Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Ще направя едно съобщение: на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България Министерският съвет оттегля проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен за разглеждане в Народното събрание.

Уважаеми народни представители, първа точка от дневния ред днес е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Законопроектът за управление при кризи, № 402-01-37, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2004 г., е приет на първо гласуване от Народното събрание на 15 септември 2004 г.
В срока по чл. 70, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от петима народни представители.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на шест заседания.
В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанията на комисията, които са приети в хода на дебатите.
След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния “Закон за управление при кризи”.
Преди това, госпожо председател, Ви моля да направя едно процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната господин Илко Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министър Илко Димитров да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По наименованието на закона има предложение на народния представител Тодор Бояджиев, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Представете наименованието и на Глава първа, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по наименованията на Глава първа и Раздел І? Няма желаещи.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По чл. 1 има предложение на народните представители Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов:
Член 1, ал. 2 да се измени, както следва:
“(2) Целта на закона е да се осигури изпълнението на функциите на държавата в условия на кризи чрез изграждане на Национална система за управление при кризи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 1? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 61, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Продължаваме с ал. 2 на чл. 1:
“(2) Законът определя организацията, основните функции, задачите, правата и задълженията, както и принципите на взаимодействие на органите на държавна власт и местно самоуправление, на физическите и юридическите лица при управление при кризи.
(3) Целта на закона е да осигури опазването на живота, здравето и имуществото на населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната чрез изграждането на Национална система за управление при кризи.
(4) Законът не се прилага при обявяване на режим “положение на война”, “военно положение” или “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 1.
Гласували 102 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 2 има предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а т. 2 и 3 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) Криза по смисъла на този закон е такава внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени животът, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната.
(2) В случай на криза на територията на друга държава, компетентните органи осъществяват необходимите действия за реагиране при криза по реда на този закон, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 2? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 3 има предложение на народните представители Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов.
Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага чл. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 3? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 3.
Гласували 100 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 6.
Текстът отпада.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 3:
“Чл. 3. Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната и включва:
1. планиране и превантивна дейност;
2. прогнозиране развитието на кризата;
3. ранно предупреждение;
4. анализ на кризата и определяне на алтернативи за реагиране;
5. подготовка и утвърждаване на планове за управление при кризи;
6. провеждане на операции за реагиране при криза;
7. връщане към състояние на стабилност.”
По чл. 5 има предложение на Бакалов, Тагарински и Джаферов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 4:
“Чл. 4. (1) Необходимите ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи се осигуряват от задължените по закона лица в съответствие с възложените им функции по този закон и нормативните актове, регламентиращи дейността им.
(2) Република България може да приеме помощ от други държави или от международни организации за овладяване и преодоляване на последиците от кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 4 и чл. 5 в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава втора и предлага следната редакция на Глава втора:

“Глава втора
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
ПРИ КРИЗИ

Раздел І
Общи положения”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 5:
“Чл. 5. (1) Националната система за управление при кризи осигурява действията по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната или извън нея – при изпълнение на задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България е страна.
(2) Националната система за управление при кризи се изгражда на централно и на териториално ниво.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 6:
“Чл. 6. Националната система за управление при кризи включва:
1. органи за управление;
2. центрове за управление;
3. комуникационно-информационна система;
4. сили за реагиране при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора, Раздел І и текстовете на чл. 6 и 7 по номерацията на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 8 има предложения на народните представители Бакалов, Тагарински и Владимир Джаферов – в чл. 8, т. 9 думите “колективната система за реагиране при кризи” да се замени с “колективната система за сигурност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7:
“Чл. 7. Националната система за управление при кризи отговаря на следните изисквания:
1. осигуряване на възможност за наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности;
2. осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи;
3. изграждане на единна комуникационно-информационна система, гарантираща ситуационна осведоменост в реално време;
4. ясно и точно определяне на задълженията на всички нива на управление;
5. ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;
6. непрекъснатост на финансирането;
7. гарантиране на гражданския контрол;
8. оперативна съвместимост с Националната система за ранно предупреждение и Националната система за оповестяване;
9. оперативна съвместимост със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз и на други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори;
10. единно ръководство на силите за реагиране при кризи при запазване на институционалната им принадлежност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 7? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Йордан Бакалов, Тагарински и Джаферов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 25, против 79, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 7.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8:
“Чл. 8. Основните задачи на Националната система за управление при кризи са:
1. обучение и подготовка на органите за управление, силите за реагиране при кризи и населението;
2. анализ на обстановката;
3. прилагане на превантивни мерки;
4. предотвратяване разрастването на кризата;
5. овладяване на кризата;
6. ограничаване и ликвидиране на последиците от кризата.”
По чл. 10 има предложение на Бакалов, Тагарински и Джаферов – чл. 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага чл. 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на чл. 9 на комисията и отпадането на чл. 10 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети. Параграф 10 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:

“Раздел ІІ
Органи за управление при кризи”

Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 11 има мое предложение, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Георги Юруков:
“В чл. 11 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
“1. президента на републиката;”.
2. Досегашните точки от 1 до 5 стават както следва от 2 до 6.
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) При криза или предкризисна ситуация президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят получават еднаква по обем и съдържание информация.”
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и 2, а по т. 3 го подкрепя по принцип.

Има предложение на народните представители Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов – в чл. 11 ал. 2 да придобие следната редакция:
"(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността и Постоянна комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 9:
"Чл. 9. (1) Управлението при кризи се осъществява от:
1. централните органи на изпълнителната власт;
2. териториалните органи на изпълнителната власт;
3. органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.
(2) При осъществяване на правомощията си по този закон Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай – от Национален кризисен щаб.
(3) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация в случай на заплаха или възникнала криза на територията на цялата страна."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този текст. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Юруков по точки 1 и 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 75, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 6, против 78, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 11, както и наименованието на Раздел ІІ.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Предложение на Владимир Дончев за нов чл. 11а, което е оттеглено.
Предложение на Георги Юруков:
"Чл. 11а. Президентът по предложение на Министерския съвет:
1. утвърждава Национален план за управление при кризи и Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на материалните и културните ценности;
2. разрешава използването на формирования от състава на Българската армия в силите за реагиране при обявено кризисно положение на територията на цялата страна или на повече от една област;
3. утвърждава план за действие при кризи на НРС и НСО."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение на господин Юруков? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 28, против 81, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 12 има предложение на Бакалов, Тагарински и Джаферов:
В чл. 12:
1. Точка 4 се изменя така:
"4. приема правилник за дейността на Постоянната комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии."
2. Точки 9, 10, 11, 12, 21 и 24 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 то е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за този член и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10:
"Чл. 10. Министерският съвет:
1. формира националната политика и осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи;
2. създава и ръководи Националната система за управление при кризи;
3. разрешава участието на невоенизирани формирования при овладяване и преодоляване на последиците от кризи в други държави;
4. разрешава участието на чуждестранни или на международни невоенизирани формирования при овладяване на кризи и преодоляване на последиците от кризи на територията на страната;
5. обявява кризисно положение на територията на цялата страна или на част от нея;
6. взема решение за провеждане на мобилизация на гражданските ресурси при кризи;
7. взема решение за организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
8. приема Национален план за управление при кризи;
9. приема Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти; мерките за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и редът за тяхното прилагане се определят в правилника за прилагане на закона;
10. приема Национален план за организирано извеждане на населението и разсредоточаване на културните и материалните ценности;
11. приема Национална програма за обучение на населението за действие при кризи;
12. определя условията и реда за създаване, използване и възстановяване на централните и териториалните кризисни запаси;
13. определя реда и начина за финансиране на дейностите по управление при кризи и разпределението на финансовите средства;
14. планира финансовите средства за управление при кризи и ги предлага за включване в държавния бюджет;
15. определя с наредба условията и реда за производство и снабдяване със стоки и услуги при кризисно положение;
16. организира разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи;
17. определя юридическите лица и едноличните търговци от национално значение, които с оглед на тяхната дейност на територията на страната се задължават да изготвят планове за управление при кризи, и им възлага изпълнението на функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи;
18. организира изграждането и използването на комуникационно-информационна система за управление при кризи, Национална система за ранно предупреждение и Национална система за оповестяване;
19. организира взаимодействието на Националната система за управление при кризи със системите за реагиране при кризи на други държави и международни организации;
20. определя условията и реда за обучение на органите за управление, силите за реагиране при кризи и населението за действие при кризи;
21. организира използването на научноизследователския потенциал в интерес на управлението при кризи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по този текст, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов и група народни представители по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 21, против 75, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 12.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11:
“Чл. 11. Съветът по сигурността:
1. подпомага Министерския съвет при планирането и контрола на действията на органите на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;
2. координира процеса по разработването и предлага на Министерския съвет за приемане:
а) Национален план за управление при кризи;
б) Национална програма за защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
в) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи;
3. изготвя годишен доклад за готовността на страната за действия при кризи и го внася в Министерския съвет;
4. прави предложения пред Министерския съвет за участие в операции, различни от война, и в хуманитарни операции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 13? Няма желаещи.
Гласуваме текста на комисията за чл. 13.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 14 има предложение на народния представител Георги Юруков – чл. 14, ал. 3 придобива следната редакция:
“(3) В състава на щаба се включват министри, заместник-министри, един или двама представители на президента на републиката и ръководители на органи на изпълнителната власт.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12:
“Чл. 12. (1) За всеки конкретен случай на криза по предложение на Съвета по сигурността може да се създаде Национален кризисен щаб.
(2) Щабът се създава със заповед на министър-председателя и се състои от министри, заместник-министри и други органи на изпълнителната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 13, против 70, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 14.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 13:
“Чл. 13. Националният кризисен щаб:
1. извършва анализ и оценка на обстановката, на състава и състоянието на силите за реагиране при кризи и на предприетите действия за овладяване на кризата;
2. организира и координира действията на министрите, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители, кметовете на общини, на физическите лица и на лицата по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 за овладяване на кризата;
3. контролира изпълнението на задачите и прилагането на мерките за преодоляване на кризата, възложени от Министерския съвет;
4. предлага на Министерския съвет провеждане на мобилизация на граждански ресурси, организирано извеждане на хора и животни от застрашените райони и разсредоточаване на културни и материални ценности;
5. прави предложение пред Министерския съвет за вземане на решение за използване на централните и териториалните кризисни запаси;
6. осигурява взаимодействието със системите за реагиране при кризи по чл. 7, т. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 15.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Георги Юруков – в чл. 16 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) В състава на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи участва представител на президента на републиката.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има и предложение на народните представители Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов – чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Постоянна комисия за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии се ръководи от министър.
(2) Съставът и функцията на комисията се определят с правилника за дейността им.
(3) Комисията се подпомага административно от Държавна агенция “Гражданска защита”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 14:
“Чл. 14. (1) Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министър.
(2) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи координира дейността по заявяване на средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи, разрешава отпускането им и контролира тяхното изразходване.
(3) Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се подпомага от Държавна агенция “Гражданска защита”.
(4) Дейността, организацията на работа и съставът на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи се определят с правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 23, против 73, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 16.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Има предложение на народните представители Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов – създава се нов чл. 16а:
“Чл. 16а. (1) Специализиран орган на изпълнителната власт за защита на населението и инфраструктурата при природни бедствия и технологични аварии е Държавната агенция “Гражданска защита”.
(2) Държавната агенция “Гражданска защита” към Министерски съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище град София.
(3) Агенцията осъществява защита на населението чрез предприемане на превантивни мерки, оповестяване, обучение на населението (вкл. учащите), осигуряване и поддръжка на индивидуални и колективни средства за защита, извеждане на населението от застрашени райони, планиране и провеждане на аварийно-спасителните дейности, подготовка на собствени сили и средства за ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии.
(4) Структурата и организацията на дейността на Агенцията се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 15, против 76, въздържали се 12.
Предложението не се приема.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 15:
“Чл. 15. (1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията:
1. ръководят дейностите по управление при кризи в подчинените им структури и в ръководената от тях сфера;
2. организират разработването и утвърждават планове за управление при кризи в ръководената от тях сфера и предоставят данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи;
3. организират разработването и утвърждават Програма по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти в подчинените им структури; предлагат и организират в ръководената от тях сфера прилагането на мерките от Годишния национален план за действия по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
4. създават сили за реагиране при кризи;
5. организират обучението за действия при кризи;
6. планират финансовите средства за управление при кризи в бюджетите си;
7. създават и поддържат:
а) подсистема към Националната система за оповестяване;
б) регистър на силите за реагиране при кризи;
в) регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности в ръководените от тях структури;
8. подготвят и осигуряват сили за участие в прилагането на мерки и провеждането на операции на колективни системи за реагиране при кризи или за оказване на помощ на други страни в изпълнение на международни договори, по които Република България е страна;
9. организират разработването на методики за оценка на риска от възникване на кризи в ръководената от тях сфера.
(2) При упражняване на правомощията си по този закон министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията се подпомагат от съвети по сигурност и управление при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 17, който става чл. 15.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 18 има предложение от народния представител Георги Юруков – в чл. 18, ал. 1 се създава изречение второ със следното съдържание: “Към администрацията на президента се създава отдел за управление при кризи.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, който е инкорпориран в чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 18? Няма.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Госпожо председател, ако ми разрешите само няколко думи.
Уважаеми колеги, виждате тук пред вас много текстове, които касаят участие в системата за управление при кризи на администрацията на президента. Искам да изясня, че още първоначално, в началото на закона, беше взето решение, което фактически детерментира всички останали предложения. Но тъй като вносителят не ги изтегли при разглеждането на закона, ние сме принудени да ги изчетем и гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 79, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тъй като текстът на чл. 18 е инкорпориран в чл. 21, ще го гласуваме след това.
По чл. 19 има предложение от народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов:
1. Към т. 2 се добавя изразът: “в съответствие с приетите критерии”.
2. В ал. 4 да отпаднат думите “най-старшият командир на поделение от Българската армия на територията на областта – в съответствие с чл. 1, ал. 3 законът не урежда военни кризи”. Да се включи “директорът на областната дирекция “Гражданска защита”.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1.
Има предложение на народния представител Нонка Матова – в чл. 19, ал. 4 след думите “директорите на дирекции в областната администрация” да се добави “директорите на СДВР и РДВР в страната”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и второто предложение на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 16:
“Чл. 16. Областният управител:
1. организира и ръководи управлението при кризи в областта;
2. обявява кризисно положение на територията на областта;
3. организира разработването и утвърждава план за управление при кризи за областта;
4. предоставя данни за изготвянето на Националния план за управление при кризи и на плановете на централните органи на изпълнителната власт;
5. организира разработването и утвърждава Програма по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за областта; предлага и организира в рамките на областта прилагането на мерките от Годишния национален план за действия по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
6. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на областта;
7. организира и отговаря за обучението на областната администрация, доброволните формирования и населението за действия при кризи;
8. разрешава използването на териториалните кризисни запаси по предложение на Областния съвет по сигурност и управление при кризи;
9. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на областта;
10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза;
11. създава и поддържа:
а) областен регистър на силите за реагиране при кризи;
б) областен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
12. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на областта;
13. представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си.”
Комисията предлага да се създаде чл. 17 със следната редакция:
“Чл. 17. (1) При упражняване на правомощията си по този закон областният управител се подпомага от Областен съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “Съвета”.
(2) Съветът се състои от председател – областния управител, и членове – заместник-областните управители, директорите на дирекции в областната администрация, директорът на областната дирекция “Гражданска защита”, директорът на Центъра за спешна медицинска помощ и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(3) Поименният състав и редът за работа на съвета се определят със заповед на областния управител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено по т. 1.
Гласували 97 народни представители: за 15, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Матова по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 13, против 74, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 19, който става чл. 16, и чл. 17 – нова номерация.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.


ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“Чл. 20. (1) В областната администрация се създава звено за управление при кризи.
(2) Съставът и функциите на звеното за управление при кризи в областната администрация се определят с устройствения правилник на областната администрация.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 20 да отпадне.
“Чл. 21. Общинският съвет приема план за управление при кризи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 20 – по предложение на комисията, и текста на чл. 21, който става чл. 18.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Член 20 отпада и текстът на чл. 21, който става чл. 18, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 22 има предложение на народния представител Нонка Матова – в чл. 22 т. 8 да се измени така:
“8. определя обектите на територията на общината (обектите от трета степен), както и юридическите лица и едноличните търговци, които разработват планове и участват в дейностите по управление на кризи.”
Комисията не подкрепя предложението. Частично то е инкорпорирано в текста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22, който става чл. 19:
“Чл. 19. Кметът на община:
1. организира и ръководи управлението при кризи в общината;
2. обявява кризисно положение на територията на общината;
3. организира и ръководи силите за реагиране при кризи и средствата за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи на територията на общината;
4. оценява необходимостта и предлага на Министерския съвет мобилизация на гражданските ресурси за нуждите на общината;
5. осъществява мероприятията по мобилизацията на гражданските ресурси при кризи;
6. предлага на общинския съвет да приеме план за управление при кризи и предоставя данни за изготвянето на Областния план за управление при кризи;
7. организира разработването и утвърждава Програма по защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти за общината; предлага и организира в рамките на общината прилагането на мерките от годишния национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
8. определя юридическите лица и едноличните търговци, които с оглед на тяхната дейност на територията на общината разработват планове и участват в дейностите по управление при кризи;
9. организира създаването, комплектуването, поддържането и обучението на доброволните формирования;
10. поддържа подсистема към Националната система за оповестяване и създава организация за оповестяване при криза на територията на общината;
11. създава и поддържа:
а) общински регистър на силите за реагиране при кризи;
б) общински регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението за действия при кризи;
13. планира финансовите средства за управление при кризи в бюджета на общината;
14. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността си.”
Госпожо председател, ако ми разрешите, бих искал да направя едно уточнение. С това искам да се обърна към народния представител Нонка Матова, ако няма нищо против, да оттегли това предложение, тъй като то е инкорпорирано в т. 7 и 8 на текста.
Оттегляте ли го, госпожо Матова?
НОНКА МАТОВА (НДСВ, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегля го.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22 в редакция на комисията, който става чл. 19.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 23 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 20:
“Чл. 20. (1) Дейността на кмета по този закон се подпомага от общински съвет по сигурност и управление при кризи, наричан по-нататък “Съвета”.
(2) Съветът се състои от председател – кмета на общината, и членове – заместник-кметовете, началника на звеното за управление при кризи, представител на областната дирекция “Гражданска защита” и представители на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(3) Поименният състав и редът за работа на Съвета се определят със заповед на кмета на общината.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 24, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) В администрацията на изпълнителната власт се създават звена за управление при кризи.
(2) Съставът и функциите на административните звена по ал. 1 се определят с устройствения правилник на съответната администрация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 25, който става чл. 22:
“Чл. 22. Лицата, които управляват или представляват юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8:
1. организират и ръководят дейностите по управление при кризи на територията, на която осъществяват дейността си;
2. разработват план за управление при кризи;
3. организират обучението на техния персонал за действие при кризи;
4. създават, комплектуват, поддържат и обучават силите за реагиране при кризи;
5. представят на Националния център за управление при кризи, съответно на кмета на общината, ежегоден доклад за дейността си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желание за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 23 до 25, които стават съответно членове 20 до 22.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел ІІІ – Центрове за управление при кризи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Има предложение на народния представител Георги Юруков – ал. 1 на чл. 26 придобива следната редакция:
“Чл. 26. (1) Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на президента, администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и в областните администрации.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 23:
“Чл. 23. Центрове за управление при кризи се създават в администрацията на Министерския съвет, в министерствата, в администрацията на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и в областните администрации.”
Комисията предлага да се създаде чл. 24 със следната редакция:
“Чл. 24. (1) Център за управление при кризи в администрацията на Министерския съвет е Националният център за управление при кризи.
(2) Националният център за управление при кризи включва Национален ситуационен център, звено за анализи и прогнози, звено за комуникационно-информационно осигуряване и звено за ресурсно осигуряване.
(3) Към Националния център за управление при кризи могат да се създават междуведомствени експертни работни групи.
(4) Структурата, дейността и организацията на работа на Националния център за управление при кризи се определят с устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 9, против 73, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и редакцията на чл. 26, който става чл. 23, и чл. 24 в редакцията на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 83, против 7, въздържали се 6.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 27 на вносителя има предложение от народния представител Нонка Матова, което по принцип е прието.
Има предложение и на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов:
По чл. 27:
1. в т. 7 думите "колективната система за реагиране при кризи" да се заменят с "колективната система за сигурност";
2. точка 9 да отпадне;
3. точка 11 – думите "Национална програма" да се заменят с "програми";
4. точка 12, буква "б" – думите "и на потенциално опасните обекти и дейности" да се заменят с "определени като рискови за възникване на кризи";
5. точка 12 – буква "в" да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 25:
"Чл. 25. Националният център за управление при кризи:
1. подпомага Съвета по сигурност към Министерския съвет и Националния кризисен щаб във връзка с ръководството и координирането на действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица в процеса на управление при кризи;
2. поддържа непрекъснато оперативно дежурство, извършва наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и прогнозира развитието на евентуални кризи;
3. извършва оповестяване в рамките на Националната система за управление при кризи;
4. извършва анализ на обстановката и подготвя обобщена оценка, изготвя предложения за прилагане на превантивни мерки, за провеждане на операции за реагиране при кризи, за координиране и съвместяване на плановете за операциите на силите за реагиране при кризи;
5. уведомява незабавно министър-председателя за възникнала криза и координира неотложните действия на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица до създаване на Национален кризисен щаб;
6. осигурява постоянен обмен на информация по управлението при кризи между заинтересованите институции;
7. осъществява взаимодействие със системите за реагиране при кризи на НАТО, Европейския съюз, други международни организации и държави, с които Република България има сключени международни договори;
8. организира разработването на:
а) Национален план за управление при кризи;
б) Национален план за организирано извеждане и разсредоточаване на културните и материалните ценности от застрашените райони;
в) Годишен национален план за действие по защитата на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти;
г) Национална програма за обучение на населението за действия при кризи.
9. поддържа:
а) централен регистър на силите за реагиране при кризи;
б) централен регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти и дейности;
в) централен регистър на средствата и местата за организирано извеждане."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
Моля ви да гласуваме предложението на господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакцията на чл. 27.
Гласували 73 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 26:
"Чл. 26. (1) Центровете за управление при кризи към министрите, към органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията и към областните управители осъществяват дейностите по чл. 25 в рамките на ръководената от тях сфера на обществения живот.
(2) Центровете за управление при кризи:
1. поддържат непрекъснато оперативно дежурство;
2. поддържат в постоянна готовност комуникационно-информационната система;
3. осигуряват наблюдение, анализ и оценка на обстановката;
4. изготвят прогнози за възникване и развитие на кризи;
5. осигуряват оповестяване при кризи;
6. осигуряват обмен на информация в процеса на управление при кризи;
7. създават и поддържат база данни, свързана с рискове и заплахи за възникване на кризи;
8. разработват планове за управление при кризи.
(3) Към центровете за управление при кризи със заповед на ръководителя на съответния орган могат да се привличат допълнителни сили и средства.
(4) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, към които не се изграждат центрове за управление при кризи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 28 в редакцията на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел ІV – Комуникационно-информационна система на Националната система за реагиране при кризи".
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на Раздел ІV:
"Раздел ІV - Комуникационно-информационна система на Националната система за управление при кризи".
По чл. 29 на вносителя има предложение от народния представител Георги Юруков – ал. 1 да придобие следната редакция:
"(1) За осигуряване на органите за управление при кризи на базата на обособените мрежи на администрацията на президента, Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и мрежите на далекосъобщителните оператори се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи, интегрирана с Комплексната автоматизирана система за управление."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 27:
"Чл. 27. (1) В органите за управление при кризи се изгражда комуникационно-информационна система за управление при кризи.
(2) Комуникационно-информационната система за управление при кризи се изгражда на база мрежите на далекосъобщителните оператори и на обособените информационни мрежи на Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на другите централни и териториални органи на изпълнителната власт и на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията. Комуникационно-информационната система се интегрира с Комплексната автоматизирана система за управление.
(3) Далекосъобщителните оператори предоставят с предимство на Националната система за управление при кризи далекосъобщителни услуги с необходимото качество.
(4) При обявено кризисно положение предоставените услуги по ал. 3 са за сметка на държавния бюджет.
(5) Условията и редът за предоставяне на далекосъобщителни услуги и заплащането им по ал. 3 и 4 се определят с правилника за прилагането на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
Имате думата за изказване. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Юруков по този текст на чл. 29, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 76, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІV и текстът на комисията за чл. 29.
Гласували 85 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 30 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев: съществуващият текст да се оформи като ал. 1 и се добави нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) За създаването на допълнителни възможности за по-широко обществено участие в процеса на наблюдение, сигнализиране, анализ и оценка на появяващи се рискови фактори, тяхното развитие и възможностите за реагиране се поддържа постоянно действащ и обновяващ се, включително с наличие на възможности за работа в диалогов режим, общодостъпен Интернет-сайт."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 28:
"Чл. 28. За наблюдение, анализ и оценка на риска и на потенциално опасните обекти и дейности в органите за управление при кризи се изграждат и поддържат системи за ранно предупреждение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст има ли?
Заповядайте, господин Бояджиев.

ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Отбелязвам, че това е първото изказване по законопроекта, а вече го преполовихме. Това може да създаде впечатлението, че имаме един идеален проект на Закон за управление при кризи, но аз седях в залата и досега не съм натискал копчето. За мен това е един много слаб закон и той няма да свърши работата, която очакваме.
Още при първо четене абсолютно всички в залата, които се изказаха, говореха за това, че този закон е крайно необходим. Днешното безразличие на народното представителство към предлаганите текстове и промени… Просто го няма в залата. За мен обяснението отново е, че законът има много слабости, въпреки че комисията положи огромни усилия да го подобри, но все още е далеч от това, което аз бих искал да видя като Закон за управление при кризи.
Давам само един пример, госпожо председател. Още при първо четене изразих много сериозно съмнение по целия този Раздел ІV, че е написан на базата на пожелателно мислене - да бъде това, което ни се ще да бъде, без да отчита реалностите дали е така или не. Още при първото четене предложих от трибуната и това е записано в стенограмата, че настоявам когато в комисията се гледа този раздел, да бъдат повикани експерти от всички министерства, имащи отношение - Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията, частните мобилни оператори и т.н., за да чуем какво е реалното състояние и има ли действително такава национална мрежа, как тя ще заработи в момент на криза. След като в комисията няколко пъти също го предлагах устно, накрая се наложи да направя и писмено предложение. В крайна сметка наистина беше организирана такава среща с експерти – едно значително присъствие в зала 232, където заседава Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Бяха дошли повече от 15-20 доказани експерти, включително и от Българската академия на науките.
Какво се случи, уважаема госпожо председател и уважаеми колеги, в залата? Комисията нямаше кворум! И всички тези експерти, които бяха събрани, за да ни отговорят реален закон ли пишем или пожелателен, нямаше пред кого да говорят и да се изкажат. След това нещата тръгнаха по такъв начин, че до втора среща не се отиде. Затова за мен целият този раздел е поставен на пожелателно мислене, приема това, което бихме искали да го има, за реално съществуващо, но аз продължавам много сериозно да се съмнявам, че наистина съществува възможност да се изгради такава мрежа. В тази връзка бях направил две предложения.
Първото предложение, което направих и комисията не прие, се базира на съществуваща световна практика: при кризи да се създаде възможност хората наистина да участват активно в сигнализирането на зараждаща се криза, в хода на кризата - за нейното възможно по-леко преодоляване и след завършване на кризата - отново за решаване на проблемите след кризата, преодоляване на щетите и т.н. В Съединените американски щати това е решено. Не мога да твърдя, че е решено чрез закон, но наистина със създаването на новото Министерство на вътрешната сигурност и отчитайки опасностите от терористични актове беше създаден един мощен Интернет сайт, достъпен за всеки един, който има компютър. Всеки един би могъл да получава информация оттам и да подава такава. Това ме накара да предложа именно този текст, който предвиждаше нещо подобно. В комисията текстът не среща подкрепа, разбира се, имаше и достатъчно основателни мотиви – че не е материя, която трябва да влезе в закона, че би могла да се реши с подзаконови актове и други нормативни актове. Но независимо от всичко бих искал да ви призова, без да вадя червения си флумастер, знам че няма да мине текстът, но все пак да видя в тази зала кои от колегите вярват в бъдещето на електрониката и в нашата държава, и виждат Интернет като възможност за комуникиране в такива важни моменти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
Заповядайте за изказване, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: С господин Бояджиев ставаме двама, които вярваме във възможностите на електрониката. Именно заради това и предложението на генерал Бояджиев срещна подкрепа в комисията, но не срещна законодателна подкрепа. Това е така, тъй като става дума за едно информационно-техническо решение, което е абсолютно наложително, възможно, необходимо и съществуващо в много подобни системи за управление при кризи, но просто комисията след едно сериозно обсъждане реши, че в нормативен акт от такъв ранг като закона не би следвало да имаме такава подробна регламентация. Това е нещо, което съществува във всички подзаконови нормативни актове. Сигурен съм, че това ще бъде прието, както беше заявено и от страна на вносителя.
Що се отнася до обсъждането на закона, колеги, използвам това, че съм взел думата – действително той беше обсъждан многократно, на повече от 5 или 6 заседания на комисията и претърпя десетки, ако не и стотици промени, както виждате, което е плод на нашата колективна работа. А що се отнася до това, което каза колегата Бояджиев – действително имаме едно единствено проваляне на заседанието на комисията поради липса на кворум, когато не председателствах тази комисия поради отсъствието ми по семейни причини. Надявах се, че това, което сме постигнали заедно с активното участие на генерал Бояджиев, е довело до един конкретен резултат, което ще удовлетвори нашето общество на този етап. Но ако тръгнем да правим една подобна регламентация, особено в закон, че трябва да съществува такъв професионален сайт, смятам, че ще изпаднем в една ненужна подробност, която ще направи закона тромав. Надявам се, че това ще го направи изпълнителната власт в подзаконовите актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други желаещи да се изкажат по този текст? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 23, против 58, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакцията на чл. 30.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 29:
“Чл. 29. (1) Оповестяването в националната система за управление при кризи и на населението при заплаха или възникнала криза се извършва чрез:
1. Националната система за оповестяване – подсистема на комуникационно-информационната система за управление при кризи;
2. изградените комуникационни мрежи за спешни повиквания;
3. средствата за масово осведомяване.
(2) Органът за управление, който осъществява общото ръководство при криза, предоставя на населението информация за предприетите мерки.
(3) Редът и начинът за оповестяване по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 31 има ли? Няма желаещи.
Гласуваме текста на комисията за чл. 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 32 има предложение от народния представител Тодор Бояджиев - да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) За целта се изгражда и използва професионална мобилна комуникационно-информационна мрежа, която да замени сега съществуващите несъвместими помежду си ведомствени системи и осигури възможности за централизирано управление на сборни екипи, наблюдение на системите за ранно предупреждение и оповестяване при кризисни ситуации.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) При управлението при кризи при необходимост се използват комуникационно-информационните ресурси на Комплексната автоматизирана система за управление по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Обменът на информация между центровете за управление при кризи се осъществява от комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Бояджиев, имате думата. Заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, въпреки че присъствието в залата е много рехаво, моля ви се, изслушайте внимателно това, което искам да ви кажа не като депутат, не като член на опозицията, а като инженер по далекосъобщителна техника. Именно от позициите си на експерт, човек, който е завършил тази наука, аз имах много сериозни колебания по целия този раздел и, както казах вече, продължавам да ги имам.
За мен в момента в Република България няма действаща мобилна комуникационно-информационна система, която е задължителна при управление и решаване на кризисни ситуации. Кризата се развива навън, тя не е в кабинета. Хората, които ще трябва да участват в битката с кризата, ще бъдат мобилни, ще бъдат в движение.
Каква е ситуацията в момента в нашата страна? Има много мобилни системи за връзка, които помежду си са несъвместими. Може да звучи като парадокс, но в едно министерство има три мобилни системи, които помежду си не могат да обменят информация, не могат да работят. И да отхвърляме идеята, че е необходимо да се създаде мобилна система към Националната комуникационно-информационна система е просто наистина оставяне на течението и невслушване в гласа на експерти, на специалисти. Това не е само мое мнение. Аз съм го споделял, аз съм говорил с много хора.
В момента има две принципни мобилни системи. Едната е в Гранични войски, която се експериментира, която започна да се изгражда с пари от европейски фондове, която е приета в Европейския съюз за стандарт, това е системата ТЕТРА, и която, за съжаление, е несъвместима с информационните системи в другите министерства.
Затова текстът, който предлагам, за мен е изключително важен. Моля ви се още веднъж, вникнете в неговото съдържание. Аз знам, готов съм да го променя и ще го променя сега тук, в изказването си. Знам кое смути част от колегите. Смущаващо по всяка вероятност е признаването на реалния факт и текстът “да замени сега съществуващите несъвместими помежду си ведомствени системи”.
Може би звучи горчиво в един закон да признаем факта, че има ведомствени системи, които не могат да говорят помежду си. Аз съм готов този текст да падне, да не правим констатации, да не правим оценки какво е положението. И текстът, изчистен, да придобие следното съдържание:
Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) За целта се изгражда и използва професионална мобилна комуникационно-информационна мрежа, осигуряваща възможности за централизирано управление на сборни екипи, наблюдения на системите за ранно предупреждение и оповестяване при кризисни ситуации.”
Когато разисквахме този текст в комисията и той не беше приет, аз си позволих да кажа едни горчиви думи, които ще повторя сега и от парламентарната трибуна: незаинтересовани от приемането на такъв текст в момента са мобилните оператори. Защото това означава техните системи, които не са пригодни да работят по изискванията за работа при кризи, да бъдат шунтирани от нещо друго, което ние ще заложим. Не казваме какво да е, аз не лобирам за една или друга система, но ще кажем, че трябва да има такава система в държавата.
Затова много ви моля, вникнете в съдържанието на това, което предлагам. Дайте да не се превръщаме в заложник или в лоби на оператори, които виждат накърняване на техния пряк интерес от един такъв текст. Да го заложим в закона, отново казвам, никого не задължаваме, с нищо не се обвързваме. Оттук нататък тези органи, които създаваме, да имат правото и задължението да изградят такава мрежа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има думата за изказване господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, действително при обсъждането на този текст имаше доста задълбочени разисквания за това какво представлява въобще комуникационно-информационната система на Националната система за управление при кризи, съществува ли такава, има ли ефективност в нейната работа, има ли съвместимост между ведомствените системи.
Голяма част от нещата, които каза ген. Бояджиев тогава и сега, са верни. Действително имаме отделни ведомствени системи, които не комуникират добре помежду си, които действително трябва да бъдат обединени в една обща система.
Но основанията да приемем този текст, който се предлага от комисията, бяха, че в крайна сметка, когато говорим за една комуникационно-информационна система и система за оповестяване, тя е едно по-широко понятие, което включва в себе си и тази мобилна информационна мрежа или система, за която говори ген. Бояджиев. Защото комуникациите между различните звена в Националната система за управление при кризи категорично не могат да бъдат само мобилни. В условията на една криза може да се окаже, че една наземна комуникация е по-ефективна и това зависи от вида на кризата. Поради което ние приехме едно общо понятие, говорейки за комуникационно-информационна система на Националната система за управление при кризи.
А че действително е необходима такава мобилна комуникационно-информационна мрежа, че е необходимо тя да бъде професионална, естествено това не е необходимо да се записва в закона, то е отговорност на изпълнителната власт и аз се надявам, че в най-скоро време ще бъде осъществено.
Що се отнася до противоречията между интересите на едни или други оператори, фирми, групи и т.н., винаги съществуват такива противоречия, но аз съм сигурен, че държавата и законодателят в наше лице, изготвяйки една ясна регламентация за създаване на тази система, ще доведе до необходимите условия за изграждането й от изпълнителната власт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Реплика – господин Бояджиев. Заповядайте.

ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Колегата Дончев като един перфектен юрист може да докаже всяка една теза, която реши, че трябва да се докаже, но аз просто не мога да приема неговата аргументация. Как можем в този закон да формулираме друга подсистема, подсистема за комуникационно-информационно управление при кризи, да слизаме от ниво на национална система на подсистеми и да не искаме да разберем, че тук става въпрос именно за тази част от националната система, която ще работи при кризи. Тя не е система за работа при военна криза. Тя не е система за работа при ядрен удар. Тя не е военна система, тя има своите особености. И във всяка една модерна държава такива подсистеми, мобилни системи за работа при кризи съществуват. Точно такава е и системата ТЕТРА, за която ви говоря и която е приета в Европейския съюз като система за мобилна комуникация при такива състояния – не военна криза, а всеки друг вид криза.
Така че аз не приемам тази аргументация, която каза колегата Дончев. Моля ви този път мислете, когато натискате бутона и гласувате. Тук определено виждам частен и групов интерес, за да не се приеме този текст. Той не отърва, не е в интерес на тези, които в момента държат тези комуникации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Искам с няколко думи да взема отношение по това, което повдигна преди няколко минути господин Бояджиев и това, което разви преди малко господин Дончев.
В лицензията на всеки мобилен оператор, практически в момента в България има три компании с лицензии – БТК, “Глобул” и “Мобилтел”, аз съм запознат с лицензиите, дадени на трите големи оператора, тъй като това съгласно Закона за далекосъобщенията са оператори със значимо присъствие на пазара, в лицензионните условия на тези три оператора има вменени задължения по отношение на националната сигурност.
Доколкото знам, господин Дончев, говорим за един аспект на националната сигурност – управлението на кризи. Искам да кажа, че има вменени задължения на тримата големи мобилни оператора, това го повтарям специално за Вас, задължения по отношение на националната сигурност. И мисля, че тези задължения, които имат, се вписват в проблема, който обсъждаме. Даже в контекста на това, господин Бояджиев, че не винаги срещу заплащане те са длъжни да осигуряват едно мобилно покритие на цялата страна.
По отношение на стандарта ТЕТРА съм съгласен с Вас. Доколкото знам, старата Комисия по далекосъобщенията пусна един конкурс, който мисля, че не завърши и няма дадена лицензия, няма в момента оператор, който да работи по стандарта ТЕТРА, но това не означава, че можем да вадим заключението, че има някакви лобистки интереси. С това не съм съгласен. Мисля, че може, тъй като това, което говорите, е проблем на софтуер, има възможност за покритие на трите оператора и те при условие, че има наличие на някаква криза, да участват в управлението на кризата. Тук господин Дончев е абсолютно прав в твърдението си, че би следвало задължително да има и фиксирана телефония. Съгласен съм, така е, това нещо е абсолютно вярно.
Що се отнася до системата за ранно предупреждение, това е друга тема. Но ние не можем да изключим възможностите, които имат трите оператора, а вероятно и на UMTS ще има много скоро, преди няколко години беше пусната тръжна процедура за третото поколение мобилни комуникации и много скоро ще има и такава четвърта лицензия за мобилна връзка. Мисля си, че това, което има като ресурс в държавата, чрез Комисията за регулиране на съобщенията държавата има правомощия чрез лицензиите, съжалявам, че сега е късно и сме на такъв етап на гледане на закона, но може би, господин Дончев, е добре да се разпише, че чрез лицензионните условия тези оператори трябва да са задължени да осигуряват комуникации в управлението.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Те са задължени по Закона за далекосъобщенията.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, те са задължени по Закона за далекосъобщенията и чрез лицензиите на трите компании. Една такава лицензия е много обемисто четиво. Аз не съм склонен да драматизирам проблема, който постави господин Бояджиев.
Той е прав, че в момента няма лицензия по стандарта ТЕТРА, но мисля, че от това няма някакви драматични последствия. Като специалист по телекомуникации исках да се включа в дебата, за да се изчисти този въпрос.
Още веднъж ще кажа, че аз не виждам лобистки интереси по отношение на големите мобилни оператори. Това ми се стори нелогично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Колега Димитров, в никакъв случай не правя опит да принизявам ролята на мобилните оператори, които в момента са на българския пазар. Проблемът е, че те действат в един режим, а тук говорим за една система, която трябва да действа в съвсем различен режим – и с криптиране, и с възможност да се предават съобщения, които по никакъв начин не могат да се прихванат, и т.н., говорим за професионална система.
Може би не стана достатъчно ясно, но пак ще повторя, че затова в предложението, което правя, съм готов да падне текстът, който да замени сега съществуващите несъвместими ведомствени системи. Текстът да се изчисти и да стане изцяло приемлив според мен, защото не накърнява ничии интереси. Ще го прочета отново:
Създава се нова алинея със следния текст:
“За целта се изгражда и използва професионална мобилна комуникационно-информационна мрежа, осигуряваща възможности за централизирано управление на сборни екипи, наблюдение на системите за ранно предупреждение и оповестяване при кризисни ситуации.”
Така, както предлагам текста, в никакъв случай не изключва сега съществуващите мобилни оператори. Напротив, ако те могат да отговорят на това условие, аз нямам нищо против те да са в тази система. Така че тук с текста не нарушавам ничии права – сегашни или потенциални, а предлагам да заложим нещо, което трябва да го има, ако искаме да имаме възможности при кризисни ситуации да реагираме адекватно. В момента чрез мобилните оператори при истинска криза ние просто няма да можем да реагираме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
За дуплика има думата господин Димитров.

БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Единственото нещо, господин Бояджиев, с което не мога да се съглася, е изграждане на нова “мрежа”. Ако говорите за нова “система”, съм съгласен. Нова мрежа! “Мрежа” в Допълнителните разпоредби в Закона за далекосъобщенията означава точно определено нещо – нова инфраструктура. Ние говорим за съществуващата инфраструктура на трите оператора, евентуално и на нов стандарт ТЕТРА, ако се лицензира. Нямам нищо против текста Ви, но не нова “мрежа”.
И още нещо. Действащите оператори имат криптографски кодове, които се съхраняват при министъра на транспорта и съобщенията. Тоест и в този смисъл, ако в лицензията им се вменят такива задължения, няма да има никакви проблеми. Още веднъж казвам, че между мрежа и система има разлика. Системата е софтуер, който може да инкорпорира действащите мрежи. И ако сте съгласен, практически ако е съгласна и комисията, може да се отиде на един такъв компромисен текст. Благодаря.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Аз съм готов да го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, “система”, но трябва все пак господин Дончев и членовете на комисията да вземат евентуално отношение по това предложение.
Господин Спасов, заповядайте за изказване.
МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Госпожо председател, във връзка с дискутирания въпрос искам да взема отношение по повод на това, че, струва ми се, твърде казуистичен е подходът, който се предлага с въвеждането на отделна система, на отделна мрежа. Ние в закона не можем да предвидим техническите възможности, техническите средства за комуникация, които ще бъдат нужни. Целта на закона е да създаде организационните рамки и задълженията на органите по управление на кризи, а конкретните технически параметри, по които те ще комуникират, ми се струва, че е неуместно да уреждаме в закона.
Ще ви дам само един конкретен пример. Когато се организира дейността по управление на някаква криза, примерно стихийно бедствие, снежни виелици и пр., има предварителен план, по който действат ангажираните органи. Това са фирми по снегопочистването, кметства и пр. Този оперативен план се съхранява в кметството или в областната управа. И областният управител е длъжен в този оперативен план да впише в отделна графична колонка телефоните за връзка на всеки един от участниците в дейността по управлението на тази криза. Нещо повече, докато аз се занимавах с тази дейност в изпълнителната власт, в самите договори с фирмите, които бяха ангажирани, беше вписано задължение те да осигурят мобилна връзка със своите служители, които са на тракторите или на снегорините, или на крановете.
Пак повтарям, че това е един оперативен въпрос на изпълнителната власт – как тя ефективно да изпълнява своите задължения в управлението на кризите. Още повече, че в структурата, която предлага чл. 35 от разглеждания проект, е предвидено, че гъвкави са и не са изчерпателно определени органите, които ще се занимават с управлението и реакцията при кризи. Тук ние предвиждаме и участието на доброволни формирования, и на нестандартни фирми, и пр. Трудно е отсега да ги задължим, да им дадем по един мобилен апарат или някакво устройство. Още повече, че видът на тези устройства не е различен. Ето сега например въвеждаме устройства, които инкорпорират в себе си UКW, GPS и GSM. Можем ли сега в закона да кажем точно какъв вид ще бъдат тези устройства?
Солидаризирам се с изказването на господин Димитров, че не виждам никакво лобиране за какъвто и да било мобилен оператор, тъй като едва ли мобилните оператори разчитат на печалбите си от тези един или два дни в годината, в които евентуално, не дай Боже, ще има някаква криза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Спасов.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бояджиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 29, против 59, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакцията на чл. 32.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 31:
“Чл. 31. (1) При криза за нуждите на Националната система за управление при кризи се използват и мрежите на пощенските оператори.
(2) Пощенските оператори осигуряват пощенски услуги с предимство.
(3) При обявено кризисно положение услугите по ал. 2 са за сметка на държавния бюджет.
(4) Условията и редът за предоставяне и заплащане на пощенските услуги се определят с Правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 32:
“Чл. 32. (1) При криза централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, юридическите лица и едноличните търговци незабавно предоставят информация на центровете за управление при кризи. Такава информация се предоставя на центровете и периодично и при поискване.
(2) Информацията по ал. 1 се използва само за целите на управлението при кризи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 33 и 34, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел V – Сили за реагиране при кризи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 33:
“Чл. 33. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат мерките по чл. 44 и провеждат операциите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.
(2) Сили за реагиране при кризи са:
1. структури на администрациите на органите на изпълнителната власт;
2. формирования на юридическите лица;
3. екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни заведения или на здравни заведения;
4. доброволни формирования.
(3) Министерският съвет определя органите на изпълнителната власт, в администрациите на които не се създават сили за реагиране при кризи.
(4) Ръководството, координацията и контролът на действията на силите за реагиране при кризи се осъществяват от органите за управление при кризи в съответствие с техните правомощия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 34:
“Чл. 34. Силите за реагиране при кризи осъществяват дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи в съответствие с функциите си, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Доброволни формирования се създават при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(2) Органите за управление при кризи осигуряват обучението, подготовката и екипировката на създадените от тях доброволни формирования на действия при кризи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
“Чл. 36. (1) Доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор.
(2) Лицето може да придобие качеството доброволец, независимо от трудовото или служебното му правоотношение.
(3) Правата и задълженията на доброволците се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1 и със сключения от всеки доброволец договор.
(4) Доброволците се организират в доброволни формирования, за което им се издава удостоверение и се вписват в регистър.
(5) Условията и редът за подбор на доброволци се определят с наредбата по чл. 35, ал. 1.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, който е инкорпориран в чл. 36.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 37:
“Чл. 37. (1) За времето на изпълнение на договорните си задължения доброволците се считат в неплатен отпуск, който им се признава за служебен или трудов стаж.
(2) При условията на ал. 1 на доброволците се заплаща възнаграждение за сметка на държавния бюджет в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от кризата.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 38:
“Чл. 38. (1) За претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си доброволецът получава обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
(2) При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 39:
“Чл. 39. За сметка на държавния бюджет доброволците:
1. се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения;
2. се осигуряват за всички осигурени социални рискове.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текстовете от Раздел V?
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Няма да правя предложение за изменение, просто искам в момента, в който обсъждаме тази глава, да ви дам един съвсем конкретен пример за това колко недогледан беше проектът и наистина колко много работа се наложи да се извърши в комисията, за да стане що-годе приемлив проектозаконът за борба с кризите.
В чл. 35, т. 3 се предвиждаше: “Екипи на центровете за спешна медицинска помощ, на други лечебни, здравни заведения и структури към министъра на здравеопазването”. Текстът, така както беше предложен, автоматично изключваше от тази дейност Болницата на МВР, Военномедицинска академия, Транспортна болница и Университетска болница “Лозенец” – на практика основните медицински звена, които би трябвало да действат при кризи с този текст се изключваха, тъй като те не са на пряко ръководство на министъра на здравеопазването.
Това е един, бих казал, крещящ пример за недоглеждане при писането на повечето текстове на този закон. Трябва да отдадем дължимото на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, нейното ръководство и експертите, които участваха в работата, които положиха страшно много усилия, за да направят текстовете приемливи.
За съжаление обаче, мен проектът продължава да не ме удовлетворява като проект на един изключително важен закон, поради многото дупки и многото несъответствия с реалната обстановка. Боя се, че този закон при една реална криза няма да свърши работа, за да излезем от кризата за най-краткото време, с най-малко загуби и с най-добър краен ефект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Има ли други изказвания по този Раздел V? Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел V и членове от 31 до 42, включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя едно предложение по дневния ред. Както всички знаем, с указ на президента беше върнат един текст от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Вчера Комисията по околната среда и водите е приключила с разглеждането на този текст и има готов доклад, по който ви предлагам от 11,30 ч. да се произнесе пленарната зала, за да се даде възможност законът да бъде публикуван още следващата или по-следващата седмица в “Държавен вестник”. Доколкото разбрах, текстът е приет с консенсус от комисията.
Фактически моето предложение е в 11,30 ч. след почивката да започнем с гледането на този текст от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Той мисля, че е под № 13 в нашата законодателна програма. След като приключим с него, да продължим тогава със Закона за управление при кризи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение в 11,30 ч. да прекъснем разглеждането на Законопроекта за управление при кризи, да преминем към т. 13 – повторно гласуване на оспорения от президента текст от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и след приключването отново да преминем към Закона за кризите.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимото мнозинство – 121 народни представители присъстват в пленарната зала.
Продължаваме заседанието с точка тринадесета от приетата програма за работата на Народното събрание през тази седмица:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИЯ ТЕКСТ ОТ ЗАКОНА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 ЯНУАРИ 2005 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 13 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да бъде поканен министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски да присъства на дебатите относно президентското вето. Спешно да дойде, ако трябва, аз мисля, че дебатите не могат да бъдат проведени без министерското присъствие в залата.
Ако прочетем внимателно мотивите, става дума за питейната вода на хората. Спешно извикайте министър Церовски - да бъде така добър да дойде да участва в дебатите, тъй като имаме и към него въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване процедурното предложение по време на дискусиите по второ четене на текстовете от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет от Народното събрание на 13 януари 2005 г. и върнат с указ на президента, да присъства и министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Церовски.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 68, против 13, въздържали се 46.
Този резултат показва, че предложението е прието.
Моля да бъде направено необходимото министър Церовски да бъде поканен в пленарната зала.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Да бъде задължен да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да бъде поканен в пленарната зала, съгласно току-що приетото решение.
Господин Димитров, нали знаете, че днес има редовно заседание на Министерския съвет? Така че сътрудниците в парламента ще направят всичко възможно министър Церовски да бъде уведомен за решението на пленарната зала.
Доктор Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на заместник-минисъра на околната среда и водите – господин Николай Куюмджиев, на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството – господин Валери Николов, и на директора на дирекция "ВиК" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Пламен Никифоров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурата за поканване в пленарната зала.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканените заместник-министри и представителят на министерството да заповядат в пленарната зала.
Господин Димитров, тук е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Господин Димитров, заповядайте за втора процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Ако обърнете внимание какво беше процедурното ми предложение, аз настоявах и колегите гласуваха за това министърът да присъства на дебатите. Това, че има заседание на Министерския съвет, не е проблем на парламента. Залата изрази ясно волята на Народното събрание.
В тази връзка, ако наистина министър Церовски е възпрепятстван в момента, добре е, че има екип от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, аз предлагам да минем към следващата точка до идването на министъра. И наистина министърът да присъства на тези дебати. Става дума за президентското вето, за много сериозни неща, които засягат всяко българско домакинство.
Така че правя процедурно предложение и се надявам да има разбиране в залата, и да бъде подкрепено и от мнозинството: до идването на министър Церовски да минем към следващата точка, след това да се върнем към президентското вето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала, има ново процедурно предложение за отлагане на тази точка до идването на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Поставям на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 155 народни представители: за 62, против 72, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Господин Маринчев, заповядайте за процедурно предложение.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз не мога да разбера какво става в залата. Преди малко всички бяхме категорично "за" това да дойде министър Церовски, да слуша дебатите и да вземе участие в тях. Сега изведнъж залата се оказа със 155 народни представители, ако не ме лъже паметта. В залата няма толкова, затова Ви моля да поставите отново въпроса за прегласуване, като призовете хората поне да не ходят между банките и да гласуват с чуждите карти. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз не забелязах народни представители да гласуват с чужди карти.
Отново поставям на прегласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 63, против 75, въздържали се 26.
Предложението за отлагане на обсъждането на тази точка отново не се приема.
Доктор Чакъров, заповядайте, имате думата.


ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вниманието ви
“Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно повторно гласуване на оспорения текст от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приет от Народното събрание на 13 януари 2005 г. и върнат с Указ № 13 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България

Второ гласуване
По чл. 71, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

З А К О Н
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (§ 6, т. 3 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби)

§ 6. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп. бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г. и бр. 42 и 69 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
“3. В чл. 193 ал. 3 се отменя.”
Има постъпили предложения в предвидения срок за постъпване на предложения между приетото вето на президента на Републиката и второто четене в момента.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, а именно § 6 т. 3 се изменя така:
“3. В текста на чл. 193, ал. 3 се създава изречение второ:
“Намаляването на общите загуби на вода се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за всяко ВиК, общо за целия период и по години на основата на бизнес планове, разработени от ВиК и съпроводени от протоколи от общественото им обсъждане, организирано от съответните общини.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, президентът върна закона в тази му част, защото ние като законодатели не намерихме правилно и принципно решение за това как загубите на вода ще бъдат отразявани в цената на водата. Простото отлагане на действието на чл. 193, ал. 3 във времето, както всъщност прие комисията, не решава този проблем. През м. юни, за който ние отлагаме решението на проблема, когато ще бъдат подготвени наредбите към Закона за водите, ние отново ще изпаднем в същия правен вакуум, в който се намираме сега, защото това, че ще имаме различни наредби, не означава, че загубите на вода за съответните ВиК ще бъдат определени. Периодът, през който всяко ВиК ще знае каква част от загубите на вода ще намалява през съответния период и това ще бъде прието от съответната комисия, ще бъде поне една година. Имаме над 30 ВиК. Те всички трябва да представят своите бизнес планове пред комисията, комисията да се произнесе, има период на консултации и след това обявяване на решението за това каква част от загубите на вода всъщност те ще намаляват през съответния период и те няма да се начисляват в цената на водата.
Това, което аз предлагам, е едно друго решение, което според мен е много по-правилно. Член 193, ал. 3 продължава да действа за всяко ВиК до момента, до който комисията не утвърди съответния бизнес план на ВиК-то, при това бизнес план, подложен предварително на обществено обсъждане.
Какво постигаме с това предложение? На първо място, няма да има правен вакуум, тоест няма да има период, в който хората не знаят какво ще плащат за водата и какво се отразява в цената на водата, защото м. юни ние влизаме в предизборна кампания, няма парламент, няма кой да промени действието на чл. 193, ал. 3 и докато всяко ВиК не получи съответните си потвърждения на цената на водата, то ще прави каквото иска. В продължение на една година ние ще бъдем отново в тази ситуация. Това е първият положителен момент на това предложение – елиминиране създаването на съответния правен вакуум.
Второто постижение е, че ние въвеждаме така липсващия в момента обществен контрол върху загубите на вода. Въвежда се изискването бизнес плановете да бъдат подлагани на обществено обсъждане в съответните общини, организирано от общинските власти. Мисля, че миналия път всички се съгласихме, че е необходимо и се искаше това да стане на друг етап, с предложение за изменение на Закона за водите, което абсолютно не е нужно, на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, което абсолютно не е нужно, и може още на този етап да бъде преодоляно.
Затова аз ви призовавам да подкрепите моето предложение, защото намирам, че това е единствено правилното решение за принципно отношение към въпроса за загубите на вода и прозрачното им решаване със знанието на обществото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин Тошев, имате думата за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да започна с това, че с политика трябва да се занимава този, който защитава интересите на хората, който обича хората, а не се занимава с лобистка дейност в интерес на малки групи.
В случая Комисията по околната среда и водите, на чието заседание за съжаление не успях да присъствам, ни предлага само с шест месеца да отложим всичко, което беше предвидено, върнато от президента, прието с гласуване от Народното събрание с подкрепата на ветото на президента почти единодушно, с един глас “против”. Сега единственото решение, което се предлага, е всичко да се измести с шест месеца по-нататък. Това, което предлага Комисията по околната среда и водите, не е решение.
Тезата, около която се обединихме при предишното гласуване – да приемем ветото на президента, бе за това, че трябва да се намери икономически механизъм, който да създаде интерес във ВиК-дружествата да прилагат мерки за намаляване на загубите от кражби, от течове поради стари тръби, загуби от лошо измерване, тоест по-добър мениджмънт и подмяна на старите тръби. В случая това няма да се постигне, защото комисията, която се създава със закона, според мен ще има силно субективен характер и не по обективни критерии ще може да решава на кое ВиК какви загуби да признава и какви да не признава.
Освен това конституционният принцип, че никой не е задължен да плаща за нещо, което не е потребил, плюс данък върху това, което не е потребил и което е платил, не е намерило решение в това предложение на комисията. Текстът на чл. 193, ал. 3, който беше приет през предишния мандат, съдържаше в себе си един отлагателен срок, в който ВиК-дружествата да се подготвят и да направят необходимите инвестиции за избягване на загубите на вода. Този срок след това беше удължен по мое предложение с още една година, защото те твърдяха, че още не са достигнали до тази степен на готовност да започнат действия за прилагането на чл. 193, ал. 3. След това колеги от НДСВ и ДПС предложиха още едно удължаване. Сега накрая се предлага текстът да се отмени изобщо, което за мен не е приемливо. И още веднъж казвам – то противоречи на конституционния принцип, че никой не трябва да плаща за нещо, което не е потребил и с данък върху него на всичко отгоре. Това не създава икономически стимул за ВиК-дружествата – да имат пряк интерес, независимо от нечия субективна воля или решение, което пък от своя страна може да води до корупционни практики, но да имат прекия икономически интерес да си намаляват загубите, което беше текстът на чл. 193, ал. 3.
Затова аз предлагам да не приемаме текста, предложен от комисията.
Подкрепям предложението на госпожа Манева, което не се конфронтира с текста на ал. 3, а го продължава, като гласи, че намаляването на общите загуби на вода се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за всяко ВиК, общо за целия период и по години на основата на бизнес планове, разработени от ВиК и съпроводени от протоколи за общественото им обсъждане, организирано от съответните общини. Тоест право на общините е също да решат дали са готови да поемат гражданите, жителите на тези общини да плащат за загубите на съответното ВиК. В противен случай ние ще защитим един тесен интерес на тези, които са собственици на ВиК.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място): Но това е държавата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Печалбата на собствениците трябва да бъде инвестирана обратно, за да не натоварваме гражданите.
Държавата, господин Пейчев, според нас, като една дясна партия, това са самите граждани. Тя не е нещо извън гражданите, не е над тях, не съществува отделно от тях. Това са самите граждани. Това е една голяма концепция, която ние защитаваме и смятаме, че интересът на гражданите и интересът на държавата трябва да бъде едно и също. Но държавата не е нещо друго, освен самите граждани. Те са собствениците. Те са работодателите на служителите. Имаме публични служители, а не публични господари! Нали така?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ, от място): Не съм съгласен.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така че в случая аз смятам, че интересът на гражданите трябва да бъде защитен, преди всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има думата за изказване господин Благой Димитров.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, има един важен принцип в регулацията, в държавното регулиране, независимо в каква сфера е регулацията – в сферата на далекосъобщенията, в сферата на водните канализационни услуги и пр., и пр. Принципът е прозрачност, включително и по отношение на нормативната уредба. И аз мога да ви кажа тук сме гласували, например по отношение на Закона за далекосъобщенията такава прозрачност има в редица текстове, свързани с регулацията. Там в случая е един регулаторен орган. Този закон учредява друг регулаторен орган, но става дума за абонатен пазар и принципите са едни и същи. Аз говоря за европейски стандарти.
Това, което госпожа Манева предлага, практически въвежда тази прозрачност. И е много разумно: първо, от гледна точка на европейската концепция, за държавната регулация, за държавните регулаторни органи. Даже те отиват и по-нататък – независима регулация, каквато имаме тук, да речем, в областта на далекосъобщенията или поне по дефиниция е такава.
Още веднъж казвам прозрачност. И още нещо. Във водните дружества до голяма степен общините, общинските съвети са и принципали, разбира се, на миноритарни дялове. В голяма част от дружествата държавата е мажоритарен собственик с 51% и вътре в състава, да речем на територията на водното дружество, общините имат по един-два-три-четири процента.
Аз ви казвам една класическа постановка. Абсолютно нормално е да има публична дискусия по бизнес програмите на дружествата. Абсолютно нормално е, задължително е гражданите да видят по какъв начин мениджмънта на съответните дружества работят за намаляване на загубите. Така че, ако е записано наистина в закона, не мога да си обясня начина, по който реагира мнозинството от ДПС и НДСВ. Не е ясно за какво става дума.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За това става въпрос.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Така че, трябва според мен не да отхвърляте и не да се смеете, господин Чакъров, на Вас Ви е смешно, но Вие в момента знаете ли какво правите?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Усмихвам се.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Слагате данък добавена стойност върху кражбите – това правите. При 100% искате сега с още шест месеца да се отмени разпоредбата, 100% да се калкулира. Това предлагате и хората трябва да го знаят. Практически това означава данък добавена стойност върху кражбите, които стават в дружествата. Никъде по света няма такова нещо! Ето това правите и виждам, че Ви е смешно!? Но на хората, които плащат, не им е смешно. Не ни е смешно и на нас, защото ние практически знаем какъв е мениджмънтът и какво става вътре във водните дружества! Това, че мнозинството и управлението, и Министерският съвет нехаят, това че на Церовски в момента не му е кеф да дойде тук в залата, макар че залата го кани, това е друга тема!
Аз си мисля, колеги от Движението за права и свободи, НДСВ и от Новото време, подкрепете предложението на госпожа Манева – нищо, че е отхвърлено в комисията, защото това е едно разумно предложение. Това е едно предложение, което въвежда механизъм на прозрачност. Това е едно предложение, което не отхвърля проблема във времето за след изборите, и това е едно предложение, което има социален смисъл.
Има смисъл, има един принцип, който въвежда прозрачност, който въвежда един обществен контрол върху процесите. Даже има, ако искате, и конституционен смисъл – в Конституцията чл. 18 урежда водата, и то, забележете, питейната вода, като изключителна държавна собственост. Това не е някакъв ресурс, от който Вие бягате и абдикирате като задължение на изпълнителната власт, а тук виждам и по отношение на вашите законодателни ангажименти. Не може да обещавате на хората и да лъжете непрекъснато с високопарни изрази, а тук в залата на тъмно и на тихо да гласувате други антисоциални мерки.
Уважаеми колеги от мнозинството, подкрепете предложенията на госпожа Манева в интерес на българските домакинства!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – господин Ганчев, заповядайте.
ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Аз уважавам и някой път се възхищавам на Вашата упоритост и пробивност, когато искате да наложите някакво мнение. Действително ценя и професионализма на госпожа Манева в комисията и често подкрепям нейните идеи, нейните предложения, защото са конструктивни и са на професионалист, който разбира от материята и внася един необходим момент на експертно решение на проблема, а не само политическо.
Доколкото става въпрос за този член, за този параграф на комисията, да се отложи временно до 1 юни 2005 г. действието на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите със съответния параграф от Закона за водния регулатор, на мен ми става ясно, че Вие, господин Димитров, не сте запознат добре с мотивите на президента, не сте запознат добре и със самия закон. Самият закон изрично предлага и ние, всички членове на комисията, независимо управляващи или не, от опозицията, многократно се стремяхме да търсим икономически механизми и критерии за оценяването на тези водни услуги, за социално поносимата цена на водата, затова, че тя е богатство, от което ние не трябва да лишаваме българското население в условия, в които България се намираше и се намира сега.
Ние добре се запознахме с мотивите на президента, че този закон е европейски. Той се освобождава от административните и различни други разпоредби и Комисията за водно регулиране търси да действа в тази сфера с икономически средства. Тоест това означава, че тя може да слиза надолу под тази норма от 25% и да начислява много по-ниска цена на потребителите от тази, която е изразходвана, да кажем по разни загуби, изтичане, кражби и т.н., и т.н.
Комисията е преценила, и не само мнозинството, а и всички колеги преценихме, че основният мотив на ветото беше да се отложи действието на този член, докато се изработят поднормативните актове и разпоредби на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да може да се вкара в действие пълният закон с всичките му изисквания и критерии. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика – господин Димитров, заповядайте.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Ганчев, аз нямам нищо против принципите, заложени в този закон и добре познавам принципите. Аз съм инженер и за мен е по-близка материята, която третираме - основно регулацията. Аз ви казах, че в много други сфери тези принципи са едни и същи за абонатните пазари. Това е един абонатен пазар. Тук става дума за чисто икономически отношения и държавна регулация във връзка с цените.
Но госпожа Манева отива малко нататък. Тя казва в текста, който вие сте отхвърлили, не знам защо, да има прозрачност по отношение на целия този процес. Това първо.
Второ, да няма отмяна на тази норма. Искам все пак да ви припомня, че за шест месеца - от миналата година лятото до Нова година - незаконно на български граждани е формирана цена, без да действа този текст. И никой не поема отговорност за това! Тоест, господин Ганчев, това не е упорство. Мисля, че Вие употребихте думата упорство или упоритост. Това не е упорство. Това е една загриженост за това, че българските домакинства, всеки български гражданин неправомерно шест месеца е плащал сто процента и не виждаме по никакъв начин някаква перспектива този въпрос да бъде решен, защото все пак иска технологично време да влезе този механизъм, за който Вие говорихте, който е нормален механизъм и принципите ги приемам.
Това, което аз казвам, са и мотивите на президентското вето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! По някакво странно стечение на обстоятелствата проблемът за водите и Законът за водите се превърна в един много сериозен морален казус на българския парламент и постави първо и главно въпроса за институциите в държавата.
Какво е реалното състояние на нещата? Месец юли ние приехме една поправка в Закона за водите на която президентът наложи вето и което вето в продължение на повече от шест месеца и до ден-днешен не влиза в пленарна зала за обсъждане – нещо, което е неуважение към президентската институция, а оттам и неуважение към самия български парламент.
С изключителна гордост ръководството на парламента съобщава как с процедурни хватки, поставяйки ветото на президента на предпоследно място, е направило страхотен принос в демократизацията на българското общество и наистина в един момент можеше да се повярва на това, защото се даде възможност да се разглежда Законът за водния регулатор. Един необходим закон, който щеше да бъде изключително полезен, ако българските народни представители бяха понесли своята отговорност към обществото, защото с този полезен закон отново се налагаше тази отмяна на текстовете в Закона за водите, на която президентът наложи вето. И бе естествена реакцията, че президентът отново ще наложи вето, този път върху Закона за водния регулатор. Ако управляващото мнозинство не беше толкова упорито и вироглаво, ние щяхме да приемем един добър Закон за водния регулатор. Той щеше да започне да се изпълнява. Комисията щеше да се конструира и всички онези положителни елементи, които ние заложихме в този закон, нямаше да бъдат отлагани отново и отново във времето, за да изчакваме поредното президентско вето, което е вето на един друг закон, вложено в този закон. Тоест, ако българските парламентаристи искаха да работят в полза на обществото, те нямаше да търсят как да заобиколим, да се натикаме в ъгъла и да се направим, че този проблем не съществува в обществото! Това е обида и към институциите, но това е обида и към всеки един български гражданин.
Заради това с този закон и с предложението на Комисията по околната среда и водите отново работим по Закона за водите и практически приемаме предложението, с което искахме отлагането на решаването на въпроса с една година. Това беше гласувано в тази зала и на това нещо президентът наложи вето. Ние отново предлагаме същото решение вместо да концентрираме своето внимание към мястото, където можем да решим проблема, да си признаем грешките и да го решим в полза на обществото. Един такъв успешен опит е направила госпожа Манева с предложението, в което казва, че § 193, т. 3 продължава да функционира, за да може българският парламент да защити интереса на обществото, да гарантира тяхното право те да не плащат това, което не е по тяхна вина, но и дадем със Закона за водния регулатор възможност ВиК-дружествата да оздравят своята политика и да предложат успешни решения в обществото – от една страна, на гражданите, които обслужват, и, от друга страна, да гарантират стабилността на тези фирми, които да не фалират и да не започне едно масово продаване на тези фирми или отдаване на концесия срещу един лев или един долар. Тоест интересите на обществото трябва да бъдат балансирани - това трябваше да направи парламентът, а не да прилагаме някакви трикове, защото в момента реално цената на водата не трябва да се заплаща по тази стойност, по която се заплаща в момента и всъщност намалението на водата с някакви 2-3 стотинки в някои дружества не отразява реалните загуби. Всеки един български гражданин към днешна дата може да съди, от една страна, и ВиК-дружествата, от друга страна, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото неговият граждански и обществен интерес и гарантираните му права по Конституция са нарушени.
Затова предлагам на уважаемото народно представителство да поправи грешката, защото с гласуването ветото на президента се опита да я поправи, да приеме предложението на госпожа Манева и да отхвърли предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители за реплика? Няма.
Има думата народният представител Радослав Коев. Заповядайте, господин Коев.
РАДОСЛАВ КОЕВ (НВ): Господин председател, колеги! Ще подкрепя предложението на комисията не защото не съм съгласен с това, което каза госпожа Манева, а защото не съм съгласен по принцип с това водните загуби да бъдат смятани такива, каквито са в момента и да бъдат изчислявани по този начин.
В ръцете си държа една справка, която народните представители са получили днес, за това какво се е случвало във водните дружества във връзка с водните загуби през последните три години и не е нужно човек да е кой-знае какъв специалист, за да направи няколко простички извода.
Едно от дружествата има 3% загуби на вода през 2002 г., 23% загуба на вода през 2003 г. и 35% загуби на вода през 2004 г. Това не са загуби на вода. Нали разбираме всички, че през това време, който и каквото и да е инвестирал или да не е инвестирал в това дружество, това просто не е истина! Също така не би могло да бъде истина, че в едно дружество може да има 3% загуби на вода и в същата тази държава, при същите тези условия, при същия начин на изчисляване, и, ако щете, при същия този исторически развой на развитието на дружества “вода и канал”, а друго дружество да има не 3, а 83% загуби на вода. Това не са загуби на вода. (Реплика от народния представител Йордан Нихризов.)
В същата тази таблица се вижда много простичко, че в същото време потреблението на вода в България драстично пада през последните години. Българинът е спрял да се къпе, да си мие зъбите, спрял е да употребява вода за каквито и да е цели. В някои от регионите, ако някой се опита да изчисли потреблението на вода на глава от населението, то е паднало под това на Централна Африка – около 300 л на човек месечно потребление на вода! Нали разбирате, че останалото от това, което е постъпило в язовирите, не е загуба.
Казвам, че ще подкрепя законопроекта така, както го е приела комисията, защото се надявам до м. юни вече избраният воден регулатор да смени системата, по която се изчисляват тези водни загуби и да се каже, че водните загуби веднъж биват технически, заради остарелите съоръжения; втори път, разбира се, биват от кражби на вода и от това, че водата не е отчетена, което е по-скоро управленски въпрос. Не е нужно дружествата да декларират пред бъдещия воден регулатор безумни инвестиции, доказвайки как в следващия момент в резултат на тези инвестиции ще свалят драстично загубите на вода.
Изключително лесно видимо ще бъде на дружеството в Бургас, което е имало 3% загуби през 2002 г., а в момента има 35% загуби, с никакви инвестиции да се върне поне на 5% загуби. Защото нищо не се е случило през тези три години, особено в техниката, технологията, потреблението на вода и каквото щете. Тези фалшиви сметки министерството прави през всички тези години. Група хора категорично държат водните загуби да се изчисляват по този начин. Те биват наричани водни загуби. За гражданите това е физически изтекла някъде вода. Осемдесет процента физически изтекла вода в едно водопреносно дружество би означавало улиците и трасетата, по които минава водата, да са изчезнали. Би означавало, че в тази канализация няма как да има налягане по никакъв начин при 80% загуби, ако те биха били технически. Истината е, че такива загуби просто няма. Дружествата се нуждаят от инвестиции за оправяне на техническите загуби и на загубите, разбира се, по отношение на консумираната електроенергия, по оправяне на технологиите и, разбира се, най-вече управленска дейност по това как тези разходи да бъдат занижени и как държавата, в нашия случай дружествата, да търсят потребителите, които са похарчили тази вода, да си я платят, а да не я прехвърлят на гражданите, които са единствените, които плащат.
Няколко много простички неща, които през всичките тези години специалистите от министерството се опитват да ни обяснят колко много са сложни. Никак даже не са сложни. Аз вярвам, че членовете на бъдещия воден регулатор са в състояние да поправят всичко това, да се опитат поне, давайки ни подобни справки, да изравнят позициите и по отношение потребление на вода средно на български гражданин – става дума за гражданите, и по отношение на загубите да постигнат някакви осреднени показатели. Те са се опитали технологично да изравнят загубите на вода, особено през последната година, за почти всички водни дружества. Но понеже справката трябва да съдържа данни и от 2002 г., то там се появяват някакви драстични разлики.
Обръщам се най-вече към министерството: никой ли не е в състояние да обърне внимание на тези “Вода и канал” дружества, които, реализирайки 80% загуби на вода, в същото време успяват да инкасират вода всяка следваща година на все по-малка и все по-малка стойност, все по-малко и по-малко количество? Това не впечатлява ли хората, които контролират нещата в министерството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за първа реплика, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Коев, струва ми се, че Вие не сте разбрали смисъла на това, което се предлага. Вие говорите за продължаване действието на чл. 193, ал. 3, а то на практика не би трябвало да действа, защото миналата година се прие законът, президентът го върна, оттогава не е разгледан и фактически в момента чл. 193, ал. 3 действа. (Народният представител Радослав Коев разговаря с народния представител Мариана Костадинова.)
Има ли смисъл да правя реплика, когато този, на когото правя репликата, не ме слуша и няма да ми отговори?
Повтарям, Вие явно не сте разбрали, че чл. 193, ал. 3 действа в момента такъв, какъвто е. Никой не е спрял това действие. Госпожа Манева със своето предложение се опитва да разшири малко и да даде една вратичка да се разглеждат загубите поотделно на всяко ВиК, но си остава този регулатор от 25% и над тези 25% ВиК-тата да нямат право да начисляват в цената. Явно, че това не сте го разбрали. Той съществува и с това, новото предложение, се оказва, че то ще съществува до 1 юни 2005 г. Какво решаваме ние по този начин?
Що се отнася до справката – Вие казвате, че тази сутрин е раздадена на народните представители, но може би само на избрани.
РАДОСЛАВ КОЕВ (НВ, от място): На членовете на комисията.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: А, на комисията – друг въпрос. Ние останалите не я знаем тази справка.
Но това, което Вие говорехте – от 3% до 30 и толкова процента, не говори ли, че това ВиК-дружество, не разбрах кое е, Бургаското ли беше, през тези години е спало и са се увеличили загубите на вода? Намаляването обема на потреблението не говори, че са намалени загубите. Хората може да не се мият и да не си мият зъбите, и да не се къпят, но това не означава, че няма загуби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За втора реплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Господин Коев, Вие съвсем ненужно произнесохте едно похвално слово за Закона за водоснабдителните и канализационните услуги. Аз мисля, че има пълен консенсус по отношение на това, че законът е добър и той намира едно принципно ново, правилно решение на проблема, първо, за стимулиране намаляване загубите на вода и, второ, за отразяването им в цената.
В момента просто става дума за това как да се съчетае действието на чл. 193, ал. 3 и новият подход при отразяване загубите на вода. Всички числа, които прочетохте, депутатите ги имат, знаем за какво става дума. Признали сме, че не е най-съвършеният подход, но все пак това е принципен подход, който съществува в момента, нормата действа в момента и вие предлагате само действието й да се отложи до 1 юни, което не е решение на въпроса. Това Ви казвам, защото от 1 юни, поне още една година съответните ВиК, минавайки през комисията и утвърждавайки им тяхното индивидуално ниво на загубите на вода, то този момент ще има един правен луфт, в който няма да се знае кое ВиК какво прави.
Затова моето предложение ще стимулира ВиК-тата по-бързо да се подготвят с бизнес плановете и да влязат в схемата на новия закон. Това е предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Трета реплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Моята реплика към господин Коев ще бъде кратка. Господин Коев, в крайна сметка какъв е интересът на ВиК-дружеството да прави каквото и да е, ако хората ще му платят загубите плюс данък отгоре? То трябва да има някакъв интерес. Госпожа Манева предлага един механизъм как да се реши това. Но ако ние не въведем със закона ясен икономически, финансов интерес за ВиК-дружеството, то няма да може да извършва тая дейност, защото няма да е заинтересовано. Няма да намали загубите.
Оттам нататък комисията ще преценява съответно. Тук има голям субективен елемент. Няма един ясен критерий. Затова ние предлагаме текстът да остане и да се добави текстът на госпожа Манева, което, господин председател, означава, че т. 3 от предложението на комисията трябва да отпадне. Това предложихме аз и госпожа Литрова – да се гласува текстът на госпожа Манева за § 6, т. 3. Това беше формално предложение по време на изказванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата за дуплика.
РАДОСЛАВ КОЕВ (НВ): Със сигурност бях правилно разбран. Наистина “Вода и канал” дружествата в момента нямат абсолютно никакъв интерес да намаляват загубите си. Не се опитвам да противопоставям собственото си становище на това на госпожа Манева. Много пъти сме говорили в комисията. Това, което искам да кажа, искам да го повторя и моля да се съгласите с него – не е възможно да продължаваме да смятаме, че водни загуби е разликата между добитата и инкасирана вода. Ако продължаваме да наричаме това нещо водни загуби, ако и да кажем не 25, а 10%, че ще бъде целта на водните дружества, абсолютно никакъв въпрос не решаваме. Решението на въпроса според мен, никой не е длъжен да се съгласява, е в другия начин за изчисляване на тези загуби. Те не могат да бъдат по принцип изчислени в проценти само като разлика между добитата и инкасирана вода. Видимо е, че не става дума за такива разлики.
Затова и подкрепям госпожа Манева в това, че, разбира се, всички ние желаем да има обществен контрол на този процес и, разбира се, той все повече ще отсъства докато съществуват такива категорични мерки – 25% признаваме, а останалото не признаваме. И тогава става само въпрос на счетоводство – нещо, което и сега съществува. Всяко едно от дружествата “Вода и канал”, всички знаем, и в момента е в състояние да ни напише отчети за какъвто си иска процент загуби. Съвсем изпълнимо е.
Разбира се, отговарям и на другия въпрос: да, гражданите заплащат всичко това и те ще продължат да го плащат. Всичките управленски грешки и всичките неудачи по отношение на регулацията гражданите ще продължават да ги плащат. Част от механизма за гарантирането на тези плащания е да фиксираме някакъв процент водни загуби, а не да отчетем реалните технически загуби на вода. Това е единственото, с което се разминаваме с вас.
За съжаление, трябваше да си го изговорим в комисиите. Там не се получи. Виждам, че не се получава и в залата. Сега имаме един готов законопроект, казваме относително добър, вярваме, че ще заработи добре. Нека да се опитаме да го поправим така, щото с правилниците, които ще изготви оттук нататък този вече избран, надявам се след няколко седмици, орган да е в състояние да поправи нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Васил Маринчев.

ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз искам първо да се обърна към Вас, господин председател, че решението на Народното събрание министърът да дойде така и не се изпълнява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Той пътува. Току-що бях информиран, че е излязъл от заседанието на Министерския съвет и пътува към парламента.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз много ще се радвам, ако той действително дойде, но държа да кажа, че съм скептичен. Това няма да е първия път, когато той е пренебрегвал волята на народните представители. Дано дойде, за да чуе, макар че с поведението си при едно от предишните обсъждания доказа ясно, че той нехае за това, че хората плащат нещо, което не са консумирали. Не говоря за данъците върху непотребеното, а за самата сума.
Господин Коев казва, че не можем да говорим за загуби като разлика между добитото и платеното. Какъв ще е механизмът за отчитане на тези загуби, господин Коев, има хора, които са по-добри специалисти от мен и аз няма да се меся. В момента е така. Знае се колко е изтекло от язовира и колко е платено. И когато е над 25%, и аз, и Вие продължаваме да плащаме тази разлика на ВиК-дружествата, за да не губят те. И докато няма такъв общ за всички регулатор, те ще си правят каквото си искат.
Когато се обсъждаше Законът за водоснабдителните и канализационни услуги, аз изказах своето мнение, казах своите критики към някои определени членове, но по принцип този закон вече го има, не е публикуван още. Той ще създаде възможност за някакво разпределение по ВиК-тата, може би ще бъде различен процентът на загубите. Но трябва да има според мен една обща бариера, над която да знаят, че има една тояжка, която да подгони ВиК-дружествата да правят инвестиции, за да намаляват тези загуби и да не бъдат те на загуба. В това отношение госпожа Манева предлага едно решение, което според мен е много добро – паралелно с действието на чл. 193, ал. 3, което не е спирало, и с продължението в следващия § 7 фактически узаконяваме неговото действие до 1 юни 2005 г., на базата на обществени обсъждания за всяко ВиК-дружество да се определят допустимите загуби и това може би ще бъде решението. Нека да дадем възможност на хората в тези обществени обсъждания да си кажат мнението има ли загуби, няма ли загуби, има ли ВиК-дружество нормално или няма. В противен случай ще продължим да си плащаме. Аз разбирам, че господин Коев дори не смята, че това е нещо кой знае какво – че хората плащат за нещо, което не получават.
Така че, колеги, аз ви моля да вникнете в предложението на госпожа Манева. Това е една възможност да излезем от този омагьосан кръг, в който сме навлезли и който се дължи може би на това, че не разгледахме ветото на президента по Закона за водите, за което няма смисъл да повтарям кой носи отговорността. Ако приемем предложението на госпожа Манева, аз мисля, че това ще бъде един изход. При условията на продължаващото действие на чл. 193, ал. 3 и с налагането на тези обществени обсъждания, в съчетание с влизане в действие на Закона за водоснабдителните и канализационни услуги това би било едно добро решение.
Апелирам да подкрепите предложението.
Чисто формално по решението на госпожа Манева пише, че то е отхвърлено, но няма никакво решение какво е решението на комисията по самия състав на § 6, т. 3.
Радвам се, че господин министърът ме опроверга, че най-после дойде. Дано и друг път идва редовно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика – госпожа Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Под формата на реплика бих искала да попитам господин Маринчев за тези 25% от загубите, които се начисляват и които фактически би следвало потребителите да не плащат. Може ли да съобщите, господин Маринчев, някаква по-конкретна информация на уважаемото народно представителство? Колко от загубите са всъщност за сметка на потребителите, какво плащат те в момента, защо не се спазва отмененият срок повече от осем месеца вече и тези евентуални загуби да се начисляват за сметка на потребителите? Ако не можете Вие да отговорите на този въпрос, защото разбирам, че имате информация, която можете да споделите с уважаемото народно представителство, вече имаме прекрасната възможност да чуем тези обяснения от представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Направена ли е някаква констатация по отношение на тези разходи, които се начисляват в момента на потребителите в нарушение на отменения текст в закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика има технически характер. Господин Маринчев заяви, че комисията не се е произнесла по основния текст, но тъй като това е гледане на вето, това е текстът, който комисията предлага. Така че внесеният текст за § 6, т. 3 е предложението на комисията. А госпожа Манева предлага алтернативен текст на т. 3.
Това е краткото ми възражение срещу Вашата теза, че комисията не се е произнесла, защото това е предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Маринчев. Имате думата за дуплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър! Господин Тошев, аз приемам това като техническо уточнение, а не като реплика. Съгласен съм с Вас, грешката е моя.
Що се отнася до репликата на госпожа Литрова, аз не разполагам в момента с конкретни данни по отделните ВиК-дружества. Знам само, че миналата година при един от поредните скандали в “Софийска вода” се говореше, че в София загубите на вода са над 60%. Ако приемем това за относително число, то означава, че от 25% до 60, 70 или 30% гражданите плащат това количество вода, все едно че са я потребили. И ако “Софийска вода”, а тя би трябвало да бъде подгонена от министъра със съответен нормативен акт или поднормативен акт, спазваше закона такъв, какъвто действа в момента, би трябвало цената на водата в София вместо да бъде от порядъка на 70 ст., да бъде значително по-малка. За съжаление всички живеещи в София плащат същата цена, която беше и миналата година. Така е навсякъде и в провинцията, където има загуби над 25%.
Господин Коев каза, че има някаква таблица. Може би в тази таблица има малко повече информация. Ако бъде така добър да Ви я предостави, може би ще си направите малко по-добра сметка. Но по принцип щом е над 25% - плащаме си. А аз ще призова министъра след малко, когато обсъждаме § 7, да се произнесе по този въпрос. Но се съмнявам, миналия път той не каза нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Йордан Нихризов.

ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз ще продължа тезата на господин Маринчев, като ще помоля внимателно да прочете текстовете, които са останали, и да ги сравните с предложението на госпожа Манева.
Продължавам да твърдя, че с предложението, което прави комисията, не се решава нищо. Ние в момента просто запазваме едно положение, което съществува на отменен срок на действие на чл. 193 в предния Закон за водите, тоест отчита се, че могат да се начисляват загуби до 25%, след което премахваме това нещо през м. юни 2005 г.
Господин Маринчев постави въпроса: кой ще плаща в момента за това, че се начисляват загуби повече от 25% в сметките на хората? И никой не е направил никаква промяна. Миналия път, когато се разглеждаше ветото на президента на първо четене, мисля, че господин Чакъров се съгласи, че проблемът излиза от едно нещо – че никое от ВиК-дружествата не иска да се направи точен разчет колко са действителните им загуби. Господин Коев каза: не всичко между това, което е подадено от язовира, и това, което се плаща, са загуби. Може би в това имаше предвид и кражбите, които се извършват. Защо един трябва да плаща кражбите на друг? Защо по този начин трябва да се стимулират ВиК-дружествата, примерно да не извършват съответните ремонти или пък да не си намират съответните сметки?
Уважаеми дами и господа, ако не възприемете варианта, който предлага госпожа Манева и под който съм се подписал и аз, смятам, че няма да направите нищо, освен да продължите една политика на инат, която доведе до никъде.
Второто нещо, което е, използвам, че тук е и министърът на регионалното развитие и благоустройството, все пак трябва да има орган, и госпожа Манева го предлага, който да се занимава по същество с проблема, за да бръкне в онази рана и да определи дружество по дружество, и да се види какво е положението и състоянието със загубите.
Господин Коев казва: имаме дружества с 3%, а имаме и дружества с 87%, но едните и другите лъжели.
В края на краищата какво ще разрешите в този период, когато прословутият текст по Закона за водите си действа и вие решавате да го отмените през м. юни 2004 г.? Нищо. Фактически опит за заобикаляне и влизане в същото блато, когато има вето върху един закон, но това вето не е било разгледано и след това се прави опит с друг закон да се правят половинчати поправки и пак нищо не излиза, пак вето на президента и сега ние увисваме във въздуха. Няма да говоря за това по какъв начин това се отразява на обществото. Ще кажа пак: не решавате проблема, опитвате се да го заобиколите и да го оставите в наследство на едно пт следващо управление или на някой друг парламент.
Затова, ако не се разгледат нещата по същество, така както предлага госпожа Манева, смятам, че ние ще достигнем до положението, в което се намираме в момента – ВиК-дружествата ще си правят каквото искат, ще си начисляват колкото загуби искат, а оттам нататък ще плащат хората в тази държава.
Моля Ви, господин министър, вземете отношение именно по този въпрос и по това предложение, защото аз считам, че то е полезно за обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, доктор Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда много откровен да кажа, че поначало не смятах да взема отношение в този обхват на дискусията и дебатите, които в момента се водят, с оглед на това, че те са водени многократно по време на заседанията на комисията и от тази трибуна. Но с оглед на предложението, което е направила госпожа Манева, бих искал да заявя съвсем коректно, че тя е изключително конструктивен и коректен член на Комисията по околната среда и водите, в повечето случаи наистина е имала такава позиция, работи много активно в комисията и много от нейните предложения са бивали приемани и в комисията, и в пленарната зала. Но що се отнася до това предложение, бих искал да посоча няколко пункта, по които всички народни представители трябва да имаме цялостен поглед и да имаме ясната картина какви мотиви да имаме при това гласуване.
Не реагирах на другите колеги, които взеха доста емоционално участие, бих си позволил да кажа и доста популистично. Вярно е, че темата е изключително чувствителна и от доста дълго време я дискутираме. В същото време бих искал да кажа, че всички членове на комисията положиха доста усилия, една по-голяма част от тях са били много конструктивни и аз им благодаря за съвместната работа, за това, че успяхме да разгледаме и приемем един такъв достоен закон.
Конкретно - защо не бива да се подкрепя предложението на госпожа Манева.
Първо, в по-голямата си част, отнасяща се до ролята на Държавната комисия за намаляване на загубите на вода, предложението повтаря други текстове от закона в различна редакция. Това са чл. 9, ал. 5, според който комисията определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното намаляване. Нещо повече, законът дава гаранции за постигането на тези нива, като чл. 10, ал. 2 поставя изискването техническата част на бизнес плана да съдържа програма за постигането на тези нива.
Що се отнася до общественото обсъждане на бизнес плановете, законът е предвидил те да се представят в комисията със становище на съответните общини – чл. 10, ал. 4. Предвидено е обществено обсъждане на подзаконовите нормативни актове – чл. 6, ал. 2. Общи административни актове на комисията и други въпроси, обществено значими за развитието на ВиК-сектора - § 5, т. 7, която се допълва от чл. 14 от Закона за енергетиката. Осигурява се също така публичен достъп на потребителите до информация за развитието и регулирането на ВиК-услугите – чл. 29, ал. 2.
Както се вижда, дадени са достатъчно възможности за участие на обществеността в процеса на регулиране на ВиК-услугите, в това число намаляването на водните загуби.
Относно прозрачността, за която говори господин Димитров. Както в други закони, които сме приемали, така и в този закон ние сме предвидили както постигането и реализирането на целите на бизнес плановете, така и конкретната информация за водните загуби е предвидено да бъде публикувана в Интернет-страницата и на комисията, и методиката, която ще се възприеме от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че обществеността ще има възможност за достъп до тези данни и да взема по всяко време отношение по изнесените данни и параметри, в това число в цялата страна, за всички ВиК-дружества.
Второ, не е допустимо една и съща материя да се урежда в два закона, а точно това ще се получи, ако се приеме предложението на госпожа Манева – чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Госпожа Манева предлага в Закона за водите да се уреди материя, която вече е уредена в Закона за ВиК-услугите.
Трето, чисто процедурно и правно технически предложението не може да бъде прието, тъй като чл. 193 като цяло урежда материя, свързана с ценообразуване. В трите си алинеи чл. 193 определя някои от елементите, които влизат в цената на водната услуга, а именно разходите за изграждане, експлоатация и поддръжка на ВиК- системите, таксата за водоползване и водните загуби над 25%.

Така че систематично определението на водните загуби и процедурата за обществено обсъждане на бизнес плановете не могат да намерят място в чл. 193.
По това, което посочи господин Нихризов – че съм имал съгласие или несъгласие относно изнасянето на данните за водните загуби – вчера членовете на Комисията по околната среда и водите… Информацията е достъпна, всеки от народните представители, а също така и представителите на медиите могат да получат информацията за последните три години за водните загуби – факт, който господин Коев коментира тук. Считам, че всичко това наистина вече ни дава цялостната картина относно поддръжката.
Това бяха моите мотиви предложенията на госпожа Манева да не бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Манева, за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Моята реплика е свързана с несъгласие по това, което каза току-що господин Чакъров. Не е вярно, че предложението повтаря материя, която е уредена. Съвсем конкретно ще кажа, че трите пункта, които Вие споменахте, не касаят обществено обсъждане на бизнес плановете. Предвижда се обществено обсъждане на двете наредби, което означава, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще направи обществено обсъждане в София, да допуснем и в още един град, по наредбата.
Предлагаме обществено обсъждане на бизнес плана на "ВиК" в съответната община, тоест хората от съответната община да знаят какво се предвижда да бъде направено в тяхната община, колко ще струва, как ще се отрази на загубите на вода и как ще се отрази съответно на цената на услугата. Такова обществено обсъждане на бизнес плановете не е предвидено. Това е обществено обсъждане преди да е взето решение от комисията.
Доктор Чакъров каза, че е предвиден публичен достъп до информацията за загуби на вода и всичко, свързано с нейната цена. Да, обаче след като е взето решението на комисията, тоест имаме уведомяване на обществеността какво решение е взела комисията, но нямаме възможност за въздействие върху решението на комисията при вземане на решение. Предвижда се становище на общината – да, но това е административен акт, това е становище на администрацията, а не на обществеността в този район. И затова не намирам, че има припокриване на материята. Става дума за съвсем друг по характер акт на намеса на обществеността в този процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, госпожо Манева! Бих запитал: становището на общината не представлява ли интересите на гражданите, не защитава ли техните права в случая?
И на заседанията на комисията споделих, че до голяма степен има някаква логика в това, което Вие казвате, но точно в тази формулировка, в която се предлага и с тази декларативност това обсъждане не може да бъде имплементирано в закона. И по време на заседанието на комисията Ви предложих да направите едно предложение в тази насока, което да бъде обсъдено и разгледано. Но всичко това, което посочих в цялостната рамка, действително урежда и защитава интересите на гражданите.
Бих добавил не само за Вас, но и за преждеговорившите, които много бурно защитават и споделят виждането, че по този начин, запазвайки действието на чл. 193, ал. 3, защитават интересите на гражданите – всички ние оставаме с впечатлението, че много хора се притесняват от това, че наистина ще влезе в сила този Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. А ние сме абсолютно убедени, че с приемането на този закон наистина ще бъдат адекватно регулирани и запазени интересите на гражданите, така че да се отчитат и водните загуби, и да се формира адекватно цената, тя да бъде социално поносима и хората, които наистина са социално слаби, да получават своите помощи в такъв аспект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тъй като взехме решение, че трябва да поканим министър Церовски да обясни всичко това, което е предложено и което днес трябва да гласуваме, в момента гледам справката, за която говори и колегата Коев, много съм озадачена и мисля, че е хубаво всичките колеги да се запознаят с тази справка във връзка с информацията за добитата и продадена вода. Питам се: някой управлява ли тези дружества? Дайте да погледнем какво се случва по години.
Добитата вода все повече намалява през годините.
Много моля, господин министър, въпросът ми е към Вас. За това, което е от 2002, 2003 и 2004 г., ми беше обяснено, че през 2004 г. е към деветмесечието. Но, тъй като е към деветмесечието, загубите от 2002 г. към деветмесечието на 2004 г. от 49% загуби стават 55%. Смятам, че в края на годината ще имаме повече загуби. Прави ми впечатление по ВиК-дружества, че тези загуби от 3% се движат между 50-70-80%. Лично аз съм много изненадана как се случва това. Най-вече съм изненадана за контрола, който се осъществява във връзка с намаляването на инкасираната вода.
Много моля по тази справка, която сте подписали, да обясните какво се случва с ВиК-дружествата и кой има интерес от всичко това, което сте дали като информация – с увеличаването на загубите на вода, намаляване на инкасираната вода и как се осъществява този контрол. Просто да разясните тази справка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ, от място): Не чух отговор от страна на министъра във връзка с този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Министрите вземат думата, когато те пожелаят, съгласно правилника.
Преминаваме към второ гласуване на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, по което водихме час и половина дискусии. Чухте аргументите "за" и "против".
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 53, против 102, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Моля ви да вникнете в същината на предложението на госпожа Манева! Това е предложение, което е в обществен интерес и той е защитен, и с това решение ще можете да се гордеете. По никакъв начин законът няма да пострада, когато има текстове, които дават ясни гаранции да бъде защитен общественият интерес.
Към допълнителната аргументация искам да ви кажа: това, че не се спазва законът в момента и нито един от потребителите не би следвало да заплаща и една стотинка от загубите, не означава, че ще се правим, че такива загуби не съществуват. Това, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството не осъществява контрол върху подопечните си дружества, в които притежава 51% от собствеността, означава косвено, че министерството нарушава собствения си закон. Този текст предлага възможност да се гарантира общественият интерес, като предварително бъде регламентиран и той е в услуга и на министерството, и на комисията, която ще работи, и най-вече в услуга на българските граждани, за които всички се кълнем, че сме дошли да защитим техния интерес. В момента всички народни представители с гласуване могат да защитят обществения интерес, както го направиха, когато приеха ветото на президента. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 57, против 89, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, има предложение на народните представители Джевдет Чакъров, Борислав Великов, Радослав Коев и Георги Божинов за допълнение на § 7, т. 3. Бих искал да посоча, че тук има техническа грешка – не на § 6, т. 3.
Тъй като на основание чл. 35, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове същото следва да бъде систематично отразено в заключителната разпоредба на § 7, с която се урежда влизането на закона в сила и отлагането на влизане в сила на отделни негови текстове.
Предложението по ал. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на ал. 2.
Комисията предлага § 7 да се измени така:
“§ 7. 1. Досегашният текст става т. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Параграф 6, т. 3 относно отмяната на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите влиза в сила от 1 юни 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте окончателната редакция с предложението на комисията за нова ал. 2 към § 7.
Гласували 170 народни представители: за 117, против 47, въздържали се 6.
Така са приети оспорените текстове от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, приети от Народното събрание на 13 януари 2005 г. и върнати с Указ № 13 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Церовски иска думата.
Заповядайте, господин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички експертни екипи, както и на всички народни представители, които работиха активно. Аз лично смятам, че приеха един изключително добър, надявам се и работещ Закон за водното регулиране. Категорично искам да благодаря на целия български парламент, че с този си акт той направи първата решителна стъпка по пътя на реформата във водния сектор. Благодаря ви още веднъж, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Церовски.

Господин Дончев, заповядайте да продължим с Глава трета от Законопроекта за управление при кризи. Стигнахме до Глава трета, стр. 38 от доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
“Глава трета – Планиране и реагиране при кризи. Раздел І – Планиране при кризи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета и заглавието на Раздел І.
По § 43 има предложение на народния представител Георги Юруков, което не е прието от комисията. В чл. 40, ал. 4 да се добави ново изречение второ със следното съдържание: “Планът за управление при кризи на администрацията на президента се утвърждава от главния секретар на президента след съгласуване със Съвета по сигурността на Министерския съвет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложенията на народните представители Бакалов, Тагарински, Джаферов и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 40:
“Чл. 40. (1) Органите за управление при кризи разработват:
1. годишен план;
2. план за управление при кризи.
(2) В годишния план се включват задачи и мероприятия по подготовката на органите за управление, силите за реагиране и средствата и поддържането им в готовност за реагиране при кризи.
(3) Планът за управление при кризи съдържа: прогноза за възможните рискове; характеристика на възможните последици; необходимите сили за реагиране при кризи и начините и средства за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи; организацията на действията на органите за управление при кризи; реда и начина за оповестяване; както и други въпроси, свързани с управлението при кризи.
(4) Плановете за управление при кризи на централната администрация на изпълнителната власт и на областите се утвърждават от съответния ръководител след съгласуване със Съвета по сигурност към Министерския съвет.
(5) Плановете за управление при кризи на общините се приемат от общинския съвет след съгласуване с Областния съвет по сигурност и управление при кризи.
(6) Плановете за управление при кризи на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8 се утвърждават от лицата, които ги управляват, след съгласуване с отрасловите министерства, съответно с Общинския съвет по сигурност и управление при кризи.
Чл. 44. Плановете за управление при кризи се въвеждат в действие с писмена заповед на органите за управление при кризи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 44 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по Глава трета, Раздел І?
Заповядайте, господин Юруков.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Комисията много правилно отчете и в чл. 43, който става чл. 40, е записано, че предложенията на колегите Йордан Бакалов, Марио Тагарински, Владимир Джаферов, които уреждат ролята и мястото на местните органи за самоуправление, се приемат по принцип. И не виждам никаква логика в тази необяснима позиция на повечето членове на комисията, защото отхвърлят това предложение, а именно главният секретар в администрацията на президента да подписва тези планове за управление при кризи и то, забележете, след съгласуване със Съвета по сигурност към Министерския съвет. Нито едно ниво не е прескочено, а напротив, създаден е такъв синхрон, че тези планове да бъдат в съответствие с общата философия на закона.
Затова ви моля, колеги, чисто и коректно, без да се съобразявате с никакъв субективен елемент, да подкрепите това мое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юруков.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме първо предложението на господин Юруков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 71, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета и на Раздел І, чл. 43 в редакцията на комисията и отпадането на чл. 44 по предложение на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел ІІ – Реагиране при кризи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Реагирането при кризи включва прилагането на превантивни мерки, мерки за реагиране при кризи и мерки за ликвидиране на последиците от кризи.
(2) Мерките за реагиране при кризи се прилагат от органите за управление при кризи, центровете и силите за реагиране при кризи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински, Джаферов и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 42:
“Чл. 42. (1) Прилагането на превантивни мерки има за цел предотвратяване развитието на риска, намаляване на неговото въздействие и ранна намеса за предотвратяване прерастването му в криза.
(2) Превантивните мерки включват наблюдение, анализ и оценка на обстановката и риска, предупреждение и планиране на действията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и текстовете на комисията за чл. 45 и 46.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 47 има предложение на Бакалов, Тагарински и Джаферов – в чл. 47, ал. 1 думите “рисковите фактори” да се заменят със “степените на опасност”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 43:
“Чл. 43. (1) При повишаване на риска и заплаха от развитие на криза съответните органи за управление при кризи обявяват степени на опасност, при които се прилагат превантивни мерки за защита.
(2) Степените на опасност и свързаните с тях мерки се определят с Правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да вземат думата по чл. 47? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 61, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 47.
Гласували 74 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 9.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 48 има предложение на Бакалов, Тагарински и Джаферов – чл. 48 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 44:
“Чл. 44. Мерките за реагиране при кризи включват операции по издирване и спасяване, операции за защита на населението, хуманитарни операции, операции при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск, аварийно-спасителни, пожарогасителни, антитерористични и специализирани полицейски операции, операции при нарушаване на държавната граница, въздушното и морското пространство на Република България, както и други операции, различни от война.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 4, против 63, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя по чл. 48.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 49, който става чл. 45:
“Чл. 45. (1) При заплаха от терористични действия или от употреба на оръжие за масово унищожение Националната система за управление при кризи планира и прилага специални мерки за реагиране при кризи.
(2) Специалните мерки по ал. 1 включват повишен обмен на информация, пресичане на нерегламентирано движение на хора и материали през границите, засилване на контрола върху разпространението на оръжия, стоки и технологии с възможна двойна употреба, контрол на превоза и достъпа до ядрено гориво и радиоактивни материали, действие за осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и подготовка за ликвидиране на последиците от терористична дейност. Като крайна мярка е разрешена употребата на сила и оръжие, съответстващи на заплахата.
(3) При необходимост от прилагане на територията на страната на мярка по ал. 2, изречение второ, решението се взема от органа, в чието подчинение са силите за реагиране при кризи по чл. 33, ал. 2, т. 1, които действат съгласно приети от него стандартни процедури.”
“Чл. 50. (1) Оповестяването на органите за управление и силите за реагиране при кризи се извършва чрез Националната система за оповестяване.
(2) За извършеното оповестяване се докладва на висшестоящия орган за управление.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 50 да отпадне.
“Чл. 51. (1) Оповестяването и информирането на населението при заплахи или възникнала криза се осъществява от органите за управление чрез специализираните средства на Националната система за оповестяване и средствата за масово осведомяване по ред, определен с Правилника за прилагане на закона.
(2) Информация за действията, предприети от органите за управление, се предоставя на населението от органа за управление, който осъществява общото ръководство при кризи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 51 да отпадне.
“Чл. 52. Кметът на община осъществява общото ръководство на силите за реагиране и мерките по защитата на хора, животни, културни ценности, материални средства и околната среда, овладяването и ликвидирането на последствията от криза на територията на общината.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 46:
“Чл. 46. Областният управител ръководи действията по защита на населението, културните и материалните ценности и околната среда и по овладяването и ликвидирането на последиците при:
1. криза, възникнала или разпространила се на територията на две или повече общини от областта;
2. криза, възникнала и застрашаваща или разпространила се на територията на потенциално опасните обекти, включени в областния регистър, с изключение на случаите по чл. 48, т. 3.”
“Чл. 54. Действията при криза, възникнала на територията на две съседни общини, намиращи се на територията на различни области, се ръководят от областните им управители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54, който става чл. 47.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 48:
“Чл. 48. Министерският съвет осъществява общото ръководство на дейностите по управление при кризи, когато:
1. кризата е възникнала или се е разпространила на територията на две или повече области, с изключение на случаите по чл. 47;
2. кризата е възникнала или се е разпространила в гранична за страната зона;
3. кризата е възникнала и застрашава или се е разпространила на територията на потенциално опасните обекти, включени в Централния регистър по чл. 25, т. 9, буква “б”;
4. кризата е възникнала на територията на друга държава и засяга български граждани или територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България;
5. извън случаите по т. 1-4, Съветът по сигурност към Министерския съвет прави предложение за това.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 49:
“Чл. 49. Органите за управление при кризи непрекъснато информират висшестоящия им орган за възникналата криза, нейното развитие и предприетите мерки.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 50:
“Чл. 50. (1) При необходимост силите за реагиране при кризи и средствата за овладяване и преодоляване на последиците от кризата могат да бъдат увеличени по искане на органа за управление при кризи и след разрешение на висшестоящия им орган.
(2) При недостиг на сили и средства се отправя искане за помощ към други държави или международни организации.”
“Чл. 58. (1) Силите за реагиране при кризи прилагат превантивни мерки и провеждат неотложни действия по предварително разработени планове.
(2) При участие в разрешаването на кризи извън страната силите за реагиране участват в провеждането на операции с цел прилагането на предварително планирани и договорени мерки в съответствие с исканията на другите страни.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 51.
Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове, които бяха представени? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на текстовете от 49 до 58, включително.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 59 имаме предложения на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов:
Член 59 да отпадне – повтаря съдържанието на чл. 46.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 52:
“Чл. 52. (1) Силите за реагиране при кризи:
1. прилагат превантивни мерки за непосредствена защита на населението и страната при заплаха от криза;
2. организират и осъществяват охраната на обектите и системите от критичната инфраструктура, на потенциално опасните обекти и на стратегически и особено важните обекти;
3. участват в операции по чл. 44 и чл. 45, ал. 2;
4. оказват медицинска помощ, провеждат медицинска евакуация и лечение на пострадалите лица при криза;
5. прилагат противоепидемични мерки при възникване и разпространение на инфекции с висок медицински и епидемичен риск; при възникване на епидемични взривове или епидемии; при преднамерено използване на биологични агенти за причиняване на вреда.
(2) Силите за реагиране участват в други операции, различни от война, при мандат от компетентните международни организации.
(3) При участие в операциите по ал. 2 националните контингенти се предоставят на разположение и изпълняват мисии в съответствие с условията на съответния международен договор и с договорените правила за използване на сила.
(4) Националното командване на контингентите по време на операциите по ал. 2 се осъществява от министерствата и ведомствата, към щата на които принадлежат контингентите."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 7, против 61, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 59.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел ІІІ – Кризисно положение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Нонка Матова и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 53:
“Чл. 53. (1) Кризисно положение се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при заплаха или възникнала криза.
(2) Целта на обявяване на кризисно положение е предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст на чл. 60, по заглавието на Раздел ІІІ? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и редакцията на чл. 60. Текстовете са подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 61 има предложение на народния представител Георги Юруков:
В чл. 61 се правят следните изменения:
1. В чл. 61, ал. 1 се създава нова т. 1 със следното съдържание:
“1. от президента на републиката по предложение на Министерския съвет – за цялата страна”.
2. Досегашните точки 1, 2, 3 и 4 на ал. 1 стават съответно точки 2, 3, 4 и 5.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 54:
“Чл. 54. (1) Кризисно положение се обявява, съответно отменя от:
1. Министерския съвет по предложение на Съвета по сигурността – за територията на цялата страна или за територията на повече от една област;
2. областния управител по предложение на Областния съвет за сигурност и управление при кризи – за територията на областта или за част от нея;
3. кмета на общината по предложение на Общинския съвет за сигурност и управление при кризи – за територията на общината или за част от нея;
4. министъра на външните работи по предложение на Съвета за сигурност и управление при кризи – за територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.
(2) Органите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 незабавно уведомяват висшестоящия им орган за обявеното кризисно положение.
(3) За начало на кризисното положение се приема часът и денят на неговото обявяване, а за край – часът и денят на отменянето му.
(4) В решението по ал. 1 се определят ограниченията, които се въвеждат в района на кризата, както и задачите, числеността и срокът за използване на силите за реагиране при кризи.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за няма, против 67, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 61, който става чл. 54.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Следващият текст, госпожо председател, няма да го изчитам, тъй като чл. 62 на вносител се подкрепя по принцип от комисията и предлага той да се обедини с чл. 63.
Затова преминаваме към чл. 63, където имаме предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов: в чл. 63 думите “на извеждане” да се заменят с “за настаняване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 63 и предлага следната окончателна редакция на чл. 55:
“Чл. 55. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени животът и здравето на населението, като защитна мярка може да се извърши организираното им извеждане извън територията на застрашения район.
(2) При организирано извеждане настаняването, изхранването, медицинското или битовото обслужване на населението се осъществяват от териториалния орган на изпълнителната власт, където е мястото на извеждане.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 63? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията по този текст.
Гласували 73 народни представители: за 3, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 63.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
Господин Дончев, моля да представите текстовете от чл. 64 до Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 64 и предлага той да се обедини с чл. 65.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 65 и предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
“Чл. 56. (1) При обявено кризисно положение, когато са застрашени културни или материални ценности, може да се извърши тяхното разсредоточаване.
(2) При разсредоточаване отговорност за съхраняването и опазването на културните и материалните ценности носи съответният териториален орган на изпълнителната власт.”
“Чл. 66. Организираното извеждане и разсредоточаването се провеждат по решение на органа, обявил кризисното положение.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 66 да отпадне.
“Чл. 67. Организираното извеждане и разсредоточаването се извършват по предварително разработени планове.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 67 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 57:
“Чл. 57. (1) При обявено кризисно положение като крайна мярка може да се обяви мобилизация на гражданските ресурси.
(2) Мобилизация по смисъла на този закон е комплекс от мероприятия за привличане и използване на гражданските ресурси за времето на действие на кризисното положение с цел овладяване и преодоляване на последиците от кризата.”
По чл. 69 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Нонка Матова, Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 58:
“Чл. 58. (1) На мобилизация подлежат всички пълнолетни и дееспособни граждани до 65-годишна възраст, както и техническите средства на физическите и юридическите лица.
(2) Не подлежат на мобилизация:
1. военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната; държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието; отсрочените лица и техника;
2. бременните, майките с деца до 7-годишна възраст и лицата, чието здравословно състояние не им позволява да изпълняват работата, за която се мобилизират;
3. служителите в центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология;
4. служителите в Държавна агенция “Гражданска защита”.
(3) Служителите на Българския червен кръст изпълняват задълженията си при криза в съответствие със Закона за Българския червен кръст.
(4) При обявяване на мобилизация на гражданските ресурси физическите и юридическите лица могат да бъдат задължени да предоставят на органите за управление при кризи свои налични технически средства за овладяване на възникнали кризи и за преодоляване на последиците от тях. Ползването на тези технически средства се заплаща при условия, по ред и в размери, определени в наредбата по ал. 5.
(5) Условията и редът за извършване на мобилизация, отчетът на гражданските ресурси и отсрочването на лица и техника се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 59:
“Чл. 59. (1) Гражданите могат да бъдат мобилизирани по реда на този закон за работа в предприятия, учреждения и организации или за включване в състава на формирования за овладяване на кризи и ликвидиране на последиците от тях в населените места по настоящия им адрес, а с тяхно писмено съгласие – и в други населени места.
(2) На мобилизираните граждани се заплаща възнаграждение при условията и по реда на чл. 37.
(3) Мобилизираните лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет за всички осигурени социални рискове.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 60:
“Чл. 60. При обявено кризисно положение юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват с предимство поръчки за доставки или услуги на органите за управление при кризи.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме текстовете от 64 до 71 от законопроекта, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Дончев, моля да представите Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
“Раздел ІV – Осигуряване на действията при кризи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 61, като в ал. 1 думите “чл. 12, т. 19 и чл. 22, т. 8” се заменят с “чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 62:
“Чл. 62. (1) Ресурсното осигуряване на дейностите по управление при кризи се осъществява от органа, който ги ръководи.
(2) При криза се използват наличните ресурси, а в случай на обявено кризисно положение – и държавните резерви, централните и териториалните кризисни запаси.
(3) Използването на централните кризисни запаси се разрешава от Министерския съвет по искане на централните органи на изпълнителната власт.
(4) Използването на териториалните кризисни запаси се разрешава от областния управител по искане на кметовете на общини.
(5) Използването на държавните резерви се извършва по реда на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
(6) Държавните резерви и кризисните запаси се възстановяват със средства от държавния бюджет.
(7) Условията и редът за създаване и използване на централните и териториалните кризисни запаси се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 63:

“Чл.63. (1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и медицинското обслужване при криза се осъществяват от лечебните и здравните заведения в страната, специализираните екипи на центровете за спешна медицинска помощ и доброволните формирования в съответствие с тяхната компетентност.
(2) При криза лечебните и здравните заведения се подпомагат в своята дейност от териториалните органи на изпълнителната власт и от териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт.
(3) При обявено от компетентния орган кризисно положение разходите на лечебните и здравните заведения за лечение на пострадалите лица се възстановяват от държания бюджет.
(4) При виновно причинени вреди при криза се прилага чл. 61, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 64:
“Чл. 64. (1) За проверка на готовността на Националната система за оповестяване при кризи и способността на далекосъобщителните мрежи за осигуряване на необходимите съобщителни връзки в условията на криза се провеждат тренировки и учения по план, приложение към годишния план по чл. 40, ал. 1, т. 1.
(2) Разходите за провеждане на тренировки и учения са за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания по Раздел ІV.
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Останах с впечатлението, че този изключително важен закон минава без дебат в пленарната зала и аз съм май единственият, който се опитва да внесе някакви макар и минимални промени.
По чл. 74, където се говори за организацията на първата помощ, в комисията се разгоря много сериозен дебат, защото може би това е единственият важен раздел от дейността при кризи, при който не се вижда централизацията, не се вижда йерархията. Като че ли на всяко едно ниво се оставя да се решава какво да се прави. Вярно е, че кризата може да обхваща територията само на една област, но независимо от това обаче реакцията по тази криза ако някъде не залегне в център, който по принцип има отношение към бедствия и кризи, просто няма да се натрупа като опит, най-малкото. Затова тук се разгоряха доста дебати с предложения да има един фокус – дали ще го наречем фокус, дали ще го наречем методически център, дали координиращ център – няма никакво значение, но така или иначе в системата на държавата, в сферата на медицинската дейност при кризи да се укаже кой е този координиращ или кой е този център, който трупа информацията, прави изводите за следващи кризи. Тези изводи стават достояние на всички онези – на регионално, на областно, на общинско ниво, които имат отношение по това, и се превръщат в един осмислен опит.
Тезата, която аз развих по време на дебатите, в крайна сметка визираше две здравни болнични заведения, които според мен биха могли да изпълнят тази функция. Това са правителствената база “Лозенец” – тя не се нарича така, но така е известна, и “Пирогов”. Това са двете болнични заведения, които имат натрупан много богат опит и имат потенциала да изпълнят такава функция. “Лозенец” се оказва единственото болнично заведение в София, което има и територия да разгърне полеви болници, има и не само територия, но вече са направени много неща, за да се изгради хеликоптерна площадка, утвърдени маршрути и т.н. – неща, които са необходими.
Оказа се обаче, че тук има определен сблъсък на интереси и независимо че не фигурираше никъде в законопроекта, претенции да извършва тази дейност имаше и Военномедицинската академия. Тя продължава да ги има. Моята позиция беше и е, че Военномедицинската академия има много специфични задачи и компетенции при възникване на военна обстановка и военна криза. А когато говорим за криза, която може да се свежда до наводнение, до буря, събаряне на далекопроводи и т.н., би трябвало други да са лечебните заведения, които да изпълняват ролята на координиращ център, където да се трупа информацията, да се анализира и където да се правят изводите. Оказа се обаче, че тук има сблъсък на интереси. Това пролича в дебата в комисията, в резултат на което в текста не влезе нищо, което най-малкото да напомня, че е необходимо такова координиране на тази дейност и че не можем да го оставим на общинско, регионално, национално ниво ад хок според възникнала криза. А трябва да го имаме стройно написано в закона кой все пак отговаря.
В тази връзка предлагам нещо, което според мен е абсолютен компромис, не предрешава нещата кой ще го прави, как ще го прави – това са подзаконовите актове, нормативните документи, които ще се разработят. С тях може да се намери решението.
Предлагам обаче в текста на чл. 74, който става чл. 63 и се предлага от комисията, да добавим една-единствена дума и текстът да стане:
“Чл. 63.(1) Първата помощ, извеждането на пострадалите и медицинското обслужване при криза се осъществява координирано от лечебните и здравните заведения в страната, специализираните екипи на центровете за спешна медицинска помощ и доброволните формирования в съответствие с тяхната компетентност.”
Уважаеми колеги, това е една-единствена дума, която не крие никакъв сблъсък на интереси, която не предрешава как ще се координира, но в закона ще се казва, че тази дейност трябва да се провежда координирано. Вече в подзаконовите актове, в правилниците, които се разписват, нека да се борят интересите на различните лечебни заведения да доказват кой има най-добра възможност да изпълни тази функция на координиране, а изпълнителната власт да го реши. Но ние като законодатели, мисля, сме задължени да кажем, че и тази дейност се изпълнява координирано, а не според това дали кризата е в общината, в региона, областта или е национална криза.
Затова мисля, че не представлява проблем да подкрепите това, което предлагам – в този текст да включим единствено думата “координирано”, без да се налага допълнителна разшифровка. Това ще се направи разшифровано в другите подзаконови и нормативни актове.
Благодаря ви. Мисля, че разбирате за какво става дума и ще подкрепите предложението, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Бояджиев, вероятно ще оцените, че с минута и половина надскочихте времето и аз си замълчах по този въпрос. Това – първо.
Второ, има ли други изказвания по Раздел ІV? След това ще се занимаем с това предложение. Не виждам воля за изказвания.
Искам обаче мнението на председателя на комисията – ако думата “координирано” бъде внесена, тъй като не съм запознат с целия дух на закона, дали няма да бъде поправка по същество, а не само редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Опасявам се, че начинът, по който ген. Бояджиев ни предложи промяната на текста, цели точно това. Това не е редакционна поправка, а поправка по същество. Поначало координацията на действията, включително по първата помощ, извеждането на пострадалите, медицинското обслужване и т.н., се извършва от органите, които са разписани в този закон по управлението на кризи. Имаме съответните кризисни щабове, съвети по сигурността, имаме всички органи, които действат съобразно структурата на този закон. Сега да въведем някаква специфична медицинска координация – защото аз това разбирам от думите на ген. Бояджиев – сега да пишем “координирано”, пък утре медицинските заведения да почнат да спорят помежду си кой ги координира – дали това ще бъде Военномедицинската академия, болница “Лозенец” или “Пирогов” – на мен ми се струва не само процедурно недопустимо, но и опасно от гледна точка на съществото на предложението, което ако под тази форма го прокараме тук, пред тази зала, ми се вижда неуместно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тъй като това беше изказване, към което подканих господин Дончев, то имате думата за реплика, господин Бояджиев.

ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Колега Дончев, може би аз направих тактическа грешка, като припомних дискусията, която имахме в комисията и това поражда сега някакви съмнения. Разбира се, че има място за координираност. С какво Ви плаши думата “координирано”? Оттам нататък остава във всички подзаконови нормативни актове да се каже къде и как. Нали трябва да се трупа опит, нали този опит трябва да се осмисля, трябва да се правят изводите, така че при следващите кризи да се действа много по-ефективно. Какво опасно има в това да кажем, че цялата тази дейност се извършва координирано? Според мен да се търси тук под вола теле просто не отговаря на смисъла на това, което искам да предложа. Поправката, която правя, не променя нищо по съдържание, отваря само възможността тази координация наистина да се извършва съгласувано и в духа на закона, който приемаме в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
За процедура – господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение се отнася до предишната точка от дневния ред – повторното гласуване по чл. 71, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Там Народното събрание гласува двукратно алтернативното предложение на госпожа Евдокия Манева за § 6, но не гласува самия § 6. Тук имаме разпечатката от гласуването, поискана от нашата парламентарна група. Следователно моля Ви да проследите законът да излезе само с § 7, така както беше гласуван от Народното събрание, но не и с § 6. Така трябва да бъде обнародван в “Държавен вестник”, тъй като по текста на комисията Народното събрание не се е произнесло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това се отнася до предишната точка. Моля да се види извадка от протокола по тази процедурна бележка на господин Тошев и за утрешното заседание да предвидим този въпрос, ако наистина е извършен такъв пропуск. Приемам това нещо, господин Тошев.
Колеги, имате думата за изказвания по Раздел ІV. Не виждам желание за изказвания.
Има едно предложение, което аз също приемам като предложение по същество – “координирано”. Това е въпрос, който е трябвало да бъде обсъден в комисията, да бъде направено предложение и да се приеме или отхвърли с гласуване. Тъй като наистина смятам, че става дума за предложение по същество, господин Бояджиев, не мога да го подложа на по-нататъшна дискусия.
Ако няма повече изказвания, моля народните представители да се произнесат по Раздел ІV с гласуване.
Гласувайте, ако обичате.
Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3.
Раздел ІV е приет.
За процедурно предложение има думата госпожа Татяна Калканова.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Бих искала да направя процедурно предложение от името на парламентарна група за удължаване на времето до окончателното приемане на този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Но не повече от два часа.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Калканова да удължим работното време до окончателното приемане на закона, но не по-късно от 16,00 часа.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 67, против 21, въздържали се 9.
Приема се.
Работното време се удължава до окончателното приемане на закона, но не по-късно от 16,00 часа.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя реплика по начина на водене на заседанието. Председателят е пръв между равни. В конкретния случай струва ми се, че Вие надхвърлихте малко пълномощията си, като Вие решихте, а не залата дали това предложение е по същество или чисто редакционно. Лично аз смятам, че то е доуточняващо и трябваше да се подложи на гласуване, така че залата да се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Бояджиев, абсолютно в моите правомощия е да определя дали поправката е редакционна. Мисля, че след като има възражение, че поправката не е редакционна, очевидно случаят не е безспорен.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Затова е и моята реплика. Лично аз не съм доволен от този начин на водене на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз Ви отговарям, господин Бояджиев.
Господин Дончев, моля да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Раздел V – Възстановяване и подпомагане при кризи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел V.
Има предложение на Нонка Матова в чл. 76, ал. 1, думите “възстановителните работи” да се заменят с “възстановителни дейности за удовлетворяване на основните жизненоважни дейности за населението”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 65:
“Чл. 65. (1) Възстановителните работи след криза се извършват от органите за управление и силите за реагиране при кризи в съответствие с функциите им, определени в този закон, в специални закони и подзаконови нормативни актове.
(2) При виновно причинени вреди при криза възстановителните работи се извършват от този, който ги е причинил, или са за негова сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по чл. 76, който става чл. 65.
Не виждам воля за изказване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Нонка Матова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 3, против 54, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 76, който става чл. 65, в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Член 76, който става чл. 65, е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 77. Държавни помощи за пострадали от криза се предоставят по условията на Закона за държавните помощи и този закон."
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 77 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по чл. 77 и предложението на комисията той да отпадне има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на комисията чл. 77 да отпадне.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Член 77 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 66:
"Чл. 66. (1) При криза териториалните органи на изпълнителната власт предоставят неотложна помощ на всички пострадали физически лица.
(2) Неотложната помощ се предоставя за:
1. изхранване и подслон на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;
2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;
3. улесняване превоза на пострадалите лица в болници или организираното им извеждане в места, където могат да се настанят;
4. предприемане на други необходими мерки."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 67:
"Чл. 67. (1) На пострадалите физически лица и на юридическите лица и едноличните търговци, които са претърпели имуществени вреди и които не могат със собствени средства и сили да преодолеят последиците от кризата, се предоставя възстановителна помощ.
(2) Когато лицата по ал. 1 имат право на застрахователно или друг вид обезщетение, те не получават възстановителна помощ.
(3) Възстановителната помощ на юридическите лица и едноличните търговци се предоставя съгласно Закона за държавните помощи.
(4) Министерският съвет определя с наредба размера на помощта по ал. 1, както и условията и реда за предоставянето й."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 68:
"Чл. 68. Средствата за помощите се осигуряват от държавния бюджет, от общинските бюджети и от хуманитарни помощи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по членовете на Раздел V. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте членове 78, 79 и 80, които стават съответно 66, 67 и 68, които са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Тези членове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава четвърта - Контрол и мерки за административна принуда".
"Раздел І - Контрол и принудителни административни мерки".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и заглавието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 69:
"Чл. 69. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощените от тях длъжностни лица осъществяват постоянен контрол върху обектите на юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19, т. 8.
(2) Органите по ал. 1 извършват проверки след писмено уведомяване на ръководителя на съответния обект.
(3) Ръководителите на обектите, подлежащи на проверка, са длъжни да осигурят достъп на органите по ал. 1 и на упълномощените от тях длъжностни лица и да им оказват съдействие при изпълнение на служебните им задължения."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 70:
"Чл. 70. (1) При извършване на проверки длъжностните лица са длъжни:
1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;
2. да отразяват точно резултатите от проверката;
3. да не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при или по повод извършване на проверките.
(2) При извършване на проверките длъжностните лица имат право да изискват документи, сведения и справки.
(3) За извършената проверка се съставя протокол."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 71:
"Чл. 71. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на негативните последици от тях, органите по чл. 69, ал. 1 могат да налагат принудителни административни мерки.
(2) Принудителните административни мерки са:
1. задължителни предписания за предотвратяване на нарушения по този закон;
2. спиране изпълнението на актове или конкретни действия, с които се създава опасност от възникване на криза;
3. запечатване на обекти или съоръжения, които могат да създадат опасност или са довели до възникване на криза и които са създадени и използвани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и указанията на органите за управление при кризи."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 72:
"Чл. 72. (1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд.
(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
По Раздел І на Глава четвърта има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи да изразят съгласие или несъгласие.
Подлагам на гласуване Раздел І на Глава четвърта с всичките му членове, предложени в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Този Раздел І от Глава четвърта се приема.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел ІІ – Административнонаказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 73:
"Чл. 73. (1) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които нарушат разпоредбите на този закон или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по прилагането му, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.
(2) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 83, ал. 2, т. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.
(3) На физическите лица, едноличните търговци или юридическите лица, които не изпълнят разпореждане на орган за управление при кризи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 4000 лв.
(4) Длъжностно лице, което не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни нареждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура – с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(5) Ръководител на обект, който не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а ако от това са причинени вреди на голям кръг от хора, на значителни територии, на околната среда или на публичната инфраструктура - с глоба в размер от 2000 до 5000 лв."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 74:
"Чл. 74. Юридическите лица или едноличните търговци, които не изпълнят с предимство поръчка за доставка или услуга на органите за управление при кризи, се наказват с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция чл. 87, който става чл. 75:
"Чл. 75. (1) На физическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) На едноличните търговци или юридическите лица, които без уважителни причини не предоставят на орган за управление при криза технически средства, необходими за овладяването й, се налага имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 76:
"Чл. 76. Актовете за констатирани нарушения се съставят от длъжностни лица, упълномощени от органите по чл. 69, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 77:
"Чл. 77. Наказателните постановления се издават от органите по чл. 69, ал. 1 или от упълномощени от тях длъжностни лица."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 78:
"Чл. 78. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли желаещи да се изкажат по Раздел ІІ на Глава четвърта? Явно всички добре са вникнали в четенето на господин Дончев.
В такъв случай всичко е добре разбрано.
Не ми остава нищо друго, освен да подложа на гласуване Раздел ІІ от Глава четвърта на този законопроект.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Раздел ІІ е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По Допълнителната разпоредба имаме предложения на Бакалов, Тагарински и Джаферов:
В § 1, т. 3 след думата "процесът" да се добавят думите "за определяне степента на опасност".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Нонка Матова, което е подкрепено.
Комисията предлага точки 10, 11, 14, 20 и 21 да отпаднат, а в останалата част подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Нонка Матова.
Комисията предлага следната редакция на § 1:

"Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Превантивна дейност" е комплекс от мероприятия, свързани с наблюдение, анализ и оценка на риска, разработване и реализиране на програми и мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици върху здравето и живота на хората и околната среда от въздействието на природни и техногенни фактори, предизвикани от кризи.
2. "Риск" е вероятността за настъпване в определен период от време на прогнозирано събитие, оказващо отрицателно влияние върху населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности.
3. "Оценка на риска" е процес, използван за определяне на приоритетите в управлението на риска чрез оценяване и сравняване на нивото на риска спрямо предварително определени стандарти, целево (приемливо) ниво на риска или други критерии.
4. "Наблюдение" е способ за установяване отклоненията на рисковите фактори от нормата.
5. "Обект" е всяко организационно или икономически обособено образувание на централните и териториалните органи на изпълнителната власт или на предприятията на юридическите лица и едноличните търговци.
6. "Потенциално опасен обект" е този, който поради своите функции, размери или обслужвана зона може при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация или при уреждане или разрушаване да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизнено важни социално-икономически дейности.
7. "Потенциално опасна дейност" е всяка човешка дейност, която при неспазване на технологичните правила за извършването й или поради други причини може да причини в големи размери увреждане на здравето на населението, смърт, материални щети или разстройване на жизнено важни социално-икономически дейности.
8. "Критична инфраструктура" е система от съоръжения, услуги и информационни системи, чието спиране, неизправно функциониране или разрушаване би имало сериозно негативно въздействие върху здравето и безопасността на населението, околната среда, националното стопанство или върху ефективното функциониране на държавното управление.
9. "Защита на критичната инфраструктура и на потенциално опасните обекти" са програмите, дейностите и съвместните инициативи, прилагани от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на местното самоуправление и от юридическите лица и едноличните търговци по чл. 10, т. 17 и чл. 19 , т. 8.
10. "Граждански ресурси" са всички човешки, материални и други ресурси и услуги, които са необходими за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризата.
11. "Формирование" е структурна единица на силите за реагиране при кризи, комплектувана с личен състав, оборудване и имущество за изпълнение на функциите си по този закон.
12. "Организирано извеждане" е напускане на населението и животните на застрашени или потенциално опасни райони и обекти и настаняването и осигуряването им на безопасно място.
13. "Разсредоточаване" е организирано изнасяне на културните и материалните ценности от застрашени или потенциално опасни райони и преместването и опазването им в безопасни места.
14. "Централни кризисни запаси" са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за употреба по време на криза.
15. "Териториални кризисни запаси" са ограничени по вид и количество материални и финансови средства, които държавата по определен ред заделя и поддържа за децентрализирана употреба по време на криза.
16. "Преодоляване на последиците от кризи" са дейности, насочени към спасяване на живота и опазване здравето на хората, възстановяване на материалните загуби и на околната среда, ограничаване или ликвидиране действието на риска и връщане към състояние на стабилност.
17. "Операции, различни от война" са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.
18. "Запечатване на обекти или съоръжения" е принудително прекратяване на работата и на достъпа до тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има предложение на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов, които не виждам да имат намерение да го защитят.
Има ли други изказвания? Не виждам воля за това.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 1, против 64, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване допълнителната разпоредба, така както беше докладвана в окончателната й редакция, инкорпорираща също така смисъла на предложенията на госпожа Нонка Матова.
Моля, гласувайте.
Госпожо Матова, съжалявам, но сме в процедура на гласуване. Аз питах за изказвания и не видях желаещи, много се извинявам.
Моля, гласувайте окончателния текст на Допълнителната разпоредба, приет от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 3.
Приема се.
Госпожо Матова, в какво качество да Ви дам думата? Не е отрицателен вот, защото НДСВ няма отрицателно гласували.
НОНКА МАТОВА (НДСВ, от място): Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, заповядайте за прегласуване. Ето, това исках да знам.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Дончев, уважаеми колеги! Бих искала прегласуване на § 1 от Допълнителните разпоредби на този закон и по-специално т. 17, а именно: “Операции, различни от война”, поради следното съображение.
Текстът е некоректен, защото е изписан по следния начин:
“Операции, различни от война” са широк спектър от операции на силите за реагиране, предназначени за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за поддържане на мира и за реагиране при кризи.”
Знаете кои са тези сили, те са главно в Министерството на отбраната, а Законопроектът за управление при кризи е граждански закон.
Имам предвид при прегласуването да направя едно предложение, което респективно да бъде подложено на гласуване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Матова, трябва да Ви прекъсна. Тук можете да поискате прегласуване по някакви съображения, но правилникът не позволява да правите предложения за промени в текста.
Разбирам, госпожо Матова, но във всички случаи не мога да Ви позволя при процедура за прегласуване да се правят корекции. Аз съм достатъчно коректен към Вас, правилникът не разрешава по никакъв начин при процедура за прегласуване да се внасят корекции в текст. Можете да имате мотиви, че не сте доволна от резултатите от гласуването.
НОНКА МАТОВА: Напротив, текстът е некоректен за този закон. Законът е граждански, а в него се внася текст, който касае друга материя. Тя е материя, касаеща силите за реагиране на Министерство на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Искате ли прегласуване, госпожо Матова?
НОНКА МАТОВА: Да, разбира се. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз съм длъжен да се придържам към правилника. Госпожа Матова иска прегласуване.
Моля, гласувайте отново Допълнителната разпоредба, така както е предложена от комисията в окончателната й редакция.
Гласували 86 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 4.
Допълнителната разпоредба е приета.
Моля да представите Преходните и заключителните разпоредби до § 4.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието, предложено от вносителя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по § 2. Тя подкрепя предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
“§ 2. Министрите внасят в Министерския съвет предложения за изменения и допълнения на устройствените правилници на ръководените от тях министерства в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
“§ 3. В срок два месеца от влизането в сила на закона органите по чл. 45, ал. 3 приемат стандартни процедури за прилагане на специалните мерки по чл. 45, ал. 2 от силите за реагиране при кризи.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. При разработване на проектобюджета за 2006 г., както и на тригодишната бюджетна прогноза (2006-2008 г.) централните и териториалните органи на изпълнителната власт се съобразяват с финансовите ангажименти по този закон, като необходимите им финансови средства се осигурят за сметка на преструктуриране (намаляване) на средствата за другите разходи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по Преходните и заключителните разпоредби до новия § 4 включително, който преди това беше § 5. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване Заключителните разпоредби до новия § 4 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Приети са тези параграфи.
Моля, продължете, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Има предложение на Йордан Бакалов, Марио Тагарински и Владимир Джаферов: да се създаде нов § 5а:
“§ 5а. До приемане на закона по чл. 2, ал. 3 гражданската защита при бедствия, аварии и катастрофи се осъществява по досегашния ред”.
Комисията не подкрепя предложението.
Нека да го гласуваме, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това е предложение за нов § 5а, така че ще трябва да го отделим от останалата част.
Господата Бакалов, Тагарински и Джаферов ще защитят ли своето предложение? Не виждам да искат. Даже и тях не ги виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Бакалов, Тагарински и Джаферов да се създаде нов § 5а, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 69, въздържали се 7.
Не се приема това предложение.
Моля, продължете, господин Дончев.
Виждам, че оттук нататък няма предложения, че са приети предложения на народни представители и те са станали текстове на комисията. Затова продължете до края на Заключителните разпоредби.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
“§ 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 1 т. 8 се изменя така:
“8. Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.”
2. Член 125г се изменя така:
“Чл. 125г Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”:
1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на министерството за управление при кризи;
2. планира участието на МВР в отбраната на страната;

3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на министерството и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване;
4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове, съобразно функциите на МВР във военно време;
5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР;
6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;
7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;
10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
11. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;
14. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана;
15. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 11 се изменя така:
“11. организира и ръководи управлението на кризи в общината;”
2. Създава се нова т. 12:
“12. председателства Съвета по сигурност и управление при кризи;”
3. Досегашните точки 12-16 стават съответно точки 13-17.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В Закона за администрацията се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 т. 6 се изменя така:
“6. “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”.”
2. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 7 се изменя така:
“7. организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда, както и по овладяването и преодоляването на последиците от кризи в областта;”
б) създава се нова т. 8:
“8. председателства Съвета по сигурност и управление при кризи;”
в) досегашната т. 8 става т. 9.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
“§ 8. В Кодекса на труда се правят следните изменения:
1. В чл. 144 т. 2 се изменя така:
“2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;”.
2. В чл. 157, ал. 1 се създава нова т. 7:
“7. За времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.”.
3. В заглавието и чл. 218 се правят следните изменения:
а) в заглавието думите “природни или обществени бедствия” се заменят с “кризи”;
б) в ал. 1 думите “поради природни или обществени бедствия” се заменят с “при криза”;
в) в ал. 2 думите “природни или обществени бедствия” се заменят с “криза”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
“§ 9. В Закона за държавния служител се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 се създава т. 8:
“8. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи”;
б) в ал. 2 думите “по т. 4-6” се заменят с “по т. 4-6 и т. 8”.
2. В заглавието и чл. 77 се правят следните изменения:
а) в заглавието думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “кризи”;
б) в ал. 1 думите “поради природни и обществени бедствия” се заменят с “при криза”;
в) в ал. 2 думите “природни и обществени бедствия” се заменят с “криза”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
“§ 10. В Закона за държавните резерви и военновременните запаси се правят следните изменения:
1. В чл. 2 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите “кризисни ситуации – природни бедствия, аварии, катастрофи, епидемии” се заменят с “кризи”;
б) алинея 3 се отменя.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 16 след думите “държавни резерви” запетаята и думите “кризисни запаси” се заличават;
б) точка 18 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 12, който става § 11:
“§ 11. В Закона за далекосъобщенията се правят следните изменения:
1. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 39 и 40 се отменят.
2. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 12:
“§ 12. Навсякъде в закона думите “от невоенен характер” се заличават.”
“§ 13. В Закона за пощенските услуги се правят следните изменения:
1. В чл. 12 думите “от невоенен характер” се заличават.
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 24 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
“§ 14. (1) Този закон отменя Закона за подпомагане при обществени бедствия.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения закон, запазват действието си до приемане на актовете по § 15.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народните представители Бакалов, Тагарински и Джаферов и предлага следната редакция на § 15, който става § 14:
“§ 14. (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
(2) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема правилник за неговото прилагане.
(3) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 10, т. 15, чл. 29, ал. 3, чл. 35, ал. 1, чл. 58, ал. 5, чл. 62, ал. 7 и чл. 67, ал. 4 и правилника по чл. 14, ал. 4.
(4) Министерският съвет в срок шест месеца от влизането в сила на закона внася в Народното събрание законопроекти за изменения в съответните закони, произтичащи от разпоредбите на този закон.”
Благодаря ви, приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от § 6, който става § 5, и вече ще цитирам само новите параграфи – до § 14.
Моля, гласувайте тези Заключителни разпоредби.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
С това е приет Законът за управление при кризи.
С това приключваме дебатите за днес. Ще направя някои съобщения:
Комисията по транспорт и телекомуникации, заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието и науката ще заседават редовно днес от 14,30 ч. в зала 134.
Комисията по труда и социалната политика също днес ще заседава от 15,00 ч. в зала 130.
Днес от 14,30 ч. в зала 356 ще има заседание на Комисията по правни въпроси.
Съобщения за парламентарен контрол на 18 февруари 2005 г., петък:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на питане от народния представител Евгени Чачев.
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов - Лучано ще отговори на 6 актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Димитър Дойчинов, Евгени Чачев, Стела Банкова, Евдокия Манева и Евгения Живкова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на 20 актуални въпроса от народните представители Михаил Миков - три въпроса, Димитър Абаджиев, Евгени Чачев, Юлияна Дончева, Евдокия Манева и Васил Маринчев, Емил Кошлуков, Иван Николаев Иванов - два въпроса, Димитър Дойчинов - три въпроса, Юлияна Дончева и Величко Клингов, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, Йордан Бакалов, Стела Банкова, Стойчо Кацаров, Димитър Дойчинов и Александър Арабаджиев, Васил Калинов, и Стефан Мазнев и на 6 питания от народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева, Николай Бучков, Благой Димитров и Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Христо Кирчев, и Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на 9 актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Иван Николаев Иванов - два въпроса, Благой Димитров - два въпроса, Стойчо Кацаров - два въпроса, Евгени Чачев, и Йордан Соколов и Росица Тоткова и на 10 питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Мария Гигова, Борислав Китов и Христо Марков, Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров, Петър Мутафчиев - две питания, Благой Димитров, Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов, Христо Кирчев, Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов, Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мима Ненкова-Запрянова, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, Иво Атанасов, и Младен Червеняков и на 6 питания от народните представители Евгени Чачев, Панайот Ляков - две питания, Димитър Дойчинов, Румяна Георгиева, Ралица Агайн и Величко Клингов, и Васил Калинов и Михаил Миков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на 6 актуални въпроса от народните представители Атанас Папаризов, Мария Стоянова и Димитър Абаджиев, Димитър Дойчинов, Мария Стоянова, Ангел Найденов и Йордан Бакалов и на 4 питания от народните представители Стела Банкова, Александър Паунов и Румен Петков, Васил Василев и Никола Николов, и Йордан Бакалов.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на 10 актуални въпроса от народните представители Димитър Дойчинов, Йордан Соколов, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, Петър Димитров, Александър Маринов, Стойко Танков, Васил Василев, Мария Стоянова , Васил Калинов, и Панайот Ляков и на 2 питания от народните представители Йордан Соколов и Кина Андреева, и Стойчо Кацаров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на 12 актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Владимир Дончев, Нина Чилова, Панайот Ляков - два въпроса, Кръстьо Петков, Теодора Константинова, Иво Атанасов - два въпроса, Радослав Илиевски и Румен Петков, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, и Мария Стоянова и на 7 питания от народните представители Евгени Чачев - две питания, Стела Банкова, Кръстьо Петков и Георги Божинов, Панайот Ляков и Евгени Чачев, Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов, и Димитър Йорданов и Иван Георгиев Иванов.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на 10 актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова - два въпроса, Станимир Илчев и Мирослав Севлиевски, Евгени Кирилов, Стела Банкова - три въпроса, Лъчезар Тошев, Стойчо Кацаров, и Станимир Илчев и на 2 питания от народните представители Росица Тоткова, и Иво Атанасов.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на 8 актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев, Борислав Китов, Борислав Китов и Пламен Кенаров, Евдокия Манева, Теодора Константинова, Панайот Ляков, Йордан Бакалов, и Мирослав Севлиевски и на 3 питания от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, Стефан Мазнев, и Кръстьо Петков.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Васил Паница, Емилия Масларова, и Мария Стоянова и на 4 питания от народните представители Михаил Миков, Емилия Масларова, Георги Пирински и Румен Петков, Росица Тоткова, и Панайот Ляков.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на 10 актуални въпроса от народните представители Николай Симеонов Николов - три въпроса, Стела Банкова, Михаил Михайлов, Теодора Константинова - два въпроса, Юлияна Дончева, Иван Георгиев Иванов, и Стойко Танков и на питане от народния представител Михаил Миков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на 4 актуални въпроса от народните представители Теодора Константинова, Димитър Дойчинов, и Стойко Танков - два въпроса и на 2 питания от народните представители Кина Андреева и Благой Димитров, и Кина Андреева и Теодора Константинова.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Васил Калинов и Евдокия Манева - два въпроса, и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на 3 актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков - два въпроса, и Димитър Йорданов и на 2 питания от народните представители Димитър Дойчинов, и Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров.
Министър Филиз Хюсменова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на 5 актуални въпроса от народните представители Стела Банкова - два въпроса, Стефан Мазнев и Иван Николаев Иванов, Васил Калинов, и Панайот Ляков и на 2 питания от народните представители Александър Паунов, и Иво Атанасов.
На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано, на 2 актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Весела Лечева, и Теодора Константинова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски - на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
Поради платен годишен отпуск, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на образованието и науката Игор Дамянов.
С това приключвам този поменик, неосъществим по никакви времеви хоризонти.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,40 ч.)




Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Гадар Хачикян

Несрин Узун