Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на Народното събрание със следния проект за програма за работата на събранието за последната седмица за тази година:
1. Второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
2. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
3. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
4. Проект за бюджет на Българската народна банка за 2005 г.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията за създаване и функциониране на Франкофонски регионален център за Централна и Източна Европа в София.
6. Второ четене на законопроекта за политическите партии.
7. Второ четене на законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
9. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с указ на президента.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 183 народни представители: за 140, против 32, въздържали се 11.
Този проект е приет.
Има предложение от заместник-председателя на парламентарната група на Съюза на демократичните сили Валентин Василев в дневния ред за седмицата да се включи законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Господин Василев не е в момента в пленарната зала. Доколкото разбрах, става дума за един текст за удължаване на срок и ако времето позволи в някои от следващите дни, можем да го включим допълнително.
Подлагам на гласуване предложението на господин Валентин Василев.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 69, против 77, въздържали се 27.
Не се приема засега това предложение.
Следващото предложение е на народния представител Никола Джипов Николов, който предлага в програмата да се включат законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Моля, гласувайте предложението на господин Никола Николов.
Гласували 173 народни представители: за 62, против 79, въздържали се 32.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова, която предлага да се включи като точка в дневния ред проект на Закон за инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението за тази точка в дневния ред.
Гласували 174 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 23.
Предложението на госпожа Тоткова не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева в дневния ред да се включи законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Масева.
Гласували 167 народни представители: за 66, против 93, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Теодора Константинова, която предлага като точка в дневния ред да се включи законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложението на народния представител Теодора Константинова.
Гласували 152 народни представители: за 38, против 85, въздържали се 29.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Пламен Кенаров, който предлага като точка в дневния ред да се включи проект за решение за освобождаване на Атанас Димитров Щерев от поста председател на Комисията по здравеопазване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 173 народни представители: за 67, против 100, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Моньо Христов, който предлага като точка в дневния ред да бъде включен проект за освобождаване на членове от Комисията за разкриване на документи за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност.
Искам да помоля госпожа Мингова да ми каже дали в Комисията по правни въпроси този въпрос вече е минал?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Минал е, но не е готов докладът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Докладът не е готов още. Не е изтекъл и двумесечният срок, затова не бих могъл да го поставя на гласуване в пленарната зала. След като изтече двумесечният срок, това вече би могло да стане.
Доцент Борислав Китов предлага да се включи в дневния ред доклад на Временната анкетна комисия за проверка на споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт и договор за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница.
Уважаеми госпожи и господа, моля гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов.
Гласували 198 народни представители: за 83, против 106, въздържали се 9.
Не се приема.
Господин Нихризов, заповядайте за процедурен въпрос.


ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В седмичната програма отново отсъства парламентарен контрол.
Уважаеми господин председател, това грешка ли е на написването на програмата или е забравяне на една от точките, която съществува в дневния ред? Така че, ако е забравяне на точката или грешка, предлагам тя да бъде коригирана и да бъде записано накрая на т. 10 парламентарен контрол в петък, както винаги съществува по програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Преди да подложа на гласуване това предложение само едно пояснение – парламентарен контрол действително не фигурира в програмата и това не е пропуск. Съображенията са две:
Първото съображение е, че това е последната работна седмица за тази година, в която имаме абсолютното задължение да приемем серия бюджетни закони и времето няма да стигне. Във всички случаи ще се наложи извънредно заседание и за да не бъде извънредното заседание повече от едно, предложението е да няма парламентарен контрол.
Второто съображение е, че основна точка в парламентарния контрол са разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Лидия Шулева относно приватизацията на “Булгартабак холдинг”, а госпожа Лидия Шулева е в Япония, така че тя не би могла да бъде на тези разисквания.
Тези две съображения ни накараха да не включим парламентарния контрол тази седмица, но ако Вие настоявате, аз ще подложа на гласуване Вашето предложение.
Господин Пирински, Вие имате противно процедурно предложение. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, поправете ме, ако обичате, ако греша, но според мен правилникът на Народното събрание повелява в петък да има парламентарен контрол. (Шум и реплики в залата.)
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е императивно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Така е – императивно е! Записано е в правилника, така че тези обяснения, които Вие дадохте, са несъстоятелни. (Реплики.)
Вие може да ги предложите като мотиви на залата, която да прецени да ги приеме или не с гласуване, но Вие нямате право да предложите програма за седмицата без парламентарен контрол. Предлагам да запишете парламентарен контрол, а ако предлагате да няма, Вие да предложите той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пирински, уважавам Вашата бележка. Съвършено коректен сте. Вярно е това. Точният ход е именно да се предложи за седмицата да отпадне парламентарния контрол. Така че сте съвършено прав, това е така, и затова ще подложа на гласуване…
Господин Жотев, противно процедурно предложение ли правите? Иначе как да разбирам желанието Ви за процедура?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС, от място): Никой не е направил предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Само секунда, господин председател. Някой трябва да направи предложение за отпадане от дневния ред на днешната седмица, за да няма парламентарен контрол. Ако някой иска да го направи това нещо, аз не желая. Аз желая да има парламентарен контрол. Дори председателят трябва да слезе тук, ако иска да направи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвършено коректно е това, за което става дума.
Господин Цеков има процедурното предложение. Смятаме, че има парламентарен контрол по силата на правилника, затова може да има предложение евентуално за отпадане.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председателю, благодаря Ви.
Неслучайно в сряда сутринта, всяка сряда, се гласува програмата за седмицата за пленарните заседания, но в програмата, която гласувахме преди 20 минути, точка парламентарен контрол няма. Тоест предложението на НДСВ е парламентарен контрол да няма в програмата. (Шум и реплики.)
Програмата е приета, парламентарен контрол няма. Така че, ако някой иска допълнително да вкара тази точка, да заповяда и направи това предложение. (Реплики.)
Приехме програмата, но ако смятате, че формално трябва да бъде направено това предложение, което аз не смятам че е така, все пак правя предложение да няма парламентарен контрол тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
По силата на правилника трябва да има, а ние предлагаме в лицето на господин Цеков, да няма парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цеков този петък да няма парламентарен контрол.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 223 народни представители: за 124, против 97, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Във връзка с това искам да пренасроча разискванията по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг” АД за следващото заседание за парламентарен контрол на 14 януари 2005 г. от 11,00 часа.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имам да ви направя съобщение за постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 8-14 декември 2004 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносител Владимир Дончев и Йордан Памуков. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за съсловната организация на магистър-фармацевтите с вносители Валери Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител Камелия Касабова и група народни представители. Водеща е Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки с вносител Пламен Кенаров и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование с вносител Асен Дурмишев и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по правните въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за Национален център за аграрни науки с вносител Стоян Кушлев, Петко Ганчев и Димитър Димитров. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагаща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е на Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по правните въпроси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г. – продължение.
Искам да дам в началото думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева.
Заповядайте, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След вчерашния дебат дължа на пленарната зала следното уточнение. Текстът след чл. 1, 2 и 5 – "Законопроектът не е приет на първо четене" се отнася до комисията и следва да се чете като "Законопроектът не е приет на първо четене от комисията".
Поднасям извинението си на пленарната зала. (Шум и реплики от ОДС.)
Изслушайте ме и след това ще имате възможност да споделите и с мен, и с пленарната зала възраженията си. (Шум и реплики в ОДС.)
Поднасям извиненията си на пленарната зала за неточната формулировка. Това беше в резултат на консултациите, които се правеха с Правния отдел на Народното събрание, по време на работата на самата комисия.
Защо всъщност обаче се стигна до тази грешка, за която сега се извинявам на пленарната зала и оттеглям този текст? От изключителна важност за Бюджетната комисия е дискусията и резултатите, които тя постига на първо четене, обсъждайки Закона за държавния бюджет, тъй като именно на първо четене се уточняват обхватът и принципите на целия законопроект. Бюджетната комисия не гледа само отделни съставни части на бюджета – примерно бюджета на съдебната власт или бюджета на общините, или бюджета на министерствата, а тя обсъжда в цялост и вмества решенията си в приетата от нея макрорамка на бюджета. Тоест, още на първо четене Бюджетната комисия трябва да реши какво приема – дали приема параметрите по бюджета на съдебната власт, предложени от Висшия съдебен съвет или от Министерския съвет, или пък приема някакво решение, което е между тях.
В случая Бюджетната комисия на своите заседания категорично е подкрепила на първо четене предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт, защото съгласно Конституцията Министерският съвет е единственият съставител на цялостния проект на Закон за държавния бюджет. Комисията е следвала тази логика на всичките си заседания и, вземайки цялостните си решения.
Искам да припомня на пленарната зала чл. 21 от Закона за устройство на държавния бюджет:
"(2) Комисията, отговаряща за бюджета, при разглеждането на законопроекта обобщава становищата на постоянните комисии на Народното събрание и предложенията на народните представители и се произнася по тях при запазване на предложения баланс между приходите и разходите."
Тоест, още на първо четене ние трябва да вземем решение и да имаме яснота в какви параметри работим и в какви параметри обсъждаме всички останали предложения, които могат да възникнат между първо и второ четене.
Независимо от неточностите, за които се извиних, смятам, че в доклада на комисията много коректно са отразени всички направени предложения – предложението на Висшия съдебен съвет, становището на Министерския съвет, предложенията на отделни депутати и парламентарни групи както по отношение на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, така и по отношение на бюджета по становището на Министерския съвет.
Така че на основа на този доклад смятам, че има всички обективни възможности пленарната зала в крайна сметка да реши и да се произнесе за това какво от всичко, което фигурира и което е внесено, трябва да бъде подкрепено.
Дано наистина, така както председателят вчера пожела, утрото да е по-мъдро от вечерта и днес всички ние да имаме достатъчно мъдрост, за да погледнем на ангажиментите си не само от формалната, а от фактическата страна, защото бюджетът има много по-важна роля, отколкото да служи като възможност на опозицията да се упражнява в процедурни хватки. (Шум и реплики в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
Тъй като господин Абаджиев, господин Жотев и господин Соколов са се изказвали вчера, днес имат право да вземат реплика по това изказване. (Шум и реплики в ОДС.)
Взема отношение като председател на комисия. Това не е изказване по чл. 1. (Шум и реплики в ОДС.)
Ще ви моля за едно по-търпимо и културно поведение в пленарната зала. Моля ви, запазете тишина!
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
За съжаление, госпожа Радева, утрото за Вас лично не е станало по-мъдро от вечерта. На мен ми е много неудобно, че след всичко онова, което вчера се каза, Вие не сте разбрали всъщност за какво става въпрос. За това отново бавно ще Ви повторя на Вас лично.
На първо четене се приема обобщен законопроект за държавен бюджет на Министерския съвет, в който по закон и съгласно решението на Конституционния съд е инкорпориран проектът на Висшия съдебен съвет. Той е част от законопроекта на Министерския съвет. Затова Министерският съвет го е внесъл по този начин. Становището на Министерския съвет е приложено към законопроекта, съобразно Закона за държавния бюджет в рамките на параметрите, но то е становище, което е приложено. То не е част от законопроекта.
Между първо и второ четене, ако Вие искахте това становище да се превърне в част от законопроекта, то трябваше да бъде предложено от Вас или от народни представители като предложение между първо и второ четене, което не е направено. Тоест, на първо четене е приет един законопроект, в рамките на който е проектът на Висшия съдебен съвет, а Вие становището на Министерския съвет не сте го предложили или като комисия, или като народни представители.
Нещо повече, по един абсурден начин Вие сте записали във Вашия доклад, че проектът на Висшия съдебен съвет не бил приет, поради което не разглеждате предложения на народни представители. Това е пък най-абсурдното, което Вие сте записали Във вашия доклад, който казвате, че бил написан по най-коректния начин.
Не знам дали сега ме разбрахте какво Ви казах – приет е на първо четене един общ законопроект, в който е проектът на Висшия съдебен съвет. Становището на Министерския съвет не е предложено по никакъв начин от някой от вас, а този някой може да бъде само народен представител или комисията, която Вие представлявате.
Имате друг начин да излезете от положение, а не този, по който Вие вървите – да не приемате очевидното. Помислете как може да го решите. Има начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожа Радева, колкото повече обяснявате, толкова повече затъвате в тресавището, в което Вие вкарахте цялото Народно събрание. За първи път председател на парламентарна комисия си позволява да фалшифицира доклада. Какви са тези извинения, след като е приет единствено проектът на Висшия съдебен съвет, защото той е част от законопроекта, който е приет, Вие обявявате, че той не е приет? След като не е прието становището на Министерския съвет, Вие обявявате, че то е прието. И госпожа Татяна Дончева вчера Ви цитира това, което Вие изглежда или не четете доклада, който изготвяте, или си пишете абсолютно произволни неща.
Аз цитирам Вашия доклад на стр. 36: "При гласуване на становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт се получиха следните резултати: "за" – 11 народни представители, "против" – 5, "въздържали се" – 6." Тоест, комисията не е приела становището на Министерския съвет. При това положение няма изобщо възможност, по силата на нашия правилник, сега ние да разглеждаме становището на Министерския съвет. Това можеше да стане или ако има предложение от отделен народен представител, или ако комисията беше приела и становището на Министерския съвет, така както позволява нашият правилник и е нашата практика – беше вкарано тук като предложение на водещата комисия. Това са двете възможности.
Комисията не приема становището на Министерския съвет и тези напъни, които правите, са повече от безуспешни – да смятате, че така това може да стане с едно извинение и сега да гласуваме нещо, което нямаме право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика поискаха и господин Жотев, и господин Валентин Василев.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Вие казахте – за трета реплика господин Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Андреева, защо държите този тон? Чак ме изненадвате. (Реплика от народния представител Кина Андреева.)
Господин Жотев, действително господин Василев преди Вас вдигна ръка. Ако вие помежду си се разберете и си преотстъпите правото, тъй като сте от друга политическа сила?
Заповядайте, господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо Радева, в шахмата има един термин, който се нарича цугцванг. Имал съм шанс и друг път да обяснявам термина цугцванг, което значи безизходна ситуация. В такава ситуация добрият шахматист просто вдига ръце и се предава. Няма ход в този момент за Вас, ако Вие продължавате по този път, по който Вие тази сутрин започнахте.
Грешка номер едно: на стр. 6 пише: “Проектът не е приет на първо гласуване”. Това е погрешен запис и затова, разбира се, поднасяте своите извинения. Факт е обаче, че първите две страници на този доклад са приети на първо четене от Народното събрание. Ако някой има други аргументи, тук да ги сподели или да замълчи, както се казва.
В тази ситуация, госпожо Радева, Вие всъщност сте направили опит според мен да прокарате становището на Министерския съвет по отношение бюджета на съдебната власт. Направили сте това, но не сте събрали достатъчно мнозинство на управляващите депутати и с равен брой гласове “за” и “против” становището на Министерския съвет по отношение бюджета на съдебната власт не е прието. Ако това сте правили снощи и тази сутрин под формата на консултации, жалко, защото сте си загубили времето. Тук трябва да дойдете с процедура да санирате грешките, които Комисията по бюджет и финанси и Вие като председател сте направили в рамките на предишните една-две седмици.
Народните представители тук искаме да чуем как ще решите проблема, а не да обяснявате пред нас, че понеже на първо четене Комисията по бюджет и финанси се е занимавала с този въпрос и оттам нататък вие смятате, че това, което сте си говорили на първо четене в Комисията по бюджет и финанси, има някакво отношение към този доклад. Нищо подобно, нищо общо няма. Вие може да си говорите каквото искате на първо четене във вашата комисия, но когато дойдете тук да направите предложение какво да гласуваме и какво не по отношение на първо четене, пленарната зала решава какво подкрепя и какво не.
Днешното Ви изказване, госпожо Радева, аз не го приемам, все едно че не сте го направили. Очаквам от Вас да дойдете с процедура за саниране на проблема, който Вие лично сте допуснали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, ще се възползвате ли от дуплика?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура думата има госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, с огромно неудобство правя процедурно предложение за изход от ситуацията, макар че това не е работа на опозицията, за да можем да спасим честта на парламента.
Смятам, че госпожа Радева, която създаде огромен проблем, вместо да ни предлага решение, предлага да заметем нещо под килима, което може да взриви бюджета месец по-късно, и не виждам защо парламентът трябва да завършва по този начин. Никакъв изход не е да смятаме, че фразата “не е приет на първо четене” се е отнасяла само за комисията. Има сто места в доклада, които говорят за обратното, а още повече има и няколко други проблема.
Единият от тях е, че от стенограмата на заседанието на Комисията по бюджет и финанси разбирам, че въобще не е гледан проектът на Висшия съдебен съвет, нито по някакъв начин от стенограмата се разбира, че дискусията е била по него и гласуването е било по него.
Вчера имахме спор с колегата Мингова дали може пленарната зала да реши на стр. 36 записа за това какво в крайна сметка е гласувала Бюджетната комисия, без да има мнозинство. Пленарната зала може да вземе друго решение, ако има валидно внесен текст по някакъв друг начин. Но когато няма по никакъв начин валидно внесен текст, трябва да има някакъв превес в гласуването на комисията, за да се приеме, че текстът е от комисията. Поради което ви предлагам следното нещо: да започнем гледането на бюджета от чл. 3, да тече дискусията в пленарната зала, почитаемата Комисия по бюджет и финанси да си направи заседание. Направете си сметката кой ще води заседанието и кой ще води дискусията тук и да легитимира в редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси де факто преминаването на бюджета от вида, предложен от Висшия съдебен съвет, във вида, предложен от Министерския съвет. Да може да има един допълнителен доклад на Комисията по бюджет и финанси, в който с решение на Бюджетната комисия е прието онова, което е предложил Министерският съвет, без да ни вкарвате в този лабиринт, докато трае обсъждането от чл. 3 нататък, където са подробностите на бюджета, за да можем утре да се върнем на чл. 1 и чл. 2, нарушавайки правилника за 24-часовия срок на доклада, за което пак ще кажем, че има някаква практика, обаче няма никакъв друг изход. В противен случай вие си влизате за отмяна от Конституционния съд отвсякъде и не виждам никаква причина за поемане на този риск. Друг изход не виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Противно процедурно предложение има ли?
Противно процедурно предложение няма ли да направите, госпожо Радева, или някой друг?
Господин Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, аз смятам, че преминаването към чл. 3 е изключително нередно, тъй като в чл. 1 се определят най-важните неща – приходите и разходите на държавата, след което може да настъпи още по-голяма бъркотия.
А че бъркотия има, е много ясно, тъй като отново с думи прости ще Ви кажа, госпожо Радева, че това, което е прието на първо четене, е приет проектът, който е дал Висшият съдебен съвет. Това е прието. Министерският съвет е дал някакво становище, което не е прието в комисията.
Като приемам, че комисията трябва да разгледа този въпрос, трябва да отложим гледането и да преминем към втора или трета точка, тъй като има още три бюджета. Аз предлагам да отложим гледането на бюджета сега, докато комисията не се произнесе.
И моето контрапроцедурно предложение е да преминем към второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да вървим по ред, докато не се изчисти този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не е противно процедурно предложение, а е ново, господин Василев.
Тъй като вчера подобно процедурно предложение гласувахме, няма да поставям на гласуване това процедурно предложение. (Реплики от залата.) Вчера процедурното предложение беше да прекратим разглеждането на законопроекта и да минем към следващата точка от дневния ред. (Реплики от залата.)
Има процедурно предложение на госпожа Дончева да започнем с разглеждането на чл. 3 от бюджета.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Искаме 10 мин. почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Почивка ли искате? От името на група ли?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Да, искаме почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по чл. 1 от законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Изслушахме аргументите на колегите от опозицията, че едва ли не сме в цугцванг и че нямаме полезен ход, виждате ли, парламентът изведнъж се оказа безпомощен и не може да вземе решение. Защо не може да вземе решение – защото комисията не му била предложила решение или пък, видите ли, становището на Министерския съвет не било внесено от народен представител.
Уважаеми колеги, бих искал да кажа няколко аргумента срещу несъстоятелността на тази теза. Становището на Министерския съвет е част от проектобюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет, част е от законопроекта (шум в ОДС). То не е литература, не е приложение към законопроекта на Министерския съвет.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): То е становище!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Маринчев, нали ще можете да се изкажете след това, моля да ме изслушате.
То просто е част от законопроекта, прието е на първо четене, като част от общия законопроект. Нека да припомня, че изключителна компетентност да внася законопроект за Годишния държавен бюджет има единствено и само Министерският съвет, а не народните представители. Това е по простата логика, че правителството и съответно министърът на финансите са отговорни за упражнението на държавния бюджет, а не народните представители! По тази причина Министерският съвет има тази изключителна бюджетна компетентност.
От друга страна, след като тази част от законопроекта е приета на първо четене, по мое мнение няма нужда да бъде внасяна от народен представител. Защо? Според чл. 71 от нашия правилник при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Обаче на второ четене се приемат и предложенията на вносителя, приема се това, което вносителят е предложил. Наред с предложенията на вносителя се правят и предложения на народни представители и предложения на комисията. В този смисъл има, по мое мнение, валидно предложение на вносителя. Становището на Министерския съвет е одобрено на първо четене. (Шум в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По него пленарната зала може да упражни своя вот.
В доклада се посочва, че предложението на Министерския съвет на второ четене не е подкрепено от водещата комисия поради факта, че не е събрала необходимия брой гласове. Сега се поставя въпросът: пречи ли на пленарната зала да гласува по становището на Министерския съвет, което е внесено от правителството? Няма никаква пречка, уважаеми колеги, защото обратното би означавало да превърнем пленарната зала и Народното събрание в колегия от 240 народни представители, които вземат решения с мнозинство в заложник на един свой помощен орган. Много се извинявам, но Народното събрание не е заложник на Комисията по бюджет и финанси! Комисията по бюджет и финанси не е равнопоставена и не стои над Народното събрание, за да може то да се произнася, видите ли, само по това, което тя благоволи да му предложи. Вносителят е упражнил своето право да внесе Законопроекта за държавния бюджет. Това е достатъчно, за да може да се произнесе пленарната зала. За мен вотът на пленарната зала е решаващ, тъй като това е решаващата компетентност. Комисията само предлага. Но предлага и вносителят. Според мен сега, днес, ще се произнесем по предложението на Министерския съвет, по валидно направено предложение. Становището е част от законопроекта и ние ще се произнесем по него. Разбира се, и по предложението на комисията, и по предложението, съдържащо се в проектобюджета, предложено от Висшия съдебен съвет. Това са алтернативите, които стоят пред пленарната зала и тя трябва да упражни своя вот и да реши. Този вот е решаващ. Този вот е решаващ, уважаеми колеги! Нека все пак да видим какво е съотношението в самия парламент.
Повтарям, помощният орган на парламента не стои над него, дори не стои наравно с него, както се опитвате да ни убедите, нито пък народните представители, видите ли, трябвало да подменят волята на Министерския съвет и да внасят като предложение, видите ли, становището на Министерския съвет. Много се извинявам, това просто е толкова несъстоятелно, че не подлежи на коментар. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Вие сте прав, господин Димитров, Народното събрание има полезен ход, никой не е казал, че няма полезен ход. Този полезен ход е да приемете факта, че е приет на първо четене законопроекта за Министерския съвет с предложението на Висшия съдебен съвет, да приемете това като основа. Оттук нататък дебатите и разсъжденията трябва да са на тази основа. Това е полезният ход на Народното събрание.
Вие сте също така прав, че само Министерският съвет има законодателна инициатива да предложи законопроект за държавния бюджет, но с едно единствено изключение: в частта му за Висшия съдебен съвет, където той, без да разсъждава, предлага това, което Висшият съдебен съвет е предложил.
И още нещо. Вие си противоречите, господин Димитров. Преди малко казахте, че на първо четене е прието становището на Министерския съвет. Нали така казахте – че то е част от законопроекта? В същото време ни казвате, че трябвало сега да го гласуваме отново на второ четене, че залата трябвало да реши, че тя имала примат. Така казахте, слушах Ви много внимателно. Вие казахте, че становището е прието на първо четене, тъй като било част от законопроекта, но въпреки това сега трябвало да го гласуваме и на второ четене.

Едно от двете си изберете, господин Димитров! Твърдете едно от двете!
Вие много добре знаете обаче, че становището на Министерския съвет не е прието на първо четене, защото то не може да бъде част от законопроекта. То е приложение към законопроекта. Ако твърдите, че е част от законопроекта, тогава не го гласувайте на второ четене. Едно от двете неща приемете!
Освен това становища на вносителя на второ четене не се гласуват, вижте правилника. Гласува се, както Вие цитирахте правилника, само предложения на народни представители и на комисията. Вносителят, дори и да е народен представител, той трябва да направи предложение между първо и второ четене. Ако не е народен представител, той трябва да си намери народни представители, които да му го внесат.
Така че тезата Ви е несъстоятелна, господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Вие отново се объркахте. За съжаление вместо да помагате да се реши този неприятен инцидент, само го задълбочавате.
На първо четене не е прието никакво становище на Министерския съвет. Конституционният съд, тълкувайки Конституцията, каза: Министерският съвет трябва да внесе със своя законопроект, като единствен имащ право да внася проект за Закон за държавния бюджет, бюджета на Висшия съдебен съвет. Ако иска, може да изложи становище, може и да не изложи.
На първо четене ние сме приели този законопроект с проекта на Висшия съдебен съвет. Ние не можем да приемем на първо четене две противоречащи си части. Едната противоречи на другата. Или приемаме предложението на Министерския съвет, или становище. Изобщо не е разисквано и разглеждано становището на първо четене! И по това не може да има спор.
Затова, съгласно нашия правилник, между първо и второ четене вносителят няма никакви права. Тук вече вие нарушавате правилника. Цитирате го, а давате друго тълкуване. Правилникът изрично казва: "Между първо и второ четене предложения могат да правят отделните народни представители или комисията като свое становище.”
Комисията се е опитала да направи това. Ако беше получила мнозинство – да, щяхме да разглеждаме становището на Министерския съвет. При 11 на 11 гласа комисията не приема становището на Министерския съвет, не го внася като свое предложение и ние нямаме никаква процедурна възможност да се занимаваме и да гласуваме становището на Министерския съвет. То просто не съществува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости! Уважаеми господин Димитров, очевидно почивката сте я използвали за консултации и сте възприели, за голямо съжаление, посоката с главата към стената. Няма да пробиете стената, господин Димитров и уважаеми колеги, ако възприемем този подход! Безотговорно ще бъде, господин Димитров, да тръгнем с опасността Конституционният съд да върне бюджета като противоконституционен.
Има ясна процедура, с която може да се оправи грешката. А тя е: вземете почивка, направете заседание на Комисията по бюджет и финанси, преразгледайте решението, и, ако имате достатъчно мнозинство, внесете допълнителен доклад, който госпожа Радева да представи днес или утре тук. В противен случай е безотговорно да поставяте бюджета на Република България за 2005 г. под заплаха. Вие сте отговорен специалист, това, което правите, на практика поражда рискове!
Господин Димитров, отново ще кажа това, което казах сутринта: когато сте в цугцванг, това е едно много неприятно положение: колкото повече се движите, толкова по-лошо ви става. (Оживление.)
Затова безотговорно ще бъде да се върви по тази пътека, която води към риск за държавата. Настоявам колегите да приемат факта, че някой е допуснал грешка. Това не е кой знае какво. Случило се е, човешко е да се греши. Забравете това нещо и направете опит да решим проблема за днес и утре и да се приеме бюджетът на Република България с всичките му дефекти, за които ние като опозиция имахме шанса досега да говорим и ще продължим. Направете крачка назад и продължете по правилната пътека. Другото е безотговорно и рисково за Република България. Не мога да приема такъв подход и ви моля да се осъзнаете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Дуплика – господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Категорично не мога да се съглася с това, че няма прието на първо четене становище на Министерския съвет по Законопроекта за държавния бюджет в частта му бюджет на съдебната власт.
Уважаеми колеги, нека да си припомним, че на първо четене се приема законопроектът като цяло, като философия, като идеология, без гласуване текст по текст. Вотът на парламента на първо четене е този: подкрепя проекта, внесен от Министерския съвет. Това означава, че се подкрепя и самото становище на Министерския съвет. (Силен шум и възгласи: “А-а-а!” в ОДС и СДС.)
Тогава, уважаеми колеги, задайте си въпроса: какво означава това? Искате да кажете, че парламентът с гласуването си на първо четене мълчаливо не е одобрил становището на Министерския съвет и е подкрепил проектопредложението на Висшия съдебен съвет? Само че това не е вярно, искам това да ви кажа. Не е вярно, дори ще ви кажа, че в практиката на парламента много често се е случвало, вие добре знаете, да бъдат подкрепяни на първо четене проекти, които си противоречат, дори съдържат полюсни тези. И след това в консолидирания вариант нещата се изчистват и на второ четене се приема един вариант.
Така че, уважаеми колеги, недейте да изтъквате тази несъстоятелна теза. Тезата ви е, че ние на първо четене сме отхвърлили становището на Министерския съвет. Това не е вярно. Това не е вярно! Ние сме подкрепили проектобюджета като цяло, на второ четене вече трябва да се формира ясна и категорична алтернатива за точните параметри на бюджета на съдебната власт. И това е необходимостта от становище на Министерския съвет. Иначе нямаше да има нужда от такова становище. Иначе Висшият съдебен съвет щеше директно да внася бюджета в парламента, без дори да е необходимо становище на Министерския съвет. Но ако се вгледате малко по-внимателно в логиката на този процес, ще видите, че тезата ви е просто несъстоятелна. Съжалявам, че трябва да го кажа.
И още нещо, уважаеми колеги, нека да поставим нещата на ясна плоскост: кой има решаващата компетентност за приемането на държавния бюджет? Парламентът в пленарна зала. Ние го приемаме и с това всичко приключва. Така че според мен всички тези, че имало някакви пороци, едва ли не конституционни нарушения, са несъстоятелни. Съжалявам, колеги!
Имам и процедурно предложение: за прекратяване на дебатите и преминаване към гласуване. (Силен шум и реплики в ОДС.)
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за прекратяване на разискванията по чл. 1 от законопроекта.
Противно предложение – госпожа Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, изказвам противно становище за прекратяване на дебата, защото с Вашето упорство Вие всъщност не искате да чуете разумни аргументи, които да направят така, че да не се стигне до приемане на един Закон за държавния бюджет, който да е много атакуем. Вие предлагате да приемаме Закон за държавния бюджет в пълно нарушение на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Много ви моля, колеги, отворете си документите, които сами сте приели. И там ще видите правната стойност на становището. В правилника се говори изрично за това. И ако искате нещо добро да се направи, дайте да чуем всички позиции, да намерим решение, а не вие да се заинатите да приемате нещо, което сами разбирате от вчера, че е противозаконно, противоконституционно, но не желаете да покажете, че сте направили грешка. Направили сте я. По-добре търсете разумен и законен начин да я поправите, а не да упорствате.
Това е моето обратно процедурно предложение. Ако остане време за дебат, ще ви прочета правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Моля да гласуваме процедурното предложение, което беше направено от господин Димитров – да се прекратят разискванията по чл. 1 от законопроекта.
Гласували 221 народни представители: за 120, против 100, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. Вижте доклада по второто четене. Има не по-малко от 15 или 20 народни представители, които не са имали възможност да се изкажат по други текстове. Не може с гилотината на мнозинството да приключва този дебат, защото председателката на Бюджетната комисия не познава правилника. Това е недопустимо. Имаме много сериозни предложения по чл. 1 и няма да имаме възможност да ги обосновем. Включително и председателят на Парламентарната група на мнозинството господин Илчев. С него правим съпосочно предложение и не можем да го обосновем.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Той си го оттегли.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Вие ми подсказвате, че той си го е оттеглил, но той говори в момента по телефона. Много е несериозно това.
Аз ще Ви помоля да не подкрепите прекратяване на дебатите и дебатът по чл. 1, който е много сериозен, да върви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж прегласуваме процедурното предложение, което беше направено от господин Димитров, да се прекратят разискванията по чл. 1 от законопроекта.
Гласували 223 народни представители: за 119, против 103, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля народните представители, които не са влезли в залата, да влязат, за да упражнят правото си на глас по чл. 1 от законопроекта и предложенията към него.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Ангел Тюркеджиев и група народни представители по чл. 1, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 77, против 103, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Любомир Пантелеев, Стойко Танков и Тодор Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 210 народни представители: за 85, против 120, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Атанаска Тенева, Донка Дончева и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 81, против 125, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Надежда Михайлова, Николай Младенов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 80, против 120, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 209 народни представители: за 80, против 121, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми гости! Нашето предложение засяга приходната част в обобщен вид. Ако то бъде прието, ще осигури 503 млн. лв. допълнителни приходи от данъци и от по-добро събиране на митата. Част от нашите предложения почти изцяло съвпадат с предложенията, които са направени от господин Илчев, господин Казак, господин Севлиевски и госпожа Гроздилова. Тях комисията ги подкрепя. Нашето предложение, вероятно тъй като идва от опозиционна парламентарна група, не се подкрепя. Вчера нито един от управляващото мнозинство не каза и думичка против това предложение. Министърът не взе отношение, неговите експерти са безмълвни. Нашето предложение дава възможност да се намали поне малко преизпълнението на бюджета за 2005 г., да се направи той по-реален, да дисциплинира финансовия министър и неговия екип да събират по-добре данъците, да намалят източването по ДДС сметката, да подобрят данъчната дисциплина и да намалят сивия сектор в икономиката. Какво лошо има в това предложение, уважаеми колеги?
Затова моята молба е, без да робуваме на партийни пристрастия, да подкрепим едно от най-важните предложения, с което ще се решат много от предложенията на колегите, които искат увеличаване на разходната част в много от позициите на бюджета.
Затова, госпожо председател, моля за прегласуване, а пък колегите ги моля да подкрепят нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Жотев.
Подлагам още веднъж на гласуване предложението на господин Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 91, против 118, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Иван Козовски, Стела Банкова, Надка Пангарова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 201 народни представители: за 78, против 108, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев, което не е подкрепено от комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 73, против 121, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 208 народни представители: за 86, против 111, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 77, против 108, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Георги Божинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 199 народни представители: за 76, против 117, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да направя формалното предложение за прегласуване.
Какво е съдържанието на моето предложение, което обосновах вчера в късните часове? Аз предлагам да увеличим приходите – перото акцизи с 85 милиона. Кои са тези 85 милиона? Това са онези 85 милиона, които, благодарение на четирима народни представители и на едно гласуване миналата седмица, позволяваме да бъдат теглени от бюджета и да бъдат върнати на монополиста, притежаващ четири бензиностанции в безмитните зони. Обосновах, че голяма част от продаваното там гориво се връща в България, а не напуска страната, отива на бензиностанции и на нерегламентирани места за продажба, подбива цената на горивото в страната. Няма никакво основание да гласувате и да подаряваме 85 милиона на господин Гювен. Ако сте народни представители, помислете за кого гласувате – за Гювен и тези, които ги финансира, или 30 милиона да отидат за съфинансиране на фондовете ИСПА и можете спокойно с останалите да утроите капиталовите разходи на всяка една българска община. Помислете и гласувайте, след като ме чухте, а не след като ви е внушено, че каквото ви е казано, това трябва да гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Божинов, което комисията не е подкрепила.
Гласували 207 народни представители: за 90, против 104, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 82, против 109, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Черкезов, искате прегласуване? Заповядайте.

ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС):Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Правя моето предложение за прегласуване, защото съм дал във връзка с предложението по чл. 10, ал. 1 увеличение на приходите от ДДС по чл. 1 да се увеличат с 1 млн. и 118 хил. лв. Дал съм моето предложение за увеличаване на приходите от ДДС, тъй като, уважаеми господин министър, знаете, че тук в Народното събрание се гласува създаването на една временна анкетна комисия, която да разследва източването на ДДС.
Вие сами признахте, че има източване на ДДС от държавата. Смятам категорично, че приходите ще бъдат увеличени, защото съм сигурен, че ще предотвратите това източване. Оттам ще се увеличат и приходите по ДДС. Оттам има възможност да се дадат пари на българските общини.
Моето предложение е да се дадат пари на българските общини, за да могат да завършат онова, което са започнали още от правителството на ОДС. (Шум и реплики в залата.)
Явно не ви е интересно това, което говоря, господин министър, вие си четете вестника. Там не пише за това да помогнете на българските общини. И не да давате възможност от бюджетния излишък да се разпределят средства за Движението за права и свободи и за Новото време, които да Ви подкрепят бюджета. Вие правите търговски сделки, господин министър, с тези хора!
И аз затова Ви предлагам да прегласуваме моето предложение, за да можете да дадете парите на българските общини, с които не можете да направите търговска сделка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Черкезов.
Гласували 219 народни представители: за 95, против 117, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 206 народни представители: за 71, против 118, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам пак да повторя аргументите, които изложих вчера при защитата на моето предложение.
В бюджета за 2004 г. са планирани 204 млн. лв. – не казвам хилядите – приходи от мита и митнически такси. За 10-те месеца на годината, т.е. до 31 октомври т.г. по официална справка, получена от министъра на финансите, в т.ч. заложено в бюджета, тези приходи са надминати с 27 млн. лв. Тоест, до 31 октомври т.г. приходите от мита и митнически такси са 231 млн. лв.
Аз искам да увелича приходите за 2005 г. със 7 млн. лв. Това е нищожна сума в сравнение с това щедро раздаване на 100-те милиона – съвместната PR-акция на Новото време и на министър Милен Велчев, които се разхождат из бюджета както си искат, прехвърлят милиони оттук, оттам, лишават важни приоритети от финансиране.
Искам от тези 7 млн. лв. – 2 млн. лв. за община Пазарджик, за довършване на моста на р. Марица, тъй като сегашният мост ще падне всеки момент. И аз тогава ще питам мнозинството и министъра какво ще правят, когато това ще бъде съпроводено с човешки жертви. И с 5 млн. лв. да се увеличат средствата за стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Знаете, че там непрекъснато трябват пари.
Затова ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж – моля да гласуваме предложението на господин Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 209 народни представители: за 73, против 122, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев по ал. 2, което не е подкрепено от комисията. (Народният представител Теодора Литрова иска думата за процедурно предложение.)
Гласуваме, не може процедура!
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, встрани от микрофоните): Моля Ви, имам процедура по това гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Тошев в момента и не Ви давам думата за процедура!
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ, встрани от микрофоните): Това са два различни текста, взаимно изключващи се! Не можем да гласуваме две такива различни предложения заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме!
Гласували 196 народни представители: за 60, против 119, въздържали се 17.
Предложението не се приема. (Народният представител Теодора Литрова иска думата за процедура.)
Само процедура за прегласуване в период на гласуване, иначе не Ви давам думата!
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Тъй като уважаемата госпожа председател отказва моето процедурно предложение, а то щеше да бъде да направим разделно гласуване… (Народният представител Теодора Литрова говори на микрофони, изключени от председателстващата Камелия Касабова.)
Предлагам процедура за прегласуване на този текст, като искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство на аргументите, с които правя тази процедура.
Министерството на правосъдието е поискало от Министерския съвет увеличаване на държавния бюджет със 7 млн. лв. за подобряване на условията във връзка с изискванията, които постави Европейският съюз за подобряване условията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в следствените органи, тъй като условията, които в момента там са несъобразени с европейските изисквания. Пред България стои един двегодишен срок това да бъде съобразено с изискванията на Европейския съюз. Този срок вече тече, а условията, които са в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са липса на вода, няма тоалетни, а средствата за храна са по 79 стотинки. Смятам, че това е един много минимален разход.
Във връзка с възможността да използваме средства, които са от непредвидени и неотложни разходи, ние само ще помогнем на този бюджет да изпълни ангажиментите, които България е поела в Глава “Правосъдие”.
По този начин правя предложение за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, още веднъж гласуваме предложението на господин Лъчезар Тошев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 198 народни представители: за 65, против 108, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева, господин Маринчев и господин Жотев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 192 народни представители: за 66, против 118, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване имате думата, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване и настоявам да вникнете в същността на предложението. Ние предлагаме с 30 млн. лв. да се увеличат средствата за фонда към Министерството на финансите, с което се осигурява съфинансиране на усвояването на средствата от европейските фондове. Ако вие гласувате срещу това предложение, означава, че казвате “да” на изключително ниските темпове на усвояване на средствата от програмата ИСПА и другите програми на Европейската общност.
В момента за 2004 г. за екологични обекти се предвиждат 108 милиона за усвояване от Европейския съюз. За следващата година се предвиждат само 60 милиона, което е изключително отстъпление и признание, че правителството не желае да усвоява европейските фондове. Нашето предложение е към мобилизация на усилията на правителството за усвояване на средствата, по които има сключени финансови меморандуми. Затова аз настоявам да гласувате в подкрепа на това предложение, защото всичко останало означава, че ние се отказваме от договорените ангажименти към Европейския съюз, че фактически се отказваме да ги изпълняваме. Сумата съвсем не е голяма, но ще гарантира усвояване на средства от порядъка на 148 милиона от европейските фондове – сумата, която вие заложихте в програмния бюджет на Министерството на околната среда и водите през миналата година, а тази година намалихте със 70%. Това е недопустимо! Затова настоявам да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля още веднъж да прегласуваме предложението на госпожа Манева и група народни представители.
Гласували 209 народни представители: за 83, против 110, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Госпожо Радева, следващото предложение е Ваше и на господин Асен Дурмишев. То не се подкрепя от комисията. Вие оттеглихте ли го?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото предложение е на госпожа Радева, Ремзи Осман и Марина Дикова. То не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Радева, Ремзи Осман, Марина Дикова и Ваня Цветкова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 199 народни представители: за 60, против 84, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 58, против 119, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Господин Бакалов иска процедурно предложение за прегласуване.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! След като за първи път в най-новата история на българския парламент по този начин беше отнета думата на народните представители и след като това предложение преди всичко касае водача на листата на НДСВ, който е министър на финансите, и председателя на Комисията по бюджет и финанси – за гр. Пловдив, нормално беше не аз да го предлагам и не аз да искам прегласуване. Нормално беше някой от тях да поиска това.
И тъй като не ми дадохте думата от вчера да се обоснова защо, ще се опитам в рамките на двете минути да обясня защо. Защото механизмът, който е заложен при финансирането на общинските болници от началото на тази година – от 1 януари 2004 г., с договорите със Здравната каса, с договорите за заплащане на здравните услуги с Министерството на здравеопазването, предварително е заложен този тъй наречен бюджетен дефицит. След като този бюджетен дефицит е заложен, нормално е общинските болници, независимо, че здравеопазването е държавен приоритет, да започнат да трупат тези загуби, в резултат на което за гр. Пловдив до края на тази година ще се натрупат около 14 млн. 100 хил. лв.
Точно затова беше и моето предложение и аз лично се надявах, че управляващото мнозинство и колегите от НДСВ ще подкрепят това предложение, защото здравеопазването не е на политическа сила. Здравеопазването е за хората на област Пловдив, на гр. Пловдив. След като е за хората и след като вие постоянно казвате как постоянно се грижите за тях, аз се надявах, че ще го подкрепите. Но явно – не би. Това ще остане поредната лъжа на това управление.
Затова моята процедура е да се прегласува моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението на господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 212 народни представители: за 84, против 112, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Давам думата за процедура във връзка със следващото гласуване на господин Лютви Местан. (Силен шум и реплики в блока на ОДС и СДС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, следващото предложение засяга изравняването на бюджета на осем висши училища като издръжка в сравнение с миналата година. Ние като вносители консенсусно оттегляме това предложение, защото то се съдържа в предложението на следващата страница – на Асен Дурмишев и група народни представители.
Затова вземам думата, за да улесня работата. Ние оттегляме това предложение, но при това положение се налага, без да се променя рамката, лека редакционна корекция на следващата страница, а именно в ред 1.5. Издръжка – числото се увеличава с 4 млн. лв.; в ред 2. Капиталови разходи – числото се увеличава с 1 млн. лв.; в ред 2.1. числото се увеличава с 1 млн. лв., като ред 4. отпада.
Фактически се предлага една по-изрядна компилация между две предложения, които постигат същия резултат, без да се отразяват по никакъв начин нито на макрорамката, нито на числата на бюджета. (Неразбирема реплика от Кина Андреева. Силен шум в блока на ОДС и СДС.)
Благодаря Ви, господин председател.
Оттеглям предложението от името на вносителите. Това е процедура за оттегляне на предложението с редакционна поправка на следващата страница. Благодаря. (Силен шум в блока на ОДС и СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е едно оттегляне на предложение по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие не искате той да го оттегли ли? Това ли да бъде обратното предложение? Той предлага да оттегли собственото си предложение. Значи обратно на неговата воля не може да има.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Той няма право да прави редакционни поправки сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля предложението.
Преминаваме към гласуване. Какво друго можем да направим повече? Това не е процедурно, народният представител има волята да оттегли предложението и го прави. Вие не можете да направите нещо, противно на неговата воля. (Шум и реплики в ОДС.)
Господин Севлиевски, поддържате ли Вашето предложение по т. 2, което не е подкрепено от комисията?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, благодаря.
Следващото предложение, което е на господин Илчев, Четин Казак, Севлиевски и Гроздилова?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Комисията го подкрепя, но Вие го оттегляте. (Шум и реплики, смях в ОДС.) Всеки има право да оттегли своето предложение, колкото и да Ви е неприятно, господин Благой Димитров.
Подлагам на гласуване предложението на Асен Дурмишев, Лютви Местан, Севлиевски и Калканова в новата редакция. (Викове в ОДС: “Това не е редакция!”.)
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 136, против 41, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Процедура за прегласуване – господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Правя процедура за прегласуване, като моля народните представители да не подкрепят това предложение. Натиснете червено или сиво! Не може, госпожо председател, да не спазвате правилника Вие. Не може на базата на субективната воля на народните представители от Движението за права и свободи да скачате по текстовете през два реда, през три реда. Такова нещо просто не може да става! Аз ще Ви моля наистина да спазвате правилника, защото днешният ден е един христоматиен случай в историята на Народното събрание по гледането на Закона за бюджета за груби нарушения. И може да се окаже, че Конституционният съд ще свали този Закон за бюджета. (Шум и реплики в ДПС.) Да, точно така ще стане!
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Ще дам стенограмата на студенти от Софийския университет, да знаеш!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Колеги, ще ви моля да не подкрепяте това предложение. Още повече, че има грубо нарушение на правилника, което се допусна от заместник-председателя на Народното събрание госпожа Касабова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж предложение за прегласуване. Който иска, да не го гласува това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 136, против 50, въздържали се 2.
(Народният представител Йордан Нихризов излиза на трибуната.)
Господин Нихризов, Вие сте се изказали, не можете да вземете думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Искам да обясня отрицателен вот по това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвали сте се, господин Нихризов, и нямате право на отрицателен вот.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: По този текст не съм се изказвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 1 въобще сте се изказвали и нямате право. (Изключва микрофоните. Господин Нихризов прави изказването си при изключени микрофони.)
По т. 2 – предложението на господин Илчев, Казак, Севлиевски, Гроздилова, което не е подкрепено от комисията, оттегля ли се или да го гласуваме?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Севлиевски, вчера в заседание, не съм го водила аз, сте направили нова редакция.
Има предложение на Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев (Новото време), само че по т. 1 сте дали в залата вчера нова редакция. Нова редакция по т. 1, а т. 2 – да отиде в Преходните разпоредби.
Моля да гласуваме това предложение.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Какво предложение гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това предложение, което е направено вчера в залата.
РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Какво предложение е направено вчера? Кои числа? (Шум и реплики в ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 172 народни представители: за 124, против 48, въздържали се няма.
Предложение за прегласуване – господин Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Стана вече срамно, защото се натискат копчета, без да се знае какво число в момента се гласува по съответният ред. (Шум и реплики в залата.)
Миналия ден господин Севлиевски направи устно от тази трибуна промяна на предложението си. Да смениш едно число с друго не е редакционно предложение, а предложение по същество, господин Севлиевски.
Госпожо председател, Вие в момента нарушавате правилника както си искате, подлагате на гласуване текстове, които залата не знае какви са, правите редакционни промени, които Вие смятате за редакционни, а по същество те са промени на числата в този бюджет и в края на краищата ще получите такава каша, от която никой не може да Ви измъкне.
Ако искате да прокарате този бюджет по някакъв начин, и ако искате да скриете грешките си вземете поне една почивка и се уточнете за текстовете, които искате да гласувате. Иначе мен ми е срамно да гледам двама професори, които се хващат за главата и не знаят какво да предложат на залата.
Във връзка с това, че не се разбра от залата какво гласувахме и какви са основните параметри, за които мнозинството даде гласа си, моля госпожа председателстващата да направи съответните корекции, да ги съобщи на залата и ние да направим прегласуване на текста.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Кашата е във Вашата глава, господин Нихризов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението по т. 1, което е направено от господин Севлиевски, а по т. 2 е направено вчера предложение съдържанието да бъде отнесено към преходните разпоредби. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Променено е съдържанието и отива в преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кажете го Вие, госпожо Радева. (Оживление и възгласи: “Е-е-е, браво!” Откъслечни ръкопляскания.)
Прегласуваме предложението на господин Севлиевски. (Реплики от ОДС.)
Гласували 165 народни представители: за 123, против 42, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези срамни сцени наистина трябва да бъдат прекратени. Не може да се приема по такъв начин бюджета на Република България.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вие за два часа го приемахте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи господин Севлиевски вчера направил предложение? Има ли срок по нашия правилник, в който може един народен представител между първо и второ четене да направи предложение? Като е направено предложението, може да бъде оттеглено. Нищо повече! Не може извън срока на правилника да се прави предложение. Направи се предложение да се прекратят разискванията.
Мнозинството прие, очевидно се страхуваше от разисквания. Не може да се дава думата на избрани народни представители, господин Лютфи Местан оттегля предложението си и след това прави нова редакция. По тази нова редакция всеки един народен представител трябва да има право да се изкаже. Може да я приемем, може да не я приемем. Може ли по такъв начин да се затварят устите на народните представители? Някой става, прави си предложение и вие тук го поставяте на гласуване. (Реплики.)
И то при гласуване, че са прекратени разискванията. Тогава, дайте да отворим разискванията, да нарушаваме правилника, всеки да си прави предложенията и така да бъде. Какви са тези циркове тук?
Аз не мога да разбера наистина мнозинството не съзнава ли какво петно слага на българския парламент? На какво прилича това, което става? Секретар на комисията с флумастер да диктува на мнозинството как да гласува. Това не е ли срам за вас?
Госпожо председател, приключвам, Вие трябва да следите за реда. Ако наистина секретарката на комисията продължава с това непристойно поведение, аз ще Ви моля да й направите бележка и да я отстраните от залата. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението на господин Димитров, господин Нихризов и Петър Жотев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 177 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 13.
Процедура за прегласуване - господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, обръщам се и към Вас, обръщам се и към господин Герджиков, към мнозинството във връзка с това, което беше гласувано преди последното гласуване.
Съзнавам, че може да ми възразите, че не предлагам прегласуване на последното гласувано предложение, но ви моля да не се формализирате в случая, защото текстовете, които бяха гласувани, и които бяха предложени от господин Севлиевски засягат приходите и разходите и има опасност, ако така бъдат приети – говорих и с колегите от Бюджетната комисия, които са на експертно равнище и следят за обвръзката на тези числа, можем да се окажем като пленарна зала в ситуация на гласувани текстове, които не се свързват помежду си в тези окончателни числа, които са включени в сега пред нас намиращото се предложение за чл. 1, което предстои да се гласува и Вие ще го подложите на гласуване след като минат всички тези частични предложения.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: След приемане на предложението, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре, някои от корекциите не съответстват, госпожо председател.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ще се държи сметка за това.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Там е работата, че това, което се гласува сега – госпожа Радева казва, че ще се държи сметка, кога и как ще бъде направено това достояние на пленарната зала? По какъв начин? Пак като редакционни бележки, така да се каже, в хода на изказвания от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направите ли предложение за прегласуване на предложението на господин Димитров и Жотев?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, няма да направя предложение, а Ви поставям въпроса Вие и ръководството на парламента по какъв начин ще предложите на Народното събрание да се избегне конфуза с несвързани, необвързани числа, които ще бъдат предложени на гласуване, защото имайте предвид, че това, което сега прокарвате с мнозинството ще бъде подложено после на проверката – може ли да се приложи и дали е конституционно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуване – господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с гласуваното предложение от мен, господин Нихризов и господин Жотев, искам да обоснова с няколко думи и помоля залата да подкрепи нашето предложение. Става дума за 300 хил. лв. за Българска телеграфна агенция, а не по предложение на Новото време за над 105 млн. (Реплика от ДПС.)
Това е подкрепено и от господин Илчев – председател на парламентарната група на мнозинството и от господин Милчев. Вероятно те също ще обосноват предложението си.
В момента, уважаеми колеги, по отношение на медиите, каквато е Българската телеграфна агенция върви един пост мониторинг. Ненапразно госпожа Дюрио е изпратила няколко писма, включително предполагам, до всички парламентарни групи и до Председателството на Народното събрание.



Аз се изненадвам, уважаеми колеги, че по принцип в закона нямаше нито един ред за Българската телеграфна агенция. Тя влиза в един общ член, където даже не е разписан отделен ред за Българска телеграфна агенция. И това, което става тук, госпожо председател, наистина трябва да го пресечете. Тук се пишат някакви числа, не е ясно какви числа се пишат и не е ясно кой за какво гласува отпред. Виждам, че госпожа Радева диктува тук на дамата до нея някакви числа, народните представители не знаят в момента с какво копче какво гласуват. Не може господин Севлиевски вчера или оня ден, или някой друг пък предложил някакъв текст и тук се записват някакви числа. Не може да допускате такова петно върху Народното събрание с Ваше участие.
Ще Ви моля да прегласувате моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Димитров, Нихризов и Жотев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 75, против 106, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Михайлова и група народни представители.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на СДС правя предложение тези дебати и това гласуване да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Сега няма дебат, а гласуваме.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Как да няма дебат, като тук, в тоя парламент, стават срамни неща? Бюджетът абсолютно не е подплатен с цифри, движение и т.н.
Предлагам да бъде предавано по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вчера имаше гласуване разглеждането на бюджета на второ четене да не бъде предавано пряко. Такова процедурно решение вече е гласувано.
Заповядайте за процедура, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ОДС): От името на парламентарна група, на основание чл. 51, ал. 2 моля за 30-минутно прекъсване на заседанието. Надявам се през това време да осмислите кашите, които направихте. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И без това е време за почивка, така че обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Кворумът, с който започваме, е 132.
Уважаеми народни представители, продължаваме с гласуванията.
Предстои да гласуваме предложението на народните представители Надежда Михайлова, Николай Младенов, Валентин Василев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 50, против 72, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам да се прегласува това предложение. Защото, пак повтарям, всички мои колеги излизаха и лобираха за общини. Ако забележите, СДС не дърпа към тази или онази община. Вчера казах, че в България де факто се затрива местното самоуправление и само се преразпределя към общините. Българските общини не поддържат инфраструктура. Вчера казах: какви инвестиции ще дойдат в бомбардираните ни градове, кой ще иска да развие туризъм, да развива икономика и да влага инвестиции в такива градове, на които улиците им са като бомбардирани, чистотата на какво ниво е, училищата и т.н.
Затова правим това предложение и, забележете, ние не искаме да се местят средства както за образованието с неустановен произход, а искаме скритите в бюджета цифри да излязат наяве. Понеже тази година излязоха над 1 млрд. 500 млн. лв., и следващата година ще излязат тези цифри. Те са крайно необходими както за общините, така и за държавното обществено осигуряване, така и ние предлагаме 5 милиона повече, както вчера казах, за Софийския университет, който е върхът на нашето образование, а ние сме го оставили без пари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Подлагам на прегласуване направеното процедурно предложение от народните представители Надежда Михайлова, Николай Младенов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 54, против 101, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
За процедура думата има господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, преди малко госпожа Касабова не подложи на гласуване едно предложение на господин Кирчев за пряко предаване по телевизията. Обаждат се граждани в момента в нашата парламентарна група и искат … (смях от КБ и НДСВ.) Хората се вълнуват. На Вас може да Ви е весело, госпожо Чилова, но в момента тези безобразия, които правите, преди малко Севлиевски дойде да си дава предложенията, които вече са гласувани в залата. В стенограмата няма числа, които са гласувани в залата. На бял лист и след това някъде, на тайно място ще си преправяте бюджета.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Благой, винаги лъжеш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, процедура имате ли?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин председател, процедурата е да започне пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио, за да видят хората безобразията през последните няколко месеца на това мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Нямам основание да поставям на гласуване вече гласувано решение от пленарната зала. (Реплики от ОДС.)
Госпожа Касабова, съгласно правилника, не подложи на гласуване. Това, което изложихте тук, не е аргумент.
Преминаваме по-нататък.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Нихризов има думата за процедура за прегласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! След като успяхме да гласуваме едно предложение, в което нямаше числа – това на господин Севлиевски, сега ще трябва да се допълва протоколът по неговото предложение, неизвестно по какъв начин, аз поне ще ви кажа това, което пропуснахте със своето гласуване да одобрите в нашето предложение. То включваше решаване на много от въпросите, които стоят пред вас, включително и намирането на необходимите средства за бюджета на Висшия съдебен съвет, за бюджета на съдебната власт.
Към всичко друго това предложение включваше намирането на пари за необходимите субсидии на общините, за които преди това говори господин Кирчев. Това предложение включваше средства за така наречените капиталови проекти, като искам да подчертая, че това не са дребните чешмички и мостчета, фонтанчета и други подобни, а всичко онова, от което се нуждаят общините.
Освен всичко друго, това предложение включваше средства за резерва на НОИ, за реформата в нашето пенсионно осигуряване. Може би някой не забеляза, че съществува нова графа – 1.11 в разходите, което даваше една стабилност на хората при получаването на пенсиите, само че никой не се интересува, освен да вдига лозунги, от действителната възможност ние да създадем една действаща реформирана осигурителна система.


Затова, уважаеми дами и господа, от името на Парламентарната група на ОДС ви предлагам да преосмислите своето решение и след като тази парламентарна зала имаше възможността да гласува предложения, които не бяха уточнени, а в момента вместо да се чуди как да си поправи стенограмата, поне подкрепете едно предложение, което е свързано с множество социални дейности в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 171 народни представители: за 61, против 109, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станимир Илчев и Кирил Милчев, което не се подкрепя от комисията.
Господин Милчев, оттегляте ли си предложението? Не.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 64, против 109, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуването на предложението на народния представител Кръстьо Петков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 53, против 115, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Кръстьо Петков не се приема.
Има предложение на народните представители Елка Анастасова и Милена Михайлова, което е оттеглено. (Реплики от ОДС.)
Вчера вносителят госпожа Михайлова го оттегли.
Госпожо Михайлова, оттегляте ли предложението си? Оттегляте го.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Гласували 175 народни представители: за 62, против 113, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Божинов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 191 народни представители: за 70, против 119, въздържали се 2.
Предложението на народния представител Георги Божинов не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Моньо Христов, Димитър Стефанов и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 49, против 115, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 38, против 121, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Ляков, за процедурно предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, отчаян съм от хаоса, който цари в момента. Той не е само в залата, а е и в самия бюджет. В моето предложение има текст, който се отнася до финансирането на юридически лица с нестопанска цел. В предложението или становището на Министерския съвет се отпускат 8 млн. 607 хил. лв. за финансиране на тези организации. След това в текста, който комисията предлага, това число става 9 млн. 107 хил., и, забележете – без нито един народен представител да е направил предложение за промяна на това число. Значи това или е грешка в записа, или в Комисията по бюджет и финанси цари пълна неразбория. Не мога да си обясня как може да има такава разлика в сумата, която се отпуска за финансиране на тези организации. Връх на всичко е, че в чл. 8, където е изредена поименно таблицата с организациите, които се финансират, сумата вече става 4 млн. 387 хиляди. Имаме три суми: едната - предложена в бюджета, втората - променена, без да има предложение за това, и третата – в чл. 8! И ви питам: коя от тези суми е вярна? Ако може да каже министърът или някой от неговите подчинени, явно министърът не е наясно с бюджета. Ако може госпожа Радева, която също не е наясно…
Просто кажете с каква сума ще финансирате юридическите лица с нестопанска цел? Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Ляков. (Реплики от ОДС.)
Има въпрос, но отговорът ще дойде, когато благоволи министърът или народният представител. Нали знаете правилникът какво казва? Министърът чу много добре въпроса.
Гласуваме отново предложението на господин Ляков.
Гласували 160 народни представители: за 48, против 105, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Преминаваме към гласуване по чл. 5, последната ал. 5.
Има предложение на народния представител Георги Пирински.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 45, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Пирински, разбира се, имате думата да предложите прегласуване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин председателю, в сегашния си вид ал. 5 е в нарушение на Закона за устройство на държавния бюджет. Защо? Защото в елементите на финансирането на дефицита, наред с другите източници е включен и източник "постъпления от приватизация".
При първото четене на законопроекта председателят на Сметната палата господин Николов от тази трибуна запозна Народното събрание със становището на Сметната палата, което в т. 4 гласи следното: "Част от източниците за финансиране на дефицита по чл. 1, а именно ал. 4 и 5 от законопроекта, не съответстват на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство на бюджета." И това се вижда при запознаване именно с тази ал. 2 на чл. 3, която ясно и недвусмислено казва, че "дефицитът по републиканския бюджет се покрива със средства от емитиране на държавни ценни книжа и други операции на финансовия пазар".
Моето предложение е закононопроектът, който гласуваме, да бъде приведен в съответствие със закона и да отпаднат думите "постъпления от приватизация" и, разбира се, да отпадне т. 4 от предходната ал. 4, която предвижда приходи от приватизация 180 млн.
Както си спомня пленарната зала, при приемането на първо четене имаше едно очакване, че между първо и второ четене ще се състои дискусията за изменения в Закона за устройство на държавния бюджет. Господин Георги Николов спомена законопроекта, внесен от господин Даниел Вълчев. Обаче, господин председателю, нищо подобно не се случи.
Така че аз предлагам да бъде прието моето предложение, за да може после мнозинството, ако реши да подкрепи този фатално сбъркан чл. 1, поне да не прави закононарушения, гласувайки незаконни текстове. Ето защо, моля ви, прегласувайте и си създайте възможност, ако не законова, да подкрепите собствения си законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, господин Пирински.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 170 народни представители: за 55, против 112, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Георги Пирински не се приема.
Преди да преминем към гласуване на окончателната редакция на чл. 1 трябва да гласуваме и проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Това не е чл. 1. Това е чл. 2.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Като се правят такива безобразия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво не е включено? Нали вчера ние три часа говорихме за това? (Силен шум и реплики в ОДС.)
Моля, гласуваме чл. 1 с включен проект на Съдебния съвет.
"Приема републиканския бюджет за 2005 г. по приходната част, както следва:".
Гласували 207 народни представители: за 41, против 146, въздържали се 20.
Не е приет текстът на чл. 1 с включен проект на Висшия съдебен съвет.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, започва да става напълно весело. Току-що отхвърлихме чл. 1 от държавния бюджет. Не ми е ясно в момента с какъв бюджет ще разполага Република България през следващата година. Или може би всичко, с което сме се занимавали досега, беше част от общия фарс, който завърши с една оперетна постановка в края, в която мнозинството отхвърли собствения си бюджет.
Уважаеми дами и господа, не знам дали има друг парламент по света, в който мнозинството да успее да отхвърли собствения си бюджет, предложен от собственото си правителство. Аз бих казал, че по този начин вие бламирахте правителството на второ четене с бюджета. И спокойно можем да отидем да караме новогодишните празници, а след това да се съберем, за да доразпуснем парламента. Така че, за да излезем от тази много смешна ситуация, уважаеми дами и господа, с която чл. 1, в който са приходите и разходите по държавния бюджет, тоест макрорамката, която ние отхвърлихме в момента, много моля, уважаеми дами и господа, вземете, че си подкрепете собственото предложение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Процедурата каква е? Да прегласуваме?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: И го прегласувайте. В противен случай ще се окаже така, че само опозицията в някаква нейна част е подкрепила вашия бюджет, управляващи България.
Не знам какво е положението с вашата заблуда, но казвам какво направихте в момента със своето гласуване. И повтарям - вие отхвърлихте чл. 1 на бюджета на Република България с всичките му прибавки и гимнастики, които правихте към него. А си мислете оттам нататък дали ще внесете до Нова година нов бюджет или ще прегласувате този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Времето изтече.
Подлагам на прегласуване…
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не може, той не е поискал прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, правилно.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 1 – приемане на републиканския бюджет за 2005 г. по приходите на обща сума 10 332 241,2 хил. лв.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да представя окончателната редакция на чл. 1 с включени суми, които са на основа на гласуваните и утвърдени от залата предложения на народни представители. (Реплики от опозицията).
"Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по приходите на обща сума 10 432 241,2 хил. лв., както следва:
І. Приходи – 10 432 241,2 хил. лв.
1. Данъчни приходи – 8 803 823,1 хил.лв.
1.1. Корпоративен данък – 915 372,0 хил.лв.
1.2. Данък върху дивидентите и доходите – 60 718,0 хил.лв.
1.3. Данък върху застрахователните и презастрахователните премии – 25 010,0 хил.лв.
1.4. Данък върху доходите на физическите лица – 1 216 565,1 хил.лв.
1.5. Данък върху добавената стойност – 4 235 000,0 хил.лв.
1.6. Акцизи – 1 946 799,8 хил.лв.
1.7. Мита и митнически такси – 240 098,2 хил.лв.
1.8. Други данъци – 164 260,0 хил.лв.
ІІ. Неданъчни приходи – 1 626 107,3 хил.лв.
2.1. Приходи и доходи от собственост – 890 764,3 хил.лв.
2.2. Държавни такси – 478 739,3 хил.лв.
2.3. Глоби, санкции и наказателни лихви – 177 290,8 хил.лв.
2.4. Други неданъчни приходи – 79 312,9 хил.лв.
3. Помощи – 2 310,9 хил.лв.
(2) Приема републиканския бюджет за 2005 г. по разходите и трансферите на обща сума 10 467 241,3 хил.лв., от които разходи на сума 7 160 547,8 хил.лв. и трансфери на сума 3 306 693,5 хил.лв., както следва:
ІІ. Разходи – 7 160 547,8 хил. лв.
1. Текущи разходи – 6 053 433,7 хил.лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 766 270,5 хил.лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 35 433,2 хил.лв.
1.3. Осигурителни вноски – 273 309,8 хил.лв.
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за държавното обществено осигуряване – 227 176,1 хил.лв.
1.3.2. Вноски от работодатели за Учителски пенсионен фонд – 6 498,0 хил.лв.
1.3.3. Здравноосигурителни вноски от работодатели - 38 180,5 хил.лв.
1.3.4. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 1437,3 хил.лв.
1.3.5. Вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване – 18,0 хил.лв.
1.4. Стипендии – 11 496,0 хил.лв.
1.5. Издръжка 1 157 967,6 хил.лв.
1.6. Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности -17 382,6 хил.лв.
1.7. Отбрана и сигурност – 1 619 431,8 хил.лв.
в т.ч. разходи за участие на Българската армия в задгранични мисии – 74,0 хил.лв.
1.8. Субсидии за нефинансови предприятия – 220 245,0 хил.лв.
1.9. Субсидии за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ – 320 200,0 хил.лв.
1.10. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел - 9 107,8 хил.лв.
1.11. Лихви – общо 791 063,5 хил.лв.
1.11.1. Лихви по външни заеми – 562 271,4 хил.лв.
1.11.2. Лихви по вътрешни заеми – 228 792,1 хил.лв.
1.12. Обезщетения и помощи за домакинства – 831 525,8 хил.лв.
2. Капиталови разходи 818 614,1
2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт 751 314,1
2.2. Капиталови трансфери 67 300
3. Прираст на държавния резерв 14 500
4. Резерв за непредвидени и неотложни разходи 274 000
от тях:
структурни реформи 218 500
в т.ч. за развитие на образование и наука 130 000
за предотвратяване и ликвидиране на последици от стихийни бедствия и крупни производствени аварии 55 500
ІІІ. ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ, ВНОСКИ) – НЕТО 3 306 693,5
1. Предоставени за: 3 311 193,5
1.1. Общините 1 323 553,3
1.1.1. От централния бюджет 1 288 553,3
от тях:
субсидии 526 516,9
държавен трансфер на преотстъпен данък по Закона за облагане доходите на физическите лица 762 036,4
1.1.2. От министерствата 35 000
1.2. Държавното обществено осигуряване 1 086 697,4
1.3. Бюджета на съдебната власт 185 105,3
1.4. Българско национално радио 32 279,3
1.5. Българска национална телевизия 52 523,2
1.6. Държавни висши училища 246 397,7
1.6.1. От Министерство на образованието и науката 227 797,7
1.6.2. От Министерство на отбраната 18 600
1.7. Българска академия на науките (от Министерство на образованието и науката) 61 290,6
1.8. Учителски пенсионен фонд 144
1.9. Национален фонд към Министерство на финансите 165 202,7
1.10. Държавен фонд “Земеделие” 160 000
2. Получени от: 6 500
2.1. Националния осигурителен институт за Министерство на труда и социалната политика 6 500
(3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2005 г. в размер 35 000,1 хил. лв.
ІV. ДЕФИЦИТ минус 35 000,1
(4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер 35 000,1 хил. лв., както следва:
V. ФИНАНСИРАНЕ 35 000,1
1. Външно и вътрешно финансиране /нето/ 24 700,9
2. Придобиване на дялове, акции и съучастия минус 10 327,7
3. Държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество /нето/ минус 159 373,1
4. Приходи от приватизация 180 000
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте окончателната редакция на чл. 1. Гласувахме едно по едно всички направени предложения.
Сега, преди да преминем към окончателното гласуване на чл. 1 в новата му редакция, давам думата за процедура на народния представител Георги Пирински.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, пред себе си в доклада, който е за второ четене, всеки народен представител има това, което предлага комисията като окончателна редакция. Това е стр. 24 до 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Този текст, само първите редове бяха прочетени вчера от госпожа Радева пред пленарната зала. В момента, господин председателю, госпожа Радева прочете вече ред по ред разбивката на приход-разход и в разходната част ни съобщи съвършено нови числа, започвайки от капиталови разходи, преминавайки през резерв за непредвидени и неотложни нужди, включително за структурна реформа и т.н.
Вие, господин председателю, така поставихте нещата, че пред нас сега стои въпросът да преминем към гласуване на окончателната редакция. Това бяха Вашите думи, така да се каже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вижте какво гласи нашият правилник, господин председателю, в чл. 71, ал. 2: при второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки.
Нима някой със здрав разум в тази зала може да счита, че това, което чухме, са редакционни поправки? Ето защо, господин председателю, аз Ви предлагам да подложите на гласуване текста, който е предложила комисията, да считаме за недоразумение това, което чухме в момента, и да не вкарвате Народното събрание във възможно най-тежко нарушение на всички закони, по които трябва да работим.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Няма подобно нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, съгласно правилника Вие сте абсолютно прав. Искам да Ви кажа, че всички тези предложения, които Вие току-що анонсирахте от трибуната на парламента, са приети вчера при гласуванията едно по едно. Затова именно – това е новата редакция на чл. 1.
Моля, гласувайте чл. 1, така както беше прочетен от председателя на комисията. (Шум и реплики.)
Моля, гласувайте.
Гласували 216 народни представители: за 126, против 88, въздържали се 2.
Член 1 в новата му редакция е приет.
Госпожо Дончева, имате думата по процедурен въпрос.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Лютфи, това което става мисля, че не е ставало в последните 15 години! (Шум и реплики в залата.)
Вие слагате в чл. 1 на Закона за държавния бюджет промени, които не са депозирани по реда на правилника. Не са депозирани от колегата Севлиевски по реда на правилника! Ако бяха по реда на правилника самата комисия щеше да ги включи в сметките. Тъй като не са депозирани по реда на правилника, ама под никаква форма не фигурират и не са никак вкарвани, съгласно този правилник, моля ви не издевателствайте над парламента да твърдите, че тъй като той е всевластен господар може да работи и без правилник дори и по Закона за държавния бюджет. Защото най-тежката ситуация ще бъде на мнозинството!
Предложенията, по които вие внесохте промени в разходната част не са депозирани. Те са гласувани в залата без да бъдат по никакъв начин внесени и няма право нито господин Севлиевски, нито който и да било тук да вкарва де факто нови текстове в бюджета. Това не са редакционни поправки, с които вие сменяте някаква цифра в един член. В законът за бюджета числата са по същество. Те са самото същество на закона!
Това нещо, че вие смятате, че можете да прокарате тук всичко, ще бъде само за ваша сметка. Има част от текстовете, които са преди това и които вие не подложихте на гласуване, защото комисията ги е приела в модифициран вариант. Но, оставете на опозицията, когато атакува закона пред Конституционния съд да ги сложи също в мотивите си. Но сега подложете на гласуване текста – единственото коректно решение, което парламента може да приеме е да гласува предложението така както го е депозирала комисията с всички сметки за приходната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, Вие сте изключително опитен народен представител. Приемам до някъде Вашите доводи, но гласуването вече е факт.
Давам думата за отрицателен вот на … (Шум и реплики в залата.)
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Моето беше предложение за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване окончателната редакция на чл. 1. Много моля залата – предполагам, че се е вслушала в това, което каза госпожа Дончева. Моля ви! Гласуваме отново чл.1 в окончателната му редакция.
Гласували 219 народни представители: за 124, против 91 въздържали се 4.
Член 1 е приет.
Давам думата на заместник-председателя на Народното събрание господин Любен Корнезов за отрицателен вот.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин председател, както Ви е известно и на Вас, аз съм вероятно един от най-старите парламентаристи в това Народно събрание. Бил съм в три парламента!
Тук, в тази зала и пред моите очи са ставали различни събития, включително е имало и ръкопашни схватки, но такъв позор като днешния в Народното събрание не е имало!
Такова грубо, безцеремонно, бих казал, с ботуши тъпкане на Конституцията, българският парламент в последните 15 години не познава! (Шум и реплики в залата.)
Аз се срамувам, дами и господа! Вие ако имате малко съвест, поне се зачервете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-председател на Народното събрание.
За отрицателен вот има думата народният представител Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах с убеждение против чл. 1 така както беше подложен на гласуване, защото това беше в противоречие със законите на страната.
Това, което беше направено тук беше по същество една фалшификация с процедурата, която трябва да се следва при приемането на държавния бюджет.
Може господин Валери Димитров да е професор по административно право, но в своето изказване, като и председателят на комисията, открито бяха подменени ценностите в българския парламент и отделно – неговия основен документ, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Този бюджет в този вид няма да влезе като действащ, защото има две възможности той да бъде оспорен и аз съм убеден, че това ще бъде направено. Едната е от президента на Републиката и второто, в което съм напълно сигурен – това е от Конституционния съд, който ще се произнесе по бюджета специално в частта на бюджета за съдебната власт.
Отговорността за това, че бюджета е гласуван неправомерно в нарушение на закона пада изцяло на хората, които подкрепиха този текст. Мнозинството реши с глава да мине през стената, но все пак това, в което вие сте се заклели тук и което вие не спазихте, съгласно вашата клетва е да спазвате Конституцията и законите на страната. Това го нарушихте и последиците от това падат изцяло върху вас.
Последният бюджет приет от 39-то Народно събрание е действително позор за народното представителство по начина, по който беше гласуван чл. 1. Мен също ме е срам от това, което беше направено и жалко за вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За изразяване на отрицателен вот има думата народния представител Кина Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласувах против чл. 1.
Уважаеми управляващи, вие се каните след един месец да подпишете договора на България за присъединяване към Европейския съюз. В Европа, уважаеми управляващи, върховенството на закона е морална ценност и никой не си позволява да върши такива посегателства като това, което направихте вие днес.
Вие не просто демонстрирате липса на какъвто и да е морал. Вие демонстрирате некомпетентност на каквато никой не е бил свидетел през последните години.
На мястото на председателя на вашата Комисия по бюджет и финанси аз отдавна бих си подала оставката, защото това, което се случва днес е позор не само за вас. То е позор за българските институции и ако днес българските институции имат такъв нисък процент на одобрение това се дължи на вашето управление, на вашата некомпетентност, на липсата ви на морал и на това, че през всичките тези четири години вие защитавахте само своите лични банкови сметки и банковите сметки на десетина души около вас. Затова, уважаеми госпожи и господа управляващи, вие няма да получите подкрепата на българските избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Андреева, без обиди! (Шум и реплики в залата.)
Изказванията по трите отрицателни вота приключиха.
Преминаваме към чл. 2.
Давам думата за доклад по чл. 2 на председателя на комисията госпожа Нина Радева.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Проект на Висшия съдебен съвет
Чл. 2, ал. 1. Приема бюджета на съдебната власт за 2005 г., както следва:
Всичко приходи – 328 564 552,0 лв.
1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт – 40 млн. лв.
2. Трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерство на правосъдието – минус 2 млн. лв.
3. Субсидия от Централния републикански бюджет – 290 564 552 лв.
Всичко разходи: 328 564 552 лв.
1. Текущи разходи – 264 453 657 лв.
1.1. Заплати – 143 371 336 лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 21 690 000 лв.
1.3. Социално-осигурителни плащания – 55 952 805 лв.
в т.ч.:
социални осигуровки за фонд “Обществено осигуряване” – 45 758 914 лв.;
здравноосигурителни вноски от работодателя – 7 871 365 лв.;
вноски за допълнително задължително осигуряване – 2 322 526 лв.
1.4. Текуща издръжка – 43 439 516 лв.
2. Капиталови разходи – 63 510 895 лв.
в т.ч. Съдебната палата – гр. София – 7 500 000 лв.
3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи – 600 000 лв.
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2005 г., както следва:
2.2. Органи на съдебната власт:
Общо: 327 964 552 лв.
Висш съдебен съвет – 6 888 540 лв.;
Върховен касационен съд – 21 386 402 лв.;
Върховен административен съд – 11 394 000 лв.;
Прокуратура на Република България – 72 740 573 лв.;
Национална следствена служба – 7 313 339 лв.;
Съдилища на Република България – 146 782 707 лв.;
Окръжни следствени служби – 58 962 286 лв.;
Национален институт по правосъдие – 2 496 705 лв.
2.3. Резерв за неотложни и непредвидени нужди – 600 000 лв.
Всичко: 328 564 552 лв.
(3) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(4) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на Централния бюджет.
(5) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, включително стопанисвани от държавни и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, те не плащат наеми.
(6) Ежемесечно разходване на средствата по фонд “Съдебни сгради” се съгласува предварително с Висшия съдебен съвет.
(7) Министерството на правосъдието предоставя ежемесечно на Висшия съдебен съвет информация по ал. 6 по обекти.
(8) Висшият съдебен съвет след предоставяне на информацията по предходната алинея, превежда необходимите средства в съответствие с чл. 36, т. 1 от Закона за съдебната власт, но не повече от 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
(9) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, конфискуваните суми по силата на актове на органите на съдебната власт, глобите, наложени от органи на съдебната власт, гаранциите по чл. 150 и следващите по НПК, санкциите по Закона за съдебната власт.”
Корекцията, която направих на последващия текст, е, че този проект не е приет на първо гласуване от комисията.
Становище на Министерския съвет по чл. 2:
“Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2005 г. по приходите на сума 45 000 хил. лв., по разходите на сума 230 105,3 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 185 105,3 хил. лв., както следва:
І. Приходи – 45 000 хил. лв.
1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт – 45 000 хил. лв.
ІІ. Разходи – 230 105,3 хил. лв.
1. Текущи разходи – 212 255,3 хил. лв.
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения – 111 874,1 хил. лв.
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 20 320 хил. лв.
1.3. Осигурителни вноски – 47 938,9 хил. лв.
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за държавното обществено осигуряване – 40 498,4 хил. лв.
1.3.2. Здравноосигурителни вноски от работодатели – 6 712,4 хил. лв.
1.3.3. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 728 хил. лв.
1.4. Издръжка – 32 122,3 хил. лв.
2. Капиталови разходи – 17 250 хил. лв.
в т.ч. – Съдебна палата – гр. София – 7 500 хил. лв.
3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи 600 хил.лв.
ІІІ. Трансфери (субсидии) – нето – 185 105,3 хил. лв.
1. Предоставен трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерство на правосъдието – няма.
2. Получена субсидия от Централния бюджет – 185 105,3 хил. лв.
ІV. Бюджетно салдо – нула.
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2005 г., както следва:
Висш съдебен съвет – 2 853,8;
Върховен касационен съд – 17 552,8, в това число: Съдебна палата – гр. София – 7 500,0; Върховен административен съд – 7 158,8; Прокуратура на Република България – 51 000,0; Национална следствена служба – 6 741,0; съдилища на Република България – 101 200,5; окръжни следствени служби – 41 699,7; Национален институт по правосъдие – 1 298,7; резерв за неотложни и непредвидени разходи – 600,0.
Всичко – 230 105,3 хил. лв.
(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени с бюджета, освен в случаите по ал. 4.
(4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(5) Неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.
(6) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.
(7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителни листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи след направени отчисления по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания.
(8) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. по реда на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.”
По чл. 2 има предложение на народите представители Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов и други народни представители – предлага се да се приеме проектът на Висшия съдебен съвет за чл. 2.
Предложението не е гласувано в комисията, защото то е по отхвърлен от комисията вариант на законопроекта. Докладвам го и съм го включила в доклада, за да може пленарната зала да вземе отношение по него. Пленарната зала ще го гласува.
Предложение на народните представители Надежда Михайлова, Николай Младенов, Валентин Василев и други народни представители – предлага се в становището на Министерския съвет по чл. 2 разходите на съдебната власт да се завишат с 60 млн. лв., като числото “230 105,3 хил. лв.” става “290 105,3 хил. лв.”
За източник на увеличението се предлага нарастване на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев и други народни представители – предлага се в становището на Министерския съвет по чл. 2, ал. 2 разходите на съдебната власт да се завишат с 20 000,0 хил. лв., като:
в ред ІІ “Разходи” числото “230 105,3” се увеличи с 20 000 и става “250 105,3”;
в ред 1.4. “Издръжка” числото “32 122,3” се увеличи с 10 000 и става “42 122,3”;
в ред ІІ “Капиталови разходи” числото “17 250,0” се увеличи с 10 000 и става “27 250,0”.
За източник на увеличението се предлага намаление на разходите по чл. 5, ал. 1, ред 10 “Министерство на труда и социалната политика” с 10 000 лв. и ред 16 “Министерство на регионалното развитие и благоустройството” с 10 000 лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Иван Костов, Петър Жотев и група народни представители – предлага се да отпадне становището на Министерския съвет за чл. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов, Иван Иванов и група народни представители – в чл. 2, ал. 5 думите “от такси” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов – предлага се чл. 2, ал. 7 да се измени така:
“(7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителни листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчно-процесуалния кодекс, сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, конфискуваните суми по силата на актове на органите на съдебната власт, глобите, наложени от органи на съдебната власт, гаранциите по чл. 150 и следващите по НПК санкции по Закона за съдебната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
При гласуването на становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт се получиха следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” – 5 народни представители и “въздържали се” – 6 народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте, уважаеми народни представители, текста на чл. 2 и направените предложения между първо и второ четене по чл. 2 от народните представители.
Откривам дискусията. Заповядайте за изказване, господин Жотев.

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Група народни представители от Парламентарната група на ОДС правим две предложения по чл. 2.
Първо, предлагаме да се приеме законопроекта на Висшия съдебен съвет за чл. 2. Тук, господин председателю, имам въпрос и настоявам председателят на Комисията по бюджет и финанси да даде отговор: що за текст е това в края на стр. 34: “Предложението не е гласувано, защото то е вариант на законопроект, който не е подкрепен на първо четене.”
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: От комисията!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Предложението не е гласувано, госпожо Радева, не сте го гласували в Комисията по бюджет и финанси.
Какво е било нашето нарушение?
След като веднъж сте сгрешили, че законопроектът, който е внесен от Висшия съдебен съвет, е приет на първо гласуване, това вече втори ден се изяснява, днес взимате думата и отново твърдите нещо, което е абсурдно. Естествено, че нашето предложение е трябвало да го обсъждате и да ни кажете в пленарната зала дали го приемате или сте против него. Разбирам, че до вчера не сте осъзнавала грешката си. Днес, след вчерашните и днешните дебати, отново нищо не казвате, не актуализирате този текст. Заблуждавате народните представители. Защо не сте обсъдили нашето предложение? Направете едно допълнение, нека да влезе в протокола. Ако искате, направете си нова комисия и го обсъдете.
Направили сме също така предложение – на стр. 35 от доклада – да отпадне становището на Министерския съвет за чл. 2. Достатъчно се каза за това колко е необходимо съдебната власт през 2005 г. да получи повече средства, за да продължи съдебната реформа в България. Естествено, че финансирането не е единственото, което ще осигури успешно продължаване на реформата в съдебната система.
Но тук един колега преди известно време каза, че с трици маймуни не се ловят. И все пак съдебната власт има нужда от много средства. Ние не мислим, че исканията на съдебната власт са прекомерни. Напротив, тези изисквания не са дошли просто като желание да се повишават заплати, да се набавят материални средства, да се увеличават самоцелно капиталните разходи. Нищо подобно! Съдебната власт от години наред има нужда от повече средства.
Последният пункт от моето изказване е свързан със стр. 36 от доклада, където, според мен, отново Комисията по бюджет и финанси не си е свършила докрай работата. Цитирам: “При гласуването на становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт се получиха следните резултати: “за” – 11, “против” – 5, “въздържали се” – 6 народни представители.” Какво трябва да се каже тук? “Комисията по бюджет и финанси не подкрепя становището на Министерския съвет.” Това е текстът, който трябва да се добави! Вие, госпожо Радева, взимате думата, четете доклада след като два дни вече срещу Вас текат обвинения, че не сте си свършила добре работата. Нима са несправедливи тези обвинения? Докога, госпожо Радева, ще тормозите работата на Народното събрание?
Обръщам се към всички колеги: не е ли време, колеги, след като минат дебатите по бюджета за 2005 да се съберем достатъчно на брой народни представители и да поискаме оставката на председателя на Комисията по бюджет и финанси?
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Време е!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Докога ще търпим един човек, който въпреки желанието си, не си върши добре работата? Отвсякъде валят критики, поставя се под заплаха бюджетът за следващата година. Докога ще продължава това нещо?
Моля ви, колеги, нека след ваканцията да се върнем, да намерим достатъчно подкрепа по този въпрос и този човек просто да престане …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество, господин Жотев!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: … да не е в състояние да си упражнява функцията.
Господин председател, все още имам 5 мин. и не съм се отклонил, според мен, можем да спорим по това.
Проблемите, които виждаме тук като вносители, са свързани с това, че нашата дейност не е оценена. Как да не е по същество? Тук, пред нас, е председателят на комисията. И искам отговор на въпросите, които поставихме.
В заключение: смятам, че бюджетът на съдебната власт трябва да се подкрепи във вида, в който е внесен от самата съдебна власт и моля за подкрепата на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Принуждавате ни отново да повтаряме нещо, за което вече почти втори ден губим време. Тук виждаме същите фрапантни нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Отново невярната констатация, че проетът за бюджет на Висшия съдебен съвет не е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: От комисията!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Няма, госпожо Радева, от комисията! Комисията не приема на първо и второ четене! Първо и второ четене и гласуване има в пленарната зала. Като сте направили грешка и сте подвели комисията, недейте да продължавате да упорствате и да заблуждавате и цялото Народно събрание.
Как ще е от комисията?
А тук е още по-голямото нарушение – има предложения по проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет, ето как е процедирала комисията, отбелязано е във Вашия доклад: “Предложението не е изобщо гласувано, защото е по вариант на законопроект, който не е подкрепен на първо четене”. Вярно ли е това?
Това е единственият вариант, който беше подкрепен на първо четене и гласуван в пленарната зала. А на заседание на комисията предложенията, направени от народните представители, не ги разглеждате, разглеждате становището на Министерския съвет, което изобщо нямате право да разглеждате. Обяснихме вече съвсем подробно.
И как приключвате? Пак, за да заблудите Народното събрание, при гласуването казвате какви са получените резултати. Защо при другите гласувания не пишете какви са резултатите, само при гласуване на становището на Министерския съвет отбелязвате какви са резултатите и какъв е изводът на комисията.
Така както навсякъде пишете, че комисията приема или не приема предложението, ако неправилно схващате становището на Министерския съвет като предложение, то не е предложение, говорихме достатъчно дълго за това, ако въпреки това сте го схванали като предложение, трябваше да пишете, че комисията не приема предложението. Вие не сте набрала смелост и гражданска доблест да отразите това, което е гласувала комисията. А ни представяте един Ваш измислен доклад, пълен с фалшификации и искате Народното събрание да се произнася по това!
Не мога да приема, че това е некомпетентност, Вие вече доста време сте председател на Комисията по бюджет и финанси. Това е направо Ваше недобронамерено поведение в опит да заблудите Народното събрание. Това, което е прието, го обявявате за неприето, това, което не е прието, го обявявате едва ли не за прието. И вместо да си осъзнаете грешката, не само да станете да се извините, защото колкото пъти да се извинявате, това не поправя Вашата грешка… Казахме Ви, че има начин, по който да се поправи тази грешка и той е да се събере Вашата комисия, да преразгледа тези предложения, които изобщо не са разглеждани! Как искате сега пленарната зала да гласува предложения, направени от народни представители, упражнили своята конституционно право да правят предложения, които комисията изобщо не е разгледала и по които не се е произнесла? Каква е тази процедура? Кога Народното събрание е било поставено пред една такава действителност – да се произнася по нещо, по което комисията, която е била длъжна да го разгледа, изобщо е абдикирала и е казала “не”. И всичко това е станало заради тези заблуди, които Вие сте направила.
Аз наистина не мога да разбера това арогантно, нагло Ваше поведение, вместо да станете тук, да застанете пред цялото Народно събрание и да кажете как да се поправят нещата, а има как, Вие продължавате да стоите тук и да държите на своите си пълни глупости, с извинение, които сте направили. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата за реплика?Няма.
Има думата за изказване народният представител Никола Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили в сравнение с големия въпрос: приет ли е или не е приет бюджетът на съдебната власт, са доста по-малки, но според мен - справедливи.
Това, което ние предлагаме, е съдебната власт да получи балансиран бюджет. Защо? Защото той се формира от определени приходи и трансфери, които прави държавният бюджет към бюджета на съдебната власт. Само че, неизпълнението на приходи от такси в съдебната власт, фактически един от приходоизточниците, не се балансира и това е в ал. 5 на чл. 2, затова ние сме предложили всички неизпълнения от приходи, които влизат в бюджета на съдебната власт да бъдат балансирани и да бъдат за сметка на централния бюджет. Мисля, че това е едно съвсем справедливо искане и би следвало да бъде подкрепено, макар че в комисията, според мен без мотиви, беше отхвърлено това предложение.
Второто ми предложение също касае бюджета на съдебната власт. То се отнася до това по какъв начин ще се събират приходите на съдебната власт. Ние предлагаме към описаните вече приходоизточници в ал. 7 да добавим и следния текст: “Сумата от продажби на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, конфискувани суми по силата на актовете на органите на съдебната власт, глобите, наложени от органи на съдебната власт, гаранциите по чл. 150 и следващите по НПК и санкциите по Закона за съдебната власт”. Според нас е напълно справедливо приходите за съдебната власт да бъдат формирани по този начин, защото така или иначе ние ще приемем някакъв бюджет на съдебната власт, но приходоизточниците са много важни, заради ритъма на постъпления в този бюджет, а също така са важни и заради справедливостта, тъй като тези именно средства се събират от органите на съдебната власт и е съвсем нормално да постъпват в тяхния бюджет. Така че нашите предложения касаят едно единствено нещо – да балансираме в по-голяма степен бюджета на съдебната власт. Не касаят нищо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата за процедурно предложение господин Валери Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да удължим днес работното време с два часа, за да можем да гласуваме още няколко члена от Законопроекта за бюджета на Република България за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: С два часа.
Има обратно предложение – господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Цеков! Преди само няколко минути беше казано, че има една възможност да излезем от този задънен тунел, в който Бюджетната комисия ни вкара начело с нейната председателка. Така че, може да се направи заседание на Бюджетната комисия и днес след обяд тя да вземе необходимите решения, за да можем в утрешния ден ние да влезем с нормални текстове, които да гласуваме нормално в тази зала.
С това предложение практически Вие не давате възможност на председателката на Бюджетната комисия да направи съответните корекции върху текстовете и я принуждавате и я тикате в посоката тя да защитава абсолютно незащитими тези в тази зала.
Тъй като съчувствам на колежката Радева, поради което правя обратното процедурно предложение днес да не удължаваме работното време, за да можем утре в по-стегнат план да приемем бюджета и Бюджетната комисия днес да се събере и да направи необходимите корекции, за които опозицията абсолютно нормално настояваше и абсолютно конструктивно предлагаше на цялата зала.
Уважаеми дами и господа, предлагам обратно предложение днес да се съберат комисиите, за да можем да продължим нашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валери Цеков да се удължи пленарното заседание от 14,00 до 16,00 часа.
Гласували 210 народни представители: за 121, против 87, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има думата народният представител Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вече изразих становището на Съюза на демократичните сили, че основно трябва да бъде разглеждано предложението на съдебната власт. Така е по закон. Въпреки това, тъй като предполагахме, че може да се случи това, което в момента се случва в парламента, ние сме предложили една промяна при случай, че се гледа становището на Министерски съвет и тази промяна се състои в това, че предвидените средства в становището на Министерския съвет трябва да се завишат с 60 млн. лева.
Ние проведохме един дълъг разговор с представители на Висшия съдебен съвет, където обстойно бяха разгледани всички належащи разходи на съдебната система през 2005 г. и смятаме, че за да работи тя нормално, това увеличение трябва да бъде с 60%.
Искам да уведомя колегите, които са внесли предложение за отпадане на становището на Министерски съвет по чл. 2, че ние ще подкрепим и това предложение, тъй като наистина смятаме, че трябва да се вземе предвид проектът, който е внесен от Висшия съдебен съвет.
Това, което се случва тук в залата и в комисията е изключително неприятно и налагането силата на мнозинството не е винаги добро, а въпросът, който беше повдигнат тук от господин Жотев, искам да информирам уважаемата госпожа Радева, че вече се събира такава подписка от членове на Комисията по бюджет и финанси и сигурно ще бъде внесена в Народното събрание, за Вашата оставка, във връзка с воденето на Бюджетната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Радева! Два дни парламентът се занимава с бюджета на съдебната власт и два дни председателят на комисията заблуждава парламента. Заблуждава парламента умишлено, съзнателно, защото това, което е написано на стр. 34, под предложението на нашата парламентарна група – да се приеме проекта на Висшият съдебен съвет по чл. 2, а именно “предложението не е гласувано, защото то е по вариант на законопроект, който не е подкрепен на първо четене”, е вярно. Това е вярно, защото председателката отказа този текст да бъде подложен на гласуване, точно защото според нея този законопроект не е подкрепен на първо четене. И всичко това е документирано на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Радева, казах ли нещо, което не отговаря на дискусията в Комисията по бюджет и финанси? Вие отказахте да подложите на гласуване, и това, което пише отдолу, е вярното, а не това, което Вие допълвате днес в доклада. Вие нямате такова право да допълвате доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Аз това не го допълвам.
РОСИЦА ТОТКОВА: Как да не го допълвате? Допълвате го. Ето, прочетете стенограмата и ще видите какво казахте – че това не е подкрепено от комисията, което е лъжа. Лъжа, казана от парламентарната трибуна в българския парламент в Тридесет и деветото Народно събрание. Това е истината. Нещата са много простички, само че те са простички за тези, които говорят истината. Но за тези, които се опитват два дни да заблуждават българският парламент, стават сложни и стават още по-сложни.
Защото Вие, госпожо Радева, си позволявате да лъжете всички народни представители и не само всички народни представители, а всички български граждани с това, което говорите от трибуната. И това не е просто некомпетентност. Това е умишлено действие, което е най-тъжното в целия този случай. Някои продължават да се смеят. Някои, които на заседание на комисията не си отварят устата, сега се чувстват много свободно и много спокойно, защото има кой да им носи греха и това е председателят на комисията. Но всеки един от нас си носи своя грях, защото това е част от поведението – председателят се държи така, както се държи цялото мнозинство.
Затова, уважаема госпожо председател, аз не мога да приема ние днес да гласуваме текст, който е отхвърлен от комисията, защото той не е разглеждан от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Той не е отхвърлен. Никой не е казал, че е отхвърлен.
РОСИЦА ТОТКОВА: Вие го казахте и стенограмата потвърждава. Този текст не е гледан в комисията. Той не е разискван в комисията. Защо? Защото според Вас той не е приет на първо четене.
Не стига това, ами на всичко отгоре, при разглеждането на становището на Министерския съвет, председателката на комисията отново, в комисията, се опита да манипулира гласуването и да излъже в крайният резултат. Спомнете си дискусията, когато трябваше да бъде огласен резултата от гласуването. Спомнете си! Вие половин час не искахте да кажете колко човека са гласували “за”, колко – “против” и колко – “въздържал се”. Половин час не искахте да кажете. Защо? Защото резултатът е този, който е записан тук – 11 гласували “за”, 5 – “против” и 6 гласували “въздържал се”. Та се наложи господин Пирински, като заместник-председател на комисията, да обяви резултата. Вярно ли е това? Вярно е, разбира се. Вижте стенограмите и ще си опресните паметта.
Аз знам, че вие помните само това, което искате. Помните една чешмичка в еди-кое си село, помните друга чешмичка в друго село. Знам, че тези неща ги помните. Знам, че помните, че още 10 млн. лв. сте отделили за чешмички. Знам, че помните, че 23,6 млн. лв. сте отделили – помните го това, за път, под път и над път, както се казва. Аз това го знам. Но важното е, че освен, че вие помните тези неща, ние помним всички неща.
И Вие, госпожо Радева, си позволихте да направите този опит за фалшифициране на гласуването в Бюджетната комисия. На всичко отгоре трябваше всички да бъдем поставени на унижението за поименен разпит кой как е гласувал и след това да се обяви почивка. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, свършете мисълта си, ако обичате.
РОСИЦА ТОТКОВА: Нали знаете, че е много важно парламентът да чуе истината.
След това трябваше да чакаме един ваш член на комисията, който, кой знае къде е бил.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Кажете кой член от комисията.
РОСИЦА ТОТКОВА: Има, той си има име – Мариана Костадинова. Защо да го казвам? Вие го кажете. Вие сте колегите му.
Така че, уважаеми господин председателю, докладът е пълен с истини и с лъжи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След това драматично изказване, давам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
Записани са още господин Йордан Нихризов и госпожа Елиана Масева.
Заповядайте, господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В момента министърът на финансите отсъства, но все пак аз ще поставя нещата там, където бяха преди почивката, тъй като ние, като вносители на предложение, заедно с колегите от ОДС, не получихме никакъв отговор защо в доклада е записано, че нашето предложение не е подложено на разглеждане в комисията. Много интересно е, че записът, който стои в доклада, е: "Предложението не е гласувано, защото то е по вариант на законопроект, който не е подкрепен на първо четене". Само че горното не отговаря на истината. Или, ако искаме да правим различна терминология, бихме употребили думата "неистина" или по-точно "лъжа".
Тъй като никой не каза като как комисията разглежда на първо четене някакъв законопроект и като как си измисля правила да не разглежда предложения на народни представители, аз отново поставям въпроса: кой ще отговори защо определени предложения, които са в тон със законопроекта, просто биват подминавани, за да може да се извърши една дейност като тази, която стана по чл. 1, където в залата мнозинството първо си отхвърли проекта, внесен от Министерския съвет, а после тихомълком вкара вариант на комисията, който се оказа някакъв автономен, според него, вариант? И докога с такива трикове ние ще се опитваме да оправяме грешки, без дори да признаваме, че сме направили такива?
От тази трибуна аз предложих едно много просто разрешение на въпроса. Комисията по бюджет и финанси можеше да се събере, да вземе съответните решения, да коригира това, което е направила, и оттам нататък нещата щяха да си дойдат на мястото. Тук обаче ми се струва, че включи някаква особена форма на инат, непозната досега в 15-годишната история, вследствие на което ние имаме също ситуация, непозната в 15-годишната история след демократичните промени в нашия парламент – ситуация, която за първи път, може би, ще представим и пред Европа с особеното гласуване, което направихме по чл. 1. Не знам, тъй като сме поели по този път, дали пък няма да внесем някакъв принос в европейската парламентарна практика, за да може да се приемат законопроекти въпреки това, че се погазват всякакви конституционни принципи и всякакви правилници на Народното събрание.
Другото нещо, на което ще обърна внимание, е също неполучило отговор. В края на становището на комисията е записано: "При гласуване на становището на Министерския съвет по бюджета на съдебната власт се получиха следните резултати: “за” – 11 народни представители, “против” и “въздържали се” – сборът също е 11 народни представители". Всеки от вас в тази зала знае, че при този вариант становището на Министерския съвет просто не е било подкрепено. Оттам нататък следва заключението, само че заключението в този доклад го няма. За първи път, може би в бюджет, след като е имало определено гласуване, няма запис "комисията приема" или "не приема".
Защо в края на краищата е това мълчание? Защото от известно време в нашия парламент се утвърждава един красив подход - да можем да пробутваме с преходни и заключителни разпоредби на един закон изменения в други закони, да можем да извършваме една или друга лобистка дейност. И в края на краищата се случи така, че мнозинството падна в капана именно на най-важния закон. И, за да не си признае, да не може да каже: вижте, сгрешихме, искаме да се поправим, то продължава да утвърждава всяка следваща грешка с нова грешка. Докъде ще доведе тази практика, на мен, господин председателю, не им е известно. Но аз смятам, че ще Ви бъде доста трудно да подложите на гласуване в пленарната зала тези предложения, без да си изясним действително как работи Комисията по бюджет и финанси и защо разглежда избирателно предложения на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Герджиков.
Има ли желаещи за реплики по това изказване? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Масева, имате думата.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, опозицията повдига един изключително важен, изключително тревожен въпрос. Въпрос, който е свързан и с принципите на конституционализма, и с принципа на парламентаризма, и с основното задължение на народните представители стриктно да спазват законите в Република България. До този момент нито един ясен отговор не е даден от управляващото мнозинство, което в мен затвърждава убеждението, че този замисъл е бил много предварително разработен. Най-тревожното обаче е това, че с фалшификация се подменят волята и числата, които имат същностен характер, както се сподели няколко пъти в тази зала, именно на съдебната власт.
Съдебната власт, която представлява един от най-важните измерители и критерии по отношение на политическите критерии за членството на България в Европейския съюз. Съдебната власт, която съвсем аргументирано и в Комисията по правни въпроси защити своите предложения, като предложения, които подкрепят продължаването на съдебната реформа в Република България. Съдебната власт, благодарение на която в предварителния договор, подписан с правителството на Симеон Сакскобургготски, по изключение беше включена и втора предпазна клауза. Управляващото мнозинство именно във връзка с тази съдебна власт си позволи да манипулира, да фалшифицира и съвсем грубо да погазва принципите и законите на Република България. Тази измама ние няма да я преглътнем.
С лека ръка управляващото мнозинство в момента обсъжда предложението, т.е. то не е предложение, а становището на Министерския съвет, което, забележете, по отношение на приходната част намалява с 5 млн. предложението на Висшия съдебен съвет; по отношение на субсидията от републиканския бюджет – със 105 млн.; по отношение на разходите – с 98 млн. и половина; за заплати и осигурителни вноски – с 38 млн.; за други възнаграждения – с милион и половина; за издръжката – с 11 млн. и половина. И в момента, без да сме анализирали тези числа какво означават, мнозинството прокарва един проект, който не съответства нито на волята на Комисията по бюджет и финанси, нито водещата комисия е обсъждала бюджета на съдебната власт, нито на волята на парламента, защото аз съм убедена, че народните представители не знаят каква корекция в момента приемаме ние и какъв поход срещу съдебната власт.
Всичко това, което се случва и което до втръсване описвахме тук, че е антиконституционно, става в присъствието на министъра на финансите. В една нормална държава, която ще стане член на Европейския съюз, министърът на финансите при наличието на подобен огромен гаф би трябвало да си подаде оставката. И тъй като нито председателят Нина Радева осъзна това, нито министърът на финансите, съвсем отговорно от тази трибуна и от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили заявявам, че ние ще поискаме оставката на министъра на финансите на Република България. Ще се отнесем писмено към премиера Симеон Сакскобургготски да потърси отговорност наистина от това мнозинство, което поставя на карта не само бюджета на съдебната власт, не само морала на народните представители от мнозинството, които ще подкрепят този фалшификат, но поставя под изпитание Бюджет 2005, който се отнася до всички обществени сфери на нашия живот.
Освен това, уважаеми дами и господа народни представители, този бюджет на съдебната власт означава, че ние за дълго време ще се разделим с нашите виждания, стремления и заявявани в устна форма обещания да правим реформи, да подобрим финансовото и кадровото състояние на съдебната власт. Това е знакът на равенство на вашето гласуване, ако подкрепите становището на Министерския съвет. (Председателят Огнян Герджиков подава светлинен сигнал за прекъсване на изказването.)
Само секунда, господин председателю, няма да имам възможност да кажа, че това становище на всичко отгоре, на тази дебела работа, грешката, която се подчерта и отдясно, и отляво, не е подписано от никого. Под становището има само: министър-председател, без подпис, и то е раздадено на уважаемите народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли други изказвания? Има.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Бюджетът на съдебната система е деликатен по две причини. Първата е по същество, а втората е поради процедурата, по която върви неговото приемане.
По съществото на бюджета на съдебната власт. Смятам, че е недопустимо да се иска увеличение на бюджета на съдебната власт от 70%, което се прави от Висшия съдебен съвет. Става дума за баланс на интереси, на никого парите не стигат, но трябва все пак да има някакъв разум, че когато сумарните пари са някаква крайна величина, седемдесетпроцентното увеличение на една важна сфера ще трябва да бъде за сметка на други важни сфери.
Помня, когато миналата година дадохме 12 млн. за капиталови разходи на Съдебната палата. И тази година мина под знака на конфликт как са похарчени парите. Тогава предупредихме, правейки сметка какво отива за капиталови разходи, за ремонт на училища, колко десетки пъти по-малко, и получихме отговор, че халал да са им тези 12 млн., защото с тях щял да се приключи ремонтът на Съдебната палата. Сега в становището на Министерския съвет виждам 7 млн. и половина.
Напомням ви само, че председателят на парламента отказа реализацията на проекта на Марио Бота, защото 20 млн. било неприлично за парламентарен разход за парламентарна сграда, който ще промени центъра на София. Но се оказа не неприлично да се смени дъбовият паркет на Съдебната палата с ламиниран. И не смятам, че е израз на популизъм и че трябва всяка опозиция да осинови съдебната система, защото това нещо не е реформа, нито е реформа назначаването на 300 пресаташета. На всеки съд – пресаташе. Това не е кусурът на Съдебната палата. Пресаташетата просто не са елемент на реформата. Друго съществено какво ще правят от реформата не се чу нито в Комисията по правни въпроси, нито в друга.
Ние не възразяваме срещу това числата, които парламентът ще приеме като бюджет на съдебната система, да бъдат близки до тези, които предлага Министерският съвет.
Пристъпвам към втората част, която е: как се приема този бюджет, какво се приема и какво ще се гласува.
Ако е вярно това, което от вчера представителите на мнозинството казват, включително председателката на Комисията по бюджет и финанси тази сутрин за последен път, вероятно десети, че фразите “проектът не е приет на първо гласуване” трябва да се отнасят само за комисията, т.е. че проектът не е приет на първо гласуване от комисията. Между другото, логиката, че на първо четене ние сме приели всичко онова, което е внесъл Министерският съвет, е такава. Следователно трябва да считаме, че на първо гласуване е прието онова, което е внесъл Министерският съвет, онова, което е внесъл Висшият съдебен съвет, и да дискутираме онова, което е кръстено становище към законопроекта – се ли явява самостоятелен законопроект или се явява просто становище към внесен друг законопроект, който Министерският съвет няма право да внася.
Тълкуването на господин Димитров беше, че то не може да се яви предложение, колега Цеков, поради следната причина. Предложението е онова, което се внася между първо и второ четене, а не, което се внася изначално. Това, което е тук, е изначално внесено. Министерският съвет няма право да внася между първо и второ четене предложения и то не може да бъде тълкувано така, както го правите вие. Но тъй като вие тръгнахте по този път, ще си го извървите докрай.
Аз все пак поставям нови процедурни въпроси във връзка с това, което гласувате: какво ще стане с онова, което е предложението на Висшия съдебен съвет, което по общата логика трябва да се счита прието на първо четене, което Комисията по бюджет и финанси е отказала да разглежда, защото има внесени предложения на депутати и тя е отказала да ги разглежда под предлог, че то не е прието на първо четене. Вие няма как да изчистите този въпрос без ново заседание на комисията.
Защото сега, ако това е прието на първо четене - внесеното от Висшия съдебен съвет, вие трябва да го подложите и на второ четене. Може да го отхвърлите на второ четене, но вие трябва да го подложите в залата. Но също така трябва да подложите в комисията на гласуване онези предложения, които са внесени от народни представители и които не са подложени от комисията на гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Все пак комисията е един помощен орган. Решаващият орган е Народното събрание и това не трябва да се забравя нито за миг. Господин Димитров, Вие вероятно ще изясните това по-обстойно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо искам да се изкажа по повод на доста рязката оценка, която госпожа Масева отправи тук към нас във връзка с неприемането на проектобюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако това е реплика, е реплика към госпожа Дончева. Или е изказване?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изказване е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Господин председателю, колегата Димитров се изказва сутринта.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: То беше по чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 1 може да се изказва, позволено му е.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е по чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 2 го няма в списъка.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, заповядайте.
Първо останах с грешното впечатление, че господин Димитров иска реплика и оттам се заблудих. Прощавайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! (Шум и реплики в мнозинството.) Правя реплика към госпожа Дончева и не ми отнемайте 8 секунди от времето.
Уважаема госпожо Дончева, Вие сте права, че едната дискусия е за това какви да бъдат параметрите на разходите в проекта за бюджета на съдебната власт. Но ние вместо да говорим по тази тема, през цялото време се занимаваме с измамите, които бяха поднесени на народните представители и на пленарната зала.
Вие сте съвършено права и за това, че има един изход и той е бюджетът да се върне в комисията и там да бъде разглеждан, за да може да се преодолеят тези измами. Защото това, което пише в доклада, е точно така. И, господин председателю, не може прието на първо четене предложение, внесено в комисията, отново да не бъде подложено на гласуване.
Но аз искам да Ви попитам, госпожо Дончева, защо мислите, че мнозинството продължава да умножава грешките като ядрена реакция? Това, което днес се случва, е ядрена реакция, която, да, не може да се спре и няма да може да се спре. Това е ядрената реакция! Защо продължава да катализира тази ядрена реакция? Вие задавате ли си този въпрос? Защо мнозинството не иска да върне този въпрос в комисията?
Ако Вие си задавате този въпрос и не можете да си отговорите, аз ще Ви отговоря: защото мнозинството няма нужния брой депутати, за да сформира преобладаващата част и да може да вземе позитивно решение. Това е истината. И това е цялата драма.
И сега, тъй като не могат да преодолеят това, те продължават да се мотаят в ядрения взрив. Но той няма да засегне само тях, а ще засегне всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тоткова, наведнъж направихте две нарушения. Това по същество не беше реплика към госпожа Дончева, това е реплика към мнозинството.
Така че, госпожо Дончева, това като реплика към Вас ли го възприемате? Ако така го възприемате, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Госпожо Тоткова, имам обяснение на поведението на мнозинството. Едното е, защото са хванати натясно и защото смятат, че отричането на факта ги спасява от самия него. Такъв синдром общо взето е характерен за достатъчно хора в трудна ситуация, които като нямат изход, смятат, че отричането на проблема ги спасява от проблема. Това е известно също като синдрома на щрауса, който си е заровил главата в пясъка, или като проблема на оня, който казал, че животното жираф не съществува, понеже не е виждал такова.
Вторият им проблем наистина е математически. Така или иначе мнозинството подходи крайно лековато към проблема с бюджета. Иначе аз смятам, че имаше достатъчно възможности да си направят консултации, и дори след като е написан докладът някой грижовно да прегледа съдържанието му и да поиска неговата техническа преработка. Защото вижте пред какво са ни изправили те: приемат, че на първо четене е прието предложението на Висшия съдебен съвет, а в комисията не са допуснали тя да го гласува като за второ четене. Допуснали са комисията да запише, че въобще не го дискутира, защото го смята за неприет и тя въобще не е обсъждала предложенията, направени във връзка с този законопроект.
Същевременно днес в пленарната зала се опитват да пробутват становището на Министерския съвет, макар че за всички е ясно, че има разлика между становище и законопроект, че по редица законопроекти, внесени от други хора, а не от Министерския съвет, Министерският съвет дава становище и никога никой не е тълкувал тези становища като някакъв начален нормативен акт, като проект.
Освен това дори по онова, което и те твърдят, че е становище на Министерския съвет, не могат да си съберат мнозинство от гласовете. Тогава се пита: какво е внесено днес в пленарната зала? Като едното не е гласувано, пък другото не е прието! И защо от Новото време, които се напъват толкова много да се правят на съвременни политици, поне частта от Комисията по бюджет и финанси, не вземат да ви подкрепят, за честта на парламента и на мнозинството?
Ако си съберете гласовете на Новото време в Комисията по бюджет и финанси и хората от НДСВ и ДПС, сметката би трябвало да ви излезе. Ако не ви излиза сметката, господа от мнозинството, за какво съществува този парламент? Ако бюджетът ще бъде приеман на нокти, на косъм от смъртта и въобще на милимунди, няма смисъл, дайте да разпускаме парламента! Няма какво да чакаме юни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За изказване – господин Валери Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще започна оттам, където преди малко прекъснах, тъй като трябваше да се даде думата на госпожа Тоткова за реплика.
Искам да подчертая, че не споделям резките оценки на госпожа Масева, отправени към управляващото мнозинство във връзка с неподкрепянето на проекта, предложен от Висшия съдебен съвет.
Уважаеми колеги, нека да си припомним, че в тазгодишния бюджет увеличението на бюджета на съдебната власт в сравнение с предишната година е 44%. А тази година в становището на Министерския съвет се предлага 12-процентно увеличение. За две години това означава 56% увеличение на бюджета на съдебната власт. Според мен това са достатъчно средства. И искам да ви кажа, че други публични сфери биха мечтали да получат такова финансиране.
Освен това искам да ви кажа, че в това отношение изцяло подкрепям госпожа Дончева и категорично не можем да се съгласим с това драстично увеличаване на парите за работна заплата на магистратите, които сега имат най-високите средни работни заплати в страната. Не е това проблемът на съдебната реформа. Проблемът на съдебната реформа е осигуряването на добри условия за работа на магистратите, на всички магистрати. Това означава материални условия, компютърни системи, информационни системи, но, съжаляваме, колеги, подобно увеличаване просто не знам да има в друга бюджетна сфера. Така че не може да бъде упреквано управляващото мнозинство, че подценява реформата в съдебната система. По никакъв начин!
Другото, което искам да кажа, е във връзка с процедурата по гласуването на проектобюджета на Висшия съдебен съвет така, както е включен в проектозакона на Министерския съвет и на становището на Министерския съвет.
Госпожо Дончева, отново ще подчертая – за мен наистина е проблем по чл. 2 предложението на народните представители Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов и всички останали. Според мен естествено то е трябвало да бъде гласувано в комисия, но сега ние можем да се произнесем по него с вота в пленарната зала. И няма да има никакъв проблем. Не смятам, че вотът на пленарната зала може да бъде блокиран, виждате ли, от това, че това предложение не било гласувано в неговия помощен орган – в Комисията по бюджет и финанси.
Много съжалявам, колеги, но вотът на пленарната зала санира вота на помощния орган. Това трябва да бъде ясно и категорично казано тук. Няма какво да си мислим, че, повтарям, пленумът на българския парламент може да зависи, дори бих казал, когато има грешки в неговите помощни органи. Народното събрание има решаваща компетентност. Комисията има предлагаща консултативна компетентност. Това трябва да се каже ясно. По същата причина смятам, че няма пречки ние да се произнесем по проектобюджета, предложен от Висшия съдебен съвет, на съдебната власт и по становището на Министерския съвет. Защото смисълът на това становище е да се улеснят максимално народните представители, за да могат да вземат решение с познаване на нещата. Решаващата роля е на парламента. Нека да упражним своя вот и да приемем един бюджет на съдебната власт, какъвто трябва да бъде според нас. Но не да смятаме, че ние сме едва ли не обвързани фатално от предложенията на Комисията по бюджет и финанси или дори от предложенията на вносителя. Решава парламентът, другите предлагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Димитров, пленарната зала не е абсолютно обвързана със съществото на решението на всяка парламентарна комисия, но ако тя не е обвързана с правилника, тогава нашият правилник има значението на някакъв пожелателен документ. Смисълът на правилника, процедурата, по която се разглеждат нещата, времето, което трябва да изтече, правото да се произнася по един или друг въпрос в комисията са абсолютно задължителна предпоставка нещо да бъде гледано. И да има произнасяне на залата по същество.
Парламентарният правилник има много здрава логика, защото той е предназначен да осигури възможност депутатите да се запознаят, да се информират, да имат време да подават предложения, да имат възможности да участват в разисквания и в гласувания. Ако ние приемем, че правилникът е пожелателен, че те ще си внасят предложения ако искат, че там комисиите ще разглеждат нещата ако искат, или пък ако не искат, няма да ги разглеждат, става пълен произвол на всяко мнозинство. И не говоря даже само за тези, които имат формалното математическо мнозинство от парламентарни избори. Може да се получи някакъв друг вид мнозинство, дори блокиращо мнозинство. Това нещо е абсолютно неприемливо. Правилникът на парламента е абсолютно задължителен. И фактът, че вие се опитвате да го тълкувате, особено в последната година, напълно пожелателно и да твърдите, че пленарната зала санира всичко, при което тук прекроихме бюджета от чл. 1 нататък, защото сте се разбрали с някой, пък комисията не отразила в разходите още в чл. 1 възлови неща и твърдим, че предложения по същество могат да бъдат направени устно тук, в самата пленарна зала – това срива целия законодателен процес. Несериозно е един юрист да твърди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! От тази трибуна Вие казахте, че не сте съгласни с параметрите, предложени от съдебната власт за нейния бюджет. Ами, защо тогава не направихте най-елементарното нещо? Не направихте предложение между първо и второ четене и да решите въпроса на мнозинството, който в момента виси като воденичен камък?
Вторият момент. Вие казвате, че комисиите са помощни органи на Народното събрание, което е вярно. Но оттам нататък госпожа Дончева най-добре ви разясни, че по същия начин вие приемате и правилника като някакъв помощен документ, който може да бъде изменян и уточняван в зависимост от волята на мнозинството и в зависимост от ситуацията в конкретния момент. Защото в един определен момент, ако отворите текста, който стои пред вас, ще прочетете, че този помощен орган се опитва да заблуди народните представители. И ако тук, в тази зала, не беше станал скандалът, много лесно щеше да се види, че мнозинството санира всичко, което тази комисия предлага.
Значи при вас, господин Димитров, трябва да се разбере едно нещо – дали правилникът на Народното събрание, който днес потъпкахте няколко пъти като управляващо мнозинство, изобщо има значение в процеса на формиране на законите, дали свързаните с него срокове за подаване на предложения между първо и второ четене имат някакво значение за управляващото мнозинство, тъй като видяхме, че по същество се предлагат изменения от тази трибуна и дори в момента в протокола не можеше да се получат резултатите, нито госпожа Радева, нито госпожа водещата заседанието знаеха какво имат предвид. Та Вие, господин Димитров, си помислете за какво е необходимо все пак становище на комисията, която приемате само като помощен и дори излишен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тоткова, имате думата за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, вярно е, че пленарната зала може да реши и никой не оспорва това право на пленарната зала. Но още по-вярно е, че и пленарната зала, и комисиите работят по правилник. И всички са длъжни да спазват този правилник – и в комисията, и в пленарната зала. Проблемът е, че комисията нарушава правилника и си позволява да каже в Народното събрание, че точно пленарната зала не е приела закона. Нали това пише тук? И това е проблемът. Защото комисията казва, че пленарната зала не е приела закона за бюджет, в който е включен проектът на Висшия съдебен съвет. Значи пленарната зала може да вземе друго решение, но комисията не може да вземе друго решение. И това най-накрая трябва да го разберете.
Освен това председателят не може да подложи на гласуване становището на Министерския съвет, господин Димитров. Първо, защото всички разбраха, че това не е законопроект. И второ, защото господин председателят ми обяснява половин час, даже госпожа Мингова се включи в тази дискусия, как, за да стане едно предложение, което не е дадено в срока, определен от правилника писмено, може да бъде гласувано. Вие, господин председателю, вчера казахте, че, за да бъде гласувано такова предложение, то трябва да бъде подкрепено от комисията. И не подложихте на гласуване моето предложение. Сега сме изправени точно пред същия казус. Как, господин Димитров, когато един текст, който е внесен така да се каже от комисията, но не е подкрепен от нея, ще бъде гласуван? Това е в противоречие на правилника. Моля госпожа Мингова да дойде и да си повтори вчерашните думи.
Така че тук има много сериозен проблем. И само ще кажа за заплатите: спомнете си в 2003 г. как тихомълком им повишихте с 15% заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Нито един от уважаемите колеги, които направиха реплика по повод на моето изказване, не посочи точно и ясно кой текст от правилника е нарушен. Моето лично мнение е категорично и аз ще го повторя пак. Становището на Министерския съвет, колеги, е част от законопроекта, внесен от Министерския съвет. Смисълът на това становище е да улесни дебата в пленарната зала. И смисълът, господин Нихризов, на работата на комисиите и на предложенията, които те правят в своите доклади не друг, а да улесни дебата, за да може да се вземе решението тук, в пленарната зала. Решенията на комисиите не са самоцелни. Така че в това отношение комисията си е наистина чист помощен орган на парламента. И нека не преувеличаваме нейното значение и да не превръщаме пленарната зала и парламента като колегия в заложник на нейните положителни или отрицателни решения. Така че аз лично категорично смятам, че становището си е част от проекта.
Освен това искам да кажа: въпреки че годишният бюджет се приема със закон, уважаеми колеги, всеки специалист по финансово право знае, че това всъщност не е закон. Това трябва да се има предвид – законът тук е само форма, това е годишен държавен финансов план на държавата. Така че, много ви моля сега да не навлизаме в тази доста специализирана материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е съвършено вярно.
Процедурно предложение?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да направя, колеги, едно процедурно предложение в допълнение на моята дуплика за прекратяване на дебата и преминаване към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, въпросите, които се дискутират, може да са отегчителни за някого, но те, както каза току-що господин Валери Димитров, засягат не един редовен закон, а един особен закон. Както Вие казахте, засягат финансовия план на държавата.
Ето защо по никой начин вие не можете да предлагате просто така да прекъсне дискусията.
Господин председателю, на мен наистина ми е неудобно да Ви обръщам внимание, че като особен закон Законът за бюджета може да бъде внасян само от Министерския съвет. Именно защото е основен закон. И именно защото Конституцията му е отредила това място. В крайна сметка въпросът не е кое е внесено преди второ четене и кое преди първо четене, кой текст от правилника се спазва или кой не се спазва. Въпросът е, че Конституцията на Републиката се гази. Това е проблем, който стои пред този парламент. Той не може да бъде снет с процедурно гласуване да прекъснем дебатите – той изисква възможно най-отговорно отношение преди всичко от Вас, като председател на парламента от мнозинството, и, разбира се, един отговорен министър на финансите не може да стои в позата на американски наблюдател. Той не може да си позволи да си говори по телефона, да се запознава с преписки, да дарява с една или друга степен на очарователност на усмивката си този или онзи и т.н. Той е отговорният за този план, той, ако има някакво отношение към него, би трябвало да го чуем тук. Но той черпи самочувствие от това, че вие не спазихте Конституцията вчера, която дава право на парламента да го задължи да отговаря и отхвърлихте с лека ръка едно процедурно предложение, което аз исках да направя – да му бъде дадена думата.
Ето защо сега правя това процедурно предложение: да гласува пленарната зала да покани любезно министъра на финансите, да чуем неговия глас днес в парламента и да го помолим да сподели с нас какво мисли за цялата тази невъобразима каша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Аз не се нуждая от това да искам санкцията на пленарната зала, за да дам думата на министъра на финансите.
Господин министър, давам Ви думата. Ако искате - я вземете, ако не я искате - не я вземате. (Реплика от народния представител Васил Маринчев.)
Защото аз не мога да го задължа – ето, давам думата на министъра на финансите, обаче той не я поема.
Понеже има друго процедурно предложение, аз подлагам на гласуване предложението на господин Валери Димитров за преустановяване на разискването по чл. 2, за да се премине към гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 200 народни представители: за 103, против 97, въздържали се няма.
Приема се.
Господин Любен Корнезов иска думата за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение – разбира се, единствено възможното за прегласуване. Чудя се - много аргументи, но те бяха по-скоро по начина на приемането на самия закон, по-точно чл. 2. Всъщност няма дискусия по съществото. Ето пред мен е становището на Висшия съдебен съвет, което е изпратено до Народното събрание. То е в Народното събрание, даже преди да се разпространи самият закон за второ четене. Висшият съдебен съвет подхожда сравнително, бих казал, разумно – предлага около 50 млн. по-малко от това, което е предложил в първото четене. Нека да обсъдим – в края на краищата това е една съдебна власт, без съдебна власт няма държава. Да обсъдим въпросите. Аз знам, че не е възможно парламентът, нямаме ресурс да приемем това, което те са предложили – около 300 млн. Но имаме възможност да приемем един бюджет за съдебната власт, който би помогнал да се развие реформата. Такава дискусия всъщност няма.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов. Коректно предложение.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за преустановяване дебата по чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 125, против 101, въздържали се няма.
Приема се това предложение, което означава, че ние трябва да преминем към гласуване на отделните предложения.
Процедурен въпрос – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, като колега, ще кажа като мъж, изпитах голямо съчувствие към нашата колежка, която днес беше обект на особени критики. Аз смятам, че тя може да има някаква грешка, но това беше прекомерно, което стоварихме върху нейните плещи. Аз мисля, че тук има хора, които не като личности и като мъже, а като обществен статус трябваше да имат мъжеството да станат, да се произнесат и да предложат сечение, по което да преодолеем този възел и да продължим нататък.
Ето защо, господин председател, правя следното процедурно предложение: след като Вие поканихте министъра на финансите, но той на поканата отговори с мълчание, предлагам да преминем към чл. 83, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи: "Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явят – той вече се е явил – на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Въпросът, който предлагам – да поканим с гласуване министърът да отговори, е: каква е неговата оценка за тази ситуация, какво е неговото предложение и как той предлага от името на Министерския съвет, още повече той беше упълномощен да подпише Закона за бюджета и той е персоналното лице, което го внася, как да постъпим в хода на гласуването, за да търсим едно съгласие. Защото медиите и обществото говорят за парламента, а не за лица и групи. За да излезем заедно от тази ситуация, Вие сте, господин Велчев, човекът, който трябва да дойде и да говори.
Предлагам да гласуваме по чл. 83, ал. 2 – да го призовем да говори по въпроса, който отне толкова време на Народното събрание. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Божинов, единствено Ви оправдавам за направеното процедурно предложение за това че не сте юрист, защото в ал. 2 на чл. 83 …
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, встрани от микрофоните): Да, но съм политик!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, Вие сте чудесен политик и аз се радвам, че Ви познавам лично в това Ви качество. Но аз пък като юрист искам да кажа, че ал. 2 на чл. 83 не е относим към законодателния процес. Ние сега сме в процедура по приемане на един закон, макар и само формално да е закон. (Шум и реплики в залата.)
Аз изнасям лекции във вторник сутрин! Сега е сряда, така че днес нямам лекция. (Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, господин Пирински. Имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, текстът, който Вие оспорвате или на който дадохте трактовка е ал. 2 от чл. 83.
Алинея 1 казва, че членовете на Министерският съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на комисиите и имат правото да бъдат изслушвани с предимство. Никъде не се свързва това правомощие парламентът да изиска от министъра да отговаря с това гледа ли се закон или не се гледа закон, или нещо друго. Интерпретацията, която вие дадохте е съвършено произволна.
Вие не трябва да бъркате в коя зала се намирате! Когато изнасяте лекции можете да си говорите каквото си искате, но когато сте там, където се намирате сега сте длъжен да изпълнявате и да прилагате Конституцията по нейната буква и смисъл! Буквата и смисълът на този текст е, че той дава право на Народното събрание, когато се сблъска с поведение като това, което наблюдаваме, то да застави министъра да отговаря.
Моля да прегласуваме предложението на господин Божинов министърът да бъде задължен да отговори! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Ние в продължение на втори ден, ако трябва да си спомним – и в близките няколко дни, в продължение на няколко седмици сме поставени под непрекъснатият натиск на господин председателя на Народното събрание. Всеки друг, който е в този парламент има право да говори само ако е юрист.
Аз, уважаеми господин професор, честно да Ви кажа на Ваше място бих се срамувал. Един човек, който към 36 прибави една трета от 36 и получава 49, според мен, трябва да бъде върнат в трети клас, където се учи аритметика, а не тук да си представя, че едва ли не държи лекции на студенти.
Затова, уважаеми господин Герджиков, аз Ви моля да слезете от трибуната, тъй като Вие очевидно лично се ангажирате в този дебат и да оставите заседанието да бъде водено от човек, който е коректен, обективен и неангажиран в елементарни лични пристрастия. Благодаря ви за вниманието. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение аз да сляза от председателския стол.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 205 народни представители: за 83, против 122, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Има ли желание за прегласуване? Иска ли някой прегласуване?
Госпожо Банкова, заповядайте. (Силен шум в залата, викове.)
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, срамувам се заради начина по който водите заседанието! (Силен шум в залата.)
Уважаеми господин министър на финансите … (Силен шум в залата, викове.)
Въведете ред! Не действайте избирателно! (Шум и реплики в залата, тропане по банките.)
Срамувам се заради министъра на финансите. В момента в парламента … (Силен шум, викове, тропане по банките.)
Въведете ред, господин председател!
В момента в българския парламент се извършва грубо узурпиране на парламентаризма, което се толерира от председателя на парламента! Аз призовавам всички народни представители да реагират срещу арогантното поведение на министъра на финансите. (Шум и реплики в залата, викове, тропане по банките.)
Дори не е задължително ние да го призоваваме. Той е длъжен да отговаря на нашите въпроси, защото България е парламентарна република, защото министъра на финансите е подчинен най-напред на парламента!
Повтарям още веднъж – в момента в България се извършва узурпиране на парламентарната власт! (Шум и реплики в залата.)
Предлагам формално прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители! Отново подлагам на прегласуване предложението на народният представител Румен Овчаров да освободя председателския стол на днешното заседание. Но нали само за днес, господин Овчаров? (Реплики.)
Гласували 221 народни представители: за 99, против 121, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, силно се надявам, че можем да преминем по същество на гласуване на направените предложения. (Шум и реплики в залата.)
Милен Велчев аз го поканих без санкцията на пленарната зала. Казах му: “Господин министър, заповядайте”. Дадох му думата. Смятате, че с квестори ли трябва да се изпълни това нещо? (Шум и реплики в залата.)
Много ви моля! Аз не смятам, че е необходимо пленарната зала да го задължи. Аз смятам, че аз мога да го задължа, защото смятам, че е коректно аз да поканя министъра да вземе отношение, но на сила не мога да му вкарвам думите в устата. Така че, уважаеми народни представители! (Реплики от КБ.)
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз смятам, че действително ние трябва да обърнем внимание на чл. 83 от Конституцията, която стои и над законите, и над Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Алинея 1 говори за това, че членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията и по тяхно искане те се изслушват с предимство. Но ал. 2 има съвсем категоричен характер: Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават – казва, а не да поканят, да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставените въпроси. Това означава, че в случая, който ние разглеждаме, отнесено към пленарната зала, ал. 2 звучи така: Народното събрание може да задължи министрите да отговарят на поставените въпроси.
При обсъждането на чл. 2 от Закона за бюджета за 2005 г. към министъра бяха отправени много въпроси. Министърът не реагира на Вашата покана да вземе отношение и следващата процедура, която се прави официално е пленарната зала да гласува да задължи министъра на финансите да вземе отношение и да отговори на поставените въпроси.
Ние сме изправени действително пред необходимостта да вземем това решение. Това не е вече покана. Ние просто трябва да задължим министъра на финансите да отговори на поставените въпроси в залата. Останалото действително поставя под съмнение способността на българския парламент да защити принципа на парламентарната Република, да защити авторитета на парламента със задължение към министъра да отговори на поставените въпроси. И аз смятам, че е самоунижение депутатите, ако при едно гласуване сега на тази процедура, което предлагам, да гласуват против това предложение.
Моля ви, колеги! Първо, господин председателю, отправям формално предложение да се гласува от пленарната зала, министърът на финансите да бъде задължен да отговори на поставените въпроси. Второ, отправям апел към Вас да подкрепите това предложение. Страх ли се изпитва да се чуе какво ще отговори министърът на финансите на поставените въпроси? И ако се изпитва този страх на какво се дължи това? Може би на липса на адекватен отговор, както впрочем наблюдаваме и липса на адекватно поведение. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, въпреки че това предложение влиза в противоречие с моето разбиране за смисъла на чл. 83, аз се подчинявам на желанието на народните представители и подлагам на гласуване направеното предложение да се задължи министърът на финансите да отговори на поставените въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 106, против 109, въздържали се 10.
Предложението не се приема. (Петър Мутафчиев тропа по банката. Шум и реплики в залата.)
Заповядайте, госпожо Дончева, да обосновете прегласуването.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване. Министърът на финансите би трябвало да е един достоен човек и добър професионалист. Натрупаха се към него въпроси и той от часове наред стои тук, за да гледа как се изсипват камъните върху главата на председателя на Комисията по бюджет и финанси. Първо, много добре е ясно, че тази каша не е забъркана в парламента, а в Министерството на финансите. Така че има един морално етичен момент, който не е за подценяване. Господин Велчев, Вие сте от Лондонското сити, малко кавалерско чувство. (Смях в залата.) Не поставяйте парламента на изпитание. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение да се задължи министърът на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 107, против 107, въздържали се 12.
(Ръкопляскания от КБ. Тропане по банките от НДСВ.)
Обаче той иска думата. Заповядайте, господин министър. (Силен шум и реплики в залата.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо се подигравате, господин Велчев, с целия парламент? Защо се подигравате? Вижте колко хора са? (Реплика на министър Милен Велчев.) (Шум и реплики в залата. Заместник-председател Любен Корнезов и някои от депутатите на Коалиция за България напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата министърът на финансите.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател! (Силен шум и реплики в залата.) Уважаеми дами и господа! (Депутатите от ОДС, СДС и Народен съюз напускат залата.) Да изчакаме малко да излезе дясната опозиция. Да излязат, няма да ги притеснявам преди да са излезли! Благодаря.
Исках да взема думата за кратко, за да изясня два момента. От една страна, моето мнение е, че Министерството на финансите е спазило всички конституционни изисквания за внасяне на бюджета в парламента.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То не го внася, а Министерският съвет ще го внесе!
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: И ние, разбира се, оказваме всякакво експертно съдействие по време на приемането на бюджета в парламента, в комисията и в Министерския съвет, както всички вие наблюдавате в последните два дни. Така че с това не искам да прехвърлям отговорността на Министерството на финансите за целия ход на бюджетния процес. Но искам ясно да заявя, че Министерството на финансите е изпълнило задълженията си в периода до края на октомври, когато трябваше да внесем Законопроекта за държавния бюджет.
Второ, конкретно по въпроса за чл. 1 и за чл. 2 в частност, искам да изразя пълното си доверие на уважаемите юристи, които присъстват тук, и на всички останали колеги от мнозинството, които изразиха нееднократно позиция по процедурата, и да заявя, че изразявам изцяло съгласие с възприетия подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедурен въпрос – заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, процедурното ми възражение е към Вас, тъй като Вие следваше да насочите господин министъра, не той да избере какво да коментира, а да отговори на поставените въпроси. (Шум в залата.)
Първият въпрос, който беше поставен в самото начало, е защо Министерството на финансите внася бюджета, а не Министерският съвет? Това беше първото нарушение. И последното твърдение на господин Велчев, че той акуратно и експертно е съдействал на залата да си изясни въпросите, беше опровергано вчера, когато не пожела да обясни как така, при намаление на основна акцизна ставка, той се съгласява с увеличение на приходите от акцизи с 30 млн. Без ей толкова обосновка. И ако вие смятате, че е достатъчно да се изправи и да каже: “Ние всичко сме изяснили!”, то вие сами себе си заблуждавате.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Дайте думата на Стела Банкова! Искам да чуя Стела Банкова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, имате ли още какво да споделите с пленарната зала? (Реплика на министър Милен Велчев.)
Уважаеми народни представители, ще натисна копчето “повикване за гласуване”, ако има народни представители, които искат да упражнят правото си на глас, да го направят.
Господин Пантелеев, заповядайте за процедура.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Герджиков! Така или иначе с поведението си Вие допуснахте един министър, пък бил той и министър на финансите, да унижава народните представители. Ето защо Ви предлагам, господин министър, да се самонакажете, съгласно нашия правилник. Благодаря ви за вниманието. (Смях от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, изберете си наказание.
Искам да попитам има ли други процедурни предложения, било то и псевдопроцедурни? Има ли такива?
Господин Камен Влахов, има процедурно предложение. Заповядайте.
КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Ще бъда съвсем кратък. Аз Ви моля да застанете на Вашето място, тук, високо, и да накажете всеки следващ опит да се шиканира заседанието за приемане на държавния бюджет. (Шум и реплики в залата.)
Защото това, което виждаме отляво и отдясно, е един фарс и аз Ви моля да го прекратите като налагате наказания по нашия правилник на всеки, който си позволи да продължи по този начин. Благодаря Ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност това беше и критика към мен, че не го правя. Така разбирам.
Има ли други процедурни предложения? От лявата страна на залата не виждам, в средата не виждам и от дясно не виждам, което означава, че повече няма да давам думата за процедурни предложения, защото ви поканих, и вече може да преминем към гласуване.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов... да не ги изброявам всички, което неправилно не е гласувано в комисията, но пленарната зала може да покрие този недостатък. Затова подлагам на гласуване тяхното предложение – да се приеме проектът на Висшия съдебен съвет за чл. 2.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 219 народни представители: за 52, против 121, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Господин Нихризов, имате възможност да поискате прегласуване. Заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! След като отхвърлихте това предложение – да бъде приет проектът на Висшия съдебен съвет, на мен ми е много интересно да знам какво приехме по чл. 1, защото ако не се лъжа, там беше включен проектът на Висшия съдебен съвет.
Уважаеми дами и господа, поне като гласувате нещо, бъдете така добри да си повтаряте гласуването в рамките поне на половин час. Иначе мобилността е много добро качество в съвременното общество, но мобилността на някои минава всякакви граници, още повече границата на разумното гласуване.
Уважаеми дами и господа, предлагам да се прегласува това наше предложение не само поради факта, че комисията го е игнорирала, както каза нашият председател – абсолютно неправилно, абсолютно неправомерно, но и поради факта, че трябва да спазим правилата, записани в устройствения закон на бюджета, и дори това, което сме гласували само преди няколко минути. И така, уважаеми дами и господа, помислете си преди да натиснете копчето за какво гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 215 народни представители: за 50, против 122, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Надежда Михайлова, Николай Младенов, Валентин Василев и т.н., което не е подкрепено в комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 207 народни представители: за 46, против 120, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев, Величко Клингов и т.н., предложение, което е оттеглено. Не го подлагам на гласуване.
Следващото предложение е на народните представители Иван Костов, Петър Жотев, Йордан Нихризов, Росица Тоткова и още група народни представители – за отпадане становището на Министерския съвет за чл. 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 217 народни представители: за 96, против 120, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов – за заличаване на думите “от такси”, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 204 народни представители: за 50, против 115, въздържали се 39.
Не се приема.
Следващото предложение е също на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов, което засяга ал. 7 на чл. 2 – тяхно предложение, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 212 народни представители: за 51, против 118, въздържали се 43.
Не се приема.
Следващото гласуване е за становището на Министерския съвет, което макар и неотбелязано изрично в доклада, не е подкрепено от комисията. (Народният представител Росица Тоткова иска да направи процедурно предложение.)
Процедура? Нали сме във фаза на гласуване?! Аз в началото се обърнах към всички и попитах дали има процедурни предложения. Нямаше. Сега сме в процедура на гласуване. Моля, компромиси повече няма да правя!
Прегласуване ли искате?
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Във връзка с предстоящото гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може във връзка с предстоящото гласуване, защото изрично се обърнах и ви питах дали има процедурни предложения по чл. 2. Казахте, че няма. Много ви моля!
Подлагам на гласуване становището на Министерския съвет, което не е получило мнозинство в комисията, тоест не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това становище.
Гласували 220 народни представители: за 119, против 98, въздържали се 3.
Становището се приема.
Сега можете да поискате прегласуване. Това е възможно.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение за прегласуване на един текст, който дори го няма в доклада на комисията.
Вие, господин председателю, нямате право да подлагате този текст на прегласуване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Тогава какво искаш?!
РОСИЦА ТОТКОВА: Защото чл. 70, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи следното: “В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;”.
Точка 1 не я спазихте, но какво от това, много Ви интересува!
Точка 2 гласи: “2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложения на някои от нейните членове, направени по време на заседанието;”.
Становището на Министерския съвет не е част от законопроект. (Силен шум в блока на мнозинството.) Гласуването в комисията показва, че това становище не е подкрепено.
Така че Вие, господин председателю, не можете да подложите този текст на гласуване.
Отново искам да Ви припомня вчерашния ден, когато с много лека ръка Вие не допуснахте точно на това основание да бъде гласуван един параграф в Заключителните разпоредби, но по този начин, допускайки това гласуване, с лека ръка позволихте 100 млн. лв. да отидат в нечии ръце. Сега 300 млн. лв. Ви се виждат много за съдебната система. Въпрос на приоритет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така и не разбрах дали да го прегласуваме или не. Казахте да го прегласуваме, сега казахте, че не може. Аз вече не знам какво правя. (Шум и реплики в ОДС.) Искате ли прегласуване или не искате? Така и не схванах! Оттегляте го? Поискахте го, и после го оттеглихте като недопустимо.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, поставям отново на гласуване становището на Министерския съвет, което стана ясно, че не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте становището на Министерския съвет.
Гласували 223 народни представители: за 125, против 95, въздържали се 3.
Приехме чл. 2 от 9,00 до 16,00 ч.
Смятам, че ако приемем и чл. 3, ще бъде добре.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите чл. 3, той поне е безпроблемен.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Чл. 3. Приема бюджета на Сметната палата за 2005 г. по разходите на сума 10 506,2 хил. лв. и по трансферите /нето/ на сума 10 506,2 хил. лв., както следва:
ІІ. РАЗХОДИ – 10 506,2
1. Текущи разходи – 9 906,2
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала и нает по трудови и служебни правоотношения – 6 247,7
1.2. Други възнаграждения и плащания на персонала – 265,0
1.3. Осигурителни вноски – 1 880,0
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за държавното обществено осигуряване 1 596,3
1.3.2. Здравноосигурителни вноски от работодатели – 262,4
1.3.3. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 21,3
1.4. Издръжка – 1 507,4
1.5. Разходи за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности - 6,0
2. Капиталови разходи – 600,0
ІІІ. ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ) – нето 10 506,2
1. Получена субсидия от централния бюджет – 10 506,2”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 3, като същевременно ще моля вашата мълчалива и благосклонна санкция да се опитаме да спрем за известно време часовника, за да напреднем в нашето дело, което всъщност е важно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): До колко часа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да опитаме до колкото можем.
По чл. 3 има ли желаещи? Той изглежда безспорен и затова не виждам и желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 3, който е подкрепен категорично от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 139, против 21, въздържали се 16.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 4. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2005 г. по приходите на сума – 2 217,0 хил. лв., по разходите и трансферите на обща сума – 2 217,0 хил. лв., от които разходи на сума 4 527,0 хил. лв. и трансфери /нето/ на сума 2 310,0 хил. лв., както следва:
І. ПРИХОДИ - 2 217,0
1. Неданъчни приходи – 2 217,0
ІІ. РАЗХОДИ – 4 527,0
1. Текущи разходи – 4 377,0
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения - 2 374,9
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала – 95,0
1.3. Осигурителни вноски – 718,8
1.3.1. Осигурителни вноски от работодатели за държавното обществено осигуряване – 579,6
1.3.2. Здравноосигурителни вноски от работодатели – 101,7
1.3.3. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 37,4
1.4. Издръжка – 1 147,3
1.5. Разходи за членски внос и участия в нетърговски организации и дейности – 41,0
2. Капиталови разходи – 150,0
ІІІ. ТРАНСФЕРИ (СУБСИДИИ) – нето – 2 310,0
1. Получена субсидия от централния бюджет – 2 310,0
ІV. БЮДЖЕТНО САЛДО – 0
(2) Утвърждава разходите на Комисията за финансов надзор в размер на 93 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 7 на сто се извършват само в случай че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 4 има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване представения чл. 4, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 169 народни представители: за 125, против 22, въздържали се 22.
Приема се и този текст.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 5. С включен проект на Висшия съдебен съвет
“Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 1 216 224 хил. лв., разходите на сума 5 286 231,9 хил. лв., трансферите /нето/ на сума минус 334 188,3 хил. лв., субсидиите от /вноските за/ централния бюджет на сума 4 366 637,8 хил. лв., излишъка/дефицита и финансирането на сума 37 558,4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2005 г., както следва:
1. Народно събрание: приходи 5 393; разходи 26 926,4; субсидии 21 533,4
В т.ч.:
- Икономически и социален съвет: разходи 1 060; субсидии 1 060.
2. Администрация на Президентството: разходи 5 338; субсидии 5 338.
3. Министерски съвет: приходи 20 500; разходи 105 212,9; субсидии 84 712,9
В т.ч.:
- Субсидия за вероизповеданията: разходи 1 800; субсидии 1 800.
4. Конституционен съд: разходи 1 310,3; субсидии 1 310,3.
5. Министерство на финансите: приходи 101 500; разходи 236 810,8; субсидии 118 561,8; излишък/дефицит-плюс/минус: минус 16 749,1; финансиране 16 749,1.
6. Министерство на външните работи: приходи 33 325,5; разходи 104 333; субсидии 71 007,5.
7. Министерство на отбраната: приходи 48 700; разходи 833 826; трансфери минус 18 600; субсидии 803 726.
8. Министерство на вътрешните работи: приходи 131 800; разходи 779 700; субсидии 647 900.
9. Министерство на правосъдието: приходи 19 572; разходи 102 706,9; трансфери 2 000; субсидии 81 134,9.
10. Министерство на труда и социалната политика: приходи 13 556,9; разходи 891 004; трансфери 6 500; субсидии 850 961; излишък/дефицит-плюс/минус: минус 19 986,2; финансиране 19 986,2.
11. Министерство на здравеопазването: приходи 24 315; разходи 587 995,5; субсидии 538 914,6; излишък/дефицит: минус 24 765,9; финансиране 24 765,9.
12. Министерство на образованието и науката: приходи 13 242; разходи 252 833,5; трансфери минус 289 088,3; субсидии 529 343,4; излишък 663,6; финансиране минус 663,6.
13. Министерство на културата: приходи 10 766,7; разходи 73 674,6; субсидии 62 907,9.
14. Министерство на околната среда и водите: приходи 22 046,1; разходи 40 659,8; трансфери минус 2 369,8; субсидии 20 983,5.
15. Министерство на икономиката: приходи 42 016; разходи 89 247,4; субсидии 47 231,4.
16. Министерство на регионалното развитие: приходи 158 568; разходи 503 493,4; трансфери минус 32 630,2; субсидии 288 563,5; излишък/дефицит минус 88 992,1; финансиране 88 992,1.
17. Министерство на земеделието и горите: 345 894,8; разходи 424 500,7; субсидии 71 914,8; излишък минус 6 691,2; финансиране 6 692,1.
18. Министерство на транспорта и съобщенията: приходи 45 855,6; разходи 115 340,8; трансфери 9 844,3; субсидии 65 761,9; излишък/дефицит 6 121; финансиране минус 6 121.
19. Министерство на енергетиката и енергийните ресурси: приходи 129 214,4; разходи 25 311,5; субсидии 4 186,7; излишък/ дефицит 108 089,6; финансиране минус 108 089,6.
20. Министерство на младежта и спорта: приходи 1 435,6; разходи 13 009,4; субсидии 11 573,9.
21. Национална служба за охрана: приходи 206; разходи 18 500; субсидии 18 294.
22. Национална разузнавателна служба: приходи 20; разходи 14 742; субсидии 14 722.
23. Национален статистически институт: приходи 4 204,1; разходи 16 383,5; субсидии 12 179,4.
24. Комисия за защита на конкуренцията: разходи 1 508,5; субсидия 1 508,5.
25. Комисия за регулиране на съобщенията: 33 838,2; разходи 9 133,1; трансфери минус 9 844,3; субсидии минус 14 860,9.
26. Съвет за електронни медии: разходи 1 412,1; субсидии 1 412,1.
27. Държавна агенция за енергийно регулиране: приходи 4 101,6; разходи 2 026,5; излишък/дефицит 2 075,1; финансиране минус 2 075,1.
28. Агенция за ядрено регулиране: приходи 6 152,4; разходи 3 475,5; излишък/дефицит 2 676,9; финансиране минус 2 676,9.
29. Държавна комисия по сигурността на информацията: разходи 2 750; субсидии 2 750.

30. Омбудсман: разходи – 3 065,5; субсидия – 3 065,5
Всичко: приходи – 1 216 224,0; разходи – 5 286 231,9; трансфери – минус 334 188,3; субсидии/вноски – 4 366 637,8; излишък/дефицит – минус 37 558,4; финансиране – 37 558,4.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно Приложение № 1 на обща сума 307 688,3 хил. лв.
(3) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по Приложение № 1 към ал. 2 в размер на 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(5) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, се утвърждават до размера на усвоените средства.
(6) Превишението на приходите от акцизи по фонд “Тютюн” над разчетените по бюджета на Министерството на земеделието и горите постъпва в приход на централния бюджет.
(7) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии /вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(8) Възлага на Министерския съвет да утвърди разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията.”
Проектът не е приет на първо гласуване от комисията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой проект не е приет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Корекция ли правите на тази констатация в доклада, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, правя я в контекста на декларацията, която направих в началото на пленарното заседание, когато казах, че тази корекция се отнася за чл. 1, чл. 2 и чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви още веднъж да я повторите за протокола, за да бъде ясно това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Проектът не е приет на първо гласуване от комисията.
Становище на Министерския съвет по чл. 5:
“Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 1 216 224,0 хил. лв., разходите на сума 5 284 231,9 хил. лв., трансферите (нето) на сума минус 336 188,3 хил. лв., субсидиите от вноските за централния бюджет на сума 4 366 637,8 хил. лв., излишъка/дефицита и финансирането на сума 37 558,4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2005 г., както следва:
1. Народно събрание: приходи – 5 393,0; разходи – 26 926,4; субсидии – 21 533,4
в т.ч.:
Икономически и социален съвет: разходи – 1 060,0; субсидии – 1 060,0.
2. Администрация на Президентството: разходи – 5 338,0; субсидии – 5 338,0.
3. Министерски съвет: приходи – 20 500,0; разходи – 105 212,9; субсидии – 84 712,9
в т.ч.:
- субсидия за вероизповеданията: разходи – 1 800,0; субсидии – 1 800,0.
4. Конституционен съд: разходи – 1 310,3; субсидии – 1 310,3.
5. Министерство на финансите: приходи – 101 500,0; разходи – 236 810,8; субсидии – 118 561,8; излишък/дефицит – минус 16 749,1; финансиране – 16 749,1.
6. Министерство на външните работи: приходи – 33 325,5; разходи – 104 333,0; субсидии – 71 007,5.
7. Министерство на отбраната: приходи – 48 700,0; разходи – 833 826,0; трансфери – минус 18 600,0; субсидии – 803 726,0.
8. Министерство на вътрешните работи: приходи – 131 800,0; разходи – 779 700,0; субсидии – 647 900,0.
9. Министерство на правосъдието: приходи – 19 572,0; разходи – 100 706,9; субсидии – 81 134,9.
10. Министерство на труда и социалната политика: приходи –13 556,9; разходи – 891 004,0; трансфери – 6 500,0; субсидии – 850 961,0; излишък/дефицит – минус 19 986,2; финансиране – 19 986,2.
11. Министерство на здравеопазването: приходи – 24 315,0; разходи – 587 995,5; субсидии – 538 914,6; излишък – минус 24 765,9; финансиране – 24 765,9.
12. Министерство на образованието и науката: приходи – 13 242,0; разходи – 252 833,5; трансфери – минус 289 088,3; субсидии – 529 343,4; излишък – 663,6; финансиране – минус 663,6.
13. Министерство на културата: приходи – 10 766,7; разходи – 73 674,6; субсидии – 62 907,9.

14. Министерство на околната среда и водите: приходи 22 046,1; разходи 40 659,8; трансфери минус 2 369,8; субсидии 20 983,5.
15. Министерство на икономиката: приходи 42 016; разходи 89 247,4; субсидии 47 231,4.
16. Министерство на регионалното развитие и благоустройството: приходи 158 568; разходи 503 493,4; трансфери минус 32 630,2; субсидии 288 563,5; излишък/дефицит минус 88 992,1; финансиране 88 992,1.
17. Министерство на земеделието и горите: 345 894,8; разходи 424 500,7; субсидии 71 914,8; излишък минус 6 691,2; финансиране 6 691,2.
18. Министерство на транспорта и съобщенията: приходи 45 855,6; разходи 115 340,8; трансфери 9 844,3; субсидии 65 761,9; излишък/дефицит 6 121; финансиране минус 6 121.
19. Министерство на енергетиката и енергийните ресурси: приходи 129 214,4; разходи 25 311,5; субсидии 4 186,7; излишък/ дефицит 108 089,6; финансиране минус 108 089,6.
20. Министерство на младежта и спорта: приходи 1 435,6; разходи 13 009,4; субсидия 11 573,9.
21. Национална служба за охрана: приходи 206; разходи 18 500; субсидии 18 294.
22. Национална разузнавателна служба: приходи 20; разходи 14 742; субсидии 14 722.
23. Национален статистически институт: приходи 4 204,1; разходи 16 383,5; субсидии 12 179,4.
24. Комисия за защита на конкуренцията: разходи 1 508,5; субсидия 1 508,5.
25. Комисия за регулиране на съобщенията: приходи 33 832,2; разходи 9 133,1; трансфери минус 9 844,3; субсидии минус 14 860,9.
26. Съвет за електронни медии: разходи 1 412,1; субсидии 1 412,1.
27. Държавна комисия за енергийно регулиране: приходи 4 101,6; разходи 2 026,5; излишък 2 075,1; финансиране минус 2 075,1.
28. Агенция за ядрено регулиране: приходи 6 152,4; разходи 3 475,5; излишък 2 676,9; финансиране минус 2 676,9.
29. Държавна комисия по сигурността на информацията: разходи 2 750; субсидии 2 750.
30. Омбудсман: разходи 3 065,5; субсидия 3 065,5.
Всичко: приходи – 1 216 224,0; разходи – 5 286 231,9; трансфери – минус 336 188,3; субсидии – 4 366 637,8; излишък/дефицит – минус 37 558,4; финансиране – 37 558,4.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно Приложение № 1 на обща сума 307 688,3 хил. лв.
(3) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по Приложение № 1 към ал. 2 в размер на 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(5) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, се утвърждават до размера на усвоените средства.
(6) Превишението на приходите от акцизи по фонд “Тютюн” над разчетените по бюджета на Министерството на земеделието и горите постъпва в приход на Централния бюджет.
(7) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(8) Възлага на Министерския съвет да утвърди разпределението на субсидията за вероизповеданията по реда на Закона за вероизповеданията.”
По чл. 5 има предложение на Анели Чобанова:
За компенсиране на предложеното увеличение на обща целева субсидия за капиталови разходи по чл. 10, ал. 1 за община Русе за финансиране на дейностите за дневен център за лица с интелектуални затруднения се предлага намаление на субсидията или разходите за програми за безработни по т. 10 на Министерството на труда и социалната политика с 62,1 хил. лв.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Нина Радева.
Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Лютви Местан и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Лъчезар Тошев:
В чл. 5 ал. 1 се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 “Министерски съвет” – субсидия за вероизповеданията, сумата 1 800 хил. лв. се замества с 3 800 хил. лв. и се добавят думите “в т.ч. 200 хил. за реставрация на храма “Св. Пророк Илия” в Свищов, като сумите в графи 3 и 5 съответно се увеличават с по 2 млн. лв.
2. За компенсиране на предложеното увеличение от 2 млн. лв. се предлага в чл. 5, ал. 1, т. 30 “Омбудсман” сумата 3 065,5 хил. лв. да се измени в графа 3 и графа 5 на 1 065,5 хил. лв.




3. В чл. 5, ал. 1, т. 9 – “Министерство на правосъдието “, се предлага увеличаване на разходите и субсидията със 7 млн. лева целево за подобряване условията в местата за лишаване от свобода и следствените арести, съгласно европейските стандарти.
За източник по т. 3 посочва намаляване със 7 млн. лв. на резерва за непредвидени и неотложни разходи по чл. 1, ал. 2, ІІ, т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Лютви Местан, което комисията не подкрепя:
Във връзка с предложението за създаване на нов § 52а следва увеличаване на трансферите и на субсидиите от централния бюджет по чл. 5, ал. 1, т. 12 – “Министерство на образованието и науката”, с 1 млн. лв. за увеличаване на субсидията за капиталови разходи на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Предложение на Мирослав Севлиевски:
Във връзка с предложението за създаване на нов § 52а, следва увеличаване на трансферите и на субсидиите от централния бюджет (колона 5) по чл. 5, ал. 1, т. 12 – “Министерство на образованието и науката”, с 2,5 млн. лв. за увеличаване на субсидията за капиталови разходи на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Юнал Тасим, Пламен Моллов и група народни представители, подкрепено от комисията.
Предложение на Кина Андреева, Васил Маринчев и Росица Тоткова: предлага се субсидията за Министерство на труда и социалната политика по чл. 5, ал. 1, т. 10 да се увеличи от 850 961,0 хил. лв. на 852 461,0 хил. лв., като средствата бъдат предоставени на Държавната агенция за закрила на детето за изпълняване на дейностите, по които Държавната агенция за закрила на детето е финансираща институция, съгласно Националната програма за децата на България, приета от Министерския съвет през 2002 г.
За източник са посочени средствата по държавния инвестиционен заем за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София - изграждане на нова Педиатрична университетска болница, включена в Приложение № 7 към § 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Йордан Соколов и Стефан Мазнев: в чл. 5, ал. 1, т. 3 субсидията за Министерския съвет се намалява с 800 хил. лв. и със същата сума да се увеличи общата допълваща субсидия за община Казанлък – област Стара Загора, с 800 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Кина Андреева: предлага се увеличаване на субсидията за Министерството на културата с 14 000 хил. лв., като числото 62 907,9 хил. лв. в колона 5 на чл. 5, ал. 1, т. 13 да бъде променено на 76 907,9 хил. лева. Средствата са предназначени за увеличаване на капиталовите разходи на Министерството на културата, които следва да бъдат разпределени по следния начин:
1. 2 000 хил. лв. се отпускат, за да започне реализирането на проекта за новата сграда на Българската национална филмотека, в която е предвидено модерно фондохранилище.
2. 12 000 хил. лв. се отпускат, за да започне реализирането на проекта за изграждане на Национален музеен комплекс за изобразителни изкуства.
За източник са посочени средствата по Държавния инвестиционен заем за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София – изграждане на нова Педиатрична университетска болница, включена в Приложение № 7 към § 16, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев и група народни представители: по чл. 5, ал. 1 се предлагат следните изменения:
- в ред 12 – “Министерство на образованието и науката”, числото “252 833,5” се увеличава с 5 хил. лв. и става “257 833,5”;
- за компенсиране на горното увеличение се предлага в ред 15 – “Министерство на икономиката”, числото “89 247,4” да се намали с 5 хил. лв. и да стане “84 247,4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Кръстьо Петков: в чл. 5, ал. 1 в колона 5 - “субсидии от централния бюджет”, се правят следните промени:
а) 7. Министерство на отбраната – от 803 726 става 813 726, като се увеличават с 10 млн. лв. инвестиционните разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната;
б) 10. Министерство на труда и социалната политика - от 850 961 става 875 961;
в) 11. Министерство на здравеопазването – от 538 914,6 става 588 914,6;
г) 12. Министерство на образованието и науката от 529 343,4 става 569 343,4;
д) 13. Министерство на културата – от 62 907,9 става 67 907,9;
е) 20. Министерство на младежта и спорта – от 11 573,9 става 16 573,9.
За източник на предлаганото увеличение от 135 млн. лв. се посочва увеличаване на данъчните приходи по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Стефан Данаилов и Иво Атанасов: предлага се по чл. 5, ал. 1, ред 13 – “Министерство на културата”, числото в колона 3 “Разходи” – “73 674,6”, да се замени със “74 674,6”, а числото в колона 5 “Субсидия” – “62 907,9”, да се замени с “66 907,9”.
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение е на Нина Радева и проф. Дурмишев. Ние го оттегляме.
Предложение на Янаки Стоилов: предлага се в чл. 5, ал. 1, т. 11 – "Министерство на здравеопазването", числото “587 995,5” да стане “667 995,5” и числото “538 914,6” да стане “628 914,6”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Веселин Близнаков и Рамадан Аталай: по чл. 5, ал. 1 се правят следните промени:
1. Капиталовите разходи на всяко министерство, определени в чл. 5 от проектозакона за държавния бюджет, да бъдат намалени със 100 000 лв., които да бъдат пренасочени към капиталовите разходи на бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси (чл. 5, ал. 1, т. 19).
2. Допълнително целево капиталовите разходи по бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси да се увеличат до 7 млн. лв., с цел изпълнение на мерки по енергийната ефективност във връзка с чл. 11 от Закона за енергийната ефективност. От тази сума 5,5 млн. лв. да се предвидят за разходи от бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, респективно на Агенцията за енергийна ефективност, за внедряване на мерки по енергийна ефективност за първоначално обследване и задължително сертифициране на сгради държавна собственост, съгласно изискванията на Закона за енергийната ефективност и 1,5 млн. лв. да се предвидят за разходи в бюджета на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за съфинансиране за подобряване на енергийната ефективност в обществени сгради.
Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на Андреева – Кацаров:
Предлага се по чл. 5, ал. 1, т. 11 Министерство на здравеопазването числото “538 914,6 хил.” в колона 5 да бъде променено на “539 914,6 хил.”, като средствата са предназначени за увеличаване на капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването, които следва да бъдат използвани за ремонт на сградата на Многопрофилна болница за лечение на белодробни болести в гр. Сливен.
За източник са посочени средствата по държавния инвестиционен заем за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София – изграждане на нова педиатрична университетска болница, включен в Приложение № 7 към § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Димитър Димитров, Пенка Пенева, Кръстанка Шаклиян – то е подкрепено по принцип в рамките на приетото увеличение по предложението на Нина Радева на бюджета на вероизповеданията с 500 хил. лв., но не е подкрепено по т. 2:
“2. За източник на предлаганото изменение по чл. 5, ал. 1, т. 3 се предлага намаление на разходите по Глава четиридесет и първа от доклада и съответно чл. 5, ал. 1, т. 30 Омбудсман, като се предлага вместо сумата “3 065,5” да бъде записана сумата “2 500,0” с последващи промени в разпределението:
Текущи 2 500,0
Заплати 523,5
Социални осигуровки 155,8
Текуща издръжка и стипендии 1 820,7.”
Предложение на Димитър Йорданов:
Във връзка с предлаганото увеличение със 7 367,2 хил. лв. на субсидиите за общините по чл. 10, ал. 1 се предлага намаление на разходите, респективно субсидиите от републиканския бюджет на Министерския съвет в размер на 3 367,2 хил. лв. (чл. 5, ал. 1, т. 3) и на Министерство на финансите (чл. 5, ал. 1, т. 5) в размер на 4 000 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков:
1. Предлага се увеличаване на разходите и субсидията по чл. 5, ал. 1, т. 7 “Министерство на отбраната” за научноизследователска и развойна дейност, като числото 4 000 хил. лв. се променя на 9 000 хил. лв.
2. Предлага се промяна в чл. 5, ал. 1, т. 3 Министерски съвет, като числото “105 212,9 хил. лв.” се променя на “100 212,9 хил. лв.”, числото “84 712,9 хил. лв.” се променя на “79 712,9 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Козовски и група народни представители:
По чл. 5, ал. 1, т. 12 Министерство на здравеопазването сумата за разходите 587 995,5 хил. лв. се увеличава със 7 млн. лв. и става 594 995,5 хил. лв.
Средствата са предназначени за увеличаване издръжката на центровете за спешна медицинска помощ със 7 млн. лв., в т.ч. 3,5 млн. лв. за автотранспорт, телекомуникации и медицинска апаратура и 3,5 млн. лв. за заплати и възнаграждения.
Източник:
1. В чл. 1, ал. 1 приходи – сумата 10 332 241,2 хил. лв. да се увеличи със 7 млн. лв. и става 10 339 241,2 хил. лв., в т.ч. т. 1.7. Мита и митнически такси сумата 240 098,2 хил. лв. се увеличава със 7 млн. лв. и става 247 098,2 хил. лв.
2. В структурата на разходите на Министерството на здравеопазването центровете за спешна медицинска помощ да бъдат завишени със 7 млн. лв. чрез преструктуриране на общите разходи на министерството.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панталеев, Танков, Бояджиев:
Предлага се да се отрази в т. 9 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 сумата 307 688,3 хил. лв. да нарасне на 308 488,3 хил. лв., като трансферът за Университет “Проф. д-р Асен Златаров” от 4 182,0 хил. лв. се увеличи на 4 872,0 хил. лв.
За източник на предложеното увеличение е посочено увеличение на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Михайлова и други народни представители:
Предлага се в т. 16 от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 – СУ “Климент Охридски” числото “28 853,6” да се замени с числото “33 853,6 хил. лв.”.
За източник на увеличението се предлага нарастване на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Тенева, Дончева:
Предлага се в чл. 5, ал. 2 сумата 307 688,3 хил. лв. да нарасне на 432 688,3 хил. лв., като се отрази в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, както следва:
- за Българска академия на науките числото 61 290,6 хил. лв. се замени със 71 290,6 хил. лв.;
- за висши училища 45 000 хил. лв., разпределени чрез министъра на образованието и науката;
- 70 000 хил. лв., разпределени съгласно нова ал.1 на § 49 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет.
За източник на увеличението от 125 млн. лв. се предлага увеличение на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Маринов:
Предлага се по Приложение № 1, към чл. 5, ал. 2 общата сума на трансфера да се увеличи с 55 млн. лв., които се разпределят така:
- 10 млн. лв. за БАН;
- 5 млн. лв. за СУ “Св. Климент Охридски”;
- 40 млн. лв. за всички останали държавни висши учебни заведения.
За източник на увеличението се предлага нарастване на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Севлиевски:
Във връзка с предложеното увеличение на разходите по бюджета на Министерство на образованието и науката с 5 000 хил. лв. по чл. 5, ал. 1, се предлагат следните изменения:
1. числото “307 688,3” се увеличава с 5 000 хил. лв. и става “312 688,3”;
2. в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 в ред 1 “Българска академия на науките” числото “61 290,6” да се увеличи с 5 000 хил. и да стане “66 290,6”.
За източник на предложеното увеличение е посочено намаляване на разходите по чл. 5, ал. 1, ред 15 “Министерство на икономиката”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Елка Анастасова и Милена Михайлова:
Във връзка с предложеното увеличение на трансферите с 55 000 хил. лв. по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ се предлага в чл. 5, ал. 2 цифрата 307 688,3 хил. лв. да се замени с 362 688,3 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов:
Предлага се чл. 5, ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 1 216 224,0 хил. лв., разходите на сума 5 322 731,9 хил. лв., трансферите /нето/ на сума –минус 336 188,3 хил. лв., субсидиите от /вноските за/ централния бюджет на сума 4 405 137,8 хил. лв., излишъка/дефицита и финансирането на сума 37 558,4 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2005 г., както следва:
1. Народно събрание: приходи – 5 393,0; разходи – 26 926,4; субсидия – 21 533,4
в т.ч.:
Икономически и социален съвет: разходи – 1 060,0; субсидии – 1 060,0
2. Администрация на Президентството: разходи – 5 338,0; субсидии – 5 338,0
3. Министерски съвет: приходи – 20 500,0; разходи – 106 712,9; субсидии – 86 212,9
в т.ч.:
- Субсидия за вероизповеданията: разходи – 2 300,0; субсидии – 2 300,0
4. Конституционен съд: разходи – 1 310,3; субсидии – 1 310,3
5. Министерство на финансите: приходи – 101 500,0; разходи – 236 810,8; субсидии – 118 561,8; дефицит – минус 16 749,1; финансиране – 16 749,1
6. Министерство на външните работи: приходи – 33 325,5; разходи – 104 333,0; субсидии – 71 007,5
7. Министерство на отбраната: приходи – 48 700,0; разходи – 833 826,0; трансфери – минус 18 600,0; субсидии – 803 726,0
от тях:
- разходи за текуща издръжка – 739 826,0;
- инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника, капитални ремонти и модернизация на наличното въоръжение и техника и други капиталовложения в областта на отбраната – 90 000,0;
- разходи за научноизследователска и развойна дейност – 4 000,0.
8. Министерство на вътрешните работи: приходи – 131 800,0; разходи – 779 700,0; субсидии – 647 900,0
9. Министерство на правосъдието: приходи – 19 572,0; разходи – 100 706,9; субсидии – 81 134,9
10. Министерство на труда и социалната политика: приходи – 13 556,9; разходи – 891 004,0; трансфери – 6 500,0; субсидии – 850 961,0; дефицит – минус 19 986,2; финансиране – 19 986,2
11. Министерство на здравеопазването: приходи – 24 315,0; разходи – 587 995,5; субсидии – 538 914,6; излишък/дефицит – минус 24 765,9; финансиране – 24 765,9
12. Министерство на образованието и науката: приходи – 13 242,0; разходи – 252 833,5; трансфери – минус 289 088,3; субсидии – 529 343,4; излишък/дефицит – 663,6; финансиране – минус 663,6
13. Министерство на културата: приходи – 10 766,7; разходи – 73 674,6; субсидии – 62 907,9
14. Министерство на околната среда и водите: приходи – 22 046,1; разходи – 40 659,8; трансфери – минус 2 369,8; субсидии – 20 983,5
15. Министерство на икономиката: приходи – 42 016,0; разходи – 89 247,4; субсидии – 47 231,4
16. Министерство на регионалното развитие и благоустройството: приходи – 158 568,0; разходи – 503 493,4; трансфери – минус 32 630,2; субсидии – 288 563,5; излишък – минус 88 992,1; финансиране – 88 992,1
17. Министерство на земеделието и горите: приходи – 345 894,8; разходи – 462 500,7; субсидии – 109 914,8; излишък/дефицит – минус 6 691,2; финансиране – 6 691,2
18. Министерство на транспорта и съобщенията: приходи – 45 855,6; разходи – 115 340,8; трансфери – 9 844,3; субсидии – 65 761,9; излишък/дефицит – 6 121,0; финансиране – минус 6 121,0
19. Министерство на енергетиката и енергийните ресурси: приходи – 129 214,4; разходи – 25 311,5; субсидии – 4 186,7; излишък – 108 089,6; финансиране – минус 108 089,6
20. Министерство на младежта и спорта: приходи – 1 435,6; разходи – 13 009,4; субсидии – 11 573,9
21.Национална служба за охрана: приходи – 206,0; разходи – 18 500,0; субсидии – 18 294,0
22. Национална разузнавателна служба: приходи – 20,0; разходи – 14 742,0; субсидии – 14 722,0
23. Национален статистически институт: приходи – 4 204,1; разходи – 16 383,5; субсидии – 12 179,4
24. Комисия за защита на конкуренцията: разходи – 1 508,5; субсидии – 1 508,5
25. Комисия за регулиране на съобщенията: приходи – 33 838,2; разходи – 9 133,1; трансфери – минус 9 844,3; субсидии – минус 14 860,9
26. Съвет за електронни медии: разходи – 1 412,1; субсидии – 1 412,1
27. Държавна комисия за енергийно регулиране: приходи – 4 101,6; разходи – 2 026,5; излишък/дефицит – 2 075,1; финансиране – минус 2 075,1
28. Агенция за ядрено регулиране: приходи – 6 152,4; разходи – 3 475,5; излишък/дефицит – 2 676,9; финансиране – минус 2 676,9
29. Държавна комисия по сигурността на информацията: разходи – 2 750,0; субсидии – 2 750,0
30. Омбудсман: разходи – 2 065,5; субсидии – 2 065,5.
Всичко: приходи – 1 216 224,0; разходи – 5 322 731,9; трансфери – минус 336 188,3; субсидии – 4 405 137,8; излишък/дефицит – минус 37 558,4; финансиране – 37 558,4.
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно Приложение № 1 на обща сума 307 688,3 хил. лв.
(3) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(4) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по Приложение № 1 към ал. 2 в размер 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
(5) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1, се утвърждават до размера на усвоените средства.
(6) Превишението на приходите от акциз по Фонд "Тютюн" над разчетените по бюджета на Министерството на земеделието и горите постъпва в приход на централния бюджет.
(7) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1.
(8) Възлага на Министерския съвет да утвърди разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е свързана с това, че отново сме в един процедурен абсурд.
Ние внимателно слушахме госпожа Радева в експозето си, един час, по чл. 5 да прочете предложенията на вносителя на всички народни представители. И за съжаление часовникът все сочи 15,59 ч., струва ми се.
В правилника на Народното събрание не съществува процедурна възможност председателят да спира часовника. Може да се удължава времето с два часа, може да се гласува ново заседание, след като се спази времето, в което може да се предложи това ново извънредно заседание. Спирането на часовника е една порочна практика в Народното събрание. Но никой от предишните народни събрания не си е позволявал сам да спре часовника. Това е ставало винаги с консенсус между отделните политически сили, когато има воля и между управляващи, и между опозиция, да се довърши конкретен текст по определен закон.
Аз искам да попитам, госпожо председател, председателят на Народното събрание допитал ли се е до всички парламентарни групи и има ли консенсус да спрем часовника? Значи гласуването на чл. 5 и обсъждането му, което виждам, че възнамерявате да направите, ще бъде един парламентарен абсурд. И аз не знам по какъв начин в протоколите на Народното събрание ще включите в кое време какво е предлагано.
Предлагам, госпожо председател, да прекратим след доклада заседанието на Народното събрание и утре, в началото на работния ден, да започнем с дебатите по чл. 5, тъй като има много предложения. Това е членът, който засяга бюджетите на всички министерства, агенции, включително и отношенията с някои извънправителствени организации. Така че Ви моля.
Аз внимателно слушах госпожа Радева и забелязах, че на няколко места сгреши цифрите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Няма такова нещо!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това ще остане в протокола, което никак не е добре. Само ви го казвам.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Не съм сгрешила цифрите!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Разбирам Ви! И запетайки, и една цифра. Няма значение, не искам да споря.
Така че предлагам Ви, госпожо председател, след като приключите със звъненето по телефона, тоест по сигнала, да закриете заседанието и да продължим утре с дебати по чл. 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Много странно, особена амнезия Ви е налегнала в момента. През последните тринадесет години, откакто се приема бюджетът, процедурата "спиране на часовник" сякаш за първи път се случва днес. (Шум и реплики в залата.)
Беше спрян часовникът от председателя на събранието в 15,57 ч. до 18,30 ч. и продължаваме работата си по чл. 5.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Къде е тази процедура? Я ми я прочетете, да я чуя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно това беше обявено от трибуната.
Процедура – господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, обръщам се лично към Вас. Бихте ли информирали народните представители по кой член от правилника на Народното събрание в момента заседаваме и стоим тук в тази зала? Питам Вас, защото Вие се изявявате през последните дни като един ангел- пазител на правилника и на духа на закона на това Народно събрание. Затова много Ви моля да излезете тук на трибуната или оттам, откъдето искате, да кажете: по член еди кой си, точка еди коя си Народното събрание продължава да заседава след 16,00 ч., след като е изтекло всякакво разумно време.
Всяко нещо има някакви разумни граници. (Реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е като противно процедурно обяснение, защото няма друга възможност за реплика на процедурно предложение.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Лично беше обръщението на господин Овчаров и аз, понеже го уважавам, се чувствам задължен да му отговоря и да припомня, че досега при всички бюджети, гласувани през последните може би тринадесет години, е имало точно този маниер - спиране на часовника, което, вярно, никъде не е разписано в нашия правилник. Това са едни обичайни правила, които са се сложили в практиката. Със санкцията на всички народни представители, защото това е наложено вече традиционно, а парламентаризмът предполага и такива традиции, които се спазват. И в един определен момент вие да се обявите против тях, струва ми се не е съвършено коректно.
Иначе, от друга гледна точка сте прав, че всяко нещо трябва да има мярка и ние ще се опитаме да я спазим тази мярка. Няма да бъдем до полунощ. Ще бъдем по-скромни – предлагам да бъде най-много до 18,00 ч. Ако има общото съгласие и общата воля, можем да го направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин председателю, Вие току-що казахте няколко неистини, за едната от които Ви извинявам. Вие не сте били в предишните народни събрания и не знаете, че правилникът беше различен. Тогава можеше да се гласува извънредно заседание и това ставаше с решението на Народното събрание и след удължаването, имаше такава възможност в правилника. Вие прекратихте тази възможност по правилника, който отлично знаете наизуст. Така че никога не е имало възможност да се стои през нощта по каквато и да било процедура, предложена от Вас, и тактувана по този начин.
И тъй като, господин председателю, аз много Ви уважавам, ще Ви припомня и другата неистина, която казахте. Когато казахте, че ще спрете часовника, Вие казахте само за чл. 3 и чл. 4.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Пети.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Оттам нататък започнаха нещата за чл. 5, а сега в момента Вашата заместничка сложи час - 18,30 ч.



Това нещо от Вашата уста никога не е излизало, господин председателю, и беше коректно както ние сме коректни спрямо Вас, Вие да се допитате до съответните парламентарни групи и оттам нататък да получите съгласието, а не да налагате един или друг маниер на работа, който представлява силово действие на Вашето лично желание, тъй като дори няма желание от мнозинството. Защото ако имаше желание от мнозинството, те щяха да бъдат в тази пленарна зала.
Господин председателю, аз подозирам нещо друго – че се опитвате след днешните гафове да скриете част от нещата, които могат да излязат в пресата, да го направите тихомълком, докато няма още народни представители. (Шум в блока на мнозинството.)
Но не забравяйте едно нещо, господин председателю – че всеки, когато се претоварва, прави грешки. В момента има такава възможност – и Вие да направите Вашата поредна грешка.
Моля Ви да спазите правилника, за да не се броим отново, както не бива да се броим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура има думата господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Процедурата малко се изкриви и аз ще си позволя да взема думата в този дух.
Има доста стари колеги, които познават парламентарната практика – да се спре часовникът и да се работи.
Аз имах щастието, защото опознах демокрацията по-добре – да съм депутат и по времето на Жан Виденов, когато заседавахме до сутринта и тук ни се раздаваха одеяла. Това беше и по времето на 38-то народно събрание. Не знам колегите какво желаят. Ако желаете да работим по време на Коледните празници, добре. Не знам какво ви пречи да работим по-усилено, да приемем по-бързо държавния бюджет. Така или иначе държавният бюджет ще се приеме.
Затова аз не приемам да прекратим заседанието. Нека да продължим още известно време – докъм 18,00 ч. (Неразбираема реплика от народния представител Михаил Миков, силен шум в блока на КБ.)
Няма практика, господин Миков, председателят да спре часовника и да търси консенсус, защото трябва да го търси половин час и после да спре часовника, а през това време часовникът ще работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От отдавна не съм чувала процедура от Вас, господин Стоилов. За мен ще бъде удоволствие да Ви изслушам. Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър! Най-малко аз злоупотребявам. Не бих искал понякога да се водят твърде нескончаеми и повтарящи се дискусии по темата за бюджета.
Необходима е минимална коректност от всички страни, защото с тези едностранни обявявания и спирания на часовника ние по същество излизаме извън всякакъв режим на работа. Тогава нека да се откажем от правилника, да обявим както някога е било – че прилагаме революционната целесъобразност и всеки, който има някаква власт, да налага решения. Защото, пак казвам, нито можем да планираме някакво време, нито да осъществим някакви ангажименти. Нормално е да има удължаване на заседанията, да предлагате извънредни заседания, но да се заседава до време, до което някой е решил, че е подходящо за него, смятам, че изражда изцяло работата на парламента.
Затова казвам: предшествайки едно такова решение, трябва да се обяви суспендирането на правилника, и да се пристъпи именно към тази целесъобразност, за която казах, че в определени периоди е била прилагана. Тук дори сравненията с 37-то Народно събрание не са уместни, защото тогава самият правилник позволяваше да се правят постоянно извънредни заседания, без да има интервал между едно и друго заседание, така че тогава процедурите бяха формално редовни, независимо дали са целесъобразни.
Затова нека да направим дискусията по този текст и гласуването в следващото заседание, тъй като в оставащия половин час мисля, че работата няма да е особено продуктивна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали да суспендираме правилника?! Революционните ситуации и барикадите са приоритет на вашето движение, не на НДСВ. Така че няма да суспендираме правилника. (Силен шум и реплики в блока на КБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, аз казах, че вие по същество го правите. Тогава поне трябва да го обявите, за да е ясен режимът, в който се работи. Не можете да казвате, че се придържате към правилника и да налагате това, което Ви е изгодно, без то да се основава на никаква разпоредба, тъй като не можете да цитирате никаква разпоредба, било то от закон, правилник или Конституция за това, което сега се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: През всичките тези 13 години часовникът се е спирал, без да има никакво основание и конкретна разпоредба. Времето беше удължено …
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само по общо съгласие, когато наистина Народното събрание е имало обща воля, че даден въпрос е спешен и той трябва да се реши, независимо от другите ограничения. Това не трябва да се забравя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, защо изведнъж решихте в 17,15 ч. да направите това предложение, когато де факто времето беше продължено, а не го направихте в 16,05 ч., когато бе обявено спирането на часовника?! Обявено бе работно време до 18,00 ч., спиране на часовника до 18,00 ч. Какво повече?! (Народният представител Михаил Миков иска да направи процедурно предложение.)
Господин Миков, заповядайте, до 18,00 ч. да си правим процедури и да закрием заседанието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Никой не може да ни уважава повече, отколкото самите ние се уважаваме. Никой не може да приеме, че има парламентаризъм там, където хората, които са приели правилата на отношенията си, самите те не ги спазват. Няма по-висша ценност за един парламент от тази да спазва това, което мнозинството е приело. И каквото и да се случва с времето, което е извън нас, ние трябва да се съобразяваме с правилата, които сами сме приели. На мен ми е много странно каква дискусия водим, какви процедури правим, когато реално ние не сме в пленарно заседание. Това – първо.
Второ, много ми е странно дали да поискам почивка и колко остава до края на заседанието, когато не знам кога то ще свърши. Много ми е странно как се отразява дискусията в този момент и работата на Народното събрание върху конституционосъобразността, която до обяд коментирахме по други текстове.
Опозицията по същия правилник, който мнозинството е приело, защото то е демократично мнозинство, има своите възможности да постига резултати по отношение на времето. Тя обаче засега не ги ползва. В крайна сметка нека да спрем тази обострена обстановка – от 14,00 ч. сме тук без никаква почивка.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Как, като в 14,30 ч. имаше почивка?!
МИХАИЛ МИКОВ: Добре де, 14,30 ч., но сега колко е часът?! Има нормални ергономични правила за учениците, камо ли за хора, които всеки ден са в тази зала от сутрин до вечер.
Още веднъж апелирам, уважаема госпожо председател, към здравия разум и към желанието на опозицията да не прибягва към всички възможности, които правилникът й предоставя.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Дайте да поработим тогава!
МИХАИЛ МИКОВ: Даването за поработване, господин Великов, става с насрочване на извънредни заседания, достатъчно навреме, но най-големият проблем на мнозинството е не недостигът на време, а липсата на възможност да го планира.
Ще изчакам вашето решение и след това ще продължим по правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Със следващо процедурно предложение!
Обявено е спиране на часовника до 16,00 ч. Не мога да предложа прекратяване на заседание при положение, че нямаме гласуване за удължаване. Има спиране на часовника. Това е хипотезата, при която продължаваме да работим. Ще работим до 18,00 ч. Дотогава можем да покрием времето с процедури. Имате думата. А досега можеха да бъдат защитени поне две предложения! Но продължавайте с процедури. Чакам процедурни предложения до 18,00 ч.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От името на парламентарна група – процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА : Но не Вас, господин Миков. На някой друг от Коалиция за България. Не може процедура от името на парламентарна група.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Проверката на кворума съгласно правилника е от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, значи вместо процедури, ще се броим до 18,00 ч. Ще се броим! Елате, господин Миков. Направете предложение – да се преброим и да се разпуснем.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, това е ад от страна на опозицията. Дали лявата или дясната ще го направят, не се сърдете, че ние ползваме правилника такъв, какъвто е.
От името на парламентарна група искам проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме поименна проверка при наличието на пълна зала! Ако това не е злоупотреба с право, господин Миков, кажете ми какво друго е?

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - отсъства
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - тук
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
В залата има 147 народни представители.
Имате думата за изказвания по чл. 5 от законопроекта.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Обръщам се и към Вас, защото от Вас зависи дали предложението, което съм направил, ще бъде прието. (Реплика на министъра на финансите Милен Велчев.)
Разбира се, и от Вас зависи и аз ще Ви обясня защо зависи от Вас.
По принцип в доклада, който ни беше представен, е вписано, че комисията подкрепя предложението по принцип, тъй като е прието и предложението на госпожа Нина Радева в същата му тази част, а то касае увеличаване бюджета на Министерския съвет – моето предложение е с 1 млн. 200 хил. лв., а предложението на госпожа Радева е за 500 хил. лв., и то в частта му на вероизповеданията.
Какви са мотивите, за да предложа това увеличение с тази малка сума за републиканския бюджет? Причината е, че голяма част от храмовете, които са паметници на културата, са в много тежко състояние. Причината е, че и правителството на НДСВ, и всички предишни правителства винаги са заявявали, че ще подкрепят туризма в България, а именно паметниците на културата са една от най-важните части на туризма в България. Ако ние не се грижим за тях, ако не полагаме една елементарна грижа за това, което са оставили наши предци, не ги съхраним и не ги опазим, то какво правим тогава?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Кога стана християнин?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ще Ви отговоря следващия път.
Искам да попитам толкова много ли са 700 хил. лв., та не се съгласи комисията да приеме моето предложение?
Убеден съм, че голяма част от народните представители, които милеят наистина за това, за което имаме от миналото си, ще подкрепят предложението. Надявам се, че то няма да създаде сериозни проблеми в бюджета на Република България. Имайки предвид, че голяма част от средствата, които в момента се изразходват, включително една част от тях, много малка част обаче бяха дадени на населените места от излишъка, бяха предвидени също и за подобни паметници на културата.
Ако не желаем наистина държавата да изпадне в ситуацията, в която изпадна с възстановяването на църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново, то тогава, уважаеми дами и господа народни представители от мнозинството, подкрепете това предложение.
Вие сте направили първата крачка, подкрепили сте госпожа Радева, моля ви, дайте още 700 хил. лв., за да можем поне малкото, което зависи от нас за паметниците на културата да направим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мутафчиев.
Има думата за реплика госпожа Росица Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Вярно е, че България има много паметници на културата, които съвсем естествено събуждат интереса не само на гражданите на нашата Република, но и на много чуждестранни туристи, които идват в България. Вярно е, че голямата част от тях са в състояние, което изумява тези, които са решили да отидат да ги посетят. Това, че Вашето предложение за да бъдат предоставени 1 млн. 500 хил. лв. точно за такива храмове, които са паметници на културата, не е прието, аз не се изненадвам.
Изненадвам се по-скоро от това, че има 1 млн. лв. за табели, които да насочват хората към паметниците. Значи, харчат се пари – 1 млн. за табели, а в същото време не може да се похарчи 1 млн. за самия паметник! Аз не зная тези табели като се сложат към кой паметник ще водят? Към този, който ще бъде реставриран, който може да предизвика интерес у хората, който може да бъде рекламата или само ще си следваме табелите, които ще ни водят към нищото! Ето това е проблемът – харчат се пари 1 млн. лв. - това е Постановление на Министерския съвет № 279 от 15 октомври 2004 г., 1 млн. лв. за табели, а в същото време паметниците се рушат. Няма нужда! Това е приоритетът – да има табели. Табели може би ще има, може би ще няма – 1 милион със сигурност няма да има и няма как в новия бюджет да има 1,5 млн. за тези паметници на културата. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не го възприех като реплика, а като дуплика.
Това е всъщност в подкрепа на Вашето изказване! Добре, господин Мутафчиев, щом смятате, че не е, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо Тоткова, аз не съм съгласен с Вас. Значи, необходимо е да има табели. (Шум и оживление.) Табели трябва да има, но най-лошото е, че в скоро време няма да има паметници на културата, както сме тръгнали. (Реплики.)
Аз още един пример искам да дам, че сега пледирам именно за това да направим всичко възможно, за да възстановим тези паметници, да им придадем наистина вид, който ще бъде нормален за посещение на всички тези, които желаят да се запознаят с културата и изкуството на България, но вие знаете ли в каква ситуация се намира пътят, примерно, за да се отиде до Старосел? Много се радвам, че там има хубави табели, хубава пътека – от с. Старосел до храмовете, а някои от народните представители пътувал ли е от Хисар до самото село? Не може да се мине. (Реплики от НДСВ.)
Всички народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България се подписаха, за да се ремонтира този път. Още не са отпуснати пари за този път. Това исках да кажа. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Хюсеин Чауш от Движението за права и свободи беше заявил изказване. Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз заедно с мои колеги съм съвносител по едно предложение във връзка с чл. 5, ал. 1, което е принципно прието и подкрепено от работната група към Комисията по бюджет и финанси, както и от самата Комисия по бюджет и финанси. С известна изненада обаче установихме от материала, който ни е раздаден, че предложението след като е прието, част от него не е вписано така, както е направено на стр. 54 в окончателния текст за чл. 5.
Какво имам предвид, господин председател и уважаеми колеги? Най-вероятно времето няма да е достатъчно тази вечер да гласуваме чл. 5, така че ще имаме достатъчно време да се обмисли до утрешното гласуване и нашето предложение в тази си част, а именно в т. 2 предлагаме при окончателната редакция на чл. 5 да намери място: “В това число” – моля да погледнете на стр. 54, след “субсидии за вероизповеданията” да се впише още едно “тире”, нашето предложение е “Комисия за защита от дискриминацията” и в колони 3 и 5 да се запишат сумите “2 065,5 хил. лв.” Тъй като в разговорите, които имахме с представителите на Министерството на финансите, един от аргументите им да не се впише такова тире беше, че тиретата означават дейност.
Правя редакционно предложение, ако е възможно, като дейност да се впише в този случай без отпред да има “комисия”, да бъде “за защита от дискриминацията” и съответно същите суми да си останат в трета и пета колона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Радева, отбелязахте ли това, за да го вземем предвид?
ХЮСЕИН ЧАУШ: Моля това наше предложение да се вземе предвид, след като е прието от комисията, да намери своето място в окончателния текст. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Господин Танков, заповядайте.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по предложението, което направихме заедно с народните представители Атанаска Тенева и Донка Дончева по чл. 5, ал. 2.
Предложението е да бъде увеличен бюджетът на Министерството на образованието и науката със 125 млн. лв., като средствата се разпределят за Българската академия на науките – 10 млн. лв. допълнително, за висшите учебни заведения в страната – 45 млн. лв. и 70 млн. лв. – за научни изследвания и модернизация на научноизследователската апаратура, за информационно осигуряване на научната дейност в страната или накратко казано за създаване на специална програма към Министерството на образованието и науката за модернизация на научната инфраструктура, ако е така, накратко бих могъл да се изразя.
Редът за разпределението на тези средства сме предложили да се разпределят в § 49, ал. 1 на този закон, където редът да бъде чрез министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Българската академия на науките, Съвета на ректорите и председателя на Националния център за аграрни науки. В тази връзка предлагаме допълнително да бъде увеличен бюджета на Българската академия на науките с 10 млн. лв.

За бюджетите на висшите учебни заведения предлаганото увеличение е 45 млн. лв. със следните мотиви:
На първо място, предвиденото увеличение на базовия норматив за издръжка на един студент е 4% за тазгодишния бюджет, или от 636 лв. на студент на 659 лв. През последните четири години се е натрупал сумарен ръст на заплатите във висшите учебни заведения около 25% и сумарната инфлация в страната е около 15%. Следователно базовият норматив за издръжка на обучението на един студент, който през 2001 г. е бил 634 лв., следва да бъде увеличен с около 40% и да стане 888 лв., а не както сега се предлага в бюджета за висшите учебни заведения с 4%.
И неслучайно, може би за първи път от много години, бюджетът на 8 висши учебни заведения е под бюджета, определен за 2004 г., а други 8 висши учебни заведения са останали на равнището на бюджета от миналата година.
Предложението за базов норматив от 888 лв. за издръжка на един студент е подкрепено и от Съвета на ректорите, и от синдикатите във висшите учебни заведения.
Такова ниво на този норматив ще позволи нарастването на работните заплати във висшите учебни заведения с 20% за хабилитираните преподаватели, с около 15% за нехабилитираните и 10% за служителите във висшите учебни заведения. Както е известно, работните заплати във ВУЗ и Българската академия на науките са скандално ниски в сравнение с другите бюджетни сфери.
В заключение искам да подчертая, че средствата, които предлагаме – 10 млн. за Българската академия на науките и 70-те милиона за научни изследвания и модернизация на научноизследователската апаратура, биха били изцяло в синхрон с чл. 99, ал. 3 на Закона за висшето образование, което изисква всяка година не по-малко от 10% от средствата за издръжката на обучението на студентите да се отделят за научни изследвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Госпожа Анели Чобанова искаше думата.
Заповядайте, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да мотивирам едно свое предложение, което не съм имала възможност да защитя в комисията и то може би касае най-малката субсидия, която е поискана по размер до този момент, от проектозакона за държавния бюджет 2005.
Предложението беше изчетено от председателя на комисията. Става въпрос за една целева субсидия за изграждане на дневен център за лица с интелектуални затруднения към Русенски регион. Нещо, което е прогласувано от община Русе, протоколирано е, има документ, има документи от кмета на общината, както и подкрепителни писма от съответните неправителствени организации. Всички тези документи са изпратени преди няколко месеца към Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите.
Става въпрос за една сума от 62 100 лв., не милиони, а 62 100 лв., и това фактически касае не изграждането точно на Центъра, а попълването му с персонал от 10 човека. Именно затова аз съм се насочила към разходите за програми за безработни по т. 10 към Министерството на труда и социалната политика, защото по този начин се цели и създаването на допълнителна работна ръка, и мисля, че точно там е мястото, откъдето могат да бъдат взети тези пари.
Аз, като вносител, нямам нищо против да се вземат и от някое друго перо, което няма да бъде толкова добре развито през следващата година, като например омбудсмана, но в законопроекта съм посочила това перо.
Обръщам се към всички вас, тъй като в много градове на България вече има по няколко дневни центрове, а в Русе няма изграден такъв. Ние от доста време имаме желание да има такъв център, имаме нуждата от това, защото имаме хора, които ще се ползват от този център. Обръщам се към вас за вашето съдействие и разбиране по въпроса да прогласуваме тази малка сума, която смятам, че няма да навреди особено на държавния бюджет 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този член?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в това предложение има замяна на средства от едно перо в бюджета, които се прехвърлят в друго перо. Всяка година ние гласуваме бюджет, който се увеличава – средствата, отпускани за администрацията на Министерския съвет. Те растат всяка година с един устойчив темп, без обаче това да подобрява работата на тая администрация. Ако погледнете законодателната програма, която ние трябва да изпълним до края на мандата, ще установите отчайващо изоставане, което според мен изобщо не може да бъде компенсирано в това Народно събрание. Знаете, че основната част от законопроектите, поне в това Народно събрание, се внасят от Министерския съвет. Значи ние отново даваме пари на една администрация, която не си върши работата.
В същото време аз се учудвам как е възможно за научноизследователска дейност в Българската армия да бъдат отпуснати само 4 млн. лв., когато знаете какви мащабни реформи предстоят в армията. Аз не искам да мисля, че хората, които са правили бюджета, смятат, че цялата тази модернизация на българската армия ще премине без участието на нашите военнотехнически специалисти, на нашите учени във военното дело.
Вие знаете, че ние там имаме много сериозен потенциал. Има хора с много изобретения, открития, разработки, които са внедрени в различни типове въоръжения. Как може да оставите тези хора без финансиране и да им дадете само 4 млн. лв. за годината, когато тук с разни приятелски срещи, не знам в какъв вид и в какъв формат, решавате с лекота суми от порядъка на 100 млн. лв.? Тук се стига до странни гласувания – нещо, което никога не се е случвало в това Народно събрание – на второ четене да се правят движения, текстове и да се внасят промени в сумите, които са от порядъка на милиони левове.
Затова аз предлагам от тези средства, които са за Министерския съвет, 5 милиона, почти двойно да се увеличат, два пъти и малко – сумата да стане 9 милиона, която е необходима. Тя естествено, че не е достатъчна, но поне това увеличение ще бъде един знак, че ние оценяваме работата на тези специалисти, ценим ги, знаем, че те са необходими на България, стимулираме ги по този начин и те ще участват активно в тази модернизация. В противен случай все едно ние подхвърляме някаква дребна сума, колкото да се каже, че нещо сме дали да замажем очите. Вие знаете, че при тази модернизация порядъкът на сделките с въоръжение започва от 200 милиона нагоре. Съпоставете едното с другото. Наистина ли ще изключим целия наш военнотехнически научен потенциал от модернизацията на армията? Защото бюджетът е направен така, че фактически го изключва. Все едно ние ще купуваме само готово въоръжение или ще го модернизираме, но без участието на нашите специалисти.
Аз не знам тези 4 млн. лв. за какво по-напред ще стигнат – за кое звено, за заплати ли, за издръжка ли, изобщо не мога да си представя, че за толкова важна дейност може да бъде отделена такава мизерна сума.
Затова ви моля да подкрепите моето предложение при гласуването, за да дадете знак и на Министерския съвет, че не си върши работата както трябва, че изостава трагично със законодателната си програма, и знак на специалистите, които работят във военнопромишления комплекс, учени, изследователи, за да могат те да участват пълноценно в модернизацията на Българската армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Перфектно се включихте в петте минути, господин Ляков.
Има ли други народни представители, които искат думата?
Господин Нихризов, заповядайте.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Нали щяхме да работим до 18,00 ч.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз обещах в 18,00 ч. да приключим и ще си изпълня обещанието. Осемнадесет минути обаче бяха отнети за поименната проверка, така че тези 18 минути просто ще трябва да си ги отработим. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Господин председателю, нали знаете, че когато нещо поискате, то винаги се случва, така че ще си го отработим. Това са трима души, които трябва да се изкажат.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да обърна внимание на онези колеги, които са от Сливен, и специално на госпожа Шаклиян, тъй като тя отлично знае, че съществува една болница за белодробно болни, която е в много лошо, да не кажа трагично, състояние. Колегите от ОДС са направили предложение, господин Костов, съжалявам, че предложението не е дошло от Вас, но са направили предложение да се прехвърлят съответните средства, за да може тази болница да бъде ремонтирана.
Средствата, които са предвидили моите колеги, са предвидили да се вземе от онази болница, за която тук имаше твърде голям дебат. За онази болница, за която вие, уважаеми колеги от мнозинството, успяхте да спрете дебата и да отхвърлите становището на комисията в едно безкрайно бъдеще. Защото това ви беше много неудобно, тъй като тези средства, които бяха предвидени за тази, уж, детска болница, се оказаха по-скоро една от формите за корупция в България. Но аз не искам да се спирам толкова на въпросите, свързани с това откъде да се вземат парите, а по-скоро къде да бъдат отправени. Защото в дадения случай, когато само преди няколко дни ние извършихме едно прехвърляне към Касата на 320 млн. лв., се нададоха безкрайни вопли, че, виждате ли, здравеопазването е останало без всякакви средства, че болниците умират, което няма нищо общо с истината. С истината има общо, че болниците в България се разглеждат в две категории – такива, които са свързани с управляващите и за които може да се вземе съответният заем, дори от австрийска банка, за които може да се намерят винаги средства, и такива, които остават сираци и на които в момента покривът е част от брезент.
Господин Костов, знаете отлично, че често посещавам Сливен, така че информацията, която пристига, не се съмнявайте, че е близко и много точно до истината.
Така че, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, уважаеми дами и господа от Сливенски регион, където НДСВ постигна много добри резултати, начело с уважавания от нас колега Коста Цонев, погрижете се поне за онези ваши пациенти, които имат нужда от необходимите средства, за да могат болниците във вашия регион да работят нормално. По този начин вие ще направите едно благодеяние, една добра стъпка, като парите, които ще вземете, няма да бъдат от нещо друго, а от развалянето на една огромна далавера в България.
И аз вярвам, господин Костов, че Вие ще подкрепите това предложение на моите колеги от ОДС или госпожа Шаклиян, и то без всякакво противоречие, тъй като то се отнася до хора, които живеят там, където сте избрани Вие.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, заставам зад предложението на моя колега Стойчо Кацаров и този път не се съмнявайте, че някой по някакъв начин ще ви измами или подведе. Ако натиснете зеленото копче, то по този начин вие ще направите нещо добро за избирателите ви в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли още желаещи?
Заповядайте, госпожо Нейчева.
СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Давам си сметка, че вече всички сме твърде изморени, но ми се иска да направя две уточнения във връзка с едно направено предложение от страна на няколко народни представители, начело с колегата Димитър Димитров.
На първо място, това, което разбирам, е, че комисията по принцип е подкрепила в първата част нашето предложение, а във втората – тази, която касае източника за финансиране, не е подкрепила. Точно в този момент ми се иска да облекча работата на Народното събрание, като оттеглям предложението си във втората част, за да спестим едно гласуване.
В същото време ми се иска да направя едно много важно уточнение. Когато всъщност сме правили своето предложение да бъде увеличен бюджетът на Министерския съвет, ние предложихме на практика да бъде увеличен бюджетът, от една страна, на Дирекцията по вероизповеданията, а от друга страна, на Държавната агенция за българите в чужбина.

Слава Богу, Комисията по бюджет и финанси наистина е взела едно изключително добро решение, като е увеличила финансирането на Дирекцията по вероизповеданията с 500 хил. лв., но в същото време, когато е взимала своето решение да подкрепи нашето предложение в първата му част, не е отчела, че на практика сме отправили едно предложение да бъде увеличен бюджетът и на Държавната агенция за българите в чужбина.
Уважаеми колеги, трябва да споделя с всички ви факта, че тази агенция има един бюджет, който не надхвърля дори сумата от 200 хил. лв. На практика твърде често при осъществяването на политиката, насочена спрямо българските общности по света, се оказва, че финансовите средства са недостатъчни. Това често дава повод на някои хора, които коментират дейността на настоящата агенция, да смятат, че няма никакъв смисъл от нейното съществуване. Точно затова ми се иска с оглед на това, когато говорим за политиката, насочена към българските общности – един буквално семеен въпрос, касаещ отношенията между българите в България и българите, пръснати по света, с оглед на всички наши действия като народни представители и бъдещи кандидати за такива, когато в един следващ момент ще отправяме своите послания към всички, живеещи извън България българи, имаме дълг към всички тях, да подкрепим работата на Агенцията за българите в чужбина. Политиката се подкрепя, като подкрепим нейното финансово изражение.
Точно в този смисъл ми позволете да коригирам направеното от нас предложение именно в контекста на това, че Комисията по бюджет и финанси на практика в тази част, която касае увеличението на бюджета на Дирекцията по вероизповедания, положително е подкрепила сумата, с която предлагаме да бъде променен бюджетът на Министерския съвет, а вместо тези 500 хил. лв., които сме предложили, да предложим бюджетът на Министерския съвет да бъде увеличен с 200 хил. лв., които ще имат за цел да бъде подкрепена работата на Държавната агенция за българите в чужбина, тъй като и самата аз твърде често чувам идеалите на мнозина българи, които винаги си представят България като силна и велика. На мен лично ми се иска, когато разсъждаваме и мислим за България, да я виждаме като една сплотена и единна държава, държава, в която ще има изключително топли отношения и връзки между българите в България и българите, които са пръснати по света.
Уважаеми колеги, позволете ми да отправя такъв апел към вас – да подкрепим политиката, насочена към българските общности по света, като финансово я подкрепим с предложенията, които сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Нейчева.
Не виждам желаещи за реплика.
Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Убеждавам се, че наистина днес прекалихме с работното време, тъй като преди малко забелязах, че колегата Христо Георгиев правеше някакви жестове, които според мен не показваха нормално състояние. И не знам какво искаше да каже господин Георгиев, но може би вече е превъзбуден от толкова дългия работен ден.
Господин Георгиев, може би след мен ще споделите какво Ви караше да жестикулирате по този начин. Това за мен не е нормално състояние.
Искам да се изкажа по две неща: по предложението, което сме направили заедно с колежката Кина Андреева и колежката Росица Тоткова, и, второ, по една обща забележка по таблицата, която е приложение към чл. 5.
От няколко срещи с неправителствени организации и от беглото познаване на работата на Държавната агенция за закрила на детето сме се убедили, че тази агенция на практика има финансиране, само за да си покрива фонд работна заплата и съвсем неотложни нужди. В същото време онова, за което е създадена, основната й дейност, не се финансира по никакъв начин от държавата. Ако някой в тази зала се опитва да ме убеждава, че Министерският съвет мисли за децата на България, то аз не мога да повярвам, знаейки, че самата агенция не получава никаква субсидия за своята основна дейност от Министерския съвет.
Съжалявам, че го няма господин Местан, може би той знае тези неща по стечение на обстоятелствата, че си ляга вечер с шефката на агенцията. Агенцията финансира своята дейност с помощта на спонсорски програми и организации. Не мога да приема, че това е нормално и че трябва така да продължава. За втора година поставяме един важен проблем – че е необходимо да се финансира една гореща линия за деца в беда. Спомнете си колко случаи имаше през тази година, когато пострадаха и загинаха деца, колко деца извършиха престъпления! Тази гореща линия, за която най-малкото вече втора година апелираме да бъде създадена и за която знам, че има съгласие на основните телефонни оператори, не влиза в действие, е едно от нещата, които ни карат да направим предложението.
Второ, национална информационна система за деца в беда, която също отдавна стои дори в плановете на Министерството на труда и социалната политика, също не се изгражда. Няма да изреждам още много дейности на агенцията, които не могат да бъдат финансирани, понеже няма финансиране.
Нашето предложение е да се отпуснат допълнително за Министерството на труда и социалната политика 1,5 млн. лв., посочили сме откъде, за да се осигури поне в основни линии дейността на Агенцията за закрила на детето.
Да се надявам, че онези колеги, които действително мислят за децата, които имат деца, а и тези, които имат намерение да имат деца, и тези, които имаме внуци, ще подкрепим това предложение, за да спомогнем действително с нещо за подобряване на грижите за децата в нашата страна.
И накрая един въпрос, на който не вярвам да получа отговор. Според мен, а и така е правилно, отделните редове в таблицата трябва да имат равнение.
Господин министър, проверете си реда за вашето министерство, за Министерството на труда и социалната политика и още някои, да видите, че няма равнение. И ако след проверката се убедите, че съм прав, то внесете необходимите изменения поне до утрешния ден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря ви за героизма, който проявихте днес. Желая ви приятна вечер!
Утре пленарното заседание започва в 9,00 ч. със Законопроекта за държавния бюджет на Република България.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,16 ч.)



Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:

Светослав Спасов

Веселин Черкезов