Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес е 15 септември. По традиция на този ден в България с вълнение и с много надежда се открива новата учебна година. Ето защо преди да започне редовното заседание на парламента, ми позволете с особено удоволствие да отправя моите искрени благопожелания към всички български ученици и учители в днешния празничен ден. Нека да е на добър час новата учебна година! (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа, на вашето внимание е проект за работата на Народното събрание, този път за две седмици – от 15 до 24 септември 2004 г.
Съгласно представения проект в двуседмичната програма се включват както следва:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия, относно насърчаването и защитата на инвестициите.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени заявки за патенти, и на Споразумението на НАТО относно предаване на техническа информация за целите на отбраната.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането – продължение.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
7. Първо четене на законопроекта за управление при кризи.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
9. Първо четене на законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
11. Първо четене на законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
12. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за водите.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
14. Първо четене на законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
15. Първо четене на законопроекта за фонд “Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства”.
16. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството – продължение.
17. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
18. Първо четене на няколко законопроекта, свързани с научните степени и научните звания.
19. Парламентарен контрол.
Искам да обърна внимание, че съгласно решението на парламента този петък парламентарният контрол ще бъде също цял ден – от 9,00 ч. сутринта до 14,00 ч.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване предложения проект за работа за двете седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 4.
Тази програма се приема.
Освен нея има една серия от предложения по ал. 3 на чл. 40.
Първото е на господин Марио Тагарински. Той предлага за седмицата да бъде включено проекторешение за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: против 69, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение е не да се гласува оставката, уважаеми колеги, на господин Атанас Щерев. Нашето предложение, което сме подали, е да се гласува решението на Комисията по здравеопазването, която разгледа оставката и тогава господин Щерев спечели с два гласа. Ние искаме да разгледаме състоянието на българското здравеопазване, а не оставката на Щерев, тъй като тя не бе подкрепена в комисията.
Така че, моля Ви, господин председателю, да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване проекторешението за освобождаване на Атанас Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители (смях в залата): за 99, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема. (Силен шум в залата.)
Има следващо предложение от народния представител Мирослав Севлиевски като председател на Парламентарната група на Новото време. Той предлага като точка в дневния ред да се включи декларация за приемане на образованието като национален приоритет. Искам да обърна внимание, че тази декларация е разпределена на комисия. Още не е изтекъл срокът по чл. 75, ал. 3, което не ми дава основание сега да го гласуваме като точка от дневния ред. За следващата седмица може би вече ще бъде възможно.
Величко Клингов също има предложение за декларация на Народното събрание, свързана с религиите. По същия начин е разпределена на комисия и срокът по чл. 75, ал. 3 от правилника не е изтекъл. Затова няма да го подложа на гласуване.
Следващото предложение е на Валентин Василев, който предлага два проекта да влязат в дневния ред:
Първо четене на законопроекта за браншовите организации.
Законопроект за изменение и допълнение на НПК.
Второто предложение е включено в програмата като т. 8, така че ще подложа на гласуване само първото предложение на господин Василев – да бъде включено в програмата първо четене на законопроекта за браншовите организации.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Василев.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 36, против 65, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Мирослав Севлиевски, който предлага да се включи в седмичната програма като точка второ четене на законопроект за политическите партии.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Севлиевски за точка в дневния ред – законопроект за политическите партии.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 48, против 64, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от народния представител Румяна Георгиева да се включи в програмата второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на госпожа Румяна Георгиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 48, против 49, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Радослав Коев за включване в програмата второ четене на Избирателния кодекс.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 21, против 58, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Господин Чонков за точка в дневния ред - второ четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малките и средни предприятия.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Господин Чонков.
Гласували 120 народни представители: за 12, против 50, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение на народния представител Ралица Агайн за включване в дневния ред първо четене на законопроекта за независимите оценители.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 19, против 43, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Сийка Димовска за включване в дневния ред първо четене на законопроекта за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Клара Петкова – законопроект за етичните норми в работата на народните представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 33, против 47, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Недялко Калъчев – първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 30, против 46, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, която предлага да бъде включен в дневния ред законопроект за Инспекция по труда.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ние продължаваме да настояваме да бъде включен в дневния ред законопроектът за Инспекцията по труда. Нашите аргументи са много ясни и те са безспорни.
Българският парламент трябва да предприеме необходимите действия, в това число не само промяна в законите, а и чрез закон да регламентира инспектирането по труда и да търси нови форми за устройство на Инспекцията по труда, тоест инспектиращия орган.
В последните дни по медиите отново се разгоря дискусията за това, че трябва да бъдат премахнати добавките, компенсиращи работата при вредни условия на труд. И така както вървят нещата, вероятно това ще стане от 1 януари. Но дали от 1 януари ще се подобрят условията на труд? Тоест ще създадем условия, в които, от една страна, работодателите няма да могат да подобряват условията на труд, държавата не може да изпълнява функциите си по контрола на условията на труд и в същото време компенсациите за работа при вредни условия на труд ще бъдат премахнати.
Смятам, че наш дълг е да направим това, което зависи от парламента, за да можем да гарантираме на българските граждани работа при здравословни и безопасни условия на труд. Защото само със заклинания, че за три месеца ще се спрат предприятията, в които се работи при вредни условия на труд, което се прави от доста високопоставени чиновници в държавата, няма да може да се направи нито стъпка напред. Тези три месеца, в които се пое ангажимент, че ще се затворят предприятията за работа при вредни условия на труд, изтекоха преди една година. Затова ви моля да подкрепите нашето предложение за включването на тази точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова да се включи като точка в дневния ред законопроект за Инспекция по труда.
Гласували 154 народни представители: за 68, против 59, въздържали се 27.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е на народния представител Емилия Масларова – да бъде включен като точка в дневния ред Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Госпожо Масларова, имате думата да мотивирате Вашето предложение.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, ние отново поставяме на вашето внимание нашия проект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, който е внесен в края на м. април тази година.
Парламентарната група на Коалиция за България е изключително радостна, че преди няколко дни във всички български медии ясно, недвусмислено, категорично беше подчертано, че доходите на семействата с деца ще бъдат намалени - за едно дете с 25 лева при облагането им; за две деца с 50 лева. Тоест финансовият министър обяви, че в Бюджет 2005 такова облагане на доходите на физическите лица за семействата, които имат деца, ще бъде вече факт. Ние сме щастливи, че това, което предлага господин Милен Велчев, е изцяло, на 105% това, което сме предложили в нашия Законопроект за изменение и допълнение на този закон с една малка разлика, че господин Велчев предлага това да бъде всеки месец намаление на тези облагаеми суми, а ние предлагаме това да бъде годишно. Ние предлагаме 300 лева за годината за едно дете, Милен Велчев предлага 25 лева, които по 12 месеца са 300 лева. Аналогично е и за двете деца – ние предлагаме 600 лева. Тоест няма никакво разминаване.
Аз съм повече от сигурна, че в този случай всички ние ще се обединим, че това е един необходим законопроект, едно необходимо изменение и съм повече от сигурна, че след като вече е обявено, че такива ще бъдат доходите, защото финансовият министър на Република България го е казал, аз мисля, че тези думи на финансовия министър трябва да бъдат законово регламентирани и вярвам, че вие ще подкрепите този законопроект, който е внесен от няколко души народни представители от Коалиция за България, за което аз апелирам да гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова.
Гласували 154 народни представители: за 65, против 59, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Корнезов, който предлага като точка в дневния ред да се включи Законопроектът за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движимите вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Както ви е известно, уважаеми колеги, нашата парламентарна група многократно предлага този законопроект да влезе в седмичната програма, да се разгледа от парламента и той да реши дали да го приеме или не.
Ще изтъкна и още един аргумент, тъй като моите колеги, които предлагаха законопроекта, многократно са се спирали на този въпрос. Има решение на Конституционния съд от 1998 г. Член 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд изисква от парламента да приеме закон, който да урежда последиците от въпроса с имуществата на бившите български царе и техните наследници.
Нали сме правова държава, нали всички трябва да бъдем равни пред закона и никой да не стои над закона? Защо министър-председателят на България практически ще стои над законите и ще си връща имоти не по реда, както е за всеки един български гражданин?
Аз съм убеден, че, ако не този парламент, следващият парламент ще приеме такъв закон, защото другото е беззаконие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 198 народни представители: за 91, против 91, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, с това приехме дневния ред за двете седмици.
Постъпило е едно искане от народния представител Борислав Цеков - Законът за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, да бъде т. 2 от дневния ред. Това е всъщност пренареждане, тъй като този проектозакон е включен като т. 9.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Цеков това да бъде т. 2 от дневния ред.
Гласували 161 народни представители: за 57, против 35, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Господин Цеков ще направи предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председателю.
Моля да подложите на прегласуване това предложение, защото Законопроектът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е един от ключовите приоритети или поне би трябвало да бъде един от ключовите приоритети за всички парламентарни групи, които биха желали България да води ефективна борба с организираната престъпност и да бъдат прекъснати финансовите потоци, които дават мощта на престъпните групировки.
Този законопроект устойчиво е закотвен в дъното на законодателната програма и не бива повече да продължава това протакане. Неслучайно в последно време са многобройни критиките, които получаваме от чужди експерти, включително за протакането на този законопроект.
Затова моля да бъде подкрепено предложението този законопроект да стане т. 2 от дневния ред, да продължи неговото първо четене и да го приемем, защото нямаме време за губене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Цеков тази точка да бъде т. 2 от дневния ред, а не т. 9, както е предвидено в програмата.
Гласували 165 народни представители: за 62, против 26, въздържали се 77.
Това предложение на господин Борислав Цеков не се приема.
Уважаеми народни представители, с това приехме и подредихме програмата си за двете седмици.
Искам да представя на вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 8 до 14 септември 2004 г.:
Проект за Декларация на Народното събрание за приемане на образованието за национален приоритет. Вносители са Емил Кошлуков и група народни представители. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по образованието и науката.
Проект за Декларация във връзка със Закона за вероизповеданията. Вносители са Мирослав Севлиевски и група народни представители. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители са Елиана Масева и група народни представители. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията, подпомагащи са Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители са Борислав Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Вносители са Валентин Василев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – вносители са Валентин Василев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси – вносители са Валентин Василев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане – вносители са Валентин Василев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – вносители са Емил Кошлуков и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката, подпомагаща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Законопроект за ратифициране на Споразумението относно статута на мисиите и представителите на трети държави към Организацията на Северноатлантическия договор – вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, след всичко прочетено и гласувано досега, предстои да започнем деловата работа.
Преди това думата има господин Мирослав Севлиевски за декларация от името на Парламентарната група на Новото време.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес е празник. Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех, а политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото. Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден и само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревога, тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре. Новото време няма да участва в тази кампания днес. Новото време работи, проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща.
Казвал съм много пъти и ще повторя: децата на България са ни дали тази държава на заем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и нейното бъдеще, а не само на 15 септември. В политическата програма на партия Новото време е записано, че промяната в България е невъзможна, докато науката, образованието и здравеопазването са губещи и непрестижни сегменти от икономиката, а не генератори на ръст. Само ново отношение, нови закони и правила ще направят така, че на бизнеса да му е интересно и изгодно да инвестира в тях, на учителите да им е комфортно да работят в тази престижна област, а на децата и родителите да им е приятно да получават услугите им.
Поне в този ден ние, политиците, трябва да отговорим дали изпълнихме наглед простичката задача да осигурим достъп на децата до знание. Само отговорът на този въпрос ще изясни дали ние обичаме децата на България, дали се грижим за здравето им и за бъдещия им успех, дали сме направили така, че българските учители да се чувстват добре в системата, в която са призвани да градят бъдещето. Ако не сме готови с отговор, по-добре е да се извиним и на учителите, и на децата и не за капещите покриви, за печките на дърва и липсващите компютри, а да им се извиним за всичките 15 години безплодни политически опити с образованието, да си признаем неуспеха, че така и не осигурихме нито комфорта, нито престижа, които учителската професия заслужава. Учителите са нашите нови възрожденци, от които очакваме да възродят българското образование днес. Те са тези, които сме длъжни да подкрепим и най-после да спрем да експериментираме с техните нерви. Днес е техният ден, да им пожелаем здраве и сили, защото без тях общият български успех е невъзможен. Благодаря ви.
Господин председател, понеже съм сигурен, че ще бъдете в някое училище днес, давам Ви едно копие от “Вечните песни на България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
От името на парламентарна група думата има господин Кирчев. Заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Днес наистина е един много светъл празник – децата отиват на училище. Това е най-голямата радост за нас.
Искам да поздравя учениците, преподавателите и родителите с този светъл празник и да ги уверя, че Съюзът на демократичните сили ще работи за укрепване на българското образование с подходящи законопроекти и със своята програма. Желая ви приятен ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Уважаеми народни представители, струва ми се, че вече можем да започнем делово.

Първа точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МОЛДОВА.
Има доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Понеже председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Александров е в командировка, искам да помоля достоен представител на тази комисия да представи доклада на комисията.
Заповядайте, господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател. Аз нямам претенции да съм най-достойният представител на тази комисия, още повече, че съм в нея съвсем отскоро, но в интерес на работата ще представя доклада на комисията.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението
за свободна търговия между Република България и Република Молдова № 402-02-59, внесен от Министерския съвет
на 27 юли 2004 г.

На заседание, проведено на 2 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова. Споразумението за свободна търговия с Република Молдова е сключено в изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с подписването на Меморандума за разбирателство за либерализация и улеснение на търговията в рамките на Пакта за стабилност.
Споразумението предвижда изграждане на зона за свободна търговия в рамките на преходен период от 1 януари 2007 г. Предвижда се митата по вноса на нечувствителни промишлени стоки да се премахнат от датата на влизане в сила на това споразумение, а митата по вноса на чувствителни стоки ще се намаляват постепенно в рамките на преходен период с по 25% на година.
По отношение на търговията със селскостопански и преработени селскостопански стоки страните договориха списък с нечувствителни стоки, за които митата ще бъдат премахнати за неограничени количества на реципрочна основа от датата на влизане в сила на споразумението. Предоставена е възможност и за намалени или нулеви мита в рамките на тези квоти.
С възможността за прилагане на това споразумение ще се допринесе за нарастване на стокообмена между двете страни и ще се осигури преференциален достъп на българските стоки в Република Молдова.
Предвиждат се и мерки срещу дъмпинг за реекспорт и сериозен дефицит, монополизъм и правила за конкуренция между предприятията, държавната помощ, защита на интелектуалната собственост и др. Посочени са и клаузи за денонсиране, предвид задълженията на Република България в подготовката за членство в Европейския съюз.
Споразумението влиза в сила след приключване на ратификационните процедури от двете страни.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Водеща комисия по този законопроект е Комисията по икономическата политика. Ще помоля проф. Валери Димитров – председател на комисията, да докладва становището.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам процедурно предложение: в залата да бъдат допуснати господин Димитър Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката, и госпожа Диана Найденова – директор на Дирекция “Външноикономически отношения и търговия” към Министерство на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на тези двама представители на министерството.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Това процедурно предложение се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерство на икономиката.
Професор Димитров, моля, докладвайте вашето становище.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-02-59 от 27.07.2004 г. за ратифициране на
Споразумението за свободна търговия между Република България и
Република Молдова, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 8 септември 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова.
Споразумението за свободна търговия с Република Молдова е сключено в изпълнение на ангажиментите, поети от Република България с подписването на Меморандума за разбирателство за либерализация и улеснение на търговията в рамките на Пакта за стабилност. Споразумението предвижда изграждане на зона за свободна търговия в рамките на преходен период до 1 януари 2007 г.
Митата по вноса на нечувствителни промишлени стоки се премахват от датата на влизане в сила на споразумението. Митата по вноса на т.нар. чувствителни стоки ще се намаляват постепенно в рамките на преходния период с по 25 на сто на година.
По отношение на търговията със селскостопански и преработени селскостопански стоки страните договориха списък с нечувствителни стоки, за които митата ще бъдат премахнати за неограничени количества на реципрочна основа от датата на прилагане на споразумението. За селскостопански стоки извън този списък страните си предоставиха намалени или нулеви мита в рамките на квоти.
Република Молдова предоставя преференции в рамките на квоти за внос на: свинско месо, овче и козе месо, риби, кисело мляко, яйца, естествен мед, пресни и консервирани плодове и зеленчуци, маргарин, колбаси, захарни и шоколадови изделия, тютюни, цигари и др.
Република България предоставя преференции в рамките на квоти за внос на: нерафинирано слънчогледово масло, колбаси, подсладители, захарни и шоколадови изделия, консервирани плодове и зеленчуци, плодови или зеленчукови сокове, цигари и др.
Споразумението съдържа разпоредби относно дъмпинг, спешни мерки по вноса на стоки, реекспорт и сериозен дефицит, държавни монополи, процедура за прилагане на защитни мерки, плащания, правила за конкуренцията между предприятията, държавна помощ, затруднения, свързани с платежния баланс, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, изпълнение на задължения и клаузи за по-нататъшно усъвършенстване на договореностите.
С оглед задълженията на България в подготовката за членство в Европейския съюз в проекта на споразумение е предвидена клауза за денонсиране, съгласно която при присъединяване на една от страните към Европейския съюз тя може да се оттегли от споразумението без другата договаряща се страна да има право да претендира за компенсации.
Споразумението ще влезе в сила след приключване на ратификационните процедури от двете страни.
Прилагането на споразумението ще допринесе за нарастване на стокообмена и подобряване на търговско-икономическите отношения между двете страни.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли нужда вносителите да мотивират този законопроект? Няма.
Откривам дискусиите по законопроекта. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Виждам, че господин Папаризов гори от желание. Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, аз ще подкрепя ратификацията на споразумението с Молдова, но все пак по-малко от две години ни делят от момента, когато ще се присъединим към Европейския съюз. Ние продължаваме да сключваме такива споразумения, които ще престанат да действат, надяваме се, ако влезем от 1 януари 2007 г. Какво се предвижда като следващ етап по отношение на това и на всички други споразумения, които подписахме със страните от Югоизточна Европа? Дали те по-нататък ще станат членове на ЦЕФТА, ще се заменят ли с някакъв друг механизъм между Европейския съюз и тези страни?
Ако може вносителите да ни разяснят. Разбира се, че това споразумение е добро, но, от друга страна, то е за много кратък период от време. Какво се предвижда от правителството, разбира се, доколкото Югоизточна Европа е изключително важна за нашите търговски отношения? Освен страните от Европейския съюз Югоизточна Европа на практика е най-важният ни търговски партньор. Какво се предвижда след приключване на споразумението? Как ще продължат да се утвърждават и развиват тези отношения?
Ако вносителите желаят да отговарят, би било полезно според мен за всички народни представители. Иначе, разбира се, подкрепям ратификацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Ще помоля представителя на Министерство на икономиката да отговори на поставения тук принципен въпрос. Ако може да ни разясните какво е виждането на вашето министерство, докога ще действа това споразумение?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
Бих искал да подчертая, че подписването на това споразумение е в изпълнение на поетите ангажименти от Република България в рамките на Меморандума за разбирателство за либерализация и улеснение на търговията. В споразумението изрично е уговорена клауза, която определя и срока за действие, тъй като с влизането на България в Европейската общност клаузата предвижда денонсация на договора, без да се иска компенсация, едностранна денонсация. Тези страни – не само Молдова, но и другите, за които говорихме, са в процес на стабилизация и някои от тях започнаха преговори с ЦЕФТА, така че след приемането на България за член на Европейския съюз тези споразумения ще бъдат едностранно прекратени, като ще се прилагат общите норми на Европейския съюз спрямо трети страни, от една страна, и се надяваме, че дотогава ще приключат преговорите по стабилизиране на тези страни с ЦЕФТА и с другите европейски структури.
Така че както с Молдова, така и с други страни, с които има подписани или се подписват подобни споразумения, задължително тези клаузи се договарят, за да бъдем коректни към партньорите, независимо че срокът ще бъде доста кратък. Но този кратък срок ще подпомогне за активизиране на взаимната търговия особено със съседни нам страни, особено със страните от Югоизточна Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има процедурно предложение на председателя на комисията господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Процедурното ми предложение е този ратификационен законопроект да бъде приет на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля председателят на комисията да представи законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за свободна търговия
между Република България и Република Молдова

Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Република Молдова, подписано на 20 май 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
По този член единствен има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта и на второ четене.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ИНДОНЕЗИЯ ОТНОСНО НАСЪРЧАВАНЕТО И ЗАЩИТАТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, внесен от Министерския съвет на 3 август 2004 г.
Отново водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Има думата председателят на комисията проф. Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 402-02-61 от 3.08.2004 г. за ратифициране
на Договора между правителството на Република България и
правителството на Република Индонезия относно насърчаването и
защитата на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 8 септември т.г. с участието на представители на вносители, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите е важен елемент от правната основа, на която се изграждат и развиват взаимоотношенията между двете страни. Сключването му е резултат от желанието на двете страни да създадат благоприятни условия за стимулиране на инвестиционната дейност. Договорът е в съответствие с политиката на Република България за активизиране на търговско-икономическите отношения със страните от Азиатския регион и създаване на благоприятни условия за интензивни стопански отношения на реципрочна основа.
Разпоредбите на Договора обхващат целия комплекс от отношения, свързани с инвестиционната дейност на българските и индонезийските инвеститори на територията на двете страни в условията на равноправност и добра воля. С влизането му в сила ще се създадат необходимите правни гаранции за справедливо и безпристрастно третиране на инвестициите и опазване на техните интереси, което ще окаже положително въздействие върху развитието и по-нататъшното активизиране на търговско-икономическите отношения между Република България и Република Индонезия и се очаква да стимулира деловите среди на двете страни към по-активни контакти.
Настоящият договор ще влезе в сила три месеца след датата на последното уведомление от договарящата се страна за изпълнение на вътрешните процедури по ратификацията му. Той ще остане в сила и ще продължи да бъде в сила след това за друг период от десет години и т.н., докато не бъде прекратен писмено една година преди неговото изтичане от някоя от договарящите се страни.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Моля да изслушаме доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-61 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България и
правителството на Република Индонезия относно
насърчаването и защитата на инвестициите, внесен от
Министерския съвет на 3 август 2004 г.

На 2 септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите, подписан на 13 септември 2003 г. в Джакарта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Цеков.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, предлагам на това заседание законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Димитров да представи законопроекта.



ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република
Индонезия относно насърчаването и защитата на
инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Индонезия относно насърчаването и защитата на инвестициите, подписан на 13 септември 2003 г. в Джакарта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта, който вече е на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте – второ четене.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към точка трета от двуседмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО СТАТУТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР, НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ.
Водеща комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Цеков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-63 за ратифициране на
Споразумението относно статута на Организацията на
Северноатлантическия договор, националните представители
и международните служители, внесен от Министерския съвет
на 23 август 2004 г.
На редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект № 402-02-63 за ратифициране на Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители.
Споразумението и мотивите към законопроекта бяха представени от госпожа Мария Спасова, експерт от дирекция “НАТО и международна сигурност” в Министерството на външните работи.
Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители определя подробно статута, привилегиите и имунитетите на Организацията на Северноатлантическия договор и на лицата, които работят в нея в качеството си на представители на страните-членки или международни служители. Споразумението не се прилага по отношение на военните щабове, създадени по силата на Северноатлантическия договор, чийто статут се регламентира с отделно споразумение (Парижки протокол от 1952 г.).
Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители, известно също като Отавско споразумение, е едно от действащите многостранни споразумения, сключени между страните-членки, към които новоприетите членове на Алианса следва да се присъединят в съответствие с поетите от тях ангажименти в рамките на преговорите за присъединяване към НАТО.
Съгласно заключителните разпоредби споразумението е отворено за подписване от държавите-членки на НАТО и подлежи на ратифициране.
Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители е подписано на 12 юли 2004 г. от извънредния и пълномощен посланик на Република България в САЩ, които са депозитар на споразумението.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители, подписано на 20 септември 1951 г. в Отава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте – първо четене на законопроекта.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене и всички се досещаме какво ще поиска господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За тези, които се досещат, правя го официално – процедурно предложение за преминаване към второ четене на току-що приетия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за преминаване на второ четене на законопроекта.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да се докладва и самият законопроект.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря отново.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно статута на
Организацията на Северноатлантическия договор,
националните представители и международните служители

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители, подписано на 20 септември 1951 г. в Отава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект вече на второ четене? Няма.
Моля, гласувайте – второ четене на законопроекта.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка четвърта от двуседмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО НА НАТО ЗА ВЗАИМНО ОПАЗВАНЕ СЕКРЕТНОСТТА НА ИЗОБРЕТЕНИЯТА, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, ЗА КОИТО СА ПОДАДЕНИ ЗАЯВКИ ЗА ПАТЕНТИ, И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО НА НАТО ОТНОСНО ПРЕДАВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ОТБРАНАТА.
Ще помоля господин Цеков да чуем доклада на водещата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-66 за ратифициране на
Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността
на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени
заявки за патенти, и на Споразумението за НАТО относно
предаване на техническа информация за целите на отбраната,
внесен от Министерския съвет на 27 август 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени заявки за патенти и на Споразумението на НАТО относно предаване на техническа информация за целите на отбраната.
Предмет на споразумението е установяването на взаимен ангажимент между страните по него за опазване секретността на изобретенията със заявка за патентоване в една от държавите по договора чрез прилагане на съгласувани процедури. Всяко правителство може да забрани подаването на заявка за патентоване на изобретение според законодателството си.
Споразумението на НАТО относно предаване на техническа информация за целите на отбраната регламентира размяна на информация в процеса на осъществяване на научно-техническото сътрудничество между държавите-членки на Алианса. Страните са задължени да опазват и да не разпространяват нерегламентирано данните, получени в процеса на сътрудничеството. Дължи се обезщетение за нанесени щети, когато нерегламентирано е разкрита защитена информация. Предвижда се сформиране на Комитет за изясняване случаи при нерегламентирано разкриване на техническа информация и оценяване на вредите.
Двете споразумения ще влязат в сила за Република България при депозиране на ратификационните документи при правителството на Съединените американски щати.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени заявки за патенти, подписано на 21 септември 1960 г. в Париж и Споразумението на НАТО относно подаване на техническа информация за целите на отбраната, подписано на 19 октомври 1970 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение имате думата, господин Цеков.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Процедурното ми предложение, господин председател и уважаеми колеги, е да преминем към второ четене на току-що приетия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме за преминаване на второ четене на този законопроект.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да прочетете и самия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени заявки за патенти, и на Споразумението за НАТО относно предаване на техническа информация за целите на отбраната
Чл. 1. Ратифицира Споразумението на НАТО за взаимно опазване секретността на изобретенията, свързани с отбраната, за които са подадени заявки за патенти, подписано на 21 септември 1960 г. в Париж.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението на НАТО относно предаване на техническа информация за целите на отбраната, подписано на 19 октомври 1970 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Преминаваме към следващата точка от двуседмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Ще помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси да докладва законопроекта. Всъщност, ние сме приели заглавието и от § 1 до § 54, включително. Отложен е § 55.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Илия Лингорски – заместник-министър на финансите и господин Тенчо Тенев – член на Комисията за финансов надзор, заедно с поканените на предходното заседание по разглеждания законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме за допускане на тези представители на изпълнителната власт в залата.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете господата да заповядат в пленарната зала на Народното събрание.
Имате думата, госпожо председател.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, във връзка с направената дискусия бих искала да предложа на пленарната зала едно допълнение на т. 2, ал. 5 на § 55.
Миналия път колегите, които възразиха срещу предложенията във варианта, даден от комисията, изложиха в някаква степен аргументи, върху които заслужаваше да се замислим. И единият от аргументите беше, че да, действително ние разрешаваме и вече законово сме дали възможност на служителите в данъчната и митническата администрация да увеличават своето възнаграждение, ако съответните служби имат преизпълнение на бюджета. Аз искам да кажа, че Комисията за финансов надзор също има собствени приходи и тя също на базата на тези приходи може да формира такова преизпълнение на бюджета. И за да няма някакви колебания от страна на народното представителство, че трябва да се увеличава държавната субсидия за издръжка на Комисията за финансов надзор, предлагам следния вариант на ал. 5:
“(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията и се осигуряват от преизпълнението на бюджета на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Има думата народният представител Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Миналия път ние предложихме да отменим тези текстове и да бъдат гледани отново в комисията. Поне аз останах с такова впечатление.
Аз не възразявам върху това, което се предлага, тъй като говорихме с колегите. Но ставаше въпрос и за други текстове, които са във връзка с разделянето на председателите и заместник-председателите и останалите членове на комисията. Това също е текст, който не е гласуван.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще подложат на гласуване Вашето предложение.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Не зная дали може да се гласува текстът на парче. Ние не сме гласували първата част от този законопроект.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Аз предложих миналия път ново разглеждане в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз смятам, че трябва да си припомним какво решение имаха народните представители на миналото заседание, когато се разглеждаше Законът за изменение на Закона за застраховането. Господин Чауш направи предложение и искам да прочета какво сме гласували:
“Председател Огнян Герджиков: Уважаеми народни представители, има процедурно предложение този текст да се отложи, за да се върне отново в комисията.
Гласували 112 народни представители: за 88, против 22, въздържали се 2.”
Тоест, парламентарната зала е решила този текст да се отложи, не само да се отложи във времето, а да се върне в комисията, за да може да се обсъди отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Радева, уважаеми колеги! Наистина предишната седмица при разглеждане на този текст от законопроекта аз направих предложение, тъй като имаше изказвания с аргументи “за” и “против” и явно текстът се нуждаеше от преработване и най-малкото от обсъждане в комисията. В този промеждутък от време ние имахме едно заседание на Бюджетната комисия и в дневния ред не беше включен отложеният текст. Сега с голяма изненада установяваме, че този текст повторно се подлага на гласуване, без да е обсъден, каквато беше идеята на отлагането тогава. И аз предлагам този текст да бъде доразгледан в заседание на комисията, след което по процедурния ред, както си е в правилника на Народното събрание, да бъде предложен на нашето внимание и тогава да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Радева, текстът разглеждан ли е отново на заседание на комисията?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, тъй като членовете на Бюджетната комисия, поне тези, с които аз съм разговаряла, поддържат решението на Бюджетната комисия, затова не е разглеждан, а само приехме варианта на подобряване на това, което е предложено.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Какви са тези истории сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От направената справка от стенографския протокол е видно, че е поставено на гласуване от председателя проф. Огнян Герджиков следното:
“Уважаеми народни представители, има процедурно предложение този текст да се отложи, за да се върне отново в комисията.”
Това процедурно предложение е прието чрез гласуване в пленарна зала. Сега установяваме, че е отложено разглеждането на § 55, но този параграф не е бил предмет на разискване на комисията.
След като тук се прави възражение в тази насока, а вече имаме и гласувано процедурно предложение, то моля да преминем към следващия параграф. И ще помоля председателя на комисията да включи в дневния ред тази седмица или когато имат възможност, разглеждането на § 55 в самата комисия.
Преминаваме към § 56.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за окончателна редакция на § 56:
"§ 56. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 95, ал. 2, т. 6 думите "§ 1, т. 5" се заменят с "§ 1, т. 10".
2. В чл. 99б, ал. 1, т. 7 думите "финансов план за оздравяване" се заменят с "план за достигане на границата на платежоспособност".
3. В чл. 99к, ал. 3 думите "правилника за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор" се заменят с "наредба на Комисията за финансов надзор за разрешенията и текущия надзор по този закон".
4. В чл. 99м:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
"5. месечни справки по образец, утвърден от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" – до края на следващия месец."
б) създава се ал. 3:
"(3) Комисията за финансов надзор издава наредба за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на здравноосигурителните дружества."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по § 56. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 56.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 2.
Параграф 56 е приет.
Тук има няколко предложения за нови параграфи които не са приети, но трябва да ги докладваме, защото залата трябва да се произнесе.
Имате ли някакви други въпроси, уважаеми дами и господа? Няма.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Мариана Костадинова за нов § 67 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗ – "Параграф 67 се отменя.".
В чл. 310 от Гражданско-процесуалния кодекс се създава нова ал. 5:
"(5) Обезпечение на искове срещу застрахователни или презастрахователни дружества се допуска само след предварително разрешение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", и след представяне на парична гаранция в определен от съда размер, не по-малък от размера на иска, чието обезпечение се иска. Не се допуска обезпечение върху активите по чл. 55 от Закона за застраховането."
Комисията не подкрепя предложението.
"В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 389 се създава нова ал. 4:
"(4) Неизпълнението от страна на застрахования на задълженията му по предходните алинеи освобождава застрахователя от задължението му да плати застрахователно обезщетение."
2. В чл. 390 се създава нова ал. 6:
"(6) Застрахователят дължи лихва за забава, считано от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение."
3. В чл. 406 се създава нова ал. 3:
"(3) Неизпълнението от страна на застрахования на задълженията му по ал. 1 или по ал. 2 освобождават застрахователя от задължението му да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди."
4. В чл. 407:
а) в ал. 3 думите "с изключение на възраженията по чл. 389" да отпаднат;
б) създава се нова ал. 4:
"(4) Увреденият е длъжен преди да заведе своя иск срещу застрахователя да поиска писмено от него доброволно заплащане на обезщетението."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Понеже комисията има различно становище, нека най-напред да гласуваме предложенията, които не се подкрепят от комисията.
Без да правя коментар, струва ми се, че това е недопустимо от процедурна гледна точка, защото се правят промени в други закони, включително и в кодекс, и в Търговския закон, на второ четене чрез Закона за застраховането.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте тези параграфи за други закони, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 4, против 59, въздържали се 13.
Тези предложения на народния представител не се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "В Закона за здравното осигуряване, чл. 82, ал. 4, т. 1 думите "с изключение на покриването като основни на рисковете по Раздел І, буква "А", т. 4 "Постоянна здравна застраховка" и по Раздел ІІ, буква "А", т. 2 "застраховка "Заболяване" на същото приложение" да отпаднат."
Комисията подкрепя предложението.
Извиняваме се за печатната грешка в доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В доклада е записано, че комисията не подкрепя предложението, което е техническа грешка, както чухте. Комисията подкрепя това предложение.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст, който ще стане съответен параграф, когато се номерират. Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Този параграф е приет.

Уважаеми народни представители, това беше последният параграф на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Остана един-единствен - § 55.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще го предложа в залата след почивката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят на комисията – госпожа Радева, ще направи опит поне в почивката от 11,00 до 11,30 ч. да се свика Бюджетната комисия, за да вземе отношение по този отложен параграф. И целесъобразно е, ако, разбира се, нямате нищо против, след почивката да гласуваме отложения параграф и с това да приключим с този законопроект.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно общ Законопроект от приетите на първо гласуване на
22 януари 2004 г. Законопроект за допълнение на Закона за
движението по пътищата, внесен от Министерския съвет
и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от народните представители
Иван Николаев Иванов и Евдокия Манева

З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за движението
по пътищата”

Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
“§ 1. Комисията предлага § 1 да отпадне”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението на комисията за отпадането на § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Люцкан Далакчиев по § 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 2, който става § 1 да придобие следното съдържание:
“§ 1. В чл. 3, ал. 1, след думата “пътищата” се добавя “ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път”, а след думите “на околната среда” се добавя “от наднормен шум и”.”
§ 3. Комисията предлага § 3, който става § 2 да придобие следната редакция:
“§ 2. В чл. 5, ал. 2, т. 2 се изменя така:
“2. с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 1 и § 2? Няма.

Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
Комисията предлага § 4 и § 5 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте за отпадане на тези два параграфа.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграфи 4 и 5 отпадат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следва предложение на народния представител Люцкан Далакчиев, което не е подкрепено от комисията.
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отбележи в стенографския протокол, че народният представител Люцкан Далакчиев оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста за § 6, който става § 3.
“§ 6. В чл. 91, ал. 3 след думите “Държавна агенция “Гражданска защита” се поставя запетая и се добавя “Главна дирекция “Охрана” и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” на Министерството на правосъдието”.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
“§ 4. В чл. 98, ал. 2 се създава т. 5:
“5. на пътя, за регистрирани пътни превозни средства, свидетелство за регистрация, на които е отнето или върнато в Министерство на вътрешните работи.”
Предложение на народния представител Люцкан Далакчиев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържание:
“§ 5. В чл. 101, ал. 3 се създава т. 9:
9. гумата има разкъсвания.”
Предложението на народния представител Люцкан Далакчиев е оттеглено.
Предложение от народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Допуска се обозначаване на автомобили с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози само, ако са включени в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Предложението от народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски е оттеглено.
Предложение от народния представител Исмет Саралийски.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 7.
“§ 7. В чл. 140, ал. 4 след думите “въоръжените сили” да се добави “и на Държавна агенция “Гражданска защита”.”
Предложение на народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 8.
“В чл. 146, ал. 1 след думите “се извършва” се добавя “при условия и”.”
Предложение на народния представител Люцкан Далакчиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то стане текст на нов § 9.
В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 1, т. 10, в края на изречението се добавя изразът “като извършват проверки по документи и на място”.
2. В ал. 2 се създава т. 6:
“6. За установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата имат право да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.”

Предложение от народните представители Йордан Мирчев и Тодор Костурски, което комисията подкрепя и предлага то да стане текст на нов § 10:
“§ 10. В чл. 166, ал. 2 се създават точки 5, 6 и 7:
“5. имат право да проверяват документите за самоличност на пътниците, превозвани с моторни превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници или за извършване на превоз за собствена сметка;
6. не допускат движение на пътно превозно средство, предназначено за извършване на обществен превоз на пътници или товари, което има някоя от повредите или неизправностите, посочени в чл. 101, ал. 3;
7. имат право да спират учебните автомобили, с които се провежда обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, да проверяват документите за самоличност на обучаващия и обучавания, както и техническата изправност на превозното средство, с което се извършва обучението.”
Предложение от народния представител Люцкан Далакчиев.
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 11:
“§ 11. В чл. 167, ал. 2 се създава т. 4:
“4. регистрират пътните превозни средства с животинска тяга.”.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 7, който става § 12:
“§ 12. В чл. 170 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ:
“Същите налагат и предвидените в този закон наказания.”
2. Създава се ал. 7:
“(7) За неизпълнение на задълженията си по тази глава на лицата от службите за контрол се налага дисциплинарно наказание.”
Комисията предлага § 8, който става § 13, да придобие следното съдържание:
“§ 13. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1, буква “г” думите “списъка към съответната лицензия” се заменят със “списък към лиценз или удостоверение за регистрация”.
2. В т. 2:
а) в буква “г” думите “списъка към съответната лицензия” се заменят със “списък към лиценза или удостоверението за регистрация”;
б) създава се буква “д”:
“д) което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт”;
в) създава се буква “е”:
“е) когато моторното средство е със снети шумозаглушители”.
3. В т. 5, буква “в” накрая се добави “или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерство на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване до § 13 включително.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфите до 13 включително са приети.
Господин Далакчиев, оттегляте ли предложението си?
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Далакчиев оттегля предложението си.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Народният представител Люцкан Далакчиев оттегля предложението си по т. 1, букви “а”, “б”, “в” и “г”, тъй като останалите са приети.
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следното съдържание:
“§ 14. В чл. 182 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 5 числото “50” се заменя със “70”.
2. В ал. 2 числото “100” се заменя със “150”.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Нарушенията по ал. 1 се установяват с технически средства или системи:
1. фиксиращи скоростта, датата и точния час;
2. заснемащи или записващи скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство.”
Комисията подкрепя предложението на Люцкан Далакчиев и предлага да се създаде нов § 15 със следната редакция:
“§ 15. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 точки 4, 5 и 9 се заличават.
2. В ал. 3 точки 1, 3, 4 и 8 се заличават.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Наказва се с глоба 40 лв. водач, който:
1. неправилно преминава през пешеходна пътека;
2. неправилно преминава покрай спирка на превозни средства за обществен превоз на пътници или покрай спиращ или спрял автобус;
3. преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването;
4. управлява пътно превозно средство, което не е моторно без необходимите светлоотразителни елементи;
5. управлява моторно превозно средство с износени или разкъсани гуми;
6. използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;
7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;
8. неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;
9. престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Далакчиев, по следващите параграфи имате много приети предложения, но има и едно неприето. Подкрепяте ли го или го оттегляте?
ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Господин Мирчев, продължете нататък.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя предложението по т. 3 от народния представител Люцкан Далакчиев и предлага да се създаде нов § 16 със следното съдържание:
“§ 16. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
“5. собственик на пътно превозно средство, което е паркирано на пътя 30 дни след датата на отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи.”
2. В ал. 3 думите “до 10” се заменят с “20”.”
Комисията подкрепя предложението от народния представител Люцкан Далакчиев и предлага то да стане текст на нов § 17:
“§ 17. В чл. 186, ал. 1 числото “15” се заменя с “50”.”
Останалите предложения са оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По тези параграфи има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте до § 17 включително по номерацията, която е приета от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
Часът е 10,59, почивка до 11,30 ч. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни.): Заседанието продължава.
Уважаеми народни представители, по покана на българския парламент на гости на 39-ото Народно събрание е делегация от Парламента на Кувейт, ръководена от председателя на групата за приятелство с България господин Марзук Ал Хуббейни.
Моля да поздравим нашите кувейтски гости.
(Всички народни представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите в залата.)
Уважаеми народни представители, преди почивката отложихме § 55 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането. Разбрах, че Комисията по бюджет и финанси в почивката е заседавала. Ще помоля председателя на комисията госпожа Радева да докладва становището на комисията по § 55.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като се извинявам за тези допълнителни уточнения в текстовете на § 55, ви предлагам последния окончателен вариант, който комисията прие:
“В чл. 4:
а) ал. 3 се изменя така:
“(3) Председателят, заместник-председателите и останалите членове на комисията не могат да извършват друга платена дейност освен преподавателска или научна, или като членове на международни организации във връзка с дейността на комисията”
Алинея 4 отпада.
В т. 2 по ал. 5 предложението на комисията е такова, каквото прочетох и преди почивката:
“(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията и се осигуряват от преизпълнение на бюджета на комисията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е становището на комисията, така ли?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
ПРДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по това предложение на комисията? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мариана Костадинова по т. 1 и т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 15, против 58, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Мариана Костадинова не се приема.
Моля, гласувайте § 55 така, както е предложен от комисията, включително и с тези уточнения, които преди малко председателят на комисията докладва пред Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
Параграф 55 е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за застраховането.

Продължаваме със седма точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ.
Водеща комисия по този законопроект е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин председател на комисията, заповядайте да докладвате становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин председател, ако ми позволите, първо да направя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната господин Илко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане заместник-министъра в пленарната зала.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Предложението се приема. Моля квесторите да поканят заместник-министърът да влезе в пленарната зала.
Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за управление при кризи № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27.07.2004 г., в две свои заседания, проведени на 1 и 8 септември 2004 г. На заседанията присъстваха представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция “Гражданска защита”.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от господин Илко Димитров – заместник-министър на отбраната. Като една от основните причини за разработването на закона бяха посочени драматичните промени в средата за сигурност на съвременната епоха, които налагат промени в структурирането, поведението и взаимоотношенията в системите за сигурност на глобализираното общество. Натрупаният опит от участието на страната в разрешаването на кризите в Камбоджа, на Балканите, в Афганистан и Ирак, в оказването на помощ на редица страни при управлението на последствията от стихийни бедствия наложи извършването на задълбочени анализи на съществуващия национален механизъм за реагиране при кризи. Паралелно със стратегическия преглед на отбраната бе извършена оценка на ефективността и съществуващата готовност на страната за справяне с предизвикателствата за сигурността.
Като основни проблеми господин Димитров посочи:
- липса на единни критерии за оценка на източниците, същността и потенциала на заплахите за сигурността;
- завишени правомощия и правно неясен статут на националните органи за управление при кризи и взаимодействието им с органите на властта, местното самоуправление и неправителствените организации;
- липса на единна Национална система за реагиране при кризи, стандартизирани процедури за управление, мерки за превенция и операции за реагиране;
- липса на координация между Националната система за ранно предупреждение, Националната система за оповестяване и единна комуникационна информационна структура, осигуряваща съвместимостта на всички сегменти на националната сигурност;
- липса на единна система и критерии за определяне на силите за реагиране, обучението и тренировката на личния състав на системата за реагиране при кризи;
- непълна съвместимост на националния механизъм за управление при кризи с международните практики и системи;
- сложна процедура за прилагане на националната правно-нормативна база в процеса на управление при кризи в страната и при изпълнение на поеманите международни задължения;
- необходимост от акцент върху превенцията и нарастване на ефективността на системата.
Всичко това налага трансформирането на механизма за управление при кризи в интегриран национален пакет от способности, който да съдържа правно-нормативна база на процеса на управление при кризи, единна Национална система за реагиране при кризи, опции от стандартизирани мерки и операции за реагиране и механизъм за тяхното прилагане. В концептуалната база на закона са включени и постановки, използвани при изграждането и функционирането на системата на НАТО за реагиране при кризи.
Като основна цел на законопроекта бе посочено осигуряването на изпълнението на функциите на държавата по опазването на живота и здравето на населението, територията, околната среда, духовните и материални ценности на страната и на българските граждани и имоти в страната и чужбина чрез изграждането на Национална система за управление при кризи.
Съгласно възприетата в проекта дефиниция, “криза” е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, с негативни последици за територията, околната среда, населението, гражданите и материалните ценности на страната, за чието предотвратяване, овладяване и преодоляване са необходими незабавни координирани действия на Националната система за реагиране при кризи.

В проекта е възприет подходът, че приложното поле на закона се отнася до всички кризи, с изключение на въвежданите по установения в Конституцията и законите ред “военно положение” и “положение на война”.
Ключов момент в законопроекта е изграждането на Национална система за реагиране при кризи, като са очертани съставните елементи на системата и техните функционални задължения и отговорности. С нейното изграждане се акцентира върху повишаване на възможностите за превенция и се осигурява прилагането на мерки за реагиране при широк спектър от кризи, а така също и прилагането на мерки за ликвидиране на последствията от кризи и осигуряване на възмездяване на щетите при възникнали кризи. Подчертано бе, че така предложените структура и функции на Националната система за реагиране при кризи ще позволят нейната интеграция с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване.
Със закона се създава уредба на функционалните взаимоотношения и основните връзки в системата за сигурност на страната във вертикално и хоризонтално мрежово ниво. Като основни принципи на изграждане на органите за управление при кризи и връзките между тях бяха посочени избягване на дублирането при делегирането на права и отговорности, поддържане на ситуационна осведоменост в системата за управление, прозрачност и предсказуемост на нейната дейност.
Държавният орган, който ще формира националната политика и ще осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи, както и ще организира и ръководи изграждането на Националната система за реагиране при кризи, е Министерският съвет. Той трябва да осъществява своите правомощия с помощта на Съвета по сигурността и формиран за всеки конкретен случай като временен орган за управление Национален кризисен щаб.
Важно място в изгражданата Национална система за реагиране при кризи е отредено и на постоянно действащи щатни административни звена в администрацията на органите на изпълнителната власт, които включват в състава си центрове за управление при кризи.
В законопроекта са регламентирани и необходимите действия по превенцията, в хода на кризата и по възстановяване и подпомагане при криза. Дадена е правна уредба на “кризисното положение”, като особен правен режим, който се обявява на отделни територии или на територията на цялата страна при възникване на заплаха или проява на криза. Като основни цели на обявяването вносителите посочиха недопускане на развитието на кризата, нейното овладяване и преодоляване на последиците от кризата. В законопроекта са предвидени и комплекс от мероприятия за привличане и използване на граждански ресурси за времето на действие на въведеното “кризисно положение”, с цел овладяване и преодоляване на кризата.
В проекта е предложено финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи да се осъществява както от държавния бюджет и от бюджетите на общините, така и за сметка на юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност се задължават да участват в управлението при кризи.
В законопроекта е заложена и възможността при необходимост Република България да приема от или да предоставя на други държави и международни организации помощ за овладяването на кризи и преодоляване на последствията от тях.
Представителите на Държавна агенция “Гражданска защита” изказаха следните съображения по философията на закона:
- създадената тежка административна система на реагиране до ниво община не е подходяща при управление на кризи от невоенен характер;
- в определение на понятието “криза” не е акцентирано върху превантивната работа и ранното предупреждение;
- не са достатъчно ясно разписани основните функции, задължения и задачи на държавната агенция.
В хода на обсъжданията някои народни представители изказаха съмнения относно бъдещата ефективност на закона. Във връзка със създадените сложни взаимовръзки между заинтересованите ведомства, неизчистената йерархия и правомощия на компетентните органи, както и пожелателният характер на някои текстове и във връзка с дефиницията на понятието “криза” според тях би довело до затрудняване на работата на институциите, невъзможност за навременно реагиране и преодоляване на последиците от възникнали кризи и практическата неприложимост на законопроекта. Изказана бе и необходимостта от доработка на проекта в сроковете между първо и второ четене.
Според повечето народни представители обаче разработването и приемането на Закона за управление при кризи като цяло е закъсняло. Подчертано бе, че сигурността все повече се възприема като основен елемент на качеството на живот, но разбирана по друг начин – като сигурност, фокусирана върху гражданина за гарантиране на свободата му във всичките й измерения. Именно затова бе наблегнато на необходимостта от бързото, но и отговорно разглеждане и приемане на законопроекта, тъй като изграждането на необходимите способности на Националната система за сигурност за гарантиране защитата на живота, здравето, благоденствието и демократичните ценности на гражданското общество, е продължителен и сложен процес и само практиката ще покаже неговата ефективност.
В резултат на проведения дебат Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за управление при кризи № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2004 г.
Становището на комисията е прието на 8 септември 2004 г. с 11 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имаме становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Кирчев, да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО КИРЧЕВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37,
внесен от Министерския съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 8 септември 2004 г., обсъди законопроекта за управление при кризи, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на отбраната.
От името на вносителите законопроектът беше представен от господин Митко Стойков – отдел “Отбранителна политика” в Министерството на отбраната.
Проектът на Закон за управление при кризи има за предмет създаването на нормативна уредба на правоотношенията между органите на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи от различен характер.
Основната цел на законопроекта е изграждане на Национална система за реагиране при кризи, която да осигури функциите на държавата за гарантиране живота и здравето на населението и да опази територията, околната среда, духовните и материалните ценности на страната, на българските граждани и имоти в чужбина.
В законопроекта са очертани принципите на управление при кризи като елемент от националната сигурност на страната. Възприет е подходът, че приложното поле на закона следва да се отнася до всички кризи, с изключение на въвежданите по установения в Конституцията и законите ред “военно положение”, “положение на война” и “извънредно положение”.
Основна задача е интегрирането на способностите на системата за сигурност на страната в Единна национална система за реагиране при кризи. С нейното изграждане се акцентира върху повишаване на възможността за превенция и се осигурява прилагането на мерки за реагиране при широк спектър от кризи, включително и прилагането на специални мерки по провеждането на антитерористични операции, операции за реагиране при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, за защита на критичната инфраструктура, а така също и прилагането на мерки за ликвидиране на последствията от кризи и за възмездяване на щетите при възникнали кризи.
Предвижда се и създаване на уредба на функционалните взаимоотношения и основните връзки в системата за сигурност на страната във вертикално и хоризонтално мрежово ниво, като задълженията на отделните ведомства в процеса на управление при кризи се предвижда да бъдат определени с подзаконови нормативни актове и планове за управление при кризи, за приемането на които законът създава задължение.
Основните принципи за изграждане на органите за управление при кризи и връзките между тях имат за цел избягване на дублирането при делегирането на права и отговорности, поддържане на споделена информираност в системата за управление, прозрачност и предсказуемост на нейната дейност.
Държавният орган, който формира националната политика и осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи, организира и ръководи изграждането на националната система за реагиране при кризи, е най-висшият орган на изпълнителната власт – Министерският съвет.
Предвижда се Министерският съвет да осъществява своите правомощия по управление при кризи с помощта на създадения с Концепцията за национална сигурност на Република България Съвет по сигурността към Министерския съвет и формиран за всеки конкретен случай като временен орган за управление Национален кризисен щаб. В състава на щаба се включват министри, заместник-министри и ръководители на други органи на изпълнителната власт.
Важно място в изграждането на Национална система за реагиране при кризи е отредено и на постоянно действащи щатни административни звена в администрацията на органите на централната и териториалната изпълнителна власт, които включват в състава си центрове за управление при кризи.
Предлага се финансовото осигуряване на дейностите по управление при кризи да се осъществява както от държавния бюджет и от бюджетите на общините, така и за сметка на юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност се задължават да изготвят планове за управление при кризи.
Контролът по изпълнение на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и налагането на принудителни административни мерки и административни наказания се предвижда да бъдат възложени на централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност.
В хода на дискусията голяма част от народните представители изразиха становището, че законопроект от подобен характер е безспорно необходим и дори закъснял. Същевременно част от народните представители изразиха несъгласие с отсъствието на правни норми в законопроекта, регламентиращи правомощията на президента на Републиката и взаимоотношенията му с органите на изпълнителната власт за получаване на информация и координация на действията при кризисни ситуации. Липсата на подобни регламенти според изказалите се народни представители не кореспондира с конституционно регламентираните правомощия на държавния глава в системата на националната сигурност на страната, произтичащи от разпоредбите на чл. 100 от Конституцията на Република България, и предложиха тези недостатъци да бъдат преодолени между двете гласувания на законопроекта. Наред с това е необходимо да бъде прецизирано определението за криза, дадено в чл. 2, ал. 1 от законопроекта, с оглед избягване на евентуален субективизъм при тълкуването му в практическото приложение на закона.
В резултат на разискванията Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство с 5 гласа “за”, без “против” и 5 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание Законопроектът за управление при кризи да не бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Искам да помоля заместник-председателя на комисията господин Цонко Киров да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
относно Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37,
внесен от Министерския съвет на 27 юли 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 9 септември 2004 г. с участието на заместник-министъра на отбраната господин Илко Димитров, на директора на Дирекция “Правнонормативна дейност” господин Едуард Асенов и на началника на сектор в Дирекция “Отбранителна политика” господин Митко Стойков, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за управление при кризи.
Основната цел на законопроекта е изграждане на национална система за реагиране при кризи, която да осигури функциите на държавата за гарантиране живота и здравето на населението и да опази територията, околната среда, духовните и материални ценности на страната, на българските граждани и имоти в чужбина.
Законът е структуриран в четири глави, Допълнителна разпоредба и Преходни и заключителни разпоредби.
Мотивите на правителството за внасяне на този законопроект бяха изложени от заместник-министъра на отбраната господин Илко Димитров. В работната група, осъществила изготвянето на Законопроекта за управление при кризи са участвали повече от 20 ведомства и широк кръг от специалисти. В законопроекта като цяло се използва основата на съществуващите в момента структури и се предвижда създаването на работещо 24 часа 365 дни в годината административно звено – Национален център за управление при кризи, който да координира действията на съответните ведомства, след което самото командване се осъществява от национален щаб за реагиране при кризи. Този щаб съгласува действията на министри, заместник-министри и други ръководители на ведомства и местна власт, като създава единна система за реагиране при кризи и обучение.
Предлаганият законопроект предвижда изготвяне на подзаконови нормативни актове, които регламентират действията на ниво ведомства. Законопроектът се отнася до всички кризи без военно положение, положение на война и извънредно положение.
Основните принципи за изграждане на органите за управление при кризи и връзките между тях са: избягване на дублирането при делегирането на права и отговорности, поддържане на споделена информираност в системата за управление, прозрачност и предсказуемост на дейността.
Държавният орган, който формира националната политика и осъществява общото ръководство в процеса на управление при кризи, както и организира и ръководи изграждането на националната система за реагиране при кризи, е Министерският съвет.
При последвалото обсъждане, изказвания и коментари въпроси зададоха госпожа Ирина Бокова и господин Тошо Пейков. След проведените разисквания и последвало гласуване - без “против” и 3 гласа “въздържали се”, Комисията за външна политика, отбрана и сигурност, взе следното

СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
Уважаеми народни представители, това бяха докладите на водещата и подпомагащите комисии. Искам да помоля министър Свинаров да представи законопроекта от името на вносителя.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът беше вече достатъчно обстойно представен от комисиите и аз ще се постарая да бъда кратък. Ще се спра на три пункта.
На първо място, става дума за нерегламентирана по законов ред досега правна уредба. Става дума за законопроект, чух становище, че е закъснял. Да, закъснял е. Той не е приет от предишното правителство, макар че то ни завеща готов законопроект, който беше добра основа за работата ни по този законопроект.
Изключително важно е, че за пореден път изпълнителната власт категорично поема ангажиментите, които са й възложени от Конституцията на Република България, възпроизвеждайки ясни текстове и правейки допълнителен регламент по тях по конкретната материя.
В хода на обсъждане на законопроекта, както и след приемането му от Министерския съвет, възникнаха два въпроса, на които искам специално да обърна внимание.
Първият въпрос беше споменат в някои от докладите на комисиите – за правомощията на държавния глава по отношение на конкретната материя, която обсъждаме в рамките на този законопроект.
Нека да напомня, че правомощията на държавния глава произтичат от Конституцията на Република България. Съвсем естествено е със закон тези му правомощия да не могат да бъдат коригирани – нито в разширяването им, нито в тяхното стесняване.
В този смисъл в качеството му на държавен глава, който олицетворява единството на нацията и възлагащ въз основа на чл. 100, ал. 3 от Конституцията, Консултативният съвет за национална сигурност при президента му дава пълномощия да изисква от всички държавни органи и други лица пълна информация, свързана с отбраната и националната сигурност на страната.
Няма никакво съмнение, че правната материя по Закона за управление при кризи е пряко свързана с националната сигурност на страната.
Независимо от това ние не възразяваме, вероятно между първо и второ четене, в Законопроекта за управление при кризи да бъдат записани правомощия на държавния глава, произтичащи от ясно формулираните негови конституционни правомощия. Разбира се, законът не може да засегне и правомощията на президента по чл. 100 в качеството му на върховен главнокомандващ, както стана ясно от доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Законът изрично изключва тези правомощия от своите рамки, от своята регулация. Става дума за обявяване на обща или частична мобилизация, обявяване на война, военно или друго извънредно положение. Тези режими са изключени от режима на закона, който е предмет на обсъждане от вас на първо четене.
Вторият проблем, върху който искам да се спра, е относно механизма на действие на Националната система за реагиране при кризи. Много дискусии имаше по този въпрос, в частност, относно тяхната ефективност и ресурсоемкост. В проекта е възприет функционален подход на взаимодействие на органите, центровете и силите за реагиране при кризи. Предлага се Националната система за реагиране при кризи да се изгради на базата на вече съществуващи органи на централната и териториалната изпълнителна власт, без да се създава отделен орган на държавната власт и негова администрация, които да ръководят този процес. По този начин, от една страна, се запазва и ще се ползва и занапред придобитият опит и експертизата на органите, които и досега се занимаваха с тази дейност, а от друга страна, се избягва допълнително административно и ресурсно утежняване на ръководството и изпълнението на процеса.
Финансовото осигуряване на закона за следващите бюджетни години ще бъде в рамките на средствата по бюджетите за съответните години на органите на изпълнителната власт, които имат преки задължения по закона. Те ще бъдат осигурени за сметка на преструктуриране на налични организационни звена на администрацията, вътрешно административно преструктуриране и промени за сметка на незаети щатни бройки в рамките на утвърдената численост на персонала.
И една кратка бележка относно обхвата на понятието “криза”. Направен е опит законът да регулира всички видове кризи, които засягат страната, нейните блага, правата на българските граждани вътре и извън страната, включително и при терористични актове и кризи, изискващи намеса на въоръжените сили, без обявените по установения в Конституцията ред и споменати положения на война, военно положение и извънредно положение. По наша преценка предвидената в този закон за приемане подзаконова нормативна база ще допълни правната рамка в процеса по управление и реагиране при кризи.
С тези кратки бележки от името на Министерския съвет като вносител ви моля да подкрепите проектозакона на първо четене в пленарна зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Откривам дебата по този законопроект.
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Очевидно е, че разглеждането на достойнствата на закона, след като бяха така обстоятелствено изложени първо в комисията, а днес – в пленарната зала, е не само излишно, но бих казал, и глупаво.
Искам да съсредоточа вниманието ви върху един основен аспект, който, в края на краищата, изпъкна като единствен в дискусията по този закон. Въпросът е в това дали това правителство да има възможността да предложи на вниманието на Народното събрание да бъде дискутиран, усъвършенстван и в крайна сметка приет един закон, който е така необходимо да се роди в нашия правен мир. И това е политическият въпрос - дали този политически плюс ще се получи от това правителство.
Аз смятам, че тази дискусия е абсолютно неоснователна, тъй като законът, попадайки в правния мир, раждайки се, в края на краищата ще попълни белите петна в нашето законодателство, ще синхронизира нашето законодателство със законодателството на Европейския съюз и ще даде една възможност да бъде преодолян хаосът от липсата на устройствен Закон за управление на кризи в нашата страна.
По тази причина изневерих на правилото си – да чуя същността на цялата дискусия и тогава да взимам отношение, и авансово, изпреварващо, искам да приканя всички да се присъединят към декларацията, направена в комисията, като, аз съм сигурен, че и моите колеги и то не само от управляващото мнозинство, но и от опозицията, между първо и второ четене ще гласуват и приемат без изключение всички конструктивни предложения по отношение буквата на закона, които могат да бъдат направени, така че този законопроект да намери подобаваща своя квалификация като един добър и работещ закон.
Всичко останало смятам, че е деструктивно и не отива на българския парламент.
Затова, след като обявявам, че аз ще гласувам за този закон, приканвам и вас по тези съображения да направите същото. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Господин Бояджиев, заповядайте за изказване.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбира се, аз ще последвам призива на колегата Рафайлов и в самото начало ще заявя, че ще подкрепя проектозакона, но това не ме лишава от правото да направя критично изказване по философията на законопроекта и доколко той е навременен или закъснял.
Че законът е необходим, това е абсолютно безспорно и никой не може да го поставя на съмнение. Че е закъснял – това също е безспорно, но ние тук не сме уникален парламент, защото подобно модерно законодателство липсва в законодателните уредби на повечето цивилизовани държави.
Нещата, които ме смущават обаче малко в проекта, генерално бих обобщил по следния начин. Изтъква се като плюс на проекта, че той следва практиката на НАТО, следва практиката на европейските държави и т.н., и т.н. Аз винаги съм ратувал за това, че не е необходимо да изобретяваме колелото, когато то вече съществува. Но на практика 11 септември 2001 г. превърна почти всички, да не кажа всички национални доктрини за сигурност в архаизъм, показа, че повече от 12 години риторично се обсъжда въпросът за международния тероризъм, но на практика от риториката нищо повече не беше направено. Доколкото националните доктрини за сигурност имат като свой елемент и проблема с реагиране при кризи, тяхната профилактика по възможност, тяхното предотвратяване или при възникването им – преодоляване на последиците и ликвидиране на кризите, е очевидно. И 11 септември демонстрира, че такава водеща държава като Съединените американски щати, въпреки ефективното си действие, на практика не беше в състояние да профилактира кризата, да я предскаже и съответно да се организира за нейното преодоляване.
Страхотната трагедия, която се случи в училището в Беслан, което днес – 15 септември, не отвори врати, показа, че и друга велика държава няма достатъчно добра организация, адекватна организация за реакция при възникване на кризи.
Всичко това ме кара да мисля, че българският законодател този път, вместо да следва чуждия опит, можеше да направи опит да отиде крачка напред и не да повтаряме колелото, а наистина да предложим подобрения, които за съжаление в световната практика още не съществуват.
Някой може би ще ме репликира, че сме малка държава и че едва ли ние сме тези, които трябва да даваме пример, но така или иначе фактът е факт: няма ефективни системи за действия срещу проявленията на международния тероризъм. И за съжаление проектът, който ни се предлага, наистина стъпва на натрупан опит, наистина взема предвид всичко, което съществува в момента, но и дотам, не отива крачка по-напред.
За съжаление, отново казвам, всичко, което съществува, се оказва при новите реалности в много от случаите архаизъм или недостатъчно ефективно, за да позволи адекватна реакция.

И тук ще се позова на проекта и ще дам само няколко примера.
Първо, мен ме смущава фактът, че един толкова важен въпрос, изключително важен въпрос се обсъжда в присъствието на толкова малко народни представители. Аз очаквах един разгорещен дебат по този закон. Дай Боже, между първо и второ четене това да стане в комисиите и наистина там активността на народни представители да е подчертано голяма, за да може между двете четения каквото можем, да направим. Нов закон няма да измислим, аз няма да пледирам, както една от комисиите, за отлагане приемането на закона на първо четене. По-добре лош закон, отколкото липса на закон. Но така или иначе законът трябва да се приеме и колкото повече можем да го подобрим, толкова по-добре.
Но ето ви един пример, който ме смущава. Заглавието на закона е “Закон за управление на кризи”, а на много места в закона се използва понятието “закон за реагиране при кризи”. Няма еднотипност в терминологията. Едно е управление при кризи, съвсем друго е за реагиране при кризи. Реагирането очевидно подценява профилактичната част или тази част, която трябва да предпази от възникване на кризи.
Второто нещо, което също ме смущава в закона, това е най-общо, което показва, че наистина при работата по проекта са допуснати ако щете и механични грешки, но така или иначе това е показател за сериозността към подхода при разработката на този проект. В закона са разписани много подробно функциите на Съвета за сигурност към Министерския съвет, въпреки че в ал. 1 се започва с определението, че Съветът за сигурност подпомага Министерския съвет. А след това са му разписани такива функции, които в никакъв случай не са подпомагащи. Те са водещи, те са управленски. И това, което ме смущава, е, че конституционно имаме регламентиран Консултативен съвет при държавния глава. В закона общо взето той отсъства. Радвам се на това, което каза господин министърът, и наистина вярвам, че между първо и второ четене могат да се изредят пълномощията на президента така, както те са формулирани в Конституцията. Ние не можем да ги режем, не можем да ги увеличаваме. Но законът няма да загуби, ако в него те бъдат ясно, ако щете отново повторени, но ясно казани.
Друго, което ме смущава, е Съветът за сигурност към Министерския съвет. Всички си спомняме как възникна. Той възникна при предишното правителство в опит да се контрира Консултативният съвет към президента. Вярно е, че двата органа имат съвсем различни функции. Но така или иначе, Съветът за сигурност в най-добрия случай, даже не съм убеден в това, признавам си, че не съм чел, но в най-добрия случай е регламентиран с решение, с постановление на Министерския съвет. Очевидно е, че за да му дадем тези управленски функции тук, трябва да направим нещо повече, за да регламентираме формата, дейността, правата, отговорностите и така нататък на тази структура, която очевидно по този проект не само ще подпомага, а получава много други функции.
Нещо друго, което ме смущава. В законопроекта има много текстове, които за съжаление на мен ми звучат пожелателно. Чудесно е, ако могат да се реализират, но лично аз се съмнявам, че някои от тях практически могат да се реализират и то в необходимите кратки срокове и кратко време. Ще ви дам само един пример – стр. 15 от закона, Раздел ІV “Комуникационно- информационна система на Националната система за реагиране при кризи”. Член 29 казва: “За осигуряване на органите за управление при кризи на базата на обособените мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и мрежите на далекосъобщителните оператори се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи, интегрирана с комплексната автоматизирана система за управление”.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред аз подложих на съмнение, че такива системи реално съществуват и че те са оперативни, че те са действащи. Аз приех това, което каза колегата Тагарински, а той ни увери, че наистина комплексната автоматизирана система за управление като хардуер, като мрежа, като оптически кабели и така нататък съществува. Това обаче, което мен ме смущава, е, че традиционните системи при криза ще се окажат нефункциониращи. При кризата изключително важно е наличието на мобилна комуникационно-информационна система. А за съжаление, доколкото на мен ми е известно, в момента в различни министерства, ведомства, агенции има толкова много несъвместими помежду си мобилни системи, че ще се получи един страхотен хаос. При една криза в София да разчитаме на националната система очевидно ще бъде на второ място, а на първо място трябва да бъде една действаща оперативна мобилна комуникационна система.
Аз се съмнявам, че технологично ние сме в състояние да я приведем в действие в кратко време, като имам предвид наличието на огромен брой несъвместими помежду си системи. И то не само между различните ведомства, а вътре в едно и също ведомство. И затова на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на която гледахме законопроекта, аз предложих и го предлагам сега от парламентарната трибуна, между първо и второ четене, господин председател, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водеща комисия, много бързо, много спешно да направи една среща с експерти както от правителствените агенции, така и от частните оператори, така и професионалисти, които не са свързани нито с едната, нито с другата система на собственост, но така или иначе имат познания в тази област, за да чуем какво е необходимо да се направи, за да имаме такава комуникационно-информационна система, която да бъде ефективна при кризи.
Във връзка с това, приключвайки изказването си, ще дам само един пример като говорим за кризи – едно от нещата, които ми направиха добро впечатление, въпреки че не е панацея, не е решение, едва ли е необходимо да бъде включено в закона, но искам да го дам само като пример. В Съединените американски щати след 11 септември беше изграден един уеб-сайт в диалогов режим, посветен точно на това да се получи диалог с обществеността за признаци за поява на кризи, за сигнали и за подаване на информация към отвореното общество, към гражданското общество – какво прави държавата по всички тези въпроси. Очевидно е, че нещо такова ще бъде полезно ако не в рамките на закона, то в рамките на подзаконовите актове и правилници, които ще бъдат приети, да бъде предвидено.
Предложението ми, господин председател, завършвайки, предвид на това, че законът е изключително важен и независимо от това, че вече е достатъчно закъснял, между първо и второ четене да приемем максималния срок – три седмици, което да даде възможност да се проведе тази среща, за която казах, да се направят допълнителни консултации, да постъпят максималния брой предложения, за да имаме един закон, който ще бъде крачка напред от това, което сме имали досега. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има думата госпожа Надка Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Започвам с това, че ще подкрепя този законопроект и се обръщам към народните представители да направят същото, защото това е един изключително важен законопроект с всички негативи или недостатъци, които би могло да има в него и които биха могли да се коригират.
Искам да се спра на един такъв проблем относно функционалните взаимоотношения на структурите, които взимат участие в този процес при управление на кризи, тъй като практиката показва, че досега това е един основен недостатък – липсата на взаимодействие между отделните структури. Обикновено връзката по вертикала е по-добра, но връзката по хоризонтала има изключително големи недостатъци.
На стр. 2 от мотивите е посочено, че е създадена уредба на функционалните взаимоотношения и основните връзки в системата за сигурност на страната във вертикално и хоризонтално мрежово ниво, без да се детайлизират задълженията на отделните ведомства в процеса на управление при кризи. Последните следва да бъдат определени с подзаконови нормативни актове и плановете за управление при кризи, за приемането на които законът създава задължения.
Аз не можах да срещна текст в закона, възможно е да съм пропуснала, от който да се създава такова задължение за изготвянето на подзаконов нормативен акт, който да урежда функционалните взаимоотношения не само в системата за сигурност, а и между всички структури, които участват в процеса. Затова моето предложение е между първо и второ четене в закона да бъде включен един текст, който да създава законово задължение за изготвянето на такъв подзаконов нормативен документ. Смятам, че не е невъзможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Има думата господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще започна своето изказване с категоричното заявление, че ще подкрепя този закон с мисълта, че той в много отношения е закъснял. Не само след септември 2001 г. човечеството, както конкретно и България влязохме в съвършено нова ситуация, така също и много преди това ние наблюдавахме тези процеси, които се натрупаха и създаваха напрежение в цялата система на цивилизацията и ни показваха, че цивилизацията навлиза в една нова епоха – епоха на глобална несигурност. Под различно естество се явяват и възникват нови опасни явления, предизвикателства, едно от най-зловещите от които е глобалният международен тероризъм.
Мисля, че законът представлява една обща рамка. Той е очертал общите принципи, но заедно с това според мен той трябва да бъде в известна степен още по-конкретизиран, в смисъл, че наред с тези очертани структури на национална система за управление при кризи, органи и центрове за управление и т.н., и т.н., трябва ясно да се изпишат задълженията конкретно кои институции във всяко време ще имат готовността да реагират при кризи, а не просто при всяка ситуация, при всеки отделен случай да започне да се сформира този национален кризисен щаб, да се вземат ръководства от централните органи на управлението на държавата и постепенно всичко това да се предава надолу по цялата йерархична система на управление. Мисля, че наред с ясното определяне на компетенциите и правата трябва да има и възможности за такива специализирани органи, които автономно да функционират. Мисля, че това трябва да бъде изписано в закона.
Във връзка с това мисля, че е крайно време така нареченият министър без портфейл да бъде вече формулиран в Министерство на извънредните ситуации, защото тези ситуации непрекъснато ще възникват и трябва да има специализиран орган, който да реагира на тях. Както и това, че в самия Министерски съвет вероятно трябва да има един вицепремиер, който да има готовност винаги да поема решаването на такива кризисни ситуации.
Искам също така да направя една бележка. В миналото, преди десетина година, а и доскоро в световната геополитическа литература фигурираше терминът "управление на конфликти". Сега се премина към "управление на кризи". Конфликтът е едно предхождащо състояние, което се поражда от различни други процеси на различие, на натрупване на напрежение и т.н., докато кризата вече е едно постоянно състояние на дадената система, което затруднява нейното нормално функциониране. Всичко това тук е описано в чл. 1, както и в чл. 2 на закона. Може би трябва да бъде "Закон за управление при конфликти и кризи", като една превантивна стъпка, предварително да се избягват кризите. Това, което е заложено като превенция на управлението при кризи, да бъде изпреварено още в началото, когато възникват, когато се появяват такива конфликтни ситуации.
Аз вече чух готовността както на министър Свинаров, така и на представителите на комисията – готовност да се приемат всички онези разумни поправки, които ще бъдат направени между първо и второ четене.
Искам да завърша с това, че ще подкрепя закона, като ще направя своите конкретни предложения за отделните глави и членове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Има ли други желаещи?
Господин Христо Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Без да имам претенциите за експерт по национална сигурност, управление на кризи и разузнаване, понеже преждеговорившият тук господин Бояджиев се изказа в сферата на разузнаването, като човек, който се интересува от проблемите на националната сигурност, сега и от международния тероризъм, може би на всички хора, които се интересуват от ситуацията, която се създаде в света след 11 септември, не става ясно, че държавите в света са изправени пред много по-тежки предизвикателства. Естествено на тези предизвикателства отреагираха първи най-засегнатите след 11 септември - Съединените щати. След като направиха своя дълбок анализ за състоянието на службите си – започвам с този преамбюл, за да вляза в рамките на нашия закон – те преразгледаха цялата дейност на своите служби за разузнаване, за вътрешна сигурност, за граничен контрол, за емиграционни власти и т.н. и видяха, че несъответствията и слабата координация между отделните служби, например конфликтите, които имаше между Националната агенция за сигурност, която управляваше комуникациите чрез спътникови електронни наблюдения, и кавгите с ЦРУ или пък ЦРУ с ФБР се разбра, че няма координация и се допусна тази грешка 11 септември, въпреки че е имало сигнали от отделни такива служби.
Естествено, създаде се тази огромна служба "Homеland security" – за вътрешна сигурност на родината с шеф Том Ридж, с 36 милиарда бюджет и т.н. Това са приказки, но виждаме една сериозна реакция от страна на най-засегнатата и най-могъща държава в света.
Четейки този закон, аз оставам до голяма степен с впечатлението, че ние имаме едно доразвиване на теорията за гражданска отбрана, каквато имаше преди 10 ноември. Аз не виждам в този закон загрижеността за координация и реално управление на кризи в новата реалност. Аз не казвам, че ние като Съединените щати трябва да създадем 37-милиардна служба за координиране на кризи и превенция от кризи, но мисля, че някой заместник-министър в Министерството на отбраната е натоварил някой служител, който е преписал с нова редакция може би едно време устройството на Гражданската отбрана. И виждам, че тук ген. Петров клати одобрително глава, значи горе-долу съм налучкал посоката, в която е написан този закон.
Уважаеми колеги, нещата са коренно сменени. Днес международният тероризъм, който най-вече ще ни създаде кризите, и това, което в Съединените щати се говореше, че ги чака от двадесет години и никой не очакваше, че ще ударят тези две кули, очакваха да ударят ядрени станции и т.н., разиграваха толкова сценарии и видяхме как всъщност се оказаха крайно неподготвени.
Едва ли ние ще живеем с мисълта, че тук сме една туристическа държава, в която някой, без да иска, прекарвайки някоя и друга бомба, случайно да гръмне – аз съм сигурен, че и правителството, и съответните администратори едва ли толкова безгрижно се отнасят към състоянието на националната сигурност и вътрешния ред. Естествено като отговорни лица те ще се борят срещу съответните, бих казал, ситуации за създаване на кризи. Преждеговорившият проф. Ганчев спомена за една длъжност “вицепремиер” – нещо като на Том Рич предполагам, той вижда, “Homeland security” – да се концентрира информацията в този човек, защото в този закон, уважаеми колеги, което ми прави най-голямо впечатление, аз обичам да се интересувам малко в стил Том Кланси от тези неща, но не виждам една реална координация на дейността на всички тези, бих казал, институции, които ще се създадат.
Министерският съвет организира и ръководи изграждането на национална система за реагиране при кризи. Почваме ново социалистическо строителство – с кирки и лопати. Вижте, на всички е ясно, че днешната сигурност е битка на електронни и информационни системи. Тук създаваме национален кризисен щаб, когато имало евентуално информация за създаване на криза. Днес сериозните институции по света, които се занимават с предотвратяване на кризи, са 25 часа в денонощие работа на разузнавателните служби, стриктна координация между тях, събиране на информацията на едно място, обработката е за секунди и създаването на такъв файл, който един човек всеки момент може да докладва на президент, министър-председател в съответната държава, в която е ситуацията. Ние едва ли не, тук като го чета, отново очакваме един камион със сярна киселина да се обърне по пътя и да видим как гражданската отбрана ще задейства. Аз не знам в този закон, съжалявам, че министър Свинаров напусна залата, кой ще е този координатор. Писано – министър-председател. Аз не искам повече да дискутирам тази работа. Естествено, за да стигне до президента Хикс – Буш ли ще бъде или еди-кой си – има под него едно лице. Тук е прав господин Ганчев, според мен трябва да се създаде една служба, която да получава информацията. Тук е написано как се създава национална система. Добре, и без това опосканото разузнаване и контраразузнаване на България, което ние видяхме много добре при разни кризисни положения с двама заложника, как четохме във вестника за един Джеймс Бонд – генерал отишъл със самолета и щял да се пребори със ситуацията с двамата български отвлечени шофьори – неща в стил Джеймс Бонд, които, надявам се, никой сериозен човек не ги приема за истина. Поначало координирането и без това жалките средства, които имат нашите разузнавателни и контраразузнавателни служби – външно разузнаване, Национална разузнавателна служба, военното разузнаване, контраразузнавателните ни служби, НСС – за всичко това при един човек 24 часа в денонощието всяка секунда трябва да постъпва информацията. Защото аз не виждам тук в този закон, може би съм късоглед, не виждам как това, което е постигнато в Съединените щати – диспечерите на въздушно пространство всяка секунда, примерно тази държава има 7 хиляди самолета и те се следят - нашата въздушна отбрана как ще се интегрира с граничния контрол – кой влиза, кой излиза. Нашите граници – морски и земни – информацията кой минава, как минава, като гранични полоси кой ще контролира, как ще се контролира този масив? Вижте, ако ще влязат някакви хора – терористи, които ще създадат криза, това са хора вече с мултимилионни интелектуални възможности. Тук не става въпрос както преди 10 ноември – 5 представители на малцинствата искали да направят еди-какво си, тук имаме много по-сериозни ситуации.
Представете си утре гръмва “Козлодуй”, защото ни се описва, че имало две ракетни установки – то днес международният тероризъм въобще не се занимава с ракетни установки. Като се стигне до ракетните установки, нещата ги отпишете. Много по-важно е на нас, като народни представители, да ни бъде разяснена тази координация, защото в България, ако нещо ни пречи, е именно липсата на координация. За изграждане на координацията преди всичко трябват невероятни компютърни системи, съответни системи, които да ни подават информация. Аз знам много добре, че ние нямаме електронно разузнаване, както “Нейшънъл секюритейшън” в Съединените щати, но и малкото, което имаме, да постъпва. Представям си как се прави тук един Национален съвет за сигурност – събират се министрите, пият си по едно кафенце, Долорес Арсенова разправя за фитнеса, който е направила, и т.н. и ние в този момент говорим за национална сигурност. В България Ал Кайда ли ще бъдат или някакви други организации, които, пак казвам, високотренирани, с голям интелектуален потенциал, може да нанесат такива, бих казал, удари, след които описанието за областни управители как щели да действат, кметовете, баба Гинка като доброволец и т.н. – това е комедийна ситуация. Аз не мога да подкрепя този закон, честно ви казвам, защото в него не виждам сериозността за борба при едни кризисни ситуации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да не се съглася с максимата, която беше заявена тук преди това от колеги, че по-добре един лош закон, отколкото никакъв закон. Наистина такъв закон е необходим и, за съжаление, не беше приет в предишния парламент поради причини, които сега са сходни с тези – като резултат закона, който ни е представен. Тоест, отново може би надделяха т.нар. ведомствен патриотизъм, ведомствени интереси или липса на междуведомствена координация между отделните институции в България по отношение на един такъв важен въпрос. Мисля, че в контекста на това, което се случва в последните години, важността на решаването и регулирането на една такава материя е особено важна за нас и ние наистина трябва с по-висока степен на отговорност да се отнесем към тази материя. Аз споделям това, което казаха преди малко и колеги. Наистина тази празна зала днес не е добър атестат за парламента по отношение на такъв важен въпрос, който трябва да решим.
За съжаление, аз категорично ще кажа, че няма да подкрепя този закон, защото той не решава въпросите и целите, които са определени в мотивите към него. Какво лично на мен ми прави впечатление? Основното – това е липсата на ясна дефиниция на криза. Преди малко и други колеги споделиха. Има достатъчно опит, особено в последните години, в тази сфера в страните, към които ние се присъединяваме или към алиансите, към които вече се присъединихме, така че този опит ние спокойно бихме могли да използваме. В така представения закон това не го виждам. Основното е да се направи разлика между криза, бедствие и авария.
В световната практика тази дейност е разделена на две основни съставни части – едната част е планирането на непредвидените ситуации, а следващата неразделна част е управлението на самата криза. Пак казвам, че първо и най-важно е ние ясно да дефинираме какво е това криза, как се определя, как се дефинира, как се анализира една непредвидена ситуация, за да бъде характеризирана тя като криза, на какъв етап анализът се извършва от експертния потенциал на една държава или на една институция, на какъв етап и в какъв вид тази информация се предоставя на съответния орган в зависимост от конституцията, в случая българската Конституция, който е компетентен да вземе решение да обяви състояние на криза и да поеме управлението със съответните решения, които са вменени в неговите правомощия.
Тук опираме точно до този въпрос и, разбира се, въпросът на координацията между тези две съставни части на управлението и анализа на една непредвидена ситуация, в каква пропорция работят тези две съставни части и на кой момент се взема съответното решение, от момента на обявяването на кризата какво следва след това. Тези неща в този закон липсват.
Създадена е една изключително тромава структура като доминираща е политическата част – създаването на някакви междуведомствени структури предимно на ниво заместник-министри, областни управители и т.н., политически лица в по-голямата си част, които едва ли ще бъдат експертния потенциал, който може да охарактеризира, да анализира и да управлява една криза. Колкото е по-прост един механизъм, толкова е по-ефективен.
В много от случаите на съвременни предизвикателства една криза възниква за изключително кратко време, а мерките, които трябва да бъдат взети, са мащабни и изискват мобилизацията на огромен ресурс – човешки и материален, и тогава всяка секунда е от изключителна важност. Важно е създаването на този механизъм, за който говорих преди малко, за планирането на една непредвидена ситуация. Когато възникне една криза или индикация за криза, се изисква един 24-часов труд или както каза тук колегата Кирчев – една 25-часова работа, имайки предвид опита на САЩ, които са водещата страна в тази материя, имайки предвид не само кризи от характер “заплаха за националната сигурност”.
В наши дни ние виждаме бедствията, които връхлитат южните части на Съединените американски щати и Карибския басейн. Те са не по-малко предизвикателство и независимо, че имат характера на бедствие, те могат да прераснат в кризи, тъй като характерът на това бедствие преминава нормалните мащаби, с които ние сме свикнали да възприемаме едно бедствие. И тогава се налага в рамките на много къс период от време да бъдат съответно мобилизирани всички ресурси на една държава, за да бъде евакуирано част от населението или да бъдат извършени мащабни по своята същност операции, които, пак казвам, касаят и материален ресурс, и човешки ресурс. И тогава една сложна, тромава структура много трудно би могла да изпълни всички тези действия, ако няма единна воля.
И затова в комисията, когато разглеждахме този закон, попитах кой е органът на държавна власт, който ще взема решенията? По българската Конституция това би трябвало да бъде министър-председателят, разбира се, в синхрон с президента на Република България и с председателя на Народното събрание. Но все пак основната отговорност на вземане на решенията трябва да бъде ясно дефинирана.
Трябва да бъде създаден постоянно действащ орган – една агенция за планиране на непредвидени ситуации и за управление на кризи на високо експертно ниво, за да може да анализира всяка една потенциална заплаха и да я представи във вида, в който политическото ниво на вземане на решение може да вземе това решение. Тя да може да предложи вариантност на вземането на решението, след като е анализирала всички фактори, които влияят на възникването на една криза и потенциалните сценарии за развитието на тази криза. Очаква се тя да даде вариантност на решенията и тогава това би могло да има ефект. И тогава това вече политическо ниво, което не може да бъде в този си вид, в който се предлага, трябва обратно да постави съответната цел на тази структура за управление на кризи и да подчини на волята, на ръководството на тази структура всички ресурси на държавното управление. Това включва и армия, и полиция, и Гражданска защита, и т.н., но трябва да има единна координация и субординация на тази дейност, ясна йерархия и добре дефиниране на вземане на решение.
И пак казвам, в 90% от работата това е планиране на непредвидената ситуация и много малка част е самото управление, когато кризата вече е възникнала. В тази посока това, което видяхме аз лично и всички в комисията, което ни беше демонстрирано нагледно в един графичен вид бяха сложните взаимовръзки, една сложна плетеница от стрелки, които отиват от едно ведомство в друго и явно се вижда, че отговорността при вземането на решенията не е ясно дефинирана, не може да има единна воля и едва ли не нивото на компетентност, или по-точно казано, нивото на некомпетентност на тези, които ще вземат решенията, е много ниско. Това поставя под съмнение адекватността на вземаните решения особено при възникването на една кризисна ситуация. Ако в момента вече на възникването на кризисна ситуация ние започваме да решаваме какво ще правим в този момент, явно, както се казва, поставяме на риск населението на България и гражданите на нашата Република.
В този смисъл аз мисля, че само с предложения между първо и второ четене и с поправки трудно бихме решили този въпрос.
И това, което аз и мои колеги изказахме пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, беше наистина отговорно да вземем предвид всичко това, което е направено. Аз не искам да отричам това, което е направено. Има и много добри неща, но трябва да се намери една воля да се изчистим в крайна сметка от политическите си страсти и да търсим вината за това защо днес нямаме закон, а да намерим най-доброто решение на този въпрос като, разбира се, използваме едно подходящо сравнение, което беше дадено, че в крайна сметка няма нужда ние да измисляме топлата вода, тя е измислена отдавна.
Бихме могли да ползваме опита особено на страни, които имат достатъчно горчив опит в предвиждането, в планирането на кризисни ситуации и управлението им, особено опита на Съединените американски щати.
Знам, че министри от кабинета са посетили американската Агенция “ФЕМА”, която е специализирана в тази област. И в Русия има Министерство на кризите. Всяка една от тези големи държави има своя опит, но аз пак казвам – не би трябвало да се опитваме да адаптираме отживели механизми, които явно не работят и доста понамирисват на социализъм и да се опитваме да ги преправяме или да ги прекрояваме за една съвсем нова ситуация, за едни нови предизвикателства.
В този смисъл беше и моето предложение пред комисията, пак искам да се върна на това, да проявим малко повече воля и мобилизация, да вземем предвид хубавото, което е направено до този момент и да се структурира един съвсем друг закон, в който тези неща, за които говорим, ще бъдат ясно дефинирани. Иначе ще бъде много трудно за краткото време между първо и второ четене този закон да бъде поправен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тагарински.
Господин Кушлев, имате думата.

СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Почитаемо народно представителство, трагичните събития от 11 септември преди три години показаха, че човечеството е поставено пред един много глобален проблем. Обикновено диалектиката на внезапното възникване и развитие на глобалните проблеми крие известна внезапност, тоест човечеството и международната общност се оказват неподготвени да реагират на тях непосредствено след тяхната поява.
Затова няма да вземам отношение по проблема дали е закъсняло, не е закъсняло или е подранило обсъждането и приемането на такъв закон. Защото диалектиката на развитието на глобалните проблеми включва в себе си период от време на осъзнаване на опасността, на оценка на тази опасност. Този период при различните глобални проблеми е по-кратък или по-дълъг, но струва ми се, че голямото предимство, големият политически акт, който се прави с този закон, е преминаване от периода на осъзнаване на опасността, на оценка на опасността към изработването на национална стратегия, на национална политика и изграждане на национална система за преодоляване на кризи.
Ето това трябва да оценим ние като политически акт в парламента сега като изразител на волята на българските избиратели. Ето тази е крачката, която правим в момента. Бих казал, че всичко досега направено в тази сфера е осъзнаване на опасността и на нейната оценка. Сега преминаваме към политически действия за преодоляване и решаване на този проблем.
От тази гледна точка аз ще подкрепя този законопроект като преход от един период към друг, по-важен период при решаването на глобален проблем. Независимо от неговите недостатъци и несъвършенства – но ние знаем, че няма съвършени закони, законите са добри или лоши, но ние се стремим да изработваме добри закони, постоянно ги променяме в тази зала, това е една от нашите основни функции – законът е необходим. По-добре е да има закон, който да съдържа известни неясноти или непълноти, отколкото да липсва законодателство.
Колегите, които се изказаха преди мен, напипаха някои слабости в предложения законопроект, неяснота при формулиране на определени правомощия. Особено важен е проблемът, по който говореха доста от колегите, за липсата на специализирана държавна администрация, която поне да прави експертна оценка на опасността от възникването на кризи и да я поднася за решаване на съответното високо политическо равнище. Защото това са събития от характер, ангажиращ отговорността на висшите държавни институции при решаването на подобни проблеми.
Споделям казаното в определена степен от проф. Ганчев и господин Тагарински. Моето становище е, че тези въпроси могат да бъдат обсъдени и решени между първо и второ четене и че ние сега трябва да отидем към приемане на законопроекта на първо четене.
Не бих опонирал, но бих се обърнал към колегите отляво. Беше направено изказване за правомощията на президента. Те са предвидени в Конституцията. Всички знаем, че Конституцията има пряко действие. Тя не само декларира, но е нормативен акт, който се прилага заедно с всички закони. Трябва да се помисли – нещо, което е предвидено в основния закон и пряко функционира в нашата държавна правна система – дали е необходимо да го упоменаваме в специализиран закон. Ако парламентът прецени, аз не бих възразил върху това тези правомощия да бъдат разписани в този специален закон.
Мисля, че ще направим грешка, ако не дадем старт на един закон, макар и с известни недостатъци и несъвършенства, но закон, който бележи прехода между тези две състояния – осъзнаването на опасността и преминаването към реални политически действия за решаването на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има думата господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих се присъединил към апела на моя колега Наско Рафайлов – да приемем този закон на първо четене и между първо и второ четене да го дооправяме. Ще ви кажа защо. Защото за да се получи това, първо трябва да има доверие. Уважаеми колеги, това доверие за мен поне спрямо управляващото мнозинство отдавна се е изчерпало. Изчерпа се затова, защото не един и два пъти бяхме свидетели, че приемахме закони на първо четене, след това не бяха поправени, въпреки че нашите забележки бяха приемани на първо четене и законът биваше приет така, както управляващото мнозинство предварително беше решило. Затова аз лично към този апел не мога да се присъединя.
Според мен законът още в основата си, по начина на изработването си от групата, която е била натоварена да изработи закона, е сбъркан. Не може един граждански закон да бъде изработван от военно министерство. Този закон не касае военни кризи.
Затова си направих труда да направя справка какъв е европейският опит. А той особено след 1990 г. се развива в тази посока, и то много бързо. Европейският опит има разделение на три основни стълба: военна криза, гражданска криза и предотвратяване на конфликти. От трите стълба двата са военни. За тях ние не можем да имаме претенции. Но лично аз имам претенции за развитието точно на този стълб – управлението на кризи, защото както е посочено и в този закон, управлението на кризи не касае военни конфликти. А водещият екип е бил от Министерството на отбраната.
В тази връзка бих искал да ви кажа как са разделени военните компоненти. Има военен, има и граждански компонент. При военния компонент има Комитет за граждански аспекти на управление на кризи, Военен комитет и Военен щаб. При гражданския компонент нещата са много по-развити и там има четири основни инструмента. Тези четири инструмента, след като някой каза тук, че не трябва да откриваме топлата вода, беше хубаво да ги използваме и ние и да залегнат в този закон. Първият е полицейското сътрудничество, а именно при такава ситуация да се осигури присъствие на полицията. Вторият е укрепване на ред и законност. Третият е гражданската администрация, която взема активно участие в решаването на тези кризи. Четвъртият е гражданската защита, която според този закон няма функции. Има един чл. 16, който препраща и тепърва там ще правим Закон за гражданска защита.
Реално погледнато, за да стане още по-ясно как трябва да функционира една система, Марио Тагарински се опита да ви обясни. Аз ще се опитам да довърша.
Първото нещо, което трябва да се направи, са двата стълба, двете нива. Първото ниво е експертното ниво. То трябва да прогнозира, да анализира преди да възникне кризата. Когато възникне кризата, точно експертите трябва да вземат решение да обявят на политическото ръководство, което вече е второто ниво.
И тук вече го връзвам с този закон, който в момента ни е предложен. Там, на политическото ниво, има и отговорности. В този закон тези отговорности ги няма абсолютно никъде. Има един чл. 3, т. 2, в който се говори за "институционално разпределение на отговорностите".
Така че не може един закон, в който не е ясно кой носи отговорността, да бъде ефективен за управлението на кризи.
И първото нещо, когато се създава една система, съвсем нормално е и политиците, и експертите да си направят труда да направят една схема на черната дъска, образно казано, и да се види кое къде отива и как отива, кой къде командва и какво командва.
В нашия случай Министерството на отбраната като основен вносител и изработващ този проект, беше хубаво, уважаеми колеги, пред всички вас, не само пред нашата комисия, да ви покаже взаимовръзките. Тогава вие самите щяхте да бъдете "очаровани", защото това е един безкраен лабиринт от връзки, контакти и не е ясно, както казах преди малко, кой командва и кой управлява?
Това се получава благодарение на това, че в този проект общо взето като основа са взети изводите от стратегическия преглед на отбраната. А тези изводи, както вече казах, касаят само и единствено решаване на военни конфликти, а не на граждански кризи. Така че не може да бъде аргумент основата за създаването на този закон.
Другото, което също е много интересно – проектът не конкретизира видовете кризи. Той не прави разлика между криза, бедствия, авария и катастрофи. Всичко е на едно място. На мен лично не ми стана ясно от този законопроект къде е разликата между отделните бедствия, аварии, катастрофи и кризи? Тоест, според този законопроект, и това е основно определение за кризи в чл. 2, ал. 1, аз не изключвам да стане и такова нещо, че може някой, превишавайки своите правомощия, при едно пътно-транспортно произшествие, да обяви, че това е криза. А тук става въпрос само и единствено за кризи, които, както ви казах вече, трябва да бъдат анализирани предварително от експертите и политическото ръководство да си вземе тези решения.
Другото, което е – проектът е развит и в противоречие с формулираните в Глава първа на самия закон общи положения, като целите на закона така и не изясняват основните задачи, права, задължения и функции, което, както казах, също е много важно.
Както каза и Марио Тагарински - тогава, когато възникне криза, а тя се развива за много кратко време, и трябва да има действително система, която много бързо да реагира, а не да се създава, така както ни се предлага една доста, според мен, тромава структура - от централно та до местно ниво и на отделните общини.
Друго – предвижда се един национален план за управление на кризи, като в този национален план за управление на кризи не се конкретизира точно за какъв план става въпрос.
Международният опит сочи следното - Съединените американски щати имат Национален план за реагиране, като този Национален план за реагиране се отнасяше преди всичко за бедствия и технологични аварии, а след 11 септември 2001 г. бяха въведени и терористичните актове.
Опитът в Европа е с национален план за извънредни ситуации. Тези планове общо взето отговарят, ако това са имали предвид вносителите, на нашия Национален авариен план за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. А това е планът именно на Гражданска защита.
Така че има доста неща в самия законопроект, които, според мен, не могат да се оправят между първо и второ четене, защото самата основа, на която е разработен този законопроект, е грешна.
Разбира се, аз много добре знам, че вие като управляващо мнозинство няма да приемете мотивите на опозицията и ще го гласувате. Ще се опитате между първо и второ четене да направите някакви промени, но тези промени така или иначе няма да доведат до ефективност и управление, не дай си Боже, ако възникне в България една криза.
Така че, завършвайки, мога да кажа само това: аз не мога да се присъединя, както и моите колеги, към призива на моя колега да оправим за пореден път закона между първо и второ четене, защото, първо, той не е поправим и, второ, доверието отсъства и то много от отдавна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Джаферов.
ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Имам чувството, че присъствам на дискусия, която е с предрешен край. Неслучайно моят колега Йордан Бакалов завърши с много песимистични думи и изречения в края на своето изказване.
Разбира се, аз ще се опитам да допълня това, което казаха моите колеги преди мен. Аз също съм един от хората, които пред комисията заявиха, че това действително е един слаб закон, че този закон няма да сработи и няма да действа в съвременните условия, така както са създадени в последните няколко години. Пред комисията го казах, ще го кажа и на вас – от 1997 г. два пъти се правиха опити да бъде създаден такъв закон за управление на кризите. Първият закон, който беше изготвен от тогавашното правителство, беше по-добър от втория, който беше внесен след около две години през 1999 г. Оценявайки тогава, като управляващо мнозинство, че в действителност тези два законопроекта просто няма да сработят, не бяха гласувани от пленарната зала.
Казах го пред комисията, казвам го и пред вас - всички ние, които критикуваме закона, абсолютно сме убедени, че България се нуждае от такъв закон.
Уважаеми проф. Кушлев, съгласен съм с Вашите думи, но бих Ви казал, че е по-добре да отложим с месец-два приемането на такъв закон, отколкото да приемем един закон, който след това ще стане непоправим, да приемем един закон, който няма да работи. Много по-добре е за държавата ни, разберете го това. Казвам съвсем убедено, че този закон, без да повтарям това, което казаха моите колеги, е сбъркан още в самото начало. Още самата дефиниция, самото определение "какво е това криза и как да се управлява тя?" е сбъркано. Не се прави разлика между авария, между бедствие, кога аварията прераства в бедствие и кога бедствието става криза? То е много простичко – кризисна ситуация е тогава, когато в определени региони животът на населението е нарушен, държавните институции не могат да функционират нормално.

И как може един закон да работи, след като самото определение що е това криза не е точно? Защо не се възползвахме от това какво определение за кризи е дадено в Европейския съюз? То е много простичко и кратичко: “Когато държавата и определени държавни институции не могат да функционират, когато всички взаимовръзки са нарушени”. Просто, ясно, кратко и точно, и е казано съвсем разбираемо. И ако законът беше залегнал на тази основа, би бил приложим.
Така внесеният закон, без да съм юрист, в чисто правен аспект нито е устройствен, нито е функционален. Не може да действа според мен закон за кризите, който представлява, да кажем, половин роман. Законът трябва да бъде много ясен, много кратък, много точен, да бъдат разписани нещата – министерствата и ведомствата, които ще работят по времето на кризите. Какво точно правят те – какво ще прави Вътрешно министерство, какво ще прави Външно министерство, какво ще прави Агенцията по аварии и бедствия? Това не е разписано.
Затова аз съм убеден, че този закон няма да работи. Почти всички колеги от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на първото внасяне на закона, когато отложихме гласуването - аз съм разговарял с доста от тях – бяха на мнение, че законът е слаб и няма да работи. След това обаче изглежда политическата воля на управляващото мнозинство промени мнението на мнозинството и те решиха да гласуват този закон с убеждението, че има възможност да го коригираме между първо и второ четене. Аз мисля, че това не е възможно да стане.
Умолявам всеки един от народните представители да прецени със съвестта си кое е по-добре за държавата – да изчакаме ли месец- месец и половина-два, за да направим един работещ закон или да приемем този.
Аз ще гласувам против. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Джаферов.
Има думата за изказване госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз мисля, че има нещо, което трябва да си изясним в самото начало, пристъпвайки към гледане на закона, и то е неговото съдържание. Могат да се отправят много упреци към закона, но те не са, че законът няма да работи, защото нашата дефиниция не е като дефиницията на Евросъюза. Извинете ме, но ако приемем дефиницията на Евросъюза, че криза е налице, когато са разкъсани взаимоотношенията между различни държавни институции, с какво ще ни помогне? А с какво ще ни помогне, ако направим допълнителни дефиниции и разделения на “авария”, “катастрофа”, “криза” и така нататък? Смисълът на такова диференциране е само, ако ще имаме различни органи, които да се занимават с различните степени на проблема, ще вземат решения по различен начин.
Колега Бакалов, ако може да не смущавате заместник-министъра, за да ме слуша, защото мисля, че съм по-симпатична от Вас. (Весело оживление.)
Няма практическа необходимост да се дефинира в закона авария, бедствие, криза, катастрофа, ако няма да предвиждате различен ред за вземане на решения и различни институции, които ще се ангажират. Ако можете в един закон събирателно да определите криза и да опростите системата на органи, която ще функционира, това е най-доброто за нормативното уреждане на тази материя.
Още по-интересно звучат на мен, юристът, бележките и великият доктринален спор е ли законът функционален или устройствен? Това може да занимава някой асистент от съответната катедра на някой юридически факултет с оглед на новата му дисертация. Но да бърка живота липсата на разграничение или дори теоретичният спор, извинете ме, никакво бъркане на живота не може да настъпи от това.
Това ли трябва да съдържа закона? В миналия парламент ние много време подмятахме един Закон за кризи, който така и не видя бял свят, който предвиждаше една глобална промяна на един куп системи, с които българското общество и държава са свикнали, между които беше и Службата за противопожарна охрана. Слава Богу, тогава не се наложи, надделяха разумни гласове да не се пипа Пожарната покрай Закона за кризи. Сега виждам, че това е избегнато.
Споровете могат да дойдат само от две места. Дали е добре да стъпим на наличната инфраструктура, свързана по някакъв начин с онова, което е дефинирано в чл. 2 като криза, независимо какви степени може да има и какви житейски наименования може да носи и да ги подредим тях. Разбира се, можем да ги окрупним в някои звена, да им сложим нови наименования, да сложим някак това като агенция, да сложим комисия, да ангажираме изпълнителната власт. Това е единият подход. Другият подход е оня, за който говори колегата Кирчев – системата на Националната гвардия, която изисква едно друго стройно подредено нещо, много технически снабдено, с изградени точно за тази дейност хора и традиции, може би. Но все едно, традициите все някога се полагат, когато е нещо хубаво.
На мен по ми харесва вторият подход. Смятам го за много ефективен и за много атрактивен. Обаче, с оглед на финансовите ресурси, които трябват, и с оглед на това, че трябва и време, за да се обучат хората, да се направят такива структури и най-вече с оглед на невъзможността да се отделя финансов ресурс в близките години, смятам, че е по-полезно да възприемем първия подход – от наличните звена. Да се опитаме по някакъв начин да подредим наличните звена и законовата уредба общо взето да отразява това.
Дали трябва да се ангажира само изпълнителната власт или имат място и другите институции? Тук имаше закачка от президента, че може би трябва да се предвидят известни функции и за него. Можем да мислим между първо и второ четене дали трябва, докъде трябва, дали трябва да бъде само информационно или може да се мисли и за по-широко включване на президентската институция.
Смущаващо е, че има сериозни функции Съветът за сигурност към министър-председателя, който, както е известно, при този Министерски съвет се събира 2 – 3 пъти годишно общо взето като седянка, като консултативен орган. Дали е в състояние един такъв орган да действа ефективно по време на криза? Аз мисля, че няколкото напъна, които направиха покрай различни кризи със заложници или с други природни бедствия, не ни водят към отговор “Да” на този въпрос. Дали той е въпрос на мързел, дали е въпрос на липса на административен капацитет, дали пък, ако законът създаде база, ще можем да я развиваме? Това е едната въпросителна.
Сега чета в чл. 16, че Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се ръководи от министър без портфейл. Разбирам коалиционните ангажименти на сегашното управляващо мнозинство, но допускам че оттук нататък в историята на България повечето министерски кабинети няма да съдържат министри без портфейл.
И за да не изпадаме в грозната ситуация поименно да посочваме някой кандидат винаги да бъде в Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи, може би ще бъде добре да се сложи точка след “от министър” – със, без портфейл, според състава на Министерския съвет някак си да се урежда.
Ако има нещо, което може да не сработи при този закон, би трябвало да се оправя след това с малко допълване и уточняване на функциите в рамките на закона и с изграждане на подзаконовата нормативна база, още повече и с изграждане на техническата инфраструктура, с която тези органи трябва да боравят при кризи. А иначе от Закона за кризите може да се направи основа на една дисертация, да се сложат още повече дефиниции, да се търсят теоретични разграничавания на “криза”, “авария”, “катастрофа” и пр. Уверявам ви, че правото е проста материя, но то е като математика – колкото по-малко са величините, с които оперираме, толкова нещата са по-чисти и по-ясни.
Аз ще се въздържа от подкрепа на закона, защото трябва да се направят определени прецизирания на функции, на компетенции, на взаимовръзки между различните органи. Но по принцип смятам, че систематиката на закона, съдържанието на закона и идеята за начина, по който да се уреди тази материя, са правилни и коректни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Дончева.
За процедура думата има господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, влизаме в дебати и различни съображения, разбира се, се изказват от трибуната. Виждам, че има представител на Министерството на отбраната, но аз мисля, господин председател, че министър Хюсменова трябва да бъде в залата, още повече, че има определен опит при местни кризи. Имаше земетресение в района на Провадия, ходихме там с колеги, но така или иначе десетки семейства може би около месец нямаше къде да влязат. Няма къде да бъдат настанени хората в малките населени места.
Аз правя процедурно предложение да бъде поканена госпожа Хюсменова и наред с представителите на Министерството на отбраната да чуем и нейното становище.
Съгласен съм с колежката Дончева, че е абсолютно нелепо да има министър без портфейл, да има такъв запис в закона. Такова нещо просто не трябва да фигурира. Добре е в момента действащият министър, който се занимава с управление при кризи, да присъства и да вземе отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Димитров.
Аз ще имам грижата, господин Димитров, да бъде поканена и госпожа Хюсменова.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението госпожа Хюсменова да бъде поканена в залата, която да присъства както на дебата, така и при желание да участва в него.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 64, против 39, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Господин Киров, заповядайте за изказване.
ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дебатът напредна и всички тук изказали се потвърдиха мнението, че този закон е много важен и необходим. Коментарите, свързани с неговото качество, във всички случаи коментираха темата дали той да бъде приет в този вид или да бъде подобрен. Естествено, че всеки един законопроект може да бъде подобрен. Има възможност между първо и второ четене тези промени да бъдат направени.
Структурата на закона, който ни е представен, приет в две комисии с определено мнозинство, има работещ вид. Всички коментари, отправени за липса на определения, нямат никакво основание предвид чл. 2. Беше няколко пъти коментиран, посочен, където много ясно и точно са дадени критериите и определенията за криза. На базата на тези критерии госпожа Дончева изключително правилно определи – това е методът за реакция, реакцията е при тези кризи. Тук всеки опонира от личната си гледна точка. Не бива да политизираме този законопроект, а трябва да го приемем. Не бива да изпадаме в състояние да обвиняваме за невъзможност за реакция, когато изрично в чл. 27 е указано, че имаме Национален център за управление при кризи, време за реакция и начин на реакция. Това са основни критерии, на базата на които ще се изгради системата. Ние не бива по едни или други личностни, политически или каквито и да е други причини да отлагаме разглеждането на този законопроект. Имаме цяла Глава “Планиране и реагиране при кризи”, основни параметри на този закон и на тази проблематика, които са залегнали в закона.
Аз не отричам, че той може да бъде подобрен. Не отричам, че между първо и второ четене по-голямата част от проблемите, които бяха поставени, трябва да бъдат разгледани. Но неговото съдържание, неговата идеология, неговата конкретика като отделни параграфи са достатъчно добри, за да бъде приет на първо четене и да бъде база за закона, който трябва да влезе в действие възможно най-бързо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Киров.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
В такъв случай ще преминем към гласуване на Законопроекта за управление при кризи, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 121, против 32, въздържали се 48.
Законопроектът за управление при кризи е приет на първо гласуване.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да се прегласува наименованието на първо четене на този законопроект. Призовавам колегите да гласуват само със собствените си карти.
Не е възможно в момента, господин председателю, да има двеста или над двеста души в залата, просто не е така. Всички виждаме, че не е така.
Ще Ви помоля, господин председателю, при прегласуването да бъдат прибрани картите на колегите от мнозинството, защото това, което пише на таблото, не отразява присъствието в залата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще подложа на прегласуване този законопроект.
Моля квесторите да поканят народните представители, аз също отправих призив по уредбата.
Ще помоля също така всички карти, зад които не стоят народни представители, да бъдат извадени от машинките за гласуване. Това е практиката на председателя на Народното събрание. Моля квесторите да извадят всички карти, срещу които не виждат народни представители!
Искрено съжалявам, че трябва да приложа тази процедура, но такава е практиката, която е възприел председателят на Народното събрание, и, струва ми се, тя е справедлива.
Подлагам на прегласуване гласуването на първо четене на законопроекта за управление при кризи.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 23, въздържали се 20.
Приема се.
Има предложение от народния представител Тодор Бояджиев срокът за предложения за второ четене да бъде три седмици. Има ли други предложения? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народния представител Тодор Бояджиев предложенията на народните представители за второ четене да бъдат направени в срок от три седмици.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
С това приключваме тази точка.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Имаме доклад на Комисията по правни въпроси, която е водеща, но нямаме доклад на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред, както и на Комисията по европейска интеграция.
Моля госпожа Мингова да представи доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, представям ви:

"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно трите представени законопроекта за
изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс, внесени от Министерския съвет,
от Николай Младенов и група народни представители и
от Борислав Цеков и група народни представители

Тези законопроекти бяха разгледани на редовно заседание на комисията, проведено на 9 септември 2004 г. От името на вносителя – Министерския съвет, законопроектът за изменение и допълнение на НПК беше представен от министъра на правосъдието Антон Станков, който изложи мотивите и целите на законопроекта. Той изтъкна, че в хода на преговорния процес по Глава двадесет и четвърта – "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи", България е поела конкретни ангажименти за присъединяване към Европейската конвенция за международно признаване на присъдите, подписана в Хага през 1970 г., Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела в Страсбург през 1972 г., Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1997 г., Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от Страсбург 2001 г., конвенцията и Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица – Страсбург 1997 г., които бяха ратифицирани от Народното събрание на 28 януари 2004 г. и обнародвани в "Държавен вестник" през 2004 г., вторият допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни въпроси – Страсбург 2001, обнародван съответно в "Държавен вестник" от 27 февруари 2004 г. Тези международни актове уреждат нови форми на международноправно сътрудничество в наказателната област, условие да може да се прилагат ефективно и в българското законодателство да се създадат необходимите за прилагането им механизми чрез предлаганото изменение и допълнение на НПК.
Втората основна насока на този законопроект е свързана с ускоряване на досъдебната фаза на наказателния процес. С предлаганите промени се ограничава до логичния минимум възможността за преобразуване на полицейското производство в предварително производство. По този начин ще се избегне безкрайното протакане във времето на делата, загубата на "пресни следи" и дублирането на действия от различните разследващи органи.


По нов начин се разграничава и родовата подсъдност при разследването, като се предвижда рязко ограничаване кръга на престъпленията, по които се провежда предварително производство, за сметка на тези, по които се провежда полицейско разследване. Така се постига доближаване на процесуалните действия по разследването до тези по разкриването, което е в компетенциите на съответните органи на МВР. Уеднаквяват се сроковете за провеждане и на разследването в досъдебното производство. В същото време не се предвиждат промени на подсъдността в съдебната фаза.
От името на вносителите по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители Николай Младенов, Иван Иванов и Димитър Йорданов, народният представител Николай Младенов изложи основните цели и мотиви на законопроекта. Той изтъкна, че предложеният законопроект цели изравняване на правата на участниците в наказателния процес с две основни подцели. Първо, те да имат повече информация, и второ – да се премахне възможността за злоупотреба с процесуални права и да се ограничат възможностите за корупция. Текстовете, предвиждащи възстановяване на правото на пострадалите и наследниците им да участват в досъдебното производство, отговарят на разпоредбата на чл. 10 от Наказателно-процесуалния кодекс и в същото време дават възможност на тези лица ефективно да защитят правата си и да се информират за хода на процеса, като бъдат реален помощник на органите на досъдебното производство.
Разпоредбата на § 7 премахва противоречието на чл. 64, ал. 3 с чл. 305 от НПК, както и възможността на подсъдимите за по-леко наказуеми престъпления да търсят чрез отлагане на делата не само избягване на наказателна, но и на гражданска отговорност.
По Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от Борислав Цеков и група народни представители, вносителят посочи, че предлаганият законопроект има за основна цел да съхрани и развие институционния и професионален капацитет на органите на предварителното производство, с оглед подобряване на ефективността на борбата с престъпността. Предлага се известно стесняване на обхвата на престъпления, чието разследване е в компетентността на следствените органи. За сметка на това обаче се предвиждат допълнителни правомощия на следствените органи и придаване на ръководна и надзорна функция по отношение на дознанието. Предлагат се такива промени, свързани с даване на разрешение за оглед и други процесуални действия във фазата на полицейското разследване.
Друго съществено предложение е предвиденото задължително преобразуване на полицейското производство, което не е приключило в срок от два месеца, в предварително производство при запазване на стойността на извършените процесуално-следствени действия.
В проведената дискусия се изказаха редица народни представители.
Народният представител Масева посочи, че Законопроектът за изменение и допълнение на НПК, внесен от Министерския съвет, е своеобразна реплика към изискванията на Европейската комисия за ускоряване на реформата в досъдебната фаза, по повод на което са и отправените от Европейската комисия критични бележки.
Записаното в мотивите на законопроекта като цел и като изпълнена задача - оптимизиране на връзките, по-голяма бързина, съкращаване на някои срокове, според нея не отговарят в значителна степен на това, което е записано в законопроекта. Пропуснати са някои изключителни връзки и симетрия между следствието и дознанието и ролята на прокурора в това производство.
По отношение на § 10, отнасящ се до разпределението на компетентността между следствието и дознанието, госпожа Масева счита, че това разпределение е извършено механично. Основното оплакване на следователите е, че в Министерството на вътрешните работи дознателите не вършат добре работата по събиране на доказателства и това възпрепятства тяхната дейност. В този смисъл според нея не е издържано предложението основната маса от досъдебните производства да се прехвърлят механично на дознателите.
По този повод госпожа Масева направи заключението, че според нея това не е реформата, която се цели. Едва ли тя би довела до някакви резултати, като е известен капацитетът на дознанието в Република България. Същевременно тя изрази подкрепа за законопроекта, внесен от народния представител Младенов и група народни представители, тъй като според нея пострадалият не бива да бъде дистанциран от процеса.
Що се отнася до законопроекта на Борислав Цеков и група народни представители, според госпожа Масева това е идея, която се стреми да обобщи полярните мнения по отношение на следствието и неговото място.
Народният представител Абаджиев се спря подробно на направените предложения по § 10 и § 11 на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Той посочи, че приема принципите на останалите предложения, но въпреки това ще се въздържи от подкрепата на този законопроект заради посочените текстове. Предложеният законопроект според него не решава точно и компактно проблемите за това как ще функционира следствието и какви ще са неговите компетенции. Законопроектът предлага да се ограничи до минимум обхватът на предварителното производство, но проблемът е доста фундаментален и не може да бъде разрешен без промяна на Конституцията.
Народният представител Рашков изтъкна, че в законопроекта на Министерския съвет не става ясно какво означават някои понятия, като даде пример с разследването под прикритие. Досега правната теория не е била колеблива по отношение на същността на действията и способите за събиране и проверка на доказателствен материал. Но в тази утвърдена теория се внасят понятия, които нямат нищо общо със способите, а с организацията по разследване. Такова е и разследването под прикритие. Освен това способите за събиране и проверка на доказателствен материал се отнасят както за разследващите органи, така и за прокуратурата и съда. Няма съмнение, че както следователят, така прокурорът и съдията могат да извършват разпит, експертиза и другите подобни действия. В този смисъл според господин Рашков остава непонятно тази норма, която се предлага в общата част на НПК, дали се отнася до съда и дали този орган ще може да прави разследване под прикритие, да прави съвместни екипи за трансгранично разследване и т.н.
Народният представител Соколов подкрепи господин Рашков, посочвайки, че може да има оперативна дейност под прикритие, но разследващ орган под прикритие не следва да се предвижда. Същевременно според него предлаганият от Министерския съвет законопроект би създал редица проблеми. Когато се говори за кардинална съдебна реформа, гаранциите, че следствието ще върши по-добре своята работа е в направените вече промени в Конституцията. Предлаганите обаче спорни промени в параграфи 10 и 11 от този законопроект според него не следва да се подкрепят и по формалното съображение, че това е заобикаляне на правната норма на Конституцията, както и заради фактическите последици – влошаване на качеството на предварителното производство.
Народният представител Татяна Дончева, вземайки отношение по представените законопроекти, изтъкна, че основният законопроект отразява правителственото виждане за изискванията относно ефективно съдебно производство. Според нея този законопроект предлага голямата част от досъдебните производства да се прехвърлят върху дознателския апарат на МВР, без обаче последният да е достатъчно подготвен организационно и експертно. От друга страна, според нея не би следвало с оглед евроинтеграцията на страната да се изчакват промени в Конституцията. В този смисъл би било добре Министерство на вътрешните работи да има също възможност да създаде сериозен свой апарат за разследване. Няма смисъл обаче да бъде натоварвана система, която няма административен и професионален капацитет, да се справя с проблема. По-разумно е според госпожа Дончева, като се направят следствени отдели по регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи, да се започне с няколко типа престъпления, позволяващи уеднаквяване и лесна практика. По отношение на трансфера на наказателни дела и материята за пробация, според нея институтите не са спорни и уредбата е приемлива. Спорно е обаче къде ще се извършва разследването, от кои институции, по какви правила и какви са компетенциите на военните съдилища, които се предлагат.
Народният представител Борислав Ралчев също разгледа обстойно аргументите “за” и “против” предлаганите законопроекти. Той специално изтъкна, че базисна причина за сегашното незавидно състояние на досъдебното производство в България се корени непосредствено след 1989 г., свързано с отменения чл. 1 от предишната Конституция, последиците на тоталитарната държава и начина на упражняване на властта. Цялото общество бе изключително чувствително по тази тема и не се позволи на никаква администрация и власт да има пряко отношение и да може да влияе или да диктува определени процесуални действия. В резултат според него се получи следващият момент – разграждане на следствения апарат. Разрешението на проблема според господин Ралчев е в това следствието да бъде в Министерството на вътрешните работи. Такава е и практиката на европейските държави.

Господин Ралчев изтъкна, че трябва отново да бъдат сближени функциите на разследващ орган с името “дознание” с функциите на оперативните служби. Той посочи, че е съгласен с много от направените бележки, свързани с материята на доказателственото право и по-специално с промяната на чл. 116. Ако обаче приемем, че трябва да има обединяване на системата с тази на европейските страни, то в Европа преобладаващо е полицейското разследване и оттам трябва да се започне.
Трябва да се приеме, че не бива да се изчаква изцяло нов НПК, а в този смисъл следва да направим първите крачки в предлагания закон и това се прави в законопроектите, които се предлагат.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси реши:
- с 10 гласа “за”, 3 “против” и 3 “въздържали се” комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от Министерския съвет;
- с 9 гласа “за” и 7 “въздържали се” комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от народните представители Николай Младенов, Иван Иванов и Димитър Йорданов;
- с 6 гласа “за” и 8 гласа “въздържали се” Комисията по правни въпроси не подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на НПК, внесен от Борислав Цеков и група народни представители.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Виждам, че времето е напреднало, така че няма смисъл да продължим с изказванията на вносителите, разбира се, ако те имат желание за това, както и с дебата.
Затова ще продължим тази точка в утрешния ден.
Сега ще направя няколко съобщения:
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 248.
Комисията по енергетика ще има извънредно заседание днес от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по европейска интеграция ще има днес редовно заседание от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 16,30 ч. в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава днес от 14,30 ч., но обърнете внимание – в зала “Запад” на тази сграда.
И Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание също днес в зала 232.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Гадар Хачикян

Георги Анастасов