Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
Преди да преминем към деловата си работа, искам да поздравя народния представител Тошо Пейков с рождения му ден и да му пожелая много здраве, професионални и лични успехи, както и всички Антоновци, които празнуват Антонов ден днес. (Ръкопляскания.)

На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес да започнем нашата работа с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2002 Г.
Това се налага поради обстоятелството, че са необходими кратки срокове за приемането му и за обнародването му в "Държавен вестник".
Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, като водеща комисия, и на Комисията по труда и социалната политика. Постъпили са становища и на двете комисии.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Моля в залата да бъдат допуснати господин Владимир Петров от Министерството на финансите, господин Йордан Христосков и госпожа Христина Митрева от Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Митрева и господата Петров и Христосков.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят лицата в залата.
Господин Искров, докладвайте становището.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря.

"ДОКЛАД
по законопроект № 254-01-3 от 11.01.2002 г. за
изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г., внесен от народните представители Иван Искров и д-р Хасан Адемов

На съвместно заседание, проведено на 15 януари 2002 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика обсъдиха законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г., внесен от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов.
На заседанието присъстваха Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт, Христина Митрева - главен актюер и Владимир Петров - директор в Министерството на финансите.
В мотивите към законопроекта, експозето на вносителите и становищата на Националния осигурителен институт и представителя на Министерството на финансите се подчерта необходимостта от внасяне на изменения и допълнения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г., наложени от следните обстоятелства:
На 13 декември 2001 г. Народното събрание прие Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2002 г., който беше съставен въз основа на разпоредбите на действащия към момента Кодекс за задължителното обществено осигуряване.
На 20 декември 2001 г. Народното събрание прие Закон за насърчаване на заетостта, а на 21 декември 2001 г. - Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. С тези два закона се внасят организационно-структурни промени в глава втора - "Финансово устройство на държавното обществено осигуряване", регламентирано с Кодекса за задължително обществено осигуряване и неговото изменение и допълнение, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 1 от 2002 г.
Със Закона за насърчаване на заетостта от 1 януари 2002 г. се закри фонд "Професионална квалификация и безработица" и неговите приходи и разходи в частта за пасивните мерки за риска "Безработица" (включително разходите за здравно осигуряване на безработните лица с право на обезщетение) преминаха към новосъздадения фонд "Безработица" към държавното обществено осигуряване, който стана част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване.
Основните промени са:
- създаване на консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване, който включва освен съществуващите досега три фонда и бюджета на Националния осигурителен институт, и създадените два нови фонда - фонд "Пенсии", несвързани с трудова дейност и фонд "Безработица";
- фиксиране на минимален и максимален размер на осигурителния доход, откъснат от минималната работна заплата;
- определяне на минимален и максимален размер на обезщетенията за безработица, откъснати от минималната работна заплата;
- фиксиране на месечен размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
Размерът на осигурителните вноски, приети със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г., се увеличават само с размера на вноската за фонд "Безработица" - 4 на сто, която беше одобрена с отменения в тази част Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. Сега тази вноска ежегодно ще се одобрява със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Нормативите на осигурителните вноски не водят до повишаване на осигурителната тежест на осигурителите и осигурените лица.
Приходите на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване се увеличават от 2 млрд. 491 млн. лв. на 2 млрд. 677 млн. лв. или със 185 млн. лв. повече. Основните фактори за това увеличение са приходите от осигурителни вноски за фонд "Безработица" и приходите по актове за начет върху невнесените в срок вноски за безработица.
Разходите в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2002 г. нарастват от 3 млрд. 177 млн. лв. на 3 млрд. 701 млн. лв., тоест с 524 млн. лв. Увеличението се дължи на преминаването на някои разходи, отчитани досега в трансфера от централния републикански бюджет, към бюджета на държавното обществено осигуряване. Това са: месечни добавки за деца - 130 млн. лв.; еднократни помощи при раждане - 6,5 млн. лв.; месечни добавки за деца и инвалиди - 3,5 млн. лв.; здравноосигурителни вноски за пенсионерите - 161 млн. лв.; обезщетения за безработица и здравноосигурителни вноски за безработните лица - 224 млн. лв.
В бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г. бяха предвидени трансфери от централния републикански бюджет в размер на 477 млн. лв., а със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване те нарастват на 484 млн. лв. или със 7,6 млн. лв. повече в резултат на преструктуриране на разходите по пенсиите, несвързани с трудова дейност.
Субсидията от централния републикански бюджет нараства от 515 млн. лв. на 547 млн. лв., което представлява 32 млн. лв. Нарастването се дължи на преструктурирането на приходите и разходите в консолидирания бюджет след включването на двата нови фонда.
Общият размер на трансферите и субсидията за покриване на недостига по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2002 г. нараства от 992 млн. лв. на 1 млрд. и 31 млн. лв., тоест с 39 млн. лв. Полученото нарастване се дължи на по-горе посочените причини.

Предложените с проектозакона за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. промени са компенсирани и не влошават дефицита както на републиканския бюджет, така и на консолидираната фискална програма.
След приключване на дискусиите законопроектът беше подложен на гласуване. Получиха се следните резултати: "за" - 13, "въздържали се" - 2, без "против".
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. и да го приеме на първо четене."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
Госпожо Масларова, моля да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На вашето внимание представям доклад по законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. № 254-01-3 от 11 януари 2002 г.
"На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, проведено на 15 януари 2002 г., бе разгледан законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. № 254-01-3 от 11 януари 2002 г., внесен от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов.
На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева, директор на Главна дирекция "Анализ, планиране и прогнози" в Националния осигурителен институт, господин Владимир Петров, директор на дирекция "Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове" в Министерството на финансите, господин Емил Мирославов, директор на дирекция "Трудово право и обществено осигуряване, политика на доходите, анализи и прогнози" в Министерството на труда и социалната политика, и др.
Законопроектът с мотивите към него бе представен от вносителите господин Хасан Адемов и господин Иван Искров. Бяха изложени причините, довели до необходимостта от изменението и допълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. Това се налага поради факта, че този закон бе приет от Народното събрание на основата на действащото към момента законодателство. В същото време бяха изготвени, внесени и приети Законът за насърчаване на заетостта и Законът за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Бе прието, че Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. трябва да бъде синхронизиран с тези закони и произтичащите от тях фискални промени.
Създава се консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване, като в него се включва и осигурителният риск "Безработица". Обособяват се два нови осигурителни фонда - фонд "Безработица", като се определя размерът на осигурителната вноска за него, и фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност". Фиксира се максималният и минималният размер на осигурителния доход и на обезщетенията за безработица. Определя се месечният размер на паричното обезщетение за отглеждане на деца по чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.
Включването на двата нови фонда в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. налага увеличаването на допълнителната субсидия за покриване на недостига от средства в размер на 546 487,4 хил. лв.
От бюджета на фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" ще се изплащат всички видове пенсии, несвързани с осигурителен стаж и възраст, които се финансират изцяло от републиканския бюджет. Трансферите за пенсии за военна инвалидност, гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и други възлизат на 123 013,9 хил. лв., като разходите по този фонд са в същия размер.
Бюджетът на фонд "Безработица" по приходите се формира от вноски на работодателите в размер на 175 050,0 хил. лв. и от лични вноски в размер на 58 350,0 хил. лв. Разходите по този фонд възлизат на 223 371,2 хил. лв., като трансферите от републиканския бюджет са в размер на 500,0 хил. лв.
Изменени са приходите в бюджета на Националния осигурителен институт, които са завишени спрямо приетия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. с 8 200,0 хил. лв. Този размер се формира от глоби и начети по разкрити ревизионни актове за фонд "Безработица".
Трансферите между бюджета на Националния осигурителен институт и други бюджети са в размер на 543 010,9 хил. лв., която промяна е резултатна от изменението на допълнителната субсидия от републиканския бюджет за покриване на недостига от средства.
Излишъкът по бюджета на Националния осигурителен институт за 2002 г. е в размер на 645 236,1 хил. лв., която сума заедно с оставащите от другите фондове суми балансира недостига на фонд "Пенсии".
За 2002 г. се фиксира на 170 лв. минималният месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За земеделските производители осигурителният доход е 85 лв., а за онези от тях, които упражняват само земеделска дейност, е 42,50 лв. Максималният размер на осигурителния доход за 2002 г. е 850 лв.
Минималният размер на паричното обезщетение за безработица е 70 лв., а максималният размер е 130 лв. Паричното обезщетение за отглеждане на дете е определено на 100 лв.
На заседанието бяха проведени задълбочени разисквания относно необходимостта от предложения законопроект, размера на вноските и обезщетенията, създаването на консолидирания бюджет на Общественото осигуряване, въвеждането на двата нови осигурителни фонда - "Безрабтица" и "Пенсии, несвързани с трудова дейност" и др.
След гласуване и резултати: "за" - 10 гласа, "против" - няма, "въздържали се" - 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. № 254-01-3 от 11 януари 2002 г., внесен от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Определям по 30 минути на парламентарна група за изказвания по законопроекта на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедурният ми въпрос е във връзка с чл. 67, ал. 3, която изисква след докладите на специализираните комисии да бъдат изслушани вносителите. Казано е "становището на вносителя", т.е. докладите на комисиите трябва да бъдат последвани от излагане на мотивите за внасянето на дадения законопроект. Този законопроект има двама вносители - господин Искров и господин Адемов. Струва ми се, че е редно да бъдат изслушани те, тъй като господин Искров досега говори като председател на Комисията по бюджет и финанси, а тук става дума за мотиви, които внасящият законопроекта е длъжен да изложи.
Въпросът не е чисто формален и процедурен по две причини. Едната е, че според мен, според колегите от нашата парламентарна група, в дадения случай двамата народни представители, макар и в рамките на буквата на своите права по Конституция, отиват отвъд духа на Конституцията, тъй като по въпроси за държавния бюджет, независимо от това какъв точно бюджет гледаме сега, изключителна законодателна инициатива има Министерският съвет.
Уважаеми колеги, както сами се убеждавате, разглеждаме законопроект, който засяга структурата на консолидираната бюджетна програма на държавата, засяга първостепенни въпроси на параметрите на социалното осигуряване и според мен по такава материя двама отделни народни представители, макар и представители на мнозинството, не би следвало да бъдат инициатори на такъв законопроект.
И вторият мотив е, че в съвместното заседание на двете комисии, за което съобщиха и господин Искров, и госпожа Масларова, бяха зададени редица конкретни въпроси за самата конструкция на законопроекта, който сега гледаме, и по-специално за чл. 7, ал. 2 от този законопроект, който регламентира и разписва разходите на бюджета на Националния осигурителен институт. Беше констатирано, че този текст от законопроекта, който гледаме, изцяло повтаря приетия текст на чл. 7, ал. 2 на приетия от нас в края на миналата година Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване и ние тогава поставихме въпроса какво налага отново да се преповтаря една норма, която е приета без някакви изменения или допълнения в нея.
Бяха изтъкнати формални съображения от гледна точка на мнение на Правния отдел на Народното събрание, но това за мен не е достатъчно основание за оставането на такава неяснота. Аз очаквах и очаквам колегите вносители да дадат отговор и на този въпрос.
Ето защо предлагам, госпожо председател, да дадете думата на господин Искров или господин Адемов, или и на двамата, както те предпочетат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински. Имате пълното основание за подобно искане.
Заповядайте, господин Искров, от името на вносителите да представите законопроекта.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! Аз мисля, че в Комисията по бюджет и финанси и в Комисията по социална политика много пространно беше дискутиран този въпрос и беше отговорено доста подробно на тези въпроси, които сега задавате. Но след като са зададени в пленарна зала, ще се опитам да отговоря пред народните представители от всички парламентарни групи защо депутатите Искров и Адемов внасят този законопроект, имат ли право да го внесат или нямат и мисля, че с това се изчерпват горе-долу въпросите.
Искам да обърна внимание на уважаемото народно представителство, да му опресня спомените, че Законът за държавния бюджет и законите за бюджета на Държавното обществено осигуряване, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и решението за бюджета на Българската народна банка, така както се изисква съгласно устройствения закон, а това е Законът за устройството на държавния бюджет, вървяха по-рано, с една стъпка, ако мога така да кажа, от законите в социалната област, а именно цитираните в становището на двете комисии, както чухте и от моето изложение, и от изложението, направено от госпожа Масларова, Кодекса за задължителното обществено осигуряване и Закона за насърчаване на заетостта.
Тогава, уважаеми дами и господа, и в двете комисии дискутирахме два подхода и тази дискусия в значителна степен беше проведена и тук, в пленарната зала: как да процедираме - дали да приемем Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване и Закон за държавния бюджет относно трансфера на база неприети, вървящи на второ четене в Комисията по социална политика закони, или да приемем двата бюджета на база на действащото законодателство към момента. Категорични бяха от Правния отдел на парламента, а и голяма част от членовете на Бюджетната комисия и на Социалната комисия, че ние бихме могли да приемем само и единствено бюджети, които се базират на действащи закони. И нямаше спор. С това е запознат и господин Пирински като дискусия. Затова приехме Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване въз основа на тогава действащия неизменен Кодекс за задължителното обществено осигуряване, Закона за насърчаване на заетостта и Закона за закрила при безработица, не мога да цитирам точното му наименование по памет. И на всички беше ясно, че първият закон, който ще се гледа след зимната ваканция, ще бъде Законът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване .
Така че писанията в някои вестници за гафове, пропуски и др., дали инспирирани от нас или недоразбрани от колеги, които се занимават с тази материя, не са верни и това стана ясно на дискусиите. На всеки един от нас беше ясно още декември, преди ваканцията, че ще се случи това, което в момента се случва.
Защо го внасяме аз и д-р Хасан Адемов? Защото сме председатели на двете комисии, които отговарят за този проблем, и защото сме достатъчно отговорни лица, господин Пирински. Защото, ако трябваше да се чака да преминава този закон през Министерския съвет, за да може формално да бъде внесен от Министерския съвет, щеше да се загуби още време. Знаете, че има доста въпроси, които се поставят и от работодатели, и от осигурени лица най-вече с изчисляването на процента за безработица - 4-те процента. И независимо, че господин Йордан Хрискосков, за което благодаря от тази трибуна, неколкократно излезе в медиите и обясни, че няма да има промени, че това, което са разчетите на хората към декември, което са знаели по отношение на вноската за безработица, ще бъде същото, все пак няма нормативен акт. Поради тази причина, бързайки, прекъснахме днес в тази зала обсъждането на Закона за автомобилния транспорт и продължихме със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, поради обществената значимост на този закон.
Дали имаме право - Конституцията го е казала много ясно. И позоваването пак на Конституцията, че само Министерският съвет има законодателна инициатива по отношение на внасяне на Закона за държавния бюджет не е коректно, тъй като тук става въпрос не за Закона за държавния бюджет, а за автономен закон, за самостоятелен бюджет на Държавното обществено осигуряване, който е съставен бюджет, част от консолидираната фискална програма. Но неслучайно в становището на Комисията по бюджет и финанси е подчертана точно онази част, която казва, че измененията са структурни и те не водят до изменение в дефицита по републиканския бюджет, както и по параметрите на консолидираната фискална програма.
За да бъдат огледани отвсякъде нещата, с господин Адемов помолихме управителя на Националния осигурителен институт да изпрати решението на Надзорния съвет, то е пред мен, така както се изисква от Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Този бюджет, внесен от двамата народни представители, е приет с протокол № 1 на заседание на Надзорния съвет на НОИ, проведено на 8 януари 2002 г. Точно като такъв е предоставен на мен и на господин Адемов, като народни представители, да бъде внесен.
Така че не виждам противоречие нито с Конституцията, нито с някакви други закони, било Закона за устройство на държавния бюджет, било Кодекса за задължителното обществено осигуряване, още повече, че такава практика е имало, когато има такива значими въпроси. Когато търсихме тълкувание от Правния отдел дали имаме право или сме в грешка, ако внесем тези промени, беше ни даден пример, че такъв прецедент има - миналата година господин Христо Христов, тогавашен председател на Комисията по бюджет и финанси, и мисля господин Клявков са внесли такива изменения. Никой не е протестирал, тъй като тук не става въпрос за нещо друго, освен за защита на обществени интереси.
Това са мотивите, от които сме се водили, за да внесем този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров!
Вече можем да преминем към обявената дискусия от 30 минути на парламентарна група.
Имате думата.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз наистина допускам, че има и други народни представители, които ще се изкажат по този законопроект, тъй като дискусията и на заседанието на двете комисии беше доста продължителна. Но доколкото в момента никой не заявява такова желание, да не допускаме прекалено отегчителна пауза, аз ще кажа няколко думи по него и ще се постарая да обоснова позицията, която заехме в комисията за гласуване "въздържал се".
Преди всичко, госпожо председател, ние разбираме важността и срочността на въпросите, които решава този законопроект. Защото на практика той създава и реда, и определя основните величини на осигурителни вноски и плащания, от които зависи нормално, навреме да бъдат издължени различните пенсии и осигуровки на стотици хиляди, на милиони български граждани.
Ето защо ние по никакъв начин не желаем да спънем законовото уреждане на предпоставките за нормално функциониране на пенсионноосигурителната система в първите дни на новата година.
Защо все пак не подкрепяме този законопроект? Не само по формални, процедурни причини, свързани с това кой би трябвало да внася законопроекта и каква процедура да се спази.
Аз, първо, все пак ще взема отношение по обясненията на господин Искров, доколкото той се постара да мотивира законодателната инициатива, която са предприели с господин Адемов.
Основният мотив на господин Искров беше този, че ние тук, в пленарната зала, много добре сме съзнавали, че в началото на тази нова сесия на парламента един от първите законопроекти, които ще приемем, ще бъде този за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. И в комисията, и сега заявявам, че това не е така. Тук е господин Христосков. Той потвърди и в комисията, че когато на първо четене миналата година гледахме този законопроект, и неговото становище беше, че тези поправки, които правим сега, трябваше да бъдат внесени между първо и второ четене на вече приетия Закон за бюджета на ДОО. Обясненията, че не е имало време, че след това сме приели поправките в Кодекса за задължителното обществено осигуряване и сме приели новия Закон за заетостта, не издържат. Защото ние в края на миналата година правехме и извънредни заседания на Народното събрание, бяха публикувани извънредни броеве на "Държавен вестник". Така че при една по-друга организация на нашата работа ние спокойно можехме при второто четене на Закона за бюджета на ДОО да внесем тези поправки и да не се занимаваме с този въпрос сега. Пак повтарям, въпросът не е формален, защото, както каза и господин Искров, колкото по-рано бъдат регламентирани тези въпроси, толкова по-добре системата може да се настрои да работи безпроблемно. А ние сега вече сме във втората половина на януари.
Второ, госпожо председател, това не са някакви поправки в Закона за бюджета на ДОО, а това е нова конструкция на бюджета на осигуряването. Член 1 от този законопроект въвежда ново понятие - "консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване". Въвеждат се два нови фонда, които, макар и, както се твърди, формално преобразувани от сега съществуващите, получават вече самостоятелно съществуване, самостоятелна регламентация и трябва да бъдат упражнявани като самостоятелни бюджети. Става дума за Фонд "Безработица" и за Фонд "Пенсии" от нетрудова дейност. Така че този род съществени промени в самата конструкция на бюджета на общественото осигуряване според мен задължително, по необходимост, изискват ангажиране на правителството, на Министерския съвет с тази проблематика.
Господин Искров говореше за необходимостта да се печели време. Аз се убедих от практиката и от края на миналата година на парламента, че това бързане - да се печели време - ни се връща повече десетократно, ако не и стократно, като минус от гледна точка на недоразумения, разминавания, откровени глупости и гафове, които се допускат при приемането на законодателство с подобни темпове. Така че само по себе си печеленето на време не е достойнство.
Нещо повече, този род закони, както знаем, следва да бъдат обсъждани и по линия на тристранния диалог, на Комисията за тристранно сътрудничество със синдикати и работодатели. И тук господин Искров спести един мотив, който за мен обаче е реален, а е може би и един от водещите мотиви - да се възприеме технологията двама народни представители да представят този закон, а не правителството, защото е подмината тристранната комисия.
Тук, госпожо председател, вече навлизаме отвъд процедурата и съществото на проблематиката. Може да са неудобни едни или други социални партньори, могат да задават прекалено неудобни или трудни въпроси, може понякога даже техните позиции да не издържат обективните критерии за безпристрастност и конструктивност, но ние в едно общество, което не се командва от едно място, трябва да свикнем да водим диалог и с онези, които не ни харесват, които бихме предпочели да игнорираме, но няма как, защото процедурите изискват да се дискутира.
Ето защо според мен избраната пътечка, подминаваща тристранната комисия, е неработеща, неконструктивна. Ние от вчерашния ден имаме изказвания на представители на КНСБ, доколкото чух по средствата за масова информация, че те си поставят въпроса: има ли смисъл да се запази тристранният диалог в сегашния му вид, имайки предвид подхода на правителството да го игнорира и да го формализира. Именно в този момент ние се натъкваме на пример, когато синдикатите могат да считат и този прецедент за достатъчно сериозно основание да кажат: няма смисъл да партнираме с това правителство, след като то подхожда по този начин.
А за какво става дума? Става дума за тези основни въпроси, които са изложени в писмените мотиви на двамата вносители, но които господин Искров не повтори днес от трибуната. А те са следните.
Първия го споменах - създаване на консолидиран бюджет на Държавното обществено осигуряване, обособяването на двата фонда, за които говорих. След това - фиксиране на минимален и максимален размер на осигурителния доход - тук вече откъснат от минималната работна заплата - определяне на минимален и максимален размер на обезщетенията за безработица, откъснати от минималната работна заплата, фиксиране на месечен размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете, съгласно чл. 53 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване - въпроси, които са в центъра на дискусията и в обществото, и в отделните обединения и организации на социалните слоеве, засегнати от тези параметри, и които, колкото и да се твърди, че фактически са същите, разчетени и с бюджета от миналата година, че на практика не се внасят никакви изменения в самите параметри на тези величини, независимо че се регламентират откъснато от минималната работна заплата, не могат да изчерпят въпроса дали тези величини издържат, доколко са обосновани и доколко могат да се считат като минимално покриващи потребностите на особено засегнатите от кризата слоеве на населението.
Тук искам да припомня, госпожо председател, че по същество нашата парламентарна група гласува "против" Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване миналата година, но ние сега не дискутираме по същество бюджета, а неговото преобразуване. Но въпросът получава нова актуалност в светлината на промените в данъчното законодателство, в законодателството, регламентиращо патентите, защото едно е да фиксирате тези величини през втората половина на миналата година при едни данъчни хипотези, друго е да ги разглеждате днес, вече след като виждаме, знаем и чувстваме какво произлезе от така наречената данъчна реформа. Ето защо диалогът по тези параметри макар и без промени в техните абсолютни величини днес има ново значение в сравнение с разглеждането им, ако щете, преди 3-4 седмици в края на миналата година. И тук подминаването на тази дискусия и на този диалог от двамата народни представители според мен е съвършено неоснователно.
Ето защо, госпожо председател, и аз, и моите колеги, не сме в състояние да подкрепим този законопроект. Не знаем как ще задейства, въпреки че госпожа Шулева в комисията каза, че за нея няма никакви въпроси. И това е добре, дано да е така. Но само едно такова голо заявление поне за мен не е достатъчно.
Аз продължавам да твърдя, че Народното събрание в началото на тази сесия, днес, се занимава с един законопроект, с който не трябваше да се занимава, ако беше организирана работата му по значително по-друг начин в крайния етап на предходната сесия и ако правителство и мнозинство бяха построили по друг начин своето взаимодействие и отношението си към социалните партньори от онова, което наблюдаваме в момента. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Имате думата, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да кажа и уважаема госпожо заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, но, за съжаление, не мога да го направя. Искам да започна със своето голямо огорчение за това, че при разглеждането на такива важни закони не само в социалната сфера и не само към госпожа Шулева е този упрек и това огорчение, че те не присъстват в пленарната зала. Смятам, че мястото на един министър, когато се разглежда по толкова необичайна процедура Законът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, присъствието на министъра на труда и социалната политика е именно тук, в пленарната зала.
А това, че днешното заседание, днешната процедура е наистина необичайна, е безспорен факт. И тя, колкото да търсим прецеденти в историята, в най-новата история на Народното събрание, не можем да намерим, защото ние с нашите действия, с това, че не можахме да оценим достатъчно напрежението, което ще възникне в обществото, направихме така, че най-напред приехме материалните закони, законите, които задават новите параметри на осигуряването и това го направихме, след като бяхме приели Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това създаде наистина напрежение в обществото и ние трябва просто да го признаем. Ние трябва да признаем, че с нашите действия създадохме това напрежение. И аз го казвам, защото според мен наистина ние имахме възможност да направим така, че да избегнем това напрежение. И без това хората в България са подложени на доста стресове сега, в началото на годината, когато всъщност разбират размера на данъците, които трябва да плащат. Това поне можехме да им го спестим.
И моят първи упрек към управляващото мнозинство е именно в тази посока. Защото не можем да търсим оправдание в забавеното внасяне на законопроектите от правителството, а просто трябваше да направим така и да организираме работата си така, че да спазим поредността и процедурата и по този начин да запазим поне в тази сфера спокойствието на хората.
Защо днешният дебат не може да се приеме като формален, днешният дебат по внесения закон от колегите - председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров и председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов? Защото в този закон, при цялото ми уважение към председателя на Комисията по бюджет и финанси, тук не става въпрос единствено и само за организационни и структурни промени. Вие не можете да убедите никой, че става въпрос именно и само за организационни и структурни промени. Ако ставаше въпрос за това, че фонд "Професионална квалификация и безработица" се превръща от самостоятелен фонд във фонд "Безработица" към Държавното обществено осигуряване и за това, че от фонд "Пенсии" се отделя един друг фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" - това е едно. Но тук става въпрос за нещо съвсем различно. С приетите от нас закони всъщност ние трябва да проведем дебат по въпросите, които поставят тези закони, защото в Кодекса за задължително обществено осигуряване с поправките, които ние приехме в него, ние записахме с волята на мнозинството и с моята воля, с волята и на моята парламентарна група, че тези величини като минимален и максимален осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, като минимален и максимален размер на обезщетението, което ще получават безработните лица, като размера, който ще получават майките за отглеждане на дете, като осигурителната вноска за фонд "Безработица", не за фонд "Професионална квалификация и безработица", ще бъдат определени в Народното събрание със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. И всъщност ние днес правим точно това. Ние днес трябва да приемем точно тези величини, които, както каза господин Искров, някой бил казал, че те са вече определени.
Извинете, но ние по никакъв начин не трябва да подценяваме себе си, защото по този начин подценяваме институцията, която представляваме, а още повече, обиждаме гражданите, които са ни избрали. Народното събрание, народните представители със своя вот са тези, които могат да кажат колко ще бъде размерът, какъв ще бъде минималният, какъв ще бъде максималният размер. И аз мисля, че в това отношение ние трябва да направим наистина много сериозна корекция в поведението си, именно защото Народното събрание е най-висшият орган в държавата и той трябва да събира в себе си най-голямото доверие на хората.
Може би това създадено впечатление, че Народното събрание с този закон не си изпълнява задълженията, а че просто гласуването съвпада с някои други действия тук, в Народното събрание, но, така или иначе, това допълнително доведе до уронване престижа на тази институция.
И тъй като днес става въпрос точно за такива много важни въпроси, аз подкрепям колегите. Това е моето лично становище, че една от причините законът да бъде внесен по този ред, е именно за да се избегне социалният диалог по тези въпроси. А социалният диалог може да бъде само полезен. И той може да бъде полезен най-вече на управляващото мнозинство. Но този акт, според мен, доказва липсата, а когато го има, доказва формализма на този социален диалог.
И аз се надявам, че ние ще спазим традицията поне в Комисията по труда и социалната политика за това да се проведе едно заседание на Консултативния съвет, който е изграден към комисията, за да може там да се чуят именно становищата на социалните партньори.
Искам, уважаеми колеги, да подкрепя това, което казах, че всъщност ние водим дебата не за структурните промени в консолидирания бюджет, а водим дебат по политиката, която залагаме с това, което ще приемем днес, да ви обърна внимание на един факт. Ще внеса в Комисията по бюджет и финанси предложение, с което ще настоявам от името на нашата парламентарна група за намаляване на вноската във Фонд "Безработица". И ще се обоснова защо. Не случайно направих разграничения между Фонд "Безработица" и Фонд "Професионална квалификация и безработица". Със средствата от новия фонд, съгласно приетия от нас Кодекс за задължително обществено осигуряване, ще се изплащат единствено и само обезщетения на безработните лица. От задълженията на средствата, събирани с тази вноска, отпада изплащането на парични обезщетения. Аз не знам дали всички колеги са схванали какво направихме всъщност с Кодекса за задължително обществено осигуряване, но ние лишихме безработните лица от правото да получават парични помощи, а само за месец ноември техният брой е бил 24 263 души и те са получили 1 099 000 лв. от този фонд. Тези 24 000 души от 1 януари няма да получават такава парична помощ и тези средства няма да бъдат изразходвани за тази цел.
Другото, за което се използваха средствата от Фонд "Професионална квалификация и безработица", това е увеличаване на обезщетението на лицата, които се включват в курсове за квалификация и преквалификация - една изключително съдържателна мярка, защото ние всички говорим за това, че хората, които са останали без работа, трябва да имат възможност да повишават своята конкурентност на пазара на труда, а това може да става чрез получаване на нова квалификация или чрез повишаване на своята квалификация. И това мотивираше хората да се записват и да участват в такива курсове и по този начин да могат да получат по-големи възможности да участват в пазара на труда, където конкуренцията е изключително жестока.
Освен това отпадна задължението на Фонд "Професионална квалификация и безработица" да се финансират активните мерки. Активните мерки, които станаха задължение на правителството и с които 100 млн. лв. правителството непрекъснато ни убеждава как ние ще повишим заетостта. Това е ново качество на Фонд "Безработица", който се превръща единствено и само в осигурителен фонд. Отпадна задължението да се изплащат заплати и осигуровки на лицата, които се включват в различни програми за заетост. Това ще бъде вероятно отново финансирано от бюджета. И аз наистина се надявам тези програми да продължават да функционират, защото по този начин хората получават не само доход и не толкова за дохода, колкото за социализирането на продължително безработните лица и грижата в тези програми.
И още нещо искам да добавя, че се ограничава достъпът до Фонд "Безработица", защото, ако вие сте обърнали внимание в закона, в Кодекса за задължителното обществено осигуряване е записано, че право да получава обезщетение за безработица има лице, за което вече са изминали три години от предишното обезщетение. Значи ако днес аз получавам обезщетение за безработица, след това мога да получавам чак след три години, а не както беше досега - ако имам необходимия 10 месеца трудов стаж.
И не на последно място по важност, това е заявеният твърдо ангажимент от правителството, че ще намалява безработицата в нашата страна. И аз мисля, уважаеми колеги, че ние, ако искаме да покажем, че водим дебат именно по прилагането на тези закони, можем да приемем всички тези аргументи, които наистина са съдържателни и възможни, за да можем по този начин да намалим осигурителната тежест на българските граждани. Вие знаете, че осигуряването стана солидарно между работодателите и работещите. Това се отнася както за Фонд "Пенсии", за осигуряването във Фонд "Пенсии", така и за осигуряването във Фонд "Безработица". И затова по този начин, използвайки тази възможност, която ние имаме сега, аз мисля, че ние можем да намалим тежестта както за работодателя, така и за работещите и по този начин, поне с малко да облекчим огромната данъчна тежест, която получиха хората именно в ниските доходи.
И затова аз, уважаеми колеги, искам да ви кажа, че и в комисията подкрепих законопроекта по принцип, и днес ще гласувам "за" в името на стабилността на една система, но ще настоявам от името на цялата парламентарна група всички тези аргументи да бъдат разглеждани с убеждението, че те са реални, че те могат да бъдат използвани в този момент и по този начин да изпълним нашия дълг към хората, които са гласували за нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Има ли други желаещи да участват в дискусията по законопроекта?
Заповядайте, госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Фактът, че преждеговорившите изложиха доста аргументи във връзка с обсъждания днес на първо четене законопроект свидетелства, че всъщност ние не извършваме днес една процедура, а реално, практически разглеждаме един законопроект, който има изключително сериозно и важно значение. Не искам отново да повтарям това, което се казва, че заседанието и разглеждането на законопроекта по този начин е прецедент, но много ми се иска Тридесет и деветото Народно събрание да не се опитва да превръща прецедентите в практика. Защото всичко това би довело до сериозни нарушения, които могат по един или друг начин да бъдат атакувани от законодателните органи. И колкото да не ни се иска да признаем, че действително това е един нов законопроект, който би трябвало да се внесе по смисъла на Закона за Кодекса за задължително обществено осигуряване, който не е променен, аз трябва да кажа, че ние го нарушаваме. И ще се опитам да ви цитирам текст от съществуващ закон, който не е променен, в който, съгласно чл. 19, ал. 2 на Кодекса за задължително обществено осигуряване, се казва: "Законопроектът за държавното обществено осигуряване се изготвя от Националния осигурителен институт и се представя в Министерския съвет за съгласуване, заедно с проекта на Закона за държавния бюджет".
Колеги, сами разбирате, че всъщност ние с вас правим нещо по-различно, защото имаме уговорка, че не сме си свършили работата между първо и второ четене и трябва сега да поправим това, което не сме направили. Не искам да коментирам тези неща, защото и преди Нова година, когато ги обсъждахме, твърде дълго, ако някой прочете стенограмите, ние коментирахме това кое как трябва да се гледа, в каква последователно, за да няма юридически колизии.
Аз не съм юрист, но ми се струва, че като човек от българския парламент, все пак трябва да се съобразяваме със законите. И вярно е това, че тази, меко казано, хватка от моите колеги се прави и поради онзи елемент, който касае същността на промените в бюджета на Националния осигурителен институт. Да, колеги, ние правим промени в обезщетенията при безработица. Ние не намаляваме - четирите процента се прехвърлят и остават. Току-що и госпожа Тоткова говори по този въпрос, но обезщетението при безработица се намалява.
Онзи ден в комисията един мой колега каза: "Ние трябва да стимулираме хората да търсят работа". Съгласна съм, само че, уважаеми колеги, когато за едно работно място се борят 30 души, кажете как да ги стимулираме - чрез намаляване на тяхното обезщетение при безработица или чрез създаване на условия за разкриване на нови работни места? Не издържа логиката всичко да бъде за сметка на хората с някаква бъдеща цел, която е неясна.
Може би ще се повторя, но ние не правим закони заради институциите или заради фиска, а правим закони за хората. И на заседанието на комисията останах с впечатлението, че министър Шулева ми се обиди като казах някои неща, но реалността е такава. Не е възможно. Мотивите бяха - ние не увеличаваме осигурителните вноски при пенсиониране на самонаетите. Те остават с фиксираната сума от 170, равняваща се на предишните две минимални работни заплати от 85 лв., тоест не ги увеличаваме, а би трябвало да ги увеличим, тъй като минималната заплата е увеличена и ако са две минимални работни заплати, това ще стане много повече. Видите ли, ние правим един реверанс. Не правим реверанс, защото се увеличиха други данъци, защото в момента средно на човек в страната има 60,80 долара, а 60 долара е границата на бедността по европейските стандарти. Тоест, ние с 80 цента сме малко по-нагоре от границата на бедността! Говорим за целокупния българин.
Как онзи занаятчия, онзи самонаел се частник, който прави семеен бизнес и получава по 100-120 лв., как да се осигурява върху 170 лв.? Или искаме да увеличим сивата икономика? Тоест, той няма да се самоосигурява. Той просто няма да прави осигурителна вноска. Е, значи, от една страна, искаме да увеличим и да помогнем на НОИ да увеличи събираемостта, а от друга страна тези хора, които с различни данъци до такава степен сме ги хванали за гушата, че вече не могат да си платят елементарните разходи, ги караме и да се самоосигуряват. На всичкото отгоре ние с вас имаме желанието да правим доброволни вноски за пенсионно осигуряване, да правим доброволни вноски за здравно осигуряване. Е, как си го представяме, колеги, да стане това?
И тук би трябвало действително един сериозен дебат да се проведе. Аз не искам да влизам в същността на дебата, тъй като сигурно ще има между първо и второ четене доста проблеми по смисъла на този закон. Това са все неща, които парламентът не може с лека ръка да ги пренебрегне. Това са неща, които касаят всеки един от тези, които работят или ще тръгнат да работят, до тези, на които им предстои са се пенсионират, но касаят много сериозно и цялата осигурителна система.
Аз не зная по какъв начин ще се произнесат синдикалните организации относно тези проблеми, които касаят обезщетенията при безработица, но истината е тази, че може би ще има някаква реакция. И ние трябва да сме готови и да знаем да отговорим. (Неразбираема реплика на народния представител Иван Искров.)
Да, господин Искров, аз зная, че не всичко ни е приятно. Зная, че хората конюнктурно използват различни ситуации... (Шум и реплики в залата.)
Винаги има реакция, разбира се. Винаги тези, които са на най-високото, се виждат най-добре отвсякъде, но въпросът е, че ние трябва да имаме своите аргументи "за" и "против". И, поставяйки аргументите "за" и "против", да видим кои натежават.
Няма да влизам тук в други детайли, защото действително в това, което каза госпожа Тоткова, е права - няма да я има, отпада активната социална политика от Фонд "Безработица", отпада квалификацията и преквалификацията. Разумно е да се помисли и да се направят разчети по това какво би означавало, ако тази осигурителна вноска се намали, но просто трябва да се направи финансовият разчет, а той липсва.
Аз казах и в комисията - липсва и доклад към този закон. Всъщност, за мен това е съвършено нов закон.
Не искам да влизам и в някои детайли, които задълбочавайки се в четенето на законопроекта в § 13, в чл. 17 се казва, че паричните помощи за профилактика и рехабилитация се изразходват по ред, определен с инструкция - забележете - на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Става въпрос, колеги, за 9 млн. лв., които ще се изразходват с инструкция.
Нали разбирате, че има неща, които просто ни се представят по един начин, който не може да бъде претупан? И то не защото не искаме да стане, не защото не искаме да успокоим системата по цялата й верига. Защото, колкото и колегите да казват, че няма никакви проблеми, хората са притеснени, работещите в системата са притеснени, тъй като действително всички тези нормативни документи се изсипаха накуп, но най-важното, което е - с тези нови фиксирани обезщетения при безработица и размер на осигурителни вноски при самонаетите, ние бъркаме дълбоко в джоба на тези, които ще бъдат потърпевши от прилагането на Закона за бюджета на Националния осигурителен институт.
Ще спра дотук, тъй като ми се струва, че всички сме наясно за какво става реч. Ще кажа, че аз ще се въздържа при гласуването.
Ще направя всичко необходимо да представим и своите разчети между първо и второ четене и се надявам, че станалите прецеденти и допуснати грешки от предишни парламенти няма да бъдат практика в дейността на Тридесет и деветото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Има ли и други желаещи да вземат думата?
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Аз не искам да вземам отношение по конкретните проблеми на труда и социалната политика, тъй като не се чувствам особено силен в тази материя. Ако някой от моите колеги желае, нека да стане и да се изкаже. Тук виждам господин Христосков, ако има желание, и той може да направи това.
Пак искам да се върна към процедурата. Извинявайте за израза, но вече 6-7 месеца вече ми омръзна да доказвам, че нямам сестри. Тази приказка я знаете.
Мисля, че бях достатъчно ясен и в комисията, и д-р Адемов беше ясен, споделихме и с кого сме се консултирали относно процедурата. Тук се прави политика от някакви неща, които не вълнуват хората. Разбирате ли? Хората наистина ги вълнува колко са им осигурителните плащания или колко са обезщетенията. Тях не ги интересува ние какво си говорим тук по отношение на процедурата.
Пред мен е тълкуванието от един всепризнат конституционалист - Нено Неновски, на чл. 87 от Конституцията, касаещ законодателната инициатива. Това няма да го чета и да ви губя времето.
Някой се опитва в тази зала да каже, че аз и д-р Адемов, законно избрани народни представители всеки от своя район, няма право да внесе законопроект, тъй като не става въпрос за Закон за държавния бюджет. Не става въпрос за промени в Закона за държавния бюджет!
И неслучайно три пъти връщах становището на моите съветници в комисията, докато те не почерниха това нещо, което е пред вас, че не се нарушава нито един параметър в Закона за държавния бюджет, което да води до промяна на дефицита по републиканския бюджет или като цяло на консолидирания бюджет. Тук можем да си спорим колкото искаме по този въпрос. Проблеми няма! Не искам да търсим проблеми по тези въпроси!

Казахме, че сме направили с д-р Адемов тази наша инициатива единствено с оглед защита на интересите на огромна част от населението. Тъй като всеки ден забавяне би довел до неблагоприятни тълкувания, писания в медиите, търкания и т.н. Ние нямаме нужда след 12 години да продължават търканията за глупости, имаме нужда все по-малко да говорим разединяващи ни неща и все повече да говорим неща, които ни обединяват.
Що се касае до социалния диалог, беше казано и на съвместното заседание, ще цитирам от Кодекса на труда чл. 3в - изменение от 2001 г.: "Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет" - по чл. 3, на Министерския съвет.
Ако аз като народен представител трябва да се съобразявам с която и да е синдикална организация, значи или нямам самочувствие, или мястото ми не е тук.
Не считаме, че трябва да се съобразим с този член, тъй като това не е изискване към нас, това е изискване към Министерския съвет. А що се касае до повдигнатото от господин Пирински, госпожа Тоткова мисля че говореше в тази насока, госпожа Масларова - пак за съгласуване с Министерския съвет. Ами правилно четете, цитирам по памет, мисля че беше чл. 14 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване, там някъде беше - от чл. 14, 17 до 19. Той казва - съгласувано с Министерския съвет.
Министър Шулева или който и да е министър и Министерският съвет не приема, това е самостоятелен бюджет. Националният осигурителен институт се отчита единствено тук. И тук ние приехме отчетите. Той не се отчита пред Министерския съвет. За да има съгласуваност в Националния осигурителен институт, в Надзорния съвет, почти 50 на сто, може и отгоре да са, да ме поправи после господин Христосков, ако стане да се изказва, са хора на правителството. Там е и моят прословут приятел Кацарчев, ако щете. Там е госпожа Шулева, там са нейни заместници. Почти 50 на сто са там.
И аз неслучайно го казах, ако трябва, ще го разпечата, за да го имате - Протокол № 1 от дневния ред на Националния осигурителен институт, на Надзорния съвет. Това не е нито ред, нито членче, нито алинейка, написано от Адемов или Искров. Защо трябва винаги да търсим някакви проблеми?
Второ. Не е прецедент. Пак ако трябва ще го размножа. Явно не си вярваме тук. Входящ № 154-01-52, вносител Христо Георгиев Христов, Парламентарна група на СДС - законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. Това са неща, извадени от информационната база на Народното събрание, съгласувано с Правния отдел.
Искам да завърша с обществената значимост, уважаеми колеги. Не съм съгласен, че ние трябваше, и тогава имахме разбирателство, не виждам защо се връщаме пак на този въпрос, да разместим местата на разглежданите законопроекти през м. декември, господин Пирински. Не съм съгласен. Тъй като тогава на всички беше ясно, че не можем да чакаме повече с държавния бюджет, а трябваше да изчакаме, ако бяхме чакали заради приемане на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване поради измененията в законите - новия Закон за заетостта и измененията в кодекса. Ние не желаехме да направим това нещо.
По това време имаше два варианта на моето бюро в комисията. Единият подготвен от Йордан Христосков, а другият от Кирил Ананиев. На тях им беше все едно като правителство и като НОИ кой вариант ще предпочетем. Ние в Народното събрание предпочетохме да работим по действащи закони, а не да работим по проект, обсъждания в комисиите.
И ще ви кажа защо. Защото дори при правителството-отличник в последните четири години, както така се наричат, никога не е приемано постановление за изпълнение на държавния бюджет през м. януари или поне в първата част на януари. Това го заявихме също.
Бързахме със Закона за държавния бюджет, за да може тези напрежения във всички бюджетни системи, не само в ДОО, а всички, които се сетите, да стигнете и до читалищата, веднъж завинаги правителството да може да приема този документ - постановлението за изпълнението, в рамките поне на първия месец на действащата година, за да може нормално да функционират тези системи. И правителството успя да направи това нещо. Ако не се лъжа на 27-и или 28-и, в работните дни между Коледа и Нова година, те приеха това постановление благодарение на нашата работа тук, че приехме навреме Закона за държавния бюджет. И онзи ден на 15-и излезе в "Държавен вестник". Това касае всички общини, социално слаби, социално силни и за каквото се сетите в тази държава, а не само Държавното обществено осигуряване.
Моля ви да не се спираме повече на въпроса за процедурата.
А ако някой желае, и с това искам да завърша, тъй като една браншова организация, по повод на данъка за туризма, който ние намалихме, се оплаква на министъра на финансите, че не съм я чул в Комисията по бюджет и финанси, ако някой иска, от всички синдикати, тук го заявявам от трибуната, най-уважаваната трибуна за мен, свята трибуна на Народното събрание, от който и да е синдикат, нека да заповяда на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предполагам д-р Адемов не е против, по всяко време, и в оглавената от него комисия, и да даде своите заключения. От който и да е синдикат.
Практика на Тридесет и деветото Народно събрание е всеки законопроект, приет на първо четене, да бъде качван в интернет. Практика поне в нашата комисия е да изслушваме максимален брой мнения. И който е дошъл, не сме го върнали. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, господин Искров! Не искам да повтарям отново аргументите, които изложих в противоречие с онова, което и Вие сега повторихте от гледна точка на последователността на законодателния процес и т.н.
Репликата ми е по един-единствен въпрос. Вие твърдите, че бързото приемане на бюджета, незабавното приемане на постановлението за изпълнението му, приемането на другите нормативни актове, свързани с функционирането на една система, решава въпроса, създава необходимото спокойствие.
Тук дълбоко грешите. Защото по същество бюджетите на домакинствата са сериозно отежнени тази година в сравнение с миналата година. И вие не бива да живеете със съзнанието, че, приемайки тези закони, нещата са решени. Особено когато подминавате процедурите на тристранния диалог и когато, така или иначе, в обществото се трупа напрежение.
Вие може би считате, че то е недобросъвестно провокирано, че съзнателно се подклажда. Може да има такива опити. Но ако няма основа, която да дава възможност за развитието на такива процеси, те тогава много бързо увисват във въздуха.
Ето защо не приемам Вашия упрек за търсене на поводи за създаване на проблеми. Господин Искров, мога да Ви уверя, че едно провокативно поведение в парламента, на каквото съм се нагледал през тези години, е много по-различно от онова, което днес заявяваме пред вас, поне от нашата парламентарна група. А и другите в случая не водят един деструктивен диалог.
Съвършено отговорно и сериозно заявяваме, че това, което се получи с този законопроект, не биваше да става, можеше да бъде избегнато. Навярно обективната ситуация в икономиката е такава, че тя не позволява на правителството и мнозинството веднага драматично да подобрят положението на хората. Ние сме го заявили нееднократно - че това е наследство, за което вие не носите отговорността. Но вие носите отговорността оттук нататък ясно да обяснявате ситуацията, да обяснявате тежестта и да давате перспектива, включително и чрез отговорен диалог, как нещата ще се оправят постепенно. Нещо, което по начина, по който процедирате, не става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Соколов. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Искров, аз не мога да се съглася с изказаната от Вас мисъл, че някой се опитва да прави политика от процедура. Не става дума за процедура. Става дума за едно положение в нашата Конституцията, че само Министерският съвет може да внася законопроект за държавния бюджет. И аз смятам, че всеки народен представител, когато излиза пред тази трибуна, излиза с чувство на отговорност и да помогне да се реши един въпрос така, че не само по същество това да е правилно, но и да не противоречи на нашия основен закон.
Ние трябва да си дадем отговор бюджетът на НОИ част ли е от държавния бюджет. Какъв ще бъде този отговор, може да бъде даден в едната или в другата насока. Лично аз смятам, че той се явява част от консолидирания държавен бюджет. Неслучайно в закона е казано как се изработва бюджетът на НОИ. Неслучайно е казано, че се внася в Народното събрание от Министерския съвет.
Аз бих Ви задал такъв въпрос: ако е вярно, че народен представител може да внесе законопроект за изменение и допълнение на бюджета на НОИ, приемате ли, че, да кажем, основният бюджет на НОИ за дадена календарна година може да бъде внесен от народен представител или от група народни представители?
На мен ми се струва, че отговорът на този въпрос до голяма степен обуславя отговора и на другия въпрос, който днес се поставя. Ако ние приемем, че само Министерският съвет може да внесе законопроекта за бюджета на НОИ за определена календарна година, от това неминуемо следва, че по отношение на този бюджет важи изискването на Конституцията и че промени във вече приет закон за бюджета на НОИ могат да се предлагат също само от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Трета реплика - госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Искров, аз вече казах, че ще подкрепя законопроекта на първо четене, точно защото смятам, че трябва да решим този въпрос и да не продължаваме да държим хората в напрежение. Но с това, което Вие казахте, не ме убедихте допълнително, по-скоро ме разколебавате. Но все пак намерих и нещо хубаво във Вашето изказване, а то е, че Вие признавате различието, което има от държавния бюджет на обществените фондове. Защото фондовете в Националния осигурителен институт именно са обществени и затова там е уреден начинът, по който те се управляват - с участие на тези, които имат принос в тяхното формиране, в приходите в тези фондове и, разбира се, на държавата.
Не такова обаче беше Вашето разбиране за Фонд "Професионална квалификация и безработица", когато одържавихте със закон цялото имущество, принадлежащо именно на този обществен фонд. Но моят въпрос към Вас, господин Искров, е: може ли съгласуването с Министерския съвет да бъде подменено със съгласуване с представителите на държавата в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, та бил там и като член на този надзорен съвет и вицепремиерът на републиката, и министърът на труда и социалната политика? Тоест, тези представители в надзорния съвет трябва да изпълняват закона и да се опитват да формират политиката в тази област, но по никакъв начин един министър не може да подмени Министерския съвет, защото в България трябва да се знае кой носи отговорността. А отговорността точно за тези закони, които се внасят от името на Министерския съвет, я носи Министерският съвет и я носи мнозинството, което ги подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
За дуплика - господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не виждам причина да дупликирам господин Пирински и госпожа Тоткова. Но втората реплика беше от един уважаван юрист - господин Йордан Соколов.
Аз обикновено, господин Соколов, като не разбирам нещо, не се изказвам. Извинявайте, че така го казвам, но се връщаме пак към изказванията за банковата система преди няколко месеца и няколкото изменения за провизиите и за чл. 220, ал. 3. Член 87, ал. 2 от Конституцията, както коректно се изразихте оттук, казва, че държавният бюджет единствено се внася от Министерския съвет. А какво значи "държавен бюджет"? Вие сте бил народен представител по това време и сте приели Закона за устройството на държавния бюджет. Това е нормативният акт, който дефинира що е това "държавен бюджет". Член 4 на този нормативен акт казва следното: "Държавният бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт". Алинея 2 казва пък какво обхваща републиканският бюджет. Това е.
Така че ние не правим никакво нарушение. Ние не внасяме изменение на бюджет на съдебната власт или на републикански бюджет. Ние внасяме изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Поради тази причина и в предишното Народно събрание като спикер сте допуснали колегата Христов тогава да внесе изменения. Така че няма никакви проблеми и аз чисто конституционно си мисля, че не трябва въобще да се притесняваме с д-р Адемов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
За процедура - господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, процедурният въпрос е свързан с един проблем, който ми се струва, че и в момента възниква пред Вас. Когато от трибуната не просто народен представител, а председател на Бюджетна комисия произнася твърдения, които не са верни, и няма процедурна възможност за реакция, то пред Вас възниква въпросът да прецените как да продължи заседанието, защото то може да бъде опорочено. Докладът, който внася правителството за, примерно, бюджет 2002 г., е наречен "Доклад за държавния бюджет". Той не третира само републиканския бюджет и бюджета на съдебната система, а консолидирания държавен бюджет. И да се прави казуистика оттук, че, видите ли, държавният бюджет е бюджетът на правителството и на съдебната власт, просто е недостойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-напред искам да изразя съгласие с господин Искров, който очевидно представя всички интереси на управляващите тук, с неговата оценка, че беше извършена огромна по обем работа за кратък период от време и да кажа, че може би не е най-важното, ако сме нарушили процедурата. С това дотук аз съм съгласен.
Но има няколко други въпроса, които възникват при това обсъждане, които не бива да подминаваме и заради тазгодишния бюджет и системата на бюджети, и заради това, че се създава доста неприятен, да го наречем, навик, метод, маниер на работа.
Аз искам да допълня с няколко аргумента становищата, които бяха изразени от госпожа Масларова и господин Пирински, и да обясня защо в нашата група се оформя становище да се въздържим при първото четене и да видим какво ще стане от гледна точка на няколко предложения, които ние правим.
Искам да напомня на господин Искров и д-р Адемов, - това са хората, които играха активна роля през ноември и декември - че в комисиите, а и тук ние зададохме следния въпрос: след като наред с подготовката на републиканския бюджет и бюджета на НОИ се прави сериозно прекрояване на няколко закона, имате ли готовност да се стартира без паузи от началото на годината така, че да се отговори на променените разпоредби на Кодекса за задължителното обществено осигуряване и на Закона за насърчаване на заетостта, тъй като Законът за насърчаване на заетостта, аз го казах в тази зала, внесе нова философия - той прекрои правната уредба в дадена област.
Отговорът, който тогава получих, беше: да, подготвени са и подзаконовите актове, готови са наредбите и ще стартира без особени проблеми. Това ме накара да оттегля предложението си да има някакъв гратисен период, в който да се напасват действията на един цял пакет от закони.
Какво обаче се получава, не само по повод на тези два закона - за насърчаване на безработицата и Кодекса за задължително обществено осигуряване, а и това, че в момента сега ние трябва да обсъдим законопроект за изменение и допълнение на бюджета? Получава се така, че за месец и половина, след като приехме по пакетния метод над 20 нови закона, не се създаде технологично време да започне да работи тази нова законова конструкция. И виждате, че в рамките на месец, месец и нещо ние трябва да поправяме трети или четвърти закон. Може да бъркам, не съм специалист точно в тази област, но това не е Закон за изменение и допълнение на бюджета в класическия смисъл на думата. Защо? Ние не коригираме една или друга цифра, ние коригираме цялата система на работа на Националния осигурителен институт, който пое върху себе си един цял раздел, който преди това се движеше от друга система. И затова ние сме прави, според мен, да не допускаме бързо и механично приемане на закона, а да направим една обстойна дискусия. Дискусията, критиките, предложенията не са опит да се блокира политически процесът, а това са опити да предпазим вносителите от създаване на ново напрежение там, където не са огледани определени разпоредби.
Второто, което искам да кажа, засяга спора дали е държавен или не бюджетът, за който говорим и бюджетът, който обсъдихме миналата година. Може да бъркам, но според мен България се намира от 3 години насам, откакто започнаха реформите в пенсионното и социалното осигуряване, в един преходен период, в един междинен период, в който няма 100 процента държавно, няма 100 процента недържавно, обществено, фондово финансиране. Свързани са републиканският бюджет с бюджета на Националния осигурителен институт и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Свързани са в някои моменти даже по недопустим начин. Всички знаят, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се надзираваше и продължава да се надзирава и се вземат решения, включително за закупуване на ценни книжа на други държави, в които държавата и банките играят много съществена роля. Така е и тук. Ексминистърът на финансите Муравей Радев е прехвърлял пари към Националния осигурителен институт. Тук стана дискусия. И се каза защо е прехвърлил. Значи има трансфери от една към друга система, докато след 2-3 години дойдат съвсем нови условия.
Затова според мен няма смисъл да претупваме и да дадем една формална или фалшива подкрепа на управляващото мнозинство с обсъждането на този закон. Аз лично оформям мнение да гласувам "въздържал се". Ще дадем предложения между първо и второ четене, но молбата ми е не само Вие и не само господин Христосков, но и авторитетни представители на правителството да вземат участие в прекрояването на внесения законопроект, за да може след две седмици да кажем, че сме свършили добра работа. Иначе негативното отношение към парламента се формира не само по отношение на НДСВ, то се формира и по отношение на всички нас.
Когато гледахме Закона за ДДС, отправихме предупреждения. Не се взеха предвид. Това, което става от 2-3 седмици, нека да не се повтаря с този закон, но оценката е, че не НДСВ наложи с мнозинството си, а парламентът прозяпа едно решение, което създаде маса проблеми и постави в смешно положение правителството, което да предлага едно компромисно решение, после да се отказва от него, след това да се връща към второ, трето и т.н.
Бързайте бавно! Вие обещахте да въведете един принцип на работа - бавно и качествено производство на закони. Дайте да не правим шоково и некачествено производство на закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Думата за реплика има господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Използвам правото си на реплика, за да се извиня на госпожа Тоткова - за втори път се повдига въпросът от господин Петков - защо няма представители на министерството. Не сме ги поканили, господин Петков и госпожо Тоткова, но госпожа Шулева винаги е на разположение. Тя беше на заседанието на комисиите във вторник. Ще ги поканя и за второ четене. Вероятно е мой пропуск, поканил съм само колегите от Националния осигурителен институт.
А иначе, господин Петков, проблемът с администрирането на новия данък - ДДС върху българските лекарства, не е законодателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли други желаещи за участие в дискусията?
Господин Христосков, заповядайте.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих желал да спра вашето внимание на няколко пункта, с което се надявам, че ще помогна за обсъжданията, които ще станат, и предложенията между двете четения, също така при окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Първо, по дебатите около процедурата. Аз не бих искал да се спирам на правните аргументи, които бяха разменени. Единственото, което мога да кажа във връзка със съгласуваността, която трябва да бъде извършена между Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, искам да кажа, че с този Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване не е необходимо съгласуване с държавния бюджет, който вече е приет, защото в параметрите, изразяващи се в трансфери и субсидии, няма промени. Вярно е, че организацията е съвършено нова, но на една и съща информация, организирана по различен начин, включително средствата по фонд "Професионална квалификация и безработица", които са предвидени в държавния бюджет като трансфери, сега се разделят в два потока: за издръжка и активна политика - от Агенцията по заетостта, и за фонд "Безработица" - към Националния осигурителен институт. Поради тези причини такава съгласуваност в тези параметри, както е представен законът - друг е въпросът, ако вие промените тези параметри - не е необходима съгласуваност в параметричната част на двата закона.
По същинската част на някои от изказванията. Ние вече направихме консултации, господин Пирински, за да няма наистина повторение на една част от текстовете. И аз се надявам, че по предложение на народни представители тези повторения ще отпаднат, защото наистина в издръжката на Националния осигурителен институт не се правят никакви промени.
Не мога да се съглася с госпожа Масларова, че има утежняване на задълженията за осигуряване за самоосигуряващите се лица, че има увеличение на осигурителната тежест. Напротив...
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не съм казвала подобно нещо!
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Вие използвахте, госпожо Масларова, съжалявам, че влизам в диалог с Вас, което е недопустимо за мен като управител, но Вие използвахте израза, че се бърка в джоба на хората. Напротив, с предлаганите в законопроекта - отново говоря за законопроекта - фиксирани размери на минималния и максимален осигурителен доход в частта му по минималните параметри има едно връщане на равнището към 30 септември. Сто и седемдесет лева са равни на бившите две минимални работни заплати до 30 септември. Но предложението, което Вие направихте в комисията за намаляване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се на 110 лв., колкото е необлагаемият минимум, не издържа на логиката на социалното осигуряване.
За разлика от данъците, където действа принципът: ако ги намалим, ще съберем на по-широка основа и това е много по-добре за бюджета - там нямаме възмездност, при социалното осигуряване има възмездност. Размерът на осигурителната вноска и размерът на дохода, върху който се начислява тази осигурителна вноска, се отразява върху размера на обезщетението, което ще се получава. При една солидарна система, каквато е нашата, при наличие на минимален размер на пенсията и на другите плащания, защитени от закона - и така трябва да бъде, не е допустимо една категория хора да се осигуряват на някакъв минимален доход и след това те да изчерпват от солидарната система от другите осигуряващи се. Поради това сме се спрели на този праг като предложение. Отново повтарям, че това са разчети на Осигурителния институт, това не е закон. Вие приемате закона. Затова сме се спрели на 170 лв., което е на прага на защитената минимална пенсия. Същото се отнася и за другите социални плащания, свързани с предлаганите минимални размери на осигурителния доход.
Ще повторя пред уважаемите народни представители онова, което казах и пред Комисията по труда и социалната политика, и пред Комисията по бюджет и финанси на съвместното заседание. В момента нито в системата на Националния осигурителен институт, нито в системата на Агенцията по заетостта и в частност бюрата по труда, има напрежение. Има известна яснота по някои въпроси. Няма притеснения относно работното място на тези хора. Аз вчера бях на посещение в една част от страната. Посетих и бюра по труда. Няма такова напрежение.
Напрежение би възникнало обаче, ако в името на дебати, в името на изготвяне на по-добър законопроект имаме забавяне в приемането на този закон. Затова моята молба към Вас е: упражнете изцяло конституционните си права, направете предложения, но нека да не бавим повече приемането на закона в рамките на вашия правилник, естествено.
И тъй като наистина става въпрос за организиране на едни и същи данни, но по различен начин и това създава впечатление за нов закон, аз ще повторя също така и готовността на Националния осигурителен институт чрез Комисията по бюджет и финанси или чрез Комисията по труда и социалната политика, а може и директно в Националния осигурителен институт всеки народен представител, когато позвъни, да може на място, там, където той желае, да получи съответната информация, за да аргументира своите предложения между двете четения. Готови сме да ви помогнем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христосков.
Не виждам повече желаещи да вземат отношение.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г.
Моля, гласувайте!
Гласували 175 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 45.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Искров, заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения по законопроекта да бъде съкратен от 7 на 4 дни, т.е. понеделник включително. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Моля, гласувайте!
Гласували 172 народни представители: за 113, против 56, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Господин Тошо Пейков отправя покана към всички народни представители през почивката, която ще бъде 30 минути, да ви почерпи за здравето на всички Козирози, както е написал.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев на трибуната, тъй като продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Искам да припомня, че предстои докладване на § 20 от законопроекта и да припомня, че са отложени § 7 и 9 по номерацията на комисията, които ще бъдат предмет на обсъждане накрая на законопроекта.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с § 20.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 20, който става § 28:
"§ 28. В заглавието на глава седма думите "върху превозите" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на глава седма имате ли съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на глава седма, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Приема се. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 21 е постъпило предложение от народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев - в § 21, чл. 91, ал. 1, да се добавят думите "и пътната полиция на МВР", а след думите "министъра на транспорта" да се добавят думите "и министъра на вътрешните работи".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 21, който става § 29, да придобие следното съдържание:
"§ 29. В чл. 91 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3 се създават точки 5, 6 и 7:
"5. да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари, на техническата изправност и транспортната годност на моторните превозни средства, извършващи обществен превоз;
6. да контролират състоянието на материалната база и изпълнението на учебните програми от физическите и юридическите лица, получили разрешение за обучение на кандидати за придобиване на професионална компетентност;
7. да осъществяват контрол върху състоянието и дейността на автогарите."
2. Създават се алинеи 4 и 5 със следното съдържание:
"(4) Служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изпълняват и специфични функции с допълнителни задължения за непосредствен контрол върху безопасната експлоатация на пътните превозни средства и техническата им изправност, както и за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници и товари.
(5) На служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия и изисквания към труда им в размер, определен от министъра на транспорта и съобщенията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 29?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председателю, колеги! Ние предложихме тази добавка в чл. 91, ал. 1 - да се добавят думите "и Пътната полиция на МВР", тъй като вносителят предлага да останат досегашните текстове на алинеи 1 и 2, тук се предлагат промени в ал. 3.
Алинея 1 гласи, че министърът на транспорта съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършване на превози на пътници. А ал. 2 гласи, че контролът по ал. 1, където са записани двамата министри, се осъществява чрез Държавната автомобилна инспекция. Това според нас е пропуск, направен при гласуването на този закон.
Ето защо ние предлагаме, след като двамата министри отговарят, да бъде записана и Пътната полиция, която да осъществява също контрол. Сега Пътната полиция осъществява контрол по Закона за пътищата - скорост, правоспособност и пр., докато Държавната автомобилна инспекция може да проверява лицензиите, правото да се извършват превози, легитимен ли е превозвачът и пр. Смятаме, че това е пропуск и затова трябва да се добави и Пътната полиция. Допълнителен аргумент е, че, както повечето от вас са забелязали, в един областен център по принцип има една кола на Държавната автомобилна инспекция и тя практически не е в състояние да осъществява контрол върху множеството таксиметрови коли, автобуси и пр. За да има логика в текста и да бъде свързана ал. 1 с ал. 2, след като отговарят двамата министри, ние предлагаме освен Държавната автомобилна инспекция да бъде записано "и Пътната полиция".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Други желаещи да вземат отношение по дискутирания параграф има ли? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев за добавяне на думите "и Пътната полиция на МВР". Това предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 147 народни представители: за 40, против 91, въздържали се 16.
Предложението не се приема.

Моля, гласувайте предложението на комисията за § 21, който става § 29.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 24.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев § 22 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 30, със следното съдържание:
"§ 22. Създава се чл. 91а:
"Чл. 91а. (1) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва контролни проверки по пътя и в предприятията, които покриват най-малко 1 на сто от изработените от водачите работни дни, но не по-малко от 15 на сто от общия брой на работните дни - за контролните проверки на пътя, и не по-малко от 25 на сто от тях - за контролните проверки в предприятията.
(2) Контролните проверки на пътя се организират на различни места и през различни часове на денонощието. По време на проверките се контролират дневните периоди на управление, прекъсванията, периодите на ежедневна и седмична почивка, правилното функциониране на контролните уреди и другите изисквания на закона.
(3) Освен елементите, които се контролират на пътя, контролните проверки в предприятията се разпростират по отношение на периодите на седмичните почивки и периодите на управление между седмичните почивки, спазването на разпоредбите, свързани с времето за управление за период две седмици, компенсиране намаляването на дневните и седмичните почивки, използването на листовете за записване на данните и организацията на работното време и други изисквания на закона.
(4) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да изиска от предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана с елементите на проверките по ал. 2 и 3, за проверка. Тази проверка е равностойна на проверките, извършвани на територията на предприятията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Думата има господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Текстът, който ни е предложен в този параграф, може да бъде уреден и чрез подзаконова нормативна уредба, така че не е необходимо всички тези взаимоотношения и задължения да се вписват в закона. Това беше вторият повод, поради който ние предложихме да отпадне § 22. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, че все пак поддържате вашето предложение, което изглежда разумно.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев за отпадането на § 22.
Гласували 140 народни представители: за 53, против 76, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 22 така, както е защитен от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 108, против 16, въздържали се 9.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Благой Димитров и Елиана Масева, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Иван Иванов и Васил Василев, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев със следното съдържание: § 23 да бъде изменен, както следва:
"Чл. 93. (1) Водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадена лицензия, разрешителни, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон, се наказва с лишаване от право на управление за срок от една година и глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Водач на МПС, който извършва превоз на пътници и товари, без да е в състояние да представи в момента на проверката изрядната лицензия, разрешителни документи за регистрация и другите изискуеми документи, се наказва с глоба от 20 до 50 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 23, който става § 31, да придобие следното съдържание:
"§ 31. Член 93 се изменя така:
"Чл. 93. (1) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лицензия, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва:
1. с глоба 500 лв. - при първоначално нарушение;
2. с глоба 1000 лв. - при повторно нарушение;
3. с глоба 2000 лв. - при системни нарушения.
(2) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и товари, и не представи в момента на проверката издадената лицензия, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба до 50 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст думата има господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, колеги! Ние смятаме, че съдържанието на нашето предложение е включено в предложения от комисията текст. Единствената разлика е в размера на глобите донякъде. Така че ние го оттегляме, тъй като това, което сме искали да предложим, е включено в предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Господин Благой Димитров има думата.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Ние имаме предложение по чл. 93, макар че е подкрепено по принцип от комисията, но за съжаление не е инкорпорирано в окончателния текст. Числата, които са разписани в окончателния текст, могат да бъдат приети, господин Мирчев, но това, което предлагаме във връзка с наличие на системно нарушение или наличие на повторно нарушение по ал. 2 и ал. 3, е добре нашето предложение да бъде инкорпорирано в текста.
Какво имам предвид? Да се отнеме правото да кандидатства за лицензия или документ за регистрация по смисъла на този закон за срок от една година. И по отношение на ал. 3 същата санкция за срок от 3 години.
За какво става дума? Имайте предвид, че в големите пазари, примерно София, Пловдив, Варна и пр., таксиметровото обслужване, при условие, че пазарът е пренаситен, се обезпечава от изключително голям брой лица, които не са лицензирани. Даже аз не искам да засягам темата, свързана с безопасността на движението. Но на практика тези хора разрушават пазара. Аз ви говоря за това каква ще бъде реакцията в обществен план.
Този въпрос много сериозно се поставя за големите пазари от самите таксиметрови превозвачи. Има хора, основно физически лица, които си боядисват колата в жълто и без лицензия тръгват и возят хора. Стават пътнотранспортни произшествия. Те не отговарят на изискванията.
В тази връзка ние наистина предлагаме този човек да няма право да кандидатства за лицензия съответно за срок от една година, а вече при системно нарушение - малко по-сериозни санкции.
Господин Мирчев, аз Ви умолявам, ако има начин, при същите числа тези две възможности на ал. 2 и ал. 3 да се инкорпорират в окончателния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Мирчев, вероятно искате да вземете отношение? Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Димитров, ние обсъждахме този въпрос. Ако обърнете внимание на § 31, тук говорим за водач на моторно превозно средство. Действително при първоначалното обсъждане имахме идея да се отнема правото за управление на моторно превозно средство и да се отнема лицензията. Но тук обсъждаме въпроса за водач на моторно превозно средство, т.е., за наказание.
Това, което Вие предлагате, съществува на други места и мисля, че не му е тук мястото. Затова ние взехме само онази част от предложенията, които касаят съдържанието и размера на глобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз категорично искам да изразя несъгласие с председателя на комисията. Не може да отпадне и предложението на вносителя - Министерския съвет - за отнемане свидетелството за управляване на моторно превозно средство за срок от една година, а също така и едно друго предложение, в друг смисъл - на Иван Иванов и на Васил Василев - за това, че се спира за известно време моторното превозно средство.
Според мен такива мерки са необходими. Необходими са не за друго, а за да спрат наистина нарушенията. Всички знаем по какъв начин се плащат глобите и това, че комисията е приела да ги завиши до 2000 лв., не значи, че ще спре до голяма степен нарушителите. А това са собственици на лични моторни превозни средства, които могат да изпълняват пътнически превози. Знаем и как се плащат тези глоби. Ако в момента не се вземе чрез фиш, да се направи съответният акт и т.н., чак чрез данъчна служба може да се удържат, когато се плащат данъци. По какъв друг начин ще ги съберем? Има с години несъбрани глоби и това го знае и господин председателят на парламента.
Така че необходимо е да се вземат и други мерки. Аз предлагам все пак да се помисли и да се приеме поне предложението по ал. 1 на вносителя. Разбира се, това беше залегнало и в нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте, господин Иванов. Вие имате едно предложение, което е подкрепено по принцип.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Аз искам да изразя съгласие и да подкрепя предложения от комисията текст. Действително той се различава в определена степен от предложението, което заедно с колегата Васил Василев направихме. Но в същото време искам да подчертая, че както в предложението, което е направено от вносителя - Министерския съвет - така и в предложенията, които са направени от народни представители, има по същество възлагане на функции и отговорности на органи, които не могат да ги изпълнят. Тук се касае за санкции, които могат да бъдат предприети от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Тази агенция не е в състояние и няма право нито да отнема свидетелството за правоуправление, нито да спира моторното превозно средство от движение.
При разговорите, които проведохме в комисията, достигнахме до съгласие, че по същество подобни санкции могат да бъдат предвидени в един друг закон, чието разглеждане предстои. Това са измененията и допълненията в Закона за движение по пътищата.
В случая се касае до санкции и носене на отговорност единствено от водача на моторното превозно средство. Водачът в масовата практика е реално човек на наемния труд. Той може да носи отговорност за това, че е приел да извърши курса, без да притежава необходимите документи, които трябва да бъдат предоставени от превозвача, както и свои лични документи. В тази му функция като водач ние приемаме, че той може да бъде наказан единствено с глоби, които са във възходящ ред в зависимост от това дали се касае за първоначално, повторно или многократно нарушение.
Ето защо според мен предложеният от комисията текст, различаващ се от този на вносителя и на народните представители, които са направили предложения между първо и второ четене, го считам за балансиран и ви призовавам да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Разбирам, че всъщност Вие не държите на Вашата редакция, защото подкрепяте тази на комисията. Благодаря Ви.
Вероятно имате реплика, господин Мутафчиев? Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Иванов е прав за правомощията. Но, господин Иванов, ние затова предложихме в предходния параграф да се включат и органите на Министерството на вътрешните работи. Тогава нямаше да има никакъв проблем, ако беше прието това наше предложение. Става дума за санкциите, които в момента вие отхвърляте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
За дуплика иска думата господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Господин Мутафчиев, безспорно Министерството на вътрешните работи и неговите органи има свои задължения и правомощия, свързани с движението по пътищата. Но именно в устройствения Закон за движение по пътищата, чийто проект ние ще разглеждаме буквално след обяд, но всеки един от нас досега го е разгледал, там са предвидени тези функции и в този контекст смятаме, че там е мястото. В Закона за автомобилните превози би било едно чуждо тяло да се въведе Министерството на вътрешните работи и да се повторят някои от разпоредбите, които по принцип трябва да влязат в Закона за движение по пътищата.
Ето защо аз смятам, че решение е намерено в друг законодателен акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи за отношение по тези текстове?
Както разбирам, господин Благой Димитров, вероятно и госпожа Елиана Масева, поддържат своето предложение.
Господин Благой Димитров, Вие поддържате ли Вашето предложение? Аз ще го подложа на гласуване.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Съгласен съм с предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така ли? Благодаря Ви. Значи оттегляте своето предложение. Така ме облекчавате.
Всъщност това ще ми позволи да подложа на гласуване текста така, както се представя от комисията.
Моля, гласувайте текста.
Гласували 137 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 24. В чл. 95 съюзът "и" се заменя с "или".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 24 не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 24 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 25 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - в чл. 96 думите "имуществена санкция" да се заменят с думата "глоба".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 25, който става § 33.
"§ 33. Член 96 се изменя така:
"Чл. 96. (1) Който допусне или разпореди извършване на обществен превоз на пътници и товари, без да има това право, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
(2) Който допусне или разпореди извършване на обществен превоз на пътници и товари в нарушение на разпоредбите на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст желаещи няма.
Моля, гласувайте подобрената редакция на § 25, който става § 33.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 26 има предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - в чл. 97 думите "имуществена санкция" се заменят с думата "глоба".
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 26, който става § 34:
"§ 34. В чл. 97 думата "превозвач" се заличава, а думите "имуществена санкция" се заменя с думата "глоба"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 26 по номерацията на вносителя не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте редакцията на § 26, който става § 34.
Моля, изчакайте за малко, защото има проблем със системата за гласуване.
Оказва се, че ще са ни необходими 5-6 мин. Затова аз предлагам следното - нека да продължим със следващите текстове за дебатиране, а след това ще се върнем да гласуваме.
Стигнахме до § 26, по който няма повече дебати и сме стигнали до гласуване. Продължаваме нататък, докато системата се активира, за да можем да ги подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - създава се нов § 26а.
"§ 26а. В чл. 98 думите "имуществена санкция" се заменят с думата "глоба".
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 35 със следното съдържание:
"§ 35. В чл. 98 думите "имуществена санкция" се заменят с думата "глоба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 26а, който следва от само себе си, тъй като законът трябва да бъде верен сам на себе си - навсякъде "имуществена санкция" се заменя с думата "глоба", но все пак, ако има желаещи? Не виждам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - създава се нов § 26б със следното съдържание:
"§ 26б. В чл. 99 думите "имуществена санкция" се заличават."
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 36:
"§ 36. В чл. 99 думите "имуществена санкция" се заличават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този нов § 36 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз предлагам следващия § 27 да го отложим след като гласуваме § 7б, тъй като в него вероятно ще настъпи евентуално изменение в зависимост от решението по § 7б. Моля да преминем по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е проблем.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "§ 28. Създава се чл. 103."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 38 със следното съдържание:
"Чл. 103. (1) Който наруши изискванията за превоз на опасни товари се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а моторното превозно средство задължително се премества за сметка на собственика му от мястото, където е констатирано нарушението, до безопасно място.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 28 имате ли съображения? Няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият параграф е 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 39:
"§ 29. Създава се чл. 104 със следното съдържание:
"Чл. 104. Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция от 200 до 500 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 29 желаещи за изказване? Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е § 29 да отпадне, тъй като той касае трудовоправни взаимоотношения.
Ние след малко ще преминем към една глава от този закон, чието място не е в този закон. Европейската законодателна практика е показала това. Няма нито един закон за превозвачите в Европа, където да се третират почивките и работното време.
Във връзка с това правя предложението да отпадне този текст, който касае превозвачите, които не са осигурили спазването на разпоредбите за работно време. Има си Кодекс на труда, където има определени санкции към работодателите. Нека да спазваме трудовото си законодателство и да не правим извънредно законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Други желаещи?
Има думата за реплика господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, господин Мутафчиев! Ако се върнете към текстовете, които ние приехме вчера, точно подобни текстове имаше, които регламентират тези почивки. Това са текстовете на новите параграфи 19а, 19б, 19в и 19г. Ние ги гласувахме вчера без каквито и да било забележки. Така че мисля, че мотивите са неоснователни и трябва да приемем текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев. Това беше реплика.
Заповядайте, господин Мутафчиев, за дуплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Мотивът е правилен. Наистина, вчера е бил приет този член. Аз мислех, че е малко по-назад в закона.
Но въпреки всичко аз искам да заявя категорично, че не е мястото на трудовоправните отношения тук. Ако трябва да има някакви ограничения за времето, в което водачът на моторното превозно средство трябва да се съобразява за почивки и работно време и ако това е свързано с безопасността на движение, както преди малко прехвърлихме някои членове в Закона за безопасност на движението по пътищата, то това трябва да стане там. Ако не, тази материя трябва да се уреди с подзаконови нормативни документи. Но не да вкарваме трудовоправни взаимоотношения в този закон, след като има Кодекс на труда по този въпрос.
И пак ви казвам. Говорим, че често ние правим всичко възможно да доближим нашето законодателство до европейското. Покажете ми къде в Европа тази материя е вкарана в Закона за превозвачите? Никъде! Съжалявам, че вчера не съм могъл да реагирам по новите параграфи 19а, 19б, 19в и 19г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Наистина чл. 104 така, както е написан, се отнася до работното време и почивките на заети в този вид дейност лица. Значи тази специална материя се урежда от Кодекса на труда. Тук, според мен, по никакъв начин не може да възникне спор, защото така, както е разписана санкцията - от 200 до 500 лв., означава, че с една минимална санкция от 200 лв. този въпрос урежда неща, свързани с безопасността и спазването на работното време. А всъщност трудовоправните отношения, свързани чрез Кодекса на труда, могат много лесно да отидат до съда. И аз мисля наистина, че този текст трябва да отпадне, господин председателю. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Тъй като вече системата работи, предлагам на вашето внимание следния начин на процедиране. Тъй като по първите няколко текста нямаше никакви дебати, това бяха § 26, 26а, 26б и 28, тъй като отложихме § 27, предлагам тези четири параграфа да бъдат гласувани ан блок.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за гласуване ан блок на четирите безспорни параграфа.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Подлагам на гласуване по същество параграфи 26, 26а, 26б и 28.
Моля, гласувайте.
Възникна същият технически проблем. Трябва да се съобразим с това, че техниката затова е техника, за да изневерява понякога.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако разрешите, господин председател, да докладвам § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 40 със следното съдържание:
"§ 30. Създава се чл. 105:
"Чл. 105. За нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба до 50 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 30 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Уважаеми госпожи и господа, тъй като действително се натрупаха доста параграфи, които не можем да гласуваме, аз съм склонен да приема подхвърленото ми предложение за една кратка почивка, за да може техниката да бъде реанимирана.
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Искам да припомня, че взехме решение § 26, § 26а, § 26б и § 28 да гласуваме ан блок.
Моля, гласувайте параграфите, така както са предложени и подкрепени от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се няма.
Параграфите се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на господин Петър Мутафчиев, подкрепено от Благой Димитров, § 29 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 39, против 82, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 29, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 98, против 30, въздържали се 9.
Приема се.
Сега преминаваме към гласуването на § 30 - последния, който обсъдихме преди почивката. Параграф 30 е подкрепен от комисията и става § 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, по § 31 има постъпили предложения от народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев:
Първо, към § 31 да се създаде нова т. 3а със следното съдържание:
"3а. В т. 24 се създава изречение второ: "Преди извършване на случаен превоз на пътници, превозвачът предоставя за заверка в ДАИ попълнено разрешително - пътен лист или извършва същото в съответната автогара по местоживеене."
Второто предложение на народните представители Дъбов и Мутафчиев е по § 31, т. 4: в т. 26 се създава изречение второ: "Те нямат право да формират групи, да вземат пътници от железопътни гари, автогари и спирки, като дублират редовни автобусни и железопътни линии".
Комисията не подкрепя предложенията и по двете точки.
Предложение от народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай: в Допълнителните разпоредби, § 1, т. 22 думата "редовна" се заличава.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага то да се премести на съответното му систематично място в § 45.
Комисията предлага следната подобрена редакция на § 31, който става § 41.
"§ 41. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
"5. "Автомобилен превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел."
2. Точки 7, 8 и 9 се отменят.
3. Точка 12 се изменя така:
"12. "Автогара" е транспортен обект за обслужване на пътници по автобусни линии за междуселищни и международни превози, служещ за начална, междинна или крайна точка на редовните автобусни линии."
4. Точка 26 се изменя така:
"26. "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от лицензирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на лицензиран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел."
5. Създават се точки 30, 31 и 32:
"30. "Превоз на опасни товари" е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните.
31. "Разчетна парична единица" е Специалното право на тираж, както то е определено от Международния валутен фонд. Сумата, посочена в чл. 71, ал. 3, е конвертируема в националната валута на страната, чийто съд е натоварен с разглеждане на спора, на базата на стойността на тази валута към датата, на която той се е произнесъл или на датата, приета по взаимно съгласие от страните. Стойността на националната валута в Специалното право на тираж на страната, която е член на Международния валутен фонд, се изчислява съгласно начина на превръщане, прилаган от Международния валутен фонд към въпросната дата на извършване на операциите и сделките.
32. "Консултант по сигурността при превоза на опасни товари" е всяко назначено от ръководителя на предприятието лице, чиято роля е да изпълнява задачите и функциите, определени в закона и подзаконовите актове, свързани с превоза на опасни товари, и което притежава удостоверение за преминат курс на обучение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата, уважаеми народни представители, по § 31.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Във връзка с направените предложения за добавки с по едно допълнително изречение към съществуващите текстове искам да кажа, че всички от нас са виждали много автобуси в България с табелката "Случаен превоз". Самото име "Случаен превоз" показва, че това дава основание за много нерегламентирани превози и нелоялна конкуренция основно между фирми, които имат лиценз да извършват такива превози.
Ето защо ние предлагаме това допълнение в текста, където да се запише, че преди извършване на случаен превоз на пътници превозвачът предоставя за заверка в Държавната автомобилна инспекция попълнено разрешително. Ако превозвачът разбира се не може да отиде в областния център, той го заверява в най-близката автогара на населеното място и извършва случайния превоз. В противен случай, ако той не бъде спрян, този превоз въобще не е маркиран, не се внасят данъци и се извършва по съвършено нерегламентиран и бих казал некоректен по отношение на останалите партньори начин.
Същото важи и за т. 4 - там, където са описани таксиметровите превози. Всички ние достатъчно често ползваме таксита, за да знаем, че на железопътните гари, на самите билетни гишета, където се продават билетите за влака, стоят шофьори, които казват: аз ще те закарам до Варна на цената на железопътния билет, намерете още трима души - събира ги, качва ги на таксито и ги кара дотам, докъдето са се договорили. По същия начин става и на автогарите. Казват: на цената на билета ще те закарам на 40 км. Трябва да намерим четирима души.
Нямам нищо против чрез таксиметровите превози да се извършва подобна дейност, но нека тя да бъде на таксиметровите пиаци - там да е огласено, че те возят товар на еди-каква си цена и хората да ходят на пиаците, а не да става тази грозна гледка, която е сега на гарите, дърпат те за ръкава: ела, седни при мене, по-бързо ще отидеш на същата цена... Тоест, с тези две добавки, предлагани от мен заедно с господин Мутафчиев, се прави опит да се внесе по-голям ред както в така наречените случайни превози в автомобилния и автобусния транспорт, така и в таксиметровия транспорт.
Бих искал да добавя, че вече има ново явление, което отново трябва да ни насочи към това действие - извършването на такива нерегламентирани превози към съседни държави, с микробусчета, които въобще не са регистрирани за такава дейност. Събират се група приятели - така го казват те, за да прескочат до Румъния, до Гърция, до Турция, до Югославия и тъй като това не е лицензирана фирма, той казва: "Ние сме се събрали няколко души и отиваме на екскурзия". Това също е свръхнелоялна конкуренция и подлага на голямо изпитание, между другото, и пътниците, които се возят. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Отговор иска да даде председателят на комисията. Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Дъбов, Вашето предложение по т. 24 е включено вече в Наредба № 33, която всеки момент се очаква да излезе в "Държавен вестник", така че това предложение реално е включено там. Това е т. 24 - за случайните превози става въпрос.
Що се отнася до второто Ви предложение - тук ще изпаднем в противоречие с Комисията за защита на конкуренцията, тъй като никой не може да дефинира къде е границата на железопътната гара и къде е на автогарата. Вземете за пример Централна гара - какво чудо е.
Тук не зная дали господин Любомир Иванов ще отговори, но този въпрос също е обект на изучаване и разглеждане в Министерството на транспорта и съобщенията при разглеждане на транспортни схеми от гледна точка на дублиращите автобусни и железопътни пътнически превози.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
При това положение, господин Дъбов, дали с господин Мутафчиев ще поддържате първото си предложение, след като стана ясно и вероятно трябва да имаме доверие на господин Мирчев, че текстът е предмет на подзаконова уредба? (Шум и реплики в залата.)
Тази наредба е вече факт, тя е приета. (Реплики.)
Има ли други желаещи за изказване?
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване направените предложения.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев. И, понеже те са две предложения, ще ги подложа на гласуване поотделно.
Първото предложение е към § 33 да се създаде нова т. 24, ново изречение второ.
Моля, гласувайте това предложение на народните представители Дъбов и Мутафчиев.
Гласували 140 народни представители: за 31, против 102, въздържали се 7.
Не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на господата Дъбов и Мутафчиев - към § 34, нова т. 26, изречение второ.
Моля, гласувайте второто предложение на господата Дъбов и Мутафчиев.
Гласували 136 народни представители: за 25, против 100, въздържали се 11.
Не се приема.
За процедура, заповядайте господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Вие си спомняте вчерашния ден и 22 декември също, където по § 7б водихме много сериозни дебати и вероятно ще продължим, след като приключим със Заключителните разпоредби на този закон отново с дебатите по § 7б, който касае не нещо друго, а равноправни условия и конкуренция.
Сега става дума отново да регламентираме така взаимоотношенията между отделните превозвачи, че да не се нарушават основните права, да има една лоялна и нормална конкуренция. И господин Дъбов много правилно обясни за какво става дума - не да пречим на таксиметровите шофьори да правят междуградски превози, примерно, а тези неща да се регламентират ясно и точно.
Аз не виждам защо мнозинството отхвърли това предложение и какви са мотивите за отхвърлянето на това предложение.
Аз не мога да приема това, което каза господин Мирчев, че, виждате ли, не знаем какви са границите на гарите и на автогарите, затова няма смисъл това предложение да го приемаме. Това е несериозно!
Апелирам към вас: приемете предложението! То, разбира се, може след това да намери своето място и да бъде по-сериозно регламентирано в Наредба № 33, но според мен него трябва да го има в закона и ясно ние, законодателите, да кажем, че ние сме за лоялната конкуренция. Благодаря.
Предлагам прегласуване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на прегласуване второто предложение на господата Дъбов и Мутафчиев - към § 31, т. 4 - т. 26 да се създаде второ изречение.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 37, против 94, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстът - подобрената редакция на § 31, който става § 41 така, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте § 31.
Гласуването да става само със собствени карти и на собствения пулт!
Гласували 137 народни представители: за 108, против 9, въздържали се 20.
Приема се. Благодаря ви.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По § 32 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да стане § 42 със следното съдържание:
"§ 42. В § 2 от Допълнителните разпоредби след думата "разрешителни" се поставя запетая и се добавя "регистрационни"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф предполагам, че няма да има възражения.
Подлагам на гласуване § 32, който става § 42.
Моля, гласувайте!
Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 33 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага той да стане § 43 и да стане със следното съдържание:
"§ 43. В Заключителните разпоредби се създава § 4а:
"§ 4а. За прилагането на този закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози министърът на транспорта и съобщенията издава наредби и инструкции"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте параграфа така, както е предложен от комисията.
Използвайте само собствените си пултове за гласуване!
Гласували 122 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай.
Предложението е подкрепено, ние вече го гласувахме на систематичното му място в § 28 като ал. 5 на чл. 91. Ето защо предлагам да не го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вече е прието. Да, благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 44 със следната подобрена редакция:
"§ 44. Издадените лицензии до влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 44 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 44.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 35 има предложение на народните представители Благой Димитров и Елиана Масева.
Предложението е подкрепено от комисията и е отразено на систематичното му място в § 45, който ние след това ще гласуваме. При това положение комисията предлага следната подобрена редакция на § 35 на вносителя, който става § 45:
"§ 45. Навсякъде в закона думите "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" се заменят съответно с "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията", думите "Министерството на транспорта" се заменят с "Министерството на транспорта и съобщенията", думите "Главна дирекция "Автомобилна администрация" и "Държавната автомобилна инспекция" се заменят с "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и думите "редовна автобусна линия", "редовни автобусни линии" и "редовните автобусни линии" се заменят с "автобусна линия", "автобусни линии" и "автобусните линии".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желае ли някой да вземе думата по този параграф?
Господин Димитров, вероятно сте съгласен. По принцип Вашето предложение се приема, само че систематичното му място ще бъде в следващ параграф.
Желаете ли думата? Заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
В първоначалния вариант на доклада на комисията нямаше въобще текст, с който да става ясно, че се конституира такъв орган - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Този текст по някакъв начин после влезе на базата на нашия текст. Съгласно Закона за администрацията трябва да има изричен текст - чл. 54, ал. 2 - има две опции - или Министерският съвет да създаде, или с Преходните и заключителни разпоредби, така както е записано от комисията. Така че го приемам по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това означава, че няма да подлагам на гласуване тук Вашето предложение.
Ако няма други желаещи, моля гласувайте подобрената редакция на § 35, който става § 45 така, както е предложен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият текст се базира на предложението на господин Благой Димитров и госпожа Елиана Масева.
Комисията предлага да се създаде нов § 46 със следното съдържание:
"§ 46. (1) В едномесечен срок от влизането на този закон в сила Главна дирекция "Автомобилна администрация" се преобразува в "Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(2) Дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията, включително служебните и трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Главна дирекция "Автомобилна администрация" преминават към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По новия § 46 има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 46, който е подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам § 36 заедно с предложенията към него на народните представители Иван Иванов и Васил Василев да останат след разглеждането на § 7б и да преминем към следващите предложения.
Предложение на народните представители Иван Иванов и Васил Василев.
Вносителите оттеглиха предложението си за създаване на нов § 37 в Преходните и заключителни разпоредби.
Следващото предложение е на народните представители Димитър Дъбов и Петър Мутафчиев.
Създава се нов § 34:
"§ 34. В Заключителните разпоредби § 5 да се допълни, след "министъра на транспорта и съобщенията" да се добавят думите "и министъра на вътрешните работи"."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да вземат думата?
Има думата господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин председател, това са три текста, които са взаимно свързани.
Чл. 91, ал. 1, чийто текст запазихме - "министърът на транспорта, съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрол по прилагането на закона".
След това в ал. 2 казваме, че контролът се осъществява само от органите на транспорта, а не е записано на вътрешните работи. И тук, на финала на закона, отново говорим за министъра на транспорта.
Или от чл. 91, ал. 1 трябва да отпадне "министъра на вътрешните работи" и по-нататък да бъде така, както е предложено, или в следващите две алинеи да се добави също "министъра". Според мен това е логическа редакция, не е толкова редакция по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Мирчев, в чл. 91 как е, да не стане разминаване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, има основание предложението на народните представители Дъбов и Мутафчиев. И тъй като това не е съобразено с чл. 91, предлагам да се добави.
Създава се нов § 34:
"§ 34. В Заключителните разпоредби § 5 да се допълни, след "министъра на транспорта и съобщенията" да се добави "и министъра на вътрешните работи".


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност, направеното предложение от господин Дъбов и господин Мутафчиев се възприема от председателя на комисията, защото действително трябва да сме вътрешно съгласувани.
Има ли някакви възражения по въпроса? Не виждам.
Подлагам на гласуване новия § 34, предложен от господата Дъбов и Мутафчиев и подкрепен от председателя на комисията съвършено основателно.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народните представители Иван Иванов и Васил Василев е подкрепено от комисията и то е включено на систематичното му място в § 45. Ние вече го гласувахме и предлагам, господин председател, да не го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма смисъл да се гласува.
Останаха отложени няколко текста и те са всичко четири.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Свързани са с първия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С § 7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ако разрешите, господин председател, връщаме се към така известния чл. 7б.
"§ 5. Създава се чл. 7б."
Ние продължихме дискусията по този въпрос. Аз мисля, че не е необходимо за трети път да чета предложенията на всички народни представители по този въпрос. Проведе се изключително задълбочена дискусия.
Аз ще помоля, ако все пак с по едно изречение вносителите желаят да допълнят нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз също бих помолил, за да има яснота по въпроса.
Господин Благой Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! С госпожа Масева сме направили предложение по § 5, чл. 7б, което оттегляме. Нашето предложение беше като контрапункт на предложението на Министерския съвет. В хода на дебата се изясни, най-вече в хода на дебата на комисията стана ясна реакцията на съсловните организации, на синдикатите и аз си мисля, че е най-добре чл. 7б да отпадне и да отиваме на решения с някакви административни наказания. Тоест, за да облекчим процедурата, ако има разбира се в залата единомислие по този въпрос, ние оттегляме нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Благой Димитров за конструктивното предложение.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Историята на § 5, чл. 7б наистина се оказа прекалено дълга, като последователно през последните дни бяха търсени най-подходящи редакции на този параграф.
В крайна сметка считам, че независимо, че се потърси решение със запазването на определен текст и в това отношение и аз заедно с колегата Василев сме вносители на промяна между първо и второ четене, стигнах категорично до убеждението, че най-добрият вариант е чл. 7б да отпадне, в случая това е § 7, като оттеглям своите предложения в подкрепа на становището за отпадането на този параграф. Надявам се, че народните представители ще подкрепят тази обединена и изчистена позиция на болшинството в Комисията по транспорт и телекомуникации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Петър Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние също подкрепяме становището чл. 7б да отпадне, тоест, § 5, който третира промени на чл. 7б, да отпадне най-вече затова, защото комисията направи конкретни предложения в § 37, които касаят съответни санкции за неспазване на равнопоставеното допускане на превозвачите в автогарите, без значение на това дали са собственици или не. Там са засегнати и съответно имуществените санкции, включително се стига до отнемане на лиценз, което до голяма степен ще удовлетвори претенциите към голяма част от собствениците на автогари, които не спазват тези правила до този момент.
Но ще ви моля, господин председател и господин председател на комисията, да уведомите народното представителство за конкретното ни предложение, защото с него разполагат само членовете на комисията, така че всички народни представители да знаят защо ние се съгласяваме да отпадне § 5, чл. 7б. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Други желаещи има ли?
Да, заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Явно, че дълго се дебатира този параграф, чл. 7б. Наистина, в пленарна зала и в комисиите се създаде едно впечатление - не само в залата, а и сред превозвачите, най-после те разбраха, че не е възможно да има малтретирани превозвачи; не е добре в автогари, които вече са собственост на определени частни лица, да не допускат малките превозвачи, където имат само по един автобус. Единствената наша идея беше да накараме всички превозвачи, включително и синдикатите да разберат, че трябва да застанат не само зад големите, монополните структури, които явно по някакъв начин ги подпомагат в тяхната дейност, достигайки до извода, че и синдикати, и голяма част от народните представители също така подкрепят монополното създаване и сдружаване на превозвачи заедно с инфраструктурата, с автогарите.
Ние от Движението за права и свободи също ще подкрепим отпадането на чл. 7б с ясното съзнание, че не се решава проблемът за монополното създаване и грешното приватизиране на автогарите и превозваческата дейност през изтеклите години.
Заставайки зад чл. 102 с предложенията, направени от Движението за права и свободи, от нашия представител Четин Казак, предлагам на народните представители да приемат отпадането на чл. 7б и да подкрепят предложените санкции от името на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
За реплика - господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз вземам думата за тази реплика, защото съм провокиран от становището, изразено от господин Аталай. Аз считам, че това са крайно некоректни интерпретации на аргументите, които бяха изразени в залата и вчера, и в комисията при предишни обсъждания. Възразявам срещу подобни интерпретации на аргументи, които бяха излагани от различни народни представители от различни парламентарни групи. Очевидно е, че решението не беше в принудителната мярка. Ето, това е вече един начин, по който може да се търси решение - чрез завишаване на санкциите - на проблемите, които имат различните превозвачи.

И вчера подчертах, и днес искам отново да повторя, че подобни решения са обект на други технологии, на други нормативни документи, на друг поглед и на друга позиция, а не в принудителните административни мерки. И аз ще подкрепя завишените санкции с оглед на некоректно поведение между собственици и превозвачи с разбирането, че това е вече едно решение в правилна посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
За втора реплика има думата господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, аз съм изненадан, че като аргумент за оттеглянето на чл. 7б изразявате мнение, с което се формира впечатление в залата и в обществото, че има народни представители, които стоят по някакъв начин зад монополни интереси. Няма такова нещо. Аз изразих нашата воля във връзка с това, че ние чухме какво е настроението в гилдиите, в съсловните организации на превозвачите. И това е истината. Ние по никакъв начин не стоим зад никакви монополни интереси, ние усещаме пулса в този сектор и не можем да се съгласим - аз затова казах, че оттеглям нашето предложение, което беше по-меко - с някакви много сериозни рестриктивни норми, които пречат на икономиката.
Аз бях провокиран от това, което казахте, и бях длъжен да осветля нашата позиция, за да не останат превозвачите, обществото, а и пленарна зала с погрешно впечатление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За трета реплика има думата господин Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз съм принуден да взема реплика по отношение изказването на господин Аталай, защото в залата прозвуча становище, че част от народните представители са се обединили в защита на монопола върху тази дейност. Това изобщо не отговаря на истината. Първо беше предложен един текст, който се оказа, че влиза в противоречие с Търговския закон, който е не само устройствен, но е и специален закон за този вид дейност.
Второ, беше предложен един друг вариант, при който собственици на автогари да нямат право техни автобусни линии да бъдат обслужвани от собствената им автогара. Но аз питам: там, където общината е собственик на автогарата и е крайно необходимо, защото в някои случаи е икономически неизгодно, да се осигури общественият транспорт в общината, общината ще трябва форсирано да приватизира или автогарата, или да се откаже от обслужване на населението чрез нейните автобусни линии ли?
Ето защо и след, разбира се, дълги дискусии, които бяха организирани от председателя на комисията проф. Мирчев, който действително искаше да се изчерпят всички варианти, всички ние се обединихме около едно ясно становище, че чл. 7б, предложен от вносителя, е неподходящ, поради което настояваме за неговото отпадане.
Но заедно с това, за да се гарантира равнопоставеността на всички превозвачи, ние въвеждаме административно-наказателна разпоредба с изключително високи санкции, като по такъв начин спазването на чл. 22, ал. 3, което гарантира тази равнопоставеност, ще бъде изпълнено.
Благодаря и апелирам да бъде подкрепен текстът, който господин Мирчев след малко ще предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Аталай, заповядайте да се възползвате от правото си на дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин председателю, аз все пак не можах да разбера каква беше репликата на колегите, но с тяхното изказване те потвърдиха, че наистина застават зад тези интереси. Ако не бяха застанали, първото и основното е, господин Димитров и госпожа Елиана Масева имат едно предложение към чл. 7б - т. 3, където се казва: "Да се извършва обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии, обслужвани от автогарата, чийто собственик е лицето". Вие само допреди два часа бяхте за това предложение. Не знам какво сега е променило вашето мнение. И смятам, вие ще се съгласите, че това не противоречи нито на Търговския закон, нито на Конституцията.
Второ, господин Найденов, аз не можах да разбера защо досега Вие не дадохте онова икономическо решение, което искахме да намерим чрез чл. 7б, а именно неплащането на таксите от собствениците на автогарите, които влизат със собствените си автобуси в тези автогари. С този член ние също не можахме да намерим разрешение. Или с отпадането на чл. 7б ние оставаме в същата ситуация.
Единственото нещо, чрез което искаме да решим равнопоставеността във влизането в автогарите чрез санкциите ние го подкрепяме, но с ясното съзнание и моля всички народни представители да подкрепят отпадането на чл. 7б, с ясното съзнание, че ние не сме намерили общото решение, което беше необходимо, а сме намерили решение за равнопоставеност само чрез санкциите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемайки чл. 22, ал. 3, ние гласувахме изключително строги дисциплиниращи условия към собствениците на автогари, които са и превозвачи, да предоставят услугата на равни условия и на всички останали превозвачи. Това, което ще предложа и което членовете на комисията подписаха, което съм предал на проф. Герджиков по чл. 102, въвежда изключително високи санкции за всички онези, които няма да спазят изискванията на чл. 22, ал. 3, включително и отнемане на лицензията на тези превозвачи, които ще си позволяват да продължават да рекетират малките превозвачи.
Аз се обръщам към всички вас от името на комисията да подкрепите отпадането на чл. 7б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Има думата заместник-министър Любомил Иванов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИЛ ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Първото условие, за да намерим решението на един проблем, е да формулираме самия проблем. Проблемът такъв, какъвто го вижда вносителят, е, че собствениците на автогари, които същевременно с това са и превозвачи, са в неравнопоставено положение по отношение на останалите превозвачи. От една страна, те не плащат такса сами на себе си, от друга страна, поставят такива такси за ползване на автогарите от останалите превозвачи, че те са в невъзможност да се ползват от това инфраструктурно предприятие. Страхувам се, че заобикаляйки проблема, няма да намерим и съответното решение. Остава да се надяваме при отхвърлянето на предложения текст по чл. 7б, че принципът, прогласен и гласуван от вас в чл. 22, ще бъде достатъчен за намаляване на напрежението между превозвачи и собственици на автогари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване отпадането на § 5 - чл. 7б.
Гласували 139 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 5.
Предложението се приема.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият параграф е § 7, който става § 9 - в ал. 1, т. 2 "кандидатът не е изпълнил изискванията по чл. 7б" - да гласуваме за отпадне, тъй като ние гласувахме отпадането на чл. 7б, и след това да гласуваме като цяло новата редакция на § 7, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изобщо няма смисъл да го гласуваме, такъв член няма.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 9.
"§ 9. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
"(1) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице отказва издаването на лицензия, в случаите когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 7, ал. 2;
2. издадената лицензия на превозвача е била отнета през последните две години."
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 7, който става § 9? Точка втора от само себе си отпада, тъй като се препраща към несъществуващ текст.
Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте § 7, който става § 9, така както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на комисията, което произтича от чл. 22, ал. 3 и отпадането на чл. 7б. Комисията предлага следната редакция на § 27, който става § 37:
"§ 37. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Собственик на автогара или автоспирка, който не поддържа в изправност определения с наредбата по чл. 21 минимум оборудване в автогарите и автоспирките или откаже да предостави на превозвача правото на продажба на билети от притежаваната от него автогара или автоспирка, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв."
2. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Собственик на автогара или автоспирка, който нарушава изискванията по чл. 22, ал. 3, се наказва с:
1. имуществена санкция 5000 лв. при първо нарушение;
2. имуществена санкция 10 000 лв. при повторно нарушение;
3. отнемане на лицензията при системни нарушения."
3. Досегашната ал. 2 става съответно ал. 4 и в нея след думите "и автоспирките" се добавя "или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
По тази редакция на § 27, който става § 37, има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на параграфа, предложен от господин Мирчев.
Моля, гласувайте!
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Има още един отложен текст, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз мисля, че § 36 автоматически отпада, тъй като той се основава на чл. 7б и чл. 9, ал. 1, т. 2, които отпаднаха от текста.
Предлагам да не ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Иван Иванов и господин Васил Василев, нали няма проблем?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС, от място): Оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Няма да се гласува.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ако разрешите, да прегласуваме едно чисто редакционно предложение, което комисията подкрепи и предложи да стане текст на новия § 24. Ще ви го прочета отново.
Предложение на народните представители Йордан Мирчев, Исмет Саралийски и Рамадан Аталай - създава се нов § 19а със следното съдържание:
"§ 19а. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) При превоза по градски автобусни линии прекъсването може да бъде 30 мин. след период на управление не повече от четири часа."
2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5."
Това ние го гласувахме. Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 24, като поправката е: в ал. 4 думите "по ал. 2" да се заменят с думите "по ал. 3".
Поправката е чисто редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Според мен не се налага гласуване, това е чисто редакционно. Приемаме го просто за информация, то е очевидно и няма защо да го гласуваме.
По този начин ние свършихме това, което трябваше да направим по второто четене на законопроекта.
Господин Мирчев, може би ще кажете няколко заключителни думи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, разрешете да благодаря на всички народни представители, на членовете на комисията и с пожелание към някои членове на Комисията по транспорт и комуникации да бъдат толкова активни и с присъствието, и с отношението си към транспортните закони, както бяха по § 5, чл. 7б. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имаме основание да се поздравим с приемането на един важен закон - Закона за автомобилните превози.
Уважаеми госпожи и господа, има още 15 мин. работно време. Струва ми се, че е разумно да не го използваме и да започваме нов закон в оставащите 15 мин.
Затова ми позволете да направя няколко съобщения.
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 23 януари, сряда, от 16,30 ч. в зала 130.
Съобщение за парламентарен контрол на 18 януари, петък.
Заместник-председателят и министър на труда социалната политика Лидия Шулева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стойчо Кацаров, Борислав Китов и Димитър Игнатов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на актуален въпрос от народните представители Стойчо Кацаров и Борислав Китов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Георги Божинов и Янаки Стоилов и на питане от народния представител Георги Юруков.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Мутафчиев.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Димитър Игнатов.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на два актуални въпроса от народния представител Кръстьо Петков; министърът на финансите Милен Велчев на два актуални въпроса от народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова, и Кръстьо Петков; министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова и на питане от народния представител Йордан Димов.
С това изчерпихме днешния дневен ред.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,45 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Величко Клингов

Несрин Узун