Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Асен Агов


Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.

Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма от вчера продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да поканя д-р Адемов да заеме своето място на трибуната.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател! Преди да продължим обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Бисер Петков – заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Противно предложение има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Поканете в пленарната зала господин Петков.
Предстои докладването на § 38.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: От § 38 сме приели само първия член 123а. Сега предстои да обсъдим чл. 123б.
По този член на § 38 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова – в чл. 123б:
1. В ал. 2 думите "може да сключи" да се заменят със "задължително сключва".
2. Да се създаде нова ал. 12, както следва:
"(12) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор за попечителски услуги с банка-попечител, която е акционер в него или е свързано лице с него или с негови акционери."
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров в чл. 123б да се включи нова ал. 12 със следното съдържание:
"(12) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор за попечителски услуги с банка-попечител, която е акционер в него или е свързано лице с него или с негови акционери."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 38 за чл. 123б:
"Договор за попечителски услуги
Чл.123б (1) Договорът между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество се предоставя на заместник-председателя на комисията в 3-дневен срок от датата на сключването му и задължително съдържа:
1. правата и задълженията на банката-попечител и на пенсионноосигурителното дружество;
2. реда и начина за изпълнение на задълженията по т. 1;
3. отговорността на банката-попечител, в това число в случаите на възлагане от страна на банката-попечител на подизпълнители на функции по този договор;
4. възнагражденията, изплащани от пенсионноосигурителното дружество на банката-попечител;
5. реда и начина за обмен на информация между банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество;
6. реда и начина за прекратяване на договора.
(2) Пенсионносигурителното дружество задължително сключва договор за попечителски услуги само с една банка-попечител за всеки от управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Банката-попечител може да сключи договор за попечителски услуги с повече от едно пенсионноосигурително дружество.
(3) Възнагражденията, изплащани на банката-попечител по договора за попечителски услуги, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество.
(4) Договорът между пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител може да бъде прекратен от всяка от страните с едномесечно писмено предизвестие, като пенсионноосигурителното дружество уведомява заместник-председателя на комисията в 3-дневен срок от отправянето или получаването на предизвестието. Този срок не се отнася за случаите на задължително предписание от заместник-председателя на комисията за смяна на банката-попечител.
(5) В случай на прекратяване на договора с пенсионноосигурителното дружество банката-попечител прехвърля от клиентските сметки и регистрите всички безналични ценни книжа на управлявания от пенсионноосигурителното дружество фонд за допълнително пенсионно осигуряване в посочени от дружеството сметки и регистри на новата банка-попечител и предава всички налични ценни книжа, документи за собственост и другите документи, свързани с изпълнението на договора за попечителски услуги.
(6) Прехвърлянето на ценните книжа и предаването на документите по ал. 5 се извършва в срок, договорен с пенсионноосигурителното дружество, но не по-дълъг от 30 дни от датата на подписването на договора за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество и новата банка-попечител.
(7) Процедурите по замяната на една банка-попечител с друга банка-попечител се извършват по начин, гарантиращ изпълнението на задълженията за съхраняването на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване без прекъсване.
(8) Българската народна банка чрез управление "Банков надзор" уведомява своевременно заместник-председателя на комисията за всяка наложена мярка или санкция, която ограничава лицензията, сделките или операциите на банката-попечител до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно пълноценното изпълнение на предвидените в този кодекс или в договора задължения.
(9) Ако банката-попечител бъде обявена в несъстоятелност, съхраняваните в нея активи на Фонда за допълнително пенсионно осигуряване по силата на този кодекс, с изключение на влоговете в банките по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, не се включват в масата на несъстоятелността.
(10) За прилагането на чл. 123а и на този член се издава наредба на Българската народна банка след съгласуване с комисията.
(11) Българската народна банка, съгласувано с комисията, утвърждава списъци на банките, които могат да бъдат попечители."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата по този текст от законопроекта.
Госпожо Тоткова, заповядайте.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Искам да взема отношение по предлагания чл. 123б и по-конкретно по моето предложение за създаването на нова ал. 12, а именно:
“Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор за попечителски услуги с банка-попечител, която е акционер в него или е свързано лице с него или с неговите акционери.”
Всъщност тук става въпрос за един изключително сериозен проблем, който създават промените в Кодекса за задължителното обществено осигуряване, а именно конфликтът на интереси между банката-попечител и пенсионноосигурителните дружества. Защото с промените в Кодекса за задължителното осигуряване банка-депозитар вече се заменя с банка-попечител, което е не само в наименованието, а най-вече във функциите на банката-попечител, които тя трябва да осъществява като контрол върху начина на изразходване на средствата и инвестиране на средствата от пенсионноосигурителните дружества.
Смятам, че когато има свързани лица в пенсионноосигурителните дружества и банката-попечител, тоест банката може да бъде акционер в пенсионноосигурителното дружество, тогава има възможност, мога да кажа смело, за злоупотреба с функциите, които дава законът на банката-попечител, а именно като контролен орган.
Мисля, че този въпрос трябва да бъде изключително внимателно дискутиран, защото най-важното условие за успеха на пенсионната реформа в България е доверието в нея. Без това доверие, без подкрепата на обществото, при всичките съпротиви, които има срещу някои от елементите на пенсионната реформа, ако ние добавим още един елемент на недоверие в пенсионната система, по-точно в нейния втори стълб, мисля, че ще допуснем изключително голяма грешка, защото това е много съществена част от нашето общество. Тя засяга всички български граждани, които работят, които са поели сами отговорността да се грижат за себе си, които са пенсионери, и по този начин ще предизвикаме социално напрежение в цялата страна.
Според мен един от основните елементи за създаване на недоверие към пенсионната система е именно този – допускане на възможността за свързаност на лицата, които са акционери в пенсионноосигурителните дружества, и банката-попечител.
Законопроектът, който е бил подготвян и е минал на съгласуване в министерствата в нашата страна, е предвиждал забрана за такава свързаност. А този законопроект, който е внесен в Министерския съвет, е претърпял известни промени и то най-вече промени в тази част, която допуска такава свързаност.
Ще си позволя да ви прочета част от становището на Министерство на икономиката. По чл. 123б е записано: “Алианц България холдинг” АД, Банка ДСК АД, Българо-американски инвестиционен фонд и INGбанк – клон София, възразяват срещу предлаганите промени.”
Аз отново искам да напомня, че всъщност те възразяват срещу предлаганите промени да няма свързаност между акционерите в банката-попечител и пенсионноосигурителните дружества.
И по-нататък е записано, че Министерството на икономиката смята, че трябва да се разгледат възраженията на тези търговски дружества. И аз се питам: тези търговски дружества не са единствените, които участват в пенсионното осигуряване, има и други такива. И министърът на икономиката чии интереси защитава? Точно на изброените дружества ли? Ще ги повторя още веднъж: “Алианц България холдинг”, Банка ДСК, Българо-американски инвестиционен фонд и INGбанк. Мисля, че нашата основна грижа е да защитаваме интереса на осигурените лица. Това е нашето задължение.
Министърът на икономиката може да предлага каквото желае, това е неговото виждане, то впрочем не е за първи път – да защитава частни интереси, но мисля, че задълженията на народните представители е да защитават интересите на осигурените лица.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Хайде стига! Хайде стига!
РОСИЦА ТОТКОВА: В противен случай, уважаеми колеги, ние ще се изправим пред един изключително сериозен проблем, а това е именно несигурното бъдеще на пенсионната система в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Тук ми се струва, че правим нещо като в онази приказка - как дяволът чете Евангелието.
Вие предлагате един текст, който, първо, вече е включен в приетия вчера чл. 123а, ал. 2, т. 7. Не е едно и също лице или не е свързано лице с лицата по чл. 123в, ал. 1 и 2, сиреч с посредниците. Ами, за какво тогава още един път да го пишем в ал. 12 на чл. 123б? Аз това не го схващам. Хайде, обяснете ни го, моля Ви се! Въпросът вече е решен, а Вие тук губите 15 мин. от времето на парламента, за да уреждаме решен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е реплика, както разбирам. Благодаря Ви, господин Василев.
Дали има втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Тоткова, имате право на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Василев! При цялото ми уважение към Вас искам да Ви обърна внимание на текста, който предлагам, и много моля да го прочетете, защото аз не допускам, че Вие бъркате инвестиционен посредник с банка-попечител. И съм сигурна, че Вие разбирате разликата между това какво е инвестиционен посредник и какво е банка-попечител. Така че, много Ви моля, недейте да смятате, че въпросът е решен. Напротив, аз мисля, че това е една възможност да решим въпроса точно в интерес на осигурените лица.
Защото, уважаеми колеги, много често тук се защитават точно такива интереси на определени групи, които след това се възползват от тази възможност, която им дава Народното събрание.
Нашата грижа обаче е да защитаваме интересите на всички и преди всичко интересите на осигурените лица.
И аз още един път искам да кажа, че този въпрос е принципен. Той не е въпрос, който се отнася до едно или друго дружество.
Искам още веднъж да ви припомня това, което казах при първо четене – че Министерство на финансите не е възразило срещу това банката-попечител да не е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. Тоест те са приели тази постановка и са я приели именно защото са хора, които се занимават с финансовата сфера. На мен това ми направи изключително силно впечатление и силно ме разтревожи, защото точно от Министерство на финансите, откъдето ние очакваме най-компетентен отговор на този въпрос, смятат, че банка-попечител и пенсионноосигурително дружество не трябва да бъдат свързани лица. А изведнъж Министерство на икономиката, позовавайки се на частни становища и частни искания, прави друго предложение.
И аз наистина ви подканям и вие да си зададете въпроса какво толкова има отношение Министерство на икономиката към този въпрос, та да го поставя по този начин – съвсем открито, без обаче да мисли, че тези документи са публични. Защото вие винаги се опитвате да прикриете документите, но все пак те са публични и достигат до нас. И нека тук всички, които имат отношение по този въпрос, да се изкажат. Защото утре, когато се създаде напрежение в пенсионноосигурителната система, тогава ние всички ще отговаряме. Хората няма да питат кой как е гласувал, а ще отговаря Народното събрание. И аз не искам да поемам такава отговорност – да се постави на риск пенсионната система.


Вчера сте разисквали един изключително важен въпрос, който е свързан с интересите на много хора. И в интерес на сигурността на пенсионната система е прието решение, което е в ущърб на хората, а сега ние приемаме решение, което е в интерес на частни лица и отново е в ущърб на системата. Къде поставяме хората, къде поставяме частните икономически субекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, моля и Вие да обърнете внимание на въпроса, която повдигна госпожа Росица Тоткова. А той е идентичен с предложението, което сме направили с госпожа Масларова, с господата Петков и Димитров.
Става дума за следното. Тук моля и господин Василев, и господин Адемов да вземат думата. Това е забрана пенсионноосигурителното дружество да не може да сключи договор за попечителски услуги с банка-попечител, която е акционер в пенсионноосигурителното дружество или със свързано с него лице, или с негови акционери. Обяснението, което даде господин Василев, според мен основателно беше отхвърлено от госпожа Тоткова. Той препрати към текстове, които визират посредниците между осигуряваното лице и пенсионния фонд, а тук става дума за нещо съвсем различно. Тук става дума за реална възможност за конфликт на интереси. И не разбирам защо господин Василев така леко отхвърля този въпрос. Наистина, възниква въпросът защо след като са направени такива предложения и от други народни представители, и от нас, това предложение се отхвърля без мотивировка. Ако има достатъчно убедителни мотиви, разбира се, бих ги приел, но това, което прозвуча досега, според мен е неубедително.
Така че молбата ми и към комисията, и към колегите от мнозинството е да изяснят по същество как виждат избягването на този потенциален конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика има думата господин Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Пирински! Аз не знам аз ли зле се изразявам или Вие криво ме разбирате.
Дайте да се върнем към приетия вчера текст на чл. 123а, ал. 2, т. 7, която в съвкупност като норма звучи по следния начин: “Банка-попечител по смисъла на този кодекс може да бъде банка, която не е едно и също лице или свързано лице с лицата по чл. 123в, ал. 1”. Какво друго казва текстът, който предлага госпожа Тоткова, и този, който е предложен от госпожа Масларова, Кръстьо Петков, Пирински и Димитров? Това е същото. Тя просто не може да бъде банка-попечител. За какви договори си говорим? Тя не може да бъде банка попечител. (Неразбираема реплика от място на народния представител Георги Пирински.)
Е, ако Вие по друг начин схващате правото, аз не знам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика към господин Пирински.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Пирински! Аз искам, обръщайки се към Вас с реплика, да Ви попитам: Вие виждате ли гаранция, когато са свързани лица акционерите в пенсионноосигурителните дружества и банката-попечител, за това, че банката-попечител няма да влияе върху начина на инвестиране на средствата, оттам – върху сигурността, оттам – върху доходността, и най-вече, което за мен е най-важно – върху доверието на осигурителната система. Защото банката-попечител е тази, която контролира. Но освен това пенсионноосигурителното дружество има и възможност в този инвестиционен портфейл, който е заложен със своите параметри и в закона, да подбира различни инвестиционни инструменти. И тогава аз се питам този акционер, който е в банката-попечител и в пенсионноосигурителното дружество, когато дава такива съвети или насочва пенсионноосигурителното дружество, чии интереси ще защитава? – Своите интереси на акционер или тези на осигурените лица? В края на краищата, ние не трябва да забравяме един изключително важен момент. Тези средства са средства от осигурителни вноски. Те се натрупват в индивидуални партиди и хората очакват от тях да получават пенсия от втория стълб, която да допълва мизерните пенсии по първия стълб и по този начин да получат сигурност. Така че според мен трябва да се замислим именно върху този конфликт на интереси.
Аз много Ви моля Вие да дадете Вашето становище точно по този въпрос, тъй като законът не дава отговор на този въпрос. Законът не поставя такива ограничения, напротив – той отваря вратата за влияние на банката-попечител върху вземането на решение на пенсионноосигурителните дружества.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А Комисията по банков надзор какво прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Василев, Вие ни насочвате към т. 7 на ал. 2 на чл. 123а, който Вие прочетохте току-що, между другото, че включва алинеи 1 и 2, тъй като в предложението на комисията ставаше дума само за ал. 1. Но съгласете се, че в алинеи 1 и 2 на чл. 123в, към който ни препращате, се говори за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на допълнителните пенсионни фондове: “Задължително се сключват договори с един или повече инвестиционни посредници”.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това е друго.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това вече е друго, това не е банка-попечител. Върнете се към определението за банка-попечител, което сега е вкарано в текста на чл. 123а. Всички активи на фонд за допълнително пенсионно осигуряване се съхраняват в една банка-попечител на базата за сключен договор за попечителски услуги между пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, и банката-попечител. Това е съвсем друго взаимоотношение, отколкото с посредника.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Банката не може…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не е така. Нищо не й забранява. Тази норма, която предлага госпожа Тоткова, и която и ние предлагаме, ясно забранява сключването на подобен договор между фонда и банката-попечител, което според мен е абсолютно необходимо.
Репликата на госпожа Тоткова всъщност е аргументация в подкрепа на нашата позиция. Аз всъщност не споря с нея. Ако не съм бил достатъчно ясен, искам съвършено категорично да заявя, че при липсата на достатъчно ясно доказателство, защото не познавам целия закон достатъчно добре, но досега аз не чувам никакъв аргумент, който да ме убеди, че няма този конфликт на интереси, за който тя говори, напротив, след половинчатите обяснения съм убеден, че без записването на ал. 12 – такава, каквато тя и ние предлагаме, ние отваряме вратата точно за това, за което тя казва – за една злоупотреба с осигурителните вноски на хората.
Така че категорично настоявам да се гласува предложената ал. 12 и тя да бъде приета.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А какво ще прави Комисията по финансов надзор?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Ще наблюдава, ще надзирава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има думата господин Валери Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Всъщност от това, което чувам досега от уважаемите от мен колеги Тоткова и Пирински е, че единият може би не е прочел като цяло закона, за да разбере как е регламентирана системата: пенсионноосигурителен фонд – пенсионноосигурително дружество – банка-попечител, инвестиционни посредници, как са регламентирани техните задължения и отговорностите, а другият вероятно ги е прочел, но не дава вид, че ги е разбрал. Аз съм сигурен, че госпожа Тоткова много добре знае какви са разликите, защото ние работихме с нея по тези текстове в комисията и там останах с впечатление, че тя е наясно. Но това не й пречи да се опитва да въведе в заблуждение залата.
Защото, уважаеми колеги, в чл. 123а, който вчера приехме, детайлно са разписани дейностите и функциите, които има да извърши банката-попечител. И там става ясно, че това е една институция, която се явява нещо като счетоводителя на едно акционерно дружество. Тоест, през нея влизат парите, които остават от пенсионноосигурителни вноски, и тя по нареждане на инвестиционните посредници на неуправляващите пенсионноосигурително дружество, то е разписано по-надолу, изпраща тези средства там, за където те са предназначени да бъдат инвестирани. Тя не управлява тези средства. И затова е попечител, необслужваща банка. Тя не управлява средствата, които постъпват във фонда. Тя ги дистрибутира по изрично нареждане на управляващите пенсионноосигурителното дружество, респективно инвестиционните посредници, на които е абсолютно забранено в този закон да бъдат свързани лица с пенсионноосигурителното дружество. Защото отговорността за инвестиране на активите, респективно за риска, който се поема, носи пенсионноосигурителното дружество и договорният му партньор и инвестиционен посредник. Не е банката-попечител. Тя няма никакво мнение по това къде ще отидат средствата и как ще бъдат инвестирани. Тя заприходява тези средства на името на пенсионноосигурителното дружество и ги разпраща по негово изрично указание в 5-дневен срок – забележете – срока. Тоест, банката-попечител не се явява институция, която управлява средствата на пенсионноосигурителния фонд, а тя е институция, която следи какви средства постъпват, къде се пращат по указание на пенсионноосигурителното дружество. И ако има нарушаване на правилата, записани в този кодекс, тя информира задължително в края на всеки ден контролните органи за тези нарушения. Контролните органи санкционират онези, които правят нарежданията къде ще отидат парите. Това е схемата, това е принципът, който е записан.
Този принцип не изисква задължителното условие банката-попечител да няма свързаност с пенсионноосигурителното дружество. Защото, пак повтарям, тя не взема решение как ще се инвестират средствата, съответно не носи никаква отговорност за управлението на тези средства. Отговорността я носи пенсионноосигурителното дружество и респективно инвестиционният посредник, ако има външен такъв. И точно това е смисълът. Това е нещото, което трябва да бъде разбрано, когато обсъждаме въпросите за банката-попечител и пенсионноосигурителното дружество.
И пак повтарям – проблемът възниква между свързаните лица тогава, когато не е ясно разписано кой каква отговорност носи и когато се смесват отговорностите, които са възложени за управляване на средствата. И, ако там има свързаност, и ако там се допуска свързаност, това е порочна практика. Такава свързаност няма. Тя е изрично записана в закона. Професор Василев преди малко каза, че има текст, който изрично забранява инвестиционните посредници да бъдат свързани лица с управителните органи на пенсионноосигурителните дружества, но не и банката-попечител. Тя не носи отговорност и не управлява средства. Това искам да бъде разбрано кристално ясно, защото това решава въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Реплика – господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Цеков, вижте какво пише в ал. 5 на чл. 123а, новият текст,. Това, което и Вие казвате, че банката-попечител извършва операциите с паричните средства, с наличните и безналични ценни книжа на фонда само при наличието на писмено нареждане на упълномощените от пенсионноосигурителното дружество лица, съгласно договора. Това е, което Вие казвате. Вижте обаче какво искаме ние да изключим като възможност – банката-попечител да е акционер в това пенсионноосигурително дружество. Защото аз, съгласете се, че ако Вие ми казвате, че банката-попечител изцяло зависи от условията, които фондът й предпише, а този фонд зависи от акционерите, в които е банката, естествено, банката ще си повика такъв договор и такива нареждания, каквито изнася на акционерите им. Така че тук няма някакви неразбирания и разминавания. Има елементарен конфликт на интереси. И затова абсолютно задължително е да има ал. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика – господин Соколов. Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Цеков, Вие упрекнахте наши колеги, че не са наясно със закона, но аз оставам с впечатление, че Вие не сте наясно. Дайте ясен отговор банката-попечител може ли да е едно и също или свързано лице с пенсионноосигурителния фонд. Защото проф. Василев ни обещава, че законът забранява това, че чл. 123а, т. 7, която препраща към чл. 123в, ал. 1, сега разбираме и ал. 2, казва, че банката-попечител не може да е свързано лице с лицата по чл. 123, ал. 1 и 2, включително с пенсионноосигурителния фонд. И това аз лично го приемам.
Вие тук застъпвате и твърдите, че законът дава точно обратното решение, че не трябвало да има тази забрана, че банката-попечител може и да бъде свързано лице с пенсионноосигурителния фонд, защото това не криело рискове. Ами, уточнете се, ако искате и мнозинството помежду си, какъв закон искате и какво предлагате ние да приемем. Ако ние искаме да приемем, че банката-попечител не може да е едно и също или свързано лице така, както поддържа и господин Василев, аз това го приемам. Такъв текст трябва да има. Ако приемем, че текстът на чл. 123в с това препращане към него е достатъчен – добре. Но Вие излизате с точно обратната теза и ни убеждавате, че тя е правилната и че законът това трябва да гласи. Оставам с впечатление, че Вие не знаете какво гласи законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожо Тоткова, заповядайте за трета реплика на изказването на господин Валери Цеков.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цеков! Банката-попечител неслучайно е наречена така в закона и неслучайно тя е една-единствена, не е както беше преди – банки-депозитари. По чл. 123а, ал. 3 има определени функции, които могат да бъдат обобщени, според мен по следния начин: да съхранява активите на пенсионноосигурителните дружества, да изпълнява разпорежданията на пенсионноосигурителните дружества и да контролира пенсионноосигурителните дружества за това дали те спазват закона. Тоест, ако пенсионноосигурителното дружество даде разпореждане, което е в несъответствие със закона, банката-попечител не трябва да го изпълнява. Това – от една страна.

От друга страна, Вие наистина не можете да дадете отговор не само тук, а и в тези дълги дискусии, които проведохме в Комисията по труда и социалната политика, не можете да дадете тази гаранция, че банката-попечител няма да може да се намесва в работата на пенсионноосигурителното дружество.
Ами, вижте, един контролен орган, който трябва да контролира някакъв субект и този контролен орган се намесва в неговата работа. Не е нужно той да му дава писмени разпореждания, достатъчно е да му дава съвети и това са интересите на банките-попечители, защото това са техните средства, те са акционери в пенсионноосигурителното дружество и точно тук е конфликтът на интереси. Аз искам да защитаваме интересите на осигурените лица.
И още един въпрос искам да поставя – как така тези източноевропейски страни, които провеждат същата пенсионна реформа, каквато правим ние, на същия принцип – на тристълбовата система като Полша, Унгария, Хърватска, Русия, Македония, Косово и други, в националните закони на всички тези страни е записана изрична забрана пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител да бъдат свързани лица. Защо те са го приели? Нима мислите, че те защитават нечии други интереси? Това е общият интерес! И ние ще бъдем единствените, които ще позволяваме именно такава свързаност на лицата.
Този риск, който поемате, е изключително сериозен и вие ще се изправите пред много сериозни проблеми. За съжаление, Народното събрание ще бъде част от тези проблеми, не само Вие. Това е най-големият проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тоткова, благодаря Ви. Все пак искам да Ви помоля да се вмествате във времето.
За дуплика думата има господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Ще отговоря може би не по ред на репликите, но на някои от въпросите, които се повдигнаха тук. Смятам, че трябва да им се отговори.
Господин Соколов, намерението на мнозинството е в закона. Вие го виждате чудесно и аз няма нужда да споря с Вас, защото не съм юрист и защото смятам, че текстовете са пределно ясни. Пределно ясни са! Спор по тези текстове няма. Ясно е записано в закона, че не може да има никаква връзка между хората, които взимат решение за инвестиране активите на фондовете и самите пенсионноосигурителни дружества. Такава връзка не може да има. Ясно е записано и Вие го разбирате чудесно.
Що се отнася до това какви са функциите на банката-попечител, пак казвам – кристално ясно е разписано – тя не взема никакви решения. Тя изпълнява нареждания и само толкова. На всичкото отгоре тя не съхранява активи на фонда. Тя не съхранява активи на фонда! Това също е записано ясно в текста и аз няма смисъл да го обяснявам. Професор Василев вече два пъти говори по този въпрос. Така че тези рискове, за които говорите са имагинерни. А това, че някъде са забранили или са въвели някакви специфични изисквания към банката-попечител в някоя от страните, това е, защото там тези банки имат различни функции, уважаема госпожо Тоткова. Те съхраняват активи, докато тук това е забранено. Това е голямата разлика.
Аз пак казвам – Вие или не искате да разберете, или заблуждавате колегите – отляво, в центъра, и отдясно. Това е принципът!
Има държави, в които банката-попечител съхранява активите на фонда, но в България това не е възможно, затова изискванията, които са записани в закона, са абсолютно точни. Това е един счетоводител, който събира средствата и ги праща там, където му бъде наредено и то в 5-дневен срок. В това е цялата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
За изказване заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам думата по молба на колегите от Комисията по труда и социалната политика, тъй като тук като че ли се правят някакви внушения – видите ли, ако се приеме така текстът, щяло да се лобира за интересите на три уважавани групи – едната е групата на банка “ДСК”, все още държавна, другата е групата на “MG”, другата е на “Алианц България”. Поне така пролича от изказването на госпожа Тоткова.
Безспорно би била права госпожа Тоткова за всичко казано дотук, ако не ставаше въпрос за банка-попечител, ако ставаше въпрос за нормална банкова дейност, когато за всички средства на фонда тежестта за вземане на рисковите решения за пласиране на тези активи на пенсионния фонд се вземат от банковия мениджмънт.
Само че, уважаеми колеги, както е разписано тук като дефиниция на банката-попечител мисля, че господин Валери Цеков засегна донякъде въпроса, от т. 1 до т. 6 на ал. 3 на чл. 123а – това са различни услуги, които предоставя банката. Голяма част от тези услуги дори като ги наблюдавам така, са извънбалансови. Те не би трябвало една част от тях дори да намерят отношение в баланса на банката, така че ако банката наруши този принцип, заложен в ал. 3, т. 1 – 6, и започне сама да взема решения за инвестиране на тези средства, тогава би била 102 процента права госпожа Тоткова. Но при положение, че тя е само попечител, извършва един вид адвокатски услуги, прощавайте, колеги юристи, в кавички го казвам, консултантски услуги, счетоводни услуги, по съхранение – забележете – “съхранява и отчита”, “отчита и съхранява”, “съхранява всички документи”, “води и поддържа счетоводни записи”, “съхранява всички платежни документи”, “съхранява всички документи и указания”, в 5-дневен срок след това извършва плащанията – да, тогава бихте били прави, но в противен случай аз лично не съм съгласен с изказаното мнение и споделям мнението на вносителите.
Между другото, би било полезно – тук е членът на Комисията по финансов надзор господин Бисер Петков, който утре ще ги регулира, ще ги контролира, да чуем и тяхното мнение.
Много по-опасно е предложението малко по-нататък на стр. 44, предложено пак от опонентите, което, предлагайки заместването на “ако е свързано с тях лице по отношение на инвестиционния посредник” с един друг текст, на практика премахва забраната пенсионният фонд и пенсионноосигурителното дружество да бъдат свързани лица с инвестиционния посредник. Е, именно онзи играч на финансовия пазар, който инвестира в ценни книжа и други управления на активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване – е, там са големите рискове! Затова правилно според мен Комисията по труда и социалната политика не е подкрепила тези предложения, на които може би ще отидем след няколко минути – на стр. 44.
Така че, уважаеми колеги, в случай, че банката не изпълни тези нареждания, в случай, че банката взема инвестиционни решения, съгласно собствените си правила за управление на кредитния, инвестиционния и всякакъв друг риск, в такъв случай – да, би имало конфликт на интереси. Но така, както сте го описали и в рамките на мисля, че бяха 10 процента, които са по нормалните, така да ги наречем, банкови операции, няма никакъв конфликт на интереси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика думата има господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Искров! И от Вашето изказване пролича това, за което преди малко говорих.
Кажете ясно, не с оглед на това какви функции изпълнява банката-попечител – те са отразени тук. Има риск за 5 дни, също и вие го признавате. Вие искате ли банката-попечител да не е свързано лице с пенсионноосигурителния фонд или допускате тази възможност? Защото, друг ваш представител – на мнозинството и то компетентен човек, проф. Василев, той твърди не само че трябва да има забрана да не са свързани лица, но че тази забрана съществува в закона, а вие подобно на господин Валери Цеков ни убеждавате, че няма нужда от тази забрана, защото няма риск, ако те са свързани лица. Нещо, което лично аз не приемам.
И ако това е така, трябва да има ясен текст, че не могат да бъдат свързани лица. Ако вие искате да бъдат свързани лица, ясно го кажете! Ясно го кажете и тогава това, което разви тук проф. Василев се оказва невярно, че законът не съдържа такава забрана. Но вие като че ли помежду си не сте изяснили този въпрос – каква е позицията на мнозинството по един изключително важен въпрос.
Аз не виждам какво ще загуби законът, ако съществува забрана банката-попечител и един пенсионноосигурителен фонд да не са свързани лица. Ще си намери друга банка-попечител.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Няма.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Ха, няма! Свършиха се банките! Освен ако вие искате да насочвате към едни и същи банки. Това вече е не конфликт на интереси, това е лобиране за определени банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Искров! Вашият основен аргумент беше, че всъщност цялата отговорност за инвестирането на средствата и решенията за инвестирането на средствата ги взема пенсионноосигурителното дружество и по този повод банката-попечител не носи отговорност.
Аз с много голямо любопитство ще слушам дискусията, когато стигнем до инвестиционния посредник, защото той изпълнява разпорежданията на пенсионноосигурителното дружество, което му казва какво да прави.
Второ, Министерството на финансите подкрепя тази идея. Аз имам писмени доказателства за това. Моето смущение е, че Министерството на икономиката се намесва в един съвсем финансов въпрос.
Трето, господин Искров, разликата между мен и Вас е тази, че аз мога да приема Вашите аргументи и мога да си оттегля предложението за разлика от вас, които просто не искате да чуете за какво става дума. Аргументите са много сериозни. Тук става въпрос за цяла една система, в която са включени над 5,5 млн. българи. За тази система става дума. Не става дума нито за една банка, била тя ДСК, INGбанк и някои други банки. Вие разбирате от банки. Аз разбирам от хората, които полагат труд, от хората, които имат смелостта сами да се изхранват, и от пенсионерите. Аз разбирам техните проблеми и точно тук е нашето разминаване.
Много ви моля, когато разглеждаме този въпрос, не го поглеждайте с лека ръка. Тук не става въпрос за насочване в една или друга посока. Тук става въпрос единствено и само за това ние да намерим куража да се противопоставим на интереса на някои търговски дружества и да защитим интересите на осигурените лица и на пенсионерите в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
За трета реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Искров, Вашият основен аргумент е, че банката-попечител изпълнява нареждането на пенсионния фонд, без тя самата да взема самостоятелно решение накъде насочва средствата. Съгласете се, че когато самата банка-попечител е акционер в пенсионното дружество, по силата на своето акционерно участие тя има пряката възможност да повлияе на това нареждане в свой интерес и в интерес на инвестиционни посредници, с които тя работи.
Точно тук е възражението, което е възражение и на колегите и което аз смятам за напълно основателно. Трябва да бъде ясно изключена възможността банката да е акционер в дружеството, за да не възникне подозрението, че дружеството дава такива нареждания на банката, каквито са изгодни на банката, а не каквито дружеството е преценило, че са най-разумни от гледна точка на отговорното управление на фондовете, които набира.
Може би има смисъл да чуем и представителите на комисията. Нека и те да кажат как виждат нещата. Но от досегашната дискусия, от аргументите, които бяха чути, аз бих ви предложил вие да се съгласите и да подкрепите ал. 12 да бъде включена в текста на договора, защото съм сигурен, че и вие желаете да защитите авторитета и безпристрастността на финансовата система и на тази финансова структура, която сега се създава и която наистина има много отговорна функция. Представете си цялата спекула и спекулация с тези нови фигури на управление на средствата по задължителното допълнително осигуряване, ако се каже: “Ето, отвориха вратичката пак да си подават от двете страни на масата изгодните за дадена банка решения”. Нали разбирате какъв е рискът?! Защо да си навличаме тази потенциална опасност, която може да хвърли сянка върху цялата система?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, действително аз с това започнах. Бях помолен от колегите да взема отношение. Говорите да не си навлечем сянка на съмнение и т.н. По тази логика не трябва тук да приемем нито един закон.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това не е никакъв аргумент!
ИВАН ИСКРОВ: Винаги всеки засегнат може да казва “сянка на съмнение” и т.н.
С дупликата си отговарям и на господин Соколов. Той казва: “Искате ли?”. Не искаме, бе, господин Соколов, но не пречи, както сте го разписали – точки от 1 до 6, банката-попечител да бъде свързано лице. Повтарям още веднъж: ако обаче тя започне да взема сама рисковите решения, тогава отиваме в съвсем друга хипотеза и тогава нещата опират до санкции от надзорните органи – от банковия надзор.
Госпожо Тоткова, а кой за какви интереси се грижи, пролича, когато приемахме Закона за Комисията за финансов надзор. Точно тогава казахме, че защитаваме интересите на дребните инвеститори, на дребните застраховани, на дребните осигурени. Тогава вие защитавахте интересите на едрите акционери, които имат много по-голяма възможност да въздействат върху съдебните или други органи.
Още веднъж казвам, колеги, че не ме притеснява ако подкрепим този текст. Това е професионално мое мнение. Разбира се, не е задължителен текстът пенсионноосигурителното дружество да предпочете и друга банка, но при така разписаните точки от 1 до 6 няма такива притеснения.
Друг е въпросът, когато опираме до хипотези. Господин Пирински е прав теоретично. Там вече ще опрем до въпроса дали банката притежава квалифицирано мнозинство или притежава мнозинство, с което може да налага на пенсионноосигурителното дружество да взема съответните инвестиционни решения. Но това е друг спор. (Неразбираеми реплики от Георги Пирински и Росица Тоткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Маринчев. Имате думата за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, и аз искам да налея малко масло в огъня, за да се разгори по-бурно.
За мен спорът опира до това дали банката може да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. Според мен категорично не може да бъде. Ако тя е свързано лице, неминуем е конфликтът на интереси.
Професор Василев ни убеждава, че т. 7 на ал. 2 от чл. 123 изключва тази възможност. Алинея 2 гласи: “Банка-попечител по смисъла на този кодекс може да бъде банка, която:”, и по-нататък т. 7: “Не е едно и също лице или свързано лице…”. Ако нямаше останалата част на този текст, човек може да си помисли, че въпросът е решен, че те не са свързани лица. Но по-нататък се свързва с лицата по чл. 123в, ал. 1. Там вече се говори за инвестиционните посредници.
Господин Пирински правилно забеляза – текста на госпожа Тоткова и на колегите от Коалиция за България – че банката не може да бъде например акционер в пенсионното дружество. Ако е акционер, значи ще има конфликт на интереси. Как ще се вземат тези решения? Значи тя ще взема един път решението как да се държи като банка-попечител, а после ще изпълнява тези решения като акционер в пенсионното дружество?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Госпожо Тоткова, ще правите реплика на господин Маринчев ли? Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Маринчев, аз си мисля, че Вие не обърнахте внимание на това, което каза господин Искров. По същество той призна това, което аз се опитвам да обяснявам от половин час – че когато притежаваш контролния пакет, ще влияеш върху решенията. Аз, господин Искров, ще извадя това от стенограмата и точно, дума по дума ние ще сравним това, което аз съм говорила, и това, което Вие казвате. Просто господин Маринчев пропусна да обърне внимание на този въпрос. Защото тук наистина става дума за това: аз съм акционер в банка-попечител, в пенсионноосигурително дружество. Как ще гарантираме, че и едното, и другото, където субектът е един и същ, притежава контролния пакет, няма да защитава други интереси, а не тези на осигурените лица? Ето това трябва да обясните тук – когато притежават тази възможност за въздействие. Защото в закона е казано дори, че е възможно да бъде едно и също лице. Не само свързано, а едно и също лице! И тогава това едно и също лице има еднакви интереси. И тези интереси на банката-попечител, която така или иначе има контролни функции, вие не можете да я превърнете в банка-депозитар, защото такава няма, законът вече го няма, а има банка-попечител и тази банка-попечител ще трябва да контролира пенсионноосигурителното дружество, т.е. да контролира себе си. И вие ми кажете тогава: има ли конфликт на интереси или няма? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика - господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Маринчев! Използвам формата на реплика, тъй като госпожа Тоткова си позволи да използва тази форма пак да говори грозно от тази трибуна. Щяла да сравнява, да вади, да показва…
Госпожо Тоткова, затова станах преди малко да се изкажа. Казвам още веднъж: по молба на колеги, които не са банкери. Престанете да хвърляте имена, събития ей така, на едро, тъй като това е Вашият подход – да повтаряте 15, 20, 30 пъти една неистина и да стане ясна.
Не аз заявявах в публичното пространство миналата година, с откриване на сесията, как ще използвам опозицията, за да внеса алтернативен кодекс на вносителя, алтернативен на кодекса, внесен от Министерския съвет, от видни представители на някои пенсионни фондове. И ако държите наистина да говорим по този начин, ще говорим по този начин по другите членове, тъй като знам какво ще защитавате малко по-нататък. Така че затова се изказах. Не пречи.
Разбира се, господин Пирински, както Ви казах, има такива възможности. Напълно споделям тези възможности, за които говори господин Пирински. Но това опира вече до съвсем други казуси. Тогава трябва да разгърнем целия този текст – в какви случаи контрол, кога е квалифициран, кога може да налага решения и т.н. Но престанете да говорите грозно от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам, първо, да обърна внимание и да направя забележка и на госпожа Росица Тоткова, и с още по-голямо основание на господин Искров: не използвайте формата на реплика, за да правите изказвания, които не са реплика към основното изказване!
Трета реплика - господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Понеже тук, в хода на дискусията и след изказването на господин Маринчев, и след репликите на госпожа Тоткова и на господин Искров се оказа свързаност между репликите така, както се предполага свързаност между пенсионноосигурителното дружество и банката-попечител, но основното, което, според мен, трябва да се каже тук, и това, което преди малко каза и господин Пирински, е следното. Очевидно е, че такъв конфликт на интереси може да се допуска, след като банката-попечител е акционер в пенсионноосигурителното дружество. От това няма как да се избяга, господин Искров и господин Маринчев. Това го дискутирахме надълго и нашироко в Комисията по труда и социалната политика. Но понеже банката-попечител не може да взема самостоятелни решения и понеже пенсионноосигурителното дружество е това, което прави своите разпореждания на базата на законовите основания, и фактът, че има контролна институция в лицето на Комисията по финансов надзор и банковия надзор, според мен дава възможност да се приеме един такъв текст. И аз мисля, че трябва да дадем възможност и на вносителите да се изкажат по този въпрос, за да можем да се ориентираме за окончателното решение по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, които направихте реплики към мен! Аз ги схващам не толкова като реплики, колкото като възможност да се доизкажете. Но не мога да приема, че няма никакви облаци на хоризонта за това, че банката-попечител ще бъде и акционер в пенсионното дружество. Ами ако тя е основният акционер? Ако тя е този акционер, който има толкова гласове, че взима решението? Значи, тя ще вземе решението и после ще си го изпълнява! Тя ще вземе решение, което на нея й е изгодно вече като изпълнител. А що се отнася до това какви права има банката-попечител по ал. 3 и нейните шест точки – това съм съгласен, там е разписано какво трябва да прави. Но тя предварително ще си вземе решението и в петдневен срок ще си го изпълнява. И това ако не се нарича конфликт на интереси! Аз по друг начин не го наричам.
Иначе, господин Искров, мисля, че Вашето изказване беше не по-малко грозно, отколкото това на госпожа Тоткова. Мисля, че няма място за такива изказвания в тази зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Господин Соколов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина поддържам предложението на госпожа Тоткова да има ясно записана като т. 7 забрана банката-попечител да бъде едно и също или свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. И колкото повече тук чухме дебатирания по този въпрос, толкова повече аз се убеждавам, че тук не става въпрос за това меко изразено съмнение от господин Пирински в предлагания от комисията текст, съмнение, което можело да съществува и при други закони, както се изрази господин Искров, а тук става дума за нещо съвсем целенасочено – просто да се обслужат наистина едни интереси, които не са интересите на осигурените лица, а са интереси на определени банки.
Аз в момента не разполагам с текста на Търговския закон, който казва какво означава понятието в шест точки “свързано лице”. Но абсурдно е едно пенсионноосигурително дружество да бъде свързано лице с банка, която ще е попечител. И затова аз няколко пъти се позовавах на изказването на господин Атанас Василев, който твърдеше, че в предлагания от комисията текст на чл. 123б, ал. 2, т. 7 банката-попечител да е едно и също или свързано лице с лицата по чл. 123в, ал. 1 и 2, съществувала тази забрана. Това не е така. И сега разбирам от изказванията и на господин Искров, и на господин Цеков, че това не само, че не е така, а съзнателно се търси да не е така. И когато аз си позволих да помоля господин Искров ясно да каже тук допуска ли той възможността банката-попечител да е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество, той каза, че го допуска, че нямало риск. Има огромен риск!

Вече се каза, че ако банката-попечител е акционер в пенсионноосигурителното дружество, ако има решаващ глас в това пенсионноосигурително дружество…
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Е какво ще стане?
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как какво ще стане? Тя дава нареждания, които излизат като нареждане на пенсионноосигурителното дружество към себе си. Получава се конфликт на интереси. Ако това не можете да разберете! Вие тук продължавате да разсъждавате като заместник-председател на ДСК, а не като народен представител, който трябва да брани преди всичко интересите на осигурените хора.
Аз тука научавам, че има становище на Министерството на финансите, което е правилно, и едно становище на Министерството на икономиката, което няма никакво отношение по този въпрос като министерство, но се оглавява от един министър, който винаги лобира за някакви групи, за някакви икономически интереси. Това вече обяснява защо вие бягате от тази забрана, която трябва да съществува. Така както съществува по отношение на посредниците, трябва да съществува и по отношение на банката-попечител. Толкова ли е трудно това да се разбере? И ако някой не иска да го разбере, значи просто няма интерес това да стане. Просто неговият интерес не е интересът на осигурените, а един друг интерес – на определени банки, към които ще се насочват тези средства и когато настъпи конфликт на интереси, този конфликт на интереси ще бъде решаван не в полза на осигурените, а в полза на банката. Толкова е просто.
И аз съм благодарен, че от Вашето изказване, господин Искров, също така от изказването на господин Валери Цеков мисля, че за всеки народен представител стана ясно, че със закона се предлага да няма такава забрана, а не както се опитваше да ни убеди, може би добросъвестно, господин Василев, че тази забрана съществувала в чл. 123б, ал. 2, т. 7, която препраща към чл. 123в, алинеи 1 и 2. Няма такова нещо и това е опасното на това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Не виждам желание за реплика на господин Соколов.
Искам да помоля представител на вносителите да вземе отношение по този въпрос – за свързаните лица. След това аз ще поставя един въпрос. Но нека първо да изчистим този.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина необходимостта от изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване като принципна позиция беше продължаване на реформата в социалното осигуряване и необходимостта от затвърждаване, тъй като, когато законът вървеше на първо четене, казахме, че доверието в пенсионната реформа трябва да бъде продължавано. Голяма част от българския народ счита, че функциите на контрола са недостатъчни по отношение на пенсионното осигуряване. Именно затова банката-депозитар е крайъгълен камък в тази концепция. Нови са вече и нейните функции. Досега ние говорихме за депозитар, тъй като такъв беше текстът в стария кодекс. Сега вече в текста се казва “попечител”, тъй като от голяма част от народните представители, включително в комисията, се смяташе, че в тази банка могат да се правят депозити и това е банката, която съхранява всички депозити на пенсионния фонд.
Искам да обърна внимание, че съгласно разписаните функции на тази банка на нея са поверени единствено и само три вида функции – съхранява, отчита и води. Тук бяха повдигнати въпроси за влияние, злоупотреба, конфликт на интереси и, както каза госпожа Тоткова, оказване на влияние върху доходността. Това по никакъв начин не може да се случи. Ние сме предвидили в чл. 123, т. 7 – там няма забрана – банката да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество именно поради тези три функции. Банката, независимо колко е голям контролният съвет или свързаността, по никакъв начин не може да не води регистър на счетоводните документи, да не отчита платежните нареждания и да не отчита и води на съхранение регистъра на нейните книги. Тя прави единствено и само това. Нищо друго не прави. Тя не може да влияе по никакъв начин, господин Соколов, върху доходността. Просто няма механизъм, по който да влияе върху доходността. Банката е длъжна в 5-дневен срок да изпълни нареждане на дружеството. Тази банка не трябва да прави нищо повече. Тя се отчита ежедневно в комисията. Банката не може да взема решения.
В по-следващи текстове ще видите, че ние предлагаме да има забрана между инвестиционния посредник и дружеството. Това е опасният момент. Защото инвестиционният посредник действа от свое име за чужда сметка, както и от свое име за своя сметка. Банката-попечител не може да действа по никакъв начин като инвестиционен посредник. Искам да знаете, че и в момента в пенсионните дружества Законът за публично предлагане на ценни книжа предвижда инвестиционният посредник да бъде и консултант. Поради това има опасност, защото той консултира къде как да бъдат вложени тези инструменти.
Искам да ви кажа, че тези текстове за разлика от предишните текстове на Кодекса за задължителното обществено осигуряване са работещи. Миналия път никой не си е направил труда да съгласува текстовете за банката с банковия надзор. Ние в момента имаме съгласие по тези текстове от Управление “Банков надзор” при Българската народна банка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали има друг народен представител, който иска да вземе отношение по този очевидно твърде според текст? Не виждам.
Дали има друг от представителите на вносителите, който иска да внесе допълнителна яснота? Също не виждам. Не виждам да има желаещ, който да може да внесе допълнителна яснота, което означава, че трябва да отидем към гласуване.
Преди това аз на свой ред имам въпрос по текста на чл. 123б, който въпрос е различен от този. И много моля вносителите да обърнат внимание на това, което ще ги попитам, и, ако са в състояние, да ми отговорят. Става дума за ал. 5 на чл. 123б, където се казва: “В случай на прекратяване на договора с пенсионноосигурителното дружество банката-попечител прехвърля всички безналични ценни книжа на еди-кого си”. И по-нататък се казва, че “Банката предава всички налични ценни книжа на новата банка-попечител”.
Бихте ли ми обяснили за какви ценни книжа става дума, които ще се предават, и защо именно ще се предават? Ако сте в състояние да обясните. Ако не сте, не правете опит, а изтеглете текста и го направете както трябва. Ако обаче имате отговор на въпроса, чакам да ми отговорите защо в единия случай банката-попечител прехвърля безналичните ценни книжа, а във втория случай предава наличните ценни книжа. Ако можете да направите тази тънка разлика и да ми я обясните, ще ви бъда благодарен.
Заповядайте, господин Петков.

БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, ще се опитам да отговоря на въпроса на уважаемия проф. Герджиков.
Наистина прави впечатление тази разлика по отношение на различния режим на водене на безналичните ценни книжа и наличните такива. Доколкото безналичните ценни книжа се водят в централния депозитар, която е една обособена институция, точно това е смисълът на думата "прехвърля", тоест по сметките, по регистрите в централния депозитар, където се водят безналичните ценни книжа, става едно такова прехвърляне. А за наличните ценни книжа, които не се водят в централния депозитар, но е допустимо да има такъв тип налични ценни книжа, разбира се това е в много по-малък брой случаи, е използван терминът "предава".
Не знам дали бях изчерпателен в отговора, но това се е имало предвид, когато се използвало "прехвърляне" за безналични ценни книжа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, задавам Ви въпроса: какви са тези налични ценни книжа, от какъв вид са те? Дали са само на приносител ми е въпросът или могат да бъдат поименни, или могат да бъдат на заповед? Могат или не могат? Имате ли отговор на въпроса?
БИСЕР ПЕТКОВ: В общия случай е дадена възможност за такива ценни книжа, но аз считам, че безналичните ценни книжа, това са ценни книжа, търгувани и регулирани пазари, в които могат да инвестират по закон пенсионните фондове, се водят в централния депозитар, и това е основната хипотеза.
В общия случай, доколкото законът позволява на пенсионните фондове да инвестират и в друг тип инвестиционни инструменти, които могат да бъдат секливитизирани под формата на ценна книга, се дава и тази възможност за предаване на налични ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков. Съжалявам, наистина не сте подготвен да дадете отговор на въпроса. Терминът би бил коректен само и единствено, ако наличните "ценни книги" е коректният термин, не е "книжа", но нека да бъде "книжа", само ако те са от категорията на приносител. Защото, ако са поименни или на заповед, то няма никакво основание безналичните да се прехвърлят, а наличните да се предават. Това е просто некоректен подход, който може да доведе до големи недоразумения, когато практически започне да се прилага този текст.
Затова Ви моля да оттеглите ал. 5, тъй като в този си вид не е годна да бъде гласувана, и след консултации с юристи, да се предложи един коректен текст.
БИСЕР ПЕТКОВ: Аз съм готов да приема предложението, но може би д-р Адемов има последната дума като председател на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, че би могъл.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя предложение чл. 123б да бъде отложен и да преминем към следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Целият текст на чл. 123б да бъде отложен, защото има спор и по въпроса за свързаните лица, по който случай говорим повече от един час, и този проблем за ал. 5 не е добре решен.
Подлагам на гласуване, уважаеми народни представители, процедурното предложение за отлагане разискването по чл. 123б.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 123в има направено предложение от народния представител Асен Дурмишев, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров – в чл. 123в, ал. 3 думите "ако е свързано с тях лице" да се заменят с думите "ако в тях съдружници или акционери са или са свързани лица с тях банките-попечители, с които пенсионноосигурителното дружество има договор за попечителски услуги".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Росица Тоткова – в чл. 123в, ал. 3 думите "ако е свързано с тях лице" да се заменят с думите "ако в тях съдружници или акционери са или са свързани лица с тях банките-попечители, с които пенсионноосигурителното дружество има договор за попечителски услуги".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 38 за чл. 123в:
"Договор с инвестиционен посредник
Чл. 123в. (1) Пенсионноосигурителното дружество задължително сключва договор с един или повече инвестиционни посредници за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване.
(2) Пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договор с инвестиционен посредник, ако е свързано с него лице.
(3) Изборът на инвестиционен посредник се одобрява от органите на управление на пенсионноосигурителното дружество.
(4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да уведоми заместник-председателя на комисията за договорите по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте, господин Пирински.
Предполагам, че тук ще се развие горе-долу същата дискусия или може би по-различна?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Не, за разлика от предишния случай, след като се посъветвах и с други колеги от вносителите на нашето предложение, аз го оттеглям, господин председателю, защото ми се струва, че ал. 3 на предложения от вносителя текст е ясен – че пенсионноосигурителното дружество не може да сключва договори с инвестиционен посредник или лица по ал. 2, ако е свързано с тях лице и няма защо да въвеждаме тази доста усукана конструкция: "ако в тях съдружници или акционери са или са свързани лица с тях банките-попечители…" и т.н.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Това е в отговор на предложението на вносителя.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, знам и затова приемам предложението на вносителя и оттеглям това твърде сложно конструиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вие, господин председателю, сте прав, защото всъщност този текст е продължение на това, за което досега дискутирахме. Ако банката-попечител е свързано лице с пенсионноосигурителното дружество, няма как да не се въведе ограничение за това инвестиционният посредник да не бъде свързано лице с банката-попечител. Това е една и съща логика.
Аз обаче използвам възможността да се обърна към колегите и те да представят своите аргументи за това защо инвестиционният посредник не може да бъде свързано лице с пенсионноосигурителните дружества. Дотук аз чух аргументи само в посока, че това е същият случай, както и с банката-попечител. Тоест, аргументът беше изразен тук от колегите от НДСВ, че всъщност пенсионноосигурителното дружество взема решенията и пенсионноосигурителното дружество носи отговорност. А тези инвестиционни посредници са лицензирани по Закона за ценните книжа, тоест те имат съответния сертификат, документ, който им позволява да извършват такава дейност. Много е важно да се прецени рискът отново точно от гледна точка на осигурените лица; за това дали има такъв риск; този текст предполага ли такъв риск; за това средствата на осигурените лица да бъдат инвестирани в техен интерес. Тоест накрая да достигнем до крайната завършваща фаза – по-висока доходност и по-високи пенсии.
Вие, колеги, ако ми дадете достатъчно аргументи или пък ако решите, че трябва да има такива аргументи - аз вече ви казах, че разликата между мен и вас е в това, че аз мога да се вслушам в такива аргументи - съм готова да оттегля предложението си. Защото наистина, когато провеждаме такава дискусия, пред нас единствено и само трябва да стоят интересите на осигурените лица. И ако ние тук дискутираме толкова разгорещено, то е точно затова, за да намерим този интерес на осигурените лица. А е безспорно, че когато е защитен интересът на осигурените лица, тогава са защитени интересите на пенсионноосигурителните дружества, защото няма друга логика.
Пенсионноосигурителните дружества съществуват, защото системата, реформата, нашата пенсионноосигурителна система предполага част от средствата, които сега са 2% за осигурителни вноски, да се управляват от тези пенсионноосигурителни дружества. Тоест, ако ние дискредитираме тази част от пенсионната система, ще минем отново към познатата ни разходопокривна система и тогава просто във втория стълб няма да има пенсионноосигурителни дружества и ще остане единствено доброволното пенсионно осигуряване.
Затова аз много бих искала да чуя такива аргументи и отново ви казвам, че единственото нещо, което е водещо за мен, за моята парламентарна група, това е интересът на осигурените лица и съм готова да оттегля предложението си именно в защита на този интерес. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но все още не го правите, а чакате да чуете аргументация.
Господин Искров, Ваш ред е да убедите госпожа Тоткова в правотата на тезата.

ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря на господин Пирински за разумното оттегляне на текста.
Искам да убедя госпожа Тоткова с един въпрос към нея. Да вземем примера с Банка ДСК, тъй като преди малко тук се каза, че се лобира за нея.
Госпожо Тоткова, как допускате да няма свързаност, когато Банка ДСК, образно казано, или която и да е банка, е банка-попечител и само съхранява, отчита, осчетоводява и т.н., а допускате свързаност, когато Банка ДСК в качеството на инвестиционен посредник, забележете банките също са инвестиционни посредници, може да сключва договори за извършване на сделки с ценни книжа, свързани с управлението на активите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване?
Ето Ви един казус. Ако сте ме разбрали, може би ще си оттеглите веднага предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Искров! Аз мога да си оттегля предложението, независимо от това, че Вие не ме убедихте. Искрено Ви го казвам.
Аз слушах много внимателно дискусията в Комисията по труда и социалната политика, където се изказаха много хора, които пряко участват в тези процеси. По традиция в Комисията по труда и социалната политика присъстват всички субекти, които имат отношение, не само пенсионноосигурителните дружества, но и осигурените лица, а и хората, които имат основния дял в осигуряването, т.е. синдикатите, работодателите, различни други граждански структури и т.н. Така че дискусията винаги може да доведе до това човек да получи аргументи. Аз лично съм привърженик на ясните аргументи и затова винаги се подчинявам на логиката, когато обаче такива аргументи ми се предоставят, или се полага по-настойчиво желание да ме убедят и то точно чрез аргументи.
Аз обаче все още имам един въпрос, макар че имаше много промени, но се надявам да съм запомнила съвсем точно. Пенсионноосигурителното дружество може само да инвестира средствата си. Само! Тоест, няма задължителност да има инвестиционен посредник между пенсионноосигурителното дружество и там, където ще се инвестират средствата. То може само да инвестира тези средства. След като то може само да инвестира средства, защо да не може един инвестиционен посредник, в който пенсионноосигурителното дружество има участие, да инвестира тези средства?
Това е въпросът, на който аз не получих отговор. Защото пенсионноосигурителното дружество взема решение. Това е задължително. Всички останали се подчиняват на тези решения. Но оттук-нататък в двете посоки има притеснения.
Искам да кажа и второто. Пенсионноосигурителното дружество не само взема решения, а то може да си инвестира само чрез свои специалисти, които работят в самото дружество, те са част от персонала на това дружество.
Така че, уважаеми господин Искров, аз не получих отговор на този въпрос. Тук наистина е много важно дали инвестиционният посредник ще го има задължително или няма да го има задължително?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Има го в текста.
РОСИЦА ТОТКОВА: Къде го пише в текста?
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: В чл. 123в, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля ви, нека да не е от място.
РОСИЦА ТОТКОВА: Може да сключи договор, точно така, но пенсионноосигурителното дружество може само да инвестира средствата. И аз не знам кой какво разбира в тази зала. Ако вие толкова много искате да участвате в тази дискусия, вземете и прочетете отначало докрай, а не само един текст, нали, и разглеждайте нещата в тяхното логично развитие. Трябва да има логика, на която да се подчиняваме всички. И пак ще кажа, за кой ли път, това е логиката за защита интересите на осигурените лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Думата има господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Единият от аргументите е в чл. 123в, ал. 1, в която е казано: “За извършване на сделки с ценни книжа дружеството задължително сключва договор с един или повече инвестиционни посредници”.
Ако пенсионноосигурителното дружество ще сключва такива сделки, то задължително сключва договор с такъв посредник. А посредникът, съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа, трябва да бъде лицензиран и той не може да бъде самото пенсионноосигурително дружество.
Това е малката разлика, госпожо Тоткова, която или Ви убягва, или Вие не признавате, че я разбирате. Аз знам, че Вие я разбирате. Разбирате я чудесно. И понеже има такива фондове, които правят подобни неща, Вие искате сега ние да приемем тяхната теза. Не може. Трябва да има ясно разграничаване на отговорностите - пенсионноосигурителното дружество може да си управлява активите, но за сделки с ценни книжа задължително сключва договор с инвестиционен посредник и той не бива да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество. Този аргумент достатъчен ли Ви е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю!
Позволявам си само още две думи, може би с оглед да убедя госпожа Тоткова да си оттегли предложението.
Става дума за следното. Има три фигури: пенсионното дружество, банката-попечител и инвестиционният посредник. По предходния текст ние се съгласихме, че трябва да преразгледаме текста, за да се изключи конфликтът на интереси между дружеството и банката-попечител. Сега госпожа Тоткова защитава или не е оттеглила едно предложение, което казва, че не бива да има свързаност между банката-попечител и инвестиционния посредник, но оставя открит въпроса за връзката между пенсионното дружество и инвестиционния посредник.
Вие, господин председателю, най-добре може да прецените, защото и Вие, и господин Соколов владеете Търговския закон, владеете определенията за свързани лица и възможностите за конфликт на интереси, а струва ми се, че абсолютно същата логика важи и за изключването на възможността за свързаност между дружеството и посредника, както и между посредника и банката или банката и посредника и не бива да има такова изключване на тази релация по същите хипотези. Може да има едни и същи акционери, може да има насочени нареждания от дружеството през банката към онзи инвестиционен посредник, с който дружеството е свързано, и т.н.
Така че според мен е безусловно нужно кратко и ясно да се каже, както е казал вносителят в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Реплика от госпожа Росица Тоткова.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Смятам, че много от аргументите, които бяха изложени тук, са основателни, но недостатъчно убедителни все пак.
Знаете ли защо? Ако прочетете текста на вносителя, такъв какъвто е представен в Народното събрание, ще забележите следното нещо: от една страна се приема, че инвестиционният посредник не трябва да бъде свързано лице с пенсионноосигурителното дружество, защото то ще дава съвети, което му е и функцията в края на краищата, за най-доброто реализиране на средствата на осигурените лица.
От друга страна обаче, такава забрана няма по ал. 2 за лицензирани физически или юридически лица, които имат право да извършват такива инвестиционни консултации или да управляват портфейли.
Тоест аз не виждам тук точно това, което трябва да следва целият закон - защита на средствата на осигурените лица, които са техни лични средства, които са средства на работодателите и които ще стават все повече и повече.
И тъй като всички очаквате от мен да си оттегля предложението, аз ще ви кажа защо ще го направя. Защото вярвам на специалистите в Министерство на финансите. Защото Министерство на финансите е предложило и за едните, и за другите лица да има такава забрана. Тоест за инвестиционния посредник и за такива физически или юридически лица, които имат право да извършват инвестиционни консултации или да управляват портфейли на институционални инвеститори.
В резултат на дискусията виждам, че в предложения текст на комисията отпаднаха тези други лица, така че остана единствено и само въпросът за инвестиционните посредници. И именно защото уважавам мнението на специалистите, които са с най-голям опит в тази сфера, господин председателю, си оттеглям предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Струва ми се, че нямате потребност от дуплика. Благодаря Ви. И ми се струва, че нещата се изчистиха. (Неразбираеми реплики на Иван Искров.)
Много Ви моля, господин Искров! Господин Искров, много Ви моля! Надявам се да няма други желаещи, защото въпросът ми се струва изчистен.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Господин председателю, изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Изказване ли имате? Заповядайте, изказване от господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Кратко изказване. Не съм удовлетворен от мотивите на госпожа Тоткова за оттегляне на този текст, тъй като те отидоха много далеч преди малко с господин Соколов, знам, че го няма в залата, и говориха за лобирането.
И тъй като това е изключително лобистки текст, и ако трябва, ще се говори по-нататък, но вие прекалявате по тези въпроси, затова ще държа под някаква форма поне да се подразбере, че госпожа Тоткова се извинява оттук. Иначе ще взема отношение пак по-нататък – кой е писал текстовете и кое е точно това дружество, което няма банка, но има инвестиционен посредник?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: А, какво става, господин Пирински? Вижте какво казва господин Искров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Госпожо Тоткова, имате право на реплика, разбира се.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Искров! Изразих моето мнение, което се базира на мнението на специалисти. Защото моят поглед е различен. Моят поглед е от гледна точка на тези, които стоят насреща, които си правят вноски.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Извинете се на вицепремиера Василев.
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не мога да се извиня на вицепремиера Василев, защото той е записал следното нещо, отново ще го прочета:
“Министерството на икономиката счита, че следва да се разгледат възраженията на търговските дружества”.
Значи това е в предварителната фраза. И тъй като през това време тези предложения са се разглеждали, в Министерския съвет влиза друг закон – не този, който е минал на съгласуване, не този закон, по който са си дали становища различните министерства, а друг закон, който е отчел мнението на Николай Василев, не мнението на Милен Велчев. Аз уважавам мнението на Министерство на финансите и точно заради това си оттеглих предложението.
И ако трябва за уважение да се извинявам, може би някои ще поискат да се извиня за това, че ги уважавам. Но аз мисля, че коректността изисква ние да бъдем много прями помежду си. Аз приветствам становището на министъра на финансите и на Министерството на финансите. Упреквам Министерство на икономиката и вицепремиера и министър на икономиката, който откровено, в писмен текст лобира за определени дружества.
Всички дружества за нас са еднакви. По-нататък ще видим кой за какво лобира. Защото има и други текстове. Защото, уважаеми колеги, ако вие познавате дружествата от друго място, аз, както и господин Адемов, както и, примерно, госпожа Масларова, която беше член на комисията, ги познаваме от заседанията на комисията и ги познаваме еднакво добре всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Не виждам втора реплика.
Господин Искров, искате ли дуплика? Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Както казва господин Радев, като ти подадат топката, не можеш да не я вкараш.
Благодаря, господин председател.
Кратка дуплика. Вече съм удовлетворен от госпожа Тоткова, тъй като тя каза нещо много важно – мнението на вицепремиера Василев било изразявало мнението на пенсионните фондове. Забелязвате нали, колеги? Множествено число, тоест на бизнеса, който осъществява това. Няма лошо да лобираме за вид бизнес.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Има поименно.
ИВАН ИСКРОВ: Когато тук приемахме банкови закони, казахме: лобираме за предложения на Асоциацията на банките, които да позволят, нали?
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Аз няма да плача за този текст, за разлика от някои други, които плачат.
ИВАН ИСКРОВ: А не е лошо, тъй като говорих с министъра на финансите преди 15 мин., госпожо Тоткова, да видите, да не е подписано със запетайка. И ако трябва, да проверим случая, но просто да знаем кой за какво говори в тази зала, когато друг път обвинявате в лобиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Силно се надявам, че вече страстите ще утихнат и мога да подложа на гласуване чл. 123в в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 123г, 123д и 123е няма направени предложения. Господин председател, ако ми позволите да ги прочета заедно.
По чл. 123г. комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 38 за чл. 123г.:
“Договор с осигурителен посредник
Чл. 123г. (1) Пенсионноосигурителните дружества могат да сключват договори с осигурителни посредници - физически или юридически лица.
(2) Осигурителните посредници – физически лица, и лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, имат право да сключват осигурителни договори и да приемат заявления за допълнително пенсионно осигуряване от името и за сметка на пенсионноосигурителното дружество, както и да извършват други дейности по допълнително пенсионно осигуряване съгласно сключения с дружеството писмен договор.
(3) При осъществяване на дейността си осигурителните посредници и упълномощените лица трябва да спазват принципа на доброволността и добросъвестно да разясняват правата и задълженията по осигурителния договор, както и да пазят търговската тайна и търговския престиж на пенсионноосигурителните дружества.
(4) Не може да бъде осигурителен посредник или упълномощено от осигурителен посредник лице, което е извършвало или извършва охранителна или сходна на нея дейност, включително лице, което е било или е съдружник или акционер, както и член на управителен или на контролен орган на търговско дружество, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.
(5) Работодателят не може да бъде осигурителен посредник на пенсионноосигурително дружество по отношение на своите работници и служители.
(6) Осигурителният посредник, както лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, не могат да работят за повече от едно пенсионноосигурително дружество.
(7) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за сключването или прекратяването на всеки договор с осигурителен посредник, както и за упълномощаването на физически лица от осигурителен посредник – юридическо лице, в 14-дневен срок.
(8) Комисията включва осигурителните посредници и упълномощените лица в общия регистър на осигурителните посредници.
(9) Пенсионноосигурителното дружество снабдява всеки осигурителен посредник, съответно лицата, упълномощени от осигурителни посредници – юридически лица, с документ, който го легитимира при упражняване на дейността му. Образецът на документа се утвърждава от заместник-председателя на комисията.
Приходи на дружеството
Чл. 123д. (1) Приходите на пенсионноосигурителните дружества се формират от такси и удръжки, определени в този кодекс, както и от управлението на собствените активи.
(2) Пенсионноосигурителното дружество може да разпределя печалба между акционерите си от управлението на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на собствените си активи по реда на Търговския закон и на този кодекс.
Вътрешен контрол
Чл. 123е. (1) Пенсионноосигурителното дружество създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от управителните органи на дружеството.
(2) Общото събрание на акционерите приема правила за организацията и дейността на службата за вътрешен контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 38 за чл. 123д и чл. 123е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези три текста – 123г, “д” и “е”.
Няма желаещи, защото няма и направени предложения.
Моля, гласувайте ан блок тези три текста така, както бяха представени.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващият текст е чл. 123ж – “Информационна система”, по който има направено предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров – в чл. 123ж се добавя ново изречение със следния текст:
“Информационната система на дружеството е съвместима с информационната система на НОИ.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 38 за чл. 123ж:
“Информационна система
Чл. 123ж. За дейността си по допълнително пенсионно осигуряване дружеството е длъжно да изгради и поддържа информационна система, която трябва да отговаря на изисквания, утвърдени от заместник-председателя на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 123ж. Има направено предложение, но не виждам желаещ да вземе отношение.
Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте редакцията на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващият текст е чл. 123з със заглавие: “Предоставяне на информация”.
Има направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т.1.
Предложението по т. 2 е оттеглено в хода на дискусията.
Има направено предложение от народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 38 за чл. 123з:
“Предоставяне на информация
Чл. 123з. (1) В съответствие с устава си и с правилника на съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване пенсионноосигурителното дружество е длъжно:
1. да запознава осигурените лица и осигурителите с правилника на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и с всички негови изменения и допълнения;
2. да изпраща безплатно на осигурените лица до 31 май всяка година извлечение от техните индивидуални партиди за предходната календарна година по образец, утвърден от заместник-председателя на комисията;
3. извън случая по т. 2 да осигури възможност на всяко осигурено във фонда лице, при поискване да получи информация за своята индивидуална партида.
(2) Пенсионноосигурителното дружество, осигурителните посредници и упълномощените от тях лица не могат да предоставят на трети лица информацията, с която разполагат за осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и осигурителите, с изключение на случаите, предвидени в други закони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст за чл. 123з не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте окончателния текст на § 38 така, както е предложен от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Уважаеми народни представители, тъй като до 11,00 ч. остават 2 минути, искам да направя едно кратко съобщение. В почивката до 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде представена книгата на Йон Илиеску “Глобализация и интеграция – поглед от Румъния”. Книгата ще бъде представена от проф. Петко Ганчев.
Давам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят извършва поименна проверка на кворума.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 38 комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 123и:
"Изисквания към рекламата
Чл. 123и. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно:
1. да не рекламира продукти и услуги, които не предоставя в момента, както и в бъдеща доходност от инвестициите;
2. да не укрива или прикрива съществени факти и обстоятелства и да не включва в рекламата си неясни формулировки на постигнати резултати, неверни или заблуждаващи данни;
3. да не организира лотарии.
(2) Заместник-председателят на комисията утвърждава изискванията към съдържанието на рекламните или писмените информационни материали на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните дружества.
(3) Всички разходи, свързани с рекламата на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване, са за сметка на пенсионноосигурителното дружество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По текста на чл. 123и има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте текста в окончателната редакция на комисията.
Гласували 154 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следващият параграф е § 39: създава се раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следния окончателен текст:
"§ 39. След чл. 123и се създава раздел III с наименование "Дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация" с членове 123к-123н:
"Определение
Чл. 123к. (1) Дружествата за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, наричани по-нататък "осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация", са акционерни дружества, лицензирани по реда на този кодекс и регистрирани по Търговския закон.
(2) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация имат предмет на дейност единствено допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(3) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да извършват търговски сделки, които не са пряко свързани с дейността им.
(4) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация могат да създават сдружения с нестопанска цел за представяне на свои общи интереси и за реализация на общи проекти.
(5) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация нямат право да участват в граждански дружества, в консорциуми и в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници, както и да придобиват акции в други осигурителни дружества за безработица и/или професионална квалификация.
(6) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация развива своята дейност съгласно разпоредбите на този кодекс и в съответствие с устава си и с правилника на управляваните от него фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 39 за чл. 123к.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 39 за чл. 123л:
"Акции и капитал
Чл. 123л. (1) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация може да издава само поименни безналични акции с право на един глас.
(2) Минималният размер на капитала на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация трябва да е 500 000 лв.
(3) Капиталът трябва да е изцяло внесен в пари към момента на подаване на заявлението за получаване на лицензия за извършване на дейност по допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(4) Осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация трябва да разполага по всяко време със собствен капитал (капиталова база) в размер не по-малък от 50 на сто от минималния капитал по ал. 2.
(5) Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да разпределят дивиденти в размери и по начин, които биха довели до нарушаване на изискванията на ал. 4.

(6) Когато собственият капитал (капиталовата база) на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация спадне под размера, определен в ал. 4, то уведомява в 3-дневен срок заместник-председателя на комисията, като представя оздравителна програма за привеждане в тримесечен срок на собствения капитал в съответствие с изискванията на кодекса.
(7) Заместник-председателят на комисията одобрява или отказва да одобри оздравителната програма в 7-дневен срок от получаването й.
(8) В периода на изпълнение на оздравителната програма осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация не могат да разпределят дивиденти.
(9) При неодобряване на програмата или при неизпълнение на одобрената програма заместник-председателят на комисията предприема действията по чл. 352, ал. 1, т. 5.
(10) Изискванията към състава и структурата на собствения капитал (капиталовата база) на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация и към минималните ликвидни средства на дружеството и управляваните от него фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация се определят с наредбата по чл. 121в, ал. 10.
Фирма
Чл. 123м.(1) Фирмата на осигурителното дружество за безработица и/или професионална квалификация задължително съдържа в комбинация думите “допълнително”, “доброволно”, “осигуряване”, “за безработица” и “за професионална квалификация” или производни на тях.
(2) Дружества, които не притежават лицензия за извършване на дейност по допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, не могат да използват в своята фирма в комбинация думите по ал. 1 или техни равнозначни на български или на чужд език.
Приложими разпоредби
Чл. 123н. За неуредените въпроси относно учредяването, лицензирането, управлението, представляването и дейността на осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация, включително за договорите с банка-попечител и с лицата по чл. 123в, се прилагат разпоредбите на раздел II.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 39 за членове 123к и 123н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
По представените текстове имате ли бележки или изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам от залата.
Аз ще си позволя нещо съвсем дребничко само. Искам да обърна внимание на чл. 123к, ал. 5. Казано е: “Осигурителните дружества за безработица и/или професионална квалификация нямат право да участват в граждански дружества, в консорциуми и в търговски дружества като…”
Уважаеми народни представители, абсолютно излишно е да се посочват консорциумите, тъй като консорциумът има две възможни правноорганизационни форми: или гражданско дружество, или търговско дружество. Няма защо да повтаряме абсолютно излишни неща и да задръстваме излишно текстовете.
Затова, уважаеми народни представители, моето предложение е изразът “в консорциуми” да отпадне като абсолютно излишен.
Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване предложението за отпадане от ал. 5 на чл. 123к на думите “в консорциуми”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване текстовете по чл. 123к до чл. 123н включително, както бяха представени от господин Адемов.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следва едно предложение на народните представители Анелия Атанасова, Марина Василева и Силвия Нейчева за създаване на § 39а. В доклада обаче е допусна грешка. Систематичното място на това предложение е след като се изпише: “Създава се Дял втори”.
Ако ми позволите, да помоля да се внесе яснота, защото е допусната техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тоткова, заповядайте, разчитам на Вас.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С § 40 всъщност ние влизаме в Дял втори с наименование “Допълнително задължително пенсионно осигуряване”. Следователно, § 39а трябва да бъде след като приемем § 40 и да стане § 40а. Остава си чл. 124 и затова правя предложение най-напред да приемем § 40, а след това § 39а вече под № 40а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, това не е проблем. Смятам, че залата няма възражения. Нека да приемем първо § 40, за да вървят последователно.
Представете § 40, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 40:
“§ 40. След чл. 123н се правят следните допълнения:
1. Създава се Дял втори с наименование “Допълнително задължително пенсионно осигуряване”.
2. Създава се Глава девета “а” с наименование “Общи положения”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 40? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 40, както беше представен от господин Адемов.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Приема се.



ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, извинявайте, но не съм прочел текста.
Всъщност, това е предложение на народните представители Анелия Атанасова, Марина Василева и Силвия Нейчева за § 40а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Създава се § 40а със следното съдържание:
“§ 40а. Член 124 се изменя така:
“Ред за осъществяване
Чл. 124. (1) Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява при условията и по реда на този дял въз основа на сключен договор на осигуреното лице с пенсионноосигурително дружество или въз основа на служебно разпределение при условията на чл. 137, ал. 4 и чл. 140, ал. 4”.
(2) Осигурително правоотношение с пенсионноосигурителното дружество възниква от датата на сключване на осигурителен договор или от датата на служебното разпределение във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този текст няма желаещи за изказване. Госпожа Тоткова внесе яснота.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте текста с новата номерация - § 40а.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 5.
Приема се.
Господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Следващият параграф е § 41, по който има предложение на народните представители Валери Цеков и Хасан Адемов.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, което също е оттеглено.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 41:
“§ 41. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “дял първи” се заменят с “част първа”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) От 1 януари 2004 г. лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Служителите в Националната разузнавателна служба, служба “Военна информация” на Министерството на отбраната и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 41 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля ви, гласувайте § 41 в редакцията на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Д-р Адемов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имаме направено предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията. Става въпрос за създаване на нов § 41а.
Предложение на комисията:
Създава се § 41а:
“§ 41а. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 Националният осигурителен институт и пенсионноосигурителните дружества водят данните в отделни регистратури, съгласно Закона за защита на класифицираната информация”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Данните за лицата по ал. 2 се предоставят по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 41а желаещи за изказване не виждам.
Моля ви, гласувайте § 41а, както е предложен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Следващият параграф е § 42, по който има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Румяна Георгиева.
Комисията също подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Росица Тоткова, което също е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 42:
“§ 42. Член 129 се изменя така:
“Индивидуална партида
Чл. 129. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, се записват и натрупват по индивидуалната партида на всяко осигурено лице към датата на постъпването им по сметката на фонда.
(2) Всяко осигурено лице може да има само една индивидуална партида в универсален, съответно в професионален пенсионен фонд. В индивидуалната партида се правят записи за направените вноски, прехвърлените суми и удръжките.
(3) Индивидуалната партида се води в лева и в дялове. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и средствата, прехвърлени от друг фонд, се отчитат в дялове и в части от дялове.
(4) Удръжките като процент от всяка осигурителна вноска се извършват преди определянето на дяловете по ал. 3.
(5) Всеки дял представлява пропорционална част от нетните активи на фонда. Дяловете в един фонд са равни помежду си по стойност, определена и обявена, съгласно ал. 9.
(6) Стойността на всички дялове и части от дялове във фонда е равна на стойността на нетните активи на фонда.
(7) Доходът от инвестиране на средствата на фонда се включва при определянето на стойността на един дял, съгласно ал. 5.
(8) Не се допуска преразпределяне на средства и дялове между индивидуалните партиди.
(9) Редът и начинът за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, както и изискванията към воденето на индивидуалната партида се определят с наредбата по чл. 181.
(10) В деня на постъпването на първата вноска във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване или в деня на първото отчитане на натрупаните средства по индивидуалните партиди в дялове, стойността на един дял е равна на 1 лв.
(11) Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 42 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 42, предложен в този окончателен вариант от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Следващите няколко параграфа могат да бъдат предложени ан блок.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Следващият параграф е § 43:
“§ 43. Член 130 се отменя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
“§ 44. Член 132 се отменя”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
По § 45 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателния текст:
“§ 45. Наименованието на глава десета се изменя така: “Фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване”.”
“§ 46. В чл. 133, ал. 1 думите “Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване” се заменя с “Реда на този кодекс”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
“§ 47. В чл. 134, ал. 1, изречение второ, думите “сметката по чл. 139, ал. 2 и” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 48:
“§ 48. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите “заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор”, се заменят с “заместник-председателят на комисията”.
2. Алинея 5 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По параграфи от 41 до § 48, включително, желаещи за изказване не виждам.
Моля, гласувайте ан блок параграфите, както бяха представени като окончателен вариант от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение на народния представител Атанас Василев – да се създаде § 48а със следното съдържание:
“§ 48а. Член 138 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров – в чл. 138, ал. 2 думите “първите две години” стават “първите три години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова за нов § 48а със следното съдържание:
“§ 48а. В чл. 138, ал. 2 думите “първите две години” да се заменят с “първите три години”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията: “Създава се нов § 48а, както следва:
“§ 48а. Член 138 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Имате думата, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Най-напред искам да обясня за какво става дума.
Във внесения законопроект от Министерския съвет не е предвидена промяна или изменение в чл. 138, който регламентира минималния брой участници в универсален пенсионен фонд. В същия законопроект обаче по-нататък е внесена промяна в чл. 141, който регламентира минималния брой участници в професионален пенсионен фонд. Това е тема, на която беше посветен специален дебат. Не знам доколко народните представители имат спомен, но един законопроект мина на първо четене в пленарната зала, след това – в Комисията по труда и социалната политика. Той разглеждаше точно този въпрос – трябва ли да има ограничение в закона за минимален брой участници както в универсалните, така и в професионалните пенсионни фондове. Това е въпрос, по който се дискутира още от 1999 г. Очевидно дискусията продължава.
Смятам, че такива ограничения трябва да има, защото те са предпоставка за финансова устойчивост и стабилност на пенсионните фондове. Не казвам, че това е единствената гаранция за устойчивостта, но това е част от тази финансова устойчивост на професионалните и на универсалните фондове, тоест на фондовете от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Тъй като в началото, когато пенсионните дружества започнаха да набират свои членове, имаше известни затруднения, то отчитайки именно тези затруднения, аз съм предложила вместо да покриват този норматив, който в действащия закон е в чл. 138, ал. 1 – 30 000 души, този норматив да бъде покрит с първите три години, т.е. удължаване с една година на срока за набиране на членовете в универсалните пенсионни фондове.
Това, което ме притеснява, е, че отваряйки по този начин без долна граница на осигурените лица един пенсионен фонд, ние всъщност ще станем част от една възможност да се създават универсални, а след това и професионални фондове по чл. 141, със застрашително малък брой осигурени лица в тях. Смятам, че подходът на вносителят е некоректен, нелогичен, не се подчинява на еднаква загриженост за универсалните и за професионалните фондове. Мисля, че това се прави за известно легализиране на някои от фондовете, които сега съществуват в нарушение на закона. По този въпрос ще се изкажа още веднъж, когато стигнем до чл. 141.
Обръщам се към всички народни представители: моля да подкрепите моето предложение, защото то е част от тази система, част от тази гаранция, за която говорим през цялото време, за която всички народни представители и преди всичко тези от Комисията по труда и социалната политика винаги са се грижили. Трябва да намерим най-доброто решение, за да можем наистина да постигнем най-добрия резултат, който ще бъде еднаква отговорност за всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Тоткова.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз съм направил предложение да отпадне чл. 138, което е в синхрон с исканата от вносителите отмяна на чл. 141, тъй като не съзирам основателни мотиви за различно третиране на универсалните и професионалните фондове.
По време на обсъждането на този въпрос в комисията ми бе подхвърлена забележката: “Какво ще се окаже тогава? Ще има едно пенсионно осигурително дружество или някакъв пенсионен фонд само с един осигурен?!”
Дами и господа, нека да не се залъгваме. Един осигурен не може да издържа нито едно пенсионно осигурително дружество, нито фонд. Защо тогава трябва да им слагаме този праг, след като са им сложили финансовия праг? Защо да им слагаме и праг под формата на бройки? Не виждам смисъл в това. Не виждам смисъл в различното третиране между универсалните и професионалните фондове. Фондът (дружеството) ще си направи сметката, преди да си поиска лицензията, ще си даде аргументите и ще му се разреши или няма да му се разреши. То предварително ще си е направило разчетите, както се изразяват икономистите – от колко осигурени може да се издържа и от колко не може, защото иначе още от начало трябва да тръгне на загуба. И този праг нито за една, нито за две, нито за три години ми се струва нужен. Защо трябва да слагаме години?! Той ще си направи сметката, ще си поиска лицензията и ако му се разреши, ще действа, а ако не му се разреши – няма да действа.
Госпожо Тоткова, тези прагове не са нужни. Това са прагове в някаква численост – 30 000 или 15 000 души. Защо? Осигурителното дружество не може да се впише с капитал по-малък от 5 млн. лв. Не разбирам това и смятам, че и двата текста – на чл. 138 и 141 нямат смисъл при наличието на общото изискване за капитал 5 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Има думата за реплика госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Василев! Аз също смятам, че трябва да има еднакви критерии както за универсалните, така и за професионалните фондове – еднакви като изисквания, а не като количествени параметри, защото професионалните фондове са по-различни от универсалния фонд.
Благодарение на моята настойчивост и на дискусията, която предизвика надлежно внесеното от мен предложение чрез деловодството на Народното събрание, се стигна до такъв еднакъв режим, макар и не този, който аз лично смятам, че трябва да бъде. Защото това предложение се появи в комисията по време на разглеждането именно като начин за постигане на еднакъв режим. Никой не може да обясни защо на универсалните фондове трябва да има, както предлага вносителят, някакъв праг от хора, а на професионалните – да няма.
Обяснението го има. Аз ще го кажа, когато стигнем до чл. 141. Но това не е законовата логика, това не е правилото, на което трябва да се подчиняват всичките тези субекти.
Освен това искам да обърна специално внимание на всички чрез репликата си към господин Василев на това, което той каза: когато се издава лицензията, разрешението за работа на пенсионноосигурителните дружества, те още нямат осигуряващи се лица. Те представят условията за извършване на такава дейност, но след това те започват да набират тези лица. И съвсем естествено е да им се даде един срок, в който те да могат да наберат тези хора. Защото няма как ние да искаме днес да лицензира, още никой не знае, че той има лицензия, и той да е набрал хора, които да са си подали заявление. Това ще предизвика абсолютен хаос, ако няма такъв гратисен период.
Така че в срока си има логика, както има логика и в броя на хората, които трябва да участват. Не е все едно един фонд да бъде с 1000 души, с 2000 или с 15 000 души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Втора реплика – заповядайте, господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз изслушах изказването на господин Василев и го споделям напълно. Но той трябваше да спомене още нещо, което искам да му напомня, за да може в своята дуплика да се позове и на един друг проблем, който тогава обсъждахме действително в продължение на едно цяло заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Въпросът е следният. Ако ние разчитаме на това, че има минимално количество осигурени лица в един фонд и някой е определил по някакъв неясен за мен начин – аз по-късно ще се изкажа, за да обърна по-сериозно внимание върху този въпрос – как са определени минималните стойности, какво се случва с тези фондове, които примерно наберат 3, 5 или 10, или 15 души по-малко от тази гранична стойност? Това ли ще е основанието да оттеглим доверието от този фонд и да му кажем: “Отивай си!”? Това е един проблем, който не е решен в чл. 138, не е решен и в чл. 141 и това прави тази позиция слаба.
Това е репликата ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Господин Василев, заповядайте за дуплика.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз не бих отричал, че е разумно обсъждането на срока, в който да се достигне определено число от осигурени в даден осигурителен фонд, бил той универсален или професионален. Но аз не разбрах тук, май не се схваща моята по-радикална идея, която е въобще да няма изискване за участници във фонда.
Госпожо Тоткова, да Ви попитам: Вие ще направите ли пенсионноосигурително дружество и ще управлявате ли фондове с трима души осигурени? Няма да го направите, разбира се, защото няма да имате никакъв бизнес от тази работа, то няма нищо да стане, даже non profit organisation. Вие само не може да платите заплатите на секретарите и на чистачките. Просто няма как да стане това!
А що се отнася до това, което репликира д-р Цеков, аз мисля, че отговорих с първата част на отговора си. Аз въобще не поставям въпроса за праг. И като няма праг, не е нужно да се обсъжда този въпрос. Този въпрос би могъл да се обсъжда - колко да бъде прагът, и дали 2-3 по-малко или 2-3 повече ще зависи от това дали по принцип ще приемем да има ли праг или няма да има. И ако няма минимум на осигурените, въобще не е нужно да се обсъжда какъв да е вече този минимум. Ако се приеме обаче, че трябва да има минимум, тогава може да мислим и за някакъв толеранс в минимуми, в максимуми. Другото е – аз казах и на госпожа Тоткова не кулоарно, но тук, извънпротоколно – да се чертаят границите на държавите по маниера на Версайския договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Дали има друг желаещ? Не виждам.
Уважаеми народни представители, искам да подложа на гласуване предложението – то е едно и също, всъщност – на Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, и това на госпожа Росица Тоткова – “първите две години” да се заменят с “първите три години”. Така че го подлагам на едно гласуване, тъй като по същество предложението е едно и също. Това предложение, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 44, против 73, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, което е всъщност предложение на господин Атанас Василев, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 60, против 42, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Следва § 49.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
По § 49 има направено предложение на народния представител Румяна Георгиева:
“В § 49 за чл. 139:
1. Текстът на т. 3 на § 49 да се замени със следния текст:
“3. В ал. 1, т. 3 се заличават думите “и на пенсионер”.
2. Да се добави нова т. 4 със следното съдържание:
“4. В ал. 2 след думите “от отделна сметка” се добавят думите “на универсалния пенсионен фонд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров:
“В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 да придобие следната редакция:
“3. В ал. 1, т. 3 се заличават думите “и на пенсионер”.
2. Да се добави нова т. 4 със следното съдържание:
“4. В ал. 2 след думите “от отделна сметка” се добавят думите “на пенсионния фонд”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
“В § 49 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 3 със следното съдържание:
“3. В ал. 1, т. 3 думите “и на пенсионер” се заличават.
2. Точка 3 да отпадне.”
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 49:
“§ 49. В чл. 139 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите “дял първи” се заменят с “част първа”;
б) точка 2 се изменя така:
“2. еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено загубена работоспособност над 70,99 на сто;”.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Народните представители Румяна Георгиева, Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров, както и госпожа Росица Тоткова, са направили своите предложения по § 49. Ще ги защитят ли? Не виждам вдигнати ръце.
В такъв случай предлагам да започнем гласуването така, както са направени предложенията.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румяна Георгиева.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 38.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова по т. 2, тъй като предложението й по т. 1 е оттеглено.
Гласували 96 народни представители: за 21, против 70, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 49 с окончателен текст, подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 4.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 50 има предложение на народния представител Валери Цеков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 50:
“§ 50. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите “заместник-председателят, ръководещ управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор” се заменят със “заместник-председателят на комисията”.
2. Алинея 5 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля, гласувайте текста на § 50, предложен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 51 има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров: в чл. 141, ал. 2 думите “първите две години” стават “първите три години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова: в чл. 141, ал. 2 думите “първите две години” стават “първите три години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! В чл. 141 се урежда въпросът за участието в професионален пенсионен фонд. В сега съществуващия закон, ал. 1 е записано, че осигурените лица в професионален пенсионен фонд не могат да бъдат по-малко от 15 хил. души. В ал. 2 е записано, че условието по ал. 1 не се отнася за първите две години след вписването в съда. Това са две много ясни и категорични изисквания на действащия закон. Защо обаче се предлага да отпадне този чл. 141, който регламентира броя на участниците? Въпросът не е в аргументите, господин Василев, защото аз отново ще кажа, че за да отпадне и в чл. 139, Вие бяхте предизвикан да направите такова предложение, за да покажете, че имаме еднакво отношение, еднаква загриженост, еднакъв режим както за универсалните, така и за професионалните пенсионни фондове. Но този текст е предложено от вносителя да отпадне, защото България и сега има, доколкото си спомням, пет професионални пенсионни фонда, които нямат изисквания от закона брой осигурени лица – 15 хил. души. Право ли е, криво ли е, кой как е смятал аз мога да ви разказвам за това, да ви информирам за това, вие може да прочете в стенограмите, но така или иначе този законов текст го има.
Първо, те не отговарят на изискването да имат 15 хил. осигурени лица.
Второ, двете години са изтекли. И аз питам: на какво законово основание съществуват тези фондове, след като те не отговарят на изискванията на закона? Отговорът е: дайте да премахнем тези бариери, за да може фондовете, които съществуват, да влязат в рамките на закона. Аз не съм против това да търсим по-малък брой хора специално в професионалните фондове, защото има промяна, има различни събития, които са се случили през това време. И наистина може би е разумно да се коригира. Но, първо, смятам, че задължително трябва да има такива долни граници, защото, господин Василев, просто няма как да има горни граници. Вие казахте да има минимум и максимум, но не можете да ограничите едно дружество да има максимум осигурени лица.
И друго, защо когато ние определяме дохода, който е необходим за едно лице, за да бъде включено в социалната мрежа, ако е в повече една стотинка, това лице не може да получава съответната подкрепа – дали тя ще бъде парична или включване в разни програми, това е друга тема. Но не може. Това е принципът на гилотината. Винаги, когато приемаш една норма, един лимит, винаги има хора, които ще бъдат малко по-надолу. Това е синдромът на границата, както го нарича господин Адемов. Има такива лимити примерно и за регистрирането от ДДС. Много пъти Народното събрание е приемало такива лимити. Така че това не може да бъде аргумент защо не трябва да има долен лимит.

Защото във връзка с този член и във връзка с неподкрепеното от вас предложение по чл. 138 искам да кажа следното. Когато работи с по-малък брой лица, издръжката на един фонд, естествено ще бъде относително по-висока за сметка на всяко отделно лице. Това няма как да бъде другояче, защото не е все едно да имаш постъпления от 15 или от 30 хил. души и да издържаш някаква система, с която законът ги задължава да информират, да правят реклама, ако щете и не знам още какво – да отговарят на редица изисквания: да имат банки-попечители, да имат инвестиционни посредници. Това са разходи и те на един човек ще бъдат винаги относително повече, когато хората са по-малко. А щом разходите са повече, тогава доходността ще бъде по-малка. Тоест, казано просто и ясно, пенсията, която ще получи човекът, в този фонд ще бъде по-малка.
Сигурно ще ми възразите, като кажете: ами човекът ще си избере друг фонд. Добре би било, ако е така, но ние не можем да искаме от всички български граждани непрекъснато да следят, непрекъснато да се информират. Аз мисля, че законът трябва да дава най-напред гаранциите, а след това да искаме от хората да бъдат информирани.
Затова смятам, че не постъпихте в интерес на хората, не постъпихте дори в интерес на дружествата, като отхвърлихте предложението по чл. 138 и затова продължавам да държа на предложението си по чл. 141. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако се приеме предложението на госпожа Тоткова, това означава ние да въведем една вътрешна непоследователност в самия закон и да въведем отново диференциацията между универсалните и професионалните фондове, само че в обратната им страна. На мен това не ми изглежда приемливо в никакъв случай.
Госпожа Тоткова изхожда от постулата, бих го нарекъл, че във всички случаи трябва да има минимум. Генералният проблем, който разисквахме и във връзка с чл. 138 на действащия закон – не искам да се повтарям, но проблемът е, че тя изхожда от постулата, че трябва да има някакъв брой минимум участващи лица, който да се насложи към минимума капитал на пенсионноосигурителното дружество, което ще управлява фонда. Струва ми се, че нещата не са такива.
Ако трябва да бъдем последователни, след като преди малко гласувахме отмяната на чл. 138, няма никакъв резон да приемем оставането на чл. 141, само че с някакъв удължен срок. Казах ви, че това също е пазар. Вярно, че е своеобразен, специфичен, но този, на който не му е изгодно да поддържа определен бизнес, той просто не го започва или не го прави.
Вие тук намекнахте за някакво лобиране, за някакви дружества. Аз не познавам нито един човек, от което и да било пенсионноосигурително дружество. Познавам всички осигурени и аз съм потърпевш като тях, но за какво става дума? – За участие. Защо ни е бройка? Вие не можахте да обясните защо ни е тази бройка, след като трябва да има един капитал, който да гарантира плащания. Тази бройка не ни върши никаква работа.
Пак помислете, уважаеми дами и господа, дали няма да влезем в друго противоречие, ако сега приемем това предложение. Аз смятам, че последователното решение от смяната на изискванията за минимално участие както в чл. 138, така и в чл. 141. Идеята на вносителя беше малко по-друга – да остане минимумът по чл. 138 за универсалните фондове, а да отпадне само за професионалните фондове. Аз смятам, че решението тук трябва да бъде еднакво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, удивителна е логиката на господин Василев. Аз започвам да се забавлявам до известна степен с една такава логика. Точно в интерес на еднаквия режим, повтарям отново, по надлежния ред, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, направих предложение, което да има еднакъв режим. И точно заради дискусията, която се предизвика от тези мои предложения, се стигна до това, че Вие внесохте някакво предложение. И тъй като сега Вашето предложение се е приело, трябва да сменим логиката.
Аз съм съгласна с Вас, че веднъж приели един текст, това означава, че вече трябва да трасираме пътя по този начин, но не съм съгласна с Вашите аргументи. И чл. 138 се промени точно заради чл. 141, защото има пет дружества, които не са набрали необходимият брой хора. Аз не съм говорила за лобизъм изобщо. Да, преди почивката говорих, но сега не съм говорила за лобизъм. Аз дори не мога да изброя поименно кои са тези дружества, които не отговарят на тези условия. Наистина не ги знам всички, но въпросът не е в това кое дружество. Да е набрало хора, законът му е дал възможност. Дори и ние от нашата парламентарна група удължаваме срока, тоест даваме още една възможност да привличат такива хора. На всичко отгоре направих и другата крачка и казах, че трябва да се мисли за намаляване на този брой. Но тъй като вие сте свикнали да се подчинявате на нечия воля, аз знам, че сега няма да подкрепите моето предложение. Разбира се, че няма да го подкрепите, но аз искам да знам, че съм отстоявала принципите си и точно затова не го оттеглям. Не че не разбирам, че има различия, но точно защото смятам, че трябва да се отстояват принципите в закона, за да гласувате още веднъж против моето предложение. Точно затова аз няма да оттегля моето предложение – вие да гласувате още веднъж против моето предложение. Ще ви бъда много благодарна за това, че ще гласувате против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние изглежда не се разбираме за какво си говорим. Госпожа Тоткова казва, че прави някакви отстъпления във връзка с действащия закон от гледна точка на свалянето на праговете. Аз питам от какво са обосновани тези прагове? Това е, което не намирам за необходимо. След като има вече един капиталов праг, оттам насетне защо трябва да събирам 15 или … Може да се окаже, че аз с 5 хиляди души ще си покрия дъждията, ще участвам на пазара и няма никакъв проблем. За какво са ми тези 15 хиляди души, ако мога да го направя с 5?
Сега вие казвате, че имало дружества, които не отговаряли на тези изисквания. Да, може да има такива дружества, но аз не знам. Твърде вероятно е да има дружества, които управляват фондове с по-малко от тия. Може да има и аз не защитавам тях, но въпросът е, че ако те могат да съществуват на осигурителния пазар и си съществуват и с по-малко количество участници или осигурени лица, защо ние трябва да ги заковаваме.
И в по-общ план да ви кажа, че моето виждане за правото е колкото може по-малко думички, защото те означават повече свобода. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да се опитам да помогна на дискусията, като се върна малко назад във времето, но в никакъв случай не искам да кажа, че след моето изказване трябва да предизвикам нова дискусия. Става въпрос за това, че тази дискусия на практика тече от 1999 г., когато беше приет този закон и още тогава стана ясно, че хората, които всъщност отговарят на условията на първа и втора категория, са някъде около 147 хиляди по данни на Националния осигурителен институт, а сега на практика се говори за 90 хиляди, които отговарят на условията на първа и втора категория труд, тоест на условията да бъдат участници в професионалните пенсионни фондове. Това всъщност са хората, за които се внасят осигурителни вноски, които междупрочем са четири пъти по-високи отколкото на универсалните пенсионни фондове, което също не е без значение.
В продължителната дискусия, включително и в Комисията по труда и социалната политика, основните участници на този пазар – пенсионноосигурителните дружества, заявиха чрез тяхната асоциация, че те подкрепят отпадането на минималните прагове, което всъщност беше в основата на вземането на тези решения, които бяха окончателно визирани в направените предложения.
Така че аз не искам да навлизам по-дълбоко в тази дискусия, защото оттук нататък могат да се приведат и много други аргументи от рода на това, че независимо от броя на участниците в пенсионноосигурителните дружества, броят не определя доходността, която би се реализирала от това и т.н., и т.н. В тази тяхна асоциация се оформиха негласно т.нар. малки и големи фондове, които имат определен тип интереси.
Комисията по труда и социалната политика категорично, заявявам го отговорно, застана на позицията, че нас тези интереси не ни интересуват, ние сме се откъснали от тези интереси, нас ни интересуват интересите на осигурените. Мисля, че в текстовете, които предлагаме, по един добър начин са защитени интересите на осигурените в тези фондове и е защитена на практика пенсионната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
За реплика думата има госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Адемов! Аз Ви благодаря за това, което казахте, че при разискванията в Комисията по труда и социалната политика основната грижа е била грижата на осигурените лица. Това е така, защото всички усилия – и на председателя, и на останалите членове на комисията, са насочени именно в тази посока. Това е много важно, защото и по този начин печелим доверие за самата пенсионна реформа и за пенсионната система, като търсим и защитаваме най-добрите решения, които са за осигурените лица.
Няма да влизам отново в спор за границата – има ли я или я няма. Тази дискусия всъщност се предизвиква най-вече от вносителя. Аз обаче не бих искала, господин Василев, Народното събрание да урежда някакви субекти, няма значение кои са, да им урежда законовия статут. Защото ние това правим. То оттам се тръгна. Истината е, че има такива дружества, които не са покрили нормативите, и сега ние трябва да им дадем законова форма. Но те вече не трябваше да съществуват. Тяхното несъществуване вече не означава, че щеше да бъде по-добре. Никой не би могъл да каже точно, защото щеше да започне отново едно преразпределение на хора и т.н. Това нещо го разбирам, но има и още нещо, което искам да го кажа.
Защо вие подкрепихте в комисията точно тези текстове преди няколко месеца, които сега отхвърляте? Тази дискусия я водим по формален повод в парламента с внесените законопроекти вече за трети път, два пъти в този парламент. Вие тогава подкрепихте тази идея да се удължи срокът, да дадем шанс да се направят съответните разчети, защото никой досега не е дал такива разчети, а се говори за някакви числа, които никой не знае дали са точно толкова или не са точно толкова.
Затова аз мисля, че този подход трябва да бъде наистина в такава посока. Но не сега вие, като сте приели нещо, да искате от нас ние да се откажем от нашите тези. Призовавам ви и вие да се вслушвате, защото мисля, че в опозицията има разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Думата за дуплика има д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Дупликата ми ще бъде съвсем кратка, господин председател.
Госпожо Тоткова, Вие добре знаете, че бяхме подготвили един законопроект, който беше приет, връщам се към т.нар. малък законопроект, за да заявя, че тогава решихме този законопроект да не влезе в пленарната зала, защото работната група беше напреднала много с този законопроект, който гледаме в момента. Освен това имаше и други аргументи от типа на тези, които Вие изразихте преди малко тук, че отново ще стартира кампания, която при даденостите на хората, които подлежат на осигуряване в професионалните фондове, няма да бъде особено почтена и затова решихме в крайна сметка да нарушим закона, както Вие казахте, защото това е точно така.
Ние смятаме, че има и още един важен аргумент, който непременно искам да го отбележа. Той е: ако се отнеме лицензията на професионалния фонд, независимо от това, че Държавната агенция по осигурителен надзор няма такива правомощия, какво ще стане с останалите фондове? Защото те са регистрирани заедно. На универсалния и на доброволния също трябва да се отнеме лицензията, защото тя е една за пенсионноосигурителното дружество.
Това бяха основните аргументи, които всъщност продиктуваха поведението за разглеждането на сегашния законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
При така създалата се обстановка и при проведения дебат аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Емилия Масларова по § 51.
Гласували 100 народни представители: за 20, против 80, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова по § 51.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 51.
Гласували 96 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 5.
Параграф 51 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
По § 52 има направено предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров:
В чл. 142, ал. 2 след думите “от отделна сметка” се добавят думите “на пенсионния фонд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румяна Георгиева – в § 52 за чл. 142 текстът на т. 2 да се замени със следния текст:
“(3) В ал. 2 след думите “от отделна сметка” се добавят думите “на професионалния пенсионен фонд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова – в § 52 се правят следните изменения:
Точка 2 се изменя така:
“2. В ал. 2 след думите “от отделна сметка” се добавят думите “на пенсионния фонд”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 52:
“§ 52. В чл. 142 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 и 3 се изменят така:
“2. еднократно изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при пожизнено загубена работоспособност над 70,99 на сто;
3. еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на почитало осигурено лице или на пенсионер при условията и по реда на този дял.”
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Предложението на народните представители Масларова, Петков, Пирински и Димитров ще го отстоява ли някой? Не виждам.
Госпожа Румяна Георгиева има предложение. Ще го отстоява ли? Не.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложението, което съм направила, всъщност конкретизирам мястото на сметката, която трябва да бъде в съответния пенсионен фонд, и това премахва възможността за различни тълкувания при практическото прилагане на тази разпоредба. И за да поясня, тъй като не всички имате закона пред себе си и текста на чл. 142, ал. 2, сега тя гласи така: “Плащанията по ал. 1, тоест срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране”, първо, това са професионалните пенсии, допълнителното пенсионно осигуряване, “се извършват от пенсионноосигурителното дружество от отделна сметка, която при настъпване на осигурителния случай се прехвърля в натрупаните средства”, и т.н.
Моето предложение е този текст да стане така: “Плащанията по ал. 1, тоест професионалната пенсия за ранно пенсиониране, се извършват от пенсионноосигурителното дружество от отделна сметка на пенсионния фонд”.
Тоест тук има конкретизиране, че трябва да има такава сметка, къде е тази сметка и по този начин след това, според мен, се премахва възможността за различни тълкувания къде се намира сметката, а това е все пак технически много важно да се уреди още в самия закон – това място, за да може оттам нататък да няма никакви противоречия.
Доколкото си спомням, това предложение имаше подкрепа в комисията, но така или иначе крайният резултат е отрицателен. С това искам само да ви подскажа, че имаше много аргументи за това след “сметка” да се добави “на пенсионния фонд”, защото това не би създало проблеми, напротив, точно обратното, би създало повече яснота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Василев – за реплика.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е преди да се правят такива предложения да се обръща внимание и на заглавието на текстовете, защото те по-насетне подпомагат систематическото тълкуване на текстовете. И аз не виждам тук никакви възможности за друго тълкуване при текст, озаглавен “Права при осигуряване в професионален пенсионен фонд”. Очевидно е, че правата произтичат от средства на фонда, че те се пращат от отделна сметка и тази сметка не може да е на друг, освен на фонда. Чия друга би могла да бъде?
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: На дружеството.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Тя е на фонда. Вижте заглавието – “Права при осигуряване в професионален пенсионен фонд”! Сметката е от фонда, оттам се покрива, а не от дружеството. От фонда, който е универсален и професионален. И аз дори си мисля, че госпожа Румяна Георгиева е допуснала това ненужно дублиране. Систематическото тълкуване на текста не дава никакви варианти за други тълкувания, за други средства. Откъде другаде ще ги вземат? От фонда! Това са правата, които се черпят от този фонд, а не от другаде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
Госпожо Тоткова, ще ползвате ли правото си на дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Василев! Знам, че Вие сте привърженик на малко думи, но така или иначе законът се пише с думи. Още по-добре е те да бъдат свързани в ясни изречения, за да може тези, които го четат, които го прилагат, които осъществяват контрола, да нямат никакви съмнения в това какво четат и как го разбират.
По Вашата логика би следвало да напишем само първата алинея и с това въпросът да приключи. А това, че на Вас Ви е ясно, не означава, че ще прилагате този закон.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Американската Конституция е от 7 члена.
РОСИЦА ТОТКОВА: Тя е от 7 члена, но има много поправки, нали? И най-вече всички спазват Конституцията. Така че нека да не навлизаме в тази тема - като се произнесе Конституционният съд, кой какво казва, право ли е, криво ли е? Няма нужда!
Мисля, че не трябва да бъдем пестеливи. Разбира се, че не трябва да бъдем и разточителни, но не трябва да бъдем пестеливи тогава, когато става въпрос за нещо, което трябва да бъде ясно. Тези хора, които ще прилагат закона, които ще контролират прилагането му, не трябва да имат такива съмнения. И колкото по-малко съмнения има за различни тълкувания, толкова по-добре. Това е според мен. Иначе, разбира се, че тези думи, които съм предложила, може и да ги няма. А не само може, но няма и да ги има, защото вие няма да го подкрепите.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): То вече го има в заглавието.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Дайте тогава да приемем само заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Подлагам последователно на гласуване, първо, предложението на народните представители Масларова, Петков, Пирински и Димитров.
Гласували 89 народни представители: за 18, против 69, въздържали се 2.
Не се приема.

Искам да помоля народните представители да гласуват по-активно, тъй като поне 87 души трябва да гласуват, за да се приемат или да се отменят текстове.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румяна Георгиева.
Гласували 96 народни представители: за 23, против 71, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова.
Гласували 96 народни представители: за 36, против 56, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя в окончателния вариант на § 52.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 6, въздържали се няма.
Параграф 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, по § 53 има предложение на народните представители Масларова, Петков, Пирински и Димитров – в чл. 143, ал. 2 да отпаднат думите “и пенсионни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Росица Тоткова:
В § 53 се правят следните изменения:
1. В чл. 143, ал. 2, т. 4 да отпаднат думите “или пенсионни”.
2. Точка 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53:
“§ 53. В чл. 143, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 4 се изменя така:
“4. условията и реда за сключване на осигурителни или пенсионни договори, реда за измененията и допълненията в тях и условията за тяхното прекратяване;”.
2. В т. 5 думата “пенсионни” се заменя с “индивидуални”.
3. В т. 6 след думата “инвестиции” се добавя “и основните цели и ограничения на инвестиционната политика на фонда;”.
4. В т. 13 след думата “дружество” се добавя “на лицата по чл. 123г, ал. 2,”.
5. Създават се точки 14 и 15:
“14. реда и начина за формиране на резерв за изплащане на пожизнени пенсии;
15. реда и начина за гарантиране на минимално равнище на доходност от инвестиране на средствата на осигурените лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Ще защитят ли предложенията си народните представители Масларова, Петков, Пирински и Димитров? Не виждам желаещи.
Ще защити ли предложенията си госпожа Тоткова? Не я виждам.
Моля, гласувайте тогава подред - първо, предложението на народните представители Масларова, Петков, Пирински и Димитров.
Гласували 98 народни представители: за 11, против 85, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова.
Гласували 99 народни представители: за 25, против 72, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 53.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграф 53 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 54 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст:
“§ 54. В чл. 144 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “заместник-председателя/т, ръководещ управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор” се заменят с думите “заместник-председателя/т на комисията”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Пенсионноосигурителното дружество уведомява осигурените лица за конкретните изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на пенсионния фонд лично или чрез публикация в два централни всекидневника в едноседмичен срок от получаване на решението на заместник-председателя на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Моля, гласувайте § 54 така, както е предложен в окончателен вариант от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 54 е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
По § 55 има направено предложение от народния представител Атанас Василев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Емилия Масларова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров: в чл. 145, ал. 1, т. 4 да отпаднат думите “и пенсионни договори”.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
В § 55 се правят следните изменения:
1. В чл. 145, ал. 1, т. 2 “и” се заменя с “или”.
2. В ал. 1, т. 4 думите “и пенсионни договори” да отпаднат.
3. В ал. 1, т. 7 думата “фонда” да се замени с “дружество”.
Комисията подкрепя предложението по точки 1 и 3.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 55:
“§ 55. Член 145 се изменя така:
“Разрешение за управление на пенсионен фонд
Чл. 145. (1) Разрешението за управление на универсален или на професионален фонд се издава от заместник-председателя на комисията. За получаване на разрешение лицензираното пенсионноосигурително дружество подава до комисията писмено искане, към което се прилагат:
1. решението на общото събрание на лицензираното пенсионноосигурително дружество за учредяване на универсален или професионален пенсионен фонд;
2. правилника за организацията и дейността на универсалния или на професионалния пенсионен фонд;
3. актюерски разчети за предлаганите пенсионни схеми и имената и личните данни на актюера;
4. образци на осигурителни и пенсионни договори;
5. предварителни договори с банка-попечител и инвестиционен посредник;
6. финансов отчет на дружеството към последно число на предходния месец;
7. справка за програмна и техническа обезпеченост на информационната система на дружеството;
8. справка за организационната структура на дружеството и неговата кадрова обезпеченост;
9. удостоверение за актуално съдебно състояние на пенсионноосигурителното дружество.
(2) Заместник-председателят на комисията може да изисква и други данни и допълнителна информация във връзка с документите по ал. 1 и да определя срок за предоставянето им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има ли желаещи за изказване по § 55? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 77, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 55 в редакция на комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
От § 56 до § 62 включително няма направени предложения.
По § 56 има направено предложение на народния представител Емилия Масларова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 56:
“§ 56. Член 146 се изменя така:
“Срок за разглеждане на искането за разрешение за
управление на пенсионен фонд
Чл. 146. (1) Заместник-председателят на комисията се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на искането по чл. 145, а когато се поискат допълнителни сведения и документи – в едномесечен срок от предоставянето им.
(2) При прието искане за издаване на разрешение с липсващи или нередовни документи, заместник-председателят на комисията уведомява в 14-дневен срок пенсионноосигурителното дружество за неизправностите и определя срок за отстраняването им.
(3) Заместник-председателят на комисията уведомява писмено заявителя за решението по ал. 1 в 7-дневен срок от вземането му.”
По § 57 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст:
“§ 57. Член 147 се изменя така:
“Отказ за даване на разрешение за управление на
пенсионен фонд
Чл. 147. (1) Заместник-председателят на комисията отказва да даде разрешение, когато:
1. след изтичането на определения срок по чл. 146, ал. 1 и 2 не са представени допълнителните документи или сведения или не са отстранени неизправностите;
2. не са изпълнени изискванията на този кодекс;
3. липсва необходимата финансова, кадрова или информационна обезпеченост на пенсионноосигурителното дружество.
(2) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да направи ново искане за получаване на разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не по-рано от 6 месеца от датата на отказа.”
По § 58 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст:
“§ 58. Член 148 се изменя така:
“Вписване в съда
Чл. 148. (1) Окръжният съд по седалището на фонда вписва в регистъра си съответно универсалния или професионалния фонд, ако пенсионноосигурителното дружество е подало заявление за вписване в 6-месечен срок от получаване на разрешението от заместник-председателя на комисията.
(2) Заявлението за вписване в съда съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество;
2. наименованието на пенсионния фонд;
3. трите имена и ЕГН на лицата, които управляват и представляват пенсионноосигурителното дружество.
(3) Универсалният или професионалният фонд се вписват в регистъра на окръжния съд по неговото седалище.
(4) Фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване възниква като юридическо лице от деня на вписването в регистъра на съда.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 59 с окончателен текст:

“§ 59. Член 149 се изменя така:
“Отнемане на разрешението за управление на фонд
Чл. 149. Заместник-председателят на комисията отнема разрешението за управление на универсален или професионален фонд при:
1. констатиране, че документите, послужили като основание за издаването на разрешението, съдържат неверни данни;
2. неподаване на заявлението за вписване в съда в 6-месечен срок от получаване на разрешението за управление на универсален или професионален фонд;
3. преобразуване на пенсионноосигурително дружество, когато управлението на фонда преминава към друго пенсионноосигурително дружество;
4. прекратяване на фонда поради вливане във или сливане с друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
5. наличие на реална и непосредствена заплаха за интересите на осигурените лица;
6. отнемане на пенсионната лицензия на пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда.”
По § 60 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст:
“§ 60. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. разрешение за управление на универсален или професионален пенсионен фонд;”.
2. В т. 2 думите “и/или” се заменят с “или”.
3. Точка 7 се изменя така:
“7. решението на общото събрание на пенсионноосигурителното дружество за учредяване на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване;”.
Предложение на комисията за нов § 60а:
“§ 60а. В чл. 153 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 61:

“§ 61. Създават се чл. 154а и чл. 154б:
“Задължение на пенсионноосигурителното дружество
след отнемане на разрешението за управление на
пенсионен фонд
Чл. 154а. (1) След отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд пенсионноосигурителното дружество не може да сключва нови договори и да предлага нови условия за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и да изменя условията по сключени осигурителни договори за съответния фонд.
(2) Отнемането на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд не освобождава пенсионноосигурителното дружество от задълженията му по сключените договори.

Задължение на заместник-председателя на комисията
след отнемане на разрешение за управление на
пенсионен фонд
Чл. 154б. Заместник-председателят на комисията изпраща съобщение за отнемане на разрешението за управление на универсален или професионален пенсионен фонд до съда, извършил вписването, обнародва съобщението в “Държавен вестник” и го публикува най-малко в два централни всекидневника.”
Предложение на народните представители Анелия Атанасова, Марина Василева и Атанас Василев за създаване на нов § 61а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията:
Създава се нов § 61а:
“§ 61а. В чл. 155, ал. 3 думите “Комисията за финансов надзор” се заменят с “комисията”.”
“§ 62. Член 156 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания по така представените параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок от § 56 до § 62 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 63 има предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров: в чл. 157, ал. 1 след “чийто” да се добави “минимален”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63:
“§ 63. В чл. 157 се създава ал. 6:
“(6) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд за лицата, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, се превеждат във фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 63 няма.
Гласуваме предложението на госпожа Масларова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 7, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на вносителя за § 63, подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров чл. 159 от действащия текст да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 76, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 64. Член 165 се изменя така:
“Права на осигурените лица
Чл. 165. (1) Осигурените лица в универсален пенсионен фонд имат право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, а осигурените в професионален пенсионен фонд – на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране.
(2) Пенсиите по ал. 1 са лични.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64.
“§ 65. Член 166 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме ан блок § 64 и 65 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 66 има предложение на народния представител Росица Тоткова:
“В § 66 се правят следните изменения:
В чл. 167, ал. 2 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66:
“§ 66. Член 167 се изменя така:
“Право на допълнителна пожизнена пенсия за старост
Чл. 167. (1) Правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост възниква, когато осигуреният придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на част първа от този кодекс.
(2) По желание на осигурения фондът за допълнително задължително пенсионно осигуряване може да изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост пет години преди навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3, при условие, че натрупаните средства по индивидуалната му партида позволяват отпускане на такава пенсия в размер не по-малък от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 – 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 66? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 79, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 66 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 67 комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 67:
“§ 67. В чл. 168 навсякъде думите “дял първи” се заменят с “част първа”.
По § 68 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст за § 68:
“§ 68. Член 169 се изменя така:
“Определяне размера на пенсията
Чл. 169. (1) Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.
(2) Размерът на срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране се определя на базата на:
1. натрупаните средства по индивидуалната партида;
2. срока на получаване;
3. техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Гласуваме § 67 и 68 ан блок, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 69 има направено предложение от народните представители Масларова, Петкова, Пирински и Димитров:
Член 169а, предложен от Министерския съвет, с § 69 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
Параграф 69 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69:
“§ 69. Създава се чл. 169а:

“Пенсионен договор

Чл. 169а. (1) При придобиване право на пенсия по условията на този дял между пенсионноосигурителното дружество и пенсионера се сключва пенсионен договор.
(2) Пенсионният договор задължително съдържа:
1. наименованието, седалището, адреса на управление, съдебната регистрация, номер и дата на пенсионната лицензия, БУЛСТАТ и данъчния номер на пенсионноосигурителното дружество;
2. имената и личните данни на пенсионера;
3. вида и размера на пенсията и начина за нейното преизчисляване;
4. срока на получаване на пенсията;
5. реда и начина за изплащане на пенсията;
6. права на наследниците на пенсионера;
7. реда и начина за предоставяне на информация на пенсионера;
8. разходи по изплащането на пенсията;
9. условията за прекратяване на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 69? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Масларова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 3, против 89, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Тоткова по този параграф, който също не е подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 12, против 82, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 69, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 70, госпожо председател, има предложение на народния представител Румяна Георгиева:
В чл. 170 (§ 70):
1. В ал. 2 да отпаднат думите “универсален или”.
2. Текстът на ал. 3 да стане:
“(3) Когато осигуреното лице или пенсионер на професионален пенсионен фонд няма наследници по ал. 1, наличните средства в индивидуалната партида се прехвърлят или остават в сметката по чл. 142, ал. 2.”
3. Да се създадат нови алинеи 4, 5 и 6, както следва:
“(4) Когато осигурено лице в универсален пенсионен фонд няма наследници по ал. 1, наличните средства по индивидуалната му партида се прехвърлят в резерва по чл. 192, ал. 2.
(5) На преживелия съпруг на починал пенсионер на универсален пенсионен фонд се изплаща пожизнена наследствена пенсия, месечният размер на която е 20 на сто от получената за последния месец лична пожизнена пенсия за старост от пенсионера.
(6) Средствата в индивидуалната партида на починал пенсионер на универсален пенсионен фонд, който няма наследник с право на наследствена пенсия, остават в сметката на универсалния пенсионен фонд по чл. 139, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков, Георги Пирински и Димитър Димитров:
В чл. 170:
1. В ал. 2 да отпаднат думите “универсален или”.
2. Алинея 3 придобива следния вид:
“(3) Когато върху правата на осигуреното лице в петгодишен срок от изпълнението на ал. 1 натрупаните средства по индивидуалната партида в универсален фонд се прехвърлят в пенсионен резерв, а в професионален фонд – в държавния бюджет, за възникването и изпълнението на ал. 3 пенсионният фонд уведомява Националния осигурителен институт.”
3. Да се създадат алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:
“(4) Когато осигурено лице в универсален пенсионен фонд няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната му партида се прехвърлят в резерва по чл. 192, ал. 2.
(5) При смърт на пенсионер на универсален пенсионен фонд на преживелия съпруг се изплаща пожизнена наследствена пенсия в размер на 20 на сто от получаваната от пенсионера лична пожизнена пенсия за старост.
(6) При смърт на пенсионер на универсален пенсионен фонд, който няма наследник с право на наследствена пенсия, съгласно ал. 5, остатъкът от средствата в индивидуалната му партида, ако има такива, остава в сметката на универсалния пенсионен фонд по чл. 139, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
В § 70 се правят следните изменения:
1. В чл. 170, ал. 2 да отпаднат думите “универсален или”.
2. В чл. 170, ал. 3 се изменя така:
“(3) Когато осигуреното лице или пенсионер на професионален пенсионен фонд няма наследници по ал. 1, натрупаните средства или остатъкът на средствата в индивидуалната партида се прехвърлят или остават в сметката по чл. 142, ал. 2.”
3. В чл. 170 се създават нови ал. 4, 5 и 6 със следното съдържание:
“(4) Когато осигурено лице в универсален пенсионен фонд няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната му партида се прехвърлят в резерва по чл. 192, ал. 2.
(5) При смърт на пенсионер на универсален пенсионен фонд на преживелия съпруг се изплаща пожизнена наследствена пенсия в размер на 20 на сто от получаваната от пенсионера лична пожизнена пенсия за старост.
(6) При смърт на пенсионер на универсален пенсионен фонд, който няма наследник с право на наследствена пенсия, съгласно ал. 5, остатъкът от средствата в индивидуалната му партида, ако има такива, остава в сметката на универсалния пенсионен фонд по чл. 139, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя с окончателен текст на § 70:
“§ 70. Член 170 се изменя така:

“Права на наследниците

Чл. 170. (1) При смърт на осигуреното лице на наследниците, преживелия съпруг, низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и размерът на наследствените дялове, съгласно Закона за наследството.
(2) При смърт на пенсионер на универсален или професионален фонд на наследниците по ал. 1 се изплаща остатъкът от средствата по индивидуалната му партида.
(3) Когато осигуреното лице или пенсионерът няма наследници по ал. 1, натрупаните средства по индивидуалната партида в универсален фонд се прехвърлят в пенсионния резерв, а в професионален фонд – в държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
Гласуваме предложенията, които са аналогични по съдържание, така че ще ги приемем или отхвърлим с едно гласуване, а това са предложенията на госпожа Георгиева, на госпожа Масларова и група народни представители и на госпожа Росица Тоткова, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 124 народни представители: за 34, против 90, въздържали се няма.
Предложенията, които не са подкрепени от комисията, не са приети.
Гласуваме § 70 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
За процедурно предложение имате думата, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение: на д-р Адемов да му се присъди допълнителна точка в осигурителния стаж за неимоверния труд, който е положил. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата на господин Адемов за противно процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Естествено, че моето е противно процедурно предложение, защото това нарушава принципите на социалното осигуряване и няма как да бъде прието.
Госпожо председател, с приемането на § 70, без отложения чл. 123б, е приет първият доклад от законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване. Така че предстоят още 30 параграфа, които се подготвят в момента. Голяма част от тях са вече готови за второ четене. Има още текстове, господин Казак. Благодаря. (Смях в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Господин Папаризов, моля Ви да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 302-01-19 от 31.03.2003 г. за
изменение и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет
На заседанието, проведено на 9 април 2003 г., с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Законът предвижда да бъде допълнен списъкът, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол с дружество ТЕЦ “Марица-Изток 2” ЕАД – село Ковачево. ТЕЦ “Марица-Изток 2” ЕАД е най-голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров, която има значителен дял в общия енергиен баланс на страната и до голяма степен определя нормалната работа на националната енергийна система, а с това и функционирането на различните отрасли на българската икономика.
Предстоящо е въвеждането в българското законодателство на Директива 2001/80/ЕС за ограничаване емисиите на определени замърсители, изхвърляни в атмосферата от големите горивни инсталации. В момента емисиите в ТЕЦ “Марица-Изток 2” са над определените в директивата пределни стойности. Съгласно Решение № 76 на Министерския съвет от 2000 г. за утвърждаване на временни норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, ТЕЦ “Марица-Изток 2” е задължена да има действащи сероочистващи инсталации за блокове 5 и 6 до 1 януари 2005 г.
Във връзка с това в периода декември 2002 – февруари 2003 г. са проведени поредица от преговори и е постигнато споразумение за рехабилитация на блоковете 1 – 4 и изграждането на сероочистващи инсталации на блоковете 5 и 6. Необходимата инвестиция за рехабилитацията на блокове 1 – 4 в размер на 226 млн. 200 хил. евро ще се осигури чрез финансиране с експортен кредит от Японската банка за международно сътрудничество – 85 на сто от инвестиционните разходи, и собствени средства - 15 на сто от инвестиционните разходи.
Предоставянето на държавна гаранция в случая ще допринесе до значително намаляване на разходите за реализация на проекта.
Важно изискване за предоставянето на безвъзмездно финансиране по програма ИСПА, съответно за облекчения кредит от Японската банка за международно сътрудничество, за който се изисква държавна гаранция, е условието ТЕЦ “Марица-Изток 2” ЕАД да не бъде приватизирано през следващите пет години.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпросите защо включването на това дружество в Списък-приложение 1 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол не е станало по-рано и как са били водени преговорите за обезпечение на необходимите инвестиции за рехабилитация на блокове 1 – 4 и изграждането на сероочистващите инсталации на блокове 5 и 6 при положение, че дружеството все още не е включено в този списък.
В резултат на проведеното гласуване с 14 гласа “за” и 4 “въздържали се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Близнаков, моля да представите доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям ви
“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика, относно законопроект
за изменение и допълнение на Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, № 302-01-19,
внесен от Министерския съвет на 31.03.2003 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 април 2003 г., Комисията по енергетика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 302-01-19, внесен от Министерския съвет на 31 март 2003 г.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министърът на енергетиката и енергийните ресурси господин Илко Йоцев и госпожа Светла Размова – началник-отдел в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министър Йоцев.
ТЕЦ “Марица-Изток 2” е най-голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров с обща инсталирана мощност 1450 мегават/часа. Нейният дял в общото електропроизводство на страната се равнява на 14,46% (6170 гигават/часа), а от произведената електроенергия от термичните централи – 38,63%.
Във връзка с въвеждането в българското законодателство на Директива 2001/80/ЕС за големите горивни инсталации, се налага изграждането на очистващи инсталации на термичните централи, в това число и на ТЕЦ “Марица-Изток 2”. Успоредно с това, с Решение на Министерския съвет № 76 от 2000 г., централата е задължена да работи със сероочистващи инсталации за пети и шести блок, считано от 1 януари 2005 г. Изпълнението на тези задължения налага необходимостта от мащабни инвестиции, които са осигурени и са предназначени за: рехабилитация на блокове 1 – 4 с изграждане на сероочистващи инсталации; изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 5 и 6.
Необходимата инвестиция за рехабилитация на блокове 1 – 4 е обезпечена чрез финансиране с експортен кредит от Японската банка за международно сътрудничество – 85% от инвестиционните разходи, със собствени средства – 15% от инвестиционните разходи, и е 226 млн. 200 хил. евро.
Проектът за сероочистващите инсталации на блокове 5 и 6, с общ бюджет 66,6 млн. евро, е оценен като “отговарящ на условията” за получаване на съфинансиране като безвъзмездна помощ в размер на 30 млн. евро по Програмата ИСПА. Схемата на финансиране на проекта предвижда: съфинансиране по ИСПА – 45 процента, това са 30 млн. евро, 45 процента кредит от европейска финансова институция, това са 30 млн. евро, и 10 процента собствени средства, които са 6,6 млн. евро.
Важно изискване за предоставено безвъзмездно финансиране по Програмата ИСПА, съответно за облекчения кредит от Японската банка за международно сътрудничество, за който се изисква държавна гаранция, е да се гарантира, че ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД няма да бъде приватизирана през следващите 5 години. Във връзка с това се предлага допълване на списъка – Приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с дружеството ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД.
От друга страна, приватизацията на ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД в по-скорошен план, респективно смяната на собственика, ще доведе до възникване на несигурност в обезпечението и погасяването на настоящите държавно-гарантирани заеми на ТЕЦ “Марица-изток 2” ЕАД, ползвани при финансиране изграждането на сероочистващата инсталация на блокове 7 и 8, както и относно предстоящите инвестиционни проекти.
Като взе предвид внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, представените от вносителите мотиви, становището на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и дискусията по него, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Само да поясня, че ако имаше въздържали се в Комисията по икономическата политика, то беше заради организацията на работата, тъй като много отдавна се водят преговорите, безспорно. Иначе по същество законопроектът е необходим и проектът за “Марица-изток” е необходим. Затова, отправяйки упрек за това, че ненавременно се прави това предложение, ние ще подкрепим този законопроект на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Процедурно предложение – господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Поради естеството на законопроекта предлагам срокът за предложения за второ гласуване да бъде 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение срокът за писмените предложения до второ четене да бъде 3 дни.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Съобщения за парламентарния контрол за утре, 18 април 2003 г.:
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на питане от народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стойко Танков, Янаки Стоилов и Андрей Пантев, и Димитър Камбуров и на питане от народния представител Моньо Христов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители: Кръстьо Петков; Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов; Стойчо Кацаров; Петър Мутафчиев и Тома Томов; Емилия Масларова и Янаки Стоилов и на пет питания от народните представители: Бойко Великов; Стойчо Кацаров; Васил Паница и Стойчо Кацаров; Стойчо Кацаров и Росица Тоткова; Емилия Масларова и Кръстьо Петков.
Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на две питания от народните представители Иван Иванов и Кръстьо Петков, и Петър Мутафчиев.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Румяна Георгиева и Кръстьо Петков и на две питания от народните представители Анели Чобанова и Тошо Пейков.
Министър Неждет Моллов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Тодор Бояджиев и Стойко Танков, и Емилия Масларова и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на питане от народния представител Бойко Великов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев и на две питания от народните представители Панайот Ляков и Йордан Соколов, и Евгени Чачев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Петър Димитров и Любен Корнезов и Петър Димитров и на две питания от народните представители Росица Тоткова, Петър Жотев и Георги Станилов, и Михаил Михов.
Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев и на две питания от народните представители Стойчо Кацаров и Панайот Ляков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев.
Комисията по културата ще заседава на 22 април, вторник, от 14,00 ч. в зала № 130.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 18 април, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Секретари:
Гергана Грънчарова

Весела Лечева