Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно гласувания дневен ред за днес следва:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за научните степени и звания.
Очевидно е свръхамбициозна програма, която трудно може да бъде изпълнена до 19,00 ч.
Преди да започнем по същество, ми позволете да направя две съобщения:
На основание чл. 68, ал. 2 от нашия правилник е постъпил и е раздаден на народните представители общ законопроект от Комисията по земеделието и горите по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени от Министерския съвет и от Никола Джипов Николов. На 15 октомври е гласувано удължаване на срока за писмени предложения по второ четене след постъпване на обобщения доклад на три седмици – до 6 декември 2004 г.
Следващото съобщение е подписано от председателя на Комисията по здравеопазването доц. Щерев, в което казва, че оттегля внесения от него общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и допълнението към него.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ – продължение.
Тук очаквам да видя господин Емил Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: И вече го виждате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно така, господин Кошлуков, аз гледах в неправилна посока.
Искам да припомня, че предстои докладването на чл. 35 – това е стр. 22 от доклада.
Господин Кошлуков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Абсолютно вярно, господин председател. Благодаря Ви за думата.
Предложението на комисията за чл. 35 е да отпадне текстът, систематично отразен като ал. 2 на чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този чл. 35 има ли желаещи народни представители?
Господин Местан, заповядайте, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа, чудесно е, че сме на път да приключим второто четене на обобщения законопроект за Закон за политическите партии. Би имало логика да приемем този нов Закон за политическите партии, ако успеем да сторим това наистина до края на тази седмица или най-късно до края на следващата седмица, защото редица текстове в този закон изискват поне шест месеца време преди следващите редовни парламентарни избори, за да могат политическите партии да се подготвят, за да се приведат в съответствие с изискванията на този закон.
Същевременно с това обаче ние трябва да сведем до минимум риска от възможни грешки или влошаване даже на досегашната правна рамка – нещо, което категорично не е цел на закона, защото правната рамка, която ще регулира дейността на политическите партии, ако приемем този законопроект, ще се доближи плътно до европейските норми и стандарти и ще отговорим адекватно и на редица препоръки. Точно за да избегнем рисковете от възможни грешки, бяха направени вече две предложения за отлагане на чл. 14 и чл. 33.
Моята процедура, господин председател, е тези два текста да бъдат разгледани допълнително на заседание на водещата комисия – тази по въпросите на гражданското общество, като процедурата ми включва още нещо.
Понеже чл. 33 беше отложен за допълнително разглеждане по предложение на госпожа Анелия Мингова с основателния мотив, че може би систематичното място на тези отношения на собственост не са точно в този закон, а в Закона за държавната и общинска собственост, то ако е имало основание по отношение на чл. 33, не по-малки са основанията и по отношение на чл. 34, защото и този член урежда сходна материя.
И така, моето конкретно процедурно предложение е чл. 14, чл. 33 и чл. 34 да бъдат разгледани на нарочно заседание на Комисията по въпросите на гражданското общество, която се явява водеща по отношение на този законопроект, и съответно по предложение на комисията тези текстове бъдат подложени на повторно гласуване в пленарна зала. Тогава по предложение на комисията да се реши кои от текстовете да останат в този закон и кои от текстовете имат своето систематично място в Закона за държавната и общинска собственост.
Моля да подложите тази процедура на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Опитвам се да се ориентирам във Вашето предложение и констатирам, че чл. 14 и чл. 33 са отложени по вносител, но що се отнася до последния текст на чл. 34, той вече е приет на второ четене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Аз правя връзката с чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отчитам също така обстоятелството, че има връзка – в това няма никакво съмнение, но е твърде деликатна ситуацията с оглед на това, че чл. 34 вече е приет от нашето Народно събрание.
Имаме някои прецеденти преди да завърши законът – когато се получава едно вътрешно противоречие, да се стигне до отново обсъждане и гласуване на приет вече текст, но това, сами разбирате, е трудно аз сам да го реша. В тази сложна обстановка искам да попитам дали има противно процедурно предложение, за да може този текст отново да бъде предмет на ново гласуване. Става дума за деликатния текст на чл. 34. За другите няма никакъв проблем.
Има ли противно на това процедурно предложение, уважаеми народни представители?
Господин Ляков, заповядайте за противно процедурно предложение.


ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че е недопустимо този член да бъде подлаган повече на каквото и да било обсъждане, тъй като специално за него имаше много продължителен дебат. Според мен общото желание на онези от колегите, които се изказаха тогава, е, че ние искаме най-после да премахнем една възможност за финансова зависимост на политическите партии, т.е. тяхната дейност и от тази гледна точка да бъде абсолютно чиста и прозрачна.
Връщането отново към текста показва, че има партии или политици, които не желаят това да стане. Аз мисля, че не е добър знак Народното събрание да прегласува текстове, приети на второ четене, това – първо. Както вие казахте, това се прави много рядко и при изключителни случаи, при всеобщо съгласие и т.н. Според мен такова съгласие в залата няма. Народното събрание е приело този текст след, казвам ви, много дълъг дебат “за” и “против”, и ако ние го променим, това ще противоречи изобщо на духа на този закон, с който искаме да сложим ново начало в политическия живот, ново положение на политическите партии, които да не страдат от никаква зависимост. Затова съм категорично против този текст да бъде подлаган на каквито и да било обсъждания и най-малкото на гласуване оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Аз също споделям принципно Вашата позиция, защото е изключително лош знак за нашия парламент веднъж гласуван текст отново да бъде подлаган на дебат и гласуване. Но, така или иначе, отчитам първо, че има такива прецеденти, отчитам, че има и връзка между предходните текстове, посочени от господин Местан с този спорен текст, и затова си позволявам да подложа на гласуване предложението на господин Местан, този текст, заедно с останалите два, да бъде предмет отново на вниманието на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Лютви Местан.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 193 народни представители: за 78, против 63, въздържали се 52.
Това предложение не се приема.
Господин Корнезов, имате думата вероятно за прегласуване, защото за друго не би могло да искате думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване.
Аргументите ги чухте, действително има връзка на тези текстове. И дали въобще тази материя би трябвало да бъде в този закон или да бъде в Закона за държавната и общинска собственост?
Междупрочем и следващият текст - на чл. 35, който вече беше даже и докладван тук, също касае подобна материя. (Реплики на народния представител Лютви Местан.)
Да, действително предложението не е да се променя или да не се променя текстът. Въпросът е още веднъж спокойно да бъде огледана тази проблематика. Няма да сгрешим, ако действително върнем тези текстове в комисията. Те отново ще бъдат в залата и тогава окончателно Народното събрание ще приеме съответните текстове.
И затова моля, господин председател, да се прегласува това процедурно предложение на господин Местан и разумът надделява да бъде прието това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, отново подлагам на гласуване направеното от народния представител Лютви Местан процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 80, против 65, въздържали се 51.
Предложението на народния представител Лютви Местан не се приема.
Уважаеми народни представители, продължаваме дебата. Беше докладван чл. 35, по който има предложение на комисията да бъде систематично отразен в ал. 2 на чл. 34. По този начин чл. 35 ще отпадне – нещо, което всъщност на практика е направено, но така или иначе този текст е докладван и аз съм длъжен да го подложа на обсъждане и гласуване.
Не виждам желаещи за изказване.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на чл. 35.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 152 народни представители: за 144, против 3, въздържали се 5.
Предложението на комисията се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на почитаемия председател.
Глава пета е “Финансов контрол”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта.
По чл. 36 има предложение на народния представител Йордан Нихризов:
Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. Цялостният контрол по финансовите приходи и разходи на политическите партии се осъществява от Сметната палата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията е:
“Чл. 36. (1) Финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество се осъществява от Сметната палата.
(2) Политическите партии прилагат двустранно счетоводно записване, съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст думата има господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, за съжаление само аз имам предложения по цялата глава “Финансов контрол”, които имат друга трактовка, но всички те могат да отпаднат много бързо, ако се възприеме една методика, която е близка до реалността. Например в чл. 36, ал. 2, която разглеждаме, да добие вида: “Политическите партии, които имат приходи над 50 хил. лв. за календарна година, прилагат двустранно счетоводно записване, съобразно разпоредбите на Закона за счетоводството”, а в следващия чл. 37, ал. 2, първото изречение да добие вида: “Финансовите отчети по ал. 1 за партии с приходи над 50 хил. лв. за календарна година подлежат на независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор”.
Макар че тези текстове ви звучат не във вида, в който са предложени, те се допират до едно и също нещо – възлага се финансов одит, който се заплаща от политическите партии. В счетоводството финансов одит по чл. 38 се прави от такива организации, които имат оборот над 1 млн. лв., над 45 души служители и т.н., и т.н. Финансовият одит е минимум 40 часа и струва доста скъпо, така че политически партии, които нямат достатъчно приходи няма да могат да го платят, съответно да се отчетат пред Сметната палата по вина на онези организации, които извършват финансовия одит.

Вторият момент, що се отнася до чл. 36, в законите е записано, че тези дребни търговци, които са регистрирани по ДДС и имат приходи до 50 хил. лв., имат свободата да избират едностранно или двустранно счетоводство. Очевидно, когато имаш приходи в рамките на суми, които са до 50 хил. лв., както е при търговците на патентен данък, то това счетоводство може да бъде облекчено.
В края на краищата с всичките тези мои предложения, които прочетох, по никакъв начин не се изменя структурата на контрола, който се извършва от Сметната палата.
Във връзка с това, което каза господин Местан, мога процедурно да предложа: ако ще има консултации, направените от мен предложения, които облекчават работата и на Сметната палата, и съществуването на финансовия контрол, да бъдат разгледани от комисията, като членове 36 и 37 се отложат. И в случай че това стане, ще оттегля всички мои предложения по Глава "Финансов контрол” оттук нататък, защото те по принцип отпадат от смисъла на текстовете, които могат да бъдат приети.
Затова първо, уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение комисията да разгледа отново чл. 36 и 37, като се отложат тези два текста. Ако бъдат отложени, то аз ще оттегля всички мои предложения до края на тази глава. Ако не бъдат отложени – ще се наложи да защитавам тези предложения като ви предлагам текстове, които могат да свършат практическа работа и да бъдат в съгласие, като отчитат големината и приходите на политическите партии, за да не създават трудности при приемане на отчетите в Сметната палата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има предложение текстовете на чл. 36 и 37 да бъдат отложени и върнати в комисията.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 68, против 59, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Продължаваме дебата по чл. 36. Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин Корнезов, заповядайте.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Глава пета е важна глава – Финансов контрол върху приходите и разходите на политическите партии. И този финансов контрол е свързан с прозрачността на дейността на партиите. Затова се обръщам към председателя на комисията, тук има специалисти-финансисти: какво означава чл. 36? “Финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното имущество се осъществява от Сметната палата.” Добре – Сметната палата. Междупрочем и досега това е така. Но трябва да знаем, че актовете и констатациите на Сметната палата, първо, не подлежат на съдебен контрол. Второ – само Сметната палата ли ще има право на този финансов контрол? Ако кажем “да” и аз съм склонен към едно такова разрешение, трябва изрично да отбележим, че други финансови държавни органи не могат да извършват проверка върху финансовата дейност на политическите партии.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Текстът е ясен.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е ясен. Първо, Държавен финансов контрол ще може ли да упражнява финансова…
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Не може.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Елате, кажете го и го запишете.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Да запишем всеки, който не може да упражнява, да го изредим!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз Ви задавам въпроса, отговорете ми, за да знаем как да гласуваме. Защото и досега има прецеденти, освен Сметната палата и други държавни органи да проверяват дейността на политическите партии. Затова трябва да е ясно, тъй като законът ще се изпълнява не от нас, които тук сме го гласували – разбирайки или неразбирайки, а от други лица и от други длъжностни лица, които ще контролират финансовата и имуществената дейност на политическите партии. Затова моля да се внесе разяснение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Кошлуков, заповядайте. Имате тази възможност.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря на уважаемия председател.
Уважаеми колеги, предложенията по този текст следват една-единствена логика – прозрачност на финансите. Те са изработени въз основа на коментарии и предложения на Сметната палата, на двама френски професори, които работиха по проекта, на няколко неправителствени организации, които внесоха предложения, и на експерти-счетоводители. Например давам отговор защо е двустранно. Защото е по-строго от едностранното. По-прозрачно, по-отговорно – ето затова.
Ако желаем да приложим тази логика и да направим партиите отговорни и прозрачни пред финансовия контрол, въвеждаме втори одит, малко по-нататък в текстовете, и правим партиите отговорни пред обществото. Нека да гласуваме. Да, Сметната палата и досега ги гледа. Да, искаме втори одит. Да, двустранно счетоводство е. Не виждам никаква неяснота. Ако трябва да изпишем кой не може да контролира партиите, трябва да направим 12 листа.
Текстът е пределно ясен, обсъждан, разглеждан в комисията. Този закон седи от три години.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): От четири.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Ако някой е имал проблеми и трудности, ако е имал предложения, ако е бил затруднен, уважаемият заместник-председател господин Корнезов между първо и второ четене е имал брилянтния шанс да предложи този текст. Минаха четири-пет месеца между първо и второ четене.
Благодаря на всички за съветите, но не виждам никаква причина да отлагаме непрекъснато текстове. Написани са добри.
Затова, уважаеми господин председател, Ви моля да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние по същество дискутираме чл. 36, само отхвърлихме предложението за отлагане. Не се отлагат, дебатират се. Ако има желаещи, им давам думата и след като се изчерпаят желаещите, преминаваме към гласуване.
Господин Дъбов, имате думата, като опитен в тази област.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, аз също мисля, че предложеният текст за финансов контрол не е най-добрият за политическите партии. По няколко причини. Съгласен съм, че Сметната палата би трябвало да проверява дейността на политическите партии в частта й, която касае държавната субсидия. Това са държавни средства, те са регламентирани по какъв начин да бъдат изразходвани, така че в тази й част очевидно Сметната палата трябва да прави проверка.
Смятам обаче, че политическите партии, така както и народните представители, трябва да декларират и останалите си доходи. Декларират - подчертавам, и ако има несъответствие да се правят и други проверки. Не е целесъобразно, не бих могъл да кажа даже, че е и полезно, Сметната палата да проверява как се изразходват парите, събрани, да речем, от членски внос в дадена партия. Това не е работа на Сметната палата. Ние дори принизяваме и ролята, и мястото на тази институция, наречена Сметна палата.
Що се отнася до одита, който се иска, и заплащането. С подобни текстове ние изхвърляме от политическия живот и от нормалната възможност много политически партии, при това немногобройни, да участват в политическия живот. Не мога да си представя как те ще заплатят средствата за един квалитетен одит, извършен от сериозна одитна фирма. Който от вас няма представа за размерите на сумите, които се плащат на фирмите, извършващи одитиране, нека да провери и ще се натъкнете на интересни факти. Има партии, бих казал, че две трети от политическите партии в България ще декларират доходи много по-малки от доходите, които някои колеги народни представители, са декларирали. Аз нямам нищо против техните доходи. Официално това, което е написано в декларациите им за Сметната палата, вие сте ги чели, бяха публикувани.

Според мен 2/3 от партиите са със значително по-малки доходи. Да си позволят да правят разходи за извършване на финансов одит – това е непосилно. След като тази и следващата година всички ние като партии ще бъдем подложени точно на такъв натиск, аз смятам, че трябва да подходим много разумно и да внесем корекции в тези текстове, за да можем да направим раздела за финансовия контрол такъв, че да не създава проблеми на политическите партии. Не говоря за нарушения, а да не създава проблеми при нормалното функциониране на живота на политическите партии.
Ето защо, господин председателю, аз предлагам да се запише: “Политическите партии декларират в Сметната палата своите доходи, а тя проверява изразходването на средствата в частта им, равна на размера на държавната субсидия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Малко ми е трудно да приема Вашето предложение, защото то не е чисто редакционно. Това, което мога да направя, е да подложа на гласуване предложение за отпадане на текст или част от текст, или чиста редакция. Оттам нататък би трябвало да превиша правомощията си, което не бих желал.
Така че продължаваме дискусията по чл. 36. Имате думата. Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Йордан Нихризов за текст на чл. 36, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов.
Гласували 166 народни представители: за 61, против 86, въздържали се 19.
Предложението на господин Нихризов за чл. 36 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 36.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 164 народни представители: за 106, против 43, въздържали се 15.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 37 има предложение от народния представител Йордан Нихризов – чл. 37 се изменя така:
“Чл. 37. (1) До 15 март всяка година политическите партии предоставят в Сметната палата отчет за приходите и разходите си за предходната година, който съдържа:
1. извлечение от книга за приходите, в която са заведени приходите по чл. 23, а за партиите, получаващи държавна субсидия, и данни за приходите по чл. 27 или чл. 28;
2. извлечение от книга за разходите, в която са отразени разходите за персонала, за наеми на помещения, за услуги, за административни разходи и разходи за присъщи дейности;
3. списък на дарителите по чл. 23, точки 3 и 4.
(2) Сметната палата огласява в срок до 31 март партиите, които не са подали отчета си в срока по ал. 1.”
Предложение на комисията за чл. 37:
“Чл. 37. (1) Политическите партии изготвят финансови отчети за предходната календарна година, включващи централните управления и регионалните структури, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за счетоводството и на Националния счетоводен стандарт за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Финансовите отчети по ал. 1 подлежат на независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор. Независим финансов одитор не може да бъде лице, което е член на политическата партия или получава възнаграждение от нея под каквато и да е форма.
(3) Разходите за одита и заверката на финансовите отчети са за сметка на съответната политическа партия.
(4) До 31 март на текущата година политическите партии представят на Сметната палата заверените финансови отчети. Към отчетите се прилагат списъци на дарителите и размерът на даренията по чл. 23, ал. 1, точки 3 и 4, както и списъци на предприятията с под 5 на сто държавно или общинско участие, предоставили средства на съответната партия.
(5) Политическите партии публикуват в срока по ал. 4 най-малко в един национален ежедневник финансовите си отчети за предходната календарна година във вида, в който са заверени от одитора.
(6) Сметната палата огласява в срок до 15 април на текущата година наименованията на партиите, които не са подали отчети в срока по ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по чл. 37?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно тези текстове, по които вече говори господин Дъбов, са повече от неясни. На всичко отгоре те ще попречат да се извърши нормално финансово отчитане на определени политически партии.
За всички онези, които не са се занимавали със Закона за счетоводството, ще повторя: чл. 38 изисква от фирма, която трябва да бъде подложена на одит, минимум 1 млн. лв. оборот, 45 души служители. Питам: кои са тези политически партии, които имат 1 млн. лв. оборот?!
Аз направих едно предложение, което дадох на вносителите, тъй като моето предложение разглежда друг вариант на отчитане на приходите, с което снизих стойността на горната граница на 50 хил. лв. В тъй наречената ал. 2 предлагам да се прибави “Партиите с приходи над 50 хил. лв. за календарна година подлежат на одит”. Цифрата може да се дискутира – може да е 100 хил., 200 хил. лв. и т.н. Но аз питам: колко ще струва одитът на една фирма, на една политическа партия? Хубаво, прозрачност, ръкопляскаме на онова, което говорим, но ако политическата партия не може да си плати извършването на този одит, кой е виновен – фирмата, която е отказала да го извърши, или пък ако фирмата откаже изобщо да сключи договор с политическата партия да извърши одит, или съответното лице – финансовият специалист, какво ще стане оттам нататък? Ще бъдат санкционирани всички независими експерти-одитори или ще бъде санкционирана политическата партия?!
Има и още един текст – че одиторът не може да бъде член на политическата партия. Оттук нататък по миризмата ли, колеги, ще го разберем дали е член на политическата партия или не? Той може да напусне партията за един ден в момента, в който се представя одита, и да влезе в следващия ден. Къде е регистърът на членовете на политическите партии в България? Когато това е записано, какво носи по принцип като текст? Всичко ми прилича на плакат, на който трябва да ръкопляскаме, но когато минем зад плаката, отзад, трябва да видим какво имаме на практика. Отворете отчета на Сметната палата и ще видите, че на пръстите на едната ръка се броят онези политически партии, които имат приходи и оборот в рамките над 100 хил. лв. Повечето от тях са в рамките на 4-5 хил. лв., а има някои – 30 на брой, които са декларирали кръгла нула. Оттам нататък какво ще платят те на одитора, ако действително имат кръгла нула от приходи и разходи. Не е ясно точно какво. Най-ясното е, че ще им бъде отрязана главата, защото тези политически партии ще изпаднат фактически в много интересна ситуация.
Повече от това, уважаеми колеги, едва ли бива да приказвам по темата. Затова правя две предложения:
Първото процедурно предложение е да отложим чл. 37, за да може да се огледа и да се съобрази със Закона за счетоводството и реалностите в България.
Второто предложение е след “финансовите отчети” да се прибави “партии с приходи над 50 хил. лв.”, за да бъде съобразено с реалността в България. Не знам кои са тези богати партии, които могат да платят одита, но очевидно ще останат една или две. За останалите – не ми е известно как ще процедират.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов – с удоволствие ще подложа на гласуване Вашето предложение за отлагане на чл. 37, но няма да мога да направя същото по отношение на второто Ви предложение, което съдържателно променя текста с добавянето на това ограничение “до 50 хил. лв.”.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение чл. 37 да се отложи. Моля, гласувайте това предложение на господин Нихризов.
Гласували 157 народни представители: за 63, против 80, въздържали се 14.
Не се приема това предложение на господин Нихризов.
Господин Миков – за изказване по същество.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този закон колкото повече го чете човек, толкова повече се убеждава какво нещо се сътворява, какъв монструм излезе от Вашата комисия, господин Кошлуков.
Има ли друг субект в България, който да се проверява и от Сметната палата, и от одитор? Ако някой може да стане и да ми посочи един субект в България, който се проверява и от Сметната палата и от платени одитори, ще му кажа “Браво!”. Тука са смесени двете системи: от голямото желание, от голямото старание да се контролират политическите партии се получават абсурди. Може да се получи така, както се получава при много фирми, които имаха заверка от експерт-счетоводители и фалираха – и при партийното финансиране да има такива заверки, да се дават някакви пари и пак нещата да не са в ред.
Уважаеми господин председател, тази работа тръгна оттам, че Вие разпределихте още преди две години този закон там, където хората не правят разлика между едната и другата система и оттогава тази работа се появи в закона. И сега започват спорове – БЗНС-тата, къде са? Те – за абревиатурите, други – за други неща.
Това е някакъв абсурд и тук възниква следващият въпрос – може би някой от комисията да даде отговор на този въпрос: какво става, ако е заверен неверен отчет? Ще се накаже одиторът, а партията по-нататък ще понесе ли санкция – лишаване от субсидия, след като одиторът му е платено и е верифицирал някакви данни и са отишли в Сметната палата. (Реплика на народния представител Станимир Илчев.)
Ако може някой от комисията, защото доколкото усещам няма такъв човек или ако има, той е много ценен и засега го крият, защото е национално богатство – да даде отговор на този въпрос. Тук има натрупване на няколко фактически състава по отношение на контрола – единият фактически състав е по линия на одиторът, на който се плаща, и който дава заверка – защо тогава Сметната палата ще се намеси? Ако Сметната палата констатира, че е неверен завереният отчет, ще накаже ли одиторът, който пък е взел пари?
Ето тези въпроси, ако може някой от вносителите или от комисията, да ни каже. (Реплика от ОДС.)
Ето, господин Ляков в една реплика може да ми отговори.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Дали има реплика? Не виждам.
За изказване има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз също мисля, че този текст е изпълнен с противоречие. Имам чувството, че някой внася този законопроект, след което смята да закрие партията. Така, както са направени и записани нещата в чл. 37, ние ликвидираме средните и малките партии. Това предлагаме с тези записи. Не само одитът, който трябва да бъде извършен, но и записът, че на проверка подлежат централните управления и регионалните структури. Аз моля колегите да се опитат, да си дадат отговор какво означава това за всички партии, чиито представители сме ние тук. Има 264 общини в България. Ако вашите общински и областни структури направят в рамките на годината, дори и 300 лв. разходи, това означава, че ние трябва да влезем в още един куп регулации и други органи, които да влязат да проверяват политическите партии. Ние ще влезем в Закона за корпоративното подоходно облагане, ще започне да се тълкува като независима икономическа дейност, ще влезе в Закона за ДДС и трябва да се внася и ДДС. Там нещата вървят в една верижна реакция, по начина по който е записано всичко това и което ни се предлага.
Аз моля или да се отложи текста, или да се прояви някакъв разум. По този начин, по който е направен, ние вместо да си изпишем вежди, ще си извадим очите. Това правим с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
За отлагане вече няма възможност, защото то беше подложено на гласуване. Единствената възможност е самото гласуване по същество да каже “да” или “не” на този текст.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Господин Борислав Цеков, желаете ли думата? Заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, господин председателю.
Бих искал да направя три кратки редакционни предложения по текста:
В ал. 1, където се казва “регионални структури” доколкото вече в чл. 21, ал. 1 е употребен терминът “местни структури” да го уеднаквим и тук. Това е първата редакционна поправка.
Втората е в ал. 4, където се говори за “списъци на предприятията”, “предприятията” да се замени естествено с “търговски дружества”, така както вече е прието в чл. 24, т. 4.
Третата редакционна поправка, която е по-широка, но се надявам да се възприеме е в ал. 6, където се казва, че Сметната палата огласява срок еди-какъв си, тъй като не е упоменато в този текст как точно става и какво се има предвид под това огласяване, а по-надолу, в чл. 38 се говори за публикуване в служебния бюлетин и в Интернет-страницата, предлагам да се уеднакви и текстът да стане: “Сметната палата публикува в служебния си бюлетин и в Интернет-страницата в срок до 15 април” и така до края.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин Анастасов, имате думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В предложения текст на комисията за чл. 37 и отхвърлянето на предложението на народния представител Йордан Нихризов се сезира очевадното желание да фигурират в политическия живот на страната само партии, които са изключително богати, меценатни или поддържани от едри финансови корпорации. Другояче то не може да се обясни, защото не може да накараш, и затова гласувах “против” предишния член, една партия, която има състав от трима или четирима души служители, и която има членски внос и е получила суми не по-вече, не от 50, ами от 30 хил. лв. на година, да я накараш да води двустранно счетоводство, което между другото влиза в противоречие със Закона за счетоводството.
И аз смятам, че даже да го приемете този текст, той трябва да бъде протестиран пред Конституционния съд за нарушаване на законите и законното право на хората да се организират и да изявяват своята политическа воля, защото вие ги лишавате от тяхното исконно право. Това е първото нещо, с което вие влизате в противоречие – не сте чели Закона за счетоводството, поне трябваше да се допитате до Бюджетната комисия, когато се приемат финансови въпроси, защото той не е обсъждан в Бюджетната комисия именно в тази му част и по тези аспекти.


Що се отнася до одиторите и одита, тук наистина се забелязва противоречие. По Закона за Сметната палата в Сметната палата има одитори и тези одитори на Сметната палата извършват одит. Както политическите партии не заплащат бюлетините за изборите, така е нормално и одитът, който се прави, да бъде за сметка на Сметната палата. По този начин, когато чуе политическа партия, свързвайки го с някои партии, които по един или друг начин взимат “несвойствени средства”, меко казано, одиторите очакват огромни суми. Откъде ще се намери одитор, който на нормална цена да завери одита на една политическа партия и тя няма да бъде изнудвана?
Колкото и да ви е чудно, този път аз, независимо от различията, които не са лични, но имаме определени идеологически различия с господин Нихризов, въпреки че и двамата се наричаме социалдемократи, но този път аз ще го подкрепя, защото той е прав. Защото трябва да има справедливост. Дайте шанс и на партиите на бедните хора да оцелеят, а не само на богатите. Защото тези бедни хора ще ви избират на следващите избори. Не забравяйте, че над 80% от българите за съжаление продължават да бъдат в трудно финансово и икономическо състояние.
Затова помислете преди да гласувате, преди да се усмихвате и да проявявате пренебрежение. Първо помислете! Използвайте сивото си вещество, аналитичността си и връзката със Закона за счетоводството, както и желанието на всеки да има политическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Дали има други желаещи народни представители? За реплика - господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Анастасов, аз Ви благодаря за добрите думи, но Вие забравихте да направите едно предложение, което ще направя под формата на реплика от Ваше име. Нека ал. 2, където е финансовият одит, да отпадне. Бихте ли се съгласили с това нещо, вследствие на което ние полагаме на една и съща основа както богатите партии, така и тези, които нямат средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Анастасов, за дуплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин Нихризов, аз предлагам да отпадне цялото предложение, включително и това да бъдат инспектирани регионалните структури, и да остане Вашето предложение, което фактически ще реши въпроса с едностранното счетоводство и с одита, който ще продължи да бъде извършван от Сметната палата. И нека комисията прояви благоразумие и да оттегли този член. Защото наистина Вашето предложение е изключително юридически, икономически, счетоводно и политически издържано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое да отпадне?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Целият чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както разбирам, няма предложение за отпадането на ал. 2?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Включително и ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С гласуването против чл. 37 той отпада, няма как да остане, ако гласувате против него. Въпросът е дали за отпадането на ал. 2 да се гласува отделно.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Да отпадне ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, има предложение за отпадане на ал. 2.
За процедурен въпрос – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз дълбоко уважавам колегата Цеков, но правя процедурно предложение за отпадане на редакционното предложение за замяна на “регионални” с “местни”. Аргументът е: не може партиите да изготвят финансови отчети за някого, който е на друго място. До регионално равнище, може, това е област. Разбирам, че Новото време сега е тръгнало да се занимава с партийно строителство. То ще стигне най-много до регионите и те ще му бъдат и местни структури. Но нашата партия има във всяко село партийна организация и това е всъщност нашата местна структура. Нали си представяте какъв абсурд създавате! Партията изготвя финансовия отчет за еди какво си и отдолу се казва, че централните управления и регионалните структури ще стане местните структури. Значи ли, че за основните партийни организации партията ще изготвя? Това е абсурд!
Това показва само едно, господин председател, – че в тази комисия са говорили ангро: да хигиенизираме политическия живот, да оправим партиите, да дисциплинираме… А като резултат текстовете при реалното приложение утре не само че няма да създадат някакво подобрение, а ще създадат редица проблеми. Ако това е закон срещу политическите партии, щом искате да приемате такъв закон, това е ваш проблем.
Процедурното ми предложение е “местни” да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не може да бъде процедурно предложение. Вие се изказвате по съдържание срещу предложението на господин Цеков за редакционна корекция.
Господин Цеков, заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, господин председателю.
Вероятно за Ваше съжаление, но понеже знам, че имате добро отношение към Новото време, може би ще се зарадвате, ние вече сме далеч под регионите в изграждането на структури. Имаме много структури и в села и те ще стават все повече. Но това е в кръга на шегата, разбира се.
Поправката за уеднаквяване на терминологията е гласувана досега – първо. Второ, практически това няма да доведе до абсурда, за който вие казвате, както е в устава на БСП за основаните партийни организации. Ако се налагат някакви уставни уточнения кои структури се смятат за местни, аз наистина не съм специалист по вашия устав, но мисля, че в устава на БСП такива са общинските. Това би довело евентуално до по-ясно дефиниране в съответните партийни устави кои организации се смятат за местни. Те могат да имат различни подразделения, но нивото, на което се дефинират като местни – дали това ще е областното, дали това ще е общинското – ще бъде въпрос, който се решава в съответния устав. Смятам, че по този начин част от това притеснение, което е напълно реално и основателно, отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Заповядайте, господин Корнезов, за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Абсурден е този текст! Абсурдно е и това, което чух преди малко. Ама уставите щели да кажат кои са местните структури! Хайде сега да свикаме конгреси да приемаме нови устави! В чл. 21, който вече е гласуван, уважаеми дами и господа, ал. 1 казва: “Политическите партии могат да създават местни структури на териториален или тематичен принцип и по местоживеене.” Така че дефиницията за местна структура е дадена в закона. Някои може да имат само общински, но в една община може да има 10, 20, 100, 300 местни структури на дадена политическа сила.




И сега тези хиляди местни структури на една политическа организация също ще подлежат на одит, наред с централното управление. Абсурдно е! Разберете го, то е и неизпълнимо.
Знаете ли колко струва един финансов одит? Откъде ще вземат огромната част от партиите, бих казал, стотици хиляди левове, милиони, за да плащат за одит, и то даже и на местните си структури?
Аз съм категорично против целия текст, но поне в момента не мога да направя нищо друго, освен да направя процедурното предложение в ал. 1 думите “и регионални структури” да отпаднат, както и да отпадне ал. 2. Но не приемайте този текст. Разберете, той е антидемократичен, насочен срещу 80, може би и 90% от политическия живот в страната и по-малките партии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е да прекратим дебатите по този текст и да преминем към гласуване.
Също така, аргументирайки това предложение, искам да се обърна към всички колеги, които са в залата, и да им кажа, че очевидно тактиката, която е предприела БСП, е да размотават закона. Ще трябва да имаме силата да прекъсваме дебатите, не защото те не са важни и полезни, а защото не говорят нищо. Няколко пъти говорители повториха едни и същи аргументи – отпадане на текста. Чухме ги. Няколко пъти ни обясниха как няма да работи. Чухме ги. Събранието решава с гласуване.
Моля, ако искаме да работим по закона – да работим. Но откакто мина 34-и текст, съжалявам, не съм виновен за това, разбирам притесненията на всички, които го искат, нямам нищо против да говорим, обаче виждам, че дотук само се правят предложения за отпадане. По-добре да отпадне целия закон, очевидно като логика, финал на говорителите от БСП.
Да, в ХХІ век живеем, трябва да приемем нов закон. Дали е добър или лош ще разберем като го приемем. Но че има нужда от нови норми, че партиите подлежат на контрол и че партиите трябва да се отчитат и да подлежат и на одит, е повече от ясно за всичките ни избиратели.
Кой се притеснява от това, че ще му влезе контрольор в партията? Какво има да крие? Няма никакъв проблем една партия, която иска да управлява България и да разпределя милиарди, да намери 5000 лв. за одит. Извинявайте, ако нямате тия пари за одит, къде сте тръгнали за властта? Хайде стига сме се правили на бедни политици. Разбрах, че най-бедната партия е БСП. Разбрах, че тук седят само бедняци – представители на бедните слоеве. Вижте си костюмите, бе! От обезценени стоки ли ги купувате? Стига вече глупости!
Извинявайте много! Ако искате да работим – да работим. Правим извънредно заседание, ангажираме времето на парламента, мъчим се да вкараме един модерен закон. Не можете да го спрете. Време е да влезе.
Моля да се гласува моето предложение за прекратяване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбрах Ви предложението, господин Кошлуков.
Противно процедурно предложение от господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю, обаче тук има неща, които са просто абсурдни. Аз само ще ви чета текстовете и ще питам народните представители: това ли искате да се приеме? Защото едно е да вдигаш лозунги за народна демокрация, съвсем друго е да напишеш текстове на закон. Аз пак казвам, грешката, господин председателю, е Ваша, че тоя закон не мина и през Комисията по правни въпроси, както минава толкова години.
Вижте какво пише: “Политическите партии публикуват в срока най-малко в един национален ежедневник финансовите си отчети за предходната календарна година във вида, в който са заверени от одитора.” Значи, целия – в тоя вид.
А в първата алинея пише, че финансови отчети се изготвят за централните и местните.
Представете си как ще изглеждат националните ежедневници и какво ни предлага уважаемата комисия. Аз се чудя защо сте стигнали до такива абсурди. Ето, това ще приемете. Един отчет, примерно 20, 30, 50 страници, където има повечко местни организации, кой национален ежедневник ще го публикува? Второ, колко ще струва това? Хайде, струването, казахме господин Кошлуков ще ни финансира, ще намери форми, да не се жалим за струването, ама как ще изглеждат националните ежедневници с отчетите на N-ската местна партийна организация?
Ако сте ходили по света, господин Кошлуков, ако сте го видели някъде, кажете ни.
Аз съм против да се спира дискусията, защото вие и караула може да викнете. В това няма проблем, мнозинство сте. Само че абсурдите са си абсурди. И не знам процедурно в тая ли процедура, господин председател, от името на парламентарната група, за да улесним комисията, да се събере с юристи. Оставете ни, ние сме от опозицията. Юристи от мнозинството да прочетат хубаво текста и да предложат нещо като редакция и така, в движение, щом не искате да се отлагат текстовете, ако може нещо да се поправи. Иначе “в централните ежедневници отчетите във вида, заверени от одитора”!?
Добре, Нихризов, ти не си ли в тая комисия, та се радваш сега?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Не съм.
МИХАИЛ МИКОВ: Извинявам се.
Това е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всичко разбирам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Емил Кошлуков за преустановяване на дебата по чл. 37 и да се премине към гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има право да го направи. Хубава работа, да няма. Има право.
За първото четене няма право да се лиши парламентарно представената сила от времето, по което ще дебатира, но за второ четене – може да направи.
Гласували 155 народни представители: за 48, против 73, въздържали се 34.
Това предложение на господин Кошлуков не се приема.
Дебатът продължава.
Заповядайте за процедура, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че дебатът, който водим дотук, изясни вече позициите на всяка една от парламентарните групи и на всеки един от народните представители. На мен ми се струва, че няма повече абсолютно никаква нужда, да не кажем най-накрая, че има партии, които се страхуват, че когато един отчет се заверява от експерт-счетоводител, това автоматично означава, че този отчет е публичен, както е написано и в закона. Всички онези хора, които се опитват да отлагат днешното гласуване на този текст, се страхуват от публичност.
Аз ви моля да преосмислите вашето гласуване и да дадете вота си за публичност на политическите партии в България.
Опасенията на господин Миков са абсолютно без основание. Всички знаят, че отчетите се публикуват в националните ежедневници в синтетичен вид, така че няма никаква причина днес да водим дебат. А пък си струва една политическа партия да купи и цял вестник и да публикува всяка една стотинка, която е събрала и която е похарчила, за да стане най-накрая ясно на българските избиратели какви са им партиите и за кого гласуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на господин Кошлуков за преустановяване на дебата по този текст и преминаване към гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 50, против 71, въздържали се 17.
Дебатът продължава.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Моля ви - към списователите на този законопроект. Тоя синтетичен вид, господин Севлиевски, на отчета е само във Вашата глава и във Вашите думи. Иначе в текста на внесеното е казано, че във вида, в който се заверяват, и редица други такива – не искам да употребявам квалификации и думи. Не бива да обиждаме думите, които могат да се употребят по повод на тия текстове и объркванията.
Моля ви да използвате половинчасовата почивка на парламентарната ни група, да се съберете с вашите експерти и юристи, да помислите, ако можете да съгласувате текстовете, и пак в един редактиран вид да продължим нататък.
Правя процедурно предложение за половин час почивка.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Половин час почивка – до 15,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с обсъждането на чл. 37, преди да преминем към гласуването му.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз в продължение на всички тези дни слушах и размишлявах върху приемането на закона на Новото време и реших да се изкажа именно по чл. 37, защото според мен стигаме до текст, който свързан с предишните текстове за изискването да се учредяват наново партиите и за абревиатурата, поставя това Народно събрание в абсурдно и неевропейско положение.
Преди малко, когато поиска процедура, господин Кошлуков обвини БСП, че тя води някаква защита в свой интерес. Без да ставам адвокат на БСП, тъй като съм частично засегнат като председател на ОБТ от предложените текстове, мисля, че най-малко БСП е засегната от този рестриктивен закон, да не кажа дискриминационен закон. Неслучайно депутатите се шегуват, че ако го вкараме в пълния му вид, ще остане една партия и се връщаме към чл. 1 от Конституцията. Проблемът не е в БСП и в нейните регионални и местни организации. Проблемът е другаде. Той е дали господин Кошлуков заедно с Новото време и тези, които са инспирирали този закон, искат да постигнат своята благородна, модерна цел и с какви средства искат да направят това. Целта им е публично ясна.
Господин Кошлуков, когато говоря, не искам да ме слушате, но като млад, надежден политолог и политик, който сега прави партия, е добре да се слушаме.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: СДС правихме навремето.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Това, че сте правили СДС навремето, остана в историята. Сега правите Новото време и налагате матрица върху другите партии, така че слушайте какво ви казват, може да сме най-неуместните, и другите.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Извинявам се.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Вие искате, а това е много благородна цел, да направите прочистване на тези 330 партии и да останат 30, 40, 50. Тук не става дума за квазипартиите или за партии, които предизвикват само присмех. Става дума за една група средни и малки партии, между които е и вашата партия Новото време. И когато веднъж със закон, втори път с административен режим и трети път с финансов режим искате да отстраните една голяма част от партиите, в т.ч. и партии, които имат стогодишна традиция, защото не е само БСП тази, която има стогодишна традиция, тук са и земеделците, тук са и социалдемократите, аз не мога да подкрепя нито чл. 37, нито другите, които ги оставихме. Ако вие сега имате 5 хил. лева да ги извадите, за да си платите одита, и имате диалог с финансови и други надзорни институции, част от партиите от опозицията нямат тези връзки и те с основание се страхуват, че ще бъде наложен дискриминационен режим. Затова дайте по-гъвкава система, по-европейска система, по-американска система, от Калифорнийския институт я дайте.
На второ място, господин председател, ако този парламент не се вслушаме в критиките на гражданското общество, на очакванията на съсловни, бизнес, синдикални и други организации партиите да бъдат отворени към гражданското общество, а не затворени, административно, финансово и законово втвърдени институции, ние ще допуснем голяма грешка. Само след две-три години уставите на всички партии трябва да бъдат съобразени с европейските правила и ще ни накарат да ги препишем.
В заключение, съжалявам, че говоря малко емоционално, апелът ми е: проявете чувство за историзъм. Земеделци и социалдемократи бяха разбити и абревиатурите им се смесват и Вие го знаете много добре, като един от основателите на СДС, и по външна поръчка. Не ги наказвайте втори път. Дайте възможност на по-малките партии да излязат от кризата, в която се намират, и България да има един пейзаж от 15-ина – 20 партии, между които да има истинско политическо състезание. Иначе останете само Новото време и стария му баща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, почитаеми господин председател.
Високоуважаваният от мен колега и професор може би не разбира логиката на този текст, а тя е проста. Разбира се, редакционните поправки господин Корнезов ги даде, струва си да бъдат гласувани, но не можем да стигнем дотам. Аз съм против това да отлагаме непрекъснато и да мотаем дебата.
Смисълът на този текст е: регионалните структури да подлежат на контрол, защото, колеги, и на "Раковски", и на "Позитано", и на "Врабча", или където и да е, Новото време не знам къде ще бъде, може да няма пари, но поредната групировка "Иракгейт", дали мутренска банда да внесе в Плевен, в Смолян и Кърджали и там всъщност се окаже, че регионалната структура има три пъти по-голям бюджет от централната. Няма никакъв проблем. БСП има отделни сметки.
Второ, искаме втори одит, защото, както каза почитаемият господин професор, именно утре някой може да е шеф на Сметната палата и няма да сте сигурни, че ще е толкова обективна, нали това говорите? Нека да има независим финансов одитор. (Шум и реплики.) Добре, нека да видим разликата, нека да погледнем книгите и да го чуем. Ако толкова ви е скъп този втори одит, добре, да гласуваме и да падне, нека залата да реши, но това да бъдат поправките.
Трето, искаме този текст, който контролира до голяма степен финансите, горе-долу това определя начина, по който се прави, да се прави по счетоводните стандарти за юридически лица с нестопанска цел. Горе-долу така сме ги приравнили, няма нищо ново тук.
Да се публикуват в национален всекидневник – добре, ако смятате, че не трябва да бъде "във вида, в който са заверени от одитора", да махнем тези думи. Но няма проблем на една страница в национален всекидневник партията да каже от кой взима и кой дава.
Нали тази партия се бори утре да управлява България! Българите имат право да знаят кой ще стане министър и откъде е финансиран за кампанията си. Къде е драмата тук? Отчетът бил дълъг – добре, да го напишем в синтетичен вид – чудесно, или да махнем “във вида, в който са заверени от одитора” – както кажете. Нека да вървим към гласуване, а не непрекъснато да отлагаме. Трябва да подчиним партиите на бъдещето! И Уставът на БСП ще отговаря на законите на България, а не обратното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Кошлуков. Това беше реплика.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Господин Кошлуков, при цялото ми уважение и на моменти възхищение към Вас, Вие не разбрахте същността на моето изказване. Ако вземем отделно чл. 37 с леки поправки, може и да мине. Но трябва да огледаме в пакет, в контекста на всичко, което сте предложили. Затова по повод на чл. 37 отправих критика към цялата концепция на закона и определени разрешения, които поставят в абсурдно и тежко положение средни и малки партии, които имат историческо значение за България преди и след избухването на демокрацията.
Какво лошо има в предложението да прекъснем, да поогледате с вашите експерти и критици, господин председателят да си поправи пропуска и Правната комисия да види този закон, и всички да приемем отговорно един модерен европейски закон, а не закон, който е про-Новото време!
Освен това имайте предвид, че търсите под вола теле – да видите в някои партии местните им финансови и други отчети, да ги засечете дали отнякъде не получават пари. Това са дребни стотинки, господин Кошлуков! Големите пари не идват от местните ведомости, идват от това, което не присъства в местните ведомости на регионални, местни и т.н. нива. Дайте възможност да се огледа счетоводно всичко и от гледна точка на Закона за данъчното облагане.
Ето за това пледирам аз, а не да се спре и върне вашият закон, да се огледа още веднъж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, вече близо два часа от пленарното време спорим по една изключително важна тема – Глава пета “Финансов контрол”. Няма член от тази глава, който да не беше подложен на различни атаки и то аргументирани и обосновани, и то не от политолози, а от бюджетари, икономисти, юристи, от хора, които все пак малко или много са по-навътре в тази материя. Господин Кошлуков ни обясни с кого е била съгласувана тази глава – че е имало представители на Сметната палата, че е имало френски специалисти, че е имало енджио-та – много хубаво.
Правя процедурното предложение, господин председателю, да поканим председателя на Сметната палата господин Николов. Все пак нека и той да обясни част от мотивите, защото действително е нелогично да има веднъж Сметна палата и след това да има счетоводен одит. Мисля си, че няма нищо лошо в това да дойде председателят на Сметната палата, да ни обясни мотивите, на базата на които са консултирани тези текстове, за да сме спокойни, че в крайна сметка не се играе игра, за която се подозира, че е “модерен” закон за едно “Ново време”, което решава някои проблеми, но пък се създават много други проблеми, които ще бъдат проблеми не на една партия, а на всички. Нека да не се крием зад това, че трябва да бъде прозрачно, или че финансирането на политическите партии щяло да бъде непрозрачно. Става въпрос за законосъобразност и за прецизност и, разбира се, улесняване на партиите и институциите, които ще вършат това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение да бъде поканен господин Георги Николов в пленарната зала. Това е предложението и съм длъжен да го подложа на гласуване, защото то е коректно.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на госпожа Емилия Масларова да бъде поканен в пленарната зала господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 82, против 40, въздържали се 32.
Приема се.
Моля господин Николов да заповяда в пленарната зала.
Заповядайте, господин Цеков, за процедурно предложение.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Моето процедурно предложение, господин председателю, е свързано с начина, по който тече заседанието. Моля Ви да отправите забележка на онези народни представители, които по един доста странен начин си позволяват непрекъснато да сипят обиди и квалификации към тази комисия по въпросите на гражданското общество. Не съм нейн член и не искам да й бъда адвокат, но просто не е редно членове на една комисия в парламента непрекъснато да сипят хули срещу една друга комисия. Какви са тези приказки, че, едва ли не, ако този закон бил отишъл в Правната комисия, щеше да е идеален? Нали действащият мина през тази комисия в миналия парламент? Един калпав закон, който узакони непрозрачността!
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): А ти защо обиждаш сега?
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Нали когато беше Тридесет и седмото Народно събрание същата тази Правна комисия прие Закон за референдумите? Един калпав закон, който ограничи правата на гражданите, тогава БСП ръководеше комисията!
Хайде, Правната комисия, нищо че съм нейн член и трябва да я защитавам, да не е панацеята на всички въпроси? Нека да уважаваме работата на всяка една комисия и когато имаме критики, да критикуваме по същество, а не да ругаем колегите си от една или друга комисия!
Моля Ви да отправите забележка занапред към тези народни представители, които си позволяват да го правят! (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Горе-долу се получи критика към мен, защото позволявам неща, които са нередни. Горе-долу това и мога да очаквам…
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Искам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прегласуване на какво? Вече не може, защото е покрито от господин Цеков. Няма как да се получи. Така че сме в очакване на Годо.
Заповядайте за изказване, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Обединени демократични сили – Демократи за силна България и БДСП.
От изказването на колегите и от комисията останах с впечатление, че в текста на чл. 37 никой не е имал предвид да се представят всичките, както казаха от БСП, 17 хил. отчети на местни структури. Действително за мен това е нещо непосилно, още повече публикуването им в един вестник. Има предложения за местни, имаше реплики от вашата група, че имате 17 хил. такива местни структури. Вие си ги знаете колко са, аз не ги броя.
Но действително, ако се представят всички тези отчети, ще бъде непосилно. Толкова одити се правят, финансово ще бъде непосилно, а пък за публикуването във вестниците не знам. Ако съм прав, че се е целило да се представи един отчет, който да включи и информация за приходите и разходите и по регионалните или местните структури, няма значение какъв термин ще бъде възприет, правя следното предложение, мисля, че ще го приемете като редакционно.

“Чл. 37. (1) Политическите партии изготвят финансов отчет за предходната календарна година, включващ информация за централното управление и регионалните структури.”
Така ще се знае, че това е един отчет, който, разбира се, може да бъде публикуван във вестниците.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): За местните структури?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Дали са местни, това е отделен въпрос. Съгласихме се с това, вече сме го гласували. Друг е въпросът в уставите кое ще се признава за местни структури, защото там действително има малко недоразумение. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Дъбов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, колеги, господин Маринчев! Аз разбирам желанието Ви да се търси обединение около някои промени в чл. 37, но това, което Вие предлагате, означава консолидиран бюджет и консолидиран отчет за работата на цяла една партия по вертикала. Това е неприемливо по няколко причини. Дори да имате 200 общински организации, аз споменах, с по 200 лв. оборот, вие влизате в съвсем друга регулация – ще ви бъдат начислявани данък върху добавената стойност, трябва да правите отчети по ДДС, ще се търсят приходи и ще се прилага Законът за корпоративното подоходно облагане.
Господин Кошлуков, тези неща аз не ги говоря наизуст, понеже при нас има писмо от Министерството на финансите, а такова писмо има и в още четири партии, в т.ч. в СДС и във ВМРО, където е записано какво е тълкуването на главния данъчен инспектор върху понятието “независима икономическа дейност” и в какви регулации влизат политическите партии. Тук говорим за документи, които тръгват в обращение. Искам да обясня на всички колеги...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Нали е забранена стопанската дейност?!
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Аз не говоря за стопанска дейност, говоря за независима икономическа дейност, каквото е тълкуването на главния данъчен инспектор. Мога да прочета писмото, за да видите какво влиза в това, включително и прилагането на ноу-хау, облагане с данък печалба и така нататък. Вземете и проверете в партийните си централи какви писма имате изпратени от Министерството на финансите чрез Териториалната данъчна агенция – София. Говорим за съвсем сериозни неща. Всички партии – до една – ще минат по този път, независимо какво ни се предлага и то още от следващата година.
Повтарям, този въпрос и това, което Вие казвате, го приемам като добронамерено отношение с оглед излизане от ситуацията. Но този текст не върши работа, дори така, както е предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Господин Маринчев, имате право на дуплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Господин Дъбов, аз не разбирам какво Ви безпокои. Какво значение има дали ще се включат финансовите отчети, тоест информацията на местните структури? При всички случаи вие можете да попаднете в регулация по други закони и без местните структури. Но действително, когато се губи отчетът на местната структура, там могат да бъдат налети тези пари, за които става въпрос. Така че аз не виждам за какво се безпокоите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат думата. Не виждам.
Моля, гласувайте първо предложението на народния представител Любен Корнезов за отпадането на “регионалните структури” от ал. 1 на чл. 37 – едно предложение, което по моя скромна преценка е добро. Макар и палиатив, то все пак е някакво решение.
Гласували 180 народни представители: за 80, против 71, въздържали се 29.
Господин Корнезов, заповядайте за прегласуване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Правя процедурно предложение за прегласуване. Макар да не решава кардинално въпроса, все пак това е една крачка в правилна посока – централното управление ще дава своите отчети и ще подлежи на одит. Не може местните структури във всяко едно населено място да подлежат на одит. Моля ви, поне това приемете.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Те не подлежат на одит. Къде пише такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Има направено процедурно предложение от господин Любен Корнезов за отпадане на “регионалните структури” от ал. 1.
Моля, гласувайте повторно това негово предложение.
Гласували 195 народни представители: за 93, против 72, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Борислав Цеков – за нова редакция на ал. 1.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря, че го оттегляте, господин Цеков. Така облекчавате гласуването.
Моля, гласувайте предложението на господин Маринчев, където става дума за финансов отчет в единствено число и т.н., в редакцията, представена от господин Маринчев в пленарната зала.
Моля, гласувайте предложението на господин Маринчев.
Гласували 202 народни представители: за 197, против няма, въздържали се 5.
Господин Маринчев, спечелихте с Вашето предложение по ал. 1!
Има предложение да отпадне ал. 2 на чл. 37, малко насила направено, то беше предложение на господин Георги Анастасов, подканян от господин Йордан Нихризов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 80, против 64, въздържали се 18.
Два гласа не достигат за приемане на предложението.
Господин Анастасов, заповядайте с предложение за прегласуване.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Преди да предложа този текст за прегласуване, господин председател, искам все пак да напомня, че поканихме председателя на Сметната палата. Преминавайки към гласуването на този член, става почти безпредметно неговото идване. Ние как ще го отменим? Само процедурно искам да попитам, вие тук сте двама професори по право, би трябвало да го кажете: как ще се промени после този член, след дъжд качулка ли ще правим?
Що се касае до прегласуването, помислете.
Господин Кошлуков, обръщам се към Вас и към всички други колеги: Вие казахте преди малко: “Да, добре, нека тази ал. 2 от чл. 37 да отпадне и да продължим работата напред”. Когато сте казали нещо, дръжте си на думата. Аз гледах в разпечатката – Вие не сте гласували “за”. Помислете, Вашият глас трябва да бъде решаващ при това равенство 80:80. Помислете сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново направеното предложение от господин Георги Анастасов за отпадането на ал. 2 на чл. 37.
Гласували 196 народни представители: за 82, против 92, въздържали се 22.
Предложението на господин Анастасов не се приема.
Продължаваме по-нататък.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, предложена от господин Борислав Цеков в ал. 4 – "предприятия" да се замени с "търговски дружества".
Моля, гласувайте това предложение по ал. 4.
Гласували 186 народни представители: за 135, против 43, въздържали се 8.
Приема се този текст.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ, от място): Предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние приключихме с дебатите.
Господин Цеков, заповядайте.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Уважаеми господин председател, благодаря за разбирането.
Моето предложение е ал. 5, относно публикацията в един национален ежедневник, да отпадне. Да се запази само служебната публикация от Сметната палата, която е предвидена в ал. 6. Въпреки че аз съм убеден в необходимостта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност предложението е да отпадне ал. 5?
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Да отпадне ал. 5. Вярвам, че това е едно добро решение. Все пак нека да потърсим повече съгласие в залата. Чуха се и други аргументи. Предлагам ал. 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадането на ал. 5.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 160, против 5, въздържали се 2.
Приема се.
И последното предложение е направено отново от господин Цеков по ал. 6, където огласяването да бъде разписано: публикувано в бюлетина на Сметната палата и Интернет. Това беше Вашето предложение по ал. 6, което всъщност дава по-ясна картина по какъв начин става огласяването.
Моля, гласувайте това предложение на господин Борислав Цеков.
Гласували 176 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 18.
И това предложение се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 37 с корекциите, които междувременно бяха направени.
Моля, гласувайте чл. 37 в редакцията на комисията с направените корекции.
Гласували 164 народни представители: за 112, против 35, въздържали се 17.
Член 37 е приет.
Уважаеми народни представители, позволете ми да направя едно много приятно съобщение.
Парламентарната група на Движението за права и свободи кани всички колеги на почерпка в Клуба на народния представител по случай хубавия празник Рамазан байрям. (Ръкопляскания.) Да ги поздравим с хубавия празник и да почетем тяхната покана.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля, господин Кошлуков, да докладвате чл. 38 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
По чл. 38 имаме предложение на народния представител Йордан Нихризов:
Чл. 38. (1) В шестмесечен срок след получаване на отчета от политическите партии Сметната палата се произнася по редовността на финансовата им документация в съответствие с нормите на този закон.
(2) Сметната палата публикува в едномесечен срок след приключване на проверката в служебния си бюлетин и в страницата си в Интернет доклад за резултатите от нея”.
Не се подкрепя това предложение.
Предложението на комисията е:
“Чл. 38. (1) Сметната палата в шестмесечен срок от получаване на финансовите отчети извършва одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество за тяхното съответствие с изискванията на този закон и Закона за счетоводството.
(2) Сметната палата публикува в служебния си бюлетин и в Интернет-страницата си доклада за резултатите от одитите по ал. 1 в срок до един месец от тяхното приключване.”
Практически в тази редакция включваме предложението на Нихризов, но по друг ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кошлуков.
Имате думата за изказване по чл. 38.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Да поканим председателя на Сметната палата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля квесторите да поканят председателя на Сметната палата господин Николов.
Заповядайте, господин Николов. Преди почивката към Вас е отправен въпрос – да вземете отношение по чл. 38 от законопроекта, по-скоро по принципа - да се одитират политическите партии. Господин Николов се отзова на поканата на Народното събрание.
Заповядайте, господин Николов, да вземете отношение по проблема.
ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря ви, че ме поканихте – съжалявам, че малко късно. Практиката, която гласувахте – това е практиката на Германия, в която се заверяват отчетите от дипломирани експерт-счетоводители, след което се представят в Сметната палата. Аз ще споделя това, което казах в Комисията по въпросите на гражданското общество: дали всички партии ще трябва да преминават през заверка на отчета от дипломирани експерт-счетоводители, защото част от тях просто нямат средства. Вчера получих с 50 лв. и в този смисъл може би на един етап, ако сега е гласувано, трябва да се преоцени, защото не всички търговски дружества, знаете, подлежат на независим одит. Принципът трябва да бъде еднакъв в нашето законодателство. Има, отново казвам, такава практика.
Спомена се двоен контрол в кулоарите. Не става дума за двоен контрол, дипломираните експерт-счетоводители носят своята отговорност за достоверността – за това, което те заверяват, а правомощията на Сметната палата в рамките на този закон са малко по-ограничени. Не е беда, че има и такъв контрол, тъй като, отново казвам, отговорностите на двата органа са съвсем различни. Но не знам дали всички партии трябва да подлежат на тази задължителна заверка. Моето убеждение е, че трябваше да се потърси – така както е в търговските дружества. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Залата има ли въпроси към господин Николов? Дебатът е приключил.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Нека да приключим главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате ли нещо против да останете в залата, господин Николов?
Изказвания по чл. 38.
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се радвам, че все пак господин Николов дойде. Макар че вече важи българската поговорка “След дъжд – качулка”, ще прочета един текст, който предложих на господин Герджиков в предния гласуван член за ал. 2:
“Финансовите отчети по ал. 1 за партии с приходи над 50 000 лева за календарна година подлежат на независим финансов одит и заверка от независим финансов одитор”.
Това предложих, но, за голямо съжаление, господин Герджиков каза, че такъв текст не може да се гласува, тъй като не е внесен по надлежния ред, което е самата истина. Предложената от мен и разработена в отделните членове методика е коренно различна и аз просто не съм могъл да зная, че Сметната палата ще внесе някакви предложения между първо и второ четене, които да станат предложения на комисията. Така или иначе такава е практиката при нас.
Чухме предложението на председателя на Сметната палата и аз бях напълно съгласен с него. За голямо съжаление, то вече е история, освен ако примерно комисията не се върне и преразгледа евентуално текстовете на някои от гласуваните членове, каквато практика има в нашето Народно събрание, предвид на факта, че имаме отложени текстове, а те са във връзка с тези, които до момента са гласувани.
Сега по чл. 38, където е написано, че комисията не подкрепя предложението. Фактически комисията на практика подкрепя предложението, макар че текстът е написан различно. За мен идеята беше действително да има одит от Сметната палата, но този одит да важи за всички организации, включително и за тези, за които прочетох досегашния текст, няма да имат възможност най-вече поради финансови причини да заплатят одита, вследствие на което ще се създаде едно друго противоречие – кой е виновен, ако примерно се окаже, че не се сключи договор за такъв одит.
Затова смятам, че одитът в Сметната палата трябва да бъде запазен. Господин Николов каза, че такава е практиката в Германия и аз съм напълно съгласен с нея. Смятам, че тези текстове и предложенията оттук нататък вече са напълно в резон с нашето виждане за прозрачност и контрол. Така че предложението спокойно, както каза и господин Кошлуков, може да се счита за прието, а не неприето и няма нужда да се гласува допълнително, защото практически текстът е един и същ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Няма да го подлагам на гласуване, тъй като Вашето предложение се съдържа в текста на комисията.
Има думата за реплика господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Нихризов, вижте текста, защото казвате, че е добре така, както е – одит. Преди малко господин Николов каза, че единият одит – този на платените експерти, е пълен, а другият е по-ограничен. Но вижте какво пише в текста: одит на финансовата дейност и управлението на предоставеното имущество за тяхното съответствие с изискванията на този закон и Закона за счетоводството. Тоест, тези два одита се покриват абсолютно, според мен. И продължавам да твърдя, че крайно време е, ако ще преразглеждаме текстовете, да изберем единия. Аз не съм фен нито на едните, нито на другите.
Имам прост въпрос към господин Николов – може ли Сметната палата да прави същия одит, какъвто правят тези експерт-счетоводители? Мисля, че може. Защото според мен тук има абсолютно припокриване на двете дейности.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): В момента гледаме текста на чл. 39.
МИХАИЛ МИКОВ: А, добре, аз исках господин Нихризов да помисли по това. Ясно ми е Ляков какво мисли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков. Склонен съм да се съглася с Вас, ако не беше записано: “по изисквания на Закона за счетоводството”. Тук моето мнение е, че Законът за счетоводството изобщо не е съобразен с изискванията, каквито има в Закона за политическите партии, вследствие на което има не само нарушение, но и противоречие. Но, за да започнем оттам да смятаме какво ще се случи нататък, аз не се наемам изобщо да гадая, просто защото на едно място в текста, и то съвпада с моите виждания за чл. 38, е написано, че трябва да се спазва Законът за счетоводството, а на друго място в текстовете критериите по двата закона, както беше многократно дебатирано, се разминават.
И понеже в момента имаме и някакво съвпадение на вижданията в текстовете, просто няма смисъл да се гласува моето предложение. Съвпадението идва, макар че има различно вложено разбиране в тях. Затова аз смятам, че чл. 38, както съм го предложил в ал. 1 и 2, просто се припокриват като текстове. А дали се изпълняват критериите на Закона за счетоводството, кой ще бъде основният, кой специалният закон при тези отчети, аз не съм юрист и не мога да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по чл. 38? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 38 в редакцията на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 37.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: По чл. 39 има предложение от народния представител Йордан Нихризов:
“Чл. 39. (1) В случаите, когато Сметната палата установи придобиване или разходване на средства в противоречие на този закон от политическа партия или когато отчетите на същата не са представени съгласно изискванията и в сроковете по чл. 37, политическата партия губи правото си на държавна субсидия до провеждане на следващите избори.
(2) При установени в процеса на проверката съществени нарушения на изискванията за набиране и разходване на средства от политическа партия или на нейната финансова отчетност с решение на Сметната палата докладът се изпраща в 7-дневен срок в Софийска градска прокуратура.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на комисията е:
“Чл. 39. (1) При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата, както и при непубликуване в срок на заверените финансови отчети, политическите партии губят правото си на държавна субсидия до произвеждането на следващите избори за народни представители.
(2) При установени от Сметната палата в процеса на одита нарушения при набирането или разходването на средства, при управлението на предоставеното имущество или при финансовата отчетност, когато има достатъчно данни за извършено престъпление, с решение на Сметната палата докладът се изпраща в Софийска градска прокуратура в 7-дневен срок от приемането му.”
Това по принцип е предложението на колегата, което сме прецизирали малко повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 39?
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този път текстът не е същият, но е по-близо до това, което гласувахте преди малко с отпадането на изискванията да се публикуват отчетите на политическите партии, тъй като тук, в текста на комисията е заложено изискването за публикуване на текстовете на политическите партии. Такова нещо вече не съществува и смятам, че е коректно това да отпадне. Защото независимо дали са публикувани или не са публикувани, Сметната палата трябва да приеме тези отчети и тогава, в случай, че съответната политическа партия не е представила отчетите си в срок, респективно не е представила изобщо отчети, тя трябва да бъде санкционирана. Същото се отнася и по отношение на това, когато са представени неверни отчети.
В ал. 2 има почти пълно съвпадане, тъй като и при варианта, който предлагам аз и при варианта, който предлага комисията, при извършени престъпления или престъпни деяния с решение на Сметната палата докладът се изпраща в Софийска градска прокуратура, за да може прокуратурата да вземе отношение по въпроса.
Що се отнася до ал. 1, аз съм имал предвид, че дори да има задължението да бъдат публикувани тези отчети във вестници, както беше в първоначалния вариант, то непубликуването му може да не зависи от самата политическа партия, а от съответния орган. И оттам нататък, тъй като беше предвидено, че той трябва да бъде ежедневник, може да изникват хиляди спорове дали един провинциален ежедневник е органът, в който може да се публикува или действително трябва да бъде столичен ежедневник. Така или иначе, това нещо отпадна и най-нормално е да бъде прието моето предложение, а комисията да коригира нейния вариант. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
Има ли реплика на господин Нихризов? Няма.
Господин Корнезов, заповядайте за изказване.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз, убеден съм и Парламентарната група на Коалиция за България, сме категорични, че когато една политическа партия грубо нарушава финансовата дисциплина, има доходи, които не са законосъобразни или поне по незаконосъобразен начин ги изразходва и това се констатира от Сметната палата, трябва да има съответна санкция. Това е принцип.
Да, но нека да видим какво пише в текста: “При непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата”.
Следователно, уважаеми народни представители, политическата партия може да не е извършила каквото и да е финансово нарушение, да няма финансово нарушение, но от текста излиза, че само ако е представила един, два или три дни по-късно отчета, ще трябва да се отнемат субсидиите й до следващите парламентарни избори, без да е извършено никакво нарушение, освен едно закъснение, което може да не е по вина на съответната партия. Примерно одитът по-късно е свършил това, за което е бил определен.
Значи без виновно поведение на партията, респективно на нейните органи, те ще бъдат санкционирани. Кому е необходимо това? Мисля, че на никой. Следователно трябва да се запише, че при груби финансови нарушения, които се констатират от Сметната палата, ще има отнемане на субсидията, но да не е нещо обективно, без нарушения.
Второ, уважаеми народни представители и госпожо председател – тук господин Нихризов се спря на този въпрос – ние вече гласувахме чл. 37, ал. 5 преди почивката и отпадна публикуването във вестниците. Следователно трябва да отпадне от текста изразът за непубликуването в срок. Това е задължително. Не можем да гласуваме друго.
Според мен по-правилно е да кажем: “При груби финансови нарушения, констатирани от Сметната палата...” и по-нататък да върви по текста. Текстът “При непредставяне или непредставяне в срок” може да доведе до злоупотреба от контролните органи върху политическия опонент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Корнезов, разбрах предложението Ви от ал. 1 да отпаднат думите “и при непубликуване или непубликуване в срок”, но другото Ви предложение е едва ли не нова редакция.
Давам думата за реплика на господин Кошлуков.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Уважаема госпожо председател, най-вероятно предложението на видния юрист в парламента господин Корнезов е смислено. Ако сте съгласни, можем да приемем тази редакция, като думите “при непредставяне и непредставяне в срок” отпаднат. Наистина, това забавяне може да не е по вина на партиите. Тук действат други закони и норми. Текстът на ал. 1 на чл. 39 трябва да бъде: “При непредставяне на финансовите отчети...”. Има много партии, които изобщо не си представят отчетите и няма как Сметната палата да ги контролира и санкционира.
За срока – приемаме аргументите на господин Корнезов, че това може да бъде по всякакви причини и че това да не е повод за санкциониране. Чета тази редакция, която на мен ми се струва разумна, за да може дискусията да върви напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи става: “При непредставяне на заверените финансови отчети политическите партии губят правото си на...” и изречението продължава.
Давам думата за изказване на господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз бих продължил редакцията на ал. 1. Струва ми се, че предвидената санкция е изключително тежка. Представете си, че нарушението се е получило на третия месец от началото на мандата. А да загубиш правото си на субсидия за оставащите три години и девет месеца – това е по-тежко наказание, отколкото се предвижда и в Наказателния кодекс. Може да бъде записано, че губят държавната си субсидия до изправяне на допуснатите грешки.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: За текущата финансова година.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Тук пише “до произвеждането на следващите избори”. Трябва да бъде или за текущата финансова година, или до представяне на документите и изправяне на нарушението, което е допуснато. Текущата финансова година може да трае 11 месеца и 29 дни. Зависи кога е констатацията на Сметната палата. Нека да го направим в по-нормални граници. Цяла година е много.
Следващата алинея също е много тежка като санкция. Имам чувството, че се предвижда нещо, което да се прилага като към рецидивисти. Какво означава “При установени от Сметната палата в процеса на одита нарушения при набирането или разходването на средства”? Разходването на средствата – в частта им, която касае държавната субсидия – е регламентирано и е ясно за какво могат да се разходват, но останалите, които си набрал под други форми, предвидени в закона, те биха могли да бъдат разходвани по усмотрение на този, който се занимава с разпределението на средствата в една партия.
Какво означава “при управлението на предоставеното имущество”? Какво неправилно управление може да има на едно предоставено имущество, че да бъдеш предаден на прокуратурата?! Дали сградата ти е изметена или не е изметена?!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Става въпрос за преотдаване. Това е управление.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Управлението включва много елементи освен отдаването.
Аз нямам нищо против написаното в ал. 2 да съществува под някаква форма, но при много по-добра редакция, която да бъде по-мека и да не звучи така застрашително за всички. За някои това означава да спрат да се подписват, за да не бъдат предадени във всеки един момент на прокуратурата по нерегламентиран начин. От Сметната палата може да се тълкува, че има хиляди причини, за да решат, че е настъпило нарушение и да се отиде до тези крайни мерки. Действията, които правят политическите партии и по-нататък решаването на проблемите от прокуратурата – не намирам за нормално това, което е предложено. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дъбов, но понеже не дадохте редакция, нищо не мога да подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Тогава моето предложение би било комисията да се събере и да предложи нещо по-прилично като текст. Не искам да кажа това да стане след една или две години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми госпожо председател, моето предложение е във връзка с ал. 1 на чл. 39. Очевидно е, че във всички случаи става дума за непредставяне след изтичане на срока, определен в чл. 37, ал. 4. Така че всяко представяне след този срок трябва да бъде визирано като нарушение, което да бъде санкционирано, както ние ще го приемем.
Предлагам, смятайки, че тази санкция е твърде обща и твърде силна, текстът да звучи по следния начин: “При непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата, политическите партии губят правото си на държавна субсидия за времето до представянето им”. Това може да бъдат пет дни, може да бъде до края на съответния мандат. Във всеки случай санкцията ще бъде адекватна на нарушението. Това е моят аргумент.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Чудесно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика на госпожа Мингова давам думата на господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Споделям по принцип идеята, която госпожа Мингова даде тук като редакция на ал. 1, но това според мен не решава въпроса, защото едно забавяне, отново казвам, може да не бъде по вина на съответната партия.
Второ, даже и когато със закъснение се даде един отчет, той може да бъде перфектен. Тогава самото закъснение е нарушение, а финансовата дейност на партията може да бъде точно по закон, но ние ще я санкционираме! Обърнете внимание, в ал. 2 се говори за финансови нарушения, и то драстични, при набирането и разходването на средствата, а там няма санкции. За финансови нарушения няма санкции! Е, добре, ще сигнализираме прокуратурата, но дори и да я няма тази алинея, всеки е длъжен когато според него има данни за престъпление, да сигнализира прокуратурата. И с втората, и без втората алинея нищо не казваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, искате ли дуплика на господин Корнезов?
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Продължаваме нашата безплатна редакционна дейност. Предлагам да добавим в тези изречения кой съставя акта за констатиране. Защото, като се каже в закона, че се губи нещо, някой трябва да го констатира. Дали ще е председателят, дали ще е упълномощен, да напише един акт – констатира. Тук е дадено това основание. Хайде, няма да е спорно производство, няма да се обжалва, но поне някой да се ангажира и да констатира. В правото, общо взето, така стават нещата. Трябва да има някой орган, който да констатира. Защото, пак казвам, твърде важно е това.
Вторият принципен въпрос, който господин Корнезов засегна. В този случай се наказва партията. Отзад има Административнонаказателни разпоредби, в които се наказват длъжностни лица от партията. И аз там съм съгласен да има санкции, ако щете и строги санкции. Въпреки че господин Николов каза: взели сме пример от Германия. В Германия, като има толкова одити, какво стана с партията на Кол? Какво стана със скандала, бе, Ляков?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Откраднаха парите.
МИХАИЛ МИКОВ: Десните партии така постъпват. И после създават закони, за да имитират, че нещо правят.
Нека разумно текст по текст да си опипаме закона и аз предлагам, господин Кошлуков, това, което госпожа Мингова каза: актът за констатация на непредставеното… се издава от председателя на Сметната палата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Добре.
МИХАИЛ МИКОВ: Вече не желая да влизам в дълбочина дали е редно да се наказва партията заради някои нейни дейци. Но да речем, че така сте приели и се чудя дали това не би трябвало да отиде отзад при административнонаказателните, да бъде имуществена санкция, както го правим в другите закони.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: В чл. 46 са …
МИХАИЛ МИКОВ: Не, в чл. 46 са лица, а това е санкция на юридическото лице–партия. Това е имуществена санкция, своего рода – спиране изплащането на субсидията. Защо сте го сложили тук – не знам, то по същество е санкция. Защо не е в административните?
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Няма. Няма.
МИХАИЛ МИКОВ: Е как няма? Ние приемаме постоянно маса закони за глоби на физическите лица. А за юридическите лица? Ето тук има, които са по специалните материи, и знаят, че вече почти всички закони имат санкции за юридическите лица. Би могло, ако наказанието е по-леко, да се пише примерно глоба 10 хил. лв., ако е повторно – да се каже спиране на субсидията, но това е трябвало да го направим досега. В този порядък няма време.
Така че предлагам да се пише, че актът за констатиране се съставя от председателя на Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, ново изречение ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Ново. Ако искате го сложете като ал. 3: "Актът за нарушението по ал. 1 се издава от председателя на Сметната палата." И съответно ще се изпрати едно копие от този акт на министъра на финансите, за да спре тази субсидия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: То и сега така правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по чл. 39? Няма желаещи.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моето процедурно предложение е продиктувано от това, което в момента виждам на първата банка. Очевидно, че нямаме възможност сега да направим ад хок редакция на чл. 39. Затова моето процедурно предложение е да преустановим сега четенето на Законопроекта за политическите партии и да преминем към следващата точка от нашата дневна програма, а именно продължение на второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Направено е процедурно предложение да се прекрати дискусията по разглеждането на този законопроект и да се премине към следващата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 182 народни представители: за 155, против 27, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Преминаваме към гласуване на § 25. Той е представен и разисквания по него са проведени.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентин Василев, Димитър Йорданов и Иван Иванов по § 25, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 21, против 57, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мирослав Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Джипов Николов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 5, против 63, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 25.
Гласували 104 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 18.
Текстът се приема.
Госпожо Радева, моля да докладвате текста на вносителят за § 26.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като текстът на § 26 е свързан с отложения текст на § 8, позволете ми да се върна и да докладвам предложението на комисията от допълнителния доклад по Закона за облагане на доходите на физическите лица за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, свързани са. Първо трябва да се гласува § 8. Докладвайте § 8.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 20, ал. 2” се заменят с думите “чл. 20, ал. 2 и 5”.
2. В ал. 2 навсякъде думите “Живот” и застраховки “Живот”, ако са” се заменят с “Живот” и рента” и застраховки “Живот”, а думите “15 на сто” се заменят с “12 на сто”.
3. В ал. 6 думите “чл. 20, ал. 2” се заменят с “чл. 20, ал. 2 и 5”.
4. В ал. 7 думите “чл. 20, ал. 2” се заменят с “чл. 20, ал. 2 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 8 от допълнителния доклад?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не толкова предложение, но разбирам и съжалявам, че не успях да взема участие в заседанието на работната група и след това на комисията. Очевидно спорът и дискусията е около тази ставка – от “15 на сто” се заменя с “12 на сто”, както пише в т. 2 на § 8. Някои от обосновките, които са представени, доколкото разбирам и в комисията твърдят, че 12 на сто ставка отново тя е прекомерно висока и фактически в един по-дългосрочен план натоварва данъкоплатеца. Като че ли ставката, която създава съответната възможност и интерес от застраховане е някъде около 8% по тези сметки.
Пак казвам, че не се наемам да твърдя, доколко те са фактически акуратни и точни, тъй като нямах възможност по-подробно да се запозная, но ми се струва, че не е редно да се пристъпи към гласуване без достатъчно ясно да си дадем сметка, че една или друга ставка може да повлияе в една или друга посока за развитието на целия сектор и ще натовари неправомерно данъкоплатеца, съответно човекът, който би се застраховал.
Така че може би да чуем малко повече от госпожа Радева във връзка с дискусията, която е имало в комисията и ако има други колеги, които биха искали да вземат отношение, да чуем и тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Тоткова – заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз най-напред искам да защитя предложението, което съм направила в чл. 29, който касае ал. 7.
Моето предложение е в ал. 7, която гласи: “При прехвърляне на суми от индивидуална партида по партида на трето лице прехвърлителят се облага с окончателен данък по реда на чл. 40”, аз съм направила предложение да се добави след “чл. 40”, “освен в случаите на прехвърляне по реда на чл. 247, ал. 3 от Кодекса за социалното осигуряване”. Става въпрос за едно право, което е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване за прехвърляне на сумите, които са вложени в доброволното осигуряване на съпруг, съпруга и до втора степен.
В тези случаи е редно да не се облагат сумите с данък, тъй като тяхното предназначение се запазва, още повече, че ако те се облагат с данък, всъщност, това право, което се дава в Кодекса за социално осигуряване няма смисъл да се реализира. Първо, това са редки случаи и второ, това дава възможност на хората да се включват по-успешно в третия стълб на осигурителната система, от което се очаква да има резултат за цялата осигурителна система, не само за участниците в осигурителната система, а респективно и за разходите за социалното подпомагане на Министерството на труда и социалната политика.
Така че се обръщам към колегите да отчетат това право, което е заложено в Кодекса за социално осигуряване с молба да подкрепят моето предложение.
По отношение на промените в ал. 2, също смятам, че намаляването на данъка от 15 на сто на 12 на сто, всъщност ще даде най-голямо отражение върху осигуряващите се лица, които имат ниски доходи. На практика то ще ги лиши от тази възможност, защото спестеният данък, ако те например се осигуряват на 150 лв. минимална работна заплата с 20 лв. месечно, за десет години спестеният данък ще бъде 270 лв., а когато дойде време да си получат тази застрахователна сума, примерно от 5 000 лв., те ще трябва да се обложат с 600 лв. Тоест, тези хора, които са в долната част на таблицата всъщност ще имат загуба на доход и затова предлагам на колегите, тъй като не е включено в доклада, а е обсъждано - да се замени вместо 15 на сто с 8 на сто. В допълнението на доклада е да се замени с 12%. Тези 8% са обсъждани в комисията и затова сега предлагам, ако работим по този допълнителен доклад вместо 12 на сто да се запише 8 на сто.
Отново искам да кажа, че това е преди всичко в интерес на хората, които са в долните етажи на таблицата. Прилагайки такъв размер, ние всъщност им отнемаме възможността да се застраховат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тази редакционна корекция и предложението от основния доклад, госпожо Тоткова, което имате заедно с господин Жотев и господин Нихризов, да го подложа на гласуване.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тасев, заповядайте да вземете отношение по проблема.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предлаганите изменения, които се отнасят до осигуряването и застраховането, Министерството на финансите прие, че е направило един пропуск, като не ги е отразило адекватно на промените в ставките при облагане на доходите на физически лица. С настоящите промени, които бяха предложени от работната група и одобрени и гласувани в Комисията по бюджет и финанси, беше направено едно-единствено нещо, а именно старите ставки бяха приведени в съответствие с предлаганите нови скали. Именно поради тази причина предлагаме от 20% да се отиде на 16%. Това представлява 20-процентно намаление на съответната данъчна тежест. От 15 на 13% - това също представлява 20% намаление на тежестта. Нещо, което кореспондира и е в хармония с намаленията, които правим в различните етажи на подоходното данъчно облагане.
Така че изчисленията показват, че има достатъчно силен стимул. Разполагам пред себе си с един пример, който беше разработен от колегите представители на Застрахователната асоциация, които дават, че лице с месечна заплата 650 лв., което има застраховка живот примерно за 10 години с месечна премия 90 лв., след 10 години ще спести някъде около 713 лв. Считаме, че това е достатъчно силен стимул да бъде насочено към ползването на тези застрахователни или осигурителни услуги.
А на въпроса на госпожа Тоткова аз нямам готовност да приведа числа и данни за изключително многото случаи на нарушения, които наложиха преди три години същия този режим, който тя предлага да бъде въведен, да бъде отменен. Господин Попов е тук, ако той разполага с някаква по-подробна информация, може би ще каже. Но ние сме против връщането на този стар режим – да може да се прехвърлят от родители на деца, без да бъдат облагани. Защото практиката показва, че има изключително много нарушения, от което страда фискът и се възползват хора с високи доходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по § 8? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Петър Жотев и Йордан Нихризов по § 8, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 42, против 72, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
За прегласуване – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Тук не става въпрос за нарушения. Няма нарушение, защото Кодексът за социално осигуряване предвижда такава възможност. И не може да има такива нарушения, след като в кодекса е записано. Аз отново искам да ви кажа, че става дума за това с този текст да дадем допълнителен шанс за третия стълб. Няма нищо нередно! Третият стълб в социалното осигуряване има много важна и специална функция. Тя е за допълване на доходите, в случаите когато лицата са се пенсионирали. Пенсията от държавното обществено осигуряване не се облага. Аз съм убедена, че може би още следващата година и пенсията от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване ще се приеме да не се облага изобщо както другата пенсия. Но тук става въпрос за едно право, регламентирано в Кодекса за социално осигуряване, което, ако се прехвърли на родител или дете, или на съпруг или съпруга, да не се облага, защото то си запазва предназначението – средствата отново остават за допълнителна доброволна пенсия. И аз затова смятам, че е редно, когато говорим за стабилизиране на осигурителната система, когато говорим за това да се разширяват възможностите, това е една от тези възможности. Председателят на Комисията по труда и социалната политика също подкрепя предложението. Ние сме го обсъждали и не искам да се възприема, че понеже аз съм народен представител от опозицията, непременно трябва да се гласува “против”.
Обръщам се към вас с тези аргументи. Те са в полза на осигурителната система и няма да навредят на данъчната система. Благодаря ви. Надявам се, че ще подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Тоткова и група народни представители по този параграф.
Гласували 156 народни представители: за 71, против 64, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова въз основа на новата редакция на комисията за § 8 – в ал. 2 на чл. 29 цифрата 12 на сто да се замени с 8 на сто.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 153 народни представители: за 59, против 69, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 8 от допълнителния доклад.
Гласували 138 народни представители: за 106, против 8, въздържали се 24.
Текстът е приет.
Преминаваме към текста на § 26 от основния доклад.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 26 има предложение на госпожа Тоткова и господин Жотев - § 26 се изменя така:
“§ 26. В чл. 40, ал. 1 изразът “по чл. 26, т. 2-8 и 10” се заменя с “по чл. 26, т. 2-7 и 10” и изразът “по чл. 26, т. 9” се заменя с “по чл. 26, т. 8 и 9”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Окончателната редакция на § 26, който става § 15, е в допълнителния доклад на комисията:
“§ 15. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “чл. 26, т. 2-8 и 10” се заменят с “чл. 26, т. 2-7 и 10”, а след думите “20 на сто” се добавя “доходите по чл. 26, т. 8 – с окончателен данък в размер 16 на сто”, а думите “чл. 20, ал. 2” се заменят с думите “чл. 20, ал. 2 и 5”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Платецът на доходите по чл. 26, т. 8 установява частта на необлагаемите доходи по ал. 1 въз основа на писмена декларация, предоставена от данъчно задълженото лице.”
3. Алинеи 4, 5 и 6 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по този параграф, вече с нова номерация?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност разликата в случая е, че аз предлагам доходите по чл. 26 да се облагат с окончателен данък в размер на 15%, когато става въпрос за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и от застраховки “Живот” и т.н. Моите мотиви са били свързани единствено и само с доходите за осигуряването.
Аз чух аргументите на заместник-министъра и той каза, че тези данъци не са съобразени с промените в данъчната скала. Но той отчете само една година, а тези размери не са променяни две години. Тоест не са били отчетени и миналата година, и сега не са отчетени. Така че след като не беше възприето предложението по чл. 26, аз отново се обръщам към вас с молба, като всъщност моето предложение се различава от предложението на комисията единствено с това, че предлагам данъкът да бъде 15 на сто за доходи, които са формирани от доброволното пенсионно осигуряване.
Надявам се, че този път ще отдадете заслуженото на това, отново да го повторя, че всъщност третият стълб има място. Ако ние продължаваме да се отнасяме по този начин към третия стълб той просто никога няма да функционира. И след 10 години ще искаме отново бюджет в Социалното министерство, защото хората като нямат доходи от третия стълб ще трябва някой да им доплаща, за да имат някакъв минимум. За това става дума.
Създали сме една система и трябва да продължаваме да я стимулираме да функционира. Това може да стане по този начин – по начин, който да мотивира хората да се включват в системата, а не те да не виждат ефекта от това включване в системата. Иначе просто тази част от Кодекса за социалното осигуряване трябва да я зачертаем, да я няма и да се знае, че в България има двустълбова система.
Първият стълб има огромни проблеми и ние ще говорим за тях след няколко дни. Вторият стълб също има проблеми. Сега продължаваме да затвърждаваме проблемите и в третия стълб. Нека да мислим в перспектива. Утре няма да настъпи получаване на пенсии и изтегляне на пари. Няма да стане това.
Не знам какви аргументи да ви предложа. Единствените аргументи са в тази посока – да мислим за развитие на осигурителната система. Това не е лобиране нито за втория, нито за първия, нито за третия стълб. Ние трябва да намерим механизмите да развиваме и трите стълба, защото системата така е направена, че ако единият от тях се провали и не даде това, което очаква управлението или обществото, ако не даде това, което се очаква от него, това ще доведе до срив и в другите системи. Ще се налага допълване и в другите системи или в даден стълб няма да се развива по начина, по който беше предвиден, и това вече е факт.
Много ви моля, обърнете внимание на всички тези аргументи. Ако вие смятате, че в България осигурителната система трябва да се развива и че това е от полза за цялото общество, можете да подкрепите предложението. Ако смятате, че можем да си караме с държавните пенсии, които си останаха на много ниско равнище и дълго време няма да има възможност да се повишават с някакви скокообразни темпове, натиснете червеното копче.
Обръщам се към вас още веднъж: моля ви да помислите преди да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова за § 26, който става § 15, и не е подкрепен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 58, против 71, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 15, който визира чл. 40 от законопроекта, от допълнителния доклад.
Гласували 130 народни представители: за 94, против 23, въздържали се 13.
Текстът се приема.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 27. Създава се чл. 40а:
“Чл. 40а. (1) Доходите по чл. 27а, получени от чуждестранни лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, се облагат по реда на този закон.
(2) Когато доходите по чл. 27а се изплащат от юридическите лица, неперсонофицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци, платците на дохода удържат данък при източника и той е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато изплащат посочените доходи.
(3) Когато платецът на доходите е физическо лице, което не е търговец, данъкът се внася от получателя на дохода.”
Комисията не подкрепя предложението за § 27 и предлага параграфът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 27 на вносителя.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Без да отнемам прекалено много време, госпожо председател, това всъщност е един текст от нашия законопроект, който визира казуса за реализирани доходи от чуждестранни физически лица. Бих се интересувал дали в Министерството на финансите не считат, че на даден етап това облагане трябва да премине в Закона за облагане доходите на физическите лица или сегашната практика според тях е приемлива и в по-дългосрочен план? Ако имат желание, да коментират накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Тасев, към Вас е отправено питането по § 27, който текст всъщност е от законопроекта на Сергей Станишев и група народни представители. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, аз ще бъда също така кратък. На този етап не приемаме това предложение, но би могло да се мисли с един нов закон да премине в онази част, за която спомена господин Пирински. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по § 27 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 27.
Гласували 122 народни представители: за 106, против 9, въздържали се 7.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 28. В чл. 41, ал. 1 изречение второ, трето и четвърто се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението за § 28 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 28? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 28 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 29, който става § 16 със следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 42, ал. 2 в изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя “както и в случаите по чл. 20, ал. 7 и чл. 29а”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 29 има ли? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 29, който става § 16.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 30 по т. 1, вариант ІІ и т. 2 от законопроекта на Министерския съвет и не подкрепя по т. 1, вариант І от законопроекта на господин Станишев.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 30, който става § 17:
“§ 17. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават в териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес – за физическите лица и едноличните търговци, и по място на данъчна регистрация – за юридическите лица.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 30. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението по т. 1 на вариант І, което не е подкрепено от комисията, а именно “ал. 3 се отменя”.
Гласували 116 народни представители: за 28, против 84, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 30.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията не подкрепя предложението за § 31 и предлага той да отпадне.
“§ 31. Досегашният текст на чл. 52 става ал. 1 и се създават нови алинеи 2 и 3 със следното съдържание:
“(2) Платците на доходи по чл. 27а са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на изплащането. В случаите по чл. 40а, ал. 3, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на данъчна регистрация, дължимият данък се внася в Териториална данъчна дирекция – София.
(3) Лицата, удържали данъка по ал. 1, декларират това обстоятелство пред териториалната данъчна дирекция по данъчната регистрация на платеца. Въз основа на декларацията териториалната данъчна дирекция издава удостоверение за платени данъци на чуждестранното лице. Образецът на удостоверението и декларацията се одобряват от министъра на финансите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 31? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 31.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 2.
Текстът отпада.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 32 има предложение на народния представител Георги Анастасов:
В чл. 53 се правят следните промени:
а) Създава се нова ал. 3:
“(3) Всяко данъчно задължено лице, което спрямо предходната година назначи на работа средносписъчно за годината един работник от регистрираните безработни в бюрата по труда, намалява с 15% дължимия данък. За всеки следващ средносписъчен работник намалението е 10%, но цялото намаление на данъка не може да бъде по-малко от 50%;
б) досегашните алинеи 3, 4 и 5 се преномерират на 4, 5 и 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за § 32 по т. 1 и т. 3 и не подкрепя по т. 2.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 32, който става § 18:
“§ 18. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Данъчно задължените лица, които до 31 януари подадат декларацията по чл. 43 и в същия срок заплатят пълния размер на окончателния годишен /патентен/ данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Данъкът по алинеи 1, 2 и 3 се внася по сметката на териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес – за физическите лица и едноличните търговци, и по място на данъчна регистрация – за юридическите лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Искам да вникнете в предложенията, които съм направил, в тяхната същност.
Ще помоля да вземе отношение и Министерството на финансите.
Това предложение по своята същност ще облекчи бюджета на страната, ще намали разходите за заплащане на обезщетение на безработните. Това е текстът, който предлагаме – всеки патентен търговец или лице, което работи по патент и назначи работник...
Ще ви помоля да слушате внимателно, а да не гласувате механически!
Когато назначи работник от регистрираните в бюрата по труда, тогава да дадем облекчение в размер на 15% за средносписъчен работник за 12-те месеца. Ако в продължение на 12 месеца му се пада да има по един работник всеки месец, намалете му патентния данък с 15%, защото от тези 12 месеца ще икономисаме помощите, които той ще получава от министерството, и, втори път, осигуровките, които му се плащат. Сметнете тази сума.
Когато Министерството на финансите е давало становището си за отпадането на този текст – направихте ли тази сметка – колко повече икономия в сравнение с това намаление ще направите?
Предложил съм да бъде до 50% максимум, независимо колко работници е назначил.
Помислете преди да го отхвърлите механически! Това е в полза на бюджета, а не срещу него! Да стимулираме тази заетост не с временна заетост, а с постоянна! Да назначаваме тези хора, за да могат да работят, а не да получават помощи от държавата.
Помислете за държавата, за бюджета, за фиска, а не, че е предложено от опозицията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя това предложение. Ще ви дам друг аргумент.
Когато се назначават безработни лица от бюрата по труда, държавата дава на работодателите специални суми за заплати, осигуровки и т.н., което е много повече от тези 15%. Това е друг начин да се осигурява заетост на лицата и то по потребност на самия работодател, заетост в реалната икономика. И ако това нещо проработи, което се надявам да стане, мисля, че това е начинът, по който трябва да се върви, а не чрез създаване на субсидирани места. Сега бюджетът отделя средства за създаване на субсидирани работни места. Не говоря за “Програма за заетост”, говоря за това, че от данъците, от бюджета се заплащат минималната работна заплата, осигуряването на лицата, които се наемат на работа. Ето една алтернативна възможност. Така работодателят ще може да наеме при себе си лице и да осигури заетост в реалната икономика. Ако някой извади доводи, че било много трудно и т.н., няма как иначе да повишим броя на заетите лица в България. Те ще си стоят на това пложение и следващата година, защото това е заложено в бюджета. Трябва да търсим всички възможности да повишаваме заетостта и броя на осигурените лица в реалната икономика. С “Програма за заетост” няма да прокопсаме, то се видя. Изметохме всичко, каквото можеше. Вече се видя, че това няма принос за обществото. България си беше толкова чиста или мръсна преди програмата и след нея. Не се промени в това отношение.
На България й е нужен реален икономически принос – да се създава брутен вътрешен продукт. Това може да става единствено и само с реални работни места, с развитието на реалната икономика. Затова подкрепям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказване или реплика на госпожа Тоткова? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 77, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 32, който става § 18.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 3.
Тестът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага създаването на нов § 19:
"§ 19. В чл. 57, ал. 1 се създава изречение второ:
"Предприятията, изплатили доходи на повече от десет физически лица, представят справките си само на електронен носител във формат и по ред, одобрен от главния данъчен директор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по предложението за създаване на този нов § 19? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 19.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Искам да се върнем назад. Тъй като докладът е специфично поднесен, пропуснах да подложа на гласуване т. 2 по предходния параграф, която не е подкрепена от комисията.
Моля да гласуваме отпадането на т. 2 от § 32, която не е подкрепена от комисията.
В доклада се казва: "Комисията подкрепя предложението по § 32, т. 1 и 3, а не подкрепя предложението по т. 2.
Това предложение по т. 2, което не се подкрепя от комисията, подлагам на гласуване сега.
Гласували 118 народни представители: за 37, против 74, въздържали се 7.
Предложението по т. 2 не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 33 по т. 1 и 2 и не подкрепя предложението по т. 3.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 33, който става § 20:
"§ 20. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите "Физическо лице" се заменят с "Данъчно задължено лице", а след думата "глоба" се добавя "за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер до 1000 лв. - по ал. 1 и до 2000 лв. -по ал. 2, ако не подлежат на по-тежко наказание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 33 от законопроекта? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението по т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 4, против 86, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 33, който става § 20.
Гласували 104 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 22.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 34. В чл. 62 след думата "глоба" се добавя "за физическите лица или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци", а след думата "глобата" се добавя "съответно имуществената санкция"."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 34, който става § 21.
"§ 35. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 16 се изменя така:
"16. "Средства за подслон" и "места за настаняване" са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за туризма, с изключение на туристическите хижи."
2. Точка 50 се изменя така:
"50. "Застраховки "Живот" и рента, женитбени и детски застраховки и застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд" са съответните застраховки по Раздел І, точки 1, 2 и 3 на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането."
3. Създава се т. 57:
"57. "Приемен родител" е всяко лице от приемно семейство по чл. 31 от Закона за закрила на детето."
Комисията подкрепя предложението за § 35, който става § 22.
"§ 36. Параграф 5б от Преходните и заключителните разпоредби се отменя."
Комисията подкрепя предложението за § 36, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три текста?
Господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В момента ми направи впечатление така нареченият § 36, който отменя § 5б от Преходните и заключителните разпоредби и след това става § 23. Тъй като доста неща в този законопроект си сменят местата и се преномерират, виждам, че в заключителния § 25 се казва, че "§ 23 и § 15, т. 2 и 3 влизат в сила от 22 юни 2004 г.", т.е. със задна дата.
Следователно, ако няма грешка някъде по номерациите, ще припомня, че § 5б е влязъл в сила в бр. 53 на "Държавен вестник" от 2004 г. Има текст: "До изтичане на срока за подаване на годишна данъчна декларация за 2004 г., декларацията по чл. 40, ал. 3 за всички предходни години, през които са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2, чл. 22, ал. 1, т. 3 се попълва при получаване на дохода по чл. 26" и т.н. Това е текстът.


Това, което ми прави впечатление, е, че в момента, в който е въведен този текст, ако няма някаква грешка в номерацията, горе-долу от същото време се предвижда последният параграф да бъде премахнат и то със задна дата. Бих желал да чуя представителите на Министерството на финансите защо и как се е появил този текст. По всяка вероятност той е дошъл някъде през Преходните и заключителни разпоредби на друг закон. Не си спомням да сме извършвали по това време промяна. Но защо сега го премахваме със задна дата, заедно с другия текст?
Пак повтарям – въпросите ми са към Министерството на финансите и много моля, понеже има промяна на номерата на параграфите, да не се окаже, че в последния параграф ще сложим номерация от съществуващите, а не от преномерираните. И пак Ви моля, господин Тасев, обяснете ми защо търсите § 5б, ако действително той отпада със задна дата, отпада точно в момента, когато е бил въведен в законодателството. Просто е нелогично да въвеждаме нещо, да стои шест месеца и след това да го отменим със задна дата с друг закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, представителите на Министерството на финансите, да вземете отношение защо параграфът отпада.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като уточнение на казаното от господин Нихризов искам само да кажа, че от 22 юни има една поправка, свързана с ползването на данъчните облекчения за хората, които правят определен тип застраховки и определен вид осигуровки. И там имаше едно изискване за подаването задължително от тези граждани на декларация, която трябва да бъде по образец, определен със заповед на министъра на финансите.
Ние се договорихме със застрахователите и всички тези текстове, по които имаме постигнато съгласие, са отразени в този закон. И отпадна тази необходимост гражданите, които ползват определен тип облекчения, да подават още една декларация пред данъчните органи. Именно в този смисъл е направеното предложение за влизането на определени текстове със задна дата от 22 юни 2004 г. Ако не бъде прието това и законът влезе в сила от 1 януари 2005 г., гражданите ще трябва един единствен път, защото от 1 януари нататък няма да действа този текст, да подадат декларация за ползваните от тях облекчения, свързани със застраховането и свързани с осигуряването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи 34, 35 и 36, които са подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

“Заключителни разпоредби

§ 37. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ …) в чл. 79, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “или от упълномощените от тях длъжностни лица”.”
Комисията подкрепя предложението за § 37, който става § 24.
“§ 38. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. изключение на § 12 и 19, които влизат в сила от 22 юни 2004 г.”
Комисията подкрепя предложението за § 38, който става § 25 със следната окончателна редакция:
“§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г. с изключение на § 15, т. 2 и 3 и § 23, който влиза в сила от 22 юни 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три параграфа от Заключителните разпоредби? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Заключителни разпоредби” и параграфи 37 и 38, които стават параграфи 24 и 25, подкрепени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 19.
Текстовете са приети.
Връщаме се на отложено гласуване на § 19.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Окончателната редакция на § 19, който става § 9, беше отложена, защото ние се вслушахме в аргументите на господин Маринчев и искахме да потърсим допълнителни възможности за усъвършенстване на режима на деклариране на правото да се ползва данъчно облекчение при семейното подоходно облагане. След заседанието на комисията обаче експертните мнения, които бяха споделени в нея се оказа, че ние не можем да ревизираме този режим и практически няма как да решим тези индивидуални казуси и затруднения, които могат съвсем обективно да възникнат, както отбеляза и господин Маринчев на предходното заседание. Затова ви моля сега, връщайки се към този параграф, да подкрепите текста на комисията за редакцията на § 19, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, преди няколко дни направих това предложение да се отложи този член и изложих аргументите си, че по този ред няма да бъде посрещнато добре даже и от обикновените данъкоплатци. Ще се окаже, че онези, които ще имат право на т.нар. семейно подоходно облагане, в продължение на една година и кусур ще кредитират държавата. Това, от една страна, с което отново ще излъжем хората, че от тази година въвеждаме семейното подоходно облагане. След година и два-три месеца съответният данъкоплатец ще получи някакво облекчение и тогава той ще се изправи пред ситуацията да избира, защото никъде не е казано как ще му се върнат парите, и той ще е надвнесъл данък. Трябва да му се върне. По какъв ред ще се връща?
Ако в момента, условно казано, 10 броя данъчни декларации се подават за окончателното годишно облагане, то с това, че онези, които ще работят по трудово законодателство, по служебно правоотношение и нямат никакви други доходи, които не са задължени да подават даже и декларация, ще бъдат принудени да я подават, защото имат деца, още веднъж ще натовари данъчната администрация.
И при условие на това, че ще намалеят самите звена на данъчните служби постепенно с влизането в сила на Закона за Националната агенция по приходите, това ще създаде още по-големи затруднения за хората. И аз искрено съжалявам, вече не тая никаква надежда, че ще надделее разумът, искрено съжалявам, че не с помисли да се въведе някакъв друг ред. Според мен нямаше проблем с течение на годината онези, които са по трудови правоотношения или онези, които са по служебни правоотношения, които нямат никакви доходи, в течение на годината ежемесечно със съответната сума да се намалява данъчната основа и да не се подлагат те на непрекъснат тормоз в следващата година да подават декларация, да са кредитирали държавата и след това да чакат в някой си момент някой да повярва, че ще му върнат тези пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За изказване, господин Нихризов.
Не сте ли се изказвали по този параграф, защото нямам протокол?
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Това е ново обсъждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не е ново, защото е имало дискусия, отложил се е. Нищо ново не се предлага в момента. Така че, ако сте се изказвали, наистина не би трябвало повече да взимате думата.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Аз ще направя реплика на господин Маринчев. По този начин ще мога да направя предложението, тъй като господин Маринчев не направи предложение – само изрази съжаление. На негово място аз бих направил конкретните предложения, като например да се включи текст и декларация, която да се попълва от хората, когато другият родител се намира в чужбина и това нещо се установи от съответните власти.
Второто предложение, което може да се направи, е да се запише вътре, господин Маринчев, текстът, че сумата, когато е надвнесена, се възстановява по сметка, предоставена от съответното лице, което е правоимащо или се изплаща на бюрата на съответната данъчна администрация. Тоест има възможност в момента да се конкретизират тези текстове. Аз смятам, че комисията, господин Маринчев, не си е досвършила работата и тъй като нямам друга форма да предложа отново отлагане и разглеждане на тези предложения, които могат да бъдат направени за конкретизиране на текстовете, правя ново предложение за отлагане на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втори път не можем да го гласуваме.
Дуплика, господин Маринчев, ако искате.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Господин Нихризов, за тази декларация стана въпрос миналия път, че това може да се регулира с една декларация, защото действително когато единият родител е някъде далеч – визирам като пример – нямат формален развод, родителят, който е в България, как ще намери онзи, който е в Китай, плюс това са в лоши отношения, за да докаже, че той няма да ползва правата си по този закон. Тогава говорихме, че това би могло да се уреди с една декларация. Говорихме и за реда за изплащане, след като мине данъчната година. Явно, че комисията не желае да въведе тези неща; явно, че тя може би въобще не се е занимавала с този проблем – аз не съм член на тази комисия – очаквах, че те ще помислят сериозно, поне такива бяха намеренията според мен тогава и на министерството, когато подкрепиха да се отложи този текст; явно няма желание за това нещо. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Имаше желание, господин Маринчев, но не ми предлагат варианти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Други желаещи по този текст има ли? Не виждам да има.
Затова преминаваме към гласуване.
Има предложение за ново отлагане на този спорен текст.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Нихризов за ново отлагане на този текст.
Моля, гласувайте първо това предложение.
Гласували 132 народни представители: за 46, против 82, въздържали се 4.
Това предложение не се приема.
Сега преминаваме към гласуване по същество.
Предложението на господин Ляков - числото “1500” се заменя с “2500”. Комисията не подкрепя предложението.
Моля пленарната зала да гласува това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 20, против 92, въздържали се 11.
Не се приема.
Подлагам на гласуване тези части от предложението – от законопроекта на народния представител Сергей Станишев, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 130 народни представители: за 46, против 80, въздържали се 4.
Не се приемат.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 19, който става § 9 – в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 139 народни представители: за 100, против 14, въздържали се 25.
Приема се.
Както се ориентирах, има още един текст, който е останал, но който сега не може да бъде обсъждан и гласуван.
Затова преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Да поработим върху този закон през оставащите двадесет и няколко минути.
Госпожо Радева, пак сте Вие.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, господин председател.
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за корпоративното
подоходно облагане”

Обединен проект от приетите на първо гласуване на 27 октомври 2004 г. законопроекти № 402-01-56, внесен от Министерския съвет и №№ 454-01-51 и 454-01-101, внесени от Мирослав Севлиевски и група народни представители на основание чл. 68, ал. 2 от ПОДНС.
“§ 1. В чл. 1, ал. 1 се създава т. 3:
“3. застрахователните премии.”
Предложение на Агайн-Георгиева:
Параграф 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 1 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Предполагам, че подкрепяте и заглавието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията за заглавието на закона и за отпадането на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 4, въздържали се няма.
Приема се.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението, като предлага следната окончателна редакция на § 2, който става § 1:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Създават се алинеи 5-9:
“(5) Данъчно задължени лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността си от опериране на кораби вместо с корпоративен данък могат да се облагат с данък върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. са дружества, регистрирани по Търговския закон, търговското управление на които осъществява на територията на Република България;
2. оперират със собствени, с наети кораби или управляват кораби въз основа на договори за управление, както и отдават под наем кораби;
3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава 1 на 15 офицери, плаващи на корабите;
4. комплектоват екипажите си с български граждани;
5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под български флаг.
(6) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор по ал. 5 чрез подаване на декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и съгласуван с министъра на транспорта и съобщенията.
(7) Данъчно задължените лица, избрали реда за облагане по ал. 5, го прилагат за срок не по-кратък от пет данъчни периода.
(8) Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда по ал. 5 за:
1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;
2. риболовни кораби;
3. кораби за развлечения с изключение на пътническите кораби;
4. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене;
5. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут-чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата.
(9) За дейностите извън тези по ал. 5 данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, се облагат по общия ред."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, по този текст има ли желаещи за изказване?
В т. 1 на ал. 5 има една абсолютна тавтология. Не може дружествата да са регистрирани по Търговския закон, а управлението да не е на територията на България. Това е нонсенс, но това не е за първи път в данъчните закони, така че вече започнах да свиквам.
Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин председател, Вие с едната забележка, която направихте, отнехте част от това, което исках да кажа. Мисля, че е напълно справедливо, но за сметка на това забележете друг текст, който се появява в ал. 5, а след това в ал. 6. В него няма неща, които да са ненормални, защото се дава една алтернативна възможност на данъчно задължените лица, но си спомнете за текстовете от Закона за облагане доходите на физическите лица, по които приключихме преди малко работа.
И аз се обръщам към господин Тасев – тогава имаше предложение за същата такава алтернативна възможност спрямо патентните търговци. Тогава Министерството на финансите категорично отрече възможността, защото такъв начин на алтернативност при избора на вида на облагането щял да наруши ритъма и дейността на данъчната администрация. В момента ние имаме същия случай, но различен подход. Казваме, че данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността си от опериране на кораби, вместо с корпоративен данък могат да се облагат с данък върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация, когато отговарят едновременно на следните условия и те се изреждат заедно с онази грешка. В ал. 6 - данъчно задължените лица упражняват правото си на избор по ал. 5 чрез подаване на декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, съгласуван с министъра на транспорта и съобщенията.
Абсолютно същия текст го имаше в Закона за облагане на доходите на физическите лица и господин Тасев възрази срещу него и естествено, че той не стана част от законодателството. Защо сега аршинът е друг?
Господин Тасев, тогава казахте като аргумент, че се нарушава работата на администрацията, възможността да не се съберат достатъчно приходи за хазната. Тук не сме ли при същите обстоятелства? Защо в единия случай ще имаме облекчения, а в другия случай няма да имаме облекчения?
Е, вярно, в разглеждания преди малко закон предложението дойде от ОДС, така че има разлика. Тук предложението идва от Министерския съвет. Моля представителите на Министерството на финансите да обяснят тези различия в подхода, защото смятам, че когато пишем закони, те трябва да бъдат еднакви за всички данъчно задължени лица. И когато се ползват облекчения, в единия случай трябва да се прилага същият подход. И за дребните търговци още повече, защото те са хората с най-много проблеми в момента в България за осъществяването на бизнес. Господин Тасев вероятно има отговор на този въпрос. Виждам, че ще вземе отношение, за което предварително му благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще го вземе след малко. Господин Тасев, предполагам, че ще имате готовност, защото искам да дам думата сега на господин Маринчев, защото той я поиска.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Прав сте за т. 1, но аз си я харесах както беше в оригинала, където се говори за стратегическо и търговско управление. Както гръмко звучи, щеше да бъде още по-интересно! Но тъй като Вие не направихте предложението, аз ще го направя – да отпадне втората част на изречението след запетаята в т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие имате предложение да отпадне цялата т. 1 ли?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Не, не! Предлагам да отпадне текстът след запетаята.
Мен ме смущава текстът на ал. 7. Може би Вие, господин председател, като юрист ще си кажете думата.
С ал. 5 се създава възможност за избор и тук изведнъж се казва така: избор, който отговаря едновременно на следните условия и следват петте условия. И изведнъж се казва, че тези, които са направили този избор, го прилагат за срок не по-кратък от пет данъчни периода. Ако веднага в следващия данъчен период той не отговаря на тези условия, какво става? Няма ли тогава да дадем възможности той, ако в определен момент отговаря на всички тези условия, а в следващия данъчен период вече да не отговаря на тях, но вече се е барикадирал за следващите пет данъчни периода. Според мен, или аз съм нещо сбъркан, или това не може да се допусне, така че зависи от отговора на господин Тасев или на господин Попов – не знам кой ще отговори – ще направя евентуално предложение за отпадане на ал. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Не виждам желаещи народни представители, които да искат думата по този текст.
Затова искам да помоля господин Тасев – заповядайте, за да хвърлите светлина по поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По забележките, които бяха направени – защо не се третират по един и същи начин търговците, които плащат патент и компаниите, които се занимават с търговско корабоплаване, искам да кажа, че мисля, че разликите са доста големи. Ако в първия случай при патентните търговци ще имаме работа с около няколко десетки хиляди данъкоплатци, то в случая с търговското корабоплаване ще имаме към настоящия момент в данъчната администрация работа с не повече от четири фирми.
Ограниченията, които се налагат за петте години, за срока, при който веднъж избрала начина на облагане, фирмата трябва да го следва – просто такава е международната практика в това отношение и именно затова са пет данъчни периода, а не, примерно, две, една или три години. От това сме се ръководили.
Забележката, която Вие, господин председател, направихте в началото, ще кажа, че текстът е подаден от хората, които са с юридическо образование и аз не мога да тълкувам. Аз виждам, че има някаква тавтология, някакво повторение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова пък аз мога!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Аз не бих искал и не мога да го коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасев.
При това положение Вие поддържате ли отпадането на ал. 7? Щом поддържате – добре.
Случайно да има някои други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо направеното предложение от господин Маринчев, провокирано от мен, за отпадане на втората част на т. 1 от ал. 5 като излишна.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Сега подлагам на гласуване ал. 7 да отпадне – както предлага господин Маринчев.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 118 народни представители: за 37, против 70, въздържали се 11.
Предложението на господин Маринчев не се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на този параграф в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 104 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 3. Чл. 2б се отменя”.
Има предложение на Агайн и Георгиева - § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този въпрос думата има народният представител Румяна Георгиева.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже това беше спор, който се води в Комисията по бюджет и финанси, ще помоля господин Тасев да каже какво налага да се отмени чл. 2б, какво касае и колко са загубите за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи, преди да дам думата на господин Тасев? Няма желаещи.
Едва ли господин Тасев в момента може да изчисли точно загубите за бюджета, но вероятно има ориентация, по-добра от мен и от Вас.
Господин Тасев, заповядайте да внесете яснота.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на финансите, както и Министерският съвет, са се ръководили от това да нормализираме начина на облагане на дейности и да ги доближим до нормалните, както го правим за застрахователните дейности, така и за тези, които предоставят телефонни и телекомуникационни услуги. Очаква се да има някакво влияние върху бюджета в минус, но във всички случаи е от порядъка на 100 000 – 200 000 лв. Не съм в състояние приблизително да кажа колко. Имайки предвид разрастващия се бизнес в тази среда – виждате колко много реклами, игри, викторини и какво ли не още се появява на пазара с използването на SMS-и и други подобни съобщителни средства – надяваме се, че това ще бъде компенсирано от увеличения обем. Иначе просто ги връщаме в лоното на конвенционалния начин на облагане.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): А каква е световната практика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Господин председател, ще си позволя да заявя, че трудно бих устоял на изкушението да съхраним, да запазим или да увеличим приходите на бюджета. Това е преценка на Народното събрание. Ние сме направили това предложение, водени от желанието да въведем общ ред при облагането на този вид услуги. Решението е ваше. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасев.
Предполагам, че няма повече желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ралица Агайн и Румяна Георгиева за отпадането на този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това тяхно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 66, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията, тоест отмяната на чл. 2б.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 12, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Мирослав Севлиевски – в чл. 2в се създава нова ал. 2:
“(2) Не се облагат с данък по ал. 1 приходите на научноизследователските бюджетни предприятия и висшите училища от осъществяване на основната им дейност, определена в акта за създаването им.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам господин Севлиевски, за да защити този текст, но господин Клингов има желание да го направи.
Заповядайте, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
Искам да призова колегите да подкрепим предложението на господин Севлиевски. Многократно при обсъждането на данъчните закони и в дискусиите относно бюджета и финансирането на науката стана ясно, че българската наука и научноизследователските институти са може би на последно място в Европа по финансиране на своята дейност. Това предложение сме го направили именно с цел по някакъв начин да стимулираме научноизследователските институти и висшите учебни заведения, за да се занимават с това, което им е работа – да правят научни разработки, иновационни технологии и т.н.
Затова моля залата да подкрепи предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Клингов.
Има ли други желаещи за изказване по това предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Мирослав Севлиевски.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 42, против 58, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 4. Чл. 11 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тук няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Няма.
Затова подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение на вносителя.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, в 18,57 ч. искам да сложа край на днешното заседание, да ви благодаря за свършената работа и да ви кажа, че следващото пленарно заседание ще бъде след 14 часа и 3 минути в пленарната зала.
Желая ви приятна вечер! (Звъни.)

(Закрито в 18,57 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:

Гадар Хачикян

Несрин Узун