Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г. - продължение.
Уважаеми народни представители, снощи започнахме изказванията и разискванията по чл. 5 от Законопроекта за бюджета. За изказване за днес се заявиха народните представители господин Лъчезар Тошев, господин Александър Маринов, госпожа Кина Андреева и господин Димитър Димитров.
Ако няма предварителни въпроси, бих поканил господин Тошев за изказване.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, моето предложение по чл. 5 е свързано с увеличаване на субсидията за вероизповеданията, която в момента по проекта на Министерския съвет е 1 млн. 800 хил. лв., от които 800 хил. лв. са за обекти в чужбина. Предлагам тази сума да се увеличи с 2 млн. лв. и да стане на 3 млн. 800 хил. лв., имайки предвид, че нуждите за реставрация на храмове, повече от които са паметници на културата, са около 10 млн. лв. Това мое предложение няма да доведе до съществена промяна в общото разпределение по чл. 5, защото предлагам тази сума да бъде взета от предвидената сума по т. 30 "Омбудсман", където са предвидени 3 млн. 065,5 хил.лв. Омбудсманът все още не е избран, неговата дейност тепърва започва и смятам, че спокойно тази сума би могло да се вземе оттам и да се намали, като общата сума в таблицата се запази.
Освен това съм предложил част от сумата, с която се увеличи субсидията за вероизповеданията, да бъде определена за храма "Свети пророк Илия" в Свищов. Това е храмът на закрилника на града и смятам, че след 1977 г., когато той беше разрушен от земетресение, е редно държавата да отдели известни средства, за да може да започне реставрацията на този храм. В момента той е пред срутване. Това положение повече не може да продължава и такива средства трябва да бъдат определени.
Другото ми предложение по чл. 5 е свързано с бюджета на Министерството на правосъдието. Самото Министерство на правосъдието е поискало допълнително 7 млн.лв. целево за подобряване условията в местата за лишаване от свобода и следствените арести, така че те да отговарят на европейските стандарти, като се има предвид, че имаме около две години срок, за да покрием тези минимални изисквания. В случая в бюджета, който е предложен от Министерския съвет, има дори намаляване на тези средства, което е неприемливо и няма да помогне да се приближим към тези минимални стандарти. Става въпрос за средства за вода, храна, медицинско обслужване, отопление, хигиенни условия, които са минимални изисквания и ние би трябвало това да го направим. Двете години не са толкова голям срок и затова трябва да започнем отсега.
Това са двете ми предложения и се надявам, че ще бъдат подкрепени от народните представители, тъй като те в крайна сметка не засягат общото разпределение, което е дадено в чл. 5, а това е едно вътрешно преразпределение на сумите, които са определени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли желаещи народни представители за реплика? Няма.
Давам думата на господин Александър Маринов, който заяви изказване от снощи.
Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Винаги, когато погледна от тази трибуна към залата, много приятно впечатление ми прави да виждам тук много преподаватели – хабилитирани и нехабилитирани, от нашите университети, голяма част от които са преподаватели в Софийския университет "Св. Климен Охридски".
В същото това време много се учудвам как до момента, разглеждайки бюджета в частта му за образование, не се вълнуват тези наши уважаеми колеги, с изключение до момента на колегата Стойко Танков. Нима не се вълнуват тези колеги-преподаватели, че само след няколко месеца се връщат на преподавателските си катедри, не се ли интересуват какви заплати ще получават, как ще се издържат университетите, в които преподават, как ще се поддържа сградният фонд и научно-техническото оборудване и каква научноизследователска дейност ще се извършва в тези университети?
Вчера друга изненада ни беше поднесена от колегите от управляващото малцинство, които масово си изтеглиха направените предложения във връзка с бюджета за образование. Беше ни поднесен един неясен текст и ние така и не разбрахме какво гласувахме вчера.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Ще ви обясним.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: Как ще бъдат разпределени допълнително средства, за какви дейности в образованието – на никой в залата не стана ясно какво е гласувано.
Затова ние с нашите предложения предлагаме една схема за допълнително разпределение на 55 млн.лв. за висше образование и наука, които са диференцирани: 10 млн. лв. – за Българската академия на науките, 45 млн. лв. – за висшите учебни заведения, от които 5 млн. лв. изведени в ред 16 от Приложение № 1 на таблицата, конкретно за Софийския университет.
Защо Софийският университет е изведен отделно? Не че има някакъв особен статут, различен от другите университети, не че Алма Матер е първият университет в България, но този университет е единственият, при който има пълно съвпадение между наименование и съдържание. В този университет има специалности, които не се изучават в други университети. Особени специалности, като арабистика, кореистика, с изключително малък ангажиран брой студенти, но които са необходими, за да може той действително да бъде университет. Издръжката на тези студенти струва много по-скъпо, отколкото в други университети с масови специалности и с големи учебни групи.
Освен това Софийският университет "Св. Климен Охридски" поддържа сграда–паметник на архитектурата, която изисква изключително много средства за издръжка и за поддръжка.
Освен това, когато управляващите говорят, че, извеждайки образованието като приоритет в своята политика, изключително внимание се обръща на квалификацията на преподавателския състав, следва да отбележим, че именно квалификацията на преподавателския състав се извършва в Департамента за усъвършенстване на учители, който също е в структурата на Софийския университет. И аз недоумявам вие, колеги, нямате ли желание да се даде възможност чрез това диференцирано допълнително увеличение на средства за образование да бъдат насочени по тези направления?
Затова апелирам да подкрепите нашите предложения. Ако вие имате по-добри предложения, които по-добре да удовлетворяват тези потребности, ние също бихме ги подкрепили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Не виждам желаещи народни представители за реплики.
Има думата за изказване госпожа Кина Андреева.
Заповядайте, госпожо Андреева.


КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз имам три предложения по този член. Първото предложение е свързано с увеличаване бюджета на Министерството на здравеопазването с един милион лева, като тези един милион лева бъдат предназначени за извършване на основен ремонт на болницата за лечение на белодробни заболявания в Сливен. Вчера стана въпрос, че болницата се намира в трагично състояние – половината покрив липсва, покрит е с брезент, тече. Наистина има нужда от един основен ремонт и аз призовавам народните представители, особено пък тези, които са избрани от Сливен, да подкрепят това предложение.
Второто ми предложение е свързано с една изключително важна тема за българското общество – това е темата за закрилата на децата. За кой ли пореден път, след като през 2002 г. вашето управляващо мнозинство и правителство прие Национална програма за закрила на детето, тя не се изпълнява. Защото по тази Национална програма за закрила на детето Държавната агенция за закрила на детето се явява финансираща институция за изключително важни и необходими дейности, за да може да се предотврати насилието върху децата, да може да се предотврати опасността те да бъдат източник на насилие. По тази програма агенцията е финансираща институция за организиране на единна информационна система за работа с деца и родители, за изграждане на национална гореща линия, за откриване на семейства в риск, за осигуряване на психолози в училищата. Но вече трета година с държавния бюджет на Държавната агенция за закрила на детето не се отпуска нито един лев за дейност. Техният бюджет е само заплати, капиталови разходи и издръжка. Сами разбирате, господа, че не е възможно да има истинска политика за закрила на детето, да има Национална стратегия за закрила на детето, без да се отпускат финансови средства за това.
Сами разбирате, че по този начин вие демонстрирате двоен стандарт – приемате програми, разпространявате ги, пишете стратегии и след това не правите нищо, за да ги изпълнявате, а в момента всички отчитат, че България се намира в тежка демографска криза. Това е необходим елемент за преодоляване на тази демографска криза.
Затова аз и моите колеги правим това предложение – бюджетът на Министерството на труда и социалната политика да бъде увеличен с 1,5 млн. лв. и тези пари да бъдат целево насочени към Държавната агенция за закрила на детето, за да може тя да изпълнява дейностите, по които, по вашата програма, е финансираща институция.
Уважаеми депутати от ДПС, обръщам се специално към вас.
Третото ми предложение е свързано с увеличаване бюджета на Министерството на културата. За капиталови разходи там е отпусната смешно малка сума. Аз съм предложила да бъде отпусната сумата от 12 милиона, за да започне най-накрая изграждането на Националния музеен комплекс в центъра на София, в така наречения квартал 500, там където сега се намира Националната галерия за чуждестранни изкуства. Тази галерия също се намира в едно много тежко състояние и вместо в нея да се настаняват чалга клубове, различни други институции, тя има нужда от ремонт, има нужда от изграждане на едно духовно пространство в центъра на София, което да затвори целият този кръг от едно духовно средище на столицата на България.
Парите и за трите мои предложения предлагам да бъдат взети от включените в Приложение № 7 към § 16 средства за изграждане на детска педиатрична болница. В бюджета за тази болница са предвидени 80 млн. лв.
Вие знаете, че за тази болница има комисия, която внесе доклад в парламента. Знаете, че с тази болница се занимава прокуратурата. Знаете, че всички експерти казват, че за тази болница са достатъчни 14 млн. лв., така че останалите средства …
Подкрепете тези предложения. Нека да отидат там, където те наистина биха свършили една много добра работа. Иначе отиват в джоба на някой далавераджия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Прекрасно се вместихте във времето, госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение по чл. 5 е свързано с бюджета на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и Агенцията за българите в чужбина. Предложението ми е прието по принцип от комисията в неговата първа част, която се отнася за Дирекцията по вероизповеданията, и е отхвърлено в неговата втора част, която се отнася за Агенцията за българите в чужбина. Съжалявам, че не е записано какво гласи то. Искам да повторя, втората му част се отнася до бюджета за Агенцията за българите в чужбина.
Многократно сме споменавали в тази зала, че това е национален приоритет, многократно се е казвало, че тази агенция няма достатъчно финанси, за да го изпълнява и дори просто съществува с този бюджет, който й се отпуска. Затова съм направил конкретно предложение, което, радвам се и благодаря на госпожа Радева, че с подкрепата на т. 1 по моето предложение фактически Дирекцията по вероизповеданията получава една солидна сума, за да изпълнява своята работа.
Но аз бих искал предложение № 2 да остане за гласуване и бих искал да дам конкретно предложение, господин председател, по какъв начин да бъде подпомогната агенцията.
По принцип моето предложение беше и по двете точки да се вземат 500 хил. лв. от определения бюджет за институцията омбудсман, която не функционира, и да бъдат разделени между дирекцията и агенцията.
При това положение, след като остава само т. 2 – за Агенцията за българите в чужбина, предлагам една сума от 200 хил. лв. да бъде насочена към агенцията от бюджета на омбудсмана, който, както разбирам от предложението на господин Лютфи Местан и група народни представители, е намален с 1 милион, който се пренасочва към бюджета за Комисията за защита от дискриминация.
Моето конкретно предложение е: от двете институции – от омбудсмана и от Комисията за защита от дискриминацията по 100 хил. лв. да бъдат върнати в бюджета на Министерският съвет, откъдето да бъдат пренасочени към Агенцията за българите в чужбина.
Искам да ви кажа, че от общия бюджет на тези две институции, които не работят, 100 хил. лв. е само издръжката за 17-18 дни от работата на тези институции. Дори и ако те се сформират, да кажем, в края на януари, това няма да се отрази на тяхната работа през останалия период на годината. За тях тези суми, съответно от 100 хил. лв., просто са незначителни.
Предвид малкият бюджет на Агенцията за българите в чужбина, за тази агенция обаче 200 хил. лв. просто ще променят принципно тяхната работа през тази година.
Това е моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, госпожо Нейчева.

СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА (НДСВ): Искам да споделя една информация с господин Димитров. Във вчерашния ден той не присъства на заседанието, в рамките на което започна дебатът точно по това предложение. Във вчерашния ден аз не направих конкретно предложение откъде точно да бъде подкрепена допълнително работата на Държавна агенция за българите в чужбина и точно затова изключително ми допада това предложение, а именно да бъде посочен източникът на финансиране, чрез който допълнително бюджетът на Държавна агенция за българите в чужбина ще бъде допълнително подкрепен.
Това, което на мен лично ми се стори, че господин Димитров специално не го подчерта в своето изказване, е, че като че ли всички ние - и като общество, и като управляващи, не си даваме достатъчно сметка пред какви демографски проблеми България е изправена. В същото време се оказва, че твърде плаха и неуверена е нашата държавна политика спрямо всички български общности, които са намерили своята житейска реализация извън пределите на България. В същото време се оказва, че вместо държавата да осъществява тази политика спрямо българските общности по света, ние сме оставили тази инициатива да бъде водена именно от патриотични организации и политически формирования.
Аз лично смятам, че дълг на самата държава, на българската държава е да води инициативата, когато става въпрос за политика, насочена спрямо българските общности.
В заключение това, което искам да споделя с всички вас, включително и на господин Димитров да кажа, е, че ние като държава няма да влезем в Европейския съюз, преди да сме се помирили България и българските общности, включително и да си поискаме прошка едни от други - те от нас, защото многократно са се отричали от родината си, и ние съответно от тях, затова, че твърде често не сме обръщали внимание, че ги има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Нейчева.
За втора реплика думата има господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Госпожо председател, правя една малка реплика, начело с френската прочута фраза “Отсъстващите са винаги виновни”. И понеже институцията на омбудсмана реално още не е създадена, от нейния бюджет, предвиден уж така точно, първо се взима 1 млн., за да се раздели с бъдещата Комисия по дискриминация. От 3 млн. стават 2 млн. И сега господин Димитров предлага, мой приятел, патетичен защитник на Агенцията за българите в чужбина, на която аз съм още по-голям защитник, ако можело от омбудсмана да се вземе още и да се даде на тази агенция. Чух преди малко Лачезар Тошев и той нещо защитава, пак да се вземе от този още нереализиран бюджет на омбудсмана. Това не може да бъде така.
Аз нямаше да стана, но имам чувството, че в общественото мнение се говори, че и аз ще се кандидатирам за тази идея, рано е това да се каже, но не може така да се процедира. Предлагам поне да се защити това, което е предложно от Комисията по бюджет и финанси и нищо оттук нататък. Има нужда от повече средства в Агенцията за българите в чужбина, нашата грижа за българите, пръснати по света, и така нататък, но с този конкретен адрес просто е грешно да се говори. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
За дуплика думата има господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Ганев, бих се съгласил с Вас. Аз не си спомням дали Вие присъствахте, когато обсъждахме бюджета на омбудсмана в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Казахте: “така точно определен бюджет на институцията омбудсман”. Аз зададох въпрос на представителите на Министерството на финансите тогава да кажат по какъв модел, по какъв критерий са определили точно тази сума 3 млн. и 65,5 за тази институция, която не се знае кога ще функционира през следващата година. Аз запитах, защото според мен там беше заложен един бюджетен излишък. Отговор на представителя на Министерството на финансите не последва, тъй като не се разбра по какви критерии те са определили тази сума. Оказа се, че колегата Тошев и колегата Милчев са били споделили с представители на Министерството на финансите чужд опит в това отношение. Чужд опит на кого? – На германския омбудсман, на френския омбудсман? Чужд опит! По какъв начин тези неща са сравнени със стандарта на живот, въобще може ли на база на чужд опит да се формира, както казвате Вие, така точен бюджет за институция, която не се знае кога ще започне своята дейност. Извинявам се, но не съм съгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! По този текст имам едно прозаично, но смятам важно и необходимо предложение за увеличаване на средствата с 90 млн. за Министерството на здравеопазването.
Искам да приветствам мнозинството при гласуването на чл. 2, че възстанови 320 млн. като субсидия за здравни дейности и медицинска помощ. Защото приветствам увеличаването на средствата за здравеопазване и по линия на Здравната каса, но щеше да бъде много рисковано, ако бюджетът на държавата отхвърли средствата, които са необходими за финансиране на медицинските дейности.
Смятам, че имам пълно основание да направя това допълнително предложение, тъй като последователно съм поддържал необходимостта от смесено финансиране за здравеопазването както по линия на държавния бюджет, така и на Здравната каса. Отделен е въпросът дали достатъчно рационално се категоризират средствата и по двете направления и как те се използват.
Знаете, че през тази година болниците – държавните и общинските, натрупаха около 140-150 млн. задължения. Това е една практика от последните години, която се възпроизвежда, и ако не се разчита отново на някакъв излишък или на някаква неясно по какви правила провеждана дисциплина, която в началото недофинансира дейностите, а след това към края на годината частично ги компенсира, би трябвало да се заложи предлаганото увеличение. Знам, че на тази фаза обикновено всички тези предложения срещат хладното мълчание на мнозинството и се движат в утвърдения бюджетен коловоз, но смятам, че ако наистина здравеопазването е не само деклариран приоритет, но реален, трябва да се обърне специално внимание на предложенията в тази област. Защото неведнъж сме повтаряли, че средствата, необходими за осигуряване на живота и здравето на гражданите, са първостепенна необходимост.
Искам да припомня, че не друг, а управляващите преди изборите през 2001 г. казаха, че в края на мандата, който започва, средствата за здравеопазване съвкупно ще достигнат 6% от брутния вътрешен продукт. Искам да припомня, че и според бюджета за тази година те остават на равнището на 4,3%, изчислени общо от Здравната каса и от Министерството на здравеопазването. Ясно е, че това увеличение, което предлагам, е далеч от предизборните амбиции на управляващите, но би било стъпка по посока на тяхното изпълнение и смятам вдигане, макар и с малко, на летвата за всеки, който оттук нататък иска да управлява страната и да предложи една по-добра политика в здравеопазването, основана и на по-добро финансиране.
Така че предлагам на всички да подкрепят това предложение, включително и на тези, които обещаха повече, но да изпълнят нещо, което се доближава към тези амбициозни обещания, на които изглежда не се е гледало много сериозно в началото на мандата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване думата има господин Николов. Заповядайте.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Нашето предложение, което е отхвърлено от комисията, касае отпадането на ал. 6 в чл. 5. Алинея 6 гласи, че превишаването на приходите от акцизи по фонд “Тютюн” над разчетените по бюджета на Министерството на земеделието и горите постъпват в приход на централния бюджет. Това е основният текст на закона. Припомням на колегите, че вчера приехме увеличаване на бюджета на Министерството на земеделието и горите с различни други хватки с 38 млн. – предложение, което също съм подписал и считам, че е справедливо.
За мен бяга логиката защо преизпълненията на акцизите от тютюн, от продажба на цигари няма да постъпват във фонд “Тютюн”. Няма логика да приемаме, че това преизпълнение би следвало да се ограничи само до размера на предвиденото от Министерството на финансите. Логиката е: тридесет процента от акцизите – още повече, че не знаем какъв ще бъде акцизът - постъпват именно с цел стимулиране на българските тютюнопроизводители.
Искам да обърна внимание на всички да приемат това предложение, защото това би дало възможност при по-високо производство в България, респективно при по-висок внос да се стимулира българско производство на тютюни. Значителна част от колегите бяха загрижени, че се ликвидира българското производство на тютюн и изведнъж се оказва, че комисията не приема това предложение. На мен ми се ще това предложение да бъде прието, защото, ако имаме преизпълнение, по-голям внос, ще имаме повече средства за стимулиране на българското производство. По този начин ще балансираме и цените, и интереса на българските производители. Само по този начин можем да запазим българското производство на тютюни, разбира се, и на цигари.
Така че логиката в нашето предложение е в посока на това да стимулираме българските производители.
Вярвам, че ще подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
Заповядайте за изказване, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по повод на средствата, отделени за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На всички е ясно, че през последните десет години Софийският университет е ощетяван все повече и повече за сметка на най-различни университети в страната, някои от тях със съмнителни качества за даване на висше образование.
Тази година за Софийския университет е предвидена също много малка сума, която, тук се каза няколко пъти, няма да стигне за нормална работа на Софийския университет.
Вземам думата по повод на това, че в чл. 1 комисията прие едно предложение от господин Герджиков, Камелия Касабова и Анелия Мингова, с което се предлага да се увеличи с 2 млн. субсидията за Софийския университет “Св. Климент Охридски” в рамките на средства и стратегически документи за образование и наука. В същото време, когато предлагаме на стр. 52 в т. 16 от Приложение № 1 към чл. 5 Софийският университет да получи 5 млн. повече, там пише, че предложението не се приема. Ясно е, че точната сума ще бъде определена допълнително в рамките на тези допълнителни пари и тези стратегически документи.
Ето защо настоявам при гласуването да се подкрепи това предложение, тъй като, уважаемите колеги – господин Герджиков и останалите вносители, тогава ще предложат 2 млн., ние ще предложим 5 млн. Но въпросът е това нещо да бъде записано – че ще бъдат увеличени парите на СУ “Св. Климент Охридски”.
Виждам не по-малко от 30-40 възпитаника на този университет, виждам хора, които са работили в него и след изборите сигурно пак ще работят, които ще чакат заплати от него. Затова гласувайте една прилична сума за този университет, за да можете да гледате след това вашите колеги в очите.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Много лично…
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Аз не съм възпитаник на този университет, госпожо Радева, но условията, в които го поставяте за следващата година, са унизителни, напълно унизителни. Това го знаят Вашите колеги от Софийския университет, знаят го и студентите. Затова много Ви моля, когато говорим за Софийския университет, да говорим с почитание, защото това не е само висше учебно заведение, това е история и дух на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Василев, бях настроен да подкрепя предложението за увеличението на субсидията за Софийския университет, но слушайки Ви Вас, започнах да се разколебавам, честно казано. Не за друго, а защото от трибуната се опитвате отново да противопоставяте един университет на всички останали в България. Ако има някаква неравнопоставеност, то е по вина на българския парламент. Може да не е по вина на Тридесет и деветото Народно събрание, а на предишното.
Искам да Ви попитам: вие бяхте четири години на власт, имахте парламентарно мнозинство, защо не наложихте тази справедливост в българския парламент и в българското общество? След това е университетът, който единствено отговаря на условията да бъде университет в България, да бъде само той. В момента поставяте уникалността на Софийския университет като едно предимство, което трябва да бъде поощрявано със средства, т.е. да поставим останалите университети в неравнопоставеност. Ако настоявате и сериозно мислите за бъдещето на Софийския университет, ако имате сериозни мотиви за увеличаване на субсидията, кажете ги! Кажете, че не стигат средства за ремонт, че не стигат средства за заплати на преподавателите, за учебни помагала и за развитие на науката. Кажете тези неща, но не ми говорете, че е това, че е Софийският университет! Аз уважавам българската история и това, което е дал Софийският университет на България, но не по този начин!
Вие, господин Василев, казвате, че през последните десет години нищо не е направено. Питам Ви: какво Вие направихте за Софийския университет, бяхте министър в правителството на Иван Костов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин Василев, при цялото ми уважение към общата Ви идея да осигурим повече средства на Софийския университет, който безспорно е най-авторитетното висше учебно заведение в България и с най-голяма история, може би и с най-голяма значимост, едва ли мотивите, които трябва да ръководят депутатите при вземането на решения, трябва да бъдат свързани с тяхната лична съдба и тяхното бъдещо устройване. Тук има много депутати, които няма да се върнат в този университет и въпреки това трябва да имат своята визия и позиция относно това какво е задължителното, което бюджетът трябва да осигури като издръжка на университета.
В проектобюджета се гледа много отговорно на финансовите проблеми на Софийския университет и той е получил компенсация за недостига на бюджетни средства за своята издръжка, защото там се поддържа историческият принцип на бюджетиране – от една страна, и, от друга страна, във връзка с действително доказаните по-големи разходи за издръжка и на сградата, и на представителните функции, които този университет изпълнява, на основа на предложението на господин Местан той получава сумарно повече 5 млн. лв.

И тъй като ние ще имаме възможност през следващата година и чрез тези допълнителни 130 млн. лв. да имаме целева политика за развитие на науката, включително и във висшите учебни заведения, мисля, че поставяме финансовите проблеми на Софийския университет на много по-различно ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Василев. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин Мутафчиев, за оттук пледирах не за някакви по-добри условия за Софийския университет. Напротив, пледирах за равнопоставеност, защото тази година Софийският университет е неравнопоставен с другите университети. Защото, освен всичко останало, което правят другите университети, този трябва да поддържа една сграда, която е паметник на културата, трябва да поддържа отопление, трябва да поддържа специалности, които другите институти просто не ги поддържат, защото не са необходими за държавата. Държавата поръчва специалности с по няколко студента и куп други разходи.
Имахме няколкочасов разговор с ръководството на университета и сме гледали разход по разход. Мисля, че тук всички са наясно, че като сравнят бюджетите тази година, миналата и пт миналата година, броят на студентите, задълженията, цената, която се плаща за издържане на този университет, се вижда, че има неравнопоставеност.
Така че Вашият въпрос е правилен, но аз Ви казвам, че пледирам за равнопоставеност.
Госпожо Радева, обърнах се към хората, които са дошли от Софийския университет, защото си мисля, че те познават проблемите на българския Университет, познават разходите, познават нуждите му. Затова се обръщам към тях. И много жалко, че някои от тях забравят откъде са дошли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение по нашето предложение за предоставяне на допълнителни средства на Агенцията за закрила на детето извън тези, които са включени в бюджета за заплати и за осигуровки.
Агенцията за закрила на детето съществува, не за да изхранва няколко чиновника. Тя съществува, защото има основни функции, залегнали в Закона за закрила на детето. И ако няма средства за изпълнение на тези функции, просто не трябва да има агенция. Аз обаче дълбоко съм убедена, че такава агенция трябва да има и затова ние сме предложили да се осигурят 1,5 млн. лв. за функции на тази агенция. Защото нашето общество непрекъснато се раздира от много трагични случаи. Да започнем от "Индиго", което беше поводът за изработване на Националната програма за децата на България. Много често вестниците сутрин ни събуждат с много неочаквани събития, които дори не можем да възприемем – за насилие над деца.
И затова смятам, че отнасянето със снизхождение към този въпрос, който поставяме, е много тревожно, защото не можем да водим битка с последствията. Вярно е, че в бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени средства за закрила на децата, но това са средства за закрила на деца чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда.
И в същото време няма никакви средства за идентифициране и подпомагане на семействата в риск. Ами, след като ние не можем да подпомагаме семействата в риск, смятаме, че това не е приоритет на българската държава, тогава ще трябва да предвиждаме много повече средства за тези алтернативни грижи. Защото, когато децата в риск и тези семейства не могат да бъдат подпомагани, естествено, че ще увеличават децата, които се отглеждат в институции и след това ще трябва пък да се предвиждат такива средства, за да могат да се изваждат от институциите. Тоест трябва да предвиждаме средства за борба с причините, а не с последиците.
Това според мен е принципният въпрос и аз се надявам, че вие ще го разберете и ще подкрепите нашето предложение за тези 1,5 млн. лв., които са много скромни в сравнение с всичко останало, което се разпределя в бюджета.
Използвам възможността да взема отношение по внесеното от нас предложение, защото не мога да отмина нещо, което беше казано в пленарната зала на българския парламент. И то когато се дискутира въпрос за увеличаване на средствата на Агенцията за българите в чужбина.
Тук беше казано от госпожа Нейчева, че трябва да ни се извинят българите зад граница, които многократно са се отричали от родината си. Искам много остро да възразя и смятам, че не може в българския парламент да се говорят такива обидни за нас неща. Ние сме тези, които трябва да се извиняваме, защото много българи в чужбина са дали живота си, за да могат да защитят българското си име и родината си. Не може в българския парламент да се говори по този начин! Не мога да разбера какви са тези българи в България, които могат да си позволяват такива квалификации и се обръщам към госпожа Нейчева – да се извини. Надявам се, че колегите, които са изписани в предложението за агенцията, не споделят такова заключение и такова отношение.
Препоръчвам ви да познавате добре историята. Препоръчвам ви да четете повече и да знаете, че сред българите, които не са на територията на Република България, има много именни и безименни герои, които са защитавали с цената на живота си българското име и българския произход. Прочетете и много Ви моля, извинете се от трибуната на всички нас, че ни обременявате с този грях и на всички тези, които обидихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Госпожа Нейчева – за реплика.
СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА (НДСВ): Госпожо Тоткова, искам да Ви помоля да не ми вменявате грях, който просто не съм извършила. Това, което казах, е, че е нужно взаимно, едни на други прошка да си поискаме. Някои от тях, които във времето – дали поради болка, дали поради гняв, дали поради несъгласие с политиката, която българската държава е осъществала, имало е такива ситуации, в които са се отричали от родината си. Това е факт и много от самите българи ще го споделят. Но в същото време, включително и в моето изказване, казах, че и ние от тях прошка трябва да поискаме, защото във времето твърде често сме се правили, че ги няма.
Така че аз смятам, че няма нищо по-християнско, даже бих казала, от това едни на други прошка да си поискаме. Смятам, че е дошъл моментът за това.
Включително и още нещо казах в своето изказване: няма да ни приемат в Европейския съюз преди едни на други - братята и сестри по кръв, прошка да сме си поискали и едни с други да сме се помирили.
В този смисъл беше моето изказване и ви моля грях, който не съм извършила, да не ми придавате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Втора реплика – госпожа Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаема колежке Тоткова! Искам да Ви помоля да спрем да дискутираме Агенцията за закрила на детето. Много е хубаво, ако бюджетът може да даде 1,5 милиона. Още по-хубаво ще е, ако даде 3 милиона на Министерство на труда и социалната политика за политиката за деца. Само че нека да спрем да използваме името Агенция за закрила на детето, защото тя се явява една шапка, под която не следва нищо. Тя се явява методичен ръководител по отношение политиката за деца и нищо повече. Всички сте наясно, че политиката за деца, работата със семействата, подпомагането на семействата – всичко това е дейност, която се извършва от Министерство на труда и социалната политика и до голяма степен и от Министерство на образованието и науката. Имам предвид детските градини и въобще предучилищната възраст. Това е истината.
Знам, че е много сложно човек да се оправи в политиката за деца в България, тъй като има шест институции, които се грижат за децата. Едната от тях дава ум и разум – агенцията, и пет от тях се грижат за децата в различните им области. Но нека да спрем да коментираме Агенцията за закрила на детето. Тя няма никаква друга дейност, освен оргметодична.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Моята реплика към госпожа Тоткова е много кратка.
Аз съм несъгласен и смутен от това, че Вие реагирате толкова бих казал деликатно и меко, когато от трибуната на парламента се правят подобни внушения, че българи, хора много по-патриоти понякога от живеещите нас, тук, в България, се отричали от България. Ами, че това е възстановяване на онази тоталитарна, грозна дума родоотстъпници. И да говори тук, от трибуната, депутатка, която за четири години не си е направила труда да вземе думата, да остава в стенограмите подобни безобразия, е възмутително. Това е позорно за парламента. И аз вярвам, че Вие ще реагирате още по-остро, защото знам, че се вълнувате от тези проблеми.
Именно под формата на реплика аз искам да изразя острия протест като български народен представител срещу подобно мислене, срещу подобни глупости, които могат да се говорят и да обиждат българските общности в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цеков! Вярно е, че много трудно е човек да реагира на такова изявление в българския парламент. И това е, което най-много ме порази, когато чух това нещо, това е, че аз никога не съм допускала, че в нашия парламент може да се изрече такава фраза изобщо. И повече не гневът ме обзема, отколкото болката, че изобщо такова нещо може да се говори в българския парламент. Това означава едно грубо непознаване на историята, грубо непознаване на българския дух. Това означава зачертаване на всичко, което са направили българите, които не са имали възможността по различни причини да живеят в България. И то независещи от тях – дали политически, дали световни или не знам какви, но те са били изоставени от нас и ако някой трябва да иска прошка, това сме точно ние. И ние трябва да паднем на колене пред тях. Те няма за какво да ни се извиняват.
Това е болката, която аз изпитвам като представител на район, в който има много хора, които са си дали живота. И аз ви препоръчвам вие да се запознаете с литературата. Бих си позволила само едно заглавие да ви кажа, да прочетете една малка книжка, която се казва “Войната се завръща” от един френски журналист Анри Пози. Тя ще ви отвори очите и аз се надявам, че точно тогава вие поне малко ще прогледнете и ще се преклоните пред духа на тези хора, които наистина в името на родината зарязаха всичко и дадоха живота си.
Моята болка е огромна, защото аз с моите уши бях принудена да чуя това нещо в българския парламент. Виждам, че някои се вълнуват, аз от вас не очаквам друга реакция. Сред вас има хора, на които родителите са се нарекли югославяни. Много ви моля, нека да не отваряме тази тема. Аз се обръщам към представителите на НДСВ точно защото смятам, че това е въпрос, който е изразен като лично мнение на един депутат. И наистина се надявам, че колегите от НДСВ не споделят такава оценка.
Струва ми се, че много голямо петно, позорно петно беше хвърлено днес в българския парламент. И аз отново призовавам госпожа Нейчева да се извини на нас като народни представители, да се извините на всички българи в чужбина от трибуната, на наследниците на всички, които дадоха най-милото за това да имат самочувствието и съзнанието на българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказване, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, след като тази сутрин се разгорещиха страстите, едни лобираха за агенцията, за бъдещата институция омбудсман, други лобираха за Комисията по дискриминация, така наречените неродени Петковци, аз искам отново да се върна към въпроса за родените деца, за нещо, което реално съществува в страната, за нещо, което реално го има. И нещо, което реално се нуждае от благосклонното отношение на целия български парламент.
Независимо че моите колеги са много емоционални, аз ще подкрепя предложението, направено във връзка с трансфериране на 1,5 милиона от Министерството на труда и социалната политика към Държавната агенция за закрила на децата. Преди малко чух една реплика, че няколко министерства се грижат за децата в България. Ами, тогава защо сме създали тази институция Агенция за закрила на детето? Няма да коментирам как беше създаден законът, няма да коментирам, че ние създаваме администрация след администрация, но искам да коментирам нещо, колеги, за което просто ви моля да отворите и да видите за какво става реч – какво прави Министерство на труда и социалната политика в тази насока и за какво се искат парите за Държавната агенция за закрила на детето. Защото ние имаме програма за децата в България. А ако трябва да ви попитам какво е изпълнено по тази програма, всички ще замълчим. Защото, ако се случи нещо, пак ще заставаме на тази трибуна и ще леем сълзи за децата. Тук става въпрос, пак ви казвам, за нещо родено, което го има. Не говоря за онази Комисия по дискриминацията, нито за онзи прословут омбудсман, за който още не сте се договорили. Говоря за това, че подоходния тест за родителите остана на равнището на 2004 г. – 200 лв., при положение, че имаме инфлация. Говоря за това, че ощетихте майките, майчинството, отглеждането на децата с 20 лв. при положение, че има инфлация. Говоря за това, че тук се дават пари за изпълнение на дейности, необходими за закрила на децата в България.
Искам може би да се обърна към вас, мъжете. Тук по тази тема се изказваме само жени. Но не го правим емоционално, а го правим от позиция на разума. Тази агенция трябва да работи. Няма значение, че тя е шапка. Ако шапките не са ни необходими, давайте да ги махнем и да насочим парите там, където трябва. Но аз категорично не приемам да се каже: Министерството на труда и социалната политика е свършило едната работа, Министерството на образованието и науката върши другата, еди-кой си върши третата работа. Да, те имат своите специфични функции, а тук това, което касае тези средства, е за изпълнение на програмата за децата на България. А по тази програма, уважаеми колеги, не е свършено нищо, освен, разбира се, публични изяви, които в крайна сметка не са намалили нито наркоманиите, нито проституцията, нито трафика на деца, нито неправомерните действия от страна на децата.
Приключвам по тази тема и искам, за да не вземам думата, да кажа, че ще подкрепя още едно предложение и ви моля да обърнете внимание на него. То е във връзка с трансфериране на средства – 800 хил. лв. от Министерския съвет към община Казанлък. Мисля, че всички ние се гордеем, че тази година беше едва ли не златният век на българската археология, че там се откриха неща, които са уникални не само за България, а и за света. Това, което се откри там, трябва да го направим достъпно за целия свят, което ще ни донесе много и много средства. Затова ви моля внимателно да следите, когато гласуваме тези текстове и да бъдете така добри да ги подкрепите. Това не са прищевки, това не са реверанси към една или друга община – тук става въпрос за община, която в момента с това, което е разкрито там, може да стане много по-интересна и по-атрактивна от Акропола, от други знаменити неща по света, които хората посещават и оставят, разбира се, много и много средства, които са в полза на държавата, в която се отива, и се правят съответните разноски. Така че моля ви, както за парите за Държавната агенция за закрила на детето, така и за тези средства – когато гласувате, нека съвестно да гласувате, а не под диктата на червения и зеления флумастер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Андреева, заповядайте за реплика.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо Масларова, Вие бяхте много права, като казахте, че трябва да има истинска политика на държавата към децата. Съгласна съм и с това, че наистина Държавната агенция за закрила на детето е една шапка. Но аз искам да Ви отправя два въпроса:
Защо, след като държавната агенция е шапка и тя не е предвидена да извършва никакви други дейности, освен, както каза госпожа Михайлова, организационни, в програмата на правителството, в Националната програма за децата на България е посочено, че тя е финансираща институция за осъществяване на превенция за децата, които могат да бъдат жертви на насилие, които са застрашени да бъдат жертви на наркотици или жертви на трафик, защо там е написано това нещо? Защо в тази програма е написано, че тя е финансираща институция и това трябва да бъде извършено неотложно още 2002 г. по изграждане на Национална гореща линия за деца, която може да спаси толкова много деца, които стават ежедневно жертви на насилие? Защо в тази програма е записано, че агенцията е финансираща институция за издирване, идентифициране на семейства в риск? Много Ви моля, опитайте се да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Михайлова, заповядайте за втора реплика.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Много интересен въпрос зададохте – какво е свършено по отношение на децата. Аз обаче искам да Ви задам въпроса: кой го върши това по отношение на децата? Трябва да дадем пари на този, който върши, който реализира политиката по отношение на децата или трябва да дадем парите някъде другаде, и то при условие, че говорим за ограничен бюджет. Тъй като проблемът с това кой прави политиката за деца е много сложен в България, аз ще се опитам в рамките на една минута да го обясня.
В България има пет министерства, които отговарят за децата. От нула до 3 години, тоест от раждането на детето до 3 години отговаря Министерството на здравеопазването. От 3 до 18 за децата се грижат Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката в зависимост от това дали те са със съхранен интелект или имат нарушения в интелектуалното израстване. Освен това към децата има отношение и Министерството на вътрешните работи, когато говорим за противообществени прояви на деца, както и Министерството на правосъдието, когато говорим за така наречените затвори за малолетни, имам предвид Бойчиновци. Генералната политика по отношение на децата се прави от Държавната агенция за закрила на детето. Забравих една дирекция в Министерство на правосъдието, която се занимава с осиновяването на деца зад граница – това е по Хагската конвенция. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо Андреева, бих Ви отговорила защо е направена програмата и това е финансиращата институция, ако аз съм член на това правителство, но аз не съм член на това правителство. Може би най-добрият отговор би го дал министър-председателят, защото виждате колко много министерства отговарят и са разхвърляни да отговарят за децата в България. Едва ли някой би ни дал конкретен отговор от нула до 3, от 3 до 18, противообществени прояви, осиновявания и т.н. Ето там е проблемът, че има такава програма, че има ангажименти в тази програма – за съжаление, тези, които са написали програмата, въобще не се съобразяват с това какво са написали или просто са забравили. Казаха ни, че има програма и оттук нататък ние трябва да дишаме спокойно.
Що се отнася до това, госпожо Михайлова, какви са грижите и колко се грижат, аз ще Ви кажа: от нула до 3 – там е и детската смъртност, ние имаме една от най-високите детски смъртности в Европа, от 3 до 18, за съжаление, имаме 140 000 деца, които не ходят на училище. Противообществените прояви на деца – има бум на противообществените прояви на деца. Така че в никакъв случай не бих искала да ръкопляскам на дейността на пет институции, които не могат да свършат работата за 1 млн. 300 хил. деца, които са им вменени като отговорности.
Освен това, Вие казвате – някъде другаде. Ако Държавната агенция за закрила на детето е това някъде другаде, аз не го приемам. Това е държавна агенция, това е институция с държавни служители, с държавни чиновници, на които ние разчитаме да направят нещо. Само че и те там не знаят какво става, защото когато ги питате: колко са просещите деца, едни казват - те са 600 и няколко, други казват – те са 100 и няколко. Така че не мога да разбера в крайна сметка за какво говорим.
Ние говорим тук за изпълнение на една държавна програма, програма на Министерски съвет на Република България, ние говорим тук за един ангажимент към най-ценното нещо, което имаме, колкото и тривиално да звучи, това са децата и ние говорим за милион и малко. Убедена съм, че след този развод по сметка, който се очаква с Международния валутен фонд, вие ще видите как се пилеят милиони, за да се купуват гласове за избори. Ще сме живи и ще сме здрави, и ще коментираме, но хубаво е все пак тогава да обърнем внимание и на стенографските записи – кой какво е искал с малкото парици, които има на българския данъкоплатец и които прозрачно, повтарям, прозрачно се разпределят, накъде е искал да ги насочи.
Аз отново се обръщам към вас: когато гласувате, гласувайте по съвест, а вече оттам насетне всичко зависи от вашата воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 5?
РЕПЛИКИ: Да минем към гласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще минем към гласуване, ако няма желаещи за изказване.
Има ли желаещи за изказване, за процедурни предложения по чл. 5? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата!
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Анели Чобанова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 196 народни представители: за 97, против 76, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Чобанова.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Аз съм убедена, че останах неразбрана. Става въпрос за една много малка сума от 62 100 лв., която да бъде насочена целево за изграждане на дневен Център за лица с интелектуални затруднения в община Русе.
Аз моля колегите да влязат в положението на тези хора от Русе и Русенска област, които се нуждаят от подкрепата на един дневен център, какъвто досега няма изграден. В други градове и областни центрове вече има по няколко. Така че аз моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на Анели Чобанова.
Гласували 223 народни представители: за 126, против 61, въздържали се 36.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване... (Шум и реплики от КБ.)
Поканих изрично, който има да направи процедурно предложение във връзка с гласуването преди да преминем към гласуване. Ако не го бях направила щях да Ви дам думата. Да си бяхте направили навреме предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 67, против 104, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Лютви Местан, Татяна Калканова, Хюсеин Чауш, Мирослав Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Анулираме гласуването, предложението е оттеглено. (Шум и реплики в залата.)
Гласувахме предложението на Лютви Места и група народни представители. Анулирах гласуването, защото те го оттеглят.
Преминаваме към гласуване на предложението на Мирослав Севлиевски, това е следващото предложение, което не е подкрепено от комисията.
Господин Севлиевски, Вие оттегляте ли предложението? Не.
Гласуваме предложението на господин Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 212 народни представители: за 67, против 115, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Андреева, Маринчев, Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 213 народни представители: за 97, против 103, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, госпожо Андреева.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, обръщам се към вас и ви напомням, че става дума за 1,5 млн. лв., които да се дадат за децата на България. Това са средства, които да бъдат прехвърлени от едно кухо мероприятие, което едва ли ще се състои, за да може да се осъществява превенция, за да може да се издирват децата и семействата в риск, за да може да има по-малко деца, жертви на насилие и деца, които упражняват насилие върху своите връстници.
Апелирам към вашата съвест на народни представители. Не се поддавайте на указанията, които получавате, защото утре за всеки инцидент, за всеки нещастен случай, който ще се случи в страната ще имате по него и вие отговорност.
Още веднъж се обръщам към вас – става въпрос за 1,5 млн. лв., които са предвидени в бюджета. Това не са пари, които ще отворят дупка или ще причинят някакви трусове. Няма нищо по-важно от това да направим всичко, за да могат да бъдат осигурени в бъдещето си децата на България.
Обръщам се към вас – вгледайте се в себе си, попитайте съвестта си и гласувайте в подкрепа на това предложение! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на госпожа Андреева.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 95, против 106, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 209 народни представители: за 87, против 105, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Имате думата да направите предложение за прегласуване, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще моля да бъде прегласувано нашето предложение и да го подкрепите.
Предлагаме да се увеличи субсидията за община Казанлък с 800 хил. лв. Това е сумата необходима, по данни на експертите в общината, за изграждане колкото се може по-скоро, става дума дори за 2005 г., на инфраструктурата около откритите археологически обекти. С изграждането на тази инфраструктура наистина Казанлък ще може да подобри своята икономика, да се превърне в едно средище на посещения, на културен туризъм с всичките тези открити наскоро обекти, с които България се гордее. И обратното – пътищата до тези обекти са в такова състояние, че човек дори с кола трудно отива до тях.
Ето защо аз ви моля наистина да подкрепите това предложение. Сумата не е голяма. Става дума, когато на територията на България се открият такива археологически находки, които имат значение не само за нашата история, а за историята на Европа, за историята на културната цивилизация, ние да се скъпим за една такава сума, на мен ми се струва неоправдано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Още веднъж поставям на гласуване предложението на господин Соколов и господин Мазнев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 93, против 108, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Кина Андреева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 197 народни представители: за 77, против 105, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
За прегласуване – госпожа Андреева. Заповядайте.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, правя предложение за прегласуване. Става въпрос за средства, които да бъдат отпуснати на Министерството на културата, за да започне изграждането на сградата на Българската национална филмотека с модерно филмохранилище и за да започне реализацията на отдавна вече готовия проект за Национален музеен комплекс.
Обръщам се към Вас, госпожо Юлияна Дончева, която сте член на нашата комисия, и която непрекъснато твърдите, че се грижите за българската култура.
Обръщам се към проф. Александров, обръщам се към Вас – госпожо Бонева, и към Вас - господин Коста Цонев и господин Явор Милушев. В Комисията по култура ние винаги сме съумявали да поставим своите партийни пристрастия на заден план и в името на българската култура да постигнем консенсус и да взимаме добри решения. Затова апелирам към вас да подкрепите това предложение, защото с него ще покажете наистина, че вие сте загрижени за българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Още веднъж моля да гласуваме това предложение.
Гласували 221 народни представители: за 100, против 103, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев, Величко Клингов и Ралица Агайн, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 78, против 111, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Кръстьо Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 62, против 109, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Стефан Данаилов и Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 212 народни представители: за 92, против 111, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което е на госпожа Нина Радева и на господин Асен Дурмишев, се оттегли в хода на представяне на доклада.
Подлагам на гласуване предложението на господин Янаки Стоилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 85, против 113, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Веселин Близнаков и Рамадан Аталай, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 30, против 109, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Кина Андреева и Стойчо Кацаров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 98, против 106, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Нихризов. Заповядайте.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моля за прегласуване, уважаеми колеги, защото се отнася до една тубболница, която се намира в момента в мизерно състояние и има нужда от средства, за да може да поправи собствения си покрив. Отнася се за нещо, което е свързано със здравето на хората. И аз се обръщам, както и вчера, преди всичко към представителите на Сливен в управляващите и ги моля да подкрепят това нещо не защото е предложение на опозицията, а защото е в интерес на техните избиратели. Господин Костов, госпожа Шаклиян, моля ви да натиснете копчето “зелено”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам още веднъж на гласуване предложението.
Гласували 215 народни представители: за 90, против 104, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитър Димитров, Пенка Пенева и група народни представители по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 58, против 87, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
За прегласуване – господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Чудя се просто какви мотиви да посоча за прегласуване, защото това положение, ако не е жалко, щеше да е смешно. Повече от 100 народни представители от това Народно събрание са против една жалка сума да бъде присъединена към една друга жалка сума в бюджета на Агенцията за българите в чужбина, която трябва да се грижи за 5 милиона българи.
Така че нека всеки да прецени мотива си, когато разпоредите прегласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Прегласуваме това предложение в тази част, в която не е подкрепено.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 77, против 78, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 170 народни представители: за 40, против 112, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 204 народни представители: за 75, против 110, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Иван Козовски, госпожа Стела Банкова и госпожа Надка Пангарова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 208 народни представители: за 88, против 115, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господата Любомир Пантелеев, Стойко Танков и Тодор Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 194 народни представители: за 73, против 110, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението, направено от Надежда Михайлова и група народни представители за Софийския университет, което господин Валентин Василев обоснова в залата.
Гласували 203 народни представители: за 88, против 106, въздържали се 9.
Не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз моля за прегласуване на това предложение. Става дума не само за най-старото и най-престижно висше учебно заведение в страната, става дума за едно неглижиране на една светиня за България, на една емблема за България. Не знам дали знаят народните представители, че няма други университетски и преподаватели във висши училища, които да имат толкова ниски заплати, както професорите в Софийския университет. Че всички хабилитирани преподаватели във всички останали висши учебни заведения имат по-високи заплати. На какво се дължи това? Това се дължи на обстоятелството, че Софийският университет поддържа специалности, абсолютно необходими за националното ни стопанство, като кореистика, скандинавистика, китаистика, японистика и т.н., без които България не може, но те не са доходоносни, те изискват един ресурс, който е непосилен за всяко друго учебно заведение.
Освен това Софийският университет е паметник на културата и никой не решава, че трябва да се помогне да се поддържа този паметник на културата. Има уникални мозайки, които не могат да се поддържат и трябва да се правят кръпки по най-грозния начин за една прекрасна сграда в центъра на София.
Всичко това изглежда не се отчита и на Народното събрание му се свидят 5 милиона за Софийския университет, при положение че се дават много повече за много други дейности, част от които са съмнителни със своята ефективност. Благодаря ви. (Ръкопляскания в СДС и НС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж прегласуваме предложението на господин Василев.
Гласували 204 народни представители: за 99, против 41, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Атанаска Тенева, Донка Дончева и Стойко Танков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 72, против 91, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Александър Маринов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 200 народни представители: за 80, против 101, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Севлиевски, Калъчев, Клингов, Агайн, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 202 народни представители: за 70, против 109, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Господин Севлиевски – за прегласуване, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ): Уважаеми колеги, които смятат, че Шулева разбира повече от иновации да гласуват червено, онези, които смятат, че Академията на науките разбира повече от иновационна политика, да гласуват зелено. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма ли трети вариант?
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на господин Севлиевски.
Гласували 204 народни представители: за 66, против 113, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Анастасова и госпожа Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 53, против 92, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Николов, Иванов, Василев, Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 66, против 106, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Висшия съдебен съвет, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 42, против 107, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): За процедура - имам предложение, което не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, предлагам да гласувате моето предложение, което касае бюджета на вероизповеданията към Министерския съвет. То е прието по принцип, но това приемане по принцип води до една разлика от 700 хил. лв. Предлагам увеличението да бъде 1 млн. 200 хил. лв., които да се изразходват за възстановяването на храмове – паметници на културата, а е прието предложението на госпожа Радева, което е 500 хил. лв. Разликата е от 700 хил. лв. и аз предлагам да спазим правилника и Вие да подложите на гласуване това предложение, преди да сме преминали към гласуване на окончателния текст. Надявам се, че ще подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съгласна съм, защото комисията каза, че подкрепя това Ваше предложение, поради което не го подложих на гласуване, но не е било точно.
Нека да гласуваме предложението на господин Мутафчиев в частта, която не е подкрепена от комисията. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Другата е подкрепена, господин Мутафчиев – как да я гласуваме?
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 87, против 95, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Госпожо Чобанова, за процедурата по гласуване ли искате да се изкажете?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз благодаря на всички, които прогласуваха преди малко текста за дневния център. Сега при консултации с ресорното министерство разбирам, че систематичното място на този текст не е в този член, където съм го предложила. От тази гледна точка имам предложение така прогласувания текст с изменението, което ще предложа да отиде към преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет - да бъде включен именно в преходните и заключителните разпоредби. Ако трябва да изчета текста - готова съм с преходната и заключителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Когато дойдат преходните и заключителните разпоредби.
Сега оттегляте предложението, което беше гласувано по чл. 5.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): То е гласувано, не може да го оттегли.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Аз не го оттеглям в този смисъл, то е гласувано. Предлагам да отиде в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, където ще уточним окончателния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение да отиде в преходните и заключителните разпоредби.
Моля да гласуваме това предложение на госпожа Анели Чобанова.
Гласували 173 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.




Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 5.
Гласували 209 народни представители: за 127, против 80, въздържали се 2.
Член 5 е приет.
(Народният представител Хюсеин Чауш иска думата.)
За обяснение на отрицателен вот?
Ако е по чл. 5, няма да Ви дам думата. Ако е за някакви други процедурни предложения след това… (Реплика от народния представител Хюсеин Чауш.)
Кога вчера? Вчера не е гласувано. Моля, уточнете с председателя на комисията.
Заповядайте, госпожо Радева, за да продължите с чл. 6.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "Чл. 6. (1) С Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. се определят капиталовите разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5, ал. 1, които подлежат на утвърждване от министъра на финансите.
(2) Министерствата предвиждат в рамките на определените капиталови разходи по бюджета си за 2005г. средства в размер не по-малък от 100 000 лв. за реализиране на енергоспестяващи мерки.
(3) В рамките на определените капиталови разходи, съгласувано с Министерството на финансите, се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение след 30 юни 2005 г."
По чл. 6 има предложение на Никола Николов и група народни представители – в чл. 6:
1. В ал. 2 думите "министерствата предвиждат" да се заменят с "всяко министерство предвижда".
2. Алинея 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подрепя предложението по т. 2.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 6:
"Чл. 6. (1) С Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. се определят капиталовите разходи на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5, ал. 1, които подлежат на утвърждаване от министъра на финансите.
(2) Всяко министерство предвижда в рамките на определените капиталови разходи по бюджета си за 2005 г. средства в размер не по-малък от 100 000 лв. за реализиране на енергоспестяващи мерки.
(3) В рамките на определените капиталови разходи, съгласувано с Министерството на финансите, се допуска извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение след 30 юни 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Николов, имате предложение, което не е прието по т. 2.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ясно е какво касае нашето предложение – да не се сменят приоритетите в капиталовите разходи на министерствата, даже и след 30 юни. Но разбираме, че отделни министерства, агенции и въобще държавни разпоредители с бюджета имат проблеми при усвояването на средствата заради Закона за обществените поръчки.
Затова оттегляме своето предложение по т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 6? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на чл. 6.
Гласували 140 народни представители: за 118, против 11, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "Чл. 7. (1) Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва:
1. Българско национално радио 32 279,3 хил. лв.
в т.ч.
- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията – 1 200,0 хил. лв.
2. Българска национална телевизия – 52 523,2 хил. лв.
в т.ч.
- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията - 3 000,0 хил. лв.
(2) Утвърждава субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер на 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
По чл. 7 има предложение от Никола Николов и група народни представители – в чл. 7, ал. 2 числото "90" да се замени с "93", а числото "10" със "7".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иво Атанасов – в чл. 7, ал. 2 се предлагат следните промени:
а) в т. 1, колона 2, числото "32 279,3" се заменя с "33 279,3".
б) в т. 2, колона 2, числото "52 523,2" се заменя с "59 523,2".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, позволете ми да обясня защо предлагам тези промени и, ако бъдете така внимателни и любезни да чуете, вярвам, че ще ги подкрепите.
Предлагам увеличение на субсидиите за Националното радио и Националната телевизия в различен размер по две съображения. Едното е във връзка с предстоящите следващата година парламентарни избори. Знаем, че тези две национални медии функционират като обществени и за разлика от търговските имат задълженията да представят предизборните обръщения, да правят дискусии, хроники за предизборната кампания. Всичко това е свързано с разходи, които търговските телевизии не правят или не правят в такава степен. Затова намирам за необходимо субсидията за Националното радио за следващата година да се увеличи с 1 милион, а субсидията за Националната телевизия да се увеличи с 2 милиона.
Смятам, че всички ще намерите това за разумно, оправдано и наложително.
Предлагам субсидията на Националната телевизия да се увеличи с още 5 други милиона във връзка с предавателя в Шумен. Съществува конфликт между България и Румъния по повод работата на този предавател. Той замърсява ефира на Румъния и има разменени няколко писма между Съвета за електронни медии и Румънския регулатор на медиите. Необходимостта да се извършат определени ремонти на този предавател, пренастройване на неговите параметри така, че едновременно Северозападна България да има покритие на радио- и на телевизионен сигнал и в същото време да не се нарушава международният честотен план и да не влизаме повече в конфликти с нашата северна съседка, предлагам във връзка с всичко това субсидията за Националната телевизия да бъде увеличена с тези необходими 5 млн. лв. за предавателя в Шумен.
Народните представители от Комисията по медиите, надявам се и от Комисията по транспорт и телекомуникации са наясно с този проблем. Иска ми се и тези, които правят числата в бюджета, също да вникнат в съдържанието на проблема и да се получи едно гласуване за увеличаване на субсидиите за Националното радио и Националната телевизия поради сериозните причини, които изложих пред вас току-що. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Николов, заповядайте за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което предлагаме, е очевидно ясно – 93% да бъдат субсидиите на Българското национално радио и Българската национала телевизия, а не 90%, както е предложено в бюджета. Това е цифрата, която се дава на всички останали разпоредители с бюджетни средства, и се приема за нормално да бъде 93%, а не 90%. В този случай или е въпрос на някаква грешка, или е преднамерено отношение към Българското национално радио и Българската национална телевизия. Не знам кое от двете е вярно.
В същото време искам да отбележа, че постъпленията специално в Българската национална телевизия от реклами догодина спадат значимо – около 20 млн. лв. на високоалкохолни напитки, което беше гласувано в Закона за здравето.
Така че затрудненията пред двете национални медии ще бъдат очевидни в следващата година. Затова смятам, че е по-справедливо субсидията и за Българското национално радио, и за Българската национална телевизия да бъде в размер на 93% от определените им суми по ал. 1. Тук става дума не за по-голяма сума, тук не става дума за нищо друго, освен за по-плавни постъпления в техните бюджети.
Така че се надявам да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 50, против 108, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Иво Атанасов, което не е подкрепено от комисията по този текст.
Гласували 157 народни представители: за 44, против 102, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя по чл. 7, подкрепен от комисията.
Гласували 151 народни представители: за 109, против 29, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Чауш.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми засяга начина на водене на заседанието от заместник-председателя на 39-то Народно събрание госпожа Камелия Касабова, която в нарушение на правилника ме лиши от възможност да внеса яснота по прието наше предложение по чл. 5 на държавния бюджет за 2005 г., като отказа да ми даде думата. Искам това да бъде отразено в стенографския протокол.
Предложението ни, което е прието, предвиждаше в чл. 5 след “в това число субсидии за вероизповеданията” да се впише ново тире: “за защита от дискриминация”. Съответно в колони 3 и 5 да се отрази сумата “2 065,5 хил. лв.”
Уверенията на министър Велчев са, че това ще се конкретизира с постановление на Министерския съвет.
Искам изрично това да се впише в стенографския протокол, тъй като министър Велчев следваше да направи това уточнение от тази трибуна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Всъщност това беше процедура за уточнение.
Имате думата, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 8 има предложение на народния представител Румяна Георгиева и група народни представители:
Предлага се в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1:
1. т. 16 “Сдружение “Комисия интеграция на хората с трайни увреждания” да отпадне;
2. със субсидията по т. 16 в размер на 24,7 хил. лв. да се увеличи сумата по т. 19, която става от 799,1 хил. лв. на 823,8 хил. лв.
Общият размер на субсидиите – 4 387,1 хил. лв. не се променя.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Гиньо Ганев и група народни представители:
Предлага се в Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1:
1. След ред 18 да се създаде нов ред 19: “19. Съюз на народните читалища с 25 хил. лв.”.
2. Сегашната т. 19 да стане т. 20.
3. За източник се предлага намаление на сумата на резерва, предвиден в досегашната т. 19.
Комисията подкрепя предложението с друга номерация, която е отразена в окончателния текст на Приложение № 2.
Има предложение на нароните представители Елка Анастасова и Милена Михайлова:
Предлагат се следните изменения и допълнения:
1. по чл. 8, ал. 1 цифрата “4 387,1 хил. лв.” да се промени на “7 887,1 хил. лв.”;
2. в т. 19 от Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 след думата “финансиране” се добавя “на конкурсни начала”, а цифрата “799,1” се заменя с “3 500,1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Моньо Христов и група народни представители:
Предлага се следното изменение на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1:
1. Прибавя се “политически партии и организации” – 5 275,8 хил. лв. – увеличение с 1 055 хил. лв.
2. Прибавя се “български читалища” – 500 хил. лв.
За източник на предложението по т. 2 се предлага намаляване на държавния трансфер от преотстъпения данък за облагане на доходите на физическите лица с 500 хил. лв., като размерът му става 761 536,4 хил. лв. (чл. 9).
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков:
1. Предлага се в чл. 8, ал. 1 числото “4 387,1 хил. лв.” да се промени на “8 607,8 хил. лв.”
2. В Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 числото “799,1” се променя на “5 018,9 хил. лв.”
Като източник на предлаганата промяна е посочено увеличение на приходите от мита по чл. 1, ал. 1, т. 1.7. и намаление на разходите и субсидията от централния бюджет по чл. 5, ал. 1, т. 3 Министерски съвет.
3. Предлага се в чл. 8, ал. 3 да отпадне израза “или физическо възпитание и социален туризъм”, а словосъчетанието “социално дело” се заменя със “социални услуги”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в чл. 8, ал. 4 думите “броя на лицата, членуващи в юридическото лице по ал. 2” да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Приема субсидиите от централния бюджет за юридическите лица с нестопанска цел за 2001 г. съгласно Приложение № 2 на обща сума 4 387,1 хил. лв.
(2) Средствата по т. 19 от Приложение № 2 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Лицата по ал. 2 могат да кандидатстват за финансиране на обществено значими проекти в областта на общественото образование или физическо възпитание и социален туризъм, общественото здравеопазване, социалното дело, опазването на околната среда, опазването на историческото или културното наследство.
(4) При преценката на обществената значимост на проектите по ал. 3 се взема предвид броят на лицата, които се очаква да получат ползи от осъществяването на проекта, разходите за осъществяване на проекта на едно лице, броят на лицата, членуващи в юридическото лице по ал. 2 и др.
(5) Лицата по ал. 2 не могат да кандидатстват с проекти, които се финансират или следва да бъдат финансирани на друго основание със средства от държавния бюджет или от бюджетите на общините.
(6) Утвърждава субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел в размер 93 на сто от определените им суми по Приложение № 2, като останалите 7 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедурно предложение, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
В правилника имаме чл. 103, който изисква от народните представители, когато внасят законопроекти, изказват се, правят предложения, защитават позиции, да декларират дали от тази си парламентарна дейност имат пряк финансов интерес.
В предложенията по чл. 8 има едно предложение за Съюза на народните читалища – да бъде финансиран с 25 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие по процедурата ли?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Каква Ви е процедурата?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ами, ако спрете да ме прекъсвате, ще чуете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, но Вие преминавате по същество.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Престанете да ме прекъсвате! Знаете много добре, че познавам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, аз водя заседанието и Вие започвате по същество. Аз спазвам правилника. Искам да чуя Вашата процедура. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, ще я чуете.
Има предложение, където на първо място е господин Гиньо Ганев, който е председател на Съюза на народните читалища. Затова го моля, когато се изказва, да декларира дали има пряк финансов интерес от това финансиране на Съюза на народните читалища, за да бъдем в съответствие с правилника. И го моля кратко и ясно да отговори с “да” или “не”, а не да ми говори за това колко е необходима тази организация. Значи нека да декларира. Ако другите колеги, които са подписали това предложение, желаят, също могат да го направят, макар че единственият човек, който според мен би трябвало да изпълни изискванията на чл. 103 от правилника, е той. Благодаря ви.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Аз това не го разбрах.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Слушайте внимателно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате думата за изказване ли, господин Ганев? Вие имате предложение, което е прието и се подкрепя от комисията.
Заповядайте, имате думата.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Ние, няколко души народни представители от различни парламентарни групи, направихме предложение в Приложение 2 по чл. 8 за субсидия на юридически лица с нестопанска цел да се предвиди и Съюзът на читалищата в България. Комисията на свое заседание е оценила това предложение по същество. То се обуславя от факта, че Съюзът на народните читалища, както и читалищата в България, се регистрират по един самостоятелен свой закон – Закона за народните читалища в България, а не по общия Закон за юридическите лица с нестопанска цел. И затова тяхната регистрация не се манифестира в Министерство на правосъдието, в това няма нищо лошо.
И, разбира се, че не отговарям на никаква процедура, но всички ние, които сме подписали това предложение, нямаме никакъв личен интерес, тъй като длъжностите в ръководството на Съюза на читалищата в България въобще не са платени. Това са чисто обществени длъжности и нито един лев от тези 25 хил., които се предвиждат тук, не удовлетворяват никакво възнаграждение на тези хора.
Обратно, читалищата в България са пред своята 150-годишнина. По силата на специалния закон те трябва да развиват дейността си в страната в подкрепа на бъдещето на читалищното дело в България и на неговата нова стратегия, особено когато българското читалище е оценено и като един духовен център, който съчетава минало, съвременност и бъдеще. Тази оценка е на Европейския съюз и едно решение на Организацията на обединените нации. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев. Декларацията е направена.
Господин Николов, за реплика. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев, под формата на реплика задавам следния въпрос, защото начина, по който е направено предложението, според мен не е съвсем коректен. Или пък, ако е коректен, трябва да се каже ясно.
Така както вие сте го направили – да се създаде ред 19 и съдържанието на този ред сте предложили вие, а именно: “Съюз на народните читалища – 25.0 хил. лв.”.
Ако видите антетката на това Приложение № 2, то там в колона 2 е записано “сума” и отдолу в скоби “хил. лв.”.
Ако запишем вашето предложение, така както вие сте го предложили, ще стане, че читалищата ще получат 25 млн. лв. Това ли имате предвид или имате предвид 25 хил. лв.? Защото, ако имате предвид 25 хил. лв., трябва във вашето предложение да отпаднат думите “хиляди лева”. Това трябва да го уточните, защото в противен случай в бюджета ще запишем 25 млн. лв. за Съюза на народните читалища.
Моля да отговорите на този въпрос, защото според мен това е изключително важно. Може би не е догледано от комисията, не знам, след като го е приемала.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Става дума за 25 хил. лв.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Така, както е предложено, излиза 25 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, ако искате дуплика, заповядайте.
Имате думата. Това е важно да се уточни. Все пак разликата е голяма.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Става дума за 25 хил. лв., така както е било и през миналите години, а не за 25 млн. лв. Не мога да чета по този впечатляващ начин числата и никога Съюзът на читалищата не е имал такива претенции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да.
Има думата народният представител Елка Анастасова за изказване.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ние с госпожа Михайлова също имаме предложение за увеличаване бюджета на юридическите лица с нестопанска цел.

В Комисията по въпросите на гражданското общество подкрепихме бюджета на юридическите лица с нестопанска цел, така както ни е предложен, тъй като представителите на тези организации ни увериха, че тези цифри са разработени с тяхното активно участие и са резултат на съгласие между страните. Макар всички да се съгласихме, че за нас, в комисията не е ясно как са формирани тези цифри и приехме на доверие предложения вариант, като, разбира се, си запазихме правото да внесем корекции между първо и второ четене в резултат на обсъждането.
От предложения бюджет се вижда, че четири от организациите, които досега са получавали държавна субсидия, са извадени от бюджета, а на останалите почти е запазен миналогодишният бюджет. Предвидени са средства за резерв, за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел в размер на 799,1 хил. лв.
В процеса на обсъждането в комисията обаче възникнаха предложения този резерв да се увеличи значително, тъй като в този си вид той е недостатъчен и не би позволил сериозна дейност на тези организации. Сега, както споменаха някои от техните представители, той залага по 0,10 лв. на глава от населението срещу над 1 евро, каквато е практиката в останалите страни в чужбина. Затова според тях минимум 3,5 млн., тоест да ги направим поне по 0,50 лв. на глава от населението, биха позволили да се работи по-сериозно по проекти от тези организации и това на нас ни се стори доста разумно, както и въвеждането на конкурсния принцип.
И тъй като с госпожа Михайлова, с която сме вносители на предложението за такова увеличение в бюджета, сме привърженици на виждането, че парите трябва да се разпределят за дейност и на конкурсен принцип за проекти, подкрепихме това виждане и го внесохме в бюджета на второ четене, понеже сме убедени, че трябва да се стимулират дейностите на такива сдружения, а не само да се поддържа изкуствено едва-едва тяхното съществуване и оцеляване. Далеч по-полезни, мисля, биха били те както за себе си, така и за обществото ни като цяло, ако имат стимул и възможности да кандидатстват за реализация на свои проекти и да бъдат финансирани за тях, тъй като всъщност те иначе не могат да реализират някаква сериозна дейност. И е хубаво, както възникна една идея в комисията, да се създаде дори специален фонд за подобни дейности и подобни проекти на нестопанските организации.
Струва ми се, че както обществото, така и държавата трябва да приемат своите задължения за стимулиране дейностите на организациите с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност. Да излезем най-сетне от тази инертност и нагласи и да се поддържа едно оскъдно съществуване с дребни подаяния от бюджета, без да се дава кой знае какъв шанс на тези организации да се развиват. Това ми се струва, че само по себе си няма особен смисъл. Време е да тръгнем напред.
Затова ние предлагаме да се увеличи бюджетът за тези организации в частта, пак казвам, т. 19 от Приложение 2 на чл. 8, ал. 1 за резерв от средствата за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица, които да са на конкурсен принцип, с 3,5 млн.лв. Надявам се и призовавам да подкрепите това предложение или поне да потърсим варианти занапред наистина да дадем възможност на тези организации да бъдат действително полезни и на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, нашето предложение е във връзка с чл. 8, ал. 4. Съвсем естествено е средствата, които се разпределят по този член, да са само юридически лица, които са регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и които са вписани в централния регистър. Тези лица съгласно текста от закона могат да кандидатстват за финансиране на общественозначими проекти в областта на общественото образование, физическото възпитание, социалния туризъм, общественото здравеопазване и т.н.
Нашето предложение е свързано с ал. 4, която определя критериите за получаване на тези средства. Според нас не е естествено един от основните критерии да бъде броят на лицата, които участват в юридическото лице с нестопанска цел. Те могат да бъдат и хиляда човека в това юридическо лице и също да не могат да предложат общественозначими проекти. Според мен това е излишен текст и затова с моите колеги предлагаме той да отпадне, тоест в края на изречението “броят на лицата, членуващи в юридическото лице” да отпадне, защото наистина няма логика един от тези критерии да бъде броят на лицата, които участват. Може да има само две лица в това юридическо лице и също да предлагат общественозначими проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Николов, имате думата за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето изказване е в подкрепа на две предложения: естествено подкрепям аргументите, които бяха казани от моя колега Иванов по повод на нашето предложение; второто предложение, което искам да подкрепя, е предложението на народния представител Панайот Ляков, аз говоря за неговата трета част. Именно, предлага се да отпадне изразът “физическо възпитание и социален туризъм”. Очевидно е, че когато ние подреждаме критериите, по които ще се финансират проектите на тези неправителствени организации, аз приветствам, че има такава алинея, защото е ясно кои са приоритетите. Там е изброен и социален туризъм. Никъде няма такова понятие “социален туризъм”, включително и в този закон няма легално определение на “социален туризъм”. Няма как да има, защото има Закон за туризма, където този вид туризъм е описан, обаче това не е социалният туризъм.
Така че предложението ми е или да отпадне, или да се даде в края на закона легално определение що е социален туризъм. Просто трябва да го опишем или пък да ползваме онези термини, които ги има в Закона за туризма.
След това – “социално дело”. Според мен това словосъчетание ама наистина нищо не значи. Просто абсурдно е да запишем в този закон, че един от приоритетите, по които ще се финансират неправителствените организации, е социалното дело. Няма как - всяка дейност очевидно е социална дейност, щом се извършва от индивиди в обществото. Би следвало да се финансира абсолютно всичко, което се предложи, и най-щурите идеи са някакъв вид социално дело. Така че аз ви предлагам да отпадне или да бъде заменено – впрочем подкрепям предложението на моя колега “социално дело” да бъде заменено със “социални услуги”, което е доста по-значещият термин.
В същото време обаче искам да обърна внимание върху нещо, което или е пропуснато, или аз не съм го разбрал много ясно. Юридическите лица с нестопанска цел са два вида по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те са: юридически лица в частна полза и юридически лица в обществена полза. Според мен има ограничение в закона, без да съм сигурен, защото нямах време да го проверя това, че с бюджетни средства могат да разполагат само онези, които са регистрирани в обществена полза.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, в обществена полза.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Председателката на комисията го потвърждава. Значи, ако е така, трябва много да внимаваме да не би да има измежду тези лица такива, които не са регистрирани. Това просто е въпрос на регистрация в обществена, а са регистрирани в частна полза, тъй като сега се правят предложения за нови такива юридически лица да бъдат финансирани чрез бюджета. Аз ви моля това да го проверим, за да не влезем в противоречие с този закон, и ако има такова противоречие, да го изчистим още сега, защото в противен случай няма да бъде коректно приемането на подобен текст.
Или другия вариант, който аз предлагам, стига вие да се съгласите да запишем – може да се приеме и за чисто редакционна поправка – вместо “юридическите лица с нестопанска цел” в ал. 1 на чл. 8 да запишем “за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза”. Защото те се водят в регистър, ясни са кои са и според мен по силата на закона, който регулира тези юридически лица, има изискване само тези в обществена полза да бъдат финансирани с бюджетни средства. Това са моите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други изказвания?
За първа реплика има думата народният представител Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Николов, да се впише това допълнение “юридически лица с нестопанска цел – регистрирани в обществена полза” би могло, ако изброяването включва само този тип юридически лица, регистрирани по този закон. Но аз казах, че всички читалища и съюзите на читалищата в България се регистрират по специалния Закон за народните читалища. Даже в регистъра на Министерството на правосъдието няма нито едно читалище и не може да има, защото този закон е специален.
Аз разбирам уточняването и желанието ви да бъде много прецизно това наименование на предложението, но ако то се направи така, ще изключи вероятно друга преценка, която се дължи пак на специалните закони. Не го генерализирам това. Знам, че за случая за читалищата то се отнася. (Реплики.)
Няма такава регистрация в Министерството на правосъдието, понеже не се прилага този закон. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата за втора реплика има народният представител Елка Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Само едно уточнение искам да внеса – господин Николов, не става дума дори за всички юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Става дума за конкретно изброени 18, които имат по закон право да ползват държавна субсидия. Те са изброени в специална таблица. Можете да ги видите и тук влизат Българският Червен кръст, Съюз на инвалидите в България, Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време, Съюз на слепите. Изброени са конкретно 18 организации. Не става дума за всички юридически лица с нестопанска цел, които работят в обществена полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Имате думата за дуплика, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Госпожо Анастасова, само изхабихте време на парламента с това Ваше твърдение, защото т. 19 от това изброяване казва: “резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър”. Така че очевидно не става дума само за тези 19, които са изброени, но както и да е.
Аз се надявам, че бяха направени консултации, но моят колега Панайот Ляков ми каза, че в централния регистър по чл. 45 от закона са само тези, които са в обществена полза, така че оттеглям своето първо предложение, но поддържам тези предложения, които сме направили, а именно – да отпадне като критерий за финансиране броят на лицата, членуващи в юридическото лице по ал. 2, защото този критерий наистина е несериозен. Иначе, приветствам това, че в Закона за държавния бюджет сме направили приоритетите и сме записали приоритети, които се финансират.
Подкрепям предложението в т. 3 на господин Ляков.
В същото време искам да кажа на господин Ганев – няма начин читалищата и Вашият съюз да е регистриран в обществена полза и да го няма в този регистър независимо дали е създаден по специален закон или не. Общият закон е този. Аз също съм председател на такава неправителствена организация и си променихме, включително и устава, както и вие, след приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Разбрах, оттегляте си ад хок направеното предложение.
Има думата за изказване господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Николов ме улесни като защити и второто ми предложение. Действително е недопустимо в Закона за държавния бюджет да се използват не легални дефиниции. Няма легална дефиниция за “социално дело”. В Закона за социалното подпомагане обаче има дефиниция за “социални услуги” – ясно формулирана, затова предложението просто мисля, че сте длъжни да го приемете, както и тук се обясни за социалния туризъм.
Първото ми предложение обаче е по-съществено, тъй като това увеличение, което аз предлагам не е вярно, че ще се вземе оттам, където е написано в обясненията, тъй като вчера обърнах внимание: има разлика между чл. 1 и чл. 8. В чл. 1 са записани там, където е включен бюджетът на Висшия съдебен съвет, едно число – 8 милиона. След това във варианта на Министерския съвет са 9 млн. 107 хил. лв., а в чл. 8 има 4 млн. 387 хил. лв.
Отпадна вариантът на Висшия съдебен съвет. Останаха обаче двете числа:
В чл. 1, продължавам да ви казвам, че за юридическите лица са предвидени 9 млн. 107 хил. лв.
В чл. 8 се предвижда друга сума. Кое е вярно? Има ли кой да ми отговори на този въпрос? Министърът го няма. Той вчера се изгаври с парламента. Сега продължава да се отнася по същия начин. Няма никой от Министерството на финансите. Аз недоумявам как е възможно да има записани две числа за едно и също финансиране.
Господин Ананиев, ако иска да дойде и да каже защо в чл. 8 има 4 млн. лв., а в чл. 1 има 9 млн. 107 хил. лв. за финансиране на юридически лица с нестопанска цел. И кое от двете е вярно. С колко ще ги финансирате, след като сме приели вчера чл. 1. Би трябвало да ги финансираме с 9 млн. 107 хил. лв., значи тогава би трябвало да приемете и това мое предложение, като разликата вече става по-голяма.
Искам да кажа освен това, че това предложение съм го направил, за да може частта , която ще бъде давана на юридически лица с нестопанска цел чрез участие в конкурси по изброените приоритети, да бъде по-голяма, отколкото финансиране на изброените 19 организации.
Изобщо, тежестта трябва да се премества към такъв начин на финансиране, т.е. да даваме повече пари, за които отделните юридически лица с нестопанска цел да се съревновават за тях, да представят качествени проекти, които действително да се засягат и повече хора да имат по-голям обществен ефект, а това, че ще поддържаме там определен брой организации, които без това финансиране могат да съществуват или дейността им ще бъде силно затруднена, това е естествено. Но не това трябва да бъде според мен акцентът в чл. 8.
Затова аз съм предложил това увеличение да бъде насочено към участието чрез конкурси – да се дават повече пари чрез участие в конкурси.
И накрая надявам се, че ще получа този отговор, щото разберете, абсурдно е да има различни числа за едно и също финансиране в Закона за държавния бюджет. Просто това нещо трябва да го изчистим, докато тече обсъждането. Може да е грешка, но така или иначе аз ви казвам, че това нещо в момента съществува.
И накрая искам да кажа, че ако съюзът на господин Ганев не е регистриран в Министерство на правосъдието, няма да получите финансиране според този запис в Закона за държавния бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, господин Ляков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на чл. 8.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Елка Анастасова и Милена Михайлова. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 48, против 82, въздържали се 24.
Предложението не се приема.


Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народния представител Моньо Христов и група народни представители. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 26, против 109, въздържали се 6.
Предложението не се приема. (Реплика на Никола Николов.)
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Панайот Ляков. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 24, против 108, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Господин Николов, заповядайте за процедура.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, извинявам се, че от място се опитах да направя процедурно предложение да разделите гласуването по предложението на народния представител Панайот Ляков на две, а именно първо и второ предложение, и трета точка, която очевидно среща подкрепа. Затова сега Ви предлагам да подложите на прегласуване само т. 3, която касае по-точно изброяване на приоритетите и наистина си струва да бъде подкрепена. Разбрах, че има подкрепа и от колеги от мнозинството за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да направя такава диференциация специално за чл. 8, защото създаваме прецедент в нашата работа по приемането на бюджета на второ четене.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Аз смятам, че това ще помогне на работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Такъв прецедент не е създаван и ако сега направим тази диференциация, по предложение по определени текстове, това ще се повтори и при следващи гласувания на останалите членове.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Значи правя процедурно предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съжалявам, аз не мога да направя това. Мога само да подложа на повторно гласуване цялото предложение на народния представител Панайот Ляков.
Поставям на прегласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 40, против 109, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване последното предложение по чл. 8, направено от народния представител Никола Николов и група народни представители. Чухте аргументите в защита на това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 94, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Николов, вероятно предложение за прегласуване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С много голямо неудобство правя това предложение за прегласуване, като се опитвам да обърна внимание на колегите от мнозинството, че гласуваме редакционна поправка - при преценката на обществената значимост на проектите, които ще бъдат финансирани от бюджета, да не се включва броя на лицата, членуващи в юридическото лице. Просто, повярвайте, че е абсурдно да има такъв критерий. Чисто редакционно е и се надявам да го подкрепите. Защото може да се съберат пет човека, които да предлагат наистина значими проекти, а може 10 хил. човека да предлагат пълни глупости. И тогава, ако 10 хил. човека, членуващи, предлагат пълни глупости и ако има такъв критерий при оценка на техния проект, ще спечели техния проект. И това не е в полза на никой да се харчат тези пари с такъв критерий. Това е елементарно да се разбере. И не знам защо не подкрепяте едно подобно предложение. Аз се опитвам да защитя бюджета от гледна точка на това да има критерий, който по никакъв начин не се отнася към качеството на проекта.
И пак ви казвам, понеже в закона е записано, което го приветствам, че преценката на обществената значимост ще има предвид броя на лицата, които очакват да получат ползи от осъществяването на проекта, разходите за осъществяването на проекта на едно лице и не би следвало да включваме като критерий и броя на членуващите лица. Поради тази причина, че включваме този критерий, ако той има тежест в оценката, никога няма да може да спечели умен проект със значимост, ако членовете на това юридическо лице с нестопанска цел са пет и винаги ще печели юридическо лице с нестопанска цел, в което членуват 10 хил. човека. Повярвайте в тази работа. Не мога да разбера къде тук има политика и защо не го гласувате?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Николов може би има право, критерият брой на лицата наистина да не бъде включван в критериите за оценяване и субсидиране от бюджета на тези организации.
Отново гласуваме предложението, направено от народния представител Никола Николов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 72, против 92, въздържали се 15.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 8 така, както беше представен от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 111, против 27, въздържали се 23.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 9. Средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица се преотстъпват и предоставят като държавен трансфер по бюджетите на общините за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 762 036,4 хил. лв.”
По чл. 9 има предложение на Моньо Христов и група народни представители – в чл. 9 сумата 762 036,4 хил. лв. се намалява и става 761 536,4 хил. лв., във връзка с предложенията към чл. 8, ал. 1, Приложение № 2.
Комисията не подкрепя предложението. То не е и прието в чл. 8.
Предложение на Никола Николов и група народни представители – предлага се в чл. 9 числото “762 036,4” да се замени с “1 млн. 216 хил. 565,1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направени две предложения – едното е за намаляване на сумата, другото е за завишаване.
Има ли изказвания по чл. 9?
ИВАН ИВАНОВ (СДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегляте вашето предложение. Вие предлагахте завишаване.
Предложението на Никола Николов и група народни представители се оттегля.
Другото направено предложение е във връзка с чл. 8. То също отпада.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, моята процедура е възражение по начина на водене на заседанието. Никой не може да отложи гласуването на едно предложение на народен представител с изключение на това ако той оттегли своето предложение. Така че вие сте длъжни дали е по чл. 8 или не, дали е свързано с него, след като не е изтеглено от народния представител да го гласувате и Народното събрание ще прецени дали трябва да гласува за него или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие сте прав, аз мисля като Вас.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Второ, господин председател, категорично възразявам за това председателят, когато води заседанието, по време на гласуването да споменава какво е решението на комисията. Вие след всяко предложение за гласуване казвате: “Това предложение не е прието от комисията”. Това го каза председателят на комисията, когато е четен докладът. Това го има всеки един народен представител с доклада пред себе си. Поведението на председателя в този случай според мен е некоректно и то звучи като показване на червен или зелен флумастер.
Господин председателю, ако възнамерявате, че трябва да се предложи целият текст на Народното събрание, то тогава Ви предлагам да четете целия текст на предложението и кажете дали е прието или не е прието. Това не е Ваше правомощие, правомощие е на председателя на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не съм съгласен с Вас и Вие много добре знаете защо. Председателят чете всички текстове, представени пред него за текста, който е за второ четене.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 9, независимо че е свързано с чл. 8, тук господин Мутафчиев е прав, предложението на народния представител Моньо Христов и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 26, против 109, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Моньо Христов и група народни представители по чл. 9 не се приема.
Гласуваме текста на вносителя, който се подкрепя от комисията за чл. 9.
Гласували 155 народни представители: за 123, против 30, въздържали се 2.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По чл. 10 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Той е с отхвърлен приходоизточник по чл. 1.
Предлага се в чл. 10, ал. 1 – област Велико Търново, община Свищов сумата в графа 7 да се увеличи с 10 млн. – целево, от които 7 млн. за обезманганителна станция за питейна вода и 3 млн. лв. за фериботен комплекс “Свищов – Зимич”.
Сумата в графа 1 да се коригира съответно, и в чл. 10, ал. 1 и накрая на графа 7 числото “85 000,0” да се промени на “95 000,0”.
За източник на увеличението се предлага намаление с 10 млн. на резерва за непредвидени и неотложни разходи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Анели Чобанова.
Предлага се текстът на чл. 10, ал. 1 да се измени така:
След израза “капиталови разходи” числото “85 000,0 хил. лв.” да се замени с числото “85 062,1 хил. лв.” – като изменението следва да се търси в Раздел “Област Русе – община Русе”, т. 2 и т. 7, както следва:
“Общо целева субсидия за капиталови разходи за община Русе – 986,2 хил. лв., по т. 2 “Бюджети и взаимоотношения” сумата се променя на 29 086,6 хил. лв.”
Това предложение беше подкрепено, като се определи някакво друго систематично място в Преходните и заключителни разпоредби.


Предложение на народния представител Явор Милушев:
Предлага се в средствата, заложени в Приложение № 9 към § 52 "Целеви субсидии за капиталови разходи на общините при преизпълнение на приходите по републиканския бюджет" в размер на 17 000,0 хил. лв. да се завишат капиталовите разходи на общините.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на група народни представители, част от които -колегите Борислав Ралчев, Наско Рафайлов - всъщност не са вносители и не са подписали предложението, което е внесено и с техните имена. Може би като вносител на това предложение трябва да бъде прочетена госпожа Анелия Атанасова, Надежда Михайлова, Благой Димитров, Петър Димитров.
Предлага се по чл. 10, ал. 1 да се направят следните промени:
за Варна – в колона 4 числото "0" да се замени с "11 522";
в колона 6 числото "2 127,6" да се замени с "3 769,6";
в колона 7 числото "1 809,2" да се замени с "11 689,2";
в колона 8 числото "1 465,6" да се замени с "1 665,6";
в колона 9 числото "0" да се замени с "9 500".
Исканите средства за екологични обекти (колона 9) са необходими за довършване на обектите "Канализация Виница" и "Канализация Галата". Средствата за капиталови разходи са необходими за социални и лечебни заведения (Дом за стари хора, сградата на Социалното учебно професионално заведение и за АГ болница.
Комисията не подкепя предложението.
Предложение на Димитър Дойчинов:
Във връзка с предложението по Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 да се добавят 1500 хил. лв. за целева субсидия за капиталови разходи за община Перник и цялостно завишаване на бюджетните взаимоотношения със същата сума.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Петър Мутафчиев:
Предлага се по чл. 10, ал. 1 да се направят следните промени:
а) за Асеновград – в колона 2 числото "2 049,4" да стане "9 106,4"
в колона 7 числото "413 8" става "480,8"
б) за Брезово:
в колона 2 числото "1 325,4" става "1 361,4"
в колона 7 числото "74,6" става "110,6"
в) за Калояново:
в колона 2 числото "2 113,0" да стане "2 123,0"
в колона 7 числото "83,7" да стане "93,7"
г) за Карлово:
в колона 2 числото "12 288,4" да стане "12 328,4"
в колона 7 числото "4 361,0" да стане "4 401,0"
д) за Кричим:
в колона 2 числото "1 378,0" да стане "1 388,0"
в колона 7 числото "52,6" да стане "62,6"
е) за Лъки:
в колона 2 числото "1 126,8" да стане "1 156,8"
в колона 7 числото "49,2" да стане "79,2"
ж) за Марица:
в колона 2 числото "4 262" да стане "4 405,4"
в колона 7 числото "180,9" да стане "320,9
в колона 8 числото "112,4" да стане "232,4"
з) за Перущица:
в колона 2 числото "899,4" да стане "911,4"
в колона 7 числото "30,6" да стане "452,6"
и) за Първомай:
в колона 2 числото "4 348,6" да стане "4 448,6"
в колона 4 числото "2 323,7" да стане "2 373,7"
в колона 7 числото "186,5" да стане "236,5"
й) за Раковски:
в колона 2 числото "3 743,6" да стане "3 773,6"
в колона 7 числото "171,0" да стане "201,0"
к) за Родопи:
в колона 2 числото "4 369,1" да стане "4 399,1"
в колона 7 числото "176,8" да стане "206,8"
л) за Садово:
в колона 2 числото "2 138,6" да стане "2 148,6"
в колона 7 числото "95,6" да стане "105,6"
м) за Стамболийски:
в колона 2 числото "3 079,3" да стане "3 109,3"
в колона 7 числото "119,4" да стане "149,4"
н) за Съединение:
в колона 2 числото "1 598,4" да стане "1 618,4"
в колона 7 числото "69,0" да стане "89,0"
о) за Хисаря:
в колона 2 числото "2 014,8" да стане "2 054,8"
в колона 7 числото "91,8" да стане "131,8"
п) за Куклен:
в колона 2 числото "932,6" да стане "982,6"
в колона 7 числото "45,4" да стане "95,4"
р) за Сопот:
в колона 2 числото "1 435,3" да стане "1 453,3"
в колона 7 числото "60,9" да стане "80,9".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева:
Предлагат се в чл. 10, ал. 1, следните промени:
Област административен център Благоевград, колона 2 и 7
1. Община Белица числото "1802,7" се заменя с "1 872,7" и числото "85,900" се заменя с "155,900"
1.1. Питейно водоснабдяване на с. Бабяк – 20 000 лв.
1.2. Питейно водоснабдяване на с. Юруково и с. Дагоново – 50 000 лв.
2. Община Благоевград числото "15 669,5" се заменя с "15 769,5" и числото "553,2" се заменя с "653,2"
2.1. Канализация на махала "Предела" – 100 000 лв.
3. Община Гърмен числото "2 936,9" се заменя с числото "2 986,9" и числото "128,7" се заменя със "178,7"
3.1. Разширение на ВиК-мрежа с. Дъбница – 25 000 лв.
3.2. Разширение на ВиК-мрежа с. Хвостяне – 10 000 лв.
3.3. Разширение на ВиК-мрежа с. Рибново – 15 000 лв.
4. Община Кресна числото "1 141,4" се заменя с числото "1 201,4" и числото "55,6" се заменя със "155,6"
4.1. Канализация на кв. "Запад", гр. Кресна – 20 000 лв.
4.2. Канализация на с. Горна Брезница – 40 000 лв.
5. Община Петрич числото "10 365,7" се заменя с числото "10 515,7" и числото "1 427,4" се заменя с "1 577,4"
5.1. Водоснабдяване на с. Първомай – 150 000 лв.










6. Община Сандански числото “ 7 348,7” се заменя с “7 448,7 и числото “343,6” се заменя с “443,6”.
6.1. Изграждане на подпорна стена в кв. “Изгрев-Север” – 100 хил. лв.
7. Община Сатовча числото “4 517,1” се заменя с “4 817,1” и числото “171,4” се заменя с “471,4”.
7.1. Пречиствателна станция за питейни води в с. Кочан – 280 хил. лв.
7.2. Пречистване на питейни води с. Плетена – 120 хил. лв.
8. Община Симитли числото “2 978,4” се заменя с “3 578,4” и числото “136,1” се заменя със “186,1”.
8.1. Електрифициране на с. Горно Осеново – 30 хил. лв.
8.2. Доизграждане на обект “Детска градина” с. Осеново – 30 хил. лв.
9. Община Струмяни числото “1 683,9” се заменя с “1 953,9” и числото “69,8”се заменя с “339,8”
9.1. Канализация с. Микрево – 100 хил. лв.
9.2. Канализация на с. Струмяни – 70 хил. лв.
9.3. Канализация на с. Илинденци – 100 хил. лв.
10. Община Хаджидимово числото “2 335,5” се заменя с “2 435,5” и числото “100,9” се заменя с “200,9”.
10.1. Изграждане на канализация за отпадни води с. Абланица – 100 хил. лв.
11. Община Гоце Делчев числото “5 622,5” се заменя с “5 722,5” и числото “234,4” се заменя с “334,4”.
11.1. Канализация на “Панаирски ливади” – 100 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Следващото предложение на господата Местан и Имамов е подкрепено.
Има отхвърлено предложение с приходоизточник по чл. 1 на госпожа Манева, Маринчев и Жотев – предлага се по чл. 10, ал. 1 числото “85 000” да се замени с “88 200”, а числото “32 000” да се замени с числото “35 200”.
В таблицата към чл. 10 в раздела за област Габрово да се направят следните промени:
- за Габрово – в колона 9 се записва числото “400”, в колона 7 числото “506,0” се заменя с “906,0”, а в колона 2 числото “8 762,0” с числото “9 162,0”.
- за Трявна – в колона 9 се записва числото “1200”, в колона 7 числото “222,6” се заменя с “1 422,6”, а в колона 2 числото “2 220,6” се заменя с числото “3 422,6”.
В раздела за Софийска област в реда за Мирково – в колона 9 се записва “400”, в колона 7 числото “36,1” се заменя с “436,1”, а в колона 2 числото “592” се заменя с числото “992,9”.
В раздела за област Бургас се добавя канализация на ж.к. “Меден рудник” – Бургас 2003-2006 “1200”.
Предложение на Соколов и Мазнев – предлага се в таблицата по чл. 10, ал. 1 на община Казанлък, област Стара Загора, в колона 4 числото “1 094,6” да се замени с числото “1 894,6”, съответно в колона 2 числото “12 874,7” да се замени с числото “13 674,7”.
За източник се предлага намаляване с 800 хил. лв. на субсидията на Министерския съвет по чл. 5, ал. 1, т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Маринов – в чл. 10, ал. 1 се предлагат следните изменения:
- сумата на целева субсидия за капиталови разходи се увеличава от 85 000 хил. лв. на 425 000 хил. лв. или с 340 000 хил. лв., като целевите средства за екологични обекти в размер на 32 000 хил. лв. не се включват в рамката на общинските бюджети.
За източник на увеличението се предлага нарастване на приходите по чл. 1, ал. 1, тоест отхвърлен приходоизточник.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Бакалов – предлагат се следните изменения по общини по чл. 10, ал. 1:
1. За община Стамболийски целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи с 469,1 хил. лв.
За община Стамболийски средствата за допълваща субсидия да се увеличат с 25,5 хил. лв.
2. За община Асеновград общата допълваща субсидия да се увеличи с 307,6 хил. лв.
3. За община Калояново целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи с 220 хил. лв.
4. За община Пловдив целевата субсидия за здравеопазване да се увеличи с 14 500 хил. лв.
5. За община Карлово за покриване на неразплатените разходи да се отпусне целева субсидия в размер на 500 хил. лв.
За източник се предлага намаление на резерва за непредвидени и неотложни разходи за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Валентин Василев – предлага се изменение в чл. 10, ал. 1 – за община Перник, като целевата субсидия за капиталови разходи се увеличи с 458,6 хил. лв. За източник се предлага увеличение на приходите по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Васил Василев – предлагат се следните изменения в чл. 10, ал. 1:
1.1. За община Гулянци целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от “98,7 хил. лв.” на “148,7 хил. лв.” – с 50 млн. лв.
1.2. За община Плевен целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от “885,3 хил. лв” на “955,3 хил. лв.” – със 70 млн. лв.
1.3. За община Кнежа целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от “100,3 хил. лв.” на “149,3 хил. лв” – с 49 млн. лв.
1.4. За община Червен бряг сумата на целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от “192,2 хил. лв.” на “250,2 хил. лв.” – 51 млн. лв.
Предполагам, че колегата е направил грешка в своето предложение и там, където е написал “милиони” е имал предвид “хиляди”, защото само във връзка с това предложение за Гулянци, Плевен и Кнежа ние тук натрупахме някакви милиони от порядъка на 200.
Комисията не подкрепя предложението.








Предложение на Николай Камов:
Предлагат се следните изменения в чл. 10, ал. 1:
1. В “Капиталови разходи”:
- за община Баните от “65,1” да стане “85,1”;
- за община Гурково от “55,5” да стане “75,5”;
- за община Рудозем от “106,7” да стане “180,0”;
- за община Смолян от “402,0” да стане “1 830”.
2. В частта за изравнителната субсидия:
- за община Баните, числото “136,7” да стане “227,5”;
- за община Рудозем, числото “202,7” да стане “427,0”.
Комисията не подкрепя предложението
Предложение на Петър Мутафчиев:
Предлагат се в чл. 10, ал. 1, за община Куклен в колона 4 “Обща допълваща субсидия” да се добави числото “20,0” за покриване недостига за фонд “Работна заплата” на администрацията, поради неправилен разчет на средната работна заплата в администрацията за предходната година.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Тюркеджиев, Бобева:
Предлага се в чл. 10, ал. 1 да се направят следните изменения:
Общата допълваща субсидия от “327 782,2 хил. лв.” да нарасне на “329 842,2 хил. лв.”, капиталовите разходи от “85 000 хил. лв.” да се увеличат на “87 060 хил. лв.” и да се отразят в увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи на община Бургас, като вместо сумата “1 445,3” да се запише “3 505,3”, в т.ч. за екологични обекти “2 060 хил. лв.”
С отхвърлен приходоизточник по чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Пантелеев, Танков, Бояджиев:
Предлага се в чл. 10, ал. 1 да се направят следните изменения:
Сумата “327 782,2 хил. лв.” да нарасне на “329 375,7 хил. лв.”, капиталови разходи от “85 000 хил. лв.”, в т.ч. за образование “33 600 хил. лв.” да бъдат увеличени на “86 593,5 хил. лв.” в т.ч. за образование на “33 964,1”, разпределени по общини, както следва:
Айтос - вместо “209,1” да стане “313,1”; вместо “139,6” да стане “168,0”.
Бургас - вместо “1 445,3” да стане “2 167,3”; вместо “1 196,6” да стане “1 396,6”.
Камено - вместо “98,7” да стане “148,7”; вместо “54,9” да стане “65,1”.
Карнобат - вместо “236,4” да стане “354,6”; вместо “135,9” да стане “162,9”.
Малко Търново - вместо “67,4” да стане “101,4”; вместо “17,0” да стане “20,4”.
Несебър - вместо “4 150,6” да стане “4 225,6”; вместо “95,1” да стане “114,4”.
Поморие - вместо “179,5” да стане “269,5”; вместо “114,4” да стане “134,8”.
Приморско - вместо “53,8” да стане “80,4”; вместо “29,6” да стане “35,6”.
Руен - вместо “254,7” да стане “377,0”; вместо “142,0” да стане “170,0”.
Созопол - вместо “1 599,8” да стане “1 650,8”; вместо “47,1” да стане “57,1”.
Средец - вместо “160,8” да стане “241,2”; вместо “57,0” да стане “67,4”.
Сунгурларе - вместо “145,9” да стане “218,9”; вместо “60,2” да стане “72,6”.
Царево - вместо “92,5” да стане “138,5”; вместо “45,7” да стане “54,7”.
За източник на предложеното увеличение е чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Николай Николов:
Предлага се в чл. 10, ал. 1 преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица за Столична община да се увеличат с 50 млн. лв. – от “134 558,9 хил. лв.” на “184 558,9 хил.лв.”
Също с източник чл. 1, отхвърлен източник.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Янаки Стоилов:
Предлага се в чл. 10, ал. 1, област Ловеч, община Троян, колона 9, да се добави числото “620”, колона 7 – числото “265,6” да се замени с числото “885,6”, в колона 2 – числото “ 5 254,3” да се замени с числото “5 874,3”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Явор Милушев:
Предлага се в чл. 10, ал. 1, целевата субсидия за капиталови разходи за община Перник сумата “541,4” да се замени с “841,4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Иво Атанасов:
Предлагат се в чл. 10, ал. 1 следните промени:
а) за Бобовдол:
- в колона 2 числото “2203,6” да се замени с “5823,7”;
- в колона 4 числото “0” да се замени с “3,600”;
- в колона 7 числото “85,6” да се замени със “107,6”;
б) за Бобошево:
- в колона 2 числото “658,4” да се замени със “683,1”;
- в колона 4 числото “489,3” да се замени с “510”;
- в колона 7 числото “35,1” да се замени с “39,1”;
в) за Дупница:
- в колона 2 числото “6685,2” да се замени с “10 116,5”;
- в колона 4 числото “548,4” да се замени с “2580,0”;
- в колона 7 числото “285,3” да се замени с “1685,0”.
г) за Кочериново:
- в колона 2 числото “1197,3” да се замени с “1211,4”;
- в колона 4 числото “900,1” да се замени с “910,1”;
- в колона 7 числото “44,0” да се замени с “48,0”;
д) за Кюстендил:
- в колона 2 числото “10 882,3” да се замени с “20 892,3”;
- в колона 4 числото “2991,0” да се замени с “3091,0”;
- в колона 7 числото “489,4” да се замени с “10 489,4”;
е) за Невестино:
- в колона 2 числото “605,9” да се замени с “905,9”;
- в колона 4 числото “361,8” да се замени с “461,8”;
- в колона 7 числото “56,6” да се замени с “256,6”;
ж) за Рила:
- в колона 2 числото “1110,1” да се замени с “1116,1”;
- в колона 4 числото “715,7” да се замени с “725,7”;
- в колона 7 числото “36,8” да се замени с “42,8”;
з) за Сапарева баня:
- в колона 2 числото “1265,3” да се замени с “1279,3”;
- в колона 4 числото “880,4” да се замени с “890,4”;
- в колона 7 числото “48,9” да се замени с “52,9”;
и) за Трекляно:
- в колона 2 числото “384,7” да се замени с “634,7”;
- в колона 4 числото “276,5” да се замени с “326,5”;
- в колона 7 числото “39,3” да се замени с “239,3”;
Комисията не подкрепя предложението.




Предложение на народния представител Кръстьо Петков:
Предлага се в чл. 10, ал. 1, в колона 7 да се направят следните промени:
Област Варна:
Бяла – от 29,1 става 29,7
Варна – от 1 809,2 става 1 819,2
Ветрино – от 52,4 става 53,0
Девня – от 63,6 става 65,1
Дългопол – от 130,7 става 131,3
Провадия – от 194,0 става 195,1
Суворово – от 62,2 става 62,8
Област Велико Търново:
Велико Търново – от 620,6 става 627,8
Горна Оряховица – от 551,7 става 553,2
Елена – от 262,9 става 263,5
Златарица – от 69,7 става 70,3
Лясковец – от 110,7 става 111,3
Павликени – от 185,1 става 186,2
Полски Тръмбеш – от 122,2 става 122,8
Свищов – от 245,3 става 246,8
Стражица – от 140,3 става 140,9
Сухиндол – от 29,5 става 30,1
Област Видин:
Белоградчик – от 77,1 става 77,7
Брегово – от 50,6 става 51,2
Грамада – от 26,9 става 27,5
Област Габрово:
Дряново – от 147,9 става 148,5
Област Ловеч:
Ловеч – от 1 894,1 става 1 899,1
Луковит – от 135,8 става 136,4
Тетевен – от 180,6 става 181,2
Угърчин – от 73,8 става 74,4
Ябланица – от 70,9 става 71,5
Област Пазарджик:
Батак – от 61,1 става 61,7
Велинград – от 323,3 става 324,4
Ракитово – от 99,9 става 100,5
Област Перник:
Брезник – от 96,8 става 97,4
Ковачевци – от 23,2 става 23,8
Радомир – от 170,5 става 171,6
Област Разград:
Разград – от 393,7 става 398,7
Област Сливен:
Твърдица – от 114,8 става 115,4
Област Смолян:
Девин – от 118,9 става 119,5
Рудозем – от 402,6 става 403,2
Чепеларе – от 75,4 става 76,0
Област Софийска:
Ботевград – от 216,9 става 218,0
Горна Малина – от 61,1 става 61,7
Правец – от 96,3 става 97,4
Област Стара Загора:
Павел баня – от 113,3 става 113,9
Област Търговище:
Опака – от 58,8 става 59,4
Попово – от 249,7 става 250,8
Област Хасково:
Ивайловград – от 150,9 става 151,5
Област Шумен:
Смядово – от 64,7 става 65,3
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Божинов:
Предлагат се следните промени по чл. 10, ал. 1 за област Враца:
Борован – в колона 2 числото “1 266,40” става “1 541,6”; в колона 4 числото “895,6” става “1 100”; в колона 7 числото “48,2” става “120”;
Бяла Слатина – в колона 2 числото “5 178,3” става “5 258,3”; в колона 7 числото “196,2” става “276,2”;
Враца – в колона 2 числото “17 350,1” става “17 590,1”; в колона 7 числото “556,1” става “796,1”;
Козлодуй – в колона 2 числото “4 497,6” става “4 627”; в колона 7 числото “174” става “304,1”;
Криводол – в колона 2 числото “1 900,50” става “1 940,50”; в колона 7 числото “81,4” става “121,4”;
Мездра – в колона 2 числото “4 634,90” става “4 714,90”; в колона 7 числото “182,9” става “262,9”;
Мизия – в колона 2 числото “1 550,7” става “1 880,3”; в колона 4 числото “1 046” става “1 370,6”; в колона 7 числото “59” става “74”;
Оряхово – в колона 2 числото “4 286,70” става “4 301,70”; в колона 7 числото “2 190,4” става “2 205,4”;
Роман – в колона 2 числото “1 618,50” става “1 758,50”; в колона 4 числото “969,3” става “1 094,3”; в колона 7 числото “72,9” става “87,9”;
Хайредин – в колона 2 числото “1 408,40” става “1 479,40”; в колона 4 числото “1 047,6” става “1 103,6”; в колона 7 числото “45,7” става “60,7”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Камов:
Предлага се в чл. 10, ал. 1, в колона 7 за община Девин числото “118,9” да се замени с “256,0”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Веселин Черкезов:
Предлагат се в чл. 10, ал. 1 следните изменения и допълнения:
1.1. За община Златоград да се отпуснат 500 хил. лв. за изплащане на част от неразплатените досега разходи, възлизащи на 1 495 хил. лв.
1.2. За община Девин целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 118,9 хил. лв. на 368,9 хил. лв. – с 250 хил. лв.
1.3. За община Баните:
- целева субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 65,1 хил. лв. на 173,1 хил. лв. – със 108 хил. лв.;
- общата допълваща субсидия да се увеличи със 150 хил. лв.;
- общата изравнителна субсидия да се увеличи със 110 хил. лв.
Отхвърлен приходоизточник, увеличение на приходите от ДДС.
Предложение на народния представител Ангел Найденов:
Предлага се следното изменение по чл. 10, ал. 1 за област Хасково:
Димитровград – в колона 2 числото “8 863,8” става “8 913,8”; в колона 7 числото “372,6” става “422,6”;
Ивайловград – в колона 2 числото “1 824,6” става “1 854,6”; в колона 7 числото “150,9” става “180,9”;
Любимец – в колона 2 числото “1 789,08” става “1 809,08”; в колона 7 числото “80,8” става “100,8”;
Харманли – в колона 2 числото “3 539,3” става “3 569,3”; в колона 7 числото “188,6” става “218,6”;
Хасково – в колона 2 числото “17 044,4” става “17 094,4”; в колона 7 числото “606,1” става “656,1”.
Отхвърлен приходоизточник по чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.






Предложение на народния представител Димитър Йорданов:
Предлагат се следните изменения по отделни общини по чл. 10, ал. 1:
1.1. За община Велико Търново да се предвиди обща изравнителна субсидия в размер на 750 000 лв. и целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 620,6 хил. лв. на 1 779,1 хил. лв. – с 1 158,5 хил. лв., в т.ч. за образование от 372,7 хил. лв. на 972,7 хил. лв.
1.2. За община Горна Оряховица целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 551,7 хил. лв. на 2 140,7 хил. лв. – с 1 589 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти от 273 хил. лв. на 1 862 хил. лв.
1.3. За община Свищов сумата на целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 245,3 хил. лв. на 2 445,3 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 2 200 хил. лв.
1.4. За община Лясковец целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 110,7 хил. лв. на 629,9 хил. лв. – за екологични обекти от 30 хил. лв. на 549,2 хил. лв.
1.5. За община Полски Тръмбеш сумата на целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 122,2 хил. лв. на 551,7 хил. лв. – с 429,5 хил. лв., в т.ч. за образование от 68 хил. лв. на 242,5 хил. лв. и за екологични обекти 255 хил. лв.
1.6. За община Златарица сумата на целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 69,7 хил. лв. на 369,7 хил. лв. – с 300 хил. лв.
1.7. За община Сухиндол сумата на целевата субсидия за капиталови разходи да се увеличи от 29,5 хил. лв. на 450,5 хил. лв. – с 421 хил. лв., в т.ч. за образование от 12,3 хил. лв. на 123,3 хил. лв. и за екологични обекти 120 хил. лв.
За източник се предлага намаление на разходите, респ. субсидиите от републиканския бюджет на Министерския съвет в размер на 3 367,2 хил. лв. и на Министерството на финансите в размер на 4 000 хил. лв., посочени в чл. 5, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Сергей Станишев:
Предлага се увеличение на капиталовите разходи по чл. 10, ал. 1 за област Русе, като общата сума от числата в колона 7 от "1 485,2" да стане "2 970,4" и в колона 2 общата сума на числата от "42 726,3" да стане "85 452,6".
Източникът е от акцизи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Анастасов:
Предлага се в чл. 10, ал. 1 целевите субсидии за капиталовите разходи, в т.ч. за образование, за община Борован да се завишат, както следва: от 27,6 хил. лв. на 230 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Радослав Илиевски и Румен Петков:
Предлага се в чл. 10, ал. 1 колона 4 да се направят следните промени:
а) за Плевен - числото "885,3" да се замени с "1 000 000";
б) за Червен бряг – числото "199,2" да се замени с "300";
в) за Долна Митрополия – числото "158,9" да се замени с "360";
г) за Левски – числото "143,2" да се замени с "240";
д) за Белене – числото "74,1" да се замени със "180";
е) за Никопол – числото "86,3" да се замени с "200";
ж) за Гулянци – числото "98,7" да се замени със "180";
з) за Долни Дъбник – числото "87,9" да се замени със "160";
и) за Кнежа – числото "100,3" да се замени със "180";
й) за Искър – числото "56,2" да се замени със "120";
к) за Пордим – числото "57,9" да се замени със "100".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емилия Масларова и група народни представители:
Предлага се в чл. 10, ал. 1, колона 7 да се направят следните промени:
а) за Братя Даскалови – числото "93,4" се заменя със "133,4";
б) за Гурково – числото "55,3" се заменя с "85,5";
в) за Гълъбово – числото "98,9" се заменя със "198,9";
г) за Казанлък – числото "481" се заменя с "681";
д) за Мъглиж – числото "88,2" се заменя със "138,2";
е) за Николаево – числото "42,1" се заменя с "62,1";
ж) за Опан – числото "37,3" се заменя с "57,3";
з) за Павел баня – числото "113,3" се заменя със "163,3";
и) за Раднево – числото "171,8" се заменя с "271,8";
й) за Стара Загора – числото "1 017,1" се заменя с "1 517,1";
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Предлага се увеличение от 2 000 хил. лв. по чл. 10, ал. 1 във връзка довършване на изграждания мост на р. Марица, като числото "85 000 хил. лв." се променя на "87 000 хил. лв." за област Пазарджик, ред 6 Пазарджик, като числото "806,7 хил. лв." се промени на "2 806,7 хил. лв.".
Източникът е приходи от митата по чл. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Пирински:
Предлага се в чл. 10, ал. 2 след думите "допълваща субсидия" да отпадне изразът "и целевата субсидия за капиталови разходи".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Александър Маринов:
Предлага се чл. 10, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Предлага се чл. 10, ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в чл. 10, ал. 2 числото "90" да се замени със "100", като след числото "100" изречението се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в чл. 10, ал. 3 да отпаднат думите "но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по Приложение № 4".















Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2005 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно Приложение № 3 и по видове: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности 327 782,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 70 000,0 хил. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък 43 734,7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 85 000,0 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 32 000,0 лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане на доходите на физическите лица по чл. 9 и по общини, както следва:”
Имаме таблица – приложение към чл. 10.
“(2) Утвърждава общата допълваща субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи на общините в размер 90 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит. Държавният трансфер на преотстъпения данък и трансферите за местни дейности по ал. 1 се предоставят сто на сто.
(3) Държавният трансфер на преотстъпените данъци по ал. 1 за съответната община е в размер на данъчната прогноза за приходите от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица, събирани на територията на съответната община, но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по Приложение № 4.
(4) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции без да се превишава утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедура господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Процедурното ми предложение преди да пристъпим към дебатите по чл. 10, уважаеми дами и господа, е да удължим днес работното време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Удължаване на работния ден, неопределено. До приемането на Бюджет 2005. (Оживление, шум и реплики.)
Но поне кажете не по-късно от кога, господин Цеков?!
Гласуваме процедурното предложение за удължаване на работния ден. (Силен шум и реплики.) Ще видим после с колко. Така реших да го формулирам, защото вече не знам как.
Гласували 182 народни представители: за 114, против 66, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към дискусия.
Има думата господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както поиска господин Ляков, декларирам, че нямам политически, нямам и лични пристрастия към това предложение, което съм направил, но то касае жителите на гр. Перник.
Когато човек гледа предложенията, си прави следния извод: колко много е лош много добрият Бюджет 2005. Това е недиалогичен бюджет, защото над 99% от предложенията на народните представители са отхвърлени. Това е предрешен бюджет, защото прави безмислена дискусията по предложенията. Типичен пример е случаят със замразяване доизграждането на главния колектор на община Перник. Искам да кажа, че политиката на замразяване е път, който не води заникъде. Възниква въпрос: администрацията на Симеон Сакскобургготски има ли за приоритет екологията? Като индианци ли ще вървим към Европа?
Опитвам се да разбера позицията на Комисията по бюджет и финанси, която не подкрепя предложението. Проблемът е обаче с точен адрес, поне три министерства. Министерство на екологията значи е против, Министерство на регионалното развитие и благоустройството значи е против, Министерството на финансите вероятно е най-много против. Пълен абсурд е да се дискутират подобни проблеми в отсъствието на възлови министри.
Проблемът е с адрес министър-председателят, който излъга както всички избиратели, така и много перничани. Жалко е днес да отсъства, за да го осъвестим с темата.
На следващо място, председателката на Комисията по бюджет и финанси не е анализирала внимателно Приложение № 6, където всички включени екообекти са много по-нови от обект “Главен колектор на гр. Перник”, който се строи от 1998 г. и който е на две години от завършването си. Тежко сбъркана държавна политика е да започваш нови обекти, а да не приключваш стари.
Когато става дума за една сума в размер на 1,5 млн. лв., предложението не бива излишно да се драматизира: откъде ще дойдат приходите. Мисля, че проблемът е, че не е включено в Приложение № 6.
Разрешете ми да се позова на един пример от историята. Попитали Наполеон колко голяма да бъде канализацията на Париж. Той извадил сабята и с нея направил пълен кръг. Това да бъде диаметърът на канализацията на Париж, за да може да се ползва столетия напред.
Какво прави министър-председателят на България? Вади царската сабя и реже от Бюджет 2005 доизграждането на главния колектор на Перник. Не само го орязва, но и го затапва, защото го замразява. Каква огромна разлика!
Нека навреме да коригираме тази грешка, защото блокирането на доизграждането на главния колектор на Перник е недалновидна политика, насочена срещу хората. Мисля, че приходи ще се намерят, стига да има добра воля от страна на вносителя – Министерският съвет, който в момента и на първо, и на второ четене, предпочита видимо да отсъства. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, реплика.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ОДС): Господин Дойчинов, хубаво е, че Вие също се застъпвате за Перник. Аз също съм направил едно предложение и го казвам в репликата, за да не взимам думата след това – да се увеличат разходите за капиталови вложения с 458 хил. лв., за да може Перник да изгради поне най-належащите обекти за граждани. Само че с това нещата в Перник няма да се оправят, господин Дойчинов. И като споделям Вашата оценка за това, че Перник е подложен от управляващото мнозинство на една по-специална политика на ограничение и на затруднения, аз просто искам да ви кажа, че Перник наследи изключително много дългове от управлението на вашата партия в Перник. Това нещо също трябваше да го кажете. Новоизбраният кмет на Перник наследи такива огромни дългове от предишното управление на Перник, че това, което ние предлагаме с Вас, не може да се реши тук, в този закон и трябва заедно да търсим начин за решаването на тези дългове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз съм съгласен с господин Василев само в първата част, че трябват по-специални грижи, а не политика на дискриминация към един областен център, какъвто е и гр. Перник. В същото време искам да заявя, че вероятно предишното управление има своите грехове, но мисля, че поне по адрес на главния колектор на община Перник предишното управление държеше изключително много и то го изграждаше непрекъснато. Сегашната ситуация е абсурдна – да спреш главния колектор, когато две трети е изграден. Строителството датира от 1998 г. Две трети от колектора са изградени. Сега изведнъж на някого му хрумва да спре това изграждане.
От друга гледна точка се залагат много по-нови обекти, което за мен е една нерационална, една недалновидна политика, която говори, че когато може да се разпиляват усилията на дребно, за демонстрационни обекти, в същото време няма известна, ясна държавна политика по този въпрос - големи обекти, големи населени места, които обслужват огромни маси от населението, по един престъпен, небрежен, безотговорен начин да се загърбват. Повтарям – нямам политически интерес от това изказване. Вие, господин Василев, имате интерес от това изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители, в тази част от законопроекта имам едно предложение със значително местно значение, което се отнася до община Троян, област Ловеч и се предлага увеличение на капиталовите разходи с 620 хил. лв. Това предложение кореспондира на друго мое предложение в чл. 13 от законопроекта – за списъка на екологичните обекти, които са специално финансирани и е необходимо, за да може да се реши въпросът там, и то да залегне в промяната на средствата, предвидени в общината по чл. 10. Иначе неговото отхвърляне би означавало да се отхвърли и проекта, който се предлага.
Става дума за необходимите средства за завършване на рекултивацията на старото сметище в Троян на посочената стойност от 620 хил. лв. Искам да припомня, че през миналата година този обект беше финансиран чрез бюджета и в годините на строителство се посочваше, че той трябва да бъде изграден през периода 2004-2005 г.
За мен е крайно нерационално и това вече беше казано в предишното изказване, държавата да влага средства за финансиране на необходими, даже бих казал крайно необходими екологични обекти и да прекратява през тази година това финансиране, отсрочвайки го за неопределено време. Всички знаем, че когато един обект трябва да бъде завършен за 2-3 години, разпиляването на тези средства за по-дълъг период и го оскъпява, и отлага полезния ефект от неговото влизане в експлоатация.
Добре е, че през тази година в резултат на дългогодишни усилия, много, много години най-накрая сегашното правителство успя да пререже лентата на пречиствателната станция за отпадни води. Аз предлагам, ако иска изцяло да поеме заслугите за тази дейност, тъй като тя именно, за разлика от предишния обект, който се финансира в продължение на много години, е финансирана за последните две години, да бъдат отпуснати необходимите 620 хил. лв. Освен това самата община е готова и е предвидила да задели допълнително необходими средства за този обект. Така че става дума за солидарно усилие, а не само да се разчита на финансирането от централната власт. Местната власт е готова да задели от приходите, които събира, залагането на средства, за да може наистина това сметище да бъде подготвено, да завърши през следващата бюджетна година.
Затова и аз призовавам народните представители, които искат да подкрепят включването в експлоатация на повече обекти по един или друг начин, свързани с екологията и народните представители, специално от Ловешки регион, както и останалите колеги от парламентарните групи, да подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата за изказване господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, моето предложение не е подкрепено от комисията, но то се касае за нещо, което според мен е много съществено и ще се надявам на вашето разбиране. Става въпрос за финансиране на обезманганителната станция за питейна вода в гр. Свищов. Манганът, както знаете, се натрупва в човешкия организъм. Той е изключително вреден и този въпрос не е намерил до момента решение. Хората продължават да пият тази вода, в която манганът е десет пъти над пределно допустимата концентрация. Нещо, което не е допустимо. Виждам, че сте изморени в момента и не слушате с голям интерес, но все пак това е един човешки въпрос, който трябва да намери своето решение, защото тази вода се пие от привърженици на всички политически сили. И аз правя предложението именно със съзнанието, че това е един хуманитарен въпрос. Не е станция за отпадни води, а за питейни води. И това е единственият източник, откъдето може да се доставя вода в Свищов.
Искаме 7 млн. лв., за да се финализира този проект, който е спешен. Той не е някакъв теоретичен проект. Примерно, една площадка за сметище може би може да почака малко, но питейната вода е нещо жизнено важно. Водата не е един обикновен търговски продукт. Тя е природен ресурс, който е много важен. И в случая, и когато тя е замърсена и не е препоръчително да се пие, цялото население, което общо в общината е около 50 хил. души плюс 13 хил. студенти, остават в едно положение, което е абсолютно неприемливо, даже бих казал в едно бедстващо положение, когато питейната вода е замърсена.
И затова аз много настоявам и моля да имаме разбиране към този въпрос и да намерим решението. До момента такова решение не е намерено. Строежът е започнал отдавна, но е спрян поради липса на финансиране. И необходимите средства трябва да бъдат осигурени.
Имах питане към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който напълно приема тази теза, но финансиране няма. Не е предвидено и в бюджета за тази година. Ето защо настоявам да преразгледате своята отрицателна позиция, тъй като това не е просто един финансов въпрос, а един жизнено важен въпрос за част от населението на България, за населението на Свищов. Затова моля да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Имате думата за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Вероятно някои народни представители си задават въпроса: добре, ние сега спорим, увеличаваме разходите с нашите искания да се увеличат капитални разходи, субсидиите на общините, а същевременно сме приели приходната част по чл. 1. Има ли смисъл от това и не е ли един театър, в който се включва в момента Народното събрание? Разбира се, порочна е практиката да определиш с подробности приходите и след това да вървим в разходната част, без да е ясно какви ще са приоритетите при разходите. Независимо от това, аз излизам с ясното убеждение, че при една добра воля всички ние в Народното събрание можем да направим промени, ако се налага дори включително и по чл. 1, така че справедливо да разпределим разходите в българската държава, справедливо да разпределим разходите между отделните власти.
Това, което съм предложил, е в две конкретни предложения. Едното касае увеличаването на капиталните разходи на всички общини в Пловдивска област, без да се съобразяваме с това коя политическа сила къде управлява. Целта е една: да покрием недостига за капитални разходи в общините поне до нивото, което беше през 2003 г.
Но аз имам, госпожо председател, една молба към Вас, тъй като, за да улесня комисията и Народното събрание, за всяка община не съм писал отделно предложение, а в едно съм включил всички тези предложения.
Има две общини, в които съм предложил промяна в субсидията в колона 8. Едната община е община Първомай, където искането е за 50 хил. лв. за социални дейности, тоест целево за Дома за стари хора в Първомай. Това е един дом, който има сравнително добър капацитет, но той е недостатъчен за желаещите да постъпят в дома. Пълненето на капацитета пък до голяма степен създава проблем с това, че с минималните средства, с които разполага в момента, домът не може да осигури нормални условия на живот и съществуване на тези хора.
Затова молбата ми е за тази точка, която е “и” и точка “ж” за Марица, където сме предложили увеличение от 120 хил. лв. в капиталовложенията за образованието. Тук става дума за едно училище в с. Рогош, което е започнато – основен ремонт, то е съборено почти до основи, сега се изгражда наново, това училище трябва да бъде завършено, така че децата, които живеят и желаят да учат в собственото си село, да имат тази възможност през следващата учебна година. Аз се надявам, че ще подложите отделно тези две предложения, извън общите увеличения за общините за капиталните разходи, така че да може народните представители да се произнесат по тези два важни въпроса отделно.
Другото предложение, което съм направил, независимо че е писано, че не се одобрява от Комисията по бюджет и финанси, е свързано с община Куклен. Една грешка, която е допусната при разчетите в Министерство на финансите – аз не знам защо от министерството, господин Ананиев, не сте реагирали – става дума за 20-те хиляди недостиг за заплати в администрацията. Община Куклен е една от новите общини на територията на Република България. Има подобно писмо, което е депозирано в Министерство на финансите, съответно имахме и подкрепата на министерството. Затова аз, като народен представител, поех ангажимента да направя това предложение. В противен случай, ако не направим съответно тази промяна, рискуваме да се стигне до сериозни съкращения в общинската администрация.
Така че ви моля – подкрепете това предложение, то не е самоцелно, то цели да премахне една грешка, която вероятно неволно е допусната от изпълнителната власт. Благодаря ви за вниманието и разчитам на вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Божинов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Мутафчиев, понеже изключително много Ви уважавам, затова си позволявам по повод на Вашето изказване да направя тази реплика. Уважавах Ви, когато бяхте мой студент, уважавам Ви и сега, когато сте един активен народен представител. За какво става дума?
Ако има някаква техническа или друга грешка, можете да се надявате да се коригира. Но нищо повече. Това, което казахте, че е гласуван чл. 1, че е фиксирана онази част, която трябва да се разпределя, е абсолютно невъзможно – да стане по-справедливо преразпределение, защото всеки един, който трябва да се яви на тази трибуна и пледира за нещо, трябва да каже какво трябва да се намали, а няма да стане нито едното, нито другото. Така че този дебат оттук нататък е безплоден, безсмислен и излишен. Нещата са решени, възможностите за увеличаване на приходите съзнателно са игнорирани и пропуснати.
Искам да ви кажа от тази трибуна, че за моите вчерашни изказвания и предложения вече получих съответните предупреждения, затова че съм си позволил да посегна на нечии интереси, но мнозинството ги отстоя. Така че този дебат, господин Мутафчиев, и Вашите усилия оттук нататък аз оценявам като не излишни, но няма да доведат до нищо. Това исках да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Естествено, ще се възползвате от дупликата, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Божинов, аз Ви уважавам като мой преподавател и не мога да не си позволя да не Ви направя реплика в този момент. Мотивът и поводът ми беше, че надеждата на човек умира последна. Разбира се, Вие сте с много по-голям опит от мен в Народното събрание, но аз вече две Народни събрания съм народен представител и веднъж се нагледах на гилотината от страна на правителството на ОДС, което точно с този подход обезсмисляше предложенията на народните представители. Сега виждаме, че отново някой ни поставя в рамка.
Надявам се обаче, че все пак има достатъчно воля и съвест поне в сега управляващите да наложат промени, и то справедливи промени по искане на нашите избиратели, по искане на народните представители, така че наистина ние да приемем един справедлив бюджет.
Що се отнася за заканите, аз съжалявам, че такова нещо се е случило, но съм убеден, че Вие сте един борбен човек, който никога няма да се уплаши от закани от който и ще да са. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Маринов, заповядайте за изказване, след което ще дам почивка.

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Давам си сметка, че предложението ми по ал. 1 за много от колегите ще продължи дръзко, тъй като се касае за увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи не с някакъв дял, с някакъв процент, а пет пъти – от 85 млн. лв. на 425 млн. лв., с 320 млн. лв.
Убеден съм също така, че мнозинството в тази зала няма да го приеме, но го правя, защото искам да отразя реалната потребност на общините в България. Това предложение е направено след съгласуването с всички общини в страната и това са реалните потребности, за да бъде приведена общинската инфраструктура в състояние, което да даде възможност на България след две години с чиста съвест, без угризение да влезе в Европейския съюз като нормална европейска държава.
В противен случай, оставайки с тези 85 млн. лв. , от които като се изключат целево предвидените за образованието капиталови разходи, като се извадят за екологичните обекти, остава една нищожна част, която не ни гарантира и по една тротоарна плочка на глава от населението. Представяте си в какво състояние ще остане общинската инфраструктура в цялата страна. Предполагам, че никой няма да ми възрази, че няма по-мръсна столица в Европа от София, по-мизерно изглеждаща, неосветена с дупки по улиците и с толкова много мръсотия.
След като много се говори за финансова децентрализация в местното самоуправление, а в същото това време продължава финансите на общините да са силно централизирани, затова тези средства се искат като субсидия.
Освен това правя предложение предвидените 32 млн. лв. за екологични обекти да не се включват в рамката на общинските бюджети, тъй като тези средства са по национална програма с международно съфинансиране. Те са само за някои общини, за отделни общини и се определят от Министерството на околната среда и водите и от Министерство на финансите.
Правя предложение за отпадане на ал. 2. Мотивите ми са, че трябва да се осигури възможност на общините да получават 100% от определените суми за обща и допълваща целева субсидия за капиталови разходи, тъй като те са задължени да изплащат в пълен размер възложените им разходни отговорности. И това касае колеги, най-вече малките общини, където техният дял е доста голям част от общия брой на общините в България, които имат голям относителен дял на субсидиите в бюджетите си. Представете си какво става – поемат се отговорности, провеждат се конкурси по Закона за обществените поръчки, изпълняват се проектите и когато трябва да се разплащат общините, те не са в състояние да се разплатят. Това резервира кандидатите за обществените поръчки и остават на практика нереализирани проектите в тези общини и мизерията – все по-голяма. Затова апелирам за разбиране и за подкрепа на предложените от мен текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
След почивката думата ще има господин Николов, след него господин Жотев.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието с дискусията на второ четене на бюджета за 2005 г., чл. 10.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наскоро гледах един американски екшън. Част от действието се развиваше в Албания, в Тирана. С изненада обаче открих, че филмът е сниман в София. Дотам я докарахте, че за тези три години и половина да заприличаме на градовете от слабо развиващите се държави.
София като столица на България се нуждае от по-различно отношение, а вие извършвате умишлено, бавно, но болезнено умъртвяване на града. За депутатите от страната София не им е грижа, въпреки че сега те ползват този град и то добре го ползват. Но 55 човека са родени в София. Двадесет и седем от тях са от управляващите. Още толкова живеят постоянно в града и тези хора смирено гледат как се подиграват със столицата ни.
Аз не мога да се примиря, защото вие извършвате грабеж, взимайки парите на софиянци. Имам предвид това, че данъкът на софиянци за физическите лица е над 400 млн. лв., а се дават само 134 млн. лв.
Аз разбирам, че трябва да се поддържат и другите общини, и това при нашето правителство беше правено, но беше отделяно и за развитието на инфраструктурата на София. А София вече се задъхва. Автомобилните задръствания, в които и вие участвате активно с вашите лични или служебни автомобили, са вече ежедневие. Нищо сериозно за инфраструктурата не е направено, откакто дойдохте на власт.
Затова предлагам преотстъпените данъци от Закона за облагане доходите на физическите лица да се увеличат с 50 млн. лв. за Столична община, които да бъдат използвани за капиталови разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Присъствам вече на приемането на девет бюджета и съвсем разбираема е загрижеността на народните представители да правят предложения за общините, от които са избрани. Още по-разбираемо е кметовете на тези общини, независимо от политическата им украса, да желаят да реализират определени проекти за общините си, които ще подобрят и положението на техните общини.
И ние, като изразители на тяхната воля и на волята на хората, които са ни изпратили тук, естествено е да правим такива предложения. Но по-разбираемо беше и по-нормално би било, ако преди да се предложат, особено в чл. 10, и за капиталови разходи, и за допълващи субсидии, и за преотстъпените данъци да се беше намерил по-голям консенсус между кметовете на общините, защото те са най-близо до собствения си народ, който ги е избрал, и българското правителство в лицето на финансите.
Още вчера имах възможността донякъде да обоснова моето предложение, което е свързано преди всичко с това, че в Пловдив- град има много сериозен проблем със здравеопазването. По-скоро бих казал с финансирането на здравеопазването. И тъй като още в начална фаза стойността на услугата, която се заплаща и от Здравната каса, и от Министерството на здравеопазването от 1 януари тази година е с необвръзка, всичко това се трупа на самата община. В резултат на което всяка една общинска болница всяка година трупа недостиг на финансови средства, независимо от опитите на кметовете да реформират и да трансформират общинското си здравеопазване.
От друга страна, независимо, че здравеопазването е и приоритет на самото правителство, то явно се грижи само и единствено за тези, които са на държавна издръжка. В резултат на което се взима решение на Министерския съвет с постановление и се покриват разходите на държавните болници. Но на кой остават общинските? Общинските остават естествено на абсолютно всички жители на общината и на самите кметове. Защото явно с тази политика правителството има желание самите кметове да се явят едва ли не като ликвидатори на общинските си болници. Което естествено за един голям град не може да стане, защото този град не само че обслужва жителите на град Пловдив, а обслужва жителите и на област Пловдив, и на област Смолян, и Пазарджик, понякога и Стара Загора. Така че всичко това идва от грешната аритметика.
За останалите общини – Асеновград, Калояново, Стамболийски – всичките предложения, които съм направил под формата на промяна на финансирането в посока на завишаване, за някои от тях са свързани с неразплатени разходи, които се трупат в продължение на годините, за някои от тях са свързани с обекти, важни за населеното място. Колеги, едно нещо трябва да е ясно – никой от тази трибуна, нито кмет, ще иска повече средства за неща, които не са нужни за общината му. След като ги иска, нормалното е ние да направим така, щото те да ги получат – колкото може повече.
С най-голяма изненада, а още повече се изненадвам, че председателката на Комисията по бюджет и финанси в момента отсъства, вчера установих, че тя си е позволила между първо и второ четене да направи една трансформация, специално за проект, спечелен от една община в моя район по програмата ИСПА – да вземе половината средства с гласуването на комисията. Проектът е спечелен и е за изграждането на депо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли ограничение във времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Как да няма?! Пет минути! На второ четене сме. Моля Ви да привършите Вашата мисъл.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Моята мисъл, колеги, е да не подкрепите предложението на Димитър Пейчев и Нина Радева, което пренасочва 2 млн. лв. от проект на ИСПА към изграждане на депо, в което определено има интереси наш колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение, за да обоснова нашето предложение заедно с народните представители Любомир Пантелеев и Тодор Бояджиев за увеличение на капиталовите разходи за общините от Бургаска област. Нашето предложение е да бъдат увеличени с около 1,5 млн. лв. сумарно за всички общини. Изхождахме от 50-процентно увеличение за всяка община. Мотивите са свързани главно с хроничния недостиг на средства за общините за поддържане на инженерната инфраструктура, особено по Черноморието поради натовареността през летния сезон.
С удивление видях, че между първо и второ четене капиталовите разходи на всички общини са разпределени по новата методика, която е приета – предложение на група народни представители от ДПС, с което практически нашето предложение частично е изпълнено за малките общини, но капиталовите разходи на община Бургас са орязани тотално. От 1 млн. 400 хил. лв. в момента се предлагат 700 хил. лв. Не само че не се приема нашето предложение, но между първо и второ четене разходите на община Бургас са намалени, повтарям, с около 700 хил. лв., и сумарно за всички общини с около 300 хил. лв. за Бургаска област.
Тази нова методика явно повече отчита интересите на малките общини, но големите градове – центрове на общини, са засегнати изключително много. Известно е, че инженерната инфраструктура, пътищата във всички големи градове са изключително тежки. Би следвало да има известен корекционен коефициент за големите градове. Виждам, че между първо и второ четене на всички големи градове практически са намалени капиталовите разходи.
Тази методика не отчита и един друг проблем. Населението в общините от Черноморието през лятото се увеличава фактически три пъти. Това натоварва инженерната инфраструктура и би следвало да бъдат заделени допълнително средства за тези общини.
Между първо и второ четене с изненада и учудване виждам, че е премахната колона № 8 в бюджетите на общините, където се фиксираха капиталовите разходи на общините, отделени за образование. Според мен това беше една положителна стъпка на управляващото мнозинство и на правителството, което с фиксирането на капиталовите разходи за образование гарантираше, че тези средства ще отидат именно там – за ремонт на училищната база, за модернизация на учебните кабинети. Тази стъпка на правителството до известна степен кореспондираше с обявеното намерение, че образованието е приоритет на този бюджет, на това правителство, на това мнозинство. С премахването на фиксирането на капиталовите разходи за образование в общините практически се показва, че това е бил само един популистки ход на правителството и особено до приемането на бюджета на първо четене.
Мисля, че сега при гласуването управляващото мнозинство има възможност да коригира това свое действие и да покаже, че мисли за образованието не само в страната, но и за общините, независимо, че от 85 млн. лв. – или 75 млн. лв., не си спомням – едва 33 млн. лв. бяха заделени за общините, като се има предвид, че съотношението между държавни и общински училища е 1:3 в полза на общините, а разпределението на капиталовите разходи е едва 40% за общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Танков. Благодаря Ви.
Има думата господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, чудя се защо през последните месеци, когато излизам на трибуната, малко преди това финансовият министър напуска. Дали защото днес преди няколко часа Международният валутен фонд обяви, че се оттегля от България, замразява споразумението, основно отговорност за което имат финансовият министър, неговият екип, Министерският съвет и премиерът?!
Една от основните забележки на Международния валутен фонд е лошо разработена разходна част на бюджета. Тъкмо по разходната част, след като пропуснахме вчера да направим по-добър бюджет по отношение на приходната част, аз искам днес да спра вашето внимание.
Позволете ми в самото начало да подкрепя предложението, което току-що направи господин Танков от името на народните представители Пантелеев, Танков и Бояджиев, и да присъединя своята молба да се подкрепи тяхното предложение.
На стр. 78 от доклада аз бих искал да говоря по последния ред на нашето предложение, тъй като то е в няколко части и не бих могъл за пет минути да обоснова необходимостта от това предложение. В раздел за област Бургас предлагаме да се добави канализация на жк “Меден рудник” – Бургас, проект от 2003 г., който трябва да се реализира до 2006 г., като увеличението да бъде 1 млн. 200 хил. лв.
Спомняте си, уважаеми колеги, как преди няколко месеца в парламента беше формирана комисия, която да провери как се изразходват средствата по програма ИСПА в министерството, оглавявано от господин Церовски. Комисията недвусмислено показа, че има неусвояване и то скандално неусвояване на средства по програма ИСПА на Европейския съюз.
Връзката между програма ИСПА и нашето предложение е, може да се каже, пряка. За да се довърши изграждането на пречиствателната станция в “Меден рудник” – това е квартал с над 70 хил. жители, е необходимо преди това да се изгради канализацията. Защото просто не е логично да се гради пречиствателна станция, след като няма канализация. В навечерието на новия век много хора в този квартал нямат канализация. Обектът е започнат отдавна, средства по програма ИСПА са налице, но те не могат да бъдат усвоявани, забавя се тяхното усвояване, просто защото няма възможност, няма средства за изграждането на канализация на ж.к. “Меден рудник”.
Проблемът на този бюджет в разходната му част е именно това, че се направиха предложения най-вече от Новото време, които просто взимат 100 млн. лв., без да е ясно за какво ще се изразходват. Същевременно нашето предложение визира конкретен проект, започнат отдавна, за чието довършване са необходими 1 млн. 200 хил. лв. Питам ви, колеги, защо е необходимо да се заделят 100 млн. лв. или 70 млн. лв., след това някой да подготви стратегия за развитие на образованието, след това да я вкара тук в парламента - съмнявам се дали това ще бъде този парламент в оставащите му 5-6 месеца – и ако евентуално се одобри тази стратегия, да се търси начин как да се изразходват тези 100 млн.лв.? Не е ли по-добре да се вслушаме в тези предложения, независимо откъде идват - от опозиция, от управляващи. Нека управляващите да не бъдат глухи и неми за предложенията, които се обсъждат тук вече трети ден, а конкретни проекти в инфраструктурата за подобряване на екологията, където нашата страна има конкретни ангажименти, разписани по срокове до приемането ни в Европейския съюз, да получат зелена светлина. Във връзка с това, уважаеми колеги, аз моля за вашата подкрепа за “Меден рудник” да бъдат осигурени допълнителни 1 млн. 200 хил. лв. за изграждане на канализацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има думата народния представител Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След широко прокламираната финансова децентрализация, след големите хвалби на правителството как развиваме приоритетния отрасъл “Туризъм” и как привличаме чуждестранни инвестиции с изненада виждаме, че в Бюджет 2005 субсидиите за българските общини, особено в частта за капиталови разходи, са толкова мизерни, че на практика лишават общините от възможност за инвестиране в инфраструктурата и подобряване на жизнената среда. Много от общините дори не могат да кандидатстват по проекти, тъй като изискването за собствено участие е непосилно за тях.
Финансовият министър отчита увеличение на субсидирането на капиталови разходи спрямо 2004 г. на българските общини. Истината обаче е, че за тази година при приемането на бюджета за 2004 г. те бяха толкова намалени, че сегашните нива не могат да се сравняват или почти достигат тези от 2003 г. И всичко това на фона на увеличаващата се с повече от 10 хил. души държавна администрация за последните 3 години, както и за увеличената издръжка на държавната администрация с повече от 330 млн. лв. за тази година.
Само след две години, през 2007 г. българските общини ще имат възможност да усвояват повече от 1 млрд. 500 млн. евро по европейски програми. И аз питам къде са средствата в Бюджет 2005 за повишаване и изграждане на нов капацитет на всяка една българска община за усвояване на тези пари? Или може би ще разчитаме на капацитета и опита в това отношение на министър Церовски?
Истинската политика и ясно заявената политика е разписаната политика, а вашата ясно заявена политика, разписана в Бюджет 2005 към българските общини, е политиката на отслабване на местното самоуправление. Ясно е защо е такава – резултатите от местните избори миналата година са причина.
Всъщност средствата на българските данъкоплатци, от които лишавате българските общини с Бюджет 2005, ще бъдат харчени демонстрационно, разбира се, с царското благоволение на местния партиен секретар-координатор и местния депутат. Отхвърляйки моето предложение за допълнителни субсидии за общините от област Велико Търново, вие лишавате гражданите на област Велико Търново от следното: господин Тошев каза за обезманганителната станция в Свищов – много сериозен проблем, десет пъти нормата е по-висока. Откакто вие сте управляващи, този проект е спрян, нито една година няма финансиране, поне частично, каквото имаше предни години. За улици, за водопроводи, за канализационна мрежа във всички общини въобще да не говорим! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За реплика – заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Йорданов, виждам от Вашето изказване, че Вие не сте разбрали политиката на правителството, която личи от бюджета, а ние във Видинско сме разбрали тази политика и в един столичен ежедневник на 30 страница днес тя е отразена. Има 11 кмета и областен управител, влизат в “Биг брадър”, все един печели сумата от 200 хил. лв. и ги използва за проекти за съфинансиране. Явно това е политиката на правителството: “Скъпи кметове, скъпи органи на местното самоуправление, търсете собствени приходи чрез участие в “Биг брадър”!” Това е политиката на правителството и аз не знам защо вие се учудвате. Може би и във Велико Търново ще трябва да работите по този почин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За дуплика – заповядайте господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин Миков, не е важно аз дали съм разбрал правителствената политика или не съм я разбрал, важно е гражданите на Свищов да разберат, че няма да имат чиста вода за пиене. Важно е гражданите на Горна Оряховица да разберат, че няма да има колектори за Горна Оряховица и за Долна Оряховица и ще продължат да копаят дупки в дворовете си за мръсния канал. Важно е да разберат в Полски Тръмбеш, че в с. Петко Каравелово няма да има отводнителна система за половината село, където дворовете се наводняват. Важно е в Сухиндол да разберат, че улиците ще продължават да са като след война. Важно е да разберат в Златарица, че уличната им мрежа ще прилича на окопи. Важно е в Лясковец да разберат, че водопроводът няма да бъде подменен. Ето това е важно за хората!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме дискусията.
Има думата господин Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да правя анализ на отпуснатите капиталови разходи за общините, тъй като времето е недостатъчно. Тази игра с капиталовите разходи ще продължи, докато общините не получат наистина финансова самостоятелност, т.е. докато финансовата децентрализация не бъде завършена и те ще разполагат с достатъчно финансови средства, за да си правят собствени програми, които да финансират от собствените приходи.
Всичко останало е игра на думи и винаги ще има субективно насочване на средства, които според мен, особено тази година в първото шестмесечие ще бъдат използвани и ще бъдат включени в предизборната програма на управляващото мнозинство. Това отсега е ясно.
Моето предложение е свързано с две искания:
Едното искане е мотивирано от предложение на Националното сдружение на общините в България – в чл. 10 да отпадне ал. 2.
Искането е да бъдат предоставени на общините 100% от определените суми за обща допълваща и целева субсидия за капиталови разходи, тъй като те са длъжни да изплащат в пълен размер възложените им разходни отговорности, а не да изплащат част от тях. Това ограничение влияе най-много на най-бедните общини, които имат голям относителен дял на субсидиите в бюджета.
Смятам, че това искане е обосновано и трябва да бъде подкрепено.
Второто ми искане е свързано с конкретен случай в община Пазарджик. Там единственият мост, който свързва двата бряга на реката, и по който тече целият поток от високопланинския район – Велинград, Пещера, Брацигово, Батак, Септември, Белово, в момента преминава през този мост, който отдавна е извън всякакви експлоатационни норми. Оценката за състоянието му е, че всеки момент част от моста може да поддаде и вероятно, дано не се случва, тогава ще бъде финансирано по линия на средствата от природни бедствия и аварии. Смятам, че е по-добре това да бъде предотвратено и изграденият вече мост, тоест вторият мост на р. Марица и за който искам тези 2 млн. лв., да бъде завършен, като там има още малко по завършването на конструкцията и да бъде свързан с инфраструктурата, т.е. с пътищата от единия и от другия бряг на реката.
Може би сумата е голяма, но особено като се види изпълнението на бюджета - всички народни представители бяха единодушни, че ще има отново преизпълнение, аз вчера само по едно перо ви казах, и го аргументирах според мен доста убедително, че там ще има преизпълнение от 50 млн. лв. нагоре и се надявам, че Министерство на финансите в следващите месеци ще намери възможности специално за такива обекти, които не са някаква приумица на местната администрация на общината. Става дума за едно съоръжение, което е пред срутване и алтернативното съоръжение трябва да бъде завършено, за да може да поеме този поток.
Общината е готова да участва в довършването със собствени средства, но според мен една голяма част от финансирането трябва да бъде поета, и то през тази година. Затова се надявам, че предложението ми ще бъде подкрепено. Ако не, ще трябва да предизвикаме обществен протест срещу невъзможността този мост да бъде завършен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има думата за изказване народният представител Петър Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз се радвам, че господин министърът е в залата, тъй като става дума за един от градовете в държавата, който в никакъв случай не е в тежко финансово положение. Не бихме могли да кажем, че градът е в разруха. Точно обратното, това е един от най-красивите градове, най-проспериращите градове и при тази ситуация аз ще искам пари за този град!
Аз се радвам, че министърът е тук, защото познава добре света, познава особено добре градовете, където са разположени туристическите дестинации и какво е състоянието с тези градове.
Според мен, говорейки за Варна, не бихме могли да работим по философията, която беше спомената тук за голяма моя изненада от народни представители от десницата, които говорят за справедливост при разпределянето на парите за общините, че общините имат различни конкуренти, общините имат различни обществени функции и от тази гледна точка не бихме могли да сравняваме примерно Варна дори с Пловдив! Пловдив не е конкурент на Варна! Конкуренти на Варна са международните туристически столици. От тази гледна точка, ако говорим за Варна и за нейните потребности, и ако искаме Варна действително да бъде добра туристическа дестинация, този подход по един и същи начин да даваме на Елхово – нямам нищо против Елхово, и на Варна – просто не е сериозен.
Няма я икономическата министърка, която разви една според мен правилна философия - когато имате сериозен чуждестранен инвеститор, да кажем голям инвеститор, който инвестира над 100 млн. лв., държавата пое ангажимента да му направи инфаструктурата и специално административно обслужване.
Господин министърът има и лични интереси в туристическия бизнес и знае колко пари се изляха край Варна. Значи, може ли край Варна да излееш милиард долара инвестиции, да направиш едни прекрасни, частни оазиси и като излезеш от този прекрасен частен оазис да попаднеш на държавната пустиня и да няма пътища! Това е абсурдна ситуация! От тази гледна точка призовавам, когато говорим за нашите туристически дестинации – не е въпросът само за Варна, само за Бургас, това са и Банско, това са всички центрове на нашия туризъм, от които държавата се хвали, че е получила 3 млрд. през тази година, да се сетим, че тези пари не идват на празно място. Не може да се отнасяме като към пустинята и да кажем: “Там е важно да видите пирамидите, а как ще стигнете до тези пирамиди няма никакво значение”.
От тази гледна точка е нашето и от почти всички народни представители предложение. Използвам случая да благодаря на народната представителка от НДСВ Анелия Атанасова, която се присъедини към подписката. Тя е единствената, която я подкрепи от управляващото малцинство. Иначе само депутатите от опозицията подкрепиха това предложение: на Варна да се дадат пари преди всичко за два доминиращи екологични проекта – кв. “Виница” и кв. “Галата”. “Виница” мърси курорта “Св. Константин и Елена”.
Ако искате да има туристи и те да нямат неприятни преживявания и после да ги описват по западните телевизии, дайте да помогнем – сумите за държавния бюджет никак не са големи, никак не са тежки. Общо на Варна й трябват около 11,5 млн. лв., за да реши тези два извънредно важни екологични проекта.
Затова призовавам и господин министърът да се намеси, и колегите да се намесят – това не е отстояване на местни интереси. Мисля, че това са републикански интереси и ако се отнасяме с уважение към интересите на България, би трябвало да осигурим този ресурс за Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата народният представител Валентин Василев. Господин Василев, заповядайте.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министре! Възползвам се правото си да защитя предложенията, които съм направил, а те са свързани с това да бъдат увеличени капиталовите разходи, които ще бъдат, дай Боже, гласувани и подкрепени за отделните общини в Плевенска област.
Какви са мотивите? Мотивите са, че наистина тези пари и тези средства са нужни във всички тези общини – и в община Червен бряг, и в община Гулянци, в община Кнежа, в община Плевен – да не изброявам всичките, тъй като тези общини безспорно имат проблеми, свързани с инфраструктурата, проблеми, които не могат да решат от целевата субсидия, която се предоставя от страна на правителството, както и от самостоятелните приходи, които имат.
Смятам, че може да се обърне внимание на това, защото в крайна сметка решаването на капиталовите въпроси, на инфраструктурата са въпроси, които са свързани с ежедневието на хората, които живеят там. И вместо в края на бюджетната година Министерският съвет с постановление да разпределя по усмотрение и по свое лично виждане, и по симпатии на отделните общини в България бюджетния излишък, който е бюджетен излишък, направен от приходите от целия български народ, и да бъдат облагодетелствани само отделни общини, както сме свидетели на последното постановление на Министерския съвет, където само определени региони ще изконсумират 25-30 млн. лв. за сметка на други общини. Затова ние смятаме, че трябва да се намери начин да бъде подкрепено това наше предложение, както и на другите колеги – да се завишат капиталовите разходи на общините. Не става въпрос за 100, за 200 или 500 млн. лв. в Плевенска област, става въпрос за около 350-400 хил. лв. Ние знаем, че те не могат да решат проблемите, но все пак частично може да се демонстрира не само воля, но и да се помогне на тези общини.
В противен случай изпадаме в положението, което преди малко коментираха колегите – между първо и второ четене на вечерни заседания на комисиите някой си съвсем случайно пропуснал нещо, ощетил една община и прехвърлил 2 млн. лв. в друга община за сметка на някого, което си е чист лобистки текст и което е недопустимо, господин министре. Аз очаквам Вие да вземете отношение по това, което споменаха колегите, как го възприемате, одобрявате ли го. И ако не се оттегли това предложение, на което станахме свидетели, аз смятам, че председателят на Комисията по бюджет и финанси просто наистина трябва да бъде отстранен от комисията, защото това става смешна работа и прецедент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма желаещи за реплики.
Има думата за изказване народният представител Любомир Пантелеев.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Всички видяхме, че докладът за второ четене на бюджета и съпровождащите го, меко казано, перипетии, представляват един театър на абсурда с трагикомично съдържание. Аз дълбоко се съмнявам, че съставителите на този доклад и управляващите съзнават какво всъщност вършат и по-специално в частта за общините. Ако това, което беше записано при първото четене, имаше някаква логика и това беше логиката на мизерията, която се налагаше – свързването на двата края с големи трудности, то във второто четене вече са настъпили едни невъобразими каши, които едва ли могат да бъдат обяснени с някакъв разум и здраво рационално мислене.
От картината, която виждаме за Бургаска област, след заседанията на многоуважаваната комисия, в частта на бюджета и субсидиите за общините, се вижда, че на места се подхвърлят трохи – слава Богу, благодарение на една нова методика, малките общини ще вземат по няколко трохи повече, и това е хубаво. Аз го адмирирам, но нещата не свършват с това. Когато става дума за големи общини от калибъра на Бургас, да речем, там тактиката е някаква безогледна, безразборна, и, бих казал, умишлена сеч. Оставам с впечатлението, че управляващите за нещо си отмъщават, тъй като няма никакъв резон да даваш субсидия от 1 млн. 400 хил. лв. и между двете четения да отрежеш от нея 800 хил. лв. Това и без друго е капка в морето с това, което се дава на град и община с такова значение и такъв принос в националната икономика, включително и пълненето на бюджета – милион и кусур, и изведнъж след това два пъти и повече да намалиш тази сума. Пак казвам, според мен това не е недоразумение, а става дума за едно трайно, субективно и глупаво отмъщение, неизвестно по какви причини. Ще се опитам да ги разгадая в оставащите дни до Нова година дни.
Ние бяхме направили – това също е рядък прецедент, предложение не да бъдат намалени тези суми, а да бъдат увеличени с около 2 млн. лв. за екология, за завършването постъпателно и поетапно, разбира се, на пречиствателната станция в Бургас, в кв. "Меден рудник" и, разбира се, още две по-малки пречиствателни съоръжения в още два квартала на града. Това предложение беше подписано от народни представители от всички парламентарни групи, в т.ч. и от трима души от НДСВ. Имаше специална среща. Аз мисля, че се получи един рядък консенсус. Какви са били причините колегите да подпишат, това аз не зная, но така или иначе имаме факта с техните подписи. И грубото пренебрегване на тази воля, която няма само измерения в местния патриотизъм, а в същността й седи една дълбока нужда, за която говори и господин Димитров. И въпреки това тези пари бяха отрязани.
Нашето предложение тепърва ще бъде гласувано и аз ви моля да го подкрепите, но досега 800 хил. лв. от тези, които получаваше Бургаската община, са изтекли в друга посока. И проблемът не би бил чак толкова по-голям, ако в рамките на Бургаска област субсидията за капиталови разходи оставаше поне същата, каквато е в началото и това, което се дава на малките общини, се компенсираше с намалението за Бургас. Нищо подобно обаче не е станало. Сумата, общо за всички бургаски общини от областта, е намалена с 300 хил. лв., а за други области е увеличена. Каква е логиката, какъв е смисълът на тази редукция, за нас остава неясно. Още повече, че ние разбираме, че има изостанали общини, че те трябва да получат повече пари, но тази методика, която е въведена, не отчита нищо. Целият трафик за Черноморието минава през Бургас. Става дума за инфраструктура. Населението в областта през лятото буквално се удвоява.
Ето защо, уважаеми колеги, моля и настоявам да променим само това, което е възможно да се промени и е свързано с нашето предложение за екологичните обекти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Има думата за изказване народният представител Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Започваме много важна част от дебата. И, разбира се, естествено е аз да говоря като представител на Варненския избирателен район. Мисля, че това, което ще кажа, е валидно и за много други общини.
Искам предварително да започна с това, че благодаря на заместник-министъра на финансите господин Ананиев, който отдели време за една среща с варненските народни представители, с оглед на това по някакъв начин да се реши въпросът. Разбрах от кмета на община Варна, че и министър Велчев е имал среща с него.
Няколко народни представители сме подписали това предложение между двете четения на Закона за държавния бюджет. Основният ми мотив е, че за община Варна срещу екологични проекти има числото “0” лева. Нула лева е нещо, което за мен е необяснимо. Кметът на града на втората среща изрази мнението, че нула лева за екологични проекти било във връзка с това, че водното дружество във Варна се подготвя за концесиониране. Тоест очаква се най-вероятно от концесионера да отдели инвестиции за тези два екологични проекта, в които има много налети пари назад в годините – за Виница и за Галата.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че министър Церовски с премиера точно по отношение на тези екологични проекти буквално преди две години или може би малко повече от година и половина направиха една много сериозна PR-акция във Варна – рязаха се ленти, откри се един път до “Златни пясъци”. Тъй като има свлачищен район и не се отделят допълнително пари за канализацията, отново свлачището е активизирано. Аз не искам тук да припомням тези пари за чешмичките, за храмовете. Само да отворя една скоба – една срамна картина: във варненско село в лявата част на вратата на храма една жълта табелка, на която пише, че правителството на НДСВ е отделило средства. Значи не може да има за екологични проекти за община като Варна – нула лева, а милиони да се отделят за тези така наречени демонстрационни проекти.
Тук няма да спестя критиките си към кмета на гр. Варна, към община Варна, към администрацията. Аз лично останах с впечатлението, че не е достатъчна комуникацията между Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите и ресорният заместник по финансите на община Варна. Аз лично си мисля, че до голяма степен има вина и кметът на общината. Защото чух на тези две срещи, че редица срещи с Министерството на финансите са правени, някаква преписка е вървяла, но в края на краищата обаче в срещата със заместник-министъра на финансите аз чух друго. Министерството на финансите не е получило от Министерството на околната среда и водите съответни пари за тези екологични проекти. Обаче топката е пак в терена на правителството. Аз недоумявам как може да липсва комуникация, особено по Закона за бюджета, между отделните министри. Това до голяма степен, ако не оневинява община Варна, до голяма степен хвърля и вина върху комуникацията вътре в правителството.
Тоест искам да спомена, господин министър, че не само в Министерството на финансите е грешката. Казвам го в този смисъл и го казвам добронамерено. Тоест до голяма степен трябва да се търси вина и в съответните общински администрации, че вероятно недостатъчно са работили за тази комуникация.
Завършвайки, господин председателю, искам да помоля да бъде подкрепено нашето предложение поне в раздела “Екологични проекти”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата за изказване народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да обоснова нашето конкретно предложение, искам да отбележа, че съвсем нормално е при огромните потребности на общините да има толкова много предложения по чл. 10. Естествено е, че в условията на ограничен ресурс и огромни потребности ще има много предложения и те не всички могат да бъдат удовлетворени. В същото време обаче, точно когато се вземат решения в условията на ограничен ресурс да се разпределят субсидии целево за отделни обекти, трябва да има съвършено ясни критерии за подбора на тези обекти.
Аз твърдя, че в подготвените списъци, приложения с обекти за целево финансиране съществуват такива обекти, които могат категорично да бъдат атакувани от гледна точка на тяхната ефективност и приоритетност. Затова ми се струва, че е много важно не формално да се отхвърлят всички предложения, които са направени в момента, а наистина да се направи преглед на тяхната целесъобразност от гледна точка на ясни приоритети. Ако трябва, да се направят съответните изменения в приложенията, а защо не да се увеличи и сумата за целево субсидиране. Това на този етап е и нашето предложение – да увеличим общата целева субсидия за капиталови разходи на общините с 3 млн. 200 хил. лв. Това предложение се формира от четири конкретни обекта.
Първият обект е канализацията на колектора на гр. Габрово, за който считаме, че за следващата година абсолютно е необходима една сума от порядъка на 400 хил. лв., за да продължи изграждането на колектора, тъй като Габрово е един 70-хиляден град, който има пречиствателна станция, но в момента тя не работи с пълно натоварване, защото цял един квартал е откъснат от нормалното пречистване на водите. Колекторът се израждаше тази година и по неизвестни причини през следващата се прекратява неговото финансиране.
Вторият обект е пречиствателната станция за питейни води, за която ние предлагаме да бъдат отделени 1 млн. 200 хил. лв. с мотиви, че тази пречиствателна станция се изгражда вече десет години, че Трявна е един град с чудесни перспективи в областта на туризма, но с изключително ниско качество на питейната вода. Съвсем ясно е, че не бихме могли да развиваме адекватен туризъм, ако ние нямаме нормално качество на питейната вода. Това е планински град с чудесни условия от гледна точка на възможностите за водоснабдяване, но пречиствателната станция е абсолютно задължително необходима, още повече, както подчертах, вече десет години се изгражда и по неизвестни причини за тази година не се отпуска нито лев.
Третият обект е Мирково, за който залата беше свидетел на въпросите, които поставихме пред министъра на околната среда и водите и на министъра на регионалното развитие и благоустройството за това, че едно село от 2000 души пие вода, която не оттоваря даже на качествата на вода за поливане, което е абсолютно недопустимо.
За общината предлагаме субсидия от 400 хил. лв. за изграждане на мобилна пречиствателна станция. Това е възможно най-евтиният вариант. Знаете, че една пречиствателна станция за такива населени места струва от порядъка на няколко милиона лева, но може да се намери и по-разумно решение. Точно такова предлагаме ние.
И последният обект е канализацията на Меден рудник, за който моят колега Петър Жотев вече говори.
Не може да бъде прекратено строителството на тези четири обекта през 2005 г., но те в момента не се предвиждат в нито един от разделите на бюджета. Затова аз предлагам с огромно внимание да се отнесе Министерството на финансите както към това предложение, така и към някои от другите предложения, които имат съвършено разумни аргументи, и да бъде направено възможното да се увеличи целевата субсидия за общините – в конкретния случай с 3 млн. 200 хил. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има думата за изказване народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няколко народни представители са направили, господин председателю, предложение по ал. 2 на чл. 10, тоест, тук не става дума за искане на допълнителни средства за капиталовложения или преразпределението им, а за начина, по който се разходват разчетените в бюджета средства. Както виждате, господин председателю, в последните текстове, които са отразени като предложения на народните представители преди текста, който комисията предлага като окончателен и народният представител Панайот Ляков, и народният представител Александър Маринов са предложили ал. 2 да отпадне изцяло.
Моето предложение предвижда не изцяло отпадане на ал. 2, а на онази част от текста, която засяга капиталните вложения, само изразът “и целевата субсидия за капиталови разходи”.
За какво по същество става дума, господин председател? Тази ал. 2 разпространява и върху разходите на общините общото правило, което няколко години присъства в законите за бюджета – на първостепенните разпоредители с бюджетни средства да се дава възможност да харчат до 90% от разчетените в бюджета суми и в зависимост от това дали се спазва крайното салдо на бюджета в съответния период от втората половина на годината, четвърто тримесечие, и им се дава възможност да разходват остатъка при положение, че не се нарушава салдото. Това е едно удобство за правителството, за Министерството на финансите от гледна точка на една застраховка срещу евентуално неблагоприятно развитие на изпълнението на бюджета, да има един резерв. Това е част от резервите, които се включват в бюджета.
Кога беше оправдано поначало предвиждането на такъв режим? Когато инфлацията беше с доста по-високи темпове – това бяха първите години след 1997 г., когато имаше сериозен инфлационен риск, когато едно правителство трудно предвиждаше как точно ще се развие изпълнението на бюджета и беше правомерно да остане такава норма. Тя обаче се съхрани и вече се възпроизвежда без особен дебат като нещо, което повече или по-малко се разбира от само себе си, което поначало заслужава да се прецени.
Моето предложение е от този режим да отпаднат капиталовите разходи по простата причина, че те по своето естество са очевидно качествено различни от текущата издръжка – било за заплати, било за други текущи разходи. Всяка община би трябвало да има възможността да договаря, да планира пълния обем на разходите, които са разчетени, още в началото на бюджетния период, ако не преди неговото настъпване, защото, както разбираме, това са решения, които не могат да се взимат на части.
Струва ми се, че тези 85 милиона целеви капиталови разходи, предвидени по бюджета, би трябвало да бъдат извадени от тази обща сума на разчетения резерв във времето и да бъдат предоставени, да бъдат наясно общините, че от самото начало на бюджетния процес разполагат със 100% от тази сума за реализиране на капиталови обекти. Мисля, че това е нормално и логично от гледна точка и на естеството на разхода, и на състоянието на предсказуемост що се отнася до изненади от гледна точка на инфлация или други непредвидими фактори.
Бих бил благодарен, господин председателю, ако от Министерството на финансите биха споделили до каква степен едно такова изваждане на капиталните разходи би представлявало според тях въвеждането на прекалено голям риск и непредсказуемост в изпълнение на бюджетната програма през годината и не считат ли, че подавайки ръка на общините в този случай биха могли да бъдат още по-взискателни по отношение на общините що се отнася до спазване от страна на кметове, на общински съвети, на другите изисквания, на които Министерството на финансите разчита.
Така че моля Народното събрание да подкрепи и предложенията на колегите изцяло за ал. 2 и, в краен случай, най-малкото предложението за изваждането на капиталовите разходи от общия режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждайки окончателния вариант, който комисията ни предлага за чл. 10, виждаме някои решения и промени, които касаят и предложения, приети в чл. 13. Затова ви предлагам да обединим дебатите по предложенията по чл. 10 и 13, за да може да се вземе конкретно решение по тези числа. В противен случай – ако приемем чл. 10 както сега е предложен, предварително ще решим, че сме приели някои предложения от чл. 13. Надявам се, че тази процедура ще я приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има различие между предложението да се води общ дебат и това да не се гласува чл. 10, а чл. 13, а след това да се върнем на гласуване на чл. 10.Това са абсолютно различни неща. Господин Мутафчиев иска от средата на дебата нататък да го обединим. Как да го обединим, когато са се изказали около 20 народни представители само до член... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Това е друго. Нека да приключи дебатът по чл. 10, ще гласуваме процедурното предложение да се отложи гласуването до гласуването на чл. 13.
Наистина, господин Мутафчиев, добро беше предложението, признавам.
Заповядайте за изказване, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, господин министър! По т. 10 ще говоря във връзка със завишаване на бюджетите на малките общини и то по-специално за една от тях. Както споменах и вчера, така и днес, животът в тези малки общини зависи изключително много от средствата, които се отпускат от държавния бюджет за съответната община. Това не са средства за администрация или разходи. Моето предложение е за увеличаване на капиталовите разходи. Предложението ми е особено за частта за образованието. Надявам се, че Новото време, след като иска 100 млн. лв. за образованието, ще подкрепи тези 200 хил. лв. именно в частта “Образование, капиталови разходи за образованието”. Това е една конкретика за тези 100 милиона, които така или иначе не е ясно как ще се разпределят до днешна дата – ще има някаква стратегия …
Друг е въпросът дали един бюджет трябва да залага такива основни показатели, че някакви си пари може би някога някъде ще се разпределят по някаква си система.
Основанието за моето предложение за повишаване на капиталовите разходи на община Борован с 200 хил. лв. е, че в рамките на изтеклата една година тази община успя да стабилизира финансово своето състояние. Като се има предвид че …
Моля Ви да чуете това, господин министър! Господин министър, това е към Вас, с Вас говоря!
Говоря за община Борован – защо трябва да се увеличат тези капиталови разходи. В рамките на една година те успяха да стабилизират своето финансово-икономическо състояние. Уведомен сте писмено от общинския съвет, че за периода 2000-2002 г. беше наложен запор върху техните финанси и не можеха да оперират с никакви проекти.

Тоест външното състояние на трите училища е изключително окаяно. Има опасност тези училища да започнат да се рушат и в рамките на следващата година те наистина да станат необитаеми от 15 септември 2005 г.
Става въпрос за едни 200 хил. лв. за три села, които има възможност да се ремонтират и да бъдат оборудвани с компютри. И когато се прави стратегията за тези 100 млн. лв., бих искал това да го отбележите и да се пренасочат средства именно към тази малка община. Защото там на глава от населението децата са запазени изключително добре като ръст на раждаемост и като демографско равновесие.
В този смисъл би трябвало, вече се обръщам и към народните представители, да подкрепите предложението за тази община, за да може децата да се обучават нормално, както всички други в България.
И на последно място, ще ми се да повторя, че ще подкрепя всички предложения да бъдат повишени капиталовите разходи за малките общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
Има думата господин Радослав Илиевски. Заповядайте.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Темата за състоянието на материалната база на българското образование вече битува в над 30% от изказванията по дебатите за бюджета на държавата. Ние не се различаваме в нашето предложение от това, което доминира в тези съдържателни разисквания и предложения на колегите народни представители.
С народния представител Румен Петков сме направили предложение за увеличаване на средствата за капиталови инвестиции в 11-те общини на Плевенска област, които главно и основно са адресирани към подобряване материалната база на училищата в общините на тази област. Вярно е, че тези средства на фона на онова, което се предлага за други инвестиции, са незначителни. Сумата им е някъде около 1 млн. 200 хил. лв. добавка за цялата Плевенска област. Мисля, че това, което се използва като ефектна РR-кампания на колегите от Новото време, с тези допълнителни предложения за заделяне на средства за българското образование, тази сума е съвсем прилична и именно оттам могат да се черпят средствата, за да бъдат удовлетворени крещящите потребности на общините в Плевенска област, и то главно в подобряване, ремонтиране състоянието на училищната материална база.
И на фона на всичко това призовавам колегите народни представители, не само избраните от Плевенския многомандатен избирателен район, а и всички онези, които имат ясното съзнание и отговорно пристъпват към реалните потребности на българската държава и на образователната ни система, да подкрепят това предложение, а не да оставят на произвола на съдбата преразпределянето по някакви неясни логики и схеми на всички онези средства, които вече са заделени по предложение на Новото време. Защото в крайна сметка пилците се броят на есен и да не стане така, че утре някои да се срамуват от това, че са подкрепили завишаването на средствата за образованието и същевременно тези средства не са отишли при техните адресати, а точно обратното, потънали са в джобовете на дребни спекуланти и едри хиени, които имат докосвания до разпорежданията с бюджетните средства.
Надявам се да бъдем подкрепени в това наше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илиевски.
За изказване – госпожа Тоткова. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Би трябвало в края на мандата на едно управление да ни бъде по-лесно да подберем онези обекти, които смятаме, че трябва да бъдат включени за изграждане в предстоящата бюджетна година. За съжаление трудността, специално за мен, а предполагам, че и за другите колеги, при преценката заедно с местните органи на управление кои обекти да бъдат предложни за финансиране през 2005 г., е толкова, колкото беше и при приемането на първия бюджет. И това е така, защото в област Благоевград, в Пиринска Македония, всъщност нищо не се е променило. Просто нищо! Ами, това е! Освен царският кладенец и още няколко такива атрактивни наименования, които на практика дори не представляват и толкова големи обекти, само имената са им такива, на практика нищо не се е променило.
И това е много сериозен проблем, защото решаването на въпросите, което не може да стане изведнъж, би трябвало да става поне всяка година. Както през 2001 г., когато беше започнато решаването на водоснабдяването на селата Бабяк, Юруково и Дагоново в община Белица. Те така си и останаха. А за с. Бабяк става въпрос за 20 хил. лв. Нашата държава четири години не можа да намери 20 хил. лв., за да може да реализира един обект за водоснабдяване на селото. Ако контролните органи си спазват задълженията, селото изобщо няма да има вода.
Затова смятам, че включването на такива обекти е задължително. Защото приоритет за всеки един от нас като гражданин трябва да бъде именно водоснабдяването.
Същите въпроси стоят и в селата Дъбница, Хвостяне и Рибно от община Гърмен, с. Кочен и с. Плетена от община Сатовча. Няма да изброявам повече.
Каквото и да кажа, вие няма да искате да го чуете. Важното е обаче, че това не искахте да го чуете четири години.
В това предложение с моята колежка госпожа Елиана Масева имаме включено предложение за електрифициране на едно село – Горно Осеново в община Симитли. Искаме хората да обработват земята си. Искаме хората да не отиват в града. Искаме те да се грижат сами за себе си. Тези хора в с. Горно Осеново искат да правят това. Но те не могат да го правят, защото просто нямат ток. Е, кой нормален човек в началото на ХХІ век ще може да си жертва живота и да живее в населено място, в което няма ток? Същото е отношението и към с. Осеново, където, за разлика от много други населени места, има много деца. Необходими са 30 хил. лв. за завършване на детската градина. Ние се чудим как да обясняваме на хората закриването на училща, как да се осигуряват компютри, как да се осигуряват автобуси и придружаващи лица. И днес има нещастен случай, описан в пресата. Въпросът е сериозен. Но там, където ги има децата, не искаме да направим нищо, за да могат те наистина да учат и да прекарват по осем часа при добри условия.
В същото време, уважеми господин министър, когато за 30 хил. лв. не се решава водоснабдяването в едно населено място, Вие имате решение за 500 хил. лв. за изграждане на път в местност, в която не живеят хора, няма населени места.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Къде?
РОСИЦА ТОТКОВА: Прочетете Решение № 880 – от Трещеник за Нефтеница. Кому е нужен такъв път там? Туристите могат да ходят и пеша, и по всякакъв друг начин. Запишете го това. Там няма нито едно населено място. Направете на населените места. Не може по този начин да се разхищават парите на хората. Аз протестирам срещу това отношение към проблемите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата за изказване госпожа Тенева.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, колкото повече гледам текста по чл. 10 за бюджетните взаимоотношения на община Пловдив, толкова повече намирам аргументи защо не трябва да подкрепя предложението на комисията за окончателен текст по чл. 10.
Първо, с удовлетворение видях, че е увеличена субсидията за екологични обекти за община Пловдив с 2 млн. лв., че изцяло са удовлетворени исканията на общината за финансиране на северен отходен канал и съоръжения за прехвърляне на отпадъчни води през р. Марица за 3 млн. лв. и на по-малко от една осма исканията на общината за регионална инсталация за изгаряне на болнични отпадъци. В тези 2 млн. лв. за екологични обекти се включва и Заводът за отпадъци в Шишманци. Съвсем отделен е въпросът защо Пловдивската община не е поставила в списъка на приоритетните си обекти този обект от обществен и общински интерес. Но това е въпрос, който ще обсъждаме с общинските съветници и с кмета на община Пловдив.
Какво обаче показват по-нататъшните наблюдения? От м. юни до Министерството на околната среда и водите и от м. август до Министерството на финансите община Пловдив е заявила потребности за финансиране на екологични обекти в съвсем друг размер. Става дума не само за депото за твърди битови отпадъци в Цалапица, става дума още и за южен обходен колектор, става дума за предприятия с депо за третиране на битови отпадъци в Пловдив. На всичко това обаче централният бюджет не отдава необходимото внимание, въпреки че госпожа Радева и господин Велчев са свързани с листата на Национално движение Симеон Втори и Пловдив. А общината казва, че необходимите суми за финансиране на екологични обекти и то не в пълния размер като потребност за подкрепа от централния бюджет, е над 19,5 млн. лв.
Продължавам по-нататък. Комисията по бюджет и финанси практически не подкрепя потребностите на общинското здравеопазване и отхвърля предложението на този етап на колегата Йордан Бакалов. Същите справки обаче, раздадени към Приложение № 5 на раздадения бюджет, показва, че през общинските болници са преминали над 12 хил. болни. Въбще не коментирам критерия "преминали болни", защото това е въпрос, който коментират и критикуват здравните работници от Пловдивската община. Но факт е, че Пловдивската община влиза с изключителна задлъжнялост по отношение на общинското здравеопазване в 2005 г. и от това, което виждаме, няма шанс да излезе от това затруднение.
Какво още ми прави впечатление, гледайки същия този ред на Пловдивската община?
В първоначалното предложение има 1 млн. 607 хил. лв., даже повече от тази сума, за капиталови разходи в общинското здравеопазване. Обаче в резултат на преизчисленията, благодарение на тези нови два милиона, се оказва, че практическото увеличение на бюджетните взаимоотношения на Пловдивската община е малко повече от 1 млн., вместо 2 млн. И ако приспадаме така постепенно другите капиталови разходи по чисто аритметичен, а не финансов подход, ще се окаже, че за общинското образование като някакви капиталови разходи остават малко повече от 40 хил. лв. Пак по същото предложение, приложение към общинския бюджет, около 40 хиляди са и учениците в пловдивските общински училища. И тогава какво излиза? От заявеното от Министерството на образованието, че един от плюсовете на бюджета за 2005 г. е целевото финансиране на общинското образование, целевите капиталови разходи за общинско образование. Излиза, че има по 1 лв. капиталови разходи за общинско образование. И при този резултат за намалени, неудовлетворени общински потребности за здравеопазване и по 1 лв. за общинско образование, на мен не ми остава нищо друго, освен с пълна убеденост да не подкрепя предложението на комисията по чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Без да влизам в детайли в дискусията за община Пловдив, бих искала да кажа на госпожа Тенева, като оценявам нейното внимание и отговорност към бюджета на община Пловдив, че за първи път за 2004 г. община Пловдив ще завърши без бюджетен дефицит. Тоест, в рамките на така желаната от нас финансова дисциплина.
Що се касае до големите дългове на общинските болници, общинските болници и общинското ръководство така и не представиха надеждни доказателства, с които да влезем в логиката на възникване на тези дългове. Те са получили регулярното си финансиране така, както се изисква от нормативните документи. Но, за съжаление, натрупаните проблеми са много по-различни от тези, които биха могли да се решат само с еднократната финансова помощ от страна на държавата. Ние нямаме интерес отново да наливаме средствата в тази нереформирана сфера, която постоянно генерира допълнителни неразплатени разходи.
Освен това, госпожо Тенева, именно затова, че в крайна сметка ние преценяваме, че общият размер на капиталовите разходи не е достатъчен, затова и по предложение на Движението за права и свободи това вътрешно нормативно разделение между разходи за образование и други видове разходи беше премахнато. Така че общината ще има възможност да развива и своя политика по отношение на това как трябва да бъде поддържана и развивана образователната мрежа в Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за втора реплика, господин Бакалов.

ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз благодаря за това, че най-после и председателката на комисията взе думата за пловдивското здравеопазване. В продължение на два дни се обяснява тук откъде идват големите дефицити от 14 млн. 100 хил. лв. Това идва благодарение на схемата, за трети път ще го кажа, за два дни - благодарение на схемата, която е реализирана от 1 януари 2004 г. и от неправилното остойностяване на прегледите на болните през диспансерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Репликата е на госпожа Тенева.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Госпожо председател, другия път, когато говорите за пловдивското здравеопазване, добре е да се запознаете. Що се отнася за реформирането, шест болници са трансформирани и реформирани. Ако не го знаете, хубаво беше да се запознаете с докладната записка на кмета на община Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но, Бакалов, това не беше реплика на госпожа Тенева, а на госпожа Радева. Моля Ви.
Други желаещи за изказване по чл. 10? Няма.
Беше направено процедурно предложение от господин Мутафчиев, което е подкрепено и от госпожа Радева: да се отложи гласуването на чл. 10 и той да бъде подложен на гласуване, след като се гласува чл. 13 от законопроекта.
Моля ви да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 193 народни представители: за 190, против няма, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Преди да преминем към чл. 11, искам само за протокола да обявя, тъй като преди 14,00 ч. беше гласувано неограничено удължаване на работния ден, че спираме часовника до 19,00 ч.
Член 11, госпожо Радева.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 11. (1) Определя общия размер на средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности и разпределението им по общини съгласно Приложение № 4.
(2) При разработването на общинските бюджети и приемането на същите от общинските съвети, средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности се определят по функции, групи, дейности и параграфи съгласно Единната бюджетна класификация, в размери не по-малко от предвидените с ал. 1.
(3) Определя стойностните и натуралните показатели на общините за делегираните от държавата дейности съгласно Приложение № 5.”
По чл. 11 има предложение на Николай Николов:
Предлага се в Приложение № 4 към чл. 10, ал. 1 Приложение № 4 преотстъпените данъци по ЗОДФЛ за Столична община да се увеличат с 50 млн. лв. – от 134 558,9 хил. лв. на 184 558,9 хил. лв.
За източник се предлага увеличение на прихода по чл. 1, ал. 1.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Маринов:
В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се предлага разходите за образование в Приложение № 4 да се увеличат с 32 млн. лв. за издръжка на детски градини и ясли.
2. Алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Панайот Ляков:
В чл. 11 алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по чл. 11.
Заповядайте, господин Маринов. Имате неприето предложение.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението ми по ал. 1 на чл. 11 е свързано с Приложение № 4 на първоначално раздадения вариант за първо четене на държавния бюджет, тъй като за второ четене виждам, че е отпаднало това приложение. Разходите за образование предлагам да се увеличат с 32 млн. лв. за поемане на част от издръжката на детските градини и ясли от страна на държавата. В предишните текстове, още когато обсъждахме чл. 1, имаше предложение на колегите, по друг начин формулирано, да се увеличи издръжката на дете от детските градини и ясли с 10 лв. Не може точно да се каже каква е общата сума, сподели се тук 19-20-22 млн., но имах уверението, когато поставих това предложение за обсъждане в Комисията по образованието и науката, че има споразумение между Сдружението на общините и финансовия министър да бъдат осигурени за тази цел допълнително 32 млн. и затова правя това предложение.
Освен това, предлагам да отпаднат алинеи 2 и 3 на същия член, като мотивите ми са, че с този член се налагат допълнителни ограничения на определените с чл. 9 от ЗОП правомощия на изборни органи да съставят и управляват собствените си бюджети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Маринов.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 11? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николай Николов по чл. 11, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 88, въздържали се 6.
Предложението не се приема.

Моля да гласуваме предложението на народния представител Александър Маринов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 181 народни представители: за 58, против 110, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме и предложението на господин Панайот Ляков. То е същото, така че не е прието.
Моля да гласуваме предложението на вносителя за чл. 11, подкрепено от комисията.
Гласували 180 народни представители: за 142, против 36, въздържали се 2.
Текстът се приема.
Моля да докладвате чл. 12.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Чл. 12. Годишният размер на държавния трансфер за общините се разпределя по тримесечия, както следва:
- първо тримесечие – 30 на сто;
- второ тримесечие – 25 на сто;
- трето тримесечие – 20 на сто;
- четвърто тримесечие – 25 на сто.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказвания по чл. 12 има ли желаещи? Няма.
Моля да гласуваме чл. 12. Текстът е на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 33.
Текстът се приема.
Предстои докладването на чл. 13.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 13. (1) Въз основа на поименните списъци на обектите за строителство, основен ремонт и за придобиване на нематериални дълготрайни активи, министърът на финансите в едномесечен срок от представяне на бюджета на общината в Министерството на финансите, утвърждава разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, финансирани със средства от целевата субсидия по чл. 10, ал. 1, в рамките на които задължително се осигуряват поименно указаните екологични обекти в Приложение № 6.
(2) В рамките на определените капиталови разходи, финансирани със средства от целевата субсидия по предложение на общинския съвет се допуска, съгласувано с Министерството на финансите, извършването на вътрешни компенсирани промени между разходните параграфи, функциите, групите и дейностите, както и между отделните обекти и другите видове разходи с инвестиционно предназначение, с изключение на целевите субсидии за обектите по Приложение № 6, след 30 юни 2005 г.
(3) Промени по ал. 2 се допускат само в рамките на бюджетната година.
(4) Неусвоените средства за екологичните обекти по Приложение № 6 се пренасочват от Министерството на финансите по предложение на Министерството на околната среда и водите за други екологични обекти от приложението.”
По чл. 13 има предложение на Димитър Дойчинов:
Предлага се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, стр. 70 да се включи:
Община Перник – реконструкция на канализация на гр. Перник, подобект “Главен колектор”, година на строителството 1998-2006, разходи – 1500.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Явор Милушев:
Предлага се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 “Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство през 2005 г.” да се включи община Перник с обект “Реконструкция на гр. Перник”, подобект “Главен колектор І” в размер на 1 млн. 400 хил. лв.
Предложение на Асен Гагаузов:
Предлага се средствата по чл. 13, ал. 1 за екологични обекти в общините да се извадят и да бъдат прехвърлени към бюджета на Министерството на околната среда и водите, а разликите в сумите на общините да бъдат компенсирани чрез допълнителна изравнителна субсидия от държавния бюджет.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Евдокия Манева и група народни представители:
Предлага се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 да се добави нов раздел със следния текст:
“Област Габрово
Община Габрово
Довеждащ колектор до градска пречиствателна станция за отпадни води – гр. Габрово, 2003-2005 г. – 400.
Община Трявна
Пречиствателна станция за питейни води, 1985-2006 г. – 1200.”
Към Раздел “Софийска област” се добавя:
“Община Мирково
Пречиствателна станция за питейни води, 2004-2005 г. – 400.
В раздела за област Бургас се добавя “Канализация на жк “Меден рудник” – Бургас, 2003-2006 г. – 1200.”
За източник се предлага увеличение на приходите по ал. 1, което вече е отхвърлено.
Предложение на народния представител Янаки Стоилов:
Предлага се в списъка за екологични обекти, предвидени за строителство през 2005 г. по Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, обект Ловеч да се допълни с нов ред:
“Община Троян.
“Рекултивация старо сметище” – Троян – 620 хил. лв. Година на строителството 2004-2005г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стела Банкова:
Предлага се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 да се добави нов раздел със следния текст:
“Община Троян
“Рекултивация на старо сметище” 2005 г. – 620 хил. лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентин Василев:
Предлага се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 да се включи обект “Реконструкция, канализация на гр. Перник, подобект “Главен колектор І” от РШ 104 до РШ – и в размер на 1800 хил. лв.”
За източник се предлага увеличение на приходите.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Димитър Пейчев:
Предлагат се следните изменения по Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1:
1. Да се включат в област Пловдив – община Пловдив, два нови обекта:
- “Завод за отпадъци – Шишманци” със сума 500 хил. лв.
- “Депо за твърди битови отпадъци – с. Цалапица” – със сума 1 млн. 500 хил. лв.”
2. За компенсиране на предложеното увеличение по т. 1 се предлага за област Пловдив, община Карлово “Обект за саниране и рекултивация на съществуващото депо за твърди битови отпадъци – гр. Карлово, сумата 4 млн. лв. да се намали с 2 млн. лв.”
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ремзи Осман и Исмет Саралийски:
Предлагат се в Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1 “Списък на екологичните обекти, предвидени за строителство за 2005 г.” да се добави:
“Област Кърджали със следните обекти:
Област Кърджали
Община Кърджали
- “Главен колектор ІХ” – 1998-2005 г. – 400,0 хил. лв.
- “Водоснабдяване група Жинзифово”, 2004-2005 г. – 1 821,0 хил. лв.”
Предложението беше оттеглено на заседание на комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по чл. 13. Има ли желаещи за изказване?
Господин Пейчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да развия пред вас въпроса с вътрешното компенсиране, който комисията е подкрепила, какво съм имал предвид, когато го предложих. Позволил съм си да предложа такава промяна в сумите, тъй като трета година подред, сумите, които се отпускат за Северния обходен канал в размер на около 3 млн. – до 3 млн. и 100 хил. лв., не се усвояват и се връщат в държавния бюджет.
Моето предложение беше 4-те точки, които са предложени от кметството, да бъдат редуцирани и вътрешно компенсирани, като с част от сумата се започнат и останалите обекти, които са жизнено необходими за град Пловдив. От 1994 г. се изгражда сметището в с. Цалапица, което трябва да бъде завършено по проект 2005 г., и това е най-голямото и най-модерно сметище в Република България. Това съм имал предвид, когато съм го предложил.
Въпросът обаче опря дотам, че при приватизацията на една фирма, за която всички знаете – “Тракия рем”, аз съм съсобственик на фирмата, която завършва този обект. Тоест, по стечение на обстоятелствата аз съм свързан с предложението, което съм направил. Не съм имал нищо лошо предвид, когато съм направил това предложение и личи от решението на комисията, че предложението ми е било нормално. Но тъй като влизам в колизия с някои мои лични интереси и не искам да бъда упрекван от някои хора, които вероятно в своето семейство имат семеен бизнес, който не отговаря на изискванията в Република България, чувстват се гузни и правят определени изказвания – аз оттеглям своето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте Вашето предложение по чл. 13? Благодаря Ви.
Господин Дойчинов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! За втори път вземам думата по тази тема с надеждата, че министър Велчев ще обърне внимание на това предложение. Още повече, че то има определено консенсусен характер - предлагат го депутати от Коалиция за България, от НДСВ и от СДС.
От друга страна, моето предложение е сравнително осреднено, не е крайно, не е нито най-малката част, която се предлага, нито най-голямата. Защото господин Милушев предлага милион и 400, господин Василев предлага милион и 800 и може би една сума от порядъка на милион и 500 би гарантирала да се продължи изграждането на главния колектор на град Перник. Защото, повтарям, неговото изграждане е започнало от 1998 г. и е един от най-старите обекти, към които би трябвало да се провежда политика за намаляване на незавършеното строителство, вместо да замразяваме обекта за неопределено време. Трябва да се изчисти всякакъв политически намек, че става дума за политически подход в случая.
Мисля, че това, което касае гражданите на община Перник, би трябвало да намери подкрепа от Министерството на финансите в лицето на министър Велчев, защото явно, че министър Долорес Арсенова не желае да продължи собствения си обект, ако така мога да го нарека. Нито пък министърът на благоустройството и регионалното развитие се интересува от подобен подход - да има развитие по територията на Република България.
От тази гледна точка последната надежда е министърът на финансите, разбира се, и гласуването в залата. Защото, когато се прави едно предложение от различни страни, то трябва да намери разбиране и подкрепа, защото мисля, че днес от тази трибуна с темата – главен колектор, омръзнахме на всички.
Мисля, че е недостойно, че е недопустимо, че не бива подобна отмъстителна политика да се провежда спрямо Перник. Не бива гражданите на Перник да се подлагат на един такъв геноцид, защото те не заслужават такова отношение. Струва ми се, че не е проблем намирането на приходоизточник, а проблемът е да се промени отношението на управляващите към темата главен колектор. Мисля, че това може да стане сега, днес, при гласуването.
И пак искам да повторя оня случай. Нека да направим разлика между това как е подходил Наполеон и как е подходил със сабята нашият министър-председател и вносителят на проектобюджет 2005 г. Защото отхвърлянето и невслушването в предложенията не значи, че те са измислени предложения, не значи, че някой спекулира с интересите на държавата. В случая става дума за ясно заявена потребност, която може да бъде доказана с едно позитивно гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, отново привличам вниманието ви към трите обекта, за които говорих. И повтарям, че и трите обекта са изграждани през тази година и няма никакви причини строителството им през следващата година да не продължи. Още повече, че става дума наистина за изключително важни обекти. Повтарям, това е довеждащият колектор към Градска пречиствателна станция, която съществува в град Габрово. Това е Пречиствателната станция за питейни води в Трявна – градът, който без тази пречиствателна станция има изключително лошо водоснабдяване и не може да развива туризъм. И канализацията към “Меден рудник” - обект, който е абсолютно необходим, във връзка с изграждащата се пречиствателна станция по Програма ИСПА.
Предложението ми е да се увеличи общата целева субсидия, приемайки тези числа, които са записани в нашето предложение, да се увеличи общата целева субсидия за капиталови разходи по чл. 10 с 3 млн. и 200 хил. лв. Но ако това е абсолютно невъзможно, то моето предложение е да стане преразпределение в Приложение № 6 и от сумата, предвидена за Градската пречиствателна станция в Слънчев бряг, която е 4 млн., да се намали с 3 млн. и 200 хил., като за Градската пречиствателна станция останат 800 хил.
Мотивите ми за това са следните: Градската пречиствателна станция в Слънчев бряг беше модернизирана и разширена през периода 2000-2001 г. В резултат на огромното строителство на хотели през последните две години безусловно капацитетът на тази пречиствателна станция е недостатъчен. Но имайте предвид, че ако строителите на хотели спазват българските закони, те са длъжни сами да се погрижат за пречиствателните съоръжения. Тоест, в момента този запис от 4 млн. лв. за Градска пречиствателна станция “Слънчев Бряг” е подарък на собствениците на хотели в този район. Следователно, смятам, че ако ние сме последователни законотворци и хора, които държат законите да се спазват, ще приемете моето предложение и ще се ограничим с една по-скромна субсидия, като останалата сума, необходима за модернизирането и разширяването на пречиствателната станция, се осигури от собствениците на хотели или те си изградят локални пречиствателни станции, така че да не се натоварва пречиствателната станция в Слънчев бряг.
Настоявам тези две предложения за допълване на Приложение № 6 да срещнат разбиране и подкрепа от вас. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 13? Не виждам.
Уважаеми народни представители, минаваме към гласуване на направените предложения по чл. 13.
Първото предложение е на народния представител Димитър Дойчинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 168 народни представители: за 49, против 101, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Явор Милушев, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Милушев.
Гласували 168 народни представители: за 50, против 89, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Асен Гагаузов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Гагаузов.
Гласували 170 народни представители: за 51, против 102, въздържали се 17.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение, което засяга община Габрово, е от народните представители Евдокия Манева, Васил Маринчев и Петър Жотев. То не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 196 народни представители: за 79, против 97, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте. Можете да поискате прегласуване на това предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, отново ви призовавам да подкрепите това предложение, като ви напомням, че предлагам да намалим субсидията за Слънчев бряг с 3 млн. 200 хил. лв., за да бъдат осъществени тези изключително важни четири обекта. Мисля, че няма защо да се страхувате да приемем това предложение, тъй като Слънчев бряг може да се финансира и е задължително да се финансира от потребителите, които са частни собственици – хотелиерите. Така е по закон. Няма защо да се страхувате от Новото време и от господин финансовия министър. Гласувайте за това предложение. То е изключително разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 81, против 78, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Янаки Стоилов , което засяга община Троян, но не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Стоилов.
Гласували 178 народни представители: за 64, против 91, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова, което повтаря абсолютно предложението на господин Стоилов, затова не го подлагам на гласуване.
Преминаваме към предложението на народния представител Валентин Василев, което засяга гр. Перник.
Моля, гласувайте неговото предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 69, против 92, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Следващото предложение на Димитър Пейчев е оттеглено.
След това идва предложението на народните представители Ремзи Осман и Исмет Саралийски за област Кърджали, община Кърджали. То е оттеглено.
Следва предложението на вносителя за чл. 13, което се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте чл. 13, подкрепен от комисията.
Гласували 199 народни представители: за 119, против 80, въздържали се няма.
Член 13 е приет.
Сега ще връщаме да гласуваме предложението по чл. 10 – стр. 73.
Преди това – процедурен въпрос от господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
В залата господин Пейчев си оттегли предложението за корекция на парите за община Карлово с 2 млн. лв., преразпределени към Цалапица и Шишмановци. Ние приехме чл. 13, към който е Приложение № 6. Бих искал да знам ще бъде ли отразено това в Приложение № 6 или понеже комисията се е произнесла, че го приема, независимо от оттеглянето на господин Пейчев, то ще остане така? Това е важно, а и господин Пейчев изтъкна сериозни доводи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Госпожо Радева, имате възможност да внесете яснота. Зяповадйте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Разбира се, че Приложение № 6 ще се гласува. То е приложено към доклада както по вносител, така и след корекциите от комисията. Съгласно това, което сега се гласува, когато дойде време да гласуваме предложенията, ще приемем без промяна Приложение № 6, както е внесено от вносителя.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Значи 4 млн. лв. за Карлово, без Цалапица и Шишмановци.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Започваме гласуването по чл. 10.
Предложение на народния представител Лъчезар Тошев, което предложение засяга област Велико Търново, но комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 76, против 99, въздържали се 26.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Анели Чобанова, което предложение засяга община Русе.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, оттегляте го.
Преминаваме към следващото предложение - на народния представител Явор Милушев, което засяга Приложение № 9, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 85, против 96, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Борислав Ралчев, Анелия Атанасова, Алекси Алексиев, Петър Димитров, Радослав Коев и други народни представители, което предложение по чл. 10, ал. 1 не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 86, против 92, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Дойчинов по Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 172 народни представители: за 57, против 101, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Петър Мутафчиев, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 187 народни представители: за 99, против 98, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева по чл. 10, ал. 1 – предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 73, против 104, въздържали се 12.
Не се приема това предложение.
Заповядайте, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да поставя на вашето внимание проблема на тези малки обекти, които сме предложили, тъй като нямахме възможност, нямахме информация да участваме при друг повод при разпределението на бюджетното преизпълнение. Казвам това не с цел в момента да правя критични бележки, защото това, което до този момент сме отправили като остра критика, не го снемаме от нашия дневен ред, но искам да обърна вниманието ви за това, че тези обекти наистина са малки, но жизнено важни. В един регион, в един дял на Пиринска Македония, който според нашите изследвания не е водоснабден, липсва канализация, това са наистина обекти, които ще доведат жизнено необходимата вода до къщите на хората, ще благоустроят и ще оздравят средата, в която те живеят. Затова ви моля, обърнете внимание на скромните числа и подкрепете нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Отново поставям на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 88, против 98, въздържали се 20.
Не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Евдокия Манева, Васил Маринчев и Петър Жотев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 197 народни представители: за 84, против 96, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев за община Казанлък, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 203 народни представители: за 81, против 105, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Александър Маринов – предложение, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 200 народни представители: за 77, против 103, въздържали се 20.
Не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Йордан Бакалов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Бакалов.
Гласували 218 народни представители: за 98, против 100, въздържали се 20.
Предложението не се приема.

Следва предложение на народния представител Валентин Василев за капиталовите разходи на община Перник. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Василев.
Гласували 198 народни представители: за 84, против 89, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Васил Василев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Василев.
Гласували 196 народни представители: за 75, против 99, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следва предложение на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Камов.
Гласували 186 народни представители: за 70, против 101, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Петър Мутафчиев, засягащо община Куклен. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Мутафчиев.
Гласували 190 народни представители: за 75, против 88, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Ангел Тюркеджиев, Златка Бобева, Любомир Пантелеев и група. Предложение, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 182 народни представители: за 67, против 80, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народните представители Любомир Пантелеев, Стойко Танков и Тодор Бояджиев за област Бургас, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 72, против 95, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Николай Николов, което не е подкрепено от комисията.
Моля ви, гласувайте неговото предложение.
Гласували 170 народни представители: за 50, против 100, въздържали се 20.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, обръщам се лично към Вас, като към софиянец. В парламента има 55 народни представители, родени само в София. Гласуваха 50 “за”. Къде са другите 5? Къде са онези, които имат траен адрес в София?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На второто гласуване ще се появят.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Защо ликвидирате столицата ни? Това не мога да разбера! Вие всички живеете тук и ползвате този град. Помислете още веднъж.
Предлагам – прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Това е едно силно предложение – много ви моля, уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Николов.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 71, против 98, въздържали се 19.
Резултатът е подобрен чувствително, но предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Янаки Стоилов, засягащо община Троян, но въпреки това не е подкрепено от комисията.
Моля ви, гласувайте неговото предложение.
Гласували 190 народни представители: за 74, против 98, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Явор Милушев за община Перник, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Милушев.
Гласували 178 народни представители: за 65, против 89, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Иво Атанасов – едно пространно предложение, и въпреки неговата пространност не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 168 народни представители: за 55, против 99, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Кръстьо Петков, засягащо много области, което предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Кръстьо Петков.
Гласували 164 народни представители: за 50, против 104, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов за област Враца.
Гласували 184 народни представители: за 72, против 91, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов за община Девин.
Гласували 165 народни представители: за 53, против 96, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 63, против 96, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов, засягащо област Хасково.
Гласували 174 народни представители: за 70, против 87, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 181 народни представители: за 65, против 99, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Сергей Станишев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 186 народни представители: за 65, против 111, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 64, против 96, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Радослав Илиевски и Румен Петков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 182 народни представители: за 71, против 99, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 83, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за Пазарджик, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 66, против 93, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Пирински.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми преди да гласуваме, не просто за да разнообразим гласуването, но искам да кажа, че с екипа на Министерството на финансите се вслушахме още веднъж в аргументите на господин Пирински и предлагаме неговото предложение да се приеме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е: в чл. 10, ал. 2 след думите "допълваща субсидия" да отпадне изразът "и целевата субсидия за капиталови разходи".
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: То е принципно по механизма на финансиране, а не касае отделна община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това разяснение изглежда беше необходимо и полезно.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Гласували 180 народни представители: за 168, против 8, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Александър Маринов и Панайот Ляков, които се покриват.
Предложенията не са подкрепени от комисията.
Гласували 193 народни представители: за 71, против 108, въздържали се 14.
Тези предложения не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 189 народни представители: за 57, против 110, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от същите народни представители и засяга ал. 3 на чл. 10 – за отпадане на думи, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 52, против 112, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, преди да премина към окончателния текст, се налага да се представи корекцията във връзка с оттегленото предложение от народния представител Димитър Пейчев.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: В окончателния вариант на комисията за чл. 10 трябва да бъдат нанесени корекции във връзка с оттегленото предложение.
Първо, бих искала да представя и самата антетка на таблицата, в която са дадени данните:
Първа колона “Общини”; втора колона “Бюджетни взаимоотношения”; трета колона “Държавен трансфер на преотстъпен данък по ЗОДФЛ, четвърта колона “Обща допълваща субсидия”; пета и шеста колона “Трансфери за местни дейности” и седма и осма колона “Целева субсидия за капиталови разходи”.
На стр. 98, ред Област Пловдив, община Карлово, първа колона – от “10 285,4” става “12 285,4”.
В предпоследната колона “Целева субсидия за капиталови разходи” – общо: “2 358,0” се заменя с “4 358,0”.
В т.ч. за екологични обекти “2 000,0” се заменя с “4 000,0”.
На следващата страница, община Пловдив “Бюджетни взаимоотношения” – от “57 424,9” става “55 424,9”.
В последните две колони “Целева субсидия за капиталови разходи” – общо: вместо “6 473,7” – “4 473,7”.
В т.ч. за екологични обекти вместо “5 500” – “3 500”.
В ал. 2 също ще бъдат нанесени корекции във връзка с гласуваното предложение на господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, тук е отбелязано.
Това ли беше, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухте наложилите се корекции.
Аз подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на чл. 10 с представените корекции.
Моля, гласувайте чл. 10.
Гласували 216 народни представители: за 122, против 82, въздържали се 12.
Приема се.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз предлагам прегласуване на чл. 10, защото нито едно предложение за нито една община, за нито едно населено място не беше подкрепено от толкова много предложения, които бяха направили народните представители. Дори и тези, които предвиждаха най-малки финансови средства, не бяха приети.
Вторият ми аргумент, който е много сериозен, е, че между първо и второ четене се предлага промяна в методиката за разпределяне на целевата субсидия за капиталови разходи. Между първо и второ четене се променя тази методика и аз мисля, че колегите народни представители трябва да си сравнят това, което те са видели в проекта за бюджет, с което всеки един е запознал кметовете в своята област и сега трябва да им представят един проект, който ще бъде закон, и се различава от това, което беше предвидено. На този въпрос не беше отделено никакво внимание в парламента. Никой не каза защо точно сега и защо точно по такъв начин ще се извършва разпределянето на целевата субсидия за капиталови разходи.
Аз смятам, че това е част от всичко онова, за което говорихме, откакто е започнал бюджетът. Предизборна кампания, която започна с първия транш “малки обекти”, продължи с втория транш “малки обекти”, след това тръгна към пътища за два пъти повече пари и ето сега отново една такава кампания.
Смятам, че това е некоректно към българските граждани и затова аз предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване чл. 10 в окончателната редакция на комисията с направените корекции.
Моля, гласувайте чл. 10.
Гласували 207 народни представители: за 126, против 76, въздържали се 5.
Член 10 е приет окончателно.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 14. (1) От общинските бюджети могат да се извършват капиталови разходи над определените с чл. 10, ал. 1, ако източник за финансиране са средства от местните данъци и такси и други неданъчни приходи, трансфери за местни дейности, както и други средства, определени със закон.
(2) Като източник за финансиране на капиталовите разходи по ал. 1 не могат да се ползват средства от държавния трансфер на преотстъпения данък по чл. 10, ал. 1 и от общата допълваща субсидия по този закон.”
По чл. 14 има предложение на народния представител Александър Маринов:
Предлага се в чл. 14 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Николов и група народни представители също в чл. 14 ал. 2 да отпадне.
Комисията не го подкрепя, както не подкрепя и предложението на народния представител Панайот Ляков в чл. 14 ал. 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този член.
Господин Александър Маринов има думата. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивът ми да отпадне ал. 2 е да отпадне забраната за използване на икономии от преотстъпения данък от доход на физическите лица и обща допълваща субсидия за капиталови разходи, тъй като забраната по текста на ал. 2 демотивира общините да осъществяват проекти, с които се намаляват текущи разходи за делегираните държавни дейности.
Затова ви моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, мотивите за нашето предложение ал. 2 на чл. 14 да отпадне са следните.
Първо, искам да ви припомня, че съгласно чл. 10, ал. 1 целевата субсидия за капиталови разходи е 85 млн. лв. общо, в това число за образование 33 млн. и 600 хил. лв. и за екологични обекти – 32 млн. лв. Тоест, реално за капиталови вложения на разположение на общините остават само около 30 млн. лв.

Уважаеми колеги, общинската инфраструктура е в много тежко състояние. Местните данъци и такси са само около 7-8% от общите приходи на общините.
Наистина ал. 1 на чл. 14 дава възможност при определени условия общините да заделят допълнителни ресурси за капитални вложения, но това са много ограничени средства. Убеден съм, че оттук по ал. 1 ще бъдат много ограничени, за да се увеличават капиталните вложения.
Затова предлагаме ал. 2 да отпадне, защото по същество тя ограничава възможността на общините да увеличават своите средства за капитални вложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по този чл. 14? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията на господин Александър Маринов, Никола Николов, Васил Василев, Димитър Йорданов и Панайот Ляков за отпадането на ал. 2 на чл. 14.
Гласували 136 народни представители: за 37, против 93, въздържали се 6.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този текст.
Комисията подкрепя вносителя.
Гласували 162 народни представители: за 116, против 29, въздържали се 17.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 15. (1) Министерството на финансите периодично разпределя постъпилите средства, като спазва следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. трансфери за осигурителни фондове и за общините;
3. субсидии за бюджета на съдебната власт;
4. разходи за министерствата, ведомствата и други бюджетни организации;
5. субсидии за нефинансови предприятия.
(2) Министерствата, ведомствата и организациите им изразходват бюджетните средства при съблюдаване на следните приоритети:
1. плащания по обслужване на държавния дълг;
2. заплати, осигурителни плащания, обезщетения, помощи, стипендии и медикаменти, включително за извънстационарно безплатно лекарско снабдяване;
3. храна, отопление, осветление, както и издръжка на социалните, здравните и образователните заведения;
(3) Министрите, ръководителите на ведомствата, ректорите на държавните висши училища, председателят на Българската академия на науките и кметовете могат да поемат задължения за разходи при съобразяване с ограничителните условия по чл. 4, ал. 2, чл. 5, ал. 3 и 4, чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 6 и чл. 10, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Виждам, че тук няма никакви предложения, не виждам и желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте чл. 15 както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 111, против 18, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 16. При възникване на допълнителна потребност от извършване на разходи, свързани със спецификата на фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и фонд “Радиоактивни отпадъци” към министъра на енергетиката и енергийните ресурси, може да се предостави допълнителен лимит за разход при условие, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 16, който е подкрепен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 129, против 19, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“Чл. 17. (1) Преобразуваните в държавни предприятия през 2005 г. разпоредители с бюджетни кредити правят вноска в полза на централния бюджет в размер на разликата между утвърдените им приходи и разходи за 2005 г.
(2) Средствата по ал. 1 се привеждат до 21-о число в края на всяко тримесечие на база на фактическото изпълнение на приходите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 17 има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 17, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 117, против 12, въздържали се 8.
Уважаеми народни представители, искам да помоля госпожа Радева тези параграфи, по които няма предложения на народни представители, да бъдат представени на групи ан блок, а там, където има предложения, разбира се, ще бъдат представени едно по едно.
Заповядайте, госпожо Радева, да представите Преходните и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 1. Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон не е предвидено друго.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
“§ 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържаните, но невнесени в срок държавни вземания постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по тези два параграфа? Изглеждат безспорни.
Моля, гласувайте тези два параграфа, които са подкрепени от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 8, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 3. Определя коригиращ коефициент 1,1 съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в § 3 числото “1,1” да се замени с “1,05”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Нина Чилова, Валери Димитров и група народни представители:
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет да се създаде нов § 3 със следния текст:
“§ 3. Бюджетът на комисията се формира от бюджетни средства и от собствени приходи”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ние предлагаме § 2 да отпадне със следните мотиви: съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, който препраща към Закона за държавния бюджет – т.нар. “коригиращ коефициент”, при определени икономически условия. Няма логика когато в Бюджет 2005 е заложен ръст на брутния вътрешен продукт 5% и ниска инфлация – 3,5% в края на годината, този коригиращ коефициент да бъде 1,10.
Вносителят предполага, че икономическите субекти ще работят на твърде висока печалба, но те могат да работят и на загуба през 2005 г. при определени икономически условия. Така че по този начин те изземват оборотни средства на икономическите субекти и това не стимулира икономическия растеж. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 137 народни представители: за 24, против 96, въздържали се 17.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване § 3, който е подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 99, против 9, въздържали се 2.
Приема се.
Сега искам да подложа на гласуване предложението на народните представители Нина Чилова, Валери Димитров, Румяна Георгиева, Лиляна Кръстева и Марина Дикова за нов параграф.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 31, против 58, въздържали се 22.
Това предложение не се приема. (Реплика.)
Никой не иска прегласуване. Служебно не го правя.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4 се разходват по ред, определен от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 4.
“§ 5. Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения, включително от минали години, се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желаещи да се изкажат по тези два параграфа има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфи 4 и 5, подкрепени от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 119, против 3, въздържали се 3.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 6. Минималният размер на фискалния резерв за 2005 г. е в размер на 2,5 млрд. лв.”
Предложение на Георги Пирински: в § 6 на Преходните и заключителни разпоредби числото “2,5” да се замени с числото “4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Господин председателю, господин министър, уважаеми колеги! При последните няколко текста се създаде един такъв ритъм малко на темпово гласуване и предлагам тук малко да си поемем дъх. Защото става дума за един доста сериозен въпрос, който се измерва с милиарди лева.
Предложението ми е това число, което вносителят предлага - минимумът на фискалния резерв да бъде фиксиран на 2,5 млрд., да бъде завишен на 4 млрд.
Съображенията ми са следните: в момента по оперативните данни, които се огласяват, фискалният резерв е някъде към 6 млрд. лв. Фактически с тази норма, която евентуално парламентът ще гласува, се дава свобода на изпълнителната власт, на правителството да реши по какъв начин ще се оползотворят ресурсите над предлагания минимум. Това са поне 3 милиарда и нагоре лева, което очевидно ще стане с постановление на правителството.
Както знаете, господин председателю, и както всички съзнаваме, в течение на тази година имаше доста дискусии по това какъв режим следва да се създаде за фискалния резерв, по какъв начин следва да се взимат решения за разходване на средства от него, как той да бъде оползотворяван. В тазгодишния доклад, който съпровожда разглеждания сега законопроект, един от централните проблеми, които са посочени, е необходимостта от натрупване на ресурси с оглед поемането на допълнителни тежести във връзка с предстоящото членство в Европейския съюз, необходимите ресурси за съфинансиране на онези 4 милиарда и отгоре евро, които ще бъдат предоставени като възможност на България да ги усвои, и освен това вноските, които България трябва да прави в общия бюджет на общността.
Смятам, че тези въпроси са свързани и с политиката по отношение на фискалния резерв. И най-малкото смятам, че Министерство на финансите следваше да даде определена яснота за насоките, които вижда като определящи при разходването на този резерв. Но сега ние нито имаме време да обсъждаме законодателни промени за режима на разходване на резерва, нито имаме възможност по-сериозно да обсъждаме намерения на правителството. Ето защо за мен единственото решение е да фиксираме минимум на резерва, който да дава определен марж за действие на правителството, а този марж, както разбираме, е милиард и половина-два, и едновременно с това да не го снижаваме до този минимум от 2,5, който наистина е немалка сума, но според мен е все пак един минимум, до който не би трябвало да се пада.
Както виждате, в следващия параграф, който ще бъде обоснован като нов от господата Николов и другите, е даден един от вариантите за разходване на част от резерва, а именно трупането му във фонд, който генерира определен приход и който облекчава ситуацията по отношение на пенсиите, а тя е, както знаем, достатъчно тежка. Но това е само един вариант за ползването на този ресурс. Ясно е, че трябва да се правят сериозни преценки между текущото му разходване, между трупането му в едни или други резерви ресурси, решаването на определени социални проблеми и т.н. Това изисква сериозен специален и достатъчно отговорен анализ и решение.
Ето защо, господин председателю, намирайки се в невъзможност да извършим такъв анализ, за мен единственият изход е да фиксираме минимума на 4 милиарда и моля Народното събрание да подкрепи това предложение. Ако се прецени от изпълнителната власт и от други колеги, че и сега е уместно да бъдат казани определени съображения пред парламента, това би било само от полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, искам да се изкажа в подкрепа на предложението на правителството, а именно фискалният резерв да бъде фиксиран в размер на 2,5 млрд. лв. Това е напълно достатъчно за българската икономика. Напълно достатъчно е и за да гарантираме предстоящите плащания, които имаме по външния си дълг. Знаем, че това е предназначението още при създаването на валутния бород на фискалния резерв. Така че това е напълно достатъчно, за да гарантираме макроикономическите параметри на страната.
Така че предлагам да гласуваме 2,5 млрд. фискален резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за реплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Николов, Вие безспорно имате основание от гледна точка на показателите, които споменахте, тоест, нормалното функциониране на валутния борд и посрещане на текущите плащания.
Единственият ми въпрос към Вас е: не смятате ли, че трябва да бъдат отчетени онези допълнителни тежести на бюджета, свързани с предстоящото членство в Европейския съюз? Защото, както казва и докладът на Министерството на финансите, явява се допълнителна необходимост от генериране на по-висок първичен излишък в сравнение с онзи, който иначе би бил нормален. Защото ще се появят тези допълнителни нужди от средства, които са в размер на 2, 2,5 до 3% от брутния вътрешен продукт.
И от тази гледна точка ми се струва основателно да преценяваме фискалния резерв не само от гледна точка на текущата устойчивост на фискалната система, а от гледна точка и на предстоящите допълнителни потребности.
Ето защо обосновах това предложение, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Николов, ще вземете ли отношение?
Имате думата за дуплика.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин Пирински, сигурно сте прав. Въпросът е, че най-голямото предизвикателство все пак, ако ги оценяваме какви са, пред членството на България в Европейския съюз, безспорно е ниското ниво на доходите и ниският икономически растеж. Това, според мен, са двете най-важни неща, които ние трябва да преодолеем, влизайки в Европейския съюз. Безспорно, ако са по-големи, те ще осигурят и необходимите разходи, които ще имаме, след като сме страна-членка.
Поради тази причина в § 6а ние сме предложили един вариант на разходване на фискалния резерв. Не на разходване, пак съществуването му, но използването на фискалния резерв.
Истинският проблем на българския фискален резерв е, че той се трупа безгранично и без да може да бъде ефективно използван в българската икономика. И винаги ние сме смятали, че това е един от проблемите, но досега сме се държали консервативно поради това, че все пак съществуваха рискове за икономиката ни. След като вече шест години и повече от шест години функционира валутният борд, трупа се валутният резерв, вижда се, че няма сериозно предизвикателство пред българската икономика, което не може да бъде преодоляно, включително дефцитът по търговския баланс, според мен си струва да има някое смело правителство, което да поеме и друг курс на ползване на фискалния резерв. Надявах се това да бъде сегашното правителство, но може би следващото задължително ще направи нещо подобно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Георги Пирински, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 85, въздържали се 14.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 6, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 146 народни представители: за 110, против 28, въздържали се 8.
Параграф 6 е приет.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към предложението на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов за нов § 6а, позволете ми да се върна малко назад, защото се оказа, че технически е пропуснат новият § 3а, който не е гласуван от Преходните и заключителни разпоредби, който гласи:
"§ 3а. Преизпълнението на приходите по чл. 1, ал. 1, т. 1.1. "Корпоративен данък", т. 1.2. "Данък върху дивидента" и доходите по т. 1.4 "Данък върху доходите на физическите лица" се възстановява на данъчно задължените лица пропорционално на внесения от тях съответен данък."
Това ново предложение не е гласувано. То, както разбирам, не е подкрепено от комисията, но се чувствам длъжен да го подложа на гласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС, от място): Къде в доклада е? Няма го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както разбирам, господин Никола Николов го е внесъл надлежно, но е пропуснато да се представи. Технически пропуск.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Нов § 3а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз затова го изчетох и затова искам да го подложа на гласуване.
Има думата господин Никола Николов, за да обоснове предложението.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Нашето предложение, макар че не е пред вас, което вероятно доста ще ви затрудни, най-общо идеята е, че тук всички политически сили се надпреварват да предлагат увеличение на приходната част на бюджета, което по същество означава да признаем едно отнемане от реалната икономика на допълнителни средства. След това имаше дълъг спор, дебат дали министърът на финансите има право да харчи преизпълнението или няма това право.
Нашето предложение, водено от нашата дясна идеология, е именно преизпълнението от преките данъци да се възстановява на данъчно задължените лица пропорционално на внесения от тях данък, което означава нещо просто – да се върне на тия, от които е взето. Това е една процедура, която я има в някои страни. Разбира се, те много по-прецизно си плануват бюджетите. Но според нас в ситуацията в България това е най-справедливото решение. Още повече, че тук не става дума за много средства, подчертавам, че става дума само за връщане на преките данъци. Това, което са ми отнели над разчета на държавата, да ми го върнат.
Това е нашето предложение. И макар че не е пред вас, вярвам, че поне част от вас, които разбират какво е то, ще го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Николов за създаване на нов § 3а в Преходните и заключителни разпоредби от законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 85, въздържали се 14.
Предложението не се приема.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на Николов и група народни представители:
Предлага се да се създаде нов § 6а със следното съдържание:
“§ 6а. (1) Разликата между реалния размер на фискалния резерв и определения с § 6 се внася в отделен фонд към министъра на финансите, доходите от който се внасят в бюджета на държавното обществено осигуряване с цел намаляване осигурителната тежест с 10% и увеличаване на пенсиите с 10%.
(2) Управлението на фонда чрез конкурс се възлага на международен инвестиционен посредник, един от десетте най-успешни посредници за управление на фондове.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по това предложение?
Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение означава следното: сега в момента пенсионният фонд в държавното обществено осигуряване работи на принципа - искаш и ти дават. Събираме осигурителни вноски, това, което не ни достига за изчислените пенсии, държавата го допълва с един трансфер и това може да продължи до безкрайност. Този начин на пенсионен фонд всъщност не означава истински финансов фонд, който да носи приходи и затова ние предлагаме сумата на фискалния резерв, която е над тези 2,5 млрд. лв., които току-що гласувахме в § 6, да бъде управлявана в един отделен фонд, разбира се, от Министерство на финансите, приходите от който да отиват във фонд “Държавно обществено осигуряване” и във фонд “Пенсии”. Това ще позволи на пенсионния фонд не само да има по-големи приходи, ще позволи във времето тези пенсии да бъдат по-високи, ще позволи намаляване на осигурителната тежест за българския бизнес и за българските граждани и ще превърне пенсионния фонд в истински работещ фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Беше казано какво е нашето предложение. Аз разбирам колко е трудно да се вземе в този час решение от вас, но все пак искам само да обърна внимание, че през последните вече четири месеца този дебат тече сред професионалната общност. Знам, че министърът на финансите също е запознат с това предложение. Според мен наистина е разумно да направим така, че излишъкът от фискалния резерв, част от него, да бъде депозиран в един фонд, чието активно управление, включително и участие в българската икономика, да доведе до това да има приходи, които могат да се използват за намаляване на осигурителната тежест и увеличаване на пенсиите.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Как ще стане това?
НИКОЛА НИКОЛОВ: Ако ме питате сериозно как ще стане това, трябвало да сте прочели поне 20 интервюта до този момент, писани по този въпрос. Съвсем е ясно как: депозира се, управлява се и приходите от него влизат в бюджета на държавното обществено осигуряване. Така както се управлява междупрочем онази капитализирана част на всички пенсионни фондове, каквито има във всички държави. Така или иначе това рано или късно ще бъде направено и в България. Рано или късно пенсионният ни фонд ще бъде капитализиран. Въпрос на смелост и на политическо поведение е сега да се успее да се направи. Повярвайте ми, ще видите, че максимално бързо нашият пенсионен фонд също ще бъде капитализиран. Това е един от малкото шансове, както и следващото наше предложение, което като дойде времето ще го защитим. (Реплики между народните представители Валери Цеков и Никола Николов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пирински, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин Николов, уважаеми колеги, господин Цеков! Прав е господин Николов, както личи от разменените реплики в залата или размяната на мнения: такова все пак много фундаментално предложение в този час не може да бъде обсъдено достатъчно сериозно. Бих предложил и на господин Николов, и на вносителите да преценят: Вие наистина обосновавате много сериозни ефекти от това предложение – намаляване с 10% на осигурителната тежест, увеличаване с 10% на пенсиите, но вижте, Вие казвате: разликата между реалния размер на резерва и определения с § 6. Ние определихме с § 6 2,5 милиарда, но Вие сам знаете, че реалният размер, както Вие казвате, се променя постоянно, той флуктуира. Вие не сте определили как се дефинира реалният размер. Освен това целият механизъм, който предлагате, формирането на фонд към министъра на финансите – какво значи това? Тук все пак, ако говорите за социална политика, трябва да има поне гледище на две ведомства. Възлагането чрез конкурс на един от десетте най-успешни посредници за управление на фондове – също ми се струва, че – сега очевидно Министерството на финансите ви пречи да чуете какво говоря. Не че не трябва да слушате господин Ананиев всеки пък, когато той говори, защото той не говори празни работи, но така или иначе не можем да говорим в множество на гласовете.
Искам да кажа, че предложението и идеята Ви заслужава най-сериозно внимание. Така както в 10-те и 15-те интервюта е развита, така както и тя по същество има смисъл. Но в този си вид аз поне не мога да я подкрепя, защото тя е неясна и неработеща за мен – в този вид, както е предложена.
Второ, Вашите разсъждения по предходния въпрос за равнището на фискалния резерв също за мен са неприемливи, защото Вие, поставяйки въпроса: дайте да решим пенсиите и доходите, ще дойдат и постъпленията в бюджета – има определена логика, но все пак проблем на проблемите е снижаването на бремето върху бюджета, за да бъде той не така пресиран да гони непременно това нулево крайно салдо и тези по-завишени равнища на първичния излишък. Защото съгласете се, че бюджетът, както и ние тук го атакувахме по предходните текстове за тази община, за онази община, еди-кой си екологичен обект и т.н., трябва да може да балансира различните искания към него, а той ще може да го прави по-успешно, ако е по-малко и дълговото бреме, което трябва да се обслужва, и ресурсите, които трябва да заделя за други национални приоритети, които са задължителни.
Ето защо и като механизъм, и като логика, за съжаление, не мога да подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Николов, господин Иванов, Василев, Йорданов, за създаване на нов чл. 6а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 21, против 111, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 7. Постъпленията от приватизация на държавни предприятия в специалната бюджетна сметка по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол се използват за финансиране на бюджетния дефицит и за операции по реструктуриране и управление на дълга.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желание за изказвания по § 7? Няма.
Моля да гласуваме § 7 с текста, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Предлага се да се създаде нов § 7а със следното съдържание:
“§ 7а. Разликата между реалните постъпления от приватизация на държавни предприятия и сумата, предвидена в държавния бюджет (180 000 хил. лв.), предвидена за финансиране на бюджетния дефицит, се внася във фонда по § 6а.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, но този параграф не е приет.
Господин Николов, моля да оттеглите предложението си.
Имате думата.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
След като няма фонд по чл. 6а, разбира се, че ще оттегля предложението ни. Само искам да обясня, че идеята е получилата вече популярност като идея за реституция на труда.
Безспорно би следвало парите, които са повече от тези, които са необходими за целите, за които са предвидени в този закон да влизат в един фонд, който да подкрепя, да капитализира пенсионния ни фонд. Това е най-просто нашата идея. Постъпленията от приватизация на 180 млн. лв. сега, както е записано в бюджета, да влязат в подобния фонд, който ние предложихме в § 6а. Догодина, по-догодина те безспорно ще бъдат по-малко и така, докато се изчерпи този ресурс.
Сега е моментът да бъде прието това предложение. Ако не се приеме, както вече не се прие фондът по § 6а, нямаме никакъв шанс да реституираме труда на тези поколения, които са създали материалните активи, които се продават по време на приватизацията.
Оттеглям предложението, защото няма § 6а, защото той не беше приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте го, благодаря.
Господин Пирински, хайде да не Ви давам думата за реплика сега, защото предложението беше оттеглено.
Преминаваме към § 8.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 8. Измененията на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8.
“§ 9. (1) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.
(2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част.
(3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет.
(4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промените в административно-териториалното устройство на страната.
(5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните и стойностните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията на централния бюджет и бюджетите на общините.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9.
“§ 10. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 228 лв. от 1 януари 2005 г. и 236 лв. от 1 юли 2005 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10.
Има предложение на народния представител Несрин Узун, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желание за изказвания по тези три параграфа – 8, 9 и 10? Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфите с текстовете, които са подкрепени от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 11. Базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 218, чл. 218а и чл. 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 268 лв. от 1 януари 2005 г. и 278 лв. от 1 юли 2005 г.”
Предложение на народния представител Тодор Бояджиев:
Предлага се текстът в § 11 да се промени с оглед спазване на разпоредбите на чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 218, 218а и 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията, където се посочва, че базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт.

Предложението за промяна е следното:
“§ 11. Базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 218, 218а и 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 305 лв.от 1 януари 2005 г., а от 1 юли 2005 г. е сума определена според данните на НСИ за последното тримесечие на 2004 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Ангел Найденов и Ирина Бокова:
Предлага се в § 11 базата за определяне на основното месечно възнаграждение на лицата да се приведе в съответствие с чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 218, 218а и 219 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията, както следва:
- от 1 януари 2005 г. – 305 лв.;
- от 1 юли 2005 г. – средното месечно възнаграждение на заетите в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ за четвъртото тримесечие за 2004 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Найденов, заповядайте имате думата.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Пред мен са текстовете на тези членове от трите закона, които са споменати в нашето предложение – Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията. И в трите закона базата за определяне на основното възнаграждение е средното месечно възнаграждение на заетите в бюджетната сфера, съобразно данните на Националния статистически институт.
Съобразно тези данни за второто тримесечие на 2004 г. базата би следвало да бъде 305 лв. Няма отговор на въпроса: защо след като текстовете изрично подчертават отговорността на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи да направят съответните предложения, въз основа на тези данни от НСИ, в проекта за държавния бюджет в § 11 фигурира сумата 268 лв., а за времето след 1 юли – 278 лв. Това е една разлика от 37 лв., която не е без значение, тогава когато се определя размерът на основното месечно възнаграждение. Още повече, че и в двете комисии този въпрос е повдигнат и няма съответната реакция за корекция от страна на представителите на двете министерства.
Размерът, който е посочен от 268 и впоследствие от 278 лв., се основава на § 11 от Закона за държавния бюджет за 2004 г. и представлява едно средно изражение в шестмесечен период, което обаче се разминава с данните на НСИ.
С оглед на това да бъдат спазени изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили, за МВР и за изпълнение на наказанията, моля ви да подкрепите предложението, което е направено, от 1 януари базата да бъде 305 лв., а от 1 юли 2005 г., съобразно месечното възнаграждение на заетите в бюджетната сфера за четвъртото тримесечие на настоящата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по § 11? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Тодор Бояджиев.
Комисията не подкрепя това предложение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това предложение е абсолютно идентично с предложението на Ангел Найденов и Ирина Бокова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно. Двете предложения на народния представител Тодор Бояджиев и на народния представител Ангел Найденов и Ирина Бокова са идентични, затова подлагам на гласуване и двете предложения. И двете предложения не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 31, против 92, въздържали се 12.
Предложенията на народния представител Тодор Бояджиев и на народните представители Ангел Найденов и Ирина Бокова не се приемат.
Подлагаме на гласуване текста на вносителя за § 11, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 114, против 26, въздържали се 2.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 12. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2005 г. е 200 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2005 г. е 18 лв.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не са постъпили предложения между първо и второ четене.
Желае ли някой думата за § 12? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 12, това е текстът на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 13, въздържали се 4.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 13. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
1. да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие, че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие, че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.”
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в § 13, ал. 1, т. 2 след думата “дълга” да се добави “и не оскъпява обслужването на дълга”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
Предлага се в § 13 думите “министъра на финансите” да се заменят с думите “Министерски съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Желае ли думата някой от вносителите на предложенията? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители. Тяхното предложението по § 13 не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 45, против 100, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители по § 13 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
Това предложение също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 34, против 106, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 13, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте § 13.
Гласували 137 народни представители: за 105, против 31, въздържал се 1.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 14. Министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обеми до 10 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година.”
Предложение на Кръстьо Петков - § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов и група народни представители – предлага се § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Четете по-нататък - § 15 и § 16.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Но тук има неподкрепени предложения! Трябва да ги гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всичко ще бъде подложено на гласуване, господин Маринчев. Но… Добре.
По § 14 има две предложения – за отпадане на § 14. Едното е направено от народния представител Кръстьо Петков, а другото – от народния представител Никола Николов и група народни представители. Предложенията са идентични за отпадане на § 14.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 160 народни представители: за 54, против 103, въздържали се 3.
Двете предложения за отпадане на § 14 не се приемат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Моля, гласувайте § 14, както е предложен от вносителя.
Господин Мутафчиев, Вие претендирате за стриктност и спазване на дисциплината и правилника. Моля Ви и Вие да спазвате правилника.
Гласували 158 народни представители: за 117, против 30, въздържали се 11.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 15. Министърът на финансите може да емитира облигации на международните пазари в размер до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута.”
Предложение на Кръстьо Петков – предлага се в § 15 числото “800” да се промени на “200”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Пирински – предлага се в § 15 да се добави второ изречение със следното съдържание:
“До 31 януари 2005 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание проект за решение за програмираните емисии на облигации на международните пазари и доклад за резултатите от операциите по държавния дълг, извършени през 2004 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ляков – предлага се в § 15 думите “министъра на финансите” да се заменят с думите “Министерски съвет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направени три предложения.
Господин Пирински, виждам, че вдигате ръка. Заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди всичко Ви моля да отбележите и Вие, и госпожа Радева, и колегите, които следят текста – една редакционна поправка, която бих помолил да се внесе в текста, който съм предложил. Сега след думите “в Народното събрание” следва “проект за решение”. Молбата ми е да отбележите вместо “проект за решение” – “доклад”. Внасям в собственото си предложение редакционна поправка съгласно чл. 71, който беше дискутиран и в предходни параграфи.
Какъв е смисълът на предложението, което правя? Пак повтарям, в тези Преходни разпоредби ние дискутираме някои от най-сериозните въпроси, свързани не само с бюджета, а с финансовата и валутната политика на страната. Знаем, че по тези въпроси Законът за държавния дълг, който този парламент прие в началото на своя мандат, дава доста широки права на министъра на финансите. Знаем също така, че извършените досега операции през изминалите години, включително и през текущата, бяха оценени нееднозначно и се наложиха оценките, че поне що се от нася до краткосрочните ефекти от тези сделки върху бюджета, те са утежнили бюджетните плащания с допълнителни разходи за лихви на доста съществени суми – десетки, дори над 100-150 млн. лв. Знаем, че обосновката за такива операции навремето – преминаването от брейди към глобални облигации, беше обоснована с два основни аргумента. Единият е изчистване имиджа на страна, която няма брейди облигации, а другият – очаквания за повишаване на международните лихви, които ще направят сделките в средносрочен план печеливши, и ефектът от дюрацията.
Считам, че парламентът няма право да абдикира от своята отговорност да има достатъчно информация за това в крайна сметка каква е оценката на правителството за извършеното и постигнатите резултати през текущата година и какви са неговите разчети за операциите, които планира за следващата. Още повече, че през последните дни и в печата се появяват съобщения за замисляне на нови операции по обратно изкупуване на дълга и логиката на тези операции е същата като на досега прилаганите, при положение че засега поне международните лихви се задържат на равнища, които са приблизително същите, подчертано ниски, както от последните години, последното завишение с 0,25 базисни пункта на федералната лихва се обявява като последна за обозримия период. Ето защо ми се струва, че е нормално правителството да информира парламента, но доколкото това не се забелязва, Народното събрание е длъжно тук да изиска достатъчно ясен, конкретен доклад – и за тези 800 млн. лв., които се предлагат по този § 15, и за операциите, които бяха вече гласувани в § 13 замяна на един дълг с друг във връзка с оптимизиране на структура, срокове и т.н.
Ето защо, отчитайки, че може би проектът за решение по някакъв начин влиза в конфликт с действащия Закон за държавния дълг, правя тази редакционна поправка – да става дума за доклад. Но със същия аргумент, правейки тази поправка, още по-настоятелно приканвам всички народни представители да подкрепят този текст. Разбира се, докладът може да е в съответната поверителна форма, да се ползва най-отговорно, да не бъде обект на спекулации, но едновременно с това да отговаря на задължението на парламента да бъде наясно с политиката на правителството по въпроси от първостепенно национално значение.
Моля предложението ми да бъде подкрепено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата народният представител Йордан Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Макар че предложението на господин Пирински има малко по-нестандартен характер, аз от името на Обединените демократични сили ставам в негова подкрепа. Защото ние в първите текстове казахме, че Законът за бюджета е един по-особен закон, който утвърждава един план.
Господин Пирински каза доста неща, свързани с това какъв е ефектът досега от операциите, направени с нашия външен дълг. Аз ставам, за да потвърдя, че Народното събрание не разполага с никаква информация и досега всички опити да се сдобием с такава са се сблъсквали с една инертност от изпълнителната власт. Все пак, макар и по този начин, ние можем да принудим министъра на финансите предвид правата, които му даваме с предходните два параграфа и с този параграф, да чуем какви са резултатите от действията на правителството до този момент. Тъй като от тази трибуна чухме доста хвалебствени думи за едни блестящи операции, които имат двустранен ефект – от една страна, изчистват нашия имидж пред международните партньори, много често се говореше колко пъти се е вдигнал кредитният ни рейтинг за две години, и в същата схема ние правим едно блестящо прехвърляне на дълговете, които имаме, и получаваме в резултат една огромна печалба. Това обаче, което се случи на практика, поне в краткосрочен план, както каза господин Пирински, съвсем не е в посока печалба, а точно обратното – в процес на загуба, която загуба е в немалък размер.
Затова е редно Министерството на финансите и специално министърът на финансите да представи пред Народното събрание един доклад за свършеното до момента предвид функциите, които се залагат за 2005 г. И смятам, че господин Пирински е намерил място в този закон и макар да реформира своето предложение, то е в унисон с нашето законодателство, със Закона за държавния дълг, който ние приехме, и смятам, че е разумно народните представители в края на мандата на това Народно събрание да имат представа за какво точно са гласували, какво са одобрили и какво е свършил одобреният от тях Министерски съвет, респективно Министерството на финансите и неговият министър. Така ще има яснота и задължението тази яснота да бъде представена пред пленарната зала.
Аз съжалявам, че в момента сме в такъв късен час и едва ли някой ще чуе думите на господин Пирински или ще вникне в проблема, който се поставя пред нас. Очевидно схемата за провеждане на късни заседания ще доведе до това, че утре ако някого го попитат, може да смята, че сме гласували бюджета на Здравната каса.
Но все пак, уважаеми дами и господа, обръщам се към вас, защото въпросът е сериозен, защото по тази тема има достатъчно написани неща в пресата, а тези, които трябва да имат пълната информация, са хората в тази зала.
Затова аз подкрепям от името на ОДС – Демократи за силна България и БСДП това предложение и смятам, че то е разумно, както ще подкрепим всяко предложение, независимо от коя посока е дошло то – дали е от опоненти, дали е от управляващи или от опозицията. Защото това би трябвало да бъде духът на парламентаризма в една европейска страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински и господин Нихризов приведоха достатъчно доводи в полза на предложението. Аз трябва да призная, че бях смутен от първоначалния текст и се колебаех какво да бъде моето отношение, но след поправката, когато стана ясно, че става въпрос не за проект за решение, с което според мен ще тръгнем по друга посока, а само доклад, тоест Народното събрание да бъде запознато с всичко това, което се извърши през миналата година и което предстои да се върши през следващата година, аз ще подкрепя това предложение. Надявам се, че и колегите, ако вникнат действително в това предложение, ще видят, че това не е някаква особена форма на контрол върху действията на министъра на финансите, а една информираност на народните представители, да знаят те какво става. Мисля, че срокът до 31 януари е достатъчен, а ако има някакъв проблем и трябва да бъде малко по-дълъг срок, мисля, че няма пречка. Но по принцип да бъде информирано Народното събрание какви са резултатите от 2004 г. и какви са намеренията за 2005 г.
Аз ще подкрепя и призовавам и колегите да подкрепят това предложение с корекцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Други изказвания има ли, уважаеми народни представители, по § 15? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Кръстьо Петков, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 73, против 106, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински с поправката на първия ред – след думите "Народно събрание" вместо "проект за решение" да бъде "доклад".
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 202 народни представители: за 88, против 108, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Предложението ми за прегласуване, господин председателю, е продиктувано от резултата от първото гласуване. Виждам, че достатъчно народни представители подкрепиха това предложение, разсъждавайки достатъчно обективно. Ето защо предлагам да се подложи отново на гласуване предложението, като гласуват присъстващите народни представители и гласуват със своята отговорна позиция по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 92, против 94, въздържали се 15.
(Шум и реплики в залата.)
Предложението на народния представител Георги Пирински не се приема.
(Реплика на народния представител Росица Тоткова.)
Госпожо Тоткова, залата е пълна, вижте! (Възгласи: “Е-е-е”.)
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков. Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 178 народни представители: за 54, против 112, въздържали се 12.
И това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 15, което се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 117, против 86, въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
Господин Игнатов, имате думата за процедура. Заповядайте. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Спокойно – блага вест!
Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! По § 16 има много сериозен дебат, който се очертава и тъй като е 18,55 ч. аз Ви предлагам, господин председателю, да прекратим за днес работа или другият вариант е да удължим до 22,00 ч. (Силен шум и реплики, възгласи: “Е-е-е”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Или да го удължим до 22,00 ч. – правите ли това предложение?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Дебатът по този § 16 ще ни отнеме точно толкова време, с което ни лишихте при разглеждането на резултатите от временната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако правите процедурно предложение да работим до 22,00 ч. – ще го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Не, правя процедурно предложение – шегата настрани, да прекратим сега работа и да започнем утре.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Спираме часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Залата прие да работим до 19,00 ч. Имаме пет минути.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Само пет минути, няма да стане за пет минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има предложение да прекратим пет минути по-рано нашия работен ден. Съгласно правилника го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 113, против 74, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 18,58 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:

Гадар Хачикян

Георги Анастасов