Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Ралица Агайн и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, позволете ми на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради изключителността на случая да ви предложа да бъде включен като първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА ПОДГОТОВКА И ОБУЧЕНИЕ В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗОНАТА НА ОПЕРАЦИЯТА НА СТАБИЛИЗИРАЩИТЕ СИЛИ (СФОР) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ПО МАНДАТ НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН И ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Точката се приема единодушно.
Искам да поканя господин Ангел Тюркеджиев, член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ТЮРКЕДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
“ДОКЛАД
относно проект за решение № 202-03-57 за разрешаване
изпращането на механизиран взвод от Българската армия за подготовка и обучение в Кралство Холандия и транспортирането
му до зоната на операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО
На редовното си заседание, проведено на 19 декември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия за подготовка и обучение в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
Мотивите към законопроекта бяха представени от полк. Калин Кузманов, началник на Управление “Учение и съвместни операции” към Министерството на отбраната.
След проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното
РЕШЕНИЕ
1. Разрешава изпращането на механизиран взвод от Българската армия с обща численост до 40 души с личното си оръжие, боеприпаси, бойна техника и транспортни средства за подготовка и обучение в Кралство Холандия за времето от 1 февруари до 31 март 2003 г. за участие в операцията на стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО.
2. Разрешава изпращането в Кралство Холандия на военнотранспортен самолет Ан-26 от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи в периода от 1 до 10 февруари 2003 г. и от 24 март до 2 април 2003 г. с цел транспортиране на личния състав, личното оръжие и боеприпасите, необходими за обучението по т. 1.
3. Разрешава изпращането в зоната на операцията на стабилизиращите сили на два военнотранспортни самолета Ан-26 от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи, всеки в периода от 28 април до 10 май 2003 г., с цел транспортиране на личния състав, личното оръжие и боеприпасите, необходими за участие на механизирания взвод по т. 1 в операцията на стабилизиращите сили.
Становището беше прието с консенсус.
Председател (п) Станимир Илчев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тюркеджиев.
Това е становището на комисията и същевременно беше инкорпориран в него и проектът за решение.
Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
Има ли желаещи? Не виждам.
Затова ще си позволя да подложа на гласуване проекта за решение. Така, както беше представен от господин Ангел Тюркеджиев, стана ясно, че той е приет единодушно от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Искам да припомня, че с решение на Народното събрание в пленарната зала са били поканени да присъстват госпожа Георгиева, заместник-министър на околната среда и водите, така че тя би могла да влезе в залата, и експертите от министерството госпожа Костадинова, господин Ножаров и господин Асенов, които също биха могли да влязат в пленарната зала.
Искам да припомня още, че са представени докладите на Комисията по околната среда и водите, по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция. Разискванията по законопроекта са започнали, но времето не е изчерпано.
Ще посоча времето, което е използвано досега: НДСВ – 9 минути, Коалиция за България – 22 минути, ОДС – 10 минути, ДПС – 6 минути.
Уважаеми народни представители, дебатите продължават, имате думата.
Господин Пейчев, заповядайте за процедурен въпрос.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз бих предложил да бъде поканена в залата като експерт госпожа Ваня Григорова – директор на дирекция в Министерство на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има предложение за допускане в залата на госпожа Ваня Григорова - директор на дирекция в Министерството на околната среда и водите. Не виждам против.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 130, против 9, въздържал се 1.
Приема се.
Поканете госпожа Ваня Григорова.
Господин Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като резултат от изказаните мнения и становища по време на първата част от първото четене на 15 ноември, кристализира необходимостта от по-прецизно формулиране на някои текстове.
На първо място, за намиране на баланса между гарантирането на интересите на гражданите по отношение на ограничаването на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, от една страна, и оптимизирането на цената, която всички ние трябва да платим за постигането на съответни цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъците - от друга страна. Този баланс може да се осъществи основно чрез нови редакции на чл. 11, 16, 21 и 36. Смисълът на редакцията на чл. 11 е в по-ясното прилагане на принципа на споделената отговорност и особено на отговорността на производителите, респективно вносителите на продукти, от които продукти се образуват масово разпространени отпадъци, включително от опаковки, и в по-ясното определяне на ангажиментите на бизнеса да организира и финансира разделното събиране, рециклирането и оползотворяването на отпадъците. В една такава редакция могат да се посочат и количествените цели за рециклиране и оползотворяване, например между 50 и 65% от теглото на отпадъците от опаковките, както и етапността, т.е. времевата рамка за постигане на тези цели.
При редактирането на чл. 16 и по-специално на т. 6 задълженията на кметовете на общините се ограничават само до разделното събиране и сортиране на отпадъците от опаковки, а финансирането на последващото рециклиране, оползотворяване или повторна употреба се осигурява от икономическите оператори.
И най-сетне, от тази първа част на моето изказване е редакцията на чл. 36, където биха могли да се допълнят и нови алинеи – 3 и 4. Основното тук би била новата хипотеза, че такси по ал. 1 могат и да не се въвеждат, ако замърсителят си плаща. Тоест лицата, които са пуснали на пазара продукти, от които са се получили отпадъци, организират, финансират и изпълняват задълженията си, включително количествените цели по раздела за събирането и оползотворяването на отпадъците по наредбите по чл. 21, ал. 2. Новата редакция на чл. 36 ще позволи икономическите и индустриалните оператори да оптимизират и контролират сами необходимите разходи и организация, като за Министерството на околната среда и водите ще остане да упражнява системен и твърд контрол по чл. 21, ал. 2. При недостигане на целите или когато разходите на индустрията в колективните или индивидуални системи се завишават неаргументирано, за да се обоснове примерно повишаването на цената на даден продукт, се въвеждат таксите по чл. 36, ал. 1.
На второ място, бих искал накратко да се спра на въпроса за разграничаването на режимите при събирането, съхраняването, оползотворяването или обезвреждането на опасни и неопасни отпадъци. Продължавам да мисля, както и някои други колеги, че разрешителният режим би следвало да остане само за опасните отпадъци, а чл. 12, ал. 2 да се редактира например така: “Разрешение не се изисква, когато отпадъците или продуктите от тяхното третиране нямат опасни свойства”. С други думи, неопасните отпадъци и дейностите с тях да бъдат на регистрационен режим. Ако тази формулировка не се възприеме, като компромис тук би могло да се помисли или за коригиране на ограничителните норми в чл. 12, ал. 2, т. 1 и 2, или за използването на предварителната оценка за въздействие върху околната среда, от която ще следва ясно какви са свойствата на отпадъците и дали могат да имат вредно въздействие върху околната среда.
В заключение ще отбележа, че особено по първата точка, по която се изказах, двата месеца, изминали от първата част на първото четене на законопроекта за управление на отпадъците, не бяха загубени. Работна група под ръководството на д-р Чакъров и в чиито състав най-активни от колегите бяха инж. Евдокия Манева, инж. Димитър Пейчев, проф. Кушлев, проф. Ганчев, инж. Алексиев, господин Наим и моя милост, и естествено един солиден състав от Министерство на околната среда и водите начело със заместник-министър Мануела Георгиева, разгледа много внимателно по-щекотливите въпроси и смятам, че оформи онези подобрения, които народните представители от комисията могат да внесат между първо и второ четене, за да имаме в крайна сметка един работещ закон. Ето защо призовавам всички колеги в залата да подкрепят на първо четене Закона за управление на отпадъците, както ще сторя и аз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Госпожо Манева, имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, всичко, което казахте, е напълно вярно, но то означава, че ние ще гласуваме на второ четене един друг закон, не този, който ще гласуваме сега на първо четене. Вие споменахте за редакция на няколко члена, но това не е редакция, това е промяна на фундаментални принципи, залегнали в закона. Отбелязахте четири основни неща – това са продуктовите такси и изобщо начинът на финансиране, отбелязахте разграничаването на опасни и неопасни отпадъци и разрешителните режими. Аз ще отбележа задължителните приоритети за бизнеса, ще отбележа задълженията за общините и неясното финансиране, особено при бюджета за тази година. Следователно опорните принципи на закона ще претърпят една съществена промяна и вече претърпяват. Неслучайно има една работна група, която работи по закона.
Следователно ние ще приемем един друг закон с много по-прецизирани, изяснени и доста сериозно променени принципи. Затова аз още в първото си изказване казах, че ние нямаме никакви основания да подкрепим закона в този му вид. Ще напомня, че и проф. Герджиков на няколко пъти споменава и в интервюта, и в залата, че ние трябва да бъдем значително по-взискателни към това, което разглеждаме, към законите, които ни се предлагат, за да имаме наистина работещи закони. В случая този закон не е такъв и ние нямаме основание да го подкрепим на първо четене. Той трябва сериозно да бъде доработен и отново внесен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Господин Великов, заповядайте за дуплика.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател!
Уважаема госпожо Манева, аз не мога да се съглася, и пак казвам и тук, че това, е някаква цялостна промяна на философията на закона. Смятам, че това, което правим в комисията и с Вашето активно участие, е ползотворно. Ние, както и председателят на Народното събрание спомена, се стараем да бъдем по-взискателни към текстовете, които вносителят е предложил, и дори с негово, бих казал, много активно съдействие, да ги подобрим. Ние търсим варианти, при които тези продуктови такси да не тежат върху крайния потребител, т.е. върху всички граждани и върху нас, варианти, при които функциониращата пазарна икономика да подбутва, да подтиква икономическите субекти да оптимизират една такава дейност и да я контролират самостоятелно, но при строгите изисквания на закона и контролът на Министерството на околната среда и водите. Смятам, че това е същият този закон, но с онези подобрения, които се предвижда да бъдат нанесени именно между първо и второ четене. Защо да има първо и второ четене, ако няма да има подобрения между тези две четения? Това, че работната група се е събрала малко по-рано и вече има известен аванс, смятам, че е много добре. Това е една инициатива на председателя на комисията, която всички ние, особено тези, които участват в работната група, подкрепихме. Следователно, ние вече имаме възможност в краткото време, което ще остане вероятно между първо и второ четене, да подготвим всичко онова, което да подобри закона и той да бъде работещ, както споменахте и Вие, госпожо Манева – един работещ закон се прави с много работа. Смятам, че до голяма степен тя беше извършена в тези последни 2 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте за изказване, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колежки и колеги народни представители, бих искал с няколко думи да подкрепя предложението на господин Великов и да ви призова да подкрепите закона на първо четене, като ще ви изтъкна една много важна причина – няма да се впускам нашироко, останалите неща ще изясним на второ четене. Става въпрос за големите фирми-вносителки в страната, както и другите фирми-производителки на опаковани стоки в България.
Борбата, която се води в момента, е до един-единствен аспект и той е икономическият. Продажбата на такива стоки довежда до отделяне на опаковки, които в момента се изхвърлят на сметищата, голяма част от тях неконтролирани поради липса на средства за тяхната преработка, за тяхното събиране и сепариране. Всяка една голяма компания има за цел да отложи този момент колкото се може по-дълго във времето, за да не започне да изплаща тези такси. Дали това ще бъде отлагане на първо четене на закона в пленарната зала, дали ще бъде удължаване на срока между първо и второ четене, дали с други похвати, но всеки един месец означава печалба за тези големи компании. Голяма част от продукцията на тези компании се прави извън нашата държава. Ако забележите, там има една зелена точка, която означава, че са платени таксите за преработка на опаковките, само че не на наш оператор, само че не в България, а отпадъците остават в нашата държава. Така че, скъпи колеги, колкото и да са проблемни някои текстове, които ние ще изчистим между първо и второ четене, аз ви призовавам да съкратим сроковете за приемане на тези наредби, за да успеем и на второ четене в най-кратък срок да приемем закона, разбира се, качествено, за да можем да започнем да изчистваме страната си от тези опаковки. За тях трябват средства. Тези средства ще бъдат набрани от разпространителите и производителите на тези стоки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Господин Пейчев, напълно съм съгласна с Вас – колкото по-бързо приемем закона, толкова по-добре. За всички нас това е един фундаментален проблем, но трябва да постигнем съгласие с тези, които ще го прилагат. Трябва да бързаме, но трябва да направим бързо подготовката на закона такъв, какъвто трябва да бъде в залата. В противен случай ние в комисията губим изключително много време в спорове и изясняване на принципиални неща и с това бавим закона. Същото се случи и със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Вие помните кога той беше приет на първо четене и колко време лежи в комисията. И неслучайно, ние там по всеки текст имаме огромни спорове. Защо да не направим това, особено когато то касае принципите на закона, а по нашия правилник ние не можем да приемем на второ четене закон, който принципиално се различава от това, което сме приели на първо четене.
Моето предложение е да седнем – нека да има такава работна група, каквато има в момента, да изясним нещата, да поканим отново производителите, тези, които ще прилагат закона, за да нямаме противоречия. Вие знаете, че и досега валят предложения и възражения по текстове от закона. Всичко това трябва да се подготви, да се направи и законът да влезе на първо четене отработен и задачата ни между първо и второ четене ще бъде много по-лесна.
Аз най-малко имам някакви интереси с фирми, които искат да забавят внедряването на този закон. Напротив, аз съм заинтересована този закон да се прилага и затова смятам, че съществуващият закон, който е по-малко конфликтен, е по-добър и само с няколко допълнения и изменения можехме да вървим напред без фундаментално да пренаписваме закона с общи пожелания, които в момента не можем да изпълним.
Затова моето предложение е законът да се върне, да се доработи и тогава да се внесе отново прецизен в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Заповядайте за втора реплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Пейчев, имаме случай, когато се внася един цял нов закон, когато целите, които той си поставя, могат да се постигнат с така наречения Закон за изменение и допълнение. С около 10 или 15 параграфа за изменение на закона, който в момента е действащ, можем много по-бързо и ефикасно да решим проблемите.
Вторият момент, по който бих искал да направя реплика, това е, че не е ясно как точно общините, които получават задължения по този закон да събират отпадъците разделено, ще могат да го изпълнят, тъй като това не е предвидено в техните бюджети. Откъде ще постъпят средствата общините да се справят с тези задължения? Ние трябва да решим този въпрос, без да създадем нови проблеми и нови конфликти. Надявам се, че Вие също ще споделите тези съображения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте за дуплика, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искал да отговоря на господин Тошев, когото много уважавам. Но вчера, господин Тошев, бих искал да Ви кажа, че ако бяхте дошли по-рано в работната група и не си бяхте тръгнали по-рано, щяхте да разберете, че ние уточнихме доста неща, които ще бъдат заложени в закона. Освен това Законът за местните данъци и такси е решил този въпрос. Има такава възможност да бъде решен финансово.
Що се отнася до репликата на госпожа Манева, аз в много голяма степен съм съгласен с нея, тъй като има много неясни пунктове, но те не са кардинално различни. Ние вчера разговаряхме по тези въпроси и смятам, че между различните политически сили имаме единомислие как да решим въпроса. Това, че министерството този път не си е свършило добре работата е ясно и аз го казвам от трибуната – законът не е направен добре, не е изчистен достатъчно добре, разговорите с комисията са на недостатъчно добро ниво.
Затова смятам, че между първо и второ четене трябва да седнем и да направим това. В противен случай при второто четене те ще имат много сериозни опоненти дори в мое лице. Искам законът да бъде кристално чист, защото има смущаващи пунктове, но те не са кардинални.
Права сте, госпожо Манева, можехме да направим още една-две срещи с големите производители, но те също във времето започнаха да изпращат разнопосочни сигнали. Това е една от целите им – да не успеем да се концентрираме върху решаването на проблема. Аз не Ви упреквам, напротив, знам, че Вие отдавна се занимавате с този закон и искате да го направите по-добър.
Мисля, че всички колеги работим в една и съща посока и ще стигнем до вярното решение при второто четене на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Уважаеми народни представители, преди да продължат разискванията, искам да използвам повода, че госпожа Антония Първанова влезе в пленарната зала и най-сърдечно да я поздравя от мое и ваше име с нейния имен ден. Нека да е жива и здрава! Госпожо Първанова, приемете поздравленията на пленарната зала! (Ръкопляскания.)
Продължаваме разискванията.
Заповядайте за изказване, д-р Джевдет Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук се повдигна въпросът дали имаме интерес да бъде приет по-своевременно този закон или не. Аз мисля, че всички ние абсолютно сме убедени, че отговорът е еднозначен и той е: колкото е възможно по-рано да бъде приет закон, в който са предвидени редица нови изменения.
Първо, с приемането на този закон се предвижда един основен пункт. Аз поначало исках да се изкажа по повод на повдигнатия донякъде с основание въпрос за начина на прилагане на разделното събиране и задължаването на общините за реализирането на тази дейност.
Аз искам още в самото начало да благодаря на всички колеги за активната позиция, за активното участие по време на работните групи, които организирахме, а също така и на екипа на министерството, с които успяхме да достигнем до едно разумно решение и до готовност да дадем правна рамка на този казус, който ще може да уреди по един най-адекватен начин обществените отношения в тази сфера. Именно с измененията, които се предвиждат, ще се даде възможност за поетапно прилагане на схемата и на системата за разделно събиране. Общините сами ще могат да преценят кога да сключват договори за разделно събиране.
Още тук искам да кажа пред уважаемото народно представителство, че общините ще имат интерес да започнат да прилагат системата за разделно събиране с оглед на това, че съществено ще подобри дейността по събирането, организацията на транспортирането и използването на отпадъците с всичките последващи икономически механизми. Предвидена е поетапност, каквато е предвидена и във Франция, поначало в света. Поне на този етап в Европа има два модела за прилагане за разделно събиране – това е опитът, който е от Германия, където едноактно, едномоментно е въведено разделното събиране във всички общини, но затова е необходим огромен финансов потенциал, с какъвто ние на този етап не разполагаме. Франция започва прилагането на разделното събиране от 1992 г. и до този момент те прилагат разделно събиране в 78 на сто от общините си. Ерго, и ние имаме такава възможност, още повече, че с постигнатите преходни периоди за прилагането на тези условия от директивата до 2010 г. ние ще имаме възможност поетапно да прилагаме разделното събиране.
Следващият повдигнат въпрос е: дали е необходимо да бъде приет нов Закон за управление на отпадъците. Становището на Консултативния съвет по законодателството е еднозначно: с предложения законопроект се постига тази цел и определено е необходимо да бъде приет нов Закон за управление на отпадъците.
Така че ние подкрепяме този законопроект. Действително имаше няколко спорни момента, които се изчистиха. Аз още веднъж благодаря на колегите от всички парламентарно представени политически сили в комисията, а също така и на екипа от Министерството на околната среда и водите. Аз считам, че това е един добър закон, който трябва да бъде приет, да влезе в действие колкото е възможно по-рано с оглед на това, че една голяма част от реципируемите отпадъци, които могат да се оползотворяват, първо, ще се използват като алтернативни източници на суровини и на енергия за промишлеността, за бизнеса, ще намалят количеството на отпадъците, които ще се депонират в депата. Считам, че това е в общ интерес на всички ни.
Що се отнася до продуктовата такса, изказаха се различни мнения, но аз съм категорично за въвеждането на тази продуктова такса, каквато е налице като практика във всички страни-членки на Европейския съюз и на голяма част от страните, които сме кандидат-членки за Европейския съюз с оглед на това, че това е един сериозен финансов ресурс и ние не бива да се отказваме от тази възможност тези средства да бъдат насочени в управлението на отпадъците. Нормален е техният интерес и такава съпротива е била налице във всички страни, където тази такса е била прилагана, защото нормално е съответните големи производствени единици и опаковащи производствени единици да имат този интерес, но ние трябва да изхождаме най-вече и преди всичко от нашите държавни, национални интереси.
Аз считам, че законът, какъвто е сега, а и с направените още на този етап подобрения, е добър. Апелирам всички колеги да подкрепят закона. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроекта за управление на отпадъците на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 143, против 16, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя предложение за замяна на точките от дневния ред, както следва: т. 10 да мине на мястото на т. 11, а т. 11 да заеме нейното място, тоест да гледаме второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В момента нито господин Ремзи Осман присъства в залата, а знаете, че госпожа Петя Гегова мина в изпълнителната власт, така че нямаме готовност да гледаме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има предложение за разместване на точките, които съображения чухме. Не виждам да има противно предложение.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за разместване точките в дневния ред.
Гласували 137 народни представители: за 122, против 11, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Това ми дава основание да преминем към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
За процедурно предложение думата има д-р Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене за Закона за управление на отпадъците да бъде две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има процедурно предложение за двуседмичен срок за предложенията между първо и второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Това процедурно предложение е прието.
Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да представи законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
общия законопроект от приетите на първо гласуване на
14 ноември 2002 г. законопроект за изменение и допълнение
на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет, и на
закона, внесен от народните представители Йордан Мирчев,
Ирена Варадинова и Мирослав Севлиевски

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за пътищата,
обн., в “Държавен вестник”, бр. 26 от 2000 г., изм. и доп.,
бр. 88 от 2000 г., изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да се изкажат по заглавието на закона? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 1 има постъпили предложения от народните представители Евгени Чачев, Иван Николаев Иванов, Благой Димитров и Васил Василев.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създават се нови алинеи 3 и 4:
“(3) За преминаване на моторни превозни средства по определени с решение на Министерския съвет републикански пътища, се въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура за определен период от време. Решението на Министерския съвет се обнародва в “Държавен вестник”.
(4) Размерът и начинът на събиране на таксата по ал. 3 се определя със закон. Размерът на таксата се определя на базата на продължителността на ползване на пътната инфраструктура и се диференцира според разходите за отстраняване на вредите, причинени от видовете моторни превозни средства, като средният размер на тази такса се съобразява с разходите за изграждане, експлоатация и развитие на пътната инфраструктура.”
3. Досегашните алинеи 3, 4, 5 и 6 стават съответно 5, 6, 7 и 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 1 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
Моля, гласувайте § 1 в подобрената редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 21, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 10 се изменя така:
“10. събира пътни такси за специално ползване на републиканските пътища в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове в страната;”
2. Създава се нова т. 11:
“11. осъществява контрол върху транспортните документи на чуждестранните превозвачи, съобразно международните договори в тази област в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове”.
3. Досегашните т. 11, 12 и 13 стават съответно 12, 13 и 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този § 2 има ли желаещи? Не виждам.
Моля ви, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага следната подобрена редакция. Тя се изразява в това, че към предложението добавяме и Закона за движение по пътищата:
“§ 3. Законът по чл. 10, ал. 4, както и съответстващите промени в Закона за местните данъци и такси и Закона за движение по пътищата, се приемат в срок до 30 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 3? Не виждам такива.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По параграф 4 е постъпило предложение от народните представители Евгени Чачев, Иван Иванов, Благой Димитров и Васил Василев:
“В § 4 числото “3” се заменя с “6”.”
Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя текста на вносителя за § 4:
“§ 4. До три години след въвеждане на таксата по чл. 10, ал. 3 размерът на таксата за регистрирани в страните-членки на Европейския съюз и в Република България моторни превозни средства се изравнява.”
Мотивите са, че в преговорите по глава девета “Транспортна политика” е записано, че България е приела 3-годишен срок за изравняване на цените и по тази причина комисията не подкрепи предложението да бъде 6, а реши да остане текстът на вносителя – 3 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Заповядайте, господин Чачев, по този параграф.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, мотивите да искаме този срок да бъде 6 години са следните. По време на преговорите с Европейската комисия през 2000 г. договорката беше уеднаквяването на таксите да стане през 2010 г., тъй като пътищата в България не отговарят на стандартите на Европейския съюз и съгласно помощите, които ще получим от програма ИСПА и програма САПАРД във времето за привеждане на републиканската пътна мрежа в съответствие с европейските стандарти, ще стане до 2010 г. Оттам и нашият мотив срокът да бъде не 3 години, а 6 години, или до 2010 г. Поддържаме това наше предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, аз също взимам думата като един от вносителите на предложението срокът за изравняване на таксите да бъде 6 години.
Имам предвид следните аргументи. Първият от тях изложи господин Чачев, той е безспорен – че когато ние поемем ангажимент да изравним таксите, би трябвало да се изравни и качеството на услугата, което зависи от състоянието на пътната инфраструктура в страната, а съгласно договореността качеството на пътната инфраструктура в страната ще бъде такова, съответстващо на европейските стандарти, след не по-малко от 6 години.
Вторият аргумент, който за мен е също особено важен, е, че в информацията за нашата преговорна позиция по Глава девета – “Транспортна политика”, и това е отбелязано и в становището на Комисията по европейска интеграция, България е поела ангажимент, че към момента на присъединяването й към Европейския съюз системата за облагане с такси ще бъде в съответствие с изискванията на Директива 1999-62 на Европейския съюз, на Европейския парламент и Съвета за заплащане на такси от товарните автомобили за ползване на пътната инфраструктура.
В разискванията в комисията ние приехме, че що се касае до товарните автомобили, тоест до превозвачите, таксите би трябвало и дори бих казал, че е съвсем резонно, в тригодишен срок да бъдат изравнени, защото по същество те извършват и обществени услуги.
Но що се касае до всички моторни превозни средства, ние настояваме, че това трябва да бъде сторено в един шестгодишен срок, още повече, че изравняването на тези такси с таксите в Европейския съюз ще бъде едно голямо, да не кажа в някои случаи непосилно бреме за част от водачите на моторни превозни средства в България, които трябва да заплатят тези такси, изравнени с такси в Европейския съюз, без при това да ползват същото качество на услугата поради лошото състояние на пътната инфраструктура.
Поради тази причина, уважаеми колеги, поддържам направеното от нас предложение срокът за изравняване на таксите, така както е записан за всички моторни превозни средства, да бъде фиксиран на 6 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи има ли? Реплика – проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви прочета две изречения от пътната карта на България за членство в Европейския съюз, приета преди не повече от месец, където е написано, че “в краткосрочен период се осигуряват значителни инвестиции, нужни за пътната инфраструктура, а в средносрочен план привеждане в съответствие на таксите за превозни средства и пътните такси с достиженията на правото на Европейския съюз”.
България е ангажирана и аз се обръщам към всички да подкрепят текста на вносителя за тригодишен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика от господин Мирчев. А сега една кратко изказване, понеже не виждам желание да бъде дупликирано, кратко изказване от господин Петър Мутафчиев.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние днес отново много бързо минахме един много важен въпрос, без да си даваме реално сметка, че тези три години, за които говори господин Мирчев, и каза: абе, всичко е решено, защото така е залегнало в преговорите ни с Европейската комисия за затваряне на глава “Транспорт”, отново ще натовари българските граждани много сериозно, и то финансово.
За какво става дума, даваме ли си сметка? За изравняване на таксите с европейските. Аз не знам дали българското правителство в преговорите с Европейската комисия някъде е заложило, че доходите на българските граждани до три години с политиката на НДСВ ще ги направи такива, каквито са в Европейския съюз, хайде, такива, каквито са примерно в Португалия и в Гърция.
Ние даваме ли си сметка, че с предишните текстове, които гласувахме, наложихме такива такси за третокласната пътна мрежа, където никъде в Европа го няма? Ами, какво правим тогава? И то не за друго, а защото тази третокласна пътна мрежа е свързана по някакъв начин с КПП-та. Тоест оттам ще минават тирове и ще излизат извън страната. Ами, дайте тогава да направим втора и трета класа пътна мрежа, за да може тези пунктове наистина да станат едни нормални, модерни пунктове, където няма да се чака на дълги опашки и ще отговарят на всички условия за там, закъдето сме се запътили, май беше Европейският съюз.
Аз не мога да приема в никакъв случай, че, видите ли, след като Кунева или някой друг е договорил, това е единственият възможен срок. И, моля ви, гласувайте го, защото няма друг изход.
В предложението, което и господин Чачев, и господин Иван Иванов дадоха, има един сериозен смисъл. Нека първо да говорим за качеството на услугата, която ще даваме на българските граждани, и тогава да ги натоварваме с бреме. Та включително и за тези, които влизат в страната и не са български граждани.
Аз ви предлагам да приемем предложението на колегите от СДС да удължим срока фактически до 2010 г., става, нали, по сметките.
И ви моля гласувайте отговорно наистина, защото в един момент хората ще ни питат: в края на краищата какво направихте вие за нас? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Мутафчиев. Реплика – господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Господин Мутафчиев, никъде в законопроекта, който разглеждаме, не е казано, че за третокласната пътна мрежа ще се събират пътни такси. Така че Вие постъпихте некоректно.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Да, да…
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Второ, когато говорим за пътна такса, тя във всички случаи с решението на правителството ще бъде диференцирана за леки коли, където се предполага, че ще бъде символична и няма да има пътен данък. Това също трябваше да го кажете, ако трябва да сме коректни.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това са условности, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Трето, преди всичко тази пътна такса ще се отнася за автомобилните превозвачи. Съгласно законодателството в транспорта е необходима равнопоставеност на сухопътните превозвачи – автомобилни и железопътни по отношение на ползването на инфраструктурата. Не може железопътните превозвачи да плащат инфраструктурна такса, а автомобилните да не заплащат. Така че преди всичко тя засяга превозвачите, извършващи товарни и пътнически превози, и в много малка степен тези, които ползват пътната инфраструктура като водачи на моторни превозни средства и няма да плащат нито за четвъртокласната, нито за третокласната, нито за второкласната. Говорим за републиканска пътна мрежа и свързващи линии.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Дуплика – народният представител господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Мирчев, всички тези условности, които Вие в момента изляхте от трибуната върху залата в Народното събрание, идват не от друго, съжалявам, на второ четене сме, но пак трябва да го кажем, защото този закон нищо не казва по отношение на системата ни за облагане по пътищата. Това е едно заричане, една клетва пред Европейския съюз, видите ли, ние ще внесем еди каква си система. И оттук идват хилядите въпроси и вие можете да се опитвате колкото си искате да ме опровергавате, аз само едно искам да ви кажа: след като вие поемате ангажимент да махнете пътния данък, това означава, че тази такса няма да я плащат само превозвачите, а ще я плаща всеки български гражданин, който ползва българските пътища. След като вие казвате, че на гранични контролно-пропускателни пунктове в страната, там, където пътищата са свързани с тях, ще се плаща такса, господин Мирчев, означава, че ще се плаща и на третокласна пътна мрежа, и то в планински райони, в Северозападна България, където безработицата в страната е най-висока. Затова ви моля, бъдете коректни и не заблуждавайте аудиторията. Народното събрание трябва да взима решения в интерес на българския народ, в интерес на българската държава. Затова сме избрани ние. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, при това положение подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Евгени Чачев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 74, против 67, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Процедура – народният представител Иван Николаев Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване в съответствие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради това, че в момента се гласува един важен текст, от който всъщност зависи след колко години ще се изравнят пътните такси за всички моторни превозни средства с тези в Европейския съюз.
Предложението, което се гласува, е да бъде одобрен вариант, при който това да стане след 6 години, фактически при приемането или непосредствено след приемането на България в Европейския съюз.
Алтернативното предложение изисква това да стане изпреварващо, което, както беше подчертано, не съответства на състоянието на пътната ни инфраструктура като качество и предлагането на услуга за всички моторни превозни средства при движението по тази инфраструктура.
На второ място това представлява едно непосилно бреме като размер за всички български граждани.
Ето защо Ви моля, господин председател, да подложите на прегласуване направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, след тези убедителни аргументи аз поставям на прегласуване предложението на народния представител Евгени Чачев и група народни представители.
Гласували 185 народни представители: за 89, против 85, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 4 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 96, против 68, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Миков. Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа! Макар и с наглед такива малки решения, вие за пореден път доказвате, че в големия процес на присъединяване на България към Европейския съюз вие не държите сметка за действителните реалности в страната, не държите сметка и за тези, които са ви избирали и са ви изпратили тук, в Народното събрание, за техните доходи, за съотношението на тези доходи, за реалните им шансове да покрият всички тези акцизи и пътни такси – всичко онова, което постоянно въвеждате.
Това е само част от същата онази политика, която имахте при преговорите за затваряне на атомната електроцентрала, която ежедневно се вижда. В крайна сметка тя кара вие днес да не можете да гледате в очите българските граждани.
Аз лично ще си позволя да разкажа на моите избиратели във Видинско това, което вие им готвите с този закон.
Народният представител Мутафчиев ви предупреди. Вие също сте от крайгранични райони и знаете състоянието на пътната мрежа. Знаете и реалностите. И някак си механично, без да има кой знае какво належащо и без да е доказано, че са положени всички усилия в преговорите с Европейския съюз по тези договорености, да се потърсят преходни периоди, които са разумни и нормални за България, каквито постигат Полша и другите страни в процеса на преговорите, вие продължавате така! Карайте я така!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Браво, момче!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За обяснение на отрицателен вот има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, гласувах "против" това нелепо предложение, защото се надявам, че вие все пак сте прочели текста. Не става дума за въвеждане на таксата от 2007 г., когато се предполага, че ще станем членове на Европейския съюз, а от 2005 г. Това са такси на европейско равнище, които очевидно са непосилни за населението на България.
Каква е причината две години преди това да бъдат въведени? И защо така единно, без да се замисляте, подкрепихте това предложение?
Можеше да се коментира някакъв друг, по-разумен вариант. Ние ви напомнихме, че ние бяхме извоювали преходен период – 2010 г. Но ако не сте способни на това, поне 2007 г. – тогава, когато ставаме членове на Европейския съюз оттогава да започнем да плащаме европейски такси.
Мисля, че е крайно време депутатите да мислят, преди да натискат бутоните. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Преминаваме към последния параграф.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз се обръщам с молба към господин Миков, когато отиде, нека да разкаже, че ускоряващото мнозинство ускори строителството на “Дунав мост – 2” и само след три дни се отваря тръжната документация за изграждането на пътния участък Монтана – Видин, както и още други обекти на стойност 40 млн. евро. (Неразбираема реплика от място на народния представител Евдокия Манева.)
Госпожа Манева, тук е записано до 3 години. Вие предложихте таксите да се въвеждат от 1 януари 2004 г., това означава 2004-2005-2006 г. Реално тя ще влезе от 2007 г.
“§ 5. Законът влиза…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мирчев, Вие трябваше да поискате думата за изказване. В този случай се нарушава редът.
Има думата за реплика на Вашето изказване, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Мирчев, какво общо има “Дунав мост”, за който Вие ще разкажете, а и предните управляващи разказваха и много хора разказват? Вие знаете ли колко КПП-та има в България? Знаете ли, че сега България в процеса към Европейския съюз трябва да потърси нови контролни пропускателни пунктове и то на места, където не е имало пътища? В момента Селаш – Белоградчик е наш приоритет с Югославия. И там ли ще накарате хората, където има макадамова настилка, да плащат пътни такси? Умишлено сте извадили, не сте определили за какво става въпрос. Недейте да се правите на по-хитри, защото българският народ ви вижда и ви разбира.
Аз не мога да разбера коя е тази сила от Европейския съюз, която ви кара да променяте и да поставяте хората и страната в едни нереални за изпълнение условия, непосилни за изпълнение условия?! Не разбирате ли за какво става въпрос? Или просто така, като някакви машинки отивате до Брюксел, срещате се с някакъв чиновник, идвате тук, карате мнозинството пак като машинки да натискат копчето, пак в името на някакви абстрактни цели…, а всъщност влизането в Европа е много по-различен процес от този, който вие си представяте. Голи и боси, с цървули ще влизат в Европа! Работете по другите теми! Недейте само пари да събирате от тези граждани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Проф. Мирчев, искате ли дуплика?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля тогава да преминем към докладване на последния параграф. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Ще прочета последния параграф като добър финал на приемането на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5:
“§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на § 1, който влиза от 1 януари 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля да гласувате § 5 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 87, против 30, въздържали се 6.
Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата е приет.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Казак, заповядайте да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Доклад на Комисията по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за кооперациите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има постъпило предложение от народните представители Моньо Христов и Георги Станилов в два варианта:
Вариант 1 - § 1 да отпадне.
Вариант 2 – след думите “търговска, социална и културна” се добавят “спортна, образователна, издателска, медицинска, банкова, строителна, туристическа – селски туризъм за задоволяване на интересите си”.
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се изречение второ:
“Тя може да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове.”
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Има думата народният представител Георги Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Идеята, която имахме с господин Моньо Христов при правенето на това предложение, с оглед изключително тежките социални проблеми в селските райони и високата безработица, би се явила един стимул за разкриване на нови работни места и нови трудови дейности. Затова искахме с изричен текст да бъдат очертани тези дейности като потенциални дейности на кооперациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Първо ще гласуваме заглавието на закона, което се подкрепя от комисията.
Моля да гласувате заглавието.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите е прието.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов – двата варианта, които не се подкрепят от комисията.
Моля да гласувате.
Гласували 112 народни представители: за 34, против 72, въздържали се 6.
Предложението на народните представители Моньо Христов и Георги Станилов в двата варианта не се приема.
Преминаваме към гласуване на новата редакция на § 1.
Моля да гласувате новата редакция на § 1, предложена от комисията, която е различна от тази на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 3.
Параграф 1 в новата редакция е приет.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 2 има постъпило предложение на народните представители Владислав Костов и Светослав Лучников - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Моньо Христов и Георги Станилов - § 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 със следната редакция:
“§ 2. Създава се чл. 1а:
“Подпомагане и насърчаване от държавата
Чл. 1а. Държавата може да подпомага и насърчава кооперациите чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови икономически облекчения, когато тяхната дейност служи за постигане на определени социални цели при условия и по ред, определени в съответните специални закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направени доста предложения. Желае ли някой думата?
Заповядайте, господин Станилов.
ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение да отпадне този текст е мотивирано от това, че една пазарна действаща икономика не може да няма равнопоставеност между субектите, на практика даваме някакви преференции, които при едно порочно тълкуване могат да стигнат и до, да не кажа криминални прояви, но до доста по-сериозни нарушения.
Освен това в така посочения текст “държавата може да подпомага и насърчава”, какво значи може? Кога може и кога не може? Не е редно в този текст да има такова определение като “може”. Това бяха мотивите, с които искаме да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, Вие също предлагате § 2 да отпадне. Заповядайте.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Това е един много стар спор, който се възобновява винаги, когато стане дума за кооперациите. Текстът в този вид е паразитен и според мен няма абсолютно никаква полза от него, тъй като многократно управляващото мнозинство е декларирало, че няма да има привилегировани икономически субекти в една действаща пазарна икономика, което е правилна позиция.
Аз не мисля, че с този текст ще се даде такава възможност, тъй като има ясно условие, че за да стане това, трябва да има съответни промени в други закони. Вие знаете, че когато обсъждахме и данъчни, и други закони, винаги, когато се е поставял въпросът дали трябва да се дава някаква преференция, позицията винаги е била категорична, включително от членове на правителството и абсолютно императивна: преференции никому.
Не знам какво целите с този текст, освен да направите някакъв реверанс към тези структури, които между другото имат такъв нищожен дял и освен това са в такова окаяно състояние, че ако си мислите, че с това пожелание ще ги измъкнете, ще им дадете някаква надежда и по някакъв начин ще ги стимулирате или ще стимулирате сдружаването в кооперации, това просто няма да стане.
Кооперациите в сегашния си вид са в една форма на късно неотекезесе. Няма действащи действителни, истински кооперации – сдружения на реални собственици и най-вече кооперации, които започват да работят в полза на своите членове не от обработката на земята, а от всичко, което следва след това. Точно от такива кооперации има нужда държавата и те, ако са изградени на здрава икономическа основа, нямат нужда от никакви преференции, защото условията, които са създадени в една действаща пазарна икономика, трябва да важат за всички.
Аз ви питам кой ще позволи на тези субекти, примерно, да ползват митнически облекчения? На какво основание ще им дадете митнически преференции? Как ще обясните това на останалите търговски дружества? Как ще им дадете кредитно-лихвени облекчения – кредити при облекчени условия, след като знаете, че в момента всички банки се стремят да спечелят колкото се може повече клиенти и непрекъснато дават някакви бонуси само и само да вземете кредит от тях, като ръстът на кредитите се увеличава непрекъснато?
Има и един Съюз на кооперациите, който работи с финансовата подкрепа на Германския съюз на кооперациите и който дава такива кредити на своите членове, но предполагам, че условията, при които ги дава за своите членове, не се отличават съществено от условията, които дават, примерно, Държавната спестовна каса или други банки.
Не смятам, че този текст е опасен и може да предизвика привилегировано положение на кооперациите, но в крайна сметка не трябва чрез законови текстове да се създават излишни илюзии, тъй като има хора, които ще използват този текст за чиста пропаганда и ще кажат на своите членове – кооператори: ето, записвайте се в кооперация, дайте да правим кооперации, ще ползваме облекчения, държавата ще ни даде еди-какво си, ще можем да взимаме кредити при облекчени условия - и в крайна сметка текстът ще се използва чисто и просто за една измама.
Затова ви казвам, че този текст трябва да отпадне, за да не създава такива илюзии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За реплика има думата господин Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Ляков, аз не знам Вие защо разглеждате казуса главно в плана на земеделските кооперации. Кооперации колкото искате, разновидности каквито искате в България и мисля, че предходният текст, който гласувахме с новата коректна редакция, предложена от комисията, дава такива правомощия.
Има създадена практика в България по този въпрос. Имаме кредитни кооперации, създадени именно от Райфайзенсъюз и с подкрепата на други външни финансови донори. Имаме и друг тип кооперации. Вие ги разглеждате: вижте земеделските кооперации и някой ще прави евтин популизъм.
Аз мисля, че представеният от комисията в тази му редакция текст е най-коректният и би следвало да бъде подкрепен в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За дуплика има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз ще бъда много благодарен на господин Искров да изрази мнението на Бюджетната комисия по отношение на този текст.
Да, има много кооперации, но ви казвам, че всички промени, които са направени в закона, имат един прицел – земеделските кооперации. Това е прицелът. Няма какво да се лъжем и да си обясняваме за другите кооперации и т.н.
Искам да ви кажа, че не може да има икономически субект, който да ползва преференции в една действаща пазарна икономика. Това не могат да бъдат тези кооперации. Когато те са обединени в съюзи, техни сдружения, които имат финансов потенциал, могат да им дават кредити и т.н., но това е нещо съвсем различно. За съжаление, тези кооперации, за които вие говорите, са изключително малко. Да, те са изключително малко и точно те трябва по някакъв начин да бъдат стимулирани, но не по този начин, защото и здравословно за тях това не е добре. Защото те по този начин няма да бъдат жизнени и няма да работят в полза на техните членове.
Най-вече не създавайте илюзии в тези неотекезесета, които продължават да тровят живота на хората в селските райони на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Искров, имате думата за изказване.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Добре, че случайно се заслушах в текста, тъй като Бюджетната комисия – в момента в залата виждам и заместник-председател, и други колеги от нея – изрично гледа като подпомагаща комисия тези текстове още, когато бяха внесени. Мисля, че вносители са група народни представители.
Ние имаме изрично становище по два текста. Единият текст беше за задължения, които се вменяват на Държавния вътрешен финансов контрол. И този текст, който никак не е безобиден.
Аз напълно споделям казаното от господин Ляков. И това – подчертавам още веднъж – сме го казали като препоръки на Бюджетната комисия. Нека да не се бъркат кооперациите, които бяха създадени по линията на сътрудничеството с ФАР, които имат много добра структура и мисля, че са 33 на брой. Те са съвсем различно нещо. Предоставиха се едни грантове, които бяха в “Булбанк”, бяха под контрола на министъра на земеделието – мисля, че беше при господин Върбанов или още преди него, но те нямат нищо общо с 2000-те кооперации, които са на територията на страната и които в момента с този текст всъщност подлъгваме и им даваме една вратичка да се опитват да искат разширяване на отворчето по-нататък.

Преди обсъждане в Комисията по бюджет и финанси аз бях поканил и ръководството на ЦКС, господин Иванов, господин Воденичаров. Обсъждали сме ги тези въпроси.
И не виждам защо за втори път вече Комисията по правни въпроси не се съобразява с препоръки на Комисията по бюджет и финанси. Единия път беше по Закона за съдебната власт, а сега е по Закона за кооперациите.
Пледирам да бъде подкрепено предложението на господин Ляков.
Моля и съответно господин Казак, ако прецени, да вземе отношение, но да не бъде подкрепян текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате да отпадне § 2? Добре.
Уважаеми колеги, започваме с гласуването. След това ще дам почивка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Но преди това има и други желаещи за изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Щом има други изказвания, тогава преди да дам почивката, позволете ми за една минута да ви запозная с две противоположни съобщения.
Първото е на госпожа Маргарита Кънева – председател на Интерпарламентарната група на българския парламент.
Моля, народните представители да останат в залата в почивката след 10,30 ч., за да гласуваме състава на Групата за приятелство България – САЩ.
От друга страна има две покани от двама именници – народните представители Антония Първанова и Антон Пенков. Те канят на чаша шампанско и сухи сладки в Клуба на народния представител.
Нашият уважаван колега Тошо Пейков, който е рожденик, също кани на фотоизложба на алпиниста Дойчин Василев и на рождения си ден също на чаша шампанско.
Госпожо Кънева, какво да правим при това положение?
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Аз предлагам да отложим гласуването, защото аз въобще не съм информирана за създаването на такава група. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, госпожо Кънева!
Госпожо Кънева, заповядайте и от трибуната кажете какво предлагате.
МАРГАРИТА КЪНЕВА (НДСВ): Уважаеми колеги, само една минута ще ви отнема.
Първо, бих искала да отговоря на госпожа Мозер. Не сте информирана, госпожо, но тогава се обърнете към господин Иванов, който отпреди 2 месеца е представил списъка на цялата Ви група за членове на Групата за приятелство България – САЩ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Настоявате ли да останем тук в залата в почивката?
МАРГАРИТА КЪНЕВА: Настоявам, да.
Аз бих искала да направя предложението, което излиза от ръководството на Интерпарламентарния съюз за председател и заместник-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека да дадем почивката, защото това ще стане извън пленарното заседание.
Обявявам почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 13-17 януари 2003 г.:
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията и следприватизационния контрол, осъществени от Министерството на икономиката в бившия Комбинат за целулоза и хартия в град Мизия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 януари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Тошо Пейков към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно заявление, изпратено на 29 ноември 2002 г. до министъра на вътрешните работи от Георги Георгиев с искане за достъп до лично засягащи го разработки на Държавна сигурност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 януари 2003 г.
Постъпило е питане от народните представители Иван Иванов и Елиана Масева към Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, относно изпълнението на Стратегията за електронно правителство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 31 януари 2003 г.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно забавяне на плащанията от Националната здравноосигурителна каса към аптеките за отпуснати вече безплатни и частично платени лекарствени средства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 24 януари 2003 г.
Има за връчване писмени отговори на зададени въпроси:
- писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
- писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на питане от народния представител Николай Бучков;
- писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Николай Бучков;
- писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Росица Тоткова;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров;
- писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов;
- писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на питане от народния представител Владимир Джаферов.
Заповядайте за процедура, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Преди повече от месец зададох актуален въпрос към министъра на икономиката господин Николай Василев, свързан със състоянието на Комбината за товарни автомобили – Мадара. Предвид несъстоялия се контрол в последната седмица през месец декември, минаха повече от 40 дни, опасенията, които споделях в този въпрос, вече са факт. От няколко дни работниците в Комбината за товарни автомобили – Мадара, са в ефективна стачка. Вчера те преминаха и към гражданско неподчинение – излязоха и превзеха центъра на Шумен, днес ще бъдат на магистралата София – Варна.
Тъй като този въпрос е предвиден под № 15 за днес и имам сериозни съмнения дали той ще се състои, настоявам, госпожо председател, или да бъдат пренаредени въпросите и той да мине напред, или времето за парламентарния контрол да бъде удължено така, че да бъдат изчерпани всички въпроси, които са заложени в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Поради актуалността на темата аз считам, че съвсем нормално е да пренаредим въпросите, които са отправени към министър Василев.
Госпожа Андреева – за процедурно предложение.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Една година след трагедията в “Индиго”, трагедия, при която загинаха български деца и която даде повод за изработване на Националната програма за децата на България, аз отправих питане към министър-председателя, в което исках той да ми отговори каква е политиката на правителството за закрилата на здравето и безопасността на децата и младежите. Господин председателят върна моето питане и ме насочи към министъра на образованието и науката.
Повторно отправих питане, в което искам отговор на въпроса каква е политиката на правителството за гарантиране на закрилата, здравето и безопасността на децата. Господин председателят ме насочи към министъра на труда и социалната политика.
Написах писмо, в което напомням, че закрилата на здравето и безопасността на децата е проблем, по който са ангажирани няколко министерства и държавни агенции…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква Ви е процедурата, госпожо Андреева? Дотук няма никаква процедура.
КИНА АНДРЕЕВА: Моята процедура е: защо се отклонява питането ми по един толкова важен обществен въпрос, като не се допуска министър-председателят да отговори на този въпрос? По този начин Вие поставяте министър-председателя в унизително положение, като се явявате един вид негови цензори, а мен лишавате от конституционните ми права, гарантирани в чл. 90, ал. 1 на Конституцията, да отправям въпроси и питания към министри и към министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И какво е процедурното Ви предложение в момента?
КИНА АНДРЕЕВА: Моето процедурно предложение е питането ми да бъде включено в дневния ред за следващото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това не може да бъде процедурно предложение. Чудесно знаете какъв е редът. Оттук можете да поемете вдясно по коридора и да попитате председателя на Народното събрание защо е отклонил Вашето питане.
Питане от народните представители Лютви Местан и Арсо Манов относно приходната част на бюджета на Република България за 2002 г., отправено към Милен Велчев, министър на финансите.
Заповядайте, господин Местан, да развиете своето питане към министъра.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър на финансите на Република България, уважаеми госпожи и господа! По време на разискванията по бюджета на Република България за 2002 г., които като две капки вода наподобяват разискванията и по Бюджет 2003, опозицията в Тридесет и деветото Народно събрание се противопостави и гласува против приемането му, като един от основните й мотиви беше, че, цитирам: “Приходната му част е неизпълнима”. Говореше се за разруха в данъчната администрация и митниците. Познахте предполагам, уважаеми колеги, все думи на господин Муравей Радев.
Нашият въпрос към Вас, господин министър, е: случи ли се всичко това? Ако е така, откъде намерихте средства за допълнително материално стимулиране на лекари, учители, военни и други, за покриване на стари борчове, натрупани, разбира се, пак от тези, които така яростно Ви атакуват и днес? Откъде намерихте възможности също така да разпределите допълнителен финансов ресурс от десетки милиона лева за болниците, за допълнително стимулиране на пенсионираните? Как се случи така, че 2003 г. е първата от последните няколко години, в която общините влизат без сериозни задължения и сериозен бюджетен дефицит?
И понеже българските граждани имат право да знаят, ние Ви питаме на какво се дължат тези положителни резултати? Молим в отговора си да поставите специален акцент на дейността на митниците след договора с "Краун ейджънтс". Господин Радев, Вие знаете защо искам специален акцент на отговора на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Имате думата за отговор, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Местан и Манов! Във връзка с вашето питане, свързано с атаката на опозицията за разруха в данъчната администрация и митниците, преди всичко бих отговорил, че това са чисто политически нападки, неосноваващи се на реална информация или данни. Странните твърдения на опозицията, че приходната част на бюджета за 2002 г. е абсолютно неизпълнима и предричането на разруха в данъчната администрация и митниците е доказано вече, че са напълно безпочвени. Напротив, случи се тъкмо обратното, по предварителен отчет изпълнението на приходите по консолидираната бюджетна програма за 2002 г. е 100,7 на сто, а по отношение на републиканския бюджет – искам да напомня, че правителството отговаря директно за него – изпълнението е около 104,1 на сто или около 285 млн. лв., и сто на сто изпълнение на данъчните приходи.
Целта при разработването на приходната част на държавния бюджет бе обемът на приходите да бъде в максимално съответствие с развитието на икономиката през визираната финансова година, да отговаря на действащите закони и подзаконови актове, както и да се предвиди възможно най-висока събираемост. Както се вижда от посочените по-горе резултати, тази цел бе постигната при изпълнението на бюджета за 2002 г. и факторите, оказали благоприятно влияние, са именно повишената събираемост на данъчните приходи в резултат на предприетия комплекс от мерки, включително и засилените данъчни ревизии.
Твърденията на опозицията от миналата, а и от тази година за абсолютно неизпълнимите приходи навярно са обясними, ако се има предвид, че при предишното управление корупцията в митниците бе нещо нарицателно. И намеренията на правителството да се бори с този “дефект” на финансовата ни система изглеждат през техния поглед нереализируеми. Този дефект ни накара в края на 2001 г. да си поставим няколко основни цели по отношение работата на митниците: подобряване на общата ефективност на митниците и увеличаване на държавните приходи; значително ограничаване на корупцията, ускоряване на хода на реформата и модернизацията, така че да отговорим на изискванията за присъединяване към Европейския съюз; улесняване и подпомагане на развитието на законната търговия.
Какви са резултатите? Никога досега в историята на Агенция “Митници” не са били реализирани по-добри резултати по отношение на приходите. Стойностите за октомври бяха най-високите от някога съществувалите. Общо приходите в републиканския бюджет от ДДС, акцизи, мита и митнически такси, глоби и санкции, събирани от Агенция “Митници” през 2002 г., са в размер на 2,7 млрд. лв., с 222 млн. лв. повече от реализираните през 2001 г. Как ще обяснят това господата от опозицията? При това посоченият ръст от 9 на сто е постигнат в условията на спад на курса на щатския долар спрямо лева от нива около 2,20–2,30 на 1,90-1,95 през по-голямата част на 2002 г. и при относително еднакъв обем на вноса през 2002 г. спрямо 2001 г.
Държа да ви информирам, че през 2002 г. е установена трайна тенденция на висока събираемост на тези приходи, като средномесечният размер на приходите е над 200 млн. лв., с 19 млн. лв. повече от 2001 г. и 34 млн. повече от 2000 г.
Изводът, който се налага, е, че годината е успешна за митническата администрация от фискална гледна точка, което е резултат от реализирания комплекс от мерки.
Виждате, господа народни представители, че проблемите в данъчната администрация, които наследихме от предишното правителство, изискват много усилия, за да бъдат преодолени. Реформата започна веднага след встъпването в длъжност на новото правителство. През 2003 г. усилията ни в тази насока ще бъдат съсредоточени в ускоряване на създаването на Националната агенция за приходите, увеличаване на ефективността на дирекцията за големи данъкоплатци в Главна данъчна дирекция и подобряване на ревизиите и събирането на просрочените вземания. Започната със съвместни ревизии на Националния осигурителен институт и Главна данъчна дирекция, дейността на Дирекция “Големи данъкоплатци” ще бъде разширена, като до края на юни 2003 г. тя трябва да обхване данъкоплатците, допринасящи поне 60 на сто от общите приходи.
Министерският съвет одобри програма за подобряване на данъчната събираемост. В подкрепа на увеличеното събиране на просрочените вземания ще бъде въведен мониторинг и анализ на просрочията. Очакваме също така, че преговорите относно минималните заплати по отрасли и браншове ще се отразят добре на събираемостта на приходите от осигурителни вноски.
Така че ще разочаровам господин Радев като кажа, че абсолютно неизпълнимата приходна част според него и през 2003 г. ще бъде основа за бюджетна стабилност.
Но да се върнем отново на 2002 г. Бих искал да акцентирам, че реализираните положителни ефекти и като цяло доброто изпълнение на консолидирания бюджет през годината се дължи освен на регулярно постъпващите приходи, съответстващи на нивата, заложени по програма, също така на засиления контрол върху разходването. Разумната и добре обмислена бюджетна политика, активната политика по управлението на дълга, повлияна и от спада на лихвените проценти на международните пазари и спада на курса на долара, както и поддържането на стриктна финансова дисциплина през годината, дадоха своя принос в това направление.
Много важно е да се отбележи, че значителните подобрения, направени през последната година по отношение изпълнението на републиканския бюджет, включително консолидирането на приходите и разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в единната сметка в БНБ също оказаха своето благотворно влияние върху финансовата дисциплина.
Основните положителни ефекти, осигурили възможността за допълнително финансиране на разходите, са следните:
Първо, икономия в лихвените плащания.
Второ, преизпълнение на приходите по републиканския бюджет.
Трето, други икономии в разходите на обща стойност 100 млн. лв. До голяма степен те произлизат от това, че докато до края на третото тримесечие в съответствие с изискванията разходите бяха стриктно контролирани, като на повечето бюджетни разпоредители се отпускаха субсидии в размер на 90 на сто от одобрените им суми, през четвъртото тримесечие бе одобрена диференцирана схема за финансиране, отчитаща финансовото състояние на отделните бюджетни организации и осигуряваща нормално приключване на бюджета за 2002 г.
Реализираните положителни ефекти бяха разпределени както с оглед осигуряване на условия за стабилност при приключване на 2002 г. и започване на новата бюджетна година, така и от гледна точка подкрепа на макроикономическата среда. Само основните допълнителни разходи са над 622 млн. лв., като бе осигурена необходимата подкрепа за общините и сферата на здравеопазването да сведат до минимум просрочията в бюждетите си. За тези цел им бяха отпуснати близо 318 млн.лв., от които за общините 217 млн. лв.
По отношение политиката на доходите бяха осигурени коледни добавки към пенсиите, за които бяха допълнително преведени средства на НОИ в размер на 100 млн. лв., подпомагане от правителството чрез допълване на средства за допълнително материално стимулиране в общините и съдебната власт, осигуряване на възможност заетите в държавните органи, министерствата и ведомствата и другите самостоятелни бюджети да получат допълнително материално стимулиране до една работна заплата в рамките на бюджетите им. Като допълнителен разход бяха изплатени 54,6 млн. лв. обезщетения на съкратени военнослужещи. И най-накрая, 32 млн. лв. бяха отпуснати на Министерството на икономиката за попълване на стоковия фонд на държавния резерв. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
Заповядайте, господин Манов, да отправите своя уточняващ въпрос към министъра.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди всичко искам да ви благодаря за конкретния отговор, който дадохте на нашето питане. Аз и господин Местан имаме два допълнителни уточняващи въпроса, на които се надяваме да дадете също така един удовлетворителен и конкретен отговор.
Първо. Известно е, че една от най-актуалните теми, която беше атакувана яростно от позицията през миналата година, е темата за промените в работата на митниците. Бихте ли казали, господин министър, преди всичко за нашите уважаеми зрители повишена ли е ефективността в работата на митниците и какво е изражението на тази ефективност? Смятам, че ще бъде изключително полезно да направите една ясна сравнителна характеристика в това отношение.
И вторият ни въпрос. Темата за “Краун ейджънтс” е твърде обширна и има много аспекти. Можете ли да потвърдите ясно и убедително в края на краищата страната ни има ли полза от този договор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
Заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси, зададени към Вас, министър Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Манов! Както знаете, ние имаме сложната и едновременно лека задача да обясняваме цифри. Сложна е, защото трудно може да бъде оценено комплексното въздействие на различните фактори и същевременно лесна, защото винаги се опираме на цифри, които говорят убедително, както е ставало в последната година и половина.
В рамките на ограниченото време ще се опитам да ви илюстрирам и съвсем накратко да обясня наличните цифри. През 2002 г. е налице както номинално повишение на приходите, така и реално. За последните три години митническите приходи са се увеличили сериозно и ако през 2000 г. те са били около 2 286 000 000 лв., през 2001 г. – 2 476 000 000 лв., а през 2002 г. предварителните данни показват приходи около 2 699 000 000 лв., или ние сме имали около 8,3% нарастване за 2001 и около 9% нарастване за 2002 г. Вие знаете, че сами по себе си тези цифри не могат да бъдат мерило за ефективността на действията на митническата администрация, тъй като върху този резултат действат следните основни фактори: обемът на вноса, нивото на курса на долара, структурата на вноса и т.н.
Когато се отчете влиянието на тези фактори, може да се каже каква е ефективността на работата на митническата администрация. Това се прави чрез така наречения коефициент на ефективност. Ще ви цитирам данните. За ДДС този коефициент е бил едва около 10,8% през 1999 г., 15,4% през 2000 г., запазил се е на същото ниво за 2001 г., а очакванията за 2002 г., след като бъдат получени годишните данни за вноса, са този коефициент да възлезе на около 16,5 – 16,7%. Ще намерите много повече обяснение за подобряване работата на митниците, ако сравним по месеци този коефициент за 2002 г. Налице е трайна тенденция, особено след влизане в действие на мобилните екипи, към неговото повишаване, като стойностите за юли 2002 г., преди да започнат работа мобилните групи, бяха 15,9%, за август – 16,01%, за септември – 16,5%, а през октомври – откогато са последните отчетни данни за платежния баланс – този коефициент е близо 20%.
В заключение бих добавил, че имаме увереността, че тази ефективност в работата на митническата администрация ще нараства и предвидените за реализация мерки през 2003 г. ще доведат до още по-добри резултати за бюджета.
По втория въпрос. Както казах, никога досега в историята агенцията не е постигала по-добри резултати по отношение на приходите. Стойностите за октомври достигнаха най-високите нива от някога съществувалите. Трябва да се отбележи, че това бе постигнато на фона на понижаващите се мита и на сравнително нисък курс на долара. От гледна точка на чист приход успехът се вижда от увеличената събираемост на приходите на митническата администрация в годишен аспект с 9 на сто, а това е значително постижение, имайки предвид факторите, които споменах – свързани с тенденцията за либерализация на търговията и намаляването на курса на долара. Това, господа народни представители, не се е случвало при нито едно предишно правителство. Нещо повече, по време на досегашните правителства митниците са били разглеждани по-скоро като частна фирма или като средство за партийно финансиране, отколкото като държавен ресурс. Бих искал да попитам тук присъстващите представители на опозицията дали сега те биха приели нашата успешна политика спрямо митниците или биха искали да се върнат към предишното положение, към тогавашната политика и ниските финансови резултати. Разрухата в митниците и разпрострялата се нашироко корупция там не е била възможна най-малкото без тяхното знание. Налице е липса на какъвто и да е опит в предходните години тя да се ограничи или спре.
Това, което в момента се прави съвместно от “Краун ейджънтс”, Агенция “Митници” и органите на МВР – наскоро подписахме между другото съвместна декларация с министър Петканов за междуведомствено сътрудничество – дава явно добри резултати. Стратегията ни основно е в няколко насоки.
Първо, създадени са мобилни групи, които се появяват без предупреждение на граничните пунктове и вътрешните бюра, както и навсякъде другаде по вътрешността на страната. Това е силна превантивна мярка, която предотвратява корупцията сред служителите. Присъствието на служител на МВР във всяка мобилна група е допълнителна мярка. Второ, “Краун ейджънтс” направи редица препоръки за подобряване работата на функциите разузнаване и разследване, особено на национално ниво. Трето, проведено е обучение в областта на вътрешния одит на Инспектората на Агенция “Митници”. Четвърто, прави се анализ на данни, извлечени от системата БИМИС с пряка цел идентифициране на случаи на митнически нарушения, в които са участвали корупмирани служители. И пето, тясно се работи с МВР в извършването на щателни разследвания.
Виждате колко амбициозно е работено по поставените цели, за които споменах в отговор на главния си въпрос. Дотук мобилните екипи направиха значителни разкрития на фалшиви или неправилно описани и класифицирани стоки. Работата на мобилните групи започна да променя климата на отношенията между митници и представители на бизнеса. Мога да ви уверя, че търговците усещат това и започват да представят по-реални декларации с коректни митнически стойности на внасяните стоки.
В това отношение бих искал да изразя благодарността си към Министерството на вътрешните работи, в частност Националната служба за борба с организираната престъпност, чиито служители са неразделна и жизненоважна част от мобилните групи.
Ясно е, че страната се променя към по-добро. Оценката, направена в последния доклад на “Куалишън 2002” е особено добра и се основава на безспорните положителни резултати. Всичко това има дългосрочно и устойчиво влияние върху общата ефективност на администрацията, ще подпомогне бизнеса и ще доведе до по-добра среда за привличане на чужди инвестиции.
В заключение можем да направим недвусмислен извод, че страната ни спечели сериозно от сключения договор с “Краун ейнджънтс”. Консултантската такса, която се плаща по договора в продължение на три години, както за 2002 г. така и за предстоящите 2003 и 2004 г., възлиза на малко под 30 млн. лв., докато само за 2002 г. повишаването на приходите спрямо 2001 г. е 222 млн. лв. и очакваме още по-сериозни резултати през следващите две години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан, да изразите своето отношение към отговора на министъра.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Аз ще изразя оценката за отговор само с едно изречение. Благодаря Ви, уважаеми господин министър! От отговора Ви по нашето питане с господин Манов станаха ясни, според нас, две неща. Първо, държавната хазна е в сигурни и можещи ръце и, второ, доколкото от състоянието на хазната пряко зависи политическата стабилност в страната, абсолютно безпочвени са всякакви внушения за начало на каквато и да е криза. Напротив, изпълнението на Бюджет 2002 г. и философията на Бюджет 2003 г. ни правят умерени оптимисти за по-добрите дни на България и на нейните граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
Питане към министъра на здравеопазването господин Финков е отправила Надка Пангарова относно сградния фонд на центровете за спешна медицинска помощ.
Имате думата, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министър Финков! С постановления на Министерския съвет № 37 от 1994 г., № 211 от 1994 г., № 195 от 1995 г. и № 299 от 1996 г. държавата образува центровете за спешна медицинска помощ на основата на материално-техническата база, ползвана за целите на спешната медицинска помощ в здравните заведения. Това означава, че при образуването на центровете е следвало сградният фонд да бъде предоставен както движимото имущество. Съзнателно или не действащият през този период министър на здравеопазването не изпълнява безусловно постановленията на Министерския съвет, а тълкува текста за недвижимото имущество като право на безвъзмездно ползване и на практика лиши центровете от сграден фонд. Впоследствие министрите на здравеопазването на три правителства, въпреки че бяха информирани, не решиха въпроса за сградния фонд на центровете. С преобразуването на лечебните заведения в търговски дружества този сграден фонд не бе изваден от капиталите на тези дружества.
Нещо повече, през 2000 и 2001 г. със средствата от заема от Световната банка и Банката за развитие към Съвета на Европа, отпуснат за реконструкция и модернизация в центровете за спешна медицинска помощ Министерството на здравеопазването извърши ремонти на сградния фонд, който е в капиталите на търговските дружества. Бездействието на настоящото министерство по тези въпроси само по себе си подсказва, че то няма изградени ясни и точни перспективи за развитието на центровете за спешна медицинска помощ в страната, без да коментираме факта, че са налице основателни съмнения за целенасочени действия. Въпросът е поставен и пред Вас, но все още не е решен.
В тази връзка отправям към Вас следното питане: по какъв ред центровете за спешна медицинска помощ ще получат държавен сграден фонд и как министерството ще реши въпроса със сградния фонд на центровете за спешна медицинска помощ при евентуална приватизация на лечебните заведения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Пангарова.
Имате думата за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема д-р Пангарова, Законът за лечебните заведения урежда статута и дейността на центровете за спешна медицинска помощ. Центровете за спешна помощ са юридически лица на бюджетна издръжка със свои специфични функции. В закона не са уредени отношенията, свързани с имуществото на подобен вид заведения. Законът за лечебните заведения регламентира единствено въпросите, свързани със собствеността на публичните здравни заведения за извънболнична и болнична помощ, преобразувани в лечебни заведения – търговски дружества.
Съгласно разпоредбата на чл. 104 и във връзка с чл. 38 от Закона за лечебните заведения с преобразуването на публичните здравни заведения предоставянето за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество държавна или общинска собственост, включително в балансите на здравните заведения, въз основа на които те са били преобразувани, преминава в собственост на самите дружества. По силата на цитираните законови разпоредби сградният фонд, ползвал безвъзмездно центровете за спешна медицинска помощ, е включен в капитала на съответните лечебни заведения за болнична помощ при тяхното преобразуване в търговски дружества.
Към настоящия момент Министерството на здравеопазването е дало указание на директорите на центровете за спешна медицинска помощ за необходимите действия, които следва да предприемат, за да може да се извади сградният фонд от капитала на съответното лечебно заведение – търговско дружество. Тези действия са свързани с процедура за намаляване на капитала - по смисъла на чл. 199 от Търговския закон, правата на кредиторите и правомощията на Общото събрание на акционерите.
В тази връзка мога да отбележа, че при евентуална приватизация на лечебните заведения в забранителния списък към закона, уреждащ тази материя, ще присъстват всички многопрофилни болници за активно лечение – бившите окръжни, в това число и сградният фонд на центровете за спешна медицинска помощ, включен в капитала на тези болници.
По отношение на евентуална приватизация на общинските болници, включително и тези от капитала на съответното дружество, която представлява сградния фонд на съответния център за медицинска помощ, Министерството на здравеопазването няма правомощия.
Трябва да посоча обаче, че отношенията, свързани със сградния фонд на центровете за спешна медицинска помощ, могат да се уредят преди всичко с промяна в разпоредбите на Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията право на законадателна инициатива има всеки народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за своите уточняващи въпроси, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Уважаеми министър Финков, всички сме наясно, че това е един изключително сложен проблем. Аз благодаря за конкретно изказаното становище относно помещенията на центровете, които се намират в обединените районни болници, но има и центрове за спешна помощ, които са на територията на общински болници. Наясно съм, че това не е в правомощията на министерството и че проблемът би могъл да бъде решен само със закон. Тъй като намекнахте, че всеки народен представител има право на законодателна инициатива, аз в отношението си към отговорите ще ви посоча и някои други неща.
Все пак уточняващият ми въпрос е: как ще бъде решен проблемът с помещенията на центровете за спешна помощ, които се намират извън обединените районни болници?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос, господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Пангарова! Въпросът със спешните помощи, базирани в лечебните заведения, които не са собственост или мажоритарна собственост на Министерството на здравеопазването, е в ръцете на общинските съвети. В момента има много преписки и изключително много препоръки за разкриване на нови центрове за медицинска помощ, а не за ликвидиране на стари.
Аз мисля, че в основните приоритети на една община и нейното ръководство в лицето на кмета или общинския съвет в здравеопазването и в частност бързата помощ, спешната помощ са номер едно. При това положение по принцип не се опасявам от катастрофи при евентуално падане на мораториума върху лечебните заведения. Но все пак недейте забравя, че има един много по-радикален вариант. Както знаете, в цял свят бързата помощ е до входа на болницата. Фактически бързата помощ не разполага със структури вътре в болницата. Ето и София е един типичен такъв модел. Преминаването към такъв модел на бърза помощ, което сигурно ще стане в следващите години, автоматически прави Вашият актуален въпрос неактуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще изразите ли отношение? Заповядайте, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Само с няколко думи да припомня на министър Финков, че имам предложение за промяна в Закона за лечебните заведения, въпросът е обсъждан и в комисията. Но той каза нещо ново, което обяснява едно целенасочено поведение относно помещенията на спешната помощ, че евентуално се очаква те да преминат към структурите на болниците. Но това вече е нещо друго, това говори за друга стратегия в здравеопазването, която би следвало да се подложи на обсъждане, тъй като противоречи на философията, която е заложена при създаването на тези центрове за спешна помощ. Ако това нещо се прави, би следвало да се дискутира, да се обсъжда, а не да се търси начин чрез лишаване от помещения отделенията на спешните помощи да преминат към болниците. Те бяха оставени към самите центрове, за да може болният да бъде поет от прага на болницата, да не остава часове, когато няма кой да положи грижи за болния, тъй като се изисква необходимо време да дойде консултантът, и това беше един изключително важен мотив, както и за квалификацията на персонала, за да останат отделенията към центровете.
Така че всъщност с Вашия отговор ние навлизаме в друга тема. Ако смятате да предприемете нещо такова, аз смятам, че трябва да се подложи на широко обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Пангарова.
Следващото питане към министър Финков е отправено от Кръстьо Петков относно информационната система на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър, задава се тежка и отговорна година за българското здравеопазване. Надявам се, че с нашите питания, а не само с другите дебати, ще помогнем и на Вас, и на министерството да се излекуват някои от язвите.
Аз днес имам две питания за две наследени от Вас язви. Това, което в момента става, е на дневен ред – питането за скандалния случай с “Аремис-софт корпорейшън”, която е била партньор за изграждането на информационната система на Националната здравноосигурителна каса до февруари миналата година. Известно Ви е, господин министър, че договорът е сключен от Вашия предшественик д-р Илко Семерджиев, който няколко дни след подписването стана и министър на здравеопазването.
През февруари новото ръководство на Националната здравноосигурителна каса прекъсва договора, а “Аремис-софт” на свой ред обявява мораториум върху прилагането на нейните продукти. Вече трета година тази тема е обект на множество публикации в печата, парламентарни дебати, прокурорско разследване. Комисията по финанси и ценни книжа на Съединените американски щати се занимава с действията на “Аремис-софт”. Срещу фирмата има заведено дело за несъстоятелност в Окръжния съд на щата Ню Джърси. В договора между Здравната каса и “Аремис-софт” е записано: “Цената на договора включва 7 млн. 78 хил. лв. за доставки на първа и втора фаза.” Към договора има два анекса, в които е предвидено да се доставят около 5 хил. единици за срок от 3 години на компютърна система, включващи персонален компютър, модем и принтер за специалистите-лекари, като цената на тези продукти с лизинговите такси не следва да превишава левовата равностойност на 4 хил. долара.
Има и други неща, които са записани в договора, но за да се вместя във времето, ще кажа, че напоследък имаме прекъсване на информацията. А има и странни обяснения – в смисъл да затворим делото; щом то е в американския съд, ние не можем да влияем.
Моето питане, господин министър, при тази скъпа нефункционираща и до днес информационна система е: как Вие, като нов министър, който завари тази ситуация, и правителството ще излезете от ситуацията? По-конкретно: какви действия предприемате в момента като министър на здравеопазването във връзка с провала на договора с “Аремис-софт” и липсата на необходимата информационна система? Ще бъдат ли 2003 и 2004 г. празни по отношение на информационното обслужване на здравноосигурителната система?
Второ, как ще бъдат възстановени на данъкоплатците похарчените напразно средства за информационна система? Ако американският съд не кани българските партньори като свидетели и източници на информация, няма ли някой от българското правителство и българската съдебна система да потърси отговорност от онези, които загробиха тези пари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Финков, да отговорите на питането на господин Петков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! В условията на все по-бързото навлизане на информационните технологии във всички сфери на обществения живот информационната система на всяка една институция се превръща в основна предпоставка за ефективно осъществяване на нейната дейност.
Националната здравноосигурителна каса се нуждае от информационна система, която да е надеждна, сигурна и с развита функционалност, както и възможности за бъдещо надграждане. Наличието на техническо обезпечаване на бизнес процесите в Касата е гаранция за нейната висока ефективност.
Факт е, че към настоящия момент Националната здравноосигурителна каса не разполага с необходимия приложен софтуер, като интегрирана информационна система, която да позволява безпроблемно и качествено изпълнение на законово определените й функции. Причините за така създалата се ситуация са многостранни и наслагвани в продължение на 3 години, както и многократно дискутирани в пресата и на различни други места.
В края на 1999 г. Националната здравноосигурителна каса открива две тръжни процедури по Закона за обществените поръчки за изграждане на междинна информационна система със срок за приключване 6 месеца и на интегрирана информационна система със срок на приключване една година. Тръжните процедури са спечелени от “Аремис-софт корпорейшън”. Като неделима част от договора с фирмата-изпълнител става разработваното от нея техническо приложение за изграждане на интегрирана информационна система “Фаза-1” и “Фаза-2”.
Договорите с фирма “Аремис-софт” са ставали многократно причина за обществен дебат. През месец декември 2001 г. и месец януари 2002 г. комисии извършват одит на съществуващата информационна система. Целта е да се установи дали фирмата “Аремис-софт” е изпълнила задълженията си по договора от 16 декември 1999 г. Комисиите констатират неизпълнение по договора, като някои от основните забележки са: несъответствие между представените прототипи на програмните модули и декларираните такива в техническото предложение от фирмата-изпълнител; липса на документация за архитектурата на цялостната система и връзките между отделните елементи и нива; липса на описание на всички бизнес функции; липса на документация за структурата на база данни на цялостната система във всеки от представените прототипи на модули, не е реализирана основната бизнес функция за осигуряване на защита на данните и права на достъп на всеки потребител.
Като се имат предвид тези констатации, тогавашното ръководство на касата изисква от фирмата “Аремис-софт” необходимите промени преди да удовлетвори финансовите претенции на фирмата. В отговор на това фирмата изпълнител “Аремис-софт” налага едностранен мораториум. Поради горепосочените обстоятелства касата не разполага с нужния й към момента приложен софтуер. В подкрепа на констатациите на гореспоменатите комисии са и становищата на консултантите към Световната банка от фирмите IBS и представителите на “Орак”. Становището на консултантите на банката от фирмата IBS е да бъде извършен международен одит на информационната система на Здравноосигурителната каса. За провеждането на такъв одит са предприети нужните действия, поканени са международно известни фирми – 5 на брой, от които трябва да се избере изпълнител. Интерес от извършването му има и Световната банка, тъй като одитът ще даде представа до каква степен е изградена информационната система на касата към момента, кои от доставените софтуерни продукти могат да се използват и в бъдеще. Също така ще се дадат и препоръки за бъдещото развитие на информационната система на касата.
В касата работи по изготвянето на ново задание за изграждането на информационната система работна група. Тя ще отрази достигнатото равнище на информация, развитието на информационните технологии, международните здравни стандарти. Тук е мястото да отбележа, че съгласно Закона за здравното осигуряване министърът на здравеопазването няма правомощия във връзка с осъществяването, респективно неосигуряването на информационна система на касата. Такива правомощия са представени единствено в посока на управлението на средствата по заема от Световната банка за реформи в здравеопазването. Касае се обаче за средства, които са предназначени за закупуване на компютри, хардуер и специализиран софтуер, тоест за 3-а и 4-а фаза на заема оттук нататък. Следователно нямат отношение към договора с “Аремис-софт”. Някаква връзка все пак би могло да представлява единствено фактът, че по искане на касата и с мое съдействие, разбира се, успяхме да договорим с представители на Световната банка част от средствата по заема да обезпечат извършването на споменатия в ход в момента търг за международен одитор.
Що се отнася до договора с “Аремис-софт”, след уведомяването от Районния съд в Ню Джърси за образуваното производство за обявяването в несъстоятелност на “Аремис-софт” е възложено извършване на правен анализ на договора и документите от съда. Във връзка с това управителният съвет на касата е взел решение за прекратяване на договора с “Аремис-софт”.
След провеждането на одита на информационната система и в случай на констатирани пропуснати ползи в резултат неизпълнението му от “Аремис-софт” следва да се потърсят правата на касата по съдебен ред. Това би бил единственият законов начин да бъде обезщетена касата, а оттам и заинтересованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Финков.
Господин Петков, имате право на уточняващи въпроси.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, от това, което казахте, оставам с впечатление, че като че ли действително сме се простили с щетите, които ни бяха нанесени от този скандален договор. Тъй като не съм съгласен с това, което казахте – “Нямам право като министър, а касата трябва да предприеме необходимите действия, в това число и за съдебно разследване на нещата”, искам да кажа следните факти. Пропилени са 3 години, най-вероятно и четвъртата ще си отиде и няма да има информационна система – първа загуба на държавата, осигурените лица и данъкоплатците. Дотук общо за информационна система са похарчени 18 млн. лв., от които, ако не се лъжа, 4 млн. са дадени на “Аремис-софт”. Сега разбираме, че чрез Световната банка е платено и за международния одит, доколкото знам около 2 млн. долара отгоре. След известно време ще се плати отново цяла поръчка за информационна система, тъй като са поканени международни фирми.
Значи за Вас като министър и за българското правителство четири загубени години и около 50 млн. лв., които ще се натрупат, не са достатъчен повод да се търси отговорност – не влизало във Вашите правомощия?! Ако Вие сключите индивидуален договор с някой да Ви свърши услуга за 18 хил. лв. и той Ви лъже 4 години и Ви открадне парите по същество, ще му търсите ли сметка чрез съда? Ще му търсите! А защо като министър, а и цялото правителство, тъй като случаят е достатъчно скандален, след като отиде в американския съд, проявява такава пасивност, не мога да разбера?! Бих искал да получа отговор. Разбира се, знам, че е деликатно, колеги сте, един министър наследява друг, има създадени връзки, взаимоотношения, но в случая трябва да действате категорично, бих казал безпардонно.
И второ, ако не е тайна, този път кои сте поканили да правят информационната система – това международни фирми ли са, или международни мошеници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! За съжаление трябва да кажа, че част от нещата, които казахте, не ги разбирам. Но разбрах, че злоупотребявате с данни. Не знам откъде ги имате, впоследствие ще Ви дам разходите на касата по информационната система. Договорът с “Аремис-софт” е за 3 млн., а са платени 303 хил., другите е отказано да бъдат платени. Мисля, че това трябва да го знаете! Ако не го знаете, значи злоупотребявате с данни или не сте подготвен. Обичам да говорим с точни данни.
Знаете много добре, че тече прокурорска проверка по случая, която даже доколкото знам, е завършила. Така че който трябва си е свършил работата.
Дали ме засяга въпросът – естествено, както и Вас. Самият факт, че въпросът ме засяга, е демонстриран от това, че активно съм съдействал да бъде направен този международен одит. И най-накрая да бъде решен въпросът: има ли или няма щета. Ако има щета – има съдебен ред за търсене на изход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Петков, ще изразите ли своето отношение? Благодаря.
Отправено е питане от народните представители Ирина Бокова, Весела Лечева, Кръстьо Петков относно имотите на Специализираната болница по физиотерапия и рехабилитация – Овча купел.
Заповядайте, господин Петков, да отправите питането от името на тримата народни представители.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Съжалявам, че моите колежки нямат възможност да зададат въпроса. В случая аз съм помощен персонал, но лично аз за втори път отправям въпрос, свързан със Специализираната болница в Овча купел, към господин министъра. Преди около половин година той ми даде един отговор, който приех на доверие. Отговорът беше, че поставеният под опасност да бъде незаконно приватизиран държавен имот е в сигурни ръце, назначен е нов управител и министерството и този управител ще направят всичко възможно да се защитят интересите на държавата. А интересът е нарушен по следния начин: със съдействието на Софийска община и на община “Овча купел” де факто този имот в много голяма степен минава в ръцете на частна фирма, а след това бива приватизиран с помощта на Софийската община. Той е бил и по правен статут е държавен имот, тоест негов принципал е Министерството на здравеопазването и лично господин министърът. След като минаха 6 месеца, нещата там се задълбочиха. Моят въпрос е: кога държавата ще си върне като собственост (въпросът за управлението е отделен), ползвайки съдебното решение, ползвайки становището на областния управител, позитивното отношение на другите институти, този национален здравен обект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Заповядайте за отговор, министър Финков.

МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! В отговор на Вашия актуален въпрос от 8 юли миналата година на 19 юли в рамките на парламентарния контрол Ви запознах с проблемите по незаконното ползване на имотите в “Овча купел” и “Горна баня”, които са собственост на Специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация, както и с действията, които Министерство на здравеопазването е предприело за тяхното решаване.
Искам да припомня само, че се касае за имоти, включени в капитала и баланса на лечебното заведение, актувани като държавна собственост още през 1971 г. Същите имоти са актувани и като общински през 2000 г., без обаче да е спазена процедурата относно деактуване на недвижими имоти държавна собственост, както и до този момент същите фигурират в главния регистър, картотеката и спомагателния регистър на държавните имоти. Значи те са си държавни.
На 19.01.2001 г. е предявен иск за установяване правото на собственост върху имоти, включени в капитала и баланса на Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация, а именно база “Горна баня” с балнеолечебница и база “Овча купел”, също с балнеолечебница. Към настоящия момент все още има висящ съдебен спор пред Софийския районен съд, 18-тото дело по случая.
Предвид това обаче, че болницата е лечебно заведение, в което се провежда комплексна лечебно-профилактична и рехабилитационна дейност и с цел запазване на държавното имущество до окончателното решаване на съдебния спор, са предприети действия, с които скъпоструващо оборудване и апаратура са преместени в балнеолечебницата в Горна баня, в централната база в Овча купел, където предстои и тяхното монтиране и експлоатация. Даже и в момента част от апаратурата вече влиза в експлоатация.
Ръководството на лечебното заведение е изготвило проект, въз основа на който ще бъде пуснато в експлоатация кало- и водолечението в централната сграда на комплекса, в която в момента тече ремонт, с което на пациентите ще бъде дадена възможност отново да използват тези услуги на единствения на територията на София център за калолечение. За изпълнението на този проект Министерството на здравеопазването е отпуснало на санаториума средства за извършване на общи ремонтни дейности.
Уверявам ви, че решаването на този чисто юридически проблем е свързано с предприети всички възможни действия в рамките на правомощията, предоставени на министъра на здравеопазването от Конституцията и законите на страната, като в същото време е направено необходимото да бъдат защитени правата и интересите на пациентите.
В момента състоянието на комплекса, аз няколко пъти ходя там, изключително се отличава от това, което беше преди шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Финков.
Уточняващи въпроси – господин Петков. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Моя уточняващ въпрос е едно уточняващо предложение. Поканете ни да отидем да го видим – една група от Комисията по здравеопазване, той е национален, изключително важен център. Да се запознаем с реалните собственици и да видим как министерството упражнява правата си на собственик. А иначе нашата реакция след днешното питане на групата депутати от левицата е, че материалите ще предадем на Комисията за корупция и в прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Питане към министър Финков е отправено от Елка Анастасова относно закононарушенията в Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Бургас, и недопускането на онкоболните в нея.
Имате думата, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Към мен като народен представител се обърнаха членове на гражданския комитет за спасение на Многопрофилна болница за активно лечение – гр. Бургас, силно разтревожени от лошия мениджмънт и икономическата политика на ръководството, както и от нарушенията, които са допуснати според тях, в това число преместване на онкодиспансера въпреки Вашите указания.
На практика с писмо 08-00-149 от 30 август 2002 г. на Министерството на здравеопазването до ръководството на Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас, е отправено предложение за преместване онкодиспансера в сградата на болницата. Мотивите на Министерството на здравеопазването са лошото състояние на сградния фонд на онкодиспансера и свободния сграден фонд на болницата. С протокол № 13 от 5 септември 2002 г. обаче Съветът на директорите отхвърля това предложение на Министерство на здравеопазването с мотива, че на този етап не разполагат с нужните свободни площи.
Онкодиспансерът в гр. Бургас е с леглова база от 120 легла. В същото време на 3 октомври 2002 г. с договор за отдаване под наем с цена 5,00 лв. на кв. м без ДДС болницата отдава 280 кв. м от втория етаж на сградата за складови нужди на частна фирма “Магинет”. Начинът и редът на отдаването не е известен, но по този начин е пренебрегнато предложението на Министерство на здравеопазването за осигуряване на по-добри условия за болните от онкодиспансера, като се предпочита да се задоволяват нуждите на една частна фирма. Посочената фирма в същото време се разследва от икономическа полиция и ДНСП.
На практика ръководството е отказало да приема раковоболните от Бургаска и Ямболска област по Ваше искане и по искане на общинския съвет на община Бургас след решение на общинските съветници от 19 юни. С това 120 лежащоболни с тежка диагноза са били лишени от възможността да получат необходимата медицинска помощ. Отказът на Съвета на директорите на болницата с мотив “липса на място”, обаче очевидно не е сериозен, защото, както става ясно, място се намира за склад за търговия с лекарства на частна фирма.
Въпреки че ръководството знае за това, било е уведомено от полицията, че фирмата се разследва, то позволява тя да се настани на втория етаж на болницата. Налице са злоупотреби, които се надявам вече да сте проучили, тъй като аз Ви предадох материалите. Особено показателен е фактът, че болницата е съкратила легловата си база с 500 легла от 1998 г. насам – от 1221 на 780, но успоредно с това пък е увеличила разходите си с близо 5 млн. – от 7 791 000 на 11 151 000 лв. Има съмнения, че е налице източване на болницата чрез скъпи доставки на лекарства и на други необходими продукти. Затова възниква въпросът какви лекари наистина работят и управляват тази болница, щом могат да си позволят отказ на лечение за тежко болни хора – нещо повече, да си позволят безцеремонно пренебрегване на министерските указания и на решението на общинския съвет.
Затова моето питане е: какво ще предприемете Вие като министър на здравеопазването, за да защитите правата на пациентите в болницата и да защитите правата на онкоболните, на които е отказан приемът в нея? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова! Както подобава, в Народното събрание и този път бяхме свидетели на един твърде широк привкус на популизъм във Вашия въпрос, някои от фактите, които изложихте, не отговарят на истината, но аз ще се опитам да Ви отговоря като начало по-експертно.
В отговор на Вашето питане относно закононарушения в Многопрофилна болница за активно лечение – Бургас, отговарям: със заповед на директора на Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол – София, от 14.12.2002 г. е назначен извънпланов вътрешен финансов одит в болницата. ДФК е компетентният орган, който ще се произнесе след приключване на ревизията дали са констатирани закононарушения в болничното заведение. Още няма произнасяне, това е компетентният орган и аз няма да го коментирам.
Що се отнася до отказа за прием на онкоболни в МБАЛ – Бургас, уведомявам Ви следното: с решение на Общинския съвет – Бургас от 19.06.2002 г., решение на Общинския съвет, обърнете внимание, се предлага на ръководството на многопрофилната болница съвместно с общинската администрация да изработят пространствени проекти и технологичен модел за преместване дейността на клиничните и параклинични звена на Междуобластния диспансер за онкологични заболявания със стационар – Бургас, както и да изготвят финансов план за обезпечаване на самото преместване.
Също така се предлага на многопрофилната болница чрез преструктуриране на дейностите и оптимизиране на пространственото разпределение на клиничните отделения да се освободят и предоставят помещения на диспансера за: хирургично отделение, отделение за интензивно лечение, гинекологично отделение, химио-терапевтично отделение, патолого-анатомични отделения, администрация и, разбира се, в крайна сметка при запазване на административната и функционална цялост на диспансера.
Заедно с това в решението си общинският съвет възлага на общинската администрация да съгласува с Министерство на здравеопазването процедурата при самото пребазиране.
Решението на Общинския съвет, Бургас, бе обсъдено на заседание на Министерството на здравеопазването, Протоколно решение № 120 от 16.08.2002 г. и беше принципно одобрено, като мотивите за преместването бяха следните: амортизирана материална база, несъответстваща на изискванията на Наредба № 29 на Министерство на здравеопазването от 1999 г., доп. и изм. през 2002 г., издадена във връзка с това предписание на ХЕИ със Заповед № 207 от 14.06.2002 г. за привеждане на диспансера в съответствие с хигиенните изисквания на такъв вид обекти в срок до 31.12.2002 г.
Второ, подобряване достъпа на онкоболните пациенти до съвременна, високоспециализирана диагностична техника и консултативна помощ – нещо, което в настоящия момент не се извършва в необходимия обем.
Трето, спестяване на обществени средства за инвестиционни разходи в здравеопазването.
В тази връзка Министерството на здравеопазването възложи на Съвета на директорите на многопрофилната болница, Бургас, да реши проблема съвместно с диспансера и счита, че положителното решение в тази насока би било оправдано, само ако се извърши поетапно самото цялостно пребазиране.
Изпълнителният директор на болницата в Бургас е изготвил цялостен идеен проект за преустройство и реконструкция на всички сгради от болничния комплекс и принадлежащата територия. Идейният проект е съгласуван с ХЕИ, Бургас, РЦЗ – Бургас, община Бургас и Министерство на здравеопазването и накрая е изпратен за становище в проектантска организация, Бургас.
Експертното заключение на тази проектантска организация № 156 от 25.11.2002 г. е, че така изготвеният идеен проект не може да се реализира на територията на База 1 на бившата Окръжна болница в Бургас съгласно т. 7, 8 и 9 от констативния протокол, но има възможност за настаняване на диспансера на територията на База № 3 в Бургас – това е бившето Немско училище. Това е визирано в т. 10 от протокола на комисията. Това предстои да бъде разгледано съвместно със специалисти от Министерство на здравеопазването и специалисти от Общинския съвет в Бургас.
В заключение, мога да Ви уверя, че съвместно с ръководството на многопрофилна болница, Бургас, ние търсим и ще намерим оптимално решение на проблема с оглед своевременната защита на интересите на пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Анастасова, имате право на уточняващи въпроси. Заповядайте.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър, за това уверение, което отправихте. Надявам се това наистина да се случи.
Искам само да уточня. Не зная дали е популизъм това, което съм казала, но това са сигналите, които са постъпили при мен и които съответно аз предоставих и на Вас за проверка и очаквах от Вас отговора. Така че мисля, че тук няма място да говорим за популизъм, защото болните в крайна сметка не са хора, с които можем да си позволим подобно поведение. Ние заедно с Вас трябва да търсим решение на проблемите.
Бих искала само във връзка с това, което дадохте като уверение, да Ви попитам има ли все пак някакви срокове, в които ще се случи това, в които онкоболните наистина ще могат да бъдат настанени при по-добри условия?
Какви мерки ще предприемете Вие за предотвратяване занапред най-малкото на подобни предпоставки или представи за работата в болницата, които се създават сред общественото мнение? Защото това, което дойде до мен, са представи на общественото мнение, сигнали, които са достигнали до един граждански комитет, който ме запозна с тях. И това е впечатлението, което се шири сред бургаската общественост.
Затова именно реших да поставя въпроса тук, от трибуната на Народното събрание, за да може тя да се запознае лично и от Вас за какво става дума, какъв е проблемът и как ще бъде респективно решен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли да отговорите, господин Финков? Заповядайте.
МИНИТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Анастасова, мероприятията по преместването, за съжаление може би ще бъде частично, на междуобластния диспансер в сградата на Окръжната болница са в ход. И това вероятно ще бъде направено.
Другата част от отделението вероятно ще бъде преместена в бившето Немско училище. Все пак това е една тежка съгласувателна процедура, особено когато се усвоява нова сграда, каквато е сградата на бившето Немско училище, за медицински цели.
Така че аз виждам възможния най-ранен срок това да се случи около средата на тази година.
По въпроса за сигналите, за които споменавате, разбира се, аз съм сезирал компетентните органи. И както добре знаете, тече проверка, втора проверка. И когато ни бъдат предоставени материалите от тази проверка, ще Ви уведомя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожо Анастасова, заповядайте да изразите отношение към отговора на министър Финков.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, министър Финков. Действително, необходимо е да се получат най-напред резултатите от проверката.
Надявам се, че хората са удовлетворени от Вашия отговор и особено онези, на които предстои да бъдат преместени и да получат необходимата медицинска помощ, от която се нуждаят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Актуален въпрос към министър Финков, зададен от народния представител Васил Василев, относно Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването за търговията и производството с хранителни стоки на търговски обекти.
Имате думата, господин Василев, да развиете своя актуален въпрос.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги, аз първо искам да връча на господин министъра подписка от над 100 собственика на магазини за хранителни стоки, които бяха на приемната ми и на пресконференция. И аз поех ангажимента да я предам на господин министъра и да го запозная с нея.
Уважаеми господин министър, на приемната ми в Плевен се срещнах със собственици на търговски обекти, засегнати от Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването от 08.04.2002 г. във връзка с хигиенните изисквания към предприятията и търговски обекти, които произвеждат и търгуват с храни. Основно това бяха собственици на малки хранителни магазини, които са притеснени най-вече от чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 7, където изрично се казва какви трябва да бъдат условията, за да се работи и какво трябва да бъде направено в обектите. Цитирам директно чл. 15: “Санитарно-битовите помещения включват помещения за отдих, съблекални, бани, тоалетни, напълно отделени и без директна връзка…” и т.н., да не цитирам наредбата.
Същите собственици на малки хранителни магазини са обезпокоени, че Наредба № 7 в този й вид крие опасност голяма част от тях да фалират. В Плевен става дума за 1500 обекта, а в областта – за над 2000. Това са обекти, които са получили всички разрешителни документи, за да функционират като такива по досега съществуващите нормативни документи в страната, свързани с изискванията за пуск на този вид обекти, издадени от ХЕИ, ДВСК, от Противопожарната охрана, общината и т.н.
Почти всички са еднолични търговци и това е единственият източник за доходи на семействата им. Сами разбирате, че става дума за семеен бизнес, който гарантира преживяването им.
Повечето от тези фирми са на патентен данък и плащат лицензии, което ги прави едни от най-изрядните платци към бюджета, тъй като за да работят, те трябва до 30 януари на новата календарна година да платят съответно патентния си данък и лицензията.
С влизането в сила на Наредба № 7 от 01.01.2003 г. те са длъжни да изпълнят изискванията на чл. 15 от наредбата, т.е. да имат стая за отдих, баня, съблекалня и тоалетна. Това означава затваряне на обектите, изваждане на строителни разрешения от общината, преструктуриране и престрояване на помещенията, и, разбира се, отново пуск на обекта.

За повечето това означава фалит и включването им в армията на безработните. Много от тях ми споделиха, че се колебаят дали да платят патентните данъци за настоящата година и лицензиите си, тъй като не знаят дали ще работят през 2003 г. Безпокойството на тези хора е голямо и основателно. Затова моят въпрос към Вас, господин министър, е следният: ще има ли промени в Наредба № 7, какви ще бъдат те и кога? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте да отговорите на поставения актуален въпрос, господин Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Веднъж вече имах възможност да отговоря писмено на въпроси, подобни на този, който Вие сега поставяте, отправени към мен в рамките на парламентарния контрол, от господин Янаки Стоилов. Радвам се, че сега ми се предоставя възможност да изясня позицията на Министерството на здравеопазването по тези проблеми.
Провеждането на единна и координирана държавна политика за производство и търговия с безопасни храни е от изключителна важност за опазване здравето на населението. За постигането на тези цели през 1999 г. беше приет Закон за храните, с който се уреждат условията и редът за производството и търговията с храни, правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които произвеждат или търгуват с храни, държавният контрол върху храните във всички етапи от добива на суровините до тяхното приложение в завършен и готов вид от страна на консуматорите.
На основание чл. 17, ал. 2 от Закона за храните, бе изготвена и публикувана Наредба № 7, която отмени Наредба № 19 от 1996 г. на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.
Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата, се установи 8-месечен преходен период до 31 декември 2002 г. за заварените към влизането в сила на наредбата производители и търговци на храни с оглед предоставянето на достатъчно време те да се запознаят с хигиенните изисквания в новата наредба и за привеждане на своята дейност в съответствие с нея. Наредбата е изготвена в изпълнение на Националния план за въвеждане достиженията на европейското право. Приемането на наредбата е елемент от процеса на постепенно и пълно хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. Предмет на наредбата е установяването на общи хигиенни норми и изисквания към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни и към условията за търговия с безопасни храни. Тази нормативна основа е съобразена с принципите на добрите производствени и хигиенни практики, които осигуряват създаването на условия за сигурна защита от замърсяване или настъпване на нежелани промени в произвежданите или продаваните храни. Наредбата се отнася за всички обекти, в които се извършва производство или продажба на храни, като установява норми и правила към производителите и търговците на храни, които гарантират недопускане или свеждане до минимум на рисковете от замърсяване на храните. Изпълнението на тези разпоредби създава реални предпоставки за осигуряване на производство и търговия с безопасни храни за населението.
Наредбата регламентира общи хигиенни изисквания към проектиране, строителство и устройство на обектите, технологично обзавеждане на обектите, входящ контрол и съхраняване на храни, по съхранението на храните, помощите и спомагателните материали към тях, технологична преработка, производствен контрол и съхранение на готовата продукция, транспорта на храните, предлагането и продажбата на храните и личната хигиена на работниците.
Тук е мястото да обърна внимание, че в Наредба № 19 без последните 2 точки, които всъщност разширяват приложното поле на тази наредба, всички елементи на наредбата бяха налице и в Наредба № 19. Наредбата посочва отговорностите на физическите и юридическите лица, които извършват производството и търговията с храни, както и задълженията на персонала за поддържане на висока производствена и лична хигиена. Предвид рамковия характер на наредбата, отнасяща се към всички видове хранителни обекти и за облекчаване прилагането на изискванията по чл. 15, който споменахте, към малките обекти за производство и търговия с храни, Министерството на здравеопазването разпореди на директорите на ХЕИ с писмо № 32-00-92 от 25 ноември 2002 г., по изключение да допускат разполагането на санитарния възел и банята в общо помещение и устройването на съществуващите помещения като специални места за отдих за персонала и съхраняване на лични вещи и работно облекло – става въпрос къде се събличат хората, да не се събличат до кашкавала - по такъв начин, който да не води до замърсяване на храни.
Във връзка с регламентирането на специфични изисквания за предприятията за бутилиране на натурални минерални води, детайлизирането на разпоредбите по чл. 15 за малките обекти за производство и търговия с храни по чл. 7 за изграждане на хранителни обекти в жилищни сгради и жилища, както и установяване на по-стриктни норми за видовете храни, които не могат да се продават на открито, се налага необходимостта от допълнение и изменение на наредбата. С моя Заповед № 09-03 от 7 януари 2003 г. е определена работна група от експерти на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене, която в срок до 31 януари 2003 г. следва да представи в Министерството на здравеопазването проект за изменение и допълнение на Наредба № 7.
В заключение бих подчертал, че цитираният нормативен акт е напълно съобразен с хигиенните изисквания, прилагани така или иначе досега у нас. Въпросът е доколко са контролирани. Установените норми биха дали възможност, ако бъдат приложени на българските предприятия за производство и търговия с храни да бъдат напълно подготвени към момента на присъединяването на страната ни към Европейската общност. С цел осигуряване, опазване и подобряване здравето на населението, на пазара трябва да останат само предприятия, които осигуряват условия за производство и търговия на безопасни и качествени храни. По мое становище летвата на изискванията не следва да се смъква, в един преходен период може да се смъкне летвата на контрола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Василев, имате думата.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Колеги, господин министър! Аз така и не чух от трибуната на парламента ще има ли промяна в наредбата и какво ще стане със съдбата на тези хора, които не са в състояние да изпълнят тези изисквания.
Второто нещо, не можете да ме убедите и в това, вярно е, че задължително трябва да се грижим за здравето на хората, но има достатъчно нормативни актове и структури и на Министерството на земеделието и горите, и на Министерството на здравеопазването, и на ХЕИ, и на ДВСК, които и днес контролират тези обекти, дали са им разрешителен режим и сега могат да им поискат актове, ако те не отговарят на изискванията и да ги затварят. Така че контрол може да бъде упражнен.
Така се скриваме зад европейското законодателство. Вярно е, че трябва да приобщим нашето към европейското. Така стана и с цените на лекарствата, сега така ще се случи и с тези собственици на малки обекти. Държавата не може да изпълнява функцията на мащеха към гражданите и към собствениците на малкия бизнес. Правителството трябва да създаде сигурност както за живота на хората, така и за бизнеса им. Нормално е понякога да се сгреши, понякога да не се догледат нещата, но е задължително тези грешки да се поправят, когато се вижда, че те не са със съответната сила в обществените очаквания и това, което те имат да изпълнят като предназначение.
Предлагам Ви Наредба № 7 в тази част, за която ние говорим, да претърпи промяна и изискванията по чл. 15 да бъдат задължителни за новооткриващи се обекти, а не за вече работещи, които са пуснати по досега съществуващата нормативна база. Хората, господин министър, очакват от Вас това да стане възможно най-бързо, за да може да им се гарантира спокойствието и възможността да реализират бизнеса си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛТЮФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Всъщност аз казах какво правя във връзка с промяната на наредбата. Разбира се, Вие казахте, че не сте чули. Сигурно не сте, защото приказвахте в този момент. Ще прочета пак:
“Във връзка с регламентирането на специфични изисквания за предприятията за бутилиране на минерални води и детайлизирането на наредбата по чл. 15 за малките обекти” – това е, което трябваше да чуете – “за производство и търговия с храни и по чл. 7 за изграждане на хранителни обекти в жилищни сгради и жилища, както и установяването на по-стриктни норми за видовете храни, които не могат да се продават на открито, е създадена работна група с моя заповед на 7.01.2003 г., която е ведомствена и която до 31 януари 2003 г. ще представи проект за промени в Наредба № 7.”
В заключение Ви казах, че не е редно да сваляме летвата на изискванията, а е редно да свалим на този етап летвата за контрола. Не може в едни магазини, където се продава сирене, да няма канал, откъдето да се изхвърли саламурата от сиренето. Вие добре седите зад протеста на тези хора, но не знам дали сте влизали във всичките тези магазини и дали знаете какво представляват те.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): А стаята за почивка къде е?
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Стаята за почивка ще отпадне. Това е дословен превод на думата “реструм”. Това отпада, но става въпрос в едно магазинче да има клозет, канал и вода. (Неразбираема реплика на народната представителка Росица Тоткова.) И ако няма отделно помещение да се събличат, поне да се направи един кът и да се огради с параван, за да не си събличат дневните дрехи до храните. Безкрайно не желая да говоря на тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питания към министъра на културата Божидар Абрашев.
Първото питане е на народните представители Кина Андреева и Йордан Соколов и е относно политиката на защита на паметници с национално значение, на територията на които се извършва строителство.
Госпожа Андреева, заповядайте да развиете Вашето питане. Имате думата.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Обръщам се към вас по проблем, който от почти година е в центъра на вниманието на старозагорската общественост. Става въпрос за извършващото се строителство в парк “Аязмото” – паркът, превърнал се в символ на Стара Загора, който всеки старозагорец приема като свой, паркът, който е спомен и дарение от една много известна личност в българската история – Митрополит Методи Кусев. Този парк освен исторически и сантиментална символика, има и един друг статут, а именно статут на паметник на градинското и парковото изкуство с категория “национално значение”.
Повод за тревогата е извършващото се строителство в парка и по-точно във или около ресторант “Аязмото”. От всички документи, които прегледах, разбирам, че основният източник на конфликта произтича от факта, че на територията на парка, който е публична общинска собственост, се намира сградата на ресторант “Аязмото”, който е частна собственост, но общественият интерес трябва да бъде защитен, като, разбира се, в същото време не се накърнява интересът на частния собственик.
Няма да се спирам подробно на историята на проблема, тъй като това би отнело много дълго време. Вие сам знаете фактите достатъчно добре. Знаете, че окръжният прокурор е поискал налагане на възбрана и атакува самата приватизационна сделка, извършена през 1996 г. Знаете, че собственикът на ресторанта има идея той да бъде ремонтиран, като в него ще има зали за конференции, търговска и административна площ, ресторантска и хотелска част. Знаете също така, надявам се, че общинският съвет на Стара Загора е излъчил комисия, която да влезе в преговори със собственика и да търси форми за неговото обезщетяване.
В момента обаче строителството в парка продължава, като се нарушават съществуващите вековни насаждения и инфраструктурата. Общината в Стара Загора е дала разрешение за строителство, а Националният институт за паметниците на културата, който задължително трябва да има становище в такива случаи, е дал разрешително единствено за извършване на вътрешно преустройство.
Гражданите на Стара Загора са обезпокоени, че извършващото се строителство далеч надхвърля параметрите на даденото от НИПК разрешение и след като ние се опитахме да се обърнем и към кмета на Стара Загора, но не се получи отговор на писмото, се обръщаме към Вас със следното питане:
Каква е политиката на правителството и на Министерството на културата относно защитата на паметници с национално значение, на територията на които се извършва строителство, какъвто е случаят с парк “Аязмото”? НИПК дал ли е разрешение за извършване на това строителство? За какъв вид строителство е това разрешение и съответства ли извършващото се в момента строителство на даденото разрешение от страна на НИПК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата да отговорите на питането на народните представители, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Андреева, уважаеми господин Соколов! И аз искам да се извиня, че гласът ми не е много в ред.
Държавната политика в областта на опазването на националното културно-историческо наследство се провежда от Министерството на културата в съответствие със специален закон - да не го цитирам, и с други нормативни актове, както и с ратифицираните от Република България международни документи в тази област. Министерството на културата упражнява върховно ръководство и надзор по издирване, изучаване и опазване на паметници на културата. В тази дейност то се подпомага от Националния институт за паметниците на културата.
В Закона за паметниците на културата и музеите, както и в Наредба № 5 за обявяване на недвижими паметници на културата, издадена от Министерството на културата, е регламентирано опазването на всички видове и категории паметници на културата. Инвестиционните инициативи и инвестиционните проекти за намеса по паметници на културата и за ново строителство в техните граници и в охранителните зони задължително се съгласуват с Националния институт за паметниците на културата преди одобряването им.
Преминавам по същество. Относно статута на парка “Аязмото” в град Стара Загора и проведените в Националния институт за паметниците на културата съгласувателни процедури на инвестиционни инициативи и проектни документации за извършване на строителни работи в парка разпоредих проверка, резултатите от която са следните:
Парк “Аязмото” в град Стара Загора, обявен с протокол еди-кой си – да не губя време, на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, утвърден от министъра на културата съгласно чл. 12, ал. 1, буква “а” от Закона за паметниците на културата и музеите, притежава статут на паметник на градинското и парковото изкуство с категория “национално значение”.
С обявяването на парка за паметник на културата са приети и неговите граници и режимите за опазването му, с които не се допуска: разширяване на тангиращи улици, изграждане на паркинги, на подлези и надлези, прокопаване на тунели, ново обемно строителство, разполагане на временни постройки и павилиони, временни атракционни съоръжения, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради в границите на паметници на културата.
Със същия протокол параклис “Св. Теодор Тирон” в парк “Аязмото” е обявен за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория “местно значение”.
Ресторант “Аязмото”, разположен на територията на парка в близост до параклиса “Св. Теодор Тирон” и с Гробницата на Митрополит Методи Кусев, е построен през 1970 – 1971 г., съществувал е преди обявяването на парка като паметник на градинското и парковото изкуство, не е променял функцията си във времето и не притежава статут на индивидуален паметник на културата.
Във връзка със сигнала на д-р Алекси Кусев – председател на Фондация “Митрополит Методи Кусев”, за разрушаване на ресторант “Аязмото” и изсичане на дърветата в прилежащата му среда, при проведен оглед от представител на Националния институт за паметниците на културата е констатирано, че се извършват подготвителни работи за ремонт и преустройство на сградата. Не е установено извършването на изкопни работи и нови строителни дейности, както и изсичане на растителност.
Националният институт за паметниците на културата е изискал спиране на дейностите по обекта до процедиране на проекто-сметна документация за преустройството на ресторанта, съдържаща и част от благоустрояването и озеленяването.
Със свое писмо от 2002 г. община Стара Загора е уведомила Националния институт за паметниците на културата, че е установено безспорно незаконно строителство и строежът е спрян със заповед от 25 март 2002 г. на Регионалната дирекция на Национален строителен контрол, град Стара Загора.
От общината е представена за съгласуване виза за поставяне на временна ограда около обекта. За да се осигури избягването на инциденти, Националният институт за паметниците на културата е съгласувал представената виза за монтиране на съвременна обезопасяваща ограда около ресторант “Аязмото” със срок на използването й 6 месеца, считано от датата на издаване на разрешение за продължаване строителните работи по ремонта.
Поставени са изисквания за пълно съхраняване на съществуващата растителност, за осигуряване на непрекъснат контрол от община Стара Загора на извършваните дейности вътре и в оградената територия, за използване на строителна механизация и складиране на строителни материали.
Със свое писмо пак от 2002 г. Националният институт за паметниците на културата е съгласувал виза за проектиране на преустройство на ресторант “Аязмото” в рамките на съществуващия обем и без промяна на предназначението му, като е поставил изискването за хармоничното му вписване в парковата среда и отчитане на близостта с гробницата на Митрополит Методи Кусев и за запазване на съществуващата ценна растителност.
В момента в Националния институт за паметниците на културата се разглежда представения за съгласуване идеен проект за преустройство на ресторант “Аязмото”. С проекта не се предвижда промяна на обемното пространство, нито на параметрите му. Запазва се и предназначението на сградата, която от построяването си е била ползвана за ресторант.
Националният институт за паметниците на културата не приема приложеното към проекта предложение за благоустрояване на прилежащата паркова среда, при което в противоречие с режимите за опазване на паметник на градинското и парковото изкуство се предвиждат места за паркиране на запад от ресторанта и декоративната вада в близост до съществуващи дървесни видове. Недопустима е и промяната на калдъръмената настилка източно от ресторанта в близост до параклиса до гробницата на Митрополит Методи Кусев.
За благоустрояване и озеленяване около ресторант “Аязмото” ще бъде изискано представяне на подробен проект, съобразен с характеристиката на парка.
Уважаеми депутати, смятам, че отговорих доста изчерпателно на вашия въпрос.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин министъра на културата.
Господин Соколов, заповядайте. Имате право на реплика – 2 минути и можете да зададете два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Първо, на мен не ми стана ясно, макар че наистина, уважаеми господин министър, Вие дадохте доста обширен отговор, за какво става дума.
От една страна казахте, че сте разпоредили проверка. Извършена е проверка от Националния институт за паметниците на културата и е установено, че става дума за подготвителни работи и ремонт на съществуващото заведение.
От друга страна казахте, че безспорно е установено незаконно строителство.
И моят първи въпрос е това безспорно установено незаконно строителство в какво се изразява? И има ли съответствие между даденото от общината разрешение за извършване на строителство с даденото от Националния институт за паметниците на културата разрешение с оглед характера на парка “Аязмото”, както Вие точно го определихте, както и ние сме посочили в нашето питане, че става дума наистина за паметник на градинското и парковото изкуство с категория “национално значение”?
За нас е важен отговорът на тези два въпроса, защото беше отправено писмо до кмета на Стара Загора, на което не получихме отговор – какво строителство е разрешила общината. В момента, в който ние зададохме нашето питане към Вас, нямаше министър на регионалното развитие и благоустройството, към който можехме да отправим питане по тези въпроси, на които кметът на община Стара Загора си позволи да не даде отговор. Затова Ви моля Вие да отговорите на тези два въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Госпожи и господа народни представители, фактически в моето обширно изложение се съдържа онова, което не може да се извърши без специално разрешение. Щом този обект е признат за паметник и то – забележете – с национално значение, не могат да се извършат никакви изменения. Това нещо важи, например, и за фасадите на сгради. Значи, то се съдържа в самия факт.
Но, тук бих искал съвсем накратко да ви кажа какво може да направи Националният институт за паметниците на културата и чрез него и министерството. Единствено може да се занимава с проблемите, които са в кръга на предоставените му от действащото законодателство компетенции. В неговия предмет на дейност, регламентиран в Правилника за устройството на Националния институт за паметниците на културата, са включени само регистрационни, разрешителни, контролни функции в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство, без да има правомощия да се произнася по въпроси, свързани със собствеността на паметника на културата.
С Решение № 5 от 23 март 1996 г. на Конституционния съд са обявени за противоконституционни чл. 28, ал. 1 и чл. 30 от Закона за паметниците на културата и музеите, регламентиращи възможността Националният институт за паметниците на културата да взема отношение по проблеми, свързани с промяна на собствеността. Значи, за собствеността нищо не може да каже, но може да каже даден обект да не се обезобразява, а да бъде такъв, какъвто е регламентиран. Това има право да забрани. И това е направено. Там просто не трябва да се разрешава този обект да заприлича кой знае на какво. Той трябва да бъде такъв, какъвто е. Нямат право там да правят строителство. Аз ви го прочетох много ясно - нито паркинги, нито да развалят калдъръма и т.н. Нищо, което да нарушава целостта на парка.
Ако това мислите, че е отговор…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Андреева, имате право на 2 минути.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
Ние затова отправихме към Вас своето питане, защото сме притеснени, че не се спазва разрешението на Националния институт за паметниците на културата. И там се извършва строителство, което е в абсолютно противоречие с онова, което е разрешено. В противен случай беше безсмислено нашето питане. Вместо Вие да констатирате това, какво можете Вие да разрешавате, да контролирате, аз Ви призовавам да изпълнявате функциите си. И ако там има нарушения, Вие да сезирате съответните органи, които да вземат мерки и да прекратят това безобразие.
За кой ли път вече в отговорите, които се подготвят от Министерството на културата, се чувства един чиновнически подход. Снощи Вие се похвалихте в едно интервю по Би Ти Ви, че сте страшно ангажиран човек и че едва сте намерили няколко свободни минути, за да напишете “Увертюра с фанфари”, която всички ние снощи можахме да чуем. Публиката не я прие, разбира се. Но аз апелирам към Вас да намерите и някоя друга свободна минута и да проявите отношение към такива паметници на българската култура, какъвто е “Аязмото”, да се намесите с всички правомощия, които Ви дава законът, за да прекратите безобразията, които се извършват там. Повярвайте ми, с тези си действия ще получите много по-голямо признание от българската общественост, отколкото с фанфари, оратории и други подобни. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Преминаваме към следващото питане, отправено от народния представител Тошо Пейков, относно включване в титулярния списък за финансиране през 2003 г. на допълнителните работи на паметника на културата – църквата “Св. Архангел Михаил” в с. Тишевица, община Враца.
Имате думата, господин Пейков, да развиете Вашето питане. Питането е към министъра на културата господин Абрашев.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Моето питане е за паметника на културата – църквата “Св. Архангел Михаил” в с. Тишевица, община Враца.
Изникнала сякаш изпод земята, създадена да запази българщината и вярата като килийно училище и православен храм, църквата в с. Тишевица трябва да възроди за нов живот селяните на това красиво селце. Това го искат вярващите, лишени от храм цели 50 години.
Днес, 150 години след нейното създаване, църквата е осиротяла, изоставена от държавници и от каноници. Схлупена, затулена, рушена, тя тъне в забрава - забравена и от министри, и от депутати.
Църковното настоятелство на храм “Св. Архангел Михаил” със собствени средства и с волни пожертвования извърши основен ремонт на сградата. Призовавам Ви, господин министър, да изразите синовната си обич с парични средства, отделени от министерството, с материални или с трудови ресурси на Вашето семейство според Вашите възможности.
На 20 октомври 2002 г. кметът на с. Тишевица депозира във вашето министерство докладна записка с проектите за реставрация на църквата с ваш входящ номер от 29 октомври 2002 г. Става въпрос за сметна стойност от 6 хил. лева. Настоявам, господин министър, да включите в титулния списък на паметниците на културата за 2003 г. необходимата за цялостното довършване на обекта скромна сума. Моля да изразите и своята готовност да помогнете с личен труд.
Прилагам писмо от кмета на с. Тишевица.
Моят въпрос е: какво ще направите за този духовен бисер на българщината във Врачанско? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пейков, може ли да уточните какво влагате в думите “с личен труд”, за да стане ясно на Народното събрание?
ТОШО ПЕЙКОВ: В думите “с личен труд” аз влагам именно смисъла “личен труд”, какъвто личен труд ще положа и аз в свободното си време. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, персонален труд.
ТОШО ПЕЙКОВ: Персонален личен труд – мой и на семейството ми, ако има възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря много.
Има думата министърът за отговор на това питане.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Пейков, първо искам да Ви честитя рождения ден. Научих, че имате такъв. Да сте жив и здрав дълги години и ще получите един букет.
Сега по същество. Понеже стана малко шега с личния труд, господин Пейков е по-млад от мен, но аз лично съм ходил по бригадирски движения и съм полагал доста много от оня задължителен труд, който беше в старата система. Ако Вие желаете да върнем старата система, кажете, гласувайте го в Народното събрание и аз ще положа личния си труд.
Освен това мога да положа личен труд, но не мога да отговарям и за семейството. Ако те желаят да грабнат кирката и лопатата, заедно ще се отправим към тази църква. Но не е въпросът да се разчиства, там има нужда от голямо строителство. Но това е почти в кръга на шегата.
Сега по същество. Във връзка с Вашето питане, господин Пейков, позволете да Ви запозная със следните факти, които може би нямат пряко отношение, но са много показателни.
В Република България са регистрирани около 39 хил. паметници на праисторическата, тракийската, гръцката, римската, византийската, българската и ислямската цивилизация. От тях 1245 са православни църкви, които са паметници на културата.
В същото време страната ни е подписала множество международни харти и споразумения за опазване на културно-историческото наследство от общочовешки характер, намиращо се по нашите земи и попадащо под нашата закрила, които ни задължават да провеждаме ежегодни мероприятия по тяхната реставрация, поддържане и консервация.
Паралелно с това продължават наложителните ремонтни дейности на множество галерии, музеи, училища на изкуствата, културни домове, новооткрити паметници на културата през 2002 г.
Уважаеми господин Пейков, както много добре знаете, Народното събрание гласува на Министерството на културата за 2003 г. бюджетна субсидия за капиталови разходи в размер на 250 хил. лева, с която не би могло да се осъществи частично защитата само на един от седемте световни паметници на България, а очакваме в скоро време техният брой да нарастне. Съобразявайки се с тази реалност, Министерството на културата изразходва отпуснатите средства приоритетно за реставрационно-консервационни работи на паметници на културата със световно и национално значение.
Разбира се, паралелно с бюджетните субсидии Министерството на културата постоянно търси алтернативни източници за финансиране от фондове, фондации, международни институти, като сред тях са Фондация “Месершмидт”, Фонд “Култура”, спонсори и други извънбюджетни средства. Точно тези допълнителни приходи спомогнаха през 2002 г. за запазване и възстановяване на над 100 обекта, които не са вписани в листата на световното културно наследство, повечето от тях църкви, параклиси, но и обекти, намиращи се зад пределите на страната.
Църквата “Св. Архангел Михаил” в с. Тишевица е декларирана с писмо от 1976 г. като художествен паметник втора група, това ще рече местно значение, и с още едно писмо пак като архитектурен паметник втора група с местно значение. При наличието на такъв статут на паметника и съобразно гореспоменатите факти Министерството на културата не е в състояние да включи обекта в титулния списък на финансиране през 2003 г., но в никакъв случай не отказва своята подкрепа за намиране на средства и материали за цялостно довършване на ремонта. Напротив, смятам, че заедно с НИПК, Фонд “Култура”, Църковното настоятелство, както и с Вашата предварително заявена помощ, ще намерим необходимия механизъм за подпомагане не само на тази църква, но и в бъдеще с алтернативно финансиране и на други такива църкви, съобразно новите европейски реалности на множество обекти, запазили през вековете живеца на българската култура и донесли до наши дни послание за съхраняване на вяра, българщина и национална идентичност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Пейков, имате думата и в рамките на пет минути можете, разбира се, да зададете и два доуточняващи въпроса.

ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, освен че сте министър, Вие сте и известен композитор, затова аз ще се обърна към Вас с думите на една популярна българска песен: “Има народи много по света, но България е само една!”. За мен Тишевица е само едно село в моя избирателен район. Аз много държа на църквата в с. Тишевица. Не чух конкретен отговор дали тази малка сума ще бъде осигурена от Министерството на културата за довършителните работи на тази църква.
От тази трибуна искам Вие да кажете, че за единствената за мен църква, за която аз Ви питам, Вие ще осигурите такова финансиране за 2003 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът е конкретен.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Господин Пейков, Вие чухте, че обектът е класифициран втора степен, значи юридически няма начин. Но едно е юридически, а друго е действително. Министерството на културата в никакъв случай не абдикира от своите задължения да брани, да съхранява и да ремонтира обектите, включително и тази църква, за която говорите.
В тази връзка Министерството на културата ще изпрати комисия, ще разпоредя да се изпрати комисия, която да отиде на място, за да види и оцени обекта и, ако това е възможно, да преобразува неговия статут. Да направи проектосметна документация, въпреки че такава е направена, но нека това да го направят нашите хора, за да имат личен поглед върху нещата. След което заедно с вас ще решим как да извършим това, за което Вие справедливо – подчертавам, - справедливо настоявате. Но уверявам ви, че само с държавни средства няма да може да стане. Вярно, че сумата не е кой знае колко голяма и сигурно ще отпуснем някаква част, предполагам, но нека да потърсим и алтернативни източници. И много ви моля, помогнете и вие за това.
Още веднъж казвам, че не отказваме. Всяка частица от крепост, от църква е наше национално благо. И това е повече от ясно. Ние трябва да се грижим, но разберете, вижте бюджета. Бюджетът е намален. Освен това имайте предвид, че в началото на годината не идва цялата сума за капитално строителство и че трябва да изчакаме малко във времето. Но докато чакаме, можем да решим нещата.
Подреждам нещата и с това завършвам. Изпращам комисия от министерството, те идват с доклад, разбирам какво е, след това ще се съберем с вас, за да видим какво да правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Пейков, имате право на две минути да изкажете Вашето становище по отговора.
ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин министър, аз приемам думите, които казахте от тази висока трибуна, като обещание, че църквата ще бъде реставрирана до края на 2003 г., че на две вноски Министерството на културата, което е разпоредител със средствата, които Народното събрание е гласувало, ще намери тази скромна сума. Защото искам да кажа, че народните представители не са собственици на фирми, не са началници на бюра по труда и не могат да разпореждат да бъдат изпращани средства за ремонт на църкви или за други обекти. Затова сме упълномощили Вас и затова Ви контролираме как се разпореждате със средствата от бюджета.
Аз Ви благодаря, и считам, че вече работата ще бъде свършена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Свършихме с питанията към министъра на културата.
Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Йордан Соколов, относно извършени противоправни действия от лицето Злати Златев – Златистия, отправен към министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В медиите излезе съобщение, че преди около една седмица небезисвестният Злати Златев – Златистия е извършил редица хулигански действия, в резултат на които е повредил и държавно имущество. Пребивавайки в Балнеосанаториума в Павел баня, Старозагорска област – района, от който аз съм избран за народен представител, - преди да си тръгне от това здравно заведение, той е изпочупил предметите и мебелите в стаята, която е обитавал, след което се е качил с джипа си по външното стълбище и е влязъл през остъклената врата на санаториума, като я е счупил. В медиите беше отбелязано, че когато дошли повиканите органи на МВР, той вече си бил тръгнал.
Тъй като описаните в медиите действия съставляват престъпление по нашия Наказателен кодекс, моят актуален въпрос към Вас е: надлежните органи на МВР извършиха ли проверка дали отговаря на истината изнесеното в медиите и, ако това е било вярно, какви действия те са предприели по отношение на това лице за извършените от него престъпления?
Моят актуален въпрос става още по-актуален, защото вчера в същите тези медии излезе някакво интервю с това лице, в което той даваше едно повече от наивно обяснение на своето поведение. Той не бил умишлено влязъл през остъклената входна врата на заведението, не можал да овладее спирачките на своя джип, който дори не бил и негов, и затова се качил по това стълбище, което е с повече от няколко стъпала, и затова бил счупил входната врата. И за моя изненада тези медии, които публикуваха това обяснение на Злати Златев, дори не правят коментар. И аз оставам с впечатление, че те едва ли не приемат за вярно това повече от наивно обяснение, което отново крие риска едно престъпление, извършено от това лице, наред с многото други, които той е свършил, за което е и подсъдим – по едно дело за убийство му беше променена мярката за неотклонение, защото имал пареза на единия крак, с тази пареза знаете, че беше заловен да бракониерства на лов и четири полицаи, както той е с парализиран крак, не можаха да го настигнат. И сега отново това лице си позволява да извършва престъпни действия. Ето защо Ви моля да отговорите на моя актуален въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на господин Соколов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Соколов, във връзка с отправения от Вас актуален въпрос, визиращ публикации в медиите по отношение на лицето Злати Йорданов Златков, Ви уведомявам за следното. За периода от 22 октомври 2002 г. до 10 декември 2002 г. Злати Йорданов Златков от гр. Дупница с прякор Златистия е бил на лечение в гр. Павел баня, област Стара Загора, в санаториум “Металхим”, база № 1. На 10 декември 2002 г. е напуснал санаториума без знанието на персонала и без да вземе личните си вещи.
На 7 януари 2003 г. срещу 8 януари, тоест близо месец след това, около полунощ Златков се е върнал в санаториума и се е опитал да влезе в стаята, която е обитавал, с ключа, който не е предал на администрацията при напускането си. Междувременно по нареждане на директора на санаториума д-р Гечев патронът за заключване на вратата е бил сменен и в същата стая са били настанени други лица. Охраната на санаториума не е позволила на Златков да влезе и същият е заминал в неизвестна посока.

На другия ден, на 8 януари сутринта около 9 ч. Златков отново се е появил в санаториума и е провел разговор с домакинката, за да получи личните си вещи. Същият е бил уведомен от длъжностното лице, че вещите му са описани в протокол и ще му бъдат върнати по установения ред след разпореждане на директора д-р Гечев. Без да види личните си вещи, Златков е заявил, че има 100 000 германски марки, които липсват. Неудовлетворен от отговора на домакинката, той е напуснал сградата на санаториума и с личния си автомобил джип “Нисан” е преминал през тревните площи, изкачил е четири стъпала и е блъснал вратата на регистрацията на санаториума. Непосредствено след това същият е слязъл от джипа и е отишъл при д-р Гечев, като му е заявил, че щом не иска да разговаря с него, ще му прати другите да се разправят. И е имитирал разговор по мобилния си телефон.
При напускането на санаториума Златков се е оттеглил с автомобила отново по тревните площи и е заявил на домакинката, че е притежавал не 100 000 германски марки, а 100 000 евро.
Скандалът на инцидента е подаден в полицейския участък в град Павел баня около 11 ч. на 8 януари 2003 г. Минути преди полицейският отряд да получи съобщение от оперативния дежурен на участъка автомобилът на Златков е бил забелязан да се движи с висока скорост в посока от град Павел баня към София. Горепосоченият автомобил е собственост на майката на Златков Елена Йорданова Игнатова.
По случая в районното полицейско управление в град Казанлък същия ден е образувано дознание № 82 от 8 януари за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс.
На 15 януари около 10,30 ч. в двора на бившето ТКЗС на с. Крайници, община Сапарева баня, е открит изоставен джип “Нисан” с държавен контролен номер Кюстендил 21-08. На мястото е извършен оглед на автомобила, който след това е придвижен в районното полицейско управление град Дупница.
Лицето Злати Йорданов Златков е осъждано и регистрирано за извършени множество криминални престъпления: грабежи, незаконно притежаване на взривни вещества и боеприпаси, извършване на дейности с взривни вещества и боеприпаси без разрешение, нанасяне на телесни повреди, хулиганство, кражба на моторни превозни средства и използване на неистински документ. Поддържа множество контакти с лица от различни организации и престъпни групи на територията на цялата страна.
Срещу Златков е образувано следствено дело № 140 от 1997 г. по описа на Районната следствена служба – Дупница, като му е повдигнато обвинение по чл. 116 от Наказателния кодекс за убийство на лицето Любомир Мантарков, извършено на 23 ноември 1997 г. в Дупница. В този период срещу него е имало образувани още четири дела в районната следствена служба, по които е имал наложена мярка за неотклонение парична гаранция.
На 11 март 1998 г. той е отведен в затвора в град Бобов дол. На 3 ноември 1998 г. мярката задържане под стража е заменена с парична гаранция. На 4 ноември Златков е освободен от затвора. На 30 януари 2003 г. предстои гледане на делото от Апелативния съд в София за извършеното от него убийство.
Понастоящем лицето Злати Златков се укрива от органите на полицията и е обявено за общодържавно издирване. На територията на страната се организират и провеждат комплекс от оперативно-издирвателни мерки за задържане на лицето. Вече има ориентация за местопребиваването му и аз се надявам, че в близко време той ще бъде заловен. Снощи е задържано лице, което е близко и действа в съучастие по различни престъпления със Златков.
Надявам се също, че той ще получи осъдителни присъди както за извършеното убийство, така също и за другите извършени от него престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Соколов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от Вашия отговор аз наистина разбирам, че изнесеното в медиите е било вярно, че органите на МВР са започнали действия срещу това лице. Мога да Ви пожелая само те да бъдат довършени. Това образувано дознание наистина трябва да приключи и това лице освен за други престъпления, за които в момента е подсъдим, трябва да отговаря и за това ново извършено едно или две престъпления, може би при условията на идеална съвкупност. Така че обществото наистина да не остава с впечатление, че има недосегаеми хора у нас, на които е позволено да нарушават законите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Благодаря, министър Петканов.
Преминаваме към актуални въпроси и питания, зададени на заместник-министър председателя и министър на икономиката господин Николай Василев. Направено е едно пренареждане на въпросите.
Давам думата най-напред за актуален въпрос на народния представител Димитър Дъбов относно състоянието на “Мадара” АД.
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев, уважаеми колеги! Преди три години и половина Комбинатът за товарни автомобили “Мадара” – град Шумен, сега “Мадара” – АД, беше продаден от Агенцията по приватизация за цена 1 долар, при положение, че неговите активи тогава се оценяваха на 30 млрд. стари лева или 30 млн. нови, с 6000 души работници, срещу задължения, възлизащи на една трета от активите, тоест около 10 млн. нови лева.
В условията за продажба, символична както сами разбирате, влизаше изискването да бъдат разплатени задълженията на “Мадара”, свързани основно със заплати към работниците, осигуровки и данъци към държавата. Независимо от декларираните добри намерения на купувача и опитите, които той положи, икономическата ситуация в Комбината за товарни автомобили “Мадара” се задълбочава. Там сега се водят на работа около 500 души, практически няма сериозни поръчки, напрежението през последните няколко месеца ескалира, свидетели сме на непрекъснати стачки и други протестни действия. През тази седмица започна ефективна стачка без краен срок, бих казал, безсрочна, а от вчера има и наличие на гражданско неподчинение и опити за окупиране на централната част на Шумен, на магистрали, железопътни линии и пътища, свързващи с комуникациите на страната.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е каква е оценката на държавата, която все още притежава макар и 6% в Комбината “Мадара”, при активи за 30 млн. лв. това никак не е малко, за икономическата ситуация, оценка за ситуацията въобще и какви са вижданията на правителството и ръководеното от Вас министерство за намиране на един добър изход в тази сложна и изключително напрегната ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дъбов.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател на Народното събрание!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! В продължение на последните няколко месеца, далеч преди да получим Вашия актуален въпрос, Министерството на икономиката, както и народните представители от НДСВ от региона, особено госпожа Юлияна Дончева и господин Светослав Спасов, но и всички народни представители сериозно се занимаваме с проблема “Мадара”. Убеден съм, че Вие имате доста правилна и коректна информация. Дружеството е приватизирано на 22 април 1999 г., скоро ще станат четири години. Новият собственик се нарича СФК ООД, който притежава грубо 85% от капитала. Наистина това е един от примерите за приватизационна сделка, където срещу 1 долар, тоест на практика без пари се купува едно дружество с доста противоречив и неясен ангажимент след това да бъдат изплатени всички задължения. Ние с Вас много добре знаем какво е станало с десетките, може би стотици подобни предприятия, където естествено задълженията не са били изплатени след това. В момента в дружеството работят само неколкостотин работника и няма изгледи, че техният брой ще се увеличава. Напротив, има изгледи техният брой да се намалява в бъдеще.
Не само благодарение на Вашия актуален въпрос, но, както казах, далеч преди това – през лятото, есента на 2002 г. и през настоящата зима, ние извършихме множество проверки и срещи. Нашите народни представители от Шуменския регион са се срещали с представителите на Министерството на икономиката и лично с мен понякога повече от един път в месеца, почти всяка седмица по тези въпроси. Всички ние сме изключително загрижени.
Нека все пак да проверим как изпълнява или не изпълнява купувачът своите следприватизационни ангажименти. Най-напред той е наследил едно дружество с над 10 млн. задължения и за да ги изплати е представил банкова гаранция за добро изпълнение в огромния размер от 20 хил. щатски долара. Разбира се, той не е изплатил задълженията. Банковата гаранция от 20 хил. щатски долара е усвоена от Агенцията за приватизация и какво от това? Това не решава целия проблем.
Нека да видим какво става с инвестиционната програма. В интерес на истината инвестиционната програма се изпълнява. През 2000 г. купувачът се е задължил да извърши инвестиции в размер на 200 хил. щатски долара и е извършил за над 214 хил. долара. През 2001 г. ситуацията е сходна – той се е ангажирал с 300 хил. щатски долара, а е изпълнил над 350 хил. щатски долара. Съвсем отделен е въпросът, след като това е почти единственото, най-голямото бивше автомобилно предприятие в България за каква сериозна инвестиционна програма може да се говори - 200 хил. долара на година. Ясно е, че машините са горе-долу на моя възраст, ясно е, че с подобна инвестиционна програма не за една, но и за 100 години предприятието няма да бъде модернизирано.
В интерес на истината, според нашите данни, те си изпълняват и ангажиментите по трудовата заетост. През 2000 г. е трябвало да има средносписъчен брой на заетите 450, а те са ангажирали 631 души, тоест над 180. През 2001 г. е трябвало да имат средносписъчен брой на персонала 500 работни места, а те са имали 610. Тоест, наистина те и това са изпълнили. Засега нямаме окончателните данни за 2002 г., тъй като всички дружества като това ще трябва да докладват до 31 март 2003 г. След това ще проверим със задна дата каква е ситуацията. Разбира се, ако не са ги изпълнили, ще има начислени неустойки.
Ние направихме много повече от това. Във връзка с наши сигнали през есента на 2001 г. – по пристигнал сигнал в приемната на НДСВ за извършени неправомерни действия от страна на ръководството на дружеството, сме предприели следното. Агенцията за следприватизационен контрол е уведомила началника на РДВР – гр. Шумен, на 3 октомври 2002 г. за подадения сигнал, за да се предотврати изнасянето на машини, нарязването им за скрап и изнасянето на цветни метали от завода. Освен това през октомври 2002 г. сме сезирали Върховна касационна прокуратура с молба да извърши прокурорска проверка. След това, също през октомври, подаден сигнал е изпратен до данъчно подразделение – гр. Шумен, с цел извършване на данъчна проверка и е уведомен директорът на Национална служба “Полиция”. През м. октомври 2002 г. е получено писмо от Национална служба “Полиция”, с което те ни уведомяват, че след намесата на РДВР е спрян опит за продажба на дълготраен актив на “Мадара” до момента на внасянето на определени суми от продажната цена на актива по сметки на ОББ, а за останалата част в размер на 42 хил. щатски долара – по сметки на приватизираното дружество. Също така в момента тече прокурорска преписка, но нямам информация за някакви резултати.
Проведена е ревизия и предстои в скоро време да приключи поредната проверка. По мое нареждане преди месец изпратих двама служители от Дирекцията по регионални анализи, които се занимават с индустрията, да проверят обстойно ситуацията в “Мадара” и те ми предоставиха много подробен доклад, заедно с допълнителна цифрова информация.
Разбира се, уважаеми господин Дъбов, Вас, както и всички нас повече ни интересуват основните изводи, които се налагат, и какво ще направим сега. Ясно е, че това е един пример за приватизационна сделка, където от самото начало е било ясно, че тя няма да бъде напълно успешна. Въпреки привидното изпълнение на следприватизационните ангажименти, това дружество намалява своите продажби. Между другото, поради намалените разходи, дори и излизане на печалба за 2001 г., това не означава, че е в добро финансово състояние. Напротив, въпреки известното намаление на задълженията за последните две години, те все още са над 15 млн. лв. и в момента тенденцията не е добра. Решението е в няколко посоки и ние работим в тази посока заедно с нашите колеги народни представители, заедно с ръководството на предприятието.
Ако те успеят да получат по-сериозни поръчки, както в момента се опитват, включително от българския пазар и от чужбина, ако успеят да стабилизират финансово предприятието и да намалят и в крайна сметка изплатят дори и чрез разсрочване своите задължения към НОИ, които вече добиват застрашителни размери, те ще имат пълната подкрепа на изпълнителната власт в тази конструктивна насока. Само че за целта ние бихме искали да бъдем убедени, че те имат истинското намерение добросъвестно да развиват предприятието, а не да го източват, и че имат възможностите да изпълняват своите ангажименти. Ако се окаже, че те са неспособни или нямат желание да правят това и тяхното поведение към работниците, към държавата и към кредиторите е некоректно, тогава, разбира се, има и други решения, които в никой случай не са приятни. Може да се стигне и до действия от страна на кредиторите, включително и на държавните кредитори.
Разбира се, ние също имаме информация, че днес в гр. Шумен има действия от страна на работниците, които са абсолютно прави в своите искания, абсолютно справедливи. Бих искал да използвам случая, че Вие ми зададохте този актуален въпрос, да се обърна оттук към тях и да ги помоля и посъветвам в момента да не предприемат крайни действия, защото в момента работим с това дружество и, както казах, крайният резултат или ще бъде конструктивен – ние да помогнем на това дружество, или ако видим, че няма как да му се помогне, тогава ще действат кредиторите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Дъбов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин министър, аз, първо, бих искал да благодаря за подробния отговор и същевременно не мога да се съглася напълно с това, което казахте. Очевидно през последните месеци са предприемани действия, както споменавате, и от ръководеното от Вас министерство, и от приемната на НДСВ. За мен обаче остава необяснима, след като държавата има да получава близо около милион лева за НОИ и още около 800 хил. под формата на данъци, липсата на друг вид активни действия, които би трябвало да се предприемат, при това без да се отлагат значително във време събитията. Тоест, преките задължения на собственика към държавата надхвърлят към днешна дата малко повече от 1,5 млн. лева. Това е първото, което ми се иска да кажа, защото невнасянето на осигуровките и това бездействие, което го има в държавните структури, бих казал от НОИ, означава, че част от работниците в “Мадара” не могат да излязат в пенсия, не могат да се регистрират в бюрата по труда, нито могат да отидат на работа в друго предприятие.

Второ, за мен е необяснимо, че ръководеното от Вас министерство, Агенцията по приватизация, държавата като цяло не прави разграничение по посока на това, че на “Мадара” е необходим нов мениджмънт, който да осигури едно устойчиво развитие, възстановяване на позициите и пазарите както на автомобилостроенето, така и на производството на резервни части, където има голяма ниша, в търсенето на други съпътстващи производства, което очевидно за три години и половина стана ясно, че сегашният собственик не е в състояние да организира.
Нещо повече, аз бих приветствал усилията на държавата и в друга посока – в търсенето на един стратегически инвеститор, който наистина е в състояние да осигури старите позиции на това структуроопределящо предприятие на българската икономика.
И тъй като стана дума и за стачните действия, те не са от днес, а от няколко дни, аз използвам случая да Ви връча подписка на 386 от 500 и няколко работници в Комбината за товарни автомобили “Мадара”, които предлагат на министерството търсене на съдебна отговорност и отстраняването на собственика на “Мадара”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дъбов.
Господин министър, желаете ли реплика? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! Бих искал да Ви уверя, че не е вярно, че държавата не прави нищо, а напротив, доста усилия положи за последните месеци, не само за последния един месец.
Най-напред Министерството на финансите, по-точно Главната данъчна дирекция е постигнала известен напредък в отношенията си с дружеството. Нашият анализ показва, че има някои положителни малки светлинки в това дружество. От голяма загуба през 2000 г. то напоследък излиза на малка печалба. Тя наистина не е някаква фантастична печалба, която ще освободи огромни средсва за инвестиции и за работни места, но все пак има известна стабилизация. За последните две години задълженията са намалели с около 3 млн. лв. общо. Вярно е, че на някои кредитори са увеличени малко, например на държавните за съжаление, на други обаче са намалени значително. Изключително рязко са намалели и задълженията към персонала. Тук има много сериозен анализ разбира се, аз с удоволствие бих ви го предоставил. Те са намалели от 2 млн. 300 хил. лв. само преди шест месеца до под 200 хил. лв. преди няколко месеца, тоест има напредък.
Аз предлагам заедно с работниците в това дружество, на които ние напълно симпатизираме и които вероятно ни слушат по радиото в момента, да дадем един последен шанс на това ръководство да се справи със ситуацията, като изпълни повечето от своите ангажименти. Разбира се, държавата, която не е собственик в момента, има само два начина да помогне – или да помогне на сегашното ръководство, така да се каже, конструктивно, с тяхно съдействие и заедно да намерим малко по-добро бъдеще за този завод, или другият вариант е негативен – ние бихме могли да поискаме несъстоятелност, само че вие знаете от опит в други предприятия какво означава това. По сега действащия Търговски закон със сигурност не само до края на мандата на това правителство, но вероятно поне до средата на мандата на следващото правителство работници в “Мадара” няма да има.
Затова отново призивът ми към работещите е да се успокоим сега и да дадем шанс на това ръководство за последен път.
Второ, към всички уважаеми народни представители призивът ми е да подкрепят сериозните промени в Търговския закон, които ние вече сме внесли в Народното събрание. Защото стотиците предприятия като това няма как иначе да оживеят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Василев.
Преминаваме към актуален въпрос от народните представители Юлияна Дончева, Светослав Спасов и Борислав Борисов относно приватизация на “Китка” АД, гр. Нови пазар.
Имате думата, госпожо Дончева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! “Китка” АД – Нови пазар, е регистрирано като публично дружество съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа. По какъв начин е приватизирано предприятието и какви са следприватизационните ангажименти на купувача, кои са акционерите в “Китка” АД – гр. Нови пазар, какви са размерите на дяловете им и редовно ли погасяват задълженията си?
В момента “Китка 1” АД е основният акционер в “Китка” АД и притежава 83,62 процента от капитала на дружеството. Други 12,52 процента са собственост на частни акционери, а държавата има едва 3,86 процента от капитала. Въпреки минималното държавно участие, което не дава възможност пряко да се влияе върху управлението на дружеството, може ли Министерството на икономиката да следи развитието на производството по несъстоятелност, открито на 6 август миналата година от Шуменския окръжен съд, както и последващите действия на Агенцията за следприватизационен контрол?
Сериозно сме обезспокоени от продължаващото социално напрежение в гр. Нови пазар, поради факта, че повече от 700 специалисти и работници от предприятието са изпратени на трудовата борса. На 15 октомври миналата година постоянният синдик на “Китка” АД Янко Стоянов прекрати договора за наем между “Китка” АД и “Китка порцелан” ООД поради неизплатени наемни вноски. На 18 ноември 2002 г. цехът за домакински порцелан е продаден чрез Агенцията за държавни вземания.
В тази връзка питам: има ли новият купувач на цеха ангажимент към уволнените 700 работници? Кой ще изплати работните заплати на тези хора за месеците август, септември и октомври 2002 г. и социалните им осигуровки след м. септември 2001 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Василев, да отговорите на актуалния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Освен проблемите на “Мадара”, с Вас сме обсъждали и други въпроси в Шуменския регион, включително и проблема на “Китка” – Нови пазар. За съжаление това е още един пример на дружество, което е приватизирано по най-лошия начин. Между другото, в това дружество са се случили няколко негативни събития за последните седем години.
Най-напред през 1996-1997 г. над 67 на сто са приватизирани чрез първата вълна на масовата приватизация. Много добре знаем каква е съдбата на повечето дружества в България, чиито мажоритарни дялове са продадени срещу инвестиционни бонове от тогавашните две правителства.
След това ги сполита втората беда. През 1998 г. са продадени още 25 на сто на РМД. Можем да си представим комбинацията между първата вълна на масовата приватизация и РМД – резултатите в крайна сметка са процедура по несъстоятелност.
Както можем да предположим РМД-то е внесло първата вноска – 10 на сто, като те е трябвало да плащат 50 на сто пари в брой и 50 на сто с други платежни средства, тоест дори и това не са пари в брой. От 802 хил. щ. долара те са платили 80 хил. щ. долара и с това са приключили със своята дейност. След това, каквото е имало за изнасяне, за ограбване, то е било направено и държавата не е получила нищо.
Нещо по-лошо, тъй като е продадено по този начин, няма никакви следприватизационни ангажименти. Аз това дори не мога да си го представя – продава се на РМД, което заплаща само 10 на сто от цената и не поема никакви ангажименти за следващите години! Така че, разбира се, след като се уволнени работниците, след като нищо не е инвестирано и няма такива ангажименти, няма кой да бъде съден за тази работа. От 1999 г. насам не са платени първа, втора и трета годишни вноски и ние с вас знаем, че те никога няма да бъдат платени.
Може би за десети път повтарям от тази трибуна заглавието на един български вестник отпреди 3-4 години: “Кой зъл гений измисли РМД?” Слава Богу, че ерата на РМД свърши.
Акционерите са “Китка-1” АД, регистрирано в град Нови пазар с почти 74 процента от дружеството, и множество миноритарни акционери, които, разбира се, няма да получат нищо срещу своите акции, както и държавата с над 3 процента от акциите, което не означава нищо на практика.
Производството по несъстоятелност е открито на 6 август 2002 г. от Шуменския окръжен съд по молба на “Булгаргаз” – София и на “Домейн Бояр” – Костинброд. Назначен е временен синдик. Агенцията за държавни вземания е предявила публични вземания на задължителни осигурителни вноски в размер на почти 3 млн. лв., включвайки лихвите, и с втора молба - публични вземания за данъци в размер на 3,5 млн. лв., тоест само Агенцията за държавни вземания - за 6,5 млн. лв. Мога да предположа отсега колко ще събере държавата от тях. Има наложени следните обезпечителни мерки: няколко запора върху недвижими имоти, върху банкови сметки и т.н. С тази скорост, ако не променим Търговския закон, както Ви моля, не зная дали до края на мандата на това правителство ще приключи и тази процедура. Мога отсега да предположа, за съжаление, дали работниците ще получат някакви заплати – вероятността, според мен, клони към нула. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Спасов. Имате право да зададете до два допълнителни въпроса.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да задам два допълнителни въпроса: какви мерки ще предприеме Министерството на икономиката за изваждане на това, което е останало от “Китка” АД – Нови пазар от настоящата криза и, господин министър, дали бихте се ангажирали да разпоредите проверка на фирмата “Китка-порцелан” ООД, която е със съмнителна слава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прощавайте, дадох Ви право на допълнителни въпроси, но ми напомниха, че това е актуален въпрос. Следващото е питане – на господин Бучков. Вие имате право да изразите отношението си към отговора.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Нямам ли право на допълнителни въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Е, в отношението си към отговора можете да кажете каквото искате, естествено. Въпросът е за протокола.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря на господин министъра, защото той досега е показал, че е сериозно ангажиран към проблемите първо на “Мадара” АД, сега на “Китка” АД и наистина това, което бихме могли да го помолим е, той да разпореди проверка на фирмата “Китка-порцелан” ООД, която е една съмнителна фирма, от съответните компетентни органи за изясняване на истината около дейността и фалита на това дружество. Порцелановото производство е традиционно за град Нови пазар и разполага не само с база, но и с Техникум по фина керамика и стъкло за създаване на съответните специалисти за това производство. Така че бъдещето на “Китка” АД като структуроопределящо предприятие е решаващо за региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Спасов, госпожо Дончева и господин Борисов! Наистина целият регион на Нови пазар е отдавна известен с добрия си потенциал и добрите си традиции в областта на порцелановото и фаянсовото производство, както и на учебните си заведения в тази област. Много жалко, че поредното предприятие в България беше съсипано с лошо управление и с изключително неуспешна приватизация. Разбира се, аз поемам ангажимент да извърша по Ваш сигнал проверка в другото дружество “Китка-порцелан” в Нови пазар, както и да видим, основно чрез процедурата по несъстоятелност, по какъв начин би могло да се излезе от нея и в крайна сметка активите, изчистени от тези задължения, да могат да продължат в нови ръце, вече не в ръцете на РМД. Отново ви призовавам, ако приемете новия Търговски закон през тази година, множество от тези дружества биха могли да бъдат спасени преди края на тази година. По стария, сега действащ закон, не съм сигурен, че до края на мандата на това правителство някой в Нови пазар ще произвежда порцелан в тези дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към питане от народния представител Николай Бучков относно предприети мерки от Министерството на икономиката в качеството му на принципал на “Интеркомерс” ЕАД, за търсене имуществена отговорност от ръководни органи на дружества, довели го със своите действия до декапитализиране и ликвидация.
Заповядайте, господин Бучков. Имате 5 минути и понеже времето е много кратко, трябва да бъдем стриктни.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Уважаеми господин вицепремиер, с писмо от месец септември 2001 г. се обърнах към Вас с питане за предприети мерки съгласно разпоредбите на Търговския закон във връзка с констатирани нарушения от финансово-контролните органи относно дейността на ръководни органи на дружества, ресорно подчинени на министерството на икономиката.
От известно време насам сме свидетели на една популистка загриженост на двете опозиционни сили за недостига на средства по отделни пера на настоящия бюджет за 2003 г. и упреци за виновност към управляващото мнозинство за мизерията на българския народ. Сега чрез моето питане ще се опитам да дам един пример за престъпно безхаберие при управление на държавните предприятия от 1990 г. насам и за неявната договореност между политици, оцветени в червено и синьо, и правораздавателните органи за бездействие при разграбване на държавната собственост, споменато и в цитираното ми писмо от месец септември 2001 г.
Става въпрос за небезизвестното външнотърговско дружество “Интеркомерс” ЕАД, ръководено за периода от 1988 г. до 1997 г. от несменяемия при всички правителства господин Иван Деев. Неговите нарушения и незаконосъобразни разпоредителни сделки с граничните дружества на “Интеркомерс” ЕАД - “Илекс” – Аржентина, “Литекс” – Бейрут, “Марекс” – Испания, са били известни на ръководството на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество, където на 31 март 1995 г. е постъпил сигнал за тези нарушения от бивш служител на “Интеркомерс” ЕАД. В края на сигнала се посочва, че копие от него и приложените документи са изпратени до прокуратурата и в партийната централа на БСП на ул. “Позитано” № 20. Но спрямо господин Деев не са предприети никакви действия, което може да се обясни и с неговата партийна принадлежност, като впоследствие нарушенията на господин Деев са подробно описани и потвърдени в документи с ревизионен акт № Р-7022 от 22 октомври 1997 г., изпратен от органите на Държавен финансов контрол до Софийска градска прокуратура с писмо № 11-02-01-12 от 17 декември 1997 г. без реакцията до момента. По-любопитен обаче е фактът, че по този ревизионен акт не са предприети никакви действия и от тогавашния министър на търговията и туризма господин Валентин Василев. Нещо повече – господин Деев е оставен да ръководи държавното предприятие до пенсионирането му в началото на месец септември 1997 г., въпреки неизгодните сделки, подписани от него през 1995 г. с управителя на “Италсофт” ООД – Италия, господин Кирил Домусчиев, в резултат на които възникват трудно събираеми вземания за “Интеркомерс” ЕАД в размер на около 1,5 млн. щат. долара. Едва след пенсионирането на господин Деев е изпратено становище от член на Съвета на директорите на “Интеркомерс” ЕАД до заместник-министъра на търговията и туризма господин Христо Михайловски за сериозните нарушения на господин Иван Деев при сключването и реализирането на сделките между “Интеркомерс” ЕАД и “Италсофт” ООД – Италия. В становището е посочено, че общата загуба на “Интеркомерс” ЕАД за 5-те години съвместна дейност с “Италсофт” ООД възлизат на около 900 хил. щат. долара, но отново не са предприети никакви действия. И защо да се предприемат, като източването на “Интеркомерс” ЕАД продължава? Назначеният Съвет на директорите на свое заседание от 5 март 1999 г. взема решение за цесиране на вземането от “Италсофт” ООД – Италия на стойност 1 млн. 426 хил. 010 щат. долара срещу цена на размера 15 процента от това вземане или 239 хил. 015 щат. долара. С писмо до министъра на търговията и туризма Валентин Василев се иска в качеството на принципал да одобри решението на Съвета на директорите да бъде подписан договор за цесия, т.е. да се разреши държавното предприятие доброволно да се откаже от вземането в размер на 1 млн. 300 хил. щат. долара. Решение на министъра на търговията и туризма няма. Но въпреки това договорът за цесия е подписан от изпълнителния директор на дружеството Светломира Велева само на база резолюцията на тогавашния заместник-министър Михайловски на 29 март 1990 г. – “Съгласен”, без същият да е бил с права на принципал към този момент. Съгласно подписания на 14 май 1999 г. договор на цесионера – едноличен търговец ЕТ “Стоян Ангелов Ангелов” – Кюстендил, е прехвърлено цялото вземане от 1 млн. 426 хил. 10 щат. долара при условия на плащане: 53 хил. 475 щат. долара веднага с влизането в сила на договора и до 60 дни и останалите 160 хил. 426 щат. долара, които, може би се досещате, че въобще не са били преведени в сметките на “Интеркомерс” ЕАД.
Тези нарушения обаче не са повод министърът на икономиката да търси отговорност от ръководството на дружеството за извършване на нарушения и неправилно разпореждане с държавни средства. Единствената реакция е заповедта на господин Жотев, с което дружеството в края на 2000 г. е обявено в ликвидация и следите са покрити.
Господин Василев, предвид горното, моето конкретно питане към Вас е следното: какви мерки сте или ще предприемете съгласно чл. 240 от Търговския закон във връзка с чл. 10 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията спрямо посочените лица за извършените от тях нарушения и сключени необезпечени и неизгодни сделки с частни структури, в резултат на които “Интеркомерс” ЕАД е напълно декапитализирано, както и за резултатите от ликвидацията и предприетите действия за събиране на вземанията на дружеството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Бучков. Пресрочихте с една минута.
Моля, господин министър, имате думата. Моля да се съобразите с това, че времето изтича.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бучков! Аз продължавам да се отнасям с голямо уважение към въпросите, които Вие ми задавате, тъй като те обикновено са по много тежки теми. В конкретния случай информацията, която Вие сте предоставили, е абсолютно правилна и справедлива.
Още като встъпих в длъжност като министър на икономиката, една от основните ми задачи беше да се извърши инвентаризация на държавното участие на търговските дружества в моя ресор и да бъде извършен анализ на тяхното състояние, включително и на външнотърговските дружества на републиката. Направеният анализ показва, че в повечето случаи ситуацията е тежка и неприятна, а също така информацията е непълна. Тоест множество от архивите липсват – дали нарочно или случайно, но не са на наше разположение.
Има поне пет причини, поради които сме стигнали дотук.
Първата е липсата на документи за собственост и неяснота от страна на самите ръководства на дружествата за нашите имоти в страната и особено тези в чужбина.
Второ, участието на външнотърговските дружества в наши или задгранични дружества с неясен или съмнителен произход, в които са вложени като дялово участие значителни средства, и то предимно във валута. Не винаги е ясна тази информация.
Трето, сключени са много неизгодни сделки с външни контрагенти, довели до загуби, неустойки, които биха могли да се окачествят както като некомпетентност, така, в по-лошите случаи, като източване и кражба.
Четвърто, нежелание и пасивност от страна на преките ръководители на тези дружества по изпълнение на задълженията им за осъществяване на приватизационния процес. Саботира се приватизацията с цел лично облагодетелстване.
Пето, създаване на предпоставки за предизвикване на умишлен фалит на тези дружества, с цел прикриване на вече извършени престъпления или нарушения от финансово естество и последващото им евентуално изкупуване на безценица.
Тук аз имам изключително подробна информация за това дружество, моите служители доста се постараха за последните седмици, но най-накратко ситуацията е следната.
От 1991 до 1997 г., въпреки големите пропуснати ползи или нарушения към държавата, все пак дружеството е реализирало кумулативни печалби за 7 години, приблизително за 2 млн. долара. От 1998 до 2000 г., за следващите три години, това вече при управлението на предишното правителство, кумулативната загуба на това дружество е 800 хил. долара, има рязък обрат. Стига се дотам, че търговското дружество е в ликвидация отпреди края на мандата на предишното правителство.
Опитахме се да разгледаме и анализираме множество неща в това дружество и, повярвайте, беше ни изключително трудно. Не са ясни дългосрочните инвестиции и участие в други дружества в страната и чужбина. Трябва да ви кажа, че никой не може да му хване края през последните десет години. Имат вина всички ръководства на дружеството.
В края на 1997 г. е извършен ревизионен акт, множество нарушения. Вие споменахте някои от тях, пропуснахте други, виновно причинени щети на дружеството в размер на 35 млн. стари лева. Това е едно. Провизиране на несъбираеми вземания от сключен договор с фирма “Италсофт” – Италия, и т.н., като неуредените разчети са над 1 млн. щатски долара. Направени свободни преводи за над четвърт милион щатски долара чрез Бейрутска банка – Ливан, и почти 200 хил. щатски долара чрез “Дрезднербанк” – Германия, без да има данни и налични първични документи, удостоверяващи, че реекспортната операция е действително осъществена.
След това: неосъществен ефективен контрол от бившия изпълнителен директор в качеството му на член на Управителния съвет на “Литекс” – Бейрут, продаден е недвижим имот там за 90 хил. щатски долара, а в същото време има неуредени вътрешни разчети за задължения на “Литекс” към “Интеркомерс” в размер на почти 200 хил. щатски долара.
Има проблеми и при продажбата на прекалено ниска стойност на българското дялово участие в дружеството “Илекс” – Аржентина. Предоставен е недвижим имот за 405 хил. щатски долара на аржентинския съдружник, а получените приходи са в размер на 70 хил. щатски долара. Липсват 335 хил. щатски долара. И така нататък. Просто списъкът е доста дълъг и, както ви казах, не може да му се хване краят.
От направените проверки в архивите на моето министерство и в по-горе цитирания ревизионен акт информация за предприети последващи действия не беше открита. Връщаме се към липсата на информация и на документи.
С писмо от януари т.г. нашето министерство изиска този ревизионен акт от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, който ни беше предоставен с всички документи по реализацията на същия. Тук има наистина доста документи, 12 групи документи, които мога да Ви предоставя.
Ще Ви предоставя още информация: началникът на Главно управление “Държавен финансов контрол” в края на 1997 г. изпраща ревизионната преписка до Софийска градска прокуратура за извършване на проверка и при наличие на данни – за образуване на наказателно производство. Днес сме вече 2003 г. – над пет години по-късно, Министерството на икономиката няма информация за резултатите от извършената прокурорска проверка. Това не е единственият случай, господин Бучков.
Има одитен доклад от 2001 г., извършен от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Отново става дума за доста договори в размер на цифри от порядъка на 1,5 млн. долара.
Вие споменахте, че на 14 май 1999 г. се е случило нещо много странно: извършена е цесия с едноличен търговец Стоян Ангелов Ангелов от град Кюстендил. Принципал е съответният министър. Аз в момента в качеството си на принципал на множество дружества подписвам много документи. Тогава обаче по договора за почти 1,5 млн. щатски долара принципалът не се е произнесъл, а само един заместник-министър е написал, че е съгласен. И съответно това вземане е продадено само за 214 хил. щатски долара, а в същото време “Интеркомерс” е получило една четвърт от дължимата сума – 53 хил. щатски долара.
Къде потънаха другите 1 360 хил. щатски долара, ние с Вас бихме могли да гадаем и, вероятно, господин Бучков, никога няма да ги намерим.
Ще пропусна много други цифри, тъй като наистина списъкът е доста сериозен. През 2000 г. с образувано гражданско дело № 315 от 2000 г. е предявен частичен иск срещу едноличен търговец Стоян Ангелов Ангелов от Кюстендил, но почти три години по-късно няма решение на Кюстендилския окръжен съд. Вие разбирате, аз съм в изпълнителната власт, какво да кажем в момента за това, че трета година няма решение на Кюстендилския окръжен съд?
Ако към 2020 г. ние успеем да съберем всичката тази информация за тези дружества и някои в другите независими власти успее да придвижи нещата, не знам тогава дали ще съберем и един лев от това, което имаме да събираме, господин Бучков.
Така или иначе, защо е спряна приватизацията на това дружество няколко пъти ми е много трудно да Ви кажа. През 1997 г. още Агенцията за приватизация е открила процедура за приватизация, упълномощила е тогава министърът на търговията да я извърши, нищо не е направено от двамата министри тогава, след това е имало наново през 2000 г., от новия вече министър на икономиката, нова приватизационна процедура – преговори с потенциални купувачи, но четири месеца по-късно тя също е прекратена. Защо, също не мога да Ви отговоря. И в момента, и след това - от началото на 2001 г., дружеството е в ликвидация. Това е съдбата на поредното българско дружество.
Това не означава, че ние ще оставим нещата така. И аз в качеството си на министър на икономиката ще предприема следните действия.
Първо, възложено е на настоящия ликвидатор да анализира участието на “Интеркомерс” в размер на почти 600 хил. лв., записани в ликвидационния баланс за 2002 г., както и анализиране на вземания за почти 400 хил. лв.
Второ, Министерство на икономиката ще окаже необходимото съдействие на ликвидатора за изясняване на дяловите участия в чужбина чрез помощта на българските мисии в тези страни, включително и търговските представители. Жалко, че това не беше направено по най-добрия начин през последните 13 години!
Трето, ще изготвим ново писмо до Софийска градска прокуратура с молба за предоставяне на информация за предприетите от тях действия срещу ръководни органи на дружеството съгласно предоставените ревизионни актове и одитни доклади от контролните органи на Министерство на финансите.
Четвърто, възложили сме на ликвидатора на дружеството да извърши проверка за периода 1991-2001 г. дали ръководните органи на дружеството са давали гаранция за своето управление на основание чл. 240 от Търговския закон, след което ще се прецени за всеки член от бившите съвети на директорите поотделно дали следва да се предприемат срещу него действия за търсене на имуществена отговорност, като това се съобрази и със сроковете за давност. Благодаря Ви, господин Бучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Бучков, имате право на зададете до два допълнителни въпроса.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз само ще изразя мнение върху отговора на вицепремиера.
Господин вицепремиер, държа да Ви кажа, че информацията, с която разполагам, е публична – от Държавния финансов контрол съм прочел ревизионния доклад, в който обаче се казва, че съставеният ревизионен акт под номер еди-кой си, същият е изпратен до Софийска градска прокуратура с писмо еди-кое си: “Нямаме обратна информация за предприетите от тяхна страна мерки. Ревизионният акт е изпратен на принципала – Министерство на търговията, с писмо номер еди-кой си.”
Нямам обаче отговор от главния прокурор.
Националната следствена служба ми казва следното нещо, което, между другото, не е много по-различно: “От направената проверка в Националната следствена служба се установи, че по ревизионните актове на “Интеркомерс” ЕАД и т.н. няма данни за образувани предварителни производства. Тези ревизионни актове са изпратени на Софийска градска прокуратура.”
И именно защото на моето писмо от септември 2001 г., на 11.01.2002 г. зам.-министърът господин Калоян Нинов ме уверява, че на всички поставени от мен въпроси продължава набирането на данни и информация, за които ще бъда информиран допълнително, една година по-късно аз питам Вас, защото смятам, че това са въпроси, за които не толкова би трябвало да уважавате мен, че ги поставям, а избирателите, които са Ви избрали. Благодаря Ви за всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Желаете ли да вземете отношение?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бучков! Единственото, което ми остава, е да се съглася с Вашите цялостни констатации за множеството дружества, за които сте ми задавали актуални въпроси, и да ви уверя, че Министерство на икономиката ще направи каквото може, за да спаси останалото от разграбеното държавно имущество. Но ние знаем с Вас, че по-голямата част от разграбеното никога няма да бъде открито и че по-голямата част от извършителите за последните 13 години вероятно няма да бъдат наказани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
С това приключваме парламентарния контрол, защото времето изтече. Има още един актуален въпрос към Вас, който ще остане за следващия парламентарен контрол.

Съобщения:
На 22 януари от 15,00 ч. в зала 142 ще се проведе заседание на Комисията по образование и наука.
На 22 януари, сряда, от 14,30 ч. ще се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в зала № 232.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Благовест Сендов

Юнал Лютфи

Секретари:
Ралица Агайн

Несрин Узун