Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Вчера започнаха разискванията и имаше още желаещи да вземат отношение по този законопроект. Виждам, че се провеждат някакви уговорки с госпожа Калканова.
Госпожо Калканова, виждам, че на Вас се пада честта да откриете днешния дебат, или по-скоро да продължим днешния дебат по този законопроект.
Заповядайте.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря.
Господин председател, аз от своя страна очаквам с нетърпение изказването на доц. Иванов, тъй като то беше предварително заявено вчера, но все пак ще се възползвам от тази възможност да припомня основните акценти от вчерашната дискусия. Моето лично обобщение е, че най-важното е заявената воля от всички колеги, които се изказаха от различни парламентарни групи в подкрепа на законопроекта, като имам предвид, че едни от основните акценти в този законопроект са насочени към решаване на тежки проблеми в сферата на висшето образование, а именно въвеждането на следакредитационния контрол, изискването за формулиране на държавни образователни изисквания за т.нар. форми на обучение. Всичко това са конкретни стъпки, насочени към решаване на въпроса с т.нар. ментета във висшето образование, както ги определи проф. Сапарев вчера.
Моят най-важен извод е, че тук е налице общата законодателна воля да бъдат предприети решаващи стъпки в тази насока и всички ние дължим това на ангажираните в сферата на висшето образование, дължим гаранциите за качество на обучението във висшите учебни заведения. Разбира се, част от препоръките, които бяха направени от колегите, са абсолютно коректни и те могат да бъдат отразени в законопроекта при процедурата между първо и второ четене.
Ще си позволя да изразя несъгласие с визираните вчера мнения, всъщност един от най-дискутираните проблеми в законопроекта, така нар. Стопански съвет. Много сме говорили по този въпрос, включително въпросът е обсъждан и на заседания на Съвета на ректорите. Естествено, нито един от ректорите не е доволен от въвеждане на подобна институция. Аргументите са: няма да работи; не е нужно подобно нещо; размиване на отговорността.
За съжаление, във вчерашните дебати не чух никой да обърне внимание върху една друга особеност на Стопанския съвет, а именно възможността в него да участват представители на всички нива от академичната общност в едно висше учебно заведение – и на Студентския съвет, и на младшия състав преподаватели. Тоест, по мое мнение, Стопанският съвет дава възможност всички представители на академичната общност във висшето учебно заведение най-малкото да имат информация за това как се решават стопанските въпроси по отношение на висшето учебно заведение.
За мен е разбираема реакцията на ректорите, защото на никого не му е приятно да му се бъркат, грубо казано, в решаването на всички тези въпроси. Но, от друга страна, аз смятам, че пък определено е в интерес на всички останали членове на академичната общност, да имат възможността да получават информация за финансовите и стопанските взаимоотнощения във висшето учебно заведение.
Разбира се, доц. Панев беше абсолютно прав в своето изказване. Между другото, то може да бъде подкрепено и от изказвания, които имаше миналия ден при обсъждането на бюджета в Комисията по образование. Няколко бивши и настоящи ректори казаха, че действително от мениджърските възможности на отделния ректор до голяма степен зависи развитието на съответното висше учебно заведение. И в тази връзка би трябвало да се насърчи развитието на тези мениджърски способности. Би трябвало да дискутираме тази хипотеза, която предложи доц. Панев. Може би е дошло наистина време и в България да разделим академичното ръководство на висшето учебно заведение от стопанското, както това е направено в много страни в Европа. В този смисъл, ако има обща воля за тази по-решителна стъпка и ако общото разбиране е, че Стопанският съвет е някаква по-междинна, по-палетиативна стъпка, може би между първо и второ четене си заслужава да дискутираме тази идея. Но така или иначе трябва да се направят промени в тази посока, трябва да се поощри, трябва да се активизира точно доброто стопанско управление на висшите учебни заведения, защото всички сме наясно, че държавата не може да отдели този ресурс, който е необходим.
Това е моето мнение. Още веднъж, за мен най-важна е заявената обща воля за подкрепа на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Вероятно вече дойде време за господин Иван Николаев Иванов.
Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за висшето образование беше приет в края на 1995 г. Оттогава той претърпя многократни изменения, защото няма никакво съмнение, че системата на висшето образование в една страна се явява отражение както на духа на обществото, така и на изискванията на времето. В началото на ХХl в., който ще бъде и в момента вече е век на информационното общество, е необходимо и изискванията към висшите училища в България и към цялата система на образование да бъдат променени.
Първият въпрос, който се поставя сериозно, е: дали с последователни промени в Закона за висшето образование ние сме в състояние да отговорим на променящите се изисквания? Считам, че практически вече това става трудно осъществимо, защото поначало се получава едно разностилие в извършващите се вече може би 5 или 6 промени в закона.
Искам да припомня, че още в края на 2001 г. тогавашният заместник-министър за висшето образование беше обещал, че до Коледа на 2001 г. ще имаме нов Закон за висшето образование. Оттогава минаха две години и ние вместо да имаме нов закон, имаме поредните промени в закона и няма никаква тенденция и перспектива новият закон да влезе, бих казал, дори и след една година. В това отношение определено ще подчертая, че Министерството на образованието и науката е наш длъжник, защото то беше поело ангажимента за този нов закон, както е длъжник и по повод на Закона за научните степени и научните звания, пет проекта от които отлежават в Народното събрание без да могат да влезат на първо четене в пленарната зала. Това е въпрос именно на политическа воля.

По отношение на предложения изменителен закон. Има неща, които са добри и те трябва да бъдат определено подкрепени. Например, по-нататъшното хармонизиране с изискванията на Булонската декларация – този най-важен документ за висшето образование в Европейския съюз и в цяла Европа в последното десетилетие. Това е европейското приложение към дипломите за висше образование, което се въвежда вече като изискване в българското висше образование, както и въвеждането на европейската система за трансфер на кредити, която позволява разширяване мобилността на студенти и преподаватели и по-нататъшен образователен обмен, както е и стъпка към по-нататъшно взаимно признаване на дипломите.
Второто, което считам също така за определен плюс и в това отношение според мен може да се изтъкне като предимство, това е, че в определена степен се дават по-големи права на студентските съвети. Това е едно изискване, което позволява студентите по същество да участват по-активно в цялостния живот и да се чувстват като част от този единен организъм, какъвто би трябвало да бъде висшето училище.
На трето място, това са мерките, които са предприети именно за да се ограничи разкриването на нелегитимни структури на някои висши училища. Това са промените в чл. 10 и в чл. 21, ал. 1 на сега действащия закон. Няма съмнение, че няма да бъде изцяло затворена вратата, през която се роят такива нелегитимни структури, ще припомня, че Великотърновският университет има такива структури в 23 града, 21 от които структури са нелегитимни, но ще бъде поставена една рамка, която ще стесни тези апетити.
И накрая, едно друго изискване, което се изпълнява в закона, изискване, което ни беше многократно предявено от европейските експерти – в системата за оценяване и акредитация на вътрешните училища да бъде въведена така наречената вътрешно-университетска структура за поддържане на качеството. Това е абсолютно необходимо, за да може да бъде съчетан външният контрол на висшето училище, осъществяван от Националната агенция по оценяване и акредитация, със самооценката на самия преподавателски състав. Аз обаче имам едно притеснение – често пъти подобно действие носи само формален характер. И ще припомня системата за атестиране на преподавателите във висшите училища, която в 95% от случаите е един чисто формален акт. Надявам се да не се случи това и с тази вътрешноуниверситетска система за поддържане на качеството.
Оттук искам да премина към моите притеснения към закона.
На първо място, това е възприемането на един много по-либерален модел на вътрешна организация на висшето училище. В сега действащия закон бяха заложени някои количествени норми, които имаха за цел ясно да постановят, че трябва висшите училища и техните основни звена да отговарят на определени количествени критерии, свързани най-често с брой хабилитирани преподаватели, с брой преподаватели на основен трудов договор. Това касаеше катедри, касаеше факултети, факултетни съвети и академичен съвет. В Закона това практически е изчезнало.
Считам, че това е неправилно и аз няма да го подкрепя и ще направя съответни предложения между първо и второ четене. Ще ви дам пример с катедрата. В случая с една катедра беше определен минимален брой преподаватели 7 човека. Премахването на това изискване ще позволи в някои от висшите училища да се оформят катедри с по трима или четирима преподаватели. За мен когато катедрата е всъщност ядката на развитието на научноизследователска дейност в едно висше училище, когато има трима или четирима души, съществен недостатък е, че не се създава научната среда. Седем-десет човека с различни идеи, с различни изследвания, с различни схващания за развитие на определено научно направление формират научна среда, която ражда и добри резултати.
Ето защо считам, че този текст специално би трябвало да бъде променен.
На второ място, считам като определено неправилно и то и липсва в изменителния закон, е, че по никакъв начин не се въвежда обществото като контролиращ орган на качеството на висшето образование. Почти във всички страни на Европейския съюз има така наречената национална класация на висшите училища, което показва реализацията на завършващите студенти след това в своите професии. Това нещо липсва и не е направено никакво усилие да бъде въведено. Ако това се въведе, висшите училища в страната по естествен начин ще намерят своето място като признание и оценка от страна на обществото.
И още два въпроса. Единият е по отношение на приема на студенти. След като Националната агенция по оценка и акредитация ще оценява какъв е капацитетът на едно училище и това включва и преподавателски състав, и материално-техническа база, и сграден фонд и на тази база определя капацитета на училището, този капацитет определя и максималния брой студенти, за които може да бъде осигурено нормално обучение. Очевидно е, че това трябва да важи както за държавните, така и за частните висши училища, а не да бъдат разделени. Затова считам, че и за частните трябва да бъде определен този срок.
И последното, с което завършвам, считам, че е излишна системата за следакредитационен контрол. Защото самият закон позволява на министъра, когато счита, че има извършено някакво нарушение във функционирането на едно висше училище, той да предизвика процедура на последваща акредитация.
Въпреки изтъкнатите недостатъци, като считам, че те могат да бъдат отстранени между първо и второ четене и законопроектът да бъде подобрен, аз, както и в комисията заявих, ще подкрепя законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Искам да поканя заместник-министър Веселинов съвсем накратко да се изкаже по някои от спорните въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо бих искал да благодаря на всички изказали се за конструктивния дух. Имаше много задълбочени и полезни предложения, които, надявам се, ще успеем да вградим в законопроекта за изменение на Закона за висшето образование между двете четения.
Беше споменато неколкократно, че Министерството на образованието и науката е обещавало също неколкократно нов закон. Подновявам това обещание. Надявам се, че ще успеем да опровергаем господин Иванов и няма да чакате една година, надявам се, че още напролет ще имате законопроект, който да можете да дискутирате.

Много спорен е въпросът за стопанския съвет. Мисля, че госпожа Калканова тук доста точно разви състоянието на нещата. Има очевидни слабости в така формулирания стопански съвет, но това е посоката, в която трябва да се мисли. Не може да се очаква от всеки избран ректор да бъде и специалист в областта на мениджмънта за една структура, състояща се от няколко хиляди души. Тоест, редно е държавата да помисли за известно разделение на властите.
Много важни бяха изказванията във връзка с качеството на обучението. В крайна сметка държавата дължи гаранции за качеството на обучение на своите граждани в държавните и в частните висши училища. Мисля, че досега тези гаранции не са били винаги налице. Беше споменато неколкократно защо се премахват границите за образуване, примерно, на катедра – седем души. В тази връзка бих споменал само един пример. Очевидно тези гаранции досега не са действали добре, тъй като имаме открити висши училища преди година, които са с шест души преподавателски състав, съгласно статистиката. Така че тук очевидно има доста да се работи.
По отношение на системата за следакредитационен контрол. Там очевидно трябва да се променят доста неща. Особено важно за мен е изискването, което се въвежда, всички еднотипни специалности, т.е. от едно професионално направление във всички висши училища да бъдат оценявани едновременно. Може би там ще се наложи също да се промени нещо в настоящите текстове, тъй като засега висшите училища сами заявяват волята си за акредитация, а не може да се гарантира те да го направят едновременно.
Това са бележките, които съвсем накратко исках да направя. Отново ви благодаря за всички направени предложения, които ще се опитаме по конструктивен начин да ги вградим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Уважаеми народни представители, не виждам повече желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
За процедура думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, искам да направя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене. Законът за висшето образование е изключително важен и там нещата трябва до голяма степен да бъдат прецизирани в диалог с академичната общност в страната.
Предлагам към нормалния срок, който е една седмица, да се добави още една седмица и да бъдат общо две седмици, за да може съответно да се направят консултации между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за удължаване на срока между първо и второ четене общо две седмици.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 141 народни представители: за 137, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Господин Данаилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, оттук нататък предложенията на народния представител Коста Цонев комисията не е обсъждала, съгласно чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора "Изпълнителна агенция "Национален филмов център".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на главата има ли някакви възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте наименованието на Глава втора, както е предложено от вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: "Чл. 6. Изпълнителна агенция "Национален филмов център", наричана по-нататък "агенцията", е администрация към министъра на културата – юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност."
Аз имам предложение, което съм оттеглил.
Предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 6 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 6 по предложение на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Предложението на народния представител Явор Милушев и на народния представител Стефан Данаилов са приети по принцип.
Предложението на народния представител Коста Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
"Чл. 6. (1) Агенцията:
1. подпомага създаването, разпространението и показът на български филми в страната и в чужбина;
2. разработва проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия;
3. води регистъра по този закон;
4. осъществява сътрудничество със сродни организации от други страни, с фондове и програми на Съвета на Европа и на Европейския съюз;
5. осъществява взаимодействие с юридически лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, с професионално-съсловните организации на кинодейците и с дружествата за колективно управление на права в областта на филмовата индустрия в страната;
6. организира и подпомага фестивали, панорами и прегледи на български и чуждестранни филми в Република България и представянето на български филми в чужбина;
7. извършва информационна дейност, събира и обобщава данни за производството, разпространението и показа на филми и ги прави публично достояние;
8. посредничи при сключване на рамкови споразумения между професионално-съсловните организации на кинодейците за определяне защитен механизъм на възнагражденията в областта на филмопроизводствто;
9. съдейства за защитата на авторските и сродните им права в областта на филмовата индустрия;
10. упражнява продуцентските права върху българските филми, когато такива са й предоставени по закон или с договор;
11. подпомага обучението и квалификацията на кадри във филмовата индустрия;
12. осъществява други функции, свързани с прилагането на закона или възложени от министъра на културата.
(2) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този член има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 7, който става чл. 6, в редакцията на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 8, алинеи 1, 2 и 3 има предложения на народния представител Явор Милушев, мое предложение, които комисията подкрепя по принцип.
Предложение на народния представител Коста Цонев:
Член 8 се заличава.
Комисията не разглежда предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Чл. 7. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
(2) Изпълнителният директор на агенцията се назначава от министъра на културата след конкурс за срок от пет години.
(3) Изпълнителен директор на агенцията може да бъде български гражданин с висше образование на образователно-квалификационна степен “Магистър” по специалност в направления “Социални, стопански и правни науки” или “Изкуства” и с не по-малко от пет години професионален опит в областта на филмовата индустрия.
(4) Не може да бъде изпълнителен директор лице, което е:
1. едноличен търговец, неограничен отговорен съдружник, управител или член на управителен съвет, надзорен съвет и на съвет на директорите в търговско дружество;
2. член на органи на управление, контрол или надзор на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия или получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вярно, моето предложение е прието и няма да го коментирам, а ще коментирам текста, който е приет от комисията и ще задам един основен въпрос: каква е философията на този текст – това, че се назначава един изпълнителен директор от министъра на културата или че се провежда конкурс с ясни правила и критерии и на основание на спечелен конкурс министърът издава заповед за назначаване? Според мен това са две различни неща. Ако ние тук не определим философията на закона, един ден ще се мотаем като патета в кълчища, както сега се мотаят и Медийната комисия, и Съветът за електронни медии, защото нямат философия, нямат концепция за развитие на медийния пазар. А ако не кажем тук, че е на основание на конкурс…
Това го правя, господин председател, не заради прецизността на литературния език. Обръщам се и към Вас не като към председател, а като към висок специалист в правото. Според мен, за да определим философията на този текст, е по-необходимо да кажем, че е на основание на спечелен конкурс, който е с ясно определени критерии и цели. Чак тогава и на такова основание министърът назначава. А иначе процедурата е ясна – конкурс, ама за шлосер ли е, за какво е? Конкурс има при някакви правила, каквито някоя агенция или някои хора са определяли, спечелва се от един човек. Ами ако този човек е предварително определен?
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Кой ще обяви конкурса?
ЯВОР МИЛУШЕВ: И сега не е ясно кой определя конкурса! Естествено, че конкурсът се определя, след като законът влиза в сила и министърът на културата трябва да го изпълнява, той определя конкурс за длъжността изпълнителен директор.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Какво предлагаш?
ЯВОР МИЛУШЕВ: Според мен е необходимо да кажем основанието за назначението, а то е, че е спечелен конкурс за самата длъжност. Длъжността изпълнителен директор има определени критерии и обстоятелства, които този човек, който ще кандидатства, трябва да е изпълнил. Априори, според мен, това не е ясно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Дайте да го оправим, пак е литература! Тогава трябва да бъде “на основание”.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Не говорим за литературни спорове, а за философията на този текст.
Кажете си Вашето мнение като известен юрист, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за доверието! Все пак не ми отива оттук да правя подобни изказвания.
Това, което мога да направя, е да подложа на гласуване Вашия текст на т. 1а, както сте го формулирали – на основание на спечелен конкурс за длъжността. Това няма да ни даде нищо повече от краткия текст, който е в редакцията на комисията. Така или иначе, Ваше право е да искате Вашият текст да се гласува.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Не искам, но нека да оставим въпроса открит за бъдеще време.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не виждам кое не е ясно, просто министърът ще трябва да предизвика този конкурс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по този спор? Не виждам желаещи.
Господин Милушев, искате ли да гласуваме Вашия текст?
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не искате. Добре.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на комисията по чл. 8, който става чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 9 има мое предложение, което комисията подкрепя по принцип, но то е отразено в новата Глава четвърта “Регистрация”.
Има предложение на господин Цонев:
Член 9 се заличава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 9 на вносителя да отпадне.
“Чл. 9. (1) Агенцията създава и поддържа регистър на българските филмови продуценти, разпространителите и осъществяващите показ на филми на местата за показ, на филмите, получили виза за разпространение, и на филмите, които не са български по смисъла на този закон, но дейностите по производството им се осъществяват на територията на Република България.
(2) В срок 2 месеца от възникване на обстоятелствата по ал. 1 лицата, осъществяващи производство на български филми, разпространение и показ на филми на територията на Република България, подават заявление за вписването им в регистъра.
(3) В срок 14 дни от започването на производство на територията на Република България на филм, който не е български по смисъла на този закон, продуцентът подава заявление за вписване на филма в регистъра.
(4) Редът за водене на регистъра по ал. 1 се определя с Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 9 и предложенията за отпадането му има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Коста Цонев, подкрепено от комисията, за отпадане на чл. 9.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 3, въздържали се няма.


ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 10 предложението на Коста Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук има предложение на народния представител Стефан Данаилов за създаване на чл. 9а.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Прощавайте, но аз оттеглих предложението си по чл. 9а, ал. 1, буква “б” и ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, това е отразено в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби. Разбирам. Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Чл. 8. (1) Към изпълнителния директор се създават следните консултативно-експертни органи:
1. Национален съвет за кино;
2. Национална художествена комисия;
3. Национална комисия за категоризация на филми;
4. Национална техническа комисия;
5. Финансова комисия.
(2) Членовете на консултативно-експертните органи по ал. 1 получават възнаграждение за участието си в тях, което се определя с устройствения правилник на агенцията.
(3) Дейността на органите по ал. 1 се обслужва от административните звена на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 10, който става чл. 8 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Коста Цонев.
То не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 9:
“Чл. 9. (1) Националният съвет за кино се назначава за срок три години със заповед на изпълнителния директор на агенцията и се състои от 12 членове – лица, които имат най-малко пет години стаж в областта на филмовата индустрия.
(2) В Националния съвет за кино задължително се включва един представител на агенцията, а останалите членове се определят по предложение на професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейности в областта на филмовата индустрия.
(3) Националният съвет за кино:
1. разработва и предлага на министъра на културата чрез изпълнителния директор на агенцията Национална програма за развитие на филмовата индустрия;
2. съвместно с изпълнителния директор предлага и обосновава пред министъра на културата размера на държавното финансиране за осъществяване на националната политика в областта на филмовата индустрия;
3. предлага на изпълнителния директор на агенцията ежегодна квота за създаване на български дебютни филми;
4. предлага на изпълнителния директор на агенцията български филми за представяне на европейски и световни конкурси и номинации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 11, който става чл. 9 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 12 предложението на народния представител Коста Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10:
“Чл. 10. (1) Националната художествена комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок две години. Тя се състои от девет членове, шест от които предложени от професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, двама представители от състава на Националния съвет за кино и един представител на агенцията.
(2) Националната художествена комисия разглежда и класира филмовите проекти за държавно подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст желаещи не виждам.
Моля, гласувайте чл. 12, който става чл. 10 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 13 има мое предложение, което се приема по принцип.
Предложението на народния представител Коста Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. (1) Националната комисия за категоризация на филми се назначава за срок две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя се организира в четири равнопоставени състава от по седем членове.
(2) Всеки състав на комисията по ал. 1 се състои от:
1. един психолог;
2. един социолог;
3. двама представители от състава на Националния съвет за кино;
4. един представител на Министерството на културата;
5. един представител на Министерството на образованието и науката;
6. един представител на агенцията.
(3) Националната комисия за категоризация на филми предлага на изпълнителния директор на агенцията категория за всеки филм, подлежащ на разпространение и/или показ на територията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст аз бих предложил навсякъде “един” да отпадне от състава на комисията, защото като се каже “психолог”, “социолог”, “двама представители от Националния съвет за кино”, е ясно. Да падне “един”.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да стане:
“1. психолог;
2. социолог;
3. …
4. представител на Министерството на културата;…”
Това е за икономия на думи и хартия.
Има ли някой желание за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 13, който става чл. 11 в редакцията на комисията с тази редакционна корекция за отпадането на излишната дума “един” навсякъде, където се повтаря.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се – 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 14 има предложение на народния представител Коста Цонев, което не се разглежда.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Националната техническа комисия се назначава със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок две години. Тя се състои от пет членове, от които:
1. двама експерти по изображение;
2. двама експерти по звук;
3. един експерт по кино-и видеотехника;” – тук трябва текстът да се оправи – думата “един” да падне.
“(2) Националната техническа комисия оценява техническото качество на завършените филми, получили държавно подпомагане по реда на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст няма възражения.
Моля, гласувайте чл. 14, който става чл. 12 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 15 предложението на народния представител Коста Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 13.
“Чл. 13. (1) Финансовата комисия се назначава за срок от две години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя се състои от седем членове, с доказан опит в организацията и финансирането на филмопроизводството, от които:
1. четирима представители в състава на Националния съвет за кино;
2. един представител на Българската национална телевизия;
3. един представител на Министерството на културата;
4. един представител на агенцията.

(2) Финансовата комисия:
1. предлага на изпълнителния директор на агенцията въз основа на извършена експерта оценка размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект, класиран от Националната художествена комисия;
2. извършва експертна оценка на проектите за международни копродукции с българско участие и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект;
3. извършва експертна оценка и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на подпомагане на разпространението и/или кинопоказа на филми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли изказвания по този текст?
Аз също бих предложил "един" да отпадне, тъй като е в повече.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, и тук ще отпадне по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако няма желаещи, подлагам на гласуване текста на чл. 15, който става чл. 13 в редакцията на комисията с тази редакционна корекция, която веднъж извършихме.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има едно мое предложение за създаване на чл. 15а, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага създаването на нов чл. 15а, който става чл. 14:
"Чл. 14. (1) Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1, точки 1 и 2, министърът на културата оповестява списък на професионално-съсловните организации и сдружения, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти. Съгласно устройствените си актове и определените им квоти, професионално-съсловните организации и сдружения предлагат своите представители за участие в съставите по чл. 9 и чл. 10.
(2) Едно и също лице не може да бъде предлагано в един и същи орган два последователни мандата.
(3) Изпълнителният директор на агенцията назначава за членове на консултативно-експертните органи като представители на организации и сдружения по ал. 1 само лица, предложени по реда на този член."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 15а, който става чл. 14, в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 16 предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
"Чл. 15. Редът за работата на Националния съвет за кино и на националните комисии се урежда с устройствения правилник на агенцията по чл. 6, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията, както беше представен от господин Данаилов.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има едно мое предложение за нова Глава втора-А, което аз оттеглям. Става дума за Националната филмотека, но се регламентират нещата по други закони – Закона за закрила и развитие на културата, Закона за националния архив и архивите, Закона за държавния депозит.
Оттеглям цялото предложение.
Предложението на народния представител Коста Цонев не е разглеждано, съгласно чл. 71, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
"Глава трета – Финансиране".
Раздел I – Приходи".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета и Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на Глава трета и Раздел I има ли предложения, възражения? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на Глава трета и на Раздел I.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Заглавията се приемат.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 17 има мои предложения.
Комисията подкрепя по принцип предложенията по точки 1 и 2, а предложенията по точки 3 и 4 аз ги оттеглям.
Има предложение на народния представител Явор Милушев, което по принцип се приема.
Предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.
(2) Трансферът на бюджета от Министерството на културата за агенцията се определя с ежегодния Закон за държавния бюджет на Република България.
(3) Агенцията е администратор на следните приходи:
1. такси, събирани по този закон;
2. глоби и имуществени санкции по този закон;
3. отстъпени продуцентски права върху български филми, когато са й предоставени по закон или с договор;
4. приходи по изпълнението на договори за финансиране на производството, разпространението и показа на филми и други аудиовизуални произведения;
5. неустойки и лихви за неизпълнение на договори, по които агенцията е страна;
6. дарения;
7. лихви по депозитите на собствени средства;
8. други приходи, установени със закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този текст?
Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Естествено, ние много сме говорили в комисията и сме приели тези текстове. Тук няма да коментирам думата "ежегоден", защото после пак се появява, не е важно дали ми харесва или не, но мисля, че е неправилно да се употребява в закон такава дума.
Ясно е от ал. 1, че агенцията е второстепенен разпоредител на тези средства, които държавата ще даде за производство на филми. Ясно е от ал. 3, че агенцията се разпорежда, администрира с други средства. И в т. 6 казваме, че едно друго средство е дарение, а в т. 8 казваме "други приходи, установени със закон". Принципно това е стандартно. Аз питам обаче – днес в България има много мощни хора, които имат много средства, могат да влияят и върху медиите, и върху културни процеси, върху паметници на култура чрез дарения и чрез волята на дарителя. Ако се появи дарение, което е по-голямо от субсидията, която получава агенцията от държавата за производство на филми, той как ще се разпределя – по идеални части, за да може това дарение да бъде осъществено за тези пет или десет филма, които ще правят? Ами, ако тази дарител предяви претенции? Претенции за права.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не може да има претенции за права.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Добре, по принцип. Тук можем да кажем, че не може. Аз питам, ако се появи такава възможност? Ако той дари с такава цел.
За мен въпросът остава открит и не излизам на трибуната само за да регистрирам изказване.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Какво предлагаш?

ЯВОР МИЛУШЕВ: За мен въпросът остава открит и ако по-нататък това, което е разписано за Агенцията и което не разписахме за изпълнителен директор, не е ясно, тогава мисля, че наистина може да се появят претенции към Агенцията от други лица, които имат други намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев. Аз лично не се притеснявам от това.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Стандартни текстове, но питам какво ще стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 17, който става чл. 16, в редакцията на комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
Господин Данаилов, продължавайте нататък.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, оттеглил съм моите предложения за нов чл. 17а и за членове 17б и 17в.
Мога да продължа направо с чл. 18:
Моето предложение за създаване на нова т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението.
Предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17:
“Чл. 17. Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се предвижда:
1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 5 игрални, 10 пълнометражни документални филма и 120 мин. анимация;
2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България;
3. средства за издръжка на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли възражения по този текст? Не виждам желаещи.
Моля ви, гласувайте чл. 18, който става чл. 17, в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 19 има две предложения: от мен и от господин Цонев – чл. 19 да се заличи.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Коста Цонев:
“Член 19 се заличава.”
Член 19 отива по-нататък, на друго място в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак го прочетете – както е предложен от вносителя.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Член 19 на вносителя:
“Чл. 19. Размерът на таксите по този закон се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Желаещи за изказвания по този чл. 19? Не виждам.
Подлагам на гласуване приетото от комисията предложение за отпадане на чл. 19. Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към Раздел II.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Раздел II – Разходи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли възражения по заглавието на Раздел II “Разходи”? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел II, подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 20 има мое предложение, което е подкрепено от комисията.
Предложенията на Коста Цонев не се разглеждат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 18:
“Чл. 18. (1) Средствата, набрани по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, т. 1, се разходват за държавно подпомагане на проекти в областта на производството, промоцията, разпространението и показа на български филми и на филми, създадени при условията на копродукция с европейски страни и със страни, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия.
(2) Средствата по ал. 1 се разпределят, както следва:
1. не по-малко от 10 на сто за финансиране по чл. 32;
2. до 5 на сто за финансиране по чл. 34;
3. не по-малко от 85 на сто за финансиране по чл. 28, ал. 1.
(3) Средствата по чл. 17, т. 2 се разходват целево и по предназначение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Не виждам.
Моля Ви, гласувайте чл. 20, който става чл. 18, в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Има едно оттеглено предложение. Предложението на Коста Цонев не се разглежда.
Има предложение на Иво Атанасов за създаване на нова Глава четвърта, което го оттегля.
Комисията подкрепя неговото предложение.
“Глава четвърта – Регистрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прочетете го заедно с чл. 19, ще го приемем наведнъж.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ:

“Глава четвърта
РЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 19. (1) Агенцията създава и поддържа единен публичен регистър на:
1. българските филмови продуценти;
2. разпространителите на филми в Република България;
3. лицата, осъществяващи показ на филми на територията на Република България;
4. киносалоните в Република България;
5. филмовите продукции, осъществявани от чуждестранни продуценти на територията на Република България, включително и копродукциите с български продуценти;
6. филмите, получили виза за разпространение и показ в Република България.
(2) Продуцентът или съответно лицето, осъществяващо разпространение и/или показ, подава заявление по образец за регистрация по ал. 1, т. 1-5.
(3) Регистрацията по ал. 1, т. 6 се извършва служебно от агенцията.
(4) На регистрация по ал. 1, т. 1-3 подлежат само лица, регистрирани по Търговския закон.




Чл. 20. (1) Към заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, точки 1-3 се прилагат:
1. заверено копие от решението за съдебна регистрация;
2. удостоверение за актуална съдебна регистрация;
3. регистрационно удостоверение или карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
4. удостоверение за данъчна регистрация;
5. документ за платена такса за регистрация.
(2) Към заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 4 се прилагат:
1. декларация, удостоверяваща местонахождението, вида и режима на работа на киносалона, вид кинотехника и брой на зрителските места;
2. документ за платена такса за регистрация.
(3) Заявлението за вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 5 се подава не по-късно от 14 дни преди започване на работата за реализация на продукцията в Република България. Към заявлението се прилагат:
1. професионална биография на продуцента;
2. копие от договор с български изпълнителен продуцент или копродуцент;
3. копие от договора за получени авторски права или всяко друго доказателство, позволяващо да се провери притежаването на авторски права за търговско използване на филма;
4. копие от сценария;
5. списък на основните творчески и технически лица на участващите страни;
6. календарен план на продукцията в частта й за реализация на територията на Република България;
7. план за местата на снимките;
8. проектобюджет на продукцията в частта му за територията на Република България;
9. документ за платена такса за регистрация.
Чл. 21. (1) Агенцията се произнася по искането за вписване в 7-дневен срок от подаване на заявлението и издава удостоверение за регистрация.
(2) При непълноти и/или неточности в представените документи заявителят се уведомява писмено в 3-дневен срок за отстраняването им. При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в едномесечен срок от уведомяването, искането се счита за оттеглено.
(3) Действието на регистрацията и на удостоверението за регистрация по чл. 19, ал. 1, точки 1-4 е безсрочно, а по чл. 19, ал. 1, т. 5 – е за срока на осъществяване на регистрираната продукция.
Чл. 22. На вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1 подлежат и промени на данните, подлежащи на регистрация в 14-дневен срок от настъпването им.
Чл. 23. (1) Регистрацията се заличава със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а издаденото удостоверение се обезсилва:
1. по искане на регистрираното лице;
2. при смърт на регистрирания, ако той е физическо лице или при прекратяване и ликвидация – ако е юридическо лице;
3. при установена неистинност на някои от заявените обстоятелства;
4. при влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушение по този закон.
(2) Заповедта по ал. 1, т. 3 и 4 подлежи на обжалване по Закона за административното производство.
(3) Заличаването на регистрацията и обезсилването на удостоверението се разгласяват от Агенцията по подходящ начин.
Чл. 24. Редът за водене на регистъра по тази глава се определя с наредба на министъра на културата.
Чл. 25. За вписване в регистъра по чл. 19, ал. 1 се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тази Глава четвърта “Регистрация” и представените текстове има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте Глава четвърта със заглавието, заедно с текстовете, представени в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстовете на тази глава са приети.
Заповядайте, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Глава четвърта. Държавно подпомагане на филмовата индустрия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта, която става Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на главата, която става Глава пета, не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на тази глава.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Раздел I. Общи положения.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел I.
Комисията предлага наименованието на Раздел I да бъде “Общи разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на Раздел I има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за Раздел I “Общи разпоредби”.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 21 има предложение от народния представител Явор Милушев, което се подкрепя от комисията.
Аз оттеглям своето предложение, за да не бъде гласувано.
Предложението на народния представител Коста Цонев не се разглежда, съгласно чл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 26:
“Чл. 26. (1) Държавата чрез агенцията подпомага:
1. производството, разпространението и показа на български филми;
2. разпространението и показа на филми, създадени при условията на копродукция с европейските страни и с други страни, с които Република България има подписани спогодби в областта на филмовата индустрия;
3. промоцията на номинирани в международни фестивали български филми.
(2) Държавното подпомагане се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства.
(3) Лицата, получили държавно подпомагане, отчитат и доказват целесъобразността на разходваните средства пред агенцията.
(4) Лицата, които разходват получените по този закон финансови средства не по предназначението им, ги възстановяват в пълен размер, съгласно сключените договори заедно със законната лихва и неустойка.
(5) Членовете на Националния съвет за кино, националните комисии и служителите на агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон.
(6) За кандидатстване на проекти за финансово подпомагане от агенцията се внася такса в размер, определен в тарифата по чл. 25”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст желаещи за изказване или възражение не виждам.
Моля, гласувайте чл. 21, който става чл. 26 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 22 има предложение на Иво Атанасов, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на господин Цонев, което не е обсъждано и не се разглежда от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 27:
“Чл. 27. (1) Проектите, които кандидатстват за държавна субсидия, се оценяват съобразно:
1. художествения им потенциал в контекста на европейското културно разнообразие;
2. търговския им потенциал и възможността за международно признание;
3. икономическата обоснованост на предлагания бюджет;
4. пълнота на стратегическия план, представен от продуцента относно управлението и промоцията на проекта;
5. професионалния опит на продуцента и режисьора, признанието на техни предишни произведения от зрителите, на международни фестивали и номинации на професионални сдружения и организации.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 5 не се прилага при държавно подпомагане на дебютни български филми.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст желаещи за изказване има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте редакцията на чл. 22, който става чл. 27, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: “Раздел II – Държавно подпомагане на филмопроизводството”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел II.
По чл. 23 предложенията по принцип са приети, като предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Държавно подпомагане в областта на филмопроизводството се осигурява за:
1. създаване на български филми;
2. създаване на филми при условията на копродукция с европейски страни и с други страни, с които Република България има подписани спогодби в областта на филмовата индустрия и аудиовизията;
3. създаване на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват;
4. подготовка на проекти, включително създаване на филмови сценарии, за български филми и за филми при условията на международна копродукция с българско участие;
5. създаване на български дебютни филми.
(2) Финансовото подпомагане на проекти по ал. 1, т. 1 не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм и повече от 80 на сто от бюджета на съответния предлаган проект.
(3) Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранния копродуцент, не може да надхвърля 10 на сто от средствата за филмопроизводството по чл. 18, ал. 2, т. 3.
(4) Финансовото подпомагане по ал. 1, т. 4 не може да надхвърля 5 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.
(5) Националният съвет за кино ежегодно предлага квота за финансиране на филмови проекти по ал. 1, т. 5 в размер до 10 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 3.
(6) Не по-малко от 75 на сто от отпуснатите целеви финансови средства по този закон се разходват на територията на Република България. Националният съвет за кино ежегодно може да определя и по-висок процент за разходване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на Раздел II и текста, представен от господин Данаилов, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел II, заедно със съдържанието на чл. 23, който става чл. 28, в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 24 има предложение на господин Цонев, което не се разглежда.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 29:
“Чл. 29. (1) За подпомагане по чл. 28 може да кандидатства само продуцент, вписан в регистъра по чл. 19, ал. 1 и който няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата.
(2) Не се допуска държавно подпомагане на проекти, които проповядват насилие, верска, расова или етническа нетърпимост или съдържат порнография.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 24, който става чл. 29, в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: По чл. 25 има мое предложение, което по т. 1 е прието, а предложението по т. 2 го оттеглям.
Предложението на господин Цонев не се разглежда.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) Държавното подпомагане по чл. 28 се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждане на конкурс.
(2) Изпълнителният директор на агенцията открива процедурата по провеждането на конкурса със заповед, която съдържа:
1. вид на филмовия проект по чл. 28, ал. 1;
2. общ размер на финансовите средства, с които ще бъдат подпомогнати кандидатстващите проекти;
3. срок за подаване на документите;
4. дата, място и час на провеждането на конкурса;
5. специални изисквания към участниците, когато такива са наложителни.

(3) Националната художествена комисия разглежда постъпилите проекти и ги оценява по критериите, определени в чл. 27.
(4) Решението на Националната художествена комисия по ал. 3 се разглежда от Финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. Предложеният общ размер на държавно подпомагане не може да надхвърля обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2.
(5) Въз основа на решенията на Националната художествена комисия и на Финансовата комисия, изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя спечелилия конкурса проект и размера на държавното подпомагане.
(6) Изпълнителният директор на агенцията мотивирано отказва да издаде заповед по ал. 5, когато решенията по ал. 3 и 4 са приети в нарушение на разпоредбите на този закон или на устройствения правилник на агенцията.
(7) Заповедта по ал. 5, съответно отказът по ал. 6, се издават в срок 7 дни от датата на решението на Финансовата комисия, обявява се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересувани лица и се съобщават писмено на кандидата в тридневен срок.
(8) Заповедта по ал. 5 или отказът по ал. 6 могат да се обжалват от участниците в конкурса по реда на Закона за административното производство.
(9) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 5 изпълнителният директор на агенцията сключва със спечелилия кандидат договор за държавно подпомагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте чл. 25, който става чл. 30, в редакцията на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Този текст е приет.
Спираме дотук, господин Данаилов.
Обявявам почивка до 11,00 часа, когато ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (Звъни.): Възобновявам заседанието.
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 7 до 15 ноември 2003 г.:
Питане от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов, Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно приватизацията в енергетиката. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември.
Питане от народния представител Тошо Пейков към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно проект на Професионалната гимназия по текстил и облекло в гр. Мездра, Врачанска област, и проект за ограмотяване на ромите. Следва да се отговори писмено до 24 ноември.
Питане от народния представител Васил Калинов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно политиката на Министерството на земеделието и горите за производството на хлебна пшеница. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21ноември.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно българските нефтени концесии в Либия. Следва да се отговори писмено до 21 ноември.
Питане от народния представител Димитър Камбуров към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно заема на Световната банка за изпълнение на проекта “Модернизация на образованието”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември.
Питане от народния представител Йордан Соколов към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно политиката на правителството и на Министерството на вътрешните работи за назначаване на ръководни длъжности в Министерството на вътрешните работи и като офицери за свръзка в чужбина на служители на бившата Държавна сигурност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември.
Питане от народния представител Васил Калинов към Милен Велчев, министър на финансите, относно политиката на Министерството на финансите за осигуряване на необходимите финансови ресурси във връзка с поетите ангажименти от Република България по преговорите с Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 ноември.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно изграждане на терминал на Летище София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 ноември.
Писмени отговори:
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, ще отговори на питане от народния представител Асен Агов относно политиката на правителството за координиране на дейността на специалните служби.
Преди това от името на парламентарна група има думата господин Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри!
“Уважаеми дами и господа народни представители, поредицата от тежки престъпления и изключително нагли прояви на организирани престъпни групи на територията на страната отново показват безсилието на МВР и увеличават общественото напрежение, страх и несигурност на българските граждани. Те са свидетелство, че битките за преразпределение на сфери между структурите на организираната престъпност застрашават стабилността на държавата и вече са опасност за държавността. Вместо обещаното отвоюване на държавата от престъпността се наблюдава паралелно престъпно общество, разрастване на сивата и черната икономика, налагане на паралелни центрове на власт в сянка. Всичко това застрашава не само устоите на държавността, но може да се отрази негативно и на преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Ширещата се корупция дескридитира авторитета на властта.
Някои представители на МВР и Прокуратурата също са свързани с този свят. Често на коктейли и ревюта те са заедно с техните клиенти от престъпния контингент. Сигурността на гражданите и обществото е близо до критичния минимум. Доминира усещането за безпомощност на държавните институции и ненаказуемост на престъпниците.
Държавната система за противодействие на престъпността не се съобразява и не е съобразена с нейното състояние. Нормативната база се изменя често и без обща идея за наказателната политика. Ре-формата на правоохранителната система е в застой. Координацията и взаимодействието между изпълнителна и съдебна власт са хронично недостатъчни. За пореден път сме свидетели на прехвърляне на отговорности и взаимни обвинения. Управляващото мнозинство по същество не обръща достатъчно внимание, а го прави ситуативно, на неизпълнението на правителствената стратегия за противодействие на престъпността. Често професионалното и политическото ръководство на МВР не отговарят адекватно на обстановката и изискванията за сериозна промяна.
Правителството е неспособно да се справи, дори и да ограничи в приемливи граници престъпността. То не изпълнява залегналите в собствената му програма за управление приоритети по тези въпроси, в резултат на което сме свидетели на безнадеждно разминаване между реалните процеси в страната и очакванията на обществото и гражданите. Показните убийства, стрелбата и боя по дискотеките, пълни с хиляди хора, терористични актове над офиси и автомобили и реакция, която не може да бъде наречена адекватна от страна на правоохранителните органи, са доказателство, че държавната система за противодействие на престъпността е тежко болна.
Вие, уважаеми господин премиер, повече наблюдавате тези процеси, отколкото да поемете прякото ръководство и отговорност и за дейността, която върши Министерството на вътрешните работи.
Парламентарната група на “Коалиция за България” и партиите от коалицията нееднократно са поставяли въпроси за състоянието на борбата за овладяването и ограничаването на престъпността. Многобройните инициатива и предложения бяха приемани с разбиране в Министерството на вътрешните работи, в Прокуратурата, в следствието, в Министерството на правосъдието, но правителството като цяло подценяваше всичко това, отнасяше се със своеобразно безразличие, а резултатите виждаме днес.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Ние настояваме министър-председателят и министърът на вътрешните работи във възможно най-кратък срок да представят в Народното събрание анализ и оценка на ситуацията в страната по отношение на борбата с престъпността и комплекс от мерки за противодействие на престъпността. Считаме, че Народното събрание след дискусия трябва да приеме изрични решения в тази посока. Предлагаме за участие в дискусията да бъдат поканени главният прокурор и ръководството на Националното следствие, които не могат да бъдат неанагажирани в цялата тази борба.
Предупреждаваме, че ако нашето настояване бъде отклонено, независимо от причините ще поставим остро въпроса за политическата отговорност на Министерството на вътрешните работи и на цялото правителство.
Необходимо е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси да започнат работа по законодателни проблеми, свързани с краткосрочните, средносрочните и дългосрочните задачи на противодействието на престъпността, и да бъдат внесени ускорено, доколкото сме поизостанали, съответните корекции в законодателната програма на Народното събрание. Би трябвало да се преразгледа в спешен порядък и да се ограничи режимът на правото за получаване и ползване на стрелково оръжие като една конкретна мярка заради последните ексцесии, които възбудиха общественото мнение.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Днес гражданите имат остро очакване от нас да поемем своите отговорности, да върнем тяхното доверие към институциите, да върнем тяхното доверие към държавността, да се опитаме да върнем тяхното доверие и към нас. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше изявление от името на Коалиция за България.
За процедурен въпрос - госпожа Емилия Масларова.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, позволявам си да направя процедурно предложение, имайки предвид, че парламентарният контрол се прави с цел да се предотвратят някои неща или те да бъдат решени своевременно. Парламентарен контрол постфактум не е необходим. От тази гледна точка аз Ви моля, господин председателю, да направите необходимото за разместване на част от отговорите на министрите. Миналата седмица финансовият министър Милен Велчев, министърът, за когото най-много се говори тази седмица и ще се говори предполагам, защото е свързан с Бюджет 2004 г., отсъстваше поради отпуск. Тази седмица неговите отговори са предвидени, може би стратегически, след 20-о място, което значи, че поставените от нас актуални въпроси, въпроси, които касаят много хора в страната, въпроси, които касаят ваучерното хранене, въпросите, които касаят онази звучна плесница, която правителството вчера си позволи да удари на хората, които имат нещастието да се разболеят и да бъдат ощетени за първите пет дни, са въпроси, на които министър Велчев трябва да отговори днес, а не следващия петък, когато ще бъде гледан на първо четене Бюджет 2004.
Така че настоятелно Ви моля, господин председателю, министър Милен Велчев да дойде да отговаря преди част от другите отговори, които съм повече от сигурна, че много от колегите знаят, че те не са свързани с проблема днес или утре и могат да се решат и след една седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Бих искал само да припомня, че подредбата на отговорите в парламентарния контрол не е произволна и не е дело на председателя. Аз съм стеснен в параметрите, които са очертани в правилника, и имам твърде малко свобода в това отношение. От тази гледна точка ми е трудно да правя такива размествания, тъй като ще наруша нашия правилник.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защо министър Велчев цял месец не отговаря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм готов конкретно да отговоря на въпроса защо господин Милен Велчев е по-назад в подредбата, но спестете ми това удоволствие да го правя сега пред пленарна зала, тъй като това не ми е възможно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Веднъж той беше в чужбина, после беше в отпуск и месецът си мина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, ще отговори на питане от народния представител Асен Агов относно политиката на правителството за координиране на дейността на специалните служби.
Заповядайте, господин Агов, да развиете Вашето питане към министър-председателя.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю, господа министри! Победата на демократите в България и в Северноатлантическия алианс над намерението Ви, господин министър-председателю, да назначите символ на комунистическите стари служби до себе си, можеше да направи това питане безнадеждно остаряло. Но снощният разстрел в столичния квартал “Надежда”, потвърждаващ още веднъж провала на политиката на сигурност на правителството, прави питането още по-навременно. На публични места днес в България стават показни разстрели, бандити водят престрелки помежду си, обекти в гъсто населени места, като столичната улица “Неофит Рилски”, се взривяват. Никой българин, господин министър-председателю, не се чувства сигурен за живота си. Никога не знаем дали около нас няма да започнат да се стрелят бандитите или да гръмне някоя експлозия.
На фона на всички това, господин министър-председателю, особено ни вбесява, когато полицаи, пияни или не, газят или се гаврят с невинни граждани.
Още едно обстоятелство, което прави впечатление на всички – досега не е заловен и изправен пред съд нито един поръчков убиец или атентатор в последните две години. Четох, че Вашият вътрешен министър, господин министър-председателю, който е тук сред нас днес, е помолил да не бъде безпокоен. Вашият бивш телохранител, когото Вие назначихте за главен секретар на МВР, сам постави много на място въпроса за координацията. Вероятно Ви прави впечатление, че въпросният човек винаги е на местопрестъплението, но винаги след престъплението и след като престъпниците са офейкали. Вероятно Ви прави впечатление, че той пристига там винаги с телевизионните камери, пред които ни казва, че трябва да чакаме още убийства и атентати. А ние чакаме да ни каже, че няма да има повече убийства и атентати. Вместо това той ни предлага съвети как да устроим държавата си, за да има координация.
Но, господин министър-председателю, ако той отвори Закона за Министерството на вътрешните работи, ще види, че главният секретар на МВР организира и координира работата на специалните служби. Нали така, господин Петканов? И ако това не му стига на главния секретар, тогава да се обърне към Вас, Вие сте председател на Съвета по сигурността, където също трябва да се координира дейността на специалните служби.
Неминуемо стигаме до извода, че всичко това се случва, защото има дълбока празнота в политиката, подчертавам, в политиката да се гарантира безопасността на българските граждани.
Вече две години в Народното събрание не се представя годишният доклад на правителството за националната сигурност. И аз си задавам въпроса как да имаме политика, когато не са формулирани приоритетите, а те врат на българските улици, когато не са формулирани целите и нейните задачи. Съветът по сигурността, който Вие председателствате, господин министър-председателю, не беше се събирал шест месеца, стори това в началото на октомври и нескромно се изкушавам да мисля, че това се дължи именно на това питане, и отново потъна в същото бездействие, в което беше в предишните шест месеца.
Затова моето питане, господин министър-председателю, е каква е политиката на правителството за координиране на дейността на специалните служби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Господин министър-председателю, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Асен Агов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Агов, съжалявам, че въпреки многото отлагания на парламентарния контрол, които се наложиха, едва днес ще мога да отговоря на въпроса Ви, който остава действително актуален. Той е обществено значим и усилията, които полага правителството, е да се търси решение на проблемите, свързани с управлението на дейността на специалните служби. През последните 14 години на прехода българските специални служби претърпяха радикални промени. Както знаете, коренно е изменена цялостната им целева и функционална структурна насоченост. Тяхната дейност е съобразена с Конституцията на страната и е насочена към защита на националната сигурност и правата на гражданите на Република България. Ето защо тяхната основна задача е борбата с тероризма в различните й форми: каналите на неговото финансиране; незаконната търговия с оръжия и военно оборудване; трафика на хора; наркотрафика и прането на мръсни пари. С една дума, корупцията.
Добро е сътрудничеството на нашите специални служби със службите на държавите от НАТО. Продължаващите процеси на реформи поставят акцент върху привеждането на дейността на службите в съответствие със стандартите на НАТО и на Европейския съюз. Коренно е променена и организационната структура на специалните ни служби. Създадени са механизми за подчинение, осигуряващи по-висока специализация в дейността и най-вече баланс на правомощията на основните структури на властта по отношение ръководството на специалните служби. Може да се каже, че изграденият модел създава основа за контрол и спазване на законността. Разбира се, тези процеси, както всички знаем, не са преминали гладко. Следва да подчертая, че заслуга за постигнатото имат парламента и правителствата през този период.
От съществено значение е и помощта, която получаваме от партньорите ни от НАТО и от Европейския съюз. Кординацията между специалните служби се извършва на три нива: стратегическо, оперативно-тактическо и оперативно.
На стратегическото равнище се определят основните цели и приоритети, както и основните насоки за работа на специалните служби. Това равнище включва приетите доктрини за национална сигурност, правителствената програма, плановете и програмите, свързани с присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз, както и оценките за рискове и заплахите за национална сигурност.
На оперативно-тактическо равнище координацията се извършва чрез разпределението на задачите на отделните специални служби и общото регулиране на сферите и обектите, по отношение на които те работят. Този процес се осъществява с поредица от законови и подзаконови актове. В тях се фиксират специфичните функции и задачи, определят се сферите и обектите, представляващи интерес.
На оперативно равнище се извършва текуща координация на дейността. Взаимодействието и координацията между службите се осъществява в следните основни направления: обмен на информация; използване на информационните фондове на службите; оказване на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изнасяне на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност.
Уважаеми дами и господа, важно е да се разбере, че наред с постигнатото предстои и решаването на редица проблеми, свързани с готовността на работа на службите в усилията за пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз. Само като пример бих посочил въпросът за гражданския контрол върху тяхната дейност. Този въпрос е изключително важен в една съвременна демокрация.
Въпросът за усъвършенстването на цялостната законова и вътрешнонормативна база за работа на службите. Работата на службите, в изпълнение на Закона за защита на класифицираната информация, е още една чувствителна тема. Тези въпроси са елемент от работата на правителството при присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. Те следва да се разгледат и в пряка връзка с прилагането на демократичните принципи за спазването на конституционоустановените права в страната.
По отношение на управлението и дейността на специалните служби един от основните фактори, освен присъединителните процеси, е и промяната на обстановката в регионален и световен мащаб. Вниманието, което отделяме на въпросите по координиране на дейността на специалните служби, се изразява както в уреждане на законовата база, така и в конкретни дейности за повишаване на ефективността в работата им. Основните усилия са насочени към по-добър синхрон и ограничаване на дублирането в работата на специалните служби, както и балансиран подход за гарантиране на националната сигурност.
Трудно е да се даде оценка за нивото на координация между службите. Бих искал да отбележа, че далеч не всичко в системата за управление на службите ни е решено. Всички знаем за сложните процеси, които протичат в сферата на сигурността, в целия свят. Динамично се променят рисковете и заплахите, предефинират се целите, а също така и средствата.
На заседанието на Съвета по сигурността, което се проведе на 7 октомври, както каза господин Агов, бяха обсъдени и предложения за по-нататъшното привеждане на специалните служби в съответствие с изискванията на нашите партньори. Съветът се обедини около необходимостта да бъде усъвършенствана законодателната уредба на дейността на службите, включително и чрез изготвянето на закони за дейността на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана.
След технологическите закони, на първо място, трябва да се актуализира Закона за специалните разузнавателни средства. Успоредно с това е необходимо да се уредят нормативно и да се изградят организационно механизмите за координация на стратегическото и оперативно-тактическо ниво.
В заключение, искам да ви уверя, че сме създали необходимата организация за решаването на тези въпроси. Вече се подготвят проекти на закони, които предстои да бъдат внесени в Народното събрание. Това е свързано с качествено новия етап, в който влиза страната ни като член на НАТО и на Европейския съюз, където нашите служби ще са вече част от системата на службите по сигурността в двете интернационални структури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Агов, в рамките на 2 мин. имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
Заповядайте.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Мъка, господин министър-председателю! Мъчително беше и го казвам с най-голямо неудобство да слушам български министър-председател да чете справка за ролята и значението на специалните служби и тяхната координация. Казвам го с най-голямо неудобство.
Ако ми позволите, една препоръка, господин министър-председателю. Когато се стреля и се убива по улиците на София, човек трябва да има малко повече сърце, да разбира тревогите на гражданите. И тук идва въпросът за реакцията. Аз разбирам, че това е безнадеждно остаряло питане и отдавна вашите чиновници са приготвили точно тази справка, в която няма и дума за политика, за политика как да се решат тези въпроси. И понеже говорим за сърце, понеже Вие вдигнахте въпроса за морала, аз искам да поразсъждаваме над това – напоследък като че ли моралът при провала в политиката не води до оставки, не води до оставки по най-различни поводи и събития.
От тази гледна точка, след като министърът на вътрешните работи не чувства вътрешна необходимост да подаде оставка заедно с цялото си политическо ръководство заради това, което се случва по улиците на България и в дискотеките на България, Ви задавам следния уточняващ въпрос, точно уточняващ въпрос, за да реагираме на това, което става: смятате ли да освободите министъра на вътрешните работи и политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, господин министър-председателю, в резултат на провала на политиката на сигурността на българските граждани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър-председателю, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос на народния представител Асен Агов. Разполагате с време до 5 минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще се огранича да отговоря, че ако става дума за сърце и за чувства, може би именно фактът, че се вслушах в сърцето си, ме доведе тук, в България. По това няма сметка.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Ние сме трогнати от дъното на душата си.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И връх Мусала.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря ви.
От друга страна, ще ви кажа, че за съжаление тези престъпления не са само от вчера, а са започнали през 1990 г. Оттогава мисля, че е имало няколко правителства, които също не са успели в борбата си да се справят окончателно. Грозно е да се говори за мъртвец, но човекът, който е убит нощес, е имал 7 присъди и е бил пуснат и 7-те пъти, и то тежки присъди. Значи има неща, които не зависят нито от Министерството на вътрешните работи, нито от доброто желание на правителството. Ситуацията е сериозна.
Бих искал, без да си послужа с демагогия или с други похвати, да уверя нашето общество, че се работи по темата, че полагаме усилия, че ще се вземат необходимите мерки и че се нуждаем всички тук, в тази зала, всички политически сили и обществото заедно, за да може да се справим с подобни проблеми, които, бих искал да отворя една скоба, застрашават по-скоро криминалния свят, а не толкова гражданите. Единственото е, че като има стрелба, разбира се, има опасност, но това не е нещо, което засяга цялото общество. Това са отделни случки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Господин Агов, имате възможност в рамките на 2 минути да изразите отношението си към отговора на министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски.
АСЕН АГОВ (ПСОДС): Разбирам отговора Ви, господин министър-председателю, на моя уточняващ въпрос като отказ да освободите министъра на вътрешните работи и политическото ръководство, защото не чух нито ясно “да”, нито категорично мнение.
В тези 14 години аз съм бил в България през цялото време и никога не съм виждал българско правителство изправено пред такъв взрив от престъпност. Разбира се, ние можем заради историята да проследим колко души са били убити, колко бандити са се стреляли, колко взривове е имало, но това, което се сгъсти в последните дни, съгласете се, идва прекалено за всички.
Така че отказът Ви да отговорите утвърдително, че ще освободите министъра на вътрешните работи, означава, че Вие лично поемате отговорност, господин министър-председателю, за борбата с престъпността. Това означа. Вие сте назначили този министър. От тази гледна точка ние оттук нататък, както заявихме и преди година, ще дирим единствено и само отговорност от Вас, уважаеми господин министър-председателю.
И за да продължим този разговор, съгласно правилника на Народното събрание, господин председателю, аз Ви моля да насрочите идната седмица разисквания по това питане, които да бъдат подкрепени с подписите на народните представители. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Констатирам, че са налице необходимите най-малко 48, а в случая те са 50 подписа – една пета от народните представители, което ми дава основание да насроча разисквания по това питане за следващия петък от 11,00 ч.
За процедура думата има господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Процедурният ми въпрос, господин председателю, е да подложите на гласуване господин министърът на финансите да отговори на поставените към него въпроси четвърти - след господин Петканов и господин Богоев, именно в контекста на онова, което беше заявено от министър-председателя току-що, че правителството е отговорно и работи по най-актуалните въпроси, които днес вълнуват обществото.
Смятам, че въпросът, който беше зададен от господин Агов, именно показа бягството от отговорност на правителството. Искам да Ви кажа, господин председателю, че Вашето отклоняване на отговора на въпроса защо господин Велчев е класиран на 21-о място по ред на въпросите, тоест, че не можете да кажете защо това е така, не може да удовлетвори залата.

Напротив, впечатлението ми е, че господин Велчев персонално и лично бяга от сериозен разговор в пленарната зала. Той отсъстваше при дискусията на всички данъчни закони. Вчера в Комисията по бюджет и финанси не пожела да даде нито един сериозен отговор.
Предлагам господин министър-председателят да съдейства лично на Вас, господин председателю, и да осигури не само присъствието на господин Велчев (ръкопляскания от блока на ПСОДС), но и … Не съм подозирал, че имам чак такава процедурна сила, господин председателю. (Оживление в залата.)
Повтарям формалното си предложение – господин Велчев да бъде най-малко четвъртият, разбира се, щом е тук, да се договори със своите колеги и да бъде веднага след министър-председателя, да отговори на въпросите на моите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, виждате как Вашето предложение веднага се претворява в дела.
Искам да попитам дали е необходимо да гласуваме в пленарната зала направеното процедурно предложение, но понеже то е направено по този начин, ще го подложа на гласуване.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното процедурно предложение министърът на финансите да отговаря след министъра на здравеопазването.(Реплика от КБ: След министър-председателя!)
Нека да бъде след министър Петканов – на трето място.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 76, против 43, въздържали се 22.
Процедурното предложение е прието.
Министърът на финансите ще отговаря след министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Първият въпрос към министър Петканов, който е и единствен, е актуалният въпрос от народния представител Йордан Соколов относно мерките на Министерството на вътрешните работи по случая в дискотека "Ескейп".
Заповядайте, господин Соколов, да развиете актуалния си въпрос в рамките на три минути.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри!
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, повод да задам моя актуален въпрос е инцидентът, станал вече печално известен, в дискотека "Ескейп" и някои доста необясними факти, свързани с този инцидент. Обществеността основателно беше разтревожена от поредната нагла проява на организираната престъпност - стрелбата в дискотека "Ескейп" в момент, в който в тази дискотека с капацитет над 2000 души е имало огромен брой посетители. Беше обявено, че за 24 часа са били задържани за разпит общо 50 души, взели участие в инцидента или присъствали там. Направи странно впечатление изявлението на районния прокурор на София, че прокуратурата не е била сезирана и от нея не е било поискано да упражни конституционното си право времето за задържане да бъде удължено на 72 часа, а не само 24 часа, на колкото има право полицията.
Странно впечатление направи появилото се в медиите съобщение, че в продължение на повече от три часа собственикът на дискотеката не е допуснал вътре органите на МВР и едва ли не, че те са се подчинили на тази забрана. Разбираме, че в дискотеката е имало и скрити камери, на които би трябвало целият инцидент и участниците в него да са заснети, т.е. органите на МВР да имат яснота кои са присъствали и кой от присъстващите е взел участие в инцидента.
С оглед на това моят конкретен въпрос е: измежду тези 50 задържани, са ли бодигардовете на Константин Димитров, Антон Милтенов, Красимир Маринов и Дмитрий Минев? Колко от тях, ако са имали оръжие, то е било констатирано, имат разрешително за притежаване и носене на оръжие? И накрая: на колко от тях след този инцидент сте отнели разрешителните за притежаване и носене на оръжие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Имате думата за отговор, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос относно предприетите от МВР мерки по случая в дискотека "Ескейп", предоставям на вниманието Ви следната информация.
Около 1,5 часа на 7 ноември 2003 г. в оперативната дежурна част на I РПУ при СДВР е подаден сигнал за скандал в дискотеката на ул. "Ангел Кънчев" № 1, прераснал в сбиване и стрелба с огнестрелно оръжие в самото заведение. На мястото незабавно са изпратени патрули на районното управление. При пристигането си органите на полицията установяват, че участниците в скандала вече са напуснали заведението. При извършения от дежурната оперативна група на I РПУ оглед са намерени и иззети 12 гилзи калибър 9 мм. Образувано е полицейско дознание № 76-98 по описа на I РПУ за престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител. Съгласно изискванията на чл. 409, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс незабавно е уведомена Софийската районна прокуратура. Във връзка с инцидента непосредствено след него и през деня на 7 ноември са разпитани общо 45 лица. Сред тях са Константин Димитров – Самоковеца, Антон Милтенов – Клюна, Красимир Маринов – Маргина, и Дмитрий Минев – Димата, Руснака. За 16 от тези 45 лица МВР разполага с данни, че работят като охрана на четиримата изброени. От тях 12 работят като охрана на Константин Димитров, 2 – на Милтенов, и 2 – едновременно на Маринов и Минев. Всички са разпитани в качеството им на свидетели. Те потвърждават, че са присъствали в заведението по време на инцидента, но отричат да са носили или употребявали оръжие, да са чули изстрели или да са участвали в сбиването. На основание чл. 119, ал. 1 от НПК от ръцете им са иззети ацетонови обтривки с цел установяване дали някой от тях е стрелял с оръжие в дискотеката. При допълнителната работа по случая на 12 ноември в I РПУ са доведени и разпитани допълнително като свидетели още 11 лица, за които има данни, че също охраняват Красимир Маринов и Дмитрий Минев. Всички от разпитаните лица, за които МВР има данни, че се занимават с охранителна дейност на четиримата горепосочени, имат официално издадено разрешение за притежаване и носене на оръжие. Никой от тях обаче не е заварен от органите на полицията на местопроизшествието. Техният разпит е извършен през деня, като никой от тях не дава данни, че е носил или употребявал оръжие в дискотеката.

Никои и от останалите разпитани свидетели не дават данни за това кой е участвал в сбиването и в стрелбата. Поради това на тези лица е иззето личното оръжие, общо 25 бр., и са назначени балистични и трасологични експертизи, за да се установи с кое конкретно оръжие е стреляно в дискотеката. Получените резултати ще бъдат съпоставени с резултатите от експертизите на ацетоновите обтривки. По този начин ще бъде даден отговор на Вашия въпрос, а именно колко от тези лица евентуално са употребили оръжие по време на инцидента.
Към момента не са отнемани разрешителните за притежаване и носене на оръжие на нито едно от установените лица, тъй като с представените оръжия все още се извършват процесуално-следствени действия.
След безспорното установяване на съпричастността на някое от тези лица към стрелбата в дискотеката ще се предприемат незабавни действия за отнемане на разрешителните им.
Едновременно с това се извършва проверка за доказване на необходимостта от носене на огнестрелно оръжие от страна на посочените лица – чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за оръжията. При установяване на липса на необходимост или отпаднала такава издадените разрешителни ще бъдат отнети. Подобна мярка е разпоредена вече и по отношение на всички лица, за които МВР разполага с данни, че се занимават незаконно с охранителна дейност и попадат в хипотезата на цитираната разпоредба.
Допълнително се проверява и дали лицата, за които се знае или се предполага, че извършват охранителна дейност, имат разрешение за това. При доказани нарушения ще им бъде търсена административна отговорност.
Изпратено е окръжно до всички началници на районни звена на полицията за предприемане на незабавни мероприятия заедно с новоизбраните органи на местно самоуправление и местна администрация по спазване на нормативните актове, регламентиращи опазването на обществения ред. В този смисъл аз споделям казаното от господин Миков в направеното от него изявление за преглед на режима за носене на оръжие и затягане на този режим. Както посочих, този процес вече е започнал.
Уважаеми господин Соколов, надявам се, че не бихте възразили да отправя призив към всички граждани и най-вече към тези 2000 човека, присъствали в дискотеката по време на инцидента, да съобщят на органите на полицията информацията, с която разполагат, каквато и да е тя. Тъй като до момента никой от тях не е свидетелствал, а не е възможно никой нищо да не е видял. Подобна информация ще ни бъде от изключителна полза. Уверявам всички граждани, че МВР разполага с механизъм за запазване в тайна самоличността на всички свидетели, пожелали анонимност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов. Господин Соколов, имате право на реплика. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, господа и дами народни представители! Уважаеми господин министър на вътрешните работи, аз не съм доволен от философията на Вашия отговор, а смятам, че едва ли и Вие сте доволен от себе си.
Това, което казахте, че е направено, е добре. Но то още не дава резултат. И защо трябва органите на МВР винаги да действат след събитията? Защо трябва да се случи инцидент като този в дискотека “Ескейп”, за да се постави въпросът всичките тези многобройни бодигардове на криминално проявени лица, на лица, които фигурират не другаде, а в докладни записки, подписани от Вас, като босове на организираната престъпност, да продължават да имат разрешителни за носене на оръжие? Много бързо се реагира да се отнема лицензът на охранителната фирма. Същевременно аз бих Ви посъветвал на всички тези бодигардове, които именно организираната престъпност използва за сплашване на гражданите, и недейте бъдете оптимисти, че ще се намерят много свидетели да кажат това, което е станало, тези бодигардове, които биват използвани организираната престъпност и мафията да манифестират своята мощ, да не продължават да бъдат въоръжени.
На другия ден, когато е извикан за разпит Константин Димитров, той се е явил с 20 въоръжени бодигарда за разпит! Аз бих Ви посъветвал на всички тези бодигардове без да чакате нищо повече да отнемете разрешителните. И да се знае отсега нататък, че който стане бодигард на такъв човек няма да му се дава разрешително, а ако има, ще му бъде отнето разрешителното за носене на оръжие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Петканов, имате право на дуплика в рамките на две минути. (Неразбираема реплика от КБ.)
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Соколов! Посочих, че всички тези, така наречени охранители имат разрешение за носене на оръжие – всички! И знаете ли, тези разрешителни сте ги издали Вие. (Оживление.) И сега ние трябва да отстраним грешката, която Вие сте допуснали.
Но за да направим това, първо, трябваше да променим закона и ние го направихме в чл. 16, ал. 1, т. 4 въведохме основание за отнемане на разрешителното, а именно тогава, когато няма необходимост или тази необходимост е отпаднала, да бъде отнето разрешителното. Първо променихме закона и сега вече ще отнемем тези разрешителни. Но ние трябваше да разрешим този въпрос, който Вие преди това сте решили в друг смисъл и им дадохте разрешителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Петканов.
Актуален въпрос към министъра на финансите Милен Велчев е отправил Янаки Стоилов относно условията и реда за възстановяване на надвзет патентен данък от таксиметрови шофьори или лица, осъществяващи дейност по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Имате думата, господин Стоилов, да развиете своя актуален въпрос към министъра на финансите.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, актуалният ми въпрос е във връзка с връченото Ви преди няколко седмици от десетки таксиметрови шофьори от гр. Ловеч искане за отмяна на указание на главния данъчен директор. Спорът е за размера на определения патентен данък за осъществяваната от тях дейност.
По този въпрос, както Ви е известно, има три решения, установени по административен характер дела от Върховния административен съд на Република България, с които той отменя решения на регионалния данъчен директор, гр. Велико Търново.

В мотивите си Върховният административен съд посочва, че критерий за определяне на броя на населението по смисъла на данъчния закон е броят на лицата по настоящ адрес. Въпреки това данъчната администрация упорито поддържа становището, че такъв критерий е броят на населението по постоянен адрес, което се съдържа и в специално издадени от нея писмени указания. Въпреки решенията на Върховния административен съд подчинената Ви администрация продължава да нарушава закона и да настоява, че за 2002 и 2003 г. 150-те таксиметрови шофьори от гр. Ловеч дължат на държавата 350 лв. вместо законно чрез решението на съда установените 135 лв. Така администрацията ощетява всеки таксиметров шофьор с 215 лв. за всяка от двете години или общо с 430 лв. за 2002 и 2003 г. Проблемът се задълбочава от обстоятелството, че подчинените Ви данъчни служители и за двете години в изпълнение на горепосочените административни указания на главния данъчен директор отказваха да приемат патентни декларации в законния срок, ако в тях не е посочена сумата от 350 лв. Този данъчен произвол тече вече няколко години, тъй като въпросът за критерия за определяне на броя на населението е дискусионен.
Искам да припомня, че точно преди една година, когато се обсъждаше законът и в залата беше вече напусналият Ваш заместник Гати Ал Джабури, аз внесох предложение, което виждам, че вече е възприето от Вашата администрация – да се запише в Допълнителните разпоредби на Закона за облагане на доходите на физическите лица, че броят на населението се определя според лицата, които имат към края на предходната година установен настоящ адрес. Тъй като това отразява реалния брой на икономически активното население, в което се осъществяват услугите и стопанските дейности. Така че бих обърнал внимание, че понякога, когато се дават предложения от опозицията, добре е управляващите да се вглеждат в тях, за да не се окаже, че с тяхната мисъл и воля изостават с една година от реалните проблеми.
Този въпрос има още по-широки мащаби, тъй като той освен Ловеч, засяга и други градове като Видин, Силистра, Кюстендил, Кърджали и т.н. Сега нямаме възможност да обсъждаме защо в новия закон в част от тези градове Вие сте включили във втора категория населени места, а други в трета, но аз завършвам с въпроса, който вече трябва да бъде решен – как и при какви условия ще се възстановят надвнесените суми от лицата, които плащат този данък по посочените текстове от Закона за физическите лица за 2002 и 2003 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Имате думата за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Стоилов! Във връзка с поставения от Вас актуален въпрос смятам за необходимо да Ви уверя, че дадените от данъчна администрация указания по никакъв начин не нарушават закона и правата на данъчните субекти, които осъществяват транспортна дейност по чл. 32, ал. 1 или дейност по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Законът предвижда размерът на патентния данък за въпросните дейности да се определя в зависимост от групата на населеното място, в което се осъществява дейността, като някои от групите са диференцирани съобразно броя на жителите в конкретното населено място. Това е уредено в разпоредбите на чл. 32, ал. 3, т. 2 и 3 и чл. 31, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за облагане доходите на физически лица. Бих искал да уточня, че понятието “жители” е въведено още с първоначалната редакция на закона в сила от 1 януари 1998 г., без да е пояснено съдържанието на това понятие.
Поради липса на легална дефиниция в данъчния закон и за да се избегне разнопосочната данъчна практика, която би имала място след въвеждането на понятията “постоянен адрес” и “настоящ адрес” със Закона за гражданската регистрация, са дадени указания с писмо на Главна данъчна дирекция с изх. № 24-00-26 от 11 януари 2002 г. Според тези указания броят на жителите за целите на патентния данък е броят на лицата с постоянен адрес на съответното населено място. Аргумент в подкрепа на указаното от Главна данъчна дирекция е решение на Върховния административен съд № 2265 от 3.04.2001 г. В това свое решение ВАС застъпва позицията, че патентният данък за дейност по чл. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ, следва да се определя съобразно броя на населението с оглед постоянния адрес на жителите в конкретното населено място.
В мотивите към решението на ВАС се посочва, че релевантен фактор в определянето на данъка е общо броят на лицата, регистрирани в регистъра на населеното място. Регистърът на населението се създава от личните регистрационни картони на гражданите и се извършва по населени места съгласно чл. 80 от Наредбата за гражданското състояние. Следователно, за жител на населеното място се счита лицето, при което са налице и двете комулативни изисквания на нормата, тоест живеенето постоянно или преимуществено на даден адрес без вписване в регистъра. По смисъла на Закона за гражданската регистрация постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението.
Впоследствие през 2003 г. ВАС изразява друга позиция, като приема, че броят на жителите във връзка с прилагането на ч л. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ и броят на лицата с настоящ адрес, а именно решенията №№ 7430, 7530 и 7573 от 2003 г. Безспорно влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който ги е издал и за всички други съдилища и учреждения в България. Във връзка с това са и указанията на главния данъчен директор, дадени с писмо от 25.09.2003 г. до ТДД – Ловеч. Според същите, по отношение на всяко лице, което представи заверено ксерокопие от влязло в сила съдебно решение, от което е видно, че е страна в съдебното производство и съдът се е произнесъл в негова полза, следва да се предприемат съответните действия за изпълнение решението на съда, тоест да бъдат възстановени сумите, явяващи се като надвнесен данък по чл. 32, ал. 1 от ЗОДФЛ.
Задължението на лицата, които са определени за извършване на дейност по споменатите разпоредби на закона, но не са изменени с влезли в сила съдебни решения, не могат да се третират като недължимо платени, поради което не следва да се предприемат и действия за тяхното възстановяване и/или прихващане. Смятам, че промяната в позицията на ВАС към настоящия момент не е основание за промяна на съществуващата данъчна практика. Наличието на противоречива съдебна практика и произтичащите от това трудности по прилагането на чл. 32, ал. 3, т. 2 и 3 и чл. 31, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗОДФЛ, могат да бъдат разрешени единствено чрез законодателна промяна като се даде дефиниция на понятието “жители” в данъчния закон.
Следва да се има предвид, че в проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗОДФЛ са направени, както Вие сам споменахте, конкретни предложения, имащи за цел установяването на еднозначност при облагането спрямо броя на жителите на населено място на лицата, извършващи дейност по Глава четиринадесета от ЗОДФЛ. Проектът е част от пакета закони за изменение и допълнение на данъчните закони, внесени от Министерство на финансите чрез Министерския съвет в Народното събрание и вече приети на първо четене. В Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ е предложено дефиниране на понятието “жители”. Определението предвижда за брой жители на населено място за нуждите на облагането с окончателен годишен патентен данък, да се използват данни за броя по настоящ адрес. Възприемането на този подход ще гарантира по-точно определяне на размера на данъка спрямо реалните потребители в съответната териториална единица. Тази промяна е възможна към настоящия момент и поради съществуването и поддържането на национална база данни население, съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация. В проекта на ЗИД на ЗОДФЛ е предложено създаването на специална разпоредба, която регламентира и реда за предоставяне на данъчната администрация на актуална информация от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Смятам, че с предложените изменения и допълнения ще се редуцират случаите на съдебни спорове и субективизма при прилагане на разпоредбите, които са свързани с определяне размера на патентния данък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, от Вашия отговор разбирам, че този проблем, както личи от законопроекта на цитирания закон, ще бъде решен положително според очакванията на шофьорите за 2004 г. за градове от категорията на Ловеч. Разбирам също, че данъчната администрация ще изпълни трите цитирани решения от 2003 г. за връщане на надвнесените суми на лицата, които са получили решения, осъждащи администрацията. Но Вие отказвате да приложите същия подход и за останалите около 150 шофьори, казвайки, че формално те не са водили такива дела. Но те се намират в същите условия и в данъчния закон е прокламиран принципът за равенство на гражданите по отношение на условията. Така че ние изпадаме в една парадоксална ситуация лица, които осъществяват стопанска дейност при едни и същи условия, да дължат различни данъци. И затова моят апел и да обърнете внимание на този въпрос, за да не се налага и останалите над 100 души да водят такива дела, защото изходът по тях вероятно ще е същият. Въобще така се изправяме пред един въпрос, който засяга десетки, стотици хора, дали засегнатите права на всеки един трябва да бъдат установявани по съдебен ред, ако те действат в идентична ситуация.
Другият въпрос, който остава открит, е проблем на последователността на данъчната политика за различните категории на облагане, в които попадат едни и същи населени места, с оглед на дейностите по чл. 31 и на чл. 32. Оказва се, че за градове като Ловеч те ще бъдат в трета категория по въведения критерий за настоящ адрес, но по останалите дейности за редица други услуги те ще останат във втора категория. Тук се поставя въпросът кои са критериите за това разминаване, тъй като, според мен, населените места за повечето от дейностите трябва да попадат в една и съща категория при данъчното облагане. Това са въпроси, които мисля, че засягат принципите и последователността на данъчната политика, която налагате и която провеждате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма дуплика.
Питане към министъра на финансите са отправили народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно ваучерите за храна на работещите.
Имате думата, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Велчев, така се получи, че нашето питане стана съвсем актуално, тъй като разбираме, че едно решение, по което се дебатира от две години насам и което беше прието, вече е отменено. Така или иначе, господин Велчев, от 1 януари 2004 г. се предвиждаше да се въведе така наречената система за ваучерно хранене на работниците и служителите. Тази прогресивна система допускаше всеки месец заетите да могат да получават храна в размер на 40 лв., като разходът е освободен от данъчно облагане. Не само социалните партньори, но мисля, че всички депутати и заинтересованите страни бяха с надеждата, че с въвеждането на тази система правителството ще даде възможност и у нас тя да се прилага така, както се прилага в други страни и то с успех. Тъй като организацията на храненето чрез ваучери има добра практика в редица страни на Европа. Освен това, както вероятно Ви е известно, има доста солидни данни на Световната здравна организация и МОТ, които показват, че увеличението с 1% на калоричността на храната, приета през обедната почивка, води до увеличаване производителността на труда с 2,27%. Беше приета и наредба, по която, доколкото зная, са работили експерти. Започнала е и друга подготовка за очакваното въвеждане на цялата тази система.
Плюс това, уважаеми господин министър, Вие вероятно сте информиран, че, за съжаление, в България през последните повече от 10 години проблемът с храненето стана много сериозен и от социална, и от здравна гледна точка. По данни на синдикатите, само 11,6% от работещите на трудов договор са получавали социални придобивки за храна, а съществуващото, така наречено “столово хранене”, по същество беше елиминирано. Въпреки това обаче, зная го от лични впечатления, доста от работодателите, в това число и в новия частен сектор, се стремят да поддържат някаква прилична система на хранене на работниците. Така че се очакваше, на базата на всички тези съображения, правителството да отвори вратата и да даде възможност от следващата година да се прилага една модерна и резултатна система. Разбираме, че от вчера, аз малко изменям нашия въпрос, не стои само въпросът за облагането с данък на работниците, но вчера Министерският съвет е отменил изобщо влизането в действие на ваучерното хранене или е отложено. Не зная точно какво е било решението. Така че нашето питане с госпожа Масларова е: какво наложи корекцията в договорената схема със социалните партньори, налага ли се и ако се налага, какво налага държавата така пряко да се намесва във взаимоотношения, които биха могли да се уреждат между работодатели и синдикати, без държавата да изземва определени административни и други функции? Колко ще получи държавната хазна в повече, ако беше въведена тази мярка за налагане на данък върху този допълнителен неуниверсален доход? Това ли беше главното съображение, за да се отиде на един конфликт, който до вчера занимаваше и правителството, и социалните партньори? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Имате думата за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Петков! Поредицата от въпроси, които зададохте, могат да се окачествят или като неразбиране на въпроса или като съзнателна манипулация. Най-отговорно Ви казвам, че няма никаква корекция в предвидената от миналата година схема за облагане и за въвеждане на ваучерното хранене. Миналата година не съществуваха никакви очаквания, когато водехме разговори по това време със социалните партньори, за промяна в данъчното облагане през тази година. Миналата година ние се бяхме разбрали със социалните партньори за определени корекции, които да влязат в сила от 2004 г. и те ще влязат в сила от 2004 г.
Миналата година Министерството на финансите активно подкрепи предложението на синдикалните организации за въвеждане на ваучерна система за хранене, въпреки първоначално изразеното от Международния валутен фонд несъгласие и естествено, с цената на отстъпки в други области, ние успяхме да убедим Международния валутен фонд да се съгласи на схемата, която беше договорена тогава със социалните партньори. В този смисъл бяха предприети още тогава необходимите мерки за промяна в данъчното законодателство и по-специално в Закона за корпоративното подоходно облагане. Предвиди се чрез разпоредбите на чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане от началото на 2004 г. да влезе в сила механизмът на ваучерното хранене, като при определени условия не се облага с окончателен данък източникът – сумата до 40 лв. месечно, под формата на ваучери за храна, предоставени от работодателите. Трябва да имате предвид, че предложенията за въвеждане на схемата за ваучерното хранене тогава бяха свързани единствено с освобождаването от облагане с данък само по реда на ЗКПО. Можете да си представите и ще се съгласите с мен, че, ако тогава имаше очаквания, камо ли да говорим за някакви ангажименти или обещания, ако тогава имаше дори очаквания, че трябва да се променят от 2004 г. режимите за облагане по ЗОДФЛ и социалните осигуровки, то това активно щеше да бъде поставено на дневния ред от синдикалните партньори. Чрез предоставянето на този механизъм, който беше договорен миналата година, се даде възможност на работодателите да провеждат активна социална политика сред работещите си, каквато бе идеята и на синдикалните организации. В този смисъл, облагането на тези суми при работниците като доход не е ново решение и не представлява нова фискална мярка. С оглед на това, загубите за бюджета са свързани единствено с ефекта от освобождаването от облагане с данък при източника по реда на чл. 36а от ЗКПО и не са свързани със ЗОДФЛ и със Закона за социалното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Госпожо Масларова, Вие ли ще отправите уточняващите въпроси към министъра?
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, все пак ще действа ли договореността от 1 януари 2004 г. или не? Ще действа ли или не? Имаме право на уточняващи въпроси.
Аз искам да Ви задам още един уточняващ въпрос, по-точно два, защото те са все въпроси, касаещи определени данъчни облекчения, които са получавали работодателите, с оглед провежданата социална политика в предприятията, фирмите, учрежденията и т.н.

Убедена съм, че освен държавният бюджет, вие чудесно знаете, че има и един закон, който е основният, може да се каже, че е Конституцията на труда – Кодексът на труда. В Глава четиринадесета на Кодекса на труда досега всички разходи на работодателите за храна, облекло и т.н., бяха освободени от данък добавена стойност. Тази година обаче индиректно те се натоварват с този данък добавена стойност.
По същия начин в Закона за облагане на доходите на физическите лица се отменя режимът за необлагане на определени доходи, които са по чл. 217, чл. 218, чл. 222. Това бяха доходи, които се получаваха при определени условия, които са свързани действително със социални дейности, за които досега законодателят беше предвидил такова освобождаване.
Моят въпрос е: все пак много ли ще напълним хазната с това, което се прави?
И другото – това съгласувано ли е със социалните партньори? Защото, това е също много сериозен въпрос, който би създал напрежение в страната. Той вече създава напрежение. А мисля, че никой от нас не е заинтересован да лишаваме работещите в страната и работодателите от досега дадени преференции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Заповядайте, за да отговорите на уточняващите въпроси, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Масларова, отново категорично ще заявя, че договореността със социалните партньори, която беше постигната миналата година при разговорите ни по отношение на ваучерното хранене, ще бъде изцяло изпълнена от правителството. Тя касае облагането по Закона за корпоративното и подоходно облагане.
По отношение на други въпрос, на който за съжаление едва ли мога да отговоря с цялата пълнота, както бих искал да отговаря, без експертната помощ на моите колеги, тъй като това е все пак различна материя от първоначално зададения въпрос. Само ще кажа, че тези данъчни промени се въвеждат по необходимост, свързана с хармонизацията с европейското право. Те не представляват голяма сума. Господин Пирински в Комисията по бюджет и финанси поиска точни разчети и аз поех ангажимент в писмен вид да му бъдат предоставени. Те не представляват сериозни суми и съответно няма да представляват сериозна тежест върху работещите. Ако Вие имате желание, и на Вас ще предоставим тази писмена информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Петков, заповядайте, за да изразите отношение към отговора на министъра.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
Аз ще отмина без коментар грубия тон на министъра, който ни обвини в манипулация или ниска компетентност и не ни остави…
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Не "некомпетентност", а "неинформираност".
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това е съвсем друго, господин министър. Ако Вие сте свикнали на такъв език, това е Ваш проблем.
В нашето питане най-уважително Ви помолихме за информация и оценка. Аз много уважавам Вашата отговорна и сложна работа и не бих си позволил емоционално да оценявам нещо, което стои извън професионалните рамки и професионалната етика.
По този повод моят заключителен коментар е следният – ние с госпожа Масларова питаме не от просто любопитство, нито за да Ви уязвим, а питаме и задаваме въпроси в рамките на нашата информираност и не можете да ни откажете това право.
Оказа се, че нашата информираност е била крайно недостатъчна от това, което казахте. Още повече, че има нови моменти, които Вие разяснихте. В това е смисълът на целия парламентарен контрол.
От казаното от Вас аз разбрах, че писанията днес във вестниците са неверни и, че договорената система в частта за корпоративния данък ще действа от 1 януари. Това е първото, което разбрах.
Второто е, че за разлика от твърденията на синдикатите, за данъка, който се налага върху този специфичен доход, Вие смятате, че е било дискутирано, постигнато е било някакво съгласие и че това не е новина от последните няколко седмици.
Дотук свършва коментарът и намесата на парламентариста.
Аз Ви благодаря и се надявам, че в бъдеще ще водим един нормален диалог, без да се засягате и без да минаваме някакви граници, които са приети в цивилизованите държави. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Актуален въпрос отново от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно изплащането на болничните листове.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа!
Господин Петков, не се сърдете. Оказа че, че и господин министърът не е достатъчно информиран за промените, които се предвиждат с данъчните закони, които трябва да рефлектират в други закони, имам предвид Кодекса на труда и законодателството, което е свързано все с доходи, разходи на фирми, на предприятия и на работещи, т.е. социалния елемент на Бюджет 2004.
Господин министър, от близо половин месец българската общественост е разтревожена. Разтревожена е, защото за първи път в 14-годишната история на България, новата история на България, се посяга върху една социална придобивка, наречена "обезщетение при временна нетрудоспособност и болест".
За първи път правителството, въпреки общественото мнение, въпреки ситуацията в страната, въпреки информираността или неинформираността за здравния статус на българите, решава да направи своего рода наказателно законодателно действие, именно намалявайки обезщетенията при временна нетрудоспособност за първите пет дни от 80% на 50%, като мотивът е, че тази непопулярна мярка се прави, защото има много злоупотреби.
За първи път аз, която не съм юрист, аз съм икономист, разбирам, че ние трябва да санкционираме коректни хора, за да можем чрез тях да санкционираме и тези, които са некоректни.
В никакъв случай ние не можем да приемем един такъв подход, още повече, че аз искрено желая на Вас, на Вашето семейство, на Вашите деца, на Вашите близки да сте здрави и да не Ви се налага да ползвате болнични листове, да не Ви се налага да разчитате на дребните парици от тези болнични листове, имайки предвид това, което се налага, когато човек се лекува.
Нашият въпрос е в крайна сметка: колко ще спести държавата от тази непопулярна мярка, и в крайна сметка ще имате ли сили да се преборите със самите себе си и да пререшите това взето вчера за мен лично цинично решение на Министерския съвет спрямо хората, които боледуват в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова и уважаеми господин Петков!
Поставеният от Вас въпрос касае по същество бюджета на държавното обществено осигуряване и само в определена степен проекта на Закон за държавния бюджет, доколкото все пак държавният бюджет предоставя трансфери за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Предложеното намаление на норматива за размер на обезщетението за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за първите пет дни от временната нетрудоспособност от 80% на 50% на сто от брутното трудово възнаграждение създава обективни гаранции за намаление на злоупотребите от страна на осигурените лица.
Осъзнавам, разбира се, непопулярността на горната мярка, но финансовият натиск, който се оказва върху осигурените лица, не би могъл да се оцени едностранно.
На първо място е важно да се отбележи, че многобройните злоупотреби с болнични листове са удар както върху финансовата стабилност на осигурителните фондове, така и върху икономиката като цяло, без да засяга бюджета. Огромният брой дни на фиктивна неработоспособност значително свиват производителността на труда.
През тези дни се чуха от различни страни критики за това наше решение, че тази политика наказва добросъвестните граждани, без да е насочена пряко срещу главните виновници на злоупотребите. Искам да ви уверя, че това е само една от редицата мерки, които се обмислят с цел намаляване на злоупотребите. С внесения от Министерския съвет в Народното събрание законопроект за здравето се предвиждат значителни наказания за лекари, които издават болнични листове в нарушение на действащата нормативна уредба. В чл. 229, ал. 1 на цитирания законопроект се предвижда медицински специалист, който издаде болничен лист в нарушение на нормативно установените изисквания, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 10 000 лв. Като допълнителна мярка се предвижда и ограничаване на правата на медицинските специалисти самостоятелно да издават болнични листове – само до 5 дни, като за повече от 5 дни това може да става само с разрешение на експертна лекарска комисия.
Не бива да се счита, че мярката ще доведе и до значителни финансови загуби на осигурените лица. Изчисленията при очакваната средна работна заплата за 2004 г. 322,79 лв. показват, че данъчната основа е 288,90 лв., дължимите осигурителни вноски са 33,89 лв. за сметка на работника, а дължимият данък е 38,11 лв. При тези допускания загубата за осигуреното лице е средно в размер на 2,00 лв. за един ден, но за не повече от възможни 5 дни. Ако това се съпостави с нарастващите разходи за здравеопазването през 2004 г. – 213 млн. лв. или 0,3 процента от брутния вътрешен продукт, а също така със значителния ресурс, който се отделя от страна на Националната здравноосигурителна каса със заплащане на лекарствата с домашно лечение – увеличение от 163 млн. лв. за 2003 г. на 240 млн. лв. за 2004 г., то оценката, която може да се направи, е, че държавата чрез бюджета не се оттегля, а напротив, приоритизира грижата за здравето на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Масларова, имате право на реплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин министър, Вашият отговор ми дава още веднъж основание да кажа, че това е цинично решение. Ние зададохме въпроса към Вас, а не към министъра на труда и социалната политика, защото не мога да допусна, че Министерството на труда и социалната политика би одобрило такава мярка.
Не зная дали Вие си правите други изследвания – колко е нараснала заболеваемостта в страната, но за три години тя е нараснала с 60 процента. Аз не зная дали Вие знаете, че 2,00 лв. на ден, както Вие го изчислявате средно, а за 5 дни са 10,00 лв., то с 10,00 лв. Вие ощетявате хората, които са болни. Не знам дали знаете, че най-потърпевши ще бъдат майките на децата между 2 и 8 години, които боледуват годишно 6 пъти повече от другите. Всъщност Вие сега ще ми кажете: “Ние увеличихме детските добавки от 15,00 на 18,00 лв.”. Но понеже една майка не може да остави детето си да не бъде гледано, когато то е болно през първите пет дни, вие ще вземете много повече от тези пари, които давате.
Не мога да приема тезата, че се увеличават средствата за здравеопазване. Там нещата са критични, те са на критичната граница. Не се заблуждавайте, че парите са повече. Не се заблуждавайте, че вършите нещо по-добро. Отменете тази мярка. Може за вас това да е много малко, може за нас с високите доходи това да е символично, но за хората, които не могат да си позволят да си купят един антибиотик, това са много пари. И ако ние сме действително хора мислещи за здравето на нацията, тази мярка е изключително непопулярна, даже казвам, че тази мярка е цинична!
И аз Ви моля, апелирам – нека да пререшим това решение на Министерския съвет. Парламентът с Ваша воля, с волята на всички ни може да отмени тази мярка. Защото тя ще бъде в интерес не на бюджета. Бюджетът не се прави заради самия бюджет, нито за Вас, нито за нас. Той се прави за хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин министър. Отказвате се.
Питане към министъра на финансите, отправено от народния представител Стойчо Кацаров относно политиката на правителството за реформа в данъчната администрация.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, моето питане към Вас е свързано с предстоящия стартиращ пилотен проект за реформа в данъчната администрация конкретно в Кюстендилска област. Чух, че е направен опит подобен пилотен проект да бъде стартиран в Бургаска област, но опитът е бил неуспешен, доколкото разбрах.
Бих искал да поставя пред Вас въпроса какви са целите на този проект и какви резултати очаква Министерството на финансите? В крайна сметка за какво се прави всичко това?
За да обясня съвсем ясно къде е проблемът, ще започна, като Ви опиша една специфика на Кюстендилска област, която Вие не знаете и не сте длъжен да знаете. Исторически, географски, демографски, икономически в Кюстендилска област са се обособили две части – едната е с естествен център гр. Кюстендил, а другата – с естествен център гр. Дупница. Около гр. Дупница, в община Дупница и останалите общини живеят около 80 хил. души. Почти толкова живеят и в другата част на областта. В района на Дупница и съседните общини са регистрирани над 5 хил. фирми, които до този момент са плащали своите фирмени данъци в данъчната служба в гр. Дупница. Научих от приемната от граждани, че Министерството на финансите е взело решение да премести всички служители от данъчната администрация, които са отговаряли за събирането на данъците до този момент в гр. Дупница, да бъдат преместени да работят в гр. Кюстендил, от което следва, че всички фирми би следвало да подават своите документи в гр. Кюстендил, изминавайки разстояние от около 80 км всеки път, когато трябва да подадат документи, независимо дали са за ДДС, дали са за корпоративен данък или патентен данък.
Надявам се, това изяснява естеството на проблема и причината за моето питане към Вас. Може би разговорът Ви с госпожа Радева е много интересен, но Ви уверявам, че хората, които ни слушат, с интерес очакват да чуят от Вас този отговор.
Каква е причината за подобна промяна? Не поставям тук въпроса, че 20 или 30 служители също ще трябва да пътуват ежедневно до работното си място 80 км. Поставям въпроса защо трябва да принудим 5 хил. фирми да извървяват това разстояние, за да могат да платят данъците си, а би трябвало да е ваша и наша грижа да бъдат събрани.
Каква е целта на тази реформа, която очевидно няма да облекчи хората, а ще ги затрудни? Какъв е смисълът от всичко това? Има ли Министерството на финансите решение, което да преодолее този проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
Имате думата да отговорите на отправеното към Вас питане, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кацаров! В резултат на поискана от българското правителство техническа помощ за данъчната администрация, МВФ отправи препоръка за реформа в администрацията по приходите и за създаване на Единна агенция за приходите, в която да се интегрират дейностите на данъчната администрация и функциите по събирането на осигурителните вноски на Националния осигурителен институт. Така се оформи идеята за проект “Реформа в администрацията по приходите”. Този проект стартира през м. март 2000 г. в резултат на решение на предходното правителство, взето през м. октомври 1999 г. За съжаление много малко беше направено от тази дата до 2001 г.
На 26 юни 2000 г. концепцията за изграждане на Националната агенция по приходите беше приета от Министерския съвет. В документа е очертана организационната структура на агенцията – Национално управление в София и концентрация на администрирането на централните данъци в максимум 28 териториални структури. Сегашното правителство възприе идеята за създаване на агенцията, като осигури приемственост на основните насоки. Продължи или по същество започна истинската работа по изграждането им. Проектът за изграждане на Националната агенция по приходите е включен в икономическата програма на правителството от 2001 г. и фигурира в подписания меморандум с МВФ от 2002 г. В резултат на подкрепата на Световната банка и МВФ за периода досега се постигна значителен напредък по проекта. На 14 ноември 2002 г. Народното събрание прие Закон за Националната агенция по приходите и бе създадено Централно управление, отговорно за по-нататъшното реализиране на проекта. Проектът получи пълната подкрепа на българското правителство, бизнеса и обществото като цяло. В подкрепа на проекта за изграждане на Националната агенция по приходите бе сключено заемно споразумение между България и Световната банка, ратифицирано от Народното събрание със закон, приет на 16 юли 2003 г.
Основната цел на проекта за реформа в администрацията по приходите е да се стимулира създаването и функционирането на устойчива система за събиране на публичните вземания в България, което да подпомага развитието на частния сектор и да отговаря на изискванията за присъединяване към Европейския съюз. Реализирането на тази глобална цел трябва да се осъществи чрез изграждането на Националната агенция по приходите и функционирането й като една модерна система за администриране на публичните плащания, която ще гарантира тяхното стабилност и високо ниво на събираемост, ще подобри качеството на административното обслужване на данъкоплатците и осигурителите и ще намали както техния, така и тези на държавата разходи.
Успешното изграждане на НАП преминава през всеобхватна програма за преструктуриране и модернизация на данъчната администрация, за да се отговори на изискванията по интегриране с функциите по събиране на осигурителни вноски на НОИ в новата агенция. Осъществяването на структурните промени в данъчната администрация са необходим процес и в процеса за изграждане на НАП. Целите на преструктурирането и модернизацията са: постигане на максимална ефективност и ефикасност при събиране на данъците чрез централизиране администрирането на републиканските данъци; оптимално разходване на бюджетните средства за издръжка на администрацията чрез намаляване на нуждите от сграден фонд и съответните режийни разходи; усъвършенствана организация на труда и подобрени работни процеси и обособяване на дейностите по събиране на местните данъци и такси като предпоставка за бъдещо предоставяне на администрирането им от органите на местната власт.
От 1 юли стартира пилотен проект за преструктуриране на данъчната администрация в гр. Бургас, вървящ доста успешно въпреки Вашата информация. Постигнатите резултати до момента ни дават увереност, че можем да стартираме подобни пилотни проекти и в други териториални дирекции. Конкретните стъпки, които се предприемат за оптимизиране на процесите по обслужването на данъкоплатците, са свързани с конкретни действия по регистрацията на данъкоплатците, приемане на данъчни декларации, предоставяне на услугите на данъкоплатците и др. Централизацията на дейност “регистрация” би спестила време и средства на данъкоплатците, тъй като след получаване на решението за регистрация в съда лицето в същия ден би могло да осъществи и данъчната си регистрация и регистрацията по БУЛСТАТ, тъй като и трите институции се намират в областния център. Има законодателна инициатива за облекчаване режима на регистрация.
Данъчната администрация е разработила и внедрила редица алтернативни канали за подаването на данъчни декларации. Същите могат да се подават не само в структурите на данъчната администрация, но и в пощенските станции на гише срещу получаване на входящ номер, по пощата с обратна разписка и в пиковите моменти, при изтичане на сроковете за тяхното подаване, в кутии на данъчната администрация, разположени извън сградите на нейните структури. “Български пощи” ЕАД е с много добре развита мрежа от пощенски клонове, от което администрацията се възползва, и това дава възможност на данъкоплатците да си спестят средства и време при подаване на данъчните си декларации.
Продължава внедряването на други алтернативни канали за подаване на декларации, като до края на 2003 г. стартира приемането по Интернет на справки-декларации по ЗДДС, а през 2004 г. чрез Интернет ще се приемат и останалите годишни данъчни декларации. Същото предполага облекчение за бизнеса в контактите му с данъчната администрация, като гарантира качеството и сигурността на обмена на данни между субектите и администрацията. Реализирането на цитираните инициативи дава възможност на данъкоплатците без да пътуват, без да губят време и средства да изпълнят своите задължения, произтичащи от данъчните закони. Тази организация на работа ще даде възможност на данъчната администрация да реализира икономии от поддържането на фронт-офиси във всичките досега действащи свои структури и естествено ще се отрази директно положително върху джоба на самите данъкоплатци.
Предоставянето на услуги на данъкоплатците, включващи получаването на документи, издавани от данъчната администрация, ще бъде организирано по аналогичен начин, което ще оптимизира досега съществуващата организация на работа в тази област. Ние смятаме, че предприемането на тези действия в никакъв случай няма да доведе до понижаване нивото на обслужване на данъкоплатците и не би могло да накърни техните интереси. Основната цел е чрез централизация на структурите на данъчната администрация да се постигне оптимално използване на бюджетните средства и повишаване ефективността в работата на данъчната администрация, както и повишаване на доброволното плащане и събираемостта на данъчните задължения, което ще гарантира изпълнението на приходите в държавния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министър Велчев, чух, но не разбрах как ще облекчите разходите на хората, които ще трябва да пътуват по 80 км. Това е допълнителен разход. Това е разход, който те до този момент не правят.
Аз моля да ме извините, но начинът, по който поставихте въпроса, че могат да се подават данъчни декларации по пощата, е несериозен. Не че и сега не могат да се подават, но аз Ви моля, идете и проверете в данъчните служби каква част от данъчните декларации се подават по пощата. И аз ще Ви кажа защо не се подават. Не се подават по пощата по простата причина, че много често данъчните служители откриват неточности или непълноти в данъчните декларации и ги връщат за корекции. По тази причина, за да не бъдат изпуснати сроковете - тъй като, ако я подадете по пощата, това означава три дни да пътува и три дни след това, ако ви я върнат, и изпускате сроковете - огромната част от данъкоплатците предпочитат и до този момент правят това нещо лично, занасяйки данъчната декларация, проверявайки с данъчния служител дали всичко е наред и ако не е наред, правейки незабавно корекция на своята данъчна декларация.
Аз искам да Ви задам само един уточняващ въпрос. В община Дупница има регистрирани над 400 фирми по ДДС. Знае ли министърът на финансите колко пъти годишно тези фирми подават данъчни декларации?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Кацаров! Колкото и пъти да подават данъчна декларация фирмите в Кюстендил, колкото повече подават, толкова повече разходи ще си спестят, когато ги подават по пощата или чрез Интернет, с електронен подпис и чрез многото други канали, които са осигурени. Време е всички ние да се научим, че модернизацията на всички сфери на живота в Европейския съюз е факт и напредва бързо и ако искаме да бъдем част от обединена Европа, ние не можем да изоставаме. Аз съм живял шест години в Лондон, три години в Съединените щати. Подавал съм всяка година данъчни декларации в съответната страна. Нито веднъж не съм ходил до данъчната администрация и даже никога не съм знаел къде се намират службите на данъчната администрация.
Това, което споменахте за сроковете, не е никакъв проблем – говоря за опита си от САЩ и от Великобритания – тъй като условието е да бъде подадена декларацията в срок, а ако има някакви неточности, те се изчистват впоследствие, без подалият декларацията данъкоплатец да понася санкции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата да изразите своето отношение към отговора на министъра, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми министър Велчев! От отговора Ви не разбрах дали знаете или не знаете колко пъти се подават декларации по ДДС. Ние не сме все пак нито във Великобритания, нито в Съединените щати. Ние сме в България. Ние сме в България! Ако не знаете, трябва да Ви кажа още нещо. Дължи се лихва, когато не подадеш в срок декларацията по ДДС. Дължиш лихва, трупаш нови загуби. Затова хората ходят и лично ги подават. Затова, когато има проблем, искат незабавно да го изчистят, за да могат да влязат в непосредствения срок.
Не бързайте да си тръгвате, не сме свършили още!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Свършваме вече.
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не бързайте да си тръгвате!
Това е големият проблем. Кое Вие наричате “модерна реформа” – централизацията на администрацията? С вашата реформа вие създавате удобство за администрацията - събирате ги на едно място. Сигурно ще им е по-удобно, сигурно ще могат да си говорят по-често, по-често да се събират да пият кафе, да обсъждат проблеми на данъчната администрация, на събирането на данъци. Въпросът беше, че реформата има смисъл тогава, когато създава удобства и за гражданите. Това е една безсмислена реформа, която правите, която ще създаде само проблеми на фирмите. Това е частен случай, който аз поставям, но тук въпросът е принципен – какво правите, това ли е реформата в данъчната администрация?
Под реформа аз разбирам следното. Уеднаквете данъците, опростете ги, опростете събирането, съкратете данъчната администрация, а не да създавате проблеми на хората, не да ги карате да пътуват 80 км. Всеки месец 400 фирми ще пътуват 80 км! Ето това ще се случи. Идете веднъж и разговаряйте с хората! Не ми давайте примери от Великобритания и от Съединените щати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Актуален въпрос към министъра на здравеопазването господин Славчо Богоев е отправил народният представител Панайот Ляков относно освобождаването на д-р Петко Митев като управител на болница в Пазарджик.
Имате думата, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тъй като миналия петък в свое питане моят колега Иван Иванов е засегнал и този въпрос и до известна степен Вие сте дали някакъв отговор, и за да не губим парламентарно време, аз ще задам веднага въпроса, на който бих искал да получа конкретни отговори. Най-вече искам да кажа, че зададох този въпрос, тъй като положението в болницата все още не се е успокоило, все още в града витаят какви ли не слухове: за политически натиск, за това, че господин Петко Митев е бил конкурент, кандидат за кмет от страна на НДСВ, за това, че има извършени някакви нарушения, за това, че може би са засегнати бизнес интереси, болницата е станала конкурент на частните болници.
За да разсеем всичко това и да стане ясно на всички жители на община Пазарджик защо се е стигнало до освобождаване на Съвета на директорите, респективно на неговия управител, аз Ви питам директно: констатирани ли са административни, финансови и други нарушения от д-р Петко Митев като управител на Многопрофилната болница в Пазарджик и какво е действително финансовото състояние на тази болница? Защото продължава спорът, че тя е имала големи задължения, той е бил върнал част от тях, според Вас е станало точно обратното – задълженията са се увеличили и тя не е в добро финансово състояние. Нека разсеем всякакви слухове и подозрения и на всички да стане ясно защо е извършена тази смяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, този въпрос многократно е повдиган, включително и в Народното събрание. На предишния парламентарен контрол, мисля, че дадох изчерпателен отговор. Нищо не се е случило от тогава до сега. Може би ще повторя някои от нещата, извинявам се за повторението, но въпросът се задава вече за трети път. Определено случаят се политизира и излезе от сферата на рационалните аргументи. Но това, което ще Ви предложа, са фактите, с които разполагам.
Бих искал предварително да направя едно уточнение. На проведеното на 19 септември т.г. Общо събрание на акционерите е взето решение за промяна на състава на Съвета на директорите на Многопрофилната болница за активно лечение в Пазарджик, но същото още не е вписано в Търговския регистър на Пазарджишкия окръжен съд. Съгласно чл. 231, ал. 4 от Търговския закон увеличаването и намаляването на капитала, преобразуването на дружеството, изборът и освобождаването на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори има действие от вписването им в Търговския регистър. Тоест, д-р Митев продължава да изпълнява функцията си на изпълнителен директор до вписването на новия Съвет на директорите.
Забележете обаче, че на Общото събрание не само държавата, притежаваща 51 на сто от капитала на дружеството, а и общините Пазарджик и Белово гласуваха за освобождаването на членовете на досегашния Съвет на директорите, тоест собствениците на болницата общо на 72% от капитала са недоволни от управлението на болницата.
Вие ми цитирате данни, взети от болницата, но аз разполагам както с тях, така и с данните от извършени проверки на Инспектората към Министерството на здравеопазването, като между тях има известна разлика. Категорично не е вярно, че дълговете на болницата са погасени в 90%. Напротив, ще ви цитирам конкретни цифри. Отчита се увеличение на задължението на болницата към 30 юни 2003 г. При взетите рестриктивни мерки на Министерството на здравеопазването за ограничаване на размера на задълженията на болниците в страната дългосрочните и краткосрочни задължения на Многопрофилната болница в Пазарджик за полугодието възлизат на 801 хил. 289 лв., тоест спрямо началото на годината са се увеличили с над половин милион. Към 31 юли задълженията са вече 829 хил. 635 лв. като тенденцията за нарастване на задълженията продължава и през м. август, когато дълговете стават 953 хил. 794 лв. Тоест, когато говорим за оценка по повод на проведеното Общо събрание на акционерите за финансовия резултат на болницата, това са цифрите, с които разполага, разбира се, и Министерството на здравеопазването, а и останалите собственици. Това е статистиката.
Също така искам да подчертая, че договорът на д-р Петко Митев за възлагане на управлението на болницата е срочен, за три години, като първия Съвет на директорите, и е изтекъл на 18 август 2003 г. Това обстоятелство съгласно изискванията на закона налага Общото събрание да предприеме процедура за избор на нов Съвет на директорите.
Не мога да се съглася, че болницата е на печалба. Вие знаете, че болница не може да има печалба. Болници със смесено – държавно и общинско участие, каквато е Пазарджишката, имат сравнително високо ниво на субсидия от държавния бюджет, която представлява елемент от приходната част на отчета за приходи и разходи. За болницата в Пазарджик размерът на субсидията от държавния бюджет за миналата година е 5 млн. 666 хил. лв. или 64 на сто от общите приходи. Нещо повече, в конкретния случай на болницата в гр. Пазарджик към 15 септември Министерството на здравеопазването е превело почти 80 на сто от годишната субсидия. Следователно основната заслуга за финансирането на болницата е на държавата. Висока оценка поставяме главно на увеличените приходи в Здравната каса по клинични пътеки. Това са 26% от общите приходи за 2002 г., което води, съгласно изискванията на Националния рамков договор и Инструкцията на министъра на здравеопазването, до реално увеличение на възнагражденията на ангажирания персонал. Но това само по себе си не е причина за оставане на настоящия Съвет на директорите при наличието на нарушения, които бяха констатирани от Инспектората на министерството. Можем да отчетем, че във всички болници нараства делът на финансиране от Касата и съответно в тях има реализирано реално увеличение на възнагражденията. Така че това е общо системно явление, което не може да се отнесе само и единствено към болницата в Пазарджик и не е елемент или резултат от управлението на болницата.
По отношение на извършената проверка от Инспектората се установиха нарушения при управлението на болницата. Част от тях са свързани с обстоятелствата, че директорът е допуснал сигурни приходи на болницата от наеми, ремонт и други странични дейности да останат несъбрани. На практика разходи, които болницата е направила за определен период от време, пари, които е била длъжна да събере, не са били потърсени от длъжниците. Констатирани са освен това и нарушения при сключването от директора на болницата на договори с други юридически лица, както и доста груби нарушения на разпоредби на Търговския закон. Например, директорът е допуснал избраният от него управител на медицинския център “Вива”, чийто едноличен собственик в момента е Многопрофилната болница в Пазарджик, да извършва конкурентна медицинска дейност като управител на частно лечебно заведение със същия предмет на дейност. Все още не са приведени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон договорните отношения на болницата с други юридически лица за недопускане на конкурентна дейност.

На последно място, бих искал да спомена, че се създадоха и организационни пречки за провеждането на редовно общо събрание на лечебното заведение. Същото се проведе едва през м. септември след многократно настояване. Едно от задълженията на съвета на директорите е подготовка и провеждане на редовно годишно общо събрание на акционерите, на което се разглежда и приема отчетният доклад за работата на болницата и резултатите през изтеклата финансова година. На същото се одобрява годишният счетоводен отчет на дружеството и се решават други важни въпроси, включени в дневния ред. Забавянето на насрочването на общото събрание е индикатор за тревожно състояние и прикриване на неправомерни действия и резултати. Считам, че има необходимост от промяна в състава на съвета на директорите за нормализиране на управлението на това важно за областта и страната лечебно заведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Богоев.
Имате право на реплика, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Само няколко думи, госпожо председател.
Аз благодаря на господин министъра, че от тази трибуна заяви, че действително има констатирани извършени нарушения, което беше важно да се чуе, да се чуе какви са тези нарушения и също така, че има влошени финансови резултати. Тоест, финансовото състояние на болницата съвсем не е такова, каквото беше описано. И аз много точно съм казал в моя въпрос, че това е по данни от болницата, а не стоя зад тази информация. Разбира се, Ваше право е да извършите такава промяна при това положение и се надявам, че с това случаят е приключен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Следващият актуален въпрос към министър Богоев е отправен от народните представители Васил Паница и Стойчо Кацаров относно политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на лекарства и медицински изделия за нуждите на болните от диабет.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, днес е ден за борба с диабета и въпросът идва съвсем на място. Става дума за едно дарение на 10 хил. глюкомера, което беше получено от Националната здравноосигурителна каса и разпределено от нея. На пръв поглед, един чудесен хуманен акт, който всички би трябвало да аплодираме. Защо това дарение обаче създава редица проблеми и беше тема на продължителни дискусии, включително в много от българските медии и в много от българските институции? Сега ще обясня защо е така. Защото, оказа се, че тези глюкомери, произведени в Тайланд, са внесени от една германска фирма. Същата фирма е регистрирана през м. ноември м.г., през март месец т.г. е получила разрешението за употреба, защото знаете, че глюкомерите се таксуват като лекарства съгласно нашето законодателство, и през м. август Националната здравноосигурителна каса е приела дарението.
Тук възникват няколко въпроса. Каква е стойността на дарението и какви са последействията от приемането на дарението? Защото оказа се, че стойността на дарените 10 хил. глюкомера е много по-малка в сравнение със сумата, която Националната здравноосигурителна каса през следващите пет години ще изплати като консуматив във вид на тест лентички за тези глюкомери. От чисто пазарна гледна точка имаме една неправомерна намеса и създаване на господстващо положение на една фирма по този начин. От трета гледна точка, оказа се, че в указанията за употреба на същите глюкомери е записано, че не са подходящи за деца и не са подходящи за диабетно болни със съдови увреждания. Само че лекарите знаят и най-вече тези, които се занимават с ендокринология, че 90% от пациентите отговарят на тези условия – те са или със съдови увреждания, или са деца. И тук възниква въпросът какъв би бил резултатът от използването на такива глюкомери. Защото сами разбирате, че даденото противопоказание означава, че резултатите могат да бъдат погрешни, което в много случаи може да бъде и фатално.
Има и още един въпрос, който не получи отговор по време на тази дискусия и аз затова се обръщам и към Вас. Националната здравноосигурителна каса се е заела лично да разпредели глюкомерите, да ги достави до болните от диабет. Освен че това е нарушение на закона, тъй като глюкомерът е лекарство и той може да бъде доставен само от търговец на лекарство или от аптека, така е съгласно Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, буди недоумение фактът, че Националната здравноосигурителна каса се е заела с дистрибуцията на един търговски продукт. Веднага възниква въпросът защо тя не дистрибутира поне и другите глюкомери, да оставим другите лекарствени средства.
Аз моля, господин министър, да съобщите пред Народното събрание каква е позицията на министерството по случая с дарените глюкомери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Заповядайте да отговорите на отправения актуален въпрос към Вас, министър Богоев.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров, уважаеми господин Паница! Вашият въпрос засяга политиката на министерството за осигуряване на лекарства и медицински изделия на болните от диабет и в частност осигуряването с глюкомери и тест ленти. Моето изложение съответства на Вашия въпрос – ще засегна както политиката на министерството по отношение на лекарства и медицински изделия, така и в частност проблема с глюкомерите, който Вие цитирате.
Захарният диабет като социално значимо заболяване е сред националните приоритети. Това е видно от програмата на правителството. Със заповед от 25 ноември 2002 г. на министъра на здравеопазването е създаден Консултативен съвет по въпросите на захарния диабет, който се състои от водещи специалисти, ендокринолози, представители на Националната здравноосигурителна каса и неправителствени организации. Неговата задача е да инициира дейности, да обсъжда наболели проблеми и да прави предложения на министъра на здравеопазването по отношение на политиката по захарния диабет. Същевременно това се отнася и за лекарствената политика по отношение на заболяването.
С Наредба № 26 от 17 декември 2002 г. на Министерството на здравеопазването и на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване са регламентирани четири диагнози, които касаят захарния диабет и усложненията към него. Няма да се спирам на подробности, но искам да кажа, че съществува голямо разнообразие на медикаменти в списъка на Националната здравноосигурителна каса, като броят им надвишава този на есенциалната листа на Световната здравна организация. Действащият за 2003 г. лекарствен списък е изготвен от Националната здравноосигурителна каса съобразно договорения генеричен списък в Националния рамков договор за съответната година на основание чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. За основното заболяване захарна болест лекарствените позиции са общи 129 броя. В тях има 82 броя лекарствени продукти и 47 медицински изделия – глюкомери, тест ленти и спринцовки. От тях 49 броя лекарствени продукти и 23 броя медицински изделия се заплащат напълно от Националната здравноосигурителна каса, а останалите – частично. За усложнения при диабет се заплащат общо 187 броя лекарствени продукти, като 7 от тях са изцяло безплатни. Право на избор на здравноосигурените лица е гарантирано в чл. 54, алинеи 1, 2 и 3 от Националния рамков договор, където е казано, че изпълнителят на медицинска или на стоматологична помощ е длъжен да уведоми здравноосигуреното лице за вида на предписаните лекарствени продукти, за възможния избор на фармацевтично еквивалентен продукт, включен в лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса, за сумата, която следва да заплати при получаване на лекарствения продукт в аптеките. Уведомлението се удостоверява с подпис в амбулаторния лист, така че това условие дава възможност за участие на пациента в процеса на избор.
От гореизложеното дотук е видно, че правото на избор, което нормативната уредба позволява на задължително здравноосигурените лица, е гарантирано и чрез многообразна гама от медикаменти и медицински изделия, които се заплащат съответно изцяло или частично от Здравната каса.
Важно е да се отбележи фактът, че всички продукти, касаещи лечението на захарния диабет, които са включени в есенциалната листа на Световната здравна организация, са 100% заплатени от Националната здравноосигурителна каса. При всички случаи на сигнали и жалби на граждани във връзка с нарушаването на техните права по отношение на лечението на диабета Министерството на здравеопазването изисква проверки и мерки от Националната здравноосигурителна каса.
Последното изменение на чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина предвиди Министерският съвет да определи с наредба позитивен лекарствен списък на Република България. Съответно изменението в Закона за здравното осигуряване предвиди в чл. 45, ал. 5 Националната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България да договарят лекарства, които да се включат в есенциалната листа на касата.
По отношение на дарението на австрийския Червен кръст на 10 хил. броя глюкомери, през м. май 2003 г. австрийският Червен кръст уведомява Националната здравноосигурителна каса, че ще предостави дарение в размер на 10 хил. броя глюкомери марка IMI. С решение от юли 2003 г. управителният съвет на касата приема дарението и преустановява заплащането на другите марки глюкомери до изчерпване на дадените бройки.
За използването на глюкомерите е необходимо да се осигурят съответстващите им тест ленти, които се явяват консуматив за тяхната работа. За целта Националната здравноосигурителна каса е провела процедура за закупуване на необходимите тест ленти по реда на Закона за обществените поръчки. Като резултат от 15 септември т.г. нуждаещите се здравно осигурени лица, които са около 40-50 хил. болни, които са на инсулин, получават комплекта глюкомер – тест ленти.

Националната здравноосигурителна каса счита, че няма нарушения на чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 от Националния рамков договор, тъй като дадените глюкомери имат равни характеристики с останалите такива, разрешени за внос и употреба у нас.
Освен това, през периода до изчерпването на дадените глюкомери, не се преустановява отпускането на тестленти за глюкомерите на другите фирми, от една страна, а, от друга страна, се постига баланс между интересите на здравноосигурените лица и спестените средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които Касата ще употреби за задоволяване нуждите на пациентите с други заболявания. Става дума за спестени от страна на Касата 1,5 млн. лв. На практика това, че здравноосигурените лица, които се нуждаят от този тип лечение, ще бъдат осигурени с необходимите глюкомери и това, че тези средства ще се освободят от страна на Касата означава, че те ще бъдат насочени и ще задоволят други потребности, на други нуждаещи се, които може би в момента не са покрити.
Въпросът всъщност не е, че се нарушава правото на избор на пациентите, а дали се засягат вече и фирмени интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министре.
Господин Кацаров, имате право на 2 мин. за реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, служителите от Националната здравноосигурителна каса Ви подвеждат в отговора. Цената на дарението е 450 хил. лв., а не 1,5 млн. лв. и това можете да видите в Интернет-страницата. Един глюкомер струва 27 долара, което прави около 45 лева. Четиристотин и петдесет хиляди лева е дарението, а консумативите, които Здравната каса ще плати за пет години, са 9 млн. лв. Девет милиона лева, ако бъде запазена цената, на която в момента ги купуват.
Подвели са Ви и с това, че е правен търг по Закона за обществените поръчки. Не може да има търг, защото доставчикът на консуматива е един-единствен – тоя, който е доставил глюкомерите. Разбирате ли къде е проблемът – че този човек залага бомба? Че този човек утре, ако реши да вдигне цената на тези тестленти двойно, Вие нямате реакция, защото 10 000 души диабетици остават без глюкомери. Вие ще трябва да изпълните това негово желание.
Подвели са Ви и за друго – нарушено е правото на избор, защото всички останали фирми – доставчици на глюкомери в страната, са получили писма, че се прекратяват сключените договори до изчерпване на тези количества. Сега всеки диабетик, на който е изтекъл срокът на глюкомера или нов диабетик, който сега е с инсулинозависим диабет, може да получи глюкомер единствено от тази фирма – тайландските глюкомери, които в момента се предоставят от Националната здравноосигурителна каса.
Ето, това са тежките проблеми и аз не случайно насочвам вниманието Ви към тях. Вие сте министър на здравеопазването. Независимо, че Националната здравноосигурителна каса формално не Ви е подопечна, Вие сте човекът, който отговаря за здравната политика в страната и трябва да знаете тези неща. Жалко е да ги научавате тук от парламентарната трибуна от депутати от опозицията, но това са фактите. Хората, които са написали отговора, всъщност са се опитали да подведат и Вас и да Ви поставят в неудобната ситуация тук да казваме неща, за които би трябвало да са Ви информирали много добре преди това. Разберете, това са изключително сериозни прецеденти! Всяка намеса на държавата в икономически отношения само влошава нещата и не е в интерес нито на икономическите субекти, нито на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Кацаров.
Господин министър, имате право да реагирате.
МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Благодаря, не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В такъв случай изчерпваме въпросите към министъра на здравеопазването.
Господин министре, благодаря Ви.
Преминаваме към питанията и въпросите към министъра на труда и социалната политика.
Първото питане е от народните представители Росица Георгиева Тоткова и Теодора Константинова във връзка с политиката на правителството, относно размера на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Заповядайте, госпожо Тоткова, както добре знаете, разполагате с 5 мин., за да развиете своето питане.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера пред сградата на Министерския съвет протестираха хиляди български граждани. Те протестираха срещу политиката на правителството. Протестираха, защото не виждат себе си в действията и в мерките, които предвижда правителството. Протестираха, защото знаят, защото чувстват, защото очакват по-тежки дни през следващата година. В същото време зад яките бетонни стени на Министерския съвет вие заседавахте и взехте решение обезщетенията за временна неработоспособност да се намалят от 80 на 50%. Вие не посмяхте да излезете пред хората – нито Вие, като министър на труда и социалната политика, нито министърът на финансите, а да не говорим за министър-председателя. Да излезете пред хората и да им кажете какви са вашите аргументи, защо посягате на една изключително важна система – осигурителната система, и отнемате възможността на хората да се лекуват пълноценно. Протестиращите български граждани очакваха този отговор от Вас. Те искаха да чуят от Вас аргументите. Аргументите, защото последиците те ги знаят.
Днес чухме отговора на министъра на финансите, който нетипично в негов стил, малко по-смирено от друг път, без обичайното високомерие за него, се опита да обясни, без отново обаче да посочва аргументи. Вчера, на заседание на Комисията по бюджет и финанси той каза следното: “Много добре си даваме сметка за непопулярния характер на мерките, които предлагаме, но за да има популярни мерки в някои сфери трябва да съществуват и непопулярни в други сфери”.
Аз се питам, а предполагам, че всеки си задава въпроса: можете ли Вие да дефинирате една популярна мярка в бюджета, която да е ориентирана към българските граждани? Популярна мярка ли е, че се повишава социалната пенсия с 2,90 лв.? Популярна мярка ли е, че се повишава минималната пенсия с 3,34 лв.? Популярна мярка ли е, че ще се повишат само с 8% работните заплати при 4% инфлация? Още отсега е ясно, че всъщност няма да има повишение. За какви популярни мерки може да се говори в този бюджет? Макар че моят въпрос е към вас, аз много бих искала да чуя кои са тези мерки, които налагат хората да страдат? Аз не мога да си отговоря на този въпрос, въпреки че много внимателно и продължително разглеждах разчетите на бюджета.
С тази мярка вие отнемате от българските граждани 33 млн. лв. Не 2,00 лв. на ден, както изчисляваше министърът, защото той дори не знае, че обезщетението за временна неработоспособност е на брутното, а не на нетното възнаграждение. Не става въпрос за 2,00 лв., а става въпрос за 33 млн. лв. И то 33 млн. лв., след като той каза, че ще се вземат всички необходими мерки, за да се предотвратят измамите с болничните. И аз питам докога почтените, честните български граждани ще плащат за непочтените? И защо вместо всички ние да сме равни пред закона, всички ние ще бъдем със санкции пред закона? Законът ни санкционира, независимо от това, че ние смятаме себе си за правова държава.
Уважаема госпожо министър, тази информация се появи още в началото на сесията. Аз зададох моя въпрос през м. септември. Тя нямаше автор. След това се оказа, че авторът е министърът на финансите, след това се оказа, че авторът сте Вие, сега авторът е Министерският съвет. И въпреки това аз днес, два месеца след като съм задала този въпрос, отново ще Ви питам: какви промени предвижда Министерство на труда и социалната политика в областта на осигурителния риск “временна неработоспособност”? Именно Вие, като министър на труда и социалната политика, и Вашето министерство искам да изразите становището пред всички граждани. Макар че не сме на площада, аз съм сигурна, че много български граждани днес следят парламентарния контрол, защото в нашите въпроси виждат себе си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря ви, госпожо Тоткова.
Госпожо министър, заповядайте, разполагате с 10 мин. да развиете отговора си към питането на народните представители.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса относно определянето на размера и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност преди всичко бих искала да кажа, че тези въпроси са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Средствата, необходими за изплащането на тези обезщетения, се гарантират със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. За тази цел през 2003 г. са предвидени 101,6 млн., като от тях до края на м. август са изразходени 70,9 млн. Среднодневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е 9,71 лв.
Правителствената политика в областта на обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване се реализира в следните три насоки.
1. С програмата на Националния осигурителен институт за профилактика и рехабилитация на осигурените лица с различни хронични заболявания се цели намаляването на заболеваемостта, инвалидизацията, както и намаляване на разходите на фондовете на общественото осигуряване. За тази цел в бюджета на отделните осигурителни фондове са предвидени общо 9 млн. 294 хил. лв. Това ще даде възможност до края на годината от програмите да се възползват над 30 хил. души. Резултатите от прилагането на програмата могат много добре да се илюстрират чрез едно извадково изследавне, осъществено от Националния осигурителен институт. То обхваща 1089 души, ползвали програмата през м. март 2003 г. Сравняват се ползваните болнични за два периода: първо, за периода до рехабилитацията и после, за периода след рехабилитацията.
Сравнителният анализ на данните за двата периода показва следните тенденции:
- намаляване броя на лицата, ползвали отпуск за временна неработоспособност - от 435 на 332 души, което представлява 42% намаляване;
- намаляване на общия брой на дните за временна неработоспособност - от 9682 на 6583, съответно средномесечно от 3229 на 1645, което представлява намаление от около 49%;
- намаляване средната продължителност на временната неработоспособност на един човек - от 22 на 19 дни, съответно средномесечно от 7,6 на 4,9 дни, което представлява намаление от 11%.
Посочените тенденции водят до намаляване и би следвало да водят до намаляване на средствата, изразходвани от бюджета на Държавното обществено осигуряване, за изплащане на парични обезщетения.
2. Засилване на контрола върху издаването на болнични листове и режима на спазване на лекарските предписания.
Когато говорим за обезщетенията за временна неработоспособност, не можем да не обърнем внимание на един много обезпокоителен факт в нашата страна. От няколко години, поради различни причини, между които либералният режим на издаване на болничните листове и недостатъчната ефективност на контрола, зачестиха проявите на неправомерно ползване на отпуск за временна неработоспособност. Това води както до увеличаване на разходите на фонд "Общо заболяване и майчинство", така и до влошаване на трудовата и технологична дисциплина на дружествата и институциите и намаляване на производителността и качеството на труда и то се превръща в изключителен проблем за българската икономика.
За подобряване на контрола и осъществяване на отговорността на лекарите ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК в Кодекса за социално осигуряване беше изменен, както знаете, чл. 110, т. 1 и съгласно новия текст, действащ от 2 август 2003 г., при установяване на щети за Държавното обществено осигуряване, които са причинени от издадени болнични листове или решения на ТЕЛК за отпускане на пенсии за инвалидност, които са били отменени, се съставя акт за начет на лицата, издали болничния лист, или решението за определяне на инвалидност. В акта за начет се възстановява цялата сума на неправилно изплатения болничен лист или пенсия. Актове за начет се съставят на лекаря, издал болничния лист, или солидарно на членовете на ЛКК или ТЕЛК, които са издавали решението по експертизата на неработоспособността.
В проекта за изменение на Закона за здравето, който е в парламента, са предвидени и разпоредби, които пряко ще се отразят върху подобряване на контрола, на експертизата на работоспособността, което също е много важно за предотвратяване на неправомерното източване на фондовете на НОИ.
Първо, създава се Национален съвет по медицинска експертиза към Министерския съвет, който ще разработва националната здравна политика по медицинската експертиза. В състава му са включени министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика, министърът на финансите, управителят на НОИ, директорът на НЗОК и директорът на НЕЛК.
Второ, предвижда се създаването на регионални съвети към регионалните центрове по здравеопазване, които ще анализират и контролират дейността по експертизата на неработоспособността. В тях ще участват и представители на НОИ и районните здравни каси. В съставите на ТЕЛК и Националната лекарска комисия се включва лекар – представител на НОИ, с високи правомощия. Предвижда се прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, които извършват нарушения на изискванията и реда по експертизата на работоспособността. Предвиждат се глоби за медицински специалист, издал болничен лист в нарушение на нормативните изисквания, от 1000 до 3000 лв. и при повторно нарушение – от 4000 до 10 хил. лв.
Въпреки всички тези мерки, трябва да кажем, че за първото шестмесечие на 2003 г. от териториалните поделения на Националния осигурителен институт са обжалвани общо 2478 болнични листове за 35 464 болнични дни и са отменени като неправомерно издадени 1267 болнични листове за 17 090 дни.
На трето място трябва да се отбележи, че за съжаление досегашната практика на изплащане на първите три дни болнични от работодателя с цел пряк контрол от негова страна върху процеса на издаване на болнични листове и спазване на предписания режим от срана на работника или служителя не даде очаквания резултат. Съгласно Кодекса за социално осигуряване дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80 на сто от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски. Фактически обезщетението, което получава работникът или служителят, когато е болен, е равно на възнаграждението, което той е получавал преди това, когато е на работа, защото оттам се приспадат данъците и осигурителните вноски.
В много страни размерът на обезщетението за този риск като процент от получаваната работна заплата е по-ниско от това в България. В осигурителната практика на голяма част от европейските страни съществува т.нар. изчаквателен период, през който работниците не получават парични обезщетения нито от работодателя, нито от осигурителните институти, или това е често предмет на колективни и индивидуални трудови договори. Това във всички случаи е предприето не за да се накърнят интересите на работниците в тези страни, а за да се противостои на злоупотребите.
Министерството на труда и социалната политика винаги е отчитало необходимостта по въпросите на социалната политика, и в частност по тези, които пряко се отнасят до трудовите и осигурителни отношения, да се търси консенсус със социалните партньори.
Уважаема госпожо Тоткова, аз имам претенции, че съм последният човек в тази държава, който може да бъде обвинен в липса на диалогичност и колаборация и постигане на консенсус със социалните партньори.
Поради това на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 8 октомври т.г. бяха обсъдени някои въпроси на бюджета на Държавното обществено осигуряване, като максималния размер на осигурителния доход и на пенсиите, повишаване на минималния и на максималния размер на обезщетението за безработица и на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете. Поставен беше и въпросът за редуциране на размера на паричното обезщетение при временна нетрудоспособност.
Социалните партньори се договориха проблемът да бъде обсъден първоначално между работодателите и синдикатите с участието на представители на НОИ, а впоследствие да се обсъди отново на тристранно ниво. За съжаление между синдикалните и работодателските организации не се стигна до споразумение, в резултат на което не се проведе и нова тристранна среща.
На 3 ноември т.г. Надзорният съвет на НОИ обсъди проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване и налагащите се промени в Кодекса за социално осигуряване. След станалите продължителни дебати проектът за бюджет беше утвърден от Надзорния съвет.
На вчерашното заседание на Министерския съвет беше обсъден проекта за Закона за бюджета за Държавно обществено осигуряване за 2004 г. По време на обсъждането беше направено предложение за намаляване на размера на паричните обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване и аргументите за това бяха всички тези аргументи, които вече посочих. Прие се дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване да се изчислява в размер на 50 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски за периода от 6 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособност, само за първите пет работни дни от временната неработоспособност за всеки отделен случай и да се запази досегашният размер от 80 на сто за останалия период след петте дни. В такъв размер ще се изплаща и паричното обезщетение поради временна неработоспособност за гледане на болен – член на семейството и карантина. Не се засягат обаче и не се намаляват обезщетенията за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, за гледане на болно дете, а също така и при бременност и раждане.
В заключение следва да отбележа, че това е едно трудно политическо решение, но то е взето единствено с оглед предотвратяване на проявите на изключителното нарастване на неправомерното ползване на отпуск за временна неработоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата госпожа Константинова за уточняващи въпроси, за които разполага с 2 мин. време.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Вчера цялата страна стана свидетел на един срамен и безотговорен акт от страна на правителството на Република България. Твърдо съм убедена, че намаляването на изплащането на болничните листи на 50 процента от нетното възнаграждение за първите пет дни от заболяването не е начин за справяне със спекулациите в това отношение. Правителството прие тази промяна с един аргумент, който е несъстоятелен. Няма да се спирам върху пренебрегването на принципа на справедливост, не бих искала да коментирам смисъла на осигуряването, след като хората няма да бъдат обезпечени в достатъчна степен за времето, през което са болни и не работят.
Искам да добавя моите мотиви в медицински аспект. На какво ще бъдем свидетели? Хората ще боледуват и няма да смеят да взимат болнични, тъй като през това време ще е необходимо да се заплащат лекарствата и всичко друго, нужно за ежедневието. Повишиха се цените на медикаментите, на тока, на телефоните, на хляба, предстои на бензина, а сега отнемате и правото на българина да му бъдат изплащани болничните в приемливи размери, за да поеме семейството спокойно разходите при нарушено, макар и за пет дни, здравословно състояние. По този начин може би ще бъдат наказани спекулантите, но и истински болните, честни хора. Те ще работят болни, ще се влошава състоянието им, ще се оскъпява лечението. Хората ще бъдат подложени на огромен риск от усложнения, ще търсят лекарска помощ късно, а в някои случаи ще има и фатални последствия. Същото в още по-голяма степен се отнася за децата, които боледуват често, а това веднага би рекуширало върху семейния бюджет. Много майки ще бъдат принудени да водят децата си болни в детските ясли и градини, което ще подложи на риск не само здравите деца, но ще усложнява състоянието и на вече заболелите. В това ли се изразява загрижеността на правителството към хората и към бъдещето на нацията – децата? Къде останаха обещанията за благоденствие? Българите са безкрайно търпеливи и толерантни, но понякога една капка прелива чашата.
“Спрете ограбването на правата и доходите ни! Няма да търпим повече!” Това е мотото на подписката против намаляването на обезщетенията за временна неработоспособност, която се провежда в градинката до Народното събрание. Знаете ли, госпожо Христова, за нея? Минахте ли оттам да видите исканията на хората?
Госпожо Христова, искам да задам към Вас следните уточняващи въпроси.
Кой предложи вчера на заседанието на Министерския съвет намаляването на обезщетението и как гласувахте Вие за това? Възможно ли е, според Вас, с 2,50 лв. или 5,00 лв. на ден един болен човек да си купи лекарства, да се изхранва, да заделя от тях пари за децата си, за транспорт или за възрастните си родители? Министерството на труда и социалната политика ще допусне ли намаляване на изплащането на болничните листи да стане факт, така както е предвидено в бюджета на Република България за 2004 г. и така както вчера е било прието на заседанието на Министерския съвет? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Гроздилова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Как ще прекъсва?! (Шумно неодобрение от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По всяко време може да се прави процедурно предложение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Нека се уважаваме, колеги.
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги! Вчера бяхме свидетели на граждански протести. Разбира се, че това е нормално в една правова демократична държава. Но виждам символи при колегите от Парламентарния съюз на ОДС, които бяха за вчерашния протест и не разбирам, господин председателю, защо трябва тези символи да бъдат на явно място в пленарна зала. Вярно е, че е парламентарен контрол…
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Можем, не сме деполитизирани!
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: … и камерите са включени, но лично аз възприемам това като много тясна обвързаност на Парламентарния съюз с гражданските протести, които не би следвало да бъдат политизирани.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Няма такова нещо!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Това процедурно предложение ли е?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Моята молба е да бъдат прибрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Боя се, че не мога да удовлетворя искането за тази процедура. (Оживление в залата.)
Моля за тишина в залата, толкова малко депутати вдигат толкова много шум!
Искам да кажа, че не мога да се разпоредя да стане такова нещо. Ако го подложа на гласуване като процедура, ще трябва да проверяваме кворума.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Защо трябва да го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Защото една процедура винаги се подлага на гласуване.
За да можем да приключим следващите 22 мин. парламентарния контрол, който всъщност интересува българските избиратели, предлагам ви да отминем това процедурно предложение с необходимото отчитане на тази бележка и да продължим с отговора на министър Христова върху допълнителните въпроси, които бяха зададени.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова, уважаема госпожо Константинова, уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Оставям на преценката на народните представители.
Госпожо министър, извинете за прекъсването. Бихте ли продължили? (Неразбираема реплика от народния представител Снежана Гроздилова.)
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: На уточняващия въпрос, че хората няма да взимат своите болнични, отговарям, че хората ще продължат да взимат своите болнични. Не бива да забравяме, че България е част от страните, които са вече в Европейския съюз, България е страна, която е в преддверието на Европейския съюз и за да се вземе това трудно решение, уверявам ви, че са направени сравнителни анализи за почти всички страни-членки на Европейския съюз и с почти всички страни-кандидатки. Мога да ви дам част от тези справки. Има много страни-членки на Европейския съюз, в които даже първите три дни болнични, а в някои и повече – например в Полша първите 35 дни не се изплащат, няма ангажимент за изплащане от никаква институция. Това не е направено, защото тези страни искат да създадат затруднения и да нарушат правата на своите работници. Ще ви прочета кои са тези страни, в които през първите три дни въобще не се изплащат обезщетения за временна нетрудоспособност: Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Исландия, Италия, Лихтенщайн, Австрия, Португалия, Финландия, Великобритания, а в Полша – 35 дни.

Също така не е изключение първите три или пет дни да е редуциран размерът на изплащането на временна работоспособност, за да се мотивират хората да се лекуват, да имат превенция или да избягват да правят злоупотреби, каквото се случва в последните години у нас. Кои са страните, които изплащат в първите три, първите пет или повече дни 50 %, а много страни изплащат през целия период? Това е Белгия, която изплаща 60 %, Испания – 60 %, Италия – 50 % до 20-ия ден, Австрия изплаща 50 % до 43-ия ден, Чехия изплаща до 50 % първите три дни, а после 69 % въобще. При положение, че през 2002 г. в нашата страна средно на работещ човек е имало пет работни дни болнични за общо заболяване, т.е. 11 500 хил. болнични при работещи и осигуряващи се около 2 300 хил. души, аз мисля, че наистина наред с контролните мерки трябва да се вземат и всички други мерки, мотивиращи предотвратяването на това състояние. Министерският съвет е колективен орган и аз трудно мога да изваждам отделни личности или министри, които са казвали едно или друго или са предложили едно или друго.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): За Вас ставаше въпрос. Вие знаете как сте гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Тоткова, имате право да изразите отношението си към отговора на уточняващия въпрос в продължение на две минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За сетен път се убедихме, че колкото по-дълго се говори, толкова по-малко разбират хората за какво става дума. Но аз искам да кажа какво всъщност Вие обяснихте на българските граждани. Че затова, защото има либерален режим за отпускане на болнични, затова защото няма достатъчно ефективен контрол, те трябва да носят санкции. Значи, вие не си изпълнявате задълженията, а гражданите ще плащат за това. Изпълнявайте си задълженията!
Второ, с това решение вие нарушавате основните осигурителни принципи, защото при едни и същи условия, при настъпването на един и същ осигурителен риск хората ще получават различно обезщетение. Вие нали разбирате за какво става дума? По този начин Вие ще носите отговорност за дестабилизирането на осигурителната система в България.
Трето, като ни посочихте толкова много страни като пример, нека и ние да преминем към тази система. Но тогава хайде да намалим осигурителните вноски. Вижте сега фонд “Временна неработоспособност” приключва ли със загуба? Не приключва със загуба. Защо тези пари, които хората внасят за временна нетрудоспособност, вие ги давате за пенсии? Нека да направим така, че да намалим обезщетението, но хората да внасят по-малки осигурителни вноски. Какво значи това – при същите осигурителни вноски, същите приходи вие си спестявате 33 милиона. И това наричате някаква мярка.
Аз искам да Ви кажа още нещо. За първи път бюджетът на държавното обществено осигуряване е приет без консенсус. Това не е жълт картон, това е червен картон за осигурителната система! Няма такъв случай, в който да не е постигнат консенсус при приемането на бюджета на държавното обществено осигуряване. И това е много тревожен, много сериозен сигнал. Вие ще носите отговорност за него, но за съжаление това ще се стовари върху гърба на българските граждани.
Накрая искам да ви кажа следното. Бъдете готови с нов бюджет за държавното обществено осигуряване. Ние няма да се откажем от правата на хората. Искаме срещу това, което те внасят, да получават обезщетение.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): А тези знамена тук?
РОСИЦА ТОТКОВА: Тези знамена са тук, защото вчера вие не искахте да ги видите. Тези знамена ги носихме ние, които бяхме с хората. Гледахме ги в очите и можехме да им кажем своето мнение, в това число да отговаряме и на неудобни въпроси. Затова носим тези знамена, за да виждате вие, че хората са на улицата. И в четвъртък отново ще бъдат пред Народното събрание. А тази идея получава много сериозна подкрепа в парламента.
Аз искам Вие точно като министър на труда да решите каква е Вашата позиция по този въпрос.
Отново искам да ви кажа, че ние няма да се откажем. Ще се борим с всички позволени средства, за да защитим правата на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Ганев, за процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Тук заприлича на Авраамов дом. Няма ли да докарате и други знамена?
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, аз се обръщам към Вас. Парламентаризмът в България е създал своите правила и първите са вписани в Търновската конституция. Там се казва, че трябва да има мярка и приличие. Приличието на парламента не е свързано с дължината на полите на жените или с начина, по който те се обличат. То е до духа в самата парламентарна зала. Всички тези знамена и афиши – това не е възможно.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): А Вие като говорите дълго? (Неразбираема реплика от място на госпожа Анастасия Мозер.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Вие говорите високо, но това не означава, че сте права, мадам.
Въпросът е, това е недопустимо. То не се гласува. То се налага от председателя с чувството, че той ръководи заседанието. Това не може да бъде брошка на една парламентарна група. Ако е брошка, тя няма такъв размер.
Искам да се съобразите с това, защото парламентаризмът ерозира от нашето собствено поведение. Благодаря ви. Ваш е редът, господин председателю. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря много, господин Ганев.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Не Ви прилича да повдигате въпрос за такива неща.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Приберете тези знамена. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз разбирам, напълно съм съгласен с уважавания господин Ганев, че благоприличието е нещо, което е въпрос на преценка на всеки народен представител. Аз мисля, че най-голямото благоприличие е да се присъства в залата. Виждам, че господин Ганев не възразява срещу това крещящо отсъствие от залата, но иска друго благоприличие. Ако представите…
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Вие изказвате ли се или какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не, трябва да се произнеса по нещо, тъй като…
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Ако се изказвате, слезте долу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Аталай, трябва да ръководя заседанието.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Като ръководите, давайте по правилника, а не да правите риторика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В правилника няма точка, която да изисква да предприема тази мярка, която току-що предложи господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Правилникът е дух, а не точка. Парламентаризмът е начин на поведение в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Именно затова казвам, защото господин Аталай ме прекъсна без всякакво основание, ще кажа, че духът се определя преди всичко от присъстващите народни представители, а не от отсъстващите народни представители. (Реплики.) И ако представителите на тези хора, които протестират, ги няма в тази зала, поне символите им са в тази зала.
Затова аз няма да приема забележката на колегата Ганев. Лекциите по благоприличие в празен парламент нямат никаква стойност. Благодаря.
Ще продължим със следващото питане на госпожа Кина Андреева относно изпълнение на мерките, предвидени в Закона за насърчаване на заетостта.
Заповядайте, госпожо Андреева. Разполагате с пет минути.
Моля народните представители да спазват правилника и да се вместват във времето, предвидено в него за питания и въпроси.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Не се страхувайте, господа управляващи, от тези символи. Страхувайте се от това, ако хората влязат тук, защото тогава наистина ще стане страшно.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Те ще започнат от теб.
КИНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо министър, известно е, че вашето правителство даваше големи обещания, че ще се справи с безработицата в България. Известно е, че има два подхода за намаляване на безработицата. Единият е държавата да субсидира работни места и по този начин временно да намалява безработицата, без да се създава реална възможност за трайна заетост, както е случаят с прочутата програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”. И другият подход е, когато държавата създава добра данъчна икономическа среда за оживление, за инвестиции, за поощряване на бизнеса, в резултат на което се създават нови работни места.

Аз разбирам, че въпросът с безработицата е болезнен за хиляди български граждани и разбирам, че навярно всеки, който е получил заплата по програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” е доволен, но едно истински отговорно правителство, което има политическа воля наистина да се бори с такъв сериозен проблем, за каквото вашето се представяше преди две години, трябваше да избере не популисткия път, не пътя, който ще му донесе най-бързо дивиденти, не пътя, който ще му позволи да отчете бодро някакви фиктивни резултати, а онзи, който ще доведе до истински ефект за решаване на тежкия проблем с безработицата.
В Националния план за действие по заетостта през 2003 г., който Министерският съвет е приел през април т.г., се съдържа един анализ за изпълнението на Националния план на заетостта за 2002 г. Това четиво наистина е много интересно, защото в него са посочени следните причини за непълното изпълнение на заложените параметри по плана за 2002 г., едни от които са, че много късно са стартирали проектите, които са финансирани от Европейския съюз, че се е забавило приемането на нормативната уредба, че късно са приключили преговорите със Световната банка. И, забележете, един пункт – други причини.
Когато едно правителство се бори с проблем, който иска да разреши, то не може да си позволи в своя анализ да посочи подобна генерализираща и така удобно прикриваща всички недостатъци точка като “други причини”. Когато едно правителство иска да се справи с даден проблем, в своите анализи то посочва ясно, категорично и безкомпромисно всички причини. И аз мога да се опитам да ви помогна с тази рубрика “други”, като например: частният сектор не е достигнал достатъчен обем и ниво на развитие, позволяващи генериране на устойчив ръст на заетостта; диспропорция на съотношението между схемите за временна и устойчива заетост; липсата на адекватни мерки, особено в данъчната и осигурителната система, които да доведат до насърчаване на самонаемането и създаване на малък бизнес. Наистина много удобно е тези причини да се скрият под рубриката “други”. Но това не е добре за българските избиратели, защото това е популизъм в действие. Това позволява на вашето правителство да прикрива своите неуспехи.
Всички тези противоречия и неясноти, които се съдържат във Вашите отчети и анализи, ме накараха да отправя към Вас следното питане: как оценявате резултатите от действието на Закона за насърчаване на заетостта за изтеклите месеци на 2003 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Преди да дам думата на министър Христина Христова, искам тези знамена, които виждам в дясната страна, да бъдат изнесени от пленарна зала, тъй като това не е място за протестиране.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тъй като това не е място за протестиране. Това е българският парламент и символи, които не са свързани с парламентаризма, са недопустими. Затова много моля тези знамена да бъдат скрити.
Дали добре ме чухте?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Чухме Ви.
Искам думата от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От името на парламентарна група – заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, ние не сме деполитизирани хора и затова Вашето желание на мен ми звучи много странно. Но понеже говорим тук за парламентаризъм и понеже употребяваме доста големи думи, Вие виждате колко хора има в пленарна зала и аз Ви моля да направите поименна проверка на кворума в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, тези знамена, които виждам, да излязат от пленарната зала или да бъдат прибрани. Дали ми чухте разпореждането, господа депутати?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Нека да дойдат да ги вземат.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Квесторите да ги вземат.
Първо трябва да се изнесат, ако не - да бъдат отстранени депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Последно предупреждение към депутатите, които развяват знамена, чужди символи на парламентаризма, след което ще прибягна до мярката “изгонване от пленарна зала”.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Много се извинявам, профсъюзно знаме не може да бъде враг на парламентаризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако обичате, не Ви давам думата, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Аз си я взех сама.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Казах, че не Ви давам думата! Правя Ви забележка.
Ще приберете ли знамената?
Отстранявам от заседание госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Благодаря за оценката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отстранявам от заседание господин Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС, от място): Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не е за благодарене.
Госпожа Мозер също я отстранявам от заседание.
РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Тогава да напуснем всички. (Народните представители от ПСОДС напускат пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Христова, заповядайте да дадете отговор на питането.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Има процедура за поименна проверка на кворума.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Процедура по време на отговор няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурата не е завършила.
Заповядайте, госпожо Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Относно резултатите от действието на Закона за насърчаване на заетостта по досега изтеклите месеци на 2003 г.
За резултатите от действието на Закона за насърчаване на заетостта за изтеклите месеци на 2003 г. би могло най-общо да се отговори така.
През януари 2003 г. стартирахме с безработица 17,4%, в момента безработицата е 12,76%. Разбира се, аз много подробно ще Ви запозная с всички основни дейности, които правим в тази област. Една от целите на политиката по заетостта в Министерство на труда и социалната политика е намаляване и превенция на безработицата и социалната изолация и увеличаване на заетостта на хората в неравностойно положение на пазара на труда. Това се постига чрез ефективно трудово посредничество, активни програми и мерки за заетост и професионална квалификация на безработните, които са регламентирани в този Закон за насърчаване на заетостта, изменен и допълнен през март 2003 г.
През 2003 г. в организационната структура и управлението на системата на Агенцията по заетостта се извършиха функционални промени, дадено бе началото на нов модел, който постепенно ще обхване цялата система като се задълбочи индивидуалният подход при обслужването на безработните хора. Освен това експериментално се прилага нов екипен принцип на работа, за да се осигурят по-голям брой служители, обслужващи клиентите на принципа на едно гише. Проектът се реализира пилотно в бюрата по труда в Монтана и Пазарджик. В самата Агенция по заетостта бе открита приемна за граждани също на едно гише, където интересуващите се могат да получат информация и консултации, свързани с проблемите на заетостта. До края на годината около 20 бюра по труда ще преминат към новата технология на работа. С извършеното преустройство в системата на административно управление на Агенцията по заетостта и прехвърлянето на финансови дейности от бюрата по труда към дирекциите “Регионални служби по заетостта” се освобождава човешки ресурс от около 500 души, който ще бъде насочен да работи директно с безработните хора в общността на хората.
През 8-те месеца на годината в рамките на своите правомощия и компетенции, регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта, Агенцията чрез своите поделения е оказала съдействие за започване на работа на повече от 180 хил. безработни. В сравнение със същия период на 2002 г. броят им е нараснал с близо 77 хил. души. Активната политика по заетостта през 2003 г. се характеризира с прилагането на диференциран подход, конкретно насочване на програмите и мерките към определени целеви групи. За осъществяването на тази цел част от програмите бяха актуализирани. Стартираха и нови програми за заетост и обучение. Политиката на министерството в областта на заетостта приоритетно е насочена към групите в неравностойно положение на пазара на труда. За тази цел се разработват и реализират програми, ориентирани към решаването на проблемите на конкретните групи, тоест изключително сериозно и последователно се прилага диференциран подход.
За периода януари–септември 2003 г. в активни програми и мерки са включени 135 хил. 776 души, което е с 94 хиляди повече от същия период на миналата година. От тях 128 хиляди са включени в програми, 7 хиляди в насърчителни мерки. Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” е адресирана към продължително безработните хора на социално подпомагане и тези, за които управляващите държавата преди това правителства направиха така, че тези хора да бъдат излишни в нашето общество.

За да се постигне по-висока ефективност от нейното прилагане, през март 2003 г. бяха допълнени целите на програмата, актуализиран бе обхватът на целевата група и бяха включени нови дейности. За периода януари–септември 2003 г. в програмата са включени 105 хил. души. След шестмесечен период на действие на Националната програма бе направен анализ на нейната реализация, в резултат на което се разшири обхватът на безработните хора, имащи право на участие. Дадена бе възможност в програмата да се включат безработни, на които не им достигат до две години трудов стаж. В програмата през деветте месеца, става въпрос за Програмата “Помощ за пенсиониране” за шестмесечния период на действие, са включени 493 души. В Програмата “Заетост на младежите с висше образование в публичната администрация”, която е насочена към безработните младежи с висше образование, за да се постигне по-висока ефективност и да се удовлетворят потребностите от квалифицирани млади специалисти във всички райони на страната, се даде възможност през септември т.г. да се увеличи нейният обхват, да се облекчат условията и тя вече действа изключително успешно.
През юни 2003 г. стартира и Националната програма за заетост и професионално обучение на хората с трайни увреждания, насочена към преодоляване на социалната изолация и пълноценно интегриране в обществото на безработните с намалена работоспособност.
За периода януари 2003 г. в насърчителни мерки са включени 7400 безработни. Предстои да бъдат включени още 17 хил. души до края на годината. В сферата на професионалната квалификация бе извършен обстоен анализ на реализацията на професионалното обучение, в резултат на това се промениха методиките за организиране на обучението, мотивационните курсове за това обучение.
Новите методики регламентират облекчена процедура за избор на обучаващи институции и се актуализират критериите за оценка. За да се гарантира по-високо качество и по-голяма ефективност, се увеличи продължителността на обучението и размерът на средствата за неговото финансиране. Сега всеки безработен човек може да получи за своето обучение 450 лв., а продължителността на практическото обучение е не по-малка от 1/3 от хорариума, т.е. тези обучения с практическа насоченост към намиране на работа.
За да се осигури възможност за прилагане на придобитите знания и умения, се въведе задължителен стаж за срок, не по-кратък от един месец за минимум от 70% от хората, които биват обучавани. До момента са обучени над 17 хил. безработни.
В заключение, ще се върна към уводните си думи. Мисля, че действието на един закон се оценява по резултатите, които се постигат с неговото приложение, а спад на безработицата от близо 5-процентни пункта в рамките на девет месеца е достатъчно красноречив резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Госпожо Андреева, имате възможност в рамките на две минути да поставите уточняващи въпроси към министър Христова.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Аз ще започна, уважаема госпожо министър, с края на Вашите думи. Наистина действието на един закон се преценява по резултатите от него. Моят въпрос всъщност беше свързан именно с ефективността на Закона за насърчаване на заетостта. Цифрите, които са поместени на страницата на Агенцията по заетостта показват много ясно, че през 2003 г. хората, които са наети по мерките по Закона за насърчаване на заетостта, са по-малко от тези през 2002 г. Пред мен е една справка за регистрираните безработни в седем български общини – общини, в които безработицата е една от най-високите: Якимово, Бойчиновци, Чупрене, Руженци, Бойница, Стрелча, Ковачевци. Във всичките тези общини за времето от 1 януари до юли 2003 г. по мерки по Закона за насърчаване на заетостта е открито едно работно място.
Как, госпожо министър, Вие ще коментирате липсата на каквато и да е инициатива от страна на работодателите за откриване на нови работни места? Може би с добрата икономическа среда, може би с добрата данъчна политика на Вашето правителство?
Вторият ми уточняващ въпрос е: как ще коментирате намаляването на хората, заети по Закона за насърчаване на заетостта, след промените, които Вие приехте в този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Министър Христова, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси на народния представител Кина Андреева. Разполагате с не повече от пет минути.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Андреева, аз ще проверя точно за общините, които казахте, но тук става въпрос за някои от насърчителните мерки за работодателите, предполагам, и тези мерки са за тези работодатели, които желаят да се възползват от тях.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Имам Ваш писмен отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Аз трябва да Ви кажа, че за 9-месечния период 180 хил. безработни в България за 2003 г. намериха работа.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Метат улиците.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не, тези хора не метат улицата. Тридесет и пет процента от тях са включени в инфраструктурни и други проекти за технически дейности, за трайни дейности. Ние не можем да приемем, че те са излишни, ако осем години или пет години не са имали работа. Просто се нуждаят от малко повече подкрепа и това е работата на социалното министерство и социалната политика в областта на заетостта. В Министерството на труда и социалната политика не се създават работните места. Работните места се създават в реалната икономика. Но тези хора, ако им помогнем, защото се оказа, че 27% от тях са и неграмотни, ако им намерим работа, ако ги ограмотим, ако им повишим квалификацията, това е формулата, която засега е измислена в света за устойчива заетост.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Не е.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Не знаем каква е другата формула, но ще ви дам една цифра, която имам по памет от данните за м. август. Подобна е цифрата и за м. септември, но не я знам точно. Месец август – от 16 400 нови безработни, които са си намерили работа, 12 хил. са хора, които са си намерили работа в реалната икономика и само 4 хил. са по мерките за заетост. Но аз ви уверявам наистина, че няма излишни хора в нашата държава и държавата не може да си позволи да не интервенира тези хора, които имат затруднения, които са рискови на пазара на труда, които са изпаднали в дълбока изолация – те и техните семейства, и да се погрижи за насърчаване на тези хора да намерят своето място в живота. Иначе по Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” 105 900 души в момента работят и питат за новите си трудови договори през 2004 г. Една част от тях, каквато допълнително ще ви кажем през януари, вече са намерили други трайни работни места, благодарение на уменията и куража, който са получили по тази програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Госпожо Андреева, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговора на министър Христина Христова в рамките на две минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Христова, Вие всъщност не отговорихте на моите въпроси, а Вие следвате политиката на Вашето правителство – да се замазва, да се извърта и никога да не се казва истината в очите на избирателите. Аз ще ви кажа какъв е отговорът. Отговорът е, наред с тези мерки, разбира се, че хората не могат да бъдат изоставени, да създадете такъв икономически климат в държавата, че реалният сектор да създава работни места. Да има стимул да го прави, а не в 10 общини да е открито едно работно място. Да създадете такива насърчения за бизнеса, че за него да е изгодно да открива работни места, а не точно обратното, каквото Вие правите. Впрочем, вчера данъчните закони, които бяха гласувани, за облагане доходите на физическите лица, Закона за акцизите – едва ли работят в посока за стимулиране на бизнеса и откриване на нови работни места. Както и да го увъртате, трябва да признаете, че в това отношение вие търпите пълен провал. Това е думата, която може да бъде употребена и, ако вие се страхувате да признаете, то опозицията е затова, за да ви го каже на вас и да го каже на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, приключи днешният парламентарен контрол.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 19 ноември.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева