Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи

Секретари: Величко Клингов и Георги Анастасов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): В залата присъстват 121 народни представители, което ми дава основание да открия заседанието.
Уважаеми народни представители, преди да дам думата за процедурен въпрос на господин Петър Мутафчиев, искам най-сърдечно да поздравя народния представител Евгений Чачев, който се е родил на днешния ден. Нека бъде жив и здрав и да изкара пълен мандат! (Ръкопляскания.)
Преди да премина към дневния ред и процедурните въпроси, искам да направя съобщение за едно дарение от господин Иван Гранитски. В качеството му на главен редактор на издателство "Захарий Стоянов" господин Гранитски е направил дарение на всички 240 депутати - една книга "Духовното наследство на Левски", която всеки от вас ще получи. Искам да изразя благодарността на всички народни представители към този жест на господин Гранитски. (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, проектът за програма за работата на Народното събрание за 17-19 юли 2002 г. звучи по следния начин:
1. Законопроект за ратифициране на меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността.
2. Проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по програмата ""Партньорство за мир" - Кооператив Кий 2002", което ще се проведе на територията на Френската република.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
4. Законопроект за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
5. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за водите.
6. Проект за решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
9. Второ четене на законопроекта за опазване на околната среда.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
12. Проект за решение за откриване на частно специализирано висше училище с наименование "Висше училище по застраховане и финанси" със седалище София.
13. Проект за решение за откриване на частно висше училище - самостоятелен колеж с наименование Колеж "Телематика" със седалище Стара Загора.
14. Проект за решение за преобразуване на самостоятелен частен Колеж по икономика и бизнесадминистрация със седалище Ботевград в частно специализирано висше училище с наименование "Международно висше бизнесучилище" и със седалище Ботевград.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
16. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Судан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
17. Второ четене на законопроекта за допълнение на Закона за движението по пътищата.
18. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.
19. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за банките.
20. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията в Устава на Международната агенция по атомна енергия.
21. Законопроект за ратифициране на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Френската агенция за развитие (AFD).
22. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание от 1 декември 2000 г. за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи финансови споразумения с Европейската инвестиционна банка, с Френската агенция за развитие и с Кредитната институция за възстановяване - Федерална република Германия, свързани с изпълнението на проекта за изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав между Република България и Румъния в района на Видин - Калафат.
23. Проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
24. Проект за решение за изменение на Решение на Народното събрание за привеждане на акта за създаване на Военна академия "Георги Стойков Раковски" в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
25. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
26. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, искам да подложа на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание за седмицата.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 141, против 5, въздържали се 6.
Приема се.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда - вносител Атанас Василев. Водеща комисия - Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за управление на отпадъците - вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програмата на Европейската общност "Митници 2002". Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагащи са Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване транзитното преминаване през територията на Република България на военни контингенти, военно имущество и техника на Украйна за участие в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР в Косово. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб от Българската армия за участие в учението в духа на "Партньорство за мир" - "Черноморско сътрудничество 2002", в териториалните води на Република Турция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.



Проект за решение за даване на разрешение за пребиваване на подразделение от специалните сили на Въоръжените сили на Съединените американски щати на територията на Република България за участие в учението "Август 2002". Вносител - Министерски съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за разрешаване изпращането на военен кораб от Българската армия за участие във второто активиране на черноморското оперативно съединение "Черноморски сили" и разрешаване посещението на чужди военни кораби в Пристанище - Варна. Вносител - Министерски съвет. Комисия по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за откриване на частно висше училище, самостоятелен колеж с наименование "Колеж по икономика и администрация" със седалище - Пловдив. Вносител - Министерски съвет. Комисия по образованието и науката.
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2001 г. Вносител - Министерски съвет. Комисия по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство. Вносител - Министерски съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащата комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за гарантиране на вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Вносител - Йордан Нихризов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагаща е Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Димитър Пейчев. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по околната среда и водите.
Господин Петър Мутафчиев, заповядайте, Вие имате процедурен въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Многоуважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е във връзка с проверката, която беше направена. Разбира се, това е право на председателя на парламента, но искам категорично да заявя, че наистина в момента се провежда заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации по Кодекса на търговското мореплаване в гр. Бургас. На заседанието в четвъртък ние бяхме уведомени, че е получено разрешение от председателя на Народното събрание за провеждане на заседанието на комисията и една част от народните представители са там.
Молбата ми е, ако наистина ще се спазва правилникът, моля Ви, издайте тогава заповед по време на пленарните заседания никой от председателите да не проявява волности и да свиква комисии на Народното събрание. По този начин смятам, че ще изпълним и разпоредбите на правилника, според който Вие днес напълно справедливо казахте, че не може да има такива случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Ако има разрешение от председателя, тогава няма никакъв проблем. Ако няма разрешение от председателя, те получават отсъствие и друг път няма да назначават комисия по време на пленарен ден, така че просто няма никакъв проблем.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има, има! Трябва да се отчете веднъж завинаги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Защо по време на заседание има комисии? Искам това да попитам. (Реплики.)
Именно затова аз правя проверка и питам защо има комисии? И защо за утре има насрочено мероприятие от господин Сергей Станишев в пленарен ден? Това е също въпрос, който задавам! Това е пленарен час - 10 часа. (Реплики.)
Това е моят въпрос, който задавам към вас!
Уважаеми народни представители, имам удоволствието да ви съобщя, че на балкона току-що пристига на официално посещение делегация, водена от първия заместник-председател на Камарата на представителите на Кралство Тайланд господин Сомсак Присананантакун. Нека да поздравим гостите. (Депутатите стават прави. Ръкопляскания.)
Благодаря ви.
Нека да пожелаем успешна мисия на гостите от Тайланд.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМИ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО "КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК 2002, ПРОВЕЖДАНО КАТО ИНЖЕНЕРНО УЧЕНИЕ НА МЕСТНОСТТА.
Искам да помоля господин Юнал Лютфи да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

"ДОКЛАД
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроект № 202-02-28 за ратифициране на
Меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането
на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като
инженерно учeние на местността, внесен от Министерски
съвет на 8 юли 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 10 юли 2002 г., с участието на представители на Министерство на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект № 202-02-28 за ратифициране на Меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността.
От 1 март до 31 август 2002 г. на територията на Република България се провежда инженерното учение "Крайъгълен камък 2002", съвместно учение на Многонационалните инженерни сили към ММСЮИЕ и инженерни подразделения на Европейското командване на Въоръжените сили на Съединените американски щати, в което вземат участие военнослужещи с личното си оръжие и военна техника от армиите на пет държави.
В подписаните от правителството на Република България и правителството на Република Албания на 24 май 2002 г., правителството на Република Гърция - на 5 февруари 2002 г., правителството на Македония - на 5 март 2002 г., и правителството на Румъния - на 22 април 2002 г., Меморандуми за разбирателство са уредени детайлно статутът на чуждите въоръжени сили за срока на пребиваването им на територията на Република България, правата и задълженията на страната-домакин и на изпращащите страни.
В Меморандумите се предвижда, от една страна, всички средства, получени от страната-домакин в резултат от платен данък добавена стойност (ДДС) да се възстановяват на изпращащата страна в съответствие със законодателството на страната-домакин и, от другата страна, ДДС, заплащан от изпращащата страна за стоки и услуги, закупени и използвани за целите на учението, да се възстановява в съответствие със законодателството на страната-домакин.
Като отчита за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, да приеме следното
СТАНОВИЩЕ:
Ратифицира Меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието на 10 юли 2002 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
Имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Няма желаещи за изказване.
Моля, подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на първо гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение, господин Лютфи, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, тъй като нямаше изказвания и предложения по този законопроект, предлагам да преминем към второ гласуване на законопроекта, който току-що гласувахме на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение - законопроектът да бъде приет на второ гласуване в същото пленарно заседание.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Лютфи ще представи съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ:

"Проект!

З А К О Н
за ратифициране на меморандуми за разбирателство във
връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък
2002", провеждано като инженерно учение на местността

Чл. 1. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Албания във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 24 май 2002 г.
Чл. 2. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Гърция във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 5 февруари 2002 г.
Чл. 3. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Македония във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 5 март 2002 г.
Чл. 4. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Румъния във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002", провеждано като инженерно учение на местността, подписан на 22 април 2002 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Лютфи.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на меморандуми за разбирателство във връзка с провеждането на учението "Крайъгълен камък 2002".
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА КОНТИНГЕНТ ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПРОГРАМАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" - "КООПЕРАТИВ КИЙ 2002", КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА.
По проекта за решение е постъпило становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин Лютфи ще запознае пленарната зала със становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!

"С Т А Н О В И Щ Е
относно проект за решение № 202-03-35 за разрешаване
изпращането на контингент от Българската армия за
участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство
за мир" - "Кооператив Кий 2002", което ще се проведе на
територията на Френската република, внесен от
Министерския съвет на 8 юли 2002 г.

На извънредно заседание, проведено на 10 юли 2002 г., с участието на представители от Министерството на отбраната, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване изпращането на контингент от Българската армия за участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Кий 2002", което ще се проведе на територията на Френската република.
Като отчита за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

Разрешава изпращането на контингент от Българската армия в състав от 70 военнослужещи - летателен, инженерно-технически, осигуряващ и медицински персонал, с 2 щурмови самолета СУ-25, 1 транспортен вертолет Ми-17 и 2 военнотранспортни самолета Ан-26, за участие в учението на НАТО по програмата "Партньорство за мир" - "Кооператив Кий 2002", което ще се проведе от 22 септември до 4 октомври 2002 г. на територията на Френската република.
Становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше прието на 10 юли 2002 г. с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Лютфи.
Имате думата за изказвания по проекта за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Госпожо Мингова, имате думата по § 89.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, госпожо председател.
По § 89 комисията подкрепя текста на вносителя. Той е със следното съдържание:
"§ 89. В чл. 190 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "35 календарни" се заменят с "30 работни", а след думата "един" се добавя "работен".
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 1:
"1. от председателя на районния съд - за съдия-изпълнителите и съдиите по вписванията;";
б) досегашните т. 1-6 стават съответно т. 2-7;
в) т. 5 се изменя така:
"5. от председателите на съответния апелативен съд - за съдиите от същия съд и за председателите на окръжните съдилища, и от председателя на Върховния касационен съд - за председателите на апелативните съдилища;";
г) т. 7 се изменя така:
"7. от главния прокурор - за ръководителите на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура, за прокурорите при същите прокуратури, за апелативните и за окръжните прокурори;";
д) създава се т. 8:
"8. от директора на Националната следствена служба - за следователите от тази служба и за директорите на окръжните следствени служби."
3. Създава се ал. 3:
"(3) Лицата, които дават разрешение за отпуск на ръководителите по чл. 125а, уведомяват за това председателстващия Висшия съдебен съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 89? Няма.
Гласуваме § 89 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 90 има предложение на господин Корнезов той да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага § 90 да има следната редакция:
"§ 90. Наименованието на глава осемнадесета се изменя така:
"Глава осемнадесета
Бюджет на съдебната власт".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по § 90? Няма.
Гласуваме § 90 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 90а със следното съдържание:
"§ 90а. Член 196 се изменя така:
"Чл. 196. (1) Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Висшият съдебен съвет съставя проект на годишния си бюджет, който представя в Министерския съвет за включване в проекта на Закона за държавния бюджет за съответната година.
(3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на съдебната власт, а само изразява становище по него пред Народното събрание.
(4) Народното събрание приема бюджета на съдебната власт по органи на съдебна власт, като самостоятелна част от държавния бюджет."
По ал. 5, госпожо председател, ще ми позволите да направя една корекция в текста, която има редакционен характер, и да я прочета в окончателния й вид:
"(5) Първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт е Висшият съдебен съвет, а органите на съдебна власт, които са юридически лица, са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити."
"(6) Министерският съвет всяка година с отчета за изпълнение на републиканския бюджет внася в Народното събрание и отчета за изпълнението на бюджета на съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет с подробна обосновка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 90а? Няма желаещи.
Гласуваме § 90а с редакционната корекция на ал. 5, която беше направена в залата от госпожа Мингова.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Госпожо председател, от § 91 до § 94 материята вече е уредена в приетите от нас предходни текстове, свързани с глава трета на законопроекта. Така че комисията и по четирите текста има предложение те да отпаднат, тоест, четирите параграфа - § 91, §92, §93 и §94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по предложението за отпадане на тези параграфи?
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предлагам в един параграф, ако е допустимо като правна техника, примерно § 91 да се измени, с който да се каже, че се отменят чл. 197, 198, 199 и 200, тъй като никъде не са отменени тези членове, а те са уредени вече в новия раздел VI - "Съдебни сгради", и ще останат като текстове да действат в Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - госпожа Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин Искров, да не изпреварвате текстовете, които следва да бъдат гласувани. След като бъдат отменени тези текстове, логически следва предложението за отмяна на тези, които посочихте. И това смятам да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по тези параграфи няма.
Гласуваме ан блок отпадането на параграфи от 91 до 94 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 91 до 94 отпадат.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Тук е мястото да включим, госпожо председател, един параграф също с номерация, която господин Искров отбеляза, като § 91, който да изглежда по следния начин:
"§ 91. Членове 197, 198, 199 и 200 се отменят."
Това също е свързано с вече приетата уредба в глава трета, която сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 91 със съдържанието, което току-що госпожа Мингова предложи в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Има предложение на комисията за създаване на § 94а, който има за предназначение да уеднакви терминологията. Но, госпожо председател, аз правя тук предложение на народните представители този § 94а да отпадне, защото това вече сме направили във всички конкретни текстове с оглед замяната на термините и е излишно да въвеждаме и такъв общ текст в преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме отпадането на § 94а, тъй като вече такива текстове са заложени в гласувания досега законопроект.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграф 94а отпада.
Моля да докладвате следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95:
"§ 95. Параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
"§ 13. За стаж като съдия по чл. 127, ал. 2, 3 и 4 се зачита и стажът, прослужен като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96:
"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 96. В чл. 18, ал. 1 и в чл. 172 думата "Специализираната" се заменя с "Националната"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97 със следната редакция:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 97. Общите събрания по чл. 30 се провеждат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, за провеждането на които се уведомява председателстващия Висшия съдебен съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98:
"§ 98. (1) За заварените следователи от Специализираната следствена служба нова процедура по чл. 30, ал. 1, т. 10, буква "а" не се провежда, а директорът на Националната следствена служба издава заповед за преназначаване в Националната следствена служба.
(2) Следовател по ал. 1 запазва статута си на несменяем, придобит на заеманата длъжност до влизането в сила на този закон.
(3) За следовател от Специализираната следствена служба, който не е придобил статут на несменяем до влизането в сила на този закон, прослуженото време като следовател от Специализираната следствена служба се зачита за стаж по чл. 129, ал. 1 за придобиването на статут на несменяем следовател от Националната следствена служба.
(4) Трудовите правоотношения на служителите от Специализираната следствена служба се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
(5) Националната следствена служба поема активите, пасивите, другите права и задължения и архива на Специализираната следствена служба."
По § 99 има предложение на народния представител Арабаджиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 99 със следната редакция:
"§ 99. (1) Ранговете на съдиите, прокурорите и следователите се привеждат от Висшият съдебен съвет в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) До същия срок Висшият съдебен съвет приема условията за провеждане на конкурсите по чл. 127а."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § от 95 до 99 включително? Няма.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 100 има предложение на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 100 със следната редакция:
"§ 100. Заварените инспектори се освобождават от заеманите длъжности след изтичането на срока, за който са назначени, а тези, които не отговарят на изискванията на този закон, се освобождават от заеманите длъжности в едномесечен срок от влизането му в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли изказвания по § 100? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Абаджиев, Черкезов и Соколов § 100 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 28, против 60, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 100 в редакцията, предложена от комисията и току-що направената устно редакционна корекция от госпожа Мингова.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Параграф 100 се приема.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията има предложение за създаване на § 100а:
"§ 100а. Стажът, придобит като ревизор или експерт до влизането на закона в сила, се зачита за стаж като инспектор по чл. 35в."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101 със следната редакция:
"§ 101. Разпоредбата на чл. 163 се прилага и за заварените съдебни кандидати."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте § 100а и § 101 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 102 и предлага той да отпадне:
"§ 102. До 1 юни 2002 г. съдебни администратори се назначават само в окръжните съдилища."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 102.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Параграф 102 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 103 комисията подкрепя текста на вносителя, но искам да направя само някои корекции при обозначаването на текстовете, към които се препраща, защото това е свързано с приемането на тези текстове, което направихме до вчерашния ден.
"§ 103. Разпоредбите на чл. 36в, т. 2, раздел lll, раздел V и раздел Vll от глава трета, чл. 139в, ал. 1 и чл. 188з-к, чл. 188н-п, чл. 188т влизат в сила от 1 януари 2003 г."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104:
"§ 104. Наредба № 28 от 1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 30 от 1995 г., изм., доп. 12 от 1997 г.) се прилага до влизането в сила на правилниците и Единния класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт по чл. 188."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 103 и 104?
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Предложението на Комисията по бюджет и финанси, което правя тук, е § 51, 107 и 108 също да бъдат добавени и да влязат в сила от 1 януари 2003 г. Параграф 51 касае здравното осигуряване на съдии, прокурори, въобще касае социални осигуровки и съотношенията. Тези пари не са предвидени в бюджета и тъй като постоянно има някакви спорове между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите, предлагаме, за да няма допълнително нагнетяване, изрично да се запише, че влиза в сила от 1 януари 2003 г. Става въпрос за § 51, чл. 139в, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В чл. 139в, ал. 1 е включено.
ИВАН ИСКРОВ: Тогава § 107, касаещ измененията в Кодекса за задължително обществено осигуряване и Закона за здравното осигуряване, който е § 108. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по тези текстове.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз прочетох първото предложение не по доклада, а коригирано сега, в залата. В чл. 139в, ал. 1 предложението е включено. А по отношение на здравното осигуряване - това е в § 108, който още не сме гласували. В § 107 няма нищо, което да визира вноски, отнасящи се до бюджета. Нека се уточним предварително, за да не гласуваме нещо, което е излишно. В 108 има и ще го включим, но в 107 няма такава материя.
Тъй като ние гласуваме един параграф, който предхожда § 107 и 108, би могло да се включи допълнителен параграф след това, който да визира тези два параграфа. Ако не възразявате, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Както искате го направете, въпросът е да влезе в сила от 1 януари 2003 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Сега гласуваме текстовете така, както бяха предложени в залата. Моля, гласувайте § 103 и 104.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 105. Комисията предлага този параграф да отпадне - той визира промени в Закона за адвокатурата, което обаче не е съгласувано с материята за придобиване на правоспособност, която гласувахме в предходните дни. Така че текстът не съответства на текстовете, които вече сме приели. Затова комисията предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 105? Няма.
Гласуваме отпадането на § 105 на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Параграф 105 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 106 положението е аналогично - той визира Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Затова комисията предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст няма.
Гласуваме отпадането на § 106.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 106 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 107 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция.
"§ 107. В Кодекса за задължително обществено осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 1, се създава нова т. 3:
"3. съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители;".
2. Досегашните т. 3, 4, 5 и 6 стават съответно т. 4, 5, 6 и 7.
3. В чл. 6, ал. 5 след цифрата "2" съюзът "и" се заличава и се поставя запетая, а след цифрата "3" се добавя "и 4".
4. В чл. 69, ал. 2, думите "Специализираната следствена служба" се заменят с "Националната следствена служба".
5. В § 2, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби, думите "т. 3" се заменят с "т. 4".
6. В § 84, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 1 от 2002 г.) цифрата "3" се заменя с "4".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 107 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 3, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който има следната редакция:
"§ 108. В чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване се създава буква "г":
"г) вноските за съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители се внасят от работодателя и са за сметка на бюджета на органите на съдебната власт"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 108? Няма.
Подлагам на гласуване § 108 на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 2.
Параграф 108 е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, госпожо председател, по този нов параграф, който да приемем?
Предлагам да се създаде § 108а със следното съдържание:
"§ 108а. Разпоредбите, включени в § 107 и 108 от този закон, влизат в сила от 1 януари 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на § 108а.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 108а е приет.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 109 комисията подкрепя текста на вносителя.
"§ 109. В чл. 8 от Закона за устройството на държавния бюджет се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
"(1) Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание по органи на съдебната власт."
2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам § 109 да отпадне поради две причини. Едната причина е, че това, което искат юристите, е включено вече в чл. 196, като има такова произнасяне и на Конституционния съд по искане на тогавашния прокурор Татарчев. Той казва, че се определят самостоятелните бюджети по органи на съдебната власт. Това нещо е вписано в новия чл. 196 - един много хубав член, добре редактиран и няма нужда тук.
Второто нещо, Комисията по бюджет и финанси изрично е напомнила на въпросната правна комисия, че устройственият закон за държавния бюджет може да бъде изменян единствено със Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет или с нов Закон за устройството на държавния бюджет. Така че е недопустимо по този начин да изменяме закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по § 109?
Има думата заместник-министърът на правосъдието господин Марио Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИО ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! При обсъждането в правната комисия на текста по § 109 беше предвидено, за да има съответствие между Закона за съдебната власт и специалния закон, който урежда бюджета, като съотношение между специален и общ закон, затова този текст беше предложен от вносителя. Доколко има съответствие с това, което спомена господин Искров, за възможността Законът за устройство на държавния бюджет да може да бъде изменян изключително и само със Закон за изменение и допълнение на този закон, аз мисля, че този закон също е Закон за изменение и допълнение и той би могъл да се тълкува в този контекст.
По принцип не възразяваме, тъй като вече има уредба в приетия § 90а, чл. 196, където именно в ал. 4 я има включена същата разпоредба.
Ние поддържаме мнението си, че в специалния закон за устройство на държавния бюджет следва да има и специална разпоредба, която да предвижда за бюджета на съдебната власт, разпределен по органи на съдебната власт. Ако има други тълкувания, които да аргументират по-обстоятелствено отпадането на тази алинея, ние бихме могли да се откажем от първоначалното си внесено предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, с тази преходна разпоредба се цели, първо, да се приведе в съответствие разпоредбата в Закона за устройството на държавния бюджет с вече приетата специална разпоредба в чл. 196. Освен това предложението е свързано с конституционния текст на ал. 3 на чл. 117, където е казано, че съдебната власт има самостоятелен бюджет.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Едното няма нищо общо с другото.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Как да няма общо? Просто се привежда конституционната норма в Закона за устройство на държавния бюджет в съответствие. Нищо по-различно не се казва, защото, ако приемем обратното, означава, че Законът за устройство на държавния бюджет е противоконституционен в тая му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
Имате думата за изказване, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В нашата правна система има закони и има Конституция, която е над законите. Няма закони и подзакони. Значи единият закон е закон, а другият е нещо между Конституцията и закона. Аз не знам откъде господин Искров извади тоя аргумент, че Законът за устройство на държавния бюджет може да бъде изменен само с този закон. Откъде накъде? С всеки един закон в Преходните разпоредби можем да изменим разпоредби в друг закон, щом въпросните изменения са довели действително до промяна на закона.
В чл. 196 ние сме приели изрично, че съдебната власт има собствен бюджет. Значи ние вече сме изменили Закона за държавния бюджет. Дали той ще остане в сила или няма да остане в сила, дали ще отпадне § 109 или няма да отпадне, това е без всякакво значение. Ние вече сме изменили този свещен Закон за държавния бюджет. Има и решение на Конституционния съд и крайно време е действително да се разбере, че съдебната власт има свой отделен бюджет, защото е така по Конституция, а не защото ми се иска на мен така като бивш съдия. И не знам защо вече два дни спорим за неща, които за мен изобщо не са съществени.
Аз пак повтарям, и да отпадне § 109 нищо не променяме. Съдебната власт има свой самостоятелен бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Други изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване отпадането на § 109, каквото беше предложението на господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): На Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да правите предложения от името на комисията в залата. В момента го правите от Ваше име като народен представител. Ако имаше доклад на комисията - да.
Гласували 102 народни представители: за 35, против 49, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 109 в редакцията, предложена от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 85, против 9, въздържали се 6.
Параграф 109 е приет.
Госпожо Мингова, моля да продължите.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
"§ 109а. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ ...) в чл. 172а, ал. 1, 3 и 4; в заглавието и в чл. 194а и в § 248, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр. 70 от 6.08.1999 г.) думите "Специализираната следствена служба" се заменят с "Националната следствена служба".
§ 109б. В Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г. (обн., ДВ ...) в чл. 13, ал. 1 думите "Специализираната следствена служба" се заменят с "Националната следствена служба".
§ 109в. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ ...) в чл. 10, ал. 4 и в чл. 95, ал. 3 думите "Специализираната следствена служба" се заменят с "Националната следствена служба"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези нови параграфи има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 109а, § 109б и § 109в ан блок.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 110, който визира в чл. 12, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица да се създаде т. 16 с посоченото в доклада съдържание, комисията предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 110 има ли? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на § 110 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграф 110 отпада.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създадат § 110а, 110б, 110в и 110г:
"§ 110а. В Закона за статистиката (обн., ДВ ...) глава осма се отменя.
§ 110б. В срок от 3 месеца от влизане в сила на закона Министерският съвет прием постановление за финансиране на Единната информационна система за противодействие на престъпността. С постановлението се урежда и реда и начина на предаване на Министерството на правосъдието от Националния статистически институт на резултатите от изпълнение на задачите в графика за проектирането и изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, утвърден с Решение № 664 на Министерския съвет от 12 октомври 2000 г.
§ 110в. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (обн., ДВ ...) в чл. 2, ал. 1, т. 7 думите "Специализираната следствена служба" се заменят с "Националната следствена служба".
§ 110г. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли?
Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, като съзнавам, че няма да се вземе предвид това, което казвам, след като си позволихме да изменим Закона за устройството на държавния бюджет, което досега не се е случвало, искам да ви кажа, че § 110б също не е съгласуван с комисиите. Той е внесен между първо и второ четене и също касае финансови въпроси.
Искам да ви дам една информация, че дори и в 3-годишната прогноза 2003-2005 г. - това, което се иска от Комисията по правни въпроси - не е предвидено. Но в крайна сметка това си е проблем на Комисията по правни въпроси и на Министерството на финансите, и на Висшия съдебен съвет.
Искам да предложа поне един разумен срок: да бъде в срок примерно от 1 януари 2003 г. или 6-месечен срок, тъй като не може да се приеме постановление за финансиране по време на бюджетната година, когато не са предвидени средства. И пак да ги вкарате в някакви спорове безумни, които са постоянно. Повярвайте ми, през седмица получавам писма от Висшия съдебен съвет, че за това не му стигали парите, за друго не му стигали. Не може да се приеме някакво финансиране в рамките на тази бюджетна година.
Ако бъде подкрепен § 110б, явно е важен, аз също ще го подкрепя, да му мисли кой ще го финансира, но предложението ми е думите "от 3 месеца" да се заменят с думите "от 6 месеца" или "от 1 януари 2003 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Идеята е не тези средства от Бюджет 2002, тъй като няма такива предвидени. Въпросът е, господин Искров, да се приеме постановление за финансиране като нормативен акт. В това постановление начинът на финансирането и практически финансирането ще започне в следващата бюджетна година, съобразно средствата, които са определени за тази Единна информационна система.
Многократно сме говорили и при предното правителство, и при по-предното правителство, че изработването и функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността е крайно време вече не само да приказваме, а да я направим.
Така че не става въпрос за пари от тази бюджетна година, а приемане само на един нормативен акт. Затова аз ще подкрепя текста на § 110б. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Мингова, имате думата за втора реплика.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз щях да кажа това, което сподели господин Корнезов - тук става дума за приемане на нормативен акт. Този нормативен акт е на Министерския съвет и всички съображения, включително на Министерството на финансите, ще бъдат съобразени. Колкото по-бързо се приеме това постановление, толкова е по-възможно да сме наясно с финансовите възможности и времето, от които може да бъдат предоставени средства. Текстът не визира предоставяне на средства, а създаване на нормативен акт. Няма нужда да се бави издаването на нормативните подзаконови актове в изпълнение на закона! Целта е точно обратната!
Тук няма никаква опасност за изразходване на финансови средства, които не са предвидени или включени в бюджета за съответната година. Не съм убедена, че може да залегнат и от следващата финансова година, от постановлението ще стане ясно. Това ще го направи Министерският съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Заповядайте за изказване, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Аз искам да подкрепя господин Искров, защото наистина с промените в този закон се променят и други закони, които не са били на вниманието на съответните комисии. Ние преди малко гласувахме § 107, с който всъщност променяме Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Той има пряко финансово отражение върху бюджета за тази година. Включването на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в групата наравно с държавните служители, със служителите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да бъдат осигурявани изцяло за сметка на държавата смятам, че беше въпрос, който заслужаваше специално внимание. Мисля, че този въпрос трябваше да бъде поставен на дискусия по две причини.
Първо. Какво е специфичното в съдебната система, което кара нас, законодателният орган, да ги разтоварим от личната осигурителна вноска, която са задължени да правят всички останали извън държавните служители?
Вторият въпрос е: как ще осигурим тези средства в рамките на тази бюджетна година, след като бюджетът вече е гласуван?
Затова смятам, че въпросът е наистина много сериозен. Първият въпрос си остава и той е много важен - с какво съдебните служители се отличават например от служителите в Народното събрание? С това, че си изпълняват задълженията? Ако ние смятаме, че служителите в Народното събрание не си изпълняват задълженията, това е друг въпрос. Нещата наистина трябва да бъдат дискутирани. Аз си мисля, че тази половин година, която остава, трябва да я използваме именно за това. Този дебат трябва да се проведе в Комисията по труда и социалната политика, тя трябва да търси баланса и именно прилагането на основните принципи на кодекса - това е справедливостта за всички граждани в нашата страна. Защото не искам следващата година да си задаваме въпроса - защо трансферът от държавния бюджет към Националния осигурителен институт расте и как да търсим средства за спиране на този трансфер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Заповядайте за реплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
В Конституцията има разделение на властите, госпожо Тоткова! Съдебната власт е една от властите. Защо държавният служител, тоест служителят в изпълнителната власт, да има ред привилегии, а съдебният служител - служителят в независимата съдебна власт, да няма? Това е въпросът.
Тук постоянно слушам: "Системата не работи, защо да й даваме пари?". Дайте да спрем заплатите и няма да остане и един съдия.
Нали основните критики на Европейския съюз към нас са за това, че тази система няма достатъчен административен капацитет, че съдиите не са достатъчно материално обезпечени, не са достатъчно подготвени... Точно това правим в момента!
А що се отнася до средствата в бюджета, тези параграфи 107 и 108, ако не се лъжа, влизат в сила от 1 януари следващата година. Тоест няма да взимаме средства от бюджета сега, а от догодина. Дайте най-сетне да ги изравним тези власти действително, де факто, а не само де юре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Аз ще започна от края. Госпожа Тоткова не беше в залата вероятно, иначе щеше самата тя да гласува преходното правило, което създадохме преди малко на § 108а, което предвижда, че тези два параграфа влизат в сила от 1 януари 2003 г.
По отношение на текста - той беше подложен на дискусия. Докладът отдавна е раздаден на народните представители и всеки би могъл да се изкаже по същество. Съжалявам, че госпожа Тоткова го прави в този момент, след като параграфите вече са приети.
Народните представители имаха възможност да гласуват по собствените си съображения "за" или "против" този параграф, което вече е резултат от нашата дейност.
Ако ми позволите, да предложа да пристъпим към гласуване на последните параграфи, които прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за други изказвания?
Гласуваме предложението на господин Искров... Оттеглихте ли го, господин Искров, или да го подложа на гласуване? Срокът в § 110б да бъде увеличен от 3 на 6 месеца?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо председател на Комисията по правните въпроси, уважаеми колеги!
Аз познавам много добре правилата за работа в Народното събрание и не съм ги нарушила. Просто се възползвах от възможността, която ми даде господин Искров, за да кажа, че когато се разглеждат такива въпроси, дори и в Правната комисия, би трябвало да бъдат разглеждани в съответната специализирана комисия, която има задължението и отговорността да търси баланса в сферата, в която работи.
По отношение на това трябва ли или не трябва служителите, съдиите и прокурорите, тоест магистратите, да бъдат включени, казах, че трябва да има дискусия. Защото има Закон за държавния служител и той определя кои граждани, при изпълнението на какви задължения са държавни служители. От тях са изключени учителите. Аз не знам как ще обясним на учителите, че трябва да плащат лично осигурителни вноски, като дори по закон личната тежест расте с всяка година? Как ще обясним на лекарите, които са част от много важна система в нашата страна, както всички знаем, това е изключително важно за всеки гражданин на България, че трябва да плащат лични осигурителни вноски? Според мен, такава дискусия трябва да бъде проведена и аз се радвам, че ще имаме тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа!
В момента сме на § 110б. Той се отнася за това, че в срок от три месеца от влизане в сила на закона Министерският съвет ще приеме постановление за финансиране на единна информационна система и т.н. Не може на § 110б да обсъждаме някакви параграфи, приети вчера, тази сутрин или не знам кога! Защото сега някой дошъл тук и мисли нещо... По повод на това, което мисли - извинявайте много, но как обясняваме на държавните служители, че те са нещо различно от учителите и лекарите, а сега за съдебните служители искаме да обясним нещо друго?
Социалната политика на държавата няма да се подобри на гърба на съдебните служители и то за някакви два лева.
Да, сигурно, когато се обсъжда някаква комплексна материя, може да се постави въпросът дали преди първо четене някои параграфи не трябва да минат и през други комисии. Извинете, но това е съвсем друг въпрос - за организацията на работата на Народното събрание. Минало и заминало, вече три месеца се точи, а някой се сетил, след като параграфите са приети на второ четене.
Аз предлагам да прекратим дискусията по § 110б, защото тя не се води по § 110б, а се води по някакви други текстове, при това вече приети, и да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще подложа на гласуване това предложение, госпожо Дончева.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Искров в § 110б думите "в срок от три месеца" да бъдат заменени с "в срок от шест месеца".
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 42, против 43, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме параграфите от 110а до 110г включително ан блок.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Госпожо Мингова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Един текст трябва да прочета, за да се отрази в протокола, който приехме още първия ден. Това е § 4 и се отнася до чл. 27. Само ако позволите да прочета това, което сме приели, за протокола.
"В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Точка 3 се изменя така:
"3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;"
б) В т. 6 накрая се добавя: "и по искане на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет".
в) В т. 9 в началото се добавя: "може да" и думата "ежегодно" се заличава.
г) Създават се точки от 10 до 15:
"10. разглежда и публикува, включително и в Интернет, годишен доклад за дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените служби, обобщен от министъра на правосъдието въз основа на изпратените от съдилищата, прокуратурите и следствените служби годишни доклади и статистически данни;
11. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
12. избира директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет;
13. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;
14. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители.
15. огласява актовете си в Интернет и издава месечен информационен бюлетин за служебно ползване, в който се съдържат решенията и друга информация за дейността на Висшия съдебен съвет.
(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3-7 може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебна власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Приключихте, госпожо Мингова.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предлагам да коригираме още един пропуск, който сме допуснали неволно в § 52, в чл. 139г, където се посочва, че съдия, прокурор, следовател с повече от 10 години стаж при освобождаване от длъжност, независимо от основанието за това, с изключение на дисциплинарно уволнение, има право да получи 10 възнаграждения.
Предлагам да добавим към изключенията и случаят на чл. 132, ал. 1, т. 1, тоест когато съответният съдия, прокурор и следовател е избран за народен представител, министър, заместник-министър, кмет или общински съветник, както и в случая по новия чл. 34г, когато бъде назначен в инспектората. Защото и при двата случая той наистина се освобождава поради несъвместимост от длъжност като съдия, прокурор и следовател, но след това има право да бъде възстановен, когато прекрати новозаеманата длъжност като народен представител, инспектор и т.н.
Предлагам да добавим това нещо.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): "...с изключение на".
ЧЕТИН КАЗАК: "...с изключение на". В чл. 136, ал. 1, т. 1 просто да се добави "с изключение при дисциплинарно уволнение, и случаите по чл. 132, ал. 1, т. 1 и чл. 35в, ал. 1."
Още един път повтарям мотивировката - за да се избегнат някои превратни тълкувания. Това са случаи на несъвместимост - заемане на длъжност народен представител, министър, заместник-министър, кмет, общински съветник и инспектор от магистрат. В тези случаи магистратът се освобождава от длъжност, но след това има право да бъде възстановен. Така че той не би следвало да получава тези обезщетения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Казак, чудесно е всичко това. Концепцията лично на мен малко трудно ми стана ясна в момента.
Второ, нямам никаква процедурна възможност да направя това, което предлагате в момента. Просто никаква! Нито мога да прегласувам текстове, които вече са гласувани преди един ден... Какво мога да направя?
ЧЕТИН КАЗАК: Може просто да се добавят тези изключения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, това вече променя концепцията. Това не е редакционна поправка, която би могла да се отрази чрез протокола. Просто не виждам как да го направим. Ако Вие ми помогнете в ситуацията.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Госпожо председател, текстовете са гласувани, имало е процедурна възможност за прегласуване или да се направят съответните поправки и допълнения. Законът е приет, дами и господа. Не знам защо госпожа Мингова прочете чл. 127, многократно тук го обсъждахме, имаше дискусия и т.н. Разбрах, че в протокола имало някаква неточност или непълнота. Че ние не приемаме протоколи, приемаме закони! И моля да обявите Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт за приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Законът действително е приет, защото няма процедурна възможност да коригирам нещо, което е прието вече.

ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изразя изключителна признателност на всички членове на Правната комисия от всички парламентарни групи, които работихме много отговорно, много сплотено и много ползотворно. Искам да благодаря и на всички в залата, особено на великолепния екип на Министерството на правосъдието, с което осъществихме чудесна работа, за да подготвим този закон. Надявам се да сме направили и свършили нещо полезно.
Благодаря на всички вас. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА.
Има думата председателят на Комисията по околната среда и водите да представи доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допусната Даниела Стойчева - държавен експерт от отдел "Международно сътрудничество и програми" към Министерството на околната среда и водите и национален координатор по изменение на климата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме направеното процедурно предложение госпожа Стойчева да бъде допусната в пленарна зала.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за доклада, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви доклад на Комисията по околната среда и водите относно законопроекта за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2002 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
На заседанието присъстваха госпожа Маноела Георгиева - заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Даниела Стойчева - държавен експерт в Министерството на околната среда и водите и национален координатор по изменение на климата.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Маноела Георгиева, която изложи мотивите на вносителя за ратифицирането на протокола.
Рамковата конвенция по изменение на климата, ратифицирана от България през 1995 г., е основният международен договор, който третира проблемите за изменение на климата в глобален мащаб. С нея се цели стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата на такова ниво, което да предотвратява опасното човешко въздействие върху климатичната система.
Протоколът от Киото към конвенцията задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика да провеждат такава политика и да предприемат такива мерки, че количествата на годишните емисии на парникови газове в периода 2008-2012 г. да бъдат по-малко от емисиите на тези газове през приетата базова година. За България това задължение е 8 процента спрямо базова година 1988 г. България е една от 84-те държави, подписали Протокола от Киото, който след успешното приключване на многогодишните международни преговори по механизмите за неговото прилагане, е ратифициран вече от 74 държави, а останалите се очаква да направят това до месец септември т.г.
За изпълнение на задълженията на страните по Протокола от Киото в него се предвиждат различни механизми, сред които съвместно изпълнение и международна търговия с емисии. Като използва тези механизми, България има възможност да получи икономически, технически и екологични ползи. Могат да се придобият безвъзмездно целенасочени инвестиции, високотехнологично екологично оборудване, модернизация на енергийния сектор, което от своя страна ще доведе до спазване на изискванията на европейското законодателство.
Беше отбелязано, че България със своята запазена природа и с усилията, които може да положи за възстановяване на горите, особено на широколистните, като консуматор на основния парников газ - въглеродния двуокис, и като регулатор на водния баланс ще може да участва в търговията с редуцирани емисии, чиято цена се очаква да скочи значително според едно проучване на Световната банка и към 2008 г. дори да надхвърли цената на енергията.
При отчитане на всички позитиви за България, които биха се получили в резултат на ратифицирането на протокола, беше обърнато внимание на това, че трябва да бъдат създадени съответните гаранции, че България ще може да изпълнява своите ангажименти като страна по протокола. В тази връзка беше визирана енергийната стратегия и необходимостта в нея да залегнат съответните разчети, осигуряващи изпълнението на задълженията от страна на енергийния сектор. Беше обърнато внимание на структурата на енергоносителите като определяща за количеството на емисиите на парникови газове.
От Министерството на околната среда и водите изтъкнаха, че в момента в страната ни се наблюдава 50 процента намаление на парниковите газове в сравнение с базисната година, което се дължи на спада в икономиката през последните години, както и на закриването на редица нерентабилни и замърсяващи производства. Това само по себе си е достатъчна гаранция за спазване на задълженията, които ще се поемат с протокола. От друга страна, предстои разработването на стратегия за енергийна ефективност и план за минимални енергийни разходи, които в още по-голяма степен ще допринесат за осигуряването на тези гаранции. Във връзка с това комисията препоръчва и настоява експерти на Министерството на околната среда и водите да бъдат включени на един по-ранен етап и да вземат активно участие в разработването на тези стратегии.
След проведените разисквания комисията подкрепи единодушно законопроекта с 15 гласа "за" и изрази следното становище:
Предвид изложените по-горе мотиви, както и съществуващата единна политика на Европейския съюз по отношение ратификацията и изпълнението на протокола и важността на тази ратификация за преговорите по присъединяване, Комисията по околната среда и водите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, № 202-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2002 г."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията.
Заповядайте, госпожо Асенова.
ДОКЛАДЧИК МАРИАННА АСЕНОВА:
"Д О К Л А Д
относно законопроект № 202-02-26
за ратифициране на Протокола от Киото към
Рамковата конвенция на Обединените нации по
изменение на климата, внесен от Министерския съвет
на 1 юли 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 4 юли 2002 г., в присъствието на представители на вносителя, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и прие следното становище:
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписан на 18 септември 1998 г. в Ню Йорк.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Има думата министър Арсенова като вносител на законопроекта.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Свидетели сме на факта, че в наши дни човешката дейност все по-силно влияе върху изменението на климата. Промените в климата от своя страна оказват влияние върху всички области на човешкия живот по цялата планета. Ето защо прилагането на превантивни мерки за предотвратяване на негативните последици от изменението на климата изисква усилията на цялото човечество. На международно ниво необходимостта от такива мерки вече е приела формата на договорености и поети задължения за стабилизиране и последващо намаляване на емисиите на парникови газове. Като страна по тези договорености, Република България е приела да спазва изискванията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Следваща стъпка в тази насока беше подписването на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Протоколът задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика да провеждат политика и да предприемат мерки, така че количествата на годишните емисии на парникови газове в периода 2008 - 2012 г. да бъдат по-малко от емисиите на тези газове през приетата базова година. За България това задължение е 8 на сто спрямо базовата година 1988 г.
Основополагащият принцип на политиката на правителството в областта на измененията на климата е присъединяване към международните усилия за решаване на този глобален проблем в степен, която съответства на възможностите на националната икономика и на чужди инвестиции, които биха могли да бъдат използвани целево. Политиката и мерките за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да са с възможно най-ниски разходи и с най-висока икономическа ефективност. Решението на тези задачи се търси чрез привличане на чужд опит и инвестиции, чрез използването на т.нар. гъвкави механизми по Киото-Протокола, а именно: съвместно изпълнение и международна търговия с емисии. Планира се участието на нашата страна и в двата механизма. Като използва тях, Република България има възможност да получи икономически, технически, а освен това и значителни екологични ползи. Това е начин да се придобият безвъзмездно целенасочени инвестиции, високотехнологично и екологично оборудване, модернизация на енергийния сектор, което пък от своя страна ще спомогне и за спазването на изискванията на европейското законодателство. България има възможност, уважаеми дами и господа, да бъде и продавач на редуцирани емисии.
Във връзка с механизма "съвместно изпълнение", страната ни подписа с Кралство Нидерланция Меморандум за разбирателство. Предстои подписването на такова споразумение и с Република Австрия и Прототипния въглероден фонд към Световната банка. Проведени са още и разговори с много други страни в тази посока. С цел ефективно изпълнение на тези дейности в Министерството на околната среда и водите през май т.г. се създаде специално звено с цел координация и мониторинг на проектите по механизма "съвместно изпълнение".
За изпълнението на задълженията при ратифицирането на Протокола от Киото от голямо значение е наличието на национален план за действие. Този план е набор от мерки, прилагането на които би позволило ограничаване на емисиите на парникови газове от националната икономика и бит без това да има неблагоприятни въздействия върху икономическия растеж и стандарта на живот в нашата страна. През 2002 г. с Протокол № 5 на Министерския съвет се прие решение за неговото актуализиране. Този актуализиран план за действие по изменение на климата следва да бъде интегриран в плановете на отделните ведомства и отрасли на икономиката, като неговото прилагане, контрол и доразвиване и същевременно адаптирането му ще бъдат постоянно в полезрението на правителството. За целта се създаде междуведомствен комитет с председател заместник-министър на околната среда и членове от отговорните ведомства, чиято цел е да следят за прилагането на плана.
Уважаеми дами и господа, след успешното приключване на многогодишните международни преговори по механизмите за прилагане на Протокола от Киото редица страни взеха политическо решение за неговото ратифициране. Страните от Европейския съюз ратифицираха Протокола на 31 май настоящата година. От страните-кандидатки за членство в Съюза до момента са го ратифицирали Румъния, Чешката република, Словакия, Латвия и Кипър. Очаква се до септември 2002 г. и останалите да направят това.
Ратификацията на Протокола от Киото ще бъде практическо доказателство за съпричастността на България към политиката на Европейския съюз за постигане целите на устойчивото развитие и ще бъде важен принос на страната за успеха на световната среща на най-високо равнище, която ще се проведе в началото на септември т.г. в Йоханесбург.
Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с това ви предлагам да одобрите представения на вашето внимание проект на Закон за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписан на 18 септември 1998 г. в Ню Йорк. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Арсенова.
Имате думата за изказвания.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което беше отбелязано и от министър Арсенова, е точно така. Ратифицирането, което ние всички, надявам се, ще подкрепим, ще бъде един определен положителен политически сигнал към Европейския съюз, разбира се и към световната общественост за нашата действена съпричастност към Рамковата конвенция по изменение на климата и Протокола от Киото.
Ще отбележа това, което и министър Арсенова спомена, макар че тя не го представи обезспокояващо, макар че то е така. Към 1 юни т.г. от 186 държави - страни по Конвенцията, 84 само са подписали Протокола от Киото и само 55 са го ратифицирали, което, ако трябва да отбележа какво означава в емисии, означава само 2,4 на сто от емисиите. А за да влезе протоколът в сила, е необходимо да бъде ратифициран от страни, които са свързани с 55 на сто от емисиите.
Това обезспокояващо положение накара и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с Резолюция 9481 от 26 юни т.г., тоест преди три седмици, с активното участие на колегите от тази зала Лютфи, Кирилов, Тошев, Милотинова, Пенчев и моя милост, и в Комисията по околната среда и земеделие с колежката Мария Стоянова да подкрепим една такава резолюция, която обръща много сериозно внимание на всички страни във връзка с необходимостта да бъде ратифициран Протоколът от Киото и разбира се, да се вземат онези ефективни мерки, за които нашата страна, както се видя и от изложението на министър Арсенова, има вече разработени като един конкретен национален план.
Искам да отбележа съвсем определено ролята на нашия парламент в това отношение. Да, ще има делегация, включително и българска делегация на срещата на върха в Йоханесбург по проблемите на устойчивото развитие. Аз смятам, че ратифицирането днес ще стабилизира още повече позициите на нашата делегация. Надявам се, че в нея ще бъдат включени и народни представители от нашия парламент - поне председателят на Комисията по околната среда и водите би трябвало да е в нея, за да може той, а и други евентуално, ако бъдат включени, да вземат участие в кръглата маса на парламентаристите, която се организира от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент съвместно.
Може да се препоръча на колегите на тази кръгла маса да се засегнат не само важните въпроси по изменението на климата, но и проблеми на устойчивото развитие, свързани с водите, горите, отпадъците, екологосъобразната енергетика, включително и атомната, а с ратифицирането на Протокола от Киото аз смятам, че ние имаме още един допълнителен аргумент за развитието на нашата атомна енергетика в бъдеще или поне за запазването на онова, което смятаме за жизнено необходимо, и с формулирането на целите на Организацията на обединените нации - целите на хилядолетието за устойчивото развитие.
Призовавам всички да подкрепим тази ратификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Божинов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги народни представители! Очевидно е, че всички парламентарни групи ще подкрепят протокола и България ще стане страна по един международен акт, който според чл. 26 не предвижда резерви, тоест ние с вас безрезервно ще се съгласим с това, че България става страна по международен договор, според който страните поотделно и заедно се задължават да ограничат емисиите на парниковите газове, редуцирани към въглеродния двуокис, така да ги ограничат и в периода до 2012 г. с 5% да намалят базовите, приетите по предпочитания на отделните страни, базови години и данни.
Казаха се верни неща от тази трибуна, но трябва да е ясно, че ако ние ще имаме при една добра и успешна политика възможност за търговия с права, това е в резултат на трагичната истина, че България намали емисиите си за тези газове в резултат и като следствие на един срив и катастрофа на нашата тежка промишленост, без енергетиката, практически на всички отрасли. Така че това, че България може да изпълни своите международни ангажименти, това, че България може да търгува евентуално с редуцирани емисии, не бива така лековато да ни радва и аз го казвам не от емоционални съображения, а за да въоръжим с позиция хората, които ще преговарят от името на България.
За какво става дума? Става дума за едни скачени съдове в нашата енергетика. Това е атомната енергетика и класическата енергетика. Ако България, за разлика от много други страни, изпълни своите ангажименти към човечеството по този показател трябва да е ясно, че тя не може да бъде притискана и да се съгласява безрезервно за съкращаване на своята атомна енергетика, защото там е точно разковничето на този баланс между скачените съдове.
Ако ние бъдем принудени да затворим своите реактори, ще трябва да компенсираме с класическа електроенергия, а това веднага автоматически означава, че България ще напусне възможността си и позициите си да изпълнява този договор. И това трябва да се знае.
И това в стратегията, която ще гледаме след няколко дни за българската енергетика трябва да бъде решено, място трябва да му бъде отделено и България трябва да има позиция! Заявявам от тази трибуна, че ние не можем да изпълним едновременно и онова искане за затваряне на реакторите и тези изисквания, които днес ще приемем за параметрите на парниковите газове според конвенцията, според Протокола от Киото. И това ще трябва да бъде позиция на онези, които ще преговарят от името на България.
Аз призовавам да ратифицираме тази конвенция. Тя ни дава възможност за една гъвкава политика за реализиране на така наречените "чисти промени". Там България има какво да вземе от международната общност, защото има какво да даде срещу това на човечеството. Дадена ни е тази възможност. Нужна е умела политика. Нужни са компетентни ръководители и ние трябва да използваме тази възможност.
Аз от името на парламентарната група ви уверявам, че ние ще подкрепим единодушно този протокол, но положителните резултати няма да дойдат автоматично. Нужно е компетентно отстояване на българските национални интереси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Има ли други изказвания.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър, господа народни представители! Смятам обсъждания въпрос за много важен и както тук вече и предишните оратори посочиха, той е предмет на оживени международни обсъждания. Освен в различни европейски организации, този въпрос се обсъжда вече и на глобално ниво. Искам да отбележа, че на последната конференция на Интерпарламентарния съюз една от приетите резолюции беше именно за ратифициране на Протокола от Киото по повод на 10-годишнината от Рио. И аз категорично изразих подкрепата си за него.
Надявам се, че и занапред българските представители в различни международни организации и парламентарни делегации ще бъдат на страната на тези, които се стремят да се запази екологичното равновесие, да се гарантира устойчиво развитие чрез намаляване на вредните емисии, за които се отнася този протокол.
Заедно с това ние трябва да апелираме и към другите държави да се присъединят към тези международни договорености, защото е известно, че някои от най-големите страни, чиито икономически потенциал е най-голям и в този смисъл относителният им дял в отделянето на такива емисии е по-висок, те продължават да изразяват резервираност към сега обсъждания проблем. Смятам, че ние трябва да принадлежим към тази част от международната общност, за която говорим твърде абстрактно често без да намираме своите конкретни интереси, която именно е за съхраняване на живота на земята, на осигуряването на перспектива, заедно разбира се с икономическото развитие. Затова аз смятам, че ние трябва като български народни представители да се придържаме към формулата за екологосъобразно развитие, което обаче означава и намиране на тези сектори в икономиката, които могат да се съчетаят с постигането на тази цел.
И тук вече беше поставен въпросът и аз също искам да го подчертая, че макар и ядрената енергетика да носи повече потенциални рискове, с повишаване на нейната безопасност и с развитието на ядрените технологии, ние можем да гарантираме изпълнението на изискванията по този Протокол към Рамковата конвенция. Затова именно ние трябва да настояваме пред европейските, и пред международните организации да търсим дори съдействието на други държави извън Европейския съюз, които да проявят интерес и някаква съпричастност към отстояване на българските енергийни интереси, защото ние често разглеждаме отделно редица важни въпроси без да си задаваме въпроса какво означава действието в едната посока и какви действия изисква по отношение на други актове, които България обсъжда.
И за мен щеше да бъде тук много подходящо, ако присъстваше министъра на енергетиката, министъра на икономиката, за да може да се види, че правителството има обща позиция, общ ангажимент, тъй като това не е по силите само на едно министерство. Затова аз смятам, че когато утре или вдругиден, а може би и днес, се обсъжда Енергийната стратегия на страната, ние трябва да чуем ясни отговори по тези въпроси, иначе мисля, че трябва да сме разервирани към приемане на някои актове, които водят към влошаване на българските позиции не само заради околната среда, а и заради възможностите за икономическо развитие на страната.
Затова аз също смятам, че тук ратификацията ще намери убедителна подкрепа, но моят апел е по-нататък в тези действия на парламента и на българските държавни институции, с които наистина да се гарантира икономическото развитие на страната при устойчиво развитие и високи изисквания за екологичните стандарти, които приемаме да изпълняваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, искам да поставя накратко един проблем по ратификацията на този протокол, който се получава след приватизацията на редица предприятия - потенциални замърсители. Редица контролни системи, които следят замърсяването на въздуха, са собственост на такива предприятия. Говоря конкретно за "Лукойл - Нефтохим", който е собственик на системата, която контролира замърсяването на въздуха на град Бургас. Според мен би следвало тези системи да се поставят в много по-тясна зависимост от държавните органи и от Министерството на околната среда и водите. Не е редно потенциалният замърсител сам да контролира замърсяването си. Напоследък в Бургас се забелязва едно възвръщане на замърсяването на въздуха, което беше в годините 1984-1985 г.
Препоръчвам при действията на министерството това да се има предвид - става въпрос за контрола на тези системи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз също искам да изразя категорична подкрепа на законопроекта за ратифициране на Протокола от Киото. Както от доклада на водещата Комисия по околната среда и водите, така и от изложението на министъра на околната среда и водите, стана ясно, че това е един от основните и най-важни международно-правни актове, които са приети в последните години в рамките на Организацията на обединените нации по един глобален за целия свят и за всички жители на планетата въпрос, а именно негативните ефекти от глобалното затопляне и причините за неговото възникване.
Разбира се, че България трябва по категоричен начин да заяви своята съпричастност към проблема и най-вече своята солидарност с общата позиция на всички страни - членки на Европейския съюз за това, че трябва да бъдат предприети решителни мерки за преодоляване и намаляване на вредните газове и най-вече на въглеродния двуокис, които водят до този ефект, и да заяви категорично, че ще възприеме политика в дългосрочен план за развитие на своята икономика и енергетика в посока на намаляване на вредните емисии и съчетаване на изискванията за развитие и икономически растеж с изискванията за устойчиво развитие и екологосъобразна икономическа дейност.
Аз подкрепям и изказаните тук становища, че ратифицирането на Протокола от Киото трябва да послужи като аргумент от страна на нашето правителство и на нас самите, на народните представители, по време на участията ни в международни прояви, свързани с преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз, по отношение на това, че изискванията, с които ние се съобразяваме, и ангажиментите, които ще поемем с ратификацията на този протокол, са неразривно свързани с развитието на нашата атомна енергетика. Затова нашата позиция само би могла да се подсили при преговорите, които водим с Европейската комисия по отношение на бъдещето на нашата ядрена енергетика.
В края искам да спомена, че смятам за излишни критиките по отношение на това, че Министерският съвет като цяло не е заявил с присъствие тук в зала своята категорична подкрепа за целите и ангажиментите с приемането и ратифицирането на Протокола от Киото. Мисля, че след малко ние ще участваме в дебата по приемането на Националната енергийна стратегия на страната. Там ще стане ясно, че Министерският съвет (както личи и от самото решение на Министерския съвет, с което се одобрява проектозакона за ратифициране на Протокола от Киото) има една единна позиция и тя е напълно в хармония с целите, съдържащи се в предложението на Министерството на околната среда и водите.
Затова аз призовавам всички да подкрепим законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроект за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Чакъров, заповядайте за процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение: на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за подлагане на второ гласуване на законопроекта за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласувате това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Чакъров ще представи законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!

"ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от Киото към Рамковата
конвенция на Обединените нации по изменение на климата


Член единствен. Ратифицира Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписан на 18 септември 1998 г. в Ню Йорк."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта на второ четене? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
Госпожа Мингова кани всички депутати, които са били в залата по време на обсъждането на законопроекта за съдебната власт, да заповядат в Клуба на народния представител на чаша шампанско.
Почивка половин час. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Господин Чакъров, моля Ви да представите Доклада на Комисията по околната среда и водите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Лъчезар Тошев.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вниманието ви Доклад на Комисията по околната среда и водите относно законопроекта за изменение на Закона за водите, № 254-01-57, внесен от Лъчезар Тошев на 4 юли 2002 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от Лъчезар Тошев законопроект за изменение на Закона за водите, № 254-01-57.
На заседанието присъстваха: госпожа Мануела Георгиева - заместник-министър на околната среда и водите, господин Асен Личев - началник-отдел "Ползване на водите" в Министерството на околната среда и водите.
Господин Тошев представи и мотивира внесения от него законопроект, който беше подкрепен и от представителите на Министерството на околната среда и водите.
С предлагания законопроект се удължава с още една година срокът за влизане в сила на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, който изтича на 28 юли 2002 г. Разпоредбата на този член забранява на водоснабдителните дружества да калкулират загубите на вода в цената, когато същите надхвърлят 25 на сто. С предлаганата поправка се цели да се даде още известно време за трайно уреждане на проблема със загубите на вода посредством внесения от Министерския съвет ЗИД на Закона за водите, който обаче, поради големия си обем и сложността на въпросите, които решава, е невъзможно да бъде приет до 28 юли 2002 г.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен единодушно с 15 гласа "за", в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за водите, № 254 01 57, внесен от Лъчезар Тошев на 4 юли 2002 г." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Тошев, имате думата в качеството си на вносител на законопроекта да представите своите мотиви.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители! Както беше изтъкнато и в становището на комисията, § 19 на Закона за водите предвижда влизане в сила на ал. 3 от чл. 193 на Закона за водите от 28 юли 2002 г. след няколко дни, с която алинея се предвижда загубите на водоснабдителните дружества над 25 на сто да не се калкулират в цената.
По принцип не е редно гражданите да заплащат загубите на водоснабдителните дружества, а да плащат само това, което ползват. Но амортизираната водопреносна система в момента създава един голям проблем за функционирането на водоснабдителните дружества. Това е един дълъг дебат, който предполагам, че ние ще водим по време на внесения вече от Министерския съвет и приет на първо гласуване в Комисията по околната среда и водите законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
С тази поправка, която предлагам обаче, се предлага текстът "три години" да се замести с "четири години", което ще даде една отсрочка за намиране на едно трайно решение на този проблем.
Към днешна дата загубите на водоснабдителните дружества са средно 54,27 процента, като голямата част е поради течове по системата и една също немалка част от 25,81 процента е поради кражби на вода и т.н., липса на водомери също.
Това е мотивът, който ме накара да внеса този законопроект, с което да предотвратим опасността водоснабдителните дружества да не могат да понесат тази голяма тежест - разликата от 65 до 25 процента, което е около 40 процента загуби, които да останат за тяхна сметка. Ако това стане, някои от водоснабдителните дружества, особено в по-малките градове, биха могли да фалират и това да доведе до нарушаване или до спиране на водоснабдяването на населените места. Ето защо аз се надявам, че тази поправка ще бъде подкрепена, за да не се стигне до такова решение. Но подчертавам още веднъж, че не е редно наистина нищо да не се предприема, за да се намалят загубите на водоснабдителните дружества.
Водоснабдителните дружества за изминалите три години не са инвестирали съществено в своята водопреносна система, тъй като те изискват една промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която промяна да им се признават тези инвестиции за инвестиции, освободени от данъци, тъй като в противен случай излиза, че инвестициите във водопреносната мрежа се облагат допълнително с данък, което не е изгодно за водоснабдителните дружества.
Всички тези въпроси ще можем да дебатираме на спокойствие, ако този законопроект бъде приет и срокът бъде удължен с една година. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Пейчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Като член на Комисията по околната среда и водите бих искал да се изкажа в подкрепа на внесения от господин Лъчезар Тошев законопроект. Той е съвсем навременен и ние хващаме последния срок, за да успеем да дадем една отсрочка на ВиК дружествата за времето, което три години те не са успели да внедрят новите тръбопроводи, които бяха залегнали като проекти. Не са виновни само те, но и средствата, които не са били отпуснати за реконструкция и рехабилитация на мрежата.
Бих искал да кажа, че до момента са сменени някъде около 10 до 12 на сто от централизираните водоносни мрежи на големите "ВиК"-дружества и това продължава. Така че не съм съгласен с оценката, че не се прави нищо по този въпрос. Към големите "ВиК"-дружества са създадени специализирани звена, които извършват проверка и установяват липса на водомери и нерегламентирани включвания към централни водопроводи. В редица населени места са установени до 20-25 на сто такива нерегламентирани водопроводи. В Пловдив-град срещу неплатилите сметките си или хора, които са си позволили да направят нерегламентирани отклонения, са заведени над 700 дела.
Така че мерки за решаване на този въпрос са предприети, но ние с нашето решение, подкрепяйки господин Тошев, ще им дадем възможност те да намалят своите разходи и поетапно подменяйки водопроводната мрежа, да влязат в рамките на тези 25-30 на сто. Ще видим до една година колко ще бъдат тези проценти, а оттам нататък те трябва да решат как ще продължат намаляването на тези загуби и дали дотогава вече няма да се намерят стратегически инвеститори, концесионери на тези мрежи, които да поемат тези разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Пейчев, заповядайте за процедурно предложение.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Имам процедурно предложение да подложим на второ гласуване законопроекта, предложен от господин Лъчезар Тошев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме направеното процедурно предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на първо и на второ четене.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля Ви, господин Чакъров, да прочетете съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"З А К О Н О П Р О Е К Т
за изменение на Закона за водите
(обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 81 от 2000 г.,
бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г.)

Параграф единствен. В § 19 текстът "3 години" се замества с "4 години"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за изменение на Закона за водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител - Министерският съвет.
По проекта за решение има доклад на Комисията по енергетиката.
Господин Близнаков, имате думата.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, правя две процедурни предложения. Едното е обсъждането на енергийната стратегия да се предава пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Второто ми процедурно предложение е в залата да бъдат допуснати господин Ангел Минев, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси, господин Илко Йоцов, заместник-министър на енергетиката и енергийните ресурси и госпожа Иванка Диловска, директор на Дирекция "Структурна политика" към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Близнаков.
Първото процедурно предложение е разглеждането на енергийната стратегия на Република България да се излъчва пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 123 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
Второто процедурно предложение е в пленарната зала да бъдат допуснати господата Минев, Йоцов и Даковска.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
Господин Близнаков, имате думата, за да представите доклада на Комисията по енергетиката.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание доклада на Комисията по енергетика в Тридесет и деветото Народно събрание относно обсъждане на проект за решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2002 г.
"На свое извънредно заседание, проведено на 21 юни 2002 г., Комисията по енергетика обсъди проект на решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2002 г.
На заседанието присъстваха: министър Милко Ковачев и заместник-министър Ангел Минев от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Никола Карадимов, съветник по външната политика на президента на Република България, Иванка Диловска, директор в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Константин Шушулов, председател на Държавната комисия за енергийно регулиране, Игнат Томанов, Валери Влъчков, Ангел Семерджиев от Държавната комисия за енергийно регулиране, Емил Вапирев, председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, Петър Симеонов, управител на АЕЦ "Белене", Красимира Илиева, председател на българското ядрено дружество, Тихомир Апостолов от ръководството на Института за ядрени изследвания и ядрена енергия при Българската академия на науките.
Стратегията беше представена от министър Милко Ковачев, след което заместник-министър Ангел Минев представи плана за развитие с минимални разходи на енергийния отрасъл в периода 2002 - 2020 г.
Комисията обсъди основните цели на Енергийната стратегия, а именно:
1. Сигурност на енергийните доставки.
2. Намаляване на енергопотреблението на единица брутен вътрешен продукт (повишаване на енергийната ефективност).
3. Опазване на околната среда.
4. Ядрена безопасност, свързана с развитието на ядрената енергетика в България.
За постигането на тези цели е необходимо да бъдат спазвани следните принципи:
1. България ще разчита на ядрената енергия, на местни лигнитни въглища и на възобновяеми енергийни източници.
2. Разпределяне на риска между държавата и инвеститорите.
3. Инвестициите ще се определят от потреблението.
4. Ефективност - развитие на конкурентна икономика на нормализирани цени.
5. Даване на транзит на петрол, газ и електроенергия.
6. Приватизация - равнопоставен и прозрачен процес.
7. Прозрачни и обективни условия за развитие на търговската дейност и обслужване на обществото.
Инструментите за реализиране на целите на Енергийната стратегия са:
1. нормализиране на цените - провеждане на предсказуема ценова политика;
2. нов енергиен закон, определящ пазарни правила и пазарни структури;
3. укрепване на регулаторните механизми на Агенция за ядрено регулиране и на Държавната комисия по енергийно регулиране;
4. приватизация и привличане на чужди инвестиции;
5. активно прилагане на мерки за енергийна ефективност;
6. тарифна политика;
7. пренасочване на държавните субсидии от производството към потреблението и поетапното им преустановяване.
За осъществяване на Енергийната стратегия е необходимо да бъдат извършени реформи, като: финансово преструктуриране, институционални промени, търговско преструктуриране, дерегулиране, законови промени, приватизация в енергийния отрасъл.
Въз основа на проведените разисквания и направените предложения Комисията по енергетика на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и в изпълнение на чл. 4, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност

РЕШИ:

1. Предлага народните представители да одобрят Енергийната стратегия на Република България, приета с Решение № 279 на Министерския съвет от 11 май 2002 г.
2. Препоръчва на народните представители да отстояват позициите на Република България, залегнали в Енергийната стратегия, в представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури."
Уважаема госпожо председател, във връзка с обсъждането на Енергийната стратегия в комисията се проведе още едно заседание, което завърши също с приемане на доклад на комисията по този въпрос, той е депозиран в Народното събрание. Ако ми позволите, ще прочета този допълнителен доклад на Комисията по енергетика относно обсъждане на проект за решение за одобряване на Енергийната стратегия на Република България № 202-03-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2002 г.
"На свое редовно заседание, проведено на 3 юли 2002 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува следните допълнения към решението си за одобряване на Енергийната стратегия на Република България, гласувано на 21 юни 2002 г.
Отменя решение на Народното събрание относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 19 март 1999 г.).
Препоръчва на Министерския съвет в съответствие с Енергийната стратегия на България, приета с решение на Министерския съвет:
а) да разработи проект на нов Закон за енергетиката, като предпоставка за развитие на конкурентоспособен пазарно ориентиран енергиен сектор;
б) да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на достигнатото ниво на безопасност на АЕЦ "Козлодуй" и оценка на разходите при алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката с оглед защита на националните интереси;
в) с подходящи механизми за социална защита да гарантира правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени;
г) да създаде условия и действени механизми за оползотворяване на значителния потенциал за повишаване на енергийната ефективност в сферата на производството и потреблението.
Като резултат от двете гласувания окончателният текст на решението на Комисията по енергетика във връзка с одобряването на Енергийната стратегия на Република България придобива следния вид:
1. Предлага народните представители да одобрят Енергийната стратегия на Република България, приета с Решение № 279 на Министерския съвет от 11 май 2002 г.
2. Отменя Решение на Народното събрание относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 19 март 1999 г.).
3. Препоръчва на Министерския съвет в съответствие с Енергийната стратегия на Република България:
а) да разработи проект на нов Закон за енергетиката като предпоставка за развитие на конкурентоспособен пазарно ориентиран енергиен сектор;
б) да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на достигнатото ниво на безопасност на АЕЦ "Козлодуй" и оценката на разходите при алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката с оглед защита на националните интереси;
в) с подходящи механизми за социална защита да гарантира правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени;
г) да създаде условия и действени механизми за оползотворяване на значителния потенциал за повишаване на енергийната ефективност в сферата на производството и потреблението.
За четвърта точка предлагаме редакционна поправка. Първоначалният текст гласи:
"4. Препоръчва на народните представители да отстояват позициите на Република България, залегнали в Енергийната стратегия, в представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури."
Предлагаме да стане:
"4. Представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури да отстояват позициите на Република България, залегнали в Енергийната стратегия."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Близнаков.
Министър Ковачев, имате думата да представите стратегията като неин вносител.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз няма да излагам всички детайли по енергийната стратегия, тъй като всеки един елемент от нея има своето значение. Ще се опитам съвсем накратко да ви представя основните акценти на този документ, одобрен от правителството, документ, който ние считаме, че дава рамката, възможностите, перспективите и резултатите, които ние очакваме от енергийния сектор в следващите 10-20 години.

Ефективното функциониране на енергетиката е от жизнено значение за всяка икономика. Енергията присъства като съществен елемент във всеки краен продукт на индустрията и на услугите. Поради това разработването и реализирането на стратегия за икономически ефективно и сигурно енергоснабдяване, съобразено с изискванията за опазване на околна среда, е фундаментална предпоставка за изпълнение на националните цели за значителен и устойчив икономически растеж и преодоляване на бедността.
През последното десетилетие се наблюдава една съществена преоценка на енергийната политика и в частност на конкретната роля на държавата в осигуряването на енергийни услуги. В цял свят активно се провеждат институционални, регулаторни и структурни реформи, насочени към дерегулиране - заместване на регулирането с конкуренция, с цел подобряване на производствената ефективност и качеството на услугите. Страните, реализирали подобни реформи, постигнаха значителни икономически и социални изгоди. Същевременно либерализацията на енергетиката е неразделна част от общата концепция за модернизация на националните икономики и за осъществяване на свободно движение на стоки и услуги.
Изграждането на прогресивно интегриращ се европейски енергиен пазар налага преосмислянето на националните енергийни стратегии, които до голяма степен загубват традиционните си граници и стават част от общата европейска енергийна стратегия.
Какво е сегашното състояние? Един факт, който е известен в последните 12 години и който, за съжаление остава непроменен, е че България в енергийно отношение е силно зависима и внася 60 процента от първичните си енергийни ресурси и още 9 процента - под формата на ядрено гориво. Те са отделени поради различното статистическо отчитане съгласно ЕВРОСТАТ.
България се отличава и с енергийна интензивност, която е по-висока, отколкото на страни с подобно икономическо развитие, а именно 1,84 тона нефтен еквивалент на 1000 долара брутен вътрешен продукт за 2000 г. Това, разбира се, не е единственият показател и независимо от това как точно ние оценяваме енергийната интензивност - дали с наличната сива икономика, дали на глава от населението, във всички случаи България следва да намали зависимостта си от потребяване на първични енергийни ресурси, за да направи икономиката си по-конкурентна.
Третият известен факт е изкривеното ценообразуване, за което редица правителства приемаха частични мерки, но все още то е ясна характеристика на българския енергиен отрасъл.
Рационализирането на потреблението и енергийният баланс е възможно само в условията на конкурентна икономика. Създаването на модерна и пазарно ориентирана енергетика изисква наличието на редица предпоставки, каквито все още са частично създадени и не са докрай проведени, а именно: нормализиране на енергийните цени в съответствие с обоснованите пълни икономически разходи и преустановяване на субсидирането на производителите; финансово оздравяване и създаване на търговско работещи енергийни дружества; ефективно работещи регулаторни институции и механизми; пазарни правила и структури, което изисква и подходяща законова рамка. Необходимо е ускорено и паралелно да бъдат предприети мерки и извършени комплексни действия в посочените насоки, които да компенсират изоставането на енергийната реформа в България в сравнение с хода й, включително и в съседни страни.
Новата енергийна стратегия има следната основа и необходимост за нейното създаване и за нейното съдържание. За да бъде изпълнена задачата за ускорено реформиране на енергетиката беше разработена тази нова енергийна стратегия, а не беше предприет подходът за актуализация на съществуващата. Тя трябва да отразява променените обстоятелства и новото виждане в следните основни аспекти: българската енергетика се превръща от затворена система в част от динамично интегриращ се енергиен пазар; основен ориентир е конкурентността на националната енергетика както на регионалния балкански пазар, така и на бъдещия интегриран европейски енергиен пазар.
Усилията в посока на конкурентно, надеждно и съобразено с изискванията по опазване на околната среда енергоснабдяване ще са успешни, само ако са придружени от мерки за оползотворяване на високия потенциал за енергийна ефективност.
Регулаторните органи и регулаторният орган, в частност в енергийния отрасъл, трябва да заеме полагащото му се важно място, дори доминиращо място сред енергийните институции чрез активност при създаването и прилагането на регулаторните и пазарни правила и структури.
Именно затова принципите, на които енергийната политика ляга, са развитието на конкурентен енергиен пазар и това предопределя и основните принципи на тази политика, както следва.
България и в бъдеще ще разчита на местни лигнитни въглища, атомна енергия и във все по-голяма степен на възобновяеми енергийни източници.
Необходима е промяна на фокуса. Днешното планиране, което не отчита крайното потребление, не отчита движението на пазара трябва да бъде заменено с маркетинг на потреблението и то да определя в крайна сметка необходимите инвестиции в дългосрочен план, за да може обществото в един момент да не плаща грешни инвестиционни решения, взети днес.
Необходима е промяна, за да може рискът при инвестициите да бъде споделян както от държавата, което означава от крайните потребители, така и от инвеститорите, които по-добре могат да го оценят в рамките на конкретни проекти.
Енергийната ефективност е част от възможността да се балансира необходимостта от конкурентна икономика при нормализирани енергийни цени.
България е страна, която предоставя надежден транзит на природен газ към момента, но считаме, че нейното не само географско положение, но и добре изградените инфраструктурни мрежи би могло, а също така и общата политическа и икономическа стабилност на страната, би трябвало да бъдат използвани за развитието й като надеждна държава за транзит на петрол, природен газ и електроенергия. Елемент, който в голяма степен в досегашните енергийни политики сравнително оставаше на втори план и подценен.
Приватизацията следва да бъде инструмент, който да бъде прилаган в хода на развитието на реформата и да се реализира в открит и равнопоставен процес.
Необходими са прозрачни и обективни условия за развитие на търговската дейност и изпълнение на задълженията за обслужване на обществото.
Именно затова основните цели на енергийната политика са: сигурност на енергийните доставки; намаляване на енергийното потребление на единица брутен вътрешен продукт; повишаване на енергийната ефективност; опазване на околната среда и ядрена безопасност.
Предвидените от нас инструменти и залегнали в стратегията като решение на правителството са: нормализиране на цените и наличието на предсказуема ценова политика; необходимостта от нов закон, определящ пазарните правила и структури; укрепването на регулаторните институции и механизми; приватизация и привличане на частни инвестиции в енергетиката; активно прилагане на мерките за енергийна ефективност и тарифна политика, насочена към потребителя.
Много години се говори за пренасочването на субсидиите от производството към потреблението, но днес то трябва окончателно да бъде завършено.
Новата енергийна стратегия е подкрепена от дългосрочни прогнози и планове за енергийно развитие, които се разработват от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. При прогнозирането на горивно-енергийния баланс на страната за периода 2001-2020 г. са използвани следните източници и са заложени следните предпоставки и условия: макроикономическите показатели са прогнозирани от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите, а планът за развитие на електроенергийните мощности на българската система e направен от системния оператор "Националната електрическа компания".

Тези макроикономически прогнози за периода до 2020 г. предвиждат реален годишен растеж на брутния вътрешен продукт от 5 на сто при постепенно намаляваща средногодишна инфлация от 3,5 на сто за 2002 г. до 2,5 след 2010 г. Нарастването на брутния вътрешен продукт за първите години ще бъде формирано главно от инвестиционното търсене, а впоследствие ще бъде предизвикано и от износ на стоки и услуги. За да бъде постигнат устойчив растеж на брутния вътрешен продукт, трябва да се поддържа висок ръст на производителността чрез преструктуриране на икономиката и увеличаване на обема на частните спестявания и инвестиции спрямо брутния вътрешен продукт.
Първичният енергиен баланс е добре структуриран от гледна точка на разнообразие на използваните енергийни ресурси, но същевременно зависимостта, както споменах и по-горе, от внос е съществена, а именно около 70 на сто.
Брутното потребление на горива и енергия в страната за 2001 г. се очаква да бъде 22,8 млн. тона условно гориво, като 60 на сто от него е реализирано от потреблението на вносни горива и енергия. Очакваната структура на местните енергоносители за 2001 г. е съответно въглища - 72,3 на сто, природен газ и нефт - 0,9 на сто, ядрена енергия - 22,1 на сто, хидроенергия - 3 на сто, и възобновяеми горива - 1,7 на сто.
Голяма част от индустриалните предприятия изпитват затруднения в процеса на преструктуриране, в процеса на приватизация и може да се каже, че около 30-40 на сто от сектор "Индустрия", които бяха налични преди десет години, днес не работят. Морално остарелите мощности и технологии и високата енергийна интензивност в индустриалния сектор водят до ниска база за развитие на структурата на енергопотреблението. На това се дължи и очакваният ръст около 5 на сто на изменението на потреблението на горива и енергия в сектор "Индустрия" за периода 2001-2005 г. Очакванията за стабилизиране на производствените дейности, повишаване конкурентоспособността на произвежданата промишлена продукция както на вътрешния, така и на външния пазар, въвеждането на енергиен мениджмънт в производствените предприятия са предпоставки за ръст от около 27,6 на сто за периода 2005-2020 г. Определянето на потреблението за бита е функция на цените на енергоносителите, доходите на населението и инфлацията в страната. Регистрираният отрицателен прираст на населението в последните години от 4,8 на сто до 2005 г., а от 2005 г. до 2020 г. очакваният спад е около 13,5 на сто.
С това бих искал да завърша представянето на общите параметри на енергийната стратегия, която е предоставена на вашето внимание, като специално обърна внимание и на аналитичната база, на която тази стратегия е създадена. Надявам се в дискусията да имам възможност да отговоря и на възникващите въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев.
Имате думата за изказвания. Определям по 30 мин. на парламентарна група за това.
Имате думата.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Искам да започна изказването си с една декларация или с едно твърдение, ако щете, че в личен план съм привърженик на подобен тип документи. Документи, които очертават една, общо взето, ясна стратегия, добре са формулирани върховните приоритети, формулирането на енергиен пазар, конкурентен енергиен пазар в страната, добре са формулирани основните ориентири - конкурентоспособност в регионален и в европейски план, общата енергийна политика е добра формулирана. Аз съм привърженик на подобен тип документи, които излизат от предишната рамка, която бяхме свикнали да виждаме, когато се правят стратегии с едни недостатъчно добре доказани числа, брутни вътрешни продукти, потребление, инвестиции и т.н., и т.н. - неща, които още след няколко месеца се оказваше, че се разминават тотално с действителното развитие както на страната, така и на отрасъла.
Казвайки това обаче, искам да кажа, че и в този случай, както в много други в живота, дяволът е скрит в подробностите. И тук тези подробности, така да се каже, не са на чисто техническо равнище. Разбира се, можем да говорим и за чисто такива технически слабости. В Стратегията са използвани най-различни термини. Използвани са "ключови действия и въпроси", "приоритети, цели, насоки, задачи, мерки". Във всеки един от разделите на Стратегията някои от тези неща ги има, а други ги няма. На едно място има "ключови действия", а на други - няма. В едно място има "приоритетни мерки", а на друго ги няма. На някои места има "данни и състояние, алтернативи", а на други места няма.
Ако беше, както се казва, само това проблемът на Стратегията, с мед да я намажеш и да продължим нататък. Има, разбира се, и някои неща, които са малко спорни - например твърдението за инвестиционната пасивност. Нали сме наясно и си спомняме, че за тези 12 години, за които става дума след 1990 г., в България са въведени 2280 мегавата нови енергийни мощности. Става дума за два блока в "Марица-изток 2", става дума за шести блок в АЕЦ "Козлодуй" и за четири блока в ПАВЕЦ "Чаира", плюс далекопроводите, за които не говоря. Разбира се, тези числа са доста далеч от онези числа, които помним от годините на екстензивно развитие на енергетиката, нека така да ги наричам, до 1990 г., но все пак за пасивност според мен не би трябвало да говорим.
Има много повторения, при това в голяма степен безсмислени. До стр. 15, аз поне прочетох дотам, а после вече не ми се броеше, на пет места има цели пасажи, които са изпълнени със заклинания за енергийна ефективност: мерки, планове, действия и т.н., и т.н., но в крайна сметка не става ясно какво точно ще правим, за да се повиши наистина тази енергийна ефективност.
Не бих могъл да се съглася и с твърдението, че, едва ли не, голямото електропотребление в България е признак за нещо лошо. Не е проблемът в електропотреблението. Електропотреблението е признак за цивилизованост на една държава. Проблемът ни е, че с това електропотребление ние произвеждаме малко брутен вътрешен продукт. Но това съвсем не значи, че трябва да си намалим електропотреблението. Напротив, трябва да увеличаваме брутния вътрешен продукт, който произвеждаме, но това не е само проблем на енергетиката. Това е проблем и на транспорта, това е проблем и на автомобилния парк в страната, това е проблем и на жилищата, в които живеем, и на ред други неща.
Има, разбира се, и няколко въпроса, които са доста смущаващи.
На стр. 6 се твърди, че приватизацията в енергетиката трябва да бъде проведена с ясни правила след преструктуриране на отрасъла. Малко по късно, на стр. 7 обаче се казва, че трябва да я ускорим, че трябва да я вършим паралелно с много други дейности и т.н. На стр. 9 отново ускоряваме, а на стр. 10 отново планираме последователността при приватизация. Добре, къде е тази планирана последователност? Кога и къде ще я видим? При положение, че всички ние с вас знаем, че приватизацията в енергетиката не само предстои, а тя вече започна. В чисто принципен план тя вече почти е завършила. Къде ще я видим? Някой ще ми отговори сигурно, че ще я видим в стратегията за приватизация. За каква стратегия ще си говорим тогава, когато приватизацията на електроразпределението започна, когато приватизацията на електрогенериращите мощности започна? Кога и къде ще стане ясна тази стратегия, ако не тук, сега, в този документ?
По политиката в инвестициите. На стр. 8 твърдим, че ще преустановим подписването на дългосрочни споразумения, че ще балансираме рисковете, че пазарният риск трябва да бъде поеман от инвеститорите. На стр. 28 обаче отново обещаваме дългосрочни контракти. Именно, може би, в тези противоречия се крие и непоследователната ни и неясна политика по отношение на договорите в "Марица-изток", сключени от предишното правителство. Измина вече цяла година от онези шумни декларации на експертите от Национално движение Симеон Втори.
Бих могъл, разбира се, да продължа с тези примери, но ми се струва, че те са важни от една друга, принципна гледна точка. Важни са от гледната точка на това, че в много от случаите липсва държавната политика, липсва държавният интерес на България, липсват действията, които ще защитят този интерес. В някои от случаите тези въпроси са принципни. Говорим за дорегулиране и конкуренция - да, разбира се, дорегулираме конкуренцията. Но на кой пазар ще се конкурираме? Каква ни е целта - да създадем няколко дребни дружества, които да се конкурират на също толкова дребния български пазар и които да бъдат защитени от една изкуствено висока цена на електроенергията в страната? Как ще се конкурират тези дружества след две или три години, когато отговорим на принципа за реципрочността и отворим българския енергиен пазар за останалите производители? Това ли е целта ни? Каква приватизация целим - на парче, на всяко едно електрогенериращо предприятие само за себе си, приватизация на всяко електроразпределително дружество само за себе си, или приватизация на цялата компания? Същото се отнася и за "Булгаргаз" - как ще го приватизираме? Как беше приватизирано газовото дружество в Чехия - на парче или цялото? Колко пари получи чешката държава от тази приватизация - над 4 млрд. и 200 млн., ако не ме лъже паметта. А ние ще го разпределим на парчета и ще вземем неизвестно какво.
Още един въпрос. Говорим непрекъснато за центрове - енергийни, Балкани и т.н. Коя е целта, стратегическата задача, която България си поставя в областта на енергетиката? Какъв център искаме да бъдем - диспечерски, генериращ? Това някъде ще го посочим ли? Има една фраза, но тя е казана по такъв начин, че едва ли някой ще може да разбере какво точно искаме да кажем.
Няколко думи за принципния въпрос - конкуренцията, как да гарантираме конкуренцията. Вдигането на цени само по себе си не е пазарно преструктуриране, не е конкуренция. Напротив, има една мисъл на Фридман, чиято 90-годишнина честваме тук, аз не съм я измислил, която казва: "По-лош от държавния монопол може да бъде само частният монопол". Има съвсем реалната опасност в най-скоро време да се озовем в някои от секторите на енергетиката пред точно такъв частен монопол. При това още недостатъчно добре регулиран.
Струва ми се, че тези принципни въпроси водят до точно такива неясноти в отделните секторни политики.
Какво е това, което казваме за топлофикацията? Казваме, че тя е без конкуренция, там където съществува, и че искаме или не искаме ще трябва да работим в така съществуващата вече рамка. Какви мерки предприемаме, за да усъвършенстваме работата на топлофикационните дружества? Ами, въвеждаме топлинно счетоводство.
Уважаеми дами и господа, нали сме наясно, че колкото и съвършено топлинно счетоводство да въведем, колкото и съвършени измерители и регулатори на топлинната енергия, която влиза в нашите домове, да въведем, тогава когато всичките топлофикационни дружества си начисляват всички загуби по производството и преноса в цената на топлоенергията, всичко това става отново за сметка на този същия нещастен български потребител.
Без ясна и категорична позиция по отношение на това, какво правим с топлинните генериращи мощности и транспорта на топлоенергия, какви мерки вземаме и необходими ли са тези мерки, много трудно ще можем да гарантираме оттук нататък повишаването на цените така, както сме ги предвидили.
Ще разглеждаме ли въпроси като комбинирани производства, някакви местни отоплителни централи, ще дискутираме ли въпроса с така нареченото common utility, което осигурява не само топлофикацията, а и всички обществени услуги в дадени региони и градове. Това е вече масова практика в големите западни държави - в Германия, където компаниите осигуряват и топлофикацията, и газоснабдяването, и електрификацията, и даже изнасянето на боклука. Едни и същи са, при определени условия.
Няколко думи и за ядрената енергетика. Какво искаме в крайна сметка от нея, каква цел си поставяме? На стр. 30 казваме, че реакторите подлежат на модернизация на приемлива цена. Чудесно! И какво от това? Малко по-нататък казваме, че извеждането им ще стане след особено внимателна оценка като елемент на дългосрочна държавна политика. Коя е тази политика и къде е мястото, където ще я научим? Не е ли сега моментът да кажем - ето, това е нашата дългосрочна държавна политика? Или отново ще трябва да търсим със сложни умозаключения, че сигурно дългосрочната държавна политика се крие в онова изречение, което казва, че България ще се стреми да запази същото съотношение на генериращите мощности в страната, същото съотношение на местни ресурси, ядрена енергетика и водна енергия.
Нека по-ясно да формулираме тези неща, нека по-ясно да очертаем интереса си, за да може по-ясно да защитим този интерес там, където трябва да го защитаваме.
Тъй като се разприказвах, няма да коментирам проблемите с въгледобива - подземен и надземен. Но струва ми се, че за подземния въгледобив може би трябва да помислим за един такъв вариант - след като приемаме като държавна политика субсидирането на създаването на работни места, тъй като някои анализи показват, че в някои от рудниците цената е с 15-процентно увеличение и може да доведе до тяхното поддържане на повърхността и осигуряване на работните места, дали не е редно да помислим и за нещо в тази посока?
Няколко думи по ценовата стратегия. Обикновено се доказва необходимостта от повишаване на цената на топло- и електроенергията с няколко ключови думи: кръстосано субсидиране, много ниски цени, декапитализация на отрасъла, необходимост от създаване на пазарни условия и привличане не чужди инвеститори.
По кръстосаното субсидиране - то е 8 лв. на мегаватчас от потребителите високо напрежение към потребителите ниско напрежение. Тези 8 лв. на мегаватчас са по-малко от 1 ст. на киловатчас. С повишението, което е вече обявено, те са вече далеч припокрити.
Още няколко числа ще си позволя да кажа. За миналата година при 112 млн. приходи от търговските си взаимоотношения с електроразпределителните дружества националната електропреносна компания има загуба от 29 млн. лв. Триста петдесет и четири милиона лева са приходите от високото напрежение. Там печалбата е 86 млн. лв. Това е за миналата година преди 10-процентното увеличение на цените от 1 януари и преди 20-процентното увеличение на цените от 1 юли.
Сами разбирате, че тези увеличения далеч припокриват и надхвърлят тези 29 млн. загуби. Така че, ако оттук нататък ще трябва да говорим за кръстосаното субсидиране, трябва много внимателно да боравим с числата и да сме наясно за какво точно става дума. Онзи ден в Комисията по енергетиката, когато колегите от Комисията по регулиране обясняваха тези неща, на мен този въпрос не ми се изясни, и не само на мен, а и на останалите колеги.
Мисля, че фразата "много ниски цени" е до известна степен невярна. Цените на електроенергията в България надминаха цените на електроенергията за битови нужди в Румъния, Словакия и Чехия и вече са равни на цените в Полша и Унгария. Да, не сме стигнали Норвегия, Великобритания и Германия и сигурно скоро няма да ги стигнем. Но пък и не вярвам някой в тази зала да си поставя такава цел.
Декапитализиране на отрасъла - добре, аз приемам, че през последните години отрасълът наистина се е декапитализирал. Обаче печалбата на Националната електропреносна компания за миналата година е 244 млн. лв. Печалбата на електроразпределителните дружества е около 20 млн. Всички електрогенериращи дружества също са на печалба. Приходите на същата тази електропреносна компания са около 2 млрд. лв. за цялата година.
При печалба от 244 млн., 2 млрд., каква трябва да бъде нормата на печалба, за да кажем, че това е достатъчно и оттук нататък няма да повишаваме цените? Нека да уточним този параметър, за да сме наясно за какво говорим. Вярно е, че трябва да се компенсират неща от миналото, но не можем просто с хвърлени думи да се опитваме да коментираме толкова важни неща. Още повече, нали не забравяме, че 290 млн. лв. са несъбраните вземания от националната компания? Макар че бяха започнали да намаляват в началото на тази година, сега като че ли се задържат в същото положение.

Пазарни условия. Привличане на инвеститори. Вече казах, според мен пазарните условия не са само повишаване на цените. Пазарните условия са преди всичко конкуренция, създаване на условия за конкуренция и едва тогава формиране на цените. И високите цени съвсем не са признак за преструктуриране на отрасъла. Напротив, там, където отраслите са преструктурирани, цените падат.
Примерите и на Норвегия, и на Великобритания в това отношение са изключително показателни.
И накрая няколко думи за разходно ориентирания метод. Нали също така сме наясно, че този разходно ориентиран метод позволява вътре в тези разходи да бъдат включени всички разходи? Там са включени и кражбите на електроенергия. Знаем, че тези така наречени загуби от 16 до 24% за различните дружества, включват и кражбите на електроенергия. Тоест ние прехвърляме с лека ръка върху честните платци на Националната електропреносна компания и на електроразпределителните дружества всички кражби на електроенергия. Тоест от болната глава прехвърляме нещата на здравата.
И още няколко думи за една част от енергийната стратегия, която абсолютно липсва в този документ. И това е частта за защита на интересите на потребителя. Трябва да престанем да правим енергийни стратегии за отрасъл енергетика. Трябва да започнем да правим енергийни стратегии, които да обезпечават интереса на потребителя, който се ползва от тази енергетика, било то топлоенергия, било то електроенергия, било каквото ще да е. Нито дума няма за защита на интереса на потребителя. Нито дума! И там трябва да има, според мен, специален раздел по този въпрос. Дали ще бъдат пет общи фрази, или ще бъдат посочени основни насоки, в които ще защитаваме интересите на потребителя, но така стратегията е просто недовършен документ.
Аз, разбира се, схващам, че тук много колеги ще кажат: ама, защо всичките тези неща не бяха казани на заседанието на комисията? И искам да кажа няколко думи и по този въпрос.
Заседанието на комисията се проведе в петък, след 14,00 ч, извънредно заседание. И нито един от членовете на нашата парламентарна група не е участвал в това заседание. Председателят на Комисията по енергетика просто не се съобрази с нашето желание, че това заседание тогава не може да бъде проведено. Ние бяхме ангажирани с неща, които просто не зависеха от нас. И стратегията е гласувана в Комисията по енергетика и енергийни ресурси със 7 гласа от 18 члена. Седем гласа! Там на практика не се и проведе тази дискусия.
Така че молбата ми към ръководството на комисията е тези промени и насрочването на извънредните заседания да бъде съгласувано с останалите парламентарни групи. Ние не работим в комисията по графика само на доц. Близнаков.
И накрая няколко думи с малко по-общ характер. Без изясняването на всички тези въпроси, които тук поставих, Парламентарната група на Коалиция за България не може да подкрепи стратегията. Поради тази причина ние сме разговаряли с министър Ковачев и ще настояваме за една среща с него, на която ще се опитаме да изясним, дотолкова доколкото е възможно, всичките тези въпроси. Аз съм сигурен, че по някои от тях отговорите са абсолютно реалистични и те могат да бъдат намерени, ако щете даже и в самата стратегия. Просто трябва да бъдат откроени по този начин, че да станат разбираеми.
И след това вече можем съответно и да дискутираме стратегията в малко по-друг смисъл.
Казвайки всичко това, искам да завърша с това, което преди малко казах. Трябва да извадим правенето на стратегии от рамките на отрасъл "Енергетика". Трябва да разберем, че енергетиката е отрасъл, с който живеят хората в България, с който съществуват хората в България. И без отчитането на интересите на хората в България, под каква форма ще го направим, как точно ще го направим, аз сега се затруднявам да ви кажа, макар че има такива механизми, ние трудно ще можем да постигнем така необходимия ни консенсус по развитието на отрасъла в страната. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Имате думата. Други желаещи?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! След панорамното изказване на господин Овчаров, който засегна различните клонове в отрасъла, аз бих искал да поставя само два въпроса без да навлизам в територията на специалистите, но въпроси, които повечето български граждани поставят пред нас и на които те досега не намират достатъчно убедителен отговор, на някои от тях не намирам отговор и аз.
Става дума за това по какви критерии се определят цените на електроенергията и за това какви са перспективите на ядрената енергетика в България.
Искам да припомня, че само допреди няколко години на България се поставяха условия цената на електроенергията да достигне 3,5 цента. В момента тя е някъде 5 цента, почти 10 стотинки, и се предвижда в началото на следващата година да стане 6 цента.
Беше извършено 30-процентно увеличение на електроенергията, което на няколко места в стратегията, а и в изказването на министъра, се определя с евфемизма "нормализация на цените".
Аз искам да попитам кой е критерият за нормализация. Преди, по времето на държавния социализъм, в такива случаи се използваше най-често формулата "привеждане на цените в съответствие с нарасналите потребности на населението". (Весело оживление.)
Тогава все пак имаше някакво нарастване на възможностите за потребление в перспективата на повечето години. Сега никой не би се наел да твърди, че потреблението на българина се увеличава и че неговите доходи растат по начин, който да му позволи да покрива драстичните увеличения не само на цените на енергоносителите.
Освен това в управленската философия на първото правителство в България, наричащо се демократично, под ръководството на Филип Димитров, в един от неговите лозунги и чести фрази присъстваше идеята за нормализация на държавата. Видяхме в каква насока и по какъв начин се нормализирахме.
Сега, ако правителството на Симеон Сакскобургготски иска да ни нормализира в областта на цените на електроенергията, мисля, че Вие в най-голяма степен, като участник в този кабинет и ръководещ този отрасъл, трябва да обясните кои са критериите за нормализация. И аз призовавам да престанем в Народното събрание и в държавните институции да говорим с подобни понятия. Ако наистина има обосновани причини да се повишават цените, трябва да се каже съобразно с какво, до каква степен и дали това е съобразено с възможностите на по-голямата част от населението. Защото в момента и тези дружества, които произвеждат електроенергия, и тези, които се занимават с високото напрежение, са на печалба. Единствено проблеми, и то не навсякъде, съществуват с енергоразпределителните дружества - тези, които контактуват непосредствено с консуматорите на електроенергия. Но аз се питам: след като много от потребителите и сега се затрудняват да заплащат цените на електроенергията, без да се твърди в редица случаи, че става дума за разточително потребление, как те при драстично увеличаващите се цени ще успяват да покриват и минималните потребности?
Твърди се също напоследък, че не високите или недостатъчно високите цени на електроенергията затрудняват приватизацията в отрасъла. Аз обаче ще изкажа друго твърдение - че във всички останали отрасли на българската икономика относително невисоките цени, каквито вече почти не съществуват в съответствие с приведените сравнителни данни, благоприятстват навлизането на инвестиции. И за мен е по-важно ние да потърсим привличането на инвестиции в много по-широк спектър на икономиката, без да пренебрегваме инвестициите, включително външни в енергетиката, но не като това се аргументира главно с повишаване на цените. И трябва да е ясно докога ще следваме така безропотно указанията на международните финансови институции, тъй като България изпада в унизителното положение, че за да получи поредния транш от Международния валутен фонд или от Световната банка в размер на около 30 млн. долара, тя трябва да изпълни подобни изисквания. И постоянно сме свидетели в последните години на нарастване на цените на електроенергията и съкращаване на средствата за образование и здравеопазване.
Затова аз искам тук да чуем някакъв отговор къде е тази граница за икономически обоснованото увеличаване на цените и къде се намесват други фактори, например интересите на конкурентите на другите производители на електроенергия. Освен това трябва да ни се обясни колко от цената на електроенергията в момента се субсидира и с какви средства се извършва тази субсидия, тъй като в бюджета би трябвало да бъдат предвидени такива средства, ако това е налице.
И по втория въпрос - за състоянието и бъдещето на българската ядрена енергетика. Тази стратегия в много случаи ме кара да мисля, че напоследък на тези документи се гледа не като на насока и рамка на реалната управленска политика, разположена в дългосрочен план, а като система от общи и неангажиращи управляващите съждения. Някои от тях сами по себе си верни, а други без ясни последствия от това, което предстои да се извърши. Сега - и това е посочено в документа - българската ядрена енергетика заема около 45% от производството на електроенергия в страната. Никой обаче от нейните вносители не се е ангажирал да посочи какъв ще бъде процентът след евентуално извеждане на някои от ядрените реактори. Знае се, че само първи и втори блок произвеждат около 12%. Ние само преди няколко часа ратифицирахме тук Протокола Киото във връзка с намаляване на вредните емисии във въздуха. Сега сигурно ще бъде подкрепена Енергийната стратегия, без да е ясно дали няма да се наложи в България по-голям дял да заемат именно тези мощности, които са свързани с отделяне на такива вредни емисии и които знаем, че не са в експлоатацията на ядрената централа.
Не са посочени ясно действията, които правителството смята да предприеме в защита на нашата атомна енергетика. И доколкото прегледах, не виждам и средства, които са предвидени за модернизация на тази защита, ако искаме да положим максимална защита за ползване на всички действащи в момента ядрени реактори. Не се сочи също какъв ще бъде делът на България в производството на електроенергия на Балканите. В момента ние сме с най-висок процент, но виждаме, че другите страни много бързо се развиват в някаква степен и за наша сметка, което е наш, а не техен проблем. След като Румъния намери силната подкрепа на Франция и Гърция за развитие на своята ядрена енергетика за сметка на България, след като Турция и Гърция много бързо развиват всичко, което увеличава преноса на нефт и газ, а за нас остават пожеланията, че ние ще бъдем някакъв енергиен център на Балканите. И питам как ще защитим тази позиция, която е може би последната доминираща позиция на България икономическа и в региона? Няма нищо за това как ще се привличат средства и как ще се изгражда атомната централа в Белене. Аз досега мислех, че това е едно искрено намерение на правителството, но обстоятелството, че на този въпрос не се отделя внимание ме кара да мисля, че той е предназначен повече за употреба по партийни конференции, а не за поставянето му там, където наистина се налагат съответни държавнически решения.
Също така се питам докога България ще продължи да води по този начин преговорите за присъединяване към Европейския съюз в лицето даже на министъра по европейските въпроси, като студент, който се явява на изпит с конспект и загражда кръгчетата на въпросите, които са преминати. Имам предвид омаловажаването на становището на изтъкнатите специалисти за възможностите и за безопасността на българската атомна централа. Затова в тази стратегия аз не виждам нужната съгласуваност и ясното подчертаване на националните интереси, което в крайна сметка интересува хората и би трябвало да интересува и всички нас.
Поради тези причини аз не виждам възможност да се подкрепи тази стратегия. Ако, господин министър, търсите хора, които да Ви подпомагат и да подпомагат правителството в защита на тези български интереси, потърсете хора като мен и като други. Дотогава потърсете сред вашето мнозинство безкритично мислещи и политически предани хора, които да подкрепят тази стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Искам да обърна внимание, че редовното време на Коалиция за България изтече. Вероятно ще ползвате 1/3 увеличение?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да, ще ползваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване работното време на пленарния ден до изчерпване на дебатите и гласуване на Енергийната стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Това е процедурно предложение за удължаване на работния ден до приключване на т. 6 - Енергийната стратегия, но не повече от два часа.
Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на работния ден.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 115, против 17, въздържали се 2.
Приема се. Удължаваме работния ден.
Господин Николов, имате думата за изказване.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, колеги! Аз искам да погледнем към Енергийната стратегия от гледна точка интересите на българската индустрия. Защото, ако погледнем българския внос и износ лесно виждаме, че най-конкурентни, следователно намерили най-голям дял в българския износ, са именно отраслите, които са енергоемки. Това е била химическата индустрия и металургията. Оттук можем да направим извод, че цената на електроенергията, на енергоносителите, на газа са жизнено важни за българския износ, а оттук и за икономическата ситуация в страната. Основно преимущество на тези изнасяни продукти от индустрията, очевидно са били ниските цени на енергоносителите, които очевидно до този момент са били пряко или косвено субсидирани. Следователно, според мен най-голямото предизвикателство на трансформиращата се българска икономика е проблемът за намаляване на енергоемкостта на индустрията. Очевидно възможността за привличане на инвестиции в българската индустрия е българската енергетика, даваща възможност едновременно за либерализация на цените и енергоносителите, без това да води до рязкото увеличаване на техните цени. Нещо, което виждаме, че сега се случва.
Ярка илюстрация на това, което аз искам да кажа, са няколко цифри, които искам да споделя с вас, като сравним световните показатели за енергоемкост на българските производители и на световните такива. В металургията имаме от 350 до 400 квтч на тон стомана, в България това, за съжаление, са 600 квтч. В цветната металургия са 350, а в България са 670. В химическата, например в производството на амоняк, са 6,2 до 7,2 гигакалории, а в България са 8,8 до 13,5. В леката промишленост, например в текстила, киловатчаса на 1000 кв.м са 150 до 200 квтч, а в България са 265 на 1000 кв.м. Според мен тези цифри са силно притеснителни за българската икономика и след направени анализи препоръчителните възможности за икономии в съответните отрасли са: в стоманодобива - 25 до 30 на сто при сегашно ниво на технология; в химическата - от 10 до 45; в стъкларската - 35-45; в текстилната - от 10 до 40; в целулозно-хартиената - от 12 до 48; и в хранително-вкусовата - от 15 до 30 на сто.

Тези цифри, които звучат сухо, са доказателство, че ние трябва да разглеждаме енергийната стратегия именно в контекста на конкурентността на българската икономика. И ако приемем, че монополите, особено енергийният сектор, държавната собственост са пречка пред пазарното поведение и конкурентното присъствие на пазара на производителите на енергия, то дейността в сектора при пазарно обособените условия изисква частни инвеститори, а не държавни субекти да поемат по-голям дял от пазарния риск.
От своя страна стратегията трябва да създава ясни и прозрачни, стабилни законови, политически, нормативни структури, които да сведат до минимум рисковата премия, свързана с частния инвестиционен капитал в този сектор. Според мене в тази стратегия, която днес разглеждаме, това липсва.
Кои са основните принципи и цели, които трябва да залегнат в стратегията и които да се превърнат в ефективен стимул за гарантиране на енергийната независимост на България, превръщането на България в енергиен център на Балканите, цена на тока, която да осигурява конкурентност на българската икономика и поносимост за българското население? В тази стратегия аз не виждам нито фокусирани цели, нито принципи, които да гарантират това положение на енергетиката в България.
Има ли гаранции в стратегията за задоволяване на енергийните потребности на страната с минимални разходи за обществото, разбира се - това трябва да стане, гарантиране на ядрената безопасност, повишаване на енергийната независимост на страната, повишаване на енергийната ефективност, екологосъобразното развитие на енергетиката, развитие на вътрешния конкурентен енергиен пазар, интегриране на българските енергийни системи и енергиен пазар в европейските? Отговорите на тези въпроси според мен не са нито фокусирани, нито убедително дадени в енергийната стратегия, която приемаме. И то до такава степен са неефективно и неубедително дадени, че има колосално объркване, включително на термини. Аз ще цитирам от стр. 7 на енергийната стратегия какви термини са използвани.
Говори се за реформите на тази стр. 7 и чета: финансово преструктуриране: създаване на финансово жизнеспособни комерсиализирани дружества. Аз не знам какво е това комерсиализирано дружество. Може би се има предвид търговско дружество или някакво друго, но очевидно не комерсиализирано дружество, защото такива поне в българския Търговски закон не съм чувал да има, нито пък като поведение.
Следващият термин: институционални промени - укрепване на позициите, автономността, явлението и т.н. на регулаторния орган. Какво е това укрепване на позициите? Как се укрепват позициите на регулаторния орган? Също по никакъв начин на мене не ми става ясно от тези, които тук са споделени.
Търговско преструктуриране: преход от администриране към регулиране и създаване на ясни регулаторни правила за участниците на пазара. Според мене това е някакъв сбор от съждения, който доникъде не насочва поведението нито на регулаторния орган, нито какво желаят тези, които са създали стратегията да се случва с регулаторния орган, а пък в никакъв случай това не е търговско преструктуриране. Може би е пазарно преструктуриране или нещо друго, но търговско преструктуриране във всеки случай не е.
В дерегулиране е записано, че дерегулиране е делегиране на права на Държавната комисия по енергийно регулиране за прилагане на пазарни правила. Едновременно ние делегираме права за прилагане на пазарни правила. Това очевидно е нон сенс и т.н.
В приватизацията целият този раздел в стратегията едновременно с описването на две или три сделки максимум - зависи как гледаме на това, което е написано, са поставени цели, които в никакъв случай не могат да бъдат целите на приватизацията на енергетиката в страната. Най-малкото, защото очевидно целите при приватизацията на енергопроизводствените предприятия и на енергопреносните ще бъдат много различни. Тук е написана една бланкетна форма, в която в четири цели е записано, че ще се привлекат необходимите инвестиции за ефективно, сигурно и опазващо околната среда енергоснабдяване. Не енергопроизводство - забележете, а енергоснабдяване, което е също абсурдно и нон сенс.
Според мен привличането на необходимите инвестиции става с привличане на необходимия фокусиран инвеститор, а не инвестиции. Ако държавата ще го прави, тя трябва да каже: аз ще направя инвестиции в тези и тези сектори, а пък в останалите по еди какъв си начин ще привлека качествен инвеститор. Въобще в приватизацията не се говори за инвеститор, а се говори за инвестиции без да се казва кой ще бъде заинтересован да инвестира в българската енергетика и на каква принципна основа това ще се случи.
Записано е: постигане на дългосрочна конкурентност на българската енергетика като следваща цел от приватизацията. Според мен ние трябва да привлечем инвеститори в българската енергетика, които да осигурят конкурентност на българската индустрия, на българската икономика. Затова и моят поглед към тази енергийна стратегия беше от гледна точка на интересите на българската индустрия специално. Върху това се бях ограничил.
Аз не знам - в Комисията по енергетика стратегията очевидно е приета. Очевидно мнозинството има желание да приеме тази стратегия, но аз ви моля да обърнете внимание наистина на много радикалното разминаване между съвременното и досегашното разбиране за развитие на българската енергетика, предизвикателствата пред българската икономика, свързани с това преструктуриране, да намерите подходящите отговори, част от които аз си разреших да поставя пред вас и тогава тази стратегия може да бъде подкрепяна или неподкрепяна. Но в този вид очевидно ще бъде много трудно за нас от Съюза на демократичните сили да подкрепим и ние няма да подкрепим такава стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Николай Камов, заповядайте.
НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По понятни причини енергетиката е отрасъл, който концентрира в себе си значителен обществен интерес. Това е и поводът за моето изказване - общественият интерес към проблема.
Мисля, че днес имаме една много добра възможност в парламента чрез стратегията за енергетиката да отговорим на значителни обществени очаквания преди всичко на гражданите на България, на потенциални инвеститори - както наши, така и чужди - в много по-ефективното развитие на този отрасъл и за съжаление, както отбелязаха редица изказващи се тук, мисля, че ние сме изправени пред затруднение да дадем такава яснота. Аз се надявам, че всичко казано дотук от тази трибуна ще намери отражение в една значително по-добра редакция на стратегията след тази дискусия, а не просто гласуване механично, защото мнозинството гласува своите предложения.
Аз съм натоварен от един много широк граждански форум, Организирано политическо движение "Социалдемократи", да изразя тези позиции.
Радвам се, че вчера на среща с господин министъра имах възможността заедно с председателя на Гражданския съвет господин Бунджулов да направя това. Със задоволство отбелязвам, че този диалог е възможен. Изрично е да казвам, че с предшественика на господин Ковачев такъв тип диалог би бил немислим. Нещо повече, той се ангажира да даде отговори на поставените въпроси от гражданските организации през месец септември на също такава широка дискусия.
Но аз мисля, че е редно и парламентът да чуе тези въпроси и затова взех и думата.
Това са 8 въпроса към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, Държавната комисия по енергийно регулиране и Комисията по енергетика в Народното събрание.
Първият - енергийната система отчита по различни данни загуби за електроенергия средно за годината между 25 и 30 процента. Огромната част от тези загуби се дължи на кражби. Това означава, че потребителите на 70 процента плащат за 100 процента от произведената електроенергия. С други думи, ако се предотвратят загубите, то днес цената на електроенергията би била 43 процента по-ниска. Защо изрядните потребители плащат и за тези, които крадат? Какво се прави за намаляване на загубите на произведена електроенергия и с колко ще намалеят те до 2004 г. - датата на последното предвиждано повишаване на цената? При липсата на компенсации на увеличените цени кражбите ще се увеличат допълнително. Как ще се преодолее несправедливостта коректните платци да плащат за некоректните?
Вторият въпрос - в графика за увеличаване на цените за битовите потребители се предвиждат три повишения - през месец юли тази година с 20 процента, според нас това е шоково и е ценови шок върху българските граждани; през юли 2003 г. с 15 процента и през юли 2004 г. с 10 процента. Така цената след 2 години ще бъде с 51,8 процента по-висока от сегашната. Как ще бъдат компенсирани доходите на българите за това поскъпване? Колко домакинства, които днес имат ниски и средни доходи, ще изпаднат в невъзможност да ползват електроенергия и да плащат сметките си? С колко ще нараснат задълженията към енергийните дружества и как те ще се събират? Няма ли в крайна сметка отново да бъдат натоварени редовните данъкоплатци и не е ли по-справедливо повишените цени на електроенергията да бъдат изцяло компенсирани със съответното повишаване на доходите?
Третият въпрос - в Енергийната стратегия се предвижда цената на тока през 2004 г. да достигне 5,4 цента с ДДС. В момента дневната тарифа за битово потребление е 0,098 лв. или около 5 цента с ДДС. Защо предлаганото повишение на цената в рамките на 2 години с над 50 процента от сегашните равнища далеч надвишава предвиденото в Енергийната стратегия? За какво ще се ползва огромната печалба, която ще се натрупа в енергийните дружества?
Четвърто - като форма на "социална защита" правителството ще запази на старите цени лимити от 75 квтч с допълнителни 50 квтч по нощна тарифа през зимата без ползващите парно отопление. Тези лимити са под нормалните битови нужди на едно домакинство. Как да се разпредели едно домакинство? Как да "разпредели" полагащия му се лимит по сегашните цени, без да го преразходва? Какво да правят домакинствата, които практически не могат да имат друг източник на отопление през зимата, освен електрическа енергия? Как да преразпределят те доходите си, за да са в състояние да плащат сметките си? Колко са тези домакинства?
Петият - както е известно през 2001 г. печалбата на НЕК е 244 млн. лв., беше казано това, със 108 млн. в повече от предвиденото предварително планиране. За какво беше изразходвана тази печалба? За какво ще се изразходват огромните печалби, които ще се акумулират в енергетиката в резултат на новото драстично повишаване на цената на електроенергията?
Къде са гаранциите за потребителите, че енергийните дружества се управляват ефективно, не злоупотребяват с монополното си положение и прилагат работещи програми за ограничаване на разходите им и минимизиране на технологичните и търговски загуби?
Шестият - през последните години българското правителство пое ангажименти за затваряне на реактори в АЕЦ "Козлодуй" и към чуждестранни фирми, включително за задължително изкупуване на електроенергия по фиксирани цени. Какви са ценовите параметри на тези ангажименти? Как са изчислени цените, с които правителството се е ангажирало? Не плащат ли потребителите за зле свършена работа или за корумпираност от страна на бивши и настоящи управляващи и държавни служители?
Седмият въпрос - енергийните дружества не са публични, но общественият интерес към тях е изключително голям. Защо не се изисква от всяко от тях публично да предоставя пълната информация за дейността си, включително и финансовите отчети, информация за паричните потоци, за инвестиционната дейност, за фирмената стратегия, за възнагражденията на управителите и т.н.?
И осмият, може би най-важен въпрос, България е на последно място в Европа с най-висока консумация на електроенергия за единица произведен брутен вътрешен продукт. Същевременно, поради драстичното свиване на икономиката, относителният дял на битовото електропотребление е силно нараснало спрямо промишленото - 12-15 процента от по-рано до 40-45 процента сега. А то, както е известно, не произвежда брутен вътрешен продукт.
Освен чрез повишаване на цените, как ще се стимулира спестяването на енергия? Какво прави държавата за стимулиране на инвестициите и енергоспестяването? Защо предприетата схема за повишаване на цените домакинствата ще плащат за разхищаването на енергия и натрупването на дългове в производството?
Това са 8 въпроса. Някои от тях са поставени така, както гражданите ги поставят, както впрочем, всяко българско семейство, особено тези, които ще изпитат значителни затруднения, някои от тях и невъзможност да покрият тези сметки.
Всеки един от нас съзнава, че това правителство носи натрупани нерешени и отложени въпроси от всичките тези 12 години и свръхпретенции, невъзможни претенции не може да има.
Ясният отговор на тези въпроси е задължителен не само защото ние искаме да правим с европейски стандарти политиката и дължим на хората обяснение за своите политически действия, но и защото зад всички тези състояния у нас стоят конкретни отговорности на много хора.
Аз, поради тази причина, си позволих да попитам и господин министър-председателя за измеренията на всичко това върху гърба на хората и, уважаеми господин председател, за мен беше странно Вашето писмо от вчера, с което Вие връщате моето питане, за да го отправя към компетентния министър.
Мисля, че то не е до министър Ковачев или до госпожа Шулева. То е именно до министър-председателя, защото засяга въпроса за политиката на правителството до 2004 г., свързана с това може ли при тази, по наша преценка, надхвърлена възможностите на огромна част от българското общество граница да се издържи?
Противно на много мнения, иначе атрактивни, българското общество не изглежда като пирамида. Може би, ако търсим образа, то изглежда като една бутилка, чието тясно гърло на върха засяга платежоспобните, включително и по този въпрос, граждани.
Приключвам, господин председател.
Огромната част от обществото, тялото на тази бутилка е, както всички знаем, но важно е правителството как изчислява възможностите, подвъзможностите да покрива и тези разходи, така че все пак питането, ако не е възможно поради бюрократичните съображения на нашите регламенти и правилника, господин председател, си остава до правителството. То трябва да отговори на българското общество как с тази политика ще направи възможен неговият живот и съществуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
Времето на Коалиция за България свърши.
За изказване, господин Мазнев, заповядайте.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Прави впечатление, че премиерът рядко присъства в пленарната зала, особено когато се вземат такива важни решения в Народното събрание и аз искам да припомня, че когато се разглеждаше предишната Енергийна стратегия от 1999 г. лично премиерът Костов пръв взе думата и постави основите акценти на дебата по тогавашната стратегия.
На второ място, господин председател, аз мисля, че тази стратегия следваше да мине и през Комисията по икономическата политика, тъй като енергетиката е много важна част от сектора на икономиката въобще.
И трето, да припомня, че на заседание на комисията от 18 човека - членове на комисията, само 7 човека подкрепиха тази стратегия, което е много показателно.
И така, по същество въведението в предложената стратегия започва със смехотворното твърдение, че в годините на преход е имало забавяне на реформите, сякаш в годините до 1989 г. са се извършвали някакви мащабни реформи, и то при положение, че до 1999 г. действаше един неработещ Закон за електростопанството от 1974 г.
За съжаление предложената стратегия отрича напълно стратегията от 1999 г., въпреки че и двете са писани от почти едни и същи лица. Това навява мисълта за две неща: или това е политическа поръчка за охулването на предишната стратегия на ОДС, или поставя въпроса кога този екип е бил искрен и почтен към правителството - при написването на сегашната или на миналата стратегия?
Освен това е записано, че в стратегията на ОДС е заложено първо, преструктуриране, а след това да се създадат законовата и регулаторна рамка, което е съвършено невярно, тъй като Законът за енергетиката беше одобрен от Народното събрание през 1999 г., а на следващата година бяха извършени мащабните организационни промени, състоящи се в децентрализация на вертикално интегрираната Национална електрическа компания и създаване на 15 самостоятелни дружества - производствени, преносно и електроразпределителни.
Категорично искам да заявя, че Законът за енергетиката от 1999 г. бе първият модерен закон в областта на енергетиката, изработен от Министерския съвет и приет от Тридесет и осмото Народно събрание, създаден благодарение на волята за реформи на ОДС, и който замени отчайващо остарелия Закон за електростопанството от далечната 1974 г.
Отделно Законът за енергетиката от 1999 г. съответваше в максимална степен на европейските директиви и изисквания и бе изграден на базата на европейските принципи за развитие на конкурентен енергиен пазар. Този закон обхвана основните сектори на енергийния отрасъл - електроенергетика, топлоснабдяване, газоснабдяване, както и енергийната ефективност. С този закон за пръв път бяха определени държавните органи, осъществяващи държавното управление и регулирането в енергетиката. Създаден бе и нов независим регулаторен орган - Държавната комисия по енергийно регулиране, с основни функции, свързани с провеждането на ценовата и тарифната политика и с лицензионния режим в енергетиката. В съответствие със закона в интервала от май до септември 2000 г. Министерският съвет прие пет наредби за практическото му прилагане.
Във вътрешен план стратегията от 1999 г. определи насоките на структурната реформа за пазарна ориентация, а във външен - набеляза политиката на страната по подготовка за присъединяване към Европейския съюз, отчете основните международни споразумения в енергийната област и насочи развитието на енергетиката в България като стабилизиращ фактор и енергиен център на Балканите, създаващ стабилност и сигурност за привличане на външни инвеститори.
При изпълнението на стратегията на ОДС неотклонно бе следвана най-важната цел - страната да бъде осигурявана постоянно с горива и енергия при минимални разходи за производство, пренос и разпределение, като същевременно целенасочено се следваше посоката на реформи в отрасъла за установяване на пазарни принципи.
В резултат на провежданата последователна политика цената на ел.енергията достигна до предвиденото ниво в стратегията от 1999 г. - от порядъка на 4 цента, бяха либерализирани цените на въглищата и брикетите и на топлоенергията за промишлени потребители.
Ефективното изпълнение на инвестиционните програми на всички електроцентрали за периода 1998 - 2000 г. бе основа за успешното изпълнение на мерките за присъединяването на българската електроенергийна система към европейската.
В резултат на изпълнение на стратегията от 1999 г. и целенасочените усилия на правителството на ОДС значително се подобри инвестиционният климат в електроенергетиката, бяха издействани и започнаха да се реализират проектите по:
1. Изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 7 и 8 на ТЕЦ "Марица-Изток 2" на обща стойност 115 млн. евро.
2. Изграждане на заместваща нетна мощност от 600 мгв в ТЕЦ "Марица-Изток 1" на стойност 980 млн. евро с американската компания "Ай Ес".
3. Започна рехабилитация и изграждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ "Марица-Изток 3" на стойност 460 млн. евро, от съвместно дружество между НЕК и американската "Ентърджи".
4. На 7.06.2000 г. бе създадено смесено търговско дружество между Мини "Марица-Изток" и "Рейнбраун" АД - Германия, наречено Минна компания "Марица-Изток" АД с инвестиции в дългосрочен план от порядъка на 500 млн. DM, което засега обаче е проблем.
5. Започна изпълнение на проекти по развитие на ПАВЕЦ "Чаира", изграждане на електропровод 400 кв между България и Турция и т.н., както и Програма за повишаване на ядрената безопасност на блокове 3 и 4.
По отношение на социалната политика искам да подчертая, че през периода 1997 - 2000 г. бяха предоставени близо 170 млн. лв. под формата на целеви помощи за енергийно подпомагане на лица и семейства с ниски доходи.
От друга страна съвсем правилно моделът на единствен купувач бе избран като най-подходящ за условията в България, и то въз основа на задълбочена оценка на българския пазар и проучване на опита на другите страни, преминали от силно централизирани вертикално интегрирани енергийни структури към децентрализация, което е обособяване в самостоятелни дейности по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, съчетано с либерализация на пазара.
Особено внимание бе обърнато на сектор "Атомна енергетика".
Връх в усилията на правителството на ОДС бе подписаният на 29 ноември 1999 г. Меморандум между Република България и Европейската комисия, който ревизира споразумението от 1993 г., съгласно което първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" трябваше да бъдат изведени от експлоатация до края на 1997 г., срещу което държавата ни следваше да получи единствено мизерните 24 млн. екю. Меморандумът от ноември 1999 г. отложи извеждането от експлоатация на 1 и 2 блок с пет години - от края на 1997 до края на 2002 г., срещу което са получени 100 млн. евро, а ангажиментът на държавата за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на атомната ни централа отпадна въобще, като съдбата на тези блокове ще се решава тази година.
Така благодарение на енергийната стратегия на правителството на Костов от 1999 г. бе спасена атомната ни енергетика, а като цяло договорените ни инвестиции в целия сектор "Енергетика" за периода 1997 - 2001 г. надхвърлиха сумата от 1 млрд. 500 млн. долара. Освен това стратегията на ОДС бе одобрена и от Световната банка.
Споменах всичко това, господин председател, защото всички тези факти с лека ръка са отречени в предложената енергийна стратегия на сегашното мнозинство. Много лош сигнал за инвеститорите, а и за цялата ни икономика е фактът, че вместо да се стъпи на постигнатото досега и да се продължи напред, всичко това се заклеймява и се започва от нула.
А какво всъщност представлява предложената нова стратегия? Погледната строго, по принцип това е по-скоро модел на енергийна концепция или подобрен модел на действащата енергийна концепция, но в никакъв случай модел на нова стратегия. Това по същество представлява поредният документ за намеренията, който би бил добър за оповестяване на един партиен форум, а имайки предвид времето за изпълнение на т.нар. стратегия (записано накрая в "Ключови въпроси 2002 - 2005 г."), то днешният дебат се превръща по-скоро в дебат за управленската програма за времето на мандата на това правителство, а не в дебат за стратегия. Защото ако анализираме самата управленска програма на правителството ще видим, че тя е по-конкретна, въпреки че от всички заложени мероприятия за 2001 г. едва около 30 процента от тях са изпълнени.
Особено важно е, че въпреки че се отправят атаки към стратегията на ОДС, в предложената стратегия е записано на стр. 7, цитирам: "Българската енергетика не е подготвена за дерегулиране, защото икономическото регулиране като форма на управление сега започва да се въвежда". И по-нататък: "Широко разпространеното схващане, че в близко бъдеще предстои пълна либерализация, разбирана като свободно определяне на цените на енергията, почива на недостатъчна информираност". Как тогава да си обясним заявеното по-нататък намерение, че един от основните аспекти на предлаганата стратегия ще бъде насочен в посока дерегулиране, при това без да бъдат посочени дати и начините за неговото реализиране? Според мен това е едно вътрешно противоречие, заложено в самата стратегия.
По-нататък, по отношение на инвестициите четем, цитирам: "Основно предизвикателство пред правителството през следващите няколко години ще бъде не фокусирането върху самоцелно привличане на инвестиции (каквато е досегашната стратегия), а осигуряването на подходящата им последователност". Край на цитата. Това според мен ясно показва липсата на воля за привличане на чужди инвестиции, от една страна, а от друга служи за оправдание на изключително ниското ниво на инвестиции в енергетиката за изминалата една година от управлението на това правителство. В тази насока и заявеното, че при приватизацията ще се прилага предпазлив подход, аналогичен на инвестиционния, което всъщност е отказ от сериозна приватизация.
Учудващо е, че за приватизацията е отделено съвсем малко място, като се заявява, че по този въпрос ще бъде разработена отделна стратегия за приватизация в енергетиката. А това е основен елемент за една стратегия. Само този недостатък прави предложената стратегия напълно неработеща, тъй като липсата на такъв важен и основен елемент като приватизацията и последвалите я инвестиции напълно обезсмисля и предлаганата стратегия.
По отношение на сигурността на енергийните доставки е заявено, че вниманието ще бъде насочено към постигане на дългосрочно сътрудничество с Русия - в което няма нищо лошо - но в този случай аз питам: как ще се реализира заявеното намерение за диверсификация на енергийните доставки? Това е атестат за лоша структура на енергийния баланс, според мен.
Особено тревожно звучи заявеното на стр. 11, цитирам: "Декларираните намерения в стратегията от 1999 г. за запазване на доминираща роля на България при износ в региона, съчетан и с ограничен и монополизиран внос, са в противоречие с принципа на реципрочност на директивата и следва да се реализират своевременно". Край на цитата. Следователно, целта на правителството е България да се превърне от износител във вносител на електроенергия. Аз така го разбирам, щом се отрича този основен постулат от стратегията от 1999 г.
Няколко думи по отношение на енергийната ефективност. От показаната таблица на стр. 12 ясно личи, че единствено при управлението на кабинета на Костов относителното енергийно потребление е намаляло значително - от 219 през 1996 г. до 1,57 през 1999 г. тон нефтен еквивалент за 1000 долара брутен вътрешен продукт. И по темпа на намаляване по този показател България е била на първо място от страните от Централна и Източна Европа за този период.
Особено смущаващо е, че всъщност единственият реален способ за повишаване на енергийната ефективност авторите на предложената стратегия виждат в непрекъснатото и драстично увеличение на цените на електрическата енергия и въпреки заявеното намерение, че цените на тока ще се покачват с по 10% годишно за периода 2002 - 2004 г., то още от 1 юли тази година заложеното повишение на тока за битови потребители е 30%, и то само за 2002 г., и то на фона на това, че търговските дружества в електроенергетиката са на печалба, а само през 2000 г. България е реализирала от износ на електроенергия печалба в размер, по мои данни, на повече от 150 млн. долара. И не случайно увеличението на цените на тока е заявено, без какъвто и да е финансов анализ. А това е най-тежкият социален удар върху населението в годините на прехода. И при това, без да се предложат каквито и да е алтернативни начини за отопление или енергопотребление. Тези космични цени, естествено, ще доведат всъщност до по-ниска събираемост на вземанията от потребителите и до по-ниски финансови резултати на самите дружества като цяло. Така ефектът за отрасъла от повишаването на цените на тока за бита ще бъде по-скоро негативен.
Аз не мога да разбера защо цените се определят при курс 2,2 лв. за долар, при положение, че в момента курсът е под 2 лв. за долар. Такава е прогнозата, всъщност, и на Агенцията за икономически анализи и прогнози - за запазване на курса в порядъка на 2 лв. за долар, което според мен не е сериозно.
Световен принос обаче в управлението на държавата е Постановление № 67 на Министерския съвет от 22 март 2002 г., уважаеми дами и господа, за определяне на горна граница на продажна цена на топлинна енергия за битови нужди. Това постановление въвежда изричното понятие "цена за плътност на мощности" при ползване на парно. Забележете, цена за мощност на кубичен метър, което всъщност е цена за плътност на мощност и то при положение, че никой не знае каква е мощността, а е известна само кубатурата на жилището. Тази мерна единица едва ли би била принос в мерната система на съвременната физика, но при всички случаи може да влезе в Книгата на Гинес като пример за управленско безсилие. И всичко това би било много комично, ако, за съжаление, не беше поредният удар върху нещастния български народ. И тази цена се заплаща, дори ако парното е изключено напълно и потребителят всъщност има нулева консумация. Така тази цена по същество представлява такса "наказание", че някой някога имал неблагоразумието да ползва услугите на "Топлофикация", което впоследствие вече се превръща във вечно проклятие.
И още един парадоксален аргумент е твърдението, че цените на електроенергията следва да се повишават поради енергийната разточителност на битовите потребители. Това, според мен, вече е чиста подигравка с окаяното състояние на хората. Или може би повишаването на цените на тока и парното е един от начините царят-премиер да изпълни едно от своите предизборни обещания, че българинът ще има възможност да харчи повече! Така, при тези цени на тока и парното, почти цялата заплата на средния българин ще бъде харчена за отопление през зимата.
Аз тук искам да провокирам съвестта на президента Първанов, който заяви, че ще бъде социален президент. Той ще подкрепи ли тази явно антисоциална енергийна стратегия или не?
Уважаеми дами и господа! Много са детайлите от стратегията, по които имам забележки, но поради липса на време няма да се спирам подробно на всички тях. Ще отбележа само, че предложената от Министерския съвет енергийна стратегия не извършва сериозен анализ на инвестиционните разходи за изграждане на нови и рехабилитация на съществуващи генериращи мощности и за развитие на електрическата мрежа. Освен това, съвсем малко място е отделено за екологичната политика и почти нищо за политиката за присъединяване на Република България към Европейския съюз и отражението на тази политика върху енергийната стратегия въобще.
Съвсем слабо е засегнат и проблемът с диверсификацията на горивата и липсата на воля за провеждане на сериозна политика в областта на възобновяемите енергийни източници и по-специално на ветровата енергетика, която е съвършено екологично чиста и използва безплатен местен ресурс. В тази връзка ще дам за пример Германия, където в момента има инсталирани за над 8000 мегавата мощности, което представлява над два пъти всички мощности на АЕЦ "Козлодуй", при положение, че всичките 6 реактора работят едновременно. А на много места в България розата на ветровете е такава, че има гаранция за над 2000 часа годишно интензивно въздушно течение, което е изключително благоприятно за изграждането на енергийни кули. Изграждането на една такава ветрова енергийна кула с мощност от 1 мегават според специалисти струва около 1 млн. долара. Или за построяването примерно на 1000 кули, осигуряващи 1000 мегавата инсталирана мощност, са необходими около 1 млрд. долара. Но точно толкова струва и изграждането на един ядрен блок с мощност 1000 мегавата, като при това при използването на ветрова енергия не се налага покупка на ядрено гориво, не са необходими фондове, като "Радиоактивни отпадъци" и "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", няма никакви екологични проблеми, а има ред други предимства. При това, една такава енергийна кула работи 30 - 40 години, изплаща се за около 12 - 15 години, при производствена цена от 5 цента за 1 киловатчас, а след изплащането на инвестицията произвежда електроенергия на стойност около 1 - 1,5 цента за 1 киловатчас. И ако ние се забавим и не използваме този огромен потенциал на наша територия, има опасност в близките 20 години да бъдем залети от евтина еленергия от близките до нас страни, защото там се работи по този въпрос.
Ето защо политиката за развитие на възобновяемите енергийни източници е много важен стратегически въпрос за страната и следваше да бъде сериозно засегнат в предложената стратегия.
Искам обаче да обърна сериозно внимание на всички вас за един изключително сериозен недостатък на предлаганата стратегия, а той е за пълното отсъствие на ангажименти от страна на правителството по отношение на съдбата на малките 440-мегаватови реактори на АЕЦ "Козлодуй" и то имайки предвид факта, че тази година, 2002 г. е съдбоносна за тях. И то при положение, че цялото обществено мнение е насочено и е особено чувствително точно на тази тема. А тя е: запазване на първите четири реактора на атомната ни електроцентрала.
По този най-сериозен проблем за българската енергетика и за страната като цяло предложената стратегия тайнствено мълчи. Това говори или за пълна незаинтересованост, или че правителството все още няма позиция по този въпрос.
Липсват и елементарни анализи и прогнози какво би се случило с енергийния баланс на страната при извеждане от експлоатация на Трети и Четвърти блок преди 2007 г., както бе заявено от премиера Симеон Сакскобургготски на 22 януари тази година. Какво ще стане с поетите ангажименти за износ на електроенергия? Само заради този сериозен пропуск стратегията не би следвало да бъде подкрепена.
И още един парадокс. На 6 април т.г. при изказването си по време на партийния форум за учредяването на НДСВ премиерът Симеон Сакскобургготски явно притеснен от гафа си с изявлението от 22 януари, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени до края на 2006 г., заяви, че правителството има намерение да строи нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Белене". Парадоксално е обаче, че само 5 дни по-късно, на 11 април, когато бе приета енергийната стратегия в Министерския съвет, премиерът се отметна от думите си и в настоящата стратегия няма и дума за нови мощности на площадката на АЕЦ "Белене". И аз питам премиера кога той бе искрен - на 6 април на политическия форум или 5 дни по-късно, на 11 април на заседанието на Министерския съвет?
Накрая ще отбележа само, че като свой върхов приоритет в предложената стратегия правителството вижда в осигуряването на конкурентен енергиен пазар. Но аз питам, уважаеми колеги, средният осиромашал българин интересува ли се от факта дали енергийният пазар ще е конкурентен или не, монополизиран или не или се интересува от това дали цената на тока ще му бъде по джоба и дали при тези цени на горивата той ще съумее да осигури нормална топлина у дома си за зимните месеци? В този смисъл заявеният върхов приоритет за развитието на конкурентен енергиен пазар може да бъде само средство, а не да се декларира като самоцел.
Това показва, че предложената стратегия не е в синхрон с пулса на обществените очаквания за доставка на енергийни ресурси. Въобще всички правителства от последните години без това на ОДС виждаха решение на икономическите проблеми на страната единствено и само чрез повишаване на цените на тока и парното. Единствено по време на управлението на ОДС цените на тока и парното бяха укротявани и то при значителен подем на икономиката и рязко нарастване на доходите на хората.
Ето защо, уважаеми дами и господа, аз ви моля да отхвърлите предложената от Министерския съвет стратегия като неотговаряща на потребностите на българските граждани, българската енергетика, българската икономика и на националните интереси като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Има думата господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз бих искал да взема отношение по някои от въпросите, които се повдигнаха в момента в залата относно енергийната стратегия. Господин Мазнев, аз останах с впечатление, че в един момент сте останали неразбрани, макар че в момента говорите с колегите си и не ме слушате. Но аз ще развия тезата си. Вие ще ме чуете, а можете да погледнете и разпечатката. Та, господин Мазнев, аз разбрах, че всичко е вървяло мазно, по мед и масло по време на управлението на СДС, всичко е било много добре, премиерът още първия ден е излязъл, грабнал е енергийната стратегия под мишница и се оказало, че министерството става агенция и е стояло на първо място по време на вашето управление как ние да развиваме енергетиката в страната, да започнем да правим сероочистващи инсталации, за които в момента плащаме по 32 млн. годишно, за да ги изплащаме. Незнайно защо не сме получили 50 на сто грант по тях, тъй като са с екологична насоченост. Освен това тези съоръжения все още не са влезли в експлоатация, а ние си плащаме за тях. Освен това не са решени редица екологични въпроси с тези сероочистващи инсталации - къде ще отива отпадъкът, който те ще генерират. Там ще се генерират огромни количества, около 20 млн. т отпадъци. Неизвестно е какви ще бъдат разходите за тези сероочистващи инсталации, които са на нивото на 50-те години. Също обаче не е известно и така наречената електронно-лъчева технология за изчистване на димни газове, която никой не знае дали ще заработи, доскоро не се знаеше и кой е собственикът. Вероятно това е било огромното ви внимание, което сте проявили към енергийния отрасъл. И до момента пусковите срокове са отлагани многократно, а за там са дадени милиони долари.
Бих искал да кажа, че от тези митични милиард и половина долара, които са били договорени, реалните постъпления са микроскопични. Кажете къде е договорът със CES, какво се случи с "Рейнбраун". Вие бяхте на разговорите, които водихме с профсъюзите по тези въпроси. Четири години нищо не беше направено по енергийната ефективност и изведнъж се оказа, че ние като ново правителство не искаме да усвояваме вятъра, не искаме да усвояваме алтернативните източници на електроенергия, които могат да ни дадат много евтина електроенергия. Самият не си вярвате, че за 9 цента ще можем да започнем да ги получаваме. Нали?
Господин Николов отлично разви теорията, която е и практика, и аз много се радвам, че господин Николов е обърнал такова внимание на енергийно неизгодните производства за страната. Точно тези производства в страната дърпаха цялата икономика назад. Изкуственото субсидиране на производството на торове и в химическата промишленост успяваше да задържи на повърхността редица предприятия, но след като решихме да правим едно демократично общество, в което не може за сметка на едни предприятия да се поддържат други, тези предприятия просто потънаха в забравата. Какво трябва да направим ние сега? Отново да натоварим българина с допълнителни данъци и такси, за да могат да тръгнат някои такива мастодонти, които 7, 8 до 12 пъти са по-енергоемки? Напротив, каквото и да ни струва, тези предприятия трябва да приключат работа.
Другият въпрос е кой подписа договореностите за затваряне на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй". Сега всички скачат и казват: премиерът така, премиерът онака. Кой подписа тези договори? Кой ги подписа, кажете? Ние не сме ги подписали, но ние трябва да ги изпълняваме. И вие сега говорите, че ние сме виновните. Да, това се случва по време на управлението на НДСВ и ДПС, но това е заложено от вашето управление. И ние като партия, която приемствено изпълняваме задълженията на държавата, трябва да направим това.
Стабилизиране на регулаторните органи. Аз смятам, че господин министърът ще вземе отношение, но ние гласувахме независимост на органа, който определя цените на електроенергията, а също и на КИАЕМЦ. Създадохме това, което трябваше да бъде създадено преди 12 години. И не ни отне чак толкова много време. Смятам, че ще се съгласите с това. Този въпрос го приемам като риторичен.
Относно 8-те въпроса, които зададе господин Камов, съжалявам, господин Камов, че ние в Комисията по енергетика не сме получили тези 8 въпроса. Днес те изведнъж излизат в пространството, вероятно защото снимат медиите, защото се предава по радиото и телевизията. Изведнъж се явява този въпрос, който не е бил представен от Вас нито на председателя на комисията, нито на членовете на комисията. Ако бяха представени по надлежния ред, аз смятам, че досега не е имало такъв случай зададен въпрос да не бъде разгледан в широка аудитория, да се търси решение и т.н. Но виждам, че Вие говорите по GSM-а си и нямате възможност да ме чуете.
През последните седем години кои правителства си позволиха да събират пари от малцинствените групи? Кажете кои? Никои. Мога да ви дам пример с пловдивски ромски квартал. През последните седем години на всички им е казано: гласувайте за нас и не плащайте ток и вода. Така е, господин Ляков. Аз моля да получа една квитанция от ромските махали от Пловдив и публично ще се извиня.

В Пловдив се намира най-компактната монолитна маса от ромско население и зимно време от Пазарджик, от Пещера, Карлово, всички близки места пристигат роми да живеят в Пловдив, за да изкарат зимата, защото там токът не се плаща. Там не се плаща и водата, там нямат и водомери. И какво се получава на практика? Аз съм сезирал Министерството на финансите и господин Ал Джибури, като съм дал записка с оригиналните мокри печати. Когато директорът на "ВиК" - Пловдив, заедно с шефа на Борда на директорите на "Енергоснабдяване" тръгват да търсят средствата от ромската махала, те биват извикани от прокурор и разпитвани в полицията като престъпници - защо те искат да вземат държавните вземания, които се полагат на държавните дружества. Това е много сериозен въпрос, на който трябва да си отговорят всички - защо прокуратурата работи по този начин? Значи държавният прокурор, който си получава парите от държавата, отива и прибира директора на държавната фирма, която иска да прибере от частните фирми и от частните лица задълженията, които те дължат по мерни прибори - по водомер и по електромер. Мога да представя тези документи на който от вас желае, колеги, за да се запознаете как се натрупват 290 млн. загуби на енергоснабдителните дружества. Ще ви представя също и за тези, които са във "ВиК", как се получават около 60 процента загуби.
Дали това трябва да продължи да бъде система в държавата? Ние тръгваме да търсим задълженията, за да може тези дружества с тези средства да започнат да извършват рехабилитация, модернизация и да снижават разходите си и наистина изрядните платци в държавата да не заплащат тези допълнителни тежести, които се получават от несъбраните вземания. А репресивният апарат започва да притиска тях! Това ли наричаме демокрация? Ако това е демокрация, аз не го разбирам по този начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Пейчев.
Има думата Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложената енергийна стратегия на България има за задача да приведе нашата енергетика в съответствие с интегриращия се европейски пазар. Именно самата енергийна стратегия, господин Камов, и господа отдясно, още от началото е започната така, че основната цел и задача е да приведе нашата енергетика в съответствие с интегриращия се европейски пазар. Това трябва да доведе до рационализирането на потреблението и енергийния баланс в условията на конкурентен енергиен пазар, силни регулаторни институции и механизми, пазарни правила за развитие на търговската дейност и защита на обществото, добър инвестиционен климат чрез стабилна законова и регулаторна рамка.
Изключително важна роля при реформирането на енергетиката се възлага на регулаторния орган. Държавната комисия за енергийно регулиране е създадена през месец септември, но едва при новото правителство започна да укрепва своите позиции и своята независимост и влияние. Именно, господин Николов, тъй като тази комисия беше създадена в 1999 г. от Вашето правителство, оттогава досега тя не беше нито укрепена, нито пък действията на комисията бяха в законовата си форма, а цените се определяха от Министерския съвет. Енергийната стратегия предвижда ясно разграничаване на функциите на Държавната комисия и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
В правомощията на комисията се включва образуването и прилагането на цените на електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, включително периода на преходното ценообразуване, определяне правилата за либерализация на пазара на електрическата енергия и природен газ, лицензиране на всички енергийни субекти на пазара. Развитието на конкурентния енергиен пазар като най-висок приоритет в енергийния сектор предвижда създаване на редица предпоставки, които бяха създадени досега, а именно: нормализиране на енергийните цени в съответствие с обоснованите пълни икономически разходи и преустановяване на субсидирането на производителите, финансовото оздравяване и създаване на пазарно работещи енергийни дружества, добре работещи регулаторни институции и механизми, пазарни правила и структури, подходяща законова рамка.
За да бъде изпълнена задачата за ускорено реформиране на енергетиката, бе необходимо разработване на нова енергийна стратегия, която да отрази промените, обстоятелствата и новото виждане в следните аспекти: първо, отваряне на българската енергетика към динамично интегриращия европейски енергиен пазар, а не към това, което Вие, господин Мазнев, така обстойно защитавахте и говорехте за онази стратегия, приета от предишното правителство, когато Вие не бяхте взели изобщо думата от тази трибуна и се учудвам тогава защо не взехте думата; създаване на конкурентоспособна енергетика както на регионално ниво, така и на бъдещия интегриран европейски енергиен пазар; повишаване на енергийната ефективност и намаляване специфичното енергийно потребление на страната; утвърждаване на регулаторния орган, който трябва да заеме полагащото му се място; доминиращо място сред енергийните институции.
Стратегията предвижда държавната намеса да бъде намалена до грижата за създаване на прозрачни и безпристрастни условия за развитие на търговската дейност и защитата на обществото, като същевременно инвестициите да се определят от очакваното потребление при поемане на основния пазарен риск от инвеститорите. Пазарни отношения в електроенергетиката. Въвеждането на пазар на електроенергия се предвижда да става постепенно, като по този начин се цели създаването на условия за конкуренция между производителите-доставчици и за свободния избор на доставчик от избраните потребители. Стратегията предвижда за следващия етап да се въведе и пазар за краткосрочни сделки с подпазара.
Очакваните резултати от въвеждането на пазара са: намаляване на разходите и ограничаване нарастването на цените, висока надеждност и качество на електроснабдяването, прозрачност и справедливо разпределение на придобивките на пазара. Избраният модел на двустранни договори с балансиращ пазар на електрическа енергия е съобразен с най-новите световни тенденции в тази област и се счита за най-подходящ за нашата страна. За определяне на пазарния модел са отчетени структурата на производството, вътрешното потребление, както и перспективата за създаване на регионален енергиен пазар. Потребителите, които ще имат право да сключват преки договори с централите за доставка на електроенергия, ще се определят според критерии, основният от които ще бъде годишното количество на използваната енергия.
Създаването на пазара на електроенергия изисква разработване на необходимите правила, тарифи, законови и подзаконови нормативни документи, които да позволят функционирането му. Пазарният сегмент е предвидено да се развива чрез увеличаване на съвкупността на клиентите с право на избор по определен график, съобразен със схемата на присъединяването на страната ни към Европейския съюз и изискванията на Европейската директива за електроенергетика.
Крайната цел на развитието на вътрешния пазар е създаване на пазар на дребно за електрическа енергия, при който възможност за избор на доставчик да имат и масовите потребители.
Колеги, аз ще се опитам обстойно да се спра на енергийната ефективност. Относително енергийно потребление, измерено като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен продукт тона нефтен еквивалент на 1000 долара е един от основните измерители на енергийната ефективност и важен елемент на националната конкурентоспособност. За 2000 г. този показател е 1,84 т на нетен еквивалент на 1000 долара брутен вътрешен продукт. Страните с пазарна икономика, както и страните в преход от Средна Европа имат значително предимство по отношение разхода на енергия за единица продукция. Не би могло да се очаква българската икономика да бъде конкурентоспособна, след като изразходва 10 пъти повече енергия, отколкото Западноевропейската, и 2 до 3 пъти повече от Средноевропейската.
Докато при всички други страни е налице устойчива тенденция към намаляване, българската икономика продължава да се колебае около достигнатите най-високи стойности. През първите години на прехода съвкупното потребление на първичната енергия рязко се понижи в синхрон със спада на брутния вътрешен продукт. То продължи да се свива и впоследствие, но в значително по-малка степен отколкото промишленото производство, като най-съществено бе намалението в потреблението на нефт.
Една от многобройните причини за високоспецифично потребление на България е и неблагоприятната структура на енергийния баланс на домакинствата. Докато общото енергийно потребление на едно българско домакинство е под това на редица други страни в преход, то потреблението на електрическа енергия на едно българско домакинство е три пъти по-високо от това в Румъния, Словакия и Литва, господин Овчаров, дори и по-високо от това в Турция, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е два пъти по-висок от този в България.
Причините за тази тревожна ситуация са както обективни - наследената структура и технологично състояние на икономиката ни, така и предизвикани от енергийната политика досега, а именно: непоследователна политика на българските правителства при нормализиране на енергийните цени и продължаващо и досега ценово субсидиране, особено на енергийните услуги на населението; отлагане на необходимите инвестиции поради ограничени приходи; ниски цени и в резултат - влошаваща се ефективност на енергийните услуги; прекалено високо потребление на електрическа енергия от населението за отопление както поради ниските цени, така и поради ограничените други алтернативи.
Стратегията от 1999 г. предвижда инерционно увеличение на потреблението от населението, продължаващата висока зависимост от електрическа енергия до 2015 г. и незадоволително, като скорост и обем, навлизане на други възможни източици, господин Мазнев.
Предвижда се също известно, но недостатъчно намаляване на специфичното енергийно потребление през 2015 г. Този показател остава на приблизително два пъти по-високо равнище от сегашното на страните в преход, с които българската икономика трябва да се конкурира.
Енергийната ефективност, колеги, не е самоцел, а средство за намаляване на разходите, подобряване на конкурентоспособността, сигурността на енергоснабдяването и не на последно място - опазване на околната среда. Затова ще се разчита на пазарните цени, но също и на целенасочените предварителни действия.
Колеги, искам да се спра с няколко думи за т.нар. ценова политика в енергетиката, обещания и реалности.
Цени на електрическа енергия. През 1998 г. правителството на ОДС приема тригодишен план за действие, съгласуван с Международния валутен фонд, който предвижда поетапно увеличение, така че средните тарифни цени на електрическа енергия за населението и за индустриалните потребители да се изравнят и да достигнат 4 цента за квтч без ДДС, както казахте, при валутен курс 1,8 - по вашето време, при вашето правителство, господин Мазнев, само че до средата на 2001 г. Целта е постепенно доближаване на цените за бита до разходите за електроснабдяване на ниско напрежение и преодоляване на диспропорцията между тях и цените на индустрията.
Забележете, този поет ангажимент е забравен още през 2000 г., когато аз също от тази трибуна апелирах да не стопирате цените, вие на вашата конференция на Съюза на демократичните сили с вдигнато знаме обявихте, че стопирате цените. Нещо повече, с това партийно решение на Националната конференция на ОДС цените бяха замразени, в резултат на това за периода 2000 - 2001 г. електроенергетиката беше лишена от приходи в размер над 150 млн. долара, за това, за което преди малко Вие апелирахте от тази трибуна, едва ли не, че бяхте постигнали високи постижения.
Новото правителство завари тежко наследство в тази толкова социална чувствителна сфера: ниски цени от 2,7 цента на квтч, вместо обещаните от вас 4 цента на квтч; неизпълнени законови задължения за изкупуване на съоръжения и подмяна на електромери, въпреки че бяха проведени редица търгове - да не се връщам по времето на господин Шиляшки; отложени инвестиционни програми и редуцирани ремонтни работи. Новото правителство се оказа изправено пред труден ангажимент. За да продължи напред и да се постигнат сериозни резултати, първо, трябва да се реализират неизпълнените обещания и да се навакса изоставането от вас, колеги, за съжаление.
Ако предишното правителство коректно беше изпълнило ангажиментите си, сега нямаше да има дебат за цените. Това искам да го чуе и господин Камов, и обществото. При цени за населението от 4 цента на квтч новото правителство още през октомври 2001 г., с направеното 10-процентно увеличение, би постигнало целта за средната продажна цена на населението от 4,5 цента на квтч. И тогава в енергийната стратегия нямаше да се предвижда тригодишен преходен ценови график. В наредбата за цените нямаше да се съдържа специален раздел за преходно ценообразуване и днес нямаше да говорим за стъпаловидни тарифни цени, социална защита и да използваме парламентарната трибуна за евтин популизъм, говорейки срещу непопулярни, но неотложни ценови увеличения, които се правят сега, защото предишното правителство не се осмели да ги направи. Щяхме да си говорим на други теми, колеги, като електроенергиен пазар; свободно договаряне между производители и големи крайни потребители; конкуренция и либерализация за инвестиции, господин Николов. Не за инвеститори, които Вие определяхте, а при нас инвестициите ще определят инвеститорите. Съжалявам, че Ви няма. Щяхме да говорим не за планове и програми за приватизация, както добре сте забелязали, че ще има и стратегия за приватизация, а да отчитаме резултатите от вече извършената приватизация. Затова нека не критикуваме това мнозинство за приетата ценова политика, а да го поздравим за решителността не само да я приеме, но и да я реализира, защото без нормализирани цени не може да има реформа в енергетиката, колеги. Не може да има успешна приватизация, не можем да твърдим, че в страната има действаща пазарна икономика.
Ако сте за това още отсега бих ви призовал да подкрепите енергийната стратегия, без да съм се спрял още и на другите сектори.
Нека да кажа няколко думи за инвестициите. България, както и другите страни в преход от Централна и Източна Европа, се нуждае от мащабни инвестиции в енергетиката, за да бъдат извършени необходимите реконструкции, замени, разширения на съществуващите мощности и изграждане на нови мощности, чрез които да се компенсира инвестиционната пасивност през последните 12 години. Реформираната енергетика може да привлече устойчив поток от значителни чужди капитали, на които основно ще се разчита поради ограничените финансови възможности на държавата, заради което ние нямаме оная вина, която вие носите.
Тъй като инвестициите ще се отразят на разходите, съответно на цените на енергията, основното предизвикателство пред правителството през следващите няколко години трябва да бъде осигуряването на подходяща последователност на инвестиции, която да гарантира реализирането на по-големи проекти само при стабилна законова и регулаторна среда и пазарни структури. Така ще бъде постигнато намаляване на капиталовите разходи и на изискваната от инвеститорите възвръщаемост, балансиране на пазарите и ценовите рискове между държавата и инвеститорите.
И още нещо, което е много важно - преустановяване, господин Мазнев, на подписването на дългосрочни споразумения за изкупуване на енергия, които представляват сериозна бариера пред въвеждането на конкурентен интегриран енергиен пазар и концентрират преобладващите рискове върху държавата, разбирайте върху потребителите, разбирайте върху нашите бащи и впоследствие и синове.
Приватизацията. На всички ни е ясно, че енергетиката се нуждае от значителни инвестиции за подобряване на съществуващата енергийна инфраструктура, която се дължи на ниското ниво на инвестирането през последните 12 години. Приватизацията е най-силният инструмент, чрез който това може да бъде постигнато. Поради това трябва да се ускорят максимално приватизационните процеси във всички енергийни отрасли. Тези договори, които вие бяхте почнали, ние ги приключваме, това мнозинство.
Опитът на другите страни показа, че приватизацията в енергетиката е най-успешна тогава, когато се извършва след като вече е създадена подходяща законова и регулаторна среда и са изяснени пазарните структури и правила.
За това, господин Овчаров, съжалявам, че Ви няма днес тук в момента да разберете и да чуете защо и по какъв принцип са приватизирани досега част от енергийните предприятия и какво трябва да се направи, за да има прозрачност и реалност в приватизацията на енергетиката.
Успешно извършените реформи са механизъм за повишаване на доверието на чуждите инвеститори. Ако не повишим доверието, те няма да дойдат, ще бъдат само обещания, както бяха и при предишното правителство. Разбира се, и сега имаме такива обещания, при нашето правителство. Като не сме си свършили докрай законовата и базисната рамка за привличане на инвеститори, който и да дойде и да управлява, те няма да се появят сред нас.
Поради значително забавяне на реформите в енергетиката обаче, се налага тези процеси да бъдат извършвани повече или по-малко паралелно, като при приватизацията ще се прилага предпазлив подход, аналогичен на инвестиционния.
Не искам да ви занимавам с целите на приватизацията, тъй като на всички ни е ясно.
Няколко думи обаче за социалната защита и социалните гаранции. Единствено това правителство предлага истинска социална защита. (Смях от КБ.) Колкото и да ви е смешно, ви отнемаме вашата възможност, господа отляво. С двустъпалния етап на повишаването на цените, с възможността даване на хората на сегашни цени, затова защото Вие, господин Жотев, не ги увеличихте тогава, когато аз Ви казах от тази трибуна, и Световната банка Ви казваше, и Международният валутен фонд, когато бях на посещение при тях, Ви казваха, че нарочно не увеличавате цените, за да спечелите изборите. Е, за съжаление, народът видя и да бяхте ги увеличили, пак щяхте да бъдете толкова вдясно, колкото сте и днес.
Реформите в енергийния сектор навсякъде се определят от икономически мотиви. С концентрирането върху икономическите резултати се обръща малко внимание на социалната политика с надеждата, че социалните затруднения ще се решат след като икономиката се появи на търговски основи. Освен изискванията за сигурност и качество на енергоснабдяването обаче, законът гарантира и правото на всеки да получава достатъчно за нуждите му енергия на приемливи цени. В съответствие с тези изисквания са необходими паралелни мерки за социална защита и социални гаранции. Социалната политика засега се ограничава до използване на оскъдни ресурси на системата за подпомагане на семействата с ниските доходи обаче. Тази система не използва всички налични възможности и не представлява достатъчно ефективна защита. Тя ще бъде разширена в следните насоки: гарантиране на ценово достъпна енергия за всеки български гражданин чрез усъвършенстване на схемата за подпомагане на социално слабите групи през отоплителния сезон, създаване на нови форми за социално подпомагане, включително социални тарифи за определени базови количества, както ги знаете вече, а и цялото общество ги знае, подобряване на достъпа на населението до икономични форми на отопление, смекчаване негативните ефекти от преструктурирането и по-високите цени чрез повишаване ефективността на енергоснабдяването. Критериите за успех на тази стратегия ще бъдат приемлив дял на разходите за отоплението по общите доходи на домакинствата, осигуряване на всеки социално слаб с необходимите му базови количества енергия.
Няколко думи за ядрената енергетика. Последните десет години АЕЦ "Козлодуй" осигурява 44 - 46 на сто от общото средногодшшно електропроизводство в България. Българската енергетика покрива около 45 на сто от постоянния дефицит от общия енергиен баланс на балканския регион, което в момента се оценява като сериозен принос за икономическата стабилност на региона.
Ядрената енергетика има сериозен принос за задоволяване на потребностите от електроенергия на икономиката и населението на страната и в региона. Тя осигурява минимален риск при доставка на енергийни ресурси, максимален икономически ефект в дългосрочен план. Надеждността, както знаете, е много висока и не се влияе от метеорологичните условия.
Изпълнението на предвидените мероприятия за повишаване безопасността в декларираните срокове, постигнатото по отношение на повишаване на експлоатационната безопасност на съществуващите ядрени съоръжения до международно приемливо ниво, оценката на нивото на безопасност от страна на регулаторния орган на България и международното признание, от страна на статуса на изпълнението на препоръките за разширението на съществуващите през 1991 - 1992 г. проблеми на безопасността, дават основание да бъде направен извод, че блоковете с реакторни инсталации БДР-440V230 подлежат на модернизиране и то на приемлива цена.
Необходимостта от ускорено въвеждане на нови мощности при по-ранното спиране на блоковете неизбежно увеличава разходите за развитие на електроенергетиката, съответно цените на електрическата енергия. Ядрената енергетика е основен фактор в мощностния и енергиен баланс на страната и то при условията на висока технологичност и ефективност на производството. Създаването на пазарни условия, произтичащи от увеличена конкуренция в енергийния сектор, са външни фактори по отношение на приетите програми за постигане на високо ниво на ядрена безопасност на съществуващите ядрени съоръжения.
Страната ни ще продължи да хармонизира националното законодателство с европейското в областта на ядрената енергетика в контекста на разширяването на Европейския съюз. Аз вярвам, че онова, което беше направено от предишните правителства, и това, което се прави от настоящото правителство, е несъизмеримо. Онова, което беше поднесено на това правителство, като подписани меморандуми, като приети ангажименти, джентълменски, смятам, че това правителство ще направи всичко възможно да ги спази, но същевременно европейските структури и нашите специалисти и политици ще се явим като равнопоставени и ще защитаваме националните интереси. Смятам, че в най-близко време ще установите, че блокове Трети и Четвърти ще работят до проектната си мощност.
С оглед изпълнение на задълженията, дори и по опазване на околната среда, намаляване на емисиите, държавата ще продължава да разчита на ядрената енергетика и ще я развива съобразно съвременните изисквания за безопасност, икономичност, надеждност, ядрена безопасност и радиационна защита.
Съзнавайки значението на безопасното използване на ядрената енергия, България изпълнява задълженията, произтичащи от Конвенцията по ядрена безопасност, и се ангажира с поддържане на високо ниво на ядрената безопасност и радиационна защита. Ядрената безопасност е въпрос на националната сигурност. Основна отговорност за нея се носи от експлоатиращата страна, а осъществяването на законодателната основа е компетентността на регулиращия орган вече - Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели, а не за ръководене и управляване от предишните правителства - КИАЕМЦ.
Няколко думи за газоснабдяването. Газовият сектор играе роля около 12 на сто в икономиката ни и в енергийния баланс. Голяма част от него се използва за енергийни цели главно с отоплителните централи и за комбинирано производство на електрическата и топлинна енергия, а в индустрията като суровина. С развитието на газовия сектор се предоставят две широкомащабни цели - повишаване сигурността на енергоснабдяването на страната чрез увеличаване на дела на природния газ, структурата на първичния енергиен баланс, намаляване отрицателното въздействие върху околната среда, здравето на хората.
За да се постигнат тези цели, в съответствие с изискванията за създаване на привлекателна за инвеститорите среда, трябва да бъдат въведени диференцирани продажни цени за различните категории консуматори на природен газ. Трябва да се ускори отварянето на пазара за природен газ, конкурентното предлагане на разрешителни за ускорено разработване на пазара за газ на ниско налягане и въвеждане подходяща и ясна пазарна структура, регулаторна система и осигуряване на достъп до преносната мрежа и хранилищата, за да се позиционира България като надеждна държава за осигуряване на бъдещия транзит, както на газ, така и на петрол. Като отчита значението на прякото използване на природния газ в домакинствата и във всяко отношение - икономичност, енергийна ефективност и опазване на околната среда, политиката на това мнозинство е насочена и трябва да бъде насочена към поощряване на инвестициите за развитие на мрежи с ниско налягане; трябва да се прави опростяване по отношение на инвестициите в газоразпределителните мрежи, в общата рамка на пазарната реформа. Субсидиите ще се премахнат постепенно, което ще постави природния газ на равни условия с конкурентните източници на енергия.
Няколко думи за топлоснабдяването, защото чрез него популизмът понякога получава връх от социално ориентираните. Топлофикационният център заема 20-23 процента от енергийния баланс на крайното потребление и се явява основна форма за потребление на гъсто населените градски райони с високо строителство. Изследванията през 2000 г. от междуведомствена група български експерти и консултанти от Световната банка показват, че централното отопление е най-евтината, екологосъобразна възможност за отопление в гъсто населените крайградски райони.
Тук е мястото да кажа за цените на топлинната енергия. Не по-различно е положението с цените на топлинната енергия за населението. Приетия през 1998 г. план за действия е предвиждал ежегодни увеличения на цените на топлинната енергия за населението, така че до средата на 2001 г. да бъде преустановено субсидирането на производителите. Тези ангажименти не са изпълнени. Правителството на мнозинството получи това като наследство - ниски цени, недостатъчни субсидии, огромна вътрешна задлъжнялост. Така че, увеличението на цените на топлинната енергия през следващите три години е предизвестена необходимост и очевидна задача, която предишното правителство не пожела да изпълни.
Енергетика и въгледобив. Основните цени за развитието на въгледобива е да се осигурят необходимите финансови средства за развитието на дружествата при преходи в държавния бюджет чрез приватизацията. Да се гарантират доставките на местни въглища за електропроизводствените дружества и топлофикационните дружества на конкурентни цени и да се постигне баланс между сигурното електроснабдяване и опазване на околната среда.
Откритият въгледобив ще продължава да бъде основата на българската електроенергетика, където водеща роля има мина "Марица-изток". Мините и техните клиенти - централите, представляват технологично и пазарно свързан рентабилен комплекс, произвеждащ до 40 процента от електрическата енергия в страната. Необходими са обаче инвестиции за рехабилитация и модернизация на тежкото минно оборудване, подновяване на машинния парк и повишаване на ефективността на дейностите, не като вас - чрез създаване на непрозрачни дружества, където се чудим по какъв начин държавата с апорта, с цялостното си състояние е влязла само с 25 процента в това минно дружество. Господин Мазнев, Вие бяхте областен управител в този регион.
Подземният въгледобив дава 10 процента от общия добив на въглища в страната. Дружествата са в тежко финансово състояние и се характеризират с ниска ефективност, технологична изостаналост и натрупани задължения, основно към държавата. С цел гарантиране сигурността на електроснабдяването ще се използват възможностите, които предоставят европейските директиви за преференциално диспечериране на централите, работещи с местни въглища. Наложително е обаче да се привлекат надеждни инвеститори с реални инвестиции чрез приватизация, включително на жизнеспособни мини и участъци, обявени в ликвидация, затова защото трудно успяхме в предишното правителство в последните минути и часове да прокараме в закона, че обособени части от въглищни рудници може да се приватизират. Заповядайте сега да видите "Бяла вода" в Перник - работи, а щеше да бъде ликвидиран!
За процеса на преструктуриране с освобождаване на значителен брой заети във въгледобива - част от освободените участват в проекти за преквалификация и алтернативна заетост. Това ще бъде основната задача на енергийната политика във въгледобивния сектор. Стремежът ще бъде тези мерки да изпреварват, а не да догонват негативите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето е нормално - 30 плюс 10.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз смятам, колеги, че при тези факти и аргументи, които ви представих, без популизъм, а реални, че няма да има след това нито един колега, който да се срамува от това, че си е дал гласа в подкрепа на енергийната стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Аталай.
Заповядайте за реплика, господин Мазнев. Има ли други желаещи за реплика? Няма такива.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Аталай, Вие просто прочетохте някакви пасажи от стратегията и не мислех да Ви правя реплика, но тъй като се обърнахте няколко пъти към мен, ще Ви я кажа. Аз се гордея, че бях от екипа на предишното управление като областен управител, част от Министерския съвет. Защото, първо, по отношение на цената на електроенергията - 4 цента, толкова беше заложена в нашата стратегия от 1999 г. и толкова беше достигната. Защо трябваше да се увеличава повече? Ние не смятахме народа за опитно зайче, за да увеличаваме цените на енергията. Аз се чудя каква е вашата социална политика, след като вие увеличавате с 30 процента цената на електроенергията. Що за социална политика е това?
Вярно е, че има несвършена работа от времето на правителството на Костов. Но, уверявам ви, че той беше нормален човек, а не магьосник, че да свърши цялата работа в България. За един мандат толкова може да се свърши. Искам да ви припомня освен това, че нашата стратегия от 1999 г. беше подкрепена от 197 народни представители. Вашата стратегия беше подкрепена в комисията само от 7 народни представители от общо 18. Аз сега искам да видя колко народни представители ще я подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Мазнев.
Има ли други желаещи за реплика?
Господин Аталай, искате ли дуплика? Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Многоуважаеми господин Мазнев, правилно сте забелязали, че аз се позовавам на пасажи от тази стратегия, а не от вашата, която Вие преди малко четохте. В тази насока е така.
А за увеличаването на цените - не знам дали камерите ще могат да покажат, имам една таблица, която съм сигурен, че и Вие притежавате. Погледнете я и вижте какво сте направили Вие и защо е дефицита от 150 млн., за да не може днес да се инвестира в електроенергийните производства. Смятам, че повишаването на цената е толкова болезнено за мен, колкото и за моите родители. Но ако още по времето на Филип Димитров беше постигнато цена 4,5 цента на електроенергията и по ваше време - 10 процента увеличение на цената, сега нямаше да увеличаваме онези лъжливи, както Вие казахте 30%, а те са реално 25 на определена степен, на други около 10 процента. Вие сте от този регион, можете да сметнете средно колко е увеличението на цената. Така че поне днес бъдете реалисти, защото става въпрос за много сериозно нещо. Вашата стратегия беше подкрепена от 197 народни представители, но вие излъгахте и я променихте (смях от блока на ПСОДС.), затова защото, когато отивахте да подписвате Меморандума, вашият министър-председател и вашето правителство заяви пред нас, и то пред мен, че ако поискат блоковете 1, 2, 3 и 4 да бъдат затворени, той няма да влезе в европейските структури. Но когато се върна, беше подписал нещо съвсем друго. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, бих искал да напомня, че досега са се записали за изказване господин Ляков, господин Манов и господин Близнаков. Има ли други желаещи? Не виждам такива. Разпределението на оставащото време по парламентарни групи е както следва: Коалиция за България е изчерпала своето време за изказване; ОДС имат 5 мин., НДСВ има 9 мин., ДПС има 6 мин.
Току-що ме коригираха сътрудничките, имате 4 мин., господин Ляков, тъй като господин Мазнев е направил реплика. Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! За съжаление времето е много кратко, но аз ще се спра само на няколко основни недостатъка, които според мен съдържа стратегията.
Първо, не беше коректно, господин министър, да спестите два от приоритетите на старата стратегия. И да правите открития, че развитието на вътрешен конкурентен енергиен пазар е нещо ново, както и интегрирането на българската енергетика и енергийния пазар към европейския е ваше откритие, т.е. тази отвореност, за която говорите. Това е записано на първа страница в старата Енергийна стратегия, която вие сте спестили във вашата, когато определяте, че е имала само четири основни цели.
След това, аз не мога да си обясня как може да има стратегия, в която няма макроикономическа рамка, няма макроикономическо развитие. Вие говорите тук, споменавате някакви цифри, давахте някакви документи и материали, но те не са част от стратегията. Първо, те логично няма къде да се сложат вътре и нищо от текста не е вързано с тези допълнителни материали, които подхвърлихте на народните представители и които даже не са минали през комисията. И как ще има развитие на този стратегически отрасъл, след като Вие не можете да ми кажете, примерно, няма срок стратегията, да приемем 2005 г., какъв ще бъде делът на индустрията в брутния вътрешен продукт, какъв ще бъде делът на услугите, колко ще бъде брутният вътрешен продукт. Защото стратегия се прави по един начин, ако делът на промишленото производство е, примерно, 40%, съвсем по друг начин се прави, ако делът на промишленото производство е 20%. (Неразбираеми реплики на Рамадан Аталай.)
Господин Аталай, тези неща трябва да ги има в една стратегия. Защото тя не е никаква стратегия, ако тях ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не влизайте в диалози! Моля Ви, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Прави се стратегия въз основа на макроикономически показатели, които в определен срок се развиват. И се казва: делът на промишленото производство ще бъде толкова, делът на услугите ще бъде толкова. Когато делът на услугите е толкова, енергопотреблението естествено ще бъде много по-малко и оттам цялостното развитие на отрасъла ще бъде съвсем различно. Къде е това във вашата стратегия? Няма го никъде! (Неразбираеми реплики на Рамадан Аталай.) Какви цени ми говорите Вие и социална защита, след като я няма тази рамка?! Нали при един брутен вътрешен продукт социалната защита ще бъде една, а при друг брутен вътрешен продукт ще бъде друга. Как ще определите цените, след като не знаете тези показатели?! Говорите празни приказки тук, четете ми изречения, все едно, че сте на партиен конгрес, и развивате някакви теории, които нямат никаква реална основа. (Реплики на Рамадан Аталай от място.)
Така че, уважаеми колеги, това е фундаментален недостатък на вашата стратегия. Тя не е разположена в определено макроикономическо развитие на България, за което трябваше да има поне два сценария, а даже и три, трябваше да има срок 2010 г., тук сега се появява някакъв срок 2020 г., а в стратегията има 2005 г. В какъв срок ще я развивате, не е ясно.
Голям недостатък на стратегията, според мен, също е разделът за екологичната политика, който вие сте кръстили, съвсем неправилно, според мен, "Околна среда". И аз се чудя как при преговорите по тази глава вие ще защитите главата и позициите на България, след като вътре, примерно, нямате една дума за уранодобива. Една дума няма!
Да не говоря за други неща, за енергийната ефективност и т.н.
Така че има фундаментални недостатъци, които, според мен, налагат тя да бъде преработена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Реплики няма.
Има думата господин Манов. Господин Манов, разполагате с шест минути.
АРСО МАНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не бих посмял да влизам в дискусията за енергийната стратегия на България на експертно равнище, стана ясно, че тук има колеги, които правят това много добре и го направиха добре, според мен. Като лаик в тази област според мен съществуват два фундаментални принципа, които трябва да намерят място в тази стратегия и до голяма степен те са намерили място.
Ще се опитам да кажа нещата простичко и ясно, за да ме разберат тези, които не са специалисти в областта на енергетиката.
Първият принцип е свързан с производството на електроенергия, а вторият - с нейното потребление.
Първият принцип може да бъде формулиран най-общо по следния начин: България трябва да е в състояние да произвежда във всеки конкретен момент във времето, подчертавам, във всеки конкретен момент във времето, повече електроенергия, отколкото й е необходима. Вярно е, че България ще бъде неразделна част от една обща европейска енергийна система. Вярно е, че цената на електроенергията ще се доближава до тези в европейските страни и в един определен момент тя ще бъде изравнена. Ние трябва да приемем тези тенденции като неизбежни.
В същото време не бива да се забравя, че в тази обща енергийна система отделните държави също ще бъдат разделени на две групи - на производители на електроенергия и потребители на електроенергия, ако трябва да бъда по-точен, на износители на електроенергия и на вносители на електроенергия.
Така дефинираният принцип означава, че България трябва да остане износител на електроенергия и в бъдеще. Едва ли е необходимо да се убеждаваме, че както във всички времена, така и сега, откакто съществува този отрасъл, той има стратегическо значение за всяка страна и пряко отношение към националната сигурност на тези страни.
Ако трябва да перефразирам крилатия лозунг на Ленин за комунизма и електрификацията, той сега би звучал приблизително по следния начин: "Енергетика плюс демокрация е равно на глобализация".
България има необходимите предпоставки, за да съхрани и развие своите исторически и природни дадености и да задържи лидерските си позиции в региона по отношение на енергетиката. Тази цел не бива да се разглежда като противоречаща на процеса на присъединяването към Европа. Напротив, тя трябва да се разглежда като необходима стартова позиция в този процес, която има пряко отношение към стратегическите национални интереси.
Вторият основен принцип на националната енергийна стратегия, както вече споменах, е свързан с потреблението на електроенергия. Ако принципът, свързан с производството, може да се нарече външен, имащ отношение към енергийните позиции на България в глобализиращия се свят, то принципът, свързан с потреблението, е чисто вътрешен. Високата енергоемкост на нашето производство и разхищението на електроенергия за битово потребление крият огромни възможности за ефективни действия, насочени към значително съкращаване на потреблението, без да се ограничават потребностите в това отношение.
Относително високата цена на електроенергията, която трябва да приемем като неизбежна даденост в бъдеще, ще стимулира процеса на търсене и реализиране на бързи и ефективни мерки за чувствителни икономии в енергопотреблението. Наивно ще бъде според мен обаче да мислим, че този процес ще протече бързо и безболезнено. Ликвидирането на високата енергоемкост на нашето производство и разхищението на електроенергия за битово потребление са свързани с нови технически и технологични решения, за които са необходими инвестиции. Тези инвестиции държавата едва ли може да осигури на настоящия етап. Следователно решаването на проблемите с високата енергоемкост и неефективното използване на електроенергията за битови нужди има пряко отношение към преструктурирането на отрасъла.
В заключение бих казал, че ако трябва да се прави конкретна, детайлна програма за реализиране на тази стратегия, според мен, една от основните точки в тази програма трябва да бъде именно преструктурирането на отрасъла. В това отношение аз лично съм в по-голяма степен склонен да цитирам Кейнс, вместо Милтън Фридман. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Манов.
Има думата народният представител Веселин Близнаков.

ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, понеже днес разглеждаме енергийната стратегия на България трябва да подчертая, че правителството и управляващото парламентарно мнозинство действително провеждат една националноотговорна политика в областта на енергетиката. Да припомня само, че именно това мнозинство прие Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Именно това мнозинство прие Закона за използване на атомната енергия за мирни цели. Именно това мнозинство и правителството подготвят нов закон за енергетиката, който ще бъде предложен на вашето внимание в края на тази година. Опитът на другите страни, особено на тези, които са ни изпреварили в прехода, показва, че реформите в областта на енергетиката и приватизацията в областта на енергетиката са най-успешни, когато е изградена подходяща законова и регулаторна рамка. В тази стратегия, която се предлага днес, много ясно са посочени задълженията, ролята на държавата за създаването на свободен енергиен пазар, за подобряване на енергийната ефективност, особено важна за сигурност на енергийните доставки, за изпълнение на графика за приватизация на енергийния отрасъл и т.н.
И ние трябва много ясно да заявим, че днес се води една много по-ясна политика в областта на енергетиката. И няма скрити неща от нашето общество, които Министерският съвет и управляващото общество провеждат в областта на енергетиката. Защото Министерският съвет предостави всичко по глава "Енергетика", всичко, което правим в тази област. Защото Министерският съвет, който е вносител на тази стратегия, представи ясен график за групата по ядрени въпроси, график за отстраняване на съществуващите тогава пропуски по безопасността. Защото Министерският съвет представи втория национален доклад по Конвенцията за ядрена безопасност във Виена, който доклад беше приет без забележки. Защото именно този Министерският съвет, който изработи тази стратегия, задвижи всички графици по модернизацията на блоковете в Козлодуй. Защото този Министерски съвет поръча мисията на Международната атомна агенция. И вие знаете отличните резултати, отличните впечатления, които се получиха след приключване на тази мисия.
Относно Белене. Тук много често се поставя въпросът защо не е казано толкова ясно за Белене. За Белене е казано достатъчно ясно в стратегията. Ще го кажем още по-ясно, още по-категорично след ваканцията. Защото проектът "Белене" има своята икономическа и техническа логика. И ние имаме политическа воля да осъществим този проект. Българското общество, в това число и българските политици ще имат възможност да се убедят в това. Днес ние имаме един нов закон, който дава рамката и процедурата за развитие на проекта, което, впрочем, е практика в много страни.
Едно от основните достойнства на предлаганата енергийна стратегия е да осигури условия за ускореното реформиране на българската енергетика чрез отварянето й към динамично интегриращия се европейски енергиен пазар. Ние не можем да си позволим лукса тогава, когато водим интензивни преговори за приобщаване към европейските структури, да останем извън този общ енергиен пазар. Българската енергетика трябва да се развива в контекста на европейската енергетика.
В енергийната стратегия много категорично се посочва значението на националните регулаторни органи като Агенцията за ядрено регулиране и Държавната комисия за енергийно регулиране, което е изискване на Европейския съюз. С други думи, регулаторният орган заема полагащото му се място сред енергийните институции на България.
Мисля, че достойнство на тази енергийна стратегия е също така значението, което се отдава на опазването на околната среда и на ядрената безопасност. Самото обстоятелство, че се посочва, че ще се развива балансирано енергопроизводство в страната, с развитието на ядрената енергетика, където България има традиции, отлични специалисти и отлична институционална и законова рамка, дава възможност това да се осъществи. Самото обстоятелство, че в енергийната стратегия е посочено бъдещото развитие на енергийния комплекс "Марица-изток", разбира се, с нови технологии, с модернизация на производството там, също дава гаранция, че България ще спазва изискванията за опазване на околната среда. Самото обстоятелство, че в енергийната стратегия се посочва, че с предимство ще се развиват възобновяемите енергийни източници е също дейност, намерение в тази посока.
Енергийната стратегия, която днес обсъждаме, има за цел да премахне ценовото изкривяване в енергийния сектор, което се осъществяваше и съществуваше досега. И как съществуваше досега? Ами, съществуваше чрез прякото субсидиране от държавния бюджет, чрез кръстосаното субсидиране от промишлени към битови потребители, чрез принудителното отлагане на инвестиционните разходи, чрез принудителното декапитализиране на отрасъла. Новата енергийна стратегия дава възможност на нашата страна да развива едно балансирано енергопроизводство, осигуряващо стабилност на енергодоставките. Именно от това има нужда нашето общество в преход.
България в никакъв случай, българското правителство и българското управляващо парламентарно мнозинство не могат да допуснат този сектор да работи с риск. Ние гарантираме чрез тази стратегия и чрез политиката, която провеждаме, че този сектор ще работи надеждно и ще осигурява икономическото развитие на страната и на битовите потребители.
Относно някои изказвания на мои колеги, че тази стратегия била антисоциална. Това е националноотговорна стратегия, защото всичко останало, уважаеми дами и господа, е популизъм. Да се говори за цени, които са били замразявани години наред, означава едва ли не да се говори, че предишното правителство е водило социална политика. Всяка политика, която не е съобразена с изискванията на живота, на пазара, на производството, е измислена политика. И много интересно би било, ако господата отдясно, в лицето на господин Мазнев, започнат да говорят, че водят и са водили много социалноориентирана и лява политика. Защото, ако това беше така, нямаше да получат зашеметяващия шамар на изборите. Ако водехте такава социалноориентирана политика, господин Мазнев... (Неразбираема реплика от място на господин Мазнев.) Ако водехте такава политика, сега още ви се вие свят от този шамар. Не можете да разберете кое е ляво, кое е дясно! (Оживление.) Ако водехте такава социалноориентирана политика, нямаше да се говори непрекъснато за източването на държавните сектори, за злоупотребите на ваши министри. (Неразбираема реплика на народния представител Росица Тоткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: По отношение на уранодобива. Много мога да говоря по отношение на уранодобива, господин Ляков. Уранодобивът е в процес на ликвидация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да приключвате, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Аз съм отлично запознат, защото съм бил един от експертите, който съм давал становище по времето на правителството на Филип Димитров. Уранодобивът ще продължи да се закрива съгласно изискванията, които стоят пред него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Близнаков, моля да приключвате, времето Ви завърши.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Искам да завърша с това, че България има нужда от тази енергийна стратегия. И затова аз искам да заявя от името на Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, че ние ще подкрепим предлаганата енергийна стратегия. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Има думата министърът на енергетиката господин Ковачев.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако дебатът не беше навлязъл в една много странна политическа еклектика на сравнение с ябълки, круши и някои други зеленчуци, аз, честно да ви кажа, не бих взел отново думата.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Ябълките и крушите не са зеленчуци!
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Именно в това е проблемът, че някои сравняват ябълки, круши и зеленчуци и за тях те са едно и също нещо.

Бих искал да кажа няколко неща по това какво е свършено до момента и по начина, по който се надявам, че вие ще прочетете действително енергийната стратегия, а не само да стигнете до стр. 8 и да правите генерални изводи, които имат единствено политически характер, а нямат характер на обсъждане по същество на един важен документ, един документ, от който се нуждае българският енергиен отрасъл, един документ, от който се нуждае страната, за да може да модернизира енергийния си отрасъл.
Заявените намерения в самата стратегия и конкретни стъпки за реализация и инструменти са вече факт с много от действията по прилагането на тези стъпки като част от политиката на правителството и в частност на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Нека да си припомним, че Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност отдавна беше необходим, а не първата задача на това мнозинство да се заеме с една отдавна отесняла регулаторна рамка, ясна на предишното правителство и непоета като ангажимент за реализация. Отдавна беше известно, че в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, приет през 1999 г., ролята на Комисията по енергийно регулиране е изключително важна. Важна при лицензионните и регулаторните функции в областта на ценообразуването. Независимо от това нищо не беше свършено за подготовка на наредбите за ценообразуване, за тяхното обсъждане и приемане. Нищо не беше предприето за реалното изграждане на Държавната комисия по енергийно регулиране. Като действащ орган той беше съподчинен на Агенцията по енергетика и енергийни ресурси и в крайна сметка неслучайно това беше една заложена мина пред реформата, която се декларира, че е била заявена в предишната стратегия за развитие на енергетиката.
Тук достатъчно много се говори за цени, не бих искал отново да влизам в това обсъждане, но на всички е ясно, включително и на министър Овчаров - наричам го министър, защото наистина беше министър в даден период от време - и много други, които са ръководили този отрасъл и днес се изказват като независими специалисти и господин Шервашидзе, и господин Ерменков в разни статии, слава Богу не се изказва господин Шиляшки, за което съм му благодарен, говорят за цените. На всички тези хора, а и на всички, участвали в правителствата, е ясно, че още от началото на 90-те години, съгласно анализите, които са правени, че тези цени, които днес са заявени открито, за да може и обществото, и крайните потребители, и индустрията да се настроят към тази прозрачна и предвидима ценова рамка, те са били заложени още в началото на прехода. И е ясно защо са били заложени в началото на прехода. Те са необходими, за да бъде този енергиен отрасъл, както и всички останали икономически отрасли, с възможности за възпроизводство, с възможности действително ние да не разчитаме в тези последни 12 години единствено и само на това, което е заложено през 50-те, 60-те години и действително завършено като изграждане в началото на 90-те години. Както господин Овчаров спомена, че са пуснати 8-ми блок на "Марица-изток 2" и че е пуснат 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Да, те са пуснати в последните 12 години, но те са само пуснати. А тяхното пускане беше забавено именно поради неясните правила в енергийния отрасъл, неясната ценова политика на редица правителства, неясния подход към действително модернизиране на енергийния отрасъл.
Бяха споменати инвестиции в областта на сероочистката по време на мандата на предния кабинет. Те бяха заложени още през 1995-1996 г. Даже 1994 г. се подписа първият финансов меморандум. Господин Мазнев, нека да не лъжем обществото. Когато им говорим за инвестиции от милиард и половина, нека да им кажем колко всъщност са реалните реализирани инвестиции. Вие самите подливате вода на собствената си бъдеща политика, който и да вземе властта в тази страна. Недейте да убивате българската енергетика и съответно българската икономика. Защо трябваше ценовата реформа в предишното правителство да излъже крайния български потребител да даде едни по-високи цени за индустрията, индустрията да стагнира, в крайна сметка да имаме 20 процента безработни именно поради затваряне на редица икономически предприятия, част от причините за затварянето на които бяха и високите цени за промишлеността, които в интерес на истината не са мърдали от 4 години и не мога да разбера, господин Николов, за какви инфлационни, или за това как няма да се подпомогне развитието на икономиката - нещо не разбрах.
Какво свършихме в областта на защита на потребителите? - Това беше един от въпросите, който беше зададен. Нека да си зададем въпроса какво свършиха от 1995-1996 г. насам в областта на топлоснабдяването. Ще ви кажа няколко факти. През 1996 г. за първи път водният заем беше пренасочен, за да може да има мерене в областта на топлофикационния сектор. След това бяха насочени инвестиции за абонатни станции. Какво от всичко това е реализирано? Нула, господа. Днес ние завършваме, слагаме абонатните станции 6 години, след като е било ясно накъде трябва да се развива този сектор. И той целенасочено беше воден към банкрут, към унищожаване на неговия пазар, към разрушаване на доверието, което потребителите поначало би следвало да имат и имат към този сектор, защото това е подсектор, защото това е една добра услуга за тях. Но бяха повишавани цени, без да се предоставя възможност те да прилагат мерки за енергийна ефективност, да си управляват потреблението, без да се дава възможност на потребителите да имат какъвто и да било избор. През 1996 г. имаше някакво безумие, когато в един момент се появи една разпоредба да се изключват отделни радиатори. Не било ясно какъв е обемът или каква е изчислителната кубатура на сградите. Това е смешно. Ясно е много добре. Много добре е ясно. Всяка една такава инсталация е изчислена, ясно е каква е нейната мощност и тя е една колективна инсталация.
Какво направихме ние? Добавихме една специална глава в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, която най-сетне да регламентира този подсектор, повишихме на два пъти цените на изкупуваната електроенергия от това ефективно производство, без това да се отрази на крайните потребители. Защото господин Шиляшки беше разпоредил цената на изкупуване на електроенергията от комбинирано производство с екологично гориво газ да бъде на нивото на маргиналната централа "Марица-изток 3" - Димитровград. Това е изключително икономически обоснован подход, господин Мазнев. Просто зашеметяващ икономически подход.
Оттук нататък не бих искал да говоря за това, че с редица регламенти в областта на ценообразуването се позволява на крайните потребители равномерно да изплащат техните разходи. Което в крайна сметка им дава възможност те действително балансирано, спрямо семейните си бюджети, да могат да покриват енергийните си разходи и да бъдат стимулирани към едно разумно потребление.
В заключение аз бих искал да ви припомня, уважаеми народни представители, какво предходното Народно събрание реши, когато разглеждаше предишната Енергийна стратегия. Аз няма да чета цялото решение, но в него е записано: цялостно завършване и влизане в експлоатация на ПАВЕЦ "Чаира". Към момента на гласуване на стратегията тя беше завършена, но, слава Богу, тази мярка е изпълнена.
Модернизацията на Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Ами, тази модернизация сега започва.
Фактически, две мерки са изпълнени. Сега започва модернизацията. Да не говоря, че предходното Народно събрание с гласуваното гаранционно споразумение за модернизацията на Пети и Шести блок затвори Първи и Втори блок еднозначно в края на тази година.
Да не говорим, че тук е записано: рехабилитация на ТЕЦ "Варна". Не си спомням въобще да е започвала!
Тук е записано: рехабилитация и конверсия на ТЕЦ "София", ТЕЦ "София-Изток", ТЕЦ "Република". Ние сме правителството, което придвижи и рамковото споразумение, а и споразумението за този заем и вие го блокирахте в комисиите. Но това не беше свършено от предходното нито правителство, нито Народно събрание.
Искам да ви кажа още нещо и да ви припомня, че в предишната стратегия е записано, че Първи и Втори блок ще бъдат спрени, изведени от експлоатация през 2004 - 2005 г. В крайна сметка тук в решението пише: да проведе преговори, така, така... и да защити... Какво е защитено? Защитено е - 2002 г.! Тоест не е изпълнено това, по което предходното Народно събрание е взело решение.
Също така 2008 - 2010 г. са записани за Трети и Четвърти блок. Не са поети никакви ангажименти. Поети са и то толкова твърди ангажименти за 2006 г., че сега ние се чудим с резултатите от ОСАРТ-мисията, с резултатите от Конвенцията по ядрена безопасност как да убедим света, че България е оставила отворена врата за Трети и Четвърти блок и че трябва да отчитаме реалните постижения, които има българската енергетика.
Тоест, уважаеми народни представители, ако така еклектично обсъждаме действително бъдещето на тази страна, както чух в много от изказванията, аз лично не съм готов да продължа да работя и действително да провеждам една националноотговорна политика, която е подкрепена широко от Народното събрание. Затова ви моля, прочетете стратегията и след стр. 7 и я подкрепете! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Ковачев. (Реплики.)
На министър реплика не се прави!
Има думата председателя на Комисията по енергетика да прочете проекта за решение.
Преминаваме към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала.
Заповядайте, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, народни представители, чета проекта за решение:
"1. Предлага на народните представители да одобрят Енергийната стратегия на Република България, приета с Решение № 279"... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Четете решението!
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: "Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност
РЕШИ:
Одобрява Енергийната стратегия на Република България".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте!
Гласували 198 народни представители: за 102, против 74, въздържали се 22.
Енергийната стратегия на Република България е приета. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Има думата по процедурен въпрос председателя на Комисията по енергетика, господин Близнаков.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Имам процедурно предложение да прегласуваме решението, тъй като има допълнителни точки, които Комисията по енергетика предложи, които не бяха гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, моля да ги формулирате.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
"1. Народното събрание одобрява Енергийната стратегия на Република България, приета с Решение № 279 на Министерския съвет от 11 май 2002 г.
2. Отменя решение на Народното събрание относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., обнародвана в "Държавен вестник" бр. 25 от 19 март 1999 г.
3. Препоръчва на Министерския съвет в съответствие с енергийната стратегия на Република България:
а) да разработи проект за нов Закон за енергетиката като предпоставка за развитие на конкурентно способен пазар и на ориентиран енергиен сектор;
б) да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на достигнатото ниво на безопасността на АЕЦ "Козлодуй" и оценката на разходите при алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката с оглед защита на националните интереси;
в) с подходящи механизми за социална защита да гарантира правото на всеки да получава достатъчна за базовите му потребности енергия на приемливи цени;
г) да създаде условия и действени механизми за оползотворяване на значителния потенциал за повишаване на енергийната ефективност в сферата на производството и потреблението.
4. Представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури да отстояват позициите на Република България, залегнали в енергийната стратегия".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За процедура, заповядайте, господин Овчаров.

РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Въпросът ми е кои са тези алтернативни стратегии, на основата на които ние ще защитаваме позициите си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дискусиите приключиха, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Знам, но такова решение и такива стратегии никой от вас тук не е чул.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дискусиите приключиха. Те се съдържаха в доклада на комисията.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма такова нещо в доклада на комисията.
Другото е - кои са позициите, които депутатите ще защитават? Вменявате ни да защитаваме позиции, които не знаем какви са. Извинявайте, но когато гласуваме нещо, трябва да сме наясно какво гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е част от решението, което се предлага от Комисията по енергетика.
Господин Близнаков, искате думата. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Овчаров, това са решения, които бяха приети на заседанието на Комисията по енергетика. Вие бяхте там. Така че за никакви алтернативни стратегии не става въпрос.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Тогава за какво става въпрос?! Прочети т. 5.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Точка 5 няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, дискусията приключи. Решението е прочетено и дискусията по проекторешението приключи.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не сме чули решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, много Ви моля! Това, което прочете председателят на комисията, е раздадено.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не е раздадено. Той прочете нещо друго.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Нищо друго не съм чел. Това е раздадено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Близнаков, прочетете го още веднъж, ясно и точно!
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ:
"1. Народното събрание одобрява енергийната стратегия на Република България, приета с Решение № 279 на Министерския съвет от 11 май 2002 г.
2. Отменя решение на Народното събрание относно Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г., обнародвана в "Държавен вестник" бр. 25 от 19 март 1999 г.
3. Препоръчва на Министерския съвет в съответствие с енергийната стратегия на Република България:
а) да разработи проект на нов закон за енергетиката, като предпоставка за развитие на конкурентоспособен пазарноориентиран енергиен сектор;
б) да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на достигнатото ниво на безопасност на АЕЦ "Козлодуй" и оценката на разходите при алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката с оглед защита на националните интереси;
в) с подходящи механизми за социална защита да гарантира правото на всеки да получава достатъчно за базовите му потребности енергия на приемливи цени;
г) да създаде условия и действени механизми за оползотворяване на значителния потенциал за повишаване на енергийната ефективност в сферата на производството и потреблението.
4. Представителните делегации на Народното събрание в Европейския парламент, Европейската комисия и други международни структури да отстояват позициите на Република България, залегнали в енергийната стратегия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Всичко е ясно.
Всичко това, което прочете председателят на комисията, се съдържа в становището на комисията, с което започна дискусията днес.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Искам процедура за отлагане.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС, от място): Има грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам думата на господин Корнезов за процедура.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя предложение: в т. 3 буква "б" от така прочетеното ни проекторешение думите "алтернативни стратегии" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Това вече е в рамките на правилника.
Моля, режим на гласуване за направеното предложение от господин Корнезов в т. 3 буква "б" думите "алтернативни стратегии" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 203 народни представители: за 92, против 111, въздържали се няма.
Предложението, направено от народния представител Любен Корнезов, не се приема.
Има думата за предложение народният представител господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
В самото становище има една досадна грешка. Там е записано, че стратегията е приета на 11 май. 11 май е събота. Тогава Министерският съвет въобще не е заседавал. Стратегията е приета в Министерския съвет на 11 април, господин Близнаков. Самият начин, по който се подхожда, показва с каква сериозност се пишат становищата и самата стратегия. (Смях в блока на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли противно предложение?
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми господин Мазнев, вече десет пъти се разправяме дали е април или май. Написано е и в "Държавен вестник", че тази е датата. Сега не може да гледаме календарчето, защото може да се окаже, че е отработван Великден в събота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше прочетен от председателя на Комисията по енергетика господин Близнаков, с четири точки.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 103, против 82, въздържали се 19.
Стратегията за енергетика е приета. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
Има думата господин Жотев за обяснение на отрицателен вот.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, гласувах против Стратегията за българската енергетика не защото проблемът е маловажен, а защото днес приехме поредния скандален документ в българския парламент. Приехме слаба приватизационна стратегия за "Булгартабак" - резултатите са налице. Срокове се променят, кандидатите се чудят какво да правят, има ли претенции към държавата от страна на Русия или не и т.н. ...
Приехме лоша стратегия за БТК - също ще се видят резултатите.

Днес се изказаха какви ли не псевдоспециалисти по енергетика. Някои от тях сами се наричаха лаици, но даваха препоръки как трябва да се развива енергетиката. Толкова по-лошо за тях, толкова по-лошо за това, че те произлизат от управляващото мнозинство.
Критикуваха се действията на предишното правителство за това, че цените не се повишили. Защо цените трябва да се повишават над разходите, които са необходими за производство на електроенергия, никой не обясни.
Горд съм, че като министър на икономиката не допуснах цената на електроенергията да се повишава, защото не беше необходимо нейното повишение. (Възгласи от блока на НДСВ: "Браво!", ръкопляскания в блока на КБ.)
Днес със 103 гласа "за" срещу 101 "против" се дава ход на една слаба стратегия. Тази стратегия няма да позволи на България да се развие като доминиращ център на Балканите за износ на електроенергия, за развитие на енергетиката, в т.ч. и на ядрената.
Ние много леко се прекланяме пред съветите, които идват от места, които са извън България. Може би, защото тези, които сега ни управляват, са хора, които общо взето са били извън България.
Днес парламентът прие слаб документ. Утре българските граждани ще се чудят как да събират пари от портфейлите си, за да плащат непосилни цени. Това е слабо решение, това е позор за НДСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Жотев.
За отрицателен вот? Заповядайте, имате думата.
КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Ковачев! Гласувах против Енергийната стратегия, както и колегите от моята парламентарна група, защото това е една антисоциална стратегия; защото тя поставя българските граждани без никаква алтернатива, поставя ги в безизходно положение да не могат да се справят със своите разходи.
Аз искам да попитам министър Ковачев, който беше част от предишния екип: след като изслушахме неговите гневни филипики днес, кога той беше искрен - преди или сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Има ли други желаещи за обяснение на отрицателен вот?
Заповядайте за отрицателен вот, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Всъщност, Парламентарната група на Коалиция за България не подкрепи, включително и аз гласувах "против", други мои колеги се въздържаха, основно по две причини. Считаме, че сега увеличаването на електроенергията, особено за населението при това му състояние, ще бъде един много тежък социален удар върху огромната част от хората - няма компенсаторни механизми. И, второ, в тази стратегия не се очертава ясно бъдещето на нашата атомна енергетика, включително и съдбата на Трети и Четвърти блок .
Поради тези две основни съображения лично аз гласувах "против". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Имаше три отрицателни вота, господин Христов. До три! Съжалявам. Искрено съжалявам, господин Христов. Трябваше по-чевръсто да вдигнете ръка.
Господин Ковачев, имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Взимам думата, за да благодаря на всички, които се изказаха положително или отрицателно, защото винаги в обсъждането има нещо, което е полезно. Благодаря най-вече на тези, които подкрепиха стратегията.
Аз винаги съм бил искрен и продължавам да бъда искрен. И когато аз лично записах "2010 - 2012 г." в предишната стратегия за трети и четвърти блок, не знам кой смени страницата, но не съм аз. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на КБ и на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,50 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Благовест Сендов


Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов


Георги Анастасов