Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Целият ден е посветен на:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Искам да прочета едно съобщение – постъпил е и се раздава обобщен проект, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения.
Заповядайте, госпожо Калканова, вероятно имате процедурно предложение?
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение е на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – следващия петък, 24 септември, парламентарният контрол да започне от 12,00 ч. Аргументацията за това предложение е фактът, че 22 септември е неработен ден. Знаете колко напрегната е законодателната програма и предлагам да имаме малко повече време за законодателна дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение парламентарният контрол следващия петък да се намали с един час.
Има ли обратно процедурно предложение?
Господин Кенаров, заповядайте за обратно процедурно предложение.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, от името на нашата Парламентарна група правя обратно процедурно предложение във връзка с това, че има актуални въпроси от м. февруари, на които не е отговорено. И ние отново искаме от м. февруари тази година да ги направим през м. февруари следващата година. Ние предлагаме следващия петък да бъде изцяло посветен на парламентарен контрол, тъй като има много въпроси, на които трябва да се отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение парламентарният контрол в следващия петък да бъде от 12,00 ч.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 189 народни представители: за 94, против 79, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, много Ви моля това предложение да се прегласува. Още веднъж ще Ви обърна внимание – 22 септември е неработен ден и вече три поредни петъка имахме по цял ден парламентарен контрол. Имайте предвид каква е законодателната програма, която ни очаква. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много моля за спокойствие в залата!
Още веднъж подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на госпожа Калканова.
Гласували 209 народни представители: за 100, против 91, въздържали се 18.
Това предложение не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Един бегъл поглед над контрола, който предстои, показва, че просто Народното събрание не може да смогне с времето, така че правя процедурно предложение следващия петък контролът да започне от 9,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направено е процедурно предложение – другия петък контролът да започне от 9,00 ч.
Има ли противно процедурно предложение?
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Гласували 204 народни представители: за 105, против 76, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Следващия петък парламентарният контрол започва пак от 9,00 ч.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос на народния представител Георги Пирински.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Панайот Ляков има още един отговор от министър Милко Ковачев.
Писмен отговор на два актуални въпроса от министър Георги Петканов, зададени от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министър Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Господин Иван Николаев Иванов има и отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов.
Министърът на външните работи Соломон Паси отговаря на актуалния въпрос от народния представител Евгени Кирилов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Георги Пирински.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
Уважаеми народни представители, Мехмед Дикме - министър на земеделието и горите, ще отговори на питане от народния представител Венцислав Върбанов относно работата на областната дирекция на Държавен фонд “Земеделие”, град Добрич.
Заповядайте, господин Върбанов, да развиете Вашето питане. Разполагате с пет минути пленарно време.

ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да мога да се възползвам от възможността да развия питането си за пет минути, тъй като то е отправено на 10 февруари и в момента актуалността му не е такава, каквато беше тогава. Но бих желал да прочета как беше оформено именно тогава на 10 февруари питането ми: “Уважаеми господин министър, при последното ми посещение в Добрич получих сигнали за злоупотреби от служители от Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие” при разпределянето на средства за есенната сеитба /става въпрос за есенна сеитба 2003 г./. Моля да ми отговорите получавали ли сте такава информация и как контролирате служителите си, за да не стигат до такива злоупотреби.” Знам, че имаше реакция вследствие на питането, затова сега ще ми бъде интересно, господин министър, да обясните какво точно се случи след проверките и как работи сега дирекцията на Държавен фонд “Земеделие” в Добрич. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането от народния представител Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Действително Вашият въпрос е от месец февруари, а мерките, които ние сме предприели, са от месец декември миналата година. Абсолютно прав сте, имаме такива сигнали за нарушения в Областна дирекция “Земеделие и гори” във връзка с есенната сеитба – говоря за миналогодишната есенна сеитба. Във връзка с това са направени нееднократно проверки в Областната дирекция, директорът на Областния фонд е уволнен. На негово място чрез конкурс е назначен друг човек. Така че мерките, които са необходими, са предприети от страна на министерството.
Ако ми позволите, само с няколко думи ще кажа какви са основните проблеми. Основните проблеми са свързани с това, че земеделски производители са представяли документи с невярно съдържание, с които са кандидатствали за получаване на кредити и субсидии. От проверката, която сме разпоредили, е установено, че земеделските производители, кандидатстващи пред фонда, представят в Областната дирекция ксерокопие от договори, по които липсват различни реквизити. След проверката в службата по вписванията при Районния съд тези нарушения са установени. В настоящия момент е образувано, уважаеми господин Върбанов, следствено дело № 71 от 2004 г. по описа на Окръжна следствена служба – град Добрич. Аз се надявам след проверката от следствената служба в Добрич да бъде сезирана и прокуратурата за предприемане на необходимите мерки спрямо нарушителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Върбанов, имате думата за уточняващи въпроси.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин министър. Имам два уточняващи въпроса. Казахте, че директорът е назначен чрез конкурс, затова бих желал да Ви попитам сегашният директор работил ли е в екипа на предишния директор? Това е първият ми въпрос.
И вторият въпрос: отговаря ли на условията, които са обявени за конкурса, човекът, който е назначен за изпълнителен директор на фонда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Министър Дикме, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Върбанов, Вие като бивш министър знаете, че към министерството общо в структурите работиха над 30 000 души служители. Едва ли министърът може да знае дали тези 30 000 души отговарят на едни или други условия. Дали е работил в екипа и дали отговаря на изискванията, аз поемам ангажимента до четвъртък, следващата седмица, когато е заседанието на комисията, писмено да Ви отговоря, след като получа отговор от изпълнителния директор на фонд “Земеделие”, в чийто ресор е провеждането на конкурса и който е следял за провеждането на конкурса и назначаването на съответния служител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Върбанов, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър Дикме. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не случайно Ви зададох тези два уточняващи въпроса. Защото, на първо място, сегашният директор, който е назначен чрез конкурс, не отговаря на конкурсните условия. Няма необходимия стаж и смятам, че това е грубо нарушение на правилата.
Второ, той е бил в същия този екип, за който Вие казахте, че след направената от Вас проверка са констатирани драстични нарушения и неправомерно раздаване на средства от Държавен фонд “Земеделие”. Така че аз много се надявам наистина до следващия четвъртък да направите проверка и да ни дадете отговор, като в същото време вземете и някакви мерки. Защото, господин министър, в момента ние сме залети с тревожни сигнали от цялата страна. На практика средствата, които са предназначени за есенната сеитба, се изчерпват преди да стартира официалното им раздаване. И ако наистина средствата се раздават на точно определени фирми, които предварително се знаят, смятам, че трябва да се направят някои много сериозни изводи и ако трябва, да се премине към някои чисто персонални промени в структурите на Държавен фонд “Земеделие”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Следващото питане също е от господин Върбанов – относно състоянието на свиневъдството в България. Моля да развиете Вашето питане, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Това питане също беше отправено в началото на тази година, тъй като свиневъдният отрасъл изпадна в една много тежка криза, която не е виждана в България за годините на прехода. Ставаше дума за това, че себестойността на килограм живо тегло многократно надвишаваше пазарната цена. Себестойността беше над 2 лв., а пазарната цена беше под 1,50 лв. Никой обаче в министерството не чу воплите на свиневъдите, никой не обърна внимание на статиите във вестниците, никой не си даде сметка, че тежката зърнена криза ще доведе до един срив в животновъдството.
Въпреки че въпросът е зададен толкова отдавна, в момента също е актуален. Защото ние сме свидетели на рязко покачване на цената вследствие на липсата на предлагане на суровина, а именно на живи прасета.
Така че, господин министър, въпросът още е актуален и аз бих желал да знам каква е политиката на министерството в областта на свиневъдството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител Венцислав Върбанов.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Този въпрос беше актуален, сега е актуален, мисля, че догодина ще бъде още по-актуален като проблем. Не бих искал да коментирам всички данни, които нееднократно бяха изнесени пред медиите.
Действително проблемите в свиневъдството съществуват и основният проблем е свързан с предотвратяване на болестта чума по свинете. Това е най-големият ангажимент, който България е поела и пред Европейския съюз. Той ще бъде основният проблем, а не проблемът в цената на свинското месо и т.н.
Виждаме, че има амплитуда в изкупните цени. При безмитния внос, който се осъществява от Европейския съюз, има едни ниски цени и когато тази квота е намалена, т.е. се е изчерпила, получава се едно увеличение на цената, в случая по-висока от европейската.
Министерството полага постоянни грижи за отрасъла. Искам да Ви кажа, че работим прекрасно с Асоциацията на свиневъдите. Съвместно с тях е изградена програма за поетапно спиране на ваксинацията за чумата по свинете, а отделно по Програма САПАРД за дейността са одобрени проекти на стойност, само за миналата година, близо 20 млн. лв. В края на 2003 г. под формата на субсидия за свинете-майки са дадени 258 хил. лв. за намаляване себестойността на фуражите. В началото на тази година са дадени допълнително още 600 хил. лв.
По отношение броя на свинете-майки и изобщо в свиневъдството. През последните четини години броят на свинете-майки варира в рамките на 11%. Тоест, една амплитуда през годините намалява и нараства, като през 2003 г. те са 101 хил. 600 броя. Средногодишният брой на свинете в страната нараства от 831 хил. 400 през 2000 г. до 1 млн. 117 хил. през 2003 г. Вследствие може би и на поскъпването на фуражите, абсолютно сте прав, че има едно известно намаление в броя на свинете, което не може да се каже, че е някакво драстично през пролетта на тази година.
Положителна тенденция се наблюдава по отношение окрупняването на фермите, което е най-доброто в настоящия момент. Така например свинете-майки в крупните стопанства през 2001 г. са били 48%, а през 2003 г. техният брой представлява 57%. През 2003 г. започна идентификацията на свинете. Закупени са 2 млн. ушни марки. За тях са изразходвани общо 900 хил. лв. В настоящия момент маркирането на свинете продължава. Отделно Държавен фонд "Земеделие" отпусна 100 хил. лв. за ушни марки, като с тези средства са маркирани 24 хил. 600 животни. През 2003 г. бяха маркирани репродуктивните стада – 26 хил. 892 бр. животни. За цялостното изпълнение на мероприятието за тази година е предвиден финансов ресурс в размер на 3 млн. 020 хил. лв.
Не искам да коментирам целевите субсидии за генофонда, които са осигурени, които нарастват ежегодно, като от 518 хил. лв. през 2002 г., през 2004 г. са предвидени 937 хил. 800 лв., което е почти два пъти повече.
Разбира се, онова, което е направено в сектор "Свиневъдство", не е малко, но в никакъв случай не можем да кажем, че е достатъчно. Трябва да е ясно на всеки, че проблеми, които са трупани през последните петнадесет години, пък и не само през последните петнадесет години, неспазването на евростандартите по отношение на ветеринарното законодателство и преди 1989 г., не могат да бъдат решени за една и две години.
Ще ви дам само за пример: решаването на проблема на базата на изготвена програма между Министерството на земеделието и горите и Асоциацията на свиневъдите за поетапно спиране на ваксинацията срещу чумата по свинете. За тази програма ще са необходими над 19 млн. лв., които ги няма в бюджета в настоящия момент.
В началото на седмицата лично аз имах среща с госпожа Бъчварова – председател на Асоциацията, с която обсъдихме старта и възможностите дали да мине директно към прекратяване на ваксинацията или да бъде през маркерната ваксина, с оглед необходимостта от осигуряване на необходимите средства.
По отношение на това дали свиневъдството ще бъде конкурентоспособно при влизането на България в Европейския съюз. Да, българското свиневъдство може да бъде конкурентно и ще бъде конкурентоспособно тогава, когато отговаря на изискванията на Европейския съюз. В настоящия момент България, заради използването на тази ваксина, няма право да изнася свинско месо в страните-членки на Европейския съюз.
Аз се радвам, че след влизането на новите десет страни в Европейския съюз и особено страните от ЦЕФТА, експортно субсидираният внос от страни като Полша вече спря. Именно това е една от причините за увеличаване изкупната цена на свинското месо.
Уважаеми господин Върбанов, искам да Ви кажа, че високата цена, колкото е добра за самите производители, толкова може да изиграе лоша шега. България има забрана за износ в Европейския съюз. В същото време експортният потенциал е изключително ограничен. Високата цена може да доведе до едно свръхпроизводство, което отново да срине цените. Нещо повече, едно от исканията, което беше отправено от асоциацията за безмитната квота, която е задължителна от Европейския съюз в размер на 8500 т, беше една от причините за драстичното намаляване на изкупните цени, защото еднократно в рамките на 10-15 дни се усвояваше, за следващата година вече е разсрочена на четири равни части за период от цялата година. Смятаме, че по този начин безмитният внос само ще попълни недостига на свинско месо за местната промишленост, ще създаде една конкурентна среда в отрасъла и в никакъв случай няма да попречи на развитието на отрасъла. Но пак повтарям, високата изкупна цена, която е в момента, както е добра, така може да изиграе и отрицателен ефект, ако има свръхпроизводство, с оглед на ограничения български пазар за това, че нямаме възможност и за експорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Върбанов, имате ли уточняващи въпроси към министър Дикме? Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От това, което Вие току-що казахте, аз съм още повече притеснен за свиневъдния отрасъл и ако така продължат нещата, може би в скоро бъдеще ще има само един спомен, че в България е имало развито свиневъдство.
От данните, които Вие изнесохте, става ясно, че през миналата година в България дори не е имало произведено по едно прасе на глава от населението, а консумацията е много повече. Вие знаете, че свинското месо е в менюто на всеки един български гражданин и че е най-консумираният вид месо в страната.
Затова аз искам да Ви задам уточняващия въпрос: имате ли данни в министерството и знаете ли каква е зависимостта на вътрешната цена от количеството на вноса? Защото това количество, което се произвежда в България в момента, по Вашите данни, е недостатъчно и не задоволява, може би под 10% от пазара на страната, като се има предвид, че една голяма част от българските граждани по традиция си отглеждат животни в дворовете, но през последните две години данните показват, че и това производство е свито, тревожната тенденция се задълбочава.
Правилно е това, което Вие казахте, че високата цена в момента не би трябвало да ни радва, а да ни обезпокоява, защото именно тая непоследователна политика създава една възможност да има едно голямо колебание и една голяма амплитуда в цените, което допълнително ще доведе до унищожаване на животните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на уточняващия въпрос от господин Върбанов.

МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Върбанов, няма да останем със спомен за развито свиневъдство, а напротив. Да, вярно е, трябва да бъдем откровени, свиневъдството в сектори, в смисъл при дребните производители, ще намалява с всяка изминала година за сметка на увеличение на отглеждането на животните в крупните ферми. Това нещо Ви го казах в отговора на въпроса с колко процента се е завишило отглеждането на свинете в големите ферми. Това е тенденцията, която е изключително благоприятна и добра за България. Дали в България ще остане спомен за развито свиневъдство или ще има развито свиневъдство, зависи от две неща: от държавата – да осигури необходимия финансов ресурс за изпълнение на програмата, защото съгласно договореностите с Европейската комисия в преговорния процес по Глава "Земеделие" е записано, цитирам дословно: "България трябва да прекрати използването на ваксинацията срещу болестта "Чума по свинете" преди края на 2005 г.", т.е., до 31 декември 2005 г. трябва да спрем.
Както трябва да поемем ангажимент от държавата да осигури необходимия финансов ресурс и това ще бъде тема, която ще разглеждаме при разглеждането на бюджета на страната, така и свиневъдите трябва да се включат в този процес. Специалистите трябва да бъдат на своето място и да кажат дали трябва да минем през маркерна ваксина или пък е по-удобно директно да се спре ваксинацията, т.е., развитието на свиневъдството зависи именно от това.
Разбира се, че има огромна зависимост между цената и количеството на вноса. За миналата година, когато цената беше достигнала до 1,20 - 1,25, а днес е над европейските – 2,50, зависимостта е именно заради вноса. В началото на годината цялата квота от 8500 т беше усвоена. Имаше свръхнасищане на пазара, естествено, по-евтин внос, което доведе до намаляване на цените. Днес, когато няма внос, защото тази квота е изчерпана, вътрешната цена се променя. Тук са моите притеснения – че тази висока цена може да подлъже фермерите, които да заложат продукция за отглеждане, която е повече, отколкото могат да бъдат потребностите на страната. След като Полша, Чехия и Унгария – страните от ЦЕФТА, влязоха в Европейския съюз, вече нямат право да изнасят субсидирано месо за България. Това също е един благоприятен елемент за развитието на отрасъла и за стабилизиране на цените.
По отношение на колебливата политика – ние имаме постоянна политика. Казах ви, че с всяка година помощта за свиневъдния сектор расте и ще продължава да расте и през следващите години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Върбанов, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министър Дикме.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, доволен съм от Вашия отговор. Доволен съм, защото, който слуша внимателно, разбра, че наистина нямате политика в областта на свиневъдството. Не може да ни кажете от трибуната на българския парламент, че за миналата година в България има 100 хил. свине-майки, а в същото време да ни казвате, че парите за сектора се увеличават, той се развива и фермите се окрупняват. Останали са 3-4 големи ферми в страната в момента, които явно ще оцелеят при тази цена.
Не ми дадохте и точен отговор на уточняващия въпрос – има ли зависимост между вноса и цената и каква е тя? Много се радвам, че сте започнали да си комуникирате с Националната асоциация на свиневъдите в България. Учудвам се, след като вчера сте имали среща с председателя на асоциацията, не сте ли погледнали, предполагам, че са ви дали данните на асоциацията, за да видите точно тези зависимости?
Извинявайте, че Ви го казвам, но Вие продължавате да се държите като статистик. Не можахте ли да разберете, че ако не можете да управлявате тези процеси, поне може да помагате някои неща да не се случат?
Много хубаво, че сте разбрали, че когато тази квота за безмитен внос се даде в началото на годината, нанася тежки поражения на сектора. Само че го разбрахте, когато животните са вече унищожени и не могат да бъдат възстановени така, както си мислите – взема се едно решение и вече квотата ще бъде разпределена поравно по месеци и от следващия месец започваме да си купуваме животни на по-нормална цена. Това са процеси, които се възстановяват бавно във времето.
За да не бъда голословен, ще Ви прочета данните от Националната асоциация по свиневъдство.
Първо, за средната цена на живо тегло и средномесечния внос на свинско месо за тон. През 2001 г. средната цена е 2,50, а средномесечният внос 954 т; през 2002 г. средномесечният внос е 1519 т, средната цена е 1,90; миналата година цената е средно 1,60 при внос 1851 т.
Позволявам си да Ви дам тези данни, а Вие си направете необходимите изводи, защото догодина, когато отново застанем на трибуната и коментираме този въпрос, може би ще бъде много късно, защото няма да има свиневъди в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преди да дам думата на господин Моньо Христов и на господин Венцислав Върбанов да отправят следващия въпрос към министър Дикме, искам да ви направя едно съобщение.
Поради внезапно заболяване министърът на образованието и науката Игор Дамянов няма да има възможност да участва в днешния парламентарен контрол. Току-що пристигна това съобщение, приложен е и болничен лист.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Госпожо председател, ще направя действително едно процедурно предложение, пряко свързано с чл. 88, ал. 2.
Съгласно чл. 88, ал. 2 от нашия правилник по отношение на министрите се прилага ротационният принцип на отговаряне на актуални въпроси и питания. Заболяването днес на министъра на образованието Игор Дамянов не би трябвало да означава, че той изпуска реда си, след което се нарежда последен и ще дойде да отговаря в пленарната зала през м. декември.
Затова правя процедурно предложение, напълно коректно, следващата седмица – следващия петък, първият министър, който ще отговаря, да бъде министър Игор Дамянов. Той има 18 актуални въпроси и питания, на които чакат отговор не само народните представители, но и цялата общественост, свързани със започването на учебната година. Мисля, че няма да има народен представител в залата, който да възрази срещу това процедурно предложение.
Моля уважаемите колеги да го подкрепят и следващата седмица първият министър, който ще отговаря, да бъде министърът на образованието и науката Игор Дамянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Стига да не е болен пак.
Направено е процедурно предложение парламентарният контрол да започне с отговорите на министър Игор Дамянов. Имаме подобна практика, гласували сме пререждане и преместване на отговорите на министрите, така че е съвсем коректно искането и ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Питане към министър Дикме са отправили народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов относно фуражния баланс на страната.
Заповядайте, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, питането, въпреки че беше зададено преди девет месеца, още е актуално, защото така или иначе не получихме официални данни за фуражния баланс на страната. Всички станахме свидетели на срив в животновъдството, който беше породен от зърнената криза, която също не беше призната, но беше факт. Данните, с които разполагаме във Временната анкетна комисия за проверката на дейността на Държавен фонд "Земеделие", недвусмислено показаха, че е имало пробив в зърнения баланс на страната, който, разбира се, се отрази в областта на животновъдството.
Но все пак искаме да чуем какви са били данните на министерството за фуражния баланс на страната, официално от министъра тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Действително въпросът, който беше зададен, е бил актуален за времето си. Днес България вече приключи жътвата на пшеница и ечемик, започна прибирането на царевицата, новата стопанска година е започнала и говорим за новия зърнено-фуражен баланс. Ще ви дам баланса за миналата година, за който се интересувате, ще ви дам и данни за тазгодишния баланс, за да имате представа какво е състоянието.
В началото на всяка една стопанска година се прави прогнозен баланс и в края на годината се прави окончателен баланс. Окончателният баланс за миналата стопанска година възлиза на: царевица – 43% от общия баланс или 933,6 хил. т; пшеница – 30% или 651,3 хил. т; ечемик – 20% или 434,2 хил. т; други зърнени култури – 7% или 152 хил. тона.
По отношение на разминаването, което се получава с прогнозния и окончателния баланс, имайте предвид, че това е свързано с броя на животните, с консумацията и с произведеното количество различни видове зърнени култури, които участват в баланса, като за тях се правят прогнози.
По същия начин ще ви дам прогнозния фуражен баланс, който не казвам, че е окончателният, защото ако след 5 – 6 месеца ми зададете въпроса за тази година, в него също би могло да има корекции.
Прогнозният фуражен баланс за 2004 – 2005 г. на базата на данните на Министерството на земеделието и горите за брой животни е показал необходимост общо от 2,4 млн. т зърно за фураж, от които: пшеница – 40% или 963 хил. т; царевица – 35% или 843 хил. т; ечемик – 20% или 482 хил. т, и други – 5% или 120 хил. т.
Произведените през тази година количества са напълно достатъчни за осигуряване на фуражния баланс.
Още веднъж повтарям, че тази данни са прогнозни, че след шест месеца, в зависимост от това какви компоненти ще използват животновъдите при фуражите, тяхното съотношение може да бъде променено, тоест съотношението на процентите между пшеницата, царевицата, ечемика и други може да бъде променено, като базата от общо 2,4 млн. т необходим фураж според броя на животните смятаме да бъде запазена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Заповядайте, господин Христов, да отправите уточняващи въпроси към министъра.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господин министър! Въпреки че много тихо говорехте, аз успях да запиша някои от нещата, които казахте.
Но първо искам да уточня, че това, което изнасяте, не е фуражният баланс на страната.
Моят уточняващ въпрос е следният: какви са количествата соев шрот, слънчогледов шрот и други компоненти в рамките на фуражния баланс на страната от гледище на качественото и добро отглеждане на животните?
Второ, какви са количествата на грубите фуражи подготвени във фуражния баланс на страната?
И трето, свързано с втория ми въпрос, защо се получава такова разминаване, господин министър? В баланса за миналата година, който дадохте в комисията, разглеждаща зърнената криза, фуражният баланс, свързан със зърното, беше 4 млн. 200 хил., сега давате, че фуражният баланс ще бъде 2 млн. 400 хил. Това означава ли, че броят на животните от 2003 г. към 2004 г. е паднал точно на 50%? Говоря за всички животни – птици, преживни, говеда, едър и дребен рогат добитък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Имате думата за отговор на уточняващите въпроси на господин Христов, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Компонентите за шротовете и за другите фуражи като количества – това, което зададохте като въпрос, са в така наречените други, които се използват в зърнено-фуражния баланс. Техният процент общо е 7 и е в размер на 152 хил. тона. Поотделно за всяко едно какво е количеството, мога да ви го представя и на Вас в четвъртък, защото все пак става въпрос за цифри.
По отношение на балансите, които са изготвени в министерството. Трябва да си признаем, че досега балансите, които се изготвяха, говоря включително и за миналата година, по принцип бяха на по един лист хартия от различните дирекции – “Животновъдство”, и така нататък.
За първи път тази година, провокирано и от зададения от Вас въпрос по отношение на зърнено-фуражния баланс, на хлебния баланс в страната, САПИ разработи цялостен баланс на страната. Казвам го, защото и миналата година под мое ръководство в различните дирекции от министерството се изготвяше реално по една справка, която се обединяваше и формираше зърнено-фуражния баланс. Това между другото беше и практика.
Сега ще ви предоставя за ваша информация изготвения предварителен зърнено-фуражен баланс и се надявам, че това е само началото на изготвянето на един нормален зърнено-фуражен баланс, прогнозен на този етап. Повтарям, прогнозен, защото той може да претърпи корекции. Надявам се този баланс да се усъвършенства, поне изработката му, защото тук са включени компоненти и като цена, и така нататък. Ще ви го представя, за да се запознаете.
Още веднъж повтарям, соевият шрот, слънчогледовият шрот, грубите фуражи са в графа “други”, които представляват 7%. А поотделно колко са те в тези 7%, ще направя необходимо да ви ги предоставя писмено в четвъртък на заседанието на комисията. Сега ще ви предоставя другите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Христов, можете да изразите своето отношение към отговора на министър Дикме.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Господин министър, виждате, че въпросът за фуражния баланс е актуален и днес, ще бъде актуален и всеки ден. А че тогава е имало острота по въпроса, че е бил много остър през месец февруари, е друг проблем.
Но това, което ми отговаряте, и от Вашето признание, добре е, че го признавате, стана ясно, че нито има информация, нито има прогноза, нито има, бих казал, намерение и желание всичко това да бъде ясно, прогнозируемо и същевременно земеделските производители да бъдат подпомагани, когато трябва.
Господин министър, според ваши данни, в България има около 300 000 говеда, крави и телета и около 2,5 млн. овце и кози. Ако сметнете тези преживни животни и количеството фураж, който трябва да консумират – груб и сочен, това не са 7%, господин министър. Това, което ни казвате, за 7-те процента, са соевият и слънчогледовият шрот. Един фуражен баланс не обхваща само приготвеното за зимата, а обхваща всичко, свързано с прехраната на животните. Сега, ако Ви попитам колко люцерна има засята в страната, говоря като площи, колко силажна царевица и така нататък, нищо не можете да ми кажете. А това означава, че 30 – 40% от храненето на животните в страната е извън възможностите на Министерството на земеделието да влияе, защото то няма информация.
И аз много моля това, което казвате, че ще започвате да правите нещо, наистина да го направите както трябва. Не е въпросът вие да ги храните, да сеете или да гледате животните. Въпросът е да имате достатъчна информация дали тези животни, които се отглеждат в България, получават достатъчно дажби и оттам нататък тяхната себестойност, за която преди малко говорихте на Върбанов. Това е по-важният въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Венцислав Върбанов е отправил питане към министър Дикме относно обезпечеността на пролетната кампания със семена, царевица и слънчоглед.
Имате думата, господин Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Ако останалите въпроси се задържаха девет месеца актуални, то днес може би някои от гражданите, които ни гледат, ще им прозвучи абсурдно въпросът, който ще Ви задам, защото той е свързан с пролетната сеитба и обезпечеността със семена за слънчоглед, царевица и останалите пролетни култури. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: И дали България има достатъчно семена.
Да, уважаеми колеги от ДПС, ще питам и ще продължавам да поставям въпроса, защото сигурно е имало някаква причина. И защото за мен е много важно да знам каква е била причината девет месеца този въпрос да не получи отговор. И сега тук сигурно ще се отчетат някакви данни, че сеитбата е била толкова добра, че да има добри резултати при прибирането на слънчогледа. Наистина звучи смешно, но такова смешно ви е управлението! Слънчогледът вече е прибран, а министърът ще излезе да ми отговаря имало ли е достатъчно семена за пролетната сеитба.
Но все пак въпросът си е въпрос и по правилата за работа на Народното събрание има и срокове, в които трябва да се отговаря на тези въпроси.
Така че е хубаво, когато се съберете вашата парламентарна група, малко да си коригирате поведението.
Все пак, господин министър, добре е да отговорите. Знам какво ще ми отговорите. Знам, че има добра реколта от слънчоглед, която вече е почти прибрана в цялата страна. Знам, че се очаква добра реколта и от царевица и знам също така, че за всичко това, което се случи, нищо не зависи от Вас. Просто имаше добри природо-климатични условия, които създадоха предпоставките това нещо да се случи. Но също така знам, че много хора очакват да чуят Вашия отговор. Благодаря.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Когато е добра реколтата – не зависи от министъра, когато е лоша, е виновен само той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Върбанов.
Имате думата за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Върбанов! Когато реколтата е добра, това е благодарение на природо-климатичните условия! Когато природо-климатичните условия са лоши – причината е в министъра! Добре, приемам това нещо, няма проблеми!
Но все пак трябва да бъдем обективни. Вие сте прав, въпросът е зададен още през м. февруари - март и трябваше да получи отговор. Аз отговарях на господин Христов, не си спомням точно кога – м. април или м. май, когато Вие отсъствахте, доколкото разбрах, били сте извън страната. Нямах възможност да отговоря на Вашия въпрос, но това не е било по моя причина, че не съм искал да отговоря на Вашия въпрос.
Разбира се, налага се и ние да отсъстваме отвреме- навреме от парламентарния контрол по едни или други причини. Разбира се, изключвам лятната ваканция.
Конкретно на Вашия въпрос – имало ли е недостиг на семена. Не, не е имало недостиг на семена, уважаеми господин Върбанов. Общо осигурените семена за слънчоглед за засяване на площите бяха в размер за около 6 млн. дка, от които 1102 тона бяха българско производство слънчогледови семена за около 2 млн. и 700 хил. дка. Вносът на слънчогледови семена е 1236 тона за 3 млн. 306 хил. дка.
По същия начин за обезпечаване сеитбата на царевица с български семена бяха осигурени такива за около 1 млн. и 800 хил. дка. Вносните количества семена в страната са 2340 тона и осигуряват засяването на 1 млн. и 700 хил. дка. Тоест общото количество семена за царевица е за около 3 млн. и 500 хил. дка.
Колко са засетите площи, при условие че са осигурени толкова семена. При условие, че са осигурени семена за около 6 млн. дка слънчоглед, общо засетите площи в България със слънчоглед бяха 5 млн. 440 хил. дка, т.е. за около 600 хил. дка е имало осигурени семена, останали от миналата година, които и в момента седят в складовете. Тоест, не само че не е имало недостиг, но дори е имало излишък.
Общо засетите площи с царевица са приблизително около 3 млн. и 200 хил. дка, при условие че са осигурени семена за сеитба за около 3 млн. и половина дка. Тоест, семената за царевица за около 300 хил. дка са осигурени и седят в настоящия момент в складовете или на семепроизводителите, или на търговците.
Да, Вие сте прав, че въпросът сега изглежда нелогичен. Но той е колкото нелогичен, толкова и логичен, господин Върбанов, защото няма да се използват политически популистки изказвания, защото сега отговорът е на база на реалностите. В момента прибирането на слънчогледа вече е над 60% общо за страната. Започна прибирането и на царевицата. При около 62% от реколтираните площи в страната в настоящия момент със слънчоглед от 5 млн. 440 хил. дка прибраната реколта производството е 640 хил. 554 тона, което сигурно не е заради политиката на министерството, макар че бих могъл да поспоря по това. Колкото и да правим политика, самите производители оценяват усилията на правителството в тази насока.
Повтарям, може би тази година ще се очертае като рекордна за България по производство на слънчоглед. Без да бъда прекалено голям оптимист, но при тези темпове на добиви мисля, че България може да очаква количества в рамките на около 1 млн. тона производство на слънчоглед, което ще ни даде експортен потенциал за над 500-600 хил. тона слънчоглед. Наистина това е рекордно, това не се е случвало, господин Върбанов, при условие че предишните години общото производство на слънчоглед е било около 500-600 хил. тона. И това трябва да се признае. То не е поради липсата на семена, а именно поради това, че е имало семена.
Разбира се, тази година главният агроном, както наричат земеделските производители Господа, беше с всички нас и помогна и за качествената реколта.
Започна и прибирането на царевицата. Добивите и при царевицата при 3 млн. и 200 хил. дка засети площи са изключително добри. Лично моите очаквания са за добиви приблизително около 1 млн. и половина тона. Наистина, това са предварителни прогнози, но те напълно ще задоволят вътрешните потребности и ще дадат една възможност за експорт и на царевица от страната.
Уважаеми господин Върбанов, мисля, че трябва да бъдем преди всичко реалисти. Да, сигурно има неща, с които министерството не може да се справи. Сигурно има неща, с които и правителството не може да се справи. Това нещо трябва да си го признаем и не трябва да бягаме от него. Но и Вие трябва да признаете онова, което е положителен напредък в страната.
Задаването на въпроси в хода на самата сеитба за липсата на семена и т.н. би изиграло изключително лоша шега на производителите. Тя би попречила на производителите, защото по този начин би стресирала пазара и би повишила цените на семената в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Господин Върбанов, заповядайте за уточняващи въпроси.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Нямах никакво намерение да Ви задавам уточняващи въпроси, защото наистина се очертава прибирането на добра реколта.
Но останах с впечатление, че едва ли не Вие искате да ни обвините, че ние като народни представители сме Ви задали някакъв въпрос с цел да повишаваме цената на нещо. Това просто не отговаря на истината и аз взимам думата, само за да прочета въпроса, както Ви е бил зададен: “Уважаеми господин министър! Предстои сеитбата на пролетни култури. Моля да ми отговорите как върви предсеитбената подготовка и каква е обезпечеността със семена от царевица и слънчоглед.”
Не виждам нищо провокационно в задаването на въпроса по този начин. И точно заради това смятам, че има срокове в които трябва да се дава отговор на тези въпроси. Ако тогава Вие бяхте отговорили в рамките на две седмици, сега въобще нямаше да говорим за ланшния сняг – дали е бил бял или е бил в леко розов оттенък! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има питане до министър Дикме, отправено от народния представител Иван Иванов, относно изменение в Устройствения правилник на Националния център за аграрни науки.
Имате думата, господин Иванов, да отправите своето питане към министъра.
ИВАН ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Ще започна моето питане с една наистина тъжна констатация, а тя е, че състоянието на Националния център за аграрни науки е плачевно. Нещо повече, в някои от звената на Националния център за аграрни науки възнагражденията, заплатите не са плащани от м. май. По същество това са възнаграждения и заплати на хора, на които е възложено и от които се очаква да развиват аграрните науки в Република България.

Ръководството на Националния център за аграрни науки в лицето на Управителния съвет е толкова слабо, че бих казал е в състояние на пълна парализа и по никакъв начин не създава условия за постигане на целите, които бяха поставени преди пет години с гласуване на Закона за Националния център за аграрни науки, а именно това да бъде център, който да движи аграрните науки у нас.
На този фон при тази тежка ситуация, господин министър, научната общност в областта на аграрните науки наистина очаква от Вас в съответствие с правомощията, които имате като министър и отговорностите като принципал на Националния център за аграрни науки, да предприемете мерки, които да бъдат наистина адекватни и да извършите действия, които да позволят излизане от това тежко състояние. Уви, ще кажете, че това не е така. За мен поне, единствената, но твърде знакова индикация в това отношение са промените, които са инициирани от Вас и гласувани от Министерския съвет на 26 август 2003 г., публикувани в “Държавен вестник”. Ако човек внимателно прочете промените, които вашите експерти и заместници са Ви предложили и Вие сте приели, ще се види, че там се въвеждат две основни неща. Това са два нови раздела, респективно Раздел ІІІ и Раздел ІV. Създават се две структури. Едната е Общото събрание на учените от националния център, а второто е създаването на регионалните агротехпаркове. Аз искам да изразя моето категорично становище, че и двете структури, от една страна, са безполезни, а от друга страна – с тяхното създаване се излиза извън рамките на правомощията, които се дават с правилника на националния център.
Ще започна с Общото събрание на учените. Практика във всяка една научна общност е общото събрание на съответния институт, на съответния център, на съответния университет да бъде основният орган, който взима важните решения, свързани със стратегията на развитие на този институт. Вместо това нека видим заедно какви функции са разписани на това общо събрание. Преди всичко, за да се подчертае, че то ще бъде наистина силно представително, вие сте записали, че то се състои от 61 представители на учените в националния център. Но функциите, които са възложени, са: да учредява и присъжда отличия на учени, да учредява и присъжда стипендии, и забележете, трето, да се произнася по въпросите на социалната политика! Аз мисля, че ако някои от членовете на това Общо събрание в момента ни слушат и гледат разискванията, те биха се изчервили, защото на тях са им възложени функции, които ни най-малко не съответстват на големия интелектуален потенциал, който те притежават и за което би трябвало да бъдат използвани, а именно създаването на програми и стратегии за развитие на аграрните науки.
Минавам към второто – създаването на регионалните агротехпаркове. По същество тези регионални агротехпаркове не са нищо друго, освен събрани по определен начин съществуващи институти и създаване на една допълнителна паразитна структура, а именно управител и управителни съвети на регионални агротехпаркове. Ще добавя, че и двете структури са в нарушение с рамката на правилника. Първо, защото по отношение на Общото събрание то трябваше да залегне в закон, а що се касае до регионалните агротехпаркове ще напомня, че когато се приемаха промените в закона и беше създаден Националният агробиотехнологичен парк, мисля, че господин Муса си спомня, защото заедно спорихме тук, тогава беше даден специален статут на този Национален агробиотехнологичен парк, а изведнъж сега се оказват други шест, обхващащи много повече институти, но без да бъдат регламентирани в закона.
Затова отправям към Вас следното питане, господин министър: на какво основание с постановление на Министерски съвет се създава общо събрание на националния център и шест регионални агротехпаркове? Не считате ли, че това е в нарушение на Закона за Националния център за аграрни науки? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Министър Дикме, заповядайте за отговор на питането.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Наистина Вие засегнахте един изключително сериозен проблем - не в частта, в която задавате въпроса дали съответните изисквания отговарят на закона или не, а по отношение на проблемите, които съществуват в Националния център за аграрни науки.
За голямо съжаление трябва да си призная, че наистина съществуват огромни проблеми, които всяка година се наслагват. Необходимо е приемането на специален закон, не сега действащия закон, специален закон, в който ясно и точно да бъдат регламентирани съответните нови моменти в областта на аграрната наука.
Първият въпрос, на който трябва да отговори този закон, е дали за България е необходимо да има 20 института.
Второ, по отношение на ефективността на тези институти.
Трето, дали българската аграрна наука е в крак с времето и дали работи успешно заедно със световните и европейски научни институти, т.е. с колегите от целия свят.
Има, разбира се, проблеми. Проблем стои най-вече по отношение на финансовото обезпечаване на техните програми в условията на Международен валутен фонд, на валутен борд, на рестриктивен бюджет на министерството, като ежегодно се намаляват субсидиите, издръжката на близо 100 училища, 20 институти и звена. Разбирате, че на министерството е доста трудно, включително и за обезпечаването на финансови средства за реализация на програми в областта на аграрната наука. А необходимостта от реализация на такива програми е изключително голяма с оглед на последните тенденции, които се появиха, за промени в климатичните условия, за студове, за сухи години и т.н. Необходимо е в България да бъдат разработени български сортове, които да бъдат студоустойчиви и сухоустойчиви и възниква въпросът, защото аграрните специалисти казват с какви средства трябва да бъдат направени те.
Аз се извинявам, малко се отклоних от същинския Ви въпрос, но това е един същински проблем, който Вие в началото на Вашето изложение засегнахте и това е главният проблем, а не дали има агротехпаркове, дали това е законно.
По отношение на законността аз ще си позволя, господин Иванов, да цитирам чл. 8 от Закона за Националния център за аграрни науки: “Структурата, организацията и дейността на Националния център се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и съгласувано с министъра на образованието и науката”. Дословно цитирам чл. 8 от закона. Законът не изброява изчерпателно какви точно трябва да бъдат структурите, като дава правомощия на министъра да ги определи. В случая общото събрание и шестте регионални паркове не са административни единици, т.е. не са бюджетни единици. Те са структурни единици, които имат единствено консултативен характер. Те са регионални консултативни звена, съставени от представители на научните звена от съответния регион, агенции и служби на Министерството на земеделието и горите.
Защо са шест? – Може би някой ще зададе въпроса. Защото териториално те са разположени в новообразуваните шест икономически зони в България. Тоест, във всяка една зона да има един такъв консултативен орган. Целта на съществуването им е чрез използването на събрания в тях интелектуален потенциал да се подпомогне развитието на селското стопанство по места, говорим за съответната икономическа област. Те са помощни регионални органи, нямат управленски функции, уважаеми господин Иванов, и не са административни структурни единици.
По отношение на общото събрание абсолютно по същия начин - то е представителен научен форум с компетенции да присъжда научни звания. Това общо събрание няма управленски функции, то не е административна структурна единица.

Между другото, уважаеми господин Иванов, колкото повече специалисти участват при разработването на регионални програми и колкото повече аграрни специалисти участват в такива форуми за изготвянето на национални програми, толкова е по-добре, защото всеки един представя проблемите от своята си гледна точка. И тук вече могат да се обобщят нещата и да се вземе окончателното решение.
Още веднъж повтарям, че проблемът не е в тези звена. Проблемът е изключително голям и той е в несъвършенството на сегашния Закон за Националния център за аграрни науки, където няма вменени задължения на институциите, където няма ясно и точно парафирани ангажименти от страна на държавата за финансово обезпечаване на изпълнението на тези ангажименти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
Ще зададете ли уточняващи въпроси, господин Иванов?
Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз съм доволен, че в първата част на Вашия отговор Вие действително казахте истини, а те са, че състоянието на Националния център е изключително тежко и че не се вижда при така създадената ситуация бързо подобрение. В същото време искам да напомня, че когато (преди близо 2 г.) се разискваше предишното изменение на закона, което беше по-скоро с някакви административни санкции с оглед да бъде сменено ръководството, беше обещано, че ще има нов закон. Такъв няма и едва ли ще се появи в следващите осем месеца.
От друга страна, аз няма да забравя и тук минавам вече към коментар по основните въпроси, които зададох, че когато беше създаден Националният агробиотехнологичен парк, беше заявено, че той всъщност ще обхване в себе си институции от цялата страна, които са в определена област. И ще цитирам господин Муса, който тогава, за да убеди народните представители по време на дискусията си с мен, каза, че там ще бъде Земеделският институт в Шумен, Институтът по лозаро-винарство в Плевен, "Образцов чифлик" - Русе, Институтът по криобиология и хранителна технология - София. Сега те са пръснати. Плевен е в северния регионален биотехпарк, в североизточния е Русе. А що се касае до Института в София, той е отделен - уредил се, както се казва - в отделна структура. Тоест, не беше изпълнен по никакъв начин замисълът, който тогава беше заложен.
Що се касае до моите два допълнителни въпроса, господин министър, казвайки какви трябва да бъдат отговорностите на едно събрание, събрало в себе си 61 учени, аз се обръщам към § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, където е записано, че министърът на земеделието и горите в тримесечен срок след приемането на промените преди година време, трябва да внесе в Министерския съвет програма за развитието на Националния център.
Моят въпрос е: внесена ли е такава програма? Ако да – какво е последвало от нейното изпълнение? Ако не – отговорете защо не сте спазили закона.
И второто, с което завършвам, тъй като Вие споменахте финансирането, което е изключително важно за развитието на аграрните науки, какви мерки ще предприемете, за да може в Бюджет 2005 да се осигури необходимото бюджетно финансиране, което за тази година е под 10 млн. лв. за Националния център. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, по първия въпрос – дали е внесен или не е внесен – все пак не мога да бъда точен. За да бъда коректен, ще си позволя или по телефона да Ви отговоря на въпроса и да Ви представя дали е внесен. Ако не е внесен, да Ви кажа какви са мотивите, поради които не е внесен. Трябва да бъда точен и затова няма да мога да Ви отговоря на този въпрос.
По отношение на средствата, които ще бъдат заложени в бюджета за следващата година. Това е една тема, която тепърва предстои да се разглежда. Комисията по земеделието и горите в четвъртък ще има извънредно заседание, където една от точките е проектобюджетът за следващата година и проблемите с финансирането на министерството и структурите на министерството за следващата година. Там ще бъде разискван. Абсолютно сте прав, че средствата, които заделя министерството, са недостатъчни по отношение на субсидията, която получават. Ежегодно се стремим с оглед на рестриктивния бюджет, който имаме в министерството, защото за три години, уважаеми господин Иванов, субсидията на министерството за издръжка е намаляла с над 40 милиона. Разберете, че това няма как да не се намалява при условие, че се намалява субсидията. Няма откъде да се намерят средства за финансиране.
По отношение на Националния център за аграрни науки ежегодно от преизпълнението на собствени приходи, от други второстепенни разпоредители сме прехвърлили средства. И между другото, за последните две години субсидията, която те са получавали на базата на приходите, които те имат, е истина най-голямата за последните 7-8 години. Ако не се лъжа по-миналата година бяхме стигнали до почти 20 млн. лв. субсидия при условие, че през 2000 и 2001 г. са получавали по 9-10 млн. лв. субсидия. Но дали 20 млн. лв. са достатъчни, примерно, за българската наука? Отговорът ми е не, не са достатъчни за развитие на българската аграрна наука. И затова повтарям, че трябва ясно и точно да бъде диференцирано в закона. Друг е въпросът това, което Вие коментирахте за общото събрание – защо това общо събрание, което е само от специалисти в аграрната наука, не е подготвило истинския закон, който да представим тук на вас? И това е другият въпрос. Защото министърът не е компетентен по всичко и по всички закони. Това е тяхната работа и това е другият въпрос. Но ясно и точно трябва да бъдат диференцирани.
Аз зная, че на колегиум приехме програмата за това, което питате. Зная със сигурност, че го приехме на колегиум, но дали е представено пред Министерския съвет, все пак трябва да проверя. Там бяха записани едни колосални цифри, които трябваше да бъдат разгледани като необходимост за финансиране. Надявам се да бъде изготвен закон не от нас, не от политиците, а от аграрните учени да бъде изготвен такъв закон, който не само да вмени привилегия, т.е. държавата да им дава средства, но и да им вмени задължения и те да знаят какво да правят.
И основният въпрос, на който трябва да се отговори – необходимо ли е на България за това развито селско стопанство толкова броя институти или е необходимо те да се обединят и да станат по-крупни, използвайки модела в развитите страни, включвайки частни капитали, които се занимават в тази област. Това е въпросът, на който трябва да се отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте да изразите отношението си към отговора на министър Дикме, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Въпросът, който отправих към Вас, това всъщност беше питане, не беше отправен самоцелно и се надявам от Вашето изразено отношение и отговорите на допълнителните въпроси, че Вие разбирате това. В момент, когато България влиза в последните две години преди присъединяването към Европейския съюз, аграрните науки са един от важните фактори, за да може България да се подготви за усвояване на огромните фондове, които ще бъдат отначало предприсъединителни, а след това структурни фондове в областта на земеделието. По-нататъшното разрушаване и маргинализиране на Националния център за аграрни науки ще доведе действително до невъзможност да се решат големите проблеми, които се поставят пред България в областта на земеделието.
Във връзка с това искам да подчертая, че сегашното ръководство на Националния център за аграрни науки, воден от проф. Цветков, по същество по никакъв начин не допринася, за да се решат всички тези проблеми.
В същото време, господин министър, аз неслучайно цитирах закона, където в § 5 е разписана Вашата отговорност да внесете тази програма. Именно в тази програма, чийто срок за внасяне отдавна е изтекъл, и това е закононарушение, много Ви моля Вие да поискате това нещо да бъде направено максимално бързо от Вашия екип, за да завършите с това закъснение, но тази програма, която е за развитието на Националния център, там трябва да бъде отразено как да се преструктурира, как да се оптимизира, как да се окрупни и какви задачи да решава Националният център. Той в момента е на автопилот и реално в него нищо не се върши. България няма право една вековна традиция в областта на аграрните науки от края на ХІХ век да бъде разпиляна в началото на ХХІ век. Затова апелирам в оставащите месеци на това правителство и на вашето управление на министерството да направите необходимото, което Ви изтъкнах съвсем категорично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Актуален въпрос към министър Дикме са отправили народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов относно воденето на преговорите по Глава "Земеделие".
Господин Христов, имате думата.
РЕПЛИКА: Какви са тези остарели въпроси?
МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господин министър! Някои от залата се обаждат, че са остарели въпросите, но някои от залата и голяма част от хората имат нужда да бъдат запознати с това какво е вършил, свършил министърът на земеделието и горите в преговорите с Европейския съюз. През м. април аз зададох питане на вицепремиера Пламен Панайотов какво е намерението на правителството и ще защити ли правителството националните интереси на България в областта на земеделието и горите и изобщо целия сектор, свързан по веригата. От него получих уверение, че правителството ще направи всичко възможно това да бъде свършено, че ще продължи политиката, заложена от правителството на ОДС, и ще защити квотите и националните интереси, които има България.
В този период от време министърът на земеделието и горите, зает да води тежките преговори, не отговаряше на въпроси и днес затова, господин министър, аз Ви задавам този въпрос, като обаче го променям в хода на процеса, че не искам информация, да дадете точните данни за преговорния процес по отделните параметри.
Второ, как оценявате свършената от Вас работа, от Вашия екип относно защитата на националните интереси?
Трето, отчетени ли са приоритетите на развитие на българското земеделие от получените от Европейския съюз договорености.
Вашият отговор, с който членовете на комисията сме запознати, ще даде една допълнителна информация на всички, които се интересуват, но заедно с това добавям и следния момент: да ни кажете какво ще направите в рамките за следващия бюджет, за да може България да бъде готова както финансово, така и със своите приоритети през 2007 г. Позволявам си да разширя този въпрос, защото все пак сме запознати с известни резултати от преговорния процес - преди всичко Вие, като министър в оставащите девет месеца, какво ще направите, за да може наистина българското земеделие и българските земеделски производители да бъдат подготвени за влизането ни в Европейския съюз.
Господин министър, считам, че имахте достатъчно време да осмислите това, което сте защитили и България получи като данни в преговорния процес, и да изложите своето виждане как България ще развива българското земеделие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте да отговорите на актуалния въпрос, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Всъщност Вие променихте въпросите, като зададохте съвсем различни от онова, което беше зададено първоначално. Аз ще се постарая да отговоря на въпросите, които зададохте допълнително всъщност, извън контекста на първоначално зададените въпроси от Вас. Действително на заседание на Комисията по земеделието и горите предоставихме пълна информация за ангажиментите, които България е поела пред Европейския съюз. Дискутирането на тази тема в българския парламент е от изключително значение, за да може да стигне колкото се може повече информация до самите земеделски производители. Информационният бюлетин на министерството изнася пълната информация за поетите ангажименти, както и в сайта на министерството могат да получат всички, които желаят, разбира се, пълна информация за поетите ангажименти и онова, което ни предстои.
По отношение на ангажиментите и онова, което се случи преди приключване на преговорите по Глава “Земеделие”. При затварянето на Глава “Земеделие” бяха постигнати според мен изключително добри параметри във всички сектори на земеделието, които са предмет на преговори. Разбира се, много може да се спори по тази тема дали това беше най-доброто, но за всички е ясно, за специалистите, които са в този бранш, че има ясни и точни правила на преговорния процес. Има методика, има методология за използване на данните, на базата на които се изчисляват съответните квоти. Изключителен успех за България беше постигнат с увеличаването на финансовата рамка за България по перо 1.Б за развитие на селските райони от 617 млн. евро на 733 млн. евро, което е завишение със 116 млн. евро от първоначалната финансова рамка, която беше заложена през м. февруари. Държа да подчертая, че България може би е единствената страна, която успя да направи такъв изключителен пробив в преговорния процес.
По отношение на приоритетите – въпрос, който Вие зададохте – кои са основните приоритети, които България ще следва, които е следвала в преговорния процес и за в бъдеще кои ще бъдат основните приоритети? Всичко, разбира се, е приоритет, но няколко са основните приоритети.
Първият приоритет, задача номер едно – това са полските, зърнените култури. Изключително усилие България задели в преговорния процес по отношение на полските култури, по отношение на площите, по отношение на добивите, на базата на данните, които българската статистика беше предоставила на Европейската комисия.
Вторият основен приоритет беше свързан с винопроизводството и лозовите масиви. Защитаването на близо 1 550 000 декара лозови масиви като база плюс всъщност 1 530 000 с 1,5% възможност за създаване на нови масиви – също е един успех за България.
Не бих искал подробно да се спирам в млечния сектор. Много добри бяха постигнатите параметри по отношение на това, което ви казах, на полските култури. 2 млн. 625 хил. хектара и референтен добив 2,9 мисля, че е един добър успех за България. Тоест, 26 250 000 декара при среден добив 290, при първоначално зададено от Европейската комисия по 2,8. Само за сравнение, ако трябва да направим с румънците, за да стане ясно на обществото – за Румъния добивът е 2,65 на хектар.
Искането на България за гарантирана площ за традиционно производство на твърда пшеница в размер на 21 800 хектара беше изцяло защитено. При плодовете и зеленчуците изцяло беше защитено, освен праговете за преработка на домати и праскови, много добро постижение е полученият от България национален праг за отглеждане на черупкови плодове в размер на 11 984 хектара. Получената квота в сектор “Суров тютюн” в размер на 47 137 тона е също изключителен успех, на базата на референтния период, който е използван, и производството през тези години. За България беше направено изключение в няколко сектора, където едната година беше изключена, което е правило в преговорния процес, приложено за десятката, беше изключена и така България успя да защити по-големи квоти. Най-големият успех в сектора “Суров тютюн” е това, че българските тютюни бяха класифицирани в първа, втора, шеста и осма група, където има възможност за получаване на най-високи премии. Между другото никога министерството не е отправяло писмо, искане или т.н. за завишаване на първоначалната квота, която е заявена, че България ще се стреми да достигне 70 000 тона и т.н. – никога не сме искали да защитаваме това нещо.
Мисля, че в секторите “Месо” и “Мляко” това, което казах, успехът е постигнат с изключителните усилия на Министерството на земеделието и горите, което работи в тясна връзка и взаимодействие с неправителствения сектор в земеделието.
Кои са основните приоритети, уважаеми господин Христов, след приключването на преговорния процес? Финансовите параметри са изключително благоприятни за България. В момента съществува един огромен риск България да не може да се подготви до 2007 г. за усвояването на фондовете, които е договорило сегашното правителство.
Какво е необходимо и като ангажимент - най-важното, което трябва да се направи?
Първо, във ветеринарната област – изграждането на държавен екарисаж за високорискови отпадъци.
Второ, изграждането на новите Гранични инспекции за ветеринарен контрол на тези граници, които ще бъдат външни за Европейския съюз.
Трето, спиране ваксинацията за чумата по свинете.
Ако за екарисажите и за граничните пунктове са осигурени средства по Програма ФАР, то тепърва трябва да търсим средства за спиране на ваксинацията срещу чумата по свинете.
На второ място, изграждането на съответния административен капацитет от страна на държавата и изграждането на разплащателна и интервенционна агенция е от изключително значение.
Трябват, разбира се, съответни законодателни промени по отношение на спазването на европейското законодателство, приемането на изцяло нов Закон за ветеринарномедицинската дейност, приемането на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, което е ангажимент на парламента, но един от основните ангажименти ще бъде този на българските фермери, на българските земеделски производители, които трябва да се включат активно по отношение на регистрацията, за да регистрират както земята, която обработват, така и количеството продукция, което произвеждат. Само тогава те биха могли да получат и ще получават след влизането на България в Европейския съюз необходимата финансова подкрепа за извършване на своята дейност.
Разбира се, на дневен ред е и особено болезненият въпрос с изграждането на националния кадастър, както и с изготвянето на лозаро-винарския кадастър на страната.
Министерството полага необходимите усилия за изграждането на административния капацитет. Аз съм убеден, че ние ще съумеем да изградим този административен капацитет.
В настоящия момент работим по туинингов проект съвместно с холандското правителство. От следващия месец австрийското правителство също ще се включи. Надявам се до 2006 г. България да може да изгради разплащателната и интервенционната агенция, което всъщност е поела като ангажимент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, господин Върбанов. Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Много добре звучеше всичко това, което казахте, но, ако изнасяхте лекция някъде пред аудитория, която не познава добре нещата. Тук обаче – в българския парламент, когато се говори, трябва да се говори с конкретни неща.
Първо, целият този процес на водене на преговорите беше затъмнен и това не е мое мнение, не е мнение на колегите ми и това го казвам не защото съм депутат от опозицията. Ще ви прочета няколко заглавия: “Европейският съюз отряза земеделските квоти на България – помощите за мляко и захар са доста под исканото от правителството”, “Дикме обеща най-доброто, Брюксел го отряза”, “Дикме затъмни преговорите по Глава “Земеделие”, “Европейският съюз отряза земеделските квоти на България”.
Никой все още от българските земеделски производители, никой в българския парламент не чу точно каква е истината. Въпреки че имахме заседание на комисията, въпреки че там Вие ни представихте един доклад, въпреки че преди малко Вие ни се похвалихте, че са защитени националните интереси и че са отвоювани толкова много средства, че притесненията Ви вече са дали те ще бъдат усвоени – да, това са много големи притеснения, защото както вървят нещата наистина съществува риска и тези малко средства да не бъдат усвоени, защото Вие изброихте, че все още липсва административен капацитет, все още не са направени някои основни неща.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Сега предстои да се направят!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не може толкова бързо, колега Муса, да бъде направена разплащателната агенция. За тази разплащателна агенция от три години се говори.
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Срокът е 2006 г.!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Има още нещо, което бих желал да кажа – приоритетите, които Вие дадохте като отвоювани позиции през Комисията по земеделието и горите, приоритетите, за които Вие току-що говорихте, според мен са абсолютно сбъркани! Оправданието Ви, че има методика, по която Европейската комисия работи безкомпромисно просто не отговаря на истината. И фактите го показват.
Как можахте за черупковите да вземете референтен период от преди 1990 г., а за най-основните неща не можахте да вземете този референтен период, който беше заложен от предходното правителство?
За Вас може да е голям успех това – 293 кг от декар за зърнените култури, но това просто е една много ниска квота.
За лозарството – да, наистина сте договорили 1 млн. и 500 хил. дка, само че като погледнете какво е състоянието на лозарството, нещата стават тревожни. В комисията внесохте факта, че за миналата година са създадени 7 хил. дка нови насаждения. Всички сме наясно, че до 2007 г. тази квота няма да бъде изпълнена. И тогава ще бъдат виновни пак земеделските производители. Отново ще бъдат виновни хората, които не са изпълнили ангажиментите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, господин Върбанов. Съобразявайте се, давам Ви звуков сигнал.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Извинявам се, госпожо председател. Смятам, че темата е доста важна и трябва да продължи нейното разискване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, но в рамките на определеното от правилника време.
Господин Върбанов просто изрази отношение и не зададе въпрос.
Започваме с актуалните въпроси и питания, отправени към министъра на труда и социалната политика Христина Христова.
Първото питане е от народните представители Росица Тоткова, Йордан Нихризов и Петър Жотев относно намеренията на Министерството на труда и социалната политика за промени в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Госпожо Тоткова, заповядайте от името на тримата народни представители да отправите питането.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър!
Нашият въпрос към Вас е какви са намеренията на Министерството на труда и социалната политика за промени в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения или казано на популярен език – какви са намеренията на Министерството на труда и социалната политика за бъдещето на добавката, на допълнителното възнаграждение за прослужено време, известно като “клас”?
Задаваме Ви този въпрос с ясното съзнание, че отговорът му е труден, никак не е просто да се отговори на такъв въпрос, не е лесно да се вземе и решение. Затова ние смятаме, че вземането на решение по такъв изключително важен въпрос трябва да става след обсъждания с всички участници в трудово-правните отношения, с представителите на държавата и, разбира се, със задължителното участие на народните представители.
Именно защото трябва да се води такъв диалог, за да може да се вземе най-доброто решение, което да съчетава както отделния, личния интерес на наетите лица, на отделния гражданин, така и обществения интерес, така също интереса на работодателите, с много голямо изумление и тревога ние констатираме, че има различни позиции в правителството на Република България по този въпрос.
В проекта за Меморандум с Международния валутен фонд е записано, че трябва да бъдат осъществени промени в трудовото законодателство за елиминиране на допълнителното възнаграждение за трудов стаж, т.е. за елиминиране на класа. Това сега се оказва, че отново е заложено в Меморандума и Международният валутен фонд настоява за отмяната на допълнителното възнаграждение, на класа.
Финансовият министър на Република България подкрепя това предложение. Това предложение засяга 1,5 млн. българи. Това предложение засяга 15% от доходите на работещите в България и това предложение е на стойност за около 1 млрд. лева! Точно за тези огромни размери Вие казвате, че “докато аз съм министър няма да се съглася класовете да паднат” – цитирам.
Това е едно изключително категорично становище на министъра на труда и социалната политика, което коренно се разминава със становището на министъра на финансите и с очакваното включване в Споразумението с Международния валутен фонд.

Когато се разискват и се търси решение на такива изключително трудни въпроси е много важно и аз винаги съм поставяла на първо място откровеността на всички, които участват във вземането на решение. Защото не може да се заблуждават българските граждани за това, че класът ще се запази или няма да се запази. Трябва да има ясно и откровено отношение в дискусията с всички тези въпроси, за да може наистина да се намери най-доброто решение. Защото има аргументи и в едната посока, има аргументи и в другата посока. Но не може единият министър да казва, че няма да се отменят класовете, а другият министър да казва: не, това ще стане още в началото на следващата година.
Уважаема госпожо министър, за всички нас това представлява интерес. Не само за нас като народни представители, като казвам нас, имам предвид всички граждани в България. Представлява интерес каква е официалната позиция на Министерството на труда и социалната политика във връзка с предстоящото подписване на Споразумението с Международния валутен фонд? Какво отстоявате Вие като министър в тези преговори и какви предложения сте направили във връзка с предстоящите промени в трудовото законодателство по отношение на класовете?
Надявам се, че този път ще дадете един ясен отговор, който няма да се различава с делата и с резултатите от разговорите. Ще очакваме именно такъв отговор. Вашите думи да бъдат тези, които ще видим реализирани на практика. Без да се допуска да говорите едно, а да вършите друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
Имате думата за отговор, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Тоткова, господин Нихризов, господин Жотев! Въпросът, който поставяте на дневен ред, беше дебатиран снощи до късно в Министерството на труда и социалната политика с Международния валутен фонд. Този въпрос беше поставен от Международния валутен фонд и от организациите на работодателите.
Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа има своя дългогодишна история и през различните периоди е бил регламентиран с отделни нормативни актове. Той е един исторически сложил се механизъм в България до 1967 г. Допълнително възнаграждение за непрекъснат трудов стаж по Дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г. се е изплащало само на работници и служители, които работят по щатни таблици, за всеки пет години трудов стаж, при условие, че този стаж е непрекъснат, по смисъла на тогава действащото трудово законодателство.
За да се стимулира по-продължителната работа на работниците в едно и също предприятие през 1967 г. и с цел да се предотвратява тогава съществувалото текучество, Комитетът по труда и работната заплата е издал Наредба № 40 за допълнително възнаграждение на работниците, назначени по тарифни условия при продължителна и непрекъсната работа в едно и също предприятие. Право да получават допълнително възнаграждение по тези наредби са имали само работниците, които са назначени на тарифни условия и след 01.01.1966 г. са работили без прекъсване в едно и също предприятие.
Съгласно Наредба № 13 от 1977 г. на Комитета по труда и работната заплата допълнително трудово възнаграждение за редовна и продължителна, непрекъсната работа в едно и също предприятие са имали работниците, служителите и кооператорите от всички отрасли и дейности, в които се прилагат единната тарифна мрежа и единната щатна таблица. В зависимост от продължителността на непрекъснатата работа в години с тази наредба размерът на допълнителното трудово възнаграждение е диференциран в три групи, съобразно тежестта и значимостта на производството или дейността и дефицитността на работната сила.
В наредбата за трудови възнаграждения в особени случаи с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. е предвидено на работници, чиито труд се заплаща според единната квалификационна скала, да се заплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа в определени отрасли, дейности и професии, съобразно тяхната тежест и значение за националното стопанство и продължителност на работата в години.
Сега действащата Наредба за допълнителни и други трудови възнаграждения е приета от Министерския съвет през 1993 г., въз основа на правомощията му дадени с чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда. Съгласно тази наредба, която сега действа, право на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа имат вече всички работници и служители, които работят по трудово правоотношение и имат най-малко три години трудов стаж, независимо къде и кога е придобит, като за продължителна работа се зачита и времето прекарано в редовната военна служба и Строителни войски.
Експертите на международните финансови институции години наред считат, че това всеобхватно право, при което се заплаща допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа за трудов стаж, придобит в различни предприятия, независимо от това дали този стаж има отношение към изпълняваната работа, е една от причините, които влияят неблагоприятно върху гъвкавостта на пазара на труда.
Министерството на труда и социалната политика смята, че към решаването на въпроса за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, трябва да се подходи внимателно и отговорно. Това, което цитирахте от пресата, е първата част на изречението, или може би е заглавие. След това е казано, че в никакъв случай няма да се премахнат класовете, ако не бъдат заменени с подходящ механизъм, постигнат в съгласие със социалните партньори, тъй като премахването на това възнаграждение може да доведе до фактическо намаляване на сега получаваните трудови възнаграждения, ако работодателите няма да имат вече нормативно задължение за този начин на формиране. Това може да доведе до една механика, до автоматично намаляване на възнагражданията.
Нееднократно сме изразявали становището, че този въпрос, който засяга огромен кръг от заетите хора в България, трябва да се реши след широка обществена дискусия с участието на представителите на заинтересовани министерства, на синдикатите и работодателите, както и на научните среди за изготвяне и приемане на механизъм за определяне на работната заплата, приемлив за всички участници в социалния диалог, като се отчита именно количеството и качеството на положения труд, по-високия професионализъм и квалификация, а не защото човекът е по-възрастен или по-млад.
Междупрочем, този въпрос в момента, особено при наличието на новия Закон за предотвратяване на дискриминацията, вече се свързва и с дискриминиране на младите хора в труда и на жените, тъй като младите хора не могат да натрупат достатъчно дълъг трудов стаж, за да получават тези допълнителни възнаграждения. Те може да са висококвалифицирани, може да имат високо качество и производителност на труда, същото е и за жени, на които се налага по няколко пъти, един или два пъти да напускат пазара на труда за отглеждането на своите деца. При съвместяването на своите професионални и семейни ангажименти те също са дискриминирани, защото не могат да натрупат достатъчно дълъг трудов стаж като мъжете.
Ето защо, поради сериозността на този въпрос е създадена работна група в Министерството на труда и социалната политика с участието на социалните партньори, която има за задача да направи анализ на правните норми в тази област. До края на месец октомври тази година работната група трябва да излезе с предложение как този механизъм да бъде заменен с друг механизъм и как всъщност този въпрос да се превърне във въпрос какъвто е, без участието на държавата да бъде въпрос на договор между работника и работодателя.
Междупрочем при анализа, който направихме, и справката, която имаме, с изключение на две-три балкански страни, които не можахме да проучим, България се оказа в момента единствена в Европа с този начин на допълнително възнаграждение. Въпросът е много деликатен, работи се по него, очаквам всеки момент предложенията на групата. Но ние няма да предприемем рязък административен акт и по административен начин да решим този въпрос, ако не се постигне широко обществено съгласие между социалните партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Христова.
За уточняващи въпроси – заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Чухме, че в министерството се работи. Работи се вече пет месеца и все още няма окончателен резултат и окончателно виждане. Обаче по медиите се появяват най-различни съобщения, включително от устата на министри, че допълнителното възнаграждение ще бъде премахнато. И обикновено се прави и съответната замяна, че, виждате ли, ще бъде премахнато само в някаква си част, т.е., ако работникът смени работното си място.
Тъй като много често опозицията е обвинявана от страна на правителството, че нямала конструктивни виждания, аз ще ви припомня, че на срещата през м. юни ние ви предложихме този подход да бъде свързан с повишаване на средната работна заплата. Защото – ползвам Ваше интервю, в което казвате – трудът у нас е най-нископлатеният в Европа и ние искаме да сложим една по-висока граница за него. В това отношение ние трябва да се съобразим с реалностите в България. Защото, ако кажем, че ще изменим само по отношение класа на място, в което работи човекът, то аз ще задам въпроса колко предприятия в България имат история 5 или 10 години? И няма ли да се получи абсолютна неравнопоставеност на хората, които работят в бюджетни предприятия, които имат 30-годишна история, и тези, които работят в нормалния частен сектор, където един човек може и да не смени работното си място, но три или четири пъти да смени фирмата.
Затова моите уточняващи въпроси са следните:
Какъв е вашият подход при преговорите с Международния валутен фонд, така че неговите представители да разберат, че в България трябва да има едно нормално отношение към труда и към решаването на социалните въпроси?
И вторият въпрос, има ли в момента проведени преговори със социалните партньори, имам предвид синдикати и работодатели, и оформено до момента каквото и да било искане от тяхна страна? Ще се направи ли някаква промяна до 2005 г.? Искам да заявите точно и ясно това, за да бъде разбрано от българската общественост, че Министерството на труда и социалната политика има становище по този важен за хората въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси, министър Христова.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Нихризов, първо бих искала да кажа, че този срок за м. октомври е заложен още със създаването на работната група преди пет месеца. Това е срок, който са си заложили социалните партньори. Сам казахте, че този въпрос наистина е сложен.
Какво показва опитът в другите европейски страни? Опитът показва, че този въпрос не е държавна дейност, този въпрос е въпрос на договор между синдикатите и работодателите, колективен трудов договор, и въпрос на индивидуален трудов договор между работника и работодателя. Но тъй като ние имаме това наследство и неслучайно ви запознах исторически как се е сложил този въпрос, ние не бягаме от решаването на въпроса и трябва да го решим.
Мисля, че не би следвало да има различия в момента сред хората, които са запознати с проблема, че това е един анахронизъм, един алогичен механизъм за формиране на работна заплата. И именно този механизъм не е свързан с възнаграждението за труд, той не е свързан с количеството и качеството на труда, нито с работното време. Той е свързан само с това, че някой има дълъг трудов стаж. Аз давам един такъв пример: ако една жена е била някъде 20 години медицинска сестра и е загубила работата си и отива в едно предприятие, където става телефонистка, новият работодател трябва да й плати за този опит като медицинска сестра, който в никакъв случай няма да допринесе за изпълнението на нейните ангажименти на телефонистка. Не бива да смесваме този въпрос, той не е свързан с възнаграждението за труд, нито с величините за труд, това е едно допълнително възнаграждение. Междупрочем и в момента в голяма част от предприятията при нашите разговори със съюзите на работодателите разбираме, че това не се спазва. Всъщност се формира една обща маса и величина на заплатата, върви се надолу и се редуцира, като се махат тези класове и други плащания и тогава се съобщава на работника каква ще му бъде основната заплата.
Има много предложения, за съжаление нашите партньори синдикатите не са дали предложения. Те единствено смятат, че е опасно да се премахнат класовете. И ние смятаме, че е опасно автоматично да се направи това, само че се нуждаем от радикални предложения и то не какви да е, а от съгласие и консенсус точно между синдикатите и работодателите, които сами трябва да започнат да решават този въпрос и да работят за заетите хора и за трудовите хора.
Работодателите са дали различни предложения, някои от тях са свързани с това, че да се съхрани сегашната величина на работната заплата, включително с този механизъм на формиране на сега заетите, а оттам нататък да се поеме по начина на преговаряне между синдикати и работодатели договарянето при новопостъпващи работници и при нови движения на пазара на труда.
Това е ситуацията сега. Ние категорично заявихме пред Международния валутен фонд снощи в преговорите, че, да, ние сме убедени, че този механизъм не носи прогрес, не носи отчитане реално участие и на качеството на труда, носи дискриминация, но няма да пристъпим към неговото административно решаване, ако няма съгласие между социалните партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
Господин Нихризов, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министър Христова.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Аз се радвам, че министерството не бяга от решаването на този проблем, защото той е заложен в българското законодателство. Така или иначе, освен другите наследства в законодателството, ние трябва да решаваме и тези, които са допринесли с нещо за формиране на работната заплата на хората. Не можете да отречете това, което цитирах от Ваше име, това са Ваши думи, че работната заплата в България е една от най-ниските в Европа. Съобщете на представителите на Международния валутен фонд, че спецификата, която съществува в България, трябва да се отчете, тъй като тук живеят също хора, които желаят да станат достойни европейци.
При срещата, която имахме през м. юни, аз Ви казах от името на БСДП за използване на една възможна отлагателна форма, която да предложите на Международния валутен фонд. Но така или иначе, министерството трябва да има една категорична позиция. И пак повтарям, тя трябва да бъде свързана с един отлагателен срок, свързан с повишаване на средната работна заплата по браншове. Защото при нас това заплащане се договорира, Вие отлично знаете, но то формира немалка част от трудовото възнаграждение и то точно на хора, които са в предпенсионна възраст, точно хора, които много трудно намират място на трудовия пазар. И не е сигурно, че работодателят, автоматично освободил тези средства, ще ги включи в работната заплата. Вярно е, че има принцип за равен труд – равно заплащане, но този принцип трябва да бъде установен и при една нормална европейска работна заплата, която да гарантира на хората един здравословен начин на живот, един нормален начин на живот на европейски работници. Това е единственият път, по който можем да вървим напред. И вярвам, че министерството ще каже своята дума точно и ясно – че ние няма да направим промени до момента, в който работната заплата на България не добие европейски размери. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Преди да обявя почивката искам да информирам министър Христова и народните представители, че актуалният въпрос, който следва, зададен от господин Кръстьо Петков, се отлага. Следващият зададен въпрос е от господин Тошо Пейков, той също се отлага, защото господин Пейков отсъства.
След почивката ще продължим с актуалния въпрос на народния представител Евгения Живкова към министър Христова.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме с парламентарния контрол.
Има думата народният представител Недялко Калъчев да развие своя актуален въпрос относно аналитичен преглед на ангажиментите, поети от името на Република България, в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 13 “Социална политика и заетост”.
Заповядайте, д-р Калъчев, да развиете Вашия актуален въпрос.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Христова, един от най-тежките проблеми в хода на преговорите с Европейския съюз е информационния дефицит, който нашето общество изпитва по отношение договореностите, които правителството постига. От друга страна, когато се поиска информация, се наблюдава една негативна тенденция да се предоставя цялата договорена информация във вид, който е, бих казал, нечитаем за гражданите. Тя е твърде подробна, изпъстрена е с препратки във връзка с целия договорен процес и е възможна за разбиране от хора, които са навлезли в материята, и, бих казал, са специалисти по отношение договаряне. Затова е необходимо правителството и администрацията да дават информация, която е в аналитичен и достъпен вид, от която гражданите да могат да направят изводи какво в края на краищата ги очаква и тя да бъде поднесена по начин, който да я прави разбираема. Съгласен съм, че експертите имат правото и е нормално да използват бюрократичния език на Брюксел, но, съгласете се с мен, че за гражданите това е невъзможно изискване.
Аз конкретно питам: какви са конкретните ангажименти, които правителството е поело по Глава 13 “Социална политика и заетост” в преговорите за присъединяване към Европейския съюз? Представени, ако може, пак повтарям, в някакъв резюмиран и аналитичен преглед. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Калъчев, относно прегледа, за който се обръщате към министъра на труда и социалната политика да бъде направен за ангажиментите, поети от името на Република България в преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 13, която е “Социална политика и заетост”, бих искала да кажа, че Глава 13 обхваща ангажиментите на държавите-членки на Европейския съюз в социалната сфера, които всяка една страна-кандидат следва да покрие преди присъединяването си. Ангажиментите обхващат – накратко в духа, в който Вие изисквате:
- хармонизиране на българското законодателство в областта на трудовото право, безопасността и здравето при работа;
- борбата с дискриминацията;
- равенството в третирането на жените и мъжете;
- общественото здраве. Тук е и Тютюневата директива.
На второ място, сближаване на националните политики с оглед постигане на общи цели, дефинирани на европейско ниво. Това е така нареченият открит метод на координация – беше обявен от Лисабонската стратегия, във връзка с който вчера Министерския съвет прие последния документ – меморандума за социално включване, който се надявам да можем да подпишем в средата на месец октомври, в областта на заетостта, както и на борбата с бедността и социалното изключване.
Започва подготовка на България за включване и в новия открит метод на координация в областта на пенсионната реформа.
На следващо място, освен посочените политики по Глава 13 се разглеждат и други политики, които по принцип спадат към компетенциите на държавите-членки. На европейско ниво са приети редица незадължителни актове като препоръки, резолюции, обръщения, които също много внимателно се гледат и се поемат или не ангажименти. Такъв е примерът с политиката и в областта на хората с увреждания, социалната закрила, здравеопазването.
На следващо място, изграждане на адекватен и ефективен административен и съдебен капацитет за изпълнение на европейското законодателство и политики. Това включва:
- укрепване на съществуващи административни структури на всички нива – министерства, изпълнителни агенции, които са Главна инспекция по труда, Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане, както и други министерства и агенции, имащи отношение към проблематиката на Глава 13;
- създаване на нови административни структури, когато това е предвидено в европейското законодателство. Например: Фондът за гарантиране вземанията на работниците и служителите в случаи на несъстоятелност на работодателя, който беше създаден;
- укрепване на капацитета на социалните партньори с оглед на бъдещите им задължения на европейско ниво.
Особено място по отношение на административния капацитет по Глава 13 заема и готовността на България да управлява средствата сега по предприсъединителните фондове и по-нататък – по Европейския и Социален фонд.
Накратко по отношение на поетите ангажименти и тяхното изпълнение.
По отношение Кодекса на труда. С измененията в Кодекса на труда от 2001 и 2004 г., както и с редица наредби в областта на трудовото право България е хармонизирала вече в значителна степен своето законодателство с правото на европейската общност. Именно в резултат на това хармонизиране по Глава 13 минималният платен годишен отпуск беше увеличен до 20 дни; бяха гарантирани правата на работниците и служителите в случаи на масови уволнения; прехвърляне на предприятия и несъстоятелност на работодателя. По всичко това работниците имат право да бъдат информирани и защитени.
В изпълнение на тази хармонизация беше заложено и осъществено ограничаването на порочната практика на верижни срочни трудови договори.
С приемането на Закона за защита срещу дискриминацията бяха въведени европейските изисквания в областта на борбата с дискриминацията по всички признаци, както и равнопоставеността на половете. Тези изисквания създават реалните предпоставки и механизми за осъществяване на прокламирания и в нашата Конституция принцип, че всички хора са равни. Недопускането на дискриминацията има още един резултат, а той е: по-пълно използване потенциала на всички граждани, което освен за лично благополучие допринася и за общо благо и демокрация в страната.

На следващо място – безопасността и здравето при работа. Тези изисквания бяха въведени със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с множество разпоредби. Те са за всички отрасли – за работа под земята, химическа промишленост, зони на лъчение и са изключително технически специфични и сложни. Трябва да се има предвид, че в тази сфера действат около 40 директиви, последните 2 от които са приети на 30 април 2004 г. от самата Европейска комисия. С въвеждането на тези изисквания се цели опазване на здравето и подобряване на условията на труд на работниците и служителите, намаляване на риска от възникване на трудови злополуки и професионални заболявания, предотвратяване и намаляване на конкретни рискове в дадени области, като работа с биологични агенции, химични вещества, канцерогени и т.н.
Известно е, че осигуряването на по-добри условия на труд е свързано с по-големи разходи на работодателите. Поради това в момента се изготвя оценка на икономическото въздействие от въвеждането на тези европейски норми в българското законодателство по методика, утвърдена в началото на декември 2003 г. По този начин се опитваме да реагираме както на сериозния въпрос за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, дори и без оглед присъединяването ни към Европейския съюз, така и на реалните възможности кога и как да стане това, за да отговаряме на ангажиментите. Трябва да се отбележи, че макар въвеждането на оценката за въздействието като политически инструмент да е предвидено в Лисабонската стратегия от 2000 г., България е една от малкото държави, включително и сред страните-членки в момента, която въведе тази оценка и очакваме от няколко месеца да стане и да я оповестим пред обществото. Става дума за икономическото въздействие на тези ангажименти – колко струват те на обществото.
По отношение на тютюневите директиви. Това е много важен въпрос. България е единствената страна-кандидат, която успя да договори преходен период по отношение на максималното съдържание на катраните в цигарите и този преходен период е много благоприятен – до 31 декември 2010 г., тъй като нашите цигари засега имат твърде завишени количества катран. За пример Унгария също поиска преходен период, но не успя да убеди Европейската комисия и се отказа от искането си. Дадохме много сериозни аргументи, включително за социалните последици от едни такива мерки.
Директивата за рекламирането и спонсорството на тютюневи изделия също така ще бъде своевременно транспонирана, т.е. преместена в нашето право. Днес вече не са новост предупредителните надписи, които имаме и ние: “Тютюнопушенето причинява болести” и т.н. на потребителските опаковки на цигарите. Бих желала да напомня, че тези надписи също бяха въведени в изпълнение на ангажиментите по Глава тринадесета. От 1 януари 2005 г. дори и на човек, който не се вглежда отблизо в опаковките, ще му бъде направено впечатление с новите предупредителни надписи, които трябва да заемат строго фиксирана площ – 40% от лицевата страна и 30% от задната страна на опаковките на кутиите цигари.
По отношение на административния и съдебния капацитет, свързани с Глава тринадесета. За да се присъединим към Европейския съюз не е достатъчно само да хармонизираме законодателството си с правото. Необходимо е това законодателство да се прилага на практика и да има ефективни структури – административни и социални, за контрол на неговото спазване. Поради това обръщаме сериозно внимание на укрепването на капацитета на съществуващите административни структури. С оглед на ефективното изпълнение на ангажиментите, свързани с присъединяването, през м. март бяха изготвени, а през м. април утвърдени и планове за укрепване на административния капацитет на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”, Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане за периода 2004-2006 г. Тези планове съдържат, първо, оценка на текущото състояние в момента на тези агенции, второ, необходимите мерки, които трябва да предприемем с оглед присъединяването на България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Капацитетът на Министерството на труда и социалната политика за усвояване на бъдещите средства по линия на европейския социален фонд също така е вече достатъчно сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо министър, ако обичате, ориентирайте се към приключване.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Усвояваме в пълен размер тези фондове и се подготвяме за структурните фондове.
По отношение на прозрачността на работата сте изключително прав, че трябва да става достояние на хората. Действа сайт в Министерството на труда и социалната политика за въпроси и отговори, отделно от това всички ангажименти, които имаме, и които сме направили като нормативни актове и политика по този въпрос също го има като информация на Дирекция “Европейска интеграция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Калъчев, имате думата за реплика.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Господин председател, госпожо Христова! Аз съм относително доволен от Вашия отговор. Много се радвам, че в залата започнаха да се казват по-конкретни неща. Ще използвам правото си на реплика, за да лансирам една идея, която се надявам да бъде подкрепена от правителството и от медиите. Бих Ви препоръчал, защото това са важни дреболии, които касаят всички българи – дотолкова са “дреболии”, че понякога касаят цели индустрии, би било добре, ако започнете кампания. Надявам се, че нашите медии ще откликнат на една такава кампания, в която на обикновен човешки език, ако трябва всеки петък или всяка събота, както решат главните редактори и както прецени правителството, като една форма на сътрудничество да започне разяснителна кампания, защото времето до 2007 г. ще се изтърколи много бързо и може да се окаже, че големи групи от хора са останали неинформирани какво ги чака реално. Ако започне една такава кампания на хората в медиите ще им бъде много по-лесно да преведат информацията на нормален, говорим език. Препоръчвам Ви го, разбира се, нищо друго не мога да направя, да опитате един такъв контакт и ако това се случи, ще бъде много добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Калъчев.
Госпожо министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калъчев! Например в областта на здравословните и безопасни условия на труд материята е колосално огромна и сложна. Наистина ще се опитаме на един прост език да направим едни информации за работодателите горе-долу какво ще им струва това и какво трябва да направят. Ще направим такава кампания, каквато казвате и ще Ви информираме текущо. Допълнително Ви давам още материали по този въпрос. Готови сме винаги да ги даваме дори и в пощите на народните представители, които се интересуват от този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос на народния представител Евгения Живкова относно мерките на Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за закрила на детето, взети в изпълнение на Закона за закрила на детето по отношение на просещи, проституиращи и бездомни деца.
Заповядайте, госпожо Живкова, да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър! По информация в медиите, получена през юли 2004 г. от ръководеното от Вас министерство и от Агенцията за закрила на децата за цялата страна, са регистрирани 106 просещи деца, някои от тях с придружител. В тази бройка включени ли са деца, които мият стъкла на колите по кръстовищата? Можете ли да ми кажете дали тези 106 деца са отчетени за територията на страната, как са регистрирани, каква е бройката за Пловдив и София? Какви мерки са взети за опазване на правата на тези 106 деца и колко отново са на улицата? Какви са мерките, които са взети по отношение на техните придружители, знаейки, че често това не са техните родители и кои придружители конкретно с какво са санкционирани за извършване на нарушенията? Моля да цитирате някои имена.
При извършването на тези проверки установени ли са данни за упоени или умишлено осакатени деца? Установено ли е наличието на организация, която извършва тази незаконна дейност? Моля също така да ме информирате установени ли са проституиращи и бездомни деца и какъв е техният брой, какви са санкциите, наложени към техните родители, които са допуснали нарушения на Закона за закрила на детето и дали имат отношение към просията и проституцията на децата си?
Също така е добре да знаем дали Държавната агенция за закрила на децата и Министерството на вътрешните работи си взаимодействат в момента по отношение на защитата на децата. Също така ефективна ли е работата на институциите, които по Закона за закрила на децата са определени като органи за закрила?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
Госпожо министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Живкова! На Вашия въпрос относно мерките на Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за закрила на детето, взети в изпълнение на Закона за закрила на детето по отношение на просещи, проституиращи и бездомни деца, давам следния отговор.
Мерките за закрила на всички деца в риск в България се предприемат в съответствие със законодателството и подзаконовите нормативни актове. А специални мерки по отношение на просещите, проституиращите и бездомните деца са заложени в приетите от Министерския съвет Национална стратегия за защита правата на децата на улицата за периода 2003-2005 г., План за действие за защита правата на децата на улицата към стратегията и Национален план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел за периода 2003-2005 г.
За изпълнението на тези документи бе подписано Споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. Неразделна част от това споразумение е планът за работа с просещи деца, в който се предвиждат съвместни действия и мерки за работа с просещи деца и децата, използвани за просия, както и в случай на трафик на деца. Планът улеснява практическата дейност на социалните работници от отделите “Закрила на детето” при защита правата на децата на улицата. Той съдържа основните етапи, ясно разписани от процеса на работа, и регламентира взаимодействието между ангажираните в това споразумение институции.
В пет пилотни общини, в които се реализира този план – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, общият брой на регистрираните просещи деца в периода м. януари – м. юли 2004 г. в тези общини е 141 деца. В този брой не се включват децата, които мият стъклата на колите по кръстовищата. Бройката от 106 деца е вярна, защото това, което Вие цитирате, е броят на децата към 14 май т.г. Броят на децата е отчетен след проведени съвместни акции между отделите за закрила на детето и районните полицейски управления за идентифицирането на децата на улицата. Инспектори на детските педагогически стаи също участват активно в тези специализирани операции, провеждани по плана за работа с просещи деца. Освен това са създадени екипи за улична социална работа към отделите за закрила на децата.
Конкретно по всички интересуващи ви въпроси за интересуващите ви градове статистиката към м. юли е следната: в София са регистрирани 35 деца на улицата, като по-голямата част от тях са срещани повече от веднъж. В Пловдив са регистрирани 38 деца. Бих желала да спомена цифрите и в останалите три града, където това явление е особено изразено, а именно: в Бургас са регистрирани 24 деца, в Стара Загора – 19, а във Варна 25 деца, като е открита и гореща телефонна линия за сигнали от граждани.
Планът за защита правата на децата на улицата се реализира и в други градове в страната. В областите Русе, Ямбол, Силистра, Хасково, Кюстендил, Видин, Велико Търново и Габрово са регистрирани общо 74 деца. В област Разград са идентифицирани 10 семейства, които системно използват децата си за просия.
След регистриране и установяване на самоличността им децата на улицата се вписват в регистър. Отделите за закрила на децата започват работа със съответното семейство и децата за оценка на нуждите и разработване на индивидуални планове за действие за всяко дете. Мерките, които са предприети досега с цел закрила правата на децата, в повечето случаи са насочени към подкрепа на детето и неговото семейство, проучване на възможностите за продължаване на образованието от деца, които не посещават училище, консултации с родителите за подкрепа при отглеждане на децата, насочване към кризисни центрове или дневни центрове за помощ.
Някои от децата са настанени в приюти, домове за временно настаняване и в специализирани институции, а спрямо някои деца са предприети и възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Искам да отбележа, че вече има приключили случаи за някои от децата, вписани в регистъра. Установено е, че за тях се полагат необходимите грижи от родителите, повишен е контролът и вече няма прояви на просия.
Освен спрямо децата, мерки се предприемат и спрямо техните родители. Наред с консултации и подкрепа за отглеждане на детето, има случаи, в които на родителите са съставени протоколи за полицейско предупреждение. Законът за закрила на детето позволява при повторно регистриране от полицейските органи или от Отдела за закрила на детето да бъде сигнализирана прокуратурата.
Искам да ви информирам, че сред регистрираните деца няма упоени, умишлено осакатени деца, както и проституиращи. Също така не е установено наличието на организация, която да извършва подобна незаконна дейност.
В периода 26-30 юли т.г. при проведена полицейска операция са установени 63 проституиращи момичета на възраст от 14 до 18 години и две малолетни момичета. Само по време на тази акция са засечени 179 души, занимаващи се със сводничество. Образувани са шест полицейски производство, четири от които за склоняване към проституция. Съставени са 63 предупредителни протокола на родители.
Законът за закрила на детето не регламентира санкции по отношение на родители, имащи отношение към просията и проституцията на децата. В Наказателния кодекс са предвидени тези санкции за родители, неполагащи грижи или които ползват децата за просия.
Съгласно Закона за закрила на детето се предприемат мерки за закрила, включително и настаняване извън семейството, с цел да се защити детето.
Във връзка с Вашия въпрос относно начина на взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи по отношение защитата на децата, бих желала да отбележа, че закрилата на децата е процес, който включва и други институции и организации, като Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане, както и неправителствени организации.
Подписаното на 30 март Споразумение между Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане вече е добър пример за сътрудничество между институциите, които са ангажирани в този процес.
Освен това във връзка с изпълнението на националния план е сформиран Координационен експертен съвет. В него са включени представители на Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи в качеството му на национален координатор по плана, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, Министерството на младежта и спорта и Агенцията за социално подпомагане, които съобразно своята компетентност следят за изпълнението на поетите ангажименти и така създават контрол.
От друга стана, планът за работа с просещи деца е пример за подробно разработен организационен и процедурен механизъм, чрез който тези екипи да бъдат обединени в такъв междуинституционален екип и всички представени в общината държавни институции, общинска администрация, неправителствени организации, имащи отношение.
Бих желала да отбележа, че с приемането на цялата нормативна уредба за приложение на Закона за закрила на детето бяха ясно регламентирани и функциите на органите по закрила на детето и най-вече отделите за закрила на детето. Данните за 2003 г. показват, че социалните работници са работили по 4898 случая, свързани с превенция, включително и оказване на семейна подкрепа. Ангажирани са били с работа по 2209 случая на настаняване в семейства на роднини и близки, като 1897 са приключили с настаняване на детето при роднини и близки.
От 1783 случая на реинтеграция, по които сме работили, 1050 са приключили с успешно връщане на детето в семейството. Броят на децата, получили полицейска закрила през 2003 г., е 394. Общият брой на децата с дарби, с които са работили социалните работници, е 83.
В заключение искам да отбележа, че независимо от факта, че укрепването на капацитета на органите по закрила на детето е дългосрочен процес, това е сравнително нова институционална рамка и нови дейности у нас. Към настоящия момент смятаме, че България вече има добре работеща и координираща се система по закрила на детето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Живкова, имате думата за реплика. Заповядайте.

ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря, госпожо Христова. Общо взето съм удовлетворена от Вашия отговор. Знам, че закрилата на децата е един дългосрочен процес. Бях поставила някои конкретни въпроси, Вие дадохте по-широк отговор.
Въпреки това искам да кажа, че има по-леки мерки и санкции в Закона за закрила на детето, чрез които биха могли да бъдат санкционирани родителите и хората, които подтикват децата към действия на проституция, просия и т.н., но това е, разбира се, спор, който няма да водим.
Бих искала да кажа, че въпреки Вашите усилия, за които се вижда, че ги има и че са налице, все още има деца по улиците. Мога да дам конкретни примери, например кръстовището при "Мак Доналдс", на ул. "Фритьоф Нансен" и бул. "България". Има и много други деца по магистралите, които проституират, просят или мият прозорци.
Мисля, че би трябвало да се направи още много, за да могат тези деца да бъдат върнати в училище, а не да стоят на улицата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Живкова.
Преминаваме към последното питане към министъра на труда и социалната политика. Питането е от народния представител Росица Тоткова относно изпълнението на програмата "От социални помощи – към заетост".
Заповядайте, госпожо Тоткова, да развиете Вашето питане в рамките на 5 минути.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Две години в България се прилага програмата "От социални помощи – към осигуряване на заетост". По тази програма за 2003 г. са работили 131 хил. души. По тази програма за 2004 г. към момента работят 91 хил. души. Това са огромни средства, отделени от държавния бюджет, за полагане на труд от тези хора, който обаче няма никакъв принос в обществения брутен продукт. В по-голямата си част, за да не кажа почти във всички проекти, кипи безсмислен труд – хората ходят на работа, обаче това, което правят, не може дори и тях да удовлетвори, оставам настрана интереса на обществото.
Много сполучливо говорителят на Министерския съвет каза, че "Една част от тези хора ще брулят листата, други – ще ги метат". Но обществото очаква от данъците, които внасят всички граждани в България, средствата да се влагат така, че да има наистина такъв продукт, който ще удовлетворява и тези, които си плащат данъците, и тези, които ползват тези средства.
Тази програма на практика превърна Министерството на труда и социалната политика в най-големия работодател в България. Но тя е заплашена да се превърне в това, което на практика е – да стане от програма "От социални помощи – към заетост" в програма "От заетост – към социални помощи".
За това говорят всички действия и всички дискусии, проведени на страниците на българските печатни и електронните медии по отношение смисъла, резултатите и очакванията от тази програма.
Уважаема госпожо министър, безспорно е от дистанцията на времето, че не толкова е търсен общественият ефект, т.е. получаването на продукт от страна на обществото от тази програма, а е търсено намаление на регистрираните безработни. Затова аз се обръщам днес към Вас със следното питане: на основата на натрупания опит, моля Вие да кажете и споделите с нас каква е Вашата оценка за програмата "От социални помощи - към осигуряване на заетост"? И каква е перспективата за нейното продължаване през 2005 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
За отговор има думата министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Христова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! Въпросът Ви е относно оценката на Националната програма "От социални помощи – към осигуряване на заетост" и перспективата за продължаването й през 2005 г.
Тази програма изпълнява една от основните цели на социалната политика, а именно – реализиране на икономически ефективни механизми за подкрепа на конкретни целеви групи, които не са атрактивни на пазара на труда и имат големи затруднения. Осигурява се социална субсидирана заетост за групите безработни, за които този вид мярка е ефективна. Програмата е пример за добра практика по отношение прилагането на новия активен подход в политиката по заетостта. С нейното реализиране се дава възможност на хората в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние да заработват своите доходи, да запазят трудовите си навици и да не се изолират от обществото, както и да повишат пригодността си за заетост, като се включат в обучение за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация. Програмата е финансово обезпечена от държавния бюджет чрез средства за активна политика на пазара на труда. За реализация на програмата за 2004 г. са заложени средства в размер на 141 млн. лв., определени за осигуряване на заетост на около средномесечно 84 хил. безработни, а за включване в курсове за ограмотяване – на хиляда души, и в обучение за придобиване на професионална квалификация – на 5 хил. души.
Работодателите участват в програмата, при условие че изпълнят изискванията по тази програма – че разкрият работни места в общественополезни дейности за държавата, общината и частните предприятия или да предоставят социални услуги.
Програмата действа от есента на 2002 г. в пилотна фаза. Този период ни помогна да направим известни анализи и оценки на по-нататъшното й прилагане. Тя е създадена на принципа на социалната справедливост – хората, които са дългосрочно безработни, здрави и трудоспособни и имат право на социални помощи, да бъдат насочени на работа и получават своето трудово възнаграждение, вместо да получават без условия, само защото нямат доходи, социални помощи. Тя повишава пригодността за заетост и възможностите за намиране на работа на първичния трудов пазар, тъй като поддържа трудовия капацитет на хората.
През 2004 г. са разкрити средногодишно около 98 хил. работни места по одобрените проекти. По програмата са заети около 115 хил. души, като средномесечно са работили 93 хил. души. Броят на работещите към 31 юли т.г. е около 100 хил. души. Те са заети по видове комплексни дейности, както следва: в социалните дейности - 36% от работещите, в дейности с устойчив характер – 25,5% и в комунално-битово обслужване – 38%.
Особено внимание се отделя за насочване на част от нуждаещите се в курсове за ограмотяване и в курсове за преквалификация.
Програмата се усъвършенства непрекъснато, за да отговаря на нуждите на отделни хора, фирми, местни общности и на обществото. През 2004 г. се разшириха възможностите за участие на частните работодатели, като се спазва Законът за държавната помощ за работодатели, които наемат безработни в дейности с траен характер. Тези дейности са извън основния предмет на дейността им и не формират печалба, например саниране, ремонт на фасади, вътрешни ремонти на производствени помещения, достъпна среда за хора с намалена работоспособност, подобряване условията на труд.
Програмата "Социален асистент" като част от националната програма "От социални помощи – към заетост" също осигурява възможност за грижи и внимание на обществото към семейства, които с години наред оказват грижи за хора с увреждания. Анализите показват, че тази програма помага да се подобри качеството на живота на хората с трайни увреждания, чието самообслужване е затруднено.
Програмата има също така положително въздействие върху качеството на живота въобще на хората в нашата страна и върху жизнената среда. Ще кажа няколко числа. Ремонтирани са над 300 училища, детски градини и сгради със социално предназначение. Подобрена е екологичната среда, включително опазване и възстановяване на стари, непродуктивни гори. Премахнати са 1664 нерегламентирани сметища. Ремонтирани са повече от 300 улици, реконструирани са 1550 водопроводни и канализационни мрежи. Поддържани са и са ремонтирани 233 паметника на културата, облекчено е положението на повече от 7 хил. семейства, в които има тежкоболен или човек с увреждания чрез дейността "Личен асистент". Над 10 хил. души са обслужени чрез дейността "Домашен социален патронаж", подпомогнато е обслужването в над 200 социални дома.
Програмата има положителен ефект, далеч надхвърлящ подобряване положението на отделни хора. Трябва да кажем, че носи приходи в социалноосигурителната система и спестява средства от социални помощи. Като следствие през 2003 г. от системата за социално подпомагане са отпаднали 74 хил. души, което беше и целта, защото тези хора са здрави и работоспособни. Така се повиши диференцираният подход и възрастните самотни и увредени хора получиха по-високи социални помощи.
През м. септември 2003 г. беше направено проучване сред работодателите за техните мнения и предложения. Резултатите показват, че има положително отношение към целите, заложени в програмата. Работодателите подчертават, че има по-добър ефект за заетите в програмата хора, когато те са включени в дейности с траен характер, отколкото в комунално-битовата сфера и затова те са намалени до 36%.
Осъществява се непрекъснат контрол върху изразходването на обществените средства. Основно се следи за ефективно и по предназначение използване на наетите безработни от страна на работодателите, тъй като Министерството на труда и социалната политика не е работодател. То създава правилата, осигурява средствата и администрация, която да обслужва, а насреща работодателите трябва да заявят интерес, спазвайки изискванията.
През периода януари – юли 2004 г. са извършени 81 хил. 483 проверки по изпълнението на програмата, наложени са санкции на 1005 работодатели за 7334 души. Поради констатирано неуплътняване на работното време или недостатъчна наличност на материали и инвентар са закрити около 90 дейности и са извършени корекции за намаляване обема на работа на отделни проекти. Предстои до края на 2004 г. да бъде направена оценка от UNDP, с което изпълняваме проекта за подкрепа на управлението на програмата за оценка на нетното въздействие. Резултатите ще бъдат финализирани и взети предвид за това, което ще заложим за 2005 г. Предвижда се Националната програма от социални помощи, тя така е заложена, за три години, да продължи през 2005 г. Тя ще бъде включена в Националния план за заетост. За нейното изпълнение сме заложили средства в размер на 127 млн. лв. за осигуряване на заетост на 65 хил. безработни и за обучение на 6 хил.
С оглед да се повиши ефективността ще се прилага гъвкаво работно време, по-висока натовареност, ще се намалява часовата заетост, комунално-битовите дейности, за да могат хората и да повишават своята квалификация, и да се грижат за деца, които са на три години, а при дейности за установяване и опазване на горите ще се осигурява заетост на пълен работен ден. При оценка на подадените проекти ще се дава предимство на проекти, в които са заложени дейности с траен характер, които създават и продукти, водещи до повишаване на уменията и професионалната квалификация. Ще се разшири достъпът до програмата на частните работодатели за изпълнение на проектите за дейности с устойчив характер. Междупрочем всички са равнопоставени в тази програма.
Обмисля се идеята за включване в кръга на работодателите на земеделските кооперации, в които да се наемат безработни за извършване на обща работа, а до 20% от наетите да са хора с по-висока квалификация, например трактористи, механизатори и др. Има какво да се желае още по отношение контрола на програмата. Даваме си сметка, контролът е системен. Но категорично заявявам, че догодина контролът ще бъде засилен, включително и реалните санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Тоткова, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса към Вашето питане след получения от министъра отговор. Заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Вие дадохте много висока оценка за изпълнението на тази програма както по отношение на лицата, че се поддържа тяхната пригодност, аз това не мога по никакъв начин да го разбера – за каква професионална пригодност става дума, когато трудът, който се полага, е нискоквалифициран, той не изисква някакви познания, нито развива познанието на хората. Дадохте висока оценка и по отношение на обществения продукт. Но след като давате такава висока оценка, аз искам да Ви задам допълнително следните въпроси:
Защо Вие поискахте да се сключват анекси с работодателите по тази програма и то с един недопустим даже и за българската администрация тон? Да не говоря за натиска, който е упражняван върху работодателите, че ако не подпишат анексите, договорите ще бъдат прекратени. Защо в тези анекси Вие си давате петдневен срок за прекратяване на договорите с работодателите? Какво означава това за един работодател? Ако бъде прекратен договорът по някакви причини, за които вероятно той няма такава вина, защото според мен проблемите са заложени в самата философия на тази програма, за този петдневен срок, в който да се прекрати договорът.
Първо, те трябва да изплатят тримесечно предизвестие на работещите, защото те са по срочен договор.
Второ, трябва да изплатят обезщетение за неизползван отпуск, заедно с осигуровката, което прави общо около 470 лв. минимум средно на лице. Нито общините, нито частните фирми, които са се доверили на държавата, могат да си позволят такъв разход. Още повече, че колкото по-бедна е една община, толкова повече и хората. Така че едни такива действия биха довели до фалита на различни малки фирми, които участват в програмата.
Затова Ви моля, след като давате висока оценка, да отговорите защо предприемате такива драстични мерки и си създавате възможности за прекратяване на нейното действие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова! От Вашите въпроси разбирам, че програмата си заслужава високата оценка, след като веднага всички са разтревожени да не би някой договор с някой работодател да бъде развален.
Бих искал да обърна внимание, че нормативната база, върху която са сключени договорите с работодателите, това е Законът за насърчаване на заетостта, правилника за неговото приложение и също така Националния план за заетост, който е ежегоден, заедно със самата Програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която представлява нормативен документ, подзаконов нормативен акт и която също се приема от Министерския съвет. Там са сложени законовите основания.
При нашите проверки, с които завърших моя отговор в първата част, установихме, че особено общинските администрации не познават много добре, задоволително нормативната база, включително и нашите договорни отношения. Трябва да сме наясно, че в договорите, които сключваме с потенциалните работодатели няма никаква идеология, няма никакви други отношения освен чисто правни отношения по Закона за задълженията и договорите.
Така че с тези анекси беше обърнато внимание на някои договорености, които имаме в договора, включително и това, че в Националния план за действие и в програмата за 2004 г., са изброени всички плащания, които прави държавният бюджет, включително плащането за неизползван платен годишен отпуск. Но там не фигурира плащането за социална осигуровка върху платения годишен отпуск, което, ако всички си ползват всички 20 дни, които вече са по новите изменения в Кодекса на труда, между 28 и 35 лв. на човек. Също така трябва да се знае, че това си е наистина ангажимент на работодателите.
Междупрочем, това можеше да не бъде записано в анексите, но като договор, почиващ на Закона за задълженията и договорите, няма нищо лошо двете страни отвреме-навреме с допълнителни споразумения да си припомнят срокове или да имат определени изисквания. И там не е казано за никакви пет дни. Още повече искам да Ви кажа, че всички кметове, мисля, че с изключение на 14, а може би вече и те са подписали, са подписали вече анекса. Няма никакво значение дали са подписали или не, всичко това е отразено в договорите.
Също така искам да Ви кажа, че не е имало никакви проблеми в социалната компонента на програмата – нито с частните работодатели, нито с неправителствените организации, които също са работодатели по тази програма. С тези анекси просто се припомня, че нашият договор е на тази нормативна основа, че неговото прекратяване почива на Закона за задълженията и договорите, а именно това е едномесечно предизвестие. Но в случая, като имаме предвид, че срочен трудов договор по Кодекса на труда се прекратява с тримесечно предизвестие, всичко това е посочено в този анекс.
Няма никакъв проблем, това са нормални правни отношения. Ние, от една страна, сме контрагент с работодателя. Той, от друга страна, е длъжен да има съвсем коректен трудов договор, трудово-правни отношения с всички работници, спазвайки именно основата на източника на парите, каквито са държавният бюджет, Комисията по заетостта, както и Кодекса на труда. Аз даже мисля, че от следващата година работодателите ще бъдат задължени да имат текст, в който да се казва, че тези пари се получават от държавния бюджет и че в случай на преустановяване на финансирането се преустановяват договорите с необходимите предизвестия и обезщетения по Закона за задълженията и договорите и Кодекса на труда. И ние трябва да се научим да се държим като участници в този процес в една правова държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Тоткова, имате думата, за да изразите Вашето становище по получените отговори.

РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо министър, няма да споря с Вас, защото това е по-дребният въпрос по отношение на анексите. Вие казахте, че целите на социалната политика е да се търси ефективен подход по отношение на гражданите, за да може те да се включват и в пазара на труда, да създавате гъвкав пазар на труда и така нататък. Аз искам да Ви кажа обаче, че нашата оценка е, че всъщност тази програма пречи на създаването на гъвкав пазар на труда. Тя не създава условия, точно обратното – пречи. Вие вероятно сте много доволна от тези заглавия, които се появяват, че безработицата ни е паднала до европейски нива. Обаче не знам дали ще бъдете доволна, когато Ви попитам – доволна ли сте, че в България осигурените са намалели с 3500 души. Данните на Националния осигурителен институт за 2001 и 2004 г. посочват, че осигурените лица в България са намалели с 43 500 души. Доволна ли сте от това, че в частния сектор всъщност осигурените лица за този период са намалели с 48 700 души? Съпоставете данните и ще видите, че всъщност увеличението на осигурените лица се дължи единствено и само на Програмата за заетост. С парите на тези хора, които работят. Доволни ли сте от това, че например за месец юли, каквато официална информация има, постъпилите на работа са 18 000, а регистрираните нови безработни са 36 000 – два пъти повече? Защо се намалява безработицата? Просто хората отказват да се регистрират по много причини, най-различни причини. Аз смятам, че не е това социалната политика, която е нужна на България. Социалната политика трябва да създава обществен продукт, трябва да създава условия, защото като превърнем Министерство на труда и социалната политика в министерство на социалните помощи, никой нищо не получава. Тази програма ще свърши и хората отново ще се окажат също толкова непригодни, колкото когато са влезли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА: Затова Ви моля да предприемете действия точно за реализиране на социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
Благодаря на министър Христова за участието й в парламентарния контрол.
Продължаваме с питания и актуални въпроси към министъра на околната среда и водите.
Първото питане ще бъде зададено от народния представител Лъчезар Тошев относно политиката на Министерството на околната среда и водите по отношение на складираните негодни за употреба пестициди.
Заповядайте, господин Тошев, да развиете Вашето питане.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, госпожо министър! В момента на територията на България има 717 склада за негодни за употреба пестициди, 412 от които са неохранявани. Пестицидите, които се съхраняват в тези складове, са опасни вещества, които могат да предизвикват отравяния, замърсяване на води, на селскостопанска продукция и прочие. Някои от тях са канцерогенни, натрупват се в живите организми, причиняват заболявания на имунната система, на хормоналния баланс и т.н. В такива складове понастоящем се съхраняват ДДТ, алдрин, линдан и други. В Националното движение “Екогласност”, което ми предостави информация, има данни, че през периода на комунистическата диктатура в страната са внасяни големи количества пестициди, за които никога не е давано санитарно разрешение за употреба. Такива са алдрин, диалдрин, ендрин и мирекс. През 1968 г. е забранена употребата на ДДТ и е ограничено приложението на другите хлороустойчиви пестициди. От началото на 80-те години на миналия век те не се употребяват. Състоянието на складовете, особено тези, които са неохранявани, чието състояние е обозначено като лошо или тези на частна земя, е повод за безпокойство.
Една справка, която имам за 2002 г., показва, че в някои области почти всички складове са неохраняеми. Само в Габрово и в Кюстендил е добрият пример, когато всички такива складове са охранявани. Така например в Бургас от общ брой 37 склада 25 са неохранявани. В Благоевград от 22 - 11 са неохранявани. В Хасково от 31 - 25 са неохранявани. В Кърджали – от 7 – 7, 100% са неохранявани. В Ловеч – от 54 - 49 са неохранявани. В Монтана – от 29 – 14. В Пловдивската област от 46 – 18 са неохранявани. В Плевен – 100%, от 89 склада – 89 са неохранявани. В Силистра 23 от 29 склада са неохраняеми. В Смолян 6 от 6 са неохраняеми и така нататък. Общо 412 от 417 склада са неохранявани. Много от тях нямат покриви, когато вали дъжд водите, които влизат вътре, могат да доведат до попадане в околната среда на тези вещества, които се съдържат в тези складове, което представлява голяма опасност за околната среда, за населението, за селскостопанската продукция и така нататък.
Ето защо, госпожо министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви мерки взема Министерството на околната среда и водите за решаване на проблема със складираните пестициди с оглед предотвратяване на попадането им в почвата, водите, в това число подпочвените води, както и замърсяване на селскостопанската продукция и вредното въздействие върху здравето на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев. Вие поставяте много интересни въпроси във Вашето питане.
Заповядайте, госпожо министър, да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря на актуалния въпрос на господин Тошев, бих искала да ви поздравя с големия християнски празник “Вяра, Надежда и Любов” и да ви пожелая в добро здраве, с много вяра, много надежда заедно да работим за просперитета на България. Да ни е честито!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви за поздравленията.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин Тошев, Министерството на околната среда и водите провежда целенасочена политика по отношение на безопасното съхранение на стари и негодни за употреба пестициди, включително и чрез финансиране от страна на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, на проекти, свързани с този вид дейност.
При неправилно съхранение на такива пестициди съществува риск, както и Вие обозначихте, за околната среда и здравето на хората, тъй като значителна част от залежалите пестициди са устойчиви органични замърсители, с висока токсичност и съществува вероятност да попаднат в хранителната верига, в почвите, повърхностните и подземните води. В България в резултат на недобросъвестно отношение на бившите ТКЗС-та към проблемите на растителната защита, натрупаните стари пестициди са около 9000 тона. Те са събрани в 715 склада и 933 бибикуба на територията на цялата страна.
Решаването на проблема с негодните пестициди на територията на Република България е един от основните приоритети на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите. Във връзка с безопасното съхранение на негодни пестициди със заповеди № РД-195 от 12 май 1998 г. на Министерството на околната среда и водите и № РД-09-991 от 11 май 1998 г. на Министерството на земеделието и горите е създадена Междуведомствена експертна комисия с представител заместник-министър на земеделието и горите и членове – експерти от МОСВ и МЗГ, Държавна агенция “Гражданска защита”, Национална служба “Полиция”, Главна инспекция по труда към Министерство на труда и социалната политика и “Държавни разходи” към Министерство на финансите. Комисията е разработила програма на национално равнище по години, която се изпълнява поетапно от 1998 г. и специализирано се прилага само за управление на забранените за употреба и негодни пестициди. Разработването й е с цел предотвратяване замърсяването на околната среда, грижа за здравето на хората и животните, като е предвиден механизъм за изпълнението й, критерии за оценка на проектите и отпускане на финансови средства за реализацията им. Необходимо е да поясня, че постъпилите предложения от общини и други организации за отпускане на финансови средства за събиране, пакетиране, товаро-разтоварни работи, транспортиране, ремонт и охрана на складове, депа се разглеждат от гореспоменатата комисия, а средства се отпускат и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда или от фонда на Министерството на земеделието и горите, Национална служба по растителна защита. Всички общини, които кандидатстват с такива проекти, получават необходимите средства приоритетно, бързо и безвъзмездно. За решаването на проблема вече активно участие взимат и областните управи, като изготвят и внасят за разглеждане проекти с регионално значение.
Всички проблеми за управление на пестицидите по региони се решават с активното участие на обществеността. Не на последно място, разбира се, в горната връзка между нашето министерство и Министерството на труда и социалната политика е сключено Споразумение за финансиране на проекти и за решаване на екологични проблеми на общините. По линия на Националната програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост” предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е изпратило списък до Агенцията по заетостта на ремонтираните складове с пестициди, за което е необходимо да бъдат осигурени средства за охрана, обезпечаващи заетост на 280 работници. Предвижда се всички залежали пестициди поетапно да бъдат унищожени в Националния център за третиране на опасни отпадъци, чието изграждане предстои. Към момента обезвреждането се извършва по два начина: ремонт на складове, депа, отговарящи на всички изисквания за съхранение на опасни вещества и чрез съхранение в железобетонни контейнери, които съхраняват до 5 кубични метра напълнени и тежат 12 тона, което ги прави защитени от разбиване и разграбване.
Чрез реализирането на тези проекти се осигурява безопасно съхранение на излезлите от употреба пестициди, в резултат на което се гарантира здравословен начин на живот и не се допуска замърсяване на околната среда.
Съгласно одобрени критерии на предприятието в нашето министерство общините и областните управители представят разработени проекти, които се разглеждат на заседания на комисията и с протоколно решение се предлагат за финансиране от предприятието. Комисията провежда 4-5 заседания годишно.
Огромен успех, искам да отбележа, в тази насока представлява фактът, че за периода 2001-2003 г. в 70 общини са безопасно съхранени, препакетирани, транспортирани и съхранени в железобетонни контейнери или БиБи-кубове или в ремонтирани складове негодни за употреба пестициди след обработката им с инертни материали.
Почти изцяло е решен проблемът в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали, Монтана, Сливен, Търговище, Ямбол и Русе. Изразходвани са средства в размер на 2 590 167 лв. За 2003 г. На заседание на Управителния съвет на предприятието са гласувани 1 100 587 лв. за финансиране на проекти за съхранение на пестициди. Обезвреденото количество пестициди е около 3700 тона твърди и около 3000 литра течни.
През 2003 г. са сключени 18 бр. договора за обезвреждане на излезли от употреба пестициди и са отпуснати 1 651 684 лв. безвъзмездна помощ за ремонт на съществуващи складове в общините Хисар, Брезово, Съединение, Лозница, Кърджали, Самуил, Белене, Хасково, Димитровград, Свищов, Кнежа, Козлодуй и още много други. В БиБи-кубове са съхранени пестициди в следните общини: Аксаково, Сливен, Аврен, Кричим, Опака, Суворово, Горна Малина, Сунгурларе, Самоков, Шумен, Велики Преслав, Никола Козлево, Видин, Каспичан и Нови пазар. В област Русе пестицидите са съхранени в стоманобетонови контейнери. Приключило е безопасното съхранение на негодни за употреба и с изтекъл срок на годност пестициди - прахообразни 1 450 038 кг и смесени – 574 куб. м, както и течни 65 376 литра.
Уважаеми господин Тошев, в заключение бих искал да подчертая, че, отчитайки приоритетността на проблема, управителният съвет на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда взе решение годишните средства за този вид дейност да бъдат увеличени, като вместо планираните 1 млн. лв. годишно да бъдат отпуснати 3 млн. лв. за 2004 г. От началото на годината са одобрени за финансиране 36 бр. проекти на обща стойност 3 257 207 лв. Това е още един начин за решаване на проблема с негодните пестициди на територията на Република България, който остава сред основните приоритети на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев за два уточняващи въпроса.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, все пак аз бих искал да знам каква част от тези складове – аз казах, че са 412 към момента, когато съм получил информацията - каква част от тях са останали неохраняеми? Какво е направено от Министерството на околната среда и водите, за да се обозначат с табели или да се сложат покриви там, където няма? Между другото, аз имам снимки от с. Богомилово, Старозагорско, снимката е на склад без покрив. Това е първият ми въпрос: каква част от тези складове са още без охрана?
И вторият ми въпрос, по отношение на вашата работа с общините, знаят ли общините, че има осигурено финансиране за премахване на тези складове и знаят ли как да кандидатстват? Вие дали ли сте необходимата информация на кметовете на общините, за да могат те да предприемат такива мерки на територията на техните общини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Лъчезар Тошев.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Тошев, по данни от Министерството на труда и социалната политика и от дирекцията към нашето министерство всички складове са охраняеми там, където са изградени, и са обозначени с необходимата маркировка. Друг е въпросът, ако след изграждането им и обезопасяването им такава маркировка на един етап от време липсва.
Що се отнася до въпроса Ви дали знаят общините, че се осигурява такова безвъзмездно финансиране и какви са стъпките, за да могат да кандидатстват в нашето предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, категорично мога да заявя, че още от 1998 г. са провеждани такива семинари. Тази работа продължава и до настоящия момент изключително успешно. Освен което имаме брошура, която е разпространени във всички общини. Нашите колеги се срещат многократно, участваме в съвещанията на Съюза на българските общини, където този въпрос е повдиган многократно и се разяснява многократно от наша страна.
Така че всички методи и средства, които позволява българското законодателство относно взаимоотношения между централната и местната власт, са изпълнени до настоящия момент и то изключително успешно. И това се вижда и от многото проекти, които са финансирани и изградени чрез тези безвъзмездни средства, и от многото такива, които са депозирани в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Още повече и решението, което е взел управителният съвет, средствата да бъдат увеличени от 1 милион на 3 милиона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев, за да изрази отношението си към отговорите на министър Долорес Арсенова.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател. Аз съм удивен от това, че министър Арсенова накрая казва, че тя не знае дали има складове, в които табелите са изчезнали или са останали необезопасени. Нали за това Ви питам? Аз казвам, че има складове, които са неохраняеми. Това е, което питам: как Министерството на околната среда и водите контролира този въпрос? Защото това е проблем. Затова е поставен и въпросът. Знам, че не би трябвало да има неохраняеми складове, но има. И тъй като Вие казвате, че не знаете, това също ме удивлява много. Нали имате регионални инспекции под Ваша юрисдикция и те би трябвало да контролират, да проверяват! Това е един горещ въпрос, който стои. Това са отровни вещества, не може просто така да се зарежат някъде.
Ето защо моля да обърнете по-голямо внимание на този въпрос и ако Ви зададем следващия път същия въпрос, да можете да ни отговорите, че сте предприели мерки регионалните инспекции постоянно да наблюдават тези горещи точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): През 2000 г. беше извършена реконструкция и модернизация на пречиствателната станция в Равда с цел поемане на отпадните води от туристическите обекти в района. След грандиозното строителство обаче, осъществявано от семейството на Милен Велчев за над 5000 легла – аз тук не коментирам бастилиите, които се изграждат, и техния стил, който очевидно ще окаже негативно влияние върху престижа на нашата туристическа индустрия – та след това грандиозно строителство се вземат спешни мерки отново да се пристъпи към разширение и реконструкция на пречиствателната станция, въпреки че самото това грандиозно предприятие, тези хотели би трябвало сами да започнат да се справят с проблема с отпадните води.
Прави впечатление, че независимо че има програма за изграждане на пречиствателните станции и има приоритети в тази програма, а тази пречиствателна станция не влиза в тези приоритети, вие сте взели решение да отпуснете пари за реконструкцията на тази пречиствателна станция, очевидно за да окажете съдействие на семейството на Милен Велчев.

Прави впечатление, че независимо че има Програма за изграждане на пречиствателните станции, има и приоритети в тази програма, а тази пречиствателна станция не влиза в тези приоритети, но вие сте взели решение да отпуснете пари за реконструкцията й, очевидно, за да окажете съдействие на семейството на Милен Велчев.
Кое е неприемливото в случая? Кое възбуди обществените реакции? На първо място, че финансирането се осъществява с държавни средства от предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда, към което са отправени надеждите на много общини, с подчертан приоритет в техните обекти.
На второ място, че строителството се възлага на фирма, която се контролира от семейството на Милен Велчев, след редица нарушения на Закона за обществените поръчки.
И на трето място, че стойността на реконструкцията значително надвишава обективно обоснованата потребност от средства за този обект, определени на база на средните цени за отрасъла, така както винаги се е постъпвало в Националния фонд за опазване на околната среда.
Затова, днес искам да ми отговорите на два взаимносвързани въпроса. Спазени ли са изискванията на Закона за обществените поръчки и правилата за финансиране на Министерството на околната среда и водите при предоставяне на средства за реконструкция и модернизация на пречиствателната станция в Равда? Кога е обявен търгът за изпълнител, колко са участниците в търга и какви са основанията за избора на победителя в този търг? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте писмения отговор.
Давам думата на министър Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева!
Министерството на околната среда и водите провежда целенасочена политика, както и Вие подчертахте, както по отношение на съхраняване на качеството на околната среда в екологично чистите райони на страната, така и във връзка с подобряване състоянието на екологичната среда в замърсените и увредени райони. По този начин се реализира изпълнението на някои от основните негови приоритети, свързани с предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, растителния и животинския свят, изграждане на ефективна екологична структура и не на последно място стимулиране на местното развитие.
Нарастването на дела на пречистваните отпадъчни води е в съответствие с изискванията на Директива 91 271 на Европейския съюз и е важна стъпка по привеждане в съответствие на екологичното ни законодателство с това на Европейския съюз. Освен това, поели сме ангажименти като страна по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Именно в тази връзка е разработена Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води на населени места с над 10 000 еквивалентни жители в Република България.
Бих искала да обърна внимание, че едно от средствата за постигане на гореспоменатите цели е строежът на пречиствателни станции, както и реконструкцията и разширението на вече съществуващи. Това е заложено и в Националния план за развитие до 2006 г. в секторна програма “Околна среда”.
Във връзка с гореизложеното и в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на околната среда, на заседание на Управителния съвет на същия от 27 февруари 2004 г. е взето решение за отпускане на безвъзмездна помощ на община Несебър за започване изграждането на обект - реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадни води Несебър-Слънчев бряг-Равда.
Веднага бих искала да поясня, че разходването на тази помощ може да стане единствено чрез провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител. Такава е стартирана от страна на община Несебър, като на основание чл. 4, т. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 10 от Закона за обществените поръчки със заповед № 119 от 5 март 2004 г. на кмета на община Несебър е открита процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет – реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадни води – Несебър-Слънчев бряг-Равда.
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 10 от Закона за обществените поръчки в хипотезите, когато съществува опасност за здравето и живота на хората или за възникване на щети в големи размери, както и когато поради извънредни обстоятелства, които възложителят не е могъл да предвиди, че сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура не могат да бъдат спазени, задължително се провежда процедура по договаряне.
Оставянето на пречиствателна станция Несебър-Слънчев бряг-Равда във вида преди реконструкцията би довело до здравен риск за над 20 000 постоянни жители, 62 000 летовници, с тенденция броя на последните да достигне над 100 000 души. От друга страна, ще се създаде възможност за изграждане на нови мощности за приемане и пречистване през сезон 2004 г. на 75 000 еквивалентни жители, с отстраняване на биогенни елементи до изискванията на водоприемника Черно море.
Освен това каналните води от населените места в региона ще постъпват чрез изграден колектор в пречиствателна станция за отпадни води и ще се осигурява пречистване на водата с качества на водоприемник ІІ категория, т.нар. “чувствителна зона”. Изпълнението на проекта в този му вид ще доведе до положителен социален и екологичен ефект.
Гореизброените обстоятелства налагат стартиране на процедура по договаряне. От името на възложителя – кметът на община Несебър, е изпратена покана до следните кандидати: “Валмекс” ООД, София; “Трансстрой” АД, Бургас и “Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, София.
Със заповед № 141 от 22 март 2004 г. на кмета на община Несебър е назначена комисия, която е разгледала и оценила офертите на базата на комплексна оценка, включваща в себе си срок за изпълнение, компетентност и професионален опит, технически възможности, кадрови ресурси и разбира се - цена.
Видно от протокола на комисията, офертата на “Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, София, в най-голяма степен е отговорила на изискванията на възложителя, вследствие на което кметът на община Несебър подписва Решение № 151 от 25 март 2004 г., с което се определя като изпълнител на обекта класираният на първо място от комисията кандидат – “Строително-предприемачески холдинг” ЕООД, София.
Позволете ми само да ви обърна внимание върху обстоятелството, че чл. 52, ал. 1 от Закона за обществените поръчки дава възможност при стартиране на процедура по договаряне да бъде поканен и само един кандидат. В същото време, в настоящия случай, е отправена покана до трима потенциални изпълнители, т.е. създадени са условия на лоялна конкуренция с оглед отстояване на най-подходящото предложение за изпълнение на обществената поръчка в пълно съответствие със Закона за обществените поръчки.
Не на последно място, моля да имате предвид, че в законоустановения срок за обжалване на решението не е подадена жалба от кандидатите, които са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка.
Колкото до втората част на въпроса Ви, уважаема госпожо Манева, касаеща спазването на правилата за финансиране от страна на МОСВ, бих желала да Ви информирам за следното: съгласно изискванията на ПУДОС за стартиране на процедура по отпускане на безвъзмездни помощи е необходимо вносителят на съответния проект да подготви комплект от документи, доказващи не само, че липсват законови пречки за осъществяването му, но и че същият е приоритетен и ще произведе висок екологичен ефект. Всички тези документи са представени от страна на община Несебър, вследствие на което е отпусната и безвъзмездната помощ.
В заключение бих искала да подчертая, че горното изложение доказва, че както финансирането на процедурата по обществената поръчка, така и самото й провеждане са протекли при пълно спазване на законодателството на Република България, единствено и само с цел отчитане и подобряване състоянието на околната среда и предотвратяване и намаляване риска за човешкото здраве, които остават основните приоритети на Министерството на околната среда и водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Право на реплика има народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
За съжаление, госпожо министър, не съм доволна от отговора, тъй като Вие не отговорихте конкретно на нито един от моите въпроси.
Продължавам да твърдя, че пречиствателната станция в Равда не е приоритетен обект. На фона на потребност от изграждане на пречиствателни станции в редица градове с над 50 000 жители не можете да ме убедите нито документално, нито казахте нещо по този въпрос. Равда не е приоритетен обект.
Второ, с нито едно число Вие не доказахте как е определена тази най-голяма степен, в която софийското обединение, софийския консорциум е отговарял на изискванията на обявения конкурс. Ако бяхте казали поне едно число щеше да се види, че доста подозрително това обединение е било предпочетено пред останалите.
Сигналите, които получавам са, че когато се обявяват конкурси в комисиите, които провеждат конкурсите или търговете, участват представители на Министерството на околната среда и водите, които получават указания за фирмата, която следва да спечели търга. Очевидно тук се е случило точно така.
Не коментирам и въпроса, че сем. Велчеви с грандиозното си строителство са били задължени, спазвайки законите на страната, да окажат съдействие за решаването на проблемите с отпадъчните води и да се търси частен капитал за решаване на този проблем, а не да се разчита на държавни средства от фонда, които в случая смятам, че доста безконтролно са изразховани и се изразходват. Винаги, независимо от това, че е провеждан търг, е правена оценка на цената на обектите, за да може с държавните средства да се финансират максимален брой обекти. Това в случая не е станало и затова смятам, че съвършено основателно обществеността в района говори за проблемите на този обект.
Аз се надявам, че вие ще поискате финансова ревизия на този обект, за да се убедите, че твърденията ми са верни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Министър Долорес Арсенова има право на дуплика.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви. Някак си малко съм обезспокоена относно твърдението на министър на околната среда и водите от правителството на Иван Костов, който твърди, че замърсяването на Черно море не е приоритетно за България, за дунавските и черноморските страни. Още повече, че България е страна по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
Обезспокоена съм и от това, че в тази Национална програма, която е факт – за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за население над 10 000 еквивалентни жители, Несебър, Слънчев бряг и Равда не попадат, след като цитирах цифри от 100 000 жители, но от тази трибуна сме чували какво ли не. Защо да не чуем и други подобни неща?
Ако се интересувате изключително много от конкретните оферти бихме могли съвместно с община Несебър да Ви дадем пълна и точна информация. Но показателно за перфектността на процедурата е това, че нито една от другите две поканени фирми не е обжалвала процедурата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народните представители Емилия Масларова, Димитър Димитров и Йордан Димов относно периодичните обгазявания на жителите от Старозагорска област.
Питането е отново към министър Долорес Арсенова.
Народният представител Йордан Димов има думата.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Както ви е известно, гражданите на област Стара Загора неколкократно бяха подложени на обгазяване. Последният случай на сериозно обгазяване със серен диоксит е на 6 август 2004 г., когато за четири часа концентрацията на вредни вещества се повиши седем пъти! Към 12 август 2004 г. нямаше конкретна информация за източника на замърсяване, тогава, когато ние поставихме въпроса. Няма информация и до днес – два месеца след създаването и отпочването на този сериозен проблем за Старозагорския регион.
Аз не искам да ви засягам, но смятам, че това е безобразно бездействие или умишлено укриване на информация, която информация по закон е задължителна и първостепенна грижа на държавата, тоест на нейните органи и институции – да се информират хората, да се каже кой е източникът и да се грижи за тяхното здраве при подобни ситуации.
Медицински експерти и специалисти твърдят, че такава концентрация е вредна за здравето на хората, а тук става въпрос за над 300 000 човека – целият Старозагорски регион. Това е една площ от над 1000 квадратни километра. Става въпрос в това число и за много деца!
В тези случаи дори заместник-областният управител на Стара Загора призова хората да не отварят прозорците си и да не пускат децата навън.
Междувременно от Гражданска защита, Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната, РИОСВ – Стара Загора и от други институции постъпваше противоречива и неясна информация за развитие на ситуацията. У гражданите на областта и у нас като народни представители от региона остана впечатлението, че действията на отговорните институции по откриване и ликвидиране на вредния източник са хаотични, некоординирани и нямат за цел предприемането на мерки за предотвратяване на бъдещи инциденти от подобен род и за трайно решаване на проблема.
Не сме доволни, че сме принудени да се информираме само от медиите за предприетите действия от Министерския съвет, от Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, и не получихме своевременния им отговор на нашия сигнал, изпратен още на 9 август 2004 г.
В тази връзка, госпожо министър, нашето питане е кога и какви действия и мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за бързо установяване и отстраняване на източниците на замърсяване на територията на Старозагорска област и кой и по какъв начин ще понесе отговорността за застрашеното здраве на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, моля да отговорите на питането на народните представители.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масларова, уважаеми господа Димитров и Димов!
На 6 август 2004 г. в пунктовете за наблюдение на качеството на атмосферния въздух в района на Стара Загора са регистрирани превишения на максималната еднократна норма на серен диоксит като са отчетени стойности съответно 434,33 микрограма на метричен кубичен метър и 527,44 микрограма на кубичен метър при норма за 2004 г. 380 микрограма на метър кубичен и алармен праг 350 микрограма на кубичен метър. След установяване на тези стойности органите на Министерството на околната среда и водите предприеха незабавно целенасочени действия в съответствие с правомощията и компетенциите, които имат.
Незабавно е известена Дирекция “Гражданска защита” към Областна администрация – Стара Загора, и е разпространено извънредно пробонабиране в пунктовете от мониторинговата мрежа за качеството на атмосферния въздух с ръчно пробонабиране – пункт “Регионална инспекция за околна среда и води”, Стара Загора; ХЕИ – Стара Загора; Полски Градец, като същевременно са изискани данните от двете автоматични станции за контрол на качеството на атмосферния въздух на ТЕЦ “Марица-изток-2”, разположени на територията на ТЕЦ-2 и село Полски Градец. Единствено екипи на “Гражданска защита” в района са осъществили действия за установяване наличие на възможен точков източник на замърсяване.
Допълнително на 6 август 2004 г. към 18,30 ч. са взети проби от дъждовна вода в пункт РИОСВ - Стара Загора и повърхностна течаща вода от пункт – р. Бедечка. Отчетените стойности са били в границите на нормалните. Всички измерени след 18,00 ч. средночасови стойности по показател “серен диоксит” в Атоматична станция “Стара Загора” са били многократно под регламентирания алармен праг.
За отчетените две последователни стойности на серен диоксит, надвишаващи алармените прагове за оповестяване на населението в 18,00 ч. на 6 август 2004 г. незабавно е била предоставена информация на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, област Стара Загора.
Предвид необходимостта от извършване на пълен анализ на съвкупността от фактори, довели до превишаване на концентрациите от серен диоксит в атмосферния въздух, РИОСВ – Стара Загора, потърси съдействието на НИМХ при БАН. Чрез моделно изследване на атмосферните условия и влиянието на антропогенните източници на емисии на вредни вещества във въздуха експертите от института посочиха предполагаемите причини за завишените концентрации. Според тях основен източник на замърсяването, довело до регистрираните превишения, са емисиите от трите топлоелектрически централи в Маришкия басейн, това са съответно ТЕЦ “Марица-изток-2” с осем енергийни блока, ТЕЦ “Марица-изток-3” с четири енергийни блока и “Брикел” АД с четири енергийни блока.
Регистрираните превишения на нивата на серен диоксит на 2 юни 2004 г. и на 6 август 2004 г. са били епизодични и са превишавали в малка степен от 1,24 до 1,51 пъти средночасовата норма за опазване на човешкото здраве, която споменах преди малко – 350 микрограма на кубически метър.
Предоставената от ХЕИ – Стара Загора, справка показва, че на 6 август 2004 г. общия брой на регистрираните случаи на остри респираторни заболявания е в рамките на характерния брой оплаквания за дните без инциденти, тоест около 20 на ден.
С моя Заповед № 855 от 19 август 2004 г. бе назначена работна група от експерти на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда и Регионална инспекция по околна среда и води – Стара Загора, със задача да разгледа възможностите за организиране на допълнителен мониторинг на качеството на атмосферния въздух в района на Стара Загора и да предложи съответните технически и организационни мерки за предотвратяване на бъдещи инциденти, както и своевременното оповестяване на засегнатото население.
В изпълнение на поставената задача работната група разгледа и анализира информацията, която предварително изиска от ХЕИ – Стара Загора, и НИМХ при БАН. С оглед на направените изводи и в съответствие с правомощията си органите на Министерството на околната среда и водите предприемат следните действия: предписание на операторите на ТЕЦ “Марица-изток 2” за незабавно информиране на РИОСВ в случай на извеждане от експлоатация на сероочистващите инсталации на блоковете 7 и 8; предписание на операторите на ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Марица-изток 3” и “Брикел” АД – бившата “Марица-изток 1”, за изграждане на система за ранно предупреждение при възможни неблагоприятни метеорологични обстоятелства, включително схема за временно ограничаване на мощността по отделни блокове и/или изпускащи устройства. При издаване на комплексните разрешителни за експлоатация на ТЕЦ “Марица-изток 3” и “Брикел” АД да се осигури изграждането и поддържането на два нови промишлено ориентирани пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух ТЕЦ “Марица-изток 2” вече е изградил такъв пункт, включително осигуряване на пренос в реално време на данните до регионалния диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора, и централния диспечерски пункт в Изпълнителната агенция по околна среда.
При издаване на комплексното разрешително за експлоатация на ТЕЦ “Марица-изток 2” да се осигури включването на пункт “Еко-2” в националната система за екологичен мониторинг от оператора на централата, включително осигуряване на пренос в реално време на данните от пункта до регионалния диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора, и централния диспечерски пункт в Изпълнителната агенция по околна среда.
Във възможно най-кратък срок Изпълнителната агенция по околна среда ще осигури включването на пункт “Еко-1” в националната система за екологичен мониторинг, в т.ч. чрез осигуряване на реален пренос на данните от пункта до регионалния диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора, и централния диспечерски пункт в Изпълнителната агенция.
Ще продължи дейността за приоритетно осигуряване на ефективната експлоатация на действащата автоматична станция в Стара Загора за предоставяне на данните от мониторинга на засегнатите общини. Конкретният механизъм за това, както и необходимостта от оборудване на информационно табло се съгласуват с община Стара Загора, РИОСВ – Стара Загора, и Изпълнителната агенция по околна среда, като разходите ще бъдат осигурени от страна на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда при Министерството на околната среда и водите. За предприемане на споменатите мерки са уведомени кметът на община Стара Загора и всички останали отговорни институции.
Освен горепосочените мерки, на основание Наредба № 7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух се изисква в районите, в които има превишение на пределните норми, изготвяне на програми от общинските органи за намаляване нивата на замърсителите. За изпълнение на тези програми отговаря кметът на общината, съвместно със заинтересованите физически и юридически лица.
Изпълнителната агенция по околна среда е изготвила списък на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, който е утвърден от министъра през 2001 г. Съгласно този списък община Стара Загора е изготвила програма за намаляване нивата на атмосферните замърсителите, която предстои да бъде приета от Общинския съвет. Общинските програми на Гълъбово и Раднево вече са приети.
В заключение бих искала да отбележа, че координацията между отделните компетентни органи, както в случая със Стара Загора, е регламентирана в Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, приет с Постановление на Министерския съвет № 18 от 1998 г. Представители на нашата регионална инспекция са членове на съответните областни и общински комисии за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи. Дейността на комисиите се ръководи и координира от областните управители, респективно от кметовете на общини.
В тази връзка считам, че извършените от Министерството на околната среда и водите действия са били адекватни на възникналата ситуация в съответствие със задълженията и правомощията, които имаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Димов. Имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, намесването в проблема на “Марица-изток” или е крещяща некомпетентност, или прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. “Марица-изток” работи от 45 години и тогава, когато не е ставало даже и дума и никой от нас не е знаел за сероочистващи инсталации и тем-подобни неща, които сега съществуват. Този проблем не е бил никога в Старозагорския регион, независимо от метеорологични, климатични и други условия. Източникът е друг и Вие сигурно добре го знаете.
Във връзка с това аз Ви поставям два уточняващи въпроса:
Първо, обсъждан ли е въпросът в ръководството на вашето министерство, взето ли е решение и какво е то?
Обсъждан ли е проблемът в Министерския съвет и какво е решението на Министерския съвет? Ние като народни представители имаме право да знаем това, защото въпросът касае един цял регион от България и стотици хиляди хора.
Вторият ми въпрос е – полигонът “Змеево” източник ли е на обгазяване и замърсяване на Старозагорска област или не е? От тази трибуна Вие трябва да кажете истината. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на допълнителните въпроси, поставени от народния представител Йордан Димов.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Господин Димов, благодаря Ви за уточняващите въпроси. Разбира се, че е обсъждан въпросът в министерството, след като е създадена специална комисия, която е работила по него, и в своето експозе на отговора подробно съобщих точно какви мерки сме предприели. Пропуснах да съобщя само, че направихме среща.
ЙОРДАН ДИМОВ (КБ, от място): Дадени са само данни и цифри, мерки не са предприети и никой не знае какво се прави в Стара Загора. Даже сега продължават тези проблеми.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Мерки са предприети. В експозето си ги съобщих подробно. Само за срещата си с кмета на Стара Загора не съобщих, на чието внимание също предложихме тези мерки. Той е доволен от тях и каза: “И според мен повече нищо не може да се направи”.
Въпросът е обсъждан в министерството и в Министерския съвет, защото е сензитивен, касае голяма група от населението в България, районът е сензитивен, и се обсъжда не само при този конкретен случай, а в много случаи, когато става въпрос и за икономиката на страната, и за социалния статус на населението в България.
Дали източникът на замърсяването е комплекс “Марица-изток” или “Змеево”, аз много ясно Ви отговорих, че след възложената от нас и направена от НИМХ към БАН експертиза се установи, че източникът на замърсяване е от комплекс “Марица-изток”, а не от “Змеево”. Така че, ако предложите да направим нова експертиза, ние сме на разположение. А относно това какво Министерството на околната среда и водите оттук нататък може да направи – това е в комплекса от мерки, реагирали сме навреме, уведомили сме всички комисии и институции, които са заинтересовани от това, направили сме мониторинга, съобщили сме на заседанието, след което сме направили тази комисия за последващите мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Димитър Димитров, за да изрази отношението си, негово и на групата народни представители, към отговорите на министър Долорес Арсенова.
Заповядайте, господин Димитров!
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, за пореден път, тъй като този въпрос не е първият, и ние, а вероятно и старозагорци са недоволни от отговора, който получаваме.
По оценка на специалисти евентуалните източници за обгазяването са два – комплексът “Марица-Изток” и Змеево. Вашият опит да се базирате на заключенията на НИМХ не са съвсем коректни. НИМХ сочи в своите заключения, че има подходящи климатични, метереологични и хидроложки условия, които не изключват един от замърсителите да е “Марица-Изток”. Но, забележете, ще Ви цитирам как завършват те – че тези метереологични и хидроложки фактори като съчетание е възможно да се случат многократно в един дълъг период.
Въпросът, на който Вие не отговаряте, и всички питат защо 45 години, когато работят тецовете, когато многократно розата на ветровете е била такава и всички други условия са били такива, това не се е случвало? Защо? Как Вие сте обсъждали въпроса в Министерския съвет, когато в началото на септември министър Ковачев категорично заявява, че източник не е ТЕЦ “Марица-Изток”? Как Вие сте обсъждали въпроса в Министерския съвет, когато преди една седмица от тази трибуна министър Свинаров заяви, че полигон “Змеево” не е източник на обгазяването? Кой е тогава? Има ли отговор? Няма отговор за причина, няма отговор за последствие. Никой до момента не е отговорил има ли последствия – от многократните, не само от 6 август. Вие говорите за 6 август, вероятно защото след два месеца закъснение решихте да се произнесете по този проблем. До момента няма отговор на този въпрос. Вие пряко отговаряте по тези проблеми и колкото по-рано отговорите, толкова по-добре.
Тъй като отговорът не ме задоволява, господин председател, на основание чл. 87, ал. 1 от нашия правилник Ви моля да насрочите разисквания по днешното питане. Искането е подписано от Парламентарната група на Коалиция за България, подкрепено е от колеги от Старозагорски регион и от други региони, и от други парламентарни групи.
Заповядайте. (Народният представител Димитър Димитров предава искането на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да проверя дали направеното искане отговаря на условията на правилника. Не сте номерирали народните представители. Сега аз трябва да ги броя.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Петдесет са, повече от една пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изискванията на чл. 90, ал. 2 от Конституцията и чл. 87, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са спазени. Следователно, насрочвам разискванията по това питане на 24 септември 2004 г. от 9,00 ч.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Евдокия Манева, отново към министър Долорес Арсенова, относно опазване на дюните в местността “Аркутино”, община Приморско.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Арсенова, няма съмнение че опазване на Черното море е един от най-важните приоритети в работата на Министерството на околната среда. Щяхте да бъдете убедителна обаче по предишния ми въпрос, ако бяхте посочили аргументите, поради които сте предпочели Равда пред Варна, Балчик, Бургас, Меден рудник, Созопол, Царево и т.н.
В момента искам да насоча вниманието Ви към нарушенията на Закона за защитените територии по Южното Черноморие. Те са многобройни и за тях Вие би следвало да знаете по-добре от мен. За съжаление, те все още са ненаказани и аз се надявам, че рано или късно Министерството на околната среда ще влезе в правомощията си и безобразията, които се вършат не само по Южното Черноморие, а и по Северното, ще бъдат наказани, ще бъде потърсена отговорност от нарушителите.
Днес моят въпрос е свързан с предотвратяването на рисковете от поредното нарушение на плажната ивица в частност на терени, имащи всички характеристики на защитена територия, представляващи дюни с редки животински и растителни видове. Отнася се за имот от 268 дка, намиращ се в местността “Аркутино” в землището на гр. Приморско.
Има всички основания за тревога, защото вече са направени първите стъпки за подготовката на територията за строителство. Кметът от своя страна е направил необходимите постъпки към Министерството на околната среда и водите, за да може да извоюва статут на защитена територия на дюните, който има всички основания за това. Според Вашия отговор обаче се създава впечатление, че Министерството на околната среда и водите не желае да изпълни задълженията си по Закона за защитените територии и Вие не желаете да подкрепите кмета в усилието му за запазване на тази територия.
Отговорът е доста формален, затова аз Ви питам: как и в какви срокове ще гарантирате опазването на дюните в местността “Аркутино” в землището на община Приморско? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манева, със Заповед № 318 от 7 май 1992 г. на министъра на околната среда, на основание чл. 16 и чл. 22 от Закона за защита на природата резерват “Ропотамо” е възстановен като територията му е разширена с цел да се запазят находищата на множество редки и застрашени от изчезване биологични видове и уникален комплекс от природни забележителности и местообитание.
При обявяване на резервата през 1992 г. не всички пясъчни дюни в местността “Аркутино” са били включени в неговите граници. Част от дюните попадат в резерват “Ропотамо” и Министерството на околната среда и водите гарантира тяхното дълготрайно опазване чрез назначената въоръжена охрана от служители на РИОСВ – Бургас. Останалите пясъчни дюни не представляват защитена територия. Една част от тях попадат в частен имот, собственост на “Главболгарстрой” АД, а друга – са на територията, представляваща държавна собственост. От страна на служители на Министерството до настоящия момент не са констатирани нарушения и ново строителство в територията на разпространение на дюните в местността “Аркутино”. При евентуални инвестиционни намерения, засягащи дюни извън обхвата на резерват “Ропотамо”, задължително ще се съобразим с процедурите, предвидени в Закона за опазване на околната среда като се вземе предвид близостта на резервата и спецификата на територията около него.
Цялостното опазване на пясъчните дюни в землището на община Приморско, местността “Аркутино”, може да бъде гарантирано чрез включването им в буферната зона на резервата. За целта с писмо изх. № 05-08-304-80 от 5 август 2004 г. съм разпоредила на директора на Регионална инспекция по околна среда и води – Бургас, да подготви предложение за обявяване на буферна зона, както и необходимата документация съгласно изискванията на чл. 21 от Закона за биологичното разнообразие. Директорът на РИОСВ – Бургас, ще назначи комисия на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, която най-късно до края на 2004 г. следва да вземе решение и да изготви предложения за определяне на границите и режимите на буферната зона. Чрез определяне на режим в буферната зона ще бъдат регламентирани и дейности, свързани с опазването не само на неживата природа, а и на цялата изключително разнообразна екосистема, граничеща с резерват “Ропотамо”.
Предвижда се резерватът заедно с обкръжаващите го територии, евентуално буферни зони, да бъде включен в националната екологична мрежа от защитени зони, единиците на която са съвместими по структура и съдържание с единиците на общоевропейската екологична мрежа “Натура 2000”. По този начин ще бъде осигурена не само защитата на дюните, на растителните и животински видове, обитаващи постоянно или временно района, но ще се създаде възможност за набавяне на средства от европейските фондове за възстановителни и поддържащи мероприятия. До включването на разглежданите терени в защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие собствениците на поземлени имоти са длъжни да ги опазват в съответствие с изискванията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представители Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви.
Госпожо министър, Вашият отговор ми дава надежда, но бих искала вместо “може да бъде гарантиран статутът на този район” да бяхте казали “ще бъде гарантиран”, защото много отдавна би следвало да бъде задвижена тази процедура за обявяване на буферната зона и сега нямаше да бъдем изправени пред този проблем.
Единственото, което може да се направи в случая, за да се реши наистина еднозначно проблемът, е тази процедура, която сте разпоредили да бъде изпълнена, да се придвижи в максимално кратък срок, за да имаме този изключителен резерват, какъвто е резерват “Ропотамо”, да имаме съответната буферна зона, която гарантира опазването му и опазването на терени, които на този етап не са включени в самия резерват.
Моята молба и моето предложение към Вас е да проследите и да окажете въздействие за максимално придвижване на документацията по обявяването на буферната зона и създаване на такъв режим, който да изключва строителство на посочените терени, за да се опазят тези изключителни природни богатства на района около Аркутино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете можете да се възползвате от правото си на дуплика.
По този начин ли ми връщате двете минути? Добре.
Преминаваме към питането на народния представител Евгений Чачев към министър Долорес Арсенова, свързано с Глава 22 “Околна среда”.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! След близо седеммесечно ходене по мъките, след няколко парламентарни питания към Вашите колеги Церовски, Кунева, най-накрая от вицепремиера Пламен Панайотов получих компактдиск, съдържащ поетите ангажименти на България по преговорите с Европейския съюз, въпреки че те не са систематизирани и са в насипно състояние. От тях се вижда, че в Глава 22 “Околна среда” България е договорила седем преходни периода за покриването на европейските стандарти.
Същевременно в позицията на Европейската комисия е казано, ще цитирам точно, че Европейският съюз напомня общата си позиция, че преходните периоди са изключение, ограничени по обхват и време и трябва да бъдат аргументирани с планове, които дефинират всяка стъпка от тяхното прилагане.
По Директива 91-271 на Европейския съюз относно градските станции за отпадни води България е поискала седем години гратисен период, което ни задължава до 2010 г. във всичките 104 града в България с население над 10 000 жители да има изградени пречиствателни станции за отпадни води. По Глава 22 сме поели също така задължението до 2014 г. във всичките 283 населени места с по-малък брой от 10 000 жители, да бъдат изградени също пречиствателни станции за отпадни води. По мои данни към днешна дата в България има изградени 64 пречиствателни станции, от които 26 са на Черноморското крайбрежие.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Проблемът е, че не работят.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Това е друг проблем. Ще го поставя в допълнителните въпроси.
Особено тревожно за мен е, че в момента не е построена нито една от 13-те пречиствателни станции, за които Европейският съюз е осигурил безвъзмездни средства. Знаете, че изпълнението по ИСПА е 4,3%.
В тази връзка е и моето питане към Вас за конкретните ангажименти на правителството по Глава 22, тъй като предстои правителството да подпише окончателния договор с Европейския съюз, дай Боже. В тази връзка обезпечени ли са тези ангажименти с финансови средства, има ли ясен план за действие за изграждането на тези пречиствателни станции за отпадни води, тъй като за никого не е тайна, че през следващите години с тези етапи, с които усвояваме европейските средства и изграждаме екологичните проекти, ще компрометираме туризма, както на Черноморското крайбрежие, така и в останалите национални курорти, да не говоря за проекта “Супер-Боровец”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Съжалявам, че е трябвало толкова да ходите по мъките, но пък се радвам, че благодарение на господин Пламен Панайотов сте достигнал до най-необходимата Ви информация. Не един път от тази трибуна отговарям на въпроси, свързани с преговорите по Глава 22 “Околна среда” и не един път казвам, че цялата информация се съдържа в Интернет-страницата на министерството. И по други поводи също съм го обявявала. В Министерския съвет дадохме пресконференция на тази тема. Но въпросът е, че работата е свършена и всички сме наясно за какво точно става въпрос.
Бих искала да започна конкретния отговор с това, че ангажиментите на бизнеса, гражданите и държавата без изключение, които правителството на Република България договори по Глава 22 “Околна среда”, са изцяло поети като ангажименти от всички страни, които участваха в този тежък, но отговорен и представителен процес. Основните ангажименти по отношение на Директива 91-281 на Европейския съюз относно градските пречиствателни станции за отпадни води се съдържат в позициите на България за преговори по Глава “Околна среда”, изготвена и депозирана в началото на 2001 г., а именно: изграждане на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители до 31 декември 2010 г.; изграждане на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води с населени места над 2000 до 10 000 еквивалентни жители – със срок до 31 декември 2014 г. За целите на практическото изпълнение на директивата правителството предприе редица стъпки, най-важните от които са следните: изготвена бе подробна прилагаща програма за директивата, включваща ясно определени етапи на прилагане, оценка на разходите, финансов и инвестиционен план, чрез което правителството защити исканите преходни периоди пред Европейската комисия.
Предприети бяха конкретни мерки за укрепване на административния капацитет за изготвяне, защита и одобрение на проекта по програма ИСПА и за създаване на басейновите дирекции за управление на водите на басейнов принцип. Осигурява се и се планира необходимото финансиране от публични и национални източници.
Към настоящия момент финансирането на изпълнението на поетите ангажименти се обезпечава по линия на следните източници: програма ИСПА на Европейския съюз, републиканския бюджет, общинския бюджет, предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда, други донорски програми, международни финансови институции, средства на ВиК дружествата.
По отношение на техническите параметри за изпълнение на директивата към настоящия момент ситуацията е следната: в България функционират общо 64 пречиствателни станции, както и Вие отбелязахте, за отпадъчни води, които обслужват 3 106 000 жители, което е 51,6% от еквивалент жителите, които попадат в обхвата на програмата. От тези пречиствателни станции 44 са в населени места над 10 000 еквивалентни жители и 20 населени места с над 2000 и под 10 000 еквивалентни жители. Към момента в процес на строителство са още 18 пречиствателни станции извън тези по програма ИСПА, които ще обхванат 238 000 жители. Започнаха строителните дейности по изграждането на две от пречиствателните станции, финансирани по ИСПА, а останалите одобрени проекти по тази програма са в различна фаза на тръжни процедури, предшестващи сключването на договори за строителство. В тази връзка бих искала да ви информирам, че за периода от създаването на програма ИСПА досега са одобрени 15 големи инвестиционни проекта от областта на водите на стойност 280 млн. евро. Освен тези средства след датата на присъединяването към Европейския съюз България ще може да ползва средствата от структурните и кохезионни фондове на общността.
Договореният размер на тези средства е 4 млрд. 245 млн. евро за периода 2007-2009 г., като най-голямата част от посочената сума – 2 млрд. 300 млн. евро, ще бъдат за структурни политики. Предстои уточняване на точното разпределение на средствата по области, но се очаква за периода 2007-2009 сумата за изпълнение на изискванията на Директива 91/271 на Европейския съюз да бъде не по-малко от 500-600 млн. евро. Заедно с националното съфинансиране, което е не по-малко от 50%, с оглед принципа на допълняемост на кохезионните и структурни фондове, още над 500 млн. евро се очаква да се насочат към тази сфера. Това означава, че само от тези източници ще постъпят над 1 млрд. евро, което е изключителен шанс да се реализират инвестициите по прилагащата програма.
Предприехме и необходимите стъпки за подготовка на нови проекти, например по програма ИСПА – да се одобри и стартира техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобрение във ВиК сектора на гр. София. Тази инвестиционна мярка ще бъде в размер на 67 млн. евро. Подготовка на проекти за подобрение на пълния воден цикъл на 13 града – Русе, Сливен, Враца, Бургас, Кюстендил, Габрово, Пловдив, Перник, Благоевград, Ямбол, Кърджали, Стара Загора и Добрич. Общата стойност на проектите, които ще бъдат подготвени чрез тази техническа помощ, се очаква да бъде 320 млн. евро и ще обхващат население от около 3 млн. 100 хил. жители или приблизително 40% от цялата страна.
Уважаеми господин Чачев, дами и господа народни представители! Накратко ви представих информацията относно сега осъществяваните и планираните от правителството действия по прилагането на една от най-тежките за изпълнение директиви от европейското екологично право. И въпреки сериозните предизвикателства са предприети всички необходими стъпки за изпълнение на ангажиментите на България по преговорна Глава "Околна среда", в т.ч. и в управлението на водите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата, ако, разбира се, има желание, на народния представител Евгени Чачев. Виждам, че има такова желание за два уточняващи въпроса.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Арсенова, шокиран съм от отговора, който ми дадохте, тъй като не може да не си давате сметка, че реализацията на тези 283 пречиствателни станции и другите големи в никакъв случай няма да струва по-малко от 5 млрд. евро. Приблизително тази е и стойността, посочена в изследването, което беше направено от наши и чужди учени. В своя отговор Вие казахте, че ще бъдат осигурени от външно и от българско финансиране 1 млрд. евро. Финансирането до 5 млрд. евро от Господ ли ще дойде? И не смятате ли, че още отсега сме компрометирали влизането ни в Европейския съюз, специално в сферата на екологията?
И вторият ми въпрос. На пръв поглед може би е малко страничен от темата, но само на пръв поглед: съгласувало ли е Министерството на екологията Наредба № 7 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с която коефициентът на плътност на застрояване на българските курорти е увеличен от 0,20 на 0,50, по същия начин е утроен и коефициентът на интензивност на застрояването, благодарение на което през последната година сме свидетели на, бих казал, безобразия в изграждането на българското черноморско крайбрежие? Това ще има трайни последици, както за българската екология, така и за развитието на българския туризъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Долорес Арсенова, за да отговори на уточняващите въпроси на народния представител Евгени Чачев.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чачев! Съобщих подробно цифрите, но може би не се е чуло достатъчно ясно. Затова ще си позволя да повторя за тези 15 големи инвестиционни проекта по линия на ИСПА, които досега са одобрени. Средствата са 280 млн. евро. Освен тях след датата на присъединяването към Европейския съюз България ще може да ползва средствата и от структурите, и от кохезионни фондове на общността. Договореният размер на тези средства е 4 млрд. 245 млн. евро за периода 2007-2009 г., като най-голяма част от тях, предвиждат се над 2 млрд. и 300, да бъдат за структурни политики. Разбира се, предстои уточняване на тези суми за периода 2007-2009 т., още повече, че в началото на експозето споделих, че изграждането на пречиствателни станции с еквивалент на жителите над 10 хиляди е 31 декември 2010 г., а за тези от 2 хиляди до 10 хиляди еквивалентни жители е 31 декември 2014 г.
Така че много ясно обясних точно планираните, очаквани и договорени размери откъде ще дойдат и как ще бъдат усвоени.
Относно съгласуването, имате предвид може би законопроекта за черноморското крайбрежие?
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС, от място): Наредба № 7 от миналата година.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Щом е влязла в сила, значи Министерството на околната среда и водите я е съгласувало. Но сега предстои приемането на законопроект за черноморското крайбрежие и съм убедена, че с общи усилия – и на Министерския съвет, и на депутатите, които са заинтересовани и ги вълнува тази проблематика, ще създадем един добър закон за местното население, за предприемачите, което ще доведе до увеличаване на туристическия поток в нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но и да се запази черноморското крайбрежие. Това, първо.
Имате думата, господин Чачев, да изразите Вашето отношение към отговорите, дадени от министър Долорес Арсенова.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, на мен ми е пределно ясно, че след 1 януари 2007 г. ще получим 4 млрд. 200 хил., от които 2 млрд. 300 хил. са за структурни политики.
От тези 2 млрд. 300 хил. обаче за екология са предвидени максимум 800 млн. евро. И 500 млн. от държавния бюджет и от общинските бюджети, прави 1 млрд. 300 млн. Това е максималното, което Вие отговорихте от тази трибуна. До 5 милиарда Вие не ни казахте откъде ще дойдат.
Но даже и да дойдат тези пари, някой да ги изсипе тук – между Храм-паметника и Народното събрание, българската икономика не може да усвои средствата в тези срокове, тъй като в момента нямате и проекти за изграждане на пречиствателните станции. А ако има, те са още от тоталитарните години, оттогава технологията се е сменила десет пъти и ще дойдем на положението на изграждането на пречиствателните станции по поречието на р. Марица, за които договорите са сключени още по времето на правителствата на Беров и на Виденов. Ние десет години не усвояваме тези 283 милиона от ИСПА, за които говорите, за пречиствателните станции, пък камо ли да усвоим милиардите.

И всичко е в бъдеще неопределено време “ще, ще, ще”. За съжаление, това е действителността. Аз съм много изненадан от това, което казахте за Закона за Черноморското крайбрежие. Вие фактически ни отговорихте – със Закона за Черноморското крайбрежие се цели едно-единствено нещо – да се узаконят безобразията, които се извършиха в България както в големите градове, така и в големите курорти с въпросната Наредба № 7, за съжаление, съгласувана и с вашето министерство в нарушение с всички европейски изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Мирослав Севлиевски, относно екологичната криза в с. Ахелой. Въпросът отново е към министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова.
Господин Севлиевски, заповядайте.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! Днес Вие вече отговорихте на въпрос от госпожа Манева, свързан с пречиствателната станция в с. Равда, което е съвсем близо до с. Ахелой. Аз очаквах, че колежката Манева ще развие въпроса в посоката, в която аз вярвам, че е важно днес този проблем да бъде поставен. Но Вие по-скоро дискутирахте Милен Велчев, неговото семейство, леля му, вуйна му и сигурно и новородения му син! А истинският въпрос, когато говорим за пречиствателната станция на с. Ахелой, е следният.
През 2000 г. е направена калпава реконструкция на пречиствателната станция. Оттогава досега беше ясно на всички в България, дори на слепите и глухите, че тя трябва да бъде разширена и модернизирана. През последните три години на територията на общините Поморие и Несебър, които се обслужват от тази пречиствателна станция, има над 30 000 нови легла и туристите са се увеличили с повече от 30 на сто.
Аз винаги съм смятал, че в българските министерства има хора, които могат да направят предположение какво ще се случи тази година и догодина в България в съответното населено място.
Тази пречиствателна станция в с. Равда трябваше отдавна да бъде реконструирана и всички очаквахме, че за последния туристически сезон, който изтича сега, тя трябваше да бъде готова. За голямо съжаление това не се случи. И това лято жителите на с. Ахелой, където е тръбата и лошото заустване на тръбата на тази пречиствателна станция, попаднаха наистина в една екологична катастрофа. Благодарение на лошата и нереконструирана пречиствателна станция туризмът в с. Ахелой през последните години не се развива и ако това не се случи, ако тази станция не се реконструира, няма и много големи шансове хората в Ахелой, които живеят на 500 м от морето, да могат да развият своите имоти, да развият туризъм в рамките на своето село и тези 1000 човека са принудени да пътуват до Слънчев бряг, до Несебър или до Поморие, за да намират работа, при положение че при тях природата е дала добри природни ресурси.
Затова аз Ви питам: на какъв етап е реконструкцията на пречиствателната станция в с. Равда? Кога тя ще започне да функционира с пълен капацитет, така че да отговаря, първо, на нуждите на региона, и второ, да бъде изградена по съвременни европейски стандарти?
Второ, какви действия е предприело вашето министерство по повод на жалбите както на граждани, така и на представители на местното управление от региона и ако не са предприети мерки, защо?
И третият въпрос, подготвена ли е стратегия от ръководеното от Вас министерство за развитието и финансовото обезпечаване на пречиствателните станции в крайморските населени места? И ако не, в какъв срок ще представите такава? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата министър Долорес Арсенова, за да отговори на актуалните въпроси на народния представител Мирослав Севлиевски.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски! Село Ахелой, община Поморие, е населено място с 2230 местни жители. През курортния сезон в района пребивават и около 5500 летовници. Селото има изградена канализационна мрежа, канална помпена станция и тласкател, чрез които по проект отпадъчните му води трябва да постъпват за пречистване в съществуващата пречиствателна станция “Равда”, към която понастоящем постъпват за пречистване и отпадъчните води на “Слънчев бряг”, Несебър и с. Равда. Пречиствателната станция е построена през 70-те години на миналия век и включва механично и биологично пречистване за отпадъчните води на 15 000 еквивалентни жители, с хидравличен капацитет от 150 литра в секунда. Станцията е изградена със средства от държавния бюджет. Собственик на земята е община Несебър, собственик на пречиствателната станция е Държавно предприятие “Водоснабдяване и канализация”, гр. Бургас.
През последните години районът се превърна в един от най-предпочитаните за летен отдих, както разбрахме и от актуалния въпрос на госпожа Манева. Строителството на нови хотели продължава, без да се взимат необходимите мерки за доизграждане на адекватна инфраструктура. През лятото на 2003 г. към пречиствателната станция за отпадни води са постъпвали до 480 литра в секунда, което надвишава в значителна степен хидравличния капацитет на съоръженията. Първоначално изграденото дълбоководно заустване е разрушено до брега и на практика отпадъчните води се изливат на морския бряг в непосредствена близост до плажовете на Равда и Ахелой. Поради претовареността пречиствателната станция в Равда няма възможност да поеме за пречистване отпадъчните води на с. Ахелой и гр. Каблешково, чиято канализационна мрежа също е изградена до пречиствателната станция и отпадъчните води към момента се заустват чрез пречистване в р. Ахелойска и Черно море.
За спешно решаване на проблема община Несебър възложи изработването на проект за разширение, реконструкция и модернизация на пречиствателната станция за отпадни води “Равда”. Реализацията му ще позволи в пречиствателната станция да се пречистват до необходимите норми отпадъчните води на “Слънчев бряг”, с. Кошарица, с. Равда, с. Ахелой и гр. Каблешково. Строителството стартира през м. юли 2004 г. и се извършва със средства на общината и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което до момента е предоставило за обекта сума в размер на 1 500 000 лв.
Съгласно сключения между община Несебър и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда договор строителството по разширението на пречиствателната станция в с. Равда следва да приключи през м. март 2005 г.
Във връзка с извършване на текущ и последващ контрол на издаденото от Министерство на околната среда и водите разрешително за заустване на отпадъчните води от пречиствателната станция “Равда” през 2004 г. експерти от РИОСВ - Бургас и Регионална лаборатория – Бургас са извършили следните проверки.
На 13 април 2004 г. е констатирано превишение на позволените в разрешителното заустване индивидуални емисионни ограничения. Със заповед на директора на Регионална инспекция – Бургас на “Водоснабдяване и канализация” АД, Бургас е наложена текуща месечна санкция в размер на 1050 лв.
На 17 август 2004 г. е извършена проверка и е взета водна проба за извършване на химико-физичен анализ. Резултатите от анализа показват нарушение на индивидуалните емисионни ограничения по няколко показателя. На основание Закона за опазване на околната среда и Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждания или замърсявания на околната среда от допустимите норми РИОСВ – Бургас е направила предложение до министъра на околната среда и водите за налагане на текуща месечна санкция в размер на 9234 лв.
При направена нова проверка на 23 август 2004 г. е констатирано, че всички съоръжения на станцията функционират, но водата на мястото на заустване е с характерен кафеникав цвят в резултат на недостатъчно пречистване и наличието на пясъчни частици във водната струя. Въведено е в действие реагентно стопанство за обработка на водите. Аварийният изтласкател на входа на пречиствателната станция е пломбиран и няма заустване на непречистени води директно в Черно море.
За решаване на проблема в община Несебър са провеждани неколкократно срещи с представители на министерството, регионалната инспекция, басейновата дирекция на Черноморския район с център Варна, ВиК – Бургас и представители на хотелиерите в “Слънчев бряг”.
От страна на министерството са дадени писмени указания на кмета на община Несебър за предприемане на конкретни действия, необходими за стартиране на инвестиционния процес за разширение на съществуващата пречиствателна станция или за изграждането на нова станция за Слънчев бряг и гр. Несебър.
Приключване на строителството по разширението на пречиствателната станция в с. Равда и въвеждането й в експлоатация преди началото на курортния сезон 2005 г. ще реши проблема с пречистването на всички отпадни води в региона. През 1999 г. Министерството на околната среда и водите разработва Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води в страната. Програмата включва изграждането, разширението, реконструкцията и модернизацията на всички необходими пречиствателни станции на населени места с над 10 000 еквивалентни жители. Избрани са 36 бр. приоритетни пречиствателни станции, като някои от тях към момента са построени, а строителството на други продължава. До края на тази година следва да приключи изготвянето на актуализирана Национална програма, съобразена с новите условия.
По повод приключване на преговорите с Европейския съюз и затваряне на Глава “Околна среда” през 2003 г. министерството изготви програма за прилагане на Директива 91/271 на Европейския съюз относно пречистването на отпадъчните води от населените места, която заедно с останалата допълнителна информация към позицията на страната ни за преговорите беше приета с Решение № 216 на Министерския съвет от 4 април 2003 г.
Съгласно програмата, за да изпълним изискванията на директивата до края на 2010 г., в страната трябва да бъдат изградени 72 нови пречиствателни станции за отпадъчни води на населени места с над 10 000 еквивалентни жители, а до края на 2014 г. – 285 малки пречиствателни станции за отпадни води на населени места с до 2000 еквивалентни жители. Стойността на предвидените за изграждане канализационни системи възлиза на сумата от 2 млрд. 280 млн. евро. Програмата ще може да се изпълни в предвидените срокове само при съвместно финансиране от всички възможни финансови източници – държавния бюджет, средства от общини и фирми, експлоатиращи пречиствателните станции и външни финансови средства – ИСПА, ФАР, САПАРД, Кохезионни фондове на Европейския съюз.
Необходимо е да отбележа, че министерството няма компетенции по отношение провеждането на инвестиционния процес, включващ проучване, проектиране, съгласуване и одобрение, изграждане и експлоатация на канализационните системи. Съгласно Закона за водите държавната политика, свързана с тези дейности, е в компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а политиката за дейности по експлоатация, реконструкция, изграждане и модернизация общинска собственост се осъществява от кмета на общината.
Смятам, че във времето, което е определено за отговора, успях макар и в бланкетен вид да дам отговори на всички въпроси, които ми поставихте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вместо пет, отговаряхте осем минути, госпожо министър.
Заповядайте, господин Севлиевски. Имате право на реплика.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаема госпожо министър, искам да Ви попитам като доуточняващ въпрос, първо, ще бъде ли готова реконструкцията на пречиствателната станция в Равда на 1 март 2005 г.?
Междувременно искам да кажа, понеже Вие два пъти днес споменахте новия закон, проектозакона за Черноморието или нещо от този род, искам да Ви кажа, че проектът, който беше пропагандиран от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вероятно е едно от най-лошите неща, което може да се случи на българското Черноморие. Аз не подкрепям този законопроект и Ви предлагам също и Вие да го прочетете внимателно, за да разберете, че той е една пълна глупост.
По отношение стратегията от вашето министерство, която аз смятам, че Вие трябва да направите. Не всички местни органи на управление, не всички кметове по българското Черноморие са в състояние и имат необходимия капацитет, както и общинските съвети, нито да проектират, нито да направят анализ на това какви пречиствателни съоръжения са им необходими и каква е екологичната обстановка. Аз смятам, че Министерството на околната среда и водите трябва да направи всичко възможно на база анализите, измерванията и проучванията, които прави, да излезе с такава стратегия и тази стратегия вече да бъде дискутирана с местните органи на управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Севлиевски, без да Ви правя бележка, нямате право на уточняващи въпроси, само на реплика, тоест какво не сте съгласни с министъра.
Все пак, госпожо министър, под формата на дуплика, ако можете да отговорите, леко нарушавайки правилника.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Да, благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Севлиевски! Относно въпроса Ви дали на 1 март 2005 г. ще бъде готова пречиствателната станция, - да, ще бъде готова.
Относно загрижеността Ви за това, че общините все още не са в готовност да изработват проекти и да ги докладват пред съответните институции, искам да ви споделя впечатлението на нашите експерти и въобще на всички, които се занимават с тази сфера, че общинските администрации все повече и повече разширяват своя административен капацитет и благодарение на редица програми, инициативи и семинари, организирани от нашето министерство, а и от множество международни общности, те стават …
МИРОСЛАВ СЕЛВИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Няма време да ги чакаме.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Те стават все по-добри и по-добри в изработването на планове, програми и проекти, които и достойно защитават, за да получат необходимото финансиране.
А Стратегията за управление на водите вече е приета от Министерския съвет. Тя е до 2015 г. Така че всички тези болки, които притесняват Вас и обществеността, която представлявате от Вашия избирателен район са предвидени там. Предвидени са също и конкретните мерки за разрешаване на проблемите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Часът е 13,55 ч. Остава ни питане от народния представител Димитър Дойчинов. Ще можем ли да се вместим във времето?
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете Вашето питане.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Една много сериозна тема е изграждането на сметището в кв. “Тервел” – гр. Перник. Появи се един много сериозен според нас и проектен, и изпълнителски проблем. И от тази гледна точка ми се струва, че вашето министерство би трябвало да даде ясен отговор дали проектът е издържан, независимо че е плод на датска фирма, независимо че фирмата-изпълнител “Валтер Хейт” е поела ангажимент да е стриктна. Но дали изпълнява стриктно проекта? И от тази гледна точка, след като всичко е наред, защо имаше заповед № 835 на община Перник от тази година за обезопасяване на обекта? Защо се стигна до остро критична сесия на Общинския съвет – Перник от 31 май. Хората на практика са притеснени, че може да се случи наистина нещо недобро, защото на мястото на терена има свлачище, има водопровод, има натрупани огромни земни маси, които са идеални условия за екокатастрофи. И всичко това поставя въпроса за Вашата позиция като министър и за контрола, който упражняват министерството, общината и гражданството? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря и аз на господин Дойчинов, че не използва цялото време, на което имаше право.
Госпожо министър, ще Ви помоля да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, колкото и да ми се иска да бъда кратка, все пак въпросът е наистина сериозен и в сериозността на моя отговор ще проличи дали отношението ми е такова или не.
Във връзка с това ще започна с едно припомняне, че през 2000 г. на основание Стратегията за ИСПА – сектор “Околна среда”, приета с решение на Министерския съвет, министерството в качеството си на Изпълнителна агенция “Околна среда” представи и защити за финансиране по програма ИСПА проект “Изграждане на шест регионални депа за твърди битови отпадъци”, едно от които е Перник. Финансовият меморандум между Европейския съюз и Република България беше подписан през м. февруари 2001 г.
Съобразявайки се с изискванията на Европейския съюз министерството организира и проведе 12 международни тръжни процедури за избор на изпълнители за дейностите по проекта. В съответствие с правилата на Европейския съюз проведените процедури бяха наблюдавани пряко от независими наблюдатели, наети от Европейската комисия. В резултат не се получи нито една процедурна забележка по проведените търгове и всички доклади на оценителни комисии, както и номинираните изпълнители вече са одобрени от страна на комисията. Общата стойност на подписаните договори за строителство надвишават сумата от 39 млн. евро, като 75% от тях са безвъзмездна помощ за страната.
Договорът за строителство на регионално депо – Перник беше сключен между Министерството на околната среда и водите, в качеството на възложител, и консорциума “Валтер хайлит СС”, в качеството на изпълнител, през м. септември 2003 г. Строителен надзор върху обекта се изпълнява от немския консорциум А, Е, Ве-ФИХНЕР – строителството започва с откриването на строителната площадка на 9 декември 2003 г. Проектът на обекта е изработен в пълно съответствие с действащото национално законодателство за строителство на съоръжения за третиране на отпадъци. Съгласно изисквания на Закона за опазване на околната среда и съпътстващите го нормативни актове, действащи през 2000 г., е изготвен окончателен доклад за въздействие на околната среда от лицензиран изпълнител Еко МК ООД. Подготовката на доклада е възложена и финансирана от община Перник. Екипът от експерти констатира, че са спазени законовите разпоредби при подготовката на проекта, включително отстоянието до границата на жилищната зона на населените места, така както е регламентирано в Наредба № 7 от 1992 г. на миналия век за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.
С решения по ОВОС № 16-5 от 2000 г. на министъра на околната среда и водите е разрешена реализацията на проекта, който предвижда изграждане на стопански двор, две клетки за отпадъци, закриване на съществуващото сметище, включително изграждане на система за събиране и отвеждане на биогаз. Като основни видове работи в строителната програма са предвидени изкопи, насипи, събиране на големи количества хумус, доставка и полагане на количества трошен камък и взривена скална маса. Организацията на строителството изисква определянето на големи площи за временни депа за земни маси при изискване за извършване на минимални финансови разходи за транспорт. В отговор на официално искане от страна на възложителя община Перник предостави терен за съхранение на тези земни маси, отговарящ в най-голяма степен на проектните условия. Приложената скица на терена е утвърдена през м. януари 2004 г. Площта е в близост до кв. “Тева”. Следва да се отбележи, че за изграждането на такива депа за временно съхранение на излишни земни маси не са предвидени законови ограничения относно тяхното отстояние от жилищната зона на населените места. На посочената територия изпълнителят е депонирал негодни земни маси, иззети от обекта. В последните дни на м. май т.г. са докарани земни маси, със съдържащи се в тях органични примеси от разчистването на дъната на съществуващи в площадката езера. По искане на обществеността беше предизвикано обсъждане на депонирането, след което последва посещение на експерти от Регионалната дирекция за строителен контрол – Перник. При извършената проверка на 28 май 2004 г. е констатирано състоянието на депото, спряно е последващо насипване поради изчерпване капацитета на терена, като не са констатирани неприятни миризми. На 30 май 2004 г. на извънредна сесия на Общинския съвет – Перник беше разгледано състоянието на площадката за временно съхранение на земни маси. След проведените обсъждания бяха предприети следните мерки:
Министерството чрез строителния надзор на място спря насипването на земни маси и промени организацията за депониране на излишните земни маси от строителството на нова площадка, съгласувано с община Перник и мини “Открит въгледобив” – Перник. Повърхността на натрупаните до момента земни маси е стабилизирана и уплътнена с оглед предпазването от ерозия. Депонираните на площадката в близост до кв. “Тева” замърсени почви, около 4000 куб. м, бяха иззети и предепонирани на новата площадка. Министерството възложи изработването на проект за рекултивация на депонираните земни маси, с оформяне на паркова среда и спортни зони. Проектът беше представен от община Перник и обявен за обществено обсъждане, след което на 30 август 2004 г. беше одобрен със забележка да се снижат насипаните маси в малък участък от терена. В момента се подготвя окончателен вариант с отразяване на получените бележки. От страна на министерството ще се осъществява постоянен контрол по изпълнението на проекта при зададените от проектантите параметри и в изпълнение на нормативните изисквания. Оформянето на спортните площадки ще бъде финансирано от общината. В изпълнение на договора за строителство на регионалното депо е разработен пълен работен график на строителните дейности и краткосрочен план за действие. Към настоящия момент са извършени около 20% от предвидените строителни работи и са изплатени съответните договорирани суми. Предстои представяне и договаряне на окончателния работен график за изпълнението на обекта.
Освен това бих желала в допълнение да ви информирам, че министерството, осъзнавайки необходимостта от укрепване на общинските администрации и тяхната подготовка за участие при усвояване на структурните фондове, инициира проект за техническа помощ, чиято цел е подготовка на тези администрации за регионализация на услугите по управление на отпадъците и управление на предлагането на такива услуги. Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Датската агенция за околна среда и обхваща две целеви общини, едната от които е Перник.
В заключение бих искала да ви уверя, ….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Овчаров, моля Ви за търпение.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: … че министерството продължава да полага всички усилия за успешната реализация на първия ИСПА-проект в областта на околната среда, като същевременно подчертавам, че своевременното изпълнение на строителните работи не може да бъде постигнато без активното съдействие на местните и регионални власти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дойчинов, след толкова подробен отговор надали останаха два уточняващи въпроса. Тъй като вече надхвърлихме времето, спрели сме часовника.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз ще ги кажа като препоръки направо. Първата ми препоръка – то е и решение на общинския съвет - дали предоставихте проекта за изграждане на регионално депо за битови отпадъци и целия набор от придружаващи документи на общинския съвет – имаше такова искане.
Вторият въпрос е с оглед смяната на собствеността на терените – дали направихте необходимото, заедно с вашето министерство и Министерство на енергетиката, да предоставите терените за безмъзмездно ползване от община Перник, тъй като собствеността беше на мините, мините бяха приватизирани по безобразен начин, вероятно предстои скорошен скандал и поне сметището и терена – собствеността да бъде урегулирана, защото там споровете може да траят дълго. Ако не възразявате, да кажа и моето мнение по въпроса. Добър знак е да се отговаря в срок и аз Ви благодаря. Лош знак са многото проблеми, които се родиха в хода на реализацията на проекта, лош знак са притесненията на жителите на кв. “Тева”, лош знак е разминаването между държавата и общината, повече от ясна е потребността от много строг и действен държавен контрол, повече от ясна е потребността от общински контрол, повече от ясна е потребността от действен граждански контрол. Получава се така – добри пожелания, само че лоши изпълнения. Може би затова хората казват, че пътят към Ада е покрит с добри намерения. Дано ние в Перник правим изключение. Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо министър, ако желаете, разбира се, бихте могли да отговорите. Вие всъщност отговорихте от място, но, ако желаете, заповядайте все пак, макар и за секунди. Защото, както виждам, Коалиция за България в момента има мнозинство в парламента и нещо замисля. Казвайте бързо.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви. Коалицията като че ли се подготвя за следващия парламент… (Ръкопляскания от КБ.) … да изпълни всички редици. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отговори госпожа министърът, сериозен е въпросът за гражданите на Перник, за общината.
МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Да, така е, господин председател. В тази връзка и във връзка с предложенията, които народният представител от Перник ни представи сега в тази зала – документацията, ако не е дадена, ще бъде дадена на общинския съвет, за да имат и те пълни данни и адекватна реакция в процеса на работа, защото знаем, че в процеса на работа специално за такъв вид дейност излизат непредвидени други дейности и трябва цялата работна група, която е съпричастна и участваше в този процес, да има пълна информация, за да има и адекватни решения.
Относно собствеността на площадката – голяма наша грижа е, създали сме една комисия и очакваме в най-скоро време и този въпрос да бъде изчистен, така че да върви изграждането на обекта безпрепятствено – с малките грижи, които ни създават непрекъснато. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Дойчинов, процедурата Ви дава право да изразите Вашето отношение към отговора. Ще Ви моля за кратка оценка.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Аз смятам, че госпожа министърът ще се съгласи, че все пак с това депо се натрупа и определен опит. Мисля, че трябва да се уважават протестите на гражданите, трябва да се зачита мнението на общината и на общинските съветници. Мисля, че при един по-добър синхрон между Вашето министерство, между представителите на местната власт и на гражданството резултатът щеше да е и по-бърз, и по-добър. Мисля, че страховете, които причинихме на хората, бяха съвсем излишни и затова мисля, че трябва много, много силен контрол от Ваша страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Дойчинов.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да благодаря и от ваше име на министъра на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова за нейното участие в днешния парламентарен контрол; да благодаря, разбира се, и на народните представители, колкото и малко да са те, останали тук в залата. Мога и поименно, списъкът не е дълъг. Камерите ви показват, уважаеми народни представители.
Следващо заседание – 23 септември, 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,10 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Веселин Черкезов