Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Весела Лечева



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, искам да поставя на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание за периода 17-19 април 2002 г., така както беше обсъдена на Председателския съвет.
1. Второ четене на законопроекта за защита на класифицираната информация - продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
3. Второ четене на законопроекта за измерванията.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събиране на държавните вземания.
5. Второ четене на законопроекта за туризма.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
8. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по Кредитно споразумение за заем в размер до 41,1 млн. евро между "Национална електрическа компания" ЕАД и Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проект "Рехабилитация и модернизация на електропреносната система - Енергия 2".
9. Първо четене на законопроекта за опазване на биологичното разнообразие.
10. Второ четене на законопроекта за сделките с компенсаторни инструменти.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
12. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване тази проектопрограма за работата на Народното събрание през седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 9.
Приема се.
Предлагам на вашето внимание писмо, подписано от заместник-председателя на Парламентарния съюз на ОДС Екатерина Михайлова, където е казано:
"На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване в дневния ред на Народното събрание за седмицата от 17 до 19 април 2002 г. проекторешение за създаване на Временна анкетна комисия по въпроса за проучване състоянието на "Булгартабак холдинг" АД с оглед изясняване и предотвратяване на скандали, водещи до намаляване цената му по бъдещата приватизационна сделка."
Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Поискахме създаването на анкетна комисия във връзка със скандалите, които разтрисат "Булгартабак", с една основна мисъл и презумпция да може наистина тази комисия в най-кратки срокове да се запознае изцяло със състоянието, в което се намира в момента "Булгартабак", със състоянието, до което той е доведен в последните няколко месеца. Всичко това е продиктувано от скандалите, разбира се, които разтрисат както вицепремиера Николай Василев, така и изпълнителния директор Георги Попов. Ние сме силно обезпокоени, защото предприятието предстои да бъде приватизирано. И за нас, както и за вас всички тук, както и за целия български народ и нашата икономика не е без значение как ще се приватизира това предприятие, ще продължат ли скандалите около него, каква ще бъде неговата цена и какво ще спечели страната ни от това, кой ще бъде инвеститорът, който ще дойде, който ще купи предприятието и който ще продължи неговата съдба и неговия живот.
Всичко това е продиктувано, пак повтарям, от всичко това, което се случи в последните няколко месеца. Като започнем от скандалните договори за менажиране и управление на предприятието между министерството и господин Георги Попов, преминем през уволнението на ресорния вицепремиер госпожа Любка Качакова и завършим с последния скандал, който разтриса страната в момента, за предявения подкуп от половин милион долара.
Затова много моля сериозно да подходим към този въпрос - да създадем една такава комисия, която само би могла да помогне за това предприятието да излезе от тази тежка криза, в която е, и да направим наистина една прозрачна приватизация, от която то се нуждае. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Моля, гласувайте предложението, което е подписано от народни представители от ПСОДС, за създаване на Временна анкетна комисия по въпроса за проучване състоянието на "Булгартабак холдинг".
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 77, против 83, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
За процедурен въпрос думата има господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В политиката е добре да следваш принципи и, когато следваш принципите си, не е нужно да обясняваш с кого си гласувал по отделни важни въпроси.
Това, което се предложи преди малко, е важно и необходимо. То е точно толкова важно да се установи накъде върви едно предприятие с национално значение, както и предишни периоди, в които поради лошо управление и злоупотреби е падала неговата цена. Затова аз предлагам да се замислим, да гласуваме отново и това е формалното ми предложение - да подкрепим предложението на колегите отдясно. При установяването на истината това ще бъде от полза и за страната, и за цената, която ще постигнем, и за справедливостта, и за спокойствие в обществото.
Затова правя формално предложение да прегласуваме и да подкрепим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Подлагам на прегласуване предложението за включване в дневния ред на точка за създаването на Временна анкетна комисия за "Булгартабак холдинг".
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 88, против 87, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
В дневния ред не можем да включим тази точка за тази седмица.

За процедурно предложение, заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искала да се обърна към Вас с молба като председател да внесете в дневния ред точката, която миналата сряда се прие да влезе за разглеждане в пленарна зала за промяна в състава и числеността на постоянните комисии на Тридесет и деветото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е по-скоро молба. Едва ли е процедурно предложение, защото не мога да го подложа на гласуване.

Уважаеми народни представители, започваме точка първа от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Това е продължение на точката от вчера.
Искам да поканя господин Владимир Дончев. Стигнахме до чл. 29.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю. По чл. 29, ал. 1 има предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, както следва:
"(1) Информация, съдържаща се в документи или материал, може да бъде класифицирана като служебна тайна по смисъла на този закон единствено, когато се налице кумулативно следните предпоставки:
1. класификацията е извършена от компетентния орган;
2. информацията е създадена или се съхранява от държавните органи;
3. информацията попада в категории, определени със закон;
4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или би увредил обществения ред;
5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността или вредата по т. 4."
Комисията не приема предложението.
По чл. 29, ал. 2 и ал. 3 има предложение от народните представители Надежда Михайлова и група народни представители ал. 2 и ал. 3 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 29 да придобие следната редакция:
"Чл. 29. (1) Служебна тайна е информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.
(2) Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон.
(3) Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
По чл. 29, заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по чл. 29, ал. 1 е релевантно на предложението ни преди това - в чл. 28 - а именно нуждата от ясно дефиниране на акта, който трябва да бъде издаден и какво той трябва да съдържа по отношение на държавната и служебната тайна.
Изхождаме от следните мотиви. Както при държавната тайна, така и при служебната тайна информацията се превръща в такава вследствие на едно нейно ясно дефиниране и правилно извършване като процедура по отношение на засекретяването й, от една страна. От друга страна, тук ясно се посочва и компетентността на съответния орган, който извършва тази процедура. Това е вторият мотив. Третият ни мотив е прецизиране на материалната компетентност чрез списъка, който е даден в Приложение 1, на основата на фактите, на които трябва да отговаря съответната информация, за да бъде държавна или служебна тайна. Всичко това, което говоря, е по чл. 29, ал. 1.
Съответно, но не на последно място, с оглед на пропуските, които се допускат досега при засекретяването на информацията, а именно тези пропуски се допускат вследствие на неблагоприятно отношение и дори желание от страна на органите да засекретяват информация, чието засекретяване не е нужно.
От тази гледна точка в точки 1, 2, 3, 4 и 5 ясно сме описали всички процедури, на които трябва да отговаря една информация и съответният акт, за да бъде засекретена и впоследствие, ако тя не отговаря на тези процедури, да няма възможност да бъде определена като държавна или служебна тайна.
По отношение на т. 2 информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Ние определено смятаме, че именно целта на този Закон за класифицираната информация е точно в това - в този закон да се определи държавната тайна, служебната тайна и всички атрибути, които те трябва да следват, за да може да не е както досега - в различни нормативни актове да се включват различни определения, които сами по себе си да изключват общия принцип на предоставяне на достъп до информация, а именно принципът необходимост да се знае, от една страна, и принципът на обществена необходимост и желание от страна на гражданското общество да има достъп до информация, която не е държавна, нито служебна тайна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин Бакалов, искахте да вземете думата? Не се отказвате? Заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Нашите предложения по чл. 29, ал. 1 следват логиката, която ние като вносители предложихме изцяло за този закон, а именно, че служебната тайна е по-малоценната информация от тази, която преди това разглеждахме, и тази, която след няколко члена ще разглеждаме, а именно "строго секретно", "секретно" и "поверително".
Според нас, много по-нормално е служебната тайна да се разграничи. Затова ние предлагаме в чл. 29, ал. 1, както каза и колегата, тези текстове, още повече, че за пореден път нашият закон го побългаряваме. Защото по класификацията на НАТО, за което тук нееднократно стана въпрос, е "строго секретно", "секретно", "поверително" и "с ограничен достъп".
Разликата между "ограничен достъп" и "служебна тайна" е много голяма, но така или иначе вие вече не приехте нашите предложения в предишните членове. Така че според нас нормално е тази информация, която е като служебна тайна и която е с много по-малка малоценност, да се даде по-голяма възможност на българските граждани да могат да я ползват, а не да сложим същите ограничения и бариери, такива, каквито има на всички останали преди това по-високи квалификации. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Бакалов.
Има ли други желаещи?
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз правя предложение ал. 3 да отпадне. По този закон тук се изказват повече хора, които са в тези сфери...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое да отпадне, целият текст ли?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Не, ал. 3 на чл. 29.
Тук се изказват предимно народни представители, които се занимават с такива сложни и секретни работи. Но като чета текста, ал. 2 е напълно достатъчна: "Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон." И край! По-нататък какво пише в ал. 3? "Ръководителят на съответната организационна единица - забележете, може да е ведомство, може да е всякаква единица - в рамките на закона обявява списък - има си хас да не е в рамките на закона! - на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационната единица. Редът и начинът за обявяване на списъка - забележете - се определят в правилника за прилагане на закона." Тоест, веднъж ще има Закон за служебната тайна, произтичаща от ал. 2, оттам ще има списък на категориите информация по ал. 2 на ръководителя на организационната единица и накрая ще има и правилник за приложение на този закон. Хайде да спрем до ал. 2 и да кажем: "Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон." - и да приключим!
Аз смятам, както и преждеговорившият, че има една сериозна надеждна защита на държавната тайна. Иначе се страхувам, че достъпът до информация ще бъде много сериозно ограничен. (Неразбираема реплика от място на народния представител Благой Димитров.)
Благой, дали тази е целта или друга...
Това също е задължение, произтичащо от пътя ни към Европа, от процеса ни към присъединяване към Европа. Така че специално в този текст се крие една сериозна опасност да продължи практиката от предишното правителство - много често теми, които са неудобни за обществото, да минават под грифа "Служебна тайна" или някаква друга тайна!
Така че аз много настоявам този текст на ал. 3, въобще ал. 3 да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
За уточняваща реплика има думата господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Алинея 2 на цитирания текст под "Закон" има предвид не специален Закон за служебната тайна, а има предвид множество закони, които и в момента уреждат този проблем, например Закона за държавния служител. Това е уточнението, което ние внасяме. Например, там се уреждат специалните задължения на държавните служители, във връзка със служебната тайна съществуват и редица други закони, действащи в момента, които уреждат тази материя. Става дума не за конкретен закон, уреждащ служебната тайна, а за действащи вече нормативни актове. Именно заради това се препраща в ал. 3 обявяването на този списък по категориите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
За дуплика има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин Дончев, аз разбирам, че там има задължение за пазене на служебна тайна, процедури за достъп до служебна тайна, но кое е служебна тайна от текста, записан в ал. 2, от който излиза, че ще има специален Закон за служебната тайна? "Информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон"?
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уточняваме, че само със закон може да се определи служебната тайна. Да не се препраща към подзаконови актове.
МИХАИЛ МИКОВ: Ама вижте текста по-нататък: "Ръководителят на съответната организационна единица в рамките на закона обявява списък на категориите информация." Тя или се определя със закон, или ръководителят ще обявява списък. Ако тя със закон се определя, няма нужда ръководителят да обявява никакъв списък!
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Не спори с мен, уточни го със службите.
МИХАИЛ МИКОВ: Няма какво да споря.
Предлагам текстът да отпадне, пък вие си го приемете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Миков.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението за отмяната на ал. 2 и 3, направено от група народни представители от ПСОДС. Предложението не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 54, против 84, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане само на ал. 3.
Гласували 160 народни представители: за 85, против 74, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Алинея 3 отпада.
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Правя искане за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Постъпило е искане за прегласуване предложението на народния представител Михаил Миков за отпадане на ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 77, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов за нов текст на ал. 1, както беше предложен.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): За създаване на нов чл. 29а, който обосновах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изменението на текста, така както вие го предлагате.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Още не сме стигнали до чл. 29а. Не бързай!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В момента гласуваме чл. 29, ал. 1 така, както се предлага от вас.
Моля, гласувайте предложението на тези народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 63, против 82, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 29, подкрепен от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 88, против 60, въздържали се 8.
Текстът на чл. 29 е приет.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители за създаване на нов чл. 29а:
"Чл. 29а. (1) Информацията се класифицира като държавна или служебна тайна с акт на съответния компетентен орган.
(2) Административният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. нивото на класификация;
2. името и длъжността на лицето, подписало акта;
3. наименованието на органа, който или от чието име е извършена класификацията;
4. правното основание на класификация, включително номера на категорията в списъка по Приложение № 1;
5. срока на защита на класифицираната информация;
6. датата на изтичане на срока за защита на класифицираната информация.
(3) При класифициране на информация, съхранена на магнитен или хартиен носител и представляваща текст, карта, чертеж, фотография, изображение и други подобни, като на всяка страница се поставя гриф за сигурност в съответствие с необходимата степен на защита на конкретната информация.
(4) При класифициране на информация, съхранена на друг вид носител, се прилага подходящо обозначение."
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По предложението за нов чл. 29а?
Господин Иво Цанев, заповядайте.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагаме да се създаде този нов чл. 29а с оглед на разпоредбите в чл. 120 на Конституцията и чл. 2, ал. 1 от Закона за административното производство, където ясно е посочено, че класифицирането на информация би следвало да бъде като акт на административно-разпоредителната дейност, вследствие на което смятаме, че този акт трябва да съдържа следните атрибути. От една страна, нивото на класификация. От друга страна, името на служителя, който е подписал това ниво на класификация. От трета страна, органът, който се е произнесъл по класифицирането, правното основание и естествено срокът.
Тези наши предложения, в интерес на истината, бяха приети в последващите текстове на чл. 33, където се коментира маркирането на информацията. Голяма част от тях намериха своето място, но аз искам да обоснова необходимостта от това, че трябва да се съдържат подобни атрибути с оглед на много честото злоупотребяване и класифициране на информация като държавна и служебна тайна, без да има правно основание и без впоследствие да се намери човекът, който е класифицирал тази информация, който да понесе своята отговорност, ако не е направил всичко съгласно законите на страната и поднормативните актове. Има един такъв случай, вчера го споменах, а именно случаят с договора за "Краун ейджънтс", където никой не пое отговорността и никой не понесе своята отговорност за това, че е засекретил един договор, който няма нищо общо със Списъка на сведенията, предметите и фактите, съставляващи държавна тайна. И вследствие на това отговорността за засекретяването се размина между Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерския съвет. Нещо, което с приемането на този закон ние искаме да избегнем. Затова смятаме, че трябва да ги има тези атрибути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин Бакалов, заповядайте. Очаквах Вашето желание да вземете отношение.
Бих могъл да Ви помоля да заемете по-челно място, за да може да бъде по-експедитивно, тъй като очевидно сте специалист в материята и ще вземате отношение и занапред. Ако Ви е удобно, можете да го направите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Е, господин председател, всеки си има ред. Затова при пчелите има мед, защото има ред. Моят ред е там. Какво да направя аз? Като заслужим - тогава!
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам допълнително да обоснова нашето предложение от гледна точка на това, че нашето искане за такова маркиране се основава на приетите вече документи и закони в страните, които също са кандидати за членове на НАТО. След като ние сме тръгнали в тази посока, съвсем нормално е самите ние да имаме уеднаквено законодателство, каквото е изискването на НАТО за присъединяване на България към структурата, а именно по § 118 от документите, които се използват при класификацията на секретни материали, § 118 гласи: "Всички класифицирани документи на НАТО трябва да носят регистрационен номер и дата на първа страница. Всички документи трябва да носят регистрационен номер на всяка страница и номера на копието на първа страница."
Аз много добре знам, защото тази дискусия се развива в комисията, че щяло да бъде голямо затруднение за тези, които класифицират. Но именно от гледна точка на сигурността на тази информация, съвсем нормално е тя да бъде класифицирана на абсолютно всяка страница по простата причина, много добре знаете, има такива случаи в България, когато части от отделни документи се изнасят от пресата. Тоест, в този случай ние желаем това вече да не става, след като ще приемаме един модерен закон.
От гледна точка на сбора от документи и обсъждания вчера от мен класификационен маркетинг, много е важно действително този класификационен маркетинг да се развива в България, защото аз лично имам много сериозни притеснения от това какво може да се случи с един документ - дали той може да бъде надкласифициран или подкласифициран. И тъй като познавам практиката на нашите служби, съм убеден в това, че повечето документи ще бъдат надкласифицирани. Затова ние сме направили опит с моя колега да направим едно такова предложение, което все пак да даде някаква рамка на бъдещия закон и бъдещото класифициране на тази информация, за да няма такова надкласифициране специално на информация в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов чл. 29а така, както беше предложен.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 37, против 91, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 30. Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация, предоставена от друга държава или международна организация по силата на международно споразумение, по което Република България е страна."
Становище на комисията - комисията приема текста на вносителя, като изразът "международно споразумение, по което" се замени с "международен договор, по който".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста с уточнението, прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 117, против 10, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел II - "Нива на класификация за сигурност на информацията".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Раздел II - "Нива на класификация за сигурност на информацията".
Не виждам желаещи по заглавието.
Моля, гласувайте заглавието на раздел II.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 31 има постъпили предложения - предложение на Тодор Бояджиев:
В чл. 31, ал. 1 да се въведе като най-висока степен на секретност нивото: "Лично! Секретно от особена важност!".
Комисията не приема предложението.
По чл. 31, ал. 2 има предложение на Тодор Бояджиев:
Съответно в чл. 31, ал. 2 трябва да се даде необходимото кратко обяснение като т. 1 и другите категории се преномерират - това е във връзка с неговото предложение.
По чл. 31, ал. 5 текстът се изменя по предложение на Надежда Михайлова и група народни представители. Тяхното предложение е, както следва:
"(5) С цел осигуряване на допълнителна защита на чуждестранна класифицирана информация, когато това е предвидено в международни договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, Държавната комисия по сигурността на информацията по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение.".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на група народни представители да отпадне ал. 4 и предлага чл. 31 да добие следната редакция:
"Чл. 31. (1) Нивата на класификация за сигурност на информацията и техния гриф за сигурност са:
1. "Строго секретно";
2. "Секретно";
3. "Поверително";
4. "За служебно ползване".
(2) Информацията, класифицирана като държавна тайна се маркира с гриф за сигурност:
1. "Строго секретно" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България, или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;
2. "Секретно" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил във висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България, или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на трудно поправими или големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционоустановения ред;
3. "Поверително" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България, или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционоустановения ред.
(3) Информацията, класифицирана като служебна тайна се маркира с гриф за сигурност: "За служебно ползване".
(4) С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това се налага от характера на информацията или когато е предвидено в международни договори, по които Република България е страна, Държавната комисия по сигурността на информацията по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:
1. допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на класификация от "Строго секретно";
2. специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и съхраняване на тези материали и документи;
3. кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
По чл. 31 господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Този член предизвика доста сериозна и продължителна дискусия в комисията.
Аз имам две предложения по този член, които, както беше казано, не бяха приети, но искам да изложа мотивите си, защото вярвам, че залата ще прояви малко по-голямо разбиране, отколкото беше проявено в комисията.
По същество предложението ми е да се въведе още един гриф на секретност по-висок от трите предложени грифа на секретност. Защо?
Защото, първо, в международната практика има по-високи грифове за секретност.
Второ, защото голяма част от сегашните ни партньори и бъдещи съюзници имат по-високи грифове за секретност. Ние се опитваме да решим този въпрос с един допълнителен текст в ал. 4, така както е предложено от комисията или ал. 5, както е в предложението. Там се предвижда в случай на обмен на информация, ако дойде информация с по-високо ниво, Държавната комисия по сигурността на информацията да може да вдигне нивото на този документ вече и при неговото българско ползване. На мен тази философия като българин и като патриот определено не ми харесва. Защо отвън да имат право да поставят високи грифове на секретност, а ние априорно да приемаме, че в България не се генерира информация с такъв висок гриф на секретност?
Затова отново аз призовавам и настоявам да помислим и да приемем един по-висок гриф за секретност и в българската скала.
Давам ви казус, който едва ли ще се случи на практика, но да отговорим теоретично - английският министър-председател Тони Блеър иска да съобщи нещо изключително важно и секретно на българския министър-председател. Ако го постави на документ, а не изпрати личен пратеник, за да го съобщи, този документ по всяка вероятност ще носи гриф "Само за Вашите очи". Да не забравяме, че министър-председателя е и братовчед на английската кралица и наистина този случай може да не е чак толкова хипотетичен. Този документ у нас по силата на този закон би трябвало да получи гриф "Строго секретно" и до него да имат достъп твърде много лица, които са предвидени априорно, без проверка, да получават право на такъв достъп. Затова аз мисля, че има място ние да приемем един гриф на секретност "Строго секретно! От особена важност!", не "Лично секретно", и в комисията аз бях предложил и съответно текст с описанието в кои случаи се слага този гриф. Сега няма да ви занимавам с това. Ако прецените, че има място да се приеме този гриф, тогава ще направя следващото предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Заповядайте, господин Рафайлов.
НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съвсем кратки няколко бележки по отношение на току-що направеното предложение от колегата Тодор Бояджиев. То си има своите дълбоки основания на база на практиката, която е съществувала и продължава да съществува днес, оформена като нормативна база, която се спазва.
В момента съществуват още два грифа освен "Строго секретно". Това е: "Строго секретно! От особена важност!" и "Лично! Строго секретно!".
С оглед синхронизацията на нашето законодателство с натовските структури ние в комисията и самият аз след драматична вътрешна борба стигнахме до заключението, че ние трябва да приравним нашите степени на секретност с тези на структурите на НАТО, което много би улеснило характера на бъдещата ни работа с тях.
Хипотезата, която самият господин Бояджиев посочи по-долу в същия член дава изключителни възможности ние да не изпаднем в комично състояние сега да определим степен на секретност, например "Космите сикретс" - България все още не е такава космическа страна или "Атомикс сикретс", или нещо такова, а по-късно комисията при възникване на такава необходимост, която всички горещо се надяваме, че това ще се случи в близки години, тези степени на секретност като допълнение към основната, подчертавам, натовска степен на най-високо ниво на класификация: "Строго секретно" да бъде допълнено.
С това аз приканвам дори колегата Бояджиев, ако прецени, да изтегли предложението си и да се обединим около становището, което прие комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Рафайлов.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Бакалов, заповядайте.


ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да обоснова нашето предложение, което сме направили с колегите по чл. 31, ал. 5. То се обосновава само на това, че ние маркираме, че министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи могат да дадат даже по-високи степени на секретност. Изрично подчертаваме, че това става само и единствено за чуждестранната класифицирана информация. Притесненията са ни от тази гледна точка, че предложението, което в момента е направено от името на вносителя - господин Дончев, не е достатъчно конкретно, че даже и българска информация, която не е толкова важна, спокойно от министъра на отбраната и от министъра на вътрешните работи може да бъде маркирана чрез този член и тази алинея с по-висока степен на секретност.
Когато става въпрос за чуждестранна класифицирана информация, аз искам да ви обясня по какъв начин става това. Когато се предава една информация по линия на НАТО, тя се предава по искане и при даване на разрешение на страната-производител на тази информация. Минималното искане на страната, която произвежда този материал, е да бъде абсолютно същата степен на секретност.
Затова не мога да приема предложението на колегата Бояджиев за въвеждане на още една такава степен. В кръга на шегата мога да кажа, че България с тези си служби скоро няма да получи "cosmic secret" информация.
Нашето предложение е направено точно в тази посока - когато страната-производител на информацията я предава на България, ние трябва да бъдем така добри да класифицираме информацията даже с по-висока степен на секретност. Това е в контекста на вчерашното ми изказване от гледна точка на това, че ние определено трябва да запазваме преди всичко информацията, която идва по линия на НАТО, а не информацията, която е българска.
С това предложение ние даваме възможност на министрите да повишават степента на класифицираност на българската информация, с което, естествено, аз не мога да се съглася, защото преди всичко българските граждани трябва да бъдат информирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има думата за реплика господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин председател, точно тази постановка аз отхвърлям категорично! Не можем да приемаме НАТО и партньорите ни да имат правото да определят своя информация като строга секретна от особена важност, а в същото време да се унижаваме като държава, все още суверенна, и да казваме: "Не, ние не произвеждаме такава информация." Това абсолютно не е вярно. Давам ви конкретна илюстрация: утре или вдруги ден българското разузнаване, дай Боже, успява да проникне в чужда терористична организация. По линия на обмена се искат данни за човека, чрез който сме проникнали. Това строго секретно ли е или е свръхстрого секретна от особена важност информация?
Така че не мога да приема поначало философията да поставяме чуждата информация над собствената. Или сме равноправни партньори или тогава... Не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Господин Бакалов, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Бояджиев, явно за пореден път Вие не сте ме разбрали. Ще Ви кажа защо. Казах, че България няма да получи такава информация по простата причина, че във въпросната резолюция, на която се основава абсолютно целият Закон за класифицираната информация, изрично е записано:
"§ 8.
д) които могат да се окажат уязвими на натиск на чужди или други източници, например поради предишно гражданство или връзки от миналото".
България няма да получи такава информация, както Вие казахте, по тази проста причина.
Това, че Вие не сте запознат с начина и канала на предаване на информация, е Ваш проблем. Четете, господин Бояджиев, запознайте се с документите на НАТО и тогава можем да говорим по какъв начин става предаването на информация и как тази информация се класифицира. Благодаря. (Тодор Бояджиев прави неясна реплика от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Има думата господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, вземам думата също за да защитя нашето предложение. Голяма част от него комисията възприе. С новия текст на ал. 4 ние виждаме, че това, което предлагахме, се приема.
Към чуждестранната информация, която имахме предвид, обаче комисията прибави цялата информация, с което аз трудно мога да се съглася, по простата причина, че това изключение до голяма степен обезсмисля и правилото на тези четири степени на секретност. Щом даваме възможност в конкретни случаи Държавната комисия по сигурност на информацията да предвижда не само друг гриф....
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Няма друг гриф.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това е допълнителна маркировка. Как да няма друг гриф?! Не е съвсем различно, а е съвсем същото. Слагате "строго секретно" и след това добавяте допълнителен гриф.
По-важното е - предвижда се специален ред за създаване, ползване, размножаване и т.н., и трето - друг кръг на лицата с право на достъп. Та то нищо не остава от правилото. Кои са трите лица, които ще имат неограничен достъп, както ще видим, когато стигнем чл. 39 - 42? Кои са другите лица, които по силата на положението, което заемат, имат в конкретни случаи правото на достъп до класифицирана информация?
Нашата идея има съвсем друго нещо предвид. Ние непрекъснато говорим за НАТО, може би то е в основата, но трябва да имаме предвид, че можем да получаваме чуждестранна информация не по линия на НАТО, а и от други държави. Те могат да имат своя степен на секретност, каквато ние нямаме. Представете си, че по силата на един договор една страна ни предоставя информация, до която достъп имат съвсем тесен кръг лица (примерно президентът на съответната държава или само министър-председателят). Не може за тази информация, когато дойде при нас, ние да приложим общото правило и тя да стане достъпна до друг кръг лица, а не на какъвто достъп тази информация е подложена в страната, която ни я подава. Това е идеята на нашето предложение. Смятаме, че то наистина ще бъде полезно и ще даде основен отговор на нещо, с което в комисията се сблъскахме. Още при първото четене този въпрос беше поставен. Според нас беше по-добре цялата чуждестранна информация да се отдели или в отделен закон, или в друг обособен раздел на този закон. Навсякъде ние я добавяме и стремежът е навсякъде да се постави под един знаменател.
Това обаче може да създаде трудности, включително и за присъединяването ни към НАТО. Затова считаме, че текстът, който ние предлагаме, следва да важи само за чуждестранната информация. Така ние решаваме по успешен начин всичките тези проблеми, които иначе биха възникнали.
Затова предлагам да ни подкрепите, да гласувате този текст така, както ние го предлагаме, и да не се дава възможност на тази комисия по изключение, което винаги може да се превърне в правило, извън тези четири ясно формулирани и създадени степени на секретност, да въвежда някакви нови степени, които засягат вече реда на ползване, а може да предвиди и съвсем друг кръг лица да ползват тази информация, тоест цялата иначе стройна система всъщност тук да се наруши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Кратка реплика от господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Соколов, за една година в Министерството на вътрешните работи Вие не се ли убедихте, че в България се генерира наистина важна за държавата ни информация, която надхвърля нивото "Строго секретно"? Вашето предложение, на вашата група, е абсолютно неприемливо, защото в момента в своя път към НАТО ние сме в позиция на даващи, а не на получаващи. И аз мога да приема компромисно срещу моето предложение текста, който се предлага в крайна сметка от комисията, защото е изключително важно и България да има възможността на своя информация да слага грифове, които съответстват на съдържанието й, а не да сме в позицията на непрекъснато навеждащи се и когато даваме националноотговорна и важна информация, да й слагаме общия гриф "Строго секретно", при положение, че тя определено надхвърля тоя гриф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
За дуплика - господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бояджиев, аз съм се убедил в това, което Вие казвате. Но този въпрос трябваше да бъде решен, вие имахте това предложение, комисията не го възприе, аз лично не стоя далеч от него - дали да има още една, по-висока степен на секретност. Но това да си е законно установена степен на секретност. Тогава ще бъде ясно каква е тази степен, за кои случаи тя се отнася, кои лица ще имат достъп до тази информация, дали те ще бъдат различни или ще са същите лица, които изобщо по-нататък законът определя. И тогава ще има една законова яснота. Докато това, което сега се предлага, крие опасността наистина да се обезсмислят досегашните ясно формулирани четири степени.
И на второ място, имайте предвид, че така, както са формулирани - аз и тогава изказах едно опасение, че за органите, които ще определят степента на секретност, ще бъде много трудно да се насочват към една или друга категория. Защото, ако Ви прави впечатление, в дефинициите какво е строго секретно, какво е секретно, какво е поверително навсякъде всъщност защитената ценност е една и съща - суверенитетът, независимостта, териториалната цялост на Република България или нейната външна политика, международни отношения и т.н., да не чета целия текст, като единствено само е казано: в случаите на строго секретно - би застрашило в изключително висока степен тези ценности, в случая на секретност - би застрашило във висока степен, в случай на поверително - би застрашило в никаква степен едва ли не. И наистина ще бъде много трудно сега този орган, който ще определя, да каже кога този случай е в много висока степен, кога е във висока степен, кога изобщо би застрашило. Но така или иначе ние имаме четири ясно определени категории и не може с едно изключение ние да въвеждаме една пета, неясна категория и то пак не само като степен на секретност, а и по отношение на реда за достъп до нея, и по отношение на кръга на лицата. Той става абсолютно неопределен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожо Дончева, заповядайте. Имате думата за изказване. Няма да бъде секретно изказването Ви, нали?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Не.
Уважаеми дами и господа! Каква е разликата преди и сега? И преди е имало четири нива, и сега има четири нива. И преди са се различавали по степента, в която се засягат тези ценности, за които говори господин Соколов, и сега е така. Разликата е в наименованията. Старата школа предлага онова, с което е свикнала. Само че според мен истинският проблем е в дефиницията. Дефиницията определя обхвата и степента, независимо от наименованието. Можем даже да ги кръстим степен на секретност № 1, 2, 3 и т.н., може да ги кръстим и с други думи. Това, което е възприето, както ви каза господин Рафайлов, изхожда от необходимостта да има някаква унификация между общоприетите вече стандарти в международен мащаб и онова, което приемаме като вътрешно законодателство.
Къде е другият проблем? Може ли над изключително високата степен на засягане да има още по-изключително висока? Да, в практически план може да има, но никой не можа да обясни и на комисията, пък и тук на залата, защо само едно, още по-изключително ниво, а не 5, 15 или 105.
Другата разлика, която има между колегите от СДС, и онова, което комисията е приела, може да се види на страници 44 и 45. Онова, което предлагат колегите, е дословно сложено в ал. 4 на текста на комисията с едно допълнение, което примирява притесненията на ген. Бояджиев, че българската държава - и тя произвежда изключително секретна информация, която не бива да бъде слагана във втора категория. Това е направено по следния начин. Докато колегите от СДС са предложили на стр. 44 в текста, който ви е раздаден, "С цел осигуряване на допълнителна защита на чуждестранна класифицирана информация, когато това е предвидено в международни договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или на директорите на службите за сигурност може да определи с решение:".
Какво има в текста на комисията? "С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това се налага от характера на информацията - тоест, може да бъде и на българска - или когато е предвидено в международни договори, по които България е страна, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на служби за сигурност може да определи с решение:".
Разликата е само в първата част - когато това се налага от характера на информацията, за да може да се вкара българска информация. Останалото е идентично. Трите точки отдолу - какво се определя, са също идентични.
Каква е идеята? Ако наистина практиката налага нови, по-високи степени на класифициране на информация, да има възможност комисията, а не законодателят, разсъждавайки по абстрактни хипотези, които днес не може да си представи, да определи за няколко бутикови случая или неколкостотин, или няколко хиляди допълнителната маркировка, социалния ред за създаване, размножаване и ползване и кръга на лицата с достъп. Несъмнено трите лица, които имат право на неограничен достъп, пак ще си имат право на неограничен достъп.
Тук става дума за следното. Текстът на чл. 31 описва огромния случай хипотези и когато става дума за частните случаи, комисията по предложение на тези лица да има право да сложи един допълнителен гриф, нещо, което мисля, че ще отговаря и на общата хипотеза на закона, и ще свърши онова, което е допълнително необходимо за допълнително свръхкласифициране.
Затова ви предлагам да подкрепим текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Реплика? Заповядайте, господин Соколов.

ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, Вие мотивирахте Вашата теза, но я мотивирате като нещо, което се подразбира. А това не е така. Вие казахте: вън от съмнение е, че тези три лица - президент, председател на Народното събрание и премиер, ще запазят своите права. Как да е вън от съмнение, след като се предлага един текст, по силата на който Държавната комисия за сигурност на информацията може с решение да определя кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи? Къде Вие виждате невъзможност с едно такова решение тази комисия ...
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): В самия закон, който приемаме.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: То е предвидено тяхното право, което е за всички случаи, същевременно това е едно изключение, което важи за всички случаи. Как да не може? След като комисията казва: определя кръга на лицата с право на достъп до тези материали, спокойно може да каже, че достъп до тези материали, които са от свръхсекретна категория, така да я наречем условно, може да извади министър-председателя. Аз виждам опасността тук, че всъщност в определени случаи, които комисията ще прецени и които нямат връзка с чуждестранен договор, а става дума за вътрешна информация, тя определя, а не законът, като изключение от приетото в закона, кръга на лицата. И тя може и да ги разшири, но идеята е по-скоро, че ще ги стесни и може да каже, че само президентът има право на тази информация или само министър-председателят, но третият или вторият нямат право на достъп.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Соколов, аз смятам, че нямаме различия в разбирането. Ако искате допълнително да се подсигурим, Ви предлагам, когато след няколко члена дойде текстът за достъпа на лицата по чл. 42, да сложим един малък абзац, че включително и по чл. 31, ал. 4, когато става дума за трети лица. Иначе практически Вие знаете, че ако шефовете на специални служби, които имат първичната информация, не желаят да я дадат и няма някакъв неформален достъп, те пак биха могли да си я скрият въпреки закона. Тук става дума, че точното прилагане на закона прави тези опасения в много голяма степен имагинерни. Малко по-нататък чл. 42 ще каже ясно и категорично, че тези три лица имат право на достъп до всичко.
Смятам, че действайки законно, ДКСИ не би могла да забрани на тези три лица достъп до информацията по ал. 4. Би могло да стане само с нарушение на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте, господин Милтенов.
ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че се изясниха позициите от всички вносители. Предлагам и апелирам да гласуваме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Господин Цанев, заповядайте.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, напротив, аз смятам, че не са се изяснили всички вредни последици от този текст и поради тази причина предлагам противното процедурно предложение, а именно дебатът да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи, които искат да вземат отношение? Смятам, че нещата действително се казаха. Не виждам други желаещи.
Господин Бояджиев, Вие оттегляте ли първото си предложение?
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Оттеглям двете си предложения в полза на предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев, значи правилно съм разбрал.
Предложението за отпадане на ал. 4 на чл. 31 е инкорпорирано в текста, така ли, господин Дончев? Добре.
Следователно поставям на гласуване предложението на Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов по ал. 5 на чл. 31.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС, от място): Вие не поставихте на гласуване процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз поисках да видя има ли още желаещи за изказване....
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС, от място): Аз исках да се изкажа, но чаках да поставите първо на гласуване процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да кажа нищо интересно, но ще кажа нещо, което ще се случи, ако текстът се приема в този вид. Излиза, че ние правим закон, който в един момент чрез текста на чл. 31, ал. 4 винаги може да се наруши. Това е основният мотив тази ал. 5 на чл. 31 да се отнася само за чуждестранната класифицирана информация. Един от основните ни принципи беше да има по-рестриктивни текстове по отношение на чуждата класифицирана информация от гледна точка на това, че в интерес на истината всички служители по сигурността на НАТО, които идват в България, всички експерти от НАТО, дори и Директивата на НАТО, която постоянно цитираме, в нея основният момент е защитата на информацията, която ни се подава от страна на НАТО.
Знам, че веднага ще ми се опонира и ще ми се каже, че едва ли не натовската информация не би трябвало да е по-ценна от българската. Наистина, не приемам априори това твърдение, но така или иначе в този текст, ако не я разделим, излиза, че наистина по предложение на министъра на вътрешните работи ДКСИ може винаги да лиши от достъп до информация не само президента, оставете тези три категории, за които стана дума. Министърът на вътрешните работи винаги, по всяко време може да лиши дори Народното събрание. Не говорим за президент, министър-председател и председател на Народното събрание, говорим за документ, който ние като членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, ако имаме желание да го получим, абсолютно съм убеден и на мен не ми се иска службата за сигурност или която да е служба, когато не иска да дава този документ, или да нарушава закона, или в случая тя ще изпълни закона. Досега поне законът се нарушаваше, като се поставяше един гриф за сигурност по-висок от необходимия и по някакъв начин се избягваше даването на информация.
Не мога да допусна, че ние като народни представители, които в комисиите трябва да взимаме решения по много важни въпроси без информация, когато се крие от нас информация особено що се касае до националната сигурност. Не може да се вземе решение без информация. И това е първи принцип на вземането на решения - анализа на съществуващата информация. Ще продължаваме да вземаме решения натъмно, ще правим закони, за които в един момент ще идват експерти и ще ни казват колко са велики, защото знаят повече от нас. Ето това е моят мотив и смятам, че ако остане този текст, това ще се получи за всяка една комисия и пред нас като народни представители.
Затова ви предлагам да помислим по този текст и, ако трябва, малко по-нататък наистина да се изключат всички категории, не само президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание, тоест да не става такава голяма дупка, каквато е в момента. Сега това е една голяма дупка в закона и смея да твърдя, че ще се ползват всички недобросъвестни държавни служители и всякакви служители, които искат да прикрият информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Аз бих опонирал и на господин Цанев донякъде, ако беше приет текстът на вносителя. Не би имало нужда от такъв текст, ако става въпрос за международни договори, които са ратифицирани и влезли в сила по силата на прякото им действие. Там може да се уговори начин, ред и защита на онази информация, специален по отношение на този закон. Но аз съм крайно учуден защо в окончателния вариант е променен текстът на вносителя и вместо "ратифицирани и влезли в сила международни договори" се вкарва фигурата само на "международни договори, по които България е страна". Това силно ме учудва и аз, уважаеми господин председател, на процедурно основание настоявам ал. 4 да се приеме с текста на вносителя по отношение на това "ратифицирани и влезли в сила". Така ще защитим по-пълно чуждата класифицирана информация, защото тези договори ще имат пряко действие и силата на закон. Иначе в други случаи, примерно като този с "Краун ейджънтс", България също е страна по него, също е международен, но не е ратифициран и влязъл в сила.
Аз смятам, че за да има такова действие, трябва да са ратифицирани и влезли в сила. Такава е била и волята на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Това беше реплика. Не виждам желание за дуплика.
Започвам с гласуванията.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов по ал. 5 на чл. 31.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 45, против 120, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията, като след това ще подложа на гласуване предложението на народния представител Михаил Миков за ал. 4, тъй като това е текстът на вносителя, т.е. основният текст и ще бъде подложен на гласуване накрая.
Моля, гласувайте текста, който е предложен от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 113, против 31, въздържали се 5.
Член 31 се приема така, както е предложен от комисията.
Преминаваме към чл. 32.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 32 има постъпило едно предложение, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 32:
"Чл. 32. Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация или на предоставяната от Република България и на друга държава или международна организация такава информация в изпълнение на влязъл в сила международен договор за Република България и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява в съответствие с разпоредбите на договора."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По чл. 32 не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте чл. 32, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 138, против 2, въздържали се няма.
Член 32 е приет.
Господин Дончев, заповядайте да докладвате глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава четвърта - Маркиране на информацията".
Заглавието на глава четвърта се приема от комисията.
"Раздел I - Процедура по маркиране на класифицираната информация".
Това заглавие също се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на глава четвърта и на раздел I? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава четвърта и на раздел I.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 33 има предложения, които бяха оттеглени.
Предложение на Тодор Бояджиев, което е прието по принцип.
Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители по ал. 3, което не се приема:
"(3) Върху части от документи (раздели, приложения, анекси и други) се поставят отделни грифове за сигурност, съответни на нивото на класификация на всяка отделна част."
Комисията предлага чл. 33 да добие следната редакция:
"Чл. 33. (1) Маркирането на класифицираната информация се извършва чрез поставянето на съответен гриф за сигурност.
(2) Грифът за сигурност съдържа:
1. ниво на класификация;
2. дата на класифициране;
3. дата на изтичане на срока на класификация, когато е различна от датата на изтичане на сроковете по чл. 37, ал. 1;
4. правното основание за класифициране.
(3) На сбор от материали и/или от документи, съдържащи класифицирана информация с различен гриф за сигурност, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на този член желаещи има ли?
Господин Бояджиев, дали сте удовлетворен от принципното възприемане на Вашето предложение?
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Да, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов по ал. 3 на чл. 33.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 88, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 127 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 2.
Приема се.
Господин Дончев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 34 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители по ал. 1:
"(1) Грифът за сигурност се определя от органа по класифициране или определеното от него лице."
Комисията не приема предложението.
Предложение на Тодор Бояджиев по ал. 3 - в края на изречението се добавя "както и за обективното определяне нивото на класификация".
Комисията не приема предложението.
Останалите предложения са или оттеглени, или възприети от комисията.
Комисията приема предложението на народните представители по ал. 6 и предлага чл. 34 да добие следната редакция:
"Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ.
(2) Лицето, създало документа или материала, съдържащ класифицирана информация, в случай че е различно от лицето по ал. 1, е длъжно да постави гриф за сигурност, валиден до окончателното му определяне от лицето по ал. 1.
(3) Лицата, задължени да маркират класифицираната информация, отговарят за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.
(4) Поставянето, променянето или заличаването на гриф за сигурност се извършва само в рамките на предоставения достъп на лицето до класифицирана информация.
(5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ на нивото на класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането му.
(6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ ръководител нивото на класификация не може да се променя или заличава.
(7) Не се допуска неоснователна промяна на нивото на класификация.
(8) Когато лице, получило по законоустановения ред класифицирана информация, установи, че нивото на класификация е неправилно определено, незабавно уведомява за това лицето по ал. 1 или неговия висшестоящ ръководител.
(9) В случай на промяна на нивото на класификация уведоменото лице е длъжно незабавно да съобщи това на получателя. При предаване на класифицираната информация на трети лица получателят незабавно уведомява тези лица за промяната.
(10) Ръководителите на организационните единици организират обучението на подчинените им служители за условията и реда за маркиране на информацията (поставянето, промяната и заличаването на грифовете за сигурност) под методическото ръководство на Държавната комисия по сигурността на информацията."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Имате думата по текста на чл. 34, уважаеми народни представители.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател. Предложението ми е съвсем кратко и то по-скоро носи морална, отколкото някаква друга наказателна отговорност. Но лицата, които са задължени да маркират и носят отговорност за поставяне или непоставяне на гриф за сигурност, според мен трябва да носят отговорност и за това, че поставят тоя гриф за сигурност обективно, че не надхвърлят правата си и че не дават по-висок гриф за сигурност, отколкото е съдържанието на документа. Все пак да има едно напомняне към тези, които поставят тоя гриф, че трябва наистина да търсят обективност, а не да се стремят винаги да поставят най-високия гриф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Господин Цанев, заповядайте, имате думата.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги, като цяло ние сме удовлетворени от това, което предлага комисията по чл. 34, още повече че нашето предложение по ал. 5 се прие.
Аз искам да обоснова предложението ни по ал. 1. Нашето желание беше още в чл. 4а, да има органи за класифицирана информация и определихме кои да бъдат те. Сметнахме, че тези органи всъщност трябва да определят и грифа за сигурност. По тази причина предложихме в ал. 1 не едно лице да определя грифа за сигурност, а всъщност органите, които преди това смятаме, че трябва да бъдат избрани в закона, и те да носят своята отговорност за поставянето и маркирането на класифицираната информация.
Нашето предложение не се прие. Принципно и комисията, и законът не изглеждат във вида, в който ние си ги представяхме. Поради тази причина няма как да обоснова този текст по ал. 1 в момента, освен с желание да съществува някаква гаранция, че когато лицето поставя този гриф за сигурност и съответно висшестоящият ръководител потвърди грифа за сигурност, да няма възможност след това да се променя този гриф за сигурност, да се премахва или да се поставя несъответстващ гриф за сигурност, съгласно степените, които преди малко приехме.
Поради тази причина ще помоля колегите да гласуват нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Не виждам.
Най-напред, подлагам на гласуване току-що защитеното предложение от група народни представители по ал. 1 на чл. 34.
Гласували 124 народни представители: за 35, против 83, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Тодор Бояджиев по ал. 3 на чл. 34.
Гласували 127 народни представители: за 29, против 92, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 34.
Гласували 123 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 12.
Член 34 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 35. Редът и начинът за маркиране на информацията се определят с правилника за прилагане на закона."
Има предложение от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 35? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 35 така, както е подкрепен от комисията.
Гласували 121народни представители: за 113, против няма, въздържали се 8.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел II - Съхраняване на класифицираната информация".
Комисията подкрепя заглавието на раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на раздела има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на раздел II.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Заглавието на раздел II се приема.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 36 има предложение по ал. 1 от народния представител Тодор Бояджиев - след "организацията на регистратурите" да се добави "носителят, върху който и вида, в който се съхранява информацията".
Комисията не приема предложението.
Има предложение от Надежда Михайлова и група народни представители - в чл. 36 ал. 1 се изменя така:
"(1) С цел осигуряване на защита от нерегламентиран достъп класифицираната информация се обработва, предава или съхранява при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, отнасящи се до организацията на регистратурите, мерките за защита при движение на информацията извън регистратурите, както и предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международно споразумение, по което Република България е страна, е предвидено друго."
Комисията не приема предложението.
Предложение от Тодор Бояджиев по ал. 2 - въвежда се "срок на съхраняване" без имплицитно да е посочено какъв е този срок и как се определя.
Генерал Бояджиев, малко трудно ми е да изчета това предложение, тъй като това са съображения.
В общи линии, налага се комисията да намери редакция, която запълва тези празнини.
Комисията не приема предложението.
Предложение от Надежда Михайлова и група народни представители, което е възприето по принцип, и предложение по ал. 3 - "Предложенията на комисията по ал. 2, т. 1 и 2 се одобряват с акт на органа по ал. 2."
Комисията не приема предложението.
Предложение от Панайот Ляков за създаване на нова ал. 5 в чл. 36:
"(5) Секретната информация, която има историческо значение, се предава в Държавния архив."
Комисията приема предложението по принцип.

Комисията предлага чл. 36 да добие следната редакция:
"Чл. 36. (1) Класифицираната информация се създава, обработва, предоставя, съхранява и унищожава при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове за прилагането му, както и в съответствие с предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
(2) В срок една година, след изтичането срока за защита, информацията се предоставя на Държавния архивен фонд, освен ако специален закон не предвижда друго.
(3) Унищожаване на информация се допуска само след изтичането на една година след срока за защитата й.
(4) Държавната комисия по сигурността на информацията разрешава унищожаването на информация след предложение на комисия, съставена със заповед на ръководителя на съответната организационна единица. Комисията:
1. дава заключение коя информация няма историческо, практическо или справочно значение;
2. прави предложение за унищожаване на документи и материали.
(5) Решението на ДКСИ за унищожаване на информация подлежи на съдебно обжалване пред Върховния административен съд."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Бояджиев, заповядайте.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, двете предложения, които правя, имат следната мотивировка и аргументация.
Първото предложение, където предлагам да се включи и "носителят, върху който и вида, в който се съхранява информацията...", е предизвикано от това, че ако се приеме априорно, че всичко се пази на хартия, след 50 години или 35 години, колкото решаваме да събираме тази информация, ще бъдем затрупани с хартия. Затова съм предложил да се уточни и този вид.
А по ал. 2 съображението ми е следното. Въвежда се "срок на съхраняване" без имплицитно да е посочен какъв е този срок и как се определя. Създава се впечатлението, че той съвпада със срока за съхраняване на различните степени секретна информация. В практиката твърде често се генерират документи, които имат определена степен на секретност, включително и "Строго секретно", но тяхното действие е твърде ограничено във времето и не се налага да се съхранява целият този период от 50 години, както първоначално беше предложено, или както по-нататък ще видим е редуциран за "Строго секретно" до 30 или 35 години.
По тази причина моето предложение е да се посочи по-конкретно възможността това нещо да не съвпада със сроковете за грифовете за секретност. Освен това, не се прави ясно разграничаване между тази информация, която освен че отива на унищожаване, и другата, която има историческа, практическа или справочна стойност и тя би трябвало да премине в някакъв друг регистър и при друг режим на ползване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев. Вероятно е много разумно това, което казвате, но аз трудно мога да го подложа на гласуване, тъй като няма конкретен текст, който да бъде имплантиран в ал. 2.
Други желаещи има ли? Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По тези текстове на чл. 36 имаме някои предложения, които искам да мотивирам.
По чл. 36, ал. 1. По нашата редакция, която сме предложили тук, отпада думата "създава", тъй като класифицираната информация придобива това си качество от момента на класифицирането и следователно тя не може да бъде създадена по условията на този закон, тъй като същността на информацията се класифицира, а не обратното. Затова ние сме предложили отпадането на думата "създава" в този текст. Фактически разликата между предложението на комисията и нашето предложение е само думата "създава", която ние сме предложили да отпадне.
Предложението по ал. 2 е прието по принцип от комисията. Аз искам да споделя тук моите донякъде притеснения, защото комисията, която трябва да се създаде и да даде експертното си мнение, аз лично не можах да намеря изход от това положение, защото тази комисия е от органа, който е създавал тази информация. Вие сами разбирате, че комисията, която е създадена от самия орган, естествено ще бъде преднамерена и може би някога ще даде не тази оценка, която трябва да се даде за тази информация дали има историческо, практическо значение и дали българските граждани трябва да научат тази информация.
Така или иначе, нашето предложение и предложението на комисията почти съвпадат, така че аз лично го приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Оттегляте ли предложението по ал. 1?
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, нашето предложение е инкорпорирано в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Именно.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз просто споделих моите съмнения, които евентуално могат да възникнат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Други желаещи по тези текстове има ли? Да, господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз приемам, че текстът на ал. 2 до голяма степен защитава моето предложение и информацията, която има историческо значение, ще бъде предавана в Държавния архивен фонд.
Искам да изкажа безпокойството си от ал. 5 за решението на Държавната комисия за унищожаване на информация. Когато има решение на Държавната комисия за унищожаване на информация, то подлежи на съдебно обжалване пред Върховния административен съд. Това решение публично ли ще бъде, как ще бъде оповестявано - в регистър ли, за да бъде обжалвано? Къде ще се появи това решение и от кой ще бъде обжалвано? Знаете, че хората, които имат достъп, са няколко категории. В следващия член сте включили министри и народни представители, а останалите членове на обществото, които искат да обжалват решение на комисията, как ще научат за това решение, къде ще бъде оповестено то?
Може ли уважаемият председател на комисията да обясни това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Ляков, позволете ми да не се съглася с Вашето предложение за създаване на нова ал. 5 и с Вашето твърдение, че предложената от комисията и от мен ал. 2 в текста на комисията имат нещо общо с Вашето предложение.
Първо, Вашето предложение няма абсолютно никакъв смисъл, тъй като няма такъв термин "Секретна информация". Да приемем, че класифицирана, която има историческо значение, не може да бъде предавана в Държавния архив, ако тя не е декласифицирана. Поради тази причина ние сме възприели единствения възможен текст: след изтичане на срока на защита на информацията, тя да бъде предаване в Държавния архив.
Що се отнася до решението на ДКСИ на съдебното обжалване на Държавната комисия за унищожаване на информация, което може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, всяко заинтересувано лице може да го обжалва и аз не смятам, че тук е мястото да изнасяме лекции по правна грамотност. Това са елементарни неща и почти във всички закони съществуват подобни текстове. Тъй като става дума за една декласифицирана информация, има свободен достъп до нея и естествено е, че всеки има достъп до тази информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Не виждам.
Затова подлагам на гласуване, първо, предложението на народния представител Тодор Бояджиев по ал. 1.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 21, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов, Йордан Соколов по ал. 3 на чл. 36.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 19, против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Ляков, държите ли да подложа на самостоятелно гласуване ал. 5?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ ((ПСОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не! Благодаря Ви.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на чл. 36.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Член 36 се приема.
Стигаме до Раздел III на закона.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Много интересен раздел.
Нямаме спор по заглавието. Комисията приема заглавието, предложено от вносителя, а именно "Раздел III - Срокове за защита на класифицираната информация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието, подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Заглавието се приема.
Заповядайте, господин Дончев, за чл. 37.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 37 има редица интересни предложения.
Има предложение на Тодор Бояджиев за ал. 1. В него той обосновава тезата си, че сроковете са изключително дълги. Той казва, че в чл. 31, ал. 1 и 2 би могло тази категория да остане със срок 50 години, доколкото разбирам, срокът за "Строго секретно" да се редуцира на 40 години, а за "Секретно" - на 20.
Той предлага срокове 50, 40, 20 години.
Комисията не приема предложението.
По чл. 37, ал. 1 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители, като текста се изменя така:
"(1) За защита на класифицираната информация се определят следните срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" - 25 години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно" - 10 години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Поверително" - 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години, освен ако правнозащитеният интерес изисква по-дълъг срок."
Комисията не приема предложението.
Господин Панайот Ляков предлага същия текст. Той предлага следните промени:
- в т. 1 числото "50" да се замени с числото "30";
- в т. 2 числото "25" да се замени с числото "15";
- в т. 3 числото "5" се заменя с числото "3";
- в т. 4 числото "2" да се замени с числото "1".
Комисията не приема това предложение.
По чл. 37, ал. 2 има предложение на народните представители Надежда Михайлова и група народни представители.
"(2) При реда и условията на чл. 36, ал. 2, т. 4 ДКСИ, може да удължи срока за класификация за информация, класифицирана с ниво "Строго секретно".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То се приема по принцип.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, това е прието по принцип.
Предложението на Панайот Ляков е в чл. 37 ал. 2 да отпадне.
Предложението не се приема от комисията.
Следващото предложение е пак на Панайот Ляков, което не се приема:
В чл. 37, ал. 3 отпада изразът "освен в случаите по ал. 2" и тя става ал. 2.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението, направено от Владимир Дончев и предлага чл. 37 да придобие следната редакция, а именно:
"Чл. 37. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно" - 30 години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно" - 15 години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "Поверително" - 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години.
(2) С решение на ДКСИ, когато националните интереси налагат това, сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, но с не повече от първоначално определените.
(3) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 нивото на класификация се премахва и достъпът до тази информация се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(4) В случаите на пълна ликвидация на организационната единица, когато специален закон не предвижда друго, информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, както и всички правомощия за промяна на нивото на класификация се предоставят на ДКСИ.
(5) Сроковете по ал. 1 и 2 се прилагат и по отношение на чуждестранна класифицирана информация, освен ако международен договор, по който Република България е страна, предвижда друг срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
По този текст виждам, че има доста предложения, а остават само две минути до 11,00 ч.
Затова ми позволете да ви направя едно съобщение:
Комисията по околната среда и водите кани всички народни представители в почивката в Клуба на народния представител за мултимедийна презентация в смисъл на представяне на националните паркове в България. След презентацията всеки народен представител ще получи компактдиск с мултимедиен продукт на организаторите и още нещо, което е в тайна.
Обявявам почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Желаещи да вземат отношение по чл. 37 от законопроекта?
Господин Цанев, заповядайте.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, господа, уважаеми колеги! Като цяло нас ни удовлетворява чл. 37, който всъщност маркира годините, на които следва да отговаря всеки гриф за сигурност, а именно "строго секретно", за което ние сме предложили 25 години, за "секретно" - 10 години, за "поверително" - 5 години. В рамките на комисията ние го обосновахме. Разбира се, тук се изказаха становища, че тези години са определени на база на някакви субективни правила, защото, в интерес на истината, ние изхождахме от принципа, че 50 години е прекалено дълъг срок и на тази база искахме този срок да бъде намален два пъти. От тази гледна точка предложихме ал. 2, която се прие по принцип и влезе в окончателния текст, а именно: "при определени условия ДКСИ да има възможност да удължава срока." Естествено, сложихме една задължителна разпоредба, която да се има предвид, а именно - да се удължава срокът на грифовете за "строго секретно", тоест да не може да се решава удължаване на срока без никакви аргументи и особено за информация, която по своята същност не е толкова секретна.
От тази гледна точка смятам, че текстът, който се предлага от комисията, в този текст и нашите предложения намират място, особено по отношение на ал. 2 - за удължаването - "с решение на ДКСИ и когато националните интереси налагат това сроковете по ал. 1 могат да бъдат удължени, но не с повече, от първоначално определените." Тоест, максимумът на годините, които могат да се удължат, са 30 плюс 30 равно на 60 години за информация "строго секретно". Мислим, че това е достатъчно от гледна точка на защита на съответната класифицирана информация.
Мога да кажа, че така текстът придоби един сравнително добър вид за гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цанев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Както колегата Иво Цанев каза, общо взето в комисията по този текст имаше консенсус за това, че сроковете, които бяха предложени от вносителя, са твърде дълги. И се постигна разбиране и последната редакция, която се внася от комисията.
Моето предложение беше именно в този смисъл, че сроковете са твърде дълги. Но аз мотивирах, че сроковете, които аз предложих, са свързани с предложението, което също бях направил - да има още един гриф за "строго секретно от особена важност". Това предложение не се прие в комисията, не се прие и тук, в залата.
Предложението си бих формулирал сега така. Приемайки всички срокове в окончателната редакция на комисията, бих предложил все пак да прогласуваме отделно срока за информация, маркирана с гриф за сигурност "секретно". На практика грифът "секретно" отговаря на сега съществуващия гриф "строго секретно". От тази гледна точка мисля, че е по-приемливо да приемем като срок 20 вместо 15 години.
Всички останали срокове приемам и ги подкрепям. Но предлагам този срок го подложите на разделно гласуване. И моето предложение е 20 години за информацията с гриф "секретно". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз ще пледирам в посока, обратна на тази, която моят колега Бояджиев изложи като теза. Подкрепям предложението, което е направено от народната представителка Надежда Михайлова и група народни представители - там, където сроковете за защита на информацията са определени съответно на 25, 10, 5 и 2 години. И по-специално на втората точка - точката, която касае информацията, маркирана с гриф за сигурност "секретно".
Считам, че когато обсъждаме този въпрос и сроковете, които са определени, ние трябва да отчитаме положението, в което се намира България като страна, която дори да не ни харесва, е повече или по-малко посткомунистическа страна, страна, която е излязла от близо 50-годишно тоталитарно управление. Задържането на срок 15 години за документ с гриф "секретно" означава, че важни документи, които могат да разкрият политиката на тогавашното тоталитарно управление в последните години преди 1989 г. ще бъдат задържани за още две години. Други, разбира се, които носят гриф "строго секретно" - за много повече. Но това реално означава, че отново българското общество по такъв важен проблем, какъвто е финалът на възродителния процес в годините 1987, 1988 и 1989 г., ще бъде лишено от възможността да получи своята адекватна информация. Ето защо аз подкрепям предложението, направено от Надежда Михайлова и група народни представители.
И по този повод искам да ви кажа, че особено в страна като България, когато се излиза от едно тоталитарно общество, в интерес на обществото е документите, които характеризират едно тъмно минало на обществото, да бъдат извадени на светло колкото е възможно по-скоро. Сроковете, особено първоначалните, които е предложил вносителят, те са изменени от комисията, са такива, че не си позволяват дори великите страни, които имат безспорно много повече материали, които могат да носят подобни грифове, които да бъдат задържани като строго секретни и секретни материали. Нека не забравяме, в крайна сметка, че когато едно общество не познава своето минало, то не може да има и ясна визия за своето бъдеще. Особено когато това минало е твърде тъмно и има лица и групи, които искат да си остане такова, наш дълг е да не допуснем това както за нашето поколение, така и за тези след нас. Те трябва да познават своята история такава, каквато е, дори това да не им харесва.
Ето защо, уважаеми колеги, аз апелирам към вас да подкрепите предложението, направено от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
По този текст, заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като комисията е възприела по принцип и де факто моите предложения за намаляване на сроковете, когато трябва да бъде защитена класифицираната информация, по това първо предложение обаче аз държа да бъде гласувана само моята т. 3 - числото "5" да се замени с числото "3". Смятам, че срокът за информация, маркиран с гриф за сигурност "Поверително" е 5 години и е прекалено дълъг. И принципът трябва да бъде спазен. След като така драстично е намален срокът на останалите, особено "Строго секретно" от 30 на 50 години, "Поверително" да се остави 5 години, според мен е неразумно, защото информацията, включително и класифицираната, остарява вече не с години, а с месеци, даже и с дни.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Знаете ли колко време се съхраняват обикновени документи по Закона за архивите?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Знам. Станете и се изкажете, госпожо Дончева. Десет години са.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ами тогава?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: По отношение на ал. 2 и ал. 3, където съм направил предложения, ще оттегля и двете предложения, защото смятам, че с намаляването на сроковете звученето на тази ал. 2 и 3 са, че тези специални закони, които ще определят различни срокове, които ще бъдат по-малки, отколкото в чл. 37, ал. 1, а не по-големи. Затова оттеглям тези две предложения. Оставям да гласувате само срока за информацията, маркирана с гриф "Поверително". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по предложенията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на господин Бояджиев по чл. 37, ал. 1 в частта му за гриф "Секретно" срокът да бъде 20 години.
Гласували 135 народни представители: за 26, против 103, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители по чл. 30, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 36, против 97, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Ляков в чл. 37, ал. 1, т. 3, числото "5" да се замени с числото "3".
Гласували 137 народни представители: за 31, против 99, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на чл. 37, предложена от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 19.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 38 предложението на Тодор Бояджиев се приема по принцип.
Но по чл. 38, ал. 2 предложението на Надежда Михайлова и група народни представители, което не се приема, гласи:
"(2) Регистърът по ал. 1 е публичен и съдържа данни за:
1. органът на власт, който е създал и органа, който съхранява съответния материал или документ;
2. датата на неговото създаване и класифициране;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и датата на извършването им."
Комисията не приема предложението.
По ал. 4 има предложение на Панайот Ляков - изразът "2 години" да се замени с "1 година".
Комисията не приема предложението.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Добре.
По чл. 38, ал. 6 по предложение на Надежда Михайлова и група народни представители, се предлага да се измени така:
"(6) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра се определя в правилника за прилагане на закона, а редът за извършване на справки от регистъра - от Закона за достъп до обществена информация."
Комисията не приема предложението.
И поредното предложение, забележете, това е мое, което не се приема от комисията:
"Чл. 38. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води публичен регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данни за:
1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или документ;
2. датата на неговото създаване и предвидената дата за премахване на степента на класификация;
3. идентификационния номер на материала или документа, по който той фигурира в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и дата на извършването им.
(3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ информация по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването на материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на нивото на класификация.
(4) Лицата по чл. 34, ал. 1 преразглеждат периодично, най-малко веднъж на 2 години сроковете за защита на всеки материал или документ, маркиран с гриф за сигурност, за наличието на правни основания за промяна или премахване степента на класификация. При промяна в степента на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 37, ал. 1.
(5) Редът и условията за предоставяне на данни за вписване в регистъра се определят в правилника за прилагане на закона. Извършването на справки в регистъра става по реда на Закона за достъп до обществена информация."
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага чл. 38 да добие следната редакция:
"Чл. 38. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данни за:
1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или документ;
2. датата на неговото създаване и предвидената дата за премахване на нивото на класификация;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и датата на извършването им;
(3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ информацията по ал. 2, точки 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването на материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на нивото на класификация.

(4) Лицата по чл. 34, ал. 1 преразглеждат периодично, най-малко веднъж на две години, сроковете за защита на всеки материал или документ, маркиран с гриф за сигурност за наличието на правни основания за промяна или премахване на нивото на класификация. При промяна на нивото на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 37, ал. 1.
(5) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както и условията и редът за извършване на справки от регистъра се определят в Правилника за прилагане на закона".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
По чл. 38 заповядайте, господин Бакалов, за своето предложение.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение по чл. 38, ал. 2 е в посока на това, че регистъра, който трябва да се води действително трябва да бъде публичен, защото един публичен регистър тогава, когато се води, това е най-добрата гаранция срещу някои злоупотреби от органите, които класифицират информацията.
В момента предложението на комисията, така както е предложено е - Държавната комисия по сигурност на информацията води регистър на материалите - естествено е, че ще води такъв регистър, но този регистър си остава само и единствено за тази комисия; само и единствено за тези служби. Те така или иначе са длъжни да водят такъв регистър.
В момента, в който този регистър не е публичен, никой от българските граждани няма да има такава информация за това кой от материалите и по какъв начин е класифициран. Затова нашето предложение е точно в тази посока. Още повече, че ние имаме и опита на другите страни, които са напред в законодателството в тази посока, а именно - там се води действително публичен регистър с идентификационен номер на документите.
Още повече, че по-нататък ще стане въпрос, че този закон препраща към Закона за достъп до обществената информация и аз бих искал да ви цитирам чл. 4 от същия закон - всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване, разпространение на такава информация. Това е един основен текст в този закон, а в същото време предложението на комисията по чл. 38, ал. 5 гласи следното: "Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както и условията и редът за извършване на справки от регистъра, се определят в Правилника за прилагане на закона".
Е, кое е върховното - законът или правилникът? Значи, ние предлагаме една материя, която е уредена и решена вече с един Закон за достъп до обществената информация, който е в сила и е влязъл вече в действие от 1 януари 2002 г. препращаме към един правилник. Ето защо ние с нашето предложение продължаваме да държим на идеята, а пък аз искам да се обърна и към колегите от управляващото мнозинство, които в момента явно не ги интересува този закон, но може би след като бъде приет в този му вид, защото те ще го приемат, те първи ще усетят ударите на този закон.
Другото, което определено мога да кажа, е, че тук, в предложението на комисията, има един двегодишен срок, в който трябва да се преразглеждат. Във всяко останало законодателство срокът е много по-малък, а именно 18 месеца, като по време на тези 18 месеца се правят периодични проверки. Тук действително това просто го няма.
За мен определено най-добрия, след като вече не приехте нашите предложения в началото на закона, най-добрият контрол, който може да се упражнява от страна на правозащитни организации, на български граждани може да стане само тогава, когато регистърът е публичен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
По останалите предложения няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, защитено току-що от господин Бакалов в залата. То не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 30, против 87, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Господин Ляков оттегли своето предложение.
Гласуваме предложението на Надежда Михайлова и група народни представители по чл. 38, ал. 6, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 21, против 97, въздържали се 6.
Следва предложението на господин Дончев, което той оттегля.
Гласуваме редакцията на чл. 38, предложена от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Глава пета, раздел I, моля Ви, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава пета. Условия и ред за получаване на достъп до класифицирана информация.
Раздел I - Условия за получаване на достъп до класифицирана информация."
Това са заглавия, които се приемат от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 3.
Наименованията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 39. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 42, ал. 1."
Аз съм оттеглил моето предложение.
Комисията приема текста на вносителя, като предлага да отпадне изразът "ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме чл. 39 в редакцията на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 4.
Член 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 40 има постъпили предложения на народни представители за отпадане на ал. 2, които се възприемат от комисията и тя предлага следната редакция:
"Чл. 40. (1) Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
(2) Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли предложения по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 40 в редакцията, предложена от комисията, която включва отпадане на ал. 2 на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 41. (1) Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:
1. извършване на проучване на лицето за надеждност;
2. провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната информация.
(2) Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до информация, класифицирана като служебна тайна."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 41 няма желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 42 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев:
"Чл. 42. (2) (нова редакция). Лицата по ал. 1, считано от момента на встъпването им в длъжност и за срока на заемане на длъжността им, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация с изключение на тази с гриф "лично!", "строго секретно от особена важност", ако не е адресирана лично и поименно до тях."
Комисията не приема предложението.
Има предложение от Панайот Ляков в чл. 42 да се създаде нова ал. 3:
"(3) Народните представители подписват декларация за опазване на секретната информация."
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема по принцип предложенията на Надежда Михайлова и група народни представители, предложението на Владимир Дончев, приема предложението на господин Ляков по ал. 1 и предлага чл. 42 да придобие следната редакция:
"Чл. 42. (1) Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Президента на Република България;
3. министър-председателя;
4. министрите;
5. главния секретар на Министерския съвет;
6. народните представители;
7. съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им.
(3) Лицата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае", когато информацията е:
1. за министрите и главния секретар на Министерския съвет в кръга на тяхната компетентност;
2. за народните представители при взето по установения ред решение на парламентарна комисия или на Народното събрание, или когато комисия или Народното събрание заседават в закрито заседание;
3. за съдиите, прокурорите и следователите само за конкретното дело."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли предложение по този текст? Заповядайте, господин Бояджиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Госпожо председател, няма да защитавам моето предложение, тъй като не беше прието другото предложение, на базата на което съм аргументирал това предложение, но има нещо, което малко ме смущава и допускам, че нещо съм пропуснал. Това беше един от текстовете, които бяха дискутирани най-дълго в комисията. Търсеше се консенсус. Бяха изказани много съображения. В крайна сметка комисията излезе със становище, подкрепено от почти всички. Аз също го подкрепям с изключение на една-единствена точка в него, която би могла да се формулира и като логическа задача.
Ако погледнем списъка, който се предлага, на лицата, които не подлежат на предварителна проверка и се постави въпросът кое от тези лица по нещо не съответства на общите показатели, това е главният секретар на Министерския съвет. Другите лица са изборни, имат друг статут, друг мандат, а главният секретар на Министерския съвет е лице, което се назначава от министър-председателя и не се утвърждава от Народното събрание, за разлика от министрите. Струва ми се, че той не е и член на правителството, а само го обслужва административно.
По тая причина аз мисля, че за да сме все пак принципни, категорията главен секретар на Министерския съвет не трябва да приемаме априорно да получава достъп до всяка информация. Какво означава това? В никакъв случай опит за саботиране работата на правителството, но министър-председателят, преди да назначи главен секретар на Министерския съвет, да бъде така добър и да му каже, че той има необходимост от допуск до информация и той да си подаде молба до комисията и да мине през една съкратена проверка, не в най-дългия срок и т.н., но все пак той да подлежи на изискването за проверка за достъп до тази информация.
Иначе подкрепям предложението на комисията изцяло. Но, колеги, моля ви се, помислете отново и ще се съгласите с мен, че главният секретар няма характеристиката, на която отговарят народните представители, ние, или министрите, или другите три лица, които се изключват от изискването за предварителна проверка, и предлагам да го изключим от този списък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
Реплика - господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Такава специфика всъщност нямат и съдиите, прокурорите и следователите. Главният секретар на Министерския съвет, съдиите, прокурорите и следователите са включени в този списък на лицата, които не минават проверка за надеждност, но при спазване на принципа "необходимост да се знае", именно поради спецификата на тяхната работа. Естествено, това при съдиите, прокурорите и следователите е в кръга на делата, по които те са ангажирани.
А що се отнася до фигурата на главния секретар, включването й не е случайно. Нашите мотиви са, че той е правният субект, който осъществява координацията и контрола по подготовката на материалите за разглеждане на заседанията на Министерския съвет съгласно чл. 62, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика - господин Бояждиев.
ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): На практика правата на прокурорите и съдиите ги ограничихме до конкретни дела и това са наистина случаи, които ще се броят на пръсти.
Главният секретар на Министерския съвет по своята длъжностна характеристика има достъп до абсолютно всички документи, които минават в Министерския съвет. И затова нека правителството и министър-председателят все пак да имат задължението този човек да мине на проверка, защото и на най-високото ниво кадровата грешка не е изключена. Да не превеждам конкретни примери, но и шеф на кабинета на министър-председателя си отиде, и т.н. Възможно е да се допуснат грешки, а ние даваме априорно правото до абсолютно всички грифове и до абсолютно всички документи да има достъп един човек, който не е минал никаква проверка, не е минал и проверката на изборите. Настоявам наистина той да подлежи на проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За изказване по този текст - господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина на нашето внимание е един текст, по който в комисията ние почти постигнахме пълен консенсус. Аз не бих искал да взимам отношение по казуса главен секретар. Аз самият гласувах за това главният секретар да фигурира в това изброяване, защото главният секретар подготвя между другото и цялата документация за всяко заседание на Министерския съвет и много трудно ще бъде тогава, когато Министерският съвет допира до някои въпроси, свързани с класифицирана информация, той да бъде изключен, да трябва да се търси друго лице, което да го замества.
Разбира се, това, което предлага господин Бояджиев, не е невъзможно - той да подлежи на една предварителна проверка и да получи право на достъп.
Единствената разлика в нашето предложение - на Надежда Михайлова и група народни представители - с приетия и предлаган от комисията текст, като е отбелязано, че се приемат нашите предложения, е в т. 5 - съдии, прокурори и следователи, да се включат и адвокатите. Аз не поставям този въпрос, защото имам някакъв личен интерес - аз съм и адвокат, има и други народни представители, които са адвокати - но за мен въпросът е принципен. Ние приехме, че съдиите, прокурорите и следователите имат право на достъп без проверка само по конкретните дела, по които те се явяват. Това следва според нас и от Конституцията и не би могло да се предоставя възможност на един орган по сигурността всъщност да определя, да кажем, съдебния състав, който ще гледа едно дело, което допира до класифицирана информация, или органът по сигурността да определя кой представител на прокуратурата ще поддържа обвинението или кой следовател ще извършва разследването. Но това, което важи за тези три категории участници в правораздаването, според нас важи и за адвокатите, разбира се, при същите изисквания по конкретно дело. Защото иначе ние смятаме, че би се засегнало конституционното право на всеки гражданин сам да избере своя защитник по едно дело.
Адвокатурата като участник в правораздаването е конституционно определена институция. Ние не трябва да се връщаме към нашето минало, когато имаше един списък на адвокати, които единствено можеха да се явяват по тъй наречените дела от специалния архив и когато в съда беше внасян обвинителен акт, да кажем, по такова дело, на съответния подсъдим се предоставяше един списък от няколко десетки адвокати и му се казваше: ти можеш да си избереш адвокат само измежду тях.
Затова ние считаме, че текстът на т. 5 - и това е нашето предложение, иначе поддържаме изцяло предложението на комисията и аз ще моля, госпожо председател, да поставите на отделно гласуване т. 5 - да бъде допълнен с "и адвокати".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 7 по-скоро, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, като бъдат включени и в алинеята, която казва: съдиите, прокурорите и следователите - само по конкретното дело. Това е т. 3 на ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В ал. 3, т. 3 да се добави "и адвокати", а не в т. 7 на ал. 1, господин Соколов. Извинявайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): И на двете места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И на двете места - и в ал. 1, и в ал. 3.
Други изказвания по този текст?
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз подкрепям двете предложения, които направиха тук генерал Бояджиев и господин Соколов. За мен не подлежи на съмнение, че главният секретар на Министерския съвет трябва да има достъп до такава информация, но мисля, че е полезно за държавата преди на така назначеното лице да се предостави достъпът до такава информация, да си мине теста за надеждност. Той наистина нито е избран, нито получава достъп до информация по конкретен частен повод. През него минава наистина една огромна по обем информация. Разумно е това предложение.
Смятам, че е разумно предложението на господин Соколов за адвокатите, но мисля, че не трябва да се добавят в чл. 42, т. 7, защото следващата редакция на ал. 3 е: лицата по точки еди-кои си получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива, когато информацията е... Значи тук нямаме елемент на встъпване в длъжност.
Искам обаче да ви припомня, че вчера повдигнахме въпроса за конституционните съдии и случаят за тях е аналогичен, когато, разбира се, конкретното дело съдържа такъв елемент.
Така че мисля, че в чл. 42, ал. 1, т. 7 трябва да има "съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите". Проблемът е следният: Конституционният съд не е част от правораздавателната система. За съдиите, прокурорите и следователите няма проблем, но конституционните съдии не са част от правораздавателната система. Или да го оставим в редакцията, както е изписана, и на мястото на главния секретар на Министерския съвет да бъде "съдиите от Конституционния съд", а адвокатите да бъдат...
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): За адвокатите аз съм против!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, ако го приемем. Те да бъдат в т. 8 и да не се третират в ал. 3, защото тук не става дума за момента на стъпването му в длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В коя точка все пак?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В ал. 3, т. 3 трябва да си фигурират "съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите", а преди това "и съдиите от Конституционния съд".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи по ал. 3, в т. 3 да се добавят.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, и конституционните съдии, и адвокатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А в чл. 42, ал. 1?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма да има нужда от добавка в началното изписване на ал. 3 за конституционните съдии, ако приемем, че главният секретар на Министерския съвет трябва да получава удостоверение по общия ред. И в една т. 8 да се добавят адвокатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 8 на ал. 1?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да.
Колега Ралчев, не става дума само за наказателни дела, става дума и за административни по отношение на адвокатите, когато примерно се обжалват актове на Националната служба за сигурност. Проблемът е такъв, че на адвокатите не се предоставя възможност да четат документите по делото и става една абсолютно псевдозащита. И правото на обжалване, дори когато то е сведено до формалности, не може да се осъществи.
Аз лично се притеснявам от това да пуснем адвокатите да искат допуск по общия ред. Защото дълги години е имало смесване на адвокатската работа с работата им в службите за сигурност. Списъците на адвокати, които някога работеха по тези дела, бяха де факто точно такива - адвокати, които се ползват с особеното доверие на службите за сигурност. Значи когато говорим за дело, в което става дума или за противодържавно престъпление или за друго, свързано със службите, разбирате, че няма да има нормален гражданин, който да си поръча защита на такъв адвокат, който ще работи хем за него, хем за службата за сигурност. Има абсолютен конфликт на интереси. И мисля, че това не е полезно и за държавата. Няма какво да стане по едно конкретно дело като изтичане на информация, след като самата страна по делото, самият обвиняем, респективно подсъдим по делото или пък страната по административното дело, която ще води процес, има достъп до информацията. Той може да си извади каквото си иска от делото и ние не можем да му забраним да го тиражира.
Аз бих помолила уважаемия председател на заседанието и председателя на комисията, ако няма да затрудни заседанието, да чуем представителите на спецслужбите, които присъстват тук, те притесняват ли се от един такъв запис по отношение на адвокатите за такива дела, когато става дума наистина за частни случаи. В противен случай рискуваме правото на защита на гражданите в такива случаи да бъде тотално нарушено и то, забележете, да бъде нарушено не в името на опазване на някакви тайни. Представете си за какво ги съдим по глава първа - за шпионаж, например. То каквото е изнесено, е изнесено. Какво повече ще каже адвокатът по делото, който защитава един шпионин? Или, примерно, по административно дело на лице, което е изгонено от страната, както бяха Чорни и Ершов, или пък тези, които са с отнети паспорти по предложение на Националната служба за сигурност. Каква тайна е това? Че Националната служба за сигурност имала докладна, в която пише, че лицето еди-кое си може да застраши националната сигурност. Мисля, че не защитаваме националната сигурност, игнорирайки адвокатите от една нормална работа по такива дела, по конкретни, не по цялата система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да подкрепя нашето предложение, респективно на господин Соколов, а виждам, че има и друга подкрепа. Действително аз съм против главният секретар на Министерския съвет да не минава през такава проверка. Защото той е назначаем за разлика от предишните. А така, както е написано в чл. 42, ал. 2 - "Лицата по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им", ние приравняваме едва ли не главния секретар на Министерския съвет с председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В ал. 2 няма т. 5.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Още по-хубаво, че няма.
Но така или иначе големият проблем на закона тук се появи - това, за което ние от опозицията говорим вече втори ден, за това, че не беше разделена информацията, която тече по линията на НАТО и информацията, която е вътрешна. Защото, ако тази информация беше разделена така, както ние предлагахме, рестрикцията може би щеше да бъде пълна за натовската информация, тогава нямаше да имаме тези проблеми, и малко по-либерално е за вътрешната ни информация. А това фактически е и изискването от страна на НАТО. Там изрично е казано, че никой няма право на достъп до информация, класифицирана информация въз основа на служебното си положение.
Така че аз определено продължавам да подкрепям предложението за главния секретар, защото мисля, че там, закъдето сме тръгнали, изобщо няма да одобрят тези текстове и прекаленото разширяване на този списък, а това дойде точно от тези причини, за които говорих преди малко. Защото пък, ако не се разшири списъкът, ние попадаме под ударите на нашата Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма желаещи повече за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложенията, които бяха направени сега в залата, тъй като останалите от доклада се оттеглиха или са приети от комисията.
Първото предложение беше направено от господин Бояджиев в чл. 42, ал. 1 т. 5 да отпадне, а именно "главният секретар на Министерския съвет".
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 11, против 69, въздържали се 2.
Предложението не се приема.

Второто предложение е направено в залата от господин Соколов - в ал. 1, т. 7 да се добави "и адвокатите" и в ал. 3 на същия текст, т. 3, също да се добави "адвокатите".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 152 народни представители: за 58, против 91, въздържали се 3.
Гласуваме предложението на госпожа Дончева в т. 7 да се добави "съдиите от Конституционния съд, съдиите, прокурорите и следователите".
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 143, против 8, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Госпожо Дончева, няма да подлагам на гласуване предложението Ви за адвокатите, тъй като беше отхвърлено току-що в предложението на господин Соколов.
Гласуваме чл. 42 в редакцията, предложена от комисията, с направените изменения в залата.
Гласували 146 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 43 има постъпили предложения на Надежда Михайлова и група народни представители и на Владимир Дончев.
Комисията приема предложенията им по ал. 1 и 2 и предлага чл. 43 да добие следната редакция:
"Чл. 43. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите по чл. 42, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:
1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста, раздел Vl;
2. е пълнолетно;
3. има завършено средно образование;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
5. срещу лицето няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер;
6. е надеждно от гледна точка на сигурността;
7. не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;
8. е определено като надеждно за опазване на тайна.
(2) При наличие на международен договор, по който Република България е страна, или при условията на взаимност изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурност на информацията на другата държава или международна организация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 43 няма желаещи за изказване.
Гласуваме текста на чл. 43 в редакцията на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 44. Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато липсват данни относно:
1. осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или срещу интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на международни споразумения;
2. участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажни или диверсионна дейност;
3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, застрашаваща конституционно установения държавен ред, единството на нацията, териториалната цялост или суверенитета на страната;
4. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред."
Има предложение от Владимир Дончев, което комисията приема. Комисията приема текста на вносителя, като в т. 1 думата "споразумения" се замени с "договори" и предлага т. 3 да добие следната редакция:
"3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред;"
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма желаещи за изказване.
Гласуваме чл. 44 в редакцията на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 45 има предложение на Панайот Ляков - създава се нова ал. 2:
"(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 2, органът, извършващ проучването, е длъжен да поиска от комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб да бъде извършена предварителна проверка за проучваното лице за установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или към бившето РУ на Генералния щаб. Искането се прави в писмена форма по реда, предвиден в Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб."
Алинеи 2 и 3 съответно стават ал. 3 и 4.
Комисията не приема предложението.
Предложение на Иван Иванов - в чл. 45 ал. 2 да стане ал. 3, като се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
"(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 2 органът, извършващ проучването, е длъжен да поиска от комисията по чл. 4, ал. 1 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб да бъде извършена предварителна проверка за проучваното лице по процедурата на чл. 6а от закона."
Комисията не приема предложението.
Другите две предложения са възприети.
Комисията, приемайки предложенията на Тодор Бояджиев и Владимир Дончев, предлага чл. 45 да добие следната редакция:
"Чл. 45. (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно:
1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването;
2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице;
3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи;
4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с класифицирана информация;
5. зависимост на проучваното лице от алкохол и наркотични вещества.
(2) За установяване на фактите по ал. 1 органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Проучваното лице има право да откаже да се подложи на поисканите специализирани медицински и психологически изследвания. Отказът се прави в писмена форма и проучването се прекратява.
(3) Редът и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания, както и на периодичните прегледи на здравословното състояние съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 и методите за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с ДКСИ."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По чл. 45 има неприети предложения от комисията.
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чл. 45, ал. 1, т. 2 - факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице. Според мен ако проучваното лице е било сътрудник, щатен или нещатен, в Държавна сигурност, това е 100-процентова възможност то да бъде изнудвано. И понеже това предложение не е прието от комисията, с този текст вие осигурявате още един вход на служителите на бившата Държавна сигурност към класифицираната информация.
След като им осигурихте един вход, като не приехте моето предложение по чл. 23, че там служител може да бъде бивш сътрудник на Държавна сигурност, сега и лице - няма да го проучите дали е било бивш сътрудник, то може да бъде изнудвано, може да изнася информация, да я предава на тия действащи структури, на нелегитимна власт, може да бъде изнасяна за чужда държава, защото знаете, че тая структура беше свързана с чужда структура и се контролираше от нея и т.н. За каква класифицирана информация говорим?
Но щом сте решили да възкресявате властта на бившата Държавна сигурност, това е ваша отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението Ви, господин Ляков, е да отпадне точка...
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Отпада моето предложение. Да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, вземам думата по повод предложението, което съм направил по чл. 45, ал. 2, която трябва да добие ново съдържание, а съществуващата от вносителя да стане ал. 3.
По същество текстът, по който се изказа и господин Панайот Ляков, касае факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице.
Ако си спомним и Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, много ясно ще се види, че една от основните задачи, които се изпълняват от този закон, е именно да се избегне работата със зависимите лица. И отговор всъщност на този въпрос - за проучваното лице, би трябвало да се даде от органа, който прилага Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Поради тази причина аз съм напълно убеден, че така както предлагам - ако с някое изменение, не съм сравнил точно текста, подобно предложение прави господин Панайот Ляков - този текст би дал именно гаранции, че ще бъде изпълнено изискването, което е в чл. 45, ал. 1, т. 2. В противен случай ние действително не можем да имаме подобна сигурност.
Заедно с това, в светлината на логиката на текстовете, които досега сме приели, и като се има предвид, че в края на предложенията по закона следва и предложението за създаване на § 38 от господин Владимир Дончев, който касае съдбата на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, аз оттеглям моето предложение, като си запазвам правото след дебатите по Преходните и заключителни разпоредби и при запазване на закона, за което се надявам, че ще се получи подкрепа в залата, да поискам корекции в някои от вече гласуваните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други желаещи да вземат отношение?
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги от СДС, абсолютно признавам правото ви да имате свое виждане по отношение на Комисията за досиетата и нейните последици. Тук обаче става дума за нещо съвършено различно от това. Разрешение за достъп до класифицирана информация нямат само служителите в тъй наречените спецслужби. Например в рамките на Министерството на отбраната има един куп производствени предприятия, които се занимават с ремонт на техника, с производство на военна продукция и т. н. Всичко, което ще остане като военни заводи, ще включи в себе си работници, прости работници, които трябва да получат удостоверение, за да могат да работят там.
Смятате ли вие, че като сложите такова изискване за принадлежност към бившата Държавна сигурност тук, за едни такива технически изпълнителни на конкретни технологични операции и ги лустрирате, вие ще направите нещо полезно? Нямам нищо против да възбуждате спора могат ли лица, свързани с бивши служби, да заемат постове във висшата държавна администрация, да вземат решения в днешната българска държава и други подобни. Но това е спор, който ще водим, като стигнем до преходния параграф. Тук става дума за нещо много по-широко, което в някои случаи има изключително технологично предназначение.
Аз мисля, че сляпото защитаване на възгледи на моменти избива във фанатизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика - господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дончева, става дума за принципи. Първо, кръгът на тия лица, които ще бъдат проучвани, съвсем не включва работниците във военните заводи и Вие много добре го знаете. Това са смешни твърдения.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Е, как, индустриалната сигурност?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Определени лица на определени длъжности в тези заводи ще имат достъп до класифицирана информация.
Аз ви казах много ясно каква е разликата между служителите, които ще отговарят за сигурността и ще защитават тая класифицирана информация, и тези, които ще имат достъп. Това разграничение го направих.
Ние твърдим обаче, че има възможност хора, които са били бивши сътрудници на Държавна сигурност - щатни или нещатни, да бъдат изнудвани поради това обстоятелство, защото по всевъзможен начин тези хора са зависими. Те са подписвали донесения, има снимкови материали и да не ви изброявам цялата гнусотия, по която тези хора са били държани в някакво подчинение. Това подчинение продължава и сега. И не може едно такова лице, когато утре някой може да го изнудва заради това, че е било сътрудник, независимо какъв, да има достъп до тая информация, защото чрез него ще получи достъп до информация лице, което няма право на такъв достъп. Това е простата истина. В закона няма нищо, което да препятства такава връзка и такава възможност. Затова ви казвам, че тук осигурявате още един вход за достъп до класифицирана информация на бившата Държавна сигурност. Това е толкова просто и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Ляков, обикновените работници в заводите на военната промишленост са били проверявани, са проверявани и ще бъдат проверявани. Това, че на Вас не Ви е известен този факт, не го променя. Можете да си направите изводи за него от изложеното на стр. 155 до 157 на материала, който ви е раздаден, и ще видите, че там, в графата "Информация, свързана с отбраната на страната", на 24 позиции има подробно разработени - вижте т. 17, т. 11 и т.н.
Това, че Вие имате някакви представи за живота с идеологическа пудра, не е проблем на живота, а Ваш собствен проблем. Но аз Ви предлагам, като работим по този Закон за защита на класифицираната информация, да го направим по един смислен начин, с оглед на живота, който ще тече оттук нататък, а не непрекъснато да се връщаме в историята по един много странен начин, който с нищо не изяснява, не прочита страницата, не Ви осветлява и даже не Ви дава възможност да се борите ефективно с агентите на бившата Политическа полиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
За изказване има думата госпожа Масева.

ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По ал.2 на чл. 45 правя предложение в зала, след текста "по ал. 1", да бъдат добавени точки 4 и 5. Искам да аргументирам за какво става дума.
Става дума за специализирани медицински и психологически прегледи, но критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, са свързани с укриване или даване на невярна информация, с установяване на факти и обстоятелства, които биха били възможност за изнудване, с несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи. Само т. 4 и 5 дават основание към тези лица да бъде подходено чрез проверка на тяхното здравословно и психическо състояние.
Мисля, че от т. 1 до 3 нямаме основание да подлагаме кандидатите на подобни изследвания. Затова предлагам да конкретизираме текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масева.
Други изказвания има ли? Няма.
Гласуваме предложението на господин Ляков за създаване на нова ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 34, против 106, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева в ал. 2, след думите "по ал. 1", да се добавят т. 4 и 5, направено в зала, много разумно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 124, против 16, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте чл. 45 в редакцията на комисията с току-що приетата промяна в ал. 2.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел II - Процедура по проучване".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
По чл. 46 има възприето предложение на Владимир Дончев, поради което комисията, приемайки го, предлага следната редакция на чл. 46:
"Чл. 46. (1) Процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи дали кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.
(2) Процедурата по проучване за надеждност се извършва след писмено съгласие на проучваното лице.
(3) Всички дейности по проучване на лицето се документират.
(4) Писменото съгласие по ал. 2 може да бъде оттеглено във всеки момент от осъществяване на процедурата по проучването.
(5) При оттегляне на писменото съгласие по ал. 2 проучваното лице няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок 1 година.
(6) В случаите по ал. 4 проверката се прекратява незабавно. Предоставените от проучваното лице материали и документи се връщат на лицето, а събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно от органа, извършил проучването.
(7) Процедурата по ал. 6 се урежда с правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По наименованието на раздел II и съдържанието на чл. 46 има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте ги ан блок.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 5.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 47 има оттеглено предложение на господин Бояджиев.
Има предложение на господин Панайот Ляков в ал. 1 да се добави изречение второ: "Тези данни не могат да се съхраняват и маркират като секретна информация."
Комисията не приема предложението.
Има предложение също на господин Панайот Ляков в чл. 47 ал. 2 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за ал. 1 и предложението на Владимир Дончев и предлага ал. 2 да добие следната редакция:
"(2) Обработването на лични данни за лицата по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за защита на личните данни."
И тъй като не изчетох ал. 1, предложена от вносителя, ще ви я прочета:
"(1) С цел установяване на надежността за опазване на тайна от проучваното лице в хода на проучването се събират данни за трети лица, посочени във въпросника от проучваното лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ляков, ще аргументирате ли своето предложение? Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз ще оттегля второто си предложение - ал. 2 на чл. 47 да отпадне.
По ал. 1 смятам, че тази добавка е необходима, защото не виждам на какво основание се събира информация за трети лица, която ги засяга тях лично? Прочетете внимателно предложението. Това е информация за трети лица, които не са обект нито на проучване, нито по някакъв начин ще бъдат свързани с предмета на този закон. Изведнъж информацията за тези трети лица вие я вкарвате като класифицирана информация, съхранявате я и се подчинява на целия ред и цялата последователност на закона. На какво основание? Аз ви казвам, че този текст е конституционно уязвим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Няма други неприети предложения.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков по ал. 1, току-що аргументирано.
Гласували 138 народни представители: за 34, против 103, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 47, ал. 1 - на вносителя и ал. 2 - редакция на комисията.
Гласували 128 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 16.
Текстът е приет.
Моля, господин Дончев, да представите наведнъж от чл. 48 до чл. 54 включително.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"Чл. 48. (1) Проучването по чл. 46, ал. 1 се извършва за кандидати, постъпващи за първи път на длъжностите или изпълняващи задачите, определени по реда на чл. 40.
(2) Проучването по ал. 1 се извършва и спрямо лица, чиято работа изисква достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, кандидатите следва да отговарят на изискванията на този закон за получаване на достъп до съответното ниво на класифицирана информация.
(4) В случаите по ал. 3 в обявлението за провеждане на конкурса се посочва изрично изискването по същата алинея.
(5) Специфичните изисквания относно провеждането на процедурата за проучване на лицата по ал. 3 се уреждат в Правилника за прилагане на закона."
Комисията приема текста на вносителя като предлага ал. 4 да добие следната редакция:
"(4) В обявлението за провеждане на конкурса се посочва изрично изискването по ал. 3."
"Раздел III - Видове проучвания".
Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
"Чл. 49. В зависимост от разрешавания достъп се извършват следните видове проучвания:
1. обикновено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Поверително";
2. разширено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно";
3. специално проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно"."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 50. (1) Обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността на информацията след писмено разпореждане на ръководителя на организационната единица.
(2) В случаите по чл. 22, ал. 3 проучването се извършва от ръководителя на организационната единица.
(3) Обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1-5, 7 и 8.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) За изясняване на обстоятелствата по ал. 4 служителят има право да изисква и да получава данни от службите за обществен ред и от компетентните държавни органи, а при необходимост - да иска съдействие от службите за сигурност.
(6) Служителят по сигурността на информацията приключва проучването и издава или отказва издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво на класификация "Поверително", като своевременно уведомява ДКСИ."
Комисията приема текста на вносителя като в ал. 5 след думата "служителят" да се добави "по сигурността на информацията".
"Чл. 51. (1) Разширеното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "Секретно".
(2) Проучването по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 12 и 16, се извършва от Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.
(3) Проучването по ал. 1 има за цел изясняване на обстоятелствата по чл. 43, ал. 1.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) Разширеното проучване освен обстоятелствата по ал. 3 и 4 включва и проверки по местоживеене, по месторабота, на банковите сметки на проучваното лице и в данъчните регистри, както и получаване на информация от Бюрото за финансово разузнаване."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 52. (1) Специалното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "Строго секретно".
(2) Проучването по ал. 1, освен в случаите по чл. 12 и 16, се извършва от Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага изпълнението на задачата.
(3) Специалното проучване обхваща дейностите по чл. 51, ал. 2-5 и интервю както с проучваното лице, така и с три посочени от него лица."
Комисията приема текста на вносителя като в ал. 3 изразът "ал. 2-5" се замени с "ал. 3-5".
"Чл. 53. (1) В случай, че по време на проучванията по чл. 50, 51 и 52 се разкрият факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното лице.
(2) Интервюто по ал. 1 има за цел изясняване на разкритите факти и обстоятелства.
(3) В зависимост от вида на проучване интервюто се провежда:
1. при обикновеното проучване - от служителя по сигурността на информацията, а в случаите по чл. 22, ал. 3 - от ръководителя на организационната единица;
2. при разширеното и специалното проучване - от органите, извършващи проучването.
(4) Интервюто по ал. 1 не се провежда, когато провеждането му би могло да доведе до нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като държавна тайна."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 54. В Министерството на отбраната и в Българската армия проучванията по чл. 50, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 се извършват от органа по чл. 12, ал. 3 след писмено искане на ръководителя на съответното структурно звено."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по членове от 48 до 54 включително? Няма.
Моля, гласувайте споменатите членове ан блок.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на членове от 48 до 54 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел IV - Срокове за извършване на проучването и за издаване на разрешение или отказ за издаване на разрешение".
Комисията приема заглавието.
"Чл. 55. (1) Проучването за надеждност на лицето се извършва в следните срокове:
1. за обикновеното проучване - до 30 дни от получаване на писменото разпореждане или искане;
2. за разширеното проучване - до 45 дни от получаване на писменото искане на ръководителя на организационната единица;
3. за специалното проучване - до 60 дни от получаване на писменото искане на ръководителя на организационната единица.
(2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по ал. 1 въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока."
Има предложение на народния представител Панайот Ляков - в чл. 55, ал. 2 да се добави изречение второ: "Сроковете по ал. 1 могат да продължават само еднократно до 30 дни за т. 1, до 45 дни за т. 2, до 60 дни за т. 3."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя за ал. 1 и приема предложението на народните представители Михайлова, Цанев, Бакалов и Соколов по ал. 2. Комисията предлага ал. 2 да добие следната редакция:
(2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по ал. 1, но с не повече от 20 дни въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков по ал. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 33, против 92, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на раздел IV и чл. 55, ал. 1 в редакцията на вносителя и ал. 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 9.
Заглавието на раздела и чл. 55 са приети.
Моля, господин Дончев, докладвайте членове от 56 до 59 включително.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 56. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите по чл. 12 и 16 или служителят по сигурността на информацията издават или отказват издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво в 10-дневен срок от приключване на проучването за надеждност."
Комисията приема текста на вносителя.

"Раздел III
Издаване, отнемане, прекратяване и отказ за
издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация"

Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
"Чл. 57. (1) Разрешение за достъп се издава на лица, които отговарят на изискванията по чл. 43, ал. 1, предвидени за съответното ниво на класификация за сигурност на информацията.
(2) Разрешението за достъп е писмен документ. Разрешението се издава в три екземпляра по образец, утвърден от председателя на ДКСИ, съхранявани съответно в ДКСИ, в службата, която го е издала и в организационната единица.
(3) Разрешението за достъп до по-високо ниво на класификация дава право на достъп и до класифицирана информация от по-ниско ниво, ако достъпът до по-ниското ниво на класификация се налага във връзка със заеманата длъжност или с изпълнението на конкретно възложена задача."
Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 думите "председателя на" да отпаднат.
"Чл. 58. (1) Разрешението за достъп се издава за срок:
1. 5 години - за ниво на класификация "Поверително";
2. 4 години - за ниво на класификация "Секретно";
3. 3 години - за ниво на класификация "Строго секретно".
(2) Най-малко 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 1 се извършва ново проучване по отношение на лицата, които продължават да заемат длъжност или да изпълняват конкретно възложена задача, която изисква достъп до класифицирана информация от определеното ниво.
(3) Проучването по ал. 2 и издаването на ново разрешение се извършва от компетентните органи при условията и по реда на тази глава."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 59. (1) В случай, че за лице, на което е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, станат известни нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността на информацията извършва проверка на тези факти и обстоятелства.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва незабавно и има за цел изясняването на фактите и обстоятелствата по ал. 1.
(3) За извършваната проверка служителят по сигурността на информацията уведомява писмено ръководителя на организационната единица и органа, издал разрешението.
(4) След получаване на писменото уведомление, ръководителят на организационната единица може да ограничи достъпа на проучваното лице до съответното ниво на класифицирана информация, като своевременно уведомява за това органа, издал разрешението."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По текстове от чл. 56 до чл. 59? Няма желаещи за изказване.
Гласуваме чл. 56 до чл. 59 и наименованието на раздел III ан блок.
Гласували 143 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
За процедурно предложение - господин Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение да удължим настоящото парламентарно заседание с 1 час, за да не объркваме работата в комисиите. С това си темпо смятам, че ще успеем да свършим много работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 93, против 35, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Дончев, заповядайте, чл. 60.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
"Чл. 60. (1) Отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи, че:
1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 43, ал. 1;
2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни данни.
(2) Отказът за издаване на разрешение е писмен документ. Отказът се издава в 3 екз. по образец, утвърден от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията, съхранявани съответно в ДКСИ, в органа, който го е издал и в организационната единица".
Има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители за отпадане на чл. 60, ал. 1, което комисията не приема.
Комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 3, 5 и 6 и предложението на Владимир Дончев за ал. 2.
Комисията предлага ал. 2 и 4 да добият следната редакция:
"(2) Отказът за издаване на разрешение се изготвя в 3 екз. по образец, утвърден от Държавната комисия по сигурност на информацията, съхранявани съответно в ДКСИ, в органа, който го е издал и в организационната единица".
"(4) Проучваното лице се уведомява за отказа в писмена форма като се посочва правното основание и му се издава препис от отказа".
Позволете ми да прочета и ал. 3, 5 и 6, които не подлежат на промени и които не съм прочел.
"(3) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира като се посочва само правното основание".
"(5) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(6) Проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана информация няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на класификация за срок една година от издаването на отказа".
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Всъщност, има направени по чл. 60 две предложения - едното е Вашето, което влиза всъщност в окончателния текст на комисията.
Има направено предложение от народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов за отпадане на чл. 60, ал. 5.
Желае ли някой да вземе думата и да защити това свое предложение от вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов, а именно: в чл. 60, ал. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте за това предложение.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 11, против 107, въздържали се 7.
Предложението за отпадане на чл. 60, ал. 5, направено от народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов не се приема.
Подлагам на гласуване становището на комисията, така както беше прочетено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте!
Става въпрос за чл. 60 във всичките му пет алинеи със съответните поправки.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 3.
Член 60 така, както беше предложен от председателя на комисията е приет на второ четене.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 61. Разрешението и отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация съдържат:
1. органа, издал документа;
2. име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и ЕГН на проучваното лице;
3. организационната единица, в която лицето кандидатства, работи или изпълнява конкретна задача;
4. вида на проучването;
5. нивото на класификация за сигурност на информацията, до което е разрешен или отказан достъп;
6. правното основание за издаването или за отказа да се издаде разрешение за достъп до класифицирана информация;
7. срока на валидност на разрешението;
8. номера на разрешението или на отказа;
9. дата и място на издаването;
10. подпис и печат".
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 62. (1) Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация отнема издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията, когато:
1. при проверката по чл. 59 се установи, че лицето не отговаря на някои от изискванията на чл. 43, ал. 1;
2. лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация;
3. лицето е извършило системни нарушения на закона или на подзаконовите актове, свързани със защитата на класифицираната информация.
(2) Органът по ал. 1 незабавно уведомява писмено ръководителя на организационната единица и лицето за отнемане на разрешението.
(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира като се посочва само правното основание.
(4) Отнемането на издаденото разрешение е писмен документ, който съдържа реквизитите по чл. 61.
(5) Отнемането на изваденото разрешение за достъп до класифицирана информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(6) Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация за срок три години от отнемането".
Комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 2, 3, 5 и 6 и предлага ал. 4 да добие следната редакция:
"(4) Отнемането на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 61".

"Чл. 63. (1) Органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация, прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията:
1. при смърт на лицето, получило разрешение за достъп до класифицирана информация;
2. при незаемане на длъжност или при освобождаване от длъжност;
3. при преустановяване изпълнението на конкретно възложената задача;
4. при изтичане на сроковете по чл. 58, ал. 1;
5. при промяна на необходимостта от достъп до по-високо ниво на класификация за сигурност на информацията.
(2) Органът по ал. 1 уведомява писмено ръководителя на организационната единица и лицето за прекратяване на разрешението.
(3) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е писмен документ, който отговаря на изискванията на чл. 61.
(5) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация не подлежи на обжалване по съдебен ред."
Становище на комисията: комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 2, 3 и 5 и предлага ал. 4 да добие следната редакция:
"(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 61."
"Чл. 64. В случаите по чл. 62 и 63 служителят връща издаденото разрешение на органа, издал разрешението за достъп до класифицирана информация."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 65. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение, могат да се обжалват пред председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията в 7-дневен срок от уведомяването на лицето по чл. 60, ал. 4, съответно по чл. 62, ал. 2."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага думите "председателя на" да отпаднат и накрая да се добави изразът "и по чл. 63, ал. 2".
"Чл. 66. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чийто акт се обжалва, до председателя на ДКСИ.
(2) В жалбата се посочва органът, до който се подава, името и адресът на жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията и искането на жалбоподателя."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думите "председателя на" да отпаднат.
"Чл. 67. (1) Подадената след срока по чл. 65 жалба се връща на подателя срещу разписка.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага върнатата жалба.
(3) Искането за възстановяване на срока се разглежда от председателя на ДКСИ. Ако искането е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно, жалбата се оставя без разглеждане."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 3 думите "председателя на" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това са текстовете на чл. 61 до чл. 67 включително.
Желае ли някой да вземе отношение по тези текстове? Не виждам. Няма никакви предложения, направени от отделни народни представители между първо и второ четене.
Ето защо, уважаеми колеги, подлагам на гласуване на второ четене текстовете на чл. 61 до 63, с направената поправка в ал. 4, на чл. 64, 65, 66 и 67.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на членове от 61 до 67 включително с направените поправки са приети на второ четене.
Господин Соколов, имате думата за процедура. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, смятам, че там, където има предложения за поправки, независимо дали са направени от народни представители или от комисията, за яснота и в стенографския протокол, трябва да се гласуват. Не е редно да гласуваме много членове, по повечето от които има направени поправки. Ако прочетете стенографския протокол, ще видите, че за първите членове гласувахме с поправките, след това не споменахте, че ги гласуваме с поправките, а накрая казахте, че се приема с поправките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Прав сте.
Отменете гласуването на членове от 61 до 67 включително.
Подлагам на гласуване чл. 61, в който няма никакви поправки и от комисията се приемат текстовете на вносителя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 3.
Член 61 е приет на второ четене.
Преминаваме към гласуване на чл. 62 със становището на комисията, а именно: комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 2, 3, 5 и 6 и предлага ал. 4 да добие следната редакция:
"(4) Отнемането на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 61."
Моля, режим на гласуване по чл. 62 с тази поправка.
Гласували 116 народни представители: за 114, против 1, въздържал се 1.
Текстът на чл. 62 се приема на второ четене с поправката в ал. 4.
Преминаваме към гласуване на чл. 63, а именно комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 2, 3 и 5 и предлага поправка в ал. 4, която да добие следната редакция:
"(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е въз основа на писмен акт със съответно съдържание по чл. 61."
Моля, гласувайте чл. 63, с това изменение по ал. 4.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 63 е приет на второ четене.
По чл. 64 няма никакви предложение за изменение и допълнение. Комисията приема текста на вносителя такъв, какъвто е.
Моля, гласувайте чл. 64.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 64 е приет на второ четене.
По чл. 65 становището на комисията е:
Комисията приема текста на вносителя, като предлага думите "председателя на" да отпаднат и накрая да се добави изразът "и по чл. 63, ал. 2".
С тази поправка, подлагам на гласуване чл. 65.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Член 65 със съответната поправка е приет на второ четене.
По чл. 66 становището на комисията е следното:
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 1 думите "председателя на" да отпаднат.
Моля, гласувайте чл. 66 с тази поправка на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Член 66 с направената поправка е приет на второ четене.
По чл. 67 становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е следното:
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 3 думите "председателя на" да отпаднат.
Моля, гласувайте чл. 67 с поправката в ал. 3, предложена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 67 с направената поправка в ал. 3 е приет на второ четене.
Господин Дончев, продължаваме с чл. 68.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
По чл. 68 има едно предложение на Владимир Дончев, което е възприето от комисията.
Комисията предлага текстът да придобие следната редакция:
"Чл. 68. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, издал обжалвания акт, може да преразгледа въпроса и да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация или да оттегли акта, с който е отнел издаденото разрешение. В тези случаи се уведомяват заинтересуваните.
(2) Когато органът, издал обжалвания акт, не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата заедно с цялата преписка на ДКСИ.
(3) Ако в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 жалбата не бъде изпратена на ДКСИ, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата на ДКСИ или да я уведоми за допуснатото забавяне. ДКСИ изисква преписката служебно.
(4) След получаване на преписката ДКСИ може да събира нови доказателства."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Желае ли някой думата по чл. 68, включително и по направеното предложение от председателя на комисията господин Владимир Дончев за нова редакция на ал. 4 в чл. 68? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 68 с текста на вносителя и с направената поправка, предложена от Владимир Дончев в чл. 68, ал. 4, която току-що бе прочетена.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Член 68 с направената поправка в ал. 4 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"Чл. 69. (1) Председателят на ДКСИ се произнася по жалбата в двуседмичен срок от получаването й.
(2) Председателят на ДКСИ се произнася с решение, с което отменя административния акт за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение или отхвърля жалбата.
(3) Когато органът противозаконно е отказал да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация, председателят на ДКСИ може да задължи този орган да започне процедура по проучване, като определи и срок за приключване."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 1, 2 и 3 думите "председателят на" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 69? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 69 на вносителя, плюс направеното предложение в ал. 1, 2 и 3 думите "председателят на" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Член 69 с направените поправки в ал. 1, 2 и 3 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
"Чл. 70. В 3-дневен срок от постановяване на решението председателят на ДКСИ го съобщава на жалбоподателя, на органа, чийто акт се обжалва, и на организационната единица."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага думите "председателят на" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи, които да вземат отношение по чл. 70? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 70 с направената поправка, а именно: думите "председателят на" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Член 70 е приет с направената поправка - да отпаднат думите "председателят на".




ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ е окончателно и не подлежи на обжалване."
Има предложение на Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов, което комисията не приема:
"Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ подлежи на обжалване пред ВАС."
Комисията приема текста на вносителя, като предлага думите "председателят на" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние имаме направено предложение решението на комисията да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, тоест по административен ред. Ние считаме, че тези решения, визирани в чл. 70 и чл. 71, засягат конкретни права на определени лица и е редно, така е и по нашата Конституция, когато става дума за един административен акт на административен орган, какъвто несъмнено е Държавната комисия за сигурност на информацията, засягат права на определено лице то да разполага и със съдебна защита на своите права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов. Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: При формиране на становището комисията е имала предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която казва, че: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте двете изказвания.
Подлагам на гласуване първо предложението, направено от народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 26, против 100, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлага на гласуване чл. 71, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 100, против 15, въздържали се 7.
Член 71 с направеното допълнение е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, не подлежат на обжалване."
Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
"Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, подлежат на обжалване пред ВАС."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Соколов, казусът е аналогичен. Не желаете да вземете думата.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 38, против 85, няма въздържали се.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 72 на вносителя.
Гласували 129 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 20.
Член 72 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел VI - Дела по проучванията за надеждност."
Комисията приема заглавието.
По чл. 73 има само едно предложение, всички останали са инкорпорирани в текста или са оттеглени.
Предложението, което не е оттеглено или инкорпорирано, представлява един въпрос. Ще ви го прочета, то е от Тодор Бояджиев:
Член 73, ал. 4 - какво мотивира предлагания срок от 80 години?
Комисията приема предложението на народните представители по ал. 4 и предлага чл. 73 да добие следната редакция:
"Чл. 73. (1) Делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност се съхраняват, поддържат, актуализират, картотекират и закриват от органа, извършил проучването, отделно от другите видове дела.
(2) Делата се откриват от компетентния орган при започване на проучването за надеждност.
(3) Данните, съдържащи се в делата, представляват служебна тайна и се използват за целите на този закон.
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, се съхраняват за срок не по-дълъг от пет години след изтичането на срока на разрешението, след което се унищожават."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието на раздел VI и текста на чл. 73, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 3.
Заглавието на раздел VI и чл. 73 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 74 има постъпили предложения от Владимир Дончев и Надежда Михайлова и група народни представители. Те са приети от комисията.
Комисията приема предложенията на народните представители по ал. 1 и предлага чл. 74 да добие следната редакция:
"Чл. 74. (1) Делата на проучваните лица съдържат:
1. молба за постъпване на длъжност, документи за възлагане изпълнението на конкретно възложена задача, изискваща достъп до класифицирана информация, съответно молба за участие в конкурс за заемане на такава длъжност или за изпълнение на такава задача;
2. документи относно физическите или юридически лица, кандидатстващи за сключване или изпълнение на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
3. писмено съгласие за проучване;
4. писмено искане за проучването;
5. попълнен въпросник;
6. разрешение, сертификат или удостоверение за достъп до класифицирана информация;
7. документ за отказване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до класифицирана информация;
8. документи по назначаване или възлагане на конкретна задача;
9. документи за преминало обучение по защита на класифицирана информация;
10. други документи, съдържащи факти и обстоятелства, събрани при условията и по реда на този закон.
(2) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По чл. 74, съгласно доклада на председателя на комисията, има направени предложения от Владимир Дончев и от Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов. Тези предложения са инкорпорирани в окончателния текст на чл. 74.
Моля, гласувайте чл. 74.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Член 74 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава шеста - Видове защита на класифицираната информация".
Раздел I "Физическа сигурност".
Комисията приема тези заглавия, предложени от вносителя.
По чл. 75 има предложение на Тодор Бояджиев - чл. 75, ал. 2, чл. 76, ал. 1, той препраща и към други текстове, които не разглеждаме сега - във всички посочени текстове да се добави и "унищожаване". Тоест в чл. 75, ал. 2 иска да се включи думата "унищожаване".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 75 да добие следната редакция:
"Чл. 75. (1) Физическата сигурност на класифицираната информация включва система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения, класифицирани като държавна или служебна тайна.
(2) Системата от мерки по ал. 1 включва защитата на сградите, помещенията и съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, и контрола върху достъпа до тях."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бояджиев в чл. 75, ал. 2 да се добави думата "унищожаване".
Моля, гласувайте предложението на Тодор Бояджиев.
Гласували 117 народни представители: за 10, против 106, въздържал се 1.
Предложението на Тодор Бояджиев да се добави и думата "унищожаване" в чл. 75, ал. 2 не се приема.
Господин Бакалов, заповядайте.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента гласуваме един много важен закон и аз виждам на таблото, че от Коалиция за България присъстват 10 човека и са гласували 10 човека. Аз, като гледам, мога да преброя до две. Откъде тогава се появяват 10 човека от Коалиция за България, които гласуват? (Реплики в залата.) Къде са? Виждам трима души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Ви. Това ли е Вашата процедура?
Отменете гласуването. Господин Бакалов е прав. Наистина гласуваме много важен закон.
Подлагам на прегласуване текста на господин Тодор Бояджиев, а именно да се добави думата "унищожаване" в чл. 75, ал. 2.
Моля, гласувайте.
За Коалиция за България трябва да гласуват трима народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 2, против 116, въздържали се няма.
Предложението на господин Тодор Бояджиев не се приема.
Преминаваме към гласуването на предложението на господин Владимир Дончев, което се намира в окончателния текст на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред така, както беше докладвано от самия председател на комисията.
Моля, гласувайте чл. 75 в окончателния му вид.
Гласували 124 народни представители: за 123, против 1, въздържали се няма.
Член 75 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 76 има постъпило предложение на Владимир Дончев, което се възприема от комисията и текстът придобива следната редакция:
"Чл. 76. (1) Организационните единици прилагат система от мерки и средства за физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация.
(2) Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация от всякаква заплаха или вреда в резултат на:
1. терористична дейност или саботаж;
2. нерегламентиран достъп или опит за нерегламентиран достъп.
(3) Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят в зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени съгласно чл. 4, от степента на заплаха от увреждащи действия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
По чл. 76? Няма желаещи да вземат отношение.
Предложението на народния представител Владимир Дончев за изменение и допълнение на чл. 75 е прието от комисията и е включено в окончателния текст, както беше докладван току-що.
Моля, гласувайте чл. 76, който включва предложението на народния представител Владимир Дончев.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Член 76 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 77. За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация ръководителите на организационните единици с помощта на служителите по сигурността на информацията:
1. определят зоните за сигурност;
2. определят около зоните за сигурност административни зони, в които се извършва контрол на хора и моторни превозни средства и които са с най-ниско ниво на сигурност;
3. въвеждат контролиран режим на влизане, движение и излизане от зоната за сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица без право на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация;
4. осигуряват съответен контрол над зоните за сигурност и административните зони чрез служители от звената по сигурност и охрана;
5. въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси и други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 78. За осигуряване защитата на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и др., предмет на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност срещу подслушване и наблюдение."
Комисията приема текста на вносителя.
"Чл. 79. Лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чийто предмет е класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се проверяват предварително от звената за сигурност и охрана в организационната единица."
Комисията приема текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми колеги, по чл. 77, 78 и 79 включително няма никакви предложения. Всъщност комисията приема без никаква промяна текстовете на вносителя по чл. 77, 78 и 79.
Има думата господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз разбирам, че стремежът на колегите от комисията е бил да препишат възможно най-подробно всички правилници, инструкции и наредби от 1956 г. дотук. Но, моля, първо, процедурно да отпадне в чл. 77 изразът: "с помощта на служителите по сигурността на информацията". Вижте текста на чл. 77 - "За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация ръководителите на организационните единици..." правят еди-какво си. Това те го правят със свой акт - заповед. С тази заповед определят зони, определят други неща и пр. и няма какво да им помагат тия служители, да се подписват. Защото текстът така е доста дуракоустойчив.
Определят "с помощта на служителите". Ясно, че на всеки ръководител преди това му дават материали и пр. Но акта, с който той определя тия неща, с които се произнася, според мен е заповед. В тая зала има доста юристи. Тук не може да става въпрос за никаква помощ. Ясно е, че ще му помагат. Затова тия под него получават заплата. Но да го пишем в закона звучи доста смешно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Конкретно какво предлагате?
МИХАИЛ МИКОВ: Предлагам да отпадне изразът "с помощта на служителите по сигурността на информацията". Ясно е, че ръководителят с акт, с властническо изявление определя нещата, които са по-долу - определя зона, въвежда контролиран режим, осигурява съответен режим. Той носи отговорността. Ако иска да пита сътрудниците си, ако иска - да не ги пита. Въпросът е, че той подписва акта и - край. С помощта, без помощта, моля ви, това не може да се пише в закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Ви, господин Миков. Благодаря.
За реплика има думата господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Миков, необходимо е не само в тоя текст, ние приехме някои други текстове, но Вас Ви нямаше, за да ги видите, може би тогава също трябваше да кажете тия неща. Но тук става въпрос за следното - че ръководителите възлагат или чрез помощта на тези служители, защото те невинаги са им пряко подчинени. Това - първо. Второ, необходимо е да се покаже, че хората, които са в тази зона на сигурност, са ангажирани по някакъв начин за тази физическа сигурност в случая и малко по-нататък - и индустриална, и всякаква друга сигурност. Това е един текст, който е унифициран и за трите вида сигурности, и по този начин всъщност става ясно, че те участват активно в цялата зона, която трябва да бъде рамкирана и съответно защитена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цанев.
За дуплика - господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
След тая реплика аз предлагам да отпадне целия текст. Ако "с помощта" ще бъде някаква убедителност, че едни служители трябва да изпълняват задълженията си и затова пише в закона, че ръководителят с помощта на тия, които имат длъжностни характеристики, има определени наредби и много често тия лица са военизирани, много често са служители на Министерството на вътрешните работи и с това "с помощта", ако вие ще ги накарате да си вършат работата, аз мисля, че това е просто несериозно.
Предлагам да отпадне целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата директорът на Дирекция "Защита на средства за връзки с МВР" господин Чавдар Пенков.
ЧАВДАР ПЕНКОВ: Господин председател, господа народни представители, искам само да ви обърна внимание, че става въпрос за физическата сигурност, която има различни елементи - това са решетки, това са помещения, това са различни системи за наблюдение. Невинаги един организационен ръководител може да бъде специалист по всички елементи. Затова е казано: "с помощта на специалистите, които отговарят". Преди известно време вие приехте членовете, в които се казва кои ще бъдат служителите по сигурността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенков.
Подлагам на гласуване устното предложение на народния представител Михаил Миков - в чл. 77 да отпаднат думите "с помощта на служителите по сигурността на информацията".
Гласували 114 народни представители: за 5, против 103, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Михаил Миков не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 77, 78 и 79, по които няма направени предложения за изменение и допълнение, а от комисията се приемат текстовете на вносителя такива, каквито са.
Гласували 135 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 4.
Членове 77, 78 и 79 са приети.

Съобщения:
Заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, насрочено за 17 април от 14,30 ч. се отменя.
Насроченото за днес, 17 април 2002 г., от 16,30 ч. заседание на Комисията по земеделието и горите се отлага.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,02 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Юнал Лютфи
Секретари:
Величко Клингов

Весела Лечева