Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви предложа на основание чл. 40, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание една извънредна точка от дневния ред, а именно: прекратяване пълномощията на народния представител Никола Богданов Николов.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте включването на тази точка в дневния ред.
Гласували 133 народни представители: за 100, против 23, въздържали 10.

Предложението се приема. Включва се като точка в дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НИКОЛА БОГДАНОВ НИКОЛОВ.
В едно заявление от господин Никола Николов до мен се казва, че моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията му да бъдат прекратени. На основание на това заявление е подготвен проект за решение за прекратяване пълномощията на народния представител. Този проект за решение гласи следното:
“Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява правомощията на Никола Богданов Николов, народен представител от 31.Многомандатен избирателен район – Ямболски”.
Уважаеми народни представители, позволявам си да подложа на гласуване този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 98, против 55, въздържали се 9.
Решението е прието.
Много интересно би било, ако залата беше гласувала да не се прекратят пълномощията. (Оживление в залата.)

Преминаваме по-нататък по дневния ред. Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И МЕРКИТЕ СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ, ИЗВЪРШЕНИ ПРЕДИ, ПО ВРЕМЕ И СЛЕД ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ – продължение.
Предстои докладване на Глава четвърта.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
“Глава четвърта – Производство по установяване на противообществени прояви, извършени преди, по време и след спортни мероприятия и изпълнение на наложените наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, като предлага думите “преди, по време и след” да се заменят с “при провеждането на”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието – не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за заглавието на Глава четвърта.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
“Раздел І – Противообществени прояви и наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Има предложение на народния представител Юлияна Дончева в чл. 24 да отпадне изразът: “други неприлични изрази”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложения и на народните представители Наско Рафайлов и Иво Атнасов, които комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21:
“Чл. 21. Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е непристойна проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и други неприлични изрази и жестове, които са особено вулгарни, предизвикване или участие в сбивания, нахлуване на спортния терен, унищожаване или повреждане на чуждо имущество, използване на забранени предмети, отказ да се изпълнят разпорежданията на отговорните за спортната проява лица или на полицейските органи, или друга подобна проява, нарушаваща обществения ред, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, и е извършено умишлено в спортния обект или в зоната около него преди, по време и непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото искам да кажа, тъй като вчера изглежда не е станало докрай ясно, че аз нямам претенции към комисията. Тя е свършила това, което е било възможно да се свърши с оглед на крайно суровите текстове, които деликатно господин Дончев нарича “специфични”, предложени от вносителя, но все таки има още неща, които, съзнавайки тази върховна обществена необходимост, свързана с приемането на този закон, бихме могли да свършим и тук в залата.
Изключително съм удовлетворен от обстоятелството, че комисията е успяла да схане деликатната близост между термините “ругатня” и “псувня”, поради което втората е отпаднала от текста на вносителя и от текста, който ни предлага комисията.
Във всеки случай на мен ми се струва, че е по-разумно да се придържаме към предложението, което е направил народния представител Иво Атанасов. В крайна сметка искам да предложа да отпадне текстът след запетаята “непристойна проява” и следва текстът: “изразяваща се в отправяне на ругатни или други неприлични изрази и жестове, които са особено вулгарни”. Предлагам този текст да отпадне и да преминем директно след “непристойна проява” към “предизвикване или участие в сбивания” и т.н.
Първо, не мисля, че след като не сме забранили и след като от телевизионния екран се обсъждат какви ли не въпроси, доста по нецензурни и вулгарни, трябва да поставяме такава забрана тъкмо на стадионите. Такива забрани за използване на подобен род изрази не сме въвели и на редица други места, където също се събират хора – става дума за театрални салони, опери. Може би, защото се предполага, че там не се употребяват такива, което може би не е толкова близо до истината.
Още повече, тук фигурира израз като “особено вулгарни”. Това е една много тънка разлика между “вулгарни” и “особено вулгарни”, които ние забраняваме. “Вулгарните”, по принцип не забраняваме тези изрази, но “особено вулгарните” ги забраняваме.
Ето защо би било разумно, с оглед климата и атмосферата, които съпътстват едно такова спортно мероприятие, и поради невъзможността в крайна сметка да бъде осъществен контрол върху говоренето, ако щете, и то на стадионите, където, както знаете, е масово и публично, макар че има индивиди, които успяват да надвикат и да надскачат всички, да се ограничим към онова, което е действие. Да не се занимаваме в този закон с говоренето – непристойно или друго нецензурно или скандално, а да ограничим и да се опитаме да санкционираме действията в тази дефиниция за противообществена проява.
Това е моето предложение, господин председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев, ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Във връзка с този текст в комисията имаше много задълбочени и продължителни обсъждания, тъй като действително определението на противообществена проява (спортно хулиганство) е в основата на самия закон. Иначе би се приело, че самият закон представлява набор от мерки, които по-скоро се приближават до мерките, които са предвидени в полицейски наредби. Това беше същността на самия закон и това ни отне доста време при обсъждането.
Аз само искам да напомня на колегата Пантелеев, че предложението на колегата Иво Атанасов, към което той ни призова да се придържаме, съдържа именно искането да отпадне изразът “отправяне на ругатни, псувни или други неприлични изрази”, т.е. остават само самите прояви. Но ние всички знаем, че и по Указа “Борба с дребното хулиганство”, и по Наказателния кодекс в определението за хулиганство се включват не само телодвиженията, не само общите непристойни прояви, изразени чрез различни движения на тялото, но, естествено, и съответните изрази.
Именно заради това, обсъждайки този текст, ние решихме, че трябва да намерим някакво определение на тези изрази, което действително да ни даде възможност да го направим порицаемо и наказуемо, в случая по смисъла на този закон, разбира се, поради което решихме, че тези изрази, тези жестове трябва да бъдат извършени с особена вулгарност, каквото това българският език има предвид, за да може действително те да попаднат под санкцията на настоящия закон. Именно и заради това ние предложихме този текст.
Трудно е да се намери друг текст, господин Пантелеев. Ще видите в протоколите, че бяха предложени много други. Действително е много трудно да бъде намерен друг текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, господин Дончев достатъчно убедително защити подкрепения от комисията текст. Аз искам да добавя само към това, което каза той, че вчера в декларацията, която бях задължен да направя за заинтересованост от закона, споменах, че имам качеството на член на управителен съвет на футболен клуб. Бях директор в Борда на директорите на футболен клуб до началото на мандата ми като народен представител. Казвам това, за да е ясно, че имам богата представа какво става на стадионите.
Един от мотивите да направя това предложение е впечатлението ми, което вероятно няма да оспорите, че голяма част от присъстващите на спортни мероприятия и особено там, където има колективни игри – футбол, баскетбол, волейбол, са млади хора. Наред с потоците недостатъчно художествено издържани филми по телевизията, това е една арена, където те допълнително стават свидетели на ругатни, на комподентни действия и други подобни, които трайно стават по-късно белег на поведението им в обществото.
Не отхвърлям мнението на господин Пантелеев по текста, но смятам, че е по-целесъобразно да го оставим във вида, в който е приет от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Рафайлов.
Господин Пантелеев, имате възможност да вземете отношение по двете реплики.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Дончев, аргументите за законоадекватност, ако мога така да се изразя, които са принудили комисията да впише дефиницията във вид, в който тя съществува на други места в българското законодателство, в момента според мен би трябвало да бъдат леко омаловажени с оглед на това, че самият този закон, който ние предлагаме, както многократно вече си говорим от вчера насам, всъщност би трябвало да бъде една обикновена наредба. Тук по-скоро сме се придържали към някакви целесъобразности, отколкото да ковем закони по азбуката на нормотворчеството.
Ето защо, с оглед на спецификата – използвам отново Вашия термин, нека да е ясно, че стадионът не е някакво стерилно място, което се посещава само от благочестиви девици. И след като не сме въвели със закон такива мерки в различни други – дали са административни или културни учреждения, в които да забраняваме употребата на този “вулгарен” или “особено вулгарен” език, да отпадне този текст, за да сме на терена точно на спорта, а не на някакъв друг, измислен и от нас самите терен. Още повече, пак повтарям, това не е възможно да бъде контролирано и санкционирано. Това е един от големите дефекти въобще на законодателството, защото българските закони и в този им вид, колкото и да е анатемосван българският парламент, са много по-добри от онова, което изпълнителната власт върши като качество. Но в крайна сметка, ние не държим нито достатъчно на своя престиж, нека да приемем един закон, който е по-изпълним, да облекчим изпълнителната власт, МВР и т.н. да го прилагат.
Вписвайки тук този текст, защото авторите на закона почти не излязоха да говорят от микрофона, в крайна сметка ние ще окарикатурим още веднъж българския парламент. Нали можете да си представите какво ще се говори след тази забрана по българските стадиони. Да не навлизам още в тази проблематика.
Надявам се да подкрепите направеното по принуда от мен предложение да отпадне този текст, свързан с говоренето, и да санкционираме само действията. Нека си говорят хората на стадиона. Те си говорят и на други места. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли други желаещи за изказвания по този текст? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Юлияна Дончева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 22, против 59, въздържали се 25.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението, направено в пленарната зала от народния представител Любомир Пантелеев, за отпадане на израза: “отправяне на ругатни и други неприлични изрази и жестове” – след “изразяващи се” до “вулгарни”.
Гласували 124 народни представители: за 35, против 66, въздържали се 23.
Предложението на господин Пантелеев не се приема.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел І и текста на чл. 21 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 15.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 22 със следната редакция:
“Чл. 22. (1) За противообществени прояви по чл. 21 се налагат следните наказания:
1. задържане в териториално-структурно звено на Министерството на вътрешните работи;
2. глоба;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото.
(2) Наказанието по ал. 1 т. 1 се изразява в задържане на нарушителя в териториално-структурно звено на МВР по местоизвършване на деянието за срок до 25 денонощия.
(3) Безвъзмездният труд в полза на обществото се изразява в полагане на труд без възнаграждение в обществен интерес по ред и начин, определени с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този текст. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията е подкрепила по принцип предложението на Наско Рафайлов по чл. 26. То е инкорпорирано в чл. 22, който приехме.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага той да се инкорпорира в чл. 22.
“Чл. 27. Глобата се изразява в заплащане на определена парична сума.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 27 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не мога да се ориентирам, защото има предложение, че не може да трае по-дълго от десет дни, когато нарушителят е между 16 и 18 години. Къде е? Не го виждам.
Господин Дончев, това предложение на Наско Рафайлов не е инкорпорирано в чл. 22. Нали, господин Рафайлов?
Господин Рафайлов, бих се радвал да чуя Вашето мнение, защото имате предложение, което твърдят, че е инкорпорирано, а аз все не мога да го видя.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще направя едно съвсем кратко пояснение.
Текстът не е инкорпориран в чл. 22, както беше обявено, а е в чл. 25, ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, ориентирах се.
Преминаваме към следващия текст по чл. 27, по който има предложение на комисията за отпадане.
Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 27.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който се инкорпорира в чл. 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 29 и предложението на народния представител Наско Рафайлов, и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) За противообществени прояви по чл. 21 отговорност носят лицата, които са навършили 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
(2) Спрямо малолетни и непълнолетни до 16-годишна възраст, извършили противообществени прояви по този закон, се прилагат възпитателните мерки, предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(3) За противообществени прояви по чл. 21, извършени от лица, поставени под запрещение, отговорност носят родителите, съответно попечителите или настойниците им, ако те съзнателно са допуснали това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Следващият текст е чл. 30 на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 24:
“Чл. 24. Отнемат се в полза на държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на пртивообществената проява, както и вещите, чието притежаване е забранено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста на чл. 24 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 24 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) За извършени противообществени прояви по чл. 21 се налага задържане в териториално структурно звено на МВР за срок от 10 до 15 денонощия или глоба от 200 до 500 лв. В тези случаи може да се наложи и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(2) Когато с деянието по ал. 1 е унищожено или повредено чуждо имущество или нарушителят е участвал в сбиване, доколкото деянието не съставлява престъпление от общ характер, се налага задържане в териториално структурно звено на МВР за срок от 10 до 20 денонощия или глоба от 500 до 1000 лв., както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
(3) Когато деянието по ал. 1 или ал. 2 е извършено повторно, се налага задържане в териториално структурно звено на МВР от 15 до 25 денонощия или глоба от 1000 до 2000 лв., както и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две до три години, срокът на която се присъединява към неизтърпяната част от същата по вид принудителна административна мярка, ако такава е била наложена.
(4) Когато противообществената проява е извършена от непълнолетен на възраст от 16 до 18 години, се налага задържане в териториално структурно звено на МВР за срок до 10 денонощия. В тези случаи може да се наложи и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една до две години.
(5) Когато противообществената проява е извършена от лица, поставени под запрещение, на техните родители, съответно настойници или попечители, се налага безвъзмезден труд в полза на обществото от 40 до 160 часа или глоба от 50 до 1000 лв.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат?
Давам думата на господин Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Приемам философията на закона и необходимостта от това да се води сериозна борба срещу тези противообществени прояви, срещу спортното хулиганство, обаче опитайте се да направите един анализ на това кога и къде сме налагали такива глоби и с такива размери. Погледнете и следващите страници! Сигурно днес или утре ще гледаме пак промени в Закона за движение по пътищата. Сега жертвите, разбира се, не бива да се стига дотам, по пътищата са многократно по-големи, отколкото тези по нашите стадиони. Но глобите, които налагаме тук, са фантастично високи, както и останалите наказания, които са предвидени, дай Боже да могат да ги установят със сигурност.
Трябва да има някаква мяра и трябва да има гаранции, че, вдигайки толкова високо летвата, ще постигнем някаква промяна. И би трябвало малко по-внимателно да вървим в тази сфера. Ние скачаме на едни такива високи нива, че не виждам кой от футболните запалянковци, доколкото имам представа за тези момчета, би могъл или е в състояние да плаща такива глоби. Ето защо в тези текстове трябваше по-благоразумно, с една по-голяма увереност да бъдат разпределени наказанията, които предлагаме.
Нямам конкретни предложения. Просто ми се струва, че грабваме една голяма тояга, която е толкова голяма, че няма да можем да я употребим по предназначение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря. Споделям казаното от Вас, но в момента не можем да направим нищо по въпроса.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване текста с нова номерация чл. 25 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 67, против 15, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Следващият текст е чл. 32:
“Чл. 32. С наказанията по чл. 31, ал. 1 се наказва и опитът за внасяне и използване на димки, бомбички, сигнални ракети, запалителни вещества или други забранени предмети, както и за нахлуване на спортния терен чрез преодоляване на заграждения с намерение да бъдат извършени действия по чл. 31.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 32 да отпадне, предполагам, за радост и на господин Пантелеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по този текст и предложенията за отпадането му.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на чл. 32 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел ІІ – Установяване на извършени противообществени прояви”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Има предложение на народния представител Наско Рафайлов: по чл. 33, ал. 2 той предлага срокът да се намали от три месеца на един месец.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) За извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актът по ал. 1 се съставя до три месеца от извършването на противообществената проява.
(3) Когато нарушителят е лице, което не владее българския език, на същия се осигурява преводач, който го запознава със съдържанието на акта на разбираем за него език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Няма. Включително и господин Пантелеев не желае.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Наско Рафайлов, което не се подкрепя от комисията.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го, благодаря Ви.
Затова подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ, заедно с текста на чл. 26 по новата номерация в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Приема се.



ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Следващият текст е на чл. 34:
"Чл. 34. (1) Препис от акта се връчва на извършителя срещу подпис.
(2) Когато извършителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се удостоверява с подписа на един свидетел, името и адресът на когото се отбелязват в акта."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 34 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по този текст на народния представител Наско Рафайлов, което е инкорпорирано в чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на чл. 34.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 2, въздържали се няма.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 27, със следната редакция:
"Чл. 27. Към съставения акт се прилагат:
1. писмените обяснения на нарушителя;
2. писмените показания на свидетелите на противообществената проява;
3. справка от Единния автоматизиран регистър;
4. други материали, които биха могли да послужат като доказателства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 27 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Тази редакция се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 36. Съставеният акт се завежда в специален регистър в съответното структурно звено на МВР."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 28, като в него думите "съответното структурно" се заменят със "структурното", а накрая се добавя "по местоизвършване на противообществената проява".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст с подобрената редакция на комисията не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 29:
"Чл. 29. (1) За установяване извършването на противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ характер могат да се използват и видеозаписи, направени при провеждането на спортното мероприятие.
(2) Приобщаването на видеозаписите по ал. 1 става чрез съставяне на протокол, подписан от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 29 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 30:
"Чл. 30. (1) В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното полицейско управление на МВР по местоизвършване на нарушението или определено от него длъжностно лице:
1. внася преписката за решаване от съответния районен съд;
2. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление;
3. изпраща преписката на местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;
4. прекратява преписката, когато не са налице условията за налагане на наказание.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното полицейско управление може да постанови задържане за срок до 24 часа, като уведоми за това съответния прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст не виждам желаещи народни представители.
Моля, гласувайте текста на чл. 30 в редакцията на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 39. (1) В случаите по чл. 38 началникът на районното полицейско управление със заповед може да наложи забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
(2) Мярката по ал. 1 може да се обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство.
(3) Подадената жалба не спира изпълнението на мярката."
Има предложение на народния представител Иво Атанасов чл. 39 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иво Атанасов и предлага чл. 39 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията подкрепя предложението на господин Атанасов. Няма желаещи народни представители да го подкрепят допълнително!
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на господин Атанасов, подкрепено от комисията, за отпадане на чл. 39.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, член 39 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 40, като предлага той да бъде инкорпориран в чл. 30 като ал. 2.
По чл. 41 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Наско Рафайлов и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 31:
"Чл. 31. (1) В срока по чл. 30, ал. 1 нарушителят се довежда пред съдия от районния съд, в района на който е извършена противообществената проява.
(2) Когато противообществената проява е извършена в чужбина, нарушителят се довежда пред съдия от Софийския районен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 31 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 32.
“Чл. 32. (1) Съдия от съответния районен съд разглежда преписката еднолично, в открито съдебно заседание, не по-късно от 24 часа от получаването й.
(2) Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят, редовно призован, не се яви по неуважителни причини, преписката се разглежда в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната истина.
(3) Нарушителят има право на адвокатска защита.
(4) При разглеждане на преписка срещу непълнолетен нарушител на възраст от 16 до 18 години се призовават неговите родители, съответно попечители. Нявяването им не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдията намери участието им за необходимо.
(5) Районният съдия може да разпитва свидетели, ако прецени, че това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(6) Свидетелите, редовно призовани, ако не се явят без уважителни причини, се довеждат принудително от органите на МВР.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 32 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Наско Рафайлов и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което:
1. налага наказание и принудителна административна мярка;



2. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер;
3. изпраща преписката на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по настоящия адрес на лицето за налагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, когато нарушителят е малолетен или непълнолетен до 16-годишна възраст;
4. оправдава нарушителя, когато не са налице условията за налагане на наказание.
(2) С решението по ал. 1 районният съдия се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 24.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 33 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Чл. 44. (1) Решението на съдията е окончателно.”
Има предложение на Иво Атанасов този текст да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
“(2) Наложеното наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов, което е против едноинстанционния характер на производството.
Моля, гласувайте неговото предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 50, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Чл. 45. (1) Когато е наложеното наказание задържане в структурно звено в МВР съдията изпраща препис от решението за изпълнение на съответното районно полицейско управление, на чиято територия е извършено нарушението.
(2) Когато наказанието е глоба, препис от решението се изпраща на съответното териториално поделение на Агенцията за държавни вземания.
(3) Когато наложеното наказание е безвъзмезден труд в полза на обществото, препис от решението се изпраща на кмета на общината, на чиято територия е постановено да се изтърпи наказанието.
(4) В случаите по чл. 43, т. 1 и 3, препис от решението се изпраща на съответната териториална служба на МВР по постоянния адрес на нарушителя за въвеждане на информацията в единния автоматизиран регистър.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 35, като предлага в ал. 4 думите “по чл. 43, т. 1 и 3” да се заменят с “чл. 43, ал. 1, т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е естествено, защото се получи преномерация.
Имате думата, уважаеми народни представители. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, с редакционната корекия.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел ІІІ – Изпълнение на наложените наказания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Наско Рафайлов и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Наказанието задържане в териториално-структурно звено на МВР се изтърпява в отделни помещения от лицата, задържани за извършени престъпления.
(2) По време на задържането лицата с тяхно писмено съгласие могат да се включат в упражняването на обществено-полезен труд, съобразно тяхната възраст, здравословно състояние, образование, професия и други обстоятелства, които са от значение за определянето на работата. За времето на задържането те не получават трудово възнаграждение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 36 по новата номерация в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Чл. 47. Наложеното наказание глоба се изпълнява по реда на Закона за събиране на държавните вземания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 37, като в него думите “Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с “Данъчно-процесуалния кодекс”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се изпълнява от кмета на общината по постоянния или настоящия адрес на лицата по чл. 23, ал. 3.
(2) Работата, която трябва да бъде извършена, редът и начина за нейното извършване се определят от кмета, като се вземат предвид възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние, работното време на нарушителя и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на наказанието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 47, който става чл. 37, и чл. 48, който става чл. 38, в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря.
Член 49 на вносителя:
"Чл. 49. (1) Когато нарушителят откаже да изтърпи наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, кметът на общината незабавно уведомява за това съдията, който го е наложил.
(2) Отказът да се изтърпи наказанието се удостоверява с протокол, съставен от кмета на общината и подписан от нарушителя. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама свидетели.
(3) Съдията, наложил наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото, в закрито заседание го заменя с глоба в максималния размер, предвиден в закона."
Има предложение на Наско Рафайлов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 39, като в ал. 1 думата "нарушителят" се заменя с "лицето по чл. 23, ал. 3", в ал. 2 думата "нарушителя" се заменя с "лицето по чл. 23, ал. 3", а в ал. 3 думите "максималния размер" се заменят с "размера".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този текст. Желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 40:
"Чл. 40. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
1. две години, когато наложеното наказание е глоба;
2. една година, когато наложеното наказание е безвъзмезден труд в полза на обществото;
3. три месеца, когато наложеното наказание е задържане в структурно звено на МВР.
(2) По отношение на началния момент спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желаещи по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава пета – ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Раздел І – Принудителни административни мерки".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованията на Глава пета и на Раздел І.
По текста има предложение на Юлияна Дончева:
Член 51 придобива следната редакция:
"Чл. 51. Принудителните мерки по този закон са:
1. забрана за посещение на спортни мероприятия в страната;
2. забрана за посещения на спортни мероприятия в чужбина, докато спортният отбор не се намира в страната."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 41:
"Чл. 41. Принудителни административни мерки по този закон са:
1. забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина;
2. спиране използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има предложение на народния представител Юлияна Дончева. Тук ли е госпожа Дончева? Няма я.
Комисията не подкрепя предложението, но аз го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Юлияна Дончева.
Гласували 80 народни представители: за 19, против 37, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Юлияна Дончева не се приема.
Гласуваме новата редакция на чл. 51, така както беше представена от председателя на комисията, заедно със заглавието на Глава пета "Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби", както и Раздел І на тази глава “Принудителни административни мерки”.
Моля, гласувайте заглавието на главата и редакцията на чл. 51.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Член 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря.
“Чл. 52. (1) Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина се налага за срок от една до две години на физически лица:
1. извършили нарушение по чл. 24 и чл. 31, ал. 2, за което е съставен акт;
2. срещу които е започнало наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер преди, по време и след провеждането на спортно мероприятие.
(2) Когато нарушението е извършено повторно, забраната по ал. 1 се налага за срок от две до три години.”
Има предложение на народния представител Иво Атанасов:
“В чл. 52, ал. 1 предвидените срокове за забрана да бъдат увеличени от “една до две години” на “една до три години”, а в ал. 2 при повторност на нарушението забраната по ал. 1 да се налага за срок “от две до пет години”, вместо предвидения срок “от две до три години”.
Комисията не подкрепя направеното предложение, предполагам че и колегата Пантелеев също.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, съгласно нашия правилник първо се гласува предложението за отпадане на чл. 52.
Ето защо подлагам на гласуване предложението на самата комисия за отпадане на чл. 52.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 2, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на чл. 52 е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иво Атанасов и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 42:
“Чл. 42. Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага с решение на съдия от съответния районен съд в производството по Глава четвърта, Раздел ІІ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на народния представител Иво Атанасов, което се подкрепя по принцип.
Подлагам на гласуване, ако няма изказвания, текста на чл. 53, така както беше представен от председателя на комисията Владимир Дончев.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Член 53 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Чл. 54. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по Раздел І в Глава трета министърът на младежта и спорта или упълномощени от него лица могат да спират използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия за срок от един до шест месеца или до отстраняване на нарушението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 43, като предлага думите “Раздел І в Глава трета” да се заменят с “Глава трета, Раздел І”, а думите “и преустановяване” да отпаднат.
Мога ли да прочета и следващия текст, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 44:
“Чл. 44. (1) Заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по текстовете на членове 54 и 55? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на текстовете на чл. 54 и чл. 55 в новите им редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Раздел ІІ - Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 45:
“Чл. 45. (1) Организатор на спортно мероприятие, който не изпълни задълженията си по чл. 8, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 4, чл. 14 и чл. 17, ал. 1, се наказва:
1. за физическо лице – с глоба от 1000 до 3000 лв.;
2. за едноличен търговец или юридическо лице – с имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.;
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно се налагат следните наказания:
1. на физическо лице – глоба от 4000 до 6000 лв.;
2. за едноличен търговец или юридическо лице – имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 46:
“Чл. 46. (1) Собственик или ползвател на спортен обект, който не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 1 се наказва:
1. за физическо лице – с глоба от 1000 до 2000 лв.;
2. за едноличен търговец или юридическо лице – с имуществена санкции в размер от 2000 до 4000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налагат следните наказания:
1. за физическо лице – глоба от 2500 до 4000 лв.;
2. за едноличен търговец или юридическо лице – имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв.”.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народния представител Владимир Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, може би тези глоби и имуществени санкции ще ви се сторят завишени, но искам да насоча вниманието ви в посока на това, че всъщност става дума за отговорност на собствениците и ползвателите на спортни обекти и стадиони, и съответно организаторите на спортни мероприятия, които имат много задължения, свързани с организацията на сигурността на тези обекти, което е свързано пряко със сигурността на гражданите, опазване на здравето и живота им.
Именно заради това са тези наказания, които са доста значителни, но става дума за фирми и физически лица, на които законът е възложил специални функции. Неизпълненията на тези задължения по закон действително би поставило под голяма опасност и заплаха интересите, здравето и живота на гражданите по стадионите и по спортните обекти. Именно заради това и комисията след сериозно обсъждане се спря на тези наказания. Някои от тях действително бяха завишени от вносителя - Министерството на вътрешните работи, но след едно доста обстойно обсъждане, колегата Рафайлов може да потвърди това, ние се спряхме на тези наказания, които смятаме, че ще бъдат една сериозна превенция срещу неизпълнение на задълженията на лицата с отговорности за спортните обекти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по Раздел ІІ? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ “Административнонаказателни разпоредби”. Заедно с това ще гласуваме текста на чл. 56 и чл. 57.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 47:
“Чл. 47. (1) Отговорник по сигурността, който не изпълни задълженията си по чл. 9, ал. 2 и ал. 3, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 1000 до 2000 лв.”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 48:
“Чл. 48. (1) Ръководител на спортно мероприятие, който не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 1000 до 2000 лв.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по чл. 58 и чл. 59? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на новите редакции на чл. 58 и чл. 59 така както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Текстът на вносителя за чл. 60:
“Чл. 60.(1) Придружител на привърженици на спортен отбор, който не изпълни задълженията си по чл. 19, ал. 2, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
(2) На организатора на спортно мероприятие, който не е осъществил контрол на дейността на придружителя, извършил нарушение по чл. 19, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно се налага глоба от 200 до 600 лв., а по ал. 2 – имуществена санкция в размер от 400 до 1200 лв.”.
Имаме и предложение на народния представител Иво Атанасов:
В чл. 60, ал. 1 изразът “придружител на привърженици на спортен отбор” да бъде заменен с израза “лицето по чл. 10, ал. 4”, а посочената разпоредба “чл. 19, ал. 2” да бъде заменена с “чл. 10, ал. 5”.
В ал. 2 на чл. 60 думата “придружителя” да бъде заменена с “лицето по чл. 10, ал. 4”, а посочената разпоредба “чл. 19, ал. 2” да бъде заменена с “чл. 10, ал. 5”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя предложението, защото не подкрепя и текста на вносителя и предлага чл. 60 да отпадне.
Мисля, че това Ви удовлетворява, господин Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 60.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 61 на вносителя има предложение на народния представител Иво Атанасов – ал. 1, т. 3 да придобие следната редакция...
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 49:
“Чл. 49. (1) Посетител на спортно мероприятие, който:
1. препятства упражняването на контрола по чл. 13, ал. 1;
2. наруши забраните по чл. 20, ал. 1 и 2;
3. не изпълнява указанията на отговорника по сигурността, ръководителя на спортното мероприятие, органите за пожарна и аварийна безопасност или полицейските органи, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага глоба от 200 до 600 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по чл. 61? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 61 в редакцията, която беше докладвана от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Член 61 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Текстът на вносителя за чл. 62 гласи:
“Чл. 62. (1) Който в срока на забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина посети такова мероприятие, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., независимо от наложеното наказание по чл. 31.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на родители, настойници или попечители, които съзнателно са допуснали лицето, за което отговарят, да извърши нарушението по ал. 1.”
Има предложение на Иво Атанасов – в чл. 62 да бъде създадена нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Органите на МВР са длъжни да предприемат необходимите действия и мерки за осъществяване на контрола върху лицата по ал. 1 съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 50, като предлага в ал. 1 думите “по чл. 31” да се заменят с “по чл. 25”, а в ал. 2 думата “настойници” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложение на Иво Атанасов, който не присъства в момента в пленарната зала. Предложението му не се подкрепя от комисията, но аз го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на Иво Атанасов по чл. 62.
Гласували 77 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 62 в редакцията, която беше представена от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 63 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 51:
“Чл. 51. За маловажни случаи на нарушения на този закон се налага глоба в размера и по реда на чл. 49, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.”
Ще прочета чл. 64 на вносителя:
“Чл. 64. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от полицейските органи.
(2) Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на закона за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 52, като предлага в ал. 3 думите “Съставянето на актовете” да се заменят с “Установяването на нарушенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 63 и чл. 64 в редакциите, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Член 63 и чл. 64 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Спортен обект” е обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности.
2. “Спортна зона” е определената с акт на кмета на общината зона, в която се осъществява контрол или пропускателен режим и която включва поземления имот, на чиято площ е разположен спортният обект, и прилежащата територия и инфраструктура до 500 м от неговите граници.
3. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание или принудителна административна мярка за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме заглавието на Раздел “Допълнителна разпоредба” и текста в новата редакция на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба е приета с текста на § 1.
Преминаваме към Раздел “Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
“§ 2. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на вътрешните работи издава правилника по чл. 3, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текста на § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстът на § 2 са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“§ 2. В чл. 41 ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта се изменя така:
“(2) Инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти при провеждането на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
“§ 3. В Указа за борба с дребното хулиганство в чл. 1 се създава ал. 5:
“(5) Указът не се прилага за извършени прояви на спортно хулиганство преди, по време и след спортно мероприятие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4 и в него думите “преди, по време и след” се заменят с “при провеждането на”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. В § 7 от Раздел “Изменение на други закони” в Закона за административните нарушения и наказания след думата “хулиганство” се добавя “и в Глава четвърта в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия”.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 13 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
“(7) Възпитателната мярка по ал. 1, т. 6 се налага задължително при извършена противообществена проява по смисъла на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.”
2. Досегашните алинеи 7, 8 и 9 стават съответно алинеи 8, 9 и 10.”
“§ 5. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на младежта и спорта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
“§ 6. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли изказвания по § 3 до § 8 включително, така както бяха представени от председателя на комисията? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване в Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” на параграфите от 3 до 8 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфите от 3 до 8 включително са приети.
С това, уважаеми народни представители, Законът за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществени прояви, извършени преди, по време и след провеждането на спортни мероприятия е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин председател, искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, искам да благодаря на всички за приемането на този закон, който беше належащ и необходим за обществото. Искам да припомня перипетиите около приемането на този закон, защото мисля, че обществото трябва да знае. Ние бяхме подложени на сериозна преса от медиите, включително и чрез изказвания на представители на МВР, че този закон не се приема. Положихме изключително големи усилия законът да бъде обработен във вид, в който действително да бъде приет в Народното събрание, тъй като той се доближаваше по-скоро до наредба или правилник, отколкото до закон. Тези усилия бяха въплътени в шест заседания на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за което искам да благодаря на колегите от комисията и особено на тези пет колеги – Рафайлов, Гроздилова, Борисов, Петров и Юруков, които бяха и най-активните в комисията за приемането на този закон.
Бих препоръчал за в бъдеще на вносителите на подобни закони, да бъдат по-активни при тяхната обработка и подготовка, преди внасянето им в парламента, за да не се налага да се върши такава огромна работа. Но така или иначе законът е факт. Надявам се, че той е един така да се каже “късметлийски закон”, защото с работата по него вчера ние пожелахме на нашия отбор победа и той я постигна. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.

Уважаеми народни представители, преминаваме към точка девета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата проф. Мирчев – председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това правя процедурно предложение - заместник-министърът на вътрешните работи господин Железчев да остане и по тази точка от дневния ред. Освен това да бъдат допуснати в залата: полк. Стратиев – началник на Управление “Пътна полиция” към Министерството на вътрешните работи; Николай Точев – изпълнителен директор в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в Министерството на транспорта и съобщенията, и Красимира Станоева – директор на Правната дирекция на Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме допускането в пленарната зала на посочените от проф. Мирчев представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Моля поканените отговорните лица на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта и съобщенията да заемат определените за тях места.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата, № 402-01-18,
внесен от Министерски съвет на 1 април 2004 г.

На свое заседание, проведено на 29 септември 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Анелия Крушкова, началника на направление "Пътна полиция" към Министерството на вътрешните работи господин Алекси Стратиев и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Николай Точев.
Предлаганите промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са в следните основни насоки:
- систематизиране основанията за отказ за извършване на регистрация на моторни превозни средства;
- съобразяване с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност по отношение на действащите в момента режими за извършващите обучение на кандидати за водачи на моторни превозни средства и допълнително обучение на водачи на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки.
Влизането в сила на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност наложи ревизиране на установените лицензионни и регистрационни режими в компетентността на съответните министри.
Съществуващите в Закона за движението по пътищата режими не отговарят на установените със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изисквания и поради това следва да се трансформират в регистрационни.
Обучението на кандидати за водачи на моторни превозни средства и допълнителното обучение на водачи на моторни превозни средства с отнети контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение са дейности, свързани с осигуряването на безопасност на движението по пътищата и с ограничаване на пътно-транспортните произшествия, което определя високата им обществена значимост и оправдава дефинирането на съответните регистрационни режими в Закона за движението по пътищата.
Във връзка с регламентираното в чл. 174 от закона административно нарушение и съответните наказания, които се налагат за него на водачи на моторни превозни средства за управлението на моторни превозни средства, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на 1000, се предлагат и съответните изменения в чл. 343б от Наказателния кодекс.
Предлагат се нови текстове по отношение на надзора на пазара, които решават редица въпроси, възникнали вследствие на приемането на наредбите за типово одобряване на нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти и отделни технически възли за тях.
С предлаганите промени се отговаря на необходимостта от регламентиране на контрола на търговията със системи, компоненти и отделни технически възли за нови моторни превозни средства, подлежащи на одобряване на типа, съгласно чл. 138 от закона с оглед самостоятелното им предлагане на пазара. В съответствие с предвидените изменения и допълнения на Закона за движението по пътищата са определени контролните органи и техните правомощия.
По време на заседанието бяха изразени мнения по предложените промени и беше отбелязано, че те са актуални и навременни, още повече, че законът е приоритетен във връзка с поетите ангажименти на страната ни към Европейския съюз.
Направени бяха предложения с цел усъвършенстване на законопроекта и се поеха ангажименти да бъдат внесени между първо и второ гласуване в пленарната зала.
След проведената дискусия, изразените становища и направените предложения, комисията с 14 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 402-01-18, внесен от Министерския съвет на 1 април 2004 г."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
От името на вносителите желае ли някой да вземе думата да изкаже мотивите, които налагат изменението и допълнението?
Има думата заместник-министърът на вътрешните работи господин Железчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЬО ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлаганите промени в Закона за движение по пътищата в по-голямата си част са абсолютно наложителни. Става дума за систематизиране на основанията за отказ за извършване на регистрация на моторни превозни средства. Тези промени са предизвикани от едно решение на Върховния административен съд, който прие, че тези условия не могат да бъдат в Наредба 1-45, а трябва да бъдат в закона, а редът да остане в наредбата, поради това е първата част от промените.
Втората част от промените произтичат пряко от задълженията по Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Трябваше да се уреди тази дейност във връзка с обучението на водачите първоначално и след това за установяване на контролни точки, да се въведе един регистрационен режим, органите, контролът и при какви условия се допуска регистрация и при какви се отнема и това трябва да стане в закон, съобразно изискванията на другия закон. Затова втората група предложения произтичат именно от този закон.
Третата група предложения е за декриминализиране на деянието по чл. 343б от Наказателния кодекс, защото сега на практика с този текст до 1,2 промила алкохол в кръвта се наказват по административен ред. Ако то надхвърли тази граница се тръгва по един сложен ред и в крайна сметка след като се води дознание, след като се събират доказателства, занимава се прокурор и съдия, по силата на чл. 78а пак се отива към глоба от 500 до 1000 лв. Тоест постига се същият резултат за налагане на глоба с голям разход на обществен труд – ангажиране на съдии, прокурори и т.н. Същият резултат може да се постигне по пътя на административното наказване. Именно затова ние сме предложили декриминализация на деянието и наказването му по административен ред.
Последната група предложения са свързани с необходимостта да се въведе контрол над пазара на системи и компоненти, които трябва да отговарят на определени изисквания. С гласуването на чл. 138 е предвидено издаването на наредби от ресорните министри за изискванията, но няма орган, който да контролира на пазара търговията с такива продукти. Затова именно са предвидени норми, които възлагат на Комисията за търговия и защита на потребителя възможността да налага санкции и това също е необходимо с оглед приемането на наредба по чл. 138. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Откривам дискусията на първо четене на законопроекта.
Има ли желаещи народни представители?
Гласуването в специализираната комисия показва, че има консенсус от 14 гласували, “против” няма и 1 “въздържал се”. Не виждам желаещи.
Има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина в комисията бяха подкрепени предложенията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата на Министерския съвет.
Искам да изложа някои неща както към вносителите, така и към колегите, които лично мен ме смущават, и наистина при един по-внимателен прочит, който се налага, ще настъпят съответните поправки. Какво имам предвид?
Съгласен съм и тук беше казано от вносителя във връзка с решение на Върховния административен съд, че в този закон трябва да се опишат някои разпоредби, а не в подзаконов акт и това е нормално. По-добре е в закон да се опишат конкретни разпоредби, отколкото в подзаконови актове, където е възможно чрез подзаконови актове непрекъснато да се осъществяват промени.
Мен лично ме безпокои § 14. Забележете, тук вносителят ни предлага случай, при който – имам предвид ал. 2 на чл. 174, създава се нова ал. 2 – това е във връзка с декриминализирането на нарушения, свързани с употреба на алкохол: “който управлява моторно превозно средство с алкохол в кръвта над 1,2 промила”. Значи, 1,2 промила е една много сериозна бих казал не употреба, а злоупотреба с алкохол. Тук вносителят предлага отнемане на правото за управление на моторно превозно средство до три години и глоба от 500 до 1000 лв. Аз не мога да се съглася, първо, в тази нова алинея – “до три години“. Може да бъде примерно и “до два месеца”, ако пише “до три години”. И дори ако искате във връзка със следващата разпоредба на ал. 3, която казва “от една до пет години”.

Добре, кой определя какъв срок – “до три години”? Вероятно КАТ. Кой определя “от 500 до 1000 лв.”? Могат да бъдат 500 лв. Кой определя?
Аз задавам въпрос към вносителите и ще помоля за отговор. Какъв е критерият примерно КАТ да определи дали да бъде шест месеца и 500 лв.? Човекът е пил концентрат, примерно над 200 гр. Директно ви казвам, че тия разтегливи числа и срокове създават условия за корупция. Ако е над 1,2 промила, би следвало да бъде твърдо – примерно “1000 лв.” и “3 години” или пък една година. Така – да.
В ал. 3 казвате “от 1 до 5 години”. Тук вече има долна граница. Няма възможност примерно по административен ред да се определя по-малко от една година. Обаче е пак “от 1 до 5 години”. Кой определя дали да е 2 или 5 години? Кой определя и какъв е критерият? Защото това е при повторно нарушение, значи човекът е хванат втори път с над 1,2 промила, което е много тежко нарушение. Това е вече системно нарушение. Тоя водач, независимо, че веднъж му е отнето правото, системно нарушава тия разпоредби и се отива, да речем, пак на такива разтегливи критерии.
Затова, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам се към вносителите, би трябвало да има твърди критерии. Още в ал. 2 казваме примерно “срок от две години и глоба от 1000 лв.”. По-нататък, в ал. 3, ако има повторно нарушение – когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно – “срок от три години” или “пет години” и глоба “1500 лв.”
Тук не мога да се съглася с това субективно, в рамките на такива големи периоди от време – от 1 до 5 години, пък ако искате и за парите, да се определят от служители.
Във връзка с т. 3, казусът “досегашната ал. 3 става ал. 4” и в нея думите “до 2 години и глоба от 200 до 500 лв.” се заменят с “до 3 години и глоба от 1500 до 2000 лв.”. Практиката досега наистина показва, че от подзаконови актове в закон – това е добре и ще го подкрепим, но при твърди критерии по отношение на сроковете на отнемане и на паричните административни санкции. Тогава съм съгласен, иначе аз не мога да намеря някакъв обективен критерий, по който да бъдат определени срокът и съответно – паричните санкции. Още веднъж ви казвам, че това създава условия за корупция и то на сравнително по-ниски нива. Корупция, която засяга, бих казал, всеки български гражданин. Има милиони водачи на моторни превозни средства.
Аз си мисля, че всички тези неща, които се носят в общественото мнение за корупцията в КАТ, можем да ги избегнем много лесно още сега в този закон. Да не се дава възможност – твърди числа по отношение на паричните санкции и на сроковете. В този контекст бих казал, че има и други разпоредби. Разбира се, бих искал да чуя и вносителите. Да се обединим в комисията на второ четене, аз също се ангажирам да направя предложения, и в пленарната зала да може да се приемат тези разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата заместник-министърът на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТОНЮ ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, по въпроса за санкцията, която се предвижда при констатирано нарушение употреба на алкохол над 1,2 промила и за това дали тя да бъде абсолютно определена или относително определена. Този спор отдавна е решен и е в полза на относително определените санкции. Никъде в Наказателния кодекс, ако погледнете, или в който и да е административнонаказателен закон няма определена санкция абсолютно като цифра. В тази връзка в чл. 27 от Закона за административните нарушения е казано, че при определяне на наказанието наказващият орган взема предвид тежестта на нарушението. То е различно във всички случаи. Подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Взема се предвид дали той има други нарушения и т.н., и в тези рамки се преценява.
Защо точно в този размер – “500-1000 лв.” и “до 3 години”? Размерът е взаимстван от чл. 78а от Наказателния кодекс. Досега съществуващият размер, само че по сложната процедура пак се стигаше до 500-1000 лв. и до 3 години. А в рамките на тази относително определена санкция административнонаказаващият орган и след това чрез контрола пред съда се решава конкретния размер на наказанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, не са толкова несъстоятелни разсъжденията, които направи тук Благой Димитров. Да, относителността наистина е фиксирана и в други закони и в това има здрава логика, само че е крайно несериозно с такава широка ножица – “от 1 до 5 години”, да се оставя на контролиращия орган да преценява. Това е прекалено разтеглена възможност. Вярно, че случаите са много различни, но винаги се израждат нещата при намесването на голям брой странични фактори, които когато има такъв тип произшествия, така или иначе започва едно лобиране, търсене на връзки и в края на краищата не толкова аргументите, свързани със специфичните обстоятелства, при които е извършено нарушението, влияят, а влияят тъкмо страничните фактори.
Ето защо работа на законодателя е ние да се опитаме да съкратим, да ограничим възможностите на контролиращия орган да преценява под натиска на голям брой външни фактори. Тази практика на вас ви е добре позната, работейки в тази система. Тя не е от вчера, тя е от десетилетия.
Освен това ние наскоро приемахме и други закони, свързани с промяна на размера на глобите при определени нарушения. Ние вървим към все по-високи нива. Сигурно в това има някаква логика, но тази логика до този момент не беше подкрепена от страна на МВР и на КАТ с някакви сериозни доказателства, че трябва да дигнем размера на санкциите.
Никой не каза, да речем, че ако ние повишим размера на санкциите два пъти, ще съкратим пътно-транспортните произшествия от определен вид с 10%. Нито има такива наблюдения и изследвания, което е смешно. Ние тук в продължение на не знам колко години в българския парламент, когато стане дума за ограничаване на транспортните произшествия, предлагаме известни повишения на глобите и в крайна сметка, ако прецените за този последен 15-годишен период колко пъти сме увеличили тези глоби, а същевременно нарушенията продължават да растат и никой от ведомството не си задава въпроса защо увеличаваме уж размера на санкциите, а броят на нарушенията продължава да расте драстично, в т.ч. и смъртните случаи.
Вторият въпрос е свързан със събираемостта, който не касае пряко ведомството, но така или иначе трябва да се предлагат мерки в пакет. Каква е ползата, ако събираме само 10% от санкциите, след като ги увеличаваме в такива размери? Някой трябва нещо да предложи и това са хората, които работят в тази система. Но и формулирането на такива разтегливи срокове, липсата на информация и някакви уверения как би се отразило благотворно увеличаването на санкциите се дължи на една-единствена причина: на леността и нежеланието да се правят необходимите анализи и да се предлагат адекватни мерки. Това е истината по този въпрос!
Има и един втори въпрос, който не е точно от моята компетентност, но тъй като юристите мълчат, ще си позволя да го поставя. Със Закона за движението по пътищата променяме и един член на Наказателния кодекс. Има практика, доколкото на мен ми е известно, че не може със закони от по-нисш ранг да променяме закони с по-висок ранг, какъвто несъмнено е Наказателният кодекс.
Има и един втори подвъпрос – съвсем нормално е, когато искаме да променяме Наказателния кодекс, по това да имаме становище поне и на Комисията по правни въпроси. Още по-добре би било този текст да се промени именно в Комисията по правни въпроси, колкото и тя да е претрупана. Тези скоротечни промени оттук оттам, които се правят форсмажорно с оглед на това, че общественото мнение така или иначе е доста разтревожено и обезпокоено, не са нищо друго освен палиативи и маскировка на истинските проблеми, които съществуват. Те са свързани и с дейността на контролните органи и КАТ, където, не е тайна за никой, че съществува голяма корупция, тъй като всички пътуваме по пътищата и, общо взето, имаме добри наблюдения.
Но и при докладването на тези и други законопроекти, никой не казва с колко се е ограничила корупцията, никой няма точни представи, ще нарасне ли, или пък ще се намали, като приемаме увеличение на глобите.
Предлагам, господин председателю, да преустановим разглеждането на тези текстове. На второ четене ще направя предложения, вероятно подобни на тези, които ще направи Благой Димитров, промяната не текста на чл. 343б от Наказателния кодекс да бъде извършена с отделен законопроект, който да бъде одобрен предварително от Комисията по правни въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искам да направя едно разяснение. Председателят на парламента е разпоредил водеща комисия по законопроекта да бъде Комисията по транспорт и телекомуникации, а като съпътстваща комисия – Комисията по правни въпроси.
Във вашето изказване съвсем правилно отбелязахте, че наистина се налага да има и становище на Комисията по правни въпроси. Мисля, че комисията в периода между първо и второ четене ще даде своето становище.
Ще продължим дискусията по първото четене на законопроекта след почивката.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)



(След почивката.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме с първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В поредното изменение на Закона за движение по пътищата, за разлика от предишните два случая, които също бяха през тази година, има текстове, които са накарали председателят на Народното събрание професор Герджиков да сезира като съпътстваща Комисията по правни въпроси.
Когато преди почивката започна разглеждането на законопроекта, аз не чух становище на Комисията по правни въпроси и Ви моля, господин председателю, да изясните дали Комисията по правни въпроси е разгледала законопроекта или не. Защото в Преходните и заключителните разпоредби на предлагания ни изменителен законопроект § 24 изисква промяна в чл. 343б от Наказателния кодекс. Няма нищо по-естествено от това Комисията по правни въпроси действително да вземе отношение по този въпрос и да изрази съответно становище.
Не е редно това да стане по този начин и може би е трябвало да бъде обсъдено и на Председателския съвет преди един ден, че изменението в Наказателния кодекс ще мине в пленарната зала, защото ние гласуваме по принцип закона, но до голяма степен една от основните точки, които са изменителни в този закон, е свързана с промяната на Наказателния кодекс. Това е моето първо възражение и то носи наистина принципен характер. Очаквах госпожа Мингова като председател на Комисията по правни въпроси до докладва становището на комисията. Това не стана.
Второто ми възражение по отношение начина на процедиране е обстоятелството, че като че ли в министерствата, които носят отговорност по Закона за движение по пътищата, а те са две – Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта и съобщенията, не се чувства ясна визия за посоката, в която трябва да бъде променян законът.
Ние действително само в Тридесет и осмото Народно събрание сме направили не по-малко от шест изменения и допълнения на Закона за движение по пътищата. Нарастващото обществено безспокойство от тежката пътна обстановка, от непрекъснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и на закона преди всичко, тежките последици, които съпътстват тези нарушения, очевидно карат съответните министерства, било едното, защото се чувства по промените, които се предлагат – един път се предлагат промени, определено поискани от Министерството на транспорта и съобщенията, друг път се предлагат промени по искане на Министерство на вътрешните работи, да се отговори по някакъв начин, но по един, бих казал, палиативен начин на очакванията на обществото.
Тези промени обаче, предлагани непрекъснато на парче, по същество не водят до никакъв съществен резултат. Това го казвам, защото само преди два месеца, покрай един законопроект, който беше внесен от уважаемата моя колежка госпожа Евдокия Манева и от мен самия, беше внесен съпътстващ законопроект с подписа на министър-председателя. Той изискваше някои също така несъществени промени, някои от тях бяха отхвърлени в комисията междупрочем, а сега само след два месеца се внася следващ законопроект. Аз не зная дали до края на годината няма да има още един изменителен закон на Закона за движение по пътищата. Това наистина лишава дори народните представители в залата от усещането, че се знае накъде се върви.
По отношение на конкретната тематика на изменителния закон. Болшинството от предложенията, които се правят, аз ги подкрепям. Не се изказвам против това да се дадат прецизни определения по отношение на регистрацията на моторните превозни средства. Имам възражения към някои текстове, но едва ли е необходимо сега да започна да ви пояснявам по кой член какви възражения имам. Най-общо казано, аз и друг път съм възразявал категорично по отношение на това, че непрекъснато набъбва списъкът на колите със специален режим на движение. И сега добавяме още автомобилите на пътно-комендантските подразделения на Българската армия. Ще продължим да трупаме този списък, докато действително стигнем до положение, когато моторните превозни средства със специален режим на движение ще се окажат повече на брой от тези, които се движат съгласно общия Закон за движение по пътищата.
Имам и други, бих казал несъгласия с някои от текстовете, но като цяло, 80% от текстовете в тяхната общност аз ги приемам и ще ги подкрепя, дори и с мои предложения между първо и второ четене.
Що се касае специално до промяната на Наказателния кодекс и до декриминализирането на употребата на алкохол с над 1,2 промила, там нещата действително стоят съвсем недобре.
Благодарен съм на моя колега Благой Димитров, който много точно разви всичко това. Защото, ако погледнете въвеждането на измененията в чл. 174 на Закона за движение по пътищата, там наистина се дават едни твърде широки граници, които до голяма степен при липса на ясна фиксация на отговорности и срокове, отварят поле за корупционна практика.
Погледнете, казва се, че се лишават от право на управление на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, съответният водач, който управлява моторното превозно средство, за срок до три години. Но те могат да го лишат и за 15 дни. Никъде не е казано, че дори единият месец е някакъв срок. Може да го лишат за една седмица. Е, какво става, след като е взета пробата? Надявам се, че поне пробата, взета от съответния водач, е доказателство, че той е погълнал това количество алкохол. Но оттам нататък картината става абсолютно неясна и размазана. Действа се по всякакъв начин за определяне или по-скоро за намаляване на това наказание. Такъв водач може ли да бъде лишен от право да управлява за срок, примерно, от две седмици? А ако след това той направи второ нарушение? И тук искам да запитам, ако второто нарушение доведе до човешки жертви, ние прави ли сме да декриминализираме това нарушение – поемането на алкохол над 1,2 промила? Фактически ние това правим в момента – ние декриминализираме тези две нарушения. Но второто нарушение действително може да бъде фатално не само за водача, макар често пъти и за него, колкото и за абсолютно невинни хора – участници в движението по пътищата. Имаме ли това право, защото се касае или за човешки живот, или често пъти за травми или осакатявания, които остават белег за цял живот, намаляват възможността на човека да се реализира.
За съжаление поради отсъствие от страната, поради служебна командировка от Народното събрание, не можах да взема участие в разискванията. Но за мен е особено важен въпросът каква е практиката в страните от Европейския съюз. Ние говорим, че хармонизираме българското законодателство, но го хармонизираме там, където ни е изгодно.
Нека вносителите, които мисля, че в т. 3 от мотивите отбелязват декриминализирането на тази употреба на алкохол, да споменат каква е практиката в Европейския съюз. Това е изключително важно. Аз считам, че декриминализирането на това деяние по никакъв начин няма да подобри движението по пътищата, нещо повече, в известна степен ние, взимайки това решение, може да се окажем хора, които носим определена вина за тежки произшествия, настъпили именно поради декриминализирането на това деяние, което иначе би дало своя ефект. Неслучайно българските законодатели от предшестващите народни събрания са решили това да бъде текст от Наказателния кодекс – поемането на алкохол над 1,2 промила.
Следващото, след като деянието се декриминализира, би трябвало да се постави въпросът: налагането на административни наказания ефективно ли е в Република България? Отговорът е категорично не. Мисля, че господин Любомир Пантелеев заяви, че събираемостта е около 10%. Тази събираемост показва пълното неуважение към санкциите, които органите налагат на водачите на моторни превозни средства. Десет процента са случаите, когато има официално съставен документ за нарушението! А аз питам: колко са случаите, когато няма съставен такъв официален документ и сте заплашен за част от предвидената сума като административно наказание да не се изготви такъв документ.
За мен основното, към което трябва да насочат своето внимание органите на Министерство на вътрешните работи, е преди всичко да има прозрачност и почтеност при изпълняването на техните задължения по пътищата на Република България. Защото корупционната практика по пътищата води до следващи, още по-големи нарушения и с трагични последици.
Аз съм напълно съгласен, че по-нататъшното разширяване на налаганите глоби и тяхното увеличаване е абсолютно безпредметно. С това ние единствено измиваме собствените си очи пред обществото, но без никакъв ефект за това общество, заради което всъщност ние създаваме тези закони. Ето защо, уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя текстовете, които предлагат декриминализирането на употребата на алкохол над 1,2 промила.
Само преди два дни се проведе и специална конференция при изключителен не само вътрешен, но и международен интерес “Стоп на кръвопролитиията по пътищата”. Там именно беше отчетен големият процент на тежки пътнотранспортни произшествия в България именно по повод употребата на алкохол. Това, което ние предлагаме, не е средство да намалим тази опасност. Благодаря ви.
ПРЕДЕСДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата народният представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Иванов, определено смятам, че подходът за решение на проблема – субективното състояние за употреба на алкохол – е този, който се предлага в законопроекта. Съгласен съм с Вас, че подходът с изменения в Закона за движение по пътищата или който и да е друг закон не е добър, имаме такава практика в Събранието за Наказателния кодекс и тук можем да търсим някакво решение за отделяне на тази част и още един път минаване на текста и през Комисията по правни въпроси.
Но не можем да смесваме резултатите от автотранспортните произшествия по чл. 342 и чл. 343 със субективното състояние от употреба на алкохол. Там ще си остане квалифицираният случай, когато е употребил алкохол, но самата употреба на алкохол без по-тежките последици - тежки телесни повреди, причиняване на смърт на едно или повече лица, те, самото рутинно състояние много по-лесно ще се санкционират и много по-резултатна ще бъде наказателната политика, ако се приеме това решение.
Искам да ви кажа с две думи, че този текст се прие през 1996 г. малко като отговор на нарасналите случаи на автотранспортни произшествия с употреба на алкохол. Тогава трябва да кажа, че юристите бяхме силно обезпокоени от този текст, който предвижда едва ли не обективно вменение, без причиняване на по-тежкия резултат. Да не говорим, че практиката показва, че то е трудно за налагане. По-добре да минем на административните санкции, които са достатъчно тежки, а след като лицето демонстрира трайна нагласа да управлява моторното превозно средство в такова състояние, тогава може да се прилага и санкцията по Наказателния кодекс. Но си представете, за да го санкционирате, каква машина се върти: следствие, прокуратура, съд, първа инстанция, втора инстанция. Така че нека да потърсим модус, при който да стигнем до такова решение, което по-силно да съответства на действителното състояние на нещата, дори ако щете на теорията на наказателното право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, аз съм съгласен за декриминализирането по отношение на хващане на дадено лице – водач на моторно превозно средство – с над 1,2 промила. Тук обаче нищо не се каза примерно какво следва при намиране на 0,6 промила.
Но не мога да се съглася да няма долна граница при тази административна санкция. Тук съм съгласен с Вас, защото е казано “до три години”. Така, както е разписан текстът, свидетелството за правоуправление може да му се отнеме с абсолютно основание и за един ден. Така, както е разписан текстът, “до три години”, от това не следва нищо – това отнемане може да е от 24 часа до три години! Тук аз имам забележка. Защото самата употреба на алкохол е едно, а употребата на алкохол с други тежки последствия – смъртни случаи, травми, осакатяване на хора, вече влиза в разпоредбите на Наказателния кодекс.

И още нещо имам като забележка: аз не мога да приема, че по някакъв субективен начин в рамките на три години някое длъжностно лице може да прецени. Това нещо не мога да го приема. Примерно досега човекът има 15 точки или 20 наказателни точки. Логиката е да следва, ако той бъде хванат с над 1,2 промила, по-тежка санкция, да речем, горна граница. Това за мен не е здрава логика. Той може да е получил по някакъв начин наказателни точки и да не е употребил алкохол. Тоест самата санкция трябва да бъде за самото наказание. Ако греша, господин председателю, Вие като юрист ме поправете. Не може да има някакво влияние за стари наказания – те да влияят примерно като някакви обективни критерии за това наказание, което е във връзка с това, че лицето е хванато с алкохол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика ще има ли? Няма.
Господин Иванов, имате право на дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Аз внимателно изслушах Вашата реплика, но в крайна сметка това, което търсих в нея, аз не го открих. С какво текстът, който се предлага, ще подобри условията на движение по пътищата? Защото Законът за движение по пътищата има тази цел – не съдопроизводството, има тази цел – да се подобри състоянието по пътищата на България. Това е нашето призвание. Това да направим. Аз не го чух, а и Вие, съм убеден, нямате отговор на този въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имам, имам – ще го кажа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Но по повод на Вашето възражение ще си позволя да цитирам нещо именно от тази книжка “Стоп на кръвопролитието по нашите пътища”, която беше дадена на тази конференция преди два дни. Предложението на апелативния прокурор на Пловдив Росен Димов, който заявява, че би трябвало при употреба на алкохол – той заявява над 1,8 промила – да се води бързо полицейско производство. Това означава до три дни делото да е в съда. Всичко това, което тук говорихте – следователи, прокурори и т.н. – до три дни делото да бъде в съда. Тоест този най-важен аргумент, защото него го изтъкнахте като най-важен аргумент, практически отпада. Бързото полицейско производство е предвидено за определени случаи. Нищо не коства да бъде предвидено и в този случай – до три дни делото да бъде в съда.
Още нещо. По отношение на това, което е записано като промяна в закона, и това е новата ал. 3 на чл. 174, Закона за движение по пътищата имам предвид, до известна степен това е и отговор на изказването на господин Благой Димитров. Там е направено едно смесване, което аз лично категорично не приемам – нарушенията по ал. 1 и ал. 2, това са нарушения между 0,5 и 1,2 промила и над 1,2 промила. Значи нарушения при 0,6 промила и в същото време може да бъде и при 2,5 промила – когато се извършват повторно, за тях е предвиден един общ, наистина разтеглив, но общ текст, че в този случай те се лишават от право да управляват моторно превозно средство за срок от една до пет години и глоба от 1000 до 1500 лв. Аз не приемам, защото вие знаете какви са последиците. Неслучайно тази бариера 1,2 промила съвсем ясно е заложена, не приемам да бъдат в общ текст с общите разпоредби за административно наказание при повторно нарушение. Което за мен означава, че действително вносителите не са си свършили работата в тази част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михал Миков за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, въобще нямах никакво намерение да се занимавам с този законопроект, но чувствам, че ще се объркаме.
Уважаеми господин Иванов, тук всичко това са административни санкции – всичко, което е дадено. Вие питате – как ще се подобри движението по пътищата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Не, с промяната в Наказателния кодекс питам как ще се промени.
МИХАИЛ МИКОВ: Вижте сега, текстът в едната ситуация се декриминализира, в същото време в ал. 2 виждате, че се създава друга схема на реализация на наказателната отговорност, когато той трайно, постоянно, доказано чрез няколко административни акта управлява в такова състояние. (Реплика на народния представител Иван Н. Иванов.) Ако го убият, има предвидено и смъртно наказание. Твърде наивно е тълкуването на връзката между административните санкции и Наказателния кодекс. Не може по такъв начин да се спекулира с това, което се предлага. В единия случай – питате бързо полицейско производство – ами не може бързо полицейско производство, защото миналата седмица променихме НПК и, ако Росен Димов не го е чел, Вие сигурно също сте гласували, че той е на следствие, първо. Второ, питайте някой от МВР за колко време излиза кръвната проба по метода на Видмарк – колко време трябва, защото не е дрегер-методът, че са му взели проба – резултата от тази експертиза, а след това го пращат, отива в болницата, взема се кръвна проба, тази кръвна проба не може във всяка районна болница, даже и окръжна – праща се на определено място, месец - месец и половина. Как Росен Димов ги говори за бързото полицейско производство? Жалко, че един апелативен прокурор като че ли не е много наясно за самата технология по сложната експертиза за установяване на промилите.
Въпросът с цифрата дали ще е 1,2, дали ще е 1, дали ще е 0,5, няма значение – въпросът е, че кръвната проба е тази, която трябва да покаже, че с една хилядна може да носи наказателна или да не носи наказателна отговорност. Затова там се взема кръвна проба, а не само по метода дрегер. Никак не е толкова прост въпросът, колкото се опитвате да го представяте, и аз се чудя защо този закон не е минал малко и през Комисията по правни въпроси. Защото може от непрецизна кръвна проба, може да се иска тройна експертиза – от тази разлика с една промила вие разбирате, че се решава въпрос за наказателната отговорност. Бързо полицейско производство – хайде Росен Димов да се хване с другите престъпления.
Текстовете, които се предлагат, водят до една философия и това е философията да заменим частично случаите на наказателна отговорност с достатъчно тежки административни санкции. При тяхната повторяемост те да са онази индикация за трайното престъпно поведение на това лице, за неговата обществена опасност и тогава да се стига до реализацията на по-тежката – наказателна. Иначе аз виждам, че тук санкциите са доста тежки. Тези лишавания и глоби са по-тежки даже от някои, които са предвидени по Наказателния кодекс.
Друг е въпросът, който поставя господин Панталеев, свързан с границите, с по-точна диференциация, за да не може вътре при тези широки граници да се проявява някакъв субективизъм при налагането на административните санкции. Това в съда го наблюдаваме, камо ли при административните органи – няма да може да се избегне.
Принципният въпрос е този, че ние трябва да отидем към това решение, ако искаме по-голяма ефикасност – трябва да отидем. Иначе ще си остане Наказателният кодекс с всичките произтичащи от това дълги завъртания на машината. Имайте предвид, че тези дела – аз мисля, че в повечето случаи присъдите са условни, защото няма причинена вреда. Няма нито убит човек, нито нанесена телесна повреда, нито изкривени ламарини – ако тях ги има, за съвсем други състави става въпрос. Тук има единствено обективното състояние – шофирал моторно превозно средство в нетрезво състояние, спират го, констатират това. Вижте практиката на съдилищата. В повечето случаи отиват към условни присъди.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): О’кей.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама как о’кей? Въртим цялата машина, вместо да се мине на бързо административно производство – да му се наложат две глоби, като се хване втория път - тогава да ходи на наказателно производство. Как о’кей? Какво му е о’кейя на това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да приказваме на български.
МИХАИЛ МИКОВ: Провокира ме господин Иванов. Имаш следствие, имаш прокуратура, имаш обвинителен акт, имаш 2-3 години реализация на наказателна отговорност и накрая условно осъждане. На кого е нужно това? Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, аз не зная това, което Вие твърдите, че два месеца се въртят пробите из болниците, но се сетих, че съвсем наскоро в Атина имаше Олимпийски игри. В рамките на три дни кръвната проба беше проверявана и в рамките на два последователни дни се вземаше решение дали да се отнеме присъден медал или не. Тоест кръвната проба два пъти подред може да бъде обработена в рамките на три дни. А останалото, за което Вие говорите - две или три години въртене из съда, това е проблем, който трябва да се реши в един от другите стълбове на демократичното общество в съдебната система.
Освен това, когато говорите за условна присъда, Вие маргинализирате като нещо, което всъщност не е присъда. Не е така. Основната присъда си има своето значение по отношение на следващото подобно деяние. И Вие знаете това. Другите аргументи аз ги изказах и няма какво повече да допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Миков, имате право на дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Иванов! След като виждаме, че 10 години тази система с условните присъди не води до намаляване на лицата, които управляват в нетрезво състояние, значи трябва да се прави някаква промяна. И аз смятам, че предложената промяна е във вярната посока. Нищо повече.
Вторият въпрос – за Атина. Това, че не знаете, че при допинга не е кръвна проба, а е проба на урина, Ви е простено.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): И кръвни проби се вземат.
МИХАИЛ МИКОВ: Но нали си представяте, че за една олимпиада хората правят лаборатория на място. Не може от Кайнарджа, от Петрич или от Брегово, или от Малко Търново да си представите, че има такива технологии, каквито има на Олимпиадата в Атина. Този въпрос е решим. Ще се просветите като отидете и попитате във всяка болница, където се взема кръвта, опакова се по определен начин, има специална наредба, която казва как се пазят оригиналните флакони, как пътуват, как се предават. Това е разписано в наредбата. И ще разберете, че не е възможно да има бързо полицейско производство по простата причина, че въпросът с тази една промила може да реши въпроса дали да попадне в административната или в наказателната отговорност. И това е въпрос единствено на промилата. И то въпрос, защото този текст предвижда обективно вменение. Това е големият проблем. Още когато е създаден пак така, за да се даде отпор на пияниците по пътищата, се показа и друг правен принцип – за обективното вменение. И освен експертизата, по друг начин доказването не става. Така че дайте да намерим решение, което да ни извади от тази ситуация, която десетина години вече не решава проблемите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз подкрепям като цяло философията на внесения законопроект, както и идеята за декриминализация. Имам няколко принципни и някои конкретни бележки.
На първо място, използването на термините пътни и моторни превозни средства. Това не е Закон за движение по магистралите или по първокласни, второкласни и третокласни пътища, а Закон за движение по пътищата на България. По пътищата на България се движат и леки коли, и автобуси, и мотопеди, велосипеди, дори магарешки каручки. Казвам това, за да подчертая, че може би в целия закон трябва да се говори за пътни превозни средства, а не за моторни превозни средства.
Вторият момент е свързан с доста нашумелия § 14 и коментарите около него, както и размера на предлаганите глоби. Не е известно България да е страна на милионерите, а тук са предвидени глоби, които са равни на годишната заплата на собствениците на моторни превозни средства. Нямам нищо против за тежките нарушения, свързани с употреба на алкохол и в резултат от това допуснати катастрофи, загинали или ранени хора, глобите да бъдат тежки, да бъдат високи. Но има други действия или нарушения, които се допускат, които също се санкционират с изключително висока граница на паричната сума, която трябва да се внесе.
Мисля си също така, че неспособността на голяма част от хората да внесат тези големи глоби, може би трябва да доведе до едно предложение в закона да се запише, че този, който не е в състояние да внесе своята глоба, я отработва чрез обществено-полезен труд, както го има в немалко страни. Мисля, че всички сте виждали по филмите, а който е ходил на място знае, че в Съединените щати не се мерят промили, а те оставят да вървиш по една права линия. И този, който е проверяващият преценява на място какво е твоето състояние без да се измерва колко промила имаш. В резултат на това следва както отнемане на шофьорската книжка, така и парична глоба. Дори, заедно с това и обществено-полезен труд. Но, както казвам, обществено-полезният труд се прилага тогава, когато човек не е в състояние да плати размера на глобата, с която той е санкциониран.
И по конкретните текстове. Изцяло подкрепям това, което каза Благой Димитров за новата ал. 2. Не може да оставим на санкциониращия орган да преценява как да бъде наказван провинилият се водач – от 24 часа до 3 години лишаване от право на управление на моторно превозно средство. Ясно и точно е казано, че това се отнася до хора, които са употребили алкохол над 1,2. И няма какво да тълкува санкциониращият орган, след като знае, че имат 1,2. Затова би трябвало да се запише съвсем конкретен срок без право на санкциониращи органи да тълкуват, както тук спомена заместник-министъра има ли облекчаващи или утежняващи обстоятелства при произшествието.
Моето предложение е да се запише една година при първо такова деяние да се отиде на максималната глоба от 1000 лв. При рецидив, както тук е предвидено още по-разтегливото понятие от една до пет години, той е хванат втори път с над 1,2 и отново се дава възможност на санкциониращия орган да преценява дали това трябва да бъде 1, 2, 3, 5 или колко години и да внася субективен момент. Аз бих казал, че това създава и невероятни условия за корупция. Моето предложение е тук да се отиде на максималната глоба от 1500 лв., ако не може да я плати и това да бъде чрез полагане на определени дни обществено-полезен труд. И на три години отнемане на правото на управление на моторно превозно средство, без органът, който налага санкциите, да има право да варира.
Що се отнася до останалите глоби, които се предлагат, мисля, че трябва и в Комисията по транспорт да се преразгледат и да не се отива на такива максимални санкции да се налагат глоби, които хората не са в състояние да плащат.

Нещо повече – предвидените от два до три пъти по-високи размери на глобите, особено на физическите лица, няма да доведат до нарастване на събираемостта. Определено считам, че ако тя сега е 10%, с нарасналия размер на глобите тяхната събираемост ще падне до 1-2% и ще се наложи съдия-изпълнителят да бъде затрупан с хиляди такива дела, свързани с прилагането на Закона за движение по пътищата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И аз благодаря на господин Дъбов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин Дъбов, уважаеми колеги! Струва ми се, че тук отново тръгваме в една неправилна посока – да разсъждаваме върху това дали някой може да плати глобата или не може да плати.
Смятам, че деянието "употреба на алкохол" трябва най-строго да бъде санкционирано и когато водачът сяда зад волана с 1,2 промила алкохол, за мен това е недостойна постъпка, първо.
Второ, не смятам, че е необходимо въобще да съжаляваме такива водачи.
Ако господин Дъбов счита, че трябва да бъдем солидарни с такива водачи, аз считам точно обратното – не бива да допускаме това. Трябва да направим всичко възможно санкциите за водачи, употребили алкохол и то в такива количества, да бъдат най-строги.
Това, което се предлага като промяна на закона, в най-пълна степен ми се струва, че отчита именно този факт – да не допускаме водачи да седнат на волана в очевидно пияно състояние. Всичко друго е въпрос на преценка на самите водачи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Костурски.
За втора реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук виждам, че е категорично становището да се декриминализира това деяние, а именно употребата на алкохол над 1,2 промила и по този повод, включително и господин Миков ми каза: ако се извърши катастрофа, тогава той попада под ударите на закона.
Аз ще ви дам следния пример и може би господин Дъбов ще ми отговори и на това – носенето без разрешение на оръжие, нали, господин председател, Вие сте юрист, бивш член на Конституционния съд, макар че това не е от Конституцията, но е деяние, което се наказва по Наказателния кодекс. Така ли е или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така е.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така!
С носенето на оръжие без разрешение застрашен ли е нечий живот? Застрашен е само потенциално. По същия начин един човек в силно нетрезво състояние, при над 1,2 промила алкохол в кръвта застрашава човешкия живот, движейки се по улицата. Той не е консумирал престъплението, както и когато се носи огнестрелно оръжие без разрешение. Не е стреляно с него, точно така, както и другият не е извършил катастрофа.
Аз питам: не е ли тогава това двоен стандарт на българските законодатели? И в единия, и в другия случай опасността е само потенциална, но обществото чрез законодателите е решило, че тази потенциална опасност е достатъчно голяма и застрашава живота на хора от това общество. И затова е криминализирано, включително и карането в силно нетрезво състояние на моторно превозно средство.
Дадох този пример, защото мисля, че той действително убедително показва, че не е достатъчно само да се каже, че не е извършено престъпление. Ако аз тръгна да се разхождам с огнестрелно оръжие, без да съм получил съответното разрешение, ще бъда санкциониран. А иначе мога пиян при същата опасност или по-голяма да убия човек, да не бъде криминално деянието ми.
Завършвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Дъбов, имате думата по темата: "оръжие – алкохол". (Оживление.)
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, господин Костурски! Нямаме никакви различия в това, което аз споменах в изказването си, и това, което Вие споменахте във Вашата реплика.
Аз предложих максималната финансова санкция и фиксиран срок за отнемане на документите, а не да има "от – до", което дава възможност на трето лице служебно да преценява в каква степен е виновността. Щом има 1,2 промила, това е общовалидно за всички извършители на това нарушение и затова предложих срокът да бъде една година, а не, например, 24 часа или 6 месеца, както санкциониращият орган може да реши. Това е първото.
По отношение на това, което каза господин Иванов, също мисля, че нямаме различия. Само че аз смея да твърдя, че има други неща, свързани с движението по пътищата, които са по-опасни дори от употребата на алкохол. Например, големият брой на хора зад кормилото, които не притежават шофьорска книжка. Или, още по-опасното, което става – огромният брой автомобили, които се движат по пътищата и които практически са технически неизправни. Всъщност, най-тежките катастрофи са по тази причина. Вземете катастрофата, която стана на р. Лим. Тя не е свързана с шофьор, употребил алкохол, а с неизправност на моторното превозно средство. (Шум и реплики.)
Фирмата-производител, която е поканена за експерт, сигурно няма да каже, че е направила лош монтаж на автомобила, но така или иначе този въпрос е дискусионен. Най-вероятно специализираните органи – мисля, че КАТ, биха могли да отговорят на въпроса за това какви са процентите на допуснатите произшествия с шофьори, употребили алкохол, с хора, които карат технически неизправни превозни средства и на водачи, които нямат документ за правоспособност. Така че и в двата случая аз не мисля, че имаме различия. Нещо повече, предложих само да се отиде на ясни и категорични записи в закона, за да няма възможност субективният фактор да влияе със своето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Ремзи Осман за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз също споделям една част от опасенията на господин Дъбов и бих искал да продължа неговите мисли.
Дами и господа народни представители, при над 1,2 промила алкохол в кръвта, човек е пиян! Оттам нататък, ако ще и 1,6 да е цифрата няма значение. Ние трябва да фиксираме това. Много погрешна практика е, когато казваме "от – до" за глобата. Наистина, корупционният елемент е най-голям точно тогава. Онзи, който иска да бъде спасен с 500-600 лв., е готов веднага да ги даде на пътния полицай, или на този, който го санкционира. Това е практиката днес по пътищата! Не искам да обвинявам никого, но ние трябва да фиксираме това. Дали това ще бъде една година, дали ще бъде пет години или ще бъде десет години, но трябва да се каже, че за над 1,2 промила алкохол в кръвта, ще се фиксира един срок. Тогава няма да има корупция. Той просто няма да преценява дали наказанието да бъде минимум. Как ще прецени, ако е 1,5? Как санкциониращият орган ще прецени? Ще прецени субективно.
Пиян човек управлява автомобил – да, няма престъпление, няма убийство и т.н., но са го хванали. Кара си колата, спира го катаджия и установява, че има 1,5 промила алкохол в кръвта. Как ще преценят какво да бъде наказанието при 1,5? Ние не го казваме и точно тогава се появява корупционният елемент.
Мисля, че е време Народното събрание да вземе веднъж завинаги едно решение.
По този текст ние спорехме през 1994 г. Трябва по някакъв начин да се изчисти този въпрос.
Оттам нататък, ако има престъпления по другите закони – да го съдят, включително и за повторно нарушение.
Казваме, че срокът за лишаване и от една до пет години. Как ще се прецени дали срокът да бъде една или пет години? Кой ще прецени? Някой беше дал примера, може би Вие, господин Дъбов, че в Америка ако някой можел да носи алкохол, него няма да го лишим за две години от управление на колата, а онзи, който се движи с 1,2 промила и малко се клатушка, на него ще му сложим пет години лишаване от кола. Това ли искаме ние? Трябва да се фиксира точно. Алкохол и управление на пътно превозно средство са две несъвместими неща. Законодателят е длъжен, ако иска да говори за безопасност на движението, да каже: “една година, десет години или изобщо да бъде лишен”. По принцип аз съм привърженик на драстични глоби и драстични лишавания, когато става въпрос за алкохол. Уважаеми народни представители, изобщо не трябва да имате никакви угризения. Наскоро в моята община един водач, даже не е водач – няма свидетелство за управление, под “ИФА”-та му попадна дете на 4 години. Родителите – младо семейство, преди три години загубиха друго дете. Затова за такива случаи – никакви глоби! За такива шофьори не бива да има никакви прошки! Умолявам ви, наистина.
Господин председател на Комисията по трансорт и телекомуникации – проф. Мирчев, за второ четене аз ще внеса предложение, но тези неща трябва веднъж завинаги да бъдат изчистени. Служителите от Министерството на вътрешните работи ще бъдат улеснени, ако има такива изрични текстове. Тогава няма да има обвинения към КАТ. В момента има обвинения по адрес на съдии, катаджии, на политици и депутати. За съжаление това е истината. КАТ обаче ще бъде улеснен в своята работа, ако сроковете и глобите са фиксирани.
Ще повдигна един-два въпроса – в § 8 и в по-предния параграф.
От една страна е хубаво за тези, които обучават кандидатите за водачи на моторни превозни средства, да има не само глоби, но и сериозни проверки във връзка с тяхната дейност. В чл. 152, ал. 10, т. 3 се предлага: “Когато в 6-месечен срок от извършването на регистрацията лицето не започне дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си, да му бъде отнет лиценза”, тоест регистрацията. Ако примерно един преподавател, преподавал 20 години “Безопасност на движението” – аз съм бил такъв преподавател, се разболее и 6 месеца е в болнични, на него му се отнема възможността да преподава и наново трябва да стартира и така той губи цялата година. Според мен би било добре, уважаеми колеги, този срок да не бъде 6 месеца, а една година. Това е разумен срок. Човекът е излязъл от болнични, няма никакви проблеми, дългогодишен преподавател е, защо трябва ние да го караме да стартира, за да преподава?! Молбата ми е втората част на изречението да отпадне. Що се отнася до първата част – абсолютно съм съгласен – ако този, който се е регистрирал да обучава кандидати за водачи на моторни превозни средства и до 6 месеца не е започнал обучението, това не е сериозно и той трябва да стартира наново.
По-сериозен е въпросът в § 8 – за процедурата, когато се извършва допълнително обучение на водачи на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки. Колеги, забележете, това може да стане от физически и юридически лица, но този път има едно изменение – “материална база и с преподаватели с висше образование по специалността”. Каква специалност? Такава специалност няма! Преди да завърша право, аз завърших колежа в Ямбол. Такава специалност няма. Има два държавни колежа в страната, които подготвят кадри и преподаватели по двигатели с вътрешно горене, учители-специалисти по безопасност на движението, инструктори и т.н. Това са двата държавни колежа в Ямбол и Сливен. Значи те могат да обучават шофьори, могат да подготвят кандидати, могат да бъдат инспектори, но нямат право да обучават, когато са отнети контролните точки. Та какво ще учат, когато са отнети контролните точки? Пак правилата за движение. За разлика от употребата на алкохол и други по-тежки нарушения, когато човек иска да си възстанови определени контролни точки, защо тези преподаватели от Ямбол и Сливен да нямат възможност да преподават? Ние им забраняваме на тях, но в същия момент катаджия пенсионер – моите уважения, аз имам колеги и между тях – който никога не е работил като инструктор, може да преподава за възстановяване на точките, защото имал някакво висше образование. Но коя е тази специалност? В Техническия университет навремето имаше специалност “Организация на движението и безопасност”…
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Пак я има.
РЕМЗИ ОСМАН: Но колко са тези специалисти, господин Мутафчиев? Малко са. От една страна ние даваме възможност на човека с полувисшето образование – с техническия колеж, както вече го наричаме, да обучава в по-сериозното нещо, за да направи от гражданина водач, но няма право да извършва допълнителното обучение. Не мога да разбера защо вносителят е дал такъв текст?! Според мен тук се търси работа на определени хора. Имам въпрос към вносителите и моля да ми отговорят: ако се търси работа за определени хора, кажете! Пазарът ще определя. Ако преподавателят е добър, добър е. Ако е лош – по тези и тези изисквания му се отнема лицензът. Довиждане, няма да си преподавател. Но изкуствено да се измислят такива текстове, според мен не е сериозно.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, при второто четене време е българският парламент да каже, че ако употребилият алкохол е с 1,2 промили, той е пиян. Няма малко пиян, тъй както няма половин бременна жена. За това трябва да има точно фиксирана глоба и точно фиксиран срок. Това е голямата ми молба. По такъв начин КАТ ще бъде улеснен, самите граждани ще бъдат улеснени, защото няма да бъдат изнудвани, и съдът ще бъде улеснен.
Благодаря ви. Умолявам ви да подкрепите законопроекта на първо четене, пък за второ четене да внесем подобни предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, състоянието на безопасността по пътищата на Република България предизвиква огромен интерес. Неотдавна правителството прие Национална програма за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България. В понеделник в Националния дворец на културата с участието на Комисията по транспорт и телекомуникации, Министерството на вътрешните работи и Пътна полиция, беше проведена международна конференция по тези въпроси с участие на експерти от водещи страни като Финландия, Швеция, Дания, Франция. Ако мислим, че с тази поредна поправка на Закона за дижение по пътищата решаваме проблемите, откровено трябва да кажем, че има много други неща, които трябва да променим.
Кое е основното в безопасността на движението? Защо загиват близо 1000 души годишно? Защо 8 хиляди души получават травми – временни или постоянни? Неслучайно Европейската комисия прие Стратегия за транспортната политика до 2010 г. за намаляване на жертвите с 50%. Загиват 40 хил. души. Един малък град изчезва. В нашата национална програма, приета от правителството, се предвижда минимум с 20% да бъдат намалени жертвите.
Достатъчен ли е само този законопроект? Разбира се, че не. Кои са основните моменти? – Алкохолът, високите скорости, обучението, протичането на периодичните прегледи, събираемостта на глобите и какво ли още не! Затова аз няма конкретно да се спирам на тези предложения. Моля всички да подкрепим този закон. Той касае интересите на България.
Ако трябва, ще спрем каруците и каруцарите, които напоследък стават много опасни за безопасността за движението, и то да не използваме политически моменти, за да подкрепим това или не. С каруцари няма да вървим напред!
Ще предложа, господин председател, да подкрепим законопроекта, а процедурата ми ще бъде след това да има две седмици, за да може да подготвим текстове, които не влизат в този законопроект, но са от изключително важно значение, за да настъпи прелом по безопасността на движението, включително и състоянието на пътната инфраструктура, която ние подценяваме, състоянието на моторните превозни средства и другите, които аз изброих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Малко ме смути това, което казахте. Предложенията могат да бъдат правени само в предмета на закона, а не извън него.
Благой Димитров, заповядайте за първа реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Първо, в неудобното положение сме да гласуваме на първо четене, без да има становище на Правната комисия. Разбрах, че такова становище няма, не са го гледали. Тоест, в момента в разрез с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание трябва да преминем към първо гласуване на този законопроект. Това е забранено от правилника. Сега в момента господин Мирчев декларира, че щял да прави предложения, които радикално да оправят обстановката в България.
Един път завинаги трябва да е ясно, че философията на закона определя практически предложенията между първото и второто четене. В никакъв случай не могат да се правят някакви други предложения извън рамките на този законопроект. И ако залата подкрепи, независимо че в момента нарушаваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, без да имаме, казвам още веднъж, становище от Правната комисия, на първо четене този законопроект, в никакъв случай извън контекста на този законопроект не могат да се правят други предложения.
Така че аз призовавам господин Мирчев като председател на комисията и Вас, господин председателю - обръщам се към Вас, защото няма становище на Правната комисия, и аз например поставям под съмнение правомерността на гласуването на първо четене. Що се отнася до текстовете между двете четения те трябва да бъдат в рамките на този законопроект, иначе какви ли не предложения могат да се правят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Мирчев, имате право на дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Помощните комисии, на които е разпределен един законопроект, не е задължително да представят докладите за първо четене. Що се отнася до така дискутирания текст в залата - за лишаването от свобода или за промените в Наказателния кодекс, между първо и второ четене ние имаме възможност евентуално да го извадим от този законопроект, тъй като в момента вървят изменения в Наказателния кодекс. Аз затова ви предлагам да подкрепим законопроекта, а впоследствие ние ще решим евентуално да се направи предложение този текст или подобрен текст да влезе в Наказателния кодекс. Правната комисия ще го разгледа комплексно с другите въпроси, които са включени в този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други изказвания? Няма.
По поставения въпрос от народния представител Благой Димитров – водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации и тя има своето становище, тук е докладвано. Спомагателна комисия, ако мога да употребя този термин, но е точно така, е Комисията по правни въпроси. Действително Комисията по правни въпроси, която не е водеща, няма становище, но председателят на комисията ясно обяви намерението си, че евентуално след първо четене ще даде становище основно по наказателната проекция на закона, ако мога по този начин да се изразя, тъй като имаме и параграф, който променя Наказателния кодекс.
Освен това чл. 67, ал. 3 от нашия правилник дава възможност, когато липсва становище на спомагателна комисия, да се гласува законопроектът и това е постоянна практика не само на този парламент и не само на текста, който посочих. Така че няма юридическа пречка да преминем към гласуване.
Още веднъж питам – има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата на първо четене.
Гласували 125 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 14.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев направи предложението, да не се формализираме още веднъж, срокът да бъде удължен на две седмици – не една, а две седмици.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Да гласуваме това процедурно предложение да бъде удължен на две седмици срокът за предложенията, които могат да бъдат правени между първо и второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Следователно, уважаеми дами и господа, в срок от 14 дни можете да правите предложения по този законопроект.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Давам думата на проф. Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Божидар Кабакчиев – подуправител на Българската народна банка, и господин Росен Грозев – директор на дирекция в Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме допускането на тези длъжностни лица в пленарната зала.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата, виждам, че те вече влизат в пленарната зала.
Професор Димитров, моля да докладвате становището на Комисията по икономическа политика, която е водеща комисия.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 454-01-61 от 30 юли 2004 г.
за паричните преводи, електронните платежни
инструменти и платежните системи, внесен от
Валери Димитров и група народни представители

На заседанието, проведено на 8 септември 2004 г., с участието на представители на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
Законопроектът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи създава цялостна уредба на платежните правоотношения. С него се хармонизира българското право с изискванията на правото на Европейския съюз, като се реципират правилата на три директиви и две препоръки на Европейския съюз в областта на плащанията. Законопроектът кодифицира режима в областта на плащанията. Друго негово достойнство е, че с него се урежда материя, която досега е била предмет само на подзаконово нормативно регулиране.
Законопроектът урежда няколко групи платежни отношения. Първата от тях обхваща местните и презграничните преводи: страните, фактическия състав, задълженията и отговорността. Законопроектът създава цялостна обща уредба на електронните платежни инструменти – платежните инструменти за отдалечен достъп и електронните пари, както и на свързаните с тях отношения. За първи път в българското законодателство се създава обща уредба на платежните системи и сетълмента. Въвежда се установеният в европейското право принцип за неотменимост на нарежданията и окончателност на сетълмента. Законопроектът въвежда понятието за платежен надзор и урежда функциите на централната банка във връзка с упражняването му. За първи път в българското банково право се създава механизъм за извънсъдебно разрешаване на споровете.
В дискусиите по законопроекта народните представители поставиха въпросите за: необходимостта от диференциране на административнонаказателната отговорност, ролята на Комисията по търговия и защита на потребителите в помирителната комисия и съотношението между законопроекта и Наказателния кодекс.
След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, внесен от народния представител Валери Димитров и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Комисията по европейска интеграция също има становище. Не виждам председателя на комисията в залата, респективно заместник-председателя. Има ли член на Комисията по европейска интеграция в залата, за да докладва становището на комисията?
Господин Пирински, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин председателю.

“С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция на 39-то
Народно събрание относно Законопроекта за паричните
преводи, електронните платежни инструменти и платежните
системи, внесен от Валери Димитров и група народни представители на 30 юли 2004 г.

І. Материята, уреждана с настоящия законопроект, попада в обхвата на преговорна Глава четвърта “Свободно движение на капитали”. В допълнителна информация към преговорната позиция по тази глава Република България е поела задължение да въведе в националното законодателство Директива 97/5 относно презграничните преводи, Директива 98/26 за окончателност на сетълмента на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа, Препоръка 97/489 относно сделките с електронни платежни инструменти и в частност за отношенията между издател и държател. Крайният срок за приемане на съответните нормативни актове е 31 декември 2004 г. Законопроектът въвежда частично и изискванията на Директива 2000/46 относно започването, осъществяването и надзора върху дейността на институциите за електронни пари и Препоръка 98/257 относно принципите на органите, натоварени с извънсъдебно решаване на потребителски спорове.
Съгласно мотивите към него законопроектът си поставя следните цели: на първо място, преминаване от подзаконова към законова уредба на обществените отношения, свързани с паричните преводи, платежните инструменти и платежните системи. Към настоящия момент тези обществени отношения се регламентират с подзаконови нормативни актове – наредби на Българската народна банка. Същевременно, редица въпроси с технически характер ще продължат да бъдат регламентирани в подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на закона. На второ място, законопроектът цели кодифициране на тази материя. На трето място, законопроектът цели запълване на празноти в законодателството чрез уреждане на обществени отношения, като така наречените електронни пари, надзора върху платежните системи и платежните операции, както и създаване на извънсъдебни способи за решаване на спорове във връзка с плащанията. На четвърто място, законопроектът цели привеждане в съответствие на националната правна рамка с изискванията на законодателството на Европейския съюз в областта на плащанията.
ІІ. Преценката за степента на въвеждане на изброените по-горе актове на Европейския съюз налага следните изводи по отношение на всеки един от тях.
Във връзка с Директива 97/5 относно презграничните кредитни преводи.
Директивата предвижда минимални изисквания за предоставяне на информация и изпълнение по отношение на презграничните кредитни преводи, минимални стандарти за срока на изпълнение и разпределяне на таксите, както и парични гаранции в случаите на изгубване на превода, и схеми за ефективни механизми за оплаквания и решаване на спорове. Тя се прилага само за преводи в размер до 50 000 евро. Законопроектът изцяло и коректно въвежда нейните разпоредби, като вносителят е избрал допустимият от директивата подход за ограничаване на засилената защита по отношение на онези трансгранични преводи, които се извършват в рамките на европейското икономическо пространство. Действието на съответните разпоредби се отлага за периода след присъединяването на България към Европейския съюз. Бележките, които могат да бъдат оправени, са по-скоро от технически характер и касаят следните текстове от законопроекта:
Член 17 цели въвеждане на чл. 5 от директивата, според който обаче по искане на клиента и описани от него параметри, изпълняващата институция трябва да поеме ангажимент, а не просто да предостави информация относно сроковете и дължимите такси и комисиони, както гласи чл. 17 от законопроекта. Предлагаме да бъдат обсъдени варианти за формулиране на текста по начин, който по-отчетливо би провел разликата между информацията, предоставяна от една страна по чл. 16 и, от друга, по чл. 17, и би отразил характера на задължението по чл. 17 като преддоговорно задължение за предоставяне на информация.
Член 25 определя териториалния обхват на някои от разпоредбите, въвеждащи директивата. Спорно е мястото на ал. 2 в основния текст на закона. Предлагаме да се обмислят възможностите за изброяване на държавите-членки на европейското икономическо пространство в Преходните и заключителни разпоредби.
Член 34, ал. 2, т. 3, с която се въвежда чл. 7, ал. 2 (с) от директивата е непълна. В края следва да се добави “и поправяне на грешки”.
Във връзка с Препоръка 98/257 на комисията за принципите, приложими към органите, натоварени с извънсъдебното разрешаване на потребителски спорове.
Законопроектът не въвежда всички принципи, предвидени в препоръката. Предлагаме да се обмислят възможностите за включването на общ текст, посочващ всички принципи, въз основа на които следва да се развива това производство – независимост, прозрачност, състезателност, ефективност, законност, свобода и представителство.
Във връзка с Директива 98/26 за окончателност на сетълмента на платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа.
Директивата съдържа правила относно плащанията в платежни системи за сетълмент, както и специални правила относно ефекта от неплатежноспособност и откриване на производство за несъстоятелност на участниците в сетълмент-системи. Изискванията на директивата относно сетълмента на платежни системи са въведени в Глава четвърта от законопроекта, а изискванията относно системите за сетълмент на ценни книжа – в предвидените в Преходните разпоредби на разглеждания законопроект промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
За постигане на по-пълно съответствие на законопроекта с разпоредбите от директивата може да бъде препоръчано следното:
Първо. Законопроектът използва понятието сетълмент-сметка, но не предвижда дефиниция за него. В тази връзка може да се препоръча да се въведе в законопроекта дефиницията за сетълмент-сметка, предвидена в т. б “1” на чл. 2 от директивата.
Второ. Член 6 от директивата определя като момент на откриване на производство по несъстоятелност постановяването на решението на съдебен или административен орган. От този момент възниква и задължение за компетентните органи на държавата-членка да уведомят незабавно другите държави-членки за откриването на производство по несъстоятелност по отношение на участник в платежната система. Тази разпоредба е въведена в чл. 67, ал. 5 от законопроекта, като обаче е предвидено допълнително задължение за БНБ да уведомява и за отхвърляне на искането за откриването на производство по несъстоятелност.
Следва да бъде отбелязано, че директивата не изисква уведомяване за това обстоятелство, поради което може да бъде препоръчано то да отпадне.
Във връзка с Директива 2000/46/ЕС относно започването, осъществяването и надзора на институциите за електронни пари.
Посочената директива урежда изисквания към дейността на институциите, които издават електронни пари. Предвид на особеностите, съществуващи при издаването на електронни пари, директивата предвижда специален, по-облекчен режим за надзор върху дейността на институциите-издатели, съчетан обаче с редица ограничения в инвестиционната им дейност.
Разглежданият законопроект въвежда част от разпоредбите на директивата – относно дефиницията за електронни пари и възможността за обратното им изкупуване. Специфичните изисквания на директивата към институциите, издаващи електронни пари относно надзора на тяхната дейност и ограниченията в инвестиционната им дейност предстои да бъдат въведени в други закони.
Във връзка с Препоръка на Европейската комисия 97/489/ЕС относно операциите с електронни платежни инструменти и в частност отношенията между издател и държател.
Препоръката съдържа правила относно операциите с електронни платежни инструменти, както и правила, уреждащи отношенията между издател на такива инструменти и държател. Изискванията на препоръката относно наличието на общи условия на договора за издаване на електронни платежни инструменти, както и правата, задълженията и отговорностите по него, са съответно транспонирани в Глава трета от настоящия законопроект.
С оглед улеснение на потребителя на електронни платежни инструменти може да бъде препоръчано в чл. 29 от законопроекта да се включи изискването в общите условия издателят да посочва и приложимото право. Такова изискване се съдържа в чл. 3 от Препоръката, изброяващ минималната информация в общите условия за издаване и използване на електронни платежни инструменти.
Направените бележки са изцяло от технически характер и не нарушават общия извод за пълно съответствие на законопроекта с въвежданите актове на Европейския съюз в областта на плащанията.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Тази комисия няма доклад, тя не е и водеща, така че няма никаква юридическа пречка да продължим разискванията по законопроекта. Разбира се, ако желае, първо има думата вносителят на този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Ще кажа само няколко думи, уважаеми господин председателю.
Аз съм вносител на този законопроект, но всъщност той е разработен от специалисти от Българската народна банка, които дълго време работят по него. Това, което мога да кажа, е, че дори до 2001 г. аз също така участвах в работата по тези проблеми. Това е една стара идея да се уредят със закон като цяло платежните отношения и радостното е, че сега ние получаваме наистина един много добър проект, който освен че отговаря на изискванията на общоевропейското право, но поставя и на нов етап българското законодателство, що се отнася до тези изключително важни отношения. Те получават една сериозна, прецизна, задълбочена законова уредба.
Разбира се, трябва да се има предвид, че, ако има една сериозна дискусия по законопроекта, трябва да вземат участие и представителите на Българската народна банка, която е именно разработващата институция и институцията, която пряко ще прилага този закон.
Аз съм вносител на този закон, но трябва да се има предвид, че това е не само моя идея, а идея на една институция.
Мисля, че това е достатъчно за началото на дебатите по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по законопроекта.
Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Подлагам законопроекта на първо гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Давам думата на народния представител Емилия Масларова за процедура.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Нашето процедурно предложение е да се направи поименна проверка на кворума, тъй като все пак ще гледаме един закон, на който след това ще стъпим при следващите законопроекти. Разбира се, много е важно и значимо как ще бъдат приети тези финансови и бюджетни закони. При положение, че вече се търгуват гласове от коя група как ще се гласува, нека по-добре да проверим кворума, кои са тук, за да може и госпожа Радева да е по-спокойна, когато ни представя промените в Закона за счетоводството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не само госпожа Радева, всички да бъдем спокойни.
Започвам поименна проверка.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Георгиев Спасов - тук
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - напуснал
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - отсъства
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата присъстват 134 народни представители, следователно има кворум.
Продължаваме със Закона за счетоводството.

Започнали са разискванията по § 2а. Нали така?
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по наименованието на закона и по параграфи 1, 2 и 2а.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
В такъв случай гласуваме наименованието на закона, параграфи 1, 2 и 2а, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 29.
Тези три параграфа, заедно с наименованието на закона, са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 3 има предложение на народния представител Георги Пирински:
В чл. 7 се правят следните изменения:
а) алинея 1 придобива следния вид:
"(1) Първичният счетоводен документ съдържа най-малко информация, идентифицираща съставителя и получателя за:
1. документа – вид, наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаването;
3. издател и получател – наименование според съответния регистър, БУЛСТАТ, НДР и адрес; за физически лица – ЕГН и адрес;
4. предмета на стопанската операция – натурално и стойностно;
5. подпис с име и фамилия на съставителя на документа."
б) алинея 2 придобива следната редакция:
"(2) Първичният счетоводен документ, който засяга вътрешния оборот на предприятието, освен информацията, идентифицираща издателя по ал. 1, може да съдържа допълнителни атрибути, които се утвърждават от ръководителя му".
Комисията подкрепя предложението по ал. 1 по принцип и не подкрепя предложението по ал. 2.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 3:
"§ 3. В чл. 7, алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер по Националния данъчен регистър на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име, фамилия и подпис на съставителя.
(2) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
4. име, фамилия и подпис на съставителя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по § 3. Няма желаещи.
В такъв случай първо ще подложа на гласуване неприетото от комисията предложение на народния представител Георги Пирински. Не е прието само предложението му по ал. 2, а по ал. 1 е прието по принцип и е включено в текста на комисията. Следователно подлагам на гласуване само ал. 2 от предложението на Георги Пирински, която не е приета от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 10.
Това предложение на народния представител Георги Пирински не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3, както беше докладвано тук пред вас.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 4. В чл. 15 ал. 3 се изменя така:
"(3) Министърът на финансите може да определи в бюджетните предприятия да се начисляват амортизации."
Има предложение на народния представител Георги Пирински: в чл. 15, ал. 3 в края на изречението се добавя изразът "и отчитат задължения и вземания на аналитично ниво".
Комисията не подкрепя предложението на Георги Пирински, тъй като не подкрепя и предложението на вносителя.
Комисията предлага § 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 4, защото, ако отпадне, ще стане безсмислено гласуването на това, което е предложил народният представител.
И така, гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 4.
Гласували 84 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 13.
Параграф 4 отпада.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 4а:
“§ 4а. В Глава пета след наименованието на Раздел І се създава чл. 22а:
“Чл. 22а. (1) На територията на Република България действат Международните стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейския съюз.
(2) Международните стандарти за финансови отчети по ал. 1 включват: Международните счетоводни стандарти, Международните стандарти за финансови отчети и тълкуванията за тяхното прилагане; последващите изменения и допълнения на тези стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, бъдещите стандарти и тълкуванията за тяхното прилагане, изготвени от Съвета по международни счетоводни стандарти.
(3) Министърът на финансите организира официалния превод на български език на Международните стандарти за финансови отчети по ал. 1.
(4) Международните стандарти за финансови отчети по ал. 1 се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(5) Министерският съвет приема Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, които се изготвят от министъра на финансите в съответствие с общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, приети от Съвета по Международни счетоводни стандарти, актовете на Европейския съюз и националните особености.
(6) За отчетни обекти, за които няма приети стандарти по ал. 1, Министерският съвет приема Национални счетоводни стандарти, изготвени от министъра на финансите.
(7) При необходимост министърът на финансите дава разяснения по прилагането на стандартите по ал. 5 и 6, които се публикуват в информационния бюлетин и в официалната Интернет-страница на Министерството на финансите.
(8) Стандартите по този член се обнародват в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, имам две редакционни предложения, господин председател, и един въпрос по новия § 4а.
В чл. 22а, ал. 2 е записано: “Международните стандарти за финансови отчети по ал. 1 включват:” – следва изброяване на поредица от документи. В средата на изречението е записано точка и запетайка и текстът продължава – последващите изменения и тяхното прилагане, последващите изменения и допълнения и т.н. Тук предлагам или точката и запетайката да се заменят само със запетайка, или текстът на ал. 2 да се раздели на две изречения, като първото изречение завърши с “тълкуванията за тяхното прилагане”, в скоба е записан английският текст – да свърши тук изречението. Ново изречение, с което да се каже, че международните стандарти за финансови отчети включват също последващи изменения и допълнения и т.н. Според мен просто ще поясни текста. Това е първото ми предложение, господин председател.
Второто ми предложение - ал. 6:
“(6) За отчетни обекти, за които няма приети стандарти по ал. 1, Министерският съвет приема Национални счетоводни стандарти, изготвени от министъра на финансите.”
Предложението ми е за редакционна поправка. Думата “изготвени” според мен не е точна, не е особено прецизна.
Аз предлагам такъв текст: “За отчетни обекти, за които няма приети стандарти по ал. 1, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема Национални счетоводни стандарти.” Това трябва да стане с акт на Министерския съвет, предложението трябва да дойде от министъра на финансите. Мисля, че предложението ще подобри текста в духа на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това дали е редакционно?
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Аз го намирам изцяло за редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, смисълът е същият.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Благодаря.
Ако може да получа разяснение на един въпрос, проблемът може да е в мен:
Връщам се на ал. 2: международните стандарти за финансови отчети по ал. 1 включват и в ал. 3 е записано, че министърът на финансите организира официален превод на български език на Международните стандарти за финансови отчети по ал. 1. Но има и други документи, които според мен пак трябва да бъдат грижа на министъра на финансите.
Затова въпросът ми е: не е ли по-добре да се опише кои документи трябва да бъдат преведени, така да се каже оторизирани, да бъдат ангажимент на министъра на финансите? Или има други институции, които отговарят за превода на тези документи, макар да смятам, че това трябва да бъде ангажимент на министъра на финансите?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По принцип не възразявам срещу така направените редакционни поправки, ако така се получава по-голяма яснота. Мисля, че могат да бъдат приети.
Така че моето предложение е да гласуваме предложения от комисията текст на § 4а, с редакционните поправки, направени от господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще имам предвид Вашето мнение.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Първо, гласуваме предложенията, направени от народния представител господин Жотев. Те са редакционни.
В ал. 2 се слага точка и след точката - вместо точка и запетайка става – “Международните стандарти включват последващите изменения” и по текста.
В ал. 3, както аз разбрах – краят на изречението – “по ал. 1” да отпадне.
В ал. 6 – “За отчетни обекти, за които няма приети стандарти по ал. 1, по предложение на министъра на финансите Министерският съвет приема”… Нали така?

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Жотев, само че "Международните стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейския съюз". Да си остане точно това, т.е. ал. 3:
"(3) Министърът на финансите организира официалния превод на български език на Международните стандарти за финансови отчети, приети от Комисията на Европейския съюз".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, гласуваме ан блок тези редакционни предложения. (Реплики отдясно.)
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Алинея 2 всъщност показва какво се съдържа в документите по ал. 1. Първоначално господин Жотев имаше колебания по това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да гласуваме за предложенията на господин Жотев, уточнени в залата.
Гласували 89 народни представители: за 74, против 15, въздържали се няма.
Предложенията на господин Жотев са приети.
Сега гласуваме § 4а, така както е предложен от комисията вече с гласуваните редакционни подобрения.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4а е приет.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 5 има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев:
1. В чл. 23, ал. 3 думите "Съвета по Международните счетоводни стандарти, одобрени и издадени" да бъдат заменени с думите "Съвета по международни стандарти за финансово отчитане, одобрени за издаване".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора точка е подкрепена от комисията по принцип и няма нужда да я четем.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложението на господин Пирински е подкрепено от комисията по принцип и е включено в окончателната редакция на § 5.
Предложение на комисията за окончателна редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 23, алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
"(3) Годишните финансови отчети се изготвят и представят на база на Международните стандарти за финансови отчети по чл. 22а, ал. 1 и националните счетоводни стандарти по чл. 22а, ал. 6 от:
1. предприятията по чл. 38, ал. 2, точки 2 и 4;
2. предприятията, които не отговарят на изискванията за малки и средни предприятия и
3. предприятията, които са изготвили и представили годишния си финансов отчет за 2004 г. на база на Международните стандарти за финансови отчети.
(4) Годишните финансови отчети на малките и средни предприятия с изключение на тези, които попадат в обхвата на ал. 3, се изготвят и представят на база на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия по чл. 22а, ал. 5.
(5) Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на сметкоплана, счетоводните стандарти и методическите указания по чл. 5а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев за т. 1, което не е прието от комисията.
По т. 2 предложението няма да го гласуваме, тъй като то е прието от комисията, макар и по принцип.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 27, против 36, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5, така както беше докладван тук от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет.
Председателят на комисията ме помоли още два параграфа да бъдат докладвани, тъй като числото 7 било нейно любимо число.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага § 6 да отпадне.
По този параграф има предложение на народния представител Георги Пирински също чл. 23а да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Има и предложение на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев.
Комисията не подкрепя предложението, поради промяна в реда за приложение на Международните счетоводни стандарти за финансови отчети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако предложението се поддържа, трябва да го прочетем и подложим на гласуване.
Поддържате ли предложението си, госпожо Георгиева? Поддържате го.
Нека да прочетем тогава предложението.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев:
В чл. 23а:
1. В ал. 2 думите "и под надзора" да отпаднат.
2. Да отпадне ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, ако желаете да вземете отношение по този параграф. Няма желаещи.
Първо поставям на гласуване предложението на комисията за изцяло отпадане на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 61, против 2, въздържали се 8.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 7 има предложение на народния представител Георги Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е подкрепено по принцип от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага следната окончателна редакция за § 7:
"§ 7. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "на бюджетните предприятия" се заличават.
2. В ал. 3 думите "чийто годишен оборот (сума на продажбите) не надхвърля 50 хил. лв." се заменят с "които не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори и сумата на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период не надхвърля 100 хил. лв., може да".
3. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Предприятията със сума на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период до 50 хил. лв. могат да прилагат едностранно или двустранно счетоводно записване."
4. Създава се ал. 5:
"(5) Формата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на бюджетните предприятия се определят от министъра на финансите."

“§ 8. В чл. 33, ал. 3 след думите “при условие” се поставя запетая и се добавя “в срокове, периодичност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 9. В чл. 37 се създава ал. 4:
“(4) За бюджетните предприятия редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на годишните и междинни финансови отчети се определят от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 9.
“§ 9а. В чл. 38, ал. 1, точки 1, 2 и 3 се изменят така:
“1. сума на актива на баланса – 1 млн. лв.;
2. сума на нетния размер на приходите от дейността – 2 млн. лв.;
3. средна численост на персонала – 50 души.”
Предложението по § 9б също е подкрепено от комисията:
“§ 9б. В чл. 40, ал. 2 се създава изречение второ: “Когато годишният финансов отчет се публикува само в Интернет-страница, за него трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период, не по-кратък от три години след датата на публикуването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имам чувството, че с § 10 ще приключим.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 15:
“15. “Малки и средни предприятия” са предприятията, определени в Закона за малките и средните предприятия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, по тези параграфи има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Гласуваме от § 7 до § 10 включително.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
Ако председателят на комисията направи процедурно предложение, аз нямам нищо против да продължим заседанието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Колеги, предлагам да удължим заседанието до приключване на законопроекта. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Явно няма съгласие в залата по този въпрос.
Приехме и § 10. Утре сутринта започваме с § 11. Надяваме се да приключим законопроекта до времето за начало на парламентарния контрол.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да направя няколко съобщения:
Комисията по въпросите на гражданското общество ще заседава днес от 16,00 ч. в зала 456.
Парламентарният контрол ще започне с отговори на актуалните въпроси от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Следват отговорите на министрите Милен Велчев, Антон Станков, Долорес Арсенова, Игор Дамянов, Христина Христова, Славчо Богоев, Милко Ковачев, Лидия Шулева, Николай Свинаров, Георги Петканов и Соломон Паси.
Съобщението за парламентарен контрол е раздадено по парламентарните групи и можете по-подробно да се запознаете с него.
Днес приключваме в 13,55 ч.
Утре в 9,00 ч. продължаваме нашата работа. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим