Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Давам думата за процедурно предложение на народния представител Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих искал да предложа едно процедурно предложение, свързано с промяна в дневния ред, по-точно с разместване на точки в дневния ред. Предложението ми е днес в този час и половина, който имаме пленарно време, да преминем към т. 12, а това са проекти за решения за попълване съставите на постоянни комисии. Знаете, че има още комисии, при които не са регулирани съотношенията според решението на Народното събрание от преди три седмици. Бих искал да дадем възможност на комисиите да работят нормално, затова предлагам да преминем към т. 12 от дневния ред на нашата законодателна програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това процедурно предложение има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение – да започнем с т. 12.
Гласували 146 народни представители: за 114, против 9, въздържали се 23.
Това предложение се приема.

Започваме с точка дванадесета:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносител на тези решения е народния представител Татяна Калканова - заместник-председател на парламентарната група. Те ще бъдат докладвани от господин Валери Цеков.
Заповядайте, господин Цеков, да представите проекторешенията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.

“РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията по
земеделието и горите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Анелия Йорданова Мингова като член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това проекторешение има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 117 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 4.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
земеделието и горите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Весела Николова Караиванова-Начева за член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 115 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 6.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по въпросите
на гражданското общество

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Милена Христова Михайлова-Янакиева за член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 118 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 5.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по въпросите
на децата, младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Избира Даниела Владимирова Никифорова за член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте това решение.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисията по културата

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


РЕШИ:

Освобождава Даринка Христова Станчева като член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за освобождаване член на Комисията по жалбите и
петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Христо Атанасов Механдов като член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Решението се приема.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“РЕШЕНИЕ
за освобождаване на член на Комисия по енергетика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Освобождава Теодора Владимирова Литрова като член.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощена съм от името на народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище” – членове на Парламентарната група на Коалиция “Националното движение Симеон Втори”, да възразя официално срещу начина, по който се правят промените в членския състав на постоянните комисии. Основните ни мотиви са, че тези промени са направени неаргументирано, без каквито и да било критерии. Изборът не цели използване способностите на народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище”, като равностойни членове в тази парламентарна група. Примерите за това са, че народният представител д-р Милена Михайлова не беше предложена за член на Комисията по здравеопазването, а беше избран строителен инженер за член на Комисията по здравеопазването. По същия недемократичен начин народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище” са лишени от правото да работят пълноценно, като не им е дадена възможност, в нарушение на общите морални разпоредби, да участват в две работещи комисии, а участват само в една. Аз възразявам срещу този начин за избор.
Народните представители от Движение за национално възраждане “Оборище” няма да участват в гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложеното проекторешение.
Гласували 117 народни представители: за 69, против 26, въздържали се 22.
Решението се приема.
Следващият проект за решение, господин Цеков.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по културата

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение за ново определяне числеността в съставите на постоянните комисии на Народното събрание от 25 юни 2004 г.

Р Е Ш И:

Освобождава се Стела Димитрова Ангелова-Банкова като член на Комисията по културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект има ли желаещи?
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Обръщам внимание на 39-ото Народно събрание, че то продължава с политическите репресии спрямо народните представители. Когато ние бяхме уведомени – групата на независимите народни представители, че ще бъдем изхвърлени от едната комисия, в която работим, председателят на 39-ото Народно събрание се мотивира, че участието в комисиите е политически въпрос. Тъй като ние не принадлежим към определена политическа сила, определена парламентарна група, нам не се полага равноправно и равностойно участие заедно с другите народни представители.
Обръщам внимание, че участието в комисиите е въпрос на работата ни като народни представители – законодателна, законотворческа работа, и не може да има никаква разлика между членовете на отделните парламентарни групи и независимите народни представители. Впрочем, мотивацията на председателя на 39-ото Народно събрание беше повече от очевадна – на свободомислещите, на независимите народни представители, на тези, които не гласуват под диктати, не скланят глава, не се полага равностойно участие в комисиите. (Реплики от ДПС.)
Разбира се, че участието на народните представители трябва да бъде равностойно. След първата политическа репресия, преди две години и половина, когато Народното събрание изхвърли народните представители, които станаха независими, този парламент за втори път ще гласува решение, което е равностойно на политическа репресия.
Още веднъж повтарям, че не може да се прави разлика между народните представители по политическа принадлежност. Гласувайте сега за нашето изхвърляне и се гордейте с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова. Народното събрание като репресивен орган!
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложеното проекторешение.
Гласували 124 народни представители: за 86, против 32, въздържали се 6.
Решението се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:

“Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по жалбите
и петициите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решението за новото определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание от 25 юни 2004 г.

Р Е Ш И:

Освобождава Мима Петрова Ненкова-Запрянова като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте това проекторешение.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 3.
Решението се приема.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми колеги, позволявам си да направя още едно процедурно предложение, а то е за преминаване към точка петнадесета от седмичната ни програма, която всъщност е проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г. Би било редно да успеем да гласуваме днес този проект за решение, за да може да започне работата по двата отчета на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това процедурно предложение за преминаване към т. 15 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 133 народни представители: за 110, против 16, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка петнадесета от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2003 Г.
Искам да поканя заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Алиосман Имамов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, преди да представя решението на комисията по тази точка, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно. Поканете господин Николов.
Господин Имамов, имате думата да представите доклада и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
по проект за решение за определяне на Комисия за
одитиране на годишния отчет за изпълнението на
бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата
за 2003 г.

На заседание, проведено на 24 юни 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г.
На заседанието присъства председателят на Сметната палата Георги Николов.
В хода на обсъждането бе предложено съставът на комисията да се състои от 8 члена, като бъде включен и представител на Парламентарната група на СДС – Димитър Цвятков Йорданов. Това предложение бе гласувано и прието единодушно от членовете на Комисията по бюджет и финанси.
С оглед последните промени в Закона за Сметната палата бяха направени редакционни промени в проекта за решение, които са отразени в окончателното предложение.
След обсъждането на цялостния състав на Комисията за одитиране, а именно: председател – Христо Механдов, и членове: Димитър Йорданов, Муравей Радев, Михаил Миков, Хюсеин Чауш, Димитър Стефанов, Иван Златков и Росица Кишева, се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.

Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание следното

РЕШЕНИЕ
за определяне на комисия за одитиране на
годишния финансов отчет на Сметната палата
за 2003 г.

Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата

РЕШИ:

1. Определя осемчленна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател: Христо Атанасов Механдов – народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Членове:
- Димитър Цвятков Йорданов - народен представител от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили;
- Муравей Георгиев Радев – народен представител от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили;
- Михаил Райков Миков – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България;
- Хюсеин Ниязи Чауш – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи;
- Димитър Иванов Стефанов – народен представител от Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС – НС, Демократическа партия и група народни представители;
- Иван Владимиров Златков – дипломиран експерт-счетоводител;
- Росица Христова Кишева – дипломиран експерт-счетоводител.
3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 септември 2004 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по представения доклад и проект за решение. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване, като искам да бъде гласуван ан блок целият състав на осемчленната комисия, и ако това се приеме, ще бъде гласувано ан блок.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Уважаеми народни представители, сега подлагам на гласуване предложеното решение за определяне на комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2003 г.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Процедурно предложение – господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, понеже остават няколко пленарни заседания до края на тази сесия на Народното събрание, правя предложение на основание чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи за провеждане на извънредно заседание на Народното събрание на 20 юли 2004 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
Доклад на Временната комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояване на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 1999- май 2004 г., и проект за решение по доклада на временната комисия.
Моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение, господин председател. Отново повтарям, това е възможността за разискване по този доклад и взимане на решение в рамките на тази сесия на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има процедурно предложение за извънредно заседание на парламента във вторник от 14,00 ч. с посочения от господин Лютви Местан дневен ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 156 народни представители: за 64, против 76, въздържали се 16.
Това предложение за извънредно заседание не се приема.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, господин Местан. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Движението за права и свободи е на мнение, че пленарната зала изглежда не разбра какво точно гласуваме. Има готов доклад на временната комисия, която е избрана с решение на пленарната зала. Това е може би една от малкото временни анкетни комисии, които свършиха своята работа в срок. Докладът с изводите е раздаден своевременно на народните представители, ние се запознахме и оставаме с впечатление, че всяко блокиране на разглеждането на този доклад с изводите и решенията е израз на политически страх. От какво – очаквам да отговорят тези, които повторно биха гласували "против" влизането на точката в дневния ред.
Моля да подложите на повторно гласуване процедурното ми предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 96, против 70, въздържали се 14.
Това предложение е прието. (Частични ръкопляскания.)
Във вторник от 14,00 ч. – извънредно заседание на парламента.
Сега продължаваме нашата работа.
Процедурно предложение – господин Цеков. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, още едно процедурно предложение към пленарната зала, а това е за преминаване към разглеждане на т. 17 и 18 от нашата седмична програма. Това са два законопроекта за ратификация, които останаха от миналата седмица и е уместно тази седмица да приключим с тях.
Така че предлагам да преминем към точки 17 и 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, но доколкото разбрах, останаха няколко проекта за решения за постоянните комисии, които изтървахме.
Заповядайте, госпожо Бокова.
ИРНА БОКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, има внесени проекти за решения за промени в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред и за изменение на решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание, които господин Миков от името на нашата Парламентарната група е внесъл. Бих предложила да вземем решение по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, позволявам си да подложа наведнъж на гласуване предложението да довършим с решенията за промяна в състава на комисиите, след което да продължим с тези два законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Приема се това предложение.

Бих помолил да бъдат представени тези проекти за решения, за да довършим работата си по комисиите.
Кой ще ги представи? Вносител на тези три решения е господин Миков.
Госпожо Бокова, Вие умеете да представяте всичко!
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Тези решения са внесени от господин Миков, но на практика са от името на нашата парламентарна група.
Бих искала да представя първото:

“Р Е Ш Е Н И Е
за изменение на Решение за ново определяне
числеността на съставите на постоянните комисии
на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

В т. 3 от Решението за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание думите “пет от Парламентарната група на Коалиция за България” се заменят с “шест от Парламентарната група на Коалиция за България”, а думите “един от Парламентарната група на Народен съюз” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по този проект за решение. Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7.
Това решение е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Следващият проект за решение е:

“Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по външна политика,
отбрана и сигурност

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с Решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание от 25 юни 2004 г.

Р Е Ш И:

Освобождава Марианна Борисова Асенова като член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Третият проект е за:

“Р Е Ш Е Н И Е
за промяна в състава на Комисията по вътрешна
сигурност и обществен ред

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с Решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание от 25 юни 2004 г.


Р Е Ш И:

Освобождава Марианна Борисова Асенова като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този проект за решение не виждам желаещи.
Моля, гласувайте и този проект за решение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Приключихме ли с решенията за постоянните комисии, защото при мен има още проекти за решения, които ми се струва, че не са приети? Има ли кой да докладва или преминаваме нататък? Няма кой да докладва, затова смятам, че по тази точка не можем да продължим по-нататък.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ДЕЙСТВИЯ В ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР “ИНТЕЛИГЕНТНА ЕНЕРГИЯ – ЕВРОПА” (2003-2006).
Господин Близнаков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по енергетика
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума
за разбирателство между Европейската общност и Република
България относно участието на Република България в
многогодишната програма на Европейската общност за
действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия –
Европа” (2003-2006), № 402-02-15, внесен от Министерския съвет на 23 март 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2004 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006).
На заседанието присъстваха: господин Ангел Минев – заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, госпожа Светла Размова – началник отдел в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
Проектът беше представен от госпожа Светла Размова.
Многогодишната програма за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006) е одобрена с Решение № ЕС/1230/2003 на Европейския парламент и Съвет на 26 юни 2003 г. В рамките на “Интелигентна енергия – Европа” влизат програмите SAVE – енергийна ефективност, ALTENER – възобновяеми енергийни източници, заедно с програмите STEER – сектор “Транспорт“ и COOPNER – насочена към развиващите се страни.
Предложеният от Европейската комисия проект на Меморандум за разбирателство е одобрен с Решение № 798 на Министерския съвет от 2003 г. Посоченият документ упълномощава министъра на енергетиката и енергийните ресурси да проведе преговорите и да подпише меморандума от името на Република България при условие за последваща ратификация.
С меморандума за разбирателство се определят конкретните условия за участие на Република България в многогодишната рамкова програма “Интелигентна енергия – Европа” за периода 2003-2006 г. Република България участва в дейностите по програма SAVE от 1998 г., съгласно Решение № 626 на Министерския съвет от 1998 г. за периода 1998-2000 г. и Решение № 601 на Министерския съвет от 2002 г., определящо участието в програмата за периода 2001-2006 г.
Участието на Република България за периода 2001-2006 г. в програма ALTENER е одобрено първоначално с Решение № 402 на Министерския съвет от 2001 г., изменено и допълнено с Решение № 238 на Министерския съвет от 2003 г. В началото на 2003 г. в рамките на програмата са подписани договори за изпълнение на 6 проекта с българско участие, за които размерът на финансирането е 96 на сто от общата квота, дадена на България за двете години.
Годишната вноска за участие на страната в “Интелигентна енергия – Европа” за 2003 г. е определена на 486 155 евро и съгласно Решение № 798 на Министерския съвет от 2003 г. се осигурява от държавния бюджет чрез Националния фонд към Министерството на финансите. Разходите по изпълнение на Меморандума за разбирателство за периода 2004-2006 г. ще бъдат планирани като разходи от държавния бюджет за съответните години чрез Националния фонд към Министерството на финансите и като разходи за сметка на предоставяните средства по програма ФАР чрез Националния фонд към Министерството на финансите съгласно договореното от националния координатор на помощта.
След проведеното гласуване с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържал се”, Комисията по енергетика

Р Е Ш И:

1. Одобрява Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор “Интелигентна енергия – Европа” (2003-2006), сключен на 15 декември 2003 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има още един доклад – на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Искам да поканя председателя на комисията господин Венко Александров да представи доклада.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател,

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-15
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Европейската общност и Република България
относно участието на Република България в
многогодишната програма на Европейската общност
за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия –
Европа" (2003-2006), внесен от Министерския съвет
на 23.03.2004 г.

На 1.07.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия – Европа" (2003-2006).
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
СТАНОВИЩЕ:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия – Европа" (2003-2006), сключен на 15.12.2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този ратификационен законопроект.
Желаещи има ли? Даже и господин Мазнев не желае. (Реплика от народния представител Стефан Мазнев.) Изглежда безпроблемен въпросът.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване този законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия – Европа".
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно на първо четене.
Господин Близнаков, имате силно желание да направите процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за приемане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте това предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Близнаков, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство
между Европейската общност и Република България
относно участието на Република България в
многогодишната програма на Европейската общност
за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия –
Европа" (2003-2006)

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в многогодишната програма на Европейската общност за действия в енергийния сектор "Интелигентна енергия – Европа" (2003-2006), сключен на 15 декември 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста – заглавието и член единствен? Не виждам желаещи.
Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте закона на второ четене.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това приключихме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОНСОРЦИУМ "BRITISH NUCLEAR FUEL PLC AND ELECTRICITE DE FRANCE".
Искам да помоля председателя на Комисията по енергетика господин Веселин Близнаков да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението
за обезщетяване между правителството на Република България
и Консорциум "British Nuclear Fuel PLC and
Eleсtricite de France", № 402-02-29, внесен от
Министерския съвет на 19 април 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2004 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум "British Nuclear Fuel PLC and Eleсtricite de France".
На заседанието присъстваха: господин Ангел Минев, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, госпожа Милена Ялмъзова – старши юрисконсулт в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Проектът беше представен от госпожа Милена Ялмъзова.
Подписването на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум "British Nuclear Fuel Plc аnd Eleсtricite De France" е обусловено от предвиденото в раздел 7.2 от Рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд "Козлодуй" за подпомагане извеждането от експлоатация, подписано на 15 юни 2001 г. в София, (ДВ, бр. 35 от 2003 г.), ратифицирано със закон от Народното събрание (ДВ, бр. 38 от 2002 г.).
Във връзка с раздел 7.2 от Рамковото споразумение на 16 февруари 2003 г. от страна на Консорциум "British Nuclear Fuel PLC and Eleсtricite de France", в качеството му на консултант по Проекта за извеждане от експлоатация на първи и втори енергоблок на Атомната електроцентрала в Козлодуй е отправено искане до министъра на енергетиката и енергийните ресурси за подписване на Приложение 1 – Форма на Споразумение за обезщетяване.
На основание чл. 8, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България проектът на Споразумение е одобрен с решението по т. 6 от Протокол № 46 за заседанието на Министерския съвет на 20 ноември 2003 г. и е даден мандат на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за провеждане на преговорите с консорциума и за подписване на Споразумението.










В изпълнение на посоченото решение на Министерския съвет с Консорциум British Nuclear Fuel PLC и Electricite de France са проведени преговори и на 10 март 2004 г. в Козлодуй е подписано Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC и Electricite de France, което влиза в сила след ратификация от Народното събрание на Република България.
В предметния обхват на Споразумението за обезщетяване се включва единствено осигуряването на адекватна защита, обезщетяването и непредявяването на искове срещу доставчика (в случая Консорциум British Nuclear Fuel PLC и Electricite de France, предоставящ консултантски услуги по проекта за извеждане на 1 и 2 енергоблокове от експлоатация) и който и да е от неговите изпълнители, подизпълнители, консултанти, доставчици и поддоставчици на оборудване или услуги от страна на правителството на Република България в случай на ядрен инцидент на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.
Съгласно чл. V, т. 1 от Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, отговорността на експлоатиращия може да бъде ограничена от държавата, в която се намира инсталацията. В тази връзка в чл. 132, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е предвидено отговорността на експлоатиращия ядрената инсталация за вреда, причинена от всяка ядрена авария, да се ограничава до 96 млн. лв.
След проведеното гласуване с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”, Комисия по енергетиката реши:
1. Одобрява Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC и Electricite de France, подписано на 10 март 2004 г. в Козлодуй.
2. Предлага на Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Искам да поканя нейния председател господин Венко Александров да представи доклада на тази комисия.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-29 за ратифициране на
Споразумението за обезщетяване между правителството на
Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC
and Electricite de France

На 1 юли 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC and Electricite de France.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC and Electricite de France, подписано на 10.03.2004 г. в Козлодуй.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Мазнев, имате думата.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Безспорно това Споразумение за обезщетяване би трябвало да бъде подкрепено, но, както беше казано и в материала, и както прочете в изложението си господин Близнаков, там е записано, че искове могат да бъдат водени срещу отделни лица, но няма как да се водят искове срещу доставчика, т.е. срещу Консорциума, ако евентуално – казвам евентуално – ядреният инцидент бъде по негова вина.
Използвам присъствието на господин министъра ако може да отговори как евентуално може да се реши този въпрос. Пак казвам -Споразумението би следвало да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Господин министър, виждам, че имате желание да дадете отговор на поставения въпрос от господин Стефан Мазнев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Изпитвам чувство на отговорност да дам отговор.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мазнев! България е ратифицирала Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена щета и там ясно са описани задълженията на всеки един експлоатиращ ядрени инсталации.
В допълнение, ако си спомняте, за първи път в България тази отговорност беше отместена от държавата като цяло чрез създаването на ядрен застрахователен пул през 2002 г. И днес всъщност операторът застрахова и поема отговорността вместо държавата за изплащане на такива обезщетения в случай на ядрена авария, възникнала по негова вина. А иначе отговорностите на изпълнителите са записани и исковете към тях са записани в договора, който те имат, след като са спечелили конкурсна процедура по правилата на ЕБВР. В тези договори те имат съответните задължения за качество, за реализация. И тук всъщност основно става въпрос за консултантски договор, свързан с управлението на процеса за извеждане от експлоатация. Тоест няма пряка доставка на оборудване или на някакви елементи. Но в договора им за създаването на Групата за управление на проекта за извеждане от експлоатация на блокове 1 и 2 са записани техните задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на този ратификационен законопроект на първо четене.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 122 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 31.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Постъпило е процедурно предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 25.
Процедурното предложение е прието.
Господин Близнаков, заповядайте да представите закона на второ четене.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между
правителството на Република България и Консорциум British
Nuclear Fuel PLC и Electricite de France

Член единствен. Ратифицира Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум British Nuclear Fuel PLC и Electricite de France, подписано на 10 март 2004 г. в Козлодуй.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Уважаеми народни представители, ще ми позволите от трибуната да изразя несъгласие заглавието на закона да не е на български език, а да съчетава български, английски и френски със съюз на английски, което е пък съвършено недопустимо. Защо да бъде на английски “and”? Не го разбирам.
Аз бих искал да вземете отношение по това. Да не говорим, че и френското “Electricite” не е изписано съобразно правописа на френски език, без accent aigue на финала на “Electricite”. (Оживление.)
От тази гледна точка аз изразявам несъгласие със заглавието на закона.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Господин Близнаков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Във връзка с Вашата забележка, която аз уважавам, правя процедурно предложение заглавието да бъде изписано с български букви, като думата “and” да се чете “и”, както го прочетох в моето представяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност промяна в заглавието – да се изпише на български език с български съюз, както му е редът.
Уважаеми народни представители, не виждам повече желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение заглавието на закона да бъде изписано на български език.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема. Заглавието ще бъде на български език.
Моля да гласувате член единствен, както беше представен.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 37.
Този закон е приет.
Има процедурно предложение от госпожа Елка Анастасова.
Заповядайте, госпожо Анастасова.

ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с т. 12 – “Проекти за решения за попълване съставите на постоянни комисии”, тъй като преди малко вероятно е станало някакво недоразумение, моля да бъдат подложени на гласуване предложенията за проекти за решения за попълване съставите на комисиите, които са направили независимите народни представители във връзка с договореностите между парламентарните групи. Държа да обясня, че не сме били поканени да участваме и ние. Все пак направихме своите предложения за участие в комисиите. Моля да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има процедурно предложение отново да се върнем на тези решения за попълване на съставите на постоянните комисии.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 74, против 55, въздържали се 6.
Приема се.
Има думата за процедурно предложение госпожа Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, бих искала да прегласуваме това решение, защото по тези предложения не е имало дискусия в Председателския съвет. Знаете, че има решение на парламентарните групи в кои осем комисии да има представители на нашите колеги – независими народни представители. Затова бих искала да прегласуваме предложението на госпожа Елка Анастасова, до разглеждането на този въпрос следващата седмица на Председателския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
Отново поставям на гласуване предложението на госпожа Елка Анастасова.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 59, против 76, въздържали се 12.
Предложението на второто гласуване не бе прието.

Преминаваме по-нататък по нашия дневен ред в оставащите още 20 мин. до 10,30 ч. Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Тоньо Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи господин Железчев.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете господин Железчев в пленарната зала.
Водеща е Комисията по правни въпроси. Давам думата на господин Ралчев да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно законопроект
за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, внесен от Министерския съвет

На свое редовно заседание, проведено на 17.06.2004 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха проф. Георги Петканов – министър на вътрешните работи, и господин Тоньо Железчев, зам.-министър на вътрешните работи, който представи законопроекта от името на вносителя – Министерския съвет.
Съгласно мотивите на законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с него се уреждат условията и реда за блокиране и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Законопроектът е насочен към пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги за извършването на нови престъпления или други правонарушения. Законопроектът създава механизъм за прилагане на държавната принуда в случаите, когато определено имущество е придобито от престъпна дейност, но не може да бъде отнето в полза на държавата изцяло или отчасти по силата на Наказателния кодекс.
Законопроектът има гражданскоправен характер и мерките, които се определят от него, се осъществяват от специализирани звена на данъчната администрация. На широките правомощия, предоставени на тези органи, кореспондират адекватни възможности за защита на добросъвестните лица и съдебен контрол. Особеното производство по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се прилага и в случаите, когато облагите от престъпления са трансформирани изцяло или частично в друг вид имущество или са прехвърлени на трети лица при запазване правата на добросъвестните приобретатели.

Законът ще изпълнява решаваща превантивна роля за недопускане инвестирането на средства, придобити по престъпен начин, изпирането на пари и финансирането на други престъпления. Обект на закона е имущество, което не попада в предмета на доказване по наказателното дело, още повече че със средствата на Наказателно-процесуалния кодекс невинаги може да се докаже цялата престъпна дейност на лицето.
Същевременно могат да се установят случаи, в които имуществото на определени лица нараства значително, без да има данни за законна дейност. При констатирането на това състояние, за което няма данни за законен произход, се поставя в действие процедурата по този закон. Формира се разумно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност на лицето, но му се предоставя възможност да докаже произхода на имуществото си и да се защити.
Отнемането в полза на държавата по реда на този закон стои в плоскостта на наказателния процес само дотолкова, доколкото се изисква лицето да е осъдено за определено престъпление от изброените по чл. 3, ал. 1. При наличие на безспорни доказателства според принципите на гражданския процес за наличие на значително имущество без установен законен произход и при установено по съответния ред обстоятелство, че лицето се е занимавало с определен вид престъпна дейност, която е вероятният източник на обогатяването, съдът ще има право да се произнесе с решение за отнемане в полза на държавата на тази част от имуществото. Законопроектът дава възможност за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което е постъпило и в патримониума на юридическо лице.
Създава се възможност за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и в случаите, когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на българската държава.
Законопроектът осигурява механизъм, чрез който престъпни активи могат да се отнемат в полза на държавата, когато това не може да се реализира по реда на Наказателния кодекс и по този начин се предотвратява въвеждането на такива средства в икономическия обмен. Допускане на обратното е обществено и правно недопустимо. Когато извършителят на определено престъпление е останал неоткрит, особеното производство ще предотврати трансформирането на престъпните облаги в друг вид имущество, тяхното укриване или изнасяне в чужбина. Отнемането по този законопроект не е нито конфискация като наказание по Наказателния кодекс, нито отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност, на предмета и средствата на престъплението по чл. 53 от Наказателния кодекс. Предмет на законопроекта са облаги, получени от престъпна дейност, извън тези, които могат да се отнемат по силата на Наказателния кодекс.
Приемането на законопроекта е в съответствие с усилията на Европейския съюз да създаде максимално ефикасен механизъм за предотвратяване изпирането на пари. При изготвянето на законопроекта са взети под внимание законодателните решения в тази област на редица европейски страни, основните правни актове на Европейския съюз в борбата срещу прането на пари и препоръките на международната група за борба срещу изпирането на пари.
След излагането на мотивите от името на вносителя, основните цели и задачи, които законопроектът следва да решава, председателят на Комисията по правни въпроси проф. д-р Анелия Мингова даде думата на народните представители от комисията.
Народният представител господин Ралчев подкрепи изцяло внесения законопроект и прикани членовете на Комисията по правни въпроси да гласуват за него. Господин Ралчев подчерта, че той е обществено необходим, като посочи и някои специфики на законопроекта. Този закон е направен със средства от Наказателния кодекс. Досегашната практика показва, че приложението на Глава трета от Закона за собствеността на гражданите коренно се отличава както като политическа, така и като икономическа характеристика и е неприложим при новите обществено-политически условия и новата нормативна уредба.
Господин Ралчев подчерта, че законопроектът е претърпял няколко предварителни редакции. Усилията на всички, които са вземали участие в научни конференции, в отделните събирания и обмяна на мнения, са били насочени към това доколко правата на гражданите са спазени и доколко този закон, който има гражданскоправен характер, не посяга на техните права. Очевидно е, че той е достигнал до възможния максимум в рамките на действащото българско законодателство. Категорично се касае за една съдебна преценка, която е една от гаранциите за това, че правата и законните интереси на гражданите не могат да бъдат накърнени. Напротив, по един най-подходящ начин те са защитени.
Народният представител господин Янаки Стоилов подчерта, че годините, които изминаха, потвърждават необходимостта от такъв закон. Разбира се, той трудно ще реши задачите, които формулира, и отсега можем да се запитаме каква ще бъде неговата ефективност не заради качествата на самия законопроект, колкото заради условията, в които той ще се прилага. Според господин Стоилов целият български преход в голяма степен бе криминален преход. Никой закон сам по себе си или дори система от няколко закона не може да промени този факт. Това не означава, че законодателят трябва да бездейства и тези последици да бъдат задълбочавани. В това е смисълът да се търси някаква законодателна реакция в ограничаването и преодоляването на тези последици.
Същевременно господин Стоилов постави два въпроса, които изразяват две противоположни претенции към законопроекта. Едната е: дали е той е достатъчно радикален в изпълнението на целите, които си поставя, другият въпрос е противоположен – дали юридическите механизми, които предвижда, организацията на дейността създават достатъчно гаранции, че няма да се злоупотребява с инструментите, които въвежда законът и с необоснованото засягане на правата на лица, макар и под претекст за това, което е записано в него, но понякога с други цели.
Въпреки тези въпроси господин Стоилов изрази принципната си подкрепа за законопроекта и предложи след като законопроектът бъде приет на първо четене, да се създаде специализирана група с представители на всички комисии, които са помощни, и с представители на вносителите, за да могат да се обсъдят отделни негови елементи и наистина да се постигнат целените със законопроекта резултати.
Народният представител проф. д-р Валери Димитров подчерта, че законопроектът като цяло трябва да бъде категорично подкрепен, независимо че в него от правно-логическа и правно-техническа гледна точка могат да бъдат направени подобрения. Това следва да бъдат подобрения, които да го направят добър закон, а не да отричат принципните положения, които са залегнали в него. Господин Димитров акцентира на обстоятелството, че законопроектът обръща доказателствената тежест при определени условия, но дори понастоящем в нашето законодателство съществуват сходни институти с доста дълга традиция. Такива са институциите във финансовото и гражданско-процесуално право за начети и ревизионния акт, които няколко десетилетия се прилагат в българското законодателство. Господин Димитров направи и някои предложения с цел подобряване на предложения законопроект, свързани с това по-ясно да се открои характерът на мотивираното заключение, което е установителен акт. Няма пречка в този установителен акт да се запише изрично разпоредба, която се съдържа в момента и в Гражданско-процесуалния кодекс, и в Данъчно-процесуалния кодекс, че констатациите в това мотивирано заключение се считат за истина и до доказване на противното. Тоест, да се следва моделът за обърнатата доказателствена тежест. Законът би спечелил от това.
Народният представител господин Даниел Вълчев също подкрепи внесения законопроект, като се присъедини към становището, изразено от народния представител Янаки Стоилов, за необходимостта от подобряване на системата от юридически гаранции срещу възможни злоупотреби от страна на администрацията, която следва да прилага закона.
От името на Коалиция за България народният представител господин Михаил Миков също подкрепи принципно законопроекта, като изрази становище, че той може да бъде подобрен с промени преди второ четене.
Народният представител господин Четин Казак от името на Движението за права и свободи подкрепи на първо четене законопроекта поради принципното съгласие относно неговите мотиви, подбудите за неговото изработване и предлагане за приемане от Народното събрание. Господин Казак сподели изразените опасения относно юридическите гаранции и свръхмерните правомощия на специализирания орган или отдели към Министерството на финансите, които ще се занимават с тези въпроси. Въпреки тези опасения като цяло законопроектът има много положителни цели, заслужаващи подкрепа.
В своите изказвания народните представители Бойко Рашков и Стоян Кушлев също подкрепиха изцяло мотивите и целите на предлагания законопроект, като направиха и някои систематични бележки и предложения, които биха подобрили неговата ефективност.
След проведените разисквания председателят на Комисията по правни въпроси проф. д-р Анелия Мингова подложи на гласуване предложения законопроект.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 12 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност № 402-01-11, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има доклад и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, който ще бъде представен от госпожа Гроздилова, член на тази важна комисия.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.

ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.

“ДОКЛАД
относно законопроект за отнемане в полза на държавата
на имущество, придобито от престъпна дейност, № 402-01-11,
внесен от Министерския съвет на 02.03.2004 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 30.06.2004 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Тоньо Железчев. Като основна цел, която си поставя законопроектът, господин Железчев посочи пресичането на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги за извършване на нови престъпления. По този начин имущество, което не може да бъде отнето в полза на държавата изцяло или отчасти по силата на Наказателния кодекс, ще продължи да бъде обект на държавна принуда.
Специално внимание бе обърнато на гражданскоправния характер на закона, като чрез въвеждането на разширена гражданска конфискация всъщност се цели допълването, а не противопоставянето на наказателния процес като такъв.
Вносителите очакват законът да има и превантивна роля за недопускане инвестирането на средства, придобити по престъпен начин, както и финансирането на други престъпни дейности.
Като основни положения, залегнали в законопроекта, бяха посочени:
- въвеждането на ясно дефинирани кумулативни предпоставки за иницииране на производството по блокиране и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Изрично бе подчертано, че самото отнемане на имуществото стои в зависимост от наличието на осъдителна присъда по отношение на изброените в Глава втора престъпления;
- предвиждането на възможност за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, постъпило в патримониума не само на физически, но и на юридически лица;
- създава се възможност за отнемане на имущество и когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на българската държава;
- установява се приложимост на закона и в случаите, когато облагите от престъпленията са трансформирани изцяло или частично в друг вид имущество или са прехвърлени на трети лица, като са предвидени гаранции за запазване правата на добросъвестните приобретатели;
- определянето на специализирани органи с ясно разписани правомощия и отговорности.
Подчертано бе, че при разработването на законопроекта са използвани основните правни актове на Европейския съюз в борбата срещу прането на пари, препоръките на Международната група за борба срещу изпирането на пари, както и опита на държави като Ирландия, Холандия, Дания, Австрия и други.
В хода на разискванията бе изразена загрижеността, че законът може да се окаже мъртвороден и на практика да не породи целения ефект. Народните представители се обединиха и около необходимостта от прецизиране на текстове от закона между първо и второ четене с цел създаване на достатъчно гаранции срещу злоупотреби и нарушаване на правата на гражданите и преследване на конкуренти в бизнеса.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 02.03.2004 г.
Становището на комисията е прието на 30.06.2004 г. с 10 гласа “за”, 0 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Уважаеми народни представители, обявявам почивка до 11,00 ч., когато започва парламентарният контрол. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода 9-15 юли 2004 г.:
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение на складираните негодни за употреба пестициди. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Игор Дамянов, министър на образованието и науката, относно нов Закон за научните степени и научните звания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли.
Питане от народния представител Лъчезар Тошев към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите, относно мерките, вземани от министерството по повод на бракониерски риболов с взрив по р. Дунав. Следва да се отговори писмено до 27 юли.
Питане от народния представител Кръстьо Петков към Славчо Богоев, министър на здравеопазването, относно разпореждане на директора на Националната здравноосигурителна каса от 16 юни 2004 г. да се ограничи достъпът на пациенти в болничните заведения с цел икономия на средства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли.
Питане от народния представител Димитър Дойчинов към Валентин Церовски, министър на регионалното развитие и благоустройството, относно развитието и благоустрояването на кварталите с компактно ромско население в община Перник. Следва да се отговори в пленарното заседание на 23 юли.
Писмени отговори:
- на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме;
- на два актуални въпроса от народния представител Стефан Мазнев има писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме;
- на актуален въпрос от господин Ляков има отговор от министър Церовски;
- на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев отговаря министърът на труда и социалната политика Христина Христова;
- на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев отговаря министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев;
- на актуален въпрос от народния представител Евдокия Марева отговаря министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев;
- на два актуални въпроса от народния представител Кина Андреева отговаря министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев;
- на две питания от народния представител Георги Станилов отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева;
- на питане от народния представител Асен Гагаузов отговаря министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев;
- на питане от народните представители Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов отговаря министърът на финансите Милен Велчев;
- на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов отговаря министърът на външните работи Соломон Паси;
- на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева отговаря министърът на вътрешните работи Георги Петканов;
- на актуален въпрос от народните представители Георги Юруков и Александър Арабаджиев отговаря заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева;
- на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров отговаря заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев;
- на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев отговаря министърът на правосъдието Антон Станков.
Ако няма предварителни въпроси, започваме с парламентарния контрол.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народния представител Панайот Ляков относно изпълнението на Директива на Европейския съюз за комплексно предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване.
Преди това от името на група има думата госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
"ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на
Обединените демократични сили –
Демократи за силна България и БСДП,
относно унищожаването на Университетската
ботаническа градина, гр. Балчик

Министърът на културата Божидар Абрашев безпрецедентно наруши законите на Република България, като позволи да се разруши Университетската ботаническа градина в гр. Балчик. Подчиненият му Национален институт за паметниците на културата разреши да се реализира проект за строителство на територията на парка, проект, предвиждащ строителството на 59 двуетажни къщи, 3 тенискорта, 3 басейна, амфитеатър за 1000 души, винарна и лозов масив. Заради него вече са изсечени 45 екземпляра от 28 растителни вида. Това е най-възмутителният случай от поредицата нарушения, сред които са и други паметници на културата с национално значение, като форумът на античния град Филипополис, къщата на Димитър Яблански и други.
След опита Националната галерия за чуждестранно изкуство да бъде превърната в хотел, сега Университетската ботаническа градина в гр. Балчик, групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парковото изкуство с категория "национално значение" се превръща в обект на бизнес инвестиция.
Нарушенията на министър Абрашев са:
1. Престъпил е заповед РД-920/08.10.2002 г. на министъра на околната среда и водите, с която се забранява всяко ново строителство и разширяване на легловата база на територията на парка.
2. Не е получил съгласието на общинския съвет на Балчик за одобрение на подробен устройствен план за проектирането в Ботаническата градина, което се изисква от Закона за устройство на територията.
3. Не е съгласувал подробния устройствен план с министъра на околната среда и водите, което е задължително съгласно Закона за устройство на територията.
4. Посегнал е на собствеността на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като не е взел съгласието на ректора.
ОДС-Демократи за силна България и БСДП настояват територията на Ботаническата градина – гр. Балчик, да бъде обявена за защитена местност и незабавно да бъде спряно действието на подробния устройствен план за тази територия.
ОДС-Демократи за силна България и БСДП започват подписка до министъра на околната среда и водите за обявяване на университетската Ботаническа градина за защитена територия.
Обръщаме се към народните представители от всички политически партии, към учените и преподавателите от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките, към всички граждани да се присъединят към нея. Дължим това на поколенията български учени, ботаници, студенти и градинари, дължим това на българските граждани. Да спасим заедно университетската Ботаническа градина в гр. Балчик.“ (Ръкопляскания в ПГОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Не виждам други предварителни въпроси.
Искам да помоля народния представител Панайот Ляков да развие своето питане към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова относно изпълнението на Директива на Европейския съюз за комплексно предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване.
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожо министър, уважаеми колеги! Това е една от най-тежките европейски директиви – околна среда, Директива 9661СЕ, като нейните изисквания бяха включени в Закона за опазване на околната среда. Но изпълнението на директивата за комплексно предотвратяване и контрол над промишленото замърсяване след приключване на преговорите с Европейския съюз и затварянето на главата предизвиква доста въпроси най-вече сред собствениците на български промишлени предприятия.
Защо? Изпълнението на тази директива изисква значителни инвестиции, за да могат промишлените предприятия да получат комплексни разрешителни за предотвратяване и контрол над замърсяванията. Тези високи изисквания налагат внедряването на най-добри налични техники, тоест на пречиствателни съоръжения, нови технологии и системи за управление на околната среда. Вие, надявам се, знаете какво е състоянието на по-голяма част от българските промишлени предприятия, които много отдавна са морално и физически остарели, които се нуждаят от комплексна модернизация и особено в системи за очистване, системи, които трябва да гарантират, че дейността на предприятието няма да бъде свързана със замърсяване на околната среда. Въпросът, който интересува повечето от собствениците на тези предприятия, е дали е договорен петгодишен гратисен период, така както беше заявено в нашата позиция? Дали този петгодишен гратисен период важи за всички предприятия? Дали няма да се окаже, че някои от тях трябва да получат комплексни разрешителни още от 2007 г., тоест този период за тях да бъде много по-кратък? Ще получат ли инвестиционна подкрепа? И т.н.
Затова Ви моля да отговорите на тези въпроси, които са изключително важни и които поставят според мен най-голямото предизвикателство пред българската индустрия, тъй като по груби изчисления инвестициите, за да се удовлетворят изискванията на тази директива, са от порядъка на 9-10 млрд. евро. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! В отговор на зададените от Вас въпроси Ви уведомявам за следното. В началото на 2001 г. правителството на Република България представи в Европейската комисия официална позиция за преговори за членство в Европейския съюз по Глава двадесет и втора – “Околна среда”. Тази позиция е съобразена със законодателството, прието от Европейския съюз и влязло в сила до 31 декември 1999 г. През периода 2002-2003 г. правителството депозира позиции за преговори по законодателството на Европейския съюз, прието след 1999 г. На основата на представените позиции бяха проведени преговори с Европейската комисия относно условията, при които страната ни ще транспонира и приложи законодателството на Европейския съюз. В резултат бяха договорени дейности и срокове, включително и за прилагането на Директива 9661 за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
През 2000 г. Министерството на околната среда и водите започна проучвания на изискванията на директивата и опита на страните-членки на Европейския съюз, както и оценка на необходимите мерки за успешното й прилагане. В периода от 2000 до края на 2003 г. министерството осъществи шест проекта с агенции по опазване на околната среда и министерствата на околната среда на страни-членки на Европейския съюз. Резултатите от завършените проекти бяха използвани при привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на директивата и за необходимостта от обучение на компетентните органи и операторите на инсталации, попадащи в обхвата на директивата, както и мерките и финансовите средства за привеждането на инсталациите в съответствие с изискванията на същата, и сроковете за нейното прилагане. Изискванията на директивата следва да бъдат изпълнени до 30 октомври 2007 г.
Поради установените високи инвестиционни разходи, сложността на необходимите мерки за привеждане на инсталациите в съответствие с нормативната уредба по околна среда, икономическото състояние и възможностите на операторите за инвестиране, България поиска преходен период до 31 декември 2011 г. за прилагане на изискванията на Директива 9661 относно действащите инсталации. С цел навременно планиране на дейностите от страна на операторите и изпълнение на задълженията за подаване на заявления за издаване на комплексни разрешителни експертите от министерството изготвиха график по промишлени сектори. Това е Приложение № 2 на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения, обнародвана на 31 март 2003 г.
В хода на преговорите Европейската комисия постави ограничение към инсталациите, за които България може да получи преходни периоди за привеждане в съответствие с условията на издадените разрешителни след 30 октомври 2007 г. в съответствие със следните критерии: да не са нови или реконструирани, да не изнасят продукция за Европейския съюз, влияейки по този начин на правилата на честната конкуренция, вредните и опасни вещества, изпускани в околната среда, да не оказват трансгранично въздействие, инсталациите да не се намират в райони с нарушено качество на атмосферния въздух или да заустват отпадъчни води в чувствителни зони или водни обекти с нарушено качество.

От друга страна вече действащата в Република България по време на преговорите нормативна уредба по опазване на околната среда изисква от операторите на промишлени инсталации ползването на редица емисионни и технически ограничения и преди 30 октомври 2007 г. Съществена част от операторите на инсталации, за които се издават комплексни разрешителни, вече бяха запознати с тези свои задължения, тъй като по време на преговорите вече изпълняваха програми за привеждане в съответствие съгласно изискванията на нормативната уредба от 1995 г. и във връзка с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда от 1991 г. След оценка на наличната информация и при отчитане на горепосочените обстоятелства правителството договори с Европейската комисия преходни периоди за привеждане в съответствие с условията на издадените разрешителни след 30 октомври 2007 г. за 41 инсталации. За тези инсталации преходните периоди ще бъдат прилагани за факторите и компонентите на околната среда, за които българската нормативна уредба не предвижда по-къси срокове за привеждане в съответствие.
Относно изискване към работата на операторите на действащи инсталации, за чиято експлоатация се издава комплексно разрешително, е прилагането на най-добри налични техники и мерки за опазване на качеството на околната среда. Много инсталации в Европейския съюз вече работят, спазвайки определените им емисионни норми, така че емисиите на вредни и опасни вещества от тяхната дейност да не увреждат околната среда. Въпреки това ще трябва да изпълнят изискването за прилагане на най-добри налични техники, което неминуемо е свързано с допълнителни инвестиционни разходи. Аналогичните инсталации на територията на България в голямата си част образуват и изпускат в околната среда емисии, които не са в съответствие с изискванията на нормативната уредба и нарушават качеството на околната среда. В този смисъл разходите, които ще бъдат направени от операторите на инсталации, не са свързани пряко с изпълнението на директивата за прилагане на най-добри налични техники, а с привеждането на тези инсталации в съответствие с нормативната уредба по околна среда – задължение, което операторите имаха много преди прилагането на изискванията за комплексните разрешителни в България. Действителните разходи за технологично обновление, свързано с привеждането на инсталациите в съответствие с изискванията на нормативната уредба ще бъдат определени от самите оператори в инвестиционните програми за привеждане в съответствие с условията на издадените комплексни разрешителни.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, считам, че представителите на промишлените предприятия са добре запознати с договорените с Европейската комисия условия за прилагане на изискванията на директивата за прилагане на комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването в България. Основание за това твърдение са проведените съвместно с други министерства, както и със Стопанската и Браншовата камари на химическата промишленост многобройни семинари, на които подробно са разяснявани изискванията на директивата и задълженията на промишлените предприятия, които влизат в нейния обхват. Компетентна информация е предоставена, предоставя се и понастоящем на всеки оператор на промишлена инсталация при наличие на изявен интерес, както и при консултациите, които Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда дават на операторите във връзка с издаването на комплексните разрешителни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Панайот Ляков, който има възможност да зададе до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо министър. Мисля, че тази информация ще бъде изключително полезна. Вероятно част от операторите имат информация, сигурно това са все пак по-активни хора, които са наясно с това какво ги очаква и какви са изискванията на Европейския съюз, но другите ще получат сега от парламентарната трибуна тази подробна информация, която Вие изнесохте.
Първият ми въпрос е свързан с тези инвестиционни програми – кой ще ги финансира? Самите оператори, само те единствено или ще има финансиране по линия на Европейския съюз по програми или някакви други механизми?
Освен това, всички оператори в съответствие с тази наредба за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни за изграждане и експлоатация на нови и действащи промишлени инсталации и трябваше до края на 2003 г. да са подали заявления, за да им бъдат издадени комплексни разрешителни. От това дали са ги подали можем да съдим дали са наясно с изискванията, дали се готвят за изпълнение на директивата и как оттук нататък смятат да се справят с това предизвикателство. Това са двата ми уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, виждам, че старателно си записвахте може би не два, а малко повече, но в една и съща насока въпроси.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Ляков, относно първия въпрос – кой ще финансира инвестиционните програми, в своето кратко, но, надявам се, съдържателно експозе във връзка с ограничението във времето, което имаме на парламентарния контрол, обясних, че това е задължение на операторите, като, разбира се, биха могли да се използват средства и механизми, които да облекчат тяхната дейност относно привеждането в съответствие на техните инсталации като ползване на кредити с облекчен режим от различни финансови институции. Тези, които вече са постигнали необходимото ниво, биха могли да се възползват от чл. 6 от Протокола в Киото за търговия с емисии. Предвидени са и други не по-малко облекчителни режими, така че инвеститорите да могат в съответните срокове да бъдат облекчени при изпълнението на техните задължения във връзка със Закона за опазване на околната среда.
Относно втория Ви въпрос – дали всички оператори са подали заявления за комплексни разрешителни, искам да Ви дам следната информация, която мисля, че ще бъде изключително точна и от полза за всички оператори и за цялата българска общественост.
Към настоящия момент сме издали пет комплексни разрешителни на КЦМ акционерно дружество "Пловдив", МОНБАТ АД Монтана, "Прометстил" АД, Бургас и Депото за твърди битови отпадъци Враца – Мездра. Предстои издаването на комплексни разрешителни до 31 декември 2004 г. на 18 оператора: "Лукойл" "Нефтохим", "Лакпром" АД, "Балканфарма", "Неохим", "Панхим", "Балканфарма" – Троян, "Свилоза", "Оргахим", "Терем", "Метални изделия", "Балканфарма" – Дупница, "Полихром", “Поап”, "Ведбиофарм", "Видима", "Метал", "Агрия", Сиби", "Биовет". В процедура за издаване на комплексно разрешително към 7 юли настоящата година се намират 74 оператора на инсталации.
Бих искала да спомена и това, че във връзка с тези шест проекта, за които говорих в експозето си, реализирани заедно със страни-членки на Европейския съюз и със собствена наша помощ, основните дейности за подготовка на операторите бяха издаване на пилотни комплексни разрешителни, обучение за издаване на ръководства, провеждане и прилагане на референтни документи за така наречените най-добри техники, провеждане на семинари и обучения, от които цялата информация беше събрана на СD-ROM и брошури с информация за изискванията относно директивата, която коментираме, и всички проведени дейности и материали от семинарите и издадените пилотни разрешителни.
Такива пилотни комплексни разрешителни бяха издадени на 14 оператора, част от които са сред тези с вече издадени разрешителни към настоящия момент, и на тези, които предстои да бъдат издадени до края на настоящата година и в момента са в процедура.
Така че смятам, че всички оператори, които са заинтересовани от Директива 9161, са подали навреме своите заявления, то не би могло да бъде и друго, с оглед на това в предвидените в закона срокове да влязат в процедура по издаване на комплексни разрешителни, която е изключително сложна и изключително времево активна и продължителна, за да могат в разумните, предвидени в закона срокове, да получат такива и да приведат своите инсталации в съответствие с действащата нормативна уредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ляков, имате възможност да изразите отношение по отговорите на министър Арсенова.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, няма такива облекчени кредити, защото банките не дават. Това показва практиката и много от операторите всъщност ще имат проблеми с финансирането.
Изразявам недоумение, че фондът към министерството за трите години не е отпуснал нито един кредит на предприятие за управление на средства за околната среда, за да отговори на изискванията на директивата. Този фонд в крайна сметка за какво го държите там, след като не може да се намеси в такъв момент? Явно операторите имат нужда от подкрепа и чрез този фонд вие трябва да им окажете такава подкрепа.
Освен това смятам, че тези 41 инсталации, за които сте договорили преходен период, са малко и за всички останали, аз не зная колко са на брой, тези бройки, които съобщихте, че сте подали до момента, все още не дават картина и представа как се развива процесът в цялата страна. Но мисля, че трябва да се използват също така възможностите на структуроопределящите фондове, които освен пречиствателни станции ще финансират и сероочистването на тецовете. Това е също една възможност, защото тези инсталации попадат в обхвата на директивата. Те, доколкото знам, засега се намират в процес на преустройство и модернизация.
И в заключение искам да кажа, че е много важно тази работа по привеждане на нашата индустрия с високите изисквания да продължи, контролът на министерството да бъде много стриктен, и естествено, да окажете подкрепа там, където е необходимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народния представител Йордан Бакалов към министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова.
Господин Бакалов, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Обществеността на град Първомай е особено разтревожена от зачестилите напоследък замърсявания на околната среда от завода – собственост на френската компания “АDF”. При преработката на вълна от фирмата отпадъчните продукти се обработват по метода на изпаряването на отработената вода, а остатъчният материал се преработва в тор, богат на калий. Точно при тази обработка на остатъчния продукт се появява и острата миризма над град Първомай, срещу която явно няма монтирани филтри от фирмата “ADF”.
Според мен издаването на комплексно разрешение за цялостното функциониране на завода изисква да бъде проведено обществено обсъждане, което да завърши с положително становище, както и да се направи точен анализ на химическия състав на атмосферата по отношение на серни, азотни окиси, бензоати, въглеводороди, прах и др.
Уважаема госпожо министър, моето питане към Вас е: какви са причините за обгазяването на района и какви мерки ще вземе повереното Ви ведомство за премахване на вредните последици от работата на фирмата за преработка на вълна – град Първомай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, във връзка с Вашия въпрос, касаещ замърсяване на околната среда в град Първомай от дейността на предприятие за преработка на вълна с инвеститор “ADF – България” ЕООД, Ви уведомявам за следното.
Контролът върху дейността на този обект относно спазване на законодателството в областта на околната среда се осъществява от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив.
Изграждането на обект “Предприятие за преработка на вълна” е осъществено на два етапа.
Първият етап – подобект “Кардиране и разчесване на вълна”, не попада в приложение 1 и приложение 2 на Закона за опазване на околната среда. За такива обекти преценка за влиянието върху околната среда се извършваше от Експертен съвет по устройство на територията към съответната община.
Затова на основание чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 1997 г. за преценка влиянието на околната среда на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна оценка за въздействието върху околната среда, която е отменена, Експертният съвет по устройство на територията при община Първомай е издало Решение № 2 от 4 октомври 2001 г., с което е удостоверено, че проектът няма да въздейства отрицателно върху компонентите на околната среда, екосистемите и човешкото здраве.
Кметът на община Първомай със Заповед РД 15-171 от 8 април 2001 г. от своя страна е утвърдил решението на Експертния съвет.
Вторият етап – подобект “Пране на вълна”, попада в приложение 1 към чл. 81, ал.1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда.
През 2003 г. Експертният екологичен съвет на РИОСВ – Пловдив, е издал положително становище по оценката за въздействие върху околната среда, въз основа на което е постановено Решение № 4-3 от 2003 г. на директора на инспекцията. С това решение е одобрено инвестиционното предложение за проект “Пране на вълна”.
По повод задължението за извършване на текущ контрол върху дейността на обекта, експерти от РИОСВ – Пловдив, са осъществили проверки на предприятието, както следва:
На 4 март 2004 г. е констатирано, че строителството на подобект “Пране на вълна” е завършено. В момента на проверката съоръженията и машините за изпиране на вълна не са работили. С писма № 775 от 9 март 2004 г. и № 766 от същата дата, от страна на РИОСВ – Пловдив, е изискано от община Първомай и Регионалната дирекция на национален строителен контрол – Пловдив, информация дали е издадено разрешително за ползване на обекта.

С писмо № 32-00-33 от 23 март 2004 г. от община Първомай са уведомили инспекцията, че за обекта няма издадено такова разрешително.
На 30 април 2004 г. е извършена нова проверка. Тъй като дейността на предприятието като цяло попада в обхвата на Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда и затова е задължително издаването на комплексно разрешително, с констативен протокол № 87-ВПЗ от 30 април 2004 г. е дадено предписание да не се извършват производствени дейности в подобект 2 преди да бъде издадено комплексното разрешително. На 19 май 2004 г. от предприятие за преработка на вълна с инвеститор “ADF-Bulgaria” ЕООД е депозирано заявление до Изпълнителната аагенция по околна среда за издаване на комплексно разрешително. В периода от 13 до 15 юни 2004 г. в Регионалната лаборатория – Пловдив е извършено изследване на качеството на атмосферния въздух в гр. Първомай по показатели: прах, серен диоксид, азотни оксиди, озон, неметанови и метанови въглеводороди, летливи органични съединения. Резултатите от изследванията са отрицателни, тоест не са регистрирани превишения на пределно допустимите концентрации по посочените показатели.
На 21 юни 2004 г. е направена нова проверка и е констатирано, че се осъществява производствена дейност в подобект “Пране на вълна”. Поради това, с оглед неизпълнение на предписанието, отразено в цитирания по-горе констативен протокол, на административния директор на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение № 31 от 21 юни 2004 г. и е издадено наказателно постановление в законоустановения срок.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов, съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения, преди да бъде изготвен проектът на комплексното разрешително, предстои нова проверка на предприятието от експерти на РИОСВ – Пловдив. Едва след това в съответствие с изискванията на чл. 126 от Закона за опазване на околната среда Министерството на околната среда и водите съвместно с община Първомай следва да оповести заявлението и проекта на комплексното разрешително, като осигури достъп до тясно заинтересованите лица в продължение на един месец. Резултатите от общественото обсъждане задължително ще бъдат взети предвид при издаването на комплексното разрешително.
Експертите от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив ще продължат да осъществяват постоянно и компетентно наблюдение и контрол върху обекта. При констатирани нарушения и наличие на установените в Закона за опазване на околната среда правни основания със съдействието и от страна на областния управител на област Пловдив ще бъдат предприети своевременно принудителни административни мерки, включващи и евентуално спиране дейността на предприятието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Йордан Бакалов за два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Първо, искам категорично да кажа, че първомайци са за тази инвестиция. Те не са против нея, но смятат, че спрямо фирмата трябва да се осъществи контрол и той трябва да бъде постоянен, за да не става така, както примерно снощи отново ми се обадиха от Първомай и отново заявиха, че има обгазяване на града.
Относно проверката на РИОСВ категорично мога да кажа, че от 15 до 19 юни, когато е проведена тази проверка, тя е поръчана от самата фирма и за сметка на фирмата. Вашите специалисти са били там изцяло за сметка на фирмата, още повече, че заводът точно в този период не е работил. И е естествено, че след като не е работил, няма да има вредни емисии.
Според мен големият проблем е още от експертния съвет и точно за него искам да попитам. Той се е състоял на 4 октомври 2001 г. Той явно не е преценил един основен фактор, от който зависи община Първомай – това е мястото и разположението на завода. Заводът не е в промишлената зона, а е в зона, свързана с “розата на ветровете”, в резултат на което, когато заводът се пусне, абсолютно всички миризми отиват над него.
Аз не знам как експертният съвет е взел това становище, но според мен, господин министър, точно там и Вие трябва да се концентрирате като експерт в повереното Ви ведомство.
И другото много важно нещо е да съблюдавате… Точно за това искам да Ви попитам: ще съблюдавате ли това, че този завод и тази фирма трябва да имат пречиствателни съоръжения, с които да се гарантира това, че над гр. Първомай не трябва да има отново миризми, които да тормозят жителите на града? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Долорес Арсенова. Всъщност имаше един уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Наистина и аз откроих един уточняващ въпрос. Но по абзаците на господин Бакалов, че е необходим постоянен контрол, ще кажа: да, необходим е, осъществява се и ще се осъществява и нататък.
Относно това, че проверката е поръчана от самата фирма, нямам такава информация. Но даже и така да е, това не е забранено от закона. И без да е поръчана от фирмата, ние можем да правим оперативен и текущ контрол. Правят се проверки и от други инстанции, както е и при сегашния сигнал.
Относно уточняващия въпрос дали ще съблюдавам изграждането на пречиствателни съоръжения в предприятието, има ли такива и дали се изграждат в законоустановените срокове и съгласно изискванията на съвременното българско законодателство, да, категорично заявявам, господин Бакалов, че ще съблюдавам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате възможност да изразите своето отношение и преценка към отговорите на министър Долорес Арсенова, господин Бакалов.
Има думата народният представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Аз съм доволен от Вашия отговор. Единственото нещо, което остава, е да се надяваме, че действително ще има такъв контрол от Вашето ведомство. И аз, и първомайци на това се надяваме. Не знам дали знаете, че в момента тече една подписка в гр. Първомай и тя е свързана точно с този проблем, който е възникнал във връзка с изграждането на инвестицията, която за втори път казвам, че първомайци не са против нея, но са против това да бъдат обгазявани.
Затова Вашата заявка като ръководител на ведомството, че Вие ще продължите този контрол мен лично ме удовлетворява. Дано не се налага отново да задавам въпрос, свързан с екологията на гр. Първомай.
Относно това, което казахте, че Вашите служители са били там за сметка на фирмата, това ме кара лично аз да смятам, че когато заводът не работи, е естествено изследванията да не са коректни и точни. Оттук може би идва и Вашето подвеждане. Затова искам да подчертая, че остава само да се контролира процесът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуален въпрос отново към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова. Той е зададен от народния представител Сийка Димовска. Имате думата.

СИЙКА ДИМОВСКА (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, един от най-тежките проблеми както в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз, така и след тяхното техническо приключване, е информационният дефицит относно поетите от правителството ни ангажименти, с които се предопределя развитието на цели сектори на икономиката ни за години напред. Това е сериозна пречка за българските предприемачи и ги изправя пред затруднения в планирането на тяхната икономическа активност и подготовката им за острата конкурентна среда на Европейския съюз.
Същевременно се забелязва тенденция правителството да смята за изпълнено задължението си да информира гражданите, бизнеса и обществото, като представя информация в насипен вид с всички бюрократични технически подробности. Нереалистично е да се очаква, че гражданите и предприемачите ще бъдат в състояние пълноценно да анализират изискванията, стандартите, възможностите и предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени в рамките на Европейския съюз. Ето защо подобен подход е напълно неработещ. Необходимо е правителството и неговата администрация да подготвят в резюмиран, аналитичен и достъпен вид тази информация, която да бъде направена достояние на гражданите, бизнеса и обществото като цяло.
Във връзка с това е актуалният ми въпрос към Вас: какви са конкретните ангажименти, поети от правителството, по Глава двадесет и две "Околна среда" в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, представени във вид на резюмиран и аналитичен преглед? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Димовска! Министерството на околната среда и водите като водещо ведомство по Глава двадесет и две "Околна среда" винаги се е стремяло да осигурява актуална, точна и същевременно достъпна информация както по отношение на хода на преговорите по Глава двадесет и две, така и за подготовката на нормативни актове, програми и стратегии в областта на околната среда.
Бих искала да отбележа, че в своята работа министерството винаги се е придържало към основополагащия за съвременната администрация принцип на прозрачността, като конкретно вземането на решения по въпросите, свързани с предстоящото членство в Европейския съюз и ангажиментите на страната в областта на опазване на околната среда, е постигнато с помощта и в диалог с всички заинтересовани страни, включително и с бизнеса. Основните механизми за постигането на това са Работна група 22 "Околна среда", която подготвя и одобрява проекти на позициите за преговорите по сектор "Околна среда" и допълнителни информации към нея, както и проекти на нормативни актове, въвеждащи достиженията на европейското право в нея. В работата на Работна група 22 участват 70 представители както от различни държавни органи, така и представители на бизнеса. Провеждането на множество семинари, обучение, работни срещи, конференции и кръгли маси за запознаване на стопанските субекти с изискванията на националното законодателство в областта на околната среда.
Интернет-страницата на министерството, достъпна за широката общественост, е една от най-подробно разработените страници на държавно ведомство. В нея са публикувани всички основни нормативни актове, информация за рамковите споразумения, плановете и програмите, свързани с европейската интеграция.
Не на последно място бих искала да подчертая и това, че всички ангажименти за бизнеса, гражданите и държавата без изключение, които правителството на държавата договори по Глава "Околна среда", се съдържат в законите и подзаконовите актове към тях, приети през последните 6-7 години в областта на околната среда. Всички тези нормативни актове са публикувани в "Държавен вестник" и се предоставят от нашето министерство на всяко заинтересовано лице при поискване.
Що се отнася до Вашия конкретен въпрос за конкретните ангажименти, поети от правителството по Глава двадесет и две, представени в резюмиран и аналитичен вид, те могат да бъдат групирани в четири основни категории.
Първо, законодателни ангажименти. Република България към датата на присъединяване към Европейския съюз – 1 януари 2007 г., следва да е привела в пълно съответствие националното ни законодателство с изискванията на това на Европейския съюз. Понастоящем България е постигнала много добро равнище на законодателно сближаване, като е транспонирала по-голяма част от законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда.
Второ, ангажименти за укрепване и подобряване на административния капацитет на централно, регионално и местно ниво за прилагане и налагане на европейското законодателство в областта на околната среда. През 2003 г. беше одобрен от Министерския съвет Национален план за изграждане и укрепване на административния капацитет за прилагане на европейското екологично законодателство, който стриктно се изпълнява и има следните основни измерения – засилване на административния капацитет в системата на министерството и създаване на нови звена за прилагане на новоприети нормативни актове. В изпълнение на този ангажимент през последните две години бе извършена реорганизация на структурата на нашето министерство. Създаде се отдел за управление на опасните химични вещества. В Изпълнителна агенция по околна среда се обособи самостоятелен отдел за издаване на комплексни разрешителни. Създадоха се четири дирекции за управление на водите на басейнов принцип към министерството и басейновите съвети като обществени консултативни органи към тях. А като цяло системата на министерството бе подсилена с повече от 500 нови експерта, което представлява увеличение с над 50% спрямо 2002 г.
Същевременно със засилването на административния капацитет бяха предприети мерки за обучение и повишаване на квалификацията на експертите, работещи в системата на министерството.
Третото основно измерение на административните ангажименти е изграждането на необходимата техническа инфраструктура за прилагане и налагане на екологичното законодателство, като в резултат на това системата за мониторинг и докладване в областта на околната среда беше значително подобрена. През 2003 г. България заема осмо място в класацията на европейските страни по докладване на екологична информация за Европейската агенция за околна среда, като само за сравнение ще кажа, че в 2001 г. нейното място беше 17-о по ред.
Третият ангажимент по прилагането на принципа на интегриране на изискванията на околната среда с другите икономически политики с цел допринасяне към устойчивото развитие. България вече прилага пакет от мерки за интегриране на политиката по околна среда в секторните и регионални политики въз основа на устойчивото развитие като оценка за въздействието върху околната среда. Екологичната оценка на планове и програми, издаване на комплексни разрешителни, въвеждане на Националната схема за управлението на околната среда и отидиране и Националната схема за екомаркировка.
Четвъртият и основен ангажимент е ангажиментът по прилагане на изискванията на законодателството в областта на околната среда както за публичния сектор, така и за частния, като в публичния не може да не спомена, господин председател, изграждането на градски пречиствателни станции за отпадни води, изграждането на система за събиране и транспортиране на битови отпадъци, създаване на мрежа от съоръжения и инсталации, които да осигуряват оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, редица планове и програми "Натура 2000" и още множество други, частният сектор, от който множество депутати и представители на обществеността се интересуват, спадът в привеждането в съответствие на предприятията с изискванията на съответните нормативни актове за прочистване на отпадни води, депониране на отпадъци, намаляване на емисии от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух и водите, комплексното …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, наистина важни са тези неща, но прехвърлихте времето с повече от една минута.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Ако позволите, само едно последно изречение към госпожа Димовска. За още по-пълна и подробна информация нашето министерство е и на Ваше разположение, и на разположение на всички тук, и на цялата българска общественост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на реплика, госпожо Димовска.
СИЙКА ДИМОВСКА (ПГНВ): Благодаря Ви, госпожо министър.
Аз виждам, че краткото време не е достатъчно, за да направите едно такова подходящо изложение. Но смятам, че все пак е необходимо да се намери начин, по който това изложение да стане достояние до по-широката общественост, до всички онези, които се интересуват от този проблем. Може би е необходимо вашите експерти да намерят някакъв вариант за по-леснодостъпен начин до тази информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Имате право на дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Димовска, аз съм изключително благодарна на Вас лично и на всички народни представители, които се интересуват от тази тема, която е изключително актуална. Разясняването на всички стъпки, които са извършени дотук, относно започването, провеждането и приключването на преговорите по Глава двадесет и две "Околна среда" да стане наистина достояние на всеки, който се интересува от това.
Аз имам апел и Вие, след като ми задавате този въпрос, съм сигурна, че имате такъв - такова желание за такава информираност имат всички, които живеят в Република България. Защото информираността е първата стъпка, която ще доведе до промяна в съзнанието и мисленето на хората. И като следваща стъпка ще ги мотивира за едно ново европейско, едно истинско поведение като на грижовни стопани на цялата планета Земя.
Що се отнася до това, че стъпките са многобройни, трудни и важни за нашата страна, това наистина е така. Смятам, че голямата работа, която е свършена още от 2000 г. насам, наистина показа своите резултати.
Относно достъпа искам да споделя и това, че въпреки многобройните срещи, дискусии, кръгли маси, обучение, семинари Работната група 22 - със 70 представители от различни институции на неправителствения сектор, бизнеса, обществеността, получихме едно похвално удостоверение от неправителствена организация, която обяви Министерството на околната среда и водите за институцията, която до настоящия момент е дала най-пълна и навременна информация за всички, които се интересуват от тази проблематика. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева към министър Долорес Арсенова.
Госпожо Манева, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос. Разполагате с 3 мин.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Един от най-спорните проекти, засягащи най-ценните природни обекти на страната ни, е проектът, реализиран от фирма “Юлен” в Национален парк “Пирин” чрез увеличаване на пистите и лифтовете на територията на парка. Оказа се, че тревогите на неправителствените организации и обществеността са напълно основателни, защото пистите не съответстват на определените площи и място с териториално-устройствения план. Те са преместени, заемат значително по-голяма територия от разрешеното. Унищожени са много повече ценни дървесни видове, защото са изсечени значително по-широки просеки и най-важното – не е проведена рекултивация, в резултат на което в момента са активирани свлачища и значителни интензивни ерозионни процеси с непредвидими последици.
За съжаление, тези нарушения са допуснати поради пълно отсъствие на контрол от страна на Министерството на околната среда и водите. Въпреки очевадните нарушения, на които са свидетели цялата общественост на Банско и всички, които посещават парка, досега не е наложена нито една санкция за нарушенията. Нещо повече, има информация, че фирма “Юлен” е депозирала в Министерството на околната среда и водите искане за одобрение на инвестиционна програма, включваща нови три лифта, езеро за изкуствен сняг, ново водохващане и легализиране на временните постройки като постоянни. Всичко това в пълно противоречие с изискванията на законите за опазване на околната среда, за защитените територии, на териториално-устройствения план и на дадената концесия. Твърди се, че отново Министерството на околната среда и водите, вместо да защити държавните интереси, е поело ангажимент да намери начин да легализира тези желания. Твърди се също така, че ангажимент е поет от представител на ръководството на Министерството на околната среда.
Затова аз Ви питам: ще позволите ли да се изградят нови три лифта, да се изгради езеро за изкуствен сняг, ново водохващане и да се разреши временните постройки да се обявят за постоянни, в пълен разрез с екологичното законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител.
Госпожо министър, разполагате с 5 мин.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Изграждането на ски-зона над гр. Банско се осъществява от “Юлен” АД, както и Вие споменахте, чрез особено право на ползване – концесия, съгласно предвижданията на териториално-устройствения план - ски-зона с център гр. Банско - приет на 20.07.1999 г. с протокол на Върховния съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура и регионална политика към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и одобрен със Заповед № 09-13/2001 г. на кмета на община Банско. Териториално-устройственият план е приет с Решение № 5713 от 2000 г. по Оценка на въздействие върху околната среда на министъра на околната среда и водите. За обектите на концесиониране, за които се изисква такава оценка, оценката е извършена. Строителството на обекти и съоръжения в концесионната територия се осъществява на базата на съгласувани от министъра на околната среда и водите годишни инвестиционни програми, към изпълнението на които се пристъпва след съгласуване на работните проекти на отделните концесионни обекти, независимо от разрешенията, които се изискват за приемането на проектите по други закони.
Обектите на водоснабдяване от инженерно-техническата инфраструктура, предвидени съгласно териториално-устройствения план за изграждане на ски-зоната са: водохващане в района на финална къща, водохващане в района на пътя за хижа “Бъндерица”, водохващане в местността “Бъндеришка поляна”, водоем с водопровод в местността “Икрище”, водоем в местността “Бъндеришка поляна”. На този етап са изградени водохващане в района на пътя за хижа “Бъндерица” и водоем в местността “Бъндеришка поляна”, наречен езерото. Останалите инфраструктурни обекти, предвидени в ТУП, ще бъдат изградени след включването им в годишните инвестиционни програми.
Туристическите обекти, предвидени за изграждане в ски-зоната съгласно ТУП-а, са 4 броя сгради за лифтени станции, 3 броя сгради за заведения за хранене със ски-гардероби и 41 бр. типови обемни клетки с площ 36 кв. м всяка от тях, от които 33 бр. временни търговски обекти.
Ситуирането на търговските обекти на терена се осъществява съгласно планове за застрояване, разработени по установения от нормативните документи за устройство на територията ред, като тези планове също се съгласуват с Министерство на околната среда и водите. Министерството следи в работните планове за отделните постройки да бъдат заложени посочените в ТУП параметри, като разгърната площ, вид на постройката - монолитна сграда или временен обект и още други. Част от тези постройки ще бъдат изградени на мястото на съществуващите понастоящем в зоната незаконно построени паянтови постройки, използвани като заведения за бързо хранене, за ски-гардероби и др., неотговарящи на елементарни хигиенни изисквания. Досега в разглежданата зона не са изградени обекти, непредвидени в ТУП. Този факт беше констатиран и от две мисии на Комитета за световно наследство, посетили Националния парк “Пирин” и беше основният аргумент, заедно със създаването на план за управление на парка, за изваждането на Националния парк “Пирин” от списъка на застрашените обекти на световното природно наследство.
От казаното дотук се вижда, че строителството и другите дейности, свързани с изграждането на ски-зоната над гр. Банско се осъществяват съгласно документи, приети в съответствие с действащата в страната нормативна уредба. Министерството на околната среда и водите има основно контролни функции по изпълнение на условията в тези документи, като при съгласуването на годишните инвестиционни програми се цели за стриктно спазване на законодателството в областта на околната среда и договора за концесия. Ако възникне необходимост от изграждане на нови обекти, непредвидени в териториално-устройствения план, то това може да стане само по установения от действащото законодателство ред чрез приемането на нов или изменение на настоящия териториално-устройствен план.
Използвам случая, госпожо Манева, да Ви благодаря за приемането по време на Вашето ръководство на Министерството на околната среда и водите на документите, регламентиращи строителството и другите дейности в района на гр. Банско, защото изпълнението на условията на тези документи води до създаването на един наистина европейски курорт в района от полза за местното население и за развитието въобще на целия регион. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евдокия Манева, която има право на реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря.
Госпожо министър, аз поставям тези въпроси, защото за съжаление това, което казахте, не отговаря на истината. Това, което се прави в момента в парка, не отговаря на териториално-устройствения план, нито на концесионния договор. Ще Ви дам два примера.
Изграден е водоем на Бъндеришка поляна от 12 000 куб. м. Разрешението в ТУП и концесионния договор е за 104 куб. м, тоест то е десет пъти надвишено. Трите нови писти вече са трасирани и трасетата са изсечени преди Вашето съгласие. В този дух мога да Ви приведа още много примери.
Нещо повече, вместо Министерството на околната среда и водите да застане в ролята си – още веднъж подчертавам – на защитник на държавните интереси и на този уникален план, то прикрива системните нарушения и отказва информация. В досието на парк “Пирин” липсва териториално-устройствения план и практически нито една неправителствена организация в момента не може да извърши надлежна проверка за това какво е разрешено в ТУП и какво се прави в момента в парка.
Особено показателно е, че е отказана информация на контролната мисия на госпожа Рослер и госпожа Дуканис – представители на ЮНЕСКО и UICN. Те фактически не са получили информация какво се прави в този район.
Поради неправомерните действия се очертава една изключително неблагоприятна ситуация – парк “Пирин” да загуби своето значение на защитена територия от изключително висок клас и да бъде извадена от списъка на световното природно наследство. Това е изключително срамно и недопустимо.
Затова Ви призовавам – контролните органи на Министерството на околната среда и водите да влязат в своите правомощия. Също така призовавам неправителствените организации да започнат активни действия за защита на парк “Пирин”. Обещавам Ви, че на тази тема ние ще говорим отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, бих искала да Ви кажа, че на мен също ми е приятно да говоря на теми, които са дали положителен резултат за поминъка на населението и са същевременно с добър екологичен ефект. Така че колкото повече говорим на тази тема, толкова повече привърженици ще имаме - хора, които ще благодарят за добрата работа на всичко, свършено досега, като същевременно споделя своите надежди и очаквания, че това няма да е единственият проект, който със съвместните усилия на много институции и на две правителства се реализира, все пак.
Относно това, което казахте, че се твърди едно или друго, много сме слушали за различни твърдения. Въпреки това, след като е подаден сигнал от Вас сега, ние ще направим отново проверка и при доказани закононарушения ще вземем съответните мерки по законоустановения ред.
Относно това, което казахте, че ТУП е бил на разположение в Дирекция “Национален парк”, аз считам, че той е на разположение в много други институции. Ще направя проверка. Струва ми се твърде странно да не е даден на разположение. Той е документ, който има обществено достояние и не би могъл да бъде укрит от една или друга институция. Всеки, който се интересува, би могъл да го има на разположение. Когато парк “Пирин” трябваше да бъде изваден от отрицателния списък на обектите с културно и природно наследство на ЮНЕСКО, именно този проект, цялостната дейност на Националната служба за защита на природата, Дирекция “Национален парк Пирин” и цялата общественост съдействаха при това посещение в разговори, коментари, дискусии и проверки, както подчертах, и той беше изваден от отрицателния списък. С бъдеща такава положителна съвместна дейност съм убедена, че ако има някъде негативи, ще бъдат изчистени и посоката ще бъде достатъчно позитивна за цялата общественост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Панайот Ляков към министър Долорес Арсенова.
Господин Ляков, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос относно изграждането на пречиствателна станция за отпадни води – Пазарджик.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Когато зададох преди време този въпрос, все още имаше процедура по избора на изпълнител. Процедурата не беше завършена. Тогава получих отговор от министър Арсенова, но тъй като доста от нещата се промениха, а изграждането на тази станция е един от най-важните проблеми на община Пазарджик, ще поставя един кратък въпрос: какво предвижда договорът с фирмата-изпълнител и кога ще започне строежът на пречиствателната станция за отпадъчни води на гр. Пазарджик? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ляков, благодаря Ви за този въпрос. Министерството на околната среда и водите като водещо ведомство в областта на околната среда винаги се е стремяло да предоставя навременна, актуална и точна информация, а същевременно и достъпна – както подчертах в отговорите си дотук – както по отношение на дейността си, така и по конкретно поставени въпроси и възникнали проблеми.
Бих искала да отбележа, че по отношение на работата си представляваното от мен министерство се придържа към един основополагащ, но не и единствен принцип – прозрачността. Основната цел, която сме си поставили, е винаги да информираме обществото за всичко, което касае и което е свързано с проблемите на околната среда, като оставим възможност и за пряк диалог с нас.
В отговор на поставения въпрос – искам да Ви уведомя за хода на процеса. През 2001 г. беше одобрен за финансиране по програма ИСПА проект “Събиране и пречистване на отпадъчните води на гр. Пазарджик”, който възлиза на обща стойност 19 110 968 евро. От тази сума 65% са ни предоставени безвъзмездно. Проектът предвижда изграждане на градската пречиствателна станция, което включва следните работни процеси: биологично пречистване като първо стъпало, рекултивация на активна утайка като второ стъпало, като в същото време дава възможност за изграждане на съоръжения за отстраняване на азот и фосфор като трето стъпало. В изграждането са включени следните съоръжения: решетки, пясъкосъдържател и маслоуловител, измервателно устройство, първични утаители, биобасейни, вторични утаители, дезинфекция и утайково стопанство. Станцията е предвидена за изграждане в нечувствиетлна зона и е с капацитет 52 хил. куб. м отпадъчни води на ден. Доплънително ще бъде рехабилитирана съществуващата помпена станция за отпадни води от индустриалната зона на града. В проекта на договора за строителство освен изграждането на станцията е предвидено и изграждането на съпътстваща инфраструктура за две години, като след пускането на обекта в експлоатация ще се поеме гаранция за срок от една година за доказване на проектните параметри на станцията и разходите за експлоатация. Съпътстващата инфраструктура включва завършване на главния довеждащ колектор и отвеждащия колектор, заустване в “Марица”, рехабилитация и преобразуване на помпената станция в индустриалната зона, изграждане на двойно електрическо захранване и пътна връзка с републиканската пътна мрежа.
В допълнение на всичко дотук искам да ви информирам още, че към настоящия момент са сключени всички договори за услуги, предвидени във финансовия меморандум, необходими за реализация на проекта, а именно: независим оценител за управление на проекта и за строителен надзор. Както е известно, търгът за строителство бе обявен на 26 юни 2003 г., а оценителната комисия предаде доклада си за избор на строител през м. ноември 2003 г. Одобряването на доклада на оценителната комисия от делегатите на Европейската комисия в София отне повече от три месеца. Към настоящия момент проектът на договор с номинирания изпълнител е внесен в делегацията на Европейския съюз в София и след одобрението му ще бъде подписан от строителя. Съгласно предварителния график договорът ще се подпише от страните и ще се съгласува от делегацията на Европейската комисия до края на м. август 2004 г. По проведената международна тръжна процедура нямаше нито една процедурна забележка по отношение на работата ни от страна на наблюдателите от Европейската комисия, които взеха участие в работата. В съответствие с графика за реализация на обекта строителството ще продължи две години. Началото на строителните работи се очаква да започне до края на настоящата година.
По отношение на предприетата политика за максимално и ефективно усвояване на защитените средства от Европейския съюз, нашето министерство ще предложи с тъй наречените спестени средства, което означава разликата между защитените във финансовия меморандум средства и договорираните средства, да бъдат реализирани допълнителни дейности, които ще подпомогнат общината за разрешаване на съществуващи проблеми във водния цикъл на града.
Осъзнавайки основната роля на общините за ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз и необходимостта от активното им въвличане при реализацията на обектите, нашето министерство предприе редица стъпки за подобряване на административния капацитет на местно ниво. Организирахме редица обучения за експерти от общинските администрации, по време на които водещи специалисти от страни-членки на Европейския съюз предадоха своя опит в областта на подготовката и изпълнението на инвестиционни екологични проекти.
Допълнително бих желала да ви информирам, че експерти от община Пазарджик също активно се включват в управлението и изпълнението на проекта за построяването на пречиствателната станция. Ние разчитаме, че с тяхна помощ и с много усилия от наша страна, разбира се, ще реализираме проекта в поставените срокове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Панайот Ляков за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо министър, явно административните процедури са безкрайни и отнемат много време. Все пак е хубаво, че в края на м. август договорът ще бъде окончателно одобрен и може би е хубаво още м. септември-октомври да започне строителството, за да се използват пълноценно месеците, когато може да се работи добре. По моя груба сметка тогава при строителство, което ще продължи две години, на 1 януари 2007 г., когато България ще стане официално член на Европейския съюз, Пазарджик ще има нова пречиствателна станция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако желаете дуплика, госпожо министър, заповядайте. Отказвате се. Това е Ваше право.
Преминаваме към последния актуален въпрос към министър Долорес Арсенова, който е зададен от народния представител Евгени Чачев относно тарифата за таксата за водоползване при риборазвъждане.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаема госпожо Арсенова! След извършената през 2002 г. реформа на общата политика в областта на рибарството на Европейския съюз изкуственото риборазвъждане се оформя като основен приоритет на Евросъюза поради критично намалените запаси от риба в Световния океан и вътрешните морета.
С оглед подготовката на българския отрасъл “Рибовъдство” да възстанови загубените през последните десет години позиции в областта на изкуственото риборазвъждане и да устои на конкурентния натиск след датата на присъединяване към Европейския съюз отпадането на таксата за водоползване ще се окаже единствената възможност за оцеляването на този отрасъл, още повече, че в законодателството на Европейския съюз такава такса не съществува. Единствената страна в Европейския съюз, в т.ч. и в новоприетите десет държави от Югоизточна Европа, такава такса не съществува.
В тази връзка различни фирми от отрасъла, както и неправителствени организации, в т.ч. и Асоциацията на производителите на рибни продукти в България, многократно са се обръщали с молба към Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към Министерството на земеделието и горите за изключване от тарифата на таксите за водоползване на таксата за водоползване при риборазвъждане, събирана съгласно чл. 2, ал. 2 на Постановление № 154 на Министерския съвет.
От страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с писмо, изх. № 114 от 5.12.2003 г. до Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите се изразява категорично становище в подкрепа на премахването на тази такса.
Независимо от това Министерството на околната среда и Министерството на земеделието остават глухи за това искане на българските рибовъди. Едва след изпращането на две последователни писма до министър-председателя Симеон Сакскобургготски и лично до Вас, госпожо Арсенова, преди около месец Министерството на околната среда благоволява да отговори в лицето на зам.-министър Николай Куюмджиев, като отказва категорично искането с мотивите, че се разработва нов закон за водите, че няма изготвени секторни програми за развитие на риборазвъждането.
Именно затова е моят актуален въпрос към Вас, уважаема госпожо министър. Не е ли бюрократичен подходът Ви към искането на рибовъдите и не считате ли съществуването на таксата за водоползване при риборазвъждане, единствена в България, за необосновано?
Ако отговорът Ви е положителен, ще предприемете ли и в какви срокове съответните стъпки за спасяване на рибовъдството в страната ни, а заедно с това и определена крачка напред в изпълнението на Глава осма “Рибовъдство”, където България е поела ангажименти за присъединяването ни в Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: С 1,07 мин. прескочихте времето.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, правителството на Република България, в т.ч. и Министерството на околната среда и водите, споделят тревогата на Европейския съюз по отношение критичното намаляване на запасите от риба в Световния океан и вътрешните морета, във връзка с което дългосрочната цел на приетата от Министерския съвет Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, в която напълно са приети духът и принципите на Рамковата директива за развитие на Европейския съюз, е постигането на добро качество на водите, водната среда, в която се развиват аквакултурите.
В отговор на поставения от Вас актуален въпрос Ви предоставям информация относно тарифата за таксата за водоползване при риборазвъждане. Тарифата за таксите за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е одобрена с Постановление на Министерския съвет № 154 от 28 юли 2000 г. Тарифата за таксите за право на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е разработена като са отчетени качествата на предоставената за ползване вода, степента, в която тя се замърсява от конкретната цел на водоползването или ползването и социалната поносимост на таксата.
Според тарифата водоползването за риборазвъждане се отнася към други цели, за които е предвиден един от най-високите единични размери на таксата – 0,02 до 0,05 лв. Определената по този начин такса е твърде висока и не стимулира рибостопанската дейност. Например за производство на 30 т пъстърва в изкуствено създадени условия – рибарници на течащи води – е необходима около 300 л/сек. прясна вода първа категория, 24 часа в денонощието или 9 468 000 куб. м годишно. Ако водоползването се отнесе към други цели, годишната такса е в размер на 473 040 лв. Ако водоползването се отнесе към промишлени цели, таксата е в размер на 370 432 лв. При това цената на 1 кг риба по така определената такса за водоползване следва да се покачи с 12,61 до 15,77 лв. при изкупна цена 4 до 7,00 лв.
По предложение на Министерство на околната среда и водите Министерският съвет с Постановление № 254 от 6 ноември 2001 г. прие изменение на тарифата, като единичният размер на таксата за водоползване от повърхностни води за риборазвъждане се намали до 0,0005 лв. за куб м, тоест сто пъти. През 2003 г. Министерството на околната среда и водите беше уведомено за наличие на рибовъдни стопанства, които ползват за дейността си изворни води, които по смисъла на Закона за водите са подземни води, за които такса за водоползване не беше променена с изменението на тарифите от 2001 г.
В тази връзка Министерският съвет с Постановление от 2 февруари 2004 г. прие и намаляването на таксата за водоползване за риборазвъждане от изворни води до 0,0005 лв. на куб. м, тоест още десет пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че нищо няма да разберем с тези нули.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Това е половин стотинка.
При тези условия, посочените като примери държавни дивечовъдни станции: "Извора", "Своге" и "Кюстендил", от които само станция "Извора" произвежда зарибителен материал, и които ползват съответно: 7 млн. 900 куб. м вода, 157 хил. куб. м вода за втория и 5500 куб. м вода за следващия, следва да заплащат годишна такса за водоползване в размер: първият – 19 700 лв., вторият – 394 лв., и третият – "Кюстендил" – 14 лв. годишно.
По време на подготовката на документацията за последното изменение на тарифата в нашето министерство постъпиха писма от институции, цитирани от Вас, с искане водоползването с цел "Риборазвъждане" да бъде освободено от такса. Но в тези писма се посочват само примери за ползване на изворни води.
Въпреки многократните разговори на експерти от министерството с представители на тези асоциации и до момента не са представени конкретни разчети, доказващи, че определената такса, в размер пет стотни от стотинката за кубически метър вода, създава финансови бариери пред отрасъла. Освен това такса за водоползване с цел риборазвъждане се дължи само за басейни и други съоръжения, изградени с тази цел. Това са рибарници, построени извън естественото корито на реката, имаща изградени хидротехнически съоръжения за отнемане на води от водните обекти и отвеждането им в построените съоръжения, при които в определени участъци от реките се застрашава естествената водна екосистема.
Тези съоръжения са една незначителна част от регламентираните в чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, рибостопански обекти, а именно: естествени води и водни обекти по смисъла на Закона за водите; изкуствени водни обекти – язовири; специализирани водни обекти.
За съжаление, както е видно от посочените данни, стопанският интерес в страната е насочен към производство на тривиални сладководни видове и в никакъв случай не допринася за обогатяване на естественото видово разнообразие, а още повече в морето и Световния океан. Макар таксата да е в един изключително символичен размер, все пак държавата ползва тези приходи за мониторинг и възстановяване на тяхното качество. И въпреки това, бихме могли при наличие на воля у законодателя, с новия Закон за водите, който ще бъде разработен до края на годината, да бъде предвидено освобождаване от такси за водоползване на тези стопанства, които произвеждат зарибителен материал, с цел поддържане на видовото разнообразие в българските води. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за реплика.
Моля да се придържаме към регламента.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, изумен съм от отговора. Трябва да знаете, че качеството на водата не се променя при нейното ползване за развъждане на риби и аквакултури. То остава същото и на изхода според направеното от Министерството на околната среда и водите измерване. Това е тяхно заключение. Количеството на водата не може да се промени, тъй като водата не се ползва за потребление, какъвто е случаят за напояване на земеделски култури. При риборазвърждането няма разход на воден ресурс.
Таксата "Водоползване", наложена на сектора, пак ще повторя, е убийствена и цели единствено закриването на отрасъла. За разлика от страните-членки на Европейския съюз, където държавата субсидира това производство.
Ще ви дам конкретен пример. Ако вие ползвате един язовир с водна площ от 1000 хектара и обем 4,5 млн. куб. м вода, следва да заплатите такса за право на ползване 112 хил. лв. и такса за разрешено ползване 55 хил. лв. Ако вие добивате годишно около 100 т риба, това означава, че трябва да заплатите по 1,67 лв. на всеки килограм добита риба.
Това ли означава на практика присъединяване към общата политика на Европейския съюз в областта на рибарството и риборазвъждането? Как рибопроизводителите да извършват наложителните сериозни инвестиции в модернизиране на рибовъдните обекти, включително в предприятия за преработка, пречиствателни съоръжения и други? Как рибопроизводителите ще изготвят секторен анализ и стратегия на отрасъл "Рибовъдство" за следващите години до присъединяването и след това? Не е ли именно това задължение на Министерството на околната среда и водите и на правителството, госпожо министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Арсенова, имате думата.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Ако ми позволите съвсем кратък коментар, защото темата за водите и рибарството е изключително важна и не може в толкова кратко време да се отговори на такива сериозни въпроси.
Във връзка с репликата на господин Чачев, предложих още в своето експозе, при наличието на воля на законодателя всичко може да бъде променено. Ние сме направили като изпълнителна власт необходимите усилия и стъпки, за да се стигне до половин от половината стотинка.
Относно това, което твърдите, че няма никакви загуби, европейското законодателство предвижда обща разпоредба, изискваща възстановяване на разходите за водни услуги, в това число и за ресурса, и за опазване на околната среда. Това по същество всъщност е таксата за водоползване и таксата за замърсяване на водите.
Понеже ние с вас не сме експерти по водите, може би когато влезе законът в съответните комисии и когато влезе в пленарна зала, специалистите ще си кажат тежката дума относно това - къде има загуби, къде няма, дали се нарушава качеството, ако количеството не се нарушава. Моите експерти твърдят, че по отношение на качеството това не е същото и не е така.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): И аз така смятам.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: И господин Великов смята така. Така че, предлагам, ако ме подкрепите, когато влезе законът в Народното събрание, експертите и депутатите да си дадат становището. Аз лично нямам нищо против да няма такси за ползване на тази услуга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Днес министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова отговори на шест актуални въпроса и питания. С това приключи нейното участие в парламентарния контрол, за което й благодарим.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на държавната администрация Димитър Калчев.
Първият актуален въпрос е зададен от народния представител Васил Маринчев.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър! Господин министър, моят въпрос беше зададен още през м. март, ако не ме лъже паметта, или може би през м. февруари. За съжаление в момента не си нося входящия номер. Вече бях загубил надежда, че той ще влезе някога в парламентарния контрол. Разбира се, Вие най-вероятно вина за това нямате.
Мислех, че за тези четири месеца, евентуално въпросът, който повдигам пред Вас, е решен. Тази сутрин, когато видях програмата на парламентарния контрол, че най-после ще мога да задам въпроса си, се опитах да направя проверка и се оказа, че проблемът още не е решен.
За какво става дума? През м. януари 2002 г. областният управител на Пазарджик освобождава един от служителите си – Юлиян Филипов, дисциплинарно. Макар, че аз смятам, че това не е дисциплинарно, а политическо уволнение.
Господин Филипов, разбира се, подава жалба. ВАС, Пето отделение на тричленния състав удовлетворява неговата жалба. Постановява, че освобождаването е незаконосъобразно, възстановява го на работа. Нормално, областният управител подава касационна жалба и в резултат на всичко това на 20.11.2002 г., по-малко и година от уволнението, с решение на ВАС Юлиян Филипов е възстановен на работа. Решението е, че освобождаването е незаконосъобразно. След което следва ново уволнение, този път Юлиян Филипов не го оспорва, само завежда иск да му се платят обезщетенията за времето, за което той е останал без работа.
Издадено е дори решение на Пазарджишкия съд, с което се постановява, че му се дължи обезщетение в размер на 4467 лв. Странно защо обаче областният управител изплаща на Юлиян Филипов значително по-малка сума – 2972 лв., тоест остава разлика от 1835 лв., които и до този момент не са изплатени.
Има и съдебен лист на съдия-изпълнителя. Нещата не са приключени и моят въпрос е има ли и други случаи освен този и какво е отношението към този случай на неспазване на решение на съда от страна на областни управители и какви мерки предприемате Вие за туширане на такива случаи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на държавната администрация Димитър Калчев, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Васил Маринчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Маринчев, уважаеми дами и господа! Действително въпросът е доста стар и за съжаление той още се движи в преписките, тъй като окончателно решение от страна на областния управител няма.
Ще започна отзад напред. Първо, ще ви кажа, че нямаме други случаи на неизпълнение на решение на съдебната власт от други областни управители. Мисля, че не бива даже и да коментирам трябва или не трябва да се изпълняват тези решения – естествено, че това са съдебни решения, които трябва да се изпълняват, въпреки че аз нямам права по Закона за администрацията за контрол върху изпълнението на съдебните решения. Няма място за коментар, пак казвам, дали те трябва да се изпълняват или не. Аз се постарах да се запозная с решението на Пазарджишкия районен съд що се касае до господин Юлиян Филипов. Той е представил в Областната администрация на Пазарджик копие от изпълнителния лист и съответно заявление за сумата 4467,84 лв. заедно със законната лихва, която е считана от 21 януари 2003 г., както и сумата 340 лв. за съдебно-деловодни разноски. Сумата представлява обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за времето, през което не е бил на държавна служба поради неправомерно прекратяване на служебното му правоотношение, тоест за периода от 14 февруари 2002 г. до 3 декември 2002 г. Първите три месеца от така посочения период, а именно 14 февруари 2002 г. до 27 април 2002 г. господин Филипов е бил в отпуск по болест, за което е представил болнични листове. На лицето е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност за посочения период в размер на 980 лв. Средствата за обезщетение за временна нетрудоспособност са изцяло за сметка на Националния осигурителен институт. Върху тази сума са начислени и преведени по сметка на Националния осигурителен институт дължимите осигурителни вноски както следва – няма да ги изброявам.
При издължаване на сумата от 4467 лв. по изпълнителния лист в този период попада и периодът на временната нетрудоспособност и следва да се начислят и внесат осигурителни вноски съответно за обществено и здравно осигуряване. Това обаче би довело до внасяне на осигурителни вноски два пъти за един и същи период от време, а отделно това би създало и разминаване на информацията, която се подава в НОИ ежемесечно за осигурените лица - първия път внесените осигурителни вноски върху сумата, получена като обезщетение поради временна нетрудоспособност и втори път – осигурителните вноски върху частта от обезщетението по изпълнителния лист, което включва месечното възнаграждение на господин Филипов за същия период. Не съществува хипотеза в нашето законодателство, в която лицето може едновременно да получава обезщетение за временна нетрудоспособност, тоест в отпуск по болест, и да получава брутното си възнаграждение за същия период. Поради това състояние на нещата, предвид на така изложеното, първо, с цел да не се допусне реална имуществена вреда на бюджета на Областната администрация в гр. Пазарджик, плащайки два пъти осигурителни вноски за един и същи период, Областната администрация в Пазарджик оспорва това решение. На второ място, щета ще се нанесе на бюджета на съответната държавна структура – НОИ.
И на трето място, мисля, че трябва да кажа, че независимо от всички съображения, щом като има решение на Пазарджишкия окръжен съд, за мен това е окончателно решение, независимо от съображенията, които аз изразих тук. Не знам дали обжалванията ще дадат някакъв резултат.
Въпреки че по закон нямам такива правомощия, уважаеми господин Маринчев, заради авторитета на държавния служител, заради Вашия авторитет, авторитета на държавната администрация ще се постарая да приканя областния управител настоятелно да изпълни решението на съда. След като така е преценил, независимо от тези сериозни съображения, които аз изброих, мисля, че трябва да се изпълни категорично решението на съда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринчев, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин министър, аз се радвам, че мислим горе-долу в една и съща посока. След като има решение на съд, то трябва да бъде изпълнено. А ако областният управител не е бил съгласен с решението на съда, то е следвало в уречения срок да оспори това решение и да се получи окончателно решение. Областният управител обаче не е направил това нещо и сега би трябвало да си плати всичките обезщетения на господин Юлиян Филипов.
Отделно от това, към Юлиян Филипов в момента вече са предявени допълнителни искания от страна на НОИ за внасяне на осигурителни вноски. Предполагам, че това е свързано с факта, че той е бил в болнични през определен период от това време. Но дори и тази разлика, за която Вие споменахте, че е от порядъка на 800 лв. и не е изплатена, е 1800 лв. Значи отново остава нещо, което областният управител дължи.
Използвам обаче трибуната и темата на моя актуален въпрос – уволненията. Когато се гледаше Законът за държавния служител, аз направих изявление, че е редно онзи, който уволнява без да спазва закона, съдът връща уволнения на работа и съответно присъжда да му се изплатят някакви обезщетения, да носи и отговорност. Това е пропуск на Закона за държавния служител, пък и на Кодекса на труда - директно да бъде постановено такова решение. Но, надявам се, че когато минат финансови ревизии на съответните места, независимо къде, финансовите ревизори ще определят това като щета и ще го отнесат за сметка на виновния.
В същото време масова е практиката на уволняване на хора и възстановяване от съда. Проверете само в област София, за която имам малко повече информация като бивш областен управител, колко души са уволнени и има ли дела, заведени срещу уволнения, които да не са спечелени. Мисля, че има само едно такова дело. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринчев.
Питане към господин Калчев са отправили народните представители Васил Василев, Иван Иванов и Александър Маринов относно намерение на правителството за отдаване на почивните бази на Министерския съвет на концесия.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Говорителят на правителството обяви намерението му да отдаде почивните станции на Министерския съвет на концесия. Съвсем естествено е да се проявява голям интерес към този проблем, защото става въпрос за 10 почивни станции в черноморските и планински курорти, разполагащи с над 1000 легла. Още повече, че за тази година общият размер на субсидиите за всички резиденции и почивни станции към Министерския съвет е около 1 милион лева, тоест това са пари на българските данъкоплатци и стопанисването на тези обекти по този начин е неефективно за българската държава. Не е нормално Министерският съвет да се занимава с несвойствени дейности и да стопанисва почивни станции. Очевидно е, че това са атрактивни обекти, към които има огромен интерес.
Появи се информация, че сред сериозните кандидати за стопанисване на почивните станции и резиденции най-вероятно ще бъде Държавната компания на Кралство Испания “Парадорес”. Представители на фирмата вече са огледали на място правителствените резиденции и почивни станции, без да е обявена и открита процедура за приватизация. Убеден съм, че към тези обекти ще проявят интерес и български инвеститори, които имат натрупан опит в туристическия бизнес. Лансира се и друга идея – сключване на дългосрочни договори за съвместна дейност с частни фирми.
Уважаеми господин министър! Според мен най-подходящата форма за приватизация на тези обекти е търг с явно наддаване, защото по този начин ще се избегне съмнението за приватизация под масата, ще се гарантират максимални приходи от приватизацията и ще се привлекат сериозни инвеститори от туристическия бранш, а защо не и български фирми с опит в туризма?
С оглед на гореизложеното моите въпроси към Вас, уважаеми господин министър, са следните:
Първо, какви са мотивите и основанията почивните бази на Министерския съвет да бъдат отдадени на концесия?
Не смятате ли, че тези почивни бази трябва да бъдат продадени чрез явен търг, за да няма съмнения, че някой ще бъде облагодетелстван от предложената от Вас процедура? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Имате думата за отговор на отправеното питане, министър Калчев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Василев, господин Иванов, господин Маринов, уважаеми дами и господа народни представители! Разбираем е интересът, който предизвика в публичното пространство обявеното намерение на правителството, подчертавам, намерение, решение няма още, да предприеме действия за отдаване на концесия на предоставените за ползване и управление на Министерския съвет почивни бази. Считам за необходимо да заявя, че това ще стане в съответствие с принципите на гарантирана публичност на процедурите и прозрачност, свободна и честна конкуренция, осигурявайки равни възможности за участие на всички кандидати при спазване на действащата нормативна уредба, най-вероятно чрез открита тръжна процедура. Към настоящия момент представителните и социални нужди на централните държавни органи се обслужват от 16 обекта – публична и частна държавна собственост, включващи 2 резиденции и 10 почивни и лечебновъзстановитени бази, 2 ловни стопанства, обект за обществено хранене и хотели, спортнооздравителен комплекс “Лозенец”. Тези обекти се ползват основно от народните представители, администрацията на Народното събрание, администрацията на президента, на Министерския съвет, членове на Конституционния съд.
Резиденциите “Бояна” и “Евксиноград” са представени за стопанисване и управление от Министерския съвет за държавни представителни нужди с решение на Министерския съвет. На основание на Закона за лова и опазване на дивеча предстои да бъде довършена процедурата по обособяване на стопанствата “Искър”, “Воден” и “Хисар” като държавни дивечовъдни станции, юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
През 2000 г. без да се променя статутът на обектите режимът на ползване беше либерализиран. Налице е свободен прием на граждани, осъществяват се представителни мероприятия на юридически лица, фирми и други. Подробна информация за условията за ползване на обектите и конкретните цени може да бъде намерена в Интернет-страницата “www.travelgovernment.bg”. Оповестеното от говорителя на правителството намерение засяга 10 от тези обекти, представляващи почивни и лечебновъзстановителни бази, 9 от които са със статут на частна държавна собственост и 1 е публична държавна собственост. Финансирането на всички тези обекти се извършва чрез предоставяне на субсидии от републиканския бюджет. Вярна е Вашата информация, че 1 млн. и над 1 млн. субсидии се ползват независимо от завишените на няколко пъти през последните години цени за тези бази. Те се ползват частично, не повече от натоварените месеци в годината, най-вече м. август, през останалото време има някои бази, които дори и не работят. Не повече от три месеца в годината работи “Наречен”. Неголяма е запълняемостта през зимните месеци и на останалите бази.
Мотивите да вземем това решение са следните:
Първо, намаляване на разходите на бюджетната субсидия за издръжка и капиталови разходи, защото това, което Ви казвам, цифрата, която споменах, се отнася за субсидията за издръжка. Не смятам капиталовите разходи, които са обикновено 1-2 млн. на година, освобождаване на административен капацитет от администрацията на Министерския съвет, зает с обслужването и управлението на тези обекти и насочването за изпълнение на други необходими дейности.
Сигурно всички сте съгласни с мнението, че не е работа на администрацията на Министерския съвет да стопанисва хотели, ресторанти и т.н.
Няма никакво категорично намерение обектите да бъдат продавани. Не само “Парадорес”, а и “Некерман” и много други са се интересували от тези обекти. При една процедура те ще участват на равни начала с всички български кандидати, може да има и чуждестранни, повтарям, при открита тръжна публична процедура за необходимото действие, което ще се подготвя. Има много варианти. Единият вариант, който би заинтересувал най-много инвеститорите – концесия за 25 години, съгласно Закона за концесиите. Много голяма част, да не казвам всички от тези обекти разполагат с много сериозни и големи свободни терени, на които биха могли да се построят нови корпуси, съвременни, модерни, съгласно съвременните изисквания на туризма.
На второ място, предоставяме право за дългосрочно ползване от 10 години по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му.
На трето място, предоставяме под наем за срок от 5 до 10 години, който смятам, че при едни сериозни инвестиционни намерения няма да бъде атрактивен.
На четвърто място – аутсорсинг, прехвърляне към частния сектор на функции на администрацията, които нямат пряк публичен ефект за обществото. Аутсорсингът от друга страна се разбира и като дейност, при която държавната институция запазва отговорността за функциите, докато ежедневното осъществяване на тези функции и задачи е предоставено на външна организация.
При всички от тези изброени способи държавата ще си остане собственик на имуществото, сградите, терените и движимите вещи, но преди всичко ще се постигнат икономии, ще бъде извършена модернизация на базите, много от тях са наистина неатрактивни, от години не са влагани сериозни инвестиции, по-голяма финансова гъвкавост чрез намалени режийни разноски, оперативна гъвкавост и контрол посредством договорните отношения, достъп до по-добри управленски умения за дейности, които не са основни и гъвкавост на персонала.
Искам още веднъж да Ви уверя, че ако се стигне до такова решение, което вероятно ще се вземе след завършване на активния сезон, то трябва да бъде взето от Министерския съвет, който трябва да одобри условията и процедурата и начина, по който трябва да стане отдаването на концесия или дългосрочен договор за наем.
Не на последно място ще се опитаме едно от основните условия да бъде запазване за определени периоди от годината на сега съществуващите бази в този им вид, защото не се съмнявам, че ще бъдат веднага достроени и разширени в достатъчно сериозен вид, там да се запазят условия за летуване на същите тези служители от Конституционния съд, администрацията на президента, Народното събрание, Министерския съвет, и които досега летуват там, за да гарантираме по този начин ненарушаване на правата им за отдих и почивка през активните месеци – юли и август. Това са нещата. Няма още категорично и окончателно решение на Министерския съвет, подготвят се условията, вероятно есента ще бъдем готови, за да можем да ги оповестим предварително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Калчев.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Калчев! Искрено се радвам, че сте в крепко здраве и сте отново сред нас, за да отговаряте на нашите въпроси. Да Ви кажа, сериозно се бях обезпокоил, че ще чуем отговорите на въпросите си някъде към Коледа или най-рано към Никулден.
Уважаеми господин министър, аз, българският народен представител, от трибуната на българския парламент искам да заявя ясно и категорично, че ние, народните представители от Съюза на демократичните сили в никакъв случай не желаем привилегии за нас: нека да почиваме така, както почиват всички останали български граждани!
Затова, господин Калчев, не приемам Вашата теза, развита пред медиите – вестниците “Монитор” и “Политика”, за запазване на преференциите за народните представители и министрите при положение, че бъдат отдадени на концесия почивните бази. Това не кореспондира с нашия политически морал.
В тази връзка искам да Ви задам следните уточняващи въпроси:
Първо, считате ли, че отдаването на концесия е най-правилният и най-полезният за държавата начин на стопанисване на тези бази, а не продажбата чрез явен, открит публичен търг пред очите на всички граждани и веднъж завинаги да се сложи край на привилегиите за министри и депутати? Не считате ли, че концесионирането създава корупционни предпоставки за облагодетелстване на среди около българското правителство за сметка на българската държава, след като ясно, категорично и недвусмислено се проявява вече повече от една година желание от няколко испански фирми?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Маринов.
Имате думата за отговор, министър Калчев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! С първата констатация съм напълно съгласен, но няма да бъде мое еднолично решение да не се предоставят никакви привилегии. И в това отношение съм се изказвал много пъти, така че напълно подкрепям Вашето предложение. Само че решението няма да бъде мое еднолично.
Второ, по отношение на концесии или продажба. По отношение на концесия държавата все пак запазва собствеността си. Не знам как ще бъде развитието занапред, но искам да Ви кажа, че има и много негативни примери от предишното стопанисване на тези бази.
Ще ви дам за пример резиденция “Лозенец”. Тя беше в окаяно състояние, от 3-4 години не беше използвана. Това отне много средства на Министерството на отбраната и Въоръжените сили, на тях беше предоставена базата, възстанови се и в момента тя е едно прекрасно място за всякакъв вид мероприятия – и обществени, и за фирми, и за държавни институции, и т.н.
Така че по отношение на концесията или директната продажба, искам да Ви кажа, че мисля, че некоректно се споменава името на тази испанска фирма. Но аз казах: много фирми са проявявали интерес – и български, и чужди – “Туи”, “Некерман”, и др. Не знам защо се лансира тази фирма. Аз пък ще Ви кажа, че най-малка вероятност има тази фирма да бъде избрана за кандидат-купувач или концесионер. Тя е държавна фирма, сто процента държавна. Съмнява ме дали с концесионни договори ще привлечем държавни фирми. Най-вероятно това ще бъдат пак български фирми, които имат активно присъствие в хотелиерския бизнес в България. Има много мощни фирми.
Що се касае до корупцията, корупция може да има не само в концесионирането, може да има и в продажбите, може да има и във всички други варианти. Нали затова говорим, че тръжните условия трябва да се приемат от Министерския съвет, да бъдат широко публично огласени, да има открит явен търг и мисля, че тогава дали ще е вариант концесия или ще бъде продажба, няма никакво значение. Все пак аз казвам: при концесията държавата си запазва собствеността, а и какъв ще е вариантът – дългосрочен договор за ползване под наем или концесия, това ще реши Министерският съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Василев, Вие ли ще изразите отношението си към отговора на министъра?
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, колеги, господин министър! Не чухме ясно дали ще продавате станциите или ще ги концесионирате. Искам да Ви кажа, че на българското правителство, на Министерския съвет не му трябват почивни станции. Не му трябва собственост. Вие трябва да ги раздържавите и да ги продадете. И това трябва да стане само по един начин: с явен търг с наддаване, защото това са едни от най-апетитните парчета по нашите курорти – на Черноморието и планинските.
Оттам насетне, ако всичко това, което тук се усуква по килифарски, се реализира като концесия или каквото и да е, просто ще остане съмнението за поредната далавера, която се организира в правителството. То, между другото, вече е стил да се правят такива неща и да се нарушават законите, но в крайна сметка мисля, че това е недопустимо и този път Вие като министър на държавната администрация да се включите в списъка на министрите, които предприемат подобни действия.
Не може да не се даде обяснение за това как още зимата пристигат испански фирми, доведени от сина на министър-председателя, и оглеждат базите. След като минават те, започва да се спряга името на някаква фирма, та било тя и държавна испанска, че имала претенции и проявявала интерес към почивните бази.
От известно време близките до Вас братя Бобокови вече са проявили интерес към почивните бази в Южното Черноморие и не стига това, но вече ги обикалят и ги оглеждат, преди още конкурсът да е обявен. Това е вярно, Вие го знаете много добре.
Сега разбирам, че част от етажа на базата в Дружба вече се стопанисва от някого и той репетирал как ще изглежда, ако го вземе под наем.
Изобщо всички тези неща прекалено много смущават и внушават, че се готви нещо, за пореден път някой да се облагодетелства. И това вече става практика.
Министърът на здравеопазването подписал договор за 42 млн. евро и иска парламентът да му го ратифицира. Сто милиона задължения на здравеопазването, а на всичкото отгоре станал и представител на шведска фирма за лекарства, за да е по-гарантирано.
Милен Велчев търгува с дълга, правят се хотели около Несебър и по Черноморието.
Дикме търгува с резерва на държавата, и там нищо не се случва.
Друг министър дава разрешително за трети GSM-оператор, вчера Върховният административен съд го върна. Оказа се, че е закононарушение.
Всички тези неща, господин министър, е редно да се коригират и това можете да го направите само с един търг, който да бъде с явно наддаване. В противен случай ще остане съмнението за далаверата и на българския народ ще му остане само онази топла дума на Симеон Сакскобургготски да гледа позитивно на тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Питане към министър Калчев е отправил народният представител Иван Иванов относно ползването от държавната администрация на лицензирани програмни продукти на “Microsoft”.
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Изминаха повече от две години, откакто заедно с колегата Стойчо Кацаров отправихме към Вас питане относно наемния договор с “Microsoft” за ползване в продължение на три години на 30 хил. пакета програмни продукти “Microsoft Windows XP” и “Microsoft оffice XP”, срещу платена от българското правителство сума от около 14 млн. долара.
Тогава вие сключихте договора в грубо нарушение на Закона за обществените поръчки и като министър в правителството на Република България не защитихте българския национален интерес. Нещо повече, току-що Вие казахте, че корупция може да има не само при концесионирането, но и при купуване, а аз бих казал и при наемните договори. Защото, господин министър, Вие създадохте не само у нас, народните представители, но и в българското общество едно силно усещане за корупция при сключването на този договор. Защото, и аз това искам специално да отбележа, Вие отказахте да ни предоставите копие от договора за доставка на софтуер. Вие отказахте всъщност достъп до този договор на двама български народни представители. Отказахте го, дори и когато министър-председателят отправи към Вас нарочно писмо по този въпрос. Това наложи ние да заведем дело във Върховния административен съд и след неколкократни процедурни отлагания през октомври аз съм убеден, че съдът ще защити правото на двама български граждани – аз и господин Кацаров, да получим достъп до тази информация.
По време на питането ми към Вас, господин министър, аз зададох следния въпрос, цитирам директно стенограмата: “Какво ще последва след тези три години и няма ли тогава на министъра на държавната администрация – Вие или Ваш наследник, да не му бъдат предоставени никакви възможности, защото “Microsoft” ще бъде пълният монополист и при това положение даже и да поиска 20 или 30 млн. долара за по-нататъшно продължаване на такъв договор, българската държава ще трябва да ги плати от държавния бюджет?”.
Тогава Вие изобщо не ми отговорихте, дори с една дума, и това си личи от стенограмата, която мога да предоставя – било на Вас, било на колегите, които пожелаят.
Ето защо, господин министър, днес ние сме вече в третата година от трите години на този договор и Вие като министър вече сте длъжен да заявите ясно намеренията си по отношение на това, което ще последва след броени месеци.
Безспорно има три възможности. Едната е да подновите наемния договор. Втората възможност – да го прекратите, и третата – да закупите програмните продукти.
Убеден съм, че Вие няма да прекратите договора, защото прекалено голям интерес е имало при сключването му, за да бъде той прекратен. По-интересно е коя от другите две възможности ще бъде избрана – дали Вие бихте подновили договора, отново като наемен договор, или пък ще закупите тези програмни продукти?
В тази връзка искам да чуя и Вашите аргументи, свързани с евентуалната цена в единия или в другия случай, и с евентуалния срок, ако решите договора да бъде подновен.
В заключение, господин министър, отправям към Вас следното питане, такова каквото Вие сте го получили още преди близо две седмици: какви са Вашите намерения във връзка с предстоящото изтичане на договора? Ще го подновите ли като наемен договор? За какъв период и на каква цена? Ще го прекратите ли при изтичането му или ще закупите програмните продукти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте да отговорите на отправеното питане, министър Калчев.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Темата, по която разговаряме, наистина е много стара. Трябва да кажа, че благодарение на Вашите усилия имаше многократни проверки на договора, на условията за сключването му, включително от всички контролни и финансови институции в България – и Сметна палата, и финансов контрол, и т.н. Можете да сте спокоен, че договорът е сключен напълно според изискванията на закона.
Аз Ви разбирам, че Вие като политик от тази трибуна имате интерес да представите нещата в много тежка светлина. Но трябва да ви кажа, че когато нашето правителство дойде на власт, програмните продукти на "Microsoft" се използваха нелегално в продължение на много години в България. Ние бяхме поставени в черния списък на Американската агенция за защита на търговията, така наречения списък 401-К. С подписването на този договор ние легализирахме ползването на софтуера и той не е пиратски. Ние сме си платили лицензионната такса и единственото, което Вие казахте като цифри, е така. За целта има всички необходими разрешения и документи, които изисква законът за подписването на договора.
Защо договорът не Ви беше предоставен? Договорът е у мен, имам го. Нашият партньор отказва да бъде предоставен договорът. Ние нямаме никакви претенции и съмнения, защото него го има, включително в НСБОП и във всички контролни институции, които благодарение на вашите усилия ни проверяваха през тези години.
Но нямаме никакви причини, за да не Ви представим договора. Единствено има отказ на партньора. Аз бих Ви го дал, за да го видите какво представлява и да видите, че вътре няма нищо нередовно. Действително трите години по него скоро ще изтекат и ние трябва да предприемем действия. Какво ще се прави оттам нататък – въпросът Ви е много сериозен.
Първо, по отношение на нашата технологична политика за програмните продукти и т.н. Европейските изисквания за реформа в държавната администрация по проект “Обмен на данни в администрацията” IDA се основават на Решение № 17-19/1993 г., което после е изменено с други решения. Няма да ги споменавам, ще ви предоставя отговора. Европейският съюз поощрява взаимната съвместимост между различните софтуерни продукти, включително и по отношение достъпа и обмена на информация в рамките на администрацията. Без сигурен обмен на информация сериозно ще се затрудни функционирането на администрацията. Ето защо правителството винаги се съобразява на първо място със съвместимостта, стандартизацията и сигурността при използването на софтуера.
Има два основни фактора, които влияят върху решенията на българското правителство при ползването на софтуера. Европейската комисия в своя план за електронна Европа – 2005 указва, цитирам ви го точно: “разработването и използването на програмни среди, базирани на отворени стандарти”, защото навсякъде се бъркат и се смесват понятията “отворен код” и “отворени стандарти”. В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че разработването на стандарти е нещо твърде различно от използването на определен вид софтуер.
На второ място, реалното използване или реалното положение в Европейската общност е, че засега начините за обмен на документи в Европейския съюз в огромния брой от случаите са създадени чрез продукта "Microsoft offic". България трябва да следва преди всичко реалностите в Европейската общност, тъй като те определят доколко ще е успешна и комуникацията в рамките на общността.
От практически важно значение за администрацията е създаването на стандартен формат за обмен на документи в администрацията “опън документ формат”. Без значение е дали ще се работи в програмна среда, реализирана с отворен код, или с такава, която не е, но и в двата случая трябва да има стандартен формат за обмен на документи в администрацията.
Използването на досегашния договор с “Microsoft”, за който сте прав, че ще завърши в тази трета година, ни предоставя към момента “Оffic -2003” с възможност за отворен стандартен формат за обмен на документи, което е основното изискване на Европейската общност.
По отношение на организационната ни политика и организационните съображения, които имаме, ние създадохме условия и възможности в Института за публична администрация и европейска интеграция и в новооткритата учебна база за обучение на служители от държавната администрация по разработването на приложения с отворен формат на данните за нуждите на администрацията, като основно сме ползвали опита на Дания, която се смята в Европейската комисия като положителен опит в това отношение.
Бих искал да отбележа, че внимателно проучваме възможностите за използване на софтуер с отворен код. Но това може да стане едва след като сме сигурни, че това няма да доведе до неблагоприятни последици за държавната администрация. Не бихме искали да изпаднем в положението на някои от така наречените поддръжници на софтуера с отворен код, които на думи силно го подкрепят, а в собствените си компютри използват софтуер на “Microsoft”. Аз съм сигурен, че и вие ползвате софтуер на “Microsoft”.
Във връзка с проучването на възможността за използването на софтуер с отворен код ние не само мислим, но и работим. В момента в община Кърджали се прави такъв експеримент. Ще видим какъв ще е резултатът, който следим внимателно. Ако опитът е положителен, ние бихме предприели някои корекции в нашата политика.
В изпълнение на тези препоръки правителството на Република България се обвърза с едно сериозно проучване, за което ще Ви дам резултатите, през целия период на времетраене на договора досега относно използваемостта и необходимостта от програмни системи за нуждите на администрацията. До момента статистиката от всички получени заявки на администрацията за допълнителен софтуер, необходим за тяхната дейност, е: 70% софтуерни продукти на “Microsoft”, 25% антивирусен софтуер, 5% - друг софтуер и 0% - “Linux”.
Между другото беше направено паралелно проучване от Ай Ди Си през 2003 г. и то не се различава много от нашето. Цитирам ви данните на Ай Ди Си. 77% - “Microsoft Window”, 2,5% - “Linux”. Това са данните от нашето проучване и от проучването на Ай Ди Си.
По отношение на финансовата политика. За да вземем решение, ние, естествено, ще търсим максимални отстъпки. Това при всички случаи ще бъде така и ние ще използваме досегашния си опит, защото имаме достатъчно набрана информация и такъв опит, за да можем да проведем разговорите, както трябва, при положение че се реши да се удължи договорът или евентуално да се закупят програмните продукти и софтуер.
След като приключи проучването, за което вече споменах, ще се изготви съответен анализ, който ще съдържа предложения по какъв път да се развива по-нататък договорът, като се отчитат всички варианти за максимална полза от начина на продължаване или прекратяване на договора.
Все пак искам да напомня, че това проучване още не е приключило. Ще ви дам предварителните данни.
В критиките, които и тогава отправихте за евентуален монопол на “Microsoft”, в пилотния портал на българското електронно правителство е интегриран и цифровият подпис на втория доставчик на удостоверителни услуги – “Банксервиз” АД и от 30 юни т.г. всички клиенти, които притежават такива сертификати, могат да ползват електронните услуги на портала. При намаляване нивото на сигурност чрез използването на цифрови кодове, незащитени от възможностите на сертифицираните надеждни носители – Смарткартите, порталът може да се използва и от други операционни системи, в това число и “Linux” и през друг браузер, така наречения музила.
Тук въпросът е организационно-административен и зависи от съответното решение на съответния собственик на данни. Всяка институция – собственик на данни за реализиране на конкретна услуга, която официално заяви, че не се нуждае от по-висока сигурност, може веднага да бъде присъединена като доставчик на услуги към пилотния портал на българското електронно правителство. И за да не спекулираме с този договор, господин Иванов, защото имам много уважение към Вас, тъй като не Ви познавам отсега, аз ще Ви го предоставя, независимо от това, че мога да имам неприятности с нашия партньор, но аз ще имам такива, не Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калчев.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър. По повод на отговора, който дадохте на моето питане, казвайки, че трябва да бъда спокоен, аз, господин министър, мога да бъда спокоен, единствено когато се запозная с текста на договора. И нещо повече. Казвате, че другата страна не е съгласна с предоставянето на текста на договора. Нека все пак имаме предвид, че това не е договор между частното физическо лице Димитър Калчев и другата страна, а това е договор между министъра на държавната администрация Димитър Калчев, представляващ българското правителство, и другата страна. Ние като парламентаристи по Конституция и закон упражняваме контрол върху действията на българското правителство, включително и върху договорите, които те сключват от името на Република България. Ето защо моето настояване за договора е категорично. И ако Вие ми го предоставите, това ще бъде един добър знак. Съжалявам, че всъщност Вие все още не сте сторили това, защото делото е насрочено за м. октомври във Върховния административен съд и това би трябвало отдавна да бъде прекратено.
Още нещо, господин министър, когато Вие говорите, както се изразихте, за “нашето и вашето правителство”, аз категорично протестирам. Няма “наше и ваше правителство”, има правителство на Република България! И нека не забравяме това.
И второ, това, че едно действие или бездействие на някакво предишно правителство не е донесло ползи, по никакъв начин не намалява отговорността на действащото правителство и действащите министри да работят за защита на националните интереси на България.
По отношение на допълнителните въпроси, които искам да поставя, макар че аз не получих ясен отговор за Вашите намерения в основното си питане. Позволете ми все пак да запитам: ще спазите ли Закона за обществените поръчки този път, след като други министри по подобен повод направиха търговете в съответствие със Закона за обществените поръчки?
И на следващо място, имам информация, че една голяма част от доставения софтуер – 30 хиляди програмни пакета, не е инсталиран. Защо това е така? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, ще започна с последната част от питането Ви и много моля да си го запишете. В момента от прокуратура и от други административни институции в България имаме заявка за още 10 хиляди пакета.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС, от място): Което означава, че предишните са инсталирани?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Да, още 10 хиляди пакета. Това е истината. И заявките са специфицирани по ведомства, по министерства и т.н. Ние ги нямаме в момента.
Тези 30 хиляди, за които говорите, не само че са инсталирани, но не ни стигат. Вие може би бъркате, имаше една тема за доставен софтуер от Министерството на финансите през 1999 г. на "Microsoft", който не е използван по други причини, технически причини. И ние сега се опитваме този софтуер да го преработим, за да можем и него да го вкараме в работа. Доколкото знам тогава са изхарчени около 2,5 милиона долара за софтуер, който не се ползва. Нашите 30 хиляди се ползват и имаме заявка за още 10 хиляди.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На каква сума беше предишният?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: За 2,5 милиона лева е доставен. Няма да казвам "предишното правителство", защото звучи неколегиално, но е така.
Второ, по отношение на договора. Аз Ви обещах, че ще Ви го представя.
Трето, задавам въпрос на Вас – как бихте постъпили Вие, ако бяхте на моето място? Какво щяхте да направите оттук нататък? И можете ли да приложите Закона за обществените поръчки и да се явят десет участници в търг за майкрософски софтуер при положение, че фирмата "Microsoft" – собственик на интелектуалния продукт, не ги е оторизирала? В момента има един-единствен оторизиран дистрибутор за майкрософтски софтуер в България от централата на "Microsoft". Това е истината. Какъв търг да направя? С кого да го направя? Кой ще се състезава на този търг? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калчев.
Господин Иванов, имате думата да изразите своето отношение към отговора на министър Калчев.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ще започна с това, което казахте, че още 10 хиляди пакета се искат, доколкото разбрах, от Министерството на вътрешните работи. В същото време Вие знаете, че в "Информационно общество" има 10 хиляди пакета, закупени на цена само 1 милион долара, докато Вие платихте за 30 хиляди пакета цена от близо 14 милиона долара и можете да ги използвате директно, за да бъдат същите инсталирани там, където това е нужно.
На второ място, моята сериозна забележка е, че макар съгласно договора да имаше клауза, която изисква безплатно обновяване до най-новите версии в рамките на срока на наемане, аз имам и смятам, че информацията ми е напълно достоверна, че никакво обновяване, никакво ъпгрейдване на програмните продукти не е направено през целия този период от повече от две години.
Ще се спра на още два въпроса.
Вие говорите каква е европейската практика. Господин министър, Вие или най-малкото Вашите съветници следят или поне би трябвало да следят, че тенденцията, която трайно се установява в Европейския съюз, е постепенното разрушаване на монопола на "Microsoft", което Европейският съюз отчита, че е довело до негативни резултати. Почти всяка седмица излизат съобщения на отделни райони, общини или администрации, които преминават към отворените формати и се отказват от услугите на "Microsoft". Нека България да не бъде последна поне в това отношение, след като имаме съответния капацитет и интелектуален капацитет, бих казал като цяло и инфраструктура, за да можем да решим нашите проблеми, вместо да предоставяме това на чужди фирми.
Завършвам, господин министър, защото Вие попитахте как бих постъпил аз на Ваше място. Господин министър, на Ваше място преди три години аз щях да спазя Закона за обществените поръчки, а не да постъпя като Вас, като наруша закона. Защото, за разлика от Вас, аз помня клетвата си като народен представител, а тя е: Да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Вие не защитихте българските национални интереси и нарушихте българските закони. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Миков от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, оредяло народно представителство! Непрекъснато от печата научаваме за светлото бъдеще на българските железници. Наскоро българските граждани научиха и за новите цени на железопътните билети. Върви съкращаване на влакове. Свидетели сме на политика в железопътния транспорт, започнала по времето на предишното управление с приемането на закона през 2001 г. Днешната власт сляпо започна да прилага този закон, включително и така наречената оздравителна програма, останала й в наследство, която беше насочена само към съкращаване на жп линии и дейности. И резултатите от която няма да доведат до никакво оздравяване на българските железници.
Последва разпродажба на активите и приватизация на железопътни заводи, след което хиляди бяха изхвърлени на улицата, а производството загуби своите пазари.
Днес сме свидетели на непрекъснато съкращаване на персонала и ликвидиране на кадровия потенциал, изграждан с десетилетия. Българският железопътен транспорт е поставен на колене. Съставът е на технологичния минимум и постоянните аварии едва ли могат да се оправдаят с откраднатите релси. Факт, разбира се, сам по себе си, много тревожен.
Заемът от Световната банка бе изразходван, без да се видят някакви резултати. Железниците са и в лошо финансово състояние. От 1986 г. не са закупувани нови локомотиви. Вагонният парк също е много зле. В същото време Министерството на транспорта и съобщенията провали два търга за доставка на влакове.
Механичното разделяне на две дружества на железопътния транспорт не даде особен резултат. Инфраструктурата все повече деградира. От спешна реконструкция се нуждаят 2200 км от общо 3700 км железен път. Вместо ремонт, който да позволи високоскоростни влакове да тръгнат в България, сме свидетели на все повече аварии, които поставят в опасност живота и здравето на пътниците. Няма средства и за поддръжка на подвижния жп състав. Все по-малко средства постъпват за поддръжка и развитие на инфраструктурата. И днешното увеличение на цените ще намали още повече приходите на железопътните дружества. В същото време таксите за товари са едни от най-високите в Европа, което предизвиква отлив на товаропотока от българските железници.
Парадоксално е, че БДЖ от 1 юли няма разрешително за превоз на опасни товари. Така ли се повишават приходите на железниците? Какво става днес? Увеличават се цените, въвежда се ново разписание, с което влаковете подминават важни гари от жп картата на България. Всичко това се прави уж заради железницата, а резултатът е протест на гражданите от Павликени и Червен бряг, закриване на важни гари в картата на България.
Загубата на пътници и нерешаването на проблемите води до още по-лошо развитие на фирмата. Със спирането на влаковете се намаляват приходите на инфраструктурата, за която никой не полага грижи.
В това състояние на железопътния транспорт България трудно ще се интегрира не до 2007 г., до 3007 г., уважаеми дами и господа, в Европа. Няма държава, която толкова безотговорно да се отнася към железопътния транспорт. Тук правителството и мнозинството носят своята отговорност, защото този вид транспорт е приоритет за Европейския съюз като ефикасен и екологичен. Само нашето правителство днес не оценява важността на този вид транспорт.
Уважаеми дами и господа, сега когато влизаме в Европа, която изключително залага на този вид транспорт, България все още не може да намери мястото си в европейското транспортно пространство, макар и на кръстопът на два континента. Необходима е друга политика, която да интегрира България в Европа с модерна и функционираща железопътна транспортна система, необходима е последователна държавна политика с ясни приоритети, в основата на които стоят интересите на България за оползотворяване на геостратегическите предимства не като външна граница на Европейския съюз, а като врата на Европа и център на Балканите. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Актуален въпрос към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев е отправил народният представител Панайот Ляков относно прогноза за износа на електрическа енергия до 2010 г. и след това до 2014 г.
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Миков само не отговори на въпроса – кой кара влака, който е бил за БСП винаги фундаментален.
Уважаеми господин министър, правителството предвижда строеж на голяма енергийна мощност АЕЦ “Белене”. В същото време според предоставените ни от Вас данни потреблението на ел.енергия в България ще намалява заради структурни и технологични подобрения в енергоемките отрасли и мерките за енергийна ефективност. Има разработени Национална програма за енергоспестяване до 2014 г. и тригодишен Национален план за действие за енергоспестяване, където би трябвало чрез провеждане на държавна политика за повишаване на енергийната ефективност да се намали енергоемкостта във всички икономически сектори – индустрия, енергетика, транспорт, селско стопанство, домакинство и услуги. Така че един от основните аргументи за строежа на нова мощност – АЕЦ “Белене” въз основа на тези предоставени от Вас данни отпада. Остава вторият основен аргумент, който винаги се споменава от защитниците и това е, че България ще бъде голям износител на електрическа енергия в перспектива до 2014 г.
Затова Ви питам: каква е Вашата прогноза за количествата електрическа енергия, при каква цена на 1 киловатчас България ще може да изнесе до 2010 г. и до 2014 г.? Поставил съм две години, защото във Вашия отговор за намаляване енергоемкостта на брутния вътрешен продукт има прогноза до 2010 г., а в енергийната стратегия на България прогнозите са до 2014 г. Затова според мен и двете години са актуални. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за отговор, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков, и господин Мазнев ще спомена, тъй като има питане от него във връзка с писмени отговори, включително и устни, за прогнозите за електроенергията. В началото ще трябва да си позволя да опровергая направеното във Вашия въпрос твърдение, че някога в предоставени от мен данни аз съм твърдял, че потреблението на електроенергия ще намалява заради структурни и технологични подобрения. Явно ще трябва да навляза малко повече, защото господин Мазнев - като заместник-председател на Комисията по енергетика – не ви е осветлил по редица въпроси, свързани с енергийния отрасъл, предоставени и обсъждани многократно в парламентарната Комисия по енергетика.
Все пак трябва да кажа, че още когато обсъждахме енергийната стратегия на България се уморих да повтарям, че Министерството на енергетиката не прави прогнози за износ на електрическа енергия, нещо повече – Министерство на енергетиката нито произвежда, нито изнася, нито внася електроенергия. Прогнозирането и маркетинговите анализи са задължение на системния оператор – Националната електрическа компания в областта на електроенергията, съответно “Булгаргаз” в областта на природния газ. Задължение и отговорност на министъра е на базата на прогнозите на системните оператори да осигури и проведе такава енергийна политика, която да гарантира стабилно, непрекъснато и качествено енергоснабдяване на всички потребители при спазване на стандартите за безопасност и чиста околна среда и което е изключително важно – на прогнозируеми, стабилни и конкурентни цени на енергията. Това са моите задължения, вменени ми от Народното събрание чрез приетата през 2002 г. енергийна стратегия и чрез приетия през м. ноември 2003 г. енергиен закон.
През изминалата година многократно съм имал възможност да обяснявам публично и пред парламента, и пред парламентарната комисия какви са нашите намерения в енергийния отрасъл, а именно в изпълнение на тези мои задължения – строителство на нова мощност на лигнитни въглища, строителство на нова ядрена мощност. Рехабилитация на съществуващите лигнитни централи, модернизация на преносната и разпределителна система, изграждане на газоразпределителни мрежи, мерки за енергийна ефективност, мерки за насърчаване на възобновяемите източници.
Нека отново да кажа каква аналитична база имаме, за да направим все пак заключението, че ако използваме през следващите няколко години този прозорец на възможности да изградим новите мощности и да рехабилитираме централите си, ще можем да задоволим потреблението си, както и да запазим конкурентоспособността и конкурентността си в регионалния енергиен пазар.
Започваме от прогнози за макроикономическото развитие на страната, препоръчвам ви горещо Плана за икономическо развитие – публичен документ от няколкостотин страници, официален при това, а от година и половина можете да го намерите на страницата на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Той дава ръст на брутния вътрешен продукт – консервативен – 4-5% годишно.
Продължавам по-нататък с информация за мястото на българската енергетика в региона и очакванията за ръста на потребление на енергия в Югоизточна Европа и Европейския съюз през следващите десет години. Препоръчвам ви два анализа – също публични – единият е на Обединените европейски енергийни мрежи и другият – на Координационния център в Белград. И двата анализа заявяват, че в дългосрочен план България може да остане конкурентна, защото е започнала навреме да реализира плановете за рехабилитация и ново строителство. Освен това има най-ниски маргинални разходи в региона. Тези анализи се подкрепят и от изследвания на Канадската агенция за международно развитие, според които ако регионът иска да спести оперативни разходи от 1 млрд. 120 млн. долара, най-разумно е да купува електроенергия от България, Босна и Херцеговина. За сравнение, сега изнасяме между 5 и 7 млрд. киловатчаса годишно. Бързам да ви съобщя, че това изследване не е поръчано от нас, а е направено за нуждите на регионалния енергиен пазар и е направено на всички страни от Югоизточна Европа, за да могат да правят своите съответни анализи.
Друга международна финансова институция, на базата на изследванията си в региона, препоръчва на своите клиенти да инвестират в енергийния отрасъл на България, защото “има подходяща законова среда, има добре изградена инфраструктура, има подготвен потенциал от професионалисти и може да се очаква, че в дългосрочен план страната ни ще запази своята конкурентност”. Това е цитат. Или с две думи – банкерите казват на клиентите си – инвестициите днес в енергетиката на България определено си струват парите и усилията.
По въпроса за енергоемкостта на брутния вътрешен продукт и резервите, които имаме за енергийна интензивност. Нови две изследвания трябва да прибавим към списъка, уважаеми господин Ляков: на Световната банка изследването е “Енергетика и околна среда”, публикувано преди две години и поръчано от предходното българско правителство, и публикуваното на страницата на Агенцията за енергийна ефективност и изготвено по програма СЕИФ на Европейския съюз изследване на индикаторите за енергийна ефективност.

Според това изследване слуховете за огромната енергийна разточителност на България са силно преувеличени.
Има резерви и те са в устойчивата 3-годишна тенденция на намаляване с 3% годишно на енергоемкостта на брутния вътрешен продукт, а не на електропотреблението, господин Ляков. Препоръчвам Ви и прогнозите за растящите цени на петрола и петролните продукти, включително стряскащите заглавия в пресата от последните седмици за постигнат абсолютен рекорд.
И тъй като тези документи сме ги предоставяли многократно, господин Ляков, под една или друга форма аз и моите колеги от правителството или народните представители от мнозинството не сметнаха за нужно отново да Ви ги разпечатат. Разбира се, можете да ги получите от господин Мазнев като заместник-председател на Енергийната комисия, който е активен участник в тази комисия и разполага с всички подробни детайлни материали. Отново бих искал да се извиня от негово име, че не Ви е разяснил за какво става въпрос в енергетиката.
Ще спра със списъка на публични документи, защото те са хиляди страници.
Прогнозите за електропотреблението, които в момента е направила Националната електрическа компания, не предвиждат 20% ръст на вътрешното потребление, какъвто беше планът, одобрен от господин Шиляшки, а между 1,5 и 2% ръст на потреблението на електроенергия през следващите години. При това електроенергийната интензивност на брутния вътрешен продукт в периода до 2010 г. ще намалее с 40-45% до 2020 г. или с 3,4% средногодишен темп на намаление. Е, само през миналата година имахме ръст на вътрешното крайно потребление от 9,8%. Тоест, намалението на интензивността, на енергоинтензивността или на електронаситеността на брутния вътрешен продукт не означава, че намалява електропотреблението. То ще се увеличава по-малко, отколкото е ръстът на брутния вътрешен продукт, изключително консервативно, проверено международно – с 1,5-2% всяка година от тук до края на периода, който цитирате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Все пак имайте предвид, че разполагате с пет минути за отговор на актуални въпроси.
Господин Ляков, заповядайте за реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, не е необходимо нищо да ми обяснява моят колега Стефан Мазнев, защото аз казах, че намалява потреблението на електроенергия заради структурни и технологични подобрения в енергоемките отрасли. И Вие казвате, че това не е вярно ли?! Няма ли да намалее електропотреблението в енергоемките отрасли? След като се променя структурата на брутния вътрешен продукт, намалява делът на тежката индустрия и т.н. Внимавайте какво говоря, защото умея да боравя с думите и не говоря празни приказки.
Колкото до крайното потребление, увеличението му от 2004 до 2010 г. е с 3 хил. гигаватчаса и с 2000 т. условно гориво. Това е увеличението на брутното вътрешно потребление и на крайното потребление на електроенергия. Това са Вашите данни. Така че увеличението е по-малко от 1,5%, според мен, но както и да е. Това не е същината на въпроса.
Вие многословно ми отговорихте, смесвайки отговори на различни въпроси и питания и не ми отговорихте на конкретния въпрос, измъквайки се, че не било Ваше задължение. Значи можете да строите мощност за 2,5 млрд. долара и не можете да я защитите, след като Ви казвам, че единственият аргумент за строежа на тази мощност остана износът на електроенергия. И Вие сега не можете да ми кажете каква е Вашата прогноза – какво количество електроенергия ще изнасяте 2010 г. или 2014 г. и на каква цена?! Защото това, че в района ще има нужда от електроенергия изобщо не означава, че Вие ще можете да изнасяте електроенергия, тъй като до момента Вие нямате реална цена на електроенергията и непрекъснато заблуждавате хората, защото не включвате много от разходите за производство.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Тогава ще сме ние, бе, Ляков!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Така че сменете този надменен и ироничен тон и се дръжте като политик, а не като експерт, който още не е станал политик. Благодаря.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Има да се учи много от теб!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Министър Ковачев, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ляков, уважаеми дами и господа народни представители! Ще изброя в ръцете на кои компании, които оперират в България, е тази тежка промишленост. Това е частна собственост, компании, отдавна работещи в България и познаващи много по-добре пазарната действителност като “Вилхалко”, “Солвей”, “Юнион миниър”, “Амилум, “Италциментигруп”, “Хайделберг цимент”, “Холсим”, “Миролио”, “Илмикор”, “Идеал стандарт” и др. Тези компании отдавна оперират на международни пазари. Едва ли ние можем да им кажем как да бъдат по-ефективни, защото те вече са преструктурирали своето производство. Не ми изглеждат фалиращи, напротив, условията за правене на бизнес в България са аргументи да останат и в бъдеще да се разрастват. Не съветвам никого да ги гони и да ги отписва.
Съжалявам, че сте възприели моите аргументи като иронични, но те са факти. Фалшифицирането на факти с политиканстване около фактите не помага нито българската икономика да се развива, нито България да се позиционира в региона, нито да се формулира правилно възприятие на енергийната политика. Мисля, че резултатите от вчера дават може би най-добрата оценка за българската енергийна политика, а именно достигнатите прозрачност, качество на процедурата и цени при приватизацията на електроразпределителните дружества.
По повод конкретно на “Белене” – има огромен набор от анализи, които доказват и по енергийната стратегия, че имаме заместване на мощности с ядрени при много консервативен ръст на потреблението на електроенергия, както вече имах възможността да Ви кажа, и същевременно построяване на заместващи мощности на местни лигнити. Това е залегнало в прогнозите на системния оператор. Считам, че уважението е взаимно. В България търговските компании, независимо какви са, защото Конституцията казва, че държавните, частните или общинските са равнопоставени, трябва да бъдат уважавани, защото ние подценяваме труда на хиляди компетентни български енергетици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Ковачев.
Отново питане към министър Ковачев са отправили народните представители Панайот Ляков и Стефан Мазнев относно Стратегията за енергийна ефективност в приоритетните направления.
Заповядайте, господин Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Всъщност с отговора си министърът потвърди моите заключения, защото не опроверга нищо от това, което казах. А разговорът за АЕЦ - Белене ще продължи, защото той е твърде съществен и твърде важен за развитието на България и няма да бъде така отминат с лекота.
За да спестя време, тъй като искам да приключим с това питане, ще формулирам директно въпроса си.
Правителството има ли подробно разработени стратегии за енергийна ефективност по приоритетните направления с планове за действия и какъв ефект очаква от тях за намаляване на потреблението на електроенергия, спестена електроенергия и съответно електроенергийни мощности годишно и до 2014 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор на питането, министър Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков, уважаеми господин Мазнев! Дебатът за Белене не се съдържаше във Вашия въпрос, затова се учудвам, че очаквахте да Ви отговоря на него. Аз отговорих на поставения от Вас въпрос. Бях конкретен. Надявам се наистина да прегледате материалите, които цитирах.
По отношение на поставения от Вас въпрос, ще кажа, че политиката за енергийна ефективност не е просто, а би трябвало да бъде приоритет. Това е записано в енергийната стратегия на страната. Ние доказваме, че я водим ефективно, целенасочено в целия фронт, а именно в Закона за енергийната ефективност за пръв път има работещи механизми.
Второ, освен правни механизми има и финансови механизми със създадения, при това съвременен, с държавно-частно партньорство, Фонд за енергийна ефективност, което е съвместен проект със Световната банка.
Трето, ние лансирахме от началото на тази година 50 млн. кредитна линия съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие за енергийна ефективност.
Искам да ви кажа, че в наскоро проведената асамблея на донорите на Фонда за подпомагане извеждането от експлоатация на АЕЦ - Козлодуй, се каза следното нещо:
“Изпълнените до момента проекти” – като един от тях беше пилотен, изпълнен през миналата година - “за подмяна на електромерното стопанство е позволило месечно намаление на нетехническите загуби с 45%”.
Очакваните положителни ефекти за емисии на въглероден двуокис са 10 хил. т месечно. Очакваните резултати за годишни намаления на загубите са 115 гигаватчаса, които са еквивалентни на 15 мегавата инсталирана производствена мощност. Срокът за откупуването е 1,7 години.
Мога по същия начин да продължа с рехабилитационната програма за Топлофикация “София” и за Топлофикация “Перник”, които са най-големите проекти за енергийна ефективност, където заключенията на Европейската банка за възстановяване и развитие са, че “намалението на топлинните загуби е 7-8 пъти, а намалението на загубите на вода е 15-20 пъти, намалението на еквивалентната енергия отговаря на 25 мегавата мощност.”
Тоест, създадена е правна среда, регулаторна среда, ценова среда и финансови инструменти, които подплатяват приетата и публикуваната на страницата на Изпълнителна агенция “Енергийна ефективност” програма за енергийна ефективност, която в допълнение е част от преговорната глава – Глава четиринадесета, и ние изпълняваме нашите задължения, още повече, бих добавил, че за пръв път в български закон, в Закона за енергетиката, присъства отделна глава за възобновяеми източници. В последните две години имаме реализирани над 20 проекта за малки водни централи.
Следователно, инвеститорите оценяват като адекватна инвестиционната, правната, регулаторната среда и имаме вече 4 реализирани проекта за вятърни инсталации.
Затова не само това е приоритет, деклариран, записан в програмните документи на правителството, в програмите документи за водене на енергийната политика, но това е една политика, която води до ясни, измерими количествени резултати, които в крайна сметка се обобщават в тези три процента, за които по предходния си отговор ви казах, а именно 3% намаление на интензивността на брутния вътрешен продукт през последните три години. Това е един забележителен резултат, който се надявам да оцените по достойнство.
В допълнение сме създали 28 областни съвети по енергийна ефективност и има широко публични кампании за разбирането, че енергийната ефективност не е спестяване, не е сиромашия. Енергийната ефективност е богатство и ние се стараем да въведем тази култура у българското общество, включително и с всички мерки, които много често бяха критикувани по отношение на топлоснабдяването, по отношение на изолациите, по отношение на Закона за енергийната ефективност, който вашата група не подкрепи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Когато четох програмата и мерките, които са подредени по енергоемките отрасли – индустрия, селско стопанство, транспорт и т.н. – моето впечатление е, че те не бяха подредени според изискванията на една стратегия. Нямаше отговор на въпроса какво е състоянието сега, какво искаме да постигнем, как да го направим. Аз неслучайно питах дали има във всеки един от тези отрасли конкретен план за действие. Това нещо го няма в програмата. Тази програма може би е добра база. Аз съм съгласен с тези числа, които прочетохте, и прогнозата за около 30% за десетгодишен период и че трябва тази програма да даде ефект, ако бъде реализирана, за да се намали енергоемкостта на брутния вътрешен продукт.
Но мисля, че трябва да се направят по-конкретни стратегии за всеки един от отраслите. Да има обвързване със срокове, с тези мерки, които ще бъдат предвидени: кой ще ги изпълнява, докога и т.н.
Другият ми въпрос е свързан с тригодишния национален план за действие за енергоспестяване. Изпълнява ли се този тригодишен план и какъв ефект очаквате от него?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси, господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Няма да навлизам в обсъждане какво е стратегия, какво е програма, какво е план за действие. Не мисля, че тук е мястото.
Мога да кажа едно нещо. Първо, създадена е ясна законодателна и подзаконова нормативна база. Има отчетливи и ясни ценови сигнали за разумно използване на енергията. Има ясно формулирани области, в които това е възможно. Има финансови инструменти, които държавата без намесата на държавния бюджет е структурирала на модерни принципи на държавно-частното партньорство. Има и резултати, които ние сме регистрирали като част от горивно-енергийния баланс на страната, които вече няколко пъти подчертавам в двата си отговора към Вас, а именно това намаление на брутния вътрешен продукт с 3% годишно.
Същевременно искам да обърна внимание на един много важен въпрос. България внася 60% от своите първични енергийни ресурси. И от тези вносни първични енергийни ресурси 40% са петрол и петролни продукти. Петрол и петролни продукти, където основният потребител не е енергетиката. Енергетиката потребява много малко петрол и петролни продукти в процеса на преобразуване. Там основният потребител е транспортът.
Ето защо, на едно от предпоследните заседания на Комисията по енергетика към Народното събрание, докладвах резултатите от програма SAVE, от индикаторите за енергийна ефективност. Там има подробен отчет.
Затова наистина ви моля, да се обърнете и към господин Мазнев. Той разполага с всичките тези материали, но ако искате ще ви ги предоставя, разбира се, до един. И предложих да се направи едно съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по транспорт.
Ако в областта на енергетиката, конкретно на производството, преноса, потреблението на продуктите, които са продукти на преобразуване, а именно, електроенергия, топлоенергия, газ, мерките са изключително ясно определени със срокове, с инструменти за финансиране, със законова принуда и със законова рамка, то в областта на транспорта, особено при тези резки скокове и тази петролна криза практически, се стигна до решение от страна на Европейската комисия да увеличи стратегическите запаси на нефт и нефтопродукти от 90 дни на 120 дни.
Ние много сериозно трябва да разгледаме този въпрос, защото това е въпрос на националната икономика. Убеден съм, че такова заседание ще има в скоро време и ние ще помислим как, по какъв начин да разширим обхвата на тези програми и да постигнем наистина едни добри резултати за българската икономика, за нейната конкурентоспособност, за бъдещето на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев.
С това парламентарният контрол за днес приключва.
Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 14,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:

Светослав Спасов

Веселин Черкезов