Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав проектопрограма за работата на Народното събрание за 14-16 ноември 2001 г.:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
2. Първо четете на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по Договор със САЩ в подкрепа на операция "Трайна свобода", съставена от Вербална нота № 444 на Посолството на Съединените американски щати от 12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С-93-00-13 на Министерството на външните работи на Република България от 12 ноември 2001 г.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси и на законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физически лица.
10. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община и за издаване на гаранционно писмо до Японската банка за международно сътрудничество по Договора за заем.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на военни кораби и на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на комуникационна информационна техника и вещево имущество.
12. Законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма.
13. Първо четене на законопроекта за Сметната палата.
14. Първо четене на законопроекта за държавните помощи.
15. Парламентарен контрол.
Извън този проект за програма е постъпило предложение за включване на нова точка в дневния ред. Предложението е направено от господин Сендов и е за законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Причината да не бъде включен в дневния ред е обстоятелството, че все още не са постъпили становищата на комисиите, както водещата, така и допълнителната. Но независимо от това, на основание чл. 65, ал. 2, двумесечният срок за становище на комисията е изтекъл.
Заповядайте, господин Сендов, да представите Вашето предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, за пореден път предлагаме за включване в дневния ред на Народното събрание законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Георги Първанов и група народни представители. Всъщност този законопроект беше включен в дневния ред на Народното събрание за миналата седмица, но разискванията по него бяха отложени без никакви мотиви, а сега е напълно естествено те да продължат.
Уважаема госпожо председател, известно е, че Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, както и експерт на Постоянната комисия по образование и наука на Народното събрание, фарисейски подкрепят по принцип този законопроект, защото никой не може да си позволи днес в България да покаже незаинтересованост към нуждите на българската младеж, която всички знаем, е бъдещето на страната. Но и трите инстанции отхвърлят законопроекта с аргументи, които са напълно безпринципни.
Несериозно е, госпожо председател, Министерството на финансите да отхвърля законопроекта, защото той не бил съобразен с писмо на това министерство, забележете, от 25 май 1998 г. Да, става дума за писмо от преди повече от три години до предишното Народно събрание за един друг законопроект със същото название.
Смехотворно е, госпожо председател, Министерството на образованието и науката да отхвърля този законопроект с аргумента, че преди повече от година това министерство е взело заем от Международната банка на стойност повече от 30 млн. лв. за проекта за модернизация на образованието. Чиновниците на министерството казват, че част от този проект е посветен на изработване, забележете, на модел, на система за кредитиране на студентите. Но този проект още не е завършен. Парите за него не са изхарчени. И затова не е удобно да се приема Закон за кредитиране на студентите. Какво ще стане, ако такъв законопроект е приет и след това трябва да се прави модел за него, за което са взети пари от Световната банка?
Печално е, госпожо председател, че възраженията против този законопроект на експерт на нашата Постоянна комисия по образование и наука, е проста компилация от становищата на двете министерства.
Как ще обясним на нашите студенти, госпожо председател, нашето туткане с години по този жизнен проблем за децата и внуците на България? Нали нашите студенти влизат в Интернет и като попитат популярната система "Яхо" за студентски заеми, тя ще им предостави стотици страници с хиляди възможности в Съединените щати и в други страни, но не и в България. В Съединените щати, госпожо председател, всеки студент и ученик може да вземе заем за своето обучение от федерални фондове, от щатски фондове, от частни благотворителни фондове, от фондове на различни етнически общности. Условията за тези заеми зависят от успеха и социалния статус на студентите със срок за погасяване 20 години. Многобройни са и възможностите за частично и пълно опрощаване на тези заеми. Но в Интернет, забележете, в България срещу "студентски заеми" може да намерите само, че нашата страна е взела заем от Световната банка, за да направи модел на система за даване на студентски заеми.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувайте да приемем този закон, за да не се срамуваме от себе си, да не се срамуваме от студентите, които сега стоят на балкона, но утре ще седнат на нашите места. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сендов.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Сендов, в програмата на Народното събрание за тази седмица да бъде включен законопроектът за кредитиране на студентите и докторантите.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 52, против 85, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената програма за работа за тази седмица така, както беше изчетена.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 7.
Програмата за седмицата е приета.
Преди да пристъпя към изчитане на новопостъпилите законопроекти и проекторешения искам да ви уведомя, за да се създаде психическа готовност у вас за това, че до края на пленарната седмица ще работим с удължени заседания, а следващите вторници до края на годината ще има извънредни пленарни заседания. Естествено всичко това ще бъде обект на гласуване за всеки конкретен ден, но ви го давам като информация.

Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 до 13 ноември 2001 г.:
Законопроект за насърчаване на заетостта. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за Сметната палата. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за държавните помощи. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител - Борислав Ралчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител - Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносител - Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител - Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносител - Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ в подкрепа на операция "Трайна свобода", съставено от Вербална нота № 444 на Посолството на Съединените американски щати от 12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С-93-00-13 на Министерството на външните работи на Република България от 12 ноември 2001 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по европейска интеграция.



Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Моля председателят на Комисията по околната среда и водите господин Джевдет Чакъров да запознае пленарната зала с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите за второ гласуване относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 28 август 2001 г.
Заглавие: "Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г., попр., бр. 49 от 1996 г., изм. и доп., бр. 85 от 1997 г. и бр. 27 от 2000 г.)".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По заглавието на законопроекта има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта, както беше прочетено.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Преминаваме към § 1.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 1. В чл. 2 се създава т. 4:
"4. изискванията за качеството на течните горива, в това число контролът за спазване на изискванията за качеството на течните горива при пускането им на пазара."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 1, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 2. В чл. 3, ал. 1 се създава т. 5:
"5. производствените и складовите помещения с резервоари за съхраняване на течни горива, петролните бази (терминали), бензиностанциите и други, с изключение на резервоарите за гориво на моторните превозни средства."
§ 3. В чл. 3, ал. 2 т. 4 се изменя така:
"4. подвижната техника на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция "Гражданска защита" към Министерския съвет."
Комисията предлага § 2 и § 3 да се обединят в един параграф, който добива следната редакция:
"§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
"5. производствените и складовите помещения с резервоарите за съхраняване на течни горива, петролните бази (терминали), бензиностанциите и други, с изключение на резервоарите за гориво на моторните превозни средства".
2. В ал. 2 т. 4 се изменя така:
"4. подвижната техника на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция "Гражданска защита" към Министерския съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3, които се обединяват в § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли желаещи да се изкажат по § 2 и § 3? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 2 и § 3 да бъдат обединени в § 2 със съдържанието, както беше прочетено.
Моля, гласувайте!
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Новият § 2 е приет.
Преминаваме към § 4 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 4. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на икономиката, министъра на околната среда и водите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология приема наредба, определяща техническите и качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, реда и начина за контрол на течните горива.
(2) Забранява се пускането на пазара, разпространението и/или използването и транспортирането на течни горива със съдържание на вредни вещества (замърсители) и/или технически показатели, които не са в съответствие с нормите, определени в наредбата по ал. 1.
(3) Течните горива при тяхното движение от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, се придружават от декларация, удостоверяваща съответствие с изискванията за качеството им".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 4 няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 4, който става § 3, с текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграф 4, който става § 3, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 5. Създава се чл. 18а и чл. 18б:
"Чл. 18а. (1) Лицата, които пускат течни горива на пазара са длъжни да осигурят и да гарантират, че течните горива съответстват на изискванията и нормите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1.
(2) Лицата, които пускат течни горива на пазара са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията и нормите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, която съпровожда течните горива при тяхното движение от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител.
(3) Съответствието на течните горива с изискванията и нормите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, се оценява след изпитване на представителна средна проба от всяка партида в акредитирани изпитвателни лаборатории.
(4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се регламентират в наредбата по чл. 8, ал. 1.
(5) Лицата по ал. 2 носят отговорност за верността на съдържанието на декларацията за съответствие.
(6) Лицата по ал. 2 са длъжни да съхраняват декларациите за съответствие или копие от тях не по-малко от пет години от датата на производство, внос или получаване/закупуване на горивата.
(7) Лицата по ал. 2, лицата, които транспортират горива и крайните разпространители са длъжни при поискване да представят на контролните органи на Държавната агенция по стандартизация и метрология декларациите за съответствие на проверяваните партиди (произведени, внасяни и/или разпространявани) горива или копия от тях.
Чл. 18б. Юридическите и физическите лица, осъществяващи дейности, включващи разпространение и/или използване на течни горива са длъжни:
1. да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане на горивата, както и да изготвят и изпълняват програма за техническата им поддръжка с оглед на осигуряване спазването на установените изисквания за качеството на горивата;
2. в едномесечен срок да уведомяват контролните органи за промените в предмета на дейност, в наименованието, на собственика на обекта и/или на лицата, отговарящи за опазването на околната среда;
3. незабавно да уведомяват контролните органи за настъпили производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до влошаване на качеството на горивата, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;
4. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи до обектите и съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане на горива, както и до всички документи и данни, свързани с тяхното качество, включително паспортите на фискалните устройства, колонките за зареждане и др.
5. да оказват съдействие на контролните органи при изпълнението на техните функции".
Предложение на комисията:
В § 5 на вносителя, чл. 18а, ал. 1 се изменя така:
"Чл. 18а. (1) Лицата, които пускат течни горива на пазара са длъжни да осигурят и да гарантират съответствието им на изискванията и нормите, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4, с новата редакция на ал. 1 на чл. 18а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
По § 5 от доклада има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на комисията за изменение на ал. 1 на чл. 18а.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване целия § 5 с току-що гласуваното изменение на ал. 1 на чл. 18а, който придобива нова редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5, който става § 4, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 6. Създават се чл. 30а, чл. 30б, чл. 30в и чл. 30г:
"Чл. 30а. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология осъществява контрола върху качеството на течните горива по цялата верига - производител, вносител, разпространител, потребител, включително бензиностанции.
Чл. 30б. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология оправомощава длъжностни лица от своята администрация, които:
1. осъществяват наблюдение и контрол върху течните горива, за които има установени изисквания за качество;
2. предприемат действия за установяване за съответствието на течните горива с изискванията за качество;
3. предприемат действия и/или издават задължителни предписания за ограничаване или забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне на течни горива от пазара в случаите, когато е констатирано несъответствие с изискванията за качество;
4. предприемат действия срещу лицата, издали декларации за съответствие на течни горива, които не съответстват на изискванията за качество;
5. предприемат действия за информиране на лицата, които биха могли да бъдат изложени на риск или да им се причинят имуществени щети при установяване на несъответствия с изискванията за качество.
Чл. 30в. (1) Длъжностните лица по чл. 30б имат право:
1. на свободен достъп до търговски, производствени и складови помещения, и бензиностанции;
2. на свободен достъп до помещенията, където течните горива се съхраняват, товарят, разтоварват, зареждат или се използват, в това число до обектите и съоръженията по чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 18б, т. 4;
3. да изискват декларация за съответствие ;
4. да вземат образци или проби от течни горива и да ги подлагат на изпитване в акредитирани лаборатории, включително при сигнали от граждани, медии и други контролни органи;
5. при извършване на проверки органите за контрол на течни горива могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и общините;
6. на застраховане срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните си задължения, за сметка на бюджета на Държавната агенция по стандартизация и метрология;
7. да изнасят пред средствата за масово осведомяване следните данни за течните горива: вид и количество на горивото; търговската му марка; опасността или рискът, свързани с употребата му; резултатите от проверката; предприетите мерки; лицата, които са пуснали горивата на пазара.
(2) Длъжностните лица по чл. 30б могат да използват получената документация и информация само за нуждите на надзора на пазара във връзка с осигуряване качеството на горивата.
Чл. 30г. Изпитването на течните горива в случаите по чл. 30в, ал. 1, т. 4 не може да се извършва от лицата/лабораториите, които са анализирали съответствието на същите горива."
Предложение на комисията:
Параграф 6 на вносителя, чл. 30в добива следната редакция:
"Чл. 30в. (1) Длъжностните лица по чл. 30б имат право:
1. на свободен достъп до търговски, производствени и складови помещения, включително бензиностанции и подвижни цистерни за превоз на течни горива;
2. на свободен достъп до помещенията, където течните горива се съхраняват, товарят, разтоварват, зареждат или се използват, в това число до обектите и съоръженията по чл. 3, ал. 1, т. 5 и чл. 18б, т. 4;
3. да изискват декларация за съответствие;
4. да вземат образци или проби от течни горива и да ги подлагат на изпитване в акредитирани лаборатории, включително при писмени сигнали от граждани, както и сигнали от медии и други контролни органи;
5. при извършване на проверки органите за контрол на течни горива да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и общините;
6. на застраховане срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните си задължения, за сметка на бюджета на Държавната агенция по стандартизация и метрология;
7. да изнасят пред средствата за масово осведомяване следните данни за течните горива: вид и количество на горивото; търговската му марка; опасността или рискът, свързани с употребата му; резултатите от проверката, предприетите мерки и наложените санкции; лицата, които са пуснали горивата на пазара.
(2) Длъжностните лица по чл. 30б могат да използват получената документация и информация само за нуждите на надзора на пазара във връзка с осигуряване качеството на горивата."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5 с предложената нова редакция на чл. 30в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 6 желае ли някой думата? Заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение само по § 6, чл. 30в, т. 4 с една редакционна корекция, която според мен се налага, защото формулировката, която представихме при обсъждането в текста - "при писмени сигнали от граждани", според мен и съгласуваното мнение на колегите от комисията, ограничава правата на гражданите да изпращат сигнали под друга форма - под форма например на аудио- и видеокасети, също по електронен път, както всички медии могат да правят това, стига сигналите да не бъдат анонимни, а да са с определен субект, който да бъде отговорен за това, което представя пред съответните органи на контрола.
Така че предлагам втората част на т. 4 да бъде: "включително при писмени сигнали от граждани, както и сигнали от медии и други контролни органи, включително при документирана информация от граждани, медии и други контролни органи", като впоследствие в § 10 - Преходни и заключителни разпоредби - се даде обяснение какво значи "документирана информация". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Вашето предложение е "включително при писмени сигнали и друга документирана информация от граждани, както и сигнали от медии и други контролни органи". (Неразбираема реплика от господин Ганчев.)
Да, аз разбрах, обаче излиза, че ако добавим това накрая на изречението, в едно такова дълго изречение два пъти трябва да съществуват думите "граждани, медии и други контролни органи". Така че редакцията, която предлагате, не е удачна.
Това предложение се приема като редакционна поправка, която да бъде отразена. Ето защо няма да го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нова редакция на чл. 30в в § 6.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията за нов чл. 30в е прието.
Моля, гласувайте целия § 6 с направеното изменение в чл. 30в и редакционната поправка, направена в залата.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 7. Член 34 се изменя така:
"Чл. 34. (1) Лице, което внесе в страната, произведе, пусне на пазара, разпространи или използва горива, които не съответстват на установените изисквания и норми, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не представлява престъпление и не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие на горивото, се наказва с глоба от 2000 до 50 000 лв. или с имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.
(2) Когато нарушението е извършено от длъжностно лице, глобата е от 200 до 4000 лв.
(3) Когато нарушението е извършено повторно, глобите и имуществените санкции по ал. 1 и 2 са в двоен размер."
Предложение на комисията:
"В § 7 на вносителя се правят следните изменения на чл. 34:
1. В ал. 1 думите "не представлява" се заменят с "не съставлява".
2. Алинея 2 се отменя.
3. Алинея 3 става ал. 2 и в нея думите "и 2" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6, с предложените изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някой желае ли да вземе отношение по § 7? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за изменение в чл. 34, точки 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за изменение на чл. 34 е прието.
Подлагам на гласуване целия § 7 с приетото предложение за изменение.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 8. Създават се членове 34а, 34б, 34в и 34г:
"Чл. 34а. Лице, което използва декларация за съответствие с невярно съдържание, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 34б. Лице, което пуска на пазара, разпространява и/или използва горива в нарушение на разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, 6 и 7, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 34в. За неизпълнение на задължителните предписания по чл. 30б, т. 3 и/или за нарушение на разпоредбите на чл. 18б виновните лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 34г. Който пречи на органите на Държавната агенция по стандартизация и метрология да изпълнява правомощията си по чл. 30а, 30б и 30в, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв."
Предложение на комисията:
В § 8 на вносителя, чл. 34г, числата "200 и 5000" се заменят съответно с "5000 и 10 000".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7, с предложената поправка в чл. 34г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Някой желае ли да вземе отношение по § 8? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в чл. 34г да се направи съответната поправка.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението за изменение е прието.
Подлагам на гласуване целия § 8 заедно с гласуваното изменение на чл. 34г.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 9. Създава се чл. 43а:
"Чл. 43а. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология."
Предложение на комисията:
В § 9 на вносителя, чл. 43а, ал. 1 след думите "длъжностни лица" се добавя "по чл. 30б".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8, с предложеното допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В случая сме изправени пред една особена юрисдикция, както я наричаме юристите, при което по изключение се дават правомощия за наказване на административните органи. Защото според основните принципи на нашата Конституция наказанията се налагат от съдебната система. И тъй като в случая се касае до едно изключение, е необходимо да има изрично оправомощаване от закона както на лицата, които издават наказателните постановления, така и на лицата, които съставят актове.
В комисията беше прието моето предложение да се включи добавката по чл. 30б, което представлява оправомощаването от закона, но в този случай според мен останалата част от текста "определени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология" е вече паразитен текст, излишен текст. Защото в чл. 30б председателят е определил кръга на тези лица, освен това ги е оправомощил да извършват определени контролни функции. С този текст законът им дава правото да съставят актове, тоест да изпълняват първата част от функциите на една особена юрисдикция.
Затова аз предлагам, уважаема госпожо председател, следната редакционна поправка: текстът да спре до "чл. 30б". Аз изложих тази теза пред комисията и комисията ми позволи да изложа становището си пред пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кушлев.
Други желаещи? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване първо предложението на господин Кушлев, което има много правна логика, тъй като не е нужно повтаряне - в чл. 43а след думите "от длъжностни лица" да се добави "по чл. 30б" и с това изречението да приключи, като думите "определени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология" отпаднат, тъй като действително в чл. 30б тези лица са определени изчерпателно.
Моля, гласувайте предложението на господин Кушлев.
Гласували 126 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в чл. 43а, ал. 1 след думите "длъжностни лица" да се добави "по чл. 30б".
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Предложението на комисията е прието.

Моля, гласувайте § 9 с приетите в пленарна зала предложения на комисията и на господин Кушлев.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът на § 9 е приет.
Господин Великов е забелязал една редакционна неточност в приет от нас преди малко текст.
Имате думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, преди малко, когато приемахме текста по § 8 на вносителя, който касае чл. 34г, приехме числата "200" и "5000" да се заменят съответно с "5000" и "10 000". Но в основния текст на вносителя числата по чл. 34г всъщност са "от 200 до 2000 лв.". Така че може би текстът, който променяме, би трябвало да гласи: числата "200" и "2000 лв." се заменят съответно с "5000" и "10 000 лв.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това е една техническа корекция на гласуван от нас текст, която моля да се отрази в протокола.
Продължаваме с § 10.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: "§ 10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 17 и 18:
"17. "Пускане на пазара" е предоставянето на течно гориво безплатно или срещу заплащане за първи път, след което то преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение и/или използване.
18. "Лицата, които пускат течни горива на пазара" са производителите и/или вносителите на течни горива."
Постъпило е предложение от проф. Ганчев за т. 19, която гласи:
"19. "Документирана информация" е информацията, която има определен субект и се предлага под форма на звук, образ и текст."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9, и предложението на проф. Ганчев за т. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за нова т. 19 в Допълнителните разпоредби, направено от проф. Ганчев.
Гласували 125 народни представители: за 111, против 14, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте целия § 10, заедно с гласуваното току-що предложение.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:
"Заключителна разпоредба
§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 11? Няма.
Моля, гласувайте § 11.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет, а с това е приет и целият закон.
Благодаря, господин Чакъров.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт и телекомуникации като водеща комисия, на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция. От тези две допълнителни комисии не са постъпили становища, но това не е пречка за преминаване към обсъждане на законопроекта на първо четене.
Моля, председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации да запознае пленарната зала със становището на комисията.
Уважаеми дами и господа, тъй като материалите по т. 2 още не са предоставени, а по т. 3 не виждам представителите от водещата комисия, ще обявя 15 минути почивка.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нека започнем дебата и след това ще довършим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дебат по кое?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): По втора точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Причината да прескоча т. 2 сега е обстоятелството, че по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията становището, което е раздадено на народните представители, всъщност не е спазен 24-часовият срок, необходим за запознаване. Този 24-часов срок ще изтече днес в 14,00 ч., така че бихме могли да преминем към този законопроект тогава.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по енергетика.
Моля председателят на водещата комисия господин Близнаков да запознае пленарната зала с доклада на комисията по законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по енергетика относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 5.11.2001 г.
"На извънредно заседание, проведено на 8.11.2001 г., Комисията по енергетика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност № 102-01-17, внесен от Министерския съвет на 5.11.2001 г.
В заседанието на комисията взеха участие: господин Милко Ковачев - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, господин Друми Друмев - председател на Държавната агенция по енергийна ефективност, господин Тома Гьорчев - Държавна комисия по енергийно регулиране, госпожа Малина Новкиришка - дирекция "Правна" на Министерски съвет, както и експерти към комисията.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност беше представен от председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси господин Милко Ковачев.
Законопроектът включва най-належащи изменения и допълнения на действащия закон, свързани основно с:
1. Структурни промени в държавното управление на енергетиката и енергийната ефективност.
Предлага се създаване на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси с цел постигане на единство и последователност в провеждането на енергийната политика. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси получава, освен правомощията на сега действащия председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, и допълнителни правомощия и задължения по ефективното използване на всички енергийни ресурси и провеждане на политиката по енергийната ефективност, като част от общата енергийна политика.
Предлага се Държавната агенция по енергийна ефективност да бъде преобразувана в Изпълнителна агенция по енергийна ефективност към министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Агенцията по енергийна ефективност по същество ще представлява централен орган за координиране и подпомагане на разработването, финансирането и изпълнението на програми и проекти по енергийна ефективност. Предлага се също така отмяна на редица текстове от действащия закон с цел подобряване на пазарното ориентиране на мерките в областта на енергийната ефективност и ограничаване на администрирането.
2. Мерки за увеличаване на независимостта на Държавната комисия за енергийно регулиране.
Предлаганите изменения във връзка със статута на този регулаторен орган в областта на енергетиката са свързани със стремежа законово да се гарантира известна финансова независимост и по-голяма стабилност в неговата дейност в съответствие с препоръките на международните финансови институции. В тази връзка се предлага Държавната комисия за енергийно регулиране да бъде първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Трябва да се отбележи, че предлаганите промени не са достатъчни за създаване на автономен, компетентен и ползващ се с обществено доверие регулаторен орган в енергетиката. Необходими са и редица промени в статута и функциите на Държавната комисия за енергийно регулиране, което ще се има предвид при разработването на нов Закон за енергетиката.
3. Либерализиране на износа на електрическа енергия.
Предлаганото изменение не внася промяна във философията на действащия закон относно либерализацията на вътрешния пазар на електрическа енергия (след 1 януари 2002 г. по правила, приети от Министерския съвет), а се отнася до либерализацията и износа на електрическа енергия от 1 януари 2007 г. Предвид сложността на проблема, цялостна регламентация на развитието на свободния пазар ще се разработи в новия Закон за енергетиката.
4. По-добро регламентиране на правоотношенията между топлопреносното предприятие и потребителите.
Чрез предлаганите изменения се допълват и регламентират по-ясно правоотношенията при топлоснабдяване. Въведени са два нови раздела, които регламентират правоотношенията при присъединяване към преносната мрежа и разпределението на топлинната енергия.
С раздел "Присъединяване към топлопреносната мрежа" се определят задълженията на преносното предприятие при присъединяване, условията за присъединяване и финансовите ангажименти на страните.
С раздел "Разпределение на топлинна енергия" се уреждат взаимоотношенията и правилата за разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда, която е етажна собственост, при задължително използване на средства за търговско измерване и за отчитане на дяловото потребление за крайния потребител. Въвеждането на системата за дялово разпределение ще осигури справедливо и точно разпределение на разходите, ще създаде възможност за регулиране на потреблението от потребителите и икономически стимули за пестене и инвестиране в енергоспестяващи мерки.
Също така изрично е дефинирано задължението на потребители в сгради, които са етажна собственост, да продължат да заплащат за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградите, което произтича от естеството на етажната собственост и от Закона за собствеността. Определен е краен срок 30 септември 2002 г. за въвеждане на системата "Топлинно счетоводство" докогато потребителите са задължени да се снабдят със средствата за отчитане на дяловото потребление.
5. Договори за продажба на електрическа и топлинна енергия между енергийните предприятия и битовите потребители.
Отменя се изискването за сключване на писмени договори за доставка на електрическа и топлинна енергия с потребителите за битови нужди. Тези договори ще се сключват при публично известни общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране, без изискване за писмено приемане. Дадена е също така възможност на потребителите да предлагат специални условия.
6. Изясняване на въведени понятия за избягване на различното им тълкуване.
Основното, което трябва да се отбележи, е, че с дефинирането на понятието "нов енергиен обект" се изключва необходимостта от определяне чрез търг на инвеститор за рехабилитация и/или разширение на съществуващ енергиен обект.
След дискусията беше проведено гласуване, на което се прие следното решение:
Комисията по енергетиката с 12 гласа "за", без "против" и 1 "въздържал се" подкрепя предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност и предлага на Народното събрание да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Преминаваме към разисквания по законопроекта.
Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като този закон точно преди около три години го приемахме в тази зала и той за тези три години така и не проработи, аз си направих труда да прегледам дебата отпреди три години. Четирите основни проблема, които тогава сме изтъкнали като парламентарна група при приемането на закона, бяха следните.
Първият основен проблем, който тогава сме посочили, и основното съмнение, което тогава сме изразили пред народните представители, е, че законът не може да бъде подкрепен, защото той не отговаря на принципите за преструктуриране на електроенергийния отрасъл, на принципите, които са общоприети за регулиране на естествени монополи. Той не създава в енергетиката условия за пазарна икономика, не защитава интересите на потребителите.
Този първи проблем стои в същата степен и в новия, изменен Закон за енергетиката и енергийната ефективност. Няма нищо направено по отношение защита интересите на потребителите, нито стъпка в тази посока. Напротив. Направена е стъпка в обратна посока. Отново са дадени допълнителни права на държавните монополисти. Ако примерно държавното предприятие, доставчик на топлоенергия, има право тогава, когато то счете, че е икономически нецелесъобразно за него, да прекрати предоставянето на топлинна енергия на потребителя, то потребителят обаче няма право да се откаже от парното си отопление тогава, когато той реши, че това му е нецелесъобразно. Има още ред подобни неща, на които сега не искам да се спирам. Ако искате, бихме могли да поговорим за тях. Монополистът примерно може да се откаже при 50 на сто спадане на потреблението. Може да се откаже и по най-различен начин да изкупува собствеността си. В закона е предоставено право монополистът да изкупува тези съоръжения, които не са негова собственост, за пет години или за осем години и при това на лизинг. А обикновеният българин трябва да си достави оборудването, необходимо му за измерване на потреблението на топлоенергията в своя дом, задължително до следващия м. септември. Дайте да предоставим на потребителите правата, които предоставяме на монополистите. Поне това да се опитаме да направим. Нима е толкова трудно и то точно в тази толкова тежка зима, която ни предстои?
Така че първият проблем, който отново не е решен, е защита на интересите на потребителите.
Вторият проблем, който според мен отново не е решен, е, че този закон е в грубо нарушение на директивите на Европейската комисия. Тогава съм цитирал следните документи: не осигурява достъп до мрежата съгласно чл. 17 от Директива № 9692 на Европейския съюз за електроенергийния пазар и членове 15 и 16 на Директивата за газовия пазар. Не отговаря на изискванията за отваряне на пазарите, нарушава забраната за потоци от информация между преносно предприятие и производителя, когато са в една компания.
Изцяло тези забележки за несъответствие с директивите на Европейската комисия са в сила и за днешния вариант на закона.
Третата причина, поради която тогава не сме подкрепили закона, е абсолютно измисленият и изкуствено пришит раздел за енергийната ефективност. Ние тогава казахме, че по този начин енергийна ефективност в България няма да се получи. Тя и не се получи за тези три години. Сега за Агенцията за енергийна ефективност, която досега беше автономна, независима, я връщаме обратно в министерството. Няма да се получи енергийна ефективност в България с елементарни административни упражнения и прехвърляне на агенцията ту тук, ту там. Необходими са икономически стимули за въвеждане на енергийна ефективност. Това в този закон отново отсъства.
Четвърта причина е, че този закон отново легитимира един модел на преструктуриране на енергетиката, който е монополистки модел. Става дума за модела за единствения купувач. Ние отново залагаме него като краен модел за преструктурирането на българската енергетика, един модел, който може да бъде преходен, но в никакъв случай не може да бъде краен.
Тъй като тези четири причини, поради които ние преди три години не сме подкрепили закона, са изцяло в сила, и поради тези четири причини този закон три години не проработи и не бяха приети тези 30 наредби, които трябваше да бъдат приети в съответствие с него, ние тогава казахме: законът е сбъркан като философия. Тази философия продължава да бъде сбъркана и сега. Ние не променяме нищо с този закон като философия на закона. Нужен е нов Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
Именно поради тази причина аз трябва да си призная честно, че не мога да подкрепя закона.
Има обаче нещо, което аз ще подкрепя, и това е превръщането на Агенцията по енергетика в министерство. И причината не е някаква колегиална честолюбивост - видите ли, енергетиката трябва да бъде министерство. Не, не, уважаеми дами и господа, причината е друга. Просто, защото се надявам, че ако енергетиката се управлява от министерство, ние няма да допуснем това, което се случи в българската енергетика за последните пет години. Когато тя беше разграден двор, когато хора, нямащи нищо общо с отрасъла, просто се упражняваха и - как да кажа - прикриваха гафовете в политиката си за сметка на енергетиката. Спомнете си какво се случи с АЕЦ - Козлодуй. Тогава, когато се провалихме в преговорите си с Европейския съюз, жертвахме първи до четвърти блок на Атомната електроцентрала. Тогава, когато се провалихме в преговорите с Русия и като възмездие за некадърната и некомпетентната политика на нашето правителство по отношение на Русия, ние жертвахме договора за доставка на газ за България и за транзита на природен газ през България. По същия начин жертвахме с чисто политически цели строителството и заместващите мощности в ТЕЦ "Марица-изток - 1 и 3", тоест, енергетиката се превърна в нещо като откуп за некомпетентна и некадърна външна и вътрешна политика.
Единствената ми надежда е, че ставайки министерство, управлявано от кадърни и компетентни хора, разбиращи за какво точно става дума в този отрасъл, изключително важен за България, най-после ще прекратим тази практика.
В крайна сметка аз си мисля, че можем да подкрепим единствено този текст, който превръща агенцията в министерство. Всичко останало е просто безсмислено и няма смисъл да се занимаваме с него и на второ четене.
Необходимо е веднага да се възложи на новото Министерство на енергетиката да започне подготовката на един истински закон за енергетиката, отговарящ и на препоръките на Световната банка в тази посока. Иначе след няколко години отново ще стоим тук и аз отново ще ви чета тези забележки, които сме имали преди три години. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Овчаров.
За процедура има думата господин Влахов.
Преди да направите процедурното предложение искам да направя само уточнението, тъй като имах идеята, че господин Овчаров ще прави процедурно предложение, а той направи изказване, не съобщих, че определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене със съответното допълнение, което дава правилникът.
Заповядайте, господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да поканим на нашето пленарно заседание председателя на Държавната агенция господин Милко Ковачев и главния секретар господин Нейков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Влахов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение господин Ковачев и главният секретар на Държавната агенция по енергетика и енергийна ефективност да бъдат допуснати в пленарна зала.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 132, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
Преминаваме към следващите изказвания.
Искам да предупредя да вземе думата този, които има по-кратко изказване, за да можем да се вместим във времето до единадесет без една минута, тъй като в 11,00 ч. ще ни бъде връчен докладът за постиженията на България по присъединяването от господин Куркулас.
Заповядайте, господин Тошев.



ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз наистина имам кратко изказване и бих искал да поставя два въпроса.
Първият въпрос е създаването на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, което смятам за добра идея, само че намирам, че има сблъсък на интереси между конституционното право на министър-председателя единствено да предлага структура и състав на Министерския съвет, а не на Народното събрание, както в момента е залегнало в закона. Така че смятам, че ние трябва да получим отговор за намеренията на министър-председателя, може би от ресорния вицепремиер, който отговаря и за енергетиката и който е добре да присъства, когато разглеждаме такива закони. Както между другото и другите министри, които отговарят по съответните закони, е добре да присъстват и да не игнорират Народното събрание.
Ето защо, това е първият въпрос, който искам да поставя, и смятам, че е налице един сблъсък на интереси, който поставя конституционен въпрос.
Вторият проблем, който бих искал да поставя, е трансформирането на Държавната агенция за енергийна ефективност в Изпълнителна агенция по енергийна ефективност, което понижава, първо, нейния статут, тъй като Държавната агенция е подчинена на Министерския съвет, а Изпълнителната агенция ще бъде в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Там също намирам, че има един сблъсък на интереси, тъй като производителите на електроенергия имат интерес да продават по-голямо количество електроенергия, докато консуматорите имат интерес с по-малко електроенергия да имат по-голяма ефективност и да произвеждат повече с намаляване на потреблението на електроенергия. Така че този конфликт на интереси смятам, че трябва да намери решение като се запази статутът на Държавната агенция като един орган към Министерския съвет с по-голяма независимост.
Това са моите бележки. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Друг желае ли да се изкаже?
Заповядайте за реплика, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Искам да направя едно уточнение. Ако не сте видели, моля прочетете, че законопроектът е внесен от Министерския съвет, а не от неговия министър-председател и е минал надлежно през комисията и оттам, където е било необходимо да мине, за да влезе в пленарна зала.
И второ, нека да не забравяме, че нашият вицепремиер в момента защитава в Катар интересите точно на България, а не на нечия друга страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Драганова, с цялото ми уважение към Вас, смятам, че конституционната процедура е съвсем прецизно описана в Конституцията и не може да се оспорва. Независимо че законопроектът се внася от Министерския съвет, решението за състава и структурата на Министерския съвет трябва да бъдат внесени в Народното събрание от министър-председателя, който да поиска Народното събрание да одобри промените.
Няма друга система. Това е изискването на Конституцията и така трябва да стане. И затова поставям въпроса, че имаме един конституционен сблъсък на интереси.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): И това ще го има, но нека да мине законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да поставя въпроса за понижаване статута на Държавната агенция за енергийна ефективност. Това, според мен, е едно неправилно и доста странно решение, като имаме предвид задачите, които трябва да решаваме в областта на енергийната ефективност. Те имат не само икономически измерения, а са тясно свързани с екологичната политика.
За съжаление през следващите дни доста често ще говорим за това, че и бюджетът, и данъчните закони, и някои от отрасловите закони, които се предлагат в момента, правят отстъпление от политиката в областта на околната среда. България е поела многобройни международни ангажименти в духа на едно съвременно отношение към проблема на околната среда и една голяма част от тези ангажименти са свързани с решаване на проблема за енергийната ефективност.
За съжаление, в закона няма решение на въпроса и за необходимостта да се разширяват и въвеждат нови икономически инструменти в тази област. Нещо повече, с понижаване на статута на агенцията като че ли нейното значение и надведомствени функции се пренебрегват и реалните възможности да се решават проблемите на енергийната ефективност и специално за изпълнение на ангажиментите, които имаме в областта на намаляване замърсяванията на въздуха, а те са конкретни, обвързани с конкретни числа, с конкретни срокове за изпълнение, поставят под въпрос изпълнението на нашите ангажименти.
Затова аз предлагам между първо и второ четене много внимателно да бъде обсъден този въпрос, да се върви към разширяване на правомощията на тази агенция и да се помисли за една сериозна подплата с икономически лостове за провеждане на политиката в това направление. Още повече, че съществуващите досега ограничени възможности енергийната ефективност да се подпомага със средства от Националния фонд за опазване на околната среда в момента с бюджета са ликвидирани.
Следователно още повече този факт ни задължава да намерим решение на този изключително важен въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други желаещи за кратко изказване? Няма.
В такъв случай преди да обявя почивката искам да информирам членовете на Комисията по европейска интеграция и ръководителите на парламентарните групи, че в зала "Запад" ще бъде връчен от господин Куркулас докладът за оценката на България за присъединяването.
Освен това в почивката господин Явор Милушев ще открие изложба в Клуба на народния представител.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с изказванията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Заповядайте, господин Влахов.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък. Чух аргументите на колеги и отляво и отдясно, но аз искам да призова всички вас да подкрепим този законопроект. Защо трябва да го подкрепим? Вярно е, че той е работа на парче, но обществените отношения, които изискват това регулиране, трябва да бъдат отчетени. Действително по-нататък може да се помисли за приемането на изцяло нов Закон за енергетиката и енергийната ефективност. Но и така предложеният на нашето внимание законопроект смятам, че е добър.
Първо, той е добър със структурните промени, които предлага, а именно - създаването на Министерство на енергетиката. И това според мен е отчитане на важността на енергетиката, на енергийния сектор като един от основните компоненти на националната сигурност на страната ни.
От друга страна, този закон малко или много полага основите на свободни енергийни пазари. Действително те ще трябва да бъдат развити по-нататък, но все пак началото е добро.
Нещо, което също така ми прави добро впечатление, е, че този законопроект е необходим във връзка с плана за макроикономически и структурни реформи, свързани с тригодишното споразумение с Международния валутен фонд.
От друга страна, той урежда и някои чисти отношения между производители и потребители, които досега бяха предмет на много спорове. Той регулира отношенията именно между потребители и производители, отчитайки останалата нормативна база, отчитайки Закона за собствеността, управлението на етажната собственост, управлението на съсобствеността и дава предпоставки за успокояване на общественото напрежение с плащане или неплащане на отопление, спиране на радиаторите и т.н.
И нещо, което за мен специално е много важно - предложеният законопроект доразвива въпроса с възобновяемите енергийни източници. Той детайлизира донякъде, разбира се, тази материя и създава предпоставки за въвеждането на такива възобновяеми енергийни източници, които, според мен, са бъдещето на енергетиката на нашата страна, а и не само на нашата страна, тъй като трябва да имаме предвид, че около 20 на сто от европейското енергийно производство е от такива възобновяеми енергийни източници.
Така че макар и не съвсем напълно, не съвсем обемно, но този законопроект е необходим. Той урежда към момента противоречията, които са натрупани в сферата на енергетиката, и е добра база за един бъдещ изцяло нов Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
Затова аз ви предлагам да го подкрепим на първо четене, а между двете четения можем и да го допълним, и да го изменим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Влахов.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В Комисията по енергетика аз гласувах "за" проектозакона и подкрепям казаното от колегата Камен Влахов преди мен.
Аз искам обаче да насоча вашето внимание към един изключително важен проблем. Неслучайно новият век се определя като век на информационните технологии и на възобновяемите енергийни източници. С проекта, който ще приемем на първо четене, енергийната ефективност остава на заден план с преструктурирането на досегашната Държавна агенция за енергийна ефективност в изпълнителна агенция. Енергийната ефективност като дейност обхваща всички отрасли на икономиката и преобразуването на държавната агенция в изпълнителна агенция към министъра на енергетиката и енергийните ресурси стеснява функциите на енергийната ефективност до ниво ефективност в енергетиката като изключва провеждането на енергийната ефективност в другите отрасли на икономиката и е в противоречие с позицията на страната ни по присъединяването към Европейския съюз и в противоречие с европейската политика по енергийната ефективност, където повечето страни-членки, а така също и кандидатите за членство имат самостоятелни държавни органи за развитие в областта на енергийната ефективност.
По проблема може да се говори много. Аз смятам, че този въпрос може да бъде обсъден и преразгледан на второ четене.
Аз се присъединявам, както казах, към призива на господин Влахов, да подкрепим законопроекта, тъй като макар и не изцяло, с него ще бъдат създадени необходимите условия за изпълнението на споразумението с Международния валутен фонд, със структурната реформа, която тече в страната, ще се създадат по-добри условия за развитието на пазарната икономика в България. Благодаря ви за вниманието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Има думата господин Милко Ковачев - председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да дам някои допълнителни сведения по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Чух някои от критичните бележки към този закон и някои от положителните оценки за него.
Бих искал първо да започна с обхвата на предлаганите изменения и допълнения. Те в никакъв случай не се изчерпват и не са единствено в областта на държавното управление в енергетиката. И все пак ще започна с този въпрос, тъй като той е най-обсъждания в изтеклите преди мене изказвания.
Защо министерство и ръководи ли се енергийният отрасъл в страни, подобни на нашата, от такъв тип структура? Мотивите, които ни водеха към предложението за изграждане на министерство като държавна структура, управляваща енергийния отрасъл, са няколко.
Първо, в областта на енергийния отрасъл в момента имаме най-големи активи. Енергийният отрасъл определя инфраструктурата и конкурентоспособността на цялата икономика на страната. Енергийният отрасъл за съжаление е един от малкото, който все още ефективно работи.
Енергийната политика в никакъв случай не се изчерпва с производството и доставката на енергийни продукти. Смятам, че разбирането, което прозвуча в някои от изказванията, е едно разбиране, когато държавните органи в енергетиката се занимаваха със стопанска дейност. Това отдавна не е така. Още в началото на 90-те години държавните структури, които определят политиката, се откъснаха от прякото стопанско управление на енергийни дружества или на дружества, които те представляват като собственици на активите. В този смисъл да се казва, че законът ограничава дейността в областта на енергийната ефективност само в областта на енергийните предприятия, по моему е неправилно разбиране на енергийната политика като интегрална политика на доставка и потребление на енергия.
Дали в другите страни има такива органи? Трябва да ви кажа, че в повечето практики на страни-членки на Европейския съюз и страни-кандидатки енергетиката действително се ръководи от министерства, но в много случаи от министерства, които са мегаструктури, включващи обикновено икономика и енергетика. Защо това е така? Защото при тях в голяма степен е завършило преструктурирането, при тях собствеността отдавна е регулирана, при тях обществените отношения са в достатъчно съзвучие с пазарните принципи.
Именно затова смятаме, че към момента е необходимо държавната политика в областта на енергетиката - отново казвам, че това означава в областта на производството и потреблението на енергия и енергийни продукти, би следвало да бъде ръководена от държавен орган на ниво министерство, което от своя страна подобрява координацията на действията на изпълнителната власт поради присъствието на лицето, което ще оглави това министерство, на всички заседания като пълноправен член на Министерския съвет. И в допълнение, позволява една по-висока прозрачност и отчетност на изпълнителната власт чрез парламентарния контрол пред самата законодателна власт.
Дали трябва да има отделен орган по енергийна ефективност и дали това е наистина практика във всички страни, както беше цитирано? Ние подготвихме и сме предоставили такава справка още на обсъжданията в комисиите. Трябва ясно да заявя, че всички агенции по енергийна ефективност са към съответните министерства, които ръководят политиката в енергийния отрасъл.
Нека да си зададем въпроса. Действително от 1990 г. ние имахме на няколко пъти отделна агенция - един път вътре в рамките на структурата на органа по управление на енергийната политика, а сега имаме отделни органи. От две години съществува Държавната агенция по енергийна ефективност. Аз в никакъв случай от тази трибуна не бих критикувал тяхната дейност, но в нашите разговори и интензивни контакти и двете страни са абсолютно съгласни, че при така дадените правомощия на Държавната агенция по енергийна ефективност в досега действащия Закон за енергетиката, при тази форма на държавна власт като Държавна агенция по енергетика фактически Държавната агенция по енергийна ефективност беше абсолютно блокирана, т.е. за тези резултати може да се съди по резултатите, които фактически имаме в областта на енергийната ефективност.
Искам само да припомня във връзка и с представянето на редовния доклад на Европейската комисия днес пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, че в този доклад оценката за енергийния отрасъл е изключително критична за последната година - от септември м.г. до септември т.г. е обхватът на доклада. Там съвсем ясно се казва, че и структурните промени не са проведени, че е забавена структурната политика, че е необходимо укрепване на Държавната комисия за енергийно регулиране, че е необходимо ускоряване и фактическото постигане на резултати в областта на енергийната ефективност.
Там не е казано, но ние днес имаме енергийна интензивност на брутния вътрешен продукт на ниво 1990 г., а брутният вътрешен продукт днес е на ниво 60 на сто от това на 1990 г. Затова смятам, че действително интегрираното провеждане на енергийна политика както по управление на потреблението, така и по управление на производството като две неразделни части на една и съща монета, би следвало да бъде широко подкрепено от Народното събрание и това именно е заложено в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Беше отправена също така критика по въпросите на това доколко възобновяемите източници на енергия са адресирани в закона и доколко са създадени условия за тяхното развитие. Аз мога само да се съглася, че възобновяемите източници на енергия трябва да играят по-значима роля в задоволяването на регионално ниво, а и като цяло в енергийния баланс на страната. Смятам, че затова са създадени възможните към момента законови предпоставки дотолкова, доколкото в закона е записано, че се изкупува на преференциални цени енергия, произведена както от комбинирани централи, така и от източници, които ползват възобновяеми източници на енергия.

Отново ще се върна към една бележка, която беше свързана с конвенциите, към които Република България се е присъединила, и в частност Протокола от Киото и управление на изхвърлянето на въглеродни съединения в околната среда, свързани с промените в климата. Днес в България има едно звено, което се занимава, и интересното е, че макар и подкрепата да се дава към самостоятелността на Агенцията по енергийна ефективност, това звено съществува, но съществува към Министерството на околната среда и водите. Ние имаме също така други изградени структури по енергийна ефективност, тъй като беше казано, че това засяга абсолютно всички отрасли. Към Министерството на икономиката има изградена Изпълнителна агенция по енергийна ефективност. Имаме изградени регионални агенции по енергийна ефективност и смятам, че на ниво държавна политика в случая става въпрос за координация действително на всички тези дейности и в крайна сметка ние да можем да кажем какъв е резултатът от тази дейност. На нас не ни трябват само структури. На нас ни трябват действени, реални резултати за намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт и облекчаване на външнотърговския баланс на страната.
Искам да обърна внимание на един много важен раздел в предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Това е разделът за укрепване на ролята, функциите и статута на Държавната комисия за енергийно регулиране. Може би това не е убегнало от вашето внимание, но именно подценяването на тази комисия, нейният ограничен статут в настоящия закон в голяма степен ограничава възможностите да защитим потребителите, ограничава възможностите да имаме действен регулаторен орган по отношение на ценовото регулиране, лицензирането на дейностите в енергийния отрасъл и поетапно въвеждане на пазарни отношения и либерализация на пазара на енергия като цяло. Тази комисия съществува от две години и в рамките на действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност тя определено се затруднява да изпълнява своите функции, а същевременно от 1 януари 2002 г. тя би следвало пълноценно да поеме задачите си по ценово регулиране на всички енергийни продукти.
Затова смятам, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за енергетиката имат особен акцент по укрепването на този държавен орган в допълнение на органа, който провежда политиката, а именно предлаганото Министерството на енергетиката, интегралната политика в енергийния отрасъл заедно с енергийната ефективност, възобновяемите източници, както и ефективното управление на класическите източници, така и регулаторния орган, който трябва да бъде укрепен и за този регулаторен орган и статута му във всички случаи сме търсили съвместно с колегите едно адекватно законово решение.
Може би накрая, но в никакъв случай не като обществена значимост и обществен отглас, бих искал да кажа, че има изключително важни и нетърпящи отлагане промени в този закон, които включително имат отношение както към изхвърлянето на въглероден двуокис в околната среда, така и с хармонизацията на законодателството с това на Европейския съюз и това са промените, които се предлагат в подсектор топлоснабдяване. Трябва съвсем ясно да заявя, че ако тези промени не бъдат подкрепени, то ние просто трябва да сме наясно, че този подсектор на енергетиката, който - отново повтарям - допринася както за по-ефективното използване на горива, така и за намаляване на изхвърлянията, ангажименти по което ние сме поели в рамките на ратифицираните от България конвенции, и в областта на енергийната ефективност ние просто ще се лишим от множество системи, които в момента предоставят не съвсем качествена услуга, но във всички случаи трябва да останат, трябва да имат възможност да оживеят, за да можем да адресираме редица проблеми както на нашите потребители, така и на ангажиментите на страната като цяло.
Благодаря ви и се надявам, че съм успял да внеса разяснения по някои от елементите на внасяното изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Надявам се да съм разширил разбирането за внасяните изменения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да и то порядъчно компетентно, господин Ковачев. Благодаря Ви и аз.
Думата има господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ковачев, ще Ви помоля да ме изслушате, защото в предишния парламент ние много сериозно дебатирахме по предишния закон, който бяхме приели, но тогава не бяхме чути за някои основни неща в закона и беше приет един закон с една философия. А днес, които присъстваха и слушаха приемането на Доклада от Европейския съюз, чуха какво не е свършено в сферата на енергетиката.
Колеги, разбира се, предложения ни проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност лично аз оценявам положително. Още тук искам да кажа, че ние на първо четене ще подкрепим - става въпрос за Движението за права и свободи - предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Напълно подкрепям неотложността от промени в сега действащия Закон за енергетиката и енергийната ефективност както поради констатираните в него пропуски или неточни формулировки, така и явната му невъзможност да отговори на качествено новите изисквания, които се поставят пред преструктурирането на енергетиката ни по пътя към обединена Европа.
Същностните проблеми, чието разрешаване си е поставил за цел проектът и което ние ще се постараем да постигнем в работата си тук, в пленарната зала и в Комисията по енергетиката, аз бих определил по следните показатели:
Първи показател - отразяването в закона на определените от нас приоритети в развитието на енергийния сектор на икономиката ни.
Второ - създаването на обективни условия за либерализация на енергийния и газоснабдителния пазар.
И третият показател, който е трети по ред, но не и по важност, именно привличането на чуждестранни инвестиции като средство за приватизация, модернизация и просперитет на отделните търговски субекти в тази сфера чрез създаване на стимулиращи юридически и икономически условия за това.
Колеги, ще си позволя да споделя някои свои преценки за степента на съответствие между заявените от нас приоритети и начина им за отразяване в предложенията за изменение и допълнение. Така например, аз очаквах по-решителни действия от страна на вносителите по отношение на разрешителния и лицензионния режим. Ние много добре знаем негативното отношение към тази специфична форма на чиновническа бюрокрация, която създава чудесни предпоставки за корупция както в нашите бизнессреди, така и в представителите на международните финансови институции. Напълно сме наясно и с мотивите и целите на предишното управление, което така настоятелно държеше да има пълен контрол върху всички сфери на икономическия и обществен живот, като образно казано, защото говорим за енергетиката: поставяше се кранчето на права тръба.
Как иначе ще си обясним законовото изискване на чл. 35, ал. 1, т. 1 да се иска разрешение за разширение на съществуващи мощности, без да се диференцира, че това може да е в резултат на модернизация и повишаване на ефективността на работата на тази мощност, на добрата технология или на удачно извършена рехабилитация? Въобще разрешителният режим малко трудно се вписва в обществените представи за предприемаческа инициатива, свободна конкуренция на базата на поемане на собствен риск и от предприемчивите и т.н.

Колеги, след като стана дума за свободна конкуренция, аз не мога да си обясня на този етап от запознаването ми със законопроекта, предложението за приемане на нов чл. 163г, който квалифицира продажбата на електрическа или топлинна енергия, или на природен газ на цени, различни от утвърдените, като тежко административно нарушение. Такава философия на целите на закона влиза в остро противоречие с най-малко три постулата на заявената от нас политика.
На първо място бих поставил питането как ще стимулираме конкуренцията между отделните търговски субекти в енергетиката, ако им отнемем най-важния инструмент, а именно възможността за сметка на печалбата си да формират привлекателни по-ниски цени, което в някои случаи даже може да касае икономическото им оцеляване.
На второ място питам как ще се впише тази забрана - да се продава на по-ниска цена от утвърдената, в нашата очертана социална политика? Кой потребител би приел някаква самоцелна по-висока цена, вместо обикновено възможната по-ниска, и по силата на кой пазарен механизъм ще бъде извършено това принудително налагане на такава цена?
Господин Ковачев, че Ви помоля с господин Близнаков да слушате, защото после, между първо и второ четене, сигурно ще дебатираме много тежко по тези проблеми.
На трето място, по какъв начин ние защитаваме с такъв текст нашия приоритет за по-малко държава в икономиката, след като на практика превръщаме регулатора в разпределител, или с други думи, създаваме един аналог в енергетиката на бившата Държавна планова комисия?
Лично аз смятам, че вносителите са желали да предпазят обществото от икономически необосновано високи цени и са пропуснали факта, че самите производители, действайки под натиска на пазарните регулатори, могат да предложат и по-ниски от утвърдените им по друго време и при други икономически условия.
Не се съмнявам, че този текст ще намери своята прецизна формулировка в предстоящата ни работа.
По отношение на приоритета - привличане на чуждестранни инвестиции, тук е мястото да споделя своето лично виждане по комплекса от сложни проблеми и въпроси, свързани с изпълнението му до момента.
Преди всичко към момента ние имаме като реалност три големи проекта с преобладаващо, а в единия от тях, и с изключително участие на големи по стойност чуждестранни капитали. Това са енергийните проекти за изграждане на заместваща мощност на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 1" с американската компания "Айс", рехабилитацията и модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" от съвместно дружество между американската компания "Ентерджи" и НЕК, ЕАД с мажоритарно участие на първата и за изграждането на хидроенергийната каскада "Горна Арда" с турския холдинг "Джейлан".
Последният проект, поради стечение на множество обективни и субективни фактори, включително и некомпетентното водене на преговорите от предишното ръководство на Държавната агенция за енергийна ефективност, в момента е точно противоположният модел на това, което се предвиждаше да бъде. Вместо интензивни строителни работи с осигурени финансови източници от стратегически инвеститори, днес едва преживява едно малко смесено дружество в абсурдна ситуация, в която НЕК, ЕАД има мажоритарно участие, вместо да е точно обратното. За сметка на това историята му е богата на няколко начални срока за започване на строителство, дадена едва ли не в клетвена формула, от всички най-отговорни висши чиновници на предишното управление.
Не е много по-добра и картината при другите два проекта, въпреки че и водилите преговорите с нашите чуждестранни партньори, завършили с подписването на съответните договорености и изготвилите и приелите Закона за енергетиката и енергийната ефективност са общо взето едни и същи действащи лица на предишното правителство и парламентарно мнозинство. Изведнъж с приемането на закона чуждестранните инвеститори бяха завъртени в наш вариант на § 22! И всичко това, защото никъде в закона не намери отражение фактът, че при неговото приемане вече съществуваха и живееха своя граждански и търговски живот три проекта. Никой не се постара да ги приравни към някоя от презумпциите на закона, за да са наясно по каква процедура ще се придвижват документите и в последна сметка каква е тежестта на подписаните комплекти от договори, при това на възможно най-високо ниво в държавното управление и под звуците на фанфари в контекста на общия правен режим, въведен от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Посочвам тези неща, не за да отричам полезността и нуждата от тези проекти, колеги, които ще вкарат в страната ни над 1 млрд. и 300 млн. долара, а за да очертая големите предизвикателства, които поставя пред нас тяхното успешно приключване, независимо от тежкото състояние, в което ги заварихме. Това е наше задължение.
Искам да посоча, че добри или лоши, те са в момента най-важният индикатор, който се следи от всички наши потенциални чуждестранни инвеститори и от техния изход зависи дали протегнатата от нас ръка за съвместна делова дейност ще бъде поета или така ще си виси във въздуха на множеството официални, но безрезултатни изяви.
Колеги, аз съм твърдо убеден, че ние разполагаме със знанията и с волята да ги доведем до успешен край, като първата ни стъпка в тази посока ще бъде успешното приключване на работата по законопроекта и приемането на такива изменения и допълнения, които ще обезпечат правно добрите резултати.
Освен посочените дотук кардинални задачи, ние сме изправени и пред непреодолимата нужда да изменим, отменим или допълним досега действащия закон, защото просто се сблъскахме с обективната невъзможност да изпълним лошо формулирани от него задължения, които само вредят на избраната от нас тенденция или защото важни отношения са останали извън неговото полезрение и чакат своята неотложна регламентация.
Нагледна илюстрация за това е генералната промяна, която предвижда законопроекта в частта си за топлофикацията. Аз няма да се спирам в детайли на новия регламент, но искам да ви уверя, че в Комисията по енергетиката ще положим всички възможни усилия той да намери баланса между създаването на икономически условия за развитие на топлофикационните дружества, които са в много тежко състояние, заварени от нас при едновременна защита на потребителите, особено на добросъвестните, които да не носят основната тежест от последиците на монопола на топлофикационните дружества и некоректността на неизправните потребители на топлинна енергия, както е в момента.
В тази връзка и предвид досегашния ни опит, аз ще държа да се регулира и търговското поведение на фирмите - вносителки и монтиращи уредите за индивидуално разпределение на топлинната енергия. Не приемам за правилно цените на тези уреди и услуги да бъдат оставени извън вниманието на регулаторния орган, предвид предстоящото и масово внедряване по силата на закона и неефективните констатации за рязко повишаване на цените им. Ежедневно се сблъскваме с това нещо. Нашите социални ангажименти налагат да бъдем прецизни и безкомпромисни в тази насока.
Споменавайки в негативна светлина няколко пъти монопола на топлофикационните дружества, аз ще разширя тази оценка и върху монопола въобще в енергетиката.
Всички ние многократно сме заявявали разбирането си, че монополът е антивеществото на пазарното регулиране и конкуренцията, към които се стремим. Ето защо аз недоумявам каква е целта на някои от предложенията в законопроекта - така например § 60 на проекта в частта му относно промяната на чл. 5, ал. 2. Там се предлага замяна на думата "пазарни" с термина "по взаимно договорени цени". Макар и незабележима, разликата е изключително съществена от практическа гледна точка. Пазарна е цената, която съществува вън от субективната воля на страните и не зависи от позицията, в която се намират една спрямо друга.
За да е налице справедлива и приемлива за обществото взаимно договорена цена, преди всичко трябва да имаме две равнопоставени страни. За каква равнопоставеност може да се говори, когато едната е категоричен монополист?
Не е достатъчно и останалото съдържание на предложението, което подсказва, че прецизният му вид ще трябва да се конкретизира, както обхвата на тази норма не е въобще за всички енергийни обекти, така и защо да не се помисли за възможност за отказ да се продаде обектът, ако не се постигне договореност за цената и условията на продажбата.
Съществуват и други правни възможности, като отдаване под наем, ползване и други. Считам, че не редно да се изхожда само от позицията на интереса на енергийните дружества и то за сметка на останалите търговски субекти и гражданите, най-важното.
Колеги, не е маловажен и въпросът за своевременното реорганизиране на структурата и органите на управление и регулиране на енергетиката. Независимо от европейската практика, ние не можем да не отчетем спецификата на регионалния статус, който има българската електроенергетика и газопреносната ни система.

Всички знаем, че страната ни е единствена на Балканския полуостров, която е в състояние целогодишно да изнася значителни количества електрическа енергия не само за съседите ни, а вече и за по-далечни европейски страни.
Острият недостиг от електрическа енергия в някои от балканските страни е превърнал задоволяването им в съществена част от държавната им политика. Този факт изисква от нас да приемем, че за сегашния момент това също трябва да бъде част от нашата държавна политика със съпътстващите го отговорности и държавни органи, които са в състояние да ги поемат и реализират на съответното управленско ниво.
Огледален образ на положението с електроенергетиката ни е проблемът с редовното, качественото и гарантирано газоснабдяване на икономиката и бита и при това на приемливи цени, съизмерими с цените на природния газ на европейския и световния пазар. Тъй като изцяло зависим от вноса на природен газ и то само от един доставчик, очевидно е, че обществото ни ще бъде спокойно само, ако този проблем се решава на възможно най-отговорно ниво с ясно очертани правомощия и отговорности. И в двата горни случая, които очертах, такова ниво може да бъде само едно - Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Отделен е тук въпросът, господин Ковачев и колеги, с предложението за преобразуване на Държавната агенция за енергийна ефективност и Изпълнителната агенция към бъдещото Министерство на енергетиката.
В каква степен е приемливо от гледна точка на конфликта на интереси между министерството, в качеството му на представител на принципала на преобладаващата за момента част от енергийните предприятия и контролиращия го по отношение спазването на изискванията за енергийна ефективност орган, който ще му бъде подчинен.
Очевидно е, че тази ситуация трябва да бъде внимателно анализирана в Комисията по енергетика, включително и в светлината на препоръките на международните експерти и очакваната реакция на международните организации. Ако достигнем всичко това, ако всичко това вземем под внимание, ще стигнем до извода, и в комисията, и в пленарната зала, къде е мястото на Комисията по енергетика и енергийна ефективност.
От посоченото дотук се надявам, че стана ясна моята положителна оценка за навременност и задоволително третиране на проблемите в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. И, гласувайки за приемането на първо четене на законопроекта, аз очаквам активна и напрегната работа по неговото прецизиране в Комисията по енергетика между двете четения. И смятам, че и конструктивната опозиция ще се съгласи с мен и ще имаме един качествено нов закон. Или ако не качествено нов, поне направени първи стъпки в посока на промяна на предишния законопроект. Благодаря ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да взема реплика по повод изказването на господин Аталай. Аз съм съгласна в известна степен с коментарите му по повод Държавната агенция за енергийна ефективност. Наистина също намирам, че има конфликт на интереси, ако тя се постави на подчинение на бъдещото министерство.
Но още по-тревожно е, че практически остава една изключително важна сфера от управлението на енергийните ресурси, свързана с енергийната ефективност, която остава без внимание.
Господин Ковачев спомена, че едва ли не във всички ведомства има структури, които се занимават с този проблем. Съжалявам, но това не е вярно. В министерствата има специалисти, които са натоварени да се занимават с тези проблеми. Но даже и оскъдните инструменти, които досега съществуваха за подпомагане на бизнеса, топлофикация, хора, които искат да се занимават с възобновяеми източници на енергия, всичко това отпадна, то вече не съществува.
Така че това прави изключително важна в бъдеще ролята на Агенцията по енергийна ефективност. И ако това се пропусне, аз мисля, че през следващите години ние просто ще се откажем от дейност в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика, ако желаете, господин Аталай. Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Госпожо Манева, правилно сте забелязала, че енергийната ефективност е един от най-важните приоритети в нашата политика. Бъдете убедени, ние ще направим всичко възможно ефективността да заеме мястото си, което й се полага в България.
Но аз бих Ви запитал: какви проблеми Вие във вашето управление, един от проблемите да ни посочите тук, разрешени от Вас, от вашето управление във връзка с енергийната ефективност? Разбира се, енергийната ефективност по ваше време беше оставена в задния двор.
Ние, колеги, ще направим всичко възможно енергийната ефективност - дали ще бъде под шапката на Министерството на енергетиката или извън, да бъде натоварена с онези правомощия, с които е необходимо, за да бъде изпълнено всичко, което е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата господин Милко Ковачев - председател на ДАЕЕР.
МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз в никакъв случай не искам да влизам в дебат или да се намесвам във вашия дебат по изменението на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Взимам думата единствено, за да направя някои разяснения или да ви кажа поне нашето разбиране какво е.
Първо, благодаря за конструктивните бележки, защото те във всички случаи са изключително важни. Със сигурност не сме дооценили всички елементи, със сигурност има неща, които могат да бъдат подобрени. И разчитаме на законодателната инициатива на народните представители, между първо и второ четене да направим действително един действен, работоспособен закон.
По отношение на разрешителните и лицензионните режими. Аз бих искал да имаме едно цялостно виждане по този въпрос. Разрешителните и лицензионните режими действително създават корупционна среда там, където не им е мястото. Но там, където става въпрос за изграждането на едни изцяло нови, невиждани отношения в енергетиката, защото не само в България, но и в страните-членки на Европейския съюз реалните пазарни принципи и конкуренция в областта на електроенергетиката, на газовия сектор бяха въведени едва през 1996 г. И практиката на регулаторните органи на тези страни, на секторните регулатори в тези страни в допълнение на хоризонталните регулатори и по защита на конкуренцията, и такава, каквато е заложена в закона за нашата Държавна комисия по енергийно регулиране... Тоест, напълно подкрепям, че разрешителните и лицензионните режими, когато са излишни, могат да бъдат част от просто излишната бюрокрация и създаване на корупционна среда. Но не мога да се съглася, че те трябва да отпаднат навсякъде.
В този смисъл бих искал да внеса моето разбиране, че топлофикационните дружества по никоя категоризация не са монополни дружества. Тоест, те по никое антитръстово законодателство не могат да бъдат обявени като такива.
Да, за съжаление, те доставят енергия на колективни собственици. И тези колективни собственици могат, ако имат желание, да се откажат от тази услуга и да управляват, или да намерят начин да задоволяват своите потребности от топлинна енергия като колективни собственици.
Това, което казах по отношение на Изпълнителната агенция по енергийна ефективност към Министерството на икономиката - тя съществува. И тя фактически управлява японски средства, насочени в областта на енергийната ефективност.
Също така съществува и звеното за управление на проекти към Министерството на околната среда и водите, свързано с прилагането на механизмите по протокола от Киото.
Отново искам да подчертая, че може да има конфликт на интереси, единствено ако само разбираме енергийната политика като политика на производство. Ако разбираме енергийната политика като интегрирана политика - както е записано в закона - между удовлетворяването и защитата на интересите на потребителите и баланс между интересите на потребители и производители, тогава такъв конфликт не съществува. И това е в основата на този закон.
Дали са решени всички проблеми? Нашето разбиране е, че действително има място за размисъл по отношение на закон, който да има изцяло нова философия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Проектът на Закон за държавен бюджет на Република България за 2002 г. отново следва фискална политика за поддържане на финансовата и макроикономическа стабилизация на икономиката с добре адресирани разходи, водещи до намаляване на бюджетния дефицит и пълноценно действие на целия публичен сектор. През последните години България постигна значителни резултати в макроикономическото стабилизиране и главното оставащо предизвикателство е да се усили внедряването на законови и институционални реформи в приватизацията, да се предотврати рискът от бъдеща макроикономическа нестабилност.
В това отношение е много важно да се преодолеят трудностите, срещащи се при преструктурирането на ключови сектори, в това число енергийния сектор и неговите приоритети на развитие.
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност, както и в стратегията за развитие на енергетиката, се идентифицира ролята на енергийната ефективност за оптимизиране на цялостния енергиен сектор - от производството до потреблението. Тук виждаме някои допълнителни неща, които са разгледани. Обърнато е внимание на редица въпроси, които нагнетяваха напрежение. Говоря за етажното разпределение на консумираната енергия. Освен това се засяга въпросът за прозрачността при газопреноса през България.
Всички колеги би трябвало да забележат, че ние, издигайки в ранг на министерство енергетиката, в никакъв случай не подценяваме нейната роля, а напротив. Не може обаче изведнъж с революционни мерки да се тръгне и да променим абсолютно всичко. Господин Овчаров беше прав, че три години нищо не са направили. Толкова са могли, толкова са направили.
Догодина ние искаме да направим нов действащ закон. За тази цел обаче трябва да започнем постепенни промени. Аз дадох някои документи още преди повече от месец и половина, подписани от господин Шиляшки, от които се вижда, че откровено се заобикаля Законът за обществените поръчки. Публична тайна е, че този закон не действаше в енергетиката. Мога да ви представя, тук в себе си ги имам, един-два документа, които показват как комисията, която определя класирането по Закона за обществените поръчки, е задължена да включи клауза, чрез която клауза някой друг орган да вземе решение кои ще бъдат класирани, как ще бъдат класирани и с кого да се сключи договорът. Това е открит цинизъм. Съжалявам, но в новия закон няма да има такива вратички. Но за да стане този нов закон, ние не можем изведнъж да тръгнем да ремонтираме, образно казано, къщата и от покрива, и от основите. Вероятно има неща, които ние ще коментираме между първо и второ четене и с лявата, и с дясната страна на залата, включително, госпожо Манева, и за енергийната ефективност, която господин Друми Друмев оглавява. Ще видим какви са възможностите. Но така или иначе, с цел създаване на една стройна организация и държане на нещата под контрол... Аз съм един от радетелите за това да има ред в енергийния сектор.
Ако видим, че не успяваме по този начин, нищо не ни пречи да излезем с предложение по-нататък изпълнителната агенция да я изведем като самостоятелна. Но ние трябва да видим дали този модел, който ние предлагаме, който министерството вече на енергетиката ще контролира, дали е действащ или недействащ.
Така че предлагам на всички колеги да подкрепим на първо четене законопроекта, а между първо и второ четене да изгладим това, което трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги, бих искал накратко да ви запозная със законодателната рамка, която регулира енергийния отрасъл в момента в България. В момента енергийният отрасъл в нашата страна се регулира от няколко закона, като Закона за енергетиката и енергийната ефективност, който днес разглеждаме като проект за изменение и допълнение, Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, Закона за концесиите, Закона за околната среда и водите и др. Върху енергийния отрасъл оказват влияние и редица международни документи и договори, по които България е страна, като: Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки и Република България; Закона за ратифициране на договора към Енергийната харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с това природозащитни аспекти; Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена вреда; Конвенцията за ядрена безопасност и др.
България внася около 60 на сто от необходимите енергийни ресурси основно под формата на нефт и природен газ. В енергетиката на страната доминираща роля играе производството на електроенергия от местни нискокачествени лигнитни въглища и от ядрено гориво. Страната внася и част от въглищата, използвани за добив на електроенергия и в други сектори на икономиката.
Искам да ви съобщя някои данни, които са изключително важни, когато изработваме философията на Закона за изменение и допълнение на сегашния Закон за енергетиката. България има най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението и най-високо специфично потребление на енергия на единица брутен вътрешен продукт в сравнение с останалите страни, кандидатки за членство в Европейския съюз. Производството на електрическа енергия на жител от населението на Република България е около 4900 квтч. при 6470 квтч. на жител за Европейския съюз.
При това положение аз бих искал да ви съобщя, че анализът на финансово-икономическото състояние на енергийните дружества за осемте месеца на тази година показва, че електроразпределителните търговски дружества, топлофикациите и "Булгаргаз" са приключили осемте месеца на тази година с влошени резултати и много ниска или нулева рентабилност. Тези енергийни предприятия работят с държавно регулирани цени. Ето защо се налага да направим промени в този закон. Това е един от мотивите, които налагат това.
В контекста на горното трябва да кажем обаче, че за недоброто състояние на дружествата от системата на енергетиката влияние са оказали и редица други обстоятелства, например: неизпълнение на ангажиментите към Международния валутен фонд по отношение на плана за изменение на цените за енергоносителите; некомпенсиране задържането на фиксираните цени с адекватни по размер субсидии; неспазване на изискванията на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно който цените и тарифите, подлежащи на регулиране, следва да се образуват при спазването на няколко икономически принципа, например съобразяване с икономически обосновани разходи и икономически обоснована печалба, забрана за кръстосано субсидиране между отделните групи потребители, забавяне на изпълнение на решение на Министерския съвет, например № 356 от 2000 г. за въгледобива; непредприети необходими законодателни инициативи за регулиране на търговските взаимоотношения в областта на централизираното топлоснабдяване, което сега е предмет на този Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката; несвоевременно актуализиране на нормативите и обхвата на целевата енергийна защита на най-засегнатата част от българското население, така че да се обезпечи реализирането на структурната реформа в енергетиката; неанализиране на икономическия ефект от извършените инвестиции в енергийните предприятия и невнедрени икономически механизми, стимулиращи повишаването на икономическата ефективност и снижаване на разходите.


Има редица основни приоритети в областта на българската енергетика, към които ние трябва да се стремим. По-голямата част от тези приоритети се съдържат като констатации в годишния доклад на Европейската комисия, който днес ни беше представен.
Крайно време е да разберем, че тези констатации на Европейската комисия са обективни, те са верни, те са реални. И ако ние искаме да се придвижваме към Европейския съюз, трябва да се съобразяваме с тях и да се стремим следващата година новият доклад на Европейската комисия да бъде по-благоприятен за този структуроопределящ отрасъл - енергетиката. А за да стане това, ние трябва да променим нормативната си база.
Изключително важно е освен промяната в нормативната база да реализираме практически стъпки например: при въвеждане на либерализиран пазар на енергия; при развитие на институциите, които имат отношение към енергетиката, особено по отношение на регулиращите органи като Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Подготвя се нов закон за използване на атомната енергия за мирни цели. По отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и т.н.
Аз бих искал съвсем накратко отново да повторя основните цели на предлагания законопроект.
На първо място, структурните промени, които целят превръщане на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси в министерство. И по отношение на Държавната комисия по енергийна ефективност - в Изпълнителна агенция.
- Уреждане на търговските взаимоотношения в областта на топлоснабдяването.
- Законово уреждане на административните наказания и имуществените санкции от страна на държавните органи и изработване на редица подзаконови нормативни актове с актуализация на редица срокове и условия.
За да не ви отегчавам повече, искам накрая да ви призова да приемем на първо четене предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, тъй като по този начин ние ще решим не само редица наболели въпроси у нас, в България, и въпроси по отношение на по-доброто енергоосигуряване на българското население, а ще отговорим и на призива на Европейската комисия за предприемане на реални стъпки за преструктуриране на този жизненоважен отрасъл енергетиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Един въпрос под формата на реплика към господин Близнаков, тъй като сред документите, които той изброи, не чух Националната стратегия за развитие на енергетиката. И когато се говори за този отрасъл, и когато се правят абсурдните твърдения, че за четири години нищо не е направено, нека се спомене, че по време на нашето управление беше разработена и приета, при това доста единодушно, тази национална стратегия, в разработването на която вероятно е участвал и господин Ковачев. И ако вие отхвърляте тази национална стратегия, защото според мен в нея е казано всичко за развитието на енергетиката, включително и за тези неща, за които Вие говорихте, е хубаво ясно да кажете и дали ще правите нова национална стратегия или приемате тази. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Близнаков, заповядайте за дуплика.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Ляков, разбира се, че има разработена национална стратегия за развитие на енергетиката, но тя във всички случаи се налага да бъде актуализирана и осъвременена. Не съм споменал за нея, тъй като смятам, че има достатъчно информация в обществото, но изглежда обаче че се налага да споменем изрично това, след като Вие поставяте този въпрос, че предстои да се актуализира тази национална стратегия. Това ще бъде извършено през следващата година. Подготвителните дейности вече са в ход. Искам да спомена изрично, че след приемането, надявам се, на този закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който сега разглеждаме, ще започне работата по новия Закон за енергетиката.
Ние много трудно бихме могли да се успокоим, че една стратегия, която е разработена, трябва да остане застинала във времето. Има редица приоритети, които ние трябва да решим, редица нови изисквания към нас и аз бих ви казал като човек, който работи повече от 25 години в областта на ядрената енергетика, че там например се налагат също сериозни дискусии по отношение на мястото на ядрената енергетика в общата енергийна стратегия на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Близнаков.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Дискусията не беше кратка, както предвиди сутринта на Председателския съвет господин Корнезов.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 43.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на господин Ковачев и колегата му за участието в днешната ни работа.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ПРЕЛИТАНЕТО, ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СИЛИ И ЛИЧЕН СЪСТАВ НА САЩ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПО ДОГОВОР СЪС САЩ В ПОДКРЕПА НА ОПЕРАЦИЯ "ТРАЙНА СВОБОДА", внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2001 г.
Думата има господин Илчев за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, има заявено желание от представителите на медиите, което е напълно в духа на традицията, когато се ратифицират подобни споразумения с голямо значение за страната ни, това да се излъчва пряко по телевизията.
Аз правя процедурно предложение да разрешите тази функция от телевизията да бъде изпълнена в следващите минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Направено е процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на обсъжданията по законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 137 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 11.
Процедурното предложение е прието. Тази част от пленарното заседание ще бъде излъчвана пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Законопроектът е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност като водеща комисия.
Моля господин Илчев да ни запознае с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
относно проект на закон № 102-02-25 за ратифициране
на Споразумението между Република България и
Съединените американски щати за прелитането,
транзитното преминаване и пребиваването на
територията на Република България на сили и
личен състав на САЩ и изпълнители по договор
със САЩ в подкрепа на операция "Трайна свобода",
внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2001 г.

На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност обсъди законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ в подкрепа на операция "Трайна свобода", съставено от Вербална нота № 444 на Посолството на Съединените американски щати от 12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С 93-00-13 на Министерство на външните работи на Република България от 12 ноември 2001 г.
На заседанието присъстваха господин Соломон Паси - министър на външните работи, господин Николай Свинаров - министър на отбраната, господин Любомир Иванов - директор на Дирекция "Международна сигурност" на Министерството на външните работи, госпожа Катя Тодорова - директор на Дирекция "Международно право" на Министерството на външните работи, и парламентарните секретари на двете цитирани министерства.
След терористичните удари срещу САЩ, правителството на Република България прие на 13 септември 2001 г. решение, с което подкрепи инициативите, лансирани в рамките на НАТО, Евроатлантическия съвет за партньорство и Европейския съюз, за обединяване усилията на международната общност в борбата с тероризма. В рамките на своята компетентност и в съответствие с Конституцията и закона правителството изрази готовност да съдейства на САЩ и НАТО, като техен фактически съюзник, придържайки се към ангажиментите, произтичащи от чл. 5 на Северноатлантическия договор, и в съответствие с националния интерес на Република България да стане член на организацията.
На 21 септември 2001 г. Народното събрание на Република България прие декларация, с която осъди актовете на тероризъм от 11 септември 2001 г., подкрепи усилията на международната общност за изграждане на коалиция срещу тероризма, изрази позицията на България да съдейства на САЩ и НАТО в мерките за борба със световния тероризъм, придържайки се към ангажиментите, произтичащи от Вашингтонския договор, включително от чл. 5. В декларацията се потвърди готовността на България на основата на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО от 21 март 2001 г., ратифицирано със закон, публикуван в "Държавен вестник", бр. 36 от 2001 г., да предостави необходимото съдействие за преминаване, обслужване и оказване на логистична подкрепа на съответните формирования.
Предвид позицията на българската страна, правителството на САЩ предложи проект на Споразумение за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ при спазване на Конституцията на Република България, което на 12 ноември 2001 г., в изпълнение на Решение № 739 на Министерския съвет от 9 ноември 2001 г., министърът на външните работи сключи чрез размяна на ноти при условие за последваща ратификация.
С ратифицирането на Споразумението Република България разрешава прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ, изпълняващи мисии по осигуряването на операция "Трайна свобода" при условията и при реда, предвидени в разпоредбите на Споразумението между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО от 21 март 2001 г., ратифицирано със закон, "Държавен вестник", бр. 36 от 2001 г., които ще се прилагат в отношенията между двете договарящи се страни mutatis mutandis, тоест съответно. На практика сключването на настоящото Споразумение е в съответствие с ангажиментите на нашата страна, произтичащи от Споразумението между Република България и НАТО от 21 март 2001 г., където САЩ са член на НАТО и водещ съюзник.
Възможните гаранции за сигурността на Република България произтичат от решението на Съвета на НАТО от 4 октомври 2001 г., в което се заявява готовността на Организацията на Северноатлантическия договор да осигури индивидуална или колективна, доколкото е необходимо и в съответствие с нейните възможности, помощ на съюзниците или на други държави, които са или могат да бъдат обект на терористични заплахи.
Споразумението ще остане в сила за времетраенето на операция "Трайна свобода" и може да бъде прекратено от всяка една от страните след изтичане на шестмесечно писмено предизвестие.
С ратифицирането на горепосоченото Споразумение, от една страна, ще се укрепи двустранното сътрудничество между Република България и САЩ в контекста на мерките за борба с тероризма, преследването и наказването на неговите извършители и, от друга, ще се потвърдят ангажиментите на българската страна да съдейства на САЩ и НАТО като техен фактически съюзник, което е в съответствие с националния интерес на Република България да стане член на Организацията на Северноатлантическия договор.
В резултат на обсъждането Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Намира за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ в подкрепа на операция "Трайна свобода", съставено от Вербална нота № 444 на Посолството на Съединените американски щати от 12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С 93-00-13 на Министерството на външните работи на Република България от 12 ноември 2001 г.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Преминаваме към изказвания по законопроекта за ратифициране на споразумението.
Заповядайте, господин Агов.

АСЕН АГОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да заявя, че аз ще подкрепя категорично ратификацията на това споразумение.
Смятам, че то е изключително важно в градиращата, във възходяща посока по подготовка на България за членство в Северноатлантическия съюз.
Но ще ми позволите, госпожо председател, да Ви върна към понеделник, началото на тази седмица, когато в следобедните часове научихме за ужасната катастрофа със самолет на американските авиолинии над Ню-Йоркския квартал "Куинс". Беше страшно, защото всички, подобно вероятно на стотици, милиони хора по света, възкликнахме: "Пак ли? Отново ли се случва онова, което се случи на 11 септември?" Защото първата мисъл на всички тези стотици, милиони, включително и на мен, беше, че това е резултат от терористичен акт. Кажете ми, не е ли иронично, госпожо председател, когато въздъхнахме с облекчение, защото се оказа, че е най-банална самолетна катастрофа? Ние живеем във време, в което самолетната катастрофа с трагедията на 260 човека, с гибелта на 260 човека се превръща в абсурдната въздишка на облекчение, защото това не е поредният терористичен акт.
Ние всички тъгуваме и скърбим за невинната жертва на тези хора, но във всички случаи това говори за ужасната психоза от тероризма, в която живее светът. Ще мине дълго време преди да можем да се освободим от тази психоза, преди да спрем да виждаме зад всеки пръснат бял прах, зад всяка самолетна катастрофа, зад всяка автомобилна катастрофа, зад всяко, ако щете, най-банално природно и дори и малко бедствие дългата река на тероризма.
Ето затова аз смятам, че е изключително важно всеки един народ, всяка една страна, всеки един парламент на свободна страна да застане ясно на позицията, че с тероризма, с това страхотно психическо зло, застигнало човечеството, трябва да се борим абсолютно непреклонно, дори и с цената на жертви, дори и с цената на материални разходи, за да можем наистина да се излекуваме от тази страшна психологическа травма, която ни кара винаги да виждаме всичко през призмата на тероризма.
Именно затова аз бях силно мотивиран да подкрепя предложеното от правителството споразумение и смятам, че това е моя лична отговорност. Призовавам всички парламентаристи да участваме заедно в това страшно важно лечение на обществото от тази тежка психологическа травма, която му беше нанесена.
Струва ми се, че правителството си свърши много добре работата и аз подкрепям правителството в подготовката и договарянето на това споразумение.
Искам да отбележа, че канавата, рамката на това споразумение вече беше създадена от първото, както обича да се изразява външният министър Соломон Паси - генерично споразумение, превеждайки или пренасяйки буквално английският термин, с Евроатлантическия алианс. Но във всички случаи аз искам да потвърдя, че това е една крачка по-напред. То конкретизира условията за преминаване и престой на въоръжени сили и въоръжения на Съединените щати за една конкретна операция, каквато е операцията "Трайна свобода".
От тази гледна точка аз мисля, че то вече само по себе си представлява генериращо възможности за други споразумения, с други участници в операцията "Трайна свобода", участници от други страни, също съюзници или не в рамките на Северноатлантическия алианс.
Това означава, и нека това да е ясно на българското общество, че този тертип, тази рамка ще бъде използвана, за да могат да се сключат споразумения, да речем, с Великобритания, с Франция, с Германия и с всяка друга страна, която оттук нататък ще върви към участие в операцията "Трайна свобода".
Мисля, че един въпрос, който витаеше без отговор в месец септември, в драматичните дни веднага след терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, намери също своя отговор и то в ранния октомври. Това беше въпросът за гаранциите за българската национална сигурност, един въпрос, който ние с колегите от Обединените демократични сили поставихме ребром, много остро и много ясно и който в първия момент като че ли не беше разбран. Но струва ми се, че по-късно успяхме да изградим и по този въпрос едно широко съгласие, широко съгласие, което бележи впрочем и резултатът от вчерашното заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Тези гаранции бяха дадени. Те бяха дадени ясно и категорично от Съвета на Северноатлантическия съюз на 4 октомври, когато на практика доброволното поемане на ангажименти по чл. 5 на Вашингтонския договор, който за читателите на Александър Дюма и на "Тримата мускетари", преведен, означава така: "Всички за един и един за всички!" В крайна сметка мога да кажа, че когато ние доброволно поехме ангажимент по този чл. 5, тогава и Северноатлантическият съюз пое обратния ангажимент да ни защитава.
Аз мисля, че това дава едни ясни гаранции и струва ми се, че ние със своето гласуване днес трябва да успокоим българското общество, че то ще се чувства по-сигурно, когато неговите парламентаристи, неговото правителство поема тези ангажименти по днес дискутираното и обсъждано споразумение.
Затова, госпожо председател, аз искам да заявя категорично, че ще подкрепя ратификацията, защото това е една добре свършена работа за сигурността на всеки българин, за психическото спокойствие на всеки българин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
Има думата госпожа Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Коалиция за България бих искала да заявя, че ние също ще подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Съединените американски щати. Бих искала по този въпрос да кажа няколко думи.
Тази наша позиция е дълбоко премислена. Ние в рамките на Коалиция за България сме анализирали много внимателно рисковете и заплахите за националната сигурност, така, както и средствата и начините за нейното осигуряване.
Ние в Коалиция за България участвахме активно и подкрепихме двете декларации на Народното събрание от 12 и 21 септември, така както междупрочем подкрепихме и позицията в предишното Народно събрание по преговорната глава "Обща външна политика и политика в областта на сигурността".
Ние смятаме, че динамиката на събитията изисква наистина един много отговорен и много внимателен подход по отношение въпросите на националната сигурност, тъй като това засяга наистина живота и сигурността на всеки един български гражданин. И ако внимателно анализираме развитието даже след подписването на предишното споразумение с НАТО от 21 март, ще видим, че в тази обстановка днес, когато наистина международният тероризъм заплашва всяка една държава, България също така трябва да преосмисли рисковете за своята национална сигурност.
Това са основно причините, които ни накараха да смятаме, че България трябва да се присъедини към международната антитерористична коалиция и също така активно да участва и да дава своя принос.
Ние сме поставяли винаги въпроса за гаранциите за тази наша национална сигурност. Ние го поставяхме и тогава, когато се подписваше споразумението от 21 март. Ние сме поставяли този въпрос и по-рано и със задоволство трябва да отбележим, че решението на Съвета на НАТО от 4 октомври, а именно за разпростиране действието на чл. 5 от Северноатлантическия договор, дава едно ново развитие на тези гаранции и искам с особено удоволствие да го отбележа.
Същевременно смятам, че сега е моментът отново да посоча това, което Коалиция за България постави като изключително важен въпрос след 11 септември и в рамките на обсъжданията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, и в нашите срещи с избирателите. Необходимо е актуализиране на Концепцията за националната сигурност на страната. Необходимо е актуализиране именно от гледна точка на тези нови рискове и заплахи за нашата национална сигурност и ние ще продължим да настояваме много активно да участваме в тази дискусия.
Отново подчертавам: Коалиция за България ще подкрепи представения на нашето внимание законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Има думата господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз като депутат от Национално движение Симеон Втори ще подкрепя това споразумение на нашето правителство със Съединените американски щати, защото то показва една огромна крачка напред в развитието, което това правителство поставя на дневен ред във връзка с нашето реално членство в Северноатлантическия съюз.
Поглеждайки нещата от, бих казал, мъдростта на деня, ние виждаме как това правителство в лицето на Министерство на външните работи и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, правят нещо, което реално подпомага сигурността на нашата страна. Това, както забелязаха нашите колеги отдясно и отляво, е отчетено, защото приемствеността в нашата външна политика и проблемите на сигурността ни са важен показател за значимата отговорност, която има нашето правителство пред българските граждани и пред бъдещето на България.
Реалният показател на тези измерения е пред вас - това споразумение, казах, ни дели само на крачка от една реалност на членството, за която нашето правителство е готово, и 2002 г. ще бъде годината, когато това правителство ще направи всичко необходимо, за да станем и реален член на Северноатлантическия съюз.
Бих искал да изразя и следното становище: когато ние подхождаме към такива важни и значими за националната сигурност аспекти, подхождаме с една дълбока мисъл, свързана с това в каква степен всичко, което днес е на дневен ред и ни връща към дълбочината на това споразумение, е нещо, което утре ще бъде една положителна, реална крачка, която сме направили. За сетен път повтарям тази дума, защото реалната крачка е наистина факт. И всъщност правителството в лицето на това споразумение, което е едно продължение на делата от предишното споразумение, показва, че в проблемите за националната сигурност ние сме поставили своя вот на ясна основа.
Казвам всичко това, което се получи малко разширено, за да дам един аспект на мислите си, че това споразумение ще бъде подкрепено от нас, тъй като то е свързано с бъдещето и на нашите деца, с бъдещето на сигурността на България и със значимостта на това какво е Северноатлантически съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
ИВАН САПАРЕВ (КБ, от място): Извинявайте, има ли смисъл да слушаме празни приказки? Не може ли направо да гласуваме?
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За Вас може да са празни приказки, но за други не са. Току-що беше направено много съдържателно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на Обединените демократични сили заявявам, че ние също ще подкрепим законопроекта за ратификация на споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитане, транзитно преминаване и пребиваване на територията на Република България на сили и личен състав на Съединените американски щати.
Всъщност това споразумение наистина в някаква степен е продължение на споразумението, което беше сключено между България и Северноатлантическия договор през м. март и е ясно продължение на категоричната позиция на българското Народно събрание, изразена след това, което се случи на 11 септември.
Извън конкретните цифри и букви, извън текстовете на споразумението, според мен, в него се крие и нещо много по-голямо.
Тук искам да кажа само две думи, че самото споразумение като текст, като гаранция за нашата национална сигурност, като решаване на конкретните проблеми, според мен е напълно изчерпателно и това е един от аргументите то да бъде подкрепено.
Но извън конкретните букви, извън цифрите има и нещо много повече.
Преди повече от две години, тогава когато тук се водеха много тежки дебати по кризата в Косово, тогава когато ратифицирахме ноти, свързани с предоставяне на въздушни коридори на Северноатлантическия алианс във връзка с кризата в Косово, ние говорехме за ценностен избор, говорехме за това, че България е в тази част от света, която наистина изповядва демократичните ценности. Всъщност бруталното насилие срещу хората в една или друга форма е свързано с тероризма, с тероризма срещу личността, срещу хората.
Това, което се случва днес, е наистина висша степен на това нарушение. Но в не по-малка степен то има най-различни форми. И затова операцията "Трайна свобода" действително е продължение на една цялостна политика на Северноотлантическия алианс през последните три-четири години за отстояване на тази ценностна система.
В последната книга на известния автор Франсис Фукуяма "Големият разлом" се говори, че най-голямата опасност пред човечеството в момента е разпадането на доверието. Доверието е онази спойка, която задържа онези обществени отношения, които ние наричаме съвременна цивилизация. Доверието е това, което всъщност е в основата на съвременните човешки отношения в този момент. И разпадането на доверието към системата на сигурност, към системата, която ние наричаме демократична, в целия свят, е онази опасност, която може да предизвика много по-тежки последици оттук нататък. И именно заради това в момента цивилизованият свят, демократичният спектър на този свят, е изправен пред голямото предизвикателство да защити това доверие, да убеди хората, че доверието в тази система може да продължи.
България е направила своя избор и съвсем нормално реагира непосредствено след трагедията на 11 септември. България е страна, която е в процес на присъединяване към НАТО. Но България именно като такава страна трябва в такива тежки моменти да доказва, че може не само да декларира, не само да споделя на думи тези ценности, но и реално да поема своите ангажименти. И един от тези ангажименти е това, което се случва в момента. Такива ангажименти пред нас ще стоят много и оттук нататък във връзка с присъединителния процес, и аз се надявам, че Народното събрание винаги така единно ще подкрепя усилията на българското правителство, защото тези усилия в много случаи ще бъдат непопулярни. Непопулярни във връзка с тежките реформи, с тежките ангажименти, които ние трябва да поемем, ангажименти, които обаче са насочени към подобряване на нашата национална сигурност. Тогава ние трябва по същия начин да стоим на същите тези позиции, да отстояваме този избор, защото той е стратегически за бъдещето на България, за нашата национална сигурност десетилетия напред.
Още веднъж заявявам, че ние ще подкрепим закона и се надявам този консенсус действително да стане една добра основа за работата ни оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Други желаещи? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за ратифициране на споразумението.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам да благодаря на всички изказали се по повод на внесения законопроект за ратификация на споразумението. Позволявам си извода, че тези изказвания в снет вид отразяват онази политическа зрелост, до която цялото българско общество е достигнало и която е една необратима тенденция. Когато парламентаристите на една държава говорят с различни думи, но по един и същи начин, и с различни думи изразяват ориентацията на своята страна, това е изключително важен сигнал за модерния свят, към който ние се стремим, и към който вече достатъчно документи сме добавили като легитимация на своя избор.
Предлагам този законопроект да бъде подложен на второ гласуване, тъй като той е обвързан технологично и с публикуване в "Държавен вестник", което ще го направи ефективен документ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да бъде приет на едно заседание на първо и второ гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля Ви, господин Илчев, преди да преминем към второ гласуване да прочетете съдържанието на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Република
България и Съединените американски щати за прелитането,
транзитното преминаване и пребиваването на територията
на Република България на сили и личен състав на САЩ и
изпълнители по договор със САЩ в подкрепа на операция
"Трайна свобода", съставено от Вербална нота № 444 на
Посолството на Съединените американски щати от
12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С-93-00-13 на
Министерството на външните работи на Република
България от 12 ноември с.г.

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Съединените американски щати за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на сили и личен състав на САЩ и изпълнители по договор със САЩ на територията на Република България в подкрепа на операция "Трайна свобода", съставено от Вербална нота № 444 на Посолството на Съединените американски щати от 12 ноември 2001 г. и Вербална нота № С-93-00-13 на Министерството на външните работи на Република България от 12 ноември 2001 г., сключено на 12 ноември 2001 г.
Заключителни разпоредби
§ 1. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
§ 2. Министърът на външните работи да обнародва споразумението в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време, за да дадем възможност на нашия министър на външните работи да направи изказване във връзка с това важно решение, което взехме.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може ли без да удължаваме работното време?
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Е, не може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Корнезов, Вие непрекъснато ме призовавате да спазваме правилника, затова ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, министър Паси.
МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители! Наистина, аз смятам да говоря по-кратко, отколкото беше дискусията за това дали да се удължи работното време.
Искам да изразя изключителното си удовлетворение от гласуването на Народното събрание. Сто и седемдесет гласували - 170 "за".
Това гласуване ме върна 11 години назад пак в тази зала, когато през м. октомври 1990 г. внесохме за първи път предложението за гласуване на Декларацията за присъединяване на България към коалицията в Персийския залив. Тогава след дълги мъчителни преговори между всички парламентарни сили успяхме да постигнем, господин Гиньо Ганев помни, един много крехък резултат - 219 гласували от 400 велики народни представители. Тогава можехме само да си мечтаем за забележителния консенсус, който днес постигнахме.
Това, че Народното събрание днес подкрепи по същество едно ясно, категорично, безусловно споразумение между България и САЩ, между България и демокрацията, е един изключително показателен факт, че през тези 12 години ние преминахме през това, през което трябваше да преминем. Ние наистина вече се радваме на един забележителен консенсус по отношение на външната политика на България. И аз поздравявам всички парламентарни групи както за гласуването, така и за факта, че нито една от тях, нито един депутат, нито един политик, значим политик не се изкуши от възможността да политизира това споразумение в този напрегнат момент между двата тура на нашите президентски избори.
Смятам, че държавата ни, парламентът ни, институциите ни наистина са достигнали своята мъдрост и своята зрелост. И излизам от това гласуване щастлив, така че благодаря на всички народни представители. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Паси.
Действително удължаването беше безпредметно.
Преминаваме към съобщения:
Съобщение на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството. Тя ще проведе заседание днес, на 14 ноември от 16,30 ч. в зала № 456.
Съобщение на Комисията по здравеопазването, която ще проведе заседание на 14 ноември 2001 г. от 16,15 ч. в зала "Запад" в сградата на Народното събрание.
По т. 1 и 3 от дневния й ред Комисията по здравеопазването ще проведе заседание от 17,15 ч. в зала № 130 в сградата на пл. "Александър Батенберг".
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 15 ноември от 17,00 ч. в зала № 142.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 15 ноември в зала № 134 от 16,30 ч.

Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 15 ноември 2001 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Нейчева

Наим Наим