Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): В залата има 150 народни представители.
Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няколко съобщения:
Народният представител от Парламентарния съюз на ОДС Димитър Абаджиев уведомява, че си е подал оставката в качеството на заместник-председател на Парламентарния съюз на демократични сили.
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Стойчо Кацаров, Борислав Китов, Росица Тоткова, Теодора Константинова и Моньо Христов оттеглят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.


Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – продължение.
Времето за разисквания не е изчерпано, но законопроектът не е представен от името на вносителя. Затова искам да помоля законопроектът да бъде представен от името на вносителя.
Заповядайте, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за тази възможност да представя Закона за енергийната ефективност.
След приетия миналата година Закон за енергетиката Законът за енергийната ефективност е следващата важна крачка към въвеждане на съвременни обществени отношения в енергийния сектор и неговите потребители. Законът, който ви представям сега, регламентира обществените отношения, свързани с провеждането на държавна политика за насърчаване на разумното използване на енергията. До момента не съществува достатъчно ясна законова регламентация, която да урежда непрестанно развиващите се обществени отношения в областта на енергийната ефективност.
Целта на този закон е да даде по-ясно определение на енергийната ефективност като национален приоритет при провеждането на държавната политика в тази област, по-ясно да дефинира ангажиментите и подкрепата на държавата за нейното развитие, да създаде институционални, нормативни и финансови условия за реализиране на националната политика като предпоставка за успешно интегриране с Европейския съюз.
Предлаганият законопроект обхваща всички аспекти на политиката и дейностите по повишаване на енергийната ефективност. Създава се основа за взаимодействие между централните и териториални органи на изпълнителната власт и други държавни органи, физически и юридически лица за внедряване на мерки по енергийна ефективност.
Основните моменти в проекта за Закон за енергийната ефективност са следните:
- подкрепата на държавата за повишаване на енергийната ефективност е определена като национален приоритет;
- за осъществяване на политиката за разумно използване на енергията се създава административна система, съчетаваща правомощията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и други държавни органи;
- разработването и осъществяването на дългосрочни и краткосрочни национални и отраслови областни и общински програми и проекти за енергийна ефективност са подробно регламентирани в закона;
- определени са специфични мерки за повишаване на енергийната ефективност, като: енергийният мениджмънт; оценка за енергийна ефективност на инвестиционни проекти; сертифициране на сгради; обследвания за енергийна ефективност; енергоефективни услуги и други, които са детайлно описани;
- въвеждат се изрични насърчения и данъчни облекчения и стимули за разумно използване на енергията;
- създава се фонд "Енергийна ефективност" като средство за управление на финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност. Чрез фонда ще бъдат финансирани конкретни проекти за повишаване на енергийната ефективност на промишлени предприятия, обществени и жилищни сгради. Освен това фондът ще предоставя гаранции по кредити за проекти по енергийна ефективност пред други финансово-кредитни институции.
Вече са постигнати и споразумения за финансово осигуряване на необходимите средства от фонда по линия на Световната банка и Глобалният екологичен фонд.
За изпълнение на целите на настоящия закон се предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси и Закона за корпоративното подоходно облагане, които са съгласувани с Министерството на финансите и трябва да влязат от 2005 г. нататък.
Предлаганият законопроект, съчетан с останалите действащи нормативни актове, ще създаде условия за провеждане на силна, действена национална политика, чрез която ще се стигне до намаляване на енергонаситеността на брутния вътрешен продукт, рационално използване на енергията, намаляване на вредното въздействие върху околната среда и подобряване на енергийното обслужване на обществото.
Въвеждането на ефективни стимули за разумно използване на енергията е от съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика, освен това позволява да бъдат облекчени енергийните разходи на редица домакинства, като им се предостави законова и финансова възможност за енергоспестяващи мерки.
Ако Законът за енергетиката, приет през м. ноември от Народното събрание, очертава новите обществени отношения в енергетиката от гледна точка на производството, предлаганият днес на вашето внимание проект за Закон за енергийната ефективност цели да обхване пълноценно другата страна на процеса, а именно потреблението и мерките за ефективното му управление.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите предложения на вниманието ви Закон за енергийната ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Искам да припомня, че разискванията са започнали, като използваното време от ОДС е 23 мин. От другите парламентарни групи не е имало изказвания.
Дебатът продължава.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата господин Йордан Димов.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Най-накрая Законът за енергийната ефективност влезе в пленарната зала и това е едно сериозно постижение, тъй като вече над десет години в България няма и не се намери такава политическа сила, която да внесе този закон, защото той е бил винаги и консенсусен, и противоречив. Естествено, този закон прави чест на вносителя, въпреки големите пропуски и липсата на изчерпателност – неща, върху които аз искам да се спра сега съвсем накратко.
На първо място, само в Глава втора на закона – Раздел I и Раздел II, дванадесет пъти се споменават възобновяемите енергийни източници като понятие. За тях обаче е отредено известно място в Закона за енергетиката, който приехме вече в Глава единадесета за този закон.
Затова към заглавието на закона може да се прибави: "Закон за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници" или пък да се пристъпи към изготвянето на нов закон.

Ако се възприеме такъв подход, то тези два закона – Законът за енергийната ефективност и Законът за вторичните енергийни източници, трябва да вървят заедно.
Главният ми мотив в тази посока е следният. Навремето бяха създадени два комбината – “Промишлена енергетика” и “Нови енергийни източници”. Тази инициатива, която работи до 1990 г., не беше нищо друго освен една крайна необходимост от енергийна ефективност и оползотворяване на новите енергийни източници в българската енергетика и икономика. Естествено, че в някои европейски страни не е така, но все пак това е един положителен български опит, който осигури голямо предимство в развитието на българската енергетика, и даваше съответен принос за развитието на енергетиката. Над 5% от енергийния баланс на страната през 1999 г. се осигуряваха именно от тази дейност, а сега този процент е 0,4 и по-малко.
Възобновяемите енергийни ресурси даваха до 2% принос в енергийния баланс. Днес този процент едва прохожда. Възстановяемите енергийни източници се нуждаят също така, както и енергийната ефективност, от митнически преференции, от редица предимства, от облекчени данъчни привилегии, да бъдат освобождавани от много други ограничения, за да се отговори на редица изисквания от протокола в Киото и Директива 77 от 1998 г.
Производството на електроенергия от възстановяеми енергийни източници, както е записано в Закона за енергетиката, обаче дълги години още няма да може да се реализира у нас в мащаб, какъвто е необходим нито от вятърната енергия, нито от слънчевата, а биомасата още години наред няма да може да се обхване в широк мащаб. Всички други инициативи и средствата за усвояване на възстановяеми енергийни източници днес остават извън законодателните начинания.
На второ място, идеята за възобновяване на фонд “Енергийна ефективност” е повече от положителна. Само за тази инициатива този закон трябва да бъде адмириран. Подобен фонд обаче може да бъде открит и за възстановяемите енергийни източници. Естествено, тук се намесват мощни и други институции от чужбина, съществуват и грандове, но главният въпрос с финансирането на възстановяеми енергийни източници у нас остава открит. Това може да бъде както отделен фонд, но да може да бъде общ за двете дейности.
Освен това и двете тематики – “Енергийна ефективност” и “Възобновяеми енергийни източници” вървят навсякъде заедно във всички световни, европейски и български документи и тази тенденция ще продължи винаги така и занапред.
На трето място, бих искал да коментирам един важен за мен проблем. Още от 70-те години на миналия век бяха определени три основни направления в българската енергетика: оползотворяване на местната суровинна база; атомната енергетика и използването на възстановяеми енергийни източници и енергийната ефективност. Още оттогава атомната енергетика и енергийната ефективност имаха равнопоставеност. Тази тенденция продължава и до наши дни, което е напълно правилно.
Да вземем Закона за безопасното използване на ядрената енергия. В чл. 91 е записано:
“Към председателя на Агенцията се създава:
1. Консултативен съвет по въпросите на ядрената безопасност;
2. В него се включват изтъкнати учени, специалисти” и т.н., и т.н.
Тоест, подчертавам важността на един такъв орган, който може да способства за по-добрата работа в тази посока.
Господа, в областта на енергийната ефективност и възстановяемите енергийни източници работят над 500 изтъкнати научни работници, академици, член-кореспонденти, професори, доценти, конструктори, проектанти и т.н., и т.н. Този мощен потенциал трябва да бъде впрегнат в делото на енергийната ефективност и оползотворяването на възобновяемите енергийни източници.
В новия Закон за енергийната ефективност също е необходим консултативен съвет. За този консултативен съвет е необходима рамка, правила за функциониране. Знам, че такъв съвет вече е създаден в Агенцията по енергийна ефективност и той вероятно ще работи, но съм твърдо убеден, че консултативният съвет трябва да влезе в закона и бъде безапелационно фиксиран. В противен случай не може да става дума за равнопоставеност с другите видове електропроизводство – имам предвид атомната енергетика. За целта са необходими нови членове в Закона за енергийната ефективност.
В чл. 10, ал. 8 и 9 се коментира въпроса за бюлетин, в който се огласява публично държавната политика за енергийната ефективност и използване на възобновяемите енергийни източници. Това е много необходимо, но ежегодното му издаване е крайно недостатъчно. Считам, че този бюлетин трябва да излиза поне два пъти годишно или на няколко месеца, за да може да откликне както на проблемите в България, така също и на външните новости.
С това аз приключвам.
Бих си позволил, господин министър, да Ви попитам какви бяха съображенията Агенцията за енергийна ефективност да не бъде самостоятелно звено към Министерския съвет в подготовката на закона, става въпрос за конкретни съображения? Защо се остави да бъде второстепенен разпоредител с бюджетни средства така, както според мен би било правилно, изхождайки от важността на проблемите, които ще решава тази агенция, тя да има статута, да речем, на Държавната агенция за енергийно регулиране, за ядрената безопасност и т.н.? Ако обичате да ми отговорите, разбира се, като вносител.
Изхождайки от тези съображения, които изразих, аз ще се въздържа при гласуването. Предполагам, че това ще направят и моите колеги от парламентарната група не с цел да отхвърлим закона. Като закон ние считаме, че той е своевременен и необходим, а просто да инициираме повече подобрени предложения между двете четения, така че да подготвим един добър закон за второ четене и с чиста съвест да го гласуваме при второто четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димов.
Има думата господин Петко Ганчев.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз заявих готовността да се изкажа още на предишното заседание и вчера тази възможност беше отложена. Исках да започна своето изказване с констатациите, които нашироко направи господин Муравей Радев, че го е срам, че е член на този парламент и че се внасят такива законопроекти. Аз изказах своето мнение за всичко онова, което е нередно в дейността на нашия парламент в една статия от 27 декември във в. “Монитор” и споделям също, че ние има от какво да се срамуваме със своята безотговорност при провеждането на всички онези действия, за които сме призвани да присъстваме тук. Друг е въпросът дали всичко онова, което се внася в пленарната зала и което се обсъжда в комисиите, трябва да бъде оценено по най-негативен начин.
Аз мисля, че независимо от някои критични бележки от желание за повдигане нивото на ефективността на внасяните законопроекти и намиране на най-рационалната система за очертаването на нормата, чрез която те ще действат в системата на управлението, не означава, че те трябва да бъдат отхвърлени или трябва да бъдат поголовно отричани.
Аз имам напълно положително отношение както към идеята за внасянето на този законопроект, така и към неговата изразена основна част. Истината е, че нашата икономика е една от най-енергоразпиляващите. Тя може би се намира на 30-40% от ефективността на икономиките на развитите европейски държави и на по-малко от 30 от по-високоразвитите.
Като цяло Законът за енергийната ефективност е една норма за управление на дейността в тази сфера. Според мен са очертани вярно както органите, които трябва да осъществяват тази дейност, така също необходимостта от създаване на фонд “Енергийна ефективност”, който според мен тук трябва да се допълни – да се намерят лостове и механизми за стимулиране и насърчаване на всички онези действия, които са насочени към повишаване на енергийната ефективност, не просто да се санкционират само негативните действия по енергийно разпиляване, но и да се стимулират онези, които са насочени към спестяване на енергия и постигане на по-високи резултати.
Аз мисля, че към този законопроект могат да се отправят и някои пожелания независимо от това, че той като цяло е успешен.
В Допълнителните разпоредби на законопроекта е дадено определение на “Енергийна ефективност”. Аз мисля, че принципът на енергийната ефективност трябва да бъде изведен още в началото, може би още в Глава първа “Общи положения”, да се очертаят всички онези фактори, от които се определя енергийната ефективност. Според мен в определението, което е дадено в Допълнителните разпоредби, трябва да се добавят и моментите, че енергийната ефективност е една система, едно уравнение, при което трябва да има непрекъснато намаляване на ресурсите и енергията, която се използва за произвеждане на повече продукти, постигане на по-високи резултати и постигане на по-висок ефект. Този принцип не е въведен. Казано е само оползотворяване на използваните горива и енергия.
Освен това, принципът на енергийната ефективност в тези условия трябва да бъде свързан и с нарастване богатството на обществото, тоест той трябва да позволи на всички участници в тази система, които произвеждат и които потребяват енергия, да получават възможност не само материално, но и социално да нараства техният статус. Също така да се отчете моментът, че в условията на драстично променяне на климата една от задачите на енергетиката в процеса на повишаване на енергийната ефективност е да се въвеждат такива принципи, такива технологии, които да опазват околната среда. Това означава не просто да се слагат съответни филтри и пречиствателни станции, и инсталации на различните замърсяващи производства, а още в началото да се намерят такива технологии, такива иновации от различно естество – социално, организационно и техническо, които да позволят да се използват по-малко вещества, по-малко горива, по-малко енергия, за да не се получават тези замърсявания.
Искам в заключение да подчертая, че този законопроект е необходим. Той трябва да бъде подкрепен. Аз смятам, разбира се, че вносителите ще се съгласят, че всички онези разумни предложения, които бъдат направени между първо и второ четене, ще се включат в него, за да повишат неговата рационалност и неговата ефективност като закон, който трябва да регулира действията и отношенията в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
За реплика думата има господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Искам да направя реплика, тъй като съм съгласен с Вас, че наистина е необходим такъв закон. Но кажете ми за каква енергийна ефективност говорим, когато агенцията е подчинена на министъра? Как може агенцията, която ще прави тези обследвания, да е подчинена на същия този началник, на който са подчинени тези предприятия, които ще бъдат обследвани? Това е абсурд, господин Ганчев. Точно затова, че ние имаме необходимост от такъв закон, но ясно дефиниран, с ясни принципи, а той нарушава елементарни принципи.
За каква държавна политика говорим, след като във фонда в чл. 1 е записано, че с този закон се осъществява държавната политика? Как ще се осъществява, след като във фонда членовете, представители на държавата са само трима човека от седем? За какво говорим в случая? Липсват елементарни насърчения, аз го казах и предишния път, промени в данъчните закони, без да са минали през Комисията по бюджет и финанси, да не говорим за тези лица, които ще извършват тази дейност, че няма яснота, няма достатъчна яснота при регистрацията, няма яснота за отказа от регистрация.
Персоналът на фонда също е неясен. Кой ще плаща? За това общо събрание на тези физически или юридически лица – референдум ли ще правим в България? Няма квотен принцип, няма нищо. Явно е, че някой ще си подбира тези физически или юридически лица и какво се получава в края на краищата? Няма бариери, разберете. Няма бариери фондът да бъде източен. Знаете, че той ще събира средства и от държавния бюджет, и от външни донори. Няма никаква бариера. Аз не казвам, че ще бъде източен непременно, но няма бариера срещу това. Това са абсолютно корупционни текстове. И най-вече какъв контрол има над тези лица, които ще извършват регистрация и обследване? Кой ще ги контролира? Те могат съвсем недобросъвестно да извършват своята работа.
Ето защо, пак ви казвам, трябва да има такъв закон, но това, за което призовах, нека да бъде върнато отново за преработка, нека да влезе в Комисията по енергетика и след това с най-голямо удоволствие всички да гласуваме “за”, а не по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Ганчев, имате възможност да използвате правото си за дуплика.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Мазнев, слушах внимателно Вашето изказване миналия път и трябва да Ви кажа откровено, че сега сте много по-мек и толерантен, по-склонен към конструктивно отношение към закона.
Това, което и на мен ми прави впечатление, което споделям, е, че действително трябва да се прецизират някои моменти за подбора на хората, които ще осъществяват държавната политика. Трябва да се намерят лостове и механизми за насърчаване на този процес. Той трябва да бъде изведен като приоритет в дейността на министерството в сферата на енергетиката. Колкото до агенцията, за която и миналия път, и сега отново повдигате въпроса как ще осъществява повишаване на ефективността и ще следи за реализирането на програмите и мерките в тази сфера, мисля, че това не е контролен орган, а орган, който съдейства на министерството, едно звено в системата на министерството, който трябва да усили неговата дейност, да повиши нивото на неговата работа. Това ще бъде лабораторията, онази креативна част от министерството, която трябва да тласне всички останали звена към повишаване на ефективността в тяхната работа. Защото повишаването на ефективността не е просто въвеждане на технологии, а повишаване на цялата организация, на управлението, на социалния климат в съответните звена, които трябва да осъществяват тази дейност. Всичко това трябва да бъде сложено в система, и, може би, тук се съгласявам с Вас, да се въведе като една от задачите на Агенцията за енергийна ефективност.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Осъществява политика!
ПЕТКО ГАНЧЕВ: Именно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганчев.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Действително законопроектът за енергийна ефективност, внесен от Министерския съвет, заслужава достатъчно спокойно и неемоционално обсъждане, същевременно и достатъчно критично, защото става дума за дейност, която очевидно е особено необходима за България и за българската икономика, тъй като има пълно основание констатацията, че в България на единица продукция, на единица домакинство се харчи 5-6 пъти повече енергия, отколкото средноевропейските стандарти. Ако искаме да сме сериозни, че вървим към Европа, трябва да си зададем въпроса способни ли сме не кампанийно, а като сериозна дългосрочна политика да вървим към икономия на енергия едновременно с повишаване на ефективността на икономиката и на обществото.
Ето защо, господин председателю, според мен основателно в чл. 2 от законопроекта, където са фиксирани общите положения, целта на насърчаването на енергийна ефективност е определена достатъчно широко като система от мерки и дейности на национално, отраслово, областно и общинско равнище, като основен фактор за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергоснабдяването и опазването на околната среда.
Оттук и моят въпрос, господин председателю, по отношение на Фонд “Енергийна ефективност”, въпросът, който беше повдигнат и вчера, може би малко емоционално, от господин Муравей Радев, и който, според мен, заслужава действително сериозно внимание. Беше изразено мнение, че безспорно такъв фонд е необходим и очевидно това е така, защото става дума за дейности по достатъчно внимателно анализиране, “обследване”, както е казано в закона, на състоянието на равнището на ефективността на енергопотреблението, а това е високоспециализирана и трудна дейност, и проектирането на едни или други програми и дейности, които да поправят положението.
Какво буди у мен наистина принципни възражения и въпроси и бих бил благодарен и на господин министъра, ако може да ги коментира?
Първо, предвидено е, че Фонд “Енергийна ефективност” ще бъде извън консолидирания държавен бюджет. Това е постановено в ал. 2 на чл. 23, където е казано, че той работи съгласно този закон, споразуменията с донорите, действащото законодателство и в същото изречение пише: “и не е част от консолидирания държавен бюджет”. Едновременно с това, господин председателю, в Преходните разпоредби в параграфи 5 и 6 вносителят иска определени данъчни облекчения и по линия на местните данъци и такси неплащането на такива в определени случаи за сгради и що се отнася до облагането на финансовия резултат на Фонд “Енергийна ефективност” да се ползва привилегията по чл. 23, ал. 3, т. 1 от Закона за корпоративното облагане, който предвижда финансовият резултат да се намалява с определена сума.
Не само това, господин председателю. В самата дейност на Фонд “Енергийна ефективност” се предвижда в чл. 26, т. 2 разходването на средства за гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност, т.е. това е поемането на гаранция. Както и да третирате поемането на такава гаранция, тя представлява ангажимент на държавата в последна сметка и увеличава брутния държавен дълг. Ето защо бих бил благодарен на господин министъра, ако сподели в обсъждането в Министерския съвет на законопроекта преди внасянето му каква е била позицията и на Министерството на финансите, защото за мен просто констатирането, че се създава един фонд извън консолидирания държавен бюджет, без да е направена много внимателна преценка дали това въобще е възможно и доколко е целесъобразно, остава непонятна.
Второ, забележете, господин председателю, регламентирането на състава на управителния съвет в чл. 27. Както е казано в ал. 1, той се състои от 7 члена: представител на енергетиката, на Министерството на околната среда и водите, на агенцията, 4 представители на физически лица или юридически лица-търговци с необходимия професионален опит. Сравнете този състав на управлението на агенцията с широко дефинираната цел на дейността “енергийна ефективност”. Къде остава конкурентоспособността, къде остават другите икономически и финансови аспекти на дейността на този фонд? Създава се впечатление, че се учредява една финансова структура, която ще бъде много тясно обособена в системата на енергетиката със значително недържавно участие, включително и на търговски интереси, без правителството като такова да има достатъчно ефективно представителство в управлението на фонда. Тази конструкция за мен е крайно неудачна. От една страна, може би може да се обоснове с това, че тези широки управителни органи с много ведомства водят до тежки процедури, до блокиране и т.н. И действително – колкото повече ведомства, толкова повече гледни точки.

Но съгласете се, уважаеми колеги, че онези държави, които знаят как по-дълго да обсъждат, да преценяват, да спорят, преди да вземат решение, след като го вземат, много по-бързо го реализират. Ние имаме традиция да сме доста бързи в решенията и след това да се чудим какво да правим, тъй като се е оказало, че не сме ги домислили. Известен е много силният фактор на българския “втори акъл”. След като вече е станала белята, ти идва вторият акъл, че не е трябвало така да го правиш.
Ето защо и тази конструкция на това управление за мен не е ефективна, неработеща и нецелесъобразна.
Господин председателю, самите текстове, включени в Преходните разпоредби, предвиждащи данъчни облекчения в един секторен закон, поначало не би трябвало да се включват в такъв законопроект. И без това данъчното законодателство беше достатъчно усложнено в края на миналата година. Знаем, че престои приемането на нови цялостни закони и за корпоративното данъчно облагане, за физическите лица и т.н. В този закон е предвидено, че § 5 ще влезе в сила от 1 януари 2005 г., тоест нищо не пречи тази норма да бъде обсъдена в контекста на Закона за местните данъци и такси, неговата цялостна преработка.
Ето защо бих искал да споделя и пред Вас, и пред колегите, принципното възражение на председателя на Бюджетната комисия госпожа Радева, която разбирам, че днес е възпрепятствана да участва в заседанието. Вчера в разговора тя постави въпрос към ръководството на парламента за разпределението на законопроектите. Когато се третират такива въпроси – на данъчното облагане, на конструкцията на консолидирания бюджет на държавата, тези законопроекти непременно да бъдат насочвани към Комисията по бюджет и финанси.
Второ, в този законопроект тези привилегии да отпаднат.
Господин председателю, аз разбирам, че едно предложение за отлагане на гласуването няма да бъде подкрепено от мнозинството. Може би не е и целесъобразно да се задържа работата по закона за тези текстове, за които говоря. Но аз ще предложа те да отпаднат в хода на обсъждането на второ четене. Така, както е представен законопроектът, ако няма много сериозни обяснения от страна на господин министъра, аз не мога да го подкрепя и ще гласувам против него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински. Така или иначе, виждам, че Вие направихте такова предложение.
Не виждам реплики.
Господин министърът иска думата. Заповядайте, имате възможност да отговорите на повдигнатите въпроси.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се спра на два основни акцента от коментарите, направени по Закона за енергийната ефективност. Първият коментар е доколко органът трябва да бъде отделен от министерството и това съответства ли на практиките или е противоречиво на тях? Еднозначно трябва да кажа, че когато през 2002 г. представяхме енергийната стратегия, ние разговаряхме по този въпрос. Философията, която изповядваме, е, че енергийната политика е интегрално понятие от момента на добив и производство до крайното потребление. И в този смисъл координацията на тази политика много по-правилно може да бъде изпълнена с едни интегрирани, но обособени органи, каквито в случая са Министерството на енергетиката и Изпълнителна агенция “Енергийна ефективност”. Еднозначно, в Европейския съюз няма такава практика. Това не е регулаторен орган, за да може да се правят аналогии с Агенцията за ядрено регулиране или с Държавната комисия за енергийно регулиране. За това мога да ви предоставя и множество документи, в частност и доклада на Европейската комисия по отношение на капацитета и институциите по прилагането на правото на Европейския съюз в страните-членки и съответните практики.
Нека да припомня, че в България освен държавният орган, който е министерството, заедно с Изпълнителна агенция “Енергийна ефективност”, има отдавна добре изградени и функциониращи както общинска мрежа по енергийна ефективност, така и редица други организации, които работят в тази област. Тоест, принципното възражение за мястото на органа, който изпълнява мерките по енергийна ефективност, аз не го приемам. Това е единствено и само защото международната практика съответства на предложеното в законопроекта устройство.
Вторият основен въпрос, който привлича вниманието, са финансовите инструменти, чрез които се стимулира енергийната ефективност. Еднозначно трябва да кажа, че практиката във всички страни, които действително са постигнали резултати в областта на рационалното използване на енергията, е предоставяне на определени финансови и данъчни облекчения. В този смисъл по процедурата аз приемам един основен принцип, който е залегнал и тук, а именно, че данъчните закони не трябва да бъдат променяни с други секторни закони. В този смисъл ние много внимателно сме обсъдили въпроса с Министерството на финансите и тук е финансовата обосновка към закона. Тези неща са съгласувани с тях. Поради влизането им като действие през 2005 г. те ще залегнат в данъчните закони през настоящата година. Но този принцип е необходимо да бъде обсъден в рамките на Закона за енергийната ефективност, защото той дава комплексността на формиране на политиката, на органите за провеждане на политиката и инструментите за нейното прилагане.
Затова моля да разглеждате закона като интегрален от гледна точка на целите, които той си поставя. Мога да кажа, че единствено и само така ние можем действително да очакваме резултати.
По отношение структурата на фонда – да, това е нов тип структура на фонда. Не е имало такава в България. Става дума за държавно-частен фонд, който се управлява. Това е извадка от една от най-добрите практики, обсъждана със Световната банка по прилагането на такива фондове.
Бих искал да отворя една скоба. Забележете как Гърция, нашата съседка, управлява своите фондове. Гърция през 1999 – 2000 г. създаде държавно-частни структури за ефективно управление на структурните фондове, тъй като дълги години нейната администрация не можеше да се справи с този въпрос. Гърция е член от средата на 70-те години на Европейския съюз. Затова действително формата е нова.
Разбира се, аз приемам много от коментарите. Бих искал да кажа, че приемам и становището на комисиите. Съгласен съм, че проектозаконът трябва да бъде разгледан и в Комисията по бюджет и финанси между първо и второ четене. Но ви моля на този етап да подкрепите законопроекта на първо четене, защото има една добра възможност за нанасяне на корекции между първо и второ четене. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма други желаещи.
Уважаеми госпожо и господа народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за енергийната ефективност. Вносител е Министерският съвет.
Гласували 165 народни представители: за 99, против 45, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към разглеждане на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Да преминем към тази точка от дневния ред, макар че тя не е наред в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за разместване на точките в дневния ред и да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 149 народни представители: за 90, против 40, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Искам да поканя председателя на комисията господин Йордан Мирчев да докладва законопроекта.
Междувременно искам да ви уведомя, че на второ четене вече са приети заглавието и параграфи от 1 до 6 включително по номерацията на вносителя. Докладван е и § 7 и предложенията по него. Проведени са разисквания, като по § 7 са проведени следните гласувания:
- гласуване и прегласуване на предложението на народния представител Евгени Чачев по ал. 3. Предложението не се приема и при двете гласувания;
- гласуване на предложението на народния представител Йордан Соколов за отпадане на думи от текста на вносителя по ал. 3. Предложението не се приема;
- гласуване и прегласуване на предложението на комисията за текст на ал. 3. Предложението не се приема при прегласуването.
Господин Мирчев, заповядайте. Както разбирам, има нова редакция на комисията за § 7. Нека да я чуем, за да можем да разискваме и гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, миналия път спряхме на § 7. Комисията проведе извънредно заседание на 14 януари 2004 г. и бяха обсъдени някои отложени и допълнителни текстове, в т.ч. и по § 7.
Комисията предлага следната редакция:
"Параграф 7 да придобие следното съдържание:
"§ 7. В чл. 14 се създава ал. 3:
"(3) Обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройството на територията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Така както е предложен окончателният текст за гласуване, се връщаме в точката от дебата преди Коледа. Не може, господин Мирчев, да се предлага одобрен проект. Какво значи "одобрен проект", ако е проект? Трябва да има одобрен план. Ако отидем на варианта на концесиониране на обекти, би трябвало Министерският съвет или органът, който концесионира, да бъде наясно на базата на одобрен план какви да бъдат условията за инвестиционните програми в годините, ако обектът се даде за 35 години.
Аз няма да подкрепя и не мога да подкрепя текст, в който се казва, че има одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройство на територията. И аз съм изненадан, че всъщност връщаме дебата отпреди Коледа. На практика това правим. Тоест, вие не сте се вслушали в това, което ние изразихме като аргументи в предишното заседание.
Аз искам все пак да напомня на народното представителство: уважаеми колеги, точно този текст стана причина да си събираме картите тук. И господин Мирчев явно не се е поучил от това, което стана на последното заседание. Ние няма да подкрепим такова нещо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин Димитров, Вие за пореден, не за първи път, отсъствахте от извънредното заседание. Дано оттук нататък присъствате. Ще ви прочета какво сте гласували вие по Закона за устройство на територията:
"(6) Проучвателните и проектните работи за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се извършват в следните фази:
1. предварителен проект, в който се изработват всички варианти на трасето;
2. окончателен проект – парцеларен план, по който се извършва отчуждаването."
Това е прието преди три месеца в Народното събрание. За какво ми говорите Вие тук, след като не пожелахте да дойдете на комисията и да изразите своето становище? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не виждам втора реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Мирчев, недейте да коментирате това кога съм присъствал на заседание на комисията. Аз искам да Ви призова да не свиквате по пожарен начин извънредни заседания на комисията, примерно заседанието в сряда. Защо свиквате извънредни заседания тогава, когато на Вас Ви хрумне? Не може, господин Мирчев, Вие, като председател на комисията, да свиквате комисията по един пожарен начин тогава, когато си поискате. Защо не ни уведомихте преди ваканцията, че в сряда ще има извънредно заседание? Все пак всеки народен представител си планира нещата. Вие се усмихвате, обаче нещата са сериозни. На Вас Ви е весело, господин Мирчев, но не може този текст да бъде гласуван, колкото и безметежно да е в момента поведението Ви.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще гласуваме и без теб.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Колкото и варианти да има този проект, на кой вариант се спираме? Това е много несериозно.
Аз ще Ви помоля да се държите на нивото на председател на парламентарна комисия. Недейте да изпадате в дребнотемие и дайте да видим какъв точно е проблемът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
За процедурен въпрос – господин Иван Николаев Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин председател, аз съм Ви благодарен, че в началото на разискванията Вие твърде внимателно и точно изчетохте това, което беше гласувано вече по този законопроект, включително по § 7. По § 7, който предвижда създаване на нова ал. 3 в чл. 14, последователно бяха гласувани и предложенията на господин Чачев, на господин Петър Мутафчиев и в крайна сметка, след като беше докладвано от господин Мирчев, беше гласуван и текстът, предложен от комисията. След това по мое предложение имаше прегласуване и § 7 беше окончателно отхвърлен от пленарната зала.
Моят процедурен въпрос, господин председател, е след като имаме двукратно гласуване и отхвърляне на § 7 във всичките му варианти, след като § 7 се отнася единствено към чл. 14, ал. 3 и всички възможности за гласуване са изчерпани, на какво основание на правилника ние започваме отново да разглеждаме § 7, с необходимост за създаване отново, с променен текст – ако се налага, след това ще се изкажа по същество, да разглеждаме този параграф - със същото съдържание - за създаване на ал. 3 в чл. 14? Смятам, че това не би трябвало да се допусне и би трябвало да продължим по закона със следващите параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ако правилно се ориентирам, след като § 7 не е бил приет в първоначалната редакция, е имало ново заседание на комисията, на което е прието предложение за съвършено ново съдържание на този параграф. Това беше смисълът на отлагането и прекратяването на разглеждането на този законопроект дотам. Затова, господин Иванов, не виждам някакво сериозно основание да не можем да обсъждаме. (Народният представител Иван Николаев Иванов от място иска думата за изказване.)
Господин Иванов, имате право да се изкажете по съществото на материята.
За процедурен въпрос има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че отново трябва да се върнем на чисто процедурния въпрос. Когато една алинея, предложена от вносителя, с евентуално предложение на комисията, направено между първо и второ четене, е отхвърлена, това не е отложен текст. Очевидно тук се прави опит за манипулация. Ако сме забравили това, което е станало преди ваканцията, сега да мине някак си между капките.
Аз не смятам, че при един отхвърлен текст – дали е една алинея, дали е целият текст, може след това комисията изведнъж да каже: ние наново предлагаме сега да се прегласува съвсем друг текст. Просто ал. 3 е отхвърлена. Смятам също, че не можем да се връщаме. Призовавам ви да се преустановят тези неща, които се правят непрекъснато в нарушение на правилника.
Вие добре започнахте днешното заседание, събраха се картите при регистрацията. Сега отново има празни места с карти пред тях. Зад тях да има депутати! Отново се гласува с чужди карти. Докога ще продължава това в рамките на този парламент?
Аз смятам, че не можем повече да се връщаме на един решен въпрос. Имаше две гласувания, ал. 3 в този § 7 се отхвърля и край. Само затова, че сме излезли във ваканция, сега някой свикал комисията и комисията предлага нов § 7! Това е абсурдно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Искам да помоля квесторите отново да минат по редовете и там, където има депутатски карти, без да има депутат… (Неразбираема реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Ще си вземе картата в джоба, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не може да си вземе картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не може – защо? Защо да не може? Много Ви моля!
Господин Соколов, това процедурно предложение вече беше направено от господин Иван Иванов. Аз смятам, че би било нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако отново разискваме и подлагаме на гласуване отхвърлен текст. Но това е съвършено различен текст, който е минал през комисията. Така че аз не виждам нарушение на правилника.
Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Мисля, че председателят на комисията е коректен, внасяйки този текст. Не съм съгласен с господин Благой Димитров. Имаше такова междинно предложение, направено от народния представител Евгени Чачев, за такъв текст и той е предложен. Независимо от това искам да подчертая, че и преди Нова година, и сега продължавам да смятам, че § 7 не е нужен в този законопроект. Той би трябвало да се разглежда в Закона за концесиите. Идеята, която първоначално се споделяше, бе, че трябва да въведем ускорено винетните такси. Успоредно с това се предложи и се гласува постепенно платено преминаване по магистралите. Сега се опитваме, покрай идеята за винетната система и нейното въвеждане, да решим въпроса за концесиите на магистралите и неясно определените, без каквато и да е дефиниция, многолентови пътища в България, за които никой не може да каже колко километра са, къде се намират и как ще бъдат определени. Тоест, аз смятам, че продължаваме да надхвърляме обхвата на първоначалния замисъл и първоначално предложената ни идея.
Що се отнася до конкретния текст в чл. 14, ал. 3, че обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект, той е известно движение напред спрямо предишния текст, но отново оставя хиляди въпросителни. Одобреният проект означава, че ще се проектира магистрала върху земята на български граждани, която все още не е отчуждена, не е станала публична държавна собственост, не са чути възраженията, не са минали споровете, не са ясни компенсациите и т.н. Това е само проект, т.е. цикълът не е приключил.
Следователно аз мисля, че до известна степен с този закон се явяваме агресори спрямо собствениците на земя в България. Би трябвало, така както е записано в Закона за концесиите, да разговаряме за приет подробен, устройствен план, гласуван, всички възражения и други техники, свързани с него, да са приключили и едва тогава да се изгражда магистралата. Всъщност ние правим нещо, държавата прави нещо, което все още продължава да бъде частна собственост, собственост на български граждани.
Ето защо аз смятам, че въпросът с този § 7 - отдаването на магистралите и т.нар. приравнени на тях многолентови пътища на концесия - не би трябвало да се разглежда в този закон. Той няма никаква връзка с въвеждането на винетната система, чиято идея беше този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Дъбов! Искам да добавя още нещо при условие, че мнозинството се изкуши да приеме един такъв текст. Министерският съвет може да концесионира един такъв голям обект, само ако на базата на приет план има ясно очертани параметри за инвестиционна програма, която трябва да се изисква от концесионера в рамките, да речем, на 35 такта, ако магистралата или обектът е отдаден за 35 години. Това впрочем се отнася и за летищата, това се отнася и за пристанищата. На нас ни се поднасят непрекъснато такива проектозакони, при които без Master plan, да речем на голямо българско пристанище, ни се предлага това нещо да се отдели… (Неразбираема реплика от място на министър Валентин Церовски.)
Господин министър, ще Ви моля – недейте ми подвиквайте от мястото си, елате тук да си развиете тезата.
Така че това тежи. И аз призовавам народното представителство да не го подкрепи. Изключвам, разбира се, това, което господин Соколов и господин Иванов споменаха от процедурна гледна точка, че беше гледано, имаше дебат. Председателят не възприема тази теза, но не може да се приема текст, по който има някакъв проект с 15 варианта. Много несериозно, става дума за много пари.
Завършвайки, ще кажа, че всеки български данъкоплатец, всеки български гражданин е засегнат от един такъв текст. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика по форма, но не знам дали, господин Дъбов, го възприемате, че е към Вас? Виждам, че нямате желание за дуплика.
Господин Костурски има думата за втора реплика към господин Дъбов.
ТОДОР КОСТУРСКИ (НДСВ): Господин председател, господин Дъбов, уважаеми колеги!
Аз и миналия път се опитах да обясня каква е същността на закона. Тук като че ли господин Дъбов отново не пожела да направи връзката между първата част, тоест въвеждането на специалните такси и изграждането на новите съоръжения. А това е явно и в закона една от положителните му черти – че се прави опит наред с изграждането на тези нови съоръжения, които отсега нататък предстои да бъдат изградени, да има по някакъв начин осигуряване на поддръжката им.
Това, че в този закон в § 7 се прави опит да се избърза с предоставянето на възможност на организациите, които желаят да участват в процеса на изграждане чрез концесиониране, явно е, че това някой не иска да го разбере. А това е същността. И затова с § 7 в закона се прави опит да се даде възможност на тези, които желаят да участват в строителството на магистрали и съоръжения по пътищата, да участват активно още от първия етап на проектирането, след това да участват активно и при изграждането. Ако това не стане, то остава старата схема – да чакаме чрез бюджета да постъпят средства, средствата да минават по реда, по който сега минават.
Мисля, че, господин Дъбов, трябва да се вслушаме в казаното тук, както и да гледаме малко по-реално на това, което е направено в § 7 и да приемем този текст.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Вече имате възможност и желание за дуплика.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колега Костурски, колеги!
Аз съм съгласен, че наистина в § 7 се прави опит, както Вие казвате, да се изяснят проблемите на концесионера, но това не е решение на въпроса.
Между другото, това е нещо започнато и недовършено, което дава възможност за много голям хаос. По-добре е или да се развие от начало до край цялото виждане за концесионирането на магистралите с всичките му аспекти. Аз по принцип съм абсолютно несъгласен с концесионирането, или записът да бъде в този закон.
Аз бих могъл да говоря твърде много за различните аспекти на концесионирането на магистралите или, да речем, за тези, до които трябва да бъдат допуснати, тъй като ние с вас на заседание на комисията чухме, че това ще бъдат чуждестранни концесионери. Значи, вкарва се чуждестранен капитал, чиято печалба не е малка. Примерът, даден с автомагистрала “Хемус”, която струва 800 млн. евро, означава, че при 6% лихва тук годишната печалба се движи около 50 млн. и тя ще изтече някъде в чужбина в продължение на 35 години. Както и събираните такси в продължение на тези 35 години вероятно ще отиват в чужбина за погасяване на кредита, тоест ние говорим за износ на финанси и на капитал.
Така че, ако седнем да разискваме темата “Концесиониране на пътища и магистрали” въобще и това какъв трябва да бъде подходът на този, който ще решава въпроса за концесията и какъв достъп ще се даде на българския финансов капитал, за да може печалбата да остане тук, е съвсем друга тема.
Тук е направен само опит без да е развита въобще идеята за концесионирането на магистралите и аз съм категорично против този въпрос да бъде разискван. Той не е предмет и на закона. Продължавам да твърдя това. Ние говорим за винетна система, отидохме на платено преминаване на магистралите, решихме да ги даваме на концесия. Това няма нищо общо с предварителната заявка на правителството за въвеждане на винетната система. Около копчето ние вече пришиваме балтона, а не обратното, каквато беше идеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, този въпрос беше дискутиран още на пленарното заседание преди Коледа. Действително е странно, че се връщаме на нещо, което вече сме гласували, взели сме някакво решение и изведнъж започваме да разглеждаме ново решение.
В същото време искам да кажа и поради това станах да се изкажа, че ни се предлага едно решение, което по никакъв начин няма да реши проблема.
Аз ще си позволя да прочета ал. 6 на чл. 126 от Закона за устройство на територията: проучвателните и проектните работи за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се извършват в следните фази: предварителен проект, в който се изработват варианти на трасето и, второ, окончателен проект – парцеларен план, по който се извършва отчуждаването.
Първо, на миналото заседание се третираше идеята, че може да се учредява концесия и за предварително избрания вариант на трасето. Господин Чачев предложи варианта: “влязъл в сила подробен устройствен план”, което за мене е доста по-точно, но, дори и това да го забравим, както желае председателят на комисията, който сега ни предлага нов текст, сегашният текст казва така: обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Но, кой проект – окончателния или предварителния? Ако е предварителният проект… (Шум и реплики в залата.) Не, аз ви чух! Вчера говорихме по този въпрос, така че не ми отговаряйте Вие от място, отговорете ми от трибуната. Може би председателят на комисията също да говори от трибуната.
Просто вкарваме в една съвсем неудобна ситуация бъдещия потенциален инвеститор, потенциалния концесионер.
Ако той отиде на варианта, а това може би съзнателно се прави, за да се измъкнем от проблема, ако отиде на варианта: “утвърден предварителен проект”, а докато влезе в сила подробния проект, докато влезе в сила парцеларния план, за да започне отчуждаването, ами нещата могат да се изменят, могат да отидат в съда. Ами, ако дойде чужд инвеститор и заложи много пари, няма ли това да се обърне против държавата?
Така че аз не мога да приема такъв текст и апелирам към колегите да не приемаме този текст. Той просто е в нарушение! Кой проект? Значи, кой както си желае, така ще си избира – или предварителния, или окончателния проект. Това е пълна глупост за мен, извинявам се за грубата дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз също смятам, че ако ще се приема § 7 в предложената редакция, трябва да се каже: “Обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6, т. 2 от Закона за устройство на територията”. Тогава наистина ние ще бъдем изправени пред един одобрен окончателен проект. И това вече може евентуално да послужи като основание за определяне на обекта на концесия и учредяване на концесията. Но, да се каже: “чл. 126, ал. 6”, след като т. 1 на ал. 6 предвижда предварителен проект, на мен ми се струва…
Първо, не знам дали има процедура на одобряване на предварителен проект или това малко ми се струва нон сенс, защото “предварителен проект”?! Или трябва да стане “окончателен проект” и след това, когато се одобри да стане “план” или това е една толкова предварителна фаза на проектиране – предварителен проект, че не може да служи като основание за започване на едно производство по отчуждаването така, както е и текста на чл. 126.
Забележете, текстът на чл. 126, ал. 6, т. 2 е доста ясен и конкретен – “окончателен проект – парцеларен план, по който се извършва отчуждаването”. По т. 1 при хипотезата на предварителен проект изобщо не може да се извърши отчуждаване. Можем ли да стигнем до определяне обект на концесия въз основа на проект, който не може да послужи като основание за последващо отчуждаване?!
Затова моето предложение е в предлагания текст най-малко след думите “чл. 126, ал. 6” да се добави “т. 2 от Закона за устройство на територията”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Давам думата за изказване на господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата почти в края на разискванията по така предложения ни нов § 7, защото очаквах от вносителите – от господин министъра или от неговия екип, да ни пояснят какви са изискванията, които налагат по такъв начин да бъде формулирано и повторно да ни се предлага гласуване на този текст. Казвам повторно да ни се предлага гласуване на този текст, защото ще ви върна към текста, който вносителят беше предложил на пленарната зала и който беше отхвърлен. Ще го прочета само в тази му част, която показва съвпадението – ал. 3 на чл. 14: “Концесионната територия се определя въз основа на предварителен проект за избран вариант на трасето”. Пленарната зала го отхвърля и сега ни се предлага: “Обектът на концесия се определя въз основа на одобрен проект по чл. 126, ал. 6 от Закона за устройство на територията”. Там отново четем, че една от двете фази на проекта е предварителен проект, по който се изработват вариантите на трасето. Тоест това, което залата отхвърли категорично, отново под друга форма, значи не по врат, а по шия, се предлага на колегите да бъде гласувано.
Искам да изтъкна, че така формулиран текстът на § 7 е незащитим, защото се говори за два проекта, но те не са алтернатива, за да се каже “можете по този проект, а можете и по другия”. Това са две последователни фази. Когато се изисква одобрен проект на две последователни фази, няма никакво съмнение, че всеки ще предпочете да се придържа към първата, тоест към предварителния проект.
За да бъда пределно ясен, ще кажа, че това би означавало, както е записано в Закона за народната просвета, че образованието в България бива основно, средно и висше, то в друг закон да запишем, че за заемане на дадена длъжност се изисква кандидатът да има образование. Това означава, че дори и да има основно образование, може да заема дадена длъжност.
За мен така разписан текстът е скрита форма да се даде разрешение от пленарната зала обектът на концесия да бъде определен единствено въз основа на предварителен проект.
Господин Соколов и господин Маринчев съвсем ясно казаха, че това по никакъв начин не може да бъде направено при спазване на правните норми, защото нито може да започне извършване на отчуждаването, нито самият концесионер може да има гаранция какъв ще бъде окончателният проект. Ако няма да има изменение, тогава питам за какво е този предварителен проект?! Единственото решение, което ще отговаря на изразената воля на пленарната зала, е ако се добави в предложения текст след “чл. 126, ал. 6” – “т. 2”, с други думи, че обектът на концесия се определя въз основа на одобрен окончателен проект. Това ще даде ясната рамка и ще защити интересите на държавата, като няма да доведе до никакво двусмислие при тълкуването на текста. В противен случай бихме влезли в лабиринт от хипотези, част от които ще доведат до негативи както за концесионера, и то сериозни негативи, така и за държавата, защото ще бъде непредсказуемо онова, което ще бъде утвърдено като окончателен проект.
Уважаеми колеги, затова настойчиво ви моля, като потвърждавате своя вот, който дадохте на 21 декември, и отхвърлихте този вариант, който реално сега ви се предлага, да гласувате допълнението след “ал. 6” да се запише “т. 2”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Давам думата на госпожа Теодора Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително много уважавам усилията на председателя на българския парламент да върне неговото достойнство и да въведе последователен ред в дейността на парламента. Поради тази причина отправям предложение - да не се гласува § 7 в предложения законопроект със следните мотиви:
Достатъчно доказателство е, а и стенограмата ще потвърди, че този текст беше категорично отхвърлен от залата.
Вторият ми мотив е, че внесохме извън предвидения дневен ред разглеждане точно сега на този законопроект.
Трето, бяхме подведени, че се предлага нов текст, което е доста дискусионно дали може да бъде направено. Изказванията на колегите доказаха, че по завоалиран начин се връщаме отново към предварително отхвърлен текст, включително и текстове, които са били отхвърлени в комисията.
Поради тази причина, господин председателю, нека да пристъпим към разглеждане на следващите текстове в законопроекта и да спазим волята на българския парламент, който категорично отхвърли тези текстове на 21 декември 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По този въпрос, госпожо Литрова, се изказаха вече двама души.
За изказване има думата господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, първо по съществото на § 7. Убеден съм, че колегите Иванов и Благой Димитров не бяха убедени, когато преди Нова година разглеждахме този текст. Имаше и други колеги, които оспорваха. Смятах, че след като им предоставихме достатъчно аргументи и един от тях е, че когато се предоставя концесия, самият концесионер е натоварен да направи и проекта, тогава по какъв начин този концесионер ще дойде и ще вземе обекта или ще трябва самият концесионер да се откаже от проектирането? Имаме случаи за достатъчно много обекти, което се прилага и в други страни, когато концесионерът прави и проекта. Колеги, ние ще бъдем първата държава, която няма да дава възможност на концесионера да бъде и проектант.
Така че всякакви други аргументи, които предоставяте, аз ги възприемам само като аргументи, които са недобронамерени и целят този текст да не мине. А дали текстът е гласуван на 21-и или не, аз съм напълно убеден, че парламентът няма да направи нарушение. Този текст не е гласуван на 21-и. Така че моля колегите Иванов, Димитров и другите, които отправят обвинение, че парламентът нарушава правилника си, да погледнат стенограмата. Този текст не е гласуван тогава.
Господин председателю, моля да не отлагаме повече гласуването на този текст, а да го приемем, за да вървим по-нататък по законопроекта, който да бъде приет днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Аталай, искам да Ви предложа съгласно правилника да се изправите пред Народното събрание и да декларирате имате ли конфликт на интереси във връзка с този текст. Защото около землището на Горни и Долни Лозен има брожения във връзка с предназначението на земеделските земи.
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Какво значение има това?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има значение точно във връзка с този текст. И Вие, господин Аталай, трябва не да ни призовавате да гласуваме спешно, а да декларирате дали Вие или Ваш близък роднина влиза в конфликт на интереси с този текст. Това е нещо изключително важно, което ние трябва да знаем. И аз Ви призовавам да не участвате в това гласуване, господин Аталай, а не Вие да ме призовавате аз да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Втора реплика – господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, струва ми се, че Вие искате да обърнете каруцата с опашката напред. За какво говорим, когато нямаме утвърден окончателен проект? Защото така, както е предложен текстът, може да се допусне, че включва и концесията по предварителния проект. А като го няма окончателният проект, как областният управител ще отчуждава терените?
Така че ако ние добавим точка втора, както е предложението на колегата Иванов, аз бих се съгласил. Но в този случай не мога. Отговорете ми как ще го направим. Съгласен съм, че държавата няма достатъчно възможности да направи цялостното проектиране, че трябва да намерим начин да дадем възможност концесионерът да вложи тези средства. Но нека да го направим законно, нека не го изправяме пред възможността утре той да вложи пари и поради служебни спорове всичко това да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Аталай, аз няма да отговоря по същество на Вашето изказване, защото господин Маринчев го направи много добре. Но тъй като Вие заявихте от трибуната, че този текст не е гласуван в пленарната зала, ето, пред мен е протоколът от заседанието от 21 декември. Съгласно този протокол председателят на заседанието подлага на гласуване именно текста, докладван от господин Мирчев. Чета текста.
“Създава се ал. 3 в чл. 14:
“(3) Концесионната територия се определя въз основа на избран вариант на трасето.”
Гласували са 181 народни представители, от които: “за” 113, “против” 60 и “въздържали се” 8.
По процедура, поискана от мен, се извършва прегласуване и резултатът е следният: гласували 201 народни представители, от които “за” 84, “против” 109, “въздържали се” 8. Алинея 3 е отхвърлена. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Аталай, имате право на дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин Иванов, прочетете още веднъж протокола и когато още веднъж видите, че този текст, който Вие четете, е съвсем различен от това, което ние предлагаме, тогава ще се убедите и може би ще се извините на народното представителство.
Доколкото това дали слагаме конят зад каруцата, по-голям аргумент от това аз не виждам. Оборете ме, че концесионерът не може да бъде и проектант, тогава ще видим накъде се намира каруцата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС, от място): Никой не е казвал такова нещо!
РАМАДАН АТАЛАЙ: А колкото до конфликта на интереси, господин Димитров, аз конфликт на интереси със себе си и със законите на тази държава нямам, явно че имам конфликт на интереси само с Вашия характер, защото явно, че Вие сутрин и вечер сънувате, че всички в тази държава са като Вас и се опитват да нарушават законите, както го правехте вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли други желаещи да вземат отношение по въпроса? Не виждам. Дебатът по този текст приключи.
Моля народните представители да заемат местата си, за да могат да упражнят правото си на глас със своите депутатски карти.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с оглед на обстоятелството, че това предложение на комисията беше направено впоследствие, тоест нямаше такава възможност между първо и второ четене, затова аз съм длъжен да поставя на гласуване предложението, направено от народните представители Йордан Соколов, Иван Иванов и Васил Маринчев за добавяне – като финал на ал. 3 да се сложи точка втора.
Преди това има предложение за отпадане на целия § 7. Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 7.
Гласувайте това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 68, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Йордан Соколов, Иван Иванов и Васил Маринчев за добавяне към текста на т. 2.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 75, против 87, въздържали се 9.
И това предложение не се приема.
Има процедурно предложение за прегласуване.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз правя предложение за прегласуване. Наистина ние ще сбъркаме, защото ще приемем един текст, т. 1 на чл. 126, ал. 6, който при всяко положение, ако може да послужи като основание за определяне обект на концесия за учредяване на концесия ще противоречи на Конституцията. Отворете Конституцията да видим какво значи концесия, върху какво може да бъде учредена концесия – държавна публична собственост. Може ли преди собствеността да е станала такава, да се дава концесия? Това е абсурдно. Неслучайно т. 2, която говори за окончателен проект, който е влязъл в сила, превърнал се в план, въз основа на какво може да се извърши отчуждаването. По т. 1 изобщо не може да се извърши отчуждаване. Какво правим? Ще дойде тук един чуждестранен инвеститор, готов да вложи огромни средства, защото една магистрала, какъвто случай ние имаме предвид, винаги е свързана с влагане на огромни средства, и изведнъж ще му кажем: ама чакайте, изобщо не може да има отчуждително производство.
Призовавам да се замислим върху това, което гласуваме. В това Тридесет и деветото Народно събрание има немалко юристи и нека да проявим разум и да гласуваме нещо, което ще бъде полезно, не нещо, което само ще ни вкара в едно положение, от което утре ще се срамуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Преди да подложа на гласуване, искам да отправя молба към господин Румен Овчаров, който се опитва да гласува с чужди карти. Събра всички карти оттук, за да се сложат на пултовете.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е правил такова нещо! Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля подкрепата на пленарната зала. (Ръкопляскания в ПСОД. "Браво!") Когато аз се старая да спазвам правилника и Конституцията, вие се опитвате да ме бойкотирате. (Шум и реплики в залата.) Много Ви, моля, господин Овчаров!
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега не Ви давам думата за процедура. Господин Соколов направи предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване предложението на депутатите от СДС.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 79, против 85, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 7, предложен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 171 народни представители: за 87, против 77, въздържали се 7.
Параграф 7 е приет.
За процедурен въпрос има думата господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
Господин председател, аз Ви призовавам да спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вие добре правите забележка на народните представители за неспазване на правилника и на Конституцията, но Вие в момента с 15 мин. удължихте работното време, без да имате основание за това. Това е много сериозно нарушение, господин председателю. (Шум и реплики в мнозинството.) Вие в момента имитирате загриженост за това, че трябва да се спазва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Вие сте пръв между равни, господин председателю, и аз Ви призовавам да ударите камбаната и да затворите заседанието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Удрям камбаната и затварям заседанието. (Звъни.)

(След почивката.)

(Заместник-председателят на Народното събрание Камелия Касабова започва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Анулирайте регистрацията! Поименна проверка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гергана Христова Грънчарова - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - тук
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - тук
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Иво Севдалинов Цанев - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - отсъства
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - тук
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Константин Любенов Пенчев - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - отсъства
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук

(Списъкът от поименната проверка се прилага към протокола.)
Има повече от 121 човека в залата.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода от 19 декември 2003 г. – 15 януари 2004 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно механизма за разпределяне на бюджетните средства за водоснабдителни обекти на ВиК дружествата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Благой Димитров към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно финансовото обезпечаване на мерките за уеднаквяване на жизнената среда на хората с увреждания с европейските стандарти до 2007 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно съдбата на българските военни гробища на територията на Република Македония. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно възстановяване на мемориала на загиналите във войните. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Лидия Шулева – заместник-министър председател и министър на икономиката, относно следприватизационния контрол на държавата в “Кремиковци” АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 януари 2004 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов – на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев – на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- от министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на труда и социалната политика Христина Христова – на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева.
Първото питане от парламентарния контрол днес е оправено към министъра на образованието и науката Игор Дамянов от народния представител Кина Андреева относно политиката на правителството за закрила на здравето и безопасността на децата и младите хора.
Госпожо Андреева, заповядайте да отправите своето питане към министъра на образованието и науката.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз всъщност не зная имам ли право да говоря, защото Вие, макар и формално, не сте дали начало на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Регистрацията е чрез обявяване на поименната проверка всъщност. Да, звуковият сигнал не е даден. Благодаря Ви.
КИНА АНДРЕЕВА: Вие регистрирахте половината парламент, а другата не.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ежедневно ставаме свидетели в публичното пространство и в медиите на данни за деца, които са подложени на психически, физически или сексуален тормоз, деца, чийто живот се застрашава от техните родители или от техните настойници, деца, които са лишени от правото си на образование, на здравеопазване, на социална сигурност, деца, които са изложени на опасното въздействие на алкохола, на наркотиците, на престъпници и безскруполни трафиканти.
В програмата на правителството “Хората са богатството на България” е записано, че изхождайки от разбирането, че хората са най-ценният ресурс на България правителството залага като основен приоритет в своята политика работата, свързана с гарантиране правата на децата и младите хора. Преди две години и нещо, след трагичния инцидент в дискотека “Индиго”, със свое решение Министерският съвет възложи на една група да изработи национална програма за децата на България. Тази програма беше разработена и приета през м. април 2002 г. По силата на едно друго решение Вие, господин министър, сте координатор на тази програма. В тази програма се съдържат много конкретни мерки, които наистина биха гарантирали, биха направили живота и здравето на децата в България по-сигурни. За съжаление онези действени мерки, които биха изпълнили своята задача и биха направили Националната програма за децата един документ не само на хартия, в голямата си част не са изпълнени. Не е въведено съвременно здравно образование в училище, не е актуализирана нормативната база за здравно обслужване на децата, не са изградени национални и регионални детски горещи линии, не е създаден обществен фонд за извършване на неотложни ремонти за осигуряване безопасността на децата в детските градини и училищата, не е създадена система за разкриване на домашно насилие, не са предприети законодателни стъпки от Министерския съвет, така както е поет ангажимент тук за промяна в Наказателния кодекс във връзка със защита на децата срещу детска порнография, срещу търговия с деца – всички тези мерки са фиксирани в програмата и по тях стои срок “неотложно”, а оттогава минаха две години и те продължават да остават само на хартия.
Аз мисля, че не само аз съм загрижена за това, а загрижен е всеки български гражданин, защото става въпрос за нашите деца.
Ето защо аз реших днес да Ви попитам, за да стане това и публично достояние, как се изпълнява Националната програма за децата в България? И Вие като неин главен координатор как оценявате конкретните резултати от нейното прилагане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Имате думата за отговор на питането, министър Дамянов.

МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! Националната програма за децата на България беше приета на 11 април 2002 г. Тя е изготвена от Междуведомствена комисия, съставена от представители на министерства, държавни агенции и неправителствени организации, които са отговорни за изпълнението на тази програма. За децата на България има три приоритетни области, формиращи развитието на детето: училищна среда, семейна среда и социална среда. Основните акценти в програмата визират както дългосрочни действия, касаещи здравното образование, физическата култура, гражданските права и творческите дейности на подрастващите, така и законодателни промени, отнасящи се до непосредствената сигурност и безопасност на децата на обществени места, в училището и в семейството. Програмата е публикувана в сайта на МОН.
Отделните дейности по програмата са близо 100, разпределени в 10 раздела. Ограниченото време, с което разполагам, не ми дава възможност да разгледам подробно тяхното изпълнение, затова ще се опитам да ги обобщя, спирайки се на по-важните от тях.
Здравно образование. Липсата на системно здравно образование в българското училище е стар и наболял проблем, който чака своето решение повече от десетилетия. В последната година бяха предприети стъпки, с които държавата предприема своите водещи функции в този сериозен и все още нерешен проблем.
На първо място, осъществени са изменения в Закона за народната просвета, с цел възстановяване на училищните лекари и стоматолози. В изпълнение на ангажиментите, произтичащи от националната програма в частта й за здравно образование със заповед на министъра на образованието и науката е създадена междуведомствена работна група по проблемите на здравното образование, която разработва план за въвеждане на системно здравно образование в сферата на средното образование. Съвместно с Министерството на здравеопазването и програмата за развитие на ООН в шест общини се осъществява компонент от проекта “Разгръщане на национална програма по сексуално и репродуктивно здраве”. Обучението се извършва като свободно избираема подготовка.
Между Министерството на образованието и науката и Програмата за развитие на ООН е сключено споразумение за сътрудничество във връзка с изпълнение на Националната програма за децата на България в частта й относно въвеждане на здравно образование. Чрез изпълнение на споразумението се осъществяват дейности по четири от точките на националната програма.
Интеграция на децата и учениците от етнически малцинствени общности. Интеграцията на малцинствата е основен пункт в европейските изисквания относно присъединяването на България към Европейския съюз. През учебната 2002 – 2003 и 2003 – 2004 г. за първи път Министерството на образованието и науката издаде указание за интегриране на децата и учениците от малцинствата. В него се акцентира върху десегрегацията и създаване на възможност за равен достъп до качествено образование. С последните изменения на Закона за народната просвета подготовката на децата за училище е една година преди постъпването им в клас става задължителна и безплатна. Тази стъпка е най-положителна за децата от етническите малцинства, тъй като дава възможност за създаване на навици за умствен труд и за усвояване на правилен български език.
От тази учебна година се въведе и длъжността “помощник на учителя” в особените учебни заведения, в които се учат деца от ромското и други етнически малцинства.
Със заповед на министъра на образованието и науката е създаден Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства. Това е постоянно действащ междуведомствен държавнообществен орган на експертно равнище. Беше приета и Наредба № 6 за обучение на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. Чрез нея нормативно се създават условия за преустановяване на съществуващата порочна практика нормално развити деца да попадат в помощни училища.
По отношение на творческите дейности и работа с талантливи деца на основание на чл. 5, ал. 3 от Закона за закрила на детето в процедура на съгласуване е изработеният проект на Наредба за условията и реда за закрила на деца с изявени дарби. Наредбата е изготвена от междуведомствена работна група. Министерството на образованието и науката съдейства активно за реализацията на поредица от творческо-образователни инициативи, организирани от нестопански организации, артистични центрове, Националния дворец на децата. Също така министерството инициира и реализира под своя егида национални творчески конкурси.
Физическа култура и спорт. Във връзка със спортната дейност в системата на средното образование се предприеха следните действия: допълнение и изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, според който ще бъде въведен трети час по физическо възпитание и спорт. Приета е Наредба № 14 за организиране извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност. Проведени са Национално съвещание по проблемите на урочната и извънурочната спортна дейност и национални кръгли маси за състоянието на проблемите и проблемите на физическата култура и спорта в системата на образованието с последващо издаване на сборник с доклади и изказвания. Откритите и закритите спортни бази на Министерството на образованието и науката, Националният дворец на децата и на училищата са предоставени за провеждане на спортни занимания и състезания през лятната ваканция на учениците, а и през зимната също.
По отношение безопасността на децата са въведени нови ученически карти с подробни данни за ученика, родителите и училището. Охранителните фирми в училищата осъществяват непрекъснат контрол чрез пропускателния режим в сградите на училищата, контрол в междучасията, както и преди и след учебните часове. Подписано е споразумение между Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и Националния център за отдих, възстановяване и спорт относно провеждане на Национална кампания “Скорост и безопасност”. Тук бих добавил и инициативата на Министерството на младежта и спорта, заедно с нашето министерство и Националната полиция по обезопасяване на пешеходните пътеки и поставяне на светофари на необходимите места, както и въвеждане на специална функция на млади хора, които да спират движението, когато пресичат деца, на доброволни начала, разбира се.
Предстои да се постигне договореност с помощта на Финландия, финландския посланик лично се е ангажирал с доставянето на значителен брой светлоотразители за монтиране на дрехите и чантите на децата.
Работа по национални стратегии, програми и планове, свързани с безопасността и здравето на децата и младежите. Приети са и се изпълняват: Национална стратегия за закрила и социална интеграция на деца с увреждания 2003-2005 г., включена като неотменима част в Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания; Национална стратегия за защита на правата на децата на улицата; Национален план за действие срещу сексуалната експлоатация на децата с търговска цел; План за намаляване броя на децата в специализираните институции в България, Програма “Превенции на насилието”. В процес на изготвяне и приемане са повече от 10 национални стратегии, планове и програми, по-важните от които са: по СПИН и полово предавани инфекции, за борба с наркотиците и ограничаване на тютюнопушенето, за профилактика, лечение и рехабилитация на наркоманите, за превенция и противодействие на асоциално поведение и престъпленията на малолетни и непълнолетни, за действия срещу сексуална злоупотреба и сексуална експлоатация на деца с търговска цел.
Промени в законодателството. В изпълнение на Националната програма за децата на България освен посочените дотук са приети или променени следните нормативни актове: изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето, Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция, Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца.
Прегледът на отчета на дейностите от 11 април 2002 г. досега показва, че държавните институции са подходили отговорно към своите ангажименти по националната програма. Това се отнася особено за нормативната база и законовите промени, които бяха заложени в краткосрочен план и чиито инициатор и основен реализатор е Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията подготви в срокове и съвместно със създадените междуведомствени екипи редица промени в законодателството и започна работа по разработването на национални стратегии и програми, свързани със защита здравето и безопасността на децата.
Друга част от дейностите на националната програма са заложени в по-дългосрочен план и са в процес на реализация. Такива са например въвеждането на здравно образование, увеличаването на часовете по физкултура, въвеждане на училищни психолози и други, които изискват най-вече подготвени на квалификации, нормативни промени, изготвяне на съвместни стратегии с висшите училища и други стъпки. Тези параметри не позволяват реализирането на някои дейности в кратки срокове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за уточняващи въпроси към министъра, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър! Очевидно Вие не сте разбрали моя въпрос, защото аз Ви зададох този въпрос не в качеството Ви на министър на образованието, а в качеството Ви на координатор за Националната програма за децата. Аз не чух отговор от Вас какви са Вашите съвместни дейности, какви са конкретните мерки, предприети от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на здравеопазването, от Министерството за младежта и спорта. Вие разказахте за нещата, извършени във Вашето ведомство, но това са две различни неща. Вашата цел като координатор между всички институции, ангажирани с изпълнението на тази програма, е да осигурявате тяхното ефективно взаимодействие. Голяма част от нещата Вие и днес изложихте като намерения. Ще направим стратегия, ще разработим програма, ще развием план, ще създадем междуведомствена комисия. Планове и програми ние и сега си имаме. Националната програма я има на хартия, но въпросът е, че никой не я изпълнява.
Вие казахте, че голяма част от тези мерки са предвидени за по-дългосрочен план. Няма нито един срок отвъд 2004 г. в тази програма. Всичките срокове са 2002-2003 г., а на някои мерки пише “срок – неотложен”. Очевидно е, че никой не работи по тази програма. Аз оставам с впечатлението, че Вие сте научили, че сте координатор, след като Ви зададох въпроса.
Затова имам два конкретни уточняващи въпроса.
Първият, какви конкретни ангажименти Вие ще поемете пред нас, за да съдействате за изграждането на национална гореща линия за деца? Това е изключително важен момент.
Вторият ми въпрос е какви мерки ще предприемете, за да може във възможно най-скоро време да бъдат предвидени промените в Наказателния кодекс за защита срещу търговия с деца и срещу порнография?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Заповядайте за отговор, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Андреева, всичко, може би 90 на сто от нещата, които казах, вече са изпълнени неща, а не са в бъдеще време.
Освен това – кога съм разбрал, че съм национален координатор на тази програма. Доста отдавна, уверявам Ви. Провел съм немалко срещи и контакти във връзка с нейното реализиране. Немалко е свършено, както прочетох преди малко.
По отношение на двата Ви конкретни въпроса. Това са неща, и двете неща не могат да бъдат свършени от днес за утре. Изграждането на национална гореща линия е проблем, който съм обсъждал с министъра на транспорта и съобщенията и с министъра на вътрешните работи, за да може тя да започне да функционира в най-близко бъдеще.
По отношение на втория Ви въпрос също се работи.
Така че констатациите Ви, че нещата по изпълнението на програмата не са мръднали нито на йота, просто смятам, че не отговарят на действителността. А това, че периодично не се правят отчети – може би, да, това е недостатък. Но ще имаме грижата и това да бъде поправено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Госпожо Андреева, имате правото да изразите отношение по отговора на министър Дамянов.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, със съжаление ще констатирам, че Вашият отговор показа, че Вие не познавате добре националната програма за децата. Още веднъж ще напомня, че тя е приета през м. април 2002 г. В нея е записано: “изграждане на национална гореща линия; срокове – неотложно”. Днес е 2004 г. и по този проблем нищо не е свършено досега. Така стои и въпросът с много други неотложни мерки, които фигурират в тази програма. Няма извинение за това бездействие.
Искам да Ви кажа, че и най-добрите стратегии, програми и планове няма да защитят нашите деца, ако институциите, които по Конституция са длъжни да го правят и да поемат ангажименти по изпълнение на конкретни действия, не са заинтересовани да си свършат работата.
Затова се обръщам към Вас – прочетете внимателно програмата, направете преглед на всички мерки, които до този момент не са изпълнени. И в най-скоро време внесете един отчет пред Народното събрание какво е направено. Това, което не е направено, в какви срокове се ангажирате да го извършите. Защото няма нищо по-ценно от нашите деца. Мисля, че тук никой не може да спори по това, независимо от политическите си разбирания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Народният представител Димитър Камбуров е отправил питане към министър Дамянов относно заема от Световната банка за изпълнение на проекта “Модернизация на образованието”.
Имате думата, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! На 19 октомври 2000 г. между правителството на Република България и Световната банка беше подписан заем в размер на 15 млн. и 300 хил. евро за изпълнение на проекта “Модернизация на образованието”. Целта на проекта беше да подобри управлението на ресурсите в основното, средното и висшето образование, да повиши качеството на преподаване в училищата и университетите, да въведе нова система за оценяване и инспекция във връзка с приемането на новите държавни изисквания, учебните планове и програми. Очакваше се изпълнението на проекта да повлияе върху три най-важни аспекта на образованието и на образователната система като цяло: на първо място, качеството на образованието; на второ място – достъпността на образованието; и на трето място – ефективността на българското образование.
Господин министър, краят на първата фаза на проекта вече наближава. В публичното пространство отдавна се шири мнението, че Министерството на образованието и науката не се справя с изпълнението и управлението на проекта. Това мнение бе подкрепено и от оценката на независими експерти, а също така от мисията на Световната банка през миналата година и от одитния доклад на Сметната палата, които оцениха работата ви като незадоволителна. Във връзка с това са и моите въпроси.
Първо, какво е състоянието на изпълнението на заема в двата му големи подкомпонента – средно и висше образование?
Второ, как Министерството на образованието и науката оценява полезността на заема и неговото влияние върху образователната система и капацитета на самото министерство?
Трето, какви мерки бяха предприети, за да се подобри работата по заема след получената незадоволителна оценка? Каква оценка очаквате от мисията на Световната банка в тази насока?
Четвърто, имате ли намерение да продължите споразумението за втората фаза на заема? Ако това е така, готови ли са конкретните проекти за втората фаза?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Заповядайте за отговор, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камбуров! Министерството на образованието и науката положи сериозни усилия за подобряване темповете на прилагане на проектите и съблюдаването на договорености, отразени в паметната записка. Създаден бе Управителен комитет за контрол по напредъка на проекта. Положиха се усилия за решаване на възникналите проблеми.
През 2002 г. в паметните записки от Световната банка ясно е посочено, че има напредък, особено след м. април 2003 г. Отпускането и усвояването на заема значително нарасна, като от приблизително 5% през м. октомври 2002 г. този процент беше повишен почти на 50%.
Основните слабости и проблеми при изпълнението на заема са в областта на средното образование. Усилията за преодоляването им бяха насочени към засилване на управлението и координацията, което спомогна за постигане на очакваните резултати в цялостното управление на проекта.

Дейностите по компонента “Повишаване ефективността и ефикасността на разпределение на ресурсите във висшите училища” се развиват съгласно предвидените в техническото задание условия. Основната задача на този компонент е да бъде разработена нова система за финансиране на държавните висши училища и разпределение на студентските места. Изпълнението на дейностите дава основание за увереност в успешното приключване на тези дейности по този подкомпонент през март 2004 г.
Дейностите по компонента “Запазване на достъп до висше образование в България, студентски кредити и стипендии” започнаха да се изпълняват по-късно от предвиденото. Въпреки това благодарение на усилията на консултантския екип бе постигнат значителен напредък. В сферата на законодателството е планирано и разработване на проектозакон за студентските кредити, както и на подзаконов акт за организационно структурно изграждане и функциониране на системата за студентско кредитиране. Приключването на тази компонента е предвидено също за м. март 2004 г. Високите темпове на работа позволяват да се надяваме, че зададените срокове ще бъдат спазени.
По компонента “Подобряване на качеството на обучение и управление на висшите училища” са изпълнени редица задачи, по-значими от които са: разработен е проект, с който центърът “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” кандидатства за допълнително финансиране на проекта на висшите училища по програмата ФАР. Базата данни за анализ на получаваната информация вече е попълнена и може да се използва по предназначение. Разработен е план за съвместна работа с Националната агенция за оценяване и акредитация, който бе докладван на акредитационен съвет и бе принципно приет. Разработени са подобрени стратегии за управление на висшите училища, включително управленска информационна система. В ход е изпълнението на проекти по създаването и внедряването на такива системи.
Целта на заема е да подобри цялостното управление на ресурсите и качеството на преподаване и обучение в българските общообразователни и висши училища, запазвайки вече постигнатите нива на достъп до образованието и подобрявайки равнопоставеността във висшето образование.
Министерството на образованието и науката оценява полезността на заема в следните области: укрепване управленския технически капацитет на самото министерство и за модернизиране на сектора; повишаване капацитета на министерството за въвеждане в общообразователните училища на нови образователни стандарти учебни планове; осигуряване на основна квалификация на инспекторите, училищните директори, учители по нововъведените стандарти и учебни планове; реформа в процеса на разпределение на ресурсите и бройките във висшето образование; създаване на конкурентоспособен фонд за подобряване на обучението в управлението на ресурсите и вътрешни системи за гарантиране на качеството във висшите учебни заведения; изграждане на модерна система за отпускане на заеми и стипендии на студентите във висшите учебни заведения.
За подобряване на работата по заема и за осъществяване на контрол върху изпълнението по дейностите бе създаден управителен съвет на проекта, като най-високия консултативен орган за вземане на решения относно неговото придвижване и изпълнение. Управителният съвет заседава многократно за разрешаване на въпроси, свързани с проекта и ангажираността и доброто разбиране на задачите от страна на ръководството на министерството, както и съдействието от страна на местното представителство на Световната банка говори наистина за оценяване на полезността за влиянието на заема върху необходимостта от промени в модернизацията на образователната система като цяло.
В хода на оперативното изпълнение на заема за модернизация на образованието бяха проведени и се провеждат периодично срещи с участието на експерти от Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Министерския съвет и разбира се се набелязват конкретни задачи за ускоряване на неговото изпълнение. В по-голямата си част проблемите по изпълнение на заема произтичат от непрецизно планирани дейности както по отношение на набелязаните цели, така и поради ресурсното осигуряване за постигането на тези цели. Едва ли е реалистично да се очакват бързи и сериозни промени в системата на образованието при условие, че общият заемен ресурс в размер на 30 млн. лв., разпределен за три години, е по-малко от 0,7% от бюджетните разходи за образование. Логично е да се зададе въпросът достатъчно прецизно ли са планирани средствата за изпълнение на амбициозните цели на проекта и целесъобразно ли е да се ограничат усилията за постигане на желаните резултати единствено чрез средствата по посочения заем. Смятаме, че цялостното решаване на въпроса с модернизацията на образованието следва да се търси по линия на правителственото споразумение със Световна банка по програмния заем за подкрепа на платежния баланс (ПАЛ), отпуснат преди няколко години.
В началото на 2005 г. банката стартира третият програмен заем ПАЛ, насочен изцяло към реформите в социалната област на стойност от 150 млн. долара. Заемът по ПАЛ е гъвкав инструмент за провеждане на ключови реформи в страната чрез подкрепата на платежния баланс. Следователно, предвидените в заема “Модернизация на образованието” цели ще бъдат реализирани в бъдеще с помощта на значително по-големи ресурси, включващи освен заемни средства и съществуващи бюджетни разходи в условията на общата стратегия на образованието.
В този ход на развитие на споразумението с банката на проведено през декември заседание, ръководено от заместник министър-председателя и министър на икономиката госпожа Шулева беше договорено приключването по план на заема за модернизация на образованието. Съвместно с експерти от Световната банка се организира плавното приключване на започнатите дейности. След тяхното приключване през март предстои да се извърши анализ и оценка на постигнатото по проекта и каква част от дейностите ще бъдат включени за реализиране чрез инструментите по ПАЛ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Камбуров, заповядайте да поставите уточняващи въпроси към министъра.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми господин министър, аз съм разочарован от Вашия отговор и ще се мотивирам защо. Запознах се с доклада на госпожа Рива Найер – шефката на комисията, която беше в София в средата на октомври, и ще Ви задам няколко допълнителни въпроса във връзка с това.
По какви критерии и по каква необходимост след идването на това правителство започва непрекъснатата смята на ръководители и членове на работни групи както във висшето, така и в средното образование? В резултат именно на тези схеми работата по проекта буксува, дейността изостава. Това е констатирано в паметната бележка.
Каква работа е свършил сегашният министър, нашият министър в момента, като наблюдаващ проекта “Модернизация на образованието” по изричната заповед на министър Владимир Атанасов? Кой ще понесе отговорността за това, че компонентите на проекта “Модернизация на образованието” страдат от недопустими закъснения в доставката на техническа помощ и крайна липса на координация. Това е заключението в паметната бележка на комисията.
Защо липсва и препоръчаната от Световната банка кампания за информиране на обществото? Защо в Националното звено за оценяване вече трета година нито директорът, нито 10-членният състав не са назначени според резултатите от открит конкурс? Това е също от паметната бележка.
Защо въпреки благосклонното отношение на Световната банка и намеренията и въпреки слабата работа на министерството да продължи с една година първата фаза на проекта, не е създаден кризисен кабинет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, господин Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Госпожо председател, уважаеми господин Камбуров! Тези въпроси бяха зададени и те получиха своя отговор в лицето на сега работещия екип на министерството. И резултатът от този отговор е именно успешното и плавно приключване на действащото заемно споразумение и преминаване към финансиране на същите тези дейности вече чрез други инструменти.
Ако говорим за отговорности – да, отговорности се търсят от тези, които не са си свършили работата. За съжаление, има и такива хора. В момента тече специална проверка в звеното за координация на проекта. Текат проверки по изразходването на средствата, по това как са били провеждани търгове и други процедури по усвояването на тези средства. Когато всичко това приключи, естествено, Вие ще имате пълната информация. Не само Вие, а и цялото Народно събрание. И това ще стане достояние на обществеността.
По отношение на моята лична отговорност като наблюдаващ преди като заместник-министър по изпълнението на заемното споразумение и на проекта, мога да кажа, че неведнъж многократно съм взимал сериозно отношение по необходимостта от промени както в структурата на споразумението и на програмата за модернизация на българското образование, така и до конкретните дейности на редица хора. Защо оттук нататък не са вземани мерки – съжалявам, отговорността не е моя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право да изразите отношението си към отговора на министъра, господин Камбуров.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ПСОДС): Госпожо председател, господин министър! Когато се разрешава един проект в тази насока, той трябва да се базира на основния триъгълник, свързан с принципи, начин на реализация и хората, които ще реализират този проект. Именно този триъгълник при Вас е сгрешен. Той не задейства. Ще Ви дам един пример, че досега в практиката на Световната банка само една държава е получила временно спиране на заема. Това е Пакистан. Няма такъв описан случай. Съжалявам, господин министър, много съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Камбуров.
Питане към министър Дамянов е отправил народният представител Лютви Местан относно състоянието на формите за изнесено обучение в системата на българското висше образование.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните месеци изнесените чрез различни печатни и електронни медии форми за продължаващо следдипломно обучение на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” станаха обект на засилен обществен интерес. Стигна се дотам, че с проблема се ангажира и прокуратурата. Едва след това, не е без значение последователността, Министерство на образованието и науката също извърши пълна проверка на университета и най-вече на изнесените му звена, разбира се. Въпросът за това, че проверката и действията на МОН, като специализиран орган на изпълнителната власт, трябваше да предхождат действията на прокуратурата, а даже и вниманието на четвъртата власт, не е приоритетът в моето питане.
Питането ми, господин министър, пренарежда като съществени други въпроси, а именно:
1. Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий” единственото висше училище ли е в България, което провежда такова обучение? Ако не е, защо единствено то е обект на подчертано, специално отношение от страна на МОН и на други държавни органи? Да разбирам ли, господин министър, че не просто в български условия, собствено и за авторитети на властта, придобива почти девизен характер архаизираната народна мъдрост: “Която камила хванат, тя вършее.”?
2. Кои са другите висши училища, които имат изнесени форми за обучение, колко са те на брой за всяко поотделно? Основанията за този въпрос се съдържат в обобщен доклад на комисията, назначена със заповед РД-09-331 от 07.04.2003 г. на министъра на образованието и науката, в който се чете, цитирам: “По време на проверката се установи, че в населените места, където се проверяваха звената на ВТУ, свои форми за обучение по бакалавърски и магистърски програми са разкрили: Стопанска академия – Свищов, Шуменският университет, Техническият университет – Габрово, Югозападният университет – Благоевград и”, забележете какво следва – следва едно "др." Ще рече и други университети.
3. Закономерно възниква и третият въпрос. Ако горното е вярно, а то изглежда е така, как да си обясним, в частност като нов министър Вие каква аргументация имате и за себе си, и за обществеността за този безспорно двойнствен стандарт при проверката и в резултата от нея на едни и същи образователни факти и явления? Контрол, по-точно демонизиране на едно висше училище, докато и други на спокойствие вършат същите деяния.
4. Може би най-важният въпрос е за генезиса на явлението, което стана ясно – не е характеристика само на Великотърновския университет, а е придобило множественост сред висшите училища до национално измерение. Дали корените не се крият и в самата нормативна база, имам предвид разпоредбите на чл. 21, т. 8 и 9 от Закона за висшето образование, които дават възможност за подготовка и за повишаване на квалификацията по договор с други потребители?
Не е случайно и заключението на бившия заместник-министър Анастас Герджиков в писмо до председателя на парламентарната Комисия по образованието и науката от 16.02.2003 г. че, цитирам: “По време на проверката не са установени нарушения". Това означава, че са приети именно на основание на цитираните вече чл. 21, точки 8 и 9 от Закона за висшето образование.
Искам да бъда разбран правилно. Не адвокатствам на никого. Настоявам да се получи ясен отговор за това явление, което вече е придобило, както казах, национални измерения.
В този смисъл моето питане към Вас по-конкретно, господин министър, е: каква е концепцията Ви за разрешаване на проблема с изнесените форми на обучение на българските висши училища – закриване или създаване на ясен регламент, на който да се подчини тяхната дейност?
Очаквам с интерес отговора Ви. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за отговор, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Госпожо председател, уважаеми господин Местан! Вашият въпрос е пределно ясен, явно Вие сте запознат с доклада по извършената проверка във Великотърновския университет. Известно Ви е също така, че след извършването на цялостната проверка във Великотърновския университет бяха проведени поредица от разговори с неговото ръководство, както бе разменена и кореспонденция по този случай. Договореностите, които се постигнаха, също са известни. Великотърновският университет е поел определени ангажименти и той ще ги изпълни. Министерството на образованието и науката проверява и други училища. Наистина временно тези проверки бяха спрени в края на миналата година във връзка с провеждането на новите изборни кампании за ръководства на висшите училища в България, но сега вече те са възобновени.
Министерството е проверило и други висши училища преди Великотърновския университет, например Русенския университет “Ангел Кънчев” също беше проверен. В този смисъл смея да твърдя, че едва ли може да се говори за демонизиране на един университет и оставяне на свобода на всички останали да правят същото, което той прави и в което е обвиняван.
Решението на Министерство на образованието и науката да започне цялостна проверка във Великотърновския университет беше свързано и беше взето не толкова поради информация в медиите, а преди всичко във връзка с опасенията за сериозен срив в качеството на предлаганото в подобни структури, не само във Великотърновския университет, екстензивно обучение.
Паралелно министерството търси решаване на този проблем и в активни контакти със Съвета на ректорите – Съвет, който сега беше наново конституиран, с ново ръководство. Същевременно естествено, както Вие сам казвате, търсят се възможности, заедно с усилията на народните представители, да бъдат внесени промени в нормативната база, специално в Закона за висшето образование, които да позволят бързо и ефективно реагиране от страна на министерството по отношение на всякакви подобни нарушения в бъдеще, след констатирането им в резултат на специалните проверки, които предстои да бъдат довършени.
Уверен съм, че като заместник-председател на Комисията по образованието и науката Вие ще съдействате активно в тази посока, още повече в момента в Комисията по образованието и науката тече обобщаването на предложенията по измененията на Закона за висшето образование.
Това е, което мога да кажа в момента. Нямам намерение да демонизирам нито един от българските университети. Имам намерение да проведа щателна работа, подробна работа, която да даде ясна информация кой какво прави и с какво е нарушил нормативната база. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дамянов.
Заповядайте да отправите уточняващите си въпроси, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От краткия отговор на господин министъра стана ясно, че изнесените форми за следдипломно обучение на Великотърновския университет не са изолирано явление в България. Тъкмо напротив, това е характеристика и на редица други висши училища в България.
И към тази обща констатация на господин министъра аз ще си позволя от високата трибуна на Народното събрание да дам и няколко конкретни примера. Това са обяви за прием за задочно обучение в Благоевград на Шуменския университет, за обучение в Пловдив на Русенския университет, за обучение в Петрич на Стопанска академия – Свищов, за платено обучение, при това след средно образование, в Югозападен университет “Неофит Рилски” като даже поръчителите, да речем, бизнесът ще прави класиране на студентите.
Продължаваме по-нататък. Няма да говорим за Москва тук, а за локален център в Пловдив, локален център във Варна… Не съм чувал за такова нещо. Бях чувал за факултети, за филиали, а сега - локален център Велико Търново, локален център Видин, локален център Враца на Нов български университет. Прием на Висше училище Земеделски колеж – Пловдив, за платено и задочно обучение в Русе. Ето го. И т.н., и т.н.
Аз не бих искал да продължа с тези десетки примери.
Да не говорим за формите на т.нар. “дистанционно обучение”.
Господин министър, очертава се една доста пъстра, но същевременно една доста тъжна картина и затова моят въпрос към Вас е: каква е по-конкретно Вашата визия?
Самото търсене обаче на тези образователни услуги показва, че има и реална необходимост от продължаващо следдипломно обучение.
Моят призив към Вас е за такъв ясен регламент в закона, и аз съм готов за сътрудничество с Вас. Нека заедно да го направим като виждам във Ваше лице изпълнителната власт.
Позволете ми да продължа като после няма да изразя отношение по отговора, но нека да приключа с призива си.
Нека заедно да намерим такъв ясен регламент, който ще разграничи необходимите, легитимни форми за продължаващо обучение, ако щете, за допълнителна квалификация и преквалификация, от незаконните или на ръба на закона форми на обучение, с които по-скоро се цели да се заобиколят установените процедури за прием на студенти във висшите училища.
Моят призив е да разграничим онези образователни субекти, които предлагат в съответствие със закона образователна услуга за придобиване, например, на магистърска степен след бакалавърска или за втора или за трета магистърска специалност, от образователни субекти, които извършват в нарушение на закона прием и след завършено средно образование. Дадох ви и такива примери.
И, ако наистина измерим тези образователни факти и явления с един и същ аршин ще разберете, че явлението наистина е придобило такива мащаби и че взирането само в един от образователните субекти по-скоро може да ни изиграе лоша шега и да не сме в състояние да поставим, да направим точна оценка на явлението и на тази база да се опитаме да поставим и точна диагноза като оттам намерим и лечението на този въпрос.
Предстои ни обсъждане на второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Струва ми се, уважаеми колеги, че това е един добър повод ние да се опитаме да решим този въпрос, но моят призив е в условията на правова държава всички образователни субекти да бъдат равнопоставени. И, ако щете, “да заслужат” еднакво внимание и на властта, и на медиите.
Това е моят призив и Ви благодаря за отговора.
Надявам се, че ще вземете конкретно отношение по отношение на призива ми, господин министър. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Всъщност, бих желал да Ви дам и папката, в която съм събрал конкретните примери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Дамянов, моля да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Местан!
Аз изцяло подкрепям, приемам Вашия призив. Въпросът е именно в създаването, в изграждането на този аршин, наречен условно, който да бъде еднакъв за всички и на който всички да се подчиняват, да формират своята политика и да действат според него.
И именно сега е подходящият момент – когато правим измененията в Закона за висшето образование, този аршин да бъде създаден на практика.
Естествено, създавайки аршина или изчаквайки неговото създаване, ние няма да седим със скръстени ръце и да се оправдаваме с това, че няма такъв. Както заявих и преди малко, проверките за подобни изнесени форми на обучение по други висши училища ще продължат.
В момента почти готова е Наредбата за дистанционното обучение. Очакваме само приемането на Закона за висшето образование и неговите изменения. Това наистина е една, как да кажа, безкрайна пролука в сегашното законодателство, през която проникват желания и се осъществяват такъв род незаконни действия на практика. Така че, работи се и по този въпрос.
С тези изменения в закона смятам, че ще регламентираме нещата и този процес ще приключи - най-малко роенето на нови такива структури, защото и това също е факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Актуален въпрос към министъра на образованието е отправила народния представител Теодора Константинова относно заповед за съкращаване на пролетната ваканция за учениците от ХII клас.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър!
Зададох въпроса си преди два месеца, но той не е загубил своята актуалност.
С Ваша заповед от м. септември 2003 г. учениците випуск 2004 г. – настоящият ХII клас, ще бъдат лишени от априлска ваканция. Този факт е причина за силно безпокойство и неодобрение от страна на ученици, учители и родители.
В приемната ни в град Русе бях посетена от много граждани, които изразиха своето категорично становище против въвеждането на тази промяна.
Господин министър, правото на ваканция през определен период от време не е приумица. Това е реална необходимост, свързана с възстановяване на работоспособността и здравето на учениците.
През последната учебна година на гимназиалния курс учащите се ще се подготвят за повишаване на текущия си успех, за матура, за кандидат-студентски изпити и полагат изключително големи усилия. Това е свързано с липса на необходимото време за сън, сериозно психическо напрежение, изморителен и продължителен умствен труд.
Господин Дамянов, учениците ще останат седем месеца без почивка. Защо? Ще се подобри ли качеството на образованието с подобен акт?
Нека не забравяме и една хубава традиция – приключване на учебната година за абитуриентите на 24 май – един от най-хубавите и истински празници, изпълнен с високодуховния символ на българщината!
Моят въпрос към Вас е – на базата на какви аргументи е взето решение за издаване на тази заповед и ще лишите ли учениците от ХII клас и за в бъдеще от последната им ученическа ваканция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Константинова!
Министерството на образованието и науката полага усилия за оптимизиране на работата в средното образование като спазва нормативните актове от системата на народната просвета.
На основание на чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл. 34 от Закона за народната просвета, както и Правилника за прилагане на този закон, аз утвърдих график на учебното време през учебната 2003-2004 г. Според него пролетната ваканция на учениците е в следните срокове: за учениците от I до ХI клас - от 1 април 2004 г. до 12 април 2004 г.; за учениците от ХII клас – от 1 април 2004 г. до 3 април 2004 г. Датата 12 април съвпада с втория ден на Великден, когато почиват всички ученици. Очевидно е, че при това положение учениците от ХII клас действително ще почиват с пет, а не със седем дни по-малко в сравнение с останалите ученици, а именно седмицата преди Великден 5-9 април.

Вземането на решение за промяна на продължителността във ваканцията на зрелостниците се основаваше на необходимостта да се съобразим с разпоредбите на чл. 24 от Закона за народната просвета, който предвижда провеждането на задължителните държавни изпити през учебната 2003/2004 г. През м. август 2003 г. Министерството на образованието и науката следваше да предвиди технологично време за завършване на учениците от всички училища до 24 май 2004 г. По този начин се обезпечава навременно дипломиране на учениците от випуск 2004 г. в разумни срокове, позволяващи кандидатстване във висши училища в България и извън страната.
Утвърждаването на този график е съобразено и с разпоредбите от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, чл. 91, чл. 92, чл. 93 в съответните алинеи.
При разработването на проекта за график на учебното време бяха предложени три варианта. Като най-целесъобразен беше приет именно цитираният график. Преди да бъде утвърден със заповед, той беше съгласуван с всичките 28 регионални инспекторати по образование, които също го подкрепиха. Другите възможности опираха до промяна в началото на учебната година и МОН ги отхвърли по следните причини: за да не влиза в противоречие със съществуващите нормативни актове, за да не предизвиква социално недоволство, ангажирайки работещите в системата и учениците през м. август, за да се запази времето за провеждане на поправителните изпити и да се запазят сроковете за утвърждаване на Образец 1 и на седмичното разписание. Очевидно е, че взетото от министерството решение за организиране на учебното време през учебната 2003/2004 г. се основава на законови и рационални доводи, които са в интерес на учителите, учениците и родителите.
Независимо от факта, че Министерството на образованието и науката предлага да се отменят задължителните държавни зрелостни изпити, няма да бъде променен графикът на учебното време за учебната 2003/2004 г. Дипломирането на учениците с изпити, които се провеждат на училищно равнище, също изисква технологично време за оценяване на писмените работи и за издаване на самите дипломи.
Промените, които министерството утвърди, ще оптимизират дипломирането на учениците и ще създадат спокойни условия за участие в конкурси, свързани с продължаване на образованието им във висши училища. По този начин ще се избегне и напрежението, създадено у ученици и родители, на което станахме свидетели през летните месеци на 2003 г. Уверявам ви, че всичките решения на министерството се основават на спазване на действащите нормативни актове и са в интерес на децата ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Заповядайте за реплика, госпожо Гайдова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА-ГАЙДОВА (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми господин министър! Убедена съм, че регионалните инспекторати са изказали положително становище относно взетото от Вас решение. Трудно би било да е другояче.
Интересува ме дали все пак не сте се съобразили с общественото мнение – мнението на родители, ученици и учители? Още повече – смятам, че има и алтернатива. Абсолютно съм убедена, че учебната програма за 5 до 7 дни (Вие казахте, че ваканцията ще бъде само с 5 дни по-малко), би могла спокойно да се разпредели от началото на годината – 15 септември, до края на м. март. Дори и сега останалите два месеца дават възможност за това. Това ще даде възможност на учениците да използват последната полагаща им се ваканция най-рационално и след това с нови сили да продължат подготовката си и да завършат своето средно образование по традиция на 24 май, както много поколения българи. Абсолютно съм убедена, че ако това стане, ще има възможност да завършат и да получат своите дипломи - да преминат необходимите изпити, дипломите да бъдат подготвени и да влязат в срока, необходим за подаване на документи и в чужди висши учебни заведения.
Уважаеми господин министър, предлагам да проучите общественото мнение и да направите тази промяна в името на всички настоящи и бъдещи ученици в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Дамянов? Не.
Питане към Вас е отправила народният представител Стела Банкова относно действията на директора на Националната търговскобанкова гимназия в гр. София.
Имате думата, госпожо Банкова, да развиете своето питане.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин министър, на 10 юни 2002 г. се провежда държавен изпит по счетоводство в Търговскобанковата гимназия. Учителката Света Кавлакова два пъти влиза в изпитната зала, говори с ученика Илия Джагаров и убеждава квестора Пламен Алексиев да му позволи да препише. Квесторът отказва. По-късно, след завръщане от тоалетната, Илия Джагаров е заловен да преписва и квесторите анулират работата му. Ученикът Илия Джагаров по съвет на директорката се отправя към "Пирогов", получава медицинска бележка, според която изобщо не е бил на изпит, а от 8,00 ч. до 12,00 ч. е на преглед и лечение. Въз основа на този документ още същия ден получава нова дата в същата изпитна сесия, основаваща се на заповед на директорката № 429 от 10 юни 2002 г. Ученикът се явява на новия изпит след четири дни и получава оценка "мн. добър 5,25". Квесторът Пламен Алексиев пише жалба до главния секретар на МВР, с която изразява съмнение в мотивите за решението на директорката. Провежда се полицейско дознание, но полицаят сержант Емил Иванов е родител на ученик от същото училище и добре се познават с директорката. Показанията на свидетелите са снети в присъствието на директорката и помощник-директора, които оказват недопустимо давление. Полицейското дознание, проведено по този начин, не установява нередности, естествено. В резултат учителят Пламен Алексиев – квестор на изпита, и Параскева Атанасова – класен ръководител на Илия Джагаров, са принудени да напуснат "по собствено желание". Те се обръщат за съдействие към Нова телевизия. На 9 и 10 юли 2002 г. се излъчват две предавания в рубриката "Въпрос на деня". Ученици от училището защитават пред камерите уволнените преподаватели. Записани са над шест часа зрителски обаждания за нередности в училището. Директорката свиква Педагогическия съвет, въпреки че колегите са в платен отпуск, в защита на интересите и доброто име на гимназията, като трансформира обвиненията от лични в обвинения срещу училището. Педагогическият съвет организира протестна акция с участието на ученици, което е абсолютно недопустимо от професионална гледна точка, пред сградата на Нова телевизия в защита на ръководството. Особено активни, видно от телевизионните кадри, са децата на директорката и други преподаватели, които се чувстват много комфортно в училището. Оказан е недопустим натиск върху журналистката Светослава Тадаръкова. Започва се кампания срещу неподписалите декларацията в защита на ръководството и изразили особено мнение по случая. Педагогическият съветник Румяна Кременска е съкратена половин година преди пенсионирането й, а библиотекарят Иван Драганов е обвиняван първоначално в тероризъм, после в педофилия и хомосексуализъм, като недопустимо са замесени имена на ученици. След неколкократно използване на полицията в борбата срещу него същият е уволнен поради липса на професионални качества за изпълнение на възложената работа. Получава се така, че се демонизира образът на несъгласните с морала и действията на директорката. Използват се всички позволени и непозволени средства, за да бъдат отстранени.
Ставащото в гимназията е тема на острокритични публикации във в-к "Дума", в-к "24 часа", в-к "Новинар", в радиопредаване по Националното радио – програма "Хоризонт", радио НЕТ, в предаването "Извън закона" по Телевизия "Скат". Родителите на ученика Илия Джагаров, членове на училищното настоятелство и директорката Емилия Иванова оказват натиск за спиране на публикации и предавания, заплашват водещи български журналисти, за всяка критична публикация сезират СЕМ.
За непозволените и недопустими средства, които използват, свидетелстват журналистите Петър Волгин, Ива Николова, Светослава Тадаръкова, Силвия Трендафилова, Александър Миланов. Случаят беше разглеждан на няколко заседания на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в парламента. Министерството на образованието и науката месеци наред не предприема никакви действия по решенията на комисията. На председателя – господин Корнезов, бе оказан натиск от десетки народни представители – да не се разглежда случаят, както самият той каза пред телевизионните камери.
В качеството си на народен представител аз поисках писмо с необходимите първични документи от директорката на гимназията. И до днес не съм получила отговор. Член на училищното настоятелство в сградата на парламента си позволи да отправи заплахи към мен.
Не могат да не се откроят няколко принципни въпроса. На проверяващите района от МОН не прави ли впечатление невероятната скорост на събитията: около 11,00 ч. Илия Джагаров е заловен да преписва, а по-късно работата му е анулирана. В 12,05 ч. той е изследван, излекуван и снабден с медицинско свидетелство с явно невярно съдържание. Майката Бистра Джагарова пише бързо писмо до директорката, придружено с медицинско свидетелство и иска нова дата за явяване на изпит.
Директорката веднага решава проблема положително, пренебрегвайки факта, че само преди 2-3 часа ученикът е заловен да преписва. Нещо повече, веднага назначава дата за извънреден изпит в събота, неучебен и неприсъствен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отправете си питането, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Моят въпрос е следният. Ясно е, че по едно и също време един и същи ученик не може да бъде и на изпит, и в “Пирогов”. Защо директорката Емилия Иванова неправомерно е разрешила повторно явяване на изпит на Илия Джагаров, повторното явяване на поправителен изпит по английски език на друг ученик – Румен Тодоров, който също се разболява, след като получава двойка на редовната поправителна сесия? Законосъобразно ли е това? Законосъобразно ли е да бъде записан в училището ученикът Александър Асенов Димов, преминал от селскостопански техникум в Кюстендил през частна езикова гимназия и записан в търговско-банкова, а после скоропостижно отписан, когато за това е сигнализиран? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Дамянов, моля да отговорите на отправеното към Вас питане.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! От юни 2002 г. до настоящия момент Министерството на образованието чрез своите органи е извършило четири проверки на Националната търговско-банкова гимназия относно тези случаи, от които Вие се интересувате.
По първия случай – с ученика Джагаров. В министерството беше представено копие от постановление на Софийската районна прокуратура от 6 юли 2003 г. От него е видно, че образуваната прокурорска преписка № 56-118 по повод жалба на бивши служители на гимназията относно същите обстоятелства, които Вие току-що изложихте, е прекратена. Констатацията на прокуратурата е, че се касае за влошени междуличностни отношения и не са налице данни за престъпление от общ характер. Ако имате въпроси, можете да ги зададете към прокуратурата и съдебната система.
По втория въпрос. На 13 януари 2003 г. в Националната търговско-банкова гимназия е извършена проверка по повод жалба на Иван Драганов, бивш служител в гимназията, и Николина Атанасова, майка на бивш служител в гимназията, относно организацията на поправителен изпит по английски език на ученика Румен Руменов Тодоров през септемврийската сесия на учебната 2001-2002 г. Проверката е констатирала, че съгласно предварително обявения график за сесията поправителният изпит е проведен на 10 септември 2002 г. На тази дата ученикът Румен Тодоров не се е явил на изпит, видно от изпитния протокол. На 11 септември майката на ученика е подала молба, в която моли поправителният изпит на сина й да бъде отложен за друга дата, предвид на здравословното му състояние, удостоверено с медицински документ. На основание чл. 111, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета директорката е издала заповед, с която разрешава допълнителна поправителна сесия по английски език на ученика Румен Тодоров от 8ж клас и определя състава на изпитната комисия. Членовете на изпитната комисия са правоспособни учители по английски език в гимназията. Изпитът е проведен. Окончателната оценка е среден 3. Проверката на задължителната училищна документация не е установила нарушения, свързани с организацията и провеждането на поправителния изпит.
Трето, по отношение на казуса с ученика Александър Димов. Той е от ромски произход. Поради промяна на местоживеене на семейството на ученика се е наложило да се смени и училището. Ученикът е преместен от Селскостопанския техникум “Св. Климент Охридски” в гр. Кюстендил, където се е обучавал до 10 клас по специалността “Икономика на земеделското стопанство”, и е записан в Националната търговско-банкова гимназия, както е видно от учебните планове на двете специалности, същите напълно съвпадат до 10 клас, поради което ученикът Александър Димов не е държал нито един поправителен изпит. Изискванията на чл. 51, ал. 4 и чл. 52, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, отнасящи се до начина за преместване на ученици, са спазени. При направената проверка е установено, че освен молба на ученика за преместване в Националната търговско-банкова гимназия е постъпило и писмо от фондация “Роман и Бах” със същото искане. С писмо е указан начинът за уреждане на преместването на ученика. Проверката не е установила нарушения от страна на директорката при преместването на Александър Димов. Нещо повече, с неговото приемане в Националната търговско-банкова гимназия е подпомогнат процесът на десегрегация на младеж от ромската общност, дадена е възможност за неговото социализиране и адаптиране.
Искам да Ви уведомя, че в Министерството на образованието и науката е депозирана декларация от колектива на гимназията от 24 октомври 2002 г., подписана от 97 човека. В декларацията си колективът изразява своето възмущение от доста дълго продължилата кампания срещу училището. Училищното настоятелство на гимназията също е изразило своето несъгласие с действията, целящи злепоставяне на ръководството на Националната търговско-банкова гимназия.
Тази гимназия е една от най-авторитетните професионални гимназии в страната. Постиженията на нейните ученици в областта на икономическото образование са високо оценени както от нас, така и на международните панаири – в Словакия през 2001 и 2003 г., в Швейцария през 2002 г., в Германия през 2002 г., организирани от престижната европейска организация “Юропен”. Преди малко повече от седмица ученици от гимназията донесоха поредните призови награди от Международния панаир в Братислава. Основната заслуга за отличните постижения на учениците е на учителите и на техния професионализъм. Колективът на гимназията работи по различни проекти, които си поставят високи образователни и мотивационни цели. От тази година в гимназията стартира и двустранен образователен проект с Франция в областта на банковото дело. С успехите на Търговско-банковата гимназия би трябвало да се гордее цялото българско професионално образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дамянов.
Госпожо Банкова, имате право на два уточняващи въпроса, но моля да се съобразите с времето от две минути, с което разполагате.
СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Уважаеми господин министър, в първата част на отговора нямаше нищо вярно. Във втората част – успехите са едно, нередностите са друго.
По случая с преписването на Илия Джагаров има два безспорни факта. Издаден е документ с невярно съдържание – медицинско от “Пирогов”, и грубо и тенденциозно е пренебрегнат чл. 2, ал. 1 от Инструкция № 1 на Министерството на образованието от 1993 г., която дава възможност за отлагане на изпит при заболяване на ученика в навечерието или по време на провеждане на изпита. Забележете, по време, а не след, както е в този и в други случаи! Или на тълкуването на правилника и на медицинското е повлиял фактът кои са родителите на ученика? Бистра Георгиева и Косьо Джагаров са издатели на в. “Банкер” и собственици на финансово-информационна агенция, а чичото Атила Джагаров е управляващ директор на “Нефтинвестбанк”, клон София. В същата гимназия учи и неговият син.
По случая Румен Тодоров е представен изпитен протокол с невярно съдържание. Съгласно протокола ученикът не се е явил на изпит на 10 септември 2003 г., а в молбата майката Надя Тодорова, изпълнителен директор на фирма “Олинеза”, от същия ден четем, че синът й се е явил на изпит и в момент на притеснение изтрива всичко написано и предава празни листи. За случая е информиран педагогическият съвет, има редица свидетели и протокол с невярно съдържание, подписан от квестори и заверен от директорката. Ето Ви протокола. В него пише, че ученикът не се е явил. Ето молбата, в която майката пише, че детето й не се е явило, защото се е почувствало зле и моли да бъде допуснато до изпит втори път.
Преместването на Александър Димов в Търговско-банковата гимназия е незаконосъобразно поради факта, че той е прехвърлен не от Селскостопанския техникум, Кюстендил, а от частната езикова гимназия “Езиков свят” в София с директор Василка Николова, където е учил половин година, и оттам след нова половингодишна пауза е записан в гимназията, което е нарушение на чл. 51, ал. 4, т. 2. Преместването е незаконосъобразно и поради нарушаване на чл. 53 от закона. Няма да го цитирам, за да не губя време. Проверката на МОНТ потвърждава факта, че в гимназията няма изходящо писмо за изискване необходимия документ от Кюстендил и в потвърждение на казаното копието на личния картон на ученика не е заверено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Банкова, пак изтече времето, а Вие си отговаряте на въпросите, а не ги задавате. Моля, задайте си уточняващите въпроси или ще Ви отнема думата.
СТЕЛА БАНКОВА: Тъй като преместването е незаконосъобразно, Вие ми цитирахте писмото на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, госпожо Банкова, имате ли въпрос или нямате? Изтече Ви времето. Предишния път, когато отправихте питането си, говорихте една минута повече, сега отново.
СТЕЛА БАНКОВА: Най-лесно е да вземете гласа. Знаете ли, това са въпроси, на които хората чакат отговор. Нас са ни натоварили да задаваме тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, че чакат отговор, но да бяхте задали въпросите.
СТЕЛА БАНКОВА: Добре, господин министър, отговорете дотук. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не бяха въпроси, а излагане на фактология. Нямаше никакъв въпрос.
Заповядайте за отговор, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Госпожо Банкова, аз не чух въпрос, а само повторение на това, което изложихте в началото, преди аз да застана на трибуната. Мисля, че аз Ви отговорих. Вие говорите за нарушения на закона, има специализирани органи, които се занимават с удостоверяване на такива нарушения и вземане на съответните мерки. Министерството на образованието не е Министерство на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В рамките на две минути имате право да изразите отношението си към отговора на министъра. Моля да се съобразите с времето този път.

СТЕЛА БАНКОВА (НИЕ): Аз ще кажа, че ще продължа с проучването на проблема и ще потвърдя, че това, което ми казвате, не е вярно.
Последни въпроси. Три от проверките в Търговско-банковата гимназия са извършени от старши инспектор госпожа Ичева. Защо след като се оспорват и обжалват нейните констатации, тя отново и отново се изпраща да проверява сама себе си? Или отговорът се крие във факта, че през септември миналата година Ичева е поканена от директорката Иванова да посети Швейцария? Как се нарича тази случайност? Конфликт на интереси, корупция или демократична процедура?
Защо в гимназията, училище с над 1200 ученици няма училищен психолог, няма библиотекар, но има четири помощник-директори? Защо въпреки решението на Софийския районен съд неправилно уволненият библиотекар Иван Драганов не е възстановен?
И последен въпрос: уважаеми господин министър, верни ли са следните факти, за които съм информирана и дали Вие заставате зад следните деяния на директорката, която урежда собствените си деца да учат чрез ЛКК в гимназията, след като са се провалили на нормалните кандидатски изпити? След това тя сама командирова сина си в Лондон по проект от името на училището тайно от педагогическия съвет и в същото време го обявява за болен и иска учителите в негово отсъствие да му оформят годишния успех?
Това са само част от въпросите. Аз искам да уведомя уважаемата аудитория, че първия ден, когато господин Игор Дамянов встъпи в длъжност, аз му дадох един огромен пакет от документи, заедно с всичките материали в пресата. Шест месеца той не благоволи да отговори не само на мен, но и на нито една медия!
Така че аз мисля, че Вие дължите отговор на тези въпроси. Едно са успехите в една гимназия, друго е атмосферата, друго е манипулирането на децата, страхът, който се всява сред учители, служители, ако щете, и чистачи, и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако си бяхте задали навреме въпросите, може би щяхте да получите отговор, но не успяхте.
Актуален въпрос към министър Дамянов е отправила Евгения Живкова относно валидността на дипломите, издадени в края на учебната 2002/2003 г. и дипломирането на учениците от професионалните гимназии.
За процедурно предложение, господин Христов.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, възниква един много сериозен въпрос и аз просто искам да привлека Вашето внимание, госпожо председател, уважаеми колеги, към един казус, който стои в парламента вече трети месец. Съгласно нашия правилник един министър има право да отложи отговора на един актуален въпрос в рамките на една седмица. Тук аз съм събрал, госпожо председател, от 4 ноември до 19 декември, включително и днешните актуални въпроси, на един министър, който от 4 ноември досега не се явява в тази зала. Причините са най-различни – пътувал в чужбина, бил на семинари, болнични бил, сложен е на края на парламентарния контрол. На 16 въпроса на депутати от началото на ноември не се отговаря. Същевременно уважаемият министър се разхожда из вестниците на България, дава големи интервюта за своите успехи, ходи във “Всяка неделя” и т.н.
Така че, уважаема госпожо, моля да направите всичко възможно този министър да дойде и да отговори тук пред парламента на въпросите, които са му зададени, а не да се крие. Обръщам се към Вас, към ръководството, защото и при подреждането на въпросите имам чувството, че Вие винаги го слагате последен, за да не може той да отговори, дори когато е тук. Тоест не давате възможност на депутатите да упражнят своите права, които са записани в Конституцията и в нашия правилник.
Искам най-накрая този въпрос да бъде решен: какво ще се случва с министрите, които не идват в продължение на три месеца? Значи народният представител може да бъде наказван, санкциониран и т.н., той трябва да има някакво парламентарно поведение, а какво поведение имат министрите, когато не се явяват? Какво ще правим с тях, след като ние сме върховната власт в тази държава? Това повече не може да продължава, госпожо председател. Веднъж се обърнах към Вашия колега Корнезов и казах, ако трябва, да му се направи парламентарен арест. Сега отново се обръщам към Вас, моля, направете всичко възможно другата седмица този министър да се яви най-после тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов. Не чух името на този министър.
МОНЬО ХРИСТОВ: Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Ако са му отложени днес отговорите, то това е в съответствие с правилника. След като е в чужбина, това е основание за отлагане на отговорите. Министър Дикме ми е много симпатичен, но, повярвайте ми, не пренареждаме парламентарния контрол заради него.
Госпожо Живкова, моля, заповядайте да отправите актуалния си въпрос към министър Дамянов.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, след два месеца най-накрая дойде и моят ред да задам въпросите си, които също бяха отлагани по някакви причини.
Бих искала да Ви задам въпрос относно валидността на дипломите, издадени в края на миналата учебна година – 2002/2003. Фактите сочат, че направената проверка в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, както и в писмо на Министертвото на образованието и науката с вх. № 91-05-193 от 28 май 2003 г., подписано от заместник-министър Наков, са довели до издаването на дипломи, чиято валидност би могла лесно да бъде обявена за невалидност.
За изпълнение на посочените по-горе изменения в правилника и съответното писмо директорите са попълнили документи с невярно съдържание и по този начин са извършили документно престъпление. Това е основание, което лесно може да послужи за обявяване на невалидността на тези дипломи. Освен това в тези дипломи липсва елементът “общ успех”.
Въпросът ми е кое е законосъобразното решение на съответните възникнали проблеми, което предлага Министерството на образованието и науката за валидизиране на дипломите на нипуск 2003 и какви ще са дипломите на випуск 2004 и пак ли ще се стигне до абсурдната ситуация министерството да пише до посолствата, че дипломите на децата са законни?
Вторият въпрос, който бих искала да ви задам, е свързан с професионалните гимназии или така наречените техникуми. В края на учебната 2003/2004 г. фактите сочат, че ще се дипломират два випуска ученици: ХІІІ клас и ХІІ клас. Учениците от ХІІІ клас на техникумите ще завършат по старите учебни планове. Тези деца ще полагат изпити по специалност по стари учебни планове и при липса на държавни образователни изисквания по професии, а на директорите са раздадени изготвени национални изпитни програми. По какви държавни образователни изпити по професия са изготвени тези програми? Ще бъдат ли валидизирани дипломите, които получиха тези ученици в ХІІ клас и как ще стане това? Учениците от ХІІ клас се разделят на две групи – едни са след VІІ клас, учили по старите учебни планове, а другите – след ХІІІ клас, учили по новите учебни планове. Тези деца ще трябва да положат изпити при завършване на средно образование, които са четири, в рамките на 40 календарни дни - два изпита по общообразователен предмет и още два изпита по специалност при липсата на съответните държавни по професия.
Въпросът ми е точно по какви учебни планове ще завършат учениците, защото след завеждането на делото във Върховния административен съд министър Атанасов отмени Указание 2, а ръководството, раздадено от МОН в началото на тази учебна година, няма правна сила? По какви държавни образователни изисквания по професия ще бъдат проведени тази година изпитите на учениците?
Това е, което бих искала да знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Заповядайте да отговорите на актуалния въпрос, министър Дамянов.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова! По отношение валидността на дипломите. Дипломите за средно образование на учениците от випуск 2003 са легитимни и съответстват на действащите към момента на издаването им нормативни актове в системата на народната просвета на Република България. Това е Законът за народната просвета – Преходни и заключителни разпоредби, наредби, Наредба № 4 и т.н., няма да ги изброявам.
От направено представително проучване на Министерството на образованието и науката в страната през 2003 г. се установи, че легитимността на дипломите за випуск 2003 не е поставяна под съмнение от никого никъде и не са създадени проблеми на зрелостниците при кандидатстването им във висши училища в страната и в чужбина. В министерството също така не е постъпил нито един сигнал от страна на ученик, който да е ощетен в една или друга степен поради невалидност на дипломата.
Дипломите за випуск 2004 също ще бъдат съобразени с изискванията на цитираните нормативни актове, действащи в системата на народната просвета.
По отношение на професионалното образование. През настоящата 2003/2004 г. завършват 13 клас учениците, които са постъпили през учебната 1998/1999 г. в 8 клас с прием след 7, както и постъпилите през учебната 1999/2000 г. в 9 клас с прием след основно образование. Обучението на тези ученици се осъществява по утвърдените от министъра на образованието и науката учебни планове и програми по съответните професии и специалности, които съгласно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение, се прилагат до приемането на държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии.
Съгласно § 7а, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение тези ученици придобиват професионална квалификация при условията и по реда на закона и получават свидетелство без да полагат държавни изпити по чл. 36, ал. 1 от Закона за професионалното образование.
Съгласно Преходните и заключителни разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение, § 7а, учениците, които завършват 13 клас през настоящата учебна 2003/2004 г., полагат изпитите за придобиване на трета степен професионална квалификация, посочени в учебните планове, а не изпитите, предвидени по националните изпитни програми. Изпитите за придобиване на трета степен по професионална квалификация, съгласно учебните планове, са два и се полагат след успешно завършен 13 клас – по теория по обобщен конспект или защита на дипломна работа, и по практика, съгласно задание, определено от училището.
През учебната 2003/2004 г. 12 клас завършват учениците, които са постъпили през учебната 1999/2000 г. в 8 клас и постъпилите през учебната 2000/2001 г. в 9 клас с прием след основно образование. За тези ученици се прилага чл. 36, ал. 1 на Закона за професионалното обучение, съгласно който държавните изпити по теория на професията и по практика на професията се провеждат по национални изпитни програми в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификации по професии.
Националните изпитни програми за придобиване на втора степен професионална квалификация, утвърдени от министъра на образованието и науката, са разработени на базата на учебните планове, по които са приети и се обучават учениците, и тези учебни планове се прилагат до приемането на държавните образователни изисквания, съгласно § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за професионално обучение.
Държавният прием през тези години е осъществен по списъка на професиите и специалностите от 1993 г., изменян и допълван с последващи заповеди.
На основание чл. 6, ал. 2 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за професионалното обучение със заповед на министъра от 12 май 2003 г. е утвърден списък на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 на Закона за професионалното обучение. Списъкът влиза в сила от датата на утвърждаването му, а за държавните и общински учители – от учебната 2004/2005 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на реплика, госпожо Живкова. Заповядайте!
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за отговора. Не съм съвсем удовлетворена. Поставих Ви тези въпроси, тъй като Вие изразихте мнение, когато станахте министър, да сложите яснота в образованието. Затова смятам, че е добре да се направи един внимателен прочит на трите закона, които регламентират средното образование, защото за съжаление в тези закони има много неточности и противоречия, които мисля, че е крайно време да бъдат изяснени и да се постави наистина яснота в българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Дамянов? Не.
За процедурно предложение думата има господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам поради изоставането, което инкасирахме през тази седмица, работният ден да бъде удължен с два часа и да продължим със Закона за пътищата и други точки от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение на господин Пантелеев е за удължаване работния ден с още два часа, изпреварвайки със секунди процедурното предложение, което господин Цеков щеше да направи.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Искам думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тече гласуване. (Шум и реплики.)
Анулирам гласуването.
Има противно процедурно предложение, което господин Цеков ще мотивира. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Адмирирам процедурното предложение, което направиха колегите от БСП по принцип, но искам да уведомя залата, че днес след обяд има съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по здравеопазване. Аз каня всички от вас в 14,30 ч., които имат възможност, да заповядат, на което заседание ще се разгледат последните събития около делото за нашите медици в Либия. Така че, ако приемем това процедурно предложение, означава, че трябва да отложим заседанието на тези две комисии, на което, уважаеми колеги, са поканени много хора извън парламента.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От 16,00 ч. ще направите заседанието.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това е единственото съображение, което искам да изтъкна пред вас.
След като протече гласуването, ще направя друго процедурно предложение, което ще визира пак извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Пантелеев, пленарното заседание днес да бъде удължено с два часа.
Гласували 131 народни представители: за 59, против 33, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Думата има господин Жотев за процедурно предложение за прегласуване предложението, направено от господин Пантелеев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Преди да направя процедурното си предложение, само за миг ще си позволя да Ви направя забележка, защото нарушихте, поне според мен, правилника, коригирайте ме, ако не съм прав – но нямаше как да дадете думата на представителя на НДСВ за обратно процедурно предложение на процедурно предложение, което беше направено от господин Пантелеев. Къде четете този правилник, където дават право на председателя или заместник-председателя на парламентарна група да прави възражения по една процедура, на която всеки народен представител има право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не съм правила подобно възражение.
ПЕТЪР ЖОТЕВ: С това приключвам.
Правя процедурно предложение за прегласуване и ви моля да уважите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, ще го подложа на прегласуване.
Преди това, не съм проявила сама инициативата, а господин Цеков искаше да вземе думата за противно процедурно предложение. Има право – правилникът дава право за това!
Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Пантелеев.
Гласували 157 народни представители: за 74, против 38, въздържали се 45.
Процедурното предложение не се приема.
За следващо процедурно предложение – заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за извънредно пленарно заседание утре, събота, 17 януари, от 9,00 до 14,00 ч. с една-единствена точка в дневния ред – второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за извънредно пленарно заседание утре от 9,00 до 14,00 ч. с обявената точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 152 народни представители: за 89, против 43, въздържали се 20.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедурно предложение за прегласуване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Дами и господа министри! Страхувам се, че мнозинството започва зле този сезон. След като отсъствахте онзи ден и пропадна заседанието (смях и шум в блока на НДСВ), след като изцяло сте се превърнали в послушници на вашите министри, включително и онзи ден на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, когато министърът имаше някаква работа в чужбина. Вие се съобразявате с техния дневен ред. Сега, в случая вашият министър на строителството, който преди Нова година беше някъде на четири часа път от София по време на гледането на същия този закон и не дойде, за да се приеме законът, след като направихте цялата каша с винетната система, днес пак заради неговото пътуване в чужбина не искате Народното събрание да се движи в някакъв нормален ред и график и народните представители, които са планирали срещи в регионите и редица мероприятия, трябва да се съобразяват с вашия министър! Това е стил, начин на работа и планиране на парламента, който, уважаема госпожо председател, е твърде лош рецидив! Превръща се в една практика, която слага лош етикет на българския парламент.
Така че ви моля най-сърдечно заради вашия авторитет, заради авторитета на парламента – престанете да се подчинявате и да съобразявате дневния ред на парламента с дневния ред на министрите, за да бъде парламентът наистина върховен орган на България и вие да сте наистина народни представители!
Моля ви да не приемаме това предложение, така и така е минало доста време и е пропуснато. Нека да не се излагаме още един път с такъв тип предложения – да работим в събота и неделя. Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека само да напомня, господин Миков, че вчерашното пленарно заседание се провали поради това, че отсъстваха народни представители от всички парламентарни групи.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Вие сте мнозинство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме процедурното предложение, направено от господин Цеков, за извънредно пленарно заседание.
Гласували 165 народни представители: за 85, против 70, въздържали се 10.
Процедурното предложение се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Има актуален въпрос от народните представители Петър Жотев и Георги Станилов към министър Игор Дамянов.
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Поводът за нашия актуален въпрос с господин Жотев са многобройните сигнали, постъпили в приемната както на господин Жотев, така и на БЗНС–Народен съюз в Бургас във връзка с констатирани нарушения относно методите за въвеждане на задължително униформено облекло в Гимназията за чужди езици в Бургас – един проблем, който близо шест месеца занимава подробно бургаските медии. Проблемът беше отразен и в новинарските емисии на Канал 1 и ВТV. Имаше много широка дискусия в педагогическите среди в града и в Бургаска област, защото става дума за един много сериозен проблем и нашето убеждение с господин Жотев беше,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина в залата! Нека уважаваме народния представител, който задава актуалния си въпрос.
Ако има народни представители, които е необходимо да се консултират, нека това да стане извън пленарната зала. Просто не се чува.
Извинявайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ: … че става въпрос или за непознаване на Закона за народната просвета, или за грубото му погазване. От срещите, които проведохме и с родители, и с ученици, и с учители става ясно, че се налага един авторитарен стил на управление във въпросните гимназии и в тази връзка нашият актуален въпрос, господин министър, с господин Жотев към Вас, е следният.
С решение от 27 юни 2003 г. на педагогическия съвет на гимназията за чужди езици "Васил Левски" в гр. Бургас е въведено задължително униформено облекло за учениците. Това решение е в нарушение на изискването на чл. 150, ал. 1, т. 12 от Закона за народната просвета, тъй като не е било отправено предложение от училищното настоятелство. Много ученици и техните родители са възразили срещу вида и високата цена на униформеното облекло. По повод униформеното облекло в гимназията е създаден остър конфликт между ученици и учители. Решенията на Инспектората в Бургас не са дали резултат и конфликтът продължава и в момента.
В тази връзка искам да ни отговорите: какви мерки сте предприели за преодоляване на конфликта, има ли виновни учители в гимназията и служители в Инспектората в Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Игор Дамянов, моля за отговор в рамките на пет минути.

МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Жотев, уважаеми господин Станилов! Искам да ви уведомя за следните факти, свързани с вашия актуален въпрос.
Както сами казахте, в това училище, в тази гимназия за чужди езици “Васил Левски” в град Бургас са направени две проверки от Регионалния инспекторат, за които ние сме уведомени. Смятаме, че резултатите от тези проверки са положителни и има ефект от действията на Инспектората и на Министерството на образованието и науката. Доказателство за това според мен е и фактът, че на 10 декември е проведено заседание на Педагогическия съвет на гимназията и на него е отчетено, че е изпълнено предписанието, дадено със Заповед № РД-465 от 8 декември 2003 г. на началника на Регионалния инспекторат, град Бургас: задължителното униформено облекло да бъде въведено при спазване изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 12 и чл. 151, ал. 2 от Правилника за прилагане Закона за народната просвета. В изпълнение на друго предписание от същата заповед тези дни - на 14, 15 и 16 януари 2004 г. вече са проведени, провеждат се и ще бъдат проведени такива родителски срещи на ученици от VIII, IХ и Х класове. В разговор с директорката на гимназията, проведен от началника на Регионалния инспекторат на 6 януари 2004 г., е препоръчано да се обясни на родителите, че са изпълнени изискванията на нормативната уредба за въвеждане на задължително униформено облекло. Второ, при желание на родителите ушиването на самото облекло може да се извърши от тях самите или от други фирми. От октомври 2003 г. до настоящия момент в училището се допускат ученици с униформено облекло и ученици без униформено облекло, без те да бъдат отстранявани от учебните занятия.
Обърнато е внимание на госпожа Желева – директор на гимназията, че въвеждането на униформеното облекло не може да бъде налагано със забележки и наказания или други видове административни или психологически принудителни мерки.
Ако има продължаване на този род действия, моля да бъдем уведомени, ще вземем необходимите мерки незабавно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има народният представител господин Жотев.
В това бургаско училище значи има ученици със и ученици без униформи? А какво е съотношението?
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В края на изказването си казахте, че ако има сигнали за нарушения, които продължават, ни молите да сигнализираме. Ето, аз от трибуната на Народното събрание пред всички учители, ученици и родители от Руската гимназия в Бургас Ви информирам, че днес имаме сигнали, че в бележниците на децата, които са без униформа, се вписват забележки, защото са без униформа.
Питам Ви, господин министър, къде бяхте шест месеца Вие и Вашите служители от Регионалния инспекторат в Бургас, за да видите, че някои учители, ръководени най-вероятно от тяхната директорка, упорстват и нарушават Правилника за прилагането на Закона за народната просвета.
Представете си, господин министър, че в края на м. май в Бургас ще стане топло, може и лято да дойде, ако сезонът е добър, и някакъв учителски педагогически съвет в нарушение на Закона за народната просвета ще принуждава примерно момчетата да слагат червени шалове и да ходят из Бургас. Защо? Може би, господин министър, защото още преди шест месеца Педагогическият съвет начело с директорката е сключил договор с една фирма, която ще осигури тези некачествени облекла – тънки за през зимата, неприятни за носене през топлото време.
Къде бяхте Вие, господин министър, и Вашите служители, за да видите, че е нарушен Законът за народната просвета?
Второ, къде бяхте Вие и Вашите служители, за да видите, че се прави нескопосан опит от страна на Педагогическия съвет да се заобиколи законът? Получава се така, че учителите се опитват да градят авторитет пред своите ученици, а в същото време хитруват на дребно. На 25 ноември м.г. заинтересувани родители са свикали по законен начин учредяването на училищно настоятелство. Когато учителите виждат, че има публикации във вестника, на следващия ден, в следващия брой на същия вестник, те публикуват обява, че същият ден от 10 ч. ще има заседание, на което ще направят училищно настоятелство, доминирано от учители.
Господин министър, много Ви моля, не разочаровайте в този сектор в град Бургас толкова много учители и родители, които в момента ни гледат. Направете необходимото, за да накажете онези учители, които самоуправстват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Не желая.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС, от място): Не желаете. Защо не се възползвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приключихме за днес със седемте въпроса към министъра на образованието и науката.
Преминаваме към следващите въпроси към министър Филиз Хюсменова.
Първо, актуален въпрос от народния представител Михаил Миков относно запасите от жито в държавния резерв.
Господин Миков, имате право да развиете своя актуален въпрос в рамките на три минути.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Историята на този актуален въпрос е свързана още с есенните публикации в печата, където имаше заглавия: “Хлябът скъп заради ошушкан резерв”, “Насъщният скъп заради ошушкан резерв”, “Зърното в резерва не било достатъчно” – но това е по-общата тема, защото има изградена специална комисия. (Народният представител Нонка Матова разговаря с министър Филиз Хюсменова .)
Госпожо Матова, моля Ви, искам и визуално да контактувам с министър Хюсменова.
Зададох първо своя въпрос на госпожа Шулева. Тя каза, че не е компетентна и по тази причина отправих въпроса си към Вас.
За какво иде реч? Предишното правителство приватизира зърнобазите, в голяма част от случаите с компенсаторки. Междувременно Вашето правителство в началото на 2003 г., мисля, че тогава не бяхте още министър, прие нов Закон за държавния резерв, по силата на който запасите от държавния резерв и военновременните запаси се предоставят в частни зърнобази, сключват се договори, срещу които, както биха казали някои от правителството – държавата, а аз ще кажа – данъкоплатците плащат – веднъж, за да се купи житото и да се сложи в тези складове, втори път, плащат наем по договор.
Публикациите във Видинския локален печат показаха, че опитът на местните журналисти да стигнат до истината за състоянието на тази зърнобаза удрят на камък, доколкото става дума за Врачанското поделение на тази иначе голяма структура. По този начин в печата се появиха много сериозни съмнения, че в зърнобазата “Срацимир”, община Макреш, област Видин количеството жито не съответства на това, което би трябвало да се съхранява по договора с държавния резерв. Всякакви опити да се събере информация по този въпрос удариха на камък, защото информацията все пак е от служебен порядък.
Именно поради тази причина си позволих да отправя въпроса към Вас. Какво е количеството пшеница от държавния резерв, дадено за съхранение в този лицензиран склад на гара Срацимир, община Макреш, област Видин? Спазва ли се договорът? Как се контролира наличието на зърно в този склад и в другите складове, ако има такива във Видинска област? Защото и на срещите ни с хлебопроизводителите се появиха твърде сериозни съмнения относно състоянието, наличността и спазването на договорите по отношение съхраняването на жито от държавния резерв в тези складове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Хюсменова, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков.

МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Аз Ви благодаря за поставения актуален въпрос, който касае съхраняването на хлебното зърно в страната. Основен съхранител на зърно за държавата е Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” като дейността по опазване, съхранение и контрол се осъществяват чрез съответните териториални дирекции. Съгласно Устройствения правилник на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” съхранението на резервите от зърно се извършва в: собствени бази и складове – до 60 на сто от резерва; публични складове и зърнохранилища, които са получили лицензия от Националната служба по зърното и фуражите към Министерството на земеделието и горите.
Поради това, че собствените складове и вместимости на агенцията са недостатъчни, а в някои райони на страната няма нито една собствена база, са сключвани договори за съхранение на зърненохлебни култури, зърненофуражни култури, варива, оризова арпа и други с външни съхранители. Складовете са избирани, като се е съблюдавало да бъдат в региони, където агенцията няма собствени поради стратегически причини и намаляване на транспортните разходи.
Технологичното оборудване на базите трябва да отговаря за правилното и дълготрайно съхранение на зърното във вместимости с наличие на активна вентилация и с възможности за опресняване на резервите от зърно, без да се нарушава количеството и комплектността им. Ето защо поради намалените силозноскладови вместимости в базите на Териториална дирекция “Държавен резерв” – Враца, към която спада и Видинският регион, през 1999 г. се е наложило да се наеме като външен съхранител на агенцията база “Върголия”, гара Срацимир, област Видин. С приемането през 2003 г. на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, съгласно чл. 17, ал. 2, агенцията може да възлага съхранението и опазването на държавните резерви и на външни съхранители, търговци и организации на конкурсен принцип, като взаимоотношенията се уреждат с договори. През 1990 г. и 2000 г. в базата са се съхранявали различни количества хлебна пшеница, които са се заделяли и деблокирали в зависимост от поставените задачи на агенцията от висши държавни органи и отклонения в количеството и качеството не са били констатирани от страна на Териториална дирекция “Държавен резерв” – Враца.
При направената на 26 ноември 2001 г. проверка е установена липса на 3561 тона хлебна пшеница, отразена в констативен протокол от същата дата. Сключено е споразумение за възстановяване на липсващото количество пшеница. Същото е изпълнено частично, като са възстановени само 1754 тона, поради което е образувано гражданско дело № 107 от 2003 г. по описа на Районен съд град Кула. Делото е приключило с влязло в сила решение и е издаден изпълнителен лист от 1 декември 2003 г., по силата на който съхранителят – база “Върголия”, гара Срацимир, следва да възстанови на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” 3561 тона хлебна пшеница или алтернативно да заплати сумата от 1 млн. и 83 хил. 257 лв., представляваща равностойността на липсващото количество зърно.
Към 30 септември 2003 г. по отчетни данни в база “Върголия” се съхраняват 9613 тона хлебна пшеница. На 27.11.2003 г. комисия на Териториална агенция “Държавен резерв” – Враца, извършва проверки във “Върголия” ЕООД, гара Срацимир, в резултат на което е констатирана липса от 5080 тона хлебна пшеница, бонифицирано тегло, съхранявани в дружеството за държавен резерв. Издаден е Констативен протокол с вх. № 02-419 от 17 декември 2003 г., в който на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси е дадено задължително предписание на контролните органи за възстановяване на липсващото количество хлебна пшеница в срок до 27 декември 2003 г. Съставен е акт за установяване на административно закононарушение от 27 ноември 2003 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № РД-00-247 от 14.01.2004 г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси е наложено максимално предвидената парична санкция на управителя на фирмата-съхранител.
На 30 декември 2003 г. е извършена проверка в “Върголия” ООД, гара Срацимир, в която е констатирано, че задължителното предписание, дадено с констативен протокол от 17 декември 2003 г., не е изпълнено. Направените констатации са отразени в констативен протокол от 06.01.2004 г., въз основа на който е издаден акт за установяване на административно закононарушение от 30 декември 2003 г. С наказателно постановление от 14.01.2004 г. на председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” на основание чл. 31, ал. 1 от закона, отново е наложено административно наказание парична санкция в максимален размер, предвиден в закона.
Предприемат се действия за защита на интересите на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и по съдебен ред. Подадена е искова молба до Окръжен съд – Видин, с която се претендира дължимата неустойка по договора за съхранение на хлебна пшеница да бъде изплатена. До Окръжна прокуратура също има изпратен сигнал с оглед наличието на данни за извършено престъпление. Държа да подчертая, че в област Видин няма други бази, съхранители на хлебна пшеница. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Миков, имате право на реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа! Вярна е констатацията на народния представител от мнозинството Диляна Грозданова в днешните вестници, че България е крадлива държава. Но не затова, че на нея са й откраднали Аудито или, че на мен ми откраднаха на Бъдни вечер радиото от колата, а защото кражбата се превръща в рецидивиращо благосклонно отношение от страна на властта. Много се надявам след всичко, което чух, че това ще спре.
Какво се оказва, ако правилно съм разбрал, от Вашия отговор? Че и преди е имало отклоняване на зърно от държавния резерв. И сега от база с 9600 тона вместимост 5000 тона са отклонени. Вие казвате, че са наложени най-тежките санкции. Това означава 500 хил. лв. глоба. Надявам се, че е така.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Само на управителя.
МИХАИЛ МИКОВ: Не само на управителя. Има санкции на юридически лица и еднолични търговци. Аз Ви моля целият закон да се прилага със строгостта му.
Но има един по-голям въпрос, който изникна и от Вашето изказване. В 1998-1999 г. зърнобазите се продават на поразия, без да се мисли как ще се осигури държавният резерв. И в цели области от страната държавният резерв е принуден да плаща на базите, купени преди това с компенсаторки, наеми. И по-важното е, че не се осигурява резервът на страната в случаите на бедствия, аварии и хипотезите, в които са предвидени да се ползва този резерв.
В крайна сметка аз мисля, че правителството трябва да вземе мерки – бази ли ще стои, ще си връща ли онова, което е отишло в тези хора, които нямат морала срещу заплащане да съхраняват това жито. Трябва да се случи нещо, защото не, че сме крадлива държава, а всичко това говори, че ние не сме държава. Сами знаете какво означава държавният резерв и военновременните запаси за една страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, аз напълно споделям Вашите предложения и мнението, което Вие изразихте току-що. Уверявам Ви че след като изтече срокът от един месец от задължителните предписания, които са направени, ще бъдат взети най-сериозните мерки, които предвижда законът за това и ще Ви информирам лично за това какво и как сме свършили и какви са резултатите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но май и съдебните органи трябва да си свършат работата.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Задължително, но аз не мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Затова аз го казах от тази трибуна.
Питане от народния представител Панайот Ляков относно проекта BUL/02-011.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, правителството е одобрило проект на Споразумение между Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет и Програмата за развитие на ООН за реализация на проекта, който обхваща урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население. Споразумението се отнася до реализирането на този проект, който е задължително приложение към Финансовия мемарондум по Националната програма ФАР за 2002 г. Проектът е на обща стойност 6 млн. и 30 хил. евро. От тях 4,5 млн. евро са по Програмата ФАР, съфинансирането от националния бюджет е 1,24 млн. евро, а Програмата за развитие на Организацията на обединените нации участва с 0,29 млн. евро.
С реализирането на този проект ще бъде подобрена техническата и социалната инфраструктура на райони с преобладаващо малцинствено население. Ще бъдат създадени предпоставки за социалноикономическа интеграция на уязвими етнически групи и намаляване ръста на безработицата при тях в общините Лом, Пазарджик, Стара Загора, Омуртаг, Венец и Дулово.

Според споразумението Програмата за развитие на Организацията на обединените нации ще окаже техническа помощ на Националния съвет по етническите и демографските въпроси за реализиране на дейностите по проекта чрез създаване на Национално звено за управление на проекта към Националния съвет.
Аз искам да попитам уважаемата госпожа министър как се изпълнява и управлява този проект и конкретно дали според него в община Пазарджик през 2004 г. ще бъдат изградени, каквато официална информация имам аз, част от уличната мрежа, улично осветление и системи за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация в кв. "Изток", където живее компактно ромско население? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Филиз Хюсменова да отговори на питането.
Госпожо министър, имате на разположение до десет минути.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков! С удоволствие отговарям на Вашето питане за реализацията и управлението на проекта по програма ФАР: "Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население", поради неговата значимост за подобряване на жилищните условия и социална интеграция на лицата, принадлежащи към уязвимите етнически малцинства. Ще напомня, че тази задача е залегнала като средносрочен приоритет от раздела "Интеграция на малцинствата" на управленската програма на правителството – "Хората са богатството на България". В допълнение искам да подчертая, че Националният съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет си е поставил за цел своевременно и обективно да информира българското общество за механизмите на взимане на решения при управлението и реализацията на планираните дейности, финансирани по проекти на програма ФАР за интеграция на уязвимите етнически малцинства, а така също за проведените анализи и оценки на постигнатите резултати.
Проектът "Урбанизация и социално развитие на районите с преобладаващо малцинствено население" беше разработен съвместно от Националния съвет и Програмата за развитие на ООН и защитен успешно пред Европейската комисия през първата половина на 2002 г. Проектът е осигурен с предпроектно проучване за жилищните условия на ромското население в България, изготвено от европейски консорциум, съвместно с български експерти, и представлява естествено продължение на вече реализиран проект по национална програма ФАР "Интеграция на ромите" на стойност 300 хиляди евро. По този проект беше изготвен градоустройствен план на терен в съседство на ромския кв. "Лозенец" в гр. Стара Загора, а също така бяха узаконени терени и построени 11 къщи за социално слаби ромски семейства в кв. "Изток" на гр. Пазарджик.
Очакваните резултати по проекта "Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население" са следните:
- подобряване на техническата и социална инфраструктура на райони с преобладаващо малцинствено население в Лом, Пазарджик, Стара Загора, Омуртаг, Венец и Дулово;
- създаване на предпоставки за социално-икономическа интеграция на уязвимите етнически малцинствени групи, намаляване ръста на безработицата.
За постигането целите на проекта са осигурени 6 млн. 30 хил. евро, 4 млн. 500 хил. евро финансиране от национална програма ФАР, 406 хил. евро съфинансирани от ПРООН и 1 млн. 124 хил. евро национално съфинансиране. За неговото изпълнение беше подписано споразумение между Националния съвет по етническите и демографските въпроси, ПРООН и Министерството на външните работи на 26 юни 2003 г. със срок на изпълнение до края на м. ноември 2006 г.
Според механизма за управление на проекта в част трета от споразумението, цялостната координация на проектните дейности и тяхната стратегическа ориентация се осъществява от Национален управителен комитет, който е междуведомствен орган за вземане на решения. Националният управителен комитет се представлява от министъра без портфейл и председател на Националния съвет. ПРООН оказва техническа помощ на Националния съвет за реализацията на дейностите по проекта чрез създаване на Национално звено за управление на проекта към Националния съвет. ПРООН осигурява технически работата на Националното звено за управление на проекта.
Управлението на средствата, тръжните процедури и договарянето на проектните дейности е в съответствие с практическото ръководство за ФАР и САПАРД на Европейската комисия. Техническата документация, банковите сметки, финансовите отчети и балансите се подлагат на одит от независими експерти и от Сметната палата.
В изпълнение на споразумението Националният управителен комитет беше назначен с Решение № 432 от 13 юни 2003 г. на Министерския съвет. На своето първо заседание, проведено на 9 декември 2003 г., комитетът прие правила за своята работа, одобри доклада за напредъка на дейностите по проекта до момента, възложи на националния директор на проекта да изготви подробен доклад за проектната и техническа готовност на общините, както и за предварителните разчети за разходите по предвидените инфраструктурни работи за следващото заседание. Одобри план за попълване на персонала на проекта, одобри състава на местните съвети за управление на проекта, предложени от целевите общини.
С оглед постигане на по-голяма представителност и информираност на общините в местните съвети, бяха включени представители на организации на целевите групи, младежи, женски организации, училищни настоятелства, представители на бизнеса и др. Одобри работен план, линеен календарен план и прогнози за паричните потоци за дейностите по проекта през 2004 г. Проектната готовност за строителство и независимият надзор на инфраструктурните дейности се анализират в момента от Националното звено за управление на проекта. Неговите експерти също така обновяват техническата документация, изготвят точни количествени сметки и технически спецификации, които ще са неделима и основна част от тръжната документация за провеждане на търговете по процедурите на Европейската комисия.
Уважаеми господин Ляков, в отговор на втората част на Вашето питане за конкретно предстоящите дейности на проекта в община Пазарджик, те са, както следва:
1. Строителство на обекти на техническата и социална инфраструктура и създаване на временна трудова заетост. Инфраструктурният обект, включен в проекта, е техническа инфраструктура на квартал "540" от район "Изток". Работните проекти са одобрени, като едновременно с това е издадено строително разрешение за общо четири квартала - 539 до 542 в район "Изток". Съгласно проектния фиш, предвидените за изпълнение работи по проекта ще обхванат само един от тях – кв. "540". В проектния фиш са заложени: улична мрежа – 2 хил. кв. м, водопроводна мрежа – 700 м, тротоари – 560 кв. м, кабели за захранване на уличното осветление – 305 м, 10 осветителни тела, канализация – 417 м и трафопост за този квартал “540” на обща стойност 160 хил. евро. За 2004 г. се предвижда провеждането на тръжните процедури за строителство и независим надзор, както и започване на самото строителство.
Създаване на устойчива заетост чрез подкрепа на бизнеса. Съгласно споразумението, дейностите по компонент "Създаване на устойчива заетост чрез поддръжка на бизнеса" ще се осъществят със съдействието на проект "Гаранционен фонд за микрокредитиране" и проект "Създаване на трудова заетост посредством осигуряване на помощ за развитието на бизнес инициативи по програма ДЖОБС, финансирана от ПРОООН.
Конкретно за община Пазарджик се предвиждат 20 лица от целевите уязвими етнически малцинства да получат обучение и подкрепа за започване на бизнес и 8 лица, също от целевите уязвими етнически малцинства, да бъдат подпомогнати за получаване на финансов лизинг или микрокредит. За тези дейности ще се проведе разяснителна кампания сред обществеността в общината. Бизнес центровете на проекта ДЖОБС ще проведат интервюта с кандидатите, а след това ще организират и проведат курсове за обучение по бизнес умения. Те ще подпомагат идентифицирането на бизнес идеи за пазарни ниши, изготвяне на бизнес планове, както и ще посредничат при преговорите и финализирането на договорите с банките и при всички формалности за получаването на лизинг от центровете.
Професионално обучение на безработни лица, принадлежащи към уязвими етнически малцинства. По този компонент бюрата по труда ще направят оценка на местния пазар на труда и ще проведат интервюта за подбор на кандидатите. Ще се провеждат тръжни процедури за подбор на обучаваща институция. За община Пазарджик 20 безработни от целевите групи ще бъдат квалифицирани за работа в строителството. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, два уточняващи въпроса, ако желаете, разбира се.
Да благодарим на министър Филиз Хюсменова за нейното участие в днешния парламентарен контрол и да преминем към актуалните въпроси към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Първият актуален въпрос е от народния представител Евдокия Манева за оценката на въздействие на околната среда относно проекта "Изграждане на АЕЦ "Белене". Какво ще правим с АЕЦ "Козлодуй" е друга тема.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
През м. септември на миналата година министърът на околната среда и водите уведоми Румъния, че предстои реализация на проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”.
На въпрос, свързан с факта, че това уведомление се извършва без да са известни даже най-общите параметри на проекта – нямаше яснота нито за вида, нито за мощността на двигателя, тя отговори, че предстои възлагане на ОВОС и, че това нейно твърдение се базира на отговор от Вашето министерство.
Получих информация, че оценката на въздействие върху околната среда вече е възложена на фирма “Риск инженеринг” за скромната сума от 2,5 млн. лв. и че са възложени технико-икономическите анализи на американската фирма “Парсънс” също за скромната сума от 5,7 млн. лв. Твърди се, че и двата договора са сключени без да е проведена, изискващата се процедура за обществена поръчка. Ако това е така, това е едно сериозно нарушение!
Освен това правят впечатление огромните суми, които ще бъдат ползвани за извършването на ОВОС и на тези анализи, особено на фона на нещата, които се случваха в края на годината, свързани с дебатите по бюджета.
Аз няма да забравя, че не се намериха 500 хил. лв., за да се осигури водоснабдяването на едно село от 1000 жители. Разбира се, източниците на финансиране са различни, но и в двата случая става дума за държавни пари.
Не мога да не коментирам тези суми и на фона на сумата, която беше ползвана, когато преди няколко години беше направена оценка на въздействието на околната среда на АЕЦ “Козлодуй” и това бе една сума десетократно по-малка от тези, за които говоря в момента.
Затова аз искам да ми отговорите на въпроса – възложена ли е оценка на въздействието върху околната среда на проект “Изграждане на АЕЦ “Белене”? По каква процедура е извършено възлагането и какви са сумите, които ще ползват фирмите, които ще извършат тази оценка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожо Манева.
Вие говорите за скромни суми – над 7 милиона? И на това му казвате скромна сума? Или може би искате да кажете “нескромна”?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Тези думи ги сложих в кавички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, разбрах.
Нека да чуем отговора на министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо Манева! Благодаря Ви за отправения въпрос. В отговора си ще допълня казаното вече от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова в рамките на предходен парламентарен контрол, както и Вие споменахте – по процедурата по двустранно съгласуване на проекта за АЕЦ “Белене”.
Присъединявам се към изразяваната от Вас загриженост по въпроса за безопасното съхранение на ядрени отпадъци и отработено гориво, които не прозвучаха във Вашия въпрос, но въпросът така сме го получили.
Това е един от най-важните въпроси пред ядрената енергетика в световен мащаб и основните направления за решаването на тези проблеми са насочени към увеличаване на икономичността на ядрения горивен цикъл, вследствие на което се намаляват съществено количествата отработено ядрено гориво и същевременно дълговременното съхранение и преработка, тоест използване на енергийния ресурс на отработеното ядрено гориво и намаляване на количествата високоактивни отпадъци.
Във връзка с друго от Вас изказано опасение във Вашия въпрос – съжалявам, че Вие в словесната част съвсем променихте въпроса, който ми е зададен – въобще, че намеренията за изграждане на нова ядрена мощност не съответстват на заявеното в енергийната стратегия на България приоритетно използване на местни енергийни ресурси и ми позволете да Ви коригирам. В Плана за развитие на енергетиката с минимални разходи е включен проектът за изграждане на АЕЦ “Белене”, в който е отразена необходимост от въвеждане на 2 хил. мгвт нови ядрени мощности в период до 2007-2018 г. при приети базисни инвестиции за тяхното изграждане.
Тази необходимост е залегнала в Енергийната стратегия на Република България. В нея се определят две основни направления за развитие на енергийния отрасъл, а именно – местни лигнитни въглища и ядрена енергетика, при запазване на структурата на генериращите мощности, тоест при изпълнение на принципа “извеждане от експлоатация на ядрени мощности, които да бъдат заместени с нови ядрени мощности”, което е и една от гаранциите за сигурността на енергийните доставки.
За да отговоря на въпроса Ви, съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, предложението за изграждане на нова ядрена централа се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси в Министерския съвет, придружено с оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, оценка на въздействието върху околната среда, оценка на физическата защита, оценка на социално-икономическото значение от изграждане на ядрена централа за страната или отделни региони, оценка на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрената централа и тяхното управление. Тоест, оценката на въздействието върху околната среда е само една, но неразделна част от цялостния пакет документи, които следва да изготвим преди да бъде внесено в Министерския съвет конкретно предложение за строеж.
Работна група под мое ръководство и Консултативният съвет за изграждане на АЕЦ “Белене” работят успоредно по подготовката на всички тези изследвания, при това изключително интензивно, така че да отговорим на обществените очаквания за бърза и прозрачна реализация на нова ядрена мощност в предвидените срокове, а именно 2008-2010 г.
На конкретния Ви въпрос – възложена ли е оценка на въздействието върху околната среда – кога и по каква процедура, ми позволете да припомня, че съгласно чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда инвеститорът на инвестиционното предложение възлага и е задължен да уведоми компетентните органи по околна среда и засегнатото население във възможно най-ранен етап за това намерение. В случая инвеститорът е Националната електрическа компания, тъй като в нейния патримониум е площадката на АЕЦ “Белене”. Това е едно търговско дружество, което не е на бюджетна издръжка. Сигурно за сетен път се налага все пак това да го спомена. То работи на принципите на всяка една компания.
Процедурата по ОВОС за инвестиционно предложение “Изграждане на АЕЦ “Белене” е стартирана от НЕК ЕАД на 20 август 2003 г. В изпълнение на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда инвеститорът, а именно НЕК ЕАД информира писмено компетентните органи по околна среда, тоест Министерството на околната среда и водите, за инвестиционно предложение за строителство на АЕЦ “Белене” и е внесъл техническо задание за обхвата и оценката на въздействието на околната среда.
Допълнително НЕК ЕАД е уведомило писмено на 4 септември 2003 г. кметствата на най-близко разположените общини, а именно Белене, Никопол и Свищов, тоест НЕК ЕАД, който е инвеститор на проекта, е информирал на най-ранен етап на своето инвестиционно намерение както компетентния орган по околна среда, така и българското население.
Министерството на околната среда и водите на свой ред, съгласно чл. 3 от Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст и в изпълнение на изискванията на националното ни законодателство на 10 септември 2003 г. е изпратило нотификационна форма за инвестиционно предложение до Република Румъния.
В този смисъл са спазени законовите изисквания.
По отношение на цитираните от Вас суми в договорите, които НЕК ЕАД е възложило, става въпрос за много по-широк обхват, а не само за ОВОС и НЕК ЕАД е спазил съответната процедура за възлагане.
Извинявайте, че просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С три минути го просрочихте, господин министър!
Заповядайте, имате право на реплика, госпожо Манева.

ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Вие доста подробно отговорихте на въпроси, които аз не съм задавала. Не съм коментирала дали е необходимо или не да се изгражда АЕЦ “Белене”, макар че тази тема трябваше да бъде подложена на по-широк обществен дебат със съответните аргументи и технико-икономически анализи. Това наистина е друг въпрос.
Моят въпрос беше съвсем конкретно насочен към процедурата, която следваше да бъде спазена в системата на Вашето ведомство, защото Националната електрическа компания е държавно предприятие. Тя може да не е финансирана директно от бюджета, но изразходва нашите пари. Това е монополист – държавно предприятие и би трябвало да действа прозрачно. Ако имаше ясна процедура, при която да се предвижда конкурс, ако беше дадена възможност да се състезават различни фирми, които са компетентни в тази област, вероятно тези колосални суми нямаше да бъдат предмет на договора и ние всички щяхме да знаем какъв е обхватът на ОВОС, тъй като това са неща, които подлежат на обществено обсъждане. Много важно е още в началото на възлагането на тези договори и задачи да се знае какъв е обхватът на процедурата.
Затова смятам, че в момента е извършено сериозно нарушение. Практически всички ние сме ощетени, защото такива колосални суми, които се изразходват, без да се търси най-ефективният начин за изпълнение на една задача, в крайна сметка утежняват разходите на компанията и повишават цената на тока. Мисля, че това е очевидно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Манева.
Министър Ковачев, имате право на дуплика в рамките на 2 мин.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Не мога да се съглася с това, което казвате. Търговските компании по българската Конституция са равнопоставени, независимо дали са частни, държавни или общински. Те работят по силата на Търговския закон и не е необходимо тук, от трибуната на Народното събрание, да бъде заблуждаван българският народ, че разходите увеличават цената на тока на компанията. Отдавна тя е системен оператор – не произвежда енергия, а само транзитира енергия.
Независимо от това повдигнатият от Вас въпрос е изключително важен. Считаме, че с предоставянето на обхвата на ОВОС са спазени постановките на закона – доколко е важен въпросът да бъде обсъден широко. Все още решение за изграждане няма. Възлагането е на базата на типов проект, основан на въпросника, който бяхме разпратили в началото на 2003 г. и в този смисъл не предопределя типа на проекта. Ще поема тук пред вас ангажимент да направя специална проверка по начина на възлагане, който е използвала компанията “НЕК” ЕАД, и да ви уведомя за резултатите от тази проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Ковачев.
Ако залата не възразява, останаха само два въпроса, не питания, към министър Ковачев. Можем да ги приключим до 14,00 ч., ако бъдем точни.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Разбира се, моят въпрос е съвсем кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за процедура на госпожа Румяна Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (независим): Уважаеми господин председател, ще Ви помоля в качеството Ви на председател във връзка с това, че приехме утре да разглеждаме Закона за пътищата и въпроси, които касаят затваряне на Глава “Транспорт” и финансови въпроси във връзка с промяна на Закона за местните данъци и такси, утре да помолите на заседанието да присъстват министърът на финансите господин Велчев, вицепремиерът господин Василев, който отговаря за транспорта, и министърът по евроинтеграцията – госпожа Кунева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за утре в 9,00 ч. да бъдат поканени министър Велчев, министър Николай Василев и министър Меглена Кунева.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, моят въпрос е само от едно изречение: какви са причините за тежката авария – излизане от строя на едната турбина на ВЕЦ “Тополница”, установили ли сте ги и завели ли сте съдебен иск срещу дружеството “Напоителни системи” АД – Пазарджик, което е причина за тази авария?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Ковачев, имате думата за отговор на този актуален въпрос. Моля за кратък, ясен и точен отговор.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! ВЕЦ “Тополница” е изградена през 1962 г. на р. Тополница. Водите на язовира се използват комплексно, тоест за много други цели, освен за производството на енергия.
Защо споделям тези подробности? Учудва ме, че при общо инсталирана мощност в страната 12 хил. мегавата, от които 2000 мегавата във водни централи, Вие сте забелязали специално авария в 6-мегаватовата ВЕЦ “Тополница”. Независимо от това искам да Ви уведомя, че практически ВЕЦ “Тополница” е в патримониума и под управлението на Националната електрическа компания. Аз нямам права да завеждам дела по един или друг случай. Това е отговорност на самата компания.
На 28 и 29 април са възникнали две аварии със значителни материални щети на турбина № 3 и турбина № 1. На 7 май 2003 г. е назначена комисия за разследване на аварията в хидрогрупа 3. Същата комисия разследва и аварията на хидрогрупа 1, която възниква по същото време. Причината за тежката авария в хидрогрупа 3 е попадане на чужди метални тела в турбината, които са предизвикали нейното разрушаване. Хидроагрегатът не може да бъде ремонтиран и комисията предлага да бъде бракуван.
Аварията в хидрогрупа 1 е по причина, цитирам: “на попаднали в турбината дървени стволове с размери, по-големи от стъпката на отворите на водоземната решетка, и автомобилна гума, която не е могла да бъде извадена без разглобяване на хидроагрегата. Чуждите тела в турбината са нарушили центровката между лабиринтите на работното колело и т.н.
Какво се крие зад това техническо обяснение? Комисията е извършила проверка и счита, че попадането на чужди тела в напорния тръбопровод, а оттам и в турбините, е вероятно вследствие на зла умисъл. За да бъдат решени въпросите и възникналите проблеми, във ВЕЦ “Тополница” е създадена работна група от специалисти на “НЕК” ЕАД и предприятие “Напоителни системи” ЕАД – София, клон Пазарджик. След аварията с хидрогрупа 1 полицията е дала предписание охранителната фирма на язовир “Тополница” да вземе мерки за засилване на охраната. След извършване на основен ремонт първа турбина ще бъде пусната отново в експлоатация. В този смисъл са предприети съответните мерки по отношение на възникналата авария и мерки, насочени към предотвратяване на бъдещо възникване на такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин министър. Не трябва да се учудвате на моя интерес, независимо от малката мощност. Доколкото знам, стойността на тази авария е 1 млн. долара. Вярно ли е това?
А кой ще заведе съдебния иск? Има процедура. Аз отправям въпроса дали просто сте информиран, че има зададен такъв съдебен иск. Ако НЕК не си свърши работата, аз Ви казвам, че ще сезирам прокуратурата, защото тук не става дума за зла умисъл, а за неизпълнение на служебни задължения, които са причинили такава авария на такава стойност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Не знам откъде сте получили оценката на щетите. Към момента аз нямам информация. С удоволствие ще Ви предоставя такава информация съгласно експертните становища. Същевременно следим внимателно действията на отделните дружества. Има система, която контролира доколко те защитават интересите на дружествата като държавни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мазнев, на Вас се пада честта да закриете днешния парламентарен контрол, с Вашия актуален въпрос.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): За което много Ви благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! В последното си питане, господин министър, към Вас през декември м.г., аз поставих въпроса за мерките по осигуряване на енергийния баланс на страната след спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г. В тази връзка Ви попитах има ли във Вашето министерство яснота по проекта за изграждане на нови мощности на площадката на ТЕЦ “Марица-1”. Тогава Вие не посочихте краен срок за стартиране на този проект, но в други свои изказвания, както Вие, така и заместник-министър Йоцев на последното заседание на Комисията по енергетика преди два дни заяви, че този проект ще стартира до края на тази година, което е добре.
Това, разбира се, от своя страна поставя въпроса за ритмичното осигуряване на необходимите количества въглища, които се добиват от мини “Марица-изток”. Гарант за това пък е формата на управление на мините и ефективността на това управление. Тук е мястото да припомня, че още на 18 юни м.г. Комисията по енергетика разгледа този въпрос, но тогава стана ясно, че в министерството няма окончателно становище по различните подходи за раздържавяване на комплекса – било то чрез приватизация или чрез създаване на смесено дружество, и бе предложено този въпрос да се уточни на ново заседание на комисията до края на м. септември м.г. За съжаление обаче нито през м. септември, нито досега се е състояло подобно заседание, което да разгледа този въпрос. А подходът за евентуалното раздържавяване на трите рудника е особено важен, тъй като, от една страна, ще даде яснота за собственото професионално бъдеще на миньорите, които работят там, както, разбира се, и за управлението на предприятието, а, от друга страна, ще е от съществено значение за стабилността на въгледобива и за осигуряване на енергийния баланс на страната въобще.
Ето защо аз се обръщам към Вас, господин министър, с въпроса има ли промяна в намеренията на Министерството на енергетиката по отношение на раздържавяването на мини “Марица-изток” ЕАД и, ако не, то на какъв етап се намира реализацията на проекта за създаване на такова дружество с немската фирма “Рейнбраун”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос на господин Мазнев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! Няма промяна в намеренията на министерството на енергетиката и енергийните ресурси по отношение на раздържавяването на мини “Марица-изток”. Каква работа беше свършена междувременно след събитието на 18 юни 2003 г., когато ние докладвахме пред парламентарната Комисия по енергетика? За изминалото полугодие е приключила работата по прогнозното проучване на регионалния пазар на енергия. Пазарното проучване е прието на съвместна работна група и заключението показва жизнеспособност и конкурентоспособност на мини “Марица-изток”, респективно на проекта за развитие на мините при всички разглеждани сценарии за развитие на местния и регионалния пазар.
В процес на подготовка е създаването на междуведомствена работна група за институционална подкрепа на проекта. В ход е и интензивната съвместна работа по проекта на концесионен договор, като двете страни са подготвили свои варианти като база за приемане на оптимален съвместен вариант, съобразен с българското законодателство и със съвременните европейски практики.
Трябва да отбележа още един факт, че през изминалата 2003 г. корпорацията RWE проведе мащабна промяна на корпоративната структура и в този смисъл се забелязваше ниска активност от тяхна страна в изпълнението на съвместно набелязаните задачи. Независимо от това аз считам, че от началото на тази година ние вече имаме основа, за да докладваме отново и пред парламентарната комисия по енергетика, и съгласно подписан съвместен протокол със синдикатите да представим тези разработки и пред тях, за да може един такъв важен за българската енергетика проект да получи достатъчно широка възможност да бъде обсъден преди крайното решение. Аз лично считам, че тази възможност е отворена и тя е една от добрите възможности за осигуряване на бъдещото на мини “Марица-изток”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мазнев, имате право на реплика.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател, но получих много стенографски отговор. И аз ще помоля министър Ковачев да ми даде пълния отговор, тъй като видях, че той не прочете голяма част от него.
Макар че това не беше питане, а актуален въпрос, искам да кажа, че Вие споменахте за ниска активност на RWE “Рейнбраун”, какво по-конкретно значи това? Това е малко смущаващо в случая. А и ако продължи в тази насока, като краен срок кога смятате да се реализира проектът, какво е виждането на министерството? И ще има ли промяна в цената на въглищата? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Ковачев, ако е възможно, да отговорите под формата на дуплика на допълнителния въпрос на господин Мазнев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Мазнев! Ниска активност е това, че фактически през втората половина на 2003 г. бяха слети досегашните дъщерни дружества RWE “Рейнбраун”, RWE “Пауер” и RWE “Пауър АG” и по същество беше направена вертикална интеграция в компанията. Именно тази нова стратегическа концепция на концерна е свързана и с развиващите се процеси на енергийния пазар в Западна Европа. Тези вътрешни структурни промени на RWE практически отклониха вниманието частично върху този проект, но в началото на тази година ние получихме ясни индикации, че проектът е в приоритетите на компанията и че през настоящата година може да бъде постигнат съществен напредък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да благодарим на министър Ковачев за участието му в днешния парламентарен контрол.
И с две минути закъснение от предвиденото работно време ще направя само едно съобщение, за което бях помолен:
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ще проведе своето заседание и на 19 януари, в понеделник, от 14,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание.
Както знаете, уважаеми дами и господа, ще продължим утре от 9,00 ч. със Закона за пътищата. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева