Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов

Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам първо да ви поздравя с големия християнски празник Великден! Да ви пожелая здраве и успешна работа през новата пленарна сесия.
Позволете ми в началото да ви представя проекта за Програма за работата на Народното събрание за 15 и 16 април.
15 април 2004 г., четвъртък
1. Законопроект за прекратяване действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите.
3. Законопроект за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните компаньони, Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
4. Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
5. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за чуждестранните инвестиции.
8. Второ четене на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

16 април 2004 г., петък
Тържествено заседание на Народното събрание по повод 125-годишнината на българския парламент.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля гласувайте този проект за програма.
Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сесията започва силно.
Има още едно предложение, изхождащо от заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС господин Димитър Абаджиев.
На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник той внася предложение за включване като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Господин Абаджиев, имате ли потребност да мотивирате Вашето предложение преди да го подложа на гласуване?
Заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди две седмици имахме възможност да изложим своите мотиви. Искам да повторя отново само две неща. На първо място, този законопроект е изцяло в контекста на това, което се случи, а именно членството на България в НАТО и препоръките, които бяха отправени към България, най-вече от Съединените американски щати, когато ратифицираха приемането на България, а именно да се продължи реформата в областта на класифицираната информация, да се разшири достъпът.
Този законопроект всъщност предлага именно това и компенсира всичко онова, което се случи с отмяната на Закона за достъпа до архивите на бившата Държавна сигурност, а именно разкриване на архива - изпълнението на Решението на Народното събрание от 1994 г. за това той да премине към открития архив.
Това е предложението на законопроекта и ако наистина всичко онова, което се каза тук, в тази зала, от всички парламентарни групи, за това, че ние реално имаме волята да бъдем членове на НАТО е истина, аз отново днес изпитвам макар и малка надежда тези парламентарни групи да подкрепят влизането на този законопроект в дневния ред, защото това е реалната воля за членство в НАТО, а не само голите декларации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Димитър Абаджиев за включване като точка в дневния ред на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Гласували 166 народни представители: за 60, против 75, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Други предложения за включване на точки в дневния ред не са постъпили.
Искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 31 март до 14 април 2004 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е народният представител Стефан Мазнев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагаща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за решение по Годишния доклад на Комисията по жалби и петиции на гражданите. Вносител е народният представител Бойко Великов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносител е народният представител Стефан Мазнев. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за избор на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител е народният представител Валентин Василев.
Проект за решение за избор на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител е народният представител Валентин Василев.
Проект за решение за избор на омбудсман. Вносители са народният представител Анастасия Мозер и група народни представители.
Проект за решение относно избор на член в Комисията за защита от дискриминация. Вносители са Анастасия Мозер и група народни представители.
Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители са народните представители Ангел Тюркеджиев и Илчо Дуганов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Вносители са Мария Ангелиева Колева и Валентин Милтенов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището на бежанците. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно Българо-американската комисия за образователен обмен. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на измененията на срока на действия и обхвата на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария относно оказване на финансова помощ. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносители са народните представители Лютви Местан, Татяна Калканова и Снежана Гроздилова. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно Споразумение за втори програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за избиране на член на Комисията за защита от дискриминация. Вносител е народният представител Екатерина Михайлова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители са Весела Драганова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Няколко съобщения:
Постъпил е и се раздава обобщен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от правилника.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения.
Постъпил е и се раздава обобщен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник.
Съобщението се прави също с оглед на срока за писмени предложения.
На основание чл. 46 от Закона за Сметната палата е постъпила информация за приетите одитни доклади от Сметната палата през първото тримесечие на 2004 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, постъпило е писмо от Централната избирателна комисия до председателя на Народното събрание, с което се изпраща Решение № 381 от 7 април 2004 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избрана за народен представител Милена Христова Михайлова-Янакиева от коалиция Национално движение Симеон Втори.
На основание на това е постъпило решение на Централната избирателна комисия:
“На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Петко Георгиев Николов, избран с листата на коалиция Национално движение Симеон Втори в 26. многомандатен избирателен район – Софийски.
На основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Обявява за избрана за народен представител в 26. многомандатен избирателен район – Софийски, Милена Христова Михайлова-Янакиева от коалиция Национално движение Симеон Втори.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
Моля госпожа Янакиева да бъде поканена в пленарната зала, за да положи клетва.
Госпожо Янакиева, заповядайте на трибуната.
Ще Ви моля да повтаряте след мен. (Всички стават прави.)
МИЛЕНА ЯНАКИЕВА: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поздравявам Ви!
Ще Ви помоля да подпишете този клетвен лист, госпожо Янакиева.
Искам да Ви поздравя и да Ви пожелая успех във Вашата отговорна работа като народен представител!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме нашата работа.
Има ли предварителни въпроси?
От името на парламентарна група има думата председателят на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев.
Заповядайте, господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Започваме първата сесия на българския парламент, след като страната ни стана пълноправен член на Северноатлантическия договор. Изпълнихме един от основните приоритети, възложен и на това управление от обществото. Едва когато достигнем дълго преследвана цел разбираме не само колко труден е бил пътят, но и какво предстои. Тогава осъзнаваме и динамиката на времето, и предстоящите отговорности. Настоящата сесия на Народното събрание няма да бъде нито по-лека, нито по-маловажна. Тъкмо обратното – пред нас е не само утвърждаването ни като стабилен партньор в НАТО, но и приключването на преговорите за приемането ни в Европейския съюз. Ето новите предизвикателства пред всички.
Изминалата сесия на Тридесет и деветото Народно събрание дава повод за оптимизъм, но не и за самоуспокоение. Парламентът прие общо 39 закона, част от които жизненоважни за продължаване на преговорния процес. Статистиката прибавя към тях и 31 решения за първите три месеца на годината, и една декларация на Народното събрание. Успяхме да приемем Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, както и законите за регионалното развитие, за енергийната ефективност, за морските пространства, въздушните пътища и пристанищата, Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, Закона за обществените поръчки и Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Ратификацията на Северноатлантическия договор показа, че консенсусът между политическите сили е възможен, полезен и необходим. Затова не искаме да допускаме съмнение в политическата отговорност на народните представители по пътя за изпълнение на друг национален приоритет – приемането ни в Европейския съюз. Очакват ни изключително важни закони, които ще заздравят конструкцията на преговорната рамка и ще ни позволят да я изпълним със съдържание. Сред тях са законопроектите за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за кадастъра и имотния регистър, законопроектът за генетично модифицираните организми. Общо 11 законопроекта определяме като свръхприоритетни и без тяхното навременно, а може би и спешно приемане, е застрашено както приключването на преговорния процес, така и цялостният процес за присъединяване на България към Европейския съюз. Десетки други също важни и съществени законопроекти ще чакат ние, народните представители, да свършим работата, за която са ни изпратили тук избирателите и за която пак те ни плащат.
Уважаеми колеги, тези, които в определен период носят отговорността за управлението на страната, обикновено избягват да говорят за успехи, защото се боят да не бъдат обвинени в самонадеяност. Но не би ли било израз на формен нихилизъм да се показва непрекъснато пренебрежение към постигнатото, да се повтаря, че не се създават възможности за напредък? Бихме искали през новата сесия не подобни нагласи да доминират живота в тази зала. Ако позволим да ни залеят политически популизъм и двуличие, ако насърчим тези, които биха искали да употребят част от ограниченото ни време за безогледни критики и див остракизъм, ние най-вероятно ще засилим тривиалната представа за българския депутат и сигурно ще отнемем доста от дължимото уважение към българската парламентарна традиция, която се готвим да честваме утре. Не че ще се учудим, ако отново бъдем обвинявани, че водим преговори непрозрачно, че данъците са високи или че затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” ще ни върне към лоените свещи. Но се надяваме, че в името на националните ни приоритети през тази сесия на Народното събрание добронамереното съгласие ще бъде повече от празнодумието и политическата партизанщина.
Наближава краят на третата година от нашето управление и все повече групи в обществото отчитат обективно постигнати резултати. Българинът вече живее в предвидима и по-стабилна икономическа среда с устойчив темп на развитие. Може би затова според агенция “Медиана” на въпроса “Кое от досегашните седем правителства от 1989 г. насам ви се вижда най-приемливо?” сегашният кабинет среща най-голямо одобрение. Ние няма да правим календар на успехите. Нашето управление ще се придържа към максимата, че направеното винаги е недостатъчно.
Депутатите от НДСВ си даваме сметка, че и през тази сесия от нашата работа ще зависи и развитието на обществото като цяло. Политическата конфигурация на парламента е необичайно променена. Появиха се няколко нови парламентарни групи и сега групите са общо седем. За някои това ще означава и повече възможности за политически PR, за шум, за самореклама. А би било добре да има просто повече гледни точки и повече аргументи. Това ще ни даде по-добро полезрение и повече верни тези. Обратно на очакванията за фрагментарност в работата на Народното събрание като следствие от фрагментирането на оригиналната му композиция, ние се надяваме, че повечето дискусии ще произвеждат повече съгласие. Затова ние виждаме като достатъчно големи възможностите на Тридесет и деветия български парламент да продължи да изпълнява волята на огромното мнозинство от българските избиратели, а това е волята за завръщане в обединена Европа като нейни достойни и пълноправни членове. Благодаря, господин председател. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат думата от други парламентарни групи?
От Коалиция за България? – Не виждам.
От Обединените демократични сили?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина, в началото сме на една нова сесия на Тридесет и деветия парламент и както е обичаят в началото на всяка сесия всяка от парламентарните групи заявява своите приоритети, прави своя анализ и дава перспективите за работа в предстоящите няколко месеца.
Улеснена съм от това, което каза преждеговорившият – водачът на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев. Той каза, че е имало консенсус за това да стигнем до членството в НАТО и това е така. Наистина само преди броени дни ние се поздравихме с това, че България стана член на НАТО. Какво обаче стана след това? Това е темата, която вълнува българските граждани и срещаме в медиите в последните няколко дни. Тема, която обаче аз не чух да бъде засегната днес, в днешния дебат, от представителя на мнозинството, а това е злободневната тема. Коя е тя? Това е случаят с българските войници в Кербала. Това е темата, която се дискутира и по която ни се задават непрекъснато въпроси на нас – народните представители и въобще хората, които се занимават с политика. И аз искам да споделя, че това, което се случи в рамките на тези дни, беше неадекватна реакция на всички институции, които носят отговорност за сигурността на България като започнем от президента, минем през правителството и управляващото мнозинство.
Вижте абсурда. Задават ни се въпроси каква е нашата позиция, а никой от тези, които разполагат с информация, не се опита и не направи нищо, за да запознае хората с адекватната информация за това, което се случва. Президентът не свика Консултативен съвет по национална сигурност, където политическите сили, както и представителите на правителството и на Генералния щаб, можеха да получат информация и да постигнат съгласие за определена позиция относно българския контингент в Ирак.

По същия начин нито правителството, нито управляващото мнозинство направиха стъпка за това да знаем точно какво се случва. Не беше свикана Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Едва днес е насрочено заседание – едва днес, десет дни след като чуваме, че ще се променя мандатът на нашия батальон, след като чуваме, че може пък да не се променя мандатът; че може да се мести, може да не се мести.
Уважаеми дами и господа народни представители, такова поведение на хората, които носят отговорност за сигурността на страната, на всеки един български гражданин, в това число и на българските граждани, които се намират зад граница и в Ирак, е напълно безотговорно. Затова Парламентарната група на Обединените демократични сили настоява за следното: настоява буквално в следващите дни и правителство, и президент да излязат с позиция, която да предложат пред Народното събрание за това – необходима ли е промяна в мандата за контингента на българския батальон в Ирак, а не всички приказки да бъдат в медиите, и гадаене, и прехвърляне на отговорност. Отговорността е на тези, които я носят, а именно президентът, правителството и управляващото мнозинство.
Второто нещо, което искам да кажа във връзка с това, че започнахме днешните изказвания с НАТО е, че доста странно започва нашето членство в НАТО. Тук пак ще се обърна към представителите на институциите, които носят отговорност за това какво се случва в България и как тя изглежда по света. Излезе информация, че нашият посланик в Брюксел, който всъщност е представителят ни в НАТО, е човек, свързан с бившите тайни служби и е човек, на който е отказан достъп до класифицирана информация. Това е скандално за страна, която току-що е станала член на НАТО. Този посланик обаче не се е появил от небето, той е предложен от външния министър, има решение на Министерския съвет и указ на президента Георги Първанов. Така че въпросът за досиетата, за зависимостта на бившата Държавна сигурност върху днешния живот и членството ни в НАТО продължава да е актуален. Аз се обръщам наново към тези институции, които са взели това решение – моментално да дадат информация и да изтеглят посланика ни от Брюксел, защото наистина скандално е това, което се случва. Скандално е това, което се случи и днес в пленарна зала, защото за пореден път мнозинството отхвърли предложението ни за промяна в Закона за класифицираната информация. Закон, който ако бъде приет, тези случаи с посланика в Брюксел няма да се случват. Защото ще излезе истината за досиетата, която вие, дами и господа от управляващото мнозинство, скрихте в началото на този мандат.
Още нещо искам да кажа и то е свързано с членството на България в Европейския съюз. Това, което наблюдаваме, е нещо, което искрено ни тревожи. Вярно е, че трябва да положим огромни усилия, за да се движи добре договорният процес, в това число да се приемат и законите, в това число и навреме да се водят преговорите. Само че как се водят преговорите и какво се договаря е въпросът, който ние поставяме днес и ще продължаваме да поставяме в следващите дни, тъй като не само ни тревожи, а сме изключително обезпокоени от липсата на прозрачност и липсата на защита на националните интереси на България в преговорния процес.
Само един пример ще посоча: в областта на земеделието, където квотите за лозарските площи в България са намалени с близо 30 процента. Това стана на тъмно, това стана без знанието на българските граждани и на тези, които са засегнати от този преговорен процес, който прави правителството на НДСВ и ДПС с Европейския съюз, но българските граждани не знаят и не са подготвени за изпитанията, които им предстоят.
Още нещо искам да споделя в началото на тази парламентарна сесия, когато даваме своите оценки и своите заявки за поведението си оттук нататък. Парламентарната група на ОДС ще продължи да настоява да излезе цялата истина за петролния скандал, за прането на пари от Българската социалистическа партия и затова всички въпроси, които трябва да бъдат поставени пред временната комисия, ще бъдат направени от нашите представители и се обръщаме към всички други народни представители: истината е в полза на всички, в това число и за Българската социалистическа партия. Колкото по-бързо излязат нещата наяве, толкова по-добре за всички политически сили и за многопартийната политическа система.
Още нещо искам да кажа, което забелязвам, че се случва в последно време. Господин Станимир Илчев говори, че трябва да се намали политическата партизанщина в политическия живот. Това е така. Въпросът е обаче какво се случва и дали имаме стъпки в тази посока. Защото поведението на управляващото мнозинство НДСВ и ДПС в съдебната система сочи на политическо партизанстване в степен, в която досега не се е случвало и това са сигнали, които идват от представителите на съдебната власт, тъй като депутатите знаят, че след промяната на Закона за съдебната власт, с оглед промяната на Конституцията, предстои избор на административни ръководители в съдебната система. В момента, колеги от управляващото мнозинство, това, което чуваме, че идва като сигнали от съдебната система, е разправа с хората в нея и политически диктат, какъвто досега, те поне което споделят, никога не са виждали и чували. Политическа партизанщина ще бъде и ако бъде избран омбудсман, тоест народен защитник, с диктат на партийното мнозинство в предстоящите дни. Няколко пъти се обръщахме за това да бъдат направени консултации, да бъде избран авторитетен човек, човек, който наистина да може да изпълнява функциите на тази високоотговорна институция. Не срещнахме разбиране.
Затова в днешния ден това, което имам да кажа, е: политическата партизанщина според мен ще се засилва в редиците на управляващите, защото, вие, колеги от НДСВ, все повече ставате зависими да останете на власт с подкрепата на Движението за права и свободи и ще се вкопчвате във властта във всяка изминала секунда. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Госпожа Надежда Михайлова, заповядайте.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми дами и господа народни представители, винаги откриваме новата сесия на Народното събрание с думите, че тя е особено важна. Сега това изглежда наистина така и аз ще очертая с няколко думи защо според Съюза на демократичните сили тази сесия изисква наистина особени усилия. Ще започна с онова, което беше в основата на изказването и на преждеговорившите, а именно, че, първо, след празниците около приемането ни в НАТО Народното събрание и държавните институции най-сетне трябва да заработят като институции на държава–членка на НАТО, а не като екип по приемането ни в Атлантическия съюз. Това преди всичко означава поемането на отговорността от страна на правителството и управляващото мнозинство.
Второ, тази сесия ще покаже доколко зрели парламентаристи сме и доколко ще успеем да съчетаем напрегнатата законодателна работа с изкушението да се хвърлим в предизборна кампания именно от тази трибуна. Членството в НАТО, предстоящото членство в Европейския съюз, проблемите, пред които са изправени службите за сигурност и другите държавни институции, очакват от всички нас сериозна законодателна работа.

След като от партийна кауза, от кауза на Съюза на демократичните сили членството в НАТО стана национална кауза, днес пред България стои голямата задача да превърне този външнополитически успех в забележима промяна в ежедневието на хората, в промяна на техния бит, в стандарта им на живот и в личната им сигурност.
Членството в НАТО поставя две ясни задачи. Първата е свързана с реформите в армията, които ще затвърдят статута на пълноправен и ценен атлантически партньор.
Успоредно с реформите в армията трябва да бъде гарантирано, че България активно и компетентно ще се противопоставя на наркотрафика, прането на пари и всички онези дейности, които осигуряват финансово световния тероризъм, а не просто ще се борим с него на думи.
Другата задача, която стои пред България, е да осигури законодателно личната сигурност на българския гражданин. Присъединяването към Алианса до голяма степен решава проблема за националната ни сигурност и ни освобождава от необходимостта да превръщаме страха от външна заплаха в нова идеология, зад която се прикрива липсата на идеи за това как да се подобри животът на българските граждани. Нека престанем да играем с идеологията на националната сигурност и безсмисленото й преплитане с проблема на всеки българин, страхът за собствения му живот, за живота на членовете на семейството му и за неприкосновеността на имуществото му.
Българските граждани очакват днес да видят практическата стойност и значението от членството на България в НАТО. Очакват да получат перспектива за развитие, защото след присъединяването към Алианса външната политика на България окончателно става предсказуема и необратима, а това от своя страна е гаранция за възможностите за инвестиции у нас и за намаляване на политическия натиск чрез икономически средства от страна на определени сили в сфери като енергетиката, електропреносната и газопреносната система, инфраструктурните проекти, които в момента се преструктурират. С други думи, приемането в НАТО е удар срещу сивата икономика и гарантира перспективи пред хората, които се занимават с почтен и легален бизнес и които в условията на правила, ред и сигурност имат шанса да успеят най-после в България.
Точно затова за нас, депутатите от Съюза на демократичните сили, е толкова важно да очертаем параметрите на етапа, който обхваща периода след официалното ни присъединяване към НАТО. Страната ни трябва да формулира активна политика за сигурност, тоест тя трябва да прекрати практиката от последните две години, при която държавните институции реагират едва след като партньорите изискват позиция от България.
Друга порочна практика е да се дебатират реформи в националната система за сигурност на най-високо политическо равнище едва след като страната ни се изправи пред вътрешна или международна криза. Активното членство в НАТО предполага законово дефиниране на функциите на националните институции в системата за сигурност.
Необходими са промени в дейността на парламента, правителството и администрацията. Крайно време е комисиите в Народното събрание да станат активни участници във формулирането на националната политика за сигурност и контрола върху сектора за сигурност. Необяснима е пасивността на Съвета за сигурност към министър-председателя в изпълнение на конституционните и законови задължения на Министерския съвет при осигуряване на националната сигурност и обществен ред. Нужно ли е да се припомнят всички случаи, включително от последните седмици, при които по време на кризи липсваше координация в действието на изпълнителната власт и институциите в сектора на сигурността?
Активната политика изисква и промяна в структурите и ролята на националните въоръжени сили и създаването на професионална армия, за да се даде възможност на младите мъже, а и на жените на България да имат право на избор. Непростимо е след толкова години на реформа в България да се затрудняват и подготвят навреме и адекватно контингенти за участие в международни мисии. Политическото и военното ръководство са в дълг към българските войници, които заслужават добра подготовка, снаряжение и политическа подкрепа при изпълнение на мисиите си в конфликтните зони, а нашите контингенти, които участват в реални операции, изпитват трудности с материалното осигуряване. Очевидно сме свидетели на объркани приоритети и липса на визия сред сегашните управляващи.
Провалите на проекта за модернизация на “МиГ 29” и все още неработещата ПИКИС, за които данъкоплатците заплатиха огромна цена, са само някои от примерите за безхаберно разхищение на и без това оскъдните ресурси.
Продължава да съществува и проблемът със специалните служби. За съжаление, дебатът в момента се ограничава до това под коя шапка трябва да бъдат различните служби. Истинският дебат обаче трябва да отговори на въпроса какви са функциите на службите в рамките на системата за сигурност, как да се осигури тяхното взаимодействие, включително със службите на нашите партньори, как да се осигури демократичен граждански контрол върху тяхната дейност, как да се премине към система за единна координация в дейността им, как да се гарантира независимостта на службите от предишни зависимости и лица, обвързани с Държавна сигурност.
Уважаеми дами и господа, трябва да покажем, че освен като структура НАТО влиза в България и като набор от ценности. Промяната в правилата и принципите, за които говоря, изискват да започнем и с промяна на основния закон на държавата – нещо, за което СДС вече две години не спира да настоява. Благодарение на усилията ни някои промени в Конституцията бяха извършени, но те съвсем не са достатъчни и не са достатъчни не само защото българското законодателство трябва да се синхронизира с европейското. Не са достатъчни, защото българските граждани най-после трябва да се почувстват защитени в собствената си страна.
Знаете, че СДС преди две години предложи 24 идеи за промяна в Конституцията, затова днес аз няма да ги повтарям тук, пред вас, а ще акцентирам само върху неотложността на промените, които се отнасят до съдебната система и които биха допринесли за справянето с проблем № 1 за българските граждани – проблемът с престъпността, както и върху преосмислянето на мястото на прокуратурата в съдебната власт чрез евентуалното й включване в изпълнителната с гаранции срещу политизацията, разбира се.
И през този политически сезон приоритетните теми за СДС ще бъдат образованието и здравеопазването, по които управляващото мнозинство със своята хаотична и безотговорна политика се провали.
В областта на образованието СДС ще продължи да настоява да се прекратят необоснованите експерименти с българското училище и в центъра на образователната политика да бъде поставен ученикът, родителят и учителят. Ние ще предложим и съвсем конкретни действия, с които ще се противопоставим на безцелните решения на управляващото мнозинство.
Съюзът на демократичните сили е за граждански мониторинг на изпита след седми глас за езиковите гимназии, който мониторинг предполага достъп на граждански организации до всеки един от актовете и процесите от хода на провеждането на изпита, за да се гарантира неговата законност и анонимността на участниците в конкурсния изпит.
Ние сме за задължителни матури в края на средното образование, чиято цел е да проверят качеството на образованието в българските училища и през този политически сезон ще работим за нормално осигуряване на националните зрелостни изпити.
Във висшето образование ще продължим да защитаваме идеята за стимулиране на конкуренцията между висшите учебни заведения, изхождайки от тезата, че държавата трябва да престане да се меси във висшето образование.
Що се отнася до здравеопазването – при стартирана здравна реформа и здравна система, променена и подготвена за пазарни условия с лечебни заведения, преобразувани и регистрирани като търговски дружества, с ясно изведени приоритети и изготвена Национална здравна стратегия, управляващото мнозинство тласна здравеопазването към някакъв неопределен псевдосоциалистически модел. Достатъчно е да спомена, че за две години и половина се изредиха шестима директори на Здравната каса, което ясно говори как гледат управляващите на здравеопазването и доколко то е приоритет за тях.
Промените в Закона за здравното осигуряване доведоха до засилване правомощията на министъра на здравеопазването, одържавяването на Касата, стесняването на договорното начало, гарантиращо баланса на интересите. При това положение никак не е учудващо, че Националният рамков договор за 2004 г. не беше подписан. Съсловните организации нямат друг избор, освен да се синдикализират и радикализират, а впоследствие да бъдат маргинализирани.
Къде виждаме основните проблеми?
Предстои приемането на нов Закон за приватизация на лечебните заведения, според който не се превиждат преференции за лекарите. Това ще създаде не просто конфликт, но което е по-лошо – ще доведе до дезинтеграция на доболничната помощ и до ограничаване на достъпа на населението до болнична помощ. Предвижда се болниците да бъдат продавани по общия ред без ангажимент за запазване на предмета на дейността, което би могло да лиши големи райони от болнична помощ.
Уважаеми дами и господа, има много неща, които могат да бъдат във фокуса на интереса и на вниманието на народните представители, но най-важното за всички нас е да не разминем нашия дневен ред с дневния ред на обществото. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на други парламентарни групи има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пак и винаги ще започвам с изречението, което трябва да е най-важно за нас – нямаме време за губене! Нямаме време дори и за заклинания как през тази сесия изведнъж ще станем различни и то само като сменим думите и обещанията.
Драги колеги, България няма време за губене! Нито ние имаме право да го харчим за приказки! Затова Парламентарната група “Новото време” потвърждава, че няма да измисля нови теми, само за да изглеждаме загрижени или много заети. Ние ще продължаваме да работим и да търсим сред всички вас съмишленици, за да осъществим заедно идеята за успешна България – България, в която властта е избрана да служи, а не да командва. Ще продължаваме да правим ясна, конкретна и публична политика, от каквато има нужда българското общество. И то от нас иска не да го занимаваме с партийните си проблеми, а да вземаме решенията си публично, да бъде ясен механизмът за участие във властта, да се знае кой кой е в политиката и дали я използва за лични цели.
Обществото иска от нас, законодателите, да пишем правилата, но и да ги спазваме. То настоява и има право на това.
Ние сме тук не да спасяваме местата или партиите си. Избрани сме да разпознаваме бъдещето, да даваме посоката, да работим за това законите да са за всички, да осигуряват и защитават правата и възможностите на всеки български гражданин.
Няма да се уморя да повтарям, че ние не притежаваме България, че ние не сме я получили наследство от бащите си. Децата ни – те са ни я дали на заем, децата на България, които очакват от нас да я направим модерна и успешна, да я пазим като бащино имане, което да предадем на поколенията – съхранено, но и умножено.
Затова нашите приоритети и през тази сесия са законите – законите, които единствено ще докажат, че ние тук, в тази сграда, наистина мислим за бъдещето на България и не се грижим за настоящето, и то само за своето или партийното.
Колеги, утре е денят, в който всички ще си припомним как преди 125 години нашите учители по демокрация и политика, строителите на съвременна България написаха една модерна Конституция, която изпревари с прогресивния си дух далеч по-обучени по държавност и демокрация държави. Там, в записките от първите политически дебати са нашите големи уроци по политика. И днес не се налага да измисляме азбуката на законодателството, нито парламентарното поведение, нито чувството за държавност, за модерност, за бъдещност, което са ни завещали първостроителите.
Тогава големият Петко Славейков е казал: “Депутатите трябва да са умни, благонадеждни и честни люде, за да има силна власт, която да служи единствено на народа, за да се укрепи политическата самостоятелност, да има обща народна цел и единство за постигането й”. Едва ли в тази зала днес тук има човек, който не би се подписал под тези думи. Но те, колеги, трябва да се защитават с действия, общи действия да приемем важните закони, от които зависи властта да е отговорна пред народа.
И още едни особено ясни думи на дядо Славейков искам тук и сега да си припомним: “Няма по-голяма глупост от тази да се считаме по-умни от хората и да претендираме за ръководство над тях. Имайте, господа, по-голяма вяра към народа, към неговото благоразумие. Вглеждайте се по-добре в него. Изучете по-положителните негови качества и бъдете уверени, че ще можете да положите повече на него, отколкото на всеки друг”. Това е! Строителите на съвременна България са ни завещали да бъдем заедно в постигането на националния успех, да създадем нашата съобщност от разум и мисъл за бъдещето, за да сме достойни за народа, който ни е поверил живота си и държавата.
Като си пожелаваме успех, нека всички да покажем заедно, че заслужаваме това доверие. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПГНВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители от други парламентарни групи, желаещи да вземат отношение? Няма.

Преминаваме към приетия днес дневен ред.
Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА ЗА ТЪРГОВИЯ И КОРАБОПЛАВАНЕ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕХОСЛОВАШКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА.
Има думата проф. Венко Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-01-13 за прекратяване на
Договора за търговия и корабоплаване между
Народна република България и Чехословашката
социалистическа република, внесен от Министерския съвет
на 9 март 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за прекратяване на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република. Във връзка със задължения, поети от страните-кандидатки за членство в Европейския съюз по Глава “Външни отношения”, тези страни следва да приведат сключените от тях двустранни международни споразумения в съответствие с правото на Европейския съюз.
Вследствие на това изискване Словашката република предлага да се преустанови валидността и на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република, подписан на 8 март 1963 г. в София и ратифициран с Указ № 359 от 18 май 1963 г. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон прекратяването на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Тогава преминаваме към първо гласуване на законопроекта.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение за приемане на законопроекта на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателят на комисията да докладва Параграф единствен на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“З А К О Н
за прекратяване действието на Договора за търговия и
корабоплаване между Народна република България и
Чехословашката социалистическа република

Член единствен. Прекратява действието на Договора за търговия и корабоплаване между Народна република България и Чехословашката социалистическа република, подписан на 8 март 1963 г. в София, ратифициран с Указ № 359 от 18 май 1963 г.
Заключителна разпоредба.
Параграф единствен. Законът влиза в сила на 1 май 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА НА ОБЩНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИЯ ОБМЕН НА ДАННИ МЕЖДУ АДМИНИСТРАЦИИТЕ.
Има думата проф. Мирчев, председател на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат юридическият съветник на министър Калчев, който е запознат с този меморандум, господин Мартин Аврамов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Моля квесторите да поканят господин Аврамов в залата.
Заповядайте, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател

“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации


ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и
Република България относно участието на България в
Програмата на Общността в областта на електронния
обмен на данни между администрациите

Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
На редовно заседание, проведено на 26 февруари 2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди този законопроект.
Програмата на Европейската общност “Обмен на данни между администрациите” е насочена към създаване на единно информационно пространство за обмен на данни между администрациите на страните-членки на Европейския съюз и на страните-кандидатки за членство със съответната степен на сигурност на обмена чрез формулиране, разработване и използване на единни технически и програмни решения.
Дейностите на програмата са основно в следните насоки:
1. насърчаване развитието на секторни мрежи в приоритетни области;
2. разработване и прилагане на мерки за повишаване на ефективността от използването на секторните мрежи;
3. развитие на локалните мрежи и разширяване на обхвата им в услуга на общността, промишлеността и гражданите;
4. сътрудничество с националните компетентни органи;
5. сътрудничество със службите на Европейския съюз.
Участието на Република България в програмата е от съществено значение за страната в процеса на преговори и изграждане на електронно правителство. Главно в три направления са ползите от участието на България:
1. достъп до фондовете на програмата за финансиране на проекти от общ интерес;
2. осигуряване на достъп до обединената мрежа на европейските администрации и директен достъп до европейските бази данни;
3. унифициране на техническите и програмните изисквания на националната мрежа за обмен на информация между администрациите с тези на Европейската общност.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепи мотивите на вносителя и единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите, № 402-02-2, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
От името на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност давам думата на народния представител Цонко Киров.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ:

“Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Законопроект № 402-02-2 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европей-
ската общност и Република България относно
участието на България в Програмата на Общността
в областта на електронния обмен на данни между
администрациите, внесен от Министерския съвет на
23 януари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 29 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите.
Участието на Република България в програмата има важно значение за страната ни в процеса на преговорите за присъединяване към Европейския съюз и изграждането на електронно правителство.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите, сключен на 7 септември 2003 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, за изказване. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ : Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Професор Мирчев, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“Законопроект за ратифициране на Меморандума за
разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в програмата на общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в програмата на общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите, сключен на 8 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка трета от дневния ред, която е с едно екзотично заглавие:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА: ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ КОМПАНЬОНИ; ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ДРУГИ НАУЧНИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ГРЪБНАЧНИТЕ ЖИВОТНИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ И ДРУГИ НАУЧНИ ЦЕЛИ; ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ И ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ, ОТГЛЕЖДАНИ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЦЕЛИ; ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПРИ УМЪРТВЯВАНЕ ЧРЕЗ КЛАНЕ.
Моля господин Моллов да ни запознае със законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: “Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 25 февруари 2004 г., на което обсъди законопроект № 402-02-4, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2004 г. В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на земеделието и горите.
Конвенциите въвеждат основните принципи и изисквания при отглеждането, транспортирането, умъртвяването и използването на животни за научни експерименти. Със спазването им се осигурява благосъстоянието на животните и намаляването на стреса, болката и ненужните страдания. Ратифицирането със закони на конвенциите е стъпка за сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Стоян Кушлев и Евдокия Манева. Лансирани бяха идеите Народното събрание да приеме Закон за защита на животните, както и ратификациите да бъдат придружени с широка обществена разгласа за хуманно отношение към животните.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме закони за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните компаньони; Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели; Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели; Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
Това становище е прието с 12 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Давам думата на народния представител Цонко Киров да прочете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: “На редовно заседание, проведено на 29 януари 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за защита на европейските конвенции, изброени от господин Моллов.
Ратифицирането на изброените конвенции е стъпка от голяма значение за сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз, тъй като те са основата, върху която са структурирани директивите на Европейския съюз за хуманно отношение към животните и поради това няма да се стигне до противоречие с вече приетите в страната ни нормативни актове.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон: Европейската конвенция за защита на животните компаньони; Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели; Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели; Eвропейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане, подписани на 21 май 2003 г. в Страсбург.”
Становището беше прието с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Виждам народния представител Иво Атанасов, който е нетърпелив да вземе думата. Заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Аз си направих труда да прочета това обемисто томче с всички конвенции. Отнасям се напълно сериозно към въпроса. Неизбежно се налага сравнението между условията за живот на животните и хората в България. Да вземем Европейската конвенция за защита на животните компаньони. Втора глава засяга принципите за отглеждане на животните компаньони. В чл. 3, т. 1 се казва, че “Никой не трябва да причинява ненужна болка, страдание или стрес на животно компаньон” и всяко лице, което отглежда животно-компаньон, е длъжно да му предоставя подходяща вода и храна в достатъчно количество. Дотук добре, но в България има и жени-компаньонки, а може би и мъже, които са длъжни да плащат патентен данък и въпреки това не са гарантирани срещу причиняване на ненужна болка, страдание или стрес, камо ли пък им е осигурена подходяща вода и храна в достатъчно количество. Ето едно сравнение, което дава предимство на животните в България пред хората.
Много интересен е апендикс А към Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели. Този апендикс А се отнася до ръководните линии за настаняване и грижи за животните. Според т. 1.2.1. всички необходими мерки трябва да бъдат взети, за да се осигури редовното и ефикасно поддържане на стаите и поддържането на задоволителен хигиенен стандарт. Таваните и стените трябва да бъдат устойчиви на повреди с гладка, непромокаема и лесноизмиваща се повърхност. Подовете трябва да бъдат гладки, непромокаеми и да имат повърхност, която не е хлъзгава и лесно може да се мие.
Виждаме какви условия се предвиждат за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални нужди. Ние ще бъдем длъжни да ги реализираме, ставайки страна по тази Конвенция. Но дали и за хората сме осигурили същите условия? Не бяхме ли свидетели дори на факта, че министър Церовски, който получи един апартамент на ниски цени, се оплака, че апартаментът бил в безобразно състояние и че е платил прекалено голяма сума за него? Той вероятно сравнява получения даром апартамент именно с Апендикс А, засягащ ръководните линии за настаняване и грижи за животните.
Според същия апендикс пушенето в помещенията, където има животни, трябва да бъде забранено. Извинявайте, защо се допуска пушенето в помещения, в които има хора, а ще се забранява пушенето в помещения, в които има животни? Може би защото човекът е по-издържливо същество от животното ли? Или може би защото неговото здраве е по-малоценно от това на животното?
Аз подкрепям този Апендикс, поддържам това, което е предвидено в него – че пушенето в помещенията, в които има животни, трябва да бъде забранено, но настоявам това да бъде съблюдавано и при хората. Не може да се пуши навсякъде, мотивирайки се с правото на личността да употребява тютюневи изделия. Това право не може да противоречи на правото на другите на чист въздух.
Ето още един случай, в който животните са по-добре от хората.
Таблица 1 към този Апендикс А дава обхвата, в който е препоръчително да се поддържа стайната температура за животни, които са отглеждани:
- за мишка, плъх, сирийски хамстер, морско свинче, пъдпъдък сме длъжни да осигурим от 20 до 24є стайна температура;
- за заек, котка, куче, опитомен пор, птици и гълъб сме длъжни да осигурим от 15 до 21є.
Извинявайте, ще попитам в колко детски заведения, студентски общежития, казарми, казармени помещения, старчески домове, домове за инвалиди, домове за хора с увреждания, в колко обикновени български домове е осигурена температура от 20 до 24є? В колко домове са изключени радиаторите и хората живеят при температура много по-ниска от тази, която ние сме длъжни да поддържаме за животните?
За свинята сме длъжни да осигурим температура от 10 до 24є.
Е, чудно ли е тогава, че по време на вота на недоверие, който внесохме към кабинета на господин Симеон Сакскобургготски, госпожа Масларова каза от тази трибуна, че неин избирател е поискал статут на прасе за това, защото прасетата в България имат по-добри условия за живот отколкото хората? И това се доказва с конвенциите, които приемаме.
Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели – много интересна. Ето например чл. 7 - “Условията и здравословното състояние на животните да се изследва изцяло, периодично или редовно, така че да се избегнат нежелателни страдания, а в случаите на животни, отглеждани в модерни технологични ферми, това трябва да се прави поне веднъж на ден.”
Извинявайте, след тази злополучна здравна реформа имаме ли такива условия за хората? Имаме ли профилактика в детските заведения, в училищата, имаме ли профилактика в университетите, имаме ли профилактика за пенсионерите, за майките, които ще раждат? Проверяваме ли всеки ден тяхното здравословно състояние или сме ги оставили на произвола на съдбата и ги заплашваме, че ако не си платят осигурителните вноски, дори и да нямат доходи, ще им бъдат отнети жилищата? А вижте как за селскостопанските животни сме длъжни ежедневно да проверяваме здравословното им състояние.
Извинявайте, ще бъдем ли в състояние да изпълняваме тази конвенция?
Европейска конвенция за защита на стопанските животни при умъртвяване чрез клане. В нея има много текстове, които аз одобрявам. Например чл. 5 – “Електрически шок може да се използва само с животни от групата на говедата и прасетата, при условие, че трае не повече от 2 секунди. Електрически шок да се прилага само на определени мускули.
Опашките на животните да не се мачкат, извиват, чупят или дърпат. Да не се удрят или ритат.
Клетки, кошници и щайги, в които се носят животните, трябва да се преместват внимателно. Те не трябва да се хвърлят на земята или едни върху други.
Животните, доставени в клетки, кошници или щайги с гъвкави или перфорирани дъна, да се разтоварват с особено внимание, за да не се наранят крайниците на животните. При необходимост да се разтоварват поотделно.”
Ето, това са текстове, които осигуряват действително една грижа за животните и аз ги подкрепям, включително и цялата Конвенция.
Но чл. 14 – “Не трябва да се използват никакви средства за обездвижване, причиняващи страдание: да не се връзват задните крака на животните, да не се провесват преди зашеметяването. Домашните птици и зайците може да се провесват при условие, че зашеметяването се прилага веднага.”
Защо казвам това? Някой дали е присъствал поне при умъртвяване на животно чрез клане и дали си представя, че това е възможно без да се обездвижват задните му крака? Ще бъдем ли в състояние да изпълняваме чл. 14 от Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане или смятаме, че притежателите на животни и производителите или тези, които ги купуват, ще възприемат някакви нови техники и нови технологии, с които да умъртвяват животните, за да изпълняват чл. 14 от тази Конвенция?
“Чл. 16.
1. Методите за зашеметяване, постановени от всяка страна по договора да доведат животните до състояние на безсъзнание, което трае до самото клане и по този начин им спестява всякаква болка.
2. Да се забрани ползването на чук и касапска брадва.
3. В случаите на еднокопитни и преживни животни и прасета, да се разрешат само следните методи на зашеметяване: механични средства, работещи с инструменти, които нанасят удар или проникват до нивото на мозъка:
- електронаркоза (друг метод);
- газова анестезия.
4. Всяка страна по договора може да разреши неспазването на условията в ал. 2 и 3 на този член, в случай на клане на животно на място, на което е било отгледано от производителя за лична консумация.”
Чух доклада на двете постоянни парламентарни комисии, но нито в единия, нито в другия се споменава дали нашата страна ще разреши неспазването на условията на ал. 2 и 3 на чл. 16. Това затруднява моето решение как да гласувам. Това е един въпрос, който трябва да се уточни. България може да внесе резерви по всички тези конвенции. България може да уточни териториите, в които ще действат тези конвенции. Ако ние не сме в състояние да приложим тези конвенции изцяло, нека направим тези резерви. В противен случай, ако гласуваме така, както става много пъти – без да сме вникнали достатъчно дълбоко в материята, която се обсъжда, ние рискуваме България да бъде съобщавана в ежегодните доклади за защита на правата на животните компаньони, на гръбначните животни, използвани за експериментални цели и за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
Нека в хода на дискусията, ако разбира се има такава, да преценим дали сме в състояние да изпълняваме конвенциите в пълния им обем или трябва още сега да уточним териториите, върху които ние ще можем да ги изпълняваме.
Имаме това право. Залегнало е в самите конвенции. По-добре да се възползваме от него, отколкото да станем страна, която ще бъде ежегодно обвинявана, че е нарушител на тези конвенции.
А иначе няма спор, че това, което се предвижда тук за животните, го няма в никакви закони за хората и че ние не само не можем да създадем хуманни условия за живот на хората, но ще ни бъде много трудно да създадем и човешки условия за живот на животните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по т. 3 от дневния ред?
Заповядайте, господин Кушлев.

СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Обикновено когато ратифицираме международни договори, не винаги ги подлагаме на обстоен анализ в пленарната зала. Но понякога това е необходимо.
Първо, искам да отбележа, че с предложената ратификация ние привеждаме в действие към нашите условия една група от европейски конвенции, която засяга големия проблем за хуманното отношение към животните. Един проблем, който, уважаеми господин председателю, е и част от европейското хуманитарно право, защото този проблем говори в голяма степен за културата на дадена нация, за морала на дадена нация. Не трябва да подминаваме с лекота и тази страна на проблема, защото човекът е на върха на пирамидата и от отношението му към следващите степени на тази жизнена пирамида, върху която и той се крепи като живо същество, ние преценяваме неговите качества – морални, научни и човешки.
Аз бих казал, че с ратификацията в известна степен ние ще попълним една празнота в нашето национално законодателство. Не че тези проблеми не са уредени, част от тези норми са транспонирани в отделни наши национални закони – Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за животновъдството, Закона за ветеринарно-медицинската дейност и др. Но един голям проблем, който стои пред българския законодател от много време, от десетилетия и аз използвам повода да го поставя на вашето внимание, е, че ние нямаме един общ Закон за защита на животните, каквито имат много от културните народи в Европа и в света, където са уредени общите принципи за отношение към животинския свят, към различните видове животни. Тази празнота в нашето законодателство се чувства осезателно и може би, не бих казал, че това трябва да стане сега в рамките на настоящата сесия, но българските парламентаристи трябва да мислят по тези проблеми и трябва да излезем от тази ситуация. На нас, независимо от това че имаме специални закони, ни е необходим такъв общ закон. Затова поставям този въпрос пред вас.
Тази ратификация е необходима. Аз ще се съглася с господин Атанасов, ние не във всички сфери, особено в сферата на отглеждането на животни за селскостопански цели и прилагане на Европейската конвенция при клане на животните ние сме доста далеч от европейските изисквания не само на конвенцията, но и на европейските директиви. Защото тук европейските директиви и рекомендации са няколко десетки, но ние се стремим към членство в Европа. Знаете, че преговорите по Глава “Земеделие”, където влизат тези проблеми, част от тях са екологични, но са главно в Глава “Земеделие”, са най-сложни и най-трудни. Тоест, без ратификацията на тези документи на европейското хуманитарно право ние не бихме могли да минем.
Има и една друга страна на въпроса. Ние в момента се готвим да приемаме нови закони. Примерно ние приехме преди известно време промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, ще приемем може би или в тази сесия, или в другата парламентарна сесия през есента нов Закон за ветеринарно-медицинската дейност. Тук ще бъдат уредени именно тези въпроси, които господин Атанасов поставя – ветеринарно-медицинския контрол върху спазване на европейските изисквания на европейските конвенции и на европейските директиви при отглеждане на селскостопански животни за клане. И тук вече действа този принцип, който е залегнал в европейското право – да се знае произходът на селскостопанския продукт от фермата до магазина, т.е. от кое животно е, как е отглеждано. Защото се касае не само до хуманно отношение към животните, но се касае за самото наше човешко здраве, тъй като животни, които са отглеждани при стресови ситуации, дават нездравословен продукт за самия човек.
Ето тези проблеми се поставят сега пред нас и струва ми се, че в известен аванс ние бихме могли да ратифицираме тези четири или пет конвенции, като в бъдеще при промени в нашето национално законодателство въвеждаме техните изисквания, техните стандарти и норми и същевременно да не забравяме това, за което се обърнах към вас в началото – да не забравяме и необходимостта от изработване и приемане на Закон за защита на животните в нашата държава, за да бъдем една напълно модерна и цивилизована страна в отношението към животните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на проф. Кушлев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези конвенции? Междупрочем, поставя се един юридически въпрос: може ли с един закон за ратификация да се ратифицират няколко конвенции, в конкретния случай четири? Мисля, че това е безпрецедентен случай.
Ако няма възражения, поставям на първо четене законопроекта за ратифициране на четирите конвенции.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 11.
Този законопроект за ратифициране на четирите конвенции е приет на първо четене.
Има думата народният представител господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка със справедливата Ви бележка по отношение на ратификацията на тези четири законопроекта, предлагам на второ четене да бъдат ратифицирани още в това заседание четирите закона поотделно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедурното предложение е да преминем към второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за защита на
животните компаньони

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на животните компаньони, подписана на 21 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните компаньони? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 105 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 11.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните компаньори е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за защита на
гръбначните животни, използвани за експериментални и други
научни цели, и Протокола за изменение на Европейската
конвенция за защита на гръбначните животни, използвани
за експериментални и други научни цели

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, подписани на 21 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тази конвенция. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 71, против 9, въздържали се 5.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за защита на
животните, отглеждани за селскостопански цели, и Протокола
за изменение на Европейската конвенция за защита на
животните, отглеждани за селскостопански цели

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, подписани на 21 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 70, против 13, въздържали се 3.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за защита на
животните при умъртвяване чрез клане

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане, подписана на 21 май 2003 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект по т. 3 от дневния ред? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 7.
Законът за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане е приет.
Преминаваме към точка четвърта от днешната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА ЗА ОБНОВЯВАНЕ, ОБОЗНАЧАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ГРАНИЧНАТА ЛИНИЯ И ГРАНИЧНИТЕ ЗНАЦИ НА ОБЩАТА НИ ДЪРЖАВНА ГРАНИЦА.
Не виждам господин Дончев, но се надявам някои от неговите заместници или член на комисията да е тук.
Господин Киров, ще Ви помоля да представите доклада на вашата комисия, докато водещата комисия се организира.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-3 за ратифициране на
Конвенцията между правителството на Република България и
Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване,
обозначаване и поддържане на граничната линия и
граничните знаци на общата държавна граница,
внесен от Министерския съвет на 23 януари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 29 януари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
Основната цел на конвенцията е фиксирането на граничната линия между двете държави чрез GPS-координати.
Конвенцията предвижда създаването на смесена комисия, която ще отговаря за осъществяването на сътрудничеството по конвенцията. Правата и задълженията на членовете на смесената комисия са определени с конвенцията.
С влизането в сила на тази конвенция се прекратява действието на Конвенцията между правителството на Народна република България и Съюзния изпълнителен съвет и Скупщината на Социалистическа федеративна република Югославия за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на българо-югославската държавна граница, подписана на 9 октомври 1981 г. в Белград.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат полковник Николай Даскалов – заместник-директор на Национална служба “Гранична полиция”, за да вземе участие в работата по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 4, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Рафайлов.
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Представям на вашето внимание:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията между
правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване
и поддържане на граничната линия и граничните знаци
на общата държавна граница № 402-02-3,
внесен от Министерския съвет на 23 януари 2004 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание на 25 февруари 2004 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Конвенцията създава условия за сътрудничество между двете страни при обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница. Уреден е начинът за обозначаване на държавната граница и контролът на граничната линия и граничните знаци. Вносителите посочиха, че една от основните цели на конвенцията е фиксирането на граничната линия между двете държави чрез GPS-координати. Това ще позволи и фиксирането на онези части от граничната линия, които биха били повлияни от природни явления.
Предвижда се създаването на смесена комисия, която ще се състои от делегации на двете страни и ще отговаря за сътрудничеството и провеждането на мерки, залегнали в конвенцията. По силата на конвенцията са предоставени определени имунитети и привилегии на членовете на смесената комисия по чл. 16 и при изпълнението на задълженията им. Те не могат да бъдат лишавани от свобода, да им бъдат отнемани служебните вещи и документи, превозни средства, техника и други.
Следва да се отбележи, че предоставянето на привилегии и имунитети се явява самостоятелно основание за ратифицирането на конвенцията по силата на чл. 5, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България.
Конвенцията е сключена за неопределен срок, като всяка от страните има право да я денонсира чрез откриване на уведомление от другата страна.
Следва да се отбележи, че с влизане в сила на настоящата конвенция ще се прекрати действието на Конвенцията между правителството на Народна република България и Съюзния изпълнителен съвет и Скупщината на Социалистическа федеративна република Югославия за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на българо-югославската граница от 1981 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница № 402-02-3, внесен от Министерския съвет на 23 януари 2004 г.
Становището е прието на заседание на комисията на 25 февруари 2004 г. с консенсус.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Рафайлов.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуването на законопроекта на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 5, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Рафайлов, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане на законопроекта до второ четене с оглед високия консенсус, с който беше приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма процедурно предложение в обратния смисъл.
Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Рафайлов, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НАСКО РАФАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поставям на вашето внимание за второ четене:
“З А К О Н
за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница

Член единствен. Ратифицира Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница, подписана на 12 ноември 2003 г. в Белград.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект за ратификация? Няма.
Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ четене.
Почивка до 11,40 ч. (Звъни.)






















(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Преминаваме към точка пета от днешната програма:
ЗАКОН ЗА РАТИФИКАЦИЯ НА ДОГОВОРА ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ.
Щом се касае за граждански дела, разбира се, че ще дам думата на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания, внесен от Министерския съвет.
“Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията на 4 март 2004 г. На заседанието присъства господин Красимир Войнов от Министерство на правосъдието, който от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
С ратифицирането на Договора за правна помощ ще се разшири нормативната основа за правно сътрудничество и правна помощ в гражданско-правната област между двете страни. Ратифицирането на договора ще бъде важна стъпка за подобряване на гражданско-правното сътрудничество между Република България и Република Албания, ще засили връзките между правосъдните органи на двете държави и съответните администрации.
След проведената дискусия и гласуване комисията единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания № 402-02-7, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на председателя на Комисията по правни въпроси.
Трябва да чуем и доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: “На 20 февруари 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания, подписан на 17 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този законопроект за ратификация. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата за процедурно предложение на председателя на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е да разгледаме законопроекта на второ гласуване в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:

“ЗАКОН
за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански
дела между Република България и Република Албания

Член единствен. Ратифицира Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания, подписан на 17 ноември 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Дотук приехме осем закона за ратификация на първо и второ четене.

Преминаваме към по-българското ни законодателство:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, имам едно процедурно предложение: в залата да бъде допуснат заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Противно процедурно предложение вероятно няма. Да.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете господин Ковачев да заповяда в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То не може да бъде и другояче, ми се струва. Все пак, ако има народни представители, които желаят да вземат отношение по заглавието на законопроекта. Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 1. В чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. данни за собствениците и носителите на правото на строеж върху недвижимите имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си;”.
2. Точка 2 се отменя.”
Предложение на Константин Пенчев в § 1 т. 1 да се измени така:
“1. данни за собствениците, за носителите на правото на ползване и на други вещни права върху недвижимите имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си;”.
Комисията не подкрепя предложението и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 1, включително и на вече бившия народен представител Константин Пенчев – мисля, че няма пречка да се гласуват предложения, когато са направени в това им качество, независимо че по-късно качеството на народния представител е отпаднало? Не виждам.
Следователно, първо подлагам на гласуване предложението на Константин Пенчев за т. 1. (Уточнение между председателя г-н Любен Корнезов и докладчика г-жа Анелия Мингова.)
Приемам забележката, направена от председателя на Правната ни комисия, защото тя се явява и мой началник в тази комисия.
Комисията предлага отпадането въобще на § 1. Първо, да гласуваме отпадането, което, разбира се, е съобразено и с правилника – първо се гласува предложение за отпадане.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 2.
Предложението на Правната комисия за отпадане изцяло на § 1 е прието.
Сега има предложение за § 1а.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това е предложение на Константин Пенчев:
“§ 1а. В чл. 3 се създава ал. 3:
“(3) Съдията по вписванията разпорежда вписванията в партидите на недвижимите имоти, които се намират на територията на съответния съдебен район.”
Комисията подкрепя предложението и предлага това да стане § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По това предложение на господин Пенчев, подкрепено от комисията, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 2. В чл. 5 ал. 1 и 2 се изменят така:
(1) Имотният регистър се води и съхранява от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.
(2) Министърът на правосъдието упражнява ръководство и контрол по цялостната дейност във връзка с имотния регистър.”
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 2 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 3. В чл. 6, ал. 2, изречение второ думите “Данните за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти” се заменят с “Данните за собствениците и носителите на правото на строеж върху недвижимите имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си.”
Предложение на Константин Пенчев за отпадане на параграфа, което е подкрепено от комисията и тя предлага § 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 3? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Константин Пенчев, подкрепено от комисията, за отпадане изцяло на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на § 3 е прието.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 4 има предложения на Константин Пенчев и Радослав Илиевски, които са идентични и са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 4, който става § 3:
“§ 3. В чл. 8 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) За нанасяне в кадастъра, за съобщаване на процедури по чл. 35б, ал. 3 и по чл. 49а, ал. 1 и 4 и за справки и услуги по чл. 52, ал. 5, чл. 55 и 56 се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(3) За вписване в имотния регистър и за справки и услуги по чл. 92 се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”

По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 4:
“§ 4. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. (1) Финансирането на дейностите по създаването, поддържането и съхраняването на кадастъра се осъществява чрез субсидия от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с такси по този закон, с други приходи, както и със средства по национални и регионални програми за развитие на техническата инфраструктура, по международни програми, проекти и споразумения.
(2) Финансирането на имотния регистър се осигурява чрез субсидия от бюджета на Министерството на правосъдието, с такси по този закон, с други приходи, както и със средства по национални и регионални програми, по международни програми, проекти и споразумения”.
За § 6 – комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 5:
“§ 5. В чл. 10 се създава ал. 3:
“(3) За извършване на административното обслужване службите по кадастъра могат да имат структурни подразделения в седалищата на районните съдилища”.
За § 7, комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 6:
“§ 6. В чл. 11 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Изпълнителният директор може да бъде лице, което:
1. е завършило висше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен “магистър”;
2. има най-малко пет години стаж по специалността;
3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.
(4) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби и имуществени санкции, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Средствата за стимулиране на служителите не могат да надвишават 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата”.
По § 8 комисията предлага следната редакция, подкрепяйки текста на вносителя като той става § 7:
“§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
“4. разработва формат на записа на цифровите карти и регистрите към тях, който се одобрява от Министерския съвет;”.
2. Създава се т. 9:
“9. е администратор на приходите от таксите, глобите и имуществените санкции, събирани по този закон”.
По § 9 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 8:
“§ 8. В чл. 16, ал. 3 след думите “недвижими имоти” се добавя “комбинирани скици за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот, кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35а”.”
Има предложения на народните представители Пенчев и Илиевски, които са идентични и са за създаване на § 9а. Те са подкрепени от комисията.
Комисията предлага тези предложения да се оформят като § 9 със съответното съдържание:
“§ 9. В чл. 17 се създава ал. 2:
“(2) Правоспособно физическо лице може да участва в постоянния специализиран състав само на едно юридическо лице”.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя като той е следният:
“§ 10. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) В случаите по ал. 1, т. 5 правоспособността се загубва за срок от една до три години”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: “В заповедта се определя срокът, в който правоспособното лице не може да бъде вписано отново в регистъра”.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5”.
Параграф 11 е подкрепен от комисията, а той е следният:
“§ 11. В чл. 27, ал. 1, т. 2 думата “площ” се заменя със “застроена площ” и думите “данни за законност” се заличават”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Понеже се четат параграфите и алинеите ан блок, аз искам да обърна внимание на всички колеги тук за една чисто граматическа формулировка, която просто не е записана добре на говоримия български език и се повтаря в много текстове по-нататък. Чисто технически тя се среща още в т. 1 на § 1, ал. 1. Това е минало, но то се повтаря нататък още в пет-шест параграфа.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Но, § 1 отпадна!
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Но, така или иначе, това се повтаря. Разберете ме, § 1 отпадна, но това е чисто граматически и се повтаря в другите параграфи и алинеи. Става дума за “носители на право на строеж”. Хората не могат да бъдат носители на право на строеж. Те могат да бъдат притежатели на право на строеж, а носител на правото на строеж е самият документ. Документът е неодушевен предмет и той носи информацията за това право, а човекът е жив субект и той притежава правото на строеж като притежава въпросния документ. Това е просто чисто граматически, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Има ли някой, който да реагира на това предложение?
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
За съжаление, това предложение ми се струва, че трудно може да бъде прието, тъй като правният термин, който се е наложил от десетки години в нашето вещно право е “носител на правото на строеж”. Ние употребяваме, когато говорим помежду си и терминът “титуляр на правото на строеж”, но това не е вече българският термин. Най-точният термин е “носител на правото на строеж”. Той е употребен и в много други нормативни актове, включително в Закона за собствеността, в Закона за държавната и общинската собственост. С цел уеднаквяване на терминологията ние сме предложили и в Закона за кадастъра този термин да бъде възпроизведен така: “носител на правото на строеж”.
Не всички юридически термини в нашето законодателство са най-благозвучните, но в крайна сметка те са станали едно обществено достояние и сега да променяме терминологията, това просто ще предизвика употребата на различни понятия за едно и също нещо в различни закони. Струва ми се, че засега поне, докато не се уеднакви базисната терминология в базисните закони, примерно, ако променим Закона за собствеността, тогава можем да внесем промени и в съответните закони, както е и в Закона за кадастъра и имотния регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Чухте ли тази бележка, господин Кюркчиев? (Шум и реплики в залата.)
Не можете да направите дуплика на изказване на представител на администрацията.
Имате думата, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Освен, че се присъединявам към това, което каза господин Ковачев, ще кажа, че действително това, което чух сега от трибуната като правен термин, тук и юристите могат да кажат е, че “носители на права”, “на вещни права”, на “право на собственост”, това са легални правни термини. Не се създава никакъв проблем за това, че става дума за тези лица, които притежават съответното вещно право.
Чисто процедурно, господин председател, ще кажа, че корекциите, за които говори господин Кюркчиев, не можем да ги гласуваме. Параграфите, в които се споменава думата “носител” в законопроекта, се предлага от комисията да отпаднат, така че господин Кюркчиев всъщност говори за нещо, което го няма в този законопроект, то е в основния закон и ние не можем сега на второ четене дори формално да гласуваме това предложение , защото това означава да създаваме тепърва параграфи, които тук се формулират. Това не е допустимо, освен, че за мен няма съмнение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Приемам аргументите Ви, госпожо Мингова. Мисля, че те се основават изцяло на правилника.
Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване параграфите от 4 до 11, включително в окончателните им редакции, предложени от комисията, както и със смяната на номерацията, записана в доклада на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Споменатите параграфи са приети.
Моля, продължете да докладвате.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 12 трябва да го гласуваме отделно, защото се предлага отпадането му и то е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Добре, докладвайте § 12, а след това ще продължим.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
“§ 12. В чл. 30, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точки 2 и 3 се изменят така:
“2. данните по чл. 61, ал. 1, т. 1-5, 7, 8, 10 и 11;
3. данните по чл. 62, ал. 1, т. 2 и 4 за правото на строеж върху недвижимия имот.”
2.Точка 4 се отменя.”
Има идентични предложения на Константин Пенчев и Радослав Илиевски за отпадане на параграфа, които са подкрепени от комисията и тя предлага § 12 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по това предложение на комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението § 12 да отпадне, като съответно се промени номерацията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението да отпадне § 12 се приема.
Моля, продължете от § 13, който става § 12, до § 17 включително.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 13, който става § 12, е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 12. В чл. 33 ал. 2 се изменя така:
“(2) Условията и редът за обмен на данни между информационните системи се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията предлага да се създаде § 13 със следното съдържание:
“§ 13. В чл. 34, ал. 2 след думата “геодезически” се добавя “фотограметрични и други”.”
Параграф 14 е подкрепен от комисията и е със следното съдържание:
“§ 14. Създават се чл. 35а и 35б:
“Чл. 35а. Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка.
Чл. 35б. (1) Производството по чл. 35а се открива със заповед на:
1. началника на службата по кадастъра по местонахождението на имотите;
2. изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, когато искането е за недвижими имоти, намиращи се в район, за който има издадена заповед по чл. 35, ал. 1.
(2) Заповедта по ал. 1 съдържа местонахождението и границите на имотите, правоспособното лице, на което се възлага изработването, и срока за означаване на границите. В случаите по ал. 1, т. 1 изработването се възлага на определеното от собственика или инвеститора правоспособно лице, а по т. 2 – на лицето, посочено в заповедта по чл. 35, ал. 2.
(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Параграф 15 е подкрепен от комисията и е следният:
“§ 15. В чл. 36, т. 2 думите “лицата, определени със заповедта по чл. 35, ал. 2" се заменят с “Агенцията по кадастъра”.”
По § 16 комисията, подкрепяйки текста на вносителя, предлага следната редакция:
“§ 16. В чл. 38, ал. 2 се създават изречения второ и трето:
“Когато поради строителни или монтажни работи възникне необходимост от унищожаване на геодезически знак, лицето е длъжно да уведоми службата по кадастъра седем дни преди започване на работите. Знакът се възстановява за сметка на лицето по ред, определен в наредбата по чл. 31.”
Параграф 17, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 17. В чл. 39, ал. 1 и 3 след думите “по чл. 35, ал. 2” се добавя “съответно чл. 35б, ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли изказвания по параграфите с номерация от § 13, който става § 12, до § 17 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфите от 13, който става § 12, до § 17 включително по първоначалния доклад.
Гласували 66 народни представители: за 65, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 13, който става § 12, до 17 включително се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 18 има предложения на Радослав Илиевски, което е подкрепено, и на Константин Пенчев, което е подкрепено частично, а в неподкрепената част е следното:
“Алинея 2 на чл. 41 се изменя така:
“(2) Данните за собствениците, за носителите на правото на ползване и на другите вещни права върху недвижимите имоти, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от:”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
“§ 18. В чл. 41 се правят следните изменения:
“1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които:
1. се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени в наредбата по чл. 31;
2. са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления.
(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от:
1. регистрите към картите и плановете;
2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3;
3. регистрите на общинската и областната администрация;
4. данъчните регистри.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Предложението по т. 2 на господин Пенчев очевидно не може да бъде защитена от вносителя. Някой друг би ли се застъпил за това предложение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Константин Пенчев по т. 2 за промяна на ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 24, против 25, въздържали се 23.
Предложението на народния представител Константин Пенчев не се приема.
Моля, гласувайте § 18 в окончателния вариант, предложен от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Параграф 18 се приема.
Моля, госпожо Мингова, докладвайте параграфи от 19 до 26 включително.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19 и той е следният:
“§ 19. Създава се чл. 41а:
“Чл. 41а. В случаите по чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 границите се означават само в териториите, посочени в заповедта за откриване на производството, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез геодезически, фотограметрични и други измервания.”
Параграф 20, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 20. В чл. 43, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “на населеното място” се заменят с “при създаване на нови населени места или при промяна на съществуващите.
2. В т. 5 се създава буква “г”:
“г) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1;”.
Параграф 21 е подкрепен от комисията:
“§ 21. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “както и” се заменят с “или”.
2. Алинея 2 се отменя.”
Параграф 22 е подкрепен от комисията.
“§ 22. В чл. 46 се създава ал. 3:
“(3) Писмени възражения за частите от кадастралната карта и кадастралните регистри, създадени по реда на чл. 41, ал. 1, т. 1, могат да се правят само относно несъответствие с данните от плановете и картите, ползвани при създаването им.”
По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 23. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите “пред окръжния съд” се добавя “по местонахождението на имота”.
2. Създават се алинеи 4, 5 и 6:
“(4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва от собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта.
(5) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри влиза в сила след изтичането на срока по ал. 2 за имотите, за които няма подадени жалби.
(6) Алинея 3 се прилага и в случаите по чл. 35а.”
По § 24 има предложение от Константин Пенчев и Радослав Илиевски, които са подкрепени от комисията.
Тя подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 24. Създават се чл. 49а и чл. 49б:
“Чл. 49а. (1) Изработените кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а се приемат от службата по кадастъра, за което се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. Те могат да правят писмени възражения в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред службата по кадастъра.
(2) Комисията по чл. 47, ал. 1 се произнася в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражения. Измененията в кадастралната карта и в кадастралните регистри съобразно решенията на комисията се извършват от лицето по чл. 35б, ал. 2 в срок до 14 дни.
(3) Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 се одобряват със заповед на началника на службата по кадастъра, съответно на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра.
(4) Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на имота.
(5) В случаите по ал. 1-4 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 46, ал. 3 и чл. 49, ал. 4 и 5.
Чл. 49б. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия за издаване на актове, с които се признава или се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, се изискват скици-копия от кадастралната карта, издадени от Агенцията по кадастъра.”
По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 24. В чл. 52 ал. 6 се отменя.”
Параграф 26 е подкрепен от комисията и е следният:
“§ 26. В чл. 54, ал. 2 накрая се добавя “по местонахождението на имота”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по параграфите от 19 до 26 включително. Не виждам воля за това. В такъв случай ще ги подложа на гласуване. Параграфи от 19 до 26 са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Параграфи от 19 до 26 включително са приети.
Моля, докладвайте параграфи от 27 до 37 включително.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 27 имаше предложение на Константин Пенчев, което беше оттеглено.
Комисията предлага следния текст за § 27:
“§ 27. В Част трета “Имотен регистър” се създава Глава VII “а” с членове 58а - 58г:

Глава седма “а”
Агенция по вписванията

Чл. 58а. (1) Създава се Агенция по вписванията като изпълнителна агенция към министъра на правосъдието, която е юридическо лице със седалище София и със служби по вписванията в седалищата на районните съдилища.
(2) Службите по вписванията са териториални звена на Агенцията по вписванията.
(3) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от агенцията при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието. Средствата за стимулиране на служителите не могат да надвишават 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата.
Чл. 58б. (1) Агенцията по вписванията:
1. организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър;
2. осигурява връзката между имотния регистър и други регистри;
3. осигурява развитието и техническото усъвършенстване на имотния регистър;
4. създава и поддържа централен архив в електронен вид на партидите на недвижимите имоти и вписаните актове с приложените към тях документи;
5. осигурява повишаването на квалификацията на служителите;
6. е администратор на приходите от таксите и глобите, събирани по този закон;
7. изпълнява и други функции, предвидени с Устройствения правилник.
(2) Службата по вписванията в съдебния район на съответния районен съд:
1. извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписванията;
2. подготвя и предава на Агенцията по вписванията информацията по ал. 1, т. 4;
3. прави справки и издава удостоверения за вписванията;
4. изпълнява дейности, свързани със създаването на имотния регистър, определени с наредбата по чл. 5, ал. 3.
Чл. 58в. (1) Агенцията по вписванията се ръководи от изпълнителен директор.
(2) Изпълнителният директор може да бъде лице, което:
1. е завършило висше юридическо образование;
2. е придобило юридическа правоспособност;
3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
4. има най-малко пет години юридически стаж.
Чл. 58г. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Агенцията по вписванията се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.”
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 28. В чл. 71, ал. 2 се създава изречение второ:
“В случаите по чл. 35а предварителната партида се преобразува в партида на недвижимия имот.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29:
“§ 29. В чл. 74, ал. 1 изречение второ се изменя така:
“В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата на недвижимия имот.”
Параграф 30, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 30. В чл. 78, ал. 1 накрая се добавя “чрез Службата по вписванията”.”
Параграф 31 също е подкрепен от комисията:
“§ 31. В чл. 82 ал. 2 се отменя.”
Параграф 32 е подкрепен от комисията:
“§ 32. В чл. 86, ал. 1 думите “Съдията по вписванията” се заменят със “Службата по вписвания”.
Параграф 33 също е подкрепен от комисията:
“§ 33. Наименованието на Част четвърта се изменя така:
“Дългосрочна и годишна програма по кадастъра и имотния регистър.”
Параграф 34, подкрепен от комисията, е:
“§ 34. В чл. 94, ал. 3 думите “съответно на съдебната система” се заличават.”
Параграф 35, подкрепен от комисията, е следният:
“§ 35. Чл. 95 се отменя.”
Параграф 36 също е подкрепен от комисията:
“§ 36. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “съответно от министъра на правосъдието”.
2. В ал. 2 думите “или от определено от него длъжностно лице” се заменят със “съответно от министъра на правосъдието или от определени от тях длъжностни лица”.
3. В ал. 3 накрая се добавя “съответно на Министерството на правосъдието”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказване по параграфи от 27 до 36 включително. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 27 до § 36 включително, както са предложени в окончателен вариант от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Параграфи от 27 до 36 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 37 има предложения на Константин Пенчев и Радослав Илиевски, които са подкрепени по принцип.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 37. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
1. В т. 10 след думите “населеното място” се добавя “или селищното образувание”.
2. Създават се т. 11, 12 и 13:
“11. “Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот” е скица, в която са отразени съвместените данни от предходни кадастрални, регулационни или устройствени планове, както и карти и планове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
12. “Група имоти” е съвкупност от не повече от 50 съседни поземлени имота.
13. “Заинтересовани лица по чл. 54, ал. 1” са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли изказвания по § 37? Не виждам.
Моля, гласувайте § 37.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 38 има предложение на Константин Пенчев, което е подкрепено по т. 2 и 3, по т. 1 беше оттеглено.
Предложение на Радослав Илиевски, което е подкрепено от комисията по т. 2 и 3, но неподкрепено по т. 1 и тя е:
“Относно § 4 в ал. 1 да отпадне т. 4”.
Комисията предлага следната редакция на § 38:
“§ 38. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. Параграф 4 се изменя така:
“§ 4. (1) До одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри:
1. скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред;
2. кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народно република България и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържа от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти по ред, определен с наредбата по чл. 31. Измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района;


3. плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се поддържат от общинските служби по земеделие и гори при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите;
4. данните по чл. 52, ал. 4 се предоставят на общинската администрация, която издава удостоверението по ал. 5 от същия член.
(2) За районите, в които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, органите по ал. 1, т. 2 и 3 предават на Агенцията по кадастъра данните за измененията в поддържаните от тях планове и карти в 7-дневен срок от отразяването им.
(3) След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската служба по земеделие и гори по поддържане на картата на възстановената собственост и по издаване на скици от нея за съответното землище се прекратяват.
(4) След одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратява.”
2. В § 6:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) До издаването на заповедта по чл. 35, ал. 1 Агенцията по кадастъра определя териториите, в които кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез използване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1, съответно териториите, в които данните се набират чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления, като:
1. оценява картите, плановете, регистрите и другата документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, за съответствието им с изискванията за съдържание и точност, определени с наредбата по чл. 31;
2. преобразува в цифров вид графичните планове, които отговарят на изискванията по т. 1;
3. обединява данните от картите и плановете в цифров вид, които отговарят на изискванията по т. 1.
б) ал. 7 се отменя.
3. § 16 се изменя така:
“§ 16. За създаването на имотния регистър министърът на правосъдието:
1. осигурява внедряването на софтуер за извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните в предварителни партиди;
2. осигурява преобразуването в цифров вид върху магнитен, оптичен или друг технически носител на наличните данни в книгите по вписванията и отразяването им в предварителни партиди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има предложение на господин Илиевски по т. 1 от § 38, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 75 народни представители: за 23, против 46, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния вариант на § 38, както е предложен от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 66, против 4, въздържал се 1.
Параграф 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението.
По § 39 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 39. Започнатите, но незавършени към деня на влизането в сила на този закон производства по създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за един имот или група имоти се приключват по реда на чл. 49а.”
Комисията предлага да се създаде § 40:
“§ 40. (1) Започнатите до 31 декември 2000 г. производства по одобряване на кадастрални планове по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България се довършват по реда на този закон.
(2) За започнато производство по одобряване на кадастрален план се счита денят на внасянето му за разглеждане и приемане от компетентния орган.
(3) Кадастралните планове, чието изработване е възложено до 31 декември 2000 г., се довършват съгласно нормативните изисквания за изработването им, действали към момента на сключването на договора за възлагане. Те се приемат, съобщават се на заинтересуваните лица и се одобряват по реда на този закон.
(4) Кадастралните планове, които не са одобрени по съответния ред, но чието съдържание и точност съответстват на изискванията, определени с наредбата по чл. 31, се одобряват по реда на този закон.
(5) Одобрените кадастрални планове се поддържат по реда на § 4, ал. 1, т. 2.”
По § 40, който става § 41, комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 40. До одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответния район одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри по чл. 35б се поддържат по реда на наредбата по чл. 31.”
Параграф 41, който става § 42, е подкрепен от комисията:
“§ 41. До одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответния район изградените обекти в земеделски и горски територии се отразяват в картите и плановете, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Отразяването се извършва след заплащане от инвеститорите на такса по тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Министерството на земеделието и горите е администратор на приходите от таксите.”
По § 42, който става § 43, комисията предлага следната редакция:
“§ 43. Висящите производства по отменената ал. 6 на § 6 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията за попълване или поправка на кадастрални планове, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
По § 43, който става § 44, комисията предлага следната редакция:
“§ 44. В срок един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Устройствен правилник на Агенцията по вписванията.”
По § 44, който става § 45, комисията предлага следната редакция:
“§ 45. (1) В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя подходяща сграда за Агенцията по вписванията.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието предоставя за нуждите на службите по вписванията към Агенцията по вписванията ползването на помещения от сградите, предоставени за нуждите на районните съдилища.”
Параграф 45 става § 46:
“§ 46. Министърът на правосъдието утвърждава структурата и щата на Агенцията по вписванията.”
По § 46 имаше предложение на Константин Пенчев, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на този параграф, който става § 47:
“§ 47. (1) Трудовите правоотношения с книговодителите по вписванията при районните съдилища се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(2) Трудовите правоотношения със служителите от съдебната администрация, които изпълняват и дейностите на книговодител по вписванията, се уреждат при условията и по реда на чл. 111 от Кодекса на труда до назначаването на титуляр в службата по вписванията.”
По § 47 имаше предложение на Константин Пенчев, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 48:
“§ 48. Частта от архива на районните съдилища, включващ архивните материали на службите по вписванията, се предава на Агенцията по вписванията.”
Комисията предлага следната редакция на § 48, който става § 49:
“§ 49. В срок три месеца от влизането в сила на този закон министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява образци на комбинирана скица за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот по чл. 16, ал. 3 и на скица по § 4, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50:
“§ 50. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. В чл. 319, ал. 2, изречение първо думите “от съответния съдия по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съответния съдия по вписванията”, а в изречение второ думите “съдията по вписванията” се заменят със “службата по вписванията”.
2. В чл. 343, ал. 2 думите “съдията по вписванията” се заменят със “службата по вписванията”.
3. В чл. 466, ал. 1, изречение второ думите “от съдията по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51:
“§ 51. В Закона за съдебната власт се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 36в, т. 1 думите “службите по вписванията” се заличават.
2. В чл. 158 ал. 2 се изменя така:
“(2) Съдията по вписванията:
1. разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения;
2. извършва нотариални и други действия, предвидени в закон.”
3. В чл. 160, ал. 6 думите “службите по вписванията” се заменят със “съдилищата”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52:
“§ 52. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност се правят следните изменения:
1. В чл. 25:
а) в ал. 2 и в ал. 3 изречение първо думите “пред съдията по вписванията” се заменят с “в службата по вписванията”;
б) в ал. 4 изречение първо думите “от съдията по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съдията по вписванията”.
2. В чл. 82, ал. 2 думите “на съда” се заменят с “на службата по вписванията”.”
“§ 52. В чл. 41, ал. 2, изречение второ и в чл. 48 от Закона за държавната собственост думите “от съдията по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съдията по вписванията”.”
Комисията предлага § 52 да отпадне.
“§ 53. В чл. 32, ал. 2, изречение първо и в чл. 34, ал. 2 от Закона за общинската собственост думите “от съдията по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съдията по вписванията”.”
Комисията предлага § 53 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 53:
“§ 53. В чл. 4, буква “в” от Закона за държавните такси думите “от съдии по вписванията” се заменят с “от службите по вписванията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 54:
“§ 54. В Данъчния процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 167, ал. 1, изречение първо думите “от съответния съдия по вписванията” се заменят с “по разпореждане на съответния съдия по вписванията”, а в изречение второ думите “съдията по вписванията” се заменят със “службата по вписванията”.
2. В чл. 182, ал. 1, изречение първо думите “пред съдията по вписванията” се заменят с “в службата по вписванията”.
3. В чл. 194, ал. 3, изречение второ думите “от съдията по вписванията” се заменят с “от службата по вписванията”.
4. В чл. 215, ал. 7 накрая се добавя “чрез службата по вписванията”.
5. В чл. 227 думите “или впише акт” се заменят с “или разпореди да се впише акт”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 55:
“§ 55. В чл. 58, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица думите “съдиите по вписванията” се заменят със “службите по вписванията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 56:
“§ 56. В чл. 51, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси думите “Съдиите по вписванията” се заменят със “Службите по вписванията”.”
Комисията предлага следната редакция на § 58, който става § 57:
“§ 57. В чл. 7, ал. 1, т. 5 от Валутния закон думите “съдиите по вписванията” се заменят със “службите по вписванията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 58:
“§ 58. В чл. 79, ал. 4, изречение второ от Закона за банковата несъстоятелност думите “от съдията по вписванията” се заменят с “от службата по вписванията”.”
Комисията предлага следната редакция на § 60, който става § 59:
“§ 59. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 5 думите “Съдиите по вписванията” се заменят със “Службите по вписванията”.
2. В чл. 33, ал. 2, изречение второ думите “до предаването им на Агенцията по кадастъра по реда на § 6, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър” се заменят с “до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 60:
“§ 60. В § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд думите “до предаването им на Агенцията по кадастъра по реда на § 6, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър” се заменят с “до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър”.”
По § 62 има предложения на народните представители Пенчев и Илиевски, които са приети от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 62, който става § 61:
“§ 61. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения:
1. В чл. 200 ал. 3 се отменя.
2. В § 6 от Преходните разпоредби ал. 6 се отменя.”
Комисията предлага следната редакция на § 63, който става § 62:
“§ 62. В срок три месеца от обнародването на този закон в “Държавен вестник” вписванията по поименната система се извършват от службите по вписванията към Агенцията по вписванията.”
По § 64 има предложение на Константин Пенчев, което не е подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Константин Пенчев е направил предложение, което не се приема.
Моля за изказвания по Преходните и заключителните разпоредби, без § 64. Не виждам желаещи за изказвания.
Моля да гласувате Преходните и заключителните разпоредби – от § 39 до § 62 включително.
Припомням, че комисията предлага, без да има други спорове по въпроса, параграфи 52 и 53 да отпаднат.
Следователно ние сега гласуваме параграфите от 39 до 62 включително, както и за отпадането на параграфи 52 и 53.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 2, въздържали се няма.
Параграфите от 39 до 62 включително от Преходните и заключителни разпоредби се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предложението на Константин Пенчев е § 64 да се измени така:
“§ 64. Параграфи 27 и 49-59 влизат в сила от 1 март 2004 г.”
Комисията не е подкрепила предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 64, който става § 63:
“§ 63. Параграфи 27, 47, 50-58 и § 59, т. 1 влизат в сила в срок три месеца от обнародването на този закон в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Някой ще се застъпи ли за предложението на господин Пенчев? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Пенчев за промени в § 64, който става § 63, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 25, против 33, въздържали се 19.
Предложението на господин Пенчев не се приема.
Моля, гласувайте окончателния вариант на § 63.
Гласували 81 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 2.
Параграф 63 се приема, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Благодаря Ви, госпожо Мингова, за доклада.



Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ.
Вносител - Министерски съвет.
Не виждам господин Валери Димитров в залата. Някой друг от комисията иска ли да докладва законопроекта?
Ще помоля господин Папаризов да започне да докладва законопроекта, а може би господин Валери Димитров междувременно ще дойде.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Хубаво е този закон да се обсъжда в една по-пълна пленарна зала, още повече, че той засяга редица важни изменения в режима. Не зная дали на този етап не е добре да отложим разглеждането на този законопроект и да преминем към друг текст, още повече, че вече възникнаха много проблеми, включително имаше писма от Европейската комисия, че със закона в този му вид се създават едни неправомерни преференции за големите инвеститори, които по същество представляват недопустима държавна помощ. Аз не бих поел ангажимента да докладвам този закон преди да имаме възможност да обсъдим тези въпроси в пленарната зала или в Икономическата комисия.
Ако разрешите, лично аз бих предложил да отложим разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, докато има една доста по-представителна възможност той да се обсъжда и докато не обсъдим тези бележки, които са отправени към този закон от страна и на Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разбирам, че това е процедурно предложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Процедурно предложение да отложим разглеждането на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение от народния представител Атанас Папаризов за отлагане разглеждането на този закон.
Има ли противоположно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Правя противоположно процедурно предложение. Мисля, че вече достатъчно се забави разглеждането на този законопроект. Мисля, че той предлага едно съвсем ново и бих казал положително третиране на проблема с насърчаването на инвестициите в България. И най-важното, смятам, че идеите, които той предлага, тяхното приложение дава своите положителни резултати преди приемането на закона специално в избирателния район на господин Папаризов. Така че аз мисля, че ние трябва да пристъпим към неговото разглеждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение на народния представител Атанас Папаризов да се отложи разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, внесен от Министерския съвет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Всеки да гласува само със своята карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Гласували 130 народни представители: за 68, против 50, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване на процедурното предложение, направено от колегата Атанас Папаризов.
Искам още един път да обърна внимание на народните представители относно важността на този закон. Мисля, че критиките, за които стана дума, биха могли да бъдат обсъдени по време на обсъждането на конкретните текстове на закона, а не така безпринципно да се отлага неговото разглеждане.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Залата е празна.
ЧЕТИН КАЗАК: Нека крадецът да не вика “Дръжте крадеца” по отношение гласуването с чужди карти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ако правите такава забележка, ще бъда длъжен да поискам от квесторите да извадят картите от всички пултове, от които не се гласува и където няма народни представители, господин Казак.
Моля квесторите да извадят картите от пултовете, пред които няма народни представители.
Моля да се прегласува предложението на господин Папаризов за отлагане на разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции.
Гласували 86 народни представители: за 45, против 33, въздържали се 8.
Предложението се приема и се отлага разглеждането на Закона за чуждестранните инвестиции.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание Комисията по труда и социална политика разгледа законопроект за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от народния представител Йордан Нихризов, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона: "Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа:
“Глава първа – Общи положения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Моля, гласувайте наименованието на закона и наименованието на Глава първа от този закон.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 2, въздържали се няма.
Наименованията на закона и Глава първа се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 1 има направени две предложения: от народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, които са подкрепени по принцип и от народния представител Росица Тоткова, също подкрепено по принцип и окончателен текст като предложение на комисията за чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя”;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.”
Предложението на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов, Атанас Василев за създаване на чл. 1а се подкрепя от комисията.
Предложението на комисията за чл. 1а, който става чл. 2:
“Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.”
По чл. 2 има две предложения на народния представител Валери Цеков и на народния представител Йордан Нихризов, които са подкрепени от комисията.
Има предложение на комисията за чл. 2, който става чл. 3:
“Чл. 3. Гарантираните вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.”
По чл. 3 има направени две предложения: на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение и на народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията по чл. 3, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, за които са били внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове и на които трудовото правоотношение с работодателя по чл. 2:
1. не е прекратено към датата на обнародване на решението по чл. 6;
2. е прекратено през последните три месеца преди датата на обнародване на решенията по чл. 6.
(2) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко шест месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6.”
По чл. 4 има направено предложение от народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя.
Има предложение на комисията за чл. 4, който става чл. 5:
“Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.”
По чл. 5 има две предложения – на Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което е подкрепено по принцип и предложение на народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за чл. 5, който става чл. 6:
“Чл. 6. Правото на гарантирани вземания възниква от датата на обнародване в “Държавен вестник” на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя.”
Има предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев за създаване на чл. 5а.
Комисията подкрепя предложението.
Окончателният текст на комисията за чл. 5а, който става чл. 7, е:
“Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6:
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Виждам, че са направени много приети предложения. Някой има ли желание да се изкаже? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване членовете от 1 до 7, които представляват цялата Глава първа на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава втора – Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
“Раздел l – Финансиране на фонда”.
Предложение на комисията за наименование на Раздел l:
“Раздел l – Създаване, структура и управление”.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 6 има направено предложение от народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя, като ал. 1 на чл. 6 става чл. 8, а алинеи 2, 3 и 4 са отразени в чл. 17 на комисията.
Предложение на комисията за чл. 6, който става чл. 8:
“Чл. 8. За изплащане вземанията на работниците и служителите по този закон към Националния осигурителен институт се създава специализиран фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите", наричан по-нататък “Фонда”.”
По чл. 7 има направено едно предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което комисията подкрепя.
Има предложение на комисията за чл. 7, който става чл. 14:
“Чл. 14. Приходите във Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се набират от:
1. задължителни месечни вноски за сметка на работодателите;
2. приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност;
3. възстановени от работодателя суми за изплатените от фонда вземания по чл. 3 и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски;
4. доходи от инвестиране на временно свободните парични средства от фонда;
5. дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи;
6. лихви и глоби;
7. други източници.”
да докладвате По чл. 8 има направено предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев. Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст като предложение на комисията за чл. 8, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Средствата по фонда се разходват за:
1. изплащане на гарантираните вземания по чл. 3;
2. осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване;
3. издръжка на дейността на фонда в размер, установен от Надзорния съвет, но не повече от 0,3 на сто от годишните приходи на фонда.
(2) Остатъкът по сметката на фонда преминава като наличност за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.”
По чл. 9 има направено предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което е оттеглено в процеса на дискусията, и предложение на народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
Окончателен текст като предложение на комисията за чл. 9, който става чл. 16:
“Чл. 16. Временно свободните средства по фонда могат да бъдат инвестирани само в:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата – не по-малко от 65 на сто от временно свободните средства;
2. общински облигации – не повече от 10 на сто от временно свободните средства;
3. депозити в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване – не повече от 25 на сто от временно свободните средства.”
По чл. 10 има направено предложение от народните представители Цеков, Адемов и Василев, което е оттеглено в хода на дискусията, и предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Окончателен текст като предложение на комисията за чл. 10, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Средствата на фонда не се включват в средствата на другите фондове на държавното обществено осигуряване и се разходват само по предназначение съгласно този закон.
(2) Активите и пасивите на фонда не могат да се обединяват с активите и пасивите на други фондове.
(3) От средствата на фонда не могат да се предоставят заеми.
(4) Фондът не може да емитира дълг.”
По чл. 11 има направено предложение от народните представители Цеков, Адемов и Василев. Комисията подкрепя предложението.
Окончателен текст като предложение на комисията за чл. 11, който става чл. 18:
“Чл. 18. При временен недостиг на средства във фонда за покриване на неотложни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на Надзорния съвет на фонда и/или от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви със заповед на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на фонда.”
Предложение на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов, Атанас Василев за създаване на нов чл. 11а. Комисията подкрепя предложението по принцип.
Окончателен текст като предложение на комисията за чл. 11а, който става чл. 19:
“Чл. 19. (1) Годишната план-сметка на фонда се приема със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване като приложение към него.
(2) В случай, че Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, приходите се събират и разходите се извършват съобразно действащата нормативна уредба, а за издръжка на дейността на фонда се разходва месечно до 1/12 част от разходите, предвидени в план-сметката за предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Имате ли желание за изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване членовете от 8 до 19 – това е целият Раздел първи на Глава втора.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3.
Раздел първи от Глава втора се приема с членовете 8–19 включително.
По Раздел втори моля да докладвате само чл. 12, тъй като има предложения, които не са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Раздел втори – предложение на комисията:
“След чл. 13 на комисията се създава наименование на Раздел II “Финансиране на фонда.”
По чл. 12 има две предложения:
Комисията подкрепя предложението на народните представители Валери Цеков, Хасан Адемов и Атанас Василев.
Второ предложение – на народния представител Росица Тоткова:
“Чл. 12, ал. 2 да не се променя.”
Комисията не подкрепя предложението.
Окончателен текст на комисията за чл. 12, който става чл. 9:
“Чл. 9. Органи на управление на фонда са:
1. Надзорен съвет;
2. Директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Предложението на народния представител г-жа Росица Тоткова – някой ще защити ли дали да бъде управител или директор? Госпожа Тоткова предлага да бъде управител, а господата Цеков, Адемов и Василев – да бъде директор. Не виждам.
В такъв случай моля да гласувате предложението на народния представител Росица Тоткова да не се променя чл. 12. Това не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 68 народни представители: за 34, против 17, въздържали се 17.
Не се приема предложението.
В такъв случай моля, гласувайте Раздел втори, чл. 12, който става чл. 9.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Приема се чл. 12, който става чл. 9.
Моля да гласувате наименованието на Раздел втори “Финансиране на фонда”, което е прието от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Приема се наименованието.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, от място): Една процедура може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, заповядайте.



ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес изтича срокът за подаване на предложения по Закона за политическите партии. Знаете, че това е един сборен закон. За съжаление, парламентарната ваканция, която беше свързана със светлите християнски празници, може би попречи да бъдат внесени предложенията в срок, затова ви моля да удължите срока за внасяне на предложенията с една седмица.
Това е процедурното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Има ли други предложения?
Обратни предложения няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да се удължи срокът за предложенията по Закона за политическите партии с мотива, че ваканцията е лишила народните представители от възможност да правят такива предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Д-р Адемов, моля Ви да докладвате целия Раздел ІІ – от чл. 13 до края.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. По чл. 13 има две предложения. Едното е от народните представители Цеков, Адемов и Василев. Предложението е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Атанас Василев, което също е подкрепено.
Окончателен текст, който е предложен от комисията за чл. 13, който става чл. 10:
“Чл. 10. (1) Надзорният съвет се състои от 8 члена:
1. четирима представители на национално представените организации на работодателите;
2. двама представители на национално представените организациите на работниците и служителите;
3. по един представител на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите.
(2) Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите – от съответните министри.
(3) В случай, че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в Надзорния съвет по ал. 1, т. 1 и 2 в 30-дневен срок след влизането на този закон в сила или след изтичането на мандата на Надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.
(4) Надзорният съвет избира председател от своя състав.
(5) Надзорният съвет има мандат три години.
(6) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му. Първото заседание се свиква от представителя на министъра на труда и социалната политика.
(7) Заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет.
(8) Директорът на фонда участва в заседанията на Надзорния съвет със съвещателен глас”.
По чл. 14 има едно предложение на народните представители Цеков, Адемов и Василев. Комисията подкрепя предложението.
Предложение за окончателен текст на комисията за чл. 14, който става чл. 11:
“Чл. 11. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”;
2. осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;
3. утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
4. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;
5. утвърждава списъка на банките, които обслужват фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване;
6. прави предложение пред управителя на Националния осигурителен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;
7. приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на работодател”.
По чл. 15 има направено предложение на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев.
Комисията приема предложението.
Окончателен текст на комисията за чл. 15, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) Директорът на фонда се назначава за срок четири години.
(2) Директорът може да бъде освободен и преди изтичане на срока, за който е назначен, по предложение на Надзорния съвет на фонда.
(3) Директорът:
1. осъществява оперативното ръководство и се разпорежда със средствата на фонда;
2. внася за утвърждаване в Надзорния съвет:
а) проекта на бюджета на фонда;
б) отчета за изпълнението на бюджета на фонда;
в) проекта на правилник за организацията и дейността на фонда;
г) списъка на банките, които ще обслужват фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.
3. предлага на Надзорния съвет отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по несъстоятелност на работодател”.
Предложение на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев за създаване на чл. 15а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 15а, който става чл. 13:
“Чл. 13. Административното, техническото, счетоводното, правното и информационното обслужване на фонда се извършва и финансира от Националния осигурителен институт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам един въпрос по отношение на състава на Надзорния съвет на фонда – чл. 10. Посочено е, че комисията се е спряла в крайна сметка на бройката 8 члена за Надзорния съвет, което, първо, е четно число, а второ – в ал. 7 се казва, че заседанията на Надзорния съвет са редовни, ако на тях са присъствали две трети от членовете му, тоест трябва да присъстват най-малко 6 човека по моите сметки. След това се казва, че решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на Надзорния съвет, тоест, трябва да са гласували пет човека най-малко винаги, за да бъдат взети решения от страна на Надзорния съвет. Дали това е достатъчно добре премислено? Дали няма да се получат случаи, в които да има разделение четири по четири и когато председателят няма преимуществен глас, просто могат да се получат случаи, в които няма да може да се вземе решение? Затова и поставям въпроса – премислен ли е този текст? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Казак, аз разбирам размисъла Ви върху този въпрос, но по същество тази дискусия би трябвало да се е провела на първо четене.
Има ли някой, който може да отговори на тези въпроси?
Д-р Адемов, моля да внесете яснота.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Действително, става въпрос за четна бройка, но това не е пречка за вземането на решения, господин Казак. Там участва директорът на Фонда за гарантирани вземания. Той няма право на глас. Той е с право на съвещателен глас. Такава е структурата и на Националния съвет на Националния осигурителен институт, така че няма никакъв проблем. Ние този въпрос го обсъдихме и мисля, че няма никаква пречка този текст да бъде приет във вида, в който е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Това, което се търсеше от комисията, е да няма мнозинство на някоя от квотите, тъй като фактически квотите се определят от една страна от представителите на работодателите, а от другата страна на представители на държавата, от представителите на синдикатите. И в този смисъл беше направено и предложението да бъде с мнозинство от присъстващите, за да не може, примерно, квотата на работодателите да има самостоятелно мнозинство или която и да било от съответните квоти да има мнозинство, с което да въздейства върху размера на плащанията и всичките останали неща, които са свързани с този гаранционен фонд.
Трябва да имате предвид, че вноските се внасят от работодателите, а контролът се осъществява от държавата. Такава беше идеята и затова така е построена тази квота на Надзорния съвет.
Въпреки че числото, в края на краищата остана четно, аз смятам, че няма да има възможност за нарушаване на някои интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Доволен ли сте от тези отговори, господин Казак? Виждам, че да.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване членовете от 13, който става чл. 10, до чл. 15, който става чл. 13 и така приключваме с Раздел II.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Тези членове се приемат.
Господин Адемов, моля докладвайте целия Раздел III.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Глава трета – Размер на гарантираните вземания”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
По чл. 18 има две предложения на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев, и на народния представител Росица Тоткова, които са подкрепени по принцип от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 18, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на:
1. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения за последните три календарни месеца, предхождащи месеца, в който е обнародвано решението по чл. 6, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;
2. начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6, ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател за по-малко от три месеца.

(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението.”
По чл. 19 има направени три предложения – от народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев, на народния представител Росица Тоткова и още едно предложение на народния представител Росица Тоткова, които предложения са приети от комисията. Предложение на комисията за чл. 19, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на трудовите възнаграждения и паричните обезщетения, начислени, но неизплатени през последните три календарни месеца преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
(2) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.
(3) Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са само начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.
(4) Когато работникът или служителят по чл. 4, ал. 1, т. 2 е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения или парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на обнародване на решението по чл. 6.”
Има предложение на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев за създаване на чл. 19а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 19а, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по чл. 3, т. 1 в съответните сметки на Националния осигурителен институт се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.
(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по чл. 22 и чл. 23 за трудово възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Адемов, Вие прескочихте Раздел III на Глава втора и прочетохте Глава трета.
Докладвайте Раздел III на Глава втора – стр. 18 от доклада и ще ги гласуваме заедно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател. Точно така е.
“Раздел III – Вид и размер на вноските”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III.
По чл. 16 има направено предложение на народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 16, който става чл. 20:
“Чл. 20. (1) Работодателите са длъжни да внасят задължителните месечни вноски във фонда за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1-3, докато те притежават съответното качество.
(2) Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл. 7, т. 1-3 при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
(3) Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и са изцяло за сметка на работодателите.
(4) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.
(5) Вноската за фонда се внася в отделни сметки в банките, определени по реда на чл. 29 от Кодекса за социално осигуряване.
(6) Вноските във фонда се признават за разход за дейността за целите на данъчното облагане.”
По чл. 17 има направено предложение от народните представители Цеков, Адемов и Атанас Василев. Предложението е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 17, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Контролът по внасянето на вноските във фонда и изплащането на гарантираните вземания се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Дължимите, но невнесени вноски се събират по реда на чл. 110 от Кодекса за социално осигуряване.
(3) Разпорежданията за събиране на невнесените вноски се издават от длъжностното лице в съответното поделение на Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството и контрола по приходите и разходите на държавното обществено осигуряване. Разпорежданията подлежат на обжалване по реда на чл. 117 – 119 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Вземанията на фонда за невнесени вноски се събира с лихвата по чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(5) Принудителното събиране на невнесените вноски се извършва по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(6) Неоснователно внесените вноски във фонда могат да бъдат поискани в 3-годишен срок от датата, на която са внесени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Гласуваме Раздел ІІІ и Глава трета, като включваме съответно и наименованията на Раздел ІІІ и Глава трета. Започваме от чл. 16, който става чл. 20, до чл. 19а, който става чл. 24.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 3.
Тези членове се приемат.
Благодаря Ви, д-р Адемов. Ще продължим на следващото редовно заседание.
Искам да припомня на народните представители, че утре в 10,00 ч. започва тържественото заседание на Народното събрание по повод 125-годишнината на българския парламент.
А сега от 14,00 ч. навън се открива документална изложба “125 години българска държавност”. Само по себе си това е едно много любопитно събитие, с ценни експонати.
Други съобщения:
Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ще заседава на 20 април, вторник от 13,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще има редовно заседание днес в зала 134.
Анкетната комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 456.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по правни въпроси ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 356.
С това се изчерпват съобщенията.
Напомням за изложбата в 14,00 ч.
Утре ще се проведе тържествено заседание, което ще започне в 10,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:

Силвия Нейчева

Несрин Узун