Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам малка корекция в дневния ред.
Първо, да се започне със законопроекта за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд, след което да се премине към Стратегията за приватизация, и после според реда, както е в приетата програма.
Моля народните представители да гласуват направеното предложение за тази промяна в дневния ред.
Гласували 129 народни представители: за 96, против 15, въздържали се 18.
Приема се. Благодаря ви.
В началото искам да направя две съобщения.
На основание чл. 72 от нашия правилник акад. Благовест Сендов като народен представител оттегля внесения на 20 ноември 2001 г. законопроект за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти и вещни права върху тях на благотворителни дружества и фондации, учредени в периода 1901-1951 г.
Второто съобщение: на основание чл. 12, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание независимите народни представители Анастасия Мозер, Борислав Китов, Моньо Христов, Венцислав Върбанов и Георги Станилов молят да бъде регистриран Парламентарен съюз между Парламентарната група на ОДС и независимите народни представители Анастасия Мозер, Борислав Китов, Моньо Христов, Венцислав Върбанов и Георги Станилов с наименование "Парламентарен съюз на Обединените демократични сили".
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не може, трябва да има две групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако отворите Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в чл. 12, струва ми се ал. 3, е даден отговор на този въпрос.
"Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група, могат да се присъединят към вече съществуваща парламентарна група...".
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да, но не съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прощавайте, аз нещо или не разбирам...
ГЛАС ОТ ОДС: Те не разбират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Народни представители, чийто брой е недостатъчен за образуване на парламентарна група...", това са петимата народни представители, "могат да се присъединят към вече съществуваща...". Мисля, че ОДС вече съществува като парламентарна група. Нали така? (Шум и реплики в залата.) И да образуват парламентарен съюз. От това по-просто трудно би могло да съществува като казус.
Академик Сендов, ако смятате да обясните нещо, заповядайте, аз съм отворен.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, това, което четете, е действително така. Но аз смятам, че когато нещо се присъединява към друго нещо, това, към което се присъединява, трябва да знае и поне да изяви желание. Ако се декларира съгласие...
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС, от място): Има приложено решение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако има приложено, тогава няма никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има, и то е приложен протокол от заседание на Парламентарната група на ОДС, което е проведено на 12 март 2002 г. Така че аз не виждам никакъв проблем.
Все пак, позволете ми да довърша. Във връзка с това е взето решение на Парламентарната група на ОДС ръководството на парламентарния съюз да се състои от председател - Надежда Михайлова, и заместник-председатели - Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер, Александър Праматарски, Муравей Радев, Димитър Абаджиев и Елиана Масева. Приложен е протокол от заседанието на Парламентарната група на ОДС, както ви съобщих.
Това бяха съобщенията.

И сега с чиста съвест можем да преминем към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РИМСКИЯ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД.
Искам да поканя председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Мингова. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, най-напред правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков и главния експерт към Министерството на правосъдието госпожа Диана Ковачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Ковачева и на господин Севдалин Божиков.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 121, против 3, въздържали се 11.
Приема се предложението.
Ако обичате, поканете в залата господин Божиков и госпожа Ковачева.
Госпожо Мингова, имате думата да представите доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! "На редовно заседание, проведено на 7 март 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Севдалин Божиков - заместник-министър на правосъдието, който представи законопроекта. Създаването на международна съдебна институция с юрисдикция по отношение на престъплението геноцид, престъпленията против човечеството, военните престъпления и престъплението агресия става все по-актуално. До този момент Римският статут е подписан от 139 държави, а 53 от тях са го ратифицирали.
Наложително е Република България да го ратифицира в най-скоро време, за да бъде сред първите 60 държави, които са го ратифицирали. Това има важно международно и национално значение. То ще даде възможност Република България да бъде включена в първото Събрание на държавите - страни по статута. Участието на Република България в Събранието на държавите ще й даде възможност да влияе върху вземането на решения относно Международния наказателен съд, както и да участва в избирането на съдиите, прокурора и заместник-прокурора.
С оглед на факта, че повечето държави забраняват екстрадирането на собствени граждани, Римският статут в чл. 102 изрично определя разграничението между екстрадиране и предаване. Разграничава се предаване за съдене на друга държава и предаване за съдене от международна институция, създадена с многостранен международен договор, по който замолената държава е страна. Като се позовават на чл. 102 от Римския статут, държавите възприемат тълкувателния подход и така не считат за нужно да изменят своите конституции.
Народният представител Янаки Стоилов подкрепи предложението за ратификация на Римския статут. Според него това е първата международна универсална наказателна институция, която не се създава инцидентно, "ад хок". Статутът не влиза в колизия с Конституцията на Република България. Той предложи паралелно с ратифицирането на Римския статут да бъде помислено за изготвяне на декларация, според която Република България няма да предава български граждани за съдене на друга юрисдикция, извън уредената със статута.
Народният представител Четин Казак също изрази подкрепата си за ратифициране на Римския статут, но изрази несъгласие с предложението на господин Стоилов за изготвяне на такава декларация, защото това ще бъде негативен сигнал в международен план.
Народният представител Светослав Лучников се изказа в подкрепа на предложената ратификация. Според него с това се гарантира равностойно участие на Република България в международните правни институции.
След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд, внесен от Министерския съвет." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-7 за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд, внесен от Министерския съвет на 25 февруари 2002 г.

На 28 февруари 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г. в Рим и подписан на 11 февруари 1999 г.
Становището бе прието с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Беше изтъкнато от госпожа Мингова колко е важно България да бъде между първите 60 държави, ратифицирали този статут.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз вземам думата, за да потвърдя своето категорично становище, изразено в заседанието на Комисията по правни въпроси относно необходимостта Народното събрание да приеме по най-бързия начин, да ратифицира този статут, Римския статут за Международния наказателен съд поради мотивите, които вече бяха изказани. Аз намирам тези мотиви за много навременни и основателни.
Наистина, това е една съществено нова наказателна институция в международното наказателно право. Този Международен наказателен съд ще бъде постоянен наказателен съд за разглеждане на най-тежките престъпления, с които човечеството се е сблъскало в своята история, а именно - престъпление против човечеството, престъплението геноцид, военните престъпления и престъплението агресия. Всички ние, особено на Балканите знаем през последните години до колко тежки последици водят подобен род престъпления и каква е необходимостта от създаване на адекватна международноправна институция за тяхното преследване и наказание.
Считам, че е наложително България да бъде между първите 60 държави, които ще ратифицират този статут, което ще й предостави правото, както беше изтъкнато, да участва в Общото събрание, да приема основните принципи за изграждане на Международния наказателен съд и гласът на България ще важи при назначаването на първите съдии, прокурори и заместник-прокурори.
Статутът е много добре изпипан от юридическа гледна точка и е намерено много добро решение относно забраните, които съществуват в много конституции за екстрадиране на собствени граждани на една държава в друга. Това е един Международен наказателен съд, който е наддържавен. Тези ограничения, които се съдържат и в нашата Конституция, могат да бъдат преодолени чрез разпоредбите на този статут, по-точно чл. 102 от Римския статут.
Смятам, че ратифицирането на този статут от страна на България ще издигне реномето на нашата страна в международните отношения и ще допринесе за нейната активна роля за отстояване на международнопризнатите права на човека и ще потвърди нейната решимост за борба с най-тежките престъпления, на които ние сме свидетели в миналия век, и ще допринесе за тяхното избягване в бъдеще.
Затова аз призовавам Народното събрание да ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Аз намирам, че ратификацията, която предстои да извърши Народното събрание, е важен акт предвид на акта, който подлежи на ратификация. В случая това е Римският статут на Международния наказателен съд.
Затова си позволих да взема думата, за да кажа няколко думи и да подкрепя тази ратификация, тъй като би било неуместно и несериозно ратификационният акт да бъде приет, без да бъде обърнато внимание на това за какво става дума.
За първи път се създава Международен наказателен съд, който, както беше споменато и в доклада на правната комисия, измества досегашната практика, изоставя досегашната практика за създаване на международни ад хок трибунали, какъвто е този, който действа сега в Хага или по повод на Руанда, макар че и двата трибунала са създадени под егидата на ООН. Счита се, това е част от юридическата оценка на тези съдилища, а не на политическата, че те носят риска на селективното правосъдие. За да се избегне този риск е по-добър подходът за създаване на Международен наказателен съд. Трябва да се знае от народните представители, че създаването на този съд става в една сложна политико-юридическа обстановка, ако може да съществува такъв израз, не само в хода или в контекста на събитието от 11 септември миналата година, където виждаме един стремеж някои деяния да бъдат преследвани и съдени едностранно, но и поначало в контекста на сегашния международен ред, важни страни в който, страни, които определят до голяма степен този ред, всъщност имат сериозни резерви по повод създаването на този съд.
Аз обърнах внимание и искам да кажа, че към този момент ратификациите на Римския статут са вече 55. Значи вероятно ние ще бъдем 56-та страна, която ще ратифицира статута. Последната ратификация е от 6 март т.г. на Република Македония. Ние добавяме съществена бройка към необходимите 60 ратификации, за да влезе Римският статут в сила.
Считам, че разпоредбата на чл. 102 от Римския статут не противоречи на чл. 25, ал. 4 от Конституцията, още повече че този въпрос е могло и е трябвало да се повдигне до този момент, а и не е повдигнат сериозно. Мисля, че няма пречка статутът да бъде ратифициран, тъй като предаването по смисъла на чл. 102 не е предаване на чужда държава по смисъла на чл. 25, ал. 4 от Конституцията.
Мисля, че сериозни, важни европейски държави като Франция, Германия, Великобритания, Италия, Швеция, Австрия и т.н. вече са ратифицирали Римския статут на Международния наказателен съд и присъединяването ни към тази група е един необходим акт.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Нека да видим дали има още от депутатите, които да искат думата, ако не, бих поканил, ако имат желание, представителите на Министерството на правосъдието - господин Божиков или госпожа Ковачева, ако сметнат за необходимо, могат да кажат няколко думи.
Заповядайте, господин Божиков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЕВДАЛИН БОЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преждеговорившите изложиха основните позиции, които биха ви мотивирали за един положителен вот. Аз няма какво повече да предложа на вашето внимание освен това, че 55 държави вече са ратифицирали Римския статут. След ратификация от страна на 60-тата държава той ще породи своето правно действие, което автоматично води до неговото първо учредително събрание.
Смятам, че уважение за нашата страна както в международен, така и във вътрешен аспект е да участваме на това учредително събрание. Нещо повече, това учредително събрание ни дава правото да предложим наши кандидатури за съдии, респективно прокурори, в този Международен наказателен съд.
Сериозна дискусия беше проведена в двете комисии на Народното събрание. Бяха обсъдени евентуалните подводни камъни, т.е. евентуално противоречие с нашата Конституция. Единодушно беше становището ни като юристи, че такова противоречие не е налице, поради което апелирам за вашия положителен вот. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божиков.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Позволявам си да предложа на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд.
Уважаеми народни представители, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3.
Приема се на първо гласуване този законопроект.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение въз основа на чл. 67, ал. 2 от правилника, да разгледаме законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Приема се предложението за преминаване към второ четене.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви.

"ЗАКОН
за ратифициране на Римския статут на
Международния наказателен съд

Член единствен. Ратифицира Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г. в Рим и подписан на 11 февруари 1999 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По второто четене има ли желаещи да се изкажат по единствения параграф? Не виждам.
Позволете ми да подложа на гласуване законопроекта на второ четене.
Моля, гласувайте!
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет.
Благодаря ви. С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД - СОФИЯ.
Всеки момент, доколкото знам, се очаква министър Пламен Петров да влезе в залата. Той, ако е тук, хубаво е да влезе в залата, така че бих помолил да бъде поканен министър Петров.
Междувременно искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика, но него не го виждам, така че господин Тасим като заместник-председател да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по Стратегия за приватизация на "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД - София,
№ 202-03-10 от 5 март 2002 г.,
внесена от Министерския съвет

На извънредно заседание, проведено на 7 март 2002 г. с участието на министъра и заместник-министъра на транспорта и съобщенията Комисията по икономическата политика разгледа Стратегията за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД - София, внесена от Министерския съвет.
Приватизацията на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД - София е значителна стъпка към преструктурирането на компанията и подготовката й за работа в условията на конкуренция след 2003 г. "БТК" - ЕАД ще трябва да преструктурира тарифите си като ги съобрази с разходите за предоставяне на услуги, да намали разходната база, да развие мениджърски умения, особено що се отнася до маркетинга и обслужването на клиенти, да обнови инфраструктурата си с оглед прилагането на по-съвременни услуги. В този си вид компанията не е в състояние самостоятелно да генерира необходимите средства за по-нататъшното си модернизиране. Очаква се раздържавяването на "БТК" - ЕАД да създаде благоприятна среда за привличане на инвестиции и за либерализиране на пазара.
С приватизацията на "БТК" - ЕАД се цели максимализиране на постъпленията в държавния бюджет, привличането на нови инвестиции, изпълнение на поетите пред Европейския съюз задължения за обновяване на мрежата във връзка с предвижданите степени на дигитализация и запазване покритието на БТК в нерентабилни провинциални райони, както и минимализиране на социалните последици от приватизацията на БТК.
В стратегията е предвидено, че предмет на продажба ще бъде до 65 на сто от капитала на "БТК" - ЕАД, но наред с това се отчита, че някои инвеститори биха могли да предпочетат да закупят миноритарен пакет заедно с контрол върху управлението. До 20 на сто от акциите на "БТК" - ЕАД ще се предложат за продажба на Българската фондова борса чрез публично предлагане. За тази цел "БТК" - ЕАД ще бъде регистрирана като публично дружество.
Едновременно с продажбата на акции от капитала на "БТК" - ЕАД е предвидена опция за предоставяне на лицензия за трети GSM на БТК. С оглед осъществяването на успешна приватизация е необходимо държавата да запази балансирано влияние при управлението на компанията. Това ще се постигне както чрез ефективен следприватизационен контрол, така също и чрез въвеждането в устава на "златна акция".

Очаква се, че интерес към приватизацията на "БТК" - ЕАД ще проявят стратегически и финансови инвеститори, както и консорциуми от такива.
В стратегията е посочено, че методът, по който ще се извърши приватизацията на "БТК" - ЕАД, ще бъде публично оповестен конкурс, който ще се състои на два етапа. За да получат информационен меморандум на БТК, транзакционните документи и правото на ограничен собствен правен и финансов анализ на състоянието на БТК, необходими за подаването на предварителни оферти, към стратегическите инвеститори ще бъде поставено изискването да имат приходи от дейност от фиксирани линии за 2000 г. над 500 млн. евро, или да оперират фиксирана мрежа, която има повече от 2 млн. потребители. Финансовите инвеститори ще следва да докажат управление на фонд над 300 млн. евро. В предварителния етап на конкурса потенциалните купувачи ще представят индикативни оферти, които ще съдържат следните елементи: предпочитание към размера на предлагания за закупуване пакет акции; предпочитания относно получаването на лицензия на трети GSM-оператор и примерна оценка за неговата стойност; предлагана покупна цена; доказателства относно финансовата обезпеченост на оферираната цена и комплексна бизнеспрограма. След определянето на участниците, допуснати до заключителния етап, ще се проведат обсъждания по проектите на документите на сделката. На този етап може да бъде предложен и договор за предоставяне на управленски услуги.
В хода на обсъжданията народните представители поставиха въпроси относно механизмите, чрез които след приватизацията на "БТК" - ЕАД ще бъде гарантирана националната сигурност; наличието на приватизационна оценка на "БТК" - ЕАД; размера на очакваната цена от сделката, както и размера на очакваните инвестиции; наличието на определен размер на предлагана цена, под който "БТК" - ЕАД не следва да бъде приватизирана.
Поставени бяха още и въпросите за гарантирането на всеобщо предлагана услуга, за това кой ще изплаща паричните обезщетения на съкратените лица, както и за това дали едновременно ще бъдат предложени за продажба двата пакета акции - до 65 на сто на основния купувач и 20 на сто чрез Българската фондова борса.
Изказани бяха и становища, че в предложената стратегия липсва алтернатива за бъдещото развитие на "БТК" - ЕАД, при положение, че не бъде осъществена приватизационната сделка.
В хода на обсъждането бяха направени предложения да се прецизира текстът в стратегията, който се отнася до предмета на продажбата като вместо "65 на сто от капитала" се запише "от 51 до 65 на сто от капитала".
В резултат на проведеното гласуване: 9 "за" и 4 "против", Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме Стратегията за приватизация на "Българската телекомуникационна компания" ЕАД - София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в залата да бъде допуснат господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра господин Николай Николов.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Заповядайте, господин Николов.
Господин Мирчев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!



"ДОКЛАД
относно Стратегия за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД - София, внесена от Мистерския съвет

На свое извънредно заседание, проведено на 12 март 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации с участието на заместник-министъра на транспорта и съобщенията разгледа Стратегията за приватизация на "БТК" - ЕАД под № 202-03-10, внесена от Министерския съвет на 5 март 2002 г.
От името на вносителя, господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, представи основните положения, залегнали в Стратегията за приватизация на "БТК" ЕАД - София.
Приватизацията на "БТК" ЕАД - София е от изключителна важност, защото води към преструктуриране на компанията и подготовката й за работа в условията на конкуренция след 2003 г. "БТК" - ЕАД ще трябва да преструктурира тарифите си, като ги съобрази с разходите за предоставяне на услуги, да ограничи разходите си, да развие мениджърски мнения, да модернизира инфраструктурата си, за да бъде в състояние да предоставя по-качествени услуги. В сегашния си вид компанията не е в състояние да генерира необходимите средства за по-нататъшното си модернизиране. Раздържавяването на "БТК" ЕАД - София ще създаде необходимите благоприятни условия за привличане на инвестиции и либерализиране на пазара.
С приватизацията на "БТК" - ЕАД се цели максимализиране на постъпленията в държавния бюджет, привличане на нови инвестиции, изпълнение на поетите пред Европейския съюз задължения, свързани с обновяване на мрежата във връзка с предвидените степени на дигитализация и запазване покритието на БТК в нерентабилни провинциални райони, както и относно минимализиране на социалните последици от приватизацията.
Предвижда се предмет на продажбата да бъде до 65 на сто от капитала на "БТК" - ЕАД, като се отчита и фактът, че някои инвеститори биха предпочели да закупят миноритарен пакет акции заедно с контрол върху управлението. До 20 на сто от акциите ще бъдат предложени за продажба на Българската фондова борса чрез публично предлагане. За тази цел компанията ще бъде регистрирана като публично дружество. Едновременно с продажбата на акции от капитала на "БТК" - ЕАД е предвидена опция за предоставяне на трети GSM-оператор на БТК. В стратегията е заложена и възможността държавата да запази балансирано влияние при управлението на компанията както чрез ефективен следприватизационен контрол, така и чрез въвеждане в Устава на "Златна акция".
В стратегията е посочен методът за извършване на приватизацията - чрез публично оповестен конкурс, състоящ се от два етапа. Очаква се интерес към приватизацията на "БТК" - ЕАД да проявят стратегически и финансови инвеститори, както и консорциуми.
В предварителния етап на конкурса потенциалните купувачи трябва да представят индикативни оферти, които да съдържат следните елементи: предпочитание към размера на предлагания за закупуване пакет акции; предпочитания относно финансовата обезпеченост на оферираната цена и комплексна бизнеспрограма. След определянето на участниците, допуснати до заключителния етап, ще се проведат обсъждания по проектодокументите на сделката. На този етап може да се предложи и договор за предоставяне на управленски услуги.
В хода на дискусията народните представители - членове на комисията, поставиха въпроси, свързани с представената стратегия. Поставени бяха въпроси относно механизмите, чрез които ще се гарантира националната сигурност след приватизацията на компанията, за размера на очакваната цена от сделката, размера на очакваните инвестиции. Зададени бяха и въпроси защо продажбата е чрез конкурс, а не чрез търг, както и какво означава продажба до 65% от акциите и съществува ли минимум. Поставени бяха и въпроси за гарантирането на всеобщо предлаганата услуга, за това дали едновременно ще бъдат предложени за продажба и двата пакета акции - до 65 на сто на основния купувач и 20 на сто чрез Българската фондова борса, както и кога се предвижда "БТК" - ЕАД да бъде регистрирана като публично дружество - преди приватизацията или след нея.
След проведената дискусия и направените предложения, Комисията по транспорт и телекомуникации с 8 гласа "за" и 4 гласа "против" предлага на Народното събрание да приеме Стратегията за приватизация на "Българската телекомуникационна компания" ЕАД - София." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мирчев.
Това бяха докладите на комисиите.
Сега давам думата на министър Пламен Петров, който да представи от името на вносителя - Министерския съвет, стратегията.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание за обсъждане и приемане Стратегията за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД - град София.
По-нататъшното запазване на държавен контрол върху БТК ще има негативни последици за развитието на компанията. Особено важен в това отношение е въпросът за необходимостта от инвестиции, които са предназначени за модернизацията на компанията, за което самото дружество не е в състояние да генерира необходимите средства. Интересът към БТК ще намалее с отпадането на монопола през 2003 г.
Приватизацията ще представлява значителна стъпка към преструктурирането на БТК и подготовката й за работа в условията на конкуренция след началото на другата година. Проблемът за успешната приватизация е свързан с точния избор на момента на осъществяването й. Стабилната макрорамка създава сигурност в инвеститорите и повишава тяхната активност по отношение на проекти в страната.
От последното тримесечие на 2001 г. цените на акциите на европейски телекомуникационни компании започват да показват положителни тенденции. Подобренията са в резултат на изгледите за стабилност на печалбите на телекомуникационните компании в сравнение с други икономически сектори. Въпреки останалото кратко време до отпадане на монопола, определен брой инвеститори показват интерес към БТК, тъй като считат, че с подходящи подобрения на мрежата и качеството на услугите БТК би могла да продължи да доминира на българския пазар.
След либерализирането на пазара инвеститорите ще предпочетат да инвестират в нови дружества, които не са обременени с проблеми от миналото. Раздържавяването ще създаде благоприятна среда за привличане на инвестиции и ще създаде условия за либерализиране на пазара.
Основните цели, които следва да бъдат постигнати с раздържавяването, са: увеличаване на постъпленията в държавния бюджет от продажбата на БТК, привличане на нови инвестиции в БТК, изпълнение на поетите пред Европейския съюз задължения за обновяване на мрежата на БТК във връзка с необходимите степени на дигитализация и запазване покритието на БТК в нерентабилни райони на страната, минимизиране на социалните последици от приватизацията на БТК.
Основните предимства на компанията са: богат набор от осъществявани дейности - такива като гласова телефония, предоставяне на аналогови и цифрови линии за пренос, Интернет, информационни и съобщителни услуги, както и съдружията й в търговски дружества, също така добрите финансови показатели.
Сред недостатъците биха могли да се споменат: небалансираната ценова тарифа на услугите, недобро състояние на мрежата, характеризиращо се с ниска степен на цифровизация и голям дял на дуплексните линии, свръхперсонал. Без да се намали заетостта, БТК не би могла да осъществи намаление на разходната си база и да запази пазарния си дял.
На инвеститорите ще бъдат предложени, както чухте, акции в размер до 65 процента от капитала, като е предвидена и опция за лиценз на БТК за трети GSM-оператор. До 2 процента от акциите на БТК ще се предложат за продажба на Българската фондова борса след регистрацията на БТК като публично дружество. При продажбата на основния дял може да се очаква интерес както от стратегически, така и от финансови инвеститори. Няма пречки за съвместно участие и на стратегически финансов инвеститор под формата на консорциум, като държавата ще поощрява тяхното създаване.
Не е целесъобразно да бъдат отделени от БТК поделенията, които са свързани с отбраната и сигурността на страната. По тази причина с бъдещия купувач ще трябва да бъде договорено поемането на ангажименти за закупуване, модернизиране и поддръжка на оборудването в тях.
Методът на продажба ще бъде публично оповестен конкурс, който ще протече на два етапа. В предварителния етап кандидатите ще бъдат оценявани въз основа на няколко критерия: първо, квалификационните изисквания към, от една страна, стратегически инвеститори, които да имат приходи от дейност от фиксирани линии за 2000 г. над 500 млн. евро или да оперират с фиксирана мрежа, която да има повече от 2 млн. потребители и, от друга страна, към финансовите инвеститори - те ще следва да докажат управление на активи с над 300 млн. евро; второ, предлаганата цена за БТК; трето, комплекса бизнеспрограма; четвърто, структура на собствеността; пето, предпочитания относно лиценз за трети GSM и индикативна цена.
В заключителния етап офертите на участниците ще бъдат оценявани по следните критерии: цената, която предлагат; инвестициите и план за преструктуриране на персонала и социална политика.
В стратегията е предложен и механизъм за осъществяване на целите на приватизацията и за осъществяване на балансирано влияние на държавата при вземане на стратегически решения от БТК. Това ще бъде постигнато чрез: първо, въвеждане в Устава на златна акция или акция, даваща особени права на решаващ глас при гласуване на общото събрание на определен кръг решения от стратегическо значение за дейността на дружеството и, второ, ефективен следприватизационен контрол, осъществяващ се на базата на сключения приватизационен договор.
Понастоящем персоналът на БТК е значително по-голям от необходимото. В срок от 10 години численият състав вероятно ще бъде значително намален. Това ще доведе до намаляване разходите на компанията, респективно намаляване цените на предлаганите услуги.
С цел минимизиране на социалната цена на процеса на приватизация, ще бъде изискано от потенциалните купувачи да посочат в бизнеспрограмата си предложение за поетапно съкращение на персонала, както и предложение за осигуряване на алтернативна заетост или програма за преквалификация.
Мерките, които може да предприема държавата съгласно Закона за насърчаване на заетостта и Кодекса за задължителното обществено осигуряване, включват изплащане на парични обезщетения на съкратените лица, обучение в предприемачество за започване на дребен бизнес, включително чрез ползване на кредити от Гаранционния фонд за микрокредитиране, професионално обучение за придобиване на нова или допълнителна квалификация, включване на съкратените лица в програмата "Гъвкави форми на заетост", включване в програми и форми за субсидиарна заетост.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид гореизложеното, предлагам Народното събрание да приеме Стратегията за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като по този начин ще постигнем значителен напредък в развитието на структурната реформа в страната и приобщаването ни към изискванията на Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Уважаеми народни представители, имате думата за разисквания по предложената стратегия.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): По колко минути?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както е по правилник, няма да се променя - по 30 минути на парламентарна група, с възможност за увеличаване на времето с една трета.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз очаквах, че първо представител на мнозинството ще вземе отношение към тази изключително важна стратегия. Но понеже това не се случи, си позволявам да започна моето изложение с проблемите, които ние виждаме в стратегията и въобще в идеите на правителството, свързани с програмата за приватизация на Българската телекомуникационна компания.
Най-напред ни се струва, че анализът, който съдържа Стратегията за БТК, е субективен и изцяло иска да покаже, че това е една компания, която се намира в лошо и влошаващо се икономическо състояние. Мисля, че действителността съвсем не отговаря на тази картина. Напротив, ако погледнем инвестициите, които извършва компанията от собствени средства, те тук са в кафяво, за годините значително нарастват и в последните години трайно са над 100 млн. български лева. Това не може да прави една компания, която се намира в процес на загниване или на задълбочаване на структурните проблеми.
Трябваше министърът на транспорта и съобщенията да каже откъде идват редица от проблемите и може би да заяви ясно пред всички нас, че в момента държавната компания "БТК" изпълнява и редица социални функции. За тези социални функции тя не получава компенсации от бюджета.
На всички ни е ясно, че в условията на монопола, който ще продължи до 2002 г., изкуствено са занижени цените на градските разговори и изкуствено високи са цените на междуселищните и международните разговори. От това практически правителството постига една социална цел - запазват се евтини разговорите за социално слабите. Но в същото време, тъй като правителството не компенсира това на компанията, тя има високи цени за междуселищните и междуградски разговори и по този начин дава възможност на частните мобилни компании да поддържат високи цени на техните разговори.
Вижте в каква ситуация се намира БТК! Ще се промени ли това, след като отпадне монополът? Може би донякъде ще се промени, но очевидно, ако няма ясна програма на правителството, която да определя социалните ангажименти на бъдещата частна компания, то тя ще бъде изкушена да продължи тази политика, която ще носи приходи в бъдещето на бъдещите собственици, пък и на собствениците на другите мобилни компании, макар че конкуренцията, разбира се, ще намалява тези приходи във времето.
Този проблем въобще не е третиран в стратегията и не е обяснен именно този фактор за резултатите, които се цитират в стратегията като най-лоши на Българската телекомуникационна компания в сравнение с други компании в Източна Европа.
За всички нас е ясно и във всички доклади за Източна Европа, когато се говореше за телекомуникациите, се подчертаваше, че Българската телекомуникационна компания е с най-добри показатели при промените, които настъпват в България, в сравнение с компаниите в другите източноевропейски страни. Тя имаше най-голяма гъстота на мрежата на телефонните постове и този фактор очевидно изисква много разходи. А повечето от постовете в малките села естествено, че изискват много повече разходи, отколкото са приходите от тях.
И сравнението, което се прави на обслужваните от един работник в БТК - 127 линии, в сравнение с обслужваните 254 линии в "Матаф" е доста некоректно, защото в БТК цифровизацията е 16%, а в "Матаф" е над 70%. Това не води до извода, че цифровизацията е ниска. Напротив, що се отнася до основните линии, през последните години бяха направени огромни инвестиции и има 100% цифрова техника и оптични кабелни пръстени що се отнася до основните свързващи линии в БТК. Наличието на много аналогови постове е свързано с развитата мрежа, покриваща много малки селища в страната - процес, който едва ли много лесно и толкова бързо може да се реши от който и да е инвеститор.
За инвестиции през тези години са вложени над 500 млн. долара, включително и по програмите "ДОН" 1 млрд. 125 млн. лв. Активите на БТК по сегашна стойност са над 2 млрд. лв. Приходите, които тя носи на бюджета във вид на данъци, са 280 млн. лв. Печалбата е 200 млн. лв. Да, тя има персонал от 25 хил. души, но всичко това заедно с инвестициите от 150 млн. лв. изисква ние да получим една стратегия, в която няма само едно число, числото какъв дял ще бъде продаден от БТК, а и минимални цели във връзка с постигнатата цена, с постигнатите инвестиции - въпроси, които не са намерили никакъв количествен израз в стратегията.
Прави впечатление, че тази стратегия е бедна на такива показатели. И в дискусията, която ние проведохме, ни беше отговорено какво е направило предишното правителство и как ние трябва да сравняваме резултатите, които сега ще има за БТК, с резултатите от неосъществилата се сделка на предишното правителство. Аз мисля, че национално отговорната позиция изисква не сравняване с предишното правителство, а ясни цели, които си поставя сегашното правителство, и ясни отговорности, които то ще поеме. В противен случай си задавам въпроса струва ли си въобще да обсъждаме тази стратегия.
Все пак стратегията, която беше представена от предишното правителство, съдържаше много повече показатели. Да, действително тя не доведе до сделка. Нещо повече, предишният Закон за приватизация изискваше и сделката след това да бъде внесена в парламента. При новия закон този документ, беден откъм показатели и ангажименти, ще бъде единственият документ, който ние ще обсъдим в Народното събрание. И ако просто така формално го одобрим с темпото, с което работи мнозинството, на практика ние ще дадем пълна свобода на мнозинството да извърши тази приватизация така, както намери за добре.
Да ви напомня още един факт, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация, който ние сме избрали, също така ще има много ограничени функции по анализа на тези резултати, защото той ще разглежда сделката в случая не само по законосъобразност, но и от гледна точка на стратегията, в която има само един показател, който е количествено определен. Вие виждате, че така поставен парламентът в тази ситуация най-малкото е длъжен при днешната дискусия да получи малко повече яснота по целите, които си поставя правителството - една приемлива цена, едни нормални инвестиции и една програма, свързана с персонала. Тези три цели бяха изброени сега от министъра и би било редно да проведем дискусия по тях и да видим какви са минималните им показатели, при които тази сделка ще се счита за целесъобразна.
Искам да ви напомня, че с новия Закон за приватизация дори оценката на БТК не е задължителна. Тя може би ще си остане в папките на консултанта и в папките на правителството, но по никакъв начин в новия закон тя не е задължителен елемент. И тя може да си остане в папката, а не пред обществото. Затова тази дискусия се налага да бъде проведена днес.
Искам да отбележа още веднъж, че ако за "Булгартабак" в дискусията ние получихме много информация, уточнихме приоритетите и това ни позволи да се въздържим по отношение на сделката за "Булгартабак", то информацията, която ние имаме във връзка със сделката за БТК, неяснотата относно целите на тази приватизация, предубеденото отношение към състоянието на компанията в днешния ден, отразено в стратегията на правителството, не ни дава никаква друга възможност освен да гласуваме против тази стратегия, както направихме и в Комисията по икономическата политика.
Надявам се, че в дискусията представителите на правителството ще ни опровергаят като дадат този път някакви ясни данни и ясни показатели, с които се ангажират. Ако обаче дискусията продължи с тези общи сравнения с предишната сделка, то ние няма да отидем далеч в защита на интересите на страната.
Ето затова, господин председател, аз призовавам и мнозинството, и вносителите в дискусията, която ще последва, да бъдат по-конкретни относно поеманите ангажименти и по-обективни към оценката на състоянието но Българската телекомуникационна компания, по-ясни относно това как след приватизацията правителството ще обезпечи изпълняването на социалните ангажименти, които сега по същество се осъществяват от самата Българската телекомуникационна компания. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата госпожица Ралица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Вземам думата, за да обърна внимание върху някои от бележките на господин Папаризов, с които не бих могла да се съглася.
На първо място, той възрази, че стратегията, която ни е предоставена за обсъждане, е бедна на показатели по отношение състоянието на БТК. С това не мога да се съглася, тъй като финансовите показатели не би трябвало да бъдат включени в една стратегия за приватизация, тъй като те са от по-общ характер и съвсем спокойно могат да бъдат намерени като публична информация, най-малкото в сайта на Българската телекомуникационна компания, където информацията е доста изчерпателна не само по отношение на финансовите показатели, но и по отношение на инвестициите, които са извършвани през последните няколко години, по размер и по характер.
Що се отнася до това дали анализът е субективен и цели да покаже, че компанията е в лошо състояние, би трябвало да обръщаме по-точно внимание на реалностите, отколкото да се стремим да видим нещата по начин, по който на нас ни харесват. За съжаление БТК не е била преструктурирана през последните години и това има своето негативно отражение. За сравнение, в момента се приватизира един друг сходен телеком от Централна и Източна Европа, където преструктурирането вече е завършило и където цифровизацията е вече около 80%. За сравнение, в Българската телекомуникационна компания цифровизацията на местно равнище е под 20%.
Защо това има значение? Защото докато няма цифровизация на местно равнище, БТК не е в достатъчно конкурентно състояние и освен това не е в състояние да поеме функциите си на оператор в либерализиран пазар. Така че това е един факт, който трябва да бъде отчитан, и не можем да сравняваме цифровизацията на местно равнище с цифровизацията по отношение на международните линии.
По отношение на социалната цел, която БТК би трябвало да има. Действително тарифите, които БТК в момента има, имат социални функции. Но дали това ще бъде възможно, е друг въпрос. Вие вероятно сте запознат, че над 50% от приходите на БТК са от дейности, които не биха били достатъчно конкурентоспособни след падането на монопола в края на тази година. Това означава, че по всяка вероятност всеки един собственик, независимо дали това е държавата или новият купувач, ще трябва да преструктурира и ребалансира тарифите, така че да може да осигури приходи за БТК и занапред. Това означава, че ние не можем да сравняваме приходите и печалбите, които компанията има към момента и е имала през последните няколко години, колкото и да са хубави, с очакванията за бъдеще. Това също така означава, че ние не бихме могли да включваме социалната цена като един обект на дискусия по отношение на приватизацията, защото всеки отговорен собственик ще трябва да вземе предвид този факт, за да може да осигури дейността на компанията и през следващите години, така че всеки един български гражданин да бъде сигурен, че Българската телекомуникационна компания ще може да изпълнява и занапред своите функции.
В заключение, бих искала да кажа, че стратегията за БТК аз лично смятам, че е един достатъчно пълен и отговорен документ, който трябва да бъде подкрепен от Народното събрание. Защото всички станахме свидетели как бавенето през последните години доведе до едно, бих казала, твърде дълго забавяне, което доведе и до спада в цената, която вероятно сега ще трябва да приемем. Когато ситуацията на международните пазари беше подходяща за продажба, българската страна не беше готова да предприеме необходимите действия и мерки, така че да бъде извършена една изгодна за държавата сделка, в резултат на което ние в момента трябва да приватизираме БТК в ситуация, в която цените на международните пазари са спаднали драстично много и в същото време изтича и монополът на БТК, което беше един от факторите за изгодната и успешна приватизация на компанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
За реплика - господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо Агайн, фактически Вашето изказване, както го слушах, само доказва това, че компанията трябва на първо място да се преструктурира, за да посрещне предизвикателствата на бъдещето, а не непременно днес да се продаде. Вие завършихте с това, че днес ситуацията за продажба е най-неблагоприятна от гледна точка на конюнктурата. Логично е тогава и това беше въпрос, който аз поставих в Комисията по икономическата политика, има ли възможност като алтернатива на незабавната приватизация да се преструктурира компанията, ако трябва, това да става чрез чужд мениджмънт, и след това да се извърши тази приватизация? Защото очевидно е, че днес при всичките добри материални показатели на компанията финансовите резултати не са чак толкова добри поради факта, че тя изпълнява и социални функции. Мисля, че това всички го разбираме. Редно е преди да я приватизираме, да я преструктурираме и да отделим социалните функции, които да се поемат съответно от бюджета. Това особено се изисква във връзка с отиващия си монопол. Ако това не се направи, то компанията няма да бъде привлекателна за бъдещите инвеститори и няма да може да бъде постигната необходимата цена. Аз съм убеден, че цената ще бъде по-добра, ако се преструктурира и ако още отсега правителството определи с кои функции ще се занимава то, с кои функции ще се занимава БТК, независимо дали ще бъде частна или държавна.
Именно тези въпроси не са намерили отговори в стратегията. От всичко, което прочетох и казахте, аз ставам все по-убеден, че на първия етап трябва да се извърши преструктуриране на компанията, подобряване на нейното управление и на следващ етап да се говори за нейната приватизация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
По отношение на първата забележка на господин Папаризов, че ситуацията е неизгодна в момента на международните пазари, да, действително не е толкова изгодна, колкото беше през март 2000 г. Но ако обърнете внимание на конкретната ситуация в момента, от известно време се наблюдава повишение на част от високотехнологичните компании, особено що се отнася до телекомуникационните компании. И най-изгодната ситуация в един не толкова изгоден пазар е да се използва това повишение, когато очакванията са по-високи от тези, които са били до един определен момент, така че да има премия и за по-високите очаквания, а не само за повишението на пазара. Така че според мен в една подобна ситуация продажбата би била много по-успешна, отколкото да се очаква някакво ново повишение, каквото едва ли ще настъпи в следващите години.
В същото време по въпроса дали държавата трябва да преструктурира БТК, с това не бих се съгласила по никакъв начин, защото историята в България показва, че държавата не е добър собственик, не само мениджър, но и собственик. Защото докато държавата запазва своето участие и възможностите си за контрол върху преструктурирането на Българската телекомуникационна компания за мен това не дава достатъчна сигурност, че преструктурирането ще се извършва на базата на пазарни методи по най-добрия начин за телекомуникационната компания, а не отново въз основа на социални функции, които неправилно биха били приписвани за едно чисто пазарно предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
За изказване - господин Никола Николов. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Аз смятам, че е много положително това, че внасяте стратегия за приватизация на БТК в изпълнение на Закона за приватизация, но ще отбележа факта, че в новия Закон за приватизация липсва контролът при продажбата на съответното предприятие, предоставящо обществени услуги, каквото задължение имаше в стария закон, да се приеме самият акт на приватизация от Народното събрание и да се подпише от министър-председателя. Отбелязвам това, защото този факт трябва да даде много силно отражение на стратегията за приватизация и тя трябва да бъде съвсем конкретна, ясна, с всички действия, които ще предприемат самите приватизиращи органи, за да може Надзорният съвет на Агенцията за приватизация да следи изпълнението точно на тези стъпки, заложени в стратегията, и да сме сигурни, че са защитени националните интереси. Цялата тази конструкция сега не съществува и според мен това прави стратегията за приватизация един много необходим документ, какъвто ние не виждаме пред себе си.
Започвам с въпроса какво продаваме. В стратегията за приватизация е казано, че продаваме до 65% от акциите на БТК. Колко - 0,1% или 49,9%? Отговор на този въпрос в стратегията няма. Сиреч, по един и същи начин ние структурираме сделката ако продаваме 20% и ако продаваме 65%. Според мен това или е недопустим пропуск, или е опит да се заобиколи контролът на Народното събрание, който може да се реализира, пак повтарям, единствено чрез стратегията за приватизация. Затова аз ви предлагам да запишем, че продаваме над 50% до 65% от БТК. Иначе тази стратегия ще бъде само прах в очите на народните представители и оттук - на обществото. Няма как ние да защитим националните интереси, ако не знаем какво продаваме.

Моите подозрения към това, че вие искате ни хвърлите прах в очите с тази стратегия, се засилват от факта, че когато вие описвате профила на потенциалните инвеститори, освен стратегически и финансови - естествените, сте записали, че понастоящем към БТК проявяват интерес и международни финансови институции, като Европейска банка, Международна финансова корпорация, Международна банка за възстановяване и развитие и други. И държавата разглежда възможността тези институции да придобият акционерно участие в БТК. В Комисията по икономическата политика описахте как считате, че това може да стане - а именно, чрез предоставяне на кредит, който после да превърнете в собственост върху акции на БТК. Абсолютно заобикаляне на Закона за приватизация, безспорно непрозрачна сделка, и една сделка, при която може да се конструира следният процес на приватизация: продавам 20 процента на фондовата борса, продавам 20 процента на някакъв инвеститор и след това продавам 11 процента чрез придобиване на акции срещу даден кредит на БТК. Тогава нито единият, нито вторият, нито третият тип инвеститори ще имат какъвто и да е интерес от развитието на Българската телекомуникационна компания. Никога няма да стане ясно кой ще изпълнява условията, които са поети, а и паричните постъпления ще бъдат наистина мизерни в сравнение с това, което може да се получи, ако сделката бъде структурирана по начин, по който един инвеститор придобива повече от 50 процента от акциите на Българската телекомуникационна компания.
Според мен, надявам се и колегите от мнозинството да подкрепят идеята, да запишем съвсем ясно, че чрез тази стратегия за приватизация се продават повече от 50 на сто до 65 на сто от капитала на Българската телекомуникационна компания.
След това, искам да обърна внимание на факта, че до 20 на сто от акциите на БТК ще се предложат за продажба на българската фондова борса чрез публично предлагане. Разбира се, за целта БТК ще бъде регистрирана като публично дружество. Моментът, когато тия 20 процента ще се предложат на фондовата борса, е изключително важен и вие добре го знаете. Очевидно това не може да стане, преди да бъде продаден мажоритарен пакет акции, но не го записвате. Това още един път ме хвърля в подозрения, че вие имате намерение да не продадете мажоритарен пакет акции на един инвеститор, а да раздробите сделката на три и да я продавате по три абсолютно неясни, непрозрачни и според мен неефективни начина. Защото, ако вие имахте намерение да продадете 51 на сто от капитала на БТК на стратегически инвеститор, щяхте да запишете, че след продажбата на мажоритарния пакет тогава ще се продадат тия 20 на сто на фондовата борса. Другото е безумие, защото силно ще блокирате сделката, ако първо продадете на фондовата борса 20 на сто - дружеството е публично, и започнат всички процедури по Закона за публичното предлагане на ценни книжа при продажбата на 51 на сто от акциите на стратегическия инвеститор. Разбира се, той няма да се съгласи да върви по силата на тоя закон - придобиването на 51 на сто от капитала на БТК.
Какво пишете за преструктурирането на БТК в тази стратегия е много любопитно. Междупрочем, има само два абзаца за преструктурирането на БТК, а няма никакви изисквания за бъдещия инвеститор как ще преструктурира БТК. Има някакви изисквания, които според мен са общо взето учебникарски, като цифровизация и т.н.
За преструктурирането на БТК вие сте записали, че преди продажбата някои от почивните станции, включени в активите на БТК, ще бъдат прехвърлени на дружество, чийто капитал ще е изцяло собственост на Министерството на транспорта и съобщенията. Сиреч, отново се прави нещо, което доста би усъмнило и обществото, а и нас, народните представители. Вие ще извадите в отделно дружество някакви активи, които очевидно не са свързани с основната дейност на БТК, но пък са много привлекателни за част от инвеститорите в страната и ще ги продавате по някакъв друг начин, без да опишете какъв е той - това дружество, което ще бъде изцяло собственост на Министерството на транспорта и съобщенията, ще го продава ли после, няма ли да го продава, Министерството на транспорта и съобщенията туризъм ли ще прави? Според мен този факт, че вадите само почивните станции без да преструктурирате дълбоко и в основата телекомуникационната компания, показва един абсолютно повърхностен поглед и разбиране за значимостта на БТК като монопол, предоставящ обществени услуги.
Следващият абзац, който е записан във вашата стратегия, касае поделенията, които са свързани с отбраната и сигурността на страната. Аз по никакъв начин не мога да се съглася, че българският народен представител ще гласува за стратегия, в която е записано, че с бъдещия купувач следва да се договори поемането на ангажименти за закупуване, модернизиране и поддръжка на оборудването в тях. Няма такъв народен представител, който да гласува, че трябва да се договори, без да има ясни параметри за инвестициите в ония части и поделения на БТК, които осигуряват националната или са свързани с отбраната и сигурността на страната, без ясни параметри какво ще се случва с тия поделения, без ясни параметри за защита на националния интерес и сигурността на страната, особено тези поделения, които имат военновременни ангажименти.
Аз ви съветвам наистина или да изтеглите тази стратегия, или да дадете ясни параметри на това, което вие ще изисквате, защото това е изискване към бъдещия инвеститор. Това не е нещо, което вие ще договаряте в течение на сделката. Това не е нещо, за което вие ще се споразумявате с бъдещия инвеститор. А народните представители, за да гласуват такава стратегия, трябва да са абсолютно убедени, че поделенията, свързани с отбраната и сигурността на страната, ще функционират по начин, по който наистина ще бъде защитен националният интерес.
Разбира се, аз бих могъл да говоря и за двата етапа, каквито са предвидени за подбор на инвеститорите, за съдържанието на индикативните оферти, на комплексната бизнеспрограма, но според мен достатъчно се каза по време на дебата за стратегията за приватизация на "Булгартабак". Там нещо все пак се направи, макар че аз твърдя, че не е най-доброто. Но тук, поради факта, че изискванията към бъдещия инвеститор, към неговите индикативни оферти, които ще предостави, към комплексната бизнеспрограма са абсолютно общи и не конкретни, целият този раздел на подбор на инвеститора с конкретни параметри според мен трябва да бъде наново разработен.
Затова аз считам, че би следвало да се отнесете наистина отговорно и на въпросите, които поставих, ние, народните представители да получим ясни отговори, защото не виждам даже и мнозинството да е съвсем категорично и твърдо в своята подкрепа за тази стратегия как ще гласува с чиста съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за реплика, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Николов, аз бих си позволил да не се съглася с Вашите твърдения относно това, че стратегията не дава достатъчно ясни знаци за това какво ще се направи и как ще стане това. Защото една стратегия никога не може да бъде уточнена във всичките си параметри, затова за продажбата на БТК са предвидени два етапа. В първия етап да се видят изискванията, които са от самите купувачи, и във втория етап да бъдат уточнени всички тези критерии.
Ясно е опасението от страна на господин Папаризов затова, че във всички случаи ще се извърши тази продажба. Страхът, че не се конкретизират много от параметрите идва може би от това, че досегашните продажби, които бяха извършени в държавата, имаха наистина такъв неясен характер. Аз разбирам Вашите опасения, но мисля, че след като се пристъпи към приватизация на БТК всички ние ще разберем, че този принцип или тази стратегия, която сега е тук пред нас, има достатъчно ясни критерии и ще покаже и в Народното събрание, и на всички нас, че няма нищо тайно и нищо, което да допринесе, както вие казахте, да се намали държавната сигурност или други такива неща, които във всички случаи няма да ощетят държавата, както всички вие искате по един или друг начин да подскажете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Констурски.
За дуплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми Костурски, може и да не съм бил ясен в това, което казах, затова още един път ще кажа кое ме притеснява.
Първо, няма обект на продажбата. Не е казано колко се продава - дали 1% от БТК или се продават 65%. Вие ще се съгласите с мен, че това не може да бъде стратегия за продажба на 1% от БТК и по същия начин да бъде стратегия за продажба на 65% от БТК. Надявам се да се съгласите с това. Четете го на стр. 13 най-отгоре.
Второто, което казвам, че е абсолютно неясно в тази стратегия и би следвало да ви притеснява, и наистина да ви притеснява, това е, че стратегията няма пътя на преструктуриране на БТК, след като тя бъде закупена. Никъде няма казани изисквания как се преструктурира БТК след като бъде закупена.
И третото, което е свързано с националната сигурност и отбраната на страната, вие знаете, че БТК има определени и то много важни функции в тази посока, е записано, че с бъдещия купувач следва да се договори поемането на ангажименти. Това би следвало да успокои нашата съвест като народни представители и ние да гласуваме за тази стратегия. Според мен това единствено изречение, касаещо отговорността на бъдещия купувач на БТК към националната сигурност на страната, е абсолютно неудовлетворително. Според мен трябва ясно да се запишат ангажиментите на бъдещия купувач за онези поделения на БТК, които имат ангажимент към отбраната и националната сигурност на страната. Ама ясно да се запишат: ще се цифровизира, ще се инвестира в тях определена сума, въобще всичко онова, което ще ни убеди, че бъдещият купувач ще бъде такъв, че наистина да гарантира качеството на предоставената военновременна услуга.
Това трябва да разберете и това да изисквате от вашето правителство, защото иначе вие гласувате на сляпо, а оттук нататък Народното събрание няма никакъв контрол, само някакъв надзорен съвет, който по законосъобразност се произнася, а не се произнася по целесъобразност. Той ще следи само дали сделката е направена по тази стратегия, по тези параметри, а параметри няма. Цялата отговорност за това, което ще стане с БТК, остава на приватизиращия орган. Според мен толкова важна продажба не може да разчитаме да я оставим само в ръцете на приватизиращия орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, давам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За процедура има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Искам да обърна внимание за грубо нарушение на конституционното ми право да задам актуални въпроси и питания - чл. 90, ал. 1 от Конституцията. Господин председателят си е позволил да прави тълкуване на питането ми до заместник министър-председателя Николай Василев, без да се съобрази с чл. 77, ал. 1 от правилника, където ясно са записани двете условия, на които трябва да отговаря едно питане или актуален въпрос: дали то представлява обществен интерес и е в неговия ресор на управление.
Въпросът е за чуждестранните инвестиции и политиката на правителството.
Аз Ви питам, след като в управленската програма на правителството е записано, че това е стратегическа цел на икономическата политика, нима чуждестранните инвестиции не са в ресора на заместник министър-председателя, който отговаря за икономическата политика и нима те не представляват обществен интерес?
За мен това е цензура на парламентарния контрол.
Аз Ви моля да предадете на господин председателя, че това е недопустимо и парламентарната група ще реагира по съответния начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, господин Ляков. Имате това право. Направете своето писмено възражение до председателя на Народното събрание.
Новопостъпилите питания в периода от 8 до 14 март 2002 г. са следните:
Питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно статистически данни за криминална икономическа престъпност в Република България за 2000 и 2001 г. Следва да се отговори писмено на 22 март 2002 г.
Питане от народния представител Йордан Бакалов към Милен Велчев - министър на финансите, относно количествата задържани наркотични вещества за 2000 и 2001 г. Следва да се отговори писмено до 22 март 2002 г.
Питане от народния представител Светослав Лучников към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно изпълнение задължението на Министерския съвет по чл. 10, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Следва да се отговори на пленарното заседание на 22 март 2002 г.
Питане от народния представител Димитър Йорданов към Милен Велчев - министър на финансите, относно приемане на правилник за прилагане Закона за данък добавена стойност. Следва да се отговори на пленарното заседание 2002 г.
Питане от народния представител Иван Иванов към Пламен Петров - министър на транспорта и съобщенията, относно осигуряване на честотни ленти за оператори на цифрови клетъчни мобилни мрежи и услуги. Следва да се отговори на пленарното заседание на 22 март 2002 г.
Има за връчване писмени отговори:
- от заместник министър-председателя Николай Василев на питане от народния представител Иван Иванов;
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на питане от народния представител Васил Василев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов.
Постъпило е предложение за разисквания по питането на народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев относно изпълнението на приватизационния договор и икономическото състояние на "Кремиковци" АД.
Съответното предложение за разискване е подписано от 48 народни представители. По този начин чл. 81, ал. 1 и 2 от правилника са спазени.
Затова насрочвам разискванията за следващото заседание за парламентарен контрол - 22 март т.г.
Първият актуален въпрос от парламентарния контрол днес е зададен от народните представители Евгения Живкова и Георги Божинов относно преустановяване експлоатацията на жп линията Червен бряг - Оряхово.
Актуалният въпрос е зададен към министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров.
Заповядайте, госпожо Живкова, да развиете своя актуален въпрос.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, във връзка с обръщение на кметовете на община Бяла Слатина, Мизия, Оряхово, Кнежа, Червен бряг относно запазването на железопътната линия Червен бряг - Оряхово бих искала да Ви попитам какво е становището на Министерството на транспорта и съобщенията.
Доколкото разбирам, мотивът за закриването на жп линията е нейната нерентабилност след спирането на товарните превози и превозването само на пътници. През последните години броят на пътническите влакове е сведен до минимум, което също намалява приходите от пътническото движение.
Не смятате ли, че жп линията Оряхово - Червен бряг все още може да бъде използвана за това, за което е била строена - основен транспорт за пътници и товари? Тя е социална придобивка за населението от гореизброените райони и единствен сигурен транспорт, особено при тежки зимни условия, когато пътищата между отделните населени места са труднопроходими. Въпреки че влаковете се движат с неголяма скорост и са много разредени, те дават възможност на жителите от този край да се придвижват от едно до друго селище.
Освен това през последните години се забелязва тенденция хората да се преместват да живеят от градовете в селата. Железопътната линия Оряхово - Червен бряг обслужва големи села като Алтимир, Липница, Лазарово, Чумаковци, Бърница, Търнава, Калище, Крушовица, Войводово, Сараево и градове като Кнежа, Бяла Слатина, Койнаре и Мизия. Автобусните линии в този район са недостатъчни, за да осигурят транспорт на хората, на които ежедневно се налагат пътувания.
Господин министър, имайки предвид изложеното, моят актуален въпрос е: какво е становището и предприетите действия на Министерството на транспорта и съобщенията относно закриването на теснолинейната Оряхово - Червен бряг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос на госпожа Живкова.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова, уважаеми господин Божинов! Тежкото финансово състояние на НК -БДЖ и новата управленска и организационна структура, която влезе в сила от 1 януари т.г. и отдели превозните бизнесдейности от експлоатацията и инфраструктурата, налага търсенето на мотивирани начини за приоритетно намаляване на разходите и закриване на губещите дейности.
Екипи от български и чуждестранни специалисти от консултантските фирми "Кенеди енд Данкин ченз тейшън", "Си Ай И консалт", "Кей Пи ем джи" изготвиха програма за финансово оздравяване на железниците, която е одобрена от международни финансови институции.
Съгласно залегналите в нея постановки е предвиден проект за утвърждаване от Министерския съвет за закриване на нерентабилни железопътни линии. В него се предвижда преустановяване на експлоатацията, зариване за движение и ликвидация на участъка Червен бряг - Оряхово. Товарните превози в участъка са преустановени. Броят на пътническите влакове е сведен до технологическия минимум.
Ежедневно се предоставят по 4000 пътникоместа, съобразно технологичните изисквания, а използването им е едва 20 процента. Извършените разходи в участъка, отнесени на 1 пътникокилометър, надвишават средномрежовите повече от два пъти. Общо загубата за железопътния транспорт от експлоатацията на този участък е повече от 1 млн. лв. годишно.
Към закриване и ликвидация на железопътни участъци се пристъпва след изчерпването на всички възможни мерки за оцеляването им чрез участие на заинтересованите общини в издръжката на линиите, закупуване на шинобуси и експлоатирането им, сключване на концесии за експлоатация на губещите участъци.
Редът и условията за закриване на железопътни линии или участъци от линии се извършва по регламентиран начин в наредба за категоризация на железопътните линии. Предложението за закриване се внася в Министерския съвет за утвърждаване след оценка на социалната и икономическа значимост на линията, становище за значимостта и за отбраната на страната, влиянието върху екологическата обстановка в прилежащите територии и становище на всички заинтересовани министерства, ведомства и областни управи.
Както сме посочили и в писмото до заинтересованите кметове, за да остане линията да работи, общините Червен бряг, Кнежа, Бяла Слатина, Мизия и Оряхово трябва да поемат загубите от експлоатацията на участъка, възлизащи на около 1 млн. лв. годишно. Тогава тя ще продължи да функционира със занижени параметри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Всички правителства без изключение след 1989 г. и всички транспортни министри са се спирали на този проблем и са намирали досега основание да не закрият жп линията. Вие посочихте, че след разделянето на инфраструктура и превози на системата, при търсенето на решение за намаляване на загубите, отново възниква като възможен изход закриването на линията. Вярно е, че търсенето на решение за намаляване на загубите е важно, но по-важното от него е намирането на решение за проблемите на хората и необходимостта да се придвижват. Сто и двадесет хиляди души живеят на територията на тези общини, които имат засега единствено транспортно средство - тази линия.
Във Вашия отговор обаче имаше нещо оптимистично и аз предлагам да заложим на него. Вие казахте, че след изчерпването на всички възможни варианти ще се пристъпи към закриването на линията. А тези варианти трябва да се разглеждат и при едно евентуално излизане на България от кризата, когато няма да бъде минимален броят на пътниците, а ще се увеличи техният брой, когато отново по тази линия ще се превозват товари и тогава вече възможността ще бъде една концесия и щом е губеща за вас, аз вярвам, че вие можете да я предоставите на един холдинг, който може да възникне между общините и фирми, готови да получат лиценз. И затова моето предложение е: нека да се направят всички разчети, нека да се апробират всички варианти и когато се убедим, че няма печеливш вариант и вариант в интерес на хората, тогава да стартирате процедурата. До изчерпването на вариантите, не пристъпвайте към закриването на линията и това ще бъде доброто за България и за хората решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте за дуплика, господин Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Божинов, аз напълно съм съгласен с това, което казахте. Ние сме далеч от мисълта да отнемем тази социална функция, която железницата изпълнява в момента. Но също така трябва да се съобразим и със състоянието на железницата, което изобщо не е цветущо. Ние имаме 140 млн. загуба.
Отчитайки необходимостта да се извършва тази транспортна услуга, изводът е, че просто железницата не е най-оптималният вариант на този етап. Ако съществуват допълнителни възможности, допълнителни към това, което вече сме потърсили, ние сме склонни да ги разгледаме отново. Ако има интерес от някой да оперира тази линия, разбира се, открити сме за разговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Петров е зададен от народния представител Петър Димитров относно продажбата на българските слотове на летище Лондон - "Хийтроу".
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! На 26 февруари в медиите се тиражира противоречива информация за продажбата или за замяната на българските слотове на летище Лондон - "Хийтроу" от синдиците на Авиокомпания "Балкан".
По повод оспорването на продажбата от адвокатите на Гат Зееви самите синдици заявиха, че подобно оспорване е безпочвено, тъй като слотовете никога не са влизали в активите на "Балкан".
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: как синдиците на Авиокомпания "Балкан" са продали или заменили слотовете на летище "Хийтроу", след като те никога не са били част от активите на "Балкан"? Какви са основанията синдиците да се разпореждат с българските слотове, които са публична собственост, по свое усмотрение и в свой интерес или в интерес на Авиокомпания "Балкан"?
Преди да ми отговорите, да напомня някои неща за "Балкан". "Балкан" в момента много прилича на руска матрьошка. Вътре вече няма почти нищо. Има един Ту-154, има 2-3 Ан-24, има 4 товарни Ан-12 и 1500 отчаяни висококвалифицирани служители на "Балкан". Това е "Балкан".
В същото време матрьошката продължава да е красива и да блести. Защо блести? Блести по една проста причина. Блести със слотовете си на летище Лондон - "Хийтроу". "Хийтроу" е като Рим за летищата по света. Това е най-голямото летище, най-натовареното летище. Слотовете, тоест времето за излитане и за кацане на Лондон - "Хийтроу", са безценни.
Ето, това е причината 20 години "Америкън еърлайнс" да се опитват да получат слотове на "Хийтроу", но не им дават, понеже няма. Повечето английски компании летят не от "Хийтроу", а от "Гетуик", от "Лутан", от "Станстет", тъй като не могат да получат слотове на летище "Хийтроу".
Значи дори Александър Божков и Гат Зееви не се сетиха да изтъргуват слотовете. Сега синдиците се сетиха. И нещата трябва да изглеждат благородно. Генерират се три благородни лъжи.
Първа лъжа: слотовете така и така не се ползват, така че, ако не ги разменим, ще ни ги вземат.
Втора лъжа: за слотовете ще вземем цяла купчина пари, с тях ще си наемем самолети и ще оживим "Балкан".
И третата лъжа: с новите самолети ще летим до "Гетуик", а не до "Хиитроу", тъй като там пък с помощта на "Върджийн" ще летим до Америка.
Нещата изглеждат много красиви за обществото: хем сме излъгали англичаните, хем сме ги разменили, хем сме им ги продали, хем сме взели пари за тая работа, получаваме нови самолети, с които ще летим, и си осигуряваме линия до Америка. Както казваше един журналист от близкото минало: "Да, ама не!"
Първо, слотовете не подлежат на изземване сега - след 11 септември.
Второ, предложението на "Луфтханза" не само, че не е изгодно, то е източващо "Балкан" и източващо България.
И трето, "Върджийн" лети за Щатите 18 пъти седмично от летище "Хийтроу" и лети за най-големите летища, за най-добрите дестинации - преди всичко летище "Кенеди" в Ню Йорк, а от "Гетуик" лети за любимото място на бившия кмет Кирчев, за южното крайбрежие на Щатите.
Така че моят въпрос е: коя е причината да се дадат слотовете на английската компания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Петров.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В отговор на Вашите въпроси как синдиците на "Балкан" са продали или заменили слотовете, след като те никога не са били в активите на "Балкан" и какви са основанията те да се разпореждат с български слотове, които са публична собственост, по свое усмотрение, в свой интерес или в интерес на "Балкан", Ви уведомявам за следното.
По информация, предоставена от синдиците на авиокомпания "Балкан", слотовете на летище "Хийтроу" не са продадени, а са заменени със слотове на летище "Гетуик". Основанията според същата информация за осъществяване на размяната са обусловени от невъзможността на "Балкан" пълноценно да ползва слотовете на летище "Хийтроу" при наличния самолетен парк на дружеството и затрудненото финансово състояние на компанията. Договорено е "Бритиш еъруейс" да заплати на авиокомпанията разликата в стойността на слотовете спрямо стойността на слотовете на "Балкан", както следва.
Първото разплащане е 1 397 83 лири стерлинги, което вече е направено.
Второто плащане - 997 916 лири стерлинги. По сделката не са ползвани услугите на консултанти.
Следва да се има предвид, че слотовете са собственост единствено и само на съответното летище, а не на държавата.
На 22 януари 2002 г. на заседание на представители на синдикалните организации при авиокомпанията, те единодушно са подкрепили замяната на слотовете. Сделката е утвърдена от Комитета на кредиторите.
С писмо, изх. № 04-18-359 от 22 януари 2002 г. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и министърът на транспорта и съобщенията само са информирани за размяна на слотовете.
Слотовете не са включени в обектите по чл. 18, ал. 1-3 от Конституцията на Република България, върху които държавата осъществява суверенни права, нито спадат към обектите и дейностите, посочени в ал. 4 на чл. 18, върху които може да се установи държавен монопол със закон. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за държавната собственост слотовете нямат правен статут на публична или частна държавна собственост, поради което на министерството не е предоставено право на управление върху тях. Те са собственост на съответното летище, което има право да ги предоставя за ползване на различни авиационни оператори по своя преценка. Поради вида на собствеността на слотовете правоотношенията по размяна на слотовете нямат публично-правен характер. Те са отношения между частноправни субекти и между авиокомпаниите и отделните летища.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Какви са тия работи?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: С оглед изложеното по-горе слотовете не са публична държавна собственост, а представляват нематериално право, разпореждането с което се извършва свободно между частноправни субекти според гражданските и търговските закони.
Съгласно действащото законодателство министърът на транспорта и съобщенията няма права на контрол върху синдици на дружества в процедура по несъстоятелност. В чл. 658 от Търговския закон изчерпателно са изброени правомощията на синдиците на търговско дружество, обявено в несъстоятелност, които правомощия се основават и се осъществяват съобразно развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
В случай, че синдиците не осъществяват правомощията си с грижата на добър търговец, на тях би могло да им се потърси отговорност по реда на чл. 663, ал. 3 от Търговския закон, както от длъжника, така и от кредиторите. Отговорността на синдиците е в размер на виновно причинените вреди след тяхното надлежно доказване пред съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не е реплика, а е гняв, госпожо председател. Оказва се, че нашият министър просто е информиран. Слотовете не са английски, не са български, не са никакви, но нашите хитри синдици от "Балкан" ги продават. Разбирате ли за какво си говорим? И това го заявява български министър, който трябва да отстоява националните ни интереси!
Господин министър, от тази сделка мирише на корупция! Смърди! Цената на тази корупция е над 20 - 25 млн. долара. Над!
Ще ви дам други фрапиращи данни. Синдиците канят на 5 март представителите на "ATR" за преговори, но нямат време да отидат на преговорите, те са заети хора. "Еър София" им предлага по-изгодни условия от "Луфтханза", те не отиват на преговори. "Хемус Еър" им предлага по-изгодни условия, те нямат време за преговори.
На 28 февруари - ден след обявяването на сделката, двамата синдици отиват в Италия. Обяснете ми, господин министър, какво са търсили двамата синдици, които са сложени не за да управляват авиокомпания "Балкан", а да защитават интересите на кредиторите? Какво са правили те в Италия?
И имам две категорични искания от името на нашата парламентарна група. Значи слотовете трябва да останат български! Ако Вие не вземете мерки да се прекрати това национално предателство, аз Ви обещавам от името на нашата парламентарна група, че ще сезираме прокуратурата да разследва какво са продали, как са го продали, защо са го продали.
След малко на другия въпрос ще ви кажа и каква е цената на слотовете, но да се върнем, като му дойде времето, както обичате да казвате.
И второ, искам да направите ревизия на предложенията за самолетите. Да се погледне какво е предложила "Еър София", какво е предложила "Хемус Еър", какво са предложили "ATR", какво е предложила "Бак". Да се анализират тези предложения, за да видите, че в момента синдиците на авиокомпания "Балкан" продължават да източват българската държава. Това е истината, господин министър. (Единични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика министър Петров. Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Димитров, опитах се да Ви обясня с членове и цитирайки конкретните закони кой от кого и каква отчетност може да изисква според нашите закони. Ако не ви харесват, променете ги. Синдиците на "Балкан" не се отчитат на министъра на транспорта и съобщенията. Те имат правата да се разпореждат и тези права са им дадени от съда. Така че, ако вие считате, че те са продали националните интереси... (Силен шум и реплики от блока на КБ.)
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Вие имате представител там.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Ако считате, че са продали националните интереси, потърсете им отговорност. Но очевидно не разбирате съдържанието на процеса и как се управлява една компания в несъстоятелност. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие за какво сте министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият актуален въпрос е зададен отново от народния представител Петър Димитров относно ощетяване на големия кредитор на Авиокомпания "Балкан" - българската държава, чрез продажбата на българските слотове на летище "Хийтроу" - Лондон.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, това е пряко продължение на това, за което си говорим. Доколкото ми е известно, държавата е най-големият кредитор на "Балкан". Най-големият! Държавата е най-засегната от задълженията към "Балкан". Поради тази причина смятам, че продажбата на слотовете на летище "Хийтроу" за символичната сума от 4,49 млн. долара в най-голяма степен засяга именно Вас, като представител на държавата.
В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: кой представлява най-големия кредитор - държавата, в Съвета на кредиторите на Авиокомпания "Балкан"? С какво и как ще отговаря за практическото подаряване на петте безценни слота за кацане и излитане на летище Лондон - "Хийтроу", както и за неравностойната им замяна със слотовете на летище "Гетуик"?
И малко статистика. За 10 години, преди да бъде обявена в несъстоятелност Авиокомпания "Балкан", заедно с грабежите на Гад Зееви прави задължения около 160 млн. лв. За една година в несъстоятелност Авиокомпания "Балкан" прави задължения за 64 млн. лв. Шестдесет и четири, господин министър! За 10 години това означава 640 млн. Това са задължения към държавата. Нито една частна компания не им дава на вересия. Това са задължения към летищата, това са задължения към "РВД". Държавата наблюдава това състояние.
И две думи за безценните слотове. "Американ еърлайнс" и "Бритиш еъруейс" пет години водят преговори да се кооперират за трансатлантическите полети. Очакваната печалба годишно е за около 300 млн. долара.
След като постигат съгласие за коопериране, американското правителство поиска 56 слота на летище Лондон - "Хийтроу". Разделено едното на другото се получава, че един слот прави 5,3 млн. долара печалба за една година. Но кое е най-интересното? "Бритиш еъруейс" заявява: тази сделка е неизгодна за "Бритиш еъруейс" и за Великобритания. Слотовете струват повече от 5,3 млн. долара годишно. Повтарям, годишно!
Така че това е приблизителната цена на слотовете. А нашите, тоест вашите синдици ги дават за 4,5 млн. долара и ги размерят срещу непрестижни слотове на летище "Гетуик", откъдето "Балкан" ще лети горе-долу за никъде. Това е истината! И Вие като представител на данъкоплатците, на българската държава, искам да ни обясните тези парадокси - с думи прости, без юридически трикове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, заповядайте за отговор.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В отговор на Вашите въпроси кой представлява най-големия кредитор - държавата, Съвета на кредиторите на авиокомпания "Балкан" и с какво и как ще отговаря за практическото подаряване на 5-те безценни слота за кацане и излитане на летище Лондон "Хийтроу", както и за неравностойната им замяна със слотове на летище "Гетуик" Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 3 от Закона за събиране на държавните вземания Агенцията за държавните вземания представлява държавата в производствата по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни или държавни вземания.
Единственият компетентен държавен орган, който може да представлява държавата и да събира държавни вземания, е Агенцията за държавните вземания. И не е от компетенцията и от правомощията на министъра на транспорта и съобщенията.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Като не си компетентен, подай си оставката! (Ръкопляскания от блока на Демократичната левица.)
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: В откритото производство по несъстоятелност на авиокомпания "Балкан" пред Софийския градски съд държавният интерес е защитаван и представляван от агенцията. На 3 април 2001 г. е проведено първото събрание на кредиторите на авиокомпанията, на което е избран Комитет на кредиторите. Комитетът има 7 членове, а именно: Република България, представлявана от Агенцията за държавните вземания; "Булстрад" АД, Международна асоциация на авиационните превозвачи; ДП "Ръководство въздушно движение"; летище "София" ЕАД; "Нефтоимпекс" ООД и Тодор Симеонов. Комитетът на кредиторите се избира от събранието на кредиторите. Основните правомощия на Комитета на кредиторите са свързани с подпомагане и контрол върху дейността на синдиците.
Според чл. 660, ал. 1 от Търговския закон синдиците са длъжни да осъществяват задълженията си с грижите на добър търговец. За неизпълнение на задълженията им кредиторите могат да им потърсят отговорност в размера на виновно причинените вреди.
Слотовете за кацане не са били подарени, а заменени. Сделката е била сключена от синдиците с одобрение от Комитета на кредиторите и синдикатите.
Съгласно действащото законодателство министърът на транспорта и съобщенията няма права на контрол върху синдици на дружества в процедура по несъстоятелност, както и върху Комитета на кредиторите. При условие, че има нанесена вреда на държавата, виновните лица ще носят отговорности по законите на Република България.
В производството по несъстоятелност окончателно признатите вземания на дружеството в системата на Министерството на транспорта и съобщенията са, както следва: летище "София" - 1 млн. и 600 хил., ДП РВД - 13,5 млн. Според чл. 660, ал. 1 от Търговския закон синдиците са длъжни да осъществяват задълженията си с грижите на добър търговец. За неизпълнение на задълженията им кредиторите могат да им потърсят отговорност в размера на виновно причинените вреди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика, заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, смятах, че ще повикате полиция, за да вземе мерки. Аз Ви казвам, че за една година дълговете на българите са се увеличили със 64 млн., а Вие ми четете текстове от Търговския закон?! Аз съм ужасен!
Признавам си, че си мислех, че България е една обрулена държава. Не съм бил прав. Изненадан съм.
Как беше при СДС? Искаш митница, плащаш на СДС, получаваш митница. Плащаш, естествено, на политическото ръководство на СДС.
Какво направихте вие? И вие сте страшно изобретателни! Вие подарихте всички митници на англичаните и им дадохте 30 млн. от държавния бюджет! (Ръкопляскания от КБ.)
Направихте и следващата стъпка - вие започнахте да печелите от дълга на България. Продавате дълга на България.
Сега научавам, че авиокомпания "Балкан" продава времето за кацане и за излитане. СДС си мислеше, че времето е негово, но се оказа, че времето било на някой друг!
Сега ще започнем да продаваме територия, господин министър. И Вие имате активна позиция там. Ще давате на концесия летища, ще давате на концесия пристанища, ще дадем всичко - пощи, далекосъобщения, инфраструктура, ще дадем абсолютно всичко.
Признавам си, че си зададох въпроса какво ще правят хората в България? И онзи ден получих интересен отговор. Медицинските сестри заминават в Германия и Швейцария. Министрите, очевидно, повечето ще отидат в Лондон. Симеон, очевидно, ще отиде в Мадрид.
Парламентът предлагам да отиде в Афганистан, там ще изпълняваме функциите на Лоя джирга. Тук ще остане кьораво и сакато, за да може някой все пак да пее "Стани, стани, юнак балкански!". (Ръкопляскания и възгласи "Браво!" от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика, заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Господин Димитров, аз не бих се хванал в празнодумия и в някакви спорове по теми, които не разбирам. Очевидно това за Вас е удоволствие.
Нека, който разбира за дълг, да говори за дълг. Който разбира от авиация, да говори за авиация. Нека също да спазваме законите. Законите са такива и ние ги спазваме. Ние не можем да повикаме полиция, защото нещо не ни харесва.
Имайте някакво уважение към закона, все пак. Правилата са написани и ние трябва да ги спазваме. Ако считате, че има някакво нарушение, потърсете отговорност. Не правете празни речи тук! Времето струва пари!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващият актуален въпрос към министър Петров е зададен от народния представител Радослав Илиевски относно приватизацията на "Автомитропол" ЕАД, град Долна Митрополия.
Заповядайте, господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господа министри! На 13.10.1999 г. между министъра на транспорта, тогава господин Вилхем Краус, и РМД "Автомитропол инвест" ЕАД, град Долна Митрополия е сключен договор за приватизационна продажба на акции от капитала на "Автомитропол" ЕАД, град Долна Митрополия. Прехвърлени са 70 на сто от капитала на дружеството, като акциите са поименни с право на глас. Страните се съгласяват, че покупната цена на акциите - предмет на настоящия договор, е 280 150 лева. Началната вноска в размер на 28 015 лева, представляваща 10 на сто, е на практика внесеният депозит за участие в конкурса. Остатъкът от продажната цена в размер на 252 135 лева, което е 90 на сто от нея, се заплаща, забележете, в срок до 9 години на 8 равни части и 1 година гратисен период.
Годишните вноски се заплащат съгласно умната схема - 30 на сто в левове и 70 на сто в държавни дългосрочни облигации по вътрешния или по външния дълг по избор на купувача.
Въпросното РМД е регистрирано в Плевенския окръжен съд само два месеца преди тази сделка, а неговият изпълнителен директор Ботьо Кирилов Стоянов е назначен за изпълнителен директор на ЕАД "Автомитропол" един месец по-рано.
Дотук отклонения от приватизационната и кадрова политика на Съюза на демократичните сили в периода на тяхното управление не се наблюдава. Дори някои от стандартните задължения по един такъв договор са деформирани в своя запис, като например: "Дружеството да запази основния си предмет на дейност - забележете - до края на 2002 г., при условие че договорът се финализира до 2008 г.". В този договор е предвидено до края на 2002 г. да се запази средносписъчният брой на заетите по трудов договор лица в дружеството в размер на 39 човека и до края на 2002 г. да се разкрият още пет нови работни места. Но само в периода на едномесечното управление на новоназначения от СДС управител този състав предприватизационно е редуциран от 92 на 39 човека.
В този договор е предвидено до края на 2002 г. да се извършат инвестиции, свързани с основния предмет на дейност, в размер на 85 хил. лева от дейността и за сметка на това дружество.
В чл. 15.1. от договора е записано, че "Купувачът се задължава да изпълнява възложените от дружеството задачи по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации.". Чл. 15.11.: "Задължава купувача да изготвя за своя сметка и предоставя на министерството писмени отчети с приложени документи за изпълнение на поетите задължения по договора до 31 януари на всяка календарна година."
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е следният. Извършен ли е следприватизационен контрол в това дружество? Какви мерки са предприети за укрепване на дружеството и как е защитен държавният интерес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Петров.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Илиевски!
Вашият актуален въпрос относно осъществяването на следприватизационен контрол в "Автомитропол" АД, Долна Митрополия, взетите мерки за укрепване на дружеството и предприетите действия за защита на държавния интерес, давам следния отговор.
Както сам посочвате в актуалния си въпрос, на 13 октомври 1999 г. е сключен договор за покупко-продажба на 70 процента от акциите и капитала на "Автомитропол" ЕАД, Долна Митрополия с купувач "Автомитрополинвест" АД, Долна Митрополия - работническо-мениджърско дружество по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
По договор купувачът има следните задължения:
- да заплати цената по приватизационния договор за срок от 10 години с 1 година гратисен период на девет равни годишни вноски;
- да не прехвърля закупените 35 хил. броя акции, придобити чрез договора до окончателното изплащане на покупната цена, но не по-рано от края на 2002 г.;
- при увеличаване на капитала на приватизираното дружество да не намалява участието си в него в срок до окончателно изплащане на покупната цена, но не по-рано от края на 2002 г., освен с писмено съгласие на купувача "Автомитрополинвест" АД;
- в срок до края на 2002 г. да запази средносписъчния брой на заетите по трудов договор лица в приватизираното дружество в размер на 39 човека и да разкрие нови 5 работни места, разпределени по години, както следва: до края на 2000 г. - 3 работни места, до края на 2001 г. - 1 и до края на 2002 г. - още 1;
- в срок до края на 2002 г. да извърши инвестиции, свързани с новия предмет на дейност общо в размер на 85 хил. лв. от дейността и за сметка на приватизираното дружество, разпределени по години, както следва: до края на 2000 г. - 25 хил. лв., 2001 г. - 30 хил. лв., до края на 2002 г. - 30 хил. лв.
Следприватизационен контрол:
Задълженията на купувача по цитирания приватизационен договор започват от момента на подписването му. Контролът се извършва въз основа на предоставени писмени отчети от купувача за всяка календарна година. Срокът, в който купувачът следва да представи отчета по изпълнение на поетите в приватизационния договор задължения, е 31 януари на всяка следваща отчетна, следваща отчетния период година.
Срокът на плащане на първата вноска от разсроченото плащане по приватизационния договор е 12 ноември 2001 г. Министерството е уведомило купувача за размера на първата вноска и срока на плащането й, както и за документите, които следва да представи при плащане на вноската. До момента купувачът не е заплатил първата вноска от разсроченото плащане. Съгласно клаузите на приватизационния договор продавачът има право едностранно след писмено уведомление да развали приватизационния договор при неизпълнение на задължението за плащане на две последователни годишни вноски.
Съгласно приватизационния договор задължение и е само в правомощията на купувача да подготви всички документи и удостоверения, необходими за учредяване на обезпечения за неизплатената част от цената, която купувачът не е изпълнил.
Непредставянето на надлежно обезпечение е също основание за разваляне на приватизационния договор.
На 11 ноември 2001 г. е поискан отчет от "Автомитрополинвест" АД, Долна Митрополия по изпълнение на задълженията му по приватизационния договор за първия отчетен период - 2000 г., в резултат на което на 5 февруари 2001 г. купувачът представя отчет.
С назначаването ми за министър на транспорта и съобщенията разпоредих извършването на проверка на изпълнението на задълженията от купувачите по всички приватизационни договори. В резултат на това след преглед на представения отчет от "Автомитрополинвест" АД, Долна Митрополия е установено, че отчетът е непълен в частта му за поддържане на средносписъчен състав и извършване на определен обем инвестиции.
Представената справка за 2000 г. относно заетите лица в приватизираното дружество е заверена само от купувача и няма заверка от регионалното бюро на Националния статистически институт, поради което не може да се приеме за действително.
По отношение на инвестициите, представената справка за покупка на автомобил не е придружена с договора за покупка и фактура за извършеното плащане, поради което инвестицията не може да бъде приета за действителна.
С писмо от 6 февруари 2002 г., получено от купувача на 12 февруари 2002 г., са изискани допълнително документи, доказващи горепосочените и декларирани от купувача инвестиции и работни места. Определен е краен срок за представянето им - 15 февруари 2002 г., като купувачът е предупреден, че след този срок ще се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договорените задължения за работни места и инвестиции за 2000 г. и ще се пристъпи към начисляване и предявяване на предвидените в договора неустойки, както следва: за работни места в размер на 172 431 лв. и за инвестиции - 12 500 лв., или общо 184 931 лв.
В случай, че "Митрополинвест" АД, Долна Митрополия не плати в срок от 45 календарни дни начислените и предявени неустойки, съгласно клаузите на приватизационния договор ще бъде налице според условията на договора той да бъде развален.
Практиката в Министерството на транспорта и съобщенията при постъпването на писмени сигнали за нарушения е да се извършва проверка на място в дружествата.
В резултат на Вашия актуален въпрос съм разпоредил проверка. В зависимост от резултата от проверката ще се предприемат по-нататъшни действия за защита на държавните интереси и в съответствие с клаузите на приватизационния договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика, господин Илиевски, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз все пак Ви благодаря, че сте разпоредили такава проверка, но задавам този въпрос, тъй като сме свидетели на бандитска приватизация и грабеж. Визираните от мен клаузи от договора не само не са изпълнени, но те са грубо потъпкани.
Към настоящия момент в това автомобилно предприятие в средносписъчния състав е само изпълнителният директор и вероятно, обслужващата го секретарка. Всички автомобили са продадени на безценица, поне по документи, или нарязани на скрап. Няколкото автобази с гаражи, сервизни помещения, със собствени бензиностанции са продадени. На практика дружеството съществува символично. Не е факт само неговата юридическа ликвидация.
Вие видяхте, че аз не коментирам реалността на цената, заложена в договора, която също е символична, имайки предвид огромните материални активи и потенциал на "Автомитропол" АД, а това са 57 товарни автомобила, 25 от които са лицензирани и извършваха международни превози, но дори с невъоръжено око се вижда огромната далавера, философията на разбойническо-ментарджийската приватизация и мотивацията на тези млади сини активисти тук е красноречив факт. Налице е мотивация за бързо, лесно и безнаказано облагодетелстване за сметка на труда на хората, съзиждали това предприятие, за сметка на поминъка, на насъщния хляб на изхвърлените на улицата работещи в това дружество.
Сметката е проста - срещу дадени 28 хил. лв. за участие в конкурса са присвоени, господин министър, около 1 млн. лв.! А може би това е част от колосалния пъклен план на господин Краус за ликвидиране на конкурентни превозвачески структури и отваряне на нему полезни пазарни ниши. Може би в отрасъла и такъв анализ трябва да се направи, господин министър.
За този частен случай, а надявам се и за други подобни в страната, господин министър, Вие да сезирате компетентните органи, макар че вече закъснявате и тези грехове стават споделени с вашето управление, тъй като хората, които са от вашия екип, от средния ви ешелон, все още контролират тези приватизационни сделки. Къде бяха те през това време, за да Ви уведомят, да проконтролират вандализма и бандитизма, който е сторен там? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Преди да Ви дам думата за дуплика, господин министър, искам да помоля всички, които участват в парламентарния контрол, да се съобразяват с определеното време, тъй като никога не можем да свършим с предварително плануваната програма за парламентарен контрол.
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Илиевски, аз разбирам Вашите мотиви да направите това питане, но искам да Ви уверя в нещо повече - не само министерството е извършило всички необходими действия по проверка на тези сделки и е предявило своите претенции по тях. То е направило това и по отношение на всички сделки, които са направени в нашето министерство и те са около 1300 сделки. Така че това, което казвате за средния ешелон, е може би някаква покана да подменим целия състав на министерството, което не бих се наел да правя. Средният ешелон и сега си върши добре работата и резултатите показват това. Това са една голяма маса проверки, които са извършени и всички необходими действия по тях са предприети. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос е зададен към министъра на здравеопазването господин Финков от народния представител Борислав Китов относно прекратяване на договора за управление на изпълнителния директор на Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска.
Имате думата, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, на 16 януари 2002 г. с Ваша заповед РД-16018 за освобождаване на д-р Атанас Иванов Кондурджиев като член на Съвета на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" е прекратен договорът му за управление на дружеството от същата дата. Доктор Атанас Кондурджиев поема управлението на болницата след проведен конкурс. Освен това е и председател на Асоциацията на университетските болници. На 12 ноември м.г. с Ваша заповед са назначени нови членове на Съвета на директорите, които веднага, още преди да са регистрирани в съда, гласуват освобождаването на изпълнителния директор, като подписват (забележете) празна бланка от протокол без съдържание. Поради явната незаконосъобразност на горното решение Вие сте го отменили, но е изпратена комисия да извърши ревизия на болницата от Инспектората на Министерството на здравеопазването, въпреки че такава е извършена през м. август същата година от Държавен финансов контрол. Комисията изготвя одитен доклад и прави съответни констатации, но никъде не посочва виновно лице, още по-малко - изпълнителния директор. Нещо повече, в одитния доклад са отчетени известни нарушения, извършени преди назначаването на д-р Кондурджиев, без ясно да се разграничи кой е конкретният виновник.
На 10 януари 2002 г. Съветът на директорите, без да изпълни Ваша заповед РД-2314 от 14 декември 2001 г., а именно да разгледа одитния доклад и да представи становище до Министерството на здравеопазването в срок до 15 февруари, отново взема решение за освобождаване на изпълнителния директор.
Уважаеми господин министър, направената справка за финансовото състояние на болницата показва, че д-р Кондурджиев добросъвестно е изпълнявал задълженията си като директор на болницата. През време на неговото управление при 2,5 пъти по-малка субсидия са направени около 7 пъти по-малко дългове в сравнение с първото полугодие.
Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е: какви са мотивите за отстраняването на д-р Кондурджиев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Китов, на основание чл. 101, ал. 2 и ал. 4 и във връзка с чл. 104 и чл. 38 от Закона за лечебните заведения, със заповед РД-1843 от 18.08.2000 г. министърът на здравеопазването преобразува Държавна институтска болница - Александровска в лечебно заведение - еднолично акционерно дружество. Дружеството се управлява от съвет на директорите в 5-членен състав по силата на договор № 1848 от същата дата за възлагане управлението на Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска ЕАД - София.
На 21.06.2001 г. Съветът на директорите избира за изпълнителен директор д-р Атанас Кондурджиев. Министърът на здравеопазването съгласно Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление № 7 от 1994 г. на Министерския съвет, упражнява правата си и правата на държавата като едноличен собственик на капитала в лечебните заведения - еднолични акционерни дружества. Именно в това си качество министърът разполага с контролни правомощия по отношение на горепосочените дружества, които обаче са различни от правомощията на Агенцията за вътрешен финансов контрол. В рамките на тези свои правомощия като министър на здравеопазването в резултат на получени сигнали за нарушения със заповед от 27 ноември 2001 г. разпоредих извършването на проверка в Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска от комисия, която включваше длъжностни лица от Инспектората към Министерството на здравеопазването, както и представители на отделни дирекции в същото министерство.
При проверката бяха констатирани 37 нарушения, 10 от които на действащата нормативна уредба, по-съществените от които ще изброя:
1. Нарушения на Закона за обществените поръчки, изразяващи се в закупуването на медикаменти за над 400 хил. лв., без да се спазва установената законова процедура за финансираните от републиканския бюджет лица.
2. Трансформация на длъжности и новоназначения в нарушение на устава на дружеството и другите утвърдени от съответния ред вътрешни актове.
3. Липса на вътрешни правила за организация на работната заплата, довели до необосновано формиране на индивидуални работни заплати на администрацията, еднолично от изпълнителния директор д-р Кондурджиев.
4. Липса на колективен трудов договор с работниците и служителите в нарушение разпоредбите на Кодекса на труда.
5. Несъставяне на комисии за одобряване на предписани скъпоструващи лекарства, заплащани от републиканския бюджет. Такава заповед е издадена от д-р Кондурджиев едва след извършването на проверката с дата 9 януари 2002 г.
Предвид гореизложеното, със заповед № 2314 от 14 декември 2001 г. дадох задължителни указания за отстраняване на допуснатите нарушения. Адресати на тази заповед бяха Съветът на директорите като представляващ и управляващ лечебното заведение орган, в това число и неговият изпълнителен директор д-р Кондурджиев.
Като една от констатациите на комисията, която бих отбелязал не на последно място, е и незаконосъобразността на избора на д-р Кондурджиев за изпълнителен директор. Член 23, ал. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и чл. 11 от договора за възлагане управлението на лечебно заведение - Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска ЕАД съдържат забрана изпълнителният директор да работи по трудово правоотношение за времето, за което е избран за изпълнителен директор. Към момента на избирането си за изпълнителен директор (21 юни 2001 г.) д-р Кондурджиев фигурира в щатното разписание на болницата като заемащ длъжността "главен асистент" в Клиниката по неврология. Считано от 20 юни 2001 г., докато изпълнява длъжността "изпълнителен директор", той е в неплатен отпуск. Ползващият неплатен отпуск обаче все още се счита, че работи по трудово правоотношение, докато същото не е прекратено. Нещо повече, при вписването на д-р Кондурджиев за изпълнителен директор в Търговския регистър на Софийски градски съд същият е представил декларация, че не работи по трудов договор.
Видно от гореизложеното, възлагането на управлението на д-р Кондурджиев противоречи на закона. Тук следва да отбележа, че твърдението Ви, д-р Китов, че д-р Кондурджиев е председател на асоциацията на университетските болници, не кореспондира с факта, че такава асоциация е регистрирана. Няма я в правното пространство.
Във връзка с гореизложените констатации за извършените нарушения, на заседание от 10 януари 2002 г. Съветът на директорите взема решение да предложи на министъра на здравеопазването прекратяване на договора за възлагане управлението на дружеството на д-р Кондурджиев. Решението е взето в съответствие с устава на болницата при спазване на всички изисквания на Търговския закон.
Мотив за вземането на това решение представлява и съществуващият конфликт между ръководството на Александровска болница в лицето на д-р Кондурджиев и ръководството на Медицинския университет и Медицинския факултет, който конфликт причинява не малозначителни имуществени и неимуществени вреди. Първите са свързани практически с прекратеното финансиране от страна на Медицинския факултет за покупка на модерна медицинска апаратура (а те пари имат), обслужваща лечебните дейности на болницата. Второто, въпреки че няма количествен измерител, е по-съществено. То може да бъде групирано в изразяване на отказ да бъдат подкрепени дейности, свързани с учебната дейност на Александровската болница, която е най-старата и най-значимата поне по размери университетска болница у нас засега.
В заключение бих искал да отбележа, че министърът на здравеопазването е този, на който е делегирано правомощието да упражнява правата на държавата и в този смисъл да следи за правилното провеждане на здравната политика в лечебните заведения - еднолични търговски дружества, каквото всъщност е Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска. Именно с цел да се осигури такова управление, съответстващо на тази политика, аз приех решението на Съвета на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение - Александровска, за освобождаване на д-р Кондурджиев от длъжността "изпълнителен директор" на същата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, една голяма част от нещата, които казахте, са малко извадени от контекста.
Още в началото на своето встъпване д-р Кондурджиев предприема мерки за обявяване на конкурс за снабдяване с лекарства. До провеждането на този конкурс е съвсем естествено, че болницата не може да не ползва лекарства и да ги закупува без конкурс. Нещо повече, включително след освобождаването на Кондурджиев новият борд и синдикът правят всичко възможно да спрат този търг и в момента болницата също закупува лекарства без обявен търг.
Второ, едва ли колективният трудов договор е започнал или е трябвало да започне от д-р Кондурджиев. И това, че той го е сключил малко по-късно, в никакъв случай не мисля, че трябва да му бъде вменявано като някакво нарушение. Самият факт, че след освобождаването си господин Кондурджиев иска финансова ревизия на своята дейност, говори, че той няма от какво да се притеснява.
Дали са закупувани с или без търг, което по някой път за съжаление се случва, както е и в момента, факт е обаче, че за тези шест месеца той прави доста по-малко дългове и Вие знаете това, което говори, че той не е злоупотребявал с тези средства.
И накрая, позволете ми да кажа, уважаеми господин министър: ами, да, може би наистина е имало известно противоречие в закона, че той е излязъл в неплатен отпуск, но като че ли е предчувствал, че в скоро време ще бъде освободен и все пак е трябвало да си запази мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доц. Китов, аз не излизам от контекста. Въпросът, който поставихте, е доста широк. Всъщност се фокусира върху това защо съм подписал заповед, с която съм уважил решението на Борда на директорите. И аз се опитах да изтъкна по-сериозните мотиви за това. Разбира се, тук е мястото да подчертая, че след като разговорът се води в Народното събрание, би трябвало да има някакъв политически оттенък, а пък аз въобще не съм имал никакъв такъв мотив, когато съм приел решението на борда. И държа да подчертая, че всички мотиви, които изтъкнах, а те са доста смекчени като израз, отговарят на действителността.
По отношение на това, което преди малко споменахте - не е намалял дългът по времето на ръководството на д-р Кондурджиев, а е нараснал.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС, от място): Направил е по-малък дълг.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Може в по-частен разговор този въпрос да го разискваме. Действително има много сериозна проверка от Инспектората по месеци.
Търговете, които не са проведени, а болницата е снабдена с лекарства, са въобще преди проверката на Инспектората и са по времето преди да бъде сменен бордът, което стана срещу Нова година. Значи, ние визираме тия четири месеца на управление на д-р Кондурджиев, когато той е бил изпълнителен директор и член на друг борд.
Ревизия е направена, ние имаме предвид, но ревизията на Инспектората показва друго.
И още нещо искам да се опитам да кажа по въпроса - че бяха водени разговори с д-р Кондурджиев по въпроса за отношенията му с академичната общност в Александровска болница, няколко разговора. Някак си не можа да се намери това помирение, което трябва да се очаква в една университетска болница между представителите на държавата в лицето на изпълнителния директор и академичната общност, която всъщност върши поне 70% от медицинските дейности и цялото преподаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос на народните представители Васил Паница и Борислав Китов относно структурната реформа в системата на здравеопазването и оптимизиране числеността на персонала.
Заповядайте, господин Паница, да развиете своя актуален въпрос.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Със Закона за държавния бюджет за 2002 г. за системата на Министерството на здравеопазването са предвидени 59 хил. щатни бройки. От тях 18 хил. са за бюджетните организации и дейностите на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и 41 хил. бройки за болниците, преобразувани като търговски дружества.
Утвърдените средства срещу тази бройка във Фонд "Работна заплата" на Министерството на здравеопазването са в размер на около 220 млн. лв. за работни заплати, за здравни осигуровки. Тоест, те са равни по размер на средствата, предвидени през 2001 г.
Следователно, с едни и същи финансови средства трябва да бъдат покрити инфлационното увеличение на работните заплати в системата на здравеопазването, да се преодолее диспропорцията при заплащането на доболничната и болничната помощ и предвиденото увеличение на заплатите с 5% от 1 януари т.г. и с още 5% в края на годината.
В бюджета не са предвидени и средства за пенсионирането на около 1500 лица, работещи в сферата на здравеопазването, навършили пенсионна възраст.
За осъществяването на това 10-процентно увеличение и освобождаването на лицата, навършили пенсионна възраст през 2002 г., съгласно планираните средства е необходимо да бъде оптимизирана числеността на персонала, тъй като допълнителни средства не са предвидени.
На заседание на Комисията по здравеопазване народните представители без изключение подкрепиха становището, че за спиране на процеса на генериране на финансов дефицит е необходимо да се осъществи структурна реформа, но че това в никакъв случай не означава механично съкращение на персонала, тъй като това няма да доведе до реални ползи, както и че увеличението на заплатите в бюджетната сфера на здравеопазването не могат да се обвързват директно със съкращението на персонала.
Понастоящем на всички медицински управители на лечебни заведения за болнична помощ, собственост на държавата и на които Вие сте принципал, се вменява задължението да извършат 10-процентно съкращение на персонала.
Днес България разполага с толкова лекари, медицински сестри и друг медицински персонал на 100 хил. души население, колкото в повечето европейски страни. В някои страни от Европейския съюз има повече лекари и парамедицински персонал на 100 хил. души население, отколкото в България. Вярно е, че има и страни, и то немалко, в които има по-малко персонал.
Днес данните от страната са тревожни. Така директорът на Специализираната болница за активно лечение "Св. Наум" - това е болницата по неврология и психиатрия - заявява, че бюджетът за заплати за 2002 г. е с 18% по-нисък, отколкото през 2001 г. Това означава според него, че той трябва да направи съкращение с 20%.
Господин министър, ние виждаме, че съкращенията се превръщат наистина в механичен процес под мотото "преструктуриране". Нашият въпрос към Вас е: какъв процент на съкращение на персонала, работещ в лечебните заведения за болнична помощ, предвиждате през 2002 г. и морално ли е част от медицинският персонал да получи по-високи заплати за сметка на други, които ще останат безработни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги доц. Паница и доц. Китов, във връзка с отправения от вас актуален въпрос относно структурната реформа в Министерството на здравеопазването и оптимизиране числеността на персонала ви уведомявам следното. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. и Постановление № 1 на Министерския съвет от 4 януари с.г., за изпълнение на държавния бюджет за функция "здравеопазване" на Министерството на здравеопазването са предвидени общи разходи в размер на 490 млн. лв., от тях: разходи за заплати и социални и здравноосигурителни плащания на персонала в размер на 217 млн. лв.

С тези средства се осигуряват възнагражденията на персонала, с който ще работи системата на здравеопазването през 2002 г., съответно за предвиденото двукратно увеличение на средните брутни работни заплати - от 1 януари и от 1 юли 2002 г. с по 5 процента.
С постановление на правителството за изпълнение на бюджета и писмо № 04-03-0054 от 21.02.2002 г. на Министерството на финансите за бюджетните организации, центровете за спешна медицинска помощ, хигиенно-епидемиологичните инспекции, домовете за медико-санитарни грижи за деца, хемотрансфузионните центрове, психиатричните болници от 1 януари 2002 г. е определена щатна численост от 18 391 щатни бройки, съответно от 1.04.2002 г. - 17 517 щатни бройки. С това намалението на персонала за тези организации средногодишно е с около 650 бройки, което съответства на 3,6 на сто намаление спрямо щатната численост по бюджета за 2001 г. и 2,5 на сто към фактическата заетост в края на 2001 г. За центровете за спешна медицинска помощ не се предвижда намаляване на щатната численост на персонала. Намалението е основно в домовете за медико-социални грижи за деца, в структурите на ХЕИ, в хемотрансфузионните центрове и психиатричните болници, което считам, че е възможно да се постигне чрез усъвършенстване на функционалните и организационни структури на тези лечебни заведения, без да се пречи на дейностите, които те изпълняват.
Лечебните заведения за болнична помощ, преобразувани в търговски дружества, като автономни стопански субекти и лечебни структури самостоятелно определят своите организационни и управленски структури и длъжностни разписания, съответно числеността на персонала, с която ще работят, съобразно общото им финансово състояние и в рамките на получените общи приходи по договорите за финансиране с Министерството на здравеопазването, договорите по клиничните пътеки с Националната здравноосигурителна каса, директни плащания от физически и юридически лица по Наредба № 22 и други собствени приходоизточници - отдадени под наем помещения и др.
В нормативната уредба не се съдържат задължителни показатели, съответно няма и основание за санкции за ръководството на болниците, с колко бройки, в кои отделения и кои категории и длъжности ще работят, респективно дали ще съкращават или увеличават персонала.
От страна на Министерството на здравеопазването е разработен комплексен анализ за потребността от медицински услуги по здравната карта на страната и тяхното покриване с мрежата от лечебни заведения, наличната леглова база и нейната използваемост, функционалните възможности и общото натоварване на отделни структури. Това е направено през последните 3 месеца на миналата година и януари тази година. Въз основа на този анализ и съобразно разработената програма за преструктуриране на здравната система заедно с почти всички изпълнителни директори на болници в България, кметове и членове на общинските съвети са зададени препоръки за оптимизиране на функционалните, организационните и управленски структури на болниците, съответно за разумно и обосновано намаление числеността на персонала, където това е възможно. Постигнахме споразумение за около 15 на сто редуциране на легловия фонд, като при това положение ние попадаме някъде в средния норматив на Европейския съюз. Конкретната бройка, с която ще се намали общо числеността на лечебните заведения за болнична помощ и общо за системата бихме могли да съобщим след завършване преструктурирането на отделните заведения и изясняването обема на дейностите, които те ще извършват, съответно допълнителните приходи, които ще получат по линия на Националната здравноосигурителна каса и от други собствени приходоизточници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, Вие, както и аз, добре знаете, че правителството е поело известно споразумение с Международния валутен фонд за съкращаване на немалко болници в страната. Друг е въпросът, че наистина има нужда от подобно нещо. Вие не по-малко добре от мен знаете, защото Вие поискахте на заседание на Комисията по здравеопазване да бъде подкрепено Вашето становище, което ние подкрепихме с абсолютен консенсус, а именно бюджетното увеличение, което не е предвидено в бюджета, да не се обвързва със съкращаване на персонала.
В същото време в момента, дали с Ваша или без Ваша заповед, аз не бих могъл да кажа, но висши чиновници на министерството в устна форма карат управителите на болниците да оптимизират персонала. Би следвало да бъде разработена наистина една програма за социална рехабилитация - и мисля, че това е Ваше задължение, господин министър, - а именно пренасочване, установяване на освободените на друга работа, защото в противен случай немалко хора ще останат на улицата и това в крайна сметка няма да може да бъде обяснено нито да се впише в преструктурирането на здравеопазването, което всички знаем, че се налага.
Нещо повече, аз съм почти сигурен, че и от страна на Министерството на труда и социалната политика се упражнява натиск върху Вас да бъдат направени съкращения. Затова в крайна сметка от тази трибуна аз Ви моля да декларирате, че ще се направи такава програма за съкратените и няма да има съкращение по субективен фактор. Защото с устни съобщения се дава възможност да се освобождават хора по субективен фактор. Би следвало да бъдат разработени ясни критерии за освобождаването им, но там, където наистина се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Финков, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! По изпълнението на бюджета за 2002 г. на всички изпълнителни директори и ръководители на РЦЗ-та са изпратени писмени указания, инструкции - за съжаление това се наложи - как да тълкуват нормативната база, която управлява тяхната дейност, от гледна точка на формирането на бюджета, разпределението на бюджетните средства и формиране на щатното разписание в болниците. На тях ясно им е казано, че в момента няма никаква нормативна уредба, която би ги санкционирала, ако не извършат съкращения. От друга страна, средствата за работна заплата при тях са ограничени, при което положение, така или иначе, всеки изпълнителен директор съобразно своята философия за развитие на лечебното заведение би трябвало да предложи модел, който да осигури напредването на здравната реформа, включително с преструктуриране на отделни клиники, преструктуриране на отделни функции, както и ограничение на персонала, където такъв има в повече.
Мисля, че всички знаем добре, че има здравни и лечебни заведения със страшно много персонал. Като пример ще посоча, че в тези 32 дома за медико-социални грижи има 3700 деца и 3200 служители. Това е нещо недопустимо. Нормативът е 1:2,5 за подобни заведения и то не в Европа, а в бившите социалистически страни. В Европа е 1:2. На други места също има раздути щатни формации, които също трябва да се преогледат.
Една голяма възможност, която се създава за болничните мениджъри, е създаване на диагностични центрове, което много пъти коментирах. Това не е връщане на старите поликлиники и не е соцздравеопазване, а създаване на възможност за намиране работа на висококвалифицирани специалисти извън болниците, където те биха били по-потребни и където е реалната нужда всъщност от по-висококвалифицирани специалисти. По този начин те ще финансират допълнително болниците чрез Касата, както и ще осигурят липсващото в момента приемно отделение на всяка болница.
Освен това не бива да се забравя, че тази година от Здравноосигурителната каса болниците са получили над 100 млн. лв. Независимо че бюджетът на болниците е само с 1% или 1,5% по-висок от миналата година и инфлацията не е разчетена, от Касата ще влязат 20 - 25% вповече пари, отколкото имат болниците в бюджетите си. Мениджърът има много възможности по критерии, които ще му бъдат предложени съвсем скоро, в момента се разработват, да избере най-добрия път и най-оптималната структура за своята болница, с оглед дейностите, които предстои да извърши.
Само това мога да добавя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за следващия си актуален въпрос, господин Китов, към министър Финков, относно изпълнението на изискванията на чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Член 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване изисква, в случай че не се постигне съгласие при договарянето на Националния рамков договор до края на предходната година, обемът, цените и методиката на заплащане на отделните видове медицинска помощ да се индексират с официалния инфлационен индекс за предходната година, след което да се обнародват в "Държавен вестник". Моят актуален въпрос е: изпълнени ли бяха клаузите на чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване до подписването на Националния рамков договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Във връзка с Вашия актуален въпрос относно изискванията на чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване Ви уведомявам:
За осъществяване на дейностите, предвидени в Закона за здравното осигуряване, се подписва Национален рамков договор. Представителите на Националната здравноосигурителна каса и на съсловните организации на лекарите и стоматолозите всяка година сключват Национален рамков договор за следващата година. Преговорите за сключването на Националния рамков договор за 2002 г. продължиха до 10 март тази година. В случай като този, когато страните не постигнат съгласие при договарянето на Националния рамков договор, по силата на Закона за здравното осигуряване, чл. 55, ал. 3, която визирате, от 1 януари следващата година, тоест от 2002 г., се прилага договорът от предходната година, а именно този от 2001 г. В този случай обемът, цените и методиката за заплащане на договорената медицинска помощ се индексират с официалния инфлационен индекс за предходната година, след като се обнародва в "Държавен вестник".
Въпреки направеното от Националната здравноосигурителна каса искане с писмо от 14 февруари 2002 г., една седмица преди да се подпише договорът, което писмо между другото е трето писмо, до този момент този индекс не е публикуван от Националния статистически институт. По неофициални данни мога да кажа, че той е 104.8, но не е публикуван. След уточняването и публикуването на официалния инфлационен индекс в официалния бюлетин на Националния статистически институт "Цени на индекса и цени на инфлация", цените ще бъдат обнародвани в "Държавен вестник" в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 3, изречение второ и ще бъдат изплатени на изпълнителите на медицински и стоматологични услуги допълнително.
На 10 март 2002 г. беше подписан Националният рамков договор за 2002 г. от представителите на Националната здравноосигурителна каса и представителите на съсловните организации на лекарите и стоматолозите и преподписан от мен като министър на здравеопазването при спазване на всички разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
Във връзка със сключването на Националния рамков договор 2002 и предстоящото му влизане в сила от 1 април тази година отпада занапред необходимостта от прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Китов, за реплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, аз лично считам, че индексът е малко по-висок, но това не е най-важното.
За съжаление поради несвършването на тази работа в продължение на два месеца на изпълнителите на здравни дейности беше заплащано по старите цени, без да се индексират, и по този начин една голяма част от българските лекари, особено в доболничната помощ, бяха ощетени. Аз се надявам да се направи всичко възможно и те впоследствие да получат тези пари, въпреки че не ми е ясно по кой механизъм това може да стане. Но се надявам това да стане, защото една такава на пръв поглед дребна клауза доведе до ощетяване на около 6000 души и повече български лекари главно в доболничната помощ. Аз обръщам внимание на Вас, не че Вие имате вина за това, но в крайна сметка Законът за здравното осигуряване изисква от Вас Вие да упражнявате надзор и в това си качество аз Ви моля да поемете ангажимента да направите всичко възможно разликата от липсата на инфлационен коефициент да бъде изплатена на българските лекари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Аз споменах ангажимента на Касата, който е в писмена форма при нас - след като бъде публикуван индексът да бъдат индексирани плащанията по минималния пакет в доболничната помощ и с това мисля, че изчерпвам отговора си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за участието в контрола, господин Финков.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на културата Божидар Абрашев от народния представител Димитър Йорданов.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да пристъпя към същността на въпроса искам да кажа, че не задавам този въпрос и не поставям този проблем като човек, прекарал детството си в построена къща от майстор Кольо Фичето или защото съм от Велико Търново, града с най-много архитектурни паметници в България. Всъщност аз поставям този въпрос не и от свое име, а от името на множеството музейни работници в различните национални и регионални музеи в България, както и от Съюза на архитектите в България.
Уважаеми господин министър, с Ваше писмо № 91-008 от 29 януари 2002 г. до директора на Националния архитектурен музей град Велико Търново разпореждате намаляването числеността на организацията с шест щатни бройки, считано от 1 март тази година. Националния музей на архитектурата е създаден с разпореждане на Министерския съвет № 10 от 9 март 1978 г. и съществува вече 24 години. Фондовете му съдържат документалната история на българската архитектура от античността до наши дни. Фондовете са образувани предимно от дарители с огромното съдействие на Съюза на архитектите в България и не са били в тежест на бюджета на Министерството на културата. Съдържат наследството на 70 бележити български архитекти, а чрез тях на много още в епистоларна и документална форма. Дарителската воля е определено насочена - материалите да се съхраняват и предоставят за научни изследвания, да се експонират в Националния музей на архитектурата. Музеят е настанен в специално закупена за целта сграда от Съюза на архитектите в България, а фондохранилищата му се помещават в пространства, отпуснати от Община Велико Търново. Музеят е един от малкото специализирани с архитектурна тематика в света. Общият им брой е около 200 и е регистриран между двете хиляди музеи в Европа.
Съкращението на целия числен състав на музея, определен с Постановление на Министерския съвет № 204 от 11.11.1999 г., означава ли закриване на Националния архитектурен музей? И ако е така, какво смятате да направите с фондовете на музея? Кой ще стопанисва сградата? Не смятате ли, че с това Ваше разпореждане се нарушават: Законът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, Законът за закрила и развитие на културата, Постановление № 96 от 2 юли 2000 г., с което е приета Наредба за придобиване и отнемане статут на държавен културен институт с национално значение, както и Конвенцията за защита на архитектурното наследство, ратифицирана от Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте да отговорите на актуални въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Йорданов, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на запитването на господин Йорданов относно вижданията на Министерството на културата за съдбата на Националния музей на българската архитектура в гр. Велико Търново си позволявам да изложа пред вас своето становище, основаващо се на проучванията и констатациите на специалисти в тази област.
Националният музей на българската архитектура във Велико Търново е създаден въз основа на Разпореждане № 10 на Бюрото на Министерския съвет на тогава Народна република България от 9 март 1978 г. В т. 1 от разпоредбата е отбелязано, че Бюрото на Министерския съвет разпорежда - цитирам:
"Създава от 1 януари 1979 г. Национален музей на българската архитектура към Комитета за култура със седалище Велико Търново на бюджетна издръжка със задача да събира, систематизира, съхранява, проучва и популяризира чрез архитектурно-историческа експозиция и документи и веществени паметници историческото развитие на българската архитектура и нейния синтез с другите изкуства. За нуждите на музея да се използва старата сграда на Градския народен съвет." Край на цитата.
Още предишните ръководства на Министерството на културата са обсъждали необходимостта от ликвидация на тази институция, чиито фондове, поради самото си естество, са трудни за експониране и се припокриват до голяма степен с функциите на архив. Аргументът, че подобен музей е уникален в световната практика, се оборва от факта, че подобни специфични, неефективни структури, които не се нуждаят от експозиционна площ, но чиято издръжка струва много на държавата, просто не съществуват.
През изминалите повече от 20 години музеят не успя да получи развитие главно поради недостатъчна мотивация на основните му задачи и проблемите, свързани с материалната база. Той не е в състояние да покрие в национален мащаб историята на българската архитектура, както и архитектурното наследство на нашите земи, както се твърди в питането на господин Йорданов.
Със сегашните си колекции и фонд той е твърде далеч от структурата на архитектурен музей в Европа и в света. Всичко това наложи съкращаване на числения състав на музея. От законова гледна точка проблемът се изяснява напълно.
В отговор на запитването на министерството до Главното управление на архивите при Министерския съвет, направено преди няколко дни - 13 март, ние получихме следния отговор, който цитирам:
"В съответствие с чл. 8, ал. 3 от Закона за държавния архивен фонд и чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагането му, сбирки от архитектурни документи могат да се създават с разрешение на Главно управление на архивите при Министерския съвет. Към момента на създаване на Националния музей за архитектура във Велико Търново с Разпореждане № 10 на Бюрото на Министерския съвет от 9 март 1978 г. такова разрешение от Главно управление на архивите при Министерския съвет не е искано."
И по-нататък, пак цитирам: "В централната фондова картотека на Главно управление на архивите при Министерския съвет няма данни за Националния музей на архитектурата." Край на цитата.
Съгласно чл. 13 от Закона за държавния архивен фонд при ликвидация на учреждение и организация без посочен правоприемник документите, които подлежат на постоянно съхранение, се предават на съответния държавен архив в 6-месечен срок от датата на ликвидацията.
Що се отнася до архитектурни обекти с национално значение, в Централен държавен архив и териториалните дирекции отдавна съществува практика да се комплектоват и съхраняват оригинални проекти, документи, чертежи и скици, каквото е и съдържанието на фонда на Националния музей на архитектурата във Велико Търново. Неговият фонд се припокрива със съществуващата документална наличност и напълно логично е Главно управление на архивите при Министерския съвет да стане бъдещият правоприемник.
Независимо от горното, и с това завършвам, Министерството на културата, водено от намерението да запази фонда и експонатите, които се съхраняват в музея, не закрива институцията. Повтарям, не закрива институцията. Щатът на музея е намален на две щатни бройки, но той ще продължи да съществува при условие, че изпълнява функциите си на музей, а не само на архив. При едно добро управление от страна на директора и с помощта на Съюза на българските архитекти, в чиято сграда наистина се помещава музеят, същият трябва да осигурява приходи, които да използва за нормалното си функциониране. Не може да се говори за нарушаване на законови разпоредби, нормативни актове и постановки на Закона за паметниците на културата и музеите и Закона за закрила и развитие на културата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Йорданов, имате думата за реплика или да изкажете отношението си към получения отговор.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, не съм и не мога да бъда доволен от такъв отговор. Първо, ще кажа, че хаосът, който създадохте в последните два месеца около тоя музей е толкова голям, че ако ви прочета тук разни други писма от вашето министерство - как пет дни след като сте пуснали писмото за цялостно съкращаване на бройките Вие искате програма за развитие на музея за 2003 г. И аз питам: От кого искате тая програма? След това пишете някакво писмо на ст.н.с. Йордан Алексиев от архитектурния институт и музей при БАН, че, цитирам: "Надявам се, усилията ни са свързани с продължаващото функциониране на музея и се вписват изцяло в контекста на културната политика на министерството." Това ли е културната политика на министерството, питам аз?
И още нещо да Ви кажа. Не може да твърдите, че с двама души може да има Национален музей. Това е абсолютно невъзможно, бих казал, както казва и директорът, че това си е подигравка - Национален музей с две щатни бройки и то директор и счетоводител.
Каквото и да си говорим тук, Вие просто ликвидирате Националния архитектурен музей. Отговорността за това е Ваша, но не е само Ваша, а според мен и на министър-председателя, а и на мнозинството в парламента, което Ви е избрало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Абрашев, желаете ли реплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Йорданов, Вие знаете, че в цялата държава се извършват съкращения. Ние също бяхме принудени да извършим съкращения. Тези съкращения са крайно неприятна операция. Аз го направих болезнено, но нямах друг изход. Такива съкращения трябваше да бъдат направени особено там, където много съмнителни са функциите, да кажем, на онези институции, които следва да играят роля на музей.
Още един път искам да Ви повторя, че това, което в момента правим в музея, не е типично музейна дейност. И въпреки всичко аз мисля, че все пак оценявате, че ние нямаме желание да съкратим тази културна институция. Но, разберете, тя не е национална, тя е регионална, независимо, че носи това име. Има известна малка разлика и аз искам да поясня това.
Културни институти с национално значение са 15 в България. От музеите това са на Ботев, Левски, Национален исторически музей, Национална галерия, Галерия за чуждестранни изкуства и вече Национална опера, балет, "Филип Кутев", и пр., и пр. Те са общо 15. Тази институция не е национална. Въпреки всичко ние не я съкращаваме. Напълно разбирам, и Вие сте прав, че двама души са много малко. Но нека все пак да се опита дали не може да се съживи като музей, а музей трябва да се експонира вътре. Не само да се правят научни трудове, не само да се ползва тамошната библиотека или примерно чертежи и онова, което има като материали, но трябва по някакъв начин да се експонира.
Аз се надявам, че, макар и с двама души, има и други форми за привличане на сътрудници. Вие знаете, че щатните бройки не са единствените, има на хонорар и т.н. При едно добро ръководене на тази културна институция, която е полезна, разбира се, тя би могла да докаже своето съществуване. Сега сме в една такава ситуация, в която културните институти трябва да докажат себе си, а не да чакат всичко да падне от небето и от някъде си от вездесъщата държава. Държавата не е в състояние да поддържа абсолютно всичко, което има в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Следващият актуален въпрос е от народния представител Панайот Ляков относно дейността на читалище "Теодор Траянов" - Пазарджик и необходимостта от спешна намеса на министъра на културата.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Имам поръчение от Пазарджишката общественост и общинската администрация да Ви запозная с един обществен скандал.
Читалище "Теодор Траянов" в момента не извършва никаква дейност, която е свързана с развитието и обогатяването на културния живот, със запазване на обичаите и традициите, разширяване на знанията и приобщаване към ценностите на културата, изкуството и науката.
Читалищното настоятелство препятства свободното приемане на желаещите граждани и допускането до членство е селективно. Това е в нарушение на чл. 11 от Закона за народните читалища.
Не се изпращат отчети в община Пазарджик, което е в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за народните читалища и няма данни читалището и ръководните му органи да водят организационен живот, т.е. няма данни за провеждане на общи събрания на читалището, на заседания на читалищното настоятелство.
Библиотеката, която наброява фонд от 11 898 тома не работи, което е в разрез с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за народните читалища. Не се допуска извършването на проверки на този фонд от компетентните органи и институции. Това се подкрепя от редица констативни протоколи. Между другото, всички цитирани документи са изпратени на господин министъра от кмета на община Пазарджик д-р Иван Колчаков.
Освен това дейността, която читалището отчита за собствена, дублира формите на училище "Георги Брегов" - профил "Изкуства", чийто заместник-директор е председателят на читалищното настоятелство Георги Найденов. Това също е видно от писма и констатации на Дирекция "Хуманитарна политика" към общината. От устните обяснения на преподавателите, посочени като ръководители в читалището, стана ясно, че те никога не са работили в читалището.
Сградният фонд на читалището не се ползва по предназначение. По-голяма част от читалищната площ се отдава под наем от читалищното ръководство за дейности, несъвместими с дейността на читалището - в салона със сцена и в хоровата зала се изработва алуминиева дограма и се поставят стъкла, което е видно от констатации на проверяващата комисия. Сградата е занемарена и зле стопанисвана и затова за ремонт е преведена през 1997 г. от община Пазарджик целева субсидия в размер на 700 хил. лв., но сумата не е използвана по предназначение, а за консумативи. Това е в нарушение на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети.
Въпреки конфронтационната политика на читалищното настоятелство, общината винаги е осигурявала редовно субсидии за читалището. За 2000 и 2001 г. субсидията е 4546 деноминирани лева.
Особено неприятен е случаят с детско-юношески ансамбъл "Елица", който до 1995 г. се помещаваше в читалището и бе изведен от структурата на читалището по негово настояване, въпреки нежеланието на общината. Създаде се конфликт от читалищното ръководство с децата от състава. В читалището остана имущество, придобивано с целеви средства от общинския бюджет в продължение на десетилетия, именно за нуждите на този ансамбъл.
Независимо от усилията на общината и Министерството на културата, не се стигна до положително решение на този проблем в интерес на децата от състава. Вещите стоят в читалището, не се използват по предназначение, а читалището води съдебни спорове за собствеността на заетите за ансамбъла част от костюмите.
Уважаеми господин министър, според мен са налице достатъчно факти и обстоятелства, за да използвате правомощията си по чл. 27, ал. 2 от Закона за народните читалища и да отправите искане до Окръжен съд - Пазарджик за прекратяване на народно читалище "Теодор Траянов" - Пазарджик. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, много Ви благодаря за този въпрос и искам да Ви поздравя, че данните, които изложихте, са 100 на сто абсолютно верни.
Искането за прекратяване на читалище от министъра на културата, Вие знаете, е крайна мярка и се упражнява само, когато има неоспорими доказателства, че дейността му противоречи на закона и Устава и имуществото не се използва според целите и предмета на читалището или е налице трайна невъзможност от негова страна да действа.
В Министерството на културата са получени документи, потвърждаващи фактите и обстоятелствата, изложени във Вашия въпрос. Действително, въпреки многократно направените опити и положителни усилия от страна на община Пазарджик и Министерството на културата читалище "Теодор Траянов" да започне да извършва дейност, отговаряща на изискванията на закона, очакваната положителна промяна не е настъпила. Читалището продължава да не извършва дейност, свързана с развитието и обогатяването на културния живот на града, запазване на обичаите и традициите, разширяване на знанията и приобщаване към ценностите на културата, изкуството и науката. Читалищното настоятелство, което се идентифицира единствено с неговия председател и щатния секретар, препятства свободното приемане на желаещи граждани за членове, като по постъпилите молби се е произнесъл еднолично секретарят и допускането до членство е избирателно. Това е в нарушение на чл. 11 от Закона за народните читалища. Ръководството на читалището не изпраща отчети в община Пазарджик, което е в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за народните читалища, и няма данни читалището и ръководните му органи да провеждат общи събрания с членове на читалището и заседания на настоятелството.
Библиотеката с фонд 11 898 тома не работи, което е в разрез с чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за народните читалища. Не се допуска извършването на проверки на този фонд от компетентните органи и институции в лицето на областната библиотека "Никола Фурнаджиев" - Пазарджик и на Държавен архив в Пазарджик.
Сградният фонд на читалището не се ползва по предназначение. Сградата е занемарена и зле стопанисвана, а средствата, предвидени целево за ремонт, не се използват по предназначение, което е в разрез със Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети.
Неприятен е и случаят с имуществото на детско-юношеския ансамбъл "Елица", придобивано със средствата на общинския бюджет. То стои в читалището, не се използва по предназначение, а настоятелството води съдебни спорове за собствеността на взетите за ансамбъла част от костюмите и аксесоарите към тях и за обезщетение в размер на 1 млн. 38 хил. 450 лв.
Трябва да се подчертае, че въпреки конфронтационната позиция на читалището, община Пазарджик осигурява субсидии за него в размер на 4 хил. 546 лв. за 2000 и 2001 г.
Като Ви благодаря за въпроса, искам да Ви уверя, че в дадения случай ние с Вас сме съвършено на еднакво мнение.
В заключение ще кажа, че в съответствие с правомощията ми по чл. 27, ал. 2 от Закона за народните читалища в Министерството на културата е образувана административна преписка по случая, която ще бъде изпратена в Окръжния съд - Пазарджик, с искане за прекратяване на читалище "Теодор Траянов". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Ляков, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря, господин министър! Надявам се, че тази преписка ще бъде изпратена колкото се може по-бързо. Моля само да ме уведомите за деня, в който ще бъде подадена, за да мога да следя нейното придвижване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
И Вие благодарите, господин министър.
Приключихме с актуалните въпроси към министъра на културата.
Продължаваме с питане към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева относно техническото и финансовото осигуряване редовното функциониране на стационарните и автоматичните станции.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Съгласно Закона за опазване на околната среда важно задължение на министъра на околната среда и водите е да предоставя информация за състоянието й както на обществеността, така и на всички заинтересовани лица. Задължение да се предоставя информация произтича и от редица международни конвенции, особено когато материята касае трансгранични преноси, в частност - в областта на въздуха.
Особено ангажиращ е фактът, че от началото на 2001 г. България стана член на Европейската агенция по околна среда, с което тя се задължава да предоставя навременна, обективна, надеждна информация за състоянието на околната среда, тъй като вече представлява част от единната информационна система за околната среда в Европа.
Освен това твърдя, че не може да се вземе нито едно правилно управленско решение без информация, при това - задължение за бърза, надеждна и обективна информация и особено в областта на въздуха, тъй като това е най-мобилната компонента на околната среда, с най-голямо трансгранично значение. За целта е изградена национална система за мониторинг с основна подсистема контрол на честотата на въздуха.
Не коментирам стационарните пунктове с ръчно пробонабиране, защото това е една доста архаична система за констатиране чистотата на въздуха. Съсредоточавам вниманието си върху 16-те автоматични станции за контрол чистотата на въздуха и 6-те подвижни станции, които осигуряват 24-часов обективен контрол на състоянието на чистотата на въздуха.
Когато Вие обявихте своите намерения да продавате чистия въздух на България, Вие очевидно не си давахте сметка, че нямате данни за обективното състояние на тази стока - поставям я в кавички. Аз съм обезпокоена, че през 2002 г. както българската общественост, така и международните институции, към които имаме задължения, няма да имат обективни данни за състоянието на въздуха, защото, подчертавам, в нито една от автоматичните станции не работи пълният комплект автоматични анализатори. Липсват калибровъчни газове, което означава, че няма надеждна информация, липсват резервни части. Процесът на подмяна на апаратурата трябваше да приключи през 2001 г. Ние знаехме, че е абсурдно да се остави системата за мориторинг да не работи. Знаехме, че е абсурдно да правиш политика в областта на околната среда без информация. Затова средствата за целта бяха осигурени с приоритет. Търговете бяха организирани и голяма част от тях бяха проведени. Сега, 9 месеца след като Вие поехте ръководството на Министерството на околната среда и водите, всъщност системата е в колапс. Автоматичната система не работи.
Затова аз Ви питам: какво е ресурсното и финансовото осигуряване на системата за контрол на чистотата на въздуха.
Отварям скоба - същият въпрос се отнася и за автоматизираната система за контрол на чистотата на водите. Нито една от автоматичните станции - нито на Места, нито на Струма, нито на Марица - не работи.
Ще имаме ли обективни данни за състоянието на околната среда през 2002 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
Качеството на атмосферния въздух се следи в рамките на националната система за наблюдение, контрол и информация върху състоянието на околната среда от Министерството на околната среда и водите в съответствие с изискването на Закона за опазване на околната среда и изискването на Закона за чистотата на атмосферния въздух и в същия дух - с подзаконовите нормативни актове. Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух от 1999 г. урежда условията, реда и начина за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, като осигурява, първо, провеждане на държавната политика по оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, в т.ч. подобряване качеството на атмосферния въздух в районите, в които е налице превишаване на установените норми и поддържането му в останалите райони; събиране и съхранение на съответна информация за качеството на атмосферния въздух, включително нейното предоставяне на населението и осигуряване достъп на обществеността до нея.
Контролът на качеството на атмосферния въздух е съобразен с изискванията на директивите на Европейския съюз за опазване чистотата на атмосферния въздух, които са напълно транспонирани в националното ни законодателство. От 1998 г. България е присъединена към мрежата за наблюдение и информация за околната среда на Европейския съюз в частта "мониторинг на въздуха". Ежегодно на Европейската агенция по околна среда, на която България е пълноправен член от 2001 г., Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите подава данни за качеството на въздуха от 50 стационарни източника. Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух се състои от 74 стационарни пункта за мониторинг, в т.ч. 40 автоматични станции и 60 пункта с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ. Дванадесет от автоматичните станции и подвижните станции са осигурени по линия на Програма ФАР, а две от автоматичните станции - като дарение от правителството на Германия. Стационарните пунктове са разположени в 40 населени места. В райони, в които липсват или е ограничен броят на стационарните пунктове, се използват 6 подвижни автоматични станции. Мрежата се обслужва от 15 регионални инспекции по опазване на околната среда и водите, Изпълнителна агенция и Национален институт по метеорология и хидрология.
Качеството на атмосферния въздух се наблюдава в по-големите градове и в населени места, в които се наблюдава или съществува потенциална възможност за превишаване на пределно допустимите концентрации за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, например, в близост до големи химически металургични предприятия, топло- и електроцентрали.
С Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха се контролират следните замърсители: прах, олово, серен диоксид, азотни оксиди, сероводород, фенол, амоняк, хлор, хлороводород, въглероден оксид, кадмий, аерозоли на сярна киселина, метан, неметанови въглеводороди, бензол и фини прахови частици.

Вашето питане, уважаема госпожо Манева, индикира на две теми, на първата от която ще си позволя да отговоря непосредствено, а именно какво е техническото и финансовото осигуряване за редовното функциониране на стационарните и автоматични станции за контрол на чистотата на атмосферния въздух.
Във връзка с нормалното функциониране на станциите за контрол на качеството на атмосферния въздух през 2001 г. и началото на 2002 г. са извършени следните дейности.
Първо, обезпечаване дейността на стационарните пунктове за контрол качеството на атмосферния въздух през 2001 г., заради което е закупена апаратура за пробовземане и за анализ на стойност 612 000 български лева.
Второ, в края на 2001 г. са сключени договори за сервизно обслужване на автоматични системи "Опсис" на територията на градовете Русе, Силистра, Бургас и Стара Загора, както и за сервизно обслужване на автоматичните станции за контрол на въздуха "Брайт фуз", разположени в град София на "Орлов мост" и в ж.к. "Надежда".
Трето, от края на 2001 г. се започна подмяната на част от неработещите автоматични анализатори.
Четвърто, в началото на 2002 г. са сключени договори за доставка на резервни части, необходими за нормалното функциониране на автоматичните системи "Опсис" и на автоматичните станции "Брайт фуз".
До края на тази година Министерството на околната среда и водите планира да се осъществят следните основни задачи, свързани с Националната система за мониторинг на въздуха. Те са разположени в пет основни пункта.
Първо, осигуряване на резервни части за останалите мониторингови станции от системата.
Второ, доставка на калибровъчни газове, необходими за нормалното функциониране на автоматичните станции за контрол на въздуха.
Трето, въвеждане в експлоатация на мониторинговата мрежа за контрол качеството на въздуха в населените места, разположени по брега на река Дунав, а именно Никопол, Свищов, Русе и Силистра. Проектът на обща стойност от 1 млн. 55 хил. евро се реализира в рамките на програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" България - Румъния.
Четвърто, въвеждане в експлоатация на системата за контрол качеството на атмосферния въздух и отчитане на информацията в реално време. Проектът на обща стойност от 1 млн. 201 хил. евро се реализира също в рамките на програма ФАР.
Пето, сключване на договор за сервизно обслужване на останалите автоматични станции за контрол на въздуха.
Във връзка с втората част от Вашето питане - как България ще изпълнява като член на Европейската агенция за околна среда задължението си да доставя достоверни данни за състоянието на въздуха, ще отговоря следното.
Уважаема госпожо Манева, уважаеми дами и господа народни представители! За подобряване на дейността на мониторинговата мрежа и за спазване изискванията на Европейската агенция по околна среда, за осигуряване качеството на получаваните данни, в това число за осигуряване качеството на измерванията в съответствие с Директивата на Европейския съюз за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, са извършени доста дейности, най-важните от които са: наличната апаратура за контрол на качеството на атмосферния въздух в автоматичните станции е одобрена като средство за измерване в съответствие с нормативно установените национални процедури от Държавната агенция по стандартизация и метрология. Измерванията се извършват съгласно методи и методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите, които са напълно хармонизирани с европейското законодателство. Част от лабораториите за контрол на качеството на въздуха в системата на Министерството на околната среда и водите са акредитирани от Българска служба по акредитация, лабораториите на Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околната среда и водите в градовете Велико Търново, Стара Загора, Смолян и Враца. Освен това е подготвен и проект на инструкция за създаване на система за контрол качеството на данните от мониторинга на атмосферния въздух.
Бих искал да споделя с вас като ангажираност на вниманието ви и ангажираност от моя страна, че до края на 2002 г. предстои да се извършат и следните основни дейности, насочени към създаване на системата за контрол на качеството на измерванията и осигуряване на качество на данните, а именно: провеждане на процедури по акредитация на останалите лаборатории за контрол на качеството на въздуха в системата на Министерството на околната среда и водите; подготовка на цялостната методология за извършване на дейности, осигуряващи достоверни данни за качеството на атмосферния въздух, в това число подготовка на пълната документация за акредитиране на двете калибровъчни лаборатории в системата на Министерството на околната среда и водите. Освен това се предвижда сключване на договор за двустранно сътрудничество между българското МОСВ и немското Министерство на околната среда, опазване на природата и енергийната безопасност за оценка и подобряване на действащата система за контрол качеството на данните. В рамките на проекта експерти от Изпълнителната агенция за опазване на околната среда и регионалните инспекции за опазване на околната среда и водите ще бъдат обучени по отношение дизайна на системите за осигуряване и контрол на качеството на данните. Ще бъде подготвена и представена в окончателен вид системата за контрол качеството на данните, получавани както от Националната система за контрол на качеството на въздуха, така и от системата за контрол на емисиите от вредни вещества.
Освен това ще стартира и осъществяване на проект, разработване на Национална програма за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, включваща оценка на разходите за поддържане и развитие на Националната система за мониторинг на качеството на въздуха. Проектът обхваща оценка на съществуващата система от стационарни и подвижни автоматични станции, както и пунктовете с ръчно пробовземане и последващ лабораторен анализ. Целта, уважаеми колеги, е да се планират детайлно необходимите организационни и финансови условия за прилагане на Рамковата директива за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Част от качествата на този проект са: осигуряване на представителност на резултатите от измерванията върху територията на страната; определяне на необходимостта от изграждане на нови и/или алтернативно разместване или закриване на съществуващите пунктове за мониторинг; спецификация на свързаното с тях поддържащо оборудване; оценка на необходимите средства за измерване; въвеждане и функциониране на система за информиране на населението чрез така наречените алармени прагове на замърсяване; приоритизация на мерките и разработване на един дългосрочен план за действия във връзка с поддържането и развитието на тази важна Национална система за мониторинг на качеството на въздуха, в това число и осигуряване и гарантиране качеството на тези данни.
Уважаема госпожо Манева, от това, което си позволих да изложа на Вашето внимание, бих искала да стане очевидно, че Министерството на околната среда и водите извърши и планира да осъществи редица дейности като поддържане на усилията, положени през последните 10 години за развитието на системата за мониторинг и контрол на качеството на атмосферния въздух. Дейността й се разширява и развива в съответствие с европейските стандарти и съгласно изискванията на Европейската агенция по околна среда и осигурява предоставянето на достоверни данни за състоянието на въздуха. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
Имате думата за два уточняващи въпроса, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Арсенова, Вие ни предложихте една обстоятелствена информация за много неща около темата. За съжаление, аз не получих ясен отговор на ясния си въпрос.
Включително, Вие допуснахте грешки в изложението си - станциите не са 40, а 14; системата "Опсис" няма нищо общо с автоматизираната система за мониторинг; договорите с Румъния по програма ФАР са едно бъдещо разширяване на системата, а ние говорим, че в момента системата не е обезпечена ресурсно и тя не работи.
Необходимите средства не са включени нито в издръжката на Агенцията по околна среда, нито във фонда. Това добре си спомняте, когато обсъждахме бюджета на министерството.
Вие имате три възможности.
Първата е да пренасочите извънбюджетните приходи към системата на мониторинг; втората е да насочите всичките дарения, които получава министерството към системата за мониторинг и третата възможност е да съкратите до минимум нецелесъобразните разходи в министерството.
Затова аз Ви питам: каква част от извънбюджетните приходи в министерството ще бъдат насочени, за да функционира системата за мониторинг, за да имаме през 2002 г. надеждни данни за състоянието на въздуха? Ще се откажете ли от новата си инициатива да изградите баскетболна площадка в министерството и ще насочите ли даренията към системата за мониторинг? Ще намалите ли издръжката на Вашия кабинет и безсмислените ремонти, които се извършват, насочвайки средствата за системата за мониторинг? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манева, за репликата, която предоставихте на вниманието на всички и благодарение на която аз мога да споделя някои свои виждания в тази посока.
Или е "лапсус" от моя страна, или недобро чуване - от Ваша. Наистина, 14 са. Аз съм склонна да поема веднага вината, че е "лапсус" от моя страна. Тук няма спор!
Другото, което ме впечатлява положително, е конструктивният дух, към който насочвате дебата и съм убедена, че в тази посока на развитие, ако вървим, наистина с общи усилия, ще успеем да постигнем това, което остави на нас правителството на Обединените демократични сили и това, което ние успяхме да поемем и да развиваме успешно с ваша помощ оттук нататък.
Другото, за което съм Ви изключително благодарна, е това, че не пропускате възможност да индикирате на моите дълбоки и искрени намерения всички, които престират успешно труда си в България, да получават в рамките на бюджета, който ни остави правителството на Обединените демократични сили като възвръщаемост в тази посока, благодарение на което политиката, която провежда новото правителство, е в дух на хармонизиране на усилията, които полагат както централната власт, така и местната власт, представители на неправителствени организации, представители на местната власт, представители на бизнеса и то най-крупния, който има пряко или косвено отношение в сферата специално на околната среда, освен който и представители на академичните звена.
Още веднъж искам да подчертая колко положително съм впечатлена от индикацията, която давате във Вашата реплика и в отговор на конкретността, която Вие предложихте на нас, аз бих искала да споделя, че финансовото осигуряване в края на 2001 г. и през 2002 г. на дейностите, свързани с поддържане и развитие на Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух и осигуряване на качеството на данните възлиза като икономически показател общо на 3 хил. 184 и 702 български лева, освен което плюс 251 хил. 500 евро. Разпределено по дейност, осигурени средства, година на разплащане и източник, ако ми позволите да представя на Вашето внимание, данните са следните:
- като дейност - за купуване на апаратура за пробовземане и анализ: осигурени средства - 612 хил. лв.; година на разплащане - 2001 г.; източник - Националният фонд за опазване на околната среда;
- сервизна дейност - сервизно обслужване на автоматичните станции "Опсис" и "Брайтфус": осигурени средства - 29 хил. 424 лв.; година на разплащане - края на 2001 г.; източник - Национален фонд за опазване на околната среда;
- дейност - сервизно обслужване на останалите автоматични станции: осигурени средства - 120 хил. лв.; година на разплащане - 2002 г.; източник - същият;
- дейност - подмяна на част от неработещите автоматични анализатори: осигурени средства - 869 хил. 600 лв.; година на разплащане - месец ноември 2001 г.; източник - същият;
- дейност - доставка на резервни части за системите "Опсис" и "Брайтфус", реално съществуващи: осигурени средства - 352 хил. 500 лв.; година на разплащане - края на 2001 г. и началото на 2002 г.; източник - същият;
- дейност - осигуряване на резервни части за останалите автоматични станции: осигурени средства - 200 хил. лв.; година на разплащане - 2002 г.; източник - същият;
- дейност - доставка на калибровъчни газове: осигурени средства - 152 хил. 180 лв.; година на разплащане - 2002 г.; източник - същият;
- дейност - въвеждане в експлоатация на Националната система за контрол на качеството на въздуха в крайдунавските градове, частта "Национално съфинансиране" е следната, като осигурени средства: 28 хил. лв. и 380 хил. лв.; година на разплащане - 2001 и 2002 г.; източник - същият;
- дейност - въвеждане в експлоатация на Национална система за контрол на качеството на въздуха в реално време, частта за национално съфинансиране: осигурени средства - 116 хил. 648 лв.; година на разплащане - 2002 г.; източник - същият;
- дейност - акредитация на лабораториите за 2002 г.: осигурени средства - 85 хил. лв.; година на разплащане - 2002 г.; източник - същият;
- дейност - разработване на система за контрол на качеството на данните: осигурени средства - 60 хил. лв.; ще бъдат разплатени 2002 г. от същия източник;
- дейност - разработване на Национална програма за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух: осигурените средства са 52 хил. лв.; годината на разплащане е 2002 г.; източникът е същият;
- дейност - текущо поддържане на системата: осигурените средства са 127 хил. 350 лв.; годината на разплащане - 2002 г. и същият източник;
- дейност - резервни части и следгаранционно обслужване и поддръжка на мрежата за контрол на качеството на въздуха в крайдунавските градове: осигурени средства са вече 155 хил. 700 евро; годината на разплащане - 2002-2004 г.; източникът е програма ФАР;
- дейност - резервни части и следгаранционно поддържане и обслужване на системата в реално време - средствата са 95 хил. 800 евро осигурени; години на разплащане - периода 2002-2004 г.; източник е програма ФАР.
Общо, ако ми позволите пак да представя на Вашето внимание - осигурени средства в рамките на 3 хил. 184 и 702 лв. плюс 251 хил. евро на фона на целия този бюджет.
С връзка с продаване на чистия въздух искам да обърна, уважаема госпожо Манева, вниманието Ви на това, че ние вече подписахме меморандум с държавите Швейцария и Холандия, и ако продължаваме да работим в този добър конструктивен дух, ние като представители на изпълнителната власт и вие като представители на законодателната власт, аз съм убедена, че ще има и други желаещи да сключат такива меморандуми с нас. И това, което си постави правителството като непосредствена и перспективна задача - да изведе България в колапса, в който беше попаднала, да стабилизира икономиката и финансите, да доведе до повишение на жизнения стандарт на българското население и не на последно място, да създаде тези желани от нас условия - здравословни и благоприятни за живот на българското население, те ще станат! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Арсенова.
Имате право да изразите своето мнение, госпожо Манева. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо Арсенова. Трябва да Ви коригирам в няколко пункта.
Вие няма да продавате чистия въздух на България, а ще продавате правото да се изпускат замърсители във въздуха. Това е едно съществено уточнение.
Освен това Вие отново не ми отговорихте на въпроса. Отново говорихте за осигурени евро и т.н. Аз Ви питам за българската система за автоматичен контрол на чистотата на въздуха, за която българското правителство има задължения относно нейното функциониране. В момента тя не функционира. За да функционира, през тази година Вие трябва да осигурите най-малко 3,5 млн. лв. Тези пари ги няма нито в бюджета, нито във фонда. Аз Ви предложих три варианта. Вие не отговорихте на нито едно от моите предложения. Искам с огромна тревога да Ви предупредя, че ако не вземете незабавно мерки системата да започне да функционира, да се направи всичко необходимо да се осигурят средства и тя да започне да функционира, последици за България ще има - за България като член на Европейската агенция за околна среда, за България като страна, която преговаря за членство в Европейския съюз и като изпълняващ съвместни проекти с Румъния, с Гърция и Турция.
Искам с голяма тревога да споделя своята загриженост от тенденциите, които в последно време съществуват в областта на околната среда - да се руши постигнатото. Днес говорим за това, че системата за автоматичен контрол е колабирала. Вчера в Комисията по околната среда и водите беше направен опит да се ревизира Ваше правилно решение и да се допуснат до резерватите хора със съмнителни интереси.
Аз искам да се обърна към Вас: не допускайте поради незнание, неразбиране или съзнателно толериране на икономически интереси да се съсипе природата на България. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Малко прекалено! Вие даже вчера не останахте до края на заседанието!
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС, отивайки към мястото си): Прекалено, но точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към актуалния въпрос към министъра на икономиката Николай Василев, зададен от Георги Божинов относно управлението на държавните активи в системата на Министерството на икономиката.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, министър Василев е отговарял от тази трибуна не на един и два въпроси за конкретното състояние на отделни предприятия. Моят въпрос е общ, относно управлението на държавните активи в системата на Министерството на икономиката.
Уважаеми господин министър, в управленската програма на Република България са формулирани целите, задачи и действията на правителството за управление на държавните активи. Като свои цели правителството посочва: "Оптимизиране управлението на стратегически държавни дружества и дружества с над 50 на сто държавно участие, преструктуриране на държавните дружества с влошени икономически показатели, оптимизиране на процеса на ликвидация и несъстоятелност."
От задачите, които си поставя правителството, ще отбележа само следните: повишаване конкурентоспособността на стратегическите държавни дружества, повишаване ефективността на управлението на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, ясни правила по избора на одитори, застрахователи, обслужващи банки, доставчици и дистрибутори на дружествата, изготвяне на бизнеспрограми за развитието от органите на управление на държавните дружества с ясно очертани приоритети и контрол от страна на държавата за изпълнение на тези програми, ефективно търсене на отговорност от виновните лица за всички нанесени щети на държавата от техните действия и/или бездействия.
От действията, които предвиждате, ще отбележа само засилването на контрола върху дейността на органите за управление и засилване на контрола върху държавните служители, които представляват държавата в органите за управление. Прави впечатление, че в програмата на правителството не е отделено внимание или по-точно - не е казана нито една дума за дружествата, в които държавата има блокираща квота или по-малко участие. А това са повече от 1000 дружества. Само във Вашата система са може би стотици. Точно в тези дружества, господин министър, чрез техниките на увеличаване на капитала под условие и други добре известни прийоми в рамките на закона или зад него, държавата губи своето място в относителния дял в структурата на собствеността. Там, където има блокираща квота, не е използвана, но това е друга тема.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: какво направихте, за да постигнете своите цели, и в изпълнение на задачите, които си поставихте? Как оценявате днешното управление на държавните активи и доволни ли сте от постигнатото от Вас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Василев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, благодаря Ви много за така поставения въпрос, а също и за начина, по който Вие го изложихте. Особено ми помага това, че Вие отново прочетохте някои от аспектите на нашата предизборна програма, както и на управленската програма на правителството, защото това ми показа, че това са точно нещата, които правим в момента.
Позволете ми да ви запозная със следните факти: нека най-напред, уважаеми дами и господа, да започнем от голямата картина в Министерството на икономиката. Преди три години - през 1999 г., в Министерството на икономиката са били управлявани 1034 дружества с над 50% мажоритарно държавно участие. През 1999 г. общата печалба на всички дружества, които са на печалба, е била 46 млн. лв.; общата загуба на всички, които са били на загуба, е 399 млн. лв. или общо за министерството - минус 353 млн. лв. загуба.
През 2000 г. след частична приватизация, след ликвидация или несъстоятелност остават 409 дружества с мажоритарно държавно участие. Печалбата на печелившите е общо 35 млн. лв. Загубата е общо 242 млн. лв. и общо за цялото министерство имаме загуба от 207 млн. лв.
Към 30 юни 2001 г. (приблизително около смяната на властта) общата печалба на всички, които са на печалба, е само 9 млн. лв., а общата загуба е минус 134 млн. лв. Тоест имаме едно тежко финансово състояние на държавните дружества по данни на Националния статистически институт. Тези данни за мен са приблизителни, тъй като най-важни са окончателните годишни данни, които ние ще получим и ще анализираме след 1 април 2002 г. Вижте какви данни подава Националният статистически институт за третото тримесечие на м.г. - към 30 септември 2001 г. Това е само два месеца и нещо, след като новото правителство встъпи в длъжност. Печалбата от 9 млн. лв. нараства на 25 млн. лв., т.е. значително. Загубата от минус 134 млн. лв. намалява на минус 72 млн. лв. Бих искал отново да подчертая, че това са приблизителни данни към 9-месечието. По-важно е какви са данните към 31 декември. Аз очаквам данните в края на годината да бъдат значително по-обнадеждаващи, отколкото през средата на годината. Разбира се, има и други дружества в Министерството на икономиката, които са в ликвидация и в несъстоятелност.
Позволете ми да ви представя своята "диагноза" за средностатистическото дружество с преобладаващо държавно участие. Уважаеми дами и господа, разбира се, има много положителни примери. Има дружества, които са трайно на печалба и се управляват сравнително добре. За мен обаче това е изключение от общото правило. Аз бих констатирал недостатъчно добро управление като цяло през последните години, разбира се, и през последното десетилетие, влошаващо се финансово-икономическо състояние, натрупване на все по-големи задължения към кредиторите, включително и към държавата, към социалното осигуряване, към НЕК, "Булгаргаз" и много от тези задължения са изцяло несъбираеми. Има политизиран и политически оцветен мениджмънт. Има източване на дружествата на входа и на изхода. Има увеличаване на междуфирмената задлъжнялост през повечето от тези периоди. Има нерегламентирани способи за избор на застрахователи, дистрибутори, доставчици и одитори. Има нежелание за преструктуриране на дружествата и много често - откровено блокиране на процеса на приватизация.

Какви са приоритетите на новото правителство по отношение на управлението на държавните дружества през последните няколко месеца?
По отношение на дружествата с миноритарно държавно участие, тоест, под 50 процента - аз, между другото, не бих приел Вашите опасения, бих Ви предоставил повече информация - ние имаме няколко цели и смятаме, че сме управлявали това държавно имущество добре.
Спомняте ли си поне един пример, когато държавата откровено да е била излъгана и източена чрез...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Да, да, ще Ви дам примери.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, така, има много примери. Уверявам Ви в следното. През последните няколко месеца ние се борим със зъби и нокти за защита на държавния интерес при всяко едно държавно дружество с миноритарно участие. И в момента има няколко такива дружества, където има предложения за увеличение на капитала под условие или по някакъв друг начин за ощетяване на държавата. При всички случаи ние открито протестираме пред мажоритарния инвеститор, провеждаме разговори с него, предупреждаваме го да не го прави, показваме му законодателната база и при необходимост ще отидем в съда.
Разбира се, има неща, които ние не можем да спасим .Но тук аз бих Ви цитирал промените в Закона за приватизация, които току-що влязоха в сила, драстичните промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, където се забраняват някои нерегламентирани увеличения на капитала при публичните дружества. Този законопроект в момента е между първо и второ четене в парламента.
Ние целим да продадем тези миноритарни пакети на справедлива цена, тъй като те на нас не ни трябват и държавата така или иначе не може да ги използва. Ние целим да ги продадем или на мажоритарния акционер, или на фондовата борса, или на трети инвеститори, включително и срещу непарични инструменти. А до продажбата се стремим към следното: излъчване на представители на държавата в съветите на дирекорите, където това е възможно - това не навсякъде успяваме да го постигнем; защита на държавния интерес там, където има опасност от увеличение на капитала от страна на мажоритарния собственик - досега сме успели да се справим с много такива казуси; конструктивна помощ за по-доброто управление на тези дружества от страна на държавата - държавата може да помага и не трябва да пречи. А при публичните дружества защитаваме интересите не само на държавата като миноритарен акционер, а и на другите частни миноритарни акционери. И тази седмица имаме положителен пример в това отношение.
Резултатите засега като цяло са успешни. Не сме допуснали грубо погазване на държавния интерес, както и на интересите на други миноритарни акционери. По-важното е, че при дружествата с мажоритарно участие над 50 процента са предвидени следните стъпки: шест от тях в рамките на Министерството на икономиката няма да се приватизират засега. Вие ги знаете, те са следните: "Елби булгарикум" ЕАД - София, "Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД, Държавна лаборатория "Българска роза" ЕООД - София, "Екоелшица" ЕООД - с. Елшица, "Екомедет" ЕООД - с. Панагюрски колонии, както и Центърът за външноикономическа подготовка на кадри - ЕООД, София. Останалите приблизително 370 дружества са предвидени за приватизация.
С влизането в сила на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол сега всички тези приватизационни процедури ще се считат автоматично за открити.
До приключване на приватизацията сме предвидили следните стъпки при управление на държавата с мажоритарно държавно участие:
Първо, внимателно и отговорно назначаване на представителите на държавата в съвета на директорите. Още от м. август и м. септември 2001 г. по мое поръчение заместник-министърът на икономиката Калоян Нинов изготви инструкции за членовете на съветите на директорите, които включват изисквания - например, периодичен отчет до министъра на икономиката относно финансовото състояние и общото управление на съответното дружество, действия за защита на интересите на държавата като принципал.
Правилата за избор на представители на държавата са стриктни и сериозни и те включват много аспекти. Например, най-добрите специалисти са в най-тежките бордове с най-много проблеми. При специфични отрасли, като Военнопромишления комплекс, са взети мерки за избягване на конфликтите на интереси. Например, членовете на Междуведомствения съвет по проблемите на Военнопромишления комплекс и на Междуведомствената комисия по същите проблеми не могат да бъдат и не са в такива съвети на директорите.
Ако проявявате интерес, мога да Ви запозная и в по-големи детайли, като например за това, че нито един служител на моето министерство не може да бъде председател на повече от един борд и нито един служител на неполитическия кабинет не може изобщо да бъде в повече от един борд. А членовете на политическия кабинет по изключение могат да бъдат най-много в два и то тежки, специално подбрани борда.
Внимателно се контролират действията на изпълнителните директори, особено по отношение избора на дистрибутори, доставчици, застрахователи и одитори.
Достатъчни ли са действията и прекрасни ли са резултатите? Уважаеми господин Божинов, полагаме всички усилия, но според мен действията са сериозни, но резултатите по дефиниция никога не могат да бъдат достатъчни. Аз философски не вярвам, че държавата има пълната способност винаги да се справи с всички проблеми на своите стотици дружества. Затова вярвам в бързата, макар и вече много закъсняла приватизация. Въпреки това Ви припомням данните, които в началото Ви предоставих, които показват значително подобрение на финансовите резултати през втората половина на 2001 г.
Взели сме конкретни мерки за 2002 г. Издадох заповеди през последните два месеца за множество конкретни проверки в конкретни дружества и с конкретни действия. Такива дружества са: "Булгартабак холдинг" и всички негови структури, "Плевенски добив на нефт и газ", "Ален мак", "Горубсо-Мадан", "Кремиковци", "Балканкар", "Камет". "Ален мак" вече е продадено, за щастие, "Горубсо-Мадан" е спасено от смърт.
Полагаме и сериозни усилия за спасяване на отделни структуроопределящи предприятия и там сме създали работни групи. Такива са Варненска корабостроителница, където търгът за активите предстои на 2 април, "Плама" - Плевен, различни части от "Горубсо", "Кремиковци" в момента, "Булгаргеомин" в момента. Сега текат задълбочени проверки в десетки дружества.
Какво сме постигнали и какво не сме? Много неща сме постигнали, господин Божинов. Например, увеличаване на печалбите на печелившите дружества и намаляване на загубите на губещите общо. За третото тримесечие, както Ви казах, цифрите са добри и когато излязат годишните резултати, аз ще Ви ги предоставя.
Имаме по-добра информация в министерството и по-добра организация за състоянието на отделните дружества. Имаме подобрена дейност на съветите на директорите. Успяхме да спасим и да продадем някои дружества, които бяха на границата на несъстоятелност и ликвидация.
Има и недобри резултати. Не успяваме да съберем достатъчно конкретни данни за минали закононарушения, макар че такива определено има. Причината е в това, че ние полагаме много повече усилия с поглед напред, за да спасим и да подобрим състоянието на дружествата, отколкото да се ровим в тяхната по-далечна история. И, разбира се, няма да успея дори до края на своя мандат да превърна всички държавни дружества в печеливши. Това няма да успея да го направя.
Какво предвиждам в най-скоро време като структурни промени?
Подобряване на законовата база. След новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол следват на второ четене подготвените от нас законопроекти за публично предлагане на ценните книжа, за търговията с компенсаторни инструменти, бъдещи промени в Търговския закон, особено в частта му за ликвидация и несъстоятелност, други икономически закони.
В най-скоро време ще предложи своите резултати работната група по лицензионните, регистрационните и разрешителните режими в България.
Опитваме се да стимулираме износа и търсим нови пазари за българската индустрия. Организираме кръгли маси и семинари по сектори. През този месец следва Военнопромишленият комплекс, който е много тежък. През следващия месец очаквам части от хранително-вкусовата промишленост.
Очакваме да свикаме специална кръгла маса по корпоративно управление, където една от темите ще бъде управлението на държавните дружества. Очаквам да имам повече посещения, особено в най-тежките региони, в качеството ми на министър на икономиката. През тази година посетих Пернишкия регион, Благоевградския регион, Велико Търново с три града, Пловдив, Варна и скоро очаквам в други части на страната.
Доволен ли съм общо, господин Божинов, отговаряйки на Вашия въпрос? Не мога да бъда доволен и спокоен, докато има поне едно дружество в ликвидация и несъстоятелност - а аз имам много, докато има поне една губеща фирма - а аз имам много, и докато има поне едно застрашено работно място. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Това е една голяма тема за двете минути. Наред с положителното, което Вие търсите и сочите, има нещо дълбоко погрешно в конструкцията на вашата политическа философия. Когато Вие признавате искрено - и затова Ви благодаря, - че не вярвате, че държавата е добър стопанин, че изходът е в бързата приватизация и това се трансформира в тезата, че всичко е за продан и веднага, се оправдават престъпления и неумело управление, влошава се цената, която постигаме на такива предприятия и положението, от което те тръгват да търсят нишата си в конкурентния пазар. Затова тази философия е вредна. В развитите страни Вие знаете, че когато фалира структуроопределящ отрасъл или предприятие, държавата си го национализира, санира и приватизира и тя по принцип априори не е негодният да управлява, а невинаги й е дадено. Вашите усилия заслужават уважение за посоката, но резултатите и практиката днес в България са в драматично различие от добрите Ви намерения, които цитирах. Ще дам пример само с Вашите думи, господин министър. Вие посочихте, че в добрата година е имало 46 млн. печалба от всичките стотици държавни предприятия. Девет милиона лева е била печалбата миналата година, а Вие признахте, че 50 млн. долара са откраднати само от "Булгартабак" миналата година. Това са Ваши думи.
И Вие казвате, че няма да се ровите в миналото! И с приватизацията утре ние обявихме на тези господа, които знаят колко са откраднали от българския народ, че утре ще бъде пито и платено. И те ще спят спокойно.
Вие съвсем основателно, господа, надигате глас, защото вие бяхте заместник-министър, защото зетят на господин Соколов беше шеф на борда на директорите, а Кисков беше източникът за вашите каси. Затова вие с право се вълнувате, господа. Но аз него питам (сочи министър Николай Василев) ще каже ли тази истина на българския народ и ще изпълни ли обещанието, че ще търси отговорност от виновните лица за всички нанесени щети на този български народ? Защото в стотици предприятия по десетки милиона долара и лева е хлябът на българина, пенсиите на българина, заплатите на българина, образованието на неговите деца. И когато днес ги няма, господин министър, не се срамувайте да откриете виновниците и не им давайте да се усмихват като новия генерален секретар на СДС, каквото прави сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, за дуплика, господин Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин Божинов!
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Господин Божинов, Вашите въпроси и коментари всъщност са доброжелателни и аз бих приел много от нещата, които казахте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ситуацията е трагична, иначе аз съм добронамерен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Съгласен съм с Вас. Това, в което бих искал да Ви уверя, е в няколко посоки. От една страна, ние съзнаваме сериозността на ситуацията и затова сме принудени да работим изключително спешно и трябва да вземем много тежки решения. Аз вярвам в нашата управленска философия и бих искал да я повторя. Има дружества в страната, които не са готови за приватизация днес. Такива са Атомната електроцентрала в Козлодуй, "Елби булгарикум", Българската агенция за експортно застраховане и други. Има много повече дружества, които е желателно да бъдат приватизирани, нещо повече, трябваше да бъдат приватизирани за последните 10 години, а те не бяха. И ние смятаме, че най-доброто, което можем да направим за България и за бъдещето на тези дружества, както и за работещите в тях, е да намерим добри инвеститори, включително стратегически инвеститори, които да ги спасят от несъстоятелност и ликвидация, да спрат кражбите и да ги изкарат на печалба в бъдещата конкурентна среда.
Така че с новото законодателство и с подкрепата на парламента, разбира се, ние продължаваме в тази посока и смятаме, че през следващите една или две години ще имаме по-добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има още един актуален въпрос и ще преминем към него, тъй като за питането няма да имаме достатъчно време.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председател, аз действително поставих първо общия въпрос, а моят втори актуален въпрос е за състоянието на "Техноимпортекспорт" ЕАД и перспективите пред дружеството. Но конкретният пример можеше да бъде за "Булгаргеомин", можеше да бъде за "Елисейна", можеше да бъде за десетки други предприятия, с които да илюстрирам фактическото състояние на дружествата с преобладаващо държавно участие.
Избрах това предприятие, защото при мен по този въпрос има изобилие от информация. Въпросът ми обаче е много кратък, той е от четири реда. "Техноимпорекспорт" ЕАД е дружество с 100% държавно участие. Финансовото състояние на дружеството през последните години непрекъснато се влошава. Пиша го, въпреки че съзнавам, че ако ползвате някои от данните, можете да ми приведете пример за обратна тенденция. И въпреки това аз съм убеден в моите твърдения. Огромни са загубите, пропуснатите ползи и нереализираните печалби. Няма данни за промяна и преодоляване на негативните тенденции и след последните парламентарни избори.
Моят актуален въпрос към Вас е следният: каква е Вашата оценка за състоянието на дружеството, какви са основните причини за това състояние и какво ще направите като министър на икономиката за решителна промяна?
Искам да Ви уведомя, господин министър, че от Вашето министерство изтича информация. Вчерашния ден на мен ми се обадиха много хора да ме попитат какво точно съм имал предвид в тези закодирани два реда и какво точно Ви питам, и какво искам да знам. Аз имам информация и от времето на министър Василев, и на министър Жотев, и това, което става по Ваше време. Знам и контрааргументите. Няма да се позовавам на тях, от Вашия отговор искам да преценя имате ли механизъм за анализ и верен източник на информация, върху който да градите управленските си решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Божинов, благодаря Ви за този въпрос. Аз имам доста писмена информация, която бих желал да Ви предоставя. Благодаря Ви много.
В тази връзка бих желал да Ви спомена някои цифри, които съм сигурен, че вие знаете добре. Това дружество, разбира се, не е в добро състояние. То е заплашено от обявяване в несъстоятелност, ако не бъдат взети спешни мерки. Приходите от дейността са спаднали над два пъти между 1999 и 2000 г. и са спаднали допълнително почти тройно през 2001 г. Печалбата е около нула за 1999 и 2001 г. и почти милион и половина лева за 2000 г. Краткосрочните задължения нарастват стремглаво, собственият капитал намалява.
Ситуацията е тревожна, господин Божинов, и аз ще премина направо към края на моя отговор, който Вас най-много Ви интересува - какви стъпки предприема министерството, за да спаси това дружество.
В деня след началото на мандата на новото правителство, на 25 юли, старото ръководство на Агенцията за приватизация по стария Закон за приватизация, който ние току-що отменихме, обяви метод за продажба - преговори с потенциални купувачи за 75% от акциите. Преговорите са били неуспешни и безнадеждни. Има сериозни проблеми с Външно министерство. Нашият отговор е следният: ние сме изготвили съответните документи и в близките дни очаквам да бъде взето ново решение за приватизация на мажоритарния пакет акции чрез публичен търг с явно наддаване. Надяваме се, че тази процедура ще бъде финализирана в кратко време и по този начин ние ще спасим това дружество, където в момента работят около 60 специалисти.
Бих предложил да Ви дам цялата допълнителна информация по съдебните дела и по финансовото състояние допълнително писмено. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Това дружество беше перла в короната на българското интелектуално и техническо достойнство. Това бяха 13 хил. души само в Либия. Това са вземания повече от 20 млн. Това са смесени дружества във всички развити страни, които днешното ръководство дори не знае и не признава при проверките къде има дялово участие и как го управляват.
Но, господин министър, аз и по друг повод съм Ви казвал. Вие не можете да вникнете в стотици дружества. Инструкцията на господин Нинов не може да промени тези безотговорни хора, които представляват държавата в ръководството на тези дружества. Вие все пак сте длъжен като принципал и представител на държавата да изработите механизъм, който да приема и анализира офертите и да ви предлага оптималните от гледна точка на обществения интерес решения. Хората търсят марката "Техноимпортекспорт", искат апортират, за да могат с този етикет да се върнат в арабския свят, ако ние не можем да продадем това, което ни е останало като капитал и сме слаби управленци, слаби държавници. И аз вярвам, както казахте, че обичате премиера, обичайте и народа и така управлявайте страната, че да Ви е благодарен този народ, а другите сами ще Ви бъдат благодарни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика? Няма дуплика.
Бихте ли поканили господин Василев и господин Иван Иванов, тъй като и те имаха желание да се развие днес питането. Министър Василев също има желание да им отговори. Ако нямате нищо против, да направим кратко удължаване на заседанието, без да го гласуваме, просто да спрем часовника, за да изчерпим поне питанията и актуалните въпроси към министър Василев. Самите народни представители изявиха желание да бъде днес, тъй като много се отлага отговорът на това питане. Просто ще помоля господин Василев и господин Иванов да влязат в залата.
Току-що получих информация, че те са тръгнали.
Съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 21 март 2002 г. от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание на 20 март 2002 г. от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 19 март 2002 г. от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 20 март 2002 г. от 14,30 ч. в зала 232 и на 21 март от 14,30 ч. в залата 232.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим