Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Преди да пристъпим към нашата работа, искам да направя едно съобщение. Днес от 11 ч. в зала “Изток” проф. Петко Ганчев ще представи новата си книга “Битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха”. Той кани всички колеги, които проявяват интерес, да присъстват на това представяне.

Първата точка от дневния ред днес е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА В СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.

“Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4, и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Валентин Иванов Церовски като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Радослав Николов Коев за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Имате думата за изказвания по този проект за решение.
Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ.
Моля квесторите да поканят господин Валери Димитров в залата, за да започнем разглеждането на законопроекта на второ четене.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-46 от 8 август 2002 г. за
държавните резерви и военновременните запаси, внесен от
Министерския съвет

На заседанието, проведено на 7 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за държавните резерви и военновременните запаси, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния

ЗАКОН
за държавните резерви и военновременните запаси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли съображения по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля, гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
Моля да представяте законопроекта глава по глава. Няма предложения.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Глава първа – Общи разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения по управлението на държавните резерви и военновременните запаси.
(2) Управление на държавни резерви и военновременни запаси е дейността по тяхното планиране, създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране.”
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 2. (1) Държавните резерви представляват основни суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства и болнично-домакинско имущество и други, определени с номенклатурен списък от Министерския съвет или със закон, предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението при кризисни ситуации – природни бедствия, аварии, катастрофи, епидемии, при положение на война, военно или извънредно положение.
(2) Стратегическият резерв от зърно е държавен резерв по смисъла на този закон.
(3) Държавен резерв по смисъла на този закон са и кризисните запаси, определени с номенклатурен списък от Министерския съвет.”
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 3. (1) Военновременните запаси представляват материални ресурси, определени с номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война или военно положение производството на военна продукция за потребностите на Въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия държавен военновременен план.
(2) Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи създават за техни нужди ведомствени военновременни запаси при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 4. Държавните резерви и военновременните запаси са частна държавна собственост. Създаването, съхраняването и поддържането им е за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Глава първа? Няма.
Гласуваме Глава първа и нейното наименование ан блок. Моля, гласувайте от чл. 1 до чл. 4 включително.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Глава първа е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора – “Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 5. (1) Управлението на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
(2) Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, наричана по-нататък “агенцията”, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е на пряко подчинение на Министерския съвет.

(3) Структурата, функциите и числеността на администрацията, както и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(4) Агенцията е администратор на приходите от:
1. продажби на освободените без възстановяване и продадените с цел обновяване държавни резерви и военновременни запаси;
2. начислени лихви и неустойки по сключени договори с търговци и организации.”
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 6. (1) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския свет.
(2) При осъществяване на своите функции председателят на агенцията се подпомага от заместник-председател.
(3) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и заместник-председателя.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 7. (1) Председателят на агенцията участва в провеждането на държавната политика в областта на планирането, създаването, съхраняването, опазването, обновяването, поддържането, освобождаването, ползването, отчитането, финансирането и контролирането на държавните резерви и военновременните запаси на страната в съответствие с интересите на националната сигурност.
(2) Председателят:
1. участва в планирането, организира и ръководи създаването, съхраняването, отчитането, опресняването, поддържането, освобождаването, опазването и използването на държавните резерви и военновременните запаси по номенклатурни списъци, приети с решение на Министерския съвет;
2. организира и ръководи извършването на проучвания за потребностите от държавни резерви в страната и предлага номенклатурните списъци и нормативите за тях за утвърждаване от Министерския съвет;
3. организира съхранението на техническата документация от български разработки и лицензионна техническа документация, без да притежава авторските им права, за производство и ремонт на военна и специална продукция, която е свързана с изпълнение на задачи по отбраната на страната (военновременни задачи);
4. деблокира държавни резерви и военновременни запаси съобразно компетентността си;
5. организира и контролира дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка и изготвянето на планове за привеждане на дейността от мирно във военно положение и военновременния план на агенцията;
6. взема решения за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки и търгове в съответствие с действащото законодателство, както и сключва договори с физически и юридически лица;
7. издава индивидуални административни актове, съдържащи реквизитите по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство;
8. издава разпореждания за ползване на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти;
9. издава наказателни постановления при констатирани нарушения в случаите, определени със закон;
10. изготвя проекта на годишния бюджет на агенцията и отчети за дейността й пред Министерския съвет и други органи на централната изпълнителна власт;
11. организира и осъществява контрол върху цялостната дейност по създаването, съхраняването и възстановяването на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките им в страната, както и върху свързаната с това дейност на производителите, вносителите и съхранителите на нефт и нефтопродукти;
12. осъществява и други функции, регламентирани със закон или нормативни актове или възложени от Министерския съвет.
(3) Председателят може да делегира със заповед правомощия на заместник-председателя на агенцията.”
По чл. 8 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 8. Служителите на агенцията са длъжни да не разпространяват информация, станала им известна при или по повод изпълнението на служебните им задължения.”
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 9. При управлението на държавните резерви и военновременните запаси агенцията взаимодейства с органите на централната и местната власт. Тези органи съдействат на агенцията при изпълнение на функциите й.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 10. (1) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси.
(2) Продажбата на държавни резерви и военновременни запаси се извършва по законоустановения ред и по процедура, определена с наредба на Министерския съвет.
(3) Покупките на държавни резерви и военновременни запаси и на ведомствените военновременни запаси по чл. 3, ал. 2 се извършват при условията и по реда, предвидени в Закона за обществените поръчки.”
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 11. (1) Председателят на агенцията изготвя и предоставя на Министерския съвет ежегоден отчет за състоянието на държавните резерви и военновременните запаси по реда, определен в наредбата по чл. 10, ал. 1.
(2) Председателят на агенцията предоставя на министъра на отбраната информация за създадените и освободените с акт на Министерския съвет военновременни запаси във връзка с осигуряване изпълнението на възложените на търговци и организации военновременни задачи. При поискване от компетентните органи на централната изпълнителна власт агенцията предоставя информация относно запасите, създадени за техни нужди. Информацията се предоставя по реда, определен в наредбата по чл. 10, ал. 1.
(3) Търговците и организациите, които съхраняват държавни резерви и военновременни запаси, изготвят и предоставят в агенцията ежегодни справки по реда, определен в наредбата по чл. 10, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на глава втора и членове от 5 до 11 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава трета комисията подкрепя наименованието “Планиране и създаване на държавни резерви и военновременни запаси”.
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 12. Председателят на агенцията, съгласувано със заинтересованите органи на изпълнителната власт, разработва и внася в Министерския съвет предложение за номенклатурни списъци на държавните резерви, нормативите за тях и разчет за необходимите финансови средства на база отчетено потребление в страната от Националния статистически институт и други компетентни ведомства.”
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 13. Министерският съвет приема с решение номенклатурните списъци на държавните резерви и нормативите за тях и разчет за необходимите финансови средства.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 14. Министерският съвет приема с решение номенклатурните списъци на военновременните запаси, нормативите за тях и разчет за необходимите финансови средства по предложение на министъра на отбраната.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 15. Агенцията, съгласувано със заинтересованите органи на централната изпълнителна власт, разработва и внася за приемане от Министерския съвет програма за създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавните резерви и военновременните запаси.”
По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 16. (1) Агенцията осигурява изпълнението на възложените й с акт на Министерския свет задачи по създаването на държавни резерви.
(2) Агенцията осигурява създаването на военновременните запаси или чрез договори възлага създаването им на търговци и организации, на които с акт на Министерския съвет са възложени военновременни задачи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по глава трета?
Гласуваме глава трета – наименованието й и членове от 12 до 16 включително.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Глава трета е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава четвърта комисията подкрепя наименованието “Държавни резерви”.
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 17. (1) Съхраняването и опазването на държавните резерви се осъществяват от агенцията.
(2) Агенцията може да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни съхранители – търговци и организации, на конкурсен принцип, като взаимоотношенията се уреждат с договор.”
По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 18. Обновяването на държавни резерви с нарушаване на наличностите се извършва по решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган от агенцията или от търговците и организациите, съхранители по реда на наредбата по чл. 10, ал. 1.”
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 19. (1) Освобождаването на държавни резерви се извършва по предложение на председателя на агенцията с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията при:
1. продажба с цел обновяване на държавния резерв;
2. изменение на номенклатурните списъци на държавните резерви и нормите за тях;
3. въвеждане в действие на общия държавен военновременен план;
4. искане на централната или местната администрация за преодоляване на последиците от кризисни ситуации с последващо своевременно възстановяване;
5. затруднения на доставките на нефт и нефтопродукти в страната в случаите, определени със закон.
(2) Освободените държавни резерви по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 20 се продават от агенцията чрез търг на стоковите борси и тържищата по реда на наредбата по чл. 10, ал. 2.
(3) Агенцията се задължава да реализира или премести освободените държавни резерви, съхранявани в търговци и организации, в срок една година от освобождаването им.
(4) До реализацията и преместването на освободените държавни резерви търговците или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им.
(5) Заповедите на председателя на агенцията относно освобождаването на държавните резерви или тяхното преместване са задължителни за търговците и организациите-съхранители.”
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 20. При неотложни нужди, свързани с подмяна и обновяване, освобождаването на държавни резерви до 30 на сто със срок на възстановяване до шест месеца може да се извършва със заповед на председателя на агенцията по ред, определен в наредбата по чл. 10, ал. 1, без решение по чл. 18. Председателят на агенцията своевременно уведомява Министерския съвет или упълномощен от него орган за извършеното освобождаване.”
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 21. При откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация лицата, които представляват търговските дружества и организациите-съхранители, са задължени да уведомят незабавно агенцията за предприемане на действия за по-нататъшното опазване на държавните резерви.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на глава четвърта и текстове от 17 до 21 включително.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.



ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета:

“Глава пета
ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ

Чл. 22. Съхраняването и опазването на военновременните запаси се извършват от агенцията или се възлагат от нея чрез договори на търговци и организации за възложените им с акт на Министерския съвет военновременни задачи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
По чл. 23 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 23. Обновяването на военновременни запаси с нарушаване на наличностите се извършва по решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган от агенцията или от търговците и организациите-съхранители по реда на наредбата по чл. 10, ал. 1.”
По чл. 24 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 24. (1) Освобождаването на военновременните запаси се извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията по предложение на заинтересуваните органи на централната изпълнителна власт. Предложението за освобождаване се съгласува с министъра на отбраната и с председателя на агенцията. Военновременни запаси се освобождават при:
1. обновяване на военновременните запаси с нарушаване на наличностите за определен период от време;
2. изменение на номенклатурните списъци и на нормативите на военновременните запаси;
3. въвеждане в действие на общия държавен военновременен план.
(2) Освободените военновременни запаси по ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 25 се продават от агенцията чрез търг на стоковите борси и тържищата и по реда на наредбата по чл. 10, ал. 2.
(3) Агенцията се задължава да реализира или премести освободените запаси, съхранявани в търговци и организации, в срок до една година от освобождаването им.
(4) До реализацията и преместването на освободените военновременни запаси търговците или организациите, които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им.
(5) Заповедите на председателя на агенцията относно освобождаването на военновременните запаси или тяхното преместване са задължителни за търговците и организациите-съхранители.”
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 25. При неотложни нужди, свързани с подмяна и обновяване, освобождаването на военновременните запаси до 30 на сто със срок на възстановяване до 6 месеца може да се извършва със заповед на председателя на агенцията по ред, определен в наредбата по чл. 10, ал. 1, без решение по чл. 23. Председателят на агенцията своевременно уведомява Министерския съвет и заинтересуваните министри за извършеното освобождаване.”
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 26. При откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация лицата, които представляват търговските дружества и организациите-съхранители, са задължени да уведомят незабавно агенцията за предприемане на действия за по-нататъшното опазване на военновременните запаси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на глава пета и членове от 22 до 26.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста:


“Глава шеста
КОНТРОЛ

Чл. 27. (1) Министерският съвет контролира дейността на Агенцията по управление на държавните резерви и военновременните запаси.
(2) Контролът върху търговците и организациите-съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси се осъществява от председателя на агенцията чрез Инспекторат и други упълномощени от него длъжностни лица.
(3) При упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер за търговците и организациите-съхранители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 28. (1) Инспекторите и упълномощените длъжностни лица на агенцията имат право на достъп до местата за съхранение на държавни резерви и военновременни запаси за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях.
(2) При изпълнение на служебните си задължения инспекторите и упълномощените от председателя на агенцията длъжностни лица имат право:
1. да осъществяват предвидените от закона действия по обезпечаване на доказателства, включително да запечатват складове, в които се съхраняват или следва да се съхраняват държавни резерви и военновременни запаси;
2. да извършват насрещни проверки;
3. да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещни проверки;
4. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица;
5. да ползват вещи лица, с които се сключва договор за извършване на експертиза.
(3) В резултат от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено нарушение по този закон или други нормативни актове, които имат отношение към дейността на агенцията, инспекторът съставя акт за констатиране на извършено нарушение.”
По чл. 29 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 29. (1) Органите на централната и териториалната изпълнителна власт или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по създаването и поддържането на военновременните запаси в търговци и организации-съхранители по функционален и териториален принцип.
(2) Министърът на отбраната или упълномощени от него служители осъществяват контрол по създаването и поддържането на военновременните запаси.
(3) За резултатите от контрола по ал. 1 и 2 се уведомява писмено председателят на агенцията.”
По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 30. Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие при поискване от страна на служители на агенцията във връзка с изпълнение на служебните им правомощия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на глава шеста и членове от 27 до 30 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Глава шеста е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава седма комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието:

“Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този закон, както и на нормативните актове по неговото прилагане или не спази задължителните предписания на инспекторите и упълномощените длъжностни лица на агенцията, се наказва с глоба от 500 до 10 000 лв. или с имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 500 000 лв.
(2) На юридически лица и еднолични търговци, извършили или допуснали отклонение или липси на държавни резерви и военновременни запаси, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 500 000 лв.
(3) На юридически лица и еднолични търговци, допуснали неполагане на грижи, довели до влошаване на качествените характеристики на държавни резерви и военновременни запаси, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 50 000 лв.
(4) Търговците и организациите-съхранители, които не изпълняват или умишлено създават пречки за изпълнението на заповедите на председателя на агенцията по чл. 19, ал. 5 и чл. 24, ал. 5, се наказват с имуществена санкция от 1000 до 50 000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 32. (1) Нарушенията по чл. 31 се установяват с актове на инспекторите и длъжностните лица, определени от председателя на агенцията.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 33. Административно-наказателната отговорност по този закон се осъществява независимо от отговорността по гражданското законодателство.”
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 34. Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на председателя на агенцията подлежат на събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на глава седма и членове от 31 до 34 включително.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на глава седма и текстовете на чл. 31 до 34 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Допълнителна разпоредба”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§1. По смисъла на този закон:
1. “Създаване на държавни резерви и военновременни запаси” е закупуване, доставка и приемане на суровини, материали и стоки като държавни резерви и военновременни запаси по номенклатурни списъци, приети с решение на Министерския съвет.
2. “Съхранение на държавни резерви и военновременни запаси” е запазване на държавните резерви и военновременните запаси при подходящи технологични условия в състояние на готовност за използване.
3. “Обновяване на държавни резерви и военновременни запаси” е замяна на държавни резерви и военновременни запаси преди изтичане на срока им на съхранение след доставяне на равни количества новопроизведени.
4. “Освобождаване на държавни резерви и военновременни запаси” е действие по промяна на статута на държавните резерви и военновременните запаси с акт на Министерския съвет.
5. “Номенклатурни списъци” са наименования на суровините, материалите и стоките, поддържани за държавни резерви и военновременни запаси.
6. “Нормативи” са количества от суровини, материали и стоки, посочени в номенклатурните списъци и поддържани в съответната мерна единица за определен период от време като държавни резерви и военновременни запаси.
7. “Поддържане” са строителство, ремонтни дейности на складови вместимости и техника на агенцията, осигуряващи нормалното съхранение на държавни резерви и военновременни запаси и оптималното им функциониране.
8. “Опазване” е система от мероприятия за физическото опазване на държавните резерви и военновременните запаси от посегателства в агенцията, в търговците и в организациите съхранители.
9. “Кризисна ситуация” възниква вследствие действието на разрушителни или агресивни сили при бедствия, аварии, катастрофи, епидемии или други събития.
10. “Бедствие” е всяко природно или екологично явление, което е съпроводено от жертви и тежки щети за собствеността или са застрашени животът и здравето на населението.
11. “Авария” е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплаха за здравето и живота на населението.
12. “Катастрофа” е събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции.
13. “Стратегически резерв от зърно” е резерв от зърно по смисъла на Глава трета от Закона за съхранение и търговия със зърно.
14. “Материални ресурси” са суровини, материали, горива, хранителни продукти, полуфабрикати, комплектуващи изделия за непосредствено производство, резервни части, лекарства, болнични комплекти, машини, инструменти, прибори и други, които се заделят за военновременни запаси.
15. “Военновременна задача” е задължение на юридическо или физическо лице по изпълнение на задачи от Общия държавен военновременен план, възложени с акт на Министерския съвет.
16. “Реализация” е продажба на деблокирани без възстановяване или с възстановяване държавни резерви, кризисни запаси и военновременни запаси.
17. “Неотложни нужди” са действия на Агенцията за опазване на държавните резерви и военновременните запаси при аварии, бедствия и наличие на зарази, водещи до унищожаване или рязко влошаване на качествените им показатели.
18. “Кризисни запаси” по този закон са определени по вид и количество материални ресурси, които държавата заделя и поддържа за използване по време на кризи и кризисни ситуации от невоенен характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване “Допълнителна разпоредба” и съдържанието на § 1 от нея.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Допълнителната разпоредба е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителни разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя за наименование “Преходни и заключителни разпоредби”.
По параграф 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбите по чл. 3, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 и 2.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. До влизането в сила на наредбите по чл. 3, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 и 2 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 4. Навсякъде в Закона за съхранение и търговия със зърно думите “Главно управление “Държавен резерв и военновременни запаси” се заменят с “Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване “Преходни и заключителни разпоредби” от § 2 до 4 включително.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет и целият закон.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди това имам процедурно предложение да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на икономиката господин Никола Янков като представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение господин Янков да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Поканете господин Янков в залата.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
"ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-47 от 8 август 2002 г. за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти с вносител Министерският съвет

На заседанието, проведено на 13 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния "Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по заглавието на законопроекта?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Необичайно е да се спори по заглавието, но Вие знаете, че при първо четене ние възразихме по цялата философия на този закон и начина, по който въобще е изготвен. Така или иначе обаче предлагам да отпаднат думите“от нефт” и да остане само “закон за задължителните запаси от нефтопродукти”. Защото ако видите края – чл. 1, ал. 2, в него се казва, че задължителните запаси по ал. 1 се създават отделно от военновременните запаси, тоест тези запаси, за които досега говорихме в Закона за държавния резерв, не са предмет на закона, който ще започнем да обсъждаме. В чл. 2 си пише за какво става дума. Там никъде не пише “нефт” – “автомобилни и авиационни бензини, промишлено гориво, котелно гориво, газ пропан-бутан”. Изведнъж в чл. 4 се казва, че държавните резерви, за които досега говорихме – от нефт и нефтопродукти, които се създават и поддържат от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, се включват в общото количество запаси по този закон и се финансират от държавния бюджет.
Предлагам поне тези абсолютни несъответствия да се изчистят, въпреки че законът поначало има много други слабости, поне в заглавието му да бъде ясно, че става дума за тези нефтопродукти, които фирмите по-нататък ще имат задължение да създават при себе си, а не за държавните запаси в рамките на държавния резерв, за които току-що приехме с единодушие един друг отделен закон.
Затова предлагам да отпадне думата “нефт” от заглавието и доколкото е възможно после да се изчистят текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли желаещи за други изказвания по заглавието на законопроекта?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих помолил господин Янков като представител на вносителя да вземе отношение по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛА ЯНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Папаризов!
Бих ви обърнал внимание на чл. 15, ал. 1 от закона, където ясно е казано, че “Задължителните запаси по чл. 2 могат да се поддържат в нефт, междинните технологични продукти за получаване на горива или в крайни готови нефтопродукти”. Смисълът на закона е, когато имаме производители на нефтопродукти, те да могат да отчетат запасите си от суровина, тоест това, което имат в резервоарите за нефт, като изпълнение по този закон. Мисля, че текстът е ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли желаещи за други изказвания?
Гласуваме предложението, направено от господин Папаризов в заглавието на законопроекта думите “нефт и” да отпаднат.
Гласували 113 народни представители: за 39, против 72, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме заглавието на законопроекта в редакцията на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 9.
Заглавието се приема.
Продължаваме с глава първа.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава първа комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Общи разпоредби”.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 1. (1) С този закон се уреждат създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти в страната.
(2) Задължителните запаси по ал. 1 се създават отделно от военновременните запаси.”
По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 2. По реда на този закон се създават, съхраняват, ползват и възстановяват задължителни запаси от следните категории нефтопродукти:
1. автомобилни и авиационни бензини;
2. промишлено гориво (газьол, реактивни горива от керосинов тип и дизелово гориво);
3. котелно гориво (мазут);
4. газ пропан-бутан.”
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 3. (1) Държавните резерви от нефт и нефтопродукти, които се създават и поддържат от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” се включват в общото количество запаси по този закон и се финансират от държавния бюджет.
(2) Запасите от нефтопродукти, които се създават и поддържат от енергийните предприятия по реда на чл. 73, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, се включват в общото количество запаси по този закон.
(3) Производителите и вносителите на нефтопродукти сами организират и финансират запасите по този закон, извън тези по ал. 1 и 2.
(4) Осъществяването на дейностите по съхраняване на запасите от нефт и нефтопродукти се извършва от лица, отговарящи на изискванията на този закон.”
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 4. (1) Задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2 изготвят и представят в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” едномесечно до 15-о число справки за нивото, състоянието и местата на съхраняване на задължителните запаси по този закон през предходния месец.
(2) Задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2 изготвят и представят в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 25 февруари информация за количеството продадени, съответно внесени, през предходната календарна година нефт и нефтопродукти.
(3) Агенция “Митници” изготвя и представя в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 25 февруари информация за постъпилите през предходната година при режим на внос нефт и нефтопродукти по чл. 2, за начислените за тях държавни вземания и за вносителите.
(4) Задължените лица съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност изготвят и представят в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” ежегодно до 25 февруари информация за резервите си от нефтопродукти за текущата календарна година.
(5) Председателят на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” предоставя на министъра на икономиката по негово искане пълни данни относно нивото и състоянието на задължителните запаси и публикува ежемесечно в бюлетин на агенцията информация за тяхното агрегатно текущо състояние.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по глава първа. Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на глава първа и членовете от 1 до 4 включително.
Гласували 113 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 12.
Глава първа е приета.
Продължаваме с глава втора.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава втора комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието: “Държавен надзор върху създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 5. Държавният надзор върху създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти с цел осигуряване на снабдяването с течни горива в случаите на затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти в страната се осъществява от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” към Министерския съвет, наричана по-нататък “агенцията”.”
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 6. (1) Агенцията има следните функции по този закон:
1. контролира създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти;
2. организира и контролира воденето на регистри на задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2 и на регистрираните по чл. 21 складове за съхраняване на нефт и нефтопродукти;
3. установява и изчислява средногодишното и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната и съответното ниво на запасите, които трябва да се поддържат през годината от задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2;
4. определя формата и реда за предоставяне на информацията от производителите и вносителите на нефтопродукти и съхранителите на нефт и нефтопродукти;
5. извършва проверки по документи или на място за изпълнението на задълженията по този закон от страна на производителите и вносителите на нефтопродукти и на съхранителите на нефт и нефтопродукти.
(2) Председателят на агенцията осъществява контрол върху цялостната дейност по създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
(3) Председателят на агенцията:
1. утвърждава методиката за определяне на количественото съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси;
2. утвърждава общи задължителни технически изисквания и изисквания за безопасност и експлоатация, на които трябва да отговарят складовете за съхраняване на задължителните запаси;
3. регистрира складовете за съхраняване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти;
4. определя нивото на задължителните запаси за всяко едно от задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2;
5. утвърждава годишния план за контролната дейност на агенцията по този закон;
6. утвърждава планове за намеса в случаи на затруднения в доставките на нефт и нефтопродукти в случаите на чл. 26, т. 2;
7. издава разпореждания за ползване на задължителните запаси и други актове, предвидени в закона;
8. утвърждава образец на декларация, с която служителите на агенцията се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения, както и тяхната отговорност за неизпълнение на това задължение.
(4) Председателят на агенцията може да делегира правата си по ал. 3, т. 3, 4, 5 и 7 на заместник-председателя на агенцията.
(5) Водените от агенцията регистри са общодостъпни и всеки има право да ги преглежда и да получава преписи и извлечения от тях.
(6) Агенцията изпълнява функциите си с минимални разходи и по начин, който да не влияе на условията на пазара на нефт и нефтопродукти и на свободната конкуренция на този пазар.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 7. (1) Председателят на агенцията издава индивидуални административни актове, които трябва да съдържат реквизитите по чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство.
(2) При издаването на индивидуалните административни актове председателят на агенцията може да кани за предварително обсъждане заинтересованите страни и ведомства, включително и браншови организации на производители, вносители и съхранители на нефт и нефтопродукти.
(3) Индивидуалните административни актове на председателя на агенцията се съобщават по реда на Закона за административното производство.
(4) За производството пред председателя на агенцията се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.
(5) Индивидуалните административни актове на председателя на агенцията могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.”
По чл. 8 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 8. Индивидуалните административни актове на председателя на агенцията влизат в сила, когато:
1. не са обжалвани в срок;
2. подадената жалба не е уважена.”
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 9. (1) Производството по чл. 6, ал. 3, т. 3 се образува пред председателя на агенцията въз основа на писмени искания.
(2) Председателят на агенцията издава заповед за вписване на склада в регистъра, воден от агенцията, и издава удостоверение за вписването.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 10. (1) Производителите и вносителите на нефтопродукти и съхранителите на нефт и нефтопродукти и техните служители са длъжни да оказват съдействие на упълномощените служители на агенцията при изпълнение на възложените им със закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на информация, както и предоставяне на документи и други информационни носители.
(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите на агенцията по ал. 1 им се оказва съдействие от органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Държавната агенция по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност.
(3) При извършването на проверки от агенцията лицата по ал. 1 не могат да се позовават на производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост.”
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 11. (1) Документация и информация, получена от председателя и служителите на агенцията в процеса на проверката, може да се използва от тях само за целите на тази проверка, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.
(2) Председателят и служителите на агенцията са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.
(3) За изпълнение на задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларации по образец.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания по глава втора? Няма.
Гласуваме наименованието на глава втора и членове от 5 до 11 включително ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 16.
Глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава трета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието: “Създаване, съхраняване, ползване и възстановяване на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.”
По раздел I комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието – “Създаване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 12. (1) Нивото на задължителните запаси, поддържано от задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2, се определя от председателя на агенцията ежегодно до 31 март въз основа на среднодневното потребление на нефтопродуктите по чл. 2 на територията на страната през предходната календарна година.
(2) Задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2 са длъжни ежегодно до 30 април да приведат нивото на задължителните си запаси в съответствие с определеното им ниво по ал. 1.”
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 13. (1) При изчисляване на среднодневното потребление се вземат предвид продадените от производителите, съответно внесените от вносителите на територията на Република България нефтопродукти, с цел продажба или потребление.
(2) При изчисляване на среднодневното потребление не се вземат предвид количествата от внос или от местно производство, които са предназначени:
1. за Българската армия или за въоръжени сили на други държави или международни организации, пребиваващи или преминаващи през територията на страната в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство;
2. за поддържане на военновременните запаси;
3. за създаване или възстановяване на задължителните запаси, установени с този закон;
4. за бункерни доставки за мореходни плавателни съдове;
5. за износ, включително горивото в резервоарите на въздухоплавателни и шосейни транспортни средства, които напускат територията на страната.
(3) При определяне на среднодневното потребление не се взема предвид количеството на потребените нефтопродукти от добит в страната нефт в размер до 25 на сто от нивото на годишното потребление.”
По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 14. Задължителните запаси по този закон не могат да включват нефт и нефтопродукти:
1. от местни залежи, които не са добити;
2. доставени за зареждане на мореходни плавателни съдове;
3. намиращи се в тръбопроводи, в пътни и железопътни цистерни и в цистерни на търговците на дребно (бензиностанции);
4. намиращи се у малки потребители;




5. които са съхранявани от или са на разположение на Въоръжените сили извън военновременните запаси;
6. преминаващи транзитно през територията на страната;
7. които не могат да бъдат премествани от хранилищата с помощта на нормално използваната за тази цел технология (дънни запаси) или са трудно достъпни или са неоперативни по други подобни причини.”
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 15. (1) Задължителните запаси по чл. 2 могат да се поддържат в нефт, в междинни технологични продукти за получаване на горива или в крайни готови нефтопродукти.
(2) При определяне на количествата задължителни запаси от нефтопродукти крайните продукти се отчитат съгласно техния действителен тонаж.
(3) Нефтът и междинните технологични продукти се отчитат на базата на съотношението между цялото количество нефтопродукти, произведено в страната през предходната календарна година, и цялото количество нефт, потребено през тази година. Това правило се прилага за не повече от 40 на сто от количеството на задължителните запаси бензин, промишлено гориво (газьол), реактивни горива от керосинов тип и дизелово гориво за не повече от 50 на сто от количеството на задължителните запаси котелно гориво (мазут) и до 100 на сто от количеството на задължителните запаси газ пропан-бутан.
(4) Количеството на задължителните запаси от газ пропан-бутан в размер до 100 на сто може да бъде съхранявано и под формата на бензин или дизелово гориво.
(5) Добавките, които са предназначени за преработване в някоя от категориите крайни нефтопродукти по чл. 2, могат да се използват като заместител на съответните продукти.
(6) Междинните технологични продукти за получаване на горива и добавките за преработване в крайни нефтопродукти не могат да съставляват повече от 10 на сто от общото количество на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.”
По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 16. Агенцията създава и поддържа 30-дневни държавни резерви от нефт и нефтопродукти, изчислени на основата на среднодневното потребление на нефтопродукти в страната през предходната календарна година.”
По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 17. (1) Всяко лице – производител на нефтопродукти, е длъжно да създаде, съхранява и възстановява със свои средства и за своя сметка задължителни запаси в количество, пропорционално на продаденото от него количество нефтопродукти през предходната календарна година за потребление на територията на Република България.
(2) Всяко лице – вносител на нефтопродукти, е длъжно да създаде, съхранява и възстановява със свои средства и за своя сметка задължителни запаси в количество, пропорционално на внесеното от него количество нефтопродукти за потребление на територията на Република България през предходната календарна година.
(3) Съхраняването на запасите по ал. 1 и 2 може да се извършва само в складове, които са регистрирани по реда на чл. 21.
(4) Агенцията съхранява държавните резерви от нефт и нефтопродукти в собствени складове, които отговарят на общите задължителни технически изисквания за безопасност и експлоатация по чл. 6, ал. 3, т. 2 и в складове, които са регистрирани по реда на чл. 21.
(5) Задълженията по ал. 1 и 2 се считат за изпълнени, ако съответният производител или вносител на нефтопродукти притежава складови запаси за собствени количества нефт и нефтопродукти или за предадени му количества по договор за заем в количество, съответстващо на определеното му от агенцията ниво на задължителните запаси, вложени в публичен склад, който е регистриран по реда на чл. 21.
(6) Задължените лица по ал. 1 и 2, които са предали по договор за заем количества нефт и нефтопродукти, представляващи тяхна собственост, намиращи се в регистрирани складове по чл. 21, не могат да отчитат тези количества за изпълнение на собствените си задължения по този закон.
(7) Всеки производител и вносител на нефтопродукти е длъжен по всяко време да държи запаса, за който има задължения по предходните алинеи, и да се разпорежда с него само въз основа на издадено разпореждане за ползване и в съответствие с това разпореждане.”
По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 18. (1) Количеството на задължителните запаси по този закон, равно на среднодневното потребление на нефтопродукти за 90 дни през предходната календарна година на територията на страната, ще бъде достигнато за девет години съгласно сроковете по § 3 от Заключителните разпоредби.
(2) Агенцията в съответствие с графика на създаване определя количеството и структурата на запасите за всяка година на базата на средното потребление през предходната година.”
По раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието му – “Съхраняване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 19. Задължителни запаси от нефт и нефтопродукти по този закон могат да бъдат съхранявани само в складове, които са регистрирани от агенцията по реда на чл. 21 и в складове на агенцията при условията на чл. 17, ал. 4.”
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 20. За всяко искане за регистриране на склад за съхраняване на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти по този закон се заплащат държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 21. Искането за регистрация на склад, в който могат да се съхраняват задължителни запаси по този закон, се подава от лицето, което ще бъде съхранител, до председателя на агенцията и се придружава от следните документи:
1. нотариален акт или друг документ за собственост върху склада, а когато подателят на искането не е собственик – договор, по силата на който искателят има право да ползва склада;
2. документи, удостоверяващи техническата изправност на оборудването и съоръженията на склада и съответствието им с изискванията, утвърдени от председателя на агенцията;
3. планове за действие за ликвидиране на пожари и аварии, съгласувани с органите на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, и осигурен запас гасителни средства;
4. документи, удостоверяващи професионалната квалификация и опит на лицата, които ще работят в склада;
5. положително решение за оценка на въздействието върху околната среда;
6. регистрация като публичен склад по Търговския закон;
7. пълна имуществена застраховка на активите на склада, регистриран по реда на този закон, на съхраняваните продукти, както и на отговорност към трети страни;
8. документ за платена такса.”
По чл. 22 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 22. Председателят на агенцията може със заповед да заличи регистрацията по чл. 21:
1. ако са представени неверни данни, които са послужили като основание за регистрирането;
2. при нарушения на разпоредбите на този закон или на други нормативни актове, уреждащи съхраняването на нефт и нефтопродукти.”
По чл. 23 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 23. При приемането на нефт и нефтопродукти, представляващи задължителни запаси по този закон, влогоприемателят задължителна издава на влогодателя складов запис с реквизитите по чл. 577 от Търговския закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24:
“Чл. 24. (1) Производителите и вносителите на нефтопродукти и съхранителите на нефт и нефтопродукти са задължени да уведомяват председателя на агенцията за извършеното от тях разпореждане със складовете, които са регистрирани по реда на чл. 21 (включително и при сделка с предприятието, в което са включени), както и за всяко преобразуване (вливане, сливане, разделяне или отделяне) на съхранителя.
(2) Съхранителите на нефт и нефтопродукти, които са регистрирани по реда на чл. 21, уведомяват председателя на агенцията за всеки случай на влагане и изтегляне на нефт или нефтопродукти. Уведомлението се отправя писмено или по електронен път най-късно в работния ден, следващ деня на изтеглянето.
(3) Задължените лица съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност уведомяват председателя на агенцията за всеки случай на ползване на резервите от нефтопродукти и за сроковете за тяхното възстановяване. Уведомлението се отправя писмено или по електронен път най-късно в работния ден, следващ деня на изтеглянето.”
По раздел III комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието му – “Ползване на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 25. (1) Председателят на агенцията издава разпореждане за ползването на запасите за всеки отделен случай на затрудняване на доставките съгласно § 1, т. 1. Разпореждането е общо и валидно за всички лица по чл. 17, ал. 1 и 2.

(2) Разпореждането за ползване на задължителни запаси представлява разрешение за временно намаляване на нивото на задължителните запаси под 90 дни. То трябва да включва реквизитите съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за административното производство, както и:
1. вида и количеството на нефта и нефтопродуктите, за които се издава разпореждането за ползване;
2. продължителността на ползването;
3. крайния срок за възстановяване на използваните задължителни запаси.
(3) Председателят на агенцията може по всяко време при промяна на обстоятелствата да отмени или измени разпореждането за ползване на задължителни запаси по този закон.
(4) Разпореждането за ползване на задължителните запаси не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на издаването му и подлежи на незабавно изпълнение.
(5) Министърът на икономиката, съгласувано с министъра, координиращ провеждането на държавната политика за създаването, съхраняването и ползването на държавните резерви може в 7-дневен срок със заповед да отмени разпореждането на председателя на агенцията по ал. 1. Заповедта отменя изцяло издаденото разпореждане за ползване на задължителните запаси.
(6) Ползването на държавните резерви на агенцията се извършва по предложение на председателя на агенцията с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на агенцията.”
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 26. Задължителните запаси по този закон се освобождават в следната последователност:
1. задължителните запаси на лицата по чл. 17, ал. 1 и 2;
2. държавните резерви на агенцията, след изчерпване на запасите по т. 1.”
По чл. 27 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 27. (1) Създадените по реда на този закон задължителни запаси се ползват по начините, указани в разпореждането на председателя на агенцията по чл. 25.
(2) Запасите, създадени и съхранявани от производителите и вносителите на нефтопродукти, се продават от тях на едро или на крайни потребители на пазарен принцип.
(3) Продажбата на пазара на държавните резерви, създавани и поддържани от агенцията, се уреждат със закон.”
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 28. В случай на затрудняване на доставките на нефт и нефтопродукти в страната по този закон министърът на икономиката и министърът на енергетиката и енергийните ресурси могат да предложат на Министерския съвет:
1. да приеме решение за въвеждане на ограничения на потреблението на нефтопродукти в страната;
2. да приеме решение за регулиране на цените на нефтопродуктите с цел да се предотврати възможността за непазарното им покачване.”
По раздел ІV комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Възстановяване на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 29 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 29. Въстановяването се извършва от производителите и вносителите на нефтопродукти на пазарен принцип и в срок, определен в разпореждането на председателя на агенцията по чл. 25, ал. 1 или в заповедта по чл. 25, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на глава трета и членове от 12 до 29 включително.
Гласували 91 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По глава четвърта комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието: “Контрол върху създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти”.
По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 30. (1) Председателят на агенцията проверява изпълнението на задълженията на производителите и вносителите на нефтопродукти и съхранителите на нефт и нефтопродукти по създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на задължителните запаси по този закон, като се подпомага от инспекторат и упълномощени служители на агенцията.
(2) За инспектори, които изпълняват контролни функции по този закон, могат да бъдат назначавани само лица с висше образование, имащи трудов стаж не по-малко от три години, от които най-малко една година стаж в производството, съхраняването или търговията с нефт и нефтопродукти.”
По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 31. (1) При изпълнението на служебните си задължения инспекторите и упълномощените служители имат право:
1. на свободен достъп в обектите, където се съхраняват задължителни запаси по този закон;
2. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица;
3. да проверяват отчетността на контролираните обекти;
4. да осъществяват предвидените от закона действия по обезпечаването на доказателствата, включително да запечатват складовете, в които се съхраняват или следва да се съхраняват задължителни запаси;
5. да извършват насрещни проверки;
6. да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки;
7. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица;
8. да ползват вещни лица, с които се сключва договор за възлагане на експертиза.
(2) При осъществяване на правомощията си инспекторите и упълномощените служители взаимодействат със съответните органи на Агенция “Митници”, данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на финансите и председателя на агенцията, както и със съответните органи на Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) При извършване на проверка по писмено искане на председателя на агенцията съответните държавни органи са длъжни да предоставят данни относно обмитените количества нефт и нефтопродукти, обема и вида на продажбите, осъществени от проверяваното лице, както и всяка друга информация, необходима за определяне на задълженията на проверяваното лице и на нивото на поддържаните от него задължителни запаси.
(4) Проверките се назначават и извършват по ред, определен в инструкция на председателя на агенцията.”
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 32 (1) При извършване на проверка инспекторите и упълномощените служители могат да предприемат мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, те могат временно да запечатват складове, работилници и други обекти, свързани с дейността, за срок до 24 часа, а с писмено разрешение на председателя на агенцията – до 72 часа.
(2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на проверяваното лице.
(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред председателя на агенцията, който се произнася със решение най-късно в деня, следващ деня на постъпване на жалбата, като може да потвърди, измени или отмени мерките в сроковете, за които жалбоподателят се уведомява в същия ден.
(4) Решението на председателя на агенцията може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд. Съдът се произнася в закрито заседание в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(5) Жалбата не спира изпълнението на мерките по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.”
По чл. 33 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 33. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено нарушение по този закон, инспекторът съставя акт за констатиране на извършено нарушение.”
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 34. (1) Актът за констатиране на нарушение се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на проверката и трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
2. наименованието и номера на акта;
3. данните за проверявания субект;
4. фактическите и правните основания за издаване на акта, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
5. законовите разпоредби, които са нарушени;
6. обяснения или възражения на проверявания субект, ако е направил такива;
7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;
8. дата на съставяне на акта и подпис на лицето, съставило акта.
(2) Фактическите и правните основания по ал. 1, т. 4 са мотивите на акта за констатиране на нарушение.
(3) Екземпляр от акта за констатиране на нарушение се връчва по реда на Закона за административните нарушения и наказания на проверявания субект в срок до 7 дни от съставянето му.
(4) Неразделна част от актовете за констатиране на нарушение са всички събрани в хода на проверката доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от акта за констатиране на нарушение, предназначен за агенцията, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за проверения субект.
(5) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на глава четвърта и чл. 30-34 включително.
Моля, гласувайте!
Гласували 105 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 23.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета: “Глава пета – Административно-наказателни разпоредби”.
По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 35. Служител на агенцията, който разгласи, предостави, публикува, използва или разпространи по друг начин данни и обстоятелства, представляващи производствена или търговска тайна на производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. и се лишава от право да заема длъжност в агенцията.”
По чл. 36 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 36. (1) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който не изпълни или допусне да не бъдат изпълнени задълженията по чл. 12, ал. 2, чл. 17, ал. 1, 2 и 3, чл. 19 и чл. 29, се наказва с глоба от 15 000 до 150 000 лв.
(2) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който е юридическо лице и не изпълни задълженията по ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 15 000 до 150 000 лв.”
По чл. 37 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 37. (1) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който не изпълни или допусне да не бъдат изпълнени задълженията по чл. 17, ал. 7, чл. 25 и чл. 27, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер 500 лв. за всеки тон от разпореденото в нарушение количество продукти, но не по-малко от 150 000 лв.
(2) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който е юридическо лице и не изпълни задължението по ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки тон от разпореденото в нарушение количество продукти, но не по-малко от 150 000 лв.”
По чл. 38 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 38. (1) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти или служител на такова лице, който не окаже съдействие при извършване на проверка или пречи за извършването й или допусне такива действия, се наказва с глоба от 15 000 до 150 000 лв.
(2) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който е юридическо лице и не изпълни задълженията по ал. 1, се наказва с имуществена санкция от 15 000 до 150 000 лв.
(3) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който не изпълни или допусне да не бъдат изпълнени задълженията по чл. 4, ал. 1, 2 и 4, и чл. 24, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.
(4) Производител или вносител на нефтопродукти или съхранител на нефт и нефтопродукти, който е юридическо лице и не изпълни задълженията по ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.”
По чл. 39 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 39. Вещи лица, които са приели по договор да извършат, но не са извършили в определения срок възложената експертиза и с това са станали причина за удължаване на срока за приключване на проверка, се наказват с глоба или с имуществена санкция до 5000 лв.”
По чл. 40 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 40. Служител на агенцията, който пропусне да образува производство по издаване на акт, определен в този закон, или не се произнесе по жалба срещу такъв акт в законоустановените срокове, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.”
По чл. 41 има предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 41. (1) Извън случаите по предходните членове на тази глава лице, което не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон или допусне да не бъдат изпълнени, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическото лице за неизпълнение се налага имуществена санкция от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата или имуществената санкция е от 5000 до 20 000 лв.”
По чл. 42 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 42. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за констатирани нарушения се съставят от инспекторите или от упълномощени служители на агенцията, а наказателните постановления се издават от председателя на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по глава пета? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на глава пета и текстовете от чл. 35 до чл. 42 включително.
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Затрудняване на доставките” е налице, когато в рамките на два последователни месеца се получи намаляване с 20 на сто на общото ниво на доставките в страната на нефт и нефтопродукти спрямо същия период през предходната календарна година.
2. “Производител на нефтопродукти” е юридическо или физическо лице, произвеждащо нефтопродукти, включени в чл. 2.
3. “Вносител на нефтопродукти” е юридическо или физическо лице, което осъществява внос на нефтопродукти, включени в чл. 2.
4. “Съхранител на нефт и нефтопродукти” е юридическо или физическо лице, чийто склад е регистриран по реда на чл. 21.
5. “Междинен технологичен продукт” е фракция на нефта, която се използва при последващи преработки или се използва като компонент при получаване на крайни продукти.
6. “Добавка” е химически продукт, който се използва за подобряване на свойствата на горивата и получаване на крайния продукт.
7. “Повторно” е административното нарушение, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по текста на Допълнителната разпоредба? Няма.
Гласуваме § 1 от Допълнителната разпоредба.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 9.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Заключителните разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. Създаването на задължителните запаси започва една година след влизането в сила на закона.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 3. Количеството на задължителните запаси по този закон ще бъде достигнато в следните срокове:
1. през първата година – най-малко за 10 дни, от които 10 дни за агенцията;
2. през втората година – най-малко за 20 дни, от които 10 дни за агенцията;
3. през третата година – най-малко за 30 дни, от които 15 дни за агенцията;
4. през четвъртата година - най-малко за 40 дни, от които 20 дни за агенцията;
5. през петата година - най-малко за 50 дни, от които 25 дни за агенцията;
6. през шестата година - най-малко за 60 дни, от които 30 дни за агенцията;
7. през седмата година - най-малко за 70 дни, от които 30 дни за агенцията;
8. през осмата година - най-малко за 80 дни, от които 30 дни за агенцията;
9. през деветата година и следващите години - най-малко за 90 дни, от които 30 дни за агенцията.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 4. Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона приема съответните изменения и допълнения в Устройствения правилник на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и тарифата по чл. 20.”
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 5. Задължените лица по чл. 17, ал. 1 и 2, в тримесечен срок от влизането в сила на закона депозират в агенцията график, в т.ч. и финансова схема за натрупване на задължителните запаси по този закон.”
По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 6. В Закона за енергетиката и енергийната ефективност чл. 56 се отменя.”
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по Заключителните разпоредби на законопроекта няма.
Гласуваме от § 2 до § 7 включително от Заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 9.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Заповядайте, господин Димитров, за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, имам процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати госпожа София Касидова - заместник-министър на икономиката, и господин Димитър Кюмюрджиев, който е член на Комисията за защита на конкуренцията и ръководител на работната група по преговорите с Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение - госпожа Касидова и господин Кюмюрджиев да бъдат допуснати в пленарна зала.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“ДОКЛАД
по законопроект № 202-01-58 от 10.09.2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за защита на
конкуренцията, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 27 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията”.
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 9, въздържали се 3.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 1. В чл. 2, ал. 1, т. 3 се изменя така:
“3. предприятия, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането на закона не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени и конкуренцията в страната не се засяга в значителна степен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 1 няма.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 има предложение на народния представител Йордан Нихризов за отпадането на параграфа.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров за отпадането в § 2 на т. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В § 2, чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 числото “7” се заменя с “9”, думата “четирима” се заменя с “шестима” и думата “двама” се заменя с “четирима”.
2. В ал. 6 думите “членовете на комисията” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев:
В § 2 , чл. 4, т. 1 се изменя така:
“1. комисията се състои от 11 души – председател, 2 заместник-председатели и 8 членове, избирани и освобождавани от Народното събрание за срок от пет години.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Лиляна Кръстева, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 2:
“§2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“Чл. 4. (1) Комисията се състои от седем души – председател, двама заместник-председатели и четирима членове, избирани и освобождавани от Народното събрание за срок от пет години. Те могат да бъдат преизбирани за още пет години.”
2. В ал. 3 изречение второ накрая се добавят думите “както и да бъдат облагодетелствани под каквато и да е форма от предприятие.”
3. Алинея 4 се отменя.
4. Създава се ал. 6:
“(6) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание. Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членовете - 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на комисията”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние в комисията много дълго обсъждахме целесъобразността от тези частични изменения на Закона за конкуренцията. Много често нямаше достатъчно аргументи те да бъдат обосновани. Още повече, че сега в момента се подготвят директиви в Европейския съюз, които ще изискват наново в скоро време промени в този закон. Така или иначе повечето промени са свързани по-скоро с конюнктурни интереси, отколкото с развитието на конкуренцията като такава.
В целия закон се увеличава ролята на председателя на тази комисия. Възможността той да взема еднолични решения се намалява, както и броят на членовете на комисията. Но логиката на закона изисква запазване на броя на членовете на комисията и участие на всички тях при разглеждането на отделните случаи и вземането на решения като колективен орган. Затова ние с господин Димитров настояваме да отпадне тази промяна в броя на членовете и да се запази досегашният брой от 11 души.
Колегата Ляков е направил едно междинно предложение – за 9 души, но и то не се възприема.
Добре е, че отпадна текстът, който определяше какви да бъдат членовете – колко от тях да са юристи и икономисти.
Надявам се да приемете, че е много по-важно комисията да работи като колективен орган, да запази броя на членовете си, и няма да приемете това решение, което предлагат някои от нашите колеги – фактически председателят на комисията да бъде приравнен с нещо като заместник министър-председател. Досегашното предложение на вносителя е председателят да получава заплата на председател на комисия на Народното събрание, тоест на министър. Сега изведнъж той ще получава 90 процента от заплатата на председателя на Народното събрание или ще бъде по ранг нещо като първи зам.-премиер. Не знам какво е наложило това изменение. Моля вносителите на тази част от предложението да го оттеглят.
Моля ви още веднъж да подкрепите нашето предложение с господин Димитров, а вносителите на тези почти министър-председателски възнаграждения да оттеглят своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Папаризов, явно не сте достатъчно добре запознат с аналогичните видове възнаграждения на органи, които се избират пряко от Народното събрание. Същият текст не цели някаква извънредност на заплащане на възнагражденията на членовете на комисията и на нейния председател, а напротив, да създаде същите равни условия, при които се възнаграждават членовете на комисията например в наскоро гласувания Закон за финансов надзор, Сметната палата и т.н. Текстът е почти механично пренесен от досега действащите разпоредби в други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за дуплика господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Все пак аз в никакъв случай не бих сравнил Комисията за защита на конкуренцията със Сметната палата. По принцип дори да има подобни текстове в Закона за Сметната палата, то тя е орган, който контактува с държавните органи, осигурява министерствата, ведомствата и правителството като цяло да изпълняват законите и целесъобразно да изразходват предоставените им бюджетни средства. По същество председателят на Сметната палата в една държава по ранг заема много по-високо място отколкото председателят на една Комисия по конкуренцията. Такова сравнение не би трябвало да се прави. Във всеки случай едва ли подобни органи би трябвало да бъдат приравнявани по възнаграждение на заместник министър-председатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожа Касидова иска да вземе отношение по въпроса. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОФИЯ КАСИДОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, от името на вносителя искам да внеса още веднъж уточнение по предлагания член и измененията. Те бяха надълго и нашироко дискутирани в Комисията по икономическата политика.
Изменението на закона е конюнктурно. Да, и конюнктурата е, че има политическа воля глава “Конкуренция”, която е една от най-важните и много трудни глави в нашия преговорен процес, да бъде затворена до края на юни тази година. За да се случи това, едно от много важните и необходими условия е да бъдат приети измененията в Закона за защита на конкуренцията, които изцяло отразяват настъпилите промени в законодателството на Европейския съюз през последните пет години.
Що се отнася до броя на комисарите, конюнктурата е следната: намаляването на броя на комисарите от 11 на 7 по никакъв начин няма да наруши качеството на работата, защото качеството на всеки такъв административен орган зависи от организацията, от управляващото тяло и от това как е структурирана тази комисия. Смятаме, че с предлаганите промени ще осигурим по-добра структура и по-добро качество на работата.
Още един допълнителен аргумент в тази посока е, че подобните комисии в страните-членки и присъединяващите се страни са дори с много по-малък брой на комисарите. В Италия броят им е 5, в Португалия – от 4 до 6, в Германия – 5 и т.н.
Относно значимостта на Комисията за защита на конкуренцията като орган, който управлява икономическите отношения в цялата икономика, бих казала, че това е изключително важна комисия, защото не трябва да забравяме, че тя кореспондира и с Генералната дирекция “Конкуренция” в Европейската комисия. Моля да отчетете и този факт. Комисията като такава отговаря и за една много важна преговорна тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Изказването, което направи господин Папаризов, е изключително симптоматично за левите представи за пазарна икономика. В левите представи за пазарна икономика конкуренцията е толкова незначително нещо, че тази комисия по никакъв начин не може да бъде сравнявана със Сметната палата. Само че това е нещо изключително спорно. Този орган е изключително важен. Неговите функции се отнасят до икономиката на цялата страна. Не може да има пазарна икономика без нормална, здравословна, лоялна конкуренция. Просто такива неща няма. Не може да има дървено желязо или пазарна икономика без конкуренция. За съжаление тук отново ни се представят такива тези.
На второ място, Комисията за защита на конкуренцията, видите ли, била незначителен орган, но в същото време трябва да има 11 души. В момента тези 11 души и тази комисия не функционират добре. Една от причините за това е и одиозната фигура на техния председател, който по мое мнение снижи изключително репутацията на този орган през изтеклия си мандат. Казвам го напълно откровено и ясно, за да няма недоразумения.
Тази комисия е изключително важна. Тя трябва да бъде направена работеща. Практиката е показала, че 7-членен състав на един колективен орган е оптималният състав, който работи добре. Това повишава и отговорността на самите членове на комисията.
А повишаването на заплатите не е нещо случайно. Това е нормално, тъй като тези хора ще бъдат изложени на изключително силен натиск, ако решат да упражняват добросъвестно и компетентно своите правомощия. Те трябва да бъдат наистина защитени дори и в това отношение, тъй като ще бъдат подложени на натиск и на изкушения.
Господин Папаризов каза, че Сметната палата контактува само с държавни институции. Да, и в този смисъл тя не е изложена на такъв натиск, на какъвто би била изложена Комисията за защита на конкуренцията.
Така че в предложенията за изменение на този закон, които са направени, има ясна и последователна пазарна логика и затова, колеги, моля да ги подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Реплика – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз не зная как господин Димитров разбира левите идеи, но в случая говорим за един държавен орган – Комисията за защита на конкуренцията, който е държавен орган, както например Министерството на икономиката. И няма нищо лошо в това да помислим как да структурираме държавните органи.
Аз не виждам по никакъв начин такива органи, като комисията, да бъдат по-важни за регулирането на конкуренцията в страната от Министерството на икономиката. Това е моето предложение, както предлагат и вносителите, ръководителят на тази комисия да е равен на министъра на икономиката, а не на първи заместник министър-председател например. Трябва да има някаква логика в структурата на държавата. Просто една държава трябва да се структурира по някакъв логичен начин.
Разбира се, че има не по-малко значение как ще действат стопанските субекти - да кажем, министърът на финансите и Главно данъчно управление да накарат всички фирми да си плащат данъците. Това е много по-важно за конкуренцията, отколкото отделните еднократни решения на комисията.
Така че като гледаме за пазарната икономика и нейните институции, дайте да ги разгледаме всичките и да съпоставим отделните държавни органи. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Друга реплика няма.
За изказване – господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз споделям като цяло промените, които са направени в Закона за защита на конкуренцията, и оценявам изключителното значение на тази комисия.
Смятам също, че за да бъдат привлечени висококачествени специалисти, те трябва да бъдат изключително добре платени. Те имат твърде отговорна функция във вече работещата пазарна икономика в България и ще установяват чисти пазарни правила, изключително важни за повишаване на конкурентоспособността на нашата икономика. Това е едно от най-важните условия, за да се развива една икономика. Как ще се развива тя до голяма степен зависи от дейността на тази комисия. Затова оценката чрез заплащането според мен е правилно.
Споделям също, че не би трябвало да има строго формулиране на образованието за членовете на комисията, а за председател и заместник-председател само в рамките на юридическо и икономическо, защото голяма част от работата на тази комисия тепърва ще бъде свързана и с оспорване на интелектуалната собственост, битката за търговски марки, патенти. А там голяма част от добрите специалисти са с инженерно образование. Така че вероятно ще има и такива хора, като разбира се задължително трябва да има юристи и икономисти.
Спорна е тезата дали трябва да има такъв рязък преход от 11 на 7 члена. Вярно е, че в развитите пазарни икономики и държавите, които цитира госпожа Касидова, това е така. Само че знаете, че нашата пазарна икономика е все още много крехка и всички институции, които обслужват, според мен имат нужда от известен опит, още повече че делата, с които ще се занимава тази комисия, според мен ще започнат доста взривоопасно да нарастват. А знаете, че в конкурентоспособността на една икономика, изобщо в действието на бизнес субектите времето е първостепенен фактор. Забавянето на едно дело, да кажем, при две големи компании може да доведе до големи пробиви в отделни сектори на икономиката. Затова аз съм предложил компромисен вариант, защото също смятам, че 11 члена са много, да се мине на 9 и евентуално, ако след известно време се види, че тези 9 члена са разточително много, да се мине на вариант 7. Но според мен 7 члена в началото няма да могат да се оправят, защото, аз ви казвам, тази комисия тепърва ще има да решава изключително много дела, свързани с увеличаващия се конкурентен пазар в България, както и с увеличаващото се присъствие на чужди фирми, които знаете, че много ревниво бранят своите бизнес интереси, защитават своите марки, интелектуална собственост и т.н.
Аз оттеглям предложението за ал. 6. Естествено отпада и замяната на “двама” с “четирима”, защото тя се отнася за образованието, и остава само текстът в ал. 1 – “Числото “7” се заменя с “9”, а думата “четирима” се заменя с “шестима”, така че да станат 9 члена на комисията.
Ще държа това предложение да бъде гласувано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също искам да взема отношение по тези два спорни въпроса.
Председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров каза, че било установено, че 7 души е оптималното число за колективен орган. Аз не знам от кого е установено, по тношение на кого е установено, кога е установено, но ако ние създаваме един нов орган с наистина важни правомощия, аз също смятам, че числото 7 едва ли ще е оптималното. Няма защо да се правим, че не разбираме какво става. Очевидно е, че съставът на новоизбраната комисия, когато тя бъде конституирана, ще бъде изцяло нов. Аз се съмнявам, че 7 души ще могат да извършват тази дейност, която наистина е много важна и много отговорна. Струва ми се, че по-добре е наистина, ако 11 души на някой се виждат прекомерна цифра, по-скоро числото да е 9.
Също така аз бих подкрепил по отношение възнаграждението на председателя, на заместник-председателите и членовете предложението на вносителя. Мисля, че аргументи, които вече се казаха, трябва да ги обсъдим, защото ми се струват основателни.
Една държава трябва да е ясно конструирана. Народното събрание по силата и на Конституцията, и на действащи закони е избирала досега редица органи – колективни, еднолични, и аз не си спомням да има такъв случай с такова месечно възнаграждение. Ние винаги сме се ориентирали тогава, когато Народното събрание избира един важен държавен орган, максимумът поне да е бил възнаграждението на председателя на постоянна комисия на Народното събрание, защото това възнаграждение е равно на възнаграждението на министър.

На нас ни се предлага председателят да получава 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание. Без да съм математик, мисля, че това ще се равнява на заплатата на заместник-председател на Народното събрание.
След това, възнагражденията на заместник-председателите на комисията – 95 на сто от възнаграждението на председателя, а членовете – 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя, надхвърлят възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание. Аз не мога да се съглася, че един член на тази несъмнено важна комисия е по-важен от председател на постоянна комисия на нашия парламент.
Освен това не трябва да забравяме, че много от актовете на тази комисия, макар че по нашата Конституция тази фигура не съществува, са все едно една особена юрисдикция. Много от нейните актове подлежат на съдебен контрол. По-важният орган, който ще се произнася по редица решения на Комисията за защита на конкуренцията, ще получава по-малко възнаграждение от по-нисшия орган, от тази комисия.
И аз не мога да се съглася с тези съображения, които се изтъкват понякога, че за да не се корумпират, те трябва да получават повече. Вижте, някаква разлика примерно от 100 лв. няма нито да създаде корупция, нито да спре корупцията. Който си е корумпиран, и 5000 лв. да получава, ще си бъде корумпиран. Който не е корумпиран, и при по-ниско възнаграждение, а то никак не е ниско, ако приемем предложението на вносителя, няма да се корумпира. Ето защо аз поддържам текста на вносителя за ал. 6. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов § 2 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 35, против 79, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Папаризов и Димитров, което не е подкрепено от комисията, да отпадне т. 1 на § 2.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 86, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков в частта, която не беше оттеглена в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 32, против 89, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 29, против 80, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 2 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 9, въздържали се 6.
Параграф 2 е приет.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (след поименна проверка на кворума звъни): Възобновявам заседанието със 161 народни представители в пленарната зала.
Моля господин Валери Димитров да заеме мястото си. Продължаваме второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на народния представител Йордан Нихризов за отпадането на т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Аналогично е и предложението на господин Ляков, също неподкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
“§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
“а) В т. 4 досегашният текст се заменя с “поради несъвместимост по чл. 4, ал. 3, настъпила след избора”;
б) Създава се т. 5:
“5. при смърт.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) при настъпване на обстоятелство по ал. 1 за член на комисията председателят уведомява своевременно Народното събрание. Когато обстоятелството по ал. 1 се отнася до председателя, уведомление може да направи всеки член на комисията.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) В случаите по ал. 1 при предсрочно прекратяване на правомощията на член на комисията Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 3. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложенията на Йордан Нихризов и Панайот Ляков, които съвпадат – за отпадането на т. 1 на § 3. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 20.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 31.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров – в § 4, т. 2, се правят следните изменения:
1. Предлаганата нова т. 5 “извършва секторни анализи на съответния пазар” да отпадне.
2. Предлаганото изменение на досегашната т. 5 също да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
“§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на този закон;”.
Създават се нови т. 4 и 5:
“4. обжалва пред компетентния съд административни актове и решения, които противоречат на този закон, в 30-дневен срок от узнаването им;
5. извършва секторни анализи на съответния пазар;”
Досегашната т. 4 става т. 7.
Досегашната т. 5 става т. 8 и се изменя така:
“8. постановява прекратяване на нарушенията по чл. 9, по чл. 18 и по глава седма “Нелоялна конкуренция” и възстановяване на първоначалото положение при установени нарушения по глава шеста “Концентрация на стопанската дейност”;”
Създава се нова ал. 3:
“(3) При изготвяне на секторни анализи комисията събира информация и има право на съдействие по чл. 41, ал. 1.”
Досегашната ал. 3 става ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 4. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 24, против 90, въздържали се 13.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 4.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 19.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение на Никола Николов и група народни представители – в чл. 7а думите “и ги публикува” да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
“§ 5. Създава се чл. 7а:
“Годишен отчет на комисията
Чл. 7а. В срок до 31 март на текущата година комисията представя в Народното събрание годишен отчет за дейността си по този закон за предходната година и го публикува по Интернет и по друг подходящ начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 5 има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 25, против 85, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 5.
Гласували 140 народни представители: за 116, против 14, въздържали се 10.
Параграф 5 се приема.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 6 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков – в чл. 8, ал. 1, т. 1 думите “и членовете на комисията” да отпаднат.
Комисията не подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 6. В чл. 8, ал. 1 т. 1 се отменя.”
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков, облекчавате ме.
Няма други желаещи да вземат отношение по § 6.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 6.
Гласували 131 народни представители: за 115, против 11, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложения от народния представител Панайот Ляков – в чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “на свързани или обединили се предприятия” се заменят с “на свързани предприятия или на сдружения от предприятия”.
2. В ал. 2 думата “недействителност” се заменя с “нищожност”.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 със следното съдържание:
“§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “решения на свързани или обединили се предпирятия” се заменят с “решения на сдружения на предприятия”, а думата “като” – с “като например”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Споразуменията и решенията по ал. 1 са нищожни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по ал. 1 аз смятам, че не трябва да остава само “решения на сдружения на предприятия”, защото могат да се дадат много примери на свързани предприятия, които са свързани технологично, структурно, маркетингово и т.н., и които решения на една такава група от предприятия могат да предизвикат неблагоприятни изменения на пазара и въвеждането на нелоялна конкуренция.
В ал. 2 смятам, че е съвсем логично след като сме заменили термина един път, тоест споразуменията ги обявявате вместо за “недействителни” – за “нищожни”, както е точният юридически термин, след това отново да се запазва думата “недействителност”, а тя да не бъде заменена с “нищожност”. Няма никаква логика след като един път сте използвали в първата част на текста, че споразуменията са нищожни, след това да се запазва старият термин “недействителност”. Терминологията трябва да бъде еднаква – щом използваме “нищожни” и “нищожност”, а не едното да бъде “нищожни”, а другото – “недействителност”.
Смятам, че предложението е съвсем разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата господин Димитър Кюмюрджиев – член на Комисията за защита на конкуренцията.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Димитър Кюмюрджиев, член съм на Комисията за защита на конкуренцията и съм ръководител на работна група 6 в екипа за преговори с Европейския съюз, глава шеста – “Политика на конкуренцията”.
Ако ми позволите, господин председател, бих искал да благодаря с едно изречение на народните представители за отлично приетия Закон за държавните помощи, който беше високо оценен в редовния доклад за напредъка на Република България за присъединяване към Европейския съюз и поставя началото на разговорите за приключване на преговорите по глава шеста с Европейския съюз.
Що се отнася до забележката на уважаемия народен представител господин Ляков, искам да отбележа следното нещо. Това е основен принцип в карталното право, че за да говорим за картел, за споразумение между предприятия – били формални споразумения във вид на договори, съглашения или неформални – във вид на джентълментски уговорки, е необходимо да имаме автономни предприятия на съответния продуктов и географски пазар.
В случая това беше една грешка на законодателя през 1998 г., позволявам си да отбележа, когато той посочи в чл. 9 съгласуване, решение на свързани или обединени предприятия. Картелното право и въобще правото на конкуренцията разглежда поведението на предприятията, които нямат автономна воля, в случая свързани или обединили се предприятия от гледна точка на злоупотребата с господстващо и монополно положение. Тоест, господин Ляков, ако тези предприятия налагат - чл. 18, т. 1 - необосновани цени, тези предприятия, обединени в икономическата група, регулаторът може да прецени тяхното поведение не по чл. 9, а по чл. 18. В случая законодателят предвижда нещо много важно – “решения на сдружения на предприятия”. Това са решенията на сдруженията на асоциациите на икономически субекти, на икономически оператори, които решават примерно да вдигнат цените на определена дата с еди колко си лева, да кажем, или да се задоволят квоти, или да нарушат общата забрана за картелиране, визирана в чл. 9 по подобие на чл. 81 от договора за установяване на европейската общност. Тоест в случая ние, първо, търсим една чистота - да покажем на икономическите оператори, че картелът се отнася само за икономически независими субекти, и във втория случай Вашите страхове могат да бъдат посрещнати, в смисъл, това поведение може да бъде оценено от регулатора в рамките на чл. 18.
А що се отнася до “нищожност”, съгласно чл. 81, ал. 2 от договора за установяване на Европейския съюз, който ние реципирахме в чл. 9, ал. 2 във варианта на закона от м. май 1998 г., тези споразумения са екс леге недействителни. Ние преценихме и господин Герджиков като специалист в областта на търговското право може би би имал и по-компетентно становище от мен, че тези споразумения трябва да бъдат обявени за нищожни, за да може всеки един да се позовава на това споразумение. Знаете, че проверката на нищожността се извършва в съда. Конституционният съд обвини правото на регулатора да се произнася дали решението е нищожно. Тоест те са нищожни - екс леге.
Затова мисля че текстът, така както е предложен от вносителя, е по-точен от правна гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Единствено за мен остана открит въпроса защо не се възприема предложението по т. 2, което е направил господин Ляков. Господин Димитров, бихте ли помогнали да се ориентирам? Той пледира думата “действителност” да се замени с “нищожност” с оглед уеднаквяване на злоупотребата. Аз нямам целия текст на ал. 2 пред себе си, за да мога да се съобразя. Вероятно ще ми помогнете, за да се ориентирам и аз самият, тъй като ми се струва, че това, което каза господин Ляков, е коректно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, в момента по действащия закон понятието е “недействителност”. Сега господин Ляков предлага “недействителност” да се замени с “нищожност”. За мен, откровено казано, аз не мога да кажа. Знаете, че недействителността има две форми – “унищожаемост” и “нищожност”. В случая ние имаме предвид тази нищожност екс леге, която не поражда правни последици, но в края на краищата не мисля, че това е нещо съдбоносно и решаващо. Можем да приемем това предложение на господин Ляков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За мен няма никакво съмнение, че в случая “недействителност” е синоним на “нищожност”. С оглед ал. 2 да бъде с еднаква словоупотреба е коректно това, което предлага народният представител Панайот Ляков. Затова бих пледирал специално в тази част да се възприеме неговото предложение. Аз ще подложа двете предложения на господин Ляков на гласуване поотделно.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Ляков в т. 1, която не се подкрепя от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 31, против 83, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване т. 2 от предложението на народния представител Панайот Ляков, което лично аз подкрепих пред вас и както разбирам и председателят на комисията – Валери Димитров, не възразява.
Гласували 124 народни представители: за 116, против 8, въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, подкрепен от комисията, с корекцията от господин Ляков, която приехме.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 2, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 8:
“§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Ефектът е незначителен, когато общият дял на предприятията, участници на пазара на стоките или услугите – предмет на споразумението, решението или съгласуваната практика, не надвишава:
1. пет на сто от съответния пазар, ако участниците са конкуренти помежду си;
2. десет на сто от съответния пазар, ако участниците не са конкуренти помежду си.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Алинея 1 не се прилага, когато споразуменията, решенията или съгласуваната практика имат за цел или резултат:
1. пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия;
2. разпределяне на пазари или източници на снабдяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 8 има ли желаещи? Текстът е бил безспорен. Затова подлагам на гласуване § 8, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 8.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Продължаваме с § 9.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение на Никола Николов и група народни представители:
“В § 9, чл. 11 да отпаднат думите след “ал. 1”.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9:
“§ 9. В чл. 11, ал. 1 думите “са задължени” се заменят с “могат”, а в ал. 3 думите “може да” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 9? Не виждам.
Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Никола Николов, Иван Георгиев Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 комисията подкрепя текста на вносителя. Досегашният текст става ал. 1. Създава се ал. 2:
“(2) До постановяване на решението по ал. 1 се забраняват всякакви практически и правни действия по направеното уведомление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 10, който е бил безспорен, има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте § 10, както е по вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 11 има предложение на Никола Николов и група народни представители за отпадането на т. 1 в този параграф. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Атанас Папаризов и Петър Димитров в § 11, т. 3 предложението в буква “б” за създаване на т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) С разрешение на комисията от забраната по чл. 9, ал. 1 могат да бъдат освободени споразумения, решения или съгласувана практика, когато допринасят за увеличаване и подобряване производството на стоки и извършването на услуги или за техническото и икономическото развитие, като осигуряват на потребителите справедлив дял от получените ползи, и които:
1. не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели и
2. не създават възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар.”
2. В ал. 3, изречение първо, накрая се добавя “и влизат в сила от момента, определен в решението на комисията”.
3. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) изречение първо се изменя така:
“Комисията упражнява контрол за спазването от участниците в споразумението, решението или съгласуваната практика на разрешението за освобождаване от забрана.”;
б) създава се т. 4:
“4. се установи, че участниците в споразумението, решението или съгласуваната практика злоупотребяват с постановеното освобождаване от забрана.”
4. В ал. 5, изречение второ се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 11 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Никола Николов, Иван Георгиев Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 13, против 80, въздържали се 12.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване следващото предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 38, против 61, въздържали се 3.
Това предложение не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 103 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 15.
Този текст се приема.
Господин Димитров, продължете с § 12.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров за неговото отпадане и създаване на нов § 12 със следното съдържание:
“§ 12. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Предприятията с монополно или господстващо положение по смисъла на чл. 16 и чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията, които предлагат сключване на един и същ вид договори с други предприятия или с потребителите на стоки и услуги при прилагане на едностранно съставени общи условия или типови договори, са задължени да поискат разрешение от комисията.
(2) Две или повече предприятия, които предлагат сключване на един и същи вид договори с други предприятия или с потребителите на стоки и услуги при прилагане на предварително съгласуване, и еднакви общи условия или типови договори, са задължени да поискат разрешение от комисията.
(3) Разрешението на комисията се дава в срок от 2 месеца от подаването от предприятията на искането по ал. 1 и ал. 2, придружено от пълния текст на предлаганите общи условия или типови договори.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 12:
“§ 12. В чл. 15, ал. 1 след думите “уговаряне на цените” се добавя “и на други търговски условия”.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
По § 12 има ли желаещи да се изкажат?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Той е много ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясен е, вярно е. Оцених го като ясен.
Не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 77, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10.
Приема се. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение на Никола Николов и група народни представители:
В § 13, чл. 18 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. пряко или косвено налагане необосновани цени за покупка или продажба, или други нелоялни търговски условия;”
2. В т. 4 думите “търговските обичаи” се заменят с “обичайната търговска практика”.
3. Точка 5 се изменя така:
“5. необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки.”
Комисията приема предложението по т. 2 и не подкрепя предложенията по т. 1 и 3.
Има и предложение на народния представител Панайот Ляков: в чл. 18 да се запази старият текст на т. 2.
Комисията не подкрепя това предложение.
И предложение на Комисията по икономическата политика за промените в чл. 18:
“§ 13. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. Забранени са действията на предприятие с монополно или господстващо положение, както и действията на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като например:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
5. необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки или необоснован отказ да се сключи договор при наличие на възможности за производство или доставка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи по този § 13?
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че старият текст на чл. 18 в тази т. 2, който гласи: “включително и чрез създаване на недостиг на стоки, чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка”, е доста по-ясен и точен и освен това показва практики, които, ако в последната част все още не се използват така масово и мащабно на нашия пазар, то в първата част – създаването на недостиг чрез задържането на стоки, е масова практика и всички потребители много добре я знаят.
Затова аз смятам, че ако се изброят тези хипотези за създаване на недостиг на стоки, значи много по-ясно ще може да се дефинира в какво се изразява ограничаването, примерно, или на производството, или на търговията във вреда на потребителите и какви са тези случаи.
Когато те са описани ясно в закона, когато има такъв случай, значи няма да се спори дали казусът е във вреда на потребителите или не и комисията веднага може да вземе решение. Значи, ако се остави общата формулировка, аз ви гарантирам възникването на казуси. Веднага ще има много сериозни спорове от страна на тези картелни предприятия с монополно или господстващо положение, които ще отричат, че започвайки една такава процедура, тя е във вреда на потребителите. Когато е написано ясно, че тази процедура попада, примерно, в казуса “необосновано насочване към преработка на някакъв артикул”, който, примерно, е на ниска цена, но фирмата пуска нов, тя го прибира за преработка, макар че той спокойно може да стои в търговската мрежа, тъй като върши същата работа и е от полза на потребителите. Има много такива случаи и аз ви призовавам да запазите стария текст на чл. 18, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев в частта, която не е приета от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 75, въздържали се 10.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 9.
Не се приема.
И подлагам на гласуване § 13, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 89 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 14.
Този текст не може да се счита за приет, господин Димитров, защото има 75 гласували “за”, а трябва да са 81. Освен ако искате прегласуване?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване текста на § 13, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 14, въздържали се 8.
Параграф 13 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 14. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. При нарушаване на забраната по чл. 18, ал. 1 от предприятие с монополно положение, по предложение на комисията съответният орган, осъществяващ регулация и контрол, а когато такъв орган няма – Министерският съвет, може да установи минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието-нарушител.”
Това е текстът, но бих предложил една редакционна поправка – думата “регулация” да се замени с “регулиране”. ”Регулация” е неточен термин от юридическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Абсолютно коректно е това.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Интересува ме дали народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев възприемат това, което е направила комисията, прието по принцип, но все пак не съвсем точно. Дали да подлагам на гласуване тяхното конкретно предложение и считат ли се те за удовлетворени?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: На комисията те изразиха своето съгласие, но тук не ги виждам в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Според председателя на комисията там те са останали удовлетворени, което ми дава основание да не подлагам на гласуване приетото по принцип тяхно предложение.
Моля, гласувайте предложението на комисията в редакцията, представена от господин Валери Димитров.
Гласували 109 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
“В § 15, чл. 21, ал. 1, т. 2 думите “едно предприятие” се заменят с “едно или повече предприятия”.”
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 със следното съдържание:
“§ 15. В чл. 21, ал. 1 т. 2 се изменя така:
“2. когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 15? Не виждам.
Моля, гласувайте § 15 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 13.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 16. В чл. 22 думите “без това да води до координиране на конкурентното поведение на участващите предприятия помежду им или между тях и съвместното предприятие” се заличават.”
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Предприятията са задължени да уведомят предварително комисията за намерението си да осъществяват концентрация по чл. 21, ал. 1, когато общият оборот за предходната година на участниците в концентрацията на съответния пазар на територията на страната надхвърля 15 млн. лв.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) В случаите, в които концентрацията ще се осъществи чрез сключване на договор въз основа на публично оповестен търг или конкурс, уведомлението по ал. 1 се представя в срок 7 дни след оповестяването на резултатите от търга или конкурса.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Уведомлението за концентрация на стопанска дейност, осъществено по чл. 21, ал. 1 и чл. 22, се подава съвместно от предприятията, които се сливат или вливат или са създали съвместно предприятие, съответно на предприятието, придобило контрол по смисъла на чл. 21, ал. 2.”
5. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) При концентрация на банки и небанкови финансови институции се взема предвид сумата на приходите съгласно отчета за последната приключила финансова година след отчисляване на всички данъци, а на застрахователните дружества – сумата на застрахователните премии след отчисляване на всички данъци, вноски, установени със закон, и такси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По двата параграфа - § 16 и § 17 има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказване. Тук няма проблеми.
Моля, гласувайте параграфи 16 и 17 така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 9.
Параграфите се приемат.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си по § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При това положение смятам, че параграфи 18 и 19 могат да бъдат представени едновременно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 18. Член 25 се отменя.”
По § 19 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 19. В чл. 26 се създава ал. 3:
“(3) До постановяване на решение на комисията по уведомлението не се разрешават фактически и правни действия, свързани с предвижданата концентрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По параграфи 18 и 19 не виждам да има спорове.
Моля, гласувайте тези параграфи ан блок така, както са подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Двата параграфа са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 20 има предложения на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров за отпадането на т. 3.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Никола Николов и група народни представители – в § 20, т. 3, ал. 4 и 5 думите “може да” да отпаднат.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на Комисията по икономическа политика:
“§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) Създава се нова т. 1:
“1. Забранява концентрацията на стопанската дейност;”
б) Досегашните т. 1, 2 и 3 стават съответно т. 2, 3 и 4.
2. Алинея 3 се отменя.
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Когато комисията установи, че е извършена концентрация на стопанска дейност в нарушение на чл. 24, ал. 1, тя налага, освен имуществена санкция по чл. 59, ал. 1 и други подходящи мерки за възстановяване положението на предприятията на съответния пазар преди концентрацията, включително като разпореди обединените капитали, дялове или имущество да бъдат разделени и/или общият контрол да бъде прекратен.
(5) Комисията отменя решението си по ал. 2, т. 3, когато то се основава на невярна или непълна информация, получена от участниците в концентрацията, а също така и когато участниците нарушат изискванията, постановени в решението на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 20.
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моля за извинение, че сега взимам думата, но си мисля, че допуснахме грешка при гласуването на § 17, чл. 24 за на 15-те милиона лева. Ние деноминирахме 15-те милиарда лева в 15 милиона лева и отменихме ембивалентността за 20% пазарен дял. По сега приетия текст излиза, че: “Предприятията са задължени да уведомят предварително комисията, когато осъществяват концентрация по чл. 21, ал. 1, когато общият оборот за предходната година на участниците в концентрацията на съответния пазар на територията на страната надхвърля 15 млн. лв.”
Може би ще изглеждам оптимист, но ми се струва, че 15 млн. лв. за нашето развитие вече са малка сума. Живот и здраве 35 млрд. лв. е новият брутен вътрешен продукт. За някои дейности в областта на масовите услуги или стоките за масово потребление имаме такива случаи - пазарът на горивата, пазарът на хранителни стоки и т.н. понякога може да се окаже, че тези суми вече са надхвърлени.
Моето процедурно предложение е да отложим текста за едно съгласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Той вече е приет. Би могло да се помисли, ако има нещо несъобразено, но аз лично не намирам процедурно основание на този етап да направя нещо по този текст.
Тук са представителите на вносителите, можете да проведете един неформален разговор с тях сега, господин Калъчев, за да уточните Вашата позиция. След това бихме могли да направим нещо по въпроса. Благодаря ви.
Продължаваме по текста на § 20. Има ли нещо, което да смущава депутатите? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 76, въздържали се 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 20 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 20.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 4.
Текстът на § 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 21 има предложение на Никола Николов и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 21. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се отменя.
2. В ал. 2 думите “повишаване конкурентоспособността на външните пазари” се заличават.
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) В разрешението по ал. 1 и 2 комисията може да включи и допълнителни ограничителни изисквания, които да са пряко свързани с осъществяването на концентрацията и които са необходими за запазването на ефективната конкуренция или общото положително въздействие върху съответния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 21? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 76, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Текстът на § 21 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 22 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Аналогично е и предложението на господин Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22:
“§ 22. Член 30 се изменя така:
“Обща забрана
Чл. 30. Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата по § 22? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители, както и предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадането на § 22, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 23 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 23. В чл. 32, ал. 2 думите “относно съществени свойства или начин на използване на стоките” се заменят с “относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начин на използване на стоките или предоставяне на услугите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 23? Няма.
Моля, гласувайте § 23, както е подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 24 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 24. В чл. 34, ал. 6 думата “хазартни” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля да гласувате предложението на Никола Николов, Иван Георгиев Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев за отпадането на § 24.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 82, въздържали се 2.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате текста на § 24, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 7.
Параграф 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 25 има предложение на Никола Николов и група народни представители. Аналогично е и предложението на Атанас Папаризов и Петър Димитров – за отпадането на § 25.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков…
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Ралица Агайн и Лиляна Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 25. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “седем” се заменя с “пет”.
2. В ал. 2 думата “шест” се заменя с “четири” и се създава изречение второ: “В случай, че на заседанието присъстват по-малко от 7 члена и не може да бъде постигнато мнозинство от 4 гласа, се приема, че молбата е оставена без уважение или че исканото разрешение е отказано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народните представители, които са направили предложения, желаят ли да се изкажат? Господин Ляков се отказа от предложението си, но народните представители, които предлагат отлагане, ги няма и трябва да гласуваме тяхното предложение.
Поставям на гласуване най-напред предложението на народните представители, които предлагат § 25 да отпадне. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 7, против 85, въздържали се 2.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате текста, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 4.
Текстът на § 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 26. Член 40 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Георгиев Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев § 26 да отпадне, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 9, против 91, въздържали се 6.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате предложението на вносителя “Член 40 се отменя”.
Гласували 101 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 4.
Параграф 26 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 27 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който гласи:
“§ 27. В чл. 41 алинеи 2 и 3 се отменят”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, а именно § 27 да отпадне. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 6, против 97, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 8.
Параграф 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 28 има предложение на Йордан Нихризов за неговото отпадане. Аналогично е и предложението на Никола Николов и група народни представители. Атанас Папаризов и Петър Димитров също предлагат този параграф да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 28:
“§ 28. Създават се членове 41а, 41б, 41в и 41г:
“Принудително събиране на доказателства
Чл. 41а. (1) Когато съществува опасност, че някое доказателство по чл. 9 и чл. 18 от съществено значение за производството пред комисията може да бъде укрито или предприятие откаже да предостави доказателство, то се събира чрез:
1. претърсване на помещения, използвани за осъществяване на дейността на предприятието или в които се съхраняват счетоводни, търговски и други документи, както и на превозни средства;
2. изземване на копия или извлечения от търговска кореспонденция и други документи, от счетоводни или търговски книги, в т.ч. на записи върху носител на компютърни информационни данни;
3. снемане на устни обяснения.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2, когато не е възможно да се вземат копия, извлечения или записи, се изземват оригиналите.
Разрешение на съд
Чл. 41б. (1) Събирането на доказателствата по чл. 41а се извършва по искане на председателя на комисията с разрешение на съдия от окръжния съд по седалището на предприятието, когато са налице достатъчно основания да се смята, че в помещението или в превозното средство се намират доказателства, които имат значение за производството пред комисията.
(2) Искането за разрешение трябва да съдържа всички данни, известни на комисията относно обстоятелствата по ал. 1 и чл. 41а, ал. 1, а когато то е свързано с установяване на съгласувана практика – достатъчно е да се посочат само фактите, от които може да се предположи нейното съществуване.
(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Заповедта по ал. 1 или отказът да се издаде такава по искането може да се обжалва в тридневен срок от произнасянето пред съответния апелативен съд. Обжалването не спира изпълнението.
(5) Апелативният съд образува делото в деня на постъпването на жалбата и се произнася по нея в тридневен срок.
Ред за събиране на доказателствата
Чл. 41в. (1) Събирането на доказателствата по чл. 41а се извършва от член на комисията, определен за докладчик по преписката в присъствието на:
1. лицето, което използва помещението или превозното средство по чл. 41а, ал. 1, т. 1 или негов представител и
2. поемни лица.
(2) При необходимост може да се търси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) Копията на иззетите документи се заверяват от лицето по ал. 1, т. 1 и от член на комисията – определен за докладчик по преписката. При отказ на лицето по ал. 1, т. 1 заверката се прави от члена на комисията и от поемните лица.
(4) За неуредените въпроси се прилагат съответно правилата на Наказателнопроцесуалния кодекс.
Освобождаване от задължение за опазване на тайна
Чл. 41г. В случаите по чл. 41, ал. 1, чл. 41а и чл. 53 лицата не могат да се позовават на производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. Когато документацията и информацията съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По този параграф има ли желаещи да се изкажат?
Няколко групи народни представители са предложили този параграф да отпадне. Гласуването на всички ще направим заедно, тъй като предложението е едно и също.
Иска ли някой да защити предложението? Не виждам.
Моля да гласувате предложението на народния представител Йордан Нихризов, на народния представител Атанас Папаризов и на още една група народни представители, начело с Никола Николов, § 28 да отпадне.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 13, против 89, въздържали се 7.
Предложението за отпадане не се приема.
Моля да гласувате предложените текстове, състоящи се от четири члена – 41а, 41б, 41в, 41г, които са новото съдържание на § 28.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 14.
Параграф 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 29 има предложение на Никола Николов и група народни представители за неговото отпадане. Същото е и предложението на Атанас Папаризов и Петър Димитров.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Чл. 29. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “с изключение на тези по чл. 13, ал. 5 и по чл. 27, ал. 2 и 3” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Решенията могат да бъдат обжалвани от лицата, които са взели участие в производството пред комисията, а решенията по чл. 27, ал. 2, точки 2 и 3 могат да се обжалват и от други заинтересовани лица”.
3. Създава се ал. 3:
“(3) Решенията по чл. 27, ал. 2, точки 2 и 3 се публикуват в официалната интернет страница на комисията и се обнародват в “Държавен вестник”. Срокът по ал. 1 тече от деня на обнародването”.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по § 29? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители, на Атанас Папаризов и Петър Димитров за отпадане на т. 2 на § 29, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 83, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 29.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 6.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя – “В чл. 44 т. 1 се отменя.”
По § 31 комисията също подкрепя текста на вносителя – “В чл. 45 думите “Закона за събиране на държавните вземания” се заменят с “Данъчния процесуален кодекс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два параграфа – 30 и 31? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 30 и § 31 ан блок, както са подкрепени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Тези два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 32 има предложение на Мариана Костадинова – в чл. 47 ал. 2 да отпадне.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Валери Димитров, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32:
“§ 32. В чл. 47 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Сумите за възнаграждение на експерти и специалисти се внасят предварително от страната, която ги е поискала, в размер, определен от комисията.
(4) Когато комисията постанови решение за налагане на санкция на страната, извършила нарушение на закона, тя й възлага и направените по производството допълнителни разходи за външни експерти и специалисти по чл. 51, ал. 2, платени от другата страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 32 има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз искам да Ви прочета текста на § 32, ал. 2: “Държавните учреждения се освобождават от такси, но не и от разноски по производството.”
Алинея 1 гласи: “За производствата по този закон се дължат държавни такси и разноски. Държавните такси се утвърждават от Министерския съвет.”
Моето предложение е ал. 2 да отпадне, тъй като считам, че не може да има разделение между държавни и частни учреждения и фирми. В този смисъл ви приканвам да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Мариана Костадинова, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя по § 32, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 5.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 33 има предложение на Никола Николов и група народни представители – в него т. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33:
“§ 33. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
“4. молителят оттегли молбата или искането си.”
2. Създава се ал. 3:
“(3) Молителят може да оттегли молбата или искането си във всяко положение на производството със съгласието на ответната страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 33 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Никола Николов, Иван Георгиев Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 82, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 33.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 6.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 34 има предложение на Никола Николов и група народни представители – в него т. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
“§ 34. В чл. 51 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 думите “от предприятия” се заменят с “от заинтересувани лица, от други предприятия”.
2. В ал. 3 думите “са поверителни, ако представляват търговска или друга защитена тайна за страните” се заменят с “не могат да бъдат разгласявани, ако представляват тайна по смисъла на чл. 41г”.
3. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Разследването се извършва в срок до 60 дни. При разследване на нарушение по чл. 9 и по чл. 18 срокът е до 90 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен още с 30 дни по решение на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по § 34? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Петър Жотев, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 17, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 34.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 3, въздържал се 1.
Параграф 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 35 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 35. В чл. 52 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: “Приключване на разследването или проучването”.
2. Алинея 1 се изменя така:
“Чл. 52. (1) След приключване на разследването или проучването докладчикът представя преписката на председателя.”
По § 36 има предложение на Никола Николов и група народни представители, което е прието по принцип.
Има предложение и на Валери Димитров, което също е подкрепено.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Параграф 36 се изменя така:
“§ 36. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
“(4) След изясняване на спора от фактическа и правна страна, председателят закрива заседанието.”
2. Създава се ал. 5:
“(5) Комисията обявява решението си с мотивите най-късно в 14-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на преписката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 35 и § 36 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок двата параграфа така, както са в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 37 има предложение на Никола Николов и група народни представители.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Параграф 37 се изменя така:
“§ 37. В чл. 55, ал. 1 се създават нови т. 10 и т. 11:
“10. прекратява производството при оттегляне на молбата или искането, както и когато комисията не е компетентна да се произнесе;
11. постановява прекратяване на нарушенията по чл. 9, чл. 18 и глава седма “Нелоялна конкуренция” и възстановяване на първоначалното положение при установени нарушения по глава шеста “Концентрация на стопанска дейност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По § 37 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 103 народни представители: за 5, против 94, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 37.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 38 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 38. Създава се чл. 57а:
“Определение на комисията
Чл. 57а. Комисията постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, доколкото друго не е предвидено в закона.”
По чл. 39 има предложение на Йордан Нихризов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“§ 39. В чл. 59 ал. 1 се изменя така:
“Чл. 59. (1) За нарушенията по чл. 9, 18, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, както и за извършване без разрешение на действия по чл. 13, ал. 4, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 5, както и за неизпълнение на постановеното по чл. 7, ал. 1, т. 8 комисията налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 5000 до 300 000 лв.”
По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 40. Създават се чл. 59а и чл. 59б:
“Намаляване на имуществената санкция при нарушение
по чл. 9
Чл. 59а. (1) Комисията намалява предвидената в чл. 59 имуществена санкция за нарушение по чл. 9, когато предприятието доброволно представи в хода на разследването доказателство, което има съществено значение за установяване на нарушението, и към момента на представяне на доказателството това предприятие е прекратило участието си в него.
(2) Намаляването е в размер от 30 до 50 на сто от предвидената санкция в чл. 59 за първото предприятие, което отговаря на условията по ал. 1, от 20 до 30 на сто за второто предприятие и от 10 до 20 на сто – за всяко следващо предприятие.
Освобождаване от административно-наказателна
отговорност при нарушение по чл. 9
Чл. 59б. (1) Комисията не налага предвидената в закона санкция за нарушение по чл. 9 на участващо в споразумение предприятие, ако то преди останалите участници представи доказателство, което по преценка на комисията представлява достатъчно основание за образуване на производство по чл. 36, ал. 1, т. 3.
(2) Освобождаването от имуществена санкция по ал. 1 се допуска при следните условия:
1. към момента на представяне на доказателството комисията няма данни за образуване на производство за разследване на нарушение по чл. 9 по собствена инициатива;
2. предприятието съдейства ефективно на комисията през целия период на разследването;
3. към момента на представяне на доказателството предприятието е прекратило участието си в споразумението и не принуждава други предприятия да участват в него.”
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Създава се § 41:
“§ 41. В чл. 60 се отменя ал. 4.”
По § 41 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 42:
“§ 42. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
“2. “Сдружения на предприятия” са сдружения на професионална основа и други форми на сдружения на независими предприятия, които не осъществяват отделно самостоятелна стопанска дейност и съответно не разпределят печалба”.
2. Точка 3 се отменя.
3. Създава се т. 10:
“10. “Заинтересовано лице” е всяко лице, предприятие или асоциация, чиито интереси могат да бъдат засегнати от нарушение на закона – конкурентни предприятия или организации на конкурентни предприятия.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
От § 38 до § 41 по номерацията на вносителя има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на тези параграфи, както са в редакцията, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителни разпоредби има един § 42, но той загуби своето значение, тъй като, уважаеми колеги, ако си спомняте, ние удължихме мандата на сегашната Комисия по защита на конкуренцията до провеждането на нов избор. Така че на практика този § 42 няма значение, тъй като има специално решение на Народното събрание, с което ние сме удължили този мандат до провеждането на нови избори. Този параграф имаше значение, ако законът беше приет на предишната сесия, но тъй като го приемаме сега, всъщност той вече няма никакво значение при наличието на това действащо решение. Затова предлагам да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, аз смятам, че този закон не е направен с оглед само на тази година, той е замислен с оглед на бъдещето. Така че тези, които ще бъдат избрани след месец или след два и за тях ще трябва да важи всичко това, което е в § 42.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това е преходна норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е преходна норма, но аз смятам, че би следвало да бъде гласувана. А това, че има решение на Народното събрание, не пречи. Така че аз лично съм склонен да подкрепя текста на § 42.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 42 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 95, против 9, въздържали се няма.
Параграф 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 43 има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията:
Параграф 43 става § 44 и се изменя така:
“§ 44. Заварените при влизане в сила на този закон незавършени производства на комисията се приключват по реда, посочен в този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този последен параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване този параграф в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграфът се приема единодушно, а с това е приет и целият закон.
Благодаря ви, уважаеми народни представители.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА “ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК”.
Бих искал да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров, но не го виждам. Силно се надявам, че има поне заместник-председател на тази комисия в залата. Само членове? Това също не е малко.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на комисията по законопроекта за изменение и допълнение на закона за “Държавен вестник”.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за “Държавен вестник” № 254-01-54,
внесен от Огнян Герджиков на 3 юли 2002 г.
На заседание, проведено на 10 декември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков законопроект за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
От името на вносителя на заседанието присъства госпожа Емилия Друмева, директор на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание. В мотивите към доклада и в изложението на госпожа Друмева се посочва, че в § 9, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г., считано от 1 януари 2002 г., извънбюджетната сметка на “Държавен вестник” се преобразува във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание. Във връзка с тази промяна в ал. 2 на § 9 е разпоредено в срок до 31 март 2002 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. До момента това не е направено от страна на Министерския съвет.
Настоящият законопроект се внася в изпълнение на решение на Народното събрание по отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2001 г. и по отчета за изпълнението на извънбюджетната сметка на “Държавен вестник” за 2001 г., прието на 27 юни 2002 г., с цел привеждане на Закона за “Държавен вестник” в съответствие с преобразуването на отделната бюджетна сметка на Народното събрание в бюджет на редакцията на “Държавен вестник” като второстепенен разпоредител към бюджета на Народното събрание. С този законопроект се прецизират и осъвременяват и някои други текстове на закона.
След запознаване на членовете на комисията с мотивите към законопроекта се проведе гласуване. Получиха се следните резултати: “за” 8, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Председател на комисията: (п) Иван Искров”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Герджиков, вносител на законопроекта.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Както стана ясно, настоящият законопроект се внася в изпълнение на решение на Народното събрание, което решение беше предизвикано от това, че Министерският съвет не изпълни до този момент, по-скоро до лятото на миналата година, задължението си, което произтича от Закона за държавния бюджет, за да направи съответните корекции. Това наложи аз да упражня правото си на законодателна инициатива, за да може да се изпълни законът за бюджета. Става дума за отчет за изпълнението на извънбюджетната сметка на “Държавен вестник” за 2001 г., приет на 27 юни 2002 г., с цел привеждане на Закона за “Държавен вестник” в съответствие с преобразуването на отделната извънбюджетна сметка на Народното събрание в бюджет на редакцията на “Държавен вестник” като второстепенен разпоредител към бюджета на Народното събрание.
Наред с изпълнението на това изискване се правят и известни малки корекции, прецизират се и се осъвременяват някои от текстовете на Закона за “Държавен вестник”. С това този закон ще стане по-точен. И аз апелирам към вас да подкрепите закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта на първо четене? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение – на основание чл. 67, ал. 2 законопроектът да бъде разгледан на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 117, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, госпожо Радева, да докладвате законопроекта на второ четене. Тъй като нямаше никакви предложения, моля да го докладвате изцяло.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”

§ 1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
“(2) Редакцията на “Държавен вестник” е дирекция към Народното събрание и се издържа от набраните средства по бюджет като второстепенен разпоредител.”
§ 2. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 7 се отменя.
2. В т. 12 думата “актовете” се заменя с “нормативните актове”.
§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разходите по отпечатването на притурката по ал. 1 са за сметка на органа, по чието предложение тя се издава.”
§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В неофициалния раздел на “Държавен вестник” се обнародват разпорежданията на председателя на Народното събрание по чл. 9, ал. 2 и чл. 15, индивидуалните административни актове на министри и на ръководители на държавни и общински органи, обявления и съобщения на министерства, други ведомства, академии, висши училища и научни институти, общини, призовки на съдилища, съдебни решения, покани за свикване на събрания и други известия, когато тяхното обнародване е предвидено в закон или в нормативен акт на Министерския съвет, съобщения на редакцията на “Държавен вестник”.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Актовете в неофициалния раздел се подреждат по реда на тяхното изброяване в ал. 1.”
§ 5. В чл. 9 ал. 3 се отменя.
§ 6. В чл. 11 т. 2 се изменя така:
“2. обявленията, съобщенията, призовките и другите известия – в срока, предвиден в съответния закон или нормативен акт на Министерския съвет, но не по-късно от три месеца от постъпването им.”
§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Приходите от продажбата на “Държавен вестник”, от таксите за обнародване на актовете по чл. 7 в неофициалния раздел и от друга съпътстваща издаването му дейност се набират по бюджета на редакцията на “Държавен вестник” като второстепенен разпоредител.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Остатъкът по бюджета по ал. 1 в края на годината се използва през следващата година.”
§ 8. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. Отчетът за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” се включва и се приема с отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за съответната година.”
§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя “с разпореждане”.
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник” на второ четене.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, остава само да ви направя съобщенията за парламентарния контрол за 17 януари 2003 г., петък.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Лютви Местан и Арсо Манов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Василев и на четири питания от народните представители Надка Пангарова, Кръстьо Петков, Ирина Бокова, Весела Лечева и Кръстьо Петков и Елка Анастасова.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на две питания от народните представители Кина Андреева и Йордан Соколов и Тошо Пейков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Юлияна Дончева, Светослав Спасов и Борислав Борисов, Димитър Дъбов и Румен Петков, Бойко Радоев и Радослав Илиевски и на питане от народния представител Николай Бучков.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Весела Лечева и на питане от народния представител Владимир Джаферов.
На основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на външните работи Соломон Паси е поискал отлагане със седем дни на отговора на питане от народния представител Панайот Ляков.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народните представители се отлагат:
- отговорът на заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуалния въпрос от народния представител Георги Божинов;
- отговорът на министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов;
- отговорът на министъра по европейските въпроси Миглена Кунева на актуален въпрос от народния представител Георги Божинов;
- отговорът на министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на питане от народния представител Николай Бучков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на образованието и науката Владимир Атанасов.
Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,53 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Георги Анастасов