Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Искам да си пожелаем една успешна и ползотворна пленарна седмица.
Преди да преминем към деловата част, позволете ми от тази трибуна да поздравя най-сърдечно народните представители Васил Калинов и Димитър Димитров от Парламентарната група на Коалиция за България, които днес имат рожден ден. Нека да бъдат живи и здрави! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители! Предлагам на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за 16-18 януари 2002 г.:
1. Първо четене на законопроекта за туризма.
2. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за лечебните растения.
3. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за защитените територии.
4. Първо четене на законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон.
5. Законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой.
6. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом".
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
8. Първо четене на законопроекта за измерванията.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за националната стандартизация.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки - три законопроекта.
12. Парламентарен контрол.
Моля уважаемите народни представители да гласуват предложения проект за програма за работата на Народното събрание за седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение за провеждане на извънредно пленарно заседание, което сме длъжни да проведем по силата на Конституцията и закона, за полагане на клетва на новоизбрания президент и новоизбрания вицепрезидент на републиката.
Ще ви прочета сценария, който включва дневния ред на това извънредно пленарно заседание. Предлагам ви то да бъде излъчвано пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио на 19 януари, събота, от 11,00 ч., при следния дневен ред:
1. Полагане на клетва от новоизбрания президент на Република България Георги Първанов и от новоизбрания вицепрезидент на Република България Ангел Марин в присъствието на Негово Светейшество българския патриарх Максим.
2. Слова на председателя на Народното събрание, на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски и на председателя на Конституционния съд Христо Данов.
3. Слово на новоизбрания президент на републиката Георги Първанов.
В това, което ви предложих, всъщност се съдържа както предложението за такова извънредно пленарно заседание, така и дневният ред на това извънредно пленарно заседание. Също така вътре се инкорпорира и предложението да бъдат допуснати в пленарната зала както Негово Светейшество българският патриарх, така и председателят на Конституционния съд, които, за да бъдат в пленарната зала, ние трябва да гласуваме, а също така и предаването по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте за това извънредно пленарно заседание така, както го представих пред вас.
Гласували 150 народни представители: за 139, против 6, въздържали се 5.
Приема се.
Сега искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносители са народните представители Валери Георгиев Димитров и Иван Ганчов Искров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народните представители Валери Георгиев Димитров и Иван Ганчов Искров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета и на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Вносители са народните представители Иван Ганчов Искров и Хасан Ахмед Адемов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на обучение в Кралство Холандия и на самолети на Военновъздушните сили на Република България в Кралство Холандия и в Босна и Херцеговина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Уважаеми народни представители, започваме нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТУРИЗМА.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Искам да поканя председателя на комисията господин Валери Димитров, който да представи становището на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо искам да направя едно процедурно предложение - в залата да бъде допуснат като представител на вносителя господин Димитър Хаджиниколов, заместник-министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат заместник-министър Хаджиниколов.
Гласували 160 народни представители: за 158, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
Моля квесторите да поканят господин Хаджиниколов.
Господин Димитров, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
"На заседанието, проведено на 19 декември 2001 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за туризма.
Приемането на нов Закон за туризма се налага както предвид ангажиментите на Република България за хармонизиране на нашето право с правния режим на Европейския съюз, така и с оглед на обстоятелството, че почти е завършен процесът на раздържавяване на обектите в туризма, което налага частично оттегляне на държавата от управлението на отрасъла.
Представеният законопроект определя по нов начин основните начала на туризма като важен отрасъл с икономическо и социално значение. Разпределят се оптимално правомощията между органите на централната и изпълнителната власт и органите на местното самоуправление и местната администрация. Усъвършенстван е режимът за сдружаване за извършване на туристическа дейност.
Създава се нов координиращ орган за реализация на държавната политика в областта на туризма - Междуведомствен съвет по туризъм. Усъвършенства се регламентацията на условията за извършване на туристическа дейност и се либерализира съществуващият лицензионен режим. Предвижда се пряко участие на туристически сдружения в процедурите по категоризиране на туристическите обекти и лицензирането на лицата за извършване на туристическа дейност. Създава се единна система за туристическа информация, в която се включва Националният туристически регистър. Създава се и Национална инспекция по туризъм като държавна комисия към министъра на икономиката.
В дискусията по законопроекта беше поставен въпросът за по-нататъшното оттегляне на държавата и разширяване на участието на различните обществени организации в управлението на туризма. Необходимо е в периода между двете четения на законопроекта да се организира широкото му обсъждане с участието на всички заинтересовани лица.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за туризма, внесен от Министерския съвет, като срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване законопроект да бъде три седмици."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да поканя председателя на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое редовно заседание, проведено на 19 декември 2001 г., обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за туризма. На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът беше представен от името на вносителя господин Димитър Хаджиниколов, заместник-министър на икономиката.
Законопроектът за туризма цели да осигури благоприятна законова база за развитието на този важен отрасъл, да въведе единни критерии за извършване на туристически дейности, да осигури защита на потребителите на туристическия продукт, както и да регламентира контрола върху туристическите дейности.
С предлагания законопроект се разпределят по нов начин правомощията между органите на централната власт и органите на местното самоуправление и местната администрация. Създадени са условия за разумна децентрализация в управлението на туризма чрез делегиране на права на кметовете на общини, както и на определени туристически сдружения. Въвежда се нова регламентация на условията за извършване на определени туристически дейности с цел осигуряване на тяхното качество и защита на интересите на потребителите им.
Същевременно законопроектът въвежда либерализиране на съществуващите лицензионни режими в областта на туризма, премахване на определени лицензии, разширяване обхвата на лицата, имащи право да кандидатстват за издаване на лицензии, опростяване на системата за категоризиране на туристическите обекти. Подробно е уредена дейността по контрол за спазване на законовите разпоредби, като е създадена и институционална база за извършване на контролни и административно-наказателни дейности.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект урежда по удачен начин обществените отношения, свързани с организацията и управлението на туризма. Целесъобразно е да бъдат конкретизирани някои разпоредби, регламентиращи статута и функциите на органите за управление на туризма, както и относно финансовото подпомагане на развитието на тази важна за страната дейност.
Комисията подкрепя предвидената в чл. 17 от законопроекта правна възможност по решение на общинските съвети да бъдат създадени общински фондове за развитие на туризма. По такъв начин ще се създаде реална възможност да се набират и целево да се разходват определени средства за изпълнение на общинските програми за развитие на туризма и те няма да останат само добро пожелание.
От друга страна, имайки предвид наложилата се в последните години тенденция за закриване на извънбюджетни сметки и фондове, включително и със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., имаме основателни опасения, че и този фонд трудно ще се наложи в правния мир. Показателно в тази насока е закриването на Фонд "Благоустройство" по Закона за устройство на територията и отмяната на чл. 93, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. В чл. 17, ал. 2, т. 1 като приходоизточници във Фонда за развитие на туризма са посочени "туристическите такси, определени по реда на чл. 93, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси". Това предложение е удачно, но то налага промени и в Закона за местните данъци и такси, тъй като в глава трета, раздел четвърти от същия закон е предвидено да се събират курортни такси. По този начин не са обхванати всички средства за подслон и места за настаняване, а само тези, които са в курорти от национално и местно значение. Това определено поставя общините в неравностойно положение.
За отстраняване на посочения проблем се налага чл. 17, ал. 2, т. 1 от проекта да препраща не към отменения чл. 93, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, а към глава трета, раздел четвърти на същия закон. Освен това се налага с Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона да се направят промени и в Закона за местните данъци и такси, с които курортната такса да се трансформира в туристическа.
Следва да бъдат доразвити и процедурите по издаване на лицензии за извършване на туристически дейности, както и по категоризацията на туристическите обекти.
Изхождайки от гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 15 гласа "за", 0 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" реши да предложи на Народното събрание внесеният от Министерския съвет законопроект за туризма да бъде подкрепен на първо гласуване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Накрая искам да поканя председателя на Комисията по европейска интеграция господин Даниел Вълчев, който да представи становището на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще ви запозная с нашето становище.
"На заседание на Комисията по европейска интеграция, проведено на 12 декември 2001 г., беше разгледан законопроект за туризма № 102-01-33 от 10 декември 2001 г., внесен от Министерския съвет.
Приемането до края на 2001 г. на нов Закон за туризма, който транспонира в българското законодателство Директива 90/314 за организираните пътувания, е предвидено в позицията на Република България по предварително закритата глава 23 "Защита на потребителите и тяхното здраве". Необходимостта от по-нататъшно сближаване на българското законодателство с acquis communataire относно организираните пътувания. Предвидено е задължение за предоставяне на потребителя от страна на туроператора или туристическия агент на необходимата информация съгласно разпоредбите на директивата. Въведени са изискванията към формата и съдържанието на договора за организирано пътуване. Предвидена е отговорност за туроператора за неизпълнение на договорните му задължения независимо от това дали те следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти.
Въведено е задължение за туроператора за сключване на застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност.
С оглед на гореизложеното считаме, че предлаганият законопроект е съобразен с изискванията на acquis communautaire относно организираните пътувания. Въпреки това в законопроекта има несъответствия, които би следвало да бъдат обсъдени при разглеждането му на второ четене, които са изложени подробно в становището, което е и на вашето внимание, поради което, господин председател, аз предлагам да не ги чета подробно.
В заключение Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становище, че предложеният законопроект е съобразен с изискванията на правото на европейските общности. Комисията препоръчва на водещата комисия да обсъди направените в настоящото становище бележки при разглеждането на законопроекта с оглед постигане на по-висока степен на съответствие с разпоредбите на европейските актове в тази област.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за туризма № 102-01-33. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроекта за туризма.
Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато говорим за туризъм в България, най-напред всички трябва да си даваме ясна сметка какво означава този отрасъл за страната. Накратко това означава малко повече от 1 млрд. 200 млн. долара годишни приходи във валута от туризъм в България. Това означава около 400 хил. работни места - или постоянно или временно заети, пряко или косвено. Това означава възможност за развитие на други отрасли, които спомагат туризма, като селско стопанство, транспорт, различни видове услуги, занаятчийство и т. н. С други думи, в момента този отрасъл е стълб на българската икономика. Като се има предвид положителното салдо по отношение на туристическите услуги - около 600 млн. долара приблизително, това положително салдо покрива голяма част от търговския дефицит на страната. Трябва да имаме предвид, че България е конкурентоспособна само в 4 - 5 отрасъла в този момент на световните пазари и в 40 - 50 не е конкурентоспособна. Един от тези отрасли е туризмът. Ето защо този отрасъл се нуждае от политика на подкрепа, независимо кой управлява, какво е мнозинството. Отрасълът е много чувствителен и всяко едно рязко движение знаем, че в икономиката е вредно, но в туризма е още по-вредно, защото България изпита на гърба си това, че туристическите пазари се завладяват много бавно, много трудно и се губят много лесно.
По закона, който разглеждаме днес. Законът е част от политиката, която трябва да води държавата ни. Но само една малка част. Защото туризмът се влияе от много други закони и от много други неща за страната. Всеки закон отразява задачите на даденото правителство. В този смисъл аз подкрепям идеята за промени в Закона за туризма. Защото предишното правителство имаше едни задачи, сегашното правителство има други задачи в туризма, коренно различни. Предишното правителство с мандат 1997 - 2001 г. имаше задача например да приватизира отрасъла, да създаде частна собственост в отрасъла, първо. Защото тогава отрасълът беше 95% държавен, с много стари хотели, лоши услуги, много малко нови обекти. Второ, да върне България на туристическите пазари. Големите туроператори ни бяха изключили от тези пазари, рекламираха много малка част от нашите хотели и туристите бяха много малко. Трето, имаше за задача да въведе някакъв ред, тъй като нямаше никаква нормативна база. Четвърто, имаше задача да гарантира сигурността на туристите - български и чуждестранни, защото по онова време полицията беше буквално изгонена от курортите, курортите се охраняваха от най-различни групировки, охранителни фирми и се взимаше рекет дори от хората, които продаваха по алеите, включително и художниците. Сега голяма част от тези неща вече не стоят на преден план. Голяма част от туризма вече е частен, сигурността е много подобрена, за което поздравявам Министерството на вътрешните работи. Туроператорите вече се върнаха, имаме пет години последователно нарастване на чуждестранните туристи.
Задачите на новото правителство сега са съвсем други и те бяха заявени на последната международна конференция по туризма, която се проведе миналата седмица. Част от тях бяха споменати. А това е по-нататъшното развитие на различните видове туризъм. Морският туризъм, който според мен използва капацитета си 60 на сто, ски-туризмът и планинският туризъм, който използва капацитета си до този момент само 10 - 15%, културен туризъм и т. н. Втората задача е децентрализиране на туризма. Третата задача е синхрон с европейското законодателство и т. н.
Спирам се конкретно на закона. Какво ни предлага този закон? Когато едно министерство, един министър, аз виждам тук уважавания от мен заместник-министър, прави един закон, той трябва да си дава сметка практически какво става. Нещо подобрява ли се, нещо променя ли се, изменя ли се с нещо работата на министерството или на министъра. Аз твърдя, че така представеният проект много малко променя нещата.
Ще се спра на най-важните неща в този закон.
По отношение на лицензиите. Предишният закон умишлено беше направен по-строг и бяха подложени на лицензиране всички дейности, тъй като хаосът на вътрешния туристически пазар беше много голям и обслужването на туристите беше на изключително ниско ниво. Идеята беше, след като се създадат съветите по туризъм, Националният съвет, след като браншовите организации укрепнат, след като се създаде системата за контрол, това лицензиране да отпадне в голямата си част. В проекта за нов закон се предлага да отпадне лицензията само за семейно хотелиерство. Всички останали лицензии остават. Това според мен вече не е необходимо. Имаме категоризация на обектите през 3 - 4 години, където се извършва много точен контрол, така че лицензирането вече за хотелиерство и ресторантьорство според мен спокойно може да отпадне и да се мине на регистрационен режим. Няма нужда да затрудняваме десетки хиляди хора, които се препитават от този вид туризъм. Нещо повече, сега при лицензирането се изисква препоръка от туристическо сдружение. Препоръка! Тоест не лицензията се издава от тези браншови организации, а с препоръка. И ако, не дай си Боже, не сте в добри отношения с шефовете на сдружението, никога не можете да си получите лиценз, независимо че обектът ви може да отговаря на всички видове условия. Така че най-малкото трябва да се сложи някакъв срок, в който да се получи становище. И ако това становище не се получи, документите да започнат да се разглеждат незабавно и да върви процедурата.
По отношение на лиценцзиите е пропуснато друго важно нещо, което ние навремето не можахме да направим. Има много криещи рискове в услугите на туризма, не пряко свързани, например свързани с планинския зимен туризъм, подводни спортове, водни спортове, от които през последните години имаше жертви и т.н. Имахме намерение тези най-опасни дейности да бъдат определени кои са и точно те да бъдат лицензирани. Има в страната ни такива структури - например Българският Червен кръст по отношение планинските спасители, водомоторните спортове и т.н. Тези дейности в цял свят се извършват от хора, които имат някакъв ценз и документ от съответната браншова организация, за да не стават всички тези тежки произшествия с жертви в страната.
Толкова по отношение на лицензиите. Практически нещата се свеждат само до премахване на лиценза за семейно хотелиерство.
Второто ново нещо, което се създава в този закон, е Междуведомственият съвет по туризъм, в който влизат един куп министри. Такова чудо в света няма. Такъв съвет никъде няма в нито една не само европейска страна. Ясно е, че туризмът е област, която опира до много министерства, но точно с тази цел е създаден Националният съвет по туризъм, който се ръководи от министъра на икономиката. В този Национален съвет по туризъм влизат представители на всички тези министерства, които сте изброили. Винаги при важни неща могат да присъстват министри, както са и присъствали, да речем на вътрешните работи, на околната среда, ето тук виждам госпожа Манева, която е участвала в такива дебати. Тоест, не е необходимо да се прави втори полуминистерски съвет, тъй като това усложнява работата на министъра и не води до взимане на някакво решение. Всички тези неща спокойно могат да се подготвят в Националния съвет по туризъм и да се внасят в Министерския съвет, където се взимат решенията и се гласуват.
В закона се казва по отношение на финансовото подпомагане на туризма, чл. 18, че се предвиждат в годишния закон за бюджета стимули за развитието на туризма.
Уважаеми дами и господа, в бюджет не се предвиждат стимули. Бюджетът е много точен закон, където се предвиждат точни средства за точно определени цели. Затова този текст трябва да се доразвие.
Новото в раздел lll е, че се прилага Директива 90314 на Европейския съюз. Това е нещо положително, което трябва да бъде направено и трябва да го има в този закон.
Друга положителна стъпка в този закон е, че се създава национален туристически регистър. Той ще позволи наистина обединяването на общинските регистри и регистъра на Министерството на икономиката, които бяха създадени преди години.
Създава се обаче още един излишен орган - Национална инспекция по туризъм, като държавна комисия към министъра на икономиката.
Уважаеми дами и господа, контролът в туризма наистина е много важно нещо, но там се извършва много обширна търговска дейност. Досега това нещо се извършваше от Националната комисия за защита на потребителя. Сега ще се отдели някаква комисия, която ще прави проверки само по този закон - по отношение на лицензиране, категоризация и някакво изискване, след това ще дойде другата комисия по защита на потребителите и ще проверява ресторанта, а вътре има магазини и хиляди търговски обекти, след това ще дойде ХЕИ. Има поне 15 контролни органа, които минават и сега ние ги увеличаваме с още един. Сега работата се вършеше от едно звено, което отива и едновременно проверява и двете неща. Не е нужно да създаваме отделна администрация с по-големи разходи за държавата само и само защото трябва да намерим структура за някой друг началник.
Според мен този контрол може да се извършва, както се извършваше досега, едновременно за тези дейности. Още повече, че проверките в туризма, както знаете, се извършваха комплексно - едновременно отиваше цяла група, включително и данъчни, и т.н., и т.н. Този въпрос трябва много внимателно да се прецени.
Въвежда се туристическа такса за заплащане на нощувка в чл. 17. Такава практика има в много страни. Това е добра практика. Ние трябва само че да се върнем към Закона за местните данъци и такси, който вече приехме. Ако трябва, там да направим едно изменение, тъй като този запис само в този закон не е достатъчен за въвеждането на таксата. Ако искаме да стане това в началото на тази календарна година, трябва да направим някаква поправка в Закона за местните данъци и такси.
Ето защо наред с положителните неща, които тук споменах, които са по-нататъшно развитие на политиката, като въвеждане на европейската директива, като обединяването на информацията в един център, тук в този закон са направени някои неща, които по никакъв начин практически не допринасят за развитието на туризма.
Аз мога да ви кажа от моя опит, че един закон не може да съживи отрасъл. Ако искаме да съживим този отрасъл като държава, като общини, като парламент, разбира се, гръбнакът на българския туризъм е частната икономика, но разберете, че частният предприемач не може да развие своята дейност, ако преди това държавата и общините не са си свършили работата. И аз сега ще ви кажа кои според мен са нашите най-важни задачи и най-вече на правителството.
Първо, да осигури нормална макроикономическа среда за този отрасъл. Аз твърдя, че тази година отрасълът е поставен при много по-тежки условия, отколкото през миналата година. Значи, първо, говорим за подкрепа, но от макроикономическа гледна точка ние въведохме данък добавена стойност върху туроператорските услуги. Второ, въведохме много висок патентен данък. Имайте предвид, че 60 на сто от услугите, за които се плаща патентен данък, са във веригата на туризма - всички занаятчии, които продават там, фризьори, малки работилници, таксита и т.н. Те влизат в общия продукт. И, трето, което ще дойде след определянето на местните данъци и такси, където също се плаща данък сгради, също се плаща смет, значи туризмът тази година е поставен в много тежки условия, по-тежки от миналата година. И като се има предвид стагнацията на международните пазари след 11 септември и голямата конкуренция, ние много внимателно тази година трябва да наблюдаваме какво става. Записванията вече са направени и ние очакваме повече туристи през тази година.
Като имаме тези тежки условия, тук хотелиерите и ресторантьорите или трябва да намалят драстично своите печалби, с които да инвестират след това, или да влошат услугите. Това е първото нещо.
Второто нещо, което трябва да направи държавата, е с практически стъпки наистина да подпомогне развитието на отделните видове туризъм. Каза се, че приоритет ще бъде примерно туризмът, свързан с балнеолечението. Ние имаме прекрасни минерални извори, които са известни от римско време, но разберете, че никой няма да вложи пари там, ако държавата по някакъв начин не постигне споразумение със здравните каси на някои страни, които да плащат лечението на техните граждани тук. Иначе няма кой да запълни този капацитет. Ние сме правили много опити.
Българските граждани имат определени центрове, които ползват. Оттам нататък ние чуждестранните туристи за специално лечение не можем да привлечем, ако държавата не постигне такива споразумения - чуждите здравни каси или част от тях да плащат лечението им тук.
Второ, говорим за развитие на културния туризъм. Това няма да стане със закони и записване в закони. Културният туризъм е изключително популярен в България, но мога да ви кажа, че се използват някъде около 25 на сто от нашите културно-исторически ценности.
Същото е, малко повече, за природните забележителности. Защо? Защото, просто голяма част от тези наши уникални църкви и манастири не са реставрирани, не са годни за показване. Ето, аз ви давам пример и с уникални радомирски църкви и манастири. Няма пътища до тях. Тоест, когато държавата и общините правят своите бюджети или изразходват пари от някакви международни програми, ако искат да помогнат за развитието на културния туризъм, примерно, ще трябва да заделят там средства, за да оправят този път до еди-коя си църква и да я реставрират. Иначе, интересът е огромен. Туроператорите са го заявили открито: да, ние ще разширим своите маршрути. Сега те се знаят - Рилски манастир, Търново, Копривщица и още десетина обекта, които са включени винаги в маршрутите. Но ние имаме възможност това да го разширим. можем да го разширим, ако държава и общини вложат малко, за да печелят повече.
Ски-туризъм - възможностите за ски-туризъм в България се използват само 20 на сто и ще ви кажа, че нито един инвеститор - ето днес да дойде и да каже, че иска да построи лифтове, не може да го направи. Не може да го направи, защото практически териториално-устройствените планове на ски-зоните в България, нови, изключително съществуващите стари, не са приети. Процедурите са изключително тежки.
Давам ви пример с курорта Капрун в Австрия, където миналата година изгоря железницата и взе много жертви. Тогава правителството на Австрия и общината в Капрун взеха решение да не възобновяват тази железница поради чисто психологическия ефект, а да построят ново лифтово съоръжение - най-голямото в момента и най-модерното в света. Само за една година бяха отредени терените, мина процедурата "Оценка за въздействие на околната среда", бяха намерени инвеститори, съоръженията са готови и работят. Те вече качват туристи.
Какво става у нас? Ски-зона Банско - пета година там има борба за това тя да бъде одобрена. Сега се стигна до Върховен административен съд.
Ски-зона "Сютка" - над Велинград. Трета година върви тази процедура. Още няма "Оценка за въздействие на околната среда".
Само за смяната на един съществуващ лифт в Пампорово, аз като министър ви казвам, на същото място, без да се изсичат трасета, без да се изсича нищо - една година процедури. Значи, тогава видяхме за какво става въпрос. Значи, тук не става въпрос само за Закон за туризма. Тук става въпрос за Закона за околната среда, тук става въпрос за Закона за горите, за Закона за защитените територии и много други закони. За тези закони аз имам тук един списък и ги знам, но ние тях трябва да ги променим. Просто трябва да ги променим, ако искаме да имаме туризъм, защото иначе аз ви казвам - пет големи инвеститора, много известни, с опит в Алпите, са идвали в България, но просто няма къде да вложат парите си. Това е едното.
Второто нещо, което е - дори да се приемат тези териториално-устройствени зони, особено новите, следващата роля на държавата и общините е да направят инфраструктура - пътища, ток, вода. И тогава можем да кажем: елате инвестирайте!
За мен нещата се свеждат до две - първо, приемане на този закон с поправките и допълненията, които ние ще внесем за отпадане на лицензирането, за отпадане на някои излишни процедури, които спъват туризма; второ - за въвеждането на лицензи за някои опасни дейности, опасни услуги, които практически в цял свят се държат под контрол, и трето, ясни правомощия и правила за финансиране на туризма. Аз мисля, че всички имаме интерес да постигнем това.
Трябва да имаме една целенасочена програма на правителството и на парламента, включително с промяна и на други закони, за да развием този отрасъл. Нека да се питат и браншовите организации. От този закон браншовите организации са напълно изключени. На тях никакви правомощия не им се дават, освен да дадат това становище - дали да бъде някой лицензиран, или да не бъде лицензиран. Много от нещата вече могат да се прехвърлят към тези браншови организации, към съветите по туризъм, които се създадоха.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Василев.
За реплика, заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Василев направи едно доста обстойно изложение по законопроекта и по проблемите на туризма в България. Аз няма да се спирам на всички тези аргументи, които той изтъкна за развитието на туризма. Искам само да отбележа по повод на неговото изказване относно лицензирането, както и относно необходимостта от съществуването на този орган - междуведомствен съвет по туризъм, както и поначало относно ролята на държавата за насърчаването на туризма чрез финансирането.
Проблемът - до каква степен държавата трябва да се намесва в управлението и контрола над туризма - е наистина ключов за този законопроект. Тук въпросът е може ли част от държавните функции да бъдат прехвърлени, предоставени на браншови организации. Този проект решава проблема, като предоставя лицензирането и категоризирането в ръцете на държавни органи. Това е определен подход на законодателя. Това означава, че той е сметнал, че все още браншовите организации нямат, така да се каже, административен капацитет, за да поемат тези важни държавни функции.
Господин Василев предлага да отпадне лицензирането и да се въведе регистрационен режим.
Искам да обърна внимание на това, че лицензирането е форма на контрол. То е форма на контрол - част от управлението и контрола върху туристическата дейност, насочена към това, все пак с оглед на основната цел на закона - да се осигури защита на потребителите на туристическия продукт, все пак именно някакво качество на туристическите услуги. Това цели лицензирането. Трябва да се осигури един минимален стандарт на качество на туристическите услуги.
Затова искам да обърна внимание на това, че при лицензирането поначало няма дискреционни правомощия. Министърът отказва само, когато не са представени съответните документи. Няма възможност по усмотрение на министъра да се откаже издаването на лицензия. Така че тук не можем да кажем, че държавната администрация ще злоупотребява със своите правомощия.
За препоръката - тази препоръка е необходима. Тя не обвързва държавния орган, не обвързва министъра, просто трябва да я има. И тук е именно ролята на браншовите организации. Именно тук е ролята на браншовите организации - това е тяхната форма на участие в управлението на туристическия процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Василев, имате възможност да вземете отношение по направената реплика.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Моята реплика е в две насоки. Така, както е написан законът, ако я няма тази препоръка, не може да се даде ход на процедурата на документите. Това е ясно и категорично. Значи, ако не ми я даде лицето "Х" на браншовата организация "У", просто няма да тръгне процедурата и няма имам лиценз.
Второ, лицензирането въобще не е контрол над качеството. Контролът над качеството, аз ви казах, че се извършва най-малко от 10 контролни органа в тази страна, като се започне от Националната комисия по търговия, като се започне от ХЕИ за продуктите, които се продават, от околната среда - наоколо чисто ли е или не е чисто, и т.н. Това са органи, създадени с други закони, които контролират качеството. Лицензът на този етап, след като вече има категоризация, за мен е напълно излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително пред нас е един закон, който заслужава много сериозно внимание, не само защото цели, както и беше казано, да намери едно по-добро съотношение между държавната роля в един приоритетен отрасъл и ролята на сдруженията на стопанските субекти, но и защото от неговото прилагане ще зависи дали туризмът ще донесе тези приходи, за които говори наскоро и министър-председателят, и министърът на икономиката на конференцията, която беше проведена в България: "България - страна на мечтите". На тази конференция обаче стана ясно, че много от задачите, които са разписани тук, в мотивите на закона, тепърва ще бъдат конкретизирани в една национална стратегия, така че в това време - от три седмици, което се предлага от комисията до второто четене на законопроекта, може би някои от тези въпроси, които междувременно от подготовката на закона досега са възникнали пред администрацията, нека тези въпроси действително да намерят отражение още в закона.
Не е нужно сега, когато подготвяме един много сериозен нов закон, след това веднага да се приеме една стратегия, която да решава по-конкретно и въпросите на стимулирането, и въпросите на участието на гражданското общество и на сдруженията в процеса на подкрепа на туристическите услуги. Нормално е да се добива опит и този опит може да се отразява още в работата по закона, а не да се чака един нов етап, да се подготвят нови проекти, нови стратегии, нови наредби. Аз призовавам вносителите в периода от тези три седмици също така да направят някои предложения на основа и на дискусията, която са имали с браншовите организации, за да може законът действително да бъде и подобрен както в съдържателно, така и в правно-техническо отношение.
Просто някъде има и досадни грешки. Очевидно лицензиите не се оспорват по Закона за Върховния административен съд, а по Закона за административното производство. Има някои термини, които са по отношение на финансирането на туризма - те не са познати и не се прилагат в нормалната практика на подобни законопроекти. И може би ще бъде добре, господин председател, да разпоредите по някакъв начин законопроектът да бъде видян и в Комисията по бюджет и финанси, защото целият този раздел за финансирането мисля, че с прякото използване на приходите от глоби направо за финансиране на туризма, по същество създава една практика на извънбюджетни сметки, която през последните три-четири години последователно се премахваше чрез други закони по ангажиментите, които България беше приела пред международните финансови институции - да има по-ясно бюджетно финансиране, да бъде по-ясно съставянето на бюджета, бюджетът действително да бъде мястото, където се централизират средствата и след това от парламента да се преразпределят.
Тук има отново едно желание за отрасъла "Туризъм" някак си средствата директно да започнат да функционират в рамките на отрасъла, без да преминават през държавния бюджет. Това е желание на всяка една сфера от икономиката и едва ли следва да бъде подкрепено, макар че туризмът е един приоритет в страната. Търси се действително за първи път в последните десет години някакво съчетание между ролята на държавата и на стопанските субекти.
Не зная доколко това е най-удачно направено в проектозакона. Струва ми се, че има прекалено много нови органи. В крайна сметка има Междуведомствен съвет по туризма, в който участват министрите, те възлагат на министъра - нещо, което не е обичайно - да внася предложения в Министерския съвет. Освен това има и Национален съвет по туризма, където пък министърът изведнъж получава някакви суперправомощия, защото той определя членовете от другите министерства.
Такива два органа по същество биха могли да бъдат обединени в едно и да се прилагат тези принципи, които нормално се прилагат - да се определи съставът им, да се даде право на съответните министри да определят членовете от своите министерства, да се види каква ще бъде точно ролята на браншовите организации. Защото сега в Националния съвет е записано, че те участват, но като участват каква роля имат оттук нататък не е много ясно. Същото се отнася и за Експертния лицензионен съвет.
Така, както са разписани текстовете, не е много ясно, а е предвидено това да става в наредба, съотношението между ролята съответно на правителството и на тези обществени, граждански организации. Похвално е това желание за тази съвместна дейност, но тя трябва просто да се конкретизира в текста на закона.
Има и други такива проблеми, които възникват от желанието хем да се обособи, така да се каже отрасълът в общата стопанска обстановка на "Лесе фер", тоест обстановката, в която, когато говорим за други закони, критикуваме държавата, казваме, че тя е ненужна, че трябва да се отнемат нейните функции, сега действително в един отрасъл се стремим, както във всички нормални страни, да й определим някаква конкретна роля. Но търсейки това съотношение, не навсякъде са намерени най-удачните варианти и се получава едно дублиране и неясност във функциите на държавата и на тези обществено-държавни органи, които се предлага да се създадат.
Например, лицензирането за дейност, за което току-що се говори, не е ясно точно, след като мине през този експертен съвет, по каква процедура се извършва. Казва се, че това става на основата на наредба. Дори не е написано, че все пак тази лицензия се издава от министъра на икономиката. Съвсем друго е лицензирането за туроператорска дейност. Там ясно е казано, че органът е министърът на икономиката. В същото време пък там се казва, че могат да бъдат лицензирани като туроператори не само лица по Търговския закон, тоест търговци, но и лица, имащи право на стопанска дейност по други закони.
Излиза, например, че по Закона за занаятите могат да се регистрират отделни лица и да се ангажират с такива отговорни дейности като туроператорска, агентска дейност. Мисля, че минимално изискване да се занимава някой с тези дейности е да има качеството на търговец, тъй като отговорностите на туроператорите и на агентите в туризма са много големи, за да могат например те да работят по Закона за занаятите.
Ето такива неясноти и противоречия в закона би следвало да бъдат премахнати, за да може той действително да изпълни тези функции, за които ни се предлага.
Навсякъде се смесва контролът и управлението на качеството в туризма. Лицензът не може да бъде елемент на управлението и действително, може би що се отнася до управлението на качеството, нека да се дадат повече функции на тези отраслови организации, но контролът да си остане държавен и навсякъде да се разбира, че контролът е само една първа стъпка. Той не може да бъде гаранция - този лиценз за съответствие, още повече, че той е безсрочен.
След това стана дума за това, че съществуват редица механизми, по които да се проверява съответствието на тези обекти. Така записано, веднъж, след като има лиценз, излиза, че всичко е наред, че държавата вече като че ли е гарантирала за вечни времена съответствието на обекта със закона и зависи сега дали ще пратим проверка, дали няма да пратим проверка... Мисля, че задължението за редовна проверка, за редовно потвърждаване на лиценза трябва по-ясно да бъде записано в закона. Иначе това, което се цели - да има някакъв по-голям ред, по-голяма яснота, по-точни критерии във връзка с категоризираните обекти, това, което се цели, може и да не бъде постигнато, защото така, както е записано, се създава определена възможност за произвол от отделните чиновници, които ще прилагат закона.
Мисълта ми е, че редица подобни текстове с двузначно съдържание следва да бъдат внимателно видени не само от Комисията по икономическата политика, но и от вносителя, защото все пак той има най-голямо участие в подготовката на философията на този закон, за да може законът да заработи. Иначе законът безспорно се стреми да намери, така да се каже, ролята не само на отделния туристически агент, не само на отделния стопански субект, но и държавата, за да може туризмът да стане приоритетен отрасъл. Но за да може законът да изпълни тази своя функция, той изисква съществена доработка.
Независимо от многото проблеми, които има в текстовете, ние ще подкрепим законопроекта на първо четене, но все пак още веднъж призовавам вносителите на основата на дискусията, на мненията на сдруженията в туризма, да положат усилия преди второто четене в комисията. Разбира се, обръщам се и към всички нас с молба да съберем максимално много информация, мнения, за да подготвим предложения за преодоляване на тези недостатъци, които законопроектът очевидно има поради това, че е един нов опит за съчетаване на подходи, които да осигурят действително една функционираща пазарна икономика, в която да са ясни отговорностите и на изпълнителната власт, и на сдруженията, и на отделните стопански субекти.
Благодаря Ви, господин председател. Още веднъж отбелязвам, че ще подкрепим законопроекта на първо четене. Приемаме предложението на Комисията по икономическата политика срокът за подготовка на предложения за второ четене да бъде три седмици, за да може законът действително да бъде подготвен в такъв вид, в който да създаде един нов, полезен и необходим за страната закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Николов.
Искам само да Ви обърна внимание, че разполагате с 6 минути редовно време, разбира се, с възможност за още 10, ако вашата парламентарна група поиска това удължаване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми господин заместник-министър! Аз ще започна с уговорката, че този нов законопроект практически урежда по начина, по който бяха уредени, отношенията в туризма както в стария закон. Промените такива, каквито те са направени, са по-малко от 30 на сто от предишния закон. Логиката е същата. Така че аз лично ще подкрепя законопроекта.
Но искам да направя няколко забележки, които според мен са съществени.
Господин Валентин Василев и господин Атанас Папаризов обърнаха внимание в своите изказвания, че се създава нова администрация за контрол в този закон, а именно Национална инспекция по туризма. Записани са и правомощия да осъществява контрол въз основа на закона и подзаконовите нормативни актове.
В същото време очевидно тук става дума за контрол, който да гарантира качеството на предоставената туристическа услуга, сиреч да гарантира правата на потребителя.
Според мен създаването в едно и също министерство на още една Инспекция за защита на потребителя, макар и на специфичния туристически продукт, е абсолютно непродуктивно, ненужно и е съвсем излишно. В момента Комисията за защита на потребителя извършва всички тези дейности по контрола на предоставената туристическа услуга. Има своята експертиза, има хората, които са достатъчно добри професионалисти, за да го правят. Няма никакъв смисъл от създаването на още една администрация, наречена Национална инспекция по туризъм. Това е първата ми забележка.
Втората ми забележка е за начина, по който държавата ще насърчава развитието на туризма. Финансовото подпомагане развитието на туризма е достатъчно добре разписано в три члена в глава трета и изведнъж се появява чл. 18, за който мисля, че говори някой от преждеговорившите - че "държавата ще насърчава развитието на туризма като ежегодно в съответствие с националната стратегия..." и така нататък - предвижда в годишния Закон за бюджета на Република България стимули за развитието на туризма. Според мен така формулиран текстът на чл. 18 може да носи много силно послание, но във всеки случай ще влезе в противоречие със Закона за държавните помощи. В никакъв случай в никакъв закон не може да съществува такъв текст. Убеден съм в това. Надявам се, че или ще отпадне, или ще бъде преформулиран, като се запази тази логика, тази добра воля, която е декларирана. Но тя трябва да бъде записана по начин, по който да може да бъде използвана. Това е втората ми забележка.
Третата ми забележка, която е най-съществената е, че аз смятам, че в областта на туризма е изключително важно категоризирането, регламентирането на тази държавна функция по този закон трябва да бъде предоставена на неправителствените организации в областта на туризма. Искам да ви припомня, че не в по-малко важен отрасъл като винарството почти цялата контролна функция е прехвърлена на неправителствената организация Национална лозаро-винарска камара и тя без каквито да е средства от държавния бюджет се справя, и то отлично, с тази си функция.
Според мен тази функция - категоризирането - записана сега като държавна, трябва да бъде в правомощията на неправителствените организации на бизнеса. Защо? Логиката тук е желязна. Става дума за недопускане предоставянето на некачествена туристическа услуга на потребителите, с което се злепоставя целият отрасъл. Става дума за защита качеството на продукта, по който начин се защитава целият отрасъл и се поддържа неговия имидж. А кой е най-заинтересован да го прави? Безспорно това са неправителствените организации на иначе конкуриращите се на пазара стопански субекти. Такива има, те достатъчно добре работят, според мен добре лобират за своя отрасъл. А това, че нямали административен капацитет, не е вярно. Не само имат административен капацитет, но и са направили толкова много за българската икономика, колкото нито един друг отрасъл не е направил. Затова аз ви предлагам наистина да се преосмисли тази логика на закона и категоризацията да се предостави като възможност на неправителствените организации в туристическия бранш.
Що се отнася до лицензиите, доколко те са необходими или не, аз не искам да споря по тази тема. Моето мнение е, че няма нужда от лицензии, след като има категоризация. Но както и да е, вие сте решили, че ще има лицензиране на туроператорската и туристическата агентийска дейност, на хотелиерството и ресторантьорството. Приветствам отпадането на сроковете за това и че даденият лиценз ще бъде безсрочен. Това е един стабилен фактор за преодоляване на корупцията в този отрасъл.
Така че още един път казвам, че ще подкрепя този законопроект, но забележките според мен са важни и моля между първо и второ четене да ги отчетем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
От името на вносителя има думата заместник-министърът господин Хаджиниколов.
Бих искал да Ви обърна внимание, че разполагате с до 10 минути време.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Искам първо да благодаря на изказалите конкретни бележки по представения законопроект.
Бих желал да се спра само на един въпрос, а именно на термина "качество на туристическите услуги" или "качество в туризма", тъй като една от основните задачи на закона е именно регулирането и управлението качеството в туризма. На това са подчинени и предложенията по отношение на категоризиране на лицензирането. Искам да се спра на това, че категория се дава на туристическия обект - било той ресторант, хотел и т. н. - а лиценз се дава за извършване на дейност, ерго - за умението да се направи нещо съобразно изискванията на туристическия пазар и на туристическия закон.
Поради тази причина ние предлагаме да остане лицензирането в хотелиерството, докато в парахотелиерството и местата за настаняване, както е формулирано, това да отпадне.
Лицензирането в хотелиерството се налага преди всичко от гледна точка на практиката, тъй като в процеса на приватизация не винаги собственикът притежава тези мениджърски качества, които са необходими за един качествен продукт, ерго собственикът трябва чрез лиценза да докаже, че има такъв мениджър или мениджърски състав.
Но така или иначе това е въпрос на дискусия. Благодаря на комисията за предвидената възможност да се организира обществено обсъждане, дебат по законопроекта, той действително е важен.
Практически дебатът по този закон започна още през октомври месец, когато работихме по отделните текстове. Той продължава и в момента, тъй като колегите от бранша разбират неговото значение и важност. Той ще продължи вече и под, бих казал, патронажа на Комисията по икономическата политика.
Но така или иначе лицензирането и категоризацията са вид държавна политика. Поради това на този етап предлагаме да остане именно в държавния орган.
Още при подготовката на закона с браншовите организации дълго обсъждахме може ли тази дейност да се поеме от тях или не, като държавата само определя критериите, стандартите и изискванията, а самата дейност се осъществява от браншовите организации. Мнението на браншовите организации, поне заявено, и то официално, е, че те на този етап нямат готовност да извършат тази дейност и затова ние предложихме един друг преходен вариант, когато в дейността по категоризиране и въобще по управление на качеството все по-широко ще се включват браншовите организации. Това ще бъде и гаранция за ефективността на тази дейност.
Пак искам да благодаря за конкретните бележки. Те ще бъдат взети предвид - и по чл. 18, и други такива забележки, в процеса на подготовката на законопроекта за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Дебатът може да продължи. Има още пленарно време.
Заповядайте, господин Ремзи Осман, имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да бъда кратък. Аз ще се спра на два или три въпроса, които законопроектът не разрешава.
Единият въпрос е във връзка с Националния съвет по туризъм, където в т. 3 се посочва, че в съвета членуват туристически сдружения при условия и по ред, определени от правилника и т.н.
В Допълнителната разпоредба се казва кои са национално представени, кои са регионални и кои са местни сдружения. В същия момент се казва, че едно туристическо сдружение е национално само тогава, когато 25 регистрирани лица, които извършват тази дейност, членуват в тази организация. Значи в самия член в началото не се посочва дали става въпрос за едно национално представено сдружение, защото в множествено число - "туристически сдружения", означава, че могат да членуват 50 или 60 регистрирани сдружения, ако останат 25 процента. Мисля, че това не е полезно за бъдещата дейност на тези туристически сдружения, като се има предвид повдигнатия тук от господин Валентин Василев въпрос, че тези туристически сдружения трябва да дават и препоръки, тоест те имат доста големи правомощия. Прав е господин Василев, дали е нужно да има една такава препоръка от тези сдружения?
Според мен по-правилно би било в Националния съвет по туризъм да участва само едно туристическо сдружение и ние трябва да определим кога то е национално представено. Имаше една история, когато се създаваше Националното сдружение на общините. Тогава СДС си създаде свое сдружение, БСП си създаде свое сдружение, центристите създадоха свое и в продължение на 3-4 години България нямаше Национално сдружение на общините. Наложи се в Закона за местното самоуправление да посочим, че когато в сдружението членуват две трети от общините в България, тогава те могат да представляват всички общини в страната. Мисля, господин Димитров, че този подход може да се ползва включително и за туристическите сдружения, защото все пак те имат някакви правомощия, включително правомощие, което се дава в главата за туристически сдружения, т. 9, че "регламентират професионалната етика в туризма". Ако са 10 национално представени сдружения и десетте по различен начин ще предложат тези правила в своя Устав. И никой не може да им забрани. Тоест тези правила горе-долу трябва да бъдат еднакви, и ако това сдружение бъде само едно, тези правила ще бъдат еднакви за цялата страна. В противен случай може да има различни правила според Устава им и никой не може да им забрани. Щом при мен има регистрирани 25 процента, аз ставам член на Националния съвет по туризъм. Друг е въпросът, че даже и в този случай в проекта не е посочено дали става въпрос за национални туристически сдружения или за регионални сдружения. Ясно е, подразбира се, че става въпрос за национално представените туристически сдружения.
Някъде се посочваше, че по Закона за регионално развитие регионалният съвет трябва да подпомага областният управител. Аз не съм много убеден, че в Закона за туризма можем да посочим какви са правомощията на областния съвет за регионално развитие. Мисля, че в специалния закон - Закона за регионалното развитие, точно са определени правомощията и правата на регионалния съвет за развитие. Разбира се, никой от нас не спори, че областният управител трябва да бъде подпомогнат от този съвет, но правомощията на регионалния съвет, както тук са посочени: "Областният съвет за регионално развитие по Закона за регионалното развитие подпомага областния управител в изпълнение на функциите му по закона", не съм много убеден, че тук можем да ги променим. Възможно е да има някакво противоречие и молбата ми е вносителят още веднъж да погледне Закона за регионалното развитие.
За този фонд, който се създава, аз се обръщам към колегите от Комисията по икономическата политика, в доклада на комисията ни подробно посочихме, че има едно несъответствие, някаква промяна трябва там, господин Димитров, и ние ще внесем нашите предложения за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Заповядайте, госпожа Гегова.
ПЕТЯ ГЕГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Бих искала да посоча някои от предимствата от проекта на Министерския съвет за Закон за туризма.
На първо място ясно са очертани основните участници в обществените отношения, свързани с организацията и управлението на туризма, както и ролята на всяка от групите-участници в процесите на организация и управление на туризма като стопанска дейност, например на държавата, на областните управители, на местните власти, на юридическите лица с нестопанска цел и не на последно място на браншовите организации.
На второ място, законът създава възможности за обществено частно партньорство и за реални и печеливши инвестиции в туристическия сектор. Създават се възможности за участие на браншовите организации и на юридическите лица с нестопанска цел, имащи отношение към туризма. Тоест участието на гражданското общество, което има възможност да генерира идеи за развитие на туризма, което може да бъде коректив на държавата политика, и на не на последно място да допринася за реалното изпълнение на тази политика чрез техническа или финансова помощ при извършване на анализи и прогнози, при стратегическото планиране и, разбира се, при работата с чуждестранни донорски организации за реализация на конкретни проекти.
Освен това законът създава условия за национално информационно осигуряване.
Считам, че наред със силните страни на законопроекта, някои негови разпоредби следва да бъдат доусъвършенствани в периода между първо и второ четене, например, по-ясно и конкретизирано да се очертаят начините и механизмите на взаимодействие и субсидиарност между участниците в процесите на организация и управление на туризма.
На второ място, да се конкретизират процесите на стратегическо планиране като се отчитат националните приоритети и състоянието на местните и регионални ресурси и нуждите на местните и регионалните общности. Да се детайлизират и синхронизират с действащото законодателство разпоредбите, уреждащи финансовото подпомагане на туризма.
Според мен е необходимо да се засили ролята на консултативните органи в процеса на организация и планиране на туризма и особено в процеса на стратегическото планиране.
И не на последно място, да се конкретизират правомощията на органите, които имат отношение към контрола и качеството на туристическите услуги и на туристическия продукт.
Някои от предложенията вече са изготвени. Те са консултирани с представители на местните власти и могат да бъдат депозирани в Народното събрание в законоустановения срок.
В заключение, считам, че законопроектът за туризма отговаря на новите обективни условия и изисквания и следва да бъде подкрепен на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гегова.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм особено щастлив да видя моя преподавател господин Хаджиниколов тук. Той е внесъл един законопроект, който е съществена стъпка напред в развитието на българската туристическа индустрия.
Разбира се, имаше много забележки, които направиха колегите по отношение на доста тромавата структура от държавни, полудържавни и обществени организации, които ще играят роля или ще регулират българския туризъм. Но основното качество на този закон е, че той дава правната рамка за съществуването на регионални съвети по туризъм. Регионалните съвети по туризъм са тези, които най-после ще извадят на повърхността този туристически продукт, който би могъл да се продава. Ако през последните години държавата се е опитвала с едното си око, което има, да види всичко в България, което може да се продава, то днес е дошло времето и кметовете, и всички хора, които са заинтересовани и имат желание да бъдат предприемачи в туризма, да играят съществена роля.
От друга гледна точка, през последните години ние всички говорим, че България трябва да се рекламира в чужбина. Този закон, разгеле, най-после дава законова рамка как ще бъде регулирана и координирана българската национална реклама.
Има още много качества, които този закон притежава и аз ви призовавам да подкрепим законопроекта на първо четене. Призовавам всички за активна мисловна дейност и комуникации със своите избиратели в периода между първо и второ четене, така че да направим един добър закон.
Вероятно този закон ще доведе до новата национална стратегия за развитието на българския туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Явор Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Туризмът, колкото и пикантен бизнес да е, не е моя материя, но пък засяга всеки от нас. И нямаше да взимам отношение по този законопроект, ако не чух в залата много изказвания по тема и културен туризъм, и регионално развитие. И двете предполагат нова политика както на местно ниво, така и използване на културни обекти за предлагане на туристически услуги. Но ние все пак трябва да сме сигурни в стопанските субекти, които упражняват тези услуги в близост до културни обекти - национални ценности. Господин Василев говори за това и засегна специално тази тема в своето изказване. Ние не сме сигурни дали тези стопански субекти винаги ще имат добри намерения. Но след като съществува една вероятност, значи съществува и възможност и ние сме длъжни предварително да вземем мерки.
Според мен, не е достатъчно, когато ние говорим за културен туризъм, да кажем, че настоящият закон би трябвало да се съобразява със съществуващото законодателство, да речем, със Закона за паметниците на културата, опазването им и начина на експлоатиране. Но има изключително много наземни, подземни, неоткрити още исторически обекти, които могат, вие знаете, че иманярите имат много повече информация от нас какво съществува, и те могат да бъдат инициатива за създаване на туристически обекти точно на места, където има стратегически национални ценности.
Така че според мен е необходимо Комисията по икономическата политика да направи една консултация, ако не с цялата Комисия по културата, то с отделни специалисти. Може и господин Хаджиниколов също да бъде поканен. Той е специалист в тази област. Може да има консултации със специалисти в областта на музейното дело, с паметниците на културата, за да кажат своето становище. Така да предпазим от национални посегателства такива изключителни богатства на нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Междувременно, бих искал да помоля парламентарните групи, защото след няколко минути предстои гласуване на първо четене на закона, да бъдат така добри да поканят колегите, които са в съответните стаи или по коридорите, за да можем да проведем гласуването след няколко минути.
Заповядайте!
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Днес аз с голямо удоволствие следя дебатите, които са от няколко месеца по внесения законопроект, засягащ един от най-важните отрасли на нашата икономика, а именно - туризмът.
Всички знаем, че в България има огромен туристически потенциал и прекрасни природни дадености за развитието на всички видове туризъм - морски, планински, селски, така наречения "екотуризъм", така че туризмът е отрасъл на икономиката, който може да бъде източник на значителни приходи за нашата страна и да спомогне за растежа на българската икономика.
Според мен действащият в момента закон, както беше посочено и в мотивите на вносителя, доказа своята неактуалност и неефективност, създаде сериозни проблеми и липса на каквато и да е защита на потребителите на туристически услуги, множество лицензионни режими, както и липса на ефективен контрол и т.н.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и идва точно навреме, според мен, тъй като в условията на пазарна икономика и в един следприватизационен период наистина е необходимо, на първо място, законово регламентиране на обществените отношения, свързани с развитието на този отрасъл, осъществяване на национална и регионална политика, свързана с туризма, както и установяване на едни по-трайни взаимоотношения в този отрасъл. Законът би могъл да спомогне повече за въвеждането на ред и определени правила в този отрасъл, в който поне през последните десетина години има всичко друго, но не и ред. Това е отрасъл, в който значителни групи, както беше споменато и от преждеговорящите, значителни групи от субекти работеха предимно за това да няма никакви правила, всичко да бъде подвластно на едни взаимоотношения и структури, срещу които днес цялото общество се бори.
Уважаеми колеги, аз като народен представител може би от най-големия туристически регион в страната, а именно Бургаския, на територията на който има няколко туристически комплекса, на територията на който е един от най-големите ни комплекси - "Слънчев бряг", като човек, който е имал и определени професионални взаимоотношения с този отрасъл, днес съм приятно впечатлен от всички колеги, които взеха отношение, от всички парламентарно представени политически сили по повод на тяхното отношение към този закон.
Без да се спирам конкретно на отделни текстове по съответните глави и разпоредби в закона смятам, че основни цели, които се поставят с него, са необходими и са цели преди всичко на нашето общество като цяло и най-вече във връзка с европейската ни и евроатлантическа ориентация. Финансовото осигуряване и ефективното реализиране на национална, регионална и местна туристическа реклама, изграждането на регионални и местни структури в крайна сметка дават възможност за едно по-ефективно ръководство и регулиране на туризма въобще. Също така защитата на потребителите на туристически продукти в България, съгласно изискванията и на международните стандарти в отрасъла, регламентирането и регулирането на туристическото бизнес партньорство и естествено осигуряването на действени санкции спрямо нарушителите на разпоредбите от закона, реализиращи стандартите на качеството на туристическите услуги са така необходимите условия за постигане на ускорени темпове на растеж в областта на туризма.
Ако трябва да дискутирам съвсем конкретно по някои от основните цели на законопроекта, може би неизбежно трябва да акцентирам върху следните основни положения.
На първо място, проектът определя по нов начин основните взаимоотношения в туризма въобще като отрасъл с изключително важно значение за българската икономика.
На второ място, създават се условия за делегиране на права и задължения на органите на местната власт, както и на неправителствените и браншовите организации.
На следващо място е предвидена и стриктна регламентация, доколкото е възможно, на условията за извършване на туристически дейности - туроператорска, туристическа, агентска, хотелиерство и ресторантьорство, както и във връзка със защитата на потребителите на тези продукти.
На следващо място, настоящият проект според мен въвежда и по-изчерпателни и по-систематизирани правила за лицензии, в това число и премахва някои от тях, например за семейното хотелиерство.
И в крайна сметка, този закон като цяло предвижда качествено нов, по-либерален лицензионен режим.
На следващо място, не по-маловажно, е и възможността за участие на туристическите сдружения в процедурите по категоризиране и лицензиране.
Създаването на Националния туристически регистър, както и Междуведомствения съвет по туризъм, мисля, че ще допринесат за развитието на този отрасъл в България.
Уважаеми колеги, внесеният законопроект, според мен отговаря на горепосочените глобални цели. Нещо повече, той привежда правната уредба на туризма в нашата страна в съответствие с изискванията на Европейския съюз и ни доближава до законодателството на европейските страни с развит туризъм. Това, което на мен лично ми прави много приятно впечатление в този закон и което аз напълно подкрепям, е финансирането с бюджетни средства на реформирането на тази дейност. Най-интензивната и най-агресивна реклама в целия свят е туристическата. За туристическата реклама по принцип няма почивни дни и най-добрият туристически продукт, със загърбен от рекламна дейност, той просто губи своите пазарни позиции. А една от основните причини българският туристически продукт в последните години да загуби позиции, наред с всички останали, разбира се, е и липсата на единна туристическа рекламна стратегия. Затова аз мисля, че посочените начини за финансово подпомагане в България би спомогнало до голяма степен ние да се придвижим към връщане и завземане на нови позиции в туристическия пазар в света.
И накрая ми позволете, преди да завърша, да отбележа, че категорично не смятам, че този законопроект не се нуждае от съответните добавки, поправки, изменения или пък конкретизация. В този смисъл съм съгласен и с повечето от колегите, които направиха съответни критики. Но, съгласете се, че перфекционизмът е нещо хубаво, но не, когато е за сметка на спиране на работата, според мен. Не е измислен още перфектният закон, който още при първо четене да бъде такъв и да задейства така, че да не се нуждае от поправки. Има, разбира се, пак ще подчертая, неща, които трябва да се изменят и неща, към които ще се върнем с конкретни предложения. Няма да се спирам на отделни текстове, тъй като на първо четене говорим по принцип за философията на закона, за неговата полезност и за това дали тази конструкция би могла с малки или с по-големи изменения да бъде приета. Аз смятам, че би могла и ви призовавам да подкрепите на първо четене този закон. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председателю, доколкото обявихте, че ще пристъпим към гласуване на първо четене, само няколко думи по това как бих предложил да продължим работата по този законопроект.
Преди всичко, господин председателю, бих Ви насочил към чл. 23, ал. 1 от нашия правилник за работа на Народното събрание. Един текст във второто изречение на този член, който досега не сме прилагали, но ми се струва, че е редно от началото на тази сесия да започнем да го прилагаме. Става дума за следното, че постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет от прилагането на бъдещия закон или решението, което се дискутира.
Господин Папаризов в своето изказване предложи Вие да разпределите този законопроект и на Комисията по бюджет и финанси между първо и второ четене, имайки предвид главата за финансирането в законопроекта. Аз съзнавам, господин председателю, че стриктно погледнато такава процедура Вие не можете да предложите, защото тя не е разписана като разпределение след първо четене. Но независимо от това аз бих Ви помолил по същество да приемем и да изпълним това предложение на господин Папаризов, като в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси бъде включен въпросът за оценка на последиците за държавния бюджет от прилагането на този законопроект, когато той стане закон.
Правя това предложение във връзка с няколко съображения.
Първо, господин министърът на финансите при приемането на Закона за бюджета за тази година обяви от тази трибуна, че работата по Бюджет 2003 той и неговото министерство ще се постараят да поставят на друга основа, а именно на програмна основа. Не простото връзване на приходи и разходи, а базирането на приоритетите на бюджета на програми, които надхвърлят една бюджетна година, и които се залагат последователно за изпълнение бюджет след бюджет. От всичко, което беше казано от господин Василев до господин Узун, очевидно има единно мнение в залата, че туристическият отрасъл е от първостепенна важност и за икономиката, и за социалната сфера, ако щете и за регионалната политика, за развитието на достъп до културните ценности и т.н.
Ето защо аз бих желал най-ясно да се постарая да убедя и Вас, и пленарната зала, че можем да започнем приложението на такъв подход към бюджета с обосновката на необходимите бюджетни разчети за изпълнението на този закон на практика с подкрепата на държавния бюджет. И в по-общ аспект, господин председателю, предлагам, когато разглеждаме такива основни законопроекти, непременно да следите при разпределението им те да бъдат отпращани и към Комисията по бюджет и финанси, за да бъде изпълнено изискването на тази ал. 1 от чл. 23 на нашия правилник.
Бих искал също да ви помоля в по-нататъшната ни работа да следите за спазването и на ал. 3 от чл. 67 на нашия правилник. Той предвижда това, че законопроектите се разглеждат - забележете, господин председател, а не съгласуват на първо четене, след като бъдат изслушани докладите на съответните комисии, но и становището на вносителя на законопроекта. Тоест, Народното събрание трябва да чуе от тази трибуна мотивите на вносителя на съответния законопроект. Това с особена сила трябва да се прилага по отношение на правителството - Министерския съвет, и непременно и задължително в пленарната зала не само да присъства съответният министър, но той от трибуната да изложи, да аргументира мотивите, с които правителството внася съответния закон.
Неведнъж съм повдигал този въпрос в пленарната зала. Струва ми се, че все още сме длъжници на авторитета и статута на Народното събрание от гледна точка на това Министерският съвет да участва пълноценно и ние да уважаваме собствения си правилник, когато се разглеждат такива основни закони. В нашия правилник ние сме дали право на министрите по всяко време да присъстват на заседанията на Народното събрание и да вземат думата. Вие имате право да регламентирате, ако пожелаете това, колко минути да говорят, но те са с неограниченото право по всяко време да са тук и да говорят от трибуната. Това, че не упражняват това си право, разбира се, е тяхна дискреция, тяхна преценка. Но тогава, когато правилникът, а правилникът е закон, ги задължава да са тук и да аргументират своите предложения, струва ми се, че е Ваше задължение да следите да се прилага това изискване.
На трето място бих Ви помолил да се обърнем към разпоредбите на чл. 70, който регламентира срока между първо и второ гласуване като по принцип е 7-дневен, с възможност да бъде продължен до три седмици. Аз предлагам сега срокът да бъде продължен с една седмица, тоест да дадем 14-дневен срок, в който да се подготвят евентуалните предложения за гласуване на изменения за второ четене. Тук стана дума, че си заслужава да се направят контакти с Комисията по културата, аз аргументирах бюджетните аспекти, може би ще има и други допълнителни разглеждания на един или друг аспект на този законопроект, тъй като той наистина засяга много области.
Ето защо приключвайки, всъщност подновявам две процедурни предложения. Едното е на господин Папаризов - за преценка на законопроекта в Бюджетната комисия, не предлагам да гласувате, но да дадете такава препоръка на ръководството на комисията и то да включи в дневния си ред такова разглеждане. Другото процедурно предложение, което ще помоля да подложите на гласуване, господин председателю, е срокът между първото и второто четене да е 14 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински, за конструктивните предложения.
Бих искал само да обърна внимание и да внеса едно уточнение. Действително в чл. 23, ал. 1 е казано това, което Вие посочихте. Но искам да ви обърна внимание, че там е казано: постоянните комисии дават становища по очакваните последици за държавния бюджет. Това не е непременно Комисията по бюджет и финанси, а водещата комисия, която трябва да даде ясно становище. Затова бих се обърнал с молба към господин Валери Димитров за подобно становище за очакваните последици за държавния бюджет. Също разбира се бих се обърнал с молба и към господин Иван Искров като председател на Комисията по бюджет и финанси, защото това действително са много важни въпроси, свързани с очакваните последици за прилагането на закона, който ще се приеме.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Вие сте съвършено прав, господин председателю. Тази бюджетна преценка не се възлага на Бюджетната комисия, а на постоянните комисии, както Вие прочетохте текста. Аз подкрепям Вашето предложение да се извърши такава преценка и в рамките на Икономическата комисия, но очевидно е, когато става дума за първостепенни отрасли, да бъде ангажирана и специализираната комисия с такава преценка.
Що се отнася до срока между първото и второто четене на законопроекта, колегите от Парламентарната група на Движението за права и свободи ми обърнаха внимание, че има предложение за триседмичен срок. Аз го подкрепям и оттеглям своето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Ще подложа на гласуване това процедурно предложение, но нека го направя след като гласуваме законопроекта на първо четене.
Думата за изказване има господин Аталай. Заповядайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предоставеният ни за разглеждане днес законопроект за туризма е законопроект, за който още в началото искам да кажа, че Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене с едно уточнение и разяснение, че засега действащият в момента Закон за туризма доказва своята неактуалност, създаде сериозни проблеми при прилагането му и липса на каквато и да е защита на потребителите на туристически услуги. Бяха въведени множество лицензионни режими и се радвам, че най-после чухме бившия министър на туризма тук пред нас, че наистина лицензионните режими са вече една пречка и би трябвало да бъдат премахнати. Само че се учудвам защо по време на тяхното управление те не стигнаха до този извод и защо тогава, когато ние им предлагахме да бъдат премахнати и да не се прилагат такива лицензионни режими, които пораждат корупция, те бяха на друго мнение.
Също така с тези лицензионни режими се въведе една система на неефективен контрол и санкции. Имаше утежнена административна процедура и не се даде възможност за участие в процеса на определяне и провеждане на политиката в туризма и се дистанцираха неправителствените организации. Ето защо е необходимо днес приемането на един изцяло нов закон - закон, уреждащ обществените отношения, свързани с организацията и управлението на туризма.
Основните причини за това са няколко. Първо, в процеса на присъединяване към Европейския съюз Република България е длъжна да въведе в законодателството си разпоредбите на Европейската директива за туристически пътувания с обща цена № 90314. Изискването е това да стане в нормативен акт с ранг на закон. Затова днес ни се предлага този закон на първо четене и разглеждане.
Също така този закон да осигури в пълнота защитата на потребителите на туристически пътувания, да въведе задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператорите за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, да определи формата и правилата за сключване на договори за туристическо пътуване като особен вид договор, нерегламентиран към момента в националното законодателство.
Със създадената нова структура на закона е невъзможно допълване на новите разпоредби - аз не виждам господин Николов тук. От неговото изказване разбрахме, че промените са някъде само около 30 на сто в сравнение с предишния закон и 70 на сто остават същите. Но с новата структура не е възможно допълването на новите разпоредби в сега действащите текстове и в съответствие с изискването на Закона за нормативните актове. Затова аз пак, подкрепяйки предложения нов законопроект, ще приветствам всеки, който подкрепи този законопроект на първо четене.
Следващата причина е, че проектът определя по нов начин основните начала в туризма като отрасъл на икономиката с важно икономическо и социално значение и създава условия за децентрализация в управлението на туризма и делегиране на права и задължения на органите на местното самоуправление, местната администрация и неправителствените туристически сдружения.
Проектът предвижда стриктна регламентация на условията за извършване на туристически дейности, туроператорска, туристическа агентска дейност, хотелиерство и ресторантьорство във връзка със защита на потребителите на туристическия продукт. Въвежда се подобрена и детайлизирана уредба на текстовете относно възможността за сдружаване на лицата на териториален и професионален принцип с цел развитието на туризма.
И нещо много по-важно - проектът предвижда либерализиране на лицензионните режими, премахване на лицензиите за извършване на семейно хотелиерство, премахване на лицензиите за хотелиерство, извършвано в категоризирани средства за настаняване, премахване на лицензиите за ресторантьорство в категоризирани заведения за хранене и развлечение, разположени в средства за настаняване и премахване на лицензиите за извършване на туристическа агентска дейност, когато тя се осъществява от лицензиран туроператор.
Настоящият проект въвежда изчерпателни, точни и систематизирани правила за издаване на лицензии за извършване на туристически дейности, отказ, прекратяване и отнемане на лицензиите.
Създава се опростена и улеснена система за категоризиране на туристическите обекти, разпределение на правомощията между държавните и местните органи на власт и участието на туристическите сдружения.
Проектът предвижда пряко участие на туристическите сдружения в процедурите по категоризиране на туристическите обекти и лицензирането на лицата за извършване на туристически дейности. Без да се въвежда регистрационен режим, се създава единна система за туристическа информация, част от която е и Националният туристически регистър. Вписването в регистъра става служебно и се установява яснота за субектите на туристическия пазар.
Спорният въпрос е, че проектът предвижда създаването на национална инспекция по туризъм като специализиран контролен орган към Министерството на икономиката. По изпълнението на разпоредбите на този закон според мен може да се дебатира и да се вземе едно реално и нормално решение с нови предложения между първо и второ четене.
Системата на административно-наказателните разпоредби, колеги, е подобрена с оглед осъществяването на ефективен предварителен, текущ и последващ контрол върху туристическите дейности, туристическите обекти и качеството на предлагания туристически продукт. Подробно са описани принудителните административни мерки, които административните органи имат право да налагат на нарушителите, както и основанията за това, с оглед постигане на максимална превенция и защита правата на потребителите на туристическия продукт.
Административните нарушения и наказанията са систематично предвидени и съобразени с изискванията на браншовите организации с оглед недопускането на пазара на туристически услуги и санкционирането на нелоялни и увреждащи правата на потребителите стопански обекти.
С цел подобряване координацията между държавните органи и ведомства, имащи отношение към развитието на туризма, така както каза и господин Василев, че в България туризмът е един от водещите отрасли, се предвижда създаване на междуведомствен съвет по туризъм, като негов ръководител бъде министърът на икономиката.
С цел насърчаване развитието на туризма на територията на всички общини, законопроектът за туризма предвижда трансформиране на съществуващата курортна такса в туристическа, като същата се заплаща от всички лица, ползващи услугата "настаняване", а направените приходи се използват за благоустройство, реклама и други дейности, свързани с развитието на туризма в съответната община.
И не на последно място, проектът въвежда в Допълнителните разпоредби определения на използваните понятия, съответстващи на определенията, дадени от Световната организация по туризъм и заложени в законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз.
Колеги, с оглед горепосочените аргументи считам, че са налице сериозни основания за приемане на нов Закон за туризма, който да отмени действащия в момента. Затова предлагам всички колеги да подкрепим на първо четене законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли още желаещи да вземат думата? Не виждам.
За финално изказване има думата председателят на комисията.
Много моля квесторите, в кулоарите има народни представители, поканете ги, защото само след две минути подлагам на гласуване законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, казаха се много неща за предимствата на този законопроект, както и за някои недостатъци на този законопроект. Разбира се, част от тези недостатъци са само съгласно становището на техните автори. Аз искам да посоча едно достойнство на този закон, което наистина е свързано с, така да се каже, неговата идеология, което е много важно.
Когато говорим за лицензионни режими, ние винаги ги свързваме с възможен потенциален произвол на администрацията, която ще ги прилага. Издаването на определена лицензия твърде често, според нашето законодателство, действително в много случаи може да доведе до произвол на администрацията, до необосновани, увреждащи решения, които да са насочени пряко към адресата на съответния акт. Но тук искам да обърна внимание, че този законопроект предвижда ясна, категорична и проста процедура по лицензиране, като смисълът е следният. Ако отговаряш на съответните законови условия или условия, посочени изчерпателно в подзаконов нормативен акт, ти получаваш лицензията; ако не отговаряш, не я получаваш. Подобно нещо се отнася и до категоризацията на съответните обекти на туризма.
С други думи, няма възможност, максимално е стеснена възможността администрацията в сферата на управление на туризма да упражнява някакъв произвол. И тук искам да обърна внимание, че ясно и категорично са посочени органите, които издават лицензиите - това е министърът на икономиката. Той издава лицензии за туроператорска и туристическа агентска дейност, както и за хотелиерска и ресторантьорска дейност.
С други думи, този лицензионен режим практически се приближава до един регистрационен режим. Всеки, който отговаря на условията, повтарям, ще получи лиценз. В този смисъл, това е сериозно достойнство на закона. Изтъквам го, тъй като тук беше посочена необходимостта от отпадане евентуално на лицензионния режим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Надявам се, че няма повече желаещи. Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще подложа на гласуване на първо четене законопроекта за туризма, като искам да ви обърна внимание, че чл. 53, ал. 3 от нашия Правилник за устройството и дейността на Народното събрание не допуска гласуването с чужди карти. Гласуването е лично. Затова, много ви моля, не се изкушавайте от съседните, от чуждите пултове за гласуване.
И така, уважаеми госпожи и господа народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за туризма.
Гласували 157 народни представители: за 149, против 1, въздържали се 7. (Ръкопляскания.)
Приема се.
И сега ми позволете да подложа на гласуване направеното процедурно предложение за триседмичен срок за предложения за изменение и допълнение на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 144, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
Преди да дам почивката, искам да ви информирам, че след малко в Клуба на народния представител ще бъде открита представителна изложба на художници от Пернишка област. Експозицията е организирана по инициатива на народния представител Явор Милушев. Искам да използвам случая да поканя всички от негово име да участват в откриването на изложбата.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по околната среда и водите.
Моля господин Чакъров да представи на пленарната зала доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за изменение на Закона за лечебните растения № 102-01-31,
внесен от Министерския съвет на 05.12.2001г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за лечебните растения. От името на вносителя законопроектът беше представен от експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.
С предложените изменения се цели привеждането на Закона за лечебните растения в съответствие с изискванията на влезлия в сила от 1 януари 2001 г. Закон за кадастъра и имотния регистър. В чл. 32 на Закона за кадастъра и имотния регистър се предвижда създаването на специализирани карти, регистри и информационни системи вместо ведомствените кадастри, установени по реда на вече отменения Закон за единния кадастър на Народна република България. По този ред в Закона за лечебните растения е залегнало създаването и поддържането на кадастър на лечебните растения, който сега се заменя със специализирана карта и регистър на лечебните растения.
Предложеният законопроект предвижда условията и реда за създаване и поддържане на специализираната карта и регистър на лечебните растения да бъдат определени с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед изпълнение на изискванията на § 17 от Закона за кадастъра и имотния регистър след проведените разисквания Комисията по околната среда и водите изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за лечебните растения № 102-01-31, внесен от Министерския съвет на 5.12.2001 г.
В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 15 "за", без "против" и "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Преминаваме към изказвания по законопроекта на първо четене. Имате думата.
Няма желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за лечебните растения.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ.
Отново законопроектът е разпределен на Комисията по околната среда и водите като водеща комисия.
Заповядайте, господин Чакъров, да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам на вниманието ви

"ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите
относно законопроект за изменение на Закона за защитените територии № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 05.12.2001 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение на Закона за защитените територии. От името на вносителя законопроектът беше представен от експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Министерството на околната среда и водите.
Предложеното изменение на Закона за защитените територии е в изпълнение на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър, който изисква да бъдат направени съответните промени в законите, предвиждащи създаването на ведомствени кадастри по реда на отменения вече Закон за единния кадастър на Народна република България. По този ред съгласно чл. 47, т. 3 от Закона за защитените територии министърът на околната среда и водите поддържа държавен регистър, ведомствен кадастър и национална база от данни за защитените територии.
С влизането в сила от 1 януари 2001 г. на Закона за кадастъра и имотния регистър вместо ведомствени регистри се предвижда ведомствата, общините и другите юридически лица съобразно характера на своите функции да създават специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на набрани от тях специализирани данни, посочени в чл. 32, ал. 1, т. 1 в допълнение към основните кадастрални данни.
След проведените разисквания и с оглед отразяването на посочените изисквания в Закона за защитените територии Комисията по околната среда и водите изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за защитените територии № 102-01-32, внесен от Министерския съвет на 05.12.2001 г.
В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 13 "за", 2 "против", без "въздържали се"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на първо четене?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ние разглеждаме на първо четене два проекта за изменение на закони в областта на околната среда, като изменението е продиктувано от новия Закон за кадастъра и имотния регистър. И докато законопроектът за изменение на Закона за лечебните растения е разработен достатъчно прецизно, то това въобще не може да се каже за законопроекта за изменение на Закона за защитените територии. Той в момента представлява един декларативен текст без процедури, без отговорни институции, без всички необходими текстове, които трябва да бъдат предложени, за да стане ясна общата норма, за да нямаме никакви проблеми при нейното прилагане впоследствие, тъй като законът няма правилник за приложение, той е достатъчно прецизен и точен, това е специален закон с доста подробна регламентация на всички обществени отношения в тази сфера.
От тази гледна точка декларативният текст, който е предложен, е крайно недостатъчен и за да може изменението наистина да отговаря на потребностите на практиката, между първо и второ четене трябва да се разработи практически напълно нов закон. Това изложих в комисията.
Предизвика се сериозен смут сред специалистите от Министерството на околната среда, защото очевидно двата законопроекта са разработени от различни групи и съвсем безкритично са били приети, за съжаление, както от ръководството на Министерството на околната среда, така и от Министерския съвет. Една проста съпоставка на двата законопроекта прави очевидна несъстоятелността на втория проект.
Затова аз смятам, че, ако ние сме един парламент, който не проявява всеядност и невзискателност, ние трябва да проявим принципност и да отхвърлим този законопроект, за да бъде разработен той така, както е необходимо, поне да бъде приведен в съответствие с другия закон, който по същата причина се променя, и да ни се предложи един прецизен текст.
Затова аз самата няма да подкрепя този законопроект. Предлагам ви принципно да подходите, по съвест да гласувате. Този законопроект няма никакви качества на законодателен акт и предлагам да не бъде подкрепен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Голяма част от мотивите, които изнесе госпожа Манева, са точно така.
Госпожо Манева, точно във връзка с това, което разгледахме в комисията, взехме предвид Вашите препоръки и вече е внесено предложение за разглеждане и на регионално ниво. Така че на второ четене ще бъдем готови с тези допълнителни изисквания, които и Вие сама споделяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Действително възникна такъв спорен момент, който се взе предвид. Заедно с колегите от Парламентарната група на НДСВ и колегите от ДПС подготвихме съответните предложения, които са съгласувани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на околната среда и водите. Така че тези предложения ще бъдат внесени и допълнени между първо и второ четене.
Парламентарната група на ДПС подкрепя законопроекта и ще гласува "за". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Манева, за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Аз съм съгласна, че между първо и второ четене може да бъде разработен нов закон. Практически ще бъде нов закон, защото сегашният проект съдържа само една-единствена норма.
Но аз призовавам към принципност и взискателност от наша страна, защото това може да стане практика. Не може една и съща институция по един и същи проблем да внесе два диаметрално противоположни по качество закони и нека понесат отговорността за небрежното отношение към този изключително важен въпрос, а той е особено важен за защитените територии много повече, отколкото за лечебните растения. Затова аз призовах към това принципно отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Имат основание част от претенциите за търсене на общ подход за съгласуване на тези два законопроекта със Закона за кадастъра, но те са много различни по своята природа - единият урежда отношенията в областта на съхраняването, ползването на лечебните растения, а другият закон е за уреждане на територия. Затова този закон много по-лесно се съгласува с другия закон и не може да се търси пълна аналогия.
Аз участвах в този дебат в комисията и тогава предложих вариант за решение.
Аз мисля, че спокойно можем да го приемем на първо четене. Дори аз лично смятам, че тези предложения, които се правят допълнително, не са нужни, тъй като Законът за защитените територии въобще урежда проблеми от такова естество и близки до природата на закона, с който се съгласува.
Ние ще гласуваме за приемането на закона на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте, господин Чакъров, за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да внеса яснота с оглед на това, че ние изцяло споделяме мотивите на вносителя и с внесените предложения ние смятаме, че по принцип не се касае за цялостна промяна в закона, а само да се допълни в частта за регистрацията и кадастъра на регионални нива. Така че тази корекция е съвсем уместна и приложима и между първо и второ четене ще бъде внесена от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Други желаещи за изказване има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение на Закона за защитените територии.
Гласували 148 народни представители: за 122, против 23, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Има желание да се прескочи точка четвърта, поради обстоятелството, че няма становище на Светия Синод. Независимо от това, че по закон не се изисква такова становище, все пак е необходимо да се вземе мнението на тази институция.

Това е причината да преминем към точка пета от гласувания дневен ред днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПЕКИНСКИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ОТ 1987 Г. ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Чакъров, да запознаете залата със становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги, предлагам на вниманието ви доклада на Комисията по околната среда и водите относно законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, № 102-02-36, внесен от Министерския съвет на 5.12.2001 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой.
От името на вносителя законопроектът беше представен от госпожа Лидия Асенова - главен експерт в отдел "Опазване чистотата на въздуха" на Министерството на околната среда и водите.
Предлаганите изменения предвиждат:
- забрана на вноса и износа от 1 януари 2004 г. на контролирани вещества от група I на Анекс С към протокола във и от държави не страни по протокола;
- включване на бромхлорметана към контролираните вещества от група III на Анекс С към протокола, както и спиране на неговото производство и потребление от 2002 г.;
- ограничаване нивото на потребление и производство на веществата от група I на Анекс С и група I на Анекс А към протокола.


Ратификацията на тези изменения ще даде възможност за продължаване на провежданата от България политика за ограничаване на търговията и използването на вещества, нарушаващи озоновия слой, с цел предотвратяване вредното въздействие върху здравето на хората и околната среда.
От друга страна, ще се увеличат възможностите за привличане на международна финансова помощ за Министерството на околната среда и водите и за предприятията, които използват вещества, нарушаващи озоновия слой.
Като улесняват бъдещото прилагане на Регламент № 2037 от 2000 г. за веществата, нарушаващи озоновия слой, разглежданите изменения ще подпомогнат процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.
След проведените разисквания комисията се обедини около следното становище:
Като споделя аргументите на вносителя, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, под № 102-02-36, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2001 г.
В подкрепа на законопроекта бе проведено гласуване с резултат: 15 гласа "за", без "против" и "въздържали се"." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Господин Илчев, моля да запознаете залата със становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, което е постъпило по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Докладът на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност относно законопроект № 102-02-36 за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2001 г., гласи следното:
"На редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, приети на Единадесетата среща на страните по протокола на 3 декември 1999 г. в Пекин.
Становището беше прието с консенсус." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на първо четене? Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще подкрепя в пленарна зала ратификацията на измененията на Монреалския протокол със следните съображения.
Не само споделям мотивите на вносителя, които бяха изложени в двата доклада - на Комисията по околната среда и водите и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност - но тази ратификация е в пълно съгласие с международните ангажименти, които нашата страна е поела досега и е продължение на линията на активно участие в международното сътрудничество по опазване на околната среда.
Техническите параметри на тези изменения вече са известни. Но също така на вас ви е известно, че един от глобалните проблеми, който занимава международната екологическа общественост, е изменението на климата - тези изменения, които доведоха до катастрофални последици в различни точки от планетата и особено на Европейския континент.
От друга страна, искам да отбележа пред вас, че екологическата програма на Европейския съюз, която е приета за периода 2001-2010 г. под мотото "Нашият избор - нашето бъдеще", между шестте приоритетни въпроса, които трябва да бъдат решавани в това десетилетие, на първо място се поставят глобалните изменения на климата, т.е., той се превръща в приоритет на приоритетите на Европейския съюз в бъдещите 10 години.
Ние не само като страна кандидат-членка, но страна, която вече е открила главата "Опазване на околната среда" и води преговори с Европейския съюз за успешното й приключване, в своето поведение трябва да съблюдава, бих казал, основните приоритети на Европейската програма. Тези приоритети след нашето приемане ще се превърнат в част от нашите вътрешни задължения, които произтичат от присъединяването ни към Европейския съюз.
Но нашето поведение следва да бъде съобразено с приоритетите на Европейския съюз, с екологичната политика и стратегия на Европейския съюз още преди приемането му, за да можем успешно да приключим тази глава.
Ето по тези съображения аз ще подкрепя в залата ратификацията на измененията на Монреалския протокол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Пекинските изменения към Монреалския протокол на първо гласуване.
Гласували 148 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Чакъров, заповядайте за процедурно предложение.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Съгласно чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта за ратификация на Пекинските изменения към Монреалския протокол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към разглеждане на законопроекта на второ четене.
Моля, господин Чакъров, прочетете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ:

"З А К О Н
за ратифициране на Пекинските изменения към
Монреалския протокол от 1987 г. за веществата,
които нарушават озоновия слой

Член единствен. Ратифицира измененията към Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой, приети на Единадесетата среща на страните по протокола на 3 декември 1999 г. в Пекин."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По съдържанието на законопроекта има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 143, против 2, въздържал се 1.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ" ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ "РЕХАБИЛИТАЦИЯ, РЕКОНСТРУКЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПРИСТАНИЩЕ ЛОМ".
Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по транспорт и телекомуникации. Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Искров да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
по проекторешение № 102-03-15 за даване на съгласие за сключване на Договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом", внесено от Министерския съвет на 18.12.2001 г.

На заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа внесения от Министерския съвет проект за решение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом".
Със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България от 2000 г. - глава четвърта, България поема ангажимент за обезпечаване на сигурността, безопасността и поддръжката на пристанищата и тяхната инфра- и субструктура. Съгласно чл. 113 и 114 от същия закон Министерството на транспорта и съобщенията следва да предприеме мерки за рехабилитацията на пристанище Лом.
Важен мотив за развитието на пристанище Лом е изгодното му географско положение и ефективната експлоатация на добре развитата му връзка с Националната железопътна и републиканска пътна мрежа, покриваща активната икономическа зона на българската територия западно от линията Плевен - Пловдив и част от Македония и Гърция.
Реализацията на проекта ще има и значителен социален ефект с откриването на нови работни места в район с повишена безработица.
Общата стойност на проекта е 36 млн. евро, които ще се осигурят по следната примерна схема:
- 17 млн. евро - от Европейската инвестиционна банка;
- 10 млн. евро - от Програмата ИСПА на Европейския съюз;
- 9 млн. евро - от концесионни договори, частни инвестиции и пристанищни такси.
Проведени са предварителни консултации с Европейската инвестиционна банка за отпускане на кредит за реализиране на проекта. Банката се е ангажирала с проект на договор за заем в размер на 17 млн. евро със срок на погасяване 25 години, гратисен период 6 години и избор на фиксиран или плаващ лихвен процент за всеки транш, предлаган на основния междубанков пазар на съответната валута. Кредитът е одобрен от борда на директорите на банката.
Проекторешението се подложи на гласуване и се прие единодушно от всички присъстващи членове на комисията с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
На основание резултатите от проведеното гласуване, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта за решение за даване на съгласие за сключване на Договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом" в размер на 17 млн. евро."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Господин Мирчев, моля да запознаете залата със становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно проекторешение № 102-03-15, внесено от Министерския съвет, за даване на съгласие за сключване на Договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом"

На свое извънредно заседание, проведено на 15 януари 2002 г., комисията разгледа проекта за решение на Министерския съвет.
От страна на Министерство по транспорта и съобщенията присъства заместник-министърът Любомил Иванов и директорът на Дирекция "Транспортна политика, инфраструктура и строителство" господин Димитър Зоев.
С приемането на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България през 2000 г., който в следващите месец-два ще бъде предложен и тук, в залата, за изменение и допълнение, България поема ангажимент за обезпечаване на сигурността, безопасността и поддръжката на пристанищата и тяхната инфраструктура.
Проектът "Рехабилитация, реконструкция и модернизация" на пристанище Лом е сред приоритетните проекти в инвестиционната програма на Министерството на транспорта и съобщенията и изпълнението му е от особена важност за използването на вътрешните водни пътища на р. Дунав, както и за развитието на водно-транспортния сектор, а в бъдеще - и за комбинирания транспорт в България.
Реализацията на проекта е от изключителен интерес за Република България, тъй като пристанищната инфраструктура, която е публична държавна собственост, не е привлекателна за частни инвеститори.
Развитието и модернизацията на пристанище Лом представлява и международен приоритет със стратегическото му географско положение и добре развитата му връзка с националната железопътна и републиканска пътна мрежа. То е разположено на трасето на Общоевропейски транспортен коридор № Vll по р. Дунав и пряка връзка с коридор № lV и проектът за рехабилитацията му е включен в списъка за бърз старт на Пакта за стабилност.
Проектът има и голямо социално значение, изразяващо се в откриването на нови работни места в район с изключително голяма безработица.
Общата стойност на проекта е 36 млн. евро, които ще се осигурят по схемата: 17 млн. евро - от Европейската инвестиционна банка, по Програма ИСПА на Европейския съюз - 10 млн. евро, и 9 млн. евро от концесионни договори, частни инвестиции и пристанищни такси, които, както и вчера беше обсъждано в комисията, в значителна степен ще бъдат обезепечени поради това, че ще се увеличи трафикът по р. Дунав, по Vll коридор от пристанище Лом за България и посока Гърция.
Европейската инвестиционна банка, с която Министерството на транспорта и съобщенията е провеждала предварителни консултации, пое ангажимент с проект за договор в размер на 17 млн. евро със срок на погасяване 25 години и гратисен период 6 години и избор на фиксиран или плаващ лихвен процент за всеки транш, предлаган на основния междубанков пазар на съответната валута. Кредитът е одобрен от борда на директорите на банката.
След проведеното обсъждане на проекторешението бяха изразени становища в подкрепа на проекта, като се подчерта неговата изключителна важност в национален и международен план за привличането на транзитни превози през България и увеличението дела на България в разпределението на международния транспортен пазар.
След изказаните мнения комисията с пълно единодушие предлага на Народното събрание да приеме проект на решение, внесен от Министерския съвет, за даване на съгласие за сключване на договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Мирчев.
Желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
Преди да преминем към гласуване моля господин Искров да прочете проекта за решение, тъй като беше разпределен на Комисията по бюджет и финанси като водеща.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"Р Е Ш Е Н И Е
за даване на съгласие за сключване
на договор за заем между Република България,
Европейската инвестиционна банка и
Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация"
за финансиране на проект "Рехабилитация,
реконструкция и модернизация на п
пристанище Лом"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

Р Е Ш И:

Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи договор за заем между Република България, Европейската инвестиционна банка и Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" в размер на 17 млн. евро за финансиране на проект "Рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Това е продължение на законопроекта, гледан на второ четене. На предишното заседание стигнахме до § 6 включително, по доклада на комисията.
Моля, господин Мирчев, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Комисията по транспорт и телекомуникации на извънредно заседание разгледа възловия § 5, който касае създаването на нов чл. 7б. Комисията единодушно, с 16 гласа "за" от 17 присъстващи го подкрепи и затова ще ми разрешите направо да премина към текста, който комисията предлага на пленарната зала.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
"§ 7. Създава се чл. 7б:
"Чл. 7б. Физическо или юридическо лице, което е собственик на автогара и което извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии, трябва да регистрира самостоятелни търговски дружества за всяка една от двете дейности."
Уважаеми дами и господа народни представители, не прочетох предложенията на господин Благой Димитров, Елиана Масева, господин Иван Иванов и Васил Василев, както и на господин Дъбов, прочетох направо текста, който комисията вчера реши да предложи в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Доколкото разбирам, вносителите на тези предложения са се отказали от тях, тъй като в доклада фигурира друго.
Има ли желаещи да вземат отношение по така прочетения параграф?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма съмнение, че това е един от текстовете в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, който концентрира в себе си много внимание и беше обект на много разгорещени дискусии - къде с повече, къде с по-малко убедителни аргументи и мотиви. И това е съвсем естествено, защото според мен чрез подобни текстове се създава един прецедент в законодателството, при който е налице една определена административна принуда. Тук и вносителите, и мнозинството, което подкрепя текста, не могат да изтъкнат аргументи от разсъждения в рамките на икономическата логика, а представят единствено и само съображения, които са в сферата на нормативна уредба, която в крайна сметка има като резултат едно принудително действие на икономическите субекти.
Няма никакво съмнение, че сега с предлагания текст и при вчерашното обсъждане, и сега докладвано от председателя на комисията, показва известна еволюция в разбиранията на вносителите и в схващанията на самото мнозинство. Безспорно като текст то е по-добър вариант на решение от този или от тези, които се предлагаха в предишните обсъждания, при които дори се въвеждаше изричната забрана да се осъществява даден вид дейност от един и същи икономически субект, когато той е собственик на автогарите и осъществява обществен превоз на пътници, въпреки логиката, че това са свързани операции или дейности в един цялостен технологичен процес. Аз оставям настрана разсъжденията за това дали е трябвало и по какъв начин е следвало да бъде евентуално осъществявана приватизацията на автогарите, които безспорно са създадени като част от обществения превоз на пътниците. Естествено аз съм привърженик на запазването или по-скоро бих бил привърженик на запазването на публична собственост върху автогарите с оглед и на по-доброто обслужване на пътниците, и по-добрия достъп на различните превозвачи, и по-високото качество на обслужване, което е част от аргументите за създаването на автогарите. И те винаги са следвали превозвачите или собствениците на фирми, които осъществяват обществен превоз на пътници. Затова не мога да подкрепя, колкото и добър да е предлаганият текст, предложение, което принудително кара собствениците на автогари да отделят дейността за обществения превоз в друго дружество. Защото според мен дори и предлаганият текст е в посока, която ми се струва дълбоко погрешна. И това е посоката, в която се търси решение на проблеми или на конфликти чрез създаване на нови проблеми и нови конфликти, а не чрез тяхното предвиждане и разрешаване.
Аз не намирам и в предлагания текст, а и не чух при обсъжданията в комисията достатъчно убедителни аргументи за подобно предложение, колкото и смислени да изглеждат или да са съображенията, които излагат вносителите.
Имам предвид, безспорно, съображенията за равнопоставеност на субектите, които осъществяват обществен превоз на пътници, за по-високата степен на финансова дисциплина и за прозрачност, за по-високо качество на обслужването на пътници. Безспорно, това са съображения, срещу които никой не възразява и сега в залата, и в обсъжданията в комисията.
Аз обаче не виждам по какъв начин се постига равнопоставеност между различните икономически субекти чрез принудителното създаване на нови икономически субекти, в които се обособява дейност, осъществявана досега в един и същи икономически субект.
Извинявайте, колеги, но по тази логика утре, примерно, на някой "гениален" законодател може да му хрумне да поиска обособяване в отделни търговски дружества на всяка една операция в един цялостен технологичен цикъл или на отделните производства в едно производствено предприятие чрез принудата на икономическия субект.
Завършвам с аргумента, че според мен това не е нито ефективно решение, нито се подчинява на някаква икономическа логика. По-скоро, ако трябва да има някакво подобно решение, то следва да бъде елемент на ефективния избор на икономическия субект, а не на административна принуда, създавана чрез законодателството, с оглед на което призовавам и моите колеги поне в рамките на Парламентарната група на Коалиция за България да не подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
За реплика, господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Не разбрах, господин Найденов, за какво мнозинство говорите. В действителност, аз се гордея, че вчера 100 процента от членовете на Комисията по транспорт и телекомуникации от НДСВ, ДПС, ОДС и част от членовете на комисията от Коалиция за България подкрепиха този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика има думата господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Господин Мирчев, не можете да говорите за 100 процента, след като аз бях "против" именно на това заседание. И това е отбелязано. Именно за това мнозинство говоря, което подкрепя подобно предложение, защото същото това мнозинство, в това число и хората, които изброихте от дясната половина на залата, правят предложения, които според мен са абсурд - за забраната на определени дейности. Посочете ми друга сфера на дейности, в които вие въвеждате или имате намерение да въведете подобна принудителна забрана за осъществяването на вид дейност! Посочете ми логиката или аргументите, които да съответстват на тази принуда.
Аз Ви попитах по какъв начин постигате равнопоставеност? Ако аз имам нещо цяло и Вие ме принудите да го разделя на две, можем ли да бъдем равнопоставени с Вас, след като Вие държите само половината от същото това цяло? Няма как да бъдем равнопоставени! Има други решения, които са обект на друга технология и на друг тип решение - не чрез законодателството. Именно за това пледирам. Не съм против законодателната дисциплина, но това е обект на друго решение, на други институции, на други нормативни актове, а не на закони. Неслучайно подчертах, че вие правите един прецедент чрез подобни текстове, независимо дали чрез забраната, а сега, търсейки решението, разбирате, че това е дълбоко погрешно - принудителното разделяне на вид дейност. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, аз съжалявам, че вероятно залата остана с впечатление, че с госпожа Масева изтегляме предложението си. Това не е така. Ние поддържаме предложението си.
Във връзка с това, което заместник-министър Иванов изтъква пред комисията, аз искам да обърна внимание на т. 3, която предлагаме: "3. да извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии, обслужвани от автогарата, чийто собственик е лицето".
Ние поддържаме това предложение.
Отделен е въпросът, че вчера в комисията се подложи на дебат едно предложение на господин Мирчев, редактирано от госпожа Чилова. Аз останах обаче с впечатление, че браншовите структури, които присъстваха на заседанието, реагираха и по отношение на този текст.
Това, което беше казано от господин Найденов, че отдясно народните представители подкрепят текста, това далеч не е така. Ние участвахме в дебата, но подкрепяме предложението, което сме направили.
Не е добре залата да остава с впечатление, че по някакъв начин се обединяваме около текста на господин Мирчев, редактиран от госпожа Чилова.
Специално ме смущава фактът, че браншовите структури, включително и синдикатите не са съгласни с този текст. И вероятно след проблемите в железниците може да се окаже, че в държавата ще възникнат проблеми по отношение на превозвачите и собствениците на автогари.
Така че, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние с госпожа Масева държим нашето предложение да бъде прогласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, колеги! Новопредлаганият чл. 7б наистина създава изкуствени проблеми в автомобилните предприятия. Дори и предложеният от комисията текст, който е по-различен от този на вносителите, не може да обясни защо е наложително въобще в закона да бъде променян досегашният текст.
Какво имам предвид? Дори при еднакви собственици на фирмата - автомобилен превозвач, и фирмата - собственик на автогара, ние принуждаваме собствениците да правят допълнителни разходи, тоест, те трябва да направят счетоводство на новосъздадената фирма, трябва да има, макар и малък административно-управленски апарат, и всичко това при един и същи собственик. Подчертавам, че това, което се предлага от комисията, е по-добро от първоначалното решение, но то отново идва да покаже, че всичко, което е записано в § 7б, е един абсолютно ненужен текст.
Това е причината и браншовите организации, и синдикатите да не го подкрепят.
Има, разбира се, и много други икономически аргументи, защото ние можем да поставим въпроса и по обратния начин. Защо превозвачите не участват в изграждането на инфраструктурата - автогари, сервизи и пр.? В България има 184 автогари при наличието на 5 хил. населени места! Очевиден e недостигът от автогари, а ние правим така, че - напротив, опитваме се изкуствено да разделяме сродна дейност.
Моите аргументи за отпадането въобще на чл. 7б са следните. Първо, ограничава се стопанската инициатива и правото за извършване на друга сродна дейност.
Второ, демотивира превозвачите, които нямат собствени автогари, заедно или поотделно да изграждат нови автогари, с което безспорно ще се подобри транспортното обслужване. Демотивират се собствениците на автогари да инвестират в тях и да ги поддържат.
Този текст не е и в духа на европейската законодателна практика, за която е характерен регулационен, а не забранителен подход. Поставят се в тежко финансово положение транспортните фирми, които са извършили приватизационни сделки, като са заложили за обезпечение и самите автогари.
Поради тези причини аз предлагам чл. 7б да отпадне. Той е ненужен текст и внася изкуствено напрежение в системата на автомобилните превози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Господин Аталай, имате думата.

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, явно е, че днес пак започваме с чл. 7б, който беше препъникамъкът в последния ден на предишната сесия на Народното събрание. Аз смятам, че вчера на заседанието на Комисията по транспорт и телекомуникации дебатирахме достатъчно ясно и добре и се разбра, че това е един въпрос, който може би с този текст, който ние предлагаме, не разрешава онова, което преди малко говореше господин Найденов. Но то разрешава онези проблеми, които бяха възникнали, след като бяха приватизирани автогарите. Или, целта на чл. 7б на вас, колеги, би трябвало да ви стане ясно и точно, че по този начин правим разделение на инфраструктура и превозвач и въвеждаме една ясна система за плащане на таксите на влизащите превозвачи в съответните автогари, когато те са собственици на тези автогари. В момента те не си плащат таксите, защото са собственици на самите автогари. А чрез разделянето на дружествата излиза вече на светло по какъв начин и колко такса плаща този собственик на автогара и да можем да установим следващите превозвачи, които влизат в автогарата, каква цена плащат за услугата, която им се предоставя от самата автогара. Това се постига. Равнопоставеността се постига с чл. 22, ал. 3. Така че, според мен, дебатите вече са излишни, колеги. Предлагам да гласуваме текста така, както е предложен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, господин Аталай! Искам да направя реплика. Това, между другото, беше и единственият опит на Министерството на транспорта и съобщенията да даде някакво обяснение защо се прави разделянето на автогарите от превозвачите. Казаха така: превозвач, който има автогара, не си плаща на собствената автогара. Да, той на собствената си не плаща, плаща като отиде в съседен град на другия превозвач, който има автогара. И не би трябвало да плаща. И сега ще се получи още по-голям парадокс, когато е в отделна фирма и започне да си плаща, защото той веднъж има разходи за издръжка на автогарата, той има диспечери, има билетопродавачи, има хигиенисти, има разходи по осветление, отопление и вода. На всичкото отгоре да си плаща сам на себе си за собствената си автогара. Аз мисля, че това е пародия и по този начин този аргумент не би могъл да звучи сериозно за разделянето на двете части.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Дъбов, според мен Вие сте наясно и не вярвам поне Вашата парламентарна група да подкрепяте създаването на едни монополисти, които до този ден принуждаваха дребните превозвачи. И ако заедно със синдикатите и браншовиците, и Вие застанете на тази позиция, че дребните превозвачи не са хората, които участват в превозването на пътниците и сте на мнение да създаваме и да продължаваме едни монополисти, моля, не подкрепяйте закона.
Затова аз съм напълно убеден, че браншовите организации са съгласни на този текст, който ние предлагаме в момента, с ясното съзнание, че ако някои попаднат в полезрението на Комисията по конкуренцията, те ще бъдат санкционирани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Аталай.
Господин Пантелеев, заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дискусията е повече от уместна и аз не намирам защо трябва да бъде прекъсвана. Цялата аргументация на министерството, която се подкрепя и от мнозинството в по-голямата си част, е свързана с това, че виждате ли, дребните превозвачи са поставени в едни лоши условия, има голяма неравнопоставеност и т.н. Аз приемам, че това е така, че трябва да се внесе малко повече справедливост, те да имат една по-голяма възможност да се конкурират, да има повече субекти на пазара и т.н. Истината обаче е, че първият текст, който вие предлагате, при цялата му ограничителност, който в крайна сметка отпадна, дава едни много по-високи гаранции, макар че е неприемлив, тъй като той действително разделя и по собственост субектите, които са едновременно и превозвачи от това да бъдат и собственици на автогари. Това, което се предлага в момента, е един класически палиатив. На практика собствеността остава същата, така че това решение в никакъв случай не действа по посока на онзи интерес на дребните превозвачи, за който говорите.
Освен това аз не намирам, че е необходимо да се създава едно такова съсловие - ако не се лъжа, автогарите в страната са 170 - собственици на автогари. Каква е стопанската логика? Според мен, никаква. Ако се движим по посока на най-големия интерес, аз дори бих направил тъкмо обратното предложение - само превозвачи да могат да бъдат собственици на автогари. И тъкмо към тях държавата да упражнява контролните си функции. Те има средствата да направят автогари, които да отговарят на изискванията, на стандартите, на желанията и т.н., а не някакво измислено ново съсловие. Още повече, че с вашето предложение този въпрос не се решава. И трябваше повече да се помисли. Не просто да се дискутира, а да се намерят текстове, които действително да решават проблема.
В този смисъл аз не виждам никакви сериозни основания да създадем маса административна, бюрократична и съдебна работа, гласувайки този текст, тъй като след него, както многократно беше казано, следват маса процедури по прехвърляне на собствеността, по промяна на приватизационните договори и в крайна сметка собствениците остават същите, макар че дейността се разделя. Но дори и да обособим самостоятелно съсловие на собственици на автогари, които не са и превозвачи, аз пак ще ви кажа, че големите превозвачи имат достатъчно много механизми да притискат собствениците на автогари, така че те да ограничават дейността на малките риби в този бранш.
Ето защо моето предложение е гласуването на този текст отново да бъде отложено, както многократно го отлагахме в комисията и най-сетне да се потрудим достатъчно ефективно и да намерим формула, която е удовлетворителна. В противен случай това, което бих могъл да предложа, е текстът да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Все пак има процедурно предложение в изказването Ви - да се отложи гласуването на този текст.
Моля, гласувайте това процедурно предложение - отлагане гласуването на § 5 с номерация 7б за окончателна редакция на текста.
Гласували 151 народни представители: за 50, против 96, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи да вземат отношение по съдържанието на текста?
Заповядайте господин Чонков.
ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Миналия път ние около два часа обсъждахме този текст. Днес може би пак ще изгубим два часа, за да обсъждаме същия този член. Не искам да политизирам въпроса, но цялата работа се състои в това, че приватизацията на автогарите започна погрешно. Първо, тя започна отляво, после бе довършена отдясно и сега всички автогари са разпродадени.
На практика навсякъде по света и в Европа, с изключение на Гърция, може би, инфраструктурата на автогарите по принцип е разделена от превозвачите. Така е навсякъде в тази дейност. Както вчера споменахме, става въпрос и за морския транспорт - инфраструктурата е отделена от превозвачите, и в аеротранспорта е същата схема. По същия начин са заложени схемите в Европа и за автомобилните превози.
Аз просто се изненадвам, тъй като с изключение на господин Найденов, вчера 16 човека бяха за това предложение. Текстът беше много обмислен, беше предложен и на синдикатите, беше предложен и на браншовите организации. Накрая в нашата комисия всички се обединиха около този текст, а сега трябва наново и наново да го дискутираме и отлагаме. Аз мисля, че по-добро решение няма да намерим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чонков.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чонков, правя тази реплика към Вас, тъй като преди малко Вие неправилно, неточно и не мисля, че със зла умисъл, направихте изявление, че европейските изисквания задължават разделяне на инфраструктурата от превозвачите. Считам, че това изявление трябва да бъде коригирано от нас като опозиция.
Единствената европейска практика и единственото изискване за разделение е за аерогарите и вие сами се досещате защо това е така, колеги. По отношение на автомобилния транспорт подобни изисквания няма. Това, че наистина коментираме и дебатираме този проблем толкова дълго означава може би и това, че той беше изкуствено създаден. Това не е истинският проблем на този закон, нито е истинският проблем на автомобилните превози в Република България.
Наистина има развитие по този текст. От антиконституционност на текста, след като драстично нарушаваше изискването за равнопоставеност между стопанските субекти, днес сме свидетели на едно ново развитие, но развитието пак е в негативна насока, защото този текст е противозаконен. Той противоречи на Търговския закон. Искам всички да се предпазим от това увлечение да погазваме принципите и духа на вече съществуващите закони.
Нашето предложение е един палиатив и аз признавам това пред вас. То омекотява обаче онази острота на това недоразумение наистина да създаваме една атмосфера и една стопанска възможност за потискане на част от стопанските субекти. При наличието на чл. 25, ал. 3, чието съдържание подсказва, че всички финансови критерии са изравнени по отношение на собствениците и на превозвачите, би следвало наистина да се мисли в посока как тези финансови субекти, осъществявайки своята дейност, да имат еднакъв принос в стопанския резултат, във финансовия оборот.
Ето защо ние се противопоставяме крайно на този текст, който - повтарям - според нас е противозаконен, тъй като противоречи на Търговския закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пантелеев, заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Чонков, аз не мисля, че имаме някакви различия по отношение на това как някога е извършена приватизацията,. Без съмнение тя е извършена тъкмо по този начин - братовчедски, приятелски, вероятно има и достатъчно много хора, които са спечелили, осигурявайки необходимите ресурси, за да притежават и развиват автобусния транспорт и в частност автогарите. Това въобще не би могло да бъде разисквано и няма отношение. Ако има нарушения, пътят за установяването им и за касирането на определени сделки или тяхното анулиране, е известен. Той няма да бъде решаван с този закон.
Исках още да прибавя, че всякакви аналогии с морския транспорт са несериозни. Щом има съд в морето, който носи определен товар, съответният параход е снабден с необходимия брой международни сертификати и е готов да си плати таксите, той получава пристан и извършва тази товаро-разтоварна дейност. Там има контрол, въведен ред и правила, които са неотменими. Това позволява тази дейност да бъде извършена тъкмо по този начин. Не бива да прехвърляме практики, които са общо взето доста различни, от една сфера в друга.
Ето защо аз още веднъж настоявам, тъй като сега не решаваме нищо... Съгласен съм, че по-спокойно ще преглътнат този текст превозвачите, които са собственици на автогари, тъй като това ще им създаде само допълнителни трудности, още малко разходи, работа и т. н., но това не решава генералния въпрос, а именно за конкурентоспособността на малките превозвачи. Нещата остават такива, каквито са, само натоварваме сегашните собственици с допълнителни разходи, усложнения и административни процедури, в това число натоварваме и държавата.
Изключено е да няма възможност, която да регламентира този процес. Дайте да я потърсим въпреки всичко. Не сме в периода преди коледните празници и не е нужно това да се форсира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Чонков.

ГОСПОДИН ЧОНКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Ние започнахме веднага да коментираме новия текст. Аз мога да ви кажа, че миналия път, когато се обсъждаше този закон, това беше последният ден от нашата работа, в залата имаше съвсем малко хора и вие не знаете какъв огромен напредък направихме в това отношение в комисията.
Първият текст, който беше предложен от Министерския съвет, гласеше, че собствениците на автогари нямат право да извършват - нито те, нито свързаните с тях фирми - такива превози. Ние в момента го направихме така, че самите те да могат да го правят, но разделяйки фирмите си.
Аз мога да ви кажа, че в комисията се водиха много дебати и това е едно сравнително добро решение. Спомнете си какъв беше първият текст и вижте какъв е текстът сега.
Така че, когато гласувате, помислете и за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Найденов, заповядайте за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега Чонков, ние коментирахме, че това е една стъпка по-напред в сравнение с предишния текст. Но пак Ви напомням, че и от едната, и от другата страна чувате аргумента, че това са решения все в погрешна посока. Разберете, че става дума за един прецедент. Вие принудително разделяте част от дейността, която е в рамките на един цялостен технологичен цикъл.
Нашето решение според мен трябва да бъде в посока, в която всички, осъществяващи превозваческа дейност, би следвало да бъдат стимулирани да участват в собствеността на тази автогара, която е част от технологичния процес на превоз на пътници и се създава и за тяхно удобство, и за удобство на фирмите, които осъществяват тази дейност, независимо дали това ще бъде акционерно дружество, дали ще бъдат някакви пулови образования, каквито съществуват в други сфери на транспорта, но не и да забранявате и да създавате нови съсловия. Посочете друга сфера на дейност, в която вие принудително сте създали подобни норми и принуждавате някой икономически субект не по икономическа логика и икономически аргументи да прави разделението на своите дейности в отделни икономически субекти, а по логиката на административната принуда от съображения, които дори и не са толкова основателни.
Ако става дума за финансова дисциплина, има друг ред, по който можете да осъществите тази финансова дисциплина - партиди, сметки, плащания, разчитания, но вътре в рамките на едно дружество. Ако става дума за равнопоставеност, аз Ви попитах: кое е равнопоставеното тогава, когато собственикът и на двете дружества остава същият? Той може да намери десетки други начини, в рамките на които да не постига тази равнопоставеност. И решението не е в принудата. Качеството на обслужването естествено, че би следвало да следва превозваческата дейност, а не да бъде отделно. Защото може да се стигне до парадокса, в който собственикът на автогарата казва: аз ще правя от него верига от магазини. Вижте: библиотеки, книжарници, репове, кафенета, само не и пътници. Ами, утре ще изкарате пътниците на пероните, отвън на гарата, а не вътре в помещенията, които са създадени за тях!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
За изказване - заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Оказа се, че действително дискусията, която се води по § 7б, може би е най-дългата в тези шест месеца на действие на Тридесет и деветото Народно събрание. Има обаче и определена логика в тази дълга дискусия, защото очевидно текстовете, които се предлагат, обхващат една материя, която за съжаление е преплетена с редица други закони.
Аз вчера на заседанието на комисията подкрепих предложения до голяма степен, бих казал, компромисен текст на новия чл. 7б, като считах, че той действително представлява един много по-подобрен вариант от този, който беше внесен от вносителя Министерския съвет. Обаче след направената днес дискусия и особено след изказването на госпожа Елиана Масева и съвсем, бих казал, ясното противоречие, че съгласно Търговския закон не може да има забрана за упражняване на дейност, освен тези, които са изрично указани като дейности, върху които съществува забрана за тяхното упражняване, считам, че в този си вид чл. 7б противоречи на Търговския закон.
Когато се прави аналогията с европейското законодателство, истината е, че там действително такава забрана е наложена единствено за въздушния транспорт - аерогарите по отношение на превозвачите, използващи средствата за въздушен транспорт. Но нека не забравяме, че аерогарите са публична държавна собственост, докато ние тук дискутираме върху един действително проблем, когато автогарите са вече приватизирани в по-голямата си част и се налага една собственост върху дейността на дружество, която забрана, или ограничение, би била действително оспорена вероятно и пред Конституционния съд. Поради тази причина аз считам, че ние би трябвало да се ориентираме към един от двата варианта - или наистина да отложим гласуването по чл. 7б в търсене на една по-добра дефиниция, или може би да вземем радикалното решение за отпадане на този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Явно ние отново, за пореден път сме изправени пред един труден за решаване проблем. Както всички знаем, този проблем неколкократно вече беше поставян и е бил разискван в Комисията по транспорт и телекомуникации, правиха се и консултации. Но явно окончателният текст, до който се е достигнало, не решава основния проблем, заради който беше първоначалното предложение на Министерския съвет, а именно постигането на една по-голяма равнопоставеност на стопанските субекти и защита интересите на дребните превозвачи.
С оглед на това аз също се присъединявам към предложението да се отложи гласуването на този текст и да се премине нататък, докато не се достигне до текстове, които са абсолютно свързани с него и които също да бъдат отложени, за да не се блокира работата. А през това време нека да се помисли какво може да се направи с този текст - дали може да се доизчисти, и да продължаваме напред, защото иначе отново сме изправени пред едно безизходно положение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Казак направи процедурно предложение, в тази посока иска да направи процедурно предложение председателят на комисията господин Мирчев - да прегласуваме отлагането на разглеждането на § 5. Прескачаме в момента гласуването на чл. 7б с оглед на това да се намери евентуално по-подходяща редакция на текста или да отпадне текстът въобще. Засега отлагаме разглеждането на чл. 7б.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 159, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложение на народните представители Иван Иванов и Васил Василев - да се създаде нов § 5а:
"§ 5а. Създава се чл. 7в:
"Чл. 7в. Министърът на транспорта и съобщенията с наредба определя пределно допустимите цени за автогарите и автоспирките в страната на базата на тяхното категоризиране, извършено по методика, разработена от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
Комисията подкрепя предложението и предлага да се отрази в нова ал. 4 в чл. 22 на § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този параграф желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По същество ние тук нямаме гласуване на наше предложение, защото предложението е препратено към ал. 4 на чл. 22, което представлява § 13 от разглеждания законопроект. Но считам, че именно гаранцията, която ние търсим, че няма да бъдат рекетирани превозвачите от собствениците на автогари, се съдържа в предложения текст, където се предлага чрез наредба от министъра на транспорта и съобщенията, която е разработена от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", да бъдат категоризирани автогарите, което ще даде една обосновка за определяните цени, както и да бъдат определени пределно допустими цени, за да се избегне всякаква форма на монополизъм и на рекет по отношение на превозвачите.
Ето защо надявам се, че и залата ще подкрепи това предложение, отнесено към чл. 22, който е § 13. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Мирчев, моля да докладвате следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 6. В чл. 8, ал. 2 се изменя така:
"(2) Лицензията се издава за срок пет години."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на § 6, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 6 желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 6, който става § 8.
Гласували 141 народни представители: за 135, против 4, въздържали се 2.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, тъй като § 7 е свързан с § 7б, аз предлагам да отложим неговото разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от името на комисията за отлагане разглеждането на този параграф поради корелативната му връзка с отложения вече § 5.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Отлага се разглеждането на § 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10 със следното съдържание:
"§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) в буква "б" думата "лицензиантът" се заменя с "превозвачът";
б) буква "в" се изменя така:
"в) при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени законът и подзаконовите нормативни актове, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна, паспортният и митническият режим в Република България или в чужбина;"
в) създава се буква "г":
"г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността."
2. Точка 6 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 8 желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване с нова номерация § 10.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 9 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - в чл. 12, ал. 6, думите "за превозвачите" се заменят с думите "към лицата".
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Димитър Стефанов беше оттеглено.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 9, който става § 11:
"§ 11. Член 12 се изменя така:
"Чл. 12. (1) Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва от еднолични търговци или юридически лица, които притежават удостоверение за регистрация, издадено от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(2) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на лицата, които извършват превози на пътници и товари за собствена сметка.
(3) Удостоверение за регистрация се издава след представяне на:
1. препис от съдебното решение за регистрация или копие от документа за регистрация на съответната организация;
2. удостоверение за актуално състояние;
3. декларация, че търговецът не е обявен в несъстоятелност и за него не е образувано производство за обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
4. списък на автомобилите, с които ще се извършват превозите за собствена сметка.
(4) Отказът от регистрация подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Отписването от регистъра се извършва по искане на лицето или при промяна на обстоятелствата, съдържащи се в документите по ал. 3, които обуславят вписването в регистъра.
(6) За лицата, извършващи превози за собствена сметка, не се прилагат изискванията за благонадеждност и финансова стабилност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 9? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 9 с нова номерация § 11.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 10. Член 14 се изменя така:
"Чл. 14. (1) Превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе и на наредба, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.
(2) Водачите, извършващи превози на опасни товари, трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение и удостоверение за успешно положен изпит. Удостоверението е със срок на валидност 5 години.
(3) Валидността на удостоверението по ал. 2 може да се продължи за нов период от 5 години в случаите, когато преди датата на изтичане валидността на удостоверението му, водачът е завършил опреснителен курс и е положил успешно съответния изпит.
(4) Лицата по чл. 6, ал. 1 и по чл. 12, осъществяващи превози, включително товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по сигурността при превоза на опасните товари.
(5) Консултантите по сигурността трябва да притежават познания, придобити чрез посещения в курсове за професионално обучение, и удостоверение, издадено след успешно положен изпит. Удостоверението със срок на валидност 5 години за съответния вид товари.
(6) Условията и редът за издаване на удостоверения за завършен курс за професионално обучение на водачите по ал. 2 и на консултантите по сигурността при превоза на опасни товари по ал. 5, се определят с наредбата по ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 10 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване с нова номерация § 12.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение на народния представител Димитър Стефанов за създаване на нов § 10а е оттеглено.
Параграф 11.
По § 11 има предложения от народните представители Иван Иванов и Васил Василев.
Комисията подкрепя предложението по принцип и то е отразено в окончателната редакция.
Следващото предложение на народния представител Димитър Стефанов е оттеглено.
Предложението на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай се подкрепя от комисията по принцип.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 11, който става § 13:
"§ 13. Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Общественият превоз на пътници по автобусни линии се извършва съгласно утвърдените транспортни схеми - републиканска, областни и общински.
(2) Републиканската транспортна схема включва автобусните линии, обслужващи две или повече области. Тя се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията.
(3) Областните транспортни схеми включват автобусните линии, обслужващи две или повече общини от една област. Те се утвърждават от съответните областни управители.
(4) Общинските транспортни схеми включват следните видове автобусни линии:
1. градски - за превози между пунктове в чертите на населеното място, определени със строителните му граници в действащия устройствен план;
2. междуселищни - за превози, свързващи две или повече населени места в границите на общината.
Те се утвърждават от съответните общински съвети."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 11 - подобрената му редакция - има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с нова номерация - § 13.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващите три предложения са оттеглени от вносителя.
Преминаваме към § 12.
Има предложение от народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев, които оттеглиха предложението си.
Параграф 12 има следното съдържание:
"§ 12. В чл. 20 ал. 1 се изменя така:
"(1) Междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 12 има ли желаещи? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване с нова номерация - § 14.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Димитър Стефанов. Той оттегли своето предложение, затова преминавам към § 13.
По § 13 народният представител Димитър Стефанов оттегли предложението си.
Има предложение на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев със следното съдържание:
"§ 13. В чл. 22 се създават нови ал. 2а, 2б и 3б със следния текст:
"(2а) Условията по предходната алинея се определят на база на инструкция, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията.
(2б) Инструкцията се изготвя от специална комисия на Министерството на транспорта и съобщенията, в която са включени представители на браншовите съюзи. Комисията се назначава със заповед на министъра.
(3б) Споровете по ал. 2 и ал. 2а се решават от комисиите по транспорта в съответните общини."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
"§ 15. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Собствениците на автогари и автоспирки прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой, за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги."
3. Създава се ал. 4:
"(4) Начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията на база на категоризиране на автогарите и автоспирките."
Това, което господин Иванов предложи, ние го приехме, да дойде на систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този параграф има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Имам редакторско предложение по ал. 3: "Собствениците на автогари и автоспирки задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване...".
Предлагам думата "задължително" да влезе в окончателната редакция при гласуването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 23, против 90, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Преди да подложа на гласуване § 15 в редакцията, предложена от комисията, господин Димитров, тъй като Вие направихте тази редакционна забележка в ал. 3, тя би имала своя смисъл, ако в закона има санкционни последици, ако това не се прилага. Доколкото го чета сега, не съм запозната подробно с него, подобни санкционни последици няма. Ако няма санкционни последици, другата задължителност увисва, тъй като няма санкция, ако това задължение не бъде спазено.
Господин Мирчев, Вие сте запознат по-добре от мен със съдържанието на закона. Има ли предвидени санкционни последици в административнонаказателните разпоредби на закона, които предвиждат някаква санкция, ако тази разпоредба не бъде спазена?
Защото виждам, че санкционните последици са за други субекти на закона. Има за водачите на превозни средства, за други адресати, но специално за собствениците на автобусни линии и превозвачи не виждам.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Точно в тази връзка и във връзка с изискване на Министерството на транспорта и съобщенията и волята на Министерството на транспорта и съобщенията имаше изискване за равнопоставеност на превозвачите по отношение на използването на автогари и автоспирки. Мисля, че има подзаконови нормативни актове, наредби на Министерството на транспорта и съобщенията, където могат да се санкционират. Аз мисля, че има такива санкции чрез Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
Така че си мисля, че това не е проблем, госпожо председател. Императивното поставяне на проблема за еднаквите критерии в пазарната среда е нещо изключително важно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте § 15 с редакционната промяна, която беше направена в ал. 3 от господин Димитров.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 8.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващите две предложения са оттеглени от вносителя.
Преминаваме към § 14.
Народният представител Димитър Стефанов оттегли предложението си.
"§ 14. В чл. 24, ал. 1 след думите "лицензирани превозвачи" се добавя "или от водачи, извършващи дейността от името на лицензиран превозвач, но за своя сметка"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 14 някой желае ли да вземе отношение? Няма.
Моля, гласувайте § 14, който става § 16.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 15. В чл. 27, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 15 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 15.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Комисията предлага да се създаде нов §18 със следното съдържание:
"§ 18. В чл. 32 думите "Министерството на транспорта" се заменят с "министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 18? Няма желаещи.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 16 има предложение на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев, което комисията подкрепя.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 16, който става § 19.
"§ 19. В чл. 36 ал. 1 се изменя така:
"(1) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет, а при случаен превоз - фактура, съставена не по-късно от посочения час на тръгване в пътния лист на превозното средство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 16? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам го на гласуване с нова номерация § 19.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 17 има предложение на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев. Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 17, който става § 20.
"§ 20. Член 39 се изменя така:
"Чл. 39. (1) За превози се използват билети по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите, отпечатани съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.
(2) Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Допуска се след отпечатването на билета да бъде извършено отбелязване върху него чрез полагане на печат, съдържащ необходимата информация.
(3) Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 17 желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 18 комисията предлага следната подобрена редакция на параграфа, който става § 21:
"§ 21. Член 71 се изменя така:
"Чл. 71. (1) Превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса на товара, коeто се изчислява според неговата стойност на мястото и по времето, когато е бил приет за превоз.
(2) Стойността на товара се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на товарите от същия вид и качество.
(3) Обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса - пропорционално, като други обезщетения не се дължат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По § 18? Няма желаещи да вземат отношение.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай за създаване на нов § 18а със следното съдържание:
"§ 18а. Член 78 се изменя така:
"Чл. 78. Общата продължителност на времето за управление между две дневни почивки или между дневна и седмична почивка не трябва да надхвърлят 9 часа. То може да бъде продължено до 10 часа два пъти седмично."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този параграф няма желаещи.
Моля, гласувайте този параграф с нова номерация § 22.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 19 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай.
"§ 19. Член 79 се изменя така:
"Чл. 79. (1) След максимум шест дневни периода на управление водачът трябва да ползва седмична почивка.
При международни превози на пътници с изключение на превозите по редовни линии, максимумът на дневните периоди на управление, след които водачът трябва да ползва почивка, са 12.
(2) Времето за ползване на седмичната почивка може да бъде отложено за края на шестия ден, ако общата продължителност на времето за управление през шестте дни не надхвърля максимума за шест дневни периода на управление.
(3) Седмичната почивка, която започва в края на едната и продължава през следващата седмица, може да се приеме, че принадлежи на едната или на другата седмица."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на § 19, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този § 19 няма желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 19 с нова номерация 23.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - създава се нов § 19а със следното съдържание:
"§ 19а. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) При превози по градски автобусни линии прекъсването може да бъде 30 минути след период на управление не повече от 4 часа."
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По това предложение няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мирчев, Саралийски и Аталай, което придобива нова номерация 24, подкрепена от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - създава се нов § 19б със следното съдържание:
"§ 19б. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
"1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Дневната почивка може да бъде намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие, че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата седмица."
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По това предложение също няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението с нова номерация 25.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай за създаване на нов § 19в.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 26 със следното съдържание:
"§ 26. Създава се чл. 83а:
"Чл. 83а. Седмичната почивка е 45 последователни часа. Продължителността на този период за почивка може да бъде намалена до най-малко 36 последователни часа, ако тя се ползва в обичайното място за пребиваване на водача, или най-малко до 24 последователни часа, ако почивката се ползва на друго място. Всяко намаляване на седмичната почивка се компенсира с еквивалентно време за почивка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По този текст няма желаещи.
Моля, гласувайте § 26 в одобрената му редакция, подкрепена от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай за създаване на нов § 19г.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 27 със следното съдържание:
"§ 27. Член 89 се изменя така:
"Чл. 89. (1) Министърът на транспорта и съобщенията и председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология определят с наредба изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и технически изисквания към тях.

(2) С контролни уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите (тахографи) от одобрен тип трябва да бъдат оборудвани:
1. автобуси за международен превоз на пътници;
2. автомобили за международен превоз на товари, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства (ППС), имат допустима максимална маса над 3500 кг;
3. автобуси за превоз на пътници на територията на Република България с повече от 17 места, включително мястото на водача, с дължина на извършвания превоз над 50 км;
4. автомобили за обществен превоз на товари на територията на Република България, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства, имат допустима максимална маса над 3500 кг;
5. автомобили, превозващи опасни товари.
(3) Не се оборудва с контролни уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работа на екипажите (тахографи):
1. теглещо моторно превозно средство на състав от пътни превозни средства за товари с допустима максимална маса на състава не повече от 3500 кг;
2. моторни превозни средства, в които местата за сядане без мястото на водача не превишава 16 (или 22 за вътрешни превози);
3. моторни превозни средства за превози на пътници по утвърдени транспортни схеми, както и тези за извършване на специализирани или случайни превози с дължина на извършвания превоз не повече от 50 км обща дължина на маршрута на линията;
4. бавнодвижещи се моторни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 30 км в час;
5. моторните превозни средства, собственост на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, както и тези за целите на гражданската защита;
6. моторни превозни средства на службите по канализация, водоснабдяване, газификация, електрификация, чистота, телеграфи, телефонни и пощенски служби, служби за радиоразпръскване, телевизионни служби и службите за откриване на радио- или телевизионни предаватели или приемници;
7. моторни превозни средства, предназначени за спасителни операции;
8. специализирани моторни превозни средства с медицинско предназначение;
9. моторни превозни средства за превози на цирков или панаирен инвентар;
10. специализирани моторни превозни средства, предназначени за извършване на ремонтни дейности;
11. моторни превозни средства, върху които се извършват изпитания на пътя с цел тяхното усъвършенстване, ремонт или поддръжка;
12. нови или ремонтирани моторни превозни средства, притежаващи временен регистрационен номер;
13. специализирани моторни превозни средства, конструктивно непригодени за превоз на пътници и товари."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
По ал. 3 са изброени моторни превозни средства, за които не се изисква оборудване с тахографи или контролни уреди за регистриране на данните. Аз си мисля, че тези 13 пункта недостатъчно пълно описват моторните превозни средства, които отговарят на това изискване. Например, господин Мирчев, в тези 13 пункта, смятате ли, че окончателно са описани всички превозни средства? И въобще необходимо ли е да бъде разписана ал. 3? Аз например се сещам на пръв поглед за моторни превозни средства, които осъществяват превоз на пътници на аерогари. Тук го няма. Не рискуваме ли по отношение на ал. 3 да бъдат разписани само изискванията за превозни средства по ал. 2 и толкова? Има един принцип - това, което не е забранено, е разрешено. Защото рискувате с тези 13 пункта да не опишете всички възможности. Мога да ви кажа и други опции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз също искам да ви предложа ал. 3 да отпадне. По-важно е в ал. 2 да се спомене кои ще бъдат автомобилите, моторните превозни средства, които ще бъдат снабдени с техографи. И оттам нататък е ясно, че след като не са упоменати тези моторни превозни средства за снабдяване с техографи, то не са задължени да имат такива.
Господин Димитров е много прав. Дали сме 13 пункта. Ами ако сме изпуснали някои моторни превозни средства? Какво означава това - ще имат или няма да имат тахографи?
Затова ви предлагам, по правилник имаме право на такова предложение за отпадане на текстове, да гласуваме отпадането на ал. 3 и да остане гласуването само на ал. 1 и 2 на чл. 89. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две идентични предложения за отпадане. Има голяма логика и в двете.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако разрешите, госпожо председател, с вносителя обсъдихме този въпрос. Да, тези 13 точки на ал. 3 могат да отпаднат. Те ще отидат в наредбата, включително и някои допълнителни, за които каза господин Димитров. Така че това съдържание няма да се наруши, тоест от закона отиват в наредбата.
Аз също предлагам ал. 3 да отпадне и да гласуваме текста на § 27 в частта му ал. 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Първо ще гласуваме отпадането на ал. 3 на § 27.
Моля, да гласувате.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Алинея 3 отпада.
Моля, гласувайте § 27 с отпадналата току-що ал. 3.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.

Съобщения:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 17 януари от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по бюджет и финанси ще проведе заседание на 17 януари от 14,15 ч. в зала "Запад".
Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе заседание на 17 януари, четвъртък, от 17,00 ч. в зала 130.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 17 януари в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по енергетика ще проведе заседание на 16 януари от 16,00 ч. в зала 142.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 16 януари от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 16 януари от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 16 януари от 15,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9, 00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Гергана Грънчарова

Иво Цанев