Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Ще направя едно съобщение.
Народният представител Татяна Калканова оттегля внесения от нея проект за решение за освобождаване на член на Комисията за борба с корупцията.
Заместник-председателят на Парламентарната група на ОДС Теодора Константинова оттегля внесения проект за решение от 1 юли 2004 г.
Господин Валери Цеков имаше желание да направи вероятно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Цеков, имате думата.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Безпогрешно отгатнахте моето намерение, господин председателю. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори, като предложа на пленарната зала да започнем днешния пленарен ден с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който е под № 13 в нашата законодателна програма. Мотивите за това са, че вече има няколко сигнала от Европейската комисия за забавянето на този закон, а той е малък и ще го приемем, надявам се, без особени възражения в залата, за сравнително кратко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за разместване в дневния ред за седмицата.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 164 народни представители: за 92, против 23, въздържали се 49.
Предложението се приема.
Искам да поканя председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев, който е вече на трибуната, да започне представянето на доклада за второто четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Преди това бих желал, ако има възможност, да ми дадете думата за едно процедурно предложение.
Моля да бъдат допуснати в залата Константин Томанов – секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Юлия Меранзова – държавен експерт в Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 110, против 14, въздържали се 9.
Приема се.
Поканете уважаемите дами и господа в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, № 302-01-45, внесен от Министерския съвет на 17 септември 2003 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 27 април 2004 г.
В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не са постъпили писмени предложения от народни представители. На основание на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на свои заседания, проведени на 16 и 30 юни 2004 г.
В предлагания законопроект са отразени предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията и приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния
“Закон за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните".
Комисията приема текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Някакви съмнения и притеснения по наименованието на закона? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
"§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Към Министерския съвет на Република България се създава Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в състав: председател – заместник министър-председател на Република България; заместник-председатели: заместник-министър на образованието и науката, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на вътрешните работи; секретар и членове: заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на здравеопазването, заместник-министър на финансите, заместник-министър на културата, заместник-министър на младежта и спорта, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, заместник на председателя на Върховния касационен съд, заместник на главния прокурор и заместник на директора на Националната следствена служба."
2. В ал. 2 след думата "София" се поставя запетая и се добавя "второстепенен разпоредител с бюджетни кредити".
3. В ал. 4 думите "и привличат експерти, специалисти и сътрудници" се заменят със "служители по служебни и трудови правоотношения".
4. Създава се ал. 5:
"(5) Към Централната комисия се създава Център за квалификация на кадри за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните."
Комисията предлага да се създаде § 1а със следната редакция:
"§ 1а. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение четвърто думите "представители на социалните грижи" се заменят с "представители на дирекциите "Социално подпомагане", а думите "на неправителствени организации" се заличават.
2. В ал. 3, изречение първо след думите "се назначава секретар" се добавя "на щат в общинската администрация", а изречение трето се заличава.
3. Създава се ал. 5:
"(5) За работата си в местните комисии членовете им получават възнаграждение по ред, определен от председателя на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два текста има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 1 и 1а в редакцията на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Приема се.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Следващите са параграфи 2 и 3, за които комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага да се създаде § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
“(1) Централната комисия разработва, участва в разработването и предлага на Министерския съвет, на министерствата, на други ведомства и юридически лица с нестопанска цел следните програми и дейности за предотвратяване и ограничаване на криминогенните фактори:
а) програми за работа с малолетни и непълнолетни за предотвратяване и противодействие на извършването на противообществени прояви и престъпления и приобщаване към дейности, които спомагат за нормалното им развитие и възпитание;
б) програми за образование и социална интеграция на малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления;
в) програми за професионално обучение и трудова заетост на непълнолетни, пребивавали в социално-педагогически интернати, възпитателни училища – интернати, поправителни домове, както и условно осъдени и предсрочно освободени;
г) програма за работа с родители във връзка с извършени от техните деца противообществени прояви или престъпления;
д) програми за стимулиране на работодатели, които наемат на работа непълнолетни, извършили противообществени прояви или престъпления.
2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея:
а) буква “б” се отменя;
б) в буква “г” след думата “органи” се добавя “и юридически лица с нестопанска цел”;
в) в буква “д” след думата “органи” се добавя “и юридически лица с нестопанска цел”, а думите “обществени организации и научни институти” се заличават;
г) буква “ж” се изменя така:
“ж) предлага и участва в извършването на научни изследвания по предотвратяването на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на престъпленията на непълнолетните;”
д) създава се буква “и”:
“и) участва в разработването на нормативни актове, отнасящи се до проблемите на малолетните и непълнолетните”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) В изпълнение на своите задачи централната комисия може да привлича представители на обществеността и юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействието на извършването на противообществени прояви от малолетни и непълнолетни и престъпления от непълнолетни.
(4) Централната комисия информира обществеността за:
а) рисковите ситуации, при които малолетни и непълнолетни могат да бъдат въвличани в извършването на противообществени прояви или престъпления;
б) мерките за възпитателно въздействие за извършени противообществени прояви от малолетни и непълнолетни и наказанията за престъпления, извършени от непълнолетни;
в) състоянието и тенденциите на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 2 ? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 в редакция на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в буква “а” думите “центровете за социални грижи” се заменят с “дирекциите “Социално подпомагане”;
б) досегашната буква “з” става буква “б” и се изменя така:
“б) разглеждат деянията по чл. 11, ал. 1, налагат възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1-10 и 12, както и правят предложение до съда за налагане на възпитателните мерки по т. 11 и 13;”
в) създава се нова буква “в”:
“в) участват в заседанията по чл. 31, ал. 1 на педагогическите съвети на възпитателното училище-интернат и на социално-педагогическия интернат и правят предложения по чл. 31, ал. 4 до съда за прекратяване изпълнението на възпитателната мярка, както и предложения до комисиите по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията за предсрочно освобождаване;”
г) буква “г” се изменя така:
“г) привеждат в изпълнение мерките по чл. 13 и чл. 15 и осъществяват контрол върху изпълнението им;”
д) досегашните букви “б” и “в” стават съответно букви “д” и “е”;
е) досегашната буква “д” става буква “ж”;
ж) досегашната буква “ж” става буква “з”;
з) създава се нова буква “к”:
“к) налагат мерките по чл. 15;”
и) създава се буква “м”:
“м) изпълняват мероприятия по програми и дейности, посочени в чл. 8, ал. 1”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) В изпълнение на задачите си по ал. 1 местните комисии могат да привличат юридически лица с нестопанска цел в предотвратяването и противодействието на извършването на противообществени прояви от малолетни и непълнолетни и престъпления от непълнолетни на територията на съответната община, както и да създават помощни органи – центрове, консултативни кабинети, горещи телефонни линии и др.”
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф в редакция на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията не приема текста на вносителя за наименование и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. Наименованието на Глава трета се изменя така:
“Глава трета – Мерки и производство за тяхното налагане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на Глава трета има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавието на тази глава.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Приема се това заглавие.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 6 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 6 да се раздели на три параграфа - § 6, § 6а и § 6б със следната редакция:
“§ 6. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. (1) Компетентен орган да разглежда възпитателни дела за противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни, и престъпления, извършени от непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, е местната комисия по настоящия им адрес.
(2) Деянията по ал. 1 се разглеждат от местните комисии в състав: председател – правоспособен юрист, и двама членове, определени за всеки отделен случай от председателя на местната комисия измежду нейните членове.”
§ 6а. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Местните комисии в състава по чл. 11, ал. 2 разглеждат случаите, когато:
1. малолетни на възраст от 8 до 14 години са извършили противообществени прояви;
2. непълнолетни на възраст от 14 до 18 години са извършили противообществени прояви, както и когато непълнолетни, извършили престъпления, са освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс и делото е изпратено за разглеждане от местната комисия;
3. непълнолетни са извършили деяния, за които по друг нормативен акт се предвижда налагане на възпитателна мярка по този закон.”
§ 6б. Член 13 се изменя така:
“Чл. 13. (1) Спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, се налагат следните възпитателни мерки:
1. предупреждение;
2. задължаване да се извини на пострадалия;
3. задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението;
4. поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи;
5. поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;
6. забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения;


7. забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица;
8. забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;
9. задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности;
10. задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото;
11. настаняване в социално-педагогически интернат;
12. предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до шест месеца;
13. настаняване във възпитателно училище-интернат.
(2) С оглед характера на деянието и поведението на малолетния или на непълнолетния може да се наложи повече от една от възпитателните мерки по ал. 1, точки 1-10 и 12.
(3) Възпитателните мерки по ал. 1, точки 1-10 и 12 се налагат от местните комисии, в състава по чл. 11, ал. 2.
(4) При налагане на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 3 съставът определя срока и реда за участие в консултации, обучения и програми. При констатирани повече от две отсъствия по неуважителни причини се уведомява секретарят на местната комисия.
(5) При налагане на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 4 съставът определя конкретните мерки за засилени грижи.
(6) Възпитателните мерки по ал. 1, точки 5-8 се налагат за срок до една година.
(7) При установяване на неизпълнение на възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, точки 6, 7 и 8 инспекторът от детската педагогическа стая съставя протокол, подписан от двама свидетели.
(8) Възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 9 се изпълнява в срок един месец от влизане в сила на решението за нейното налагане. Секретарят на местната комисия или упълномощен от него член на комисията проверява възстановяването на щетата и когато констатира неизпълнение, съставя протокол, подписан от двама свидетели.
(9) При налагане на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 10 се определя времето за извършване на конкретната работа, което не може да бъде повече от 40 часа. За изпълнението на мярката кметът на общината по настоящия адрес на непълнолетния определя работата, която трябва да бъде извършена, начина и реда за извършване, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние на непълнолетния и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на мярката.”
Комисията предлага да се създадат параграфи 6в и 6г със следната редакция:
“§ 6в. Създават се чл. 13а и чл. 13б:
“Чл. 13а. При неизпълнение от малолетния или от непълнолетния на възпитателна мярка по чл. 13 може да се образува ново възпитателно дело по правилата на чл. 16 и да се наложи по-тежка възпитателна мярка.
Чл. 13б. Възпитателно дело не се разглежда, а образуваното се прекратява, когато са изтекли шест месеца от извършването на противообществената проява или от влизането в сила на акта по чл. 61 от Наказателния кодекс.”
§ 6г. Член 14 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Думата иска председателят на Народното събрание господин Огнян Герджиков. Заповядайте, господин председателю.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, искам да обърна внимание върху чл. 12, т. 1 и 2 не са синхронизирани. В т. 1 има допусната неточност. Казва се “малолетни на възраст от 8 до 14 години”, а след това “непълнолетни на възраст от 14 до 18 години”.
Поставя се въпросът какви са 14-годишните – непълнолетни или малолетни, защото те са включени в двете категории. Очевидно това е неточно, така че ще помоля в т. 1 да се прецизира – “малолетни на възраст от 8 до 13 години”. С навършване на 14 години се излиза от малолетието и се започва непълнолетието. Това е моята корекция, върху която искам да обърна внимание. Благодаря ви.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така е било винаги и във всички закони – “до 14 години”.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е грешка. Нека да не повтаряме грешките си. До 13 навършени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за дискусия по поставените въпроси.
Има думата господин Дончев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря.
Разумно е предложението на господин Герджиков, но в този случай тогава и т. 2 би трябвало да бъде променена, както казва господин Ралчев. Тогава би следвало в т. 2 да напишем “непълнолетните на възраст от 14 до 17 години”. Така е по тази логика.
Въпросът е, че се подразбира за ненавършена възраст, за ненавършени години. И във всички останали закони законодателят е приел този ред, този изказ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Думата иска господин Борислав Ралчев.
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. В систематиката на българското право 14-годишната възраст е един от основните критерии. Критерият 14-годишна възраст има много измерения.
На първо място, това е възрастта, от която нататък започва да се носи наказателна отговорност, говорим за вменяемост и за редица други категории. Струва ми се, че написаното тук е коректно. Малолетните са на възраст от 8 до 14-годишна възраст. Ако се прецени, че трябва да има някаква конкретизация, тя трябва да бъде свързана с това – навършване или ненавършване, но критерият 14-годишна възраст не трябва да бъде подменян с 13, защото ще се получи многократно объркване на понятията в много други закони. В този смисъл е моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ако ми позволите да се намеся в този спор от чисто лаически позиции. До 14 години означава до изтичане на 13-годишна възраст, до започване на 14-ата година. А от 14-ата до 18-ата година е непълнолетието. Тоест езикът в закона е много ясен.
Без да влизам в спор с председателя на Народното събрание мисля, че текстът е ясен така, както беше докладван от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Благодаря ви.
Има ли други мнения по този въпрос и изобщо по текстовете, докладвани от председателя на комисията? Не виждам желаещи.
Ще подложа на гласуване редакционната поправка, направена от председателя на Народното събрание. Мисля, че нещата се изясниха.
Моля, гласувайте редакционната поправка.
Гласували 89 народни представители: за 10, против 58, въздържали се 21.
Поправката не се приема.
Моля, гласувайте становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която предлага § 6 да се раздели на три параграфа - § 6, § 6а и § 6б, и създаване на параграфи 6в и 6г.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези текстове се приемат.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) По отношение на родителите или на лицата, които ги заместват, за които при разглеждане на възпитателното дело се установи, че не полагат достатъчно грижи за възпитанието на децата си и те са извършили деяния по чл. 11, ал. 1, се налага една от следните мерки:
1. предупреждение;
2. задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието;
3. глоба в размер от 50 до 1000 лв.”
2. Създават се нови алинеи 2 и 3 и алинеи 4 и 5:
“(2) Мерките по ал. 1 се налагат от местните комисии в състава по чл. 11, ал. 2, разгледал възпитателното дело.
(3) По искане на лицата по ал. 1, председателят на местната комисия може да замени глобата с полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото като продължителността на полагания труд се съобразява с размера на наложената глоба и не може да бъде повече от 160 часа. Работата, която трябва да бъде извършена, редът, начинът и времето за извършване се определят от кмета, като се вземат предвид възрастта, образованието, професията, семейното положение, здравословното състояние, работното време на родителя или лицето, което го замества, и други обстоятелства, които са от значение за изпълнението на мярката.
(4) При налагане на мярката по чл. 15, ал. 1, т. 2 се определят срокът и редът за посещаване на беседи и консултации. При констатирани повече от две отсъствия по неуважителни причини се уведомява секретарят на местната комисия.
(5) Решението, с което е наложена мярка по ал. 1, т. 2 или 3, може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд по реда на чл. 24.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 6 и 7.”
Комисията предлага да се създаде § 7а със следната редакция:
“§ 7а. Създава се чл. 15а:
“Чл. 15а. Когато родителят или лицата, които ги заместват, не изпълнят мярка по чл. 15, се налага по-тежка мярка.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин председателю.
Имате думата за изказване по § 7. Не виждам воля за това.
За последен път питам.
В такъв случай подлагам на гласуване § 7 така, както е докладван в окончателния му вариант от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 7 се приема така, както беше докладван от комисията.
Сега ще бъде докладван § 8.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Комисията приема по принцип текста на вносителя, като предлага § 8 да се раздели на шест параграфа - § 8, параграфи 8а до 8д:
“§ 8. Член 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Секретарят на местната комисия завежда в нарочна описна книга сигналите за противообществени прояви, извършени от малолетни и непълнолетни и за престъпления на непълнолетни, получени от:
1. органите на съда и прокуратурата;
2. органите на полицията;
3. длъжностни лица и граждани.
(2) След завеждането на сигнала по ал. 1, т. 3 секретарят на местната комисия възлага на двама обществени възпитатели, които не са членове на местната комисия, в 7-дневен срок да извършат проверка за наличието на достатъчно данни за извършено деяние. Резултатите от проверката се представят в писмена форма на секретаря на местната комисия.
(3) В случаите, когато след приключването на проверката по ал. 2 не се установи наличието на достатъчно данни за извършено деяние, както и при явна малозначителност на извършеното деяние, възпитателно дело не се образува.
(4) След завеждането на сигнала по ал. 1, т. 1 и 2, както и в случаите, когато след приключването на проверката по ал. 2 се установи наличието на достатъчно данни за извършено деяние, секретарят на местната комисия незабавно докладва на нейния председател, който:
1. определя състава на местната комисия по чл. 11, ал. 2;
2. възлага на член на местната комисия, който не е член на състава, в 14-дневен срок да изготви писмен доклад за личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната му среда, отношенията в семейството и степента на полагане на грижи от страна на родителите или лицата, които ги заместват, образованието и възпитанието; докладът се предава на председателя на състава по т. 1.
(5) Съставът образува възпитателно дело и:
1. насрочва дата за разглеждането му, като незабавно уведомява писмено малолетния или непълнолетния, неговите родители или лицата, които ги заместват и съответната дирекция “Социално подпомагане”; делото се насрочва за разглеждане един месец след образуването му;
2. определя докладчик по делото, който го подготвя за разглеждане.
(6) Преди разглеждане на възпитателното дело председателят на състава дава възможност на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители, на лицата, които ги заместват, както и на лицата, които защитават неговите права и законни интереси, да се запознаят с доклада по ал. 4, т. 2 и с доклада по чл. 21, ал. 1, т. 15 от Закона за закрила на детето. Докладите се прилагат към материалите по възпитателното дело.”
§ 8а. Член 17 се отменя.
§ 8б. Член 18 се отменя.
§ 8в. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) При разглеждане на възпитателното дело присъствието на малолетния или на непълнолетния, на негов родител или на лицето, което го замества, е задължително.
(2) При разглеждане на възпитателното дело могат да присъстват лицата, които са извършили проверката по чл. 16, ал. 2, както и представител на съответната дирекция “Социално подпомагане”.
(3) При разглеждане на възпитателното дело правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от негов доверен представител или от адвокат.
(4) Когато не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител на съответната дирекция “Социално подпомагане”.
(5) Възпитателното дело се разглежда при закрити врата. Когато прецени, че това е в интерес на малолетния или на непълнолетния, председателят на състава може да покани и други специалисти – педагог, психолог, психиатър, класен ръководител, педагогически съветник, училищен психолог, обществен възпитател и други, както и пострадали от извършената противообществена проява.
(6) Когато някое от лицата, чието присъствие е задължително, не се яви, председателят на състава отлага делото, а ако неявяването е по неуважителни причини изготвя и писмено искане до органите на полицията за принудителното му довеждане.”
§ 8г. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20. (1) След откриване на заседанието председателят на състава разяснява на малолетния или на непълнолетния правата му по възпитателното дело, деянието, предмет на делото и неговите последици.
(2) Председателят на състава поканва малолетния или непълнолетния, ако желае, да даде обяснения. Малолетният или непълнолетният не може да бъде принуждаван да дава обяснения и да се признава за виновен.
(3) Малолетният или непълнолетният се изслушва в отсъствието на своите родители или на лицата, които ги заместват, ако съставът прецени, че това е в негов интерес.
(4) Възможност да задават въпроси и да посочват свидетели се дава на:
1. малолетния – чрез неговите родители, лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси;
2. непълнолетния – лично или чрез неговите родители, лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси;
3. родителите на малолетния или на непълнолетния, лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси.
(5) Съставът разпитва явилите се лица и събира и проверява представените по делото писмени веществени доказателствени материали. Когато прецени, че делото не е изяснено от фактическа страна, го отлага за събиране на допълнителни доказателства.
(6) По преценка на председателя на състава на лицата по чл. 19, ал. 5 се дава възможност да изразят мнение.
(7) Преди съставът да се оттегли на съвещание за вземане на решение се дава възможност на малолетния или на непълнолетния да изрази своето окончателно отношение към деянието, предмет на разглеждане по възпитателното дело.
(8) При разглеждане на възпитателното дело се съставя протокол от протоколчик, който не е член на състава. Протоколчикът се определя от председателя на местната комисия за всяко възпитателно дело. В протокола са вписват: датата и мястото на заседанието, съставът, разгледал делото, лицата, които са се явили, извършените действия в тяхната последователност, както и събраните доказателства. Протоколът се подписва от председателя на състава и от протоколчика."

§ 8д. Член 21 се изменя така:
"Чл. 21. (1) След като разгледа възпитателното дело и вземе предвид личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната среда, образованието и възпитанието, характера и тежестта на деянието, мотивите и обстоятелствата, при които е извършено, направен ли е опит за отстраняване на причинените вреди, последващо поведение на извършителя, предишни прояви и налагани мерки и наказания, както и други обстоятелства, които имат значение в конкретния случай, местната комисия в състава по чл. 11, ал. 2 постановява решение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, точки 1-10 и 12;
2. прави предложение до районния съд за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
3. предава материалите на прокурора, когато счита, че извършеното деяние е престъпление, освен в случаите, когато непълнолетният е освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс;
4. прекратява възпитателното дело, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително.
(2) Решението по ал. 1 се изготвя в писмена форма с мотиви, подписва се от членовете на състава и се обявява на същото заседание. Особеното мнение на член от състава се мотивира писмено, подписва се от него и е неразделна част от решението.
(3) Възпитателното дело се изпраща в 3-дневен срок на районния съд, ако решението е по ал. 1, т. 2."
Комисията предлага да се създадат § 8е, § 8ж и § 8з:
"§ 8е. В чл. 22 думите "или задължение за обезщетяване на причинените вреди" се заличават.
§ 8ж. Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. Непълнолетният, неговите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите права и законни интереси, могат в 14-дневен срок да обжалват пред районния съд решението, с което са наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3-10 и 12.
§ 8з. Създава се нов чл. 24:
"Чл. 24. (1) Съдът образува дело и го насрочва в 14-дневен срок от постъпване на жалбата по чл. 23.
(2) След образуване на делото съдът незабавно изисква от председателя на местната комисия възпитателното дело.
(3) Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата, с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и председателя на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка.
(4) Съдът може да събира нови доказателства.
(5) След изслушване на лицата по ал. 3 съдът се произнася в 3-дневен срок с мотивирано решение, с което:
1. потвърждава решението на местната комисия;
2. отменя решението и налага друга възпитателна мярка по този закон;
3. отменя решението и изпраща делото на прокурора, когато деянието съставлява престъпление;
4. отменя решението и прекратява делото, когато установи, че не е извършена противообществена проява или че тя не е извършена от малолетния или от непълнолетния, или че извършеното деяние е явно незначително.
(6) Решението е окончателно и препис от него се изпраща на лицата по ал. 3.
(7) След приключване на производството, делото се връща на председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение."
Благодаря Ви, господин председател. Това беше действително един рекордно дълъг текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по § 8. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване § 8 в окончателния му вариант, както беше докладван от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 се приема.
Бихте ли докладвали сега от § 9 до § 14 включително, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
"§ 9. Създават се чл. 24а и чл. 24б:
"Чл. 24а. (1) В случаите по чл. 21, ал. 1, т. 2 районният съд насрочва делото по предложението на местната комисия в 14-дневен срок от постъпването му.
(2) Районният съд разглежда делото еднолично в съдебно заседание при закрити врата с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и прокурора от съответната районна прокуратура.
(3) Съдът може да събира нови доказателства.
(4) След изслушване на лицата по ал. 2 съдът се произнася в 7-дневен срок с мотивирано решение, съответно по т. 3 и 4 с определение, с което:
1. налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13;
2. налага друга възпитателна мярка;
3. прекратява делото и го изпраща на прокурора в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 3;
4. прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 4.
(5) Решението, с което се налага възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13, може да бъде обжалвано или протестирано пред съответния окръжен съд от лицата по ал. 2 в 14-дневен срок.
Чл. 24б. (1) Окръжният съд насрочва делото по жалбата или протеста в срока по чл. 24а, ал. 1.
(2) Съдът разглежда делото в съдебно заседание при закрити врата в състав от трима съдии с призоваване на малолетния или на непълнолетния, родителите или лицата, които ги заместват, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и прокурора от съответната окръжна прокуратура.
(3) Страните могат да представят доказателства до даване ход на делото.
(4) Съдът изслушва жалбоподателите и заключението на прокурора.
(5) Съдът се произнася в 7-дневен срок с решение, което е окончателно, като:
1. потвърждава обжалваното решение;
2. отменя решението и налага друга възпитателна мярка;
3. отменя решението и прекратява делото в случаите по чл. 21, ал. 1, т.4."
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
"§ 10. Създава се чл. 24в:
"Чл. 24в. (1) След приключване на производството делото се връща на председателя на местната комисия за привеждане в изпълнение на влязлото в сила решение.
(2) При изпълнение на решението местната комисия може да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи."
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
"§ 11. В чл. 25 думата "нареждане" се заменя с "решение", а думите "до 2 лв." се заменят с думите " от 50 до 1000 лв."."
Комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
"§ 12. В чл. 25а, ал. 1 думите "по чл. 15, ал. 1, буква "г" се заменят с "по чл. 15, ал. 1, т. 3".”

Комисията предлага да се създаде § 12а със следната редакция:
“§ 12а. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква “а” думата “простъпки” се заменя с “противообществени прояви или престъпления”.
2. Създава се буква “д”:
“д) да следят за изпълнението от малолетния или от непълнолетния на наложените мерки по чл. 13, ал. 1, т. 6, 7 и 8.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в т. 2 думите “чл. 13, ал. 1, т. 1-11 и 13” се заменят с “чл. 13, ал. 1, т. 1-10 и 12”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 – че чл. 29 се отменя.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
“§ 15. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите “училища-интернати” се добавя “и социално-педагогически интернати”, а думите “Министерството на образованието, науката и технологиите” се заменят с “Министерството на образованието и науката”.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
“(2) Максималният престой във възпитателното училище-интернат и в социално-педагогическия интернат не може да бъде повече от три години.
(3) Настанените в тези училища остават там за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация до навършване на 16 години, а ако те изявят писмено желание – и до навършване на 18 години.
(4) По писмено желание на непълнолетния педагогическият съвет с участието на прокурор и представител на местната комисия, направила предложението за налагане на възпитателната мярка, може с решение да удължи престоя във възпитателното училище-интернат или в социално-педагогическия интернат и след като непълнолетният навърши 18 години до завършване на съответната образователна степен или професионална квалификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи от 9 до 15 включително в окончателните им варианти, докладвани от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Параграфите от 9 до 15 се приемат.
Господин Дончев, моля да докладвате параграфите от 16 до края, заедно с Преходните и допълнителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
“§ 16. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Педагогическият съвет с участието на прокурор и представител на местната комисия, предложила възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или 13, в края на всяка учебна година прави оценка на поведението на ученика и на постигнатите резултати от възпитанието и обучението му.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 след думите “училище-интернат” се добавя “и в социално-педагогическия интернат”.
4. Създава се нова ал. 4:
“(4) В случаите по ал. 3 и когато оценката по ал. 1 е положителна, въз основа на доклада на педагогическия съвет местната комисия прави предложение до районния съд по местонахождението на възпитателното заведение за прекратяване изпълнението на наложената възпитателна мярка. Към предложението се прилага възпитателното дело.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Районният съд се произнася еднолично в закрито заседание в 3-дневен срок с мотивирано решение, с което прекратява изпълнението на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 и 13 или оставя без уважение направеното предложение. Решението е окончателно.”
Комисията предлага да се създадат § 16а и 16б със следната редакция:
“§ 16а. В чл. 35, ал. 1, буква “а” думата “местожителството” се заменя с “постоянния и настоящия адрес”.
§ 16б. В чл. 39а се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Приютите за безнадзорни деца със специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в които по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето се настаняват временно и безплатно безнадзорни лица”.
2. В ал. 2 думите “министъра на труда и социалните грижи” се заменят с “министъра на труда и социалната политика”.”
Комисията предлага да се създаде § 16в със следната редакция:
“§ 16в. В наименованието на Глава VІІІ думите “и социални работници” се заличават.”
Комисията приема текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. В чл. 41, ал. 1, буква “д” думите “по чл. 13, ал. 1, буква “е” се заменят с “по чл. 13, ал. 1, т. 5”.”
Комисията предлага да се създадат § 17а и 17б със следната редакция:
“§ 17а. В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В буква “д” думите “съответния общински (районен) център за социални грижи” се заменят със “съответната дирекция “Социално подпомагане”.
2. В буква “е” думите “съответния център за социални грижи” се заменят със “съответната дирекция “Социално подпомагане”.
§ 17б. Член 46а се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, а той е, че преди чл. 49а се създава заглавие “Допълнителни разпоредби”.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. Член 49а се изменя така:
“Чл. 49а. По смисъла на този закон:
1. “Противообществена проява” е деяние, което е общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави.
2. “Възпитателна мярка” е алтернативна на наказанието мярка за възпитателно въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, извършил противообществена проява, и непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, и се налага с цел преодоляване на отклоненията в поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото.
3. “Безнадзорно дете” е лице, ненавършило 18-годишна възраст и оставено без грижата на родителите или на лицата, които ги заместват.
4. “Доверен представител” е пълнолетно лице, ползващо се с добро име в обществото и с доверието на малолетния или на непълнолетния, на неговите родители или на лицата, които ги заместват, и което го защитава при разглеждането на възпитателното дело.
5. “Лицата, които ги заместват” са настойниците, попечителите и лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния или на непълнолетния.”
Комисията приема текста на вносителя по т. 1 от Допълнителната разпоредба – навсякъде в закона думите “простъпка”, “постъпка” и “простъпки”, “постъпки” се заменят съответно с “противообществена проява” и “противообществени прояви”, като думите са заменени на съответните им места, и не приема предложенията за останалите точки, поради което предлага Допълнителната разпоредба с § 20 да отпадне.
“Преходна разпоредба” – комисията приема текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
“§ 21. Висящите преписки и възпитателни дела се довършват при условията и по реда на този закон.”
Комисията приема текста на вносителя за § 21.
Комисията предлага да се създадат § 22 и 23 със следната редакция:
“§ 22. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон компетентните органи да предприемат необходимите действия по създаването на местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в общините или районите, където такива не са създадени.
§ 23. В Закона за изпълнение на наказанията в чл. 17, ал. 3 думите “окръжната комисия” се заменят с “местната комисия”.”
Благодаря Ви, господин председателю.


ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Този законопроект беше докладван до края.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи от 16 до 23 включително, което означава, че приключваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е приет.
С това приключваме т. 13.
Връщаме се по дневния ред така, както вчера продължихме.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Господин Димитров, заповядайте да докладвате като председател на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект № 354-01-33 от 23 май 2003 г.
за насърчаване на инвестициите в малките и средни
предприятия, внесен от Валери Димитров и Ралица Агайн
за второ четене

На няколко заседания с участието на вносителите Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малките и средни предприятия, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния “Закон за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия”.
Има предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев:
“Наименованието на закона се изменя така: “Закон за дружествата за рисково инвестиране”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Валери Димитров и Ралица Агайн:
“Наименованието на закона да се измени така: “Закон за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия”.
Второ, навсякъде в закона думата “лицензия” да се замени с “лиценз”.
Комисията подкрепя предложението и то е следното:
“Наименованието на закона се изменя така: “Закон за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По наименованието има думата господин Нихризов като вносител на предложение.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблематичното в този закон е вплетено още в заглавието, тъй като по вносител има предвидено той да се отнася за малки и средни предприятия. Но малките и средни предприятия по-скоро тук са залепени като параван на една друга цел. А целта беше казана още на първо четене – да се вземат от държавния бюджет 50 млн. и вместо на малките и средни предприятия да се дадат на рисковите фондове.
Затова най-добре е наименованието да отговаря на точното съдържание на закона и законът да бъде с наименование “Закон за дружествата с рисково инвестиране”.
Ако обърнете на стр. 2 от доклада, ще видите, че в чл. 1, в който се говори какво урежда този закон, е записано, че “този закон урежда лицензирането и дейността на дружествата за рисково инвестиране, които издават облигации, гарантирани от държавата”.
Предметът на закона са дружествата за рисково инвестиране. Няма нито дума за малки и средни предприятия. Думата е към другото нещо, за което говорих – целта тези облигации, тези ценни книжа, които се издават от дружествата за рисково инвестиране, да бъдат гарантирани от държавата.
Или обобщено, преди няколко седмици говорихме за създаване на гаранционен фонд и мнозинството тук отхвърли идеята от държавния бюджет да се ползват средства за каквото и да било направление за подкрепа на кредитния риск в малки и средни предприятия. Сега в момента виждаме точно обратната позиция в този закон, само че парите няма да отиват пряко в малките и средни предприятия, а в посредника, който ще се яви при тях – дружествата за рисково инвестиране.
Затова аз държа, след като нещо се върши, то поне да бъде казано с истинското му име. Тоест, предметът на закона да бъде “Закон за дружествата за рисково инвестиране”. Защото освен в малки и средни предприятия тези дружества за рисково инвестиране могат да инвестират и в други субекти и съответно този закон ги насочва единствено и само по въпроса за държавната гаранция, заради което междупрочем е написан и целият закон като елемент, който трябва да бъде вкаран. По всяка вероятност може би само не знаем имената на тези фондове, които ще ползват държавната гаранция. Но след приемането на закона те ще станат известни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Имате думата по наименованието на законопроекта. Както виждате, има две предложения.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, искам да поправя две неверни според мен твърдения в изказването на господин Нихризов, а и концептуално законът да стане ясен, тъй като имаше сериозни дебати в Комисията по икономическата политика.
Преди всичко искам да кажа, че създадените дружества за рисково инвестиране няма да инвестират в други, а ще инвестират само в малки и средни предприятия. Те затова са създадени. Затова и ще бъдат лицензирани, затова и ще бъдат наблюдавани и контролирани от Комисията по финансов надзор, а и от министъра на финансите.
Идеята е обаче, че тези дружества се създават именно за да правят инвестиции на бизнес основание, а не по чиновнически решения. Съжалявам, но трябва да изтъкна принципната разлика, която просто господин Нихризов упорито не иска да приеме, между това пряко да предоставяш средства на малки и средни предприятия с решение на някакъв орган, в който участват чиновници, които харчат чужди пари и едва ли са толкова заинтересовани от развитието на малките и средни предприятия, колкото са заинтересовани от други неща.
Подобни схеми са се проваляли неведнъж в България. Имаме просто горчив опит в това отношение. Тази схема преди всичко не предвижда да се дават пари на дружествата за рисково инвестиране. Това трябва да стане ясно. Държавната гаранция не означава предоставяне на пари на тези дружества. Нищо подобно. Държавната гаранция им служи само, за да могат те да привлекат допълнителен паричен ресурс от пазара, за да увеличат средствата, които могат да инвестират в малки и средни предприятия. Реално плащане държавата ще извърши само в един-единствен случай – когато дружеството стане неплатежоспособно по отношение на своите облигационери, тези, които са му дали паричния ресурс, разчитайки на държавната гаранция.
Искам да кажа, че тази схема не е някаква измишльотина, която, видите ли, ние тук се опитваме да изобретяваме с оглед да облагодетелстваме определени лица, както такова твърдение имаше в изказването на господин Нихризов. Нищо подобно. Тази схема работи чудесно в най-развитата пазарна икономика в света, в Съединените американски щати. Но не само там. Подобни схеми за насърчаване на рисковото инвестиране именно по този начин – когато рискът на държавата е минимализиран – съществуват и в държави от Европейския съюз, например в Ирландия.
Тук искам да обърна внимание, че рискът за средствата на държавата, в крайна сметка за средствата на данъкоплатеца е минимален, първо, защото това е само гаранция, която влиза в действие, ако дружеството фалира, и на второ място, има ограничения за максималния размер на гаранцията, който да не може да надвишава 5 млн. лв.


С други думи, дружеството инвестира собствени средства в малките и средни предприятия. Получава и допълнителен паричен ресурс, но то ги управлява именно като собствени пари с цел – печалба. Това е гаранция, че те няма да бъдат изразходвани за други цели. Освен това e гаранция, че в състава като акционери в тези дружества са институционални инвеститори – лица, които знаят как се управляват пари и които наистина могат да инвестират. Смятам, че тук има достатъчно гаранции, за да не се стигне до, бих казал, възкръсването на компрометирани схеми за харчене на парите на данъкоплатеца, на които сме се нагледали у нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Димитров, да разбирам ли, че Вашето изказване е и защита на предложението ви с госпожица Агайн? Благодаря Ви.
Господин Нихризов, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Така и не мога да намеря текста в закона - може да ми помогнете, може и да не съм го видял - който забранява на тези дружества за рисково инвестиране да инвестират на друго място.
Защото в чл. 2 е записано, че законът има за цел да създаде условия за насърчаване на рисковото инвестиране в малките и средни предприятия. Ако има някъде изрична забрана, тези дружества, които се създават да инвестират на други места, то навярно ще приема Вашето твърдение и ще Ви се извиня. Но всички останали текстове са насочени точно към държавната гаранция.
Чудя се, защо пък тези рискови дружества са по-големи специалисти да управляват парите в малките и средни предприятия, а не самите малки и средни предприятия да управляват собствените си пари, които са насочени именно към тяхното развитие.
Така и не мога да разбера схемата, може и да дойде от Америка. Навремето всичко, което идваше от Съветския съюз се приемаше като аксиома, сега всичко, което идва от Америка, би трябвало да приемаме също като аксиома според Вас. Но аз гледам българската икономика, чета текстовете, така че ще Ви помоля да ми кажете къде са тези ограничителни действия, с които тези дружества не могат да работят на друго място, освен в малки и средни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Нихризов, тези дружества се създават специално, за да инвестират в малки и средни предприятия. Те могат да влагат средства в други не инвестиции, а в други активи, доколкото е необходимо само да поддържат ликвидност. По принцип те не могат да правят инвестиции в други предприятия, тъй като те са специално създадени за инвестиции в малки и средни предприятия.
Искам да Ви обърна внимание на един текст, който позволява на Комисията по финансов надзор да отнема лиценза на такова дружество, ако то е допуснало нарушаването на съотношенията, които се намират в Глава четвърта за изискванията към дейността на лицензираните дружества за рисково инвестиране.
Ето, вижте ограниченията в чл. 15, в какво може да се инвестира и в какво не може да се инвестира. Ако се нарушат тези изисквания на чл. 15, Комисията по финансов надзор може да отнеме лиценза на съответното дружество.
Още нещо, Вие казвате, тези дружества са специалисти. Става въпрос за следното - малките и средни предприятия не могат да си набавят дългосрочен ресурс. Именно тези инвестиции осигуряват дългосрочен ресурс или т.нар. “дълги пари”, които банките не могат да им осигурят. Тъй като банките все още трудно дават инвестиционни кредити, особено на стартиращ бизнес, особено на такива лица, които сега започват, които нямат кредитна история.
Ето тук е нишата, която запълват тези дружества. Вие не може да намерите пари, ако сега започвате своя малък бизнес, не може да вземате пари от банка. Вие това много добре го знаете, господин Нихризов. Въпросът е тези пари да се дадат от лица, които умеят да инвестират, а не държавата пряко да ги налее в малки и средни предприятия, тъй като държавата по принцип е лош инвеститор. Въпросът е тези пари да се дадат от професионални инвеститори. Държавата не им дава пряко средства, за да ги дават те. Те просто дават собствени пари, но държавата подкрепя допълнителния паричен ресурс, който те набират от пазара.
Вие просто трябва да разберете в края на краищата за тази схема, а не да смятате, че тук се крие нещо, което едва ли не е конспиративно и криминално. Така е по текста на Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания по заглавията на закона.
Не виждам желаещи.
Подлагам първо на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев законът да се казва така: “Закон за дружествата за рисково инвестиране”.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 34, против 46, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Следва предложението на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн:
1. Заглавието на закона да се измени така: “Закон за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия”.
2. Навсякъде в закона думата “лицензия” да се замени с “лиценз”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 68, против 15, въздържали се 14.
Предложението се приема.
В такъв случай законът получава следното заглавие: “Закон за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия”.
Така е предложено от комисията, моля гласувайте заглавието на закона.
Гласували 84 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 11.
Заглавието е прието.
Моля, гласувайте заглавието на Глава първа, което е “Общи положения”.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на главата е прието.
Господин Димитров, докладвайте чл. 1, ако обичате.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 1 има предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев: в чл. 1 след думите "дружества за рисково инвестиране" се поставя точка и думите "в малки и средни предприятия" се заличават.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 1:
"Чл. 1. Този закон урежда лицензирането и дейността на дружества за рисково инвестиране, които могат да издават облигации, гарантирани от държавата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги? Фактически предложението, което правим, е прието, но аз благодаря на комисията, че отдолу пише, че предложението е отхвърлено, защото имам възможността да се изкажа пред вас и да направя защитата, за да се види, че в края на краищата става ясно каква посока има този закон.
Първоначалният вариант беше, че този закон урежда лицензирането и дейността на дружества за рисково инвестиране в малки и средни предприятия. В съответствие с предложението, което направихме за заглавието, ние искахме думите "малки и средни предприятия" да паднат. И тъй като преди това господин Димитров каза, че чл. 15 уреждал факта, че тези дружества за рисково инвестиране можели да извършват инвестиране само в малки и средни предприятия, аз ще му прочета ал. 2 на чл. 15, на която той се позоваваше: "Най-малко 40 на сто от активите на дружеството за рисково инвестиране трябва да са инвестирани под формата на дялово участие в малки или средни предприятия". След това следва ал. 3, в която се казва, че "най-малко 50 на сто от активите на дружеството за рисково инвестиране трябва да са инвестирани в малки или средни предприятия съгласно ал. 1". Никъде няма ограничителен текст, че не може да се извърши инвестиране от тези дружества на друго място, освен в малки и средни предприятия. Заложено е съответно процентно участие, но то не надвишава цифрата 50.
И така, идваме до въпроса за същността на закона. Какво урежда този закон, най-важният чл. 1, който дава предмета на закона? Комисията след дълги дебати прие нашето предложение, че той не се отнася само за малките и средни предприятия или по-скоро – ще повторя, че малките и средни предприятия тук стоят като параван за създаване на този закон, но излезе наяве основната цел. Така че това, което комисията прие като текст, напълно отговаря на същността на закона, а тя е, че този закон урежда лицензирането и дейността на дружества за рисково инвестиране, които издават облигации, гарантирани от държавата. Ето това е причината, поради която се пише този закон. Ако вие махнете раздел трети, ако махнете гарантирането от държавата, което е вкарано в законопроекта, то навярно законопроектът ще бъде оттеглен от собствените си вносители.
Но тъй като в момента не виждам никой да се интересува от законопроекта, залата е почти празна, 40 човека само присъстват, много ми е интересно как оттам нататък ще продължат нещата изобщо за темата малки и средни предприятия, в които се кълняхме всички в Народното събрание, че ще ги подкрепяме. Защото този закон в края на краищата се явява един заместител – ние подкрепяме не малките и средни предприятия, ние подкрепяме рисковите фондове, на които евентуално ще бъдем благодарни, ако се ориентират в съответния обем, записан в закона – 40%, 50%, към малките и средни предприятия, и то когато ползват съответните държавни гаранции. Всичко останало е забулено в много приказки за американски подходи и за други стратегии.
Истината е една и в края на краищата тя ще бъде, че 50 млн. лв. от държавния бюджет ще бъдат заделени за рисковите фондове, а не за малките и средни предприятия. Така е, господа от Коалиция за България, които поддържате това становище по същия начин, по който го поддържа и мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Нихризов, да, Вие донякъде сте прав, тъй като аз държа да подчертая, че в чл. 3, ал. 1 е допусната техническа грешка. Бих помолил да погледнете чл. 3, ал. 1 – "които са само малки и средни предприятия, наречени по-нататък "предприятия". Обърнете внимание на чл. 3, ал. 1, където са пропуснати тези думи.
Другото, на което искам да обърна внимание, е, че в чл. 15 вие пропускате важния факт, че инвестициите са под формата както на дялово участие, така и на дългосрочни заеми, които са не по-къси от 5 години. Става въпрос, че в ал. 2 се казва, че 40 на сто от активите трябва да са в дялово участие, а най-малко 50 на сто трябва да бъдат инвестирани в малки и средни предприятия съгласно ал. 1. Обаче вие пропускате факта, че в определен момент от развитието на малкото и средно предприятие то престава да бъде малко и средно предприятие, но дружеството за рисково инвестиране поддържа тази инвестиция, за да излезе от нея с печалба.
Обикновено срокът за излизане от една успешна инвестиция в малко или средно предприятие е между пет и седем години. През този период, господин Нихризов, малкото предприятие може да престане да бъде малко, но инвестицията в него се е развила, така да се каже, бизнесът е нараснал и в този смисъл инвеститорът чака удобния момент, за да излезе с печалба от своята инвестиция. Така че технологията на този вид рисково инвестиране е такава, че е абсолютно неизбежно част от инвестициите, които са били в малки и средни предприятия, в един момент да престанат да бъдат малки и средни, защото тези предприятия са загубили това качество. Но инвеститорът трябва да излезе с печалба.
Така че за определен период от време – една, две, може и три години, тези инвестиции определено са такива. Началните инвестиции са в малки и средни предприятия. Просто трябва да разбирате технологията на този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, аз действително не съм разбрал тази Ваша теза, иначе бих предложил заглавието да бъде "Закон за израстване от малки и средни в големи предприятия".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е бизнесът, господин Нихризов!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Защото Вие обяснихте, че малките и средни предприятия вследствие на тези инвестиции ще стават големи предприятия. Смятам, че това не е лош подход… (Репликите от господин Валери Димитров продължават.)
Господин Димитров, аз чинно Ви слушах как обяснявате. Разбрах, че всички малки и средни предприятия вследствие на този закон ще станат големи. По простата причина, че вие сменихте критериите за малки и средни предприятия, не е толкова страшно – от едно обикновено малко предприятие току-виж се родил гигант като "Кремиковци" вследствие на рисковите фондове. Само че има опасност да не вземем после да правим комисии, каквито прави Народното събрание за подобни гиганти. Иначе аз съм съгласен с вашата схема и само мога да я аплодирам, защото целта на този закон според Вас е да направи всички предприятия в България големи. Ако можем да направим това нещо по Европа и света, значи американският опит е реализиран в пълна сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Заповядайте, господин Пантелеев, за изказване.

ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Първо, господин председател, аз бих искал да опровергая подозрението на господин Нихризов, че ние масово подкрепяме този закон. Поне аз не го подкрепям, както не подкрепям част от версиите и мисленето на самия господин Нихризов. Нито господин Димитров подкрепям, нито господин Нихризов. Бих подкрепил госпожица Агайн, но причините не са от законодателно естество. (Смях.)
Аз имам един въпрос и бих искал да получа обяснение по него. Той е свързан с темата за дружествата за рисково инвестиране, дали от тяхната дейност ще избуят малките предприятия в големи, дали законът е инкубатор за просъществуване на малките и средни предприятия. Трудно мога да се намеся в тази дискусия, но искам да попитам следното. Във втората част на чл. 1 е записано, че дружествата за рисково инвестиране са тези, които могат да издават облигации. А в чл. 3, където общо взето се дефинира какво е това дружество за рисково инвестиране, тази негова съществена характеристика “които могат да издават облигации” не е записана. И аз се питам защо, след като смисълът на чл. 1 е друг. И ако за дружествата за рисково инвестиране е съществено да могат да издават облигации, то би трябвало тази част от текста да бъде прехвърлена в чл. 3. Аз не разбирам защо е записана тук. Някак си е вмъкната тук – в целите на закона ние описваме какво представлява самото дружество, което пък по-късно дефинираме, но без тази негова съществена характеристика. Бих желал да получа обяснение защо е станало това разместване и какво цели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разяснението може да дойде под формата на реплика.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Пантелеев, аз мисля, че текстовете не трябва да се тълкуват сами за себе си. Член 1 трябва да бъде тълкуван заедно с чл. 2, както и с чл. 3, ал. 1, където е легалното определение на дружеството за рисково инвестиране. Въпросът е, че тези дружества за рисково инвестиране могат да съществуват извън това регулиране по Търговския закон, да си инвестират в малки и средни предприятия. Няма пречка, затова има такива дружества на българския пазар. Въпросът е, че едно дружество за рисково инвестиране, което иска да получи държавна гаранция, трябва да отговаря вече на ред строги изисквания – да бъде лицензирано от Комисията по финансов надзор, да се подложи на тези изисквания, да спазва определени съотношения в своята инвестиционна дейност, за да установи държавата, че то е годно да бъде получател на държавната гаранция. А държавната гаранция му е необходима, за да може то да издаде облигации, с които да привлече допълнителен паричен ресурс от пазара. Първоначалният капитал на дружеството е 5 милиона, ако то има 5 милиона, може да разчита на държавна гаранция от още 5 милиона, т.е. може да издаде облигации на тази стойност, които ще бъдат гарантирани от държавата и така то може да си осигури допълнителен ресурс. Но смисълът е, че именно тези дружества, които издават облигации, гарантирани от държавата, се подлагат на това регулиране и надзор. Защото това регулиране и надзор цели да защити интереса на данъкоплатците. Тоест хем да има достатъчен паричен ресурс за инвестиране в жизнеспособни малки и средни предприятия с потенциал за растеж, който наистина ще осигури това те да престанат да бъдат малки и средни в един момент, да станат голям бизнес, но от друга страна, трябва да се защитят интересите на данъкоплатците именно чрез тези изисквания и този надзор, упражняван от Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Получихте ли отговор, господин Пантелеев? Заповядайте за дуплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Димитров, аз попитах защо в чл. 1 е изписано това, а не в чл. 3? Каква би била разликата, ако се изпише в чл. 3, където на практика се дефинират характерът и функциите на тези дружества, както и целите, които преследват? Този малък абзац, който следва в чл. 1, казва, че това са дружества, които могат да издават облигации, гарантирани от държавата. Според мен мястото на този текст е в чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин Пантелеев. Очевидно този въпрос остана неизяснен.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев за чл. 1.
Гласували 130 народни представители: за 46, против 67, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 1.
Гласували 103 народни представители: за 77, против 17, въздържали се 9.
Текстът на чл. 1 е приет така, както е предложен от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение на Йордан Нихризов и Петър Жотев – в чл. 2 след думата “инвестициите” се поставя точка и думите “в малки и средни предприятия” се заличават.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на комисията:
“Чл. 2. Законът има за цел да създаде условия за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно не сънната болест, а гилотината задейства при предния член, тъй като аз ви казах, че моето предложение фактически е прието, тези думи се заличават. Интересно ми е, когато натиснахте копчето да не се приеме предложението, какво искахте на практика да реализирате? Предложението е прието, но стои поради грешка като неприето в книгата, която ни е раздадена и в която междупрочем липсват и част от предложенията примерно на Панайот Ляков, но за това – малко по-късно.
Така че, обхванати от сънна болест, има опасност да приемем и целия закон. Затова що се отнася до чл. 2, мога да ви кажа, че нашето предложение е свързано само с идеята, която не беше заложена още в заглавието – залепеното определение малки и средни предприятия да не съществува и да се даде една свобода на тези фондове за рисково инвестиране да извършват нормално своята дейност. Но тъй като в момента искаме да обединим две теми – хем да има въпрос за рисковото инвестиране, хем въпроса за малките и средни предприятия, които, разбрахме, както полупроводниците ще станат цели проводници, тоест ще станат големи предприятия, това е очевидно идеята, заложена още години назад, сега просто я реализираме. Фактически идеята е оттам нататък да се върже въпросът с държавната гаранция и в чл. 2 се залага като цел именно вкарването на държавната гаранция, която ще бъде връзката между малките и средни предприятия и тези дружества за рисково инвестиране, които ще работят в тази област.
Пак повтарям, ако отрежете съответно държавната гаранция, самите вносители ще кажат, че този закон е безсмислен и няма нужда от него.

Аз ще повторя, че има нужда от него, защото в края на краищата закон за рисковите фондове в България трябва да има, но не по този начин, по който в момента се устройва нашето законодателство. Това ще бъде едно временно явление за държавната гаранция, която е предвидена в него, и никакви дебати след Глава трета няма да има по закона, където нещата са ясни и дори няма предложения на народни представители.
Така че предложението е да падне тази долепка, която е направена в текстовете, “от малки и средни предприятия”, оправдаваща действията, предвидени с един закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Други изказвания има ли по чл. 2? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 67, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 2.
Гласували 105 народни представители: за 77, против 19, въздържали се 9.
Член 2 се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 3 има предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев – в чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите “акционерни дружества” запетаята се заменя с точка и думите “които са малки и средни предприятия, наричани по-нататък “предприятия”, се заличават.
2. Алинея 2 да отпадне и останалите алинеи да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложенията.
Има предложение на Панайот Ляков, което е в допълнителния доклад, внесен на 25 юни 2004 г., в чл. 3 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 да отпадне.
2. В ал. 4, т. 3 отпада текстът след думата “облигации”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Валери Димитров и Ралица Агайн – в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “акционерно дружество” се добавя “регистрирано в страната и”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Дружеството за рисково инвестиране може да получи държавна гаранция при условията и по реда на Глава трета.”
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Дружеството за рисково инвестиране по смисъла на този закон е акционерно дружество с поименни акции, регистрирано в страната и лицензирано по реда на този закон, което извършва инвестиране само в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, които са малки и средни предприятия, наричани по-нататък “предприятия”.
(2) Дружеството за рисково инвестиране може да получи държавна гаранция при условията и по реда на Глава трета.
(3) Дружеството за рисково инвестиране се учредява за срок, който не може да бъде по-кратък от седем години.”
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): Текстът не е точно така.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз казах, че има техническа грешка в чл. 3.
Господин Нихризов, в една от своите реплики аз посочих, че в чл. 3 по повод на Вашето изказване – че може да се инвестира къде ли не, добавя се думата “само”, която е изпусната. Аз прочетох текста с думата “само”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Димитров, ако обичате, да не влизате в диалог от трибуната.
Второ, за да се добави думата “само”, трябва да направите редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Като казвате “да”, направете я.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Става дума за чл. 3, ал. 1. Ще прочета текста така, както трябва да бъде.
“Чл. 3. (1) Дружеството за рисково инвестиране по смисъла на този закон е акционерно дружество с поименни акции, регистрирано в страната и лицензирано по реда на този закон, което извършва инвестиране само в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, които са малки и средни предприятия, наричани по-нататък "предприятия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това е редакционната поправка, която прави господин Димитров.
Има предложение на Йордан Нихризов и Петър Жотев. Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно с редакционни поправки можем да сменим и предмета на закона, както се получава на практика. Защото едно пише в доклада и изведнъж се оказва, че има само някаква техническа грешка и смисълът на текста може да се смени.
Що се отнася до нашето предложение. Дори прибавена тази дума “само” се отнася до онази част на този текст, която влияе върху това може ли да бъдат инвестициите в други дружества, освен акционерни или ООД-дружества. Тоест, на практика ние изключваме едноличните търговци, които в основата са малки и средни предприятия, от възможността тези рискови дружества да инвестират в тях. Или ние изваждаме тук с това “само”, дори и по предния смисъл на текста, мястото, където могат да се извършат инвестиции. И това върви в паралел с идеята, която предложи господин Димитров, тези дружества да израснат в големи предприятия, тъй като едва ли един едноличен търговец би могъл да бъде едно голямо предприятие с неговите възможности.
Отиваме до друга картинка – че има неравнопоставеност на онези търговски субекти, които са малки и средни предприятия, и в картинката се получава един кръг от възможности, които да се използват от този закон.
Питам: всички онези, които са регистрирани като еднолични търговци, какво ще правят в случая, когато инвестирането може да бъде само в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества? Те ще зарежат тази възможност, тъй като законът им я ограничава.
И тук си задавам въпроса: защо в края на краищата, когато беше отхвърлена възможността всички да бъдат равноправни и да получават съответно гаранции, една според мен много по-малко опасна възможност за държавния бюджет, в момента имаме не само ограничения на тези, които ще ползват държавната гаранция – това са рисковите фондове, но и самите потребители – малки и средни предприятия с изискването по какъв начин те да бъдат регистрирани.
Що се отнася до нашето предложение, тук думата е да се заличи онази част от текста, която е свързана съответно с държавната гаранция от първоначалния вариант, предложен от вносителите. В момента виждаме подобрена и разширена редакция, тъй като считам, че прибавянето на думичката “само” не е просто редакционна поправка, тя има далеч по-значим смисъл, но в края на краищата не изменя основата, за която говорихме. Намалява се броят на тези субекти - малки и средни предприятия, в които рисковите фондове ще инвестират, от тях се изважда една част и, от друга страна, се дават не на малките и средни предприятия, а на рисковите фондове да определят къде и в кого ще инвестират. Те ще бъдат тези, които ще насочват парите в бизнеса, а парите ще бъдат гарантирани от държавата, каквато е целта на този закон. Ще се подпомогнат част от субектите в държавата за сметка на останалите, които ще пият пак по една студена вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Нихризов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Нихризов! Самият замисъл на закона е, че рисковото инвестиране става под формата на дялово участие, това е основната форма на рисково инвестиране. Дяловото участие не може да стане в едноличен търговец, просто няма как! Това е ясно. За всеки, който е запознат с правно-организационните форми на бизнес в България и е чел Търговския закон, е ясно какво означава дялово участие. Законът неслучайно е ограничил правно-организационните форми за инвестиране, защото в края на краищата става дума за дялове и акции. Не може да инвестирате в един едноличен търговец. Там просто няма дялово участие. Но тези малки и средни предприятия, които желаят да се възползват от тази възможност да привлекат ресурс от дружества за рисково инвестиране, няма никаква пречка едноличният търговец да направи едно свое акционерно дружество с ограничена отговорност, за да може да получи този ресурс. Като едноличен търговец той не може да го получи, просто такива инвестиции няма, няма такава форма на инвестиране! Така че говорим за рисково инвестиране, а не изобщо за раздаване на пари на малки и средни предприятия, включително и на еднолични търговци. Не се раздават пари. Става дума за инвестиране под формата на дялово участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Димитров.
Има ли желаещи за други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров!
Изобщо не претендирам, че не може да се извършва дялово участие в еднолични търговци. Естествено, че не може да се извършва. Претендирам за нещо друго. Защо отрязвате част от регистрираните малки и средни предприятия? Както разбрах от Вашите думи, принуждавате ги да бъдат ООД-та, или АД-та, за да могат да вземат участие във Вашата формула.
Що се отнася до втория въпрос – вярно, не се раздават пари на малки и средни предприятия, раздават се пари на рискови фондове, които ще бъдат нещо като посредник и ще решат на кого оттам нататък да ги дадат под формата на дялово участие или под формата на кредитиране. От това нещо не можете да избягате по никакъв начин, колкото и мерки да предвидите по гаранцията, че тези рискови фондове няма да сгрешат и действително ще работят за израстването на малките и средни предприятия в големи.
Въпросът обаче не може да не стои на дневен ред. Защо с този закон все пак делите субектите и казвате: в част от търговските субекти малки и средни предприятия сме заложили възможност да се работи, а другите, които в голямата си част представляват еднолични търговци, трябва да се пререгистрират или да си направят едно паралелно ООД, за да може оттам нататък да ползват тези преференции. В такъв случай има една възможност: да кажете в Закона за малките и средни предприятия – забранява се малките и средни предприятия да бъдат еднолични търговци. И тогава нещата ще станат съвсем смешни. Тоест, сами ограничавате в момента възможността да се финансират малки и средни предприятия, защо – навярно Вие си знаете.
А иначе в този закон ще има подпомагане за едни фондове, които навярно ще възникнат при законовите основания за тяхното образуване. Дали обаче ще работят с малки и средни предприятия, дори с ограничението, което вложихте, няма никаква гаранция. Къде са ограниченията, че тези фондове ще работят само в малки и средни предприятия? Като не дойдоха от чл. 15, сега се опитват по някакъв начин да се напасва текстът на чл. 3. Само че не помага, само ограничава онези, които са еднолични търговци, защото фондовете не могат по никакъв законов път да работят с тях. Така че ще гледат отстрани, ако не, ще се преобразуват така, както изисква този закон. Това също е свързано със средства. Задавам си въпроса: колко от малките и средни предприятия са ООД, колко са АД и колко са еднолични търговци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов, за тази дуплика.
Господин Ляков трябва да защити, ако желае, разбира се, своето предложение.
Очевидно Вашето изказване ще остане след почивката, господин Пантелеев. (Реплика от народния представител Любомир Пантелеев.)
Добре, заповядайте.
Господин Ляков няма претенции, тъй че ако грешката е моя, извинете ме, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Приемам извиненията. Дойде ред да защитя и да окажа подкрепа и на господин Нихризов, който е прав в разсъжденията си относно чл. 3, ал. 1, тъй като наистина едноличните търговци под някаква форма би трябвало да фигурират в този член, така че се солидаризирам с него.
Аргументите на господин Димитров според мен не са достатъчно състоятелни, но аз заставам зад ал. 3 на чл. 3, където е записано, че дружеството за рисково инвестиране се учредява за срок, който не може да бъде по-кратък от седем години.
Чувал съм за магическите свойства на числото 7, което вероятно е избрано тук - ако има други причини, нека да ги чуя - заради това, че носи щастие както на дружеството, така и на тези, които ще бъдат потърпевши от неговите инвестиции. Но все пак бих желал да знам дали има някаква друга логика, освен тази, която е стаена в известните еврейски числа, ако не ме лъже паметта и каква е тази неведома сила, която би могла да съхрани едно дружество при условие, че начинът му на живот подсказва, че може да фалира, да преустанови дейността си и т.н.? Какви ще бъдат тези сили и фактори, които ще го принудят да продължи да съществува повече, отколкото е действителният му живот, предначертан от неговите създатели, независимо от това какво се вписва в определени документи?
Струва ми се, че такава възможност да гарантираме съществуването на такова дружество повече от седем години не съществува. Ето защо предлагам тази ал. 3 да отпадне. Ако трябва, да запишем нещо друго, по-смислено, което не е свързано с един такъв критерий за продължителност на време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, госпожице Агайн. Виждам как нещата ескалират.
РАЛИЦА АГАЙН (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Спорът, който се разрасна – дали да има инвестиции в еднолични търговци, е доста нелеп. Как един едноличен търговец, като си привлече съдружник, ще продължава да бъде едноличен търговец? “Едноличен” означава един човек. Като стане с повече от един, т.е. фонда, очевидно няма как да бъде едноличен търговец. Никакъв резон няма в аргументите на господин Нихризов, който очевидно не… (Реплики от ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля ви за тишина в залата! Изслушайте госпожица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Този закон разглежда инвестициите чрез дялово участие в капитала на предприятията и не виждам що за спор е спорът, който се води в момента, когато едноличен търговец или предприемач, който е започнал бизнеса си сам, когато иска да се разрасне и да привлече още капитал, не заеми, а капитал в своя собствен капитал чрез такъв фонд, очевидно вече няма да работи сам, а ще бъде със съдружник и съответно правно-организационната форма на неговото предприятие няма да може да бъде едноличен търговец. Тук не става въпрос за това някой да принуди някого, това е въпрос на избор – или едноличният търговец иска съдружници и престава да бъде такъв, или си остава едноличен търговец.
По въпроса за срока – необходимо е да остане срок, за който да се учредява дружество за рисково инвестиране, тъй като нормално срокът за една такава инвестиция е не по-кратък от три, а най-вероятно достига седем години за една конкретна инвестиция и опасността едно такова дружество да бъде създадено за по-кратък срок веднага означава, че ще трябва преждевременно да разпродават активите си, които са със съответно участие на дяловия капитал на определени предприятия. Тези преждевременни разпродажби могат да нанесат тежки резултати върху финансовия резултат на самото дружество и върху държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по чл. 3 от законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
Заповядайте, господин Ляков, за изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз първо искам да изкажа своето огорчение, че моите предложения трябваше да бъдат разгледани допълнително от комисията и не са включени в основния доклад, а и в допълнителния доклад. Вероятно заради тяхното съдържание, което отрича изобщо философията на този законопроект, който според мен създава едни икономически хермафродити. Точно така е, господин Димитров, защото комбинацията между риск и държавна гаранция е икономически хермафродит. Никъде дружествата, които се занимават с рискови инвестиции, не са гарантирани от никого. Защото не може да има такава гаранция. Това са най-високодоходните дружества в цял свят, те правят много задълбочени прогнози за развитието на пазара в отделни сектори, привличат капитали и печелят много. Но за това се иска умение, иска се смелост, иска се да поемеш риск, който естествено бива възнаграждаван. Вие подкрепяте предварително тези, които трябва да рискуват, като им давате държавната гаранция и им казвате: "Няма страшно! Грешите – не грешите, рискувате – не рискувате, държавата е зад вас!". Какво рисково дружество е това? Смешно е да се говори, че това е дружество за рисково инвестиране.
Затова аз и моите колеги сме предложили тази държавна гаранция да отпадне, както аз съм предложил след това да отпадне и че конвертируемите облигации, които те ще издават, ще бъдат гарантирани по ал. 2, тоест ще бъдат гарантирани от държавата. Защото дружествата на Запад пускат облигации, когато събират капитал, само че когато си търсят инвеститори и подкрепа за проекта, те убеждават хората, че този проект в перспектива ще им донесе печалба. И ако има някаква гаранция, това е частна гаранция, примерно банка или някакъв фонд, който казва, че застава зад този проект. И с авторитета и с името си привлича инвеститори.
По-нататък аз ще развия тезата си, когато стане дума в Глава трета за тази прословута държавна гаранция, заради която всъщност е направен законът, за нищо друго.
Тук искам да кажа няколко думи за спора, който възникна за едноличните търговци. След като сте записали в ал. 1, че могат да инвестират в дружества с ограничена отговорност, не трябва да забравяте, че има еднолични дружества с ограничена отговорност. Тоест, има еднолични търговци, които са регистрирани като еднолично дружество с ограничена отговорност. Има ЕООД от един човек. Обикновено това са еднолични търговци, които са намерили някакви предимства при данъчното облагане и така са се регистрирали. Питам ви, това ваше инвестиционно дружество може ли да инвестира в ЕООД или не може? Според мен би трябвало да може и тогава след инвестицията това дружество съответно ще се пререгистрира като дружество с ограничена отговорност с двама съдружници - инвестиционното дружество и този, който е бил един, регистриран като еднолично ООД. От този текст не става ясно това дали е така. Аз го разбирам, че не може. От начина, по който посрещате това, което казвам, разбирам, че смятате, че става дума само за дружества с повече от един съдружник. Би трябвало да се изясни, защото според мен е абсолютно неправилно голямата част от малките и средни предприятия, които според мен са и еднолични търговци, защото те извършват точно такава дейност, да бъдат изключвани от възможността в тях да се инвестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Други желаещи за изказвания по този текст?
За реплика – заповядайте, господин Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този закон поражда действително редица спорове и съмнения именно в тази част, която се отнася и която току-що отбеляза господин Ляков, до държавното гарантиране на облигациите, които ще издава инвестиционното дружество за рисково инвестиране.
Във всякакви разговори, които съм имал и с представители на банки, и на финансови институции, и на финансови дружества, и всички сметки, които са правени относно това, че тези облигации, понеже са държавно гарантирани, ще бъдат на практика с лихвения процент на държавните ценни книжа, се вижда, че тази разлика, тази полза отива не за малките и средни предприятия, а за съответното дружество за рисково инвестиране.
От друга страна, доколкото това дружество участва не само с предоставяне на заеми, но и в самите малки и средни предприятия, то може да придобива до 50% от тези предприятия като дялове. На практика половината от средствата, които се осигуряват с такива държавно гарантирани облигации, не са ликвидни. Те не могат веднага да бъдат изискани и, представете си, че две, три или пет от предприятията, които са получили кредити, не плащат, то това инвестиционно дружество няма как така бързо да стане ликвидно по отношение на тази част от облигациите, които са използвани за дялови инвестиции. Създава се един много сериозен проблем - това дружество много лесно да бъде обявявано в несъстоятелност. Тогава възниква въпросът: кой ще поеме управлението – държавата ли, или ако този месец дружеството не може да си плати държавната гаранция и има, да кажем, държавен синдик, какво ще стане, ако следващия месец то е в състояние вече да си продаде дела в едно малко предприятие и отново ще бъде в състояние да си плаща гаранциите?
Намесването на държавата в един такъв вид дружества, които, от една страна, получават подкрепа от държавата, от друга - са изложени на много рискове, като че ли не е най-удачният вариант за решаване на проблема. И в този смисъл включването въобще на тази държавна гаранция и на мен ми се струва абсолютно неприемлива и настоявам ал. 2 да отпадне, защото не само че се изкривяват условията за конкуренция, но, от друга страна, се създават дружества, които поради факта, че имат достъп до евтини ресурси, облигациите, които издават, са по същество с лихвения процент на държавните ценни книжа, могат да не проявят достатъчно далновидност при вземането на решения в кои дружества да участват.
По-нататък има текстове, които им дават право, ако едно от тези дружества не работи добре, участието на инвестиционното дружество да надхвърли 50% и то може да се прехвърли по-скоро не в дружество-инвеститор, а собственик на много предприятия, и тази фигура едва ли трябва да бъде подкрепена от държавата, по този начин да набира своята ликвидност, за да може по същество постепенно да стане собственик на редица малки предприятия, които може да се окаже, че нямат добър мениджмънт. Но за този мениджмънт отговаря и самото дружество. Все пак то участва с до 50%.
Възникват много проблеми, много въпроси, които едва ли е целесъобразно, преди да видим такива дружества да фунционират в България, да получат априори и възможността за държавна гаранция на издаваните от тях облигации.
Затова на този етап аз също смятам, че тази ал. 2 на чл. 3 и съответно глава трета трябва да отпаднат и да може да се види дали дружествата въобще могат да функционират като рискови, такива каквито и в момента има в България, но главно чуждестранни, и които работят не само с малки и средни предприятия. Поне шест или седем такива дружества в момента функционират в България. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Реплика има ли? Няма.
За изказване има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих искал само да кажа, че отново и пренесеният тук в залата дебат показва тотално невежество, наистина непознаване на основни принципи, бих казал, и на търговското право, и на рисковото инвестиране. И аз не бих си позволил.. (Реплика на народния представител Панайот Ляков.)
Ами, уважаеми господин Ляков, за да спорите професионално на тази тема, Вие все пак трябва да прочетете първоизточника на този закон. Вие не го познавате, нямате представа от тези неща, а ни изнасяте тук лекции за това какво е едноличен търговец и ЕООД. Аз само това мога да Ви кажа – че има огромна разлика между едноличен търговец и еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество. Разликата е колосална. И на всеки, който има елементарни познания по търговско право, ще му стане ясно.
Но Вие бяхте прав в едно, например – че няма пречка за инвестиране в ЕООД и ЕАД. Няма пречка. Но в едноличния търговец, като правноорганизационна форма за извършване на търговска дейност, не може да се инвестира. Той просто е физическо лице и е регистриран именно като едноличен търговец. Ако той е създал ЕООД, няма пречка това ЕООД да стане ООД, когато той продаде дялове или акции на едно дружество за рисково инвестиране. И това е нормалният начин, в края на краищата. Това е нормалният начин!
Този закон цели и да насърчи, бих казал, дори едноличните търговци да инкорпорират дейността си, така да се каже, да създадат тази по-развита форма на търговска дейност – дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество, за да могат да привлекат капитал. На така наречените капиталови дружества това им е предназначението – да привличат капитал. Затова аз смятам, че Вие в това отношение сте прав, така трябва да бъде, наистина едноличните търговци не могат да получават такова финансиране, но техни дружества, създадени от тях или от други правни субекти под формата на ЕООД-та и ЕАД-та, могат да получават такова финансиране. Няма пречка.
Другото, за държавната гаранция. Виждате, че тя е ограничена като общ размер, ограничена е по отношение на всяко отделно дружество. Рискът да бъде реализирана държавната гаранция, уважаеми колеги, е само тогава, когато дружеството стане неплатежоспособно. Бих казал, че гаранционният риск, който държавата поема, разпръснат по различните дружества, е минимализиран. Затова според мен такава е най-умната схема, при която държавата може да подпомогне инвестициите в малки и средни предприятия, като минимализира риска за данъкоплатеца. Мисля, че това в края на краищата трябва да бъде разбрано. Прякото наливане на пари в малки и средни предприятия просто е тотално компрометиран модел. И аз се учудвам защо представители на дясна политическа сила толкова яростно защитават една схема, бих казал, изключително характерна за леви правителства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Три реплики – господин Нихризов, господин Ляков и господин Жотев. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Нека да не бъркаме две понятия – лява и дясна икономическа политика, с въпроса за съмнения за една обикновена далавера и похарчване на 50 милиона от държавния бюджет. За далаверата няма нито ляво, нито дясно. Тя се върши и от леви, и от десни правителства.
А що се отнася до останалото, което казахте, то в момента вие наливате средства не в малките и средни предприятия и всички в тази зала отлично го разбират, а във фондове, които са рискови, и по този начин рискът не е за фонда, а е за държавата. И колкото и да се нервирате и да обикаляте в залата, то само с едно можете да се съгласите: че ако отпадне Глава тринадесета – държавната гаранция, в следващия момент Вие сам ще се откажете от защитата на този закон. Защото той ще стане закон за рисковото инвестиране, където правилата вече са коренно различни.
А колкото до това, че ще пробутате едни или други текстове в залата, с едно или друго мнозинство, както правехте в комисията, това няма да смени по същество възможността тези 50 млн. лв. да отидат в джобовете на рисковите посредници. Малките и средните предприятия, дори тези, които са еднолични търговци, няма да имат правата да участват в това финансиране.
А защо трябва да сложите към тях задължително и ортаци – това само вие си знаете. Има една българска поговорка, че “Орташкото и кучетата не го ядат”, а вие искате в момента да принудите тези, които могат да използват тази възможност за инвестиране, задължително да се пререгистрират, защото трябва да бъдат само ООД-дружества или акционерни дружества. Това са моите забележки към Вас, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Ляков.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Димитров, Вие продължавате да използвате да не кажа неприлични думи, но неподходящи думи за тази зала. И квалифицирате това, което Ви казват колегите.
Не съм казал, че едноличният търговец и едноличното дружество с ограничена отговорност са едно и също нещо. Просто от закона не беше ясно дали може да се инвестира в еднолично дружество с ограничена отговорност, но Вие казахте, че може. Няма принцип в рисковото инвестиране да има държавна гаранция. Няма такъв принцип.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие познавате ли американското законодателство?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Няма такъв принцип. Не ми говорете за американското законодателство, не ми говорете за стари и минали схеми, за едно историческо време, когато може би в дадена страна в определен момент икономическата обстановка е искала да се направи такова нещо.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има го и сега, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Покажете ми една западноевропейска държава, където този принцип е въведен и действа. Всички други големи принципи са за рисково инвестиране. Не използват държавни гаранции. Какво ми говорите Вие и казвате, че това било принцип.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Ляков, Вие не сте наясно и не го знаете.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Как да не е вярно?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие нямате елементарни познания.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Как да нямам елементарни познания? Застанете на трибуната и ми дайте примери, а не ми говорете какви познания имам! Аз познавам не по-зле от Вас западната икономика и знам кой се занимава с рисково инвестиране. Мога да изброя тук сто фирми. И от тях нито една не ползва държавни гаранции, когато инвестира в определени проекти. (Реплики на докладчика Валери Димитров. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата. Ще имате възможност за дуплика, господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Присъединявам се към забележката, която направи и колегата ми Ляков за неподходящия език, който използвате отвреме навреме в тази зала. Моля, госпожо председател, да обърнете внимание на колегата Димитров, че не е подходящо което и да е изказване на който и да било народен представител да бъде квалифицирано с думите, които използва господин Димитров преди малко. Такива думи като използваните от господин Димитров са неподходящи за който и да е парламент, за най-невъзпитаните народни представители.
Затова Ви моля, господин Димитров, престанете с този език, защото и на Вас ще Ви се отвърне по същия начин тук или на друго място.
Вие казахте, че държавната гаранция ще заработи, ще задейства само тогава, когато едно дружество за рисково инвестиране влезе в процедура по несъстоятелност, само тогава. Тоест, Вие твърдите, че това ще бъдат много редки случаи, най-вече изключения. Защо тогава готвите цял законопроект? – Тъкмо за сработването на държавна гаранция за дружествата за рисково инвестиране? Аз питам тогава: защо не се откажете от държавната гаранция за дружествата за рисково инвестиране? Подкрепяйте каквито искате дружества за рисково инвестиране, но свалете държавната гаранция!
Не е вярно, че това е най-привлекателната форма, както Вие квалифицирахте – с участието на държавната гаранция. Защото ако това беше най-привлекателната, най-правилната форма, както Вие я квалифицирахте, тогава тя щеше да бъде преобладаваща форма в цял свят.
Вярно е, че предишните десетилетия в Съединените американски щати е разработена такава схема и тя успешно е функционирала. Вярно е, че тази практика я има и сега. Но това, господин Димитров, не е доминираща практика особено за страна във валутен борд, където тук, в парламента, всеки път, когато се говори за социални придобивки, за проблеми, свързани с насърчаване, се казва: "Моля ви, ние сме във валутен борд. Няма пари в бюджета.” Защо трябва да сработи схема за 50 млн. български лева, които евентуално да отидат в предприятия, които влязат в несъстоятелност?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Жотев, сигурно сте прав, но не може в тази зала непрекъснато да се твърди, че тук ставало дума за далавера. Тази инсинуация тук, в залата, че този закон е далавера, трябва най-после да се спре. Това просто не е вярно.
Ако трябва тук да си говорим за езика, не може да се обвинява тук един от вносителите на законопроекта, че той цели далавера. Такива бяха думите на господин Нихризов. Какво да говорим повече?
Да не говорим за другите неща. Смея да твърдя, че схемата, която е заимствана от Съединените американски щати, е най-разумната, с най-малко риск за данъкоплатеца.
Много от фондовете за рисково инвестиране в Европа предвиждат пряко дялово участие на държавата, от което се финансират. Тоест, държавата създава фондове за рисково инвестиране съвместно с частни компании. Има ги в Европейския съюз.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Кажи ги колко са, сравни ги с частните!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Ляков, знаете ли, че в Европейския съюз има специален акт, специална препоръка на Европейската комисия, свързана с рисковото инвестиране? Знаете ли за този акт? Там се разглеждат точно тези схеми в различните европейски държави. Разглежда се въпросът дали тези схеми за рисково инвестиране с участие на държавата са форми на държавна помощ. И там се предлагат текстове и критерии, за да се види кога участието на държавата, което според този акт на Европейската комисия е напълно допустимо и нормално, трябва да се квалифицира като държавна помощ или не. Тоест, това е утвърдена практика в редица държави от Европейския съюз.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Но не е преобладаваща практика!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, не искам да спорим за това, тъй като този спор е твърде професионален.
Искам да обърна внимание върху това, в края на краищата така искам да отговоря и на господин Жотев, че ако дружеството не може да плати на своите облигационери, е нормално държавата да му отнеме лиценза, да плати на облигационерите, но след това тя става първи кредитор, който може да си събере вземането от активите на дружеството. Такъв е смисълът, тоест държавата гарантира и интересите на данъкоплатеца, ако дружеството поради сериозни нарушения на закона е станало неликвидно и примерно, не е успяло да се разплати със своите облигационери. Това е схемата, която се предлага. И аз мисля, че ако се прочете по-внимателно законът, но безпристрастно и не както Дяволът чете Евангелието, тази логика става напълно ясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Жотев.
Заповядайте.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да защитя предложението, което сме направили с колегата Йордан Нихризов – ал. 2 да отпадне и останалите алинеи да се преномерират.
Това е законопроект, в основата на който стои тъкмо идеята за държавно гарантиране на риска на тези дружества за рисково инвестиране. Това е законопроект, внесен от двама народни представители. Това не е правителствен законопроект. Този законопроект никога не е бил сред приоритетите на българското правителство. Аз призовавам Народното събрание да се вслуша в аргументите на опозицията отляво и отдясно да не подкрепи идеята за предоставяне на държавна гаранция за дружество с рисково инвестиране.
Обръщам се към всички, които следят дебата в този момент и искам да подчертая, първо, че такива дружества, ползващи държавна гаранция, не са преобладаващи в Европейския съюз. Ако бяха преобладаващи, тук щяхме да бъдем засипани с имената на тези страни, където има положителен опит. Факт е, че такъв опит съществува в САЩ в миналото и тук-таме днес. Това в никакъв случай не трябва да подкрепя идеята сега в България да се създават преференции за малко на брой дружества, които ще могат да изконсумират 50 млн. лв.
Никога не съм твърдял, че тук става въпрос за далавера. Господин Димитров, тези думи смятам, че не се отнасят за мен. Никога не съм използвал лош език и неподходящ за тази зала или където и да било другаде в обществото или в семейството.
Господин Димитров, това е лоша идея. Това мога да си позволя да кажа. Това не е дясна идея за управление на икономиката. Това не е правилна идея за насърчаване на малките и средни предприятия. Първо, защото малките и средни предприятия такива, каквито са в момента, са по същество над 90 процента от предприятията в България. И второ, с този законопроект не се насърчава развитието на малките и средни предприятия. Гарантира се рискът на дружествата за рисково инвестиране, които ще инвестират най-малко в 90 на сто от българската икономика.
Вие казахте преди малко, господин Димитров, че държавата ще защити интересите на данъкоплатеца като стане кредитор номер едно, ако фалира такова дружество за рисково инвестиране. Но аз Ви давам много по-добра идея. Откажете се изобщо от тази държавна гаранция. Така най-добре нашият парламент ще защити интересите на българския данъкоплатец, като няма държавна гаранция. Който иска да инвестира с рисков капитал, е добре дошъл в България. Нали точно това правят няколко правителства, за да привличат инвеститори – и чуждестранни, и български. На равна основа, без преференции, без държавна гаранция.
Госпожо председател, позволете ми още веднъж да се обърна към народните представители да ви помоля да подкрепите нашето предложение с господин Нихризов – ал. 2 на чл. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз много добре си спомням, господин Жотев, когато Вие предлагахте да се създаде фонд за гаранционен капитал с 26 млн., които пряко да се наливат в…
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Това не е вярно!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е вярно, защото по Закона за малките и средни предприятия предложението Ви с господин Нихризов, което подкрепят Обединените демократични сили, е именно това – 26 млн. да бъдат наляни в такъв гаранционен фонд, с който да се дават гаранции на малки и средни предприятия. И то от чиновнически борд, някакъв управителен орган на този гаранционен фонд. Аз не искам да квалифицирам тази идея дали е лява или е дясна. Очевидно е каква е. Просто тя е компрометирана.
Уважаеми господин Жотев, аз съм далеч от мисълта да смятам, че ние трябва да се придържаме към всички европейски практики, защото, виждате ли, така било в Европейския съюз. Когато чуем аргумента “това е в Европейския съюз”, ние трябва пряко да копираме всичко, което е в Европейския съюз, при това обърнете внимание, Европейският съюз има противоречива практика, различна практика и няма унифицирано законодателство в сферата на рисковите инвестиции, господин Жотев. Няма унифицирано законодателство. Просто интеграцията не е стигнала дотам, тъй като рисковото инвестиране има различна практика. Най-развитата държава в сферата на рисковото инвестиране са именно Съединените американски щати. И оттам е добре да се заимства, а не от по-неразвити капитали на рискови инвестиции. За това става въпрос.
Аз мисля, че ние сме избрали най-добрият модел, който е работил и в най-бедните щати в тази държава. Така че категорично не мога да приема Вашите аргументи, защото фактът, че нито едно американско правителство не си е позволило да отмени този модел, а той функционира вече 50 години, говори сам по себе си.
Така че аз категорично не мога да приема Вашите аргументи. Според мен те са недостатъчно професионални и недостатъчно убедителни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Първото ми уточнение е, че никога не съм защитавал каквато и да е идея за предоставяне на държавна гаранция. Това го запомнете. Никога и при никакви случаи. Консултирайте се с протокола на Комисията по икономическата политика или на парламента и това ще бъде потвърдено и документирано.
Слаба беше Вашата реплика, това е моята оценка, господин Димитров. Не се позовавайте на отделни щати в Съединените американски щати преди 50 години. Ние отиваме към Европейския съюз. Не копираме всичко, разбира се. Никога не съм твърдял тези думи. Вие ги влагате в моята уста, но не са верни. Но ние отиваме в Европейския съюз, отиваме с една идея, която не е преобладаващата, продължавам да твърдя, в нито една от страните на Европейския съюз. Вие казахте преди малко, че има възможност в европейските страни държавата да участва със свой капитал в едно дружество. Но това е съвсем различно, не е да предоставя държавна гаранция. Ако сте толкова ляв по политически убеждения, хубаво, участвайте с държавни средства през следващия бюджет в такива дружества, правете съвместни дружества. Не Ви го препоръчвам.
Тази Ваша реплика показва, че Вие с Вашата колежка сте сами. Това правителство няма законопроект, господин Димитров, няма такъв законопроект. Това не е приоритет. Няма такъв приоритет в целия Европейски съюз. Вашата идея е неправилна. Тя просто ще използва бюджета, за да се гарантират 50 млн. лв., които биха могли да се използват много по-рационално през тази година и през следващите няколко години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е да бъдат поканени министърът на финансите и министърът на икономиката, тъй като и на първо четене, когато беше разглеждан този закон, нямахме становище от Министерството на финансите, а от Министерството на икономиката имаше някакво писмо, което беше изпратено до председателя на Комисията по икономическата политика. Такива становища не постъпиха и писмено в Комисията по икономическата политика, а на разглеждането за известен период от време присъстваше един от заместник-министрите на Министерството на финансите. Но тъй като законопроектът, както подчерта моя колега господин Жотев, е вкаран в пленарната зала, предложен е на Народното събрание от отделни депутати, а има пряко влияние върху финансите на страната и върху данъкоплатеца, то нека чуем мнението на Министерство на финансите, изразено точно и ясно, както и мнението на Министерството на икономиката, тъй като при разглеждането на този законопроект те винаги отсъстват.
Затова аз повтарям моето процедурно предложение да бъдат поканени министърът на финансите и министърът на икономиката, за да изразят становище по така спорния въпрос как трябва да бъдат похарчени тези 50 млн. лв. за рисково инвестиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за противоположно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Възползвам се от случая да кажа, уважаеми господин Жотев, обърнете предизборната програма на НДСВ и ще видите, че там е предвиден законопроект за рисковото инвестиране. Просто става въпрос за разделение на труда между правителството и депутатите. Така че не е вярно, че той не е подкрепян. Той е в предизборната програма на НДСВ. Обърнете и го вижте.
По-нататък, законопроектът категорично беше подкрепен от министъра на икономиката, която изпрати специално писмо по този повод в Комисията по икономическата политика. Вие знаете, че аз го предоставих на членовете на комисията. Ако си спомняте, в заседанията на комисията участваше заместник-министърът на финансите, двама заместник-министри на финансите, които изразиха категорично подкрепата за този законопроект. Така че аз мисля, че позицията на правителството е ясно и категорично изразена.
Така че правя противно противоположно предложение – да не бъде подкрепен господин Нихризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов залата да задължи, ако гласува, присъствието на министъра на финансите и министъра на икономиката при разглеждането на законопроекта.
Гласували 127 народни представители: за 48, против 50, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Имате думата за предложения за прегласуване, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Интересно ми е от какво се страхуваме в момента. Страхуваме се да чуем мнението на министъра на финансите или на министъра на икономиката или може би те имат различни мнения от вносителите? Или може би в момента не трябва да чуем ясно становището на правителството за това дали подкрепя тази идея за изхарчването на 50 млн. за едни рискови фондове?
Много ми е интересно, уважаеми дами и господа, когато говорим за Програмата на НДСВ, а виждаме в момента вносители от две парламентарни групи – от Новото време и от НДСВ. Тоест, задавам си въпроса дали Новото време подкрепя Програмата на НДСВ като цяло и накъде вървим в нашите разбирания за това трябва ли в края на краищата, когато се говори за изпълнителната власт тя да бъде крита зад параван, за да може в следващия момент да се разграничи от становището на депутатите?
Защото искам да ви припомня, уважаеми колеги, че, криейки изпълнителната власт в края на краищата, това нещо се обръща като бумеранг срещу нас. Тогава министрите казват: така гласува Народното събрание, ние нямахме становище по въпроса. Така че, не си крийте министрите, уважаеми депутати, колеги от управляващото мнозинство, което в момента има различни цветове! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване.
Прегласуваме предложението на господин Нихризов в залата да присъстват министъра на финансите и министъра на икономиката.
Гласували 132 народни представители: за 66, против 49, въздържали се 17.
Предложението не се приема. (Шум и реплики в залата.)
Думата за процедурно предложение има господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Госпожо председател, много Ви моля да посочите хората от ДПС, които са гласували против този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво да направя?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Посочете депутатите от ДПС, които гласуваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямам тази техническа възможност, съжалявам.
Вашата парламентарна група може да си поиска разпечатка от гласуването.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Виждам един депутат от ДПС.
А Вие водите заседанието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но не правя проверка. Ако искате проверка, мога да я направя. (Шум и реплики в залата.)
За процедурно предложение думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Моето процедурно предложение се дължи на факта, че в момента няма двама души от ДПС в залата, а има един-единствен представител. Това просто се вижда!
Следователно или се е появил някакъв фантом, или ние говорим за една друга дума, която аз употребих. Извинявам се на господин Димитров, но тя се потвърждава. Това е думата “далавера”! Дори я правим тук, в залата, показно – как можем да гласуваме един закон, без да са присъствали хората, гласували за него.
И затова, за да бъдем честни спрямо себе си от името на Парламентарната група на ОДС, уважаема госпожо председател, аз правя предложение за поименна проверка с изчитане имената на народните представители, тъй като в момента в залата присъстват 48 народни представители, а на таблото се разхождат цифри от 120 нагоре. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме поименна проверка:
Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - тук
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - тук
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - отсъства
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Богданов Николов - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Георгиева Петрова - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

В залата има 144 народни представители. Имаме кворум.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 3? Няма.
Моля да гласуваме отпадането на ал. 2 на чл. 3, което беше предложено в залата от няколко народни представители.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 87, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
За прегласуване ли искате думата, господин Ляков, защото аз пропуснах да поставя на гласуване предложението на господин Нихризов и господин Жотев, което също съдържа това предложение – ал. 2 да отпадне, но не съм подложила на гласуване предложението Ви по ал. 1, което всъщност не е прието.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Имам две предложения. Едното е да отпадне ал. 2, което беше гласувано. Сега предлагам да се прегласува.
Имам друго предложение - в ал. 4, т. 3 изразът след “облигации” – “при спазване на изискванията на т. 2” да отпадне. Това е в допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо прегласуваме предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 3.
Гласували 155 народни представители: за 42, против 89, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов и на господин Жотев по ал. 1 на чл. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 32, против 86, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков – в ал. 4, т. 3 от допълнителния доклад изразът след думата “облигации” да отпадне.
Гласували 129 народни представители: за 23, против 95, въздържали се 11.
Предолжението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на чл. 3, предложен от Комисията по икономическата политика.
Гласували 134 народни представители: за 106, против 17, въздържали се 11.
Текстът се приема.
Давам думата за процедурно предложение на господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо председател, Вие подложихте на гласуване текста на чл. 3 така, както е приет от комисията. Само че преди това – не е Ваша грешката, тъй като мисля, че друг водеше заседанието – трябваше да се гласува едно предложение, направено от господин Димитров – преди думичката “инвестиране” в ал. 1 се добави думата “само”.
Но това нещо не беше гласувано от залата като редакционна поправка.
Така че мисля, че за да бъде точен текстът, трябва да направите и това гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека за протокола да уточним нещата. Действително аз тогава не съм водила заседанието и не зная какво предложение е направено в залата.
В ал. 1 на чл. 3 господин Димитров ли е направил предложение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, аз предложих редакционна поправка. Но аз прочетох коригиран текста на чл. 3, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тоест, с корекцията на господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предложих текстът да бъде гласуван в коригиран вариант.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Редакционната бележка автоматично ще влезе в текста. Нали така е представен текстът? Така е представен текстът, така е гласуван, както господин Димитров го е прочел.
Има думата за процедурно предложение господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
Моята процедура е по-скоро да изясним ситуацията.
Предложението на господин Валери Димитров не е гласувано самостоятелно. Вие казвате, че текстът е гласуван така, както е приет от комисията.
Вторият ми мотив е, че тази добавка “само” вече не е само редакционна поправка, а съществено изменение в смисъла на целия текст.
Ако в първия случай се касае за инвестиране във всякакъв вид дружества, тук вече правим едно ограничение, т.е., смисълът става вече съвсем друг.
Така че аз не смятам, че това е редакционна корекция. Мисля, че залата гласува текста както е представен в доклада, приет от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, ще отстраним този недостатък.
Моля, господин Димитров, прочетете още веднъж редакцията на чл. 3, ал. 1, за да анулирам предходното гласуване и още веднъж да гласуваме текста на ал. 1 на чл. 3.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“Чл. 3. (1) Дружеството за рисково инвестиране по смисъла на този закон е акционерно дружество с поименни акции, регистрирано в страната и лицензирано по реда на този закон, което извършва инвестиране само в дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, които са малки и средни предприятия, наричани по-нататък “предприятия”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, “само” действително има друг смисъл, не е само редакционен. Съгласна съм, да.
Анулирам предходното гласуване на чл. 3 и моля да гласуваме още веднъж чл. 3 с онази корекция, която господин Димитров прочете в ал. 1.
Моля, гласувайте още веднъж чл. 3.
Гласували 119 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 15.
Текстът на чл. 3 се приема.
Моля, господин Димитров, да докладвате Глава втора и чл. 4.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава втора комисията подкрепя заглавието: “Глава втора – Издаване и отнемане на лиценз”.
По чл. 4 има предложение на Йордан Нихризов и Петър Жотев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на комисията за чл. 4:
“Чл. 4. (1) Лицензирането на дружествата за рисково инвестиране по този закон се извършва от Комисията по финансов надзор, наричана по-нататък “комисията”.
(2) За издаване на лиценз се подава заявление по образец, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни актове;
2. документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски;
3. план за инвестиционната дейност и целите на дружеството, както и методите за оценка на отделните инвестиции и на инвестиционния му портфейл;
4. данни за деловата активност на дружеството от момента на неговото учредяване;
5. списък на акционерите, които пряко или чрез свързани лица притежават над 10 на сто от акциите или могат да упражняват контрол над дружеството, както и данни за деловата им активност през последните пет години;
6. справка, съдържаща данни за лицата, записали 5 и над 5 на сто от капитала;
7. данни за деловата активност на членовете на управителните и контролните органи на дружеството.
(3) Изискванията към документите по ал. 2 се определят с наредба на комисията.”
По чл. 5 има предложение на комисията, което е следното:
“Чл. 5. (1) Комисията се произнася с мотивирано решение по заявлението за издаване на лиценз в 45-дневен срок от получаването на документите по чл. 4, ал. 2.
(2) Комисията може да поиска отстраняване на непълноти и нередовности в документите по чл. 4, ал. 2 в определен от нея срок, който не може да бъде по-кратък от 14 дни и по-дълъг от един месец. Срокът за произнасяне по ал. 1 започва да тече от датата на отстраняване на непълнотите и нередовностите.
(3) Комисията отказва издаването на лиценз, ако заявителят не отстрани непълнотите и нередовностите в определения от нея срок по ал. 2, изречение първо.
(4) Комисията уведомява писмено заявителя за своето решение в 7-дневен срок от произнасянето си.”
По чл. 6 има предложение на народните представители Валери Димитров и Ралица Агайн, което е оттеглено от вносителя.
Предложение на комисията за чл. 6:
“Чл. 6. (1) Комисията издава лиценз на дружество за рисково инвестиране, ако са изпълнени следните условия:
1. дружеството има не по-малко от 5 млн. лв. регистриран и изцяло внесен капитал към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз;
2. не по-малко от 35 на сто от акциите на дружеството се притежават от институционални инвеститори;
3. лицата, управляващи и представляващи дружеството, притежават необходимата професионална квалификация и опит и отговарят на изискванията на чл. 14;
4. нито един от акционерите на дружеството не може да упражнява контрол върху дейността на дружеството по начин, който да застрашава инвестиционната политика и финансовото състояние на дружеството или правата на държавата;
5. планът за инвестиционната дейност на дружеството отговаря на целите и изискванията на този закон;
6. към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз дружеството е извършвало рисково инвестиране поне две години и е инвестирало в три или повече малки и средни предприятия под формата на дялове и акции или дългосрочни заеми поне 35 на сто от активите си.
(2) Изискванията за професионална квалификация и опит по ал. 1, т. 3 се определят с наредбата по чл. 4, ал. 3.
(3) В случаите, когато най-малко 25 на сто от акциите с право на глас на дружеството се притежават от чуждестранно дружество за рисково инвестиране, комисията може да зачете за целите на ал. 1, т. 6 неговия опит и история за делова активност.”
По чл. 7 има предложение на комисията:
“Чл. 7. (1) Комисията отказва да издаде лиценз, когато не са спазени изискванията на чл. 6.
(2) В случай на отказ заявителят може да подаде ново заявление за издаване на лиценз не по-рано от три месеца от датата на влизането в сила на решението на комисията за отказ.”
По чл. 8 има предложение на комисията:
“Чл. 8. (1) Комисията може да отнеме издадения лиценз с мотивирано решение, когато:
1. са представени неверни сведения, послужили като основание за издаването на лиценза;
2. дружеството за рисково инвестиране престане да отговаря на изискванията по чл. 6, ал. 1, точки 1-4;
3. дружеството за рисково инвестиране нарушава разпоредбите на закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и актовете на комисията.
(2) Комисията може да прекрати действието на издадения лиценз по молба на дружеството.”
По чл. 9 има предложение на комисията:
“Чл. 9. (1) След влизане в сила на решението за отнемане на лиценза комисията незабавно отправя искане до съда по регистрацията на дружеството за прекратяване на дружеството и образуване на производство по ликвидация.
(2) С влизане в сила на решението за отнемане на лиценза комисията назначава двама квестори, които упражняват правомощията на управителния и надзорния орган на дружеството до назначаването на ликвидатор от съда по предложение на комисията.
(3) След отнемане на лиценза дружеството не може да извършва сделките и дейностите по този закон, както и да променя съществено условията на вече сключените договори за инвестиране.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Чл. 10. Решенията на комисията могат да се обжалват пред Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези текстове. Всъщност това е Глава втора “Издаване и отнемане на лиценз”.
Има ли желаещи?
Има думата народният представител господин Папаризов. Заповядайте, господин Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Бих искал да погледнем още веднъж чл. 6, ал. 3. За мен не е много ясен смисълът на тази ал. 3 и бих предложил да отпадне, защото според мен въпросът е решен в ал. 1, т. 6. Казва се, че в случаите, когато най-малко 25 на сто от акциите с право на глас на дружеството се притежават от чуждестранно дружество за рисково инвестиране, комисията може да зачете за целите на ал. 1, т. 6 неговия опит и история за делова активност.
Първо, какво означава "може да зачете"? И, второ, така както е редактирана т. 6 на чл. 1, тя обхваща всички случаи, независимо дали участниците са чуждестранни или местни лица.
В т. 6 се казва, че към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз дружеството е извършило рисково инвестиране, поне две години е инвестирало в три или повече малки и средни предприятия под формата на дялове или акции, или дългосрочни заеми, поне 35 на сто от активите си.
Излиза, че за държавна гаранция може да кандидатства само дружество, което преди това е осъществявало рисково инвестиране поне две години. Очевидно, че това дружество е дружество, което има регистрация в България. Как е осъществявана неговата дейност, дали то има необходимия опит, мисля, че това нещо се отнася и за тези дружества, в които има и чуждестранни участници. Такива са не един и два рискови фондове в страната.
Така че, тази ал. 3 като че ли създава едно изключение, което допълнително облагоприятства тези дружества, за които поначало има едни изисквания, които би трябвало да бъдат еднакви за всички дружества, независимо дали участниците са български или чуждестранни лица и които са записани в чл. 6, ал. 1. Така че предлагам ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, тук става дума за две хипотези. Ще си позволя да кажа на уважаемите колеги, в единия случай, както е по ал. 1, т. 6, се зачита деловата история и инвестиционният опит на самото дружество, което до момента може да е съществувало, да е извършвало такава дейност по рисково инвестиране, но в един момент решава, че трябва да привлече допълнителен паричен ресурс с държавна гаранция. И вече то подава молба за лиценз, иска да бъде лицензирано, за да може да бъде и получател на държавна гаранция.
Обаче в ал. 3 става въпрос за това, че едно дружество може да бъде новосъздадено, но то да ползва опита и инвестиционната история на голям акционер в самото него, тъй като този акционер е влязъл, именно за да извършва рисково инвестиране чрез създаването на такова дружество, което е местно юридическо лице.
Тоест, в случая се получава, именно втората хипотеза, когато самото дружество може да няма история, но то може да ползва инвестиционния опит и историята на голям чуждестранен акционер в него. За това става въпрос.
И тук естествено, смисълът на тази разпоредба е да се даде възможност на опитни рискови инвеститори, които не са местни лица, да могат и те да осъществяват тази дейност на територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Папаризов, имате право на дуплика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И сега в България действат, разбира се, като са регистрирани по българските закони, юридически лица, чийто произход и чиито основни акционери са чуждестранни юридически лица. Редно е тогава, ако се има предвид, че изискванията няма да бъдат само към дружеството, но и към най-големия му акционер, това да не се отнася само към най-големия акционер, който е чуждестранно дружество. Тогава най-малкото трябва да отпадне "чуждестранно дружество", а “да се притежават от дружество за рисково инвестиране”.
Защо трябва да дискриминираме тези, които вече са създали дружества на територията на България и имат опит, от тези, които не са работили на територията на България? При това разбиране предлагам поне думата "чуждестранно" да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожице Ралица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че предложението на господин Папаризов да отпадне думата "чуждестранно" е уместно предложение. Като вносител на законопроекта, смятам, че то съществено внася подобрение в текста, тъй като действително не е разумно да се прави разграничение между чуждестранните и българските участници на този пазар. Ако притежават необходимата репутация и опит в тази област, то е уместно те да бъдат абсолютно равнопоставени пред закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Димитров, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Подкрепям госпожица Агайн и смятам, че забележката на господин Папаризов е уместна. Можем да кажем наистина "дружество за рисково инвестиране". Бих си позволил, уважаеми колеги, за да бъде коректен текстът, може да става въпрос не само за чуждестранно или местно дружество, но по-удачно е да се каже дружество, което може да не разполага с такъв лиценз. Има дружества за рисково инвестиране, които няма да поискат лиценз от държавата, ще продължават да инвестират в България. Те са "дружества за рисково инвестиране", но ще се подчиняват само на Търговския закон. Може би е уместно да кажем: "които се притежават от нелицензирано дружество за рисково инвестиране".
Ако господин Папаризов е съгласен с това нещо (шум и реплики в залата). Добре, тогава да бъде "да се притежават от дружество за рисково инвестиране".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Като подкрепям предложението на господин Папаризов, искам да поясня откъде дойде объркването в текстовете. То беше свързано най-вече с първоначалния вариант на чл. 4, ал. 1. Когато в комисията беше предложено лицензиране само в случай, че се иска държавна гаранция, както е първоначалният вариант, постъпи въпросът: а какво ще правят останалите дружества за рисково инвестиране? В края на краищата, след много спорове излезе вариантът, който е предложен от комисията. Като нашето предложение с господин Жотев беше прието, тъй като то предвиждаше поначало този законопроект да бъде свързан с дружествата за рисково инвестиране.
Тук възниква вторият проблем. Ние приехме Закон за ограничаване на административния контрол. В момента мисля, че в Комисията по икономическата политика се подготвят предложения за неговото подобряване, предложения за изменение и допълнение. И точно в този момент ние вкарваме нов административен контрол и основната част на спора беше дали няма да има съответно влияние на администрацията, от която господин Димитров толкова много бягаше, именно при въпроса дали едно дружество ще бъде лицензирано или няма да бъде лицензирано. Понеже т. 6 поставяше нещата едва ли не с изисквания и критерии, които никой в България не можеше да изпълни, се реши да има т. 3, в която можем да ползваме евентуалната история на чужди рискови фондове. Оттам е останала думата "чужди", която поставя в неравнопоставеност двата субекта.
Искам още веднъж да се върна на това, че в момента има на практика намеса на администрацията, дори с лицензионния режим, който в един закон ограничаваме, а в друг закон, в момента, поставяме.
Все още остава неясен въпросът с този законопроект – този лицензионен режим ще бъде само за онези дружества, които ще ползват държавна гаранция, или ще бъде за всички рискови дружества, тъй като е очевидно – пак подчертавам – че законът беше писан само за едно нещо – за държавната гаранция, и това личи от първоначалния му вариант. В този смисъл ще има доста противоречия, макар че в комисията текстовете бяха сравнително добре представени. Но в края на краищата не се знае дали законът, който ние предлагаме, ще даде стимул за участие на рисковите фондове или ще достигне до онова, за което вече много пъти става дума, за определени фондове, за които се пише този закон. Дебело подчертавам – за определени фондове лицензирани дружества, които ще присъстват на нашия пазар и ще могат да се ползват от съответната гаранция.
Връзката с административните актове е много пряка – проблемът с лицензирането. Вярно е, че те трябва да бъдат лицензирани, но в момента ние приемаме текстове, които ще ни доведат само до едно действие и под тях прозира основата.
Затова аз смятам, че думата “чуждестранно” е справедливо да отпадне, поне да има равнопоставеност на дружествата, които са регистрирани у нас и в чужбина. По този начин ще спазим изискванията на другия закон – Закона за инвестициите, където ги поставихме при еднакви условия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разискваните текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване.
От господин Атанас Папаризов има направени две предложения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Оттеглям първото си предложение за изцяло отпадане на ал. 3 и поддържам предложението си за отпадането на думата “чуждестранно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов в чл. 6, ал. 3 думата “чуждестранно” да отпадне.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема, думата “чуждестранно” отпада.
Поставям на гласуване Глава втора “Издаване и отнемане на лиценз” от чл. 4 до чл. 10 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Глава трета – Гаранционно участие на държавата.”
Има предложение на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев Глава трета “Гаранционно участие на държавата”, включваща чл. 11 до чл. 13 включително, да отпадне, а останалите глави да се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава трета “Гаранционно участие на държавата”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е съвършено елементарно – да отпадне всичко онова, което е свързано с държавната гаранция, за която се издумаха доста приказки до момента, тъй като тя беше заложена още в самите цели на закона.
Защо предлагаме да отпадне държавната гаранция? Чухме доста думи за това колко непрофесионални, колко слабо разбиращи и т.н. били представителите на опозицията. Приемам за напълно нормално всеки, който е взел властта, да си мисли, че той е най-умният, най-разбиращият, най-можещият, така че няма да се докачам от това колко слабо знаем развитието на процеса на рисковото инвестиране. В отдалечената за нас страна Америка в онзи ранен период на 50-те години американската икономика нито е като българската, но предполагам, че вследствие на този закон, който ще направи от малките големи предприятия, ние ще успеем да задминем американците, както се говореше в едни други години.
Въпросът е защо искаме да отпадне Глава трета. Защото в края на краищата ние превръщаме рисковото инвестиране на съответните рискови инвеститори в риск на държавата, тъй като от всички страни беше казано, че в края на краищата този, който ще обере попарата в случай на неблагоприятни последици от риска, ще бъде държавата, тъй като тя ще е гарант. Да, напълно некомпетентни бяха всички наши искания, когато желаехме този инвестиционен процес да бъде пряко свързан с потребителите, с малките и средни предприятия. Тогава се говореше за голямата некомпетентност на чиновниците, за голямата некомпетентност на тези, които пряко работят в процеса на производство, в което пряко се извършва инвестицията. Оказва се, че посредством тази глава ние намираме къде са компетентните. А компетентните са тези, които ще вземат парите като гаранция от държавата и ще решат на кого да ги дадат, именно защото са компетентни. А как ще бъдат определени компетентните? Посредством процеса на лицензиране, за който преди малко говорих, че ще се извърши пак от некомпетентните чиновници. Ето § 22 в пълна сила – некомпетентните чиновници ще разберат и ще дадат право на този, който е компетентен, да управлява държавните пари.
Независимо от това колко са разписани гаранциите и колко ги подобряваме на няколко пъти, те водят до едно и също нещо – до грешен принцип. И, уважаеми колеги, колкото сте останали в тази зала, искам да знаете точно и ясно едно, независимо дали това е записано в програмата на НДСВ, дали в момента е включено в принципите на “новото време”, което явно е част от програмата на НДСВ поне в тази насока, да знаете, че в момента се дават 50 милиона държавни лева като гаранция в ръцете на едни хора, които ще бъдат определени по някакъв си начин от некомпетентни чиновници.
И още нещо, което трябва да се знае, е, че тези пари могат спокойно да потънат въпреки всички разписани законови гаранции в пясъка и да останат само един добър спомен за онези, които са имали желанието да подкрепят малките и средни предприятия.

С това завършва един процес в промяна на законодателството в малките и средни предприятия. Резултатът от този процес е следният. С миналия законопроект малките и средни предприятия получиха нищо, но от сърце. С този законопроект обаче посредниците, както винаги става в България, които ще използват евентуално полето на малките и средни предприятия, ще получат от държавата 50 млн. лв. Нека да им бъдат честити и да се отблагодарят както трябва на тези, които създадоха условия да се развие този модерен бизнес от американски тип 50-те години. Вярвам, че ще настигнем американците. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по Глава трета и предложението на двамата народни представители за отпадане на текст?
Заповядайте, госпожо Агайн?
РАЛИЦА АГАЙН (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Днес дебатът очевидно се върти около дебата, който се водеше по време на първото разглеждане на законопроекта. Съжалявам, че ще трябва да отнема няколко минути от времето на Народното събрание днес, за да повторя още веднъж това, което беше казано и в предишното обсъждане, което беше написано и в мотивите. Изключително много съжалявам, че представителите на Парламентарната група на ОДС, които днес обсъждат законопроекта, не са чули и прочели, също така не са се запознали с опита поне в Европа.
Тук много пъти се обсъжда, че се предлага програма, която е действала през 50-те години в Съединените щати, и се подсказва, че подобни програми вече не действат никъде. Напротив, това съвсем не е така. В Европа няма нито една държава, която да няма в момента текущи програми за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия. Само за една година бюджетът на държави като Франция и Великобритания отделя над 1,5 млрд. евро за подобни програми, които да насърчават рисковото инвестиране в малки и средни предприятия. Ако ние искаме да имаме конкурентна икономика, като тези на останалите европейски държави, ще се наложи и българската държава да се грижи за малките, които трябва да имат бъдеще и трябва да имат успех, а не само за големите, както е в други закони, които и без това си имат пари, но да им дадем още нещо, за да дойдат. Но преди всичко българската икономика трябва да се грижи за българските предпрития, които да могат да станат конкурентни на европейските, а не само да каним европейските конкуренти у нас и да им даваме привилегии. Това е хубаво, разбира се, но трябва да има баланс.
Толкова по отношение има ли такива програми в Европа или няма.
Тази глава, която се обсъжда, е всъщност най-евтиният начин за създаване на програма за насърчаване на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия. Почти навсякъде тези програми действат на базата на реално дадени пари от държавата, които пряко се инвестират в такива фондове, не единствено от държавата, но в комбинация с останали акционери, които са лоши, както чуваме тук, те обират парите на бедните малки предприятия и всъщност добре, че има такива капиталисти, от които да се отречем и да ги обвиним, че нещо не се случва добре в държавата. Именно тези програми, които пряко дават парите на данъкоплатците, са всъщност най-тежката форма за един държавен бюджет за насърчаване на инвестиции в малки и средни предпрития. Това, което се предлага тук, е тези пари да дойдат от пазара, като всъщност държавата да участва като един застраховател на емисията, поемайки целия риск в необходимия момент, така че да може от пазара, от всеки един български гражданин, пенсионен фонд, банка или всеки друг участник да се получат необходимите средства, които да бъдат инвестирани в българските малки и средни предприятия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожице Агайн! Преди малко дадохте пример, че в Англия наскоро са похарчени над 1 млрд. евро или лири. Може ли да ни кажете, да споделите тези милиард лири или евро под формата на държавна гаранция ли са дадени или са дадени под други форми за насърчаване на рискови инвестиции в малки и средни предприятия? Не бих възразил, ако нашата държава насърчава малкия и средния бизнес, а също така насърчава и рисковите инвестиции в този бизнес. Посочете други страни в Европа, където се издава държавна гаранция, където парламентът я ратифицира, където държавата не е във валутен борд, където се следи всеки похарчен лев за държавна гаранция, за външен заем.
Не считате ли, госпожице Агайн, че в България съзнателно е въведен режим, при който максимално прозрачно и максимално прецизно се наблюдава всяка държавна гаранция, всеки заем, взет от чужбина? Нима е малък негативният опит в нашата страна през минали години, преди промените през 1989 г., когато се натрупаха външни задължения? Защо е необходимо, госпожице Агайн, да се издава държавна гаранция? Не е ли по-добре да измислите други форми за насърчаване на малкия и средния бизнес, за насърчаване на рисковото инвестиране – такива, каквито например са в Англия? Посочете ги. Това държавна гаранция ли беше или са измислени някакви други механизми за насърчаване на рисковото инвестиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика думата има госпожица Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (ПГНВ): Два въпроса се съдържаха в репликата на господин Жотев.
Първият е за действащите форми за насърчаване на инвестиции в малки и средни предприятия. Тук трябва да знаете, че няма европейска държава, както вече споменах, в която да не действа такава програма, с изключение на България, Албания и Румъния, разбира се. Във всички тези държави решението е по различен начин. С държавна гаранция се действа в групата на германските държави – Германия, Австрия, в които очевидно се предпочита да се поеме част от риска на предприемачите, които участват във фонда, на инвеститорите в самия фонд и съответно да се увеличи техният интерес да вложат някой и друг лев в малки и средни предприятия. Там държавата прави по-лошо – тя поема риска от загубата, тоест, тя казва: има ли загуба, винаги ще поемаме тази част от загубата, така че да продължат инвестициите в малките и средни предприятия.
В една друга част от европейските икономики, пак отново в Австрия и в Италия, се процедира по начина, по който ние предлагаме – по сходни програми, като включително в момента започва изграждането на абсолютно същата програма, за която днес говорим и която е тествана досега в дълъг период от време единствено в Съединените щати, като в Италия и Австрия ще се развиват програми по гарантиране на вземания срещу малки и средни предприятия, включително от фондове.
Трето, в повечето европейски държави днес се търсят алтернативи на прякото инвестиране на левовете, доларите и еврата на данъкоплатците, така че тези пари да не отиват пряко във фондовете, защото прякото инвестиране, първо, вади веднага ресурс и, второ, влияе върху решенията на самия фонд. Така че в крайна сметка се взимат политически решения във фондовете, благодарение на представителите в борда на директорите на държавата, която съответно е инвестирала, и ефективността в тези случаи е много по-ниска, отколкото ако бъде оставена на частната преценка на инвеститорите в самия фонд.
Другият въпрос, който зададохте, беше свързан с това, че България е в режим на валутен борд и как това ще се отрази. Веднага Ви отговарям, че няма да се отрази по различен начин от начина, по който се работи досега, защото в закона, който днес разглеждаме, е записано, че става по реда на Закона за държавния дълг. В крайна сметка тези пари, тази гаранция ще се конкурират с всички други гаранции, които се издават в България до 31 март всяка година, като в тази конкуренция ще се състезават проекти за читалища, за пътища и за малки и средни предприятия, взети заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по повдигнатия въпрос?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В подкрепа на това, което каза моята колежка госпожица Агайн, искам да изтъкна, че наистина гаранционният риск е най-ниският риск, който поема издателят на гаранцията, защото това е условно плащане, плаща се, ако настъпи определен риск, не се вадят средства пряко, държавата не участва пряко, не влага пари, не взима инвестиционни решения. Това трябва да се каже ясно и категорично. Инвестиционните решения се взимат от частни предприемачи при бизнес оценка на малките и средни предприятия, докато в тези схеми, за които говорихме досега и които ни се предлагаха преди, е очевидно, че рискът за държавата е много по-голям.
И още нещо – държавата продава гаранции, уважаеми колеги! Предоставянето на една държавна гаранция не е безплатно. Държавата има ролята на продавач на гаранции, от които трябва да печели. Там, където се прилага тази схема, печалбите на американското правителство от продажбата на гаранции на дружествата за инвестиране в малки и средни предприятия, далеч надхвърлят загубите. Държавата просто участва като пазарен играч на пазара на рисковите инвестиции. Това трябва да се има предвид. Това е напълно пазарен механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за реплика народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Не мисля, че помогнахте на колежката си Агайн, като се опитахте да допълните нейното изказване. Зададох ясен въпрос, и на Вас го задавам по същия начин. Преди малко госпожица Агайн даде пример, че в Англия е похарчен 1 милиард за насърчаване на рисковите инвестиции в малки и средни предприятия. Попитах ясно: под формата на държавни гаранции ли са дадени тези пари или под друга форма? Защо и двамата не кажете ясно, господин Димитров, че точно тази форма, която предлагате, не се прилага, не е популярна, малко прилагана е, прилагана е в миналото. С всички сили трябва да насърчаваме развитието на малки и средни предприятия в България, защото те са гръбнакът на нашата икономика, те са повече от 90 на сто, почти 100 на сто са. Защо трябва да се разчита само на това, че държавната гаранция може да не сработи! Затова Ви питам, господин Димитров: след като е толкова маловажно предоставянето на държавни гаранции, нима държавата ще спечели от това – като се превръща в пазарен играч, както Вие се изразихте, и ще започне да печели от продажбата на гаранции? Малко ли ни бяха досега примерите, когато държавата, правителствата у нас са се проваляли именно да се държат като играчи и да се месят само там, където трябва да се месят, за да пишат правилата на играта. Това, което вкарвате тук като законопроект, и, не дай си Боже, което ще види бял свят, точно в това изпълнение го няма никъде по света. Това е лоша идея. Именно за това няма и дума за нея в Меморандума с Международния валутен фонд. Това не е приоритет на българското правителство, пак повтарям!
Призовавам колегите, които дават подкрепата си за правителството, да правят разграничение. Това, което двамата народни представители тук се опитват да ни убедят, че е полезно за България, не е приоритет на българското правителство. Ако беше така, щеше да има изричен запис в споразумението с фонда, което сега се оформя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика?
Професор Димитров, имате право на дуплика, ако желаете.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което казах в началото по отношение на неприемливостта на държавните гаранции, но искам да подкрепя предложението да отпадне Глава трета и по една друга причина: на практика тук няма ясен механизъм как фирмите ще се състезават, за да получат тази държавна гаранция.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Те не се състезават.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Те не се и състезават, правилно.
Господин Димитров заяви, че правото да получиш гаранция се продава. То се продава, обаче по една фиксирана цена – 1,5 на сто върху стойността на облигационния заем. В първоначалния текст на вносителите, ако обърнете внимание на чл. 13, се предлагаше това право, както той се изразява, да се продава по реда на издаване на лицензиите. Очевидно това нещо е отпаднало, според мен дори щеше да бъде малко по-обективно, отколкото текста, който предлага Комисията по икономическата политика. Тя казва: държавни гаранции се предоставят до размера, предвиден в Закона за държавния бюджет за съответната година по реда на постъпване на исканията в Министерството на финансите. Даже не по реда когато се изпраща искането. Това "по реда на постъпването" ми прилича на случаите, когато се раздаваха квоти за агнешко месо и пред Министерството на външната търговия се нареждаха опашки отпреди три дни и беше много важно някой да застане три дни по-рано и да чака, за да получи по реда на постъпването квота за агнешко месо, та трябваше най-накрая Сдружението на производителите на агнешко месо все пак да се съберат и да определим един по-ясен механизъм, който е свързан с някакъв опит, с някакви изисквания към дружествата. Не си го представям как ще стане на практика. На 1 януари, когато започне да действа държавният бюджет в 12,00 ч., точно навръх Нова година, фирмите ще се наредят ли пред Министерството на финансите, ще се отвори ли гише или пък ще чакат 3 януари – първия работен ден, когато ще се отвори някое гише, което ще отбележи реда на постъпването? Просто тази практика, която се предлага, ми се струва абсурдна. По нея трябва да има някакъв по-ясен механизъм как да могат фирмите да получат достъп до тези 50 милиона, понеже ще са много фирми, не на основа на принципа на лактите, например. Тази практика - по реда на постъпването, ако не е някак си конкретизирана, ми напомня едни много удачни практики, особено когато става дума за инвестиционни фондове ми се струва неприложима. И понеже не е предложен по-разумен механизъм, това е допълнителен аргумент да ви предложа Глава трета да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, мисля, че редът за предоставяне на държавната гаранция е напълно ясен. Тя се предоставя по реда на Закона за държавния дълг, като тук в действие е принципът: първият по време е пръв и по право. Очевидно е, че само лицензирани инвестиционни дружества за рисково инвестиране могат да бъдат получатели на гаранцията. Очевидно е, че едно дружество, което се лицензира, след това ще подаде съответно искане за държавна гаранция в Министерството на финансите. Очевидно е, че не може да има огромна навалица и опашка, тъй като в края на краищата получаването на държавната гаранция се определя от това дали си лицензиран или не. Трябва да отговориш на всички тези тежки изисквания, които законът постановява тук, и след като си лицензиран, можеш да подадеш.
Разбира се, тук най-обективният критерий е по реда на постъпването. Това, което се предлагаше в Комисията по икономическата политика – едва ли не да се правят конкурси или търгове за гаранциите, ще натовари допълнително с преценки администрацията и ще бъде нещо много по-рисково.

Затова получател на гаранцията е всяко лицензирано дружество, но той я получава тогава, когато я е поискал, в края на краищата, до изчерпване на съответния лимит. И ако обърнете внимание на чл. 13, ал. 2, когато средствата, предвидени в закона за съответната година, не са достатъчни или са изчерпани от предишни заявители, тези дружества се удовлетворяват по съответния ред в следващата година. Тоест пак е в действие този принцип, който е напълно обективен и който именно беше подкрепен изцяло от Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Уважаеми господин Папаризов, не се безпокойте, всичко е ясно, господин Димитров Ви направи даже пояснение: изобщо няма да има опашка пред вратите на Министерството на финансите, защото преди това има тежка процедура на лицензиране, която Вие изобщо не сте забелязали. Тази тежка процедура на лицензиране ще сведе дружествата дотолкова, колкото е необходимо да бъдат. И това нещо ще го кажат според управляващите компетентните чиновници, които не знаят как се работи със средствата. Така че няма да има опашка.
А що се отнася до това кой ще се запише първи, ще има такива, дето може би ще чакат отпред на вратата, но Министерството на финансите има и заден вход, така че дневникът може да бъде започнат и с номер нула, и всичко ще бъде наред.
Останалата технология сам виждате, че е пълна какафония, още повече как ще бъдат прехвърлени от година на година номерата, но вие знаете, че има технология: раздават се номера на опашки, бяхме позабравили чакането на ред, така че може би ще се дават съответните документи, а номерата, които ще получават документите, също могат да се дадат на търг, за да бъдат и чиновниците удовлетворени от тази процедура.
Какафонията, която настъпва в Глава тринадесета, сте напълно прав, че няма да доведе до по-добро развитие на бизнеса. Но за сметка на това, господин Папаризов, аз Ви уверявам, че тя е точно разчетена и ще доведе до необходимите плюсове за чиновниците, които ръководят предварителния процес, процеса на лицензирането на тези дружества. А имената очаквайте от следващия момент, когато те започнат да се лицензират. Може би ще ви бъдат познати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз не се смятам за суперспециалист в тази област, но тъй като съм бил малко време администратор, също съм смутен от така предвиждания ред и затова ползвам правото на реплика.
Може би не съм такъв оптимист, какъвто е господин Нихризов, че няма да има никакво стълпотворение, може би първата година ще има стълпотворение, а след това претендираните, да ги наречем така, средства, ще бъдат толкова много, че следващата година вече няма да има възможност някой да подава заявки.
И затова вземете отношение, доколко това е редно. Аз смятам, че не е редно. Разбирам, че и вие така смятате, но може би ще се обосновете още по-добре.
Защото какво означава това? Първо, по реда на постъпване. Не мога да си представя, че няма да се прави преценка за кои инвестиции ще се поема гаранция. Не мога да си представя! Значи безразборно ще се дава тази гаранция!
Вторият момент, че ако не стигнат средствата за тази година, предвидени по бюджета, то те са с предимство за следващата година. Значи следващата година вече няма да има ред, няма да има подаване на документи.
Това е моето становище, вие ме оборете, че не съм прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Все пак това по-скоро не бяха реплики, а допълнителни аргументи, които показват колко абсурдна процедура е избрана.
Както знаете, бюджетът вече ще се прави на така наречената нетна база. Всички поети задължения ще се вписват, дори да не са изплатени за съответната година. За това настоява Валутният фонд. Бюджетът вече се прави не на основа на касово изпълнение, а на нетна основа, или “accrual basis”, не знам как се превежда на български.
Така че ангажиментите за всяка следваща година могат да се поемат само от 1 януари на тази година. За да е по реда на постъпването, хората действително трябва да се наредят там. Сега, господин Нихризов, може би Министерството на финансите има два входа, но аз като народен представител разглеждам закона само такъв, какъвто е, как трябва да се прилага, а не как той трябва да се заобикаля. Вие дадохте няколко примера на заобикаляне на този закон, сигурно ще има и други.
Въпросът е, че поне в текста, така както е записан, трябва да има ясен механизъм, за да може да се прилага законът, ако някой иска да го приложи добросъвестно. Това, което мен ме смущава, е, че този текст не дава възможност дори законът да се приложи добросъвестно. И това е моят основен проблем. А че ще има заобикаляне на закона, това очевидно произтича от много други текстове. Но дайте поне да запишем един основен текст, който да може да се прилага, ако някой иска да бъде добросъвестен. Защото така, както е казано – “по реда на постъпването”, за такива важни неща, когато не става дума да изнесеш десет телета или друг да изнесе десет телета, какъвто режим има, а става дума за инвестиционни фондове с определени опит и знания, редът на постъпването е странен механизъм. Той не е допустим. Той е допустим за квоти за износ или за квоти за внос. Такъв ред в друг случай не съм чувал да се прилага в държавата. Дори и тогава редът на постъпването е обвързан с някакви правила, с някакви ясни процедури. Тук тях ги няма и в този смисъл продължавам да настоявам да отпадне цялата Глава трета и най-малкото после да отпадне чл. 13, защото е ясно, че такъв ред, предвиден в този закон, между другото дори непредложен и от вносителя, би било да приемем, че няма да има ред.
Ако някой ми обясни как така от 1 януари по реда на постъпването при новото формиране на бюджета и на неговите задължения ще може да се осигурява равнопоставеност на дружествата, нека да ми го обясни най-добросъвестно, ще се опитам да го разбера. Но до момента такова обяснение аз не получих и в този смисъл настоявам да отпадне и цялата глава, но поне чл. 13 непременно трябва да отпадне в този му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С колегата Йордан Нихризов сме направили предложение Глава трета – “Гаранционно участие на държавата”, включваща от чл. 11 до чл. 13, включително, да отпаднат. Предлагаме останалите глави да се преномерират.
Изправени сме пред същината на предлагания законопроект. Някои колеги твърдят, че в името на тази държавна гаранция е създаден целият законопроект. Не се наемам да правя такива квалификации, да правя оценки, но това, което е разписано в Глава трета, нашата категорична позиция е, че тя е ненужна и вредна за бъдещото развитие на българската икономика. Никакви гаранции, никакви текстове не помагат в това да се направи процесът на предоставяне на държавни гаранции приемлив. В един от предишните членове – чл. 3, ал. 3 например, е записано, че дружеството за рисково инвестиране се учредява за срок, който не може да бъде по-кратък от седем години.
Каква гаранция всъщност има за нас – законодателите, това, че едно дружество, което ще ползва държавна гаранция, ще се учреди за срок не по-малък от седем години? И какво като е седем години? И какво ще стане, ако то не спази този срок, а вече е получило държавната гаранция?

Това е първият фрагмент и той според мен показва колко безсмислени са текстовете, в които се опитват да ни убеждават - че имало механизъм, който да осигурява гарантирането от страна на държавата, че процесът ще бъде прозрачен, спокоен и без да има проблеми.
Втори щрих, от 1 януари ще се случи историята, която се случва всяка година, когато има избори и партиите отиват да се регистрират. Какво правят политиците? По един представител на всяка партия отива, бута се и се бори, за да вземе даден цвят. Така се прави. От 1 януари Министерството на финансите ще отвори вратите и тези, които имат най-големи рамене и мускули, ще бъдат първите, които ще се запишат и евентуално след това ще получат държавна гаранция. Що за механизъм е това? Това сериозен механизъм ли е? Има ли някой, който да повярва, че тук има разписана процедура, за която ние да сме спокойни? Нищо подобно няма.
Трето, двамата вносители безуспешно в продължение на няколко часа се опитват да ни убедят, че използват чужд опит, който в момента съществува. Аз твърдя, че това не е вярно. Нито един от вносителите не посочи ясно в коя държава се предоставят държавни гаранции. Нито един не каза нито една държава. Нищо конкретно не каза за размер на гаранциите. Нямаше такова нещо.
Всъщност опит в САЩ съществува, но начинът, по който се осъществява, е по същество презастраховане, господин Димитров и госпожице Агайн!
Не зная как сте използвали парите на парламента, за да отидете до Вашингтон и до Америка, но май вие не сте чели добре законодателството в Америка.
Госпожице Агайн, Вие казахте, че така наречените германски страни, учудващо е как може Австрия да я сложите при германските страни, имали същия механизъм. Това не е вярно.
Преди време ни обвинявахте, че не сме чели Вашия законопроект. Четохме го, защото виждаме опасност в това, което сте предложили. Но май Вие не сте чели как е в Германия. Там става въпрос за регионални програми, за общински фондове, които наистина се вместват в схемата за подпомагане и насърчаване на рисковото инвестиране. Вие сякаш четете Евангелието, както дяволът го чете. Взимате такива примери, които ви влизат в схемата. Най-неточният метод в научното познание е сравнителният метод. Ако той се използва некомпетентно или недобросъвестно, с него може да се докаже всичко. Така преди години се доказваше всичко и в България.
Но сега вие в една нова пазарна икономика се опитвате да хвърляте на вятъра 50 милиона лева по един механизъм, който твърдя, че е непрозрачен и неприемлив по всички текстове, които сте предложили.
Затова, уважаеми колеги, моля да подкрепите нашето предложение да отпадне Глава трета. Тогава нека да има рискови предприятия и държавата да ги насърчава по всички останали форми, но не и с държавна гаранция. И тук не става въпрос за лява, дясна или центристка политика. Става дума за механизъм, който е предложен, но не е изгоден и е във вреда на българската икономика.
Затова с най-добри чувства моля вносителите да се вслушат в нашите предложения, да не упорстват и да гласуваме срещу Глава трета от настоящия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, ще си позволя само да кажа, че в тези оценки няма нищо вярно. Тези оценки са чисто политически, те не са професионални оценки. Съжалявам, че трябва да го кажа.
Господин Жотев, това, което казахте, че няма никъде по света такова нещо, просто не е вярно! Ние изцяло сме заимствали най-добрия опит в света според мен.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС, от място): Къде е той? Кажете и на нас!
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Вие знаете много добре, защото аз Ви дадох съответния американски закон, Вие сте го прегледали внимателно и много добре знаете за какво става дума.
Според мен това са политически оценки. Нека не превръщаме един професионален дебат в чисто политически, защото когато нямате аргументи, Вие просто говорите много!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други реплики? Няма.
Господин Жотев, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Най-малко за политика тук се говореше през последните няколко часа, най-малкото за това.
Този механизъм не върши работа в нито една страна по начина, по който Вие сте записали. След като Вие сте черпили от примера на САЩ, защо не кажете точно този механизъм ли се използва? Не, разбира се. Колко пъти Ви приканваме с Вашата колежка да кажете държавите, където има държавна гаранция. Просто кажете държава “х”, “y” и “z”. Вярно е, че се насърчават рискови инвестиции в много страни. И в България трябва да се насърчават, но не по начина, по който искате да ощетите бюджета с гарантиране на 50 милиона лева.
На всичко отгоре Вашият апетит, извинявайте за израза, идва с яденето. При внасянето на първо четене Вие обявихте от трибуната на парламента, че става въпрос за обща сума в размер на 50 милиона лева, която ще се използва и когато се върнат едни средства, ще се използват същите тези 50 милиона. Сега чувам, че Вашият апетит е пораснал и че всяка година ще става такава обмяна.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма такова нещо.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Дами и господа, този законопроект не е добър! Затова ви моля един път поне да забравим за подкрепата, която по принцип се оказва от страна на управляващото мнозинство на своите колеги. Този законопроект просто не върши работа. Затова моля: нека да махнем държавната гаранция и всичко останало да приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Панайот Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Господин председател, аз имам три предложения и за да не се връщам отново да вземам думата, ще говоря и по трите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те са по други текстове.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: По кой друг текст?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В момента дискутираме само заглавието.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Нали дискутираме Глава трета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля ви, не дискутирайте така.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Стига сте губили времето на залата! Или говорете, или не! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Панайот Ляков. Моля, продължете.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Моите предложения са по Глава трета, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз съм прочел само заглавието и го дискутираме.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Не дискутираме ли чл. 11 и 12?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Те не са прочетени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Панайот Ляков се отказва от изказване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): От изказване само по заглавието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение за изцяло отпадане на Глава трета “Гаранционно участие на държавата”.
Господин Пантелеев, ще вземете ли думата или не желаете?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Госпожица Агайн ме заплашва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Пантелеев е уплашен и не желае да вземе думата. (Смях, оживление.)
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата по Глава трета, респективно по отпадането на цялата глава, каквото предложение е направено? Няма.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, защото предстои важно гласуване. Моля всички народни представители в залата да гласуват със своите карти.
По Глава трета “Гаранционно участие на държавата” има предложение от народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев за отпадането изцяло на главата. Разбира се, ако тя отпадне, главите ще бъдат преномерирани.
Моля, гласувайте това предложение за отпадането на Глава трета. (Шум и реплики.)
Гласували 178 народни представители: за 80, против 98, въздържали се няма.
Предложението на двамата народни представители за отпадането на Глава трета не се приема.
Господин Нихризов иска процедура, всички се досещаме за какво.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители – сто седемдесет и осем на брой, както сте се размножили в момента в залата! Предлагам все пак да направим едно нормално прегласуване на този текст, тъй като той е основата на закона. И оттам нататък няма да имате никакви трудности с тези, които правят предложения. И няма да има нужда господин Севлиевски да нервничи. Законът ще бъде приет.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): И това е правилното.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Но нека да го направим по един нормален начин, а не посредством номерата, които преди малко осъществявахме – да гласуваме с по десетина карти. Защото 178 души сами виждате, че не могат да се съберат.
Гласувайте за това, което се предлага, и вижте текстовете такива, каквито са. А беше казано, че нито редът, по който се правят заявките, е ясен, нито това къде ще отидат онези 50 милиона лева на година ще е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Йордан Нихризов и Петър Жотев за отпадане на Глава трета.
Моля, гласувайте! И още един път обръщам внимание на народните представители да гласуват само със своите карти.
Гласували 194 народни представители: за 87, против 104, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Ляво-дясна коалиция. Двете крайности се събраха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина в залата!
След като не се приема предложението на двамата народни представители, ще поставя на гласуване предложението на комисията за Глава трета със заглавие “Гаранционно участие на държавата”.
Моля да гласувате.
Гласували 162 народни представители: за 114, против 48, въздържали се няма.
Глава трета със заглавие “Гаранционно участие на държавата” е приета.
Имате думата за процедура, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Предлагам, господин председател, с оглед на напредналото време и доста безсмислените и опасни текстове, които се предлагат, да отложим разглеждането на главата.
ПРЕДЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно, противоположно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Правя противоположно процедурно предложение. Текстовете са не само ясни и прецизни, подкрепени са от водещата комисия и затова би следвало да работим. Комуто не са ясни, никога няма и да му се изяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, което може да се квалифицира по чл. 42, ал. 2, т. 3 – отлагане на разискванията по Глава трета от законопроекта.
Моля да гласувате за това процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 65, против 96, въздържали се 4.
Процедурното предложение не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Цеков, аз не казах, че текстовете са неясни. Напротив, те са кристално ясни. Аз ги нарекох безсмислени с опасни последици.
Ето защо моля предложението да бъде прегласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на прегласуване предложението на народния представител Любомир Пантелеев за отлагане на разискванията по Глава трета.
Гласували 159 народни представители: за 73, против 82, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Имате думата да докладвате по чл. 11.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 11 има предложение на народния представител Панайот Ляков от допълнителния доклад, внесен на 25 юни 2004 г.:
“В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 отпада текстът след думата “облигации”.
2. Ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 отпадат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на комисията за окончателна редакция на този текст:
“Чл. 11. (1) Дружеството за рисково инвестиране, лицензирано по реда на Глава втора от този закон, може да издава безналични облигации, гарантирани от държавата.
(2) Гарантираните от държавата облигации могат да бъдат с падеж до пет години след издаването им.
(3) Плащанията по лихвите и главницата по облигационния заем са задължение на дружеството и са обезпечени с всичките му активи.
(4) Държавата гарантира навременното плащане по лихвите и главницата на издадените от дружеството облигации.
(5) Общата номинална стойност на гарантираните от държавата облигации, издадени от едно дружество за рисково инвестиране, не може да бъде по-голяма от стойността на внесения капитал на дружеството, както и да превишава 10 милиона лева.
(6) Общата номинална стойност на всички облигации, гарантирани от държавата по реда на този закон, не може в нито един момент да превишава 50 милиона лева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, ако желаете, можете да вземете думата. Но нека да бъде само по чл. 11.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа на господин Димитров, който продължава да обижда народните представители и използва термини като “некомпетентност” и “неразбиране”, че ако Вие много разбирахте, нямаше за три години да се сгромолясате и рейтингът ви да падне повече от пет пъти. И плъховете от Новото време да напускат потъващия кораб, качвайки се също така на пробита яхта. Така че престанете с това кой какво разбира, защото досега… (Реплика от народния представител Мирослав Севлиевски.) Досега Вие не дадохте нито един пример на нито една държава, име на нито един фонд, в който има този вид държавна гаранция. И господин Жотев няколко пъти много ясно Ви каза, че тези схеми, първо, са използвани в историческото минало в САЩ, в изостанали щати и схемата на подкрепа е съвсем различна. Защото сега, ако Ви питам, ако има така наречените от Вас инвеститори, които трябва да имат 35 на сто в тези дружества и те решат да инвестират в малки и средни предприятия, защо те няма да получат, само заради това, че не са регистрирани по този закон ли? Защо не пуснахте по-широка опция и да позволите на всички стратегически инвеститори… (Реплика от народния представител Мирослав Севлиевски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, господин Севлиевски!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Господин Севлиевски, ако имате нещо да ми кажете, елате на трибуната. С този закон няма да напълните хладилниците, а вашите джобове, на яхтената компания!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС, от място): Хладилникът на баба си!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Абе, няма да го напълни – то е ясно. Хладилникът на баба, рейтингът, дето падна, няма да го напълни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се съсредоточим върху чл. 11.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Но понеже непрекъснато ни предизвикват със забележки и с оценка на нашата компетентност…
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Нулева!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, според Вас е нулева. Ще видим каква е според избирателите.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Хайде да видим!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ще видим, да!

Защо не дадохте по-широка опция институционални инвеститори, които са известни публично, доказали са възможностите си, да участват в получаването на тази държавна гаранция? Защо трябва да има специален някакъв механизъм на регистриране на такива дружества? Ами, използвайте тези, които съществуват.
Добре, решили сте да давате държавни гаранции, нека да се регистрират, че ще участват в инвестиране на малки и средни предприятия и ги пуснете, обаче не както е по чл. 13, по някакъв неясен критерий кой, кога ще се добара до тези 50 млн., защото това е абсурдно, дето сте го записали, но за това ще говоря в чл. 13!
За да запазя все пак идеята на дружествата, затова съм предложил не да отпадне цялата глава, а просто от чл. 11 да бъдат изчистени текстовете, които засягат държавното гарантиране. Значи, в ал. 1 да отпадне текстът след “безналични облигации, гарантирани от държавата”. Нека да издават облигации, но нека си намерят друг гарант. Нека да отидат при една банка, да я убедят, че те са сериозно дружество, че има къде да инвестират и банката ще стане гарант за този облигационен заем. И те ще могат да пуснат тези облигации. Защо държавата трябва да прави тази гаранция?
И след това, нека се запази ал. 3. Тоест, как да стават плащания по лихвите и главницата, но ал. 2, 4, 5 и 6 – всичко, което е свързано с гаранции от държавата, да отпадне.
Това е моята редакция за чл. 11, който в този вид – с две алинеи – може да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часовникът в залата показва 13 часа 58 минути и 30 секунди, следователно днес ще приключим с този законопроект дотук. Утре дискусиите ще продължат по чл. 11.
Трябва да направя няколко съобщения.
За парламентарния контрол във всяка парламентарна група е раздадено съобщение. Ще отговарят няколко министри.
Комисията по културата ще има свое заседание на 20 юли от 14,00 ч. в зала 130.
Комисията за промени в Конституцията също ще проведе свое заседание на 20 юли, вторник, от 13,30 ч. в зала “Запад”.
Закривам днешното заседание.
Утре – 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов


Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун