Председателствали: заместник-председателите Благовест Сендов и Юнал Лютфи.
Секретари: Величко Клингов и Наим Наим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам Четиридесет и третото заседание на Народното събрание от 16 ноември 2001 г., петък.

Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, продължение.
Те са внесени от Министерския съвет; от народния представител Иван Искров и група народни представители; от Атанас Папаризов, Георги Пирински и Асен Гагаузов и законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев.
Вчера ние прекъснахме работата си след представянето от двете водещи комисии на становищата им и представянето на законопроектите от вносителите им. Остана да вземе думата и вносителят Муравей Радев, ако желае.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа, народни представители! Законопроектът, който съм внесъл, цели, най-общо казано, да отстрани една явна несправедливост, която към момента действа в Закона за данък върху печалбата, корпоративен данък.
Става дума за онези предприятия, които са в процедура на несъстоятелност. Вие знаете, че за тази процедура по несъстоятелност има съответен начин, по който тя се въвежда и ако предприятията в краен случай по тази процедура бъдат закрити, затворени, ликвидирани, продадени, тогава няма никакви проблеми по сега действащото законодателство. Когато обаче е налице хипотезата на оздравителен план, какво става тогава? Самият оздравителен план сам по себе си дава шанс, възможност на това предприятие, което е в процедура на несъстоятелност, да излезе от тази неблагоприятна ситуация за него, тоест да преодолее проблемите, които са довели до тази несъстоятелност и образно казано, да изплува. Това е един шанс за оздравяване на предприятията в несъстоятелност.
И тук се получава един много неприятен проблем - когато има приет план за оздравяване, един от основните елементи на този план обикновено е разсрочване в годините на задълженията на тези предприятия. Обикновено това са голям обем задължения, които са довели до тази несъстоятелност, казано е: до неплатежоспособност на тези предприятия.
Какво става в случаите, когато оздравителният план разсрочи този огромен обем - воденичен камък - от задължения на тези предприятия? Ето тук вече е парадоксът. Получава се така, представете си 100 млн. лв. са насъбраните задължения, които са потопили това предприятие, и в оздравителния план кредиторите са се съгласили тези задължения да бъдат разсрочени за 20, за 30, за 50 години.
Какво става при сега действащия закон? С целия размер на това разсрочено задължение във времето, фактически се увеличава финансовият резултат за годината, когато се е случило това. Да кажем за тази година този оздравителен план е приет, за сегашната календарна година финансовият резултат на това предприятие се преобразува с целия размер на това разсрочено задължение или задължения, което означава, че този размер подлежи на облагане с данък върху печалбата, а по сега действащия закон комулативно данъкът за републиканския бюджет и за общинските бюджети общо това прави някъде около 26-27 на сто. Представяте ли си при 100 млн. задължения, които ти не си платил, да трябва в края на тази година да платиш 26 млн. данък "Печалба" върху един кух финансов резултат?!
Един от най-ясните и чисти случаи за тази слабост в закона, защото това си е точно слабост, бяло поле, e случаят с "Нова Плама". При случая с "Нова Плама" вече повече от една година се поставя този въпрос, независимо че във всички преговори, които бяха водени с ръководството на новия собственик тогава уточнихме, дори аз лично бях поел ангажимента при първата промяна на този данък - данък върху печалбата, да внеса предложение за излизане от тази ситуация и точно това правя сега, защото това е наистина първата промяна на данъка върху печалбата от момента, в който този въпрос беше поставен от собствениците на "Нова Плама".
Как предлагам да решим този казус? И той не е само за "Нова Плама", той е за всички онези предприятия, на които се дава шанс чрез една оздравителна програма да изплуват. Аз предлагам тази печалба, куха печалба, да се преотстъпва, тоест да не нарушаваме технологията на материалния данъчен закон за облагане с данък "Печалба". Той си върви по общия ред, както и при другите предприятия. Когато обаче е налице такъв план за оздравяване и този план за оздравяване е приет и има разсрочени задължения, то сумата на тези разсрочени задължения и печалбата, която би трябвало да плати предприятието въз основа на тези кухи разсрочени приходи, да го нарека образно, тогава тази печалба да се преотстъпва на предприятието, тоест все едно се опрощава. Но при едно условие, не въобще. При едно условие, че предприятието изпълнява стриктно плана за оздравяване, защото ако то го е направило умишлено, ако то съзнателно дори е влязло в несъстоятелност и разсрочвайки задълженията по този начин ги погасява, това вече е извращение на данъчния закон. Затова аз казвам: да, може да остане тази печалба в полза на предприятието, то е все едно, че я няма и няма да му тежи, но при условие, че планът за оздравяване се изпълнява. В момента, в който този план се наруши, в момента, в който договорът между новия собственик и неговите кредитори по този план за оздравяване се наруши, тогава сумата, която се дължи от тази печалба, става изискуема и се дължи на бюджета.
Това е моето предложение. Аз мисля, че то се подкрепя и от господин Стефанов, който се занимаваше по-подробно и конкретно с "Плама".
Доволен съм от предложението на Комисията по бюджет и финанси, която предложи този законопроект да се обедини с общия законопроект и между двете четения такава една норма да бъде вкарана в закона, общия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Откривам дискусията на първо четене по четирите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
За процедура, заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да направя процедурно предложение аналогично на вчерашното, в пленарна зала да бъдат допуснати заместник-министърът на финансите господин Атанас Кацарчев и директорът на Дирекция "Данъчна политика" Стоян Марков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение да бъдат поканени в пленарната зала заместник-министър Кацарчев и господин Марков от Министерство на финансите.
Моля, гласувайте!
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието - моля поканете двамата господа в залата.
Ние продължаваме с дискусията по първо четене.
Господин Папаризов има думата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вчера представих един от законопроектите, но сега бих искал да взема отношение към всички предложени законопроекти.
Положително е това, че Комисията по бюджет и финанси е подкрепила и четирите законопроекта и, естествено, че е целесъобразно на второ четене да бъде подготвен един общ законопроект.
Сега обаче аз искам да се спра на някои от елементите на законопроекта на правителството. Това, което в него следва да бъде подкрепено, е очевидно изменението на данъчната ставка от 20 на 15 на сто за всички стопански субекти; също така измененията, свързани с пропуски и неясноти в действащия закон, даващи възможност за избягване на данъчното облагане; измененията, свързани с намаляване на финансовия резултат, с положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на ценни книжа и търгуеми права на публични дружества при сделки на българските регулирани пазари.

Именно така според мен би трябвало да звучи текстът, който сега се предлага в новата т. 19. В § 3, чл. 2, ал. 3 се предлага да се създаде т. 19, който да гласи:
"19. Цената на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции."
Трябва да бъде точно записано, че става дума не само за акции, но, разбира се, и за облигации, и други ценни книжа на публични дружества. Също така трябва да се разбира, че става дума за търгуеми права именно на публични дружества. Ето защо за второто четене ще предложа съответната по-точна редакция.
Някои от промените, свързани с административно-наказателните разпоредби също са целесъобразни. Но аз не смятам, че промяната в § 18 - фактически да се налагат глоби, когато не се издават съответните документи, са около десет пъти по-ниски сега, тъй като ще са по Закона за ДДС, а не по Закона за счетоводството, това е редно да се направи, тъй като документите, които се визират в Закона за корпоративното подоходно облагане, са доста по-важни и съществени според мен и затова едва ли там трябва да се прилагат нормите, които важат за ДДС.
В същото време положително е и това, че се дава възможност да бъдат признати за разход средствата за доброволно пенсионно и социално осигуряване или застраховки "Живот" за целите на данъчното облагане при условие, че предприятията нямат неликвидни и изискуеми публични задължения, както е записано в закона. Защото всички имат ликвидни и изискуеми задължения към момента на извършване на разходите. Но там би трябвало да се запише "когато нямат забавени публични задължения към момента на извършване на разхода".
От друга страна, не би трябвало да бъде подкрепена по мое мнение отмяната на ал. 3 на чл. 24, предвиждаща необложените с данъци средства и средствата с недоказан произход, формиращи собствения капитал на данъчно задължените лица да се облагат с данък печалба 20 на сто и данък за общините 10 на сто.
Действително има изменения в Данъчно-процесуалния кодекс. Но аз не съм точно убеден дали замяната на нормата тук просто с възможностите за съответните проверки в Данъчно-процесуалния кодекс са, така да се каже, напълно в съответствие с необходимостта такива средства да бъдат облагани.
Не разбирам защо се ограничава и признаването за социални разходи на разходите за градски и междуградски транспорт на работещите, когато няма организиран обществен превоз. Разбира се, тук някой може да възрази и да каже, че като се отменят тези текстове, навярно в малки общини, където има големи предприятия, няма с автобуси да возят работниците от целия регион, а в съответния малък град да има безработица.
Веднага си спомням за община "Девня". Но дали това е методът, за да се накарат съответните големи фирми да взимат повече работници от подобни общини, не съм напълно убеден.
Бих искал също така да отбележа, че има и други неточности, които ще бъдат предложени за второто четене.
Сега обаче искам да засегна някои въпроси, които според мен не са отразени в проектозакона и които би трябвало да намерят място, след като правителството не успя да договори с Международния валутен фонд нулева ставка за печалбата, влагана в инвестиции.
Именно в този закон могат да бъдат променени редица текстове, свързани с амортизационните отчисления, така че действително да бъде предвидена една ускорена амортизация на активите и частично да бъде компенсирано това, че не се прилага нулева ставка за инвестираната печалба.
Също така има възможности да се въведат текстове, които да дават възможност по-гъвкаво да се използва общата маса на амортизационните отчисления, за да могат предприятията чрез ремонтите да осъществяват една по-цялостна съответно дейност за подобряване ефективността на производството.
Например би могло да се приеме нов § 2а, който да предвижда в чл. 22, ал. 2 да се създаде нова категория активи. Не зная господин Кацарчев какво мисли по този въпрос. Но в нея да бъдат включени компютрите и софтуера от категория втора и за тази нова категория да се предвиди амортизационна норма поне 50 на сто, да могат компютрите действително за две години на първия етап да се амортизират. През следващите години тази амортизационна норма постепенно може да се увеличава. Същевременно в ал. 3 на същия член следва да се увеличат годишните амортизационни норми, особено по отношение на другите дълготрайни активи от категория "в". Примерно там поне могат да станат 25 на сто.
В чл. 23, ал. 2, наред с промените, които сега се предлагат в § 3, е целесъобразно да се възстанови старият текст, преди последното изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане на т. 21, което позволяваше да се зачитат за разход ремонтите в рамките на общите амортизационни отчисления.
В допълнение, ако действително правителството желае да стимулира инвестициите, би могло да се запише още едно допълнение - че правото по тази точка не се погасява с изтичането на данъчната година. Така средствата за амортизация биха могли да се използват за едни по-крупни ремонти през следващата година и действително амортизационните отчисления да станат един допълнителен източник за усъвършенстване, осъвременяване на производството.
Би следвало новите изисквания към работодателите във връзка с редицата промени в Кодекса на труда да бъдат отразени съответно и в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така че да бъдат направени изменения. В този смисъл ще предложа изменения за второто четене.
Следва да отбележим, че социалните разходи по чл. 36, ал. 1 сега се облагат еднократно при източника с данък съгласно чл. 48, ал. 2 в размер 20 на сто. Сега обаче, когато се намалява общата данъчна тежест на данък печалба и данък за общините и общо ще бъде някъде към 23,8 на сто, е очевидно, че много фирми, вместо да извършват социални разходи, ще предпочетат да си назначат още един бодигард може би или да си направят ремонт на дома. Защото тогава те ще заплащат за разходи, несвързани с дейността, общ данък, който ще бъде несъществено по-висок от 20 на сто.
Така че е редно, след като се променя данък печалба и тези 20 на сто, с които еднократно се облагат социалните разходи, да бъдат намалени поне на 18 на сто.
Аз не смятам, че това ще бъде голяма загуба за фиска, но действително ще кара съответните фирми да предпочитат да извършват социални разходи, а не разходи за луксозно обзавеждане на фирмите, например. Би могло намалението да бъде и по-значително.
Именно в този смисъл могат да се направят редица допълнения и да се обсъдят на второ четене. За да може действително законът да даде допълнителни стимули за инвестиции чрез промяната на нормите, свързани с амортизацията, а също така да се създадат условия действително за извършване на социални разходи, като облекчи еднократното им облагане и, така да се каже, уеднакви обхвата на задълженията на фирмите по изменения Кодекс на труда и обхвата тук в закона, който разглеждаме.
Бих искал да кажа две думи и за законопроектите на другите колеги, които са внесени, - на господин Искров, който подкрепям, също така и на господин Муравей Радев. Радвам се, че комисията като цяло ще изработи, още веднъж подчертавам, един общ законопроект и се надявам, че с тези предложения, които ще направя на второ четене, действително ще може да се създаде един закон, който в сегашните условия да стимулира инвестициите и да послужи като един стимул за икономически растеж. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Муравей Радев - заповядайте, имате думата.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, това е един наистина основен материален данъчен закон, който има много пряко отношение към икономическата активност на бизнеса. Това е един закон, който би могъл по пряк и достатъчно бърз начин както да стимулира, така и обратно - да забави икономическото развитие, защото може да даде облекчения, но може и да затрудни инвестиционния процес на активната част от бизнеса. И поради тази причина е особено важен.
Според мен основното и най-голямо предимство на предложения законопроект е втората стъпка за намаляване на данъчната ставка - от 20 на 15 на сто, за така наречените "големи фирми" и изравняване с така наречените "малки фирми", които да плащат общо 15 на сто данък върху печалбата.
Спомняте си, че преди една година за първи път беше направено такова много голямо намаляване, защото от 25 на сто да стигнеш до 20 на сто, процентни пункта да ги намалиш - това е огромно намаление. И сега втората стъпка със същия размер - още 5 на сто, действително дава едно много голямо облекчение на всички предприятия, които печелят.
Ако си спомняте дебатите, които имахме по този въпрос, аз винаги съм защитавал тази крачка пред онази, която беше свързана с нулева ставка на данък печалба при реинвестирана печалба. И сега няма да се връщам отново да обяснявам, че много голяма част от фирмите вече са инвестирали огромна част от своите средства и ако за тях нулевата ставка е върху реинвестираната печалба, тя на практика с нищо не ги ползва, ползва само новите инвестиции. Това е хубаво, но се стига наистина до едно изкривяване, на което бяхме свидетели до 1995 г., когато имаше подобна мярка, която действаше, и знаем докъде бяхме я докарали тогава. Така че за мен това е една сериозна положителна стъпка с второто голямо намаляване размера на данъчната ставка от 20 на 15 на сто.
Има обаче няколко неща, които трябва да се изяснят по-нататък от намеренията, които бяха изразени, за корекции в този данък и това, което е написано в законопроекта. Най-напред се чуваше за някакви еднократни данъци, облагане на банкови трансфери. Доколкото разбрах, правителството се е отказало от тези намерения, но това трябва ясно да се каже. Ясен сигнал трябва да бъде излъчен към бизнеса дали България ще има или няма да има такива облагания, на тези преводи.
Също така увеличението на цената на телекомуникационните връзки с 10 на сто. Може би е необходимо известно обяснение за тази крачка, аргументация за нея.
Също и облагането на допълнителното пенсионно осигуряване, на средствата при изхода - дали цялата сума и защо, ако това е така, или, както беше - онази част от средствата, които се изтеглят на месечни вноски като допълнителна пенсия за онези, които са направили тези отчисления предварително.
Тук въпросът, който вече дори е облечен в отделен законопроект, внесен от господин Искров и група народни представители, с който се предлага данъкът за провизиите, когато над 10 на сто от кредитния портфейл е съставен от лоши кредити, да отпадне. Аз не бих приел това по няколко причини. И една от основните е, че един кредитен портфейл от над 10 на сто лоши кредити е голям негатив за която и да било банка. Ние говорим за европейски критерии, говорим за банкова система, която вече почти цялата е частна, говорим за регулации, които по един или друг начин ни правят съизмерими със световната банкова система. Утре ще станем членове на Европейския съюз, трябва да приемем критериите на тяхната единна банкова система, единна валута. Ами, има ли друг начин, по който да принудим банковата система да поддържа достатъчно добър кредитен портфейл след онази криза, след погрома от 1996 г., когато наистина се натрупаха огромни, огромни несъбираеми кредити, тежащи и до днес на голяма част от банковата система?
Народните представители от мнозинството премахнаха, т.е., декриминализираха деянието "раздаване на лоши кредити". Говорихме достатъчно преди една седмица по този въпрос. Особено след тази крачка освобождаването й от данък печалба за лоши кредити над 10 на сто вече ми се струва малко множко и минава отвъд приемливата черта, която да дисциплинира все пак по някакъв начин банковата система в България. Още повече, че един опитен банкер, един опитен мениджмънт е в състояние почти винаги така да моделира структурата на своя кредитен портфейл, щото да няма никога данък печалба в края на годината, т.е., да злоупотребява с фискалните интереси на държавата. Това, което днес съществува, е една възможна спирачка все пак в тази насока на една, то дори не е и престъпна умисъл, това е банков интерес да плаща по-малко данъци. И тук вече трябва между този банков интерес и интересите на държавата като цяло да се намери един разумен компромис.
Аз обаче смятам, че в сегашния законопроект за данъка върху печалбата е възможно да се сложат още няколко норми, които не биха поставили под заплаха приходната част на бюджета, но от друга страна биха могли в много по-голяма степен от тази, която сега е застъпена в законопроекта, да стимулират икономическата активност на бизнеса. И те са поне в няколко насоки.
Най-напред, казахме: няма нулева ставка върху реинвестираната печалба. Намаляваме с 5 на сто данък печалба - това е чудесно. Но как по-точно стимулираме инвестициите? Как? Оттук не е ясно. Защо да не освободим част от печалбата, ако в резултат на инвестиции се използват внесените средства в дружествен капитал или от увеличението на капитала? Ето ви един конкретен начин, по който... Аз бих предложил 10 на сто от онази сума, с която дружественият капитал участва в инвестиции за развитие на производството, с нея да се намали облагаемата печалба. Съвсем не е заплаха това за фиска, но от друга страна е много реален стимул именно за инвестиране.

Господин Папаризов вече говори за ускорената амортизация. След като няма нулева ставка за реинвестиране, това е вторият много сериозен инструмент, който би могъл да окаже много силно влияние върху активността. Според мен - и аз това съм го казвал много пъти - време е да помислим за една нова група активи, които да бъдат заделени от досега съществуващите групи. Те да бъдат извадени от тях и това да бъдат високотехнологични активи, онези, които се амортизират не вследствие на своето използване, не от това, че се амортизират от експлоатация, а от това, че остаряват морално. И не става въпрос само за компютрите. Има още немалка част. Пак казвам, че трябва да обособим цяла група, в която да действа тази ускорена амортизация. Тя може да е 50 процента, може да е за две години, може да е за три години, но не за пет, не за десет, както е сега. И тук в тази посока има огромен резерв за стимулиране на икономическата активност. Нали затова говорим непрекъснато. България вече достигна този момент, в който е в състояние... (Неразбираеми реплики от народния представител Ахмед Юсеин.) Искате ли думата, господине? Ако искате, елате и кажете нещо, но не ме прекъсвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много ви моля, не влизайте в диалог!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Може ли такова нещо? Говорим за сериозни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължавайте, господин Радев. Моля за тишина, колеги!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
И така, ако наистина сме загрижени за създаване на икономически растеж, който да е не само висок, но и устойчив, това е една възможност, която не заплашва фиска. Това искам да подчертая. Ускорена амортизация на отделна група високотехнологични активи.
Какво стана с т.нар. стимулиране при разкриване на нови работни места за намаляване на безработицата? Има ли възможност чрез този закон да подобрим тази ситуация, да стимулираме работодателите да разкриват работни места и то не само защото производството му го изисква? Ако производството го изисква, той ще си го назначи дори и да има някаква глоба. Но аз говоря за другия случай, когато за него е почти равностойно. Ако му дадеш стимул, той ще назначи. А новото назначение означава по-малка безработица. Бихме ли могли да го направим? Да, и ние предложихме подобно нещо. Аз мисля, че то е напълно приемливо. И тези предложения, които сега правя, са обсъждани със сегашния екип на Министерството на финансите. Те не са паднали от небето. Това беше проигравано още преди 5-6 месеца като възможности за влагане в тези данъчни закони с определен ефект. Затова казвам, че фискът няма да пострада от тях.
Например, защо с работната заплата и социалното осигуряване, т.е. всички трудови разходи за новоразкритите работни места, защо с част от тази сума отново да не намалим облагаемата печалба?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ние я намаляваме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Вижте, така е написано това, с което намалявате, господин Искров, че едва ли ще намерите 50 човека в България, които да се възползват от тази норма. Видях какво е написано. Така е направено, че никой не може да мине бариерите. Направете го, щом искате, но го направете да бъде действено, да се възползват и работодатели, и работници и да се намалява безработицата. Най-лесно е да дадеш една идея и така да я обвържеш със спънки, че да не можеш да опреш до нея докато си жив.
Затова аз предлагам 1/10 от цялата сума на работната заплата, дадена на новоразкрити работни места, с нея да се намалява облагаемата печалба. И това може да бъде установено много лесно: средносписъчният състав на персонала тази година към миналата година, ако има ръст, веднага този ръст по средната работна заплата, по социалните осигурявания, които се плащат, и се изчислява за две минути. С тази сума да се коригира облагаемата печалба. Ето ви реален, действен начин да се стимулира и разкриването на нови работни места. Ако ние наистина искаме да направим това, което казваме, това е пътят. Другият път е да казваме, че това е нещо, а в същото време да създаваме такива пречки, че то да бъде неизпълнимо. Само че това много лесно се разбира.
И затова аз призовавам наистина като народни представители, които са се ангажирали да стимулират икономическия растеж, висок и устойчив, да приемем подобни предложения между двете четения. Такива ще направим и аз, и моите колеги и се надявам всички тези неща да видят бял свят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Моята реплика е по-скоро въпрос към господин Радев. Той засегна § 6, където се предвижда еднократно да се обложи по § 10 с 10 на сто увеличението на цените на телефонните услуги. Не разбрах той приема ли това или не, защото това наистина може да е един начин да се подобри печалбата на БТК, но от друга гледна точка, това може да се използва от всички мобилни оператори да вдигнат заедно цените и да създадат една доста сериозна маса печалба. Така че аз лично съм много раздвоен по тези текстове. Не разбрах неговото мнение и затова бих искал да го чуя.
Иначе освен това, което предложих за ускорената амортизация, идеята за специалните облекчения за разкриване на нови работни места по една по-достъпна форма я приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За втора реплика има думата госпожа Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам различни закони ли четем, но в закона, който ни е предложен от Министерския съвет, в § 3 това, което каза господин Радев, много ясно се вижда, че се предлага намаляване на финансовия резултат със сумите за трудовото възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателите за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко заето лице по трудово правоотношение за не по-малко от три месеца в рамките на същата данъчна година, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно.
Не виждам какъв е проблемът във връзка с това. Може би имате друг закон, господин Радев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Радев, имате думата за дуплика.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Правилно, господин Папаризов, не сте разбрали, защото и аз не разбрах и поисках обяснение точно по този въпрос. Поисках аргументи от вносителите - кое от двете, за което говорите и защо е така. Бих се съгласил, ако аргументите са достатъчно убедително. Понеже не ги знам и аз, затова попитах.
Госпожо Георгиева, аз много ясно се изразих: има подобна норма, но можете така да я ограничите, че тя да бъде нищожна като изпълнение. Вие сама я прочетохте преди малко. Човек трябва да е три години безработен и при това трябва да получава и социални помощи. Да, сигурно бихме намерили една малка част от хората, които отговарят на тези условия. Но аз говоря въобще. Говоря въобще, защото най-активната работна сила, която може да бъде полезна някому, не е амортизирана три години, забравила за какво става дума и загубила своите трудови навици или своята квалификация. Тук става дума за разкриване на нови работни места, които да дърпат икономиката. И там трябват действени хора, хора, които могат и знаят. Защо ги елиминирате тях? Защо тях ги оставате настрани? Сложете ги и тях. Аз това ви казвам, сложете ги и тях на пазара. Може да си три месеца без работа, може да си един месец без работа, но ти си квалифициран специалист, ти си чудесен работник. Предприятието примерно е фалирало, а не че ти си виновен, че си останал без работа. Защо ако на теб ти създадат едно ново работно място, няма да облагодетелстваш работодателя с тази норма, а трябва да чакаш след три години, когато минат твоите три години, я се пенсионираш, я си жив дотогава, и едва тогава тази норма да бъде включена. Това беше мисълта ми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли желаещи да вземат участие в дискусията?
Има думата за изказване господин Иван Искров.


ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз пак ще бъда много кратък, тъй като наистина съм много облекчен, че законопроектът е на Министерския съвет и тук са министъра на финансите и господин Кацарчев, неговия заместник. Те вероятно ще отговорят доста добре на повдигнатите въпроси с основание от господин Папаризов и господин Радев, що се касае до новото третиране на положителните разлики от инвестиции в ценни книжа на тези телекомуникационни връзки и др.
Аз ще взема отношение само по двата въпроса, повдигнати от господин Радев - по отношение на провизиите, тъй като касае законопроект, чийто вносител съм аз и група народни представители, и който пряко е записан, и точно така е записано в нашата предизборна платформа: "Премахване на облагането на провизиите за лоши кредити". Но преди това все пак искам да кажа: господин Радев, ние сме готови да обсъдим в Комисията по бюджет и финанси и да предложим за второ четене каквато норма считате за добра по отношение на разкриване на нови работни места. Но малко популистки звучи изказването: видите ли, че ние по този начин ограничаваме наемането и се мъчим по някакъв начин да направим неприложима нормата. Напротив, Вие предлагате една десета от печалбата да бъде признавана, ние предлагаме десет десети от печалбата да бъде признавана. Тоест, цялото възнаграждение и социални осигуровки, които дължи работодателят. Но все пак предвиждаме някакъв начин да не се заобикаля тази норма. Защото аз бих задал контра въпрос: а какво става с прословутата изобретателност на българина, който може да наема през месец и да открива нови работни места, след което да ги закрива и пак, и пак, и пак? Така че аз мисля, че тук няма да има никакъв спор, ако Вашата експертиза може, все пак 4 години сте министър, да влезе в действие и да предложите една добра норма. Аз не виждам проблеми да я приемем. Ясно е, че целим едно и също. Във Вашето изказване прозира същото.
Що се касае до проблема с провизиите, аз съжалявам, че пак ме дърпате към област, в която съм се занимавал много години и е хубаво все пак тук да го чуе професионалната общност, че Вие не защитавате една такава втора теза. Господин Радев, в Европейския съюз няма такава практика, за която Вие говорите. Не било съвместимо с критериите на Европейския съюз, видите ли, 10-те процента кредитен портфейл лош и т.н. И щели сме да направим банкерите по-предпазливи. Няма такава норма. Тази норма беше създадена единствено, позволявам си да го кажа, в главата на госпожа Дора Андреева 1997 или 1998 г. Аз съм присъствал на тези дискусии. Няма такава норма и няма такава норма, казвам го трети път, в страните, към които се стремим. Няма такава норма и в други страни, които се наблюдават от Световната банка и Международния валутен фонд.
По тази причина Българската народна банка многократно е предлагала на Министерството на финансите, мисля през 3 години, да отпадне тази забрана. Не може да облагате загубата. А провизията, казвам още веднъж, много добре се регламентира с една Наредба № 9 на Централната банка за класификация на рисковите експозиции и тяхното провизиране и не ми се ще да занимавам уважаемите народни представители с много специфични термини, но мога да поясня тези неща на друго място, ако желаете. Има специфични, има общи провизии. Специфичните провизии не се облагат никъде. Това е все едно да облагате загубата на едно предприятие.
Казвате щяла да се манипулира печалбата преди данъчно облагане с размера на провизиите. Ами, другите провизии, които са по четири класификационни групи - уважаеми колеги, пак няма да влизам в подробности, ако, разбира се, господин Радев не желае - но те дават достатъчно или нека да кажем останалите 90 процента от кредитния портфейл, от рисковите експозиции, господин Радев, дават достатъчно възможност за манипулация, стига банката да иска. Така че аз си мисля, че с отпадането на разпоредбата, мисля, че беше чл. 23, т. 2, просто ще възстановим една справедливост, която предишното правителство несправедливо - мисля, че беше отчетено като грешка и неслучайно, ако не се лъжа, и господин Жотев като вицепремиер беше поел някакви ангажименти преди изтичане на мандата, мисля, че и част от Министерството на финансите - да отпадне тази разпоредба. Не е справедливо и не е логично. Никой в света не облага загуба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Искров.
За реплика има думата господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Искров, вижте, дали ще чуе за сетен път банковата общност днес нещо или няма да чуе, това изобщо не ме засяга. Аз не работя на тъмно и това, което мисля, го казвам ясно, така че да го чуят всички. И както съм го казвал сега, така и миналата, и по-миналата година по този въпрос моето мнение е такова. Според Вас може да не е правилно, но за мен то е такова. Не искам да го крия и го казвам на всеки един, в това число и на Вас.
Вие може да сте прави, че в Европа нямало такава норма, но в Европа няма и такава банкова система, която бе така жестоко пострадала преди 4 години, че бе поставена на колене. И че, ако искаме спокойно и бавно, и постепенно да излезем от тая криза, трябва да направим нещо, а не да махнем отново всички бариери и да дадем възможност да се случи това, което се случи преди 5 години. Ето, това е моето притеснение и нищо друго. И то не е лично. То е в интерес на държавата в крайна сметка. Ако това не се разбира, не знам за какво става дума.
Вие не сте разбрали какво казах преди малко по отношение на стимулите за ново работно място. Не казах с 10 процента печалбата, господин Искров, а казах с 10 процента от масата на работната заплата и социалните осигуровки. Тази маса може да бъде по-голяма дори от цялата печалба. Това, което и Вие казвате. Може би не сте ме разбрали. Но това е моето предложение - не 10 процента от печалбата да се намали, а печалбата да се намали с 10 процента от труда и социалните осигуровки на новоразкритите работни места. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Радев.
За дуплика има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин Радев, все пак говорим за прозрачност и за нов морал в политиката и аз не мога да не взема дуплика.
Аз също на светло предлагам и защитавам своите тези. Това означава обаче, че сте лъгали банковата общност, тъй като много пъти, заедно с Вас сме били по коктейли и на други места, и знам какво сте обещавали. Това могат да го потвърдят много хора от банковата общност.
Що се касае до Европа, която постоянно давате за пример, очевидно не познавате практиката в Европа. Имам предвид конкретно в банкирането. Вие говорите, че в Европа няма такава банкова система като в България. Господин Радев, казвам, че в момента по показателите "ликвидност" и "капиталова адекватност", двата основни показателя, които са Ви - Базелският комитет за банков надзор и европейските директиви, господин Радев, нашата банкова система е с по-добри критерии от много европейски банкови системи към момента.
Позволявам си да кажа, че съгласно директивите на Европейската общност изискванията са за 6 млн. еврокапитал. Голяма част от нашите банки са с много по-голям капитал от тези минимални изисквания. И това го заявих и на Смесения парламентарен комитет, когато защитавахме позициите имаме ли действаща пазарна икономика или не. Позволявам си да кажа, че във всички страни с развита пазарна икономика, към които се стремим, минималната капиталова адекватност е 8 на сто, уважаеми господин Радев. Капиталната адекватност за българската банкова система е многократно над тези минимални изисквания и многократно над изискванията на Централната банка - госпожа Георгиева като по-веща в тези въпроси би могла да ме поправи, но мисля, че беше 12 процента. Към момента е над 30 процента. Нашите банки са свръхликвидни. Това е следващият показател.
Така че мисля, че е много безотговорно от трибуната на Народното събрание да се отправят критики към финансова система, която по някои от показателите превъзхожда системите, които цитирате.
Пак искам да се върна на 10-те процента. Ние предлагаме десет десети от разходите за труд и социални осигуровки, а не една десета, както предлагате Вие. Просто Ви моля да намерите по-добра формулировка на този член от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа! Бих искал да изразя задоволството си от конструктивния дух, в който тече обсъждането на данъчните закони в парламента. Мисля, всички разбираме, че това е една доста специфична материя и приветствам това, че дискусията се води на професионално равнище и се дават конструктивни предложения, вместо да се правят опити за трупане на политически активи.
С ваше разрешение бих искал да взема отношение по няколко от предложенията, преди да дадете думата на господин Кацарчев да защити останалата част от законопроекта.
Първо, понеже на няколко пъти стана дума за намаляването на облагаемата печалба с разходите за работна заплата, напълно подкрепям казаното от господин Искров, че нашето предложение е по-добро за тези, които искат да наемат дълготрайно безработни, в смисъл, че облекчението няма да е 10 на сто, а сто на сто от средствата, похарчени за работна заплата за дълготрайно безработни. Защо само за дълготрайно безработни? В България безработицата е голям проблем, което всички съзнаваме. Проблемът е особено остър не за добре квалифицираните работници, които по една или друга причина са временно безработни, но след няколко месеца може би ще си намерят друга работа и отново ще получават заплата, но проблемът е за хората, които с години са безработни, вече нямат право да получават помощи за безработица и са на едни мизерни социални помощи, които за съжаление държавата засега не е в състояние да ги подобри. Те постепенно отпадат от обществения живот, те губят самочувствие. Нека именно тях да стимулираме, нека да разрешим на фирмите да си намаляват печалбата със сто на сто от разходите, които са направили за заплати на дълготрайно безработни.
Другият въпрос, който бих искал да засегна, повдигнат от господин Папаризов, е за освобождаване на облигациите наред с акциите и с търгуемите права от данък върху печалбата, тоест нулев данък върху капиталовите печалби.
Мислихме, господин Папаризов, върху този въпрос сериозно. Това, което ни притесни и ни накара да изключим от законопроекта този вид ценни книжа, е, че те са друг по качеството си вид актив. Те не са дялове, а те са фактически дълг. Какво ще попречи на банките да оформят защо не всичките си заеми като облигации? Защо да не ги лисват на борсата и по този начин да избегнат облагането върху печалбите от тях. Отговорът може да бъде: да, но лихвите така или иначе ще се облагат.
През работния си стаж в Лондон съм виждал десетки начини да се избегне облагането на облигации чрез умното им и хитрото им структуриране. Защо да не се направят облигации с нелув купон, който доходът е само от повишаване на цената? Уверявам ви, че има десетки начини и сега мога да седна и за един час да измисля поне десет начина да се избегне облагането на заемите, които ние искаме да обложим, облагането на доходите от банковите кредити чрез структурирането им като облигации. Това е целта на изключването на облигациите от тази мярка.
На трето място за ускорената амортизация бих искал да кажа две думи. Оценяваме ролята, която би могла да изиграе ускорената амортизация, като временна алтернатива или не на нулевата ставка върху данък печалба. Обаче в интерес на фиска, аз тук не съм съгласен с господин Радев, за да не заплашим целостта и стабилността на фиска през следващата година, заедно с Международния валутен фонд се договорихме да не включваме ускорената амортизация върху някои видове активи като част от данъчните промени. За разлика от нулевата ставка върху данък печалба за реинвестирани печалби, Международнят валутен фонд не възразява по принцип срещу ускорената амортизация и има пълна възможност през следващата година при повишени приходи, при повишен икономически растеж да предвидим едни такива мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Заместник-министърът на финансите господин Кацарчев има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин министърът и господин Искров дадоха отговори на някои от повдигнатите въпроси, а аз ще се ангажирам само с тази част, на която не е отговорено.
Господин Папаризов имаше питане относно транспортните разходи. Режимът, който се предлага в момента, е те да бъдат изписвани като разход, с който се намалява печалбата. Досега имаше различно тълкуване по отношение на транспортните разходи, така че те се облагаха и с окончателен данък. В момента законът предлага по-благоприятен режим за работодателя, когато осигурява транспорт на работниците и служителите си, но при условие, че няма такъв обществен.
По отношение на разходите за ремонт в рамките на общите амортизационни отчисления. Това беше направено миналата година пак поради една причина - голямата част от активите на територията на страната са силно амортизирани. Ако ние върнем тази норма, това означава, че на практика всеки един разход за ремонт ще отива за увеличение на облагаемата печалба, а задачата не е такава. Идеята е тези разходи за ремонт, които са в рамките на една нормална амортизация, като ние няма да отчитаме всъщност каква е тя в момента, а считаме, че все едно активът е новозакупен, да облекчим по този начин самото предприятие. Ако предприятията имаха достатъчно пари, те биха били в състояние да си закупят нови активи и тогава ние ще променим нормата, но всички знаем в какво състояние се намира индустрията ни.
По отношение на социалните разходи за окончателния данък върху тях от 20 на сто. Грубо сметнато загубата е 8 млн. лв, но тук не става въпрос за загубата, а става въпрос за принципа. По принцип голяма част от ставките, които касаят окончателен данък, са по-ниски от общата ставка, плащана за данък печалба за републиканския бюджет и за общините. Така че не смятаме, че на този етап те следва да бъдат намалявани, поради тази причина, че те действително са малко по-ниски от фактическия данък печалба. Те се доближават, но все още остават по-ниски.
По отношение на питането от господин Муравей Радев за банковите трансфери - няма да има облагане на банковите трансфери категорично.
По отношение на телекомуникационните услуги. В чл. 2а от закона има определение, съгласно което се казва кога една такава услуга се счита за залог в хазартна игра и кога не е такава. На тази база и впоследствие на развитието на всички тези електронни медии се оказа, че някои от тези игри са буквално на ръба на хазарта. Ние не ги приравняваме на хазарт, тъй като данъчният закон не е закон за хазарта, но от тази гледна точка смятаме, че те би трябвало да поемат почти еднаква тежест с тези, които организират хазартни игри, тъй като е много близко: има обаждане и след това получаваме награда под някаква форма.
По отношение на амортизациите, тук мисля, че господин Велчев каза нещо.
Нашата идея беше следната. Има няколко варианта на стимулиране на инвестициите. Единият от вариантите беше да се намаляват постепенно данъчните ставки и така да остават малко повече пари. Другите варианти са вързани с това да се ускори амортизацията и да се намалят социалните плащания на работодателите. Засега е избран вариантът с намаляване на ставките, тъй като трудно бихме акумулирали всички начини наведнъж в един закон, при положение, че чакаме тежка година. Знаем, че ръстът на икономиката върви надолу, нещата около нас не се развиват много добре. Така че от тази гледна икономическа точка смятаме, че не можем едновременно да насложим всички облекчения за бизнеса.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Но не сте се отказали от идеята, нали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Да, това остава. Но можем да го направим евентуално догодина при обективни икономически условия. Тоест, да видим дали държавата може да се откаже от тези суми в полза на самите работодатели и предприемачи.
Мисля, че това бяха въпросите. На другите беше отговорено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на четирите законопроекта.
Съгласно чл. 68, ал. 1 дискусията по четирите законопроекта се води едновременно, но гласуването и приемането на първо четене става поотделно съобразно хронологическия ред на постъпилите в деловодството на Народното събрание законопроекти.
Подлагам на гласуване законопроекта на народния представител Иван Искров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 145, против 1, въздържали се 4.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народния представител Иван Искров и група народни представители на 13 септември 2001 г., е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Атанас Гагаузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 110, против 46, въздържал се 1.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народните представители Атанас Папаризов, Георги Пирински и Атанас Гагаузов, е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народния представител Муравей Радев на 25 септември 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 38, против 106, въздържали се 8.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народния представител Муравей Радев на 25 септември 2001 г., не е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2001 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 131, против 5, въздържали се 32.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 1.11.2001 г. е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата за доклад на Комисията по бюджет и финанси председателят на комисията господин Иван Искров.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!

"ДОКЛАД
по законопроект № 102-01-13 от 1.11.2001 г.
за изменение и допълнение на
Закона за данък върху добавената стойност,
внесен от Министерския съвет

На заседания, проведени на 6 и 8 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на финансите Милен Велчев и от заместник-министъра на финансите Атанас Кацарчев.
Основните промени, целящи подобряване на законовите условия за администриране на данъка, са следните:
1. Намалява се срокът за възстановяване на данъчен кредит от четири на три месеца - това ще подобри обращението на оборотния капитал, като същевременно данъчната администрация ще разполага с достатъчно време за установяване на необоснованите претенции за данъчен кредит.
2. Въвежда се начисляването на данък върху добавената стойност на износа на програмни продукти (Софтуер) със ставка нула процента, вследствие на което тези доставки ще бъдат с право на данъчен кредит.

3. Облагаеми доставки стават доставките на регистрираните/разрешените за употреба в страната от министъра на здравеопазването лекарствени продукти, с изключение на технически и помощни средства за инвалиди.
4. Прецизира се обхватът на вноса на стоки, освободени от данък върху добавената стойност, а именно: премахва се възможността акцизни стоки да са предмет на помощи, освободени от данъка при внос, както и регламентиране на организациите, за които е предназначена помощта; ограничава се освободеният от данък внос на леки автомобили за инвалиди с първа група инвалидност. Промените целят ограничаване възможностите за избягване на данъка при внос на стоки.
При обсъждането на законопроекта бяха зададени много въпроси, на които заместник-министър Кацарчев даде подробни отговори.
От Дирекция "Европейска интеграция" беше изразено становище, че законопроектът не е съобразен с изискванията на чл. 2 от Шестата Директива, според който на облагане с данък върху добавената стойност подлежат само възмездните доставки на стоки и услуги.
Представителите на Министерство на финансите поеха ангажимента всички предложения по законопроекта да бъдат обсъдени, като се дадат мотивирани становища по тях.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: "за" - 10 народни представители, "въздържали се" - 2.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност беше разпределен освен на Комисията по бюджет и финанси, също така и на Комисията по икономическата политика.
Кой ще прочете доклада?
Господин Юнал Тасим, заповядайте да прочетете становището на Комисията по икономическата политика по законопроекта. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание становище на Комисията по икономическата политика по законопроект № 102-01-13 от 1.11.2001 г. за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
"На извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на заместник-министъра на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Предлаганият законопроект има за цел да подобри законовите условия по администрирането на данък "Добавена стойност" и да създаде по-благоприятни условия за икономическите субекти.
Въвежда се данък "Добавена стойност" върху туроператорската дейност, като туроператорите и туристическите агенции получават право на 65 на сто от данъчния кредит.
Разширява се обхватът на доставките, считани за износ, като в него се включват и тези, свързани с прехвърлянето на собственост върху софтуерни продукти. С предлаганата промяна за този вид доставки ще се начислява ДДС със ставка 0 процента, с право на данъчен кредит. Срокът за възстановяване на данъчния кредит се намалява от 4 на 3 месеца, което безспорно ще подобни обращението на оборотния капитал и като цяло ще има положителен ефект върху икономиката на страната.
Доставките на лекарствени продукти, с изключение на медицинските изделия, стават облагаеми доставки. Производителите на лекарствени средства ще начисляват данък "Добавена стойност", но още могат да възстановяват данъчния кредит.
Премахва се възможността да се освобождават от ДДС акцизни стоки, предназначени за дарения и помощи. Ограничава се освободеният от ДДС внос на леки автомобили от инвалиди. Засилва се административно-наказателната отговорност за лицата, нарушаващи разпоредбите на закона.
В хода на обсъжданията някои депутати изказаха резерви относно целесъобразността от въвеждането на ДДС върху туроператорската дейност и опасения за влошаване на конкретните позиции на българския туристически пазар.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тасим.
Откривам дискусията за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Радев, заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Дами и господа народни представители! Този е един от законите, който е предизвиквал много спорове през последните години и в обществеността, и в Народното събрание, и в правителството. И аз смятам, че това, което сега се предлага, има няколко добри и няколко не толкова добри страни.
Безспорен плюс е онова, което още в началото се опитва допълнително да поясни понятието "стока".
Една голяма част от споровете, дори и съдебни, произтичат точно оттам - дали нещо е стока, дали сделката е облагаема или не, и оттам вече дали се дължи или не данък "Добавена стойност" за една или друга операция. И опитът, който е направен да се поясни това понятие, е в добра посока.
Също така положително е това, че се разширява обхватът на стоките, които се считат за износ. Знаем, че те не се облагат, освободените сделки не се облагат, обаче за тях не се полага данъчен кредит, а тази сделка е за износ, което означава, че не се начислява данък "Добавена стойност", но получава данъчен кредит. Това е двойно облекчение и точно този списък се увеличава с новия чл. 14, т. 8 - "Прехвърляне права на интелектуална собственост на програмни продукти от производители, регистрирани по ред, определен в правилника за прилагане на закона".
Това е добре, още повече, че наистина имаше една сериозна обществена дискусия по този въпрос, една дискусия, която виждам, че е намерила добро решение. Остава обаче да бъде продължена и по-нататък, още една крачка да се направи в тази посока и тази крачка е да се даде възможност на гражданските формирования, и най-вече на гилдията на специалистите по софтуер, те да вземат участие при лицензирането на онази структура, която би могла да се произнася кое наистина е стока за износ от този род и кое е измама. Тъй като по този начин са възможни огромни измами, които да източат сериозни суми от данъчния бюджет. Така че бих препоръчал по-нататък в този ред, който ще бъде разписан в правилника, да се даде подобаващо място и на професионалната гилдия.

Следващият момент е за намаляването на срока за връщането на данъчен кредит от 4 на 3 месеца. Това е положителна стъпка. А у мен остава само едно малко безпокойство дали е достатъчен срокът, в който данъчната администрация ще съумее да отдели измамниците от онези, които работят в съответствие със закона. Защото една голяма част от измамите в данъка добавена стойност, а те са най-големите данъчни измами, защото там се борави с най-големи суми, се дължат и на недостатъчната възможност като време да се извършат всички насрещни проверки и да се установи по безспорен начин, че този данъчен кредит наистина се дължи и трябва да бъде възстановен. Това е малкото ми притеснение. Надявам се, че с все по-бързото навлизане на информационната система и на добрата комуникация между отделните контролни органи в страната този шанс на измамника ще става все по-малък. Така че приветствам и тази мярка, залегнала в данъка.
Сега няколко недостатъчно приятни промени, които следват по-нататък в закона. Едната от тях е, че се облагат с данък добавена стойност и лекарствените средства, българско производство. И това не е добре както за потребителите, при все още значително ниската покупателна способност, особено на възрастните хора, но от друга страна, това намалява сериозно конкурентоспособността на българската фармацевтична промишленост, така че и от двете гледни точки тази мярка няма да бъде посрещната добре. И не знам дали чак толкова много се налага да бъде приложена.
Има един въпрос, който нашумя последната година - година и половина. Това е така нареченият отказ от данъчните органи за възстановяване на данъчен кредит, тогава когато има една верига от препродажби и някъде насред веригата се окаже една фирма-фантом. И въпросът се поставя за онези фирми, които са редовни, изрядни. Дали те би трябвало да пострадат от това, че една измамна фирма вътре във веригата се е оказала фантомна. Това е и така, и не е така. Така е дотолкова, доколкото всички те, с изключение на едната, да кажем, са изрядни. Не е така, доколкото държавата не може да върне нещо, което не е получила. Няма как да стане - да върнеш нещо, което не получаваш. Защото в един крайно отдалечен случай целият държавен бюджет би могъл да отиде там.
Тъй като въпросът е много сериозен и отговорен за стабилността на държавата като цяло, аз приветствам това засилване на правото на данъчния орган да откаже данъчен кредит по такъв повод. Това в никакъв случай обаче не променя нуждата и необходимостта от търсене на подходящо решение. Мисля, че вече има няколко такива, но не зная докъде е стигнала данъчната администрация по отношение избора на най-подходяща форма, чрез която би могъл този проблем да бъде решен. С настоящия закон въпросът не се решава.
Но пък от друга страна не се дава и предимство на данъчните измами, което е достойнство според мен. Но пак казвам, трябва бързо да се работи по въпроса за решаването на проблема невинният да носи отрицателните последици от този проблем.
Положително е разширяването на срока за отразяването на фактурите при следващия месец. Твърде много препятствия може да има в късия срок, който досега действаше. Така че това е също едно облекчение на взаимоотношенията данъкоплатец - данъчни служби.
И сега големият въпрос с данък добавена стойност на туристическите услуги. Може би три години в този парламент въпросът се поставя и то понякога много горещо. Моето скромно мнение е, че трябваше и тази година да бъде отложено въвеждането. Знам всички опити да се прехвърля вината в предишното правителство и най-вече в предишния парламент, който гласува такъв закон. Знаете, че това беше свързано с ангажимент към Международния валутен фонд, но знаете също така, че независимо от този ангажимент две последователни години тази норма беше отлагана. Това също е една форма и начин за защита на онези интереси, които българското Народно събрание и българското правителство смятат, че трябва да отстоят на всяка цена. Това е едно от тях, особено при очертаващия се сериозен дефицит и следващата година, макар че това е отделна тема - за търговския дефицит, която мисля, че ще дискутираме по-сериозно вероятно когато гледаме бюджета. И оттам - дефицита в текущата сметка на платежния баланс, но при наличието на такива индикатори за следващата година би трябвало наистина да направим всичко възможно и тази година мярката да бъде отложена.
Сега може да се каже вярно, малко е, със 7 на сто и то под формата на възстановяване на данъчния кредит. Нормата ще влезе в сила, но ще търсим решение това да бъде в по-малки размери. Независимо дали са малки или големи, това увеличава неконкурентоспособността на нашия туризъм по един или друг начин. И аз не съм сигурен, че българският парламент няма да постъпи тази година както миналата година по този въпрос.
Има един въпрос, който не е засегнат в предложението на правителството и той е за облекчения, свързани с инвестициите. Ние непрекъснато говорим за инвестиции и аз моля този път господин Искров да не приема това, което казвам, единствено и само като критика. Не знам защо толкова много се страхува от критиката...
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Никога не съм се страхувал, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: ... когато тя е доброжелателна и полезна, господин Искров. И това, което предлагам до този момент, днес и вчера, всичкото е полезно за България. Може да не е полезно за един или друг човек, но то е полезно за България и е добре да се вслушате в него, за да не го приемате като критика ад хок и да го отхвърляте, така както отхвърлите преди малко предложението ни за "Плама" и за кухата печалба.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не е изпипано, затова!
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Отхвърлихте го, само защото аз съм ви го предложил. Просто се вслушайте в разума, защото това ще ви бъде полезно.
Затова ви предлагам още нещо - да дадете още малко облекчения за инвестициите на зелено. Нали трябваше да вдигнем растежа, да го правим висок? Как става? Разбира се, с инвестиции. Има един огромен проблем пред инвестициите на зелено. Огромният проблем се казва регистрация по ДДС. В момента това, което действа като регистрация по ДДС, е незабавна регистрация само тогава, когато инвестицията е над 1 млн. долара. Колко са тези чуждестранни инвестиции? На пръсти можем да ги преброим. Но ако не те регистрират по ДДС и направиш инвестиция и след това във времето по общия ред да чакаш да направиш съответния оборот, докато те регистрират и като те регистрират, оттам насетне да започнеш да получаваш данъчен кредит, това означава, че данък добавена стойност за цялата инвестиция я загубваш. До този момент, до който ти си инвестирал цялото това нещо, не можеш да си го получиш после. Това е огромна спънка пред инвестициите на зелено, огромна.
И аз бих ви предложил две неща в този случай. Първият случай е инвестициите на зелено незабавно да се регистрират по данък добавена стойност тогава, когато инвестицията е по-голяма от 500 хил. лв. При 500 хил. лв., а ако инвестицията е по-голяма от тази сума, това е четири пъти по-малко от 1 млн. долара, защото 1 млн. долара са равни на 2 млн. лв. Значи, границата да не бъде 2 млн. лв., а да бъде 500 хил. лв. Тя като граница достатъчно ще охрани онези възможности за дребни измами, от които биха могли да се възползват отделни стопански субекти при това облекчение. Това е едното.

Второто е връщането на данъчния кредит пак за тази инвестиция. Когато инвестираш на зелено влагаш огромни суми. Обикновено това са доставки от чужбина на оборудване или закупуване на терени, закупуване на сгради. В един къс период от време се прави масирана инвестиция. Тази масирана инвестиция, ако не можеш бързо да си я върнеш като данъчен кредит, намалява възможността бързо да приключиш с инвестирането и да можеш да експлоатираш обекта. Тоест, второто предложение, което ще направя, е данъчният кредит за такива инвестиции над 500 хил. лв., да се връщат в срока на износителите - 45-дневен. По този начин бихме могли значително да облекчим инвеститорите на зелено и това във всички случаи би било една положителна стъпка в посока на облекчаване на чуждестранните инвестиции и тяхното привличане в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Муравей Радев.
Има думата народния представител Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, аз не оспорвам становището, което господин Касим прочете от името на Комисията по икономическата политика, но то не дава ясна представа за много сериозната дискусия, която ние проведохме във връзка с въвеждането на данък добавена стойност върху туроператорската дейност, когато туроператорите и туристическите агенции сега все пак получават право на 65 на сто от данъчния кредит. Повечето колеги, независимо от коя политическа сила бяха в Комисията по икономическата политика, възразиха срещу въвеждането на този данък и нашето желание е, ако е невъзможно, разбира се, и ако е поет такъв ангажимент от предишното правителство, то този ангажимент да се изпълни по още по-символичен начин. Ние проведохме среща с всички представители на туроператорите и на туристическите агенции, и на туристическите асоциации, получихме достатъчно информация, която показва, че аналогичен данък не се прилага в повечето европейски страни. Разбирахме първоначалното намерение на фонда за въвеждането му. Тогава по-скоро беше, за да може тези обороти да бъдат отразени. Аз така си представях. Може би господин Радев ще каже нещо друго, но първоначалният замисъл на този данък беше да може този оборот да бъде отразен, да не бъде в сивата икономика на страната. Мисля, че доста се направи още с въвеждането на нулева ставка и предполагам не само аз, но и много от колегите от Комисията по икономическата политика, отчитайки тези аргументи, които са чисто икономически, ще се постараем да предложим или запазването на нулева ставка, или на минимална ставка, ако това е невъзможно от ангажиментите, които са приети от правителството, в размер на 1-2%. Защото действително проблемът е много сериозен.
Господин Радев също спомена за текущата сметка. Търговският баланс нараства доста по-сериозно от дефицита по текущата сметка, за съжаление, през последната година. И туризмът в голяма степен компенсира това доста сериозно влошаване на търговския баланс. Причините за търговския баланс, разбира се, са свързани с тази политика, която се водеше в последните три години. Разчиташе се на растеж по-скоро чрез потребление - лично, инвестиционно и от внос, - а не толкова на стимулиране на производството. Много спорехме преди три години с госпожа Макгърк, която обясняваше как като фондът ще финансира до 3% дефицит по текущата сметка, към България ще потекат инвестиции от вносни инвестиционни стоки. Това не стана и е ясно, че вместо да се обнови производството, потекоха много коли, например. Вие ги виждате по улиците. Луксозните коли се смениха с луксозни джипове. Дано да не стигнем и до луксозни БТР-и, поради състоянието на пътищата. Но си спомням, че от една банка беше купен един БТР за по-сериозно осигуряване на нейната работа.
Действително икономическата политика трябва да се промени така, че да се стимулира производството, а оттам износът, както това с подчертава и сега в програмата на правителството. Но този данък, който се въвежда и за туристическите услуги не е в добрата посока. И аз смятам, че при предложенията за второ четене ние ще направим предложение или отново за въвеждане на нулева ставка, или ставката да остане минимална, да се получават от туроператорите обратно поне 90 на сто от данъчния кредит.
Мисля, че напреднаха възможностите на данъчната администрация по отношение на техника, на работа с данъчния кредит. И след като той се намалява от 4 месеца на 3 месеца за всички, редно е за износителите също да се намали от 45 на 30 дни. При повечето износители липсата на оборотни средства е този проблем, който ги спира да изнасят. За съжаление през последните години бяха приватизирани много външнотърговски предприятия с добро име, които бяха поставени в трудно положение да работят именно и поради липса на оборотни средства. Сега тези известни марки не съществуват. Много повече са износителите, много по-дребни са износителите. И за тях едно намаление от 15 дни ще е много съществено, за да могат да осъществяват своята външнотърговска дейност. Така че аз предлагам срокът за връщане на данъчния кредит при износа да бъде съкратен на 30 дни. Мисля, че това технологически е възможно, а ще бъде и от огромна полза на тези, на което и правителството разчита действително да направят нещо повече за едно по-добро търговско салдо и за да може в крайна сметка основният проблем на страната - нарастващият външнотърговски дефицит - да се решава с всички средства, включително и с данъчните. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли желаещи да вземат участие в дискусията?
Заповядайте, имате думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И тази година ставката върху данък добавена стойност ще остане същата, както и миналата година, заради което мога да изразя само своето съжаление. Едно евентуално намаляване би било една стъпка в правилната посока за стимулиране на икономическия растеж. В поредица от няколко законопроекта ние пропускаме тук шанса, разбира се следвайки волята на вносителя, на правителството, пропускаме шанса да увеличим тези 4%, които са записани в проекта за следващия бюджет. Икономическият растеж може да стане по-висок само когато се създадат по-добри условия за това. В противен случай следващата година също ще се чудим дали 4% е постижимо число или и то е високо за българската икономика.

Аз ще се въздържа при гласуването, тъй като се въвежда данък добавена стойност върху туроператорската дейност. Вече няколко пъти тук, от трибуната на Народното събрание, депутати и министри от управляващата партия, от управляващото движение, твърдят, че единствено поети ангажименти от предишни правителства по отношение на въвеждането на ДДС в туроператорската дейност са причината именно сега да се предложи това.
Тук искам да кажа, първо, няма материално обвръзващ ангажимент върху правителството на Република България в този момент. Изтекло е 3-годишното споразумение, няма материално обвръзващ ангажимент, независимо от това какви реплики тук ще последват. Предстои сключването на ново споразумение с Международния валутен фонд. Такова споразумение в момента няма, затова управляващите посегнаха към издаването на нов дълг - на 250 млн. еврооблигации.
Тук трябва ясно да прозвучи пред българския народ, пред професионалистите, специалистите и работниците, които работят в туризма - това правителство, тази управляваща класа "за" или "против" е въвеждането на ДДС в туроператорската дейност. Да се каже ясно, без да се позовават на ангажименти, поети от други правителства, т.е. да се каже ясно: ние сме за въвеждането или против въвеждането на ДДС. Нека да чуят всички, които работят и дадоха гласа си в подкрепа на новите управляващи. Да го чуят и да си направят извода.
Твърдя, че и тази година ДДС в туризма не бива да се въвежда. Не бива да се въвежда! И се надявам, че парламентът ще се концентрира в този въпрос и просто ще каже: "Не!". Догодина - ще видим.
Господин Велчев - министърът на финансите, преди около седмица-две каза, че е използван един балкански маньовър от предишното правителство, което уж се било съгласило да се въведе ДДС в туризма, но парламентът казал: "Не!".
Парламентът и правителството трябва да защитават българския интерес. Има случаи, когато и специалистите, и експертите, и ръководителите на международните финансови институции грешат. Грешат, защото не познават достатъчно добре спецификата в държавите, в които работят. Това е нормално. Още по-нормално е обаче тези, които управляват и преговарят с международните финансови институции да обяснят къде те грешат. Нещо повече, случва се в някои случаи, много рядко, но се случва, експерти от международните финансови институции да имат интереси за въвеждането на определени ограничения. Няма друг отрасъл в нашата икономика, който да е толкова конкурентоспособен, както туризмът. Защо парламентът ще дава зелена улица на въвеждането на ДДС в туризма? Аз нямам обяснение за това. Искам да чуя.
И най-важното е - нека да чуят българските избиратели. Аз приканвам между първо и второ четене да се намери една работеща формула за постигане на консенсус по този въпрос, без да се обиждат нашите партньори от Международния валутен фонд, без да се обижда Министерският съвет.
На последно място, пак във връзка с въвеждането на ДДС в туризма - прави се опит за някакво облекчаване. Тук вече се каза, че част от данъчния кредит ще бъде връщан - над 60 на сто, само че направете преценка - вие, вносителите - колко от туроператорите ще могат да се възползват от това? Не всички.
Ние имаме един отлично работещ туристически сектор, в който вече приватизация е преминала, в който в момента се инвестирани много пари и който ще продължи да бъде атрактивен за чуждестранни и български инвеститори.
Един от аргументите, с който ни притискат да въведем ДДС в туроператорската дейност, е, че в Европейския съюз, видите ли, имало такава директива. Не е вярно обаче, че всички страни са приложили тази директива. Нека да не бъдем държавата, която винаги се прави на отличник - 50 години или 40 и няколко години се правехме на най-големия отличник, служейки на интересите на Съветския съюз. Винаги верни! Винаги първи! Винаги с най-висока държавна собственост! Винаги първи изпълняващи какви ли не приумици! Трябва да се научим да си отстояваме спокойно, професионално интересите на нашата страна. Ние имаме този сектор, който Господ ни е дал като природна даденост. Има ли сме шансът с всичките "за" и "против" приватизацията вече да прехвърлим собствеността в по-голяма степен на частния бизнес, който единствен може да управлява добре, да мениджира туризма.
Аз моля за разум и между първо и второ четене да се реши този въпрос в полза на развитието на българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Жотев.
Има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Иван Искров - председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
Нямаше да взимам тук думата, господин Жотев, обаче аз искам оттук да заявя същите думи, които каза и господин Петър Жотев: "Нека да чуят българските избиратели!".
Нека да чуят българските избиратели това, което ще прочета като извадка от Закона за данъка върху добавената стойност.
Уважаеми господин Радев, уважаеми господин Жотев! Глава двадесет и първа (нова, "Държавен вестник", бр. 111 от 1999 г.) "Доставка на туристически услуги".
Нека да чуе българският избирател, че ДДС върху туризма не е въведен в закона сега, не се въвежда сега! Той не само, че беше договорен от успешното провеждане на преговорите с Международния валутен фонд през 1999 г. от господин Радев и правителството на господин Костов, а беше въведен, господин Жотев, и го пише черно на бяло!
Не е вярно, че няма материално обвързващ ангажимент! Има законодателен акт, господин Жотев, в който пише: "Доставка на туристически услуги", 1999 г., в сила от 1 януари 2001 г. Това е чл. 91г, чл. 91д и т.н.
Нека да чуе българският избирател, че именно в резултат на неуспешните, по думите на господин Радев, преговори, проведени от финансовия министър с мисията на Международния валутен фонд сега, през месец септември, се намалява ДДС върху туристическите пакети за чужбина почти три пъти, господин Жотев!
Едва ли има човек в тази зала, който да не осъзнава значението на туризма и аз не виждам тук такъв човек. Ако има такъв, нека да вдигне ръка, но има поети ангажименти и когато говорим за отличници, ще Ви кажа, че само преди няколко дни, мисля, че преди 2 дни, тук е и господин Вълчев, председател на Комисията по европейска интеграция, беше връчен един доклад - доклада на Европейската комисия за напредъка по присъединяването на България. И там в една глава, на една страница, ще цитирам по памет, се казва, че едно от нещата, които не изпълнява България като ангажимент, поет не само от правителството, господа, поет със законов акт, със закон, не е изпълнен! А ние се борим да получим класификацията или определението, че имаме функционираща пазарна икономика, че отговаряме на критериите.
Нека да чуе българският избирател - и с това приключвам - че правителството на господин Костов и предишният парламент въведоха глава двадесет и първа: "Доставка на туристически услуги".
Господин Велчев договори с Международния валутен фонд и правителството на Симеон Сакскобургготски предлага практическо намаляване на данък добавена стойност именно върху тези услуги три пъти!
И ще завърша с изчисления, които ги имам от заместника на господин Муравей Радев - един уважаван от мен специалист - господин Георгиев, който отиде на работа в Международния валутен фонд. При 20 на сто така, както Вие го въведохте, господин Жотев, беше изчислен от Министерството на финансите, че различни компоненти от този пакет туристически услуги се облагат с този данък добавена стойност и ефектът е - при 20 на сто, казвам - върху цената би бил между 5 и 7. Така ли беше, господин Велчев? Бяхме заедно на тази среща с господин Георгиев преди да напусне Министерството на финансите.
Аз очаквам при 7 на сто - това е елегантно решение, което намираме, да отидем към предложенията, които има сега и такива виждания има и господин Папаризов, като ефект не повече от 2 на сто върху крайната цена! (Ръкопляскания от мнозинството.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика думата има господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров, оставете този предизборен патос! Целият български народ знае това, което вие сега прочетохте, само Вие не го знаете. Целият бранш на туризма знае това от две години. От две години в България има дискусия на тази тема и Вие сега се изсипвате в парламента и ми четете нещо, което целият български народ знае и Вие му го казвате още веднъж. Само Вие не го знаете.
Истината е тази, така е, по време на действащото споразумение с Международния валутен фонд беше въведена тази норма по настояване на Международния валутен фонд. И две години българският парламент отлагаше нейното действие. Това е истината. За това говорим днес.
Вие това не го ли знаете? Ами научете го накрая!
Значи тук става дума за нещо друго. Тук става дума българският парламент още веднъж, за трети път, ако трябва за четвърти път да каже. Това е парламент, този парламент смята, че този интерес трябва да бъде защитен. Така, както го правеше предните две години.
Аз пак Ви казвам, оставете този патос, той сега не е необходим никому. Днес е необходима загриженост за следващата година. Днес е необходимо нещо по-важно, днес е необходимо българският парламент да защити интересите на България, както го правеше предните две години.
Ако ние сега отново се плъзнем по тази плоскост да казваме кой е крив, кой е прав, кой е виновен и кой не е виновен, ако трябва ад хок да отхвърляме всичко разумно, което се предлага, господин Искров, вярвайте ми, че животът на този парламент ще бъде много, много, много къс. А не искам да става така. Затова слушайте тогава, когато ви се говори разумно, когато ви се правят предложения, които са полезни и ценни. То е в полза на всички, в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има думата за втора реплика господин Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата поисках, господин Искров, защото ми е много трудно, въпреки доброто ми желание, да намеря логика в това, което ми четете. Всяка една година, от няколко години следя как парламентът непрекъснато прави промени в данъчните закони. Нали това е работа на парламента? Какво като е записано, че през 1999 г. се въвежда ДДС за туроператорската дейност. Че нали и сега преди малко приехме други промени? Нали току-що направихме данъка върху печалбата от 20 на 15 на сто за големите фирми? В своята ежедневна дейност ние променяме правата рамка, там където е необходимо. И се надявам да го правим добре и успешно.
Какво като не се въведе ДДС през следващата година в туроператорската дейност? Какво ще стане? Какво позорно ще се случи за българската икономика, за българския парламент или за правителството? Абсолютно нищо. Променят се условията. Очаква се рецесия. Чухме го и от Вас. По първата точка от дневния ред. Как се готви българската икономика за тази рецесия? - като влошава условията за отрасъла, който се развива най-добре. Какво пречи на българския парламент да коригира нещо и да каже: "Да, но ние разчитаме на туризма"? При тази огромна дупка в платежния баланс защо да не я запълним частично по-добре с облекчения, които даваме на туризма?
Няколко европейски държави са приели директивата на Европейския съюз. Но не я приемат, отлагат я.
Пак ще кажа, не бива да се правим на отличници по пътя към Европейския съюз. Защото този път изисква приспособяване на нашата икономика към голямата конкуренция. Ще дойде време, дано всички ние тук да сме свидетели, когато нашата икономика ще може да се справя с този конкурентен натиск.
Сега ние въвеждаме ДДС в туроператорската дейност и отрязваме бизнеса на десетки хиляди фирми. Защо правим това нещо? За да кажем, че сме отличници. Това на бива да се подкрепя. И аз Ви моля с този патос да не ми говорите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Искров.
След това ще дам почивка и от 11,30 ч. ще продължим със законодателна дейност, както беше решено вчера.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, аз не мога да разбера защо с патос има право да говори само господин Радев и господин Жотев?!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Предизборен патос!
ИВАН ИСКРОВ: А, не е предизборен, ние сме от едната страна, господин Радев тези дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всеки има право да говори както си иска.
ИВАН ИСКРОВ: Така. Господин Жотев, бивш вицепремиер, това, което се чува тук, дано да не се чува друг път навън и да стига до ушите на международните институции! Защото, уважаеми господин Жотев, светът уважава страните и хората, които изпълняват поетите ангажименти и забравя страните и хората, които не изпълняват поетите ангажименти и прилагат балкански подходи, за които говореше и финансовият министър, и цитирахте преди малко.
И второ. Добре, водим преговори и искаме да постигнем най-доброто. Съгласен съм с това, което казвате - конкуренция, текуща сметка, търговски баланс и т.н.
Но тогава, уважаеми господа, недейте да говорите за въвеждане на ДДС. Станете и заявете пред медиите и пред всички, нека чуят българските избиратели от вас: "Да, ние въведохме 20 на сто ДДС върху туризма и предлагаме да бъде отложен". Не употребявайте термини "въвеждане на ДДС" от новото правителство. Това ми е забележката.
И ако вие използвате тези термини, да бъдете коректни, аз не бих говорил с този патос. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание с разисквания по законопроекта за данък върху добавената стойност.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
Моля да гласувате.
Гласували 132 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 28.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Господин Искров, имате думата да прочетете становището на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател!
"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на Закона
за акцизите № 102-01-14 от 1 ноември 2001 г., внесен от
Министерския съвет, и № 154-01-71 от 5 ноември 2001 г.,
внесен от народния представител Камен Влахов

На заседания, проведени на 6 и 8 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесени от Министерския съвет и от народния представител Камен Влахов.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на финансите Милен Велчев и от заместник-министъра на финансите Атанас Кацарчев.
1. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет, предвижда:
1. Премахване на бандерола за виното.
2. Въвежда се използването на бандероли за кафе и за акцизни стоки, предназначени за износ и duty free. Във връзка с въвеждането на бандероли за кафето се преминава от облагане като процент от стойността към облагане по професионални единици, които могат да бъдат от 1 кг. Платен акциз за зелено кафе, вложено в производство, ще се възстановява.
3. Преминава се към единно облагане на бирата.
4. Увеличава се размерът на акциза за цигарите. Предвижда се разграничаване в облагането на акциза за пури и пурети, като акцизът за пурети се намалява до 10 пъти, а за пури - 2 пъти.
5. Въвежда се облагане на всички средни масла.
6. Въвежда се облагане на всички тежки горива и котелни горива.
7. Регламентира се възможност за освобождаване от акциз или възстановяването на вече платен акциз по повод придобиването на горива, когато такова освобождаване или възстановяване е предвидено по силата на международни договори, спогодби и конвенции, по които Република България е страна.
При обсъждането беше направено предложение за увеличаване на акциза за цигарите, с цел намаляване на тютюнопушенето. Това предложение не беше подкрепено от всички народни представители.
Дискусия предизвика предложението за забрана на продажбата на насипно кафе. Народните представители решиха да бъде създадена работна група с представители на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, Министерството на финансите и Асоциацията на вносителите и производителите на кафе, която да се запознае с Европейските директиви и да бъде взето решение дали да се пристъпи към тази забрана.
2. Законопроектът, внесен от народния представител Камен Влахов, цели:
Увеличаване на приходите от хазартни игри в бюджета и пресичане на възможността за превратно тълкуване на начина за определяне на дължимия акциз. Предлага се дължимият акциз да се определя на база на всички игрални съоръжения, за които има издадени разрешения и са вписани в тях.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет: "за" - 10 народни представители, "против" - 1, без "въздържали се".
2. По законопроекта на народния представител Камен Влахов: "за" - 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Камен Влахов, като за второ четене законопроектите да бъдат обединени в един."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Искров.
Господин Тасим, заповядайте. Моля да прочетете становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предлагам на вашето внимание становището на Комисията по икономическата политика по законопроект № 102-01-14 от 1 ноември 2001 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
"На извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г. съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на заместник-министър на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът хармонизира нормативната уредба на акцизите с директивите, на основата на които е изградено данъчното законодателство на Европейския съюз.
Достойнство на законопроекта е, че с него се цели да се подобри ефективността на данъчния контрол върху вносителите и местните производители на акцизни стоки и да се ограничат възможностите за търговия с акцизни стоки, без за тях да е начислен акциз.
Със законопроекта се преминава към един акциз върху бирата, чийто размер се увеличава. Разширява се и видът на стоките, които се облагат с акциз. По този начин се цели увеличаването на приходите в бюджета.
Друга положителна страна на законопроекта е, че се премахва бандеролът за виното в съответствие с режима на Европейския съюз.
Законопроектът въвежда бандероли за пакетираното кафе и специални бандероли "за износ" и "duty free", с което се ограничават възможностите за злоупотреби и се подобрява данъчният контрол.
Усъвършенства се санкционният режим за лицата, които съхраняват, предлагат, продават или превозват стоки, за които не е начислен акциз.
В законопроекта се регламентира възможност за освобождаване от акциз или възстановяване на вече платен акциз, когато това е предвидено по силата на международни договори.
В хода на дискусията народните представители изразиха сериозни възражения относно въвеждането на забрана за продажба на насипно кафе, целесъобразността от въвеждането на акциз върху кафето и холограмен бандерол на пакетираното кафе. Изказани бяха и опасения, че с предложените изменения може да се монополизира пазарът на кафе у нас и да се нарушат правилата на свободната конкуренция.
Направено беше предложение част от приходите от акциза върху цигарите и цигарените изделия да бъде предоставена за целите на здравеопазването.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Тасим.
Вносителят Камен Влахов желае ли да обоснове своето предложение в рамките на 10 минути? Не е задължително да ги използвате всичките.


КАМЕН ВЛАХОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Призовавам ви да подкрепите предложението за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Моите мотиви са, че с предлаганите изменения се цели увеличаване на приходите в бюджета.
На второ място, пресича се възможността за превратно тълкуване на начина за определяне на дължимия акциз и се предлага този акциз да се определя от броя на всички игрални съоръжения, за които има разрешение. Ясно е, че когато се определя акцизът на парче, за отделно игрално съоръжение, възможностите за скриване на приходите са доста по-големи, а с това се цели именно универсализиране на приходите в бюджета, което е добре за фиска.
Още веднъж ви призовавам да подкрепите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Влахов.
Преминаваме към обсъждане на законопроектите. Определям по 30 минути на парламентарна група. Имате думата.
Има думата народният представител Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Законът за акцизите е нещо, за което е много важно в Народното събрание да бъде постигнато съгласие - по отношение на неговото хармонизиране с действащите в Европа норми. Ако ние държим на това да продължим успешно да водим преговори с Европейския съюз, тук трябва да обърнем особено внимание и да знаем, че имаме ангажимент да увеличаваме една немалка част от акцизните стоки от сегашното равнище на облагане до онова, което действа в Европа. И това не е ново. Това е постановка, която е ясна поне от две години на българската общественост и най-вече на онези, които се занимават с тази материя.
Това обаче според мен трябва да става плавно, внимателно, на базата на една много добре обоснована скала на тези увеличения с хоризонт достигане на онези норми някъде към 2006 - 2007 г. Ако се постъпи така, ако разумно се изчислят онези разлики, които трябва да догоним, ние със сигурност ще имаме основанието да защитаваме сериозно такива промени, от една страна, а от друга страна, те да бъдат поносими както за населението, така и за бизнеса в България. Защото акцизните стоки, колкото и да са стоки, без които средно статистическият българин би могъл да мине, това хем е така, хем не е така, защото тук са горивата, това е основна субстанция за движението на бизнеса, за неговото развитие. Така че въпросът е комплексен.
И аз бих желал Министерството на финансите да направи подходяща във времето графика, но отсега българинът да знае какво трябва да постигне по тези и тези акцизи докато траят преговорите и преди България да стане член на Европейския съюз.
По конкретните предложения.
Увеличаване на акциза на бирата. От 55 стотинки ставката става 1,05 лв., тоест увеличава се почти двойно. Ето защо според мен трябва да има графика. Ето защо трябва да се каже, че през 2006 г. бирата трябва да струва толкова и да бъде с такава ставка, а сега е такава. И ако тази година я увеличим с толкова, другата трябва да е толкова. Да бъде защитено това удвояване. Може и да е малко по отношение на такава графика, може и да е много, никой обаче от нас днес не го знае, когато трябва да гласува за тази двойно увеличена ставка.
Сега за цигарите. Те ще поскъпнат с 13 на сто. Според мен това даже е малко, но да не се чува извън тази зала, защото има много пушачи. Знаете, че това е вредно за здравето, така че и 13, и 15 на сто да е увеличението, лично аз не бих възразил. За другите обаче не зная.
Въпросът с кафето обаче е много сериозен. Имахме среща с представители на браншовите организации. И аз бих помолил мнозинството да се замисли по-сериозно за иначе нелошата идея, която има. Целта, която преследва, не е лоша, аз бих я подкрепил, но начинът, по който смятат да се изпълни тази цел, не работи, той е контрапродуктивен. Нещо повече, вреден е. В някои отношения дори е вреден. И не бихме подкрепили тази мярка в никакъв случай, ако между двете четения не бъде променена така, че, от една страна, да изпълни замисъла си, а, от друга страна, да не съсипе този подбранш в България.
Хубаво е, че се отменя бандеролът за виното. Това улеснява търговците. А и виното е стока, която българинът много тачи. По този начин се облекчава търговията с вино. Това е добре.
Не е добре обаче, че газт-пропанът се облага с акциз от 180 лв. Аз не знам как приключи спорът между еколозите и Министерството на финансите. Виждам, че тази норма е останала. Знам, че Министерството е много силно и успява да се наложи в такива случаи, но едва ли точно това налагане е добро за правителството, за производството и за бизнеса като цяло, а най-вече за екологията. Така че в този пункт не бихме подкрепили законопроекта.
Накрая, имам чувството, че много е усложнен текстът на новия законопроект. Направени са твърде много предложения, има твърде много препратки, твърде много дублиращи членове. Ако бележите, почти няма текст от досега действащия закон, който да не е променен с дублиране - 3, 3а, 5, 5а и така нататък. Това изключително много затруднява боравенето със закона от онези, които ще го използват ежедневно. Същото се отнася и за тарифата за акцизите. И двата документа са много трудно достъпни за боравене.
Аз си мисля, че би било по-добре вносителят да беше внесъл директно нов законопроект, с нови текстове. Тогава вече щеше да бъде много по-четлив, по-разбираем и по-лесно приложим. И аз си мисля, че и сега не е късно това да стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на това, което беше повдигнато като въпроси от господин Муравей Радев, бих казал следното. Планираното увеличение на акцизите във връзка с поетите ангажименти на Република България към Европейския съюз е направено така, че на определена група от стоки всяка година да се повишава акцизът, като това да става поне на два пъти. Групите стоки са така определени, че да влияят минимално върху инфлационния процес, тъй като не е добре за никого с еднократно увеличение на акцизите на групи стоки, които примерно са само горива, да се повиши инфлацията до такива размери, че да не можем да контролираме бюджетните разходи, също така да не знаем какви цени ще имаме в магазините.
Таблица за хармонизирането има. Ние ще предложим на Министерския съвет да я одобри, за да стане публична и да е ясно на всички какво ни чака през следващите няколко години.
По отношение на акциза за бирата - от 0,055 лв., тоест от 5,5 стотинки на литър става 11 стотинки на литър. Тоест, за половин бутилка цифрите са около 3 стотинки. Като сложим и ДДС, стават 4 стотинки. Предполагаме, че във връзка с конкурентния пазар на бира, който съществува, цялото това увеличение ще бъде поето от потребителя, тоест тези 3 - 4 стотинки в повече ще бъдат поети от потребителя. Предполагаме, че увеличението от 4 стотинки на бутилка, което предлагаме, е в приемливите и допустими за клиента граници.
По отношение на цигарите, там увеличението е доста - от 30% от цената на цигарите акцизът се повишава на 40% от цената на цигарите, но с това увеличение все още не сме достигнали равнището на Европейския съюз. Акцизът трябва да достигне 57% от цената на кутия цигари.
По отношение на кафето. От няколко години специално там имаме проблеми с източването на ДДС и внос на кафе, което не е обмитено на границата и за него не са платени ДДС и акцизи. Трудно е данъчната администрация да извършва последващ контрол при продажбите на търговията на дребно на кафе, тъй като обикновено там има една фактура и съобразно нея се поддържат съответните количества в магазина. Не може да се разграничи за кое кафе е платен акциз и ДДС и за кое - не е. Ние също водихме преговори с част от фирмите, които внасят и произвеждат кафе на територията на страната. Даже днес трябваше да има една среща с две от големите фирми, но понеже сме тук, това ще се отложи, предполагам, за другата седмица.
Нашето предложение е свързано с това, че ако всички са лоялни не би трябвало да има толкова голям проблем. След като някой толкова много повдига въпроса, това означава, че може би наистина има някакъв проблем в тоя бизнес. Проблемът явно е такъв, че се ощетява държавата в доста големи размери по отношение на приходите й.
По отношение на Пропан-бутана, там сметките ни са доста по-точни. Тук става въпрос за печалби на търговците между 60 и 90 процента и увеличение на цената на дребно с около 10 процента. Така че не считаме, че този акциз, който е въведен за Пропан-бутана, би представлявал някакъв катастрофален проблем, за който и да било бизнес, при положение че има възможност това увеличение да бъде поето в маржа на печалбата или комисионите при препродажбите.
По отношение цените на таксиметровите превози. При положение, че имаме разход на гориво, определени литри на 100 км., нашата оценка сочи, че ако приемем, че средната тарифа е 35 стотинки на километър, новата цена би трябвало да бъде 36,2. Тоест увеличението е с 1,2 стотинки на километър при таксиметровите превози от увеличението на цените на Пропан-бутана, вследствие на новия акциз.
Между другото, един от другите проблеми, който беше поставен при преговорите с Асоциацията на дребните търговци на газ Пропан-бутан, беше, че правителството се е обвързало по някакъв начин с големите компании, които произвеждат или внасят Пропан-бутан на територията на страната и по този начин се опитваме да изтласкаме дребните търговци от пазара, като целият пазар остане само за големите. Това можеше да стане, ако правителството се беше съгласило да приеме изцяло исканията на големите търговци. Тяхното искане беше за 90 лв. акциз и 180 лв. пътна такса. Това прави общо 270 лв. на тон. Другото им искане беше свързано с това, че трябваше да се създадат лицензионни режими като се отдели продажбата на автогаз, тоест газ за задвижване, от газта за домакински нужди. При това положение дребните търговци едва ли щяха да отговорят на тези изисквания и да направят нови инвестиции, за да реализират това нещо. Тогава, реално погледнато, те щяха да изпаднат от пазара. Да не забравяме, че изискванията, които по принцип се искат за безопасност на тези газ-станции, са доста високи, а една част от нашите газостанции не отговарят и са опасни в една или друга степен. Реално погледнато сме се опитвали да търсим баланси между интересите на големите, дребните търговци и съответно на държавата от гледна точка на хармонизирането, поне на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Има думата господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще кажа само няколко изречения по повод на Закона за акцизите, но и не само по него. Това важи и за Закона за данък добавена стойност, който преди малко гласувахме. Това важи и по отношение облагането на някои вноски към допълнителното доброволно осигуряване, към застраховки "Живот", които след малко ще гледаме.
Какво имам предвид? Много са предложенията, много са засегнатите страни в този процес на промяна на петте закона и особено на тези три, които току-що споменах. Много са и предложенията, които постъпват в Комисията по бюджет и финанси. Тук вече искам да благодаря и на господин Радев за значително по-конструктивните изказвания по този закон. Искам да ви уверя, че в комисията гледаме да не се политизират въпросите. По някои от големите проблеми, като типичен е проблемът с кафето, сме съставили работни групи, които да намерят най-доброто решение. Ще се опитаме наистина да отчетем всички "за" и "против", така че да бъдат защитени интересите на държавата, а в значителна степен и на хората, които се занимават с бизнес.
Бях длъжен да направя това пояснение, тъй като наистина в последните дни има много публикации в средствата за масово осведомяване и някога някъде нещата много неправилно се интерпретират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Искров.
За реплика - господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Репликата ми се базира на това, че аз също благодаря за това изказано становище на господин Искров, но държа да кажа, че не само по този закон, а по всички данъчни закони, за които говорихме вчера и днес, и тези, които ще продължаваме, всичките ни предложения до едно са били конструктивни. Няма нито едно, което да не е било конструктивно и няма нито едно, което да не е приложимо.
Доволен съм от това, че ще се решава въпросът за кафето. Наистина е добре да се реши този въпрос, защото, ако погледнем от друга страна, кафето не е акцизна стока. В Европа няма акциз върху кафето. По този начин, както вървим, утре на някой може да му хрумне да сложи акциз и върху хляба. А при това дори за някои хора, по-голямата част от нежната половинка на нашето общество, сутрин не ядат хляб, а пият кафе, което означава, че акцизът върху хляба може да се окаже дори по-негативен отколкото върху кафето. Но това е друга тема. По-важното е наистина да решим така този въпрос, че да може той да бъде изпълнен и като замисъл, но и да не нанесе много сериозни щети най-вече в момента върху магазините, които продават насипно кафе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Имате думата за дуплика, господин Искров.
Става въпрос за кафе без коняк, нали?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Не става въпрос въобще само за кафето. Това, което исках да кажа, уважаеми господин Радев и уважаеми колеги, е, че аз съм първият човек, имам предвид не единственият, но човек, който търси консенсус за решаване на такива злободневни въпроси. Това, което имах предвид, е, че ще бъда и първият човек, който, отчитайки интересите и на производителите, и на други засегнати страни, ако утре те са некоректни към държавата, ще бъда и първият човек, който ще подкрепи едни драконовски мерки за отмяна на някои решения, които сега ще постигнем, надявам се, с консенсус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
Гласували 135 народни представители: за 111, против 23, въздържал се 1.
Законопроектът на Министерския съвет е приет.
Подлагам на гласуване законопроекта, представен от народния представител Камен Влахов.
Гласували 130 народни представители: за 121, против 9, въздържали се няма.
И този законопроект е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
На първия законопроект вносител е Министерският съвет, а на втория - народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов.
Най-напред ще чуем становището на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ДОКЛАД
по законопроекти за изменение и допълнение на
Закона за облагане доходите на физическите лица
№ 102-01-15 от 1.11.2001 г., внесен от Министерския съвет
и № 154-01-42 от 12.9.2001 г., внесен от народните
представители Емилия Масларова, Георги Пирински
и Асен Гагаузов

На заседания, проведени на 6 и 8 ноември 2001 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесени от Министерския съвет и от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от министъра на финансите Милен Велчев и от заместник-министъра на финансите Атанас Кацарчев.
Измененията и допълненията могат да се обособят в две групи. Първата група обхваща прецизиране и опростяване на редакцията на разпоредбите на закона с цел оптимално администриране на данъка, а втората - намаляване на данъчната тежест с цел увеличаване на потреблението:
1. Предлага се увеличаване на размера на необлагаемия минимум от 100 на 110 лв., намаление на ставките от 2 до 9 пункта, има се предвид в проценти.
2. Намалява се размерът на максималната ставка за облагане на доходите на физическите лица.
3. Освобождават се от облагане доходите от сделки с публични корпоративни акции, предлагани на българския официален пазар, с което се цели стимулиране на капиталовия пазар, съответно увеличаване на инвестициите и подобряване на бизнесклимата.
4. Увеличава се от две до пет на сто размерът на отстъпката, целта на което е да се стимулира по-ранното заплащане на данъка, оставащ за довнасяне по годишната данъчна декларация.
5. Предлага се промяна на критериите при облагане с окончателен годишен патентен данък, като увеличението на размерите се налага поради натрупаната инфлация за периода 1998-2001 г., през което време размерите не са актуализирани.
6. Предлага се въвеждане на критерии "площ" и "работно място" за част от дейностите, подлежащи на облагане с окончателен годишен данък. Промяната се предлага с оглед да бъдат отразени в максимална степен обстоятелствата и индивидуалните особености, свързани със съответния вид дейност.
7. Предлага се да се усъвършенстват текстове, отнасящи се до условията за облагане с окончателен годишен (патентен) данък. Целта на предложението е да се създадат ясно формулирани условия, което ще доведе до ограничаване на възможностите за злоупотреба и различно тълкуване.
8. Отстранява се съществен пропуск в закона - липсата на законова разпоредба, която да задължава местните физически лица, получили доходи само от трудови правоотношения, изплатени от работодател - чуждестранно лице, който не е задължен и не е удържал данък по реда на Закона за облагане доходите на физическите лица, да подават декларация. Това ще гарантира правилното и точно определяне на данъчните задължения на тези лица в съответствие с българското законодателство.
При обсъждането на законопроекта бяха зададени много въпроси, на които заместник-министър Кацарчев даде подробни отговори. Беше поставен въпросът относно изменението на режима на застрахователните и доброволните осигурителни вноски.
Представителите на Министерството на финансите поеха ангажимента всички предложения по законопроекта да бъдат обсъдени, като се дадат мотивирани становища по тях.
Беше разгледан и внесеният от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Със законопроекта се предлага необлагаемият месечен доход да бъде до 150 лв., а за данъчна основа над 1500 лв. - 351 лв. плюс 38 на сто за горницата над 800 лв., както и за лицата, които изплащат здравноосигурителна вноска на деца до 16-годишна възраст от месечния доход, подлежащ на облагане по този закон, да се приспада размерът на необлагаемия месечен минимум за всяко едно от децата.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
1. По законопроекта на Министерския съвет: "за" - 13, "против" - 2, и "въздържали се" - няма.
2. По законопроекта на народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов: "за" - 2, "против" - 12, и "въздържал се" - 1.
Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
1. Да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
2. Да не приеме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Становището на Комисията по икономическата политика ще прочете нейният заместник-председател Юнал Тасим.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-01-15 от 1.11.2001 г.
за изменение и допълнение на
Закона за облагане доходите на физическите лица,
внесен от Министерския съвет

На извънредно заседание, проведено на 8 ноември 2001 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси, с участието на заместник-министъра на финансите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
Предлаганите в законопроекта промени се отнасят до прецизиране и опростяване на разпоредбите на закона с цел по-оптималното администриране на данъка, от една страна, и намаляването на данъчната тежест с всяко увеличаване на потребление, от друга.
Променят се критериите при облагане с окончателен годишен данък. Увеличението на размерите на данъка е съобразено с инфлацията за периода 1998-2001 г. За част от дейностите, подлежащи на облагане с окончателен годишен данък се въвеждат критерии за площ и работно място с оглед изравняване на конкурентните условия.
От облагане се освобождават сделки с акции на публични дружества, предлагани на български официален фондов пазар. От 2 до 5 на сто се увеличава размерът на отстъпката за по-ранното заплащане на данъка.
Въвежда се задължението за подаване на декларация и от физически лица, получили доходи само от трудови правоотношения, за които работодателят не е удържал данък.
В хода на дискусията народните представители поставиха въпроси за относителния дял на различните групи данъкоплатци в скалата за данъчно облагане, за размера на очакваното намаление на приходите в бюджета от намалената максимална данъчна ставка. Направени бяха предложения от данъчно облагане да се освободят всички доходи от личните вноски за здравно и социално осигуряване, а да се облагат само доходите от вноските за лично застраховане.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приема на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет."

ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Тасим.
Преминаваме към обсъждане.
От вносителите има ли желание някой да се изкаже? Не виждам.
Определям по 30 мин. на парламентарна група.
Имате думата по този законопроект, който засяга всички. Кой желае да се изкаже?
Има думата господин Муравей Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Аз съжалявам, че днес почти - не по почти, а по всички - законопроекти вземам отношение. Но като не виждам особена активност от народното представителство, се налага все пак да давам становище по някои от предлажените промени.
В случая този данък наистина е най-обхватният. Няма по-обхватен данък от него като брой субекти, които попадат под приложното поле на този данък.
Аз бих желал да се спра на две групи въпроси. Едната група е много важна и може би там трябва наистина да преоценим сегашното си поведение, вложено в този законопроект. Става дума за патентите, за онези търговци, които са на патентно облагане. Знаем, че това е еднократно облагане. Знаем, че то беше въведено по две причини. Едната е, че хората с много малки възможности, които искат да правят някакъв дребен бизнес - преди всичко семеен бизнес, дребен - нямат възможностите на големите предприятия и големите търговски дружества. За тях преференциалното облагане под формата на патент беше онази мярка, която държавата беше длъжна да направи, за да даде шанс на този вид бизнес да просъществува. Това е смисълът от патента. Второто е да облекчи данъчната администрация, да може тя със силите, с които разполага, да се съсредоточи върху огромния брой по-големи данъкоплатци, които не може да обхване. Това е смисълът на патентите. Той е много добър като замисъл.
Неслучайно подчертавам тези два момента. Защото не е целта чрез патентния данък да се гарантират големи приходи в приходната част на бюджета. Това е също цел, но някак си много по-назад от тези две. Ако изхождаме от замисъла за създаването на този вид облагане - патентно - аз недоумявам за много сериозното увеличение, с което се облагат тези търговци. Това е огромно увеличение. Средно с около 30-31 на сто. Една трета над това, което се плаща! В рамките на една година това е огромно увеличение. Пак подчертавам, не става дума за бизнеса като цяло. Става дума за хората, които са обхванати от патентно облагане. Това са определена група от дейности, точно регламентирани в закона. И сега да кажем: няколко години вие не бяхте облагани, няколко години вие останахте назад спрямо другите субекти и видите ли, заради тези три или четири години натрупаната инфлация трябва сега да я сложим към облагаемия данък досега. Не издържа подобна теза. Просто не издържа. Не бива с този прекален фискализъм да рискуваме онези две първи цели, които са причина да съществува въобще такова облагане в България.
Вижте тук какво се предлага. Наред с поголовното увеличение има тук-таме някоя друга дейност, която остава на сегашните размери, но се диференцира дали е в края на града или в средата, дали е в голям град или е в малък. Но има някои места с огромни скокове в увеличението на облагането. Ето например един такъв случай ще ви дам. За развлекателните и игрални автомати от 150 става 1400 лв. и от 100 лв. на 400 лв.
Аз не казвам, че на тези апарати не трябва да се увеличи облагането. Но вие разбирате ли, че този огромен скок е неподходящ тогава, когато някой, който се е заел такъв бизнес, е планирал приходите и разходите си и изведнъж в една година разбира, че вместо 150 лв., трябва да плати 1400 лв. Това също не е огромна сума. Но това икономически не е издържано. Икономически ти не можеш да поставиш бизнеса пред една такава огромна за него самия нова ситуация за следващата година. Най-малкото не е почтено.
Освен това непрекъснато говорим за стимулиране създаването на нови работни места. Едно от местата, където такива работни места могат да бъдат създавани, е точно патентната дейност. Спомняте си, че имаше една недобра норма, работеща срещу узаконяването на нови работни места. Не че ги няма, говоря срещу узаконяването. Това беше облагането на всяко едно работно място извън патентния търговец с 25 на сто от стойността на патента допълнително. Именно поради нуждата да се стимулира създаването на нови работни места миналата година тази норма беше премахната, което е истински стимул за нови работни места. Сега отново се въвежда. Е, няма как да обясним това. Няма нормални и разумни доводи, с които да кажем: е, не е 25, 10 на сто е, вярно. И какво от това? Това е ясен повик тези работни места да не се легализират, да не се документират, върху тях да не се плащат социални осигуровки и т.н. Това е комплексен въпрос.
Друго много сериозно утежнение е за онези патентни търговци, производители на хранителни стоки най-вече и на някои други, както и тези, които са обхванати от чл. 7 - има десетина букви към този чл. 7 - допълнително към патентния данък се прибавя още един - по 5 лв. на квадратен метър. Аз пак недоумявам за смисъла от това допълнително данъчно облагане на онзи бизнес, семеен и дребен бизнес, на който трябва да помогнем да съществува, а не да обложим и него, за да увеличим приходите на бюджета. Има други данъци. Има други средства. Не това, не това е целта на патентния данък - на всяка цена да напълни бюджета. И това, но съвсем не на първо място.
Затова не мога да приема, че с това увеличение на цената на квадратен метър с 5 лв. ние вършим услуга на този бизнес и изпълняваме своите ангажименти - всички в тази зала са ги давали, до една политическа сила са давали на дребния бизнес, че ще се погрижат за него - това е обратното на грижата за него и няма да се приеме.
Въвежда се облагане с данък печалбите на държавната парично-предметна лотария. До този момент, когато имаш печалба, тя е необлагаема. Вярно е, всички сме свидетели на огромни джакпотове, огромни суми понякога се разпределят, но нали това е смисълът? Че кой печели най-много? Най-много печели държавата в крайна сметка. Бюджетът печели. И сега на онзи щастливия ще му сложим 10 на сто - пише тук, било от лотарията, било от спортния тотализатор - 10 на сто данък за сумите над 100 лв. Даже не е казано какво се има предвид - еднократна печалба над 100 лв. ли да бъде, комулативно през цялата календарна година събрани, ако надхвърлят 100 лв. или за месец? Как? Не е ясно от текста за какво става дума. Отделно дето такова нещо просто не е приемливо.
Авансовото облагане на свободните професии - от 15 на 20 на сто да стане. Може би миналата или по-миналата година все пак да имаше някакво логично обяснение, но днес, тази година няма такова, защото най-ниската ставка на ДОД е 18 на сто. Когато най-ниската ставка е 18, да искаш някой да ти дава авансово 20, това означава предварителна презумпция, че всеки един от тези свободни търговци ще реализира доход, който ще попадне в скалата над 20 на сто. В противен случай се получава обратното. Държавата ти взема пари, след това ти ги връща обратно. Но това връщане знаете ли какво ходене по мъките е следващата година, каква бюрокрация, какво доказване, пък какво време, за да ти го върнат? Това просто е безумие. Вярно е, че някой може да каже: да, но търговецът има право по свое усмотрение да ги плаща едва, когато прескочи 20-те процента. Едва тогава да започне да ги плаща. Че кой е този търговец от тази категория - свободна професия, който си поддържа счетоводство и на който могат да му изчислят всеки един момент докъде е стигнал? Вие знаете, че за повечето от тях обемът, който е получен като оборот, или приходите, които е получил, съвсем не са облагаемата основа. За различните професии има различни начини, по които се свалят едни присъщи разходи. Като свалим тези присъщи разходи, се получава една друга сума за облагане. И тази сума той ще трябва да я изчислява и като я надвиши, да внася. Пък да внася, пък да не внася, изобщо тромаво и сложно. Според мен това ще усложни много повече работата на данъчната администрация, отколкото да я облекчи в края на годината.
И сега за така нареченото "намаление на данъчната тежест" - в резултат на новите скали, новите редове и данъчни ставки. Да, действително общо намаление на данъчната тежест в този проект съществува по отношение на сега действащата таблица с около 2 на сто и малко над 2 на сто средно.
Само че това не е достатъчно според мен, затова защото през следващата година ще действа нещо, което не е действало в утежнение на нетния приход от работна заплата, която ще получи всеки един работещ или зает, чистата работна заплата, която ще му остава. Защото от 1 януари започват да се плащат допълнителни вноски за социално осигуряване извън досегашните. В този смисъл тези допълнителни вноски, които започват да действат от 1 януари, почти зануляват ефекта от намаляването на данъчната тежест. Знаете, че по закон социалната тежест се разпределя до този момент, ако тя е 100 на сто - 80 на сто плаща работодателят и 20 на сто - работещият. Сега, от Нова година по силата на действащия закон това съотношение се променя и става 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника. Ето това увеличение автоматично от 1 януари изяжда тези 2 на сто. И е много интересно, ако направим сметката комулативната данъчноосигурителна тежест каква ще бъде при новия вариант? Събраните, разходите? За моята работна заплата дали точно това е данък общ доход или социално осигуряване е почти все едно. Общата тежест за мен е важна. Ако получаваш 300 лв. в крайна сметка колко ще занесеш вкъщи? Дали ще са 200, 220 или 150 лв. - това е важното. И това, погледнато при изчисляване след събиране на социалната и данъчната тежест какво показва? Според мен не е добре изчислен този модел, защото до 110 лв. заплата, месечен доход, тежестта е по-голяма, отколкото досега. С около 2 лв. повече ще ни се удържа от заплатата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Но нагоре ще се намалява.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Нагоре се намалява, но между 110 и 150 лв. е почти еднакво към сегашната ситуация, близко, някаква и друга стотинка. От 150 лв. нагоре до 400 лв. вече има малко по-чувствително намаляване, тук имам и една справка - с 2-3 лв. в плюс на данъкоплатеца. И от 500 лв. нагоре вече облекчението е много сериозно - 20-30-40, дори стига 50 лв. облекчение за месечен доход от 1000 лв. - 52 лв. е облекчението за най-големите заплати. А за най-ниските то е отрицателно. Ето това трябва да се огледа може би между двете четения и тази според мен обърната социална градация по някакъв начин да се облагороди. Сигурен съм, че всички разбираме за какво говорим.
Между двете четения ние ще се постараем да направим такъв модел, който да бъде по-приемлив от сегашния, но от гледище на сумарната данъчна осигурителна тежест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Янаки Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Мога да отбележа някои положителни решения, които се съдържат в предложения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Това са, макар и незначителни, но увеличаването на размера на необлагаемия минимум, освобождаване от облагане на доходите от сделки с публични акции, което ще стимулира развитието на фондовия пазар, увеличаване от 2 на 5 на сто размера на отстъпката, която могат да ползват лицата при по-ранното заплащане на полагащия се данък.
И въпреки тези положителни промени аз, а надявам се и мнозина, не намират основание да подкрепят като цяло тези изменения. И ще се аргументирам не само с оглед на промяната в скалата на облагане на месечните и годишните доходи, но с често повтаряната теза за намаляване на данъчната тежест. Да, ако вземем сами по себе си данъчните закони, тези, които създават задълженията за доходите на лицата, такава теза отчасти може да се поддържа. Но нека да разделим реалните облаги, които получават хората, и допълнителните тежести, които се предвиждат. Ето ви тези две скали, взети в паралел.
Положителните мерки са: увеличаване на размера на минималната заплата на 100 лв., увеличаване на необлагаемия минимум на 110 лв., намаляване, както казах, на някои от преките доходни данъци, увеличаване дела на социалните плащания в бюджета за 2002 г., увеличаване на заплатите на два пъти с по 5 на сто в течение на 2002 г. и на пенсиите - с 6 на сто за същия период, двойно увеличение на детските плащания за семействата с по-ниски доходи, увеличаване на гарантирания размер на влоговете при евентуален фалит на банките до 10 000 лв. и стартиране на програма за микрокредитиране, макар и в доста по-ограничени размери от очакваните.
Срещу тези мерки, които правителството е предприело или е включило в своята програма за следващата година, какви допълнителни задължения стоят за гражданите? Извършеното вече увеличение на тока и на парното, а такива увеличения се очертават да бъдат периодични за всички следващи години; значително увеличаване на данъка върху сградите, а оттам и каквато е практиката - на таксата за битовите отпадъци; въвеждането на двоен данък върху леките автомобили; въвеждане на акциз върху природния газ; поскъпване на лекарствата вследствие на облагането им с данък добавена стойност; поскъпване на телефоните и транспорта; увеличаване на таксите за електричество; значително увеличаване на патентните данъци, което специално е предмет на този закон, в диапазона между 30-40 процента. И към това трябва да добавим други неща, които вече са част от наследството, а не от действията на правителството - допълнителното нарастване на разходите за здравеопазване, образование, големия дефицит на общините.
И тук си позволявам да изразя различие с прогнозите на правителството за инфлацията, която то е разчело. Докато според редица икономически анализатори, а и според публикувания доклад на Европейската банка от пролетта на тази година се предвижда инфлацията в България да бъде в порядъка на 8 процента, оказва се, че само номиналното увеличение на заплатите и на пенсиите едва ще догонва ръста на инфлацията, да не говорим, че то не е в състояние да покрие всички тези много по-големи увеличения.
Ако погледнем и самата таблица за облагането, наистина тя предвижда облекчения, но вече беше казано, че в резултат на увеличаване на размера на личните осигурителни вноски за първите две, най-ниски доходни групи в скалата, практически няма промяна, дори някои от тях са в минус, макар и с няколко стотинки. За средните доходи и доходите, които са в размера до 300-400 лв., увеличението на доходите вследствие на намаляването е символично в порядъка на няколко лева за месец. И реално може да се каже осезаемо облекчение се предвижда за хората, които попадат в най-високодоходната скала. Ето тук смятам, че ние трябва да очертаем принципните различия между левицата и управляващите, защото не може хората, които получават най-малко доходи и при днешните условия те в повечето случаи не могат да покрият всички задължителни разходи, това намаление да бъде само в 2-процентни пункта, а за тези, които имат най-високи доходи - те да бъдат в най-големия размер от 9-процентни пункта. Смятам, че такъв подход основателно трябва да бъде критикуван и отхвърлен.
Вероятно е твърде амбициозно предложението, което са направили мои колеги за увеличаване на необлагаемия минимум, но при всички случаи скалата, която се предлага от тях, е много по-справедлива, ако под справедливост разбираме това да се облекчава в по-голяма степен данъчната тежест за лицата, които получават ниски и средни доходи и в по-голяма степен да се диференцират тези с относително високи доходи и там облагането да запази своите по-високи стойности. Може би правителството е изхождало от практиката през последните години, че колкото повече нараства доходът, толкова повече се увеличават и възможностите за неговото укриване. Но в България става така, че най-стриктни данъкоплатци са лицата, които получават ниски доходи и то предимно доходи от заплата, докато в другите случаи тази дисциплина, това изпълнение на предвидените законови задължения е в по-малка степен.
Като се има предвид, че в България над 80 процента от хората живеят в бедност, тоест дори тези, които получават доходи около средните, не могат само с тях да задоволяват всички свои потребности, така поставеният проблем и претенциите за различен подход мисля, че са напълно основателни.
По отношение на патентните данъци смятам, че е необосновано високо увеличаването на тези, които се отнасят до производството на стоки и у слуги. Ако се твърди, че процентът на увеличението служи само за покриване на натрупаната инфлация през посочения период, тогава трябва да си отговорим на въпроса, че или тази инфлация не е била отчитана точно, защото по официалните данни ръстът на инфлацията не е толкова голям, колкото предвиденото увеличение, или пък...
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): По-голям е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, говоря за трите години.
Или пък тогава посочените аргументи трябва да бъдат допълнени с други.
Някои от лицата, които са на патентен данък, също получават допълнителни увеличения, например тези, които се занимават с хотелиерство и услуги, особено с по-малки обекти в резултат на значителното увеличаване на данъка върху сградите. Затова трябва да се държи сметка и за цялостното увеличаване на данъчните задължения, а не само скалите, които се намират в отделните закони, които обсъждаме. И мисля, че ние трябва да потърсим повече възможности за стимулиране на заетостта, а не за търсене на начини, макар и минимално, да бъдат облагани лицата за това, че се поддържа определена заетост. И не знам защо във всички изминали години никое правителство не поиска от работодателите - било то големи или малки - да представят копие на договорите с лицата, с които те са в трудови правоотношения било в службите по заетостта или в други служби, за да има реален контрол и на данъчните органи, тъй като ние, от една страна, трябва да стимулираме бизнеса, особено малкия и средния, но не трябва да си затваряме очите, че нарушения се вършат и в този сектор чрез скрита заетост, чрез нереално заплащане. Ако тези договори бъдат представени, тогава държавата няма постоянно да се извинява, че не е в състояние да упражнява ефективен контрол и да проследява съответствието между това, което реално съществува като взаимоотношение между работодателите и работниците и отношенията между данъчните и другите държавни органи с работодателите. Това ще бъде в интерес и на работниците, а няма да обремени значително хората, които им предоставят работа. За сметка на това да се търсят облекчения за всички, които търсят и създават по-голяма заетост.
Това са част от въпросите, които повдигат измененията в законопроекта и затова смятам, че по-нататък в политиката на правителството, ако то претендира в по-голяма степен за социална ангажираност, каквото имаше в неговите предизборни обещания, би трябвало да ревизира не само като стойности, но като подход своите действия в областта на данъчното облагане на физическите лица и повечето от патентните данъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
За процедура има думата господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно е, че дневният ред днес върви добре, поради което няма да искам удължаване на настоящото заседание. Но с оглед натоварения дневен ред за седмицата и оставането на доста закони за следващата седмица, правя предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
2. Първо четене на законопроекта за Сметната палата.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли възражения срещу това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с оповестения дневен ред.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде във вторник от 14,00 ч.
Продължаваме с обсъждането на законопроекта за облагане на физическите лица, тоест всички нас.
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз виждам, че много конструктивно върви дискусията и не искам да вземам някакви по-остри позиции, за да не удължим заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да не развалите настроението?
ИВАН ИСКРОВ: Да. Но, преди да стане господин Кацарчев, защото явно прояви желание да отговори на въпросите, поставени от господин Муравей Радев и господин Янаки Стоилов, на мен ми се иска да коригирам малко мнението, което може би се наложи след изказването на господин Стоилов.
Ще ми се да не оставаме с впечатление, че видите ли, тук има "парии презрени" и богатите, които, видите ли, само те били защитени в случая.
Предполагам, че господин Кацарчев ще даде някаква информация, аз поне разполагам с такава. Мисля, че и той има в момента и ще видите, че над 140 лв. заплата, за която говореше господин Радев, откъдето започват и най-големите облекчения са има най-много засегнати лица - над милион и 200-300 хиляди. Предполагам, че такава информация има господин Кацарчев.
И второто, което е - за скалата.
Това са схващания, господин Стоилов, от времето на Адам Смит. Оттогава много се е развило икономическото учение и теорията на данъчното облагане. Все пак, видите ли, ако има как долу да не ги облагаме въобще - в най-ниската скала, а пък това, което предлагат в законопроекта тримата колеги от Коалиция за България - дайте да утрепем богатите с 38 на сто!
Все пак не забравяйте, че когато говорим за баланс имайте предвид, че при тези търговци, които плащат тези патентни данъци, някой трябва да отиде и да купува. Кои купуват? Които са с по-високи доходи. Кои спестяват, кои инвестират? Тези, които са с по-високи доходи. Това е обявено в тези дискусии.
Без да предизвиквам по-нататъшна дискусия искам да кажа, че наистина не са толкова прости нещата и моля господин Кацарчев, ако има данните, нека да отговори на опасенията на господин Стоилов и на господин Радев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС КАЦАРЧЕВ: Добър ден!
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще започна с философията на измененията на Закона за облагането на доходите на физическите лица като атака срещу предложения проект бяха патентните данъци.
Това, което сме се опитали да направим като Министерство на финансите, е следното: предложеното изменение на окончателния патентен данък е средно с около 30 на сто. Предвижда се промените да бъдат диференцирани за различните видове дейности, като стоките от първа необходимост, например, мелничарските услуги и други, по предлаганата промяна е увеличеният размер на патента с 20 на сто. С 10 на сто е предложено изменение в размера на данъка за лицата, извършващи услуги със селскостопанска и горска техника. Отчетено е обстоятелството, че повишаването на данъка в слабо населените райони, където по принцип населението е с много ниски доходи, би довело до преустановяване на дейности, ако ние увеличим данъка, както е и увеличаването на броя на безработните, така че в тези райони - от пети, шести и седми функционален тип, както и с население, което е по-малко от 5000 жители, по принцип няма изменение в размера на патентния данък. Считаме, че по този начин, с това диференциране няма да се повлияе негативно точно на най-засегнатите от безработица или хора с ниски доходи райони.
За сравнение ще започна в тази връзка, пак отново за патента, като искам да ви кажа, че средният годишен патент на база на подадените декларации в годишен размер е 200 лв. Това е годишният размер на патентния данък! За сравнение - при средна работна заплата годишният размер на данъка е 480 лв. Патентният данък е два пъти и малко отгоре по-нисък от средната работна заплата, така че този данък - ще повторя отново - е социален данък.
Може би господин Радев направи една грешка във връзка с развлекателните автомати. Увеличението е от 150 лв. на 198 лв., а не на 1500 лв. Хранителните стоки се увеличават от 200 на 260 лв., така че там е с 30 на сто. Няма облагане на доходите от Спортния тотализатор.
По отношение на авансовите вноски - авансовата вноска, която предлагам е 20 на сто. Осемнадесет процента е най-ниската ставка. Авансовият данък се заплаща тогава, когато се премине годишният необлагаем минимум, а не за всеки един доход, който се получава веднага, така че реално погледнато 18 на сто не е ефективна ставка, а 20 на сто се плащат тогава, когато вече се премине скалата. Излиза, че повечето доходи на територията на страната, ако приемем това, че ставката за авансовия данък трябва да е по-ниска, би трябвало да са в етажите от 110 до 140 лв. Фактически това не е вярно. Най-големият брой лица, които попадат в тази скала са между 140 и 400 лв. Те са над 1 милион лица, така че ние отчитаме точно този вид разпределение на лицата по видове доходи, по големина на доходите.
По отношение на данъчната и социалната тежест. Имаме достатъчно примери. Примерите бяха раздадени на двете комисии. Аз ще се опитам да цитирам част от тях, като в тези примери е отчетено увеличението, което би последвало от увеличение на акцизите, увеличението на тока и парното и прехвърлянето на социалноосигурителната тежест от работодател към работник, но ние това не можем да го избегнем, тъй като това е закон, който е гласуван все пак и ние се съобразяваме с този факт.
При 4-членно семейство с двама работещи със заплати по 100 лв. за 2001 г. и 109 лв. за 2002 г., ако тези същите имат някакъв апартамент или жилище, което се намира в окръжен град и съответно, съгласно подадените от статистиката данни за разпределението на дохода им и за какво са харчили, излиза, че при тях остават в повече 76,34 лв. Ако имаме 4-членно семейство с двама работещи със заплати вече по 200 и 218 лв. съответно за 2001 г. и 2002 г., реално в домакинството остават повече 194,64 лв. Говоря в годишен аспект за оставащия доход.
Има и трети пример. Примерите са раздадени, така че всеки един може да види за какво става въпрос. Не може доходите да се разглеждат константно за сега, т.е. имаме 200 лв. сега, 2001 г. и вземаме 200 лв. - 2002 г. Доходите растат, така че трябва да се съобразяваме и с ръста на самите доходи.
По отношение на скалата, която предлагаме - сам господин Стоилов каза, че над 80 на сто от българското население е с много ниски доходи. Това е факт. Увеличението на необлагаемия минимум от 100 на 110 лв. всъщност дава повече 120 лв. на всеки един, който получава такъв доход, в годишен размер. А това реално погледнато не е малка сума за тези хора специално.
По отношение на намаляването на ставката на най-високия етаж с 9 на сто. Това е във връзка с общата политика, която се предприе.
Знаете, че парите имат няколко пътя на движение - единият път е да оставим парите в хората, които имат високи доходи, за да инвестират някъде; вторият път е те да си похарчат парите за лични цели и третият път - те да ги изнесат извън държавата.
Ние ще искаме, че повечето от тях ще бъдат българи и ще инвестират на територията на страната. Знаем, че независимо от това дали аз получавам 200 лв. или получавам 50 лв., или 5000 лв., горе-долу всички ядем еднакво. Не може да изядем повече! Така че в тази връзка, ако лицата не инвестират - тези, на които остават повече пари, те трябва да си купуват стоки. Ако те купуват стоки, те засилват по косвен начин потреблението, оттам пък държавата събира повече косвени данъци, така че и в двата случая хората с по-високи доходи биха стимулирали икономиката директно или индиректно.
По отношение на увеличението на инфлацията. Тя е около 8 на сто. За патентния данък това е много добре, тъй като ние там не отчитаме тази инфлация. Патентните данъци са твърди и се определят в годишен размер, така че при тях не би трябвало да има нещо застрашаващо ги.
Само за сведение ще ви кажа числото. Лицата, които са на трудови правоотношения и получават доходи между 110 лв. и 140 лв., са около 112 хил. Между 140 лв. и 400 лв. са 1 млн. и 100 хил. Така че в този диапазон между 110 лв. и 140 лв. е много малка група. При тях почти няма влияние самият данък, който предлагаме. Масата са между 140 и 400 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам.
Ще подложа на гласуване на първо четене двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
Най-напред законопроекта, внесен от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Асен Гагаузов. Той е внесен по-рано.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 134 народни представители: за 15, против 118, въздържал се 1.
Този законопроект не се приема.
Моля, гласувайте Закона за облагане доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
Гласували 145 народни представители: за 107, против 28, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Искам да благодаря на всички колеги, които днес са в залата. Въпреки тази злободневна тематика на нашите закони, затова, че премина една много добра дискусия без излишно политизиране, без големи пререкания, така че още веднъж благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: От миналото Народно събрание има традиция тази благодарност да се прави в Клуба на народните представители. (Оживление в залата.)



Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ ЗА РАЗШИРЕНИЕ НА СОФИЙСКОТО МЕТРО МЕЖДУ ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, И ЗА ИЗДАВАНЕ НА ГАРАНЦИОННО ПИСМО ДО ЯПОНСКАТА БАНКА ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ДОГОВОРА ЗА ТОЗИ ЗАЕМ.
Има думата проф. Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
проекторешение № 102-03-8, внесен от Министерския съвет
за даване на съгласие за сключване на Гаранционно
споразумение между правителството на Република България
и правителството на Япония по Договора за заем за
разширение на Софийското метро между Японската банка за
международно сътрудничество и Столичната община и за
издаване на Гаранционно писмо до Японската банка за
международно сътрудничество по Договора за заем

Този въпрос беше разгледан от Комисията по транспорт и телекомуникации на редовно заседание на 8 ноември 2001 г. Проектът на Софийското метро - разширението, беше представен лично от кмета на София господин Софиянски и неговия екип.
Сключването на Гаранционното споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония е изключително необходимо, за да се гарантира Договора за заем за разширение на Софийското метро между Столичната община и Японската банка за международно сътрудничество.
След задълбочено проучване на всички аспекти Столична община е взела решение за ускорено изграждане на метрото като най-добрата алтернатива за столицата в транспортно отношение. Средствата от заема ще бъдат необходими за финансиране изграждането на най-тежкото от технологична гледна точка трасе между 7 и 9 станции през центъра на София, от пл. "Света Неделя" под бул. "Цар Освободител" до съществуващия тунел под бул. "Драган Цанков", свързан с бъдещата станция 10 пред сградата на "Интерпред".
До момента финансирането на проекта е осигурявано от целеви средства от държавния бюджет и извънбюджетни фондове на общината.
Ускоряването на процеса по изграждането на метрото е наложило търсенето на решения от страна на Столична община. През 1998 г. нейни представители са осъществили контакт с Японската банка за международно сътрудничество. Проектът за разширение на метрото е включен в списъка на проектите, които ще се финансират от външни заеми с държавна гаранция през 2001 г.
Относно схемата за финансиране на метрото и кредитът, който ще бъде отпуснат в японски йени, общият размер на кредита е 104 034 210 щ.д., или 12 894 000 000 японски йени, с годишна лихва 2,2 на сто йени за главницата. Срокът за заема е 30 години с 10-годишен гратисен период и 20 години погасяване на главницата според погасителния план.
Метрото в момента превозва между 70-80 хил. пътници дневно и се превръща в истинска необходимост за столичани.
Съгласно раздел втори от проектодоговора за заем е предвидено непосредствено след сключването на Договора за заем на Японската банка за международно сътрудничество да бъде предоставена държавна гаранция под формата на Гаранционно писмо.
След обстойното представяне на проекторешението и целия проект, членовете на комисията стигнаха до заключение, че разширяването на метрото в най-голяма степен ще реши проблемите на София по отношение на транспортните връзки, екологията и придобиването на европейски вид на столицата на Република България, а като вторичен ефект - ще се осигурят и нови работни места през периода докато бъде реализиран този проект, докъм 2005 г.
На основание на доклада Комисията по транспорт и телекомуникации с 16 гласа "за", без "въздържали се" и без "против" предлага на Народното събрание да приеме проекторешение № 102-03-8, внесено от Министерския съвет за даване на съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община, и за издаване на Гаранционно писмо до Японската банка за международно сътрудничество по Договора за заем." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата господин Искров да прочете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

"ДОКЛАД
по проект за решение № 102-03-8/31.10.2001 г.
за даване съгласие за сключване на Гаранционно
споразумение между правителството на Република България
и правителството на Япония по Договора за заем за
разширение на Софийското метро между Японската банка за
международно сътрудничество и Столичната община,
внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 15 ноември 2001 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване съгласие за сключване на Гаранционно споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Стефан Софиянски - кмет на Столичната община, който представи в подробности проекта.
Кредитът предвижда финансиране на изграждането на най-тежкото от технологична гледна точка трасе - между 7 и 9 станция - през центъра на София (от пл. "Света Неделя" под бул. "Цар Освободител" до съществуващия тунел под бул. "Драган Цанков", свързан с бъдещата станция 10 пред сградата на "Интерпред").

Основните параметри на заема са следните:
- Общ размер на кредита - 12 млрд. 894 млн. японски йени (104 млн. и 34 хил. щатски долара). Кредитът ще бъде отпуснат в японски йени.
- Общ срок на заема - 30 години, с 10 години гратисен период и 20 години погасяване на главницата, според погасителния план.
- Годишна лихва - 2,2 на сто по главница А (строителство и инсталация) и 1,8 на сто по главница Б (консултантски услуги).
- Заемът се предвижда да бъде погасяван от собствени приходи на Столична община.
По време на обсъждането членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около становището, че проектът е необходим с оглед ускоряване изграждането на метрото като най-добра алтернатива за столицата поради екологичните предимства и ограниченията на градския център. Условията, които се предлагат, също са изключително изгодни. Имаме предвид финансовите условия.
След приключване на дебата се проведе гласуване, на което проектът за решение бе подкрепен с 8 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за общинските бюджети да даде съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Гаранционно споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония по Договора за заем за разширение на Софийското метро между Японската банка за международно сътрудничество и Столичната община в размер на 12 млрд. 894 млн. японски йени и да издаде гаранционно писмо до Японската банка за международно сътрудничество по договора за заем."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Искров.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване решението на Народното събрание, чийто текст е това, което предлага Комисията по бюджет и финанси. Господин Искров го прочете в заключение.
Моля да го гласувате.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВОЕННИ КОРАБИ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ ОТНОСНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОМУНИКАЦИОННА И ИНФОРМАЦИОННА ТЕХНИКА И ВЕЩЕВО ИМУЩЕСТВО.
Давам думата най-напред на господин Илчев да прочете становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Закон № 102-02-18 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Грузия относно безвъзмездно
предоставяне на военни кораби и на Споразумението между
правителството на Република България и правителството на
Грузия относно безвъзмездно предоставяне на
комуникационна и информационна техника и вещево
имущество, внесен от Министерския съвет на
8 октомври 2001 г.

На 11 октомври 2001 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на военни кораби и на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на комуникационна и информационна техника и вещево имущество и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да ратифицира споразуменията по проект за Закон № 102-02-18 с два отделни ратификационни акта:
1. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на военни кораби, подписано на 6 юли 2001 г. в Бургас.
2. На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на комуникационна и информационна техника и вещево имущество, подписано на 6 юли 2001 г. в Бургас.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Илчев.
Има ли желаещи да се изкажат по този законопроект? Не виждам.
Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
Гласували 125 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илчев, имате думата за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, моля за Вашето разрешение да предложа на Народното събрание законопроектът да мине и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.
Моля да гласувате законопроектът да се разгледа и на второ четене на това заседание.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Имате думата, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Грузия относно
безвъзмездно предоставяне на военни кораби и на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Грузия относно безвъзмездно
предоставяне на комуникационна и информационна техника
и вещево имущество

Чл. 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на военни кораби, подписано на 6 юли 2001 г. в Бургас.
Чл. 2. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на комуникационна и информационна техника и вещево имущество, подписано на 6 юли 2001 г. в Бургас."
Законът след гласуването ще носи днешна дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по текста на закона? Няма.
Моля да гласувате закона на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е законопроект за оттегляне на резервата, направена от Република България в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Европейската конвенция за борба с тероризма, внесен от Министерския съвет.
Няма никакви становища на комисии, затова не мога да поставя на разискване този въпрос.
Тринадесета точка от днешния дневен ред е първо четене на законопроекта за Сметната палата.
За процедура има думата господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, има становище на комисията, ние сме го разгледали в Комисията по бюджет и финанси, но нямаме готовност за днес и затова направихме предложение този законопроект да се гледа във вторник, на извънредното заседание. Днес очаквахме, че няма да има време за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагате да гласуваме отлагане разглеждането на този законопроект.
А по законопроекта за държавните помощи по същия начин ли стои въпросът? Няма становище.
С други думи работата за днес сме я свършили.
Съобщения:
Комисията по медиите ще има извънредно заседание на 20 ноември, вторник, от 13,00 ч; редовно заседание на 21 ноември, сряда, от 17,00 ч. в зала 248.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 21 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 232 и на 22 ноември, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 232.
Комисията по здравеопазването ще има заседание на 21 ноември, сряда, от 16,30 ч. в зала 142.
Комисията по въпросите на гражданското общество ще има заседание на 20 ноември, вторник, от 12,00 ч. в зала 456.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще има съвместно заседание с Комисията по медиите на 20 ноември, вторник, от 13,00 ч. в зала "Запад".
Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 21 ноември, сряда, от 14,00 ч. в зала "Запад" и на 22 ноември, четвъртък, 16,00 ч. в зала 126.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,20 ч.)


Заместник-председатели:

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Величко Клингов

Наим Наим