Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, съгласно решението ни от предишния петък, днес ще се проведе извънредно пленарно заседание при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрола на външнотърговската дейност с оръжие, със стоки и технологии с възможна двойна употреба.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Искам да припомня, че е гласуван § 27. Дискутирани са следващите параграфи от 27а до 30а включително. Ако няма повече съображения по параграфи от 27а до 30а включително, аз ще ги подложа на гласуване ан блок.
Има ли желаещи да вземат отношение? Те бяха обсъждани, но междувременно може да е възникнал проблем, който трябва да се обсъди в пленарната зала. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи от 27а до 30а включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 18.
Приема се.
Госпожо Мингова, ще Ви помоля да прочетете за стенограмата чл. 27, тъй като беше пропуснат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 3 се изменя така:
"3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;".
б) В т. 6 накрая се добавя: "и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет".
в) В т. 9 в началото се добавя "може да" и думата "ежегодно" се заличава.
г) Създават се точки от 10 до 15:
"10. разглежда годишен доклад за дейността на съдилищата," ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли още от този текст?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има още, господин председател, но искам да си припомним това, което гласувахме финално с допълнителните предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако сега срещате затруднения, да го оставим за по-нататък?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще Ви помоля, за да можем да уточним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така, за да не стане разминаване с текста.
Преминете към § 31, който да се обсъжда и гласува.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 31 има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов - в § 31 думите "министъра на правосъдието" се заменят с "Висшия съдебен съвет".
Комисията не е подкрепила предложението.
Предложение на господин Червеняков - в чл. 114, ал. 6 след думите "годишен доклад за дейността на прокуратурата" се добавя "състоянието, структурата и динамиката на престъпността, причините и условията, които ги обуславят и взетите превантивни и наказателно-правни мерки".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31:
"§ 31. В чл.114, ал. 6 се изменя така:
"(6) Главният прокурор изготвя годишен доклад за дейността на прокуратурата и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в годишния доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 31? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 133 народни представители: за 43, против 85, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 20, против 103, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 31, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 33.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 32 има аналогично предложение на господин Червеняков - в чл. 115, ал. 3 в края се добавя: "както и за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, причините и условията, които ги обуславят и взетите превантивни и наказателно-правни мерки".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32 със следното съдържание:
"§ 32. В чл. 115 се създава ал. 3:
"(3) В края на всяко шестмесечие районните, окръжните и апелативните прокуратури изготвят и предоставят на инспектората в Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на преписките."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 32? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Младен Червеняков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 7, против 110, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 32, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 30.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, тъй като няма предложения на народни представители, да прочета ан блок от § 33 до § 35 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"§ 33. В чл. 116 алинеи 4 и 5 се отменят."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 34. В чл. 118, т. 1 след думата "привлича" се добавя "по установените в закона ред и срок"."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 35. Член 120 се изменя така:
"Чл. 120. При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори - за своите райони, и главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55, 62, 70, 78, 83 и 94."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три параграфа има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване ан блок от § 33 до § 35 включително по вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 7.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 36 има предложение на народния представител Бойко Рашков, което се подкрепя от комисията.
Предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов се подкрепя от комисията с изключение на предложението по последната т. 8, което гласи:
"8. изготвя годишен доклад за дейността на следствените служби и го представя на Висшия съдебен съвет."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 36 със следната редакция:
"§ 36. Член 122 се изменя така:
"Чл. 122. (1) Следствените служби в Република България са Националната следствена служба и окръжните следствени служби. В София има Столична следствена служба с компетентност на окръжна следствена служба.
(2) Националната следствена служба е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.
(3) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване в други случаи, предвидени в закон.
(4) В следствените служби могат да се създават отделения за разследване на определени дела, както и помощни звена за осигуряване на следствената дейност.
(5) Националната следствена служба се ръководи от директор, който:
1. представлява Националната следствена служба;
2. внася във Висшия съдебен съвет проект за бюджет на следствените служби;
3. разпределя делата на следователите в Националната следствена служба и работата на помощните отдели;
4. осъществява организационно, административно и методическо ръководство на следователите и служителите от Националната следствена служба;
5. назначава и освобождава от длъжност служителите от Националната следствена служба;
6. командирова при служебна необходимост следователи и служители от Националната следствена служба и окръжните следствени служби;
7. назначава комисия по чл. 129, ал. 2;
8. координира дейността на следствените служби при разследването и взаимодействието им с други държавни органи;
9. изисква, анализира и обобщава информация от следствените служби и отдели за състоянието и ефективността на тяхната дейност и предприема мерки за нейното подобряване и усъвършенстване.
10. изготвя годишен доклад за дейността на всички следствени служби и го изпраща на министъра на правосъдието за включване в обобщения годишен доклад по чл. 27, ал. 1, т. 10.
(6) Директорът на Националната следствена служба може да възлага някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 36 са възприети направените предложения. Единствено т. 8 от предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов не е възприета, затова тази точка ще подложа на гласуване отделно.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по този параграф е възприето и е добре, че е отпаднало от текста правомощието, че Националната следствена служба и нейният ръководител организира и контролира дейността по криминалното разследване, тъй като този текст противоречеше според нас на правомощието на следствената служба по отношение на прокуратурата.
Точка 8, която не е възприета и която наистина трябва да бъде подложена на отделно гласуване, е свързана с нашата принципна позиция, която ние многократно изразявахме тук, че докладите трябва да се приемат от Висшия съдебен съвет, а не да се обобщават от министъра. Изказвали сме се по този въпрос и само ще Ви помоля да подложите това предложение отделно на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев, това и ще направя.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов по т. 8, която не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 41, против 89, въздържали се 4.
Не се приема това предложение.
Подлагам на гласуване текста на § 36, както е редактиран от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 131 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 24.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 37 има предложение на народния представител Бойко Рашков, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на господата Абаджиев, Черкезов и Соколов чл. 123, ал. 2, т. 3 да се измени така:
"3. осъществяват административното и финансовото ръководство на следователите в съответната служба и осигуряват провеждането на предварителното производство в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и указанията на прокурора;"
По принцип това предложение не е подкрепено от комисията, но има част от текста, който е инкорпориран.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 37 със следната редакция:
"§ 37. Член 123 се изменя така:
"Чл. 123. (1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват разследване по всички дела, с изключение на тези от компетентността на специализираните отдели на Националната следствена служба и на други държавни органи.
(2) В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и по видове дела, както и помощни звена.
(3) Окръжните следствени служби се ръководят от директори, които:
1. представляват следствените служби и отговарят за дейността им;
2. внасят проект за бюджет на службата в Националната следствена служба;
3. осъществяват общо организационно, административно и методическо ръководство на следствената служба;
4. разпределят делата между следователите и работата на служителите и ги командироват при служебна необходимост;
5. правят предложения по чл. 30, ал. 2, т. 11;
6. назначават и освобождават от длъжност служителите от окръжната следствена служба;
7. изготвят шестмесечен и годишен доклад за дейността на следствената служба, които изпращат на директора на Националната следствена служба;
8. в края на всяко шестмесечие подготвят и предоставят на Инспектората на Министерството на правосъдието информация за образуването и движението на делата.
(4) Директорите на окръжните следствени служби могат да възлагат някои от правомощията си на заместник-директорите, освен ако със закон не е предвидено друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
По § 37 има ли желаещи да се изкажат? Господи Соколов, заповядайте.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, в нашето предложение, което не е прието, ние сме изхождали от това да се акцентира, че всъщност следствените служби трябва да се съобразяват с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, както и със съществуващото в него положение, че прокуратурата има право да дава указания, включително и методически указания на следствието. Така че ние поддържаме нашето предложение.
В текста, предложен от народния представител Бойко Рашков и възприет от комисията, в ал. 1 лично аз смятам, че когато се казва: "Окръжните следствени служби са юридически лица. Те осъществяват разследване по всички дела с изключение на тези от компетентността на специализираните отдели на Националната следствена служба и на други държавни органи", първо, не е точно да се каже: "компетентността на специализираните отдели". Има Национална следствена служба. Тя има съответна компетентност. Колко отдела има, какви отдели, как - вече Националната следствена служба вътре в своята структура ще разпределя определените следствени дела по материи. Това не може да залегне в закона.
Не ми е много ясно и какво значи "на други държавни органи". Кои са тези други държавни органи, които извършват разследване? Това Бюрото за финансово разузнаване ли е? То не е разследване по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс. За мен някак си този текст звучи неопределено. Или да се каже "други държавни органи по силата на закон"?
Но, така или иначе, по силата на Конституцията разследването в Република България се извършва от следствието, тоест не може да има други държавни органи, дори със закон определени, които да извършват разследване. И ако искаме да сме прецизни, просто това трябва да се поправи.
Второ, какво значи "разследване по всички дела"? Националната следствена служба се създава наистина да води разследване тогава, когато едно престъпление или едно продължавано престъпление е извършено на територията на няколко административно-съдебни единици, териториални единици, тоест няма отделна окръжна следствена служба, която може да извърши цялостно разследване.
Второ, идеята е на сложни следствени дела, но желаем ли ние отново да се върнем към това положение, че Националната следствена служба да може да изземва и тя да извършва следствените действия по абсолютно всички дела?
Ние знаем, че в съда си има инстанционност и компетентност, съобразно съответната инстанция. Иначе излиза, че ние създаваме Национална следствена служба, която освен следствието по трудните дела, по делата, по които не може да действа само една окръжна следствена служба, тя може да действа и по най-простите дела и това малко, според мен, крие опасност наистина от корупция и от злоупотреба с власт- да се изиска едно следствено дело и да се замрази в Националната следствена служба, ако има някой заинтересован от това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други желаещи да се изкажат по § 37? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 31, против 81, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
И сега подлагам на гласуване текста на комисията по § 37...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, искам да кажа, че първата бележка, която направи господин Соколов, "от компетентността на специализираните отдели" - да, това действително би следвало да отпадне, защото компетентността е на Националната следствена служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е абсолютно коректно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: А по отношение на другите държавни органи - очевидно е, че това може само със закон да бъде решено, каквото е например полицейското разследване по силата на Закона за МВР, така че може да се предвиди в друг закон такова разследване. Нека да не ограничаваме в Закона за съдебната власт възможността в закон да бъде предвидена такава възможност.
Затова аз мисля, че другото може да остане. Ясно е, че само със закон може да се предвиди това.
Ако господин Соколов счита, че можем да добавим "други държавни органи, предвидени със закон", аз лично бих приела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Абаджиев, за да внесете яснота.
Аз също подкрепям тази идея.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря ви.
Наистина, по силата на чл. 128 от Конституцията, разследването, тоест предварителното производство, се осъществява само от следствените органи, затова ако ние искаме да оставим текста "и други държавни органи", трябва да се уточни какво е това - дали е дознание, дали са други действия, свързани с производството, но не може да бъде разследване, защото компетентността на следствените органи е изключителна.
Аз не знам какво се има предвид. Ако се има предвид дознанието - да се уточни. Ако се имат предвид действия, например, на Финансовото бюро за разследване или на други подобни органи, нека пак да се уточнят какви са тези действия, но това не е разследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз смятам, че текстът ще се изчисти, ако добавим "предвидени в закон". И по този начин ще се уточнят нещата. (Реплики.)
Уважаеми народни представители, ще си позволя първо да подложа на гласуване отпадането от ал. 1 на израза "на специализираните отдели", така както това беше предложено от господин Соколов, подкрепено от госпожа Мингова и господин Абаджиев.
Моля, гласувайте това предложение за отпадане на този израз.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
И сега в същия текст на ал. 1 на чл. 123 на финала да се добави след запетаята: "предвидени в закон".
Това предложение е направено също от господин Соколов и е подкрепено от господин... (Реплики.)
Заповядайте, господин Соколов, ако случайно изкривявам Вашето предложение, нека да внесем уточнение, за да не Ви приписвам неща, които може би не са съвсем Ваши...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря. Извинявам се, че отново взимам думата.
Ако оставим израза "те осъществяват разследване", не може да имаме "други държавни органи", дори по силата на закон. Конституцията казва, че разследване се извършва само от органите на следствието. Тогава може би трябва да кажем: "или на други действия на държавни органи, предвидени в закон", защото полицейското дознание, което беше въведено, не е разследване. То е друг вид предсъдебна дейност. Кажем ли "разследване", не може да има други държавни органи при наличието на чл. 128, ал. 2 от Конституцията. Или да отпаднат и тези думи, или да се каже: "и на други действия от държавни органи, предвидени със закон".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов. Тук действително попадаме в малко трудна ситуация.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите да се позова на конституционния текст, то за чл. 128 действително уредбата е, че следствените органи са в системата на съдебната власт, те осъществяват предварителното производство по наказателни дела. Струва ми се, че понятието "предварително производство" е общият, родовият термин. Когато говорим за действия по разследването, се визират не само органи, които могат да осъществяват предварителното производство, в частност тук попада полицейското разследване, но то е вече видов термин. Текстът на чл. 123 предвижда именно това, а не че предварително производство могат да осъществяват и други органи.
Бих помолила и други колеги юристи да кажат какво смятат, за да изчистим текста. Лично аз смятам, че ако добавим само "предвидени в закон", бихме фиксирали липса на опасност нещо да бъде извършено от друг орган, но това би било разследване в предварителното производство, което иначе само следствените органи могат да осъществяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте, господин Ралчев. Надявам се след Вашето изказване нещата да станат пределно ясни.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че не може в една алинея думата "разследване" да има две значения и в този смисъл считам, че аргументите, които изложи господин Соколов, за основателни. Когато говорим за Национална следствена служба, там има специални отдели за разследване и в никакъв случай не можем да избегнем другото съдържание на думата "разследване", свързано с други държавни органи. С оглед на това и за да изчистим текста трябва да остане само това, което е определено за Националната следствена служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест да отпадне "и на други държавни органи", защото няма такива. И още по-точно - не може да има такива.
Следователно се формира предложението, което се съдържа в изказването на господин Соколов - да отпадне "и на други държавни органи".
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Да не направим някоя беля, важно е за протокола. Вярно е, че създава проблем, но ако отпадне това, което господин Соколов предлага (безспорно има резон в едно такова предложение), аз питам: как мисли господин Соколов, пък и юристите тук: в момента има дознание, 70 процента от наказателните дела се вършат от дознателите, имаме 12 000 дознатели, да не би с отпадането на този текст да блокираме този механизъм? Ние, юристите, понякога се хващаме за думата - какво е предварително производство, както е в Конституцията, какво е разследване? Затова ще помоля господин Соколов - да не би с отпадането на този текст да блокираме дознанието, което сега се извършва основно от органите на МВР? А вие знаете, че има и други органи, които имат право да извършват дознание. Дознанието не е ли форма на разследване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На изказването на народния представител Любен Корнезов давам думата за реплика на господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Корнезов, полицейското дознание беше създадено като нещо извън предварителното производство. То не влиза и не може да влиза в предварителното производство при този текст на Конституцията. Разследването не само влиза, но то е сърцевината и изцяло покрива термина "предварително производство". С оглед на това, щом този термин остава и той трябва да остане - "осъществяват разследване", то разследване като елемент от предварителното производство може да извършва само следствието. Полицейското дознание е извън тази дейност. При отпадане на текста "и на други държавни органи" няма да се засегне полицейското дознание. То не е част от разследването или предварителното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за дуплика, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря на господин Соколов. Все пак трябваше да изясним какво имаме предвид, какво влагаме, но няма ли да бъдем по-точни и от гледна точка на Конституцията, ако кажем (второто изречение): "Те осъществяват предварително производство по наказателни дела с изключение на тези от компетентността на специалните отдели на Националната следствена служба."? Така стъпваме на конституционния термин и избягваме проблема с "други държавни органи". Вместо "разследване", да употребим "предварителното производство по наказателни дела". Това е така. Ако кажем "всички дела", те са наказателни, граждански и административни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов. Това е коректен подход, защото "предварително производство" е родово понятие.
Госпожо Мингова, Вие искате да вземете отношение по въпроса.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Бих помолила уважаемите колеги да подкрепят предложението на господин Корнезов и ал. 1 да изглежда по следния начин:
"(1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват предварителното производство по всички дела с изключение на тези от компетентността на Националната следствена служба".
Така, каквото и да влагаме в термина "разследване" или други действия, то би останало законосъобразно, включително и дознанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава алинеята трябва да се довърши - "и на други държавни органи, предвидени в закон".
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, не би могло, защото избягваме...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, точно така.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, ще го прочета още веднъж - за протокола и преди гласуване.
"(1) Окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка. Те осъществяват предварителното производство по всички дела с изключение на тези от компетентността на Националната следствена служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Абаджиев гледа одобрително, господин Соколов - също.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване ал. 1 на чл. 123, както беше представен финално от госпожа Анелия Мингова.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Сега ще гласуваме в цялост текста на § 37, както е редактиран от комисията, без ал. 1, която беше гласувана.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 37а със следното съдържание:
"§ 37а. В чл. 124, ал. 1 думите "чл. 30, ал. 4" се заменят с "чл. 30, ал. 8"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст едва ли ще има възражения. Не виждам.
Моля, гласувайте предложения от комисията нов § 37а.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 38 - комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 38. Член 125 се изменя така:
"Чл. 125. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са:
1. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
2. съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;
3. съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура;
5. младши съдия и младши прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 38 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Аз имам едно чисто редакционно предложение по т. 1 - "1. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд...". Като че ли трябва да има отпред повторение - "съдия във Върховния касационен съд и съдия във Върховния административен съд" и съответно "прокурор във Върховната касационна прокуратура и прокурор във Върховната административна прокуратура". Просто звучи по-коректно. Иначе като че ли той едновременно е съдия и в двете прокуратури или в двата върховни съда.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Напълно коректно е това, господин председател. Възприемам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То е абсолютно редакционно предложение.
Ако няма други бележки, подлагам на гласуване § 38 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите само, господин председател, това няма да се наложи да го гласуваме, но след добавянето на "съдия" и "прокурор" пред съответните втори съдилища и прокуратури може би е по-коректно не със съюза "и", а със запетая да бъдат отделени всичките изброени длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е чисто коректорско, което просто не се налага да се прегласува.
Моля, преустановете гласуването и обявете резултата.
Гласували 96 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 9.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 39 - комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"§ 39. Създава се чл. 125а:
"Чл. 125а. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт.
(2) Административни ръководители на органите на съдебната власт са:
1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба;
2. председател на апелативен съд, апелативен прокурор;
3. председател на окръжен съд, окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба;
4. председател на районен съд, районен прокурор;
(3) Заместници на административните ръководители по ал. 2 са:
1. заместник-председател на Върховния касационен съд, заместник председател на Върховния административен съд, заместник главен прокурор при Върховната касационна прокуратура и заместник главен прокурор при Върховната административна прокуратура, заместник директор на Националната следствена служба;
2. председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура, ръководител на отдел в Националната следствена служба;
3. заместник-председател на апелативен съд, заместник апелативен прокурор и заместник-ръководител на отдел в Националната следствена служба;
4. заместник-председател на окръжен съд, заместник окръжен прокурор, заместник-директор на окръжна следствена служба;
5. заместник-председател на районен съд и заместник районен прокурор.
(4) Заместниците на административните ръководители изпълняват функциите им във всички случаи на отсъствие на административните ръководители и възложените им по пълномощие.
(5) Ръководителите по ал. 2, точки 2-4 и директорът на Националната следствена служба се назначават за срок от 5 години по предвидения в закона ред.
(6) Заместниците на административните ръководители във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура се назначават за срок до 7 години, но не по-дълъг от срока, през който съответният ръководител изпълнява длъжността си.
(7) Заместниците на административните ръководители в останалите случаи на ал. 3 се назначават за срок от 5 години.
(8) Административните ръководители по ал. 2 и техните заместници по ал. 3 се освобождават, когато:
1. е изтекъл срокът, за който са назначени;
2. са подали оставка;
3. е налице трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;
4. вече не притежават необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения;
5. заместваният се е завърнал;
6. незаконно уволненият е възстановен на работа.
(9) Предложението за освобождаване на административните ръководители по ал. 2, точки 2-4 и на техните заместници по ал. 3 се прави пред Висшия съдебен съвет по искане на техните ръководители по чл. 30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от неговия председател.
(10) В случаите по ал. 8 съдията, прокурорът или следователят запазва длъжността си като съдия, прокурор или следовател по чл. 125 и статута си на несменяем.
(11) Общите събрания за предлагане на ръководителите по ал. 2 и на техните заместници по ал. 3, за чието назначаване се предвижда избор по чл. 30, се провеждат не по-късно от 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 5-7.
(12) Алинеи 8 и 11 не се прилагат за председателя на Върховния касационен съд, за председателя на Върховния административен съд и за главния прокурор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да направя едно допълнително предложение за включване на едно второ изречение към ал. 1 на чл. 125а. Става дума за това, че ние вече гласувахме възможността за административни ръководители да бъдат издигани не само съдии, прокурори или следователи от съответното звено, а и лица, които се намират на друга магистратска длъжност, а и такива, които до този момент не заемат магистратска длъжност. Ето защо се налага уточнение, че назначаването за административен ръководител трябва да бъде съпътствано от назначаването им и на магистратска длъжност. Затова аз предлагам ал. 1 на чл. 125а да изглежда по следния начин:
"Чл. 125а. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител в органите на съдебната власт. Когато за административен ръководител бъде избрано лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Това е ново, второ изречение към ал. 1 на чл. 125а.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Всъщност това беше обсъждано в комисията, но поради бързото изготвяне на доклада остана невключено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 39, включително с пропуснатото изречение в ал. 1.
Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване § 39 с допълнението, направено от госпожа Мингова, както е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 24.
Параграф 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 40 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 40. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Преценката по ал. 1, т. 4 се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желаещи да вземат думата по § 40? Не виждам.
Моля, гласувайте § 40 така, както е предложен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 22.
Параграф 40 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 41 има предложение на народния представител Михаил Миков, което е подкрепено от комисията.
Има предложения на народните представители Любен Корнезов и Валентин Милтенов, също на Янаки Стоилов, които не са подкрепени от комисията.
Предложение на Любен Корнезов:
"В § 41, чл. 127, ал. 4 думите "адвокат или инспектор по чл. 36а" да отпаднат.
Предложение на Валентин Милтенов:
"§ 41. Чл. 127:
а) в ал. 6 да се допълни пред "изискванията по ал. 3" - "изискванията по ал. 2 да се прилагат и за ръководители на районните съдилища и прокуратури";
б) да се създаде нова ал. 7 на чл. 127 - "по изключение, при липса на кандидат, отговарящ на изискванията по ал. 6 на съответната ръководна длъжност, може да се назначи и лице без необходимия стаж".
Аналогично е предложението на господин Янаки Стоилов, което също не е подкрепено от комисията:
"В § 41, чл. 127, ал. 6 да се допълни както следва:
а) след думите "ръководителите на" да се добавят думите "районните съдилища и прокуратури";
б) да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
"(7) По изключение при липса на кандидат, който отговаря на изискванията по предходната алинея за заемане на съответната ръководна длъжност, може да се назначи лице без необходимия стаж."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 със следната редакция:
"§ 41. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "както и за следовател в окръжна следствена служба" да се заличат.
Алинея 2 се изменя така:
"(2) За съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура, както и за следовател в окръжна следствена служба, се назначава лице, което има най-малко 5 години стаж, от които 3 години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж, от които 5 години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки."
3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така:
"(4) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор при Върховната касационна прокуратура и при Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж, от които 8 години като съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт, инспектор по чл. 35в или като научен работник по правни науки.
(5) За общ стаж по ал. 1 до 4 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.
(6) Изискванията по ал. 3 се прилагат и за ръководителите на окръжните съдилища, прокуратури и следствени служби, а изискванията по ал. 4 се прилагат за ръководителите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, на апелативните съдилища, на апелативните прокуратури и на Националната следствена служба".
4. Алинея 7 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по § 41. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване първо на неподкрепените от комисията предложения.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Корнезов.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване следващите предложения общо, тъй като по същество те се покриват изцяло - предложенията на Валентин Милтенов и Янаки Стоилов, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 92, въздържали се 4.
Предложенията не се приемат.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 6.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 42 има предложения на народните представители Любен Корнезов; на Димитър Абаджиев, Веселин Черкезов и Йордан Соколов; на Александър Арабаджиев; на Янаки Стоилов; на Дончев и Грънчарова, които по принцип са подкрепени от комисията и са интерпретирани в текста.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага 42 със следната редакция:
"§ 42. Създават се чл. 127а и чл. 127б:
"Чл. 127а. (1) Назначаването на младши съдии и на младши прокурори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурса.
(2) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят от Висшия съдебен съвет с наредба.
(3) Висшият съдебен съвет обявява чрез "Държавен вестник" централизиран конкурс с определяне броя на длъжностите и органи на съдебната власт, за който се отнасят.


(4) При провеждане на конкурсите по ал. 1 кандидатите трябва да отговарят на изискванията по чл. 126 и 127 за съответната длъжност.
(5) Съответният ръководител по чл. 30 в 7-дневен срок внася предложение за назначаване на спечелилия конкурса кандидат пред Висшия съдебен съвет.
Чл. 127б. (1) Всеки кандидат може да обжалва законосъобразността на конкурса пред Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването на резултатите.
(2) Решението на Висшия съдебен съвет по законосъобразността на конкурса подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
(3) При влязло в сила решение за отмяна на конкурса се насрочва нов конкурс, който се провежда в срок от един месец."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 42, по който има редица приети и инкорпорирани в текста предложения, има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По този текст имаше редица предложения и в комисията се проведоха доста дебати. Става дума за следното. Така както е предложението на комисията, донякъде вече то е избистрено - назначаването на младши съдия и на младши прокурор се извършва след провеждане на конкурс. Дотук е ясно. Конкурс се провежда и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт до обявяването на конкурса. Идеята е, когато има кандидат от средите на съдебната власт, тоест лице, което вече е магистрат, за определена вакантна длъжност, да не се провежда конкурс. Конкурс да се провежда само за външни хора на съдебната власт, поне до този момент, но които имат необходимия стаж като адвокати, прокурори, следователи, съдии и инспектори по чл. 35в. Обаче когато ще се обяви конкурс, до кой момент ще се знае има ли кандидат от средите на съдебната власт? И ако това е идеята, аз трябва да ви кажа, че не я споделям. Ние или трябва да отидем към конкурсно начало и тогава дали ще се явява лице, което вече е магистрат, или лице, което отговаря на изискванията по чл. 126 и 127, но не е било магистрат, трябва конкурсът да реши. Ако едно лице извън съдебната система се представи по-добре на конкурса, защо да бъде предпочетено лице само защото то досега е било на някаква длъжност в съдебната власт?
На второ място, законът трябва да реши и един друг случай -когато няколко лица, които са в съдебната власт, кандидатстват за една и съща длъжност. Провежда ли се конкурс или просто Висшият съдебен съвет без конкурс има право да си избере? Това виждане да се провежда конкурс в определени случаи и да не се провежда конкурс в други случаи, да се провежда конкурс само ако няма лице, което е извън конкурса, една празнота, която според мен съществува, когато за една вакантна длъжност кандидатстват няколко лица, които са вътре в съдебната власт, на мен ми се струва, че може би трябва да отложим този текст, за да измислим и да създадем една по-ясна и по-стройна система. Защото иначе има доста неясноти, с които утре Висшият съдебен съвет ще трябва да се сблъсква и вместо законът да го улесни, ще му създаде затруднения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Соколов. Във Вашето изказване има и процедурно предложение за отлагане на текста с оглед на неговото дообмисляне.
Госпожа Мингова има думата да направи противно предложение.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, уважаеми колеги! Действително текстът беше дебатиран много в комисията, защото той има отношение изобщо към идеята за провеждане на конкурси и към идеята, около която се обединихме, конкурси да бъдат провеждани за младши съдии и младши прокурори. Ние вече гласувахме, че след този конкурс те ще постъпват задължително на обучение първо в Националния институт по правосъдие, добивайки първо статута на съдебни кандидати и след това ще бъдат назначавани и, второ, че конкурсът се провежда с тези лица, които не са в съдебната система, а кандидатстват за длъжност в съдебната система със съответна магистратска длъжност, защото отговарят на условията за общ и специален юридически стаж, тоест за тях това ще бъде едно първоначално назначаване на длъжност. В комисията се дебатира и се обединихме около това, че не е редно и практически е нецелесъобразно да се провеждат конкурси за магистрати, които искат да се придвижат на друга магистратска длъжност, но вече са заемали съответна магистратска длъжност. Та дори и за случая, в който те са били на длъжност районен съдия, придобили са съответния статут и стаж и имайки вакантно място в окръжния съд по-нагоре, те кандидатстват за заемането на тази длъжност. Аз лично смятам за абсурдно да се провеждат конкурси за всяка длъжност в съдебната система, при условие че кандидатстват магистрати от системата. При това вече независимо дали става дума за преместване от съдийска към прокурорска длъжност или обратно, защото по Конституция магистратските длъжности са равни и съответно условията пред различните три магистратски звена трябва да бъдат равни.
Така че аз по същество смятам, че текстът е изчистен. Освен това в ал. 1 ясно е казано "до обявяване на конкурса". А какво точно означава обявяване на конкурса, редът и условията както за обявяването, така и за кандидатстването, така и за сроковете се уреждат в ал. 2 с наредба. Не мисля, че текстът в закона се нуждае от нещо повече, затова правя обратното процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Йордан Соколов за отлагане на гласуването на този текст с оглед на неговото изчистване.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 24, против 58, въздържали се 19.
Предложението не се подкрепя.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да поставя по ал. 1 един от въпросите, които постави и господин Соколов, и да видим дали той не може да бъде решен. Конкурс се обявява и при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт при липса на кандидат от органите на съдебната власт. Въпросът е ако има повече от един кандидат от органите на съдебната власт, не е ли добре също да се проведе конкурс? Ако предположим, че има двама или трима кандидати от органите на съдебната власт, мисля, че също би трябвало да се обяви конкурс. Тоест обхватът да се разшири и за случаите, когато има повече от един кандидат от органите на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има думата господин Константин Пенчев, който е бил в системата.


КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, принципът беше изяснен от госпожа Мингова - принципът е, че в съдебната система се влиза с конкурс. Дали ще започнеш като младши съдия, прокурор или като заместник-министър ще влезеш във Върховния касационен съд, без да си бил и един ден съдия, трябва да бъдеш любезен да се явиш на конкурс. Но конкурсът е само един път. На мен ми се виждаше пресилено и прекалено да правим конкурси за окръжни съдии, за апелативни, щом има повече желание от системата. Поначало Висшият съдебен съвет е този, който решава кой да заеме дадена вакантна длъжност. Нека да оставим на Висшия съдебен съвет да прецени по целесъобразност от двама, трима или четирима кандидати, вече действащи магистрати, кой е най-подходящият да заеме съответната овакантена длъжност. Принцип на конкурса помоему трябва да си остане само за хора извън системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи да вземат отношение по текста, или да го подложа на гласуване, така както е в редакцията на комисията? Не виждам други желаещи.
Подлагам на гласуване § 42 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 43 има предложения на народните представители Абаджиев, Черкезов, Соколов и Арабаджиев, които по принцип са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага § 43 със следната редакция:
"§ 43. Член 129 се изменя така:
"Чл. 29. (1) Първоначално назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на три години стаж на съответната длъжност. В този срок не се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор.
(2) Най-малко три месеца преди изтичането на 3-годишния срок по ал. 1 съдиите, прокурорите и следователите се атестират от комисия, назначена от съответния административен ръководител по чл. 125а, ал. 2.
(3) При провеждане на атестацията се вземат предвид:
1. мнението на съответния ръководител;
2. броят, сложността и тежестта на разгледаните производства;
3. спазването на законовите и инструктивните срокове;
4. качеството на провеждане на съответното производство и на изготвените актове;
5. мотивацията за работа в съдебната система и интегриране в колектива;
6. поощренията и наказанията през периода;
7. преценката по чл. 126, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 4.
(4) Редът за извършване на атестацията се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.
(5) Резултатът от атестирането се съобщава на заинтересованите лица.
(6) Пенсионираните съдии, прокурори и следователи, когато няма кандидати за съответната длъжност, могат да бъдат назначавани като съдии, прокурори и следователи, но не придобиват статут на несменяеми.
(7) Съдията, прокурорът или следователят се освобождава от заеманата длъжност по ал. 6, ако Висшият съдебен съвет назначи на същата длъжност лице, което не е освободено от длъжност по чл. 131, ал. 1, т. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 43 има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Абаджиев. По принцип вашето предложение е подкрепено, но вероятно не по най-добрия начин.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви.
Да, нашето предложение е прието по принцип. Аз поставям въпрос по ал. 6, относно пенсионираните съдии, с оглед на това да го съобразим с една от препоръките на Венецианската комисия. Чета точно текста от Венецианската комисия: "Назначаването на пенсионирани съдии, ако няма други кандидати, изглежда несъвместимо със съдийската независимост докато тези лица не са несменяеми и вследствие на това могат да са обект на неправомерен натиск". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз съм запознат с доклада на Венецианската комисия. Действително има такава констатация, но, помоему тук трябва да решим един въпрос, който до голяма степен е от гледна точка на целесъобразността. Тоест, да използваме ли съдии, прокурори и следователи с богат опит, с желание за работа, да използваме ли възможността те да работят в такива съдилища и прокуратури, защото просто няма друг кандидат. Аз си спомням на времето в съда в Средногорието, данъчното, дълго време работи съдия-пенсионер, защото нямаше други желаещи.
Няма нищо по-лесно от това ал. 6 да отпадне. Аз не знам при наличната ал. 6 колко пенсионирани съдии ще има в системата, за да каже примерно Съветът на Европа, че, видите ли, нашите съдии са зависими. Това е въпрос на целесъобразност. Пък може Висшият съдебен съвет да не назначи нито един пенсиониран съдия. Нека оставим тази възможност. Ако приемем, че тази възможност едва ли не много противоречи на концепцията на Европейския съюз, просто да не я прилагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Действително, колеги, ние коментирахме и след изготвянето на доклада, и на базата на това, което господин Абаджиев изтъкна като съображение от доклада на Венецианската комисия.
По отношение обстоятелството за несменяемост. Несменяеми са и първоначално постъпилите на съответна магистратска длъжност, така че и за тях съществува опасността от такова въздействие. А пък безспорно е, че с дългогодишен стаж и опит, пенсионирани вече съдии или други магистрати биха могли да бъдат полезни за системата при необходимост. От друга страна, обаче аз си задавам въпроса за практическата полезност на този текст и на следващата ал. 7 като съображенията ми са следните. Ако действително липсват достатъчно кадри в системата, които да заместят съответното лице, то не би се стигнало до неговото пенсиониране. Независимо че е стигнал до пенсионна възраст, докато не бъде пенсиониран не може да му бъде отнет и статута на несменяемост.
Следователно, аз лично съм склонна да възприема отпадането на ал. 6 и 7, която е свързана с нея, като изхождам от съображението, че тези лица, макар и да са стигнали пенсионна възраст, ако все още не могат да бъдат заменени от лица, не достигнали до тая възраст, просто няма да бъдат пенсионирани. Тогава и обстоятелството, че те вече са престанали да бъдат несменяеми, ако съществува такава опасност, би липсвало. Предлагам да го обсъдим и с другите колеги-юристи, защото действително е важно за практиката в съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че ал. 6 и свързаната с нея ал. 7 трябва да отпаднат. Просто те са излишни. Един пенсиониран съдия, прокурор или следовател няма пречка отново да бъде назначен на някаква магистратска длъжност. Има и решение на Конституционния съд, че пенсионер може да работи. Дори, ако работи, има право да си получава пълния размер на пенсията. Същевременно такъв съдия винаги може отново да бъде предложен за пенсиониране, защото той вече си е и пенсионер. Но не можем ние да приемем такъв текст и то не толкова заради виждането на Венецианската комисия, която свързва по-скоро отпадането на несменяемостта с това, че може да се оказва някакъв натиск върху такъв магистрат, колкото с това, че един такъв текст, от една страна, е излишен, а от друга - пряко би противоречал на Конституцията. Конституцията казва, че съдия, прокурор или следовател след като бъде три години на съответната длъжност, става несменяем. Сега ние не можем да създаваме със закон някаква нова категория магистрати, съдии, прокурори и следователи, които хем са такива, хем не са несменяеми. На мен това ми се струва че би противоречало пряко на императивна норма на Конституцията.
Затова спокойно могат да отпаднат, а дори без този текст могат да бъдат назначавани и винаги могат да излизат отново в пенсия, когато прецени Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има думата заместник-министърът на правосъдието, госпожа Миглена Тачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса едно уточнение защо този текст беше внесен. И сега на практика има и съдии, и прокурори, и следователи, които са пенсионирани, и договорът им като съдии, прокурори и следователи е продължен с определени срокове. Аз лично мога да се съглася с предложението ал. 6 и 7 да отпаднат, но нека да дадем една правна възможност с редакция обаче на ал. 6. Предлагам да започнем с: "когато няма съдебни кандидати за съответната длъжност..." да дадем възможност да бъдат назначавани пенсионирани съдии, прокурори и следователи.
Като един път е пенсиониран, втори път не може да бъде пенсиониран, господин Соколов. Той излиза в пенсия, получава онези обезщетения, които му се полагат, но няма пречка отново да бъде назначен като сменяем магистрат. Такава е и в момента практиката и Вие по-добре от мен я знаете. В момента има пенсионирани съдии, прокурори и следователи, които са назначени. Пенсионирани първи път с решение на Висшия съдебен съвет, които продължават да изпълняват функциите си.
Моето предложение е да направим редакционна поправка и да се започне с "когато няма съдебни кандидати...." да има възможност да бъдат назначавани такива. Но ако залата реши, няма пречка и това да отпадне и всички колеги, които са на пенсионна възраст и пенсионирани, трябва да освободят заеманите от тях длъжности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тачева.
Други становища има ли?
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да насоча вашето внимание към текста на § 43 от проекта, който обсъждаме. Става дума за изречение второ на ал. 1 на чл. 129, където комисията по категоричен начин предлага в тригодишния срок за придобиване статут на несменяемост от един магистрат да не се включи прослуженото време като младши съдия или младши прокурор. Това, което сега се предлага в този текст, заслужава сериозно внимание с оглед на § 38, който вече е приет, и където в чл. 125, т. 5 изрично се посочва, че длъжността младши съдия, младши прокурор е магистратска длъжност.
Следователно, ние по един изкуствен начин в момента неглижираме длъжността младши съдия или младши прокурор и времето, през което те работят, фактически приемаме, че не се включва за придобиване на статут на несменяемост. Струва ми се, че тук ще допуснем грешка, ако приемем този текст в този му вид.
Второ. В сега обсъждания чл. 129, ал. 3, в т. 5 се предвижда, че когато се атестира един магистрат преди изтичане на тригодишния срок, ще трябва да се има предвид от комисията мотивацията за работа в съдебната система и интегриране в колектива. Обърнете внимание - интегриране в колектива!
Аз бих помолил колегите-юристи, особено тези, които са били в съдебната власт, в съдебната система, преди избирането им за народни представители, да обърнат сериозно внимание на този текст, тъй като в съдържанието, което сега се влага в него, се допуска или може да се допусне в бъдеще субективна интерпретация дали някой се интегрира в колектива или не се интегрира в колектива, интегриран ли е, до каква степен и т.н., и т.н. Нещо, което ще има възможност да преценява непосредственият административен ръководител, каквото понятие сега се въвежда.
Затова аз лично няма да подкрепя тези текстове.
Първо, по отношение изречение второ на чл. 129, ал. 1, на което обърнах внимание, то е в противоречие с друг текст, който се предлага от сегашния проект.
Второ, няма да подкрепя т. 5 на ал. 3 на чл. 129, защото предвиждането на критерии "интеграция в колектива" създава възможност за произволно, субективно тълкуване от административните ръководители при изготвяне атестацията на магистратите или преди навършване на тригодишния срок, за който става дума в този текст. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков. Все пак се нуждая от едно уточнение. Дали трябва да смятам, че предлагате отпадането на второто изречение на ал. 1, за да го подложа на гласуване или просто изразявате позицията си защо няма да подкрепите този текст?
БОЙКО РАШКОВ: И едното, и другото. Аз изразявам мнението си по този текст, който сега обсъждаме. Мисля, че моето мнение е категорично, че, несъгласявайки се, ви предлагам да помислим да отпадне изречение второ на ал. 1 на чл. 129, както и т. 5 в този й вид на ал. 3 на същия член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за финала на т. 5 "интегриране в колектива".
БОЙКО РАШКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви, господин Рашков. Това са двете предложения за отпадане на отделни текстове.
Други желаещи има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отпадане на ал. 6 и 7, провокирано от господин Абаджиев, подкрепено от господин Соколов и от госпожа Анелия Мингова.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 10.
Предложението се приема. Алинеи 6 и 7 отпадат.
Моля, гласувайте предложението на господин Бойко Рашков да отпадне второто изречение на ал. 1 на чл. 129.
Гласували 114 народни представители: за 40, против 66, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто предложение на народния представител Бойко Рашков финалът на т. 5 "и интегриране в колектива" на ал. 3 на чл. 129 да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 108 народни представители: за 19, против 63, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 43 така, както е редактиран от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 12.
Параграф 43 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, да прочета и § 45, защото няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 44 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 44. Член 130 се изменя така:
"Чл. 130. (1) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат командировани за повече от три месеца в една календарна година без писменото им съгласие.
(2) Бременни и майки с деца до 3-годишна възраст не могат да бъдат командировани без изричното им писмено съгласие.
(3) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение."
По § 45 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 45. В чл. 131 се правят следните изменения:
1. Създават се алинеи 2-6:
"(2) Атестацията по чл. 129, ал. 2 се внася във Висшия съдебен съвет чрез съответния орган по чл. 30 най-късно два месеца преди изтичането на тригодишния срок по чл. 129, ал. 1.
(3) Когато атестацията показва липса на качества съдията, прокурорът или следователят да изпълнява професионалните си задължения, тя се счита предложение за освобождаването му на основание ал. 1, т. 5.
(4) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател.
(5) Висшият съдебен съвет се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд."
(6) Предложение за освобождаване на несменяем съдия, прокурор или следовател на основание ал. 1, т. 1 до т. 4 се прави от съответния орган по чл. 30, от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет или от председателстващия Висшия съдебен съвет."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 7."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата за изказвания по този текст, искам да обърна внимание, че на последния ред има проблеми със системата за гласуване. Ще се наложи намесата на техник, но преди да стане това, бих помолил най-любезно колегите да минат по-напред. Струва ми се, че има някои свободни места и могат да минат по-напред, за да гласуват.
Сега давам възможност за дискусия, ако има такава, по параграфи 44 и 45.
Има ли желаещи? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване ан блок параграфи 44 и 45 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 14.
Тези два параграфа са приети.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 46 има предложение на народния представител Арабаджиев, което е подкрепено от комисията; предложение на господата Абаджиев, Черкезов, Соколов, което е подкрепено частично. То гласи следното:
"В чл. 131а думите "или министъра на правосъдието" се заличават.
Алинея 9 да отпадне."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 със следната редакция:
"§ 46. Създава се чл. 131а:
"Чл. 131а. (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения, той внася предложение във Висшия съдебен съвет за понижаване на този съдия, прокурор или следовател на друга съответна длъжност в същото населено място за срок от шест месеца до три години, която не може да бъде с повече от две степени по-ниска от заеманата длъжност. Такова предложение може да се прави и по искане на повече от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Висшият съдебен съвет определя от своя състав комисия за извършване на проверка по ал. 1, на която възлага да изясни определени обстоятелства, свързани с преценка на качествата за изпълнение на професионалните задължения.
(3) Относно производството по ал. 1 и ал. 2 се прилагат съответно правилата по членове 173, 176, 177 и 181.
(4) Висшият съдебен съвет взема решение за понижаването на съдията, прокурора или следователя с мнозинство повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.
(5) Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд от понижения съдия, прокурор или следовател, от вносителя на предложението, от всеки член на Висшия съдебен съвет и от председателстващия Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което то е обявено - за присъствалите на това заседание, а в останалите случаи - от датата на съобщението за решението.
(6) За производството пред Върховния административен съд се прилагат Законът за Върховния административен съд и чл. 181 и 182.
(7) Потвърденото решение на Висшия съдебен съвет се изпълнява в 14-дневен срок от съобщението за решението на Върховния административен съд.
(8) Неизпълнението в срока по ал. 7 на потвърденото от Върховния административен съд решение на Висшия съдебен съвет по причина, за която отговаря пониженото лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(9) Когато обжалваното решение е отменено и решението на съда е влязло в сила, съдията, прокурорът или следователят се възстановява в 14-дневен срок от подаване на молба за възстановяване до Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по § 46? Не виждам такива. Това ми дава основание да подложа на гласуване параграф 46, така както е предложен от комисията като редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 10.
Приема се. Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 47 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 47. В чл. 132 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 след думите "търговска дейност" се добавя "като еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества", а след думата "кооперации" се добавя "или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност";
б) в т. 5 след думите "преподавателска дейност се добавя "участие в подготовката на проекти на нормативни актове".
2. В ал. 2 текстът след думите "т. 1" се изменя така: "подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата длъжност в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на длъжност по ал. 1, т. 1, се зачита за стаж по чл. 127, алинеи от 1 до 5".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 47 има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 47 според редакцията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на народния представител Рашков за създаване на § 47а, което е подкрепено от комисията.
Тя предлага следната редакция:
"§ 47а. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
"(3) За снемане на имунитета и за задържане на съдия, прокурор или следовател се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет."
2. Създава се ал. 4:
"(4) За снемане на имунитета и за задържане на главния прокурор мотивирано искане до Висшия съдебен съвет се прави от не по-малко от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет. При снемане на имунитета главният прокурор временно се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този нов § 47а има ли изказвания?
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Аргументите по този текст вече бяха изложени във връзка с първоначалния текст по § 4, мисля че беше. Коментирахме го във връзка с решението на Конституционния съд.
Само още 2-3 аргумента ще приведа към това, което беше казано дотук.
Аз вече съм абсолютно убеден, че този текст, както и текстът по § 4 очевидно съвсем умишлено се включват в закона, за да се отвлече вниманието от същинската материя, която може да бъде разглеждана в закона, за да се насочи вниманието към тези текстове с ясното съзнание, че те са противоконституционни. Защото по друг начин не мога да си обясня как юристи от Министерството на правосъдието, сега и господин Рашков внасят подобни текстове. Очевидно е, че този проблем може да бъде решен само с промяна в Конституцията.
Отново ще повторя. Във връзка с аргументите, които изложи и министърът тук, Решение № 1 от 1999 г. на Конституционния съд и мотивите към решението, които също са задължителни, са категорични, искане за снемане на имунитет може да се прави само от прокуратурата. Тя е органът, който може да предявява обвинения срещу Конституционния съд. И именно защото той разглежда този казус приема, че искане за снемане на имунитет може да се прави само от прокуратурата.
Абсолютно ясно е, че както този текст, така и предишният са противоконституционни. И аз не мога да допусна, че умишлено Народното събрание приема противоконституционни текстове. Отново повтарям, очевидно целта е съвсем различна - да си отвличаме вниманието с подобни текстове, без да обръщаме внимание на всичко това, което се извърши тук, включително и с приемането на отделна глава "Министър на правосъдието", включително и с това, което се извърши за първи път - инспектори със стаж на окръжни съдии да могат да проверяват Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главна прокуратура. Текстът е абсолютно противоконституционен и за мен ще е срамно Народното събрание да приеме такъв текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Константин Пенчев, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В Конституцията е предвидено, че всеки един магистрат може да бъде освободен, когато бъде осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление. Аз не мога да приема, че някой от магистратите няма да може да бъде осъден и няма да може да бъде отстранен. Но това е друг въпрос. По този въпрос сме си изяснили позициите с ОДС.
Струва ми се, че при снемане на имунитета на който и да било магистрат, не само на главния прокурор, е нормално и разумно той да бъде отстранен от длъжност, защото би противоречало на всякаква правна логика един съдия със снет имунитет, т.е. за когото Висшият съдебен съвет е приел, че има достатъчно данни за извършено престъпление, той да правораздава, да чете присъди и т.н.
Но този въпрос е уреден в чл. 140 от сега действащия Закон за съдебната власт, който казва: "Висшият съдебен съвет до приключване на наказателното производство отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитетът."
На това аз правя следното предложение. Предлагам ал. 4 да добие следната редакция: "С решението за снемане на имунитета на съдия, прокурор или следовател Висшият съдебен съвет го отстранява от заеманата длъжност до приключване на наказателното производство срещу него." И тази редакция да бъде текст на чл. 140. Там му е систематичното място. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно, разбирам, че Вие първо пледирате за отпадането на ал. 4 тук?
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И текстът да отиде евентуално, когато ще обсъждаме чл. 140.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Трябва да отиде там, защото чл. 140 ние няма да го обсъждаме. То няма там предложения. Тази редакция да отиде в чл. 140.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пенчев.
За реплика има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Господин Пенчев, под формата на реплика отново като колега бих Ви помолил за Вашия коментар относно решението на Конституционния съд. Текстът в това решение е абсолютно ясен по повод на тогавашното предложение да се иска снемане на имунитет от председател на Върховния съд, Върховния административен съд и министъра на правосъдието. Конституционният съд приема, че този текст е противоконституционен, защото съгласно действащата Конституция само прокуратурата може да предявява обвинения. Тоест той приема, че само прокуратурата може да прави искане за снемане на имунитет. Точно заради това обявява текста за противоконституционен.
Очевидно този проблем може да се реши с промяна на Конституцията. Как Вие ще коментирате приемането на един подобен текст в момента? И не считате ли, че този текст наистина се поднася умишлено, съзнавайки че той е противоконституционен, за да можем ние да водим тези дебати, а не да водим дебати по същността на закона. И покрай това да се прокарат и редица други текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Това беше реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Пенчев, имате възможност да вземете отношение по репликата.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин Абаджиев, първо, ще Ви напомня, че решенията на Конституционния съд не се ползват с рес юдиката, със сила на присъдено нещо. И това е затова, защото в този съд се атакуват конкретни текстове на конкретни закони. Вашето предложение за изменение на Закона за съдебната власт през изминалия мандат е било обявено за противоконституционно с определени мотиви. Ние правим предложение в друг смисъл, за други лица - 1/5 от този орган, който решава да снеме имунитета, той да предлага. И аз не считам, че имаме рес юдиката. И нека да видим какво ще каже Конституционният съд този път. Може би ще бъде друга практиката?!
А това за умишленото отклоняване от дебати, по моему, имаше достатъчно време в тази зала да се дебатира по всичките спорни въпроси - и за ревизията на върховните магистрати, и по другите проблемни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте, госпожо Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, наистина има решение на Конституционния съд по повод на подобен случай, по повод на предишно законодателно решение, прието от мнозинството на СДС, което предвиждаше председателите на двата върховни съда или министърът на правосъдието да искат имунитет. Онова, което е казал Конституционният съд обаче не е тълкувателно решение, защото той не беше сезиран с решение за тълкуване, а с решение за отмяна на текста.
Оня текст в оня вид беше атакуван, защото не можеш да дадеш на председателите на двете върховни съдилища, които в крайна сметка оглавяват последната инстанция, която би гледала евентуално дело, с искане за снемане на имунитет. Това означава да ангажираш съда предварително с решаване на един спор. Още по-неадекватно беше искането на тогавашното СДС - ОДС министърът на правосъдието, член на изпълнителната власт да прави такова искане.
Дали Конституционният съд отново ще потвърди тезата или този път ще се вгледа по-дълбоко какво представлява искането за имунитет, нека го оставим на Конституционния съд. Ако искането за снемане на имунитет е проява на обвинителна функция, какво е решението за снемане на имунитет, което последва това предложение? Ако първото е проява на обвинителната функция, то решението за снемане на имунитет би било проява на обвинителната функция на още по-силно основание. Но ако това е така, това означава, че Конституционният съд, СДС или студентите по наказателно право и процес да твърдят, че парламентът, снемайки имунитет на народен представител, и Висшият съдебен съвет, снемайки имунитет на магистрат, осъществяват обвинителна функция. Това очевидно е нещо много спорно.
Ако СДС с влиянието си в Конституционния съд желае да потвърди това малко изречение, което се взема като абзац, за да се вади непрекъснато, това е негова воля. Но до този момент Конституционният съд е известен с това, че той прави противоречива практика по един и същи казус, като не просто се разминава в мотивите си, а се разминава диаметрално в изводите си.
Така че аз ви предлагам да оставим на Конституционния съд, ако бъде сезиран, да се произнесе още веднъж. Но мисля, че няма народен представител в тази зала, който да не се съгласи, че нито от действащата Конституция, нито от разума на един нормален човек следва възможността главният прокурор в Република България да бъде де факто извън всякакви закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Соколов, имате думата за реплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, нещо сте се пообъркали.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Несъмнено.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Вие твърдите, че не е било правилно да може да правят искане за снемане на имунитета председателят на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, защото те били последните съдебни инстанции.
Първо, не може да не знаете, че председателят на Върховния административен съд няма никакво отношение към едно наказателно производство, свързано със снемане на имунитет. Бихте ли ми отговори председателят на Върховния касационен съд е ли член на Висшия съдебен съвет? Той може ли да бъде между тези 5 члена на Висшия съдебен съвет, които поискват снемане на имунитета?
И на второ място, в сегашния състав на Висшия съдебен съвет, ако не бъркам, има 7 върховни съдии. Ако 5 от тези 7 върховни съдии, които след това са последна инстанция по Вашите думи, поискат снемане на имунитет какво става? Дайте тогава да изключим всички съдии и то върховни съдии, членове на Висшия съдебен съвет, от тези петима души, които могат да правят искане за снемане на имунитет, ако искате да сте последователна.
Така че всичките Ви съображения, които сега излагате, не издържат по простата причина, че това, което Вие отнасяте към предишния случай, с абсолютна сила важи за този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Не виждам втора реплика.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Соколов, аз искам да Ви върна към същината на спора, а той е: осъществява ли обвинителна функция оня, който прави искане за снемане на имунитет? Ако твърдите, че той осъществява обвинителна функция, аз твърдя, че на още по-силно основание органът, който взема решение за сваляне на имунитет, осъществява обвинителна функция, което ми се струва, че няма да приемете и вие. Ако не приемете второто, ще трябва да се откажете и от твърденията си по първото и да приемем нещо, което мисля, че се вписва в Конституцията и нормалния човешки разум. А то е, че искането за сваляне на имунитет и решението за сваляне на имунитет е нещо, предшестващо осъществяването на обвинителна функция.
Нали, освен това, знаем, че може да бъде свален имунитет срещу едно лице - магистрат или народен представител - срещу което да не бъде повдигано обвинение, да не бъде привличано то към отговорност? Това е същината на спора. Иначе дали ще са трима, двама, дали, ако участват съдии в процедурата по снемане на имунитета или предложението за имунитет след това няма да тълкуваме, че са задължени да си направят отвод, от гледането на делото по същество това са странични неща. Спорът, който водим, е това - е ли проява на обвинителна функция искането за сваляне на имунитет? Останалото е подмяна във връзка с тълкуване на частни случаи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Имате думата за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже от тази трибуна нормално няколко пъти се цитира решение на Конституционния съд и аз, като бивш конституционен съдия, ще взема думата и няма да кажа, както и досега не съм казал лоша дума за Конституционния съд и конституционните съдии, макар че вече много често да стискам зъби. Но така или иначе проблеми има. Това трябва да го отчетем. Има конституционен проблем. Виждате становищата.
Преди да се мотивирам, макар и накратко, бих искал да кажа не само на тук присъстващите уважаеми народни представители, но и на тези, които ни слушат извън тази зала, да не гледаме на членовете на Висшия съдебен съвет и на магистратите като някакви престъпници, които се крият зад някакъв имунитет. Това просто не е така. Аз даже не си спомням в момента за толкова години има ли снет имунитета на магистрат. Да оставим висшите магистрати, тук има двама заместник-министри и те ще потвърдят, че досега такъв случай няма. Имаше направено едно предложение за следовател, той сам си подаде оставката и след това съдът го оправда. Така че може би това е една буря в чаша вода, но този въпрос така или иначе трябва да бъде уреден. Нека да не гледаме на магистратите като престъпници.
И още нещо бих искал да кажа, тъй като има ал. 4 и се споменава главният прокурор - нека да не гледаме на главния прокурор като на някакъв престъпник, който извършва някакви престъпления, независимо дали е сегашният главен прокурор или бъдещият главен прокурор.
Моето предложение е ал. 4 да отпадне. Тя просто е излишна. И господин Пенчев много точно направи това предложение.
Второто предложение, което направи господи Пенчев - за някаква нова редакция на чл. 140, мисля, че е излишна. Първо, чл. 140 не е точно в обсега на нашия проект, а и мисля, че сегашният текст на чл. 140 решава въпроса. Нормално го решава при един магистрат, когато му е снет имунитетът, независимо дали той е член или не е член на Висшия съдебен съвет. Имам ли грешка тук, госпожо Мингова? Добре, може би ще ме поправите.

Но сега от гледна точка на Конституцията: чл. 132, ал. 2 казва, че съдиите и прокурорите се ползват с имунитет. Обърнете внимание: ползват с имунитет. И второ, в определени със закон случаи решението за снемане на имунитета на съдия, прокурор или следовател се приема от Висшия съдебен съвет. Следователно, Конституцията никъде не е казала кой прави предложението пред Висшия съдебен съвет. Никъде не е казано! И мисля, че конституционният законодател е постъпил мъдро - не е определил органа или лицата, които сезират Висшия съдебен съвет.
Второ, чл. 127, т. 1: прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и поддържа обвинението. Привлича към наказателна отговорност, а ние, юристите, поне знаем, че това става с постановление за привличане като обвиняем и тогава се придобива качеството на обвиняем. Преди това лицето въобще не е обвиняем, не придобива това процесуално качество.
От тази гледна точка, ако се направи едно предложение от главния прокурор или от 1/5 от членовете, това е просто едно предложение. Това не е снемане на имунитет. Това предложение ще се разгледа от Висшия съдебен съвет и ще се гласува. Самото снемане на имунитета още не означава наказателна отговорност за когото и да било, докато няма постановление на прокурора. Снемането на имунитета не е нищо друго, а една възможност от органите на прокуратурата - не от някой друг, а от органите на прокуратурата да се търси тази наказателна отговорност. Разбира се, окончателно решението го дава съдът. Така че предложението за снемане на имунитет и снемането на имунитета не е наказателна функция на обвинителя, а възможност да се осъществи наказателното производство, т.е. даване възможност на НПК да започне да действа. Не е нищо друго!
Затова, колкото и спорен да е въпросът, убеден съм, че предложението не е противоконституционно. Мисля, че с отпадането особено на ал. 4 всяко подозрение, че, видите ли, това предложение е насочено спрямо конкретно лице от нашата висша магистратура, би следвало да отпадне. Мисля, че не е насочено срещу никого от магистратите, независимо каква длъжност заема.
И така, отпадане на ал. 4 и спорния чл. 140. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
Предполагам, че ще има реплика. Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Господин председател, господин Корнезов! Според мен поставянето на въпроса дали искането за снемане на имунитета е част от обвинителната функция или не, е подмяна на дебата. Според мен идеята на Конституционния съд е свързана със следното: прокуратурата, както и Вие цитирахте, е тази, която привлича към отговорност лица, които са извършили престъпление. Тоест, Конституционният съд приема, че прокуратурата е оправомощеният орган по Конституция, който може да прецени дали има достатъчно данни за извършено престъпление. И вследствие на това Конституционният съд приема, че прокуратурата е този орган по действащата Конституция, който може да прави искане за снемане на имунитет, защото тя е този орган, който може да прецени дали има предпоставка за това искане. Според мен това е идеята на Конституционния съд. Тук вече дебатираме чисто юридически, а не, че когато има искане този, който прави искане, е част от обвинителната функция - още повече този, който взема решение. Това според мен е идеята в мотивите на Конституционния съд от 1999 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Корнезов не иска дуплика. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Соколов, за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също смятам, че трябва да отпадне целият § 47а. Третата алинея всъщност повтаря текст, който вече приехме в началото на този закон - право или криво, беше гласуван.
Сега по ал. 4 непрекъснато се поставя въпросът дали снемането на имунитета било част от обвинителната функция. Първо, никъде в решението на Конституционния съд това не се твърди. Отново си позволявам да мисля, че госпожа Дончева не е разбрала решението на Конституционния съд, а аз ще си позволя да го цитирам дословно:
"Конституционният съд приема, че разпоредбата на § 5 (това е аналогичният случай), даваща право на председателите на ВКС и ВАС и правосъдният министър да правят предложение пред Висшия съдебен съвет за снемане имунитета и за временно отстраняване от длъжност на магистрати, противоречи на чл. 127, т. 1 от Конституцията."
И сега мотивите:
"Това е така, защото според тази конституционна разпоредба само прокуратурата разполага с обвинителни функции за привличане към отговорност лицата, които са извършили престъпление."
Това е точният текст на чл. 127, ал. 1, т. 1. Идеята на Конституционния съд е да не може да прави искане за снемане на имунитет лице или орган, който след това не може да повдигне обвинение. Ние може да сме изправени пред абсурдната ситуация 5 члена на Висшия съдебен съвет да поискат снемане на имунитет, Висшият съдебен съвет да гласува снемането на имунитета, а след това прокуратурата, която единствено може да повдигне обвинение, изобщо да не повдигне обвинение. Е, какво става? (Оживление.)
И вижте какво се предлага във второто изречение: "При снемане на имунитета главният прокурор временно се отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него." Но може изобщо да няма наказателно производство! Значи ние ще отстраним било главния прокурор, било някой друг висш магистрат, член на Висшия съдебен съвет, до приключване на наказателното производство, а такова може да няма. Едно е само да снемеш имунитета и да откриеш възможността органът по Конституцията, който има единствено правомощието да повдига обвинение да реши да повдигне или не. Друго е ти да отстраниш такова лице от длъжността, която заема, при положение, че именно, защото искането не е направено от органа, който има право да повдига обвинение, изобщо не се повдига обвинение.
Е, как сега? Ние ще отстраним от длъжност съдия, прокурор, следовател - тук е абсурдно да създаваме текст за главния прокурор, който е само един от тези магистрати - да бъде отстранен от длъжност и да чакаме дали някой прокурор ще повдигне обвинение. Ами ако никой прокурор не повдигне обвинение, а този човек остава отстранен от длъжност?
Затова текстът дори на чл. 140 е много прецизен: след като се снеме имунитетът, ако има наказателно производство, вече може да бъде отстранен, за да не пречи на наказателното производство. И пак се предполага, че когато прокуратурата прави искане за снемане на имунитет на когото и да било - било на магистрат, било на народен представител, тя вече е наясно, преценила е, че има достатъчно данни за извършено тежко престъпление съгласно сегашния текст на Конституцията. И когато тя направи искане за снемане на имунитет, след това ще последва и предявяване на обвинение, защото имунитетът е бил пречка да започне едно наказателно производство. Но в другия случай, когато други лица правят искане за снемане на имунитета, ние да отстраним от длъжност без да сме сигурни дали прокуратурата изобщо ще започне наказателно производство, на мен ми се струва абсурдно и аз също смятам и поддържам това мое предложение за отпадане на целия § 47а. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожа Дончева има думата за реплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Да, господин Соколов, има реална опасност след свалянето на имунитета да не започне производство. Има такава, но Вие смятате ли, че е редно, когато един висш магистрат извърши всичко, ако искате и тук, на пл. "Св. Александър Невски" пред очите на 100 граждани извърши убийство и ние да кажем: ами, той е с имунитет и няма да се сваля, защото прокуратурата не е преценила така? Ами, този някой може да се окаже всеки. Може да се окаже висш прокурор. Защо трябва да стигаме до онзи пример, когато солунската прокуратура образува дело срещу един много висш прокурор за пране на пари? Ако питате мен, за да ги пере в Гърция би трябвало да ги е изнесъл от България, т.е. при изнасянето, по българските закони и българското право да има и нещо като валутно престъпление. Да не би да сте чули той да е разследван за това? Не. И е член на Висшия съдебен съвет!
И нали ние, юристите, дето нещо ходим в съда, в тази зала стоящи, знаем това! Е, добре, как да излезем от този въпрос?
Има и още едно решение на Конституционния съд по отношение на тази пуста обвинителна функция на прокурора. То е № 14 от 30 септември 1999 г. и касае образуването на предварително производство. Образуването на предварително производство е много по-близо до обвинителната функция, отколкото искането за имунитет. Там обаче пише: действията по образуването на предварителното производство не съставляват привличане към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията и затова не може да се счете, че посоченият текст съдържа изискване за тяхното осъществяване единствено от прокурора. Нали знаем, че искането за имунитет може да не е свързано с вече образувано предварително производство, а образуването да стане след това?
Значи, Конституционният съд даже е приел, че едно важно процесуално действие много тясно свързано с обвинението, непосредствено предшестващо го и даже идентифициращо лицето не е обвинителна функция, а ще казвате тук, че е обвинителна функция другото. Значи, очевидно Конституционният съд трябва сериозно да помисли по казуса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Това беше реплика.
За втора реплика има думата господин Бойко Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Аз, първо, искам да кажа, че предложението, което е направено за включване на текст в Закона за съдебната власт, с който да се уреди процедурата, по която да бъде снет имунитета евентуално на един високопоставен магистрат изобщо няма за цел умишлено да се включват противоконституционни текстове в закона, още по-малко има за цел някой да забави приемането на Закона за съдебната власт с някакви си цели. Даже, напротив, както тече дебатът в момента на мен ми се струва, че някои колеги от дясната страна на пленарната зала целят точно това като интерпретират текстовете така, както им е удобно.
Още повече ми прави впечатление, че представители на една демократична политическа сила в нашата страна аргументират тезата, че ние спокойно трябва да гледаме на факта, че в нашата държава има абсолютно безконтролен човек, който заема една високопоставена магистратска длъжност. Затова в мотивите към това предложение е посочено изрично, че дори за държавния глава в Конституцията има предвидена процедура, по която се снемат неговите пълномощия, ако той дръзне да осъществи, например, държавна измяна или наруши Конституцията. А същевременно аргументи се сипят тук, от тази трибуна, колко било това противоконституционно, ако главният прокурор извърши престъпление, ние да предвиждаме процедура за снемане на неговия имунитет.
Първо искам да подчертая изрично, че тук никой не визира персонално когото и да е било. Целта е, според мен, да се запълни една празнота в сегашния Закон за съдебната власт, така че всеки един магистрат независимо от това каква длъжност заема, включително главният прокурор на Републиката, да бъде поставен на едно ниво с всички граждани, които, ако извършат престъпление, носят наказателна отговорност.
Тъй като времето изтече, съжалявам, не мога да коментирам процесуалните проблеми, които поставиха колегите от Обединените демократични сили, които всъщност нямат нищо общо с това, което те искат да докажат тук, в тази зала. Всяко едно лице по Конституция, което извършва престъпление трябва да носи наказателна отговорност независимо от това каква длъжност заема в нашата страна.
Съжалявам, господин председател, не можах да завърша изказването си и репликата си, но аз поддържам този нов текст, който е предложен за Закона за съдебната власт и ще гласувам за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Ако няма друга реплика, думата е на господин Соколов за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева, уважаеми господин Рашков! Ние се въртим в омагьосан кръг. Тази Конституция през 1991 г. я прие и гласува вашата партия, така че недейте на хората в дясно да стоварвате отговорност каквато ние не носим. И именно тази Конституция съдържа много пропуски и неперфектни неща. И един от тези пропуски действително е, че за главния прокурор няма кой да поиска снемане на имунитета. Както и да въртим и да сучем, както и да ни се иска, както и всички да сме съгласни, че не трябва да има недосегаеми хора, това е текстът на Конституцията, това е текста на решение на Конституционен съд. Излишно е да губим време с тези спорове!
Проблемът, който госпожа Дончева постави - аз съм съгласен, че не трябва да има недосегаеми лица и наистина за мен имаше един скандален случай, апелативен прокурор, член на Висшия съдебен съвет, да бъде уличен в извършване на престъпление в съседна държава, но което представлява престъпление и по нашия Наказателен кодекс. И горе-долу той призна, че е извършил това престъпление, защото каза: аз, наистина, исках там да си, едва ли не, преведа парите - в чужда банка по време, когато това беше забранено по нашето законодателство.
Защо не действа прокуратурата, това е неин проблем, но ние за съжаление не можем да го решим, без да променим Конституцията. И затова ние предлагаме в толкова текстове тази Конституция да бъде променена, за да бъде подобрена, за да може наистина редица институции, които в момента ние считаме, че не действат ефективно и особено съдебната власт и съдебната система, да подобрят своята дейност.
И сега Вие очаквате, че като приемем този текст, на следващия ден пет члена, госпожо Дончева, на Висшия съдебен съвет ще поискат имунитета на този прокурор ли?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не, не съм казала това!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ама, как да не сте казали? За това пледирате!
Аз нямам нищо против, стига да бъде в рамките на Конституцията и затова нека да не се напъваме непрекъснато това, което Конституцията не разрешава, ние със закон да го разрешаваме, а наистина да помислим конструктивно къде може и трябва да бъде променена Конституцията, за да могат нашите институции и балансът между тях да бъде така регламентиран, че те да бъдат ефикасни, ефективни и да служат на хората. И да се подобри животът на хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
За изказване думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път, т.е. за втори път при обсъждането на този закон ние се сблъскахме с този казус - въпросът за това искане за снемането на имунитета на магистрати и кой, освен главният прокурор, имат ли други членове на Висшия съдебен съвет право или не. За пореден път беше цитирано решението на Конституционния съд, което всички трябва да признаете, въпреки, че е доста дълго като цяло, точно по бившия § 5 от бившия законопроект, който бившето парламентарно мнозинство се опита тогава да прокара и което беше прието от Тридесет и осмото Народно събрание, и което след това беше отменено от Конституционния съд, точно по този § 5 странно защо Конституционният съд се ограничава само до две изречения.

Първото изречение казва, че този текст е противоконституционен. Второто изречение казва, че според Конституцията обвинителни функции, право да повдига обвинение има прокуратурата.
Оттам произлизат и основните проблеми, пред които сме изправени сега. Затова много от нас гадаят дали това предложение е конституционно или противоконституционно.
Аз лично бих искал да обърна вашето внимание върху предложението, което направи господин Пенчев и което сподели господин Корнезов - едно трябва да е ясно: желанието на вносителите, което се трансформира в окончателното предложение на комисията за спорния § 47а, не е да се отправят по някакъв начин лични атаки и нападки, да се обвинява лично главният прокурор, или да се предвиждат някакви възможности той да бъде подвеждан под отговорност, по някакъв начин да бъде засегнат лично. Единственото желание е било да се отстрани това несъвършенство, което до този момент съществува - един от членовете на Висшия съдебен съвет, един от висшите магистрати на държавата да бъде недосегаем.
Затова след общи усилия се стигна до становището, че поне една пета от членовете на Висшия съдебен съвет биха могли да поискат свалянето на този имунитет, но неслучайно, а тогава, когато има данни за извършено престъпление и когато е започнало наказателно производство.
В тази връзка искам да обърна вашето внимание на сегашния текст на чл. 140: "Висшият съдебен съвет до приключване на наказателното производство отстранява от длъжност съдия, прокурор и следовател, на който е снет имунитетът".
Затова искам да се обърна специално към господин Соколов, че именно този текст на чл. 140 гарантира, че в никакъв случай Висшият съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет не могат произволно, по свое усмотрение да направят предложение за снемане имунитета на главния прокурор, когато няма започнато наказателно производство, тоест когато няма извършено престъпление, не са започнали никакви процесуални действия или поне не е възникнала необходимостта от извършването на такива.
Затова се обръщам към уважаемите народни представители с предложение: излишно е да остане ал. 4, тя изцяло се съдържа в ал. 3. Предлагам ал. 4 да отпадне и чл. 140 да остане такъв, какъвто е в момента, за да отпаднат всички страхове, породили се най-вече от дясната страна на залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата за реплика господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак, моята идея е малко по-различна. В сега действащия чл. 140 не е много ясно от кой момент съответният магистрат се отстранява от длъжност. Не мога да си представя магистрат, на който Висшият съдебен съвет гласува решение за снемане на имунитета, тоест Висшият съдебен съвет, съставен от висши и опитни магистрати и юристи, решава, че има достатъчно данни този магистрат да е извършил престъпление, той дори и един ден по-късно да продължава да упражнява своите функции. Това ми се струва несъвместимо. С редакцията, която предлагам на вашето внимание, искам да се каже, че с това решение, когато Висшият съдебен съвет приеме, че има налице достатъчно данни, даващи основание да се снеме имунитета на даден магистрат, със същото решение той трябва да бъде отстранен от длъжност.
За да не се получи висящност във времето, би могло в чл. 141 да се добави "или не е образувано производство". Там се казва в какви случаи се възстановява магистратът и че му се запазват заплатите, които не е получавал. Може да се включи "и когато не е образувано или е прекратено наказателно производство".
Не мога обаче да се съглася, че магистрат със снет имунитет ще може да продължава да работи. За мен това е недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Има думата за дуплика господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Пенчев, аз напълно споделям Вашето становище и Вашите опасения. За мен също е недопустимо когато има данни за извършено престъпление, когато е образувано наказателно производство и е снет имунитетът на определен магистрат, той да остане да изпълнява своята длъжност под претекст, че Висшият съдебен съвет е забавил отстраняването му от длъжност с известен период от време от решението за снемане на неговия имунитет. Приемам това. Ние можем да "пипнем" чл. 140, като добавим онова, което казвате, за да се отстранят опасенията, най-вече от дясната страна, че може произволно да се иска сваляне на имунитет на прокурор или на главния прокурор, без да има каквото и да е започнато наказателно производство, без да са започнали наказателни действия. Нека да остане словосъчетанието "до приключване на наказателното производство", тоест нека към Вашето предложение да бъде направена и тази добавка, за да се разсеят тези опасения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има думата за изказване господин Борислав Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа, колеги, струва ми се, че като че ли бъркаме проблемите, а те са толкова елементарни и ясни. В чл. 132 от Конституцията е казано, че имунитетът на магистратите е такъв, какъвто е на народните представители. Понеже в тази зала достатъчно ясно и достатъчно дълго коментирахме въпроса каква е характеристиката на имунитета и какво означава снемането на имунитета, няма нищо по-различно и по отношение на магистратите. Защо трябва толкова много да се страхуваме от това на какви принципи работи прокуратурата, дали само главният прокурор може по един драстичен начин да заповядва на всички по йерархията, когато чл. 127 от Конституцията ясно и точно казва, че прокуратурата е също институт, който се подчинява единствено и само на принципа на законността.
Когато имаме основно правило в НПК, което казва, че производство се образува тогава, когато имаме законен повод, излиза, че една публикация във вестника е онова основание, което нашият закон никога не е оспорвал, като прерогатив и задължение за образуване на производство.
По повод драстичния пример, който дава уважаемата госпожа Дончева - ще имаме страхове, когато има достатъчно данни по смисъла на характеристиката на имунитета, а не достатъчно доказателства по смисъла на чл. 207 от НПК. Да не разграничаваме тези два ясни за професионалистите момента.
Очевидно е, че тогава, когато имаме законен повод, данните са тази характеристика, която трябва да укаже снема ли се имунитетът или не. Въпросът кой, как и защо снема имунитета е по-скоро въпрос на процедура, въпрос на оторизиране, на създаване на една процедура. И няма нищо трагично в това една категория, каквато представляват една пета от Висшия съдебен съвет, да бъде оторизирана да изрази едно такова мнение, което безспорно много повече ще тежи от мнението на един вестник, което е достатъчно основание за образуване на съответното наказателно преследване.
В този смисъл аз не виждам въобще някакъв проблем, който да създава притеснение, още по-малко и това решение на Конституционния съд, което многократно се цитира, защото там се говори ясно и точно за обвинение.
Смея да твърдя, че повдигането на обвинение не е право, а едно задължение. Тогава, доколкото съществуват достатъчно доказателства по смисъла на чл. 207 от НПК, всеки прокурор, независимо какъв е в йерархията, е длъжен да повдигне обвинение, защото принципът на законността, който е прогласен в чл. 127 от Конституцията, е този, който определя функцията на тая институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Няма реплика.
Господин Рашков, заповядайте за изказване. Разполагате с пет минути пленарно време.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Струва ми се, че колегите бъркат при оценката на проблемите, които тук се разискват - поне някои от тях. Не е случайно - подчертавам това много добре, и за колегата Казак, разбира се - че се прави предложение за създаването на процедура, която касае висшата ръководна длъжност в прокуратурата. Това въобще не е случайно. Нямам предвид персоната, а самата процедура. Такава досега липсва в закона. И нека да не смятаме, че има текст, да кажем, чл. 140 или някои други от Закона за съдебната власт, които уреждали този въпрос. Няма такова нещо! Тънкостта, деликатността в проблема, който се съдържа в това ново предложение, е в следното: тъй като до момента само едно длъжностно лице може да прави предложение за снемане на имунитет на депутати и други лица с имунитет, като магистратите, за самото длъжностно лице, което има това право, няма процедура и тя се създава с това ново предложение. Първо това трябва да се осъзнае.
Ако ние сега не приемем тази ал. 4, разчитайки на чл. 140, всъщност ние не правим тази промяна, това допълнение, от което има нужда Законът за съдебната власт в тази посока. Моля ви за малко повече внимание по този въпрос!
Нека да имаме предвид и принципа, за който някой тук само намекна. Ако я няма тая процедура за снемане на имунитета на главния прокурор, той би могъл да отменя всички актове и действия на по-долу стоящите прокурори предвид йерархичната структура на прокуратурата и ние фактически ще продължим да поддържаме абсолютната безконтролност на една длъжност в нашата страна. Затова, дори да не е в най-съвършената му редакция или систематическо място в Закона за съдебната власт, нека предложението в главното, в основното да бъде подкрепено от народните представители.
Що се касае до обвинението, прокуратурата по Конституция правилно се посочи и припомни от някои колеги, че повдига и поддържа обвинение. Тук изобщо не става дума за обвинение, а тук става дума за снемане на имунитет.
За информация на народните представители ще кажа, че не е вярно, че няма случаи, при които да е снеман имунитет на магистрати. Има. Друг е въпросът дали е давана достатъчна гласност.
Що се касае до това, че Висшият съдебен съвет не си е упражнил правомощията по отношение на някакъв магистрат, който бил извършил престъпление и по действащото законодателство,някои от колегите вече от място репликираха, че, ето, има процедура за него, но тя не се използва. А сега искаме да създадем процедура, но колегите отдясно не желаят да я създадем тая процедура. Просто тая логика не я разбирам - хем се използва аргументът, че един магистрат е извършил престъпление и никой не му е търсил отговорност, хем се противопоставят на създаването на процедура, по която може да се търси отговорност от една абсолютно безконтролна длъжност в нашата страна.
Така че аз още веднъж искам да насоча вниманието ви към смисъла на този нов текст в проекта. Апелирам да го приемем и дори си позволявам, господин председател, да направя едно процедурно предложение - да прекратим с дебатите, тъй като колегите отдясно ще се окажат прави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Струва ми се, че наистина вече се каза, каквото можеше да се каже по този текст. Не виждам повече желаещи да се изкажат. Затова си позволявам да пристъпя към гласуването на този твърде спорен § 47а.
Започвам с предложението на народния представител Йордан Соколов за отпадането на целия § 47а.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 37, против 120, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение, което подлагам на гласуване, е от народния представител Любен Корнезов, подкрепено от народния представител Четин Казак, а именно отпадане на ал. 4.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Господин Казак първи го направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз мисля, че първи беше господин Корнезов, а сега се казва, че е господин Казак! Нали така?
Значи, подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов и господин Казак за отпадане на ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 33, против 96, въздържали се 32.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Константин Пенчев за нова редакция на ал. 4, със съответна промяна на систематичното място. Но искам да помоля господин Пенчев отново да формулира точно текста на неговото предложение, за да може народните представители да го осмислят непосредствено преди гласуването.
Заповядайте, господин Пенчев. Много Ви моля да бъдете прецизен в редакцията.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря.
Аз предлагам следната редакция на ал. 4, която да намери своето място в чл. 140:
"С решението си за снемане на имунитета на съдия, прокурор или следовател Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство срещу него." (Реплики в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е предложението на народния представител Константин Пенчев. Дали върши или не върши работа, всеки народен представител решава сам за себе си и гласува.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Константин Пенчев така, както го направи от трибуната.
Гласували 148 народни представители: за 53, против 73, въздържали се 22.
Това предложение не се приема.
Остава последното гласуване - текстът на § 47а в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 130, против 36, въздържали се 3.
Параграф 47а се приема, което ми дава основание да дам почивка.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожо Мингова, моля да докладвате параграфи 48 до 54 включително.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 48. В чл. 139 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "Специализираната" се заменя с "Националната".
2. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет.
(4) Съдия, прокурор или следовател, който изпълнява служебните си задължения в почивни и празнични дни, по разпореждане на съответния ръководител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49:
"§ 49. В чл. 139а изречение второ се заличава."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50:
"§ 50. В чл. 139б се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1
2. Създава се ал. 2:
"(2) На съдиите, прокурорите и следователите се осигурява здравно обслужване и условия за отдих при условия и по ред, определени от Министерския съвет."
По § 51 комисията подкрепя текста на вносителя:
"§ 51. В чл. 139в се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
"(1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт."
2. Досегашният текст става ал. 2."
По § 52 има предложение на народния представител Любен Корнезов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 със следната редакция:
"§ 52. Член 139г се изменя така:
"Чл. 139г. (1) Съдия, прокурор или следовател с повече от десет години стаж като съдия, прокурор или следовател при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение при дисциплинарно уволнение, има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения, умножено по 1,45.
(2) При последващо освобождаване от длъжност от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.
(3) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53:
"§ 53. Създават се чл. 139д и 139е:
"Чл. 139д. Незаконно уволнен съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но не за повече от десет месеца. Размерът на обезщетението се определя въз основа на възнаграждението за заеманата длъжност към момента на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно.
Чл. 139е. (1) Съдия, прокурор или следовател, преназначен на друга длъжност, свързана с промяна на населеното място, има право да получи от бюджета на съответния орган на съдебната власт:
1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
2. разноските по пренасяне на покъщнината му;
3. обезщетение в размер на дължимото възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на населеното място е свързана с наложено дисциплинарно наказание."
По § 54 има предложение на народния представител Александър Арабаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 със следната редакция:
"§ 54. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "съдия-изпълнител и съдия по вписванията" се заличават.
2. Създават се алинеи 3 и 4:
"(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129.
(4) Същата атестация се прави и при повишаване в длъжност по чл. 125 и 125а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по тези параграфи? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи от 48 до 54 включително.
Гласували 119 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 20.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 55 има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, също така на Валентин Милтенов, които не са подкрепени от комисията.
Предложението на първите трима народни представители е в чл. 143, ал. 1, т. 1 в буква "а" и "б" след думата "следовател" да се добави "и адвокат".
Предложението на господин Милтенов е в чл. 143 да се намали с две години изискуемият стаж за придобиване на ранг и да се отмени предложението по ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 55 със следната редакция:
"§ 55. Член 143 се изменя така:
"Чл. 143. (1) Установяват се следните рангове за съдиите, прокурорите и следователите:
1. за съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура и за следовател в Националната следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 17 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 14 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;
2. За съдия в апелативен съд и за прокурор в апелативна прокуратура:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 14 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 11 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;
3. За съдия в окръжен съд, за прокурор в окръжна прокуратура и за следовател в окръжна следствена служба:
а) първи ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 11 години, от които не по-малко от 6 години като съдия, прокурор или следовател;
б) втори ранг - със стаж по чл. 127, ал. 5 не по-малко от 8 години, от които не по-малко от 3 години като съдия, прокурор или следовател;





4. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура:
а) първи ранг - с не по-малко от 8 години стаж по чл. 127, ал. 5;
б) втори ранг - с не по-малко от 5 години стаж по чл. 127, ал. 5.
(2) В стажа за придобиване на ранг по ал. 1 не се включва стажът за придобиване статут на несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 129, ал. 1.
(3) Повишаването в ранг и заплата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва след атестация при условията и по реда на чл. 129."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи да бъдат защитени предложенията, които не са приети от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 44, против 67, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Валентин Милтенов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 3, против 83, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 55 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 27.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 56. В чл. 144 думите "до втората по-горна степен" се заменят с "до два по-горни ранга".
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 57 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
"§ 57. Член 146 се изменя така:
"Чл. 146. Старшинството на съдиите, следователите и прокурорите се определя:
1. от ръководната функция, която изпълняват в съответния съд, прокуратура или следствена служба;
2. при равен ранг - от продължителността на прослуженото време по чл. 127, ал. 5, а за военните - от военното звание;
3. при равни длъжност, ранг и военно звание - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок § 56 и 57 с текстовете на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 19.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, по § 58 и 59 материята се отнася до Националния институт на правосъдието, който беше уреден в приетата от нас с ново съдържание глава трета от закона миналата седмица. При това положение направените тук предложения от народните представители Абаджиев, Черкезов, Соколов и Стоилов бяха обсъдени при предложението на комисията за глава трета, което ние вече гласувахме.
Така че комисията предлага § 58 и 59 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Изказвания по тези параграфи?
Моля, гласувайте отпадането на § 58 и 59 на вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 92, против 25, въздържали се 7.
Параграфи 58 и 59 отпадат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 60 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 60. Наименованието на глава единадесета се изменя така: "Младши съдии, младши прокурори и съдебни помощници"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 60? Няма.
Гласуваме § 60 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 12.
Параграф 60 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "§ 61. В чл. 147, ал. 2, думите "от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца" се заменят с "от три години".
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 61 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 61? Няма.
Гласуваме отпадането на § 61 на вносителя.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Параграф 61 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 61а:
"§ 61а. В чл. 148 се създава ал. 3:
"(3) След изтичане на срока по чл. 147, ал. 2, младшите съдии и младшите прокурори се назначават на длъжност районен съдия или прокурор в районна прокуратура."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 61а? Няма.
Гласуваме § 61а, предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Параграф 61а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 62 има предложение на народния представител Корнезов, което е подкрепено.
Предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 в следната редакция:
"§ 62. Създава се чл. 148а:
"Чл. 148а. (1) За съдебен помощник във Върховния касационен съд и Върховния административен съд може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 126. Съдебни помощници се назначават от съответния административен ръководител.
(2) След навършване на шест месеца обучение в Националния институт на правосъдието съдебните кандидати могат да бъдат назначавани за остатъка от срока по чл. 35ж, ал. 2 като съдебни помощници по предложение на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието.
(3) Съдебните помощници подпомагат съдиите в тяхната дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 62? Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Предложението ни, направено по този параграф, всъщност като философия е прието, защото то беше свързано с абсолютната невъзможност и нелогичност за това министърът на правосъдието да назначава съдебните помощници. Те са именно в полза на съдиите и подпомагат тяхната дейност и беше нелогично, при положение че Висшият съдебен съвет определя състава и назначава всички, включително вече и хората в администрацията на съдебната система, министърът на правосъдието да назначава съдебните помощници.
Затова ние приемаме текста, който е предложен от комисията, тъй като той е още по-добър, защото административният ръководител ще има пряк поглед по отношение на съдебните помощници. И тази философия вече съответства на независимостта на съдебната система.
Оттеглям нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Други изказвания по § 62? Няма.
Подлагам на гласуване § 62 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Госпожо Мингова, моля да докладвате от § 63 до § 71 включително.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 63 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната му редакция:
"§ 63. В чл. 149 ал. 2 се изменя така:
"(2) В районните съдилища, където няма съдия-изпълнител, функциите на съдия-изпълнителя се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд."
По § 64 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 64. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата "окръжния" се заменя с "районния".
2. Създава се ал. 3:
"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия-изпълнител, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
По § 65 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 65. В чл. 152, ал. 1 се създава т. 6:
"6. когато вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който е следният:
"§ 66. В чл. 153, ал. 1 и 2 думите "по реда на старшинството" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага следната редакция:
"§ 67. Член 156 се изменя така:
"Чл. 156. За доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения след прослужени шест години министърът на правосъдието може да определи на съдия-изпълнител заплата до тази на съдия от окръжен съд по предложение на председателя на съответния съд."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който е следният:
"§ 68. Създава се чл. 157а:
"Чл. 157а. (1) На съдия-изпълнителите се изплаща всяка година сума за облекло в размер две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
(2) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдия-изпълнителите и застраховането им срещу злополука се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(3) При прекратяване на трудовото правоотношение на съдия-изпълнителите се изплаща обезщетение при условията на чл. 139г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който гласи следното:
"§ 69. В чл. 160 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думата "окръжен" се заменя с "районен".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) При двама и повече кандидати министърът на правосъдието насрочва със заповед конкурс за съдия по вписванията, с която определя условията на конкурса. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите "по реда на старшинството" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който е следният:
"§ 70. В чл. 162 съюзът "и" се заменя със запетая, а след числото "157" се добавя "и 157а"."
По § 71 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 71. Наименованието на глава тринадесета се изменя така:
"Придобиване на правоспособност"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Изказвания по току-що представените параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 63 до 71 включително ан блок.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 72 има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Йордан Соколов, което не е подкрепено от комисията, и гласи следното:
"В чл. 163 ал. 1 се изменя така:
"(1) Завършилите висше юридическо образование преминават шестмесечен стаж след държавните изпити. За придобиване на правоспособност се полага практико-теоретически изпит по ред, определен от Висшия съдебен съвет."
Има предложение на господин Корнезов, което е подкрепено от комисията, и на народните представители Дончев и Грънчарова, което също е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на § 72:
"§ 72. Член 163 се изменя така:
"Чл. 163. Завършилите висше юридическо образование и положили държавен изпит придобиват юридическа правоспособност след тримесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли желаещи за изказване по § 72? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 48, против 77, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 72 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 14.
Параграф 72 е приет.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 73 комисията подкрепя текста на вносителя, а именно: "Членове 164 - 166 се отменят".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф няма.
Моля, гласувайте § 73 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 6.
Параграф 73 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, по § 74 отново става дума за текстове, които вече сме гласували, и предложения, които вече сме обсъждали, така че формално няма какво да подлагате на гласувате, освен предложението на комисията § 74 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Изказвания по § 74 няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 74 по предложение на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Параграф 74 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75:
"§ 75. Наименованието на глава четиринадесета се изменя така:
"Поощрения и дисциплинарна отговорност"."
По § 76 има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов, което е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя текста на комисията и предлага следната редакция на § 76:
"§ 76. Създава се раздел l "Поощрения":
"Раздел l
Поощрения

Чл. 167а. (1) За изпълнение на служебните задължения при осъществяване на съдебната власт с проявени високи професионални и нравствени качества съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат поощрявани по решение на Висшия съдебен съвет със:
1. служебна благодарност и грамота;
2. личен почетен знак - сребърен и златен;
3. предсрочно повишаване в ранг при условията на чл. 142 - 144.
(2) Наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения за поощрения се правят от председателстващия Висшия съдебен съвет, от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор, от директора на Националната следствена служба, от председателите на апелативните и окръжните съдилища, от апелативните и окръжните прокурори и от директорите на окръжните следствени служби от съответните съсловни организации на съдиите, на прокурорите и на следователите.
(4) Имената на съдиите, прокурорите и следователите, които са отличени по реда на ал. 2 и 3, се огласяват в средствата за масово осведомяване.
Чл. 167б. Висшият съдебен съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77:
"§ 77. Членове 168 - 186 се обособяват в раздел ll "Дисциплинарна отговорност"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78:
"§ 78. В чл. 168, ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. за действия в кръга и извън кръга на службата им в нарушение на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79:
"§ 79. В чл. 171 се правят следните изменения:
1. В ал.1, т. 1 след думите "за всички прокурори" се добавя "директора на Националната следствена служба - за всички следователи", а думите "и следователи" се заличават.
2. В ал. 1, т. 7 думата "Специализираната" се заменя с "Националната".
3. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който е:
"§ 80. В чл. 179 след думите "дисциплинарният състав на Висшия съдебен съвет" се поставя запетая и се добавя "с което се налага дисциплинарно наказание", а след думите "се обжалват" се добавя "пред Върховния административен съд"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81:
"§ 81. Член 180 се изменя така:
"Чл. 180. Жалбите се разглеждат по реда на Закона за Върховния административен съд."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който е:
"§ 82. В чл. 182, ал. 1 думите "Съдебният състав по чл. 180" се заменят със "Съдът"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83 и той е следният:
"§ 83. В чл. 183 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
"(2) Решението по ал. 1 подлежи на изпълнение в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(3) Неизпълнението в срока по ал. 2 на решението по чл. 169, ал. 1, т. 4 и 5 по причина, за която отговаря дисциплинарно отговорното лице, се счита за подаване на оставка по чл. 131, ал. 1, т. 2.
(4) Когато обжалваното решение е отменено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата от него длъжност в 14-дневен срок."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84:
"§ 84. Чл. 183а. (1) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, се заличава една година след изтърпяването му.
(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичане на срока по ал. 1, ако наказаният съдия, прокурор или следовател не е извършил други нарушения.
(3) Заличаването има действие занапред."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85:
"§ 85. Наименованието на глава петнадесета се изменя така: "Администрация на органите на съдебната власт"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по току-що представените параграфи от 75 до 85 включително има ли?
Господин Соколов, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз смятам, че в § 76, чл. 167а, ал. 4 за прецизност трябва да се промени. Тя гласи: "Имената на съдиите, прокурорите и следователите, които са отличени по реда на ал. 2 и 3, се огласяват в средствата за масово осведомяване."
Но ал. 2 и ал. 3 не предвиждат ред. В ал. 2 се казва, че наградите се връчват при тържествена обстановка от председателстващия Висшия съдебен съвет, а ал. 3 казва кой може да прави предложения.
Струва ми се, че едва ли в закон е редно за професионално награждаване или поощрения със служебна благодарност и грамота на съдии, прокурори и следователи, и личен почетен знак, предсрочно повишаване в ранг да се огласява в средствата за масово осведомяване. Има си служебни бюлетини и издания, които са на Съюза на юристите, и може би там, без да го има в закона, тези неща да намерят място. Но в средствата за масово осведомяване всички тези наградени съдии, прокурори и следователи да бъдат огласявани по силата на законов текст, аз смятам, че няма място в един закон.
Ако остане обаче, трябва да се каже: "които са отличени по реда на ал. 1", защото тя предвижда всъщност наградите.
И на второ място, имам една бележка по § 79.
Предлага се председателстващият Висшия съдебен съвет или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет да могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи. Хубаво, но на мен ми се струва, че ние не можеше да приемем по тежест председателстващият Висшия съдебен съвет, който дори не е член на Висшия съдебен съвет, да се равнява на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Ако ние приемем, че председателстващият Висшия съдебен съвет, това е министърът на правосъдието, има право да прави предложение за възбуждане на дисциплинарно производство, такова право трябва да дадем на всеки член на Висшия съдебен съвет. Получава се абсолютна неравнопоставеност - от една страна, едно лице, от друга страна, пет избрани, било от Народното събрание, било от общите събрания на съдии, прокурори и следователи, било и от двете квоти лица, да могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство. Може би по инерция тази една пета се взима от предишния текст за снемане на имунитета, но по тежест това са съвсем различни неща. Едно е да се иска снемане на имунитет за извършено тежко престъпление и то по силата на действащата Конституция, друго е да се започне едно дисциплинарно производство за дисциплинарни нарушения, та да трябва същият брой членове на Висшия съдебен съвет да могат да го правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Соколов, разбрах Вашите аргументи, но за редакцията на ал. 2 на § 79 - да отпадне въобще или...
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Ако се приеме: "Председателстващият Висшия съдебен съвет или всеки от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложения за възбуждане на дисциплинарно производство".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря Ви.
Заповядайте, господин Рашков.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз също бих споделил становището, което чухме преди малко от колегата Йордан Соколов във връзка с ал. 4, чл. 167а в смисъл, че за всеки случай, когато се повишава или награждава някой магистрат, ние трябва да предвиждаме в закона, че това се обявява в средствата за масово осведомяване. В тази връзка смятам, че е напълно на място предложението, което се прави - тази алинея да отпадне. Няма никакви трудности, практиката го е показала от създаването на Висшия съдебен съвет до настоящия момент, че там винаги е имало акредитирани журналисти, специализирани по проблемите на съдебната власт, които непрекъснато следят дейността на висшия кадрови орган. Те отразяват съвсем детайлно и подробно неговата дейност, така че сега ние изрично да задължаваме средствата за масово осведомяване да разпространяват тези положителни резултати, които могат да се постигнат от магистратите, е прекален лукс и излишно в Закона за съдебната власт.
Струва ми се, че някои колеги забравят какви предложения, становища и мнения са поддържали при предишни изменения и допълнения на Закона за съдебната власт. Ние трябва да припомним това, специално във връзка с измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, ако не ме лъже паметта, от 1998 г. Тогава именно, по предложение на Съюза на демократичните сили, доколкото си спомням, беше въведено за пръв път като възможност представителят на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието да прави предложения за възбуждане на дисциплинарни производства срещу магистрати за тяхното понижаване в длъжност и т.н. Много магистрати се обявиха против това предложение с аргумента, че това е израз на намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната власт. Тогава колегите юристи от Съюза на демократичните сили не се вслушаха в това мнение. Законът за съдебната власт беше изменен в този смисъл - че и представителят на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието може да прави такива предложения наред с органите по чл. 30 и наред с членове на Висшия съдебен съвет.
Нека да припомня още нещо, специално на колегата Соколов, имаше един период от време, когато при съществуването на тази норма и възможност - членове на Висшия съдебен съвет да правят предложения за възбуждане на дисциплинарни производства, те реагираха много мълниеносно и измениха закона, тогава когато, колегата Куцкова, член на Висшия съдебен съвет, направи предложение за такова производство срещу един висш магистрат. Тази поправка, доколкото си спомням, цялата общественост нарече "поправката анти-Куцкова". Сега, когато слушам тези изказвания, че министърът щял да прави предложения наравно с членовете на Висшия съдебен съвет, че се изравнявал с една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, се чудя защо не чух тогава тези изказвания, когато изменяха Закона за съдебната власт от СДС, които тогава бяха мнозинство в пленарната зала.
Или аз като нов депутат, избран преди една година, трябва лично да се уверя, че действително за някои народни представители политиката представлява някаква мръсна работа. За мен не е така. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Рашков.
Заповядайте за реплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Рашков!
Когато един юрист се изказва, хубаво е да има до себе си и текста на закона, по който говори. Иначе малко олеква.
През 1998 г. наистина с едно изменение в Закона за съдебната власт беше дадена възможност на министъра на правосъдието да може да прави предложения за възбуждане на дисциплинарно производство срещу всички съдии, прокурори и следователи. Това е нещо, което и сега се предлага. Ние не възразяваме срещу това, Вие изглежда не сте ме слушали внимателно.
Същевременно в чл. 171, сега действащ, се казва: "Дисциплинарното производство се възбужда по предложение на:
1. от председателя на Върховния касационен съд, съответно от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор - за еди-кои си длъжности, от председателя на окръжен съд - за съдиите от съответните районни съдилища, от председателя на апелативния съд - за еди-кои си, от окръжния прокурор..." и т.н. Това правомощие или право на министъра на правосъдието е равнопоставено на правомощията, които отделни лица по силата на поста, който заемат, имат право да правят по отношение на определен кръг съдии, прокурори и следователи по простата причина, че те най-добре познават тяхната работа.
И ако сега, вместо този текст се предлага това да се прави от една част от членовете на Висшия съдебен съвет, моето виждане е, че трябва всеки член на Висшия съдебен съвет да разполага с това правомощие, защото той е равен на председателстващия Висшия съдебен съвет. Не може от една страна да е председателстващият Висшия съдебен съвет, а от друга страна, да имаме пет члена, които са необходими, за да направят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Госпожо Мингова, моля Ви за изказване.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, искам да кажа само няколко думи за уточнение по отношение първото предложение в изказването на господин Соколов. По същество, за разлика от господата Соколов и Рашков, аз смятам, че има морална стойност обявяването в средствата за масово осведомяване. Едва ли с нещо ще накърним някакви интереси или пък по същество бихме засегнали много материята, която законът урежда, ако изключим тази възможност.
Само бих се съгласила с това да отпадне в текста посочването на ал. 2 и 3, за да бъде по-коректно. Очевидно става дума за поощрения и награди, които по реда на тази глава са направени така, че няма нужда от посочването на двете алинеи.
По отношение на другото предложение - да се даде възможност на всеки член от Висшия съдебен съвет да прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания, аз бих си позволила само две бележки. На първо място, трудно можем да променим текста сега и да гласуваме в случая при дисциплинарните наказания такова правомощие на всеки член на Висшия съдебен съвет, защото ние гласувахме аналогично предложение за една пета от членовете на Висшия съдебен съвет заедно с органите по чл. 30 и председателстващия Висшия съдебен съвет при § 46 днес за създаване на чл. 131а, в който става дума за предложения на тези три органа за понижаване на съдия, прокурор или следовател в длъжност и за преместването му на друга съответна длъжност с оглед на това понижаване. Там режимът е аналогичен, начинът на вземане и на атакуване на решенията е аналогичен, аналогичен трябва да бъде и статутът на лицата, които могат да правят подобни предложения.
Затова на мен ми се струва, че е излишно сега по същество да влизаме в дискусията дали е най-удачно една пета и дали това равнопоставя председателстващия Висшия съдебен съвет, който в никакъв случай не визира само министъра на правосъдието. Тъй като вече сме гласували в подобното правомощие алтернативните възможности на тези три групи лица - органите по чл. 30, председателстващия Висшия съдебен съвет и една пета или поне една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
Затова и на формалното основание, че нито една от направените бележки не са направени като предложение в комисия, тоест между първо и второ четене ние не сме могли формално да ги обсъждаме, аз приключвам това изказване с тези две уточнения. Обръщам внимание на народните представители при гласуването да имат предвид тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание при гласуването по направеното предложение от комисията в редакцията на "председателстващия Висшия съдебен съвет", тъй като председателстващ може да бъде председателят на Висшия конституционен съд, на Висшия административен съд и главният прокурор. Техните правомощия са уредени в тази насока в разпоредбите на т. 1 от същия член, така че не е необходимо тук в тази редакция да включваме тези лица, тъй като в определени моменти председателстващ на Висшия съдебен съвет ще бъде и лице, което не е министър на правосъдието. Затова да остане редакцията на вносителя: "министърът на правосъдието или една пета от членовете на Висшия съдебен съвет".
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Гласували сме вече в предходния текст същото.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Получава се противоречие в самия текст на чл. 171. Така се запазва и правомощието на министъра на правосъдието, което е било и предмет на конституционното обсъждане в Решение № 1 от 1999 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на заместник-министър Димитров.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз не мисля, че има дублиране на качества. Органът по чл. 30 може да не са само тези лица, които биха имали и качеството председателстващ.
Същата ситуация е и в чл. 131. "Съответният орган по чл. 30" - то е ясно кого визираме. Това сме го гласували. Няма съвместяване на качества.
Ако сме гласували терминът да е "председателстващият" в редакцията на чл. 131а, не можем да направим друго в този текст според мен, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Препратките винаги се изчистват след това.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Това не са препратки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Соколов в зала, което беше подкрепено и от господин Рашков. Първо, за отпадане на ал. 4 на § 167а. Това предложение не беше подкрепено от комисията в смисъл, че госпожа Мингова предложи в зала да отпаднат аналогично думите "по реда на ал. 2 и 3" - това позоваване на закона, но самият текст да остане.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз бих предложила редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако не се приеме това предложение за отпадане, ще предложим една подобрена редакция на ал. 4.
Моля, гласувайте това предложение на господин Соколов.
Гласували 100 народни представители: за 44, против 55, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте второто алтернативно предложение, което направи господин Соколов в зала - за чл. 167а, ал. 4, а именно - "Имената на съдиите, прокурорите и следователите, които са отличени по реда на ал. 1, - а не на ал. 2 и 3, както е по текста на комисията - се огласяват в средствата за масово осведомяване."
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 67, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Ще имате ли редакционна корекция на ал. 4, госпожо Мингова, за да я подложа на гласуване?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Имената на отличените съдии, прокурори и следователи се огласяват в средствата за масово осведомяване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е редакционна бележка на ал. 4.
Моля, гласувайте ал. 4 в редакцията, предложена от комисията, с току-що направената редакционна корекция от госпожа Мингова. (Неразбираема реплика от залата.) Няма императивност. Текстът има препоръчителен характер.
Гласували 94 народни представители: за 64, против 9, въздържали се 21.
Алинея 4 се приема с тази редакционна поправка, която беше направена в зала.


В § 79, ал. 2 господин Соколов направи предложение: "Председателстващият Висшия съдебен съвет или всички от членовете на Висшия съдебен съвет могат да правят предложение за възбуждане на дисциплинарно производство", или: "всеки от членовете".
Подлагам на гласуване това предложение на господин Соколов, направено в залата.
Гласували 100 народни представители: за 16, против 77, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Имате ли някаква редакционна поправка на ал. 2? Нямате.
Подлагам на гласуване от § 75 до § 85 включително ан блок, тъй като предложенията по тях не се приеха.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 86 има предложение на народния представител Любен Корнезов - в чл. 187, ал. 2 да отпадне, а ал. 3 и 4 да станат съответно ал. 2 и 3, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 86. Член 187 се изменя така:
"Чл. 187. (1) При осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от администрация.
(2) Администрацията на органите на съдебната власт е администрация на Висшия съдебен съвет, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите и на следствените служби.
(3) Служителите в администрацията на органите на съдебната власт се наричат съдебни служители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 86? Няма.
Гласуваме предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 86 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Параграф 86 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В § 87 има предложения от народните представители Абаджиев, Черкезов, Соколов и Корнезов, които по принцип са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87:
"Чл. 188. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, както и в кои органи на съдебната власт се създават пресслужби. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.
(2) Висшият съдебен съвет издава единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг.
(3) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по чл. 87?
Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
В доклада на комисията се посочва, че предложението, което съм направил, се подкрепя по принцип от комисията. Но явно тук има някаква грешка. Аз не виждам нито идеята, нито текста в предлагания от комисията окончателен вариант. Междупрочем този нов чл. 178 чувствително се различава от това, което в края на краищата е от вносителя. За какво става реч? Става дума за съдебните служители. И аз предлагам на съдебните служители, без които в края на краищата не може нито съд, нито прокуратура, нито следствие да функционира нормално, минималната работна заплата на служебния служител по служебно правоотношение, а не по трудово, не може да бъде по-малко от двойния размер на минималната работна заплата за страната. И второто ми предложение е възнаграждението при пенсиониране трябва да се умножи с 1,45.
Междупрочем, уважаеми дами и господа, същите предложения бях направил в § 52. Там ставаше въпрос за магистратите. И това беше прието. Гласувахме го само преди час и половина. Аз не съм си го измислил така. Нито минималната работна заплата, нито това число 1,45. То е дадено в Закона за отбраната и въоръжените сили на страната в чл. 237. Точният текст привнасям и към Закона за съдебната власт. Междупрочем това касае и Закона за Министерството на външните работи - чл. 261.
Може би аз нещо греша, но в края на краищата не виждам нито текста, нито идеята в чл. 178. Ако ми докажете, че тази идея е вкарана не общо, че щяла да се създаде наредба, а в закона е мястото да защитим съдебните служители. Да искаме от тях, но да им дадем и някакво гарантирано със закона възнаграждение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този параграф?
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Не четете докрай предложението, господин Корнезов. Има го.
ИВАН ИСКРОВ ((НДСВ, от място): Как ще правите аналогия с военните? Всички искат пари в тази държава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще изчакаме господин Корнезов да си направи справката.
Какво да правим, господин Корнезов?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): По-добре е да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз предлагам да гласуваме предложението, господин Корнезов. Така или иначе смятате, че комисията не го е подкрепила.
Как предлагате да процедирам?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Едно уточнение. Разбрах, че не в този текст, а в следващи текстове комисията е приела 30 на сто от идеята, която е вложена в предложението.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само по принцип.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Само по принцип, но то остана без принцип. Защо не приехте 90 на сто? Щях да съм съгласен. (Оживление.)
Аз ви казвам и ето го текстът: Закон за Министерството на вътрешните работи. Тук се говори за еди-колко си заплати, но не повече от 20, умножено с 1,45. Тук се предлагат 10 заплати, умножени с 1,45. Ето го Законът за отбраната и Въоръжените сили - чл. 237. Там също се говори за 20 заплати - никой тук не иска 20, но умножени по коефициент 1,45. В § 52, вижте го, преди малко приехте точно този коефициент 1,45. Така е, а тук сега не го приемате и казвате, че по принцип ми приемате идеята.
Гласувайте по съвест със зелено. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Ще гласуваме предложението на господин Корнезов по съвест за § 87. То не е подкрепено от комисията. По принцип комисията е приела 30 на сто от това предложение, но не го е подкрепила сто на сто.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 28, против 59, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 87 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 87 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 88 има предложения на господата Корнезов и Червеняков, които не са подкрепени от комисията. Предложението на господин Корнезов е за отпадане на § 88, а господин Младен Червеняков предлага чл. 188 да гласи: "Администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 88 със следната редакция:
"§ 88. Създават се чл. 188а - 188ф:
"Чл. 188а. (1) Съдебните служители се назначават след провеждане на конкурс.
(2) При преназначаване на съдебните служители конкурс не се провежда.
Чл. 188б. Органът по назначението е длъжен да осигури на съдебните служители необходимите условия за изпълнение на служебните им задължения, както и за повишаване на тяхната квалификация и преквалификация.
Чл. 188в. Съдебните служители са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно съобразно длъжностната им характеристика.
Чл. 188г. Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители временно - до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.
Чл. 188д. При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.
Чл. 188е. Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.
Чл. 188ж. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 188з. Съдебните служители имат право да получат по установения ред заплата, определена за заеманата длъжност, в размер до 80 на сто от възнаграждението на съдебния администратор.
Чл. 188и. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 188к. Съдебните служители имат право на основен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск за работа извън работно време и за изпълнение на допълнителни задължения в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 188л. При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта.
Чл. 188м. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на съдебните служители.
(2) Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг.
(3) Редът и условията за присъждане на ранговете и за повишаване в ранг се определят с правилника по чл. 188, ал. 3.
Чл. 188н. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 188о. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото години има прослужени в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения."
Ако ми позволите, след съгласуване, в резултат на предложението на господин Корнезов и съгласувано с представители на Министерството на правосъдието и във връзка с това, което гласувахме за магистратите при аналогичната хипотеза, тук вместо точка да поставим запетая и да добавим израза "умножено по 1,45".
"Чл. 188п. Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 188р. (1) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.
(2) За главен секретар може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 2. Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Звената на администрацията на Висшия съдебен съвет, наименованията на длъжностите и броят на служителите се определят с устройствен правилник, приет с решение на Висшия съдебен съвет.
Чл. 188с. (1) В съдилищата и прокуратурите има съдебни администратори. Съдебният администратор планира, организира и ръководи съдебните служители, отговаря за управлението на административната дейност в съда, въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията и снабдяването с оборудване.
(2) Изискванията за заемане на длъжността, както и условията и редът за назначаването на съдебния администратор се определят с правилника по чл. 188, ал. 1.
(3) Съдебният администратор получава основно възнаграждение в размер до 80 на сто от основното възнаграждение на съдия в районен съд.
(4) Съдебният администратор е политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 188т. Дейността на органите на съдебната власт по информиране на обществеността и по осигуряване на връзките със средствата за масово осведомяване се подпомага от пресслужби. Статутът, правата и задълженията на служителите в пресслужбите се определят с правилниците по чл. 188, ал. 1.
Чл. 188у. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на съответния ръководител, съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.
Чл. 188ф. За неуредените в този закон случаи се прилага Кодекса на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Заповядайте за изказване, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, след като уважаемият председател на Комисията по правни въпроси е предложил в тази зала коефициент 1,45, аз си оттеглям веднага предложението по § 88.
Аз правя предложение да отпадне, така че си оттеглям предложението.
Но, едно изречение искам да кажа - все съм виждал закони, все съм виждал, но такова чудо - до чл. 188у и да следва "ф". Значи, чл. 188ф! Такова чудо не съм виждал! Що за правна техника правим тук, не знам! Може би и "Книгата на Гинес" няма да ни помогне... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Корнезов оттегли предложението си по § 88.
Госпожа Мингова направи една добавка в чл. 188о.
Госпожо Мингова, ще Ви помоля още един път да я направите. Господин Искров иска да чуе добавката в чл. 188о. (Шум и реплики в залата.)
Думата има господин Искров за изказване.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Така и не разбрах предлага ли се тук да се запише числото 1,45 или не? (Реплики.)
Добре, тогава аз искам да се изкажа.
Какво общо има, господин Корнезов и уважаеми колеги, които подкрепяте това увеличение с 1,45, между съдебен служител и военнослужещ, между прокурор или началника на прокурорите и старши военен? Дават наряди ли? Дъжд ли ги вали? За какво става въпрос?
И без това в момента не им стига бюджета. Ще ги накарате още повече да излязат на дефицит, така че аз пледирам да не се подкрепя това предложение.
И, второто - какъв главен секретар предлагате? Постоянно някакви конюнктури предлагате да се създават. Омръзна ни да спираме нови агенции, нови комитети, ново харчене на народна пара! Целият Висш съдебен съвет има 20 човека. Поправете ме, ако лъжа. И 25 да са, 30 човека да са. Имат си бюджетна комисия, имат си друга комисия, която има своите администрации. Тук предлагате Висшият съдебен съвет да се ръководи от главен секретар. Кому е нужно това нещо?
Висшият съдебен съвет има председател. Председател е министъра на правосъдието. Висшият съдебен съвет има "помощни органи", извинете, но това е администрацията на няколко съдилища и прокуратури. Могат да ползват, ако щете, коли, телефони, каквото искате. Главен секретар - конюнктурна длъжност... Стана така да създаваме излишни разходи на държавата... Предлагам, процедурно предложение или може би по същество, на чл. 188р ал. 1 и ал. 2 да бъдат подложени на гласуване и предлагам да не се подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-скоро, да отпаднат.
ИВАН ИСКРОВ: Не, ал. 3 е по същество. Предлагам на чл. 188р ал. 1 и ал. 2 да отпаднат.
И да отпадне предложението на господин Корнезов за 1,45!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това беше по-скоро предложение на госпожа Мингова, направено в зала. (Реплики.)
То се подкрепя от комисията и министерството.
Господин Казак, заповядайте, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да подкрепя това, което преди малко каза господин Искров.
Не бива да потвърждаваме всеизвестната максима, че едно от основните свойства на държавата и администрацията е те да се възпроизвеждат все повече и повече. Не знам каква въпиюща нужда има от главен секретар на една администрация, която се състои от 20-ина човека. Това, първо.
Второ, след като е ясно, че Висшият съдебен съвет, така или иначе, до този момент се подпомага административно от Министерството на правосъдието и от администрацията на Върховния касационен съд и т.н., сега решаваме да му създадем администрация специално за него, но според мен е излишно да има главен секретар, който само допълнително ще се меси в работата и ще се създават още конфликти, така че аз също подкрепям това предложение.
И освен това имам една забележка. Мисля, че е допусната грешка в доклада - чл. 188и и чл. 188у са абсолютно идентични и един от тях трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте, господин Абаджиев, за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще изразя противно становище в подкрепа на текста, който е предложен от комисията.
Висшият съдебен съвет, съгласно измененията на закона, е натоварен вече с много повече функции, включително и по отношение на съдебните служители и определяне на щатовете, поради това съвсем логично е да има равнопоставеност и така, както има главен секретар на Министерството на правосъдието да имат административен секретар или главен секретар на Висшия съдебен съвет, който да ръководи тази администрация.
Винаги съм го казвал, независимо при кое мнозинство е, че докато не започнем да разбираме, че бюджетът на съдебната власт и въобще администрацията в съдебната власт трябва да бъдат равнопоставени, ние няма да имаме ефективна съдебна власт.
И неслучайно винаги Европейската комисия отправя критика и една от съществените критики е именно в тази посока.
Но, аз ще направя една забележка по отношение на чл. 188м, ал. 2. Ранговете на съдебните служители са от пети до първи във възходяща степен. При първоначално постъпване съдебните служители получават пети ранг. Според мен малко нелогично звучи "във възходяща степен", а тя да върви отгоре надолу. Може би е по-логично другото. (Реплики.) "Възходящо" означава отдолу нагоре, тук върви от пети до първи... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Има ли други изказвания по тези текстове?
Госпожо Мингова, заповядайте. Моля за становище.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По отношение на ранговете. Това е друга, самостоятелна система на ранговете, защото идеята е да се създаде специален статут на съдебните служители. Той няма нищо общо или поне само кореспондира със статута на държавния служител по Закона за държавния служител в органите на администрацията на изпълнителната власт и с администрацията на Народното събрание, респективно със служителите, които са по Кодекса на труда. Първият е най-високият ранг. Тук няма две системи, както е по Единния класификатор според Закона за държавния служител. Има само пет ранга. Най-ниският е петият. Мисля, че текстът на ал. 2 на чл. 188м е коректен.
По забележката на господин Казак. Действително е изредена цялата азбука. Комисията е допуснала дублирането на два идентични текста. Трябва да отпадне чл. 188у, чл. 188ф да се придвижи напред и да стане 188у.
По отношение на пенсионирането при съдебните служители, след като са самостоятелна категория служители, уредена тук, те заслужават да имат статут, който подобава на органите, в които работят. Колеги, направете както прецените при гласуването. Няма да е фатално и няма да противоречи на контекста на закона и да приемете предложението, което прави господин Корнезов, и да не го приемете.
Лично аз съм склонна да го подкрепя и да не приема възражението на господин Искров (второто му възражение по същество) - за чл. 188р, по отношение администрацията на Висшия съдебен съвет - става дума за специфична администрация на специфичен орган, който е конституционно уреден. Така че да поставяме въпроса дали да има главен секретар, при условие, че Висшият съдебен съвет има такива функции, това е най-малкото несериозно. Главен секретар има във всяка администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, моля да уточним редакционно за протокола съдържанието на чл. 188о: в края на изречението се поставя запетая и се добавя предложението на господин Корнезов, което гласи...
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "..., умножено по 1,45.". Предлагам да гласуваме този текст отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, точно затова исках да уточним редакционно текста.
Ако няма други изказвани, преминаваме към гласуване.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не може да се гласува, защото е в противоречие с правилника. Не е съгласувано с Комисията по бюджет и финанси. Отворете и научете правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заместник-министър Тачева, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Искров, позволете да не се съгласим с Вас, а да подкрепим това, което каза госпожа Мингова и това, което каза господин Абаджиев. Ясно е написано във всички доклади, че трябва да се укрепва капацитетът на администрацията на Висшия съдебен съвет. Не можем да приемем, че Министерството на правосъдието ще осъществява администрирането на Висшия съдебен съвет, защото има разпоредба от 1998 г., която Конституционният съд е обявил за противоконституционна. И в момента Висшият съдебен съвет има главен секретар, така че няма да се налага различен бюджет освен този, който по принцип вие ще приемете в бюджет 2003. И сега Висшият съдебен съвет има главен секретар. Висшият съдебен съвет трябва да има самостоятелна администрация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тачева.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Господин Корнезов оттегли своето предложение.
Гласуваме предложението на господин Червеняков по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 21, против 91, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията, които бяха направени сега в зала по § 88 с редакция на комисията.
Първото предложение беше направено (него ще подложа на самостоятелно гласуване) по чл. 188о, а именно текстът на вносителя да се добави с предложението на господин Корнезов - "умножено по 1,45".
Моля, гласувайте това предложение. (Неясни реплики на несъгласие от господин Искров от място.)
Гласували 123 народни представители: за 42, против 80, въздържал се 1.
Предложението за тази добавка в чл. 188о не се приема.
Гласуваме предложението, направено от господин Искров в зала - ал. 1 и ал. 2 на чл. 188р да отпаднат, тоест да отпадне статутът на главен секретар. Това предложение беше подкрепено от господин Казак в зала, а господин Абаджиев направи противоположно изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 68, против 49, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Искам прегласуване на този текст. Мисля, че колегите не разбраха. Не може тази администрация на един конституционно уреден орган да няма главен секретар.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Къде го пише това нещо?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Мингова иска прегласуване. Заместник-министър Тачева аргументира необходимостта от съществуването на тези текстове в закона.
Моля, прегласуваме отпадането на ал. 1 и ал. 2 на чл. 188р - Висшият съдебен съвет да има или да няма главен секретар.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 95, въздържали се 3.
Предложението не се приема. Текстовете не отпадат.
Следващото гласуване е за чисто редакционното отпадане на чл. 188у поради дублиране на неговото съдържание с чл. 188и.
Моля, гласувайте това чисто редакционно отпадане на чл. 188у.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Член 188у отпада, от което следва автоматично преномериране на следващия член.

Гласуваме § 88 в редакцията, предложена от комисията, с току-що гласуваните в залата предложения по него.
Гласували 114 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 14.
Параграфът е приет.
Съобщения:
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 17 юли от 11,00 ч. в зала "Огледална".
Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 17 юли от 16,30 ч. в зала № 134.
Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 18 юли от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 17 юли от 15,00 ч. в зала № 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 17 юли от 14,30 ч. в зала "Запад".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 18 юли от 15,00 ч. в зала № 142.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 17 юли от 16,30 ч. в зала № 142 и на 18 юли от 16,30 ч. в зала № 42.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 17 юли, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Веселин Черкезов