Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов

Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
От името на парламентарна група заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители!
За Обединените демократични сили назначаването на о.з. генерал Бригадир Аспарухов за координатор на специалните служби е откровено и скандално възстановяване на влиянието на бившата Държавна сигурност върху политическия живот на страната. С този свой акт министър-председателят Симеон Сакскобургготски дава отговор на въпроса кои хора го доведоха на власт в България и разкрива своята зависимост от тях.
Силата на тази зависимост личи от факта, че с назначаването на човека, унищожил секретното досие на банкера Атанас Тилев, премиерът нарушава действащите закони и бламира собствените си силови министри и главния секретар на МВР. Неограничената информация и власт, които се дават на човек като Бригадир Аспарухов, който в качеството си на шеф на Националната разузнавателна служба през 1992 г. пряко се намеси в политическия живот на страната, поставя под заплаха не само предстоящото приемане на България в НАТО, но и гражданския контрол върху специалните служби.
Назначаването на члена на ръководството на БСП и доскорошен претендент за председател на Българската социалистическа партия доказва окончателно тесните връзки между Симеон Сакскобургготски и бившата Комунистическа партия и разрушава мита за опозиционната й роля. БСП не може да отрича повече подкрепата си за правителството, след като поема контрол върху националната сигурност. Затова именно премиерът съгласува решението си само с БСП зад гърба на собствената си партия, показвайки на своите депутати и министри, че цената за оставането им на власт минава през сделка с БСП.
Симеон Сакскобургготски дава възможност на Социалистическата партия чрез най-ретроградната й част – Генералското движение, да контролира и управлява чрез тайните служби процесите в обществото.
Обединените демократични сили решително осъждат тази политика, насочена срещу интересите на България и приоритетите на нейното бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания от парламентарни групи? Няма.


Първа точка от гласувания за днес дневен ред на извънредното заседание е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА.
Господин Кирил Милчев, заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, заповядайте, за да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Имам, първо, процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Метин Казак и Михаил Иванов от Националния съвет за етнически и демографски въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме да бъдат допуснати в залата тези представители на Комисията по етнически и демографски въпроси.
Гласували 95 народни представители: за 73, против 13, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта, господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря.
“ДОКЛАД
за второ гласуване
Съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно Общ законопроект за защита срещу дискриминацията, № 353-14-30 от 31 юли 2003 г., изготвен от Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
ЗАКОН
за защита срещу дискриминацията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Заглавието е прието.
Моля, господин Милчев, да представите законопроекта по глави, тъй като повечето от текстовете на вносителя са подкрепени от комисията и няма неприети предложения.
Моля да представите Глава първа от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“Глава първа - Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
“Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.
(2) Сдружение на физически лица, както и юридически лица се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 4. (1) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закона или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерии или практика, освен ако тази разпоредба, критерии или практика са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.

“Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:
1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;
2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни, институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;
4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността при пенсиониране при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;
7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена или майка не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;
8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
9. мерките по Закона за насърчаване на заетостта;
10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие, че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;
12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
13. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
14. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
15. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства и на правото им самостоятелно или съвместно с други членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядат и практикуват своята религия или да ползват своя език;
16. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.
(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя с:
а) наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;
б) наредба на министъра на отбраната за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба във Въоръжените сили.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага към ал. 1 да се добави нова т. 17 със следното съдържание:
“17. Мерките, които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за поддържането на обществения ред и предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и на правата и свободите на другите.”
“Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, покаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 11. (1) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, точки 12 и 13 когато това е необходимо за постигане целите на този закон.
(2) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, точки 12 и 13 за изравняване възможностите на лица – жертви на множествена дискриминация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Това е Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания? Заповядайте, госпожице Хачикян.
ГАДАР ХАЧИКЯН (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моята бележка е редакционна и касае текста на чл. 4, ал. 1. След като са изредени всички признаци, по които е забранена пряката или непряката дискриминация, се казва: “установени в закона или в международен договор”. Моето предложение е да се запише: “установени в закон…”, да бъде нечленувано, за да се има предвид цялото законодателство, а не по принцип конкретния Закон за защита срещу дискриминацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Това е редакционна корекция в ал. 1 на чл. 4.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз имам забележка по отношение на т. 17, в ал. 1 на чл. 7, която е добавена от комисията.


Точка 17 фактически разширява полето на изключване на приложението на закона. Тоест, обявява, че не представляват дискриминация мерките, както са изброени в т. 17 – "които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпления, за защитата на здравето и на правата и свободите на другите". Този признак, който е посочен тук, е заимстван от една от директивите, които третират тази проблематика – антидискриминационните директиви, а именно Директива 2078, която касае равното третиране в областта на трудовата заетост. Но такова ограничение не се съдържа в другите две директиви, които също имат отношение към равното третиране и към защитата от дискриминация, а именно Директива 2043 и Директива 2002/73.
От тази гледна точка аз предлагам т. 17 или да отпадне, тъй като нейното приложение, разпростирането й върху цялостната сфера на защита от дискриминация според мен е неуместно и не отговаря на директивите, или да бъде допълнена, като след думата "мерките" се добави изразът "в областта на трудовата заетост на основата на признаците възраст, увреждане, сексуална ориентация и религия". Този израз ще допринесе за това това ограничение именно да се отнася до тези признаци, които са изрично упоменати в посочената директива за равно третиране в областта на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето изказване е също така по отношение на въведената от комисията т. 17 в чл. 7, ал. 1. Впрочем, това е единственият текст, който комисията внася към проекта на Министерския съвет.
Смятам, че текстът, който Министерският съвет е предложил, е всъщност изчистеният текст и т. 17, така както е записана, е, първо, с едно неясно съдържание. Аз бих запитал: къде и има ли практика на съда, която да покаже кои са необходимите мерки в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност и в поддържане на обществения ред и предотвратяване на престъпления? Нещо повече, историята и то историята в последния половин век на България показва, че едни от най-тежките репресии по време на комунистическото управление бяха правени именно за осигуряване на обществената сигурност и поддържане на обществения ред, включително и изпращането в лагери особено в 60-те години.
Текстът действително може да бъде съотнесен към Директива 2078 на Европейския съюз и по-специално чл. 2, т. 5. Но там този текст не вменява задължението да бъде внесен по същия начин като член или точка към законите на страните-членки на Европейския съюз. Записан по този начин текстът би означавал, че всеки един от признаците, по които трябва да се осъществи защита срещу дискриминация – признаци, които са подробно разписани в чл. 4, ал. 1 – би могъл да не попадне в обсега на защита срещу дискриминацията. Там има такива признаци, като пол, етническа принадлежност, верска принадлежност, възраст и други подобни, такива признаци, като цвят на кожата, като пол, като етническа, верска принадлежност. Някои от тях са практически признаци по рождение. Питам: може ли тези признаци да бъдат обект на тази т. 17? Така записано отговорът е, че може всеки един от признаците, включително и те – нещо, което е абсурдно, още повече, че тези признаци по никакъв начин не могат да влияят нито върху националната сигурност, нито върху обществения ред. Напротив, включването на този текст в един закон, който има за цел да защити срещу дискриминация гражданите на Република България, за мен има крайно негативен оттенък и би представлявал обект на остра критика от страна на Съвета на Европа, а вероятно и на специализираните органи на Европейския съюз.
По тази причина, госпожо председател, правя процедурно предложение да се гласува отхвърлянето на т. 17 от чл. 7, ал. 1.
Искам да изкажа съмнение, че това, което господин Четин Казак предложи, може да бъде заместващ текст, защото продължават там да не се изброяват конкретно признаците, при които възниква необходимост в интерес на обществената сигурност да бъдат отменени разпоредбите, свързани със защита срещу дискриминация. За мен изчистеният вариант е, ако т. 17 отпадне и се гласува текстът такъв, какъвто е бил предложен, а не такъв, какъвто комисията го въвежда. Останалото би означавало при едно бъдещо състояние на нещата в страната, което ние не можем по никакъв начин отсега да гарантираме, това да бъде една врата за някои бъдещи управленци в България да извършват репресии спрямо гражданите на Република България.
Затова, уважаеми колеги, настойчиво ви приканвам да гласувате против приемането на т.17. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов, но бихте ли ми помогнали, в текста на вносителя нямаме т. 17.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Има, госпожо председател – ето, новата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но това е предложение на комисията, а не на вносителя.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, на комисията. Аз поясних, че в момента в пленарната зала комисията е била …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На комисията. А на съвносителя няма.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Точно така, на комисията. Просто грешка на езика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика ли, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз съм напълно съгласен с Вас и, ако си спомняте, именно моето първо предложение също е да отпадне тази т. 17, която е добавена от комисията, която не фигурира в текста на вносителя - нито в първия законопроект, нито във втория, нито в обобщения вариант. Но като алтернатива, ако това не се приеме, тогава вече предлагам да се гласува тази добавка с оглед все пак да влезем в рамките на позволеното от директивите и да не въвеждаме подобен род ограничения там, където те не се съдържат в европейското законодателство и по този начин законът да се превърне в закон, който не съответства на европейското право - нещо, което, вярвам, никой не би желал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак. И правилникът изисква в тази последователност да ги подложа на гласуване. Така че първо отпадането.
За изказване – господин Арабаджиев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! За мен е все едно дали това е изказване или реплика. Аз искам да кажа, че не разбирам тезата на господин Иванов, според която това положение, което се извлича от Директива 2078, може да не бъде възпроизвеждано или транспонирано в нашия закон. Първо трябва да е ясно, че става дума за една формула, която фигурира в редица разпоредби – това са членове 8, 9 и 10 на Европейската конвенция за правата на човека, като система от основания, които допускат ограничаване на правата, които са прокламирани в първите алинеи или първите параграфи на съответните разпоредби. Това е положение, което изрично фигурира, както вече беше посочено, в Директива 2078. Но дотолкова, доколкото директивата има някакъв конкретен обхват от гледна точка на материята на заетостта и в нея се съдържат и конкретни признаци, аз мисля, че най-коректно би било да възприемем предложението на господин Казак, да го възприемем като редакционна бележка и да коригираме текста съобразно това предложение, което би било в по-голяма степен в съответствие с Директива 2078. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Арабаджиев.
За реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Арабаджиев, аз имам към Вас един простичък въпрос: покажете ми един текст от Закона за защита срещу дискриминацията, който би могъл да се тълкува в смисъл, че текстът нарушава, бих казал, интересите на обществената сигурност и на обществения ред в Република България и който поради тази причина да изисква записването на тази нова т. 17. Това – първо.
Второ. Вие говорите за Директивата. Да, това е така, Директивата даже е пред мен в оригиналния й текст. Но Директивата не означава, че тя трябва да бъде преписана. Защото това не е и така в Закона за защита срещу дискриминацията, иначе ние ще гласуваме направо Директивата. Директивата трябва да бъде транспонирана в нашето законодателство и т. 5 на чл. 2 на тази Директива по същество изисква да бъде такъв текстът на закона в неговата цялост, във всичките членове, че да не допуска да има клаузи, които да позволят нарушаване на обществения ред или обществената сигурност. Аз съм убеден, че такива няма и отново силно настоявам т. 17 да не бъде приета от пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване, господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята бележка е чисто редакционна – предлагам в чл. 7, ал. 1, т. 17 думата “закона” да се замени с “закон”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по чл. 16? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Няма да подлагам на гласуване редакционните предложения, които бяха направени от госпожица Хачикян по чл. 4, ал. 1, от господин Крикорян в т. 17 на чл. 7, защото те са редакционни и ще бъдат отразени в текста.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Иванов, алтернативно дадени от господин Казак – т. 17 към ал. 1 на чл. 7 на вносителя да отпадне.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 2.
Текстът отпада.
Моля да гласуваме наименованието на глава първа и членове от 1 до 7 включително ан блок с редакционните корекции в т. 7 и в чл. 4, ал. 1.
Гласували 81 народни представители: за 77, против 3, въздържал се 1.
Глава първа е приета.
Моля, докладвайте цялата глава втора.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: “Глава втора – Защита от дискриминация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.
“Раздел І – Защита при упражняване правото на труд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.
“Чл. 12. (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.
(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7, или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 13. (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможностите неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
(2) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или не пряко, в брой или в натура.
(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 15. Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 17. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 20. Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 – 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 22. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 23. (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, както и други относими данни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.
(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участие на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато последните са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага ал. 2 да отпадне.
“Чл. 25. Териториалните подразделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 26. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 27. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на дискриминацията на основата на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извършването на дейности и заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 28. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по глава втора на законопроекта.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по време на дебатите в комисията аз не можах да получа отговор на следния въпрос. Ръководителят на предприятието получава писмо, че трябва да изпрати работник на специализация. Двама работника от това предприятие са с еднаква квалификация. Работодателят е длъжен по чл. 24, ал. 2, както е дадено в обобщения проект, при равни други условия да насърчава професионалното развитие на работниците и служителите, принадлежащи към малцинствата и по-слабия пол. И още един вариант – ако няколко човека се поощряват в едно предприятие да учат задочно и работодателят плаща това задочно обучение.
Мисля, че този текст трябва да остане, защото в текста на Министерския съвет тази алинея беше отделен член – чл. 23. Аз не можах да разбера защо беше отхвърлено по време на дебата в комисията. Държа ал. 2 да се гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате тази алинея да се гласува отделно?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Комисията предлага ал. 2 да отпадне, а господин Юсеин предлага ал. 2 да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по глава втора? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на комисията за отпадане на ал. 2 в чл. 24. Моля да гласуваме отпадането на ал. 2, срещу което предложение господин Юсеин току-що се изказа в залата и настоя текстът на вносителя да остане.
Гласували 82 народни представители: за 31, против 47, въздържали се 4.
Не се приема предложението на комисията за отпадане на текста, така че ал. 2 на чл. 24 на вносителя остава.
Гласуваме ан блок всички текстове на глава втора, заедно с наименованието на глава втора, на раздел първи и членове от 12 до 28 включително.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: “Раздел втори – Защита при упражняване правото на образование и обучение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел втори.
“Чл. 29. (1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.
(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 30. Ръководителят на обучаваща институция поставя на достъпно място текста на закона, както и всички разпоредби от вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.

"Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавател решение, както и други относими данни."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по Раздел II? Не виждам.
Подлагам на гласуване от чл. 22 до чл. 34 включително и наименованието на Раздел II.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Раздел II е приет.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: "Раздел III – Защита при упражняването на други права".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
"Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.
(2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.
(3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания."
Комисията подкрепя текста на вносител, като предлага чл. 35 да се премести в края на Раздел II.
"Чл. 36. Синдикалните, съсловните и други професионални организации и организациите на работодатели нe могат да поставят изисквания за записване, членуване и участие в дейността им на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен изискванията за образование в случаите на съсловни и професионални организации."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 37. Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 38. Държавните и обществените органи и органите на местно самоуправление провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на решения."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
"Чл. 39. (1) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидата от по-слабо представения пол до постигането на 40-процентно представителство от него в съответните административни звена.
(2) Алинея 1 се прилага и при определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор."
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по Раздел III от Глава втора?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, подкрепям предложението на комисията, затова защото чл. 35 обхваща образованието, детските градини и т.н. и би трябвало да бъде в другия раздел – Раздел II.
Направи ми впечатление, може би в комисията не сме обърнали внимание на това, за което искам да бъда осветлен. В чл. 39, ал. 1 се казва: "кандидата от по-слабо представения пол до постигането на 40-процентно представителство". Това би било тълкувано от някои ръководители на предприятия, че това е таванът и оттам нататък не могат да бъдат назначени жени в дадени предприятия.
Предлагам ви варианта пред израза "40-процентно" да се добави "най-малко", затова защото някои ръководители на предприятия могат да злоупотребят с това и когато искат да се отърват от някоя жена, която работи в това предприятие, да се възползват от ал. 1 на чл. 39. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Юсеин – в чл. 39, ал. 1 пред думите "40-процентно" да се добавят думите "най-малко".
Гласували 78 народни представители: за 54, против 1, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III и текстовете на чл. 35 до чл. 39 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Глава трета “Комисия за защита от дискриминация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
“Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък “комисията”, е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите."
(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
(3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(4) Комисията представя на Народното събрание до 31 март следващата година отчет за дейността си.”
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
Член 40, ал. 4 да добие следната редакция:
“(4) Комисията представя на Народното събрание до 31 март следващата година отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави.”
Комисията подкрепя предложението.
“Чл. 41. (1) Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5, а Президентът на Републиката назначава 4 от членовете на комисията.
(2) Комисията избира от състава си председател и заместник-председател с обикновено мнозинство.
(3) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.
(4) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.”
Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
Член 41, ал. 2 да добие следната редакция:
“(2) Народното събрание избира от квотата си председателя и заместник-председателя на комисията.”
Комисията подкрепя по принцип предложението, като предлага следната редакция на ал. 2:
“(2) След определяне състава на комисията Народното събрание избира председателя и заместник-председателя на комисията.”
“Чл. 42. (1) Член на комисията може да бъде само български гражданин, който:
1. има висше образование;
2. има познания и опит в областта на защитата на правата на човека;
3. не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер.
(2) Член на комисията не може:
1. да бъде търговец, управител, прокурист, член на управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, синдик или ликвидатор;
2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна или преподавателска дейност;
3. да бъде член на политическа партия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага ал. 2, т. 2 да добие следната редакция:
“2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна дейност.”
“Чл. 43. Времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за служебен стаж по смисъла на Закона за държавния служител.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:
1. по негова молба;
2. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си;
3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;
4. при настъпване на други обстоятелства, несъвместими с изискванията на този закон.
(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият заместник правят мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред Президента на Републиката.
(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание или Президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията, който изпълнява мандата на освободения член.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага ал. 1, т. 4 да добие следната редакция:
“4. в случаите на несъвместимост.”
“Чл. 45. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на възнаграждението на народен представител.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членовете – в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Чл. 45. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете – в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.”
Чл. 46. (1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиито структура, функции и численост се определят с правилника по ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 47. (1) Комисията за защита от дискриминация:
1. установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;
2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;
3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;
4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересована страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;.
6. прави предложения и препоръки до държавните и общински органи за преустановяване на дискриминационни практика и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;
7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;
8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;
9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;
10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;
11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;
12. осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройство и дейността.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Член 48 е с окончателния текст, след като сте взели предвид предложението на народния представител Ахмед Юсеин?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Да.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като предлага следната редакция на чл. 48:
“Чл. 48. (1) Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.
(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация:
1. етническа и расова основа;
2. на основата на пол;
3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.
(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от пет члена.
Чл. 49. (1) Председателят на комисията:
1. представлява комисията, организира и ръководи дейността й;
2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;
3. изпълнява бюджета на комисията.
(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване на неговите функции и го замества в негово отсъствие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата по членовете от Глава трета.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подкрепям предложението на народния представител Ахмед Юсеин.
Имам една редакционна бележка – в чл. 40, ал. 4 след думите “Народното събрание” да се добави “всяка година”, а думите “следващата година” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: “Всяка година до 31 март”. Благодаря.
РУПЕН КРИКОРЯН: Имам бележка по чл. 41, алинеи 1 и 2. В ал. 1 след думите “избира пет” да се добави “в това число – председател и заместник-председател на комисията”.
Предлагам ал. 2 да отпадне и съответно алинеи 3 и 4 да станат 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, това са редакционни бележки.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че текстът, който е предложен от комисията, е добър, защото задължава комисията, примерно ако тя трябва за 2003 г. да изнесе доклад пред Народното събрание, да го направи до 31 март. Но става въпрос тя да направи това до 31 март следващата година.
Аз не съм филолог, не зная дали се изразявам правилно, но думата “следващата година” задължава комисията да направи доклада за предходната година. Може би е редно там да има друга дума. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Той предлага да се каже “всяка година до 31 март”. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да уточня първо това, което предложи колегата Крикорян. Мисля, че то от законодателна гледна точка е по-правилно. Подобни текстове фигурират вече в много закони. Филологически е по-правилно да се каже, че всяка година комисията прави до 31 март отчет за дейността си пред Народното събрание. Ясно е, че става дума за отчет за дейността й през предходната година.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Съгласен съм.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да направя едно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 3, където се упоменава, че “член на комисията не може да бъде член на политическа партия”. Според мен това е едно много сериозно ограничение. Не знам доколко то е основателно. Ние знаем, че в Закона за държавния служител е предвидено, че държавните служители не могат да бъдат членове на ръководния орган на политическа партия, но могат да членуват в политическа партия. Членовете на комисията не са държавни служители. И от тази гледна точка аз не виждам защо ние трябва да поставяме за тях по-голямо ограничение от това, което е предвидено за държавния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие предлагате да отпадне това?
ЧЕТИН КАЗАК: Предлагам да добие вида “член на ръководен орган на политическа партия”. Да се добавят думите “член на ръководен орган”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН (НДСВ): Уважаеми дами и господа народни представители, извинявам се, но имам редакционни бележки и по чл. 44, ал. 1, т. 2, който гласи:
“2. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията за повече от шест месеца.”
Предлагам текстът да стане така, че да отпадне думата “трайно” и да се добави “повече от шест месеца”.
Предлагам текста: “при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин председател на комисията, Вие смятате ли, че предложенията от народните представители могат да се вземат за редакционни? Според мен предложението, което направи господин Казак, не е редакционно и мисля да го гласуваме отделно.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Точно това исках и аз да предложа, господин председател.
Смятам, че това са редакционни предложения, тъй като думата “трайно” нищо не говори. А “при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца” става ясно.
А предложението на господин Казак може да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, благодаря.
Моля да гласуваме предложението на господин Казак – в ал. 2 на чл. 42, т. 3: “Член на комисията не може да бъде член на ръководен орган на политическа партия;”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 89, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема единодушно.
Моля, гласувайте цялата Глава трета с направените редакционни бележки от господин Крикорян.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Глава трета е приета.
Заповядайте да докладвате Глава четвърта.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ:

“Глава четвърта
Производство за защита от дискриминация

Раздел I
Производство пред Комисията за защита от дискриминация

Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:
1. жалба на засегнатите лица;
2. инициатива на комисията;
3. сигнали за физически и юридически лица, на държавни и общински органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.
(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:
1. името или наименованието на подателя;
2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
4. изложение на исканията към комисията;
5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.
(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.
(2) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува или прекратява образуваното пред нея производство.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.
(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 54. (1) След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.
(2) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от пет членове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага ал. 2 да отпадне.
“Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими до пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.
(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.
(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.
(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:
1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;
2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;
3. да разпитва свидетели.
(2) При отказ да се предостави информация, по искане от комисията или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намират.
(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извършва с разрешение на съдия от Софийски градски съд по искане на председателя на комисията.
(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.
(4) Събирането на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:
1. да извършва оглед на обекти за целите на проучването;
2. да претърсва помещения, да изземва доказателства и да събира доказателствени средства за целите на проучването.
(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата, от които са иззети след приключване на преписката.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за ал. 5, т. 2:
“2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.”
“Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването.
(2) Членовете на комисията, както и служителите и външните експерти са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, чието име е станало известно при и по повод осъществяването на тяхната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.” Тоест, до още 30 дни.
“(2) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.
(3) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление комисията изпраща преписката на прокуратурата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в едноседмичен срок насрочва заседание.
(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.
(2) Заседанията се провеждат при закрити врати по реда и на основанията, предвидени в чл. 105, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Членовете на заседателния състав се отстраняват по реда и на основанията, предвидени в Глава трета от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 62. (1) В първото заседание докладчикът поканва страните да се помирят. При взаимно съгласие от страните докладчикът насрочва заседание за помирително производство.
(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.
(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.
(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.
(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.
(3) Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 64. (1) Решенията на комисията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.
(2) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция на ал. 1.
“Чл. 64. (1) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.”
“Чл. 65. С постановеното решение комисията:
1. установява извършеното нарушение;
2. установява нарушителя и засегнатото лице;
3. определя вида и размера на санкцията;
4. налага принудителни административни мерки;
5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в изречение първо думата “комисията” да се замени със “заседателния състав”.
“Чл. 66. Решението е писмено и съдържа:
1. наименованието на органа, който го е издал;
2. фактическите и правните основания за издаването му;
3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такива се налагат;
4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки.
(2) Проучваното лице е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по-голям от един месец.
(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица, комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на съответните държавни и общински органи.
(4) Комисията може да изпрати решението на други органи, които имат отношение към извършеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 2 думите “Проучваното лице” да се заменят с “Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка”.


“Чл. 68. (1) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица.
(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 69. Решенията на комисията влизат в сила, когато:
1. не са обжалвани в срок;
2. подадената жалба не е уважена;
3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 70. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.
(2) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
По Глава четвърта има ли желаещи за изказвания?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз по-скоро искам да запитам какъв е смисълът на едно определение, което е дадено тук в чл. 57, ал. 5.
В чл. 57, ал. 5, т. 2 на вносителя е прередактирана и комисията предлага следния текст:
“(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:
…
2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.”
Аз разбирам какво значи да се събират доказателства, но какво значи “да събира доказателствени средства”? Може би към госпожа Мингова трябва да отправя въпроса, защото този термин аз поне не съм го срещал и ми е интересно какво значи “доказателствено средство”.
Доказателства се събират. Може да има улики и т.н., но какво значи “доказателствени средства”? И, ако действително такъв термин не съществува, естествено считам, че би трябвало по-скоро да се запази текстът, който е на вносителя, като отпадне дори и неговата последна част, т.е. при принудителното събиране на доказателства комисията може да извършва оглед на обекти за целите на проучването и да претърсва помещения, да изземва доказателства за целите на проучването. Тогава може да отпадне това като смисъл, но аз питам какво е “доказателствено средство”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Средството е метод.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да, да събира доказателствени средства е записано. Аз питам как комисията ще събира доказателствени средства. Аз чета какво предлага комисията:
“Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната редакция на ал. 5, т. 2”, което значи, че т. 1 се запазва, т.е., че комисията има право да претърсва помещения… (Реплики.)
Как така? (Реплики.)
Добре, да извършва оглед, но след това да събира доказателствени средства. Как ще ги събира комисията и кои са тези доказателствени средства? Аз все пак искам отговор от комисията.
Аз предлагам да остане текстът, че могат да се събират само доказателства за целите на проучването, но какви са тези доказателствени средства? Искам да получа отговор.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Госпожо Мингова, имате думата.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, понеже персонално беше отправен въпросът, ще отговоря, че в теорията на доказателственото право и двете понятия: “доказателства” и “доказателствени средства” са легални понятия и те си имат свое изпълнено с някакъв смисъл съдържание.
Доказателството е самата информация, която се съдържа в определен носител, а носителят на тази информация, който може да има веществен израз, например, документ, който съдържа информацията, се нарича доказателствено средство.
В този смисъл взаимозаменяеми са тези термини – “доказателства” и “доказателствено средство”, защото когато съдът събира информацията, това означава да я извлече от доказателственото средство.
Може би действително трябва да се унифицира терминологията и ако ще се използва терминът от по-предната алинея: “събиране на доказателства”, по-нататък също да се говори за събиране на доказателства, но ако можем в еднаква степен да използваме едното и другото – събиране на доказателственото средство, защото не може да съществува доказателство в процесуалния смисъл на думата без неговия веществен гласов израз или изобщо това, което го съдържа. Едното е съдържанието, другото е формата, така че те са взаимозаменяеми и можем да употребим и двата термина.
Разбира се, ако залата прецени за прецизност, можем да уеднаквим термина – или да говорим само за доказателства, което непременно означава, че те идват пред органа, пред комисията с носителя си, т.е. със средството. Това може да е показанието, което съдържа гласовата информация, може да е документът, който съдържа писмената информация, а може да е предметът, който е иззет при огледа, който съдържа веществената информация. Информацията е доказателството, документът е средството. Така че в този смисъл няма някакви опасения, че се визира нещо, което е правно неиздържано. Текстът може да остане и в този вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Смятам, че господин Иванов е доволен. Аз също съм доволен от отговора, защото всичко беше професионално обяснено. Благодаря.
Моля да гласувате Глава четвърта.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Глава четвърта е приета.

ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ:
“Раздел ІІ
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
Чл. 71. (1) Извън случаите по Раздел І, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:
1. установяване на нарушението;
2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението от преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
3. обезщетение за вреди.
(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят като заинтересована страна във висящ процес по ал. 1.
(3) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 174 от Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага в ал. 1, т. 2 да отпаднат думите “както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения”.

“Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза, да встъпят в производството.
(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 72 да отпадне.
“Чл. 73. Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 74. (1) В случаите по Раздел I, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 2 пред думата “органи” да се добави думата “държавни”.
“Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(2) За производства пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи за изказване по Раздел II?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да се изкажа по чл. 72. Комисията прави предложение пред пленарната зала за отпадането на този член. Считам, че чл. 72 в редакцията, която ни предлага Министерският съвет като вносител, е член, който практически разширява възможностите за защита срещу дискриминация. Там изрично е записано, че лицата по чл. 71, ал. 1 и 2, включително юридически и физически лица и синдикални организации, както и юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза, могат по покана от други засегнати лица да бъдат привлечени и да встъпят в производството. Считам, че този текст не би трябвало по никакъв начин да бъде отхвърлен от пленарната зала. Дори ми е интересно да чуя какви са мотивите на комисията за отхвърлянето на текста. Тук говорим за организации, които осъществяват дейност в обществена полза. Тяхното привличане и встъпване в производството по същество дава възможност за много по-силна защита срещу дискриминация на лицата, визирани по чл. 71, ал. 1 и 2.
Ето защо, господин председателю, правя формално предложение да бъде подложен на гласуване чл. 72 на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Отделно ще поставя на гласуване предложението на комисията.
Има думата Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще предложа на вашето внимание текста на чл. 71, ал. 1, т. 2. Комисията съгласува да отпадне краят на изречението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Ще дам примери. Взел съм извадки от книгата на нашия доайен Живко Сталев – “Българско гражданско процесуално право”. В раздела на осъдителните искове той тълкува нещата така, както аз ще ви ги кажа сега по-простичко. Например в един ресторант не се допуска един гражданин. Гражданинът осъжда човека от ресторанта, но той продължава да не допуска там хора. Добавяйки това изречение – “както и да се въздържа в бъдеще…”, значи съдът ще го задължи в бъдеще да не проявява такива действия. Или ако един гражданин – комшия, преминава през двора на другия гражданин, на комшията, съдът ще го накара да не преминава. В противен случай той би нарушил това решение на съда. Или пък да се получи така, че за всяко нарушение да има нови дела.
Затова апелирам това изречение, тази добавка да си остане, както е в обобщения текст, и да не се приема предложението на комисията.
Много често това се получава и при лекарите. Примерно лекарят каже: “Аз такива хора не искам да преглеждам”. Ако някой осъди този лекар, би трябвало съдът да каже, че отсега нататък такъв лекар не би трябвало да предприема такива действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи Вие искате да гласуваме отделно предложението за отпадането на този текст.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз подкрепям това, което каза господин Юсеин по отношение на чл. 71, ал. 1., т.2.
Бих искал да отговоря и на господин Иванов, понеже той зададе въпрос към комисията – защо сме предложили да отпадне чл. 72. Това предложение беше дадено от председателя на нашата комисията – Лъчезар Тошев, защото тук е записано: “Лицата по чл. 71, ал. 1 е 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации…”, тоест може да се създаде фактическо обвиняване, без след това да се докаже, че човекът е невинен. Това беше идеята, залегнала в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Милчев! Ще си позволя да не се съглася с тези аргументи, които комисията и вероятно председателят на комисията Лъчезар Тошев са изтъкнали за отпадането на чл. 72. Ще бъда пределно ясен.
Първо, ако се разгласи предявеният иск, това все още не е присъда и в случай, че са нанесени морални щети, то лицето, което е разгласило недостоверна информация, след това ще бъде осъдено за материални и морални щети.
Второ, което за мен е особено важно – член 72, така както е предложен от вносителя Министерския съвет, има предвид преди всичко за цел да създаде обществена нетърпимост в страната към прояви на дискриминация. Привличането и на други юридически лица, които осъществяват дейност в обществена полза, би създало именно тази нетърпимост у обществото. Това е смисълът. И това означава не да имаме, бих казал, дела от почти частен характер, а обществото да бъде непримиримо към прояви на дискриминация в страната.
Ето защо считам, че юристите на Министерския съвет съвсем основателно са поискали този чл. 72 да бъде част от закона. И подновявам, господин председателю, искането си за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред по реда на предложенията. В чл. 71 комисията предлага да отпаднат думите “както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения”. Господин Хюсеин предлага това нещо да не отпада.
Подлагам на гласуване предложението да отпадне. Който е против това, трябва да гласува “против”.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на този текст. Господин Хюсеин обоснова необходимостта той да остане. Съгласно правилника гласуваме предложението на комисията. Имаше възражения, така че съобразете се с това, което беше казано тук.
Гласували 80 народни представители: за 20, против 59, въздържал се 1.
Текстът остава.
По същата процедура, поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 72. Господин Иванов защити неговото запазване. Който е за отпадане, гласува “да”, който е за оставане, гласува “не”.
Гласували 97 народни представители: за 43, против 53, въздържал се 1.
Текстът остава.
Моля да гласувате Раздел ІІ изцяло, с направените корекции.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 2.
Раздел ІІ е приет.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, господин Милчев, да докладвате Глава пета от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ:
“Глава пета
Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби
Раздел І
Принудителни административни мерки
Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
2. да спира дейността на предприятия, производства и обекти при неизпълнение на задължителните предписания по т. 1;
3. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.
(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същи въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага т. 2 на ал. 1 да отпадне.
“Чл. 77. Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по раздел І от Глава пета на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета на раздел І и текстовете на чл. 76 и 77. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ:
“Раздел ІІ
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 78. Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
Чл. 78а. Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 80 и предлага следната редакция:
“Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.
(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице – работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 81. Когато нарушенията по предходните разпоредби на този раздел са извършени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 82, който е подкрепен по принцип от комисията, придобива следната редакция:
“Чл. 82. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв.
(2) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на наказателното постановление по предходната алинея нарушението продължава, налага се глоба от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този раздел се внасят в републиканския бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 84. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на комисията.
(2) Наказанията се налагат с решение на комисията за защита от дискриминация, които не могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд. Обжалването спира изпълнението на оспореното решение.
(3) По неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по раздел ІІ? Господин Димитров, заповядайте.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
На няколко места ми прави впечатление след чл. 81, че пише “ако не подлежи на по-тежко наказание”. В чл. 78 е записано: “Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание”. Вероятно би трябвало да бъде, ако деянието не е престъпление. Предполагам, че госпожа Мингова ще вземе отношение. Иначе какво означава “ако не подлежи на по-тежко наказание”? На административно наказание ли? Според мен текстът не е прецизен.
И още нещо. Лице, което – забележете – в срок не предостави поискани от комисията доказателства, е от 500 до 2000 лв., а който извърши дискриминация – от 250 до 2500 лв., тоест границата е по-ниска при доста по-тежко според мен провинение – извършване на дискриминация, което е обект на този закон. Просто няма пропорционалност в тези наказания и съответно провинения. Според мен числото 250 в чл. 78 трябва да се замени с 550 лв. Правя това формално предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да подложа на гласуване това формално предложение, защото то е по същество, не е формално.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Поне в протокола да влезе. Просто не са съразмерни, госпожо председател, санкциите. И може би трябва да помислим върху израза “ако не подлежи на по-тежко наказание”. Това е деянието да бъде престъпление, аз не виждам как може да има по-тежко наказание от извършване на дискриминация по смисъла на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз ще започна моето изказване, като първо отговоря на поставения въпрос от господин Благой Димитров. Напълно е възможно и затова фигурира в много законови текстове да се запише “ако не подлежи на по-тежко наказание”, тъй като вие виждате, че и в самия закон са предвидени определени провинения, които се наказват по-тежко от първоначалния случай на дискриминация. Например в чл. 81 изрично е записано, че когато нарушението на закона, тоест дискриминацията е извършена повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер. Това се има предвид, когато се посочва в чл. 78, ал. 1, че може да се наложи глоба, ако не подлежи на по-тежко наказание. И естествено че става въпрос за по-тежко наказание, ако има определен състав, определени обстоятелства, които налагат да се наложи по-тежко наказание, а именно когато то е извършено повторно.
Във връзка с това – сега вече продължавам с това, което аз имах намерение да споделя от трибуната – редакцията на комисията за чл. 82, ал. 1 по отношение на санкциите, които се налагат при продължаващо неизпълнение повече от три месеца на решение на комисията, с което се налага наказание. Тоест, постановено е решение на комисията, с което се декларира, че определено деяние представлява дискриминация, наложена е санкция и се оказва, че три месеца от влизането в сила на това постановление нарушението продължава.
Смятам, че с оглед да се осигури авторитетът на решенията на комисията, да се осигури разубедителното им действие по отношение на потенциалните извършители на подобни нарушения и по този начин те да се подтикнат към това да прекратят нарушаването на този закон и да се съобразят най-вече с решенията на комисията, е необходимо предвидените глоби да бъдат достатъчно сериозни. Именно от тази гледна точка, както виждате, в текста на вносителя са предложени достатъчно сериозни глоби, които обаче в комисията по една или друга причина са били занижени. След съгласуване с колегите стигнахме до убеждението, че може да се достигне до един оптимален вариант на тези глоби, а именно в чл. 82, ал. 1 вместо 6000 да се запише 10 000, тоест при първо нарушение комисията да наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и в ал. 2 числото 10 000 да се замени с 20 000. Тоест ако три месеца след първоначално постановеното наказание нарушителят продължава да извършва нарушението, глобата да бъде от 5000 до 20 000 лв., за да има все пак някакъв респект по отношение на решенията на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен също ми прави впечатление, че санкциите са чувствително занижени от комисията, което в определени случаи, бих казал, действа демотивиращо, когато се изисква спазването на закона, защото това са санкции, които законът трябва да наложи на нарушителите. Аз, естествено, не мога да ги оспоря, тъй като сме в процедура на второ четене.
Единственото ми предложение, бих казал, е техническо – това е разместването на чл. 78а и чл. 78, което всъщност е и предложението на господин Ахмед Юсеин. Текстът, който той предлага, и затова той го е предложил като ал. 1 на чл. 78, носи напълно общ характер – “Който извърши дискриминация по смисъла на този закон се наказва с глоба от 250 до 2 хил. лв., ако не подлежи на по-тежко наказание”. След което следват всички текстове на основния вносител, на Министерския съвет, в които са вече различните хипотези и наказания, които се предвиждат в този аспект.
Затова, госпожо председател, правя формално предложение да бъде гласувано разместването на чл. 78а, който е текст, предложен от господин Ахмед Юсеин, с чл. 78 – на вносителя. Ако се прочете последователността на текстовете, то е повече от логично. Така го е предложил и господин Ахмед Юсеин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Действително, логиката на закона е такава.
Заповядайте, господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам в чл. 78 – явно сме го пропуснали в бързането на работата – да отпадне изразът “или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка”.
В по-предишни текстове ние отменихме, че комисията не може да прави проверки. Смятам, че в този смисъл е резонно текстът на чл. 78 да остане:
“Чл. 78. Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, се наказва с глоба…”, както вече се гласува.
Що се касае за проверките, това беше отменено в по-предни текстове.
Искам да кажа нещо във връзка с глобите. Тъй като в момента правим правозащитен закон, който не е сам, има и други правозащитни закони, които гласувахме в парламента - Законът за вероизповеданията и Законът за омбудсмана. Възможно е все пак, като се гледат нещата на една обща правозащитна плоскост, да се види как са глобите и там, защото по отношение на омбудсмана, когато един български гражданин се жалва на омбудсмана, че са нарушени правата му, пък било то и от други граждани, най-голямата глоба е 5 хил. лева. А тук възприехме малко по-високи глоби – до 10 хил. лева. Това всъщност е идеята, че би било нередно в една такава институция, каквато е омбудсманът, да му се дават по-малки възможности за респект в обществото, отколкото на тази комисия. Но след като има предложения, нека да бъдат обсъдени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, идеята ми за чл. 78 беше даденият текст на чл. 78 в обобщения текст да бъде ал. 2, а ал. 1 да бъде това, което предлагам, затова защото по смисъла на този закон трябва да има някаква санкция, а това е пропуснато.
След моето излизане от комисията колегите са предложили предложението ми да бъде като чл. 78а. Аз съм съгласен, защото и те са съгласни по принцип с моето предложение, но в целия хронологичен ред на закона не е въведено никъде, примерно, чл. 4а, чл. 5а и т.н. Там винаги е дадено във вид на алинеи. Това, първо.
Второ, искам да се изкажа относно тези санкции. Тук пред мен са двата закона – предложеният от група народни представители и от Министерския съвет. В единия закон се говори за санкции от рода на 150 хил. лева. Може би, когато трябваше да се прави обобщеният проект, трябваше да се има предвид, че в страната ни действат малки фирми, които нямат тези възможности да платят тези големи санкции, ако нарушат закона. Може би трябваше да се разделят на две: тези, които са с ДДС, и тези – без ДДС. Трябваше да се измисли нещо.
Може би сега не му е момента, защото бързаме с този закон, за да можем да го представим там, където е нужно, но аз считам определено, че тези санкции, които бяха предложени и се приеха от комисията, не мога да се съглася затова, защото тогава тежестта на комисията става направо нищожна. Тя застава, търси информация и т.н., и налага някаква санкция. И когато тази санкция е малка работодателите няма да обърнат въобще внимание на решението на комисията и на санкцията.
Но обърнете внимание и на нещо друго. Тези санкции не може да бъдат толкова минимални, когато работодателят не се подчинява на решението на съда. Става въпрос за това, че в обобщения текст наистина има много големи суми - от рода на 30 хил., 50 хил. лева.
Съгласен съм на варианта, който предложи колегата Четин Казак – в чл. 82, ал. 1 да бъде “от 2000 до 10 хил. лв.” и в другата алинея – “от 5 хил. до 20 хил. лв.”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
В смисъл, подкрепяте предложението, което направи господин Казак?
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Юсеин, Вие сте прав, че трябва да се приложи такъв диференциран подход по отношение имущественото състояние, големина на фирмата или предприятието, възможности и т.н., но мисля, че това е постигнато, както се прави в много други закони, именно чрез предвиждането на такова ветрило – “от – до” – “от 2000 до 10 хил. лева” или “от 5 хил. до 20 хил. лева”.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Кой ще прецени?
ЧЕТИН КАЗАК: Ще преценява комисията или съдът, както винаги става. Комисията или съдът преценява. Законът дава възможност съдът, оправомощеният орган, който налага наказанието, да наложи наказанието в рамките на тази граница.
Използвам случая да не се съглася с това, което каза колегата Милчев – за отпадането в чл. 78 от състава на нарушението за непредоставяне на комисията на доказателства и т.н. – не предоставя достъп, тъй като в чл. 57 все пак е останало, че правомощие на комисията е “когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателства… по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира”. Упомената е и процедурата – “докладчикът чрез решение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията принудително събира”; “Събирането на доказателствата се извършва от докладчика”; “При принудителното събиране на доказателства комисията може да извършва оглед на обекти за целите на проучването”. Именно това нещо – извършването на оглед, ако се попречи на достъп на член на комисията или експерт, т.е. на докладчика да извърши този оглед, той е извършил точно това нарушение и е изпълнил състава на това нарушение по чл. 78.
Предлагам чл. 78, по номерацията на вносителя, който сега ще стане чл. 78, ал. 2, да си остане в този вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, член съм на Комисията за борба с корупцията и мисля, че при така направените предложения щеше да бъде редно тук председателят на комисията да вземе отношение. Но тъй като виждам, че в момента не е в залата, съм провокиран да взема отношение по това, което предложи колегата Казак, защото неговото предложение всъщност разтваря долната и горната граница, образно казано, на нивата на наказание или глоби, а това само по себе си е една предпоставка за корупция. Много често в нашата комисия имаме такъв проблем във връзка с определянето на размера на глобата и широките амплитуди, които се предвиждат в различните закони.
В случая ще си позволя да не се съглася и да не приема предложението на колегата Казак, тъй като, първо, то е предложение по същество. И, второ, получава се много широка граница между долното и горното ниво на наказанието, в случая глоба.

Също ми правят впечатление в самия закон стъпките по различните членове, които регламентират глобите – не са съизмерими. Ако долна граница 250 до горна граница 2500 лв. се получава едно съотношение, съвсем друго е то при долна граница 5000 лв. и горна граница 10 000 лв., както е направеното предложение от колегата Четин Казак. В тази връзка мисля, че трябва да се прецизира.
Тъй като явно е било обсъждано и дебатирано в самата комисия, мнението ми е да си останат така, както са записани в проекта за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега, според твоята логика, ако някой не те вземе на работа заради това, че си турчин, трябва да бъде глобен един бонбон! Просто не мога да те разбера!
В проекта на Министерския съвет бяха дадени санкции от размера на 150 000 лв. Колегите, които са предложили проекта, са предложили 50 000 лв. Не можахме да се разберем, смъкнахме на 6000 лв. Влязохме в контакт с тези, които предложиха 6000 лв. и стигнахме до консенсус: 10 000 – 20 000 лв. Не пожелавам на никой да бъде член на тази комисия, след като един директор на "Кремиковци" или на ОЦК – Кърджали, с лека ръка ще каже: "Какви сте вие – за 5000 лв.?! Ето ви парите, заминавайте!". Не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване чл. 78а да стане ал. 1 на чл. 78, а чл. 78 на вносителя да стане ал. 2 на чл. 78, логически да се размени мястото на двете предложения и да се обединят в две алинеи на един член с номерация 78 – предложения, направени от господин Иванов, господин Юсеин и господин Казак.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Това предложение се приема.
Сега гласуваме предложението на господин Милчев, което беше оспорено от господин Казак, позовавайки се на чл. 58, тъй като правото на комисията да събира доказателства е останало в нейните компетенции. Предложението на господин Милчев е думите от чл. 78 "или попречи или не предостави достъп за проверка" да отпаднат от текста на вносителя. Противното предложение направи господин Казак.
Господин Милчев, поддържате ли това предложение, защото господин Казак се аргументира достатъчно?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Базирам се на факта, че чл. 57, ал. 5 т. 2 отпадна: "да претърсва помещения и да изземва доказателства". След като е отпаднало това, някак си не върви в този член да пише, че това може да има достъп до обекти за проверка. Затова предлагам този текст да отпадне.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Едното няма нищо общо с другото!
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Всяко едно невлизане в помещение може да бъде тълкуване като непредоставяне на достъп до обект за проверка.
Иначе остава, че комисията може да иска в еди кой си срок…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой член е?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Член 78 да придобие вида: "Който не предостави в срок по искане от комисията доказателства или информация, са наказва…".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На мен това ми е ясно. Въпросът е в това, че искате от този текст да отпадне изречението "или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка"?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Да. На базата на чл. 57, ал. 5, т. 2, където отпадна "да претърсват помещения, да изземват доказателства", тъй като това не е работа на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за разяснение, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми колеги, само едно разяснение, за да не допуснем грешка, както казва проф. Корнезов от време на време.
Гласуваме чл. 78 по текста на вносителя, което сега ще стане ал. 2: "Който не предостави в срок по искане от комисията доказателства и информация – комисията има право да поиска доказателства, понеже гласувахме, че комисията има това право – или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка", а в чл. 57, ал. 5 т. 1 е записано и ние сме го гласували, че при принудителното събиране на доказателства комисията може да извършва оглед на обекти за целите на проучването, тоест, на комисията трябва да се предостави възможността да извършва оглед, тоест, трябва да има достъп до тези обекти. Именно с оглед на това, който не предостави такъв достъп, трябва да се накаже. Това няма нищо общо с това, което гласувахме, че няма право да претърсва помещения и т.н., но трябва да има право на достъп до тези обекти. Затова текстът трябва да остане непроменен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Господин Милчев, ще оттеглите ли предложението си или държите да се гласува?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Милчев оттегли предложението си, така че няма да гласуваме отпадането на тези думи.
Гласуваме предложението, което се направи от господин Казак и господин Юсеин в ал. 1 на чл. 82 максималната санкция да бъде 10 000 лв., а в ал. 2 - 20 0000 лв.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 75 народни представители: за 39, против 21, въздържали се 15.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме ан блок текстовете на членове от 78 до 84 включително, наименованието на Раздел II с току-що гласуваните в залата промени в текстовете на членове 78 и 82.
Гласували 83 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
2. “Сексуален тормоз” е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърнява достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
3. “Преследване” е:
а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;
б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;
в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
3а. “Действията за защита от дискриминация” могат да включват подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.
4. “Подбуждане към дискриминация” е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.
5. “Расова сегрегация” е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.
6. “Неблагоприятно третиране” е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
7. “На основание на признаците по чл. 4, ал. 1” означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
8. “Свързани лица” са: съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен включително и роднините по сватовство – до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойникът и подпопечителят; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се считат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
9. “Сексуална ориентация” означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.
10. “Множествена дискриминация” е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1.
11. “Повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.”
За “семейно положение” комисията подкрепя предложението на народния представител Ахмед Юсеин със следната редакция:
“12. “Семейно положение” означава брачен статус или фактическо съжителстване и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия по трета степен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Допълнителните разпоредби от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Допълнителните разпоредби от законопроекта от т. 1 до т. 12 включително.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Моля да докладвате Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът назначава своята квота от членовете на комисията.
§ 3. В тримесечен срок от влизането на закона в сила комисията приема правилника за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 3.
По § 4 тук са ми дадени неща, които трябва да изчета, за да стане ясен.
“§ 4. Този закон отменя § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, чл. 5а, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и § 1, т. 19 и т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта.”
Има предложение на народния представител Ахмед Юсеин накрая на разпоредбата да се добавят думите “чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4 от Закона за висшето образование”.
Комисията подкрепя предложението.
“§ 5. В чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета накрая се добавя: “по специализирана методика за усвояване на български език”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 6. Отменя се чл. 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика издава наредба по чл. 7, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 7. В срок три месеца от влизането в сила на закона министърът на труда и социалната политика и министърът на отбраната издават наредби по чл. 7, ал. 2.
§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Преходни и заключителни разпоредби?
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам да не се приема предложението на народния представител Ахмед Юсеин, възприето от комисията, за включване в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на закона на чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4 от Закона за висшето образование. Разпоредбите от други закони – Кодекса на труда, Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и Закона за насърчаване на заетостта, които са посочени в оригиналния, първоначалния вариант на § 4 така, както е предложен от вносителя, са обяснителни разпоредби. Те съвпадат с това, което в момента представлява § 1. Те обясняват какво е пряка и непряка дискриминация – нещо, което сега прави самият закон. Но не се предлага да бъдат отменени антидискриминационните разпоредби в Кодекса на труда, в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите и в Закона за насърчаване на заетостта, както и в Закона за висшето образование. Затова аз предлагам общите антидискриминационни разпоредби да останат, а да се отменят само тези, които обясняват какво е пряка и непряка дискриминация, защото в Закона за защита срещу дискриминация това вече е обяснено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Заповядайте, госпожо Шаклиян, имате думата.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По § 3 от Преходните и заключителните разпоредби предлагам текстът да звучи така: “В двумесечен срок от определяне на състава по § 2 комисията приема правилник за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бихте ли повторили още веднъж? Става дума за § 3.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Да, § 3 от Преходните и заключителните разпоредби. Текстът, който е приет, е: “В тримесечен срок от влизането на закона в сила комисията приема правилника за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1”. Аз предлагам текстът да бъде така: “В тримесечен срок от определяне на състава по § 2”, тъй като по § 2 ще бъде приет съставът на комисията и тогава комисията ще конструира правилника, затова звученето да бъде така: “комисията приема правилник за устройството и дейността си по чл. 46, ал. 1”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Шаклиян! Аз разбирам текста така. След влизането в сила на закона в срок от три месеца се избира комисията от Народното събрание. Значи законът влиза в сила от 1 януари 2004 г. и в срок от три месеца трябва да се избере ръководството на комисията. В следващия параграф се казва: “В тримесечен срок от влизането на закона в сила комисията приема правилника”. Кога ще приеме този правилник, когато още не е избрана?
И затова предлагам в § 3 думата “тримесечен” да бъде “6-месечен”. Три месеца след влизането на закона в сила ще бъдат избрани от Народното събрание комисията и ръководството. Три месеца след това задължаваме комисията да си направи правилника. Аз така го разбирам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Това беше реплика.
Госпожо Шаклиян имате право на дуплика.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН (НДСВ): Уважаеми господин Юсеин, аз мисля, че има малко неразбиране. В срок от три месеца тази комисия трябва да бъде конституирана. А в следващите два месеца се дава възможност да се създаде правилникът. Вие не сте съгласен с този срок от два месеца. Искате да го удължим ли?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Не можем да го поправяме. Нямаме право по правилник.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Ние имаме срок от три месеца, за да се създаде тази комисия. След като се създаде, тя трябва да създаде правилника.
АХМЕД ЮСЕИН: Няма такова предложение.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Затова правя това предложение. Юристите да кажат дали е правилно или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Според мен коректното е това, което казва господин Юсеин.
Нека и господин Казак да вземе отношение. Смятам, че той ще внесе яснота.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам предложението на госпожа Шаклиян. То се свежда до следното. Народното събрание и президентът имат три месеца, за да излъчат своите представители в комисията, която ще се конституира по този начин – в тримесечен срок от приемането на закона в сила. След това обаче поради факта, че е прието предложение от комисията, се получава така, че в същия срок трябва хем комисията да се конституира и едновременно новосъздадената комисия трябва да си приеме устройствения правилник, което е доста спорно и почти неприложимо на практика. Затова колегата Ахмед Юсеин предложи да се удължи втория срок. Тоест, за приемането на устройствения правилник от тримесечен срокът да стане 6-месечен. До три месеца от приемането на закона комисията ще се конституира и тази комисия ще има още три месеца, за да си приеме устройствения правилник.
Колежката Шаклиян го формулира по друг начин, като предлага да се добават изразите “от конституирането на комисията”, “в двумесечен срок”. Мисля, че това утежнява текста. Според мен предложението на колегата Юсеин е по-добро като редакция и като нормативно изписване – да се замени думата “тримесечен” с думата “шестмесечен” в § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези текстове, преди да ги подложа на гласуване?
Ако господин Юсеин предложи отпадането “от влизане на закона в сила”, ще ме облекчи, за да го подложа на гласуване. Това ще бъде най-доброто разрешение.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз нямам нищо против предложението на госпожа Шаклиян, но, вижте, тук има противоречие. Или трябва да се добави срокът да бъде шестмесечен, или да отпадне “от влизането на закона в сила”. Едно от двете. Противоречим си. Я си представете, че Народното събрание избере комисията на 31 март, законът влиза в сила от 1 януари. Ние задължаваме комисията в тримесечен срок от влизането на закона в сила – влязъл от 1 януари – значи на 31 март ние я конституираме и му казваме: “Хайде днес ти направи правилник”. Значи тук се получава едно противоречие.
Затова предлагам срокът да бъде 6 месеца от влизането на закона в сила. До три месеца конституираме комисията и на шестия месец комисията си съставя правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Юсеин, хайде да поддържате другото предложение, което е по-елегантно – “от влизането на закона в сила” да отпадне. В такъв случай се получава най-доброто разрешение. Хем сме по правилника, хем се постига същият ефект.
АХМЕД ЮСЕИН: Да, аз съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика от господин Милчев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Юсеин иска в шестмесечен срок, а не в петмесечен, както иска госпожа Шаклиян. Тогава да напишем така:
“§ 3. В тримесечен срок от определяне на състава по § 2 комисията приема правилник за устройството на дейността си по чл. 46, ал. 1.”
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Така съм съгласен.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Защото знаете, че има случаи тази комисия не за три месеца, а за десет да не бъде избрана нито от Народното събрание, нито от президента. И тогава как за тези шест месеца ще има правилник? Да стане: “В тримесечен срок от определяне на състава по § 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли още желаещи да вземат думата или да преминаваме към гласуване?
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Искам да взема отношение по § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Господин председател, ако разрешите ще взема отношение по моето предложение. Аз поддържам предложението си относно чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 4 от Закона за висшето образование.
Има някои разпоредби, които разрешават дискриминация по тези членове и затова държа на тези мои предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Ахмед Юсеин в § 3 да отпаднат думите “от влизането на закона в сила”, което е едно елегантно разрешение на възникналия проблем.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 110, против 2, въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Александър Арабаджиев за отпадането на финала на разпоредбата: чл. 23 от Закона за заетостта и чл. 4 от Закона за висшето образование, който той защити в пленарна зала.
Моля, гласувайте предложението на господин Арабаджиев.
Гласували 98 народни представители: за 66, против 22, въздържали се 10.
Предложението на господин Арабаджиев се приема.
Господин Казак, заповядайте, за да направите Вашето предложение за прегласуване от трибуната.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване.
Нека да стане ясно какво гласуваме – колегата Ахмед Юсеин е предложил тези членове да отпаднат, тъй като в тези членове фактически се изписва съставът на забраната за дискриминация в съответната област – Закона за насърчаване на заетостта и Закона за висшето образование. В тези членове се казва: забранява се дискриминацията на еди-каква си основа, обаче там има и определени изключения, които сега не съвпадат с изключенията, които ние в този закон сме предвидили и които са изчерпателно упоменати, лимитативно и затова именно се предлага тези членове да отпаднат, а не заради друго.
Моля да прегласуваме предложението на господин Арабаджиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Александър Арабаджиев за отпадане на финала на разпоредбата.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 80, против 27, въздържали се 11.
Гласуването отново потвърди, че се приема предложението на народния представител Александър Арабаджиев за отпадане на финала на тази разпоредба.
Сега си позволявам да подложа на гласуване параграфи 2, 3 и 4 с вече осъществените корекции според това, което комисията поддържа.
Моля, гласувайте тези параграфи ан блок.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 5.
Тези параграфи са приети.
Параграфите от 5 до § 8 са изчетени и само не са гласувани.
За тези параграфи дали има някакви смущения? Не виждам.
Моля, уважаеми народни представители, поставям на гласуване последните параграфи от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
С това приключихме с този важен закон.
Господин Милчев, финални думи.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ МИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Бих искал да благодаря на всички, които работиха по тази сложна материя – от Министерски съвет и от Съвета към председателя, а и на всички колеги от комисията. Знаете, че този Закон за защита от дискриминацията беше изключително необходим във връзка с нашата евроинтеграция, така че благодаря на всички колеги още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз Ви благодаря, господин Милчев.
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме още около час и нещо работа, с което искам да ви призова да можем да бъдем колкото се може по-ефективни.

Искам да поканя господин Мирчев да заеме своето място, тъй като преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА, продължение.
По вносител са приети текстовете до чл. 196, включително.
Предстои гласуване на докладваните текстове от стр. 25 – 28 от доклада, Част втора.
Така ли е, господин Мирчев? Добре.
Текстовете на Глава четиринадесета са прочетени, но не са гласувани, така ли? Добре.
За дебатите – само господин Благой Димитров е взел отношение.
Дали има други, които по тази глава да имат желание и то да е силно, да се изкажат? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване текстовете от Глава четиринадесета, така както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не, не!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Как “Не!”? Не мога да се ориентирам.
Беше ми докладвано друго.
Отменете гласуването.
Няма да Ви спра, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да припомня на господин Мирчев, че от Глава четиринадесета беше прочетено само предложението на господин Иван Иванов. Може да се направи справка със стенограмата, като думата “съобщения” да се замени с “далекосъобщения”.
Аз съжалявам, че господин Иванов го няма.
Аз го призовах, дадох и мотиви, оттам нататък по Глава четиринадесета нищо не е прочетено в залата, господин председател. Да, ние в момента се намираме след заглавието на Глава четиринадесета – предложение от народния представител Иван Иванов по Раздел I – “Тайна на съобщенията”.
Това го казвам за информация. Може лесно да се направи справка, тъй като има редица предложения по-нататък по текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
В това, което имам като официална справка, е казано: докладвани са заглавието на Глава четиринадесета и Раздел I – “Тайна на съобщенията”, и чл. 197, чл. 198, чл. 199 и чл. 200 по вносител. Проведени са разисквания. Предстои гласуване на докладваните текстове. Това е официалната справка, която имам.
Господин Благой Димитров не е съгласен с тази официална справка. Сега ще направим справка по отношение на справката. Изчакайте, нека да получим информация и след това ще Ви дам възможност да вземете думата, но трябва да знам все пак какво правим.
Справката е, че са докладвани до чл. 200, по вносител, както пише в справката и са проведени разискванията.
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата, след като е ясно, че от чл. 197 до чл. 200 по вносител са представени в залата и са проведени разисквания. Така пише тук.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Но, не бяха завършени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, затова Ви давам възможност да се изкажете.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В края на разискванията на последното заседание, на което се разглеждаше Законът за далекосъобщенията, моят колега Благой Димитров ме призова да оттегля това, че съм се отказал от предложението си по заглавието на главата, а именно “Тайна на съобщенията и защита на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията”. Предложението, което бях направил, изискваше заглавието да бъде “Тайна на далекосъобщенията и защита на личните данни при осъществяване на далекосъобщенията”. Разбирам, че по всяка вероятност председателят на комисията, а може би и самите вносители ще се позоват на гласувания от нас чл. 2, където в целта на този закон е записано, че трябва да се осигурят предпоставки за гарантиране на свободата и тайната на съобщенията.
В същото време пред мен е Законът за пощенските услуги. Тъй като съобщенията по никакъв начин не могат да бъдат единствено обект на Закона за далекосъобщенията, там в чл. 3 е записано, че пощенските услуги включват приемане и/или доставяне на пощенски пратки, на съобщения, предавани с далекосъобщителни средства, което показва и доказва, че съобщенията като такива не могат да бъдат единствено обект на Закона за далекосъобщенията.
По тази причина аз действително Ви моля, господин председателю, да подложите на гласуване моето предложение за промяна в заглавието – “съобщения” да бъде заменено с “далекосъобщения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е заглавието на Раздел I – “Тайна на съобщенията…”, да се замени с “Тайна на далекосъобщенията…”. Макар и оттеглено това предложение пред комисията, тук се поддържа.
Строго погледнато, бих могъл да го отклоня, но смятам да се съобразя с желанието на господин Иванов и ще го подложа на гласуване.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване само това предложение за промяна в заглавието на Раздел I, както беше пледирано от народния представител Иван Иванов и подкрепено от Благой Димитров.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 95 народни представители: за 31, против 56, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, сега подлагам на гласуване текстовете на членове от 197 до 200 на вносителя включително, както са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, по Раздел II до чл. 210 включително всички предложения са приети. “Раздел II – Защита на личните данни”.
Комисията предлага Раздел II да придобие следното заглавие:

“Раздел II
Защита на личните данни и данните на крайни потребители
на далекосъобщителни услуги”

Заглавието е на база на прието предложение.
По чл. 201 предложенията са приети.
Комисията предлага чл. 201, който става чл. 197, да придобие следното съдържание:
“Чл. 197. (1) Обществените оператори могат да събират, обработват и използват лични данни и данни за крайни потребители, когато те са предназначени за предоставяне на далекосъобщителна услуга.
(2) Данните по ал. 1 обхващат данни, пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, както следва:
1. данни, необходими за предоставяне на далекосъобщителни услуги – трафични данни:
а) номер на викащ краен потребител и номер на викан краен потребител, номер на карта, когато се използват карти за електронно разплащане, местоположение на мобилен краен потребител при използване на мобилни крайни устройства;
б) начало и край на повикването, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност и/или при пренос на данни – обем на пренесените данни, когато това е необходимо за целите на таксуването;
в) вида на далекосъобщителната услуга, използвана от крайния потребител;
г) точки на взаимно свързване при осъществяване на повикването, начало и край на тяхното използване, определени с дата и час, с точност до секунда при наличие на техническа възможност;
д) други данни, необходими за изграждане и поддържане на повикването;
е) данни, необходими за формиране на цените на повикванията, като вид на връзката или зони – часови и териториални;
2. данни, необходими за разплащане при предоставяне на далекосъобщителни услуги и при формиране на абонатните сметки, както и за доказване на тяхната достоверност, включващи данните по т. 1, както и следните данни:
а) данни за абоната – име и адрес на абоната;
б) вид на използваните съоръжения или далекосъобщителна услуга;
в) общ брой мерни (таксови) единици, начислени за съответен период на изготвяне на сметката при периодична сметка;
г) обем пренесени данни;
д) дължима цена за ползваните услуги за съответния период;
е) информация, свързана с избрания от абоната начин на плащане и извършените и дължимите плащания;
ж) информация за промени в ползването на услугата – ограничение за ползване, възстановяване след ограничение.”
По чл. 202. Комисията предлага чл. 202, който става чл. 198, да придобие следната редакция:
“Чл. 198. (1) Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от необходимите за предоставянето на далекосъобщителни услуги.
(2) Обществените оператори не могат да поставят условия за предоставяне на далекосъобщителни услуги в зависимост от съгласието на крайния потребител данните му да бъдат използвани за други цели.”
Чл. 203 - комисията подкрепя предложенията и предлага чл. 203, който става чл. 199, да придобие следната редакция:
“Чл. 199. (1) Обществен оператор, който е събрал и обработил трафични данни за целите на дадено повикване, е длъжен след приключване на повикването или връзката да изтрие тези данни или да ги направи анонимни, освен ако те са непосредствено необходими за осъществяване на ново повикване, или в случаите, предвидени в този закон.
(2) Общественият оператор съхранява данни, необходими за разплащане и за формиране на абонатните сметки след приключване на повикването или връзката до приключване на периода, през който данните от таксуването могат да бъдат изисквани, оспорени и да се осъществи плащане.
(3) Общественият оператор може да използва данните по ал. 2 за проучване доколко предоставени от него далекосъобщителни услуги удовлетворяват изискванията на крайните потребители, само с писменото им съгласие. Данните за викания абонат се деперсонифицират.”
За чл. 204, който става чл. 200, комисията предлага следното съдържание:
“Чл. 200. (1) Обработването на трафичните данни и на данните от таксуване се извършва от определени от обществения оператор длъжностни лица, които отговарят за:
1. управлението на трафичните данни и на данните от таксуването;
2. запитванията на крайните потребители;
3. установяването на злоупотреби;
4. маркетинга на далекосъобщителните услуги.
(2) Лицата по ал. 1 имат достъп само до необходимите за съответната дейност данни.”
По чл. 205 комисията подкрепя предложението на Мирчев и предлага чл. 205 на вносителя да отпадне.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители! Имате думата по тези няколко текста, представени от председателя на комисията.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, уважаеми колеги! Искам да направя едно предложение, което според мен влиза съвсем точно в разрешените ми права за второ четене. То е едно редакционно предложение по чл. 198, ал. 1.
Текстът, който ни се предлага от комисията в ал. 1, е следният:
“Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от необходимите за предоставянето на далекосъобщителна услуга.”
Понятието “необходими данни” внася наистина една неяснота, която е въпрос на тълкувание от съответния обществен оператор. Той под “необходими данни” може да си въведе определени данни. Затова ви предлагам и смятам, че това е редакционна поправка, която би приела пленарната зала, ал. 1 да бъде записана по следния начин:
“Обществените оператори не могат да изискват от краен потребител повече данни от тези по чл. 197, ал. 2 за предоставяне на далекосъобщителни услуги.”
В предходния член, който също ще бъде гласуван сега, е записано в ал. 2 съвсем ясно кои са данните, които са пряко свързани с предоставяне на далекосъобщителни услуги, вместо да се говори за “необходими данни”, които внасят неяснота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Това изглежда на пръв поглед наистина коректно.
Бих помолил от името на експертите някой да вземе отношение дали този текст, предложен от господин Иван Иванов, е действително коректен, както изглежда на пръв поглед. Кой от вас ще вземе отношение, за да се ориентира пленарната зала, доколкото такава все още има?
Експертите наясно ли са или им е необходимо още малко време да помислят?
Заповядайте. Ще Ви моля да бъдете пределно ясен и лаконичен.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Благодаря.
Предложението изглежда разумно, но носи известен риск. В новите услуги, които се явяват във всеки момент, да речем, вкарване на някои стандарти във връзка с цифровата наземна телевизия – там има страхотен набор от услуги, които могат в даден момент да предизвикат търсене на друга информация, която не е описана горе и която да е нужна за разплащането между сложната верига от предоставящи услуги. Така че може да се приеме това нещо, но с известен риск или да се наруши законът, като се иска някаква информация, която не е там, или да се наложи промяна в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ако възникне обществена необходимост, вероятно ще се наложи промяна в закона. Въпросът е към днешна дата как изглеждат нещата.
Ако няма други желаещи, уважаеми народни представители, преминавам към гласуване…
Господин Димитров, смятате ли, че ще внесете някаква допълнителна яснота?
Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Първо, по предложение на господин Мирчев отпада чл. 205, където е казано – и комисията е подкрепила това предложение – че операторите са длъжни да предоставят на Комисията за регулиране на съобщенията и на компетентните органи… Аз в този смисъл разбирам включително, примерно, и съда, ако се стигне до такава възможност. Оттам нататък обаче възниква – пак по предложение на господин Мирчев, аз предполагам, че вътре са ангажирани и вносителите… Забележете, когато данните са изтрити при условията на ал. 1 – става дума за трафични данни, господин Мирчев, за сметките на абонатите, а това означава до момента на събиране на таксите – операторът не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката, включително и пред съда. Значи, може да се стигне до такъв случай.
Аз си мисля, че недобре – особено с това, което сте предложил за заличаване на чл. 205 – са защитени правата на потребителите. Аз не искам да губя тук времето на залата да ви давам конкретни примери в това отношение, но може да се окаже така, че операторът, да речем, както е записано тук, в закона, твърди, че тези трафични данни са изтрити след датата на получаване на сметката и да възникне включително съдебен спор. Вие това сте предложили. Значи предлагате един път чл. 205 да отпадне и след това Вашият текст определено крие риск понякога, особено при съдебен спор, обръщам внимание, жалбоподателят да е в невъзможност да предостави данни, тъй като по смисъла на този текст след тази дата вече операторът не е длъжен да предоставя такава информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Значи Вие сте срещу отпадането на чл. 205.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбрах. Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не се налага в момента.
Уважаеми народни представители! Подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Иван Иванов за нова редакция на ал. 1 на чл. 198 така, както беше представена и беше взето експертно отношение.
Моля, гласувайте неговото предложение за тази редакция.
Гласували 80 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 7.
Предложението на господин Иван Иванов е прието.
Подлагам на гласуване от чл. 202 до чл. 204 включително по номерацията на вносителя, без чл. 205, който ще бъде подложен на гласуване отделно, така, както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Приемат се.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията, за отпадането на чл. 205.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 70, против 6, въздържали се 6.
Приема се и това предложение.
Преминаваме към следващия чл. 206.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 206, който става чл. 201, да придобие следната редакция:
“Чл. 201. (1) По искане на абоната трафичните данни, които са събрани и обработени от обществения оператор, се изтриват напълно не по-късно от момента на изпращане на сметките.
(2) Когато данните са изтрити при условията на ал. 1, общественият оператор не е длъжен да предоставя тези данни като доказателство при оспорване на сметката.”
Член 207, който става чл. 202, придобива следната редакция:
“Чл. 202. Обществените оператори могат да събират, обработват и използват данни за:
1. откриване, локализиране и отстраняване на неизправности и грешки в далекосъобщителните мрежи;
2. откриване и преустановяване на незаконно използване на обществените мрежи и съоръжения, когато има основание да се счита, че такива действия се извършват и това е изложено писмено от засегнатата страна или от компетентен орган;
3. откриване и проследяване на обезпокоителни повиквания при наличие на заявка от засегнатия абонат за предприемане на мерки от оператора.”
За чл. 208, който става чл. 203, се предлага следната редакция:
“Чл. 203. (1) Обществените оператори информират своевременно Комисията за регулиране на съобщенията, когато събират и обработват данни в случаите по чл. 202.
(2) При предприемане на действията по чл. 202 обществените оператори информират засегнатите лица във възможно най-кратък срок, освен ако по този начин ще се възпрепятства постигането на целите по чл. 202.”
Комисията предлага чл. 209, който става чл. 204, да придобие следната редакция:
“Чл. 204. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез мобилна или фиксирана телефонна мрежа и предоставящи гласови телефонни услуги, при наличие на техническа възможност за това са длъжни да осигурят функции на мрежата “идентификация на линията на викащия” и “идентификация на свързаната линия”.
(2) Когато не е налице техническа възможност по ал. 1, Комисията за регулиране на съобщенията съвместно с операторите по ал. 1 и съобразно инвестиционната им политика определя ред и срок за въвеждане в действие на тези функции на мрежата.
(3) Операторите по ал. 1, осигуряващи функцията на мрежата “идентификация на линията на викащия”, безвъзмездно дават възможност на крайните си потребители да активират или деактивират функцията с достъпни средства от своите крайни устройства за всяко отделно повикване или постоянно за линията.
(4) При предоставяне на услуги за осъществяване на спешни повиквания операторите по ал. 1 гарантират, че функцията “идентификация на линията на викащия” не може да бъде дезактивирана.
(5) Операторите по ал. 1 осигуряват безвъзмездно на крайните си потребители функцията на мрежата “прекратяване на получаването на пренасочените към неговото крайно устройство повиквания” при наличие на техническа възможност на крайното устройство.
(6) Операторите по ал. 1 осъществяват или предоставят мрежите си за осъществяване на повиквания или предаване на факсимилни съобщения, предназначени за пряка реклама, само след изрично писмено съгласие на абонатите си.
(7) Условията и редът за предоставяне и ползване на функциите на мрежите по ал. 1 и по ал. 5 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
Член 210, който става чл. 205, придобива следната редакция:
“Чл. 205. (1) Обществените оператори, които изготвят и публикуват телефонни указатели в печатна или електронна форма, включват безплатно в телефонните указатели името, адреса и телефонния номер на абоната. В телефонния указател могат да бъдат включени и допълнителни данни, ако абонатът е поискал това.
(2) Обществените оператори, които публикуват телефонни указатели в електронна форма, ползвани включително и чрез Интернет или друга мрежа, са длъжни да осигурят достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по въведен телефонен номер се забранява.
(3) Абонатът има право да откаже включване на част или на всички данни в телефонен указател, без да е длъжен да заплаща за това.
(4) Абонатът има право да поиска заличаване изцяло или частично или промяна на данните си в телефонен указател. Данните се заличават или изменят при издаване на нов или при актуализиране на съществуващ телефонен указател.
(5) Абонатът може да поиска в телефонния указател да бъде включена и допълнителна информация за други лица, ползващи съвместно абонатната линия, ако те са дали предварително писмено съгласието си за това.
(6) Условията и редът за издаване на телефонни указатели, включително работа с базите от данни, тяхното прехвърляне и ползване, се уреждат в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете от чл. 206 до чл. 210 включително? Не виждам желаещи.
Позволявам си да подложа на гласуване тези текстове ан блок, така както са предложени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 211 предложението на народния представител Йордан Мирчев е подкрепено.
Предложението на народния представител Благой Димитров – в чл. 211 ал. 2 да отпадне, а ал. 3 да стане ал. 2, не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 211, който става чл. 206, да придобие следното съдържание:
“Чл. 206. (1) Обществените оператори, които са длъжни да предоставят телефонни справочни услуги, ги предоставят в съответствие с данните, включени в публикуван телефонен указател в печатна или електронна форма.
(2) Операторите по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по телефонен номер се забранява.
(3) Условията и редът за предоставяне на телефонни справочни услуги се уреждат с наредбата по чл. 205, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, уважаеми народни представители? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Колегата Благой Димитров беше излязъл за секунда от залата, когато се четеше текстът, и по тази причина той в момента не е в състояние да вземе отношение. Аз все пак искам да защитя неговото предложение за отпадането на ал. 2 на новия чл. 206. Защото ако се съпостави ал. 2 на чл. 206 с ал. 2 на чл. 205, аз виждам съвпадение в по-голямата част и би трябвало най-малкото да се изчисти. Ще ви прочета текста, господин председателю. В ал. 2 на чл. 206 е записано: “Операторите по ал. 1 осигуряват справка за съответния телефонен номер само при пълно и точно подаден минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по телефонен номер се забранява.”
По същия начин е записано, че общественият оператор (чета втората част на ал. 2 от чл. 205) “са длъжни да осигуряват достъп до съответния телефонен номер само при пълно и точно въведен минимален обем от данни. Предоставянето на данни само по въведен телефонен номер се забранява.”
Мисля, че това е била и причината господин Благой Димитров да предложи отпадането на ал. 2 на новия чл. 206. Има припокриване на текстовете на ал. 2 на два съседни члена – 205 и 206. По тази причина аз поддържам предложението, което е направено, за отпадане на ал. 2 в чл. 211, който сега е чл. 206.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов. Тук имаме нужда от експертно мнение. Заповядайте да внесете яснота дали това е действително така, както и на мен ми изглежда и както господин Иван Иванов пледира.
БОЖИДАР СИМЕОНОВ: Има само привидно сходство между двете алинеи. В ал. 2 на чл. 205 става дума за публикуване на телефонен указател при определени условия, а в ал. 2 на чл. 206 става въпрос за даване на телефонна справка. Едното е публикуване на указател, другото е публикуване на справка. Това са два различни казуса, поради което предлагаме членовете да се приемат така, както ги е предложил вносителят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Тази разлика, разбира се, правно-технически би могла да се преодолее по-съвършено и да се редактира, но така или иначе едва ли в момента можем да го направим.
И все пак, имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Благой Димитров за отпадането на алинеята, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 18, против 65, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 211 по номерацията на вносителя в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 212 предложенията са приети и комисията предлага чл. 212, който става чл. 207, да придобие следната редакция:
“Чл. 207. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 207? Не виждам нищо, което да е спорно. Не виждам и желаещи за изказване.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте чл. 207 в редакцията на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Глава петнадесета – Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава петнадесета.
По чл. 213 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага чл. 213 на вносителя да отпадне на базата на направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 213, за който има предложение за отпадане, има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 214, който става чл. 208, да придобие следното съдържание.
“Чл. 208. (1) Лице, което пуска на пазара радиосъоръжение, което не може да се пуска в действие на територията на Република България или може да се пуска в действие след издадена индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, уведомява Съвета по националния радиочестотен спектър и Комисията за регулиране на съобщенията най-малко един месец преди пускането му на пазара.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:
1. наименование и адрес на лицето, пускащо радиосъоръжението на пазара;
2. наименование на радиосъоръжението и данни за неговите технически характеристики.
3. идентификационен номер на лицето, оценило съответствието на радиосъоръжението със съществените изисквания по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите;
4. дата и подпис.
(3) Лицето по ал. 1 нанася знак за специфична маркировка за идентификация на радиосъоръженията, като редът и начинът за нейното нанасяне се определя с наредба на Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.”
Комисията предлага чл. 215, който става чл. 209, да придобие следната редакция:
“Чл. 209. (1) Ограничения за пускане в действие на радиосъоръжения могат да се въвеждат само от съображения:
1. за ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър, разпределен съгласно Националния план за разпределение на радиочестотния спектър;
2. за опазване на живота и здравето на хората;
3. свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
(2) Комисията за регулиране на съобщенията съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър изготвя списък на радиосъоръженията, за които са въведени ограничения за пускане в действие, който се приема с решение на Министерския съвет. Решението се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Списъкът по ал. 2 съдържа:
1. радиосъоръжения, които не могат да се пускат в действие;
2. радиосъоръжения, които могат да се пускат в действие от далекосъобщителни оператори след издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия за съответната далекосъобщителна дейност.”
Чл. 216, който става чл. 210, придобива следната редакция:
“Чл. 210. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, не могат да отказват поради технически причини свързване на крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие.
(2) Когато крайни далекосъобщителни устройства с оценено съответствие причиняват сериозни повреди на мрежата, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, операторите по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи операторите незабавно уведомяват Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция по метрология и технически надзор.
(3) При аварии операторите могат да изключват крайно далекосъобщително устройство, ако защитата на мрежата изисква то да бъде незабавно изключено и ако на потребителя може веднага и без разходи за него да му бъде предложено друго решение за свързване към мрежата.
(4) В случаите по ал. 3 операторите незабавно уведомяват комисията.”
Член 217, който става чл. 211, придобива следната редакция:
“Чл.211. (1) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, преди да предложат своите услуги, публикуват технически спецификации на интерфейсите за свързване на крайните далекосъобщителни устройства към техните мрежи и периодично ги актуализират.
(2) Техническите спецификации по ал. 1 включват всички необходими данни, позволяващи на производителите да извършват по свой избор изпитвания за приложимите съществени изисквания към крайните далекосъобщителни устройства и да ги проектират така, че да могат да се предоставят всички услуги през съответния интерфейс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, първоначалният текст на чл. 216, ал. 1 се отнася за техническите съоръжения, които са оценени за съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. Връщаме се към един стар дебат. Господин Мирчев предлага отпадането на този текст от ал. 1 и ние трябва да получим някакво разяснение. Забележете, устройства с оценено съответствие. Така предлагате, господин Мирчев. Тук ясно е казано, има действащ Закон за техническите изисквания към продуктите. Вие махате тази алинея на стария чл. 216 и предлагате устройства с оценено съответствие. Какво значи оценено съответствие? Кой го оценява? Дайте разяснения в тази връзка, защото ние вече приехме един текст, според който Комисията за регулиране на съобщенията не може да изземва функции, които са вменени на Българския институт по стандартизация и сертификации по реда на Закона за продуктите. Какво значи, господин Мирчев, оценено съответствие? Кой го оценява? Просто дайте разяснение на народните представители, за да могат да дадат спокойно вота си. И връщам мисълта Ви към това, което вече приехме – да се спазват законите по отношение на сертификацията на продуктите. Тъй като това е нещо много важно, да не влезем в неприятната ситуация, когато вече приети текстове ще противоречат на текстове, които в момента Вие сте дали. Аз ще Ви помоля само това: кажете ми какво разбирате под оценено съответствие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Аз също не мога да си представя така какво по-точно значи, но сигурно значи нещо. Би помолил или господин Мирчев, или някой от експертите да вземе отношение, за да стане ясно какво гласуваме, какво значи "оценено съответствие".
Има думата госпожа Зина Трифонова от Комисията за регулиране на съобщенията.
Надявам се, че само след секунди ще ни стане ясно какво е това "оценено съответствие" – дали е нещо?
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Искам да внеса яснота, че оценката на съответствието се извършва в съответствие с действащото в България законодателство и това е само Законът за техническите изисквания към продуктите. Ако народните представители смятат, че следва да бъде записано, няма пречка да бъде записано. Нищо друго не е имано предвид, освен по реда на действащото законодателство. Той не би могъл да бъде заобиколен с който и да било друг закон. Благодаря.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Защо тогава отменяте текста?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Получихме някакво обяснение.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 214 до чл. 217 включително по номерацията на вносителя, в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 60, против 13, въздържали се 8.
Приема се.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Моето процедурно предложение, господин председателю, е за прегласуване, тъй като аз не съм доволен от това, което чух. Вносителят, аз вече не знам кой е вносителят – КРС или Министерският съвет, но вносителят ясно е казал "по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите". Обърнете внимание на чл. 216, ал. 1. Много хубав текст. Това, което преди малко чухме от госпожа Трифонова. Много хубав текст! Изведнъж господин Мирчев предлага неясната фраза "оценено съответствие". И сега госпожа Зина Трифонова се мъчи да ме убеди, че било по реда на действащите закони в държавата, като че ли може да бъде по друг начин.
Аз много Ви моля да се гласува отрицателно на този текст, предложен от господин Мирчев, за който на практика аз не чувам обяснение във връзка с тази дефиниция, поне за мен неясна. Имам претенциите да познавам добре материята. Предлагам да се мине към гласуване на първоначалния текст на вносителя, който е изключително ясен. Защото аз долавям тук идеята, че при тази замяна пак трябва да се ходи към КРС. Аз така разбирам първоначалната идея. Сега тук настана объркване, защото не се следят внимателно приетите текстове и това, което тук ни се поднася.
Член 216, ал. 1 е перфектен текст. Няма смисъл тук да ме убеждават, че трябвало да се спазват действащите закони в Република България. Аз питам: може ли иначе? Това, ноторни твърдения - все едно да си кажем, че утре слънцето ще изгрее от изток, за сметка на което ще залезе на запад. Това е ноторно твърдение. Законите трябва да се спазват. Но става дума, госпожо Трифонова, че трябва да се спазва Законът за техническите изисквания към продуктите, а тук витиеватата фраза "оценено съответствие", която нищо не означава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване само текста на ал. 1 на чл. 210, по редакцията на комисията, тъй като само той предизвиква смущения. Ако, разбира се, не получи мнозинство, това ще ми даде основание да подложа на гласуване текста в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте чл. 210, ал. 1 в редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 61, против 19, въздържали се 14.
При това положение се счита за приет текстът на комисията.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, по чл. 218 беше извършена една консултация с вносителя и господин Благой Димитров.
Аз съм предложил чл. 218 да отпадне, но оттеглям това предложение и правя предложение комисията да подкрепи предложението на вносителя за чл. 218, като съгласувахме и една нова ал. 3.
"Чл. 218. (1) Радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, включващи съоръжения, използвани за криптографиране на далекосъобщения, се внасят, разпространяват и използват след разрешение от министъра на вътрешните работи.
(2) Условията и редът за издаване на разрешения по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи."
Предлагаме една нова ал. 3, която беше съгласувана с депутати и експерти по тези въпроси:
"(3) Разпоредбата по ал. 2 не се отнася за разпространение на радио- и телевизионни програми."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Дали има възражения?
Заповядайте, господин Димитров. Вероятно в подкрепа на казаното от господин Мирчев.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Да, ще подкрепя един такъв текст, тъй като вече има разум. Аз винаги подкрепям разумните текстове, които съответстват на необходимостите на пазара и въобще на ползватели, оператори и пр.
Ще си позволя все пак едно разяснение. Става дума за това, че в консултации на един предварителен разговор с представител на Министерството на вътрешните работи – добре е народните представители да знаят какво дават като глас – стана ясно, че е добре наистина министърът на вътрешните работи да дава едно разрешение за криптографиране на далекосъобщенията. Тоест даже, ако искате от гледна точка на използването на специални разузнавателни средства, е добре да има такава възможност за използване, тъй като може да се окаже, че недобронамерени, да речем, ползватели могат да заобиколят такава възможност в българското законодателство. Тъкмо затова вкарваме ал. 3 - аз мисля, че може да се подкрепи, в която ясно да се каже, че това не важи за ефирното разпространение на радио- и телевизионни програми. Тоест за крайни устройства. В този смисъл предложението е разумно и призовавам всички да подкрепим предложението, което господин Мирчев прочете преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Това силно изказване вероятно ще мотивира всички ни да подкрепим това предложение.
Дали има други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 218, заедно с допълненията по ал. 3, направени от господин Мирчев и подкрепени от господин Благой Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Глава шестнадесета “Цени и такси”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Глава шестнадесета.
“Раздел I - Цени”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел I.
За чл. 219, който става чл. 213 по новата редакция, се предлага следната редакция:
“Чл. 213. (1) Обществените оператори определят цени за предоставените от тях услуги съобразно изискванията на този закон.
(2) Цените по ал. 1 се публикуват от операторите по начин, определен в лицензиите.”
Комисията предлага чл. 220, който ще стане чл. 214, да придобие следната редакция:
“Чл. 214. (1) Цените на далекосъобщителни услуги се определят от обществените оператори съобразно търсенето и предлагането им при осигуряване на равнопоставеност на потребителите, отчитайки вида на използваната технология, категориите крайни потребители и обема на трафика.
(2) Обществените оператори могат да определят ценови пакети за услуги, като се осигурява правото на потребителя за ползване на услугите и извънценовия пакет.
(3) Обществените оператори могат да предоставят отстъпки за ползвани услуги при публично известни условия, когато се ползват от всеки, който отговаря на предварително оповестените условия за тяхното предоставяне.
(4) Преди публикуването им цените на далекосъобщителни услуги се представят за сведение в Комисията за регулиране на съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам тези текстове да предизвикват някакви смущения.
Затова си позволявам да подложа на гласуване заглавието на главата и на Раздел I и текстовете от 219 до 220, който става 214.
Моля уважаеми народни представители, гласувайте тези текстове по редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Раздел II – Регулирани цени”.
Комисията подкрепя заглавието на вносителя за Раздел II.
Има предложение на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева в чл. 221, ал. 1 накрая да се добави: “както и върху цените, определени от операторите, предоставящи далекосъобщителни услуги за разпространение на програмите на радио- и телевизионни оператори, притежаващи индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 221, който става чл. 215, да придобие следната редакция:
“Чл. 215. (1) Комисията за регулиране на съобщенията регулира следните цени, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата “Линии под наем”:
1. за фиксирана гласова телефонна услуга;
2. за взаимно свързване;
3. за предоставяне на услугата “линии под наем” от обхвата на минималния пакет;
4. за специфичен достъп;
5. за необвързан достъп до абонатната линия;
6. за съвместно ползване на помещения и съоръжения.
(2) Комисията предоставя информация за цените на услугите по ал. 1 на Комисията по търговия и защита на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат по този текст с неподкрепено предложение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това всъщност е един твърде важен текст – кои са регулираните цени съгласно Закона за далекосъобщенията. Тук има нещо, по което ще помоля вносителите да дадат разяснение в пленарната зала. В текста, който внесе Министерският съвет, е записано в ал. 1, че “Комисията за регулиране на съобщенията и регулиране на цените, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на услугите от съответния пазар”. Това е текст, който считам, че действително напълно съответства на европейските норми да бъдат регулирани по определен начин цените, които операторите със значително въздействие върху пазара предоставят.
Що се касае до текста на комисията, там е записано, че единствено върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги, както и предоставяне на услугата линии под наем съгласно ал. 1, Комисията за регулиране на съобщенията регулира цените.
Интересува ме тези оператори със значително въздействие върху пазара, които не попадат в тази категория – предоставящи фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и услугите линия под наем, за тях има ли регулирани цени, и ако не това съответства ли на европейските директиви, като имате предвид, че говоря действително за оператори, които са със значително въздействие върху пазара?
В експертизата, която ни е изпратена от Европейската комисия, този въпрос не е коментиран, но отговорът е много прост. Не е коментиран, защото експертизата върху текста на вносителя, а не върху текста на комисията. Комисията подменя много съществено текста на вносителя и една голяма група от оператори със значително въздействие върху пазара ще се окаже извън състава на този чл. 214. Благодаря.
Искам да чуя отговора на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Текстът, който е на комисията, е лобистки текст в лошия смисъл на думата. Господин Люцкан Далакчиев го е предложил, искам да разберем неговите мотиви. Защо тук има текстове… Не искам да казвам коя е компанията, защото всички се сещат. Не може да има такива текстове, като се изнасят, виждате ли от ценово регулиране само големите мобилни компании със значително въздействие върху пазара. От излишни съображения искам да кажа кой е писал текста – бивш заместник-министър. Текстът е даден после на народен представител и тук влизат лобистки текстове! Няма да ми правите така, господин Мирчев!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не е вярно!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Тогава кажете мотивите на това, което предлагате! Защо изключвате мобилните оператори от ценовото регулиране, което е записано наистина в първоначалния текст на вносителите? Кажете мотивите! Защо се изключва ценовото регулиране? Това за мен е, още веднъж казвам, в лошия смисъл на думата лобизъм!
Веднъж го казах – първо, на заседанието на комисията не бяха поканени всички лицензирани за фиксирана телефония оператори, за съжаление, само БТК…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Например?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Има поне трима оператори в последно време, които са лицензирани, и не бяха на заседанието на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не е вярно!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Добре, защо не поканихте “Глобул” на заседанието на комисията? (Неразбираема реплика от народния представител Йордан Мирчев.) Не е вярно! Кажете ми на кое заседание?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не каним поименно, каним всички оператори!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Трябва да има равнопоставеност, включително и на заседанието на комисията, господин Мирчев. Иначе започвам да се съмнявам в добронамереността на предложенията, които давате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Ще се радвам, ако получа отговор, и не само аз, и пленарната зала.
Ще помоля за експертното мнение на господин Петър Рендов – член на Комисията за регулиране на съобщенията, за да се ориентираме в текста.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Европейската регулаторна рамка, която внедряваме тук, дефинира оператори със значимо въздействие върху пазара на фиксирани мрежи и на мобилни мрежи и услуги. За тези, които имат такова значимо въздействие върху пазара на фиксирани мрежи, само от факта, че имат такова положение, следват задължения за регулиране на цените на телефонната услуга, ако са с такова положение на телефонната услуга; следват задължения за регулиране на цените на наетите линии, ако са такива оператори на пазара за наети линии; и следват такива задължения за взаимно свързване, независимо дали е дефиниран национален пазар за взаимно свързване или не.
В нашия закон национален пазар за взаимно свързване не е дефиниран, тъй като от текстовете на съответната директива за взаимно свързване се оказа, че това не е задължително. Въпреки това в забележките на Джон Бил имаше препоръки и някаква идея, че бихме могли да дефинираме и такъв пазар.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Съответен пазар.
ПЕТЪР РЕНДОВ: Да, и такъв пазар за взаимно свързване.
Европейската регулаторна рамка не налага никакви ограничения на мобилните оператори, които са със значимо въздействие върху пазара на мобилните мрежи и услуги. Няма такова нещо. Регулиране на техните цени няма в европейската рамка. Това, че дефинираме такъв оператор със значимо въздействие върху мобилния пазар, не води до ограничаване на неговите цени на дребно или на едро.
Съществува една възможност от европейската регулаторна рамка, при която, ако е регулиран национален пазар на взаимното свързване – това е чл. 7 от директивата – ако е дефиниран такъв пазар в националното законодателство и ако някой мобилен оператор има на този пазар значимо въздействие, то тогава е възможно да му бъдат наложени ограничения върху цените на едро, тоест върху цените на взаимно свързване. Не е казано по какъв начин се налага това ограничение, но тъй като вече гласувахме текстове за фиксирания оператор с много подробности, този закон не налага такива ограничения. Няма дефиниран такъв пазар, не се налагат такива ограничения.
А ограничения на цените на дребно на мобилните оператори в Европа засега няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Ако аз имах право да се изкажа по същество, щях да изразя недоумението си от заглавието на Раздел I и Раздел II. Не може в Раздел първи една глава да бъде "Цени", а Раздел II да бъде "Регулирани цени". Едното е родово понятие, а след това има видово понятие като два раздела. Това е недопустимо от всяка гледна точка, но нямам думата и затова не си я давам.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Милена Милотинова, Иван Павлов, Димитър Димитров и Юлияна Дончева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 4, против 73, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 221 по номерацията на вносителя в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага чл. 222, който става чл. 216, да придобие следната редакция:
"Чл. 216. (1) Цените на услугата по чл. 214, ал. 1, т. 1 се определят от обществените оператори въз основа на приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията правила за определянето им и разходите по нейното предоставяне.
(2) Цените на услугите по чл. 214, ал. 1, т. 2 и 5 се определят от обществените оператори въз основа на разходите по предоставянето им, изчислени по одобрена от Комисията за регулиране на съобщенията система за определяне на разходите.
(3) Комисията може да налага ограничения по отношение на цените по чл. 214, ал. 1 с оглед стимулиране ефективността на оператора и съобразно с инвестиционните му разходи за развитие на мрежата в средносрочен план.
(4) Цените по чл. 214, ал. 1 не могат:
1. да съдържат елементи на ценообразуването, основаващи се единствено на значителното въздействие върху пазара на оператора;
2. да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция от страна на други обществени оператори за съответната услуга;
3. да създават предимства за отделни потребители на същата или сходна услуга;
4. да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им."
Член 223, който става чл. 217, придобива следната редакция:
"Чл. 217. (1) Операторите по чл. 214, ал. 1 в 4-месечен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазар представят за одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията системата за определяне на разходите по чл. 215, ал. 2.
(2) Комисията одобрява системата в двумесечен срок от постъпването й. Преди одобряването след консултации със съответните оператори комисията може да изиска изменения в нея, които не застрашават финансовата жизнеспособност на оператора.
(3) Операторите осигуряват актуалност и публична достъпност на основните елементи на одобрената система за определяне на разходите и предоставят информацията безвъзмездно при поискване.
(4) Операторите ежегодно публикуват анализ на степента на прилагане на принципите за разходоориентираност и за разделно счетоводство за съответните предлагани от тях услуги."
Член 224, който става чл. 218, има следната редакция:
"Чл. 218. (1) Операторите представят цените на услугите по чл. 214, ал. 1 в Комисията за регулиране на съобщенията един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.
(2) В случай, че цените не отговарят на изискванията по чл. 215, комисията задължава операторите да ги преработят.
(3) Комисията може да поиска веднъж на шест месеца да бъде доказвана разходоориентираността на съгласувани вече цени.
(4) Комисията за регулиране на съобщенията регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията."
Член 225, който става чл. 219, придобива следната редакция:
"Чл. 219. В случай, че в едномесечен срок операторите не преработят цените съгласно чл. 217, ал. 2, както и в случаите по чл. 217, ал. 4, Комисията за регулиране на съобщенията след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията определя граници на цените на съответните услуги за срок до 6 месеца."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има думата народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мирчев, първо, искам навсякъде там, където прочетохте "чл. 214", да стане "чл. 215".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не е проблем. Номерацията е технически проблем.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не казвам, че е проблем, но Вие така прочетохте и така е влязло в стенограмата. Там, където сте прочели "чл. 214", трябва да стане "чл. 215" на базата на новата номерация, която не е в доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е на базата на чл. 218, който гласувахме да остане.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Оттук нататък обаче казвате: “на съответния пазар”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кой текст е това по вносител?
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Струва ми се, редактирано е чл. 216, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, кажете ги по вносител.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Член 223. Тъй като става дума само за фиксирана телефония, всъщност в чл. 216, ал. 1 казвате: “операторите по чл. 215, ал. 1 в 4-месечен срок от определянето им за оператори със значително въздействие върху съответния пазар представят за одобряване от Комисията за регулиране на съобщенията…” и пр. Какво разбирате под “съответния пазар”? Тук има нещо неточно. Вие вече приехте, че давате монополно високи цени на мобилните оператори. Аз така разбирам. Не знам дават ли си сметка народните представители и какво са гласували преди малко. Приемам това, което бе обосновано преди малко от комисар от КРС. Разбира се, бяха подкрепени монополно високи цени. Добре, така иска мнозинството. Нямам нищо против.
Кажете ми какво значи “на съответния пазар”? Говорим само за фиксирана телефония. Аз много внимателно следя какво сме гласували досега. Изпадаме в някакво противоречие. Отхвърлихме “на съответния пазар”, което беше на вносителите. Приехме само фиксирана телефония. Много внимателно следя какво приемаме. И сега в момента казвате пак “на съответния пазар”. Вие си направете справка. Не е точно това. Просто не е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИЛЧЕВ: Много точно си е казано – фиксирана телефонна мрежа и фиксирани гласови телефонни услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Иван Иванов. Това може би ще е последното изказване, защото остават три минути.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Без да излизам от рамките на разглеждането, свързано с второто четене на закона, аз все пак искам да предложа в чл. 215 на комисията, който е чл. 222 на вносителя, ал. 4, т. 4 алтернативно да бъде гласуван текстът на вносителя Министерския съвет. И, за да бъда ясен, ще отбележа само следното, че в предложения от комисията текст е записано, че цените не могат да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им. Докато в текста на вносителя е записано, че цените не могат да бъдат под нивото на разходите по предоставянето им съгласно ал. 1 за срок не по-дълъг от два месеца и не повече от три месеца в рамките на една календарна година.
За да стане ясно на колегите в залата, искам да подчертая, че това са специалните цени, които се дават в периода около Коледа и Нова година, в периода около Великден, заради развитието на конкуренцията. Ако сега това е само БТК със значително въздействие върху пазара, ние ще имаме и други оператори, и те могат да се конкурират. И самите те ще си направят икономически съобразена отстъпка, която за определен период, който е фиксиран от вносителя, може да бъде и под нивото на разходи по предоставянето им. С текста на вносителя ние всъщност задължаваме операторите да се фиксира подът на цените. Аз питам защо? В крайна сметка те са тези, които могат в този период, който е указан от вносителя в неговия текст, да разполагат свободно с формирането на цените. Това е в интерес на потребителите. Аз съм озадачен защо ние гласуваме текст, който действително е против потребителите и против конкуренцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Единственото, което остана да се изясни, е за този съответен пазар. Дали господин Мирчев може да вземе някакво отношение или някои от вносителите, за да мога да подложа на последно гласуване за деня текстовете?
Бих благодарил на някой от експертите да внесе яснота, за да се ориентира и залата какво и как да гласува.
Заповядайте.
ЗИНА ТРИФОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Ако обърнете внимание, в чл. 216, който сега беше гласуван от вас, който вече е чл. 217, има препратка – операторите по чл. 215, ал. 1. Обръщаме на чл. 215, ал. 1 и там се вижда, че комисията регулира следните цени, определени от оператори със значително въздействие върху пазара – на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата “линии под наем”. Следователно, те са категорично определени. Това са операторите със значително въздействие, върху които има контрол Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
На мен лично ми стана ясно.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Иванов за чл. 222 на вносителя, ал. 4, т. 4, финалът на текста. Първо ще гласуваме предложението на комисията, след това по вносител.
Моля, гласувайте текста, както е в редакцията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 82, против 27, въздържали се 4.
При това положение се приема предложението на комисията.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 222 по вносителя до края на раздела - чл. 225, в редакцията на комисията.

Моля да гласувате.
Гласували 103 народни представители: за 82, против 18, въздържали се 3.
Текстовете се приемат.
Специално благодаря на всички народни представители, които в момента са в пленарна зала.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,04 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов


Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева