Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Асен Агов.
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.
Уважаеми народни представители, както ви е известно, вчера заседанието приключи с § 10 от Закона за счетоводството. Останаха още няколко параграфа. Предполагам, че след кратко време бихме могли да го приемем окончателно.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра на финансите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 11 комисията не подкрепя предложението на вносителя, поради инкорпорирането на предложението в новосъздадения чл. 22а и предлага следната окончателна редакция за § 11:
“§ 11. Параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване § 11.
Гласували 89 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 17.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 12 има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Христо Механдов:
“В предложената редакция на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за счетоводството:
1. В ал. 2 думите “експерт-счетоводители или служители” да се заменят с “експерт-счетоводители и служители”.
2. Алинея 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 12:
“§ 12. Параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 7. В срок до 31 декември 2004 г. Министерският съвет приема стандартите по чл. 22а, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по § 12? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Механдов, което, както чухте, не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 44, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Христо Механдов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 12, което беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 13 има предложение на народния представител Георги Пирински:
“Параграф 8 на Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“(1) Създава се Национален съвет по счетоводството (Съветът) като консултативен орган на Министерството на финансите по въпросите на организацията, методологията и методиката на финансовата отчетност.
(2) Ръководител на Съвета е заместник-министър на финансите.
(3) Секретар на Съвета се избира от Света. Той следва да бъде дипломиран експерт-счетоводител.
(4) Съветът се образува с решение на Министерския съвет, като в него се включват на паритетни начала представители на: професионалните организации на счетоводителите в България, катедрите по счетоводство във ВУЗ, Агенцията за малки и средни предприятия, Съюза на работодателите, Българската търговско-промишлена палата, Националния осигурителен институт, Комисията по ценни книжа и фондови борси и Българската фондова борса, Националния статистически институт, Сметната палата, Българската народна банка и Института на дипломираните експерт-счетоводители.
(5) Щатни служители в Съвета на основно трудово възнаграждение са само секретарят и лицата, обслужващи администрацията на Съвета.
(6) Съветът определя своя структура, щат и бюджет, които се утвърждават от министъра на финансите. Финансирането на дейността на Съвета е в рамките на бюджета на Министерството на финансите.”
Комисията не подкрепя предложението поради предложението, което вече гласувахме, и създаването на нов чл. 5б.
Има предложение на народния представител Христо Механдов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев – в § 13, текстът на § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 13 поради инкорпорирането на предложението на вносителя в новосъздадения чл. 5б:
“§ 13. Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 122 народни представители: за 48, против 63, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Георги Пирински не се подкрепя.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев.
Гласували 101 народни представители: за 30, против 50, въздържали се 21.
Предложението на народните представители Румяна Георгиева и Радослав Коев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 13.
Гласували 118 народни представители: за 78, против 35, въздържали се 5.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 13а и 13б:
“§ 13а. (1) Малките и средни предприятия могат по избор да изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на Международните стандарти за финансови отчети по чл. 22а, ал. 1 и Националните счетоводни стандарти по чл. 22а, ал. 6.
(2) Предприятие, което през отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на база на счетоводните стандарти по ал. 1 няма право да променя приетата вече база.
§ 13б. На независим финансов одит за 2004 г. подлежат годишните финансови отчети на предприятията, при които за 2003 г. се превишават минимум два от критериите по чл. 38, ал. 1, приети с § 9а от този закон.”
“§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Има предложение на господин Христо Механдов, което е прието от комисията по принцип.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14, който става § 16:
“§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на § 9а и § 12, които влизат в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте за Преходни и заключителни разпоредби като наименование, включително и параграфи 13а, 13б и 14, който става § 16.
Гласували 108 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 16.
Тези параграфи от Преходните и заключителни разпоредби, включително и § 16, са приети.
Номерацията ще бъде уточнена в крайната редакция.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 14 има предложение на народния представител Мариана Костадинова.
Комисията подкрепя предложението, като предлага думите “и чл. 236, ал. 2-4 от Търговския закон” да отпаднат и предлага следната окончателна редакция на § 14:
“§ 14. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава § 10б:
“§ 10б. Разпоредбите в чл. 114 и чл. 116а, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа не се прилагат спрямо холдинги и техните дъщерни дружества, когато държавата притежава в холдинга над 50 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите или може да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на холдинга и когато за продажбата на акции или дялове от такива холдинги или техни дъщерни дружества е одобрена стратегия от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, не се водете от номерацията, тъй като ние гласувахме § 16, а сега обсъждаме § 14. Ще има нова номерация на текстовете. Въпросът е за съдържанието.
Имате думата за процедура.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направеното предложение е интересно, но в случая е извън обхвата на този законопроект и е в разрез с нашите правила от Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание, а именно чл. 71, ал. 2. И във връзка с това аз предлагам да не се разглежда това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Радева, като председател на комисията сигурно сте го обсъждали. Имаше ли такъв текст, или такава материя при първото четене или сега вкарваме нещо?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, ние го разглеждахме, но аз не мога да не се съглася с аргументите, които изтъкна колегата, и затова предлагам това предложение да не бъде разглеждано.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Колегата направи процедурно предложение за отпадане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност той направи една процедура за отпадане на този § 14, да не бъде разглеждан, тъй като е извън предмета на разглеждане на законопроекта на първо четене.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате за отпадане на § 14 с аргументите, които бяха изтъкнати тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 8, въздържали се 10.
Параграф 14 отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народните представители Милтенов и Моллов за нов § 14а:
"§ 14а. В Закона за независимия финансов одит се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 20:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на дипломирани експерт-счетоводители, които са служители в държавни учреждения или осъществяват научна и преподавателска дейност."
Комисията подкрепя предложението по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В доклада пише, че комисията предлага чл. 20 да се отмени.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Имплементирано е в следващия § 15.
Комисията подкрепя предложенията и предлага следната окончателна редакция на § 14а, който става § 15:
"§ 15. В Закона за независимия финансов одит се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 20 се отменя.
2. В чл. 28, ал. 1, т. 1 след думата "договор" се добавя "или по служебно правоотношение"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по последния параграф на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 4.
Този параграф е приет, а с това и окончателно Законът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.
Заповядайте за процедура, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам една малка промяна в последователността на дневния ред за днес, тъй като остава съвсем малко от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който е под № 14 в нашата програма, моля да мине сега, преди второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 115, против 16, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателят на Комисията по правни въпроси да докладва оставащите параграфи.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина останаха два текста за редакционни уточнения. Редакционното уточнение, което започнахме да правим още на миналото пленарно заседание, но не успяхме да предложим съвсем коректна редакция, доведе до отлагането на текста.
След консултации съм в състояние да предложа такава редакционна корекция. Става дума за § 41а. Той е предложен в две алинеи, първата от които създава възможност за деца на починалите субекти през период, посочен в текста, да имат възможността да упражняват свое лично право за искане да се възстановят имената на починалите им родители. Текстът беше отложен, за да уточним кръга на тези лица, които биха имали това право. Идеята беше да се даде възможност и на другите низходящи, извън децата, в случай, че последните също са починали в посочения от закона период от време. Затова ние предлагаме в една ал. 3 на този § 41а да се уточни тази допълнителна възможност.
Аз искам да ви прочета целия параграф с тази допълнителна алинея, тъй като може би не всички го имат. Става дума за предложение на комисията за създаване на § 41а:
"§ 41а. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 1а:
"§ 1а. (1) Децата на починалите през периода от 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1993 г. български граждани, чиито имена не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.
(2) Молбата по ал. 1 се подава по местожителството на починалото лице в срок до 31 декември 2005 г.
(3) Ако децата, визирани в ал. 1, са починали до влизането в сила на този закон или до изтичане на срока по предходната алинея, правото на възстановяване на имената принадлежи последователно на следващите по степен низходящи."
С това изчистваме въпроса за кръга на лицата, които биха имали това право в случай, че родителите, чиито имена не са възстановени поради тяхната смърт при изтичане на срока в закона, не са могли да упражнят това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте доклада на председателя на Правната комисия проф. Мингова.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля да гласувате за § 41а в съдържанието, което току-що чухте от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Заключителна разпоредба.
§ 42. В чл. 19 от Закона за българските документи за самоличност се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) Имената на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват в следния ред: фамилно име, собствено име, презиме.
(3) В българските документи за самоличност фамилното име, собственото име и презимето се изписват без съкращения, така както са изписани в представените удостоверителни документи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е последният параграф от Заключителните разпоредби.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Заключителна разпоредба и § 42.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Заключителните разпоредби са приети, а с това окончателно и Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Имате думата за процедура, господин Цеков.


ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е за разместване на точките от дневния ред и с оглед на това предлагам да преминем към т. 15, а именно първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, които са внесени от господин Никола Джипов Николов и от Министерския съвет. След това, ако остане време, да преминем към т. 17 - второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли?
Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тази практика един път да гласуваме определен дневен ред и след това да правим размествания говори много лошо за самото Народно събрание, да не споменавам и ръководството. Не може така!
Как става така, че ние всички идваме да разглеждаме дадена материя по някои законопроекти и т. 15, която е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, изобщо никой не е предполагал, че ще дойде на дневен ред. За какво да носим торба с документи, когато очевадно беше, че тя няма да влезе тук. Това е изненада и пречи на нормалното дебатиране по дадени законопроекти.
Ето защо, първо, аз протестирам срещу тази вече станала системна практика и, второ, конкретно съм против това предложение сега отново да пренареждаме дневния ред и да разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Така или иначе е направено процедурно предложение и съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте да преминем към т. 15, а именно първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Гласували 129 народни представители: за 88, против 40, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към точка петнадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Моля председателя на Комисията по земеделието и горите да прочете становището на комисията, която е водеща.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
Преди това, ако разрешите, искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Бойко Боев, който е вносител на практика от името на Министерството на земеделието и горите на единия от двата законопроекта, които са включени в този доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на заместник-министъра.
Гласували 88 народни представители: за 84, против 4, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите заместник-министъра да заповяда в пленарната зала.
Моля, господин Моллов, да докладвате становището на комисията по тези два законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 402-01-46, внесен от Министерския съвет на 24 август 2004 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 454-01-53, внесен от народния представител Никола Джипов Николов

Комисията по земеделието и горите проведе заседания на 15 и 29 септември 2004 г., на които обсъди двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени съответно от Министерския съвет и от народния представител Никола Джипов Николов. В работата на комисията взеха участие госпожа Меглена Плугчиева - заместник-министър на земеделието и горите, господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, и експерти.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен от заместник-министър Плугчиева. Тя изтъкна, че предлаганите промени са продиктувани от поети ангажименти по Глава “Земеделие” и приключването на преговорния процес.
Основно предлаганите промени се свеждат до следното:
- създава се система за разпределяне и управление на млечните квоти, като се осигурява пълна и точна информация за реализацията и преработката на кравето мляко;
- създава се система за управление на тарифните квоти за внос на земеделски и хранителни продукти;
- предлага се дефиниция на “необлагодетелствани райони” и на “райони с екологични ограничения”.
Народният представител Николов представи втория законопроект. Той обоснова внасянето на законопроекта с необходимостта от създаване на синхрон между Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за виното и спиртните напитки във връзка с функционирането на Фонд “Българско вино”.
В дискусията взеха участие народните представители Стоян Кушлев, Любомир Пантелеев, Моньо Христов, Никола Николов, Коста Костов, Радослав Илиевски и Владислав Костов. Народните представители единодушно възприеха идеята, че е необходимо да се създаде регламент при тарифните квоти за внос и в този смисъл законопроектът е необходим.
Участниците в дискусията справедливо отбелязаха, че употребеното в законопроекта понятие “лицензия” не е в унисон със съдържанието на понятието съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Дебатът беше най-обширен и задълбочен по отношение на начина на разпределение на квотите за внос. Участниците в дискусията отправиха критични бележки както по отношение на принципа “пропорционалност”, така и по принципа “първи заявил, първи получил”.

Народният представител Николов изрази становище, че между първо и второ гласуване на законопроекта може да се предложи квотите за внос да бъдат разпределени по състезателен принцип, по цена, в смисъл който предложи най-ниска цена, той да има възможност да използва квотата.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 402-01-46, внесен от Министерския съвет на 24.8.2004 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-53, внесен от Никола Джипов Николов.
Това становище е прието, както следва:
По т. 1 – 7 гласа “за”, 1 “против” и 5 “въздържали се”.
По т. 2 – 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Вносителите на законопроектите, ако желаят, биха могли да вземат отношение, да ги представят. Не виждам желание от вносителите, не виждам и самите вносители.
Следователно откривам дискусията по законопроектите – на Министерския съвет и на народния представител Никола Николов, за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Макар и изненадващо тези законопроекти да се разглеждат днес, те засягат много хора.
Заповядайте, господин Кушлев, имате думата.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, аз също в известна степен, така да се каже, съм изненадан, че днес тази точка беше включена в дневния ред, но след като се налага, разбира се, ние ще обсъдим законопроектите.
Преди две години направихме основни изменения и допълнения на Закона за подпомагане на земеделските производители. Бих казал, че по своята същност, макар че стана под формата на изменения и допълнения, ние приехме нов закон. Защото три четвърти от текстовете в закона, който приехме тогава, бяха нови.
Така че сегашното изменение, което, както вече чухте от доклада на уважавания председател на комисията доц. Моллов, най-вече се налага от приключването на преговорите с Европейския съюз по Глава осма “Земеделие”, тъй като ние сме задължени да следваме определена политика, да следваме основните насоки на общата селскостопанска политика на Европейския съюз по отношение на квотите за внос и износ на земеделски продукти. Тази политика е, така да се каже, трайна тенденция в Европейския съюз и всяка държава се придържа към тези определени квоти. При това квотите във всички страни-членки на Европейския съюз, начинът на тяхното разпределение, контролът върху спазването на разпределението, кандидатстването, получаването на разрешения са уредени със закон. Така че изменението и допълнението на закона е необходимо, с оглед изпълнение на наши по-нататъшни задължения по вече приключилите преговори с Европейския съюз по Глава “Земеделие”.
В общи линии и в комисията, и тук аз ще подкрепя двата законопроекта. Но както стана вече известно на уважаемите народни представители от доклада на господин председателя на комисията, има някои проблеми, по които е необходимо тук да се дискутира.
Първият проблем е за лицензирането. Трябва да изразя своето мнение и отношение към проблема – че терминът “лицензиране”, така както е употребен в закона, фактически не отговаря на съдържанието на понятието “лицензиране”, което ние имаме по останалото наше законодателство. Тоест лицензът фактически е не само получаване на разрешително по нашето законодателство, но той е получаване на право на определен вид дейност. Докато тук не се касае за получаване на право от такъв характер. Получава се една възможност да участваш в износа или вноса на определена продукция за или от Европейския съюз. Касае се не за някакво право.
Така че между първо и второ четене този проблем е необходимо да бъде решен. Тук се следва една линия, не бих казал погрешна, но пряко се следват европейските директиви, без да се вникне в съдържанието – дали има подобни термини в нашата правна система и в нашата управленска практика. При нас понятието “лиценз” има съвсем друго съдържание, отколкото в случая в онези директиви, които сме адаптирали.
Затова ми се струва, че между първо и второ четене е необходимо това понятие да бъде заменено с друго. Не се страхувам и не мисля, че Европейската комисия и нейните експерти, когато установят, че няма думата “лиценз” в този законопроект, ще ни направят някаква бележка. Защото фактически ние по съдържание приемаме онова, което е препоръчано в директивите на Европейския съюз.
Другият голям проблем, който е спорен и който според мен заслужава да бъде широко дискутиран тук, в залата, и много бих желал да чуя становищата на останалите членове на комисията, това е въпросът за начина на разпределение на квотите. Тук принципите са няколко. Първият принцип е известен на всички вас още от римското право – “приор темпоре, порцио юре” – който пръв подаде заявка и по реда на времето на постъпване на заявките, ще участва в разпределението на квотите. Защото тези квоти са ограничени.
Този принцип обаче до голяма степен е принципът на пазарното общество, на пазарните икономики, на страните с развита пазарна икономика. Друг е въпросът, ние вече сме страна, призната, че работи в пазарни условия, т.е. в пазарна икономика, но при сегашната степен на развитие на селското ни стопанство, на земеделското ни производство, дали този принцип е, така да се каже, изцяло приложим. И дали не е необходимо той да действа заедно, т.е. да имаме комбинация от няколко принципа, за да се получи по-голяма справедливост при разпределението на тези квоти? Тъй като доста производители ще настояват.
Струва ми се, че тук той може да бъде съвместен с другия принцип, който беше дискутиран, т.е. пропорционално участие, разпределяне на квотата по проценти. Тоест дават се 30% от квотата на определени производители. Тук действа принципът по време, и когато тези квоти се запълнят, покрият се, тогава вече цялата процедура се изчерпва и се включва този, който е участвал. Принципът “пръв във времето” се регулира и съобразно принципа за справедливост се внася една корекция.
Ето, това е другият спорен проблем, който се разви в комисията и по който и аз изразих становище, че е необходимо за момента комбинирано прилагане и на двата принципа, а в бъдеще вече, когато действително нашата икономика получи едно по-голямо развитие, каквото имат икономиките на развитите европейски държави, след като станем член на Европейския съюз, тогава да се прилага общият принцип, който е присъщ – “пръв по време, пръв по право”.

И другият проблем, който стои пред нас и беше дискутиран, това е терминът “необлагоприятствани региони”. Много се мисли върху този термин, ние го приехме при определени условия. Оказа се, че в директивите на Европейския съюз има понятие, което е точно формулирано, с точен състав и компоненти. При тази ситуация се съгласихме това понятие да остане в закона, но ми се струва, че то е в известен смисъл комплексно и отговаря в голяма степен на условията, при които ще се прилага този закон. Предишните термини, които ние употребявахме в тази насока, бяха по-малко удачни и нямаха тази комплексност при оценката на условията за земеделско производство.
Що се отнася до законопроекта на господин Никола Николов, аз също го подкрепям. Той внася една корекция в държавната политика по отношение насърчаването на лозаро-винарството. Оказа се, че квотите, които се отделят от държавата за насърчаване на винопроизводството, досега не са реализирани, докато Сдружението на винаропроизводителите реализира тези квоти. Тоест, за да се осигури еднакво участие в осъществяването на изключително важната политика за винопроизводството на държавата, е необходимо да се направи това изменение в закона. Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Костов, радвам се, че имате готовност, въпреки разместванията в дневния ред.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Това е отделен въпрос, уважаеми господин председател, имам ли готовност или не. Но аз станах, за да защитя един принцип – ако ще правим програма за работата на Народно събрание за дадена седмица, то тя трябва да бъде действително обмислена програма, а не да се правят ежеседмични промени в дневния ред. Това говори за недобър подход при подготвяне на програмите.
РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Лошо ръководство.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това кой го каза? Някой от мнозинството! (Смях.)
Продължавам по темата. Дай, Боже, това да е един от последните случаи.
Господин Кушлев разви необходимостта от един такъв законопроект, тъй като вече приключиха преговорите по Глава “Земеделие” с Европейския съюз. И това очевидно налага и определени корекции в този законопроект, още повече че тук не би трябвало да се касае само за вносни квоти, но и за квотите, които определят износа, който ще извършваме от България за Европейския съюз – нещо, по което за съжаление този законопроект мълчи и не дава отговор. В случая е важно не само разпределението на квотите, важен е и подходът кои фирми как ще кандидатстват, при какви условия и т.н. – нещо, което също не е упоменато в законопроекта.
Аз лично смятам, че ако такъв законопроект по принцип е необходим, то този законопроект, който ни се предлага тук, не отговаря на потребностите на един такъв законопроект – това е първото, което изразих като становище още на заседанието на комисията. Ако ще правим такъв законопроект, да го правим изцяло. Ако не са известни какви са задълженията на Република България във връзка с предстоящото ни членство в Европейския съюз в областта на земеделието, то тези неща трябва да станат известни на хората, които след това ще дебатират и ще правят този законопроект. Това са съществени неща, уважаеми дами и господа народни представители, които ние и лично аз като членове на комисията не намерихме отразени в този проектозакон и това прави законопроекта слаб – това е първото нещо.
На второ място, искам да кажа, че този законопроект разисква главно две теми. Едната е как ще се регистрира производството на мляко и как ще се извършва контролът върху тази регистрация – тоест една съвсем механична, организационно-техническа дейност. Мястото й тук е необходимо да бъде отбелязано с един ред - че редът и начинът се определят с наредба от Министерския съвет. И всички тези текстове тук да бъдат отнесени към съответна наредба, а не законопроектът да се пълни с излишни текстове, на които мястото им не е тук като законова норма, а като подзаконова норма, разбира се, основаваща се на закона.
И на следващо място, този законопроект разглежда квотите и получаването на тарифните квоти за някои земеделски продукти и начина на лицензиране и разпределение на тези квоти. Именно тук аз също искам да подкрепя господин Кушлев, който каза, че се обърква понятието “лицензиране” и понятието “разпределение” на квоти. И при това объркване, защото вероятно на тези творци на законопроекта не им е ясно точно какво стои зад тези термини, така са ги разхвърляли в този законопроект, че един път говорят за разпределение на квоти, втори път – за лицензиране на квоти и законът става пълна каша.
Отново ще кажа, че лицензирането е даване на разрешение за извършване на определена дейност – дали да внасяш, изнасяш или транзитираш дадена стока в страната, през страната или от страната навън. Това е лиценз. Както например лицензът за оръжие – на дадена фирма се дава право да извършва сделки за оръжие, но за всяка отделна сделка тя трябва да получава разрешение. И тук тези въпроси са доста объркани. Ако не е необходимо за всяка сделка да се получава разрешение по смисъла на този законопроект, тогава защо слагаме термина “лицензиране” тук? Само за да объркваме хората, които ще го прилагат!
Освен това господин Кушлев се спря и върху принципа за разпределение на тези квоти. Смятам, че този принцип тук изобщо не е отразен, както трябва.
Какво се предлага в този законопроект? Има една квота “Хикс” от една земеделска стока. И всички лицензирани търговци дават своите заявки за участие във вноса на определена част, на определен дял от тази квота. И какво се получава? Два или три пъти “Хикс” могат да бъдат тези заявки. И тогава някой чиновник взима и реже пропорционално, за да се стигне до размера на квотата. Това принцип ли е, кажете?! Тогава всеки заявител ще заявява по-големи количества, за да може да стигне до някакъв размер на квотата с по-голямо количество. Тогава принципът на състезателност, на конкурентност изобщо отсъства. Това е някакво безпринципно наддаване и заявяване на количества още в началото.
Освен това се посочва още, че един заявител не може да получи повече от една трета от цялото количество на квотата. Какво значи това? Означава, че тези, които заявят нереално най-големи количества, ще поемат по една трета от квотата, а другите ги няма никъде! Къде е тук справедливостта, хайде да не говорим за справедливост, но принципът на конкурентността, основа на цялото пазарно стопанство? Очевидно този принцип, заложен в законопроекта, много страда.
Същите условия важат и за принципа “пръв дал – пръв получил”. Той не може да влезе тук. Какво значи пръв дал, пръв получил? Това значи да отворим вратата на такива хора, които ще прередят други хора, защото хора ще подреждат заявките. И те ще получат лъвския пай.
Освен това тук е предвидено, че ако някой не е попълнил добре документите по заявяването, има право да ги поправи в 7-дневен срок. Тогава той къде отива в този списък от заявители? Не е ясно.
Освен това, за да получи лиценз, трябва да се внесе парична гаранция в размера на заявените количества. Тук никой не спомена за тази парична гаранция, но това е много важен въпрос. Паричната гаранция – след това изпълнил, неизпълнил квотата, му връщат това, което не е изпълнил от квотата заявителят, който е получил квота. Примерно заявил 100 тона, изнесъл 50 тона, за останалите му се връща. Къде е санкцията тук? Той лъже, той е взел тази квота и след шест месеца, когато вече пазарът е наситен, защото в търговията трябва да избереш момента, в който да предложиш и да продадеш една стока, тази квота ще я преразпределят на онзи хайванин, който не е получил квотата, да бе, този тарикат има 50 тона, ама ти ги изпълни сега – при неблагоприятни условия вече на пазара, защото конюнктурата е нещо, което се изменя. Извинявайте колеги, аз гласувах против този закон. Да не говорим за термините – има много спорни термини, които са сложени в този законопроект. Аз гласувах против този законопроект с чистата съвест, че на първо четене трябва да бъде одобрена идеята. В този закон отсъства правилната и работеща идея. Затова пак ще бъда “против”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други народни представители по този законопроект? Лявата страна на залата? Няма.
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал кратко да взема отношение с известен коментар, тъй като очевидно е, че има известна дискусия по този закон и да изразя своето становище защо всъщност смятам, че законопроектите трябва да бъдат подкрепени.
Първият законопроект разглежда най-общо две материи. Едната материя е свързана с така наречените “млечни квоти” и в комисията нямаше никакъв спор, поради което тази част от законопроекта, която касае млечните квоти, както се вижда и тук не е дискутабилна. Смятам, че ако там възникне някакъв конфликт, господин заместник-министърът е тук и може да обясни допълнително защо се налага това. Това е във връзка с нашите ангажименти, поети по глава “Земеделие” и фактически е една добра практика, която съществува във всички европейски страни. Така че проблемният текст е свързан с тарифните квоти, които са за внос на земеделски и хранителни продукти в България. Практиката в европейските страни е – всяка страна сама дефинира своята политика в областта на вноса. Тук не се коментира износът, тъй като всъщност правилата за внос се регламентират по принципа на свободното движение на стоки и капитали, който е основен, основополагащ принцип в Европейския съюз и затова се налага единствено да се преценяват тарифните квоти, тъй като има количество, което като цяло трябва да бъде разпределено за внос в една страна от Европейския съюз. Тъй като се очаква България да стане член на Европейския съюз през 2007 г., то този закон всъщност подготвя една практика, която да се въведе у нас, свързана с прилагането на тези тарифни квоти.
Проблемът е какъв да бъде принципът, който да бъде избран. Законопроектът предлага две възможности. И двете възможности на комисията бяха подложени на сериозни упреци и всичко това, което се каза в тази зала – те създават много сериозни притеснения в народните представители от комисията.
Поради което аз също считам, че принципът пропорционалност не е най-добрият, тъй като ако се поставим в положението на един търговец, който е сключил определени договори, очаквайки определена квота за внос и имайки предвид нивата на ценовите равнища, на които той ще внесе своята продукция, какво би станало, ако след това някой държавен чиновник му каже – твоята квота не е толкова, колкото си я заявил, ами е половината. Тоест неговата цена реално се качва и той понася съответни загуби. Този принцип работи против самата търговия и, независимо, че е предложен от Министерския съвет, според мен той трябва да бъде отхвърлен.
Вторият принцип, който се прилага в европейските страни, е свързан с това – който пръв заявил, той пръв получил. Вероятно в страни с развита и утвърдена демокрация, с утвърдени правила за търговия, дълга практика в това отношение – този принцип може би е най-добрият, но за нашите условия очевидно той ще се среща с различното наследство, което имаме от предишните години и слабо развитите пазарни отношения, в някои отношения свързани с вноса на земеделска и хранителна продукция. Поради тази причина на заседанието на комисията много сериозно беше обсъждана възможността да се въведе състезателният принцип и в комисията общо взето се получи едно съгласие около възможността за въвеждане на този принцип: именно който предложи най-ниското ценово равнище, той да получи квотата, каквато иска и след това да се подреждат според предложените ценови равнища следващите. Тоест реализира се един принцип – пак пръв дал, пръв получил, само че вече свързано със съответните цени, които ще предлага потенциалният вносител на земеделска продукция.
Ето защо дали ще бъде единият или другият принцип, това е напълно възможно и в комисията в крайна сметка надделя становището, че трябва между първо и второ четене да се избистри политиката и на министерството. В крайна сметка в закона да се въведе един принцип, който да е най-добре съответстващ на българските условия. Принципно това е възможно да стане между първо и второ четене, тъй като това е само една част от законопроекта и освен това, колкото и да е важна тя, тук става дума просто за избиране на една от трите възможни схеми на получаване на квота за внос.
Така че поради тази причина смятам, че този текст не би трябвало да бъде пречка за приемането на този законопроект, да спира неговия ход, тъй като, макар този законопроект да е един нов пример за насипния вид, в който често се получават законопроектите в комисиите, които идват от една или друга страна, в крайна сметка той подлежи на съответната корекция, която ще даде възможност да стане един работещ закон.
Бих искал да кажа и няколко думи по отношение на проблема с понятието “лицензия”. Съгласно Закона за ограничаване на администрирането в понятието “лицензия” се внася един съвсем друг смисъл и проф. Кушлев коментира това понятие, смятам съвсем коректно. Въпреки че в нашето законодателство има доста паралел между двете понятия “лицензия” и “разрешително”, в случая ми се струва, че става дума за разрешително. Понятието “лицензия” някак си е внесено в този законопроект механически и аргументацията по време на заседанието на комисията беше, че това всъщност е терминът, който се използва в европейската практика. Общо взето се обединихме около тази позиция и аз смятам, че това е съвсем разумно. Ако се съхрани терминът “лицензия”, той да има една много точна дефиниция – какъв смисъл се влага в конкретната практика, конкретните текстове на този законопроект в него и, че това не е лицензията за получаване на право за извършване на определена дейност, а по-скоро разрешително за конкретно еднократно действие или да се отмени този термин, което смятам, че е напълно възможно да бъде направено, и да се въведе терминът “разрешително”, който фактически според мен лично най-добре съответства на онова, което се влага в текстовете от законопроекта.
По отношение на втория законопроект бих искал да кажа, че тук действително се налага едно синхронизиране между двата закона – Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за виното и спиртните напитки. С промените, които направихме в Закона за виното и спиртните напитки дадохме възможност да се създаде фонд “Българско вино” насочен към реклама и промоция на българските вина в чужбина, който фонд е една много добра практика, каквото съществува във всички развити винарски страни по света.
Проблемът, на който се натъкна практиката в този случай и проблемът, който дойде по линия на Националната лозаро-винарска камара и неслучайно нейният председател всъщност се явява вносител на тази поправка в Закона за подпомагане на земеделските производители, се свежда до това, че всъщност стана така, че регламентирайки в Закона за виното и спиртните напитки този текст, се събраха съответните суми така както се изисква от законовия текст за фонд “Българско вино” и неговото функциониране. Събраха се съответните суми от производителите на вино и спиртни напитки. Камарата също внесе своята част от средствата, които са необходими за тази цел, но държавата остана длъжник.
Моето виждане е, че държавата не бива да бъде длъжник на бизнеса особено когато се касае за един толкова важен експортно насочен отрасъл, какъвто е винопроизводството за България и какъвто е случаят с това, че този сектор на земеделието работи може би най-добре в България. Той е с най-развито партньорство между браншовата структура и държавната администрация. Въведени са доста европейски практики в това взаимодействие и въобще възможностите за износ на вино.
Тази поправка всъщност касае избягване на възможността еднолично или еднозначно да се определя различна политика от онази, която е заложена в Закона за виното и спиртните напитки. Поради това, че примерно Министерството на земеделието и горите има други приоритети в момента, в един момент се установи, че няма средства, които да бъдат внесени във фонд “Българско вино” и по този начин се запуши неговото функциониране. На практика се оказа, че той съществува като една добра практика, като една добра идея, но тази година не може да се реализира. Реализацията на тази практика може да започне от следващата година. В този смисъл в комисията, може би поради и тази причина, нямаше оспорване на полезността на тази синхронизация между двата закона – Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за виното и спиртните напитки, за да може, така да се каже, от двете страни да се затвори тази възможност, да се избегне нефункционирането на фонд “Българско вино” и да се даде възможност тази практика действително да се утвърди в България.
Аз смятам, че по-нататък тя ще може да се утвърди и за други земеделски продукти с експортна насоченост. Такава практика съществува във всички развити страни от Европа и Америка – САЩ, Канада, и други страни с развито земеделие и хранителна промишленост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
За реплика има думата господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин Моллов, аз съм съгласен с Вас. Вие добросъвестно информирахте пленарната зала за това как се проведоха дебатите в комисията по този въпрос. Точно така беше, но аз искам да изтъкна само, че предложеният трети вариант, който предлага най-добри финансови условия също не е приемлив при един внос на селскостопанска продукция с безмитни или намалени митнически тарифи, тъй като това създава друг елемент, който в момента го виждаме впрочем в нашата икономическа практика, както и на границите. Представят се проформа фактури, а също и документи с намалена цена на внасяния продукт, които после по кешов или друг път се уреждат между вносителя или износителя, но целта е да могат да се платят или поемат по-големи количества с по-малки средства, в случая да се поеме по-голяма квота.
Освен това тук има, господин Моллов, една друга опасност за българския производител на тези стоки. Тук може би ще трябва да има някаква граница, както в Германия имаше “цукерат шофунг” за продукти, които са със захарно съдържание, което да може да елиминира пък намаляване на конкурентоспособността на стоките, произвеждани в България от български производител. Това също е много важно, така че затова казах, че идеята не е избистрена. Ние гласуваме тук идеята на закона на първо четене. Аз бланкочейк не мога да подпиша.
На следващо място искам да кажа и това – благодаря ви, че казахте, че много законопроекти идват в насипно състояние и това е така. Аз смятам, че веднъж завинаги трябва да поемем кръста и да кажем: “Господа, направете си законопроектите такива, че да можем да ги разглеждаме нормално, а не да създаваме тук работилница на нови законопроекти, които нямат нищо общо с идеята, която ни е поднесена на първо четене”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Костов.
Има ли желаещи да вземат думата за втора реплика? Няма.
Господин Моллов, заповядайте. Имате право на дуплика.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Прав сте, господин Костов. Принципът не е достатъчно добре изчистен, но четвърти принцип не беше предложен, така че все едно нашият избор ще трябва да направим за един от тези три принципа.
Моята визия е, че когато нещо не е съвършено, по-добре да направим нещо все пак в посока на регламентация, отколкото да седим и да чакаме без какъвто и да било принцип и каквато и да било регламентация да се случват неща в България, на които ние сме свидетели. Знаем за какво говорим и какво коментираме в момента. И това всъщност са нашите притеснения – да се чудим дали да създадем този регламент или не.
Аз смятам, че регламентът трябва да предхожда практиките и в този смисъл приканвам колегите народни представители да подкрепят този законопроект. Ако той бъде приет на първо четене, ще поискам след това достатъчно дълъг срок между първо и второ четене, за да имаме достатъчно време, тъй като ще има необходимост от изработването на обобщен законопроект от двата законопроекта, включително и на заседание на комисията, да обсъдим възможности за прилагане на един или друг принцип там, където имаме такъв спор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има думата за изказване господин Моньо Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за законопроекта, който е внесен от колегата Никола Николов само ще кажа, че този законопроект с текста, който е внесен, наистина трябва да влезе в този Закон за подпомагане на земеделските производители, за да се синхронизира с другия закон – Закона за виното и спиртните напитки и този текст да заработи, така че това е удачно. Аз лично подкрепям този законопроект.
Що се отнася до втория законопроект, който е много съществен искам да кажа, че той е съществен заради това, че както показва бъдещето на търговския обмен в рамките на тарифните квоти, се показва мисленето и виждането на управляващите по отношение на тези взаимоотношения.
Защо казвам, че показва мисленето и виждането на управляващите? Защото в частта на тарифните квоти за текстовете, които са заложени, ние съвсем спокойно можем да кажем, че при липсата на прозрачност, при липсата на ясна регламентация и възможности на конкуренция на отделни търговски субекти законът предписва нормална корупционна схема.

Това е фактически написаното в самия закон. Това говори много лошо, когато от страна на правителството в парламента влиза закон, с който даваме шанс за развитие на тази корупционна схема. Още по-тежкото е, че това е свързано с продукти и стоки, които са основни на българския пазар и основни за всеки български данъкоплатец.
Ето защо аз много трудно мога да приема, а мисля, че всички трябва да се замислите дали може да се приеме като философия и виждане този закон на първо четене. Защото другите неща, разписани в законопроекта и свързани с млекопроизводството, млекопреработвателите и т.н., можем да ги прочетем във всеки правилник, наредба, а може и в някой учебник по млекарство. Това са изисквания, които е нормално да ги имаме.
Основното тук са тарифните квоти. Ако не е ясен и добре разписан принципът, може да се окаже, че това е корупционна схема, а другият момент е да се ликвидират, намалят или предизвикат остри цикли на отделни производства в страната – както на земеделските производители, така и на нашата преработваща промишленост. Казвам и го повтарям – по начина, по който са разписани. Вярно е, че някой ще се опита да ме обори, че за първи път част от тарифните квоти на вноса и износа ще влизат на четири пъти годишно, тоест на тримесечие, но вярно е и това, че имаме лоша практика по някои от квотите, по които се е работило.
Ето защо в комисията, а и сега аз предлагам този законопроект на правителството заради лошата му част, заради лошия пример, който дава, да бъде върнат, защото не използва по никакъв начин онези най-добри механизми, с които да даде шанс на равнопоставеност и прозрачност на субектите, а от друга страна да даде възможност не да се увеличават цените на българския пазар, а да даде възможност на част от преработващите предприятия да бъдат преди търговците като участници в този конкурс, в това състезание.
Казах и в комисията, а и още веднъж искам да подчертая, че практиката в много държави е в конкуренцията за участие на тези търгове е да участват не суровините, а полуфабрикатите, хората от преработващата промишленост, та определени полуфабрикати да не минават през няколко ръце, докато стигнат като стока или продукт на пазара. По това въобще не е мислено и разсъждавано.
Ще вляза в спор с господин Владислав Костов във връзка с нашите митници. Господин Костов, както говореше и господин Моллов, това е другият принцип. Това, че управляващите не могат да се справят с митниците, тъй както днес стана ясно – за над 500 млн. лв. стоки влизат контрабандно в страната, това е друг проблем. Ние не можем заради мръсната вода да изхвърлим бебето. Смятам, че за това трябва да се разсъждава и да се мисли. Явно е, че може би Министерството на земеделието и горите и Министерството на икономиката са имали предвид, че митниците не могат да се справят и затова са записали други принципи, а не принципа на ценовата политика.
Уважаеми колеги, с това приключвам. Обръщам се към всички вас, защото този закон е много важен. Тези практики, които ще бъдат наложени в следващата година, могат да донесат тежки последствия, ако законът наистина не регламентира правила на играта. Тези последствия – можем да кажем утре – са отговорност на управляващото мнозинство, но това никой няма да го разбере. Всички ще кажат, че парламентът е гласувал Закон за тарифните квоти, който позволява корупция, далавера и печалби на определени фирми. Защото в края на краищата ние ще сме приели този закон.
Затова ви моля колеги, на първо четене да не се приеме този закон и да бъде върнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Ще подложа на гласуване двата законопроекта.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 158 народни представители: за 98, против 39, въздържали се 21.
Този законопроект е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесен от Никола Джипов Николов.
Моля, гласувайте и този законопроект, който единодушно е приет в Комисията по земеделието и горите.
Гласували 139 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 24.
И този законопроект е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
След като бъде предложен обобщеният законопроект, тъй като текстовете на двата законопроекта фактически касаят различни членове и събирането им ще бъде чисто механично, предлагам да се даде възможност да имаме най-дълъг срок между първо и второ четене – общо три седмици, за да изчистим тази проблематика, която днеска се дискутираше в пленарната зала, и да внесем за второ четене един добър законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
Предложението е след получаване на обобщения законопроект да има възможност за три седмици между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Уважаеми народни представители, тридесет минути почивка! В 11,00 ч. започва парламентарният контрол. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, новопостъпилите питания за периода 8 - 14 октомври са следните:
- от народния представител Николай Бучков към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно продажба на археологически паметник от национално значение – "Голямата епископска базилика на Филипопол". Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 октомври 2004 г.;
- от народните представители Никола Джипов Николов и Васил Василев към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно увеличаване на държавния дял в "Топлофикация" – София, АД. Следва да се отговори писмено до 27 октомври 2004 г.;
- от народния представител Димитър Дойчинов към Димитър Калчев, министър на държавната администрация, относно утвърждаването на областите като административно-териториални единици, съгласно чл. 142-144 от Конституцията на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 октомври 2004 г.;
- от народните представители Благой Димитров и Стойчо Кацаров към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на правителството по отношение на формирането на цената на питейната вода, намаляване на загубите във водните дружества и тяхната подготовка за концесиониране. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 октомври 2004 г.
Писмени отговори:
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на питане от народния представител Евгени Чачев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Милена Милотинова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Георги Юруков;
- от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на питане от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- допълнение към писмен отговор от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
За процедура има думата господин Ангел Найденов. Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение е за промяна в реда на парламентарния контрол. Предлагам след министър-председателя да отговори заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева. Не подценявам значимостта на всички министри, които са включени в дневния ред, нито важността на отправените към тях питания и актуални въпроси, но ми се струва, че така, както започна парламентарният контрол с министър председателя, е редно след него да следва вицепремиерът. Още повече, че в днешния парламентарен контрол е включена само госпожа Шулева, тоест, това няма да затрудни кой знае колко задаването на актуални въпроси и питания.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Разбира се, че ще го подложа на гласуване. Само искам да обърна внимание, че това подреждане не е своеволно, то е подчинено на правилата, залегнали в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но в крайна сметка волята на пленарната зала в случая е решаваща.
Така че, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Ангел Найденов за разместване в реда на парламентарния контрол и след премиера отговор на актуалните въпроси и питания да дава заместник министър-председателят и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 39, против 99, въздържали се 20.
Това процедурно предложение не се приема.
Има ли други предварителни въпроси? Не виждам.
Затова искам да помоля народния представител Иван Костов да развие своя актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски относно политиката на правителството по изпълнението на Закона за защита на класифицираната информация.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин министър-председател! Законът за защита на класифицираната информация възлага на правителството и Държавната комисия по сигурността на информацията декласификация на секретни материали с изтекъл срок на защита и предаването им на съхранение в Държавния архив. Съгласно чл. 33, ал. 2 от закона в срок от една година след изтичането на срока за защита информацията се предоставя на Държавния архивен фонд, а чл. 34, ал. 3 посочва, че след изтичане на сроковете на защита нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на друг закон - този за достъп до обществена информация.
В Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и горите и Националната разузнавателна служба и различни търговски дружества от времето на управлението на комунистическия режим се съхраняват значителни по обем и важни архивни материали с изтекъл срок на защита. Те имат историческа стойност и нямат отношение към националната сигурност на съвременна България.
Законодателят, в случая вашето парламентарно мнозинство, е предвидил към тези архиви да се прилага § 9, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно този параграф, изготвените преди влизането в сила на закона материали и документи се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност "строго секретно", "секретно" и "поверително". Сроковете се броят от датата на създаването им. Това означава, че отдавна е изтекъл срокът на служебния архив на бившата Държавна сигурност, на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност със самостоятелен архив, на Министерството на народната отбрана и на други министерства, и те трябва да бъдат предадени на Държавния архив.
Член 34, ал. 2 от закона задължава всички ръководители на ведомства, работещи със секретни документи, в срок до 30 април 2003 г. да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане, цитирам: "материалите и документите, съдържащи класифицирана информация". Този срок отдавна е изтекъл.

От изявление на Георги Чернев – директор на дирекция “Централен държавен архив” в Главно управление на архивите при Министерския съвет, видно от в. “Дневник” от 17.02.2004 г., става ясно, че до момента в Държавния архив няма предадени такива секретни архивни материали.
Въпросите към Вас са:
Каква е политиката на правителството по изпълнение на горепосочените разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация и какви мерки ще предприемете в качеството си на министър-председател за изпълнение на разпоредбите на закона, указващи предаването на секретни материали с изтекъл срок на защита в Държавния архивен фонд?
Какви са причините задължените по закона ръководители на държавни учреждения, с изключение на Министерския съвет, да не изпълнят досега законовите изисквания за декласификация на архивните материали?
И накрая, давала ли е Държавната комисия по сигурността на информацията методически указания за изпълнението на закона в тази насока и разрешение за унищожаването на подобни архивни материали, съгласно чл. 33, ал. 4 от закона? И ако да, какви са те, кои държавни институции засяга и какви са били те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Иван Костов. Ще Ви помоля да се ограничите в рамките на пет минути пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Костов!
Бих искал най-напред да отбележа, че съвсем скоро отговорих на писмен актуален въпрос на същата тема, зададен от народния представител господин Лъчезар Тошев.
Вашият актуален въпрос ми дава повод още веднъж да Ви уверя, че политиката на правителството е безусловното спазване на Закона за защита на класифицираната информация. По този закон отговорността за прилагане на цитираните от Вас разпоредби е на ръководителите на организационните единици, каквито са всички ръководители на ведомства, работещи със секретни документи.
Искам да подчертая, че преразглеждането на нивата на класификация е информативно установено задължение с важни последици за функционирането на системата за защита на класифицираната информация, но то се предшества от изпълнението на редица други задължения.
В изминалия двугодишен период от влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация във всички ведомства усилията са насочени към обособяването на организационни единици, проучването на служителите по сигурността на информацията и на лицата, които ще работят с класифицираната информация, както и към изграждане на административни звена за сигурност и регистратури за съхранение на класифицираната информация.
Посочените действия са задължителни и предшестващи дейността по разглеждането на документи по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на тази класифицирана информация.
В изпълнение на разпоредбите на закона конкретно Министерският съвет досега на три пъти е предавал в Държавния архив засекретени актове и документи към тях с ниво на класификация за сигурност на информацията. Като цяло Министерският съвет е разсекретил близо 90 на сто от нормативните актове и документите към тях с ниво на класификация за сигурност на информацията. Те всичките се съхраняват в Централния държавен архив и ще бъдат на разположение на гражданите.
Една част от Вашия въпрос е свързана с дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията и по-точно, давали ли са методически указания за изпълнението на закона по отношение на § 9 и на разрешение за унищожаване на архивни материали, съгласно чл. 33, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация.
На първо място следва да се подчертае, че към настоящия момент ДКСИ няма установени решения за унищожаване на информация по чл. 33, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация. Комисията е издала задължителни указания относно привеждане на заварени правоотношения в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Освен това, с Постановление на Министерския съвет № 44 от 21.02.2003 г. Министерският съвет издаде наредба за реда на извършване на проверките за осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация, с която на Национална служба “Сигурност” и на служба “Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване” в качеството им на органи за пряк контрол по защита на класифицираната информация вмени задължението да създадат вътрешна организация, с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задълженията по § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на закона.
Държавната комисия по сигурността на информацията е издала и Задължителни указания относно реализиране на административнонаказателна отговорност по Закона за защита на класифицираната информация.
Сигурен съм, че при желание народните представители биха могли да поканят представител на Държавната комисия по сигурност на информацията – госпожа Цвета Маркова, която вярвам с готовност ще ви информира за всички действия. Ние знаем, че вчера Комисията по външна политика, отбрана и сигурност има среща с нея. Тя е на разположение.
В заключение бих искал отново да подчертая, че разпоредбите на този закон се изпълняват стриктно от Министерския съвет, от всички министерства и държавни ведомства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Костов, имате право на реплика. Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин министър-председател, аз не мога да остана удовлетворен от Вашия отговор, тъй като Вие не ми отговорихте конкретно защо задължените по закон министерства, като Министерството на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на земеделието, Националната разузнавателна служба и други учреждения, не са изпълнили разпоредбите на закона.
Вие ми отговорихте други неща, които аз не оспорвам - че Министерският съвет си е изпълнил задълженията, аз даже в самия въпрос го споменавам, казахте ми какви решения е взела Комисията за сигурността на информацията, но пряк отговор на въпроса защо министрите, всички тези министри, за които Вие отговаряте, не са си изпълнили задълженията Вие не дадохте. Така че аз не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор.
Искам само да кажа, че изпълнението на това задължение от всички учреждения и министерства под Ваше ръководство е актът на разкриване на едни досиета, които интересуват цялата българска общественост. Скриването им и продължаването на укриването на тази информация, което всъщност се получава, е начин за укриване на миналото, от което се интересуват много български граждани и което няма, подчертавам още един път, никакво отношение към въпросите на днешната национална сигурност на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Господин премиер, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКО-БУРГГОТСКИ: Уважаеми господин Костов, аз съм напълно съгласен с Вас, че има теми, които вече нямат никакво значение да застрашат държавата, дори да бъдат разкрити, от една страна. Също така осъзнавам, че има още известни трудности и може би ще трябва да се коригира законът дадени документи да бъдат по-достъпни. Както знаем, документите, които са директно от Държавна сигурност, ще трябва един ден също да бъдат разкрити, тъй като годините вече са минали и, въпреки че ние в началото не се съобразихме с германския модел, който мисля, че беше един от по-справедливите, можем да допуснем, че с времето тези пропуски ще се коригират и в крайна сметка тия документи ще бъдат на разположение на гражданите, които се интересуват, същевременно и, разбира се, на историци и лица, които биха искали да установят истината по нашето близко минало.
Мисля, че в този случай можем да получим също така някои предложения и съвети от господин Йордан Соколов, който на времето, като вътрешен министър, е бил много добре запознат и в течение, и може да ни помогне за това. (Весело оживление и ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Милен Велчев – министър на финансите, ще отговори на питане от народния представител Евгени Чачев относно данъчни ревизии на електроразпределителните предприятия “Столично електроразпределение” и “Електроразпределително предприятие – София-окръг”.
Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министър Велчев, в рамките на пет минути пленарно време.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър! През лятото на тази година в средствата за масово осведомяване изтече информация, че данъчна ревизия на две от електроразпределителните дружества – в София и в София-окръг, е установила големи задължения по данък добавена стойност и корпоративен данък.
Данъчните задължения на “Столично електроразпределение” възлизат на над 25 млн. лв., а на “Електроразпределително предприятие – София-окръг” - на над 20 млн. лв., и са за периода 2000-2002 г.
В тази връзка беше и моето питане към Вас, а именно:
Отговаря ли тази информация на истината? Поискали ли сте данъчна ревизия на тези дружества за 2003 г. и как този проблем ще се отрази на финала на сделката за електроразпределението?
И тъй като питането ми отлежава повече от два месеца и тези приватизационни сделки вече са факт, си позволявам да Ви попитам: уведомена ли е чешката страна, в случая чешката фирма “Чес” за тези задължения и няма ли несъответствието между данъчното и регулаторното третиране да доведе до кумулативен ефект за нарастване цените на електрическата енергия за крайните потребители? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на питането в рамките до 10 минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, данъчната ревизия на “Столично електроразпределение” ЕАД е започнала с Акт за възлагане № 44 от 23 февруари 2004 г. На 5 юли т.г. на дружеството е връчен Данъчен ревизионен акт № 166. Две седмици по-късно, на 19 юли 2004 г., от името на “Столично електроразпределение” е подадена жалба пред регионалния данъчен директор в София. С негово Решение № 1699 от 27 август, на основание чл. 120, ал. 3 от Данъчния процесуален кодекс данъчният ревизионен акт е отменен и върнат за нова ревизия. В решението също така са дадени указания за назначаването на експертиза по реда на чл. 92 от Данъчния процесуален кодекс с предмет:
1. Определяне на елементите, които формират технологичните разходи, произтичащи от пренос на електроенергия от дружеството-доставчик до краен потребител.
2. Размерът на технологичните разходи, произтичащи от пренос на електроенергия от дружеството-доставчик до краен потребител.
С нов Акт за възлагане № 301 от 30 август 2004 г. е назначена нова ревизия на дружеството, която е приключила с Данъчен ревизионен акт № 301 от 27 септември 2004 г., като същият е връчен на 30 септември 2004 г.
По отношение на данъчната ревизия на “Електроразпределително предприятие – София-област” ЕАД, случаят е аналогичен. Данъчната ревизия също е назначена на 23 февруари. Данъчният акт № 165 е издаден на 28 юни и е връчен на дружеството на 5 юли, а на 16 юли е подадена жалба пред регионалния данъчен директор в София. С негово Решение № 1700 от 27 август 2004 г. и на основание чл. 120, ал. 3 от Данъчния процесуален кодекс данъчният ревизионен акт е отменен и върнат за нова ревизия. И в това решение на регионалния данъчен директор са дадени указания за назначаването на експертиза по реда на чл. 92 от Данъчния процесуален кодекс с цитирания предмет.
С Акт за възлагане № 302 от 30 август 2004 г. е възложена нова ревизия на дружеството, която е приключила с Данъчен ревизионен акт № 302 от 27 септември, който е връчен на 30 септември т.г.
Уважаеми господин Чачев, определените в данъчно-ревизионните актове суми са в пъти по-ниски от посочените във Вашето писмо. Предвид разпоредбите на чл. 12 от Данъчния процесуален кодекс за реда на оповестяване на данни, представляващи служебна тайна, конкретната стойност на задълженията не може да бъде съобщена. Задълженията на дружествата са установени за периода от началото на 2000 г. до края на 2002 г. и произтичат:
1. От данък върху печалбата и лихви за просрочие, начислени като следствие от неправилно осчетоводяване на разходите за извършен основен ремонт на дълготрайни материални активи на дружествата. Това е казус, по който има еднопосочна съдебна практика в подкрепа на действията на данъчните органи.
2. Данък върху добавената стойност и лихви за просрочие, начислени върху разликата между одобрените от държавния регулаторен орган – Държавната комисия по енергийно регулиране, размери на технологичните разходи за всяко едно от дружествата, произтичащи от пренос на електроенергия от дружеството-доставчик до краен потребител и действителния размер на тези разходи.
В заключение, по допълнителния Ви въпрос мога да Ви уведомя, че чуждестранният инвеститор, който в хода на приватизацията придобива тези дружества, е държан в течение на хода на ревизията и на очакваните стойности на данъчните актове и не следва да има нито капка безпокойство относно процеса на приватизация и успешното му приключване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, определено не съм доволен от отговора, който получих, тъй като за пореден път се криете зад служебната тайна.
Предполагам, че Ви е известна сумата, която чешката компания “Чес” парафира на 15 септември за продажбата на пакета “Западна България”, тоест 281 млн. 500 хил. евро. Двадесет процента от тази сума или 56 млн. 300 хил. евро от покупната цена е задържана от купувача в доверителна сметка за обезщетяване на купувача от скрити задължения преди приватизацията. В тази връзка е и моят допълнителен въпрос: няма ли тези задължения на двете дружества да се отразят негативно за българската страна върху тази сметка? Не ми отговорихте за кумулативния ефект за нарастване цената на ел. енергията до крайния потребител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чачев, личи си, че Вие имате много високи изисквания към отговорите на министрите. Казахте, че сте недоволен от отговора, тъй като аз се крия зад служебната тайна. Може би единственият начин да Ви удовлетворява е като наруша закона и служебната тайна, която следва от Данъчния процесуален кодекс. Това няма да го направя, за съжаление.
Що се отнася до сумата, да, тя е известна. За българската държава не може да се очаква да има негативен ефект от данъчните задължения, макар че на всички трябва да е ясно, че данъчните задължения на едно дружество преди приватизацията не трябва да се покриват от купувача и ще бъдат за сметка на предишния собственик, който е стопанисвал дружеството в периода, когато са натрупани тези данъчни задължения.
В заключение мога да Ви успокоя, че нарастване на цената няма да има като следствие от данъчно-ревизионния акт. Практиката на държавната администрация при подхода към този данъчен ревизионен акт е изцяло уеднаквена с подхода на Държавната комисия за енергийно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Велчев, продължавам да не съм удовлетворен от Вашия отговор, тъй като за сетен път има двоен аршин. Цифрите изтекоха в средствата за информация и продължават да изтичат. Все пак до известна степен Вие сте прав за това, което казахте, но аз съм убеден, че държавата ще бъде ощетена – както се случи с големите сделки: с “Биохим” – от тази сметка изтекоха няколко милиона евро, по същия начин ще се случи и с приватизационната сделка за тази година с електроразпределителните дружества. Аз съм убеден, че това ще доведе до голяма степен и до увеличаване на електроенергията до крайния потребител. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, нямате право повече на реплика, но имате право на изказване. Ако имате нещо да кажете извън проблематиката на питането, можете да вземете думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това, което ще кажа, няма нищо общо с въпроса за електроразпределението и данъчно-ревизионните актове на двете дружества. Искам да кажа, че от сметката, свързана с приватизацията на “Биохим”, може и да са изтекли няколко милиона поради скрити задължения на “Биохим”, но поне са влезли много повече пари, отколкото щяха да влязат, ако приватизацията беше осъществена, когато господин Чачев беше член на Надзорния съвет на “Биохим”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Стефан Мазнев относно намаляване на акциза върху пропан-бутана при използването му в бита.
Господин Мазнев, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! Съгласно чл. 26 от Директива 2003/96 на Европейската общност се препоръчва създаването на рамка на общността, която да позволи на държавите-членки да освобождават от акцизи или да намаляват акциза по такъв начин, че да се поощри използването на биогоривата. Тази директива поражда и необходимост от разработване на програма за привеждане на акцизните ставки в съответствие с минималните за Европейския съюз. А минималните ставки в Европейския съюз по отношение на пропан-бутана, газьола и мазута са, забележете, значително по-ниски от прилаганите към момента в България.
Така например влязлата в сила от 1 януари 2004 г. акцизна ставка у нас върху пропан-бутана е 340 лв. на тон, докато за страните от Европейския съюз тя е 125 евро на тон, или у нас тя е близо със 100 лв. повече. Страните от Европейския съюз отделно няма да увеличават този акциз до 2010 г., тоест ние още отсега сме надхвърлили акциза за пропан бутана за 2010 г. със 100 лв. Това е така, когато пропан-бутанът се използва за моторно гориво. Още по-драстични са нещата, когато това гориво се използва за селскостопански дейности, в горското стопанство или в строителството. Тогава акцизът в страните от Европейския съюз е само 41 евро или 80 лв. на тон. Когато пък пропан-бутанът се използва за отопление в промишлеността или бита, тогава, забележете, акцизът е нула процента. При нас при всички тези дейности той е 340 лв. на тон.
При това положение, господин министър, цените на пропан-бутана в нашата страна са с около 30 процента по-високи от тези в останалите страни от региона, което според мен е едно чисто безобразие.
В тази връзка Ви питам, уважаеми господин Велчев: следва ли според Вас да се разгледа и редуцира акцизът върху пропан-бутана при използване в газовите уредби на леките автомобили, в горското и селското стопанство и най-вече при използването му за битово отопление? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Мазнев! Определено смятам, че държавата следва да преразгледа при първа възможност облагането с акциз на пропан-бутана, когато той се използва за отопление в бита и в промишлеността.
Във връзка със зададения въпрос бих искал да Ви информирам, че правителството вече има намерение, въплътено в проект за Закон за акцизите, да бъде намалена акцизната ставка върху пропан-бутана при използването му в бита от 1 януари 2006 г., когато новият Закон за акцизите влезе в сила.
Ставката върху пропан-бутана, използван като гориво за отопление, ще е нулева, а в случаите на използването му за селското и горското стопанство, овощарски, рибовъдни и строителни дейности, стационарни мотори и извънпътни превозни средства ставката ще бъде едва 85 лв. за един тон. Такива са и минималните нива на Европейския съюз.
Въвеждането на диференцирани акцизни ставки върху пропанбутана ще стане възможно едва тогава поради въвеждането и функционирането на системата от акцизни складове от 1 януари 2006 г., успоредно с въвеждането на съответните мерки за контрол, които по технологични причини не могат да бъдат въведени по-рано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Мазнев, имате думата за реплика към отговора.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Частично съм удовлетворен от този отговор, защото все пак ще има явно, Вие казвате, преразглеждане на акциза, но прави впечатление, че когато прилагаме директиви, когато в България се въвеждат непопулярни мерки, ние използваме тези европейски директиви и едва ли не насаждаме някакъв евронегативизъм, бих казал.
Сега, когато тази директива е категорична по отношение на акциза на пропан-бутана за бита, Вие казвате, че чак след 1 януари 2006 г. ще бъде въведен, тук искам да Ви кажа, че от три години няма значително нарастване на доходите на хората, но има двойно увеличение на цената на тока. Хората масово се отказват от ток за отопление, минават на дърва и въглища, но някъде пък няма и комини, така че пропан-бутанът наистина се оказва единствената алтернатива - използването му за отопление.
Така че според мен 1 януари 2006 г. е един доста по-късен срок и смятам, че когато разглеждаме предложенията за промяна в Закона за акцизите, може би трябва да стане още от 1 януари 2005 г., но това ще реши мнозинството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, отказвате ли се от дуплика? Добре, да вървим по-нататък.
Актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков относно финансиране на единната информационна система за противодействие на престъпността.
Господин Ляков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос към министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От една година следя изграждането на тази система. За втори път задавам въпрос към министъра, надявам се, че този път ще получа конкретен и ясен отговор, който според мен е необходим на цялото общество, тъй като тази единна информационна система се изгражда като междуведомствена автоматизирана система за информационно осигуряване на всички институции, участващи в дейността противодействие на престъпността в Република България. Тя ще функционира в единодействие с ведомствените системи на органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, т.е. на всички, осигуряващи работа по наказателния процес.
Има голям проблем с тази система. Две години вашето правителство не осигурява финансиране за изграждането й. Имам официален отговор от министъра на правосъдието, тъй като след измененията в Закона за съдебната власт Министерството на правосъдието отговаря за управлението, изграждането и изобщо за функционирането на тази система. В този отговор министър Антон Станков ясно и категорично казва, че Вие не сте осигурили финансиране две години – в размер на 9 млн. и 200 хил. лв.
И сега Ви моля, господин министър, внимателно да ме чуете. С Постановление на Министерския съвет № 245 от 31 октомври Вие предоставихте 3 млн. лв. за тази система. Общата сума е по-голяма, но тя отиде за охрана на съдебната власт. За 2004 г. остана да осигурите 6 млн. и 200 хил. лв. Питах Ви: ще осигурите ли тези пари? Вие ми отговорихте, ще Ви цитирам дословно отговора, че: “ако Министерството на правосъдието направи искане, като отчетете значимостта на системата, като част от мерките за противодействие на престъпността и необходимостта от нейното успешно внедряване, ще потърсим възможности чрез механизмите за текущо управление на бюджетните ресурси, заложени в Закона за устройство на държавния бюджет”.
Сега имате излишък от близо 1 млрд. лв. Сравнете 1 млрд. лв. с 6 млн. и 200 хил. и ми отговорете: борбата срещу престъпността, осигуряването на сигурността на държавата и на българските граждани Ваш приоритет ли е? И ако е Ваш приоритет, ще осигурите ли 6 млн. и 200 хил. лв. за тази система, която според мен, ако не заработи, изобщо не говорете, че ще противодействате и ще се борите с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Добре е да му кажете колко пари пропиля Муравей Радев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Колко пари е пропилял?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Много.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: За точната сума следващия път ще се подготвя, обещавам.
Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Ляков! Въпреки че се оплетохте в противоречиви изказвания, като казахте, че не са осигурени пари, след това за щастие признахте, че през миналата година с Постановление № 245 на Министерския съвет от 1 октомври са осигурени 3 милиона.
Ето го и министъра на правосъдието, който ще потвърди твърдото намерение на правителството да се бори решително срещу престъпността, включително и чрез доизграждане на единната информационна система за противодействие на престъпността.
В бюджета на Министерството на правосъдието за тази година бяха предвидени средства в общ размер на 5,3 млн. лв. за капиталови разходи, но, разбира се, с отчитане на всички други приоритети на Министерството на правосъдието с тези средства не успяхме да финансираме единната информационна система и затова съм щастлив да Ви информирам, че на вчерашното заседание на Министерския съвет беше прието постановление, доста по-широко по характер, за което ще стане дума и в следващия актуален въпрос. Част от него касаеше и финансирането на единната информационна система, за което бяха отделени 3 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Ляков, имате думата за реплика към отговора на министъра.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз в нищо не съм се увлякъл, защото Ви цитирах съвсем точно информация, получена по официален път от Ваш колега – министър, където много точно и много ясно са описани състоянието на системата и недостигът от финансови средства.
Недостигът е 6 млн. и 200 хил. лв. С тези 3 млн. вие не го ликвидирате. Тоест 3 млн. и 200 хил. лв. остават да висят.
Аз се мъча да Ви обясня, че не можете да обявявате, че противодействието на престъпността е ваш приоритет, след като при близо 1 млрд. лв. излишък вие не можете да осигурите 6 млн. и 200 хил. лв. за тази информационна система. Защото Ви казвам: първата стъпка за борба срещу престъпността е да бъдете по-добре информирани от престъпниците, да имате информация за всичко, което е свързано с тези хора, за които Вашият колега и разни други представители на изпълнителната власт говорят – че се разхождат на свобода. Защото, ако тази система бъде изградена, вие ще имате във всеки един момент информация за редица, било то финансови, митнически и други престъпления, които са извършени, и ще знаете всеки един от тези хора, които са представители на престъпни групировки, дали е нарушил закона и как да му се противодейства.
Затова не смятам, че сте си свършили работата като сте гласували това постановление и не сте осигурили необходимите средства. Това още един път ме кара да мисля, че вие обявявате един приоритет, но фактически не го изпълнявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Единственото, което мога да кажа, господин председател, е следното: колко бяха осигурени по бюджета на Министерството на правосъдието за финансиране на системата за борба срещу престъпността по време на мандата на прехваленото “най-успешно” правителство, управлявало България през 1997-2001 г.? (Шум и реплики от ПГОДС.) При излишъците от стотици милиони или общо милиарди за този период цифрата е толкова – нула! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
Преминаваме към питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно изразходването на така наречените излишъци в бюджета.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбрахте, че нашето питане с проф. Петков е във връзка с начина, по който ще бъдат изразходвани така наречените излишъци в бюджета.
Мисля, че не е необходимо да припомням това, че Парламентарната група на Коалиция за България не подкрепи бюджета, като един от мотивите беше заради това, че приходната част е съзнателно занижена. Всъщност тежестта от това преизпълнение или в крайна сметка от тези резултати понесоха българските общини, понесоха различните сфери като образование, здравеопазване и култура, разбира се, най-вече понесе българският данъкоплатец. Или всъщност коланът, който подарихте, господин Велчев, на един Ваш бивш служител, се оказа всъщност коланът, с който затегнахте през настоящата година българските избиратели, за да имате тези средства.
Но в последна сметка тези пари ги има налице – няма нищо лошо в това. Хубавото би било оттук насетне да знаем какво ще стане с тях.
Вие обявихте един от приоритетите – образованието. Чудесно! За компютри – това също е много хубаво, разбира се, там се получават и хубави комисиони. Но все пак аз бих попитала: Вие имате ли представа, че има населени места, в които децата трябва да бъдат транспортирани от едно населено място в друго? Но там няма такива комисиони, каквито при компютрите и при поръчките за компютри. Имате ли представа колко училища не са с ремонтирани покриви? Колко училища нямат заредена нафта и т.н.?
На следващо място, ще поставя един друг въпрос, който Вие коментирате – въпроса за инфраструктурните обекти, за магистралите. Естествено, там също има едно нещо, за което, както казваше майката на един народен представител навремето: “Не е на заплата. Добре, че им давате едни работи, дето им казват “комисиони”!
Може би ще насочите част от този излишък към Боровец, за да благоустроите имотите на премиера си! Но аз ще попитам какво ще стане с трето- и четвъртокласната пътна мрежа. Има места, до които не може да се стигне, уверявам ви. И ако Вие не ми вярвате, аз ще Ви заведа в моя избирателен район – Старозагорския, за да видите по общини и малки населени места каква е ситуацията.
Бих попитала някои от нас тук, разбира се, заедно с Вас, ще се сетим ли за средата, подходяща за хората с увреждания? Това е строителство, което също би трябвало да бъде включено и да бъдат използвани част от тези средства.
На следващо място, искам да поставя въпроса за един уникален министър – господин Абрашев, който забележете, праща писмо до председателя на Комисията по култура – господин Данаилов, и иска да му съдейства за пари – около 1 милион лева, за културни обекти. Явно в Министерския съвет работят няколко души, които знаят как се разпределят средствата, но господин Абрашев не знае. Просто му посочете как става това, защото е смешно член на правителството да иска от председател на комисия към Народното събрание да му съдейства пред правителството за отпускане на пари за усвояване на част от този бюджетен излишък!
Също така има едни демонстративни или демонстрационни проекти! Ще се изкуша да кажа няколко неща и за тях, защото те са уникални. Първо, почти едни и същи фирми ги изпълняват. Например в община Белица те се изпълняват от фирма “Белица” ЕООД, която е регистрирана, забележете, на 10 юни, едновременно със старта на вашите демострационни програми.
Забележете, че се дават 8218 лв. за царски кладенец. Дават се 9984 лв. по тази програма за “Алея на общуването” в с. Мусомища. Бих Ви поканила да отидете и видите, че това село има една улица и всъщност това е “Алеята за общуване”! Или се дават пари за “Мост на трудолюбието”! Или “Огнища на божествен огън” в Сандански – всичко около 9982 лв.! А това са все пари на българските данъкоплатци. Аз не вярвам в това, което каза госпожа Шулева, че видите ли, тези близо 1 милиард лева са спестени от държавната администрация.
Всъщност, господин Велчев, нашият въпрос е следният. В крайна сметка ще направите ли така, че всичко това, което ще разпределите от така нареченото преизпълнение на приходната част на бюджета, да бъде прозрачно? И къде смятате да поставите най-голям акцент? И кой ще бъде приоритетът в разпределението на тези средства, които са пари на българския данъкоплатец? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Масларова. Госпожо Масларова, той не е “така наречения “излъшък”, а е преизпълнение.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Масларова! До вчерашното заседание Министерският съвет беше одобрил представянето на допълнителни средства в общ размер на 278 милиона лева от републиканския бюджет за сметка на формирания в процеса на бюджетно изпълнение излишък. Тук ще отворя една скоба, като кажа, че този излишък, както Вие го наричате, се формира както от преизпълнение на приходите, така и в значителна степен от икономия на предварително заложените главно административни разходи по бюджета на министерствата, които ние успяваме да спестим в известна степен.
Що се отнася до самото преизпълнение, което според Вас е резултат на занижена прогноза на приходите, не зная доколко сте участвали навремето в преговорите с Международния валутен фонд, надявам се, че немного активно, съдейки по резултатите от преговорите. Зная, че Вие обичате да постигате резултати, а тогава много сериозни резултати, доколкото си спомням, не бяха постигнати.
Но въпреки това Вашите колеги, които са се занимавали по-активно с тази дейност знаят, че бюджетни приходи не могат така произволно да се измислят и залагат, без да бъдат съгласувани и одобрени в рамките на диалога с Международния валутен фонд, ако искаме, разбира се, да имаме успешни програми, а не катастрофирали програми от времето на началото на 90-те години. Заложените към този момент реалистични приходи по мнение на наши експерти и на Международния валутен фонд през тази година се преизпълниха както в резултат на това преизпълнение, така и вследствие на по-бързия от очаквания растеж на вноса и респективно на приходите от ДДС, от акцизи и т.н., така и от по-бързия икономически растеж, но без съмнение и от подобрената събираемост на приходите. В частност към края на м. август за първите осем месеца данъчните приходи бяха с над 15% по-високи от първите осем месеца на 2003 г. Кой би си позволил да прогнозира преди една година – през 2003 г., че през първите осем месеца на тази година ще съберем 15% повече приходи при намалени ставки и при положение, че икономиката расте между 5 и 6%? В частност, приходите от митниците всеки месец нарастват с над 20% спрямо съответния месец на миналата година, а само за м. август т.г. в сравнение с м. август 2003 г. нарастването е с цели 37%! Ако Вие бяхте министър на финансите на мое място, щяхте ли с лека ръка да кажете: “Догодина ще съберем с 37% повече от тази година, защото така сме решили!”?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Като знаем колко е сивата икономика...

МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това, което искам да кажа, е, че преизпълнението на приходите в голяма степен се дължи на по-добрата работа на приходната администрация, в известна степен се дължи на по-бързия икономически растеж и по-високото потребление поради нарастването доходите на населението. Отварям една скоба, че потреблението расте с 9% в реални размери през тази година, в сравнение с общия икономически растеж, който е между 5 и 6%.
Все пак да отида на конкретния отговор на Вашия въпрос:
Тези 278 млн. лв. бяха насочени основно към сферата на здравеопазването, образованието, социалната политика, земеделието, поддържането на пътната инфраструктура, приоритетна за разплащане на просрочени задължения. Тъй като във Вашия въпрос конкретно се визират социалните разходи, от тези допълнителни средства със социален аспект са следните:
- за Министерство на труда и социалната политика се отделиха 15 млн. лв. за фонд "Рехабилитация и социална интеграция" – именно за това, което попитахте – за целеви помощи, за покупка и ремонт на технически помощни средства и съоръжения за инвалиди;
- за Министерство на здравеопазването – 76 млн. лв., предназначени за разплащане на просрочени задължения на болници, за доставени лекарства, енергия и медицински консумативи и за разплащане на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства и консумативи, централна доставка;
- за Министерство на образованието и науката – 40 млн. лв., предназначени главно за основен ремонт на държавните училища и обслужващите звена, за компютърна подготовка на учениците, както и за покриване недостига на средства за текущи разходи в държавните училища;
- за общините – 10 млн. лв. за целева субсидия за основен ремонт на общинските училища и техните обслужващи звена.
Освен това допълнителните средства за други цели са, както следва:
- 100 млн. лв. за Министерство на регионалното развитие и благоустройството за основен ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти, текущ ремонт и поддържане на пътищата от втори и, забележете, трети клас, за който Вие споменахте. Зимно поддържане, доставка на материали, текущ ремонт на пътни обекти, аварийни съоръжения;
- за Министерство на земеделието и горите – 5 млн. лв. по бюджета на фонд "Тютюн", предназначени за изплащане на премии на тютюнопроизводителите в изпълнение на § 70 от разпоредбите на Закона за държавния бюджет; за Държавен фонд "Земеделие" – 10 млн. лв., предназначени за подпомагане на есенната сеитба на пшеница – реколта 2005 г., също в изпълнение на цитирания параграф;
- за Българските държавни железници – 10 млн. лв. субсидия за текущи разходи в изпълнение на същия параграф, голяма част от които послужиха за разплащане на заплатите на заетите в железниците;
- за Министерския съвет – 12-те млн. лв., които Вие споменахте, по бюджетите на областната администрация за изграждане на малки обекти с регионално значение. Вие, разбира се, с насмешка се отнесохте към тях, но, доколкото аз съм запознат, защото разходът на тези средства се извършва от Министерския съвет, не от Министерство на финансите, тези малки обекти са наистина с много голямо социално значение и се посрещат много, много позитивно от населението в съответните райони.
Допълнително искам да Ви информирам, извън текста на вече подготвения ми отговор, тъй като стана факт едва вчера, че с постановление на Министерския съвет бяха приети, одобрени допълнителни разходи, също част от които са със социално значение. Така например 10 милиона бяха отделени за компютъризация на училищата, 70 милиона бяха отделени за ремонт и поддържане на пътищата, 15 млн. лв. – за изграждане и поддръжка на водни обекти, също категорично със социално значение. За туристическа реклама бяха предвидени 5 млн. лв., за изграждане на малки обекти с регионално значение – 10 млн. лв., за поддръжка и доизграждане на обекти на граничните контролно-пропускателни пунктове, за да заприличат те най-после на европейска врата на нашата страна – 18 млн. лв. Пет милиона лева бяха заделени за Националната компания "Железопътна инфраструктура", 3 млн. лв., както споменах в отговор на предишния въпрос, по бюджета на Министерство на правосъдието за финансиране Единната система за борба с престъпността и 10 млн. лв. по бюджета на Министерство на културата, десет пъти повече от единия милион, за който споменахте във Вашия въпрос, за редица дейности, като например ремонта на Младежкия театър, за филмопроизводство, за прехвърляне на филмовия архив…
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Министър Абрашев – уникално!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз просто споменавам, за да направя връзка с Вашия въпрос. Десет милиона лева общо по бюджета на Министерство на културата.
Предстои да бъдат взети конкретни решения за финансиране с 5 млн. лв. на фонда за лечение на болни деца, за което толкова се изговори в последно време. Той всъщност на вчерашното заседание беше учреден, така че досега ние не можехме да го финансираме.
Планирани са, но все още не е взето като решение, общо около 200 млн. лв. за финансиране на коледни надбавки към пенсиите и заплатите в бюджетния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Масларова, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Естествено аз съм повече от сигурна, че Вие можете още много и много да ми кажете къде, какво, по колко милиона, по колко стотици хиляди, но тук става въпрос за онази прозрачност, за онази целесъобразност, за онази ефективност, която в крайна сметка съм убедена, че много по-добре може да реши и Народното събрание като цяло, заедно с ваша помощ, разбира се, а не единствено и само управляващото мнозинство и неговата политическа централа. Това е нещото, което в крайна сметка буди съмнения, буди подозрения и, разбира се, едно недоверие към това, което става. Защото Вие самите се усмихнахте доста, когато ви прочетох какви проекти и проектчета – около 10 хил. лв. – се правят, които се правят само от едни и същи фирми. В крайна сметка това са пари, които са на всички. Повече от сигурна съм, че примерно в Мусомища или в Братя Даскаловска община, или независимо къде може да се направи нещо по-целесъобразно пак с тези средства, но когато има повече хора, които мислят и които добросъвестно, добронамерено искат да решат проблемите.
Аз примерно се учудвам как е възможно – Вие знаете, че ще има едно такова сериозно преизпълнение на приходната част на бюджета и все още общините получават 90% от своите субсидии. А Вие знаете, че идва зима, че там има неща, които се налага спешно да бъдат ремонтирани, подготвени и т.н. Ние считаме, че в рамките на едно питане едва ли е възможно всичко да кажем и, разбира се, голяма част от проблемите да се избистрят, да се изчистят.
Примерно за нас е много интересно Вие бихте ли се съгласили да внесете едно изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, в което да внесете тези неща, за да може всички заедно да го обсъдим. Да бъде прозрачно, да бъде чисто, да бъде коректно, както във вашите управленчески програми това е залегнало.
В тази връзка, господин председателю, на основа на чл. 90, ал. 2 от Конституцията и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви молим да насрочите разискване по тази тема за следващата седмица. Събрани са необходимите подписи. Заповядайте. (Народният представител Емилия Масларова подава папка на председателя Юнал Лютфи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Тогава ще имаме повече време и може би Вие ще имате възможност повече да се аргументирате, ние – повече да питаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Заповядайте. Имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса, ако имаше такива, разбира се.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз конкретно улових един въпрос за общините и бих искал да Ви информирам, че стриктно спазваме Закона за държавния бюджет на Република България, който предвижда разплащането на останалите 10% над 90-те процента, които Вие споменахте, текущо изплащани през годината. Останалите 10% да бъдат финансирани, когато няма опасност за баланса на бюджета, както очевидно сме в тази хипотеза през последните три месеца на годината. Уверявам Ви, че от този месец ние започваме регулярно да финансираме общините с увеличена субсидия вече за сметка и на десетте процента, задържани през първите девет месеца на годината. Нещо повече, предстои през следващите дни и седмици, съвместно с Националното сдружение на общините в Република България, да изготвим план за разпределение на допълнителни 115 млн. лв., които идват от преизпълнението на приходите в държавния бюджет. Съгласно Закона за държавния бюджет тази част от преизпълнението на приходите се пада на общините и Министерство на финансите, съвместно с националното сдружение, е необходимо да се договори как точно да бъдат разпределени между различните общини. Това ще бъде направено и това ще е още една глътка въздух за общините, които във всеки случай и преди тези 115 милиона мога да Ви уверя, че са в много по-добро финансово състояние, отколкото бяха през миналата, още повече през предишни години.
Що се отнася до обсъждането на конкретното решение за изразходване и разпределение на този излишък, то ние тук също нямаме избор освен да спазваме изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, който възлага тези функции на Министерския съвет. Конституционността на тази разпоредба, както си спомняте, беше атакувана преди години в Конституционния съд, който потвърди, че тя съответства на Конституцията и ние не бихме могли дори да искаме да нарушим Закона за устройството на държавния бюджет като въведем нов начин за вземане на решения.
Друг въпрос е въпросът за целесъобразността на тази разпоредба. Аз самият от известно време имам резерви за нейната целесъобразност и виждайки активността на общественото мнение по този въпрос съм възложил вече на служителите на Министерството на финансите, използвам случая да ви информирам още сега – преди да се състои исканият от Вас дебат, да бъде изготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, за да се засили до голяма степен ролята на Народното събрание при изразходване на този излишък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, госпожо Масларова, Вие действително перфектно прилагате чл. 87, така че следващия петък на парламентарния контрол ще има разискване по Вашето питане, съгласно чл. 87, ал. 1. Под предложението Ви има 49 подписа на народни представители.
Продължаваме по-нататък – следващите въпрос и питания са към министъра на правосъдието господин Антон Станков.
Започваме с питането на народния представител Кина Андреева относно фонд “Подпомагане на деца”.
Заповядайте, госпожо Андреева, за да развиете Вашето питане.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър!
Вашето правителство вече три години заявява, че децата са една основна грижа и приоритет. В същото време с безпокойство констатирам, че непрекъснато ставаме свидетели на деца, които са жертва на насилие, на деца, които са източник на насилие, на деца, които са подложени на тежки и унизителни драми – било в семейството, било в институции, в които те са настанени.
С последните промени в Закона за закрила на детето, направени през 2003 г., в Глава “Финансиране на дейността за закрила на детето” беше създаден един нов допълнителен чл. 44а, който казва, че към министъра на правосъдието се създава фонд “Подпомагане на деца” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Освен че е посочено как точно се набират средствата в този фонд, в тази алинея се съдържат и начините, по които тези средства би трябвало да се изразходват за подпомагане на деца в риск. Деца в риск са всички онези деца, които нямат родители или трайно са лишени от родителски грижи, които са жертва на злоупотреби, насилие, експлоатация и всякакво нехуманно или унизително отношение, от което съществува опасност от физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Освен това тези средства са предназначени за подпомагане на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които са взели децата си от специализирани институции и се грижат за тях.
Създаването на този фонд безспорно е една добра стъпка, но оттогава измина доста време и за съжаление няма никаква прозрачност за това какви средства постъпват в този фонд и как се изразходват тези средства. Наистина, използва ли се този фонд като един добър инструмент за подпомагане на такива деца и институции?
Затова и аз отправих преди три месеца това питане към Вас с молба да представите пред народните представители и пред българската общественост какви средства до този момент са набрани във Фонд “Подпомагане на деца” и как тези средства са изразходвани? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, имате думата, за да отговорите на питането.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Андреева, уважаеми народни представители!
В отговор на питането Ви относно набраните и изразходвани средства от Фонд “Подпомагане на деца” Ви уведомявам, че съгласно чл. 44а, ал. 1 от Закона за закрила на детето, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 48 от 2000 г., последни изменения – бр. 63 от 2003 г., фондът е създаден към министъра на правосъдието като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Възможните източници за набиране на средства във фонда са:
първо, остатъкът от държавните такси в размер на 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;
второ, държавните такси, събирани от Министерство на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136б, ал. 1 от Семейния кодекс;
трето, държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс;
четвърто, дарения и завещания;
пето, други източници, определени със закон или акт на Министерския съвет.
От началото на настоящата календарна година в приход на фонда постъпват средства от посочените по-горе в точки от 1 до 4 източници.
В средата на м. април т.г. Министерство на правосъдието уведоми председателите на апелативните, военните, окръжните и районните съдилища в страната относно необходимостта да привеждат по единната бюджетна сметка на министерството приходите от държавни такси в размер на 95 на сто, събирани по молбите за осиновяване. Въпреки това към 30 април 2004 г. по фонда не са отчетени приходи и преводи от съдилищата.
През м. май 2004 г. по фонда постъпват приходи от дарение с целево предназначение – 12 800 лв., предназначени за организирането на концерт за децата сираци по случай 1 юни. За набирането на тези средства министерството проведе нарочна кампания сред своите партньори, кредитираните за посредничество при международни осиновявани организации.
В началото на м. юни 2004 г. Министерството на правосъдието повторно писмено сигнализира председателите на съответните съдилища за необходимостта да привеждат предвидените по чл. 44а, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето суми по сметка на министерството. Сигнал в същия смисъл е изпратен и на Висшия съдебен съвет.
В резултат на искането за изпълнение на законните задължения на съдилищата през м. юни т.г. от съдебната система по сметка на Министерството на правосъдието постъпиха приходи от събраните съдебни такси по молбите за осиновяване общо в размер на 138 042 лв. Към 30 юни 2004 г. постъпилите във фонда суми са 150 842 лв., в т.ч. приходи от държавни такси – 138 042 лв. и приходи от дарения – 12 800 лв.
Към 31 август 2004 г. постъпленията от държавни такси са се увеличили с 69 210 лв. и към 30 септември 2004 г. общата сума на приходите е нараснала на 234 026 лв.
Съгласно чл. 44а, ал. 4 от Закона за закрила на детето средствата от Фонд “Подпомагане на деца” се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и родители, които са взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях.
Към 31 август 2004 г. са изразходвани следните средства – упоменатите вече 11 000 лв. за финансиране на благотворителния концерт за деца сираци. Предстои да се вземе решение за изразходване на сумите, събрани през периода м. юни – септември т.г. в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето.
В този смисъл бих искал да подчертая, че преди три месеца нямаше да мога да ви съобщя тези цифри, за сумите, които вече са събрани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Андреева, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз се радвам, че все пак нещо е постъпило в този фонд. Надявам се, че може би депозирането на този въпрос Ви е накарало отново да се активизирате и да се обърнете към съдилищата. Защото ако искаме да постигнем някакъв ефект, това е един от механизмите, чрез които децата в риск и институциите могат да бъдат подпомагани.
В същото време Вие знаете, че една от критиките в последния редовен доклад, а и преди това на Съвета на Европа, е за лошото състояние на институциите, в които се намират такива деца без родители, и за големия брой на такива деца.
Решаването на част от проблема е в намирането на приемни семейства и стимулирането на родители, които са социално слаби и са си оставили децата по тази причина. Затова се надявам този фонд да заработи и да може тези средства да отиват към подобни семейства.
В същото време съм доста притеснена. Ще дам пример. В Националната програма за децата на България, приета през 2002 г. от вашето правителство, се казва, че трябва да има изработена Единна информационна система за работа с деца и родители за регистриране на семейства и деца в риск. Тази единна система и досега не съществува. Питам се как, по какви критерии вие ще разпределяте тези средства, така че колкото и да са малко, да отиват там, където биха били полезни.
Моля да отговорите на този мой допълнителен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Госпожо Андреева, аз безспорно съм Ви благодарен за отправения въпрос, защото той наистина допринесе за събирането на сумите по този фонд. Колкото до критериите, по които ще бъдат разпределяни средствата и процедурата – те са упоменати в Закона за закрила на детето, доколкото съм информиран. Така че мога само да обещая пред вас, че ще бъдете информирани за евентуално вземане на решение в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към актуалния въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров относно спазване на Закона за съдебната власт.
Господин Китов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Станков, преди повече от година бяха приети измененията и допълненията в Закона за съдебната власт. Ако не ме лъже паметта, те бяха и Ваше дело. В чл. 35з се изисква да бъде изградена Единна информационна система за противодействие на престъпността. Мисля, че в чл. 35м задължението за въвеждането, развитието, поддържането и използването на системата е нещо, което се изисква от Вашето министерство. Респективно Вие сте принципал.
От друга страна, както беше казано преди малко от колегата Ляков, правителството неколкократно заяви, че борбата с престъпността е негов приоритет. Беше приета и Стратегия за борба с престъпността.
В тази връзка съвсем добронамерено нашият актуален въпрос към Вас е: правени ли бяха от Ваша страна като човек, когото го задължава законът, постъпки за осигуряване на необходимите средства за изграждане на тази така необходима за борбата с престъпността Единна информационна система? Ако са били правени, то кога сте ги направили, каква е причината системата да не влезе в бюджета за 2004 г.? Това не са много въпроси, те са поясняващи за бюджета за 2004 г. Очаквате ли сега да влезе в бюджета? Кога ще може да бъде направено това толкова важно звено за борбата с престъпността? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Китов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Китов, господин Кенаров, в отговор на поставения от Вас въпрос относно спазване на Закона за съдебната власт във връзка с изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността ви уверявам, че тази система е в процес на внедряване, като приключването на първия етап от внедряването е планирано за края на м. март 2005 г. Единната информационна система за противодействие на престъпността се изгражда като междуведомствена автоматизирана информационна система за информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността в Република България. Системата ще функционира в единодействие с ведомствените системи, осигуряващи работата по наказателния процес – органите в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Следствието, Прокуратурата, Съда и Министерството на правосъдието.
Съгласно Закона за съдебната власт Министерството на правосъдието е оправомощено да осъществи внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на единната информационна система. Изграждането и управлението на системата в изпълнение на закона следва да осъществим съвместно с другите органи с функции по противодействие на престъпността. Изградени системи, които следва да бъдат адаптирани за свързване в Единната информационна система, има в Министерството на вътрешните работи и в Националния статистически институт, а именно Регистъра БУЛСТАТ.
Предвид междуведомствения характер методическо ръководство на системата се осъществява от междуведомствен съвет, който е предвиден в чл. 35л от Закона за съдебната власт, като до момента е реализирано следното: решен е въпросът за класификацията на информацията в единната информационна система и е определено нивото на класификация за сигурност съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация; разработена и приета е организационната, програмна и техническа схема за защита на Единната информационна система и на свързаните с нея системи; съгласуван е проект на споразумение за разпределение на отговорностите по сигурността на информацията в Единната информационна система съгласно Закона за класифицираната информация; започна процесът по акредитирането на системата съгласно изискванията на Закона за класифицираната информация; приети и съгласувани са решения за нормативно осигуряване на функционирането на системата за всяко от ведомствата, определени в закона; разработен е нов проект на Наредба за Единната информационна система, който следва да отмени Наредба за дейността на Междуведомствения съвет за методическо ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността и за реда и начина на взаимодействие на органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, съответно Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, както и събирането, опазването и достъпа до информация, както и за осигуряване функционирането на системата. С този нов нормативен акт се цели значително конкретизиране на регламентите на взаимодействие.
И последно, на експертно равнище са съгласувани плановете на ведомствата за поетапно привеждане на информационните им технологии и системи в съответствие с изискванията на Единната информационна система.
В момента се реализира първият етап от внедряването на системата със срок до края на м. март 2005 г., при който следва да бъде постигнато изграждане на ядрото на системата в Министерството на правосъдието, изнасяне на компоненти на системата за следствените органи и свързването им с ядрото на системата, което по същество е настройка и внедряване на Единната информационна система като ведомствена система за следствието; изнасяне на компоненти на Единната информационна система в Министерството на отбраната и свързването им с ядрото на системата, което по същество е настройка и внедряване на информационната система като ведомствена система на Министерството на отбраната.
В заключение бих искал да отбележа, че през 2005 г. очакваме да приключи адаптирането на системи на Министерството на вътрешните работи, които следва да бъдат свързани с Единната информационна система и да реализираме това свързване. Апропо, това в технически план ще бъде вероятно най-трудно.
Подготвен е и временен вариант за внедряване на Единната информационна система в Министерството на финансите до осигуряване на адаптиране на системата и свързването й със системата “БИМИС” – система на Министерството на финансите и свързването й с Единната информационна система.
Както спомена министърът на финансите, вчера имаше постановление на Министерския съвет, с което се отпускат целево 3 млн. лв. за финансиране на изграждането на системата. Имаме съответните тръжни процедури, т.е. ние ще успеем да усвоим тези 3 млн. лв. до края на финансовата година. В този смисъл съм много благодарен за тази помощ и разчитам, че оставащият обем от средства, който правилно беше споменат преди малко, ще бъде получен по бюджета на министерството в бюджет 2005.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Кенаров, имате думата да направите реплика на получения отговор.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър! Аз и колегата ми доц. Китов с удоволствие изслушахме Вашия отговор и се радваме, че ни давате такъв отговор. Ние знаем, че Вие водите от името на правителството и на държавата политиката по борба с престъпността и създаването на нормални условия за функциониране на правосъдната ни система. И именно в този контекст на мисли, Вие внесохте навремето поправките в закона, с които чл. 35м, чл. 35з бяха приети от парламентарна зала и нямаше опоненти на тези членове. Успоредно с това, имайки предвид големите затруднения на системата на здравеопазването, на здравната система без информационна система – ние знаем, че не може да има реално здравеопазване без информационна система, както и реална борба с престъпността без информационна система в правосъдието, Вие изключително правилно заложихте тези постановки и текстове в законопроекта и за 2003 г. бяха осигурени необходимите финансови ресурси, защото без обличане във финансов ресурс това не може да стане.
Аз обаче бях много изненадан, когато министър Велчев каза, че той не знае. Може и да не знае човекът, че внедряването на тази Единна информационна система е започнало през 2003 г., а тогава беше гласуван бюджетът. Явно той не може да си спомни добре какво сме гласували в държавния бюджет и това си е отговорност на правителството. Сега тази година той го прави с постановление и вие естествено сте му много благодарни, защото сте в екипа.
Искам да ви обърна внимание на следното. Ако вие считате, че не бихте могли да получите необходимия финансов ресурс само чрез постановлението, само чрез трите милиона лева, което едва вчера е станало факт, ви уверявам, че Народното събрание – няма опозиция, няма управляващи, всички ще гласуваме Закона за бюджета. Той е необходим финансов ресурс за тази информационна система. Така че можете да бъдете абсолютно стабилен и министърът на финансите, ако не отпуска 3,4,5 или 10 милиона, защото без интегрираната информационна система, ние всички схващаме, че борбата с престъпността е половинчата, ние ще ви подкрепим в това отношение.И искаме да ви уверим, правейки тази борба…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Кенаров, уважаеми господин Китов, уважаеми народни представители! Ние желаехме да поемем отговорност за тази система, точно затова я регламентирахме в Закона за съдебната власт. Безспорно финансовите затруднения рефлектират върху бързината на внедряването й. Тук не мога обаче като член на кабинета да не се съглася, че приоритетите се менят. В същото време приоритетите, които следва да има правителството, ясно бяха обявени в редовния доклад на Европейската комисия и там се говори за единните статистически критерии за работа в съдебната система, което на практика означава и внедряването на Единната информационна система, тоест освен тази помощ, която, радвам се да чуя, че ще бъде получена от парламента, такава задача е поставена и от Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме по-нататък към актуални въпроси и питания към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Актуалният въпрос е на народния представител Панайот Ляков относно фонд "Предприятия за управление на средства за околната среда".
Заповядайте, господин Ляков, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Продължаваме една тема, която според мен е доста актуална. Преди време аз зададох едно питане към министър Арсенова относно промишлените инсталации, които трябва да отговарят на изискванията на една от най-тежките директиви - 96/61 на Европейския съюз, относно предотвратяването контрола върху промишленото замърсяване. Получих много изчерпателен отговор. Според мен информацията беше полезна за всички оператори на такива инсталации, които трябва да бъдат реконструирани, модернизирани и пригодени към изискванията на тази директива. Но там възникна един спор относно финансирането на тези инвестиционни програми, които операторите трябва да изпълнят, за да отговорят на изискванията на наредбата. И искам да довършим този спор днес.
Към министерството има един фонд "Предприятия за управление на средства за околната среда", който, аз тогава й казах, че по моя информация за три години не е отпускал кредити на такива оператори, т.е. не е подпомогнал изпълнението на такива инвестиционни програми и, че не всички, но някои оператори ще имат затруднения с финансирането. Тъй като знаете, че тази реконструкция и модернизация изисква значителни средства, затова искам да разбера от Вас сега, дали този фонд ще отпуска кредити и дали тази информация, която тогава изнесох пред Народното събрание, е вярна, т.е. колко кредита са дадени през периода 2003-2004 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! В отговор на зададените от Вас въпроси Ви уведомявам за следното: изпълнението, включително финансирането на инвестиционните програми за привеждане на действащите инсталации, за които са издадени комплексни разрешителни в съответствие с нормативните изисквания, е задължение на операторите на тези инсталации. За осъществяване на мерките от програмите операторите могат да потърсят финансова помощ. Нормативната уредба, свързана с прилагането на комплексните разрешителни, не поставя специфични изисквания към източниците и условията за предоставяне на такава помощ.
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е правоприемник на Националния фонд за опазване на околната среда. С решение на управителния съвет предоставя средства под формата на заеми в съответствие с утвърдените от управителния съвет правила за отпускане на заеми от това предприятие – образци на документи, необходими при кандидатстване и критерии за оценка на проектите.
За реализиране на инвестиционни програми на операторите на промишлени инсталации, които трябва да отговарят на изискванията на Директива 96/61 за комплексно предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване, през периода от м. януари 2003 г. до м. септември 2004 г. има решение за отпускане на средства под формата на безлихвени заеми, както следва:
"Ямболен" АД – Ямбол - за реализиране на проект "Обезвреждане на химически продукти в завод - "Диметил терефталат", безлихвен заем в размер на 500 хил. лв., при условие 12 месеца гратисен период и 36 месеца срок на възстановяване. Проектът предвижда обезвреждане на опасни химични отпадъци в определен технологичен порядък при минимален риск за околната среда. От дружеството е подадено заявление за издаване на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на действащата инсталация.
ТЕЦ “Марица 3” ЕАД – Димитровград – за реализиране на проект “Проектиране, доставка и монтаж на система за собствени измервания на емисиите на серен диоксид и азотни оксиди”. Договорът е на стойност 201 хил. 860 лв. и е сключен при условия 24 месеца гратисен период и 36 месеца срок за възстановяване. Целта е да се приведе дейността на централата в съответствие с нормативните изисквания на Наредба № 6 от 1999 г. и решение по ОВОС № 35 от 2002 г. Непрекъснатият контрол ще позволи и снижаване на праховите емисии чрез системно регулиране ефективността на работата на електрофилтъра. Системата за мониторинг ще осигури измерване на концентрациите директно в газовия поток.
“Свилоза” АД – Свищов – за реализиране на проект “Доставка и монтаж на електрофилтри за содорегенерационния котел и варовата пещ” на стойност 1 млн. 800 хил. лв. Договорът е сключен при условия 24 месеца гратисен период и 36 месеца срок на възстановяване. Целта на проекта е подобряване на екологичната обстановка в региона на Свищов и предотвратяване на евентуални трансгранични емисии към населени места в Румъния. Той включва мерки за изпълнение на изискванията на условията с решение по ОВОС № 8 от 2003 г. на Министерството на околната среда и водите.
Предстои Управителният съвет на ПУДОС да разгледа постъпили предложения за предоставяне на безлихвени заеми на МОНБАТ АД – Монтана за реализиране на проект за отделяне на оловния технологичен отпадък от Завод за акумулатори на стойност 298 хил. лв. Проектът предвижда изграждане на междуцехови и канализационни мрежи и съоръжения за повишаване капацитета на изградената преди 20 години пречиствателна станция за отпадъчни води с цел отделянето на оловни замърсявания от отпадъчните и повторно използване на избистрените води за технологични нужди.
Уважаеми господин Ляков, промишлените инсталации на територията на страната в голяма част от случаите образуват и изпускат в околната среда емисии, чиито параметри не са в съответствие с изискванията на нормативната уредба и нарушават качеството на околната среда. В този смисъл разходите, които ще бъдат направени от операторите на инсталации, не са свързани пряко с изпълнението на директивата за прилагане на най-добри налични техники, а с привеждането на тези инсталации в съответствие с нормативната уредба по околна среда - задължение, което операторите имат преди прилагането на изискванията на комплексните разрешителни в България.
Министерството на околната среда и водите подпомага, разбира се, операторите на инсталациите в рамките на своята компетентност, като им предоставя освен финансова, каквато изброих, и експертна помощ, както по време, така и след издаването на комплексните разрешителни. Тази помощ се изразява в обучение на специалисти, изготвяне на методики и указания, срещи за разрешаване на възникнали при работата на инсталациите трудности.
В изготвянето на комплексните разрешителни участват и експерти от Изпълнителната агенция по околна среда, регионалните инспекции по околна среда и водите, басейновите дирекции. Ангажирането на широк кръг от експерти осигурява високо качество на издаваните разрешителни. Наличието на такова разрешително е важна предпоставка за повишаване доверието от страна на финансовите институции и в този смисъл, гарантирайки бъдещата устойчива експлоатация на инсталациите, комплексните разрешителни улесняват в значителна степен получаването на финансови помощи от страна на операторите.
В заключение бих желала да изразя нашето убеждение, че разчитайки и в бъдеще на конструктивен диалог с представителите на промишлеността, ще постигнем висока конкурентоспособност на българските стоки, основана на съвременни ефективни технологии, осигуряващи в същото време запазване и подобряване на качеството на околната среда за настоящите и бъдещите поколения на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Ляков, имате възможност да репликирате.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Госпожо министър, фондът е финансирал три промишлени обекта на обща стойност около 2,5 млн. Тъй като аз не знам какъв е размерът на средствата – все пак той има по-широка насоченост, искам да разбера дали това според Вас е малко или много, и дали смятате да разширите тази подкрепа? Виждам, че правилно са избрани обектите – това действително са важни предприятия, които с това финансиране ще могат да приведат съответните инсталации в съответствие с изискванията и на Закона за опазване на околната среда, а по-късно и на директивата, за да получат комплексни разрешителни.
Това е като въпрос – дали смятате да подкрепите повече оператори, да разширите дейността и да дадете повече средства, или ще го запазите в тези параметри, като оставите на промишлените оператори, които така или иначе трябва да намерят финансиране, така или иначе трябва да отговорят на изискванията и на закона, и директивата. Но може би, според мен, тази подкрепа трябва да бъде по-голяма и да бъде избирателно насочена към оператори, които няма да се оправят сами и няма да получат финансиране. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Имате възможност за дуплика, госпожо министър. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Моето разбиране съвпада с Вашето, че с каквото бихме могли, като държавна институция, сме готови да подкрепим дейността на всички работещи предприятия в България. Още повече тези, които имат наистина наболяла нужда в тази посока.
За тази година Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда ще разпредели средства за изграждане на инвестиционни и неинвестиционни обекти в размер на около 90 млн. български лева, така че тази квота, както заедно я изчислихме, от около 2,5 млн. лв. би могла да бъде разширена. Но това може да се получи на базата на добре подготвени и мотивирани проекти от страна на предприятията-производители. Така че ако те чувстват, че имат нужда, ние сме отворени. Споменах, че сме правили редица срещи с тях, методологията на финансирането е разяснена на всички. Има я на много публични места. И в сайта на министерството също е заложена. Така че бихме могли да разширим тази квота, която се е получила досега такава, поради проектите, които са подавани от тези предприятия. Тези 90 млн. български лева, за които споменах, освен за частния сектор, са насочени и за изграждане на публична инфраструктура, пречиствателни станции, депа, канализации, малки водоснабдителни обекти, развиване на екотуристическа инфраструктура и така, всичко което е свързано с опазването и възпроизводството на околната среда, и което ние правим като ангажимент предвид преговорния процес с Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е на народния представител господин Димитър Станимиров Дойчинов относно изграждането на екарисаж на територията на с. Червена могила, община Радомир.
Заповядайте, господин Дойчинов, да развиете своя въпрос.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, първо имам един малък въпрос към Вас относно стр. 3 на раздадената ни програма за парламентарен контрол. Там има питане към госпожа Христина Христова, четвърто по ред от Димитър Дойчинов, но мисля, че некоректно е посочено, защото, ако задавах въпроса за нивото на заплащане на труда в България и социалното осигуряване, щях да го задам иначе: “Нивото на незаплащане и на несоциално осигуряване”. Пропуснато е, че става дума за различията на заплащане и осигуряване в България и в Европейския съюз. Ще помоля за по-голяма коректност от страна на председателството, защото има двусмислие и се получава нещо съвсем друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ще обърна внимание на секретариата на Народното събрание.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Изключително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, че обръщате внимание за това, господин Дойчинов. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Уважаема госпожо министър, наскоро имахме възможност с Вас да дискутираме от трибуната на Народното събрание темата за изграждането на регионално депо за битови отпадъци в кв. Тева на гр. Перник, но в същото време проектът показа редица дефекти и породи протести. И до днес редица граждани на Перник поставят професионално проблеми, които нямат точен отговор. Затова правя тази аналогия, защото става дума за следващ проект, свързан с Вашето министерство.
На първо място, идеята за крупен инвестиционен проект сама по себе си е добра – модерен проект, модерно строителство и сериозни работни места на територията от 500 дка на стойност 16 млн. евро, звучи свръхоптимистично. Разбира се, и добавката от 200 работни места не е за подценяване. Но именно тук възниква въпросът: защо на този фон, какъв е този парадокс, защо населението на с. Червена могила е силно притеснено? Защо същото това население е свръхединодушно в отхвърлянето на този проект и защо проект и население така остро се разминават?
Ако проектът отговаря на всички съвременни екоизисквания, какъв е проблемът? Ако е много лош проектът, тогава реакцията на населението за отхвърляне и недопускане, вероятно е обяснима. Ако населението е много слабо информирано, това означава, че още на фаза проект информационната част на проекта е твърде слаба.
Затова все пак бих желал да чуя от Вас докъде е стигнал проектът и в каква степен се реализира и дали въобще се реализира на територията на община Радомир.
Предварително Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, в отговор на Вашия актуален въпрос Ви уведомявам за следното:
На 30 юни 2003 г. Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, е сезирана от страна на Националната ветеринарномедицинска служба при Министерството на земеделието и горите с инвестиционно намерение за изграждане на предприятие за обезвреждане и оползотворяване на отпадъци от животински произход – екарисаж. Изграждането на такъв обект е във връзка с изискванията за хармонизиране на българското законодателство и практика с тези на Европейския съюз. Предвижданията са предприятието да бъде държавна собственост и изграждането му да бъде финансирано по Програма ФАР.
Съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда, оценка на въздействието върху околната среда задължително следва да се извършва за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, включени в Приложение 1 към чл. 81, ал. 1, т. 2. Инвестиционното предложение на Националната ветеринарномедицинска служба е за изграждане на екарисаж с капацитет над 10 тона на ден, поради което попада в обхвата на цитираното Приложение 1.
Съгласно критериите за компетентност, регламентирани в същото приложение, компетентен орган за вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда е директорът на Регионална инспекция по околна среда и води – София. Процедурата по оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на предприятие за обезвреждане на отпадъци от животински произход на практика е открита с първото уведомително писмо, с вх. № 00-04-00-564 от 31 юли 2003 г. от страна на Националната ветеринарномедицинска служба до Регионална инспекция – София.
От страна на Националната ветеринарномедицинска служба са определени три алтернативни площадки за изграждане на екарисажа, както следва:
1. Село Негован, местността “Петте могили”, район “Нови Искър” – град София.
2. Землището на с. Новачене, местността “Добрина чука”, община Ботевград.
3. Промишлената зона в границите на Завода за тежко машиностроене – “Червена могила”, град Радомир.
Регионалната инспекция по околната среда и води – София, е провела регламентирана в закона процедура по ОВОС, което се отнася за инвестиционно предложение, а не за работен проект. В изготвения доклад за ОВОС са разгледани предложените три броя площадки като алтернативи както по отношение на местоположение, така и на предлагани технологии.
Представеният на 12 февруари 2004 г. доклад за ОВОС, изготвен от регистрирани независими експерти е оценен положително – степен “Б”, по отношение пълнотата на представената информация.
С Писмо изх. № 05-00-1029 от 15 март 2004 г. директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, е определил като засегнати общини Радомир, Ботевград и кметство с. Новачене, както и кметство Негован, район “Нови Искър”, с които инвеститорът да проведе обществени обсъждания. Обществените обсъждания са проведени при спазване на едномесечния срок за обявяването им, съгласно изискванията на чл. 17 от Наредбата за ОВОС, както следва:
1. на 12 май 2004 г. – в кметство Новачене, община Ботевград;
2. на 19 май 2004 г. в кметство Негован, район “Нови Искър”;
3. на 16 август 2004 г. в гр. Радомир.
Протоколите от обществените обсъждания са представени в Регионалната инспекция – София, в срок. Към протокола от общественото обсъждане в Радомир са приложени и становища от “Радомир метали” АД – гр. Радомир, и “Строител” ЕООД – гр. Радомир.
Процедурата по ОВОС на инвестиционното предложение за изграждане на предприятие за обезвреждане на животински отпадъци понастоящем е на етап изготвяне на становища по доклада. Директорът на Регионалната инспекция – София, ще се произнесе с решение по доклада в нормативно определеният тримесечен срок от датата на последното обществено обсъждане – отново обръщам внимание – 16 август 2004 г. в гр. Радомир.
Уважаеми господин Дойчинов, към настоящия момент няма издадено от страна на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, решение, с което да е определена конкретната площадка за изграждане на екарисажа. Такова решение може да бъде постановено едва след провеждане на заседание на Експертния екологичен съвет за разглеждане на доклада за ОВОС, на резултатите от обществените обсъждания, становищата на експертите от Регионална инспекция – София, както и на цялата документация, представена в хода на процедурата.
Следователно, към настоящия момент не може да се твърди, че именно площадката е в промишлената зона на Завода за тежко машиностроене – "Червена могила", Радомир, е определена за осъществяване на проекта, поради това, че процедурата все още не е приключила.
Уверявам Ви, че експертното решение ще бъде съобразено както с изискванията на закона, така и с интересите на гражданите от региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря и аз.
Господин Дойчинов, имате думата.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Все си мисля, уважаема госпожо министър, че много добре щеше да бъде, ако в Перник имаше РИОСВ. Перник все някой го обслужва отдалече и мисля, че в миналото той получи своето предимство да бъде екологично замърсен. От тази гледна точка би било добре да се помисли дали това структурно звено не е добре да съществува на територията на Перник. Не знам кой, защо и как го прати в София - не по удобната формула, не по доброто решение.
От гледна точка на това да разсеем слуховете, смятам, че в резултат на моето питане ние с Вас дадохме в момента една етапна оценка за хода на този проблем и мисля, че в случая това е едно предимство на демокрацията, че вече всички знаят в каква степен и докъде са стигнали нещата. Мисля, че в момента това е ползата от зададения въпрос и резултата от него. Мисля, че се опитвахме до го видим като “за” и като “против”. Вероятно в крайна сметка специалистите ще си кажат думата. Аз лично мисля, че това ще бъде един много модерен проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Госпожо министър, ще направите ли дуплика? От кимването Ви разбирам, че се отказвате от това.
С това приключиха въпросите и питанията към министъра на околната среда и водите.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на образованието и науката господин Игор Дамянов.
Първият актуален въпрос е от народния представител Панайот Ляков.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът е за информационните и комуникационните технологии в образованието. В един анализ за българската образователна система се казва, че слабите страни са: ниско ниво на интеграция между информатика и други предмети; ниско ниво на информационните технологии в образователната система, като на 70 ученика се пада един 16-битов компютър; ниско ниво на квалификация по тези технологии и липса на мотивация у учителите да използват тези технологии в учебния процес.
Ще спра дотук и ще допълня тази печална констатация с една информация, която излезе преди няколко месеца в пресата – мисля, че беше в началото на април, че по брой на компютрите, които се ползват от българските ученици и студенти, България е на последно място в Европа. Знаете, че това е първото базово условие за усвояване и въвеждане на съвременните информационно-комуникационни технологии не само в учебния процес, но и изобщо в практиката, във фирмите, в промишлеността и т.н.
Напоследък Милен Велчев – министърът на финансите, който според мен изживява тежък политически пубертет и се изживява като министър на образованието в сянка, се сети, че образованието е приоритет, но за съжаление в края на мандата на това правителство. Ние помним за писмото му до ректора на Софийския университет, където отричаше, че образованието е приоритет, както и за това, че през 2001 г. същият този министър прекрати вече проведените търгове за компютризация на 440 гимназии и прибра 16 млн. лв. от вашето министерство – средства, които бяха отпуснати от Държавната комисия по далекосъобщения чрез Министерския съвет за така нужното оборудване и обучение на учениците.
Затова Ви питам, уважаеми господин министър: смята ли правителството да осигури необходимите компютри за училищата и университетите в България? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! На поставения от Вас въпрос дали правителството смята да осигури необходимите компютри за училищата и университетите в България отговорът ми е: да, най-вече по отношение на училищата. Що се отнася до университетите, през последните 15 години само по линия на международни проекти там бяха изсипани между 15 и 20 млн. долара. Смятам, че университетите вече са на едно прилично ниво на оборудване с такава техника.
За първи път от няколко години насам в инвестиционната програма на Министерството на образованието и науката още за 2003 г. бяха предвидени средства за закупуване на компютри с цел подобряване на съществуващата материално-техническа база на училищата. Закупената техника е за над 1 млн. лв. С тези средства са оборудвани приблизително 100 компютърни кабинета в държавните училища. Освободената компютърна техника от администрацията на министерството беше предоставена също за нуждите на училищата в България.
Министерството на образованието и науката със собствени средства оборудва регионалните инспекторати по образование със сървъри и работни станции, на които е инсталирана информационната система за автоматизирана обработка на данни “Админ”. В инвестиционната програма на министерството за 2004 г. са предвидени средства в размер на 1 млн. лв. От тях половината – 500 хил., са предвидени за закупуване на компютри, с които ще бъдат оборудвани съвременни компютърни кабинети в училищата, и другата половина – 500 хил., за осигуряване на лицензиран софтуер за системата на образованието, операционни системи и офис-пакети. Предстои предоставянето на този софтуер на всички средни и висши училища, както и на Българска академия на науките и Националния център по аграрни науки.
Министерството на транспорта и съобщенията също е поело ангажимент и отделя значителни средства за оборудване на компютърни кабинети в училищата и за разширяване на академичната мрежа.
Ръководено от разбирането, че оборудването на българските училища с модерна компютърна техника не е лукс, а императивна необходимост за съвременното образование, и в изпълнение на приоритетите, залегнали в управленската програма на правителството, както и в плана за действие “Europe 2005” и в програмата за развитие за информационното общество в България, свързани с използването на новите информационни технологии в образованието, Министерството на образованието и науката разработи съответно и стратегия за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в образованието. Основните направления за постигане на целите, заложени в стратегията, са: изменение и актуализиране на нормативната уредба, касаеща информационните и комуникационни технологии и съответно обучението по тях; промени в учебното съдържание; подготовка на кадри; осигуряване на адекватна материално-техническа база; осигуряване на подходящ софтуер и учебно съдържание.
Реализацията на стратегията е разделена на три основни етапа.
Първият етап е до края на 2004 г. На този етап ще се създаде организационна структура за реализация на стратегията, ще бъде учреден обществен съвет за контрол на нейното изпълнение, ще бъдат оборудвани 28 информационно-ресурсни центрове за обучение на учителите, подпомагани от Българската академия на науките и съответни университети, където ще бъдат подготвени хиляда ръководители на учебни компютърни кабинети, като училищни координатори.
Вторият етап е до края на 2005 г. През този етап ще бъдат оборудвани 700 училища, средно общообразователни, професионални и профилирани гимназии със съвременна компютърна техника. Освободените от тези училища компютри ще бъдат предоставени за обзавеждане на компютърни кабинети в начални и основни училища – това са над 300 – и дооборудването им с необходимата техника. Общият брой на оборудваните училища е 1000. Ще бъдат обучени и 16 хил. ръководители и преподаватели от избраните училища, преподаващи по различни учебни предмети, за използване на компютри в учебния процес. Ще бъде осигурен Интернет-достъп до тези училища и ще бъде създаден Национален общообразователен портал.
Третият етап е 2006-2007 г. През него ще бъдат дооборудвани останалите около 2200 училища със съвременна компютърна техника и ще бъдат квалифицирани още 23 хил. учители и администратори за използване на компютърната техника. Ще бъде създадена система за периодично повишаване на информационните и технологични умения на педагогическите кадри и тяхното сертифициране.
Така, след реализацията на стратегията, ще бъдат обзаведени с по два компютърни кабинета повече от 1000 училища, както и с по един компютърен кабинет 2230 училища, софтуерно осигуряване, квалификация на 40 хил. учители и администратори, свързани към националната академична и учебна мрежа и осигуряването на достъп до Интернет.
Като говоря за снабдяването на нашите училища с компютри, тук във всички случаи би трябвало да разбираме не само закупуването и доставянето на тези компютри, а става дума за изграждане на инфраструктура, за да могат те да бъдат свързани в мрежа помежду си и, разбира се, в Интернет. Това – първо. Второ, за провеждане на необходимите дейности по квалификация и преквалификация на преподавателите, за да могат те да използват компютрите не само за преподаване на информатика, а и в преподаването на всички останали предмети в училищната програма – физика, химия, биология. За всичко това вече има и разработен софтуер, който може да бъде използван. Искам да добавя само и това, че от бюджетния излишък, който беше формиран, тази година бяха отделени още 10 млн. специално за закупуване на компютри, които до края на годината ще бъдат закупени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Ляков, заповядайте за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Изключително съм доволен от Вашия отговор и ще Ви кажа защо. Той показва, че Вие много изоставате в това изключително важно направление не само за образованието, а изобщо за създаване на условия българските ученици още в училище да могат да усвояват съвременни знания, съвременни технологии и да бъдат подготвени, така че, когато излязат от училище, независимо дали ще продължат да се образоват по-нататък или ще работят, да бъдат подготвени и да отговарят на все по-нарастващите изисквания на пазара на труда.
Първо, изоставате със средствата. Шестнадесет милиона лева е отделило нашето правителство през 2001 г. От това, което ми казахте и което още не е осъществено, сте минус 4 млн., с 3 години закъснение.
Освен това, програмата или стратегията, както Вие я наричате, която много добре я представихте пред Народното събрание, за което съм Ви много благодарен, за да мога след това да следя дали я изпълнявате, също е отместена във времето. Тя фактически започва от края на 2004 г.
Как да ви вярваме, че образованието е ваш приоритет, след като вие се сещате за него и отделяте средства в края на мандата?
Защо не започнахте създаването на тази стратегия от 2001 г.? Защо тогава не започнахте да оборудвате кабинетите, да обучавате преподавателите и т.н., а правите това сега? – защото през м. юли ще има избори! И ще развявате това в предизборните си платформи, че сте отделили средства! Само че загубеното време през тези три години не може да бъде наваксано, защото през тези три години са завършили хиляди млади хора неподготвени, необразовани, необучени в крак с времето и са излезли и според мен увеличават армията на безработните, защото без тази грамотност те просто са загубени, те не са конкурентоспособни.
Благодаря Ви за Вашия изчерпателен отговор, но той показва само две неща, че вие изоставате и образованието не е ваш приоритет! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ляков, ние не изоставаме, а наваксаме изоставане, натрупано през предишните години. (Шум и реплики от ПГОДС.) А колкото до тези 16 милиона, за които говорите, те бяха точно предизборен пропаганден плакат и нищо повече! Тези 16 милиона просто ги нямаше, нямаше ги в бюджета, нямаше ги никъде!
Колкото до това, че ние правим предизборна пропаганда, дълбоко се лъжете, напротив, тук не става въпрос за предизборна пропаганда, а става въпрос за истинско, реално отношение към проблемите на образованието и решаване на тези проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Питането на народния представител Огнян Сапарев се отлага, тъй като той отсъства.
Преминаваме към следващото питане, което е на народния представител господин Благой Димитров, относно неизпълнение на условията по договори между частното дружество “Краун хотелс” ЕООД и Министерство на образованието и науката.
Заповядайте, господин Димитров, имате пет минути, за да развиете своето питане.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 18 октомври 2002 г. е сключен договор между Икономическия университет – Варна и “Краун хотелс” еднолично дружество с ограничена отговорност, само искам да вметна, че това дружество е на фамилията Велчеви – съответно брата и бащата на финансовия министър Милен Велчев – Ваш колега в кабинета.
Съгласно този договор, господин министър, дружеството “Краун хотелс” ЕООД се задължава да изгради на мястото на два хотела в “Златни пясъци” – “Ехо” и “Мургаш”, които са държавна собственост, хотелски комплекс, в рамките на който може да се осъществява практическо обучение и квалификация на студенти от колежа и Икономическия университет във Варна.
Освен това дружеството се ангажира на базата на този договор да построи или надстрои сграда с разгъната площ 1100 кв. м на терена на Икономическия университет. Но нищо такова не се случва!
Господин министър, искам да прочета едно писмо до Министерство на образованието и науката от ректора на Икономическия университет, което Вие вероятно познавате. Вижте ректорът на Икономическия университет Кальо Донев какво пише в това писмо:
“Уважаеми господин министър! През 2002 г. поради изключителното въздействие от страна на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката академичното ръководство на Икономическия университет – Варна, беше принудено да даде съгласие за деактуване на публична държавна собственост на хотелите “Ехо” и “Мургаш” в “Златни пясъци” и да оттегли своите възражения по застроителния и регулационния план във връзка със статута на горепосочената публична държавна собственост.”
Какво става всъщност? За да се обогати фамилията Велчеви, Министерският съвет деактува публична държавна собственост в частна, след което фамилията купува тези два хотела, събаря ги, изкупува земята и строи вече фамилен хотел, а не хотелски комплекс за Икономическия университет.
Аз оставям настрана въпроса, разбира се, ако намерите за добре, ще ми отговорите какво е получила държавата срещу тези далавери на най-високо ниво – на ниво Министерския съвет, за които не знам министър-председателят дали е в течение и бил ли е на заседанието, когато са деактувани тези два хотела от публична държавна собственост в частна, но се питам как може фамилията на един член на кабинета – министъра на финансите, по такъв начин да засяга крупни обществени интереси. Това директно е свързано с туристическия бизнес и с интересите на Икономическия университет. Искам да кажа, че в разговорите с ректора и с директора на този колеж хората са изправени пред невъзможността дори да получат договора, подписан между министерството и фамилията Велчеви, т.е. тяхното дружество “Краун хотелс”, което е едно и също. Когато говорим за корупция във високите етажи на властта, в обществото се говори точно за такива неща.
Искам да Ви уведомя, господин министър, че във Върховна касационна прокуратура върви и предварително производство. Под надзора на Върховна касационна прокуратура Окръжна прокуратура във Варна разследва този случай. Според мен това не трябва да убягва от вниманието Ви. Това е във връзка с едно мое участие в телевизионно предаване, в резултат на което Върховна касационна прокуратура се е самосезирала във връзка с тези безобразия на фамилията Велчеви.
Аз няма да използвам, господин председателю, оставащите ми минута и малко повече, но директно искам да попитам господин министъра за следното. Какво възнамерявате да направите, господин министър, оттук насетне, за да защитите интересите на Икономическия университет от попълзновенията на фамилията на министър Велчев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър, заповядайте, разполагате с десет минути за отговор на това питане.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров! С Решение № 5 от 5 март 1996 г. на Министерския съвет на Министерството на образованието, науката и технологиите са предоставени хотелите “Ехо” и “Мургаш”, находящи се в курортен комплекс “Златни пясъци” – Варна, за нуждите на Института по международен туризъм “Иван Вазов” за учебна база. Със заповед № 11-41 от 29 март 1996 г. на основание на чл. 94, т. 1 от Наредбата за държавните имоти Министерството на образованието, науката и технологиите предоставя безвъзмездно за стопанисване и управлението хотелите на института – към настоящия момент Колеж по туризъм към Икономическия институт – Варна. В съответствие с разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование Министерство на образованието и науката по молба на Икономическия университет – Варна прави искане с изх. № 12-045 от 20 август 2002 г. пред областния управител на Варна за актуване на хотелите като публична държавна собственост. Вследствие на това искане е издаден и акт за държавна собственост, от т. 13 на който е видно, че собственик на земята е “Златни пясъци” ЕАД – гр. Варна. На 18 октомври 2002 г. е сключен договор между Икономическия университет – Варна и “Краун хотелс” ЕООД, гр. София, със следния предмет:
“1. На мястото на хотелите “Ехо” и “Мургаш” да се изгради хотелски комплекс с възможности за осъществяване на практическо обучение и следдипломна квалификация.
2. Дружеството да построи или надстрои сграда на терен, ползван или управляван от Икономическия университет – Варна, като същата се предостави безвъзмездно от дружеството за стопанисване и управление на Икономическия университет – Варна, за нуждите на Колежа по туризъм.
3. Имотът по чл. 2 от договора да са замени с правото на строеж върху мястото на хотелите “Ехо” и “Мургаш”.”
По силата на чл. 4, т. 1 от горепосочения договор Икономическият университет – Варна се е задължил да направи предложение чрез Министерство на образованието и науката за предприемане на действия за промяна на статута на хотелите “Ехо” и “Мургаш” от публична държавна в частна собственост. В случай, че не се спазят сроковете за построяването на новата сграда, дружеството се задължава да заплаща наем за ползваната част от сградата на Колежа по туризъм.

Договорът съдържа отлагателна клауза за влизане в сила, под условие дружеството, ако бъде определено чрез конкурс, който се организира от областния управител или преки преговори, да построи нова надстройка или отделна сграда за нуждите на Колежа по туризъм. В съответствие с поетите от Икономическия университет – Варна договорни задължения с Решение на Министерския съвет № 780 от 25 ноември 2002 г. е променен статутът на хотелите от публична в частна държавна собственост.
На 6 декември 2002 г. е сключен предварителен договор по чл. 19 от Закона за задълженията и договорите между Министерство на образованието и науката и "Краун хотелс" ЕООД с предмет, от една страна, дружеството да се задължи да построи и надстрои имот с разгърната застроена площ 1100 кв. м на терен, ползван и управляван от университета, а, от друга страна, имотът, частна държавна собственост, представляващ хотели "Ехо" и "Мургаш", да се замени с хотелите по чл. 1. Съгласно чл. 3 от този договор Министерство на образованието и науката е поело ангажименти относно внасяне, съвместно с дружеството, на предложение за частично изменение на регулационния план на курортен комплекс "Златни пясъци", което предвижда отстраняване на двете сгради на хотелите и изграждането на тяхно място на хотелски комплекс с възможност за ползване и за организиране на курсове по следдипломна квалификация. Съвместно уведомление за събарянето на хотелите, както и съвместно искане за издаване на разрешение за строеж и изграждане на хотелски комплекс.
"Краун хотелс" ЕООД е поел следните задължения под условие: първо, ако спечели конкурса или търга, обявен от областния управител на област Варна за строителство на сграда за Колежа по туризъм, да завърши строителството на сградата до 1 септември 2003 г. Второ, ако не спази срока за строителството на сградата, да заплаща наем на Министерство на културата за ползваната част от сграда на Колежа по туризъм. Трето, при неспечелване на конкурса или търга за строителство на сграда за Колежа по туризъм, да заплати на спечелилия стойността на хотелите "Ехо" и "Мургаш" по оценка, одобрена от областния управител на област Варна.
По своя характер и съдържание сключеният между страните договор има елементи на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от Закона за задълженията и договорите и на договор за изработка по чл. 258 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Предварителният договор има за предмет сключване на окончателен договор, т.е. няма вещноправен ефект. Едва след обявяването му за окончателен, може да настъпи трансмутивното действие. Ако едната страна не изпълни задължението си по договора поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда правото да развали договора. До момента Министерството на образованието и науката не е предприело действия по изпълнение на задълженията си по този договор, както и няма данни за сключване или обявяване на предварителния договор за окончателен. Ако са извършени някакви строителни дейности върху тези имоти, то те са в изпълнение на задълженията, поети с договора от 18.10.2002 г., сключен между Икономическия университет – Варна и "Краун хотелс" ЕООД, по който договор Министерство на образованието и науката не е страна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Имате ли уточняващи въпроси, господин Димитров? Имате.
Заповядайте да ги зададете. Знаете, че разполагате с две минути за това.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, разбирам от отговора Ви, че наистина корупцията е на най-високо ниво в България.
Още веднъж искам да Ви зачета какво казва ректорът: "Поради изключителното въздействие от страна на Министерство на икономиката и Министерство на образованието и науката, академичното ръководство беше принудено да даде съгласие за деактуването" и пр. Това означава, че върху академичното ръководство е упражняван натиск директно от министри. Вероятно това писмо е при Вас и го знаете. Всъщност в отговора изложихте това, просто преразказахте това, което беше в моя въпрос.
Аз имам към Вас следните два въпроса:
Първи въпрос: смятате ли, кога смятате да предоставите на академичното ръководство на Икономическия университет този договор, който е сключен между Вашето ведомство и фирмата на Велчеви?
Втори въпрос: какво смятате да предприемете конкретно, аз ще Ви моля да уточните и срокове в отговора си, за да защитите интересите на Колежа по туризъм, защото, господин министър, във връзка с тези строежи на фамилията Велчеви тази година в "Златни пясъци" практически курортният сезон тръгна може би с месец по-късно. Вчера от началника на Генералния щаб чух, че пък други хотели в Равда на същата фамилия пречат на обучението на Българската армия. Аз не знам може ли някой да спре Велчеви в тези им упражнения да строят хотели.
Конкретно – ще Ви благодаря, ако изчерпателно и пунктуално отговорите на тези въпроси. Благодаря ви. (Народният представител Георги Божинов иска думата от място.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Като приключим процедурата по това питане, господин Божинов, ще Ви дам думата. Нали нямате нищо против?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Нямам.
Заповядайте, господин министре, да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
На първия въпрос: договорът не е тайна, той може да бъде предоставен по всяко време. (Реплика от народния представител Благой Димитров.) Не го е поискал. От мен поне не го е поискал.
На втория Ви въпрос: сам разбирате и сам чухте, както казах, излагайки фактологията по въпроса, който задавате, че Министерство на образованието и науката на практика се е оттеглило от договора. Това е предварителен договор, от него не произтичат никакви задължения към Министерство на образованието и науката. Оттук насетне, след като не е сключен по-нататъшен договор за строителство или за някакви други дейности, следователно няма и такава дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Димитров, имате три минути, за да изразите отношението си към отговорите на допълнителните въпроси и отговора на питането.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, изключително не съм доволен от отговора, който ми давате. Вие първо ми казвате, че министерството фактически се оттегля от този проблем – аз това чувам. Това означава, че фамилиите на министрите могат да правят каквото си искат, да нарушават закони. Междупрочем не знам дали е спазена тук Наредба № 7, която пък беше подписана от Церовски в началото на този туристически сезон или може би пролетта, и държавата не се грижи, дебаркира практически и не защитава интересите на академичната общност в България. Аз това чувам от Вас и съм изключително недоволен. Освен мен, го чува и варненската общественост. Освен мен, го чува академичното ръководство.
Няколко пъти, господин министър, този предварителен договор Ви е искан и аз ще Ви моля да бъде предоставен на ректора на Икономическия университет в най-скоро време, в рамките, ако може, на седмица и на директора на колежа. Това първо.
Второ, има много сериозни нарушения и аз ще предоставя стенограмата от днешното заседание, в тази й част – моето питане към Вас, на Върховна касационна прокуратура. Много любопитни работи чувам. Аз се надявам, че главният прокурор и разследващите прокурори в Окръжна прокуратура – Варна ще вземат отношение по този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
От името на парламентарна група – господин Георги Божинов, Коалиция за България.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Току-що проведеният дебат по питането на колегата Благой Димитров и отговорите, които даде министърът, както и публикации в днешната преса ми дават основание да направя в съответствие с правилника следното изявление.
Всички вие знаете и вероятно сте чели книгата на Симеон Радев “Строители на съвременна България”. Моята декларация, мислех за заглавието, което ще й дам, по-скоро трябва да бъде “Управляващите днес България – строители на една собствена България”.
Какво е заявил шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев? Че той лично е отменил бойни стрелби от сушата към морето поради извършени строителни дейности. “Строителните дейности” – се казва в изявление на Министерството на отбраната – “не са съгласувани с Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия и оказват косвено негативно влияние на отбранителната способност и сигурността на страната”.
Тези хотели, уважаеми дами и господа, са построени на онова място, на което някога почиваха българските студенти и скромните български преподаватели. Това е на мястото на Почивната база на Лесотехническия, Химикотехнологическия, Великотърновския университет, ВИФ и т.н.
Миналата година 40 декара земя, върху която бяха построени скромните бунгала за почивка на българските студенти и преподаватели, са включени в активите на дружество “Академика 2000”. Това дружество с държавно участие апортира земята в едно дружество, наречено “Кирко – България”, собственост на инвестициония фонд “Сигма кепитъл инвестмънт”, в което участва братът на финансовия министър. И затова съобщението в днешната преса е, че шефът на Генералния щаб отменя тренировките на българската армия заради брата на финансовия министър. (Ръкопляскания от опозицията.)
Уважаеми колеги народни представители, малко са останали в залата, но дано когато се съберем в такъв състав, в който можем да вземаме отговорни за страната решения, имаме сили да променим тази практика, която аз бих нарекъл практика на високомерието, стигаща до презрението на българския народ. Това управление не може да продължи и ако не ние с вас, ако нямаме сили за това и сме негодни, вярвам, че българският народ ще го прекъсне, а съответните институции ще потърсят отговорност, за да има България, за да имаме самочувствие и за да бъдем близко до онези, другите строители на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от опозицията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това беше декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Продължаваме с актуалните въпроси и питанията.
Народните представители Иван Николаев Иванов и Кина Андреева, както и народният представител Александър Маринов, са задали въпроси и питания относно конкурсите за началници на регионалните инспекторати по образование. Отговорът на министъра ще бъде един. Така че аз предлагам актуалният въпрос да бъде зададен, тъй като се отнася до една тема, от народните представители господин Иванов и госпожа Андреева, господин Александър Маринов да зададе своите допълнителни въпроси и след това и той, и господин Иванов и госпожа Андреева ще имат възможност да изразят съответно отношение към дадените отговори.
Съгласни ли сте с тази процедура?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС, от място): Моето е питане, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Точно така. Ако ме слушахте внимателно, господин Маринов, вероятно щяхте да обърнете внимание, че аз казах, че ще имате право на допълнителни въпроси, естествено да изразите отношението към отговорите на допълнителните въпроси. Разбира се, такава възможност за реплика ще имат и господин Иванов и госпожа Андреева.
Заповядайте, госпожо Андреева, да развиете своя актуален въпрос в рамките на три минути, както предвижда правилника.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, проведените преди няколко месеца конкурси за началници на регионалните инспекторати по образование създадоха сериозно напрежение в педагогическите среди и породиха много недоволство у засегнатите. Доведоха до съдебни дела срещу Вас.
Регионалните инспекторати по образование провеждат политиката на Министерството на образованието и науката по места. Като се има предвид обаче кадровият подбор, който Вие осъществихте при назначаването на началниците на регионалните инспекторати, трудно е да се повярва, че Вие имате искрено желание и намерение да работите за приближаване на българското образование до европейското, за подобряване на неговото качество и модернизирането му.
Вие си позволихте, господин министър, да партизирате този така важен въпрос и да назначавате хора не според тяхното професионално качество, а според партийната им принадлежност и най-вече според тяхната близост до НДСВ и до БСП. Ще Ви дам само няколко примера.
В Силистра Вие не назначихте кандидата, който има най-висок резултат в цялата България, назначихте класиралия се на второ място – лице, което е било в листата на НДСВ на местните избори, което се ползва с протекцията на областния управител и на координатора на НДСВ, което е било секретар на Окръжния комитет на ДКМС и е бил на щатна работа в Окръжния комитет на БКП.
В София Вие не назначихте класиралия се на първо място кандидат, а човек, който преди седем години е уличен във финансови злоупотреби, има констатирани с ревизионен акт нарушения по 12 пункта, включително и фалшифицирани от нея протоколи за заявка на учебници.
В Ямбол Вие не назначихте класиралия се на първо място кандидат, а човек, който всеки момент предстои да се пенсионира. Има скандали в Разград. Има скандали в Смолян, където Вие назначихте брата на министър Петканов. Има скандали в Стара Загора, в Сливен. Спрени са процедурите във Велико Търново и във Видин.
Навсякъде Вашите назначения предизвикаха сериозно напрежение. Затова ние с колегата Иван Николаев Иванов отправяме към Вас следния актуален въпрос: в качеството си на орган по назначаване при изпълнение на чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител, съобразили ли сте се с резултатите на първите трима кандидати, получени при проведените конкурси? И какви са Вашите мотиви, ако има случаи, когато не сте спазили този принцип. А ние видяхме, че такива са болшинството случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос на народните представители Иван Николаев Иванов и Кина Андреева, както и на господин Александър Маринов.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Господин председателю, когато се разискваше по какъв начин да протекат дебатите, свързани с въпросите около назначението на началниците на регионални инспекторати, всъщност беше взето решение ние с госпожа Андреева в рамките на три минути да си зададем актуалния въпрос, след това господин Маринов, който има питане, в рамките на пет минути да изложи своето питане, а министър Игор Дамянов да отговори едновременно на двамата. Едва след това следват допълнителни въпроси и накрая ние и господин Маринов ще вземем отношение. Иначе се оказва, че господин Маринов ще бъде лишен от правото да развие своето питане, което е в рамките на пет минути, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Мисля, че тази формулировка е коректна и затова ние всички я приехме с единодушие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за тази помощ. Аз не зная народни представители да се договарят за процедурите в Народното събрание. Нали така, господин Миков? И да си постигат това съгласие с единодушие. (Оживление.) Нямам нищо против. Във всички случаи не ми се вижда редно да се договаряте за процедурите.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Разбира се, аз можех да спестя това питане, ако мнозинството в тази зала беше приело предложението на Съюза на демократичните сили за съставяне на Временна анкетна комисия за проверка дейността на министъра на образованието и науката по отношение на проведените конкурси за началници на регионални инспекторати на Министерството на образованието и науката и последвалите назначения.
За съжаление, това предложение не беше прието и затова се налага сега тази серия от актуални въпроси и питания, които няма да свършат и след нас.
Аз няма да повтарям въпросите, които поставиха колегите.
По същество като цяло по питането искам, господин министър, да изясните коя е причината за масовата подмяна на началниците на регионалните инспекторати по образованието, в това число и на безспорно доказали се такива?
Второ, спазени ли са процедурите за всички конкурси? Спазени ли са всички законови изисквания при подбора на кандидатите? Има ли кандидати, при които има неспазени изисквания, но са допуснати до конкурс? Отговарят ли на всички изисквания?
Защо в обявата за конкурсите е зададена писмена тема, но не са посочени критерии, т.е. няма задания, по които ще бъде оценявана?
Отговаря ли Комисията по конкурсите на наредбата, съответно прекият ръководител на началниците на инспекторати да е ресорният заместник-министър или началникът на отдел, респективно госпожа Мукадес Налбант? Защо писмената тема не е анонимна?
Защо листовете на протоколите от заседанията са подписвани от кандидатите едва на третия етап и то предварително – на празен лист?
Защо уведомяването на кандидатите не е било системно и коректно?
Какви са били критериите за назначаване на точно определени лица от издържалите конкурси? Този въпрос се препокрива и с въпроса на колегите.
Защо избирателно са отменени някои от реално проведените конкурси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин министър, за да отговорите на актуалния въпрос и на питането на народните представители.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Иванов, господин Маринов! След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, чл. 35, ал. 4 от него гласи, че началниците на регионалните инспекторати по образованието са държавни служители, които се назначават въз основа на конкурс от министъра на образованието и науката.
В § 29 от Преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените на длъжността началници на инспекторати по образованието, които не са положили конкурсен изпит по реда на Закона за държавния служител да запазят правата си до заемане на длъжността от лице чрез конкурс, съгласно Закона за държавния служител.
С направените изменения в Закона за държавния служител се регламентира принципът на конкуренция при назначаването на всяка длъжност, определена за заемане от държавния служител, основана на професионални качества. Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.
Конкурсната процедура е средство за обективен подбор на професионално най-подготвените кадри, като с нея се гарантира равен достъп до държавната служба.
След приемането на новия Единен класификатор на длъжностите в администрацията, министърът на образованието и науката в съответствие с чл. 10а от Закона за държавния служител и чл. 13 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители в края на м. март 2004 г. обяви със заповеди конкурси за длъжността “началник на регионалния инспекторат по образованието” за всичките 28 региона.
Въз основа на проведените конкурси, конкурсните комисии са извършили преценка на професионалните и деловите качества на кандидатите в изпълнение на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители и са класирали до трима от успешно издържалите конкурса. Класираните кандидати са получили най-високи окончателни резултати, като комисията е посочила в протокола от проведения конкурс областите, в които всеки от тях е показал най-високи резултати. Това изискване на наредбата, спазена от конкурсната комисия, представлява допълнително подпомагане на органа по назначаване при неговия избор кого от класираните кандидати да назначи.
Предвид предоставената на органа по назначение, съгласно чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител възможност да избира между класираните от конкурсната комисия кандидати, като не е задължен да назначи непременно кандидата, посочен на първо място в протокола на комисията, съм издал акт за назначаване на един от класиралите се кандидати.
По отношение спазването на процедурите считам, че конкурсите са проведени при спазване на всички изисквания на Закона за държавния служител и на Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, както и в съответствие с принципа за конкуренция при назначаването на всяка длъжност, определена за заемане от държавен служител, основана на професионални качества.
На конкретните въпроси в питането Ви, господин Маринов, давам следните отговори.
Първо, относно спазването на законовите изисквания при подбора на кандидатите – съответната конкурсна комисия е разгледала всяко постъпило заявление на кандидат в конкурса, като е преценила дали са представени всички необходими документи и дали те удостоверяват изпълнението на минималните и специфични изисквания, предвидени за заемането на длъжността “началник на регионален инспекторат по образованието”. Това са образователно-квалификационна степен “магистър”, седем години професионален опит или първи младши ранг.
Комисията се е произнесла с решение, което е оформено в протокол за допускането или недопускането до конкурса. Срещу решението на конкурсната комисия за недопускане до участие са постъпили две възражения – от кандидати за длъжността “началник на регионален инспекторат по образованието” в Смолян и Монтана. Същите са подадени в срок, като това в Монтана е намерено за неоснователно, а възражението в Смолян е уважено, т.е., тъй като конкурсната комисия не е зачела като професионален опита на кандидата над 20 години като преподавател в Института за подготовка на учители.
Второ, относно непосочването на критерии за оценяване на писмената тема в обявата на конкурса. Съгласно чл. 10а, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител и чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, начинът за провеждане на конкурс е задължителен реквизит на заповедта за обявяване на конкурс. В съответствие с тези разпоредби в заповедите и обявленията за конкурсите е посочен начинът за провеждането им, а именно защита на концепция за стратегическо управление на тема “Взаимодействието между училищната и семейната среда, условия за възпитанието и обучението на децата и учениците”.
Това е и отговорът на некоректно зададения въпрос защо писмената тема не е анонимна. Тя не може да бъде анонимна, след като трябва да бъде посочена в заповедта и обявленията за конкурсите.
Изискванията към концепцията и критериите за преценка не биха могли да бъдат част от съдържанието на заповедта и обявленията за конкурсите, тъй като съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредбата за провеждане на конкурсите, тези изисквания и критерии се одобряват с решение на конкурсната комисия, която се назначава след публикуване на обявленията.
Относно председателят на Комисията по конкурсите – регионалните инспекторати по образованието, съгласно Закона за народната просвета са териториални администрации към министъра на образованието и науката, имат статут на юридически лица, които се управляват и представляват от началници. В този смисъл непосредственият ръководител на началниците на регионалните инспекторати е министърът. В тази връзка, като е отчетено обстоятелството, че министърът е орган по назначаването и назначаващ конкурсните комисии и че същият не може да бъде техен член, за председател е определен директорът на Дирекция “Координация и контрол в средното образование”, която има най-преки функции по отношение на дейността на регионалните инспекторати по образованието.
Относно подписването на протоколите от кандидатите – съгласно чл. 32, ал. 3 от Наредбата за провеждане на конкурсните изпити за държавни служители, изискването за подписване от всеки член на конкурсната комисия и от съответния кандидат е въведено само по отношение на формулярите за преценка на кандидатите от интервю за ръководни длъжности. Подписването им се извършва в началото на интервюто. В този смисъл е и указанието, дадено в Забележка № 2 към формуляра.
Относно уведомяването на кандидатите – спазени са изискванията на Наредбата за провеждане на конкурсите кандидатите да бъдат уведомени писмено в случаите, когато това се изисква. Уведомяването е извършено коректно с писма с обратна разписка, които се съхраняват в министерството.
Относно отменянето на някои от конкурсите във връзка с подадени в съответните срокове възражения с посочени мотиви за несъгласие с преценката на конкурсната комисия от кандидати в Пазарджик, Велико Търново и Видин, на основание чл. 10д, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 37 от Наредбата за провеждане на конкурсите, конкурсните процедури в тези три града са прекратени поради основателност на възраженията. Там са насрочени нови конкурси, които се провеждат в момента. Обявленията за тях бяха публикувани на 15 септември 2004 г. в регистъра и в местен ежедневник в съответствие със Закона за администрацията и поставени на общодостъпни места – на информационните табла в министерството и съответните регионални инспекторати.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Иванов, аз тази процедура не я схващам добре. Според мен, за да се спази разликата между актуалния въпрос и питането, Вие трябва да реагирате сега на отговора, след което господин Маринов да си зададе въпросите, господин министърът, отговаряйки на тези въпроси ще има възможност да изрази отношение и към Вашата реплика и след това господин Маринов накрая ще изрази отношение към допълнителните въпроси. Той трябва да завърши дебата. И ако сте съгласни така да действаме, мисля, че това е най-близката до правилника процедура. Тя съответства на правилника.
Ако обичате, вземете отношение сега.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наредбата за провеждане на конкурсите формално е спазена, но Вие знаете, защото сте министър в правителството на Република България, че една от най-важните характеристики при едно демократично управление е прозрачността при вземането на решенията, а освен това ясно и публично огласените мотиви за това решение. Именно поради тази причина, господин министър, аз не мога да бъда доволен от Вашия отговор и с огорчение констатирам, че нито действието Ви при назначението, нито сега в пленарната зала Вие отговорихте на това наше очакване за показване на прозрачност и мотивирано становище. Дори ще кажа, че не е най-голямата беда фактът, че например в София е назначена за началник на Регионалния инспекторат кандидатката Василка Николова, без тя да е показала най-високите резултати по време на конкурса, макар че това също поставя под съмнение прозрачността на назначението. Много по-неприятно е това, че ние не чухме тук, от трибуната мотивите, поради които Вие именно нея назначавате по отношение на другите две кандидатки.
Има и нещо много по-скандално в случая, което Вие подминахте с пълно мълчание. Това е фактът, че именно Василка Николова през 1997 г. напуска заемания от нея пост началник на Регионалния инспекторат на Министерството на образованието, науката и технологиите към този момент поради констатации в ревизионния акт, уличаващи я в злоупотреби с парични средства, в резултат на което тя е наказана с предупреждение за уволнение. В заповедта за наказание се говори за незаконна намеса в дейността с учебници и приема на ученици в гимназиите и техникумите. Това е по времето на министър Иван Лалов. Всъщност касае се за фалшиви протоколи и подмяна на заявките от столичните училища за учебници.
Господин министър, в резултат на това Ваше действие от една страна е назначено лице, което няма да има авторитет пред общността на столичните учители, а и на учениците.
На второ място – няма гаранция за нейната бъдеща дейност, защото Вие знаете народната поговорка, че “Вълкът козината си мени, но нрава – никога!”.
По тази причина считам, че изборът – както в София, а разбирам, че и в Силистра, в Ямбол и на други места, е опорочен. Това не допринася за повишаване на качеството на българското образование. Вие не положихте усилия това да бъде сторено при избора от Ваша страна на директори на регионалните инспекторати и е изключително неприятно, защото не изпълнявате реално задълженията си чрез тези назначения да се погрижите за добро управление на българското средно образование. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Задайте и своите допълнителни въпроси, господин Маринов. След това ще дам възможност на министъра да направи дуплика на репликата на господин Иванов и да отговори на тези допълнителни въпроси.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, аз бях сигурен, че ще ми отговорите това, което и аз знам и безусловно се съгласявам, че съгласно § 29 от Закона за народната просвета заварените на длъжността си началници на регионални инспекторати по образованието, които не са положили конкурсен изпит, по реда на Закона за държавния служител запазват правата си до заемане на съответната длъжност от лице чрез конкурс съгласно същия закон. Затова Вие сте провели конкурс за назначаване на всичките 28 началници на регионални инспекторати.
В тази връзка обаче искам да Ви задам два уточняващи въпроса:
Първият е: защо се наложи промяната на статута на началниците на регионалните инспекторати още в началото на мандата на управление на НДСВ – от държавни служители, каквито бяха тогава, в служители по граждански договор, а след това отново статутът им се промени в държавни служители?
Вторият ми уточняват въпрос е: можете ли да ми кажете колко служители на Министерството на образованието и науката, началници на инспекторати и експерти в регионалните инспекторати има уволнени по време на управлението на НДСВ? Колко от заведените дела са спечелени от Министерството на образованието и науката и колко от уволнените? Колко дела се водят в момента и колко струва това на държавата?
Ако нямате готовност за отговор на втория уточняващ въпрос, ще Ви моля да го получа писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Господин министре, сега можете да изразите отношение към репликата на господин Иванов и след това да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Първо, по отношение на обвиненията, че е извършена едва ли не политическа чистка в системата на регионалните инспекторати, спокойно мога да Ви отговоря и да Ви опровергая, тъй като 14 или 15 от новите началници на инспекторатите са същите от преди.
КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Това не е вярно!
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Това е вярно!
По отношение на Вашия втори въпрос, господин Маринов, не мога да отговоря в момента. Това е въпрос на статистика, която изисква малко време, за да бъде подготвена.
Понеже стана дума и за дела – то двете дела, които бяха заведени по отношение на отменените конкурси в Пазарджик и Велико Търново, ако не се лъжа, и на двете дела Върховният административен съд не е дал ход, т.е. дела няма. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС, от място): Защо беше направена промяна на статута?
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Това беше направено с решение на парламента, а не с искане или решение на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Господин Маринов, имате възможност да изразите отношение към получените отговори.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Разбира се, че бе направено с решение на парламента, но под натиска на изпълнителната власт, защото така беше угодно.
Уважаеми господин министър, в никакъв случай не мога да бъда удовлетворен от отговора Ви.
Първо, защото не получих отговор на всички от поставените си въпроси.
Ще дам пример. В първоначалната обява за допускането до конкурс има изискване за три години управленски стаж, но са допуснати кандидати без такъв стаж: случаят в Хасково – госпожа Недкова, в Ловеч – Радостина Кръстева.
Не мога да бъда доволен, защото зададох въпроса си през м. юли, а получавам отговор в средата на октомври. Вие, господин министър, през цялото това време се криехте и направихте всичко възможно до започване на учебната година да не се явите на парламентарен контрол.
Не мога да бъда доволен, защото в продължение на един месец Вие ми отказвахте среща с Вас по концепцията за граждански контрол при провеждане на конкурсните изпити след седми клас, за което аз имах най-доброто желание да Ви помогна и да не се стига до конфликтни ситуации, каквито се случиха. И какво се случи – изпитите за елитните училища започнаха с фалстарт, именно защото регионалните инспекторати не можаха да се справят със задължението да организират и проведат тези изпити.
Не мога да бъда доволен, след като учебната година започна с над 20 затворени училища за ремонт, в много други учебните занятия се водят в условия на ремонт, а противопожарните и инспекторски проверки показаха, че масово училищните сгради не отговарят на изискванията за пожарна безопасност и евакуация.
Не мога да бъда доволен след корупционната практика при конкурсите за учебници и злоупотребата с власт и нарушения на процедурите при конкурсите за началници на регионални инспекторати, за което Вие не дадохте сносен и категоричен отговор. Фактът, че министърът на финансите се ангажира с проблемите на образованието и единствено той с опита да направи от управляващите смислен анализ и предложения за реформи в образованието, достатъчно красноречиво говори за невъзможността на министъра на образованието и науката да се справя със задълженията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
С това днешното заседание завършва.
Следващото заседание е в сряда, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева