Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието - първо за новата сесия. Виждам отпочинали и ентусиазирани народни представители. Нека да си пожелаем това да бъде една успешна сесия!
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви представя проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 15 - 17 май 2002 г.
Първо искам да обърна внимание, че по право в дневния ред като точка първа се включва предложението по чл. 70, ал. 7 от нашия правилник - предложение от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, а именно: проект за решение за създаване на временна анкетна комисия по състоянието на "Булгартабак". Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители.
Освен тази точка, предлага се по ал. 3 да бъдат включени в дневния ред следните точки:
1. Проекти за решения за промени в съставите на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по енергетика.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование.
3. Второ четене на законопроекта за убежището и бежанците.
4. Първо четене на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
5. Първо четене на законопроекти за банковата несъстоятелност.
6. Второ четене на законопроекта за туризма.
7. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002".
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните такси.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
11. Законопроект за ратифициране на Рамковия договор за заем между Банката за развитие при Съвета на Европа, Столичната община и Република България.
12. Законопроект за ратифициране на Допълнителен протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия.
13. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община.
14. Проект за решение за определяне наименование на висше училище.
15. Слово на Генералния секретар на Съвета на Европа.
16. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители! Моля ви да гласувате този проект за дневен ред.
Моля, гласувайте сега!
Гласували 171 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 10.
Приема се. Благодаря ви.
Освен предложения проект, постъпили са още предложения по ал. 3 на чл. 40, а именно да се включи като първа точка в дневния ред на Народното събрание на 15 май "Промени в състава и числеността на постоянните комисии." Предложението е направено от народните представители Елка Анастасова и Владимир Димитров.
Уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за включване като точка първа от дневния ред така, както го прочетох.
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители: за 81, против 89, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Има още едно предложение, то е направено от народния представител Любен Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Оттеглям го за следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте го. Да, за следващата седмица ще бъде включено. Благодаря Ви.
С това приехме дневния ред, уважаеми народни представители, и можем да започнем нашата работа.
Има ли желаещи от парламентарните групи за изявления или да започнем делово?
Заповядайте за процедурен въпрос, госпожо Гроздилова. Имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ молим колегите да гласуват откриването на лятната сесия да се излъчва директно по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Има процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ и БНР на откриването на сесията.
Противно процедурно предложение не виждам.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 172 народни представители: за 157, против 3, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Моля да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Българското национално радио за откриването на сесията.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Това ли беше откриването? Има ли желаещи? Аз не виждам.
Ако няма желаещи, в такъв случай би трябвало да започнем по същество делово. То няма да е вече откриване.
Госпожо Михайлова, заповядайте. Очевидно е, че всички имаха нагласата Вие да направите дебюта. Заповядайте.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Ние очаквахме, че управляващото мнозинство ще открие сесията, но очевидно тази роля ще се падне на българската опозиция. Затова ми позволете преди всичко да ви поздравя с отминалите празници, с Христос воскресе и да пожелая здраве, щастие и сили на всеки един от нас.
Както обикновено, откриването на лятната сесия на Тридесет и деветото Народното събрание протича в тържествена обстановка, в която присъстващите политици се опитват да се убедят взаимно, че България върви по правилен път и че обществото разбира какво правим. Имам привилегията да съм участвала в подобни откривания както като част от управляващото мнозинство, така и като част от опозицията и не рядко съм оставала неудовлетворена от начина, по който говорим и се държим в пленарна зала. Обединените демократични сили няма да изберат тази лесна позиция в днешния ден именно защото сме в опозиция, а в опозиция човек чува това, което не винаги чува, когато е на власт.
Ние от опозицията ползвахме парламентарната ваканция, за да бъдем сред българските граждани, да чуем техните истински проблеми, да видим през техните очи проблемите на България. Посещенията ни в различните краища на България показват едно и също: огромното мнозинство от хората губят доверие към управляващата опозиция, обществото е недоволно от начина, по който Българската социалистическа партия беше вкарана във властта без избори, против волята на избирателите, против волята на парламентарната демокрация. (Реплики от КБ.) Обществото е недоволно от начина, по който министър-председателят се отрече от предизборните си обещания. Обществото е недоволно от това, че не вижда накъде НДСВ, БСП и ДПС водят България. Накрая, обществото е недоволно и от арогантния начин, по който се извършва подмяна на ценностите и принципите на демокрацията.
Уважаеми дами и господа народни представители, в рамките на тази сесия Парламентарната група на Обединените демократични сили ще се опита да фокусира общественото внимание върху истинските теми на България, онези теми, които чухме по време на срещите си в страната.
Първата тема днес трябва да бъде тази за засилване на отговорността на политиците и институциите пред гражданите на България. Аз разбирам, че тази тема не ви е интересна. Парламентарните избори миналата година не решиха основния политически проблем на страната - кризата в доверието на хората в институциите. Най-лесно е за една опозиция да каже, че тази криза не е неин проблем, а е проблем на мнозинството и на правителството. По време на срещите в страната ние чухме призиви за засилване на мажоритарния елемент в избирателната система, за да могат българските политици да бъдат по-отговорни пред своите избиратели, а не само пред партийните централи.
Втората тема, която искаме да наложим като дискусия, е въпросът за модернизацията на българското образование. Защото без качество на образованието, до което имат равен достъп всички български деца и което дава възможност да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, ние трудно ще се преборим с предизвикателствата на ХХI век. Управляващото мнозинство показва неадекватност и некомпетентност по отношение на тази тема. За всички е видно, че днес тази тема не е приоритет на управлението. Фрапиращ пример е унизителното положение, в което е поставено най-старото висше учебно заведение в страната Софийският университет "Св. Климент Охридски". Не по-малко притеснителна е ситуацията, която видяхме неведнъж в общини, в които се закриват училища, без да се търси решение на социалните проблеми на децата, без да се осигури техният достъп до образованието. Задължение на всички политици е да върнем детето в центъра на вниманието на българското образование. Обединените демократични сили ще инициират един обществен дебат за национална образователна стратегия, в която да е заложена мечтата на всеки българин за справедливо общество.
Третата тема, която обществото очаква от нас, това са адекватните мерки за засилване на ефективността в борбата с корупцията и престъпността. Затова трябва да дадем ясни правомощия на съдебната система и изпълнителната власт в борбата с корупцията и с престъпността. Българското правосъдие не се нуждае от половинчати мерки. Неведнъж ОДС са заявявали своята готовност да участват в дебат за промяна на Конституцията както в предишния парламент, така и в Тридесет и деветото Народно събрание. Ако управляващите са искрени в намеренията си за решаване на проблемите на съдебната система, време е този дебат наистина да се състои.
Уважаеми дами и господа, от приоритетите, които вълнуват обществото, искам да подчертая онези три, които Парламентарната група на Обединените демократични сили ще постави особено настойчиво по време на тази парламентарна сесия.
Първият голям приоритет на ОДС ще бъде увеличаването на правомощията на местната власт. Доброто местно самоуправление с ясно разписани правомощия е една от гаранциите за ефективно участие на българските граждани в управлението на тяхната съдба. Преди седмица министърът на финансите Милен Велчев заяви, че не му е дошло времето местната власт да определя размерите на местните данъци. Ако има нещо, от което българските общини действително се нуждаят, то това е фискална децентрализация. Ако има нещо, от което местната власт наистина се нуждае, това е повече свобода. Ние ще предложим промяна, която да я върне в ръцете на хората и общините и ясно да се разпише отговорността в системата.
Вторият приоритет е Законът за класифицираната информация. Мнозинството на НДСВ, БСП и ДПС приеха този закон, а президентът нямаше мъжеството да го върне. Парламентарният съюз на ОДС ще сезира Конституционния съд за приетия от управляващите закон и ще подготви нов законопроект, в който националните интереси да не бъдат поставени в зависимост от бивши полицаи и кредитни милионери. Ефектът от приетия закон ще дава своите горчиви корупционни плодове тепърва. Под маската на грижа за държавната и служебна тайна ще се даде възможност за заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Размитостта на критериите за подлежаща на засекретяване информация може да бъде използвана пълноценно, дори ако не дай си Боже се случи авария, както беше случаят с Чернобил. И за нас е интересно как би се реагирало в този случай.
И в рамките на тази сесия парламентарният контрол ще е най-силното ни оръжие. Като опозиция ние ще използваме докрай тази форма на контрол, за да гарантираме, че правителството няма да допусне съмнителни пари и криминални интереси да сложат ръка върху българската икономика и да компрометират поканата за НАТО. ОДС ще бъде гарант на интереса на България към НАТО и този интерес, както ние заявихме неведнъж, според нас няма да приключи на срещата в Прага.
Уважаеми дами и господа народни представители, успешната политика е тази политика, която отговаря на очакванията на хората. Както неведнъж сме казвали, успешната политика е и тази, която помага на хората да си помогнат сами, а не за задоволяване на лични и корпоративни интереси. Това сте го заявявали и вие. Време е да го докажете.
В началото на тази кратка сесия на Народното събрание искам да пожелая на управляващото мнозинство не само повече мъдрост, но и повече отговорност. Защото вие управлявате България в момента и от вашите думи трябва да следват действията, които да изпълнят обещанията ви към България. При откриването на работата на Тридесет и деветото Народно събрание ние ви казахме да не очаквате от нас като опозиция нито конформизъм, нито безпринципност, нито конфронтация и агресивност. Казахме ви да очаквате благоразумие, диалогичност и принципно политическо поведение. Това, което опозицията научи през миналата сесия, е, че мнозинството е толерантно и готово за диалог, когато говори по телевизията, но не и когато гласува в парламента.
Що се отнася до Обединените демократични сили, то като единствена опозиция в страната ние ще продължим да бъдем гарант за това, че европейската и евроатлантическата перспектива на България няма да бъде проиграна. Защото това, което обикновено наричаме цивилизационен избор, означава да се преборим с бедността и корупцията и да направим българина по-богат и по-сигурен за себе си и за децата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Другите парламентарни групи имат ли желание да направят изявление по повод на новата сесия?
Господин Местан, заповядайте, имате думата.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предстои ни сесия, която с основание следва да определим като ключова за близкото бъдеще на страната.
На първо място, в очакване на срещата в Прага през ноември парламентът ни трябва да направи всичко възможно, за да получим най-добри шансове за покана за присъединяване към НАТО.
На второ място, да приемем редица закони, които да дадат по-широко поле за действие за ускоряване на предприсъединителните преговори с Европейския съюз. Това, меко казано, не е лека задача. Което на свой ред изисква от парламента максимална мобилизация и активна концентрация върху работата по законовата уредба на страната. Едно от важните условия това да се случи е максималното използване на волята за консенсус между основните политически сили в страната по тези проблеми. Оптимизмът ми, че това може да стане се основава на декларираните намерения от страна на БСП, че ще бъдат конструктивна опозиция, ако щете, и на факта, че даже един господин Едвин Сугарев каза, че СДС също няма да бъде креслива, а конструктивна опозиция.
Ние като либерална политическа сила с пряко участие в управлението ще направим повече от възможното за съхраняване на този консенсус и за материализирането му в работата на парламента.
Уважаеми колеги, убеден съм, че в заседанията на предстоящата сесия ще съумеем да загърбим дребните политически заяждания, споровете заради самия спор и ще гледаме натам, накъдето всички имаме волята да достигнем. И това е възможно само при изрична воля и усилия от страна на всички нас. Инак не може да се получи.
Пак същата воля ще ни е необходима и за решаване на някои вътрешнополитически проблеми, които предстои да бъдат решени.
На първо място, аз смятам, че тази сесия на парламента ще мине под знака на проблемите на българското образование. В изявлението на лидера на СДС госпожа Надежда Михайлова чухме, че СДС също поставя образованието като свой приоритет. И това е чудесно! Но ние бихме искали този приоритет не просто да бъде облечен в красиви фрази, а да се предприемат конкретни реални стъпки по решаване на изключително тежките въпроси, пред които са изправени българските средни и висши училища, тежките проблеми, пред които е изправена българската наука. Показателен факт е например, че настоящата сесия на Народното събрание започва именно с приемането на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Искам отговорно да ви заявя, че в България няма да срещнете нито един ректор на висше училище, който да не настоява този законопроект, да бъде гласуван на второ четене. Има тотален консенсус сред всички висши училища за необходимостта законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование да бъде гласуван от Тридесет и деветото Народно събрание. За съжаление обаче, ако вие наистина през тази парламентарна сесия сте имали за цел да чуете гласа на българските избиратели, сред които са и университетските среди, то би трябвало да сте чули, че следва да подкрепите този законопроект. Защото, уверявам ви, той е писан от тях, в частност от представители на Софийския университет. Ние като вносители бяхме просто медиатори между волята на Софийския университет и българския парламент.
Какво се оказа обаче? Че на първо четене на законопроекта единствено и само Съюзът на демократичните сили се противопостави на този законопроект. (Реплика на народния представител Димитър Абаджиев.) Аз съобщавам факти, господин Абаджиев. Затова, бидейки съгласен с приоритета ви, наречен образование, образованието на българските деца и младежи, то аз ви моля да предприемете конкретни стъпки в подкрепа на волята на висшите учебни заведения. Защото законопроектът в крайна сметка ще задълбочи университетската автономия.
Пак в този дух искам да ви кажа, че ако образованието наистина е приоритет за вас, би трябвало да се очаква, че трябваше да намерите време за 4 години да приемете един нов Закон за научните степени и научните звания. Четири години не ви бяха достатъчни за това. В момента в България действа един безумно остарял, овехтял Закон за научните степени и научните звания, който е пълен с, най-общо казано, тоталитаризми - за социалистическия идеал и т.н., и т.н. Ние намерихме волята да внесем нов Закон за научните степени и научните звания и отново, независимо че този законопроект се подкрепя от цялата научна общност, единствено Съюзът на демократичните сили се противопоставя на Закона за научните степени и научните звания. (Реплики в ПСОДС.) Аз знам, че ви боли от тези оценки, господа! Аз също с болка отправям тази критика към вас. Затова - повече дела и по-малко красиви приказки, когато става въпрос за българското образование!
Пак в този дух ние извеждаме като наш приоритет задълбочаването на диалога между изпълнителна власт, парламент и синдикални организации, неправителствени организации, с гражданското общество като цяло. Във връзка с това искам да ви уверя, че положителната стъпка вече е направена. Създадена е междуведомствена работна група, която обсъжда бъдещата данъчна рамка, в която ще бъдат поставени юридическите лица с нестопанска цел. Защото без данъчни преференции за юридическите лица с нестопанска цел, особено тези, които са се определили да извършват дейност в обществена полза, ние не можем да говорим за реален процес на утвърждаване на демократичното гражданско общество в България.
Управляващото мнозинство ще продължи и диалога по един друг приоритет, който се чу в първото изказване, а именно за финансовата децентрализация, за финансовата самостоятелност на общините. И тук ние не оставаме единствено в полето на голите приказки и красивите формулировки. Защото от няколко месеца работи междуведомствена комисия, която обсъжда конкретни идеи за финансова децентрализация на общините, на местното самоуправление и още през настоящата година, било с решение на Министерския съвет, било с промени в пакет закони, реално ще се направят първите стъпки по финансовата децентрализация на общините.
Позволете ми в заключение да поставя още един много важен въпрос. Ние ще търсим консенсус и по антидискриминационния закон, който очевидно ще влезе в пленарната зала още през тази сесия. От работата по него към този етап е видно, че той все още не е в този вид, който ще удовлетвори както нашите изисквания, така и тези на Европейския съюз. И в това отношение предстои много и сериозна работа, още повече че процесът на координиране на вътрешното ни законодателство към изискванията на европейските и евроатлантически структури точно сега, точно в тази сесия на парламента трябва да е водеща нишка. Ускоряването на работата по този закон и привеждането му във възможно най-добрия вид би дала много по-сериозни позиции на България в процеса на затваряне на нови глави от процеса на преговорите ни за присъединяване към държавите от Европейския съюз.
Накрая, уважаеми колеги, преди да завърша, ми позволете още едно пожелание. Нека ние, основните политически сили на тази страна, да отстояваме точно в парламента всички заедно демократичните ценности на новото време: толерантност, диалогичност, обща политическа воля по стратегическите приоритети на страната. Само така няма да допуснем израждането на демократичния политически модел по посока на крайни изяви - били те десни или леви. Благодаря ви за вниманието.
Пожеланието ми е да съхраним българския политически модел и да го запазим от тенденции на заразяване, от крайни тенденции, които се забелязват в някои съседни нам страни. Поставям още веднъж страха си от зараждането на краен национализъм в страната. Убеден съм, че и по този въпрос ще намерим обща воля. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещи от другите парламентарни групи?
Господин Пламен Панайотов от Национално движение Симеон Втори. Заповядайте, господин Панайотов.
ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И аз искам най-напред да ви поздравя със светлите празници, да пожелая от сърце здраве и късмет на вас лично, на вашите близки. Същевременно, уважаеми дами и господа, бих искал да повярвам, че започващата днес сесия ще придобие съдържание на ползотворен от законодателна гледна точка парламентарен период. Нека заедно да избегнем завръщането на онези времена, запомнени с доминирането на изкуствени противопоставяния и празнословни пледоарии.
Желателно е представителите на българската опозиция както в лицето на ОДС, така и в лицето на Коалиция за България (весело оживление в опозицията) да намерят основание наистина за опозиционно поведение, а не да третират участието си в българската опозиция като оправдание.
Днес лидерът на ОДС отново представи измислени основания за такова опозиционно поведение - това, че в България се подменят принципите на демокрацията, това, че министър-председателят се е отказал от предизборните обещания, това, че не се полагат достатъчно усилия за първи път може би през последните години за действителна борба с корупцията и с престъпността. Изразяват се дори опасения, че управляващото мнозинство няма да положи нужните усилия относно реализиране на националните приоритети пред страната: пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз.
Искам да подчертая, че управляващото мнозинство не само няма да пропусне да реализира тези възможности, но ще направи така, че да не се пропусне онова, което пропусна предходното управление, за да ги реализира.
От името на парламентарното мнозинство бих желал да отправя един апел: нека да се опитваме да разсъждаваме трезво, да оценяваме обективно и да прогнозираме хладнокръвно онова, което предстои като работа, преди всичко през настоящата сесия. Същевременно да припомня, че от 1 януари до края на април бяха приети и обнародвани в "Държавен вестник" 38 закона. Спорадичните намеци за нисък темп на законодателната дейност показват или непознаване на парламентарната дейност, или нежелание да се признаят усилията на парламентарното мнозинство. За този период Народното събрание даде на страната закони с особена важност, между които бих искал да подчертая Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за семейните помощи за деца, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Закона за движение по пътищата, Закона за обществените поръчки и много други. Това представлява в синтезиран вид дневния ред на предишната сесия на Народното събрание. Нейните съдържателни параметри, разбира се, са далеч по-сериозни и можеха да бъдат дори респектиращи, ако не бяха доста често забавяни чрез обичайните процедурни трикове и донякъде странните за 12-та година на прехода шумни напускания на залата от страна на опозицията както в лицето на ОДС, така и в лицето на Коалиция за България.
Уважаеми колеги, не формите на политически плурализъм тревожат мнозинството, не острите критики ни притесняват, а напълно излишните опити чрез ескалация от обструкции да се уби ритъма на законотворчеството в един решителен за страната момент, когато действително можем да реализираме голяма част от националните си приоритети. Няма да бъде излишно днес да си пожелаем повече рационализъм и партньорство, особено в моментите, когато създаваме очаквани от българското общество принципи и норми. И през започващата днес сесия законодателната програма на Министерския съвет ще ангажира значителни ресурси от време и енергия в рамките на парламентарните комисии и на пленарната зала. В напрегнат график са подредени над 30 законопроекта, свързани преди всичко с приоритетите НАТО и Европейски съюз. Работата по тези законопроекти има пряко отношение към по-нататъшния ход на реформите, което пък означава, че с приемането на всеки от тях ние се придвижваме напред в модернизирането на страната ни. Някои от тези закони кореспондират директно със стратегията за ускоряване на преговорите за приемане в Европейския съюз, други се отнасят към сигурността, обществения ред, устойчивото развитие, правосъдието, а трети са свързани в крайна сметка с осъществяваната нова социална политика от управляващото мнозинство.
Новата законодателна политика на парламента към българските институции, към бизнеса и гражданите ще бъде дължимият от нас принос към продължаващото привеждане на България в съответствие с универсалните стандарти за модерна, демократична и правова държава. Нашите действия протичат в контекста на предстоящите важни събития: Парламентарната асамблея на НАТО - София 25-29 май; датското председателство на Европейския съюз; стартирането на програмата на Световната банка със 750 млн. долара - финансова част за България за следващите три години; финализацията на най-големите приватизационни сделки; срещата на високо равнище в Прага през ноември.
Тук неизбежно идва ред на следващото пожелание, а именно да укрепим духа и разширим практиката на консенсуса освен по външнополитическите приоритети и по въпросите на икономическото развитие, както и по основните въпроси, свързани със социалния живот. Във всяко от тези направления ние имаме сериозни шансове за напредък. През следващите месеци сме длъжни не само да ги съхраним, но и да ги увеличим. Прави са тези от нашите партньори, които по различни поводи ни казват, че оттук нататък единствено ние самите можем да си попречим.
Сигурно ще се съгласите, уважаеми дами и господа, че отвън и от малко по-голяма дистанция някои от промените в България от последните месеци представляват не просто серия от действия на правителството и парламента, а по-скоро необратим процес в правилната посока. Нека с дейността си на народни представители дадем на българските граждани увереност в правилността на този избор и постижимостта на поставените цели. Вероятно дискусиите между нас ще продължат и за това как се приближава евроатлантическата перспектива, и за това колко сериозно в крайна сметка ние ще бъдем съпричастни към реализирането на националните приоритети.
Нека тази парламентарна сесия да бъде сесия на консенсуса, на ефективното, а не само декларативно единодействие по отношение на реализирането на тези приоритети. Пожелавам на всички вас, уважаеми дами и господа, успешна и ползотворна работа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
Господин Корнезов, Вие бяхте най-търпелив. Заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Позволете ми от името на Коалиция за България да пожелая успешна нова сесия на нашето Тридесет и девето Народно събрание. Ние бихме желали всеки народен представител да намери поле за изява на своите знания и възможности в интерес на гражданите на Република България.
Парламентарната група на Коалиция за България ще направи всичко, зависещо от нея, за утвърждаването на парламентаризма и задълбочаването на демократичните процеси в страната. Ние ще работим за една успешна сесия на парламента, отстоявайки ценностите на една съвременна, модерна левица при нашите условия - хляб, работа, солидарност и справедливост.
Парламентарната група на Коалиция за България беше и си остава категорична, но и конструктивна, градивна опозиция на днешното дясно управление и парламентарното мнозинство. Ние от левицата сме градивна опозиция, защото знаем колко лесно се руши и колко трудно се съгражда. Добре че СДС падна от власт, за да слезе при хората, за да види собствените си поразии от управлението. (Ръкопляскания от КБ.)
Днес на България е необходима стабилност и устойчиво развитие както за нейните граждани, така и за присъединяването ни към Европейския съюз и най-мощната отбранителна система. Външнополитическите ни приоритети като държава и общество са ясно очертани и ние ще продължим да работим за тяхната реализация. Но Коалиция за България е категорична опозиция на дясното и в много случаи некомпетентно днешно управление. При това ново дясно управление бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, имущественото разслоение в обществото се задълбочава. Не са създадени нормални условия за развитието на честния и национално отговорен бизнес.
Крайно некомпетентното и граничещо с волунтаризъм управление в образованието естествено доведе до масовите протести на ученици и студенти. А щом младите хора излязоха на улицата, техните действия трябва да отекнат като камбана в съзнанието на управниците. Министерството на образованието и науката е замислило необосновано масово съкращение на над 15 хиляди учители и ликвидиране на училища. Ако тази пагубна политика продължава, неграмотността ще обхване страната.
Затова Коалиция за България подкрепя протестите на учениците, студентите, учителите и техните преподаватели. Образованието трябва да бъде основен приоритет на българската държава.
Досега правителството не е разрешило нито един основен проблем. Стотици хиляди са безработни, огромна част от пенсионерите изнемогват, здравеопазването е в окаяно състояние - имаш ли пари - можеш да се лекуваш, нямаш ли пари - моли се на Бога.
И в законодателната област правителството предвиждаше за тази година, господин Панайотов, до месец април 64 законопроекта, бяха приети обаче само 8. Следователно фактите говорят, че НДСВ означава голи обещания. Но не можем да оставим народа си гол, бос и гладен.
Затова Коалиция за България казва категорично "Не!" на днешното дясно некомпетентно и популистко управление. Синята десница се провали, а жълтата десница следва нейния път.
Парламентарната група на Коалиция за България, извлякла поуки от миналото, предлага диалог и конструктивност в парламента и извън парламента в интерес на хората, обществото и държавата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
С това бяха представени всички парламентарни групи в парламента.
Позволете и от мое име да пожелая на Народното събрание една успешна, ползотворна седмица.
Уважаеми народни представители, с това приключи откриването на настоящата сесия. Бих помолил Националната телевизия и Националното радио да преустановят прякото излъчване от пленарната зала.
Ще ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 24 април до 14 май 2002 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Вносители - Пламен Моллов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение относно Националния център за изучаване на общественото мнение. Вносители са Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение по Отчета на изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2001 г. и по Отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на "Държавен вестник" за 2001 г. Вносител - Огнян Герджиков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за вероизповеданията. Вносители са Кирил Милчев и Рупен Крикорян. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по гражданското общество и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за религиозните права и религиозното сдружаване. Вносители са Лютви Местан и Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Подпомагащи са Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за Българската телеграфна агенция. Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители. Водеща е Комисията по медиите. Подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси.
Отчет на Българската народна банка за 2001 г. с вносител Българска народна банка. Водещи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Пакистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части, компоненти и боеприпаси към Конвенцията на организацията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за одобряване на енергийната стратегия на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетиката.
И накрая - проект за решение за даване на разрешение за участие на военен контингент от Българската армия в учението по програмата "Партньорство за мир - Кооператив бест риформ 2002" на територията на Република Грузия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми народни представители, това бяха постъпилите за периода от 24 април до днес проекторешения и законопроекти.
А сега започваме с деловата си част по приетата програма за работата от 15 до 17 май.
Първа точка от днешния дневен ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ПО СЪСТОЯНИЕТО НА "БУЛГАРТАБАК".
Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители. Подписали са се 25 народни представители от Парламентарния съюз на ОДС - повече от 10 на сто от народните представители. Предложен е и проект за решение.
Бих искал да помоля от името на вносителите някой да вземе думата. Вероятно това ще бъде госпожа Екатерина Михайлова, която я виждам. Заповядайте, госпожо Михайлова да обосновете и да представите проекта за решение за създаване на временна анкетна комисия по състоянието на "Булгартабак".
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред вас е едно решение за създаване на временна анкетна комисия по състоянието на "Булгартабак". Това проекторешение ние внесохме през миналата сесия и на няколко пъти предлагахме на Народното събрание да влезе като точка в дневния ред, тъй като поредицата от скандали, които съпровождаха старта на приватизацията на "Булгартабак", изискваше да има колкото се може повече информация, в това число - сред народните представители, как се развиват процедурите и какво е състоянието на този толкова голям холдинг.
Днес използваме правото си на парламентарна опозиция точката да влезе в дневния ред и аз много се надявам, че представители на всички парламентарни групи ще подкрепят това проекторешение и то ще стане факт. Какво ме кара да си мисля, че това днес ще се случи в пленарна зала?
Първо, току-що чухме изявленията на председателите на парламентарните групи за приоритетите за тази пленарна седмица. За мен беше много приятно да чуя от страна на управляващото мнозинство, че прие приоритетите, предложени от страна на опозицията. Именно затова един от тези приоритети, който днес обаче предлагаме като конкретика, е това да се направи анкетна комисия и да се стигне до истината какво точно се случва в "Булгартабак". Така че това е първата причина - фактът, че вие днес подкрепихте предложенията, които бяха направени от страна на Обединените демократични сили.
Втората причина, поради която аз се надявам, че вие ще подкрепите това проекторешение, са редицата обстоятелства, които станаха публично известни в нашата страна, а именно: първо, беше отстранена заместник-министър Любка Качакова именно за това, което се случва в "Булгартабак", след това последваха редица скандали с изпълнителния директор Георги Попов, на базата на което ние направихме много питания и актуални въпроси към вицепремиера Николай Василев и тук, от парламентарната трибуна не получихме задоволителен отговор от него взимани ли са пари, получаван ли е подкуп, какво точно се е случило, не чухме нормално ли е да се получават такива огромни възнаграждения от един изпълнителен директор на държавно дружество, не разбрахме дали е нормално да се получават командировки и да се плаща обучението на децата на един директор на държавно дружество.
Още нещо, което се случи и което ме кара да си мисля, че ще подкрепите тази анкетна комисия, това е и обстоятелството, което научихме всички ние, че едни от претендентите за закупуване на "Булгартабак" са лицата Чорни и Ершов, които е добре известно, че преди около две години бяха изгонени от България затова, защото застрашават националната сигурност на страната ни. Ще направи ли сега така правителството, че едни такива лица или техни фирми да се превърнат в купувачи на едно от най-атрактивните български предприятия, а именно "Булгартабак холдинг".
Още нещо бих желала да споделя като основание защо искаме тази анкетна комисия. Това са и редицата обстоятелства, които научихме - поне ние, депутатите от Обединените демократични сили, надявам се, че са го научили и колегите от другите парламентарни групи - че се промени дистрибуторската схема, че се предприемат редица управленчески действия вътре в "Булгартабак холдинг", които явно се правят с цел да бъде източено предприятието, след което да бъде продадено така, че да бъде получено от някой като подарък, да бъде разсипана тази промишленост и да бъдат обслужени чужди интереси.
Всичко това ние желаем да знаем, а това може да стане факт като знание, ако бъде направена една анкетна комисия, ако ние влезем в същността на нещата и получим информация за това, за да можем да знаем какво точно се случва. Иначе само в рамките на парламентарния контрол - аз отново ще напомня на колегите - от страна на опозицията задаваме въпроси, но от страна на управляващите се чува само едно: мълчание по всички актуални теми, по всички скандали, които съпровождат приватизацията на "Булгартабак холдинг".
Затова, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги, много се надявам и се обръщам към вас в началото на пленарната сесия именно така, както ни призова господин Пламен Панайотов, да бъдем конструктивни и да работим за националните интереси на България, то всички народни представители, от всички парламентарни групи да подкрепят създаването на тази анкетна комисия, защото това ще бъде истинския отговор от страна на управляващите дали са за това приватизацията да бъде прозрачна, дали процедурите ще бъдат прозрачни и всички ще знаем какво се случва с едно от най-важните неща, които предстоят да бъдат приватизирани.
Ако получим отказ, то това означава, че вие се опитвате нещо да замаскирате, че сигурно има някакви подмолни интереси. Може би е свързано и с коалиционните ви взаимоотношения. Но преди всичко трябва да гледаме българските национални интереси и аз вярвам, че днешният ден точно по този начин ще бъде един знак за защита на българските национални интереси, за повече знания какво се случва в страната ни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В много конкретни случаи в тази зала се е гласувало в зависимост от това кой прави предложението, а не какво е неговото съдържание. Този подход е слаб и неефективен и затова полека-лека българският парламент трябва да преминава към друг режим на работа - да обсъжда предложенията по същество и да определя своето отношение в зависимост от това дали е поставен реален проблем, дали може да бъде намерено необходимото решение.
Безспорно е, че поставените тук въпроси са основателни. Има такива проблеми. Те се дискутират от обществото. Но ако трябва да бъдем много по-откровени, независимо в каква степен ще бъдем обвинени, когато сме били на власт, трябва да кажем, че тази практика, която днес се развива в "Булгартабак", беше системна за изминалите години. Така се правеше с българските предприятия преди да бъдат приватизирани от определени субекти - на определена цена те се декапитализираха, икономиката се деструктурираше и затова днес имаме задоволителни и адмирирани от външните фактори показатели за степента на приватизация, но нямаме структура на националната икономика, нямаме ефективност.

И затова болезненият въпрос за собствеността днес се измества от въпроса за ефективността на националното стопанство. Защото не е толкова страшно, ако собствеността е в ръцете на негодници, но никога в условията на конкурентна икономика не можеш да бъдеш конкурентоспособен, ако управлението на тази собственост е в лоши мениджъри. Затова този въпрос, който поставяте, е резонен. Но аз предлагам да разширим кръга на тази дискусия и проверка. Защото "Булгартабак" се управляваше лошо и през миналите години.
Вицепремиерът заяви, че през миналата година 50 млн. долара са парите, които не са постъпили по сметките на принципала, а са отклонени. Съгласни ли сте да проверим и този период, да проверим истината за едно предприятие, което е структуроопределящо за икономиката на страната?
Ако вие имате такъв подход, ако вие търсите истината като цяло - за коректив на процесите в България, ще имате нашата подкрепа и понеже смятам, че вашите намерения са такива в случая, ние ще подкрепим вашето предложение, за да търсим истината, а не камофлажни костюми за определени хора, за определено време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Кръстьо Петков искаше думата. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател, че ми дадохте възможност да взема накратко отношение по предложението.
Аз не се съмнявам, че колегите от нашата парламентарна група ще подкрепят това предложение. И към казаното искам да добавя няколко аргумента.
Първо, има някаква логика в работата на парламента, във вземането на отношение към стратегическата сделка за приватизация на "Булгартабак". Ние отправихме едно питане към вицепремиера господин Василев по повод на възнагражденията на господин Попов, но именно по този повод той даде уверение и спази това обещание да внесе стратегия за приватизация на "Булгартабак".
Видя се, че в обсъждането на един такъв документ няма нищо страшно. Той получи много критични бележки, имаше и подкрепа. Сега обаче приватизацията е навлязла във фаза, когато е редно парламентът още веднъж да каже своето мнение и комисията, която се предлага, е удачна форма това да стане.
Искам да кажа, че има нови обстоятелства около приватизацията на "Булгартабак" извън това, което каза госпожа Михайлова. Така например, въпросът с процентите за руските имоти се оказа немалък, не за няколко къщи, а за едно доста сериозно искане и претенция от руска страна, което може да измени и схемата на сделката. И тъй като става въпрос за двустранни отношения, би трябвало парламентът чрез тази комисия да проучи по-подробно този въпрос.
Второ, и с това приключвам, всяко управляващо мнозинство е в правото си да внесе промени в управлението на държавните предприятия и държавната собственост. Такива промени бяха направени миналата година с очакване за по-добро и с очакване да се спре изтичането на пари, както тогава се каза, към партийни каси - което е ставало през изминалия период. Но, уважаеми господа, особено от управляващото мнозинство, от смяната на екипа досега финансовото състояние на "Булгартабак" не се подобри, то се влоши. Ние искаме да знаем какви са резултатите от извършената ревизия на дружествата и на равнище холдинг. И какво дружество ще продаваме - в по-добро финансово положение или във влошено финансово положение? И ако е влошено, кой е отговорен за това?
Мисля, господин председател, че всички тези аргументи ни дават възможност за едно спокойно, трезво и разумно гласуване и ние ще подкрепим това предложение на Парламентарната група на Обединените демократични сили. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Започваме работата си и тази сесия за съжаление зле. Чух изявления от госпожа Михайлова, както и от господин Петков, и от господин Божинов, които по мое мнение са върхът на безотговорността и цинизма. Ще ви кажа защо.
Стартира процедура по приватизация на "Булгартабак". Идват купувачи. Нещата са в ръцете на Агенцията за приватизация. Сега ние ще назначим временна анкетна комисия, която да даде сигнал на купувачите, че в "Булгартабак" стават безобразия. Това ли искате да направим?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Ама, има ли безобразия?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, един момент. Искам да ви попитам какво ще означава за всеки нормален инвеститор от чужбина, когато разбере този факт? Това означава едно. Логиката е, че вие искате да провалите приватизацията на "Булгартабак". Това е проблемът. И вашите действия са насочени към това. Всички тези глупости, които се говорят тук, за скандали, за не знам какво, просто са смешни. Оставете Агенцията за приватизация да си върши работата. (Шум и реплики в залата.)
Ние приехме стратегия за приватизация на "Булгартабак". Агенцията стартира процедурата и сега назначаваме временна анкетна комисия, което ще означава само едно - провал или съществено влошаване на възможностите за приватизация на това стратегическо дружество с държавно участие.
Искам да обърна внимание, че опозицията в случая поема една много тежка отговорност, но нека да бъде ясно на всички кой се опитва да пречи на приватизацията на "Булгартабак". (Единични ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика - господин Божинов. Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, няма да оборвам квалификациите на преждеговорившия колега, отправени към нас, но ще припомня една мисъл на мъдри хора преди нас - че някои изказвания понякога говорят повече за този, който ги прави, отколкото за онези, за които те се правят.
И така, уважаеми господин Димитров, Вие казвате, че работата на парламента започва зле. Тя не може да започне по-различно и по-помпозно от това как вървят нещата в България, а те и животът на хората вървят на зле. И хората живеят зле. И това е резултат на такива процеси, за които става дума. Ако Вие си мислите, че купувачите на "Булгартабак" не знаят как вървят нещата и ще си дадат парите за нещо, което не познават, Вие много се заблуждавате, ама, страшно много се заблуждавате.
Те знаят какво е станало и с търговските марки, те знаят и ревизията, която прехвърляше загубите на холдинга, когато ревизираше дъщерните дружества. Знаеше, че когато се ревизират дъщерните дружества, загубите се прехвърлят на холдинга. Те знаят какво ще купят. Но ние трябва да знаем какво ще стане с нашата страна, с нашите работни места, със съдбините на страната. И Вие много, много грешите, поставяйки така нещата. Още повече, че Вие сте председател на една ключова комисия в българския парламент, което не е много добре.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Разбира се, той затова се изказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Божинов. Това беше реплика.
Втора реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да направя реплика на господин Валери Димитров за това, което той каза - как да намерим истината за "Булгартабак" и дали една анкетна комисия ще разкрие някакви безобразия, които са там, или ще ги прикрие. Нито едното, нито другото може да направи една анкетна комисия. Една анкетна комисия може да даде пред народните представители истинското състояние на "Булгартабак", за да знаем ние какво продаваме. Тя няма за цел нито да разкрива, нито да скрива някакви безобразия, за които Вие говорите.
Според мен, ако внимателно се следи работата в Народното събрание, всички инвеститори са напълно наясно, че тази процедура, която беше приета със стратегията за приватизацията на "Булгартабак", цели едно-единствено нещо - да се водят преговори с потенциален купувач, а не прозрачна продажба на търг на това структуроопределящо предприятие на българската икономика. (Неразбираема реплика от място на народния представител Иван Искров.)
Така че ако вие имате волята да продадете "Булгартабак" успешно, всички действия, които правят прозрачен този процес, би следвало да ги подкрепите. В този случай би следвало да подкрепите една анкетна комисия.
Затова аз мисля, че логиката, особено икономическата логика е желязна за това вие да подкрепите анкетната комисия.
Аз призовавам всички колеги, които наистина са загрижени за това как ще бъде продадена "Булгартабак", да не се превърне тя в сделка, която дестабилизира първо, икономиката, второ, продава неуспешно наистина едно основно предприятие на българската индустрия и се превръща в скандал, да подкрепят именно създаването на анкетната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
За трета реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, крайно време е да престанете да употребявате изрази, които оскърбяват народните представители. И друг път се е налагало да Ви правят бележка. Просто забравете за тези изрази. Не може един човек да преценява дали изказващите се преди него са глупави, дали са необосновани изказванията и така нататък. Това просто не бива да бъде духът на Народното събрание. Това не е приемливо!
Аз протестирам срещу Вашия изказ. Когато работим в Комисията по икономическата политика, Вие сте разумен човек. Водите не лошо тази комисия. Защо трябва било пред камерите на телевизията и пред микрофоните на радиото, било пред народните представители и журналистите да променяте този професионален тон? Това не е приемливо.
За "Булгартабак", сделката за приватизацията на това дружество само ще спечели, ако комисията, Народното събрание има възможност да се запознае със случаите в пресата, които вече са добре познати на нашата общественост. Ще спечели и приватизационната сделка, няма да загуби. Защото всеки екип на потенциалния купувач, който желае да участва с търгово предложение, следи, първо, какво се публикува в пресата, следи какво е отношението на обществеността, защото знае, че това дружество ще изкупува тютюн, защото знае, че това дружество ще се сблъска с тежък социален проблем в регионите, които произвеждат тютюн и така нататък.
Когато тези потенциални купувачи седнат да оценяват рисковете и положителните страни на това дружество, ще вземат предвид и тези негативи, тази липса на прозрачност, свързана с този холдинг. Така че тази анкетна комисия само може да помогне, защото всеки така наречен "дю дилиджънс", всяко предприватизационно проучване включва всичко - не само финансовите, не само материалните активи, всичко - кадри, кой как ръководи, защо е сключен този договор? Самото дружество ще спечели. Може би скандалите, които са изнесени в пресата, не са верни. Може би част от тази информация е пусната съзнателно от потенциален купувач, който иска да увреди дружеството, да го направи по-евтино и така да го купи по-лесно.
С нашата анкетна комисия ние само бихме могли да помогнем за процеса на приватизация. Така че няма политика, няма цветове в това предложение. Няма пречка за приватизационния процес на "Булгартабак". И аз, наистина, подкрепям изцяло това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Искам да направя кратка дуплика на изказването на господин Жотев. Тази временна анкетна комисия може само да попречи. И днес това не е случайно, тъй като моментът, в който се предлага тя да бъде избрана, е крайно неподходящ. Стартирала е приватизацията. Много интересно е защо преди да стартира приватизацията не се предложи да се направи тази анкетна комисия? Много интересно защо? Около "Булгартабак" имаше непрекъснато скандали и преди това. Много известни хора бяха в управителния орган на "Булгартабак" и горе-долу се знаеше какво става. Българското общество знаеше какво става. А сега, когато вече нещата стигнаха до приватизация, тази анкетна комисия се назначава, за да се даде сигнал, че дружеството е скандално. Представете си какво означава това за купувачите?! Анкетната комисия не е приватизиращ орган. Много ви моля, Агенцията за приватизация си има съответните правомощия. Не е вярно, че приватизацията няма да бъде прозрачна. Това просто не е вярно! Всички действия по приватизацията, в крайна сметка, обръщам внимание на това, ще бъдат вписани в Публичния регистър, съгласно Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ще има пълна публичност на тази сделка. Но предварително да се назначават комисии, които, видите ли, да подпомагат приватизацията?! Ами, тогава, дайте да назначим, при всяка приватизация да сложим временна анкетна комисия, при всяка приватизация! Хайде и на БТК да сложим временна анкетна комисия, видите ли, за да помогнем на приватизацията! Нека да бъде така, нека да бъде така!
Обръщам внимание на това, че много тъмни неща имаме в "Булгартабак" в стари периоди обаче, не когато Национално движение Симеон Втори беше управляваща политическа сила!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи? Заповядайте.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Тук чуваме аргументи от председателя на Комисията по икономическата политика, които той поне не трябва да ги прави, защото е човек, който познава добре материята. Първо, преди още да започне процедурата по приватизацията, на 11 април е внесено предложението за комисия. Това, че мнозинството по една или друга причина го е отхвърлило, е негов проблем.
Второ, тази комисия няма за задача да контролира приватизацията или да прави приватизацията на "Булгартабак". Дайте да не объркваме нещата и да не ги поставяме на тази плоскост. Ако някой се изправи от тази трибуна и каже, че в "Булгартабак" се менажира добре, че едва ли не там нещата се цветущи, просто трябва да си посипе главата с пепел. Ако в момента направим това всички ние, това е недопустимо.
Какво значи това, че не текат сигнали около "Булгартабак" или че те били измислени от опозицията? Извинявайте, но нито аз, нито някой от опозицията отиде да води преговори за половин милион долара. Направи го изпълнителният директор Георги Попов. Само преди един ден министър-председателят извика господин Попов на разговор за 50 минути. Аз съм сигурен, че не са разговаряли за това колко е цветущо предприятието! Да не говорим за другите неща, които текат постоянно около "Булгартабак", около смяната на заместник-министъра Любка Качакова в най-неподходящия момент и около договорите, които бяха, и историите с имотите, които вече бяха споменати от господин Кръстьо Петков. Тази анкетна комисия ще има за задача наистина да се продискутират тези неща. Защо вие се притеснявате от това да отпаднат съмненията около вицепремиера Николай Василев и около това голямо предприятие?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не се притесняваме от това, бе, Василев!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Значи, няма да взимаме имунитета на вицепремиера, не се притеснявайте!
Затова ви казвам, дайте да вземем да си свършим работата по начин, по който е необходимо, и да мерим с един аршин всички въпроси.
Затова аз апелирам наистина комисията да бъде приета и да започне да работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на решението.
Предлагам решението да се гласува по точки.
Няма възражения по предложението.
"РЕШЕНИЕ
за създаване на временна анкетна комисия по състоянието
на "Булгартабак"
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ---" (Неразбираеми реплики от място на народни представители от КБ и НДСВ.)
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Върви гласуване, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуване? На какво? (Неразбираеми реплики от всички страни.)
Моля, отменете гласуването. Не съм казвал гласуване.
Предлагам решението да се гласува по точки. (Реплики от място на народния представител Иван Искров.)
Искате още да говорите? Добре, но аз попитах и никой не вдигна ръка.
Заповядайте, господин Искров. Тази сесия трябва да работим по-енергично.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, не мога да не се изкажа като председател на Бюджетната комисия, тъй като "Булгартабак" е заложен да финансира бюджетния дефицит. И по тази причина искам да призова всички разумни хора в тази зала, не само от управляващото мнозинство, да не подкрепят внесеното искане от 31 или 29 - не си спомням, народни представители от Обединените демократични сили.
Разбирам защо колегите от Коалиция за България искат да подкрепят тази комисия. Колеги, тази комисия няма да намери нищо при Георги Попов или при Николай Василев. Тази комисия ще намери много интересни неща при Кишков и при Михайловски. (Шум и реплики от блока на ОДС.) Аз разбирам защо вие искате да го направите. Само че се обръщам към всички разумни хора в тази зала, че днес не е месец януари или месец февруари. Вече сме в процедура на събиране на оферти. Ние не се притесняваме от такава комисия. И тези заклинания на госпожа Екатерина Михайлова, че, видите ли, й било жал за бившия заместник-министър - госпожа Качакова, извинявайте, госпожо Михайлова, но госпожа Качакова е мой водач на листа. Аз съм понесъл най-тежко това, което стана. (Реплики от блока на ПСОДС.)
Не желая обаче да чувам от вашите уста - на хора, които се компрометираха четири години, - как се грижите за нашите кадри. (Реплики от ПСОДС.)
Вземал ли подкупи Георги Попов и какво е отношението на Чорни? Вие сте били винаги двояки и това ви пречеше и ще ви пречи занапред. Именно от фирми, аз поне съм запознат от печата, които са били свързани с тези лица, за които вие говорите, май че оттам идват тези обвинения. И ако има такива обвинения, както вече имате утвърдена процедура, вече има две писания от господин Радев и от Вас, като народни представители, до главния прокурор по отношение на Николай Василев за дивидентите на две дружества и по отношение на "Краун ейджънтс" - уведомете главния прокурор, има си ред. Но по този начин да се опитвате да блокирате приватизацията - това е недопустимо.
И затова аз се обръщам към всички мислещи хора в тази зала да отчетат момента. Иначе за мен също би било много интересно до какво би стигнала тази комисия. Трябва да ви кажа, че една световна финансова компания от така наречените компании "Big cix" преди две години, се отказа да завери отчетите. Знаете кой управляваше тогава. Отказа да завери тогава отчетите на "Булгартабак холдинг" и би ми било интересно на мен тази комисия да стигне до тези изводи - защо. И то не във Ваша полза, госпожо Михайлова, на хората, които са подписали тук. Проблемът е, че с тази комисия целите да навредите на приватизацията.
А що се касае до дистрибуторските канали, много добре беше обявено защо има нов конкурс и какви са критериите за подбор на дистрибутори. Големият проблем, уважаеми господа, е, че голяма част от партиите се финансираха именно по линия на така наречените едри дистрибутори, които продаваха по-късно на други фирми. В момента има определено преразпределение на влияние.
Завършвам с това, не желая да използвам имена и факти, обръщам се както към нашите колеги от управляващото мнозинство, така и към Коалиция за България и другите, неподписали това искане от Обединените демократични сили, да не подкрепят това искане. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За реплика - Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, наистина дълбокоуважаваният от мен млад народен представител господин Искров провокира най-сериозния въпрос в своето изказване, а този въпрос е следният - ще бъде ли смяната на собствеността, освен всичко друго, граница и гаранция за онези, които са извършвали престъпления и грабеж, че могат да смятат, че повече няма да бъдат обект на обществен и съдебен интерес и дирене.
Всички казваме, че знаем нещо за това какво е ставало в определени периоди. И такова нещо е имало. Искаме обаче да направим приватизацията, правим я, идва другият собственик и хората, които са правили това, вече могат да бъдат съвършено свободни. Ето на този въпрос ми отговорете, господин Искров - Вие попитахте има ли прокуратура и главен прокурор. По всичко личи, че няма. Няма! И няма отговорност. И затова няма морал и няма здравина на обществото. И тук въпросът е принципен - ще го приватизираме ли и ще забравим какво е било, или ще разберем какво е било и какво продаваме, за да почнем оттук нататък наясно. Това е големият въпрос, който Вие индиректно поставихте и аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин Искров, уважаеми колеги! В Коалиция за България има достатъчно информация за това чрез какви канали и как през изминалите пет години се финансираха някои политически сили и то точно кои политически сили. Част от тези проблеми бяха дискутирани и тук, в тази зала по времето на този изминал мандат. Но искам да Ви припомня, господни Искров, че нашата позиция за подобни анкетни комисии, които да следят хода на приватизацията, не е от вчера. Тази позиция беше изразена за пръв път през лятото на 2000 г., когато вървеше приватизацията на БТК, когато вървеше приватизацията на "Булгартабак", когато вървеше приватизацията на "Булбанк". И тогава сегашните така наречените десни опозиционери отхвърлиха нашето искане. Отхвърлиха го, защото мислеха, че по този начин ще успеят да замаскират провалите си в хода на приватизацията. Не вървете по техния път. Искам да ви припомня, че тогавашните ваши сега коалиционни партньори бяха заедно с нас в това искане. Така че не търсете в нашето искане някакъв криминал, някакъв опит да избягаме от отговорността си. Напротив, ние искаме да изясним състоянието на "Булгартабак" сега и да изясним хода на приватизацията. Нищо повече. На никого няма да навредим с това. А ако някой от тези скандали излезе наяве, аз не виждам какво вие ще загубите от това.
Погледнете какво правят други правителства в сходна ситуация? Искам да ви попитам защо не проверихте как са управлявани държавните дружества през петте години на миналото управление, как е управлявана, примерно, Националната електрическа компания, как е управляван "Булгаргаз", целесъобразни ли са всички разходи? Или и тях ще приватизираме на тъмно и ще заметем отговорностите на преждеуправляващите? Не разбирате ли какво правите с това свое настояване в момента? Затова, много ви моля, не влизайте в ролята на Съюза на демократичните сили отпреди две години. Нека да направим тази комисия, нека да дадем прозрачност на хода на приватизацията. Никой няма да загуби от това. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Васил Василев за трета реплика.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Господин председател, колеги! Нямаме притеснението тази комисия да провери нещата и назад във времето, защото, ако има някакви проблеми и ако има някакви закононарушения и някой знае за тях, той знае и реда, по който трябва да ги отнесе и там, където трябва да ги отнесе. Същото това, което се случи с анкетната комисия, когато тя се занимаваше с господин Върбанов. Но аз не знам защо вие се притеснявате тази комисия да я има. Вие говорите, че дистрибуторската мрежа била използвана за партийни каси. Ами, кой окрупни дистрибуторската мрежа в момента? Вие окрупнявате дистрибуторската мрежа. От тази трибуна вицепремиерът заяви, че с 50 млн. ще увеличи печалбите на предприятието и тогава то ще бъде приватизирано. То вече е в процедура на приватизация. С колко са увеличени печалбите тепърва ще видим. И не се оправдавайте с това, че едва ли не купувачите няма да имат пълна информация за това какво купуват. Вие, господин Искров, сте финансист човек и знаете когато се купува нещо и когато се правят сериозни инвестиции, че тези, които си дават парите, проверяват добре нещата за какво ги дават.
Затова моля наистина комисията да бъде приета и да й се възложат задачите да си свърши работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Искров, желаете ли дуплика? Заповядайте.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Кратка дуплика.
Господин Василев, явно неправилно сте ме разбрали. По същество, ако е друг момент от годината, аз нямам нищо против такава комисия. Едва ли някой от тази част в залата, която виждате, ще има.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тогава гласувайте.
ИВАН ИСКРОВ: Няма от какво да се притеснява управлението на цялото движение до този момент. Въпросът е, че това става точно в момент, когато вече са събрани офертите.
Иначе господин Овчаров е прав. Не само Вие разполагате с такива информации, господин Овчаров. Много интересни неща биха влезнали в тази комисия, но днес е 15 май и вече са събрани оферти за тях. Тук не става въпрос за хода на приватизационната процедура. Тук отговарям и на господин Овчаров. Вие сте озаглавили: "По състоянието на холдинга". Какво значи "състояние"?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Ще го променим.
ИВАН ИСКРОВ: Има правно състояние, финансово състояние, организационно състояние. Кое състояние проверявате в тази комисия?
Какво предлага Екатерина Михайлова? Това не чухме тук. Тя предлага да проверяваме сигнали от вестниците. Ами, много са сигналите. Затова има общ надзор в тази страна. Той се казва прокуратура.
Давам ви един пример: нашата идея за анкетна комисия за приватизацията на "Булбанк". Извинявайте, трябва да бъдем абсолютно отговорни. Имаме много данни по приватизацията на "Булбанк". Ние спряхме тази комисия умишлено от гледна точка на национална отговорност, за да не влияем на инвестициите.
Така че пледирам да бъдем отговорни, когато гласуваме. Иначе не се притесняваме и знаем до какво би стигнала тази комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Никола Николов за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз съм провокиран да взема думата, защото според мен дебатът започна да тече в две различни посоки.
Ще обърна внимание на изказването на господин Искров, който счита, че е правилно да има такава анкетна комисия, само че сега не е времето за нейното създаване и това той обоснова с процеса на приватизация в "Булгартабак". Аз твърдя, че е точно обратното. Когато приехме Закона за приватизацията, ние решихме, че Народното събрание за тези структуроопределящи предприятия, особено важни за българската икономика, ще приеме стратегии, след това Агенцията за приватизация ще работи спрямо тези стратегии по набирането на кандидат-купувачи и Надзорният съвет ще има възможност да контролира дали сделката е извършена съгласно тези стратегии. Това е единственият механизъм за контрол, който Народното събрание има върху приватизацията на структуроопределящите предприятия или на монополите.
Лично аз считам (това бяха становищата на моите колеги от ОДС и КБ), че приетата стратегия за приватизация на "Булгартабак", поправена в ход (вие си спомняте това), е една несъвършена стратегия за приватизация, тъй като там съвсем срамежливо се отбелязаха някои от много големите проблеми на "Булгартабак". Например днес на първа страница в един от столичните вестници четем, че има опасност от много големи претенции от руска страна спрямо имущество на "Булгартабак". В комисия вицепремиерът Василев каза, че ако става дума за някакви претенции, те са съвсем малки. Тук се повдигна този въпрос, но трябва ли Народното събрание да знае колко големи са претенциите на една чужда държава към едно българско дружество? Това въпрос на Народното събрание ли е? И тази анкетна комисия би ли могла да бъде полезна в установяването на истината или не би могла да бъде полезна? Очевидно отговорът на колегите от НДСВ би бил: "Да, би могла да бъде полезна, но не сега". Кога? След като се продаде и след като има претенции ли? Тогава ли ще бъде полезна? Защо се инатите да създадете една комисия, в която вие ще имате мнозинство, а вие и вашият партньор ще имате сигурно две трети от нея? Както процедирате в тази пленарна зала, опозицията най-вероятно ще има едно място в анкетната комисия. Така че не виждам от какво се притеснявате, като че ли работата на комисията, в която имате мнозинство, ще навреди на процеса на приватизацията на "Булгартабак". Според мен вие се притеснявате от това, че все още не можете да дадете убедителен отговор има ли наистина много сериозни скандали, много сериозно изоставане в развитието на "Булгартабак", има ли неадекватни решения, взети от правителството и от управлението на "Булгартабак" в този период, в който трябваше "Булгартабак" да бъде подготвен за приватизация.
Притеснявате се от този отговор и аз ще ви кажа къде виждам вашето притеснение.
Първо, тук се споменава за дистрибуторска система, която се промени точно преди приватизацията и в периода на приватизацията на "Булгартабак". Може ли някой да ми обясни кой променя дистрибуторската си система, именно инфраструктурата на продажбите си точно в периода на приватизация? Тогава ли е времето да се промени дистрибуторската система на "Булгартабак"?
Друг въпрос, който наистина е сериозен. Беше заявено от вицепремиера в Комисията по икономическата политика, че новото ръководство на "Булгартабак" има за цел и е повикано в България, за да повиши цената на "Булгартабак" с 50 млн. долара. Това е стенографирано и го има в стенограмата от заседанието на Комисията по икономическата политика, когато разглеждахме стратегията за приватизация на "Булгартабак". Истина ли е това или се хвърля прах в очите и се оправдават някакви вътрешни спорове и взети решения, които не са прозрачни за българското общество, а са вземани само на масата на разговори в Министерския съвет? Лично аз считам, че може би има и провокирани скандали, както се твърди от вицепремиера за скандала с искането на подкуп от председателя на Борда на директорите или изпълнителния директор на "Булгартабак". Може би наистина има такъв провокиран скандал, и то от заинтересована група, която сега се оказва, че е кандидат за купувач на "Булгартабак", но къде другаде освен ако не в една анкетна комисия можем да установим истината и тя да бъде приета от обществото?!
Колеги, затова считам, че доводите, които бяха посочени, че не сега е моментът за създаването на анкетната комисия, са абсолютно несъстоятелни и още веднъж призовавам колегите си от мнозинството наистина да подходят отговорно, като гласуват "за" тази комисия. Уверявам ви още веднъж, вие ще имате мнозинство. По никакъв начин няма да допуснете със своето мнозинство работата на комисията да попречи на приватизацията на "Булгартабак". Така че вие сте гарантирани от такава опасност - работата на комисията да попречи на приватизацията на "Булгартабак". В същото време ще дадете много убедителен отговор, че сте заинтересовани да защитите националния интерес, отговаряйки на тези скандали, които ние през последните 6 месеца виждахме да се случват в "Булгартабак". Тогава вие ще обясните с личностни или други причини скандалите, но те няма да застрашат приватизацията на "Булгартабак".
Затова считам, че ако подхождате отговорно, ще гласувате за създаването на тази комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплики има ли? Не виждам.
Има думата народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да се съсредоточим върху проекторешението, което за съжаление малко от колегите имат пред себе си и затова аз ще прочета т. 1, какво всъщност предлагат колегите от Обединените демократични сили.
"Създаване на временна анкетна комисия за проучване състоянието на "Булгартабак холдинг" с оглед изясняване и предотвратяване на скандали, водещи до намаляване цената му по бъдещата приватизационна сделка."
Аз смятам тази формулировка за неудачна, даже за неотговаряща на много от аргументите, които депутати от ОДС аргументираха преди малко от тази трибуна. Ако ние така разбираме задачата на една такава анкетна комисия, то според мен са основателни възраженията и на господин Димитров, и на господин Искров, че тя ще се превърне в един генератор на още повече спекулации и в печата, и в обществото. И фактически наистина може да се окаже един неблагоприятен фактор за успешното и изгодно за страната приватизиране на "Булгартабак".
Едновременно с това, обаче, дали имат основание възраженията на колегите от мнозинството, че сега не е моментът за създаване на подобна комисия по състоянието и приватизацията на "Булгартабак"? Тук аз бих предложил и на господин Димитров, и на господин Искров, и на всички колеги от НДСВ да преценят следното. Преди всичко не може да има съмнение, че начинът, по който ще бъде приватизиран "Булгартабак", е не само частен интерес, това е и от държавен, и от обществен интерес. Ясно и недвусмислено правилникът на Народното събрание в глава девета - "Парламентарни проучвания", дава правото на Народното събрание да създава комисии именно когато става дума за съществени държавни или обществени интереси. Това е право.
Вие ще кажете още: това не означава, че непременно трябва да се създаде такава комисия. Но погледнете нещата от такава гледна точка: един чуждестранен инвеститор и добросъвестен, и възможно най-сериозен е заинтересован една приватизационна сделка, след нейното приключване и сключване даже, преди потвърждаването й, да не бъде атакувана след това с аргументи, които могат дори да бъдат много сериозни - и за неспазване на стратегия, която е одобрена от Народното събрание, и за евентуално разминаване с част от законодателството в страната, което регламентира взаимоотношения между тютюнопроизводители и държавен бюджет, което регламентира специални ангажименти по отношение на райони, които са съществени производители, що се отнася до търговски режим, режима на вътрешния пазар, износ, инвестиции и т.н.
Ето защо една сериозно работеща анкетна комисия може да се превърне в допълнителен съществен фактор за по-добра цена на приватизацията и за по-стабилен режим на функциониране на едно такова приватизирано дружество. Защото ние добре разбираме, че "Булгартабак" не е просто едно предприятие, това е една национална система за производство на суровината, за преработката й, за финалния продукт и за участие в износа на страната. А и, разбира се, има отношение и по отношение на вноса на цигари и на тютюневи изделия.
Ето защо аз бих предложил, господин председател, даже колегите от СДС да оттеглят т. 1 от своя проект за решение, да възприемем формулировката анкетна комисия за състоянието и хода на приватизацията на "Булгартабак"...
Независимо от веселието, което това предизвиква в моите колеги Искров и Димитров, аз ще повторя предложението: и хода на приватизацията. Защото, уважаеми колеги, ако вие разбирате ролята на парламента да даде едно одобрение на една стратегия и след това да се абстрахира от начина на нейното реализиране, вие просто не разбирате истинската роля на едно Народно събрание. Ние сме много скъпоструващ на данъкоплатците висш държавен орган, много скъпо им струваме, много се чудят хората вече какво правим тук и има ли смисъл от такъв орган и ако вие мислите, че смисълът е да се седи и да се натискат копчета и да се приемат закони и след това да не възниква въпросът как се изпълняват те или как се изпълняват решенията, много тежко се лъжете. И разочарованието ви ще е много дълбоко, когато се явите пред избирателя на следващите избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Искров - за реплика.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, репликата е към господин Пирински, но в нея ще се съдържа и предложение да бъдем по-концентрирани и да вървим по-нататък и да гласуваме. Разбира се, благодаря за думите, които казахте, че осъзнавате какъв би бил ефектът върху приватизацията на "Булгартабак холдинг" като цяло. Това, казвам още веднъж, ни притеснява. Не ни притеснява ни на йота какво е правено в холдинга. Напротив, една година вече в тази зала, и не само в нея, правителството се помъчи да прави по-прозрачна политика, по-прозрачни закони. Не случайно по този начин направихме и Закона за приватизацията. Но, господин Пирински, Вие току-що казахте точно това, което твърдим вече от половин час с господин Димитров и което, между другото, се съдържа в изказването на господин Никола Николов. Разбираме, че неговото искане също не е за това, което сподели госпожа Михайлова, а именно проблемът "заместник-министър Качакова", проблемът "Попов", проблемът "подкупи", проблемът "дистрибуторска мрежа", а било, видите ли, приватизацията на холдинга. Значи, вие искате комисия не за състоянието на "Булгартабак холдинг", а искате комисия за приватизацията. Благодаря, Вие добре формулирахте току-що този въпрос. Само че тогава, колеги, става още по-абсурдна ситуацията - комисия по приватизация, по време на приватизация, при положение, че именно в тази дала и в специализираната Комисия по икономическата политика е бистрена политиката по приватизацията и е приета стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг". Тоест, под обяснението на колегата Пирински, изключително уважавания от мен господин Пирински, се разбира желанието: понеже сте били скъпи на данъкоплатеца, междупрочем тази година сме със 17 процента по-евтини на данъкоплатеца от предишната година, но под това обяснение законодателната власт да изземе функциите на изпълнителната власт, в случая на Агенцията за приватизация. Затова не би трябвало да се подкрепя това искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Димитров - за реплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, вижте наистина каква абсурдна ситуация се получава! Назначаваме временна анкетна комисия, която по същество ще осъществява, съгласно думите на господин Пирински, предварителен и текущ контрол в процеса на приватизацията. Това какво означава? Че тя паралелно с Агенцията по приватизация ще извършва процедурата или просто ще следи как се извършва процедурата. Аз подобно нещо не съм чувал наистина - парламентът да назначава временна анкетна комисия за нещо, което още не е станало.
Извинете, приватизационната процедура е започнала и не е завършила. Има смисъл да се упражнява парламентарен контрол - повтарям, парламентарен контрол - и то по отношение на изпълнителната власт, в случая това може да бъде съответният министър или органите на Агенцията по приватизация, върху тях може да се упражнява парламентарен контрол, но за това какво те се свършили. А тук се предлага да се упражнява парламентарен контрол върху нещо, което още не е извършено. И аз се питам: наистина, не се ли вижда абсурдът на това предложение? Крайният резултат може да бъде много негативен. Виждате, това рязко ще влоши инвестиционния климат в страната. Подобни предложения пряко увреждат инвестиционния климат в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Пирински - за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правете разлика между парламентарен контрол и парламентарно проучване. Отворете си правилника за дейността на Народното събрание и обърнете внимание, че едното е регламентирано в глава осма, а парламентарното проучване, анкета и изслушване - в глава девета. И когато спорите, мъчете се да спорите с това, което се говори, а не с това, което си мислите, че е казано, тъй като не сте разбрали за какво става дума.
Народното събрание има пълното право да бъде информирано за хода на приватизацията, да бъде информирано, господин Искров!
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, правя Ви бележка!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие, както обикновено, сте малко превъзбуден, когато става дума за въпроси, които третирате. Половината време слушате какво се говори от трибуната, половината време споделяте с Вашите колеги и затова не можете да проследите същината на въпроса. Това е целият проблем. И Вие все си мислите, че някой защитава някакви други интереси. Аз защитавам правото на Народното събрание да е информирано какво става с процеса на приватизация. Законовият ред е посочен в Правилника на Народното събрание и аз предлагам то да упражни това свое право. Вие се противопоставяте на това с несъстоятелни аргументи.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Предварителен контрол ли искате, господин Пирински?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля без пререкания!
Има думата д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм провокиран да направя това изказване, защото тук се подменят тези. Защото, когато говорим в началото на сесията коя парламентарна група е опозиция и коя не е опозиция, разбира се, има различни становища, но когато тук се обсъждат важни въпроси, се вижда кои парламентарни групи са опозиция. Опозицията са Българската социалистическа партия и Съюзът на демократичните сили. Това е опозицията в българския парламент. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от КБ.)
И сега тук при дебатите и след това при гласуването ще се види именно тази теза, която аз поддържам. Защото това, че двама или трима души, които са били членове на БСП, участват в правителството, това било правителство и на БСП. Ами има едни хора, които и сега членуват в СДС и участват в нашето правителство. Вие ще кажете, че това е правителство и на СДС. Това са нонсенс неща. (Шум и реплики.) Тук става въпрос за това кой какво мислене има и става въпрос дали вие наистина сте демократи, дали наистина сте дясна партия или наистина имате ляво мислене. Точно тук и точно при развиването на тези тези.
Какво каза господин Искров? През изминалите пет години имало кражби и вие искате да се разкрият тези кражби. Напълно правилно, разбира се. Но вижте кое тук е обърканото. Съюзът на демократичните сили не се страхува, че имало такива кражби и те поддържат създаването на такава комисия. Ами това е смешно, господа. Тезата е съвсем друга - да се пречи на приватизацията на "Булгартабак", да се пречи с всички сили, да се пречи по всякакви начини. И тук при гласуването вие трябва да обяснявате на вашите избиратели защо гласувате заедно с представителите на БСП, които, разбира се, че искат да попречат на една дясна политика? Мисля, че Вие имате, да ме извини господин Жотев, перверзно мислене. Това е перверзен начин на мислене. Благодаря. (Възгласи: "Браво!" и ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли реплики? Не виждам.
За изказване има думата господин Тасим.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз имам чувството, че скоро ще има някакви избори в региони, където се произвежда тютюн. Аз поне оставам с такова чувство. Или че ще има второ посещение на шефа на ЦРУ в България. Знаете за какво ви го говоря. Или пък трябва да забавим нещо много сериозно в нашата действителност, тоест да видим как ще угодим на някакви интереси, които са малко на изток и на север. Това са трите основни сигмента, върху които се набива всичко, което се прави в залата в момента. И се учудвам на този популизъм и на това лицемерие. Някои ни казват как да говорим в пленарната зала, как да говорим в комисията, господин Жотев. Ние знаем как говорим там. Виждате ни често и тук. Моля Ви се, господин Искров, знам за какво става въпрос.
Вижте, дами и господа, най-хубавият закон, който ние произведохме в това Народно събрание по моя оценка, е Законът за приватизацията. Тогава се проведоха тези дебати. Две трети от тези неща минаха и тогава. Известна част от това, което се каза днес, мина и по стратегията, която приехме в пленарната зала въз основа на този закон. Ние сме на финала на приватизацията на "Булгартабак холдинг". Така че, ако някои колеги отляво имат някакъв политически дискомфорт от това, че приватизираме, или пък имат недобро отношение към високата скорост на приватизация, ако някои колеги имат друга представа за приватизацията, тоест имам предвид, че подаряваха и тогава имаше малко кандидати, в случая за "Булгартабак" имаше само един кандидат, и тъй като вече нямаха куража да подарят такова предприятие, ние вече имаме петима и няма да подарим, а ще го продадем съгласно стратегията за приватизацията на "Булгартабак холдинг". Ще направим това ясно и честно, съгласно законите в нашата държава.
Така че, колеги, ние няма да подкрепим такъв популистически ход от страна на СДС и на БСП. Уверявам ви колеги, те просто правят политика, всичко това няма отношение към икономиката на България и към държавния интерес на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не виждам да има други желаещи за изказване, но решението не е пълно, не са дадени имената на председателя и на членовете.
Моля председателите на парламентарните групи да подготвят предложенията и след почивката да се гласува.
Каня народните представители в Клуба на народния представител, ще има изложба на 144-о средно общообразователно училище в София.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми народни представители, продължаваме по т. 1 от дневния ред.
Има ли още желаещи да вземат отношение по предложения проект за решение?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, след голямата Великденска ваканция се очакваше днес тук да бъдем по-мъдри и по-пречистени. В началото на този пръв ден от новата сесия се чуха думи за поставяне на край на всякакви политически гонения, взаимни конфронтации, край и отказ от парламентарни противопоставяния. Говори се за модерна демократична и правова държава. Обаче началото на тази сесия като че ли не даде добър тон с отхвърлянето на нашето предложение за промени в числеността на комисии. Тоест, за сетен път като че ли видяхме, че не се потвърдиха тези думи за правова, демократична и модерна държава, парламентарна република.
Първата точка обаче в дневния ред, която се предлага, е много близка по съдържание до нашето предложение - проекти за решения за промени в съставите на две от комисиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, по съществото на точката, която разглеждаме, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА: Точно това искам да предложа. Казах, че искам да направя процедурно предложение. Тъй като нашето предложение е в тон с т. 1 от дневния ред, предлагам двете точки да се слеят и в тази т. 1 - проекти за решения за промени в съставите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетиката - да бъде формулиран и проект за решение за промени в числеността и състава на комисиите и да се добавят останалите комисии, които ние предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Анастасова, трудно мога под формата на процедурно предложение да внасям промени в дневния ред, много съжалявам. Това изказване не беше по съществото на точката, която се разглежда.
Имате думата, уважаеми народни представители, по проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Ще помоля да се подготвим за гласуване.
Уважаеми народни представители, първо ще подложа на гласуване т. 1 от проекторешението - за създаване на Временна анкетна комисия, след което бих подложил на гласуване броя на народните представители в тази комисия и съответните квоти, след което ще се пристъпи към предложенията от съответните парламентарни групи за конкретното попълване състава на комисията.
Така че, първо, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване т. 1:
"1. Създаване на Временна анкетна комисия за проучване състоянието на "Булгартабак холдинг" АД."
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте тази точка от проекторешението.
Гласували 210 народни представители: за 97, против 112, въздържал се 1.
Предложението не се приема. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИИ.
Моля заместник-председателят на Парламентарната група на НДСВ господин Веселин Близнаков да представи проекторешенията за промени в съставите на две комисии: попълване състава на Комисията по енергетиката и промени в състава на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Близнаков, да представите двете проекторешения.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 3 предлагаме следното проекторешение:
Народното събрание избира Илчо Георгиев Дуганов за член на Комисията по енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По предложението за нов член на Комисията по енергетиката в лицето на господин Илчо Дуганов? Не виждам желаещи да вземат отношение.
Подлагам на гласуване този проект за решение за включването в Комисията по енергетиката на господин Илчо Дуганов.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Господин Дуганов е избран за член на комисията. Да му пожелаем успех в работата в тази комисия!
Господин Близнаков, заповядайте.

ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание проект на решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси.
"Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

1. Освобождава Илчо Георгиев Дуганов като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Коста Георгиев Костов за член на Комисията по бюджет и финанси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това проекторешение има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване проекторешението, което беше представено от господин Близнаков.
Гласували 136 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
Да е честито на новоизбраните!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, КОЙТО Е ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА 14 МАРТ ТАЗИ ГОДИНА.
Моля председателят на Комисията по образованието и науката господин Дурмишев да представи доклада за второто гласуване на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Предлагам да бъде допуснат в залата заместник-министърът на образованието и науката доц. Игор Дамянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министърът на образованието и науката. Не виждам желаещи за противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Моля, поканете заместник-министърът на образованието и науката в пленарната зала.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на: "Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн. ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г., попр., бр. 57 от 1997 г., изм. бр. 58 от 1997 г., изм. и доп., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г. и бр. 22 от 2001 г.)."
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от Асен Дурмишев за създаване на нов § 1:
"§ 1. В чл. 6, ал. 2 след думата "лечебна" се добавя "и диагностична".
Комисията подкрепя предложението по принцип, но предлага следния окончателен текст на нов § 1:
"§ 1. В чл. 6, ал. 2 думата "лечебна" се заменя със "здравна"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по § 1? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, моля да гласуваме по-късно § 2, тъй като той се отнася до чл. 21, а ние не сме приели този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отлагаме разискванията по § 2.
Има ли възражения? Няма.
Преминаваме към § 3.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: По § 1 - на вносителите, в чл. 9, ал. 3 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионални направления;"
2. Точка 5 се изменя така:
"5. утвърждава Държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии;"
3. В т. 6 изразът "а за държавните висши училища и по специалности" се заменя с "а за държавните висши училища по професионални направления".
Комисията приема текста на вносителите по принцип.
Предложение на народните представители Георги Панев, Камбуров, Иванов и Китов - § 1 на вносителите да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпили са две предложения от народния представител Огнян Сапарев, които са оттеглени.
Предложение на народния представител Арсо Манов - в чл. 9, ал. 3, т. 4 изречението "4. утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионални направления;" се изменя така:
"4. утвърждава Класификация на областите на висше образование и професионални направления, в съответствие с Международната класификация на образованието, утвърдена от Генералната конференция на ЮНЕСКО и съпътстващите я документи;" .
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лютви Местан - в чл. 9, ал. 3, т. 6 се изменя така:
"6. след думите "а за държавните висши училища по професионални направления" се добавят думите "и образователно-квалификационни степени"."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Асен Дурмишев - в чл. 9, ал. 3, т. 6 и 7 се изменят така:
"6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища по професионални направления и образователно-квалификационни степени, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;".
Точка 7 обаче отново визира чл. 21, който не е приет, и не бихме могли да я гласуваме.

Предложение на комисията за окончателен текст на новия § 3:
"§ 3. В чл. 9, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 4, 5 и 6 се изменят така:
"4. утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;
5. утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и единни държавни изисквания по специалностите от регулираните професии;
6. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища по професионални направления и образователно-квалификационни степени, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Националния център за аграрни науки и други научни организации;"
Точка 2 не я прочитам, защото тя отново визира чл. 21, който не сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не може да гласуваме част от параграф. Прочетете го и него.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "2. В т. 7 в края на изречението се добавят думите "с изключение на студентите и докторантите, приети по реда на чл. 21, алинеи 2 и 4"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ако настъпят трудности след това, ще се върнем да коригираме.
Имате думата по този параграф.
Господин Панев има думата.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, пред нас е законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование за второ четене. Започвам така, за да подчертая, че по принцип целта на всяко изменение и допълнение в какъвто и да е законопроект е той да бъде подобрен. В случая да бъде подобрено качеството и организацията на висшето образование, най-вече качеството на висшето образование.
Защо групата народни представители сме против така предлагания текст в § 3, а именно в чл. 9, ал. 3 в точки 4 и 5 да се направят докладваните от господин председателя на комисията изменения? Самата идея да се въведат професионалните направления като основополагаща структурна единица във висшето образование е полезна. Така се и прави. Скритият подтекст тук е да се ликвидира сегашното положение с огромен брой най-разнообразни специалности, много от които са прекалено, изключително тесни и като такива вече губят смисъл, а само се усложнява системата на организацията и на преподаването. Това е така. И в тази посока неизбежно трябва да се направят..., и още по времето на миналото правителство на ОДС бяха започнати действия в тази посока, а именно окрупняване на специалностите, свеждането им до един оптимум по брой, а държавните изисквания за тях да представляват само една рамка, която оформя същността, съдържанието на специалността и нищо повече от това. Така се и прави в развитите страни, където има добро висше образование. Но все пак специалностите ги има.
Ако ние предлагаме да отпадне този текст, то е защото според нас той е преждевременен. Тук искам да бъда много добре разбран. Ако цялата необходима работа за окрупняване на специалностите, за релефно очертаване на съдържанието на всяка една специалност, в което и да е висше училище, е завършена, тогава може да се внесе съответното изменение, тъй като ще бъдем наясно какво точно има насреща. Тогава може да има и професионални направления, като по-крупна обединяваща единица, и специалности, но тогава и министерството, и висшите училища ще са наясно с какво разполагат и какво следва от това.
В момента обаче се предлага да се въведат професионалните направления, които да заместят специалностите. И тук влизаме в една колизия с една изградена вече институция - Агенцията за оценка и акредитация - институция, създадена и призвана по смисъл да контролира, да бди за качеството на висшето образование в България. Основният инструмент на тази институция са специалностите. И това е обяснимо. Защото оценката на специалностите по същество представлява, ако мога така да се изразя, анатомичната оценка на качеството на предлаганото висше образование в дадено висше училище. Това е най-ниското ниво, там се обучават студентите - в специалности в крайна сметка. Да, обаче, те изчезват от закона. Беше казано в комисията от заместник-министъра Герджиков, че те няма да отпаднат, а те и не могат да отпаднат, но след като го няма законовото задължение да има класификатор по специалностите по закон, който да се поддържа, има една неизвестност. Законът не застава зад тях фактически. И аз се питам как ще работи Агенцията за акредитация за в бъдеще? Още повече, че в момента завареното положение е тежко, в смисъл има много процедури по така наречената програмна акредитация, която всъщност е истинската акредитация на висшето училище след като то е признато за такова, чрез институционалната акредитация, и която акредитация се прави по специалности. Там агенцията по обективни причини най-вече е изостанала и се поставя въпросът занапред как ще върши своята работа. Този въпрос не е уреден нито в преходни разпоредби, нито някъде в текстовете е казано.
Това са нашите основни възражения, поради което ние предлагаме този текст да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря на доц. Панев, че направи това пояснение, че трябва действително да има класификатор и поради това, че той участва в самата комисия, в § 21 от Заключителните разпоредби се приема, че в срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема актовете по чл. 9, алинеи 3, 4 и 5.
Министерският съвет е в процес на изготвяне на този класификатор и той ще бъде съответно приет. Така че мисля, че той не противоречи на това предложение, което е направила комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Други желаещи има ли?
Господин Иванов, заповядайте.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че текстовете, които днес предстои да обсъдим и гласуваме по изменение и допълнение на Закона за висшето образование, имат съществено значение, защото те касаят някои от действително основополагащите текстове на сега действащия закон.
Кои са възраженията, поради които аз не подкрепих в комисията така формулирания нов § 3?
Преди всичко по мое дълбоко убеждение, ако ние се придържаме към формулираната в чл. 8, т. 1 основна роля на държавата по отношение на висшето образование, а именно, че "държавата разработва и осъществява национална политика за развитие на висшето образование", то това до голяма степен държавата осъществява и чрез класификатора както на професионалните направления, така и на специалности. Защото това е един важен инструмент в ръцете на държавата, чрез който тя е в състояние да отговори на определени европейски и световни тенденции в развитието на висшето образование, в т.ч. например навлизането на информационните технологии, навлизането на цялото общество и превръщането му в едно информационно общество ще наложи да бъде даден приоритет не само на определени професионални направления, но и на определени специалности. По такъв начин държавата въздейства върху формирането на висшето образование в определени специалности, които отговарят на приоритетите на развитието на страната.
Отпадането на необходимостта в класификатора изрично да бъдат разработени и специалностите означава, че всъщност държавата се дистанцира от тази своя толкова важна роля.
На второ място, когато в т. 5 към чл. 9 се предлага да има единни държавни изисквания по специалности от регулираните професии, най-напред аз мисля, че тук действително се получава едно не съвсем удачно смесване на специалност и професия и не ми е ясно дали една регулирана професия може да има няколко специалности и по какво ще се различават тези специалности, ако бъдат упражнявани като дейност, от придобилите ги висшисти в други части на икономиката или на стопанството.
На следващо място, за тях се говори за единни държавни изисквания, но в същото време тези специалности отсъстват от класификатора на областите. Ако ние действително имаме специалности, за които ще бъдат създадени единни държавни изисквания, то в класификатора тези специалности трябва да бъдат разписани като една извадка от общия класификатор. Иначе аз не виждам по какъв начин тези специалности подлежат на някакво общо разпореждане като елемент от държавната политика.
На трето място, това е последната т. 6, където се говори, че за държавните висши училища ще се утвърждава ежегодно броят на приеманите за обучение студенти единствено по професионални направления. Това всъщност задълбочава проблема, за който преди малко казах. Държавата по този начин действително ще предостави на ниво факултет да се реши, а често пъти не се решава по най-добрия начин именно там поради това, че факултетният съвет се съобразява с наличния преподавателски състав, ако щете, даже и с личностни взаимоотношения - кой е декан, заместник-декан и т.н. - и това действително може да доведе до намаляване броя на приеманите студенти в специалности, по които държавата изисква те да бъдат приоритетно развивани.
Тези съображения, уважаеми колеги, ме карат да не подкрепя предложения нов § 3, като смятам, че досега уредената материя в закона е по-правилна. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Материята е малко скучна, тя беше изложена в последните изказвания още по-скучно. Аз се удивявам, че вече не спите.
Позволете ми с две думи да изясня всъщност моя въпрос.
Цялата опасност е абсолютно ялова и фалшива, защото така наречената акредитация се отлага с две години. До две години има достатъчно време да се формира съответния списък на специалностите, да се вземат съответните решения от министерството и да се постигне съответното съгласие и т.н.
Колкото до комисията, в която Вие не сте бил и не знаете кое как е протичало, все пак държа в името на нашата колегиалност да Ви уведомя, че тримата представители на СДС през цялото време гласуваха само "против" и с процедурни хватки пречеха на работата на комисията. И ако нещо е направено в комисията, то не е благодарение, а въпреки тяхното присъствие, което само пречеше на работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Има две предложения, които не са приети. Ще ги поставя на гласуване.
Първо ще поставя на гласуване предложението на народните представители Панев, Камбуров, Иванов и Китов § 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 12, против 94, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Арсо Манов, което беше прочетено и което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за няма, против 81, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за съдържанието на текста на новия § 3 така, както беше прочетен от господин Дурмишев.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 3.
Параграф 3 е приет.
Заповядайте, господин Дурмишев, да докладвате по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Има предложение от народния представител Борислав Борисов, което е оттеглено.
В § 2 на вносителите, в чл. 17 се създава ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Висши училища, получили при акредитация оценка "много добра" или "добра", могат да обучават студенти и докторанти, съответно в образователна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор" срещу заплащане."
Комисията подкрепя текста на вносителите по принцип, но счита, че това предложение, което се отнася до организацията на висшите училища, а не до тяхната функция, не трябва да бъде в чл. 17.
Предложение на народните представители Георги Панев, Димитър Камбуров, Иван Иванов и Борислав Китов - § 2 на вносителите да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има три предложения от народния представител Огнян Сапарев, които са оттеглени.
Четвъртото предложение на Огнян Сапарев гласи - в чл. 17 се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) Висши училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра" и при програмна "много добра" могат да обучават студенти и докторанти съответно в образователна степен "магистър" и образователно-научна степен "доктор" и срещу заплащане."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 17, ал. 7 след думите "висши училища, получили при", се добавя думата "програмната".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лютви Местан - в чл. 17 се създава ал. 7:
"(7) Висши училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра" имат право да извършват обучение в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности, които са получили акредитация "много добра" или "добра" при условия, определени с договор между студентите и висшето училище."
Предложението се подкрепя по принцип, но се приема, че подходящото систематично място за промяна е чл. 21.
Предложение на народния представител Елка Анастасова - в чл. 17 се създава ал. 7:
"(7) Висши училища, получили институционална акредитация с оценка "много добра" или "добра", могат да провеждат обучение в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалности, получили при програмна акредитация оценка "много добра" или "добра". Обучението се извършва по ред и условия, определени с правилника за дейността на висшето училище и включени в договор между студентите и висшето училище."
Предложението се подкрепя по принцип, но се приема, че подходящото систематично място за промяна е чл. 21.
Предложение на народния представител Лютви Местан - в чл. 17 се създава ал. 8:
"(8) Висши училища и организации по чл. 47, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра" имат право да извършват обучение в образователна и научна степен "доктор" по специалности, съгласно изискванията по чл.78, ал. 2 при условия, определени с договор между докторантите и висшето училище, или научната организация."
Предложението се подкрепя от комисията по принцип, но се приема, че подходящото му място е в чл. 21.
Предложение на народния представител Елка Анастасова - в чл. 17 се създава ал. 8:
"(8) Висшите училища и организации по чл. 47, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра" могат да провеждат обучение в образователна и научна степен "доктор" по специалности, получили при програмна акредитация оценка "много добра". Обучението се извършва по ред и условия, определени в правилника за дейността на висшето училище или в устава на научната организация, включени в договор между докторантите и обучаващата институция."
И това предложение се подкрепя по принцип, но се приема, че подходящото систематично място за промяна е чл. 21.
Предложение на народния представител Огнян Сапарев - в чл. 17, ал. 1, т. 4 да стане: "обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;"
Комисията подкрепя предложението и предлага следния окончателен текст на новия § 4:
"§ 4. В чл. 17, ал. 2, т. 4 се изменя така:
"4. обучава в степените "бакалавър", "магистър" и "доктор" в съответните основни области на науката;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по този § 2 според номерацията на вносителя. Заповядайте.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всъщност искам да обърна внимание единствено на следното - че предложението, което беше направено от тримата вносители, касаеше чл. 17 за създаване на нова ал. 7, а в случая ние гласуваме една модифицирана т. 4 на ал. 2 на чл. 17. Поради което искам да внеса пояснение, че нашето предложение за отпадане на § 2 не касае материята, която в момента ще се гласува като § 4. Напротив, ние подкрепяме, говоря от името и на моите колеги Панев и Камбуров, § 4 в този му вид. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов, за това уточнение.
Имате думата. Има ли други желаещи? Не виждам.
Започвам до подлагам на гласуване направените предложения, които не са подкрепени от комисията. Първото от тях е току-що защитеното от народните представители Георги Панев, Камбуров, Иван Иванов и Борислав Китов.
Моля, гласувайте това предложение, което не се подкрепя от комисията.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Ние го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А, вие го оттегляте всъщност. Да, благодаря ви.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов.
Гласували 110 народни представители: за 23, против 84, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване окончателния текст, така както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
Предложение на народния представител Асен Дурмишев за създаване на нов § 5:
"Досегашният текст на чл. 21 да стане ал. 1 и се създават алинеи 2, 3 и 4 със следното съдържание:
"(2) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и висшето училище.
(3) Правото по ал. 2 ползват студентите, които имат успех не по-малко от "много добър - 4,50" от диплома за завършена степен на висшето образование.
(4) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра" и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността на висшите училища и на други обучаващи институции, и с договор между тях и докторантите."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на новия § 5:
"§ 5. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен "магистър" след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра" или "добра", при условия, определени в Правилника за дейността на висшето училище, и с договор между студентите и висшето училище.
(3) Правото по ал. 2 ползват лицата, които имат успех не по-малко от "много добър - (4,50)" от диплома за завършена степен на висшето образование.
(4) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка "много добра" или "добра", и организациите по чл. 47, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен "доктор" по специалности, които са получили при акредитацията оценка "много добра", при условия, определени в правилниците за дейността им, и с договор между тях и докторантите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Панев, заповядайте.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги! Миналия мандат на парламента бяха извършени основни, много обширни изменения и допълнения в тогавашния Закон за висшето образование. Една от целите на тези изменения беше премахването на платеното обучение.
И аз, и моите колеги сме дълбоко убедени, че това е едно достояние на сега действащия Закон за висшето образование, още повече че премахването на платеното обучение беше прието с пълно разбиране, хайде да не употребя думата овации, от студентите, студентските съюзи и студентските организации, защото тогава ситуацията беше, бих казал, абсурдна. Около 60 на сто от местата в повечето висши училища бяха резервирани за платено обучение. И оттук основното право за свободен достъп до висшето образование беше накърнено по един, бих казал, драстичен начин.
Така или иначе, ние премахнахме платеното обучение. И аз виждам, че в сега предложените промени поне няма тази дързост, не са се осмелили да се предложи въвеждането на платено обучение в бакалавърската степен. То се въвежда за магистри и докторанти.
Ще се спра с две думи за едното и за другото.
По идеята на закона - постановка, която е апробирана в развитите страни - бакалавърската степен е най-масовата степен на обучение, защото заема най-голяма ниша в обществото. Това са хора, които могат да изпълняват всевъзможни, най-различни дейности в различни области, да ги изпълняват напълно квалифицирано, но които просто нямат интерес към фундаментални научни изследвания, към кариера в науката като такава. И е естествено, и всеки ще го признае, че по-голямата част от живите хора са такива, защото посветеността на науката е едно съвсем интимно, лично предпочитание, въпрос на даденост, въпрос на характер, въпрос на виждания, общо взето, тези хора са много по-малко.
Тук обаче се предлага въвеждане на обучение срещу заплащане за магистри с цел да се разшири достъпът да магистратурата. Необходимо ли е това и какво означава то? Държавата определя една квота, както е в момента. И тази квота не е фиксирана. Тя зависи от финансовите възможности, някъде може да бъде 20, 25, 30 на сто, може и повече. Не е естествено да се допусне, че, примерно, повече от 30 процента от младите хора, които влизат в университета, ще се посвещават на науката, ще правят кариера точно в тази посока, ще достигат до най-големите дълбочини и т.н.
Ето защо ние сме против въвеждането на платено обучение, още повече това ще зависи и за степента "доктор", за която ще кажа след малко, чл. 53 от Конституцията казва така: "Основното и средното образование - това е в ал. 3 - в държавните и общинските училища е безплатно." Това е така и сега. "При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно." Всички сме чели много и много през живота си, имаме навика и умението да четем. Ясно е, че тук акцентът е върху безплатното образование при някакви условия, да кажем, при заплащане на някакви поносими такси. По принцип то трябва да бъде безплатно и то всъщност е така, защото една такса от 30 на сто не може да се сравни с пълната такса, която максимална граница все още не е и достигната. При всички случаи акцентът е върху безплатното обучение.
И аз мисля, че думите "обучение срещу заплащане" директно противоречат на постановката от Конституцията, още повече че се предлага сумата, която ще се плати, да се определя от самото висше училище в правилника му, което е един абсурден произвол. Да не говорим за това, че в едно държавно училище ще има платено обучение, каквото няма никъде по света - в държавно училище - платено обучение! Всеки икономист, финансист и юрист знае, че това са идеални условия за корупция, че тук се смесват две собствености, което никога не води до добро. И това е противоречието в Конституцията. Господин Иванов ще говори също по това предложение.

Аз завършвам с доктората. Тук вече стигаме до един абсурд. Докторът е човек, който се е посветил на науката. Следователно, селекцията тук трябва да бъде много прецизна. И тя е такава в момента. Тя идва от две посоки. Тъй като има фиксирани бройки за докторат от министерството. Висшето училище определя само тези теми, които са най-добри, най-качествени и се предлагат, тъй като квотата ограничава. Това от една страна. От друга страна, има конкурс. Виждате два вида селекция след конкурс, чрез квота се срещат, за да дадат най-доброто. И това е безплатна докторантура. Това нещо се премахва. Това е механизмът, който работи, който е общоприет, защото е абсурдно да се допусне, че примерно от 100 студента повече от десетина са наистина годни за докторантура, да я защитят, да издържат и да имат успешна кариера. Още повече да не говорим за качеството, което сигурно ще се влоши. Господин Иванов ще развиете тезата след това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът на § 5 е ключов в предложения проект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Аз започвам с това, че тезата, че с този текст ние въвеждаме платено обучение, е дълбоко спекулативна. Напротив, коректното определение за този текст е, че чрез него най-сетне се разширява достъпът до образование, в частност, разширяват се възможностите за повишаване на образователните степени. Единственият разумен аргумент, който чух против това наше предложение от почитаемия господин Панев, е, че понеже явно не всички студенти, които завършват висше образование, ще се реализират в науката, ще правят научна кариера, то съвсем естествено е само определен процент от завършилите бакалавърската степен да могат да продължат в магистърска такава. Простете, но този аргумент е неоснователен. Аз вече при обсъждане на законопроекта на първо четене имах възможността да развия тази теза, господин Панев. Вие свеждате магистратурата единствено до функцията й да бъде стъпка към докторантурата. Това безспорно е една от функциите на магистърската степен. Но функциите на тази образователна степен далеч не се изчерпват с възможността след това да се запише докторантура или да се започне научна кариера. И доказателството за това е в действащия закон. Ние неслучайно сме признали на бакалаврите да запишат директно докторантура без да минат през магистърската степен. Само че с по-дълъг период на обучение - не 3, а 4 години.
Според мен на магистърската степен трябва да се гледа от не малко, а доста по-различен ъгъл. Магистърската степен трябва да осигурява тясната специализация на широкопрофилните специалисти бакалаври, но тази специализация вече да бъде на едно методологическо ниво на прилагане на широкия понятиен апарат, който те са усвоили в своята бакалавърска степен. В този смисъл признаването на възможността един бакалавър от едно професионално направление да завърши една, втора, трета, четвърта магистратура, трябва да се гледа като на създаване на условия на реализация на младежите в условията на пазара на труда. И то в съответствие с принципа за конкретните пазарни потребности от интелектуален продукт. Това ще бъде основната роля на магистратурата. Така е и на Запад. Там младите хора завършват магистратура не, за да направят, примерно, научна кариера, не, за да направят стъпката към науката, а за да могат да се реализират, да могат да си намерят работа.
Днес пазарът е доста динамичен - затварят се едни сектори, запушват се едни сфери, възниква необходимост, откриват се нови пазарни ниши, необходимост от нови специалисти. И ако ние организираме своята бакалавърска степен на една широкопрофилна основа, с тези промени ще дадем възможност на достатъчно млади хора да запишат магистратури и да се реализират на пазара на интелектуалния продукт.
Разбира се, ние нямаме за цел да се стигне до девалвация на крайния интелектуален продукт, който се произвежда в българските висши училища. Неслучайно е и ал. 2. Но ние в тази ал. 2 заменяме един безумен, количествен критерий чрез само 20% от бакалаврите да продължат магистърска степен с един реален, качествен критерий - всички, които отговарят на качественото изискване да имат успех от бакалавърската система много добър 4,50 да могат да запишат магистратура.
Завършвам с това, за да разсея съмнението, социалният елемент е запазен, уважаеми колеги. Държавата ще продължава да субсидира онези единствени досега 20% от завършилите бакалаври, ще субсидира тяхното обучение в магистърска степен. С нашето предложение ние даваше шанс на останалите 80 на сто, които днес нямаха никаква възможност, даже да ги имат парите, даже да са отличници, нямаха възможност да запишат магистратура. И това е така. Сега вече те ще имат правото, ако отговарят на качествените критерии, да повишат образователната си степен. Текстът разширява възможностите на младите хора да повишат своето образование и това е чудесно за страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
За реплика - господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Репликата ще бъде отзад напред. Господин Местан завърши с това, че 20%, дори да са отличници, няма да могат да постъпят в магистратура. Така аз се питам какво е това висше училище, в което 20 и повече процента са отличници? Това е едното.
Господин Местан, изрично е казано "срещу заплащане". Така че Вашият аргумент, че това не е платено обучение, отпада. То е казано - "срещу заплащане". Нищо повече, даже някаква горна граница на сумата, която ще трябва да се плати, не е определена, а се оставя на произвола на висшето училище. Това второ.
Трето, казахте безумен критерий 20 процента. Мисля, че много точно се изразих. В закона няма такъв критерий, няма такава квота. Това се определя от финансовото състояние на държавата. И стига някъде докъм 30 процента, тъй като това е реалният брой студенти, общо взето това е световната практика, които продължават магистратура. Може да стане и 30%. Зависи от състоянието на държавата. Това, трето.
Четвърто, от цялото Ви изказване прозира някак си убеждението, не говоря от Ваше име, но така се чувства, че като ли образователната степен бакалавър и това да бъдеш бакалавър е по-ниско качество от това да бъдеш магистър. Това дълбоко не е вярно. Това, че е по-широкопрофилно не значи, че е по-некачествено. Качеството трябва да бъде едно и също. Образно бих казал, че качеството на обучение в първо отделение трябва да бъде равно на качеството на обучение в докторантурата. Това не е така. И оттук да говорите за разширените възможности за реализация на младия човек, бидейки магистър, аз не съм съгласен. Тъй като бакалавърът даже има и една година повече, за да се реализира в конкретната дейност, където може да навлезе в подробности и в тънкости, тъй като има необходимата качествена база. И това е основната идея на сега действащия Закон за висшето образование - бакалавър в масовата степен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Панев.
Няма повече реплики.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Панев, няма нищо по-естествено от това броят на отличниците или завършилите най-малкото с успех много добър - 4,50 по дадена специалност да бъде значително по-висок от 20 процента. Тук има редица университетски преподаватели, ректори на висши училища, заместник-ректори, които знаят, че има потоци, в които броят на студентите е достатъчно малък. Има цели потоци от 20-30 студенти общо по дадена специалност и там качеството на обучението и на образованието е толкова високо, че завършват 70-80 на сто отличници. И това по-скоро трябва да ни радва, а не да ни изпълва със съмнение, че това са подарени оценки. Това е едно.

Второ, § 5 дава нови възможности за сътрудничество не само между държавата и вузовете, а между младите хора и бизнеса, защото когато държавата определя процента на субсидираните бройки за обучение в магистърска степен, явно изхожда от свои критерии. Не винаги те са най-прецизните. Понякога бизнесът и самото гражданско общество изпреварват държавата при разработването на нови пазарни ниши. Винаги изпреварват държавата. Затова ние даваме шанс не чиновникът, а пазарът да регулира тези отношения.
Освен това с този текст ще се повиши конкуренцията между вузовете. Самите преподаватели ще бъдат заинтересовани да предлагат нови образователни услуги в съответствие с потребностите от нови специалисти във връзка с евроинтеграцията, интеграцията в НАТО и т.н.
Затова ви казах - учудвам се, че продължавате да се противопоставяте на тези предложения и няма как да повярвам на заявеното тази сутрин, че образованието ви е приоритет, че вие сте слезли през тази парламентарна ваканция да чуете хората. Чуйте ректорите. Защо не се намери нито един ректор, който да се противопостави на тези предложения?! Напротив. Всички те до един казват, че най-сетне парламентът ще направи нещо не само за вузовете, а и за младите хора. Повярвайте ми, няма популизъм в това, което ви казвам. Не ние сме измислили тези предложения. Те са предложени от вузовете и от младите хора. Не видях студентска организация, съюз или друга организация от третия сектор, които да са против тези предложения. Вие сте самотник с тези си позиции.
Затова смятам, че е добре наистина да се вслушате в гласа на третия сектор, защото той ви казва верни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Може ли едно обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Първо ще дам думата на госпожа Елка Анастасова, а след това под формата на реплика или по друг начин ще имате възможност.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (нез.): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тези спорове наистина се водиха многократно както в парламентарната зала, така и в комисията. Господин Местан каза много от нашите аргументи. Аз само ще добавя още някои неща.
Господин Панев, разбира се, Вие ясно осъзнавате, че с Вашите изявления не можете да правите обобщение, че се въвежда платено висше образование, защото това не е така. Както нееднократно сме казвали, ние всъщност регламентираме, даваме разрешителен режим за продължаване на образованието в съответствие с изискванията на пазара на труда, с невъзможността на младите хора да упражняват професията, по която са завършили специалност в съответното висше учебно заведение, давамe им възможност да се преориентират и им даваме шанс това да стане. Тоест от една страна осигуряваме свобода на младите хора в избора в съответствие с пазара, а от друга страна - автономност на учебните заведения, която самите те поискаха от нас и за която ни призоваха, както каза господин Местан.
С внесените предложения в § 5 - както са изменени и както комисията окончателно ги приема, всъщност се има предвид по какъв начин и при какви условия ще става заплащането на този вид обучение. От една страна, ние изчистихме първоначалния текст - кога да се обучават докторанти и магистри, защото имаше някои неточности около акредитациите на съответните висши учебни заведения, които да гарантират действително възможността за такова обучение за докторанти и магистри. Тук вече са разделени в две отделни точки. Всъщност предложението на комисията за заплащането, което внесохме и ние поотделно, е как то да стане, че да не се обърне срещу самите кандидати за обучение. Доколкото само Министерският съвет има право да определя със свои актове таксите, а висшите учебни заведения могат само да остойностят заплащането по пътя на договаряне между тях и обучаващите се и да има прозрачност в това договоряне, ние предлагаме то да бъде предшествано от процедура, която изяснява реда и условията, определени от Правилника за дейността на висшето училище.
От друга страна, прозрачността може да бъде гарантирана, ако на основание чл. 29, т. 2 от Закона за висшето образование Общото събрание е органът на управление, който приема и изменя Правилника за дейността на висшето учебно заведение. Следователно именно в този правилник Общото събрание ще може да контролира академичния съвет или управителния съвет за изпълнението на бюджета, в който бюджет по този начин ще влизат приходи. Веднъж определени условията в правилника, те ще станат всъщност част от договора между студентите и обучаващата институция. По този начин ще има не само прозрачност, но и възможност за контрол и респективно - невъзможност за финансови спекулации.
Струва ми се, че както е предложен окончателният текст на § 5, всички тези въпросителни са изчистени и предлагам на уважаемите колеги да подкрепят текста в пълния му вариант, защото сме се постарали да гарантираме невъзможност за злоупотреби при това заплащане и максимална свобода на висшите учебни заведения (в същото време не безконтролно) за обучение на магистри и докторанти в други специалности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Давам думата на господин Борислав Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, в дискусията днес се сблъскват две концепции. Едната е заложена в проекта за изменение на Закона за висшето образование, а другата се отстоява от господин Панев. Нормално е да има различни виждания по такъв въпрос.
Аз защитавам определено концепцията, която е заложена в проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Защо? Защото логиката на пазарните механизми изисква разписването по нов начин на механизмите, които действат във висшето образование. Единственият вариант, при който можеше да се запази старото статукво, е вариантът когато държавата е единственият субект-възложител на образователни поръчки и тя е единственият субект-потребител на завършилите висшето образование. Това обаче не е така в нашите условия. Държавата е един от субектите, които възлагат образователните поръчки и тя има право за тези, които възлага, да си разписва механизми съобразно своите възможности и виждания. Обучението, което в момента държавата осъществява, не бих го нарекъл безплатно. Безплатно не означава да се плащат 30 процента от таксите за издръжка. Напротив, дори бих казал, че обучението стана повсеместно платено, а се ликвидира безплатното от тази гледна точка.
Оставяме настрана поръчката на държавата. В общественото стопанство има и други субекти - възложители на образователни поръчки. Това е целият частен производствен сектор, това е целият неправителствен сектор. Защо на тях да им се отнема възможността? Тук е връзката с предишния параграф, който разглеждахме - защо се отменя регистърът на специалностите. Защото не може държавата да определя списъка на специалностите и квалификацията на завършилите висше образование, които ще се ползват не от държавата, а от други стопански субекти. Те трябва да имат възможността да поръчат и да си обучават кадри, които ще ползват по специалности, които на тях им трябват и към които държавата няма никакво отношение. Такава възможност в момента се дава с този закон.
Не виждам нищо страшно, че държавните университети ще увеличат приходите си от платеното обучение. Напротив, считам, че по този начин държавата изпълнява още една общественополезна функция - да подпомага частния бизнес чрез своите сруктури, където подготвя кадри за този частен бизнес.
Защо магистратурата? Защо не в бакалавър, а в магистратура? Ами, много просто! Ако изходим от функциите и предназначението на кадрите, които завършват магистратурата, веднага ще намерим отговора. Бакалавърската степен, ако я разглеждаме като фундаментално образование - нека да си помислим колко души например от нас тук са завършили две, три бакалавърски степени и веднага ще намерим много по-голямо число, които са завършили две, три магистърски степени. Защото магистратурата е тая, която е най-адаптивна. Тя е особен вид след хем следдипломна квалификация, ала, казвам, нетипична, хем научна степен, първата научна степен, която най-бързо се адаптира към потребностите на практиката. И тук се обвързва наука и практика - бизнесът дава поръчката, а университетското образование чрез магистратурата по възможно най-бърз начин откликва на тази поръчка.
Магистърската степен - не искам да цитирам другите страни, но просто ми се налага в момента - ето как я определят нашите американски колеги в последното си изследване за магистърската степен. Бакалавърската степен, казват те, подготвя кадри от сферата на изпълнителите. Магистърската степен подготвя кадри за средния и висш управленски персонал. И когато бизнесът го иска това, най-бързо се променя ориентацията на квалификацията на кадрите. Затова подкрепям и този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Реплика - господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, реплика и на едно твърдение, което се отнасяше до отминала част от дискусията, но беше казано това, че държавата определя специалностите. Това дълбоко не е вярно. Тя прави регистър, тя прави класификатор. Всеизвестно е, всички знаят, че висшите училища предлагат своите специалности и те просто се одобряват. Ако има някакви съществени нарушения в организацията на дадена специалност, естествено, няма да бъде одобрена, но в никакъв случай държавата не определя, тя не може да направи това. Кой, чиновниците в министерството ли ще определят какви специалности да има и какви да няма? Това е просто смешно твърдение. Извинете ме, но е просто смешно твърдение.
Второ, услугата обществена поръчка и държавна поръчка. Но вижте, тук нещата се обръщат наопаки. Естествено, че в момента вече в някаква пазарна и конкурентна среда живеем и все повече ще живеем в такава среда. В такава среда живеят отдавна развити и благоденстващи страни. Естествено, че има някакви очаквания, някаква поръчка към висшите училища от страна на бизнес, на обществени групи и т.н. Само че нещата не се правят така - чрез въвеждане на платено обучение, а просто бизнесът спонсорира дадена магистратура на дадено висше училище, дава парите на висшето училище, а за магистратурата хората кандидатстват и влизат в нея, без да плащат. Спонсорира ли се висшето училище, студентът не заплаща за магистратура или за докторантура. И това е много отдавна работещ механизъм. Аз си спомням, още преди 25 години имах възможност да посетя, да видя как стоят тия неща. Точно така стоят, само че тук е обърнато наопаки.
И трето, магистратурата е най-адаптивна. Ама, за какво става дума? Вие сам казахте, че магистратурата е по-тясна специализация. Колкото по-тясно специализиран е даден учен, хайде за учен да не говоря, но едно лице, колкото по-тясно е специализирано, толкова по-малко адаптивно е. Това е очевидно и това е дълбокият смисъл на бакалавърската степен. Тя дава качествено, подчертавам, качествено широкопрофилно образование, което предполага именно максимална адаптивност, приложимост и максимално голяма ниша сред обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Панев.
Втора реплика - господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Борисов, аз искам да изразя моето съгласие с Вашите разсъждения. Искам да подкрепя това, което казахте, наистина така е в свободния свят, да Ви поздравя за този начин на разсъждение, който смятам за правилен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Трета реплика, последна възможна. След това господин Борисов ще има възможност да отговори.
Заповядайте, господин Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! В целия свят се говори за продължаващо обучение, за това, че вече човек трябва цял живот да се образова, защото, уви, нещата тичат много бързо напред, поради което ни подбутват отзад.
Ако един човек иска да кара две или три, или повече магистратури, което е негово право, защо държавата трябва да поема всичко това? Добре, държавата ще поеме първата магистратура на тези 20% отличници. Но има хора, които вече са завършили, които работят, и тъкмо работата им изисква, за да се адаптират тясно, а не широко към това, което вършат, да завършат нещо друго - управление на човешките резерви ли ще бъде, някакви външнотърговски специализации ли ще бъде и т.н.
Ако случайно се интересувате от процесите на образованието, ще видите, че много хора действително работейки и във връзка с точно своята работа се налага да се доквалифицират по-специално. А да говорим, че учейки година или година и половина още една магистратура, човек няма да си повиши качеството в сравнение с бакалавъра, това е малко абсурдно. Така че за това става дума тук - за това, че тези 20% не могат да поемат всички желаещи и хора с необходимите за тая цел изисквания и че човек има право на повече от една магистратура. Скоро и на 64 години в Смолян имаше една студентка. Сега има един мъж над 70 години и иска да учи, примерно. Това е тяхно право. Държавата не може да се меси във всичко това и няма възможност да помогне на всеки желаещ да учи две, три и повече магистратури. Но това е вече негова възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Господин Борисов, имате възможност за дуплика.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Проф. Сапарев каза голяма част от това, което аз имах намерение да споделя. Отново се връщам и повтарям: магистратурата от всички степени на образование е най-бърза и най-адаптивна към потребностите на практиката. Затова наистина може да се завършат две, три, четири, пет и не може, а за средния и за висшия управленски персонал това става просто необходимост, ако той иска да е в крак с изискванията на практиката и квалификацията му да е адекватна на системата, която ръководи. Другото е просто невъзможно. Спонсорирането е много хубаво нещо, призовавам всички бизнесмени да спонсорират, но то не е адресирано към конкретния кадър, който се обучава, то е адресирано към университета. Докато практиката изпраща, бизнесът изпраща някой да се учи конкретно, защото е преценил, че това ще бъде неговата кариера, развитие и т.н.
Другото не ми се коментира, защото всички от вузовете знаем как всяка година правим предложения за специалностите пред министерството и чакаме дали ще благослови то дадена специалност или не. Иначе акредитацията като принцип е хубава, но механизмът й е слабо действащ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Следващо изказване - господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително този § 5, който ни се предлага, е основният, същността на предложените изменения в Закона за висшето образование. Аз не мога да подкрепя този параграф. Нещо повече, по мое дълбоко убеждение той се явява една сериозна крачка назад в организацията на висшето образование в Република България.
Когато тук беше казано, че в свободния свят така е висшето образование, това просто не отговаря на истината. Искам да кажа на доц. Щерев, че мога да му представя документи на Европейския съюз - аз не говоря за американското либерално образование, ние ще станем членове на Европейския съюз - че в Европейския съюз, в най-големите страни образованието в държавните университети е действително безплатно, със заплащането на семестриална такса от всички обучаващи се, принцип, който в Тридесет и осмото Народно събрание беше въведен, защото това равнопоставя всички, които желаят да продължат своето образование.

Те се състезават помежду си единствено по успех, т.е. според техните способности и възможности. Когато се намеси финансовият фактор, състезанието вече губи този свой смисъл. Защото не е тайна, че в страната в периода, когато съществуваше платено обучение, почти нямаше, да не кажа, че съвсем не е имало, студент, влязъл платено обучение, да не го завърши. Защото дори самите преподаватели в разговор са споделяли: абе, родителите на това момче дотук са дали 3000 или 4000 лв., как може сега да му прекъснем образованието. С други думи, една такава поправка е в противовес на нещо, което ние се стремим непрекъснато да прокламираме, а трябва и да го постигнем - повишаване на качеството на образованието. Тази поправка няма да повиши качеството на образованието.
На второ място, когато говорим за докторска степен срещу заплащане, това действително звучи като един феномен в научния свят. Защото навсякъде докторантурата е форма на научна дейност и на обучение, разбира се, която се субсидира от държавата. Тъй като докторантът получава тази степен, но много по-важно е това, което той дава на обществото като научен продукт. Докато в бакалавърската и магистърската степен всъщност обучаваният студент получава знания, които след това ще реализира, в докторантурата той самият дава научен продукт чрез своите публикации, разработки, някои от тях директно внедрявани в индустрията, в земеделието и на други места.
Затова да се говори за обучаване в докторска степен срещу заплащане аз считам действително като един абсурд.
На трето място, не знам защо така свенливо господин Местан непрекъснато говореше, че не се въвежда платено обучение. Съвсем ясно текстът гласи: "Обучение срещу заплащане". Обучението срещу заплащане не е нищо друго освен платено обучение. И се казва: да, но за срещу магистърска степен. Аз наистина ще поставя въпроса: а защо наистина не се въведе за бакалавърската степен? Защото основният аргумент на изказалите се, които подкрепиха промяната, беше да се разшири достъпът до висшето образование, по-специално в магистърската степен. А защо това да не се направи и за бакалавърската степен? Защо да не се пуснат масово студентите, които имат оценка не по-малко от среден 3 на приемен изпит да влязат във висшето образование?
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Те влизат с такъв успех в частните училища.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: В момента ние говорим преди всичко за държавните висши училища, частните винаги са били срещу заплащане, защото това е техен принцип на функциониране.
И накрая, когато се говори, че има много субекти в днешна България, които са възложители - държавата, но и частният бизнес, има една много сериозна разлика, че докато държавата финансира висшето образование, частният бизнес не го прави, той консумира. Ако действително частният бизнес налива пари във висшите училища и се запази обучението само със заплащане на семестриална такса, това бих го приветствал. И ако искаме да повдигнем тук завесата и трябва да бъдем откровени, ще кажем, че реално в случая се гласуват промени, които са действително предложени от ректори на висши училища, но България не е съставена само от ректори на висши училища, в България има милиони хора, които са родители на българските студенти и те ще трябва да плащат тази такса. Това именно е най-негативната последица от въвеждането отново на платеното обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За реплика има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Иванов, позволете ми да не се съглася с Вашата теза, защото, ако говорим и за Съединените щати, не само за Европа, там за американските граждани образованието е безплатно. Да, разбира се, че е така. Обаче това е един минал етап, господин Иванов. Ние в момента искаме да отговорим на необходимостите, искаме да дадем възможност на висшите училища да имат макар и някаква минимална възможност да получат средства, за да развиват наука. Аз съм научен ръководител на платено обучение и знам много добре, че държавата не отделя абсолютно никакви средства за наука, защото няма възможност. Това беше и при правителството на господин Костов, това е и сега, това ще бъде и при следващото правителство. Защо ние да не дадем възможност? Това е една възможност.
От друга страна, когато говорим за това да се наливат пари в едно висше учебно заведение, там интересът е само на този, който дава парите, за да може да си ги сторнира от данъците. Докато когато един бизнесмен налива пари в един студент, тогава е съвсем ясно, че той спонсорира неговото развитие в една, втора или трета степен. И аз мисля, че това са неща, които са реално ставащи сега у нас. И ако ние подкрепим текстовете така, както са предложени, ще направим нещо, което е в подкрепа на живота, включително и на науката у нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
За втора реплика има думата госпожа Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, струва ми се, че този въпрос се разглежда малко едностранчиво. Какво значи при заплащане при определени условия, както вече уточних, да се понижи качеството на образованието? На мен ми се струва, че ако въведем този режим, който е - пак повтарям - при определени условия и не се отнася за всички магистърски степени, а само за тези, които са уточнени в предложения законопроект, т.е. след завършване на бакалавърска степен, по желание, разбира се, на самите студенти, въвеждайки това заплащане, това е един кръговрат, бих казала, един свързан процес, то би предположило възможност на самите учебни заведения да повишат своето състояние. Първо, да подобрят материалната си база, която всички знаем, че е в плачевно състояние. Оттук да подпомогнат развитието на научната дейност, на самата методология на преподаване. Тоест, самият учебен процес в резултат на това заплащане би трябвало да се подобри. Оттук съответно и самото качество на висшето образование ще трябва да се повиши, да стане на една по-висока степен.
Тоест, не можем да разглеждаме нещата само от една страна. Аз разбирам притесненията на колегите - на господин Панев и на господин Иванов, че ако започнат всички да си плащат, всякакви хора могат да завършат такова образование. Но пак повтарям, има определени условия, които ние сме въвели с този законопроект. Те са, от една страна, успех след завършване на бакалавърска степен, а от друга страна, все пак има подбор. Самите висши учебни заведения, които могат да обучават, трябва да са получили много добра или добра акредитационна оценка. Тоест, не може да се говори просто така, че при всички случаи ние въвеждаме платено обучение за всички студенти. Това не е така. Въвеждаме го при определен режим, при определени условия. И това би трябвало да подпомогне висшите учебни заведения да повишат степента и качеството на образованието, което ще дават на студентите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Няма трета реплика.
Струва ми се, че вече становищата се формираха, затова междувременно аз ще повикам народните представители за гласуване.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Анастасова, ще отговоря най-напред на това, което отправихте към мен като реплика. Да, Вие казвате, че ще може да се обучава само по специалности, които са получили много добра оценка при акредитацията. Но тук се касае за акредитацията на специалността. В момента в България почти няма акредитирани специалности. Вие знаете, че със същия този закон ние ще удължим този срок от 3 на 5 години, което значи, че в продължение на 5 години този механизъм няма да действа, ще действа единствено механизмът на институционалната акредитация. А какво е положението в момента? Това, което се даваше за обучение на докторската степен, беше изрично разписано, че трябва да позволи за висши училища, които са получили много добра оценка при акредитацията. Към днешна дата около 20 висши училища са получили такава оценка, сред които безспорно всички най-реномирани висши училища в страната. С промяната, която сега се прави, като се добавят и висши училища, които са получили добра оценка, се добавят още 20. Реално всички висши училища, а вие знаете, че тяхното качество на обучение не е едно и също, се приравняват по отношение на обучаване на докторанти. Това не е в интерес на развитието на докторската степен и на българската наука, която трябва да бъде продукт от докторантурата.
Що се касае до това, което каза доц. Щерев, искам да кажа, че средствата, които са необходими за развитие на науката - и в медицината, и в техниката, и в много други области - вие знаете, че в ХХI век са вече огромни. Средствата, които ще се съберат от платеното обучение, са много скромни по отношение на изискваните средства дори за закупуване на една апаратура, поради което с тези средства само ще бъдат увеличени малко заплатите на университетските преподаватели и на научни ръководители. За друго просто няма да стигнат. И в крайна сметка аз смятам, че когато нашата цел е по-голяма - да създадем една равнопоставеност във висшето образование, ние не трябва да допускаме други по-малки цели да ни отклонят от този път. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Надявам се, уважаеми народни представители, че няма повече желаещи. Становищата се формираха. Затова подлагам на гласуване текста на § 5 така, както е предложен като окончателен текст от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 111, против 23, въздържали се 2. Текстът се приема. Благодаря ви.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията предлага следния окончателен текст на § 6:
"§ 6. В чл. 23, ал. 2, т. 3 думите "държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени" се заменят с "Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 6.
Приема се.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, пропуснахме § 2, тъй като не бяхме гласували чл. 21.
Постъпило е предложение, което е подкрепено от комисията, за § 2:
"§ 2. В чл. 8, т. 3, след думите "общежития" се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите и докторантите", приети по реда на чл. 21, ал. 2 и 4"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст няма желаещи.
Моля, гласувайте § 2.
Гласували 126 народни представители: за 118, против 2, въздържали се 6.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение, което се подкрепя от комисията, за създаване на нов § 7:
"§ 7. В чл. 25, ал. 3, думата "клиники" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 7? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 7 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение от народния представител Лютви Местан - в чл. 26в, ал. 4 се изменя така:
"(4) Филиал, който отговаря на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, може да бъде преобразуван съответно във факултет или колеж, както и да обединява такива."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, предложен от господин Местан?
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
В действащия текст на чл. 26 на Закона за висшето образование се урежда въпросът с основните звена на висшето училище. Там обаче ние забелязваме едно според мен неправилно смесване на същностни критерии с един териториален критерий, на който се базира възможността за наличие на филиали на висши училища. Във висшето училище като основни звена имаме факултет, департамент, имаме колежи към висшите училища. И изведнъж там от същия ред се появяват и филиалите. Аз обаче питам дали филиалът е основно звено на висшето училище или това е териториално поделение на висшето училище. Това са две различни неща. И в практиката вече имаме парадокси. В чл. 26 основните звена са изредени в една йерархичност: факултет, департамент, колеж и филиал. Следователно ако филиалът е основното звено, защото нормата урежда въпроса с основните звена, то едно основно звено от по-ниското стъпало в йерархията не може да включва в себе си основни звена от по-висш ред. А ние вече в практиката имаме точно такива случаи. Например филиалът на Техническия университет в Пловдив има два факултета, а факултетът е най-голямото основно звено.
Затова предложението ми целеше да се разграничат същинските критерии за обособяване на основните звена на висшите училища от един допълнителен териториален критерий и в териториалните поделения на висшите училища, каквито са филиалите, в зависимост от реалните потребности и тяхната дейност, да могат тези филиали да разкриват филиали, да обединяват такива или да включват в състава си и колежи.
Предложението е повече от удачно, но аз ви моля да не го подложите на гласуване. Аз оттеглям предложението, защото то не е в приложното поле на приетите на първо четене предложения за изменения и допълнения на закона. Но си запазвам правото да подновя това предложение, виждам, че има такова заявено намерение и от Министерството на образованието и науката, когато в края на тази година ние успеем да предложим на вниманието на Народното събрание един изцяло нов Закон за висшето образование, защото тази необходимост вече чука на вратата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Местан.
За реплика - господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, аз наистина не мога да разбера смисъла на предложението, което правите, защото в сега действащия закон - чета - чл. 26в, ал. 4 гласи: "Филиали, които отговарят на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи". Въпросът е изчерпан. (Реплика от народния представител Асен Дурмишев.)
Ако е само тази добавка - това е друг въпрос. Защото Вие развихте теза не само свързана с обединяване, но и с тяхното преобразуване. Преобразуването е уредено в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Аз наистина се извинявам, но взимам дуплика, за да не остане съмнение в коректността на предложението.
Господин Иванов, действащият закон дава право на филиалите да се преобразуват във факултети. Но не това цели предложението. Предложението ми цели да се даде право на филиалите да включват в състава си факултети. Защото трябва да ми кажете в какво трябва да се преобразува филиала на Техническия университет в Пловдив, в състава на който има два факултета. В кой от тях да се преобразува? Предложението е коректно, но явно не е в съгласие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, доколкото излиза от приложното поле на приетите на първо четене изменения и допълнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Преминаваме нататък, тъй като предложението е оттеглено.
Заповядайте, господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст на новия § 8:
"§ 8. В чл. 26д да се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което се избира с тайно гласуване за срок от четири години от Катедрения съвет, въз основа на конкурс по документи, като изборът се утвърждава от Съвета на основното звено. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище."
2. Създава се нова ал. 5:
"(5) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 8?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз по-скоро имам въпрос. Тъй като при първо четене ал. 4 - говоря за първото изречение - "Ръководителят на катедра е хабилитирано в съответното направление на катедрата лице, което ..." и т.н., у мен създава впечатление за двусмисленост в текста "в съответното направление". Вероятно искаме да кажем, че ръководителят на катедрата е хабилитирано в област, съвпадаща с научното направление...
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "хабилитирано лице" и след това продължава текстът.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Но какво значи "в съответното направление"? Вероятно искате да кажете в съответното научно направление? Защото тук се създава впечатление, че трябва да е работил в тази катедра. Тоест в научната област на катедрата, а не "съответно направление".
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Това е в съответното научно направление.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, "в съответното научно направление" нещата изглеждат по-различно. В област, съвпадаща с научното направление на катедрата, трябва да се каже, според мен, е лице, хабилитирано в област, съвпадаща с научното направление на катедрата. Защото според мен "съответно направление" по-скоро означава, че той е работил в тази катедра и така се е хабилитирал. Това ли искаме да кажем? Защото това значи закрепостяване.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Не, не.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Значи трябва да поизчистим малко този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Действително, това впечатление се създава у този, който чете текста. "Ръководителят на катедрата е хабилитирано лице в съответното научно направление на катедрата". Има се предвид медицина. Медицината има различни катедри - хирургия, вътрешни болести, които са направления и то трябва да бъде така обусловено. И аз мисля, че така би могло да бъде.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): "е лице, хабилитирано...".
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бих искал да подкрепя чисто редакционно това, което каза господин Пантелеев - "Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата".
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви. Бих искал да направя един кратък коментар по тази редакционна поправка. Смисълът на това "лице" да бъде в края на първото съставно изречение и да се свърже непосредствено с "което" . Като сложим "лице" отпред смисълът се замъглява. Текстът е много добър и не виждам защо трябва да се пипа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Има ли други бележки по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте § 8, така както е подкрепен от комисията, с редакционната поправка, която направихме.
Гласували 126 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Господин Дурмишев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направено е предложение от народния представител Огнян Сапарев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следния окончателен текст за нов § 9:
"§ 9. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
"(2) Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите и докторантите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 9 думата има господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми колеги, наистина не буди съмнение фактът, че докторантите в едно висше училище са много, много малък процент в сравнение със студентите. Така предложеният текст директно накърнява интересите на студентите и тяхното представителство в Общото събрание. Защото сега действащият текст на чл. 27, ал. 2 казва:
"Хабилитираните лица са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание."
Сиреч студентите си имат своите 15 на сто квота. Седемдесет плюс 15 прави 85, извадено от 100, означава 15, т.е. 15 на сто остават за включване на други представители и в тях се включват, както и досега е практиката, и докторантите.
Защо трябва да се накърняват интересите на представителството на студентите с този текст? Аз не го намирам за целесъобразно и не е в интерес на студентското представителство. А докторантското е сигурно защитено, тъй като влиза в останалите 15 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
За реплика думата има господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря на доц. Панев за това предложение. Но така, както го обсъждахме и в самата комисия, 15 на сто са студенти, другите 15 на сто са нехабилитирани лица - това са асистентите, и 70 на сто са хабилитираните лица. Докторантите въобще никъде не фигурират. Представителството им не е голямо, но независимо от това трябва да има тяхно представителство и затова беше включено. Това е вече по преценка на самите общи събрания - могат да бъдат и едно на сто, могат да бъдат и половин на сто.
Така че не би трябвало докторантите да влизат към процента на нехабилитираните лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика думата има господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Отговорът на този въпрос, според мен, е съвсем прост - докторантите по смисъла на сега действащия закон ползват правата на студенти, а преподавателите са отделна група, към която докторантите не ползват техните права и техния статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Борисов.
Господин Панев има думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС): Ако се позовем на формалния признак, това е така. Студенти и докторанти са една общност и би трябвало да имат обща квота. Това е само формален признак, тъй като, отново повтарям, те не са хабилитирани лица и следователно влизат в останалите 15 на сто и тяхната квота може да бъде и 2, и 4 на сто, както прецени висшето училище, на докторантите, при запазена квота от 15 на сто на студентите.
Сега извън процедурата, но ако трябва да бъдем роби на формалния признак, тогава нека да вдигнем примерно с 2 на сто тези 15 и да станат 17. Не ми се струва целесъобразно да намаляваме квотата от 15 на сто на самите студенти, които са преобладаващата част. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панев.
Моля, гласувайте текста на § 9 така, както е предложен като окончателен вариант от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Направени са четири предложения от народния представител Огнян Сапарев, които са оттеглени.
Има предложение и от мен, което е прието от комисията, за създаване на нов § 10:
"§ 10. В чл. 31, ал. 2 думите "ръководител на катедра" се заличават."
Комисията подкрепя предложението за този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 10 желаещи няма.
Моля, гласувайте § 10, както е подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 111, против 3, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Има две предложения на народните представители Дурмишев и Сапарев, които са оттеглени.
"§ 3. (на вносителите) В чл. 42, ал. 4 изречение второ се заличава."
Комисията приема текста на вносителите по принцип.
Постъпило е предложение от народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Лютви Местан за създаване на нов § 11.
"§ 11. В чл. 42, ал. 8, в т. 1 и 5 думите "на държавни изисквания и" се заличават."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следния окончателен текст на § 11:
"§ 11. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 4 изречение второ се заличава.
2. В ал. 8, т. 1 и 5 изразът "на държавни изисквания и" се заличава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Доколкото разбирам, § 3 по номерацията на вносителите и този нов § 11 всъщност се обединяват.
По този параграф, уважаеми народни представители, има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателния предложен текст на § 11, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпили са пет предложения от народния представител Огнян Сапарев, които са оттеглени.
Има едно предложение за нов § 12 от народния представител Асен Дурмишев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следния окончателен текст на новия § 12:
"§ 12. В чл. 48 се създава ал. 4:
"(4) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Не виждам желаещи да се изкажат по § 12.
Моля, гласувайте § 12 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Предложението на народния представител Огнян Сапарев е оттеглено.
Предложението, което е подкрепено от комисията, е със следния окончателен текст за новия § 13:
"§ 13. В чл. 50 се създава ал. 3:
"(3) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от Академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този нов § 13 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 13 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Благодаря.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Четири предложения на народния представител Огнян Сапарев са оттеглени. Има две предложения - от Асен Дурмишев и Снежана Гроздилова, които съвпадат и които комисията предлага обединено в следния окончателен текст и това да бъде новият § 14:
"§ 14. В чл. 68 се създава ал. 3:
"(3) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този нов § 14 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 14, подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Постъпили са четири предложения от народния представител Огнян Сапарев, които той е оттеглил, и едно от народния представител Елка Анастасова, което също е оттеглено.
Има предложение от Асен Дурмишев за създаване на нов § 15, което комисията е подкрепила, и предлага следния окончателен текст на новия § 15:
"§ 15. В чл. 79, ал. 4 след думата "заявителя" се добавя "към датата на откриване на процедурата"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По новия § 15 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 15 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 16:
"§ 16. В чл. 81 се създава ал. 5:
"(5) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По новия § 16 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 16 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря.
За процедурно предложение, госпожо Гроздилова, заповядайте. Имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ молим за внимание. Остават четири параграфа. Ако може, да удължим работното време до гласуване на законопроекта. Надявам се, че това ще бъде не повече от 10 минути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова. Това е едно разумно процедурно предложение. Има ли противно? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до приемането на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 4.
Приема се.
Удължаваме работното време до приключване на тази точка от дневния ред.
Господин Дурмишев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 17:
"§ 17. В чл. 82 се създава ал. 4:
"(4) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 17 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте § 17 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря.
Господин Дурмишев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
Постъпили са две предложения - от народния представител Борислав Борисов и народния представител Асен Дурмишев, които касаят една и съща материя и които комисията подкрепя.
Комисията предлага следния окончателен текст за новия § 18:
"§ 18. В чл. 90, ал. 3, т. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква "б" след думите "такси за кандидатстване" се поставя запетая, съюзът "и" се заличава, а накрая се добавят думите "и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и 4".
2. Създава се нова буква "г":
"г) административни услуги за лица, които не са студенти;"
3. Досегашната буква "г" става буква "д"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По новия § 18 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване новия § 18 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Благодаря.
Господин Дурмишев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпили са четири предложения от народния представител Огнян Сапарев, които са оттеглени.
Има предложение на вносителите, което също е оттеглено.
Следва § 5 на вносителите:
"§ 5. В Допълнителните разпоредби се създава § 4в със следното съдържание:
"§ 4в. По смисъла на този закон: "регулирани" професии са професиите, правото за упражняването на които е определено чрез нормативни актове или изисква притежаване на професионална титла, или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо качество в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата."
Комисията подкрепя текста на вносителите по принцип.
Предложение на народните представители Панев, Камбуров, Иванов и Китов - § 5 (на вносителите) да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 5 по номерацията на вносителите имате думата.
Не виждам желаещи, включително и от предложителите на неподкрепено предложение.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Панев, Камбуров, Иванов и Китов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 34, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да чуем предложението за § 5.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Асен Дурмишев, което е прието от комисията по принцип.
Има предложение на народния представител Огнян Сапарев, което е оттеглено.
Комисията предлага следния окончателен текст на новия § 19:
"19. В Допълнителните разпоредби се създават § 4в и § 4г:
"§ 4в. По смисъла на този закон "регулирани" професии са професиите, правото за упражняването на които е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби за притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование и правоспособност, или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата.
§ 4г. Трудовите договори с преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от ректора на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е окончателният текст, предложен от комисията.
По него не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте новия § 19, подкрепен от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Постъпило е предложение на народния представител Борислав Борисов:
В § 11, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби изразът "но за не повече от две години" се заменя с израза "но за не повече от пет години".
Комисията не подкрепя предложението.
Постъпило е предложение по същия параграф на народния представител Огнян Сапарев.
В Преходните и заключителни разпоредби § 11, ал. 1 да стане:
"§ 11. (1) С решение на Академичния съвет трудовият договор на хабилитиран преподавател може да бъде за определен срок след възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, като времето след това да се определя за всяка учебна година от висшето училище."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По тези предложения имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Сапарев, заповядайте.
Тук Вие не сте оттеглили предложението си.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Видяхте, че аз като едно добро дете оттеглих повечето си предложения. Това предложение не оттеглих по следните причини. Да не помислите, че съм лично заинтересуван, все пак съм на 59 години, значи до пенсия имам още известно време!
Предполагам, че всички ние и вие сте атакувани от ваши колеги във връзка с точно този проблем. Има университети, където тържествува разумът и където, когато професорът навърши 65 години, най-колегиално му удължават два пъти по една година договорите. Но, уви, не навсякъде разумът тържествува. Има такива висши училища, където поради всякакви дрязги, комплекси и благи академични отношения ректорът само стои на пусия и дебне някой да навърши 65 години и още същия ден го ликвидирва и го прострелва на съответното място. За да не тържествуват такива благи академични отношения е добре тези неща да се регламентират. Да се знае дали се дава такава възможност по принцип, разбира се, ако все пак не си служат с памперс, разбира се, затова е и решението на Академичния съвет, за да прецени дали човекът може или не може. Но нека това да не бъде просто субективно решение на някакви отношения. Какво представлява академичното тяло знаят мнозина тук, така че няма защо да обяснявам. Там често пъти суетата и страстите са не по-малко, отколкото в един театрален състав или в Народния театър. Така че за това ставаше дума.
Отново, подчертавам, говоря не като лично заинтересуван, но като човек, получил десетки прошения с по няколкостотин подписа от хабилитирани преподаватели. Мисля, че може да се прояви разбиране по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сапарев.
Господин Борислав Борисов, заповядайте. Вие също имате едно предложение, което вероятно ще защитите.
БОРИСЛАВ МИХАЙЛОВ БОРИСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги! Като формален повод за внасянето на това предложение мога да използвам решението на Академичния съвет на Университета за национално и световно стопанство именно в този дух.
От чисто съдържателна гледна точка каква е ситуацията в момента в нашата страна и конкретно в университетите?

БОРИСЛАВ БОРИСОВ (КБ): Изцяло осъзнавам сложността и възможността този въпрос да се разглежда от различни страни и да се отстояват различни позиции, като аргументи могат да се намерят и "да", и "против". И то може би с еднаква тежест.
Само едно искам да кажа и завършвам.
Проблемите на пенсионирането се решават от специализираните закони, а Кодексът на труда решава общи, принципни неща. С това приключвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Това беше реплика.
Госпожа Първанова, ако иска, да вземе дуплика, а ако - не, да преминем към гласуване, ако няма други желаещи.
Мисля, че няма други желаещи, затова моля ви, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Борисов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 37, против 87, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение - от народния представител Огнян Сапарев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 36, против 97, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Господин Дурмишев, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.
Постъпило е предложение от народния представител Борислав Борисов за нов § 20, което комисията подкрепя.
"§ 20. В 12 от Преходните и заключителните разпоредби след думата "изисквания" текстът до края се заличава и се добавя: "за специалностите от регулираните професии или професионални направления".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този нов § 20 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте новия § 20 така, както беше докладван и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Постъпили са две предложения - на народния представител Борислав Борисов и на Асен Дурмишев, които комисията подкрепя и предлага следния окончателен текст на новия § 21:
"§ 21. В § 62, в алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (обн. ДВ бр. 60 от 1999 г., попр. бр. 66 от 1999 г., изм. бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г. и бр. 22 от 2001 г.) думата "три" се заменя с "пет"."
Правя пояснение по този параграф - касае се за това, че държавните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение по неакредитирани специалисти в срок до три години от влизането на този закон в сила, който е влязъл в сила през 1992 г. и на 2 юни 2002 г. изтича тригодишният срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 21 има ли желаещи за изказване? Няма. Струва ми се, че е разумно да го гласуваме.
Моля, гласувайте § 21 така, както е предложен и подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: "§ 6 (на вносителите) Преходни разпоредби.
Законът влиза в сила от 1 септември 2002 г."
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание чл. 9, ал. 3, точки 4 и 5 продължават действието си спрямо заварените правоотношения, възникнали до влизането в сила на този закон".
Комисията не подкрепя текста на вносителите.
Има предложение на народните представители Панев, Камбуров, Иванов и Китов:
Параграф 6 на вносителите да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Има и друго предложение от мен, което също е оттеглено.
Предложение на народния представител Лютви Местан:
Да се създаде § 65 от Преходните и заключителните разпоредби със следното съдържание:
"§ 65. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема актовете по чл. 9, ал. 3, точки 4 и 5"."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
И още едно предложение, което е прието от комисията и комисията предлага да се създадат два нови параграфа - § 21 и § 22 с наименование "Заключителни разпоредби":
"§ 21. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема актовете по чл. 9, ал. 3, точки 4 и 5.
§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по всичко това, което стана предмет на представяне от господин Дурмишев.
Не виждам желаещи.
Първо, подлагам на гласуване § 6 според номерацията на вносителите, който не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 130 народни представители: за 19, против 105, въздържали се 6.
Този параграф не се приема.
Сега подлагам на гласуване Заключителните разпоредби в лицето на параграфи 21 и 22. По тях нямаше възражения, както виждам.
Моля, гласувайте § 21 и § 22.
Моля, гласувайте сега! Номерацията не е съвсем точна, но тя подлежи на чисто техническо преномериране.
Гласували 135 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 2.
С това се приема. Благодаря.
Госпожа Радева има процедурно предложение (от госпожа Радева?).
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих искала да върна вашето внимание към текста на § 7 и по-точно към предложението, което беше направено по първоначален вариант от господин Лютви Местан.
Аргументирайки предложението си, мисля, че на всички стана много ясно колко е смислено и колко е нужно като текст в закона това предложение. Освен това, създаването на възможности за сдружаване на филиалите в много голяма степен подпомага академичната свобода и създава възможности за повишаване на академичното ниво във филиалите, така че бих искала да помоля господин Местан да оттегли оттеглянето си и да подложим отново на гласуване неговото предложение.

ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи господин Местан си оттегля оттеглянето. В този смисъл смятам, че можем да проявим гъвкавост и разумност. Нека по същество да вземем отношение по този параграф и това ще бъде последното за този закон и последното за днес. По него беше проведена дискусия. Има ли още желаещи, които да вземат финално отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз няма да се спирам на процедурата. Считам, че тя може би наистина не е чиста, тъй като има предложения от залата. По-скоро имам директно отношение по текста. За да бъдем прецизни, ако говорим за обединяване, и то на филиали, които категорично отговарят на изискванията по чл. 26 и чл. 26г, ал. 4 трябва да бъде в множествено число: "Филиали, които отговарят на изискванията на чл. 26 или на чл. 26г, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи, както и да се обединяват." Не може да се обединява един филиал. Тогава към филиалите, които ще се обединяват, ще бъдат приложени изискванията на чл. 26 - това е записано в текстовете за факултет, респективно чл. 26г - за колеж.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Според мен това е уместно редакционно предложение, което внася яснота.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване този текст на народния представител господин Лютви Местан.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Господин Дурмишев, имате право на заключителни думи.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Искам да благодаря на членовете на Комисията по образованието и науката, на всички, които са взели отношение както в комисията, така и в пленарна зала, да благодаря за това, че още първия ден на тази сесия приехме един закон, който ще улесни висшите училища и мисля, че ще бъде полезен за нашите студенти. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дурмишев, това е хубав финал за днешния пленарен ден.
Има думата за процедурно предложение господин Наим.
НАИМ НАИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на Комисията по околната среда и водите: да бъде удължен срокът за подаване на предложения за второ четене на законопроекта за биологичното разнообразие до 20 май включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Наим.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Ще направя няколко съобщения:
Комисията по земеделието и горите отлага обявените заседания на 15-и и 16 май от 16,30 ч.
Комисия по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 15 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 356 на пл. "Батенберг".
Комисията по правни въпроси ще проведе редовно заседание на 16 май, четвъртък, от 14,30 ч. в зала "Запад" на Народното събрание.
Комисията по енергетика ще проведе редовно заседание на 15 май, сряда, от 16,30 ч. в зала 238 на пл. "Батенберг".
Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание на 15 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Батенберг".
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседания, както следва: на 15 май, сряда, от 16,00 ч. в зала 248 на пл. "Батенберг"; на 16 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 356 на пл. "Александър Батенберг"; на 17 май, петък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Батенберг".
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 15 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Батенберг".
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 16 май, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. "Батенберг".
Комисията по образованието и науката ще проведе редовно заседание на 15 май, сряда, от 15,00 ч. в зала 42 на пл. "Батенберг".
Следващото пленарно заседание на парламента ще бъде утре, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Веселин Черкезов