Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Сийка Димовска и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (звъни): Откривам заседанието.

Започваме разглеждането на точка втора от седмичната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт и телекомуникации, на Икономическата комисия и на Комисията по европейска интеграция. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте, господин Мирчев, за да запознаете пленарната зала със становището на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На свое извънредно заседание, проведено на 9 ноември 2001 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията № 102-01-18, внесен от Министерския съвет на 5 ноември т.г.
Уважаема госпожо председател, предлагам преди да започна представянето на доклада, да гласуваме в пленарната зала да влязат господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Петър Рендов - от Министерството на транспорта и съобщенията, и госпожа Зина Трифонова - също от Министерството на транспорта и съобщенията, като вносители на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Трифонова и господата Николов и Рендов.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: От страна на вносителя - Министерството на транспорта и съобщенията, проектът беше представен от екип под ръководството на господин Николай Николов - заместник-министър на транспорта, госпожа Зина Трифонова и господин Петър Рендов. От страна на Държавната комисия по далекосъобщения на представянето на законопроекта присъстваха госпожа Нели Огнянова - заместник-председател, и госпожа Кусева - директор на Дирекция "Правна" на Държавната комисия по далекосъобщения. От страна на Интернет-общество присъстваше господин Вени Марковски.
С влизането в сила на Закона за далекосъобщенията се регламентират особено важни обществени отношения в областта на далекосъобщенията и се извършва реално разделение на функциите на държавното управление от функциите на регулиране на далекосъобщителния пазар.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията са залегнали новите тенденции и изискванията на Европейския съюз относно създаване на органи в съответствие със спецификите и традициите на всяка европейска държава, като е следван принципът за относителна независимост на тези органи от органите на изпълнителната власт.
В проекта е заложено създаване на независим специализиран държавен орган - Комисия за регулиране на съобщенията, на мястото на Държавната комисия по далекосъобщения към Министерския съвет.
Комисията ще бъде орган, който се състои от петима членове с висше образование, като председателят на комисията ще се избира с решение на Министерския съвет, заместник-председателят и двама от членовете й - с решение на Народното събрание, а един от членовете й - с указ на президента на Република България. Начинът на конституиране на комисията създава условия за независимост от изпълнителната власт при вземане на решенията. В същата посока са и предложените промени в проекта, касаещи отмяна на изискването за одобряване от Министерския съвет на дейността на комисията в областта на лицензирането на далекосъобщителните оператори. Законопроектът предвижда мандатът на членовете на комисията да бъде 5 години, като при конституирането на комисията членовете й ще бъдат определяни, избирани или назначавани съответно от Министерския съвет - за срок от 5 години, от Народното събрание - за срок от 4 години, и от президента на Република България - за срок от 1 година.
Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация ще се закрият от датата на влизане в сила на закона, като по този начин няма да се получи празен вакуум при осъществяване на регулирането и контрола върху далекосъобщителните дейности.
Законопроектът предвижда разпоредби, подготвящи прехвърлянето на регулаторните функции в областта на пощенските услуги към секторния регулатор в съобщенията, а именно Комисията за регулиране на съобщенията. С измененията се прави сериозна стъпка в посока на покриване на изискванията на Главна дирекция "Разширение" на Европейската комисия относно укрепване независимостта на регулаторния орган в далекосъобщенията и изваждане на регулаторните функции в пощенските услуги извън министерството.
Отпадането на правомощията на Министерския съвет за издаване на индивидуални лицензии за далекосъобщителните дейности, при които се използва радиочестотният спектър, налага промени в закона, които са свързани с редактиране и прецизиране на процедурите при условията за конкурс или търг. Предлаганите промени в някои от членовете на законопроекта имат за цел да гарантират публичност, прозрачност и обективност на процедурата по издаване на индивидуалните лицензии.
В законопроекта е определен механизмът за използване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. Налага се промяна в разпределението на първоначалната лицензионна такса и на допълнителната еднократна такса с цел да се пренасочат финансови средства за развитие на далекосъобщителния пазар, информационните и комуникационните технологии, както и финансиране на проекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Предлага се да бъде регламентирана нова такса за ползване на ограничен ресурс.

Налагат се и промени, свързани с разширяване правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията при осъществяване на контролната й дейност.
Предложени са изменения и на други правни норми с цел прецизирането им и избягване на евентуалното им противоречиво и нееднозначно правно тълкуване.
Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията е в съответствие с принципите на действащия закон, секторната политика в областта на далекосъобщенията, секторната политика в областта на пощенските услуги на Република България, приети от предишното правителство и на международните актове, по които Република България е страна или чието приемане е от първостепенно значение за страната ни.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията не предвижда съществена промяна в правната рамка по регулиране на далекосъобщенията и е наложен от динамиката на обществените отношения в тази област, поради необходимостта от синхронизация на законодателството ни с европейското.
Народният представител господин Благой Димитров подчерта два момента при разглеждането на законопроекта - първият, че този закон трябва да бъде разглеждан в пакет заедно със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Това предложение по принцип е прието и още днес Комисията по транспорт и телекомуникации ще разгледа във връзка с това предложение - двата законопроекта да вървят в пакет, промените в Закона за пощенските услуги.
Вторият въпрос, който по принцип също е подкрепен от комисията, това е за създаване на необходимата кореспонденция и хармонизация на приетия вече Закон за радиото и телевизията заедно с другите два закона - Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги.
Народният представител господин Иванов Иванов като отбеляза като положителен елемент разширяването дейността на регулатора и в сферата на пощенските услуги, предложи с разширяването на дейността да бъде разширен и съставът на комисията, тъй като петчленният й състав би бил недостатъчен.
Народният представител господин Мутафчиев подкрепи законопроекта като предложи между първо и второ четене на законопроекта да се помисли и да се обсъди въпроса за представителство в органа и на опозицията.
Народните представители госпожа Чилова, господин Чонков, Стефан Минков, Исмет Саралийски също подкрепиха законопроекта.
От страна на Държавната комисия за далекосъобщения становище по закона взе госпожа Нели Огнянова, която засегна един въпрос, свързан със съдбата на тези 240 души, които в момента са в състава на Държавната комисия по далекосъобщенията.
В заключение, след като обсъди всички предложения на членовете на комисията, Комисията по транспорт и телекомуникации с 13 гласа "за" и 3 гласа "против" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията".
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Преминаваме към разисквания.
Определям по 30 мин. на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи да вземат отношение.
Заповядайте, господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Телекомуникациите заедно с информационните технологии генерират в последните няколко години една нова база на глобалната икономика, често наричана нова икономика.
Независимо от някои проблеми на телекомуникациите у нас, през последните четири години секторът се е развивал с темпове от порядък по-висок от средния ръст на българската икономика. Основавайки се на това, нашето парламентарно мнозинство и излъченото от него правителство посочиха телекомуникациите измежду своите приоритети.
Предложеният на вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията е израз на приоритетното отношение към тази област на нашата икономика. Най-общо казано, с този законопроект се стремим да направим още една стъпка към постигане на основната цел на регулаторната рамка в сектора, осигуряване на възможностите за достъп на населението и бизнеса до широк спектър от съвременни, качествени и ефективни далекосъобщителни услуги, предоставени на разумни цени в условията на лоялна конкуренция като се отчитат изискванията за присъединяване на Република България към Европейския съюз и НАТО.
Постигането на тази цел е свързано преди всичко с налагането на разумен регулаторен натиск върху субектите на телекомуникационния пазар с цел съдействие за навлизането в пазара на нови оператори и създаване на ефективна конкуренция.
Телекомуникациите заедно с другите инфраструктури като енергоснабдяване, водоснабдяване, железопътен транспорт и др. доскоро се обозначаваха като естествени монополи и въпреки че новите технологии в телекомуникациите дадоха възможност за изграждане на паралелни инфраструктури, на относително приемлива цена, конкуренцията особено на ниво потребителско разпределение е силно затруднена. Установен вече оператор като БТК, например разполага с огромни възможности за задушаване на конкуренцията поради естественото си монополно положение на нискодоходния, на относително голям пазар на абонатния достъп в сектор "Далекосъобщения".
Като примери - § 38, 39 на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията са стъпка в посока на ограничаване възможностите на БТК да пречи необосновано на конкуренцията.
На второ място, регулаторната рамка трябва да създава условия за установяване на климат на доверие, прозрачност и предвидимост на бъдещите регулаторни действия и равнопоставеност между пазарните субекти.
На трето, но не на последно място, се създават подходящи условия за привличане на инвестиции в този сектор.
Стъпки в това направление са:
- първо, параграфи 1, 2 и 6, с които националният регулаторен орган в далекосъобщенията се изважда от всякаква опека на изпълнителната власт;
- второ, § 16 отменя раздел ll на глава пета, с което Министерският съвет престава да се занимава с даване на лиценции;
- трето, § 17 и 18, с които се постигат уточнени условия за издаване на лицензии без конкурс или търг и
четвърто, § 22 до 32, с които се уточнява прозрачна процедура за издаване на индивидуални лицензии от регулаторния орган.
Разбира се, със законопроекта се преследват и други цели - прецизиране на разпоредби в резултат от опита от практическото им прилагане, отстраняване на възникнали противоречия с новоприетото законодателство - например, Закона за радиото и телевизията, хармонизиране с европейската регулаторна рамка, създаване на условия за съдействие развитието на информационните технологии.
Регулаторната среда в далекосъобщенията, която ще се получи с приемането на предложения на вашето внимание законопроект, е според мен разумен компромис, договорен с Европейската комисия между изискванията на европейското законодателство и обществените отношения на телекомуникациите в България към настоящия момент.
Тук не искам да се спирам на техническите подробности на закона, но по принцип аз ще гласувам на първо четене, призовавам и вас, народните представители от нашата група, както и от другите групи, да подкрепят закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чонков.
Заповядайте, господин Костурски.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законодателството в далекосъобщенията не прави изключение в общия процес на постепенно сближаване на българското законодателство с това на Европейския съюз. В този смисъл и сегашното изменение на Закона за далекосъобщенията е поредна положителна стъпка в областта на правилната посока в тази правна рамка, която ние искаме да изградим за в бъдеще.
Ще отбележа съвсем накратко няколко основни според мен момента в предложението за проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Това естествено са само някои от положителните промени, според мен. Аз няма да се спирам детайлно на всички, само ще ги фиксирам.
На първо място, преодолява се противоречието между действащия Закон за далекосъобщенията и Закона за техническите изисквания към продуктите. И по този начин се осигурява внедряването на Директива 995 на Европейския съюз за крайните устройства и Директивата за електромагнитна съвместимост.
На второ място, разпоредбите на Закона за далекосъобщенията, отнасящи се до ролята на изпълнителната власт в регулирането на далекосъобщенията са предмет на дискусии с негативен за България досега оттенък с представители на Европейската комисия.
Европейското законодателство не съдържа императивни норми по отношение нивото на правителствената намеса в регулирането. Но Директива 9733 на Европейския съюз и други законодателни актове на Европейската комисия отчетливо препоръчват независимост на националния регулаторен орган. Тук не става дума, разбира се, за независимостта на регулатора от операторите.
Окончателното решение на поставения в чл. 5а от Директива 90387 на Европейския съюз и допълнена с Директива 9751 на Европейския съюз въпрос за структурно отделяне при министерство, което е собственик на оператор, ще се реши с приватизацията на БТК - ЕАД и/или прехвърляни функциите на едноличен собственик в друго министерство или държавен орган. Подготовката за това е направена с отмяната на чл. 14, § 2.
С отмяната на чл. 8 от Закона за далекосъобщенията, предвиждащ намесата на Министерския съвет при издаване на лицензии за далекосъобщителни действия и дейности и създаването на специализиран държавен орган със закон, който не е в състава на изпълнителната власт, на мястото на Държавната комисия по далекосъобщения към Министерския съвет се прави една голяма стъпка по отношение независимостта на новия регулаторен орган.
От значение е и квотният принцип при назначаването на комисарите. Като цяло, имайки предвид функциите на Комисията за регулиране на съобщенията на секторен регулатор, съпоставени с функциите на Комисията за защита на конкуренцията като общ регулатор, предложената уредба на Комисията за регулиране на съобщенията е сходна с тази на Комисията за защита на конкуренцията.
На трето място. Предмет на дискусия в хода на преговорите по глава деветнадесета, а и напоследък след приключването им, е Уредбата за лицензионните процедури. Европейската комисия винаги е смятала, че процедурата по раздел втори от глава пета на действащия Закона за далекосъобщенията е тежка и в известна степен неуместна. С отменянето на процедурата по този раздел съкращаваме с около два месеца времето за издаване на лицензии, които се издаваха по тази процедура.
Четвърто. Едно от затрудненията при приключването на преговорите с Европейската комисия по глава деветнадесета бе изпълнението на регулаторните функции в сферата на пощенските услуги от звено в състава на министерството.
Европейското законодателство изрично изисква регулаторът да бъде отделен от министерството, което кореспондира със секторната политика в далекосъобщителната техника и в пощенските услуги. Регулаторните функции в пощенските услуги се прехвърлят в бъдещия регулаторен орган в съобщенията.
На пето място. Чрез промените в Закона за далекосъобщенията се урежда редът и условията за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения - чл. 18, ал. 3 от Конституцията.
И на шесто място. Създава се Агенция за развитие на съобщенията и информационните технологии, която ще съдейства за ускореното развитие на Сектор "Информационни и комуникационни технологии".
Ясна е тенденцията за усъвършенстване на нормативната база в далекосъобщенията и за приближаването й към европейските норми и стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костурски.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз приветствам внесените промени в Закона за далекосъобщенията. Но искам да напомня на управляващото мнозинство един факт. Четири години Съюзът на демократичните сили при приемането на всеки един закон говореше, че "този закон довежда докрай хармонизацията на българското законодателство с това на европейското". Не приемаше и не чуваше от опозицията нито едно предложение, опирайки се най-вече на този мотив.
Днес сме свидетели на Доклада на Европейската комисия, където ясно и подчертано е казано, че "българското законодателство дори след 4-годишното управление на ОДС не е хармонизирано с европейското".
Затова аз апелирам към вас, като народни представители от управляващото мнозинство: да, приемайте законите, но бъдете и малко критични към тях, за да се постигне наистина една реална хармонизация с европейското законодателство.
Няколко думи по закона.
Първо. Основните промени, които са предложени в закона третират промяната на досегашната комисия - ДКД с един нов орган - Комисия за регулиране и контрол на съобщенията. Основната цел е постигане на независимост на този орган от изпълнителната власт.
Какво е предложението на вносителя? - Да се създаде квотен принцип. Предложението е един представител и председател на Комисията за регулиране на съобщенията от Министерския съвет, трима, като единият е заместник-председател - от Народното събрание, и един от квотата на президентството.
В България доста от органите, които винаги сме казвали, че трябва да бъдат независими, са изградени на този принцип.
Но искам да ви напомня и още нещо. Дали този орган ще бъде независим и няма да бъде политически, зависи най-вече от мнозинството в българския парламент.
Ние ще подкрепим една такава идея. Но искам да ви кажа, че ако отново се политизира съставът, това означава, че ние нищо не сме свършили, това означава, че в следващите доклади на Европейската комисия също ще ни цитират, че не сме си довели нещата докрай.
И аз се надявам в пленарната зала, когато стигнем до предложенията, конкретните предложения за членове на тези комисии, основният принцип да бъде професионализмът, а не политическите пристрастия.

Учудващо е обаче, че се приема един-единствен принцип на приемственост в тази комисия и това е приемствеността на различния мандат на отделните представители, на отделните институции в страната. Говори се за квотата на Министерския съвет - 5 години, за Народното събрание - 4 години, за Президентството - 1 година. Това ли е единственият начин, по който можем да гарантираме приемственост? Не. Има и други начини и аз се надявам, че на второ четене ще помислим кой е най-удачният. Никъде в закона не е казано, независимо че 5-годишен е мандатът на комисията, че не може определен член да бъде повторно избран за член на тази комисия. Така че спокойно можем да говорим за приемственост от двама членове, които ще останат и в следващата комисия. На такъв принцип работеше господин Корнезов, доколкото си спомням, и НСРТ в предишния вариант на Закона за радио и телевизия.
Има един смущаващ факт - за да приключа изцяло с този въпрос за комисията - по отношение изцяло ликвидацията на досегашната администрация и ДКД. Аз съм напълно съгласен, че когато в закона вече се оформя един нов орган, старият орган трябва да бъде ликвидиран. Няма друг начин, по който да бъде освободен и преназначен съставът на администрацията, освен предизвестия, които да бъдат предложени и подписани от ангажираните в комисията.
Но мен ме смущава фактът със сроковете, които са включени в закона. Тоест, законът влиза в сила 37 дни след публикуването. Седем дни от момента на публикуването в "Държавен вестник" трябва да бъдат дадени предизвестията на администрацията към ДКД. В един момент се засича за един ден точно, откогато комисията може да започне да действа по този закон и да бъдат отново преназначени от администрацията. Има една сериозна опасност да създадем вакуум в работата и на комисията, и на администрацията. Добре е да бъдат обмислени тези срокове - ние имаме свои идеи, ще ги предложим на второ четене - но не бива да допускаме в един държавен орган, в един регулативен орган със сериозни функции в нашата страна получаването на някакъв вакуум в неговата работа.
Добре са замислени текстовете, в които се увеличава делът от таксите за функциите на органа по чл. 19. Или това са средства, които ще подпомагат развитието на далекосъобщителната и пощенска инфраструктура и информационните технологии. Виждаме, че в членовете, които са предложени за тези проценти на таксите почти в края на закона, този дял е увеличен. Но трябва добре да помислим дали тази част от таксите е напълно достатъчна за тези функции или държавата трябва да поеме съответно и своите ангажименти.
В този закон се правят и опити за разширяване правомощията на комисията за регулиране на съобщенията, за отношението в нейната контролна дейност, а също така да се засегне една част от дейността в българските пощи, пощенските услуги. Но аз се учудих наистина, че след като комисията ще се занимава и с пощенските услуги, двата закона не са внесени паралелно.
Добре би било - и господин Иванов тук е прав - да знаем точно какви ще бъдат функциите на тази комисия по двата закона, за да предвидим наистина този 5-членен състав дали е достатъчен. Аз вярвам на вносителите, че те по принцип са пресметнали това точно и ясно и са имали предвид увеличаването на функциите. Но все пак българският парламент, народните представители - те трябва да имат информация за това.
Добре е, че този закон беше представен в парламента преди два дни. Надявам се, че на второ четене ще разглеждаме обаче и Закона за далекосъобщенията, и Закона за пощите в паралел, за да можем да преценим по какъв начин ще направим промените както в единия, така и в другия закон по отношение функциите на комисията.
И само две неща накрая, с което приключвам. Има доста разминаване в текстовете на Закона за радиото и телевизията и този на далекосъобщенията. Надявам се, че при второ четене тези разминавания ще бъдат коригирани така, че да има пълен синхрон в законодателството ни в тази сфера.
Искам да отбележа, че има и текстове - няма да ги споменавам сега, за да не изпадам в положение все едно, че сме на второ четене - които създават определени смущения - по отношение на собствеността, по отношение възможността за вдигане на таксите така, че от това да страда крайният потребител. Надявам се, че вносителите разбират за какво става дума. Тук стои един голям въпрос: трябва ли да оставим таксите да се определят с наредба и не трябва ли тези такси, както много други в страната, да бъдат заложени съответно в закона? Това ще бъде гаранция за защита на крайния потребител.
Законът обаче постига голяма част от това, което е вложено като мотиви при неговото внасяне. Затова с тези забележки, които направих, искам да заявя, че Парламентарната група на Демократичната ..., извинявайте, на Коалиция за България...
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Тя пак е демократична.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбира се, че е демократична и винаги го е доказвала в своята позиция като опозиция. Ще подкрепи закона и ще направи своите предложения за промени за второ четене.
Госпожо председател, за да не вземам втори път думата, предлагам Ви да удължим срока за второ четене с една седмица - господин Николов, надявам се, че и Вие ще се съгласите - за да може да мине на първо четене и Законът за пощите и тогава едновременно да направим своите предложения и по Закона за пощите, и за далекосъобщенията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мутафчиев. Ще подложа на гласуване това процедурно предложение, след като бъде гласуван законът на първо четене.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на нашето внимание е един, бих казал, чисто технологичен закон и се надявам както между двете четения, така и в дебатите по гледането на този законопроект да има един технократски подход, да не се политизира въпросът. Аз обаче откривам, за съжаление, определени опити в някои от текстовете на законопроекта нещата да имат някакъв политически привкус.
Но сега по същество. Първо искам да отбележа, че законопроектът от експертна гледна точка е изключително добър. След законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, където нещата се поднасяха на парче, където непрекъснато влизаха някакви текстове, писани на коляно, този законопроект от тази гледна точка е добър, даже, бих казал, не може и дума да става за някаква прилика между този законопроект и Закона за радиото и телевизията. Тук както експертите, така вероятно и ръководството на комисията е реагирало по един добър начин, разбира се, и Министерският съвет като вносител.
Когато говорим по проблемите на измененията и допълненията на Закона за далекосъобщенията на първо четене, би трябвало да дефинираме, да определим кои са основните предизвикателства, кои са основните проблеми пред далекосъобщенията, бих казал, в глобален аспект. Винаги, когато става дума за това, аз съм казвал и в Комисията по икономическата политика в миналото Народно събрание, че вероятно една лаборатория, бих казал, за това как технологиите влизат и как законодателството следва и отразява технологиите е американският телекомуникационен пазар. Както и по отношение на монопола, на антимонополните мерки - в това отношение европейският телекомуникационен пазар, бих казал, че се учи.
Даже в самото законодателство преди няколко години влезе доктрината "Бангеман" по отношение на европейските телекомуникации. Но всички тези неща следват както американското законодателство, така и предизвикателствата, които техният телекомуникационен пазар, регулатор и пр., изпитват на практика.
Когато говорим за тези проблеми, бих казал, че най-сериозният проблем поне за нашия телекомуникационен пазар е независимостта между регулаторния орган и операторите, а не някаква друга независимост, която беше казана в комисията. Защо? Какво имаме в момента на практика в България? Имаме един монополист - Държавната компания "БТК", еднолично акционерно дружество. Имаме "Български държавни железници" и "Български морски флот", също монополисти, които използват сериозен честотен ресурс. Имаме участие на държавата в "Мобиком". Имаме Национална телевизия и Национално радио, които използват сериозна част от публичния честотен спектър, и в същото време са бюджетно обвързани.
Когато говорим за независимост на регулаторния орган, нещата трябва да ги гледаме точно от тази призма - монопола на БТК, тъй като БТК все пак е най-голям оператор и в близките няколко години няма да има някакви радикални промени в това отношение. Това според мен е нещото, което законопроектът не е успял да реши. Преди мен беше казано, че принципал щял да стане министърът на финансите, а не министърът на транспорта и съобщенията. Това не е решение на въпроса. Няма никакво значение кой ще бъде принципал. Виждам, че в това отношение е отменен чл. 8, където се казва, че министърът на транспорта е принципал на дружествата от сектор "Далекосъобщения". Това не решава въпроса. Въпросът може да бъде решен чрез приватизация и чрез либерализация на сектора и по никакъв друг начин. И в комисията, когато представителят на Министерския съвет каза, че е решен въпросът за независимостта на органа с това, че Народното събрание ще има някаква квота, също президентът, Министерският съвет ще назначава и освобождава председателя - това не е решение на този въпрос.
Съжалявам, че председателят на Комисията по радио и телевизия госпожа Милотинова я няма в залата, но този въпрос, който обсъждаме по отношение на независимостта, искам да го свържа със Закона за радиото и телевизията. Не беше приложен, за съжаление, подходът, който можеше да реши проблемите - радио- и телевизионната дейност изцяло да бъде на лицензионен режим, а регистрационният режим и лицензионният режим да бъдат решени чрез дейностите - дали ще бъде по кабел или чрез използване на радиочестотния спектър. Това нещо колегите не искаха да приемат, когато гледахме закона в Комисията по радио и телевизия, а то беше казано многократно. Сега господин Мутафчиев каза, и аз го подкрепям напълно, че има над 20 конфликтни точки между този закон и вече приетия Закон за радио и телевизия. Нещата според мен могат да бъдат решени или чрез изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, или сега чрез този закон. Но, забележете, в момента ние трябва да изправяме грешки на вече действащ закон, който е обнародван в "Държавен вестник", тридневният срок е минал и Законът за радиото и телевизията вече е факт в правния мир. Но наистина тук трябва изключително внимателно да коментираме този въпрос и да се помъчим да решим - още един път казвам - независимостта на регулатора от операторите. Въпросът няма никаква друга интерпретация. Аз споменах конкретни измерения на тази независимост.
Вторият проблем - гарантиране на националната сигурност, пак чрез този закон. Наистина военните подразделения от сектор "Съобщения" се закриват. Тук има някои текстове, които съобразяват тази работа. Разбира се, това може и следва да бъде подкрепено, но по отношение на това трябва да има много ефективни механизми за контрол върху операторите от страна на държавния регулатор. Още един път казвам, имаме държавен регулатор - това е конституционна норма - и независимост на държавния регулатор от тези оператори. Това нещо беше казано многократно и сега, когато става дума за цитирането на чл. 18, ал. 3 от Конституцията във връзка с точките от геостационарната орбита. Аз мисля даже, че вносителите са се престарали. Искам да ви припомня, че когато при второто четене на Закона за радио и телевизия приемахме чл. 38, даже усетих ропот от мнозинството, че много пъти съм ставал от трибуната. В момента виждате, че пак отиваме на чл. 38. И ако внимателно прочетете чл. 38 в този закон, ще видите какво противоречие има с приетия вече текст от Закона за радиото и телевизията, измененията и допълненията на Закона за далекосъобщенията чрез Закона за радиото и телевизията. За съжаление тогава нямаше комуникативност, нямаше чуваемост. Аз се надявам, че сега ще можем да оправим нещата. Стигна се до абсурда - забележете - в чл. 38, т. 3 - дебело подчертавам - вносителите да елиминират целия Закон за радиото и телевизията. Това е пълен абсурд. Не знам дали това е станало волно и неволно от експертите, които са писали закона. Аз бях многократно успокояван от госпожа Милотинова, че едни и същи хора пишат Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията. Не знам дали е било така, обаче в момента виждам над 20 противоречия в текстовете. Още веднъж казвам, че този текст от технологична гледна точка, от експертна гледна точка е изпипан. Говоря за текста, който е в момента пред нас.
Връщам се на темата национална сигурност. Естествено, че тук има механизми за това част от спектъра да бъде публичен, радиочестотният спектър, за използване в пазарния сектор. Част от сектора е консервиран за специални нужди. Аз обръщам внимание на проблема с механизмите за контрол над публичната част на радиочестотния спектър, даже във връзка с въведения вече регистрационен режим. Вчера беше казано, че концепцията за национална сигурност трябва да бъде преосмислена във връзка с новите предизвикателства след 11 септември. Даже ако искате от тази гледна точка трябва да има определени механизми, които да осъществяват ефективен мониторинг на пазара.
Когато говорим за третото, според мен най-голямо предизвикателство, това са антимонополните мерки и монополизмът на пазара. Още преди 15 г. - пак се връщам в американския телекомуникационен пазар - хората се сблъскаха с проблема монопол. Стигна се дотам една такава мощна компания като "Бел" да бъде със закон секторирана на седем компании, антимонополни. Миналата година имаше проблеми с "Майкрософт" пак в същия пазарен сектор.
Когато говорим за монопола на пазара, ние се сблъскваме с последствията от социализма и с монопола на БТК основно и на другите големи оператори, за които споменах, които използват радиочестотен спектър, но все пак тези антимонополни механизми трябва да работят непрекъснато. Трябва да имаме подзаконов и законов механизъм за непрекъснати антимонополни мерки на пазара, защото монополът има опасност да се възроди. Това е един непрекъснат процес.
Някои веднага ще кажат: 2003-2004 г. като се продаде БТК... Това не е вярно. Аз твърдя, че практиката в телекомуникационния сектор показва, че непрекъснато може да се поражда монопол и трябва регулаторът - държавата или нейният регулаторен орган, непрекъснато да действа антимонополно. Даже това е здравословно за самия пазар. Когато говорим за антимонополните механизми, има се предвид всички оператори да имат равни условия до публичната част на радиочестотния ресурс - това е първото условие. Всички оператори да имат равни условия за използване на инфраструктурата на субектите с монополно положение. Даже този проблем се поставя и от Интернет-обществото. Всички оператори да имат равни условия да осъществяват далекосъобщителни дейности. Тоест, този комплекс - честотен ресурс, инфраструктура, дейности, трябва да се регулира в неговата цялост. Това е един комплекс от дадености. Крайната цел, разбира се, е повишаване на качеството на услугите. Тук беше казано от колегите, че има определена хармонизация в тази връзка и във връзка с електромагнитната съвместимост, но тези две неща са свързани.
Аз искам да подчертая един друг важен елемент, който е свързан и с монополизма, и с това, за което става дума - качеството на услугите. Монополизмът по принцип изяжда пазара, корозира пазара и с монополни високи цени, с други следствия от действията си и в същото време това, че няма възможност на по-малки оператори да отидат до пазара следва влошаване на услугата, следва липса на конкуренция и прочие. Тоест, тази регулация на практика представлява една жизненоважна за самия пазар и за самите потребители дейност. Тези неща са валидни за всички пазарни сектори, но аз бих казал, че телекомуникационният пазар е изключително чувствителен към монопола. Изключително чувствителен.
Има предвидени условия в закона със създаването на една агенция, всъщност това не е ново положение, но има опит за създаване на отделен финансов ресурс за иновационна дейност - проекти в областта на национален и регионален мащаб. Аз имам определени забележки, които между двете четения могат да бъдат взети предвид. Все пак трябва да има прозрачност при кандидатстване за проекти, състезателност, равнопоставеност на субектите, които участват за спечелване на проекти. Но има нещо, което вероятно трябва, но не знам дали може между двете четения да бъде направено, но което да проработи като механизъм. В момента, както в този закон и в измененията, разбира се, на закона, няма механизъм, при който да се даде възможност на самите оператори да финансират проекти. Тоест, те да бъдат поощрени да финансират иновацията, те да финансират проекти, проектите да излизат, други субекти да кандидатстват за тези проекти и така процесът на обновяване, ако искате даже в научната област, в изследователската дейност, да има един по-широк достъп на по-широк кръг от лица, които финансират и които печелят проектите, и реализират проектите.
Мисля, че това можем да го мислим както с вносителите, така и с експертите в Министерството на транспорта и съобщенията, които дълбоко уважавам. Още веднъж искам да подчертая, че този законопроект е на ниво.
Всички тези неща ги говорим и веднага трябва да отидем до приватизацията на Българската телекомуникационна компания, нейното монополно положение на пазара и въпроса с третия GSM-оператор. Аз не останах доволен от отговора на заместник-министъра в комисията, че когато има пазарни условия и прочие, ще има лиценз за трети GSM-оператор. Господин Николов присъства тук. Не може в програмата за управление на правителството да е записано нещо и след това представител на правителството, макар и на по-нисше ниво, да твърди, че в момента не е ясно дали ще стане, ако има пазарни условия и прочие. Като се напише нещо, трябва веднага да имаме готов отговор как може да бъде осъществено, иначе написаното остава само на хартия.
Това в момента не е на дневен ред, но за мен въпросът с монопола е най-важен по отношение на приватизацията на БТК и после е другият въпрос - колко ще вземе правителството от компанията, макар че това поражда един друг конфликт, че бързото продаване на компанията може да породи други проблеми по отношение на нейната цена, по отношение на този монопол, за който говорим. Според мен има непохватни изказвания от страна на Министерството на транспорта и съобщенията в това отношение и спирам дотук. Това, разбира се, ще бъде проблем на парламентарния контрол и не до заместник-министъра, а ще говорим с министъра на транспорта и съобщенията по този въпрос от тази трибуна, но като му дойде времето.
Аз подкрепям предложението на господин Мутафчиев да се удължи времето между двете четения на две седмици. И още нещо, една процедура, която не е за тук, но предлагам на проф. Мирчев да направим едно съвместно заседание с Комисията по медиите. Много полезно би било между двете четения да има такова заседание, за да има синхронизация между Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията. Това - от една страна. И, разбира се, една синхронизация със Закона за пощенските услуги, който разбирам, че днес следобед ще влезе на комисия, тъй като, така или иначе, се разширява приложното поле на регулаторния орган. Пощенските услуги влизат в обсега на Държавната комисия по далекосъобщения, трябва да й прочета новото име, но това не е толкова важно, но пак е същият регулаторен орган, само че и пощенските услуги са вече като обект на неговата дейност, на неговата регулаторна дейност. Въпросът тук опира до закриването на тази комисия и крайно неприятно ми е да кажа, че има политически момент. Първо, няма нов орган. Второ, целта е ликвидацията на стария орган, а сега с ново име. Междупрочем това упражнение вече го наблюдавахме - НСРТ стана СЕМ. Тук по същия начин - ДКД става някаква друга комисия и хората се освобождават. Аз не виждам друго нещо, освен един политически подход към един чисто, бих казал, технологичен орган, регулаторен държавен орган в един много важен пазарен сектор от икономиката на страната. Това не е добре за законопроекта. Вероятно това ще ме накара да не подкрепя този законопроект, само този текст.
Още нещо. Тук текстовете предполагат освобождаване на над 240 човека щат в Държавната комисия по далекосъобщенията. Никой не може да ми отговори, включително заместник-министърът, как това нещо ще се уреди. Той каза в комисията: и така е и не е така. Аз питам: за тези 240 човека, които са на щат в Комисията по далекосъобщенията, кой ще даде на тях гаранция, че тези хора, някои от които са изградени специалисти особено в областта на мониторинга, кой поема гаранцията, че тези хора ще бъдат преназначени? Това нещо е много важно, защото, още един път ви казвам, това е свързано както с националната сигурност, това е свързано с регулиране на пазара, това е свързано, ако искате даже, със съдбите на над 240-250 семейства. Малко лековато се гледа и в момента се усмихва срещу мен заместник-министърът. Не е за смях работата.
Завършвайки, искам да кажа, че с тези забележки, с удълженото време между двете четения, дълбоко се надявам с представителите на Министерство на транспорта, с колегите от мнозинството да изчистим нещата, да изчистим конфликтните точки около двата закона - Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията - и нещата да придобият един завършен вид в името - още един път искам да подчертая - на доброто на сектора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да бъда толкова продължителен в своето изказване, както господин Димитров, но вероятно наистина 6 мин. няма да ми стигнат и ще ползват удължението по чл. 45, ал. 2.
Преди всичко смятам, че предложения на нашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията действително играе важна роля за по-нататъшното развитие на държавната политика в областта на далекосъобщенията, сектор, който търпи изключително бурно развитие.
Поначало Законът за далекосъобщенията е един от сравнително новите закони в нашето законодателство. Той беше гласуван от Народното събрание преди малко повече от три години и замени един остарял Закон за съобщенията от 1975 г.
Все пак искам да отбележа, че поначало почти всички европейски страни в края на 70-те и началото на 80-те години, свързано с либерализация на пазара на тези услуги в Европейския съюз, гласуваха нови закони. В това отношение не смятам, че българското законодателство е изостанало в сравнение с европейското.
На второ място, един закон, който е гласуван само преди три години, по необходимост търпи известно усъвършенстване и доработка. Ето защо предложените промени по принцип не смятам, че по какъвто и да е начин се вписват като противоречие в досега съществуващата законова уредба на тази материя и преди всичко на досегашния Закон за далекосъобщенията.
Безспорно целите, които се поставят, трябва да бъдат - и смятам, че и вносителите са искали това - да се усъвършенства и доразвие законовата уредба.
Аз откривам действително в предложените допълнения и изменения текстове, които допринасят за усъвършенстване на закона. Това, което казах и в комисията, на първо място към секторния регулатор, който вече носи ново име - Комисия за регулиране в съобщенията - се добавят регулаторни и контролни функции за дейности, свързани със Закона за пощенските услуги и дейности, свързани с изпълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Няма съмнение, че по такъв начин ние изпълняваме действително една от препоръките на Европейската комисия, съгласно която е необходимо от Министерство на транспорта и съобщенията да бъдат извадени регулаторните функции в областта на пощенските услуги.
На второ място, смятам, че действително би било твърде странно, ако се създадат отделни регулаторни органи по тези три закона, поради което, отново повтарям, разширяването на правомощията на регулаторния орган с регулаторни функции по Закона за пощенските услуги и Закона за електронния документ и електронния подпис е един важен, положителен акт.
На следващо място смятам също така, че отменянето на изискването за одобряване от Министерския съвет на дейностите на Комитета за регулиране на съобщенията в частта или в дейността по процедурите по издаване на лицензии за далекосъобщителните оператори се явява също така една важна стъпка напред, която предполага отделянето на регулатора от изпълнителната власт.
Безспорно има и други текстове, които смятам, че са навременни и полезни, текстове, които ускоряват приемането и внедряването на две важни наредби. Едната е наредбата за електромагнитната съвместимост, другата е наредбата за оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства. И двете наредби са необходими за пълноценното функциониране на сектора.
Заедно с това аз имам и определени несъгласия с вносителя - бих казал - по някои от текстовете. Ще се спра естествено на най-важните, това, което считам за определящо в моята позиция.
Няма съмнение, че има въпроси, които биха могли и се надявам, че ще бъдат изчистени между първо и второ четене.
Кое обаче считам за важно да бъде отбелязано? Преди всичко - това беше споменато струва ми се и от господин Благой Димитров - необходимо е да се изчистят някои противоречиви текстове по отношение на приетия вече Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, а други текстове да бъдат съвместно съгласувани с внесения вече в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
Тъй като и трите закона уреждат взаимосвързани материи, по един необходим начин текстовете трябва действително да бъдат съгласувани, за да се избегне каквото и да било и на каквото и да било ниво блокиране на действията и разпоредбите на тези закони. Тази материя обаче смятам, че може действително да бъде до голяма степен перфектно представена след известна преработка преди второто четене на законопроекта.
Вторият въпрос, който считам за важен, това е въпросът, свързан със създаването на Агенцията "Развитие на съобщенията и информационните технологии". Съгласно логиката на закона Агенцията "Развитие на съобщенията и информационните технологии" замества досегашната Изпълнителна агенция "Национални съобщителни системи".
Няма съмнение, че по такъв начин се повишава в ранг и се придават допълнителни функции на тази агенция. Едновременно с това в агенцията ще постъпят и много по-големи парични потоци, като 25 на сто от първоначалните лицензионни такси и струва ми се също така и от допълнителните еднократни лицензионни такси, да, ще бъдат насочени към тази агенция.
Управляването на значително по-големи финансови средства изисква един много по-прецизен и регламентиран механизъм за тяхното разходване.

Когато прегледах дейностите, за които средствата ще бъдат разходвани, има две неща, които ми направиха впечатление.
Първо, че се добавя финансовото подпомагане на висшето образование в областта на информационните и комуникационните технологии - едно действие, което по принцип подкрепям, но само при положение, че то бъде съпътствано от една прозрачност в процедурите - нещо, което по един за мен наистина странен начин е отпаднало като изискване в чл. 20, тъй като досега съществуващата ал. 2 е заличена. А тя именно в текстовете на действащия до момента закон гарантираше това и аз ще я цитирам: че "финансирането на дейностите по предходната алинея се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност". За мен това е необходимо условие.
И второ, това е така номерираната т. 9 от чл. 20, в която е записано, че средствата се разходват за издръжка на администрацията на агенцията. Не става ясно все пак и в комисията не получих ясен отговор означава ли това, че агенцията ще се самоиздържа от набраните средства и дали ще има предвидена бюджетна субсидия от държавата за издържане на администрацията на агенцията.
Третият въпрос, на който ще се спра, и той е последен, е свързан с изменението, което се прави, относно формирането на новия регулаторен орган, а именно Комисията за регулиране на съобщенията.
Досегашният начин на формиране изискваше Министерският съвет по предложение на министър-председателя да представи 5-членния състав на комисията. С изменението в закона, излишно е да повтарям, комисията се съставя по квотен принцип от Народното събрание, Министерския съвет и президента.
В изказванията беше подчертано, че това засилва независимостта на регулаторния орган. Смятам, че ако се говори за независимост по отношение на операторите, това не е въпрос, който изобщо би трябвало да разглеждаме. Той няма отношение към тази материя.
Второ, ако се говори за независимост от изпълнителната власт, да, формално е така, защото Министерският съвет определя само един от петте члена на комисията.
Но ако се говори за политическа независимост, уважаеми колеги, мисля, че ние сме имали, имаме и ще имаме примери, от които да се види съвсем ясно, че този начин на формиране по никакъв начин не създава политическа независимост и това е повече от очевидно, тъй като винаги Народното събрание, не говоря само за настоящето, това ще се отнася и за бъдещите, се доминира от едно мнозинство, което излъчва своето правителство и по такъв начин мнозинството в Народното събрание и правителството ще определят четири от петте члена на регулаторния орган - мнозинство, което е абсолютно необходимо за взимането на каквито и да е, всякакви решения от страна на регулаторния орган. Ето защо твърденията за независимост за мен просто са несъстоятелни.
Второ, квотният принцип поставя и един друг сериозен за мен, даже бих казал, тежък въпрос.
Тъй като трите акта за избирането на членовете на регулаторния орган реално постъпват едновременно, а в същото време се налагат ограничителни условия не по-малко от един член да бъде юрист, а друг да бъде икономист, трудно би било при набирането на членове от три различни институции - Народно събрание, президент и Министерски съвет, това съгласуване да бъде осъществено. Освен ако всичко предварително е разписано, което не би било добра практика.
На трето място, с разширяването на функциите на регулаторния орган, с добавянето на функции по Закона за пощенски услуги и Закона за електронния документ и електронния подпис, особено остро се поставя вече и въпросът за експертността на този орган и може би би трябвало по някакъв начин да се гарантира участието на хора, които да имат компетентности във всеки един от тези три основни клона, където ще се извършват регулаторни и контролни дейности.
И на четвърто място, по повод на органа, считам, че при разширените възложени функции на този орган, би трябвало неговият състав да бъде увеличен. Може би 7 души действително биха били достатъчни като състав, за да решат нарасналите проблеми, които ще бъдат разглеждани в органа.
И последно, спирам се на въпрос, по който говори и господин Димитров. Това е въпросът, че заедно със закриването на комисията се закрива и нейната администрация. Този въпрос има не толкова и не само социално измерение, макар че никога не трябва да пренебрегваме съдбата на който и да било в тази държава, ако сме отговорни народни представители.
Но за мен преди всичко този въпрос има изключително важно значение за функционирането на сектора, защото 240 души, които бяха формирани през тези три години на управление, са работили там не като политически лица, в огромното си мнозинство това са хора с изключително висок професионализъм, хора компетентни, хора, които познават практиката, познават законната уредба и до голяма степен могат да бъдат полезни, независимо от това чие е правителството и кой управлява в държавата.
Смятам, че нещо много по-разумно е в закона да се постави разпоредба за закриването на самия орган, в смисъл на комисията, която е съставена от 5-те комисари, а да се заличи текстът за администрацията. Ако новата комисия извърши преструктуриране вътре в рамките на администрацията, тя ще има право да съкрати едни или други отдели. Но считам за несъстоятелни твърденията: ние ще уволним тези 240 души, но след това ще ги назначим. Ако след това ще бъдат назначени, защо трябва да бъдат уволнявани, питам аз. Защото в комисията, и то е съвсем разбираемо, човешки, съществува действително един страх и хората буквално в последните два месеца не могат да работят нормално. Те действително са професионалисти и казвам това за честта на комисията, защото тя отговаря на всички изисквания за една комисия от европейско ниво. Това именно е и основната причина, защото ако това не отпадне от текста на закона, аз действително смятам, че законът няма да отговори, дори ще кажа, и на обществените очаквания.
С надеждата, че между първо и второ четене ще могат да бъдат отстранени тези недостатъци, аз подкрепям изразеното становище от господин Петър Мутафчиев да бъде удължен срокът с една седмица, с оглед експертно да се потърси становището на хора, запознати с материята, и, на второ място, да може да бъдат разгледани двата законопроекта - този и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, практически едновременно в комисията. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, разглеждаме един законопроект - законопроекта за далекосъобщенията, който, както ни казаха от опозицията, беше приет от предишния парламент, и след влизането в сила на Закона за далекосъобщенията се създаде необходимата правна и регулаторна рамка в областта на далекосъобщенията. Извърши се реално разделяне на функциите на държавното управление от функциите на регулиране на далекосъобщителния пазар. Същевременно обаче при това разделение функциите по регулиране и контрол при осъществяване на далекосъобщенията се изпълняваха от държавен орган - Държавната комисия по далекосъобщения към Министерския съвет.

Обаче възлагането на подобни функции в страните от Европейския съюз е свързано със създаването на органи в съответствие със спецификите и традициите на всяка европейска държава. И винаги е бил следван принципът на относителната зависимост на тези органи от органите на изпълнителната власт. В проекта, който ни се предлага днес, е предложено функциите по регулиране и контрол на далекосъобщенията да се осъществяват от независим специализиран държавен орган, наречен вече Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията е един колегиален орган, който ще се състои от петима членове с висше образование. И тук аз не виждам защо от страна на опозицията има неодобрение на това, че комисията вече е извън обсега на Министерския съвет. Не виждам защо, когато един орган наистина се предлага да не е политически, днес някои колеги от дясната страна намират политически привкус в предложения ни законопроект. Разбира се, много по-приемливо е, че председателят на комисията от петима членове ще бъде назначен от Министерския съвет, а се дава и възможност на Народното събрание да определи своя квота и да се изберат тук, в тази зала, онези, които реално ще участват при взимането на решения в далекосъобщенията. Аз ни най-малко не съм съгласен с това, че досега действащият орган не е политизиран. Съгласен съм, разбира се, с това, че те са едни добри специалисти. Съгласен съм, че тяхната квалификация е може би на високо ниво, но никой не каза, че онези, които ще бъдат предложени, няма да бъдат същите тези хора, или че тези, които ще се предложат, няма да имат същата квалификация или по-висока от тази, която имат сегашните.
Още по-нормално според мен се вижда това, че излизаме от рамките на политизиране на този закон, защото ще има член на комисията, назначен с указ на президента. Вие знаете, че още не е определен президент. След определянето на президент на България ще бъде издаден указът за назначаване и едва ли опозицията отдясно или отляво могат да кажат, че има политически елемент в това, че президентът ще назначи един от членовете на тази комисия.
Освен това, че по този начин комисията си осигурява относителна независимост при вземане на решенията от изпълнителната власт, в тази посока са предложените промени в проекта, които отменят изискването за одобряване от Министерския съвет на дейности на комисията в областта на лицензирането на далекосъобщителните оператори. Има притеснение от страна на колегите от опозицията също относно изпълнението на изискванията на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Конституцията на Република България, свързана със суверените права на държавата в радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за България с международни споразумения, че е предложено председателят на комисията да бъде определен с решение на Министерския съвет. Мисля, че това точно и ясно определя функциите и премахва опасенията ни във връзка с чл. 18 от Конституцията.
Широко се дебатираше и от двете страни относно мандата на членовете на комисията. Мандатът се предлага в този законопроект да бъде пет години, като е предложен един ред за приемственост. При конструирането на комисията първоначалните членове ще бъдат избрани и назначавани съответно от Министерския съвет за срок от пет години, от Народното събрание - за срок от четири години, и от президента на Републиката - за срок от една година. Даже в Преходните и заключителните разпоредби е регламентиран срок, според който комисията трябва да бъде конструирана в 30 дни. Именно тук аз искам да направя контрапредложение на предложението на колегите, че не би било добре да удължим срока между първо и второ четене, затова защото Народното събрание има достатъчно време и по закона срокът, който се дава между първо и второ четене, е достатъчен, за да се внесат нашите предложения.
А във връзка с аргумента да бъдат разгледани съвместно Законът за пощенските услуги и Законът за далекосъобщенията, аз бих предложил, че е по-добре да съкратим срока за даване на предложение между първо и второ четене на Закона за пощенските услуги. И тогава наистина ще намерим онова време, необходимо да бъдат разгледани двата закона едновременно, за да бъдат в синхрон, така както иска Народното събрание и всички наши колеги.
Също така, колеги, аз не виждам опасения, когато в закона ще има изрична разпоредба за освобождаването на 240 служители, затова защото с този текст ние няма да създадем т.нар. правен вакуум. И, господин Димитров, бъдете убеден, че тук никой от тази трибуна и от нашите колеги не изказва мнение, че тези 240 души ще бъдат освободени и ще останат безработни. Досега ние в нашето управление достатъчно ясно и категорично дадохме възможност на всички онези, които са специалисти, на онези, които не са назначени по партиен признак и имат достатъчно знания и възможности, и сега да работят по различните държавни структури. Смятам, че всеки, който се смята за специалист на мястото си, ще остане да работи в тази сфера. Но ние трябва да дадем възможност на новия орган да няма правен вакуум и да бъдат назначени хора, затова защото в момента имаме достатъчно проблеми с някои партийни другари, назначени по места без квалификация. И те все още седят на своите работни места, защото създадохте един закон, за който сега не искам да говоря.
Разминаването между Закона за радиото и телевизията и далекосъобщенията наистина е факт. Но в комисията и в тази пленарна зала ще се направи всичко възможно да се премахнат тези различия. И смятам, че при една нормална работа ще имаме два закона, които ще могат да се прилагат и в радиото и телевизията, и в далекосъобщенията.
Разбира се, проблемът с монопола на Българската телекомуникационна компания през последните години дали не се искаше да се разреши, дали нямахте достатъчно възможност да приватизирате БТК, но сега, както набелязахте и вие в програмата на правителството, и с новия Закон за приватизация, който сега ще влезе, видяхте, че в този списък в чл. 3 на Закона за приватизацията на държавните и общинските предприятия е включена и БТК за приватизация.
За гарантиране на националната сигурност бъдете убедени, че ще бъдат създадени много ефективни мерки за контрол върху публичната част на радиочестотния спектър. И след приватизацията на БТК ще направим всичко възможно наистина да се подобри качеството на услугите, което днес е факт.

Колеги, телекомуникациите все по-рядко се споменават в специализираната литература самостоятелно, наред с информационните технологии, все по-често се борави със съкращението ИКТ за информационни и комуникационни технологии. И това е обяснимо. Интернет очевидно включва информационни технологии и телекомуникации. Разбира се, Интернет е много повече от това, което се има предвид в съдържанието. Високите технологии в частност информационните технологии са също така приоритети за правителството, излъчено от парламентарното мнозинство. Вероятно не трябва да губя времето ви с пространна обосновка на този избор, но се изкушавам да маркирам основанието за този по-скоро императив, а не избор.
Информационните технологии са онази основна инфраструктура на новата икономика. България разполага с известен ресурс в тази област. Ясно ни е, че този ресурс са добре подготвените специалисти. Наше желание и на всички ни е надеждата, разбира се, затова сме тук, искаме да задържим поне българската младеж в страната. Информационните технологии бележат през последните години устойчив разход на 30 на сто в България. В частта за задържане на младежите в България все още си спомням, когато дори правителството на Западна Германия обяви приемането на работници в Германия, които са високи специалисти в тези технологии.
Разглеждаме проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията и казаното от мен може да изглежда неуместно, но с предложените от правителството изменения и допълнения се прави опит за създаване на законови условия за напредък в сферата на информационните технологии. С предложените параграфи 3, 4 и 5 в закона се регламентират функциите на държавата чрез специално създадена със закона агенция. Разбира се, не ние ще имаме предложения между първо и второ четене за тази агенция.
Накратко, разпоредбите са насочени към включване на информационни и комуникационни технологии в сферата на дейност на агенцията. Добавена е възможност за финансиране на проекти в областта на информационните и комуникационни технологии, възможност за финансиране на научни изследвания и маркетовите дейности за целите на съобщенията и информационно-комуникационните технологии, финансово подпомагане, съгласуване с Министерството на образованието и науката, на висшето образование в областта на информационните и комуникационни технологии.
Колеги, въпреки че финансовите средства за изпълнение на описаните възможности са силно ограничени и ще продължават да намаляват до изпълнение на изискванията за разход на ориентираност на лицензионните такси, договорено до 2004 г., те могат да изиграят значима роля при съвместното им прилагане с други възможности за финансиране, уредени със законодателството, извън телекомуникационното.
Повтарям още веднъж, че не приемам удължаването на срока между първо и второ четене за предложенията към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Даже още сега предлагам евентуално да съкратим срока между първо и второ четене и на Закона за пощенските услуги, за да можем да дадем възможност едновременно да влязат и да бъдат разгледани двата закона.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Той още не е влязъл.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не е влязъл, но ще влезе. Ако се притесняваш, мога да ти кажа да бъдеш спокоен.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи казвам, че ние подкрепяме този законопроект и ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 139, против 17, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Освен това са постъпили две противоположни предложения. Едното от господин Мутафчиев, подкрепено от господин Димитров и господин Иванов - срокът за представяне на предложения между първо и второ четене да бъде 14 дни.
И второто предложение е на господин Аталай срокът да не се променя, а евентуално да се съкрати срокът за предоставяне на становище по Закона за пощенските услуги.
Подлагам на гласуване първото предложение срокът за предоставяне на предложение между двете четения да бъде 14-дневен.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 41, против 119, въздържал се 1.
Процедурното предложение не е прието.
С това се обезсмисля поставянето на гласуване на процедурното предложение, направено от господин Аталай. Срокът остава седем дни. И аз се присъединявам към виждането, че срокът по другия законопроект трябва да бъде гласуван след като той все пак бъде приет на първо четене.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Приемам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ И НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Вносител на първия законопроект е Министерският съвет, на втория - народния представител Лъчезар Тошев.
Законопроектите са разпределени на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, и на Комисията по икономическата политика.
Ще разглеждаме законопроектите по реда на постъпването им така, както е разпоредено в нашия правилник. Първият законопроект е с вносител народния представител Лъчезар Тошев. Бюджетната комисия е изготвила два самостоятелни доклада по двата законопроекта. Затова моля, господин Искров, първо да запознаете пленарната зала със становището на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта с вносител господин Тошев.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, моля да бъде подложено на гласуване допускането в пленарната зала на господин Атанас Кацарчев - заместник-министър на финансите, тъй като министър Милен Велчев в момента е на закрито заседание на Министерския съвет и в първия удобен момент ще дойде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Кацарчев.
Моля, гласувайте!
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господин Кацарчев в пленарната зала.
Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта на господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Д О К Л А Д
по законопроект № 154-01-6 от 11 юли 2001 г. за
допълнение на Закона за местните данъци и такси,
внесен от народния представител Лъчезар Тошев

На заседание, проведено на 27 октомври 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Лъчезар Тошев.
Вносителят предлага да се приравни статутът на "единствено жилище" и "основно жилище".
В Закона за местните данъци и такси, съгласно чл. 25, ал. 1 за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
Комисията смята, че решаването на въпроса би трябвало да стане с цялостна промяна на данъчните закони, което включва и Закона за местните данъци и такси и неговото усъвършенстване с цел подобряване на данъчната политика и събираемостта на данъците.
С оглед посочените мотиви, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, като предлага посочените промени да бъдат разглеждани с целия пакет от изменения и допълнения в данъчните закони."
Това е становището на комисията, уважаеми дами и господа народни представители. По-късно, както тук ще стане ясно, през ноември бяха разгледани основните пакети данъчни закони, внесени от Министерския съвет. Аз лично в качеството ми на народен представител, който има законодателна инициатива, отново ще предложа за обсъждане между първо и второ четене законопроекта вече като отделен текст, внесен от господин Тошев. Казвам това като добавка. Но не подкрепяме на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Имате думата да запознаете залата и с доклада по законопроекта на Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Д О К Л А Д
по законопроект № 102-01-11 от 1 ноември 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за местните данъци
и такси, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 6 и 8 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от министъра на финансите Милен Велчев и от заместник-министъра на финансите Атанас Кацарчев. След направеното експозе от министър Велчев, заместник-министърът на финансите Атанас Кацарчев изтъкна основните промени, които са следните:
1. Разширява се обхватът на определението за "недвижим имот" съобразно Закона за кадастъра и имотния регистър, като понятието "недвижим имот" е уеднаквено и в двата закона.
2. Предвижда се въвеждането на пътен данък, за да се отговори на изискванията на европейското законодателство. Подходът при определянето на данъка цели покриване на инфраструктурните разходи по поддържане на националната пътна мрежа, без магистралите, от собствениците на регистрираните в България пътни превозни средства.
3. Променя се режимът за данъка върху превозните средства, като се минава на база стойност на превозно средство.
4. Актуализират се размерите на местните такси съобразно натрупаната инфлация за периода 1998-2001 г.
5. Хармонизират се редът и условията за плащане на годишни такси за осъществяване на търговия с вина, спиртни напитки и тютюневи изделия.
При обсъждането на законопроекта членовете на комисията зададоха много въпроси относно: размера на средствата, които ще влязат в бюджета при тези изменения; увеличаването на таксите по отношение на пазари и др.; увеличаването на годишните такси при продажба на вино, спиртни и тютюневи изделия; дали увеличението с 30 на сто не е по-голямо от инфлацията за периода 1998-2001 г.; дали е необходима унификация с европейското законодателство относно въвеждането на пътен данък, след като още не сме членове на Европейския съюз.
На поставените въпроси представителите на Министерството на финансите дадоха изчерпателни отговори.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: за - 11 народни представители, против - 2 и въздържал се - 1 народен представител.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Този законопроект с вносител Министерският съвет допълнително е разпределен за становище и на Комисията по икономическата политика. Такова становище е постъпило.
Господин Тасим, заповядайте да запознаете пленарната зала със становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание становището на Комисията по икономическата политика по законопроект № 102-01-11 от 1 ноември 2001 г. за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
"На извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на заместник-министър на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси са наложени от необходимостта да се прецизират някои от сега действащите разпоредби, както и хармонизирането им с европейското законодателство.
В законопроекта се разширява обхватът на определението за "недвижим имот", като в него се включват концесиите като особено право на ползване на имоти - публична държавна собственост, и цялата поземлена собственост.
Законопроектът внася промяна в данъчната основа за определяне данъка върху пътните превозни средства. Предвижда се данъкът върху пътните превозни средства да се определя на базата на пазарната им стойност, определена съгласно одобрен от министъра на финансите годишен справочник за пазарната стойност на пътните превозни средства по марка, модел и година на производство.
Въвежда се пътен данък, подходът при определянето на който има за цел да покрие инфраструктурните разходи по поддържането на националната пътна мрежа (без магистралите) от собствениците на регистрираните в България пътни превозни средства.
Внасят се промени в таксите за ползване на пазарите, в таксите за издаване на разрешителни документи за търговия с тютюн и тютюневи изделия, вина и спиртни напитки.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за причините, които налагат предлаганите изменения и допълнения, както и за размера на очакваните приходи. Изказани бяха опасения, че новите местни данъци и такси ще окажат неблагоприятно влияние върху икономическата среда и най-вече върху дребния и среден бизнес.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
Има и становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Становищата са самостоятелни по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ ГЕГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство е изготвила две самостоятелни становища и ще ги предложа на вашето внимание по реда на постъпването на законопроектите.
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси, № 154-01-6, внесен от народния
представител Лъчезар Тошев

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2001 г. обсъди внесения от народния представител Лъчезар Тошев проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законопроектът беше представен от вносителя.
В заседанието взеха участие и представителите на Министерството на финансите.
Параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за местните данъци и такси дефинира като "основно жилище" имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. За този имот, съгласно чл. 25 от цитирания закон се ползва намаление в размер на 50 на сто от стойността на реално дължимия данък върху недвижимите имоти. Това е напълно социално справедливо.
Със законопроекта се предлага да се приравнят "основно" и "единствено" жилище.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект не решава комплексно всички възможни хипотези в тази област. Възможно е лицето да притежава единствено жилище, но да го е отдало под наем за стопански нужди и не би било оправдано да ползва предвидените данъчни облекчения.
Комисията смята, че този въпрос трябва да намери своето нормативно решение при бъдещо, цялостно усъвършенстване на правния режим на местните данъци и такси, където да се предложи адекватно решение на всички възможни хипотези.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 0 гласа "за", 10 гласа "против" и 4 гласа "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси да не се приема на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, следващият доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ ГЕГОВА:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона
за местните данъци и такси № 102-01-11, внесен от
Министерски съвет

Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2001 г. обсъди внесеният от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
На заседанието присъстваха: Костадин Паскалев - заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството; Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите; Бойко Георгиев - директор на Дирекция "Общински бюджети"; Пенка Драгнева - директор на "Данъчна дирекция", и Тинка Попова - директор на Дирекция "Публични инвестиции" от Министерството на финансите.
В качеството си на представители на Националното сдружение на общините в Република България взеха участие Румен Пенков - заместник-кмет на община Червен бряг; Станка Ангелова - заместник-кмет на община Разград; Сава Попов и Станка Минчева - експерти по общинските бюджети.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Пенка Драгнева.
В законопроекта се предвиждат две групи промени на действащата нормативна уредба: редакционни, свързани с подобряване редакциите на някои текстове, както и с решаване на определени хипотези по по-подходящ начин, имайки предвид досегашната практика по прилагане на закона, както и изменения, целящи хармонизиране на този нормативен акт с европейското законодателство.
Предлага се разширяване на обхвата на понятието "недвижим имот" в съответствие със Закона за кадастъра и имотния регистър, като се въвежда терминът "поземлен имот". При хипотезите относно данъка върху недвижимите имоти са включени и случаите, когато те са концесионирани, тъй като концесията е едно дългосрочно право на ползване върху имоти - публична собственост, където следва данъчно задължено лице да бъде концесионерът на имота.
Предвижда се данъкът върху превозните средства да се определя на базата на тяхната пазарна стойност, а не на база на мощността им. Това е безспорно справедливо предложение, тъй като в много случаи българинът е собственик на лека кола с голяма кубатура, но на преклонна възраст.
В законопроекта е предвидено да се подава декларация преди прехвърлянето на собствеността върху превозното средство. По такъв начин се пресича една от възможностите за укриване на доходи.
Предлага се въвеждане на нов данък - пътен данък, с което се цели да се отговори на изискванията на европейското законодателство и да се покрият инфраструктурните разходи по поддържане на националната пътна мрежа (без магистралите). Този данък ще се събира от собствениците на регистрираните в България превозни средства. Данъкът ще се определя на базата на теглото на превозното средство. Новият данък няма да се дължи за спрените от движение по установения ред превозни средства.
Променени са някои принципи за събиране на такси за издаване на разрешения и лицензи за търговия с тютюневи изделия и за съхраняване и търговия на дребно с вина и спиртни напитки. Новата уредба визира да бъде събирана първоначална такса за издаване на разрешение, както и на годишна такса за упражняване на правото на търговия.
Втората група промени са свързани с увеличаване размера на някои данъци, както и на таксите по закона. Предлаганото увеличение е средно с около 30 на сто и цели да компенсира инфлацията от 1998 г. до настоящия момент. Най-чувствително е увеличението при данъка върху недвижимите имоти, тъй като размерът му досега беше доста символичен.
Представено бе и становището на Националното сдружение на общините в Република България. Сдружението подкрепя принципно представения законопроект, като прави следните бележки и предложения, насочени към разширяването на финансовата децентрализация:
Първо, да се предоставят правомощия на общинските съвети самостоятелно да определят размерите на местните такси, като се допуска възможност това да стане поетапно.
Второ, патентният данък да бъде трансформиран в местен данък.
Трето, да отпадне предлаганото ограничение на кръга от хипотези, в които се допуска заплащане на данъка при осъществяване на обществени превози в намален размер.
Четвърто, да се предвиди възможност общинските съвети да определят конкретния размер на разходите по отделните дейности, чието осъществяване се финансира от постъпленията, реализирани от таксата за битови отпадъци.
Пето, курортната такса да се трансформира в такса за ползване на обекти за нощуване.
Шесто, да се предвиди законова възможност условията и редът за стопанисване на гробищните паркове, ползване на гробни места, извършване на погребения, както и заплащането на такси за извършване на тези дейности да се уреждат с наредба на общинския съвет.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект регламентира удачно по-голямата част от хипотезите, намиращи се в неговия обхват.
Същевременно, много от направените в хода на дискусията предложения, насочени към допълнително усъвършенстване на правната регламентация в областта на местните данъци и такси и към постигане на по-широка финансова децентрализация са целесъобразни и следва да бъдат взети предвид в следващите фази на законодателния процес.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 11 гласа "за", без "против" и 4 гласа "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде приет на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Гегова.
Преминаваме към разисквания по този законопроект, който разглеждаме на първо четене.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания с естественото удължение, ако то бъде поискано.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, законопроектът, който внесох в Народното събрание, според мен касае един общественозначим проблем, тъй като става въпрос за облагането на жилища, които са единствени за техните собственици. В момента данъчната практика показва, че такива собственици трябва всяка година да декларират, че живеят повече от шест месеца, че са регистрирани там повече от шест месеца годишно, за да могат да ползват данъчното облекчение от 50 на сто, което касае тези, които имат основно жилище, независимо, че те нямат друго. Хипотезата, че биха могли да отдадат под наем това единствено жилище според мен не е достатъчно основание, за да се отхвърли предложеният от мен законопроект, тъй като наемите, които се вземат от собственика, се облагат с данъци. Така че те по този начин ще бъдат обложени вече.
Данъчната оценка се използва от общините, за да определят такса "Смет" и други общински такси, което означава, че собствениците на единствено жилище, ако случайно са пропуснали навреме да декларират, че живеят или ще живеят повече от шест месеца там, ще бъдат санкционирани твърде високо. Особено актуално става това, когато днес се предлага и увеличаване с 60 на сто данък "Сгради", така че въпросът, който повдигам, е общественозначим според мен.

Разбира се, аз с удовлетворение чух, че председателят на Комисията по бюджет и финанси смята, че този въпрос трябва да се подложи по-нататък отново на обсъждане, но да не се приема сега. Аз обратно бих искал да поставя въпроса - да се приеме сега, за да не позволяваме администрацията да продължава да издевателства над хора, които са в голямата си част социално слаби, пенсионери, които имат единствено жилище. А по-нататък, когато дойде прословутият пакет данъчни закони, този въпрос да се реши още веднъж. Но става въпрос от 1 януари да се въведе тази норма - че единственото жилище се смята за основно и собствениците му могат да ползват 50 на сто намаление.
Трябва да декларирам съгласно правилника, че аз нямам никакъв личен интерес от такъв текст. Но в моята приемна са идвали пенсионери, които са казвали, че се събират през студените месеци да живеят заедно, за да могат да си плащат отоплението, тъй като с ниските си пенсии те не биха могли да правят това поотделно. В крайна сметка точно тези хора, ако навреме не се пререгистрират отново, между другото това струва известни средства за издаване на нови лични карти и т.н., ще бъдат санкционирани и ще платят с 50 на сто повече от другите, които имат основно жилище, което е единствено и са го обявили за основно навреме.
Ето защо смятам, че този законопроект е социално справедлив и се надявам мнозинството да го подкрепи независимо от отрицателните становища на комисиите. Защото в крайна сметка нашата обща цел е да позволим на хората в България да живеят по-добре и по-щастливо и да не се чувстват притиснати от администрацията, и да не изпадат в такъв стрес под натиска на данъчната администрация, на която аз лично препоръчвам да се концентрира повече върху тези, които ходят с черни стъкла на джиповете, отколкото да преследват пенсионерите дали точно в шестмесечния срок са декларирали, че са живели в единствения си апартамент или гарсониера, или са прескочили този срок.
С поправката, която предлагам в закона, смятам че този въпрос се решава, поне временно, докато бъде решен окончателно с нов Закон за местните данъци и такси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няма съмнение, че местните власти имат огромна роля при осъществяване на екологичната политика. И по-специално те могат да влияят в две направления - по въпросите, свързани с управление на отпадъците и опазване чистотата на въздуха в населените места. Ще напомня, че около 60 на сто от замърсяването на въздуха в населените места се дължи на превозните средства.
Основен инструмент в ръцете на местните власти за влияние върху екологичната политика са местните данъци и такси. От тази гледна точка прочитът на предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси не решава цялостно два съществени проблема. Това е проблемът за таксата за битови отпадъци и специално за нежилищните имоти, тоест за отпадъците, които се емитират от фирми.
Какъв е проблемът? В момента съществуват две възможности за определяне на тази такса. Едната възможност е върху данъчната оценка на имота, а другата е съобразно количеството на отпадъците, като за целта се прави ежегодно една декларация за вида и броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. По този начин се дава възможност на малки фирми, които имат ниска данъчна оценка, а в същото време са емители на значителни количества отпадъци, да се възползват от възможността таксата за битови отпадъци да се плаща на база на данъчната оценка, като същевременно ползват една услуга, на която цената непрекъснато расте. И практически услугата им се заплаща от населението или от други фирми.
По този повод е имало многобройни сигнали от кметове на общини с предложения да се въведе единен принцип за определяне на такса "Смет" за нежилищните имоти и това да бъде принципът според количеството и вида на отпадъците.
Аз мисля, че това е едно разумно предложение и то трябва да бъде отразено.
Вторият проблем, който не намира цялостно решение, е проблемът за стимулиране за използване на превозни средства с катализатори и превозни средства, отговарящи на евростандартите от гледна точка на екологичните характеристики на превозните средства.
Мисля, че стимулите, които съществуват в момента, трябва да касаят всички превозни средства, които поддържат своите катализатори, които използват катализатори. Защото мисля, че не сега е моментът, но има достатъчно информация по въпроса, изключително важно е значението на ползването на катализатори, особено в големите населени места.
От тази гледна точка намирам, че чл. 65 и чл. 59 от закона трябва да имат съществена промяна, за да отразим тези потребности, които са принципиални и които са наложени от практиката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Манева.
Заповядайте, господин Гагаузов.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Надявам се, че този Закон за местните данъци и такси и промените, които в момента събранието ще приеме, ще бъдат последните в обхвата му, в който той сега съществува. Казвам това, защото продължава порочната практика със сегашния вид на закона, в който изключително много са ограничени възможностите и правомощията на общините, на общинските съвети да определят размерите на приходите, които получават в собствените си бюджети.
Ще ви дам само един пример. Не повече от 10 - 12 на сто от приходите, които получава дадена община, може да въздейства върху тях, да ги определя какви да бъдат и не повече от 7 - 8 на сто от разходите. Виждате каква голяма "свобода" е дадена на общините.
Този закон, който сега разглеждаме, разбира се, не променя философията на досегашния и единствено е насочен към подобряване на фискалните възможности на отделните данъци, с цел да се съберат и повече средства в бюджета. На пръв поглед може би няма нищо лошо, защото когато заговорим за разходната част, всички искат, а от приходната всички искат да намаляват.
Но моето изказване не е в този смисъл. Аз искам да акцентирам повече върху необходимостта това Народно събрание най-после да разгледа вариантите, при които да даде по-голяма самостоятелност на общините. Защото на практика повишавайки размерите на местните данъци и такси, същите тези средства не се впрягат за изпълнение на задължението на общините по обслужване на населението, а голяма част отиват, за да покрият делегираните разходни задължения, които държавата предоставя на общините.
В този смисъл се получава така, че данъчната тежест върху и без това обеднялото население отива да покрива разходи, които не са задължение на самото население и на общината като цяло.
Искам да обърна вашето внимание върху няколко вида от местните данъци и такси, за които смятам че начинът за определянето им не е най-добър.
Първо, що се отнася до завишението на данъчната оценка на недвижимите имоти с около 60 на сто и най-вече нейното превръщане в така наречената "пазарна оценка". С този процент автоматично ще бъде повишен и размерът на данъка, който се плаща, защото, предполагам, повечето от колегите знаят, че това е една база, една основа, върху която, на базата на промила, който се приеме, и съответните категории на населените места ще бъде увеличен и данъкът, който трябва да плаща населението.
Мисля, че не е приемливо същата тази данъчна оценка автоматично да бъде прехвърляна и при определянето на таксата за смет. Таксата за смет, за разлика от данъка, е една услуга, която трябва да бъде платена, разбира се, от хората, които я получават, толкова, колкото струва тя, в зависимост обаче от една база, която е толкова разтеглива, че не дава възможност да се определи точно колко трябва да бъде заплатено от конкретния притежател на имот. Засега хората плащат на база на стойността на имота, който притежават, а не на базата на това колко и какво количество смет това домакинство е изхвърлило. Защото, в края на краищата, тя си има количествени измерители, на базата на които се калкулира и цената на сметта. Мисля, че в този смисъл трябва да се помисли и освен всичко друго да се има предвид както броят на хората - зная, че е трудно администрирането на една такава промяна - но още повече и предназначението и видът на сградата, което в много от случаите не се съобразява най-вече поради факта, че в голяма част от жилищните имоти вече има и такива, които са офиси, и такива, които са заведения, а в закона това не е напълно съобразено.
Що се отнася до един от новите данъци, данък, който тепърва ще придобива по-голяма тежест, аз мисля, че не е приемливо и противоречи на международната практика базата за облагане на пътните превозни средства да е, както пише в закона, някаква пазарна оценка, определена от министъра на финансите. Извинявайте, но всички знаем, че пазарната оценка ще се получи тогава, когато си продадеш автомобила. Преди да го продадеш, ти не знаеш колко ще получиш за него. А след като си го продал вече, каква пазарна оценка и на кого ще я казваш?
Според мен, най-точно може да бъде определена именно застрахователната стойност на този автомобил, защото застрахователната стойност е тази, по която собственикът на едно моторно превозно средство влиза във взаимоотношение както със застрахователните организации, така и с данъчните, така и във взаимоотношенията му с други граждани, при положение, че се случи пътно-транспортно произшествие, и т.н. Ако ние му определим една пазарна оценка два пъти по-висока от тази, която е застрахователната му, защото тя не може да бъде уеднаквена с никакъв закон, тогава аз мисля, че собствениците на автомобили ще бъдат ощетени излишно и неоправдано.
Мисля, че в чл. 59, ал. 3 се допуска една явна несправедливост по отношение преференциите за някои от пътните данъци, като се добавя условието, че преференции ще ползват автобуси, обслужващи слаборазвити планински и полупланински райони - мисля, че не цитирам точно - само тези, които са субсидирани от общините. Мисля, че е напълно антилогично. Тези общини, които имат възможност да дават субсидия, на тях ще им опростим и по-нисък данък да плащат тези фирми, а тези, които нямат възможност, защото са по-бедни, на тях ще им вземем по-висок данък. Или, както се казва, който има, ще му дадем, пък който няма, ще му вземем. Трябва да се помисли и този текст да бъде променен.
В чл. 58 следва да отпадне според мен и двустепенното ограничение за автомобилите, собственост на инвалиди - веднъж кубатура и втори път мощност на двигателя. Да, съгласен съм, че не трябва да се толерира една такава порочна практика, която особено в последните години взе широки размери. И трудно бих се съгласил, че най-мощните автомобили трябва да ги карат инвалидите, защото няма как да го правят. Но не мога да се съглася, че мощността на автомобила може да бъде ограничена. Ако приемем кубатура 1800 кубически сантиметра, вече по-новите автомобили, които са на 3, 4, 5 и по-малко години, почти всички с такава кубатура са с мощност повече от 100 конски сили. Това означава, че те задължително ще трябва да карат стари автомобили. Аз мисля, че точно инвалидите трябва поне да имат възможността да карат един приличен автомобил на 4-5 г., за да не се създават ситуации, при които да лежат повече под него, отколкото да го карат.
И един друг въпрос, на който искам да обърна внимание. В чл. 75 от действащия закон според мен следва да бъде допълнено условието при определянето на таксите и ползването на така нареченото "тротоарно право" или ползването на прилежащите части към сградите. Засега никой не се съобразява със собственика на тази сграда или пък с ползвателите на тези сгради. В много от случаите в тях съществуват и търговски обекти, и офиси и въпреки това пред тротоара, да речем, е раздадено и се ползва за дейности, които веднъж могат да дублират основната дейност и втори път собствениците на тези сгради нямат отношение нито към режима на ползване, нито към размера на ползването на тротоарното право. Така че и в това отношение ние трябва да помислим и да направим съответни предложения за промяна.
Но още веднъж ми се иска да кажа: трябва да мислим за приемането на нов закон за местните данъци и такси, да мислим за промени и на други закони, които в края на краищата да дадат възможност на едни от най-ощетените структури в последните 7-8 г., каквито са общините, за да имат повече възможност за самостоятелна политика в набирането на средства по своите бюджети и най-вече да имат възможност да приемат специфични и конкретни за отделните региони такси и местни данъци, с които, първо, да мобилизират усилията на своето население, и, второ, да направят така, че да изглеждат много по-добре нашите градове и населени места, отколкото са сега в момента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Гагаузов.
Заповядайте, имате думата, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да взема отношение и по-точно да продължа становището, което изказа народният представител Асен Гагаузов, като се солидаризирам, разбира се, с него.
Тук искам да се спра, първо, на един въпрос, който касае една голяма част от дребните производители и предприемачи - това е чл. 113 - дали таксите с тяхното повишаване са добри или лоши. За всеки един предприемач, разбира се, те не са добри. Но аз разбирам и правителството, и управляващото мнозинство, че те трябва да компенсират ненормалното икономическо положение, в което се намира страната от 4-годишното предшестващо управление, и големите бюджетни дефицити, които останаха от управлението.
Но не за това е моето предложение. В този Закон за местните данъци и такси е редно да помислим как да решим един основен проблем - бюрокрацията. Защото всеки, който вади лицензии - а вие, ако следите внимателно чл. 113, ще видите от колко много институции е необходимо да бъдат взети тези разрешения за започване на дейността на една малка фирма, на едно малко магазинче и на каквото и да е, което се занимава с търговска дейност. На различни инстанции, независимо че плаща таксите, изключително много време губи и се размотава. И ако той спазва наистина законите, а те в момента за съжаление не се спазват, той би трябвало чак след една година, след като е инвестирал, направил е всичко, реално да започне своята дейност.
Ерго, какво следва от това? Трябва да имаме текст в закона, че общината ще трябва да поеме ангажимента, след като съответният търговец декларира в общината, че има такъв магазин и че той отговаря на изискванията, тя да сезира съответните институции - те са може би около двайсетина - да отидат да направят проверките и не да му спират дейността. Ако трябва, даже по-голяма такса да си плати, допълнителна такса да си плати на общината - и всеки търговец е готов да я плати еднократно на общината, която ще влезне в бюджета на общината - а не да плаща, много грубо казано, извинявам се за израза, рушвети на съответни служители за по-бързото издаване на разрешението. Тогава, първо, ще се намали корупцията и ще се улесни по-бързото задействане на всеки един предприемач - търговец.
Ето защо аз ще предложа между двете четения такова изменение и допълнение на чл. 113, че общината да координира дейността по узаконяването. Това между другото е практика в няколко западноевропейски държави - Гърция, Германия и т.н. Това е по първия въпрос, който исках да засегна.
Не мога да не засегна и въпроса за повишаване на данъчната оценка на недвижимите имоти. Освен че това засяга данъците на социално слаби хора, на пенсионери, които живеят в по една гарсониера, тя удря и таксата "смет". Вярно е, не мога да го отрека, че сега постъпленията в бюджета не са на съответното ниво. Но не мога да приема, а вярвам, че и вие не можете да приемете данъчната тежест да пада върху социално слабите, върху пенсионерите. Не мога да приема и цинизма, който съм чувал в предшестващите години от тази трибуна на десните, които заявяваха, че който не може да си плаща данъците, да си продаде жилището. Ние говорим за хора, които имат по 30-40 кв. м гарсониери и които и сега изнемогват, а камо ли след това.
Именно заради това между двете четения трябва да се помисли за някаква диференциация за тази данъчна тежест. Защото реално това е много голяма сума. И ако ние защитаваме хората и ни обвиняват в популизъм, да, предпочитам да съм популист, за да защитавам интересите на тези бедни хора, които ние лека-полека унищожаваме. Говоря преди всичко за пенсионерите и за безработните. Затова ми се иска всички ние да помислим, за да можем да решим този въпрос между двете четения така, че това да не нарушава и бюджета. Ако трябва, примерно, да завишим данъка на тези, които имат повече от едно жилище, за да се компенсира, защото е естествено, че когато взимаш отнякъде, трябва да търсиш и форма, с която да увеличиш това намаление. Мисля, че това трябва да се направи от експертите на Министерството на финансите, да помислят за една такава диференциация за хора, които имат повече от един основен жилищен имот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Анастасов.
Има ли други желаещи, които да вземат участие в дискусията?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви припомня, че аз съм избран от 5.Видински многомандатен избирателен район, защото в моето изказване ще изразя отношението и на тези, които са ме избрали, към този тип данъчна политика, която е в другите внесени закони, но и в този - удря такива региони като моя. Аз не казвам, че ще бъде засегнат само Видинският регион. Такива са и Кърджалийският регион, такъв е Търговищкият, Разградският регион. Тези от вас, които са си направили труда да погледнат доклада за човешкото развитие на ПРООН за миналата година, ще видят зоните, за които е крайно време в Народното събрание да има едно диференцирано отношение при определяне на данъчната политика. Това са умиращи райони, които са пълно доказателство за слепотата на държавната политика по отношение на балансираното развитие на страната - един процес на дебалансиране, който се развива в последните 10-12 години и чиито измерения се виждат и когато се движиш по пътищата с намаления пътникопоток, и когато влезеш в тези населени места, и когато видиш как са облечени тези хора, различно от окръжните градове, и другото ниво на разделение, вече с четирите, петте големи центъра в България - София, Пловдив, Варна, Бургас.
Данъчната политика на държавата за 2002 г. отново не държи сметка за този въпрос, отново чисто механично се увеличават таксите, в крайна сметка ще се увеличат чрез оценките, ще се увеличи данък "сгради" и таксите за недвижимите имоти. Увеличаването на данък "сгради" в тези региони на база завишаване на тяхната оценка е абсурдно дотолкова, доколкото в тези райони няма пазар на имотите, там имотите не струват нищо. Защото демографските процеси, икономическото развитие, социалното развитие е довело до такова състояние, че има имоти, те имат свои собственици, но не струват нищо.
Така че аз няма да подкрепя и ще призова по-голямата част от народното представителство да не подкрепи този внесен закон с чисто механичното увеличаване на данъчните ставки.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, от място): А другият?
МИХАИЛ МИКОВ: Правителственият законопроект имам предвид. По него се изказвам, твоят не съм го чел.
Вторият въпрос, който искам да поставя на вашето внимание, е, че и в този закон, и в другите закони ние ще стимулираме мързела на данъчната администрация с приемането на такива текстове. Данъчната администрация се опитва чрез закона отново по най-лесния начин да събира данъците, като хваща хората там, където те не могат да се измъкнат. Всеки, който иска да кара своя автомобил, ще трябва да плати данъка. При данък "сгради" е същото положение.
В същото време забелязвам, че решават да отпадне онази такса, която беше приета преди година-две, за опазване на селскостопанското имущество, такса, която се събираше на база земеделски земи, такса, която така или иначе не се събираше от данъчната администрация. И аз лично за второ четене ще предложа: да, такава такса е необходима, защото кражбите по нивите са един бич за селското население. Но данъчната администрация трябва да си прави труда да събира тази такса и да я предоставя на общините, за да може да се назначават селски и горски пазачи, които да пазят тази собственост, вече частна собственост.
Какво още, свързано със Закона за местните данъци и такси, не мога да приема? Става въпрос за това, което и колегата Асен Гагаузов спомена, само че аз ще го разгледам от друга гледна точка. Става въпрос за транспортните възможности в тези региони, за които преди малко споменах, и по-специално за промяната, която се предвижда в § 19, където досега текстът на чл. 59 предвиждаше: "За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и високопланинските, слабонаселените и граничните райони, данъкът да се заплаща с 10-процентно намаление на ставката". Това е при условие, че не се използват за други цели.
Моля ви, уважаеми дами и господа народни представители, разходете се из тези региони, за да видите как транспортните връзки не на села, а на малки градчета с окръжния град са веднъж или два пъти на ден. Защо? Защото там транспортът не може да бъде икономически печеливша дейност. Няма стопански субекти, които да заплащат и да се печели от транспорта. Там смисълът на транспорта е комуникация на хората със света, особено при тази провеждана здравна реформа, при която районните поликлиники, или както искате ги наричайте с новите им имена, районните болници се закриват и те ще трябва да отиват все по-навътре в страната към по-големите градове, до окръжния град, до София, за да търсят здравна помощ.
Те нямат транспорт. Линейки няма вече, защото здравната реформа предвиди да няма линейки, да се приватизират линейките, за да карат шофьорите с тях царевица. Е, при цялата тази ситуация се предвижда да отпадне тази преференция.
Какво предлага правителството? В ал. 3 думите "високопланинските, слабонаселените и граничните" да се заменят със "слабонаселените планински и гранични". А няма ли други места в България, в които има слабонаселени райони? Свиват се критериите, по които се дава тази преференция при извършването на транспортна дейност. В никакъв случай такова разбиране и отношение не може да бъде прието и подкрепено. Аз още веднъж казвам, че няма да подкрепя този законопроект и апелирам народното представителство да не го приема.
Искам по друг начин да разгледам въпроса за самостоятелността на общините и то в контекста на това, което казах. Има общини, които искат да са самостоятелни. Това са големите бивши окръжни градове, развити общини. Има други общини, чиято самостоятелност би означавала смърт, засилване на демографските процеси, засилване на дебалансираното развитие, докато се стигне до момента след пет или след десет години от тези демографски струпвания на хора в големите градове, когато държавата ще започне да мисли за решаването на проблемите и за връщането им там, където са живеели. Тогава ще бъде късно и средствата на държавата ще бъдат много повече и невъзможно да се спази онази конституционна норма, че "държавата е длъжна да гарантира балансираното развитие на страната" - текст от българската Конституция.
Това едва ли е грижа на Министерството на финансите. То днес иска с по-малко усилия, тръскайки данъчния чувал там, където нищо не е останало, да пълни държавната хазна. Иначе защо така бързо отмина като вятър в медиите въпросът за облагането на средствата към офшори? Защо намалението в горната скала на данъците по данъка за облагане на физическите лица е 9 на сто? Да го бяхме намалили, ама по-малко. А изведнъж, налагайки данъчното бреме върху милиони, ти търсиш компенсация на малките облекчения на десетина, петнадесет, двадесет, петдесет хиляди. Такава данъчна политика е неприемлива за обществото. Тя не може да бъде приета. Тя е вредна за авторитета на правителството, което внася такъв законопроект. Защото българските граждани, макар и увлечени в избори, от време на време, когато стигнат до вестник, успяват да прочетат и правят сметките си. И ако един човек, който получава 1000 лв. заплата, за него увеличение от 10-15 лв. не са кой-знае от какво значение, то има групи от български граждани, за които 5-10 или 15 лв. са сериозни средства в бюджета им за оцеляване.
В този смисъл, уважаеми дами и господа, аз смятам, че трябва да има сериозно преразглеждане на тази политика. Лично аз ще се опитам за второ четене чрез предложенията си да търся корекция именно в тази насока, която изложих пред вас. Сега ще гласувам "против", а на второ четене ще търся вашата подкрепа за внесените предложения именно с оглед основната идея, която беше в моето изказване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Миков.
Сега ще дам почивка и след това ще продължим дискусията.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието.
Продължаваме с дискусията на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител на единия е Министерският съвет на 1.11.2001 г. и на втория - законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси - е вносител народният представител Лъчезар Тошев, внесен на 11.07.2001 г.
Господин Радев, Вие искахте думата.
За процедура? Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Извинете, господин Радев. Искам да направя едно процедурно предложение. Предлагам в пленарна зала да бъде допуснат господин Стоян Марков, директор на Дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение господин Марков да влезе в пленарната зала и да присъства на дискусията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, да бъде поканен представителят на Министерството на финансите да влезе в пленарна зала.
Продължаваме нашата дискусия.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Народното събрание навлиза в един изключително важен и отговорен етап от своята дейност - разглеждането и приемането на промени в данъчното законодателство и след това на тази база построените разчети на бюджета за следващата година. Това са може би най-отговорните актове, които приема Народното събрание всяка една календарна година.
Точно затова ние трябва да бъдем достатъчно отговорни, когато говорим за данъци и когато говорим за бюджет, още повече, че това са теми, които се подават много лесно на популизъм, много лесно може чрез тях да бъдат постигани и други, не точно финансови, не точно фискални, а много често - и определени политически цели.
Точно затова най-напред казвам, че е добре с цялата отговорност на народни представители да видим какво ни се предлага сега и съвсем честно, обективно, коректно да кажем своето мнение по тези промени.
Най-напред аз съм доволен, че промените в данъчните закони влизат в пакет, комплексно - пет закона. Порочна е практиката да се променят данъчните закони на парче, отделно, независимо от цялостната философия на данъчната политика и да се постигат едни или други цели, които много често, ако се работи на парче, се оказва, че в крайна сметка нанасят повече вреда, отколкото полза, ако се разгледа комплексно цялата данъчна политика.
В този смисъл е много добре, че ще гледаме последователно тези пет данъчни закона, които мнозинството предлага да се променят. На няколко пъти от тази трибуна и в това Народно събрание бе давана квалификация на състоянието на данъчното законодателство към настоящия момент. Аз съм чувал думи, че това законодателство е лошо, че то не върши работата, която Народното събрание разчита да свърши едно модерно, съвременно законодателство. Нещо повече, бях чувал дори думи, че е необходима цяла данъчна революция, за да се промени съществуващото в момента законодателство и изобщо цялостната материя, която урежда тези въпроси.
Доволен съм да отбележа от това, което виждам, от тези пет данъчни закона - че вече не се говори за революция, че вече не се говори за много лоши данъчни закони, а фактът, че тези промени, които сега виждаме, нямат нищо общо с тези преди известно време споменавани твърдения. Говоря за едно нещо, което и друг път съм казвал. Това законодателство, което в момента действа, съвсем не е лошо. Нещо повече. То е едно, бих казал, от най-съвременните от страните, които водят преговори за присъединяване към Европейския съюз и то по простата причина, че беше правено наскоро, през последните няколко години и с помощта на водещи специалисти от световен мащаб.
Така че не бих приел по-нататък упреците, че това данъчно законодателство трябва революционно да бъде променяно, че то по един или друг начин не отразява нуждите на страната, че то, видите ли, едва ли не, за да отидем в Европа, трябва да бъде обърнато с хастара навън. Точно обратното. В много висока степен е синхронизирано сега действащото законодателство с това на Европейския съюз. И това скоро ще стане ясно, защото вече тази глава "Данъчна политика" е открита в преговорите с Европейския съюз.
В крайна сметка обаче едно данъчно законодателство, независимо от неговото моментно състояние, трябва да отрази философията на управление на управляващото мнозинство. Това е най-важната особена черта, която трябва да намерим днес, утре или колкото дни се занимаваме с данъчните закони - каква точно е философията, която управляващото мнозинство е вложило в тези закони.
Онова, което бих могъл с три изречения само по този въпрос да кажа, е, че, да, тези промени са насочени в посока на затвърждаване на постигнатата и безспорна финансова стабилизация. Това е безспорно така. Затвърждава се. Тези промени обаче по моето скромно мнение не допринасят за повишаване на икономическата активност в онази степен, в която е необходимо това, за да се постигне в България висок и устойчив икономически растеж. Тези промени в данъчното законодателство не отговарят почти в никаква степен и на нашето намерение - на всички нас - бързо да се повиши материалното благосъстояние и жизнения стандарт на българина. Дали това е така обаче, ще видим когато разгледаме поотделно всеки един от тези законопроекти.
Сега говорим за местни данъци и такси. Ще се спра на няколко момента от тях, които правят силно впечатление.
Най-напред като цяло се налага изводът за едно увеличаване на данъчната тежест средно с около 40 на сто. Трудно е защитимо. Трудно може аргументирано, само на базата на това, че няколко години не са били увеличавани местните данъци и такси и, видите ли, натрупаната инфлация сега изведнъж трябва да се погаси. Това може да е аргумент, но така погасявано еднократно с целия размер, ударно, може да се окаже смъртоносно. Затова може би трябва да се внимава малко с разчетите - как се догонва инфлацията, по какъв начин става това чрез увеличената данъчна тежест и дали това е поносимо за онези, на които ще се отрази това увеличение.
Данъкът върху недвижимите имоти. Този въпрос вече беше засегнат. Аз искам да внеса още малко светлина върху него. Данъкът върху недвижимите имоти ще се увеличи някъде вероятно с около 60 на сто - една сериозна данъчна тежест, при това засяга огромен брой българи, защото България е втората страна в света, в която собствеността върху жилищата е на отделните физически лица, а не на някакви юридически или на самата държава. Това обаче не е най-голямата беда. По-голяма беда според мене е механично вързаната такса "Смет" върху данък "Сгради", върху размера на този данък "Сгради".
Какво имам предвид? Аз приемам обяснението на заместник-финансовия министър на въпроса ми, който зададох в Комисията по бюджет и финанси, за това, че сумата на данъка върху сградите не бива механично да служи за летва, на базата на която да се съизмерява таксата "Смет". Защото сама по себе си таксата "Смет" представлява паричен израз на сумата, която е необходима, за да се финансират дейностите по сметосъбирането, сметоизвозването и ликвидирането на тези отпадъци на съответните места в определената община, на общинско равнище.
Общинският съвет прави сметки. Специалистите отиват там и казват: тази година в нашата община, за да свършим тази работа, са ни необходими, да кажем условно, 100 единици разходи и тези 100 единици трябва да ги съберем от населението на общината. Как? На каква база? Законът, който сега действа, дава две възможности да изберем едната база. Едната, ако е възможно, на база количеството и размера на сметта, която се събира, да се разпределят и парите между съответните домакинства, които имат отношение към заделянето на тази смет в определени места. По простото тройно правило се разпределят на тези домакинства плащанията на таксата "Смет". Това би трябвало да е най-лесното, ако е възможно обаче количествено да се определи тази смет в отделните места, където тя се събира в града, и да се разпредели на хората, които го правят.
Ясно е обаче, че това е много тромава система, защото никъде не се прилага и наистина на практика тя е фактически неприложима.
Много по-лесно е това, което сега се прави. Всички собственици на жилища плащат данък върху сгради - определена сума в годишен размер, в закона е казано точно колко е тя.
Много е лесно върху сумата на данък "Сгради", чрез нея, тя да служи за база за разпределяне на таксата "Смет". Защото ако тези 100 единици такса "Смет" ги разделим на стойността на сградите, на базата на която се плаща данък "Сгради", тогава знаем, че на единица жилищна стойност се плаща еди-каква си част сметосъбиране. Така ли е? В момента така става.
И ако се получи този процент, той става вече законен начин за събиране на тази такса "Смет" в общината. Къде е опасността сега, която аз виждам и от която много се безпокоя? В момента към данък "Сгради", който всяко едно семейство има да плаща, има определен процент над него за такса "Смет". И тя на практика е между два и три пъти по-висока като размер, отколкото е самият данък върху сградата. Между два и три пъти средно в страната сумите, които плащаме за такса смет, са по-високи. И сега, вдигайки с 60 на сто базата, ако останат същите проценти на такса "Смет", представяте ли си какъв размер такса "Смет" трябва да плаща всяко едно домакинство в България. Ами то ще бъде точно няколко пъти по-голямо от сегашните и без друго огромни размери!
Тогава как можем да излезем от тази ситуация?
Аз бих предложил един такъв лесен механизъм, например да се сложи таван на нарастването на таксата "Смет" следващата година към тази година. Всяка една община има такава сметка. Изчислила я е. Сто единици за община Х. Ако тази община не се променя следващата година, не идват нови населени места, не излизат от нея други населени места, тоест на съпоставима база, ако тази община и следващата година е такава, то би следвало, според мен, тези 100 единици да не се увеличават през следващата година с повече от процента на инфлацията. Тя е 3,5. Пет на сто да бъде. Сложете я 5 на сто. Следователно тези 100 единици не би трябвало да се увеличават с повече от 5 единици следващата година. И тогава по обратния път вече тези 105 единици като таван да бъдат разпределяни на базата на новата стойност на данък "Сгради". Едва тогава ще има социална справедливост. Едва тогава увеличението на данъка върху сградите няма да се отрази фатално върху още по-голямото увеличение на таксата "Смет".
Така че между двете четения ние ще направим подобно предложение и аз бих приканил всички народни представители да го приемат.
Не мога да не засегна увеличенията на данъчната тежест върху превозните средства. Вярно, може така да е в Европа, хубаво, но в една година две кожи от едно агънце - не бива. Защото същата тази година слагаме и още един данък - пътен данък. Значи за всеки един от тях има определени аргументи, за да бъдат сложени. Но и двата в едно и също време, става малко множко.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Много социален стана! Преди не беше така!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защото, като завишим всички местни такси с една трета, наистина става вече повечко. И като казвам това, казвам го неслучайно. Аз не зная дали някой е изчислявал колко са разходите на едно средно домакинство от годишния му доход за заплащане на досега съществуващите данъци и такси. Колко?
Ами, по наши изчисления приблизително 4 на сто, между 3,5 и 4 на сто от годишния си доход семействата в България плащат, изразходват от своя доход, за покриване и изплащане на местните данъци и такси. С това увеличение сега, което се готви, този разход на домакинствата ще се увеличи минимум на 6 на сто - с още 2 на сто.
И затова казах в началото, че ако влезем в детайлите на всеки един данъчен закон, ако ги разгледаме от тяхната същностна страна, едва тогава бихме могли да преценим тези точно данъчни закони изпълняват ли точно тази данъчна философия, която беше оповестена от днешните управляващи. С този закон аз смятам, че не го изпълняват. Това е моето убеждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Радев.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Радев! Вие заложихте Вашето изказване върху тезата лоши и добри данъчни закони. Няма лоши и добри данъчни закони! Технологичните решения винаги могат да постигат редакционни усъвършенствания. Принципният въпрос е: има ли справедливи или несправедливи данъчни закони? Това е въпросът. Данъчната тежест разумна ли е или става непосилна в определени моменти? И много е заблуждаваща тезата, когато изчисляваме средно, средно се увеличават с толкова. Единият получава 1000 лв. заплата, другият получава 0, средната заплата е 500 лв. Това е голямата опасност и, за съжаление, липсата на диференцираност в данъчното облагане с оглед по-голяма конкретизация на състоянието на данъчните субекти, подлежащи на облагане по различните данъчни закони, е едно наследство, което вие оставихте в данъчната администрация като подход. И то сега е в тези закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Миков.
Заповядайте, господин Ганчев, имате думата.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми народни представители! Нямах голямо желание да се изказвам по този законопроект, но ще взема отношение по принцип по няколко основни момента.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Това изказване ли е?
ПЕТКО ГАНЧЕВ: Изказване, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Извинявайте, господин професоре. Господин Радев има право на дуплика.
Господин Радев, понеже не вдигнахте ръка, не разбрах. Заповядайте. Имате думата за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Миков, наистина може и тази квалификация да се използва, аз бих я приел, както Вие казвате - лоши или добри, съответно дали са поносими или непоносими. Да, те се покриват всъщност. Бих ги приел. Не бих приел нещо друго обаче. Не бих приел Вашата констатация, че има някакво лошо данъчно наследство, че лоша данъчна философия е заложена в тези закони от нас.
Значи това просто не е вярно. Аз забравих да ви кажа, че освен всичко това, което ние искаме да правим, има още един фактор. Този фактор се казва Международен валутен фонд и днешните управляващи вече се запознаха с него доста горчиво на гърба си. Така че не забравяйте, че тази философия, за която говорим, и нейното уеднаквяване със световното и европейско законодателство до голяма степен се надзирава, точната дума е се надзирава от Международния валутен фонд. Затова аз съм сигурен, че и те нямат особена маневреност в това, което са предложили. Чудесно, аз най-добре ги разбирам.
Но точно вие - от БСП, да говорите, че някакво лошо данъчно наследство имало, когато вашето данъчно наследство беше убийствено за България в двете години, през които управлявахте, до края на 1996 г., това просто някак си не мога да го приема. Ами, че вие непрекъснато вдигахте данъците, за да може панически да напълните все по-изпразващия се бюджет в резултат на онези огромни задължения, които поемаше вашето правителство, и което увеличи до невъобразимост вътрешния дълг на България и доведе до хиперинфлация. И Вие да дойдете на тази трибуна и да кажете: лошо наследство оставихте, извинете, много трудно се сдържам да бъдат спокоен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин професоре, имате думата.

ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): На мен не ми остава нищо друго, освен да започна това изказване с потвърждаване на оценката, която правят взаимно двете страни - лявата и дясната, на своята данъчна политика през изминалия период, когато бяха в управлението. Определено това беше данъчна политика на един краен либерализъм, един либерализъм, който не се интересуваше от стимулиране на действителния икономически растеж и повдигане на жизненото равнище на населението, а само от формалните критерии на финансовата стабилност, която слизаше, особено през втория мандат на ОДС, на все по-ниско равнище. Действително тук господин Радев спомена за един външен критерий, за един външен фактор, който в голяма степен ограничаваше маневрите на нашите правителства особено след 1997 г. насам. И той определено слага рамки на сегашното правителство но НДСВ и ДПС.
Но аз искам да подкрепя това, което господин Радев започна - за философията на данъчната система, не само защото съм философ по базова професионална подготовка, а и защото става дума за един цялостен подход по виждането на средствата и механизмите, с които се реализират целите и стратегията на едно управление. В този смисъл данъците, таксите, акцизите и т.н. са това средство, чрез което правителството може да осигури определени постъпления и по косвен начин да стимулира определен вид дейности. За мен няма съмнение, че в така предложения Закон за местните данъци и такси имаме едно съгласуване с останалите закони. Той трябва да се разглежда като част от цялата група закони, които ще бъдат внесени за останалите данъци, за да може да се намери неговото разумно обяснение и вписване в тази цялостна система, а не както направи господин Радев, за съжаление, който ги взе фрагментарно, откъснато. Това е един подход, който се използва често както в медиите, така и в критиката на опозицията - да взима отделни фрагменти, отделни елементи, да ги абсолютизира, да ги противопоставя на цялото, тоест зад отделните дървета да не вижда гората.
Аз определено смятам, независимо че този законопроект може да бъде усъвършенстван рационално по-нататък, той има в себе си няколко основни момента, свързани с усилията да се рационализира тази система, тази материя. Това е направено с изчистване на текстовете, включително и на този текст, за който говореше господин Миков - за слабонаселени, планински, високопланински и гранични райони. В скоро време, както вървят демографските тенденции в България, голяма част от България ще бъде слабонаселена. Трябва ли всичко това да го описваме в един законопроект, а не да фиксираме онези особени моменти, които трябва да бъдат взети предвид в една държавна и регионална политика?
Също така искам да кажа, че в този законопроект имаме усилия в голяма степен да се уеднаквят не само езикът, но и критериите и подходът към европейското право в тази област.
Трето, тук имаме едно определено диференцирано виждане с налагането на различен размер такси и налагани по нов подход такси, например за пътния данък, за транспортните средства и т.н., където се дава възможност за оценяване по действителната стойност на тези превозни средства, а не по техния тонаж. Да кажем, някакъв износен камион от 15-20 години да се сравнява с един съвършено нов "Мерцедес" или нещо друго. Тук става въпрос за конкретен подход, който е отчетен в този законопроект.
И на последно място това, което споменах в началото - в този законопроект има заложени по косвен начин механизми за стимулиране на определен вид дейност, съобразено с мястото и условията, в които се осъществява тази дейност. Това става например за таксите върху търговските обекти за различен тип населени места. Аз мисля, че онова, което предлагаха госпожа Манева, господин Муравей Радев и господин Миков, тези неща трябва да се обсъдят в комисията по второ четене. И ако тези неща имат рационална обосновка, могат да влязат в съответните моменти на прецизиране и усъвършенстване на закона вече в неговия окончателен текст.
Но моето категорично мнение е, че ние трябва да подкрепим законопроекта на първо четене и аз ви призовавам към това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Ганчев.
Има ли други желаещи народни представители? За реплика, заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми проф. Ганчев! Не може да се възприема демографската картина и процеси като факт и ние да вдигаме ръце и да казваме: такива са. Напротив, в текста от Конституцията е казано, че държавата трябва да гарантира балансираното развитие. Това става не само с лозунги, програми и правителствени действия, а чрез законови механизми. Данъчните закони са именно тези механизми, които извършват преразпределението в държавата. И това са най-могъщите лостове - законодателно да се влияе върху определени процеси, които законодателят прецени като негативни. Ако ние в тази зала преценим всички, че дебалансираното демографско, икономическо и социално развитие, примерно фактите преди година-две показваха, че 75 на сто от българските и 85 на сто от чуждите инвестиции са насочени в 4-5-6 големи града, да не ги изброявам, София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, ако ние като законодатели искаме да се борим и да спрем този процес, ние трябва във всеки един момент да търсим такива логики в законодателството. Ако вдигнем ръце и кажем: такъв си е демографският процес, ние не можем да му повлияем, това е едно безсилие. Мисля, че не това имате предвид. Мисля, че в законите трябва да се отразяват тази политика и този подход.
И аз затова ще гласувам "против", защото тук не го виждам. За това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Иван Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да взема участие в дискусията, която се води по основния закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Но искам да взема отношение по предложението, което беше направено от народния представител Лъчезар Тошев за допълнение на същия закон.
Привидно допълнението, което той предлага, може да се счита, че има ограничен обхват, но реално то засяга обикновените граждани и то голяма част от тях и най-вече пенсионерите в страната ни. Предложението на Лъчезар Тошев беше всъщност за едно допълнение в ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на закона. Това всъщност е точката, която дефинира основното жилище на българските граждани. А именно, че "основното жилище е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината". Поради обстоятелството, че много граждани са сменили своето местоживеене, а от друга страна са оставили възрастни родители на различни места - по градове и села из страната ни, за една част от тях се налага да прекарват там повече от шест месеца годишно, за да се грижат за своите родители. Други, освен за да се грижат в селските райони, отиват да помогнат за селска работа, която вие знаете, че е повече от шест месеца. При това положение те, макар че имат едно-единствено жилище, съгласно закона това жилище не се приема за основно. Това ги ощетява двойно, от една страна, защото след като едно жилище не се счита за основно, данъчната му оценка е по-висока. Това води комулативно до увеличаване на техните такси за смет и вода.
В резултат на това именно такива хора, които било да отидат и да потърсят допълнителен доход на една такава възраст при своите родители в родните си места или други, които се грижат за възрастни родители, вместо да бъдат насърчени, те се явяват наказани. Аз смятам, че ние в крайна сметка като орган, който е призван да защити не само интересите на обикновените граждани, но да създаде максимално справедливи законови разпоредби, не би трябвало да отхвърляме допълнението, което се предлага от народния представител Лъчезар Тошев.
Доколкото разбрах, предложението на господин Искров, като председател на комисията, е евентуално този въпрос да бъде разгледан по-късно. За мен няма достатъчно основание за такова отлагане. Няма и аргументи против приемането на тази добавка. Нека, след като при мен лично са идвали десетки хора да се оплачат по този повод и виждам, че те имат основание като всеки български гражданин, да намерим политическата воля на цялата зала и да приемем едно второ изречение, което всъщност е и предложението за допълнение, а именно, че по смисъла на този закон единствено жилище се смята за основно жилище. Това би било едно справедливо решение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Преди да закрия дискусията на първо четене на двата законопроекта за местните данъци и такси, давам думата на заместник-министъра на финансите господин Кацарчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Ще се опитам по поредността на изказванията да обясня мотивите на Министерството на финансите във връзка с направените предложения за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Първото изказване беше на господин Лъчезар Тошев и последното отново беше за това на господин Иванов. Какъв е мотивът тук и защо всъщност Министерството на финансите не би подкрепило една такава идея?
Единствено жилище не означава дали човекът е беден или богат, тъй като облекчението, което е предвидено в Закона за местните данъци и такси касае тези, които живеят в собствените си жилища, и всъщност преотстъпването на данък фактически представлява някакъв тип социална помощ от държавата.
Второто, на което искам да наблегна, е, че данъците би трябвало да бъдат неутрални, а не да играят такава социална роля.
Третото е, че този данък все още е социален като цяло. Тоест годишният размер на данъка върху недвижимите имоти за масовите жилища варира до 25-30 лв. годишно, което предполагам, че не представлява голяма данъчна тежест за когото и да било.
По отношение на това дали жилището е единствено и за това кой къде пътува и дали помага на родителите си или не в друго населено място, мога да кажа следното.
На територията на страната има масово неизползвани жилища. Те се намират обикновено в районите, които не са много добре населени. Това са слабо населените места. Тези жилища по една или друга причина, предвид това, че там няма достатъчно добра икономика, няма възможност да бъдат създадени работни места и т.н., те остават без да са използвани. Тук става въпрос за това, че масата народ на територията на България има поне едно жилище в града и едно жилище на село, тъй като знаете, че българинът е масов собственик и той по принцип наследява това, което имат родителите му по закон. Смятаме, че единствено жилище в момента не е добър критерий. Масовият българин притежава 1,4 жилища. Така че по този начин не правим никакво социално облекчение.
Другият пример е следният. Ако аз притежавам, да кажем два завода и едно жилище, следва ли и аз да получавам също данъчни облекчения? Идеята е данъчното облекчение да бъде свързано с това, че човекът използва жилището си за жилищни нужди, че не го е отдал под наем за офис или го е преструктурирал в нещо друго.
Решението е ваше, но аз ви казвам, че по този начин, допълвайки разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, няма да постигнем социална справедливост, а социална несправедливост по отношение имущественото състояние на хората.
Второто изказване беше на госпожа Евдокия Манева по отношение на екологичната политика. Аз бих могъл да обясня, че данъчните закони не се занимават с околна среда. Имаше един пример, който ще използвам. Ако данъчният закон би се интересувал от това кой какви замърсявания прави в природата, би трябвало "Кремиковци" да плаща най-високия данък на територията на страната, тъй като е доста голям замърсител.
По отношение на таксата смет. Относно възможността лицата да избират начина на заплащане на таксата смет в зависимост от количеството или в зависимост от данъчната оценка на имота, мисля, че това е просто един режим, който дава възможност на лицата да изберат кое би било по-благоприятно за тях. Като се има предвид, че когато аз плащам върху данъчна оценка, това означава, че аз използвам точно определената от общината чистота на сметоизвозване. И ако аз генерирам повече смет, отколкото мога да побера в съответния контейнер, това означава, че би трябвало да заплащам допълнително. И това се регулира - с наредба на общинския съвет. Мога моментално да дам за пример пазара в столицата, който се намира на пл. "Славейков". Всички търговци заплащат определена такса смет, но тъй като боклукът се извозва веднъж седмично, а де факто неговото количество надвишава тази норма, общината организира сметоизвозване всеки ден и всички търговци заплащат допълнителен размер такса смет, която е договорирана между общината и тях. Така че общините имат в правомощията си такъв регулатор, чрез който могат да компенсират тези, които заплащат по-малко, отколкото би трябвало да плащат за сметта, която изхвърлят.
По отношение на превозните средства. Отново не виждам връзката. Това беше направено навремето по ваше предложение и вкарахме в Закона за местните данъци и такси намаление на данъка върху превозните средства с 50 на сто за превозни средства, използващи катализаторни устройства, както и за товарни автомобили и автобуси, които имат двигатели евро-1 и евро-2 с по-малки замърсявания. Така че мисля, че това е достатъчно облекчение. Но според нас, като Министерство на финансите, политиката по отношение на околната среда би трябвало да се регулира чрез съответното министерство, като то предвижда субсидии или друг вид финансиране към тези, които би трябвало да насърчават и да запазват околната среда, а не чрез данъчни утежнения или облекчения, тъй като данъчните утежнения и облекчения обхващат абсолютно всички лица, а само част от тях де факто замърсяват в повече от останалите самата околна среда.
По отношение на това, което каза господин Гагаузов, че общините имат ограничени правомощия и разходите на общините не се покриват от всички тези целеви приходи. Тоест, те са принудени да харчат парите от такса смет и от пътния данък за съвсем други цели. Това е така. Но да не забравяме, че има и Конституция, която казва, че всички тези данъци се определят от Народното събрание. Общините все още нямат такава възможност. Ако Народното събрание измени Конституцията, общините ще имат възможност да определят размера на данъците.
По отношение на таксите. В закона тези такси, които имат социален характер, имат долна и горна граница. Отново това е с цел долната граница да поддържа нивото, на което общината трябва да има минимум приходи, за да не се получава популизъм при вземане на решенията от общинските съвети, а горната граница предпазва хората да не би общината да завиши прекалено много размера на таксите. Това е смисълът на горната и долната граница за социалните действия на общината.
Имаше много изказвания по отношение на данъчната оценка на недвижимите имоти и ефекта върху хората. Увеличението наистина е 60, но е до 60 процента. Шестдесет процента звучат много страшно, когато се използват като относителен дял. Но тук става въпрос за нещо съвсем друго. Масовият данък е в рамките на 25 лв. И това е масовият данък. Говоря за големите населени места. Докато в селските райони там, където няма много хора, става въпрос за V, VI, VII и VIII функционален тип, данъкът е в размер на стотинки и в масовия случай е около 1 лв.
Като говорехме за свинското със зеле, средното, което господин Миков употреби, аз ще ви дам отново следния пример. Има регистрирани 4,5 млн. партиди на физически лица. Приходът от увеличението на данъка е 5,3 млн. лв. Това означава по лев и малко на партида годишно. Тоест, данъкът не е убиец, а продължава да бъде социален.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Повторете го пак.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Да, пак ще повторя - 4,5 млн. партиди на физически лица, 5,3 млн. допълнителен приход. Става въпрос за малко повече от един лев годишно увеличение средно на данъка върху недвижимите имоти.
По отношение на базата за автомобилите - става въпрос за следното: всички застрахователни компании и финансови институции използват така нареченото "Шваке" - издание на "Евротакс", със съответни корекции, за да определят застрахователната стойност за съответното превозно средство. В момента Министерството на финансите преговаря със същата фирма, която трябва да изготви цени, но за пазара на България. Не за европейския пазар, а за реалните продажби на българския пазар на такъв тип автомобили, като идеята ни е тези цени да бъдат намалени с около 20 на сто, т.е. да бъде елиминиран данъкът върху добавената стойност. Реално погледнато, данъчната оценка би трябвало да бъде малко по-ниска, отколкото реалната пазарна продажба на един такъв автомобил, като съответно ще бъдат отчитани годината на производство, моделът, модификацията, обемът на двигателя и т.н. и това ще оказва влияние върху крайния размер на данъка.
По отношение на слабо населените райони - дали ще има облекчение за пътния данък. Отново това, което каза господин Миков, се казва и от господин Гагаузов. Там се има предвид, че тъй като данъчната администрация трудно може да определи кои са слабо населени, гранични или високопланински райони, се оказа, че има един лесноустановим критерий. За всички тези райони с постановление на Министерския съвет се отпускат субсидии. Затова текстът в закона, който предлагаме, е всъщност да се допълни с думата "субсидиране" от съответните общини. Това е по-лесно идентифицируемо от данъчната администрация, съответно е и по-лесно да идентифицираме и лицата, които получават субсидии от общината и съответно извършват такива превози.
По отношение на облекчението за инвалиди за автомобили до 1800 куб. см и до 110 конски сили - същото предложение е направено и в Закона за данъка върху добавената стойност. Защо се налага това ограничение? Оказва се, че половината ни автопарк е собственост на инвалиди. Излиза, че ние сме държава на инвалиди, което не вярвам да е така. Масово се злоупотребява с това нещо и предпочитаме поне луксозните коли да не ползват такова намаление, тъй като знаем, че се отива, изважда се пълномощно на името на даден инвалид, след което не заплащат мита на митницата, не заплащат и годишен данък за ползване на превозното средство. Затова е сложено ограничението и наистина тези, които имат нужда, да ползват такъв тип автомобили.
Имайте предвид, че в Европейския съюз и в нормалните държави, за да се признае данъчно облекчение за кола на инвалид, тя трябва да има съответното оборудване. При нас няма такова изискване, т.е. ние казваме, че всеки масов модел кола, собственост на инвалид, е освободена от данък. Ние не искаме специално оборудване, тъй като знаем, че то е доста скъпо и колите се правят по поръчка.
По отношение на тротоарното право аз не разбрах какво точно беше предложението на господин Гагаузов, може би би могло да се обмисли. За пространствата около блоковете имаше нещо, но не можах да разбера точно каква беше идеята.
По отношение на това, което предложи господин Анастасов - за продажбата на тютюневи изделия и спиртни напитки и увеличението на таксите за разрешителните режими. Нашето мнение е, че в момента размерите са малко под 1 лв. на ден, т.е. те са около 200-250 лв. В цял свят режимът е особен, тъй като става въпрос за акцизни стоки и вредни за здравето стоки. Както знаете, нашата политика също е в тази посока, че трябва да се намали консумацията на такъв тип стоки, а оттам да се намалят и разходите на държавата за здравеопазване. Госпожа Първанова сигурно ще ме подкрепи в тази посока. Това е едната идея.
Втората идея е държавата да може да контролира по-лесно този тип стоки, тъй като те са податливи на данъчни измами. Имам предвид това, че когато се извършват измами с тези стоки, размерът на печалбата се увеличава неимоверно, тъй като едновременно се икономисват и данък върху добавената стойност, и акцизи върху тях. Не смятаме, че размерите, които сме предложили, биха доубили - съобразени са с това, че в малките населени места би трябвало да запазим такъв тип търговия. Голямото увеличение е за хотелите с четири и пет звезди и големите търговски обекти. Смятаме, че те са в състояние да заплатят такъв тип разрешителен режим.
Отново имаше предложение за данъчните оценки на недвижимите имоти и тук е повдигнат въпросът за диференциране на данъчната тежест. Данъчната тежест по отношение на данъка върху недвижимите имоти е диференцирана на базата на данъчната оценка. Аз и в комисията казах, че разликата между най-евтиния имот на село е най-скъпия имот, намиращ се в първа зона на София-град, е 35 пъти. Това е само разликата от местоположението на обекта. Отделно от това местоположение, съгласно предложеното в момента в законопроекта, започваме да отчитаме и луксозните подобрения в обектите. В момента според действащата оценка в Приложение № 1, за едно и също двустайно жилище се заплащаше един и същ данък, независимо от това какви луксозни подобрения са направени в него. Сега законът ще започне да прави, ако го приемете, малко по-голяма диференциация между това дали жилището е в добро, полудобро или в много добро състояние и дали има екстри в него. Под "екстри" се разбира това, което беше написано: ТЕЦ, луксозна дограма, луксозни покривни покрития, декоративни настилки и т.н.
Продължавам с изказването на господин Миков. Отново е започнато с данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци и че няма пазар на имотите. Това, че няма пазар на имотите, е факт. Точно поради тази причина оценките там са много занижени, тъй като ние нямаме реална база за сравнение - има по една-две продажби в подобен тип населени места, но селски имоти по принцип се търгуват много малко. Данъчните оценки се оказват около 2 пъти по-ниски от реалните цени на сделките, така че ние смятаме, че тук има някаква регулация, т.е. данъчните закони предвиждат все пак някакво данъчно облекчение.
По отношение на мързела на данъчната администрация, която хваща хората, където те не могат да се измъкнат - това е практика в цял свят. Обикновено администрирането на данъци върху доходи или приходи, които трудно могат да бъдат установени, струва много пари. В този случай държавата обикновено харчи толкова, колкото събира, така че е безсмислено да прави това. В тази посока е политиката по принцип - да се намаляват постепенно преките данъци и те да се използват за съответните цели като инвестиране в икономиката и т.н., но когато някой реши да укрие доход и похарчи парите си за недвижим имот и превозни средства, т.е. за лична употреба, тогава данъците стават малко по-чувствителни.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Как ще видите луксозните? Ще направите ли преглед на всички партиди?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Преди няколко години всички са декларирали всичко.
По отношение на останалите косвени данъци всеки знае, че когато има повече пари, харчим повече пари, така че с всяка една нова покупка всеки плаща и повече косвен данък. Косвените данъци са един добър измерител за потреблението и за разграничението между това кой с каква сума разполага, т.е. къде се намира в социалната стълбица.
По отношение на таксата, която сме предложили да отпадне - за опазване на земеделски земи, тук имахме много голям натиск от общините за въвеждане на такава такса преди време. Ние тогава поставихме следните въпроси: тъй като собствеността върху земята вече е частна и господин Миков каза, че се ограбват такъв тип земеделски земи...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Крадат се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Крадат се. Каква е отговорността на общината, ако някой ограби такъв имот, е моят въпрос. Отговорът е, че тя няма отговорност. Аз плащам на общината, за да осигури един пъдар, както беше известен навремето...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Но те разчитат да съберат тези пари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Данъчните ги събират. След това някой ограбва дадения имот и общината казва: ние имахме там един човек, той пазеше, но не можа да го опази.
Развитите общества са предвидили нещо друго. Нарича се застраховане или наемане на охранителна фирма. Ако аз искам да се застраховам срещу риск кражба, си плащам не на общината, а на застрахователната компания или си наемам някой да ми го пази. Но моят имот, а не общо полето от 30 000 дка с двама души без пушки. Които, като видят един луксозен джип - защото това съм го наблюдавал там, където е роден господин Първанов - как се събират картофи: идва джипът и пъдарят изчезва, защото знае кой е в джипа; те си събират картофите и си тръгват. И пъдарят отива да уведомява собственика, че картофите му ги няма. (Оживление.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво общо има това с Първанов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Давам пример от този край, защото там съм работил на времето.
Така че ние сме за отпадането на тази такса и всеки собственик сам да преценява дали иска да застрахова имуществото си или иска да го охранява, но кметът няма възможност да извършва тази дейност, нито носи отговорност, когато настъпи едно такова събитие.
Между другото, приходите от тази дейност са много малко, тъй като и самите кметове не могат да убедят хората, че те наистина ще опазят имуществото им и повечето от собствениците на земеделска земя отказват да заплащат тази такса.
Относно самостоятелността на общините, пак стигаме до Конституцията на Република България. Това е в правомощията на Народното събрание. Аз не мога да коментирам това от тази трибуна.
По изказването на господин Радев - имаме увеличение на данъчната тежест - с около 40 процента на местните такси и това е така. Обаче местните такси, които имат социален характер ние не сме ги увеличи въобще. Това са такси за детски градини и други такива, които играят съществена роля в дохода на домакинствата не са пипани. Пипани са тези, които касаят търговска дейност или някакъв друг тип дейност с цел да се постигне равнопоставеност между отделните видове търговци - едните, които наемат общински площи и останалите, които наемат частни площи. Знаем всички, че при частните договори има актуализация на цените. Те са свързани или с валутен курс, или с инфлация, или с минимална работна заплата.
За данъка върху недвижимите имоти вече мисля, че дадох някакъв отговор.
Относно тавана за таксата "смет". Има някаква логика в предложението, което даде господин Радев от гледна точка на това, че наистина има засечени на определени места общини, които определят размери на такси, след което събраните средства са доста по-големи от това, което фактически те са похарчили за тази дейност, но тук трябва да се измисли доста добър механизъм, а и рискът тук е, че при такъв тип таван общините постоянно искат от нас да им осигурим по-голяма автономност, а ние тук можем да се окажем, че правим обратно, тоест не им даваме автономност, така че мисля, че това е един елемент на една политическа дискусия в съответните комисии и залата.
По отношение на данъчната тежест върху превозните средства и пътния данък. Информацията, която ние имаме е, че масовият автопарк в България е доста стар. В момента данъкът се определя на базата на киловати, тоест мощност на двигателя. Ще има увеличение на данъка за част от автомобилите, за други няма да има. Определено за тези, които са по-стари, няма да има увеличение на данъчната тежест, но за по-новите автомобили, особено за вносните автомобили ще има такова увеличение. Всичко зависи от това в каква комбинация се намират киловатите, върху които до момента се е определял данъка и стойността на съответното возило.
Например, мога да ви кажа, че за по-старите "Лада", "Жигули" и "Москвич" би трябвало да има спад на данъка. За останалите, които са вносни автомобили, би трябвало да има увеличение на данъка.
Има увеличение общо на данъчната тежест между 4 и 6 процента, но това вече започва да се компенсира с това, че правителството увеличава заплатите и ръста, тоест ние имаме определено изчисление за това, че има увеличение на реалния разполагаем доход.
По отношение на второто изказване на господин Миков - данъчните закони да предвидят насочване на инвестиции в други райони, тук имаме малко отклонение от Закона за местните данъци и такси, но мога само да спомена, че в чл. 60 от Закона за корпоративното подоходно облагане има такъв текст, който дава данъчни преференции при инвестиции в райони с безработица.
Мисля, че това беше ...
Изказването на господин Иванов беше свързано отново с данъка върху недвижимите имоти, както и предложението на господин Лъчезар Тошев.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на заместник-министър на финансите господин Кацарчев за становището на Министерство на финансите по основните положения на двата законопроекта, които днес обсъждахме на първо четене.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като председател на ресорна комисия аз този път съм доста облекчен, тъй като законодателната инициатива е на Министерски съвет и от много подробните отговори на поставените въпроси от господин Кацарчев. Той беше повече от изчерпателен.
Все пак, преди да пристъпим към гласуване и тъй като на първо четене са политическите изказвания, ще ми се да кажа няколко думи по отношение на това дали се постигат целите, които са поставени с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не са политически, а са по принцип, по философията на законите.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви за корекцията.
Ще бъда много кратък.
На всички са добре известни основните принципи, на които се градят последните предложени изменения в данъчните закони, тъй като материалът е раздаден и аз искам само да обърна внимание отново върху тях. А това са подобряване на събираемостта - има ли такива мерки, които се предлагат с тези пет данъчни закона, в това число и за местните данъци и такси - аз мисля, че има; гарантиране на икономическия растеж - мисля тук да не се съглася с господин Радев и с голяма част от колегите от Коалиция за България, които твърдят, че с тези данъчни изменения се постига точно обратното, тъй като, пак обръщам внимание, че на практика имаме намаляване на данъчната тежест и това никой не може да го отрече; и на трето място като основен принцип, следван от правителството и Министерството на финансите това е осигуряване на макроикономическата стабилност чрез гарантиране на достатъчно бюджетни приходи.
Какво виждаме от внесените закони? Дали резултатите, които са предложени се постигат с тях? Очевидно, и тук пак искам да повторя, имаме намаляване на данъчната тежест, и обръщам внимание, господин Миков, успоредно с намаляване на бюджетния дефицит. Бюджетният дефицит за 2001 г. беше разчетен на 1,5 процента, в момента имаме намаляване на данъчната тежест и намаляване на бюджетния дефицит на 0,8 процента при запазване на една от целите, която преди малко ... (Неразбираема реплика на народния представител Атанас Папаризов от място.)
Международните лихви, уважаеми господин Папаризов, се използват за други цели и те са договорени с Международния валутен фонд.
И тъй като имаше доста популизъм в изказванията, позволявам си тук да се съглася с казаното от господин Радев. Напоследък рядко се съгласявам с казаното от него, но обръщам внимание - при последното правителство, господин Миков, до 1996 - 1997 г. данъчната тежест беше несравнима с това, което се предлага в момента. И аз Ви обръщам внимание - при господин Виденов данък печалба беше 40 процента, отделно за общините. В момента се предлага 15 процента данък печалба.
Да не говорим, че за финансовите институции - този сектор откъдето идвам, се стигна до 62 процента ефективна данъчна тежест!
Данък общ доход - 17,6 процента ефективна тежест. Ако ние подкрепим, а след това ще дискутираме по този закон, предлаганите изменения, ще отидем през 2002 г . на 11,5 процента ефективна данъчна тежест.
Много са примерите. Да не пропусна ДДС. ДДС, уважаеми господин Миков, беше 22 процента! Говорим за това време, за което преди казах.
Искам да взема отношение само по два болезнени въпроса, тъй като пак казвам, господин Кацарчев беше повече от подробен в отговорите си, за което и аз благодаря - за тавана за такса "Смет", който тук беше повдигнат от много от народните представители - и от господин Гагаузов. Той познава много добре тези проблеми като бивш кмет, и от господин Муравей Радев - таван ми се струва, че не е нормално да слагаме, тъй като все пак се стремим към една децентрализация на общините и ако си спомняте на съвместните заседания, които имахме между двете комисии - по бюджет и финанси и по регионалната политика с Министерството на финансите говорихме за едни инициативи, които тепърва предстоят. Те ще дадат реално отражение върху общините не само по отношение на техните бюджети, но и по отношение на самоуправлението. Има доста силна законодателна инициатива в този аспект през 2003 г., което предвиждаме.
Аз си мисля, че трябва да нараснат отговорностите на общините, а не да се намаляват.
Данъка върху превозните средства - абсолютно подкрепям новата логика. Няма логика - моята кола е "Омега", 2000 куб. И няма логика аз да плащам по-малък данък, уважаеми колеги, от човек, който има по-ниски доходи и кара "Форд" на 15 или 20 години и той е 2000 кубика.
Очевидно много по-справедливо е предложението на правителството и Министерството на финансите. Тук говорим за справедливост на данъците. Който кара по-скъпи коли, да плаща по-големи данъци. И доколкото зная, ще бъде приложена методиката и цените, които са заложени по известното шваке, което всеки един, който купува от втора ръка, като мен, и от вас знае, че там цените са доста справедливи - близки до пазарните.
И като цяло, с това искам да завърша, наистина има намаляване на данъчната тежест, наистина има изместване, и ние не крием, изместване от преките към косвените данъци. И това е по-справедливо. Там, където се създава доход, да остава за инвестиции, там, където се харчи, или образно казано, ако, отивайки в "Метро", си пълните догоре количката, ще платите повече косвен данък в бюджета. Ако сте с по-ниски данъци и купувате по-малко, ще платите по-малко в бюджета. Това е. И по този начин мисля, че отговарям и на упреците за това доколко били справедливи или несправедливи последните изменения.
С това мое изказване, уважаеми колеги, се обръщам към вас да подкрепим на първо четене внесения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Искров.
Заповядайте, господин Миков, за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Искров, дами и господа! Господин Искров, ще си позволя да Ви репликирам само в политическата част на Вашето изказване, защото Вие вземате твърде лош пример от Вашите предшественици и от господин Радев, да се връщате към Виденов.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Вие бяхте много популистки настроени.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, това не е популизъм, това са разумни предложения, ако можете да ги оцените. Ако не, хората ще ги оценят.
Принципният въпрос е: когато беше такава данъчната тежест при Виденов, колко предприятия бяха държавни и колко бяха частни, и какво постъпваше? Хайде, направете си вие една справка - като приходи при облагане на тези държавни предприятия - какъв беше данъкът върху печалбата и какво постъпва сега.
Вторият въпрос. ДДС било 22 на сто. А кои стоки не се облагаха с ДДС? Зная, че ще ми кажете: универсалност на ставката, еврокритерии и прочие. Но дайте, приложете ги тези еврокритерии при доходите. Хайде веднъж не при данъците, а при доходите да приложим еврокритериите, а после и при данъчните ще ги приложим, даже тутакси.
И по въпроса за бюджетния дефицит. Не пълнете бюджетния дефицит, тупайки чувала там, където няма останало брашънце.
Снощи на комисия пак поставих въпроса: а бе, какво става с тези ЗУНК-ове и лихвите от приватизираните предприятия? Пълнете, дайте, съберете, размърдайте се! Значи, приватизираха се, предоговориха се, господин Радев, и Вие сте подписвали такива договори за предоговаряне по ЗУНК. Значи не събирате оттам лихвите и вземанията по ЗУНК-овете, тука тупате чувала - с по 1 лв. с по 50 и по 60 стотинки - четири и половина милиона партиди.
Питам го господин Кацарчев: как сега ще видите кои са луксозните жилища? Ще направите фирма, която да обиколи 4 млн. и половина жилища, да види кои са луксозни, за да приложи тази диференциация? Или по декларация от преди две години. Но аз оттогава досега такъв луксозен ремонт съм си направил, но съм декларирал тогава.
И накрая, бюджетният дефицит може да се пълни от хиляди други места, господин Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За втора реплика има думата госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Искров, понеже Вие засегнахте принципи в данъчното законодателство, аз много съжалявам, че не споменахте един важен принцип в съвременното европейско законодателство, това е принципът за въздействие върху екологичната политика, т.нар. позеленяване на данъците. А имах информация, че познавате добре съвременните тенденции в европейското законодателство. Затова бях безкрайно изненадана, че заместник-министър от вашето правителство можа да изрече тези странни думи тук - че данъците нямат нищо общо с екологичната политика. Тъкмо обратно! И аз мисля, че това е един от недостатъците на системата от данъци, които са предложени в момента. И се надявам, че това с времето ще бъде коригирано.
Имаше и един доста странен момент в изказването на господин Кацарчев, примерът, който приведе, че има хора с гарсониера и два завода - по повод предложението на господин Тошев.
Аз мисля, че е некоректно хора от изпълнителната власт да поставят толкова странно, не искам да използвам други квалификации, въпросите, когато става дума за социална справедливост в областта на данъчната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Манева.
За трета реплика има думата господин Георги Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин Искров, уважаеми дами и господа! Моята реплика е във връзка с изказването на господин Искров, че данъчната тежест намалявала. Ако казва, че данъчната тежест намалява в разглеждания проект за изменение и допълнение на Закона за данъците и таксите, нека да ми покаже как намалява, след като вдигаш базовата стойност, запазваш коефициентите - естествено тя се увеличава. Може би защото той смеси и направи едно представяне, което аз бих му казал, че трябваше да го направи в началото на този пакет от данъчни закони. Ние днес разглеждаме, и утре може би, всички данъчни закони, които са свързани с изпълнението на бюджета за следващата година. Затова специално за този закон намаляване на данъчната тежест няма, а реално тя се повишава, каквото и както да го разглеждаме. И тя ще удари преди всичко социално слабите слоеве.
Заместник-министър Кацарчев каза, че е 25 лв. Да, 25 лв. може би за много хора в тази сграда е нищожна сума. Само че за един пенсионер, взимащ 50 лв. месечна пенсия, това е сериозна сума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Анастасов.
За дуплика има думата господин Искров. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): На господин Анастасов няма да отговарям. Очевидно е, че той има предвид няколкото закона, които са предвидени, а не само Закона за местните данъци и такси. Е да, прав сте, и министърът каза: при толкова милиона партиди и при толкова жилища с 10 стотинки ли беше, се увеличава на всеки един от нас, средно.
Прощавайте, господин Анастасов, но все пак, министерствата работят с осреднени данни. Няма друг начин. Другият начин може да го прилагаме за други цели, когато се говори за данъчни закони и за бюджет.
Единствено и само с едно изречение искам да обърна внимание на господин Миков. Не пълниме, господин Миков, бюджетния дефицит с изстискване или изтупване на чувала. Напротив, намаляваме бюджетния дефицит двойно - от 1,5 на сто на 0,8 на сто. И при това намаляваме общата данъчна тежест. Господин Анастасов, имам предвид всичките данъчни закони. Това трябва да се чуе ясно тук от трибуната - намаляване на данъчната тежест при намаляване на бюджетния дефицит. Постигат се две взаимно изключващи се неща в случая. И много ни струва, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене, по реда на постъпването на двата законопроекта, които бяха днес обект на дискусия, а именно, най-напред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, с вносител Лъчезар Тошев, внесен на 11.07.2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 16, против 124, въздържали се 23.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси на първо четене, внесен от господин Лъчезар Тошев, не е приет.

Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте!
Гласували 166 народни представители: за 117, против 46, въздържали се 3.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (вносител: Министерски съвет, от 1 ноември 2001 г.) е приет на първо четене. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Колеги, тук има внесени за първо четене четири законопроекта: законопроект с вносител Министерският съвет; законопроект, внесен от Иван Искров и група народни представители; законопроект, внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов, и четвърти законопроект, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.
Давам думата на председателя на водещата Комисия по бюджет и финанси господин Искров да докладва на първо четене четирите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
корпоративното подоходно облагане № 102-01-12 от
1 ноември 2001 г., внесен от Министерския съвет;
№ 154-01-44 от 13 септември 2001 г., внесен от народния
представител Иван Искров и група народни представители;
№ 154-01-47 от 20 септември 2001 г., внесен от народните
представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен
Гагаузов, и № 154-01-54 от 25 септември 2001 г., внесен от
народния представител Муравей Радев

На заседания, проведени на 6 и 8 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане: № 102-01-12 от 1 ноември 2001 г., внесен от Министерския съвет; № 154-01-44 от 13 септември 2001 г., внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители; № 154 01 47 от 20 септември 2001 г., внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов, и № 154-01-54 от 25 септември 2001 г., внесен от народния представител Муравей Радев.
На заседанията присъстваха министърът на финансите Милен Велчев и заместник-министърът на финансите Атанас Кацарчев.
1. Правителственият законопроект предвижда изменения в следните основни направления:
- Изменения, свързани с намаляването на данъчната тежест. Те отчитат финансовата стабилност и необходимостта от икономически растеж и целят подобряване на инвестиционния климат в страната и стимулиране на бизнеса.
- Промяна на размера на данъка върху печалбата от 20 на 15 на сто за всички данъчно задължени лица, формиращи данъчна основа по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С нея се цели плавно намаляване на данъчната тежест и уеднаквяване на базата, спазване принципа на равнопоставеност между субектите, осигуряване на приходи в бюджета и стимулиране на доброволното им плащане от данъчно задължените лица.
- Мерки за предотвратяване на данъчни измами и защита на интересите на фиска. С предлаганите изменения се отстраняват пропуски и неясноти в закона, даващи възможност за избягване на данъчно облагане, като се разширява обхватът на контрола.
- Облагане с еднократен данък при източника за увеличението в цената на телефонните или телекомуникационните връзки, без тези по чл. 2а, ал. 1, т. 3.
- Изменения, свързани с намаляване на финансовия резултат с положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на публични корпоративни акции, предлагани на официалния български пазар на ценни книжа.
- Изменения, свързани с принципите на обективност, прозрачност и справедливост.
- Подобряване смислово и редакционно на разпоредби от закона с цел отстраняване на непълнотите и неяснотите, осигуряващо по-добро администриране на данъка, както и актуализиране на текстове, свързани с промени в други закони.
- Предлага се отмяната на ал. 3 от чл. 24, която след влизането в сила на Данъчния процесуален кодекс, където са обхванати случаите на недоказан произход на капитал, става излишна. Разпоредбата в действащата редакция няма практическо приложение в данъчната и съдебната практика поради обективната невъзможност да предизвика допълнителни приходи. Това се дължи и на факта, че в текста е посочено облагане по реда на членове, които от своя страна не сочат ред за облагане, а определят данъчна ставка.
- Промени, свързани с административнонаказателните разпоредби, наложени с цел постигане на съответствие между вида и размера на санкцията или глобата за еднакви нарушения на разпоредбите в различните материални данъчни закони, като същевременно се запълва съществуващата празнота в закона.
2. По законопроекта, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители.
Вносителят подчерта, че е необходимо отстраняване на една от нормативните пречки пред банковото кредитиране. Разпоредбата, която се предлага да бъде отменена, предвижда, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с частта от начислените разходи за провизии и за кредити, провизирани със сто на сто провизия, когато превишението на тези кредити е над 10 на сто от общата сума на кредитния портфейл на банката. Тази разпоредба утежнява съществено финансовото състояние на търговските банки и по същество е своеобразно наказание за поеманите от тях рискове, а поемането на обосновани рискове характеризира самата същност на банковото дело. С отпадането на тази разпоредба ще се допринесе за подобряването на икономическата среда в страната и подобряване на осъществяването на кредитната дейност.
3. По законопроекта, внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов, предвижда:
Отстраняване на една от нормативните пречки пред развитието на банковото кредитиране на търговските дружества. Действащите разпоредби на чл. 26, ал. 1 и 2 предвиждат ограничаване на максималния размер на признатите за разход при данъчно облагане лихви, включително и по заеми от банки. Вносителите предлагат стимулиране на банковото кредитиране на инвестициите, а не междуфирменото кредитиране, в това число между фирма-майка и дъщерно дружество.

4. По законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев.
Законопроектът е насочен към допълнително подобряване на инвестиционния климат на страната и успешното извършване на оздравителния процес на предприятията в несъстоятелност. С предлаганите изменения в чл. 41, ал. 8 и предлаганото възстановяване на отменената ал. 9 според вносителя се постига следното:
1. Спазва се основният принцип за преобразуване на годишния финансов резултат в облагаема печалба.
2. Начисленият данък се преотстъпва на предприятието в несъстоятелност.
3. Установяват се обосновани изисквания за преотстъпване на данъка, като предпазва от обявяване на умишлени фалити за неправомерно ползване на това облекчение.
След обсъждането се проведе гласуване, на което четирите законопроекта бяха подкрепени с 13 "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 102-01-12 от 1.11.2001 г., внесен от Министерския съвет; № 154-01-44 от 13.09.2001 г., внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители; № 154-01-47 от 20.09.2001 г. внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов и № 154-01-54 от 25.09.2001 г., внесен от народния представител Муравей Радев.
Комисията предлага за второ четене законопроектите да бъдат обединени в един."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, четирите законопроекта бяха разпределени и на Комисията по икономическа политика.
Докладът на комисията ще бъде представен от заместник-председателя на комисията господин Юнал Тасим.
Заповядайте, господин Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам на вашето внимание
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика по законопроект № 102-01-12 от 1.11.2001 г. за изменение и допълнение на
Закона за корпоративното подоходно облагане,
внесен от Министерския съвет

На извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г. съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на заместник-министър на финансите, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът актуализира нормативната уредба на данъка върху печалбата, данъка за общините и алтернативните на тях данъци, с което се цели гарантиране на приходите в бюджета, съкращаване на разходите за администрирането на данъците и опростяване на реда за прилагане на закона. С него се усъвършенства режимът на данъчно облагане в съответствие с принципите на обективност, прозрачност и справедливост, създава се баланс между интереса на фиска и на данъчно задължените лица и се оптимизират взаимоотношенията между данъчната администрация и данъкоплатците.
Достойнство на законопроекта е, че с него се намалява размерът на данъка върху печалбата от 20 на 15 на сто за всички данъчно задължени лица по Закона за корпоративното подоходно облагане. По този начин не само се подобрява инвестиционния климат, но и се уеднаквява базата за всички субекти, което ги стимулира към доброволно плащане на данъчните задължения.
Друга положителна страна на законопроекта е, че с него се отстраняват пропуски и неясноти, което разширява обхвата на контрола и ограничава възможностите за избягване на данъчното облагане. Внасят се и редица смислови и редакционни подобрения и актуализират текстове, свързани с промени в други закони.
Законопроектът въвежда облагане с еднократен данък при източника за увеличението в цената на телефонните или телекомуникационните връзки, което ще донесе допълнителни постъпления в бюджета.
Уреждат се изменения при определяне на финансовия резултат във връзка с придобиването и разпореждането с корпоративни ценни книжа, които създават яснота и облекчават определянето на данъка.
В дискусията народните представители направиха предложения за съкращаване на сроковете за амортизация на машини, компютърна техника и транспортни средства, за прецизиране на списък-приложението към чл. 60, ал. 2, както и за включването в чл. 34, ал. 5 и на сделките с акции на нерегулирания финансов пазар. Изказани бяха и резерви относно статута на лечебните заведения като търговски дружества.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Съгласно правилника, уважаеми колеги, имат думата вносителите на четирите законопроекта - по 10 минути. Започваме с тази част от първото четене.
Има думата господин Кацарчев - заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Искров направи представяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Аз ще се спра само на някои от основните моменти.
Един от основните моменти е уеднаквяване на ставката за данък печалба, като тя вече няма да зависи от размера на облагаемата печалба. Следващият важен елемент е, че няма да се облагат с данък доходите в резултат на търговия с ценни книжа на официалния пазар на Българската фондова борса. Има изменение в режимите, касаещи пенсионното и социалното осигуряване, както и застраховането, извършвани от работодателите в посока на техните работници. Там допълнението, което е направено, е, че самите предприятия не трябва да имат изискуеми и ликвидни към бюджета задължения към момента на извършване на самия разход. Уеднаквяване на глобите в различните законопроекти, касаещи нарушения, извършвани от данъчно задължените лица. По-точното изясняване на текстове, касаещи социални разходи, извършени от работодателя във връзка с транспортните разходи, които работодателят заплаща на своите работници и служители. Премахване на един текст, който се отнасяше до облагането на капитал с недоказан произход, както и актуализиране на списъка на общините с безработица 1,5 пъти повече от средната за страната във връзка с целите на чл. 60 от закона.
Общо данъчният закон като цяло има намаление на тежестта плюс разширяване на част от режимите, касаещи облагане. Идеята е с този законопроект да се постигне по-голяма активност на икономическите субекти, които са гръбнакът на българската икономика, така че те да издърпат държавата в този труден за цял свят момент. Навсякъде има икономически разпад.
Останалите изменения не са съществени, те касаят редакционни промени. Така че това е основното, върху което бих могъл да наблегна по отношение на законопроекта, внесен в Народното събрание от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацарчев.
Желае ли някой друг от вносителите да вземе думата?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, само с няколко думи ще обясня мотивите, които са ни водили, за да внесем този законопроект. Първо, той е част от предизборната платформа на движението, което представлявам, и на управляващото мнозинство като цяло, с оглед повишаване на прозрачността за бизнес и подобряване на бизнесклимата като цяло в страната.
На второ място, това беше едно недоразумение, мисля през 1997 г. стана. Тогава, след фалита на банките, се считаше, че като се запише една такава разпоредба в чл. 23 от Закона за корпоративното подоходно облагане, видите ли, банкерите щели да бъдат по-предпазливи при отпускането на кредити, за да не ги облага държавата с такъв данък. На практика това не е така. Аз не искам да се връщам пак на спора, който имахме тук при дискусията по отношение на чл. 220, ал. 3 - дали въобще банката отпуска по презумпция лош кредит или лоши кредити в резултат на стекли се обстоятелства, или неспазване на някои други разпоредби на специалните банкови закони.
Всеки един вносител трябва да докладва и ефекта, който би имало върху фиска, на което в Комисията по бюджет и финанси държим, съответното предложение, а предполагам това ще направят и другите колеги, които са вносители. Отмяната на този текст няма да наруши по никакъв начин или да застраши бюджетните приходи, тъй като се оказва, че и досега не е имало такива приходи. Поне такава е информацията от Главна данъчна дирекция.
Не е логично да се облага провизията, тъй като знаете, че провизията е потенциал за загуба в една банка. Тя показва в каква степен е онази част от кредита, която може да се оцени съгласно разпоредбите на Централната банка като несъбираема. В другия случай не се решава как се процедира утре с този данък, когато пък банката си събере кредита след определен период от време.
Мисля, че това е достатъчно като вносител. Готов съм да дам пояснение в хода на дискусията по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Проектът, който внасяме с народните представители Георги Пирински и Асен Гагаузов, подобно на току-що предложения законопроект от господин Искров цели да премахне действително бариерите пред кредитирането. Но в случая пред кредитирането от страна на самите кредитополучатели на предприятията, които желаят да извършват сериозни инвестиции. Обикновено инвестициите се правят с кредити, които надхвърлят ограничението по ал. 5 на чл. 26, т.е., размерът на привлечения капитал да е равен или по-малък от двукратния размер на собствения капитал. В тези случаи, съгласно чл. 26, ограничението за слабата капитализация не се прилагаше за лихвите по банкови кредити. Практически обаче съществените банкови кредити, свързани с инвестиции, трябваше да попадат под този текст и затова повечето предприятия, вместо да вземат такива кредити и лихвите след това да увеличават облагаемата печалба, особено когато това са предприятия, създавани на зелено от чуждестранни фирми, предпочитаха да използват вътрешнофирмен кредит. Вътрешнофирменият кредит, когато е по пазарна лихва, не увеличаваше по същество облагаемата печалба. Дори за подобни предприятия беше по-изгодно да ползват такива кредити, така че да използват и лихвения диференциал между пазарните лихви в България и лихвите в съответната страна. Вие знаете, че в еврозоната лихвите са значително по-малки от размера на лихвите по кредитите в България.
Аз се радвам, че в Комисията по бюджет и финанси нашият законопроект е подкрепен. Той по същество цели от обхвата на чл. 26, ал. 1 и 2 да бъдат изключени лихвите по банкови заеми. По този начин действително търговските дружества, ако ползват такива инвестиционни кредити, няма да бъдат наказвани за това, че размерът на лихвите превишава два пъти тяхната печалба. Това ще бъде един сериозен източник да бъдат премахнати пречките пред банковото кредитиране, каквото по същество цели и законът на господин Искров, каквото целят и други проекти за закони, разглеждани в тази зала.
Аз повече не бих представял законопроекта. Надявам се, че всички вие ще го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Дончев има думата за процедура.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като сме в края на пленарния ден, искам да направя едно процедурно предложение, касаещо дневния ред за седмицата. Тъй като законодателната ни програма за тази седмица е явно много натоварена, правя предложение да гласуваме да отпадне т. 15 от дневния ред, а именно: парламентарният контрол, за да имаме възможност да проведем един пълноценен пленарен ден само със законодателна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 5, въздържали се няма.
Направеното процедурно предложение е прието. Утре няма да има парламентарен контрол. Ще продължим със законодателна дейност.
Колеги, остана да дадем думата на вносителя на четвъртия законопроект господин Муравей Радев, но имаме само 2 минути до приключване на пленарния ден.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)



(Закрито в 13,57 ч.)



Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Сийка Димовска

Иво Цанев