаите по ал. 1 функциите и актовете на лицата, осъществяващи строителен надзор, авторски надзор, технически контрол по част конструктивна на инфраструктурните инвестиционни проекти и съгласуване на техническите и работните чертежи и детайли по закона, се осъществяват и издават от Инженера по договора, сключен по правилата на Международната федерация на инженерите-консултанти (ФИДИК), или правилата, посочени във финансовия договор или рамковото споразумение (годишните финансови меморандуми по съответните програми).
(3) Актовете, издавани по ал. 2, се съставят и подписват съгласно изискванията на договорите, сключени по правилата на Международната федерация на инженерите-консултанти (ФИДИК), или правилата, посочени във финансовия договор или рамковото споразумение (годишните финансови меморандуми по съответните програми). За формата и правилата за съставяне на актовете и протоколите се прилага установеното в правилата на Международната федерация на инженерите-консултанти (ФИДИК) или правилата, посочени във финансовия договор или рамковото споразумение (годишните финансови меморандуми по съответните програми).
(4) Издаването на разрешенията за ползване на обектите по ал. 1 се извършва въз основа на актовете, протоколите и другата съпътстваща документация, съставена от Инженера по време на строителството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст желаещи? Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в т. 1 текстът на § 24 става ал. 1 и в нея се създава изречение второ: “За проекти за изграждане на обекти с национално значение…”. Какво значи с национално значение? За обектите с регионално и с местно значение, които се финансират изцяло със средства от Европейския съюз и от международните финансови институции, също трябва да важи. Затова смятам, че трябва да отпадне “с национално значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз уважавам господин Чачев като отличен специалист, просто искам да му дам отговор за обектите с национално значение. Предложението, което аз направих за новия § 23 или 24, се отнася само за ограничен брой проекти, които ще имат статут с национално значение. Утре в дневния ред на Министерския съвет е внесено такова проекторешение. Тоест, този текст ще се прилага за летище “София”, Пловдив – Свиленград, Дунав мост-2, пристанище “Бургас”, пристанище “Лом”. Ако махнем думата “национално”, това означава, че може да се прилага за всички, което ние на този етап смятаме, че е за проекти, които са от важно национално значение за страната и ограничаваме обхвата на прилагането на този текст. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев за отпадане от т. 1 на думите “с национално значение”.
Гласували 116 народни представители: за 51, против 58, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Според мен колегите не разбраха – и затова предлагам текстът да бъде прегласуван, - когато се обвържем с обекти само с национално значение, то много стесняваме кръга на тези обекти, за които се отнася този текст. Ако махнем думите “с национално значение”, утре каквото и финансиране да получим, бихме си отворили пътя. Иначе някой ще каже, че това е регионален обект или обект от местно значение, но пак ще се финансира от ФИДИК.
Така че аз предлагам на колегите да помислят и да подкрепят предложението на колегата Чачев за отпадане на думите “с национално значение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Отново подлагам на гласуване предложението на господин Чачев за отпадане на тези думи.
Гласували 145 народни представители: за 68, против 68, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 23 в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 18.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народните представители Евдокия Манева, Кина Андреева, Евгени Чачев и Иван Иванов да се създаде нов § 2б:
“§ 2б. В § 29 на Заключителните разпоредби се създава нова т. 3:
“3. в § 10 ал. 3 се отменя.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение, неподкрепено от комисията, има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си от името на моите колеги и от мое име да оттегля това предложение не защото съм убеден, че то трябва да бъде оттеглено, а защото е в пряка връзка с вече неприетата алинея в чл. 127 – ал. 7, където поискахме ал. 7 да бъде отменена. По същество това предложение за създаване на нов § 2б има за цел да се отмени специалният режим, по който трябва да бъде приет устройственият план на гр. София. Тъй като не беше прието предишното ни предложение, свързано с чл. 127, разискванията и гласуването по нашето предложение, което сега е поставено пред вас, е безсмислено. Очевидно ние ще внесем след гласуването на този закон предложение отново за промени в Закона за устройство на територията, който ще има и по-радикален вид.
Оттеглям предложението от името на четиримата народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов, това ме облекчава.
Госпожо Дикова, моля да прочетете следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: В Преходните и заключителни разпоредби е постъпило предложение на народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов § 2в.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 24 със следната редакция:
“§ 24. Проекти за изграждане на обекти с национално значение, финансирани изцяло или частично чрез финансови договори и споразумения, посочени в § 24, ал. 1 от Заключителните разпоредби, чието проектиране или строителство е започнало до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред или по желание на възложителя – по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване този параграф в редакция на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, остават буквално два текста, с които трябва да приключим, за да завършим с този закон. Моето процедурно предложение е да удължим пленарното заседание до окончателното приемане на тези два текста, които са общо взето приети без възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване предложението за удължаване на работното време до приключване на оставащите текстове.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 16, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: По § 3 на вносителя има предложение от народния представител Христо Кирчев: в ал. 1 след думите “получават парично обезщетение” да се добави “или равностоен терен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение и на народния представител Милена Милотинова § 3 да се измени така:
“§ 3. В случаите, когато в терените, определени за зелени площи за широко обществено ползване, попадат поземлени имоти частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред след предварително и равностойно обезщетение с друг недвижим имот или с пари по пазарни цени.”
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Асен Гагаузов § 3 да се измени така:
“§ 3. Собствениците на възстановени имоти, които влизат в границите на озеленени площи за широко обществено ползване, получават обезщетение чрез компесаторни записи за тези имоти, определено по пазарни цени, в случаите че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон направят писмено искане пред областния управител, респективно пред общинския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Теодора Литрова § 3 да се измени така:
“§ 3. (1) Собствениците на възстановени имоти, които влизат в границите на озеленени площи, получават парично обезщетение за тези имоти, определено по пазарни цени или замяна с друг равностоен имот, в случай че 6-месечен срок от влизането в сила на този закон направят писмено искане пред областния управител, респективно пред общинския съвет.
(2) В случаите по ал. 1 съответно се прилага процедурата по Глава трета от ЗУТ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В предложените текстове се дава една възможност да бъдат обезщетени по справедлив и законов начин собствениците на възстановени имоти, чиито земи попадат в границите на озеленените площи. Ако досега съществуващата практика е позволявала безразборно строителство в зелените площи и по един доста драстичен начин е нарушен общественият интерес, неприлагането на текстове, в които да бъде указано по какъв начин ще бъдат обезщетявани собствениците, които не са се възползвали по една или друга причина да извършат строителство в зелените площи, би трябвало точно парламентът, който ратува за справедливост, да гласува текстове, които да дадат едно достойно обезщетение на хората, чиито имоти попадат в границите на озеленените площи.
Затова всъщност аз съм представила предложение, в което предлагам те да получат парично обезщетение за тези имоти, определено по пазарни цени, или, тъй като общините в много от случаи казват, че не разполагат с необходимите средства, да бъде извършена замяна с друг равностоен имот, така че интересите на собствениците да не бъдат нарушавани. По този начин ще бъдат избегнати много възражения и съдебни дела, а и Тридесет и деветото Народно събрание ще се възползва от възможността да даде правото за справедливост на хора, които са били коректни, имали са възстановени имоти, не са извършили такова строителство и сега, след приемането на тези текстове, трябва да бъдат заменени тези имоти по един, ако се спазва досега съществуващата практика, не особено справедлив начин.
Затова предлагам уважаемото народно представителство да приеме моето предложение.
Предложението, което правя по текста на новия чл. 3а, го оттеглям, тъй като в първата част на разглеждания законопроект неговият смисъл изключва приемането на тези текстове сега в Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Знам, че в 14,05 ч. умората е твърде голяма, но аз моля за вашето внимание и предлагам наистина да подкрепим това предложение за обезщетение и с терени – това, което госпожа Литрова направи преди малко.
Самият § 3 сам по себе си задоволява обществените нужди, но поражда една огромна неправда към частната собственост. Така или иначе за опазване на зелените площи ще бъде одържавен или направен общински определен имот и това, което е свещеното право при пазарната икономика, да не се засяга личната собственост на гражданите, де факто хората ще бъдат много ощетени. Защото заплащането днес на един имот, особено в страна като България, в която знаем, че предстои рязко повишение на цените на недвижимите имоти с оглед нашето влизане в Европейската общност, присъединяването ни, днес този човек ще загуби имота си, ще получи една незначителна сума, а утре, когато пазарът му предложи друга възможност за този имот, той няма да има възможност да го продаде.
Затова много ви моля да проявим съзнание, да защитим собственика и да приемем и самият притежател на тази земя да бъде обезщетен чрез друг равностоен недвижим имот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз също ще подкрепя запазването на § 3, дори в развитието, което предлагат господин Кирчев и госпожа Литрова, тоест, освен обезщетяване с пари, да има и възможност с имотно обезщетение, макар че имотното обезщетяване малко влиза в противоречие с вече приети текстове миналата година, които премахнаха имотното обезщетяване, а предвидиха само парично обезщетяване.
За какво става въпрос тук? Когато има възстановена собственост в терен, предназначен за озеленяване, тоест, мероприятието не е реализирано и в перспектива не се знае кога ще се реализира, човекът нито може да го ползва, нито може да го продаде, нито общината ще му го отчужди. Казвам специално "отчужди", защото в момента на дневния ред на общината не стои реализиране на това мероприятие. Тоест, този въпрос се решава от приетите вече изменения в чл. 62, които казват, че: "Когато в терените, определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени имоти – частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред."
Първо, става въпрос за имоти, които са публична собственост, а в частния случай терен, който е предназначен за озеленяване, все още може да няма публична собственост, тя не се е появила, не се е появил паркът.
Второ, когато това мероприятие е бъдещо, по принцип по общите правила на закона ще започне отчуждаването, т.е. хората ще си получат равностойно парично или имотно обезщетение, но до този момент той няма да може да прави нищо. Ще бъде като случая с кучето и сламата – нито го яде, нито го дава.
Редно е в тези случаи да предвидим едно имотно обезщетение. Аз лично бях много съгласен с предложението, което беше направила колежката Дикова, когато гледахме проекта още в началото и който предвиждаше един 6-месечен срок, в който тези правоимащи, така да ги нарека, имат правото да подадат заявление съответно до областния управител и до общинския съвет.
Аз апелирам да запазим тази възможност. Ясно съзнавам, че може би това ще натовари малко общините и държавата, но все пак не трябва да ощетяваме частната собственост. В противен случай, както каза господин Кирчев, човекът ще си го има и няма да може да прави нищо с него. Аз подкрепям и неговото предложениe. Специално в тези случаи да има възможност и за обезщетяване с друг равностоен имот, което е и предложението на госпожа Литрова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Господин Иван Иванов има думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз също искам да пледирам за приемане на предложението, което е направено от вносителите с допълнението, което предлага моят колега Христо Кирчев или ще подкрепя и предложението, което предлага колежката Теодора Литрова.
Все пак трябва да знам, че след като претендираме, че сме правова държава и приемаме допълнителните текстове, които да защитят зелените площи и предвидените за озеленяване площи в градовете и изобщо в населените места, в същото време трябва да защитим и правото на собственост на българските граждани. Когато се отнема тяхна собственост, свързана с озеленяването на населените места за широко обществено ползване, трябва да се предвиди ясна процедура, по която те да бъдат обезщетени.
Считам, че предложеното от вносителката Марина Дикова и нейни колеги като текст на § 3 с допълнението на господин Кирчев е напълно удовлетворително, защото дават тези възможни решения. Едното е да получат парично обезщетение, определено с пазарни цени, а другото е да получат равностоен терен.
Виждам, че повечето от предложенията са в същата посока, но искам да отбележа, че предложението на госпожа Литрова е също така много точно и изчерпателно. Би трябвало в Народното събрание да решим този въпрос именно днес и тук по един ясен начин, защото не можем да ощетяваме българските граждани. В § 7, който вече сме гласували, е записано, че когато терените, определени за зелени площи – публична собственост, попадат в поземлени имоти – частна собственост, се унищожават по предвидения в закона ред и отпращат в някаква обща хипотеза. Нека тук да разпишем ред в закона, точно както е записано в чл. 62 и това да е редът, който да гласуваме сега.
Крайно съм изненадан, че вносителите на основния текст, който е приет на първо четене с приемането на цялата философия, не стават да защитават текста, госпожа Дикова имам предвид, но и вашите колеги.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Ще стана.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Според мен е необходимо да приемем този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Апелирам да подкрепим текста, предложен от народния представител Теодора Литрова. По своята философия той съвпада с текста на вносителите и включва и предложението на господин Кирчев, но според мен съдържа една по-точна формулировка, защото дава възможност собствениците да бъдат обезщетени освен парично и с равностоен имот. Предложението на господин Кирчев е за равностоен терен, но може някъде да няма възможност да бъде обезщетен с терен, а да получи два апартамента, зависи от стойността на неговия имот.
По-коректно е да бъде подкрепен този текст и да остане възможността собствениците да бъдат обезщетявани или с парично обезщетение по реда на Глава трета от Закона за устройство на територията, или като им се предостави равностоен имот.
Още веднъж искам да подчертая, че целта на този закон беше да се опитаме да намерим баланс между обществения и личния интереси. Личният интерес на отделния гражданин трябва да бъде защитен, като в същото време се защити и общественият интерес. Точно този текст позволява да постигнем подобен баланс, затова апелирам да го подкрепим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Гагаузов, Вие сте на ход.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За разлика от току-що изказалите се колеги, считам, че предложението на вносителя е напълно достатъчно. Защитавайки интересите на гражданите, с което съм съгласен, искам да напомня за какво става въпрос.
Същите тези квартали, за които говорим, за тези зелени площи, някога са били лозя, градини или нещо подобно. Да, вярно, в момента държавата и общините са направили такива инвестиции, че те са се превърнали в доста апетитни места, които биха могли да послужат за строителство. Взели са ти нещо и ти връщат нещо сто пъти по-голямо по стойност. И не само това, но и да го заменяме. Къде ще го заменяме? Нали точно тази институция, която се направи по един безразборен начин, предизвика тези проблеми, които сега съществуват за зелените площи на кварталите. Считам, че предложението, което е направила комисията, е напълно достатъчно. Ще създадем още по-голяма бъркотия, ако дадем такава възможност. Има всеобщ ред за обезщетяване на терени във връзка с градоустройството и т.н. Не считам, че трябва да се създават специални преференции в тези случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Заповядайте за реплика, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Гагаузов, искам да Ви кажа, че във Вашето изказване се съдържат твърдения, че ако през изминалите години тези терени, които преди това са били градини или са имали друго предназначение сега са застроени, ако не е бил миналият период на управление на комунистическата партия, просто съществуването на тези градове щеше да остане в предишните си граници. Градовете и животът се развиват, което е доказателство за това, че не живеем в един затворен свят и виждаме, че такова развитие и модерно строителство, което е адаптирано в благоприятни условия на околната среда се извършва в много други градове, имам предвид и в други страни. Практиката я виждате във Вашите пътувания в чужбина.
Става въпрос за зелени площи, които трябва да бъдат съхранени и заради това аргументите да останат или да се увеличат трябва да бъдат толкова убедителни, че лицата, които са санкционирани в случая, защото имотите им попадат в тези очертания, да бъдат достойно компенсирани. Целта е да получат подходящо парично обезщетение по пазарни цени, а не някакви смешни компесаторни записи, с които има проблеми в обществото, или с равностоен имот.
Целта е хората, които са спазвали законите и не са предприели строителство, да могат да бъдат компенсирани по достоен начин. Другото, което предлагате, ми се струва, че е едно възможно решение, но в случая недостатъчно добро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Втората реплика е на господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Гагаузов, и в комисията, когато гледахме този закон на първо четене, казах, че този текст ще породи проблеми, защото хората, които са си възстановили собствеността или по една или друга причина техен терен е попаднал в такива площи за озеленяване, утре няма да могат да правят нищо и затова е добре да бъдат обезщетени. Докато чл. 62 предвижда ред, когато му дойде времето, както се казва, да започне процедурата по отчуждаването. Тоест, собственикът, който си е възстановил имотът по един или друг начин и попада в такива терени, ще получи обезщетението тогава, когато се реши да се започне процедурата по отчуждаване. Така може да чака безкрайно и не може да си ползва имота. Освен, ако, разбира се, не реши да прави спортно съоръжение или сам да изгради парк.
Има място да остане текстът по първоначалния вносител с добавката на госпожа Литрова, която предлага и “равностоен имот”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Заповядайте, господин Гагаузов, имате право на дуплика.

АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Литрова! Не става въпрос за това кой, кога и как е изграждал тези градове. Ясно е, че те няма да стоят в този размер, в който са били, но още по-ясно е друго: че начинът, по който бяха отчуждени, може би да не е бил най-справедливият, но и начинът, по който бяха върнати обратно, пък беше още по-несправедлив.
Няма отчуждени имоти, които не са били овъзмездени по някакъв начин. И моето семейство също е имало такива имоти, и бяха плащани с жълти стотинки – 2, 3, 5 ст. на кв. м или нещо такова. Такива бяха цените! Така са ги отчуждавали.
Не съм против това да бъдат овъзмездени тези хора по подходящ начин. Но какво правим? Ако направим така, че те да си получат и равностоен имот, нали разбирате, че няма как да стане това.
Още повече, че абсолютна справедливост няма. С моите предложения съм мислил за хилядите хора, които живеят в тези квартали и ще бъдат засегнати от евентуално строителство в зелените площи, а не за десетките, на които по мое убеждение в огромната си част неправилно са им реституирани имотите. Затова правя такова предложение.
Така че намираме се в София, с огромен брой нарушения при реституцията на имотите, това е лично мое убеждение, аз ви го казвам. А какво ще гласувате, това е въпрос вече на ваше убеждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Има думата господин Михаил Миков. Той не се е изказал по този параграф.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Нека тръгна оттам, където свърши колегата Гагаузов. Реституцията беше замислена като процес, при който това, което съществува в реални граници, да се възстанови в реални граници. Това, което не съществува, и където мероприятието е извършено, такъв е законът, а то е извършено като е направен парк, градинка по определени строителни норми, да се обезщетява по друг начин.
Какво направиха най-вече кметовете в големите градове? Слушайте от СДС, вашите кметове какво правиха! Те реституираха поголовно земи там, където са извършени мероприятия. Иначе нямаше да го има скандалът за Южния парк. В средата на парка реституирали! И сега ще трябва от Южния парк да го преместят в Борисовата градина, оттам да го обезщетят със съответен имот.
Госпожо Литрова, как да се определи пазарна цена, след като на това място няма цена, защото това е свързано с определено строителство? Не може да се определи. Ще се определи по някаква справедлива цена.
И аз никак не мога да приема и искам да чуя дали тук всички политически сили наричат компесаторките смешни. Защото какво излиза? Излиза, че от земеделските земи на книга са върнати само около 24%, дето ги излъгахте, вие оттук ги излъгахте преди десетина-дванадесет години, че ще им ги върнете в реални граници. Тези 24% в реални граници се върнаха само на близките до властта. На другите им разместиха нивите, та сега, като ходим по приемни, вече 15 години ни държи влага такъв тип възстановяване и справедливост.
Какво стана при компесаторките? Тези, които бяха близки до властта – Ингибарова, Шмидт и пр., техните компесаторки не бяха смешни, госпожо Литрова. За Ингибарова, Шмидт или пък други тарикати, и сега близки до властта, много голямо обезщетение си беше. Не е проблемът в компесаторките, че са смешни. Проблемът е в механизма, който е направен да дели хората, които трябва да бъдат обезщетени, на различни категории – близки до властта и по-далечни от властта.
Има хора, на които имотите им са унищожени, влезли са в определени паркове и зелени площи, и никой не им ги е реституирал. Само че тарикатите тук, около Столична община, а аз знам общини, в които и улици даже са реституирани, няма да казвам в коя община, е реституирана улица … (Реплика.) Няма да кажа коя е, защото са няколко поне и някоя ще остане засегната, че не съм я споменал. Реституирани площади! Същото стана и в София.
И сега тук ми говорите, че София трябвало да стане зелен град. Ами, София беше зелен град преди тази далавера, която стана с двата процеса: реституция, и съответно от другата страна на Столична община стоят ония, които дават разрешителните за строеж, калкани, малкани и пр. Това е истината и аз не знам защо я завъртате и плачете на гроба на хората, които трябва да бъдат обезщетени. Вие не мислите за всички тях справедливо, мислите за някои от тях.
Какво да стане с Южния парк? Ами, в Южния парк, според мен, незаконно е реституиран имота, а после с далаверата същите общинари тръгват да учредяват дружества и да продължават далаверата. Това е принципният въпрос и той тук само мъничко се засяга от този закон. Иначе целият този процес аз се съмнявам, че някога ще намери своето разплитане, но поне малко да бъде спрян, защото дори на американския посланик вече му додея от вашата реституция. Благодаря ви. (Силен шум и реплики на Теодора Константинова и Кина Андреева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Първа реплика – господин Маринчев. Втора реплика – господин Христо Кирчев.
И трето, ще помоля не от залата, има трибуна.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Миков, явно имахте желание да поговорите малко политически, без да вниквате в същността на закона и в предложенията, които са направени.
И тъй като Вие упрекнахте, че еди-кои си са започнали реституцията и оттам са се породили проблемите, аз ще Ви кажа, че проблемите се породиха след 1944 г., когато заграбихте имотите на хората.
Ако нямаше такова заграбване на имоти на хората, нямаше да има реституция, нямаше да има социализъм, нямаше да бъдем на това дередже сега. (Ръкопляскания от Теодора Константинова.)
Що се отнася до обезщетяването, смятам, че трябва да има обезщетяване, защото тези имоти вече са по друг режим.
И още нещо. Има два основни закона за реституцията. Единият, който на практика възстановяваше едрата градска собственост, и вторият, който възстановяваше неправилно отчуждени имоти по реда на ЗТСУ, планомерно изграждане на населените места и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Планово изграждане.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, планово изграждане. Благодаря, господин председател.
Във втория случай единствено се говореше за реализирано мероприятие. В първия случай нямаше реализирано мероприятие. И тогава предполагам, че вие сте били в парламента, не се прие ограничение, а и нямаше понятието “публична собственост”, в публичната собственост да няма реституция. Оттам се породиха проблемите за възстановяване на собственост в паркове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втората реплика е на господин Христо Кирчев, а третата на госпожа Литрова.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Много съжалявам, че един умен човек като Вас – юрист, който сигурно по времето, когато са се вършели големи беззакония може би не е бил роден или пък е бил в детската градина, сега трябва да защитава действията на неговите предшественици от компартията. Нелека задача, но така или иначе днес сме в пазарно стопанство.
И аз предполагам, че Вие, господин Миков, сте напълно съгласен с това, че в пазарното стопанство, във времето, когато се зараждат тези отношения на собственост, на средната класа, на силната личност, ние трябва да пазим собствеността. Защото в т.нар. капиталистически общества, които бившата Комунистическа партия толкова много мразеше и днес толкова много заобича, защото в България знаем, че капитализмът е червен, колкото и да сочите надясно, няма сини капиталисти, така или иначе тази собственост трябва да бъде неприкосновена.
И аз искам да Ви кажа и нещо друго. Това, което казахте за сините кметове, вярно, че на тяхната глава се стовари този Закон за реституцията, но няма син кмет, господин Миков, който да е върнал земя в регулация на паркове, на градини и т.н.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Софиянски в Южния парк.
ХРИСТО КИРЧЕВ: И ако Вие проверите, Вие сте добър юрист и затова Ви уважавам, ще видите, че всичко това е връщано чрез съда. Не искам да обвинявам някого, но съдът беше извършител на тази реституция в зелените площи, които днес твърдите, че ги били започнали сините кметове. Това е само за пояснение на аудиторията, на слушателите и зрителите.

Другото, което още веднъж твърдя и много ви моля, независимо че защитавате леви политически позиции, правилно е всяка политическа сила да си защитава своите виждания, моля нека не лишаваме хората отново от това, което им е върнато и да правим национализация по този начин – да вземаме имотите им и да ги обезщетяваме по един жалък начин. Нека наистина започнем да създаваме реални пазарни отношения в новоизграждаща се и демократична България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За трета реплика има думата госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! В случая, който Вие приведохте в тази зала, става въпрос за добрите политически практики на управляващите елити, които всъщност решават по законов начин личните проблеми на известни, приближени на тях лица.
За тези, за които проблемите не са решени и които в случая са обект на предлаганите текстове, искам да кажа, че направеното предложение за обезщетяване по пазарни цени или с равностоен имот е едно добро предложение, когато се отнася до зелените площи. Тогава който и да е кмет няма да бъде обхванат от невероятно вдъхновение да извършва каквито и да било модификации с тези площи и строителство там, където тези площи са обявени за обществен интерес или за широко обществено ползване, както беше гласувано в тази зала.
Тук в случая става дума за лица, получили възстановяване на своите имоти и които не са се възползвали, заобикаляйки закона, да извършат строителство в тези зелени площи. Става въпрос за хора, които трябва да бъдат възмездени по достоен начин, от една страна, от друга страна, общинските съвети и кметовете да вземат решение и в очертанията на града или съответното селище да предвидят и други възможни терени, които могат да бъдат отделени за зелени площи или да бъдат обект на тази замяна. В случая става въпрос за едно далеч по-достойно поведение на това представителство от парламента и съответно на управляващите кметове по общини, които да защитят личния интерес на собствеността, която според Конституцията е свещена, неприкосновена и наследуема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо Литрова. Кметовете през тези 10-12 години, особено сините показаха, че добре защитават личния интерес. Проблемът е, че нуждата от този закон е заради липсата на защита на обществения интерес.
Господин Маринчев, Вие казахте в изказването си, че “възстановил имота си по един или друг начин”. Чрез близост с кмета си го възстановил! Реституирал градинката пред Руската църква. Извадил си виза за строителство от същия отдел на Столична община! Продал го после, после идва да строи, после ще търси да го обезщетяват. Въпросът е защо е реституирана градинката пред Руската църква – това е фундаменталният въпрос и оттук е нуждата от този закон.
По отношение на господин Кирчев. Не знам, господин Кирчев, дали има сини капиталисти. Ако няма, много лошо за вас, защото нямате база на вашата партия. Притеснявам се за нея!
Но знам, че има сини болшивики. Виждали сме ги на тази трибуна преди 2-3 години, когато се изявяваха тук.
По отношение на пазарното стопанство. Да, има такова. Но защо, след като има пазарно стопанство, не възстановихте, както обещахте, земята в реални граници? Защото на едни хора се дадоха компесаторки, с които да се “снимат пред строя”, а на други – пак близки до тези, които извършват реституцията, те с подписите си разрешаваха да се реституира градинската пред Руската църква или имота в Южния парк, във Варна или другаде, защото този проблем стои в големите 4-5 града. Във Видинско, в малките общини този проблем не стои. Стои и във Видин, защото пък сегашният кмет иска да продава земи в градската градина, където 100 години никой не си е позволявал да продава, но това е друг въпрос, той не е свързан с този.
Така че обезщетението с компесаторни записи също е справедливо. То е справедливо и по отношение на онези, чиито компесаторни записи стоят от години и чакат своето обезщетение. Няма нищо несправедливо в това. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Дикова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Колеги, много добре си поговорихме за добрите и лошите, но пак не се разбрахме кои са те. Нека да се върнем по същество върху дебата, защото така, както аз виждам нещата, дебатът дотук беше абсолютно безсмислен.
Започвам с предложението на госпожа Литрова. Ако ви прави впечатление, тя предлага в ал. 2 да се прилага процедурата по Глава трета от Закона за устройство на територията. Колеги, такава процедура няма. Отчуждаването се извършва по Закона за общинската собственост и по Закона за държавната собственост, в частта отчуждителни процедури, която ние вече сме приели по предишни текстове.
Минавам на ал. 1. Спорим за замяна с друг равностоен имот. И по сега действащото законодателство общината има право да извършва такива сделки. Така че дори и да е записано и да не е записано, общината, ако разполага с такива имоти, може да го прави.
Друг е въпросът за личното ми мнение, че с един такъв излишен запис ще дадем възможност на определени хора, за които преди малко говорихме – близки до властта, да получат за пореден път апетитни късчета имоти за сметка на други, които нямат въпросните връзки и няма да ги получат. Като говорим за справедливост, нека да бъде за всички. Този дебат беше вече воден в комисията. Комисията се обедини не около предложението, направено от мен и моите колеги, а прие по принцип предложението на господин Маринчев. Там приехме, че всички имоти, предназначени за озеленяване, които трябва да станат публична общинска собственост, се отчуждават по съответния ред, а реда го знаем всички – Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. След като се отчуждава по този ред, те подлежат на оценяване по пазарни цени. Собствениците имат право да защитят своите интереси пред съда, ако оценките на независимите оценители не ги удовлетворяват.
Тогава аз питам: защо тук трябва да пишем, че се обезщетяват по пазарни цени, като че ли не е ясно, че се обезщетяват по пазарни цени? (Реплика на народния представител Иван Николаев Иванов.) Това е абсолютно ясно. Нашето предложение, господин Иванов, Вие въобще не сте го прочели, както трябва. Сега ще Ви кажа защо. В нашето предложение идеята беше съвсем друга, а не каквато влагате в нея. Истината е следната.
С нашето предложение ние целяхме тези собственици, които не искат да извършват в имотите си строителство на спортни обекти, да подадат заявление в 6-месечен срок за извършване на съответните процедури по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. Това изискване за 6-месечен срок е към собствениците, а не към общините. Хубаво е, когато водим такива дебати, преди това внимателно да сте прочели тестовете и да сте се подготвили по тях.
Чета, госпожо Андреева, защото явно Вие не искате да го направите. “Собствениците на възстановени имоти, които влизат в границите на озеленени площи за широко обществено ползване, получават парично обезщетение за тези имоти, определени по пазарни цени, в случай че в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон направят писмено искане.” – Това е тяхно задължение.
Другото, пак повтарям, колеги, е, че ние приехме текстовете, които касаят обезщетенията. Това стана с приемането на новите алинеи на чл. 62, където е казано, че “когато в терените, определени за озеленени площи – публична собственост, попаднат поземлени имоти – частна собственост, те се отчуждават”. По силата на закона, тъй като тези имоти трябва да бъдат публична общинска собственост, трябва да започнат отчуждителни процедури.
Това е моето мнение не само като вносител на закона, но и като юрист, който се е занимавал с тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
За реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дикова, промените в чл. 62 са и по мое предложение.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: И по Ваше, разбира се.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, аз не съм и крил, че са мои. Но те, според мен, се отнасят, когато за в бъдеще, някога, ще се прави отчуждаване. Докато Вашият замисъл според мен, а така според мен го тълкуват и много други, означаваше, че аз като собственик на такъв имот, подавам в 6-месечен срок заявление до областния управител, респективно до кмета на общината, до общинския съвет, с искане да бъда обезщетен за този имот, той трябва да започне процедурата за обезщетяването.
Чисто формално, от правно естество може би няма да съм съвсем точен, дали ще се налага процедура по отчуждаване или просто по заплащане на имота, това е друг въпрос, но за мен това означаваше, че аз искам, в 6-месечен срок съм си подал заявлението, колкото и да го протака кметът или областният управител, все пак ще дойде момент, когато той ще трябва да ми изплати това обезщетение. Докато в другия случай аз го разбирам по чл. 62, че когато му дойде времето, когато пожелае той, кметът или областният управител, да започне такива процедури, което вече за мен е различно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли друга реплика? Няма.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 3 от законопроекта.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Не може да гласуваме направо отпадането. Има и други неприети предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо да не може? По правилник първо се гласува предложение за отпадане и след това неприети предложения.
Гласували 120 народни представители: за 65, против 48, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Постъпило е предложение от народния представител Теодора Литрова да се създаде нов § 3а.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Това предложение не е ли оттеглено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте ли го?
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Няма други текстове.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, само една минутка ще ни отнеме един текст, който искам да ви помоля, ако има консенсус в залата, да гласуваме. И той касае процедурите, които са започнали и в момента в закона няма точна дефиниция кога е започнала процедурата. Затова предлагам един текст, ако го приемете, да го гласуваме и приключваме работния ден.
В Преходни и заключителни разпоредби да бъде добавен следният текст:
"Започнатите процедури за промяна предназначение на озеленени площи, предвидени в действащите подробни устройствени планове, за които има издаден акт от компетентния орган по чл. 129 към датата на влизане на закона в сила, се довършват по досегашния ред."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ, от място): Тогава го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи?
Госпожо Дикова, имахте предложение за прегласуване за синхронизиране на текстове.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Колеги, тъй като при гласуването в пленарна зала се промениха някои текстове, се налага да прегласуваме чл. 9, който беше в следната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дайте новата редакция.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Колеги, по време на гласуването в ал. 1 на чл. 9 отпадна при гласуването в зала "спортни обекти" и остана "спортни съоръжения и съоръжения на техническата инфраструктура". Тъй като обаче в чл. 62 ние приехме, че спортни съоръжения ще се изграждат и без промяна на предназначението, то за да няма противоречие между двата текста, би следвало да променим, да гласуваме "спортни съоръжения" да отпадне и да остане само, че "с промяна на предназначението се строят съоръжения на техническата инфраструктура.
Тоест, с едно изречение, моето предложение е от чл. 9, ал. 2 "спортни съоръжения" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме тази редакционна промяна на текста, която се налага във връзка с вече гласувани текстове.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Не зная дали това гласуване не е в противоречие с правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Има ли още текстове, госпожо Дикова?
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Не, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,48 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Весела Лечева