Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Сега е 14,00 ч. на 14 декември – извънредно пленарно заседание при следния дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите – продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
4. Проект за бюджет на БНБ за 2005 г.
5. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2005 г.

Уважаеми народни представители, започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Ако няма някакви предварителни въпроси – не виждам такива – искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева. Има отложен § 5, който е § 8 по номерацията на комисията.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Николай Попов – главен данъчен директор, и господин Стамен Тасев - заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за допускане в залата на господин Николай Попов и господин Тасев.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 125, против 4, въздържали се 6.
Поканете господата в пленарната зала.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.

“ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към Доклада с вх. № 453-01-72 за Законопроекта за изменение
и допълнение на Закона за акцизите

На свое заседание, проведено на 2 декември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди отложения § 5 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 9, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на § 1 относно чл. 2б, който влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председателю, аз имам възражение срещу доклада, представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси по отношение на § 9.
Първо, в този допълнителен доклад го няма текстът, който парламентът разглежда, а той е именно за § 9, който тогава е бил § 5 – че законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. Това е текст, който съществува в законопроекта и той не може да бъде заличен, без да бъде подложен на гласуване в пленарната зала, независимо дали комисията го е приела, не го е приела или каквото и да е дискутирала по него.
Второ, на заседанието на комисията на 2 декември имаше още едно предложение – за влизане на § 1, т.е. чл. 2б да влезе в сила от 1 юли 2005 г. Това предложение беше обсъждано и също беше гласувано.
Освен това има още едно предложение – за влизане в сила на § 5 по доклада на комисията, който касае промени в Указ № 2242 за свободните зони. Предложението беше този параграф да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
В петък ви обърнах внимание, че в този допълнителен доклад има пропуски и смятам, че парламентът трябва да работи по установените правила. Може би тук ще кажете, че се позовавате на някакви правила, приети вътре в самата комисия, но искам още отсега да кажа, че този параграф за промяна в Указ № 2242 за свободните зони противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Внасянето му в парламента за разглеждане между първо и второ четене, което е извън принципите на приетия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите, означава, че такъв параграф не може да бъде внесен и такава промяна не може да бъде направена.
Така че такива аргументи, които трябва да бъдат общовалидни в случая, сега не могат да бъдат използвани, защото този параграф е влязъл в пленарната зала на Народното събрание в противоречие на самия правилник.
Затова, господин председателю, аз се обръщам към Вас: да ни бъде предоставен доклад, който отразява работата на Комисията по бюджет и финанси и върху който Народното събрание да се произнесе и да реши кой параграф кога влиза в сила – става въпрос за чл. 2б, за промяната в Указа за свободните зони и за останалите текстове в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доста тежка задача ми поставихте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Не аз Ви я поставям, а госпожа Радева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега се надявам да разнищим нещата.
Госпожо Радева, моля да внесете някаква яснота, защото аз трябва да се ориентирам какво е влязло като предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Още веднъж искам да повторя това, което казах и в петък. Предложението на госпожа Росица Тоткова е направено в устна форма по време на заседанието на комисията. В съответствие с чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направеното предложение не е включено в доклада, тъй като не е подкрепено от комисията. Съгласно цитираната точка в доклада на комисията се включват предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод на предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседание. По същите мотиви в доклада не е включено предложението за влизане в сила на § 1 от 1 юли 2005 г., което беше предложение на работната група – също неподкрепено от комисията. В доклада е включено единствено приетото от комисията предложение за отлагане действието на § 1 с една година, за което има много сериозни аргументи. Ако залата желае, бихме могли да ги обсъдим още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да внеса едно обяснение.
Госпожо Тоткова, чух Вашето изказване, чух и изказването на госпожа Радева. Оттук трудно мога да установя има ли или няма направени от Вас предложения според нашия правилник. Затова ще Ви помоля – ако имате доказателства за това, което казвате, че Вие сте спазили процедурата и сте направили по надлежен начин предложенията между първо и второ четене, разбира се, ще ги включа и ще ги подлагаме на гласуване. В противен случай не бих могъл да си го позволя.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Не могат да се вкарат писмени предложения съобразно нашия правилник по текст, който е отложен. Така че това, което каза госпожа Радева, просто не отговаря на истината и казусът, който се опитвате да създадете, просто е невъзможен, тъй като по отложен параграф всички срокове са изтекли и няма как народните представители да правят допълнително писмени предложения, които се различават от устните предложения.
Но мен, господин председателю, ми е интересно нещо друго – как изчезна основният параграф в този доклад, който предвиждаше законът да влезе в сила от 1 януари 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Той съществува в основния доклад, така че няма никакъв проблем.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Този допълнителен доклад според мен е една много интересна форма, с която да се заобиколи предложението, което съществува в основния доклад, тъй като в момента би трябвало в този допълнителен доклад да се каже и поради каква причина се прави това предложение. Господата, които са предложили отлагането, също не са го направили в писмена форма, господин председателю, и няма начин, по който то да бъде в писмена форма.
Така че, забележките на госпожа Тоткова са абсолютно реални и няма как да й искате на нея да даде доказателства, тъй като ние не сме разследващ орган, парламентът все още е парламент, не е станал конвент.
Така че аз смятам, че единственото нещо, което може да предприемете съобразно Вашите правомощия и смятам да Ви помогна в това отношение, е да отложите гледането на законопроекта, докато не се даде доклад по Закона за акцизите, който е съобразен с работата поне на комисията. Иначе на мен лично ми е ясно по същество каква е причината да бъде отложена точката, която гласи, че акцизът на пропан-бутана за битови цели трябва да бъде нула. Това е друго становище, по което ще се изказваме по същество. Но въпросът да имаме един нормален доклад стои пред Вас, господин председателю, и аз правя процедурното предложение да отложим гледането на точката, докато не получим един нормален доклад, внесен в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, аз ще подложа на гласуване това предложение, но преди това искам да обърна внимание, че наличието на допълнителен доклад с нищо не пречи на основния доклад. Той не е отменен, така че съществува § 5, че законът влиза в сила от 1 януари. Съществува и второ предложение, което е предложение на комисията, надявам се то да е гласувано по надлежния начин, в което се казва, че влиза в сила от 1 януари, с изключение на еди какво си.
Това е, с което аз разполагам. Ако има нещо извън това, ще ви помоля да ми го представите, за да го подложа на гласуване, стига то да е получено по надлежния начин.
Подлагам на гласуване направеното предложение да се отложи разглеждането на този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 69, против 103, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, заповядайте за процедурно предложение.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин председателю, в мое лице Вие можете да намерите поддръжник на спазването на правилата. Аз винаги съм смятала, че правилата се приемат, за да се спазват. Но искам да Ви задам един въпрос: как е възможно текст, който засяга Указа за свободните зони, да се появи в Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите между първо и второ четене? Защото в чл. 71, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание последното изречение гласи следното: “Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”. И как изведнъж такъв текст се появява, той се обсъжда, той се гласува и на всичкото отгоре се приема!
Аз смятам, че е хубаво да спазваме правилата, но за да изискваме от всички останали да спазват тези правила, най-напред трябва да бъдем изключително взискателни към себе си. Аз винаги съм била взискателна към себе си по отношение на спазването на правилата и смятам, че няма случай, в който да съм нарушавала тези правила.
Освен това тук става въпрос за една промяна, която по преценка на експерти струва на бюджета от 80 до 100 млн. лв. Откъде ще се вземат тези 80 или 100 млн. лв.? И защо ще се вземат от някоя сфера, за да не звучи популистко, няма да кажа от коя сфера, и ще се дадат на хора, които нямат нужда от тези средства?
Затова, уважаеми господин председателю, смятам, че е много коректно да се гласува моето предложение този текст да влезе в сила от 1 януари 2006 г. Защото това го изисква еднаквият подход към всички, еднаквата взискателност към всички и защото това преди всичко е отговорност за финансите на Република България и за това, че ние понякога спорим безкрайно и за един лев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова. Трудно можахте да ме убедите във Вашето процедурно изказване, че това, което се съдържа в Доклада и което е направено като предложение между първо и второ четене, е извън философията и предметния обхват на закона. Така че, не бих могъл да си позволя, ако не ми представите това, което Ви помолих, да го подлагам на гласуване.
Преминаваме към разискване по същество.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Обсъждаме сякаш технически въпрос - параграф 9, който регламентира от кога влиза в сила законът. В сегашната си редакция той предвижда законът да влезе в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на предлаганата норма, която въвежда тази диференциация по отношение акциза на нефтения газ и другите газообразни въглеводороди, както е текстът, използвани за битови цели.
Това, което се предлага в текста, е това освобождаване да започне да действа от 1 януари 2006 г. Но, господин председателю, Вие имате основание и съм уверен, че чувствате, че около текстовете на този законопроект има все още твърде много неизяснени въпроси и въпросът кога и как ще влезе в сила този закон е все още по същество твърде спорен.
Има поне три въпроса, които бяха предмет на сериозна дискусия и в Бюджетната комисия, не бих казал и в пленарната зала на първо четене, по причината, която беше посочена от колегите от дясно – че тези предложения постъпиха между двете четения. Те не са на Министерството на финансите и ние бяхме свидетели при работата в комисията, че се появиха различия не просто между мнозинството и министерството, а вътре между представители на различни звена на самото Министерство на финансите, в частност Главна данъчна дирекция.
Първият въпрос е този, за който стана дума – диференцирането на облагането с акциз на различните нефтени газове.
Вторият въпрос, господин председателю, е акцизът за цигарите. И Вие, и колегите добре си спомнят, около този въпрос и в пленарната зала по повод и на други законопроекти доста сериозно се дебатираше. В крайна сметка ангажиментът, който беше поет от правителството, е да не се изменя сегашният режим на облагане на цигарите, докато не стане ясно дали ще бъде сключена сделка за приватизация на “Булгартабак”. Така че второто основание да се поставя под въпрос точно какво влиза в сила от 1 януари е този ангажимент и този все още открит въпрос, който, както знаем, ще бъде дискутиран по същество и в петък в хода на парламентарния контрол.
И третият въпрос е онзи, за който спомена и госпожа Тоткова – този актуализиран режим на облагане на продажбата на гориво в свободните безмитни зони. Тази проектонорма също беше внесена в комисията, без да е дискутирана на първо четене в пленарната зала и тя, както сме свидетели, предизвика много противоречиви коментари и реакции в хода на дискутирането на законопроекта в обществото.

Считам, господин председателю, че преди всичко длъжник към Народното събрание в случая е Министерството на финансите и лично министърът на финансите, защото спрямо първоначалните разчети по бюджета, в които са включени едни хипотези на събиране на приходи от облагане с акциз, очевидно е, че тези проектонорми, ако така влязат в сила, ще внесат съществени промени в тези разчети и би трябвало министерството достатъчно ясно да заяви какви са промените, които предвижда промененият режим на облагане.
Второ, господин министърът прецени за уместно лично да вземе отношение при дискутирането на друг текст в променяното данъчното законодателство – облагането на вноса на нови автомобили до определена кубатура, съобщи пред Народното събрание, че евентуалното приемане на нормата ще коства на бюджета около 65 млн. лв. и Народното събрание сериозно се отнесе към този аргумент и не бе гласувано това предложение. Създаде се едно впечатление, че господин министърът избирателно подхожда към промени в законодателството, когато прецени – дава някаква информация, когато прецени – оставя залата да се губи в догатки.
Ето защо, господин председателю, чувайки настоятелният звън, в резултат на Вашето натискане на копчето, приключвам с предложението не да отложим гледането, а да отложим гласуването на този законопроект, защото както Вие сам добре съзнавате, той е изпъстрен повече със загатки-питанки и доста съмнителни намерения, отколкото с яснота затова какво въвеждаме в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. След като приключат разискванията ще подложа на гласуване в пленарната зала да се отложи само гласуването.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук е и министър Велчев, който ако поиска, във всеки момент съм готов да му дам думата, но той е този, който ще прецени дали и кога ще поиска да му я дам.
Продължаваме, уважаеми народни представители, разискванията по същество.
Господин Нихризов – по същество, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като се разбра, че има два стандарта за внасяне на предложения: един за управляващите и един за опозицията, редно е да си кажем няколко думи по същество по направеното предложение, което на пръв поглед изглежда само като въпрос кога да влезе в закона, както каза господин Пирински, но фактически е една методика как да не влезе едно решение на Народното събрание в сила.
Решението по § 1 се отнася до следното. Ние гласувахме и с гласовете на тази пленарна зала, и с мнозинство, взехме решение акцизът за пропан-бутана за битови цели от 2005 г. да бъде нулев. Това нещо беше обещал и господин министърът на финансите, ако се сеща, миналата година, когато имаше пред Народното събрание тежки дебати, имаше стачки, имаше автомобили и т.н., и т.н. Само че мина една година и обещанието се забрави.
Заместник-министърът господин Тасев каза, че не е възможно да се направи такова нещо и го нямало по света. Само че и по света го има, и в България е напълно възможно да стане: просто, господин Тасев, ще се плаща акциза на границата и ще се възстановява по същия начин, както възстановявате ДДС-то тогава, когато той се доставя, примерно, за отопление на училища, на различни видове сгради, а когато се пълни в бутилки ще разделите на две газостанциите: такива, които зареждат само моторни превозни средства и такива, които зареждат газ в бутилки само за битови цели. Междупрочем така е в онези страни по Европа, към които ние се стремим и е лесно да бъде изпълнено. Всички останали моменти, които включвахте във Вашето становище за невъзможност, за реализацията на тази идея, просто не отговарят на истината.
В момента ние продължаваме една порочна практика, тръгнала от Закона за облагане доходите на физическите лица. Миналата година ние по същия начин отложихме един параграф, свързан с това на дребните търговци, които са на патентен данък, да се признава преди облагане с данък част от инвестицията.
Тази година този параграф вече беше отменен, просто защото беше забравен. Така очаквам да се получи и в следващата година с методиката, но вие трябва да обясните на целокупния български народ защо в края на краищата домакинята трябва да плаща по същия начин все едно, че кара автомобил. Трябва да обясните защо едно екологично гориво ние не искаме да го използваме в практиката, за да можем по същия начин да замърсяваме природната среда, както и досега, или пък съответно, да сечем българските гори.
Всички тези неща увисват във въздуха и са само едно далечно обещание, че виждате ли, някога ще му дойде времето. Времето, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа от мнозинството, дойде. Няма вече време за отлагане и за обещания, че някога ще дойдат 800-те дни. Осемстотинте дни отдавна изтекоха и мина година от това. Сега е редно освен чешмичките да помислите и за хората в тази страна.
Уважаеми дами и господа, за това смятам, че не е толкова лесно само с едно замахване на химикалката да накарате хиляди хора да бъдат в едно неравностойно положение като потребители. Не е добре, уважаеми дами и господа, вие да давате едни обещания по вестниците и като мине известен срок от време да ги забравяте и да започнете да говорите друго. Не е добре също така да има за вас правила, по които да спрете даден закон и дадено предложение, което е прието в залата, за да може то да не бъде влязло в сила и с процедурни трикове отхвърляте предложения на опозицията. Аз пак повтарям, че няма писмени предложения по нашия правилник, които да се правят. В случая имаме предложения на управляващите или по-скоро на част от тях, които се приемат, и предложения на опозицията, които трябва да бъдат отхвърлени в същото време.
Уважаеми дами и господа, тъй като имаме двоен стандарт и тъй като има едно предложение, което беше отхвърлено, предлагам, господин председателю, да заменим в този текст думите “с изключение на § 1” със “с изключение на § 6”. Така се прави редакционна промяна, която по друг начин не съм могъл да направя в дадения случай, освен тази редакционна промяна, свързана с предложението на госпожа Росица Тоткова, останало неразгледано.
Второто ми предложение § 9, както е предложен от комисията да отпадне, за да се чуе волята на Народното събрание и това, което приехме.
Обръщам се към всички онези, които мислят да си изменят мнението в разстояние на две седмици, защото са изтъргували нещо различно, с думите: спомнете си, че това не е детска градина, в каквато се опитвате да превърнете парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов, силно се надявам, че съзнавате, че направените от Вас предложения не бих могъл да ги подлагам на гласуване. (Реплика от народния представител Кина Андреева.)
Първо, това изобщо не е редакционна промяна и го съзнавате чудесно – Вие не сте депутат от вчера.
Второ, що се отнася до отпадането на този параграф, то гласуването на този параграф с “да” или “не” всъщност удовлетворява Вашето желание.
Господин Никола Николов, заповядайте за изказване.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искам да аргументирам защо не трябва да се приема предложението да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
Ясно е, че е прието предложение битовата газ да не се облага с акциз. Според мен, това е справедливо и нямат никакво основание притесненията, че щели да се зареждат с газ коли и щели да се движат коли, които да не плащат акциз. Сиреч газът, който се използва за гориво, нямало да бъде облаган с акциз. Това не е вярно и ще ви кажа защо.
Междупрочем тоя текст многократно е предлаган и многократно са вадени подобни аргументи. Има само четири лицензирани пълначници, ако така мога да се изразя, на бутилки за битова газ. Няма повече от четири. Тези четири са лицензирани и могат да бъдат следени от данъчните служби без проблем. Не може да се зарежда газ от бензиностанция, от газоколонка в бутилка. Това е забранено и това също може да бъде следено. Така че става дума за един ограничен брой лица, които могат да зареждат газови бутилки, и те могат да бъдат контролирани изключително ефективно.
Убеден съм, че ако не се приеме това предложение да влезе от 2006 г. решението на парламента, а влезе от 2005 г., вие точно това ще направите и няма да ви коства никакъв допълнителен административен капацитет.
Друг е въпросът защо трябва да наказваме едно екологично гориво като газът за гориво за автомобили, но този въпрос вече е решен.
Обръщам се към вас да не приемаме предложението, което сега е направено – чл. 2б да влезе в сила от 1 януари 2006 г., а да си влезе от 1 януари 2005 г. Уверявам ви, че няма да има никакви загуби за бюджета, защото много лесно се контролират тези, които имат лиценз за пълнене на газови бутилки. Казвам ви, че те са само четири регистрирани и лицензирани в България, защото там режимът е доста по-особен и само четири такива са успели да се лицензират по този режим.
Моля ви да отхвърлим това предложение, което се прави в момента, и да приемем нормалното – чл. 2б да влезе в сила от 1 януари 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, аз подкрепям колегите, които се изказаха преди мен, и правя формално предложение, нещо, което те не формулираха прецизно – в новия § 9 да отпаднат думите “след 2005 г.”, а това са думите “с изключение на § 1 относно чл. 2б, който влиза в сила от 1 януари 2006 г.”. Това е предложение за отпадане, което може винаги да бъде направено и трябва да се постави на гласуване.
Аз искам да припомня как се прие именно този § 1 за чл. 2б - след доста разисквания, след прегласуване и след като изслушахме обяснения на заместник-министъра на финансите, които бяха повече от неубедителни.
Първо, той заяви – цитирам по памет, че с този закон не може да се разграничи коя газ е за битови нужди и коя не е, но това можело да стане с един следващ закон. Това, което може да стане със следващ закон, защо не може да стане с този закон? И виждаме, че стана.
На второ място, неубедително беше и това, че реално не можело да се разграничи кой газ ще бъде използван за битови нужди и кой – не. Оказва се, че в страните от Европейския съюз подобен текст на предлагания сега наш чл. 2б, от предлагания в § 1, съществува. Тук изказали се колеги, по-компетентни от мен в тази материя, обясниха, че в Европейския съюз от акциз е освободен именно пропан-бутановият газ, който се използва за битово потребление. Защо там може да стане това, може да се разграничи, а у нас само някой твърди, че не може?
Ние чухме и изказването на господин Николов, който също обясни, че това е съвсем възможно, че не се изисква никакъв особен допълнителен ресурс или средства, за да стане това. И ако нашето Народно събрание държи да бъде на висотата на изискванията към него от хората, които са ни избрали тук, когато при гласуването на чл. 2б беше изразена недвусмислено волята на това Народно събрание да бъде освободен от акциз нефтения газ за битови нужди, сега тук да ни се предлага една уловка – да, ама това щяло да важи не от 1 януари 2005 г., а от 1 януари 2006 г. Може би догодина, ако се приеме подобен текст, ще се предложи да важи от 1 януари 2007 г.
За мен това са едни недостойни маневри, които се правят тук, и нашето Народно събрание съвсем ясно и отговорно трябва да вземе позиция правим ли нещо, което е в полза на хората, което е в полза на екологията – да освободим от акциз нефтения газ за битови нужди, или отиваме срещу интересите на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Вашето предложение е съвсем коректно за отпадане финала на разпоредбата. Когато му дойде времето, ще го подложа на гласуване.
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Взимам думата, за да подкрепя предложението на господин Соколов и господин Николов, тъй като не само в другите страни, но във всички страни на Европейския съюз е намерен начин как да се раздели потреблението на LPG газ пропан-бутан било за отопление, било за селско стопанство и гори, и за транспорт. Отделно, че с това предложение просто председателят на Бюджетната комисия явно иска да погази една директива на Европейския съюз – това е Директива 2003/96, която категорично препоръчва на страните-членки и на кандидатките да има разделение на акциза, когато се използва не само за битово, но въобще за отопление. Когато е и за битово отопление, и за отопление дори в стопански сгради, акцизът в страните от Европейския съюз е нула. Не само за битово отопление. Когато е за използване в селско и горско стопанство е 41 евро на 1000 кг, а при нас е 340 лв. на 1000 кг. Когато се използва за транспорт е 245 лв., а тук е 340 лв.
Аз не мога да разбера какво е това желание наистина да се лобира за нещо много неясно или може би, както каза заместник-министър Тасев: ако ние направим това и намалим акциза поне за отопление на бита, с 10% ще спаднат продажбите на бензина, тоест ще загуби “Лукойл – Нефтохим”. Ако лобирате за това предприятие, което е частно, кажете си го от тая трибуна, госпожо Радева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мазнев, Вие така поставяте нещата, че в Европа има такива облекчения и такъв режим, ето защо и у нас трябва да има такъв режим. Вие не сте схванал основния подход на правителството. Правителството казва така: когато има увеличение в Европа и тук трябва да има увеличение. Когато обаче там не е така – тук пак трябва да има увеличение.
Но, говорейки сериозно, какви бяха аргументите, които бяха изтъкнати в Бюджетната комисия, за да не влиза този режим от 1 януари 2005 г.? Точно това, за което Вие говорихте – че ще има масови злоупотреби; че масово ще се използва за транспортни средства, освободен от акциз газ; че ние не си даваме сметка колко голяма пакост правим; че очевидно ние, предлагайки подобно диференциране на облагането, ясно е, че обслужваме тежко, много едни такива корумпирани интереси и т.н., и т.н.
Възниква въпросът: защо правителството не стане и не каже не дали може да има бутилки за газ или не може да има бутилки за газ, а каква е степента на злоупотребата? Кои са тия, дето са заинтересовани, защо не може да се въведе сега? Ако не може да се въведе сега, кога казва правителството, че ще се въведе и т.н., и т.н.? А ни оставя ние тук да се чудим, да си държим речи, да си остроумничим, то да ни наблюдава с неговото невъзмутимо спокойствие и най-накрая да се гласува това, което на него му изнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това малко приличаше на реплика, но имаше нещо малко.
Заповядайте, господин Мазнев.

СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Аз съм съгласен донякъде с Вас, господин Пирински, но същевременно на това заседание и в края на тази сесия ние разглеждаме бюджета за 2005 г. и, разбира се, разглеждаме и данъчните закони, които се отнасят до бъдещата година. Първо, с какво право, искам да попитам и госпожа Радева, тя прехвърля за 2006 г. в някакъв законопроект тук някакви задължения, след като е ясно, че ще има и ново правителство? Морално ли е да се прехвърля такова задължение? Защото примерно ние сме свидетели на доста нелепости, които стават тук, по време на това управление. С пълно основание можете да кажете примерно, че тази мярка влиза от 3015 г., да кажем, и ние трябва да го гласуваме като папагали?
Нека наистина да си гледаме програмата, нека наистина да мислим за 2005 г., а не за някакви бъдещи години или пък правителства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Заповядайте за изказване, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мазнев, декларирам от трибуната на Народното събрание, че нямам каквато и да е лична връзка или изгода, свързана с начина на решаване на този проблем. Единствените мотиви, които са ме ръководели, когато аз лично съм вземала решението като част от състава на Бюджетната комисия, са били мотивите, които при обсъждането екипите на Министерството на финансите изложиха както в комисията, така и в пленарната зала.
Бих си позволила да кажа кои според мен са основните мотиви, които дадоха основание на комисията да предложи това решение, защото предложеното решение не е лично мое, не е лична моя визия, а е просто това, което в момента комисията подкрепи като работещ вариант, който няма да наруши и няма да застраши приходите от акцизи в бюджета.
1. Въвеждането на диференцирана ставка при облагането с акциз на газ пропан-бутан в България, според неговото крайно предназначение, на този етап е прибързано поради липса на работен механизъм за администриране и контрол.
2. Въвеждането на нулева ставка за газ пропан-бутан за битови цели от 1 януари 2005 г. ще даде възможност на недобросъвестни търговци на горива да продават масово този продукт за автомобилни цели, без да заплащат акциз. Това от своя страна означава сериозни загуби за държавата и, респективно, едно условие за нелоялна конкуренция между различните участници на пазара.
3. Необходимо е технологично време за създаване на специализирани газостанции, от които да се извършва зареждането за битови нужди, както и разработването на такъв механизъм, който ще създаде условия за осъществяване на контрол както по отношение на зареждането, така и по отношение на документалния контрол.
4. Въвеждането на облагане с акциз в зависимост от крайното потребление, предполага да се контролират продажбите на дребно на газта, т.е. осъществява се контрол при търговците на газ пропан-бутан, които не са данъчнозадължени лица по Закона за акцизите. Този контрол излиза извън обхвата на Закона за акцизите и е в противоречие с целия режим, който е разписан в закона. Данъчнозадължените лица по Закона за акцизите са производителите и вносителите на акцизни стоки. При тези лица не може да се осъществява контрол по отношение крайната реализация, в случая газ пропан-бутан за битови нужди.
5. Въвеждането на диференцирана ставка при облагането с акциз на газ пропан-бутан, според неговото крайно предназначение, следва да се прилага, когато се създадат лицензирани акцизни складове, което ще се извърши в условията на новия Закон за акцизите, който вече е готов като работен вариант и ще се обсъжда и приема, надявам се, в рамките на последната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание.
Да, Вие сте прав, в страните от Европейския съюз съществува диференцирано облагане, в зависимост от потреблението, но то се прилага при действието на изградена система от акцизни складове и на осъществяване на технически контрол. Облагането с акциз на стоката се извършва при напускането на склада за крайно потребление. Освен това са създадени специализирани газостанции, които зареждат само на потребители, които имат право да ползват намалената ставка.
Освен това, не на последно място, искам да кажа, че в комисията пристигна и писмо от членовете на Българската газова асоциация, които изразиха готовност да участват в работна група през следващата година с представители на Агенция “Митници” и Министерството на финансите, за да могат и те самите да се включат и да участват при разработването на надежден механизъм както в техническо, така и във финансово отношение, за да може да се реализира съответно замисълът, който вие имахте, предлагайки текста на чл. 2б. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата за реплика на господин Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Радева, правя реплика, като подчертавам, че съм съгласен с всичко, което казахте, само не съм съгласен, че в момента няма ред за продажба и за пълнене на бутилки с газ. Това не е вярно и Ви казвам, че с тоя въпрос се спекулира. Това е пета година, в която се спекулира.
Лично аз съм се опитвал да предложа подобен текст в предишния парламент. Признавам си, че не успях, защото лобито на заинтересуваните е наистина страшно силно, тъй като в момента под надзорно съоръжение, каквото е бутилката с газ, се пълни без всякакъв контрол на газостанции, което не е възможно да продължава в страната. Защото, от едната страна, Вие поставяте интересите на фиска, от другата страна, аз поставям интересите на безопасността на хората. Вие знаете, че постоянно се случват взривове на такива бутилки, има загинали хора. Не знам каква е статистиката за тая година, но най-тежките пожари стават именно с подобни бутилки и то само защото те не минават през съответния контрол при тяхното пълнене. Има лицензирани, има ред, има Наредба за лицензиране на съоръженията, които пълнят тия бутилки, и това не са газостанциите. Няма как на газостанция да се пълни газова бутилка. Видите ли такова нещо, смятайте, че те са в нарушение. Просто има четири лицензирани производители, които пълнят бутилки с газ, и те са ясни.
Така че няма основание да твърдим, че ще се злоупотреби. Съвсем малко капацитет трябва на Министерството на финансите, за да контролира. Според мен, няма никакъв проблем да бъде приет тоя текст. Иначе с всичко останало, което казахте, съм съгласен. Вярно е, но след като тази уредба вече съществува в страната, не виждам защо ние да бягаме от отговорността да я прилагаме. Твърдя, че наистина пет години продължава да се злоупотребява с това. Може би продължават да пълнят бутилки, но е много лесно да бъдат хванати. Няма начин да не бъдат заловени подобни пирати. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за втора реплика, господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Радева, Вие прочетохте едно становище на Министерството на финансите, което припознахте като свое. Не е лошо. Разбрахме, че в Министерството на финансите знаят какво трябва да се направи и обясняват защо не трябва да го направят сега, а може евентуално да се постараят да го направят следващата година. Това беше в общи линии аргументът, който комисията е възприела като основен при отхвърляне на предложението, да се направи нулев акциз за битовата газ, какъвто има във всички европейски страни. Не е ясно дали същият аргумент няма да бъде прочетен и следващата година, и по-следващата година, и т.н., защото в случая чиновниците се интересуват от собственото си добруване, а не от създаване на допълнителни задачи пред себе си.
Но най-интересното беше, госпожо Радева, когато четяхте избирателно писмото на Газовата асоциация. Добре, че не прочетохте, че те са против това да има нулева ставка на пропан-бутана, защото тогава щях да се хвана за главата. Прочетохте само последното изречение от тяхното становище, където те са готови по всякакъв начин да съдействат на Министерството на финансите за осъществяване на контрол, но не казахте, че са готови още в този момент да го направят.
Така че, когато се позовавате на документи, имайте поне благоразумието да ги прочетете от началото до края, иначе излиза, че четете евангелието по същия начин, както го чете дявола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, това, което прочете госпожа Радева, е доста елементарно, бих казал наивно, обяснение защо това не става. Защото, ако наистина човек иска да направи нещо, той намира начин, а ако не иска, намира причина. Вие засега наистина сте намерили някаква причина, но е доста нескопосна, госпожо Радева. Защото как може в цяла Европа администрациите да са намерили начин как да разделят потреблението, а българската администрация да не може? И ако не може тази администрация, тогава защо не отстъпи мястото на някои други, които могат да свършат тази работа.
Аз не съм съгласен с това, което каза господин Николов, че са редки случаите, когато се зареждат бутилки от газостанции, тъй като това е масова практика. Приемайки точно това предложение, което ние сме дали, ще се избегнат тези случаи да се зареждат бутилки от всякакви газостанции, а наистина ще има един ред за зареждане на тези бутилки и произшествията ще бъдат много по-малки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Радева, ще се възползвате ли от правото си на дуплика?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Давам думата на господин Минчо Спасов.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Аз вземам повод от думите на господин Николов, че в България има само четири лицензирани станции за пълнене с битова газ. В тази връзка искам да споделя моя опит като практикуващ юрист. Имал съм много наказателни дела за това, че се дават човешки жертви при преливане на бутилка от битова газ в автомобилна бутилка, което става в гаражи, което става близо до газостанции, случват се взривове, случват се човешки жертви.
Както ви каза и госпожа Радева, понастоящем ние все още нямаме техническа готовност да осъществяваме пълненето на бутилки с битова газ на достатъчно брой лицензирани станции.
Аз искам да задам един въпрос и на господин Николов: означава ли това, че Вие искате да спрете всички български граждани, които ползват бутилки, и да ги насочите към тези четири лицензирани станции за пълнене на газ? Вярвам, че ще вземете реплика и ще ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Спасов.
За реплика думата има господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Спасов, Вие сте доста по-млад от мен, но аз помня времето и сам съм го правил, когато съм преливал от битова бутилка в колата си, но това беше времето, когато нямаше никакви газостанции. Това означаваше, че аз горе-долу половината бутилка я губех. Тоест, ако сега някой реши да работи по този начин, той ще загуби и няма да има смисъл от това нещо. Плюс това, ако държавата желае да има контрол и да не допуска на обикновена газостанция, където се зареждат автомобили, да се зареждат битови уреди, проблем няма. Въпрос на контрол. Явно вашето мнозинство не желае да има такъв контрол, какъвто има в цяла Европа. Помислете по този въпрос. Помислете и за ефекта сред хората, които все повече ползват битова газ за отопление и за готвене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
З втора реплика думата има господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Спасов! Тъкмо по-добре ще бъде за Министерството на финансите и за проблемите на фиска, ако Вие сте прав, след като има четири лицензирани газостанции за бутилиране на битова газ. Важното е Министерството на финансите и данъчните органи, цялата държавна администрация да контролира пълненето на бутилките. Имало четири, ами толкова са в момента, в хода на годината те ще се увеличават. Представители на държавната администрация ще отидат в чужбина, ще повикат експерти от чужбина – нещо, което трябваше да го направят преди една година, господин Спасов. Вие сте отскоро в Народното събрание, но аз бих Ви помолил да погледнете протоколите на Народно събрание точно отпреди една година, по това време, когато се обсъждаше Бюджет 2004 г. Тогава бяха същите реплики - призив на господин Имамов, че не е справедливо за битова газ да се плаща висок акциз и че трябва да се направи нещо по въпроса; призив на Комисията по бюджет и финанси, начело с госпожа Нина Радева, още преди една година, господин Спасов, когато се казваше, че за годината, която сега тече и изтича, трябва да се реши проблемът с въвеждането на нулев акциз върху пропан-бутана, когато той е за битово потребление.
Господин Спасов, Вие и преди две-три седмици се опитахте да защитите една незащитима теза по бюджета на съдебната власт. Не Ви съветвам да защитавате кауза пердута. Защото Народното събрание преди няколко дни одобри този текст на второ четене – когато се потребява газ в бита не се плаща акциз. Това просто е една схватка, един опит това Народно събрание днес да бъде в по-друго съотношение на силите между управляващи и опозиция, с още един шанс да се защитят корпоративни интереси. Не Ви съветвам да продължавате в същия дух, защото Вие сте млад човек и не си заслужава да защитавате кауза, която не е добра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика думата има господин Бакалов. Заповядайте.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, господин Спасов! Не се занимавам с тази материя, но слушам много внимателно вашия дебат – на хората, които се занимават с тази материя, и ми стана ясно следното: че не е проблемът в парите, които примерно ще се загубят с бюджета.
Господин председател, ще Ви помоля и Вие да слушате това, което ще кажа. Оказа се, че българският парламент, така да се каже, е присъдружна организация на Министерския съвет. Това ми стана ясно.
Знаете ли, господин Спасов, че всички ние в тази зала сме работодатели на министрите на финансите и на всички останали министри и на министър-председателя? И бидейки такива ние, като народни представители, които сме се клели в Конституцията на страната в името на хората и за благото на хората, нормално е това, което приемаме, да е за благото на хората, а не на министрите. А това, че в продължение на три години и половина министърът на финансите не е успял да изгради административния капацитет на своите си служби, не е проблем на Народното събрание. Народното събрание гласува или не гласува и след това министърът на финансите ще изпълнява. Тогава, обръщайки пирамидата, която особено сега в това управление се обърна, рейтингът на Народното събрание няма да е 18 пункта, господин Спасов! Това е големият проблем.
Махнете тази кожа на присъдружна организация на вашия министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Спасов, за дуплика.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Бакалов, напълно съм наясно и съм запознат с чл. 8 от Конституцията, който въвежда разделението на властите. Това, което правим днес, е, че уважаваме становището на Министерския съвет, който казва, че все още не е налице техническа готовност за България да въведе тази мярка, за да не станат взривовете в гаражите. Вие сте наясно, че въведем ли това от тази година, ще започнат да преливат битови бутилки в колите си и ще започнат взривовете, ще завият... (Шум на недоволство в ОДС.)
Ще има още по-тежки последици.
Уважаеми господин Жотев, Вие споменахте за един наш диспут от преди две седмици, когато не можахте да се ориентирате в поговорката за триците и маймуните и ми зададохте въпроса кои са маймуните, кои са триците. Казах Ви, че с трици маймуни не се ловят. Вие ми зададохте въпроса: кои в този дебат са триците – и кои маймуните? За мен маймуните, които трябва да лови правосъдната система, са престъпниците. Вие ми кажете какво имахте предвид!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Заповядайте за изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, мисля, че дебатът отива в една друга посока. Чуваме за взривове, за технически проблеми. В момента дебатът е откога да бъде въведен нулевият акциз. Аргументите, които чуваме в момента за взривове, звучат абсолютно несериозно. Дали нулевият акциз ще бъде въведен на 1 януари 2006 г. или веднага няма нищо общо с това какво става в гаражите при преливането от бутилки с битова газ в бутилки за автомобили. Тези неща стават и в момента. Този пример на мен ми звучи несериозно.
Има обаче един много сериозен мотив – не е морално това мнозинство и този състав на парламента да предопределя нещо, което трябва да зависи от друг състав на парламента и от друг кабинет. Това практически е неморално. Не може към днешна дата, преди Коледа 2004 г., да определяме какво трябва да се случи на 1 януари 2006 г., тъй като ще има различен състав на парламента и е абсолютно сигурно – при различен състав на кабинета.
Няма нищо лошо в това да има друг министър-председател и друг министър на финансите, друго мнозинство и пр. – това, което казват хората, това ще стане.
В този смисъл не е морално този състав да предопределя някаква друга дата, която в момента отстои на поне една година от датата, която в момента разглеждаме и е друга идеята на вносителите.
Като говорим за техническите въпроси, това са чисто технологични проблеми, които влизат в правомощията на изпълнителната власт. Тя трябва да се справи с този въпрос, както беше въведена чужда фирма, има мобилни оперативни групи на “Краун ейджънтс”, които работят в момента в страната. Мисля си, че Министерството на финансите и финансовият министър могат да ни предложат някаква такава схема – да може да се осъществява контрол върху това кой пропан-бутан е за битови нужди и кой за нуждите на автомобилите. Но това не е наш проблем, това не е въпрос на този закон, това е друг проблем. В момента мнозинството дава много слаби доводи.
Още веднъж ви казвам, че за мен не е довод това, че изведнъж ще се увеличат нещастните случаи в гаражите, тъй като те така или иначе в момента съществуват. Това вероятно е проблем на противопожарните служби. Доколкото знам, Бойко Борисов е много добър и трябва вероятно също да се намеси в този дебат, но това не е наш дебат, а на изпълнителната власт.
Мисля, че този нулев акциз върху пропан-бутана за битови нужди трябва да бъде гласуван така, както беше волята на вносителя – на Обединените демократични сили, а оттам ще се види каква е волята на мнозинството, тъй като този въпрос има и европейско звучене, и, разбира се, социално звучене за всеки български потребител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Струва ми, че е прецедент в практиката на Народното събрание на Република България последният параграф да предизвиква такава сериозна дискусия. Това не е дискусия просто кога ще влязат в сила законът и някой параграф. Днес водим дискусия за политиката на управляващото мнозинство и за подхода му към решаване на различни проблеми. Това е така, защото когато става въпрос да се намали акцизът така, че да се спестяват по 7,00 лв. на една бутилка на българските граждани от социална гледна точка, от екологична гледна точка, от европейска гледна точка, мнозинството ни носи от девет дерета вода, за да докаже как това не може да стане. Дори вие самите не сте се вслушали във вашия лидер, който ви казва да мислите позитивно. Днес през цялото време говорите как не може да се случи нещо. Но едно нещо наистина не може да се случи, когато непрекъснато търсиш аргументи и доводи, за да докажеш, че няма да се случи. И то не защото не може да се случи, проблемът според мен е в това, че не искате да приемете нулев акциз на газта за битови нужди. Не искате да приемете една мярка, която е в съответствие с Европа, която е алиби за всичко останало, което правите, но в този случай дори и такова алиби нямате, и което е в интерес на българските граждани.
От другата страна стои друг въпрос – когато става дума за облагодетелстване на няколко лица и то по оценка на експерти, с 80 до 100 млн. лв., казвате, че това са процедури и въз основа на тях, господин председателю, може да бъдат подарени тези 100 млн. лв. на двама, трима, четирима, може би се броят на пръстите на едната ръка или на двете ръце, на хора, които не знам дали са български граждани или не.

Значи това е вашият подход. Когато става дума за така наречения обикновен български гражданин, но той всъщност е необикновен, защото може да оцелява дори и при това управление, когато става въпрос за него, всичко може да се направи, само и само да не се предприеме нещо, което да бъде в негов интерес. Но когато става въпрос за интереса на отделни личности, вие сте готови, в това число и Вие, господин председателю, да участвате в една такава процедура. Ето, това всъщност е политиката на НДСВ, която ни се демонстрира от първия ден, когато горе – на този балкон, стоеше едно лице - символ на престъпността в България, символ на ограбването на нашата България. Стоеше ето там, на балкона и това лице вече не е между живите. Господ знае защо и как, дали е справедливо или не е справедливо. Всъщност това е политиката.
И ако аз смятам, че вие имате двоен стандарт към нас като към опозиция, аз бих го приела, ако нямахте двоен стандарт към българските граждани. За мен това е големият въпрос днес, когато разглеждаме точно този § 9 от Закона за акцизите. Тук всъщност е сериозният въпрос. И в края на мандата трябва да си спомните, че вашата програма се казваше: “Хората са богатството на България”. Спомнете си го, защото вие с малките обекти, обаче с голямо значение, не можете да зачеркнете всичко онова, което се прави днес в тази зала. Защото днес с гласуването на този параграф за всяка бутилка хората ще се ощетяват със 7,00 лв. и със същото гласуване на определени хора ще се дадат 100 млн. лв. Казвам, 100 милиона, и го казвам уверено, защото това число съм го научила от човек, който се намира в най-висшите управленски кръгове на Министерство на финансите. Вие избирате на кого да служите: на отделни хора, които ви правят лакеи, или на българските граждани, на които трябва да бъдем слуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи? Госпожо Костадинова, заповядайте за процедура.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедура да преминем към гласуване, защото дебатът доста се измести, не е по същество. Коментираме акцизите и в един момент ни се припомня кой седял на балкона, кой е погребан и кой ще възкръсне. Смятам, че сме в сложна ситуация, имаме много кратко време да приемем бюджета и да излезем в заслужена ваканция. Така че предлагам да гласуваме и да преминем към разглеждането на Закона за бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз мога само да мотифицирам малко Вашето предложение, защото точно по този начин не мога да го подложа на гласуване, тъй като преди това има друго предложение.
Затова Вашето предложение го разбирам като предложение за преустановяване на разискванията по този текст. След което ще подложа на гласуване предложението на господин Георги Пирински за отлагане на гласуването. След това, според резултатите от тези гласувания, ще видим как ще продължим.
Господин Овчаров, противно процедурно предложение ли имате? Заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е желанието на някои хора в тази зала, ако може още днес да приемем всички закон, които те са предвидили в някакви споразумения с някого си да приемат и не само до края на тази сесия, но и до края на мандата на цялото Народно събрание. Но ние все пак сме народни представители и Вие, господин председател, нямате право да прекратявате дискусията преди да се е изчерпало времето на всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ама това е второ четене, господин Овчаров. Какво време, какви парламентарни групи, какви пет лева, какви гари? (Шум и възгласи в залата.) Не мога да се ориентирам!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин председател, не знам дали струват пет лева думите на който и да било народен представител, но Вие с начина, по който водите и днешното заседание, отново поставяте под въпрос авторитета на целия парламент. Ние не се намираме тук, за да слушаме Вашите евтини шегички, а да водим дебат по някои въпроси, които са изключително важни за цялата страна. Затова много Ви моля да се отнасяте сериозно към изказванията на народните представители, независимо дали те Ви харесват или не. Благодаря ви за вниманието. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така и не мога да схвана, господин Овчаров, какво не Ви харесва във воденето, което провеждам днес. Не мога да се ориентирам.
Парламентарните групи нямат време. За всеки текст всеки народен представител може да се изказва по пет минути.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Аз искам да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така, ще имате тази възможност, щом искате. Досега час и 15 минути това правим. Има 240 народни представители. По пет минути това са 1200 минути. Това значи двадесет часа на всеки текст.
И затова именно няма такава забрана в правилника - да се прекратяват дебатите, за разлика от първото четене, където има минимум 30 минути на парламентарна група. Там вече е недопустимо да се гласува прекратяване на дебатите. Така че тези разлики смятам, че трябва да се знаят от всички народни представители, включително и от Вас.
И затова има процедурно предложение за преустановяване на разискванията по този текст.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 199 народни представители: за 121, против 76, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Има следващо процедурно предложение, направено от господин Георги Пирински. Господин Пирински, оттегляте ли го? (Реплики на Георги Пирински.)
Заповядайте, може би ще ми разясните. Готов съм да Ви изслушам.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Едно ново процедурно предложение Ви моля да ми дадете възможност да направя, тъй като, ако не се приеме предложението, което вече съм направил, ще се мине към следващата точка от дневния ред, а аз имам процедурно предложение още по тази точка.
Процедурното ми предложение, господин председателю, е следното: нормално беше, след като залата гласува да се прекратят дискусиите, да дадем думата на министъра на финансите, преди да се гласува отлагане на гласуването. (Силен шум и реплики в НДСВ.) Тъй като самото решение – дали да се отложи или не гласуването по законопроекта, който гледаме, в немалка степен ще зависи, разбира се, за онези, които слушат и които преценяват, а не които натискат машинално копчетата, и от това какво би споделил с нас, ако въобще има такова намерение, господин министърът на финансите.
Въпросът е такъв: той трябва да ни обясни какво става с бюджета, когато самият акциз за газообразните горива няма да е 340 лв., както беше предложено от министерството, а ще е 245, както е гласувала залата. Колко губи бюджетът от това?
И второ, не би било лошо да ни обясни как чрез няколко народни представители е завишил приходите от акциза с 30 млн. лв. – това, което четем в Законопроекта за държавния бюджет, за да се покрие сделката с Новото време. Тъй като в комисиите по финанси и по социална политика, когато зададох този въпрос: как става това, че ако се повиши с 15 е едно, а с 30 е два пъти по-неясно, господин министърът ми каза, че ако се повиши със 100 милиона, ще е шест пъти по-неясно.
Разбирам, че чувството на хумор е на много високо равнище в мнозинството, че господин министърът проявява една завидна широта на боравенето с бюджета, но не знам дали парламентът може да си позволи такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има предложение, господин министър, ако искате да вземете думата. Вие не се възползвате от тази щедро предоставена възможност.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Има конституционна норма, която може да задължи министъра – чл. 87, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, това е по конкретен текст. Тук не можем да задължим министър Велчев да вземе отношение по конкретен текст. Смятам, че не може.
Вие вече имате направено процедурно предложение и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
Предложението е за отлагане гласуването на този параграф.
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Пирински.
Гласували 210 народни представители: за 86, против 119, въздържали се 5.
Не се приема.
Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, Вие знаете двете причини за процедурно предложение. Едното е по реда на воденето, другото е като възражение срещу начина на водене.
Вие сам добре разбирате, господин председателю, че Вие току-що не защитихте авторитета на парламента. (Реплики от мнозинството.)
Интересна е реакцията на мнозинството.
Има ли Конституция, уважаеми колеги? Навярно ще кажете: има. Има ли в нея текст, който дава право на парламента тогава, когато парламентът прецени, да задължи един министър да отговори на зададен въпрос в парламента? Има. Имаме ли в момента въпрос, който остава неизяснен? И то твърде съществен. Има.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Няма.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Не знае какво да отговори.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма?
Очевидно е, господин председателю, че се е поизморил парламентът и ще трябва да се сменя. (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Финала не го чух и може би е добре.
Уважаеми народни представители, искам да помоля народните представители да бъдат така добри да спазват Конституцията и нашия правилник – да гласуват със собствените си карти. Това важи за всички народни представители – от управляващото малцинство, и от опозицията.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Правилно е да се каже: от опозиционните малцинства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за процедурен въпрос, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, тъй като очевидно шеговитата част от посрещането на Новата година вече настъпва в парламента, на мен ми се ще да Ви припомня все пак един от въпросите, който така и не получи отговор в днешната дискусия.
Когато преди две седмици беше дискутиран въпросът за акцизите, остана отворен въпросът с акциза на цигарите. Тогава колегите от Новото време казаха, че ако този въпрос не бъде изяснен с оглед приключването на процедурата по приватизацията на “Булгартабак”, те днес тук ще поискат този текст да бъде променен. Тъй като те днес нищо не искат, а стоят кротко и гласуват с управляващите, много бих искал може би Вие или министърът на финансите да ни каже по какъв начин е решен този въпрос и как ние днес да гласуваме тук по отношение на акциза за цигарите.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Това няма нищо общо със закона.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Този въпрос е изключително важен. Става дума за въпрос, който до голяма степен ще реши съдбата на цигареното производство в България. Той според мен, господин Цеков, е доста по-важен от въпроса дали Вие ще успеете да пробутате този или онзи член от закона днес или утре. Затова много Ви моля и Вас, господин председател, когато има важни неща, да не претупваме дебата в Народното събрание, а да се опитаме да ги изясняваме. Въпросът ми е към министъра на финансите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е процедура! Научи правилника!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Какъв е отговорът на този елементарен въпрос по приватизацията на “Булгартабак”? (Реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Овчаров, Вие сте един от народните представители с най-голям стаж в парламента.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Само седем години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно заради това никак не Ви отива. Поставяте ме в много деликатна ситуация. Не искам да Ви правя забележка. Вие като че ли наистина се молите по този начин да постъпвам. Много Ви моля, нека взаимно се уважаваме.
Поставям на гласуване направеното предложение на господин Йордан Соколов за отпадането на финала на параграфа - “с изключение на § 1, относно чл. 2б, който влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Соколов.
Гласували 202 народни представители: за 93, против 108, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, обръщам се към всички онези, които забравиха да гласуват, след като миналия път са дали своя глас. Много е удобно да се измъкнеш в един дебат тогава, когато отсъстваш от него. Много е удобно да се измъкнеш от един въпрос, когато избягваш да вземеш решение. В случая ние имаме конкретна ситуация. Имаме ситуация, при която изменяме вече гласувано решение на парламента. Изменяме го по един особен начин, като го отхвърляме за следващата календарна година.
Уважаеми дами и господа, аз моля да прегласуваме това току-що гласувано наше решение и да вземем предвид съображенията, които са ни водили първия път. А съображенията бяха да дадем възможност България да има европейски норми за прилагане на потреблението на газ пропан-бутан, европейски начин на оформяне на акциза по газ пропан-бутан и освен това да облекчим всички онези, които ползват това гориво и да направим съответната стъпка по въпросите за защитаване на екологията.
Така че, уважаеми дами и господа, много ви моля да не се спотайвате с вашия вот. Много ви моля да подкрепите волята, която изрази веднъж българският парламент за това в България да има европейска норма на пропан-бутана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, още веднъж подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 101, против 122, въздържали се няма.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 208 народни представители: за 123, против 85, въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председателю, благодаря Ви.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е нашата следваща точка от дневния ред да бъде: второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г., внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2005 г. да бъде следващата точка, с която да започнем.
Има ли противно предложение?
Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин председател, след като не дочухте, че има предложение за прегласуване на предния текст, то поне вижте по какъв начин оттам нататък водите дневния ред на Народното събрание. Минаваме към разглеждане на държавния бюджет, а бюджетът на Касата увисва във въздуха. Може би в следващия момент ще трябва да има допълнително спазаряване на определени цифри, така както ги спазарихте в момента с Новото време, остава само да кажете цифрата, за която е спазарено предното решение.
Затова, уважаеми господин председателю, Вие би трябвало да водите нормално едно заседание, а не да ни пробутвате точки от дневния ред такива, каквито дойдат на акъла на някой – след като ги гласуваме, оттам нататък да разберем, че не сме били в правата посока и да влезем в поредния наш каламбур.
Така че, уважаеми господин председателю, аз правя противното предложение да минем по нормално приетия дневен ред, който беше гласуван от нормалното мнозинство в събота и да продължим с т. 2, вследствие на което ще дойдем и до държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на господин Валери Цеков за преминаване към законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 208 народни представители: за 121, против 81, въздържали се 6.
Приема се.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.
Госпожо Радева, Вие сте на ход.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Закон за държавния бюджет на Република България за 2005 г.”.
Комисията подкрепя заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Надявам се по заглавието поне да няма спорове.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване заглавието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря.
Позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Дацов, заместник-министър на финансите, директорите на дирекции в Министерство на финансите господин Пинджуров и господин Петров, и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Чухте предложението за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 5, въздържали се 4.
Приема се.
Поканете господата в пленарната зала.
Започваме с чл. 1.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 1. С включен проект на Висшия съдебен съвет
Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по приходите на обща сума 10 332 241,2 хил. лв., както следва:
І. ПРИХОДИ 10 332 241,2 хил. лв.
Корпоративен данък” …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Първо данъчните приходи, нали така? По точки – общо данъчни приходи, след това – неданъчни приходи, помощи.
По този начин, без вътрешните разбивки – това е моето предложение, ако нямате нищо против.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: В хил. лв.:
”1. Данъчни приходи 8 703 823,1
2. Неданъчни приходи 1 626 107,3
3. Помощи 2 310,9
(2) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по разходите и трансферите на обща сума 10 502 700,5 хил. лв., от които разходи на сума 7 092 547,8 хил. лв. и трансфери /нето/ на сума 3 410 152,7 хил. лв., както следва:
ІІ. РАЗХОДИ 7 092 547,8
1. Текущи разходи 6 026 433,7
2. Капиталови разходи 817 614,1
3. Прираст на държавния резерв 14 500,0
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи 234 000,0
ІІІ. ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ) – нето 3 410 152,7
1. Предоставени за: 3 418 652,7
2. Получени от: 8 500,0
(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2005 г. в размер 170 459,3 хил. лв.
ІV. ДЕФИЦИТ минус 170 459,3
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер 35 000,1 хил. лв., както следва:
V. ФИНАНСИРАНЕ 35 000,1

(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
Проектът не е приет на първо гласуване.

“Становище на Министерския съвет по чл.1
Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по приходите на обща сума 10 332 241,2 хил. лв., както следва:
І. ПРИХОДИ 10 332 241,2 хил. лв.
1. Данъчни приходи 8 703 823,1 хил. лв.
2. Неданъчни приходи 1 626 107,3 хил. лв.
3. Помощи 2 310,9 хил. лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по разходите и трансферите на обща сума 10 367 241,3 хил. лв., от които разходи на сума 7 060 547,8 хил. лв. и трансфери (нето) на сума 3 306 693,5 хил. лв., както следва:
ІІ. РАЗХОДИ 7 060 547,8 хил. лв.
1. Текущи разходи 6 026 433,7 хил. лв.
2. Капиталови разходи 815 614,1 хил. лв.
3. Прираст на държавния резерв 14 500,0 хил. лв.
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи 204 000,0 хил.лв.
ІІІ. ТРАНСФЕРИ (субсидии, вноски) – нето 3 306 693,5 хил. лв.
1. Предоставени за: 3 313 193,5 хил. лв.
2. Получени от: 6 500,0 хил. лв.
(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2005 г. в размер на 35 000,1 хил. лв.
ІV. ДЕФИЦИТ –35 000,1 хил. лв.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер 35 000,1 хил. лв., както следва:
V. ФИНАНСИРАНЕ 35 000,1 хил. лв.
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.
Към протокола ще приложим и пълния състав на таблиците със съответните разбивки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложения по ал. 1 на чл. 1.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл.1, ал. 1 има предложение на народните представители Ангел Тюркеджиев, Златка Бобева и група народни представители:
Във връзка с увеличението на общата допълваща субсидия и на капиталовите разходи на община Бургас по чл. 10, ал. 1 се предлага увеличаване на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 7, като сумата 240 098,2 хил.лв. нараства на 242 148,2 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Любомир Пантелеев, Стойко Танков и Тодор Бояджиев:
Във връзка с предложенията по чл. 10, ал. 1 за увеличаване на капиталовите разходи за област Бургас и по чл. 5, ал. 2 за увеличаване на трансфера за университет "Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, се предлага увеличаване на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7 с 2 393,5 хил. лв., като сумата 240 098,2 хил. лв. нараства на 242 491,7 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Атанаска Тенева, Донка Дончева и Стойко Танков:
За компенсиране на увеличението от 125 млн. лв. във връзка с предложението по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 се предлага увеличаване на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7, като сумата 240 098,2 хил. лв. нараства на 365 098,2 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Надежда Михайлова и група народни представители:
За компенсиране на предложенията по чл. 1, ал. 2 по Становището на Министерския съвет по чл. 2 и по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 се предлагат следните изменения и допълнения на чл. 1, ал. 1 – Приходи на републиканския бюджет:
- сумата на приходите по републиканския бюджет се увеличава с 1 320 000 хил. лв., като числото 10 332 241,2 хил. лв. се променя на 11 652 241,2 хил. лв.;
- в т. 1 сумата на данъчните приходи се завишава от 8 703 823,1 хил. лв. на 9 772 000,0 хил. лв.
В това число, по отделни данъци:
- 1.1. корпоративен данък – от 895 372,0 хил. лв. на 910 500,0 хил. лв.;
- 1.4. данък върху доходите на физическите лица – от 1 216 565,1 хил. лв. на 1 336 500,0 хил. лв.;
- 1.5. данък върху добавената стойност – от 4 185 000 хил. лв. на 4 905 000 хил. лв.;
- 1.6. акцизи от 1 916 799,8 хил. лв. на 2 130 000 хил. лв.;
- 1.7. мита и митнически такси – от 240 098,0 хил. лв. на 310 000,0 хил. лв.;
- 1.8. други данъци – от 164 260,0 хил. лв. на 180 000 хил. лв.
- в т. 2 – сумата на неданъчните приходи се завишава от 1 626 107,3 хил. лв. става 1 806 107,3 хил. лв.
В това число:
- 2.1. приходи и доходи от собственост 50 хил. лв.;
- 2.2. държавни такси 90 хил. лв.;
- 2.3. глоби, санкции и наказателни лихви 30 хил. лв.;
- 2.4. други неданъчни приходи 10 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители:
За компенсиране на предложенията по чл. 1, ал. 2 се предлагат следните изменения на чл. 1, ал. 1:
т.І. ПРИХОДИ – числото “ 10 332 241,2 хил. лв.” се заменя с числото “10 835 741,2 хил. лв.”
т.1. Данъчни приходи – числото “8 703 823,1 хил. лв.” се заменя с числото “9 207 323,1 хил. лв.”


1.1. Корпоративен данък – числото “895 372,0 хил. лв.” се заменя с числото “905 100,0 хил. лв.”.
1.4. Данък върху доходите на физическите лица – числото
“1 216 565,1 хил. лв.” се заменя с числото “1 228 800,0 хил. лв.”.
1.5. Данък върху добавената стойност – числото “4 185 000,0 хил. лв.” се заменя с числото “4 645 000,0 хил. лв.”.
1.6. Акцизи – числото “1 916 799,8 хил. лв.” се заменя с числото “1 935 300,0 хил. лв.”.
1.7. Мита и митнически такси – числото “240 098,2 хил. лв.” се заменя с числото “243 100,0 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Козовски, Банкова, Пангарова:
По чл. 1, ал. 1 Приходи – сумата 10 332 241,2 хил. лв. да се увеличи със 7 млн. лв. и да стане 10 339 241,2 хил. лв., в това число т.1.7 Мита и митнически такси сумата 240 098,2 хил. лв. да се увеличи с 7 млн. лв. и да стане 247 098,2 хил. лв.
Средствата се насочват за увеличаване издръжката на центровете за спешна медицинска помощ със 7 млн. лв., в това число - 3,5 млн. лв. за автотранспорт, телекомуникации и медицинска апаратура, и 3,5 млн. лв. за заплати и възнаграждения.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Станишев:
Във връзка с увеличението на капиталовите разходи по чл. 10, ал. 1 за област Русе се предлага чл. 1, ал. 1, Част Приходи, т. 1.6 Акцизи да се увеличи от 1 916 799,8 на 2 016 799,8 хил. лв. (100 млн. лв.).
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
Във връзка с предлаганото изменение по чл. 10, ал. 1 за област Хасково се предлага чл. 1, ал. 1 Част Приходи, т. 1.6 Акцизи да се увеличи от 1 916 799,8 на 2 096 799,8 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Станимир Илчев, което е подкрепено по принцип, но е със следната окончателна редакция:
“Ред 1 “Данъчни приходи” – числото “8 703 823,1 хил. лв.” се увеличава със 100 хил. лв.
ред 1.1. “Корпоративен данък” – числото “895 372 хил. лв.” се увеличава с 20 хил. лв.;
ред 1.5. “Данък върху добавената стойност” – числото “4 185 000 хил. лв.” се увеличава с 50 000 хил. лв.;
ред 1.6. “Акциз” – числото “1 916 799,8 хил. лв.” се увеличава с 30 000 хил. лв.”
Предложение на народния представител Кръстьо Петков:
Предлага се увеличение на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1 с 235 000 хил. лв. за компенсиране на предложените увеличения на трансферите и субсидиите за общините, държавните висши училища, БАН, Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта по чл. 1, ал. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1. В тази връзка по чл. 1, ал. 1 се правят следните промени:
б) В “1. Данъчни приходи”:
1.1. Корпоративен данък – от 895 372 става 990 372;
1.4. Данък върху доходите на физическите лица – от 1 216 565,1 става 1 226 565,1;
1.5. Данък върху добавената стойност – от 4 185 000 става
4 225 000;
1.6. Акцизи – от 1 916 799,8 става 1 956 799,8;
1.7. Мита и митнически такси – от 240 098,2 става 290 098,2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Георги Божинов:
Във връзка с предложенията по чл. 1, ал. 2, т. 3 “Трансфери”, т. 19 “Национален фонд към Министерството на финансите” и по чл.10, ал. 1 за област Враца се предлага в чл. 1, ал. 1, Част Приходи, т. 1.6 Акцизи да се увеличи от 1 916 799,8 на 2 001 799,8.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Севлиевски, Калъчев и група народни представители – подкрепено предложение за 100 млн. лв., но с разпределение по подкрепеното предложение на Станимир Илчев, Четин Казак, Мирослав Севлиевски и Снежана Гроздилова.
Предложение на Веселин Черкезов:
Във връзка с предложенията по чл. 10, ал. 1 следва увеличение на приходите от ДДС по чл. 1, ал. 1, т. 1.5 с 1 118 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков:
Във връзка с предложенията по чл. 1, ал. 2, ІІ. Разходи, т. 4. “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, чл. 1, ал. 2, ІІІ. Трансфери, т. 1.1 “Общините” и на чл. 8, ал. 1 се предлага увеличаване на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7 със 7 млн. лв., като числото “10 332 241,2” се промени на “10 339 241,2”, а числото “240 098,2 хил. лв.” се промени на “247 098,2 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаема госпожо Радева, предлагам Ви след почивката да продължите с четенето, защото остава една минута до 16,00 ч.
Стигнахме до ал. 2 на чл. 1.
Това ми дава основание да обявя 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Моля, госпожо Радева, да заемете своето място на трибуната. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Иванка Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Мария Томова – директор на дирекция “Политика и стратегия на социалната защита”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме допускането в пленарната зала на заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Иванка Христова и на госпожа Мария Томова - директор на дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” в същото министерство.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Моля госпожа Христова и госпожа Томова да заемат места в пленарната зала.
Господин Нихризов, имате думата за процедура.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В представянето на предложението на Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов и група народни представители госпожа Радева пропусна да прочете два реда. За да бъде пълен протоколът, искам да добавя тези пропуснати редове:
“1.1. Корпоративен данък – числото “895 0372,0 хил. лв.” да се замени с числото “905 100,0 хил. лв.”.
1.5. Данък върху добавената стойност числото “4 185 000,0 хил. лв.” да се замени с числото “4 645 000,0 хил. лв.”.”
Предложенията, които бяха пропуснати от госпожа Радева, съществуват в доклада на комисията. Така ще бъде поправен и протоколът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно навреме и правилно прочитате това пропуснато предложение.
Има ли други процедурни изказвания? Няма.
Госпожо Радева, имате думата да докладвате чл. 1, ал. 2.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 1, ал. 2 има предложение на Лъчезар Тошев:
1. Намаляване на разходите по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 4 – “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” с 10 млн. лв., като сумата “234 000,0 хил. лв.” се намалява на “224 000,0 хил. лв.” във връзка с предложението по чл. 10, ал. 1 за увеличаване субсидиите на област Велико Търново, община Свищов.
2. Намаляване на разходите със 7 млн. лв. по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІ, т. 4 – “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” с предложеното увеличение със 7 млн. лв. по чл. 5, ал. 1, т. 9 “Министерството на правосъдието” за подобряване условията в местата за лишаване от свобода и следствените арести.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Евдокия Манева и група народни представители:
1. Предлага се по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ, т. 1.9. “Национален фонд към Министерството на финансите” числото “165 202,7” да се замени с числото “195 202,7”. Съответно в текста на ал. 2 и в т. 2 Разходи – числото “7 092 547,8” се заменя с числото “7 122 547,8”. Исканото увеличение от 30,0 млн. лв. е за съфинансиране на екологични обекти по Програма ИСПА за 2005 г. За източник се предлага увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1.
2. Във връзка с предложението по чл. 10, ал. 1 и по Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 следва трансферът от централния бюджет на общините по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ, т. 1.1.1. да се завиши с 3 200,0 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Нина Радева, Христо Механдов и Димитър Ламбовски:
1. Предлага се в чл. 1, ал. 2, ред 1-5 “Издръжка” да се увеличи с 1,2 млн. лв. в централния републикански бюджет за финансиране изграждането на инфраструктурата и реставрация на обектите от уникалното тракийско наследство на територията на община Казанлък.
За източник на увеличението по т. 1 се предлага намаляване на резерва по чл. 1, ал. 2, т. 4, като сумата 148 500 хил. лв. се намали на 1,2 млн. лв.
Комисията подкрепя предложението, но с източник намаление на разходите за външни лихви по чл. 1, ал. 2, т. 1.11.1.
Предложение на Нина Радева:
1. Предлага се в чл. 1, ал. 2, т. 2 “Капиталови разходи” сумата да се увеличи с 4 млн. лв. за централния републикански бюджет. Увеличението е целево за кофинансиране на СИФ и Проект “Красива България”.
За източник на увеличението по т. 1 се предлага намаляване на резерва по чл. 1, ал. 1, т. 4, като сумата 148 500 хил. лв. се намали на 4 млн. лв.
2. Във връзка с предлаганото целево увеличение на разходите и субсидията за Дирекцията по вероизповеданията за ремонт на храмове по чл. 5, ал. 1, т. 3 “Министерски съвет” се предлага намаляване на резерва за непредвидени и неотложни разходи по чл. 1, ал. 1, т. 4, като сумата 148 500 хил. лв. се намали с 500 хил. лв.
Комисията подкрепя предложението по точки 1 и 2, но с източник намаление на разходите за външни лихви по чл. 1, ал. 2, т. 1.11.1.
Предложение на Нина Радева и Асен Дурмишев, неподкрепено от комисията – ние като вносители го оттегляме.
Предложение на Нина Радева, Ремзи Осман, Марина Дикова, Ваня Цветкова и Борислав Великов:
Във връзка с предложението за създаване на нов § 49а за предоставяне от Републиканския бюджет по бюджетните средства за подпомагане издръжката на целодневните детски градини и детски ясли в размер на 10 лв. на дете месечно се предлага намаляване на чл. 1, ал. 2, т. 4 “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на Лютви Местан, Имамов, Узун, Етем, Чауш и група народни представители:
Във връзка с предложеното увеличаване с 38 млн. лв. на разходите и субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 17 - Министерство на земеделието и горите, чл. 1, ал. 2 се променя, както следва:
а) ред 1.5. "Издръжка" числото "1 110 567,6" се заменя с "1 146 567,6";
б) ред 1.11. "Лихви – общо" числото "811 963,5" се заменя с "803 963,5";
в) ред 1.11.1. "Лихви по външни заеми" числото "583 171,4" се заменя с "575 171,4";
г) ред 2 "Капиталови разходи" числото "815 614,1" се заменя с "817 614,1";
д) ред 4 "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" числото "204 000,0" се заменя със "174 000,0"
- от тях: за структурни реформи – числото "148 500,0" се заменя със "118 500".
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Йордан Бакалов:
За компенсиране на предлаганото увеличение по общини по чл. 10, ал. 1 се предлага намаление с 16 022,2 хил. лв. на резерва за непредвидени и неотложни разходи за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4, като числото 178 500 хил. лв. се заменя с числото 62 477, 8 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лютви Местан, Калканова, Чауш, Севлиевски:
1. Във връзка с предложението за създаване на нов § 49а, следва увеличаване на разходите, в това число и на издръжката по чл. 1, ал. 1, т. 1.5. с до 4 200,0 хил. лв.
2. Във връзка с предложението за създаване на нов § 52а, следва увеличаване на трансферите от Министерство на образованието и науката за държавните висши училища по чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1. с 1,0 млн. лв. за Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Комисията подкрепя предложението по т. 1 в рамките на предвидените 2,2 млн. лв. за Софийския университет.
По т. 2 предложението не се подкрепя.
Предложение на Мирослав Севлиевски:
1. Във връзка с предложението за създаването на нов § 49а, следва увеличаване на разходите в това число и на издръжката по чл. 1, ал. 2, т. 1.5. с до 4 200,0 хил. лв.
2. Във връзка с предложението за създаването на нов § 52а, следва увеличаване на трансферите от Министерство на образованието и науката за държавните висши училища по чл. 1, ал. 2, т. 1.6.1. с 2,5 млн. лв. за Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Комисията подкрепя предложението по т. 1 в рамките на предвидените 2,2 млн. лв.
По т. 2 предложението не се приема.
Следващото предложение е на Станимир Илчев, Четин Казак, Севлиевски, Гроздилова, което е подкрепено.
Следващото предложение е на народните представители Герджиков, Касабова, Мингова:
Във връзка с осигуряване на допълнителни средства за финансиране на дейностите, определени в стратегическите документи за развитие на образованието и науката да се осигурят 2 млн. лв. целево за Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Комисията подкрепя предложението, като то ще бъде разгледано и решено в рамките на средствата и стратегическите документи, свързани с развитието на образованието и науката.
Предложението на Асен Дурмишев, Лютви Местан, Севлиевски, Калканова е подкрепено в контекста на предложението на Станимир Илчев, Казак, Севлиевски, Гроздилова.
Предложение на народните представители Севлиевски, Калъчев и група народни представители:
1. Във връзка с предложението за създаването на нов § 30 за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитието на образованието и науката, следват следните промени по чл. 1, ал. 2:
1) числото "10 367 241,3" се увеличава със 105 000,0;
2) в ред ІІ "Разходи" числото "7 060 547,8" се увеличава със 105 000,0 става "7 165 547,8";
3) в ред 4 "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" числото "204 000,0" се увеличава със 105 000,0, както следва:
- в ред за "Структурни реформи" числото "148 500,0" се намалява с 30 000,0 и става "118 500,0";
- създава се нов ред "За развитие на образованието и науката" - 135 000.0
За източник на увеличенията се предлага увеличение на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1.
2. Във връзка с предложението по чл. 2, ал. 2 за увеличаване на разходите на съдебната власт /за издръжка и капиталови разходи/ с 20 000,0 хил. лв., се предлага по чл. 5, ал. 1 да се направят следните изменения:
- по ред 10 "Министерство на труда и социалната политика" числото "891 004,0" да се намали с 10 000,0 и да стане "881 004,0".
- по ред 16 "Министерство на регионалното развитие и благоустройство" числото "503 493,4" да се намали с 10 000,0 и да стане "493 493,4".
Комисията подкрепя предложението по т. 1 в контекста на предложението на Илчев, Казак, Севлиевски и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на Благой Димитров, Нихризов и Петър Жотев:
Предлага се увеличаване на субсидиите за нефинансови предприятия по чл. 1, ал. 2, т. 1.8. с 300 хил. лв. за международни и комуникационни връзки, обезпечаващи информационната дейност на БТА.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Юнал Тасим, Пламен Моллов, Калинов, Зинал, Кушлев и група народни представители:
1. То е подкрепено от комисията по т. 1, но в размер на 3,2 млн. лв., с източник намаление на разходите за външни лихви по републиканския бюджет с 2,2 млн. лв. и намаление на издръжката по републиканския бюджет с 1 млн. лв.
2. Комисията подкрепя предложението по т. 2 в контекста на предложението на народните представители Лютви Местан, Имамов, Узун, Етем, Чауш и други.
Предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители:
Предлагат се следните изменения и допълнения по чл. 1, ал. 2 за разходите и трансферите:
Точка 1.1. Сумата на трансфера за общините се увеличава от 1 323 553,3 хил. лв. на 1 545 553,3 хил. лв.

т. 1.2. трансферът за Държавно обществено осигуряване се увеличава от 1 086 697,4 хил. лв. на 2 119 697,4 хил. лв. Завишението от 1 033 000 лв. е обвързано с предлаганата промяна в Закона за държавното обществено осигуряване и представлява държавното участие с 40% от осигурителните вноски.
т. 1.6. трансферът за държавните висши училища следва да нарасне с 5 000 хил. лв. във връзка с предложението по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 16.
За източник на увеличенията се предлага нарастване на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители – предлагат се следните изменения и допълнения по чл. 1, ал. 2:
т. ІІ. Разходи – числото “7 092 547,8 хил. лв.” се заменя с числото “7 596 047,8” хил. лв.
т. 4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи – числото “234 000,0 хил. лв.” се заменя с числото “239 000,0 хил. лв.”, а числото “55 000,0 хил. лв.” се заменя с числото “60 000,0 хил. лв.”.
т. ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски) – числото “3 410 152,7 хил. лв.” се заменя с числото “3 908 652,0 хил. лв.”
т. 1.1. Общините – числото “1 323 553,3 хил. лв.” се заменя с числото “1 336 553,3 хил. лв.”.
т. 1.1.1. Субсидии – числото “526 516,9 хил. лв.” се заменя с числото “539 516,9 хил. лв.”.
т. 1.9. Националният фонд към Министерството на финансите – числото “165 202,7 хил. лв.” се заменя с числото “500 702,2 хил. лв.”.
В чл. 1, ал. 2, ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски) се създава нова т. 1.11. Резерв за реформата в социалното осигуряване – “150 000 хил. лв.”
За източник на исканото увеличение от 503 500 хил. лв. се посочва увеличение на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Станимир Илчев и Кирил Милчев – предлага се увеличаване на субсидиите за нефинансови предприятия по чл. 1, ал. 2, т. 1.8. с 300,0 хил. лв. за БТА.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Кръстьо Петков – предлагат се следните изменения по чл. 1, ал. 2:
а) в ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски) – нето:
1.1. Общините – от 1 323 553,3 става 1 411 553,3.
от тях:
- субсидии – от 526 516,9 става 584 516,9;
- държавен трансфер на преотстъпен данък по Закона за облагане – от 762 036,4 става 792 036,4.
1.6. Държавните висши училища – от 246 397,7 става 256 397,7.
1.7. Българската академия на науките – от 61 290,6 става 63 290,6.
За източник на предлаганото увеличение от 100 млн. лв. се посочва увеличаване на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Елка Анастасова и Милена Михайлова – предлагат се следните изменения и допълнения по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ:
т. 1.6. Държавните висши училища – 291 397,7.
т. 1.6.1. от Министерство на образованието и науката – 272 797,7.
т.1.7. Българска академия на науките – 71 290,6.
т. 1.9. Национален фонд към Министерство на финансите – 205 202,7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов, Иван Иванов и група народни представители – по чл. 1, ал. 2 се предлагат следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2, т. ІІІ, т. 1.1.1. числото “762 036,4” се заменя с “1 216 565,1.
2. В чл. 1, ал. 2, т. 1.5. числото “3” се заменя с “30”.
3. В чл. 1, ал. 2, т. V, т. 4 числото “180 000,0” се заменя с “680 000,0”.
Комисията не подкрепя предложението. (Предложението по т. 2 не е точно – няма такава точка с посочената сума.)
Предложение на Георги Божинов – във връзка с финансиране на екологични обекти по Програма ИСПА се предлага увеличението от 30 млн. лв. по чл. 1, ал. 2, в това число по:
1. Раздел ІІІ Трансфери, т. 19 “Национален фонд към Министерство на финансите”, като числото “165 202,7” се замени със “195 202,7”.
2. Съответно в текста на ал. 2 и в раздел ІІ Разходи – числото “7 092 547,8” се заменя със “7 122 547,8”.
За източник се предлага увеличаване на приходите от акцизи по чл. 1, ал. 1, т. 1.6.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Моньо Христо и група народни представители – във връзка с предложението за изменение на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 за създаването на нов ред “политически партии и организации” се предлага общата сума в чл. 1, ал. 2, т. 1.10. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел да се увеличи с 1055,1 от 8 607,8 хил. лв. на 9 662,9 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков – предлагат се следните промени в чл. 1, ал. 2:
1. ІІ Разходи, т. 4 Резерв за непредвидени и неотложни разходи, числото “234 000,0 хил. лв.” да се промени на “239 000,0 хил. лв.”, а числото “55 000,0 хил. лв.” да се промени на “60 000,0 хил. лв.”.
2. ІІІ Трансфери, т. 1.1. Общините числото “1 323 553,3 хил. лв.” да се промени на “1 325 553,3 хил. лв.”, а числото “526 516,9 хил. лв.” да се промени на “528 516,9 хил. лв.”.
3. Предлага се в чл. 1, ал. 2, ІІ Разходи, т. 1.10. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел числото “4 387,1 хил. лв.” да се промени на “8 607,8 хил. лв.”.
Като източник на предлаганите изменения са посочени увеличение на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7 и намаление на разходите и субсидията от централния бюджет по чл. 5, ал. 1, т. 3 Министерски съвет.
Комисията не подкрепя предложението.

По чл. 1, ал. 5 има предложение на Георги Пирински: предлага се в чл. 1, ал. 5, след израза “ценни книжа”, да отпаднат думите “постъпленията от приватизацията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по приходите на обща сума 10 432 241,2 хил. лв., както следва: (следва таблица).
(2) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по разходите и трансферите на обща сума 10 467 241,3 хил. лв., от които разходи на сума 7 160 547,8 хил. лв. и трансфери /нето/ на сума 3 306 693,5 хил. лв., както следва: (следва таблица).
(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2005 г. в размер 35 000,1 хил. лв.
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 35 000,1 хил. лв., както следва: (следва таблица).
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е чл. 1.
За процедурно предложение думата има господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение не е нещо ново в практиката на парламента и се надявам колегите, независимо от техния цвят, да го подкрепят. Тъй като чл. 1 е с пет алинеи и предложенията по всяка алинея са също много, предложението ми е да върви дебатът и съответно гласуването алинея по алинея. Тоест да изчерпим ал. 1 с дебати и гласуване и след това да преминем към следващите алинеи.
Надявам се, че колегите ще подкрепят това предложение, тъй като не за първи път е ставало така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение за дискусията на второ четене по 5 мин. на всеки народен представител, ако има предложение, за да го аргументира, респективно да направи изказване, след което да гласуваме алинея по алинея.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 162 народни представители: за 71, против 82, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Маринчев, вероятно искате да направите предложение за прегласуване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, аз допускам, че колегите не разбраха какво точно гласуваме. Смятам, че ако дебатираме, обсъждаме и гласуваме алинея по алинея, ще има по-голяма яснота. Например, ако колега е направил предложение по ал. 5, а следващият говори по ал. 1, просто дебатът ще се разводни и няма да можем да се ориентираме кога какво да гласуваме.
Така че предлагам да прегласуваме това предложение – дебатът и гласуването да става алинея по алинея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев предлага да се структурира дебатът и гласуването алинея по алинея.
Моля отново да гласуваме предложението на господин Маринчев.
Гласували 177 народни представители: за 71, против 98, въздържали се 8.
Предложението отново не се приема.
Следователно дебатът ще бъде по всички алинеи на чл. 1.
Уважаеми народни представители, имате думата. Има много предложения, повечето от които не се подкрепят от комисията, а една част от тези предложения се подкрепят от комисията.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да защитя моето предложение по чл. 1, ал. 1, където предлагам увеличение на приходите от мита и митнически такси със 7 млн. лв. Какви са ми основанията?
Вижте колко интересна сметка се получава. Бюджет 2004 – заложени 204 258 200 хил. лв.; изпълнение за първите десет месеца на годината – 231 864 600. Значи в края на м. октомври с 27 млн. са преизпълнени вече приходите от мита и митнически такси. Значи тази сума ще бъде надхвърлена, да не казвам с още колко милиона, и аз се чудя това какво прогнозиране е. Как можеш да правиш прогноза за 204 млн., а за десетте месеца вече да си изпълнил 231 млн.? Това показва, че или в Министерството на финансите не могат да прогнозират, или съзнателно залагат в бюджета изключително ниски приходи, за да могат да получат след това милиони, които да разпределят по свое усмотрение, както е в закона.
Аз смятам, че това увеличение е съвсем минимално. Аз пак ви цитирам: това не е самоволно предложение, което не се базира на никакви сметки, защото Министерството на финансите винаги, когато им направиш предложение, казва: няма аргументи за това; не е вярно, че приходите са толкова; не е вярно, че сме занижили прогнозата.
Ето го отговорът на министъра: 27 млн. лв. до 31 октомври са прехвърлили приходите от мита и митнически такси. Сега пак съзнателно са заложили ниска прогноза – 240 млн. лв., която според мен ще бъде надхвърлена с над 50 млн. лв. Това е пак съзнателно заложен нисък приход на мита и митнически такси.
Мисля, че повече аргументи за това да бъде прието предложението няма. Вероятно и други колеги са направили предложения, не съм разгледал всички, тъй като проектът за бюджет ни беше раздаден днес. Според мен всеки, от народните представители, който е направил предложение от порядъка на 5-7 милиона, не, разбира се, увеличение от порядъка на 100 и нагоре милиона, е направил разумно предложение, защото те почиват на реално получени финансови резултати, които са признати от министъра на финансите и са декларирани. Затова нека колегите, които имат такива предложения, да се позоват на моите данни и да ги защитят по същия начин. Приходите от мита и митнически такси през 2005 г. ще бъдат надхвърлени значително и затова тези пари, които са в повече, могат да бъдат разпределени според желанията на народните представители, които, според мен, защитават обществени интереси и затова са направили тези предложения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С оглед на изключителната важност на дебата, който започна, в която, предполагам, не се съмнявате, предлагам днешното заседание, а пък и утрешното, изобщо заседанията, посветени на гледането на бюджета на второ четене, да бъдат предавани пряко по българските национални медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение второто четене на Бюджет 2005 на Република България да се предава пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 193 народни представители: за 86, против 69, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Уважаеми колеги, искам да ви припомня, че става дума за един прехвален бюджет и е добре българските граждани да чуят какво става и всичко, което правителството обяви предварително в полза на радикализацията на всички направени от него предложения, да стане достояние на хората. Ето защо ви предлагам да прегласуваме и да дадем възможност на всички да чуят и да знаят какво всъщност решаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отново направеното процедурно предложение.
Гласували 204 народни представители: за 94, против 85, въздържали се 25.
Предложението отново не се приема.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се отнася към разходната част от бюджета, по-конкретно за финансирането на екологични обекти.
Искам да напомня, че в пресата доста често се появяват сигнали, че както с бюджета, така и с общата организация на финансирането на дейности в тази сфера значително изоставаме от поетите ангажименти и съвсем категорично се твърди от специалисти, че няма да изпълним нито един от поетите ангажименти. Напомням, че сумата, която е необходима, за да бъдат постигнати стандартите и да бъдат спазени сроковете, които сме поели в различните сфери да постигнем екологичните стандарти, възлиза на 9 милиарда евро, което означава ежегодно да се осигуряват по 700 млн. лв. инвестиции. Част от тези средства трябва да бъде осигурена чрез бюджета и по-специално чрез съфинансиране за средствата, които ни се осигуряват по програма ИСПА. Казвам ви го категорично и мога да го защитя с числа, че с всяка година средствата за околна среда намаляват. Намаляват и през тази година. Не следете реда за Министерството на околната среда и водите. Тази година общият обем на средства за екологични обекти е намален с 15 млн. лв., а средствата за инвестиции, специално в областта на финансирането по програма ИСПА, са намалени с 40 млн. лв.
През 2004 г. е предвидено да се усвоят 108 млн. лв. от програма ИСПА, като за целта е предвидено съответното съфинансиране чрез националния фонд на Министерството на околната среда и водите, а за 2005 г. се предвиждат 62 млн. лв. Ако се обърнете към т. нар. “програмен, ориентиран към резултатите бюджет” през миналата година, когато при приемането на бюджета изразихме огромна тревога, че няма да се изпълнят задълженията, то през миналата година – 2003, се предвиждаше да се усвоят 148 млн. лв. по програма ИСПА, като за целта се предвиждаше съответното съфинансиране. Много е странно, че през тази година се предвижда едно значително отстъпление от намеренията на правителството през миналата година, като и през миналата година заложените средства за тази година в програмния бюджет бяха крайно недостатъчни. Много е странно, че през следващата година се предвиждат 40 милиона по-малко средства от програма ИСПА в сравнение с тази година. От една страна, имаме едно драстично неусвояване на средствата по програма ИСПА, от друга страна, правителството само заявява, че ще усвоява по-малко, отколкото трябва.
Затова нашето предложение е през тази година да бъде заложено увеличение на средствата по програма ИСПА и да се върнем на числата, които предлагаше Министерството на финансите и правителството през миналата година, тоест, да бъдат усвоени 148 млн. лв. За тях има сключени договори, няма никаква пречка да бъдат усвоени. Необходима е воля и добра организация на работата и съответно увеличение на съфинансирането с 30 млн. лв.
И затова много съжалявам, че комисията с лека ръка се е отказала от това предложение, при това предложение, което е напълно в унисон с предложението на правителството преди десетина месеца. Ако приемем предложението така, както е в бюджета сега, приемаме това, че правителството се отказва да усвоява средствата по програма ИСПА.
Втората част от предложението се отнася за необходимостта да се увеличи финансирането за екологични обекти в няколко града, това са Габрово, Трявна, Бургас и Мирково – в първите три от които има пречиствателни станции. Просто трябва да се финансира изграждането на колектори, за да може пълният обем на отпадъчните води, който се формира в съответните градове, да бъде поет от пречиствателните станции и по този начин да осигурим едно по-добро качество на обслужването на населението.
Това са двете предложения, но аз специално много настоявам да осмислите първата част на предложението, защото, ако това наистина не се приеме, означава отказ да усвояваме средствата от Програма ИСПА. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манева.
Има думата господин Георги Божинов за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Манева! Приемам изцяло изложените от Вас аргументи в подкрепа на Вашето предложение. Вие знаете, че в диалог между нас стигнахме до извода, че това е абсолютно необходимо и аз имам сходно предложение като Вашето, но се присъединявам, отново повтарям, към Вашите аргументи.
Моята реплика е в следната насока: Вие казахте, че сме свидетели на отказ от страна на правителството да води политика, чрез която можем да достигнем до резултатите в т.нар. програмно ориентиран бюджет.
Как Вие смятате, и това е моята реплика, дали политиката на правителството определя така записаните тук числа или недостигът на средства, пред които е изправено правителството, го води до това да отстоява такава политика? За мен ще бъде много важно Вашето становище, тъй като смятам, че средства могат да се намерят. Има пера, има източници, но Вашият отговор за мен ще бъде много важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин Божинов, аз твърдя, че има категорично неглежиране на политиката в областта на околната среда от страна на правителството. И това съм го заявявала много пъти от тази трибуна.
Твърдя, че средства има, защото това е сферата, в която с най-голяма охота международни организации отпускат средства. Знаем, че меморандумите, които са подписани по Програма ИСПА, съдържат намерение за финансиране, значително по-голямо от това, което в момента се усвоява. Споменах, че през тази година са заложени 108 млн. лв. За съжаление, степента на усвояване е някъде около 10%. Но всичко изцяло зависи от волята на правителството тези пари да бъдат усвоени. И смятам, че 30 млн. лв., за да се осигури съфинансиране до нивото на намеренията на правителството през миналата година, да усвои средства от порядъка на 148 млн. лв. през 2005 г., не представляват никакво затруднение за правителството. Тридесет милиона не са никаква сума, която правителството може да намери, а това са едни огромни и сериозни инвестиционни обекти, които освен че решават екологични проблеми, осигуряват и работни места в съответните градове, при това не само по временната заетост по време на строителството, но и в продължителен период, тъй като тези пречиствателни станции се поддържат от един постоянен персонал. Затова ако имаше едно грамотно отношение към тази политика, смятам, че обемът на средствата щеше да бъде значително по-голям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Има думата за изказване господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! След като се запознахме с доклада на уважаеми господин министър на финансите за преизпълнение на приходите в Бюджет 2004 и прогнозите за преизпълнение до края на годината, ние смятаме, че приходната част на Бюджет 2005 е силно занижен. Силно занижени са приходите от всички видове данъци и най-вече от ДДС и акцизи. Занижени са и неданъчни приходи. Така че като имаме предвид преизпълнението на бюджетите през последните няколко години и особено през последната година, ние си направихме труда да изчислим коректно въз основа на макропоказателите, които правителството предлага, със същите данъчни закони, с 5% растеж на брутния вътрешен продукт, при същата събираемост на данъците и според нас приходната част на бюджета спокойно може да бъде увеличена с милиард и триста милиона. Това е нашето предложение, като сме разписали увеличените приходи от всеки един от данъците.
По-нататък ние сме показали къде според нас трябва да бъдат разпределени тези средства, като една част от тях предлагаме да бъдат по т. 1.1. – сумата за трансфер на общините да бъде увеличена, тъй като общините са поставени в много тежко състояние през следващата година. На практика те нямат никакво увеличение на субсидиите, особено за капиталово строителство. Предложили сме също да бъде увеличен бюджетът за държавното обществено осигуряване, бюджетът на съдебната власт, трансферът за Софийския университет “Климент Охридски” да бъде увеличен с 5 млн. лв.
Тоест тези милиард и триста милиона сме показали как според нас би трябвало да бъдат разпределени в разходната част.
Виждам, че много колеги от всички парламентарни групи също са предложили увеличаване на приходната част на бюджета, което показва, че всички останали политически сили, освен на мнозинството, са убедени в това, че приходната част на бюджета е занижена. За нас е много по-добре тези средства да бъдат разпределени сега, когато приемаме Закона за бюджета, за да могат всички сфери – и образование, и здравеопазване, и общините, да могат да извършват нормално своите дейности и да не се наложи пак през есента да преработваме бюджета или пък да разпределяме излишъци по начина, по който стана през тази година.
Моля ви да подкрепите тези наши предложения, като заявяваме, че Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи всички останали предложения, които съдържат увеличаване на приходната част на бюджета. Защото, ако ние не увеличим приходната част на бюджета, ако не я направим реална, излишно е след това да правим предложения в разходната част.
Така че моля да подкрепите тези наши предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
За изказване има думата господин Любомир Пантелеев. Заповядайте.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние също сме направили предложение по чл. 1, ал. 1 и искам да обърна внимание на залата, че това предложение е подписано от народни представители от всички парламентарни групи, с изключение може би на СДС и на Новото време. В това предложение се третира едно увеличение на бюджета на община Бургас. Става дума за обща и допълваща субсидия и капиталовите разходи на общината. И ако трябва да поясня за какво иде реч, става дума за допълнителни средства в размер на около 2 млн. и кусур лева за доизграждане на пречиствателните съоръжения в комплекс “Меден рудник”, в комплекс “Акациите” и в комплекс “Победа” в Бургас. Ние искаме тези пари от увеличението на приходите от мита. Вие сами разбирате, че една такава сума от около 2 млн. лв. не би била никакво бреме за българските митници. Всички знаем, че там работят интензивно магьосниците от “Краун ейджънтс”. Те са в състояние и за тях би било фасулски лесна работа да осигурят тези допълнителни средства, които, уверявам ви, няма да отидат на вятъра и не биха имали само частно регионално значение за град Бургас.
Искам да припомня за тези, които не са следили съдбата на един законопроект, който се подготвя, той се казва Закон за Черноморското крайбрежие, има вече една втора версия по този закон, и мнозинството и Министерският съвет са го включили в дневния ред на парламента. Там има няколко текста, които на практика забраняват каквото и да било строителство в черноморските селища, в туристическите селища, ако там няма завършени и изградени пречиствателни съоръжения, които да събират и обезвреждат водите.
Същевременно в този закон не се предвиждат никакви преференции и възможности по някакъв начин да бъдат осигурени средствата за изграждането на тези пречиствателни съоръжения. И неприемайки такива предложения, каквито ние правим, ние ще обречем на дългогодишно блокиране инвестиционния процес. Става дума за изграждането на туристическата инфраструктура, ще има един дълъг период, в който няма да е възможно каквото и да е било строителство по Черноморието, тъй като то ще е забранено със съответните текстове в един закон, който, надявам се, скоро ще попадне в парламента.
Ето защо на една специална среща при кмета на Бургас по инициатива на Коалиция за България бяха поканени всички народни представители от Бургаска област и аз със задоволство констатирах тогава, че както народните представители от НДСВ, така и народните представители от ДПС, Коалиция за България и ОДС, са подписали този текст за увеличаване на приходите от мита.
Мисля, че ние ще дадем много лош тон, самото мнозинство ще даде много лош тон, ако отхвърли това предложение, тъй като то би било знак и за неуважение към волята на народните представители от състава на мнозинството.
Ето защо аз апелирам към всички вас да подкрепим това изключително разумно и скромно предложение, тъй като става дума, пак повтарям, за една мизерна сума от 2 млн. лв.
Използвам случая да кажа две изречения и по едно следващо наше предложение, свързано отново с увеличаване на приходите от мита с по-малка сума от тази, за която споменах, и в последващо предложение ние сме го направили, които да бъдат използвани за увеличаване на капиталовите разходи и трансфера, които да бъдат използвани за увеличаване на капиталовите разходи и в частност трансфера за университета “Проф. д-р Иван Златаров” в Бургас. Сумата, която му е предложена сега в бюджета, е повече от скромна и съвсем очевидно е, че той трудно ще върже двата края.
Още веднъж, уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги, що се отнася за общите параметри, заложени в чл. 1, и аз, и много други, изказали се на първо четене на законопроекта, достатъчно ясно заявихме своето разбиране за това, че отново сме изправени пред предложение, което е подменено, по-скоро реалните разчети са подменени с удобни, които после да бъдат преизпълнявани. Но, госпожо председател, вземам думата във връзка с един от централните въпроси, които са включени в параметрите на чл. 1, а това са тези 100 млн. лв. за образованието – общо 135. И в приходната, и в разходната част този въпрос присъства. В приходната, както виждаме, е заложено едно увеличение със 100 млн. лв. на прихода от три данъка – корпоративния, ДДС и акциз, без да има някаква обосновка как е станало възможно това, освен общата теза, която чухме и от министъра на финансите, че след внасянето на бюджета е постъпила допълнителна информация за това как ще се развива икономиката в следващата година и се е оказало, че могат да се съберат 100 млн. лв. данъчни приходи повече. Както се казва - без коментар!
Но възниква въпросът как ще се разходват тези 100 млн. И тук, госпожо председател, предлагам да обърнем внимание на стр. 18, предложението на господин Илчев, Казак, Севлиевски и госпожа Гроздилова, където е описано как ще се разходват тези средства. Най-общо казано, предвижда се, че със 100 млн. лв. ще се увеличат текущите разходи и с 30 млн. лв. ще се увеличат капиталовите разходи. И очевидно е, че тези параметри са включени в последния вариант на текста на чл. 1, който госпожа Радева прочете в четирите алинеи, общите числа. Но също така ясно е от текста на стр. 18, предлагам да му обърнете внимание, че засега е все още много неясно как ще бъдат разпределени тези 100 млн. лв., съответно 30-те милиона лева.
Конкретно, госпожо председател, какво предлагам? В този текст, който е пред нас преди числата като обосновка, където се посочват приоритетите, които ще бъдат покривани, първият е информационни и комуникационни технологии, вторият е социална помощ за задържане на децата в училище, нататък върви насърчаване на участието в международни програми, квалификация на преподаватели, на енергийна ефективност в училищата, оптимизиране на училищна мрежа и безплатен транспорт и финансиране на дейности за качеството на висшето образование.
Бих искал и Вас, и колегите в пленарна зала, да насоча към стр. 141 – предложението, което са внесли госпожа Радева, Ремзи Осман, Марина Дикова, Ваня Цветкова и Борислав Великов. Предложението ми е следното: този въпрос, който е третиран в това предложение, предложение да бъдат дадени по 10 лв. на дете чрез бюджетите на общините, за издръжка на детските градини и детските ясли за 2005 г. Както стана ясно и в дискусиите в Бюджетната комисия, въпросът е бил дискутиран със Сдружението на общините и ръководството на парламентарната група и на мнозинството, и други парламентарни групи.

Беше казано, че тогава е изразена принципна подкрепа това нещо да бъде разчетено в бюджета. В хода на работата на Комисията по бюджет и финанси Министерството на финансите зае позицията, че Сдружението на общините се е съгласило с определени приоритети, които да бъдат отразени в бюджета, а този разход – тези 10,00 лв. като че ли не е настоявало толкова да бъдат разчетени. Доколкото може да се разбере от разговорите с кметовете, със сдружението, те по-скоро разбират, че по този въпрос е оставено “на различие” – не толкова, че са снели въпроса, а че са останали на различие.
Какво конкретно ми е предложението? Става дума, колкото разбрахме от представителите на Министерство на финансите, за един ресурс от 19, най-много 20 млн. лв. Конкретното ми предложение е: текстът на ал. 1 от това, което е на стр. 141, а именно - да се предоставят от бюджетите на общините средства за подпомагане издръжката на целодневните детски градини и детски ясли в размер по 10,00 лв. на дете месечно, да бъде записан този текст в текста на стр. 18, който разписва общите приоритети, които ще бъдат покривани със 100-те милиона.
Молбата ми е, госпожо председател, като стигнем до гласуване, отделно да подложите на гласуване това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж, господин Пирински, защото безкрайно усложнено го представяте... О, и времето Ви изтече, чудесно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Направо ще Ви покажа за какво става дума. Аз не намирам, че е чудесно, че ми изтече времето, но ако Вие намирате така, няма да споря с Вас. Ако позволите, ще Ви покажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, моля Ви. Докато другият се изказва, Вие ще ми кажете. Благодаря.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Николов, заповядайте за реплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Пирински! Вие не сте прав, защото не това е основният проблем на приетите предложения от комисията. Основният проблем е, че те не са фокусирани и не можете да ги намерите после в текстовете.
Какво пише по предложението на колегите, което се възприема, на Станимир Илчев - 14 страница? Те казват откъде ще дойдат парите. След това е направено предложение, което повтаря първото на 18 страница, но не казва къде отиват тези пари и комисията само е казала, че подкрепя предложението. След това, като четете, са приети още четири, най-малко, предложения с подобни текстове, с различни цифри и нито едно от тях не е отразено в самата разходна част на бюджета.
Така че не сте прав, просто кашата е пълна в цифри, в приоритети, в тези и няма да може да се оправи само с едно предложение. Вероятно трябва с много, много работа оттук нататък в пленарна зала. Припомням, че предложих на комисията малко по-бавно да се работи, но по-чисти текстове да записваме, за да знаят какво гласуват народните представители. Сега ние ще гласуваме поотделно предложенията, вероятно с волята на мнозинството ще се налага приемане на такива решения, които касаят цифри. Защото тук няма проекти, няма програми, ние не приемаме това – ние приемаме държавния бюджет и в него има цифри. Ние приемаме една цифра да се замени с друга цифра и нищо друго не приемаме. Особено в чл. 1. Така че няма да стане само с прости, обикновени предложения. Ще трябва много работа да свършим оттук нататък по този бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика има ли на господин Пирински?
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Николов, Вие по принцип сте прав – има доста текстове, които засягат тези параметри на разходната част в отделните раздели на разходите. Аз, право да ви кажа, си избрах този текст на стр. 18, и защото знам, че няма да ми стигне времето, и защото чувствам, че сам няма да мога да се оправя в различните компенсации, които са направени. Защото главно се играе с резерва за непредвидени и неотложни нужди. В него има едно предложение пак на господин Илчев и група народни представители, където там са отразени промените и комисията пак се е съгласила по принцип. Но има и предложенията на Движението за права и свободи, които пак играят с резерва.
Ето защо аз си признавам, че не съм дотам проникновен, за да проникна във всичките маньоври, но независимо от това предлагам в приоритетите да запишем приоритета по 10,00 лв. за детските градини, да се намери след това мястото. Вие сте прав – ние приемаме бюджет с числа, но в тази му част ние приемаме намерения, ние приемаме насоки, които, както пише и в самите текстове, които предлага комисията, подлежат на уточнение в зависимост от стратегии, в зависимост от програми, в зависимост от конкретни решения, които ще се вземат по-нататък. Това е един приносен момент в тазгодишния бюджет, един казус, който навярно ще се изследва и в бъдеще. Едва ли ще бъде повторен – аз съм уверен, че подобно чудо няма да може да стане два пъти. Доколкото работим в тези условия сега, при цялата куриозност на ситуацията, мисля, че пленарната зала би могла да изведе този приоритет. Ако може Министерството на финансите да назове точно колко са необходими за това – 19 ли са, защото се чу от 19 до 22 милиона – но работим така, във вилка. Колкото и да са, струва ми се, че, доколкото имам още 20 секунди или 40, госпожо председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не Ви давам никакъв сигнал, макар че си изчерпахте времето преди това.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Виждам, че търпеливо чакате.
Става дума за следното: включен е приоритетът социални помощи за задържане децата в училище, но и в комисията се спореше, че няма място тук да се записват средства за детските градини. Съгласете се, че вие, ако изтървете детето в предучилищна възраст, не само на 6-годишна възраст, а и преди това, много по-трудно после ще го включите в училищна програма.
Ето защо от гледна точка и на логиката на вносителите, предлагам да се гласува този текст, госпожо председател, който е на 141 страница и който съм отбелязал в ал. 1, когато гласуваме предложението на стр. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като редакционна корекция на това предложение ще го подложа на гласуване.
Процедура – господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя процедурното предложение за удължаване на работното време днес до 21,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение да се удължи работният ден до 21,00 ч. днес.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 105, против 82, въздържали се 13.
Процедурното предложение се приема.
Прегласуване – госпожо Константинова, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Аз ще предложа извънредно заседание до свършване на бюджета.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): От името на Парламентарната група на ОДС предлагам да се прегласува това заявление.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Не искате ли да работим?
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Искаме да работим. Ние също искахме да се предава по телевизията обсъждането на бюджета, но явно вие се срамувате да се предава и искате да скриете дебатите. Плюс това вие имате много добра практика и знаете, че след определено време представителите на мнозинството не остават и минават някои предложения, които след това създават големи проблеми за управляващото мнозинство. Предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението да се удължи работното време днес до 21,00 ч.
Гласували 213 народни представители: за 114, против 86, въздържали се 13.
Процедурното предложение се приема.
Господин Георги Божинов – заповядайте за изказване.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди мен, в изказването на господин Георги Пирински, беше констатирано, че сме изправени пред едни удобни разчети. Удобни, каза той, за преизпълнение, аз бих добавил – удобни за определени кръгове от хора. Едни разчети, които изразяват политиката на правителството и на мнозинството. Едни разчети, които изразяват отношението към сенчестия бизнес в България, отношението към контрабандата.
Уважаеми колеги, не генералите, милиционерите и полицаите ще решават проблемите, с които ви занимава обществото. Тук, в тези разчети и в тези числа, личи какъв сектор е отделен от българската икономика за сивата й част, за контрабандата и за определени групировки от хора.
Въпросът е кой е способен да ги види и кой желае да ги промени? Тук е ключът към решаването на големите проблеми на България. Не го търсете във и при мъжете с пагони, не го търсете в съдебната система, въпреки че и те са отговорни. Повтарям, днес ние сме свидетели, тук, на политиката на едно българско правителство.
На ход сте вие, уважаеми колеги, и никой от вас не може да се скрие зад колективното понятие "мнозинство и солидарност". От това как ще подходим днес, дали ще си говорим, както в момента, дали ще се разсейваме, знаейки, че каквото и да се каже от тази трибуна, все едно – всичко е решено и след малко, когато започнем да гласуваме, нито ще отчитаме казаното от тази трибуна, нито ще положим усилия да аранжираме така процесите, че да бъде по-добре, а просто ще изпълним онова, което ни покаже тук тази чаровна дама със съответния химикал.
Това са два различни подхода, но никой не може да ги оцени. И българинът не може на никого да се сърди. Българинът не може да се вайка, че е избрал лоши хора за депутати. Българинът трябва да вникне в този дебат. Българинът трябва да разбере кой какво предлага и кой как гласува. В противен случай спасение за българина няма и ресурс за подобрение на неговия живот няма.
След тези встъпителни думи искам да премина към конкретното си предложение, което вие също така инертно слушате и не искате да чуете. Във връзка с моето предложение по чл. 1, ал. 2 за увеличение на разходите в две направления съм направил и предложение по чл. 1, ал. 1 в частта "Приходи" и по-точно да се увеличат акцизите с 85 млн.лв. Ще говоря в две части. Откъде да се вземат тези 85 млн.лв. и за какво да отидат? Предлагам това, което преди мен обоснова и госпожа Евдокия Манева. Първо, 30 милиона да отидат в трансфери, т. 19 - "Национален фонд към Министерството на финансите”, и оттам тези 30 милиона да отидат за увеличаване на съфинансирането от българска страна на програмата ИСПА, за да може с това увеличение да се достигнат показателите на така наречените програмноориентирани бюджети към желаните резултати. Ако това гласувате, ще има пари за вашите предложения за пречиствателни станции и екообекти във вашите общини. Тези 30 милиона ще се умножат по три.
Предложил съм също така и средства по чл. 10, ал. 1 за общините в област Враца. Толкова е скромно моето предложение, че няма да го чета.
Може ли да обединя двете предложения, защото имат две предложения: едното е по чл. 1, ал. 2, другото е по чл. 1, ал. 1. Така че ви моля да обединя двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, тази логика не я приемам.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Е, как няма да я приемете?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно така, не я приемам! Изтече Ви времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие и процедурно искате да ми попречите да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всички народни представители имат съответни предложения по различни алинеи и тази логика не мога да я приема. Времето Ви изтече, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви.
Ще намеря процедурна възможност, бъдете сигурни, да кажа каквото имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Великов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Божинов! Имам чувството, че не можахте да се доизкажете, тъй като имаше прекалено много общи фрази в началото на Вашето изказване. Моля Ви, доизкажете се конкретно по предложенията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мнозинството Ви даде възможност да се възползвате от правилника и от правото на дуплика.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря на колегата, че ми дава тази възможност.
Откъде да вземем тези 85 милиона? Аз предлагам просто да отпадне § 17 от Допълнителните разпоредби на Указ № 2242, текст, който приехме само преди една седмица.
Какъв е този ресурс, който не влиза в бюджета? Това са акцизите на четирите безмитни бензиностанции. Помолих Министерството на финансите да ми дадат разчети. Оказа се, уважаеми колеги, че за един период от време, в който пътникопотокът се е увеличил с 15%, върнатият на безмитните магазини акциз се е увеличил със 103,5%. Следователно цигарите, които влизат в България без акциз и питиетата, които са без бандерол, вместо да напускат страната, се връщат в България и се продават.
Но аз съм предложил за бензиностанциите, уважаеми колеги. От разчетите на министерството на господин Велчев имам информация, че всеки ден по 1 млн. л дизелово гориво минава през тези бензиностанции. Имам информация, че с цистерни това гориво не напуска България, а се връща във вътрешността на страната и се продава по 31 цента по-евтино.
Какво искаме да направим ние с вас? Да отворим периметъра на сивата икономика или, мислейки да го затворим, 30 млн.лв. да отидат за съфинансиране на проектите по програма ИСПА?! И ви уверявам, че всеки един от вас може да отстоява утрояване на капиталовите разходи във всяка една от българските общини. Ето ви вариант за решение. Дайте да помислим да го гласуваме и да покажем, че ние моделираме политиката и живота в България, а не наследниците на Самоковеца, приятелите на Доктора и тези с прякорите. Нека да гласуваме. Благодаря Ви за репликата, господин Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, заповядайте за процедурно предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България Ви молим за половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Бяха се заявили за изказване господин Маринчев и господин Кирчев.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Когато правех процедурното предложение дебатът и гласуването да вървят алинея по алинея, имах предвид, че когато обсъждаме една алинея, ще могат и изказванията по отделните точки и предложения да бъдат близки едно до друго и по този начин да се получи една по-добра картина на това какво предлагат отделните колеги.
За съжаление това не се прие и аз сега искам да продължа изказването си по нашето предложение с госпожа Манева. Тя засегна двете точки от нашето предложение. Аз ще се спра на втората точка, където предлагаме да се завишат средствата за капиталови разходи отново за екологични обекти. Вярвам, че колегите, които са от съответните избирателни райони, касаещи градовете Габрово, Трявна, Бургас, Мирково, ще вникнат в нашето предложение и ще го подкрепят. Не вярвам някой да откаже, че е необходимо да се инвестират средства в канализацията на Меден рудник, Бургас – проблем, който местните хора най-добре го знаят.
Ще се спра малко по-подробно върху предложението за община Мирково. Неотдавна в тази зала ние зададохме въпрос към министъра на здравеопазването относно състоянието на питейната вода в Мирково. Господин министърът не успя да приведе достатъчно убедителни доводи, че там нещата едва ли не са в ред. Дори не отговори на нашата реплика. Ние обаче по своя инициатива направихме изследване на водата и се оказа, че тя е по-лоша дори от вода за поливане. Болшинството показатели за вода за поливане са по-лоши, отколкото са нормативно приетите. Там съществува пречиствателна станция, строена преди много години, без съответната документация, по инициатива на “Елаците”. Впоследствие е предадена на общината. Тя не е имала средства да инвестира. В момента станцията е затлачена и не може да функционира. Затова и водата е толкова лоша. Ние направихме консултация с експерти и простата сметка показа, че ако тази пречиствателна станция се подмени с пречиствателна станция от мобилен тип, средствата за която не са чак толкова много, би могло водата в Мирково да се подобри. Тази сума по наши груби сметки, дори с известни завишения, не може да надвиши сумата от 400 хил. лв. Това е и нашето предложение специално за община Мирково.
По подобен начин сме процедирали с останалите предложения. Общата сума е 3 млн. 200 хил. лв. за тези четири обекта. Надявам се, че вие ще ги подкрепите, особено с помощта на колеги от съответните избирателни райони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринчев.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Виждам, че всички сме уморени и едва ли някой следи дебата, обаче днес да има инвестиции и една държава да бъде припозната, това е състоянието на общините.
Уважаеми колеги, основната задача на общините е да инвестират в инфраструктурата, а не да се занимават с т.нар. измислени децентрализации. Затова е и общината – да създава инфраструктура и да опазва обществения ред. За съжаление българските общини нямат тази възможност. Кой инвеститор ще дойде в българските градове с бомбардирани улици, с мижави капиталови разходи?! Господин Велчев много добре знае това нещо. Ние не искаме да преместване от един член в друг средства за общините. Ние искаме от заложения излишък да бъдат отпуснати допълнителни средства за общините.
Затова нашето предложение е от този очакван излишък от 1 млрд. 323 млн. лв., за общините да бъдат отпуснати 1 млрд.545 млн. лв. Нашите общини нямат никакви капиталови разходи. Господин Велчев го знае много добре. Имат най-много пари да си асфалтират наново по една широка улица.
Господин Велчев, аз безкрайно много уважавам Вашата диплома от Масачузетския политехнически институт. Знам го какво представлява. Но Вие знаете, че държавният бюджет на Вашия университет е поне 700 млн. долара плюс т. нар. догмант, който е поне 15 милиарда за Масачузетската политехника. Нашият, българският “Харвард”, в който има толкова много участници– преподаватели – госпожа Касабова, господин Герджиков, господин Мингов – да не изреждам, има мижавия бюджет от 29 млн. лв., - толкова, колкото ректорът на Вашия университет има за кафета. Двадесет и девет милиона за един от ведущите български университети! (Неразбираема реплика от министър Милен Велчев.)
Разбирам тази работа, но ние през цялото време говорим за конкуренция на българското образование. Вие знаете много добре какво е образование. Най-малко Вас ще убеждавам. Зная, че сте високоинтелигентен. За миналата година, като отворите, ще видите, че има 23 милиарда и кусур догмант и дарения и към 1 милиард има от държавата. Не искам да говорим за Америка. Но ние говорим, че отиваме да се изравняваме, да достигаме. За какво достигане говорим?! Ведущият ми български университет, светая светих, е с 28-29 млн. лв. бюджет. По тяхно оплакване те не могат да си покрият разноските по задължителните специалности. А вие знаете, че изучават китайски и т.н., задължително за нашата дипломация. Не казвам, че всички университети трябва да бъдат такива.
След това ние безкрайно много плачем за нашите възрастни хора, които смятаме за излишни. Същевременно всеки ден се оплакваме, че нашите деца ставали наркомани, че не били възпитани както трябва. Вие знаете кои са възпитателите – възрастните хора. Затова предлагаме и това увеличение на Националния осигурителен институт.
Моля моите колеги да разберат това нещо, а и Вие, господин министър. Не да крием пари. Аз знам, че предизборно всеки иска да печели изборите. Но нали дойдохме с мисълта да мислим малко по-държавнически?!
Това е моята молба към моите колеги, които, уморени вече, защото часът наближава 19,00, не искат да слушат. Излиза тук един мой колега и иска за Бургас 2 милиона, друг колега ще излезе да поиска за София. Не, ние държим за българските общини и правим това предложение за българските общини. Господин министър, 263 общини имаме, те имат жалките харчове от една осма от консолидирания български бюджет. За какво местно самоуправление говорим ние? Какво се залъгваме да избираме кметове и общински съветници, като след като ги изберем, първата работа е да си купят здрава кола и да търчат към София да се молят за пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
За изказване по чл. 1?
Господин Николов, заповядайте за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Надявам се, че отсъствието на председателя на Бюджетната комисия не се дължи на тревогата от това, което аз казах – че няма как да се приемат тези текстове. Но ако пък са отишли да работят, още по-добре.
Моето изказване е във връзка с предложенията, които са направени за увеличаване на приходната част на бюджета. Аз съм убеден, че администрацията, която работи по събиране на приходите, е коректна, върши си работата и показва някакви резултати. В същото време обаче не мога да разбера предложенията, които граничат с волунтаризъм, за увеличаване на приходите ей така, от нищо. Аз не чух никаква убедителна теза как така увеличаваме приходната част със 100, с 500, с 1 милиард. Няма логика в това да обременяваме бизнеса с все повече и повече преразпределителна функция на държавата. Не виждам логиката, по която и вие във вашите предложения изведнъж се оказва, че увеличавате приходната част на бюджета и то предложение, което очевидно е направено само на политическо ниво, защото виждам, че списъкът на нашите колеги, които са ги предложили, се води от уважаемия народен представител Станимир Илчев. Но как така изчислихте, че корпоративният данък ще се увеличи с 20 милиона, данъкът върху добавената стойност – с 50 милиона, а акцизът – с 30? Даже ако седнете да смятате съотношенията, ще видите, че няма как да се увеличи приходната част точно в такова съотношение. Което ми дава повод обаче да питам реално ли е изчислен този бюджет или не. Има две възможности – да е реално изчислен и понеже е ясно, че мандатът на това правителство изтича в средата на годината, всички неудобства да останат за следващото правителство. Другият вариант е да е изчислен нереално и да има резерви, които сега да започнем да преразпределяме, включително важни вътрешни резерви. Аз виждам, че се счита, че лихвите по външните плащания ги намалявате с 20 или 25, след това от резервите използвате 30 милиона и т.н.
Искам да чуя логиката, по която вие приемате, че приходната част на бюджета ще бъде по-голяма. И приемате ли това да бъде дясно поведение – да увеличавате приходната част, което автоматично означава преразпределителната роля на бюджета в българската икономика? Според мен вашата теза е незащитима или най-малкото е трудно защитима и в никакъв случай тази теза не е дясна.
Вече казах, че не приемаме цифри, а приемаме политически декларации, каквито са повечето от предложенията, направени от колегите. Разбира се, това по всяка вероятност няма да се отрази на бюджета, защото след това трябва да се изготвят някакви стратегии, които тепърва ще се приемат и тези стратегии какви цифри ще наложат, вие разбира се, не казвате. Това ви дава възможност да приемате противоречащи си предложения, например за Софийския университет увеличение на бюджета от 2 на 2,5, 3, пък и 4 милиона. Въобще всеки е записал каквото си е искал и комисията е приемала. А пък накрая ще стане ясно точно какво сме приели.
Аз твърдя, че за да се приеме този бюджет, ще трябва да се променят доста от текстовете, които са ни предложени сега от комисията.
Искам да защитя и едно свое предложение. Имам две предложения и двете ми предложения не са свързани с увеличаване на приходната част на бюджета, но и двете предложения са свързани с необходимост от увеличаване на разходи.
Предложението, което сме направили, колеги от Комисията по земеделието, е възможността от бюджета на Министерството на земеделието да се разходват 38 млн. лв. Вие сте видели, че тези 38 млн. лв. не са за сметка за увеличаване на приходната част, те идват от преразпределение на вътрешните резерви, които има, и от средствата за структурни реформи. Мисля си, че това е правилният подход, за това са тези пари и затова считам, че това предложение би следвало да бъде прието.
В същото време с моите колеги от СДС сме направили предложение, за което ще говорят, разбира се, и те, което касае приходната част дотолкова доколкото ние считаме, че всички средства от така наречения преотстъпен данък общ доход трябва да останат в разпореждане на общините. Но понеже ми изтича времето, може би моите колеги ще защитят тази теза. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
За реплика – господин Нихризов. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, Вие казахте, че не е дясна политика увеличаване на приходната част на бюджета. Казахте, че има доста предложения, включително от мнозинството в тази насока. Аз съм съгласен с Вас за следващото Ви заключение, че бюджетът не е изработен по някакви строги критерии, но Вие също трябва да погледнете предложенията, които са направили колегите от вашата парламентарна група. Там увеличението в приходната част на бюджета е над 1 милиард, мисля, че е 1 млрд. и 300 млн. Така че, ако се съглася с Вас, че действително разчетите на правителството не са точни и съответно могат да бъдат коригирани, то оставам в пълно несъгласие, че не трябва да се прави корекция в приходната част на бюджета. Защото ако Вие забелязвате, бюджетът от миналата година е преизпълнен и преизпълнението надхвърля 1 милиард. В случая аз съм по-склонен да се съглася с вашите колеги от Парламентарната група на СДС, които са направили предложението, разбира се, ако чуя техните точни аргументи. Но подобни предложения, коригиращи правителствения законопроект, има от всички парламентарни групи и това показва, че разчетите на правителството не са абсолютни. В това отношение не би трябвало да има лява и дясна политика, а интерес да не се повтори отново същият бюджетен излишък, който има тази година, който беше разпределен, както ви е известно, по благоволение единствено на Министерството на финансите. Смятам, че това е далеч по-порочната практика, господин Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика – господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Нихризов, бюджетът на правителството не е тема, в която да се обясняваме кой е ляв и кой десен. Съгласен съм тук, но твърдя, че преразпределителната функция на държавата, ако нараства, е в щета на бизнеса, а оттук на икономическия растеж, оттук и на всички тези, че ще има повече събрани средства от бизнеса при ставките, които вече са приети. Това твърдя и е то е много просто и ясно. Иначе приемам, че социалдемократ като Вас може да прави такива предложения, пък бил той и в групата на бивши колеги от СДС.
Това, което исках да кажа, че ако правителството даде ясни доказателства, че ще има битка със сивата икономика, защото имаме огромни сектори сива икономика: във веригата зърно–брашно–хляб 70% е сива икономика; в онази част от земеделието, в която е гроздопроизводството, имаме 60% сив сектор, макар че признавам, Националната лозаро-винарска камара доста добре работи с Министерство на финансите, бих казал, много добре. Но там трябва огромен капацитет, за да бъдат обхванати всички нелегални производители, защото платеният акциз е върху 77 млн. литра твърд алкохол, а нелегалният само от грозде е нови 97 млн. Тези цифри ги знаем, но Министерство на финансите, за съжаление, няма достатъчен капацитет и не може да развие бързо достатъчен капацитет, за да се справим с този проблем.
Когато се предлага увеличение на приходната част, това са въпроси на макроикономически взаимоотношения, които трябва да се доказват. Иначе стават едни цифри 50-30-20, така както прочетох преди малко или стават 500 млн.-1 милиард и всеки може да си пожелае в тази зала каквито иска цифри.
За предложението на моите колеги, вие може би сте забелязали, че това беше предложение, което се направи и в бюджета на държавното обществено осигуряване. Там има доказателство защо по този начин направени съотношенията между бюджета на държавното обществено осигуряване и републикански бюджет, ако се направят по начина, по който предложиха моите колеги, то тогава наистина има доказателство откъде идват тези пари, но е въпрос, по който наистина трябва да се седне и да се прочете по-внимателно.
Тезата ми е, че ако вие приемете увеличение на приходната част, трябва да докажете откъде идва. Трябва да коригираме макроикономическите параметри на този бюджет. Трябва да кажем, че икономическият растеж няма да бъде 5%, а ще бъде 6% или 7 %, дай Боже и повече, защото ние смятаме, че икономическият растеж в страната, ако има сериозна борба със сивата икономика и бяха приети нашите предложения за данъчни ставки, щеше да бъде 8%. Тогава нямаше да се чудим откъде ще дойдат тези в повече пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Други желаещи за изказване по чл. 1, моля?
За изказване - господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Тъй като очевидно ще се гледат едновременно всички предложения, направени по приходната и по разходната част, тъй като господин Николов започна темата за приходите, аз също искам да защитя трите предложения, които са направили колегите от ОДС заедно с мое участие.
Доста думи бяха изговорени от тази трибуна за начина, по който се формира бюджетът за тази година. Тогава имаше становища, че той е достатъчно напрегнат, че разходите са покрити с приходи и фактически няма да има никакъв излишък. На практика видяхме обаче, че се получи заложено едно огромно преизпълнение, което огромно преизпълнение и до ден-днешен се разпределя, подчертавам, след като не се оправи Закона за устройството на държавния бюджет по волята на Министерството на финансите.
На първо четене в тази зала беше изтъкнато, че подобна методика е заложена и в сегашния бюджет. Когато разгледаме приходната част на бюджета, ще се види, ако направим едно сравнение на заложените параметри в миналогодишния бюджет за приходите от съответните данъци: ДДС, акцизи, по Закона за корпоративното подоходно облагане, по Закона за облагане доходите на физическите лица, че има едно съществено преизпълнение. В ДДС то е някъде 113%, в акцизите 106%, и т.н.
Тогава, когато се строи сегашната приходна част на бюджета обаче, това преизпълнение се взема предвид, но само частично, вследствие на което в определени приходи от данъците, примерно като акцизите, се спестява съответната възможност да се получат допълнителни приходи. Тоест, отсега е заложена в оценката възможността за един бъдещ излишък. Това е напълно ясно, като се има предвид, че Законът за акцизите, който гласувахме само преди час, не измени по никакъв начин приходите в бюджета, а когато се говореше за приходите от акциза на цигарите, заместник-министър Тасев каза, че величината е неутрална по отношение на приходите в бюджета. В същото време заложеното увеличение от приходите в областта на акцизите вече е по-ниско.
Ние направихме с колегите едно друго предложение: ако увеличим всеки от приходите с 1-процентен пункт, тогава се явява величина в рамките на 500 млн., които смятаме, че са скрити в момента в бюджета, и които могат да попълнят всички онези разходи, за които ще водим спор от тази трибуна по ал. 2, защото основните спорове са, разбира се, субсидиите на общините. Основен спор ще бъде бюджетът на съдебната система. Основен спор ще бъдат капиталовите разходи и всички онези, за които колегите в тази зала имат предложения.
Моите колеги от ОДС и аз направихме такова предложение: да се увеличат именно приходите с 503 млн., а те да бъдат разпределени в разходната част, както следва:
На първо място, за субсидия на общините, за капиталови разходи, за които винаги говорим, но не за онези - за чешмичките, а онези за инфраструктурните проекти, да се гарантира със 150 млн. реформата, която се извършва в областта на пенсионното дело, да се гарантират всички онези приходи, които иска от нас съдебната система, за да може съдебната реформа да бъде проведена при наличие на средства и в срок.
Накрая, тъй като остават 30 сек., ще добавя, че има още едно предложение, което направихме във връзка с това, че отсъства ред за съответните субсидии на Българската телеграфна агенция. Забелязвам, че подобно предложение имат и управляващите в лицето на господин Станимир Илчев. И двете предложения междупрочем са отхвърлени. Така че не е ясно къде са скрити тези средства в бюджета и затова ние с колегата Благой Димитров и с Петър Жотев предлагаме съответната сума да бъде записана в нашия бюджет, тъй както това е било в предните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
За изказване има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на финансите, уважаеми колеги народни представители! Предложението на група народни представители от Съюза на демократичните сили е свързано с чл. 1, ал. 2. Ние предлагаме числото “762 036,4” да се замени с “1 216 565,1”.
Логиката на нашето предложение е да предложим всички приходи от данък за облагане доходите на физическите лица да останат на разпореждане на общините. Всички политически сили в нашата страна декларират, че са за увеличаване на финансовата децентрализация, за увеличаване самосъстоятелността на общинското самоуправление – това, от една страна. От друга страна, се прави точно обратното от управляващото мнозинство и излъченото от него правителство.
Основен критерий за развитието на финансовата децентрализация е съотношението между собствени приходоизточници и трансфери от централния бюджет. В развитите европейски страни делът на местните приходи, на местните данъчни приходи спрямо общите приходи на общините е около 36%. Това съотношение в нашата страна е в порядъка на 8-9%. Както виждате, ние чувствително изоставаме по този показател от европейските страни, към които се стремим. Необходимо е в тази посока да се увеличи собствената база на общините. За съжаление, не само че не се увеличава тази собствена база, но през последните години се забелязва и увеличаване на друга тревожна тенденция – отнемат се напълно или частично някои собствени приходоизточници на общините. Като пример бих искал да посоча премахването на пътния данък. Това, разбира се, през 2005 г. ще бъде компенсирано с определен трансфер от държавния бюджет, което според нас е крайно недотатъчно.
Заменянето на собствени приходоизточници, на данъчни приходи на общините със субсидия от централния бюджет представлява на практика централизация и няма да решава проблема на собственото самоуправление на общините. Трябва решително да започне процес на разширяване собствената база на общините. Защото, ако се стремим към Европа, това трябва да стане час по-скоро. Затова ние предлагаме всички приходи от данъка върху общия доход да останат на разпореждане на общините.
Другото наше предложение е в чл. 1, ал. 2, т. 4 числото “180 млн.” да се замени с “680 млн.”. Става въпрос за приходите от приватизация. Ние сме убедени, че това число “180 млн.” е много занижено, още повече, че през следващата година предстои приватизация на редица структуроопределящи предприятия на нашата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
За изказване думата има госпожа Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Направеното от мен и госпожа Анастасова предложение по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ, което беше съгласувано със синдикатите във висшите учебни заведения, включваше завишаване субсидията за държавните висши учебни заведения с 45 млн. лв., както и на БАН с 10 млн. лв., в рамките на дискутираните 135 млн. лв. за образование.
Предвид направените предложения от колегите, особено изчерпателното предложение на колегите Илчев, Казак, Севлиевски и Гроздилова, аз оттеглям направеното от нас предложение, още повече, че министърът на финансите гарантира, че разпределението на въпросните допълнителни средства за системата на образованието ще бъдат разпределяни по приоритети, определени от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Михайлова, Вие оттегляте предложението, което заедно сте направили с госпожа Елка Анастасова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Абаджиев, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето изказване е свързано с един принципен въпрос по чл. 1, ал. 1. Считам, че така, както е представен докладът за второ четене от Комисията по бюджет и финанси, всъщност е отразен един факт, който не е верен и който подвежда народните представители, и който поставя на съвсем различна плоскост обсъждането на чл. 1.
В доклада е записано: “Чл. 1. С включен проект на Висшия съдебен съвет” и “Проектът не е приет на първо гласуване”. Това е факт, който не отговаря на истината и който е фалшификация, защото няма такова гласуване. Разпечатката, която е пред мен, на гласуването на проекта за държавен бюджет от 25 ноември показва, че е имало едно гласуване за Закон за държавния бюджет, който, както всички знаем, е приет.
В Законопроекта за държавния бюджет, в консолидирания бюджет е включен проектът на Висшия съдебен съвет. Министерският съвет предлага становище, което не се гласува естествено отделно. Тоест, с приемането на проекта за държавен бюджет на първо гласуване е приет и проектът на Висшия съдебен съвет, защото така е изготвен проектът от Министерския съвет, съобразно и решението на Конституционния съд от миналата година.
Затова гласуванията и обсъжданията на чл. 1 трябва да се правят по начин, който да предвижда, че се включва проектът на Висшия съдебен съвет.
Становището на Министерския съвет можеше да се предложи между първо и второ четене, като предложение между първо и второ четене. Това е изключително важен въпрос и е важно да се обсъди сега при чл. 1, защото оттук зависи и чл. 2, в който също е записано, че “Проектът на Висшия съдебен съвет не е приет”. И, забележете, има предложение по чл. 2, в който се предлага проектът на Висшия съдебен съвет да се приеме, въпреки че по принцип той е приет, и комисията е записала, че предложението не се гласува, защото то е по вариант на законопроект, който не е подкрепен на първо четене. Няма такъв отделен законопроект на Висшия съдебен съвет. Има консолидиран проект за държавния бюджет, който е приет на първо гласуване, и в него е прието предложението на Висшия съдебен съвет.

Повтарям, ако някой е имал желание това предложение да се промени съобразно становището на Министерския съвет, трябвало е да направи предложение между първо и второ гласуване. Затова оттук нататък, според мен, изказванията трябва да имат предвид, че се е приел на първо гласуване проект, в който чл. 1 включва проекта на Висшия съдебен съвет. Всяко друго становище няма никаква правна стойност, защото няма да доведе до никакви последици. Приет е такъв проект, който включва проекта на Висшия съдебен съвет. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Абаджиев! Неслучайно, независимо от това, че съществуват такива текстове в доклада, представих законопроекта по чл. 1 със становището на Висшия съдебен съвет, както е представен от него. Това разминаване се получи поради консултацията, която беше направена и съобщена официално като позиция на Правния отдел при обсъждането на бюджета на второ четене в Комисията по бюджет и финанси. Но след това аз също прегледах стенограмите от първо четене и за мен също има противоречие в тази ситуация. Затова в момента разглеждаме Законопроекта за държавния бюджет със становището за бюджет на съдебната власт на Висшия съдебен съвет и на Министерския съвет, и двата варианта. Аз лично го представих и прочетох целия чл. 1 с бюджета на съдебната власт във варианта, предложен от Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Радева, няма никакво противоречие, Министерският съвет неслучайно е предложил законопроекта с проекта на Висшия съдебен съвет, тоест, проектът на Висшия съдебен съвет е част от проекта за Закон за държавния бюджет съобразно решението на Конституционния съд от миналата година, според което Министерският съвет не може да променя проекта на Висшия съдебен съвет, може да приложи становище. Проектът, който сме приели за държавен бюджет на 25 ноември, е проект, който включва проекта на Висшия съдебен съвет, това е неизменно.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: И аз го представих в залата днес.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Вие сте го представила, но във Вашия доклад сте записала, че не обсъждате предложенията, тъй като проектът за Висшия съдебен съвет не е бил приет. Ето, чета текста.
Да не стане грешка и след това да се чудите как да оправяте Закона за държавния бюджет! Трябва да имате предвид, че основата е проектът на Висшия съдебен съвет. Оттам нататък, ако се правят промени, трябва да се правят като предложения между първо и второ четене, да не говорим, че в Комисията по правни въпроси проектът на Висшия съдебен съвет също беше приет. Но основата, базата е проектът на Висшия съдебен съвет. Това трябва да се има предвид когато се обсъждат чл. 1 и 2 от закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Заповядайте, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нашето предложение е свързано с ограничаване на средствата за центровете за спешна медицинска помощ и е изключително прилично, става въпрос за 7 млн. лв., половината от които да бъдат вложени в автопарка, телекомуникациите и медицинското оборудване на центровете за спешна помощ, тъй като това са трите основни неща, които са най-необходими, за да могат те да извършват своята същинска функция – автомобилите, които трябва да се подменят, радиовръзките са ненадеждни, без тях не може да се извършва тази своевременна помощ и медицинската апаратура. Другата половина ще бъде за заплати и възнаграждения на персонала, който извършва една изключително рискова и натоварена дейност, годишно обслужва около 1 млн. 700 хил. българи и извършва около 40% несвойствена дейност.
Предлагаме два варианта за тези 7 милиона. Единият вариант е да се вземат от приходите на бюджета за сметка на мита и митнически такси, другият вариант е да се преразпредели разходната част, структурната част на Министерството на здравеопазването.
Умолявам ви да подкрепите това предложение, което е изключително прилично по стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също взимам думата да се изкажа по този проблем, който възниква във връзка с бюджета на съдебната власт. Наистина в доклада на Комисията по бюджет и финанси по един недопустим начин е изложено нещо, което не отговаря на истината – че проектът на Висшия съдебен съвет не е приет. Това се повтаря на две места – в чл. 1, после ще го намерим и в чл. 2. Истината е точно обратната. Не само че бюджетът по отношение на Висшия съдебен съвет е приет, а единственият бюджет на съдебната власт, който е приет при гласуване на закона на първо гласуване, е бюджетът на Висшия съдебен съвет. Това е и съобразно решението на Конституционния съд, който казва, че Народното събрание е длъжно да разгледа, а Министерският съвет да внесе по отношение на съдебната власт бюджета на Висшия съдебен съвет и че Министерският съвет само може да изложи становище по този предложен от Висшия съдебен съвет бюджет. Има едно-единствено гласуване на 25 ноември, целият консолидиран бюджет е приет с едно гласуване, знаете резултатите, да не ги повтарям. При това предложение е приет само бюджетът на Висшия съдебен съвет. Съгласно нашия правилник между първо и второ четене право да внасят предложения за промени в приет закон на първо четене имат отделните народни представители, този случай го разгледахме днес, когато господин Герджиков председателстваше пленарното заседание, и водещата комисия вече като свое предложение.
Очевидно нито един народен представител, нито водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси, не са приели, че становището на Министерския съвет заслужава да бъде подкрепено. Това са субектите, които биха могли между първо и второ четене да внесат предложение за промени – или отделен народен представител, или група народни представители, или водещата комисия. Нито едното, нито другото е станало. Единствената възможност, която имаме съобразно Конституцията, съобразно решението на Конституционния съд е, когато гласуваме чл. 1, така както разглеждаме всичките негови пет алинеи от първа до пета, да гласуваме и да приемем по отношение на бюджета на съдебната власт проектобюджета, внесен от Висшия съдебен съвет. Никаква друга правна възможност днес нямаме да се занимаваме даже със становището на Министерския съвет, след като не е подкрепено от нито един народен представител, не е подкрепено от водещата комисия и няма направени от тези два вида субекти предложения за промяна между първо и второ четене. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по чл. 1?
Процедурно предложение – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Очевидно в момента имаме наличие на един огромен пропуск в бюджета, който може да създаде по-големи трудности. Господин Соколов и господин Абаджиев ви разясниха как стоят нещата във връзка с бюджета на Висшия съдебен съвет.
Уважаеми дами и господа, във връзка с така направеното предложение предлагам да преустановим днешното заседание или господин министърът да даде обяснение по въпроса по какъв начин ще се формира бюджетът на Република България в дадения вариант, когато нямаме нито едно предложение.
Предлагам да прекратим дебата по съответната точка и да го отложим до становището на господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прекратяване на разискванията ли да гласуваме?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Не, отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за отлагане на разискванията.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го.
Други желаещи за изказване по чл. 1?
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние, от Новото време, настояваме да бъде подкрепено нашето предложение на стр. 20 по чл. 1, ал. 2, т. 1, като предлагаме следната редакция:
1. числото "10 367 243,3" да се увеличи със 100 млн.лв.;
2. в ред ІІ "Разходи" числото "7 060 547,8" се увеличава със 100 млн. и става "7 160 547,8";
3. в ред 4 "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" числото "204 млн." се увеличава със 100 млн., както следва:
- в ред "За структурни реформи" числото "148 млн. 500 хил.” се увеличава със 100 млн. и става “248 млн. и 500 хил.”;
- след ред "Структурни реформи" се създава нов ред: "В това число за образование и наука – 130 млн.”
По т. 2 предлагам нова редакция на текста и ново място на текста в Преходните и заключителните разпоредби, както следва:
"При преизпълнение на разходите по републиканския бюджет през 2005 г. Министерският съвет да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет допълнително до 10 млн. лв. за капиталови разходи за съдебната власт."
Това е засега, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Севлиевски, давате предложенията си на госпожа Радева, но те трябва да дойдат и при председателя.
Господин Пирински - за реплика на господин Севлиевски.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Севлиевски, какво прочетохте току-що?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И той не знае!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От какво четяхте, като предлагахте към еди кое си число да се добави 100 млн.?
Вие споменахте, защото така Ви чух, 7 млн. и 60 хил. … А, милиарда. Но, господин Севлиевски, в текста, който госпожа Радева прочете по чл. 1 като окончателно предложение на комисията, намиращ се на стр. 24, 25 и 26, разходите вече са 7 млрд. 160 млн. 547 хил. 800 лв. Така че Вие сте с един оборот назад. Вие не знаете върху какво предлагате.
И второ, Вие направихте едни такива разшифровки на текущите и капиталовите разходи, включително и на резерва за непредвидени и неотложни нужди. Чух, доколкото успях, че говорите в резерва ли, къде, за фонд за развитие на науката. Това ли прочетохте?
Е, как си представяте тази работа, уважаеми дами и господа? Досега имаме едни предложения, имаме стр. 18, която е внесена. Доколкото можем с господин Николов и с други господа се мъчим нещо да впишем и господин Севлиевски, със свойнствения му голям размах, изведнъж, без да знае базата, от която тръгва, ни предлага изцяло нова редакция на чл. 1.
Повтарям, уважаеми дами и господа, това просто не може да бъде! Това е бюджет с числа, с текстове, които не може по този начин, на коляно, да се преобръщат. Просто Ви предлагам да си изтеглите това предложение и да има някакъв елементарен минимален елемент на сериозност в тази дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Втора реплика – господин Николов, на предложенията, направени ад хок от господин Мирослав Севлиевски. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Севлиевски! Мисля, че ако сега се опитате да направите нови предложения, извън тези, които до този момент са пред нас, ще стане наистина голяма каша. Защото, както каза и господин Пирински, в общата статия за разходите имаме плюс 100 милиона. В "Текущи разходи" обаче имаме плюс 128 милиона. Запазваме капиталовите разходи и тези 28 милиона се появяват от "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" и “За структурни реформи”. Това е едно вътрешно преструктуриране на разходите, те се качват в "Текущи разходи", в същото време и за "Капиталови разходи" остава една разлика, която аз също не можах да видя точно къде отива, четейки § 65, тъй като в него пък вече вашите предложения са направени по някакъв по-конкретен начин, признавам си, но не съвсем ясни са взаимоотношенията с предишните членове.
В § 65, може би това е, което ви интересува, е казано, че издръжката се увеличава в размер на 105 млн. лв. И т. 2 “Капиталови разходи”, и т. 2.1. “Придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт” в размер на 30 млн. лв. - тези пък идват, както ви казах, от вътрешното преструктуриране в резерва. И са описани вашите предложения. Само че каква част от вашите предложения ще финансират тази програма, известна за 100-те милиона, не е ясно и няма да стане ясно на никой, защото няма как да стане ясно при тези цифри, които вие показвате.
Така че предлагам да не се правят нови предложения или, ако ще се правят тези предложения, нека те бъдат обсъждани много внимателно, тъй като в противен случай ще изпаднем в положение, в което никога не сме изпадали при четене на бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Аз поисках репликата едновременно с господин Пирински и се оказа, че съдържанието е едно и също. Аз няма да го повтарям, но искам да призова господин Севлиевски, тъй като в продължение на един месец повече от десетки пъти по всички български медии ние чухме как министърът на образованието не е бил способен да отвоюва тези 100 млн. лв., а Новото време е успяло да ги отвоюва, аз го призовавам тук точно да предаде формално начина, по който желае да бъде гласувано тяхното предложение, за да стане ясно, че сме били свидетели само на една политическа игра, която не е подплатена с професионалност на предложението, което той прави и след малко ще имаме възможност да се убедим, когато той дойде на трибуната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика – господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми колеги, благодаря ви безкрайно за репликите, които ми направихте. Използвам възможността, която вие ми дадохте, за да ви кажа, че ние настояваме нашето предложение по чл. 1, ал. 2 и т. 1 да бъде прието, като предлагаме нова негова редакция, а именно: там, където пише “105 млн.”, да бъде заменено със “100 млн.” и съответно да бъдат направени изменения в крайните цифри, където числото “10 367 241,3” да се увеличи със 100 млн.
2. В ред “Разходи” числото “7 060 547,8” се увеличава със 100 млн. и става “7 160 547,8” .
3. В ред четвърти “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това не е редакционно предложение.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Мога да си направя редакционно предложение, знаете, госпожо Масларова.
РЕПЛИКИ ОДС: Това не е редакция.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Това е абсолютна редакция. (Реплики от опозицията.) Как да не е редакционно?
В ред “Структурни реформи” числото “148 500,0” се увеличава със 100 млн. и става “240 500,0”.
След ред “Структурни реформи” се създава нов ред “в т.ч. за образование и наука – 130 млн. лв.”.
Това са точно онези 130 млн., за които говорим през последните месеци.
Това, което се случва с този запис и тази редакция е, че става ясно къде са записани в държавния бюджет тези 130 млн. лв. и всеки един български гражданин, включително и вие, ще можете да ги видите къде са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господин министър, приемаме държавния бюджет на Република България. Член 1 е основният текст за целия бюджет, а виждаме тук, че се превръща едва ли не във фарс. Тук се правят уж някакви редакционни предложения. Ама, чакайте, господин Севлиевски. Вие говорите за милиони. Това редакционни предложения ли са по смисъла на чл. 71, ал. 2? Това са пари.
Освен това, господин председателю, стана дума тук, отваряме стр. 2, това е чл. 1, изрично пише: “Проектът не е приет на първо гласуване”. Ами, ако не е приет, какво правим тук?
И аз се обръщам към Вас, господин председателю, и към всички народни представители. Независимо дали сме съгласни или не сме съгласни с този бюджет, но той е бюджет на Република България и трябва всички сериозно да се обърнем към всяка една стотинка. И затова най-разумното е, ако може да чуете гласа ми, днес да прекратим заседанието, да огледаме още веднъж тези допуснати пропуски и утре да продължим. Защото е фатално, ако днес направим грешка. Фатално ще бъде, уважаеми дами и господа. И мнозина го разбирате – или България няма да има бюджет, или ще има бюджет, който е неизпълним. Както направихме в събота – прехвърлихме 320 млн., сега се чудим как да ги оправим. Благодаря ви. (Реплики от ОДС.)
Знам, че с това помагам може би на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник-председателя на Народното събрание господин Корнезов.
Подлагам на гласуване направеното предложение да прекратим днешното заседание с мотивите, които изложи господин Корнезов.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 217 народни представители: за 67, против 140, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Продължаваме с изказванията.
Има думата господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Явно в този късен час на никой не му се слуша, само формално вършим работата по бюджета. Лично аз като човек икономист имам такова чувство. С изключение може би на ДПС, другите не проявяват някакво сериозно внимание отдясно на центъра. Но това е за тяхна сметка.
Що се касае до чл. 1, аз ще подкрепя увеличаването на приходните части, защото това е позиция, която съм изразявал от 2001 г. и най-накрая се радвам, че към настоящия момент за първи път между първо и второ четене и на второ четене имаме предложение, което е прието за повишаване на приходната част.
Обаче тук стигаме до един парадокс, и то много сериозен парадокс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина, уважаеми народни представители!
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Няколко дни само преди да бъдат приети тези предложения в Комисията по бюджет и финанси, във връзка с моето предложение да се повишат акцизите, да се повиши данък добавена стойност, че са нереални тези приходи, корпоративният данък, ми беше казано, че това е невъзможно, че всичко е напрегнато - напротив, даже има опасност за неизпълнение. В рамките на тези 10 дни изведнъж се промени позицията, че тези три показателя могат да бъдат завишени. Аз питам: защо със 100 млн. само? Защото има определена договорка, не казвам думата сделка. Нима защото трябваше да се търси само подкрепа на бюджета за спасяване на правителството или ние този бюджет го правим за хората? Защото реалните предложения в момента, ако погледнем, ще видим, че има какво още да се завиши в приходната част на бюджета. Тогава, когато ние предлагахме определени диференциации в Закона за облагане доходите на физическите лица, там където също можеше да се повишат приходите, за съжаление, не беше направено нищо, за да бъде помислено поне, за да бъдат приети тези наши предложения.
Аз задавам и още един въпрос: след като ние всички заявяваме, че мислим за общините и за хората, каква е частта, която ще отиде за повишаване на приходите в общините? Никаква. Никаква, защото това, което се говори за образованието, не е ясно – говори се за някаква бъдеща стратегия, която не е ясна на никого. Даже в комисията се получи объркване, даже в момента се правят объркващи изказвания от тази трибуна. Разбира се, разбирам, че Мирослав Севлиевски не е компетентен икономист – този, който му е написал този абзац да го чете, доста некомпетентно го е написал. Но това не е проблемът. Проблемът е къде отиват тези пари за образованието, когато ще се дават 100 млн. Защо не отиват за общини, които са крайно изостанали в страната, които са с огромни дефицити? Малки общини с дефицити, които трудно могат да преодолеят и не може да се направи нищо за техния плюс. Защото и там живеят също български граждани, толкова колкото живеят в големите общини – там, където има печеливши фирми, там, където има реална стопанска дейност. Там, където няма стопанска дейност, тези избиратели втора категория ли са?
Затова искам още веднъж да се осмисли – когато се приемат тези предложения и когато се гласуват, да се гласуват така, че да се помисли и за приходите в общините. Не забравяйте, на последно място – здравеопазването. Ако не беше трагично, тук този бюджет предизвиква голям смях. Голям смях падна в Комисията по бюджет и финанси по предложенията. Защо, питаме, в частта за здравеопазването, когато е приета, за Здравната каса – 320 млн. лв., сега се разделя този бюджет и, ако остане тази цифра, какво става с бюджета? Някой задава ли си този въпрос и може ли да отговори как ще се реализира това противоречие. Тоест всичките тези въпроси се нуждаят от отговор. Разбирам, че ми е изтекло времето, но все пак беше хубаво да чуете един икономист, който знае много добре какво носят цифрите, които ние приехме за тези 320 млн. от Здравната каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: И аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Изказване – господин Жотев, заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министърът го няма. Омръзна му да слуша, не проявява интерес – очевидно нещата са договорени предварително. Аз започвам моето изказване, господин председател, с предложението, което е направено от господата Илчев, Казак, Севлиевски и госпожа Снежана Гроздилова на стр. 12. Фактът, че това е предложение, направено от депутати от различни парламентарни групи, показва, че то не е минало без сериозен анализ за разкриване на допълнителни приходи в бюджета. Очевидно е за мен, че то е станало и със съдействието на Министерство на финансите, неговите експерти най-вече и, разбира се, одобрението на ръководството на Министерство на финансите. Това предложение комисията го трансформира отново за 100 млн. лв., прословутите 100 млн. лв., които са обект очевидно на някаква договорка за подкрепа на бюджета, но то се променя така: корпоративен данък – увеличение с 20 млн., ДДС – с 50 млн., акциз – с 30 млн.
Обърнете внимание, колеги, на предложението, което група народни представители от ОДС прави на стр. 12. То се базира на анализ как да се увеличи приходната част. По тези пера, които колегите Илчев, Севлиевски и т.н. правят, нашето предложение е по-консервативно и въпреки това то не е одобрено. То не е прието от комисията. Просто комисията не му е обърнала внимание. Според нас цифрата 100 млн. просто трябва по някакъв начин да бъде достигната. Разбивката, която колегите правят и комисията е одобрила, не е правилна според нас. По-добре е да се вземе текстът, който предлага нашата група народни представители от ОДС.
Дясна политика или лява политика е да се предлага увеличение на приходната част в бюджета? Тук имаше спорове по този въпрос. Когато се говори за повишаване събираемостта на данъците в Република България, когато се говори за намаляване на сивия сектор в икономиката, когато се говори за необходимостта рязко да се свият кражбите по ДДС-сметката, няма никакво съмнение, че става въпрос за една политика, насочена към защитаване интересите на българската икономика и на българските граждани. Който както желае да квалифицира тази политика, но това е политика, българска политика.
Този бюджет, уважаеми колеги, ще бъде преизпълнен. Нашите анализи показват, че поне 503 млн. лв. за 2005 г. могат да дойдат от увеличение събираемостта на данъците, най-вече увеличаване на събираемостта по отношение ДДС. Следващата година няма да има намаляване на ставката по ДДС. Ние сме се съобразили с факта, че е възможно някои от стоките, които се обмитяват през тази година, да не се обмитяват през следващата година. Затова сме направили едно разумно, по-предпазливо предложение, по-ниско от това, което колегите Илчев, Севлиевски и сие, и други правят.
Затова аз обръщам внимание на Комисията по бюджет и финанси да не отхвърля високомерно предложенията, които идват от опозиционни парламентарни групи, защото нашето предложение се базира на анализ. Аз правя прогноза, че през следващата година друг парламент тук ще отчете повече от 503 млн. лв. увеличение на приходите в сравнение с предложението, което днес обсъждаме в проекта на бюджета за 2005 г. Затова моля за вашата подкрепа да увеличим приходната част, както е представена на стр. 12 в предложението на група народни представители от ОДС.
Втората група от въпроси е свързана с екологичните проекти, които вече на няколко пъти народни представители тук защитаваха. Бих искал да кажа, че един от екологичните проекти е за пречиствателна станция в Бургас. Този обект е с дълга предистория. Започнал е преди няколко години, преди 4-5 години, този обект се строи. Тук не става въпрос за нов екологичен обект, става въпрос за “Меден рудник”, който е на практика един окръжен град, над 70 хил. човека живеят там. Искам да кажа, че е станала техническа грешка в кореспонденцията между Министерство на околната среда и водите и ръководството на общината в Бургас. Не по вина на ръководството на общината в Бургас в разчетите на Министерство на околната среда и водите липсват тези цифри.
Затова аз моля колегите не само от Бургаска област, но всички колеги да защитят предложението, за което вече господин Пантелеев направи обосновка – средствата са под 2 млн. лв., заради което смятам, че в Бюджет 2005 това предложение следва да се защити, тъй като в него няма никакви политически нюанси. То е просто необходимо, за да се довърши пречиствателната станция в Бургас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Масева, заповядайте за изказване.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам още веднъж в трето изказване от Обединените демократични сили да привлека вашето внимание върху това, че в момента ние нямаме годен обект за разглеждане – Закон за държавния бюджет 2005 г. Става дума или за едно фатално, грубо недоразумение, или за една умишлена грешка при съставянето на доклада от Комисията по бюджет и финанси.
Народното представителство с този доклад е въведено в заблуждение. Първо, в доклада се твърди, че не е приет бюджетът на съдебната власт и като приложение към бюджета в рамките на консолидирания, се сочи становището на Министерския съвет. Колеги, забележете, това е изключително важен проблем. Защото целият доклад на второ четене е наистина доклад, който не отразява волята на народното представителство по законопроекта, който беше приет от мнозинството на първо четене. Това означава, че тук се водят спорове, правят се предложения, колегите защитават и мотивират своите виждания още по чл. 1 от този закон при положение, че със 105 милиона не е отразена разликата между предложенията на Висшия съдебен съвет и предложенията на Министерския съвет.
Как бихме могли ние оттук нататък да гласуваме конкретни числа и конкретни промени, след като тази дистанция и тази огромна разлика всява не смут, а наистина едно заблуждение, което може да доведе до изкривяване на цялата рамка на бюджета.
Затова аз моля да се дадат някакви пояснения, за да може да продължи дебатът напред и за да сме сигурни, че това, което предлагаме, отговаря на истината и с волята на гласуването ще може да бъде скрепено. В противен случай ние сме свидетели на една манипулация, една фалшификация, която искаме да бъде изправена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Герджиков, заповядайте за изказване.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз споделям изразеното становище, че има неточности в доклада на второ четене. Но така или иначе ние трябва добре да разберем каква е нашата задача и да постъпим, съгласно действащите закони.
Нека да припомня от стенограмата какво съм направил, когато приемахме на първо четене законопроекта за бюджета. Казал съм:
“Уважаеми госпожи и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет.”
Нека да видим какво означава Законопроект за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет. Отваряме Закона за устройството на бюджета и в чл. 20, ал. 2 четем: “Министерският съвет няма право да извършва промени в проектобюджетите на съдебната власт и го внася … - има и Сметната палата, не ни интересува…. – в Народното събрание във вида, в който са го представили.” Следователно този проект на съдебната власт е инкорпориран в това, което представи Министерският съвет като държавен бюджет.
Алинея 3 казва: “Министерският съвет може да преценява проектобюджетите на държавните органи по предходната алинея, сиреч и за съдебната власт, и да изработи становище по тях, включвайки становището в общите параметри на проекта на държавния бюджет.” Следователно това становище става част от държавния бюджет и го внася в Народното събрание. (Смях от ОДС и СДС.) Това пише в ал. 3 на чл. 20. И когато казвам, че подлагам на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет, това означава, че се включва по силата на ал. 2, това което е проект на Висшия съдебен съвет и по силата на ал. 3 и изразеното становище от Министерския съвет.
Няма никаква потребност и би било твърде странно между първо и второ четене да има народни представители, които да правят предложения за някакви допълнения или каквото и да било друго.
Така че, уважаеми народни представители, на първо четене е прието и това, което е от Висшия съдебен съвет, и това, което е инкорпорираното становище на Министерския съвет. И на второ четене е наша работа да кажем, кое от двете подкрепяме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин председател Герджиков! Това, което казахте, не е вярно. Вие четете първата и третата алинея на Закона за устройството на бюджета. Само че над този закон е решението на Конституционния съд. И беше добре с него да излезете тук. И там е казано, че Министерският съвет е длъжен да внесе, като част от консолидирания бюджет, бюджета предложен от Висшия съдебен съвет, без да има право да прави промени в него. Той единствено може да изложи свое становище, но неговото становище не става автоматично част от внесения проект за бюджет. То излиза, че се внасят две неща и затова и в едната комисия, и в Правната комисия, когато разглеждахме, ние изобщо не сме се занимавали и не можехме да се занимаваме с проекта по становището на Министерския съвет.
И в консолидирания проект на бюджета, внесен от Министерския съвет за първи път тази година, това е наистина една крачка напред, съобразно решението на Конституционния съд, в консолидирания бюджет, в общите рамки на приходите и разходите е включен бюджетът на Висшия съдебен съвет. Това е, което е прието, това е, по което ние можем днес да разискваме. (Реплика от Анелия Мингова.) Ето и госпожа Мингова подкрепя. След като няма други предложения, едно становище не е предложение. Това си е становище на Министерския съвет. Ние можехме да се съобразим с него, можеше отделни депутати да се възползват от него да направят предложения. Можеше водещата комисия да се съобрази с него и да направи предложения. До този момент нищо от това не е направено и е излишно да губим време и да спорим по безспорни неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Абаджиев, заповядайте за втора реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Много съжалявам, господин Герджиков, но по-добре недейте да успокоявате министъра на финансите и представителите на мнозинството, а наистина помислете по какъв начин да се реши проблемът. Защото успокоението на министъра на финансите не е най-важното. Важното е да се намери юридическо решение, ако можете да намерите такова, защото сами да се успокояваме няма никакъв смисъл. За съжаление нито вашето, нито моето становище имат правни последици. Единствената правна последица произтича от Конституцията и решението на Конституционния съд, който е тълкуващ.
Има един законопроект и това е законопроектът на Министерския съвет, който е приет на първо гласуване. В него е инкорпориран, съгласно вече казаното дотук, проект на Висшия съдебен съвет. Становището неслучайно не е наречено в законопроект. То е становище, което, ако искате да се превърне в част от закона, трябваше да бъде предложено между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От кого?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не е вярно!
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: От народни представители или от комисията. (Шум и реплики в залата.) Вижте, дали вие казвате, че не е вярно или не, няма никакво значение. Има значение Конституцията и това, което тълкуваше Конституционният съд. Намерете начин, недейте да се успокоявате, защото отново ще се изправите пред това Конституционният съд да отмени един приет закон и да блокирате държавния бюджет. Един е законопроектът, другото е становище, което няма силата на законопроект. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Герджиков! Аз правя следната реплика:
Казахте, че има неточности в доклада, само че не казахте какви са тези неточности. В същото време спорът, който се разгаря – дали сме приели или не – според мен е решен, защото в доклада е записано, че комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1. Истината е обаче, че другите текстове, които вероятно след като ги подложите на гласуване и ще бъдат приети, създават много по-голяма каша в самите цифри.
Моля да уточните – кое е неточното в доклада, което вие сте видели? Очаквам да кажете дали комисията, след като е предложила чл. 1, независимо дали е било становище или е бил отхвърлен текст със законопроект, но така или иначе съществува като текст, дали след това цифрите, които са вътре, ще бъдат прецизни и наистина ще се превърнат в един работещ бюджет на държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, малко съм изненадан от позицията на високоуважаваните от мен юристи господин Йордан Соколов и господин Димитър Абаджиев.
Мисля, че достатъчно ясно е казано в чл. 20, ал. 3 от Закона за устройството на бюджета. Не виждам нищо, което може да попречи. Да го чуем много внимателно: “Министерският съвет може да преценява проектобюджетите и да изработва становище по тях”. Такова становище по проектобюджета на Висшия съдебен съвет Министерският съвет е направил. Това становище е внесено по надлежния начин. “Включвайки го – становището – в общите параметри на проекта на държавен бюджет, който внася в Народното събрание”. Какво по-ясно от това да се каже, че това становище е своеобразна форма, алтернатива между първо и второ четене. (Силен шум и възгласи “Не е вярно!” от блока на ОДС.) Министерският съвет ли ще карате между първо и второ четене, или пък депутат да взема чужд продукт – предложението на Министерския съвет, и да го представя като свое?! Това изглежда твърде странно! Така че, уважаеми госпожи и господа народни представители, съпротивата за мен е една обструкция, която аз другояче не мога да си я обясня, освен едно политическо заиграване. Ако искаме да бъдем конструктивни, имаме достатъчно надеждна опора в ал. 3 на чл. 20 от Закона за устройство на бюджета. Това, че са допуснати някои неточности в доклада за второ четене, не би трябвало да ни попречи на второ четене да гласуваме и единия, и втория вариант. Пленарната зала е тази, която ще реши какъв ще бъде бюджетът на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз принципно подкрепям становището, което преди малко изложи пред вас председателят на Народното събрание – проф. Герджиков.
Това, което е залегнало в стенограмата при първото гласуване на бюджета в пленарната зала, отразява точно изискванията, които Законът за устройството на държавния бюджет поставя пред нас, защото държавният бюджет акумулира в себе си две съставни части – републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Така сме го гласували на първо четене и така сме го приели.
Преди известно време госпожа Радева заяви тук, че има грешка при изписването в доклада за второ четене на становището на комисията по отношение бюджета на съдебната власт по чл. 1, представен от Висшия съдебен съвет. (Шум в блока на ОДС.) Това заяви госпожа Радева и това трябва да бъде отразено в протокола като становище, което тя като председател на комисията представи пред нас. В този смисъл всички останали предложения, обсъждани в Комисията по бюджет и финанси при второто разглеждане, при второто четене на законопроекта, включват предложенията, направени между първо и второ четене от народните представители, които коректно са отразени в доклада, и включват обсъждане на текстовете в отделните пунктове на чл. 1, каквито ги е поставила и предложила водещата комисия на това заседание, което тя има право да извърши по нашия правилник.
Всички колеги тук, които работят в Комисията по правни въпроси, знаят, че основното при разглеждане на текстовете при второто четене на законопроектите, са предложения, които самата комисия под формата на писмено изразено становище от ресорните министерства или вътре в рамките на заседанието от конкретни народни представители или от самия председател на комисията е всъщност основата, която се влага в окончателния текст, който комисията предлага. Ако вие си отворите окончателния текст в доклада за чл. 1, там пише: “Комисията предлага окончателна редакция на чл. 1” и изрежда съдържанието на следващите компоненти в чл. 1.
Дали това е направено, уважаеми колеги, от народен представител в срока за предложения, дали е формализирано като становище не от ресорно министерство, а от самия Министерски съвет, дали това е казано словесно в рамките на заседанието, което е провеждала Комисията по бюджет и финанси, е ирелевантно за резултата, който правилникът ни позволява да приемем. А това е, че от заседанието си Комисията по бюджет и финанси излиза с гласуване с един вариант, който е окончателен и който е вариант на комисията. Това сега ние трябва да подложим на гласуване. Ако искаме, ще го приемем, ако искаме, няма да го приемем, но това е вариантът на комисията и той е напълно законосъобразно предложен, разгледан, обсъден и представен на нас в този доклад. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
За изказване има думата господин Спасов. (Народният представител Минчо Спасов излиза на трибуната с лаптоп. Смях в блока на ОДС.) Каква е тази реакция?! Не знаете какво е компютър или как се ползва?! Каква е тази реакция?!
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, за да разредим малко ненужното напрежение, аз ще кажа, че Джон Атанасов е от Ямбол. Като народен представител от Ямбол ще си позволя да чета от компютъра, за да ви прочета текст от решението на Конституционния съд, на което вие се позовавате. Там е казано: “Само Министерският съвет по Конституция...”. (Силен шум в блока на ОДС и реплики “Няма право да се изказва!”. Минчо Спасов напуска трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване госпожа Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа управляващи, съчувствам ви на проблема, но смятам, че е по-голям, отколкото се мъчим да го изкараме. Споделям онова, което председателят предложи, да смятаме, че гласувайки за бюджета, предложен от Министерския съвет, на първо четене парламентът е гласувал за тази част от бюджета, която касае всички останали държавни институции, без съдебната власт, както и за онова, което е предложил Висшият съдебен съвет, давайки го на Министерския съвет и Министерккият съвет, внасяйки го в Народното събрание. Приемам, че това е така. Но приемам също така, че не е възможно парламентът на първо четене да е гласувал за становище на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт, защото то няма естеството на законопроект, то само придружава бюджета в останалата му част и има ориентировъчно значение.
Между първо и второ четене предложения по бюджета на съдебната власт във вида, в който ги е предложил Висшият съдебен съвет, има отразени и те са някъде по средата на стр. 35-36 и т.н. Те са на ограничен кръг народни представители, но те не касаят числата, които е предложил Министерският съвет. Няма предложение от народни представители, а пък по правилника на парламента извън народните представители не може да прави предложения в законопроекти, включително и в този за държавен бюджет. Приемам тълкуването, което госпожа Мингова направи, че комисията би могла да предлага, обаче вижте какво пише в доклада! Въобще няма никакво формулиране, че комисията, разглеждайки бюджета, внесен от Висшия съдебен съвет, предлага следната редакция.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Точно това пише!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Моля Ви, аз ще Ви го прочета, госпожо Мингова. Ако това пишеше в доклада на госпожа Радева, тази редакция би могла да бъде дословно като предложената от Министерския съвет. Но тук пише следното. След като се казва за предложенията, които не са приети, пише с дебели букви: "При гласуването на становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт се получиха следните резултати: за 11, против 5, въздържали се 6."
Извинете ме, първо, вие не сте приели дори това становище, което твърдите, защото гласовете са 11 на 11, но, второ, вие не можете да подлагате на гласуване становището. Можете да твърдите, че то е предложение на комисията и има практика, но докладът, който сте написали, няма никаква връзка с това, което твърдите. Ако поне бяхте преработили доклада, някак си да се мъчим да кълчим правото и здравия смисъл!
Приемам всички тълкувания, които правите, но те все пак трябва да намират известна опора в доклада, който сте депозирали. И най-вече, почитаемата Бюджетна комисия да се постарае поне с един глас гласовете "за" да са повече. Не може да подлагате на гласуване становището на Министерския съвет, просто това трябва да се преработи генерално.
Съжалявам, госпожо Радева, аз в такъв глупав тупик не съм виждала парламента от седем години! И то точно по Закона за държавния бюджет.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Ние говорим за чл. 1, не сме стигнали дотам, където коментираш!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ние можем да говорим за чл. 1, госпожо Мингова, но проблемът на този бюджет е всъщност бюджетът на Висшия съдебен съвет. И ако е проблем, по-добре е сега, преди да сме започнали бюджета да видим по каква логика на разсъждение ще върви. И той ще бъде и в чл. 1, и на стр. 36, и в онова, което е конкретика на още две-три места. Иначе – какво? Ще мислим три часа за чл. 1, ще запушим някакъв чл. 1, на чл. 2 ще е същата работа с нови три часа и накрая ще стигнем до стр. 36, която ви чета и която касае конкретните числа.
Моля ви, проблемът е по-голям, отколкото ви изглежда. В тази връзка накрая на петте си минути ви правя процедурно предложение. Часът е 20,05. Нямам решение на въпроса, в който сте. Но смятам, че начинът, по който предлагате да бъде решен, не може да ни свърши работа. Трябва да добавим още нещо. Не знам, импровизирам, ако искате, на първо четене да го приемем днес, да дадете три дена, съдебната власт да мине в понеделник. (Шум и реплики в залата.) Нямам друго решение. Разбирам деликатната ви ситуация и имам най-голямото желание да ви услужа с юридически познания, обаче текстът, който сте написали в доклада, не ми позволява. Мисля, че и на вас не ви позволява, въпреки научните титли. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Виждам, че се правят консултации. С основание се правят консултации, защото действително нещата не са лесни, признавам това. Но ако имаме общата воля да ги решим, можем да ги решим. И понеже утрото е по-мъдро от вечерта, аз правя процедурното предложение да преустановим днешния работен ден, да си пожелаем приятна вечер и утре с добро настроение и конструктивни предложения да продължим работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението за прекратяване на днешното заседание.
Гласували 198 народни представители: за 147, против 47, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:

Силвия Нейчева

Наим Наим