Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Благовест Сендов
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работа на Народното събрание в периода 15 - 17 май предстои:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, приет на първо четене на 15 февруари тази година.
Искам да поканя председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Лъчезар Тошев, който да представи доклада за второто гласуване.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю. Искам предварително да предложа процедурно да гласуваме господин Бойко Антонов, който е председател на Агенцията за бежанците, да бъде допуснат в пленарната зала по време на четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение господин Антонов, председател на Агенцията по бежанците, да бъде допуснат в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема. Моля, поканете господин Антонов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Наименованието на закона е "Закон за убежището и бежанците".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава първа - Общи положения."
Комисията приема наименованието на глава първа.
"Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, техните права и задължения, както и държавните органи и тяхната компетентност по предоставяне на закрила.
(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила."
Предложение на народните представители Лъчезар Тошев и Кирил Милчев:
"В чл. 1, ал. 1 да отпаднат думите "както и държавните органи и тяхната компетентност".
Комисията подкрепя предложението.
Следващото предложение, внесено от мен и господин Милчев, е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция за чл. 1:
"Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения.
(2) Особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 1 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 1 така, както е формулиран от комисията, включително и наименованието на главата.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Заглавието на глава първа и чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията подкрепя по принцип чл. 2 на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 2. (1) Президентът на Република България предоставя убежище.
(2) Министерският съвет предоставя временна закрила при масово навлизане на чужденци при условията на този закон или в изпълнение на заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и по призив на други международни организации.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя статут на бежанец и хуманитарен статут по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокол за статута на бежанците от 1967 г., на международните актове по защита на правата на човека и на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 2? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 2 в редакцията на комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 3 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 3. (1) Република България осъществява изпълнението на задълженията си по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. чрез своите държавни органи в сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
(2) Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез своя представител в Република България има право на информация, както и на достъп до всеки етап от производството за предоставяне статут на бежанец, хуманитарен статут и на временна закрила. Той може да се запознава с всеки конкретен случай и да дава писмено или устно мнение по него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 3, уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 3 така, както е формулиран от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 3 е приет.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 4 в редакцията на комисията:
"Чл. 4. (1) Всеки чужденец може да поиска предоставяне на закрила в Република България в съответствие с разпоредбите на този закон.
(2) Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля.
(3) Чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
(4) От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.
(5) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По чл. 4? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 4 така, както е предложен в редакцията на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 5 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 5. Чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, имат правата и задълженията по този закон и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани.4
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 5? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 5 така, както е предложен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 6 в редакцията на комисията:
"Чл. 6. Правомощията по този закон се осъществяват от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците. Те установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството по предоставяне на особена закрила и оказват помощ и съдействие на търсещите такава закрила чужденци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 6? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 6 така, както е предложен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва глава втора - "Видове закрила".
Има предложение, което съм направил заедно с господин Милчев, наименованието на глава втора да се замени с "Видове особена закрила".
Комисията подкрепя това предложение.
По чл. 7 има предложение от народните представители Владимир Дончев и Ахмед Юсеин - чл. 7 да добие следната редакция:
"Чл. 7. (1) Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Президентът има правото да даде убежище и тогава, когато са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по този закон.
(2) Молба до президента за предоставяне на убежище може да се подаде чрез всеки държавен или общински орган, както и чрез българските дипломатически или консулски представителства в чужбина. Съответният орган незабавно изпраща подадената молба до президента и уведомява Държавната агенция за бежанците.
(3) Ако лицето, поискало убежище, се намира на територията на Република България, Държавната агенция за бежанците служебно образува и провежда за него производство за предоставяне на статут на бежанец.
(4) По искане на президента Държавната агенция за бежанците незабавно му предоставя информацията, събрана в хода на производството за предоставяне статут на бежанец.
(5) Препис от указа, с който е предоставено убежище, се изпраща на Държавната агенция за бежанците.
(6) Отказът на Държавната агенция за бежанците да предостави статут на бежанец не е пречка да бъде предоставено убежище."
Комисията не приема предложението, тъй като тези въпроси са решени по-нататък в други текстове на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7:
"Чл. 7. Убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Тошев.
Уважаеми народни представители, понеже не виждам вносителите на това предложение господата Дончев и Юсеин, за да вземат отношение, поставям на гласуване тяхното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 81, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 7 с текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 8 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 8. Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 8? Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа! Уважаеми господин Тошев, аз имам само един въпрос: защо е отпаднала ал. 2 на чл. 8 в предложението на комисията?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Причината е, че тези въпроси са уредени в следващи текстове на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е отговорът на въпроса.
Подлагам на гласуване чл. 8 в редакцията на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 9 и 10 няма постъпили предложения.
Комисията приема текстовете на вносителя и затова ще ги докладвам заедно:
"Чл. 9. (1) Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене.
(2) Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
(3) Хуманитарният статут по ал. 1 и 2 се предоставя временно до отпадане на условията за неговото предоставяне.
Чл. 10. Статутът по чл. 9 се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 9 и 10 има ли желаещи да вземат отношение! Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 9 и 10, така както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Членове 9 и 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 11 - в редакцията на комисията, гласи:
"Чл. 11. Временна закрила се предоставя за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход или местоживеене поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната страна или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 11 има ли желаещи да вземат отношение?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Какво значи "страната си на произход"?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Откъдето са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Пантелеев, ако имате въпрос можете да го зададете от трибуната.
Можете ли да преглътнете текста?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Няма да може да го преглътне този, който го чете и изпълнява?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 11 в редакцията, предложена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава трета - Основания за отказ, прекратяване и отнемане на закрила и за спиране и прекратяване на производството."
Комисията приема наименованието на глава трета.
Член 12 - в редакцията на комисията, гласи:
"Чл. 12. Статут на бежанец или хуманитарен статут не се предоставя, а предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се отнема на чужденец:
1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации;
4. който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците;
5. по отношение на когото компетентните органи в страната на неговото постоянно местоживеене са признали такива права и задължения, както произтичащите от гражданството на тази страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 12? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 12, заедно със заглавието на глава трета.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 12 и заглавието на глава трета са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 13 - в редакцията на комисията, гласи:
"Чл. 13. Статут на бежанец или хуманитарен статут не се предоставя, а предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се отнема на чужденец, чиято молба е явно неоснователна, когато:
1. се позовава на основания извън предмета на този закон;
2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване;
3. твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая;
4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни;
5. се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински;
6. умишлено, в устна или писмена форма дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай;
7. недобросъвестно унищожи, повреди или се разпореди с паспорт, друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата;
8. има предоставен статут на бежанец или открито производство за предоставяне статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на него не са налице условията по чл. 8;
9. след като е разполагал с достатъчно време и възможности подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудителна административна мярка "отнемане правото на пребиваване в Република България", "принудително отвеждане до границата на Република България" или "експулсиране";
10. не спазва съществени задължения във връзка с производството за предоставяне на статут;
11. молбата е била отхвърлена от друга държава-страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., при същите процесуални гаранции."


По чл. 14 не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той гласи:
"Чл. 14. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се спира, когато чужденецът без основателни причини:
1. след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни;
2. промени адреса си, без да уведоми за това Държавната агенция за бежанците или съответния регистрационно-приемателен център;
3. отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 13 и чл. 14 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Член 13 и чл. 14 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 15:
"Чл. 15. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут, а предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, се прекратява, когато чужденецът:
1. не може повече да се отказва от ползването на закрилата на страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство - на страната на неговото постоянно местоживеене, поради това че обстоятелствата, пораждащи страха от преследване, са отпаднали;
2. доброволно се възползва от закрилата на страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, на страната на неговото предишно местоживеене;
3. след като веднъж е загубил своето гражданство, отново доброволно го е придобил или е получил ново гражданство в друга държава;
4. придобие българско гражданство;
5. доброволно поиска да се завърне в държавата, в която е бил преследван, или да замине в друга държава;
6. оттегли своето заявление по надлежния ред;
7. не се яви пред съответното длъжностно лице на Държавната агенция за бежанците в продължение на три месеца от спирането на производството по чл. 14;
8. почине."
Комисията предлага следната редакция на чл. 16:
"Чл. 16. Статут на бежанец или хуманитарен статут може да не се предостави и производството да се прекрати, а предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да бъде прекратен, поради липса на необходимост от закрила, когато чужденецът:
1. е гражданин на две или повече страни, когато по отношение на него в една от тях не са налице условията на чл. 8;
2. е гражданин на страна, или ако е без гражданство, е живял постоянно в страна, която се счита за сигурна страна на произход, където се ползва от ефективна защита;
3. твърди, че е преследван в определен географски район, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в друга част на собствената си страна, където би могъл да отиде;
4. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила, е преминал или е пребивавал в трета сигурна страна, където се е ползвал с ефективна защита;
5. има или получи валидно разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България, или за пребиваване в друга страна, в която по отношение на чужденеца не са налице условията на чл. 8;
6. има сключен или сключи граждански брак с български гражданин;
7. е влязъл в страната и пребивава временно по законоустановения ред и в срок 72 часа от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини, или когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 8 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство в страната на постоянното му местоживеене;
8. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако основателни причини са му попречили да направи това;
9. има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение, или му е прекратен или отнет статут в трета сигурна страна и по отношение на него няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8;
10. на когото е предоставен статут на бежанец или по силата на договор е гарантирано предоставянето на такъв статут в трета сигурна страна;
11. има съпруг или съпруга, който е гражданин на друга страна или на когото е предоставен статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на чужденеца не са налице условията на чл. 8 и няма пречки той да се събере със семейството си в тази страна;
12. е бил принудително извеждан от страната в изпълнение на наложена принудителна административна мярка "експулсиране" или преди това наложената мярка "забрана за влизане в страната" не е отменена или отпаднала;
13. е направил опит да излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези два члена 15 и 16 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Член 15 и чл. 16 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 17:
"Чл. 17. Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато на чужденеца се предостави убежище от президента."
Комисията предлага следната редакция на чл. 18:
"Чл. 18. Президентът на Република България може да отнема убежище, когато прецени, че обстоятелствата за неговото предоставяне са се изменили или са отпаднали."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 17 и 18? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Член 17 и чл. 18 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 19 на вносителя, който гласи:
"Чл. 19. Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на някое от основанията по чл. 12 или 13."
Има предложение на народните представители Тошев и Милчев чл. 19 да отпадне.
Комисията приема предложението за отпадане на чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 19? Няма.
Моля да гласувате предложението чл. 19 да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 3.
Предложението се приема. Член 19 отпада.

ДОКЛАДИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 20. Отнемането или прекратяването на закрила или прекратяването на производството по отношение на чужденец не отменя, прекратява или изменя статута на другите членове на семейството му, освен ако и по отношение на тях се установят съответните основания."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 20.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава четвърта - Права и задължения".
Предложението, подкрепено от комисията, е главата да има наименование "Права и задължения на чужденците, търсещи или получили закрила".
"Раздел I - "Общи права и задължения".
Предложението е наименованието на раздел I на глава четвърта да бъде "Общи положения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по изменението наименованието на главата и на раздел I? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията по този въпрос.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Наименованията са приети.
Член 21!
ДОКЛАДИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 21 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 21. Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."
По чл. 22 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 22. Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на български документ за самоличност."
Член 23 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 23. Членовете на семейството, придружаващи чужденец, на когото е открито производство за предоставяне на закрила или на когото е предоставена закрила, имат същите права и задължения, освен ако особени обстоятелства налагат друго."
Член 24 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 24. (1) Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на закрила.
(2) Държавата осигурява условия за получаване на правна защита на чужденците, търсещи закрила в Република България."
Член 25 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 25. Всеки чужденец, търсещ или получил закрила, има право да изповядва вероизповедание в съответствие с Конституцията и законите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези членове - от 21 до 25 включително - имате ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3.
Членове от 21 до 25 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 26. (1) На непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Закона за закрила на детето и Семейния кодекс.
(2) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи или получили закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие от Държавната агенция за бежанците в специализираните заведения към Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика.
(3) Държавната агенция за бежанците осъществява контрол и взема мерки за предпазване на децата от физическо или психическо мъчение, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
(4) До настаняването по ал. 2 непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи закрила, имат право на финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците, равностойна на предоставената на пълнолетните чужденци, търсещи закрила."
Към този текст има едно предложение от народните представители Лъчезар Тошев и Кирил Милчев:
В чл. 26, ал. 3 думата "мъчение" да се замени с "изтезание".
Комисията приема предложението и с това предложение подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Тъй като това предложение може да се смята за редакционно, предлагам да гласуваме прочетения текст на чл. 26, ако няма възражения. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Член 26 е приет.
Член 27!
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 27. Децата до 18-годишна възраст имат право на обучение в държавните и общинските училища на Република България по ред, определен от председателя на Държавната агенция за бежанците и министъра на образованието и науката."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 28 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 28. Председателят на Държавната агенция за бежанците може да поиска от съда поставянето под запрещение на непълнолетен или пълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи."
Член 29 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 29. Чужденците, търсещи или получили закрила, които пребивават на територията на Република България, са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По чл. 27, 28 и 29 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Членове 27, 28 и 29 са приети.
Раздел II!

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел II - Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството".
Комисията приема наименованието на раздел II.
Комисията предлага следната редакция на чл. 30:
"Чл. 30. (1) До влизането в сила на решението по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 74, ал. 1 или чл. 77 чужденецът, търсещ закрила, има право:
1. когато не знае български език, на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за бежанците;
2. да получи временно удостоверение за самоличност на бежанец;
3. на подслон и храна в транзитен или регистрационно- приемателен център;
4. на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани.
(2) Настаняването по ал. 1, т. 3 се извършва от Държавната агенция за бежанците в център или друго място за подслон след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.
(3) По време на производството многодетен самотен родител, придружаван най-малко от три от ненавършилите пълнолетие деца, има право да получава за едно от тях финансова и материална помощ, равностойна на предоставяната на пълнолетен чужденец, търсещ закрила, която се осигурява от Държавната агенция за бежанците."
По чл. 31 има една редакция.
Комисията подкрепя текста на вносителя с тази редакция:
"Чл. 31. По време на производството чужденецът, търсещ закрила, е длъжен:
1. да изпълнява разпорежданията и да не пречи на длъжностните лица при изпълнение на служебните им задължения;
2. да предаде всички притежавани негови и на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца документи, които могат да послужат за установяване на самоличността и гражданството им, както и начина на предвижването и влизането им в Република България;
3. когато не притежава документите по т. 2, да удостовери самоличността си, датата и мястото на раждане, семейното си положение, както и тези на придружаващите го малолетни и непълнолетни деца чрез декларация пред длъжностно лице, за верността на която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;
4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, да участва в дейностите по поддръжката, хигиената и благоустройството им, както и да опазва предоставеното му за ползване имущество;
5. да отсяда на адреси, разрешени му от Държавната агенция за бежанците;
6. да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение;
7. да не напуска територията на Република България без разрешението на Държавната агенция за бежанците;
8. да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на съответните длъжностни лица."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в т. 5 думата "отсяда" да се замени с "пребивава".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Която може да се смята за редакционна.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Редакционна поправка, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По текста на чл. 30 и 31 има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз имам само една редакционна бележка. Да се прецени дали не е по-добре от гледна точка на чистотата на изказа в чл. 30, ал. 1, т. 1: "... чужденецът, търсещ закрила, има право:", вместо да започва с "когато не знае български език", да започва с: "има право на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за бежанците, когато не знае български език".
Мисля, че така е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Много по-добре. Смятам, че бележката е редакционна и справедлива, така че няма да я гласувам отделно.
Други бележки има ли? Няма.
С тези две редакционни бележки моля да гласувате съдържанието на чл. 30 и 31.
Гласували 107 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 3.
Членове 30 и 31 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел III - Права и задължения на получилите закрила".
Комисията предлага раздел III да добие следното наименование: "Права и задължения на чужденците, получили закрила".
Член 32 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 32. Чужденците в Република България с предоставено убежище или предоставен статут на бежанец имат равни права и задължения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По предложеното наименование на раздел III и съдържанието на чл. 32 има ли бележки? Няма.
Моля да ги гласувате.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на раздел III и чл. 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага следната редакция на чл. 33:
"Чл. 33. (1) След влизането в сила на решението по чл. 74, ал. 1, т. 1 бежанецът придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:
1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, както и в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;
2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
3. да бъде военнослужещ;
4. други ограничения, изрично предвидени със закон.
(2) На чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите.
(3) Чужденецът с предоставен статут на бежанец има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужденци."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате ли бележки по чл. 33? Не виждам.
Моля да гласувате.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 34, който се подкрепя от комисията с добавка - в наименованието на конвенцията да се добави "от 1951 г.", и текстът гласи:
"Чл. 34. Чужденецът с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право на документ за самоличност и удостоверение за пътуване зад граница, които се издават при условията и по реда, определени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., Закона за българските документи за самоличност и този закон."

По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя като предлага в ал. 3 думата "входни" да отпадне.
"Чл. 35. (1) Чужденецът с предоставен статут на бежанец има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, като с подписана от него декларация удостовери, че за членовете на семейството му не са налице обстоятелствата по чл. 12 или 13.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците дава разрешение за събиране на семейството. Разрешение може да бъде отказано за член от семейството, когато по отношение на него са налице данни за някое от обстоятелствата по чл. 12 и 13.
(3) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 от българските дипломатически или консулски представителства."
По чл. 36 няма постъпили предложения.
Комисията го подкрепя, както и чл. 37.
Те гласят:
"Чл. 36. Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут е длъжен в срок 14 дни от получаването на решението за предоставяне на статут да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението.
Чл. 37. Чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България."
Комисията подкрепя тези два члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли бележки по съдържанието на членове от 34 до 37 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте тези членове.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 38 в редакцията на комисията:
"Чл. 38. Органите на местното самоуправление и местната администрация приемат на своя територия и вписват в регистрите за населението чужденците с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут и техните семейства, предоставят възможност за реализиране на правата, предоставени по този закон."
Член 39 е подкрепен от комисията, която предлага следната редакция:
"Чл. 39. Чужденец с предоставено убежище или статут на бежанец може да придобие българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство."
Член 40 е подкрепен от комисията така, както е представен от вносителя, и гласи:
"Чл. 40. Чужденците, по отношение на които е постановена временна закрила, имат право на:
1. пребиваване в страната за срока на временната закрила;
2. документ за самоличност;
3. социално самоосигуряване;
4. храна, подслон и облекло, труд, медицинска помощ и обслужване при условията и по реда, определени с акта за постановяване на временната закрила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези членове имате ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте чл. 38, 30 и 40.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Съдържанието на тези членове е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава пета - Документи за самоличност".
Комисията предлага глава пета да стане раздел IV от глава четвърта с наименование: "Раздел IV - Документи за самоличност".
По чл. 41 няма предложение. Той е подкрепен от комисията и гласи:
"Чл. 41. На чужденците, търсещи или получили закрила, се издават следните видове документи за самоличност:
1. временно удостоверение на бежанец в ускорено производство;
2. временно удостоверение на бежанец;
3. карта на бежанец;
4. карта на чужденец с хуманитарен статут;
5. удостоверение на чужденец с временна закрила;
6. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;
7. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут;
8. удостоверение за завръщане в Република България на чужденец."
Член 42 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 42. (1) Временното удостоверение на бежанец в ускорено производство се издава от Държавната агенция за бежанците за срок един месец на чужденец, на когото е образувано ускорено производство за предоставяне на статут.
(2) Временното удостоверение на бежанец се издава от Държавната агенция за бежанците на чужденец, на когото е образувано производство по общия ред за предоставяне на статут.
(3) Удостоверението по ал. 2 се издава със срок на валидност три месеца. До приключване на производството с влязло в сила решение срокът може да бъде продължаван до три месеца.
(4) При издаването на документ по ал. 1 и 2 и при продължаването на срока по ал. 3 не се събират такси."
Член 43 е подкрепен така, както е представен от вносителя, и гласи:
"Чл. 43. (1) Удостоверението за пътуване зад граница на бежанец дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за българските граждани, доколкото страната, за която пътува, не предвижда други изисквания.
(2) Удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут дава право на притежателя му да излиза и да влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за постоянно пребиваващите чужденци в Република България."
Член 44 също е подкрепен така, както е представен от вносителя. По него няма предложения и той гласи:
"Чл. 44. На чужденец, получил убежище в Република България, се издават документите по чл. 41, т. 3, 6 и 8."
По чл. 45 няма предложения. Той е подкрепен от комисията и гласи:
"Чл. 45. Удостоверението на чужденец с временна закрила се издава по ред, определен с акта за постановяване на временната закрила."
По чл. 46 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 2 думите "в тази глава" да се заменят с "в този раздел". Той гласи:
"Чл. 46. (1) Образците на документите за самоличност, издавани от Държавната агенция за бежанците, се утвърждават с акт на Министерския съвет и се обнародват в "Държавен вестник".
(2) Условията и редът за издаване и ползване на документите за самоличност, които не са уредени в този раздел, се определят от Закона за българските документи за самоличност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По съдържанието на членове от 41 до 46 и редакционните бележки по това глава пета да стане раздел IV от глава четвърта и последната редакция, която следва от първата, има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте тези членове.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва глава шеста на вносителя, но тъй като вече гласувахме, господин председателю, тя следва да бъде преномерирана в глава пета, както и следващите след нея да бъдат преномерирани. Тя гласи:
"Глава пета - Специализиран държавен орган и администрация."
Комисията приема това наименование на главата.
Следва чл. 47, подкрепен от комисията, в редакцията на вносителя.
"Чл. 47. Председателят на Държавната агенция за бежанците е орган на изпълнителната власт със специална компетентност."
Член 48 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 48. (1) Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с териториални поделения в страната.
(2) Териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците са:
1. транзитни центрове - за регистрация, настаняване, медицинско изследване и провеждане на ускорено производство на чужденците, търсещи закрила;
2. регистрационно-приемателни центрове - за регистрация, настаняване, медицинско изследване, социално и медицинско подпомагане и провеждане на производство за предоставяне на статут на чужденците, търсещи закрила, до влизането в сила на решението по молбата за закрила;
3. интеграционни центрове - за осигуряване на обучение по български език, професионална квалификация и други дейности, необходими за интегрирането на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България.
(3) Транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове се откриват и закриват от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, министъра на външните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа, съставът на Държавната агенция за бежанците и на нейните поделения се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
Член 49 в редакцията на комисията:
"Чл. 49. (1) Председателят на Държавната агенция за бежанците:
1. предоставя, отказва, отнема и прекратява статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България;
2. спира и прекратява производството за предоставяне на статут;
3. взема решение по други молби на чужденците, на които е открито производство за предоставяне на статут или им е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България;
4. прави мотивирано предложение до Министерския съвет за постановяване на акт за временна закрила и за прекратяване на временна закрила;
5. издава наказателни постановления по реда на глава осма;
6. утвърждава образците на документите, издавани от Държавната агенция за бежанците, с изключение на документите за самоличност;
7. прави предложение до Министерския съвет за утвърждаване на образците на издаваните от Държавната агенция за бежанците документи за самоличност;
8. определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорено производство по реда на глава шеста, раздел II;
9. управлява и разпределя средствата от бюджета, контролира целевото им изразходване, определя разходните норми за подпомагане с материални и финансови средства на чужденците, търсещи закрила, и на получилите статут на бежанец или хуманитарен статут, съгласувано с министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.
(2) По искане на президента, председателят на Държавната агенция за бежанците дава мнение по подадена молба за убежище.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на външните работи, ежегодно до 31 март внася за приемане от Министерския съвет списък на сигурните страни на произход и списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила."
Член 50 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 50. (1) Председателят на Държавната агенция за бежанците се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
(2) Председателят на Държавната агенция за бежанците трябва да е български гражданин, който няма друго гражданство, да има висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж."
"Чл. 51. (1) При изпълнение на своята дейност председателят на Държавната агенция за бежанците се подпомага от двама заместник-председатели.
(2) Заместник-председателите се назначават от министър-председателя по предложение на председателя на Държавната агенция за бежанците. Заместник-председателите трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство, с висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж."
По чл. 52 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 52. Транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове се ръководят от директори."
И чл. 53, подкрепен от комисията, по който няма постъпили предложения, гласи:
"Чл. 53. Председателят на Държавната агенция за бежанците може да делегира правомощията си по чл. 49, ал. 1, т. 1 с изключение на правомощието да отнема статут, и по т. 2, 3 и 5 на заместник-председателите на Държавната агенция за бежанците."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По глава шеста, която става глава пета, и съдържанието на членове от 47 до 53 има ли бележки?
Заповядайте, господин Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, съзнавам, че сега не можем да направим промяна, говоря за чл. 48, ал. 3 - за откриването и закриването от Министерския съвет на транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове, което става по предложение на председателя на агенцията, съгласувано с един куп министри. Това е хубаво, но са пропуснати местните власти, което на практика вече създава и проблеми.
Аз не виждам каква е пречката едно такова решение за откриване и закриване на център, да бъде съгласувано с кмета на съответната община, тъй като се правят очевидни глупости, после се отменят, има протести на населението, обратно и т.н.
Ако бихме могли да отложим този текст, въпреки че виждам, че темпото е голямо и ние ще приключим до час, и да запишем, че това съгласуване се прави и с кмета на съответната община, на територията на която ще бъде разположен съответният център. Така ще избегнем доста неприятности, свързани с откриването и закриването на подобни центрове. Пак казвам - има прецеденти, които създадоха маса проблеми и брожения в съответните населени места. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, имате ли отношение по този въпрос?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, по принцип, след като е записано "министъра на регионалното развитие и благоустройството", може да се разбира, че той би трябвало да съгласува и с местните власти. Но ако Вие допуснете да се гласува такава добавка, защото Ваше право е да прецените дали е редакционна, тогава аз също бих подкрепил предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предложението не е редакционно, но е логично. Логиката даже е по-силна. Така че, ако комисията не възразява...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай текстът трябва да бъде след "благоустройството" съюзът "и" да се замени със запетая и да се добави "и кмета на съответната община".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това? Няма.
Моля да гласувате съдържанието на текстовете от чл. 47 до чл. 53 включително с тази поправка - "и кмета на съответната община".
Моля да гласувате.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 54, по който комисията предлага редакция по т. 8. Ще го прочета първоначално така, както е предложен от вносителя и след това предложението на комисията за поправка:
"Чл. 54. Държавната агенция за бежанците:
1. организира приемането и временното настаняване на чужденците, търсещи или получили закрила на територията на Република България и в сътрудничество с Българския Червен кръст и други неправителствени организации им оказва помощ и съдействие за адаптиране към българските условия; организира курсове по български език и професионална квалификация;
2. организира проучването и изясняването на фактите и обстоятелствата във връзка с подадената молба за убежище по искане на президента на Република България;
3. издава удостоверителни документи;
4. във взаимодействие с централните органи на изпълнителната власт, Българския Червен кръст и други неправителствени организации организира дейностите по осигуряване на социална, медицинска и психологическа помощ на чужденците, търсещи или получили закрила; съдейства за интеграцията на чужденците, получили закрила;
5. във взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския Червен кръст и други неправителствени организации и провежда разяснителна работа сред населението и юридическите лица по бежанските проблеми, организира благотворителни акции за материално подпомагане;
6. разработва самостоятелно или участва в подготовката на проекти на нормативни актове и на международни договори, свързани със закрилата на чужденци, и разработва програми за интегриране на чужденците, търсещи или получили закрила в българското общество;

7. съвместно с централните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския червен кръст и други неправителствени организации, изпълнява възложените й функции с плана за действие при временна закрила в условията на извънредни ситуации и масово навлизане на чужденци, търсещи закрила;
8. осъществява сътрудничество с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с националните служби за бежанците на страните по Конвенцията за статута на бежанците, с Международната организация по миграцията, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст, както и с други международни правителствени и неправителствени организации по бежанските проблеми и миграцията;
9. възлага извършването на проучвания и изследвания по бежанските проблеми, организира конференции и семинари и издава информационни материали по проблемите на бежанците".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54 като предлага т. 8 да се раздели на два отделни текста със следното съдържание:
"8. сътрудничи с Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците при изпълнение на неговите функции, улеснява наблюдаване прилагането на разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и предоставя информация и статистически данни;
9. осъществява сътрудничество с националните служби за бежанците на страните по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., с Международната организация по миграция, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст, както и с други международни правителствени и неправителствени организации по бежанските проблеми и миграцията;".
В такъв случай, ако се приеме това предложение, т. 9 по номерацията на вносителя трябва да се преномерира в т. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по чл. 54? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 54, като т. 8 се разделя на две точки, както бяха прочетени, а т. 9 става т. 10.
Моля да гласувате.
Гласували 95 народни представители: за 94, против 1, въздържали се няма.
Член 54 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Текстът на чл. 55 на вносителя е подкрепен от комисията с една поправка в ал. 1 - думата "граждански" да отпадне.
Ще прочета текста така, както е поправен, а той гласи:
"Чл. 55. (1) Държавната агенция за бежанците съвместно с Министерството на външните работи, Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, Международния комитет на Червения кръст и неправителствените организации осигурява съдействие на чужденците, търсещи или получили закрила пред органите на друга държава или пред международен орган за снабдяването им с документи, необходими за реализирането на техните права.
(2) Когато по обективни причини чужденец, търсещ или получил закрила, не може да бъде снабден с документ по реда на ал. 1, Държавната агенция за бежанците въз основа на установените от нея данни и декларация, подписана от чужденеца, организира издаването на удостоверение. Въз основа на него компетентните органи издават български документ, който му дава възможност да ползва тези права.
(3) Издадените по реда на ал. 2 документи заместват официалните документи, издавани на чужденци от или чрез органите в техните страни.
(4) Притежаваните от чужденците, търсещи или получили закрила, чуждестранни документи за образование, квалификация, научно звание или степен, се признават съгласно вътрешното законодателство и условията на международни договори, по които Република България е страна".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този член имате ли бележки? Не виждам.
Моля да гласувате съдържанието на чл. 55 с направената редакционна бележка да отпадне думата "граждански".
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 56 комисията предлага да бъде разделен на два члена, които ще докладвам като чл. 56 и чл. 56а и при окончателното номериране на членовете от Дирекция "Правна и законодателна дейност", съответната му номерация ще бъде намерена:
"Чл. 56. Получени дарения, помощи, както и средствата по международни програми и споразумения постъпват в извънбюджетна сметка на Държавната агенция за бежанците по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и се използват за целите, за които са предоставени.
Чл. 56а. (1) Държавната агенция за бежанците може самостоятелно или съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския червен кръст и други неправителствени организации да организира спомагателни стопански дейности, в които чужденците, търсещи или получили закрила, получават възможност за обучение с професионална насоченост и за трудова реализация.
(2) Дейностите по ал. 1 се финансират с целеви средства от извънбюджетната сметка или от държавния бюджет".
Текстът на вносителя по чл. 57 се подкрепя от комисията, а той гласи:
"Чл. 57. Длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците удостоверяват служебното си положение със служебна карта. Органите на държавното управление и на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците при изпълнение на служебните им задължения".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По тези три члена има ли бележки?
Господин Пантелеев, заповядайте.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, аз ще се изкажа по чл. 56. След като даваме правото на стопанска дейност на Държавната агенция за бежанците, аз не знам в предходните членове такава възможност предвидена ли е, и пишем, че трябва да се финансират с целеви средства тези стопански дейности, от тях има и приходи? И, въобще, как седят тези неща от правна гледна точка? Всъщност, какъв тип дейност е това - то е казано, че става дума за това да получат възможност за професионални умения, да получават и други неща, но в крайна сметка ще се върти някаква стопанска дейност, от която ще има и приходи, загуби, печалби и т.н. Не знам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво предлагате?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз бих помолил юристите да кажат какво произтича от това, че даваме право или дали наистина даваме право на това да се извършва самостоятелна стопанска дейност от агенцията?
И вторият въпрос ми е по чл. 57 - какви са причините, за да дадем един специален статут на служителите на Агенцията за бежанците? Това дали ще се легитимират със служебна карта или не, това е второстепенен въпрос, но тук изрично записваме, че трябва да им се оказва съдействие. В крайна сметка има закон, от който произтичат задължения за различните органи и какво налага да имат такъв статут, който изрично да подчертава необходимостта да им се оказва съдействие? Има много такива държавни агенции, чиято дейност е регламентирана със закони, но ние никъде не записваме подобни задължения, които произтичат от обстоятелството, че някой носи служебна карта или работи в агенция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Правите ли предложение чл. 57 да отпадне?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Аз съм готов да го направя и правя такова предложение, ако не получа убедителен отговор, че е необходимо да имат такъв статут, който се различава от статута на служилите в останалите държавни агенции, пък и министерства, ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте, имате думата.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, аз предлагам да поканим господин Бойко Антонов да отговори на тези въпроси.
Бих искал да кажа само, че ако не получат съдействие, примерно от органите на МВР, има вероятност в много случаи служителите в Държавната агенция да не могат да изпълняват задълженията, които имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Антонов.
БОЙКО АНТОНОВ: Господин председател, позволете ми да внеса разяснения по тези два члена.
По чл. 56.
Не става въпрос за извършване на трудова и стопанска дейност, а за извършване на трудова дейност, за която да се заплаща трудът на бежанците. Ние нямаме никаква възможност да стимулираме по някакъв начин участието в трудова дейност на тази категория чужденци. В никакъв случай не става въпрос за развитие на стопанска дейност с цел печелене на средства. Имам предвид, че има възможности за дарителски средства, които да бъдат предоставени за извършване на определени трудови дейности от бежанците в полза на Агенцията за бежанците, като хигиенизиране и други дейности, които ще дадат възможност на бежанците да получат някакви средства. Това имаме предвид, като сме регламентирали възможността чрез дарения или от държавния бюджет, ако има възможности, да се предоставят средства за организиране на трудовата дейност, но в никакъв случай трудова дейност с цел печалба и набиране на други средства.
По чл. 57. Тези служебни карти не дават никакви специални права и специален статут на служителите на Агенцията за бежанците, но тъй като служители от Агенцията в много случаи се налага да присъстват на гранични пунктове в граничната зона, това е един легитимационен документ, който ще удостовери, че това лице е служител на Държавната агенция за бежанците. Нямаме никакъв друг документ, който те да представят и да удостоверят, че са служители на тази агенция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест Вие поддържате необходимостта от такава карта.
БОЙКО АНТОНОВ: Да, поддържам необходимостта от такава карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Господин Пантелеев, поддържате ли предложението си за отпадане на чл. 57?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Не възразявам да остане чл. 57 в този му вид. Може би наистина съществуват ситуации. В такъв случай бих предложил в ал. 1 на чл. 57 да направим поправка, която да казва, че Държавната агенция може самостоятелно или съвместно с еди-кой си да създава възможности за упражняване на трудова дейност, а не на стопански дейности, което и Вие сам отрекохте в изложението си, тъй като от това произтичат други неща. Вие подчертахте, че става дума за трудова дейност. Може да се запише "условия за упражняване на трудова дейност", но при всички случаи да отпадне "стопанска дейност".
БОЙКО АНТОНОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вашето предложение е: "... Българския Червен кръст и други неправителствени организации да организира трудова дейност, чрез която чужденците, търсещи ..." и по-нататък по текста. Това ли имате предвид?
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): "да създават условия за упражняване на трудова дейност".
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: "... чрез която чужденците, търсещи или получили закрила...".
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Нямам възражение.
БОЙКО АНТОНОВ: Нямам възражение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От Народното събрание има ли някой против да направим и тази редакционна бележка? Не виждам.
Господин Тошев, моля да прочетете окончателния текст на чл. 56а при това положение.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Държавната агенция за бежанците може самостоятелно или съвместно с органите на местното самоуправление и местната администрация, Българския Червен кръст и други неправителствени организации да организира спомагателни трудови дейности, чрез които чужденците, търсещи или получили закрила, получават възможност за обучение с професионална насоченост и за трудова реализация."
Така го запомних и записах по време на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
Моля да гласувате окончателните текстове на чл. 56, 56а и 57.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По глава седма, която става глава шеста - "Производство". Раздел l - "Общи правила".
Комисията приема наименованията на главата и на раздела.
Член 58 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 58. (1) Чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България. Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента.
(2) Производството за предоставяне на статут се открива с молбата на чужденеца, търсещ закрила.
(3) Чужденец може да заяви желание за предоставяне на закрила пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците.
(4) Когато молбата по ал. 2 е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците.
(5) Когато молбата е подадена в дипломатическо или консулско представителство на Република България, то уведомява Държавната агенция за бежанците. След получаване на съгласието й дипломатическото или консулското представителство издават безплатна виза със срок на валидност 15 дни, а при необходимост - удостоверение за завръщане в Република България на чужденец. Молителят е длъжен в тридневен срок от влизането си в страната да се яви в най-близкото териториално поделение на Държавната агенция за бежанците.
(6) Молителят трябва да бъде упътван на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения.
(7) Органите по ал. 4 и 5 получават инструкции, изготвени съвместно от председателя на Държавната агенция за бежанците и министъра на вътрешните работи или министъра на външните работи."
По чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 1 след думите "по чл. 58" да се добави "алинея 1". И той гласи:
"Чл. 59. (1) Молбата по чл. 58, ал. 1 може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника.
(2) Молбата трябва да съдържа причините за напускане на страната на произход или на постоянно местоживеене, както и конкретното искане към Република България."
Член 60 в редакцията на комисията:
"Чл. 60. (1) Документите за самоличност на чужденеца, търсещ закрила, се задържат и съхраняват в Държавната агенция за бежанците до приключване на производството с влязло в сила решение.
(2) Длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците, пред които е направена или на които е препратена молбата, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, могат да извършат обиск на чужденеца, търсещ закрила, проверка на носените от него вещи, да снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези при условията и по реда, определени със закон и при зачитане на достойнството на чужденеца.
(3) Длъжностните лица, осъществяващи действията по ал. 2, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за бежанците."
Член 61 в редакцията на комисията:
"Чл. 61. (1) Молбата по чл. 58, ал. 1 се регистрира в администрацията на президента.
(2) Молбата по чл. 58, ал. 2 се регистрира в Държавната агенция за бежанците.
(3) На чужденеца, търсещ закрила, се открива лично дело и му се издава временно удостоверение на бежанец."
Комисията предлага да се създаде нов чл. 62 със следното съдържание:...
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нека да бъде чл. 61а.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 61а. Президентът на Република България може да предостави убежище и без да са изпълнени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 53, т. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки по тези членове? Става въпрос за наименованието на глава седма, която става глава шеста, раздел l - "Общи правила" и съдържанието на чл. от 58 до 61а.
Няма възражения.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Тези членове се приемат.

ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Чл. 62. (1) Държавната агенция за бежанците има право да събира данни за чужденците, търсещи закрила, с оглед установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената молба.
(2) Източник на данните по ал. 1 могат да бъдат както самите чужденци, така и български или чуждестранни физически или юридически лица.
(3) Не се допуска да се събират сведения за чужденците от официалните власти на държавите, от които те бягат.
(4) В Държавната агенция за бежанците се създават собствени информационни фондове по ред, определен от председателя й, при спазване на нормативните актове за защита на личните данни.
Чл. 63. Държавните органи са длъжни да предоставят исканата от Държавната агенция за бежанците информация, необходима за изясняване на обстоятелствата по подадената молба.
Чл. 64. Документите и данните, свързани с личността на чужденеца, търсещ или получил закрила, станали известни по време на производството за предоставяне на статут или по време на пребиваването му на територията на Република България след получаване на статут, са служебна тайна. Те се съхраняват в личните дела и в регистъра на Държавната агенция за бежанците и се използват единствено за нуждите на производството по този закон или за нуждите на международното сътрудничество на държавите-страни по Конвенцията за статута на бежанците.
Чл. 65. (1) Спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на статут, или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
(2) Държавната агенция за бежанците уведомява писмено Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите на местната администрация по местопребиваването на чужденеца за решението по ал. 1."
По тези членове няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Комисията приема предложенията по чл. 66 и предлага следната редакция:
"Чл. 66. (1) Принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до влизане в сила на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По съдържанието на членове от 62 до 66 включително има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Членове от 62 до 66 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:

"Раздел II
Ускорено производство

Чл. 67. (1) Производството по реда на този раздел се провежда от интервюиращ орган в транзитен или регистрационно-приемателен център до приключването му съгласно чл. 69, ал. 1.
(2) След регистрирането на молбата с търсещия закрила се провежда интервю, за което се съставя протокол. Протоколът, надлежно подписан от чужденеца, търсещ закрила, и от преводача, съответно тълковника, се прилага към личното дело.
(3) Жена, търсеща закрила, при заявено от нея желание се интервюира от интервюиращ орган и/или преводач, съответно тълковник, от същия пол.
Чл. 68. (1) Новопристигналият или пребиваващият не по законоустановения ред в Република България чужденец, търсещ закрила, се настанява в транзитен или регистрационно-приемателен център.
(2) Чужденецът, търсещ закрила, се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, докато станат известни резултатите. При необходимост той може да бъде настанен в болнично заведение.
(3) По отношение на чужденците, търсещи закрила, извън тези по ал. 1, ускореното производство се провежда в регистрационно-приемателен център, като разпоредбата на ал. 2 може да не се прилага."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
За чл. 69 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 69. (1) В срок до 3 дни от регистрирането на молбата интервюиращият орган е длъжен да вземе решение за:
1. отказ поради явна неоснователност на молбата по чл. 13;
2. прекратяване на производството по чл. 15, т. 5, 6 и 8 и чл. 16, т. 10;
3. допускане до производство по общия ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 решението трябва да съдържа произнасяне относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат.
(3) Ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, се преминава към производство по общия ред, като личното дело на чужденеца незабавно се изпраща на председателя на Държавната агенция за бежанците.
(4) Решението по ал. 1 се връчва на чужденеца, търсещ закрила, като правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на разбираем за него език.
(5) Препис от решението се изпраща на председателя на Държавната агенция за бежанците.
"Чл. 70. Ускореното производство не се прилага по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения по текстовете на тези членове? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II и членове от 67 до 70 включително.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на раздел II и членове от 67 до 70 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел III - Производство по общия ред".
Комисията приема наименованието на раздела.
"Чл. 71. (1) Производството по общия ред се провежда в регистрационно-приемателен център след влизане в сила на решението по чл. 69, ал. 1, т. 3, както и в случаите по чл. 69, ал. 3 и чл. 70.
(2) Чужденецът, търсещ закрила, се настанява в регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон за сметка на държавната агенция за бежанците или на неправителствена организация.
(3) Когато чужденецът, търсещ закрила, разполага със средства, може да получи разрешение да отседне за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 72. (1) С чужденеца, търсещ закрила, се провеждат интервюта, за които се съставят протоколи. Протоколите, надлежно подписани от чужденеца, търсещ закрила, и от преводача, съответно от тълковника, се прилагат към личното дело.
(2) Жена, търсеща закрила, при заявено от нея желание, се интервюира от интервюиращ орган и/или преводач, съответно тълковник, от същия пол."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 73. В срок до два месеца от започване на производството по общия ред, интервюиращият орган изготвя становище, което заедно с личното дело представя на председателя на Държавната агенция за бежанците за решаване."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Следва чл. 74, който е подкрепен от комисията с едно предложение за поправка в ал. 1 - думата "мотивирано" да отпадне.
След тази поправка чл. 74 гласи така:
"Чл. 74. (1) Председателят на Държавната агенция за бежанците в срок до един месец от представяне на личното дело взема решение, с което:
1. предоставя статут на бежанец;
2. отказва статут на бежанец;
3. предоставя хуманитарен статут;
4. отказва хуманитарен статут.
(2) Липсата на достатъчно данни за преследване се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства и не може да бъде самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците при недостатъчност на събраните данни за конкретния случай може да продължава срока по чл. 73 до три месеца.
(4) При вземането на решението по ал. 1, т. 2 и 4 председателят на Държавната агенция за бежанците преценява всички основания за отказ.
(5) В решението по ал. 1, т. 2 и 4 председателят на Държавната агенция за бежанците се произнася относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат."
Следва чл. 75, в който комисията предлага да се внесе поправка - ал. 6 да отпадне.
Комисията предлага следното съдържание на чл. 75:
"Чл. 75. (1) Препис от решението на председателя на Държавната агенция за бежанците се връчва на чужденеца, търсещ закрила. Съдържанието на решението, както правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на език, който владее.
(2) Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца, търсещ закрила, и на преводача, съответно тълковника. Отказът да подпише решението се удостоверява с подписите на двама свидетели.
(3) Ако решението не бъде връчено лично в 14-дневен срок от издаването му, на чужденеца се изпраща съобщение с обратна разписка.
(4) При неявяване в 7-дневен срок от получаване на съобщението с обратната разписка решението се счита за връчено.
(5) Ако съобщението с обратната разписка се върне в Държавната агенция за бежанците поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези членове и направените предложения за изменения? Не виждам.
Моля да гласувате заглавието на раздел III и членовете така, както бяха представени.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Съдържанието на раздел III е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел IV - Спиране и прекратяване на производството за предоставяне на статут. Производство за отнемане и прекратяване на предоставена закрила."
Комисията приема наименованието на раздел IV.
"Чл. 76. (1) По предложение на съответния интервюиращ орган председателят на Държавната агенция за бежанците спира производството за предоставяне на статут на основание чл. 14.
(2) Спряното производство се възобновява, когато чужденецът, търсещ закрила, представи доказателства, че е имал обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 77 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 77. По предложение на съответния интервюиращ орган или по молба на чужденеца, търсил или получил закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на статут, прекратява или отнема статут, когато са налице условията, предвидени в този закон.
Чл. 78. По предложение на съответния интервюиращ орган или по молба на чужденеца, получил закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява или отнема статут на бежанец или хуманитарен статут на основание чл. 17, съответно чл. 19."
Комисията предлага чл. 78 да отпадне.
"Чл. 79. Решенията по този раздел, с изключение на решението за спиране на производството, се връчват по реда на чл. 75."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По раздел IV с предложението чл. 78 да отпадне имате ли предложения? Няма предложения.
Моля да гласувате заглавието на раздел IV и съдържанието на чл. 76, 77 и 79, като чл. 78 отпада.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Раздел IV е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел V - Правила при временна закрила"
Комисията приема наименованието на раздел V.
Чл. 80 е подкрепен от комисията, като комисията предлага в ал. 1 след думите "по чл. 11" да отпаднат думите "ал. 1".
"Чл. 80. (1) При наличие на условията по чл. 11 председателят на Държавната агенция за бежанците съгласувано с министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи прави предложение до Министерския съвет за постановяване на временна закрила.
(2) Предложението по ал. 1 трябва да съдържа:
1. посочване на групите чужденци, за които ще се прилага временната закрила;
2. датата, от която влиза в сила временната закрила, и нейния срок;
3. оценка на причините и предвижданията за масово навлизане;
4. мерките, които следва да се предприемат.
Чл. 81. Актът за постановяване на временната закрила трябва да съдържа:
1. обстоятелствата по чл. 80, ал. 2;
2. начина на финансиране на временната закрила;
3. организацията и функциите на временен оперативен орган за прилагане на мерките по временната закрила;
4. вида и реда за издаване на документи за самоличност;
5. условията и реда за осигуряване на храна, подслон, облекло, труд, медицинска помощ и обслужване."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 82. (1) Временната закрила се постановява със срок до една година.
(2) Временната закрила може да бъде продължавана с акт на Министерския съвет за срок до една година.
(3) Временната закрила се прекратява с изтичането на срока, за който е постановена.
(4) Министерският съвет може да прекрати временната закрила по предложение на председателя на Държавната агенция за бежанците при отпадане на причините за нейното постановяване."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 83. Временният оперативен орган изготвя план за действие, като изпълнението му се осъществява в сътрудничество с представителя на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците, Международната организация по миграцията, Българския Червен кръст и други международни и български неправителствени организации."
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По заглавието на раздел V и чл. 80, 81, 82 и 83 има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Раздел V е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

(Председателят прави поименна проверка на кворума. Списъкът от поименната проверка се прилага към протокола.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Следва глава осма "Съдебен контрол".
С преномерацията тя ще стане глава седма.
"Раздел I - Обжалване на решенията в ускореното производство".
Комисията приема наименованието на глава осма и на раздел първи.
Член 84 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 84. (1) Решението по чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния окръжен съд по местопребиваването на чужденеца, търсещ закрила.
(2) Жалбата по ал. 1 се подава в писмен вид чрез съответното териториално поделение на Държавната агенция за бежанците, което незабавно изпраща жалбата на съда заедно с личното дело. В 3-дневен срок от постъпването на жалбата съдът образува делото.
(3) Подадената жалба спира изпълнението на решението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 84 - по номерацията на вносителя - има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на главата, на раздел първи и чл. 84 така, както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Приемат се единодушно.
Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 85 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 85. (1) Окръжният съд разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. В тези случаи страните трябва да бъдат призовани най-късно три дни преди заседанието.
(2) Когато съдът отмени обжалваното решение и върне делото със задължителни указания за ново решаване, интервюиращият орган в ускореното производство е длъжен да вземе ново решение в срока по чл. 70, ал. 1.
(3) Когато съдът потвърди обжалваното решение, то се привежда в изпълнение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 85 има ли желание за изказване?
Има думата господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доколкото разбирам, идеята на вносителя е - ако не съм я разбрал правилно, нека да ме поправи - в този случай окръжният съд да бъде единствена съдебна инстанция, ако това е така, тъй като в чл. 92 по-нататък ще видите, че е записано: "За неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите на ЗАП и на Закона за Върховния административен съд и ГПК", ако идеята е в чл. 85 да направим окръжния съд единствена инстанция, то това трябва да се запише изрично в една ал. 4:
"(4) Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване."
Така мисля аз. Ако съм разбрал правилно идеята на вносителя, предлагам такава алинея да се впише, за да не се получи после противоречие с чл. 92. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това е съвършено уместна бележка, ако действително такова е намерението. А аз смятам, че е такова.
Господин Тошев, бихте ли изразили отношение?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Мисля, че тук е и представител на вносителя. Намерението е, тъй като това е ускорено производство, то да приключва до окръжния съд. Вие преценете дали ще подложите на гласуване предложението на господин Пенчев. То съответства на идеята на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз смятам, че независимо, че строго формално такова предложение не е постъпило, но от гледна точка на казус по процесуалното право просто няма друг начин да се спре иначе касационното обжалване, ако изрично не го запишем.
Така че ние сме принудени, ако искаме да бъдем последователни, в този закон с една нова ал. 4 в същия смисъл, в който беше представена от господин Пенчев, да го запишем.
Има ли някакви други становища по въпроса?
Ще ви помоля първо да гласуваме текста на ал. 4, предложена от народния представител Константин Пенчев.
Моля, гласувайте този текст на ал. 4.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 85 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте чл. 85.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 86, който комисията предлага да отпадне, още повече, след като гласувахме тази ал. 4, това е съвсем логично.
Мога да го докладвам. Той гласи:
"Чл. 86. (1) Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, като жалбата не спира изпълнението му.
(2) Жалбоподателят може да поиска от Върховния административен съд спиране на изпълнението на решението.
(3) Върховният административен съд в закрито заседание се произнася по искането за спиране изпълнението на решението.
(4) До влизането в сила на определението по ал. 3 жалбоподателят има право да остане на територията на страната.
Тъй като се касае за ускореното производство, комисията предлага този член да отпадне и след това в раздел втори обжалването в общото производство е запазено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване отпадането на чл. 86, така както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"Чл. 87. За неуредените в този раздел случаи се прилагат съответните разпоредби на Закона за административното производство и Гражданския процесуален кодекс."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Желаещи да се изкажат по чл. 87? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 87, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Раздел II - Обжалване на общото производство".
Комисията приема наименованието на раздел II.
"Чл. 88. Решенията по чл. 84, ал. 1, т. 2 и 4, чл. 77 и 78 и отказът по чл. 35, ал. 2 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването им."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 89. Жалбата се подава чрез председателя на Държавната агенция за бежанците. Подадената жалба спира изпълнението на решението."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 90. В 3-дневен срок от получаването на жалбата председателят на Държавната агенция за бежанците изпраща жалбата и личното дело на Върховния административен съд."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 91. (1) Върховният административен съд разглежда жалбата в срок до един месец в открито заседание с призоваване на страните.
(2) Когато Върховният административен съд отмени обжалваното решение и върне личното дело със задължителни указания за ново решаване, председателят на Държавната агенция за бежанците е длъжен да вземе ново решение в срок 14 дни.
(3) Решението на съда подлежи на касационно обжалване."
Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези текстове, които са безспорни, струва ми се, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване раздел II със заглавието и текстовете от 88 до 91 включително, така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 92 в редакцията на комисията:
"Чл. 92. За неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд и Гражданския процесуален кодекс."
По чл. 93 подкрепяме текста на вносителя, който гласи:
"Чл. 93. Производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук има едно оттеглено предложение. Добре, благодаря.
Господин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да има хармония между току-що приетия чл. 87 и чл. 92, аз предлагам вместо "за неуредените в закона случаи", да се пише: "за неуредените в този раздел случай се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, Закона за Върховния административен съд и Гражданския процесуален кодекс".
Защото същият текст го има в чл. 87 и идеята очевидно е, че при общото производство вече имаме касационно обжалване. Просто вместо "в закона" - "в този раздел". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "... за неуредените в този раздел случаи". Нали това е предложението? Вместо "в закона". Така.
Аз смятам, че това е удачна забележка.
Други желаещи? Ако няма, подлагам на гласуване текста на чл. 92 и 93 ан блок с корекцията, направена от господин Пенчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва глава девета - "Административно-наказателна отговорност", която с преномерацията ще стане глава осма.
Член 94 в редакцията на комисията гласи:
"Чл. 94. (1) Наказва се с глоба от 20 до 100 лв. чужденец, търсещ закрила, който:
1. без основателна причина не изпълни разпореждане на длъжностно лице, свързано с производството за предоставяне на закрила;
2. наруши правилата за вътрешния ред в транзитните, регистрационно-приемателните и интеграционните центрове.
(2) Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. чужденец, търсещ закрила, който:
1. загуби, повреди или унищожи издаденото му от Държавната агенция за бежанците временно удостоверение на бежанец или временно удостоверение на бежанец в ускорено производство;
2. напусне без разрешение адреса, посочен от Държавната агенция за бежанците;
3. повреди или унищожи предоставени му за ползване вещи.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, наказанието е:
1. глоба от 20 до 200 лв. - за нарушение по ал. 1;
2. глоба от 50 до 300 лв. - за нарушение по ал. 2.
(4) В случаите по ал. 2, т. 3 нарушителят заплаща и стойността на унищожената вещ.
Чл. 95. Чужденец, който не изпълни задължението си по чл. 58, ал. 4, се наказва с глоба от 20 до 100 лв."
Комисията подкрепя текста на вносителя по този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текстовете на 94 и 95 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на глава девета, която става глава осма, с членове 94 и 95 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.


ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Направено е предложение за нов чл. 96, което е оттеглено.
Следва предложение на комисията за редакция на чл. 96, която гласи:
"Чл. 96. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците, определени със заповед на председателя й, а за нарушения по чл. 94, ал. 2, т. 1 и от органите на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните работи.
(2) Въз основа на съставените актове председателят на Държавната агенция за бежанците, изрично упълномощен от него заместник-председател или директор на териториално поделение издава наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете за установяване на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По чл. 96 заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Имам само една кратка бележка и съответно предложение, което произтича от правната логика на този текст.
В ал. 2 предлагам думата "упълномощен" да се замени с думата "оправомощен". Тук не става дума за упълномощаването като гражданско-правна сделка, а става дума именно за оправомощаване, тоест за делегиране на компетентност за издаване на наказателни постановления. Тук сме в сферата на властническите правомощия, а не в сферата на гражданските сделки. Юристите много добре знаят каква е разликата. От правно-техническа гледна точка текстът ще бъде много по-издържан, ако бъде "оправомощен", а не "упълномощен".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма никакво съмнение в коректността на направената забележка от господин Валери Димитров. Това е коректният юридически термин в случая. Може да се използва, разбира се, и синонимът "овластен", но така или иначе това е достатъчно добро, което се предложи от господин Димитров.
Моля, гласувайте чл. 96, подкрепен от комисията, с корекцията, направена от господин Димитров.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстът с корекцията се приема.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Допълнителна разпоредба".
Чета § 1 в редакцията на комисията:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Чужденец, търсещ закрила" е този, който пред държавен орган е заявил желание за получаване на особена закрила по този закон до приключване на производството с влязло в сила решение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля за момент, аз имам нещо друго в § 1, т. 1: "Конвенцията за статута на бежанците"...
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е по предложението на вносителя, а комисията предлага тази редакция.
"2. "Членове на семейството" са съпругът, съпругата и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. Права на членове на семейството по този закон имат и родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване, или контузия и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца.
3. "Непридружен" е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България, и не е придружен от свой родител или друг роднина по права линия до втора степен или по съребрена линия до трета степен включително.
4. "Сигурна страна на произход" е държава, в която животът и свободата на чужденеца, търсещ закрила, не са застрашени и той не е изложен на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
5. "Трета сигурна страна" е държава, в която:
а) животът и свободата на чужденеца, търсещ закрила, не са застрашени и той не е изложен на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
б) чужденецът, търсещ закрила, е получил защита или е имал възможност да получи защита, или съществуват явни доказателства, че той може да бъде допуснат;
в) чужденецът, търсещ закрила, е защитен срещу връщане на чужденци до територията на страна, в която съществуват условия за такова преследване и застрашаване на правата му.
6. "Независещи причини" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и такива, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по-волята на чужденеца, търсещ закрила, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
7. "Повторно" е нарушението, извършено в 3-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същия вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 1 на Допълнителната разпоредба има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието и § 1 в редакцията на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Този закон влиза в сила шест месеца от обнародването му в "Държавен вестник" и отменя Закона за бежанците (обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.)."
Параграф 3 в редакцията на комисията:
"§ 3. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е правоприемник на Агенцията за бежанците при Министерския съвет."
Параграф 4, подкрепен от комисията, по текста на вносителя гласи:
"§ 4. Започнатите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по досегашния ред."
Параграф 5 е с една редакционна поправка, която се налага от вече прието гласуване, като думите "глава шеста" се заменят с "глава пета", гласи:
"§ 5. До откриването на транзитни и регистрационно-приемателни центрове ускореното производство по глава пета, раздел II се провежда на места, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези параграфи на Преходни и заключителни разпоредби има ли желание да вземат отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и параграфи от 2 до 5 включително.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Заглавието и параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По § 6 има някои бележки, така че ще го докладвам, както е даден от вносителя, с бележките на комисията:
"§ 6. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г. и бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
"1. В чл. 1, ал. 2 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "Министерството на транспорта" се добавя "и Държавната агенция за бежанците".
2. В чл. 8 се създава ал. 3:
"(3) Когато заявлението по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец, търсещ или получил закрила по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за бежанците или най-близкото й териториално поделение".
3. В чл. 9, ал. 2 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "картата на бежанец" се добавя "и картата на чужденец с хуманитарен статут".
4. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
"а) точка 4 се изменя така:
"4. временно удостоверение на бежанец и временно удостоверение на бежанец в ускорено производство";
б) създават се точки 10, 11 и 12:
"10. карта на чужденец с хуманитарен статут;
11. удостоверение на чужденец с временна закрила;
12. удостоверение за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут."

5. В чл. 21, ал. 1 се създава изречение второ:
"Когато чужденците, търсещи или получили закрила, не притежават такива документи, имената им се изписват по реда, по който те ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган."
6. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Временното удостоверение на бежанеца се издава веднага след откриването на производството за предоставяне на статут."
7. В чл. 57, ал. 2 думите "търсещите бежански статут чужденци" се заменят с "чужденците, търсещи или получили закрила по Закона за убежището и бежанците".
8. В чл. 58 след думата "страната" се поставя запетая и се добавя: "с изключение на чужденец, притежаващ временно удостоверение на бежанец".
9. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 3 се изменя така:
"3. временно удостоверение на бежанец - издава се от Държавната агенция за бежанците на чужденци, на които е открито производство по общия ред за предоставяне статут на бежанец, а временно удостоверение на бежанец в ускорено производство - от Държавната агенция за бежанците на чужденци, на които е открито ускорено производство за предоставяне статут на бежанец, със срокове, определени в Закона за убежището и бежанците;"
б) в т. 4 след думите "статут на бежанец" се добавят "или убежище" и цифрата "3" се заменя с "5";
в) в т. 5 след думата "бежанец" се поставя тире и се добавя "издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен статут на бежанец или убежище със срок на валидност до 5 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на бежанец";
г) създават се т. 9, 10 и 11:
"9. карта на чужденец с хуманитарен статут - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със срок на валидност до 3 години;
10. удостоверение на чужденец с временна закрила - издава се на чужденци, получили временна закрила, при условията и по реда, определени с акта за постановяване на временната закрила;
11. удостоверения за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи на чужденец с предоставен хуманитарен статут със срок на валидност до 3 години, но не по-голям от срока на валидност на картата на чужденец с хуманитарен статут."
10. В чл. 59, ал. 2 се изменя така:
"(2) Удостоверението за завръщане в Република България на чужденец се издава на лице без гражданство или на чужденец с предоставена закрила в Република България, изгубил в чужбина българския си документ за самоличност по ал. 1, т. 5, 6 и 11. Същият документ се издава и на чужденец по чл. 35, ал. 3 и чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците, когато не притежава валидни национални документи за пътуване."
11. В чл. 60 накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на документите по чл. 59, ал. 1, т. 3".
12. Създава се чл. 60а:
"Чл. 60а. Срокът на удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, както и на удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, може да бъде продължаван от българско дипломатическо или консулско представителство след съгласуване с Държавната агенция за бежанците."
13. В чл. 61 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "разрешен статут на бежанец" се заменят с "предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут";
б) ал. 3 се изменя така:
"(3) Документите за самоличност на продължително пребиваващите в страната чужденци или на тези, които са в производство за предоставяне статут на бежанец, се вписва настоящият адрес."
14. В чл. 62 се правят следните изменения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Предоставянето на документа по предходната алинея не се изисква от чужденец, търсещ или получил закрила, когато е влязъл в страната без документи."
15. В Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се § 9б:
"§ 9б. Всички документи за самоличност на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут, или на бежанци, издадени до влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.";
б) в § 21 след думите "чужденци и бежанци" се поставя запетая и се добавя "издавани от органите на Министерството на вътрешните работи";
в) в § 23 съюзът "и" се заменя със запетая и след думите "министъра на транспорта" се добавя "и председателя на Държавната агенция за бежанците".
Има подкрепено по принцип предложение в § 6, т. 1 в края да се добави "при Министерския съвет".
Предложението на комисията е в § 6, т. 1 и т. 15 след думите "Министерство на транспорта" да се добави "и съобщенията".
В § 6, т. 6, буква "б" предложената ал. 2 да добие следната редакция:
"(2) Временното удостоверение на бежанец се издава веднага след откриването на производството за предоставяне на статут. Временно удостоверение на бежанец се издава и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от непълнолетен член на семейството му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам един въпрос, господин Тошев - в самия финал, последното изречение: "Временно удостоверение се издава и на чужденец, ненавършил 14 години, който не е придружаван от непълнолетен член...". Защо да е непълнолетен член?
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Би трябвало да е "пълнолетен". Извинявам се за грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам го на гласуване с тези корекции, които са направени от комисията.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 7. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г. и бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 след думата "чужденци" се поставя запетая и думата "бежанци" се заменя с "търсещи или получили закрила".
2. В чл. 28а, ал. 1 думите "статут на бежанец" се заменят със "закрила по Закона за убежището и бежанците", а думите "Агенцията за бежанците" се заменят с "Държавната агенция за бежанците".
3. В чл. 44, ал. 1 думите "Агенцията за бежанците" се заменят с "Държавната агенция за бежанците".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага § 7, т. 2 да добие следната редакция:
"2. В чл. 28а, ал. 1 думите "статут на бежанец" се заменят със "закрила по Закона за убежището и бежанците", а изречението "Фактическите и правни действия във връзка с получаването на разрешението се извършват от Агенцията за бежанците" да се заличат."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 7? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 7 с корекцията от комисията в т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 8. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 и 37 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 2, т. 2, буква "в" след думата "бежанец" се добавя "или хуманитарен статут".
2. В чл. 26, ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. временно удостоверение на бежанец или съобщение за раждане на дете от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут".
3. В чл. 52 след думата "гражданство" се поставя запетая и думите "или със статут на бежанец" се заменят със "със статут на бежанец или с хуманитарен статут"."
Комисията подкрепя текста на вносителя. Няма постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 8 не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва § 9 в редакция на комисията, който гласи:
"§ 9. В чл. 70 от Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.2001 г.), ал. 3 се изменя така:
"(3) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или на чужденци, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут"."
"§ 10. В чл. 4 от Закона на Българския Червен кръст (обн., ДВ, бр. 87 от 1995 г., изм. и доп., бр. 44 от 1999 г.) т. 6 се изменя така:
"6. подпомага чужденците, търсещи или получили закрила в Република България по Закона за убежището и бежанците;".
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 11. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г. и бр. 41 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 33, т. 4 след думата "бежанец" се поставя запетая и се добавя: "хуманитарен статут".
2. В чл. 34, ал. 1, т. 3 думите "по чл. 33, т. 3" се заменят с "по чл. 33, т. 4".
3. В чл. 34, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
"2. за лицата по чл. 33, т. 4 - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;"
б) досегашната т. 2 става т. 3".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Не са постъпили предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. По § от 9 до 11, включително, не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § от 9 до 11 включително така, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Тошев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 12 със следното съдържание:
"§ 12. В чл. 13а от Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г., изм. и доп., бр. 41 от 2001 г.) след думата "бежанец" се добавя "или убежище"."
И § 12 на вносителя:
"§ 12. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет".
По този текст няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По предложения нов § 12 и § 12 на вносителя не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване тези последни два параграфа, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това законът е приет. Да ни е честито! (Ръкопляскания.)

Следва
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ТЪКАНИ, ОРГАНИ И КЛЕТКИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, д-р Щерев, за да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Позволете ми да ви представя доклада на Комисията по здравеопазване по законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2002 г. на първо четене:
"На заседание, проведено на 13 март 2002 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2002 г.
В обсъждането взеха участие: доц. Финков - министър на здравеопазването, доц. Тенчев - заместник-министър на здравеопазването, специалисти, ангажирани пряко в дейността на организацията и практическото изпълнение на трансплантация на органи и тъкани - д-р Янко Начков - директор на Националния център за управление на трансплантацията "Бултрансплант", проф. Петър Панчев и др.
Законопроектът беше представен от неговите автори. Единно беше мнението, че създаването на такъв законопроект се налага от необходимостта от създаване и развитие на единна национална система за трансплантация, което да направи възможно практическата реализация на съвременните лечебни методи в тази област на медицината и осигуряване на равен достъп на гражданите до утвърдените начини за лечение чрез трансплантация. Предложените текстове регламентират основните принципи, на които се основава националната здравна политика в областта на трансплантацията като същевременно осигуряват синхронизация на законодателството ни в тази област с действащото европейско.
Предвижда се създаването на Национална система за трансплантация като система от държавни органи, лечебни заведения и други юридически лица и Изпълнителна агенция, подчинена на министъра на здравеопазването, чиято дейност да гарантира ефективно управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България, както и Етична комисия към министъра на здравеопазването, която да дава становище по изключително сложни морално-етични въпроси в тази област.
Предложеният законопроект определя правилата за финансиране на дейностите по трансплантация като освен Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и допълнителни доброволни здравноосигурителни фондове се посочва като допълнителна възможност това да става и от юридически лица със стопанска и нестопанска цел и физически лица. Това определя законопроекта като един перспективен закон, който дава възможност за развитието на инвестиционната политика в тази област на здравеопазването.
Със създаването на служебен и публичен регистър се предполага осигуряването на максимална сигурност на медицинската информация за донорите и реципиентите и гарантиране прозрачност в процесите на трансплантацията.
Изказани бяха опасения, че някои от текстовете допускат потенциална възможност за злоупотреби в тази област, а именно търговия с органи и тъкани, като възможността за трансплантация от жив донор на базата на емоционална връзка, възможността за сключване на договори между юридически лица със стопанска и нестопанска цел и физически лица, предоставянето на биопродукти от тъкани и органи на производителите на лекарства.
Опасения бяха изказани и по отношение защитата на медицинските данни в предвидените регистри. За по-голяма гаранция срещу злоупотреби е необходимо създаването на паралелни текстове в Наказателния кодекс, както и уреждането на въпроса в допълнителни нормативни уредби, където по-изчерпателно да бъдат описани действията и деянията, които подлежат на преследване от Наказателния кодекс на Република България.
Предложеният от Министерския съвет законопроект като философия получи одобрението на членовете на комисията като един много добър текст, уреждащ такава сложна материя като трансплантацията на органи, тъкани и клетки, като бе взето решение отделни бележки по текстовете да бъдат отстранени в дискусията между първо и второ четене.
След задълбочено обсъждане и последвалото гласуване с 14 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма, членовете на Комисията по здравеопазване взеха единодушно следното решение:
Предлагат на Народното събрание да обсъди и приеме на първо четене законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет на 21 февруари 2002 г."
Има становище на Комисията по европейска интеграция и бих помолил член на тази комисия да го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Има и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"На своето редовно заседание от 18 април 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
На заседанието присъства господин Момчил Енчев от Министерството на здравеопазването, който представи законопроекта от името на вносителя.
Предстои комисията съвместно с фондация "Конрад Аденауер" да организира семинар на тази тема (на 2 май 2002 г.), с което ще се обогати дискусията във водещата комисия по време на второто четене на законопроекта. Тук трябва да допълня, че този семинар беше проведен. Участваха и депутатите от водещата комисия. Смятам, че беше много полезно това, което направихме.
Представеният законопроект изключва от своя предмет кръводаряването, преливането на кръв и кръвни продукти, трансплантацията на репродуктивни тъкани, ембриони и други, автотрансплантацията и имплантацията на изкуствени тъкани и органи. Аспектът, в който Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа този законопроект, е етично-моралният. При трансплантацията човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка, да се търси материална изгода чрез предлагането им, както и да се предлага материална облага с цел тяхното осигуряване.
Законопроектът предлага създаване на Изпълнителна агенция по трансплантация към министъра на здравеопазването, както и етична комисия, включваща лекари, психолози, теолози и юристи.
Комисията изразява становище, че етичната комисия не трябва да е зависима от министъра на здравеопазването и следва да се обособи като орган към Министерския съвет, членовете й да се назначават от Министерския съвет с достатъчно дълъг мандат, гарантиращ независимостта им.
Алотрансплантацията, т.е. трансплантацията на органи, тъкани и клетки от човек на човек, има следните аспекти:
Взимане на органи, тъкани и клетки от починали лица. В този случай се предлага да не се взима трансплантационен материал при изразено приживе несъгласие от починалото лице. Предлагаме водещата комисия да обсъди възможността за изразяване приживе на изрично съгласие от лицето чрез масово попълване на съответна графа в здравноосигурителната книжка на гражданите. Причината за това е малката вероятност гражданите масово да изразяват изричната си воля по този въпрос. При това в тези формуляри следва да се посочат и заболяванията, които е прекарало лицето или хронични такива. При вземането на биологичния материал от починали лица, тялото на починалия трябва да се третира с уважение и външният му вид да бъде възстановен.
Взимане на органи, тъкани и клетки от лице с мозъчна смърт, но поддържани жизнени функции на тялото, следва да става само с изрично съгласие на неговите близки. Този аспект не е уреден ясно в закона. Трябва да се гарантира защита на лицата, които не са в състояние да дават съгласие за отнемане на тъкани или органи.
Вземането на органи, тъкани и клетки от жив донор трябва да става доброволно - без донорът да получава материална облага от това, при гарантиране живота и здравето на донора. Донорът трябва да бъде подробно информиран за последиците и рисковете за него от процедурата.
Вземането на ембрионални органи, тъкани и клетки от абортирал плод трябва да бъде придружено от императивна забрана за клониране на човешки ембриони с цел донорство, както и извършване на аборт с цел донорство на ембрионални тъкани, органи и клетки. От етапа, на който започва формирането на нервната система на плода и вгнездяването му в стената на матката на майката, той трябва да се разглежда като отделно човешко същество, чието унищожаване с цел донорство е дълбоко неморален акт.
Що се отнася до ксенотрансплантацията, т.е. трансплантацията на животински органи в хора, уредени в чл. 31 от законопроекта, комисията смята, че при второто четене на законопроекта този текст трябва да бъде преформулиран. Съгласно Препоръка 1399 от 1999 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, над ксенотрансплантацията трябва да бъде наложен мораториум до завършване на необходимите научни и клинични изпитания.
По отношение приемника на органи, правилно е записано, че той или неговите близки трябва също да дадат съгласие за извършване на трансплантация.
Не е обхванат казусът, когато се налага спешна трансплантация - болният не е в състояние да вземе решение, а близките му отсъстват. Ето защо водещата комисия на второ четене би могла да обсъди възможността за изрично записване на съгласието за трансплантация в здравната книжка на пациентите, аналогично на изразяваната воля да станат донори след смъртта си. Приемникът има право да бъде подробно информиран за естеството на трансплантацията и рисковете от нея.
Съвсем различен аспект, незасегнат от законопроекта, е въпросът дали е допустимо чрез прилагане методите на генната терапия, взети клетки да бъдат генетично манипулирани и тогава имплантирани в реципиента.
В заключение, Комисията по правата на човека и вероизповеданията намира, че такъв законопроект е необходим и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.
Докладът на комисията е приет единодушно със 7 гласа "за"." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Даниел Вълчев от Комисията по европейска интеграция отсъства.
Госпожа Първанова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:

"С Т А Н О В И Щ Е
на Комисията по европейска интеграция по
законопроект за трансплантация на органи, тъкани и
клетки № 202-01-14, внесен от Министерския съвет на
21 февруари 2002 г.

На свое редовно заседание, проведено на 3 април 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет. Законопроектът предстои да бъде разгледан и гласуван на първо четене от Народното събрание.
На обсъждането присъстваха госпожа Зинаида Велева, директор на Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции" в Министерския съвет от страна на вносителя и експерти от Дирекция "Европейска интеграция" в Народното събрание.
Материята, предмет на регулиране от настоящия законопроект, попада в обхвата на раздел ХIII "Обществено здраве" от Договора за Европейската общност. Според разпоредбите на този раздел действията на Европейската общност в областта на общественото здраве ще допълват националните политики, като Общността насърчава сътрудничеството между страните-членки и в случай на необходимост подкрепя техните действия.
Член 152 от Договора за Европейската общност предвижда правомощия за Съвета да приема мерки, установяващи високи стандарти за качество и сигурност на органи и субстанции от човешки произход, но тези мерки не могат да засягат националните разпоредби за даряване или медицинска употреба на органи и кръв.
Следва да бъде отбелязано, че мерките, които Съветът може да инициира, предназначени да защитават и подобряват човешкото здраве, не предвиждат хармонизация на законодателствата на държавите-членки. Действията на Общността в областта на общественото здраве зачитат изцяло отговорностите на страните-членки за организацията и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи.
Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие становището, че материята, предмет на уредба от законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки, не е обект на хармонизация на общностно ниво, поради което предложеният законопроект не подлежи на оценка за съответствие с достиженията на правото на Европейските общности."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, д-р Първанова.
Преминаваме към обсъждане.
Има ли желаещи от вносителите да вземат думата?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ще изчета накратко мотивите към законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Позволявам си да го направя, тъй като законът е нов за България. В четири текста от Закона за народното здраве от 1960 г. се регулират някои от дейностите по трансплантация, което е крайно недостатъчно и изключително ограничава развитието на трансплантологията в България.
Приемането на законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки се налага в резултат на несъответствието между обществено-икономическите отношения в страната, действащите изисквания към правното устройство на държавите, членуващи или асоциирани в Европейския съюз, и съществуващата към момента законодателна уредба. Необходимостта от създаване и развитие на национална система за трансплантация, която да реализира практическите съвременни лечебни методи в тази област на медицината с цел качествена промяна и разширяване на възможностите за достъп на гражданите до утвърдени начини за лечение чрез трансплантация, позволяващи чувствително намаляване на смъртността и инвалидността и повишаване качеството на живота, е изразена от самата здравна политика на правителството и провежданата реформа.
Действащото законодателство в областта на трансплантацията регламентира само една малка част от тези медико-социални, икономически и правно-етични въпроси. Липсата на регламент с ясни критерии, организационни процедури и ангажименти на институциите и гражданите, както и лечебните заведения, участващи в процеса на трансплантация и регистрираните тенденции в общественото здраве, измервани с регресивни показатели на заболяемост, детска и обща смъртност, негативни демографски показатели и нарастваща инвалидизация, определят нуждата от създаване на закон.
Законопроектът регламентира основните принципи, на които се базира националната здравна политика в областта на трансплантацията и произтичащите от това обществени отношения; синхронизира законодателството ни в областта на трансплантацията на органи, тъкани и клетки с отделни законодателства в европейските държави; урежда условията и реда за извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки, както и тяхното осигуряване, използване и съхранение в хуманната медицина; предвижда създаването на национална система; създава условия за равен достъп на нуждаещите се лица в трансплантационния процес и осигуряването на органи, тъкани и клетки за лечебни цели; предвижда създаването на изпълнителна агенция; предвижда изграждането на донорски центрове, трансплантационни центрове и тъканни банки като основни елементи на националната система за трансплантация и регламентира отношенията между тях; създава етична комисия по трансплантация към министъра на здравеопазването, която дава становище по морално-етични въпроси в областта на трансплантацията; регламентира вземането, преработката, транспорта, съхранението, присаждането и международния обмен на тъкани, органи и клетки, както и определянето на стандарти и ред за извършване на трансплантации с цел постигане на висока ефективност и качество; определят се правилата за финансиране на дейностите по трансплантация; създават се регистри на юридически и физически лица, ангажирани в дейностите по трансплантация, както и регистри на органи, тъкани, клетки и продукти, получени от тяхната преработка.
При изготвянето на този законопроект са взети предвид изискванията на Съвета на Европа, залегнали в Протокол за трансплантация на органи, тъкани и клетки с човешки произход, като са използвани и закони, подзаконови нормативни актове и правила, регламентиращи дейностите по организацията на трансплантационните процеси, както следва: Протокол към Конвенцията за човешките права и биомедицина във връзка с трансплантацията на човешки органи и тъкани - Съвет на Европа, Европейски съюз, 1999 г.; пакет укази на краля на Кралство Испания за трансплантация на органи, тъкани и клетки; Закон за трансплантациите на Република Словения; законова уредба на сътрансплантации на Федерална република Германия - 6 нормативни документа; Закон за присаждане на човешки органи на Кралство Великобритания и Северна Ирландия; Закон за присаждане на човешки тъкани и клетки на Кралство Великобритания и Северна Ирландия; препоръчителни стандарти за трансплантация на органи, тъкани и клетки на Кралство Великобритания и Северна Ирландия; цялата нормативна уредба на Република Франция; Закон за здравеопазването на Република Австрия в частта за трансплантациите; Закон за присаждане на органи на Република Филипини; нормативна уредба за трансплантация на Австралия; пакет окончателни правила за присаждане на органи, тъкани и клетки и генетичното им модифициране на Департамента по здравеопазване на САЩ; стандарти за извършване на трансплантация на органи, тъкани и клетки и ксенотрансплантации на Департамента по здравеопазване на САЩ; морално-етични норми за извършване на трансплантации на органи, тъкани и клетки на Департамента по здравеопазване на САЩ; добра тъканна практика за производителите на човешки тъканни и клетъчни продукти, инспекция и изпълнение, проект от правила на МТА. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Финков.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта. Всяка парламентарна група има по 30 минути.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Господин председател, господин министър, колеги! Това е един от законопроектите, по който още на предварителните етапи на обсъждане се постигна доста висока степен на съгласие и аз се съмнявам, че ще изразходваме напълно определеното ни време.
И все пак именно сега, при първото четене, трябва да се изтъкнат няколко съображения. Освен това аз ще задам и един въпрос на господин министъра на здравеопазването, за да бъдат народните представители наясно по цялата материя и по ситуацията в тази сфера.
Най-напред, депутатите от нашата парламентарна група в комисията, надявам се и цялата ни парламентарна група, подкрепят този законопроект, защото той предлага една уредба в сфера, която, както се каза в становището на министерството, доскоро имаше само частична регламентация.
На второ място, такъв закон става ясно, че е необходим и за хората, които практикуват медицина, а и за хора, които разчитат сега и в бъдеще да ползват разрешенията и улесненията, които се създават на базата на един цялостен закон. Разбира се, трябва да прибавим и фактът, че такава е международната практика и че законът в достатъчно висока степен е съобразен с европейските критерии и изисквания.
Заедно с това обаче би трябвало да се има предвид, че и в комисията, и след това, започна една дискусия в професионалните среди и хора, които се занимават с такава дейност - трансплантация на органи и тъкани, или пък имат косвено отношения към нея, консултираха нашата група и изразиха редица мнения. Ние ще дадем тези предложения в хода на обсъждането между първо и второ четене. Следователно има още какво да се работи в тази насока.
Един от въпросите, който възникна в национален, а вече и в международен план, е свързан със следното. Доколкото беше дадена информация в Интернет и в някои от медиите, вече е сключен първият договор между България и външна компания за предоставяне на право за износ на органи и тъкани.
Ние с господин Янаки Стоилов сме задали въпрос на министъра и се надяваме, че в парламентарния контрол той ще даде разяснения, за да бъде всичко ясно. И все пак, от гледна точка именно на този проект, който сега се внася, възниква въпросът: дали със закона ние пост фактум не регламетираме вече поети ангажименти или този законопроект малко изпреварва нещата? Той започва начисто или разчиства полето за работа и по-нататък в тази сфера ще има участие, ще има конкуренция, ще има и възможност за един солиден държавен контрол, като имаме предвид колко деликатна е тя от гледна точка на вътрешните и международните отношения.
Понеже в законопроекта, господин министър, се говори, че ще се създаде национална агенция по трансплантация, в съобщенията, които бяха дадени и на които се позовах, се казва, че има Федерална агенция по трансплантация. Каква е истината? Нова ли ще се създава? Ще се трансформира ли сегашната или ще се търси някакво друго решение?
В заключение заявявам, че аз ще подкрепя този законопроект на първо четене и се надявам, че той в най-скоро време ще бъде приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! На нашето внимание днес е поставен за обсъждане и гласуване на първо четене законопроекта за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет. За съжаление той доста време се забави, но все пак се намери време и за този законопроект и аз искрено се радвам, че българското законодателство ще бъде обогатено с един такъв закон, който е изключително важен.
По същество това е един съвършено нов закон, който има няколко цели. Той е важен закон затова, защото трансплантацията всъщност е действието, което започва, след като са изчерпани всички възможности на медицината по отношение на лечебните процедури и в този смисъл са важни целите, които си поставя трансплантацията като цяло и на първо място, с този закон се регламентират основните принципи, на които се основава националната здравна политика в областта на трансплантацията. А че такава национална здравна политика в тази област е необходима, едва ли някой в залата се съмнява.
На второ място, синхронизира нашето законодателство в областта на трансплантацията с действащото европейско законодателство, като се има предвид фактът, че в досегашното ни законодателство единствено в Закона за народното здраве членове 33, 34 и 35 са тези, които уреждат тази материя. Има и една наредба за трансплантацията и още няколко подзаконови нормативни актове. С това се изчерпва цялото законодателство в тази област. В този смисъл Законът за трансплантация на органи, тъкани и клетки е нормативният акт, който ще синхронизира цялата правна уредба на тази материя.
Предвижда се и създаването на национална система за трансплантация като система от държавни органи, изпълнителна агенция към министъра на здравеопазването, етична комисия, която е с много важни функции. Разглежда проблемите на геронтологията, правно-етични, религиозни и други въпроси, свързани с процеса на трансплантация.
Министерството на здравеопазването финансира съгласно текстове от закона дейности, свързани с националната система за трансплантация. Естествено е, че каквито са възможностите на държавния бюджет, такива ще бъдат и възможностите на министерството да финансира тази национална програма. Но тук е особено важно да се отбележи фактът, че трябва да са по-ясни механизмите, които дават възможност за финансиране на следприватизационния процес. Защото лечението тогава е особено важно и особено скъпо, тъй като става въпрос за поддържащо лечение. Вярно е, че има други законови уредби, които регулират този процес, но така или иначе, трябва да има гаранции, че хората, които са с трансплантирани органи, тъкани и клетки, няма да имат такива проблеми.
Аз искам да спра вашето внимание малко по-подробно на два въпроса, които според мен са много важни. От тяхното правилно решение според мен зависи успехът при приложението на този закон.
На първо място, въпросът е свързан с вземането на органи, тъкани и клетки, който се урежда в глава трета на предложения законопроект. Известно е, че съществуващата правна уредба в европейското законодателство решава въпроса чрез два взаимнопротивоположни подхода. Единият подход е подходът на информираното несъгласие, а другият - на информираното съгласие. Страните в Европа, които са възприели информираното съгласие като основен принцип, в момента се отказват, защото информираното съгласие е в основата на това проблемите с трансплантацията да не се движат в желаната посока, тъй като все още броят на реципиентите, на тези, на които се присаждат органи, е много по-голям от броя на донорите, които всъщност реално се привеждат в действие.
В този смисъл предложеният законопроект предвижда модела на информираното несъгласие, като вторият въпрос, на който искам да се спра, е, че в чл. 21, ал. 1, т. 3 има един защитен механизъм, който дава възможност на посочени близки на починалото лице - съпруг, съпруга, родител, деца, брат, сестра - да се информират предварително за предстояща процедура на експлантация. Това е особено важно, защото на практика в центровете, в които в България в момента е разрешено с изрично разпореждане на министъра на здравеопазването извършването на вземане на органи от починали лица, от лица, които са в мозъчна смърт, известни са критериите, които са изключително подробно разработени, известен е и механизмът, по който се вземат органите. Задължително е в комисията, която се назначава от управителя на лечебното заведение, да не влизат специалисти от екипите, които извършват трансплантацията. Това разделение е изключително важно, за да не се създават възможности за нарушение на съответните процедури.
В този смисъл е важно, за да не се спира процедурата по експлантацията, независимо от декларирането на починалото лице приживе за неговото несъгласие, важно е близките на починалите да се произнесат по въпроса за експлантирането, тоест те да бъдат информирани, че предстои едно такова действие.
Още един въпрос, който искам да засегна, е въпросът, свързан с конкретния начин, по който всеки български гражданин има право приживе да изрази изрично писмено несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта си. Това е изключително важен въпрос, защото от тази процедура зависи де факто по какъв начин ще се приложи законът. Предложеният законопроект предвижда конкретна процедура - писмено заявление пред семейния лекар. В рамките на 7-дневен срок семейният лекар е този, който трябва да впише в здравноосигурителната книжка информацията, която предоставя здравоосигуреното лице, и в още 7-дневен срок семейният лекар трябва да изпрати тези документи в регионалния център по здравеопазване. След още 7 дни, тоест, в рамките на 21 дни в най-добрия случай, Агенцията по трансплантация в лицето на изпълнителния директор трябва да бъде осведомена и да включи информацията в служебния регистър на Агенцията за трансплантация.
Ако тази процедура бъде опростена или ако тя бъде по някакъв начин малко по-гъвкава, може би на второто четене ще има такива предложения и ще има възможност да се прецизират тези текстове, мисля, че нещата ще бъдат разрешени по един по-добър начин.
В заключение искам да заявя, че това е един необходим закон. Това е един закон, който по моему заслужава подкрепата на народното представителство и аз заявявам от името на нашата парламентарна група, че ние ще подкрепим този законопроект и ви призовавам да подкрепите и вие този законопроект на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Аз съм изключително доволен, че този законопроект стана повод за първия дебат по биоетика, проведен в Народното събрание в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Бих искал да отбележа няколко пункта, които смятам, че ще бъде добре да бъдат разгледани във водещата комисия на второ четене, тъй като техническите аспекти на трансплантацията са нещо, по което Комисията по правата на човека и вероизповеданията не се произнася и не е разглеждала. И това е един друг аспект.
Първият въпрос е за изричното съгласие или изричното несъгласие на хората да дават органи или да приемат, в случай че не са способни да изразят мнението си при някакъв инцидент, който е възникнал. В много страни се прилага принципът на изричното несъгласие, но този въпрос остава открит и при нас. Защото знаем, че при нашите условия много хора изобщо няма да разгледат този въпрос, няма система, която да ги накара да се произнесат по въпроса дали са изрично несъгласни.
Следващият аспект, който искам да подчертая, тъй като се касае за вземане на тъкани и органи от абортирал плод, дали е възможно да се злоупотреби с това право. Защото не се уточнява дали абортът на този плод е спонтанен или е умишлен. Съвременните технологии позволяват клониране включително и на хора, като се взема соматична клетка от лицето, което се клонира, която може да се превърне след това в ембрион и от него биха могли, злоупотребявайки с морални принципи, да бъдат взети органи, тъкани или клетки, за да бъде спасен този, от когото е взета тази клетка, но в крайна сметка убивайки едно същество, което се е появило. Защото по този начин се появява същество. Да се убие един живот, за да се спаси друг живот, също е въпрос от морално естество и комисията смята, че този принцип е неморален и би трябвало в закона да има изрична забрана за използването на клониране на хора с цел трансплантация.
В тези дебати се появи и е логично да се появи въпросът кога всъщност се появява отделното човешко същество, за да може да се смята, че вземането на клетки или на тъкани от ембрион представлява убийство на човешко същество. В Германия например смятат, че моментът на появяването на отделното човешко същество е моментът на оплождането още на ниво една клетка, която има потенциалът да се превърне в човек. Има и друго мнение - че човешкото същество се появява при раждането, ако раждането е успешно. И една съвсем крайна гледна точка - че човекът става човек тогава, когато се появи съзнанието му за "аз", за отделна личност. Нашата комисия смята, че трябва да се разгледа случаят, когато се формира нервната система на плода, когато той започва да чувства, което, както знаем, е в 26-тата седмица от бременността.
Всички тези въпроси имат своите морални аспекти и те трябва да бъдат разгледани много прецизно на второ четене. И смятам, че всички в тази зала сме заинтересувани да приемем такава нормативна уредба, която да намери най-доброто решение за справяне с етичните, моралните проблеми, които трансплантацията изисква.
Независимо от всичко, което казвам, този закон е необходим, за да може да се извършва трансплантация в България, да има нормативна уредба, лекарите, които извършват съответните процедури, да имат норматив, на който да се облегнат, за да не бъдат обвинени по-късно, че са извършили едно или друго действие незаконно. Ето защо смятам, че можем всички да се обединим около мнението, че този закон трябва да бъде приет на първо четене и след това може би трябва да удължим срок за предложения, за да намерим най-доброто решение на поставените морално-етични проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Гиньо Ганев има думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Законът е нов, необходим и крайно непопулярен сред обществото. Тук се разисква една специализирана материя, понякога с един недопустим за законите медицински и технически език и струва ми се, че всичко това трябваше да се предшества от една много широка публична дискусия, за да бъде убеждавано обществото. Това не е направено, а законът се бърза, справедливо, и вероятно ние трябва да решим или съответните органи как да направят това толкова необходимо обсъждане, за да се популяризират идеите и да се създава лично убеждение, щом семейният ти лекар още сега ще те пита дали си съгласен когато умреш, да станеш донор или твоите органи да бъдат взети. Ами това така ли става? Отива личният лекар или който и да бъде, те са толкова много разнообразни, и да пита най-механично, сякаш те пита дали е добре да отидете да ядете сладолед. Тук трябва подготовка, трябва психология, трябва и едно гражданско убеждение на самите лекари най-напред и подготовка на съзнанието на отделния човек. Затова тази дискусия струва ми се, че продължава да бъде необходима.
С цялото си уважение и лично при това, господин министър, към Вас, аз не съм съгласен с начина, по който Вие представихте този законопроект. Вие просто прочетохте мотивите, които всеки от нас твърде отдавна е чел, защото те са част от самия законопроект. Става дума, че законът урежда основните принципи или че има много големи повдигнати правно-етични проблеми и ние искахме като народни представители да чуем тъкмо това ваше разбиране - на вносителите - за тези правни или етични проблеми. Защото излиза големият въпрос може ли една комисия, предвидена тъкмо в Министерството на здравеопазването, наречена Етична комисия по трансплантация, да се занимава с това, когато става дума за толкова сложната материя за нарушаването на човешките права? Най-малкото, тази комисия трябва да бъде извън това ведомство, която урежда административните подробности на така наречената Национална система по трансплантация. Може би при Министерския съвет трябва да бъде или по друг начин, но това, което е много важно, е в самия закон, а не в някакъв допълнителен правилник или подзаконов акт правата на тази комисия да бъдат посочени изчерпателно. А не някакви други ведомствени правила да решават това и то допълнително. Защото само изричното изброяване на правомощията на комисията и начина, по който тя трябва да функционира, ще превърне тези етични проблеми в една правна регламентация, която е толкова необходима в деликатната материя. Това е единият въпрос и искам да вярвам, че между първо и второ четене ние, народното представителство и съответните комисии, трябва да помислим за начина, по който това трябва да бъде въведено тук, в закона.
Вторият голям въпрос е за съгласието. Аз казах няколко думи преди това. Мисля, че е толкова важно, науката е отишла напред, ние трябва непременно да имаме едно законодателство в хармония с нейните постижения, но народопсихологията не е подготвена за тази материя. Ето сега моят колега ми казва, че няма донори. Но няма и начин, механизъм за убеждаване на хората да бъдат донори. Харесвам това, че законопроектът е заимстван от толкова много други нормативни актове, но това подозрително изброяване на каталога в края на мотивите - от Англия, Франция, Ирландия и т.н. - просто не е достатъчно. Затова струва ми се, че между първото и второто четене, но проникнати от една обществена и гражданска нужда, трябва да погледнем на този законопроект, за да стане той такъв, какъвто на всички е необходим. И за да няма, разбира се, такива глупости от правна гледна точка - тук пише, че когато има труп на починало лице, писменото съгласие се получава от един от законните му представители. Починалият няма представители, той има наследници!
Благодаря ви много. Ще гласувам за закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Има думата господин Дурмишев.

АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Тъй като съм медик, аз ще лобирам и ще подканям, и ще ви моля да гласувате за този закон. Аз мисля, че той е закъснял. Той е закъснял и поради факта, че имаше една такава тенденция и тя продължава в момента да утежнява финансите на България.
В България има едно заболяване, което се казва балканска нефропатия, и при което се налага в някои случаи да се прилагат присаждания да бъбреци. Досега, поради липсата на този закон, бяха и съществуват различните центрове, където става диализа. А ако тези пациенти са с трансплантирани бъбреци, това нямаше да става. Аз мисля, че необходимостта от този закон е належаща.
Вярно е изказването на господин Гиньо Ганев, че не се говори за този закон, но всеки човек има собствено виждане и отвън е трудно да му бъде втълпено, че той трябва да даде своите бъбреци, независимо, че ще продължи да живее. И тъй като сме пред един от големите български празници - за писмеността, аз поставям и следния въпрос: дали така трябва да се наричат тези, които дават органите - донори, или те трябва да бъдат дарители?
В България доскоро имаше една нелегална линия за трансплантация на бъбреци, примерно в Индия, където това ставаше по-евтино и където се срещаха дарителят с приемателя на органа. И тъй като приемателят ще плати за това нещо на съответния човек, който дава своя орган, този въпрос е уреден финансово. Тук, в закона, изрично се казва, че този, който дава своя орган, не го дава срещу заплащане. И в България я има отличната дума "дарител". Няма по-добра дума от дарител. Вярно е и другото положение, че ние отиваме към Европа. И тъй като искаме и нашето законодателство, разбира се, и наименованията на термините да бъдат същите, затова може би е по-лесно да се говори за донор. Но аз мисля, че от българска, от национална гледна точка най-правилно е да се говори за дарител и за приемащ органа.
Има още някои малки забележки, които бих искал да кажа, но това ще бъде при второто гласуване.
Аз приканям всички да гласувате за приемането на този закон на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дурмишев.
Има думата народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Днес никой не изрази, а и едва ли някой би имал съмнение в необходимостта от законово уреждане на въпросите, които се отнасят до трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Необходимостта да се занимаваме с този въпрос е продиктувана от развитието на съвременната медицина, от допълнителните възможности за спасяване и продължаване на човешкия живот.
В своето изказване аз искам да обърна внимание само на проблеми, които предизвиква законът, някои от които не са малки. Тоест проблемите не са много на брой, но те са много сериозни и произлизат от отделни разпоредби на закона, а главно от практиката, която и сега ни насочва към тях, и особено тази, която ще се развие в по-голяма степен, след уреждането на този въпрос. Затова ние трябва да се запитаме дали днес приемаме един закон, който стъпва върху добрата практика, която има и досега България, която в някои отношения не отстъпва на най-високото ниво на развитието на съвременната медицина, тоест на всичко положително, което е уреждано с подзаконови актове, или пък този закон идва да узакони някои практики, които най-малкото могат да бъдат разглеждани като съмнителни.
Достатъчно е да обърна внимание, че България вече е нелегален износител на човешка плът, а сега със закона - не заради него - но ние навлизаме във фазата, когато възникват рискове дали тя няма да стане част от търговията с човешки органи, тъкани и клетки, която може да доведе и до застрашаване на човешкия живот. Затова аз обръщам внимание върху това, че в по-нататъшната работа по законопроекта, ако сме искрени в намеренията да помогнем, а не да оправдаем такива действия, трябва да се изключи комерсиализацията на дейността по трансплантацията.
Затова смятам, че чл. 17 трябва да бъде променен, тъй като в сегашния си вид предвижда, че за осъществяване на дейностите по трансплантация лечебните заведения могат да сключват договори за финансиране освен с Националната здравноосигурителна каса, с осигурителни фондове и юридически лица с нестопанска цел или нестопанска цел и физически лица. Тук обръщам внимание върху това, че такава дейност може да се осъществява от юридически лица със стопанска цел и от физически лица. Това е възможност да се узакони търговията с човешки органи, тъкани и клетки. Много от законодателствата говорят само за обмен. И аз призовавам ние да стъпим именно върху този опит, не като терминология, а като същност, и от тази дейност да бъдат изключени търговските взаимоотношения. С нея, ако се занимават юридически лица с нестопанска цел, това трябва да бъде единствено в обществен интерес.
В медиите се появи информация, че е дадено разрешение за сключване на договор с една чужда фирма "Остеотек", която се занимава с цитираната дейност. Сега не искам да навлизам в подробности дали сключването на такъв договор е в съответствие с действащите нормативни разпоредби, защото според наредбите, които действат, би трябвало да има съответен международен договор между страните, от които са такива фирми, за да може да се развива такава дейност. Освен това е смущаващо, че директорът на Националния център за управление на трансплантацията заявява, че само с тази фирма е могло да се сключи подобен договор, след като има документални свидетелства, че същият интерес е проявяван и от други организации в България. Странно е обяснението, че тази дейност не е била подложена на извършване според реда за обществените поръчки, тъй като държавата не влагала средства в нея. И в най-грубия смисъл на думата, какво представляват човешките тъкани и органи, ако не един ресурс с много висока цена, макар и на починали пациенти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Сделката не е търговска.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно това е съмнително, каква е тя. И този въпрос също трябва да бъде изясняван.
Затова аз призовавам тук наистина да се обърне внимание върху стимулирането на всички тези дейности върху възможностите България да развива и своята медицина, да привлича и значителни средства, тъй като няма пречка и за международен обмен на органи, тъкани и клетки. Но това да стане в интерес на медицината и здравето на лицата, а не главно в интерес на тези, които искат да извличат финансови изгоди, защото от една бедна страна това са едни от все по-ограничените ресурси, които могат да бъдат заплащани без нужната възвращаемост.
За да определя окончателно своето отношение към законопроекта, аз искам в края на дискусията да чуем и отговора на министъра. Защото в комисията никой от нас не оспори необходимостта от закона, подкрепи неговото приемане, но искам да знаем в каква среда започва прилагането на този закон, тъй като от други публикации в медиите пък видяхме, че силно се изостри интереса към трансплантациите и доста хора са готови да правят трансплантации в области, за които едва ли имат необходимата подготовка.
Поставям също така въпроса дали е необходимо създаването на изпълнителна агенция. Това е част от общия проблем за силното разрастване на администрацията в България през последните 10 - 12 години. Всяко правителство говори за съкращаване на администрацията, а тя вече в общия си обем може би е два пъти по-голяма от тази, която беше заварена от политическите промени в България. Почти няма закон, който да не създава някаква нова агенция с нов персонал и дейността на тези агенции в много отношения е откъсната или недостатъчно обвързана с дейността на съответните министерства. Какво пречи, да речем, това да бъде един национален център, в който ще могат да влязат много повече специалисти, тъй като сега на изпълнителната агенция се възлагат функции, които по същество не са административни, а изискват висока квалификация от специалисти, без да е ясно дали в състава на тази агенция и в нейното ръководство ще се гарантира включването именно на такива лица.
Предлагам също да се предвиди изрично издаването на наредби, които ще уредят създаването на специализирани банки, каквито са "костни", "очни" и прочие, за да се запази досегашният опит и да се гарантира, че България ще развива определени области на трансплантацията. Доколкото знам от специалистите, тези трансплантации имат редица особености и затова те се нуждаят от специална подзаконова уредба.
И последният въпрос, който беше по-подробно разискван вече от ораторите преди мен, е на какви правила да почива съответно ползването на тъкани, органи, клетки и донорството. Може да се помисли компетентният орган по даването на разрешения за износ или за обмен във всички случаи да бъде министърът на здравеопазването. Сега се предвижда министърът на здравеопазването да разрешава това, когато става дума за органи, но когато става дума за тъкани и клетки, това да бъде агенцията. Смятам, че някои тъкани са твърде специфични и затова по-големи гаранции ще се постигнат, ако за това носи отговорност министърът, тъй като и общественият контрол върху него може да бъде по-голям.
Поначало аз смятам, че отговорностите на правителството в лицето на министъра в този закон трябва да се увеличат по отношение на контрола, било на агенцията или, както аз обосновах за по-подходящо, по създаването на един такъв национален център в самата структура на Министерството на здравеопазването.
Предвижда се създаване на списък на лицата, които могат да се ползват от донорството. По принцип одобрявам тази идея, но тя не трябва да води до схематизъм, защото в някои случаи практиката е по-сложна и тя трябва да даде възможност на лица, за които се установи, че е жизнено необходима трансплантацията, тя да се разреши независимо от отсъствието им от този списък, тъй като в хода на едно лечение, което понякога е спешно, и поради твърде голямата неустойчивост на тези тъкани, които се трансплантират, трябва да има по-гъвкави възможности при определен разрешителен режим.
За съгласието за донорство смятам, че все пак ние трябва да се ползваме от този универсален термин, тъй като можем да говорим за дарителство само от живи донори. Тогава лицата са дарители, тъй като те съзнателно отстъпват свои орган за други, за които те са необходими. Но когато се дава едно предварително съгласие, всъщност той е по-скоро завещател на тази разпоредба, тъй като има настъпила мозъчна смърт, без да е прекратена сърдечната дейност. В този случай е трудно да говорим буквално за дарителство, но това все пак са подробности и смятам, че те могат да бъдат прецизирани, но не създават проблеми в хода на обсъждането и приемането на закона.
Мисля, че освен предварителното съгласие, което ще дадат лицата пред своя личен лекар, не е за пренебрегване това съгласие да се съпровожда след тяхната смърт, без да се затруднява извършването на донорските операции, на трансплантациите, и от съгласие на най-тесен кръг техни близки по метода на изключването. Защото след смъртта на лицето това е тема, която най-чувствително засяга най-тесния кръг на близките, така че те не би следвало поне да възразят срещу извършването на такива действия, независимо от съгласието, което предварително е дало лицето.
Това са моите бележки по законопроекта. Отново искам да потвърдя неговата необходимост за българските условия.
Ще очаквам, господин министър, Вашия отговор по най-съществените от повдигнатите въпроси, за да сме сигурни в какви условия започва да действа този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Ще се опитам с много малко думи да кажа всичко това, което искам да кажа по този законопроект.
Уважаеми колеги, трансплантации се извършват и в момента в България, независимо че те законодателно, така или иначе, за съжаление не са добре уредени, като изключим три текста от Закона за народното здраве.
Аз лично приветствам предлагането на този законопроект, затова че урежда материя, която не е уредена. Текстовете, за които споменавам, са писани по време, когато дори не са извършвани такива процедури в България и на трансплантацията се е гледало като на научна фантастика.
Има два важни аспекта, от които трябва да погледнем този законопроект.
Единият от въпросите, на които трябва да отговори законопроектът, е да даде законодателната уредба на структурата, на системата на трансплантации в България.
Вторият важен аспект от закона, вторият голям въпрос, на който трябва да отговори законът, това е да затвори вратите за търговия с тъкани и органи - проблем, пред който се сблъскват страните, в които трансплантацията на тъкани и органи е масово явление, за разлика от нивото му в България.
В този смисъл законопроектът според мен в първата си част, на това да даде законодателното устройство на системата за трансплантации, е добър законопроект, дава добра законодателна основа. Аз мисля, че във втората му част той не е добър. Според мен само с текстовете на този законопроект този въпрос не може да бъде уреден.
Аз твърдя, че са необходими промени в Наказателния кодекс. В момента има една алинея и половина в Наказателния кодекс, която третира престъпления, извършени с трансплантация на тъкани и органи. Ние нямаме отговор на този въпрос и по този въпрос в законопроекта има празнота. Той забранява възмездното предоставяне на тъкани и органи, но от това не следва наказание или следва някакво административно наказание - глоба. Той забранява разпространяването на информация, но от това не следва наказание. Той задължава общопрактикуващия лекар и агенцията да регистрират донори, реципиенти, но ако те не го направят, а то може да има последствия - незаконна търговия с тъкани и органи, от това не следва наказание, не следват текстове от Наказателния кодекс. И затова аз смятам, че е важно законопроектът да бъде придружен и от съответната промяна в Наказателния кодекс, за да има пълнота.

Има още един аспект, пак свързан с търговията с органи, и с това завършвам, който изобщо не е третиран в настоящия законопроект. Това е възможността да бъде извършвана трансплантация на тъкани и органи в България, на чуждестранни лица, чуждестранни донори и чуждестранни реципиенти. Той е случай, подобен на този, който повдигнаха колегите от Парламентарната група на БСП във връзка със сключен договор от министерството. Когато работех в министерството имах случай, в който беше предявено искане чужда фирма да извършва трансплантации в България, като и донорът, и реципиентът не са българи. Проверката ни установи, че това е фирма, която е регистрирана в регистъра на Световната здравна организация и се занимава с търговия на тъкани и органи в Литва или Латвия, не съм сигурен вече и не си спомням. Но както и да е.
Така че това са текстове, които не бива да зависят от добрата или лошата воля на съответния министър или Изпълнителната агенция, а те трябва да бъдат законодателно уредени.
В заключение, така или иначе дори и независимо от това, че на тези въпроси не е отговорено в законопроекта, те и в момента не са решени, така че, приемайки законопроекта, ние няма да направим нещо лошо. Ние ще направим първата стъпка, но аз искам всички ние да останем със съзнанието, че това не е последната стъпка, че с приемането на този законопроект ние не сме решили докрай въпросите на трансплантацията, а всъщност сме направили може би голяма крачка, но само първата крачка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, желаете ли да отговорите на въпросите, които бяха зададени, и да преминем към гласуване? Заповядайте.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, защото ще проведем гласуване.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Изслушах с голямо внимание всичко, което споменаха изказващите се и си извадих изчерпателни бележки. За съжаление, просто е невъзможно да отговоря на всичко. Бих групирал отговора си в два аспекта.
Първо, искам да кажа, че действително, както спомена и д-р Кацаров, това е първи закон, първа голяма крачка. Вероятно в следващите години и десетилетия, както и с друга законодателна материя има да се правят много промени, продиктувани от практиката. Това се налага, защото този закон на практика изпреварва дейностите, които се извършват по трансплантацията в момента в България.
И както Ви е известно, в България от седем години има Очна банка, която също има договор с американската фирма ТВI. Договорът регламентира износ на увредена роговична тъкан с научни цели.
Има питане на народните представители проф. Кръстьо Петков и господин Янаки Стоилов, на което аз може би утре ще сваря да отговоря, за договора с "Остеотек". Само с две думи. Няма договор, има меморандум за сътрудничество. Всъщност договор няма сключен. Ще го предоставя.
Договори биха могли да бъдат сключени на основание на този меморандум и след приемането на закона с отделни здравни заведения. Има също така и други сериозни инвеститори, като "Остеотек", които биха влезли на наша територия. Това е "Цайтонет" - фирма, която работи изключително в областта на клетъчната трансплантация. Тя също има свободен достъп да подпише меморандум и да търси партньори в лечебните заведения.
Въпросът за защитата на гражданите от нерегламентирани експлантации и тяхното комерсиализиране е изключително сериозен и действително засяга приложното поле не само на Закона за трансплантациите, а вероятно действително и Наказателния кодекс - нещо, което сигурно ще имаме възможност да поправим между първо и второ четене.
Както във всяка дейност и може би всяко промишлено производство има вредни емисии, сигурно и в практиката на трансплантацията също ще има нерешени правни, деантологични въпроси, някои от които може би ще гравитират и до комерсиален елемент. Един закон и съответните подзаконови нормативни актове, които биха последвали, ще последват евентуалното приемане на закона, ще опитат в максимална степен да изключат тази възможност, но така или иначе трябва да сме готови да се сблъскаме и с това в последващата практика - нещо, което е обичайно и в държавите с голям опит в трансплантационното дело. Така или иначе трансплантацията в този закон е заложена като безвъзмездна дейност.
По отношение трансплантацията на органи, в закона никъде не пише, че може да има обмяна на органи, тъй като ние нямаме с какво да ги обменяме. Просто в момента този въпрос не стои и ние не сме членове на тъканните органни банки в света. Това би било много късен етап и трябват много сериозни инвестиции, за да бъде постигнато. Така че може би в близките десет години това няма да е актуално и затова не сме го записали.
Има един текст, който посочва, че е възможно да бъдат обменяни органи само след задоволяване на потребностите на страната и би могъл и да отпадне.
Благодаря за всички бележки, които бяха направени, и за подкрепата ин адванс, която получих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър. Преминаваме към гласуване на законопроекта за трансплантиране на органи, тъкани и клетки № 202-01-14, внесен от Министерския съвет.
Моля да гласувате.
Гласували 180 народни представители: за 178, против 1, въздържал се 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Има думата за процедура д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да благодаря за вашето участие и приемането на законопроекта и в смисъла на изразените становища бих помолил да се гласува да се удължи времето между първо и второ четене на две седмици, за да можем да проведем такава обществена дискусия, както беше предложено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Не виждам.
Моля да го гласувате.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Срокът е удължен.

Ще прочета няколко съобщения, включително и съобщения за парламентарен контрол:
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 21 май 2002 г., вторник, от 15,00 ч. в зала № 134 на "Батенберг" № 1.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 22 май 2002 г., сряда, от 14,30 ч. в зала № 232 на "Батенберг" № 1.
Съобщения за парламентарен контрол на 17 май 2002 г., петък:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на две питания от народните представители Кръстьо Петков и Николай Камов.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на питане на народния представител Христо Кирчев.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Ахмед Юсеин и Иво Атанасов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на три актуални въпроса от народния представител Татяна Дончева - два въпроса, и Янаки Стоилов и на питане от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на четири питания от народните представители Венцислав Върбанов - три питания, Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов и на актуалния въпрос от народния представител Димитър Дъбов.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос на народния представител Емилия Масларова и на четири питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Михаил Миков, Петър Жотев и Георги Станилов и от Благой Димитров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да вземат участие: заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев, министърът на финансите Милен Велчев, министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова, министърът на образованието и науката Владимир Атанасов и министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Следващото заседание е утре, 17 май 2002 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Благовест Сендов

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева