Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание от 16 до 18 юни 2004 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства.
2. Проект за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението “BULWARK 04”.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението “BULWARK 04” на територията на Република България.
4. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда (19 юни 2003 г.).
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в Резервата “Старинен Пловдив”.
6. Законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация.
7. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., доп. с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция.
9. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
12. Второ четене на законопроекта за генетично модифицираните организми – продължение.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
14. Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията за периода м. ноември 2002-2003 г.
15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия – продължение.
16. Второ четене на законопроекта за здравето – продължение.
17. Първо четене на законопроекта за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
18. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за изпълнение на наказанията.
19. Първо четене на законопроекта за защита срещу домашното насилие.
20. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “Тринадесет века България”.
21. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
22. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте предложената програма за седмицата.
Гласували 171 народни представители: за 144, против 12, въздържали се 15.
Тази програма е приета.
Освен нея има предложения, както следва: от народния представител Янаки Стоилов, от заместник-председателя на Парламентарната група на Новото време Борислав Цеков и от народния представител Емил Кошлуков, които независимо един от друг предлагат в програмата да бъде включено второ четене на обобщения законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, за пореден път и, надявам се за последен, в тази процедура се налага да се предлага включването на второто четене на измененията и допълненията на Закона за допитване до народа. Апелирам към вас най-после да подкрепите тези предложения, защото според мен в българското Народно събрание има народни представители, а народен представител означава човек, който изразява преди всичко интересите, очакванията на своите избиратели.
Затова се надявам, че вие ще подкрепите това предложение, тъй като в противен случай ще направим много неприятни заключения, а именно, че в България трудно може да се говори за реална демокрация и то в момент, в който тя вече е на прага на Европейския съюз.
Защото истинската демокрация означава обмен на властта не само между държавните институции, а преди всичко между гражданите и държавните органи. Затова аз отново настоявам този въпрос да бъде включен. Няма да се спре поставянето му на вниманието на обществото и на българските граждани. Смятам, че е крайно време българският парламент да го приеме, особено в такава седмична програма, в която не виждам някакви по-важни въпроси.

Достатъчно дълго време този въпрос беше отлаган. Ние няколко пъти спестявахме неговото поставяне заради други, по-важни или поне по-спешни законопроекти, които трябваше да се приемат. Освен това представителите на мнозинството заявяваха, че вече са готови да включат този законопроект. И сега това ще бъде един тест за достоверността на техните обещания.
Още веднъж апелирам към вашето внимание и предлагам този въпрос да бъде поставен като първа точка в дневния ред на седмичната програма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Сега ще видим дали ще бъде издържан тестът.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте направеното предложение да бъде включено в седмичната програма второто четене на обобщения проект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
Гласували 189 народни представители: за 124, против 35, въздържали се 30.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение – този законопроект, включен в седмичната програма, да бъде точка първа от дневния ред.
Гласували 184 народни представители: за 68, против 73, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Господин Стоилов, заповядайте, имате възможност да аргументирате прегласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз предлагам прегласуване, тъй като апелирам към Вас да се освободите от всякаква доза лицемерие. Простото включване на тази точка за пореден път в седмичната програма не означава абсолютно нищо. Така че според мен тези народни представители, които гласуваха за нейното разглеждане, би трябвало, ако наистина смятат това за необходимо, да подкрепят предложението за прегласуване и за включване на точката като първа точка. Обратният случай означава, че вие нищо не сте направили, тъй като при всички точки от седмичната програма този въпрос отново няма да бъде разгледан.
Моля, господин председател, да се прегласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение приетата точка за този законопроект да бъде точка първа от седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 94, против 62, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Кушлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря на почитаемия председател.
Уважаеми колеги, правя формалното предложение този законопроект да бъде точка втора. Наистина трябва да гледаме този закон, ако имаме воля. Ратификации ще има винаги, те са за по пет минути. Няма никакъв проблем да ги приемем след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте предложението този законопроект да бъде точка втора.
Гласували 190 народни представители: за 85, против 69, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаема госпожо Касабова! Предлагам Законът за допитване до народа да бъде включен като точка десета в седмичната програма на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това звучи разумно.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението това да бъде точка десета.
Гласували 182 народни представители: за 91, против 58, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много се радвам, когато в Народното събрание има настроение, но Народното събрание е тук, за да създава настроение в хората, а не на себе си. За голямо съжаление от Закона за референдумите ние превърнахме целия този дебат в едни малки политически закачки. А не е политическа закачка тогава, когато говорим за Европа, когато в Европа говорят, че нищо не бива да минава въпреки волята на народа. Когато говорим, че България трябва да бъде модерна държава, то в модерните държави хората могат да налагат дневен ред тогава, когато сметнат за необходимо.
Затова предлагам прегласуване. Колеги, за сетен път ви умолявам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Мирослав Севлиевски този законопроект да бъде включен като точка десета от дневния ред.
Гласували 203 народни представители: за 92, против 63, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Предложение, подписано от заместник-председателя на Парламентарната група на СДС, което е удовлетворено, за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Законопроектът е включен в седмичната програма, защото аз лично бях поел такъв ангажимент.
Предложение от заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС народния представител Теодора Константинова да бъде включен в дневния ред докладът на Временната анкетна комисия за проверка на дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно от държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".
Господин Костов, заповядайте да аргументирате предложението, подписано от заместник-председателя на вашата парламентарна група.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Близо преди един месец в пленарната зала беше раздаден докладът на временната анкетна комисия с това дълго название, което господин председателят прочете, съкратено да го кажем временната анкетна комисия по зърното, с решение към него и особеното мнение на група народни представители. Изключително важно е да намери място и аз предлагам да бъде точка десета, веднага след ратификациите, в програмата за тази седмица. Това е изключително важен въпрос, тъй като комисията в своята работа се натъкна на злоупотреби, на явна липса на контрол, на безхаберие от страна на държавни органи, в това число и на ръководството на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, които са създали почвата за източването на този резерв, за злоупотреби с него и за явни отклонения на съхраняваните количества, което направо е грабеж, квалифициран в доклада и в особеното мнение. Това нещо е необходимо да влезе, защото ако не влезе, презумпцията е, че някои лица, някои политически сили не желаят това да стане обществено достояние, не желаят да се вземат мерки срещу този престъпен акт, какъвто е безстопанствеността в една държавна агенция, да се вземат съответните мерки това да бъде прекратено и, както е записано в проекторешението, да се предоставят материалите на главния прокурор за негова санкция съгласно неговите правомощия.
Затова, ако действително сме на мястото си като върховна власт, като законодателна власт по Конституцията, която трябва да осъществява необходимия конституционен контрол, докладът трябва да влезе незабавно още тази седмица, за да можем да го предоставим по-нататък по надлежния ред на компетентните органи да вземат съответните мерки срещу тези незаконни прояви.
Повтарям, предлагам това да бъде точка десета, веднага след ратификациите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението докладът на временната комисия по зърното да бъде включен в дневния ред на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 99, против 39, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване този доклад да бъде точка десета от дневния ред, така както е направено предложението – веднага след ратификациите.
Гласували 182 народни представители: за 90, против 67, въздържали се 25.
Не се приема предложението докладът да бъде точка десета.
Господин Костов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Господин председател, моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване докладът за зърното да бъде точка десета от дневния ред.
Гласували 190 народни представители: за 98, против 70, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на народния представител Ралица Агайн.
“На основание чл. 40, ал. 3 правя предложение за включване в предстоящата седмична програма на точка – Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, приет на първо четене на 20 февруари т.г.”
Не виждам народния представител Ралица Агайн.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 142 народни представители: за 20, против 45, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
За процедура – господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тези, които гласуваха против този закон да влезе в дневния ред, те са против концесионните договори да станат публични и да могат хората да ги ревизират, а не вие.
Предлагам да се прегласува, за да се види кой е за публичност и кой не е за публичност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Подлагам отново на гласуване предложението за точка в дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 46, против 50, въздържали се 57.
Не се приема това предложение.
Следващото предложение е подписано от народния представител Георги Божинов. Той предлага като точка в дневния ред да се включи проект за решение за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
Господин Божинов, имате думата.


ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Задачата на комисията, която предлагаме, е в пълно съответствие с конституционните права и задължения на народните представители да упражняват парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Нещо повече, задачата е формулирана твърде коректно – да бъде предмет на анализ и оценка само дейността на лицата, които са посочени по конкретен повод.
Уважаеми колеги народни представители, през последната една година се извършиха много сериозни изследвания относно имотите на българската корона, подчертавам това понятие. Станаха известни нови факти и обстоятелства. Аз лично очаквах, че наследниците на българските царе ще предприемат действия. Големи бяха моите очаквания, че министър-председателят ще изненада българското общество по посока на посланията, които той отправи към българите, и заявките, които даде за морал. Продължавам да очаквам, че министър-председателят може да изненада и всички вас, но ние нямаме право да чакаме. До днес той не е предприел никакви действия.
Затова предлагам да подкрепите комисията, още повече, че са налице факти от дейността на министрите, които не могат да бъдат подминати без нашата санкция. Миналия петък тук от тази трибуна министърът на земеделието и горите отговори на народен представител, че добитите хиляди кубични метри дървесина от имотите, които владее сега фамилията на Сакскобургготски, е нормално, защото е в съответствие с лесоустройствените планове. Той ви убеди, че е морално, защото лесоустройствените планове са изградени преди реституцията.
Убегна от вниманието на министъра фактът, че тези 16 000 декара гори, уважаеми народни представители, по никакъв начин при сега действащото българско законодателство не могат да бъдат в активите на това дружество. Следователно средствата, придобити от продажбата на тази дървесина, която е сечена според законите, не могат да бъдат собственост на фамилията на Сакскобургготски. Обстоятелствата, поради които твърдя това, станаха известни от тази трибуна по-миналия петък. Ако имам още 30 секунди, ще информирам и вас, за да вземете решението си при положение, че сте известени.
Според българския Закон за горите, собствеността и ползването им, приет от нас, е предвидено, че горите в България могат да бъдат собственост единствено и само на български юридически и физически лица. Чуждестранните физически и юридически лица могат да бъдат собственици на гори само в продължение на три години и то, ако са ги придобили по наследство. Те имат право в рамките на тези три години или да ги прехвърлят на сънаследници, или държавата да ги изкупи.
Уважаеми колеги, трите години от акта на реституцията са изминали. Наследниците на Фердинанд, повече от половината от които не са български граждани, нито са влезли във владение, нито са ги прехвърлили на своите сънаследници, нито държавата ги е изкупила. Следователно, в този момент при никакви обстоятелства 16 000 декара не могат да бъдат в дружеството собственост на сестрата и сина на българския министър-председател. Имате фактите пред себе си, предстои ви да гласувате.
Аз искам да ви призова това гласуване да направим само с картите на народните представители, които са тук. Никой няма право да гласува с чуждата карта, защото тези, които ги няма, може би не знаят това, което аз казах пред вас. Затова нека това гласуване да бъде знак, нека всеки да поеме отговорността си, защото обществото ще се интересува кой как е гласувал. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов в дневния ред да бъде включен проект за решение за създаване на Временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски, с вносители Сергей Станишев и група народни представители.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 195 народни представители: за 86, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Преминаваме към следващото предложение за точка в дневния ред, което е с вносители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Михаил Миков. На основание чл. 40, ал. 3 предлагат в програмата за седмицата като точка от дневния ред да бъде включен законопроект за закрила на пациента.
Заповядайте, господин Миков, да аргументирате това предложение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
В предложението за седмична програма, което сте направили, има поне няколко законопроекта, свързани с темата здравеопазване. Ще продължи четенето на законопроекта за здравето, ще има ратификация на Споразумението с Конвенцията на Съвета на Европа за Европейската фармакопея и още няколко такива законопроекта. Ето защо ние предлагаме в седмичната програма, разбира се, не като предна точка, да бъде включен законопроектът за закрила на пациента. законопроекта за здравето, който се разглежда тук от няколко седмици, показа, че като че ли основна цел на този закон е решаване на някакви интереси на лекари от различни групи, по различни поводи, за различни пари от Здравната каса. Нека да дадем един сигнал, че Народното събрание има готовност да помисли и за правата на пациента и в целия този комплекс от законопроекти да се включи и законопроектът за закрила на пациента, още повече, че той е съвсем в унисон с европейската посока, в която сме тръгнали, и е една необходимост от този процес. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване като точка от дневния ред да бъде включен законопроектът за закрила на пациента.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 43, против 64, въздържали се 52.
Това предложение не се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчерашният ден ни донесе една голяма и обнадеждаваща новина.
На свое извънредно заседание в Люксембург Съветът на министрите на Европейския съюз обяви, че преговорите за присъединяване на България към съюза технически са приключили. Открит е пътят за подписване на договор за приемане на България в Европейския съюз през 2005 г. и за нейното членство в съюза 2007 г.
Това е голям успех на правителството, на парламента, на цялата наша администрация, включена в усилията за постигане на членство в Европейския съюз, на всички политически сили, които подкрепиха този процес. Това е успех на целия наш народ, постигнат с много усилия и жертви.
Затова, уважаеми народни представители, предлагам на основание чл. 40, ал. 5 от правилника като точка в дневния ред веднага след почивката от 11,30 ч. да бъде декларация на Народното събрание по този повод.
Уважаеми народни представители, моля ви да гласувате това предложение.
Гласували 156 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Господин Нихризов, имате думата за процедура.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин председател, преди две седмици поехте обезателството да съберете Комисията по Вътрешна сигурност и обществен ред, за да може да се разгледа законопроектът за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация и обещахте също да включите този законопроект на подходящо място в дневния ред, така че той действително да влезе за разглеждане в пленарната зала.
Парламентарната група на ОДС тогава се отказа от своето право на основание чл. 40 да вкара този законопроект в дневния ред, защото прие Вашето обещание.
Искам да Ви благодаря за това, че изпълнихте първата част от Вашето обещание и Ви предлагам да изпълните и втората част, за да бъдем наистина искрени в тази зала. Защото този закон е от също толкова голямо значение, както и преговорите ни за приемане в Европейския съюз. В момента се сблъскваме със случаи, след приемането ни в НАТО, които говорят недобре за България и следват скандал след скандал.
Затова предлагам, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, т. 21 да стане т. 11, т.е. законопроектът да бъде включен като т. 11 в дневния ред. По този начин ще покажем, че действително сме отговорни пред думата и пред народа, който представляваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам само да припомня, че моят ангажимент във втората си част беше за една седмица, след като докладът е изготвен. Докладът беше изготвен на 14-и, една седмица преди 21-ви, така че не съм в неизпълнение, за да бъде включен на подходящо място.
Иначе той е включен.
Но така или иначе ще подложа на гласуване Вашето предложение да бъде т. 11 от дневния ред.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 34, против 73, въздържали се 31.
Предложението за т. 11 не се приема.
Преди да дам думата на господин Цеков, което не е по последващата програма, искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 юни до 15 юни 2004 г.:
Проект за решение за произвеждане на национален референдум по въпроса за бъдещето на АЕЦ “Козлодуй”, с вносители Никола Богданов Николов и група народни представители - Комисията по правни въпроси, Комисията по медиите, Комисията въпросите на гражданското общество и Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносител Евдокия Манева и група народни представители. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагаща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Валери Димитров. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Проект за решение за разрешаване на изпращането на кораб от Военноморските сили на Република България извън територията на страната за участие в състава на формированието от Военноморските сили на НАТО, осигуряващо срещата на високо равнище на Алианса в Истанбул. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване на изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили на НАТО “Есфор” в Босна и Херцеговина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Съюзното командване по операциите относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин за провеждането на учението по Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004”. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета на Народното събрание за 2003 г. и по отчета за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” за 2003 г. с вносител Огнян Герджиков. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Ралица Агайн и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Цеков, имате думата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Бих искал да благодаря от името на Парламентарната група на Новото време на всички народни представители, които днес за пореден път с гласа си подкрепиха включването на второто четене на обобщения законопроект за промени в Закона за допитване до народа в седмичната програма на българския парламент. В този законопроект, който е резултат от усилията на колеги от различни парламентарни групи, няма политически пристрастия, няма теснопартийни интереси, има само едно – служба на обществения интерес. Народните представители, които за пореден път го подкрепиха, дадоха поредното доказателство, че умеят да служат на обществения интерес.
За съжаление, отново за пореден път в тази зала взе връх даже не политическото лицемерие, взе връх една дребна политическа злобица, взе връх едно политическо тесногръдие, което с лека ръка си позволи да отхвърли за пореден път, подчертавам, че е за пореден път, един законопроект, който се ползва с подкрепата на над 70% от обществото и който служи на обществото, не на партийните клики, не на фракциите в управляващата партия или на който и да било друг. Тази програма, която приехме днес, с някои дребни изключения, разбира се, е всъщност една законодателна конфекция. Българското общество не знае и никога няма да научи какво е гледал и приемал българският парламент в рамките на тази седмична програма, защото повечето от тези проблеми не отразяват широкия обществен интерес. Новото време отхвърля категорично всяка политика, която влиза в такова грубо противоречие с широкия обществен интерес.
Затова в знак на протест ние няма да участваме в днешното заседание на Народното събрание, с изключение на частта му за Декларацията за Европейския съюз, и, разбира се, ще обмислим по-нататъшните си действия, за да сложим край на тази вредна за България политика, която се превърна в законодателна практика на Тридесет и деветото Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНВ. Парламентарната група на ПГНВ напуска залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми народни представители, ако няма други предварителни въпроси, започваме с приетата за седмицата програма.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРЕХОДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА АФГАНИСТАН ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИЕ, БОЙНИ ПРИПАСИ И МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да представи доклада на комисията по тази точка от дневния ред.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната господин Иво Иванов, изпълняващ длъжността министър в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има постъпило предложение за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поканете в пленарна зала заместник-министъра на отбраната.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-36 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и Преходното правителство на
Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на
въоръжение, бойни припаси и материални средства,
внесен от Министерския съвет на 17.05.2004 г.

На редовно заседание, проведено на 27 май 2004 г. с участието на представители на Министерство на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства.
По силата на Бонското споразумение от 5.12.2001 г. международната общност в лицето на ООН пое ангажимента да подпомогне афганистанските власти за обучение на армията и силите за сигурност в процеса на установяване на траен мир в района. Към Ìèíèñòåðñòâî íà îòáðàíàòà на България беше отправена молба за безвъзмездно предоставяне на определени артикули от наличните запаси на Българската армия, за което съгласно нашето законодателство е необходимо споразумение между двете страни.
В споразумението се регламентират количеството на безвъзмездно предоставяните артикули, отговорностите и механизмът за тяхното предаване. Афганистанската страна се задължава да не продава или да не предоставя без наше съгласие предоставените въоръжение и бойни припаси. Прехвърлянето на собствеността върху имуществото – предмет на споразумението, ще се извърши след изпълнение на националните процедури по влизането му в сила. До осъществяването на тези условия имуществото ще бъде предоставено за временно безвъзмездно ползване, което ще даде възможност за своевременното му транспортиране и усвояване от афганистанска страна.
Като отчита мотивите на правителството, че споразумението е израз на вече изразената воля от българска страна да подпомогне установяването на траен мир и сигурност в Афганистан, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства, подписано на 5 април 2004 г. в София.”
Докладът на комисията беше приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата. Има ли желаещи? Не виждам.
Това ми дава основание да пристъпя към гласуване на първо четене на този ратификационен закон.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде разгледан и гласуван и на второ четене.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и Преходното правителство на
Афганистан относно безвъзмездно предоставяне на
въоръжение, бойни припаси и материални средства

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездното предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства, подписано на 5 април 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездното предоставяне на въоръжение, бойни припаси и материални средства.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 6.
Законът е приет на второ четене.
С това изчерпваме първа точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ И ТЕХНИКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “BULWARK 04”.
Заповядайте, господин Александров, да докладвате становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 402-03-19 за разрешаване
пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си
оръжие и техника на територията на Република България за
участие в учението “BULWARK 04”, внесен от
Министерския съвет на 1 юни 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 10 юни 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, в присъствието на представители на Министерство на отбраната и Генералния щаб, разгледа проект за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението “BULWARK 04”.

Учението "BULWARK 04", ïëàíèðàíî îò Еâðîïåéñêîòî êîìàíäâàíå íà Американската армия и организирано от командването на 18 инженерна бригада на Американската армия, ще се проведе на територията на Република България в района на полигон "Ново село" на три етапа: подготвителен (3 май – 18 юли 2004 г.), провеждане на учението (19 юли – 22 август 2004 г.) и заключителен (23 август – 19 септември 2004 г.). Целта на учението е да се проверят възможностите както на американските въоръжени сили за транспортиране от САЩ, така и на учебния полигон "Ново село". Предвижда се да се отработят въпроси, като осъществяване на логистична поддръжка от страната-домакин и обмяна на опит по обучение на механизирани подразделения с използване на симулативни средства.
Като отчита, че провеждането на учения на територията на нашата страна ще ускори постигането на реална оперативна съвместимост на Българската армия със страните–членки на Алианса, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава пребиваването от 1 юли до 19 септември 2004 г. на военен контингент от въоръжените сили на САЩ в състав до 1300 военнослужещи с личното си оръжие, до 3 военнотранспортни самолета, 10 хеликоптера и 30 единици военна техника на територията на Република България за участие в учението "BULWARK 04".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте проекта за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението "BULWARK 04".
Моля, гласувайте това решение. Призовавам ви за активност.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПОДДРЪЖКА НА УЧЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМАНДВАЩИЯ ЕВРОПЕЙСКОТО КОМАНДВАНЕ НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ И СЕДМА АРМИЯ ОТНОСНО УЧЕНИЕТО "BULWARK 04" НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"ДОКЛАД

относно Законопроект № 402-02-42 за ратифициране на
Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и
Командващия Европейското командване на
Американската армия и Седма армия относно учението
"BULWARK 04" на територията на
Република България, внесен от Министерския съвет
на 1 юни 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 10 юни 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България.
С Решение № 361 от 2004 г. Министерският съвет на Република България одобри проекта на Споразумение за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" и упълномощи началника на управление "Подготовка и използване на войските" в Генералния щаб на Сухопътни войски да проведе преговорите и да подпише споразумение от българска страна на 5 май 2004 г. в София, а от американската страна на 6 май 2004 г. в Хайделберг, Германия.
Споразумението урежда въпросите, свързани с влизането и напускането на територията на страната от въоръжените сили на САЩ и техните доставчици; правните аспекти; наказателната юрисдикция; униформи и оръжие; защита на силите и сигурност; собственост и оборудване; финансови въпроси; данъци и такси; процедури по доставки; внос и износ; опазване на околната среда; предявяване на искове и разрешаване на спорове и други.
Като отчита мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България, подписано на 6 май 2004 г. в Хайделберг, Федерална република Германия.
Докладът на комисията беше приет с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България, на първо четене.
Призовавам към активност народните представители.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Очевидно категорично и ясно мнозинство – законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гледан и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение законопроектът да се гледа в това пленарно заседание на второ четене.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!


"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и
Командващия Европейското командване на
Американската армия и Седма армия относно учението
"BULWARK 04" на територията на
Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България, подписано на 6 май 2004 г. в Хайделберг, Федерална република Германия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Законът за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между правителството на Република България и Командващия Европейското командване на Американската армия и Седма армия относно учението "BULWARK 04" на територията на Република България е приет на второ четене.



Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ КОНВЕНЦИЯ № 185 ОТ 2003 ГОДИНА ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА САМОЛИЧНОСТ НА МОРЯЦИТЕ (РЕВИЗИРАНА), ПРИЕТА НА 91-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА (19 ЮНИ 2003 ГОДИНА).
Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, имате думата да представите становището на комисията по този проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ÕÀÑÀÍ АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ

относно проект за решение за вземане на акт от
Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана),
приета на 91-ата сесия на Международната конференция
на труда № 402-03-9, внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 15 април 2004 г., обсъди проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда. На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова – министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
От страна на вносителя проектът за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 бе представен от господин Николай Найденов – началник сектор “Международни отношения” в Министерството на труда и социалната политика. Приемането на решение от Народното събрание за вземане на акт от конвенции, протоколи и препоръки на Международната организация на труда има за цел да информира обществото и да доведе до приемане на ефективни мерки за тяхното ратифициране и прилагане, което произтича от разпоредбите на чл. 19, ал. 5, буква “б” и ал. 6, буква “б” от Устава на Международната организация на труда. Според него правителствата на държавите-членки се задължават да представят на съответния законодателен орган вземането на акт от всички международни документи, приети от МОТ. Конвенцията предвижда минимални изисквания относно методите и процедурите по издаване на документи за самоличност на моряците, както и процедурите за контрол на качеството. Признава се статутът на моряк на всеки, който притежава валиден документ за самоличност на моряк, издаден с разпоредбите на Конвенцията от държава-членка, за която Конвенцията е в сила. Съществена новост е въвеждането на биометричен образец, който се съхранява в Международната електронна база данни. Чрез това се позволява по-сигурен и надежден достъп до базата от органите, които се интересуват от тези данни. Въз основа на тези документи, всяка държава-членка е длъжна да разреши влизането в своята територия на притежателя на валиден документ за самоличност на моряците.
Конвенцията има три приложения, които са неразделна част от нея. Едното от тях е разработен образец на документ за самоличност на моряците. Второто приложение касае електронната база данни, а следващото трето приложение се отнася до изискванията за препоръчителните процедури и практики по издаване на документите за самоличност. Бе подчертано, че наскоро е приет образец на тази електронна база данни. Предстои неговото внедряване, след което разглежданата Конвенция № 185 ще бъде предложена за ратификация в пълен обем.
След проведено гласуване с резултати “за” – 14, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда от 19 юни 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!
"ДОКЛАД

относно проект за Решение № 402-03-9 за вземане акт от
Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на
Международната конференция на труда (19 юни 2003 г.), внесен от Министерския съвет на 23 март 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност внесе проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда от 19 юни 2003 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България в съответствие с чл. 19, ал. 5, буква “б” от Устава на Международната организация на труда да приеме решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда от 19 юни 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Комисията по правните въпроси не е представила доклад, но имаме доклада на водещата комисия.
Имате думата за изказвания по този проект за решение. Не виждам воля за това.
Подлагам на гласуване проекта за решение за вземане на акт от Конвенция № 185 от 2003 г. за националните удостоверения за самоличност на моряците (ревизирана), приета на 91-ата сесия на Международната конференция на труда (19 юни 2003 г.).
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА НА ООН – ЮНЕСКО, ЗА ПРОЕКТ “КОНСЕРВАЦИЯ НА ПАМЕТНИЦИ В РЕЗЕРВАТА “СТАРИНЕН ПЛОВДИВ”.
Имаме доклад на Комисията по културата.
Моля председателят на комисията господин Стефан Данаилов да прочете доклада.


ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между
правителството на Република България и Организацията за
образование, наука и култура на Организацията на
обединените нации – ЮНЕСКО, за проект “Консервация
на паметници в резервата “Старинен Пловдив”, № 402-02-33,
внесен от Министерския съвет на 04.05.2004 г.

Комисията по културата на редовното си заседание на 25 май 2004 г. обсъди и прие доклад за първо гласуване по Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”, № 402-02-33, внесен от Министерския съвет на 04.05.2004 г.
Заседанието е отразено в стенографски протокол № 84 от същата дата.
Спогодбата е подписана на 27 август 2003 г. в гр. Пловдив от Генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура и министъра на външните работи на Република България Соломон Паси.
В т. 2 на чл. VIII са определени изискванията за влизане в сила на спогодбата. Приложението й и включеният в нея оперативен план се прилага временно от датата на нейното подписване до приемането от Народното събрание на настоящия законопроект за нейното ратифициране и уведомяването по дипломатически път на ЮНЕСКО, че са изпълнени изискванията на българското законодателство. В пакета от документи към законопроекта Министерският съвет е приложил копие от спогодбата на български език и на английски език, който е оригиналната версия на подписаната международна спогодба.
Обект на проекта са седем паметници на културата – 6 поименно определени къщи и един ансамбъл в “Старинен Пловдив”.
Целта на проекта е тяхната цялостна архитектурна и художествена консервация и осигуряване на бъдещото им устойчиво използване с обществени функции. Паметниците имат значителна културна стойност и са представителни за дървената градска архитектура на Балканите. Седемте паметника са в центъра на резервата, разположени на най-активните локални туристически маршрути.
Преобладаващата част от собствеността в резервата е частна – 77 на сто. Седемте паметника са държавна и общинска собственост. Съществува богат опит в урбанистичното планиране на резервата. Неговият устройствен план съдържа специфични правила и норми за защита на паметниците. С действащото законодателство е осигурена стабилна правна защита на архитектурния резерват.
Опазването на този исторически център има 70-годишна история и 50-годишна история на действие, а консервацията на паметниците е с 50-годишна практика. Сегашният проект на стойност 999 738 щатски долара, включително 13 на сто поддържащи разходи на програмата, е представен за финансовата помощ от ЮНЕСКО и Японския фондов тръст след мисия за дефиниране на проекта в Пловдив от 24 до 30 юни 2002 г. Изключителна е организационната помощ и съдействие на Българския национален комитет на ИКОМОС.
Със спогодбата са изяснени целите на проекта и са уточнени задълженията на страните. Определени са правила за оборудване, материали и доставки, предвидени са информации и периодични отчети за проекта, привилегии и имунитети за ЮНЕСКО.
В заключителните разпоредби е посочен 3-годишният срок, уредени са въпросите по изменения в оперативния план, неговото прекратяване и докога остават в сила ангажиментите на страните след изтичането на срока на действието или в случай на прекратяването му. Срокът би трябвало да тече от започването на проекта – след сключването на договора между ЮНЕСКО и българските местни власти за неговото изпълнение.
Спогодбата е в интерес на Република България. Ратификацията и от Народното събрание е необходима във връзка с предвижданията в нея за освобождаването на ЮНЕСКО от данъци, такси и мита, както и с освобождаването от отговорност срещу всички искове срещу ЮНЕСКО в резултат на дейностите, извършвани в съответствие със спогодбата на територията на нашата страна.
Комисията по културата на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България и чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Подкрепя на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”, № 402-02-33, внесен от Министерски съвет на 04.05.2004 г.
Становището е прието с 10 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Данаилов.
Има следващ доклад на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Александров да представи доклада на тази комисия.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,

“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-33 за ратифициране на
Спогодбата между правителството на Република България и
Организацията за образование, наука и култура на ООН –
ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата
“Старинен Пловдив”, внесен от Министерския съвет на
4 май 2004 г.

На 13 май 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив” и прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”, подписана на 27 август 2003 г. в Пловдив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Александров.
Имате думата за изказвания. Не виждам вдигнати ръце.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо четене Законопроект № 402-02-33 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на ООН – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”.
Моля, гласувайте активно!
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Приема се, но в случая двамата въздържали се със сигурност не са пловдивчани.
Имате думата за процедура, господин Данаилов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин председател, на основание чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от името на комисията предлагам законопроектът за ратифицирането на спогодбата да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Данаилов да преминем към второ четене на досега разглеждания законопроект.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля, докладвайте на второ четене законопроекта за ратификация на спогодбата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Комисията по културата предлага следното наименование на закона: “Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации – ЮНЕСКО, за проект “Консервация на паметници в резервата “Старинен Пловдив”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата по заглавието на законопроекта. Видно е, че няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на този законопроект.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ДАНАИЛОВ: "Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и Организацията за образование, наука и култура на Организацията на обединените нации ЮНЕСКО за проект "Консервация на паметници в резервата "Старинен Пловдив", подписана на 27 август 2003 г. в Пловдив."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Имате думата за изказвания по единствения член на този законопроект. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте член единствен на законопроекта по точка 5.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Този закон е приет на второ четене. (Частични ръкопляскания.)

Преминаваме към шеста точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЧЛ. 24 И 25 ОТ УСТАВА НА СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ.
Имаме два доклада. Единият е на водещата Комисия по здравеопазването.
Заповядайте, господин Цеков, да докладвате от името на тази комисия нейното становище по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.
Преди да направя това, позволете ми да направя процедурно предложение. Тъй като ще работим по три ратификации, касаещи доклади на Комисията по здравеопазването, бих искал да помоля в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването проф. Хинков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на здравеопазването.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране измененията в
чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация,
№ 402-02-24, внесен от Министерския съвет
на 6 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 май 2004 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроект за ратифициране измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от д-р Петко Салчев – заместник-министър на здравеопазването. Измененията предвиждат увеличаване броя на членовете на Изпълнителния комитет на Световната здравна организация, на която основател и член от 1948 г. е и Република България. Изтъкнато беше, че приетите изменения не увеличават задълженията на страната ни като държава-членка на Световната здравна организация, като същевременно ще са необходими за усъвършенстване на функциите и дейността на организацията.
След кратка дискусия и последващо гласуване членовете на Комисията по здравеопазването единодушно взеха следното решение:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира със закон измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация, приети на 16 май 1998 г. от 51-ата Световна здравна асамблея." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз благодаря.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля господин Александров да представи този доклад.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.


"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-24
за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25
от Устава на Световната здравна организация,
внесен от Министерския съвет на 6 април 2004 г.

На 28 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация, приети на 16 май 1998 г. от 51-ата Световна здравна асамблея."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам воля за дебат по промените в Устава на Световната здравна организация.
Подлагам на първо гласуване законопроекта така, както е озаглавен в т. 6 на нашата програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Давам думата на господин Цеков за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.
Очевидно при такава подкрепа аз бих могъл да си позволя да предложа на уважаемите народни представители да преминем към второ четене íà çàêîíîпроекта за ратификацията на измененията в Устава на Световната здравна организация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз благодаря.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
В такъв случай гласувайте процедурното предложение да преминем към второ четене на този закон.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Ще помоля господин Цеков да докладва заглавието на закона, после единствения член и накрая – Заключителната разпоредба.


ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Наименованието е “Закон за ратифициране измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли желания за изказвания по наименованието на закона? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона на второ четене.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Моля, докладвайте единствения член на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Член единствен. Ратифицира измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация, приети на 16 май 1998 г. от 51-а Световна здравна асамблея.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли мнения по член единствен? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене член единствен от закона.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Член единствен е приет.
Моля да бъде докладвана Заключителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли мнения по Заключителната разпоредба? Няма.
Моля, гласувайте Заключителната разпоредба на закона, с което той ще бъде приет на второ четене.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
С това Законът за ратифициране измененията в чл. 24 и чл. 25 от Устава на Световната здравна организация е приет окончателно на второ четене.
С това е приета т. 6 от нашата седмична програма.
Преминаваме към точка седма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 50 НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ФАРМАКОПЕЯ ОТ 22 ЮЛИ 1964 Г., ДОПЪЛНЕНА С ПРОТОКОЛ № 134 ОТ 1 НОЕМВРИ 1992 Г.
Моля, господин Цеков, докладвайте становището на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Конвенция № 50
на Съвета на Европа за разработване на Европейската
фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол
№ 134 от 1 ноември 1992 г., № 402-02-18, внесен от
Министерския съвет на 30 март 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 май 2004 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., № 402-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 март 2004 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Петко Салчев – зам.-министър на здравеопазването. Разяснено беше, че Европейската фармакопея е създадена през 1964 г. с Конвеция № 50 на Съвета на Европа с цел да се хармонизират изискванията в националните фармакопеи и да се премахнат пречките пред свободната търговия с лекарства. Фармакопеята представлява сборник от статии със задължителни норми и изисквания, които гарантират качеството, безопасността и ефективността на лекарствените продукти. Тя има характер на нормативен акт, като изискванията й са задължителни за всички институции, свързани с производството, контрола, съхраняването и прилагането на лекарствата. Европейската фармакопея играе и все по-голяма роля за уеднаквяване на изискванията към лекарствата не само в Европа, но и в САЩ, и Япония. Изтъкнато беше, че членството на България в Европейската фармакопеия би допринесло за унифицирането на изискванията към българските лекарства с европейските, увеличаване конкурентоспособността на българските лекарства и улесняване достъпа на българските производители до европейските пазари.
След проведена дискусия и последващо гласуване с 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по здравеопазване взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., № 402-02-18, внесена от Министерския съвет на 30 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Следващият доклад е на Комисията по европейска интеграция. Нейният председател господин Вълчев не го виждам в залата. Има ли заместник-председатели на комисията? Не ги виждам в залата. Има ли членове на Комисията по европейска интеграция? Няма. Затруднен съм да бъде представен този доклад, тъй като в залата не присъства нито един член на Комисията по европейска интеграция. Ще помоля квесторите да се погрижат да дойде някой от ръководството или член на комисията, за да докладва.
Ще помоля председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров да докладва доклада на комисията.
Заповядайте, господин Александров.
ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-18 за ратифициране на
Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на
Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с
Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., внесен от Министерския съвет на 30 март 2004 г.

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г. и прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Има думата господин Памуков да представи доклада на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Памуков.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ:
“С Т А Н О В И Щ Е
относно законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея
от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., № 402-02-18, внесен от Министерския съвет на 21.07.2003 г.

На свое редовно заседание, проведено на 21 април 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея, с вносител Министерски съвет.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на здравеопазването д-р Петко Салчев.
1. Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., хармонизира изискванията в националните фармакопеи и премахва пречките пред свободната търговия с лекарства в Европа. За целта конвенцията предвижда създаването на Европейската фармакопея, сборник от статии със задължителни норми и изисквания, гарантиращи безопасността и качеството на активите и помощните вещества, както и ефективността на лекарствените продукти. Организационният механизъм за разработването на Европейската фармакопея включва: Комитет за обществено здраве, функциониращ в рамките на Съвета на Европа и Комисия на Европейската фармакопея, създадена от комитета.
Към настоящия момент 32 европейски страни са членове на Европейската фармакопея, в това число всички държави-членки на Европейския съюз, включително и новоприетите.
От 22 януари 1992 г. България има статут на наблюдател към Комисията на Европейската фармакопея.
2. Европейската общност подписа Конвенция № 50 на Съвета на Европа през 1994 г., с което за всички страни-членки възникна задължението да спазват стандартите, приети от Европейската фармакопея. Директиви № 2001/82 ЕС и 2001/83 ЕС за лекарствените продукти установяват задължителния характер на Европейската фармакопея относно спецификациите на лекарства.
С подписването от страна на Европейската общност Конвенцията за разработване на Европейската фармакопея става част от acquis communautaire. Това обосновава ангажимента за подписването и ратификацията й от България.
В заключение следва да се отбележи, че ратифицирането на Конвенция № 50 на Съвета на Европа и членството на страната ни в Европейската фармакопея би допринесло за унифициране на изискванията към българските лекарства с европейските, увеличаване конкурентоспособността на българските лекарства и улесняване достъпа на българските производители до европейските пазари.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г., № 402-02-18, внесен от Министерския съвет на 21.07.2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Памуков.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да подкрепя и да призова всички да подкрепим този законопроект. Това не е едно просто ратифициране на една конвенция, която в някои случаи може да е важна, примерно как да се третират домашните любимци. Тези въпроси са безспорно важни. Но специално този законопроект е свързан с качеството, безопасността на лекарствените продукти и с унифицирането на изискванията им към нашите български производители, което безспорно е важно. Тоест, това е още една малка крачица по пътя към пълното ни интегриране в Европа, част от хармонизиращия процес.
И както стана ясно от докладите на комисията, досега сме били наблюдатели в Европейския фармакопеен комитет, от днес ние ще можем да бъдем вече пълноправен член. България е член на този Европейски фармакопеен комитет, съответно нашите институции ще могат да се съобразяват и когато се създава Българската фармакопея, вече да стъпват на принципите на Европейската, а не примерно както е досегашната практика – на Чешката фармакопея, като една напреднала нормативна база. Така че, подкрепям и се надявам всички да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Други изказвания? Не виждам.
Предлагам да гласуваме на първо четене законопроекта. Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
С това е приет на първо четене Законопроектът за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа.
Заповядайте, господин Цеков, за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение за преминаване към второ четене на прочетения от мен законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви. Противно процедурно предложение?
Не виждам.
Моля гласувайте процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта по т. 7.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се процедурното предложение.



ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Закон за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли изказвания по заглавието? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Заглавието се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: “Член единствен. Ратифицира Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Мнения? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене единствения член на законопроекта за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
С това е приет Законът за ратифициране на Конвенция № 50 на Съвета на Европа за разработване на Европейската фармакопея от 22 юли 1964 г., допълнена с Протокол № 134 от 1 ноември 1992 г.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Възобновявам заседанието, уважаеми народни представители.
Както преди малко научих, Народното събрание няма готовност сега да приеме декларацията, за която стана реч. Затова тя ще бъде като първа точка от утрешния дневен ред.

Продължаваме нашата делова работа с точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ДАРЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
Господин Цеков, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция, № 402-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.

На свое редовно заседание Комисията по здравеопазването разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Петко Салчев – заместник-министър на здравеопазването. Изтъкнато беше, че Споразумението за дарение между министерството на двете страни е сключено в изпълнение на компонент № 2 “Предоставяне на психично-здравни услуги в общността” от проекта “Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на психиатричната помощ в общността в Югоизточна Европа”, осъществяван в страните от Югоизточна Европа в рамките на инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност. Целта на този компонент е хармонизиране на психично-здравните услуги, предоставяни в общността, като включва и създаване на пилотен център за предоставяне на такива услуги във всяка страна бенефициент. Дарението, което френското правителство ще предостави на българската страна съгласно споразумението, е в размер на 72 750 евро. Подчертано беше, че за реализирането на всички компоненти по проекта българската страна ще предприеме стъпки за предоставяне на дарения и от други страни.
След проведената дискусия и последващо гласуване с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по здравеопазване взе следното решение:
“Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция № 402-02-32, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Искам да поканя господин Хасан Адемов да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за
дарение между Министерството на здравеопазването на
Република България и Министерството на здравеопазването и
социалните грижи на Република Гърция, № 402-02-32, внесен
от Министерския съвет на 3 май 2004 г.

На заседание, проведено на 13 май 2004 г., Комисията по труда и социалната политика обсъди и разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Веселин Делчев от Министерството на здравеопазването. Бе подчертано, че споразумението е сключено при изпълнение на компонент № 2 “Предоставяне на психично-здравни услуги в общността” от проекта “Укрепване на социалното сближаване чрез подобряване на психиатричната помощ в общността в Югоизточна Европа” в рамките на инициативата за социално сближаване на Пакта за стабилност.
Споразумението е подписано на 25 февруари 2004 г. и в него се предвижда гръцкото правителство да предостави дарение в размер на 72 750 евро.
След проведено гласуване с резултат 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Моля господин Венко Александров, председател на комисията, да представи доклада по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-32 за ратифициране на
Споразумението за дарение между Министерството на
здравеопазването на Република България и Министерството
на здравеопазването и социалните грижи на Република
Гърция, внесен от Министерския съвет на 3 май 2004 г.

На 27 май 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция, сключено на 2 март 2004 г.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване на първо четене този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 137, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Господин Цеков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, при тази подкрепа от залата аз се осмелявам да направя предложение за преминаване към второ четене на предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Преминаваме към второто четене.
Искам да помоля господин Валери Цеков да представи заглавието и текста на единствения член в законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
“З А К О Н
за ратифициране на Споразумението за дарение между
Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция

Член единствен. Ратифицира Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция, сключено на 2 март 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по текста на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалните грижи на Република Гърция – заглавието и член единствен, както бяха представени.
Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
Законът се приема.

Преминаваме към следващата и последна за деня ратификация:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СИНГАПУР ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Искам да помоля господин Тасим да докладва становището на Комисията по икономическата политика.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ:

“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 402-02-22 от 6.04.2004 г. за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 2 юни 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Договорът е важен елемент от международноправната основа, на която ще се градят и развиват отношенията на сътрудничество и партньорство между Република България и Република Сингапур, и е израз на политиката на Република България за възстановяване на българското присъствие в азиатския район.
Договорът урежда цялостно отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни на основата на равнопоставеност и добра воля. При изготвяне на договора са взети под внимание изискванията на Европейската комисия за привеждане в съответствие на двустранните инвестиционни договори, сключени от Република България, с европейското законодателство.
Всяка договаряща се страна ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейна територия. Разпоредбите на този договор няма да се прилагат по въпросите на данъчното облагане на територията на всяка договаряща се страна. Тези въпроси ще се регулират от Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни и местното законодателство на всяка от тях. Всяка договаряща се страна ще гарантира на инвеститорите от другата страна свободния превод на недискриминационна основа на техните капитали и приходите от инвестиция.
Договорът ще остане в сила за период от 15 г. и ще продължи да бъде в сила след това, освен ако преди изтичане на първоначалния период от 14 години някоя от договарящите се страни не уведоми писмено другата страна за намерението си да прекрати този договор.
С влизането в сила на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Република Сингапур ще се създадат основните правни гаранции за безпристрастно третиране на инвеститорите и за опазване на техните интереси, което ще укрепи взаимното доверие в стопанската област и ще насърчи инвестиционния процес.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България и Република Сингапур.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Има още един доклад, който е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Искам да помоля господин Александров да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
относно законопроект № 402-02-22 от 6 април 2004 г.
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет

На 22 април 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 септември 2003 г. в Сингапур.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене ратификационния закон, както беше представен.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Господин Тасим, заповядайте за процедура.
ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми колеги, предвид това, че на първо четене не се направиха предложения за промяна на този законопроект, предлагам да преминем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене. Предпоставките относно правилника са налице.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Господин Тасим, заповядайте да представите закона с неговия член единствен.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Благодаря, господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите

Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 15 септември 2003 г. в Сингапур.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по заглавието и член единствен на закона? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на второ гласуване Закона за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите – заглавието и член единствен.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред, която приехме днес сутринта:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБИ НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛА НА НАЛИЧНИТЕ ЗАПАСИ НА ЗЪРНО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, КАКТО И ПРОЕКТОРЕШЕНИЕТО КЪМ НЕГО И ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да поканя господин Пламен Моллов да представи доклада, проекторешението и особеното мнение.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Докладът, който е депозиран в Народното събрание, е резултат от неколкомесечна работа на Временната анкетна комисия по зърното, съдържа редица констатации, които изискват много сериозен и внимателен дебат в тази зала. Включването на тази точка в дневния ред извънредно за днешното заседание практически свари неподготвени тези, които биха участвали в дебата, както и самият факт, че в момента ресорни министри отсъстват от страната, в частност това е госпожа вицепремиер Шулева, както и фактът, че едно от основните засегнати лица – временно изпълняващият длъжността ръководител на "Държавния резерв и военновременните запаси" господин Йовчев в момента е в болнични.
Поради това предлагам този дебат да се проведе на едно отделно извънредно заседание, евентуално във вторник другата седмица и на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да отложим разискванията днес и да насочим тази точка за извънредно заседание през следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред. Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип не съм против, стига това наистина да стане с ясна гаранция, че във вторник ще се проведе това заседание, защото в противен случай... Сутринта гласувахме и сега чрез процедура се отхвърля това гласуване. По-скоро предлагам директно да се гласува за извънредно заседание във вторник на тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Малко се преплетоха процедурните предложения.
Има процедурно предложение за извънредно заседание във вторник. Ще си позволя да разместя гласуването на процедурните предложения, тъй като едното е преюдициално по отношение на другото.
Затова подлагам на гласуване направеното предложение от господин Борислав Китов във вторник от 14,00 ч. да има извънредно заседание на парламента с една-единствена точка от дневния ред: разисквания по този доклад и проекторешението, заедно с особеното мнение.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това предложение за извънредно заседание.
Гласували 157 народни представители: за 132, против 13, въздържали се 12.
Приема се.
Във вторник ще има извънредно заседание с тази точка от дневния ред.
Второто процедурно предложение ще остане безпроблемно – да се отложат разискванията днес. Всъщност не може да има второ, защото вече е прието да бъде във вторник, така че отпада от само себе си. Това кумулира и предходното предложение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА с вносители Емилия Масларова, Петър Димитров и Кръстьо Петков на един от законопроектите, Росица Тоткова и група народни представители на втория, Атанас Василев и Валери Цеков на третия, Емилия Масларова и Атанаска Тенева на четвъртия, Весела Драганова и група народни представители на петия от законопроектите.
Има думата председателят на комисията д-р Хасан Адемов да представи доклада по тези законопроекти.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
От проектите, които прочетохте, на практика проектът, внесен от госпожа Масларова и господин Петър Димитров, съдържа едно предложение, което е прието в Закона за бюджета на държавното общественото осигуряване за 2003 г., така че по същество този проект отпада.
Проектът, внесен от господин Валери Цеков и господин Атанас Василев, на практика е оттеглен, така че сега ви представям доклад по трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца:

“Д О К Л А Д
по законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 254-01-104 от 14 ноември 2004 г., внесен от Росица Тоткова и група народни представители;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Емилия Масларова и Атанаска Михайлова;
законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Весела Драганова и група народни
представители

Комисията по труда и социалната политика на редовно заседание, проведено на 15 април 2004 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесени съответно от Росица Тоткова и група народни представители, от Емилия Масларова и Атанаска Тенева и от Весела Драганова и група народни представители.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова, министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на НОИ, господин Дикран Тебеян, заместник-председател на Българска стопанска камара, госпожа Асия Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ и др.
Законопроект № 254-01-104 и мотивите към него, внесен от Росица Тоткова и група народни представители, беше представен от господин Васил Маринчев, който е един от вносителите. Със законопроекта се предлага да се предвидят месечни помощи при бременност и за учащите се. Предвиждат се и целеви помощи за ученици, както и да се изплащат месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 2 години. Предлага се месечната помощ при бременност да бъде 110 лв., включително и за неосигурените жени, което да бъде обвързано с дохода на член от семейството и да се изплаща в срок от 45 календарни дни преди раждането. Семейната помощ за дете, когато семейството е от един родител, да бъде завишена при определени условия. Конкретизирани са условията, при които се отпускат целеви помощи за ученици.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 454-01-18, беше представен от госпожа Атанаска Тенева-Ганева, която е една от вносителките. Тя подчерта, че на практика учащите се до 18-годишна възраст и над нея са все още в системата на средното образование. Беше изяснено, че в тази връзка се предлага необходимото изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, което включва 18-годишните ученици в състава на семейството и правото им на семейни помощи. Бе прието по принцип предложението на Министерството на труда и социалната политика за отграничаване на 20 години на възрастта на децата, които да могат да получават такива семейни помощи. Беше подчертано, че се предлагат промени в закона само за пълнолетните ученици, а не и за пълнолетните студенти с аргумента, че е различна организацията на учебния процес и степента на образование, както и ограничена възможността за собствени доходи на учениците поради липса на необходимото образование и свободно време.
Народната представителка Весела Драганова представи законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца № 454-01-28. Предложените изменения имат за цел да усъвършенстват действащите разпоредби в областта на социалната защита на бъдещите майки и тези, които отглеждат своите деца. Предвижда се нов вид помощ в размер на 150 лв. – еднократна помощ при бременност. Право на такава помощ да имат всички бременни жени за срок от 45 дни преди раждането, които не отговарят на условията по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, като помощи ще получават както неосигурените бременни жени, така и осигурените, все още непридобили необходимия осигурителен стаж.
За осигурените майки, отглеждащи деца до една година, се предвижда възможност да получават месечна помощ до придобиване на необходимия осигурителен стаж и право на обезщетение по чл. 52а от Кодекса за социалното осигуряване. Предлага се да отпадне изискването в Кодекса за социалното осигуряване към майките за три месеца осигурителен стаж и през последните 12 месеца преди отпуска, с което се постига еднаквост на условията и предпоставките, при които могат да се получават обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете.
След представяне на законопроектите беше проведено обширно обсъждане на въпросите, свързани с подпомагане на бременните жени и майките и по отношение усъвършенстване на нормативната уредба в тази насока, както и повишаване социалната защита на бременните жени и майките.
След приключване на дискусията и проведено гласуване, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище, както следва:
С резултати “за” 2 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 11 гласа, комисията предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
С резултати “за” 12 гласа, “против” няма, “въздържал се” 1, комисията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Емилия Масларова и Атанаска Тенева.
С резултати “за” 12, “против” няма, “въздържал се” 1, комисията предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Весела Драганова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има и доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Междувременно от Валери Цеков и Атанас Василев, които са вносители на Законопроект № 454-01-5, постъпи искане за оттегляне, така че той няма да бъде предмет на дискусия.
Имат думата вносителите на законопроектите, които желаят да ги представят.
Госпожо Константинова, имате думата като вносител на законопроект № 254-01-104.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът е внесен на 14 ноември 2002 г., като мотивите за него са актуални и досега, две години след внасянето му, което доказва необходимостта от неговото анализиране и приемане.
Практиката по прилагането на Закона за семейни помощи за деца потвърди редица недостатъци и празноти, върху които ОДС акцентира още при неговото обсъждане. Те оказват непосредствено влияние върху снижаването на жизнения стандарт на семействата с деца. Не е допустимо в такъв закон, както е в досега действащия, да не се предвиждат помощи при бременност на неосигурените жени, включително учащите. При утежнената демографска ситуация и продължаващото обедняване на младите семейства това де факто е акт на дискриминация.
Рязкото намаляване на продължителността на изплащане на помощи на неосигурени майки за отглеждане на малко дете от две години на една година чувствително ощетява семейния им бюджет именно в такъв труден период. Освен това, с фиксирането на размера на тези помощи от 100 лв. се елиминира необходимостта от тяхното осъвременяване в зависимост от инфлацията. Законът за семейните помощи за деца не отразява необходимостта от отчитане на социалния статус на родителите при определяне на размера на помощите. Лишаването на децата в семействата с един родител от допълнителна държавна подкрепа е в противоречие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на детето за осигуряване на равен шанс за всички деца. Липсата на грижа за децата на самотни родители ще увеличи принудителното им постъпване в социални домове, което от своя страна противоречи на декларираната цел на Закона за закрила на детето.
В закона съществува един твърде недообмислен казус, чрез действието на който значителен брой деца се лишават от месечни помощи за деца до 18-годишна възраст. Изискването да се посещава училище, като условие за получаване на тези помощи, не е съобразено с факта, че твърде много семейства не разполагат с необходимите финансови възможности за това. При оформилата се тенденция за увеличаване броя на децата, непосещаващи училище както по финансови причини, така и вследствие затрудненията, възникващи от закриване на училищата, се налага необходимостта от въвеждането на целеви семейни помощи за ученици.
При старта на закона беше посочено, че броят на децата, получавали дотогава месечни детски добавки, е 1 млн. и 200 хил., а след въвеждането със закона на диференциран подоходен подход се очаква техният брой да бъде около 1 милион 150 хил. Фактическите данни обаче отчитат, че обхватът на децата към м. септември 2002 г. е значително по-малък и възлиза на 845 хил. и 174. По данни от последното преброяване на населението към 1 март 2001 г. броят на децата до 18 години е 1 млн. 555 хил. 802. Към този момент месечни помощи са получавали само 54% от децата до 18-годишна възраст. Днес, към 31 март 2004 г., броят им не се е променил. В момента получават семейни помощи, детски добавки 850 хил. деца от 1 млн. 555 хил. до 18-годишна възраст.
С оглед на посочените недостатъци и празноти в Закона за семейните помощи за деца се предлага проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, в който са намерили конкретно отражение поставените въпроси за необходимостта от включване на месечни помощи при бременност, увеличаване продължителността на помощите за отглеждане на малко дете от една на две години, гъвкавост при определяне размера на тези помощи, преференциален подход при определяне на месечните помощи за деца на самотни родители, въвеждане на целеви помощи за ученици, за покриване на част от разходите в началото на учебната година, както и за междуселищни транспортни разходи.
Необходимо е повишаване на подоходния праг за достъп до помощите за деца и повишаване размера на различните видове месечни помощи. Предлаганите промени отчитат факта, че необходимите средства за издръжка на деца между 7 и 18-годишна възраст възлизат на около 300 лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви госпожо Константинова.
Господин Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Във връзка с обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи на деца правя процедурно предложение в залата да присъства заместник-министърът на труда и социалната политика Иванка Христова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Христова да бъде допусната до пленарна зала.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Масларова, заповядайте като вносител да представите законопроекта си.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Най-напред искам да кажа, че оттеглям единия от законопроектите под № 254-01-98, внесен на 30 октомври 2002 г. Фактически с приемането на бюджета на страната и разпоредбите, дадени от законодателите, границата за средномесечен доход за получаване на месечни детски добавки беше направена от 150 на 200 лв.
Друг е въпросът, че разчетите за средногодишната издръжка на едно дете, които бяхме направили тогава, към м. юни 2002 г., бяха малко над 200 лв. Затова бяхме посочили този праг от 200 лв.
Сега аз оттеглям този законопроект, тъй като това е решено. Но искам предварително да заявя, че имайки предвид промяната в издръжката на живот във връзка с ценовите промени, с необходимостта от заплащане на различни дейности и разбира се, всичко това, което се случва в страната, ще обмислим дали за тази година при приемането на бюджета да не предложим приемане на друг праг – над 200 лв. – по-висок. Но това е нещо, което предстои да бъде направено и да го инициираме. Бихме се радвали, ако към нас се присъединят и други колеги и го обмислим в комисията.
Оттегляме този законопроект на сегашния етап, тъй като въпросите в него де факто са решени.
Само няколко думи искам да кажа по другия Законопроект, внесен от мен и от моята колежка Атанаска Тенева, под № 454-01-18 от 12 март т.г.
Този законопроект беше наложен във връзка с промените, които се извършиха в системата на образованието в Република България. С въвеждането на 12 и 13 клас голяма част от учениците в нашата страна учат задължителното си средно образование и след 18-годишна възраст. По смисъла на досега съществуващото законодателство всички навършили 18-годишна възраст нямат право да получават семейни помощи за деца.
От друга страна, тези деца се изключват като членове на семейството. Фактически се получава една сериозна диспропорция. От една страна, ученици, които не работят, но са редовни ученици и съвестно получават своето образование, не получават семейни помощи за деца. От друга страна, изключвайки тези деца, тези ученици от членовете на семейството, формално се повишава доходът на член от семейството. Например, ако едно семейство е 4-членно и имат ученик в 12 клас, а той е на 18 години и 6 месеца, семейството вече не е 4-четиричленно, а е 3-членно. Доходите в това семейство не се делят на четири, а се делят на три. И е напълно възможно те да не попаднат в досега определената граница – 200 лв. на член от семейство. По този начин се санкционира, мисля съвсем неволно или защото не са огледани тези неща с промените в Закона за образованието, санкционира се по-малкото дете като член на семейството и то също бива лишавано от тези добавки по смисъла на закона, който гледаме днес.
Така че ние предлагаме в текстовете, които са на ваше разположение и пред вас, първо, тези деца да се считат за членове на семейството, докато са редовни ученици 12 и 13 клас.
Второ, да се получават семейни помощи за деца, ако семейството и доходите, с които това семейство разполага, отговарят на предвидените от законодателя изисквания.
Когато обсъждахме законопроекта в комисията, беше коментиран и въпросът, че ние не можем до безкрай да даваме семейни помощи за деца и че трябва все пак да има и някаква възрастова граница. Представителите на Министерството на труда и социалната политика коментираха, че ние трябва да запишем в законопроекта “не повече от 20 години”, може би това ще го коментираме на второ четене. Това е във връзка с факта, че едни деца се раждат в началото, други – в края на годината и е много трудно да се сложи такава бариера. Но мисля, че това ще стане обект на прецизиране на текста между първо и второ четене.
Благодаря, че се прояви разбиране от страна на всички комисии, където беше гледано това предложение. Убедена съм, че и другите колеги не биха възразили на идеята да бъдем справедливи към учащите се в България, защото, за съжаление, те стават все по-малко и по-малко и имат нужда освен от нашата морална, но и материална подкрепа, която е елемент на държавната политика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Два законопроекта вече са оттеглени.
Има ли други желаещи да представят законопроекти?
Заповядайте, госпожо Брънчева.
АДРИАНА БРЪНЧЕВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Позволете ми да представя пред Вас и колегите народни представители Законопроект, внесен от Весела Драганова и група народни представители, за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца под № 454-01-28 от 14.04.2004 г.
Предлаганите с този закон изменения имат за цел да усъвършенстват действащата разпоредба в областта на социалното подпомагане и осигуряване и да осигурят социална защита на бъдещите майки и майките, отглеждащи своите малки деца.
Съгласно последните изменения на Кодекса за социално осигуряване правото на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се придобива след наличие на 6-месечен осигурителен стаж. При това изискване майките, които са осигурени за всички социални рискове, но нямат необходимия осигурителен стаж, не могат да получат такива обезщетения. Това наложи в Закона за семейните помощи за деца да се направят съответните изменения, по силата на които осигурените за всички социални рискове майки да получават месечни семейни помощи за раждане и отглеждане на дете.
С предложените изменения и допълнения се предвижда нов вид помощ – еднократна помощ при бременност. Правото на такава помощ ще имат всички бременни жени за срок от 45 дни преди раждането, които не отговарят на условията по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване. Тоест, както на осигурените бременни жени, така и на тези, които са осигурени, но все още не са придобили необходимия осигурителен стаж, помощта е еднократна и е в размер на 150 лв.
За осигурените майки, отглеждащи деца до една година, се предвижда възможност да получат месечна помощ за придобиване на необходимия осигурителен стаж, респективно правото на обезщетение по чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване. С последните изменения на Кодекса за социално осигуряване получаването на парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете се поставиха в зависимост от наличието на 6-месечен осигурителен стаж, от които – 3 месеца през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност и раждане, или за гледане на малко дете.
С предлаганите в този закон изменения се предлага да отпадне изискването 3-месечният стаж да е придобит през последните 12 календарни месеца преди ползването на отпуска за бременност, раждане или гледане на малко дете. По този начин се постига еднаквост при условията и предпоставките, при които могат да се получат обезщетенията за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.
В съответствие с чл. 9, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване с предлаганите промени в § 87, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване се дава възможност времето, през което се ползва отпуск по майчинство, да се зачита за осигурителен стаж, независимо че за това време не се получава парично обезщетение.
Разчитаме, че всички колеги ще подкрепят нашите мотиви за внесения общ проектозакон. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Законопроектите са представени.
Имате думата за изказвания по трите законопроекта.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам още веднъж накратко да кажа какво предлагаме ние – от Обединените демократични сили, в Закона за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен още през м. ноември 2002 г.
Първо, да се изплащат месечни помощи за бременни жени и то за периода от 45 дни преди раждането. Това, впрочем, е идея, която бяхме предложили през 2001 г.
Второ, предлагаме за деца, отглеждани от един родител, месечните помощи да бъдат завишени с 50%. Защото безспорно е, че най-голяма е бедността за семействата, в които децата се отглеждат от един родител. Смятам, че нашата държава има достатъчно ресурс, за да окаже тази подкрепа на семействата с един родител. Защото всички разчети на Министерство на труда и социалната политика при приемането на Закона за семейните помощи за деца бяха направени за изплащане на такива помощи за 1 200 000 деца в България от общо 1 555 000 деца. Сега, след всички изменения, след всички ангажименти, че ще се улесни процедурата, че ще могат българските родители да получават семейните помощи за деца, се оказва, че към края на м. март отново в България за половината деца не се изплащат помощи. Нали никой в тази зала не смята, че всички тези 800 000 семейства, които имат деца в България, имат доходи над 200 лв. на член от семейството? Аз смятам, че в тази зала няма такъв човек, който да мисли, че това е единствената причина. Защото хората, които имат дързостта да си поискат от държавата семейните помощи, знаят, че това не е вярно. Затова смятам, че нашата държава има такъв ресурс и настоявам именно тази поправка в Закона за семейните помощи за деца да бъде подкрепена в парламента. Защото това означава подкрепа за тези семейства, които живеят в най-голяма бедност. И това се доказва многократно с числа от експерти.
Трето, ние предлагаме целеви помощи за учениците да се отпускат, когато те отговарят на условията за получаване на семейни помощи. Еднократни целеви помощи при началото на всяка учебна година и освен това месечни целеви помощи за ученици, ползващи междуселищен транспорт за покриване на част от транспортните разходи, когато такова училище няма в съответното населено място.
Предложенията ни са много прости, много разбираеми и с най-голямо учудване трябва да отбележа факта, че Комисията по труда и социалната политика не подкрепи тези предложения. Учудвам се не защото законопроектът не е подкрепен, защото това не се случва за първи път, за съжаление, а защото практически идеите се приемат.
Първо, в законопроекта на госпожа Весела Драганова е предвидено да се изплащат помощи за бременните жени – тези 45 дни, без при това да има подоходен текст. Тоест, за всички бременни, които не получават обезщетение от осигурителната система, ще се изплаща помощ от държавата точно за бременност за тези 45 дни. Кое е различното, та не подкрепихте нашия законопроект? Още повече, искам да кажа, че аз настоявам, заедно с моите колеги от парламентарната група, това да бъде прието още от 2001 г. Тогава също не го подкрепихте. Внесохме законопроект през м. ноември 2002 г. Дойде му времето, както обичате да се изразявате, да влезе в пленарната зала. Обаче без подкрепата на Комисията по труда и социалната политика. И аз се питам защо. Питам се защо? Защото министърът на труда и социалната политика казва в комисията, че не може да подкрепи такъв текст. Защото, пак по наше настояване, имаше промяна в Закона за националното подпомагане и там с някакъв мизерен коефициент се включваха тези жени. Тоест, тя не приема такъв подход да се изплащат 45 дни преди раждане за бременност за неосигурените жени, в същото време казват: ние подкрепяме горещо законопроекта на госпожа Весела Драганова. И това е документирано черно на бяло. Е, кое подкрепяте? Аз просто не мога да разбера какво се подкрепя и не се подкрепя. Подкрепяме госпожа Весела Драганова или подкрепяме решението на този въпрос.
Второ, предлага се да се изплащат семейните помощи за деца до завършване на средното образование. Нали така? В това няма нищо лошо. Аз също го подкрепям. И не само го подкрепям, ние сме го предложили на 19.07.2001 г. И, за да не ви звучи голословно, ето, това е законопроектът, който сме внесли, подписан от нас. И тук в чл. 10, ал. 2 пише: “Месечни добавки за деца се изплащат от раждането на детето до завършването на средното му образование.” Но тогава се отхвърли. Бяха нужни три години, за да разберем, че в България вече има 12-класно образование. И, за да се породят всички тези проблеми, за да могат хората да протестират, защото това ги поставя в много абсурдна ситуация, която беше обяснена преди малко, за три години трябваше да се върнем отново към този въпрос. Тези три години за нас или за вас може да не са много, но за хората са безкрайно много. И аз се питам: защо ни беше нужно три години време, за да осъзнаем, че това е така? (Неразбираема реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Вие, господин Адемов, сте гласували за такъв текст. А преди това сте гласували против такъв текст.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Той винаги така прави.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не знам дали винаги така прави, но в случая е така.
Трето, ние предлагаме целеви помощи за ученици за покриване на част от разходите в началото на учебната година. Вие сте против. Обаче против какво? Против да го има в закона. В същото време министърът на труда и социалната политика в началото на учебната 2003-2004 г., като един добър Дядо Коледа, отпусна по 80 лв. на социално слабите семейства. Извинете, ама министърът няма нито собствен бюджет, нито собствени права. Той има права, които му дават законът. Е, защо да не запишем в закона, там даже е записано, че тези помощи се определят с бюджета на Републиката. Дори не е написан и размерът. Това нещо да става по волята на Народното събрание, а не по волята на някой, който решава, че тази година може да дава помощи.
От друга страна, министърът на образованието, дори и на него му бяха нужни три години, за да се сети, че има проблем с учебниците. И в м. март да каже, че в новата учебна година ще се раздават безплатни учебници. Ами, да беше се сетил тогава, когато се предлагаха тези решения. При това при много отворена схема, без да има някакво точно определено конкретно задължение. На всичкото отгоре друг министър толкова се впечатли, че едно дете си преписва учебника, че чак отиде в с. Пишурка, за да му подари един комплект. Ãрижата за децата не е РR-акция. Грижата за децата е това, което ние можем да направим в пленарна зала, като отделяме достатъчно време, като приемаме предложенията, които отговарят на нашите възгледи. Защото всичко това, което изброих дотук, е точно така. И няма факти, които можете да оборите и да бъдат в интерес на хората. А не да си правим PR-акции, да раздаваме в началото на годината по 80 лв., за да каже министърът: виждате ли колко е загрижен, другият да ходи да дава на едно детенце комплект учебници, а в същото време другата част от децата и родителите да страдат заради това, че те не са намерили възможност да предизвикат реакцията на министъра, защото той по този начин ще си направи реклама. Аз възразявам срещу такъв подход.
Поводът, който предизвика тази промяна, е грешката, допусната при приемането на поправките в Кодекса за социално осигуряване. Груба грешка! Ако някой не го беше видял, аз ще кажа: “Да, понякога се случват и такива неща и можем да бъдем снизходителни към себе си, когато допускаме грешки”. Но когато някой е видял и е предупредил народните представители, че има такъв проблем, тогава това вече не е грешка, а умишлено действие, което Народното събрание прави и по този начин отнема правата, и то не само че ги отнема, а на всичко отгоре натоварва гражданите с някакви безумни, безсмислени, безкрайни обикаляния по институциите.
Искам да кажа, че с това, което се прави сега, има опасност да направим пак такива пропуски. Искам да го кажа специално, защото смятам, че след като парламентът веднъж прие промени в Кодекса за социалното осигуряване, които доведоха до невъзможност на хората да ползват права – нито от осигурителната система, нито от социалната мрежа, след като поправи със задна дата тези промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, то ако ние сега направим такава грешка, това ще говори твърде силно за възможностите, които има управляващото мнозинство да взема добри решения.
Времето е малко. От м. февруари досега въпросът можеше да бъде разгледан и вече да сме забравили, че сме го решавали. Защо сега отново за две седмици трябва да се направят всичките тези промени, които са много сериозни и съществени и които засягат твърде много хора? Това е една много сложна система. Защо трябва да допуснем това отново? Надявам се, че този път парламентът ще събуди добри чувства във всеки народен представител, за да можем наистина да приемем такива промени, които да отговарят на интересите на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние гледаме пакет от няколко проекта, които имат за цел да коригират законови решения, част от които бяха несъвършени, а друга част бяха според мен гафове, които допусна Народното събрание при гледане на Закона за бюджета и някои други закони. За съжаление определени експерти, в т.ч. и от Министерството на труда и социалната политика, не бяха си свършили предварително работата.
Затова искам да започна най-напред с изказване в подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от госпожа Драганова и група депутати. Той коригира една несправедливост, която бяхме допуснали и за която сигнализирах преди няколко месеца.
От консултациите, които направих, става ясно, че промените в чл. 8 със създаването на нова ал. 4 ще доведат до това, че майките, които нямат необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а, да могат да получават месечна помощ за отглеждане на деца до времето за придобиване на необходимия осигурителен стаж. Това от една страна, коригира едно крайно нежелано решение, което доведе до изостряне на социалната ситуация в редица райони сред редица групи, а от друга страна е определено крачка напред. Апелирам да се подкрепи това решение.
Смятам, че внесеният от госпожа Масларова и госпожа Тенева законопроект, с който се предвижда да се дават помощи на младежи, навършили 18 години, ако те продължават да учат, е добро целево решение за определена група. Мисля, че аргументите, които чухме в комисията и на експертни дискусии от гледна точка на необходимите финанси, за да се приемат тези решения, са достатъчни и в бюджета за тази и следващата година според експертите няма да има сътресения, за да се приемат поправките и те да влязат в действие.
Що се отнася до проекта на госпожа Тоткова, моето лично мнение е, че социалните решения, които тя предлага – някои от тях са добри за ученици и т.н., като пакет би трябвало да бъдат огледани от финансова гледна точка и да бъдат свързани с необходимите предстоящи поправки в Закона за семейните помощи за деца, когато гледаме новия бюджет за следващата година. Надявам се новият бюджет за следващата година да не бъде автоматично копие на готвените споразумения с Международния валутен фонд, които в социалната си част меко казано ме учудват. Ако това стане, предложенията на госпожа Тоткова най-вероятно няма да бъдат приети. Ако обаче правителството отстои една по-широка позиция и по-широко пространство за търсене на социални решения в тази насока, по принцип няма нищо лошо в това да бъдат приети и тези предложения на госпожа Тоткова.
Мисля, че в случая не спорим кой кога е дал предложението, на кого е било прието и на кого не е било прието. Важното е, че нашата комисия, за разлика от някои други комисии, според мен прояви гъвкава реакция и бе направено така, че днес с известно закъснение ние стигаме до коригиране на законодателство, което в никакъв случай не трябваше да влиза в сила по този начин.
Коригираха се и концепциите на някои от хората, които бяха истинските автори на предложенията да се ограничат правата на бременните жени и майките, предлагайки абсурдни аргументи.
В заключение бих искал да кажа, че аз лично ще гласувам за проекта на госпожа Драганова и група депутати, за проекта, предложен от госпожа Масларова, като предлагам и другите колеги да сторят същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Отново разглеждаме въпроса за семейните помощи за деца. На практика това се наложи от едно решение, когато в края на миналата година Народното събрание прие промени в Кодекса за социалното осигуряване в рамките на разглеждане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, където бяха въведени две изрични условия за достъп до осигурителната система. Едното условие беше наличието на 6-месечен осигурителен стаж, а другото – наличието на три месеца осигурителен стаж през последната година, предхождаща бременността и раждането. За 7% от бременните жени това се оказа невъзможно поради разминаване в определени нормативни актове. Това е информация от Министерството на труда и социалната политика.
Този проект, който продължава да бъде наричан скандален, грандиозен гаф и т.н., по оценка на социалните партньори, които са разглеждали в рамките на обсъждането на бюджета на Държавното обществено осигуряване този проблем, се характеризира като експертна непрецизност. Колегите от синдикатите и работодателите продължават да твърдят, че има аргументи в полза на едната и на другата теза. Но не това е важното.

Според мен е по-важно, че Народното събрание, включително Комисията по труда и социалната политика, има волята да излезе от тази ситуация в началото с едно отлагателно решение, което изтича на 1 юли, а сега с един опит този проблем да бъде решен.
По отношение на законопроекта на госпожа Масларова, госпожа Атанаска Тенева и група народни представители това, което изразих от място като позиция, а и казах в Комисията по труда и социалната политика по време на обсъждането, не беше принципно отхвърляне на идеята тази група ученици, които съгласно новите промени в образователната система, в системата на средното образование учат ХII и ХIII клас, а беше продиктувано от факта – аз това го казах и в Комисията по труда и социалната политика – че отново има разминаване в нормативни документи и комисията трябва да положи максимални усилия, за да излезе от тази ситуация. Защото в Закона за закрила на детето е казано, че дете е всяко лице до 18 години. А законът, който гледаме сега, се казва Закон за семейни помощи за деца, а не за ученици.
От тази гледна точка беше моята реакция. Тя е в подкрепа на това да намерим най-доброто решение, за да няма такова разминаване. Аз не смятам, че е кой знае колко важно, но все пак говорим за прецизност и като законотворци, като законодатели ние трябва да се опитаме да решим този проблем. А позицията ми не е по принцип против това тази категория да бъде обхваната.
По отношение на законопроекта на госпожа Росица Тоткова и група народни представители. Аз подкрепям една голяма част от предложенията, които са в този законопроект. Но сега ще кажа точно кое не подкрепям.
По отношение на проблема с неосигурените бременни жени и тяхната отпуска 45 дни преди раждане. Тук се предлага нещо, което на практика аз поддържам. Предлага се целева парична помощ за тази категория жени. Тук обаче се предлагат 110 лв. на месец, което на практика означава 165 лв. за тези 45 дни преди раждане. Това са неосигурените жени, които по силата на обстоятелствата са изключени от осигурителната система.
Когато обаче говорим за осигурените бременни жени, 45 дни преди раждането те получават 90% от минималната работна заплата, което на практика ще се окаже по-малка стойност от тази, която предлага госпожа Тоткова.
Моето предложение е не само в законопроекта на госпожа Тоткова, но и в законопроекта на Министерския съвет да има диференциация между осигурените и неосигурените жени, за да не се демотивират тези, които се осигуряват за сметка на тези, които не се осигуряват. Според мен трябва да има задължителна разлика в сумата, макар и да не е толкова голяма, но да има разлика, за да може тези, които се осигуряват, тези, които са коректни участници в осигурителната система, да получат някакво, макар и минимално диференцирано възнаграждение.
По отношение на законопроекта на госпожа Весела Драганова, определено смятам, че тази еднократна парична помощ в размер на 150 лв. за неосигурените бременни жени 45 дни преди раждане задължително – това е личното ми мнение, разбира се, което се различаваше от мнението на вносителите и на комисията като цяло, задължително при тях трябва да има подоходен тест. Може би този подоходен тест, тази сума трябва да бъде и по-голяма от тази в чл. 4 в Закона за семейни помощи за деца – този размер там е 200 лв. – но някакъв подоходен тест задължително трябва да има, за да може неосигурените, които имат възможност по някакъв начин да поддържат жизнен стандарт, различен от този на хората, които нямат такава възможност, сами да се издържат, а тези, които действително нямат такава възможност, могат да получават това обезщетение.
По отношение на следващите текстове от законопроекта – позволявам си да се разходя по трите законопроекта – аз на практика поддържам това, което казва госпожа Тоткова за тези 50% в повече за самотните родители. Много внимателно обаче трябва, задължително може би трябва да изясним въпроса за администрирането на тази надбавка. Защото на практика едно добро намерение може в един или друг смисъл да бъде отклонено от непрецизно приложение на текста. Защото знаете, че на практика, за да получава тази надбавка, е възможно една голяма част от българските граждани да не сключват граждански брак или да разтрогват такъв.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС, от място): Не за самотните родители…
ХАСАН АДЕМОВ: Вероятно не съм разбрал това, което е написано, но това ще го уточним в процеса на дискусията по време на обсъждането за второ четене.
Сега искам да кажа основното, заради което може би комисията не подкрепи законопроекта на госпожа Тоткова, понеже тя зададе въпроса защо не беше подкрепен този законопроект.
Тук пред мен има справка за обезщетенията за майчинство в страните-членки на Европейския съюз, справка за обезщетенията за майчинство в страните, кандидатки за членство. В едно от предложенията от законопроекта на госпожа Тоткова – в § 1, т. 2 е казано, че обезщетенията за майчинство на неосигурените жени от една година се заменя с две години. Не знам дали е случайно или не, но госпожа Тоткова в своето изказване не спомена нищо по този въпрос. Това е една от причините да не бъде подкрепен този законопроект.
Аз искам тук да ви прочета няколко данни за обезщетенията за майчинство в страните-кандидатки за членство, а някои от тях вече от 1 май са членки на Европейския съюз.
В Чехия обхватът на тези, които получават обезщетение за майчинство, е всички наети и самонаети, в Естония – всички наети и самонаети, в Унгария – осигурени за всички осигурителни рискове, в Литва – всички осигурени, в Полша – осигурени лица, които получават трудово възнаграждение, в Румъния – всички осигурени, в Словакия – всички осигурени.
А по отношение на страните-членки на Европейския съюз, които са от по-рано членки: в Белгия – обхватът на жените, които получават обезщетение за майчинство, е всички осигурени жени, в Германия – всички осигурени жени, съпрузи и дъщери на осигурени, в Гърция – всички осигурени жени, в Испания – всички осигурени, във Франция – всички осигурени, в Ирландия – обезщетение за осигурените и помощ за неосигурените, в Италия – осигурените жени и алтернативно бащи, в Люксембург – обезщетение за осигурените и социални помощи за неосигурените.
В заключение искам да помоля Народното събрание да подкрепи законопроекта, внесен от госпожа Весела Драганова и група народни представители и законопроекта, внесен от госпожа Масларова и госпожа Атанаска Тенева, а по време на обсъждането в Комисията по труда и социалната политика с помощта на експерти от Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика бихме могли да приемем и една голяма част от тезите, които са залегнали в законопроекта на госпожа Тоткова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата народният представител госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Адемов! Аз изслушах особено внимателно Вашето изказване и ако Вие прочетете стенограмата, ще видите, че дадохте аргументи в подкрепа на нашия законопроект. През цялото време говорихте за това колко добри са всички тези мерки. Единственото Ви възражение беше за тези 110 лв., което не се различава съществено като размер от това, което предлага госпожа Весела Драганова. Но има нещо друго, което е по-важно, защото това не е просто в размера, а е принцип. Ние предлагаме тези средства да се дават тогава, когато бременните жени отговарят на условията за получаване на семейни помощи за деца по Закона за семейните помощи за деца.
Тоест, това, което Вие казвате като възражение по отношение на нашето предложение, е по-скоро с всички аргументи в подкрепа на другия законопроект. Вие на практика подкрепяте нашата идея, нашите принципи.
Аз затова наистина недоумявам как е възможно ние да говорим едно, а да правим съвсем различно.
Освен това по отношение на двете години, няма нужда да си четем справки доксан докуз. Нека да си гледаме в нашата паница. Защото нямаше нито един аргумент в комисията точно срещу този текст. Всички аргументи бяха насочени срещу бременните жени, за които аз вече дори изпитвам известно неудобство да го повтарям, защото съм го казвала безброй пъти в тази зала и от тази трибуна.

Възражението на министъра на труда е точно това. Ето, прочетете и ще видите какво пише - че това са помощи, които са уредени по Закона за социалното подпомагане. А в същото време подкрепям предложението на госпожа Драганова, което пък е отворено. Там няма никакъв подоходен тест.
Затова, господин Адемов, вие в комисията не сте изразили такива възражения и мисля, че ако наистина искате да направим нещо добро, а не след това да ви се казва колко пъти и колко години са били нужни, за да се стигне до решение, сега е моментът да подкрепите нашия законопроект. Това няма да забави влизането на закона в сила, убедена съм в това, напротив ще направи нещо наистина добро, а не само да губим време да си поправяте грешките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.
Имате право на дуплика, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател. важаема госпожо Тоткова, тези въпроси с вас ги коментираме дълги години, прекрасно си знаем позициите. Така че, няма смисъл тук да наблягаме на аргументи, които аз не съм казал в комисията. Вие не го знаете, защото не присъствахте на заседанието, няма да казвам къде бяхте тогава. (Неразбираема реплика народния представител Росица Тоткова.)
Госпожо Тоткова, успокойте се! Госпожо Тоткова, искам да Ви кажа следното нещо. Основният аргумент, с който не подкрепихме вашия законопроект, е този за двете години. И Вие го знаете прекрасно. А по отношение на всички останали текстове комисията е отворена да разсъждава на базата на финансови разчети, на базата на мнения на експерти и на базата на това, около което в крайна сметка ще се обединим.
Убеден съм, че ние пак ще направим добър закон. И вие го знаете. (Неразбираема реплика на народния представител Стойчо Кацаров.)
В Комисията по труда и социалната политика, за разлика от Комисията по здравеопазването, д-р Кацаров, има друга атмосфера и ще видите, че това е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми колеги! Винаги, когато от тази трибуна се дебатират социални проблеми, всички сме безкрайно чувствителни. От една страна, в случая опозицията иска да постигне по-добри резултати и да реши неща, които не са решени. От друга страна, управляващото мнозинство пък се съобразява с това, което казва финансовата гилотина, или по-скоро обикновено каквото е мнението на финансовия министър.
Веднага мога да отговоря на госпожа Тоткова защо единият законопроект се подкрепя и защо другият не се подкрепя. Защото в нашия парламент има твърде много такива случаи и примери, когато опозицията внася законопроект, но понеже той някъде нещо не е доизпипан, управляващите го доизпипват, дават го в ръцете на един народен представител и след това той става законопроект на управляващото мнозинство. Тя не ме слуша, но нищо, ще вземе стенограмата.
По същия начин беше и със Закона за военноинвалидите. Ние внесохме Закон за военноинвалидите. В комисията казахте: изчакайте, помолихте да внесе и Министерският съвет, за да не е само на опозицията, да има нещо свързано и с НДСВ. Така че мисля, че това е ясно и отлежава, чакаме Министерството на отбраната да реши да направи някакъв закон, така че да кажем, че двата закона ще ги приемем, но да има и на управляващото мнозинство. Така че, това е практика, от която няма какво да се впечатляваме. За съжаление, така сме си я наложили ние самите, които сме в парламента.
Искам обаче да се спра на някои от предложенията, които са безкрайно рационални, аз го казвам и не се притеснявам да го кажа, от законопроекта на госпожа Тоткова и група народни представители. И в същото време да анализираме заедно, да мислим заедно. Да, чудесно е да се даде по-висока финансова подкрепа на семействата, в които има един родител. Това е много добро. Но аз веднага ще дам едни аргументи, за да мислим заедно, защото това са сериозни неща.
Миналата година в България са се родили 67 хиляди деца. От тези 67 хиляди деца 71% са ромски и 46% са от извънбрачни семейства. А от тези извънбрачни семейства, тоест с един родител, 86% от родените деца са на майки под 18-годишна възраст.
Значи, на българския парламент трябва да му е ясно, че пред него стои един голям въпрос. Ние ще помагаме ли на тези майки? И аз веднага отговарям: да, трябва да им помогнем. Това са момичета на около 16-17-18 години. Тези момичета не са завършили образованието си. Те не работят, нямат доходи и в много голяма степен майката на родилата получава детска добавка за нея, защото тя е на 15 или на 16 години, а тя трябва да получи детска добавка за детето си и отделно добавка, защото е в непълно семейство, с един родител.
Възниква въпросът: как да ги даваме тези пари, по какъв начин? Дали парите по някакъв начин, да вървят с детето, тоест, както говорим в здравеопазването, парите да вървят след пациента, или просто да ги дадем на семейството. Защото в много случаи - не бих казала, че някой ще се разведе само и само да получи 8 лв. или 12 лв. отгоре. Според мен това не е достатъчно сериозно. Бих казала, че тези пари могат да се преразпределят, по начин, по който да не отидат за това дете. Ето един много сериозен въпрос, който трябва да обсъдим.
Съжалявам, идвам от провинцията и не си нося "сламките" и не знаех, че всъщност това ще влезе в дневния ред. Направихме цял разчет за всички деца в България, по различни пера, колко пари дава нашата държава в момента. В момента парите, които се дават за помощи за деца, за приемни семейства, за подпомагане, за образование и т.н., средно на дете годишно са 1556 лв. Държавата дава годишно на всяко дете до 18-годишна възраст, казвам средно, значи на някои може да са повече, на други да са много по-малко, а някои въобще да не получават нищо, но средно са по 1556 лв. Ето още един въпрос. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Не, за здравеопазване се дават 154 долара на човек, така че това е много по-малко.
Ако го разделим на 12 месеца, се получават над 120 лв. на дете. Ето ви значи една сума, която реално държавата я дава.
Използват ли се обаче ефективно тези средства, решават ли назрелите проблеми? Мисля, че това трябва да е основната теза, която трябва да обсъдим в комисията с оглед да решим тези проблеми. Ако искаме да ги решим, ако има политическата воля и волята на всички нас. Защото пари фактически се отпускат, но те, поради недостатъчна целесъобразност или недостатъчна целенасоченост, не решават проблемите, които стоят на дневен ред.
Що се касае до удължаването на срока на неосигурените майки, за обезпечаването от една година на две години, мисля, че това са неща, които можем да ги решим в комисията и това не представлява някаква трудност. Не зная, господин Адемов, доколко юридически е възможно да бъдат включени всички целесъобразни текстове. То може да стане единствено и само, ако бъде приет и третият закон и в комисията обсъждаме всичко заедно. Всичко онова, което е добро, да го вземем, да го решаваме.
Но искам да кажа и нещо друго. Да, много е хубаво да подпомагаме учениците, само че вие чудесно знаете, че, дори и да го направим в комисията, ако няма разчети на министъра на финансите и не се знае колко пари са необходими за бюджета, дали те са предвидени, просто няма да мине през зала. Това на всички ни е пределно ясно.


Ето и още един въпрос. Аз дори правя такова предложение, господин Адемов. Нека да поискаме от Министерството на финансите…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е мой ангажимент и аз вече съм го направил.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Щом сте го направили, чудесно. Нека видим в крайна сметка има ли такава възможност. И ако има такава възможност, едва ли някой от тук присъстващите ще гласува против да се дадат такива целеви средства. Но те трябва да отидат действително примерно за транспорта на децата по общините. Тук обаче нямаме разчета. Имаме ли разчета колко деца го ползват, каква е цената на транспорта, за да знаем в крайна сметка за каква сума става въпрос? Иначе не виждам защо да не се приеме, ако има разчет и необходимия ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова! Аз смятам, че единственият начин да се изразходват средствата от всички данъкоплатци в България в онази посока, която в най-пълна степен ще отговаря на обществения интерес, и това, което ние можем да направим, е когато дадем много ясна законова регламентация. Защото от три години се забелязва, че законите се пишат толкова отворени, че само дават някакви права, а вътре кой, какво, как, кога, защо ще дава средствата, кога може да ги променя, кога не може да ги променя… Спомнете си Закона за заетостта и за социалното подпомагане. И министърът изведнъж се превръща в добрия човек, който раздава пари.
Аз възразявам срещу такъв подход. Имаше ли разчети в началото на миналата учебна година от колко пари имат нужда децата? Ако ние го бяхме записали в закона, тогава министърът в изпълнение на закона щеше да направи тази стъпка. Още повече, че размерът на помощите се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България. Всичко е съобразно възможностите. Без да има такива разчети, без да е разписано в закона, че ние правим такова нещо и искаме да подпомагаме децата, министърът раздава по 80 лева! Аз възразявам срещу такъв подход. Искам това, което ние правим тук, да го направим по този начин. Ето това е моето възражение.
Затова аз смятам, че от всичко, което правим, се вижда, че мислим горе-долу по подобен начин, а когато стигнем до действието, действаме по различен начин. Напишете си тези предложения, господин Цеков, та ние да Ви подкрепяме, а да не се налага Вие нас да подкрепяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Госпожо Масларова, имате право на дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): В залата градусът се повишава.
Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Едва ли някой от нас иска да правим закони, които да не се изпълняват. И едва ли някой от нас иска да правим неща в тази зала, които по някакви неведоми пътища да се размиват. Ние правим закон за подпомагане на семействата с деца, тоест за семейни помощи, но може ли някой от нас да гарантира, че когато това семейство отговаря на подоходния тест, когато тези пари му се отпуснат, те отиват за детето? Не можем. Ние казваме, че ги даваме за подпомагане на детето, но в крайна сметка те не винаги отиват за детето, може би от недобросъвестни родители отиват на друго място.
Защо министрите раздават пари в края на годината като дядомразовци?
Госпожо Тоткова, парламентарна практика е - и при Вас беше така, господин Муравей Радев го правеше, сега го прави и господин Милен Велчев - винаги приходната част да е занижена, тя се преизпълнява и накрая всяка година, в края на годината, всяко правителство иска да се покаже, че е доброто правителство. Това са азбучни истини, които ние си ги знаем и едва ли трябва да ги коментираме.
Аз неслучайно поставих въпроса за пътуванията на учениците. Това са едни средства, които са уж предвидени в общинските бюджети. Казвам “уж”, защото там парите не стигат за нищо. Фактически се оказва, че ние лишаваме децата от тези неща. И в това отношение казах: дайте да видим, ако при този разчет ги има тези пари на държавно равнище още в началото на учебната година, нека те се дадат директно на учениците, а не в общинските бюджети, за да се знае, че никой няма право да пипа този паричен поток, който отива директно за децата.
От тази гледна точка аз съм съгласна. И неслучайно казах, че трябва да помислим как парите да вървят за ученика, както в здравеопазването искаме да ги направим да вървят за пациента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези законопроекти? Не виждам. Министър Христова също, ако желае, може да вземе отношение по законопроектите.
Искам да поясня, че законопроектите бяха пет, два от тях са оттеглени и останаха три законопроекта. Ще ги подложа на гласуване в поредност – първия по време и първия по право.
Първо поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от народните представители Росица Тоткова и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 72, против 6, въздържали се 95.
Законопроектът не се приема.
Госпожо Константинова, заповядайте за процедурно предложение.

ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам предложение за прегласуване на нашия законопроект за семейните помощи за деца. И тъй като във всички изказвания, включително и в изказването лично на господин Адемов, прозвуча тревога единствено по отношение на текста помощите да бъдат не една, а две години, аз заявявам пред всички в залата, че ние оттегляме този текст – това е § 1, чл. 2, т. 2. Изразът “една година” се заменя с “две години” – оттегляме го.
Мисля, че това разрешава проблема, след като единствено то е вашата тревога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приемаме го като изявление, но юридически е малко трудно да се оттегли един текст. Приемаме го като желание, като обяснение, като воля.
И така, поставям втори път на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи, внесен от Росица Тоткова и група народни представители.
Гласували 177 народни представители: за 85, против 7, въздържали се 85.
Законопроектът не се приема.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от народните представители Емилия Масларова и Атанаска Тенева.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 168, против 4, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесен от народния представител Весела Драганова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: За 138, против 1, въздържали се 16.
И този законопроект е приет.
Следователно приети са два законопроекта. Трябва да се изработи един общ законопроект, след което той ще бъде раздаден на народните представители и от този момент ще могат да се правят предложения по обобщения законопроект.

Преминаваме към точка единадесета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по култура. Няма доклад на Комисията по правни въпроси, но тя не е водеща, следователно няма юридическа пречка законодателният процес по този законопроект да започне.
За процедура – заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По същата тема има внесен още един законопроект. Той касае същата материя, която фигурира като предложение за Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията. По тази причина аз правя предложение да отложим с една седмица разглеждането на тези законопроекти, за да бъде включен и третият законопроект и така да спазим правилника – всички законопроекти, които уреждат една и съща материя, да бъдат разгледани едновременно, за да може въпросът да бъде уреден принципно и да бъде огледан от всички страни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Госпожо Манева, бихте ли дали разяснения – кога е внесен законопроектът и раздаден ли е на народните представители?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Законопроектът е внесен миналата седмица, раздаден е и моята молба е да бъде разгледан заедно с другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи законопроектът е раздаден на всички народни представители, разпределен е на комисиите, касае същата материя. Разбрахме мотивите Ви. Благодаря Ви.
Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение на народния представител Евдокия Манева за отлагане разглеждането на т. 11 поради изтъкнатите съображения.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 43, против 31, въздържали се 57.
Процедурното предложение за отлагане на разглеждането на тези два законопроекта не е прието.
Моля квесторите да поканят председателя на Комисията по местно самоуправление, ако е в парламента, да заповяда, за да уточним поставения от госпожа Манева въпрос.
За процедура – господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми колеги, обръщам се към вас с настойчивата молба да подкрепите процедурата, която предложи госпожа Манева. Реално освен двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията на всеки един от вас е раздаден и трети законопроект, който е представен от госпожа Манева и от някои други колеги, сред които и аз. Трите законопроекта третират практически една и съща материя в Закона за устройството на територията. Нормалната процедурна практика, която междупрочем е разписана и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е изменителните законопроекти по една и съща материя, по един и същ основен закон да бъдат разглеждани заедно. За мен няма никаква спешност именно днес да се разгледат двата изменителни законопроекта. Много по-удачно за работата на Народното събрание е днес или утре в зависимост от това кога ще се събере съответната парламентарна комисия, да бъде разгледан законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, който е внесен от госпожа Манева и нейни колеги, и след това, ако е толкова спешно, дори не е пречка, господин председателю, както е в следващата програма, тези три законопроекта да бъдат представени на Вашето внимание и да се разгледат в петък сутринта. Ако е толкова спешно. Ако ли пък не, можем да приемем консенсусно, ако всички депутати в залата са съгласни, това да бъде една от първите точки на следващата програма, която започва от следващата сряда. Уверявам ви, това е в интерес на работата и на самото Народно събрание.
Затова, уважаеми колеги, с цел да се внесат едновременно и както е прието в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, едновременно промени в Закона за устройството на територията, моля ви, подкрепете предложението на госпожа Манева да разгледаме трите законопроекта, като и трите са кратки, с по няколко текста, едновременно, така както би трябвало. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, че правите процедурно предложение за прегласуване?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път предложението на народния представител Евдокия Манева, което можем да квалифицираме по чл. 42, ал. 2, т. 4 от нашия правилник, за отлагане на разискванията по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията с изтъкнатите съображения, че има внесен и трети законопроект миналата седмица, който е раздаден на народните представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 62, против 39, въздържали се 46.
И при това гласуване процедурното предложение не е подкрепено.

Проблемът, който постави народният представител Евдокия Манева, както е известно, дами и господа народни представители, е уреден в чл. 68 от нашия правилник. Разберете, аз не мога оттук да давам тълкувания или предложения, с гласа си съм изразил мнението си.
Председателят на водещата Комисия по местноòî самоуправление, регионалната политика и благоустройството не го виждам в залата.
Уважаеми дами и господа, в такъв случай да чуем докладите по двата законопроекта на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството от заместник-председателя на комисията, тъй като вероятно председателят на комисията в момента е ангажиран.
Заповядайте, госпожо Дикова.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА: Благодаря, господин председател.

“С Т А Н О В И Щ Е

относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията № 454-01-33,
внесен от Марина Дикова и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 12 май 2004 г., Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството обсъди внесения от Марина Дикова и група народни представители законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. На заседанието присъства господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Марина Дикова.
Законопроектът предлага промени, с които да се създаде общ режим за промяна на предназначението на зелените площи за обществено ползване, като се регламентират ясно видовете застроявания, за които е допустима промяна в предназначението. Предлага се собствениците, чиито възстановени имоти попадат в територии, предназначени за озеленени площи за обществено ползване, да получат при заявено желание от тяхна страна равностойно обезщетение, а съответните имоти да се придобият от държавата или от общината, в чиято собственост се намира останалата част от територията, предназначена за зелена площ за широко обществено ползване.
Целта на внесения законопроект е да бъдат съхранени зелените площи за обществено ползване, като се пресече възможността за промяна на предназначението им, освен в изрично допустимите от закона случаи.
В хода на дискусията народните представители от комисията се обединиха около необходимостта от предлаганите промени. При съществуващата нормативна уредба в практиката се наблюдават случаи на промяна на предназначението на зелените площи, предвидени по действащия план, но нереализирани. Тази възможност позволява в отделни случаи да се заобиколят разпоредбите на закона чрез субективна оценка дали е налице озеленена площ или тя е предвидена по действащия план, но не е реализирана. Същевременно народните представители обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на разпоредбите на внесения законопроект, като се предвиди срок за действие на плана, след който да е допустима промяна на предназначението, като по този начин се ангажират общините да реализират предвижданията на плана за озеленяване.
Наред с това е необходимо да бъдат прецизирани и разпоредбите на § 3 от проекта, като се диференцират случаите, в които е възможно неговото приложение и се предвидят и други възможности за обезщетяване на собственици, чийто имоти попадат в територии, предназначени за широко обществено ползване.
В резултат на разискванията Комисията по местното самоуправление, регионалнаòà политика и благоустройството единодушно с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание внесеният от Марина Дикова и група народни представители Законопроект № 454-01-33 за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Ще Ви помоля да докладвате становището на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството и по другия законопроект.
ДОКЛАДЧИК МАРИНА ДИКОВА:

“С Т А Н О В И Щ Е

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за устройство на територията № 354-01-126, внесен от
Нонка Матова и Николай Бучков

Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството на свое редовно заседание, проведено на 10 март 2004 г., обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Нонка Матова и Николай Бучков. Законопроектът беше представен от господин Николай Бучков.
Предлаганите промени са продиктувани от непълното уреждане на материята, свързана с проектиране, строеж, ремонт и реставрация на обектите–паметници на културата. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройство на територията целят синхронизиране на нормативната уредба с разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите, както и по-добрата защита, опазване и съхраняване на паметниците на културата в днешни условия.
С предлаганите изменения и допълнения се предвижда: проектите за изменения на устройствените планове на квартали с обекти на културата да се съгласуват; категоризацията на строежите, засягащи обекти-паметници на културата, да се извършва със съгласие на Националния институт за паметниците на културата; издаването на виза за проектиране на обекти-паметници на културата; да се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешения за строеж относно консервационно-реставрационни работи на паметниците на културата, както и да се издава разрешение за строеж за реставрация и консервация на фасади на обекти-паметници на културата. Създават се специални изисквания инвестиционните проекти за обекти-паметници на културата, както и разрешението за строеж върху обекти-паметници на културата да се съгласуват с Националния институт за паметници на културата.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от въвеждане на допълнителни разпоредби, с които да се създаде синхрон между нормите на Закона за устройство на териториите и Закона за паметниците на културата и музеите, които да гарантират опазването на обекти-паметници на културата при извършване на ново строителство или на ремонтно-възстановителни работи по съществуващи обекти. Същевременно всички народни представители, които взеха отношение по законопроекта, изразиха несъгласие с предложените промени в § 1 и § 2 от законопроекта, тъй като се явяват практически неприложими. От прецизиране се нуждаят и останалите разпоредби от законопроекта, тъй като Законът за паметниците на културата и музеите на практика не предвижда ред за съгласуване в посочените от проекта случаи. Наред с това народните представители подчертаха необходимостта от актуализиране на подзаконовите актове по прилагане на Закона за паметниците на културата и музеите, както и самия закон, и особено от издаването на липсващите досега съвместни наредби от министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В резултат на разискванията Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството с 10 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Както съобщих в началото, законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси, но тя не е водеща, няма становище. Има становище на Комисията по културата по единия от законопроектите.
Има думата заместник-председателят на Комисията по култура господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК КОСТА ЦОНЕВ:

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 354-01-126 за изменение и
допълнение на Закона за устройство на територията,
внесен от народните представители Нонка Матова и
Николай Бучков на 19 декември 2003 г.

Комисията по култура на заседанието си на 17 февруари 2004 г. обсъди Законопроект № 354-01-126 за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, внесен от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков на 19 декември 2003 г.
Заседанието е отразено със стенографски протокол № 79 от същата дата. Законопроектът има за предмет неуредени със Закона за устройство на територията обществени отношения, свързани с паметници на културата и със синхронизирането му с действащия Закон за паметниците на културата и музеите. Посочените мотиви в законопроекта сочат обстоятелства, които са често срещани в практиката. В проектозакона вносителите точно са отразили противоречието от действащите правни норми в закона при изработването на устройствените планове – общи и подробни. Създаването на общ и подобрен устройствен план на населено място – землище, са обвързани със схема на съгласуване с Националния институт за паметниците на културата за обектите на културно-историческото наследство в страната.
В чл. 136, ал. 2 е записано, че при промяна на устройствените планове не е необходимо съгласуване на проектите с обхват до три квартала. Налице е различието, че при създаването на устройствените планове е необходимо съгласуване, а при промяната им това изискване отпада. С това се дават нерегламентирани възможности за намесване на експертните съвети и главните архитекти в страната, която за недвижимите паметници на културата е недопустима, тъй като те са предмет на друг специален закон. Законът за устройство на територията предвижда проучване, проектиране и строителство на обекти, степенувани според характеристиките им в шест категории. Паметници на културата, дори и тези със световно и национално значение, не са защитени никъде в текстовете на цялата Глава осма на закона. Това определя и необходимостта от създаването на нова алинея в чл. 137 за изключването на обекти – паметници на културата, от първата категория за строителство и съгласуване за това действие с Националния институт за паметниците на културата по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.
Законът предвижда задължително издаване на виза за строителство в различни територии. Посочени са и обекти, за които не е необходимо издаването на виза, сред които са и консервационните-реставрационни работи – изключително прецизна работа, за която са необходими специални познания.
Консервационно-реставрационните работи на паметниците на културата, освен че е записано неточно в закона, е предмет, уреден с друг действащ специален закон и подзаконова уредба. Редно е, както предлагат вносителите, този текст да отпадне от Закона за устройство на територията.
Създадените в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията нови членове 147а и 151а предвиждат съгласувания за инвестиционните проекти и разрешение за строеж за обекти - паметници на културата и в охранителната им зона с Националния институт за паметници на културата, което е наложително с оглед опазването и съхранението на това национално богатство.
Законопроектът налага цялостен преглед на Закона за устройството на територията по разписаните правни норми за защитени недвижими обекти и охранителната им зона по Закона за паметниците на културата и музеите.
Използваните понятия в Закона за устройство на територията с предмета на законопроекта се нуждаят от уеднаквяване. Донякъде в него е изписано културно-историческото наследство, после паметниците на културата. Културно-историческото наследство не е точното наименование. Думите "паметници на културата" са неопределени. Паметници на културата в основнîòî си деление са недвижими и движими. Обект на Закона за устройство на територията са недвижимите паметници на културата, наред с музеите в сгради недвижими паметници на културата, с фондове от движими паметници на културата, което не е ясно от текстовете на закона.
Според чл. 19 на Закона за паметници на културата и музеите паметниците на културата са разпределени в четири степени.
Коректно е във всички текстове да се впишат задължения за съгласуване с Националния институт за паметниците на културата на обекти по Закона за паметниците на културата и музеите, свързани с устройството на територията на Република България. На Националния институт за паметниците на културата при незаконосъобразни действия от страна на инвеститори, собственици и служители от всички категории администрации в недвижими паметници на културата да му бъдат разписани функции само за тези обекти, идентични на правомощията на Дирекцията за национален строителен контрол. В своите действия те да са адекватни във времето (за да не се допусне разрушаване или увреждане на паметника), в субординация е действано с министъра на културата и да имат служебно право за носене на оръжие.
В заключение Комисията по културата на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното

СТАНОВИЩЕ:

Подкрепя Законопроект № 354-01-126 за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, внесен от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков на 19 декември 2003 г.
Становището е прието на заседанието на Комисията по култура на 17 февруари 2004 г. с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Длъжен съм да съобщя на народните представители, че има и становище на Консултативния съвет по законодателство. Който народен представител желае, може да се запознае и с него.
Заповядайте, госпожо Дикова, да представите вашия законопроект. Виждам, че и госпожа Матова желае да направи това след вас.
МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, заедно с моите колеги от Парламентарната група на НДСВ изработихме и внесохме в парламента този законопроект с една-единствена цел: да ограничим огромното по мащаб строителство, което се извършва в имотите, които са предназначени за озеленяване. За никого не е тайна как в момента се разрушават паркове и градини, които са съграждани с години и на тяхно място израстват най-различни обекти, които нямат нищо общо с добрата околна среда и спокойния начин на живот на гражданите на страната ни.
Какво предлагаме ние? Предлагаме да не може да бъде променяно предназначението на поземлените имоти, които са предвидени в устройствените планове за зелени площи, освен с едно изключение – за изграждането на спортни обекти.
В § 2 от нашия проект сме дали и определение за спортни обекти, като под “спортни обекти” разбираме стадиони, игрища, площадки, зали, басейни и други открити и покрити спортни съоръжения, предназначени за тренировки и състезания.
В същото време сме се опитали да защитим и интереса на собствениците на недвижими имоти, които се намират или представляват части от площи, предназначени за озеленяване, като предложеният от нас проект допуска 6-месечен срок от влизането на този закон в сила, в който могат да направят писмено искане до съответната институция за получаване на обезщетение, ако не желаят да извършват строителство, което се допуска от проекта. В този случай предлагаме да се ползва процедурата по Глава трета от Закона за общинската собственост. Това е извършването на отчуждителни действия от страна на общинските администрации, като по този начин целим три неща:
На първо място, собствениците да получат адекватно обезщетение по пазарни цени.
На второ място, имотите да бъдат публична общинска собственост, предназначени само и единствено за озеленяване.
И трето, ако към този момент не се поддържат в съответния вид, да се стимулира едно адекватно действие от общинските администрации за озеленяване на населените места в съответните общини.
Това е нашата идея. Смятаме, че тя е изключително актуална, с оглед практиката в момента, и ви молим за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Предполагам, че убедихте народните представители във Вашата правота, защото тя е и наша.
За реплика ли искате думата? Трябва да се представи и другият законопроект и тогава ще преминем към дискусия.
Има думата народният представител Нонка Матова – вносител заедно с господин Бучков на другия законопроект.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мотивите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията се градят върху факта, че Законът за устройство на територията не урежда напълно и по подходящ начин материята, свързана с проектиране, строеж, ремонт и реставрация на обектите – паметници на културата. Предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройство на територията целят синхронизиране на нормативната уредба с разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите, както и по-добрата защита, опазване и съхраняване на паметниците на културата в днешните условия.
С предлаганите изменения и допълнения се цели прекратяване на порочната практика относно:
1. проектите за изменение на устройствените планове на квартали с обекти на културата да не се съгласуват;
2. категоризацията на строежите, засягащи обекти – паметници на културата, да се извършва без съгласие от Националния институт за паметниците на културата;
3. издаването на визи за проектиране на обекти – паметници на културата, да не е задължително;
4. да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, относно консервационно-реставрационни работи на паметниците на културата, както и неизискването на разрешение за строеж за реставрация и консервация на фасади за обекти – паметници на културата.
В България има много археология и особено в последно време стана нарицателно вече нарушаването именно на всички тези, върху които България задържаше своята история в общественото пространство.
Създават се специални изисквания инвестиционните проекти за паметници на културата, както и разрешението за строеж върху обекти – паметници на културата, да се съгласуват с Националния институт за паметниците на културата. Цялостното уреждане на материята, свързана с паметниците на културата, е част от приоритетната държавна политика.
Разчитам на подкрепа на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Матова.
И така, откривам дискусиите по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Владимиров.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Извинявайте, мислех, че ще дебатираме проект по проект и затова бях така настоятелен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма нищо, Вие сте съвносител.
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Разбира се.
Само няколко думи по практическото приложение.
Защо се налага тази промяна? Не че в момента не е имало защитна стена, така да се каже, по отношение промяна предназначението на териториите за широко обществено ползване, но проблемът идваше оттам, че явно повдигнатият икономически интерес направи така, че спирката, която до момента беше общинският съвет, вече не работи и масово в последната година се променя предназначението на огромни паркови пространства. Примерите са Морската градина във Варна, Южният парк в София, Централният парк в Русе и други такива, в които огромни територии вече са превърнати в жилищни територии и е унищожена зелената система.
Именно затова този законопроект, според мен, е приоритетен, има консенсус в обществото и сред народните представители, и още един път приканвам всички колеги да го подкрепят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Истина е, че унищожаването на зелените площи, особено в големите градове, през последните години взима застрашителни размери. Ще напомня, че това са белите дробове на градовете. Неблагоприятното състояние на околната среда, особено в големите градове, високата запрашеност, наситеност с отработени газове от транспорта и други промишлени източници има като свой контрапункт зелените площи в съответните градове. И затова наистина трябва да предприемем спешни мерки, за да бъдат запазени те от посегателство. И не само да бъдат запазени, а и да бъдат разширени. Затова смятам, че тази загриженост наистина изисква бърза законодателна инициатива, но с предложения проект поставям под съмнение, че целите се постигат. Мисля си, че трябва да има изключителна забрана за промяна предназначението на териториите, определени за озеленени площи, без никакви изключения. Особено тревожно е, че в определението за спортни обекти са включени фактически големи съоръжения, които отнемат огромни площи. Това са стадиони, игрища, площадки, басейни, колодруми, хиподруми. Всъщност това са тези обекти, с които досега се правеха огромни нарушения, особено в големите градове и по този начин ние ще легализираме нарушения, които и досега са консумирани.
Смятам, че зелените площи и териториите, определени за зелени площи, не трябва по никакъв повод и под никакъв претекст да допускат промяна на предназначението на тези територии.
Особено тревожно е, че в ал. 2 на предложението е формулирано "части от тях", без никаква конкретизация, като тази част може да бъде и 99%. И фактически ние с нищо не помагаме да се промени съществуващата ситуация.
И какво всъщност постигаме? Ние не постигаме целта си, защото не решаваме главния проблем за защита на зелените площи. А разрешавайки на тези площи да се строят спортни обекти, и то такива големи, каквито са описани в закона, практически легитимираме нарушенията, които бяха извършени особено в София, в Южния парк и на други територии, със строителството на развлекателни и спортни обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, и бензиностанции строят. Какво ли не строят?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, бензиностанциите в случая не фигурират, но фигурират огромни спортни обекти, които заемат територии от зелените площи.
Нашата цел трябва да бъде да запазим зелените площи и да осигурим терени за спортни площадки, а не на базата на зелените площи да осигуряваме строителство на спортни съоръжения.
Затова смятам, че първоначалната идея е изключително полезна, много важна, но тя не се постига, защото законът предвижда практически изключения, които ще доведат до същото, срещу което в момента се борим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Първа реплика – господин Владимиров.

БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги!
Госпожо Манева, правя Ви реплика, за да стане ясно, че спортните обекти в парковете могат да бъдат само един процент от територията на парка и това са норми и правила от Закона за устройство на територията, които не могат да бъдат заобиколени с тази поправка. Нека да е ясно това и на колегите, че повече от един процент от територията на парковете….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Едно футболно игрище как да е един процент?!
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Има такова изискване съгласно Закона за устройство на територията, че само 1 процент от територията на парковете могат да бъдат застроявани и повече от това не може. (Неразбираема реплика от КБ.)
Това е друг проблем с промяна на предназначението, който в момента предлагаме да бъде спрян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпросът е да е ясно как се изчислява този един процент.
Госпожо Манева, имате думата за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Съгласна съм с Вас, че има такъв текст, но е още по-точно, ако бяхте казал, че този текст никога досега не се е спазвал. Затова смятам, че каквото и изключение да се прави, това всъщност е една вратичка за унищожаване на зелените площи. Защото текстът, че един процент може да се застроява, ако е до 20 дка, или 2 процента, ако е над 20 дка, това всъщност е начин да се легитимират тези нарушения. Затова категорично смятам, че трябва да заемем принципна и ясна позиция зелените площи да не могат да променят предназначението си при никакви изключения. Още веднъж подчертавам, че от тази гледна точка проектозаконът не постига целта си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Има думата за процедура господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, имам процедурно предложение да удължим малко работното време – толкова, колкото е необходимо да свършим работата си по двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Не виждам обратно процедурно предложение.
Надявам се, че в рамките до 14,00 ч. бихме могли да приемем закона.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 67, против 11, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам различно отношение към двата законопроекта. И по същия начин се държах при обсъждането в комисията.
По принцип приемам замисъла и желанието на колегите Марина Дикова и останалите съвносители да има една бариера срещу това безразборно строене в зелените площи. Това приемам по принцип. Така се изказах и в комисията. Такова нещо е необходимо. Няма да посочвам други примери, които вече бяха посочени, но в действителност се вършат безобразия.
В същото време споделям и казаното от госпожа Манева, че трябва да се търси начин тази бариера да стане по-неотменяема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-непробиваема!
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: По-непробиваема, съгласявам се с Вас, господин председател. Тоест, аз съм за по-строги мерки при такива нарушения.
Но според мен внесеният законопроект не решава един друг въпрос, който също има отношение към унищожаването на зелените площи. В случая говорим за площи, отредени за озеленяването. А как стои въпросът с онези градинки, които са в жилищните комплекси, вътре в жилищните комплекси? Как стои въпросът, когато един терен, една територия е отредена за обществено жилищно строителство и вътре в бъдеще, когато започне да се реализира този жилищен комплекс, би трябвало да се появят зелени площи? Това е посока, в която трябва да помислим и да потърсим адекватно решение.
Не съм сигурен и казах това и в комисията, че ще се приложи и замисълът на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби. Тогава дадох и пример. Имам познат, който има голям имот, отреден за озеленяване, но той по никакъв начин, понеже не е човек, който ще търси вратички за заобикаляне на закона, а не иска и да го продаде на съвсем ниска цена, както му се предлагаше, не може да го реализира. И той с удоволствие в момента, когато влезе този закон в сила, ако го приемем в този му вид, на другия ден ще отиде при кмета и ще си поиска да получи обезщетение за този имот по пазарни цени. Не знам общините дали биха издържали на такова нещо.
В това отношение може би е малко по-добро предложението на колегите от ОДС, макар че аз не съм сред съвносителите, което предвижда малко по-друг ред за отчуждаване на тези имоти, не толкова бърз, което може да даде глътка въздух на общините, за да се постигне това нещо.
Пак казвам, твърдо подкрепям идеята и мисля, че между първо и второ четене могат да бъдат намерени по-добри текстове, които да решат проблемите, за които говорих.
В Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството аз бях един от тримата, които гласуваха “въздържал се” по отношение проекта на госпожа Матова и господин Бучков. Това беше не защото не бих искал да се полагат никакви грижи за опазване паметниците на културата, а напротив, защото смятам, че с направените предложения не бих казал, че се постига този резултат. Напротив, бих казал, че в някои отношения те дори затрудняват реализацията на определени инвестиционни проекти, касаещи паметници на културата. По-скоро ефектът, който колегите искат да постигнат, би могъл да се постигне с промени в Закона за паметниците на културата или промени в Закона за устройство на територията, който да изисква предварително становище на Националния институт за паметниците на културата, отколкото да ограничават инициативата. Така че аз и за този законопроект ще се въздържа сега на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта, или да преминем към гласуване? Остават още 2 минути.
Няма желаещи народни представители.
Първо, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народните представители Нонка Матова и Николай Бучков.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 1, въздържали се 82.
Законопроектът на тези двама народни представители не се приема.
Второ, моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народния представител Марина Дикова и група народни представители.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Часът е 13,59 ч. Знаете съобщенията за заседанията на комисиите.
Утре продължаваме в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов