Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пренареждам предварително гласувания за днес дневен ред в следната посока: втора точка да бъде законопроекта за държавния дълг на мястото на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, която става точка трета.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Стигнали сме до § 8.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат като представител на вносителя господин Ивелин Буров – председател на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте господин Буров да бъде допуснат до пленарна зала.
Гласували 143 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който гласи:
“§ 8. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 думата “начина” се заменя с “начините” и думите “и техническото досие на продукта” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 8 няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 9 има предложение от народния представители Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията, а именно § 9 да се измени така:
“§ 9. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. (1) Оценяването на съответствието на продукти със съществените изисквания на наредбите по чл. 7, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва по процедури, които се образуват от конкретни модули на “Глобалния подход”.
(2) Модулите са определени в документите на Европейския съюз и са дадени в Приложение 1 към закона.
(3) Процедурите за оценяване на съответствието, в зависимост от образуващите ги модули, могат да се изпълняват от:
1. лицата, които пускат продуктите на пазара или в експлоатация;
2. трети лица, които са получили разрешение да извършат такива процедури.”
Предложение Комисията по икономическата политика за § 9:
“§ 9. В чл. 8 думите “чл. 6” се заменят с “чл. 7”, думите “пускат продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие и накрая се добавя “и обявени в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология, наречени “обявените лица”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата по предложенията, които правя по § 9.
По същество ал. 3 в моето предложение до голяма степен съответства на предложението, което е направено от вносителите, поради което аз няма да я коментирам, тя съответства практически и на досега действащия текст. Искам обаче да спра вашето внимание върху ал. 1 и ал. 2.
По същество Европейската комисия е разписала съвсем ясно процедурите, по които се извършва оценяване на съответствието на продукти със съществени изисквания. Тези процедури са разписани включително в официалните документи на Европейската комисия под формата на приложение към тях. Моето предложение по отношение предложението на вносителя е процедурите да бъдат разписани като приложение към закона, като в ал. 2, уточнявам, че това трябва да бъде извършено на модулния принцип, който е възприет от Европейската комисия в официалните документи на Европейския съюз.
И за да ви покажа в противен случай какво се получава, искам да отбележа, че само преди може би по-малко от две седмици в “Държавен вестник” бр. 87 беше публикувана Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Да, това са действително едни от продуктите, към които се предявяват съществени изисквания. Половината от наредбата обхваща последователното цитиране на всички модули – Модул А, Модул В, Модул С и така нататък, и като се има предвид, че такива наредби трябва да бъдат направени над 20, навсякъде на около 10 страници ще има повторение на голяма част от тези модули.
Ако се възприеме моето предложение – процедурите на базата на модулите да бъдат разписани в приложение към закона, то, първо, наредбите задължително ще бъдат в съответствие със закона, като стоящ над наредбите нормативен акт, и второ, което е особено важно, при евентуални изменения на модулите, защото Европейската комисия през 2000 г. направи такива изменения, като въведе, доколкото си спомням, шест допълнителни модула, това ще бъде отразено само в приложението към закона, а в случая - при възприетия подход, трябва да се отрази във всички наредби, които се правят за продукти, за които се предявяват съществени изисквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Думата има господин Буров – председател на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
ИВЕЛИН БУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, много правилно цитирахте Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръженията под налягане. Ако прочетете внимателно наредбата и сравните процедурите, които са разписани в нея, ще видите, че те са повече на брой от процедурите, които са разписани в Решение № 465 на Европейския съюз от 1993 г. Това ни е бил мотивът. Обикновено във всяка една от директивите се използват и различни вариации на модулите. Затова сме взели решение те да не се разписват в закона, а да се разписват поотделно във всяка една от наредбите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов по § 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 73, против 60, въздържали се 4.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, моля текстът да бъде прегласуван, тъй като явно народните представители не се ориентираха добре в дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласувайте предложението на господин Иван Иванов по § 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 174 народни представители: за 90, против 83, въздържал се 1.
Да, прието е, добре.
Продължаваме със следващия § 10.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 10 има предложение от народния представител Атанас Папаризов:
“В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от съответния министър или от друг орган на изпълнителната власт, на който е възложено изпълнението на наредба по чл. 7.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Министърът или друг държавен орган, издал разрешение по предходната алинея, носи отговорност за правомерната работа на получилото разрешение лице. Това лице е длъжно да се отчита за всяка изпълнена от него процедура за оценяване на съответствието пред упълномощилия го орган.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 да станат ал. 3 и 4.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и Цветан Ценков:
“В чл. 9 се създава ал. 4:
“(4) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието на медицинските изделия, включително и ин витро диагностичните се издава от министъра на здравеопазването.”
Комисията не е подкрепила това предложение.
Доколкото знам, господин Великов ще изложи тази позиция, защото има ново развитие на нещата. Ще помоля и господин Буров също да вземе отношение.
Има предложение на народния представител Иван Иванов:
“В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Досегашният текст да стане ал. 1, като накрая думите “чл. 6” се заменят с “чл. 7”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Министърът или друг държавен орган, издал разрешение по предходния член, носи отговорност за правомерната работа на получилото разрешение лице. Това лице, наричано по-нататък “упълномощено лице”, е длъжно да се отчита за всяка изпълнена от него процедура за оценяване на съответствието пред упълномощилия го орган.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
“Чл. 9. (1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология.
(2) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на глава трета от закона.
(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството предоставя на председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология данните по чл. 14 и информация за отнетите разрешения в 7-дневен срок от издаването или отнемането на разрешението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания.
Имате думата, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Моето предложение е да се запази досегашната норма, а именно тези отраслови министерства, които отговарят за наредбите, свързани с техническите изисквания към продуктите, да оценяват и да издават разрешения какви лаборатории, какви органи да проверяват продуктите преди излизането им на пазара, преди пускането им, както тук се казва, на пазара.
Комитетът по стандартизация и метрология досега беше контролен орган и проверяваше продуктите, след като те вече са на пазара. С предложението на вносителя се иска той да бъде и органът, който да определя лабораториите, които ще контролират продукта, преди той да се появи на пазара. По този начин се поставя на едно и също място и контролът, и проверката за съответствието на продукта преди да излезе на пазара.
Според мен, а виждам, че и господин Иванов прави подобно предложение, защото той предлага да се запази досегашния текст, досегашният текст има тази особеност, че разпределя отговорността, дава възможност два различна органа да се занимават с контрола на техническите изисквания. Вие си спомняте, че когато приехме стандартите да станат доброволни и след това се появи Закон за техническите изисквания, той обхвана само така наречените “Директиви от новия подход”. Всички други изисквания, свързани със здравето и защитата на потребителите са разхвърляни по много други закони и за съжаление в предишни текстове не бяха приети мои предложения и други, мисля, че и господин Иванов имаше подобно предложение, да се направи един по-широк закон, който да обедини цялата материя, свързана с техническите изисквания, за да могат действително да бъдат защитени здравето, животът на хората и околната среда.
Тези частични изменения, които сега се предлагат от вносителя, не решават цялостно проблемите и в някои случаи, като този, излишно съсредоточават отговорността само в един орган и обезсмислят тези отраслови управления или институции, които се създадоха в отделните министерства, като това на икономиката, които да се занимават с техническите изисквания към продуктите, които са им възложени по чл. 7.
Така че, аз ви моля да подкрепите това предложение да се запази досегашната норма. Разбира се, и органът, който се предлага тук да прави всичко, той също така може да участва в оценката на лабораториите, но не би трябвало да се изземат компетенциите на отрасловите министерства. В момента съществува това разделение на труда и отговорностите. С ал. 2, която предлагам, се предлага този орган, който е дал разрешение лабораториите да оценяват продуктите, преди да излязат на пазара, да се отчитат пред същия този орган, а той да носи отговорност за тяхната работа, отговорност в смисъл, че непрекъснато ще следи те имат ли необходимите технически възможности да извършват тази дейност, имат ли необходимия персонал, т.е. това формално еднократно разрешение трябва да се превърне в постоянно задължение на органа, който определя кои лаборатории, кои институции ще контролират стоките. Това е смисълът на ал. 2. По този начин се създава една много по-голяма отговорност на тези министерства, които имат компетенции в областта на контрола на техническите изисквания.
Аз ви моля, когато разглеждате този текст, да имате предвид, че практически след премахването на задължителния характер на стандартите, единствено чрез техническите изисквания могат да се осъществяват някакви правила. Редица български производители се оплакват поради това, че контролът на стоките, които се появяват на пазара е много формален на практика, и стоките, които се появяват на пазара, особено внасяните от чужбина, не отговарят на елементарните български норми и технически изисквания и това води много често до нелоялна конкуренция. Тези възможности й- да се контролира непрекъснато от страна на органа, издал разрешението, работата на съответните лаборатории, по същество ще намалят и нелоялната конкуренция, която е на българския пазар, на българските производители, от вносни стоки, които очевидно не се проконтролират винаги и постоянно.
Както виждам, тези 5 минути да представя своето предложение изтекоха. Надявам се, че съм могъл да обясня колко важни са и двете алинеи, които предлагам. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика – господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Една кратка реплика към предложението на господин Папаризов. Тук, колеги, става дума за това дали да се концентрира контролът при председателя на агенцията, което има много предимства, разбира се. Едно е контролът да е разпръснат, да е разпилян, друго е да бъде концентриран.
Вносителят е преценил, че една концентрация на разрешителната компетентност е по-добро като решение. Наистина той има много предимства, тъй като позволява единна методология, единен подход, единен, бих казал, начин, по който да се прилагат тези разрешителни правомощия.
По второто предложение на господин Папаризов обаче аз съм озадачен, тъй като тук не става ясно за каква отговорност става реч в края на краищата. “Носи отговорност”, но за каква отговорност става въпрос? Политическа отговорност, имуществена отговорност? За каква отговорност става въпрос?
Имайте предвид, че тук ние навлизаме в една много опасна материя, тъй като ако контролиращият орган носи имуществена отговорност за контролираните лица, представяте ли си какво означава това? Всеки контролен орган да носи отговорност. Пред кого? И за какво? Това означава държава да плаща за всичко.
Значи това е един изключително опасен текст, който, първо, е неясен, и, второ, може да породи огромни проблеми пред органите, които го предлагат. Повтарям, огромни проблеми не само пред органите, които го предлагат като администрация, имам предвид и съдебната система. Затова моля това предложение да не бъде подкрепено и изобщо да се подкрепи предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
Искахте ли дуплика, господин Папаризов? Заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Това, което аз предлагам, е да се запази досегашният текст по ал. 1, защото контролът веднъж, когато стоката е на пазара, е при председателя на съответния комитет. Но преди тази стока да се появи на пазара, тя досега е в отрасловите министерства и те са разделени, или в другите ведомства, които се занимават със съответните стоки.
Когато всичко това бъде в едни ръце, то има много възможност за субективизъм. Ако някой е пропуснал недостатъците, несъответствието с техническите изисквания преди стоката да се появи на пазара, същият този има много по-голяма вероятност да си затвори очите, когато осъществява функциите по контрола, когато стоката вече е на пазара. Нормално е това да са два различни органа, две различни лаборатории и такава е и досегашната практика в закона. Затова така беше предложен законът в първоначалния му вид, в чл. 9.
Този текст в ал. 2 беше обсъждан и в Комисията по икономическата политика. Различни мнения на юристи имаше, някои смятаха, че това е съвсем нормален текст и отговорността е по съответните общи правила на гражданското право. Такъв текст има и в директивите на Европейския съюз, подобен текст е взет от тези директиви, защото е редно органът, който дава разрешение на някого да осъществява дейност, да отговаря дали това разрешение е дадено добросъвестно, дали този, който контролира, отговаря на необходимите изисквания, за да получи разрешение. Очевидно отговорността е свързана с това, ако тази лаборатория или някакъв друг подобен орган, който извършва контрол над стоките, престане да съответства на изискванията за получаване на такова разрешение, и това нещо не е отразено от съответния орган.
Мисля, че въпросът за подобен тип отговорност е много ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Фактически текстът на § 10, който касае чл. 9 на действащия закон, се явява и най-важната, според мен, промяна в Закона за техническите изисквания към продуктите. За да стане ясно всъщност каква е промяната, която се изисква от вносителя, ще прочета действащия закон – чл. 9:
“Чл. 9. Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се издава от съответния министър или от друг орган на изпълнителната власт, на който е възложено изпълнението на наредба по чл. 6.”
Това означава, че отговорности носят министри, ръководители на различни министерства в зависимост от характера на продуктите, към които се предявяват съответните технически изисквания.
Вносителят предлага текст, съгласно който Държавната агенция по стандартизация и метрология обхваща в себе си две функции. От една страна, Държавната агенция ще издава разрешенията на лицата за извършване проверка на съответствие с изискванията на продуктите, а от друга страна същата тази агенция ще извършва и надзор над пазара. По принцип това е в противоречие с европейската практика и въпреки усилията ми аз не намерих нито една страна сред страните – членки на Европейския съюз, в която е възприета подобна практика – един и същи държавен орган да стои, така да се каже, на входа на пазара и да контролира пазара. Казвам “на входа на пазара”, защото той дава разрешенията за лабораториите, които да проверяват съответствие със съществените изисквания на продуктите. И след това ще извършва и надзор върху тях.
Съвсем естествено е, че на тази база вносителят по никакъв начин не може да приеме ал. 2, защото съгласно текста на ал. 2 носенето на отговорност е от съответното ведомство, министър, който е издал такова разрешение. То все едно Държавната агенция по стандартизация и метрология да иска отговорност от самата себе си, ако по време на надзора на пазара се установи, че съответните лаборатории са издали разрешения сертификати на продукти, които не отговарят на съответните изисквания.
Поради това, отчитайки, че вносителят с този текст иска да обеме в себе си едновременно две противоречащи си отговорности за лицата, които пускат продуктите индиректно, и за лицата, които ги надзирават, смятам, че приемането на този текст е връщане назад в този закон по отношение на сега действащия закон.
По същество моето предложение е именно запазването на текста от действащия закон в този чл. 9. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по текста?
Има думата председателят на Агенцията по стандартизация господин Буров.
ИВЕЛИН БУРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От изложеното дотук от господин Папаризов и от господин Иванов не виждам никъде да има противоречие.
Първо, оценяването на органите, които извършват оценяване на съответствието, се отнася до самите тях. А надзорът над пазара се осъществява върху продуктите, а не върху органите, които осъществяват оценяването на съответствието.

Така че тук противоречие не съществува. Ако има противоречие, то съществува и в сегашния текст на закона, тъй като там пише: “министри и други органи на изпълнителната власт”. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология е от тези “други органи на изпълнителната власт”. И в момента за седем от директивите той издава разрешение.
По отношение на отговорността. Никъде в директивите не се говори за някаква отговорност на компетентния орган, който определя органите за оценяване на съответствието. Единствената отговорност, която се изисква в директивите, е органите, които извършват оценяване на съответствието, да имат застрахователна отговорност, тоест те сами носят отговорността, когато в резултат на техни действия са настъпили някакви щети, а не органът, който им е издал разрешението, да носи отговорност и да плаща щетите, настъпили в резултат на някакви техни неправомерни действия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Буров.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Папаризов по § 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 86, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Господин Калъчев оттегли предложението си.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов по § 10, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 57, против 86, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 10, което е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 103, против 9, въздържали се 8.
Параграф 10 е приет.
Моля да докладвате § 11, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 11 комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 11. В чл. 10 ал. 2 се изменя така:
“(2) В наредбите по чл. 7 се определят специфични критерии към лицата в зависимост от процедурите за оценяване на съответствието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 11? Няма.
Моля, гласувайте текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 12 има предложение на народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов, което не е подкрепено от комисията.
В § 12, чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2, ал. 2 думите “Изпълнителната агенция “Българска служба по акредитация” се заменят с “Национален орган по акредитация”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Компетентността на лицата по ал. 1 и по специфичните критерии на чл. 10, ал. 2, както и съответствието на критериите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 3 и 6 се установява от органа, който издава разрешението за оценяване на съответствието.”
Предложение на комисията за § 12:
“§ 12. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 6” се заменят с “чл. 7”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Когато лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, представи сертификати за акредитация, с които се признава компетентността му като орган за сертификация на продукти и/или орган за сертификация на системи по качеството, и/или орган за контрол, издадени от Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация”, и когато процедурата за оценяване на съответствието изисква съответната компетентност, се счита, че лицето отговаря на критериите по чл. 10, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието, може да представи сертификати, издадени от чуждестранни органи за акредитация, и когато има международно споразумение за взаимното им признаване, по което Република България е страна, се счита, че отговаря на критериите по чл. 10, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7.”
4. Създава се ал. 4:
“(4) Компетентността на лицата по ал. 1 и изпълнението на специфичните критерии по чл. 10, ал. 2 се установява от органа, който издава разрешението за оценяване на съответствието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 31, против 64, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 12 в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 13 има предложение на народния представител Атанас Папаризов за неговото отпадане, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народния представител Иван Николаев Иванов за отпадане на този параграф, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за § 13:
“§ 13. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. (1) В срок до един месец от получаване на заявлението и документите по чл. 11, ал. 1 председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология или министърът на регионалното развитие и благоустройството организират проверка на място за установяване на техническата компетентност и способността на заявителя да изпълнява процедурите за оценяване на съответствието.
(2) Когато при проверката се установят несъответствия с изискванията или пропуски в представената документация, заявителят се уведомява писмено за това и му се дават указания за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на несъответствията.
(3) В срок до 3 месеца от подаване на заявлението и на документите по чл. 11, ал. 1 председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология или министърът на регионалното развитие и благоустройството издава решение или отказва издаването му с мотивирано решение, ако заявителят не отговаря на изискванията по чл. 10.
(4) Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от издаване на решението.
(5) В случаите по чл. 11, алинеи 2 и 3 проверка на място не се извършва.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Очевидно това е аналогично предложение на предишното, което вече е гласувано от залата и е отпаднало правото на отделните министри да контролират съответните лаборатории за оценяване на съответствието. Но тук се получава все пак един проблем, че се дават права на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на строителните услуги, но аз не мога да разбера какво се случи в дискусията с министъра на здравеопазването, тъй като колегите Калъчев, Великов и Ценков оттеглиха своите предложения.
Но сега се получава така, че и за медицинските материали, които в момента фактически се контролират от министъра на здравеопазването, сега ще се контролират единствено от председателя на комитета. Не зная този проблем как е решен. Ако се запази досегашният текст, щеше да се даде възможност за съответните компетенции на министъра на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Кюркчиев.
АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за малко правя изясняване по въпроса, въпреки че нямам професионално отношение към този закон. В момента се изготвя Закон за медицинските техники и изделия, където въпросът с контрола върху това ще бъде решен през Агенцията за лекарствата, която ще се пресформира в Агенция за медицински материали, козметика и т.н. Затова този въпрос ще минава през тази агенция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви за уточнението.
Господин Иванов, Вие оттегляте ли предложението си? Благодаря, оттегляте го.
Заповядайте, господин Буров.
ИВЕЛИН БУРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да обърна внимание на това, че в ал. 3 и в ал. 4 вероятно има техническа грешка. Става дума за издаване на разрешение, а не на решение. Значи, текстът: “Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология или министърът на регионалното развитие и благоустройството издава разрешение”, а не “решение”. Както и в ал. 4 става дума за издаване на разрешението, а не на решението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи, думата “решение” се заменя с “разрешение”.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме § 13 на вносителя с тази корекция, която беше направена в залата току-що – думата “решение” се заменя с “разрешение”.
Гласували 109 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
Моля, докладвайте § 14.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 14. В чл. 13 думите “чл. 6” се заменят с “чл. 7”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст няма.
Гласуваме § 14 на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 има предложение на Иван Иванов:
В § 15, чл. 15, ал. 2 думите “Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” се заменят с “национален орган по акредитация”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя със съдържание:
“§ 15. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Разрешението за извършване на оценяване на съответствието се отнема от органа по чл. 9, който го е издал, когато лицата, получили разрешение:
1. престанат да отговарят на някои от критериите по чл. 10;
2. не изпълняват задълженията си при извършване на процедурите за оценяване на съответствието.
(2) Разрешението за оценяване на съответствието, издадено в случаите по чл. 11, ал. 2, се отнема, когато Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” отнеме сертификата за акредитация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по този параграф?
Благодаря, че оттеглихте предложението си.
Няма други изказвания.
Гласуваме § 15 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 10.
Параграфът се приема.
Моля, докладвайте § 16.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 16 има предложение на Иван Иванов:
“§ 16. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) За издаването на разрешение за оценяване на съответствието се събират държавни такси, чиито размери се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
(2) Министрите и другите органи на изпълнителната власт предоставят на министъра на икономиката данните по чл. 14, както и информация за отнетите разрешения.”
Комисията не подкрепя текста на предложението, а подкрепя текста на вносителя, който гласи:
“§ 16. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. За издаването на разрешения за оценяване на съответствието се събират държавни такси, чиито размери се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Господин Иванов оттегля предложението си.
След минута ще гласуваме предложението на вносителя за § 16, но само за момент, защото има проблем с пултовете за гласуване.
И тъй като господин Иванов оттегля предложението си, бихме могли да представим и следващият параграф, за да не губим време с техническия проблем.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 има предложение на Иван Иванов за създаването на нов § 17:
“§ 17. В чл. 18 и чл. 19 думите “Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Министерството на икономиката”.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И това предложение се оттегля, благодаря.
Моля да докладвате следващия параграф - § 17 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 от текста на вносителя има предложение на Иван Иванов:
В § 17, чл. 20 думите “обявеното лице” се заменят с “упълномощеното лице”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 17. В чл. 20 думата “лицето” се заменя с “обявеното лице” и текстът до края се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Макар и в едно малко нарушение на процедурата, госпожо председател, позволявам си по повод на устното предложение, което направи господин Буров в залата, да възразя по една от двете алинеи, за която той направи предложение.
Това е, ако ми позволите, § 14. Той поиска думата “решение” в ал. 3 и в ал. 4 да се замени с “разрешение”. Това е вярно за ал. 3, но не за ал. 4, защото ал. 4 гласи: “Заявителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от издаване на решението”. Решение, което може да бъде положително или отрицателно, иначе излиза, че ще бъде уведомен само при издаване на разрешение, а при отказ?
Затова ви моля, може и да го гласуваме, че се касае тази поправка единствено за ал. 3. Това е редакционна поправка.
По отношение на § 17 – вносителят предлага да се въведе понятието “обявено лице” навсякъде в текстовете на закона. Аз имам според мен основателни възражения срещу това по две причини.
Първо, така записано “обявено лице” в българската лексика не съществува в смисъла, в който вносителят го въвежда.
На второ място, постарах се да видя материалите на Европейската комисия по този въпрос. Да, там е записано “нотифайд боди”, но има две значения. Първото е в смисъл на обявявам нещо на някого, а в смисъла на закона е “нотифайд самбоди оф самтинг”. Това фактически означава оправомощавам някого да извършва нещо. По същество текстът, който в момента разписваме, именно оправомощава тези лица. Те не са обявени. Те са оправомощени. Можете да видите който щете от класическите речници.
Уважаеми колеги, бих желал първо да оценяваме необходимостта терминологията да отговаря на приетите норми за българския език, и второ, да отговаря на смисъла, който влагаме. Аз приемам и даже оттеглям моето предложение, където съм записал “упълномощено”. Това не е упълномощено, а оправомощено лице. В този си смисъл “оправомощено лице” ще отговаря перфектно на документите на Европейската комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Буров.
ИВЕЛИН БУРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, тук не става въпрос да гледаме в речниците какво означава “нотифайд боди”. По-добре е да погледнем какво е действието. Съответните национални власти на страните-членки оправомощават лицата, но след това Европейската комисия ги обявява в официалния си бюлетин. Тук действието е същото. След като им се издаде разрешение да извършат оценяване на съответствието, те биват обявявани в Официалния бюлетин на Държавната агенция, т.е. самото действие е обявяване. Те трябва да бъдат обявени, за да могат всички да видят кои са те. Това е смисълът на понятието “нотифайд боди”. Иначе сигурно можем да намерим много значения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Давам думата за изказване на господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз правя предложение за отпадане на целия § 17 във връзка с разгорелия се спор. Ще защитя чл. 20: “Регистърът съдържа данните по чл. 14 и идентификационния номер на лицето, получило разрешение за извършване на оценяване на съответствието.” Мисля, че досегашният текст е по-добър от всякакви варианти – пред лицето да се добавя “обявено”, “оправомощено” или каквото и да е било лице. Защо трябва да се промени един текст, който може би е по-дълъг, но е много ясен?!
Затова правя предложение в зала, наред с вече направените предложения, за отпадане на § 17 и да се запази текстът на закона такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за изказване господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, очевидно е, че понятието “обявено лице” се свързва с § 9 на Комисията по икономическата политика за окончателен текст, който не беше гласуван. Там се посочва, че става дума за обявени в Официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология, наречени “обявените лица”. С други думи това е легалното определение на понятието “обявени лица”, което трябваше да се съдържа в чл. 8 от проектозакона, който сега гласуваме. Така че тук възниква сериозно противоречие.
Господин Буров, може би ще предложите начин, по който да излезем от това затруднение. Очевидно е, че понятието “обявени лица” виси без тази редакция на чл. 8, която не беше подкрепена в залата. Тя просто не е гласувана, така че това легално определение липсва.
Уважаеми колеги, тъй като не сме гласували понятието “обявени лица” и подобен текст няма да има в закона, то ако приемем текстовете с “обявени лица”, в закона ще възникне противоречие. За да излезем от това затруднение, аз бих предложил да използваме понятието “оправомощени лица”. Като че ли е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Такова беше предложението на господин Иванов.
Гласуваме § 16 в редакцията на вносителя. Той беше представен от господин Димитров. Господин Иванов оттегли предложението си по него.
Моля, гласувайте § 16.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
Трябва да гласуваме предложението на господин Папаризов за отпадане на § 17 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Останах с впечатлението, че господин Папаризов не настоява. Така ли е или държите да го гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Последно ще гласуваме “оправомощено лице”, тъй като “обявено лице” не може. Вашето предложение отпада.
Гласуваме предложението на господин Иванов, като изразът “обявено лице” се замени с “оправомощено лице”. Това е и предложението на господин Димитров в зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя – чл. 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Съответствието на продуктите със съществените изисквания се удостоверява с маркировка за съответствие, с декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, и с техническо досие.
(2) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие и на техническото досие се определят с наредбите по чл. 7.”
По § 19. Има предложение на комисията – чл. 22 се изменя така:
“Чл. 22. Лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие, съставят на български език декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7.”
По § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя – чл. 23 се изменя така:
“Чл. 23. За продуктите, които имат маркировка за съответствие и декларация за съответствие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, се счита, че съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.”
По § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя – създава се чл. 24а:
“Чл. 24а. Когато Република България е страна по международно споразумение за признаване на резултатите от оценяване на съответствието и на маркировка, която е различна от определената с наредбата по чл. 24, се счита, че продуктите с такава маркировка съответстват на съществените изисквания и съответствието им е оценено по процедури, определени в наредбите по чл. 7.”

Има и предложение на комисията за създаване на нов § 22:
“§ 22. В чл. 25 думите “лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи? Няма.
Гласуваме ан блок параграфи от 18 до 22 нов.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 22 на вносителя има предложение на комисията, като § 22 става § 23.
“§ 23. В чл. 26 думите “лицата, които пускат продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие”, а след думите “са длъжни” се добавя “да съхраняват и” и накрая се добавя “и декларацията за съответствие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 22, който става § 23.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 3, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на Александър Филипов за създаване на нов § 23:
“§ 23. В глава четвърта се създава Раздел I “Общи положения”.
Комисията по икономическата политика не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на господин Филипов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 86, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 23 на вносителя има предложение на народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и Цветан Ценков:
В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “и за медицинските изделия” и “и с министъра на здравеопазването” да отпаднат.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Надзорът на пазара за медицинските изделия, включително и инвитро диагностичните се осъществява по реда на отделен закон.”
В комисията беше подкрепено предложението по т. 1 и не беше подкрепено предложението по т. 2.
Има и предложение на народния представител Иван Иванов, като част от него е оттеглена…
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го изцяло.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Оттеглено е цялото предложение.
Има предложение на Комисията по икономическата политика за § 23, който става § 24:
“§ 24. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Надзорът на пазара се извършва, за да се осигури съответствието на продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие, с изискванията на закона.
(2) Надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология чрез Главна дирекция “Надзор на пазара”.
(3) За строителните продукти надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както спомена и д-р Кюркчиев, в Комисията по здравеопазване в момента се разглежда законопроект за медицинските изделия. След съответните разисквания, които бяха миналата сряда, се уточни, че духът на Закона за медицинските изделия трябва да бъде такъв, че съответствието на продуктите със съществените изисквания да се оценява от Държавната агенция по стандартизация и метрология, но надзорът на пазара за медицинските изделия да се осъществява по реда на отделен закон – този, който е влязъл в комисията на първо четене. Там вече се предвижда по-специално Изпълнителната агенция по лекарствата и медицинските изделия да извършва този надзор.
В този смисъл настъпилата промяна ме кара да ви помоля в съгласие с председателя на Комисията по икономическата политика господин Димитров и господин Буров да приемем т. 2 от предложението, тоест предлагам с известно редакционно съкращение да се създаде една нова ал. 4:
“(4) Надзорът на пазара за медицинските изделия се осъществява по реда на отделен закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз подкрепям това предложение на господин Великов и съответно предложението, което той направи за допълнение с нова ал. 4. Предлагам ви да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Великов за създаване на нова ал. 4 в редакцията, току-що обявена в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на комисията за § 23, който става § 24.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет заедно с новата ал. 4, която гласувахме току-що.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 24 на вносителя има предложение на Александър Филипов:
В чл. 28 се създава ал. 3:
“(3) Председателят на Държавната агенция за стандартизация и метрология оправомощава длъжностни лица от своята администрация, по-нататък “органи по надзора на пазара”, които имат правата по настоящата глава.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика предлага нов текст на § 24, който става § 25:
“§ 25. Член 28 се изменя така:
“Чл. 28. (1) Надзорът на пазара включва наблюдение, проверка за наличието на маркировка за съответствие и на инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7, проверка на декларацията за съответствие, проверка на частта от техническото досие, отнасяща се за съответствието на продуктите, или чрез изпитвания на образци или проби от продуктите, пуснати на пазара и/или пуснати в действие.
(2) Изпитването на продуктите не може да се извършва от лицата, които са участвали в оценяването на съответствието на същите продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме предложението на господин Филипов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 23, против 78, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията за § 24.
Гласували 122 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 25 от текста на вносителя има предложение на народните представители Недялко Калъчев, Борислав Великов и Цветан Ценков:
“В § 25, чл. 29, т. 2 думите “в лечебните заведения и лабораториите” да отпаднат.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26 със следното съдържание:
“§ 26. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. Органите за надзор на пазара извършват наблюдението и проверките:
1. в търговските обекти, складовете и другите места за съхраняване и/или продажба на продукти на едро и дребно;
2. в производствените, складовите и търговските помещения, в лечебните заведения и лабораториите, където продуктите се пускат в действие или се използват съгласно предназначението им;
3. на панаирите, изложбите и демонстрациите в случаите по § 2 от Допълнителните разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф?
Господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, направеното предложение по § 25 е в непосредствена връзка с вече гласуваното от нас предложение в § 23. Така че считам, че би трябвало да подкрепим в зала предложението, защото надзорът на пазара, както вече и господин Великов отбеляза в изказването си, отива по специализиран ред в Изпълнителната агенция по лекарствата. Така че в § 25, в т. 2 на чл. 29 е редно да отпадне като поле на надзора на агенцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, предлагам да подкрепим предложението на групата народни представители, което току-що беше защитено от господин Калъчев, и съответно по този начин да приемем консолидирания текст на вносителя, плюс предложението на тримата народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господата Калъчев, Великов и Ценков, което беше защитено току-що в залата.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Гласуваме § 25 на вносителя, подкрепен от комисията с току-що гласуваната промяна в т. 2.
Гласували 128 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 13.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 от текста на вносителя има предложение на комисията, като параграфът става § 27:
“§ 27. Член 30 се изменя така:
“Чл. 30. (1) При проверките органите за надзор на пазара изискват от лицата, които пускат продукти на пазара и/или ги пускат в действие, декларация за съответствие и/или техническо досие, когато липсва маркировка за съответствие или тя е поставена в нарушение на изискванията на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите (ДВ…).
(2) Органите за надзор на пазара изискват декларацията за съответствие и техническото досие и за продукти с маркировка за съответствие при съмнения, възникнали в резултат на наблюдение на пазар, писмени жалби и сигнали на други контролни органи, граждани и средства за масово осведомяване.
(3) Когато декларацията за съответствие и техническото досие не са достатъчни, за да се установи съответствието на продукта със съществените изисквания, органите за надзор на пазара вземат образци или проби от продукта за изпитвания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 26 в редакция на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 27 от текста на вносителя има предложение на народния представител Александър Филипов:
“В § 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстовете на чл. 30а и чл. 30в да се обединят в чл. 30а и да приеме следния вариант:
“Чл. 30а. (1) Когато лицата по чл. 28 констатират, че продуктът няма маркировка за съответствие и/или не се представи декларация за съответствие и/или техническо досие, когато такива се изискват от наредбите по чл. 7, ал. 1, или когато имат сериозни съмнения, че продуктът, който има маркировка за съответствие и/или за който са представени посочените документи, не съответства на изискванията, органът за надзор на пазара със заповед нарежда временно спиране разпространението, продажбата и/или използването на продукта.
(2) Заповедта се издава незабавно, след като лицата по чл. 28 представят констативен протокол. В заповедта се определя срок за представяне на декларацията и/или техническото досие, и/или срок за изпитване на продукта.
(3) След представяне на документите по ал. 1 и/или изпитвателен протокол, органът за надзор на пазара е длъжен да се произнесе по наложеното временно спиране.
(4) Когато представените документи по ал. 3 не дават основание да се счита, че продуктът съответства на приложимите за него наредби по чл. 7, ал. 1, органът за надзор на пазара със заповед нарежда забрана за разпространението, продажбата и/или използването на продукта.
(5) В случаите на ал. 4 органът за надзор на пазара може да нареди изтеглянето на продукта от пазара и/или унищожаването му по ред, определен в наредба, издадена от него.
(6) В заповедта по ал. 4 органът за надзор на пазара може да нареди на виновното лице да информира за своя сметка потребителите за рисковете, свързани с използването на продукта. Начините за информиране се определят в заповедта.
(7) Заповедите по ал. 1 и 4 могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд.”
2. Досегашните чл. 30г, чл. 30д, чл. 30е, чл. 30ж и чл. 30з съответно стават чл. 30в, чл. 30г, чл. 30д, чл. 30е и чл. 30ж.
3. Член 30з се изменя така:
“Чл. 30з. Органите за надзор на пазара са длъжни:
1. да се легитимират при извършване на проверките;
2. да установяват точно фактите, свързани с извършвания от тях надзор;
3. да дават задължителни предписания за отстраняване на констатирани несъответствия, като ги вписват в констативен протокол;
4. да дават становище по възраженията на лицата във връзка с констатирани нарушения;
5. да опазват служебната, производствената и търговската тайна, да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване и да използват документите и информацията от проверките само за целите на надзора.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Има и предложение на народния представител Иван Иванов:
“Създава се чл. 30и:
“Чл. 30и. (1) Продукти от внос от страни – членки на ЕС или ЕФТА, маркирани със “СЕ” или други знаци и допуснати до пазара съгласно чл. 24а, подлежат на наблюдение от органите за надзор на пазара.
(2) Когато органите за надзор на пазара установят чрез изпитване на достатъчна част екземпляри на продукт, маркиран със знака “СЕ” (или с друг знак на страна – членка на ЕС), че той създава недопустим риск при използването му от потребителите в Република България, се изпълняват разпоредбите на чл. 30а и чл. 30б.
(3) Председателят на Държавната агенция по метрология и надзор на пазара уведомява министъра на икономиката и председателя на Агенция “Български митници” за задържане на вноса на продукта.
(4) Министърът на икономиката уведомява Европейската комисия за изтегляне от българския пазар на продукта, маркиран със “СЕ”, и спешно изпраща всички документи, доказващи риска от неговото използване. Ако изтегленият от пазара продукт е маркиран с друг знак на страна – членка на ЕС или ЕФТА, министърът на икономиката спешно уведомява правителството на съответната страна.”
Комисията не подкрепя това предложение.

Предложение на комисията за § 27, който става § 28:
“§ 28. Създават се чл. 30а, 30б, 30в, 30г, 30д, 30е, 30ж и 30з:
“Чл. 30а. (1) Органите за надзор на пазара забраняват с предписание разпространението и/или използването на продукти, за които в резултат на проверките и изпитванията е установено, че не съответстват на съществените изисквания, и предписват на лицата, които са пуснали тези продукти на пазара и/или са ги пуснали в действие, да ги изтеглят от пазара.
(2) Когато несъответствието със съществените изисквания може да се отстрани, продуктите се пускат отново на пазара и/или се пускат отново в действие след оценяване на съответствието им.
(3) Когато несъответствието със съществените изисквания не може да се отстрани, лицата, които са пуснали продуктите на пазара и/или са ги пуснали в действие, ги унищожават за своя сметка по предписание на органите за надзор на пазара. Редът за унищожаване на продуктите се определя в наредбата по чл. 30д.
Чл. 30б. (1) Разходите за вземане на образци или проби и за изпитване са за сметка на лицата, които пускат продуктите на пазара и/или ги пускат в действие, когато продуктите не съответстват на съществените изисквания. Когато продуктите съответстват на съществените изисквания, разходите са за сметка на органите за надзор на пазара.
(2) Разходите за вземане на образци или проби от продукти без декларация за съответствие и техническо досие и разходите за изпитването им са за сметка на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, независимо от получените резултати.
Чл. 30в. Органите за надзор на пазара предписват на лицата, пуснали продукти на пазара и/или пуснали продукти в действие без маркировка за съответствие, без декларация за съответствие и без техническо досие, да спрат разпространението и/или използването им до извършване на оценяване на съответствието им.
Чл. 30г. При извършване на проверки органите за надзор на пазара могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и от компетентните органи на местното самоуправление.
Чл. 30д. Министерският съвет с наредба определя условията и реда за извършване на надзор на пазара.
Чл. 30е. В случаите по чл. 30а органите за надзор на пазара изнасят пред средствата за масово осведомяване следните данни за продукти:
1. вид и количество на продуктите;
2. търговската им марка;
3. опасността или риска, свързани с употребата на продуктите;
4. резултатите от проверката;
5. предприетите мерки;
6. лицата, които са ги пуснали на пазара и/или са ги пуснали в действие.
Чл. 30ж. (1) Органите за надзор на пазара имат право:
1. на свободен достъп до местата по чл. 29, ал. 1, точки 1 и 2;
2. да изискват от лицата, които пускат продукти на пазара и/или пускат продукти в действие, декларация за съответствие, техническо досие и инструкция и/или указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7;
3. да изискват от търговците инструкция и/или указание за употреба на продуктите на български език, когато те се изискват от наредбите по чл. 7;
4. да вземат образци или проби от продуктите за изпитвания;
5. да получават необходимата информация за извършване на надзор на пазара.
(2) Служителите в Главна дирекция “Надзор на пазара” се застраховат за сметка на бюджета на Държавната агенция по стандартизация и метрология срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(3) Лицата, които пускат продукти на пазара и/или пускат продукти в действие, и търговците по чл. 4б са задължени да осигуряват достъп до местата по чл. 29, ал. 1, точки 1 и 2 и да оказват съдействие на органите за надзор на пазара при изпълнение на техните задължения.
Чл. 30з. Органите за надзор на пазара са длъжни:
1. да използват получените документи и информация само за целите на надзор на пазара;
2. да се легитимират при извършване на проверките.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което правя, няма характер за изменение на предложения от вносителя § 28. По-скоро той се явява едно допълнение, което касае надзора на пазара по отношение на стоки, които са внасяни от Европейския съюз или от ЕФТА. Вие знаете, че тези стоки имат специална маркировка “СЕ”, но въпреки това считам, че защитата на българските потребители изисква в закона да се предвидят всички възможности за предпазване на нашите граждани от внос на опасни продукти, така както това е направено в страните от Европейския съюз с тяхната защитна клауза. Текстовете, които предлагам, по същество повтарят текстовете, които са приети в различни страни – членки на Европейския съюз, като защитна клауза по отношение на стоките, които идват от другите страни – членки на Европейския съюз.
Когато разисквахме този въпрос в комисията, господин Буров каза, че това би бил един текст, който е възможно да влезе в момента, когато България стане страна – членка на Европейския съюз. За мен или тези продукти ще бъдат проверявани и ще се осъществява надзор по същия начин, както за всички други продукти, и тогава ще считам, че моят текст може да бъде оттеглен, или не мога да приема, че при страните – членки на Европейския съюз, се осъществява такъв надзор на пазара в определена извадка, а България, която е все още в предприсъединителен период, освобождава от надзор на пазара продуктите, които идват маркирани по този начин от страните – членки на Европейския съюз.
Искам да допълня само, че при гласуването, ако залата приеме това предложение, в ал. 4 министърът на икономиката следва да се замени с председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, така както е в предишните текстове, които вече бяха приети. Иначе ще се получи своеобразно противоречие.
И за да не ставам втори път, оттеглям следващите две мои предложения, госпожо председател. Моля това да се има предвид при разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Буров, имате думата.
ИВЕЛИН БУРОВ: Уважаема госпожо председател, Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Никъде в закона не съществува хипотезата, че продуктите, носещи маркировка “СЕ”, са освободени от надзор на пазара. Дори те не се освободени и от оценяване на съответствието. Единствено след подписването на така наречения ПК протокол на тези продукти няма да се оценява повторно съответствието в България. Но и при подписването на протокола пак няма хипотеза, че те ще бъдат освободени от надзор на пазара. Така че не виждам смисъл от специален текст.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Гласуваме предложението на господин Филипов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 74, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 27.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народния представител Александър Филипов за нов раздел II и съответно за нови членове 30з, 30и, 30й, 30к и 30л.
“Раздел II
Надзор на продуктите от внос
Чл. 30з. (1) Митническите органи са длъжни да спрат митническото оформяне и незабавно да уведомят органа за надзор на пазара при поставяне под режим “внос” на продукт или партида продукти, когато:
1. продуктът или партидата продукти показват определени характеристики, пораждащи сериозни съмнения в митническите органи относно съответствието им с наредбите по чл. 7, ал. 1;
2. продуктът или партидата продукти нямат маркировка за съответствие по чл. 24, ако такава се изисква с наредбите по чл. 7, ал. 1;
3. вносителят не може да представи декларация за съответствие на продукта, ако такава се изисква с наредбите по чл. 7, ал. 1 или когато представената декларация поражда съмнение за съответствието на продукта.
(2) Когато продуктът е включен в списък на опасните продукти, които са пускани на пазара и/или когато продуктът е обявен за опасен чрез международна информационна система, митническите органи отказват вноса.
(3) Списъкът по ал. 2 се съставя и актуализира от органа за надзор.
(4) Уведомяването по ал. 1 се извършва чрез изпращане на:
1. копие от:
а) декларацията за съответствие по ал. 1, т. 3;
б) други придружаващи продукта документи;
2. данни за:
а) наименованието на декларирания продукт или партидата продукти;
б) митническия тарифен номер на продукта съгласно Митническата тарифа на Република България;
в) страната на произход;
г) наименованието и адреса на вносителя;
д) наименованието на износителя.
(5) Митническите органи извършват контрола по ал. 1 въз основа на предадена от органа за надзор информация относно:
1. наименованието на продуктите, за които има наредби по чл. 7, ал. 1 и техния тарифен номер;
2. наименованието на продуктите, за които се изисква маркировка за съответствие и/или декларация за съответствие;
3. типовото съдържание на декларацията за съответствие.
Чл. 30и. Продукти или партиди продукти, подлежащи на митнически контрол по този закон, не могат да бъдат поставяни под режим в граничните митнически учреждения.
Чл. 30й. (1) Срокът за спиране вноса на продуктите или партидата продукти по чл. 41, ал. 1 е до три работни дни.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 митническите органи разрешават вноса на продукта или партидата продукти, ако органът за надзор не ги уведоми за мерките, които ще предприеме.
(3) Органът за надзор на пазара дава задължителни указания на митническите органи в срока по ал. 1 за по-нататъшните възможни действия с продукта или партидата продукти.
Чл. 30к. (1) Органът за надзор по чл. 43, ал. 1 уведомява митническите органи, че:
1. може да бъде разрешен вноса на продукта или партидата продукти, ако е установил неговото съответствие с наредбите по чл. 7, ал. 1 и са изпълнени другите изисквания по вноса;
2. ще предприеме действия по установяване съответствието на продукта или партидата продукти с наредбите по чл. 7, ал. 1;
3. ще предприеме мерките по чл. 32, ал. 4.
(2) Митническите органи в случаите по ал. 1, т. 3 вписват на гърба на търговската фактура, придружаваща продукта или партидата продукти, и съответно за всеки друг съпровождащ документ следната забележка: “Не съответстващ продукт. Забранен за търговска реализация.”
(3) Митническите органи и органът за надзор на пазара трябва да осигурят възможно по-добри условия за съхранение на нетрайни и бързо развалящи се продукти.
Чл. 30л. (1) За финансиране на надзора на пазара и други дейности, предвидени в този закон, по бюджетната сметка на Държавната агенция за стандартизация и метрология постъпват средствата от глобите и санкциите, събирани по този закон, дарения и помощи, предоставени от български и чуждестранни физически и юридически лица, както и средства от други източници, определени с нормативен акт.
(2) Постъпленията по ал. 1 се изразходват за:
1. изследвания, експертизи и разработки, свързани с дейността по надзора на пазара и за усъвършенстване на нормативната база;
2. програми за информация и популяризиране на дейностите по надзора на пазара;
3. целеви програми и участие в национални и международни прояви, свързани с надзора на пазара;
4. изграждане, развитие и поддържане на изпитвателните лаборатории, използвани за целите на надзора на пазара;
5. изграждане, развитие и поддържане на материалната база на органа по ал. 1, квалификация и обучение на неговите служители;
6. възнаграждение на независими експерти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;
7. допълнително застраховане на лицата по чл. 28;
8. материално стимулиране на щатните служители на органа по ал. 1.
(3) Сумите за материално стимулиране на едно лице за една календарна година не могат да превишават 24 негови месечни брутни заплати.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по предложението на господин Филипов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филипов, което току-що беше прочетено в пленарната зала и не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 19, против 72, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Господин Иванов оттегли предложението си за нов § 28.
Параграф 28 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 28 от текста на вносителя има предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Господин Иванов оттегли предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя като § 28 става § 29:
“§ 29. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Експлоатацията на съоръжения с повишена опасност, както и устройството и монтажът на тези от тях, за които няма съществени изисквания, определени с наредбите по чл. 7, трябва да съответстват на технически изисквания, правила и норми за безопасност, определени с наредби на Министерския съвет.”
2. В ал. 2 думата “актовете” се заменя с “наредбите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28, подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 29 има предложение на народния представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията, но той го оттегли в пленарната зала.
Предложение на комисията за § 29, който става § 30:
“§ 30. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, след думата “опасност” се поставя запетая и се добавя “за които няма наредби по чл. 7”, думите “производство, внос” се заличават и думата “актовете” се заменя с “наредбите”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Съоръженията с повишена опасност, за които има наредби по чл. 7, подлежат след пускането им в експлоатация на технически надзор за съответствието им с техническото им досие и за съответствието на тяхната експлоатация с техническите изисквания, правила и норми, определени в наредбите по чл. 31.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “на подвижния железопътен състав” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, Вие оттеглихте ли това предложение?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 30 има предложение от Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31:
“§ 31. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “оправомощени” се заменя с “получили лицензия за това”.
2. В ал. 2 думите “оправомощени лица” се заменят с “лица, получили лицензия за това” и думите “оправомощаване на лицата по ал. 1” се заменят с “издаване на лицензиите”.
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Лицата, получили лицензия да осъществяват технически надзор, трябва да имат застраховка за вредите, които могат да причинят вследствие на неизпълнение на задълженията си на собствениците или ползвателите на съоръжения с повишена опасност или на трети лица.
(4) Инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” се застраховат за сметка на бюджета на Държавната агенция по стандартизация и метрология срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните им задължения.”
Комисията подкрепя текста на § 31 – на вносителя, като § 31 става § 32.
“§ 32. Създава се чл. 34а:
“Чл. 34а. (1) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология издава лицензии за срок пет години за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност на:
1. лица, осъществяващи надзора въз основа на договор със собственика или ползвателя на съоръжения с повишена опасност;
2. структурно обособени части на предприятия или организации, пряко подчинени на ръководителя им – за осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност, които са собственост или се ползват от предприятието или организацията.
(2) Лицата по ал. 1, които кандидатстват за получаване на лицензия, трябва:
1. да са регистрирани по Търговския закон или да са създадени със закон, с акт на Министерския съвет или на държавен орган;
2. да не са обявени в несъстоятелност или да не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;
3. да разполагат с персонал, който притежава квалификация и/или правоспособност, необходими за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност;
4. да притежават материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност;
5. да не участват в проектирането, производството, доставката, монтирането, използването, ремонтирането или поддържането на видовете съоръжения с повишена опасност, чийто технически надзор осъществяват;
6. да не участват в капитала, управлението или контрола на търговски дружества, които извършват дейностите по т. 6.
(3) Лицензията съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на лицензираното лице;
2. номера на фирменото дело или наименованието на акта, с който е създадено лицето;
3. наименованието на структурното звено, което ще осъществява технически надзор – в случаите по ал. 1, т. 2;
4. видовете съоръжения с повишена опасност, за които лицето се лицензира да осъществява технически надзор;
5. начален и краен срок на действие на лицензията.
(4) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология отказва да издаде лицензията, когато лицата по ал. 1 не отговарят на някои от изискванията по ал. 2. Отказът да се издаде лицензия се мотивира писмено и подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(5) Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология отнема лицензията при:
1. прекратяване на търговеца или на юридическото лице;
2. промени в обстоятелствата, при които лицензията е издадена;
3. липса на застраховка по чл. 34, ал. 3;
4. установяване от инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор”, че лицата, получили лицензия, не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя по § 32, който става § 33:
“§ 33. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думата “актовете” се заменя с “наредбите”.
2. В т. 1 думите “на които не е извършено оценяване на съответствието по реда на глава трета” се заменят със “за които няма наредби по чл. 7”.
3. В т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “като се спазват изискванията на чл. 143 от Закона за устройство на територията”.
4. В т. 3 думите “монтаж, експлоатация” и думите “и поддържане” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 33, който става § 34:
“§ 34. В чл. 36 думите “производство, монтаж” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 34, който става § 35:
“§ 35. Член 37 се изменя така:
“Чл. 37. Председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” установяват наличието на условията за производството и монтажа на съоръженията с повишена опасност, определени в наредбите по чл. 31, за които няма наредби по чл. 7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 35, който става § 36:
“§ 36. В чл. 39 ал. 1 се изменя така:
“(1) Собственикът или ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да го регистрира пред органите за технически надзор и да им предостави техническата му документация.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37:
“§ 37. В чл. 40 след думата “опасност” се поставя запетая и се добавя “за които няма наредби по чл. 7”.”
Комисията по икономическата политика има предложение за § 37, който става § 38:
“§ 38. Член 41 се изменя така:
“Чл. 41. Изискванията, условията и редът за издаване на разрешенията по чл. 36 и 40 и за регистрация по чл. 39, ал. 1 се определят с наредбите по чл. 31.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по тези текстове няма.
Моля, гласувайте текстовете от § 29 до § 37 включително ан блок.
Гласували 111 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Параграф 38. Тъй като има известна техническа грешка, аз ще го прочета във вида, в който трябва да бъде.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39:
“§ 39. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Органите за технически надзор извършват първоначални, периодични и внезапни прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират.
(2) Редът за извършване на прегледите, проверките и изпитванията по ал. 1 на отделните видове съоръжения с повишена опасност се определя с наредбите по чл. 31.”
2. В ал. 3 думите “и/или” се заменят с “или”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40:
“§ 40. В чл. 44 и чл. 46, ал. 1 и 2 думите “и/или” се заменят с “или”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41:
“§ 41. В чл. 49, ал. 1, изречение първо се изменя така:
“За неизпълнение на установените изисквания в тази глава и в наредбите по чл. 31 инспекторите от Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор” прилагат следните принудителни административни мерки:”
Има предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на нов § 42:
“§ 42. В чл. 50 думите “лице, което пуска продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “лице, което пуска продукти на пазара и/или пуска продукти в действие”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43:
“§ 43. Член 51 се изменя така:
“Чл.51. Лице, което състави и/или използва декларация за съответствие със съдържание, което не съответства на съдържанието, определено с наредбите по чл. 7, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако с деянието не се извършва престъпление.”
По § 42 на вносителя има предложение на комисията за този текст, който става § 44:
“§ 44. Създават се членове 51а, 51б и 51в:
“Чл. 51а. Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие в нарушение на Наредбата за маркировката за съответствие със съществените технически изисквания към продуктите, се наказва с глоба от 300 до 800 лв. или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Чл. 51б. Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти с маркировка за съответствие, без да е оценено съответствието им със съществените изисквания с тях, се наказва с глоба от 3000 до 8000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 51в. Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 800 лв. или с имуществена санкция от 500 до 1000 лв.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика за нов § 45:
“§ 45. В чл. 52 думите “лице, което пуска продукти на пазара и/или в действие” се заменят с “лице, което пуска продукти на пазара и/или пуска продукти в действие”.”
Има предложение на комисията по § 43, който става § 46:
“§ 46. Създават се членове 52а, 52б, 52в, 52г и 52д:
“Чл. 52а. Лице, което пуска на пазара и/или пуска в действие продукти, без да е посочило върху тях наименованието и адреса си на управление или без инструкция и/или указания за употреба на български език, се наказва с глоба от 200 до 500 лв. или с имуществена санкция от 300 до 1000 лв.
Чл. 52б. Търговец, който продава продукти без маркировка за съответствие, се наказва с глоба 500 лв. или с имуществена санкция от 1000 лв.
Чл. 52в. Търговец, който продава продукти без декларация за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, се наказва с глоба 800 лв. или с имуществена санкция от 1500 лв.
Чл. 52г. Търговец, който продава продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, се наказва с глоба 250 лв. или с имуществена санкция от 500 лв.
Чл. 52д. Търговец, който продава продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се наказва с глоба 200 лв. или с имуществена санкция от 500 лв.”
Параграф 44 – комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 47:
“§ 47. Чл. 53 се изменя така:
“Чл. 53. За неизпълнение или нарушение на задължителните предписания по чл. 30а, ал. 1 и 3 и чл. 30в виновните лица се наказват с глоба от 300 до 1000 лева или с имуществена санкция от 500 до 2000 лева.”
По § 45 от текста на вносителя комисията подкрепя този текст, който става § 48:
“§ 48. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
“Чл. 54. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 50, 51, 51а, 51в, 52, 52а, 52д и 53 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология или от министрите, на които е възложено разработването на наредби по чл. 7.”
Създава се ал. 3: “Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 500 лева включително.”
Параграф 46 – комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 49:
“§ 49. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “виновните” се заменя с “физическите” и след думата “лева” се добавя “а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в същия размер”.
2. В ал. 2 след думата “глоба” се добавя “или имуществена санкция”.”
По § 47 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 50:
“§ 50. В чл. 58 се създава ал. 3:
“(3) Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 600 лева включително или имуществена санкция до 1000 лева включително.”
Има предложение на комисията по § 48 за редакция на този текст, който става § 51:
“§ 51. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) точка 9 се изменя така:
“9. “Ползвател” е всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание.”;
б) създава се т. 10:
“10. “Търговец” е всяко лице, което предоставя безплатно или срещу заплащане продукти на потребител и е различно от лицето, което пуска продуктите на пазара и/или ги пуска в действие.”
2. В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думите “не се пускат на пазара и/или в действие” се заменят с “не се пускат на пазара и/или не се пускат в действие”;
б) в ал. 2 думите “длъжностните лица по чл. 28” се заменят с “органите за надзор на пазара”.
3. В § 3:
а) в ал. 2 след думите “български език” се добавя “или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти”;
б) в ал. 3 думите “по чл. 6” се заменят с “по чл. 7” и думите “Съвета на Европа” се заменят със “Съвета на Европейския съюз”.
4. Създава се § 3а:
“§ 3а. За целите на прилагането на наредбата, която въвежда Директивата на Европейския съюз 73/23/ЕЕС от 1973 г. за хармонизация на законовите разпоредби на страните-членки, отнасящи се до електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напреженията, изм. с Директива 93/68/ ЕЕС от 30 август 1999 г., лицата, които изготвят експертен доклад за съответствието, получават разрешение по реда на глава трета.”
5. В § 4 след думите “Министерство на транспорта” се добавя “и съобщенията”.
6. Създава се § 4а:
“§ 4а. (1) Техническият надзор на съоръженията с повишена опасност, монтирани на подвижен железопътен състав, независимо от тяхната собственост, се осъществява от специализирания орган по § 4 на Министерството на транспорта и съобщенията.
(2) Правилата, нормите и изискванията за устройството и безопасната експлоатация на съоръженията по ал. 1, за които няма наредби по чл. 31, се определят с наредби на министъра на транспорта и съобщенията.
(3) За заверка на документите по чл. 35, за издаване на разрешения по чл. 36 и 40, за технически прегледи, проверки и изпитвания на съоръжения с повишена опасност по чл. 42, ал. 1, извършвани от специализирания орган на Министерството на транспорта и съобщенията по § 4, се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
По тези параграфи има ли изказвания? Няма такива.
Гласуваме ан блок параграфите от 38 до 48 с нова номерация 51 на вносителя и на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
Продължаваме с предложението за § 52.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 52 - Допълнителна разпоредба, предложение на Комисията по икономическата политика:
Създава се § 52:

“Допълнителна разпоредба

§ 52. Навсякъде в закона думите “Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Държавната агенция по метрология и технически надзор”.”
По § 49 от Преходните и заключителни разпоредби комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 53:
“§ 53. Лицата, получили разрешение за извършване на оценяване на съответствието до влизане в сила на закона, могат да извършват оценяване на съответствието до изтичането на срока на действие на разрешението.”
Има предложение на комисията за текста на § 50, който става § 54:
“§ 54. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 52, който влиза в сила от 9 ноември 2002 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Гласуваме параграфите от 52 до 54 ан блок.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, тук искам да се обърна и към господин Иванов, тъй като ние приехме Вашата редакция на чл. 8, в която се предвижда, че ще има приложение към закона, в което ще бъдат посочени модули, определени в документите на Европейския съюз. Ако сега приемем закона в този вид, значи приемаме го като непълен, тъй като Вие не сте предложили текст на подобни модули.
Моля Ви да вземете отношение по този въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Аз очаквах този въпрос да бъде повдигнат от председателя на комисията господин Валери Димитров. Действително, аз не предложих приложение, в което да бъдат разписани модулите, но както в комисията, така и тук директно мога да ги укажа, защото това е именно “Наръчника за приложение на директивите, съответстващия на новия подход и на глобалния подход”, което е официално издание на Европейската комисия. Там, по същия начин, или по-скоро тук, в този наръчник, в Приложение № 7, са разписани всичките модули от “а” до “хаш-бис” с всичките изисквания, това е около четири страници, които се отправят към производителя, към оправомощеното лице. Това е всъщност съдържанието, което в повече от 12 страници, само в една от наредбите, за продуктите, работещи под налягане, бяха разписани в наредба само преди две седмици.
Моето предложение, аз го заявих, то беше всъщност подкрепено от залата, е вместо във всяка една от наредбите тези модули да бъдат разписвани, те да бъдат посочени директно в приложение към закона.
Считам, че това, което господин Буров изтъкна тук, че има специфика, която се отразява, аз прегледах наредбата, тази специфика действително е твърде малко и можем дори да го сравним, но това може да се направи действително в рамките на една наредба с едни кратки текстове. Останалото е едно общо тяло, което е валидно за всичките наредби, които трябва да бъдат издадени в съответствие със Закона за техническите изисквания към продуктите. Това е, което мога да изразя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Иванов, аз Ви благодаря за разяснението, но от юридическа гледна точка току-що приетият от нас закон просто изпада в една много неприятна ситуация. Тъй като в редакцията, предложена от господин Иванов за ал. 2 и подкрепена в залата се посочва, цитирам: “Модулите са определени в документите на Европейския съюз и са дадени в Приложение № 1 към закона.”
Такова приложение няма. Може ли да приемем закон, в който се препраща към приложение, което не съществува?
Господин Иванов, аз Ви предлагам да излезем от затруднението. Ако искате, да прегласуваме този текст във връзка с това, че в момента нямаме текстове към това приложение. Просто ние не разполагаме с него. Може би да ни предложите една по-добра формулировка на ал. 2, която да прегласуваме тук, тъй като иначе просто законът е несъвършен. Приемаме го с грешка още в самото начало.
Може би Вие наистина трябва да предложите една по-добра редакция.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Госпожо председател, господин председателят на комисията има право и тогава аз действително правя процедурно предложение. Оттеглям предложената от мен ал. 2, тоест запазва се ал. 1, в която се заявява:
“(1) Оценяването на съответствието на продукти със съществените изисквания на наредбите по чл. 7, наричано по-нататък “оценяване на съответствието”, се извършва по процедури, които се образуват от конкретни модули на “Глобалния подход”.
А ал. 2 отпада, с което проблемът с Приложение № 1 отпада.
Алинея 3 се запазва. Тя по същество съответства, в закона фактически е записан същият текст в чл. 8. В чл. 8 е казано така: “Оценяването на съответствието може да се извърши в зависимост от процедурите от лицата, които пускат продуктите на пазара и/или в действие, или от лицата, получили разрешение да извършват оценяване на съответствието”.
По същество ал. 3 е същата, каквато е в действащия текст на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Ако оттегляте предложението си, няма смисъл да гласуваме. Просто за протокола да се отбележи, че оттегляте ал. 2.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Добре, оттегляте предложението си по ал. 2.
В ал. 3 обаче, т. 1, господин Иванов, не съответства на езика, който приехме в закона:
“Лицата, които пускат продуктите на пазара и/или ги пускат в действие…” Мисля, че така беше, както във всички останали текстове, а не както тук – “в експлоатация”.
Но аз останах с едно предложение, както и госпожа председателката, че Вие оттегляте ал. 3. Настоявате ли за нея? Ако настоявате, тя трябва да стане ал. 2 и съответно преформулиране на текста.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Не, не настоявам, защото се запазва действащият текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Иванов, моля Ви, още веднъж прочетете, за да гласуваме текста последно.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Последната редакция е следната, госпожо председател.
Запазва се ал. 1 от текста, който предлагам, от моето предложение. Оттеглям ал. 2 и 3, като чл. 8 от действащия закон става ал. 2. За да се запази именно езикът на закона и всъщност този чл. 8 по същество отговаря…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, на Вашата ал. 3. Така, благодаря.
Има думата господин Буров. Заповядайте.
ИВЕЛИН БУРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, предлагам да отпадне само ал. 2. Като станат ал. 1 и ал. 3, ще се запази духът на досегашния текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, разбирам.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И последното, което искам да добавя, господин Иванов тук се съгласи, е да бъде подкрепено и това предложение на комисията, той също го подкрепя, в чл. 8 да се добавят думите “и обявени в официалния бюлетин на Държавната агенция по стандартизация и метрология”. Без “наречени “обявените лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така.
Има ли съображения против? Няма.
Гласуваме § 9 във вида, в който беше постигнато съгласие сега в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това и целият закон. (Ръкопляскания.)
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят Огнян Герджиков прави проверка на кворума. Списъкът от проверката се прилага към стенографския протокол.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ, второ четене.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров да заеме своето място. Заповядайте, господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на финансите господин Красимир Катев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 164 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието. Благодаря.
Моля поканете господин Катев в залата.
Господин Искров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
“Закон за държавния дълг”.
Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински заглавието да се измени така: “Закон за управление на държавния дълг”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за наименование на закона на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този текст заповядайте, господин Пирински. (Шум и реплики в залата.)
Много ви моля, уважаеми народни представители, да заемете местата си, за да можем спокойно да работим.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Действително, както докладва председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Иван Искров, моето предложение е законопроектът да бъде озаглавен: “Закон за управление на държавния дълг”. И въпросът съвсем не е семантически, а е за самата същност на законопроекта, който разглеждаме.
Поначало проблематиката на държавния дълг, господин председателю, всички разбират в тази зала, е възможно най-отговорната, предизвикваща най-много дискусии и понякога спекулации.
Бяхме свидетели и в първия ден на есенната сесия на Народното събрание като т. 1, предложена от дясната опозиция, на една дискусия във връзка с минали периоди, която по познатия спекулативен и грубо тенденциозен начин се мъчеше да третира този въпрос. За съжаление, тази акция беше подкрепена от депутати от различни парламентарни групи.
Но връщайки се към законопроекта, господин председателю, аз считам, че преди всичко представителите на мнозинството трябва убедено да защитават заглавието на законопроекта “Закон за управление на държавния дълг”. Тъй като заявена политика на мнозинството е, че то ще прилага активно управление на дълга. То отхвърля досегашния подход, който според него е свързан с пропускането на редица съществени ползи за страната от активното поведение на пазара при управлението на дълга, операции с различни дългови инструменти с оглед подобряване на неговата структура, намаляване на номиналния и на нетния му сегашен размер и т.н.
Вие сигурно си спомняте, господин председателю, че не друг, а мнозинството в своите предизборни послания към избирателите беше заявило, че една от идеите е да се създаде Национална агенция за управление на дълга. Това е в съответствие с разбирането, че е нужен активен, ако щете, агресивен подход за управление на държавния дълг.
Сега изведнъж ни се предлага текст на законопроект, който възприема точно обратния подход или точно обратната философия. В минали периоди имаше един израз: “обратно, на 180о”. Тоест, един проектозакон-рамка, един проектозакон чисто процедурен, технологичен и нерегламентиращ параметрите на едно активно управление на държавния дълг.
По-нататък в текстовете аз съм направил още някои предложения, господин председателю. И ще аргументирам защо именно от гледна точка на заявената политика на мнозинството за активно управление на дълга се налага още в заглавието си той да бъде ангажиран именно с управлението на дълга и по-нататък какво означава това управление именно от гледна точка на съдържателните текстове. Имам предвид по-специално чл. 8, в който предлагам да преминат някои от текстовете от чл. 17 и който да бъде значително разгърнат, и още един-два текста. Но аз ще се изкажа по тях, когато му дойде времето, както е изразът.
Но сега отново убедено призовавам пленарната зала да гласува моето предложение и да сме наясно, че ако има смисъл да се приема такъв законопроект, то това е законопроект, който определя достатъчно ясно параметрите на управлението на дълга, ангажиментите, ако щете, и на Народното събрание, и на изпълнителната власт. Така че, когато след това се провежда една политика, съгласувана и с парламента, тя наистина да бъде политика на държавния интерес, на националния интерес, дългосрочно ориентирана, която да не бъде предмет на текущи, понякога политизирани атаки, а да бъде достатъчно гарантирана с инструментите, които я правят недосегаема за текущия политически момент с неговите може би естествени спекулации.
Ето защо поддържам предложението си и приканвам пленарната зала да гласува моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Други желаещи по този въпрос?
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, този законопроект е изключително важен, прекалено важен и много закъснял. Той още преди една година можеше да бъде приет и фактът, че досега не е приет, не прави чест на това Народно събрание. Дали този закон ще го наречем за управление на някакви процеси или ще бъде закон за самите процеси, няма никакво значение от съдържателна гледна точка. Това е закон, който регламентира начина, по който се процедира с външния дълг на България. И аз смятам, че той го прави достатъчно добре. Този закон няма нищо общо с един петилетъчен закон за поставяне във времето на такива и такива жалони по простата причина, че самата материя държавен дълг и нейното управление е много динамична величина, която следва състоянието на външните, международните пазари. Така че в този аспект аз не приемам Вашите аргументи.
Колкото до това, което казахте тук и което чувам вече няколко пъти да се повтаря най-вече от представители на НДСВ и от представители на БСП, че видите ли, външният дълг бил пасивно управляван досега, това абсолютно не е вярно. Категорично възразявам срещу такива оценки. Външният дълг на България от 4 – 5 години насам е управляван много по-активно, отколкото винаги преди това, защото да управляваш външния дълг не означава само да правиш замени на едни инструменти с други. Това е само един елемент от управлението.
Това да редуцираш външен дълг от 1 млрд. долара при редукция 16 – 17 цента за долар, господин Пирински, е активно управление на външния дълг. Това да изкупиш поне 500 млн. долара външен и вътрешен дълг при максимално изгодни за страната условия, при най-нисък курс на тоя дълг, се нарича активно управление на външния дълг. Това че предишното правителство, а и днес ние от Обединените демократични сили твърдим, че точно тези замени на едни инструменти с други в най-добрия случай не дават положителен резултат за страната, а много вероятно е да бъде негативен и то много негативен резултатът, съвсем не означава, че преди днешното правителството и днешното мнозинство българският външен дълг преди това не е бил активно управляван. Така че искам по този въпрос да сме наясно. Аз твърдя и мога да го докажа с числата, които преди малко казах, а и не само това.
България имаше висящи задължения към пет – шест страни, които ни пречеха. Нямате представа какви негативи върху имиджа на България имаха тези неуредени задължения – непрекъснато поставяха бариери пред нашите взаимоотношения най-вече с Европейския съюз. Та Италия, та Испания, та Холандия, та Полша, та Русия, та кой ли не щете! Да уредиш по най-добрия за България начин външните неуредени отношения се нарича активно управление на държавния дълг. Затова нека да говорим за нещата такива, каквито са те, а не да внушаваме понятия, които са много далече от истината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин Радев, не сте ме слушали внимателно. Говорейки за тезата за пасивно управление, аз цитирах твърденията на мнозинството. Когато аргументирах това, че апелирам към мнозинството да подкрепи моето предложение, аз визирах тяхната теза, тъй като Вие ще признаете, че според тях това, което Вие казвате, не е така. Според мнозинството досега дългът е управляван пасивно, консервативно, с пропуснати редица ползи. Това е теза на мнозинството и аз, стараейки се да аргументирам своето предложение, визирах тяхна теза, а не я споделям поне в този вид, в който те я излагат.
Но Вашето възражение всъщност по моето предложение само себе си опровергава, защото Вие сам казахте, че става дума за процедирането с държавния дълг. Процедирането е управление. Управлението е процедури, процес. И Вие след това, аргументирайки своята теза, описахте редица активни процедури, процеси, решения, които вашето правителство също е вземало по управление на дълга. Ако можем да използваме и аналогии с други закони: примерно, Законът за държавния бюджет е Закон за устройството на държавния бюджет. Не говорим за годишните закони. Предстои да приемем Закон за възможните кризи, но ние не приемаме Закон за кризите, а Закон за управление на кризите. Смисълът да въведем в заглавието понятието, тезата за управление е свързан после с цялото съдържание, което да даде рамката на тези процедури и на този процес, тоест не пасивното фиксиране на дълга и неговото наблюдение или регистриране, а държавна политика, която да го редуцира и да го структурира по начин, който да е добър за държавата. Ето защо смятам, че въпросът не е формален и поддържам предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Пирински.
Господин Радев не желае дуплика. Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по въпроса? Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, пледирам към присъстващите в залата да подкрепят предложението на комисията, а именно законът да се казва “Закон за държавния дълг”, тъй като господин Пирински сега прави объркване между управление на дълга и някои изисквания, които си поставя законът. Тук се солидаризирам напълно с господин Муравей Радев.
Между другото, господин Пирински, съветвам Ви да не преразказвате мнозинството, за да не се налага после да се извинявате, че неправилно са Ви разбрали.
Искам да обърна внимание, за да не губим време по-нататък, че това е един закон, който гонеше в голяма степен консенсуса – обединен закон между двата законопроекта, внесени от госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, и Министерския съвет. Целта на закона е да уреди процедурите по емисия на дълг, по издаване на гаранции и по агентството по дълга. В никакъв случай законът не си поставя амбициозната задача да определя политиката по управление на дълга. Затова и ние не подкрепяме предложението, което иначе на пръв поглед е безобидно, названието да бъде Закон за управление на държавния дълг.
Както ще видите, по-нататък има 2 – 3 предложения, внесени от народния представител Пирински, които имат претенциите да въвеждат материя по управление на дълга, но всъщност преразказват някои изисквания, които са препоръки на големи институции, но в никакъв случай не изчерпват материята по управление на дълга. Те не са нито диспозитив, нито императив – нищо не са по отношение на управление на дълга. Аз по-нататък няма да се изказвам по другите предложения на колегата, който пледира този закон да се нарича Закон за управление на дълга. Използвам дискусията по заглавието на закона, за да кажа, че никъде по-нататък Комисията по бюджет и финанси именно по тези причини не подкрепя предложенията на господин Пирински.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, репликата ми е по два елемента от изказването на господин Искров - че обърквам понятия и че ще трябва да се извинявам на мнозинството.
Никой не е застрахован нито от неточности, нито от необходимостта да се извини, но, първо, трябва да се докажат тези тези. Аз смятам, че напротив, не аз обърквам съдържанието на закона, а съзнателно вносителите бягат от формулировката, която е точната формулировка, а именно за политиката на управление на дълга.
Що се отнася до неточното цитиране на мнозинството, готов съм да се извиня, само че след като бъде доказано, че не това е била тезата на мнозинството, която аз заявих.
Господин председателю, не бих искал да губя времето с реплики. Бих се обърнал обаче към господин Искров, ако желае да пестим време, да пести своите квалификации, тъй като, ако той прави квалификации, аз винаги ще възразявам, тъй като не приемам по този начин да се води дебат.
А що се отнася до стремежа за консенсус – можеха да се изчерпят част от тези въпроси, ако господин Искров ме беше поканил да участвам в работата на работната група, която той сформира, за редакцията на доклада. Той не намери това за необходимо, ето защо съм принуден да правя тези свои възражения в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
Има ли други желаещи за изказване?
За дуплика имате думата, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имам кратка дуплика на внушенията на господин Пирински – не бягам от нищо, уважаеми господин Пирински, най-малко от тезите на Коалиция за България. Ясни са и последните тези за финансовата система по отношение на ДСК и другите, така че сте на позицията отпреди 1996 г.
Не бягам от нищо умишлено, както казвате. Напротив, още веднъж казвам – това е един обединен законопроект, ангажимент и на предишното правителство, както каза господин Радев, затова се солидаризирах, и на нашето правителство, по Главата “Икономически и валутен съюз”.
Експертите на Европейската комисия и нашите експерти не са сметнали за необходимо, че трябва да бъде включено друго в закона и затова не сме го разглеждали и не го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров. Силно се надявам, че повече няма да отива пленарно време по въпрос, който не е нормативен текст, защото заглавието на закона не е норма.
И така, уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 162 народни представители: за 21, против 134, въздържали се 7.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 145 народни представители: за 131, против 6, въздържали се 8.
Предложението се приема, благодаря.
Господин Искров, заповядайте за да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
“Глава първа. Общи положения”.
По чл. 1 е постъпило предложение от народния представител Георги Пирински:
Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда реда за управление на държавния дълг. Управлението обхваща емитирането на държавен дълг, издаването на държавни гаранции, уреждането на видовете дълг и агентството по държавния дълг.
(2) Управление на държавния дълг е процесът на утвърждаване и осъществяване на стратегия за ограничаване на размера на държавния дълг до икономически обосновани размери, както и за осигуряване на необходимите финансови средства за неговото обслужване.
(3) Основна цел за управлението на държавния дълг е осигуряването на необходимите за обслужването му средства при възможно най-ниски разходи в средносрочна и дългосрочна перспектива и при разумна степен на риска”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 със следната редакция:
“Чл. 1. С този закон се уреждат редът за поемането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Пирински. Заповядайте!
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, предложението ми по чл. 1 всъщност обяснява смисъла на спора, който проведохме по самото заглавие на законопроекта.
Текстовете, които са записани в това мое предложение, са заимствани от онова, за което спомена господин Искров – някои общи препоръки на Световната банка, които са препоръки за управление на публичния дълг. Това, разбира се, не са задължителни текстове, не са и някакви параметри, с които сме длъжни да се съобразяваме. Това са обобщения на така наречените “най-добри практики” в страни със сериозен дългов проблем.
Въз основа на наблюдения, на анализи, Световната банка е стигнала до поредица препоръки, които прави като ориентири за публичната политика на съответните компетентни органи – министри на финансите, централни банки, за това как да построят в своите страни системата за управление на държавния дълг.
Както виждате, в ал. 3 на текста, който предлагаме, е фиксирана целта на такава една политика и, съгласете се, господин председател, че когато говорите за държавен дълг и процедурите за неговото изменение, трябва да има яснота преди всичко каква е целта на тези действия и както е казано тук, целта е осигуряването на необходимите за обслужването му, на дълга, средства с две условия за осигуряването на тези средства – при възможно най-ниски разходи, забележете, господин председател, в средносрочна и дългосрочна перспектива и при разумна степен на риск.
Това са два много важни параметъра, които ориентират една политика за управление на дълга. Защо са важни и защо смятам, че законът в най-добрия случай частично урежда тази материя?
Ако погледнете малко по-нататък – на стр. 9 от доклада долу, в чл. 17, е записано, че министърът на финансите може да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг. Това е един изолиран параметър – структурата на дълга. Преценката на риска не е установено как се преценява и как се управлява. Просто е даден един бланков чек на министъра на финансите.
Смятам, че това е и необосновано, и подвеждащо, ако щете, потенциално, затова поддържам своето предложение.
Има още нещо, господин председател. Тъй като беше споменато от господин Искров, и аспекта “евроинтеграция”.
Трябва да имате предвид, и пленарната зала трябва да има предвид, че законът носи определени несъвършенства и що се отнася до самото определение за държавен дълг, какво разбираме под държавен дълг, когато приказваме за него през целия този закон.
В доклада на Комисията по бюджет и финанси, подписан от самия Искров с дата 8 февруари, вярвам, че не всички си спомнят, въпросът, който там е засегнат във връзка именно с Европейския съюз, а той е доколко в нашия закон следва да пренесем понятието “консолидиран държавен дълг” така, както препоръчва един протокол на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 104 на основния договор на Съюза – протокол относно процедурите за определяне на прекомерно големия бюджетен дефицит.
В самия доклад на Комисията по бюджет и финанси е казано, че под държавен дълг Европейския съюз разбира дълга, свързан с управлението като цяло. Имам предвид държавното управление на национално и на регионално равнище, което означава включване в дълга на централното правителство, на регионалните и местни органи на управления и дълговете на фондовете за социално осигуряване. И след това се прави едно разсъждение, което Комисията по бюджет и финанси прие, но което според мен е спорно, че доколкото ние не сме членки още на Европейския съюз, за нас тази норма не се отнася и ние можем да възприемем една по-гъвкава интерпретация на това що е държавен дълг и да го разбираме всъщност като дълга на централното правителство.
Ние и вчера, струва ми се, господин Искров беше или не беше, чухме лекцията на господин Трише – гувернатора на Френската банка, който е тук за установяване на формално сътрудничество с Централната банка на България, който беше доста ясен в своите послания, че една страна – кандидатка за членство, не може да си позволи да бъде небрежна по отношение на критериите, които трябва да спазва.
Благодаря Ви, господин председател.
Приключвам с отново убедената позиция – да бъде подкрепено моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Има ли други желаещи да се изкажат по този текст на чл. 1? Не виждам. Затова подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински.
Моля, гласувайте това предложение!
Гласували 147 народни представители: за 19, против 118, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста така, както е формулиран от комисията.
Моля, гласувайте чл. 1.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 7.
Приема се.
Господин Искров, заповядайте, ако няма спорни текстове, бихме могли по няколко текста да вървят заедно при обсъждането.

ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 7 е постъпило предложение от народния представител Светослав Лучников, което не е подкрепено от комисията. Ако позволите, ще прочета текстовете до чл. 6 включително.
“Глава втора – Държавен дълг”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 2 със следната редакция:
“Чл. 2. Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата.”
По чл. 3. Комисията подкрепя предложението за чл. 3 със следната редакция:
“Чл. 3. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.”
По чл. 4. Комисията подкрепя предложението за чл. 4 със следната редакция:
“Чл. 4. Поемането на държавен дълг се извършва чрез:
1. емисии на държавни ценни книжа;
2. договори за държавни заеми.”
По чл. 5. Комисията подкрепя предложението за чл. 5 със следната редакция:
“Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се поема в следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;
5. за подкрепа на платежния баланс на страната.
(2) Рефинансирането може да се ползва и за следните цели:
1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;
2. удължаване на срока или преизчислената средно претеглена срочност (модифицираната дюрация) на държавния дълг;
3. постигане на балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг.
(3) Условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти по ал. 1, т. 2 и редът за разглеждането им се определят от Министерския съвет.”
По чл. 6. Комисията подкрепя предложението на вносителя със следния текст:
“Чл. 6. Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в левове или в чуждестранна валута.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли желаещи за изказване по параграфите от 2 до 6 включително, които са подкрепени от комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 3.
Приемат се.
Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 7 на вносителя:
“Чл. 7. (1) Всички задължения, които съставляват държавния дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.
(2) Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно вземане от бюджета.”
Комисията не подкрепя предложението на вносителя.
Постъпило е предложение на народния представител Светослав Лучников – в чл. 7 да се създаде ал. 3:
“(3) Спазването на лимитите по ал. 1 и 2 не освобождава министъра на финансите, съответно Министерския съвет, от задължението да искат за всеки конкретен случай предварителното съгласие на Народното събрание за поемане на държавен дълг съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за чл. 7, окончателен текст:
“Чл. 7. Дължимите суми за лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно задължение на републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По чл. 7 има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, станало е някакво недоразумение. Моето предложение не е към чл. 7 да се създаде нова ал. 3, а към чл. 8. Това се вижда от самия текст. Предложението е независимо от спазването на изискванията на ал. 1 и 2. Изискванията на ал. 1 и 2 се касаят за лимити. Алинея 3 също третира въпроса за лимитите.
Може и аз да съм сбъркал, за което се извинявам. Може би съм имал предвид друг текст. Това обаче няма никакво значение, тъй като предложението ми се отнася за чл. 8, където предлагам да се добави тази ал. 3.
Оттеглям предложението си оттук и ще го поддържам за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Следователно тук няма да го подлагам на гласуване. Ще го подложа на гласуване в следващ момент.
Други желаещи? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава трета – Лимит за дълга”.
Постъпило е предложение на народния представител Георги Пирински – заглавието на глава трета да се измени така: “Изисквания, критерии и лимит за дълга”.
Ако позволите, да прочета и чл. 8, тъй като там също има предложение на господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 8 е постъпило предложение на народния представител Георги Пирински – досегашният чл. 17 да стане чл. 8, като се измени така:
“Чл. 8. (1) Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която съдържа предложения за финансиране на дефицита на държавния бюджет и оценка на очакваните разходи по дълга.
(2) Стратегията по ал. 1 се изготвя при спазване на следните изисквания:
1. ясно определяне на целите, задачите и отговорностите на държавните институции и органи, отговорни за управлението на държавния дълг;
2. прозрачност на процедурите по изработването и отчитането на действията;
3. публичност на необходимата информация по дълга;
4. отчетност и процедури за добросъвестност на институциите и органите по дълга.
(3) Стратегията по ал. 1 се изготвя с оглед ограничаването до разумния минимум на рисковете, произтичащи от следните параметри на външния сектор на икономиката:
1. съотношението между валутни резерви и краткосрочен външен дълг;
2. съотношението между валутни резерви и обем на годишния внос;
3. съотношението между валутни резерви и широки пари;
4. съотношението между външния дълг и обема на годишния износ;
5. съотношението между външния дълг и брутния вътрешен продукт;
6. осреднената лихва по външния дълг;
7. структурата на падежите по външния дълг.
(4) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за чл. 8 със следната редакция:
“Чл. 8. Законът за държавния бюджет за съответната година определя:
1. максималния размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети през годината;
2. максималния размер на държавния дълг към края на бюджетната година.”
Уважаеми господин председател, моля да се има предвид и корекцията, която каза господин Лучников – към този член да се чете и неговото предложение, което също не е прието от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Аз го имам предвид и ще го подложа на гласуване.
Преди това, господин Пирински, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Основателно господин Искров обедини двете ми предложения, тъй като, разбира се, смисълът на предложението ми за заглавието става ясен от текста на чл. 8 така, както го предлагам.
Както виждате, господин председателю, тук се съдържа същността на тезата за необходимостта в закона да бъдат определени параметрите на управлението на държавния дълг. Считам, че при един обективен подход едва ли някой може да спори за актуалността, да речем, на ал. 2 и четирите параметъра, които се съдържат в нея, даже в светлината на текущите дебати, които предстоят и в тази пленарна зала във връзка с операции по дълга.
Трябва ясно да са определени целите, задачите и отговорностите на органите и държавните институции, извършвайки една или друга операция. Защото това, което на нас ни предстои, е както да преценим самите параметри на една или друга сделка, така и да видим как тази сделка се вписва в структурата и срочността на държавния дълг. Ето защо трябва да сме наясно какви са отраженията на една или друга сделка върху общия държавен дълг.
Прозрачност на процедурите, отчетност на действията и т. 3 – публичност на необходимата информация. Тук, господин председателю, трябва да отчета, че сегашното мнозинство и сегашното правителство е далеч под стандарта на поведение на предишното мнозинство и на правителството на СДС в тази област. В първите месеци на миналата година Министерството на финансите излезе с един доста подробен годишен обзор за държавния дълг за 2000 г. на около 60-ина стр., в които доста подробно е направен анализ на вътрешния, на външния дълг и в заключителната част се обосновава необходимостта от стратегия за управление на дълга – един материал, с който всеки, който се интересува и има отговорно поведение към тази тематика, можеше и може да се запознае. В заключителната част на този документ, който обосновава необходимостта от стратегия и закон за нейното приложение, се казва, че съгласно вижданията на СДС трябва да се задължи министърът на финансите да изготвя годишен отчет за управлението на дълга, който да се внася в Народното събрание.
Сегашното мнозинство дойде с ангажимента за истинска публичност, за истинска отговорност, за друг морал в управлението. Смятам, че това, което се предлага, включително и с този законопроект, далеч не съответства на тези заявки и, пак казвам, е под равнището на поведението на предишното мнозинство.
Ето защо още веднъж приканвам мнозинството поне на този късен етап да се поправи и да подкрепи текста, който предлагам за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Лучников, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В чл. 8, в двете алинеи се установяват два лимита, които ограничават поемането на държавен дълг. Първият лимит е размерът за държавния дълг и гаранции, които могат да се поемат през текущата бюджетна година. Вторият лимит е размерът на дълга в края на отчетната година.
Според мен, тоя текст може да се тълкува така, че да се сметне какво Министерският съвет, респективно Министерството на финансите могат в рамките на този лимит да приемат като задължения, да приемат дългове, без да спазват процедурата да искат предварително разрешение на Министерството на финансите.
За да се избегне една такава възможност, която би представлявала грубо нарушение на Конституцията, аз предлагам да се създаде към чл. 8 и ал. 3, в смисъл, че спазването на лимитите по ал. 1 и ал. 2 не освобождава Министерството на финансите, респективно Министерския съвет да искат одобрението на Народното събрание, съгласието на Народното събрание за поемането на всеки конкретен дълг съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията. Това е една гаранция, че ние наистина ще обезпечим манипулации на държавния дълг в рамките и със спазване на задълженията на Конституцията. Защото основната функция на парламента изобщо, създаването му исторически е свързано с управлението на държавния дълг и с разрешаване на държавни приходи и на поемане на държавен дълг. Ако ние лишим Народното събрание от тази му привилегия, изобщо го лишаваме от смисъл.
Затова аз моля да се приеме предлаганата от мен ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Катев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение и по двата въпроса, които бяха повдигнати.
Искам да започна с предложението на народния представител господин Георги Пирински. Продължаваме да поддържаме категорично становището, което е отразено и от работната група и което беше прието от комисията, по ред причини.
Може би най-важната причина е, че това, което предлага господин Пирински, има пожелателен характер, не е изчерпателно и дава възможност за интерпретация. Това може да бъде елемент на една стратегия, която действително, както знаете, ще бъде публикувана, обсъждана, приета от Министерския съвет и актуализирана периодично, но това не може да бъде предмет на един закон. Законът се предполага да формулира ясно понятията и категориите, а не да говори за нови понятия и да въвлича понятия като външен дълг и различни съотношения, които са дадени тук, от сорта на съотношението между валутни резерви и широки пари и т.н. Начинът, по който това е предложено, според нас е неуместен за един закон, тъй като създава повече въпроси, отколкото дава отговори.
Искам да припомня, че като част от Закона за бюджета министърът на финансите внася за обсъждане всяка година доклад за управлението на държавния дълг и никой не бяга от отговорност. Тази година ще бъдат ясно формулирани, както вече направихме между другото преди две седмици, приоритетите по управлението на държавния дълг и те ще бъдат официално приети от Министерския съвет и обсъждани в парламента. Така че ежегодният контрол става и ще продължава да става чрез тази бюджетна процедура.
Искам също така да взема отношение и по предложението на уважаемия господин Лучников. Искам да напомня, че сегашното законодателство в България по отношение на управлението на дълга, по отношение на емитиране, по отношение на всякакви операции с държавен дълг е може би едно от най-тежките, ако не и най-тежкото от всички страни, с които аз съм запознат, и не само аз, а и ред експерти. Какво означава това? Това означава, че действително се подлага на един много голям риск оперативното и гъвкаво управление на дълга.
В тежки моменти, когато държавата може действително да има нужда от бързо реагиране и бързо рефинансиране, при една неподходяща политическа конюнктура се създава реална опасност от трудно и мудно реагиране, което може да доведе много лесно до един технически мораториум. Пак повтарям, ако това предложение бъде прието, първо, се получава едно повторение, тъй като действително ежегодният Закон за бюджета внася всички тези лимити и те биват одобрявани така или иначе предварително. Ако ние допълнително ограничим оперативността и гъвкавостта, се излагаме на много сериозни рискове, които може би сега не са очевидни, но в една потенциална кризисна ситуация ще бъдат повече от очевидни.
Така че поддържам категорично възражението против предложението на уважавания от мен господин Лучников. Фактически аз изразих доводите защо според нас то трябва да бъде отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Катев.
Заповядайте, господин Лучников.
СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ПСОДС): Това, което чухме, е най-блестяща подкрепа за това, което аз поддържам. То показва, че с този текст се цели да се даде възможност по целесъобразност да се поеме дълг без предварително решение на Народното събрание. Тоест по съображение за целесъобразност да се наруши грубо Конституцията. Аз моля народните представители да не допускат да стане това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
Господин Искров, Вие искате да кажете нещо. Само се страхувам да не предизвикате реплики.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз мисля, че няма нищо лошо в това да предизвикваш реплики и дуплики, стига да намерим най-доброто решение.
По целесъобразност да се наруши грубо Конституцията – каза господин Лучников. Тяхната презумпция, за жалост използвам една дефиниция, която те използваха тук в коридорите преди около 7-8 месеца, ако си спомняте, твърдяха, че едва ли не сме бандити и заради това не сме искали разрешение, когато пуснахме емисията от 250 млн. евро. По-късно твърдяха същото, само че малко по-рафинирано, когато напуснаха залата и изпратиха голямата сделка за 1 млрд. 300 млн. долара в Конституционния съд. Но, господин Лучников, именно Вие, сезирайки Конституционния съд, изпаднахте в една много неловка ситуация. Конституционният съд каза, че не само че не подлежи на съмнение тази операция, но каза и нещо много важно: тъй като тези договори са, цитирам по памет, между граждански субекти, в случая не е необходимо дори правителството да ги внася за разглеждане в Народното събрание. И въпреки това, уважаеми колеги, правителството и новата сделка, която утре ще гледаме в пленарната зала, внася именно с цел по-голяма прозрачност.
Напълно подкрепям опасенията на господин Катев. Много надълго спорихме по тезата на господин Лучников и по възможности объркване на работата на правителството и в работната група, и в Комисията по бюджет и финанси, когато гледахме закона за второ четене, тъй като когато става въпрос за някакви бланкови договори, примерно договор за “Топлофикация” – София, от Европейската банка или договор за не знам си каква информационна система от Световната банка, тогава няма никакъв проблем, господин Лучников и уважаеми колеги, да разполагате с времето и надълго и нашироко да се обяснява доколко е изгодно за държавата и доколко не. Давам ви примера с “Топлофикация”, повече от един месец дискутирахме тези въпроси. Но когато става въпрос за емисия на дълг, емисия при пазарни условия, емисия, която е много подчинена на времето и на мястото, където се извършва тя, тогава решенията понякога се взимат в много малки срокове. Когато става въпрос за изкупуване на дългове, преди малко чухте, господин Радев каза, че по тяхно време са изкупили 500 млн. долара при добри условия, те не са били публични. Именно заради тази причина от 1998 г., ако не се лъжа, всяка година в Закона за държавния бюджет се дават лимити и се дава това предварително съгласие за оптимизиране на дълга по време на бюджетната година, именно с оглед на оперативност и гъвкавост, за които говореше господин Катев.
Третата причина, за да не бъде подкрепен уважаемият господин Лучников, е, че никъде законът, до последния член, не предполага, господин Лучников, заобикаляне на Конституцията. Законът изцяло спазва изискванията на Конституцията – чл. 84 от Конституцията, който изисква предварително съгласие и последваща ратификация. Така че не става въпрос само за тези случаи.
Благодаря за вниманието. Пледирам да бъде подкрепено предложението на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
За реплика на господин Искров има думата господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин Искров, Вие имате основание да визирате тези прецеденти, при които не се иска разрешение за всеки отделен случай. И в тази връзка аз бих се обърнала и към господин Лучников да оттегли предложението си, тъй като действително господин Радев подсказа в своето първо изказване, че отделни операции са правени, без те да се санкционират всяка една поотделно.
Моята реплика, господин Искров, е във връзка с възражението, което очевидно и Вие споделяте, срещу текста, който аз предлагам. Защото именно в светлината на такава свобода, която дава една по-гъвкава формулировка, съвсем незадоволително е да се фиксират само тези два лимита, които вносителят предлага за чл. 8. Господин Катев казва: те са двусмислени, те са препоръчителни, те не са за закон. Те са непременните параметри, господин Катев, които едно правителство трябва да кантифицира за всеки отделен период, именно защото има тази по-голяма свобода. И Вие сте прав да искате дори да не влизате в парламента за всяка операция по открита емисия в режима на Преходни разпоредби от Закона за бюджета за текущата година, но едновременно с това Вие трябва да носите задължението всяка една операция, която извършите, да спазва целия набор от тези критерии, характеризиращи външния сектор на икономиката за един тригодишен период. Защото иначе може да се окаже, че изведнъж удвоявате натоварването на плащанията в една отделна година, била тя и 2015 г., която не изглежда много далечна.
Така че репликата ми, господин Искров, е по-скоро във връзка с това да не се противопоставяте на редакцията на чл. 8, която предлагам, а да я подкрепите въз основа на аргументите Ви срещу господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
За втора реплика – заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Може би ще трябва да поясня това, което казах и да направя разликата между едното и другото, за да е ясно, че тук се спори за две съвсем различни неща. Едно е да изкупуваш външен дълг на по-ниска цена от неговата пазарна стойност и по този начин да намаляваш и дълга, и най-вече цялостното му обслужване. Това е едно. Това можеш да го правиш, не е нужно да идваш в парламента за него, стига в Закона за държавния бюджет да има предварително дадено такова съгласие. Става дума за нов дълг, става дума за емитиране на нов дълг, не за изкупуване на стария и за неговото намаляване, а за емитиране на нов, за създаване на нови задължения на Република България към външния свят. Тогава трябва да се влезе тук два пъти, а не един път. Това иска да каже господин Лучников.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Не виждам трета реплика, господин Искров, така че можете да вземете отношение.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Аз пледирам, уважаеми колеги и уважаеми господин Радев, да не се връщаме към дискусията, която водихме м. ноември миналата година – дали е предварително съгласие по смисъла на Конституцията § 18 на Закона за бюджета или не.
Като говорите за създаване на нови задължения за държавата, нека да напомним на народните представители, които след малко ще гласуват този член, че текстът на бюджета, и не от тази година, а от 1998 г. насам, казва: създаване, при условие че не се увеличава дългът. Тоест държавата не заборчлява, при положение че е от изгода за държавата, за оптимизиране управлението на дълга. В такъв случай ние като Народно събрание казваме, че в рамките на бюджетната година позволяваме на финансовия министър и на правителството да водят преговори за оптимизация на дълга.
По репликата на господин Пирински. Аз разбирам неговото желание текстът да се подобри, но той не е от обхвата на този закон. Дори ако приемем, че е в обхвата, не е изчерпателен. Господин Катев много ясно каза защо не го подкрепя. Бих отговорил в дупликата по следния начин: нека не слагаме повече ограничения от тези, които са сметнали страните от Европейския съюз. Аз благодаря на господин Николай Младенов, който ми предостави Договора за създаване на Европейската общност. Там изцяло са конкретизирани ангажиментите, които всяка една държава трябва да спазва – чл. 1 говори за 3 процента бюджетен дефицит, 60 процента съотношение между държавния дълг и брутния вътрешен продукт, съответно чл. 2 дава дефиницията, между другото засегната и от колегата Пирински, на държавен дълг. Нека да не слагаме допълнителни утежнения, които да нарушат оперативността и гъвкавостта на правителството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
Надявам се да няма други желаещи. Няма.
Господин Пирински, ще възразите ли, ако гласуваме Вашите предложения ан блок?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване заглавието на главата и чл. 8 в редакцията, предложена от народния представител Георги Пирински.
Гласували 126 народни представители: за 25, против 93, въздържали се 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светослав Лучников за нова ал. 3 към чл. 8.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 96, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 8 в редакцията на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 14, въздържали се 12.
Член 8 е приет.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, след съдържателно изложените различни възгледи обяснявам нашия вот, за да бъде ясно и за да остане в стенограмите. Предвидените две ограничения и лимити ние намираме за абсолютно необходими, но недостатъчни. Свободата, която мнозинството иска да осигури на днешната изпълнителна власт, за нас е неприемлива и днес, и утре, защото предложените допълнителни ограничения или по-скоро параметри на действия на правителството ние смятаме за необходими и това беше причината да гласуваме “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Ако няма други желаещи за изказване, продължете с чл. 9, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, ако позволите да прочета чл. 9, 10 и 11, тъй като няма постъпили предложения.
По чл. 9 комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
“Чл. 9. (1) За установяване спазването на лимитите по чл. 8 размерът на държавния дълг и държавните гаранции, които не са деноминирани в левове, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на възникване на задълженията.
(2) При емитирането на държавни ценни книжа с отстъпка или надбавка лимитът се изчислява на базата на номиналната стойност на държавните ценни книжа.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година, като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.
(2) За изчисляване на съотношението по ал. 1 се използва размерът на брутния вътрешен продукт по текущи цени от одобрената от Министерския съвет 3-годишна бюджетна прогноза и размера на консолидирания държавен дълг, представен в лева, преизчислен по валутни курсове, заложени в одобрената от Министерския съвет 3-годишна бюджетна прогноза.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11 със следната редакция:
“Чл. 11. В случай, че съществува опасност от нарушаване на изискването на чл. 10, Министерският съвет може да предложи в Закона за държавния бюджет за съответната година ограничения за емисията на дълг на общините и на социалноосигурителните фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Искров.
Не виждам желаещи да вземат отношение по чл. 9, 10 и 11.
Подлагам на гласуване чл. 9, както беше предложен от председателя на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 2, въздържали се 4.
Член 9 е приет.
След като по чл. 10 и 11 също няма предложения, подлагам на гласуване чл. 10 и 11, както бяха докладвани от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Членове 10 и 11 са приети.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, гласувах “против” чл. 10, тъй като в ал. 2 е употребено понятието “размера на консолидирания държавен дълг”. Това е понятие, което не е обяснено в закона. И по причините, които изложи господин Катев, че такива записи създават неяснота, двусмислие и този текст не означава нищо, без да има обяснение на “консолидиран държавен дълг”, гласувах “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ваше право е.
Имате думата, господин Катев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР КАТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да призова народните представители, когато става въпрос за сериозни закони като този, да четат внимателно и докрай предложенията. Няколко пъти беше подчертано от уважавания от мен господин Пирински, че няма дефиниция. Отидете, ако обичате, на стр. 20, където в Допълнителните разпоредби е възприета общоприетата дефиниция и от Европейския съюз, и тази, която отговаря на здравия разум:
“6. “Консолидиран държавен дълг” е номиналната стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социалноосигурителните фондове.”
Така че по-ясно от това според мен не може да се дефинира.
Този лимит от 60 на сто фактически визира точно този консолидиран държавен дълг. Изброяването е изчерпателно, тъй като това обхваща всички възможни категории дълг и има много по-дисциплиниращ ефект върху макроикономическата стабилност на страната ни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Катев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, ако позволите, по глава четвърта има предложение на господин Пирински по чл. 12 и чл. 17, но те са във връзка с вече неприети текстове, отхвърлени по предходни и, ако нямате нищо против, господин Пирински,…
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Да, съгласен съм.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, да изчета цялата глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 12 на вносителя със следната редакция:
“Глава четвърта
ПРАВОМОЩИЯ, СВЪРЗАНИ С ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Чл. 12. (1) Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми, въз основа на решение на Министерския съвет, по реда на Закона за международните договори.
(2) Министърът на финансите емитира държавните ценни книжа.
(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавни заеми заедно с министъра на финансите.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 13 на вносителя със следната редакция:
“Чл. 13. Министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите в случаите, когато договорите за държавни заеми или гаранционните споразумения са ратифицирани от Народното събрание.”
Комисията подкрепя чл. 14 със следната редакция:
“Чл. 14. (1) Министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции и/или на други юридически лица, съгласно условията на договора в случаите, когато договор за държавен заем предвижда целево финансиране.
(2) Държавните органи и финансовите институции по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други дейности на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение с министъра на финансите. За тези средства третите лица предоставят обезпечение в размер, покриващ дължимите от тях главници и лихви.”
Вносителят предлага следния текст за чл. 15:
“Чл. 15. Министерството на финансите извършва наблюдение и анализ на консолидирания държавен и държавногарантирания дълг, като създава необходимите процедури и механизми за това.”
Комисията предлага чл. 15 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, който става чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 15. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за състоянието на държавния дълг.
(2) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание като съставна част на отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 17, който става чл. 16 със следната редакция:
“Чл. 16. (1) Министърът на финансите разработва 3-годишна стратегия за управление на държавния дълг, която се приема от Министерския съвет.
(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с 3-годишната бюджетна прогноза.”
Предложение на комисията за нов чл. 17:
“Чл. 17. Министърът на финансите може да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, предложенията на народния представител Георги Пирински са оттеглени, защото касаят предишни членове, които вече са гласувани.
Има ли други желаещи да вземат отношение по глава четвърта, чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте членове от 12 до 17 включително.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Глава четвърта с членове от 12 до 17 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по глава пета няма предложения. Единствено по чл. 27 има два варианта – на Министерския съвет и на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, които се припокриват почти изцяло. Комисията е дала окончателен вариант. Така че предлагам глава пета изцяло да я прочета и да се гласува ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой против това предложение? Не виждам.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава пета – Държавногарантиран дълг”.
Комисията подкрепя предложението за чл. 18 със следната редакция:
“Чл. 18. Държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.”
Комисията предлага чл. 19 да отпадне, като ал. 2 да стане ал. 1 на чл. 24.
Комисията предлага чл. 20 да стане чл. 19 със следната редакция:
“Чл. 19. (1) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция или гаранционните писма, въз основа на решение на Министерския съвет.
(2) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавногарантирани заеми заедно с министъра на финансите.”
Комисията подкрепя чл. 21, който става чл. 20 със следната редакция:
“Чл. 20. Предложения за промени в договора за заем или гаранционното споразумение, в случай на вече издадена държавна гаранция, се правят след предварително одобрение от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 22, който става чл. 21 със следната редакция:
“Чл. 21. (1) Получателите на държавногарантирани заеми ежемесечно до 15-о число предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.”
Вероятно трябва да бъде “състоянието и движението по кредита”. Ще моля после господин Катев да ме посъветва преди гласуването.
“(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните заеми от държавните органи, предложили издаването на гаранцията, които следва да я предоставят в 15-дневен срок от постъпване на искането.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 23, който става чл. 22 със следната редакция:
“Чл. 22. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят от Министерския съвет.”
По чл. 24 комисията подкрепя предложението на вносителя, което става чл. 23 със следната редакция:
“Чл. 23. (1) Лихвите и погашенията по главницата по държавно-гарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.
(2) Плащане по държавна гаранция се дължи само в случаите, когато:
1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита, в съответствие с условията по договора за заем;
2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответния договор за заем, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 25, който става чл. 24 със следната редакция:
“Чл. 24. В случаите по чл. 23, ал. 2, т. 1 кредитополучателят и кредиторът в тридневен срок уведомяват министъра на финансите.”
Колеги, тук има преномерация. Член 24 се сменя с чл. 23.
По чл. 26 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става чл. 25 със следната редакция:
“Чл. 25. Когато изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 не са предвидени в споразуменията за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети, когато се дължи плащане по държавна гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.”
По чл. 27 комисията подкрепя по принцип и двата варианта, като предлага следната окончателна редакция на чл. 27, който става чл. 26:
“Чл. 26. От деня на извършване на плащане по държавна гаранция държавата встъпва в правата на кредитора по договора за заем до размера на извършеното плащане.”
Комисията подкрепя предложението за чл. 28, което става чл. 27 със следната редакция:
“Чл. 27. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.
(2) Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по държавна гаранция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите, господин председател, преди да се гласува, бях попитал за чл. 21 господин Катев как да бъде: “състоянието и движението на кредита” или “по кредита”? Аз мисля, че трябва да се чете “по кредита”. Виждам, че и юристите клатят одобрително глава. Така че, в чл. 21 да се чете: “… министъра на финансите за състоянието и движението по кредита”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, имате думата по членовете в глава пета “Държавно гарантиран дълг”, от чл. 18 до чл. 27 включително, в съответствие с новата преномерация на текстовете.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 18 до чл. 27 включително на глава пета, в съответствие с новото преномериране, така както беше представено от председателя на комисията господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Текстовете на чл. от 18 до 27 съобразно новата преномерация в глава пета “Държавно гарантиран дълг” са приети на второ четене.
Продължаваме с глава шеста.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, глава шеста “Дълг на Българската народна банка” и глава седма “Дълг на общините и на социалноосигурителните фондове”, така както е внесен от вносителите, комисията предлага да бъдат обединени в една глава шеста….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: А именно как?
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И съответно чл. от 29 до 31 да се обединят в общата глава шеста “Дълг на Българската народна банка, дълг на общините и на социалноосигурителните фондове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има процедурно предложение за обединяване на двете глави.
Имате думата по направеното предложение за обединяване на глава шеста и седма със заглавието, което току-що беше представено от господин Искров.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте обединяването на глава шеста и седма, така както беше предложено от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Искров.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 118, против 1, въздържал се 1.
Предложението за обединяване на глава шеста и глава седма с новото заглавие е прието.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Чета вече обединената глава:
“ГЛАВА ШЕСТА
ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, ДЪЛГ НА
ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ”
Чл. 28. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.
Чл. 29. Българската народна банка може да приема дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка.
Чл. 30. Дългът на общините и на социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството, освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези три текста – чл. 29, 30 и 31?
Не виждам такива.
Моля, гласувайте за чл. 29, 30 и 31 в обединената глава шеста.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Новата глава шеста с трите члена 28, 29 и 30 са приети на второ четене.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, оттук нататък главите трябва да се преномерират – съответно осма да стане седма и т.н., така ще чета номерацията съгласно преномерацията.
“Глава седма – Частен дълг”.
Комисията подкрепя предложенията за чл. 32 от тази глава, който става чл. 31 със следната редакция:
“Чл. 31. Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частен дълг.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 33, който става чл. 32 със следната редакция:
“Чл. 32. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, общините, социалноосигурителните фондове или на Българската народна банка, освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.”
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 33 със следния текст:
“Чл. 33. Българската народна банка регистрира и наблюдава финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица съгласно действащото законодателство.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по новата глава седма? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 32, 33 и 34 вече съобразени с новата номерация от глава седма.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Новата глава седма е приета на второ четене с членове 32, 33 и 34, съобразени с новата номерация, както беше докладвано от председателя на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава осма – Агент по държавния дълг”.
Комисията подкрепя предложенията по чл. 35, който става чл. 34. Чета окончателния текст:
“Чл. 34. (1) Българската народна банка при договорени с министъра на финансите условия действа като агент по държавния и държавно гарантирания дълг.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на държавния и държавно гарантирания дълг.
(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като Министерството на финансите заплаща комисионна за извършваните от банката агентски услуги.”
По чл. 36 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става чл. 35 със следната редакция:
“Чл. 35. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:
1. организира и провежда аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;
2. регистрира емисиите на държавни ценни книжа, сделките с държавни ценни книжа на вторичния пазар и създава условия за развитието на вторичния пазар;
3. съвместно с Министерството на финансите извършва подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа, издава разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;
4. предоставя информация за финансовото състояние на първичните дилъри на държавните ценни книжа;
5. изпълнява други съвместно договорени дейности.”
Комисията предлага следващите членове – 37 и 38 да се обединят в един член, който става чл. 36. Чета обединения чл. 36, окончателна редакция:
“Чл. 36. (1) Министърът на финансите и Българската народна банка издават наредба за реда и условията за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа”.
Колеги, има малка поправка. Валидно е това, което чета.
“(2) Министърът на финансите съвместно с Българската народна банка регулират пазара на държавни ценни книжа и издават наредба за контрол върху сделките с тях.
(3) Наредбите по ал. 1 и 2 се обнародват в “Държавен вестник”.”
По чл. 39 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 37 със следния текст:
“Чл. 37. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с други местни или чуждестранни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми колеги, имате думата по глава осма. Не виждам желаещи да вземат думата.
Подлагам на гласуване глава осма с текстовете на членове 35, 36, 37, 38 и 39 включително с направените обединения и преномерация в тази глава.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Глава осма с чл. 35 до 39 включително с направената преномерация са приети на второ четене.
Продължаваме с глава девета, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава девета – Информация за дълга”.
Член 40 е подкрепен от комисията и става чл. 38 със следната редакция:
“Чл. 38. (1) Министерството на финансите поддържа официалния регистър на държавния и държавно гарантирания дълг.
(2) Официалната информация за консолидирания държавен и държавно гарантирания дълг се публикува от Министерството на финансите ежемесечно в официален бюлетин и в Интернет.”
Член 41 е подкрепен и става чл. 39 със следната редакция.
“Чл. 39. В 30-дневен срок преди поемането на дълг или издаването на гаранция общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за намеренията си да поемат дълг или да издадат гаранция.”
По чл. 42 от номерацията на вносителя комисията подкрепя предложението, като членът става 40. Чета окончателния текст:
“Чл. 40. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и социалноосигурителните фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги народни представители, имате думата за текстовете по глава девета – “Информация за дълга”. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване глава девета, която съдържа членовете 40, 41 и 42 с направената преномерация.
Моля, гласувайте глава девета – “Информация за дълга”.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Глава девета – “Информация за дълга”, с прилежащите й членове са приети на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава десета – Административнонаказателни разпоредби.”
По чл. 43 комисията подкрепя предложението на вносителя, което става чл. 41 със следната редакция:
“Чл. 41. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5 хил. до 10 хил. лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 хил. до 15 хил. лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.”

Има предложение на комисията за нови членове 42, 43, 44 и 45:
“Чл. 42. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 43. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 24 на кредитополучателя се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 до 15 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл. 44. (1) За неизпълнение на задълженията по чл. 39 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 до 15 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за предоставяне на информацията, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.
Чл. 45. (1) Актовете за констатиране на нарушенията се съставят от определени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата по представените текстове на глава десета “Административнонаказателни разпоредби”. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте новата глава десета с член 43, който става 41 и новите членове, които предлага комисията, а именно 42, 43, 44 и 45.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Глава десета с членове 41 и новопредложените 42, 43, 44 и 45 е приета.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 1, като предлага т. 5 да отпадне:
“5. “Държавни предприятия” са юридически лица, които осъществяват стопанска дейност, над 50% от чийто капитал е собственост на държавата.”
Няма такава терминология.
Чета окончателния текст на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Рефинансиране” е емитирането на държавен дълг, средствата от който се използват за частично или пълно изплащане на друг държавен дълг.
2. “Емисия на дълг” е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.
3. “Издаване на държавна гаранция” е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисия на ценни книжа или издаването на гаранционно писмо от името на държавата.
4. “Социалноосигурителни фондове” са фондовете на Държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд и Националната здравноосигурителна каса.”
Точка 6 става т. 5:
“5. “Консолидиран държавен дълг” е номиналната стойност на държавния дълг, дългът на общините и дългът на социалноосигурителните фондове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Има ли, уважаеми колеги, желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте глава “Допълнителна разпоредба” и § 1 с точките от 1 до 6, от които комисията предлага т. 5 да отпадне.
Моля, гласувайте текстовете така, както бяха предложени от председателя на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Глава “Допълнителна разпоредба” с § 1 и прилежащите му точки е приета.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2, а той гласи:
“§ 2. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа ал. 3 се отменя.”
Комисията предлага § 3 да отпадне. Това са измененията в Закона за банките. Това вече е отразено в приетия Закон за банките.
По § 4 комисията подкрепя предложението за текста, който става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В едномесечен срок от влизането на закона в сила министърът на финансите и Българската народна банка издават наредбите по чл. 36.”
По § 5 комисията подкрепя предложението за текста, който става § 4.
“§ 4. В двумесечен срок от влизането в сила на закона, общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за дълга в обръщение или за вече издадените гаранции.”
Комисията подкрепя предложението за § 6, който става § 5 със следната редакция:
“§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема актовете по чл. 5, ал. 3 и по чл. 22.”
Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 6 със следната редакция:
“§ 6. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 влиза в сила шест месеца след обнародването на закона.”
Комисията предлага нов § 7:
“§ 7. В чл. 11 от Закона за общинските бюджети се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) Заедно с предложението по предходната алинея кметът на общината представя в Министерството на финансите и предложение за намеренията на общината за поемане на общински дълг за финансиране на бюджетен дефицит по реда на чл. 10.”
2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.”
Комисията подкрепя предложението за § 8 със следния текст:
“§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля за малко внимание и тишина, уважаеми колеги.
Чухте текстовете на “Преходни и заключителни разпоредби” по съответните параграфи, със съответната преномерация.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” с текстовете така, както бяха предложени от председателя на комисията господин Иван Искров.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Законът за държавния дълг е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, позволете ми преди да връча щафетата на д-р Щерев, да благодаря на всички за подкрепата на този изключително важен закон. Това всъщност е още един закон и на опозицията, подкрепен от управляващото мнозинство, което доказва диалогичността и че винаги, когато предложените от опозицията закони отговарят на интересите на страната, те биват приемани от управляващото мнозинство. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря много.

Уважаеми колеги, тъй като остават 14 минути до изтичането на официалното работно време, продължаваме с точка трета от нашия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Давам думата на председателя на Комисията по здравеопазване да изнесе доклада на комисията. Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

“Д О К Л А Д
на Комисията по здравеопазване относно законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и
аптеките в хуманната медицина, внесен от Министерския
съвет на 11 февруари 2002 г.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е приет на първо четене от Народното събрание на 28 май 2002 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от трима народни представители и от група народни представители от Парламентарния съюз на ОДС, от Парламентарната група на Коалиция за България и от Парламентарната група на НДСВ. На пет свои заседания, проведени на 19 юли и на 4, 11, 17 и 24 юли 2002 г., Комисията по здравеопазване обсъди на второ четене приетия на първо четене законопроект и направените по него предложения.
В предлагания за второ четене законопроект са нанесени всички предложения на народни представители, внесени в едноседмичния срок след приемане на законопроекта на първо четене от Народното събрание. Отразени са и предложенията на комисията, направени по време на заседанието, които са приети в хода на дебатите, съгласно чл. 70, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведените разисквания и на основание чл. 70, ал. 2 от правилника, Комисията по здравеопазване реши да предложи на Народното събрание за второ четене следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Започваме нашата работа по същество. Заповядайте, господин председател.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията приема текста на вносителя за заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да се изкажат по предложеното заглавие? Няма.
Моля, гласувайте заглавието “Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 3, въздържали се няма.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 1. В чл. 3 ал. 5 се отменя.”
Предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
Да се създаде нов текст на чл. 3 (4), а ал. 4 да се измени и да стане ал. 5, както следва:
“Чл. 3. (4) Министърът на здравеопазването съвместно с Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя и утвърждава със заповед единна номенклатура на лекарствата, съобразена с изискванията на Световната здравна организация.
(5) Заповедите по ал. 3 и ал. 4 се обнародват в “Държавен вестник”.”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков:
“§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се отменя.
2. Създават се ал. 7 и 8:
“(7) Министърът на здравеопазването, по предложение на Изпълнителната агенция по лекарствата, изготвя и утвърждава със заповед действащата анатомо-терапевтична класификация на лекарствата в страната.
(8) Заповедта по ал. 7 се обнародва в “Държавен вестник”.”
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народния представител Борислав Цеков:
“§ 1а. Създава се нова ал. 5:
“(5) Забранява се нарушаването на целостта на окончателната опаковка, регистрирана в Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
“§ 1. В чл. 3 се създава нова ал. 5 със следния текст:
“(5) Министърът на здравеопазването съвместно с Изпълнителната агенция по лекарствата изготвя и утвърждава със заповед единна номенклатура на лекарствата, съобразена с изискванията на Световната здравна организация.”
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 3 ал. 5 се изменя така:
“(5) Лекарствените продукти се класифицират съгласно анатомо-терапевтична класификация в съответствие с изискванията на Световната здравна организация (СЗО).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доц. Щерев.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Няма да подлагам на гласуване предложенията на Кръстьо Петков и Емилия Масларова, Антония Първанова и Валери Цеков, тъй като те по принцип се приемат от комисията.
Предложението на Борислав Цеков не се приема от комисията, така че го подлагам на гласуване – то е за създаване на нова ал. 5 с нов текст.
Моля, гласувайте предложението на Борислав Цеков.
Гласували 135 народни представители: за 7, против 120, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Борислав Цеков не се приема.
Подлагам на гласуване новия текст на § 1, както беше представен от председателя на комисията доц. Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 2. В чл. 8, ал. 3, т. 3 след думата “лекарства” се поставя запетая и се добавя “както и за издаване на годишен справочник на разрешените за употреба лекарствени продукти, включващ информация от кратката характеристика”.
Предложение на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков.
В § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, относно промяната в чл. 8:
“§ 2. В чл. 8, ал. 3 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думата “продукти” се поставя запетая и се добавя “както и за осъществяването на контрол върху производството, търговията на едро и дребно и клиничните изпитвания на лекарства”.
2. В т. 3 след думата “лекарства” се поставя запетая и се добавя “както и за издаване на годишен справочник на разрешените за употреба лекарствени продукти, включващи информация от кратката им характеристика”.”
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 2:
“§ 2. В чл. 8, ал. 3 се правят следните допълнения:
1. В т. 2 след думата “продукти” се поставя запетая и се добавя “както и за осъществяването на контрол върху производството, търговията на едро и дребно и клиничните изпитвания на лекарства.
2. В т. 3 след думата “лекарства” се поставя запетая и се добавя “както и за издаване на годишен справочник на разрешените за употреба лекарствени продукти, включващ информация от кратката им характеристика”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 2 има предложение на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков, които по принцип се приемат от комисията.
Чухте новия текст за § 2, новата му редакция.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 2 с окончателния текст на чл. 8, ал. 3 и съответните точки.
Моля, гласувайте!
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 в новия му текст е приет на второ четене.
Моля, докладвайте § 3.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 3. В чл. 10а, ал. 3, т. 2 се изменя така:
“2. издава разрешение за употреба на лекарствени продукти и прави предложения пред министъра на здравеопазването за издаване на разрешения за търговия на едро с лекарства”.
Предложение на народните представители Антония Първанова и Валери Цеков:
В § 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, относно чл. 10а:
“§ 3. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. издава разрешения за употреба на лекарствени продукти и прави предложения пред министъра на здравеопазването за издаване на разрешения за търговия на едро с лекарства”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Контролът на територията на страната върху производството, търговията на едро и дребно и клиничните изпитвания с лекарства се осъществява от инспектори към Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Предложението бе оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
Комисията приема текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте доклада на председателя на комисията.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Приема се всъщност текста на вносителя.
Моля, гласувайте § 3 така, както е предложен от вносителя.
Моля, гласувайте § 3!
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 3 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 4. В чл. 11, ал. 3, т. 5 думите “Закона за териториално и селищно устройство” се заменят със “Закона за устройство на територията”.
Комисията приема текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме текста на § 4. Всъщност, това е текстът на вносителя с направената поправка от председателя на Комисията по здравеопазване.
Моля, гласуваме § 4!
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет на второ четене.
Господин Щерев, сега е точно 19,00 ч. Предлагам утре да продължим нашата работа. За днес – стига.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи
Секретари:
Величко Клингов

Иво Цанев