Председателствал: председателят Огнян Герджиков

Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното тържествено заседание и давам думата на господин Станимир Илчев за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Председател на Народното събрание, предлагам това тържествено събитие, тази специална сесия на Тридесет и деветото Народно събрание да бъде предавано от националните електронни медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има предложение за пряко предаване на тържественото заседание по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 182 народни представители: за 182, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Искам да помоля да се включат камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Уважаеми господин Президент на Република България, уважаеми господин Министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!
Днешното тържествено заседание на Народното събрание е посветено на паметна дата в историята на съвременна България.
На 16 април 1879 г. Учредителното събрание, свикано в старопрестолния град Велико Търново, прие първата българска Конституция. Основният закон на освободената българска държава, останал в историята като Търновската конституция, откри простор за възстановяване и развитие на българската държавност на основата на конституционализма, парламентаризма и общочовешките демократични ценности.
На днешния ден ние манифестираме нашата привързаност към тези три взаимно преплитащи се идеи, залегнали в основата на Третата българска държава: държавност, конституционализъм и парламентаризъм.
Идеята за българска държава е дълбоко залегнала в духовността на българина. Нейните корени се губят далеч в тъмата на нашето историческо минало. И в дни на мир и на война, и в дни на процъфтяване и на разруха, и в дни на свобода и на робство българинът е живял с чувство за необходимостта да има своя, независима държава. Този неуморен стремеж към държавност, изявен в освободителните борби през петвековното робство и особено силно проявен по време на Априлското въстание, намери неизбежното международно признание след Руско-турската освободителна война, макар че неправдите на Берлинския договор от 1878 г. разпокъсаха родината и оставиха в робство голяма част от българския народ. През изминалите век и четвърт на своето развитие Третата българска държава премина през много изпитания, изживя тежки национални погроми, но държавата бе съхранена. Тя устоя на всички угрози, международни и вътрешни, за да се изправи днес пред обнадеждаващата перспектива на обединяваща се Европа.
Важна роля за утвърждаване на българската държавност в годините след Освобождението изигра Търновската конституция, увенчала делото на Учредителното събрание.
Това бе една от най-демократичните за времето си конституции, която положи началото на българския конституционализъм. Тя внесе в нашия държавен живот такива демократически завоевания на европейските народи като върховенството на закона, разделението на властите, парламентарния контрол и министерската отговорност, политическия плурализъм, свободата на мисълта и на словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността, закрилата на собствеността.
През близо седемте десетилетия на своето съществуване Търновската конституция бе суспендирана и нарушавана. Но през всичкото това време тя беше опора на демократичните стремежи в българския обществен живот. Неслучайно при изработването на Конституцията на Република България от 1991 г. нейните създатели инкорпорираха в нея ценностите на Търновската конституция.
С Учредителното събрание и Търновската конституция преди 125 години се роди и българският парламентаризъм. Той имаше свой зародиш в демократичните традиции на българския народ, проявили се при Църковно-народния събор от 1871 г. при историческото събрание на “Оборище” и при освободителните борби по време на Възраждането. Нашите предшественици от Учредителното събрание дадоха на бъдещите поколения парламентаристи урок, който трябва да се помни. В хода на разгорещените и бурни дебати те показаха, че могат да поставят националните интереси и демократичните тежнения на българите над своите партийни пристрастия. Надежда, че този урок не е забравен, ни дава парламентарният консенсус, който през последните години се очерта по въпросите за членството на България в Европейския съюз и в НАТО.
Уважаеми госпожи и господа, на фона на изминалите 125 години още по-ярко изпъква величавото дело, сътворено от нашите предци в Учредителното събрание. Конституционализмът и парламентаризмът, чиито основи те положиха, бяха здрава опора на българската държавност през изминалите години. Нашето бъдеще е свързано с утвърждаване на тези ценности. Нека този достоен пример на родолюбие ни вдъхновява в днешните ни усилия за градеж на демократична България, пълноправен участник в европейската и в евроатлантическата общност. (Ръкопляскания.)
Давам думата на Президента на Република България господин Георги Първанов.
Заповядайте, господин Президент. (Ръкопляскания.)
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Народното събрание.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа!
На 16 април 1879 г. Учредителното събрание приключва своята дейност с приемането на Конституцията на Третата българска държава. На 17 април същата година е избран за български княз Александър Батенберг. През м. юли е назначено първото българско правителство. Това е само част от хрониката, това е един малък времеви отрязък на трудния, продължителен процес на възстановяването на българската държавност. Приветствам идеята на българския парламент и на Инициативния комитет да отбележим тази ярка дата.
Коректността към историческата истина изисква да заложим няколко задължителни постановки в основата на оценката на тези факти, на целия този процес.
Първо, той може да бъде разбран единствено в контекста на цялостната повече от 13-вековна история на българската държава. Тези 125 години са само един миг, те са модерният период в развитието на една от най-древните държави в Европа, каквато е нашата.
Второ, в рамките дори и на такива юбилейни тържества ние трябва да можем да надскочим обичайната патриотична патетика, да започнем да говорим честно за миналото си, да го възприемаме в неговото многообразие и противоречивост, за да можем в крайна сметка да открояваме трайното и значимото.
Трето, нашето национално самочувствие възкръсна, нашата държавна идея възкръсна от опожарените и изпепелени български селища по време на Априлското въстание, на дълголетната съпротива. Българските апостоли и революционери станаха естествените продължители на прекъснатата от векове държавна традиция. Русия не само ни освободи, но и с активната помощ на освободителите бяха изградени новите модерни български институции.
След април 1879 г. България имаше своята Конституция – Търновската, която е на равнището на европейската политическа мисъл, дори и превъзхождаща някои от европейските, но Конституция, както отбеляза и господин председателят, често пъти нарушавана, подменяна и дори отменяна.
Още в Учредителното събрание си дадоха сблъсък консервативно настроените и радикалите. Категорично беше отхвърлена тезата, че българският народ е незрял за демокрацията и че съдбините му трябва да решава някой друг, например втора камара.
Българският парламентаризъм се налагаше в тези 125 години в условията на чести опити за ограничаване и дори за откровено нарушаване на демократичните устои, заложени от учредителите, от строителите на съвременна България. В дебелите томове на нашата богата и сложна история, в историческата памет на нацията са съхранени и периоди на национален подем, на консолидация и победи, но и периоди на тежки граждански конфликти и противопоставяния, на поражения и покруса. Наистина, има всичко в тези 125 години – ярки примери на държавническо поведение и много омраза и политическа мъст.
От нас зависи, уважаеми госпожи и господа, дали ще пренесем през тези трудни години, в които живеем, съзидателното, конструктивното или ще станем заложници на разрушителното, на идеологическите конфликти, както уви, често се е случвало през тези 125 години; дали ще можем в частност да надскочим теснопартийното и да отдадем дължимото на нашите най-ярки държавници и политици като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Димитър Благоев, Никола Петков и много други, или ще останем верни на лошата традиция всеки да признава своя, в партийния смисъл на думата, и да обезценява заслугите на опонентите; дали ще съумеем добре да разчетем, да осмислим от съвременни позиции посланията на революционно-демократичното крило на българските възрожденци? На първо място, това означава вярност към завета за чиста и свята република, в която да живеят в мир и братство всички вери и народности, в която всички да служат на един и същи закон, тоест да спазват принципа за върховенството на закона.
Новият прочит на идеите на учредителите означава, че ни е необходима здрава, силна и добре уредена държава. Силна, но не силова държава, не администрираща, не потискаща – държава, която да е в услуга на гражданите, а не средство за бюрократично налагане от страна на тесен чиновнически слой; държава, която защитава гражданина, която може да защити неговото достойнство, собственост и живот; държава, която е силна със създаването на ясни, работещи правила и възможности за бизнес.
Да не забравяме, че социалната държава е наш основен конституционен ангажимент. В дебата по възможните промени на основния ни закон може би най-напред трябва да си припомним, че в Конституцията ни – новата, съвременна българска Конституция, е заложена равнопоставеност на трите основни начала за демократична, правова и социална държава и, че през тези малко повече от 12 години сериозно беше накърнен социалният характер на държавата, не бяха защитени конституционните права на всеки гражданин на труд и достойни доходи, на образование и здравеопазване.
Верността към проекта на възрожденци предполага държава, която не позволява облагодетелстване за нейна сметка, защото трябва да признаем, че в нашата история твърде дълго държавата се е възприемала като средство за лично облагодетелстване и получаване на привилегии. Силна държава, взела най-доброто от националната традиция и отговаряща на модерните европейски критерии означава и утвърждаване на нова политическа култура – културата на диалога и управлението чрез максимално съгласие.
Впрочем, най-добре го е казал Апостола: всичко зависи от нашите задружни усилия! Тоест, преди да търсим външна подкрепа, ние трябва да успяваме сами да свършим работата си.
И накрая, уважаеми госпожи и господа, от краткия дебат, предизвикан от тази поредна годишнина, за пореден път се убеждаваме, че ние, българските граждани, наистина имаме нужда от един нов патриотизъм, от родолюбие, изградено здраво върху оценката за богатата ни история, но и от патриотизъм, който мотивира с успехите на съвременната българска култура, образование, наука, спорт, бизнес и политика, патриотизъм, който събира в себе си и съвременната гордост от това, че сме българи. Благодаря. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
Давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, Ваше Светейшество, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, драги гости!
На днешната дата отбелязваме 125-годишнината от приемането на Конституцията. Този ден наистина е празник за цялата българска държава, за всички български граждани.
Бих искал да се възползвам от случая да поздравя специално всички юристи в залата по случай техния празник.
С приемането на Търновската конституция България зае своето място сред модерните европейски държави. Българският народ увенча вековните си борби за свобода и национална независимост с акт на възстановяване на своята държавност.
Днес ние отбелязваме с гордост непреходното значение на тази Търновска конституция. В онази далечна година с ум, сърце и родолюбие народните представители в Учредителното събрание съградиха основите на Третата българска държава.
Трябва да отдадем дължимото и на Конституцията от 1991 г. Тя стъпи върху принципите на Търновската конституция, за да даде основите на модерната българска държава. Тази Конституция осигури необходимата стабилна рамка на прехода и се превърна в гарант на демократичната правова държава. Всяко омаловажаване на нейната роля е принизяване на постигнатото от българското общество по пътя към демокрация, законност и свободна стопанска инициатива.
Неоспорима за нас конституционна повеля е държавното единство на България. То сближава хората с различна етническа принадлежност, религия, език. Толерантността и разбирателството между тях е голямото постижение на народа ни и представлява нашия принос към европейските ценности, единството и силата, с които да опазим постигнатото досега. Тази сила ни е нужна, за да вървим напред, да подобряваме благосъстоянието на всеки български гражданин, да направим нашето общество по-сигурно и по-благоденстващо.

Уважаеми дами и господа, държа да подчертая, че изключително важен за българската държавност успех е приемането на Република България за пълноправен член на НАТО. Присъединяването ни към тази организация увеличава гаранциите за сигурност и стабилност на нашата държава, с което допринася за мира на Балканите и в Европа.
Правителството изпълнява своята конституционна отговорност в осъществяване и ръководство на вътрешната и външна политика на България. Важна задача за нас е да доведем до успешен край усилията за присъединяване на България към Европейския съюз. Моят стремеж е да можем да подпишем договора за присъединяване преди приключването на мандата на този парламент. Интеграцията на България в Европейския съюз ще бъде грандиозно постижение в историята на българската държава. България юридически ще стане част от една голяма общност, която функционира на основата на Европейската конституция и европейските закони. Този акт следва да бъде отчетен на конституционно равнище. Ние вярваме, че всички държавни органи и особено парламентът ще направят необходимото за навременно приемане на задължителните изменения на Конституцията. В тази област постигнатото е немалко. Парламентарните сили в Тридесет и деветото Народно събрание се обединиха в историческата по своята политическа стойност Декларация за основните насоки на реформата на българската съдебна система. Тя направи възможно да бъде приета първата поправка в основния закон по отношение на съдебната власт, и то единодушно от всички народни представители.
Уважаеми дами и господа народни представители, пред нас са новите предизвикателства на европейското ни членство. Промяната на основния закон е условие за това членство и логичен завършек на продължилия с години процес на хармонизация на българското право с европейското. Отношението към бъдещите конституционни промени, свързани с Европейския съюз, е лакмус за политическа зрелост и националноотговорно поведение.
В заключение, уважаеми дами и господа, ви поздравявам от сърце по случай днешния юбилей – 125 години български конституционализъм, парламентаризъм и съвременна държавност! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Давам думата на министъра на правосъдието господин Антон Станков. Заповядайте, господин Станков.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепрезидент, Ваши Светейшества, уважаеми колеги министри, дами и господа народни представители! На 16 април т.г. се навършват 125 години от приемането на Конституцията на Българското княжество – Търновската конституция. Този ден несъмнено ще остане една от най-светлите дати в новата история на България. Безспорен факт е, че още преди възстановяването на българската държава през 1878 г., под влияние на европейската мисъл и практика у нас възникват идеите за конституция и парламентаризъм, за изборност и представителност на властта.
Събранието на Оборище на 14 април по стар стил 1876 г., взело историческото решение за обявяване на Априлското въстание, с право се счита за предшественик на българското Народно събрание и на парламентаризма в България. Много показателно е, че още преди Освобождението българската общественост издига идеята за конституционно управление. Ще припомня пак, че в Политическа програма на Българския революционен централен комитет, изработена на Българския народен събор от края на 1876 г . и изпратена на Цариградската посланическа конференция, като се подчертава, че трябва да се възобнови българската държава, изрично се казва: “Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа”. Тези идеи влизат като демократически принципи в политическия живот на следосвобожденска България.
Свикването на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 г. поставя категорично началото на парламентарния живот в освободена България. Вместо предписания от Берлинския конгрес органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Българското княжество се определя съгласно Конституцията като монархия – наследствена и конституционна, с народно представителство. Забележително за Търновската конституция е, че в нея е възприет принципът на разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна.
Тук е мястото да се отбележи, че този демократичен принцип, чийто древен родоначалник е Аристотел с неговия знаменит труд “Политика”, който намира място в Търновската конституция отпреди 125 години, беше ликвидиран по времето на тоталитарния режим. Отрицанието на разделението на властите е характерно за тоталитаризма и едноличните режими. Затова тези принципи не се срещат в конституциите на Република България от 1947 и от 1971 г.
Разделението на властите намери своето достойно място едва в новата демократична Конституция на Република България, приета тук, в тази зала на 12 юли 1991 г.
В Търновската конституция са залегнали и други демократични принципи, характерни за европейските политически системи като защита на гражданските свободи, неприкосновеност на правото на собственост, свободата на личността, равенството пред законите, правото на сдружаване, отричането на робството и др.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г., като на два пъти – на 15 май 1893 г., и на 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие – по време на режима на пълномощията – от 1 юли 1881 г. до 6 септември 1883 г. и по време на 19-майския режим 1934 г.
Седмото Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. гласува новата Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична социална и правова държава. В много отношения, но разбира се, в съвсем различни политически реалности, нашата действаща Конституция от 1991 г. преутвърждава редица принципи на Търновската конституция отпреди 125 години като принципа на разделение на властите, гарантиране правата и свободите на гражданите, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството пред закона, политическия плурализъм и много, много други. Така провъзгласените от Търновската конституция класически конституционни принципи положиха основите на модерния съвременен български конституционализъм. С основание на Търновската конституция повече от столетие след нейното приемане й се отрежда заслужено място сред най-демократичните за времето си европейски конституции.Тя е ярко потвърждение за демократичния дух на българския народ, за уважението му към правото и справедливостта, за ясното му съзнание, че само в правовата държава могат да бъдат защитени в цялост свободите и правата на гражданите.
Уважаеми дами и господа, днес е и Ден на юриста. Българските юристи имат особена и много важна роля в демократичното развитие на обществото за реализиране мечтата на поколения наши сънародници да живеят в свободна и правова държава. Ние сме тези, които трябва да изработят правната рамка за необратимостта на присъединяването ни към семейството на свободните и демократични европейски народи.
Върху нас пада и още една много тежка отговорност – длъжни сме да откликнем на ясно изразеното желание на хората за промяна на съдебната система към бързо, отговорно и прозрачно правораздаване, не само заради изискванията на Европа. Ние трябва да знаем, че сме длъжници на обществото.
Съдебната реформа, която осъществяваме в момента, е насочена към установяване на стабилен правов ред, гарантиране на гражданите на бързо и качествено съдопроизводство, което е и много важно – повишаване на отговорността на всеки участник в разследването и в решаването на делата.
За реализирането на тази цел бяха извършени и промени в Конституцията. Те създават възможност от съдебната система да се освобождават хора, които не отговарят на високите критерии, предявени от обществото към всеки магистрат.
Като министър на правосъдието съм убеден, че хилядите честни и добросъвестни български юристи ще отговорят на изискванията на времето и на обществото. Въпреки че работят в тежки условия, че са притиснати от множество неблагоприятни фактори, тези хора всекидневно дават своите знания и сили в полза на всички нас. Те са доказали през годините, че не могат да загубят нито чувството си за справедливост, нито своето достойнство.
Уважаеми колеги, честит празник. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър!
В Народното събрание е внесен проект за обръщение към българския народ, подписан от Станимир Илчев – председател на Парламентарната група на НДСВ, Сергей Станишев – председател на Парламентарната група на Коалиция за България, Екатерина Михайлова – председател на Парламентарната група на ОДС, Ахмед Доган – председател на Парламентарната група на ДПС, Надежда Михайлова – председател на Парламентарната група на СДС, Александър Праматарски – съпредседател на Парламентарната група на “Народен съюз” и Мирослав Севлиевски – председател на Парламентарната група на “Новото време”.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да ви представя проекта за


“О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
на Тридесет и деветото Народно събрание към
българския народ

На 16 април 1879 г. в старопрестолния град Велико Търново Учредителното събрание на свободните български граждани прие първата модерна конституция на България, останала под името Търновска конституция. Тя възвести на света появата на възкресената българска държавност.
Това велико историческо събитие не е еднократен акт, а начална стъпка в цялостната история на новата българска държава. От тази дата започва не само историята на българския конституционализъм и парламентаризъм, а и на многопартийната политическа система, на прилагането на принципите и ценностите на европейската демокрация.
Раждането на Третата българска държава не е нито историческа случайност, нито незаслужен подарък на капризите на тогавашната европейска политика и дипломация. То е естествен резултат от нашето културно-историческо и социално-политическо развитие. През дългите векове на тежки изпитания съзнанието, че никога не е прекъсвана тъканта на българската държавност, бе най-важният фактор за нашето оцеляване, спасение и възраждане.
Строителите на съвременна България вплетоха в устройството на бъдещата държава преки приложения на исторически опит от нашето самостоятелно културно-политическо наследство, превърнало България в държава на духа даже в условията на бездържавност. В основите на Третата българска държава те вградиха европейските идеи и идеали за държавата, народовластието, толерантността и прогреса на възрожденските ни отци, намерили израз в паметното Оборище, както и държавническата традиция от времената на Първото и Второто българско царство. Така намери въплъщение пророчеството на Апостола на свободата Васил Левски за свободната българска държава: Да бъде “място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере”.
Първите народни представители на България, прозрели истината, че нищо в държавата не става без хора, но нищо не оцелява без институции, започват постепенното изграждане на държавните органи.
С Конституцията от 16 април 1879 г. са създадени първите шест министерства в страната: Министерство на външните работи и вероизповеданията, Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието и Министерство на народното просвещение. С Указа на Княз Александър I за назначаването на първото българско правителство и с Указа за назначаването на първия български дипломатически представител в чужбина започва пълноценното функциониране на държавното управление.
Структурата на държавната система бе замислена така, че въпреки националните крушения и трагичните вътрешни противопоставяния съхрани държавата и не позволи отрицанието на самата държавност.
Идеята за българска държава бе един от факторите, които запазиха у българите онова чувство за общност, което наричаме българска идея. Тя оцеля както през многовековните изпитания, така и въпреки историческите катаклизми на ХХ век, често причинени от различни, понякога противоположни и враждебни политически цели и виждания за бъдещето на българската държава.
Тази 125-годишнина е празник за всички български граждани, за всички държавни и религиозни институции, които имат своя дял в изграждането на държавността.
Днес българската държава, вярна на общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигнала в неотменими принципи върховенството на закона, правата на личността, нейното достойнство и сигурност, в условията на свободно и толерантно гражданско общество е в състояние да отговори на новите повели на времето. Всичко това изпълва нас, гражданите на единната и неделима българска държава, с волята да бъдем равноправни участници в Европейския съюз и НАТО. Процесите на интеграция и глобализация в света ни изправят пред дълга да съхраним нашето национално самочувствие, достойнство и идентичност.
За да пребъде България!” (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори давам думата на госпожа Камелия Касабова.
Заповядайте, госпожо Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости!
Днес поглеждаме с преклонение назад, към зората на съвременната българска държава, към заветната за всеки българин Търновска конституция, за да отбележим нейната 125-годишнина.
Демократична и модерна за своето време, тази конституция бележи не само възстановяването на българската държавност, но свидетелства за принадлежността на българския народ към европейските ценности.
С акта на приемане на Търновската конституция България се завръща в орбитата на европейските държави. Този акт трасира коловозите на конституционната традиция, която продължаваме да следваме и днес в условията на глобализация и евроатлантическа интеграция. Той бележи триумфа на демократичния български дух, кулминацията на борбата за свобода и българска държавност.

Надявам се, че на този ден ние, представителите на политическите сили в парламента, ще бъдем на висотата на това събитие, ще загърбим противоречията, за да отбележим юбилея по начин, който съответства на патоса на обръщението на Тридесет и деветото Народно събрание, което беше представено току-що. В съзвучие с призива, съдържащ се в обръщението, да почувстваме енергията на нашите предци, духа на съзиданието, посланието на строителите на съвременна България към нас, днешните държавници.
Гласувайки това обръщение, ще напуснем за миг пространството на политическото противоборство, за да погледнем на дълга си към държава и народ през очите на възрожденските дейци, за да се поклоним за сетен път пред светлите мечти на Апостола за свободна българска държава. Национално движение Симеон Втори високо цени постиженията на българската държавност. Създавай, а не руши! Стъпи върху направеното от предшественика, за да отидеш по-далеч! Уважавай своята държава и институции, защото така уважаваш себе си! Това са принципите на НДСВ – принципи на градивност, приемственост, позитивизъм и диалогичност. Те са напълно в духа на завещаното от предците ни.
За НДСВ следването на българската конституционна традиция е не само конституционно задължение, а политическа идентичност. Правата на личността, защитата на интересите на гражданите и осъществяването на мечтите на българския народ за справедлива държава са крайъгълният камък, върху който стъпва нашето разбиране за политическа мисия.
Като продължение на Търновската конституция, Конституцията от 1991 г. прояви виталност, която опроверга скептиците. Затова в деня на българския конституционализъм би следвало да й отдадем дължимото. Нейната стабилност бе от решаващо значение за развитието на демократичните процеси в страната. Днес критикуваме някои от нейните норми и говорим за промяна. Но нека не забравяме онази атмосфера на възторжено скъсване с миналото, в чийто символ се превърна тази Конституция. България е вече част от един глобален свят с нови правила и нови принципи. Това е ерата на триумфа на човешките права, но и време на яростни конфликти на етническа и религиозна основа. Ние можем само да се гордеем, че, стъпвайки върху конституционните принципи за единна държава, за спазване на основните права и свободи, изградихме уникален модел на етническа и религиозна толерантност.
НДСВ даде много за трайното стабилизиране на този модел. Заедно с нашия коалиционен партньор Движението за права и свободи доказахме, че партньорството и сътрудничеството между хора с различно етническо самосъзнание и различно вероизповедание могат да бъдат не просто лозунг, а действие.
България е изправена пред един нов етап в своето развитие – членството в Европейския съюз. С ясното разбиране, че промяната на Конституцията е вратата към Европа, като водеща политическа сила в Тридесет и деветото Народно събрание през пролетта на 2003 г., НДСВ инициира постигане на политическо съгласие за конституционна реформа.
Това съгласие бе в основата на забележителното единодушие, с което Тридесет и деветото Народно събрание прие Първата поправка в българската Конституция, насочена към по-добра уредба на съдебната власт. Процесът на развитие и усъвършенстване на българската Конституция продължава с подготовката на промени, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз. Вече е очертан техният обхват. Каквото и развитие да получи обществено-политическият дебат, каквото и решение да вземе Конституционният съд, Комисията за промени в Конституцията трябва да изпълни своята задача.
За Национално движение Симеон Втори Великото народно събрание не е самоцел, а евентуално необходимо средство за постигане на националните приоритети. Ако Конституционният съд реши, че част от промените трябва да бъдат направени от Велико Народно събрание, ние ще се съобразим с това. За нас е важно конституционните промени да са легитимни пред Европа, за да не влезем в Европейския съюз с родилното петно на чело като народ, погазил собствената си Конституция. Да дадем на българския народ това, което заслужава – европейска конституция, европейска държава, европейско благосъстояние. Да направим необходимото, без да търсим политически дивиденти, без да чакаме овации, с ясното съзнание, че както е казал Макиавели: “Извършеното по необходимост не заслужава нито похвали, нито порицание”, то просто трябва да бъде сторено.
С този ясен поглед към европейската перспектива на България, НДСВ се прекланя пред миналото, пред корените на българската държавност. Затова Национално движение Симеон Втори безрезервно ще подкрепи Обръщението на Народното събрание към българския народ! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – нейният председател господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Днешното тържествено заседание на Народното събрание, посветено на 125-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, има далеч не само исторически, но и актуални политически измерения и смисъл, актуалност пред българското общество. Всяка една Конституция е фундаментът, бих казал Библията на едно демократично общество, която определя основните отношения в него. Това по същество е договорът между хората и държавата, който дава взаимни задължения и на едните, и на другите. Неслучайно в историята, особено когато се полага ново начало, е имало ожесточени спорове, страсти и конфликти най-вече около конституционните проекти. Пример за това са и дебатите в Съединените американски щати във връзка с Конституцията на Америка и промените в нея, пример за това са и ожесточените спорове във Франция по време на Френската революция, която задава основните параметри на съвременна демократична Европа. Подобна е съдбата и на българския конституционализъм.
Конституцията от 1879 г. залага здрави основи на българската държавност, на принципите на демократичното устройство на нашата родина. Неслучайно прогресивно мислещите хора в редица съседни държави като Гърция и Сърбия са изпитвали благородна завист към българското общество, което разполага с Конституция, основаваща се на един от най-добрите европейски образци по онова време за демократична конституционност, тази на белгийската Конституция.

Именно Търновската конституция се превръща в трън в очите на тези, които се стремят към ограничаване на демократичните свободи, към едноличен режим. Неслучайно през десетилетията, когато тя е съществувала, са правени многократни опити тя да бъде заобикаляна, игнорирана и дори суспендирана. Пример за това е и поведението на княз Александър Батенберг през 1881 г. и фактическото извоюване от княз Фердинанд на правото да подписва тайни договори без контрол от Народното събрание. Атентат срещу конституционализма са и Деветоюнският преврат от 1923 г. и превратът от 1934 г., който по същество също суспендира Конституцията, и след това забравата от цар Борис III да възстанови нейното действие, с което установява едноличен монархичен режим.
Днес се намираме в съвсем различно време. Но ние не бива да забравяме страстите, с които беше свързано приемането на новата демократична българска Конституция от 1991 г. От самото начало дискусиите по нея, нейното приемане бяха свързани с бойкот, с атаки, с нежелание да се приеме този фундамент на българския демократичен преход. И можем да кажем, ние от левицата смятаме, че българската Конституция е най-голямото завоевание на българския преход. Тя дава параметрите, рамката и на демократичното развитие на държавата, и на баланс между институциите, тя дава възможност и за провеждане на пазарните реформи.
Не би трябвало да забравяме заслугата на българската Конституция и за това в нашата страна политическият процес да върви по ясни правила. И това е основната, голямата разлика между България и редица други страни от Югоизточна Европа, най-вече от Западните Балкани. Това се оценява високо и от нашите партньори от Европа. Много пъти десницата в поредица изявления и чрез своето поведение атакува Конституцията като главен виновник за неудачите на прехода, като главна отговорност за това, че социалните и икономическите реформи не довеждат до тези резултати, които българските граждани очакват. Но по същество според левицата това цели едно нещо – да се измие лицето на последователните десни управления, които загърбиха много от принципите на българската Конституция, нейния социален характер, социалните права на гражданите от гледна точка на достъпно здравеопазване и образование, от гледна точка на достойни условия за труд. Затова когато се правят такива обвинения към българската Конституция, не е лошо десницата да обърне поглед към Европа. Днес ние се намираме в решаващ етап от приемането на европейския конституционен проект, на проекта на Конституция за Европа. Българската левица, Българската социалистическа партия застават зад този проект, защото той закрепва европейския социален модел на общество. Това изрично е записано в проекта, утвърден от Европейския конвент, утвърждава принципа на равенство като една от основните ценности на Съюза наред със свободата, демокрацията и върховенството на закона. Установяват се целите на Съюза – устойчивото развитие, основано на балансиран икономически растеж, на социална пазарна икономика с висока конкурентоспособност, насочена към пълна заетост и социален прогрес. Сред целите на Съюза е и борбата срещу социалното изключване и неравенството. Инкорпорира Хартата за основните права на Европейския съюз, която представлява възможно най-модерният и най-пълният каталог на традиционните либерални права, както и на основните социални и икономически права.
България се намира в решаващия етап на своята подготовка за членство в Европейския съюз. Българската социалистическа партия и левицата никога не са казвали, че българската демократична Конституция е нещо, което не може да бъде докосвано. Напротив, логиката и изискванията на Европейския съюз налагат ние отговорно да се отнесем пред българския народ и общество, пред нашите европейски партньори към необходимите промени в българската Конституция. Те са достатъчно ясно рамкирани и това е път, извървян от всички държави-членки в Европейския съюз.
Необходими са промени, свързани с прехвърляне компетенцията на националните органи на наднационално ниво. Това предизвиква много емоции и в българското общество, и сред гражданите, но ние трябва да помним най-вече, че това дава възможност и за поемане на суверенитета на другите страни-членки на Съюза. Отстъпвайки нещо, ние ще получим и много права и възможности като част от една политическа и икономическа общност.
Необходима е промяна, свързана и със забраната чужденци да закупуват земеделска земя. Това е естествена промяна и ние я приемаме. Но наред с това е необходимо да се направи всички, за да бъдат отстоявани българските икономически интереси и този преходен период от седем години, който е заложен, да бъде използван ефективно, за да имаме развит пазар на земята, което да позволи България да се инкорпорира в общата европейска икономическа зона.
Необходими са и други важни промени, свързани с предаване на Европейския съюз на лица, търсени от европейската юрисдикция, което е естествена промяна, свързана с общото европейско право. Промени, свързани с други аспекти на европейското избирателно право, което ще позволи българските граждани да участват в избори за Европейския парламент, да се кандидатират за него, както и това европейски граждани от други страни-членки на Съюза да участват и да се издигат в местни избори тук, в България, при условие че живеят постоянно в нашата страна.
Това е част от неразривната логика на Европейския съюз за единно пространство, за все по-тясно взаимодействие на страните-членки в Съюза.
В рамките на това Народно събрание действа Комисия за конституционни промени. Аз не мога да не изразя безпокойството на Коалиция за България от това, че от многото необходими промени, свързани с членството в Европейския съюз, е реализирана по същество само една, която е насочена към дейността на съдебната система. Спомняте си, че Народното събрание единодушно подкрепи тези промени, но бих искал да подчертая, че наред с тях е необходимо ефективно законодателство, което действително да осигури на българските граждани достъпно, справедливо и бързо съдопроизводство. Това е необходимо не само заради изискванията на Европейския съюз, но най-вече за интересите на българските граждани.
Безпокои ни и това, че Конституцията се подлага на съмнение от гледна точка на екстравагантната, бих казал, идея за Велико Народно събрание. Вместо Конституционната комисия да се занимава с конкретните, нужни за страната промени, се лансира тази теза, която по наша оценка е вредна за страната за нейните дългосрочни интереси в решаващия момент на членство в Европейския съюз. Точно когато България трябва да насочи всички усилия към подготовка на законопроекти, които са свързани с членството в Съюза, се предлага ние да отправим едно абсолютно погрешно послание към нашите партньори – че нашата страна тепърва за пореден път ще започва всичко отначало, тепърва ще изясняваме какви сме ние, в какво общество искаме да живеем и защо искаме да бъдем в Европейския съюз. Без съмнение, това ще породи редица въпроси у нашите европейски партньори.
Според българската левица това значително ще затрудни и ефективния процес на подготовка на страната за членство в Съюза с всички произтичащи оттук последици. Затова ние нееднократно и категорично изразихме нашата позиция по отношение на тази идея. Смятам, че днес, обръщайки се към миналото, българският парламент трябва да прояви нужната мъдрост, подкрепяйки общата декларация, мислейки за интересите на България, а не за конюнктурни теснопартийни интереси от гледна точка на развитието на българския конституционализъм. Нека се поучим от основателите на българския конституционализъм, от тези, които участваха в дейността на Учредителното събрание и приеха първата българска демократична Конституция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарна група на Обединените демократични сили – госпожа Екатерина Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, господин президент, господин министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Наистина днешният ден е изключително важен за развитието на българската история. Преди 125 години това, което се случва с приемането на Търновската конституция, е нещо, което заслужава да бъде чествано и да бъде отбелязвано, да се връщаме назад във времето да си припомняме историята и да правим изводите и поуките от случилото се. Наистина приемането на Търновската конституция не е еднократен акт на борбите на българския народ. Преди мен беше отбелязано събранието на Оборище. Беше отбелязана и дейността на Българския революционен Централен комитет. И не бива в днешния ден да не отбележим и първия цялостен конституционен документ, който точно този комитет изработва от позабравения днес Пандели Кисимов, а именно Мемоара до султана. Този първи цялостен конституционен проект казва всъщност как може да изглежда българската държава занапред след освобождението си. Много от началата, които са в него, след това ще срещнем в Търновската конституция.
Самата Търновска конституция и Учредителното събрание са свързани също с драматизъм. Драматизъм, който е обясним, който е нормален за времето, в което се приема Конституцията. Самото свикване на Учредителното събрание е съпроводено с тежнения сред самите учредители – дали въобще да участват в това събрание, защото по силата на Берлинския договор България е разпокъсана, България не е цяла и нашите предшественици си задават въпроса трябва ли въобще да приемат акт, който да узакони това разпокъсване.
Въпреки всичките тежнения, въпреки противоречията, които съществуват между тях, и вероятността да се бойкотира Учредителното събрание, накрая надделява тезата, че все пак трябва да се сложи началото на модерната българска държава. И така на 10 февруари започва работата си във Велико Търново Учредителното събрание. Събрание, което трае само няколко месеца, защото на 16 април приключва работата си. Но работата на това Учредително събрание е изключително интересна, а и продуктът, който ни поднася и днес коментираме, заслужава погледа и от днес какво се е случило.
Всъщност основният сблъсък, основният дебат по време на Учредителното събрание се върти около една тема. Една тема, която е актуална и днес, която беше спомената в изказванията на някои от преждеговорившите. Започва още по доклада на 15-членната комисия, в която се посочват четирите основни начала, на които да стъпи Конституцията, но се посочва и начинът, структурата на българската държава.
За какво става дума, за какво спорят депутатите? Спорят за това дали да има две камари, дали да има Народно събрание и Сенат – и двете избираеми. Избираеми, но така, че да направи структура на новата държава, която да гарантира умереност в законодателстването. Около този дебат по рапорта, а и след отхвърлянето му, когато започва дебата по текстовете на Конституцията, се оформя всъщност и първата политическа изява на нашите предшественици. Започват да се появяват партиите. Имаме умерени и млади, консерватори и либерали. Полага се началото на многопартийността на българската политическа система. И независимо от това кой печели и кой губи този дебат, дебатите са от сърце. Дебатите са за това да се направи нещо добро и това добро да носи най-доброто от европейската практика към този момент. Дебатите ни показват, че учредителите са разбрали нещо много важно – че Конституцията не е сбор от правни норми. Конституцията е дело научно-философско, което показва как да изглежда една държава, как да има силни институции, как да взаимодействат помежду си.
Не може да не отбележим изключителните неща, които са постигнали хората, депутатите от Учредителното събрание, а именно: разделение на властите; защита на основни права и свободи; търпимост на различните етности и вероизповедания в България. Ето оттам започва толерантността между етностите, между различните вери. Нещо, за което и днес говорим, но то е заложено много преди нас. Много преди нас тези, които са създавали модерната българска държава, са ни казали да живеем в мир, да живеем с толерантност помежду си, независимо от това каква политика изповядваме и как виждаме развитието на нещата.
Търновската конституция и действието й след това показва също нещо изключително важно, което трябва да четем днес. Тя издържа на всичко, което й се случи във времето. Издържа на всички посегателства към нея. И парламентарната практика, която имаме от действието на Търновската конституция, показва колко важно е не само да има писан закон, основен закон, обществен договор, но и нещо друго – да има парламентаризъм и да има идея за това, че трябва да се опазва основният закон, дори и той да трябва да бъде променян.
И понеже в момента също много актуална тема в България е да се правят ли промени в Конституцията, да има ли Велико Народно събрание, аз искам да се позова пак на традициите и на опита – това, което се е случило по време на действието на Търновската конституция. Имало е две велики народни събрания, които са изменяла Конституцията. Само че, ако погледнем, ще видим че дългите дебати, дългите спорове са преди свикването на Великото Народно събрание. Когато се свиква Великото Народно събрание, то трае броени дни, най-много месец. Работата се свършва преди това. Преди това се разбира кой за какво е, какво иска да се промени и се изработват текстовете.
За това и днес, говорейки за Велико Народно събрание, аз се обръщам към колегите си: нека първо да намерим точките на съгласие за промяна. Аз мога да кажа как виждаме ние тази промяна – от Обединените демократични сили. Ние виждаме промяна в посока даване на повече права на местното самоуправление; виждаме промяна, свързана с контрол върху следствието и прокуратурата; виждаме промяна, която да гарантира умереност на управлението, а това предвижда квалифицирани мнозинства за избиране на Висш съдебен съвет или Конституционен съд; предвижда създаване и на втора камара – избираема, която да дава възможност един закон, едно решение да бъде прегледано много по-внимателно от много страни, от два различни състава, за да се намали политическата партизанщина. Това е бил дебат и навремето.
Вярно е, че тогава не е приет от учредителите в Търновската конституция. Но фактът, че и днес разискваме тези въпроси и ги поставяме, означава, че конституционният дебат винаги е актуален и той трябва да бъде гледан позитивно напред в бъдещето как по-добре може да работи българската държава за българските граждани, за българските граждани като равноправни членове в НАТО и в Европейския съюз. И затова именно и промените с Европейския съюз са тема и на днешния ден и тема на работата и на това Народно събрание.
Искам да кажа още нещо за Търновската конституция. Може би щях да го подмина, но, слушайки преди мен председателят на БСП, се изкуших да напомня още нещо от историята. Последното Велико Народно събрание – шестото от Търновската конституция, се случва по начин, който не суспендира, просто няма Търновска конституция тогава, когато се прави това Велико Народно събрание и се приема Димитровската конституция 1947 г. Това е унищожаването на демокрацията в България, унищожаването на разделението на властите, унищожаването на правовия ред в България. Това става. Погазват се всички основни норми. Норми, зад които днес ние седим, както са седели учредителите.
Но не бива да забравяме историята, не бива да забравяме, че повече от 45 години на базата на конституции, приемани от бившата Комунистическа партия, бяха унищожени основни права и свободи, беше отрязана България от цивилизования свят. Затова трябва да четем историята отвсякъде, но да гледаме и напред.
Аз обаче искам да се върна пак на Търновската конституция, защото днес е ден, в който трябва да говорим повече за нея. Искам да отбележа нещо много важно според мен. Какво всъщност се случва на 16 април. На 16 април най-важната последица от приемането на Търновската конституция, приета от всички народни представители, е всъщност фактическото освобождаване на България. Защото до този момент по силата на Сан-Стефанския договор, а след това и на Берлинския договор в България има руско управление. След 16 април това вече приключва – България има свои институции, България е суверенна държава, България има своя герб, има своята столица, има своите граници, има своята свобода, макар и да не е постигнала независимостта си в рамките, в които е трябвало това да се случи. От този момент практически, след приемането на Търновската конституция, България от обект се превръща в субект на международното право, защото всички решения дотогава са взимани без участието на българите. Такива няма нито в Берлин, нито в Сан-Стефано, нито на Цариградската посланическа конференция.
И накрая искам да завърша с думи, които са на един от най-големите български конституционалисти, един юрист, който може би най-добре е познавал какво се е случило по време на приемането на Търновската конституция, а и след това как тя е действала, какво й се е случило и какво е претърпяла. Става дума за проф. Стефан Баламезов. Искам с неговите думи да завърша днешното си изказване, защото те са по-силни от това, което мога аз да измисля или с колегите си, когато коментирахме какво да кажем днес в тази зала. Ето какво казва Стефан Баламезов:
“Пред нас се изправят фигурите на тези умни, скромни българи, всички те са обзети от мисълта да създадат по възможност по-добър държавен строй за малкото си отечество. И в това си стремление те не мислят само за Княжеството, но за целия български народ. Възпрепятствани да прогласят своя протест против разпокъсването на България, те се запретват да създадат такъв демократичен строй, който да увеличава тежненията на неосвободените българи към майката-отечество. И безкрайната почит, която им дължи българският народ, може да бъде изразена само със знаменитата фраза на Рамбо: “Неблагодарни ще бъдем, ако не защитаваме тяхната памет. Недостойни, ако оставим да загине тяхното наследство!”
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група на ДПС думата има господин Юнал Лютфи.
ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, Ваши Преосвещенства, скъпи гости! В рамките на 1300-годишната история на България 125 години са само миг. Но това е величавият миг на себеопознаването, това е стартовият миг на демократичното самоутвърждаване на България, това е мигът, в който ние отново открихме себе си и всички заедно започнахме строителството на нова България.
На 16 април, както всички казаха тук преди мен, в старопрестолния град Велико Търново Учредителното Народно събрание приема първата модерна демократична Конституция, наречена Търновската конституция. Така започва историята на строителството на съвременна България. Още тогава съдбата ни отреди във всички трудни и щастливи моменти да бъдем заедно, да живеем заедно. Не само да живеем, но да градим заедно, защото етническата и верска толерантност са част от исторически градената психоструктура на българския народ.
Пътят през годините за всички ни не беше лек. Той беше, образно казано, трудна, неутъпкана и криволичеща пътека, но днешният ден на България показа, че това е бил единствено правилният път на търсене, изграждане и утвърждаване на демократичната същност и съзидателното начало на народния дух, който чрез вота си успя да осуети опитите и за суспендиране на Конституцията, и за партийното погазване на нейните демократични принципи.
Конституцията – това са основни принципи и норми, които гарантират правата и свободите на личността, върховенството на закона, политическия плурализъм, разделението на властите, свободата на словото. С други думи, това е фундаментът, върху който се изгражда свободното гражданско демократично общество.
Уважаеми дами и господа, наше задължение е да продължим целенасочено всичко онова, което настоящата Конституция, приета от Седмото Велико Народно събрание, очерта пред бъдещето на съвременна България. През последвалите години на прехода парламентът продължи да бъде основна движеща сила по пътя на България към евроатлантическите структури. Той наложи необходимостта от конструктивен диалог, за да се стигне до историческите решения, взети в тази зала, а именно влизането на България в НАТО и в Европейския съюз. Решения, които защитиха мястото на България сред европейските народи с утвърдена демокрация.
В рамките на този процес е необходимо да отдадем заслуженото на Тридесет и деветото Народно събрание. Защото то влезе в историята с консенсуса и приемането на България като равноправен член на Северноатлантическия пакт. Защото тук ние продължаваме да създаваме всички законови предпоставки за постигане на следващия ни външнополитически приоритет – приемането на България през 2007 г. в семейството на страните-членки на Европейския съюз и гарантиране на европейското бъдеще на страната ни.

Уважаеми дами и господа, на фона на нашата история 125 години не са много, но са достатъчно, за да може мигът на познанието в тях да бъде равен на страданието и величието на изграждащата се демокрация на българския народ и българската държава. Парламентът е огледален образ на нашето общество, отражение на нашата народопсихология, той е груповият ни портрет, колкото и разнолик да е той, той е деликатното съчетание на противоположностите, които с дейността си изпълват със смисъл историята, която сами пишем – историята, в която се оглеждаме, за да се видим такива, каквито един ден задължително трябва да бъдем.
Що се касае до обръщението – Движението за права и свободи ще подкрепи проектотекста, защото то съдържа, от една страна, израз на признателност към онези, които положиха началото на българската държавност и на конституционализма, но той е и апел към европейското бъдеще на българския народ. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лютфи.
От името на Парламентарната група на СДС има думата господин Валентин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители! Преди повече от век по време на политическите дебати Петко Славейков е написал следното: “Има Конституция – има свободен български народ, няма Конституция – има роби”. Трябва да помним тези думи не само тогава, когато говорим за Конституцията и за изменението на Конституцията, но и когато приемаме всички останали закони, които гарантират гражданските, икономическите и социалните права на българите. Трябва също така да гарантираме, че тези закони ще се спазват, защото няма добър закон, ако той не се спазва, а това е един от големите проблеми, които България трябва да реши по пътя си към Европейския съюз. Трябва да се гордеем с традициите на своя парламентаризъм и с приетата преди 125 години Търновска конституция, за която всички тук вече говорихме. Можем да се гордеем и със свои парламентаристи като Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Тодор Икономов, Константин Стоилов.
Името на Димитър Пешев, който въстана срещу депортирането на българските евреи, също ще остане в златните страници на историята на българския парламентаризъм.
Уважаеми дами и господа, България е била спокойна и силна държава само тогава, когато е спазвала своята Конституцията и своите закони, когато ги е зачитала. И обратното – което за съжаление е факт, българската история е свидетел и на много опити за разрушаване на парламентаризма, за незачитане на конституцията и за заобикаляне на законите. Всички тези опити са завършвали трагично за България и за българския народ, завършвали са с много кръв и много сълзи.
И по повод думите на господин Станишев искам да напомня само, че един от тези периоди е именно този, в който е управлявала Българската комунистическа партия, която е суспендирала Търновската конституция и която е принизила парламентаризма до най-ниски нива. Няма да се връщам към този период, защото денят не е такъв и няма да отговоря с тези думи, с които говори господин Станишев. Но мога само да заявя, че България никога няма да се върне към онези мрачни години, в които страната е управлявана от една партия или от един човек. Защото България тръгна по своя демократичен път.
Днес, 125 години след приемането на Търновската конституция, всички ние – народните представители, трябва да си отговорим на един друг въпрос, който днес не поставихме – защо е толкова ниско доверието в Народното събрание, в народните представители днес? Тук, в тази зала, и в предишни парламента са седели много достойни хора, които сами по себе си са били добри юристи, добри инженери, добри артисти, добри спортисти, но като цяло авторитетът на Народното събрание много рядко е бил висок и много често – нисък. Ето защо в ден като днешния трябва да се замислим защо е така и какво трябва да променим. Разбира се, че сме политици, имаме своите политически различия и възгледи, които трябва да защитаваме, но когато става дума за интересите на България, уважаеми дами и господа, трябва да бъдем повече държавници и по-малко политикани. Ясно е, че трябва да променим нашето поведение и отговорности, и нашите цели тук – в Народното събрание, за да направим това, което очаква българският народ.
Съюзът на демократичните сили вече обяви своите приоритети, обяви желаните промени в Конституцията, които да ускорят приемането ни в Европейския съюз и които да гарантират изпълнението на всички наши ангажименти, произтичащи от членството ни в НАТО, промени, които да подобрят работата на съдебната система и да я предпазят от недопустими намеси в нея, да увеличат правомощията на местната власт и да накарат българските граждани да се чувстват по-сигурни, по-защитени и по-спокойни в своята родина, в своя град и в своя дом.
Едновременно с това Съюзът на демократичните сили ще приложи такива законодателни промени, които ще създадат силна и конкурентноспособна икономика на България, готова да се присъедини към Европейския съюз, с по-висок процент брутен вътрешен продукт и по-високи реални доходи на населението. Тези промени ще включват не само намаляване на данъчната тежест, но и повишаване на събираемостта на данъците, категорична подкрепа за малките и средни предприятия, категорична подкрепа на българските стоки за износ на чужди пазари, насърчаване на инвестициите и ликвидиране на бюрокрацията и сивата икономика. Също така ще настояваме да бъдат съкратени държавните разходи, които в този момент са прекалено високи за една малка и бедна държава, каквато е България. СДС ще предложи законодателни промени, които ще подобрят качеството на здравеопазването и образованието. Крайната наша цел е създаването на справедливо общество от свободни и проспериращи граждани.
Уважаеми дами и господа, България е парламентарна република и всички важни събития, както добри, така и лоши, са започвали тук – от парламента, от тази зала. Нека да направим така, че занапред добрите и разумни неща, които ражда българският парламент, да бъдат много повече от неразумните, да има повече разум, държавност и по-малко злоба и разрушителна сила. Само така можем да видим по-скоро модерна България в обединена Европа. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
От името на Парламентарната група на Народния съюз нейният съпредседател Александър Праматарски има думата.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин вицепрезидент, господин министър-председател, колеги народни представители, дами и господа министри! От името на Парламентарната група на Народния съюз – БЗНС – Демократическата партия за мен е висока чест да приветствам Народното събрание и всички български граждани по случай 125-годишнината от практическото възстановяване на българската държавност. Заслужено се приема, че Третата българска държава е венец в усилията на поколения свободолюбиви българи – просветители, общественици и апостоли. Своето свободолюбие те постигат с приемането и отстояването на Търновската конституция. Това бе конституция на свободна, макар и ограничена от обстоятелствата България, конституция, уникална демократична за онези времена не само в Източна, а и в цяла Европа.
Няколко са основните опори, които Търновската конституция даде за бъдещия демократичен развой на България. На първо място, това бе народният суверенитет. Правата и свободите на народа бяха ясно определени и законово осветени от крайни домогвания или намеса на който и да било фактор. Оттук в Конституцията логично заляга и основно значение има парламентарното начало за решаването на устройството и развитието на обществото и държавата. Така логично се стига и до отговорността на министрите пред Народното събрание. “Според основния ни закон – посочва подпредседателят на Търновското Учредително събрание Петко Каравелов – подписът на българския княз, непридружен с онзи на някой български министър не струва повече, отколкото подписът на всяко друго лице в България. Българският княз без подписването на министъра може да заповяда като господар само на слугите си.”

И третата опора на българската демокрация, която осигурява онази Конституция, е съзнателното утвърждаване на многопартийната парламентарна система.
Историята и традициите на световната демокрация потвърждават партийният принцип като основен стълб на демократичната структура. За Народен съюз партиите са не само структури за формиране на обществената воля на политическите граждани, партиите за нас носят и своята много висока обществена отговорност.
Като председател на Демократическата партия е естествено да споделя с вас вълнението си, че нашите основатели Петко Каравелов, Славейкови, Алеко Константинов, Александър Малинов и много други, са както сред основните автори на тази Конституция, така също и сред първите борци за защита на нейния дух. Но историята на Търновската конституция е свързана също и с неизбежни поуки от злонамерени посегателства към демократичния законов ред. Достатъчно е да си припомним само два печални примера: суспендирането на Конституцията и въвеждането на режима на пълномощията през 1881 г., когато е уволнен законно избраният министър-председател Петко Каравелов, както и превратът на 19 май 1934 г.
В тези и други случаи на комплоти потърпевши са Демократическата партия и Българския земеделски народен съюз, които законно и по силата на народното доверие конституционно са упражнявали властта. По-тежко за страната ни обаче е, че потърпевши са били народният суверенитет, парламентаризмът и многопартийната политическа система. Затова днес за нас основното за демократичната българска държавност са гаранциите за правата и свободите, както и ясното дефиниране на конституционните и политическите отговорности.
Политическите организации от нашата парламентарна група още от 1989 г. дадохме своя принос за успешното развитие на демокрацията в България и за постигането на евроатлантическите цели.
Както вече заявихме в нашата Учредителна декларация, Парламентарната група на Народен съюз сме за промени в Конституцията на Република България, целящи нейното адаптиране към общото законодателство на Европейския съюз. В същото време Парламентарната група на Народен съюз, опирайки се на своя над 100-годишен опит в държавния и политически живот на България, е категорично против срещу всякакви показни, самоцелни или изхождащи от корпоративни интереси и целящи отклоняване на общественото внимание експерименти с промени в Конституцията.
С оглед на ценностите, които ни ръководят, и като опозиция в рамките на този парламент, ние преди всичко държим да оправдаем народното доверие, което ни е изпратило тук, и ще отстояваме решаването на най-неотложните и тежки проблеми пред обществото на България.
Съжалявам, че преди да завърша своето изказване бях провокиран от изказването на председателя на Българската социалистическа партия господин Станишев, когото не виждам сега в залата, който, говорейки за приемането на Конституцията през 1991 г, обвини тогавашната дясна част на залата, че е провокирала и е саботирала приемането на тази Конституцията. Аз не знам тогава къде се е намирал господин Станишев, но си спомням, че на първия ред стояха може би съратниците на неговия баща, тогавашни членове на Политбюро на ЦК на БКП. Но виждам господин Гиньо Ганев и сигурно той ще се съгласи, че ако тогава не беше протеста на 39-те, нямаше да се стигне до правене на Конституция... (възгласи: “Е-е-е!” в блока на КБ), защото опитът, който тогавашното Велико Народно събрание, уважаеми господа отляво, направи, и се зае с промени в законите целяха едно-единствено нещо: превръщането на политическата власт на Българската комунистическа партия в икономическа. Именно благодарение на този бойкот и този процес се стигна до приемането все пак на настоящата Конституция. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики в блока на КБ, ръкопляскания в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
От името на Парламентарната група на Новото време има думата господин Мирослав Севлиевски.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, Ваши Светейшества, господин президент, господин премиер, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, скъпи гости, уважаеми колеги! Честит празник! Добре е, че има дати като днешната в историческия календар на България, защото тогава всички сме заедно. Заедно сме в преклонението пред демократичната екзалтация на възрожденци. Заедно сме в гордостта от тяхната смелост да мислят политически, отвъд партийните дрязги и поглед далеч в българското бъдеще. Заедно сме като ученици, изправени пред най-добрите си учители по политика и демокрация.
А иначе, когато не четем тържествени речи за славната ни история, нашата заедност, за съжаление, е в отрицанието, в партийния страж, в лицемерието и злорадството.
Когато не е ден като този, дори 125 години след създаване на първата българска Конституция има хора, които продължават да твърдят, че нямаме демократични традиции, нито политическа школа от която да се учим.
А за онова време един от строителите – Марко Балабанов, е казал: “Всички почти представители, довчерашни роби, изникнаха като сами по себе си съвършени конституционалисти, всички почти се явиха като представители от дълго време, свикнали с всичките тънкости и с всичкия механизъм на конституционния режим.”
Тогава, преди 125 години, строителите на съвременна България записаха в конституционен текст, който кънти и днес със сила и емоция – текст, роден от инстинкта на българина за свобода: “Всекой роб от какъвто пол, вяра, народност да бъде, свободен става щом стъпи на българска територия.”
И нямаме право да не се учим от тези хора, които още тогава са знаели как се утвърждава нация, култура, религия, език и традиции. Нямаме право да не поставяме на първо място, така както големите поставиха свободата и равенството пред закона. Ние днес сме длъжни пред България да ги следваме, без притеснение, че няма да бъдем модерни европейци, и да не се учим от чужди модели, а от възрожденското завещание на авторите на онази Конституция.
Тогава в Търново е имало патос, екзалтации, крамоли, обиди и дори разменени шамари. Но възрожденци са били заедно за едно – за българската национална независимост.
Уважаеми колеги, нашите уроци са там, в прашните страници, запазили думите на нашите български учители по демокрация. Там пише:
“Идейните различия на партиите се заличаваха съвсем, когато се касаеше до въпроси, които дълбоко засягаха демократичния инстинкт на нацията. Една мисъл ги въодушевяваше – да положат свободата върху здрави основи и да я направят непристъпна за нейните врагове. Те поемаха ролята си като длъжност към отечеството, съзнаваха величината на своята отговорност пред бога и пред потомствата.”
Това го е казал Симеон Радев, и както пишат и други историци, тези екзалтирани хора, които строиха основите на съвременната ни държава, създадоха една модерна и радикална Конституция, за която големите културни народи още не са били дорасли тогава.
Извън екзалтацията кънтят и думите на Тодор Икономов: “Народната воля, която се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприза на минутата.”
Колеги, задължението ни е записано в тези редове. Възрожденци още тогава са ни предупредили, че нетрайният характер на законите, дошъл от временното надмощие на тази или на онази партия, действа гибелно за държавния порядък, че нескончаемите промени на законите правят изпълнението им невъзможно. Те, те са ни учили да превъзмогнем порива на партийното отмъщение и да не се подаваме на временни настроения, защото само така можем да изпълним поставената от тях задача да правим правилно, съвършено, последователно и здраво законодателство. Те са се доверили на добродетелите и на практичното чувство на народа, а не на чужди моди. И тогава са спечелили тези, които са познавали народа си и са му се доверили, загубили са онези, които са казали, че народът не е узрял за свобода, и че е прост, за да се управлява сам. Още тогава депутатите са знаели, че от законодателствата и от действието на Народното събрание Европа и светът съдят за това доколко българският народ има сили да ползва за свое добро извоюваните свободи. Защото затова отговорността ни е голяма. Защото ние даваме лицето на България. По нас съдят за нравите и за способностите на държавата и на обществото.

Дами и господа, трябва ни извънредно острото чувство за действителност на тогавашните политици, нужен ни е техният национален дух и силата, с която са превъзмогвали партийните различия. Трябва да спрем да се държим като чужденци в собствената си страна, на които миналото им се струва досадно или комично.
И може би трябва да спрем да виждаме народа си, че не е дорасъл да поеме собствената си съдба. Може би трябва да спрем да имаме своята заедност в отрицанието и да започнем да градим нашата съобщност в успеха. Това е нашият урок, урок, който за 125 години не е остарял с нито една дума. Напротив, модерността е там, в екзалтацията, с която възрожденците построиха нова, съвременна България, в техния порив да се учат, но и да градят национален модел на една толкова прогресивна и демократична система, изпреварила с мисленето си цяла Европа.
Заедно тази гордост трябва да заслужим днес. Ние, от Новото време, подкрепяме това общо обръщение на Народното събрание, защото имаме памет. И то не само да помним и да съобщаваме идеите си за успешна България, а да се съобщим с всички българи, да станем съобщност, която помни миналото, но има мисъл и отговорност за бъдещето. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Виждам, че думата иска господин Гиньо Ганев. Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Всеки народ в различни времена е стоял драматично пред Шекспировия въпрос: “Да бъде или да не бъде?”. И на онзи 16 април, за който сега говорим толкова много, чрез своите представители нашият, българският народ ясно е отговорил – “Да бъде!”. Затова си мисля, че първостроителите, нашите предци преди повече от 120 години са изразили воля за конституция. И аз ще кажа – това значи воля за държава. Затова 16 април от онази отдалечена 1879 г. е ден на голямото начало на съвременната българска държава. Затова искам много добре да запомним това изречение в обръщението, което ни се представя от председателя на Народното събрание – нищо в държавата не става без хора, но нищо в държавата не оцелява без институции. Затова големият въпрос и на съвременна България не се свеждаше до това да има много хора – демократи по убеждения или по претенции, а да има институции въз основа на Конституцията, които да работят добре. А институциите работят добре, когато работят в обща полза и когато критерий за тяхната всеотдайност е това, което се нарича общото благо, а не теснопартийните интереси. Или вместо за общо благо да става дума за лично или партийно облагодетелстване.
Да не забравяме, че политиците и държавниците никога не трябва да забравят, че са упълномощени да действат в рамките и в духа на своята Конституция. Затова политическите внушения на действащата днес Конституция не трябва да се забравят. Привързаност към принципите на националното съгласие, към един стремеж за повече разбирателство – това е същността на тази Конституция. И оттук произтича и нейната годност, за разлика от някои случайно подхвърлени фрази, тя да бъде един от стълбовете, около които се събира цялата нация.
Не е вярно нищо друго, освен това, което ще ви кажа сега с едно изречение. С дълбока убеденост се възприеха и утвърдиха от Конституцията от м. юли 1991 г. принципите на републиканизма и на парламентарното управление. Само че парламентарното управление трябва да се върне към своята същност. То е управление чрез дискусия, а не да бъде едно вежливо диктаторско поведение на мнозинството, както и да се нарича то, което, уви, сега е един гол факт.
Сега, когато говорим и обсъждаме конституционните промени, според мен е важно, независимо от тези идеи, в бъдеще да остане този баланс между различните разделени власти, по силата на който никоя от тях, нито президент, нито парламент, нито правителство не може да упражнява еднолично, което означава безконтролно, цялата власт в държавата, защото тя е единна и неделима.
Мисля си, че императивът, че само ако заживеем заедно, ще живеем по-добре, трябва да ни води и занапред. И след Европейския съюз и нашето членство там ние трябва тези същностни черти на нашия конституционализъм и парламентаризъм да съхраним и не само да съхраним, но и да ги развиваме.
Аз не искам да се захласваме към стари идеи, представени като нови. Могат да се правят всякакви дебати, могат да се обсъждат всякакви намерения за промени в Конституцията, но все пак нека това да става сериозно.
Аз не говоря сега за думите на госпожа Екатерина Михайлова, тя великолепно брани идеите си. Но да чувам аз заедно с вас, че е толкова хубаво да има един двукамарен парламент, но тези, които го говорят, да не говорят за камари, а да говорят за горна и долна камери… (Смях от мнозинството.) Да не забравят, че тук не става дума за хладилник, а за Народно събрание.
Накрая пак ще кажа, че след толкова години ние наистина трябва да научим и за произнасяне, и за употреба две мъчни думи – конституционализъм и консенсуализъм. Защото конституционализмът обхваща едновременно юридическото и политическото надмощие над Конституцията над всички други норми и правила в държавата, за да има ред. А консенсуализмът е онази привилегирована политическа култура, в същността на която е търсенето на съгласие между индивидите и между индивидите и институциите.
И какво лошо има в това, че консенсуализмът разцъфтява и изгрява със залеза на партийните и идеологическите визии за света и държавата? Какво лошо има в това? Там е истинската демокрация.
И накрая, уважаеми господин председателю, наистина в мигове като днешния, когато държавната идея е изправена пред тежки предизвикателства, ние имаме нужда от паметта на българската историческа държавна традиция не само като фразеология, а като самочувствие, за да отстояваме националната си идентичност в този сложен процес на приобщаването на България към нови международни съюзи и организации, както и да се наричат те.
Затова и аз искам да кажа: нека единно да подкрепим предложеното от Вас Обръщение, защото то има тази основна идея – да живее миналото на България, за да пребъде тя във вечността! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Силно се надявам, че няма повече желаещи да вземат думата. Затова искам да поканя всички народни представители в пленарната зала, тъй като предстои гласуване на обръщението на 39-ото Народно събрание към българския народ.
Моля всички народни представители да влязат в пленарната зала, да заемат своите места – предстои гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване представеното ви обръщение на 39-ото Народно събрание към българския народ.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 191, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Обръщението е прието единодушно.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да поканя Президента на Републиката, целия кабинет и всички народни представители за обща снимка пред главния вход на Народното събрание. След това в Клуба на народния представител ще се валидира юбилейната марка, затова сте поканени веднага след снимката в Клуба на народния представител.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Секретари:

Гергана Грънчарова

Георги Анастасов