Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Преди да пристъпим към разглеждането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на първо четене пред нас ще се закълне избраната за народен представител Надя Димитрова Атанасова от коалиция Национално движение Симеон Втори.
"Централната избирателна комисия с Решение № 385 от 14 септември 2004 г. на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители

РЕШИ:

Обявява за избрана за народен представител в 26.многомандатен избирателен район – Софийски, Надя Димитрова Атанасова от коалиция Национално движение Симеон Втори."
Моля госпожа Надя Атанасова да влезе в залата, за да положи клетва.
Госпожо Атанасова, заповядайте на трибуната и повтаряйте клетвата след мен. (Всички народни представители стават.)
НАДЯ АТАНАСОВА: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!". (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Честито!

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Междувременно е постъпило становище на Комисията по европейска интеграция. Господин Вълчев, моля да представите доклада на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да ви запозная със становището на Комисията по европейска интеграция по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Министерския съвет.
На своето редовно заседание вчера, 15 септември 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господа министрите Антон Станков – министър на правосъдието, и Георги Петканов – министър на вътрешните работи.
Настоящият законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс урежда материя, която попада в обхвата на преговорна Глава двадесет и четвърта "Правосъдие и вътрешни работи", части "Реформа на досъдебната фаза в наказателното производство" и "Сътрудничество по наказателноправни въпроси".
Предложеният законопроект урежда две групи въпроси, свързани с поети от Република България в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз ангажименти.
Първата група въпроси – реформа на досъдебната фаза на наказателния процес. Втората група въпроси – промени в Наказателно-процесуалния кодекс, следващи от ратификацията от Народното събрание през настоящата година на няколко конвенции на Съвета на Европа, приети като част от достиженията на правото на Европейския съюз, които ще цитирам след малко.
Крайният срок, до който трябва да бъдат приети измененията в НПК съгласно поетия от България ангажимент по преговорна Глава двадесет и четвърта, е 31 декември 2004 г.
Първата група промени са предложени в изпълнение на ангажимента, поет от България в преговорния процес за реформа на досъдебната фаза на наказателния процес. В общата позиция на Европейския съюз, на базата на която стана възможно приключването на преговорите по тази глава, Европейският съюз отчита намеренията на България да подобри наказателното производство в досъдебната фаза чрез промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и ако е необходимо, в Конституцията. В същия документ Европейският съюз настоява българската страна да поеме ангажимент да продължи реформата на досъдебната фаза на наказателния процес в съответствие с най-добрите практики на страните-членки на Европейския съюз, чл. 5 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, като гарантира ефективност и прозрачност на досъдебната фаза в наказателния процес, избягване припокриването във функциите на органите, участващи в нея, включително ограничаване кръга на престъпленията, разследвани от следователи, и ясно разграничаване на правомощията между следователи и дознатели.
В мотивите на законопроекта е изложено, че той цели ускоряване на досъдебното производство чрез ограничаване на възможността за преобразуване на полицейското производство в предварително производство, стесняване на кръга на престъпленията, по които се провежда предварително производство, увеличаване на срока за провеждане на полицейско производство.
По втората група проблеми. В допълнителни информации по преговорна Глава двадесет и четвърта България се е ангажирала да се присъедини към изброените по-горе актове на Съвета на Европа, които се разглеждат като част от acquis communautaire в областта на сътрудничеството по наказателноправни въпроси. Като се вземе предвид, че разглежданите международни актове се основават на същите принципи, а в редица случаи съдържат уредба, идентична на предвидената в инструментите на Европейския съюз в тази област, присъединяването на България към тях и приемането във вътрешното законодателство на съответни разпоредби за тяхното прилагане ще дадат възможност на българската страна да прилага стандартите на Европейския съюз преди датата на присъединяването. Същевременно това ще допринесе за подготовката на страната ни за присъединяване или транспониране на съответните актове на Европейския съюз.
Преценката за съответствието на законопроекта и уреждането в НПК на ясен правен механизъм за изпълнение на задълженията на България по посочените актове на Съвета на Европа налага да бъдат направени следните изводи. Те са групирани в четири групи по тази втора страна на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Съжалявам, че ще ви отегча, те са малко подробни.
Първо. По Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси.
Законопроектът предвижда вътрешноправен механизъм за прилагане на новите форми на международна правна помощ по наказателни дела, предвидени във Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. За тази цел в обхвата на чл. 116 от Наказателно-процесуалния кодекс, изброяващ изчерпателно способите за събиране на доказателства, са включени следните нови способи: разследване под прикритие, контролирани доставки на стоки и пари, съвместни екипи за разследване, трансгранично наблюдение. Предвижда се новите способи да се прилагат съобразно разпоредбите на НПК, специалните закони, уреждащи прилагането им, и международните договори. Следва да бъде отбелязано, че с настоящия законопроект в НПК се уреждат само правила за прилагането на тези способи в сферата на международната правна помощ по наказателни дела. Вътрешноправният ред за прилагане на новите способи ще бъде регламентиран в специален закон - Закона за специалните разузнавателни средства.
Във връзка с въвеждането на разпоредбите на протокола в НПК могат да бъдат направени следните препоръки.
Първо. Съгласно чл. 9 и 10 от протокола обвиняем може да бъде разпитван само посредством видеоконференция, при условие че се е съгласил да бъде разпитан по този начин. Прието е, че разпитът посредством телефонна конференция не съдържа достатъчно гаранции за защита на неговите права. Във връзка с това разпоредбите на законопроекта, уреждащи разпита чрез телефонна конференция, трябва да бъдат прецизирани, като се уточни, че по този ред могат да се разпитват само свидетели и експерти.
В чл. 87, ал. 2 от НПК – това е § 2 от законопроекта, също трябва да отпадне възможността обвиняемият да бъде разпитван чрез телефонна конференция. В чл. 463а, алинеи 2 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс също така следва да се внесе допълнение, съгласно което молбата за разпит на молещата държава трябва да съдържа данни за съгласието на обвиняемия да бъде разпитван по този ред.
С оглед на изложените бележки може да бъде препоръчано правнотехнически уредбата на разпита на обвиняем чрез видеоконференция да бъде обособена в самостоятелна разпоредба, тъй като уреждането на разпита на този субект на наказателния процес в протокола се характеризира с редица специфики, които по този начин могат да бъдат по-ясно и по-пълно отразени.
Втора бележка във връзка с протокола, който цитирах. Член 9 и чл. 10 от протокола предвиждат детайлни процесуални действия за провеждане на разпит чрез видео- и телефонна конференция. В законопроекта са въведени само част от тях. Не е въведено правилото на чл. 9, § 5 от Протокола, съгласно което разпитът се води пряко или под ръководството на компетентния орган на молещата държава съобразно с нейното законодателство, като съответният орган на замолената държава проверява самоличността на разпитвания и дали разпитът не нарушава фундаментални принципи на правото в тази държава.
В чл. 463а, ал. 3 и 4 от Наказателно-процесуалния кодекс – това е § 43, не са разграничени правомощията на чуждия и българския компетентен орган при провеждане на разпита. Нещо повече, липсата на изрична правна уредба на този въпрос, както и препращането в предложения чл. 463а от НПК за неуредените въпроси към разпоредбите на НПК, включително и към общото правило, че поръчките за правна помощ се осъществяват по реда, предвиден в българското законодателство – това е чл. 465 от Наказателно-процесуалния кодекс, създава впечатление, че разпитът ще се провежда по правилата на българския наказателен процес, т.е., ще се води от български компетентен орган. Независимо че подробното уреждане на тези правила в НПК не е необходимо предвид на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, все пак трябва да бъде отбелязано, че предложената със законопроекта уредба влиза в противоречие с реда, предвиден в протокола, което би следвало да бъде избягнато.



Въз основа на изложеното може да бъде препоръчано чл. 463а да се прецизира, като се включи изрична разпоредба относно законодателството, което ще се прилага, и правомощията на органите на молещата и на замолената държава, участващи в провеждането на разпита чрез видео и телефонна конференция.
(Трета бележка все във връзка с Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси.)
1.3. Редакцията на чл. 465 от Наказателно-процесуалния кодекс, ал. 7 (§ 44 от законопроекта), уреждащ изпълнението на молби на други държави за прилагане на трансграничното наблюдение, също би следвало да се прецизира. Съгласно чл. 17 от Протокола, правната помощ при трансграничното наблюдение се състои в разрешение от страна на замолената държава на компетентните органи на молещата държава да проведат наблюдение на нейна територия. Допълнително е предвидена възможност, националните органи на замолената държава да проведат наблюдението, ако молещата държава специално е поискала това.
Предложената редакция на чл. 465, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс говори общо, че трансграничното наблюдение се изпълнява от компетентния разследващ орган, без да уточнява на коя от двете държави. По този начин обаче не става ясно кой ще бъде българският компетентен разследващ орган, ако другата държава е поискала трансграничното наблюдение да бъде проведено от българските органи. Ето защо може да бъде препоръчано да се уточни, че когато това е предвидено в международен договор, главният прокурор, разрешава на компетентни органи на друга държава, да провеждат трансгранично наблюдение на територията на България, а когато има изрично искане от друга държава, наблюдението да се проведе от български органи, молбата се изпълнява от следовател от Националната следствена служба, както междупрочем е посочено в мотивите към законопроекта, без обаче за съжаление това да е отразено в самите разпоредби.
2. Бележки по Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
С разглеждания законопроект на Закона за изменение и допълнение на НПК се урежда, съгласно изискванията на този протокол, възможността за предаване на осъдено лице за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на държавата, чийто гражданин е то, без за целта да е необходимо неговото съгласие. Това е допустимо в две хипотези – когато осъденият е избягал от осъдилата го държава в държавата, чийто гражданин е, и когато той ще бъде експулсиран или депортиран, като последица от присъдата или съществуват други причини, поради които не може да остане на територията на осъдилата го държава.
С оглед на точното въвеждане на разпоредбата на чл. 2 и 3 от Протокола, трябва да бъде посочено, че вземането на предварително мнение на осъденото лице от компетентния да постанови решение за предаване български орган се изисква само, когато лицето не може да остане на територията на осъдилата го държава вследствие на експулсиране или депортиране в резултат на присъдата, не и когато то е избягало от територията на осъдилата го държава. В чл. 442а, ал. 2 от НПК (§ 37 от законопроекта) обаче е вменено в задължение на компетентния български орган да изисква мнението на осъдения и в двете хипотези. Следва да бъде препоръчано задължението на компетентния орган по чл. 442а, ал. 2 от НПК да се запази само за хипотезата, предвидена в чл. 442а, ал. 1, т. 1 от НПК. В противен случай се създава една привилегия за избягалия осъден, която освен, че не е посочена в Конвенцията, не e и оправдана с оглед на неправомерното му процесуално поведение и би забавила ненужно процедурата.
3. По Конвенцията за трансфер на производства по наказателни дела.
С предложения законопроект се създава нов раздел в Глава двадесет и втора - “Трансфер на наказателни производства”, който урежда възможността и съответната процедура за трансфер на наказателни производства от и към България за прилагане на разпоредбите на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела.
Във връзка със съответствието на предложения законопроект с посочената Конвенция следва да бъде препоръчано следното:
3.1. В предлагания чл. 466а от НПК (§ 45), уреждащ процедурата за приемане на наказателно производство от друга държава, не са посочени предвидените в Конвенцията основания за допускане на молбата или съответно за отказ от страна на компетентните български органи. Същевременно в НПК са въведени основанията, при които българските компетентни органи могат да направят искане за трансфер на наказателното производство в друга държава.
3.2. В законопроекта не са уредени основните предпоставки за трансфер на наказателното производство, а именно престъплението да е наказуемо съгласно законодателствата на изпращащата и приемащата държава – т.нар. принцип за двойна наказуемост и деецът да е наказателноотговорен по законодателството на двете държави. В ал. 1 и ал. 3 на чл. 466б от НПК не е посочено едно от условията, предвидени в Конвенцията, за трансфер на производството на друга държава, а именно, когато присъствието на обвиняемия в наказателното производство в молещата държава не може да бъде осигурено, а личното му присъствие в производството в замолената държава е възможно (чл. 8, буква “g” от Конвенцията).
3.3. В ал. 5 на чл. 466б от НПК трябва да се уточни, че на първо място тя урежда хипотезата, когато замолената държава е приела решение за приемане на производството, но впоследствие не е дала ход на делото по една от причините, изброени в тази разпоредба (хипотеза, регламентирана в чл. 12 от Конвенцията), и на второ място, да се предвиди задължение, а не възможност за българските органи, да възобновят наказателното производство в България или да изпълнят осъдителната присъда. Настоящата редакция на текста създава опасност обвиняемият да не бъде наказан в нито една от двете държави.
4. По Европейската конвенция за международно признаване на присъди.
С настоящия законопроект се създава нов Раздел ІІІа в Глава двадесет и втора от НПК с наименование “Признаване и изпълнение на присъди на чужд съд”, който би следвало да урежда както основанията и процедурата, при които компетентният български съд признава или отказва признаването на присъди на други държави – страни по Конвенцията, така и основанията и процедурата за изпращане на молба от българските компетентни органи до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд. Последната процедура обаче изобщо не е уредена в законопроекта.
Заключение: след проведеното обсъждане Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че измененията в разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с международната правна помощ, отговарят на поетите от страната ангажиментите по Преговорна Глава двадесет и четвърта - “Правосъдие и вътрешни работи”, поради което ги подкрепя, като направените бележки следва да бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
Относно § 10 и § 11 от законопроекта, свързани с целите на законопроекта относно реформата в досъдебното производство, Комисията по европейска интеграция не постигна единодушие на парламентарните групи.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Преминаваме към изслушване на вносителите на законопроектите. Законопроектът е с вносител Министерският съвет.
Министър Станков, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Законопроектът за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс цели на първо място ускоряване на досъдебната фаза на наказателния процес. С предлаганите промени се ограничават до логичния минимум възможността за преобразуване на полицейското производство, известно като “дознание”, в предварително производство – известно като “следствие”. По този начин ще се избегне безкрайното протакане във времето, загубата на пресни следи от престъпления и дублиране на действия на различни разследващи органи.
С измененията на чл. 171, ал. 1 се предлага ново и ясно разграничаване на родовата подсъдност при разследването. Предвижда се рязко ограничаване на кръга на престъпленията, по които се провежда предварително производство от следователи, за сметка на тези, по които се провежда полицейско разследване от дознатели.

Така ще се постигне доближаване на процесуалните действия по разследването до разкриването, което е в компетенциите на съответните органи на МВР. Уеднаквяват се сроковете за провеждане на разследването в досъдебното производство. В същото време не се предвиждат промени в подсъдността в съдебната фаза. По такъв начин делата за тежки престъпления и тези, представляващи правна и фактическа сложност, остават подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция.
Проектът съдържа и текстове по прилагането на международно-правни актове в областта на съдебното сътрудничество по наказателни дела, към които България се присъедини през 2004 г. Съответно: Европейската конвенция за международно признаване на присъдите – Хага 1970 г.; Европейската конвенция за трансфер на производство по наказателни дела – Страсбург 1972 г.; Допълнителният протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица – Страсбург 1997 г.; Вторият допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси – Страсбург 2001 г.
Тези текстове предвиждат въвеждането на нови правни инструменти, като съвместни екипи за разследване, видео- и телефонна конференция и разследвания чрез агент под прикритие. Новите текстове ще дадат възможност за трансфер на наказателни производства, признаване и изпълнение на чужди присъди и трансфер на осъдени лица без тяхно съгласие.
Проектът предвижда текстове и във връзка с обезпечаването на наказателния процес с механизми, позволяващи събирането на образци за сравнителен анализ за целите на наказателното производство без съгласието на уличен, заподозрян, обвиняем и лица, които нямат такова процесуално качество. Съкращаване на сроковете с цел да се осигури по-голяма бързина в наказателното производство, както и привеждане на НПК в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека. Съдържат се норми, свързани с реда за изпълнение на въведеното в Наказателния кодекс от септември 2002 г. ново наказание – пробация. Тези текстове се отнасят съответно до съдържанието на присъдата, с която се налага пробация, съдържанието на споразумението, когато се предвижда пробация, производство във връзка с изпълнение на наказанията, а именно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието пробация и замяна на пробацията с лишаване от свобода.
Накратко това е съдържанието на законопроекта. Благодаря за предварителните бележки, направени преди първо четене от Комисията по правни въпроси и от Комисията по европейска интеграция. Тези бележки ще бъдат отразени в законопроекта между първо и второ четене от съответната работна група, която ще го доработи. Тези бележки безспорно ще доусъвършенстват качеството на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Следващият законопроект е с вносители Николай Младенов, Иван Иванов и Димитър Йорданов.
Заповядайте, господин Младенов, да представите законопроекта.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Уважаеми колеги, бих желал да представя Законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който е внесен от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Всички от вас, надявам се, разполагат с текста на законопроекта и могат да се запознаят с мотивите, които са описани към него.
Иска ми се обаче да обърна внимание на философската страна на предложенията, които правим. Предложенията, които Съюзът на демократичните сили внася за разглеждане в Народното събрание, се ръководят от нашето виждане, че правата на гражданите, на пострадалите в наказателния процес трябва да бъдат възстановени най-малко по три причини.
Първо, защото те трябва да бъдат информирани. В момента съпругите на българските жертви в Ирак, както и децата, и родителите на децата в изключително трагичния инцидент в река Лим нямат възможност да съдействат на разследването, да защитават своите права и нямат възможност да бъдат информирани за хода на разследването по тези два случая.
Мисля, че всички разбирате, че съдебната система в България работи в интерес на гражданите и тя трябва да обслужва гражданите. Именно от тази гледна точка е важно ние да направим тези законодателни промени, с които да възстановим правата на българските граждани – става въпрос за около 140 000 български граждани годишно, да им дадем възможност да съдействат на следствието, когато протича разследването, да им дадем възможност да защитят собствените си права и най-вече да им дадем възможност да бъдат информирани за тези дела, които пряко ги засягат.
Една от промените, които предлагаме, е свързана с промяна на начина, по който се обжалва прекратяването на наказателното производство – не на закрито заседание, а на открито заседание. Още веднъж виждате, че тази промяна цели повече прозрачност в съдебната система, повече ангажираност на българските граждани с решенията, които се вземат, и повече доверие, разбира се, в българския съд.
Надявам се, че в дискусиите днес и между първо и второ четене всеки от вас, който има конкретни предложения за подобряване на текстовете, може би те не са идеалните текстове, ще ги направи и ние ще имаме възможност да приемем тези промени в НПК, с които наистина ще отговорим на нуждите на над 140 000 български граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Господин Цеков, заповядайте да представите вашия законопроект.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Предлаганият от нас законопроект във висока степен отразява вижданията на националното следствие за ролята и неговите правомощия в досъдебната фаза и са насочени най-вече към максимално използване на професионалния капацитет на органите на предварителното производство за ефективна борба с престъпността.
Съгласно чл. 128 от Конституцията следствените органи, осъществяващи предварителното производство по наказателни дела, са към съдебната власт и в този смисъл те са разследващи магистрати в досъдебното производство със съответния юридически статус. Поради това в този законопроект се предлага съобразяване на този установен конституционен статус и се уточнява наименованието на органите на предварителното производство, което в голяма степен съответства и на залегналото в Доклада за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз, дава се наименованието разследващи магистрати.
От така изяснената функционална компетентност и конституционен статус на следователите, като разследващи магистрати, в този законопроект се очертават и техните необходими ръководни и надзорни правомощия спрямо органите на дознанието. По този начин се доразвива заложената в чл. 123, ал. 3 от Закона за съдебната власт идея, като изискването за разширяване на процесуалните правомощия на разследващите магистрати или следователите намира адекватно нормативно разрешение.
Поради това за сметка на известно стесняване на предметния обхват на престъпленията, разследвани от следователите, като се предлага например отпадане на причиняването на смърт по непредпазливост, телесни повреди по непредпазливост и ред други, се предлага известно разширяване на функциите на разследващите магистрати по отношение на дознанието, в това число и разрешаване от тяхна страна на различни процесуални действия, като обиск, изземване, претърсване и така нататък във фазата на дознанието.
Предлага се също така автоматично преобразуване на съществуващи и безрезултатно неприключили в двумесечен срок полицейски разследвания в предварителни производства. Наред с това се въвежда и институтът на разпит пред разследващ магистрат във фазата на дознанието. Смятам, че като цяло с тези лаконични промени от една страна се подобрява по същество наказателното правораздаване в досъдебната фаза, от друга страна се съхранява професионалният и институционният капацитет на Националната следствена служба. Поради това го предлагаме на вашето внимание за подкрепа на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по трите законопроекта.
Заповядайте, господин Арабаджиев.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вероятно няма да бъда единственият от участниците в днешната дискусия, който ще фокусира своето внимание върху злобата на деня – върху параграфи 10 и 11 от правителствения законопроект, респ. върху съответстващите им параграфи 4 и 6 от законопроекта, представен току-що от господин Борислав Цеков. Като споменах днешната дискусия, бих искал да направя една обща забележка, една обща констатация, че до голяма степен дискусията по тази част на правителствения законопроект вече се състоя, картите са вече на масата, не само от основните политически субекти, но и на заинтересованите институции и персони. Тук включвам не само пряко ангажираните Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, но и Висшия съдебен съвет. В тази връзка искам да изтъкна заслугата на медиите, които вкараха в публичното пространство през м. юни на части, също и през м. август, части от доклад на Комисията по мониторинг, проведена през м. юни в рамките на Партньорската проверка по Глава двадесет и четвърта от преговорния процес с Европейския съюз. Отбелязвам това обстоятелство, защото, ако не беше тази функция, тази роля на медиите, която в случая беше изпълнена много добре, можехме да минем и без тази публична дискусия и нямаше да станем свидетели на това как не съвсем достойно и как по начин, който не ни прави чест като общество и държава, се реагира на определени констатации.
В крайна сметка има страни, в които не може да се стане генерал от МВР само чрез публични изяви и някои остават обикновени полицейски служители. Това не им пречи да си вършат работата с усърдие, което ние дължим на обществото.
Във всеки случай, знаете за какво намеквам, сега ни се предлага на тези структури, на тези звена да предоставим извършването на 98,6% от разследванията по наказателните дела. Става дума, естествено, за измененията и допълненията в чл. 171 в НПК.
Поставям един друг принципен въпрос, който също е вкаран в законопроекта - § 20, с който се отменя т. 2 в чл. 388, ал. 1, като се предлага да отпаднат от подсъдността на военните съдилища делата за престъпления, извършени от генерали, офицери, сержанти и войници от МВР. По този въпрос госпожа Татяна Дончева е развила убедителна теза на заседанията на Комисията по правни въпроси, вероятно ще направи това и сега - принципната теза е за отпадане на тази подсъдност паралелно с девоенизацията на системата, а не сега.
В този смисъл – смисълът на ограничението на моето изказване – уточнявам, че съм склонен да не възразявам по принцип срещу онези части от законопроекта, които са свързани с присъединяването ни към редица конвенции на Съвета на Европа, въпреки че, както показва дискусията в Комисията по правни въпроси и докладът на Комисията по европейска интеграция и в тази част могат да бъдат направени редица бележки.
По отношение на § 10 обаче не става дума за бележки, които ще подобрят качеството на законопроекта, ако бъдат взети предвид при второто четене. Тук второ четене може и да няма, ако не стане безпощадно ясно, че подобна отчаяна мярка, подобна стъпка – да се прибегне до фактическо закриване на следствието чрез неговото дезавуиране от закона, не може да бъде рационално оправдание и поради това не бива да бъде допускано, поне в нейния радикален вариант, както се съдържа в предлаганата версия на чл. 171, ал. 1, т. 1. В този й вид поправката, макар и да изглежда да е зачената през пролетта на тази година, се вписва в поредица от хаотични сигнали, излъчвани от различни представители на правителството през последните седмици, включващи редица странни и дори екзотични идеи, като например военните съдилища да разглеждат дела за престъпления, извършени от организирани престъпни или терористични групи. Разбира се, това е една своебразна афористична оценка, която може да бъде дадена на законопроекта. Сериозната оценка обаче, която дължим като членове на законодателния орган, също не може да бъде друга освен силно критична и отрицателна. Независимо от гледната точка и от различните плоскости, в които може да бъде разположена дискусията по предложението, предварителното производство като форма на досъдебно производство на действащия у нас наказателен процес, който се извършва от следователите, да се провежда по отношение 1,4% от делата, неподготвеността, необосноваността и неконституционосъобразността на това предложение са сериозни и го обезсмислят. От редицата възражения, които мога да направя срещу него, най-малко внимание обръщам и само ще спомена интересния конституционноправен прецедент, който може да бъде създаден, въпреки че такъв като че ли вече съществува и е търпян, ползвайки се от презумпцията за конституционосъобразност на законите, поради ефекта на една правна норма – все пак, това си остава последващ юридически способ за противодействие срещу една законова норма, която сега само трябва да бъде спомената като една сигнална лампа, като предупреждение.
От гледна точка на политическите аспекти обаче сега е мястото за пореден път да се заяви, че този волунтаристичен ход е още едно доказателство за непоследователността на правителството в изпълнение дори на собствената му стратегия за реформа в съдебната власт – документ, в който трудно може да намери място да се впише мярка, която е несъвместима с претенцията за някаква визия. Впрочем, тъй като само преди седмица Министерският съвет е одобрил проект за национална концепция за реформа на наказателното правораздаване, нужно е да му се обърне внимание, че концептуално сегашният наказателен процес включва фаза, наричана от 1999 г. насам "досъдебно производство" – "претрайъл фейс", както се казва в документите на Европейския съюз, която обаче е част от двуфазния наказателен процес у нас, от наказателното правораздаване. Следователно не може чрез механичното прехвърляне на компетентност да се поставя наказателният процес върху друга концептуална основа, така както се предлага да стане в новата концепция, дотолкова, доколкото там изрично е откроен принципът за решаващия характер на съдебната фаза и за подготвителния характер на досъдебната фаза, предназначена единствено да даде основания на прокурора да повдигне обвинение. А ние сега правим механични изменения, сякаш това е някаква бакалска дейност, прехвърляме картофи от единия склад в другия, без да променяме философията на наказателния процес, характера на неговата двуфазност и ролята на прокурора.
Впрочем, понеже споменах тази концепция – внимавайте, господа министри, и тя да не остане да виси, след като не я изграждате върху някаква идея за това, как ще изглежда самото наказателно право, а не само наказателният процес.
Ето защо са неприемливи доводите, според които предлаганото разрешение се критикува, но се поддържа, че въпросът налага конституционно изменение, вън от това, че за конституционното изменение се говори, като се спекулира със злополучното решение на Конституционния съд от м. април миналата година и с лежащата отдолу скрита цел – да се изопачи или отклони политическият дневен ред на обществото, фундаменталният въпрос е дали сме готови и дали искаме и да беше възможно неусложнено служебно изменение на Конституцията да направим точно това.
Друг е въпросът, че се предлага това да стане механично, както вече подчертах. Неусложнено в случая съдържа конотацията и на прибързано. Ние поддържаме, че предлаганата промяна, вън от конституционните и наказателно-процесуални проблеми, които поражда, не е съпроводено от необходимите законодателни, организационни и структурни условия за осъществяването й. На Народното събрание се предлага да затвори очи и уши, когато става дума за прахосването на функционалния и институционален капацитет на една система и да допусне около хиляда души с общо взето неоспорена персонална квалификация и със статут на магистрати да останат на доизживяване в продължение на няколко години, като получават възнаграждения и други придобивки, бидейки лишени от възможността да бъдат полезни за обществото и държавата, да не говорим за личностните измерения на този аспект, на този подход, сякаш такива не съществуват.
От другата страна на уравнението обаче стои още едно неизвестно, което е по-голямо и по-опасно – 1100 дознатели, към които в близко време ще се присъединят, по твърденията на проф. Петканов, когото вчера имах възможност да чуя на заседанието на Комисията по европейска интеграция, още 150 и с резерв за още 750 щатни бройки. Значи 2000 души, които трябва да чакаме да се квалифицират, да придобиват опит, да си изграждат връзки, да си създават системи и тактики за разследване, да си създават взаимоотношения. При това, обърнете внимание, след като този потенциал вече съществува и след като става дума за дознатели, които ще стоят в кабинетите си и няма да бъдат натоварени с други, с оперативни задачи. Е, тогава, къде отиват съображенията за връзката между оперативните служби и разследващите органи, освен че и двете звена принадлежат към МВР, след като разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора, съгласно чл. 48, ал. 3 от НПК? Къде тогава е и доводът за административния капацитет на 10 хил. полицейски служители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 48, ал. 2, за които става дума в документ, представен от България във връзка с първия мониторингов доклад по Глава двадесет и четвърта?
Сега министър Петканов не говори за тях, а за 1100-те дознатели с висше образование – юридическо или полицейска академия, за които декларира, че са в състояние да поемат новата натовареност. Може би с цел да ни се внуши да не повтаряме обективните данни за състоянието на дознанието в досегашното му изпълнение, в това, което досега е показало като капацитет и възможности.
Тогава от коя концепция изхождаме? От тази, от която се тръгна през 1999 г. ли? Тези, които работят на терена, на улицата, какво ги правим? Какъв статут имат? Или създаваме нови чиновници, а онези ще събират прах още четири-пет години? Може ли удължение “вакацио легис” да замести това, което е трябвало да направи държавата?
Самите мотиви на законопроекта, така както бяха изложени вчера и днес, така както беше изтъкнато и в становището на Комисията по европейска интеграция, говорят за ангажимент в преговорния процес по Глава втора. Ако това, което се предлага, се нарича ангажимент, защо тогава той е поет, щом като липсва готовност за заместване на съществуващата система с един действително работещ механизъм? Ако не е поет ангажимент, а се закрива следствието, както се твърди, защо се прибягва до фактическото закриване на наказателното разследване въобще? Ако натискът на Брюксел е някакво алиби в София, между другото и в други европейски столици, може ли да има алиби за абдикацията от основни конституционни задължения по съхраняване на обществената тъкан, осигуряването на обществения ред и сигурност? Без сега да се упражняваме в преводи от чужди езици на български език и аз така разбирам общата позиция, въз основа на която са приключени преговорите през октомври миналата година по Глава двадесет и четвърта, както беше възпроизведено в този пасаж в становището на Комисията по европейска интеграция. Какво означава това и какво следва от него? Ясна визия, изградена върху два приоритета, които взаимно се допълват и обуславят, но съществуват и самостоятелно. Едната е отговорността на българската държава да извърши реформа и да създаде ефективно правосъдие, ефективна борба с престъпността, другата е отговорност на всички към преговорния процес без да се допуска той да бъде компрометиран и без да се дават поводи да се вкарва в действие т.нар. предпазна клауза. Но за това са нужни действия, а не имитации. Ние имитации няма да подкрепим! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Има ли реплика на изказването на господин Арабаджиев? Няма.
Има думата господин Младенов за изказване. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Днес се намираме в една ситуация, която може да се нарече уникална, но със сигурност няма да ни е последната. България е приключила преговорите с Европейския съюз и, докато преговаряше с него, плуваше, ако мога така да се изразя, в кристалните води на ясните изисквания на европейското законодателство. Преговорите бяха за това кога, по какъв начин ще интегрираме европейското законодателство в българското, ще искаме ли преходни периоди, ще искаме ли дерогации, от какво имаме нужда, за да може най-ефективно да превърнем това законодателство в наше собствено.
След като приключихме обаче преговорите, навлязохме в едни по-мътни води, в които и нашата отговорност малко се промени. И като че ли всички, включително и в Народното събрание, трябва да си дадем сметка за това, че вече никой от Брюксел няма да ни казва по какъв начин да направим едно или друго, а ние ще трябва сами да намираме най-добрия път, по който да постигаме високите стандарти, постигнати в Европейския съюз. Защото Европейският съюз и страните в него функционират добре, не само защото имат добро европейско законодателство, а защото имат и добри национални институции, и добре разработени модели на тяхното функциониране. Именно сега е периодът, в който ние трябва да погледнем по какъв начин ще изградим онази част от България, която не е пряко ангажирана с европейското законодателство, а е в онази мека област на политиката и правото, в която отговорността вече е наистина на националната държава и трябва да се основава върху нейните национални традиции. Затова вече е по-интересен и диалогът, който ние водим с Европейския съюз. По-интересен е именно по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, защото този диалог вече е между България и страните-членки пряко, между експертите на страните-членки и българските експерти. Това трябва да бъде един диалог на партньорство, в който ние имаме доверие на хората, които идват от страните-членки, за да ни помогнат да намерим най-добрите решения, и те имат доверие в нас, че ще направим всичко, което зависи от нас, за да намерим най-добрите решения.
Преди няколко седмици станаха известни първите доклади на така нареченото PR ревю по правосъдие и вътрешни работи за България.
Искам да се спра съвсем накратко, за да илюстрирам как част от тези дискусии са текли и как това “партньорство”, на което ние трябва да залагаме, е било формулирано.
Експертът Изабел Арнал, която отговаря за темата “Досъдебното производство в България”, заявява в своя доклад, че е получила съвсем малка информация относно хода на измененията в НПК. “Потресена” е изразът, който тя използва по отношение на реформата в досъдебната фаза, която, според нея е минимална. Липсата на стратегия и план за действие е нещо, което ясно е отбелязано в този доклад, и мисля, че в това Народно събрание неведнъж, по не една тема на нас ни се е налагало да критикуваме правителството, за това че му липсва концепция в определена тема и в определена област, когато прави промени.
Явно обаче в област като правосъдие и вътрешни работи на стратегия и план за действие, поне към момента, когато е писан докладът, което е трябвало да бъде изпълнено в ангажимент, поет от България към Европейския съюз по преговорите, все още не са готови. Това експертката нарича “неокуражаващ сигнал”. Ясно става от доклада, а мисля, че и от публичната дискусия, която се случи след излизането на тези доклади в българското общество и в комисиите, в които всички ние заседаваме, че не са обсъдени достатъчно внимателно предложенията за промени в НПК и ефектът им върху българската Конституция, връзката между Конституцията и тези промени.
Това е забелязано и от нашите партньори от Европейския съюз, които ясно и категорично казват, че ние трябва да продължим работата си по промяна на българската Конституция. Това е казано именно в този доклад. Промяната на българската Конституция господин Арабаджиев нарече “злополучното решение на Конституционния съд”, аз не бих искал да го квалифицирам така, но това е едно решение, зад което все пак достатъчно хора в българското общество заподозряха конкретни лични виждания и интереси. В крайна сметка обаче това е ситуацията, в която живеем.
Ако обаче ние искаме да се върнем към най-доброто в българската национална традиция, искаме да постигнем най-доброто в целите, които са си поставили европейските държави и от моделите, които са развили, ние наистина няма да избягаме от промяната в българската Конституция. И всеки един, който казва, че не това бил дневният ред на обществото, лъже, лъже обществото, защото аз не виждам какво повече не може да бъде в дневния ред на едно общество, освен неговите институции, неговата съдебна система, неговата полиция да имат достатъчно правомощия и възможност да работят независимо и отговорно. Ако това не е дневният ред на обществото, то със сигурност не е дневният ред на обществото дискусията кой от депутатите си купил нов апартамент или колко пари дал за офис-сграда на своята партия. Няма да избягаме, уважаеми колеги, от промяната в Конституцията, за да постигнем ефективна съдебна реформа в България. И колкото повече се заблуждаваме, толкова повече ще влошаваме ситуацията и по-трудно ще става да бъде променена българската Конституция и да бъде постигнат ефектът, който търсим.
В момента гледаме предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, което Съюзът на демократичните сили не може да подкрепи по две причини. Първо, защото тези промени не постигат целта, която си поставят - целта, която е поставена на Република България в преговорите с Европейския съюз, цел, която ние неведнъж сме обсъждали в това Народно събрание, цел, която беше и в основата на предложенията за промяна в Конституцията, която СДС внесе. Целта да има ефективна досъдебна фаза, ефективна съдебна реформа няма да се постигне с тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Ще се постигне обаче нещо друго – ще се постигне един хаос в системата на следствието и дознанието, който ние ще усетим едва след една година. Чисто технически ще са причините да не видим ефекта от хаоса, който ще настъпи веднага, но ще го видим след една година. Разбира се, след една година управляващото мнозинство в България ще бъде различно. И най-вероятно сегашното управляващо мнозинство и неговите министри не виждат по-далеч от края на мандата си, когато правят тези промени. Защото, ако те виждаха по-далеч от края на мандата си и имаха стратегическо виждане за България, щяха наистина да се фокусират върху онези промени на Конституцията, които, дори ако трябва да направим с Велико Народно събрание, но веднъж завинаги да ги направим и да приключим с тази тема.
Механичното прехвърляне на дела е най-малкото нещо, което ще предизвиква хаос в системата.
Господин Арабаджиев говори също и за специалистите, които работят в тази система. Представяте ли си, че след една година в българското следствие ще има по-малко дела, отколкото следователи?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Много по-малко. Всеки път по-малко.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо Дончева, все повече Ви обичам!
Разберете, че това, което правим в момента, ще предизвика един отложен хаос в България, който на всичко отгоре ще ни струва скъпо – чисто финансово и бюджетно, защото ще трябва да продължим да издържаме българското следствие, ще имаме хора, които получават едни добри за условията в България заплати и съответно нямат работа, и други хора, които получават съответно по-ниско възнаграждение и ще бъдат свръхпретоварени. Колко престъпления срещу Републиката и човечеството очакваме през следващата една година в България? Колкото и да са, сигурно са по-малко от престъпленията срещу личността. Престъпленията срещу личността, всичко, свързано с прането на мръсни пари и така нататък – това са темите, върху които ние трябва да се концентрираме.
Аз разбирам, че уважаемите министри и тяхното мнозинство бързо искат да представят едни промени пред Европейския съюз, с които да кажем, че изпълняваме поетите ангажименти. Но в това бързане съжалявам, че те поне не са си направили труда заедно с европейските експерти, които са тук, на наше разположение, да изработят такива предложения, които максимално добре да отразяват ситуацията и нуждите пред България. Съжалявам, че не са разработили концепция, на базата на която тези предложения да бъдат изработени и включени в общи теми, които трябва да бъдат разгледани.
За секунда ще се върна още веднъж към доклада на госпожа Арнал. Тя много ясно казва и много логично задава въпроси, които всеки един от нас трябва да си зададе. Цитирам: “Причините, поради които тези специфични престъпления са избрани да останат в правомощията на следователите не са изяснени.” Имам предвид четирите области, които са избрани да останат в правомощията на следователите, предвид на това, че всичко друго отива при дознанието. Тя изрежда десет въпроса, на които е логично да си отговорим.
Вчера на заседанието на Комисията по европейска интеграция помолих този доклад да бъде размножен поне за членовете на комисията, за да може всеки един от нас да се запознае с него. Отговорът беше, че е прекалено дълъг. Повтарям своето предложение към пленарната зала: нека всеки един от народните представители днес да разполага с този доклад, който да ни бъде инструмент, не да бъде указание, а да ни помогне при вземане на решение. Нека имаме и него предвид. Нека чуем отговорите на тези въпроси. Нека чуем отговора на въпроса каква част от целия обем на случаите в Националното следствие представляват престъпленията, които остават у следователите след промяната в Наказателния кодекс, престъпленията срещу Републиката и човечеството.
Особено учудващо на фона на целия този хаос, който цари в момента и който ние сме предизвикани да узаконим, е фактът, че правителството е заявило пред Европейския съюз, че Наказателно-процесуалният кодекс ще бъде преразгледан през 2006 г. Много ми е интересно колко от вас тук, в пленарната зала, разбира се, надявам се някои от тук присъстващите ще останат и в следващия парламент знаят, че българското правителство поема ангажимент за в бъдеще, за 2006 г. да преразгледа основно Наказателно-процесуалния кодекс, който ние променяме днес!
И пак ще цитирам доклада: “Въпреки това не получих информация относно главните насоки на реформата, които щяха да са много полезни, за да се адресират предложените промени.” Това отново е от доклада на нашия европейски експерт.
Уважаеми народни представители, при положение че българското правителство, преговаряйки с експертите на Европейския съюз, водейки партньорски разговори с тях, не предоставя достатъчно информация за това, което се прави, вие сериозно ли смятате, че ние като Народно събрание можем да подкрепим тези промени, промени, които нямат ясно разработени анализи за техния финансов, човешки, юридически, конституционен и така нататък ефект върху България. И ги правим, само за да хвърлим прах върху очите на европейските експерти, защото някои смятат, че могат да залъгват българското общество, че ако тези промени не бъдат направени в момента, няма да влезем в Европейския съюз!
Стига сме си играли с този Европейски съюз като с голямата черна мечка! Присъединяването на България към Европейския съюз е политически въпрос. Разбира се, той има много юридически и други последствия, но те зависят от нас. Вчера Комисията по европейска интеграция, за пръв път сблъсквайки се с този законопроект, фактически изпадна в тера инкогнита. Комисията не постигна съгласие по отношение на параграфи 10 и 11 - дали те постигат целите, които сме заложили в преговорите.
Комисията по европейска интеграция на това Народно събрание, което винаги взима решения с консенсус, остана разделена, т.е. тя не каза, че те постигат своята цел. Мисля, че това трябва да бъде много сериозен сигнал за всеки един народен представител тук. Затова аз призовавам уважаемите народни представители, преди да натиснат копчето по този законопроект, много внимателно да помислят дали са достатъчно информирани за това, което правят, разполагат ли с анализите, от които се нуждаят, за да вземат своето решение; разполагат ли с визията - как тези промени се вписват в цялостната концепция на промяната на българското наказателно производство или не разполагат. Нека наистина днес, поне когато става въпрос за толкова сериозна тема, това Народно събрание веднъж завинаги да каже “баста” на правителството, да каже “баста” на промени, които идват в последния момент, които идват необосновани, които идват неподготвени и от които от това Народно събрание се очаква само механично да натисне копчето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има ли реплика на господин Младенов?
Министър Станков, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин Младенов, има хора, които могат да се информират, и хора, които не искат да се информират. След приключване на преговорите и затваряне на Глава двадесет и четвърта, поетите от българското правителство ангажименти – това стана мисля в края на м. октомври м.г. - са обявени на сайта на Министерство на правосъдието. Мисля, че ние бяхме първото министерство, което обяви ясно, публично поетите ангажименти. Що се отнася до създаването на изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс, включително и тази дискусия днес, и дискусиите в комисиите ясно посочват, че има нужда от такъв Наказателно-процесуален кодекс. Изцяло нов. Анализът е започнал и той се съдържа в проекта за концепция на правителството, който ние приехме предишната седмица. Очаквам да получа мнение, очаквам да има позиция на политическите сили по този въпрос. Там е визията на нашето правителство за бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Станков.
Господин Димитър Абаджиев – заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! С няколко думи ще се спра на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет. Парламентарната група на Обединените демократични сили, Демократи за силна България – БСДП няма да подкрепи този законопроект, защото истинските цели на законопроекта не са онези, които са записани в мотивите. Те са две основни:
Първата е да заблуди българската общественост и съответно партньорите от Европейския съюз, че се изпълняват препоръки, поети ангажименти в преговорите с Европейския съюз.
Втората цел очевидно е да се прикрие тоталният провал на управлението Сакскобургготски по отношение на борбата с престъпността. В този законопроект има действително много текстове, свързани с поети ангажименти от конвенции, по които България е страна, които безспорно са полезни.
За съжаление, принципите и философията на законопроекта се определят от текстовете на вече цитираните параграфи 10 и 11. Когато се обсъжда на първо четене един законопроект, той трябва да се обсъжда именно от гледна точка на неговите принципи и философия. Тези два текста определят принципите на законопроекта, защото те всъщност коренно променят философията на българския наказателен процес по отношение на досъдебното производство. През 1999 г. мнозинството на Обединените демократични сили започна процес на реформа в досъдебното производство, въвеждайки бързото полицейско разследване с ясното съзнание тогава, че моделът на съдебната власт в Конституцията е онзи, който възпрепятства нейното качествено реформиране и с ясното съзнание тогава, че ние не можем да променим Конституцията, защото правихме такива опити. Тогава беше променен Наказателно-процесуалният кодекс и се въведе бързото полицейско разследване, но само до границите, в които можеше да се въведе в рамките на тази Конституция по отношение на престъпленията с по-малка фактическа и правна сложност – основно битовите престъпления. По-сложните дела останаха да се разследват от следователите. Пак казвам, за съжаление, съзнавайки, че не можем тогава да променим Конституцията. Сега това съзнание според мен също съществуваше, но въпреки това се прави промяна, с която всъщност се постига една цел, която предполагам, че никой не желае, защото целите, които всички заявяваме, че искаме да постигнем, които формално, за съжаление, ни ги напомнят и от Европейския съюз, но всъщност това са цели, които цялото българско общество желае да се постигнат, са по-бързо и по-ефективно производство.
Какво се прави с измененията в параграфи 10 и 11? Действително се предвижда предварително производство, т.е. производство, което да се води от следователи, няма да се води за по-голямата част от престъпленията. Следователите ще продължат да разследват само престъпления против републиката, престъпления за шпионаж, подкуп, държавна тайна и против мира и човечеството. Следователите от Национална следствена служба – още по-малко такива.
Всъщност, когато видим текстовете на чл. 95 до 110, на чл. 357 до 360 и на чл. 407 до 419 по отношение на следователите от Национална следствена служба, ще видим, че например за 2003 г. те биха разследвали само четири престъпления против републиката, само осем престъпления против държавната тайна и нула – против мира и човечеството. С това биха се занимавали следователите от Национална следствена служба през 2003 г., ако това изменение действаше тогава.
Що се отнася до общите текстове, за 2003 г. общият брой разследвани дела е бил 241 696, от които, ако това изменение действаше миналата година, следователите щяха да разследват само 3471 дела. Всички останали щяха да се разследват от полицейското дознание, т.е. следователите действително, както вече се каза, ще разследват само 1,4% от общия брой разследвани дела. Едва ли има юристи, гражданин на Република България, който да счита, че това ще повиши качеството на разследването. Тук става въпрос за много престъпления, включително и тежки престъпления – телесни повреди, изнасилвания, компютърни престъпления, финансови престъпления, които ще се разследват от много по-неквалифицирани хора с много по-малък опит и много по-малко на брой. Естествено е това да доведе до спад на качеството на разследването. Принцип в криминологията е, че спадът на разследването, на разкриваемостта естествено води до повишаване на престъпността. Едва ли някой е целял това истински, когато говори за реформа в съдебната система.
Настоящият проект наистина е минималистичен. Той дава само частичен отговор на изискванията, поставени в общата позиция, и не изяснява функционирането на досъдебната фаза. Истинският въпрос е какъв е приносът на следователя в следствието, като се има предвид, че съществува дублиране на правомощията по отношение на действията на следствието с тези на дознателите и неговите отношения с прокурорите. Това не е мое мнение, а е мнение вече на цитираната госпожа Арнал, която е един от експертите, извършили мониторинг по Глава “Правосъдие и вътрешни работи” тук в България, която още казва, че Глава шеста от Конституцията трябва очевидно да бъде изменена, за да се въведат принципите на една съдебна система, съставена от съдии, съдебни заседатели и прокурори и разследващите функции да бъдат поети от прокурора. Тъй като може би ще се каже, че това мнение на експертите все пак не е мнение на Европейския съюз, отново ще напомня, въпреки че тук беше казано, очевидно ще трябва да се повтаря много пъти и част от текста на общата позиция, по която България е страна и българското правителство е поело ангажименти, в която се казва, че Европейският съюз приканва България да се ангажира ясно и категорично за продължаване развитието на досъдебната фаза в съответствие с най-добрите практики на Европейския съюз. Тази реформа трябва да гарантира ефикасно и прозрачно функциониране на бъдещата система на досъдебното производство, така че да се избегне дублиране. Включително да се изменят Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за съдебната власт и, ако е необходимо, Конституцията.
Преди две години и половина, когато тук се разглеждаше Законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт и се предлагаха промени, които бяха необходими наистина, като въвеждането на мандатността, ние от Обединените демократични сили предупреждавахме, че това не може да стане с изменение на закона, че е необходимо да се промени Конституцията. Тогава бяхме обвинени, че възпрепятстваме провеждането на съдебната реформа. Само след няколко месеца, когато Конституционният съд отмени почти изцяло закона и го обяви за противоконституционен, започнаха дебати и в края на краищата се стигна до извода, за съжаление, и след препоръката от европейския комисар Ферхойген, да се промени Конституцията. Тя беше променена наистина в правилна посока по отношение на мандатност и имунитета на магистратите.
Сега отново се прави същият опит – да се заобиколи очевидният проблем, очевидната трудност и да си замажем първо ние самите очите, да си внушим, че сме направили нещо истинско, да замажем и представителите на Европейския съюз и да направим нещо, с което да бъдем доволни. Всъщност отново става въпрос за това, че моделът, който е заложен в Конституцията, не дава повече законодателни възможности за качествена промяна. Не може трудностите пред промяната на Конституцията да са основание за това ние да продължаваме да правим грешки и да правим промени, които ще доведат до още по-голямо влошаване на качеството. Никакъв смисъл няма да се остави следствието в съдебната система, то да се изпразни от съдържание и да се прехвърлят неговите функции на дознанието, защото това ще влоши качеството. Нека да погледнем проблема очи в очи и да го наречем с истинското му име, проблемът е наистина конституционна промяна. Ако ние не извършим структурна промяна в съдебната власт, няма да може да се постигне това, за което говорят експертите от мониторинга на Европейския съюз, това, за което говорят и хората – качествена промяна на досъдебната фаза. Това трябва да си го кажем ясно. По-добре да започне дебат в тази посока. Ясно е какво е решението на Конституционния съд, ясно е какви са пречките, но по-добре да погледнем проблема очи в очи, да си го кажем, да започнем да дебатираме, да видим как можем да постигнем някаква промяна, а не да правим опити за промени, които няма да доведат доникъде. Напротив, те ще доведат до много по-лоши резултати. Да се поучим поне от собствения си опит в това Народно събрание, в който вече веднъж се сблъскахме с този проблем. Ние ще ви подкрепим за такъв истински дебат, за такава истинска реформа, за която пледираме, но няма да ви подкрепим в този опит наистина да се прикрие един провал и да залъжем всички, че сме извършили една реформа, която всъщност няма да бъде извършена. Поради тези причини ние няма да подкрепим законопроекта на Министерския съвет. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Абаджиев.
Господин Бойко Рашков, заповядайте за изказване.
БОЙКО РАШКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за пореден път народното представителство обсъжда внесен проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Преди да премина по същество, искам просто да подчертая факта, че Наказателно-процесуалният кодекс не е обикновен закон. Става дума за една система, за която няма спор, че може да търпи промени, но те трябва да се извършват изключително внимателно и неспазването в тази връзка на този теоретично ясен и известен принцип е и една от причините ние ежегодно по веднъж, а някой път и по два пъти, да се ангажираме с изменение и допълнение на тази система. Струва ми се, че това изменение също така не отчита, че Наказателно-процесуалният кодекс е точно такава система и към нея трябва да се подхожда изключително прецизно, изключително внимателно. Защото съвсем не е случайно това, което заявиха колегите, изказали се преди мен. Съвсем не са случайни критичните бележки и те не са резултат единствено, както вероятно някой след малко ще каже, че изказалите се са депутати от опозиционни парламентарни групи. Всички опасения, които до момента изслушах внимателно, аз приемам за абсолютно основателни. Това прибързано поредно пристъпване към промяна в НПК ще има, отговорно заявявам това, дълготраен негативен ефект в нашето общество. Мога да направя аналогия и с други подобни периоди, когато тази система, наречена следствени органи, е била ликвидирана практически. Такъв ще бъде ефектът и сега, ако мнозинството приеме една част от тези изменения и допълнения, които се предлагат на народното представителство. В това никой не следва да се съмнява. Става дума за ликвидиране на една държавна институция в настоящия момент. Трябва да назовем нещата с истинските имена.
Сега ще бъда малко по-конкретен, разбира се, тъй като проектът, който се предлага, има по моя оценка три основни пункта, които заслужават малко по-сериозно внимание:
Най-напред ще спра вниманието ви на измененията и допълненията, които се предлагат във връзка с т.нар. “доказателствено право”. Става дума за опит от вносителя да се навлезе в една действително много сложна материя, каквато представлява доказателственото право, т.е. целта, която се лансира, че се преследва, е да се обогатят тези способи, видите ли, за да можем да постигнем по-добър ефект в разследването. Натъкваме се на факта, че едни утвърдени в закона от десетилетия, възприети безспорно в теорията и в практиката способи за събиране и проверка на доказателствени материали, към тях се пришиват, прилепват други квазипсевдоспособи, както способи ги наричат сега вносителите, които нямат де факто абсолютно нищо общо с категорията способ за събиране и проверка на доказателствен материал. Но това ако е вярно от правна гледна точка, от теоретична гледна точка, то не би било толкова опасно, ако вносителят се беше постарал и беше предложил в парламента регламент за използване на т.нар. от него нови способи. Например т.нар. екипно разследване или разследване в екип. Ако за огледа в НПК има подробна процедура как се извършва и при какви гаранции за законосъобразност, вносителят е тук, нека ни запознае, да ни каже щом като става дума за способ, разследването в екип какви гаранции дава за законосъобразност и по какъв ред, тъй като в проекта не го виждам, то ще се осъществява.
Искам да припомня нещо, особено на народните представители, които не са колеги юристи и така добре запознати с тази правна материя. Ще припомня факта, че само преди една година беше направен неуспешен опит един от тези способи да бъде въведен в НПК и тук става дума за получаването на доказателствена информация чрез използването на агенти под прикритие. Народното представителство категорично отхвърли предложението, защото не бяха предложени такива гаранции за защита, така че да бъдат съхранени, охранявани интересите на участващите във всеки процес лица. Добре беше поне това миналата година, че се опита вносителят, правителството, Министерството на вътрешните работи по-конкретно, да ни предложи норми, ред за използването на това остро средство за събирането на доказателства в нашия процес.

Сега в проекта не виждаме нищо подобно. Там е написано, че се използва агент под прикритие или нещо в тази връзка. След това, разбира се, има твърдение, че, виждате ли, това ще се уреди в някакви други закони. Много се извинявам, но ние трябва да знаем тук какво приемаме. Ние трябва да знаем, че утре като приемаме НПК с тези предложения, които са внесени тук, утре те ще обслужват практиката в живота и да се изпълни в крайна сметка или постигне целта – да се повиши ефективността на правораздавателната дейност в нашата страна. Естествено, че не можем да очакваме нищо подобно при така развилата се ситуация с този недоносен или недоработен, необмислен, необснован проект. Това не може да се постигне по никакъв начин. Казвам го и от позицията на юрист, и като практикуващ 25 години точно в тази сфера.
Няма да се спирам на опасността, която крие внасянето по такъв начин на проект с неясни понятия и категории. Защото, ако някой днес си мисли, че това е изключително ефективен способ, който само ще помогне за повишаване ефективността на борбата с престъпността, утре това средство ще се обърне срещу самия него именно поради липсата на гаранции.
На второ място, предлагат се изменения в НПК, които се аргументират противоречиво. И в Правната комисия се разви дискусия в тази посока. Имам предвид по-конкретно отнемането на правомощия. Тоест, изпразването от съдържание на една държавна институция, която по-добре или по-лошо се справят с тези задачи, които са й възложени от Конституцията и от закона точно защото там има висококвалифицирани кадри, много опитни хора и има професионална среда, има не само познаване, а и усет към закона и неговото спазване.
Къде е средата, към която сега ще се насочват? Разбрах от колегата Абаджиев, 98,5% от делата ще отидат за разследване в полицията. Не 95%, а 98,5%. И аз съм благодарен, че той се е погрижил да запознае народното представителство с този факт. Къде ще насочим тези 98% дела? В каква професионална среда? Къде е тази професионална среда в Министерство на вътрешните работи? Миналата седмица на заседание на Правната комисия един колега от Върховната прокуратура даде пример, ще го споделя с вас, тъй като е много фрапиращ. Началникът на разследващия лейтенант му казал: “За какво вътрешно убеждение, за какви факти ми говориш? Аз съм вътрешното убеждение!”. Но господин Петканов не е тук, съжалявам, не взе отношение по този въпрос тогава, което е изключително същностен въпрос за юристите.
И така, ще отнемем от можещия и ще дадем на незнаещия и неможещия. И тук се аргументира някаква политическа теза, че по такъв начин сме щели да решим много проблеми в нашата борба против престъпността и противодействие. Ще се предизвика хаос, какъвто се предизвика през 1992-1993 г., когато тази институция вече по други причини, под въздействието на други фактори беше изпразнена от персонажа си, от следователите. И сега ще се получи абсолютно същото. Предупреждавам колегите главно юристи и в лицето на министъра на правосъдието за това, тъй като сме живи и здрави, в бъдеще ще се виждаме и ще коментираме.
А миналата седмица от Правната комисия беше изтъкнат един аргумент, че виждате ли делата много се бавели в следствието и затова дайте да ги прехвърлим в полицията. Отгръщаме на другата страница на проекта на управляващите и виждаме, че отнемат правомощия от военните следователи и ги дават на Националната следствена служба. Да, обаче стана един военен прокурор и каза: “Колеги, извинявайте, но при нас този аргумент не важи, при нас няма забавени производства”. Обяснение защо се прави тази рокада не получихме в Правната комисия, още по-малко мисля, че ще получим в залата, тъй като тук се разчита на една подкрепа и на бутона, а не на аргументите, които са по-важни за обществото, отколкото бутонът.
Така че аз ще очаквам отговор защо от едни се отнема и се дава на полицията, от други се отнемат правомощия и се дават на тези, които са лишени от правомощия де факто в момента с този проект.
Аз не зная как министър Петканов, който заяви, че бил оставил 600-700 места за следователи, ще мотивира тези висококвалифицирани юристи, някои от тях специализирани в дадена сфера, как ще ги мотивира да отидат на работа в Министерство на вътрешните работи? Да предложи проект, способ за това нещо тук, в парламента, да го изслушаме.
И на последно място, по моя оценка последният важен пункт, на който трябва да обърна внимание е следният. Току-що чух министър Станков да казва, а така се лансира и в медиите, в публичното пространство, че това било начин да ускорим производството. Уважаеми колеги, аз съм убеден, че тук има 240 разумни люде, които, ако отгърнат проекта, ще видят за какво става дума.
В 1999 г. беше въведено дознанието като една опростена форма за разследване на досъдебна фаза на процеса, с оглед – така беше аргументът, така се възприе от всички – да бъде скъсен пътят от извършването на престъплението до наказването на престъпника. Това беше най-главният аргумент и никой не е имал нещо против създаването на тази форма. Там беше предвидено, че има една възможност разследването да приключи в 7-дневен срок, а в другата, малко по-сложна форма на полицейското дознание например – в 14-дневен срок. И сега ни се казва: “като дадем на полицията дознанието, ние по такъв начин ускоряваме процеса”. А същевременно тези срокове се увеличават двойно. Така нареченото бързо производство става от 7 на 14 дни, а полицейското дознание, като срок за довършване – от 14 дни на месец, на два и т.н., и т.н. Обърнете внимание на това, тъй като тази демагогия вече започва да прескача една определена норма, тя е непоносима. Хем ускоряваме, хем удължаваме пътя на процеса. Кого заблуждаваме ние?
Приключвайки искам да кажа, че ето по тези прости и ясни съображения нашата парламентарна група няма да подкрепи проекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Ние искаме и ще изчакаме правителството да внесе и други нормативни актове, от които ще стане ясно как ще се прилага в живота агентът под прикритие, трансграничното разследване и другите способи, по които в момента има само няколко думи в проекта във връзка с правната помощ с други страни. Иначе безспорно онази част от проекта, която касае взаимодействието на нашата страна с други органи, ние по-късно ще подкрепим. Но на този етап ние няма да подкрепим проекта на правителството по тези съображения на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рашков.
Има ли реплики? Няма.
Има думата господин Четин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на правосъдието, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес сме изправени пред една много отговорна задача – да решим дали да подкрепим или не една инициатива на правителството, която цели да даде отговор на критиките, на забележките, които се отправят постоянно към България по отношение функционирането на нейната съдебна система, като се акцентира най-вече върху проблемите, съществуващи в т. нар. досъдебно производство. Първо искам да се опитам да внеса известна яснота що се отнася до значимостта и обхвата на тези критики и въобще ангажиментите, които имаме. Вярно е, че всеки един от нас може да се запознае с тези материали, които Министерството на правосъдието е публикувало отдавна както по позицията на България по преговорите с Европейския съюз по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, така и с общата позиция на Европейския съюз в отговор на българската позиция. Там наистина съществуват препоръки, критики по отношение на функционирането на досъдебното производство.
Всички, които са запознати с проблемите на европейската интеграция знаят, че никога Европейския съюз не си позволява да отправя конкретни бележки, конкретни препоръки за закриване или за преобразуване на определени органи и т. н. Никъде в тези забележки императивно, ясно и категорично не се изисква от България да закрие следствието като един от органите в досъдебното производство или пък като част от независимата съдебна власт. И това е така, тъй като първо – беше споменато нееднократно и на заседанията на Комисията по правни въпроси, че видите ли, няма директива в Европейския съюз по тази материя просто защото навсякъде този въпрос бил решен и нямало нужда от такава. Не е така! Няма директива на Европейския съюз по простата причина, че тази проблематика въобще не подлежи на онзи вид хармонизация в рамките на Европейския съюз, на която подлежат други сфери като общ пазар, обща валута и т. н. По тези въпроси има директиви.
Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи изисква координация на усилията, сближаване на политиките, но не и пълна хармонизация, не пълна униформизация на системите такива каквито се изискват в други сфери на обществения живот на страните-членки на Европейския съюз и затова няма подобна директива, но и дори и да имаше директива всички ние знаем, че директивите не налагат конкретни решения на определен проблем. Директивите са актове, които имат задължителен характер само и единствено по отношение на целите, които те преследват без да налагат задължителни средства, способи и конкретни решения. Оставя се на страните-членки да намерят най-точния начин за постигането на тези цели съобразно националната специфика на отделните страни.
Но дори и да оставим този аспект на страна ние трябва да си отговорим днес на въпроса дали предлаганите изменения и допълнения постигат действително желаната цел, която се споделя от всички в тази зала и не само от народните представители, но и от цялото ни общество – адекватна и ефективна реформа на съдебната система и в частност на досъдебното производство като констатирана слаба брънка в цялостното функциониране на правораздаването в България. И като гледаме предлаганите промени основателно възникват съмнения дали с тях ще се постигне тази цел.
Предлага се чрез механично прехвърляне на правомощия от следствието към дознанието да се реши проблема с функционирането на досъдебното производство. Изтъкват се аргументи за дублиране на функции между дознание и следствие, удължаване на сроковете, боксуване на системата и т. н.
Първо трябва ясно и категорично да се заяви, че и в момента между 70 и 75% от наказателните производства се осъществяват от дознанието, което изцяло извършва всички процесуални действия в рамките на досъдебното производство и подготвя делата за внасяне в съда от прокуратурата без намесата въобще на следствието. Тоест, в момента следствието се занимава с около 25% от делата и то с дела по вид и характер ясно обозначени в сега действащия Наказателно-процесуален кодекс. Тъй като в момента се констатират тези слабости във функционирането на досъдебното производство не е логично твърдението, че тези слабости се дължат на следствието. Това е, първо.
Второ, дори и тогава, когато се преобразуват делата от дознателски към следствени, тоест прехвърляне, преобразуване на дознанието в предварително производство, в много от случаите това се прави именно поради факта, че за съжаление дознателския апарат в момента не съумява да се справи с дела с повишена правна и фактическа сложност, не съумява да се вмести в кратките срокове, в които то трябва да се вмести по сега действащия НПК и заради това прокурорът ги преобразува в предварителни производства и ги възлага на следствието. Това също трябва да се признае като неоспорим факт.
Именно затова, господин Рашков, се предлага удължаване на сроковете на дознанието като опит да се даде още една глътка въздух на дознанието, за да може то малко по-добре да се справи с тези дела като има малко повече време. Но дали това ще бъде достатъчно, дали с това ще се постигне ефект – от един месец, ако удължим срока на два за приключване на едно дело с такава сложност, с каквато са финансовите дела, престъпленията против данъчната, осигурителната система, митническите дела или пък съвременните престъпления, свързани с организираната престъпност, компютърните престъпления, фалшификациите и т. н. Аз се съмнявам, че с едно удължаване на срока от един на два месеца ще решим проблемите с тяхното успешно приключване.
На следващо място – твърдото фиксиране на критиките само и единствено върху досъдебното производство специално тук, в тази зала и в нашето общество мисля, че ясно и категорично се налага констатацията, че това не е така. Проблемите в борбата с престъпността и функционирането на съдебната система не се съдържат само и единствено в досъдебното производство. Нагледен пример за това имаме от последните дни, когато заради една немърливост или пък умишлени действия от страна на служителка от службата за призовките едно дело, което се ползва с голямо медийно внимание, беше отложено и се протака за още един известен период от време. Това е само още един красноречив факт, че проблемите са много по-комплексни от едно механично прехвърляне на определен вид дела от един орган към друг.
И в крайна сметка се налага констатацията, че ако искаме наистина да решим тези комплексни проблеми първото нещо, което трябваше да бъде направено, е наистина да се седне сериозно и да се проведе един сериозен дебат между всички заинтересовани страни, между всички онези органи и институции, които ежедневно работят в тази сфера и които участват в борбата с престъпността, един такъв дебат, на който да се изтъкнат всички позиции, да се кажат всички аргументи “за”и “против” и определена визия за развитие на съдебната реформа.
Това, което беше направено в Комисията за промени в Конституцията, преди приетите неотдавна от нас първи промени в главата за съдебната власт, една от причините, за да бъдат тези промени приети успешно, беше именно това, че се постигна един диалог, едно такова участие и съпричастност на всички заинтересовани страни.
За съжаление, при подготовката на сега предлаганите промени в НПК, такъв диалог не беше проведен. Не бяха взети под внимание мненията на всички заинтересовани страни и така се направи опит да се наложи мнението само на една от заинтересованите страни. И естествено това логично води до констатацията, че е съмнително, че предлаганите промени ще постигнат желания ефект и желаната цел.
Затова ние, от Парламентарната група на Движението за права и свободи, като съзнаваме абсолютната необходимост да се продължи с реформите, като съзнаваме факта, че предстои изготвянето и издаването на последния доклад на Европейската комисия преди подписването на договора като съзнаваме отговорността България да проведе успешна реформа и да изпълни в максимална степен изискванията и изразявайки нашата конструктивна позиция в подкрепа на тези усилия, ще подкрепим на първо четене и двата законопроекта – и на Министерски съвет, и на Новото време. Тъй като считаме, че трябва да се намери онзи баланс между институциите, онзи баланс между правомощията, който трябва да имат органите, заети в досъдебното производство, за да се постигне по-адекватно и целта, и да се проведе една ефективна реформа.
Бихме желали, след приемането на първо четене, да се проведе този задълбочен дебат в Комисията по правни въпроси, да се чуят всички аргументи, да бъдат изслушани внимателно дори мнения, които на пръв поглед изглеждат съвсем нестандартни за сегашната съдебна система в България, но които са доказали своята ефективност във водещите страни-членки на Европейския съюз. Убеден съм, че ако бъде проведен такъв дебат, ние ще достигнем до по-добрите решения.
За съжаление, въпреки че в позицията за преговори на България с Европейския съюз ясно е записано, че България поема ангажимента да приеме промените в НПК до 31 декември 2004 г., а не до 30 септември 2004 г., но с оглед на факта, че трябва да покажем пред Европейската комисия, преди издаването на последния доклад, ясна решимост, ясен ангажимент за продължаване хода на реформата, ние трябва да направим тези промени по-рано. Въпросът е как ще ги направим така, че не само да отчетем извършването на определен акт, на определено действие, но и да се убедим в полезността на този акт, в правилната посока, в която той се извършва и по този начин да изпълним наистина поетите ангажименти.
Мисля, че бихме могли да го направим само и единствено, ако проведем този задълбочен дебат, и ако се вземат под внимание всички аргументи “за” и “против” извършването на тези промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Давам думата на Александър Праматарски.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): От мнозинството няма ли заявки за изказване? Никой не сме чули!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има. Има, те са по-нататък.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Защо не ги редуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По реда на заявките е.
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Ще бъда възможно най-кратък при излагане на становището на Парламентарната група НС, БЗНС – ДП. Разбира се, предварително благодаря на колегите, които се съгласиха да отстъпят реда си, за да говоря преди тях.
Искам още в самото начало ясно да кажа, че ПГ на Народен съюз няма да подкрепи на първо четене този законопроект и нашите съображения се препокриват с част от съображенията, които бяха изказани тук, в пленарната зала. Чисто професионално, чисто статистически и от гледна точка на основния въпрос дали това, което се предлага днес, ще доведе до онзи резултат, за който всички български граждани мечтаят в момента, а именно - едно бързо и справедливо правосъдие. Ние сме убедени, че предлаганите промени няма да доведат до този резултат.
Според нас, обаче, проблемът с престъпността, с решаването на всички тези проблеми със сигурността на българските граждани, е част от един по-голям и то чисто политически дебат. И той е свързан преди всичко с това дали управляващите през тези три години и управляващото мнозинство в българския парламент проявиха достатъчно политическа воля за справянето с тези проблеми? Нашият отговор е категорично “Не!”
Самият факт дори, че, ако това е панацеята за решаването на тези проблеми, защо се предлагат сега, а не бяха предложени примерно след една година? Чак на третата година ли се установи от управляващото мнозинство, че цялата тази проблематика се решава по този начин? Ясно е, че не е това. За нас въпросът, че липсва политическата воля, може би липсваше разбирането на проблемите с престъпността или начините на тяхното решаване, доведе до това безкрайно забавяне. Второ, ние смятаме, че дори да бъдат приети тези промени, те са крайно недостатъчни, за да функционира цялата система, която е ангажирана с проблемите на престъпността.
Неведнъж в тази зала ние сме изказвали становища по отношение на това какво се случва и в прокуратурата, и в съда. Разбира се, категорично сме против и смятаме, че да се стимулират едни тенденции, където непрекъснато се прехвърля отговорността от изпълнителна власт към прокуратура, от прокуратура към съдебната власт и обратно, независимо в каква посока, не е продуктивно за самите тези институции. Затова ние смятаме, че трябва да се проведе един наистина много сериозен, много задълбочен и всеобхватен дебат по проблема на престъпността. По тази причина ние няма да подкрепим предлаганите днес промени.
И за да не бъдем упреквани в конюнктурност или в нещо друго, искам да припомня на онази част от народните представители, които са били в този парламент, които бяха и в предишния парламент, че подобни намерения имаше и тогава, когато ние бяхме част от управляващото мнозинство. И тогава ПГ на Народен съюз продължаваше и изказваше своето становище, което поддържаме и сега, че само решаването на проблема да речем – къде ще бъде следствието, дали ще бъде в изпълнителната власт или не, не е решение на проблема. Така че специално по този въпрос няма промяна в нашата позиция и ние продължаваме да я отстояваме.
В заключение, това което смятам, че следва да бъде направено, е една много по-широка дискусия, но тази дискусия да бъде достатъчно откровена и достатъчно задълбочена. Смятаме, че българското общество вече се умори от фойерверки, умори се от слушане на всякакви изказвания, кой как ще се справи с престъпността, а реалността показва, че нищо не се прави по този въпрос.
Опитът, точно по-малко една година преди следващите парламентарни избори, ние смятаме, че част от проблема е да се създават някакви фалшиви очаквания и илюзии, че в това оставащо време, това управляващо мнозинство и това правителство са в състояние да се преборят с престъпността.
Мисля, че хора, които работят в няколко парламента, си дават ясно сметка, че това не може да стане и няма да е работа нито на едно, нито на две правителства и нито на един или на два парламента. Затова, ако искаме отговорно да говорим по проблемите на престъпността в България, трябва да започне един сериозен диалог, всяка една от политическите формации да даде своето решение на въпроса, а не да подхождаме към такива частични решения, които доникъде няма да доведат. И пак подчертавам, че може би ще има някакви политически дивиденти, може би на някои ще се вдигнат повече рейтингите или не? Но мисля, че това не бива да бъде водещо за българския парламент. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Има ли реплики към изказването на господин Праматарски? Не виждам.
Уважаеми народни представители, обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието. Продължаваме дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Искам да поканя господин Йордан Соколов за изказване. Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вече беше казано, че Парламентарната група на Обединените демократични сили-Демократи за силна България-БСДП не може да подкрепи законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Министерския съвет. Ние наистина смятаме, че с този законопроект, особено с неговите § 10 и 11 – защото има други параграфи, които наистина служат за приближаване на България към законодателството на Европейския съюз – се прави един опит да се прикрие провалът на правителствената политика на Симеон Сакскобургготски именно в битката с престъпността. Прави се един опит да се заблуди и българската общественост, и европейската комисия, че се извършва реформа в досъдебното производство, такава реформа, каквато е препоръчана от органите на Европейския съюз. Истината обаче е обратната, защото на нас ни се препоръчва реформа, която да направи досъдебното производство по-бързо и по-ефективно а се предлага решение, което ще го направи и по-бавно, и по-неефективно. Вече беше споменато, че се удължават двойно сроковете, в които трябва да действат полицейските дознатели в сравнение със сроковете, в които действат следователите. Това обаче е не само забавяне, за мен това е едно косвено признание от вносителите на законопроекта, че нивото на полицейските дознатели е по-ниско от това на следствието. И това като че ли е една очевидна истина. Беше обяснено от уважаемия министър на вътрешните работи господин Петканов, че в момента МВР разполага с 1100 дознатели, от които 400 са на сравнително добро ниво и 700 са съвсем млади нови хора, без никакъв опит, без рутина. Е, те ли ще заменят по-успешно 1039 следователи с дългогодишен стаж, практика, опит и познания? Наистина крачка напред ли ще бъде или крачка назад 1039 високоплатени следователи, компетентни, изучени, рутинирани да разглеждат 1,4% от броя на делата – данните са върху последните четири години – а почти същият брой по-малко квалифицирани, без придобит опит полицейски дознатели да разглеждат 98,6% от делата. Аз просто съм изненадан как може по един такъв въпрос едва ли не да продължава да има дебат.
Наистина вече дойде време да си кажем много истини, някои от тях ще бъдат горчиви. Но след докладите на експертите на Европейския съюз беше публикуван в пресата доклад на един от тях Барън Дейвис, срещу когото се получи една, бих я нарекъл, неадекватна реакция от страна на Министерството на вътрешните работи – какъв бил този експерт, че не е никакъв експерт, че бил квартален отговорник. След това обаче се оказа, че останалите доклади на петимата други експерти не се различават от този доклад в оценките, които се дават. Трябваше министър Меглена Кунева да заяви, че много сериозно трябва да се отнесем към тези препоръки и констатации, защото опасността те да залегнат вече в доклада на Европейската комисия, която ще заседава на 6 или 8 октомври и ще го приеме, е реална. И за България надвисва една много реална и много неприятна опасност, за която вече се говори и може би е добре, че се говори, дали именно в резултат на състоянието на престъпността в България няма да се забави членството на България в Европейския съюз, дали от страна на Европейския съюз няма да се задейства защитната клауза, по силата на която нашето приемане може да бъде отложено с една година? Кой има интерес от това? България – не, българските граждани – не. Мафията! Една година повече свобода за тях, липса на правила, от което те имат полза.
Защо това е така? Защото според нас нещата и в правителствената политика в борбата с престъпността, и в самото Министерството на вътрешните работи – и аз искам да кажа това в присъствието на уважаемия господин министър Петканов – не стоят добре. Опираме до политическа воля. Ама наистина ли не можем да разберем, че не може да има успешна битка с престъпността и с организираната престъпност тогава, когато премиерът заявява, че когато бандитите се избиват помежду си, това не засягало обикновените граждани? Наистина ли не разбираме, че не може да има успех, ако премиерът господин Симеон Сакскобургготски е заявил това, както го цитира, в днешен ежедневник господин Кръстьо Петков, народен представител. Цитирам: “Не виждам нищо срамно и нищо страшно в това да се признае фактът, че България е свърталище на организирана, в това число и на международна престъпност.” Как ви звучи това? Трябва да се гордеем? - Нито е страшно, нито е срамно!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой е казал това?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Господин Симеон Сакскобургготски по цитат от господин Кръстьо Петков.
Може ли тогава да се учудваме на всичко, което става?
Докладът на експертите се възприе като страшно негативен, едва ли не като нанесен незаслужен шамар върху МВР. Аз тук искам да изкажа лично мнение. За мен по-голям шамар върху МВР за неговата дейност и за неговото бездействие не е нанасян от шамарите, които то получи от главния прокурор. Някак си ние не си даваме сметка какво означава това – главният прокурор на Република България да нарежда на МВР да задържа бандитите при положение, че в НПК и в Закона за съдебната власт има текстове, които дават право на прокуратурата да изисква от органите на МВР конкретни действия срещу конкретни хора по конкретни преписки или дела. Но главният прокурор да каже: хващайте бандитите, това за мен означава, че той констатира от поста, който заема, от конституционните си правомощия, че МВР не прави това.
Нека да вземем резултата от последната акция. На заповедта на главния прокурор да се хващат бандитите – 29 заловени бандити, обявени от МВР за такива и то нееднократно. Резултатът по-нататък какъв е? Задържане за 24 часа, освобождаване, което следва да се разбира от всеки нормален човек, не само от юристите, че просто МВР няма доказателства срещу тези хора, за да се стигне до там, че на следващия ден през ВИП-а на летище “София” в един и същи самолет да пътуват главният прокурор и един от тези лица, който е бил задържан по неговото разпореждане.
Пред мен е ежедневник от 18 февруари. На 17 февруари т.г. в присъствието на най-висшите ни държавници НСБОП заявява: “В България има 260 организирани престъпни групи с 1390 престъпници в тях.” Е, какво прави МВР срещу тези 260 престъпни групи и срещу тези 1390 бандити? Задържа 29 и ги освобождава. Очевидно неспособността или нежеланието на МВР да си върши работата.
Ние не можем да водим успешна борба срещу никаква престъпност, ако нямаме доказателства. Ние не можем да тръгнем, както главният секретар беше казал преди доста време, за какво са ми доказателства срещу човек, аз го знам, че е бандит. Ти го знаеш, че е бандит, ама това не е достатъчно. Защото, когато ти знаеш, дори в качеството си на главен секретар, че е бандит, се получава гафът с Хърватска. Какво стана там? Гаф ли е? Отиде генерал Борисов, заяви, че едва ли не е провел разговори, а съобщението на хърватското вътрешно министерство е, че той се е извинил. И какъв е този професионализъм ти да твърдиш, когато имаш снимки на един човек, да кажем, в легло с пистолет, че това било снимка той да се рекламира именно като член на престъпна група за поръчкови убийства. Какво доказателство беше това? За съжаление медиите, вместо да са си на поста, услужват на едни такива тези. Като доказателство за престъпната дейност на хърватската група МВР е установило, това е добре, че са наемали два апартамента и когато отиват там служителите на МВР, ето го доказателството – заварват два празни апартамента, измити с белина. И понеже били измити с белина, това доказвало престъпната дейност. Така че внимавайте да не миете вкъщи с белина. (Смях в залата.)
Аз имах въпрос към Вас, господин министър Петканов, преди доста време, когато бяха извършени първите покушения – срещу Алексей Петров и Димитър Джамов. Тогава генерал Бойко Борисов заяви, че това са две банди, които се избиват. Попитах Ви кои са тези банди и има ли гангстерска война. Тогава Вие ми заявихте, това го одобрявам като компетентен юрист, че кои са бандите не може да кажете, това е следствена тайна, но отрекохте, че има гангстерски войни. Сега на същото мнение ли сте? Или ние сме свидетели наистина и трябва да си го признаем, ако искаме да видим нещата и да ги назовем с истинските имена и фактите такива, каквито са.
Какво стана с друга разкрита група за поръчкови убийства – групата на бай Добри, така наречена? Изведнъж се оказа, че МВР не може да представи едно доказателство. И ги съдят, добре поне, че е това, за незаконно притежаване на оръжие.
Къде са реалните действия на МВР срещу контрабандните канали? Вие най-добре знаете, защото сте автор на докладната записка - точно упоменато кои са главните контрабандисти, колко членни са техните групи и канали, и т.н. Един няма осъден. Може би започнаха помежду си да се избиват. Косьо Самоковеца, Мето Илиенски не се знаел къде е и какво е и т.н. Къде са реалните действия на МВР? Знаят, че има контрабанда, знаят кои са участниците в контрабандата.
Имах към Вас един актуален въпрос и Вие тогава поехте обещание, че ще бъде отнето оръжието на всички бодигардове на босове от престъпния свят и дори заявихте, че сте го отнели. Ние сме свидетели как на погребението на всеки убит престъпен бос мафията демонстрира и манифестира мощта си с огромни охрани, със скъпите коли и полицията по-скоро пази случаен гражданин да не би да наруши уюта на тези хора, да се приближи в гробището или в църквата, или където е ритуалът.
Трябва да се разбере, че с показни акции няма да преборим престъпността. Трябва да се разбере, че колкото по-малко се говори, а повече се върши, може да има резултати. Но за да се върши нещо, се изисква тези, които го вършат, да бъдат компетентни, а не некомпетентните, които искат само да се окичат днес или утре с един или друг орден.
Затова ние не можем да подкрепим изземването на конституционно възложени правомощия на следователите и да ги прехвърлим, аз бих се учудил, ако и Вие не признаете това, ако искате да сте обективен, на все още по-малко признато компетентните, без опит, без знания полицейски дознатели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Лъчезар Тошев има думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Смятам, че въпросът за съответствието на правителствения законопроект за чл. 128 от Конституцията е открит и ако Народното събрание има съзнанието, че текстовете, които са предложени от правителството, противоречат на чл. 128 на Конституцията, който възлага на следствените органи предварителното производство, тогава олекваме като Народно събрание и изпадаме в ситуация, когато ще треперим дали утре Конституционният съд няма да отмени отново тези поправки, които правим в закона.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Те са приети от 1999 г.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Имам информация, че вчера в Комисията по европейска интеграция този въпрос е бил поставен и отговорът на правителствените представители е, че ще видим – ако се отмени от Конституционния съд, тогава ще променяме Конституцията. Не смятам това за сериозно. Смятам, че Народното събрание не може да подхожда по такъв лековат начин към този проблем. Първо трябва да бъде изменена Конституцията, ние сме готови да обсъждаме предложения за промени, тогава да се изменят законите.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Във Велико Народно събрание!
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Имаше едно решение на Конституционния съд, че промени, свързани с европейската интеграция, могат да се извършват и от Обикновено Народно събрание, това беше следващото решение. Можем да обсъждаме този въпрос, но как можем да приемем закон, който противоречи на Конституцията? Според мен, това не е възможно и не е сериозно да се предлага.
Бих искал да обърна внимание, че освен правителствения законопроект днес обсъждаме и други законопроекти съгласно правилника. Те касаят може би друга материя, свързана с промяна на Наказателно-процесуалния кодекс. Един от тези законопроекти е този, внесен от депутатите от СДС Николай Младенов, Иван Георгиев Иванов и Димитър Йорданов, който, според мен, поставя принципни въпроси, на които трябва да се спрем в днешната дискусия. Надявам се, че Народното събрание би подкрепило този законопроект.
На първо място, това са текстовете, които дават възможност да се възстанови правото на пострадалите и наследниците им да участват в досъдебното производство, което отговаря на чл. 10 от Наказателно-процесуалния кодекс. С предлаганите изменения се дава възможност тези лица ефективно да защитят правата си, да се информират за хода на процеса и да бъдат реален помощник на органите на досъдебното производство. Бяхме свидетели, когато наскоро родителите на загиналите деца в нещастната катастрофа в р. Лим бяха включени активно, настояваха, изискваха да се извършват определени експертизи и т.н. Смятам, че правото на пострадалите трябва да бъде защитено с конкретни поправки в закона.
Има други разпоредби, които дават възможност, например § 7 в законопроекта – подсъдимите за по-леко наказуеми престъпления да не могат да търсят чрез отлагане на делата избягване на наказателната си и даже на гражданската си отговорност. Това дава повече права на засегнатите от престъпления. Смятам, че Народното събрание би трябвало да обърне внимание на предложенията на народните представители, които са внесли този законопроект.
На следващо място, с § 10 се дава възможност на съда, след като се запознае с делото, да определи колко време е необходимо обвиняемият да търпи съответната мярка на процесуална принуда, като смятаме, че събирането на доказателства не може да бъде по-дълго от сроковете, които са определени за досъдебното производство. По този начин може да се ограничи евентуално възникване на произвол в тази област и правата на гражданите също могат да бъдат защитени в по-голяма степен.
Бих искал да отворя една скоба и да кажа, че това, към което винаги сме се стремили, е да обърнем обществения модел в България така, че гражданите да бъдат собственици на собствената си съдба, да бъдат собственици на държавата, а не някой вместо тях да решава това. Така че колкото повече права имат гражданите, толкова по-близо сме към постигането на тази цел, в името на която преди 15 години започнахме нашия преход към демокрация – трансформацията на нашата държава от централизирана държава в държава на граждани.
С поправките, които са внесени от народните представители от СДС, се доближаваме до тази цел, като даваме и повече права на гражданите. Това е правилно. Надявам се, че народните представители ще подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте, господин Василев, за изказване.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Искам категорично да заявя, че Съюзът на демократичните сили е заявил волята си за реформа в съдебната система и то доста отдавна. Посочихме точно каква реформа виждаме в съдебната система.
Първо, реформа, която не противоречи на българската Конституция и приемането на такива закони, които да отговарят на тази Конституция, а не утре да бъдат върнати от Конституционния съд, както напоследък се случва често.
В предварителния дебат в парламента чух, че уважаемият господин министър каза, че ако Конституционният съд върне текстове, ще отидем към промяна на чл. 128 от Конституцията. Струва ми се, че този дебат трябваше да го водим предварително, преди да бъде внесен законът, за да не се стига дотам – така, както водим дебата за Конституцията – текст по текст. За промените в Конституцията трябваше да включим този дебат тук.
Второ, искаме такава реформа, която защитава правата на гражданите, а не правата на бандитите, както ги наричат тук. Не съм склонен да продължаваме в насока, в която съветваме гражданите да не ходят там, където ходят бандитите, да не влизат в заведения, където имало добре облечени бизнесмени.
Трето, искаме такава реформа, която не създава сътресения в системата. Лоша или добра тази система работи. Конституцията е казала, че разследването се извършва от следствието. Резките движения в тази насока не са полезни, още повече, че не знаем дали ще бъдат конституционно защитени. Не можем с лека ръка да кажем къде са добрите и къде лошите специалисти. Добри експерти има навсякъде – в следствието, в МВР. Реформата трябва да стане така, че наистина да успеем да запазим тези кадри, които имат опит, които са способни и които могат да свършат работа по тези дела.
Убеден съм, че, може би, по-нататък по този закон сега или на второ четене ще се стигне до такива текстове, които няма да позволят сътресения в системата и ще запазят най-добрите кадри.
Ето защо ми се струва, че така предложените текстове след ново обсъждане с експерти на Съюза на демократичните сили няма да допринесат за качествена промяна в досъдебното производство. Още преди една година предложихме нещо подобно в тази насока. Предложихме даване на повече правомощия на изпълнителната власт, включително и на Министерството на вътрешните работи, това сме го записали в нашите предложения за промени на Конституцията. Още тогава настоявахме да се дебатира по този проблем и да се включи този текст в промените на Конституцията. В противен случай ще се чудим дали това, което приемем днес, утре няма да бъде отхвърлено от Конституционния съд, как да променим след това Конституцията, ще минат месеци, може би и година, през това време всички тези хора в дознанието и следствието няма да са спокойни за своето бъдеще, т.е. въпросът няма да бъде уреден.
Нещо повече, не мога да разбера позицията на Министерството на вътрешните работи, тъй като тук с този закон се иска да се прехвърлят правомощия на дознанията, да се отнемат много права от следствието, но в същото време тази сутрин по BTV чух член на ръководството на МВР да казва, че МВР си работи много добре със следствието. Не мога да разбера защо след като тази система работи много добре трябва да вземем нещо днес и утре да го дадем на друго място.
Има текстове в този законопроект, които наистина са добри и сами по себе си могат да бъдат подкрепени. Въпросът обаче опира до тези няколко генерални промени, които ви се предлага да направим.
Няма да повтарям колегите, които говориха преди мен, за броя на дознателите и изследователите, за броя на делата, за квалификацията – дали могат или не могат, за противопоставянето на институциите. Тези неща бяха вече казани.

Считаме, че между първо и второ четене това не може така лесно да бъде поправено след дебат. Затова Парламентарната група на Съюза на демократичните сили няма да подкрепи този законопроект на първо четене, като си дава сметка, че дебатът трябва да бъде преди първо четене. Защото опитът ни показва, че за двете или трите седмици, ако искаме някакво удължаване, тези конфликти не могат да бъдат изгладени. Ние сме в такава ситуация, че не ни трябват повече напрежение и конфликти в съдебната система и между институциите, които са отговорни за правораздаването. И надявам се, тъй като хубавото е, че всички в тази зала, всички политически сили, цялата общественост, включително и експерти от европейски институции, сме на мнение, че трябва да има реформа, че правораздавателната система у нас не е наред. Има различни мнения. Управляващото мнозинство и МВР представят едно мнение. Чух, че Движението за права и свободи, въпреки че ще подкрепи законопроекта на първо четене, също има някакви свои съображения. Чухме съображенията отляво, чухте и нашите съображения. Значи има доста противоречиви неща, които се коренят в основата на предлаганите промени. Затова смятаме, че е по-добре те да бъдат отстранени, преди законът да бъде приет на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
За изказване – госпожа Елиана Масева. Заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Този дебат наистина вече се изчерпа откъм аргументи, но смятам, че политическата аргументация все още не е запълнила пространството. Защо е толкова важен днешният законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и защо толкова много депутати от опозицията акцентират върху неговите дефекти?
Защото на практика това законотворчество отговаря на няколко съществени въпроса.
Първият въпрос е свързан с проблема за престъпността и мястото на България. Освен това е свързан и с констатациите по българската практика от експертите на Европейския съюз. Свързан е и с тревогата на всички български граждани, на изключителния обществен интерес, който се проявява напоследък, поради зачестилата престъпност по отношение на този проблем.
Затова днес в тази зала ние трябваше да дадем отговор на този въпрос: наистина ли с поправките в този закон можем да отговорим на задачите и практическите съвети, които поставиха пред нас европейските експерти, и то не в един, не в два, а в повече от пет доклада? Дали наистина с тези поправки ние ще можем да се справим с престъпността или да поставим началото на една реформа, която при всички случаи няма да е цялостна и няма да е желаната, тази, която ние предлагахме - структурната?
Въпреки това периодът не изисква бездействия. И ако политическата власт и политическото управление имаше концепция за това как трябва да се борим с престъпността и какви трябва да бъдат поправките в НПК, може би този проект нямаше да изглежда въобще така. Именно липсата на политическа воля, липсата на една дългосрочна концепция доказва некачественото, бракувано производство по този законопроект, в текстовете, отнасящи се до свързаните с дознанието и следствието параграфи.
Какви бяха забележките и критиките в докладите, за да си отговорим на въпроса: е ли е това проектът, който решава проблемите, поне на първо време?
Първата забележка беше свързана с мудност и неефективност на производството, с преквалификацията, и то като процес не само осъществяващ се непрекъснато, но и много обемен, връщането на делата, липсата на взаимодействие между прокуратурата, дознанието и следствието, изобщо неочертаната роля на прокурора в досъдебната фаза, липсата на информационни системи, липсата на статистики, защита правата на човека и засилване ролята на съда в досъдебната фаза, девоенизирането на полицията и какво друго още да споменем, списъкът е много дълъг.
От всички тези поставени проблеми днешният законопроект има амбицията да отговори на един: на въпроса как би следвало да се съчетае разследването с оперативната дейност, за да бъде разкриваемостта по-висока? Аз обаче наричам проекта алогичен по следните причини.
Първо, и експертите, и българската действителност, и българските практици отчитат, че все още дознателите в МВР нямат капацитет. За три години около 30 858 дела са преквалифицирани от дознанието в следствието. Значи днес ние правим това: връщаме вниманието си към тези, за които отчетите и статистиките твърдят, че не могат добре да си вършат работата. Какво означава това занапред? Какви резултати бихме могли да очакваме? И ако днес това е гвоздеят на нашата реформа, аз бих казала, че такъв волунтаристичен подход не дава резултати. Той е такъв и защото не е концептуално изчистен.
По-нататък, освен това механично прехвърляне, не се предприемат, не се очертават никакви нормативни мерки и процесуални норми, които да гарантират борбата с престъпността. Няма нито един текст, който да очертае главната, господстваща роля на прокурора в процеса. А това е изключително важно, защото навсякъде по един и същи начин сме критикувани, че липсва оптимална връзка, липсва взаимодействие между тези звена, тя се къса, поради което престъпността остава безнаказана.
Нещо повече, в следствието e добавен само един текст в тази насока: че при неизвестен извършител прокурорът следи ежемесечно делата в досъдебната фаза. Това нещо за дознанието липсва. Даже липсват и много други текстове, които се отнасят до прокурорския контрол върху следствието, липсват за дознанието.
Това е един аргумент, който доказва, че наистина няма концепция за тази реформа, че наистина тя е механична и че наистина този законопроект не заслужава вниманието от политическа гледна точка. А означава, че управляващото мнозинство трябва да се съсредоточи върху една дългосрочна концепция, която да реши проблемите. Прехвърлянето от пусто в празно няма да даде никакви резултати.
Освен това, уважаеми дами и господа народни представители, в този законопроект има и много други тесни места, които разкриват едно противоречие и оттам пак изводът, че няма визия за съдебната реформа.
При връщането, примерно на делата, когато и дознанието, и следствието не се справят с тях, има аргументи: връща се делото, дават се указания, понякога и неизпълними. Какво означава това за прокуратурата, при положение, че има извършено престъпление? В един от докладите, не знам дали сте обърнали внимание, но се задава риторичен въпрос: означава ли това, че прокуратурата в България става разследващ орган? И защо европейците, и защо ние сме тревожни, че реформата трябва да започне наистина с досъдебната фаза – там, където е дознанието, следствието и прокуратурата?
Защото е изключително важно за битката с престъпността от гледна точка на това, че тази фаза се превръща в орган по правораздаване, т.е. в арбитраж, в съд, ако в нея не се извършват ефективно съответните действия. Ако дознателят, ако следователят не си свърши добре работата, това означава, че той оневинява, че той чете оправдателни присъди или че може да изнудва и да си служи с обвинението, така както пожелае.
Ето защо искам да завърша и с един кратък анализ на концепцията, която беше представена от Министерството на правосъдието. Тя е един опит да се очертаят отново принципите в наказателното производство, с много малко конкретни неща, които биха могли да ни успокоят, че има някаква посока по отношение на реформите.
Но прави впечатление това, че се предлагат 3-4 рационални поправки, като въвеждане на института на наблюдаващия прокурор, успоредното доразвиване на диференцираните процедури, които бяха приети, включително и медиацията, и по които не се прави нищо от управляващите, въвеждане на незадължителната въззивна инстанция, някои конкретни възможности за връщане на делото – това са конкретните неща в тази концепция. И аз питам: ако има визия и поглед върху реформата, защо тези поправки не са включени в Наказателно-процесуалния кодекс? Или нашият стремеж е бил наистина да затвърдим убеждението, че ние работим на парче и че всичките ни поправки са кръпка с цел отчет на Стахановската дейност за производство на брак?!
Искам да ви кажа, че ние като политици, заявявайки от тази трибуна недоволството си от така свършената работа, трябва да подчертаваме и това, че политическите критерии за членство на България в Европейския съюз са именно в правосъдната система, борбата с престъпността в частност и защита правата на човека. Така че това е една голяма тема, която не трябва да се подценява. И когато пристъпваме към решаването на тези отговорни задачи, трябва да го правим така, че да не ни се смеят и да не ни критикуват още по-ожесточено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли други желаещи за изказване по тези законопроекти?
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, уважаеми министри! Има няколко странности в този дебат. Всички явно сме загрижени за проблемите на правосъдието, за всичките му компоненти и крайните му резултати. Всички сме наясно, че претенциите на Европейския съюз, претенциите на българското общество, претенциите на правниците към съдебната система, са съвсем основателни. В крайна сметка от този дебат изпъкват две линии. Едната е: не подкрепяме измененията, защото те нищо не променят. Втората линия е: трябва да направим тези изменения, защото те са необходими. С тези изменения никой не пледира пред вас, че се решават цялостно проблемите на досъдебното производство. Но след като всички сме на мнение, че неудовлетворителните резултати са един факт, след като ясно и точно се каза, че този орган – досъдебното производство, дознателите – не вършат работа, след като 30 хил. дела са преобразувани, какво ни се предлага насреща? Да направим една генерална реформа, да минем през промяна на Конституцията, ако щете да минем и през промяна чрез Велико Народно събрание! И кога? – до 1 януари 2005 г.? До необходимостта от 1 октомври 2004 г.? Или в пожелателно неопределено бъдеще време?!
Една такава логика аз не мога да споделя. Не мога да споделя и заради това, защото ние трябва да покажем, че вървим по пътя на съдебната реформа, че правим необходимите, макар и не генерално и наведнъж извършени промени, имам предвид Закона за съдебната власт и редица други актове, че правим концепции, които предлагаме на обсъждане и в крайна сметка правим нещо, което е необходимо, макар и не в абсолютна степен на настоящия момент.
Искам да обърна внимание на уважаемите колеги и специално на една част от тях, които сме отдавна в тази система, какво стана през 1991 г. със следствието и какви резултати се пожънаха през 1992-1993 г. И колкото и да ми е трудно искам да заявя, че това, което се атестира блестящо - предварително следствие в изказ по отношение на следователите, не е вярно. Опитът, който те натрупаха, не е достатъчен. Съставът, който в момента фигурира, не е на това ниво, което всички ние бихме искали да видим. И че това е така и че не се нуждае от доказване, е ясно и точно. То идва от всички непротиворечиви извори – работата на досъдебното производство е неудовлетворителна. И щом е неудовлетворителна, ние трябва да седим и да чакаме това неудовлетворение да се задълбочава или да правим опити то да бъде подобрено? Тази логика не мога да я разбера.
Втората логика, която не мога да разбера, е свързана с пречките, свързани с Конституцията. Един по-малко запознат човек с хронологията на събитията едва ли не ще направи извода, че в момента това Народно събрание му се предлага да приеме дознателския апарат като един юридически факт в доразследването в досъдебното производство. Това остава у обикновения човек. С такова впечатление остават и представителите на четвъртата власт. И когато им кажем да отворят съответните текстове и че този институт е въведен през 1999 г. в пълна мяра в полицейското производство, че тогава са дадени на въоръжение на министъра на вътрешните работи 11-12 хил. дознатели, когато кажем, че същите тези дознатели не са на съответното ниво, не мога да разбера защо не се влиза в преценка на новото в досъдебното производство и в дознателския апарат. Толкова ли е голяма разликата между обучението на тези, които са постъпили преди година-две или три в следствения апарат юристи, или на тези юристи, излезли от съответните факултети?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Недей така, бе!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Няма “Недей така!”. Не са юристи 11-12 хил. човека – по този въпрос нямаме спор, нали? А нали се предлага тази функция да бъде приета на въоръжение от юристи? И тогава единствената разлика, която остава, се състои в категорията “опит”.
Нека колегите, които сме били ежедневно в досег с тези институции, с ръка на сърцето да кажем толкова ли са перфектни сега действащите следователи. Не искам да правя обобщение за всички, но и господин Рашков ще се съгласи, че и неговите лични претенции към тази институция не са били малки.
Говорим за концептуално виждане на проблема. Това, което предлага новото изменение, е този дознателски апарат да бъде изцяло променен, да бъде променен като качество на хората, които ще изпълняват тази работа. И това качество трябва да бъде същата гаранция, която сега ни се предлага като качество на следствения апарат – юридическото образование. Категорията “опит” очевидно има своето място и значение, но няма абсолютен характер. Защо няма абсолютен характер? Защото, в крайна сметка, опитът се придобива. Защото това, което се предлага, е и по материя да бъдат образувани съответните звена, които в един много по-кратък период от време ще придобият необходимия и специфичен опит.
На второ място, наистина връзката между органите, които извършват оперативната дейност, и разследващите такива в настоящия момент, видно и от изказванията на много от колегите, които като че ли акцентираха върху полицейското начало в тази връзка, ще бъде поставена на съвсем друго ниво.
В крайна сметка е очевидно, че и двете възражения, едното свързано с това, че качеството на работа ще бъде принизено, като контрапункт искам да направя питането: а доволни ли сме и от сегашното качество? Отговорът е еднозначен – не.
На второ място – е ли е тази реформа, която се предлага в тези части към онова изискване, което съществува и във функционалния капацитет на Европа? Много добре ние, професионалистите, знаем, че в Европа съществува само полицейско разследване. Как ще добием и административното сходство, и административния капацитет, ако не вървим по тази линия?
И, уважаеми колеги, третият главен въпрос. Господин министър Петканов каза, че 78% от делата сега се разглеждат от този дознателски апарат. Значи ние не говорим, че този апарат не съществува, ние не говорим, че той е един експеримент, който касае 10% от делата в България, а 78%. И изведнъж всички заплакахме за 98%. Значи тогава излиза, че проблемът е в количеството на функцията, която е предоставена на единия и другия апарат, а не в принципите, които бяха изложени като възражение. Защото нещата увисват. Дали процентът 98 е оптималният, дали някои от промените не могат да бъдат пипнати, както ние казваме, т.е. някои от текстовете да бъдат прехвърлени в едната или другата функция, е въпрос, който наистина може много сериозно да бъде дискутиран. И промени в това отношение бихме могли да приемем към фазата на второ четене съвсем с консенсус по всички тези въпроси. Те нямат абсолютен характер. Но целият този дебат се превърна в това какво представлява настоящото дознание, какво предполага предлаганите промени и имат ли те някакви принципни, концепционални значения. Нямат. Дознателският апарат е налице. Абсолютно налице е. Той действа. Остава да бъдат направени тези промени, които наистина да подобрят качеството на тази дейност. И нека да се съсредоточим тогава върху този основен въпрос.
Това, което се предлага чрез квалификацията на новия дознателски апарат, чрез обезпечаване на неговата специализация, чрез вече осигурения щат е ли нещо, което е полезно, което е крачка напред в това направление? Отговорът може да бъде само един и той е: да. Настоящите промени нямат претенцията да решат всички проблеми на съдебната реформа, а само една малка част и то само във фазата на досъдебното производство.
С оглед на това, с оглед на абсолютните критерии за професионализъм аз призовавам всички депутати да подкрепим законопроекта на първо четене. Има какво да мислим, има какво да правим по отношение на второ четене, казвам го съвсем коректно, но концепцията е правилна и тя трябва да бъде подкрепена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване?
Имате думата, госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Струва ми се, че настоящият дебат е дебат за българската реформа, която е на път да изтласка думата “реформа” от българския език като омразна и несъстоятелна. И второ, за разбирането ни кога спазваме европейски критерии и кога не.
Според мен по европейските критерии подходът към нещата е да правим нещата добре, разумно, смислено и трайно, а не когато създаваме привидности, че правим нещо, за да затворим глави, за да приключим преговори или, за да си решим други въпроси, които не оповестяваме. Правителството направи реформа, която някои по света ще възприемат като типично българска, ми се струва вредно това да е така. Направи я през задната врата, изпращайки на преговори трима души, никой от които не е виждал наказателен процес и наказателно дело, решавайки ведомствени и други проблеми и робувайки на това, че МВР надделя да прибере разследването при себе си. Нещо, което МВР не може да спечели в дебат на български условия, успя да го спечели на европейски терен, благодарение на това, че имаше една напълно сурова европейска почва, върху която да моделира каквото и както си иска. И министърът на правосъдието, който днес каза, че в Интернет след м. октомври можело да се прочете какви ангажименти са поети, е също доказателство за това как може нещо изключително важно, което променя съществени раздели от Конституцията, да се направи напълно обратно, без някой да обяснява защо и накрая да отиде един заместник-министър по терлици, пак без да казва защо, но в кулоарите казват, че: “За това”.
Проблемите с разследването наистина съществуват, но те не могат да бъдат решавани откъснато от мястото на следствието и мястото на прокуратурата, и мястото на МВР. Защото смисълът на всеки наказателен процес е да стига до истината, а не просто да бъде бърз или просто да бъде висок рейтингът на една или друга служба. И също така е свързан с това законите да бъдат точно и еднакво прилагани. Докато съставът на една институция не може да даде ясни и обществено защитими доказателства, че е в състояние да прилага законът точно, еднакво, прецизно, тя не бива да получава изцяло и пълно функциите по разследване, защото това е заплаха за българските граждани, това не гарантира никаква ефективност на процеса и никакви резултати, които Европа иска. В Европа има уважение към закона, уважение към правата на човека и непримиримост към престъпността. И когато тази дейност се даде в ръцете на дилетанти, не може да се счита, че тя може да бъде добре направена и че това е дейност, която сме осмислили като държавници.
Второто нещо, което мисля, че трябва да бъде сложено на масата, е как ще бъде организирана дейността в МВР, ако МВР иска да я прави в по-голям обем. На този етап обаче е категорично, че МВР няма капацитет да я поеме цялата. Вярно е, че 1999 г. ние сме направили една вратичка в Конституцията, като сме позволили на МВР да започне да не я прави. Само че до този момент тя си играеше с 12 000 дознатели, които я правеха между другото. И едва сега, когато искат тази генерална промяна, те вече започват да назначават нови дознатели. По друг принцип подбрани – с юридическо образование. Но започва от сега. Вокацио легис, който са предвидили от една година, ще стигне на голямата част от тези хора нещо да докоснат в материята. Но не и да се докоснат до дела от средна трудност. Да не говорим за дела от висока трудност.
Министерството на вътрешните работи до момента не даде отговор на въпроса как ще организира тази дейност самото МВР. И ако сега висши МВР функционери си позволяват да нареждат на съдиите как да си решават делата, как тогава ще избегнем да нареждат на подчинените си какво да правят с делата? Вие сами разбирате, че когато направите в различните отдели на МВР и група следователи, те ще трябва да отчитат онова, което техните началници биха желали за по-добри резултати, а не биха се занимавали с това дали законът е спазен, дали работят по закон, дали това, което се иска от тях да изкарат наистина законът го позволява.
В момента МВР на етап подготовка, когато не може да осигури прецизно извършване на елементарните процесуално-следствени действия. И това няма да се промени за една година. Аз знам проблемите на следствието и не ги отричам. Можем да дадем повече възможности на МВР да разследва. Но това не бива да става като изсипем върху МВР една лавина от дела, която няма нищо общо с техния капацитет.

В момента има 1100 щатни дознатели по думите на господин Петканов – министърът на вътрешните работи. Те имат по 26 дела годишно. Извинете ме, но 26 дела годишно е нещо, което е много далеч от времената, когато преди 1990 г. дознателският апарат на МВР поемаше 85% от общата престъпност, но това беше лесна, еднократна, проста за доказване престъпност. Сега годишно се образуват по около 100 000 следствия. Разбирате ли четирикратната разлика в потока, който ще се изсипе там върху хора, които не могат да натрупат тази квалификация?
И дори да допуснем, че има много разум в това, което министър Петканов и господин Ралчев говорят, да се засилят възможностите на МВР, те без да си направят административен капацитет, не могат да поемат това.
И се връщаме на проблем, който съществува от 1992 г., когато 100 000 папки бродеха някъде по някакви стаи и бяха държани на склад, докато в един момент – няколко години по-късно, бяхме принудени да започнем да прекратяваме наказателни дела поради изтекли давности.
Аз не мисля, че това е европейски подход, както не мисля, че е пример за европейски подход да останем на 1036 високоплатени следователи да разследват няма и по едно дело годишно, защото то няма и по едно дело на текстовете, които сме им оставили. При това положение не можете да ги преместите в МВР. Те вземат два пъти по-високи заплати. Не можете да им уплътните работния ден и с нищо друго, но трябва да им плащате. Какъв европейски подход диктува подобни решения? Аз мисля, че Европа и Америка биха фалирали, ако в своите уредби се ръководеха от такива принципи, поради което аз смятам, че е абсолютно вредно да се залъгва Европа с неща, които смята мнозинството и част от правителството, че ще му свършат работа за момента. До след три месеца – ще видим. Тогава може да е друг министърът, може да е друго правителството, можем да отчитаме други неща. Важното е сега да отчетем, че сме изпълнили плана и всичко да е точно. То, така точно няма да стане!
Това, което се мъчи да ни внуши другия законопроект – на Съюза на демократичните сили – преди четири месеца се занимавахме с тези поправки. Това беше гвоздеят на поправките – обсъждахме дълго време и с едно малко мнозинство решихме да направим промяната, защото старият вариант на закона, който сега се предлага да се възстанови, всъщност мнимо защитава интересите на пострадалите, а бави процеса без да им дава никакви практически възможности. Сега пак се е намерил някой лобист, който си е намерил няколко депутати отново да върне в изходната база нещата.
И аз стигам до това, че ние българите като посеем фиданка първото, което правим след пет минути е да я надигнем, за да видим дали се е вкоренила. Не се е вкоренила! Трябва да мине време и да се види практическия ефект.
Съществена бележка, твърдят вносителите, че решават от Министерският съвет, че няма връзка между оперативните и разследващи органи. Разумно е да се мисли каква да е тази връзка, защото когато направиш разследващите оперативни органи едно и също нещо, тогава не можеш да гарантираш никаква законност на процеса и това не е отсега! И не е само у нас! МВР трябва да отдели апарата си за разследване независимо от това какъв обем дела ще поеме той и трябва да има време, за да може практически и без голям напор върху себе си да поеме по-голяма част от делата за разследване, но не като драстично се изпразни следствието като хралупа и като твърдим, че спазваме Конституцията, понеже то продължава да съществува по Конституция, 1000 души вземат по 1000 и повече лева заплати, някои – повече от депутати, а в същото време не работят нищо и че това е изпълнение на европейски критерии!
Всякакви числа за брой на дознание и следствие, уверявам ви, са неверни. По време на предишното правителство поставихме въпроса колко важна е статистиката за всяка диагноза, за да се знае къде е проблемът. И тогавашното мнозинство реши да реши този въпрос като премести проблема в Националния статистически институт, само че те не разбират какво значение има да броиш за разкрити извършители, когато вече ще им внасяш обвинителен акт. Сега в момента сме в още по-голям лабиринт и всеки прави статистика така, както тя му изнася, без да прави сметка колко дознания са преобразувани в следствия и че нищо от това, което се твърди като бройки не е вярно.
Това, което искам да кажа в заключение е, че този подход доникъде няма да ни докара. Необходимо е да се спре със заиграването с Велико Народно събрание, от което даже и най-големите му апологети не знаят каква им е ползата, кога то ще стане и дали въобще резултатът ще е свързан с техните очаквания; да се мисли за цялостна уредба за МВР, следствието и прокуратурата и разпределянето на разследването между тези институции с конкретни права и отговорности, но с гаранции за спазване на закона и освен това цялостна концепция на МВР за това как ще се организира тази дейност. Дотогава е просто авантюра да се пуска разследването в МВР и друго не може да се гарантира освен пресния пример от 1992 г.
Благодаря Ви за едната минута допълнително време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Вярно е, че проявих търпение.
Уважаеми народни представители, както разбирам, няма повече желаещи за изказване.
Господа министри, има ли желание за изказване от ваша страна? Няма.
Уважаеми народни представители, затова си позволявам да поканя всички народни представители да влязат в пленарната зала, за да могат да упражнят правото си на глас.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване проекта за Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 113, против 93, въздържал се 1.
Този законопроект е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Правя процедурно предложение за прегласуване.
С едно изречение – това, което гласувахме преди малко означава не само ликвидиране на следствието, а въобще ликвидиране на съдебната система и на съдебната власт.
Стига с експерименти, моля ви, уважаеми колеги!
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 111, против 88, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Думата за отрицателен вот има господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Малко лекомислено и в отсъствие на голяма част от народните представители в залата протекоха дебатите по такъв важен законопроект, с който за съжаление се констатира, че управляващото мнозинство иска да хвърли прах в очите на Европа, прах и в очите на българските граждани за несвършената работа и за крайно негативните резултати от мониторинговите наблюдения.
В крайна сметка с този законопроект пораженията, които ще бъдат нанесени на българското правораздаване, включително на досъдебното производство, включително и опита, който не беше коментиран в дискусията за премахване на военната подсъдност, за военизираната полиция, все още военизираната, защото в мотивите е казано, че това е било предпоставка към девоенизация. Най-нормалното е първо да се девоенизира и тогава да се махне военната подсъдност.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има време.
МИХАИЛ МИКОВ: Всичко това, за което управляващото мнозинство казва “Има време!” трябваше да бъде сложено в ясна концепция в началото на мандата. Сега се приема на парче за пореден път законопроект извън онова, което правителството и мнозинството си представят като концепция за борба с престъпността. Трагичното е не че няма да има резултат, това е ясно за всички. Трагичното е, че основната философия на този законопроект ще има отрицателен резултат в борбата с престъпността и ще бъде една от пречките по пътя ни към Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше обяснение на отрицателен вот.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносители Николай Младенов, Иван Георгиев Иванов и Димитър Йорданов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 202 народни представители: за 61, против 81, въздържали се 60.
Този законопроект не се приема на първо четене.
Преминаваме към гласуване на последния Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на Борислав Цеков и група народни представители.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 186 народни представители: за 120, против 59, въздържали се 7.
Този законопроект се приема на първо четене.
Уважаеми народни представители, с това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Докладите на комисиите са представени, предстои представяне на законопроекта от министъра на вътрешните работи Георги Петканов.
Заповядайте, господин Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На вашето внимание е проектът на Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. С него се предвижда да бъдат уредени условията и реда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност.
Законът е насочен към пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги за извършването на други престъпления. Приемането на закона е обусловено от вътрешна обществено-политическа необходимост, от една страна, и от друга – постигане на съответствие с редица многостранни международни договори, по които Република България е страна. (Шум и реплики.)
Законът ще създаде механизъм за прилагане на държавната принуда в случаите, когато определено имущество е придобито от престъпна дейност, но то не може да бъде отнето в полза на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За момент, господин министър!
Моля, уважаемите народни представители да създадат нормална работна атмосфера!
Госпожо Дончева, много Ви моля, нека да стане възможно да се работи.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Но по силата на Наказателния кодекс то не може да бъде отнето в полза на държавата изцяло или отчасти. То има гражданскоправен характер и мерките, които са предвидени в него, ще се изпълняват от специализирани структурни звена на данъчната администрация.
Законопроектът има, от една страна, възстановителна функция и от друга – регулираща и превантивна. Недопустимо е от морална, човешка и правна гледна точка в икономиката безпрепятствено да проникват капитали, придобити от престъпна дейност, да се черпят облаги от такава дейност и да се финансира извършването на други престъпления. (Шум и реплики.)
Законът позволява проследяване и установяване на имущество, придобито чрез престъпление, с цел отнемане в полза на държавата и той няма за цел доказване на престъпна дейност на лицето. Последното е въпрос на наказателното право. Създава се правна възможност за отнемане на незаконно придобито имущество, което е трансформирано в имущество на юридически лица.
По българското наказателно право наказателната отговорност е лична и в тези хипотези по реда на наказателния процес, престъпното имущество не може да се конфискува в полза на държавата, нито да се засегне имущество, когато извършителят на престъплението е неразкрит или в други случаи, когато е налице престъпна дейност и значително имущество, придобито в резултат на тази дейност, но наказателното производство не може да бъде възбудено или пък то е прекратено. Създава се възможност за формиране от страна на съда на съответното предположение. (Шум и реплики.)
Не мога да разбера, те ли докладват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, госпожо Георгиева! Все пак всяко нещо трябва да има някаква граница!
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: В този смисъл законът, ако бъде приет, ще преодолее сериозна празнина в нашето законодателство. Той има за задача да реагира на определени явления от живота на съвременното общество, за които, действащата нормативна уредба не дава възможност за адекватно противодействие. В този смисъл регулативната функция на закона е най-ясно изразена като средство, поставено на разположение на правоохранителните органи в борбата срещу престъпността и особено “организираната престъпност”, в нейните най-тежки и опасни за обществото форми, в това число и проявите на тероризъм.
Трябва особено да се подчертае превантивната функция на този закон. Когато е започнало наказателно производство, обвиняемият няма да може недобросъвестно да се освободи от незаконните си облаги, докато трае процесът и на финала да се окаже, че не притежава собственост, която да бъде конфискувана, доколкото съгласно Наказателния кодекс, може да се конфискува само налично имущество на осъдения.
В по-широк план законът ще играе и решаваща превантивна роля, така че да не се допуска инвестирането на престъпни облаги в икономическата сфера. Лишаването на организираната престъпност, особено на терористичните организации от финансов ресурс е решаващо с оглед борбата срещу тероризма.
Недопускането на облагодетелстване и вливане на престъпни облаги от наркотрафик в икономиката ще лиши тези лица от основния стимул за извършване на тази престъпна дейност, като по този начин ще допринесе и за изкореняването на злоупотребата с наркотици. В тази насока в по-общ план, а защо не и в буквалния смисъл, се бранят най-значимите човешки ценности, в т.ч. животът и здравето на хората.
Уважаеми дами и господа народни представители! Трябва изрично да се подчертае, че обществените очаквания, реакцията на обществото към приемането на такова законодателство са изключително положителни и проектът получи силна обществена подкрепа, когато бе представен за обсъждане преди внасянето му за одобряване от правителството.
Като конкретна юридическа характеристика трябва най-общо да се посочи следното. Законът е ясно формулиран като предметен обхват, цели, механизми и компетентни органи. Предвидени са конкретните престъпни състави при наличието на наказателно производство, за които се поставя в ход процедурата по този закон, като в тази връзка е въведен и критерий за значителна стойност на престъпното облагодетелстване, който трябва да е налице кумулативно с другите основания. Обект на закона е имуществото, което не се включва в предмета на доказване по наказателното право. В същото време могат да се установят случаи, в които имуществото на определени лица нараства значително, без да има данни със законна дейност. При констатирането на това състояние, тоест, от една страна, осъдителна присъда, а от друга – значително имущество, за което няма данни за законен произход, се формира разумно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност на лицето, но му се предоставя възможност да докаже произхода на имуществото си и да се защити. От гледна точка на целесъобразност и икономичност на администрацията компетентните органи за изпълнението на този закон се създават като специализирани звена в системата на данъчната администрация.
Най-съществената характеристика на този закон е, че и обезпечителните мерки, и отнемането в полза на държавата се извършват по решение на съда. Друг орган по тези въпроси не може да се произнесе. Това е пряк израз на върховенството на закона, прогласено от българската Конституция и общоприетите норми на международното право.
Моля ви, уважаеми дами и господа народни представители, да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, откривам дебата по този законопроект. Имате думата.
Има ли желаещи? Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДИЛЯНА ГРОЗДАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, пред нас е един закон, който доста се коментираше в медиите. Аз лично го прочетох в две свои качества – като депутат и като журналист. Действително вярно е, с пълна сила мога да застана зад думите на министър Петканов, че е недопустимо в икономиката да функционира имущество, придобито от престъпна дейност. Недопустимо е организираната престъпност и мафията да разполагат с финансова власт, с която да се намесват в процесите на гражданското общество. Но тук въпросът, който трябва да си зададем, е това ли е законът, който ще се противопостави на това вредно явление? Това ли са текстовете, които ще отрежат главата на мафията? Аз казвам, че това не са текстовете, които ще отрежат главата на мафията. И ще ви кажа защо.
Освен че законът не реже главата на организираната престъпност, той накърнява много решително и осезателно гражданските права. Ето тук се намесва моята функция на журналист, аз съм изключително пристрастна към запазването на гражданските права и свободи. Законът отгоре на всичко поощрява една стара недобра черта на българина – доносничеството.
Действително трябва да се приемат закони, да се допълват законите с текстове, които да лишат престъпността от тази мощ, която тя набира. Но, пак казвам, не е това законът. Тук има и много правни недомислия, за които аз съм разговаряла с юристи и те казват: “Как е възможно Народното събрание да приеме такъв закон? Вие не го ли четете?”. Тези уважавани в българското общество юристи ми казват: “Аз съм разговарял с депутати и те ми казват, да не съм луд да се противопоставя на този закон, че да ме обвинят, че поддържам мафията!”.
Затова казвам, че това е един популистки закон, закон който развява много нависоко знамето на популизма, но не бърка в раната.
Така написан, може да ви прозвучи силно, но този закон е направо фашистки.
Законът казва, че производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, се провежда, когато е установено, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност и срещу него е започнало наказателно преследване за… И следват две страници изброяване на основания, поради които може да започне такова наказателно преследване.
Първата част от това изречение ни насочва към лица, които притежават имущество със значителна стойност. Ето защо казвам, че този закон поощрява доносничеството. На българина не му е приятно някой да е по-богат от него. Ние 45 години сме живели еднакво бедни и сега изведнъж съседът станал по-богат! Откъде накъде? Плюнчим молива и пишем, че това имущество не е нормално придобито. И започва, да кажем, наказателно преследване по тези много възможности, които са изброени тук. И какво следва? Преди лицето да е осъдено за престъпна дейност, на неговото имущество се налага запор. Вие знаете какво означава това. Той не може да разполага със своето имущество, нито пък лица, свързани с него, могат да разполагат с това имущество. А запорът се отнася и за имущество, което е дадено на трети лица или пък на роднини до трето коляно. Да кажем, че накрая съдът постанови, че това лице не е виновно и няма доказателства за престъпна дейност, само че запорът е бил в сила. Гарантирам ви, че този човек ще бъде разорен.
И още нещо, защо казах, че законът не реже главата на мафията. Досега не си спомням да е започнало наказателно преследване срещу някой голям бос на организираната престъпност. Поправете ме, кажете ми някое име! Децата знаят имената, обаче започнало ли е наказателно преследване срещу някой голям бос от престъпния свят? Не! Да, дребни риби са хващани, има наказателно преследване срещу тях. Но едва ли дребните риби разполагат с такова огромно имущество, че като му наложим ние запор на това “огромно” имущество, да се ликвидира финансовата мощ на мафията.

Смятам, че този закон, така написан, няма да изпълни своята основна цел – това, което иска обществото от МВР, от правителството, от Народното събрание – да осигури спокойствието на гражданите, без да накърнява техните свободи. Крайно време е Министерството на вътрешните работи да се научи да работи в условията на демокрация. При демокрацията е по-трудно, уважаеми госпожи и господа депутати, да се доказва, че един човек е престъпник. По-трудно е. Трябва да се събират доказателства. При тоталитаризма се натоварват в три камионетки и ги откарват в Белене, да кажем, или на някой по-далечен северен остров и няма мафия. Но ние сме демокрация. Този закон няма да реши нашите проблеми с престъпността. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Министър Петканов има думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Исках съвсем накратко да представя пред вас законопроекта, да не ви губя времето, разчитайки, че по-голямата част от вас са прочели и разбрали законопроекта. Изказването обаче на госпожа Грозданова ме провокира веднага да взема думата и да внеса много, много допълнения и да ви отнема доста време, за да бъде разбран смисълът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но не да бъде повече от десет минути, господин министър.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Повече, колкото трябва.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Първо, ясно и категорично искам да заявя, че това е един от способите, най-важният, повтарям, най-важният като закон, който може да допринесе за преборване на организираната престъпност.
Така е, уважаема госпожо Грозданова. Практиката в Европа и в съда го е доказала. Всички специалисти твърдят, че на организираната престъпност, на босовете на мафията трябва да бъдат отнети финансовите активи и тогава те стават никои. Днес тези босове не продават по улиците наркотици и до тях много, много трудно може да се стигне и да се съберат доказателства, за да бъдат привлечени към наказателна отговорност, но до имуществото им може да бъде стигнато.
Това – първо. Така че искам да ви уверя, че това е пътят, по който трябва да се върви.
Второ, в Народното събрание има студенти, които прекарват някакъв стаж и на които беше възложено да направят един сравнителноправен преглед, може би колегите горе да са това, как стоят нещата в Европа и в света. Те са направили преглед в 27 страни. Ние не откриваме топлата вода. Такъв закон съществува във всички тези 27 страни, където е направен прегледът. В света са възприети два модела – или с отделен закон, както ние предлагаме, това са Ирландия, Англия и др., или в рамките на наказателния процес, както е в Германия, по пътя на така наречената разширена конфискация.
Следователно аз не считам, че законодателството на Великобритания, на Ирландия, на Германия, на САЩ е фашистко законодателство. Не считам подобно нещо.
За накърняването на човешките, на гражданските права – ни най-малко. Ни най-малко!
Искам да ви кажа, че делата, които е имало в Ирландия, в Англия и на други места, са стигнали до съда в Страсбург. На базата на Европейската конвенция за правата на човека съдът в Страсбург е имал възможност и се е произнесъл няколко пъти по този въпрос и аз мога да предоставя на Вас лично решенията на съда в Страсбург по отношение чл. 6, ал. 1 и 2 от Конвенцията, по отношение на един протокол и т.н.
Тук си позволявам да ви кажа какво е постановил най-общо съдът в Страсбург.
Първо, това е гражданско, а не наказателно производство. Така го определя съдът в Страсбург. Следователно принципът невинен до доказване на противното в този процес не важи. Междупрочем, юристите в тази зала вероятно знаят, че от 1949 г. до ден-днешен у нас съществуват подобни неща и в Закона за държавния вътрешен финансов контрол, и в Данъчнопроцесуалния кодекс, и т.н. Принципът невинен до доказване на противното важи само в наказателния процес, а не и в гражданския, какъвто е този. Това го е казал съдът в Страсбург.
Второ, по отношение накърняване на частната собственост – да, тя е неприкосновена, а някои казват и свещена, но съдът в Страсбург казва: при положение, че тя е придобита по законен път. Има си хас собствеността, придобита по престъпен начин, да бъде свещена и неприкосновена.
Трето, поставяше се въпросът и се правеха възражения, че с този закон се въвежда обратното му действие, а в Конституцията има текст, който забранява това обратно действие.
Нашият Конституционен съд с Решение № 9 от 1992 г. се е произнесъл по този въпрос. Казал е ясно и категорично: обратното действие важи само по отношение на наказателните закони – там, където се налага санкция. Това конституционно дело от 1992 г. се отнасяше по повод отнемане имуществото на политическите партии, ОФ, Комсомола, Профсъюзите и т.н. Беше им отнето имущество, а тук също става дума за отнемане със задна дата.
Другото основно възражение, което се прави, го свързвам с Вашето изказване. Съдът в Страсбург казва, че е достатъчно на лицата да бъде предоставено правото на справедлив процес - чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В закони, където е предвидено отнемането да се прави от съда, както е нашият законопроект, публично, с право на защита, с обжалване на съдебното решение и т.н. Европейският съд приема, че справедлив процес е предоставен.
Някои се опитаха, възразявайки срещу проекта, да кажат, че той противоречи на нашата Конституция, но нито един от тях не посочи на кой текст от Конституцията и в какво се изразява противоречието.
Според мен, за да не ви отнемам на този етап повече време, всички тези аргументи един по един отпаднаха. Те отпаднаха, защото съдът в Страсбург и българският Конституционен съд отговориха на тези въпроси.
Единственото възражение, което към настоящия момент все още витае в публичното пространство, е, че с този закон може да се злоупотребява. Мисля, че това не може да стане по няколко причини.
Първо, в законопроекта има предостатъчно юридически гаранции за това. Този, който внимателно прочете законопроекта, ще се убеди в това.
Второто нещо – днес не е 1945-1946 г. Днес има обществен контрол, медии, Страсбург. До такива злоупотреби не може да се стигне.
И най-накрая – злоупотреби би могло да има с всеки един закон. Нима с Наказателния кодекс или НПК не може да има злоупотреби? На същото основание стоят нещата и в този случай. Но аз съм дълбоко убеден, че такива злоупотреби няма да има.
И накрая, уважаема госпожо Грозданова – има два етапа в това производство: едно обезпечително и след това отнемане. При наличието на безспорни данни за извършени престъпления и то не какви да е, а престъпления, свързани с организираната престъпност и образувано производство, тогава могат да бъдат наложени обезпечителни мерки. Права сте, че те до известна степен ограничават правата на тези лица, но това и към настоящия момент съществува и в ГКП, и в НПК, и в ДПК. Нищо ново няма тук.
Отнемането – вторият етап, става тогава, когато има – забележете – влязла в сила присъда за извършено престъпление от това лице. Съдът е доказал, че то е извършило престъпление, но онова, което е извън предмета на делото, може да бъде отнето. Достатъчна индикация обаче е фактът, че едно лице е осъдено за наркотици, за проституция, за контрабанда, за трафик на оръжие и т.н. – значи то се занимава с такава дейност. Но юристите в залата добре знаят, че при икономическите престъпления никога престъпната дейност не може да бъде доказана сто на сто и този закон е допълнителен, субсидиален – за онова, което не може да бъде включено в наказателното дело, лицето да не носи наказателна отговорност, но имуществото му да бъде отнето.
Законът дава достатъчно възможности лицата, които попадат под действието на този закон, да докажат откъде имат тези законни доходи. Малко ли е това? Ако той е придобил правомерно доходите си, какъв е проблемът да каже откъде е? В Ирландия обаче за 7 години има 103 такива дела, от които, забележете, само двама са се опитали да опровергаят констатациите, да докажат доходите, 101 не са правили въобще опити. И двамата не са съумели да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Още в началото искам да заявя, че ще изразя лично мнение, без да обвързвам с него Парламентарната група на Коалиция за България, към която принадлежа и вероятно моето мнение се разграничава с болшинството от мненията на народните представители от КБ.
Внимателно слушах министър Петканов, който от тази трибуна така назидателно говореше на народния представител госпожа Грозданова.
Но, госпожо Грозданова, Вие ще прецените как ще гласувате, но по същество Вие сте права, а не министър Петканов! Това е моето мнение.
Единственото хубаво нещо на този закон е неговото заглавие. Другото е популизъм, който няма да постигне целта си. Ще видите след 3, 4 или 6 месеца, или след една година – ще има ли дела и какви ще са те. Няма да има! Законът няма да постигне своите цели, напротив, убеден съм, че ще се изврати като инструмент срещу политическия или икономическия опонент.
Тук министър Петканов каза: “Всички специалисти са за този закон”. Напротив, към Вас се обръщам, госпожо Грозданова – ще Ви изброя официалните становища: против този закон са Съюзът на работодателите, Българската търговско-промишлена палата, против този закон в този му вариант е Стопанската камара, против този закон в този му вариант е Съюзът на съдиите в България.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Само със забележка!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Против е Столичната адвокатура, подписано е становище от Траян Марковски. Обърнете внимание, че законът е 19 стр., а Съветът по законодателство е дал 31 стр. бележки по законопроекта. Кои са тези специалисти, които подкрепят този вариант на закона, в който единствено хубаво е заглавието?
Как стои, уважаеми дами и господа, към настоящия момент тази материя – отнемане на имущество от престъпления? Възможно ли е това? Да, разбира се. Има специална Глава трета и от сега действащия закон за собствеността на гражданите, където може да се отменя имущество, прочетете – не е отменена Глава трета, не само от престъпна дейност, но и когато има някакво неоснователно обогатяване. Това първо.
Второ, имаме ли чл. 44 от Наказателния кодекс – “Конфискация на имуществото”? Имаме, разбира се! Всяко едно имущество, което е използвано за престъплението, може да се конфискува. Имаме ли чл. 53 от Наказателния кодекс “Отнемане на имущество, придобито чрез престъпление”? Някой крал, присвоил – разбира се, освен наказателната отговорност ще носи и гражданска отговорност и това имущество ще бъде отнето. И сега я има тази възможност. Имаме ли даже специален Закон за мръсните пари? Ами защо не го изпълнявате този закон? Сега търсите нещо ново, което го няма в правния мир, поне в широкия демократичен свят.
Не е вярно това, което говорят тук за Страсбург или пък за нашия Конституционен съд. Но да вървим нататък.
Какво представлява този законопроект? Чух многократно, а и от тази трибуна, че това бил граждански закон, гражданска материя. Абсолютно не е вярно! Този закон е един миш-маш от поне 4-5 клона на правото. Тук е Наказателния кодекс – престъпления, видове престъпления и т.н. Има ли ги? Материята е в Наказателния кодекс. Имаме ли предварително разследване и т.н., които са регламентирани? Това е Наказателно-процесуалният кодекс. Имаме и административно право, гражданско право, граждански процес и един миш-маш от различни клонове на правото, които няма да доведат до нищо.
Да вървим по-нататък. Самото заглавие на чл. 1 казва: “Престъпна дейност”.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Имаш 5 минути!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Говоря извън вашето време, госпожо Дончева!
Що е това “престъпна дейност”? Що е престъпление е казано в чл. 9 от Наказателния кодекс! Нека някой да ми определи що е престъпна дейност. И още, обърнете внимание, нещо ново и нечувано за мен: “косвена престъпна дейност” – чл. 1! Косвена престъпна дейност! Или си извършил престъпление, или не си го извършил! Каква е тази косвена дейност?
И по-нататък, обърнете внимание, блокиране на всички финансови активи – чл. 3. Защо и как? И още, обърнете внимание, тук госпожа Грозданова се спря, на чл. 3. Не е вярно това, което говори министърът. “Производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имуществото…, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност и срещу него е”, обърнете внимание, “започнало разследване.” Започнало наказателно разследване! Няма присъда! Има предварително производство.
И ние сега ще блокираме всички сметки на дадената фирма или на съответния стопански субект! Колко време ще продължи това предварително разследване? Три-четири-пет години. Ами, ако въобще не се стигне до съд и се прекрати производството? Ами, ако се стигне до оправдателна присъда? Какво ще стане тогава? (Реплики от залата.) А, държавата ще върне това, което е иззела, или вредите, които са му нанесени! Ами, че вие блокирайте сметките на един стопански субект, на една фирма само за три месеца, и тя е фалирала. Даже и след три месеца да й вдигнете запора.
И още нещо, обърнете също внимание, докъде стига така наречения популизъм. Имуществото, което ще трябва да се отнеме, трябва да бъде със значителна стойност. И хоп, в последния вариант се появи една сума – 60 000. Ами че аз питам: и 59 000, и 50 000, ако са придобити в резултат на престъпление, трябва да бъдат върнати на държавата. Кой има право да опрощава под 60 000 държавни пари? Никой няма такова право! Включително и министърът, най-малкото пък парламентът. Може да са 10 лв., може да са 100 лв., щом си ги откраднал, трябва да ги възстановиш.
И сега има нещо интересно, уважаеми дами и господа, в чл. 3, ал. 1, т. 2. Тя казва: “Наказателното преследване за деяния по ал. 1 не може да бъде възобновено или прекратено, поради това че деецът не носи наказателна отговорност, поради амнистия или поради”, обърнете внимание, “невменяемост.”.
Значи имаме един невменяем милионер, на който трябва да му вземем парите?! Мисля, че това не е сериозно.
Освен това за юристите казвам: когато не може да се реализира едно наказателно преследване, поради ред причини, не само амнистия, давност и т.н., това е дадено в НПК, има чл. 97, ал. 4 от ГПК. Предявява се граждански иск, установява се дали лицето е извършило престъпление или не, и ако е извършило престъпление, тогава ще си носи гражданската отговорност. Трябва да има решение на съд, че е извършено престъпление. (Реплика на Борислав Ралчев.) Главата е на името на невменяемия. Значи така? От кой ще ги вземем тези пари? Значи има невменяеми милионери в България?!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не може да бъде съден.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Като не може да бъде съден, има чл. 97, ал. 4 от ГПК. Как така, защото бил невменяем? Ами, хубаво, невменяем или амнистия, но трябва да докажете, че има извършено престъпление. Как така ще предполагаме, че има извършено престъпление?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Именно чл. 94, ал. 4. Не сте го прочели.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И още един парадокс. Правата на държавата по този закон, уважаеми дами и господа, се погасяват с 15-годишна давност. Добре, но аз питам: къде пък е разписано и какво ще стане с придобивната давност, която е 5 или 10 години? През този период едно трето лице е придобило добросъвестно или с недобросъвестно владение право на собственост върху един недвижим имот, примерно, или движима вещ със значителна стойност. Е, с този закон отменяме и ЗЗД и Закона за собствеността? Ами, пишете, че ги отменяте! И тези норми, които са класически, още от римското право, ги отменяте с един квазизакон като този!
И накрая, както преди един час направихме грешка с НПК, сега и с този закон ще направим също груба грешка. Само че това ще го осъзнаем или не, а този, който иска да го осъзнае, ще го види. След не повече от година ще разберете, че този закон е само в своето заглавие и не може да има никакво приложение в нашата действителност.
Аз съм за отнемане на имуществото на тези, които са извършили престъпления, на тези лица, които са облагодетелствани, но този закон е едно негодно средство за това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Отново си позволявам да дам думата на министър Петканов, като ще го помоля този път да се ограничи в рамките на пет минути, не повече.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам съвсем накратко да отговоря на изказването на господин Корнезов.
Изненадан съм от това изказване. Много съм изненадан! Аз споменах, че има Решение на Конституционния съд № 9 от 1992 г., където той се е произнесъл по абсолютно аналогичен случай. Господин Корнезов отрече да има такова нещо. Ето ви неговото “особено мнение”. Това, че той не е подкрепил решението, е негов проблем. И тогава, и днес тезата му е една и съща. От 12 членове на Конституционния съд господин Корнезов и още двама са били на “особено мнение”. Тоест и тогава не са споделяли това, което днес предлагаме. Но тогава Конституционният съд е казал две-три важни неща, които ще си позволя да кажа пред вас.
Първо, че може да има обратно действие. Защото отнемането не е наказателен закон. Това не е наказание по смисъла на НК.
И второто много важно нещо, което е казал Конституционният съд в това решение, е какво значи конфискация и какво значи отнемане - това, което днес господин Корнезов се опита да мотивира. Той казва: и днес в НК има чл. 44 - за конфискация. Но той не каза, че това е наказание. “Конфискация” означава от едно лице да отнемеш нещо, което то законно притежава. И затова е наказание. А отнемането е нещо друго.
Що се отнася до чл. 53 от НК, който посочи господин Корнезов: и днес въпросът може да бъде решен. Напротив, не може да бъде решен, защото по смисъла на НК или чл. 53 се отнемат две неща: предметът на престъплението и средствата, с които това престъпление е било извършено. Тук става дума за нещо друго, господин Корнезов. Не за предмета на престъплението, а това, което остава извън този предмет.
И последно, споменахте за Съвета по законодателство. Аз лично имам много високо мнение за този съвет, защото в него има двадесетина висококвалифицирани юристи. Какво е казала Стопанската камара или съдът в Елхово, няма никакво значение. Но какво е казал Съветът по законодателство към Народно събрание, има голямо значение. А той е казал: подкрепяме закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Процедурен въпрос. Ама честно процедурен въпрос? Заповядайте, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Процедурният въпрос, господин председателю, е и по начина на водене на разискванията и аз се обръщам към Вас: Вие позволявате на министъра на вътрешните работи проф. Петканов всъщност да злоупотребява с едно право. След изказване на народен представител той по същество прави реплика, и то в продължение на 5 или 10 минути, без народният представител да има възможност да му отговори. Това е злоупотреба с право и Вие не трябва да го допускате.
А що се отнася до Конституционния съд, аз съм участвал в това решение, писал съм, даже и особено мнение, но казусът е съвсем различен от този, който разискваме сега тук, по този законопроект. По такъв законопроект Конституционният съд въобще не се е произнасял.
А за Съвета по законодателство, ето становище от 31 страници за 19 страници закон - бележки на Консултативния съвет по законодателство. Нямам право на дуплика, за съжаление.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): А какво направихте в момента?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Сега искам да дам думата на господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Много от юридическите възражения, които тук изложи господин Корнезов, заслужават внимание. И аз смятам, че по-нататък върху този законопроект трябва да бъдат отразени и значителна част от бележките, които са направени от членовете на Съвета по законодателство.
Но аз мисля, че въпросът има две страни, които са поне равностойни. Едната се отнася до това – как да бъде въведен един закон, който не е сред класическите инструменти за противодействие на престъпността и корупцията. Другата страна е как да се реагира на една обществена ситуация и среда, която се формира в България при всичките години на прехода. И мисля, че точно този начин, по който се извършва голяма част от преразпределението на държавното богатство или пък се формираха нови богатства, налага темата да бъде обсъждана. Междупрочем, тя има и свои международни измерения. По принцип всички, които тук подкрепят наличието на такъв закон, ще посочат примери от други страни във връзка с усложнените и съвременни форми на престъпна дейност, която в много случаи е и трансгранична и която опира вече до организирането на големи групи, извършването на тежки престъпления и възможността на такива групи не само да извършват престъпления, но и да влияят върху широки слоеве от населението и дори да оказват влияние върху държавната политика. Така че от тази гледна точка мисля, че усилието, което прави правителството да ни представи днешния законопроект, заслужава не само внимание, но и подкрепа по принцип.
Аз не съм разколебан за мотивите, с които господин Корнезов оспорва, в много случаи основателно, редица разпоредби и решения на закона, защото аз съм сигурен, че той е от народните представители, които през всички години на своята политическа и професионална дейност и преди, и сега стои на страната на закона. И по никакъв начин не е от тези, които могат да бъдат възприети като лобисти на хората, които биха имали основание да се страхуват като потърпевши от прилагането на закона. Убеден съм, че неговите мотиви са с този закон наистина да не бъде злоупотребено, въпреки че той въвежда институти, които надхвърлят класическите разрешения в наказателното право, да бъдат така съчетани с действащите норми, че те да постигнат своя деклариран ефект.
В случая трябва да правим разграничението, за което стана дума, между конфискацията по Наказателния закон и основанията за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Аз и в комисията казах, че може би ние трябва да радикализираме този вариант и да не говорим само за случай на престъпна дейност, а дори за противозаконно придобиване на имущество, защото в много случаи става дума наистина само за едно предположение, което трябва да бъде доказвано по-нататък със средствата на наказателното производство и което за съжаление продължава в българските условия все още много дълго. По този начин се достига до фактическо ограничаване правата на различни лица. Дали това ограничение впоследствие ще се окаже основателно или не, това е въпрос, на който може да отговори само конкретният процес, както наказателният, така и свързаният с него процес за налагане на обезпечителните мерки и евентуалното окончателно отнемане на това имущество.
В случая е обяснимо, че се говори за косвена престъпна дейност, защото различното на този закон от Наказателния кодекс е, че той посяга не само върху лицата, които са извършители, помагачи, въобще съучастници в престъплението, а всички, които са се облагодетелствали от последващото прехвърляне на такова имущество. Така че мисля, че тежестта този път наистина има основание да бъде поставена върху всеки, който по някакъв начин се е облагодетелствал, а в повечето случаи това е и съзнателно облагодетелстване, а не случайно придобиване на такова имущество. Защото много от тези лица, които знаят, че има основателни съмнения и обвинения за начина, по който са придобили имуществото, спешно търсят начини да го прехвърлят и то на лица или техни роднини, или икономически зависими от тях лица, именно за да могат да продължат да управляват и да се разпореждат фактически с това имущество, независимо от това кой е формалният титуляр на правото.
За мен тук правилно са посочени не само някои от най-тежките престъпления като тероризъм, изпиране на пари, а има наистина възможности при наличието на политическа воля да бъде прилаган този закон в случаите на укриване на данъчни задължения в особено големи размери. Може би редакционно тези две хипотези трябва да се разграничат, за да не би в процеса на прилагането да се създаде впечатление, че те трябва заедно да бъдат налице. Те би трябвало да са самостоятелни основания. Освен това са включени правилно престъпленията по служба, свързани с даване на облага и подкуп – тези, които са в големи размери.
Дискусията днес започна за това дали средството, което предлагаме, ще доведе до ефект. Аз също съм скептичен по отношение на евентуалните резултати от прилагането на закона не само заради недостатъците, които все още се съдържат в него, а заради това дали в България днес политици, магистрати, бизнесмени, медии, които искат да противодействат на процеса на разширяване на незаконно придобитите имущества, са повече и са по-силни от тези, които са техни защитници или дори от тези, участвали в тяхното набавяне. Ето, това е големият проблем, на който трябва да ни отговори правителството и мнозинството, и всеки следващ, който иска да управлява България. Защото аз не съм сигурен, че днес като дадем подкрепа, а съм убеден, че мнозинството от народните представители искрено или привидно ще дадат подкрепа на този законопроект, дали утре той няма да бъде прилаган само към една тясна група лица наистина от престъпния контингент, а той наистина да обхване всички, които потенциално могат да се окажат в обхвата на закона. Господин министър, може да се окаже, че такива лица има в правителството, в парламента, в магистратурата. Та нима днес не са очевидни някои от огромните имущества или поне основателните съмнения дали те са придобити със законни средства? Дали за тях са платени данъците, за да остане този положителен финансов резултат? Защото някои лица много бързо и значително променят своето финансово и материално положение.
Затова, ако ние днес приемем закона, с основание ще изискваме след няколко месеца или след година да разберем дали този закон действа равноправно по отношение на всички, за които има данни да се предполагат такива действия. Това е големият смисъл, защото този закон не само трябва да ограничи класическата криминална престъпност и групите, които чрез саморазправа разпределят наркоканали, незаконния трафик на различни стоки и т.н., но този закон трябва да оздрави и политическия живот, защото в България вече има силна симбиоза между лица, които извършват незаконна дейност, и тези, които ги толерират във властта. Това не е започнало нито от последното правителство, но би трябвало да започне да намалява след него, ако тези мерки се прилагат не само като пропаганда, не само като някакво алиби за партньорите на България в Европейския съюз и извън него. И това е големият въпрос – дали днес българските политически партии, държавните институции и всички хора, които са заети професионално с противодействието на престъпността и корупцията, искат да се промени тази среда, която в много отношения започва да определя облика на обществения живот в България, дори и на политическата система. Именно поради тази причина, въпреки резервите, които и днес съществуват по редица разрешения на законопроекта, той трябва да бъде подкрепен. Той трябва да бъде подобрен по-нататък в хода на неговото обсъждане и приемане и най-накрая, да бъде контролирано неговото прилагане и за да не се злоупотребява с правата на гражданите, и за да може този закон наистина да се прилага във всички случаи, за които наистина има основание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Виждам, че Вашето изказване срещна подкрепа.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Има думата господин Валери Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, искам да взема думата, тъй като се срещнах с хора от Великобритания, които се занимаваха точно с подобни проблеми и по-точно с прилагането на английското съответствие на закона, който сега министърът на вътрешните работи представя пред нас. Сериозността на проблема е изключителна. И никак не е случайно, че Великобритания - една държава, която е издигнала принципа за върховенството на закона като основен принцип на правната система, е приела подобен закон. Да не говорим за ирландския закон, който е първообраз на законопроекта.
Аз няма да се спирам на критиките на закона, за неговата правна неиздържаност. Бих казал, че тези, които правят такива критики, очевидно не са много в час с юридическата материя. Мога да кажа това категорично. Законът трябва да бъде подкрепен.
Това, което искам да посоча в допълнение на казаното от министъра на вътрешните работи, който по мое мнение много убедително защити правната логика на законопроекта, е, че той не въвежда някакви институти, които, видите ли, са едва ли не нещо нечувано и невиждано и отричат всички принципи на правото. Нищо подобно. Само ще посоча, че нормативните решения, които се съдържат в този закон, и по-точно принципът на обърнатата доказателствена тежест, който се съдържа тук, е принцип, който е въведен отдавна в нашето законодателство и съществува. Да посоча ли производството по финансови начети, който е един традиционен институт на гражданския процес? Да посоча ли Данъчния процесуален кодекс?
Това, което, разбира се, аз отчитам като известен правнотехнически недостатък на закона, е, че тук не е възприето като изрично нормативно решение, като изрична разпоредба именно, че констатациите в това мотивирано заключение по чл. 29 се считат за истини до доказване на противното. Обърнатата доказателствена тежест е принцип и на данъчния процес, и на процеса по производство по финансови начети. Така че и тук бих казал, че законопроектът се вписва в рамките включително и на българската правна традиция. Затова аз категорично не мога да споделя рязко негативните оценки, които уважаваният проф. Корнезов сподели пред нас. За мен законът трябва да бъде подкрепен и ние, ако искаме наистина да прережем финансовата мощ на престъпните групировки, трябва да използваме този модел, тъй като това е опит, който вече се прилага. Прилага се в страни с изключително развити правни системи, където изключително внимание се обръща на правата на гражданите, за които тук се носят вопли, че щели да бъдат накърнени.
Аз предлагам да подкрепим този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
И аз вдигам глас в подкрепа на този закон. Няма да излагам аргументи особено от юридически характер, защото имам едно подозрение, че колкото повече един проблем се юридизира тук, толкова става обществено безпомощен. Казвам ви го аз, който съм юрист, защото съм писал и така. Не може поради някакви примери със съда от Хасково да се прави сравнение с принципите в Страсбург. Не е въпрос до география, а до йерархия на ценности, на демокрация и на международен ред.
Второ, имало опасност от злоупотреба. Разбира се, че има опасност от злоупотреба. Кое човешко дело, особено в тази сложна област, която засяга права на хора, няма опасност от злоупотреба? Но цялото право в неговото истинско прилагане говори за това да подкрепяме употребата и да се противопоставяме на злоупотребата. И смятам, че органите, които ще бъдат натоварени с всичката тази сложна материя, ще се ръководят от това. А те ще се ръководят, защото няма само сега една обществена инерция, за която говореше господин Янаки Стоилов, има един демократичен обществен натиск да се противопоставим на престъпността. И няма нищо по-демократично от понятието натиск, употребено от името на обществото.
И накрая – може ли да се позоваваме на външните белези, на начина на живот на някого и да го подозираме? Разбира се, че може. И това не се прави в данъчното право и в данъчното законодателство у нас и сега само, а е един принцип, който ни повежда по една следа, която трябва да бъде проверена. И този закон не прави нищо повече, освен да иска да се установяват по пътя на такива следи имущества, придобити по този начин и това да стигне до гражданскоправния метод на отнемането.
Трябва да бъде подкрепен и то колкото е възможно по-единодушно този законопроект. Между първото и второ четене ще има пак поправки. Нека да се направят. Убеден съм тогава, че ние, за да завърша предиобедно в един по-афористичен стил, едно е да се юридизира един въпрос, друго е да се иродизира с намека за онзи първи еврейски цар, който е съсичал деца, без да има нищо общо с правото. Въпросът е чрез юридизирането да не стигнем до злоупотреба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Заповядайте за процедура, госпожо Цветкова.
ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): С оглед приемането на законопроекта, моля за удължаване на работното време до приемането на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на заседанието до приемането на законопроекта.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Ляков, заповядайте да обосновете противното процедурно предложение, след което ще го подложим на гласуване.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм против това предложение, както съм против това гласуване да се претупа. Смятам, че има още много мнения, още много хора ще се изкажат, още много аргументи "за" и "против". А законопроектът, който се предлага, според мен все още не е получил обществена подкрепа. И това, което казва господин Петканов, просто не е вярно. Това, че определени кръгове са зад този законопроект, според мен, за да го използват и за предизборни цели, и за сплашване на политически противници, не значи, че този законопроект вече е утвърден и има твърдата подкрепа на българското общество. Има много сериозни въпроси, които трябва да бъдат разисквани и точно тук в пленарната зала, а не след това.
Освен това има заседания на комисиите. Нашата Комисия по медиите има заседание от 14,30 ч. Насрочено нормално заседание. Какво значи това? Ние няма да отидем на заседание на Комисията по медиите, или вие с това удължаване ще отмените заседания на комисиите? Затова съм против това предложение и смятам, че трябва да продължим дебатите утре, даже и следващата седмица, за да стигнем до сериозно обсъждане, а не да го прескочим набързо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приемането на този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 91, против 49, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание наистина е поставен един законопроект, който е изключително важен. Отдавна се говори и се търси решение на това как може ние успешно да се борим с престъпността, която все повече, за съжаление, набира сили в България. И всичко това става по време на сегашното управление.
Аз не смятам, че между нас има човек, който да не знае така, както гласи законът, имущество, придобито от престъпна дейност, да бъде отнето от престъпниците, за да бъде веднъж завинаги сломена икономическата, финансовата мощ на престъпниците и особено на организираната престъпност. Защото това е пътят, който ни се посочва. Това е пътят, по който са вървели страни, които сега в своето развитие са преди нас. Същевременно обаче тук бяха изказани едни опасения, които аз също приемам. Изказа се господин Валери Димитров. Той подкрепи закона, само че аз не мога да забравя, че господин Валери Димитров беше вносител на една промяна в Наказателния кодекс, която освободи от отговорност банкерите, източили 14-те банки 1996-1997 г. И за мен се поставя въпросът къде е позицията на господин Валери Димитров. Защото ние сме свидетели как засега единствено могат да бъдат осъдени шефовете на финансовите пирамиди, които ги съдят предимно за измама, но пак започнаха оправдателните присъди срещу банкери, източили наистина огромни пари от банките, които са ръководели. Защото тогава това Народно събрание прие, че имало банков риск, че една банка или един банкер, или управител на банка може да дава кредит, и без той да обезпечен в достатъчна степен.
Господин Петканов се позовава на чуждия опит и смятам, основателно, особено на опита на Ирландия, за която се говори, че е успешен в тази материя. Не познавам съответния ирландски закон, може би има приети и предлагани едни разрешения, каквито се съдържат в него, но това, което мен ме тревожи, е кой ще прилага този закон? Защото аз се съмнявам, че семейството на ирландския финансов министър, ако той също отговаря за отнемането на имущества, придобити по престъпен начин, извършва строителство на хотели на стойност 100 или повече милиона евро.
Вчера в медиите имаше, разбира се ако е вярно, една снимка на вилата или дома, който строи един друг министър от настоящото правителство, за който по-рано беше посочено, че застроената площ – забележете – е 2019 кв. м. И се оказва, че този министър и неговото семейство са придобили имота, който след това бил прехвърлен на фирмата на съпруга и едва ли не тази фирма вече е собственик и строител на този имот. Ще попаднат ли тези хора под този закон? Аз се съмнявам.
Аз бях на заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което ние се занимавахме, днес втори път ми се налага да спомена това, с докладната записка на министър Петканов. Тогавашният директор на Национална служба “Борба с организираната престъпност” заяви, че те са започнати и са поискали данъчна проверка на редица престъпни босове. Досега да е станало нещо? Никой не е чул. Но това, което направи впечатление е, че още тогава бяха премълчани имената на много други престъпни босове.
Когато стана дума в тази докладна записка на министър Петканов, посветена на големите контрабандни канали, босовете, не друг, а министър Милен Велчев – министърът на финансите, и директорът на Държавна агенция “Митници”, подчинен на министъра на финансите, заяви за тези лица, че те нямат никакви данни това да са контрабандисти и че едва ли не това са най-перфектните техни клиенти – вносители и износители.
Министър Петканов излезе, аз бих го попитал, защото такъв е текстът на предлагания ни законопроект: може да се започне производството, когато е започнало наказателно преследван и т. 3 на чл. 9, ал. 1: “престъпление против митническия режим”, срещу колко от тези босове на контрабандата в България е започнало наказателно преследване, за да предполагаме, че можем да очакваме, че наистина срещу тях ще се удари? Когато наистина всички сме свидетели как отделни хора, отделни търговски дружества, отделни групировки, болшинството престъпни, натрупаха огромни състояния. Ще се посегне ли на имуществото, придобито от наследниците на покойния Илия Павлов? Има ли образувано наказателно производство, господин министър на вътрешните работи? Аз не знам. Но бяха изнесени данни, че този човек, най-богатият човек в България, притежава имущество за 1 млрд. и 500 млн., сега мога да сбъркам, но мисля, че беше евро. Но дори да са лева – добро имущество е това. Ще се посегне ли наистина срещу тези банкери? Нали директорът на една фалирала банка заяви, че жена му притежава 80 млн., а той неговите просто не ги е изчислявал. Къде са гаранциите в този закон, че така ще се действа? Ако има такива гаранции, аз съм първият, който бих го подкрепил. Но не виждам такива гаранции. И рискът да се действа избирателно съществува. Няма защо да си затваряме очите.
Хайде да предвидим в този или с промяна в друг закон, като един от инициаторите, не мога да кажа вносител, защото няма да е точно в юридическия смисъл на тази дума, на министър Петканов да предвидим изрична отговорност не по чл. 282 от Наказателния кодекс, за служебно лице, което не си изпълни задължението по този закон.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: И се е обогатило?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не, може да не се е обогатило. Просто бездейства. Защо след като предпоставката е започнало наказателно преследване, ние сме свидетели, че може да не започне наказателно преследване или да започне срещу “х”, срещу “у” – не.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): По чл. 282 има и за бездействие.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Значи го има.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има го, но тук да се предвиди. Защото чл. 282 досега не работи. Ако ние създаваме отново закон, който няма да работи, по-хубаво да не го създаваме.


Този закон в частта, в която е регламентирано отнемане на имуществото, за мен е добър, наистина, ако той доведе до отнемане на имущество. Разбира се, могат да се правят бележки. Има обаче една друга част, която е малко опасна и там трябва да сме много внимателни. Това е т.нар. обезпечително производство.
На мен ми прави впечатление, че в Допълнителните разпоредби на закона се дават понятия, употребени в закона – какво значи “значителна стойност” – над 60 000 лв., какво значи “контролиране на юридическо лице”, но неволно ли е пропуснато да се каже какво значи “основателно предположение, че дадено имущество е придобито по престъпен начин”? Кой прави тази преценка? Ами, ако е генерал Бойко Борисов, той винаги може да я направи. Той заяви и аз сутринта си позволих да го цитирам: срещу бандитите няма нужда от доказателства, те са бандити, какво да доказваме!
Какво значи “основателно предположение”? Не трябва ли да има някакви обективни данни? Защото, иначе това е абсолютно субективно – аз, еди-кой си данъчен инспектор или тук, както са наречени ”специализирана данъчна служба”, която се занимава с това, казвам, че за мен има основателно предложение, защото аз се съмнявам. И се оказва, че няма никакви данни, факти или доказателства за лицето, но тези мерки в някакъв смисъл за мен са по-опасни и по-страшни от крайната мярка, завършващата.
Аз, повтарям, че приемам имущество, придобито по престъпен начин да бъде отнето, има влязла в сила присъда, съдът се е произнесъл, но другото е опасно. Всяко търговско дружество може да бъде съсипано по този начин.
Какво значи на едно физическо лице или на едно юридическо лице особено, което се занимава с такава дейност вие да му наложите запор или възбрана на цялото имущество? Ами, то свършва! И после трябвало да си търси вредите по Закона за отговорността на държавата. И ако там не успее, да ходи в Страсбург. И такъв човек или такова търговско дружество трябва да има три живота, за да стигне до този резултат. Тази мярка е много опасна! Даже за мен е по-опасна от другата.
На една крачка са от законното поведение органите, които ще прилагат този закон и вие виждате как много лесно е преминаването оттатък.
В момента в България се извършва огромно строителство на хотели. Без да имам претенции да казвам нещо кой знае колко интересно, но е общо мнението, че това е новата форма на пране на пари. Изведнъж се оказа, че хотели строят хора, които никога не са имали отношение към хотелиерство, представа нямат от хотелиерство, съвсем с други дейности са се занимавали. Ще тръгнем ли срещу тях? И това строителство е незаконно, дори не като придобиване на средства, а като изпълнение.
Имаме в едно питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Всеки един народен представител, който от миналата година е посетил почивната база на Министерския съвет на “Св. Константин и Елена” е видял как се строи на плажната ивица. Тя е, забележете, не публична, а изключително държавна собственост, т.е. никой там не може да строи, дори ние закон не можем да приемем някой освен държавата да строи и изведнъж се оказва, че една групировка строи, построила е вече, радва се на това, ползва го. И това е масово явление. Ще тръгнем ли срещу това?
Аз ще поздравя министър Петканов, ако този хотел стане държавен. Държавата наистина ще забогатява, но ще стане ли? Защото същите хора, които са си затваряли очите при всичките тези прояви на престъпна дейност, на незаконно строителство, те ще трябва да прилагат закона. И аз не виждам гаранции, че той ще бъде прилаган по отношение на тези случаи, на такива хора.
Ние знаем един случай, който нашумя, използвайки досегашния или сега още действащия Закон за собствеността на гражданите. Наистина, една прокурорка в Сливен започна производството, завърши го успешно и на едно семейство, което от много време е безработно и не е декларилало никакви доходи – данните са от медиите – никакви данъци не са плащали, беше конфискувано имущество за 300 000 лв. Но това едва ли са най-облагодетелствалите се от престъпна дейност в България.
Ние имаме няколко конкретни бележки. Аз не мога да приема, че в чл. 32, ал. 2 – ако трето лице предяви претенции върху запорирано имущество, че то е негово, но не успее да го докаже, то се наказва с глоба. Това е процес. Аз може да съм собственик и да не успея да си докажа правото. Как може да глобяваме такъв човек? Ако това стане, нека тогава всеки орган по този закон, който започне производство и да го върши, да бъде наказван по същия начин най-малкото. Как е възможно? Ние или даваме право на третите лица да защитават своите права или им казваме: внимавай, защото ако не успееш, свършваш! Това е абсурдно!
Има едно положение, което просто е в дисонанс с целия закон – чл. 3, ал. 4. Производството по ал. 1 се провежда и в случаите на влязла в сила присъда за горепосочените престъпления – те са изброени в 17 точки – за 5-годишен период преди влизане в сила на този закон. Е, защо? Има ли влязла в сила присъда, установено ли е, че имуществото е придобито по престъпен начин, защо ние създаваме давност? Значи, който е осъден преди 1999 г. ще си се радва, ще си ползва имуществото, никой не може да му го вземе. Какъв е този 5-годишен срок? И каква е пък тази добавка, освен ако деецът е реабилитиран? Ами, в предишни текстове се казва, че може да се задвижи производството и да се довърши, дори ако има амнистия, а сега тук излиза, че реабилитацията освобождава лицето.
И с това искам да приключа. Наистина може би между първо и второ четене трябва нашето внимание да бъде насочено към това – да се създадат повече гаранции, че няма да се злоупотребява, да се създадат допълнителни законови задължения за лицата, които ще го прилагат, за да не могат те да действат избирателно, да се даде дефиниция на това какво значи “основателно предположение”. То трябва да почива на някакви обективни данни, не може да е субективната преценка, на който и да било държавен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
За реплика на господин Соколов, заповядайте господин Димитров.

ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Правя тази реплика, защото не за първи път, уважаемият господин Соколов, си позволява лични нападки. Може би твърди съзнателно неистини, може би, ръководейки се от Гьобелсовия принцип, че след като ги кажеш десет пъти, те сигурно ще заприличат на истина.
Нека да припомня на всички колеги, че текстът за наказателната отговорност за необезпечено кредитиране, уважаеми колеги, беше въведен след като банките бяха източени, т.е. този текст не можеше да се прилага с обратна сила. Той обаче имаше сериозно репресивно значение за действащите банки, след голямата криза.
Няма нито едно образувано наказателно производство по този текст и няма нито една оправдателна присъда по този текст, господин Соколов. Вие предричахте апокалипсис, че като отпадне от този текст, а отпадането му беше подкрепено от цялата банкова общност и от централната банка, обърнете внимание, и беше записано и в предизборната програма на НДСВ. Вие предричахте апокалиптичен сценарий, че банките щели да фалират. Кажете ми коя банка фалира? Напротив, кредитирането в момента расте значително, съпровождайки подема в икономиката. Така че нека да се придържаме към фактите, защото те са упорито нещо, и да спрем да твърдим откровени неистини от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Втора реплика има ли?
Господин Соколов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, много пъти ще го казвам това, защото това е моето дълбоко убеждение. С тази Ваша законодателна инициатива Вие помогнахте да се прекратяват или да се оправдават лица, които щяха да бъдат осъдени.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Няма образувани производства! Няма нито едно!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има образувани! Има срещу Иван Евлогиев, имаше срещу Китов.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): По този текст?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Да, по този текст! Да Ви припомня ли кога се предаде Христо Александров – Салфетката, макар че не обичам прякорите? На следващия ден, след като това Народно събрание прие този текст. И сега на вас може да ви е смешно, но това е истината.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Има ли законодателно действие?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Човек, който беше обявен за национално издирване, не смееше да се покаже, когато се гласува и прие този текст, той си дойде. И аз ще бъда много доволен да доживея, наистина някой от тези банкери, източили милиарди лева на вложителите в тези 14…
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Тогава го нямаше този текст!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Може да го е нямало! Имаше текст, по който се съдеха, а след тази отмяна вече никой не може да бъде осъден, защото вие тогава развивахте тезата, че не може да бъде съден банкер, защото това е банковият риск. Банката ще прецени дали от мен ще иска еди-каква си сума, дали ще иска обезпечение, ако лицето се нарича, примерно казано – Весела Драганова или има друго име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, бихте ли казали все пак колко хора желаят да се изкажат по този законопроект, за да знаем какво да правим с комисиите - дали да ги отлагаме, дали да ги отсрочим с по час? За да се ориентираме във времето.
Николай Младенов, заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги!
Позволете ми в началото да започна с една по-обща оценка, защото всички четем вестници и се интересуваме от това, което се случва и в България, и по света. Да обърнем внимание какъв е световният политически контекст, в който ние обсъждаме този закон?
През последните няколко дни станахме свидетели и в българските медии, и в чуждестранните медии на началото на един изключително негативен процес в Русия, който цели ограничаването на демокрацията. Срещу него въстанаха и протестираха не само неправителствени организации, но протестираха и представители на много държави. В момента, в който в Русия се предприемат мерки, които целят радикално ограничаване на демократичните възможности в тази държава, която има една абсолютно прохождаща демокрация, ние ставаме свидетели на един проект, който е началото на “путинизацията” на България.
Докато един министър точи “вимето” на Европейския съюз - имам предвид министър Церовски и милионите евро, които не стигнаха в България, благодарение на неговото присъствие на този пост, друг министър в името на Европейския съюз се опитва да предложи на Народното събрание един законопроект, който се твърди, че съответства на най-добрите практики в Европейския съюз, Ирландия и т.н. Този проект обаче за мен поставя началото на “путинизацията” в България. Не мога да сравня този текст, който седи пред нас, с нещо друго, прощавайте за силното сравнение, което ще направя, но със Закона за защита на държавата, приет от същата тази зала преди доста години.
Приемането на този закон и обсъждането му в пленарна зала показва едно, че българският парламент и българското правителство казват, че българският наказателен процес е неефективен, по него престъпниците не могат да бъдат преследвани. Затова дайте да направим един специален закон, да кажем пред медиите, че той е граждански. Да му лепнем лепенката, че е един граждански закон, по който не само хората, които присъстват тук, но всеки един български гражданин, във всеки един момент, може да бъде подложен на репресия, която не подлежи на съдебен контрол.
Нали тази сутрин говорихме за изискванията на Европейския съюз за подобряване на нашата съдебна система? Това го говорим постоянно, говорим за промени в Конституцията в този смисъл. В същия момент, в самите мотиви, ще се опитам да ги цитирам точно, вносителите признават, че в България има неефективно наказателно преследване. Извинявайте не мога да намеря точното изречение, така че няма да ви го цитирам.
С текстовете, които се приемат в този закон, които са изключително противоречиви, и за които се твърди, че съществува европейска практика и т.н., искам само да отбележа, че в Ирландия, която толкова често бива цитирана в дискусиите, свързани с този закон, задължение на съда е да докаже, че придобитото имущество или част от него е придобито от престъпна дейност.
Тук какво казваме? Тук казваме – прокуратурата. Прехвърляме всичко на прокуратурата, ограничаваме съдебния контрол и в самото начало на текстовете на този закон започваме с приемане на едни доста абсурдни постановки. Ще ви цитирам по памет, съжалявам, че не бях тук за началото на дебата, може би това вече е било казано.
На първо място, ако бъде възбудено наказателно производство, бъде запорирано имуществото на един човек, и това наказателно производство бъде спряно, запорът остава. Запорът остава! На второ място, обръщам се към ал. 3 на чл. 3, където много интересно пише нещо, което отразява философията на закона.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не е ли за второ четене?
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Затова не е обект само на второ четене. За ретроактивното действие на закона за петте години няма да говоря.
“Производството по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност”, – първо, кой установява, че то е придобито от престъпна дейност – “извършено в чужбина, което не попада под наказателната юрисдикция на Република България.” Кой установява това? Установява го съдът с влязла в сила присъда, установява го българската държава или кой го установява? Как трето лице, което е закупило имущество, за което се предполага, че е било придобито с престъпна дейност…
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): С установителен иск.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: … ще бъде принудено това имущество да му бъде отнето?
Веднага се обръщам, виждаме веднага съответните членове на законопроекта, които категорично противоречат не само на духа, но и на текстовете на Европейската конвенция за правата на човека – “Недействителни по отношение на държавата са сделки и действия, извършени през проверявания период с имущество, придобито от престъпна дейност и дадено по тях, подлежи на отнемане в полза на държавата; когато са предприети възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, или от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност.”
Може ли всеки един от вас да си сложи ръка на сърцето и да каже, че, отивайки да си купи нещо – например кола втора ръка, каквото и да е, може да предполага дали това е придобито или не е придобито от престъпна дейност? Не отиваме ли малко далеч, заплашвайки цялата българска банкова система, твърдейки, че учредяването на залог, ипотека или други обезпечения върху имущество, придобито от престъпна дейност, също е обект на този закон? Представете си ситуацията на една българска банка, която е отпуснала кредит срещу някаква ипотека, която в един момент се оказва, че е обект на този закон. Какво правим ние в този случай? По какъв начин тази банка я предпазваме веднага след това от фалит?
Да не говорим за безкрайно многото възможности за реализация на бизнес, които този закон предоставя. Като например: не се спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, като тези мерки обхващат и всичко новопридобито. Отнемаме в полза на държавата едно имущество, започваме да го управляваме, печелим лихвите от него и накрая заплащаме възнаграждението на синдика в производството по несъстоятелност. Тоест, самият закон предполага, че едно такова придобито имущество ще доведе човека, срещу когото то е повдигнато, до състоянието на фалит.
Наистина българската държава се нуждае от приемането на мерки, които да бъдат и в унисон с добрите практики на Европейския съюз, и да ни дадат възможност да се борим с организираната престъпност. Но защо тези промени не се правят в Наказателно-процесуалния кодекс? Защо се прави специален закон? Защото ние искаме с този закон или тези, които го внасят, искат от нас с този закон да признаем, че българското наказателно преследване е неефективно, да създадем една извънредна мярка, с която определени лица безконтролно могат да злоупотребяват, обект на който може да бъде всяко физическо лице в България, което е купило апартамент по данъчна оценка, всеки един може да попадне под ударите на този закон, а, познавайки практиките в нашите балкански ширини, не е трудно да се предположи, че ще има и злоупотреби с един такъв текст.
Затова аз призовавам Народното събрание да не превръща изневиделица България в 16-та Съветска република, след като Съветският съюз вече отдавна не съществува, да не следваме челния опит на путинизацията, а да продължим много внимателно да изграждаме ефективна нашата съдебна система, да внимаваме по какъв начин създаваме баланса между властите в България, на кого какви правомощия даваме, а не да се подлъгваме под един мним призив за борба с организираната престъпност, под чиято лепенка може да падне жертва всеки български гражданин. Нека да има такъв закон, нека българската държава да може да изземва имущество, придобито от престъпна дейност. Но нека да не го прави по този абсурден начин, по който е направено в този закон.
Искам да се извиня на всички, които са юристи в тази зала, защото аз със сигурност не съм такъв, но, четейки закона и гледайки го от философска гледна точка, от гражданска гледна точка, не мога да приема, че наистина това Народно събрание ще стане съучастник в приемането на един закон, който ще даде възможност не само за увеличаване на корупцията в България, не само за злоупотребяване с властта, а и за индивидуално преследване на всеки един български гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Младенов.
Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Младенов, съгласен съм, че отчасти предлагането на този законопроект е признание за неефективността на наказателното преследване в България. Наистина той не трябва да бъде използван като алиби за това, че в нашия Наказателен кодекс има много текстове, включително и приемани наскоро, голяма част от които почти нямат никакво прилагане. Смятам, че Вашата принципна позиция е оспорима в това, че отхвърляте като цяло законопроекта. Мисля, че тук правенето на някакви аналогии с путинизация за България звучат даже смешно, тъй като в България в момента има толкова дефицит на политическа воля и на гражданска отговорност, пък било то дори за налагане на някакви твърди мерки, които да подобрят състоянието на страната.
Аз не апелирам за нещо, което да бъде в разрез с принципите на правовата държава и правата на гражданите, но тъй като Вие обичате да се позовавате изключително на западния опит, защо не преведете и становища на американски експерти, които казват, че България има нужда от такъв закон, не само от него, от промени в данъчното законодателство, в наказателния процес? Те не говорят за такава опасност в България, за каквото Вие говорите. Аналогиите със ЗЗД пък според мен са крайно неуместни, опит нещо да се вложи за подсилване на аргументацията. ЗЗД е преследвал не имущества, а е преследвал хора без съд и присъда. Вие преди една седмица, подкрепени тук от другата част на десницата и от хората от управлението всъщност се оказахте в защита на тези партии, които исторически в България са били автори на тези закони. Така че кога вие ги приемате и кога ги отхвърляте?
Що се отнася до жертвите – в България повечето граждани вече станаха жертви на престъпления. Те искат да бъдат защитени, включително от тези, на чиито имущества трябва да се посегне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика господин Младенов.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви за репликата, господин Стоилов. Много неща са изглеждали абсурдни в историята не само на България когато са били казвани от трибуната на Народното събрание и после са се случвали. Примерът, за който се сещам в момента, е свързан с началото на Втората световна война и дискусията в Англия, свързана с един бял лист. Тогава също е изглеждало доста абсурдно и всички са говорили за мир. Но нашата отговорност е да бъдем по-внимателни, два пъти по-внимателни от всеки един в държавата за създаването на възможности за нарушение на правата на гражданите. Всеки българин има право на защита срещу престъпници, по това няма две мнения. Държавата трябва да има възможност да изземва имущество, придобито от престъпна дейност. Но точно това ли е начинът, по който това трябва да се направи?
Аз смятам, че между първо и второ четене на този закон всички в тази зала много внимателно трябва да погледнем отново този текст и да направим конкретни предложения, с които да се засили съдебният контрол. Защото какво друго може да гарантира независимостта на един процес, ако не съдът? Затова смятам, че наистина този закон в този му вид е опасен. Това не означава, че не трябва да има такъв закон, но означава, че трябва да има много внимателен поглед оттук нататък по какъв начин го правим преди той да се превърне в закон, публикуван в “Държавен вестник”. Защото публикуваме ли го в този вид, всички си даваме сметка за възможностите за корупция, които може да се случат в рамките на изпълнението му. Благодаря ви.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А какви са те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
За изказване – заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, безспорно България има нужда от специален закон, който да направи много по-работещ правния механизъм, съществуващ сега в Наказателно-процесуалния кодекс за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. И това никой предполагам че не го оспорва. Аз обаче като народен представител няма да подкрепя внесения законопроект, защото той е всичко друго, но не и правен инструмент за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Той е инструмент за пропаганда, флагман може би на Министерството на вътрешните работи, на правителството, на управляващите. Той е инструмент и първият по рода си според мен правен инструмент, който ще се даде в ръцете на определени органи за корупция. Но той не е инструмент за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Едва ли има друг закон в България, ако той бъде приет, поне от 1989 г. досега, който да има толкова красива мантия, на която да е написано “Борци срещу корупцията”, “Борци срещу престъпността”, зад която да се крие всъщност най-силното оръжие за корупция, което досега е създавано. Аз поне не съм виждал досега такъв закон. Тук се правиха сравнения със закона в Ирландия, със закона в Съединените щати. Всеки, който е виждал закона на Ирландия, ще види, че там има няколко съществени разлики. Първо, сроковете са многократно по-малки и, второ, той е изцяло обвързан с наказателното производство и система в Ирландия. И във всички случаи е свързан с това едно деяние да бъде обявено за престъпно с присъда и едва тогава да бъде повод за отнемане на имущество. Всеки, който е прочел закона, може да го види.
Ще ви дам само няколко примера, които показват, че този закон наистина взаимно се блокира. Между другото, той няма и да работи ефективно. Едва ли някой от вас тук, който ще натисне зеленото копче, си представя, че с този закон и чрез този закон органите на така нареченото производство по установяване на имуществото ще започнат бързи проверки например срещу тези лица с прякорите, големите босове за установяване на имущество, за изискване на банкови сметки, за декларации. Едва ли някой си представя това! Но всеки допуска, може би и вие, които ще натиснете това копче, допускате, че този закон ще се обърне именно чрез тези служители, чрез всички онези и средни, и малки хора с бизнес, които ще попаднат в лапите на така наречените органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Член 3 в закона гласи, че производството по налагане на обезпечителни мерки и въобще по отнемане в полза на държавата на имуществото може да започне да се провежда, забележете, когато е установено, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност. Неизвестно защо тук става изведнъж със значителна стойност. А какво ще кажем за имуществото с по-малка стойност, което е в резултат на престъпление? Казано е, че според него е започнало наказателно преследване за: (изброени са 17 вида престъпления). Кумулативно, тоест и двете предпоставки трябва да са налице. Само тогава може да се провежда производство по отнемане в полза на държавата или налагане на обезпечителни мерки. Ако не е налице една от двете предпоставки, това производство не може да започне.
След това, отиваме в правомощията на инспекторите, които имат широк кръг правомощия, включително сметки, декларации, проверки, банкова тайна. Кога прилагат тези правомощия тези служители? По всяко време ли те могат да започнат проверка и събиране на данни срещу всяка фирма, срещу всеки, който има някакво имущество? Може би отговорът се крие в Глава 5. Забележете какъв е редът там за налагане на обезпечителни мерки: Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно съответните специализирани отдели на данъчната администрация – които уж трябваше да са органите за установяване на това имущество – за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Как са го установили? Нали органите на данъчните служби трябваше да го установяват? И изведнъж органите на досъдебното производство уведомяват съответните служби, които трябва да установят, че има имущество, придобито в резултат на престъпната дейност. И те всъщност правят искане след съответното уведомление, а съответният отдел прави искане за налагане на обезпечаването. Как ще се наложи това обезпечаване, след като не са налице предпоставките по чл. 3, ал. 1, за които говорих преди малко, че трябва да са налице и двете едновременно? Тоест органът на досъдебното производство трябва да е започнал – може би това са искали да направят вносителите на законопроекта – органът на досъдебното производство да е започнал наказателно преследване по една от 17-те точки и едва тогава трябваше органът за установяване да започне проверка. И когато са налице и двете предпоставки, тоест, ако някой е преследван наказателно за изпиране на пари и е установено, че има имущество със значителна стойност, чак тогава можем да дойдем на чл. 25, ал. 1 – за правене на искане за налагане на обезпечаване. А в случая ние виждаме едни текстове, които си противоречат взаимно. Органите на досъдебното производство изведнъж се оказва, че правят само уведомление и органите на данъчната администрация без проверка внасят искането в съда.
Оттук отиваме на Раздел ІІ, който е абсолютно противоположен на Раздел І. Там без органите на досъдебното производство изведнъж въз основа на някакви събрани доказателства съответният началник на специализиран отдел – значи дотогава този отдел е правил проверки, но не е ясно въз основа на какво е правил тези проверки – прави мотивирано предложение, което министърът на финансите съответно препраща до окръжния съд. Без, забележете, тук вече да участват органите на досъдебното производство, които трябва да докажат предпоставките по една от тези 17 точки – че това лице не само има значително имущество, но и че то вече е преследвано за едно от тези престъпления. Няма такова нещо! Прави се мотивирано искане само въз основа на събраните доказателства от началника на специализирания отдел и съдът трябва да постанови решение според този закон за отнемане на имуществото в полза на държавата. Абсолютно неработещи текстове! Те няма и да заработят, но ще дадат възможност на тези така наречени специализирани органи, отдели да правят проверки, да влязат в разговори със съответните собственици на фирми, да им кажат “може и да не ви направя проверка при определени условия, няма да ви искам сведения от банките за сметките”. Това ще стане, да. Но самият закон да заработи, това е абсурдно! И всички трябва да го кажем ясно. Не може страхът от това, че законът звучи много популистки и че някой може да ни обвини нас, че сме против отнемането на имуществото на престъпниците, само заради това да мълчим днес и никой да не каже истината за този закон. Ако това се случи, няма смисъл от това Народно събрание.
Затова аз няма да подкрепя този закон, но всеки, който го подкрепи, трябва да знае какво подкрепя. А друг е въпросът, че има нужда от такъв закон и той трябва да се направи, но не по този смешен и абсурден начин, който виждаме в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
За изказване – госпожа Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министре, уважаеми дами и господа народни представители! Една добра идея, за да бъде съвършена и наистина добра, трябва да бъде и правно издържана. Тоест, съдържанието на една идея да намери и правната форма.
Когато този закон се появи за първи път и разбрахме за него от медиите се цитираше ирландският опит и затова, че ирландски експерти са подпомагали дейността при написването на този законопроект. Междупрочем обаче ирландската практика е доста интересна. В Ирландия този процес започва от една журналистка, която се добира до един наркобос и, стремейки се да докаже пермотациите, трансформациите на имуществата, които той е придобил, и каквито са всъщност целите на този закон – да бъдат отнети и да бъде установена една справедливост, се натъква на законови и конституционни пречки. За да бъде приет този закон в Ирландия, който има подобно съдържание, ирландците са променили Конституцията.
Започвайки с този увод, искам да продължа с един преглед на внесения законопроект от чисто юридическа гледна точка. Започвайки с това, че идеята наистина е много добра, приветствам я, но повтарям това, което казах в началото, не е правно издържана.
По силата на този законопроект се предвижда блокиране и отнемане на имуществото, само че, господин министре, в полза на държавата, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, когато е извършено в резултат на осъдителна присъда и в случаите, когато това отнемане и блокиране на имуществото може да бъде осъществено и без осъдителна присъда. Това е разликата, която аз намирам в мотивите във Вашето изказване и в съдържанието на законопроекта. Нещо, което според мен е много опасно и в това се състои и част от антиконституционното съдържание на този проект.
Случаите, в които имуществото се блокира без присъда, са когато деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия, невменяемост, когато не може да бъде образувано или прекратено поради това, че извършителят е починал, останал е неоткрит и т.н.
В първата си част, когато се предвижда блокиране и отнемане на имуществото в полза на държавата, в резултат на извършена престъпна дейност, забележките са следните.
Първо, институтът за отнемане и конфискация, както се цитира преди малко, е регламентиран в чл. 53 от Наказателния кодекс, освен това и в Закона за административните нарушения и наказания, което означава, че ако ние имаме някакви съображения за по-разширена престъпна дейност, каквито се цитират в мотивите, бихме могли да обогатим Наказателния кодекс, вкл. и Наказателно-процесуалния кодекс, а не да въвеждаме специално и извънредно законодателство. И когато такова законодателство се въвежда, първото условие за това е да се създадат безспорни гаранции.
Смущаващото в този законопроект от чисто правна гледна точка е и това, че процесът, който се развива по блокиране и отнемане, е наречен граждански процес. Знаем обаче, че гражданският процес се развива винаги при равнопоставеност между страните. Този процес не е между равнопоставени страни. Затова аз считам, че това понятие е измислено, за да може да послужи като средство на крайната цел на този законопроект. В този процес на лицата, които имат осъдителна присъда и наричаме граждански по блокиране и отнемане, срещу лицето застава държавата чрез нейния представител, който се нарича данъчен служител или началникът на данъчната полиция.
Ето защо аз силно оспорвам тази мотивировка, че се развива граждански процес. От гледна точка обаче на процесуалната икономия се връщам пак към темата НК и НПК, защото там е мястото на тази материя. Защо следва да се развива още едно производство пред друг съд? Защо примерно може да се получи като български принос в практиката един негатив – Наказателния съд да осъди дееца с едни факти и мотиви, а гражданско-правният съд в гражданския процес да сочи и други мотиви, други факти? Може и да съществува едно такова противоречие в една правова държава.
Освен това, по отношение на отнемането и блокирането на имуществото на лицата, които са осъществили престъпна дейност, и във връзка с цитирането на директива за прането на мръсни пари в мотивите, искам да приведа само един пример за съдържанието на тази директива и затова, че процесът наистина трябва да се развива като наказателен процес и да финализира точно с блокиране и отнемане ведно с присъдата. Защото в тази директива прането на пари, извършването на незаконна дейност е наречено престъпление, а отнемането е наречено и дефинирано като наказание. Няма друга подобна дефиниция в нито един международен акт, който да има правна сила и който да ни задължава да имаме определено правно поведение.
Що се отнася обаче до уредбата, която касае лицата, за които няма осъдителна присъда, там нещата са още по-сложни, тъй като пренасянето, механично и автоматично на последиците от една престъпна дейност, върху лица, които нямат присъда, наистина би противоречало на Конституцията. Освен това като противоречащи на Конституцията са и доста текстове в този законопроект. Вие питахте и казахте, че никой не Ви ги е посочил.
Аз искам да се опитам да се мотивирам защо считам, че те противоречат на Конституцията. Съгласна съм, че има и други такива производства – актовете за начет, Бюрото за финансово разузнаване, но при всички тези случаи прокурорът внася обвинението. Тук ние сме елиминирали основно правомощие на прокуратурата по чл. 127, а прокуратурата при всички тези производства е уведомявана и не считам, че трябва да се изненадваме от това.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Госпожо Масева, каква прокуратура в начетно производство, в данъчното производство? За какво говорите?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Бюрото по финансово разследване, данъчните винаги уведомяват прокуратурата. Ще прочетем, господин министре, законите, ще направим справка и мисля, че ще Ви убедим.
Текстът на чл. 127, т. 1 от Конституцията гласи точно това – че прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Обосновавайки тезата, че това производство не е гражданско, а е една изкуствено създадена институция, за да обслужи целите на закона, ви привеждам този пример.
Похвалното в този законопроект е това, че отменя Глава трета от Закона за собствеността на гражданите. И ако този закон нямаше конституционни проблеми, аз бих попитала и това: защо не се прилага? И защо чрез един подобен закон се стремим да запълним вакуума на един отменен Закон за собствеността на гражданите?
По отношение на други разпоредби на закона. Аз мисля, че той противоречи и на чл. 1 от Конституцията, във връзка с гарантирането правото на собственост и мисля, че всеки, който е прочел законопроекта, може да си направи изводи в тази посока.
Искам да дам пример с третите лица. Това са лицата, които могат да пострадат най-много, ако този закон изобщо бъде правоприлаган. Защото третите лица може да бъдат лица, които наистина не са подозирали, че те придобиват имущество от престъпна дейност и няма нито една гаранция спрямо тях, за да не бъдат ощетени и за да не бъдат толкова силно ударени от закона, даже по-силно отколкото самите престъпници. Третите лица с един срок, който е абсолютно необясним – тримесечен, и то трябва да следят “Държавен вестник”, защото там ще се публикува, че евентуално се води граждански процес по отношение блокиране и отнемане на имущество, трябва да реагират, трябва да заведат дело и т.н.
И накрая, както се цитира тук от други говорящи, трябва да бъдат наказани затова, че не са спечелили делото или не са доказали основателността.

Що се отнася до тежестта на ответника в този граждански процес да доказва своята невинност, аз считам, че нито една цивилизована държава не бива да си позволява това право да бъде разширявано, т.е. тази правна норма и нейното приложно поле да бъде разширявано. Напротив, цивилизованите държави се съобразяват точно с обратното. Аз мисля, че това също се повелява от Конституцията, поради което считам, че и в тази връзка тя е нарушена.
Освен това, като последна забележка може би по този законопроект, по който се стремя схематично да говоря, а не с примери по отделните текстове, е и фактът, че в един от членовете, мисля, че беше чл. 35, е регламентирано, че държавата носи отговорност за вреди, нанесени на лицата по Закона за вреди, нанесени от държавата. Искам обаче да си изясним тук като юристи и този огромен дефект на законопроекта. Защото държавата може да отговаря за нанесени вреди по наказателни производства и по административни производства. Считам, че в случая при един развил се граждански процес държавата няма да може да има такъв или подобен ангажимент.
Ето защо считам, че този законопроект трябва да бъде преработен и че трябва да бъде трансформиран в норми в НК и НПК, за да подкрепим неговата тежест и увереността си, че той може да се правоприлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева. С това времето на ОДС изтече.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Слушам от два часа твърдения, че законът хем е много опасен за правата, хем няма да проработи.
Колеги, той или е опасен за правата, или няма да проработи, но не и двете едновременно.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Зависи против кого ще работи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако ще работи против някого, значи той все пак ще работи. Твърденията, че той няма да работи и че се прави просто за пропагандна цел, трябва да бъдат изоставени. Но двете твърдения едновременно е невъзможно да бъдат дадени.
Напоследък нашият парламент отново се върна на посткомунистическия период – започна да гласува всякакви комисии. От една седмица по всички медии, които контролират демократичните сили, независимо от тяхното днешно наименование, чувам, че отново започна да ги стяга обувката със задграничните дружества. Те са част от един болен за последните петнадесет години за България проблем - проблемът с онези, които са станали милионери за една нощ. Този въпрос не е от днес, не е от вчера, а може би е отпреди десет години, за други - отпреди петнадесет, за други – малко по-рано. Това е болен въпрос, защото опира до гигантското преразпределение на държавната собственост, при която в капитала се оказаха само малка група хора по напълно неясни критерии, а пък в групата на париите се оказаха 95%. Част от тези парии гласуват с червено, друга част със синьо, третата част с бели бюлетини с две жълти ивици, но продължават да бъдат при париите. Това деморализира цялата нация, защото стана ясно, че не е необходимо да се хабиш, за да успееш в този живот. Нужно е само да има някой, който подходящо да те направи милионер за една нощ.
Ако търсите задграничните дружества, ако продължавате за всеки 9 септември да говорите кой се е обогатил и кой не е, и какво е откраднал комунизмът, драги дами и господа демократи, бъдете така добри да създадете някакви инструменти, с които да намерим или поне да хванем някой изкупителен, последен след 15 години и да заклеймим явлението. Но недейте да въртите и да сучете около един и същи проблем и да твърдите, че вие сте законът, за закона, но той не трябва да се напише точно така, а малко по-иначе, философски погледнато. За бедния човек, философски погледнато, пенсията му е 50,00 лв., а хлябът е 85 ст. и той хич не гледа на въпроса философски, а само битово.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС, от място): Никак не е смешно.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Още по-смешно е, господин Ляков, когато преди няколко месеца централните медии ни облъчиха как някой си Йоско от Сливен, за който се твърди, че е убил Косьо Самоковеца или е участвал в убийството му, имал цял автопарк пред собствения си дом с десет суперскъпи вносни возила, без никакви официални доходи за последните десет години и че част от тях се водят на неговата майка. И сега два часа да си говорим за защита на правата на човека на майката на Йоско, която с 50-те лв. пенсия е купила возила за 500 хил. лв., ми се струва някак си неприлично. Някак си ми се струва неприлично!
Този закон е някаква стъпка в това да можем да преследваме йосковци. Ако е въпрос за злоупотреба, с този закон може да се злоупотребява, както може да се злоупотребява с Наказателно-процесуалния кодекс, със Закона за МВР, със Закона за съдебната власт. Щом има недобросъвестни хора, се злоупотребява. И с гражданския процес може да се злоупотребява, даже с правосъдието може да се злоупотребява в най-чистия му вид, стига някой да иска и държавата да не е създала гаранции да спира някакви явления. Но, извинете ме, няма съвременна държава без Наказателно-процесуален кодекс, без Наказателен кодекс, без закон, който урежда работата на нейното Министерство на вътрешните работи или както там се казва. Тези репресивни органи във всяка държава съдържат рискове. Така че сега няма защо да игнорираме рисковете, но няма и защо да казваме, че няма да използваме инструменти.
Може ли в наказателния процес и в гражданския процес да се имплантира материята? Може да се имплантира. Познати са два подхода. Единият е с имплантиране на всички тези неща в един нормален наказателен процес или в граждански. И друга част, която е отделена в самостоятелен закон. Но, извинете ме, правнотехнически е по-лесно това да се направи в такъв закон, отколкото и на това основание да омешаме наказателния процес.
Не си ли спомнят всички колеги юристи отпреди това, че е имало винаги обезпечителни мерки в наказателния процес по всякакви времена и че такива мерки се вземаха? Какъв е ефектът на обезпечителните мерки? Извинете ме, ако имате 10 къщи, да не може да си ги продавате. Налагането на обезпечителни мерки не е свързано с това да ви сложат лепенки, а да не може да си продавате къщите.
Въпросът с банковите сметки е малко по-друг. Също така е свързан за какво имущество и на каква стойност преследвате човека. Не може да бъде преследван просто така някой, защото си купил апартамент. Защото чл. 5 пише кой е този, който ще бъде преследван – имущество над 60 хил. лв., данни за престъпна дейност в периода и до 5 години преди неговото начало, притежаване на имущество със значителна стойност, разходи, които значително надвишават законните доходи, и в конкретния случай да може да се направи основателно предположение, че са придобити от престъпна дейност. И това е за да започне производството, за да ви го отнемат.
Съдържат се презумпции, има правни механизми, които не са често срещани, но не бих нарекла това “извънредно законодателство”. Но явлението, което се мъчим да борим или поне да стопираме по някакъв начин, е също достатъчно необичайно. Всичкото това отнемане става накрая от съда, след една процедура през данъчни власти, през органи на предварителното производство, уредено си е кой кога стъпва в процеса, какви възможности има за бранене на интересите си. Разбира се, че между първо и второ четене това ще бъде гледано още един път като гаранция и като други неща.
Тук чух едни малко странни твърдения по отношение на чл. 8, т. 2 за третите лица, които от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Извинете ме, но фигурата на евентуалния умисъл, на вещното укривателство от наказателното право са а, б-та! Ако някой е учил философия, няма проблеми – сега има 40 юридически факултета на всякакви места, дори колегата Атанасов вече завършва свободната форма на Търновския университет... (Оживление в залата.)
В крайна сметка съгласно чл. 33 от закона, извън случаите по чл. 3, ал. 2 и 3 съдът се произнася с решение след влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство, а ал. 2 и 3 на чл. 3 касаят престъпления против митническия режим, наркотрафик и незаконен трафик на наркотични вещества и техни аналози, прекурсори, съоръжения и материали! За всичко, което е в ал. 2 на чл. 3, когато наказателното преследване е прекратено, деецът е починал, невменяем, амнистиран и така нататък, има установителен процес по ГПК. Има рискове в закона, но също така е избран по-лекият начин за имплантиране на тази материя в законодателството и е създадена една относително стройна процедура. Може да се пипне още малко, може да се разсъждава дали да остане някой текст като този на чл. 32, ал. 2, който ще санкционира разтакавалите производството заинтересовани лица за това, че са го бавили. Има и още два – три текста, които могат да бъдат прецизирани. Въпросът е, че такъв закон е необходим, че е избран единият от двата възможни подхода въобще при списването на този закон. Има европейска практика, която в общи линии включва нормална защита на правата. Ако абсолютизираме правата, тогава ще стигнем до известния спор от последните седмици за възможността гущерът да си скъса опашката и дали сега ще трябва да се мъчим да смачкаме гущера или ще се съсредоточим върху късането на опашката, който ще си я сменя според новите управляващи мнозинства. И като се появи ново мнозинство – нова опашка и пак смяна. Мисля, че все пак е по-хубаво да се насочим към смачкването на гущера, отколкото в подмяната на опашката. Поради това ще подкрепя този законопроект, смятам, че същото ще направят и по-голяма част от моите колеги. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа народни представители! Изслушах с голям интерес и внимание аргументите “за” и “против” законопроекта и ми беше доста забавно понякога, когато се опитвахме чрез едни доста общи изрази, нямащи нищо общо с чистата правна материя да защитаваме една или друга теза. Изводът, който се налага от цялата тази дискусия е, че всички в тази зала имаме единодушно мнение за това, че трябва да се намерят ефективни мерки, за да се борим с престъпността и най-вече материята, която засяга този законопроект, да удовлетворим едно нескрито и вече 15 години битуващо желание в българското общество да бъдат наказани и да бъде отнето имуществото на онези престъпници, които явно тормозят и дразнят българското общество с неоснователния разкош, в който живеят.
Първото нещо, което трябва да се признае като достойнство на вносителите на този законопроект, е, че се осмелиха да изготвят подобен законопроект – нещо, за което не се осмелиха нито едни от досега управлявалите тази страна. Това е нещото, което заслужава адмирации.
Разбира се, като всеки законопроект и този не е лишен от недостатъци, и този се нуждае от доста сериозни поправки. Но основното нещо, което трябва да се признае е, че този законопроект за първи път се опитва да въведе поне малко ред в хаоса, свързан с разпределението и преразпределението на богатствата в тази държава, започнал след промените от 10 ноември 1989 г., неправомерното и незаконно облагодетелстване и обогатяване на много хора по престъпен или недоказано престъпен начин и, в крайна сметка, да се лиши този престъпен контингент от облагите на своята престъпна дейност. Личи, че е положено много старание да се изчистят текстовете, да се изработи един законопроект, който да се вмества в цялостната рамка на нашето законодателство, да не влиза в крещящи противоречия с определени принципи на наказателното и гражданското право. Но все пак съществуват някои дефекти, които трябва да бъдат отстранени.
На първо място искам да се спра на факта, че този законопроект се опитва да осигури гарантирането на спазването на правата на засегнатите лица чрез включването в цялостната процедура по неговото прилагане на съда. Мисля, че това е правилен подход и съдът наистина се възприема като единственият орган и в Европейския съюз, и в страните-членки на Съвета на Европа, като единственият гарант за спазването на тези права. Трябва да се направи така, че участието на съда да бъде наистина ефективно и на него да му се предоставя цялостната информация в един по-ранен стадий от развитието на процедурата. Срокът, в който се иска той да се произнесе – в същия ден - за налагането на обезпечителни мерки не знам доколко ще помогне да се запознае в цялостния обем с всички материали и да прецени дали такива мерки са наложителни с оглед на евентуалните последици, до които ще доведе тази мярка, ако евентуално се докаже, че те са били неоснователни.
Второто нещо – госпожа Дончева много правилно цитира ал. 3 на чл. 32, където се казва, че извън случаите по чл. 3, ал. 2 и 3 съдът се произнася с решение след влизането в сила на осъдителна присъда. Това от една страна показва, че гражданският съд, който ще разглежда гражданското производство, ще трябва да изчака, независимо колко ще трае наказателното производство, за да се произнесе по изказа налагане на мярката отнемане в полза на държавата на това имущество. Това имущество ще може да остане доста дълго време подложено на тези обезпечителни мерки, които са били наложени преди това. Трябва да се прецени дали това ще бъде и целесъобразно, и икономически изгодно за държавата, тъй като в много случаи това може да се окаже доста пагубно за държавата, която ще трябва да поддържа това имущество.
На второ място, притеснява ме ал. 2 на чл. 3, която е посочена като изключение, а именно, по-скоро т. 3, която госпожа Дончева пропусна да цитира. Тя гласи, че: “Производството по ал. 1 се провежда и когато са налице данни за имущество със значителна стойност, но когато извършителят на деянието по ал. 1 е останал неоткрит." Но имущество е установено и за него може да се направи основателно предположение, че е от престъпна дейност. Това нещо ме притеснява.
Първо, каквото се цели от закона, е добре. Но имам притеснение там, където съществува разминаване между дееца на престъпното деяние и евентуалното имущество, което може да стане обект на тези мерки, за което няма никаква причинно-следствена връзка между дееца и самото имущество. (Реплики на г-жа Татяна Дончева.)
И госпожа Дончева, вместо да ме репликира, можеше да каже това от трибуната, но тя може би умишлено го пропусна.
На последно място искам да подчертая, че законът се опитва да реши тези проблеми. Основателни са опасенията, че той може не дотам добре да се справи с тази задача. Но все пак трябва да се признае, че това е един положителен опит. И ако ние в Комисията по правни въпроси положим усилия да изчистим тези недостатъци, мисля, че можем да стигнем до един работещ закон, който да даде необходимите гаранции срещу злоупотребата с неговите текстове.
В тази връзка аз и моята парламентарна група ще го подкрепим на първо четене, като се надяваме в Комисията по правни въпроси тези недостатъци да бъдат изчистени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
За реплика има думата господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колега Казак! С внимание слушах Вашето изказване и ще си позволя да изразя едно свое несъгласие с една теза от Вашето изказване. Ще се опитам да цитирам, макар може би и не съвсем дословно: законопроектът цели да се коригира хаоса, свързан с преразпределението.
Аз смятам, че в преразпределителния процес, който Вие визирахте, няма никакъв хаос. (Смях и оживление от ДПС и КБ.) Моето лично мнение е, че законопроектът цели да се ограничат разработените в годините на прехода схеми за облагодетелстване най-вече за сметка на държавата.
За мен законопроектът е смела крачка в борбата срещу престъпността и корупционните схеми.
Тук си задавам един въпрос: защо дебатът по един толкова значим за обществото въпрос не се излъчва по националната медия? (Шум и реплики.)
Ще завърша репликата си с това, че не е необходимо да се ходи чак до Йоско в Сливен, по-близо е Драгалевци! Благодаря. (Шум, ръкопляскания и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
Господин Ралчев, в крайна сметка какво решихте? Ще се изказвате ли или не? Заповядайте, Вие решавате.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Колко време има НДСВ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Време има! Двадесет и осем минути!
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: За 27 мин. ще свърша!
Благодаря, господин председател.
Съвсем елементарен довод: има ли необходимост от този закон? Отговорът на всички нас и на нито един от отговорилите преди мен не оспори тази необходимост. Тя има три характеристики. Политическа, да, нали непрекъснато ни се казва, че нямаме воля. Ето ви една воля налице! Юридическа, има безспорно! Обществена – до няма и къде! И всичко това се основава на един-единствен принцип – да има справедливост, макар и елементарна и в недостатъчна степен защитена.
На второ място, има ли юридически гаранции, подчертавам, юридически гаранции за съответното приложение на закона и постигането на неговата цел? Имаме.
Много оратори застъпиха тази теза, която е пределно ясна: имаме закон, имаме съд, имаме критерии в закона, които да съдействат. Има ли място за подобрение на отделни текстове? Безспорно има!
И в крайна сметка тезите за всичко това, което се говори във връзка с този закон, се делят на две – тази, първата част и втората – кой и как ще го прилага.
Очевидно страховете на всички нас са по тази втора част. Повтарям, законът дава ли юридическите гаранции за това да бъде прилаган адекватно? Дава ги! Ако някой има за цел да го нарушава, ако някой иска в края на краищата да изкривява собствената си съвест, независимо какво е неговото длъжностно качество, това е съвсем различен въпрос. Това е необходим закон, закон, който държи в максимална степен да се съобрази с нуждите от справедливост в нашето общество – това е този закон. И аз моля всички да го подкрепим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, внесен от Министерския съвет.
Гласували 185 народни представители: за 163, против 7, въздържали се 15.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
За процедурно предложение има думата госпожа Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, моля срокът за предложения да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Срокът за писмените предложения по законопроекта да бъде две седмици.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Няколко съобщения:
Комисията по медиите отлага своето заседание за 23 септември от 14,30 ч.
Комисията за правата на човека и вероизповеданията насрочва заседанието си за 23 септември.
Комисията по правни въпроси отлага заседанието си.
Комисията по труда и социалната политика също отлага заседанието си.
Знаете, че целият ден утре е посветен на парламентарния контрол. Започва с отговори на министрите Мехмед Дикме, Игор Дамянов, Христина Христова, Долорес Арсенова, Филиз Хюсменова, Васил Иванов-Лучано, Валентин Церовски, Николай Василев, Лидия Шулева и Георги Петканов.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. и започваме с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,22 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Секретари:
Светослав Спасов

Наим Наим