Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия и Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, имам удоволствието още в самото начало на заседанието да обявя два много приятни юбилея. Първият е на народния представител Любомир Пантелеев, който в момента получава поздравления. (Ръкопляскания.) Нека да бъде жив и здрав! Навършва една много добра, почтена възраст – 50 години. (Оживление.) Щом е юбилей, мъжете не трябва да крият годините си.
Вторият юбилей е на народния представител Касим Дал, който става на 40 години днес. Нека и той да е жив и здрав! (Ръкопляскания.) Общо двамата правят 90 години.
Уважаеми народни представители, позволете ми да премина към точката от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Искам да припомня, че вчера бяха представени становищата и вносителят представи своя законопроект. Откривам разискванията по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Имате думата.
Има ли желаещи да вземат отношение по представения законопроект?
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Искрено се надявах, че тази сутрин, независимо от вчерашното гласуване, представител на правителството ще присъства в залата, когато обсъждаме предложението на нашия колега Василев по изменението и допълнението на трудовата конституция на Република България. И се надявах, не защото това е законодателна инициатива на народен представител, а защото в трудовата ни конституция страни са държавата, работодателите и работещите. И съвсем нормално е представител на държавата, държавата да каже своята позиция, когато една институция, която фактически е встрани от този тристранен диалог, предлага изменения.
Въпреки че вчера Атанас Василев каза, че не иска да ангажира правителството, аз трябва да кажа, че правителството е ангажирано с писмо, което има изх. № 02-147 и е на Министерството на труда и социалната политика. Писмото е подписано от госпожа Шулева, дошло е в комисията и е много кратко. В писмото се казва, че Министерството на труда и социалната политика изцяло подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Има още няколко текста, които в никакъв случай не касаят "ябълката на раздора", а касаят онези текстове в параграфи 4, 5 и 6, които подкрепяме и ние, и смятаме, че те са целесъобразни, тоест, неглижира се острият спор, който при всички случаи съм убедена, че ще възникне и ние тук, в залата, трябва да решим доколко е целесъобразно сега да се променят тези текстове в предложените от Атанас Василев параграфи 1, 2 и 3 в изменението на Кодекса на труда.
Откровено казано, всички сме наясно защо се прави това изменение и то като законодателна инициатива на народен представител, а не от страна на правителството. Всички ние си спомняме Постановление № 212 от миналата година, с което без участието и без диалог, както се изисква от Кодекса на труда, бяха повишени цените на електроенергията, в резултат на което синдикатите осъдиха правителството и цените бяха върнати със задна дата. С оглед да не се получават друг път такива неща, Атанас Василев, който се считаше за един от бащите на Кодекса на труда, доколкото си спомням – говоря за трудовата конституция, защото за другата има други претенции за бащи (оживление), внася това изменение и допълнение.
Уважаеми колеги, аз категорично искам да подчертая нашето становище, което се базира на анализите, които сме направили, на преглеждането на всички текстове. Тук най-напред искам да кажа, че юристите по един начин тълкуват нещата, но в Комисията по труда и социалната политика – там, където става въпрос за проблеми на жизненото равнище, за проблеми на доходите, има неща, с които може би трябва по-добре да се запознаят и хората, които работят с друга материя.
Най-напред ще започна с това, че този законопроект трябваше да бъде разгледан на заседание на Националния тристранен съвет, защото това е записано в самия Кодекс на труда – чл. 3в, ал. 2, т. 2. Затова и от тази гледна точка искахме представител на правителството да присъства тук, за да може все пак да вземе отношение по този въпрос.
Що се отнася до мотивите, с които вчера накратко беше представено предложението за изменение и допълнение, единият от проблемите е промяната в чл. 2, където думата "регулира" се заменя с думата "урежда". Бих могла да кажа, че може би тук спорът е свързан с някои нюанси на други материи, свързани с българската филология, тълковни речници и т. н., но така или иначе ние би трябвало да сме наясно, че в крайна сметка "уреждам" в най-голяма степен значи "разпореждам или управлявам, налагам". Тоест, тук се връщаме в онези периоди, в които държавата решаваше едни проблеми, по които ние дори и от европейските структури получихме доста висока оценка затова, че имаме един изключително добър социален диалог и социално партньорство.
Не исках да навлизам в такива детайли, но това са онези проблеми, които най-много ще предизвикат спор в залата при гласуването предполагам и след това отговорът ще бъде различен и може би тълкуванията и настроенията ще бъдат различни.
Питам се обаче трябва ли Кодексът на труда, бил той хубав или лош, който урежда толкова деликатна, сложна и обхватна материя, да бъде променян на парче? Пред мен и в онази папка са становищата на всички синдикални организации в България и на всички сдружения на работодателите. Всички до един са еднопосочни в становището си, че на парче не трябва да се променя Кодексът на труда, който само преди две години беше променян, изменян, много обсъждан, анализиран с много труд. Просто с родилни мъки се роди този Кодекс на труда. Не трябва ли да мине определен период от време преди да се посяга и то на най-деликатната му част – за социалното партньорство и за взаимоотношенията между държавата, от една страна, работниците и работодателите или по-точно представителните организации на работниците и работодателите, от друга страна?
От тази гледна точка смятам, че това не трябва да се прави категорично. Още повече, че тук, по направените предложения и дори и в мотивите има неща, които си противоречат. Смятам, че много внимателно и много обстойно трябваше – ние в комисията доста обстойно разсъждавахме по този въпрос и там беше действително крехък балансът "за" и "против", защото, пак повтарям, във втората част на предложенията има рационални неща, които са свързани с ограничаване на сивата икономика и с въвеждането на ред в трудовото и социалноосигурителното законодателство в страната.
В предложенията, които прави господин Василев, се премахва онзи задължителен елемент, който се изисква при решаване на проблеми, свързани с жизненото равнище, да се търси консенсусът, да се търси диалогът, да се търси максималното сближаване на позициите на представителните организации на работниците, на работодателите и на държавата. Тук терминът жизнено равнище отпада и остава само онази част от жизненото равнище, която касае осигурителните отношения. Само че Кодексът на труда не е обект на осигурителни отношения и трябва да се има предвид, че когато става реч, действително в България няма точно определение на жизненото равнище, но така или иначе, ако може да се каже най-елементарно – това е казано и в мотивите на вносителя, това е съотношението цени – доходи.


Всъщност, когато говорим за доходите, за работните заплати, която част се защитава и от работещи, и от работодатели, и от държавата, естествено, трябва да се има предвид, че тази работна заплата, тези доходи всъщност не са само и единствено за работещия. В социалната политика работната заплата се определя като средство за издръжка на личността, която работи и членовете на неговото семейство. Така че, ако по този начин разсъждаваме и разглеждаме това, което е поставено, трябва да се има предвид, че тук става реч за работещите в страната плюс членовете на техните семейства.
И питам аз: след като държавата не може и не иска да каже какво е жизнено равнище за работещата част, как тя ще определи и ще защитава жизненото равнище на цяла България и на хората в цялата страна?
Извинявайте, но тук има много сериозни противоречия и аз в никакъв случай не мога да се съглася, че трябва да се направи тази промяна. В никакъв случай, защото изключително важно е да се знае колко работещи в страната колко неработещи издържат.
И ние с вас, когато след някой и друг ден ще обсъждаме бюджета на НОИ или другия бюджет, ще видим на колко заети колко незаети се падат. И в такъв случай в никакъв случай не би трябвало да се подценява този елемент, който е изключително важен. Защото така прехвърлянето на въпроса, че трябва да се тълкува само за осигурителните отношения, проблемите на жизненото равнище, те са съвършено некоректно поставени. И мисля, че те няма да издържат.
На следващо място – има един елемент, който бих искала да поставя, че, видите ли, проблемите на социалното партньорство, на решаване проблемите на жизненото равнище трябва да се решават в Социално-икономическия съвет.
Колеги, Социално-икономическият съвет, образно казано, ще заработи може би от следващата година – едно.
Второ, той няма тези функции и тези законодателни ангажименти, за да урежда тази материя, която се урежда в Кодекса на труда и по линията на тристранното партньорство и тристранното сътрудничество. Така че аз не бих приела тезата, че, видите ли, има Социално-икономически съвет и там ще се решават тези въпроси на жизненото равнище, и това не трябва да се урежда в трудовия кодекс или в трудовата конституция на Република България.
Първо, защото този орган е консултативен орган.
И второ, защото там, в този орган, участват неправителствени структури и държавата няма пряко участие, докато в тристранното сътрудничество, в трудовите отношения държавата има пряко участие. Така че не би трябвало да се размиват отговорностите и да се прехвърлят ангажименти на Социално-икономическия съвет, които не са му вменени и в Закона за Социално-икономическия съвет.
Искам да споделя и още нещо, което ми се струва, че би трябвало все пак да се има предвид при гласуването и аз бих искала да се гласува много прецизно, пак повтарям, по този въпрос. И това е, че вносителят казва: синдикатите не изразяват свободно наеманите, работещите в частни фирми и т. н. Само че точно тези хора пък са в сдруженията на работодателите. И вие чудесно знаете това, така че не го прехвърляйте това. Това, че те не са в синдикати не значи, че те не са в другата част на тристранния диалог, където се работодателите.
Даже аз пред себе си имам и становището на Българската стопанска камара, която казва точно това. И тук се казва, че по тези причини, те ги изброяват, считаме за целесъобразно да останат сегашните текстове на чл. 2 и чл. 3, които всъщност са ябълката на раздора. Един път дали държавата ще разпорежда, ще урежда, или ще регулира тези отношения и втори път за обхвата на въпросите, касаещи това доколко тристранното сътрудничество, тристранното партньорство трябва да има определено задължителен елемент по въпроси, касаещи жизненото равнище на заетите, на техните работодатели и на държавата като орган на държавната изпълнителна власт.
Аз лично няма да подкрепя тези предложения в никакъв случай. Няма да ги подкрепя по няколко причини.
Първо, защото определено считам, че внасяйки законопроекта, независимо, че по Конституция всеки народен представител има право да го внесе, той трябваше да бъде разгледан в Тристранния съвет, според изискванията на Кодекса на труда, на трудовия закон!
На второ място, защото се прави размиване между терминологията и всъщност не се акцентира върху основни проблеми, които действително са обект на тристранно сътрудничество. И именно тези въпроси са проблемите на жизненото равнище на работещите и техните семейства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
За реплика думата има господин Хасан Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, уважаеми колеги! Моята реплика е по същество.
Вие казахте, че този законопроект трябва да бъде внесен от Тристранния съвет. Този законопроект е внесен в Тристранния съвет и предстои той да се произнесе. Във връзка с това след приключването на гласуването аз ще имам възможност да поискам удължаване на времето между двете четения, но моята реплика е в друга насока.
Вие говорите за стесняване на социалния диалог. С тези предложения става въпрос за прецизиране на социалния диалог, за уточняване на приложното поле на социалния диалог. Става въпрос за това Министерският съвет, както и Министерството на труда и социалната политика, да не бъдат поставяни в условия, в които при всеки един законопроект да гадаят дали тази материя е свързана с жизненото равнище или не. Това е според мен основният въпрос, който се поставя в този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
За втора реплика думата има господин Атанас Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Законодателната инициатива има основанието си в Конституцията, а не в чл. 2 и чл. 3 от Кодекса на труда. Няма значение това по какъв въпрос се отнася. И никъде тази законодателна инициатива не е поставена в зависимост от каквито и да било ограничения, това като първо.
Що се отнася до Вашето желание тук да участва представител на правителството – не само правителството е заинтересовано от уредбата на трудовите отношения, казвате Вие, според тъй наречената по живковско време "трудова конституция" - Кодекса на труда, тя вече далеч не е такава конституция, защото има вече маса специални закони, които уреждат трудовоправна материя и кодификацията отиде далече настрани, но дайте да свикаме тогава Тристранния съвет, да го вкараме в парламента и тогава да обсъждаме законопроекта.
Аз лично не мога да се съглася с такова нещо – с ограничаване на законодателната инициатива на народните представители.
После, Вие казвате – защо в Икономическия и социален съвет, той нямал функции, той не уреждал… Значи, Националният съвет за тристранно сътрудничество какво урежда? Той нищо не урежда също. Той дава консултации на правителството, нищо друго не прави.
А да ми говорите, че всички еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, лица, упражняващи свободни професии, занаятчии са на страната на работодателите, това също не е вярно.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ами, те членуват там!
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Членуват ?! Колко еднолични търговци членуват в Стопанската камара или в Търговско-промишлената палата? Ами то, кои работодатели са там?
Не знам защо в този законопроект, в параграфи 1, 2 и 3 се съзира опит за орязване едва ли не на този социален диалог. Нищо такова няма! На мен просто юридическото ми чувство за логичност и за стройност е накърнено. Това е, което исках да направя и затова правя тези уточнения, макар че, пак ви казвам, те не са необходими.
Ако човек чете внимателно чл. 1 на кодекса, чл. 2 и чл. 3 не е нужно да се правят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За трета реплика думата има господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Аз искам да Ви направя реплика относно Вашата теза, която изказахте, че, видите ли, не бива да се правят промени на парче и т. н., трябва едва ли не нов Кодекс на труда и тогава вече да се пристъпва към неговото усъвършенстване.
Аз смятам, че една такава теза, колкото и благозвучно да изглежда, просто реалността ни показва, че тя не може да отговаря на потребностите, които има обществото.
Ние нерядко сме се срещали с една такава теза и по отношение на други кодекси и специално за това Кодексът на труда е един по-специален вид нормативен акт, който е доста сложен. Господин проф. Атанас Василев най-добре знае какво значи Кодекс на труда.

Ние сме чули такава теза и по отношение на Наказателния кодекс – че трябва нов Наказателен кодекс и т.н. Вие знаете, че правната материя е жива, бързо променяща се материя, тъй като трябва да отговори на непрекъснато променящите се и развиващите се обществени отношения. Смятам, че в случая напълно уместно е това да стане с промяна в сегашния кодекс, защото в промените се съдържат толкова положителни моменти, които не търпят отлагане с оглед да се променят реално съществуващи негативни явления в нашата страна.
Второ, искам да ви кажа, че Международната организация на труда касае единствено и само диалога що се отнася до трудовите отношения, а не изцяло свързаните с жизненото равнище на всички граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Госпожо Масларова, заповядайте за Вашата дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря.
Господин Адемов, би трябвало да ни информирате, че Тристранният съвет ще се събира.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Той се е събирал и ще се събира вече втори път.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това обаче съвсем не променя становището нито на синдикатите, нито на работодателите, които в това отношение са еднозначни или почти еднозначни. Не ги цитирам, защото не искам да показвам материалите и писмата, които са дошли в комисията.
Господин Василев, фактът, че Тристранният съвет втори път ще се събира по този въпрос, означава, че се налага този въпрос да се обсъжда. Той е изключително важен. Така че аз не бих се съгласила с това.
Що се касае до това, което господин Адемов ми каза, че това е само да облекчим Министерския съвет, защото не можел винаги да гадае какво е жизнено равнище. Извинявайте, колеги, но аз преди малко казах, че ако един Министерски съвет не знае какво е жизнено равнище и трябва всеки пък да гадае що е то, извинявайте, значи някой нещо не разбира. Това обаче не сме ние, които предлагаме конкретните неща и правим своята аргументация по този въпрос. Много ясно е казано какво е това жизнено равнище.
Господин Казак каза, че всъщност то касае само трудовите отношения. Да, но в тях влизат доходите. Влиза онзи елемент от жизненото равнище, който е много важен. Благодарение на доходите на трудовите хора, които са близо 45 процента и повече от доходите на населението, се формира стандартът на живот в Република България. Значи ако след време трудовите доходи станат само 5 процента от доходите, а другите ни падат от другаде, няма да им отделяме такова голямо внимание. Но при положение, че сега половината от доходите в страната се формират от трудови доходи и те издържат почти целокупния български народ, то това е елемент от жизненото равнище и в никакъв случай не бива да бъде подценяван и пренебрегван.
Господин Василев, Социално-икономическият съвет е консултативен орган. Правителството, работодателите и синдикатите казват, че искат да бъдат консултирани по проблемите на жизненото равнище. Ако не се получи консенсус, правителството взима своето политическо решение и носи политическата отговорност, в резултат на което има стачки, граждански протести и т.н. Но да не се минава през този консултативен орган, който касае основните отношения в страната и основните елементи на стандарт на живот и на жизнено равнище на хората, това просто е несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Продължаваме разискванията по този законопроект. Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, това дали да има частични промени в Кодекса на труда, дали да има сериозни промени в Кодекса на труда, дали да има нов Кодекс на труда, е въпрос, който ние ще си задаваме непрекъснато. Разбира се, това не означава, че промени в Кодекса на труда не трябва да се правят, а трябва да чакаме момента, в който ще се изработи нов Кодекс на труда. Защото времето е по-динамично от нас. Защото времето променя условията на живот много по-бързо, отколкото ние можем да реагираме на тези промени. Защото ние изоставаме от тези промени в обществото.
Но да се казва днес, че тези промени са най-наложителните, най-важните, жизнено важни промени, които трябва да се направят с Кодекса на труда, е цинизъм. Защото, уважаеми колеги, това, което ни се предлага, има една-единствена цел – да заглуши гласа на гражданското общество, да му отнеме възможността да изразява своето мнение, не да взема решения, а да изразява своето мнение по въпросите, които са задължение на изпълнителната власт, а и не само на нея, по въпроси, свързани с жизненото равнище на хората, с техния бит, с техния ден – делничен и почивен. Това е целта на този закон.
Мисля, че всички останали предложения, които са направени в Кодекса на труда, просто са съпътстващи промени. Защото писмената форма, уважаеми господин Василев, и сега е задължителна. Защото е записано в Кодекса на труда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. И тъй като Вие не ми вярвате на мен, повярвайте на проф. Мръчков. Аз съм го прочела в неговия коментар. Ако Вие оспорвате неговото мнение, мнението на един безспорен авторитет в трудовото право, тогава го кажете на него и дайте информация на всички останали юристи и неюристи като мен – как да четем и разбираме тези правни норми.
Това, което беше направено по отношение на писмената форма, беше направено, за да се даде възможност тогава, когато няма сключен трудов договор, при извършване на проверка на работното място да може органът на държавата, а именно Главната инспекция по труда да обявява трудово правоотношение, което е в интерес на работника, защото по този начин, обявявайки трудовото правоотношение, работникът получава защитата, която му гарантира Кодексът на труда.
Защото, уважаеми господин професоре, и сега в Кодекса на труда няма забрана за всеки отделен случай да бъде налагана санкция на работодателя. Че къде пише в Кодекса на труда, че за 15 нарушения, за 15 несключени договора трябва да бъде съставен един акт за нарушение?! За всяко отделно нарушение и сега могат да бъдат съставени актове за нарушения. Аз приемам Вашата теза, че трябва да бъде специално подчертано “за всяко отделно нарушение”, защото тогава инспекторът или органът, който извършва контрола, няма да може, възползвайки се от текста на закона, да съставя един акт за повече нарушения. Приемам това.
С тези примери исках да кажа, че това са промени, които просто запълват пространството, за да може вие да внесете не само промяната в чл. 2 и 3 на Кодекса на труда, а да звучи някак си по-ангажиращо, по-всеобхватно. За съжаление обаче вие не го постигате.
Искам да кажа днес, че такова посегателство върху социалния диалог никой досега не си е позволявал. Тристранното сътрудничество, неговият обхват и неговият начин на регулиране са залегнали в Кодекса на труда още от 1992 г. Там много категорично е записано в чл. 3: “Държавата осъществява регулирането на трудовите осигурителни отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите”.

Този текст съществува от 1992 г., когато е въведен в Кодекса на труда предметът на тристранно сътрудничество. За тези десет години досега този текст не е създавал проблем на нито едно управление. Промяната, която беше направена 2001 г., само доразвива тази идея. Тя не прави нищо ново, няма ново качество в тази идея на водене на социалния диалог и неговото конкретно проявление, а именно в тристранното сътрудничество. Защото много е важно, особено в трудни години на преход, да се води този социален диалог; защото е много важно държавата да чува гласа на тези, за които се грижи, защото тези, за които се грижи, може да не искат тази грижа. И затова държавата трябва да чува тези, за които се грижи, и тези, в името на които се вземат решенията.
Тристранното сътрудничество е нещо, което е познато на държавите, към които ние се стремим. Тристранното сътрудничество, за щастие, е познато и на нас и ние няма защо по пътя, по който сме тръгнали, да ограничаваме това сътрудничество.
Тук беше казано, между другото това беше и въпрос много надълго разискван в заседанията на комисията, какво точно искаме с този текст, какво точно иска вносителят, какво точно търси министърът на труда и социалната политика – яснота. Аз обаче задавам един въпрос: кой е този член на кабинета и кой е този народен представител от управляващото мнозинство, за който не е ясно повишаването на цените на тока какво е? Трябва ли ние да даваме пояснения за това, че цената на тока е част от жизненото равнище? Или ще разделим цената на тока за тези, които са в трудови правоотношения, за тези, които са самонаети, за тези, които са пенсионери, и т.н.?!
Вижте, конкретният повод за внасянето на този законопроект е именно това, че в нашата държава различните власти си поемат функциите. Върховният административен съд просто трябваше да изпълни своето задължение за това, че Министерският съвет не се е съобразил със законите на страната. И вчера говорихме за това, че именно държавните органи трябва да дават пример на своите граждани, че трябва да спазват, искат да спазват и спазват законите на страната. Това е най-важното. А Министерският съвет си позволи, съзнавайки напълно, че цената на тока е част от жизненото равнище, и въпреки всичко, без консултации да повиши тази цена. Очакваше, че съдебната система просто няма да си изпълни задълженията по Конституция. Знаете ли какво означава това? Аз мисля, че много добре съзнавате за какво говорим. И точно защото съзнавате, и точно защото ето сега и с промените в данъчните закони ще се вдигнат цените на енергоносителите, ще се наложи отново да се вдига цената на тока, ще се наложи отново да се търси начин за това как да се обяснява на хората, че животът става по-скъп и, за да си нямате проблем, вие просто отнемате тази част от социалния диалог. Ама един много страшен човек в историята на човечеството беше казал: “Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем.” Съжалявам, че трябва да го кажа. За първи път си позволявам да го казвам от такава трибуна, но на мен това, което правите, ми звучи точно по този начин. Защото, уважаеми колеги, кой отнема на държавата правото да взема решенията? Кой? Тук само е записано, че това става след консултации, тоест - определено е времето. А всички трябва да признаем, най-вече вие, че такива разговори, такива преговори, които се водят в тристранния съвет, са полезни за всички страни, участващи в този процес, защото винаги може да се даде една добра идея; защото може винаги този, който живее в реалния живот, да даде по-добрата идея, защото той по-добре усеща на гърба си това, което ние с вас правим, гласувайки едно или друго решение.
Затова, уважаеми колеги, ние не можем да отнемем това право. И още по-цинично е да казваме, че това право отива в Икономическия и социален съвет. Мисля си, че казвайки го, вие не го вярвате. Защото иначе наистина излиза, че вие не разбирате какво значи тристранно сътрудничество, какво значи Социален и икономически съвет.
Бяхте казали, че ще се променя Законът за Социалния и икономически съвет, вие внесохте предложение за неговата промяна. Промени ли се предметът на работа на този съвет? Не! И няма как да се промени, защото този Икономически и социален съвет се прави по други правила; защото в него участват само представители на гражданското общество и това е друга степен на развитие на социалния диалог, защото държавата не участва в него, той е консултативен орган.
Но има едно много съществено различие с тристранния съвет, а това е именно, че в тристранния съвет се водят преговори между представители на организациите на работодателите и на работниците и представителите на държавата. А в Консултативния съвет не се водят такива преговори. В този орган, уважаеми колеги, участват представители точно на гражданското общество и те в дискусия помежду си могат да стигнат до някои заключения по отношение на стратегическото развитие на държавата в перспектива или пък да вземат конкретни решения, които да предложат на правителството. А това е много съществена разлика и ние трябва да си даваме сметка за тази разлика.
Разбира се, че правителството пак може да се съобрази или няма да се съобрази с тези препоръки, които може да му даде Икономическият и социален съвет, и това е практиката в Европа. Но добрата практика е правителството, което и да е то, всички органи да се съобразяват с тези предложения, именно защото тези предложения са направени и са обсъдени от хора, които представляват различни интереси, понякога противоположни интереси – интереса на работника, интереса на работодателя, които по правило са разнопосочни интереси.
Но стигайки до едно заключение, стигайки до едно общо решение, което да бъде в интерес на всички, и предлагайки го на изпълнителната власт или на държавните органи, най-често в европейските страни се приема това становище.
Аз си позволих веднъж да попитам във Франция: ами, ако Съветът откаже да се произнесе, какво ще стане? Те ме погледнаха с толкова широко отворени очи, че изобщо не разбраха за какво ги питам. Значи, там се дава правото, не задължението, а правото да изразяваш становище. И всеки, който участва в този орган, го приема като задължение. Законът му дава правото, но те го приемат като задължение. Това е валидно и за двете страни – и за тази страна, която смята себе си за гражданско общество, и тази страна, която смята себе си за управляваща, за да може да взима добрите решения.
Затова, уважаеми колеги, струва ми се, че пътят, който извървя този законопроект, беше много дълъг. Аз лично очаквах, че вие няма да го внесете за разглеждане, защото този законопроект или тези норми датират от 30 ноември 2001 г., когато се забавяше разглеждането на един друг законопроект за промяна на Кодекса на труда, за да може тези предложения да влязат в тази промяна, против правилника. Но тогава господин Василев си изтегли предложението. Има го в протокола, господин Адемов го оповести най-официално. Вие си изтеглихте тези предложения.
Сега през м. юли Вие отново ни натоварвате с един дебат, който е излишен. Аз разбирам, че Вие постъпвате рицарски. Разбирам и уважавам това ваше рицарско поведение. Но тук трябва да бъде министърът на труда и социалната политика да си носи отговорността. Защото това не са Ваши идеи. Вие като специалист по трудово право бихте могли да дадете своя принос в много други норми, в трудовите правоотношения, а не в социалния диалог. И не като рицар без броня да застанете тук и да отстоявате честта на министъра на труда и социалната политика. Тези идеи не са Ваши, аз го знам със сигурност.
И искам да ви кажа, уважаеми колеги, че в писменото становище на Министерство на труда и социалната политика няма нито ред по този въпрос. Вижте колко е “голямо” становището на Министерство на труда и социалната политика. Ето това е становището (показва го) по този изключително важен въпрос. И няма нито ред по тази тема. Защо? Защото това остава. И самият факт че министърът днес не е тук, значи, че той не иска да каже своето мнение, мнението на своето министерство, мнението на своето правителство, за да може това, което казва, да се запише тук, да остане в стенограмите на Народното събрание. Защото освен днес има и утре. И както ние обичаме да четем за това, което са направили тези преди нас и не само вчера, а много по-отдавна, така и тези след нас по същия начин ще ни оценяват за това, което ние сме направили. Но не по това, което сме оставили ето в тази форма, аз не съм броила редовете, но като ги гледам, те не са повече от десет, а да дойде тук министърът и да си каже мнението, защото това е изключително важно.
Ако ние продължаваме по този начин, не Комисия по гражданското общество, каквото и да направим, ние ще нарушим Конституцията. А там е записано, че гражданското общество трябва да се развива. Да не ви цитирам на вас, колеги юристи, точно в кой член е записано това. Това е нашата функция. Ние не трябва да се плашим от този диалог. Няма какво да ни изплаши. Това, което трябва да ни плаши, е, че липсата на диалог води до тежки последици. И много хора, познавайки най-новата ни история, знаят, че тогава, когато правителството не е успявало да осъществи именно този конструктивен и доброжелателен диалог с представителите на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, също така с другите представители на гражданското общество, винаги е завършвало лошо. На нас не ни трябва лошо управление, не ни трябва криза. На нас ни трябва да изпълним основните си приоритети – да влезем в НАТО, да влезем в Европейския съюз. Но тези национални приоритети няма да ги изпълним, ако не приемем за национален приоритет утвърждаването и развитието на социалния диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Очаквах репликата, заповядайте, господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, имам бележки само по три пункта. Няма отново да се занимавам с този предъвкван въпрос за ограничаване на социалния диалог. Каквото имах да кажа, аз го казах. Толкова дълго, колкото госпожа Тоткова, не мога да говоря, освен на лекции.
Проблемът с писмената форма – била и сега задължителна. Това не е вярно. Тя беше задължителна до 1996 г. според ал. 1 на чл. 62, който гласеше: “Трудовият договор се сключва в писмена форма, която е необходима за действителността му”. Втората част от този текст “необходима за дейността му” отпадна през 1996 г. И не само това, а на мястото на задължителната писмена форма ал. 2 допусна сключване и на устни договори. И нещо повече, установяване на трудови правоотношения чрез конклудентни действия – приемане на работа и започване на изпълнението й. Така че не знам кого ще убедите, че сега писмената форма е задължителна. И не знам кое издание на проф. Мръчков сте чели, защото може да е от преди 1996 г. Вече има шест издания на коментара на кодекса.
Що се отнася до Вашата забележка, че и сега за всяко отделно нарушение може да се налага глоба, да, може, но не го правят. Защото инспекторите по труда ги гонят с автомобили и с оръжие от предприятията си.
И най-сетне, Вие говорите тук за права и задължения – едно право, което е било задължение. Такова нещо сигурно Ви е реминисценция от онова Живково време, когато за социалистическите организации упражняването на правата им беше вменено в задължение по законодателен ред. Но за мен конструкцията право – задължение е вътрешно противоречива. Това е контрадицио инадекту, както казват древните. Така че не апелирайте за такива неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
За втора реплика има думата господин Валери Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Прекрасна лекция, госпожо Тоткова, наистина. Но според мен основните тези в тази лекция, която изнесохте, са доста остарели. Тази лекция повече подхожда на времето преди десет години, когато гражданското общество нямаше други структури освен организацията на синдикатите и тази на работодателите. Отдавна вече гражданското общество не е само това, а в Тристранния съвет други субекти няма.
Освен това ние бяхме заедно на едно пътуване, в което стана ясно, че в държавите, към които се стремим, социалният диалог не е между организациите на работодателите, синдикатите и държавата. Социалният диалог се провежда между всички структури на гражданското общество и след като те постигнат помежду си съгласие по даден въпрос, този въпрос се представя пред държавата. Така че тази форма на тристранно сътрудничество, която все още съществува в България, вече е един отминал етап в развитието на демокрациите в Европа.
И няма защо да измествате центъра на тежестта на този законопроект към един проблем, който всъщност не е проблем. Така или иначе обсъжданите въпроси в този Тристранен съвет не могат да отменят или да предотвратят вземането на решение, когато правителството има такова намерение. Според мен центърът на тежестта на този законопроект е всъщност това, което отдавна сме обещали, още когато се явявахме на предизборната кампания, а именно да намалим онази част от трудовите отношения, която все още е на сянка, да отменим възможността да се трудят нашите сънародници, без да имат трудови договори, да намалим възможността да се наемат работници без такива трудови договори, да не се обявяват техните трудови възнаграждения и да не се плащат социални осигуровки. Това е смисълът на този законопроект. Той не е в промените на чл. 2 и 3, а в промените, които се предлагат в чл. 63 – за регистрацията на трудовите договори.
Така че съсредоточете се върху тези промени, защото това е същността на законопроекта. Другото е едно правно уреждане на въпросите – кои въпроси за жизненото равнище ще бъдат дискутирани в Тристранния съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Тоткова, заповядайте за дуплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Цеков, благодаря Ви за комплимента, който ми направихте. Но това, което казах, не е за да ми направите комплимент. Забравете комплиментите. Просто мислете върху тези аргументи, които аз изложих. Защото това са неща, които всички граждани на България преживяват.
Господин председател, може ли да направите забележка на господин Цеков, че говори по мобилния си телефон?

Защото ако така ще решаваме въпросите, доникъде няма да стигнем. Защото ще си говорим по мобилните телефони, ще даваме разпореждания в Пловдивски избирателен район кой къде да отиде, какво да направи и в същото време няма да видим НАТО. Ето за това става дума. Точно така е!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Ще дам банкет!
РОСИЦА ТОТКОВА: Има и такива. Но лошото е, че вие влизате в общата филхармония. Аз съжалявам, че господин председателят не иска да направи забележка на господин Цеков, той продължава да си говори по мобилния телефон, утре ще си гласува отново и тогава няма да се учудвате защо синдикатите не подписват споразуменията. И не само КНСБ, не само “Подкрепа”! И ще ги броите. И колкото отраслови нормали да измисляте и класификации, те ще съществуват в България, а Вие помагайте да съществуват! Но така няма да можете да решите въпросите, говорейки си по мобилния телефон.
Така че, отивайки в Европа, ние трябва наистина да гледаме с отворени европейски очи. Да, защото изглежда, че ние сме били на едно място, но сме чули различни неща. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За процедурен въпрос – госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз много благодаря на господин Василев, че каза нещо, за да репликира колежката Тоткова, което ме накара да направя това процедурно предложение.
Социалният диалог е диалог между страните - работодатели и работещи, и правителството. Ние поканихме да чуем становището на правителството, но те не желаят да дойдат. Аз правя едно процедурно предложение: тъй като парламентът решава един изключително важен въпрос, да поканим представителните организации, по един представител от синдикатите и на работодателите. Вече имаме становището на правителството, което не желае да дойде да го защити, имаме становището на синдикатите и на работодателите, които обаче не каним, а каним само правителството. Парламентът може да реши и аз правя процедурно предложение да дойдат и чуем и тяхното мнение в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Противно процедурно предложение? Господин Василев, заповядайте.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Противното ми процедурно предложение е следното. Аз изразих отношението си към тази идея. Ами дайте да свикаме целия тристранен съвет тук, ние да си излезем и те да си решават въпроса!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние не каним цялото правителство, каним само министър Шулева!
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Не, не съм съгласен да се викат ни правителство, ни социални партньори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше противно процедурно предложение по същество.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Емилия Масларова.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 72, против 84, въздържал се 1.
Това процедурно предложение не е прието.
Продължаваме разискванията по същество.
Господин Церовски, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да прочета два текста от Конституцията преди да започна моето изказване. Член 49, ал. 1 гласи: “Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.”
Точен и ясен текст!
Другият текст, който искам да прочета от Конституцията, е текстът на чл. 12, ал. 2: “Сдруженията на гражданите, включително синдикатите, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъща само на политическите партии.”
Нарочно чета текстовете от Конституцията, за да поразсъждаваме по въпроса на така наречения социален диалог и трипартитни отношения. Като човек, който от 1989 г. е бил един от основоположниците и основателите на КТ “Подкрепа”, съм изживял този процес и съм гласувал за тези текстове в българската Конституция в 1990 г. Целта на тези текстове беше една-единствена – да се предпазят синдикатите от много съблазнителната политическа дейност и те да се занимават единствено и само със защитата на трудово-правните отношения в една демократична държава.
Какви са трипартитните отношения, колеги, и защо в тези трипартитни отношения трите субекта са синдикат, работодател и държава? Ами крайно време е след 12-годишен преход синдикалните лидери не да говорят на митинги за правителството, да го свалят и да го качват, а да се научат да сключват договорни отношения с работодателите, които да регламентират всички параметри на жизненото равнище, които са функция от трудово-правните отношения. Крайно време е синдикатите да воюват за минималните работни заплати по съответните отрасли, крайно време е синдикатите да воюват за броя на дните отпуск, крайно време е синдикатите да воюват за тези социални осигуровки, за тези социални чадъри, които са необходими да бъдат изградени над работещите в това гражданско общество. И те трябва да го извоюват от работодателите с така наречените договори.
Къде е мястото на държавата? Мястото на държавата е в арбитража на тези отношения. Когато те бъдат нарушени от едната или другата страна, държавата чрез своите институции трябва да възстанови справедливостта. Държавата е арбитър в тези отношения.
А сега да прехвърлим социалния диалог. Естествено, че съвременната държава, в демократичната държава трябва да има така наречения обществен договор. И този обществен договор се сключва между обществото и управляващите държавата. Но той има няколко компонента. Първият компонент са изборите, чрез които цялото общество казва кой да прави политиката в държавата. И на тези избори политическите партии, състезавайки се, казват каква политика искат да направят и обществото предпочита една или друга политика и дава властта на съответната политическа партия, за да реализира тази политика. Естествено обаче по време на реализацията на тази политика започва един социален диалог, който дава обратната връзка и разумните партии, разумното управление би трябвало да следят много внимателно тази обратна връзка дали правилно са разбирани от обществото. Затова тези два съвета, ако мога така да се изразя – Тристранният и Съветът за социално икономическо сътрудничество – са инструментите, чрез които се дава тази обратна връзка, но затова те са консултативни. Правителството и политическата партия, която е на власт, не са задължени да се съобразяват 100 на сто с тези съвети, като съответното правителство и съответната политическа партия си носят и политическата отговорност за това, което правят.
Аз разбирам госпожа Масларова, че ме репликира, но тя неслучайно е от Социалистическата партия, а ние точно от това искаме да избягаме в гражданското общество.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма нищо лошо в това, че съм от Социалистическата партия.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Това, за което говоря, е следното. Аз съм сигурен, че след две или три седмици, когато започнат да се разглеждат промените в Закона за социалния съвет за икономическо сътрудничество същите тези, които тук защитават тезата как ние в момента ограничаваме периметъра на социален диалог, ще подскочат, когато разберат, че сме внесли предложение освен национално представителните организации да има квоти и на останалата част от обществото. Същите тези хора знаят достатъчно добре, че национално представителните организации не представляват повече от 10 процента от обществото. Или някой ще каже, че не са едни и същи членовете в търговско-промишлените палати, в организациите на работодателите и т.н., и т.н. Разтваряне периметъра, ветрилото, разтваряне възможността и други да участват в социалния диалог, това е целта и първата крачка, която в момента се прави, като нещата се поставят на местата им: синдикатите, работодателите и държавата да се занимават с трипартитните отношения в Тристранния съвет, а въпросите като цяло за така нареченото жизнено равнище на обществото да се разглеждат там, където им е мястото – в Съвета за социално-икономическо сътрудничество. То е казано и в името.
Аз разбирам вълненията на колегите, но трагедията е, че те се мъчат да превърнат синдикалните организации в техни политически инструментариуми.
Благодаря на вносителя на този законопроект, който успява да предпази синдикалните организации от една такава съблазнителна дейност.
Чест прави на проф. Петков, че напусна синдиката си като реши да се занимава с политика. Дойде тук, в парламента, и започна да дава становища. Тук се прави политика, не на улицата, колеги. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Церовски.
Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Церовски, аз няма от какво да се притеснявам от коя част на залата съм и че съм в лявата част и от Социалистическата партия за разлика от някои други, включително и от Вас, който по-рано гравитирахте към една друга партия, пък сега сте в друга партия поради конюнктурни съображения. Аз такива съображения нямам. Но се хващам за Вашата дума относно това, че Конституцията и Кодекса на труда и в тези трудови отношения трябва да се уреждат трудовите отношения между работодатели и синдикати. Това е ролята и на синдикатите, и на работодателските институции. В това сте прав донякъде. Защото, когато аз или Вие, или който и да е като работодател или като работник се договорим, било с колективен трудов договор или без него, с нашия работодател какви да са освен условията ни на труд, а и това, което ще получим, тоест договорим се за цената на нашия труд, и в същото това време така нареченият от Вас арбитър – държавата, промени цените в държавата, моята цена на труда вече не е същата или тя е същата, но заплащането на тази цена на труда не може да се впише в това, което държавата ще реши. От тази гледна точка са необходими тези консултации. Преди малко ние го казахме много точно – че това е въпрос на съгласуване, на консултации. Ако не се съгласи една от страните, политическата отговорност носи правителството. То има право да вземе решение. Никъде не е казано, че е задължително решението на синдикатите или на работодателите. Няма такова нещо. Говорим за съвършено различни неща.
Нека да се изказваме по същество по поставените въпроси, отколкото просто така да говорим за политически конфигурации. Защото никой не иска синдикатите да са политизирани, но ние сме свидетели, че синдикатите бяха много политизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
За втора реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Церовски, всичко това би било вярно за синдикатите и работодателите и само те, ако бяхме в началото на века. За един век те са си поизвоювали някои права. Извоювали са ги включително с улицата, с натиска и с нацапаните гащи на някои управления и правителства. Именно заради това Европа е приела друг подход за уреждане на отношенията между тия три страни. И в момента Европа, към която се стремим, задава други параметри освен простото място на арбитраж на държава. Има доста документи, които мисля, че след няколко години ще бъдат и задължителни за нас.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ние сме ги ратифицирали.
МИХАИЛ МИКОВ: И основният и принципен въпрос: недейте заради това, че има едно решение на Административния съд и синдикатите, сега да правите една акция на отмъщение – наказателна акция. Много скъпо ще ви струва тая акция. Не настройвате срещу себе си синдикатите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колега, Вие ни изнесохте тук една кратка лекция и аз благодаря, че обърнахте внимание на това, че в особени периоди синдикатите се занимават с политическа дейност. Вероятно разбирате, че най-малко това на нас можете да го казвате – на представители на социалистическа партия, тъй като ако някой е патил от такива периоди, това сме ние. И то в периоди, в които, както разбрах, Вие сте заемал активни позиции в един такъв силно политизиран синдикат. Но не за това е думата.
Става дума за нещо друго. В период като сегашния – преходния, когато трябва да се вземат много тежки решения, естествено е диалогът да се разширява, а не да се свива. Да се разширява прозрачността, а не да се свиват решенията в определен кръг от хора.
Вие говорите, че има икономически и социален съвет, а не социален съвет за разбирателство, както Вие го казахте. Такъв няма. Има намерение такъв да се създаде. Нека да се създаде този съвет, нека той да заработи, нека участниците в него се убедят, че действително тези проблеми там се обсъждат и естествено да се стигне до варианта да отпадне този член в кодекса. Но вие знаете, че не за това става дума. И вие бързате неслучайно. И всички пледоарии тук просто са излишни. Беше казано за какво става дума. Този член пречи на правителството в тесен кръг да взема решения, които са жизненоважни и конфликтни. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за дуплика, господин Церовски.
ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Аз не чух нищо различно в репликите към мен. Нищо различно не съм твърдял, ако махнем политическата окраска на нещата. Нищо различно не съм твърдял. Само твърдя, че не се ограничава, не се свива периметърът на социалния диалог. Напротив, че се прави опит да бъде позициониран там, където трябва, или материята да бъде разглеждана там, където трябва, от най-компетентните органи, съответно в Тристранния съвет и в Съвета за социално-икономическо сътрудничество. Това твърдя.
Да, наистина има такъв закон, сега се правят промени, за да може да бъде конституционализиран този орган и аз съм убеден, че той ще зафункционира до края на годината. Това е истината и нищо повече. Нищо повече! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Заповядайте за изказване, господин Василев.

ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че е много рано държавата да се оттегля от тази своя позиция, която има в момента, поради ред причини. Може би след 10 – 15 – 20 години - да, но сега има много въпроси, които едва ли някоя от страните може да реши сама и държавата да си позволи сама да вземе такива решения, без да застраши социалния мир.
Първо, държавата продължава да е един от най-големите работодатели в страната. Аз не говоря само за лекари, учители, армия, полиция и т.н., но все още има големи фирми, които са с преобладаващо държавно участие.
Второ, държавата все още е зависима от Международния валутен фонд, която сключва споразумения, в които голяма част от ангажиментите са свързани именно с нива на заплати, социални осигуровки и т.н., и т.н.
Трето, ние продължаваме да променяме закони, да отваряме и затваряме преговорни глави, в които също има интереси както на работодателите, така и на синдикатите.
Четвърто, безработицата в България е изключително голяма. Имаме много сериозни демографски проблеми и особено в определени региони в страната, където аз смятам, че без активна държавна политика не може да се постигне нищо.
И накрая мисля, че страната ни се нуждае от социален мир в следващите години във връзка с всички преговори, които водим. А това нещо, което днес се предлага да бъде прието, няма никак добре да се посрещне от синдикатите. Те имат категорична позиция по това и на 22 октомври тя ще бъде изразена.
Затова аз предлагам вносителите да преосмислят някои от тези текстове и ако имаме движение в тази посока, то да става постепенно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Моньо Христов има думата.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мислех да не вземам отношение по законопроекта след като нашата колежка Росица Тоткова защити нашата позиция, но тъй като започнахме да разглеждаме в дълбочина някои въпроси, аз също реших да взема отношение по този законопроект.
Може би ще повторя някои неща, но все пак ще започна от това, че българският парламент и всеки един парламент урежда чрез законодателството правилата, нормите, параметрите, в които обществото, икономиката и частният сектор се движат. Зрелостта на този парламент и зрелостта на едно мнозинство и неговата политическа програма се изразява в това да намери баланса, разумния баланс, в който да даде възможности на всички други организации да подпомагат както да извършват своята дейност, същевременно да не ги конфронтира, а да бъдат защитени техните интереси и да се развиват в интерес на обществото. Когато обаче говорим за една нормална държава, която е извървяла своя път, ние можем да кажем, че можем да прехвърлим някои неща в социално-икономическия съвет. Но когато говорим за една държава, която все още не е завършила своите реформи в областта както на законодателството, така и на законодателните практики и администрация, ние трябва да кажем, чувайки гласа на различни организации, че имаме единство както на нацията, така и на всички към основните цели, които сме си поставили.
Какво се предлага днес в една държава, в която имаме все още монополи, в която все още държавата определя цените? Кой определя цените на електрическия ток? Държавата. Кой определя цените на цигарите и т.н.?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не е държавата.
МОНЬО ХРИСТОВ: А кой е? На кого е този комитет?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Той е независим.
МОНЬО ХРИСТОВ: Ние имаме една предпоставка, за която говори моя колега Валентин Василев, и по този начин, разглеждайки в този аспект, ние фактически като държава, като законодателство и като практика не сме приключили всичко. Аз мисля, че вие трябва да разглеждате нещата и в този аспект.
Вторият момент е, че тук господин Валери Цеков малко не каза истината. Там, където слушахме, имаше продължение на въпроса. Въпросът беше: трябва ли синдикатите да се занимават с жизненото равнище и жизнения стандарт и какво влиза в него? И отговорът беше, господин Цеков, че за това, което спорим в тази зала, синдикатите имат право и отношение по този въпрос и могат да го поставят в Тристранния съвет. Такъв беше отговорът. А пък че правителството може да си реши, това никой не го оспорва. Но не може тук с някакъв лек слалом да заобиколите това и да кажете на колегите, че на срещата с Европейския съюз ни е казано нещо друго.
Аз искам да ви предупредя, колеги от мнозинството: вие сте мнозинство, обаче не сте цялото обществено мнение в страната. За вас са гласували 2 милиона и нещо.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: А за вас?
МОНЬО ХРИСТОВ: За нас са гласували 800 хиляди, обаче това е плаващо нещо. Идва един момент, в който мнозинството вече го няма. Нашата колежка Тоткова ви каза, че нещата остават и утре ще се каже: е, те какво са правили, сега трябва отново да отваряме глава “Социална политика”. Защото има и тази опасност. С тези промени, които вие предлагате, въпреки че затваряме тази глава, спокойно тази глава може да се отвори пак.
Аз искам да кажа на проф. Василев, че всичко е хубаво, обаче това е като каца мед и вътре си сложил нещо, което вгорчава цялата каца. Защото другите предложения наистина са хубави, няма спор. Най-добре е да се откажете. Виждате, че в края на краищата търсим някакъв баланс, както казахте, някакво разбирателство по този въпрос. Откажете се поне от § 2 и 3, а за другото, доколкото виждам, всички имаме консенсус да се приеме. Не вгорчавайте това, което сте направили, защото после и на вас ще ви горчи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христов.
За реплика думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Христов! Моята реплика е много кратка, по-скоро е въпрос към Вас. При положение, че една от страните в Националния съвет за тристранно сътрудничество по някаква причина – било обективна или субективна – реши да не участва в заседанията, може ли да има такава хипотеза: в една държава да се блокират нормативните актове на държавата само за това, защото една от страните не желае по някаква причина, пак повтарям, да участва в този диалог?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика думата има господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Христов, ние бяхме на едно и също място и слушахме един и същи човек, и една и съща лекция, но някои са слушали, а други са разбрали за какво става дума. Доста време употребихме да обясним на представителя на Европейската комисия какво е това тристранен съвет, защото там такова нещо няма. Няма такова нещо! Доста време ни отне да се опитаме да му обясним, той така и не можа да разбере какво прави държавата в този социален диалог. То си има организации, които да се занимават с тази работа и това са неправителствените организации. Както господин Церовски каза тук, когато те не се разбират, отиват при държавата, а когато се разберат, си поставят становището пред държавните органи.
И още нещо каза тук господин Церовски, което отново искам да напомня, защото явно пак не е било разбрано. Той прочете текст от Конституцията и там ясно е казано, че синдикатите се занимават с трудовите и осигурителните отношения на своите членове. И толкова! Това правим и ние в Тристранния съвет. В него всичките въпроси за жизненото равнище, които са свързани с тези трудовоосигурителни отношения, ще бъдат дискутирани. Какъв е проблемът? Защо трябва да търсим някаква драма? Никой не отнема на синдикатите това, което те по конституция имат право да правят. Това, което вие тук правите, е чисто и просто демагогия! Ясно сме заявили, че ще съставим и ще конституираме този Социално-икономически съвет. За да може там не да дебатират само два синдиката и две работодателски организации, а да дебатират много представители на гражданското общество в България, което, слава Богу, вече съществува и то не само в рамките на тези четири организации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика?
Заповядайте за трета реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, правя тази реплика, защото наистина трябва да бъдем наясно за какво говорим. Защото, когато става въпрос за социален диалог, ние трябва преди всичко да знаем, че хората, които участват в този социален диалог, са свободни и изразяват мнението на групата, която ги представлява. Искам да Ви помоля да прочетете мотивите на Министерския съвет, с които е внесен Законът за изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет, в които пише, че хората, членуващи в този съвет, избрани да представляват определени организации, не могат да представляват интересите на тези организации, а единствено и само себе си. Това е допълнителният щрих към Вашето разбиране за социален диалог. Вземайки този Икономически и социален съвет към Народното събрание, включвайки го в бюджета на Народното събрание, ограничавайки правото на един представител да каже – аз, от името на Конфедерацията на независимите синдикати в България изразявам такова мнение, Вие просто отнемате тази възможност.
Ето това е Вашето разбиране. А иначе аз много Ви благодаря, че най-после се включихте в дебата. Поздравявам Ви за това.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Този закон кой го прие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христов, имате думата за дуплика.
МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Да, представителите на Европейския съюз ни казаха и нещо друго, господин Цеков – че само на национално ниво има някакви разговори, а оттам нататък, надолу, регионално ниво, отраслово – няма никакво сътрудничество и разбирателство, и няма никакъв диалог. Помните ли, че това го казаха?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Кой пречи на това?
МОНЬО ХРИСТОВ: Кой пречи ли? Не знам кой пречи, аз просто Ви казвам какво казаха те. Недейте да казвате, че демагогствам! Защото тук има и други колеги, които бяха там. Това е към Вас.
Господин Адемов, искам да Ви кажа следното нещо: все пак, ако една организация е националноотговорна и тя е поканена за определена тема, ще се яви; когато не е поканена и не е националноотговорна, няма да се яви. Това се отнася за всички организации, няма значение кои са те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване господин Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
И аз бях провокиран да взема думата от изказването на господин Церовски, тъй като той постави въпросите, които са предмет на промените в чл. 2 и 3 в контекста на Конституцията и в контекста на основни принципи на функциониране на съвременната държава и гражданското общество, в търсенето на консенсус чрез диалог. Затова, господин председателю, времето, което се отделя за дискусията по този законопроект, си заслужава. Моята молба е да съсредоточим вниманието си върху трите въпроса, които се съдържат в предложението на господин Василев в тази му част, по чл. 2 и чл. 3. Тези три въпроса са следните.
Първият е, че той заменя думите "държавата регулира" с думите "държавата урежда".
Вторият въпрос е свързан с обхвата на диалога от гледна точка на жизненото равнище, отражението върху него на едни или други трудови и осигурителни отношения, като, както разбрахме, той предлага една по-стеснена трактовка, свързана само и изрично с трудовите и осигурителните отношения, а не по принцип с въпросите на жизненото равнище.
Обърнете внимание, господин председателю, на третата поправка, която господин Василев предлага. Тя е в ал. 2 на чл. 3, господин Василев, където Вие давате друга редакция. Досега не беше предмет на особено внимание тази трета част на Вашето предложение.
Господин председателю, по втория въпрос - за обхвата на тематиката на жизненото равнище, наистина може да се спори дали е допустимо тя да е прекалено широка или трябва все пак да се съсредоточи около онези аспекти на жизненото равнище, които са свързани непосредствено с уреждането на трудовите и осигурителните отношения. Съгласен съм с госпожа Масларова и колегите, които обосноваха широкото разбиране по този въпрос, защото действително, когато се установяват тарифите за електроенергия, е ясно, че пряко се засяга жизненото равнище на работниците и служителите, и да се прави опит това установяване да се прави без диалог, според мен, нарушава философията и на Конституцията, господин Церовски, и на Кодекса на труда. Но пак казвам, това е спор, който може да се води.
За мен обаче е безспорна неприемливостта на първото и третото предложение. Тук се обръщам към господин Василев като към юрист и към залата със следния въпрос: господин Василев, вчера Вие, представяйки своя законопроект, обосновахте тезата за замяната на "регулира" с "урежда" с това, че всеки закон започва с чл. 1: "Този закон урежда…". Но, според мен, Вие тук влизате в едно дълбоко противоречие, защото искате да придадете на държавата, която по смисъла на Кодекса е в тесния смисъл, това е изпълнителната власт, функциите на нормотворец. Обърнете внимание, след като и Вие казвате, че законът урежда, да, законът урежда, създава норма, която да урежда по един траен, стабилен, относително дългосрочен начин важни обществени отношения. Вие сега давате на правителството правомощията на законодател, подменяйки "урежда" с "регулира". Обърнете внимание, господин Василев, по този начин Вие торпилирате смисъла на Кодекса на труда. Смисълът на Кодекса на труда, неговата цел е обоснована в ал. 3 на чл. 1. Там е казано така: "Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог".
Ясно е, че социалният диалог, неговият смисъл е да се потърси балансът на интереси между работници и служители, работодатели и държава, и управление, което в момента трябва да покрива разходи в енергетиката, да речем, да връзва бюджета и т.н. И именно затова, господин Василев, адекватната дума на този замисъл и смисъл на Кодекса на труда е именно “регулира”.
Аз съм съгласен с тезите – и Вашата, и на господин Церовски, че “регулира” не може да се стигне дотам, че държавата е поставена в зависимост и е блокирана в случай на несъгласие на синдикати или на работодатели с едно или друго предложение. Но не това е смисълът на Кодекса. Ако прочетем по-надолу, ние ще видим какво се има предвид, че “Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения и по нормативни, и по поднормативни актове”. Никъде не е казано, че това мнение трябва да е 100-процентово съгласие. Това мнение може да отрази различни становища.
Целият проблем във връзка и с Постановление № 212 беше, че правителството тогава не извървя този път поне според мнението на синдикатите. То отиде на силови решения, без необходимите консултации, без надлежната обосновка. Разбира се, че отговорността, господин Церовски, е на управляващото мнозинство. Но тази отговорност е колкото да провежда, макар и трудни решения, толкова и да бъде най-отворено за диалог, най-отворено за търсене на съгласие, за да може да разчита на максимална подкрепа. И тогава, когато, независимо от добрата воля на правителството, то се натъкне, да речем, на политизиран отказ на един синдикат, който не иска да оцени реалността, който тенденциозно търси сблъсък, правителството спокойно може да се изправи и да каже пред обществото: “Уважаеми дами и господа, граждани и гражданки! Ние сме длъжни да решаваме трудни въпроси. Ние потърсихме партньорство, то ни беше отказано. Ето защо по правомощията на Конституцията ние, бидейки длъжни да регулираме тези отношения, приемаме такива и такива постановления и други поднормативни актове.”
Така че Ви задавам най-обективно въпрос, господин Василев, като специалист, доколкото съзнавам, в областта на Кодекса на труда. Чрез подмяната на “регулира” с “урежда” вие взривявате кодекса.
И що се отнася до третия въпрос – ал. 2 на чл. 3. Алинея 2 на чл. 3 в сегашната редакция, както Вие много добре съзнавате, предвижда задължително осъществяване на консултации при приемането на нормативни актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Във Вашия текст на ал. 3 думата “задължително” е отпаднала. Вие казвате “сътрудничество и консултации се прилагат при приемането на нормативни актове” – много по-кратко, отколкото е сега действащата ал. 2. И тук вече са всички основания на съмненията, които бяха изказани в тази зала, че всъщност вие искате да избягате от този тристранен диалог. Вие искате да избягате от задължението да провеждате такъв диалог. Никой не може да ви задължи да се съгласите с другата страна. Кодексът ясно е казал, че вие сте длъжни, правителството е задължено да го прави. Вие махате тази задължителна норма и всъщност създавате възможност за избор. Прилагат се, но не задължително, а като опции. Така че и тук Вашето предложение за мен върви в пряко противоречие със смисъла и целите на Кодекса на труда. Ако питате мен, и против интересите на мнозинството и на правителството, което трябва да докаже, че търси именно диалога, така както многократно беше заявявано.
И на последно място, господин Василев, струва ми се, аз поне не успях да свържа текстово онова, което Вие предлагате в ал. 1 на чл. 3 със сегашния текст, и промените, които Вие предлагате. Във Вашето предложение в § 2, т. 1 Вие предлагате след първата дума на действащата алинея “държавата”, сега текстът продължава “осъществява регулирането на”, Вие предлагате да отпадне “осъществява регулирането на” и да се замени с думите “обусловените от тях въпроси” и т.н. И се получава “държавата обусловените от тях въпроси на жизненото равнище”!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Има грешка.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, има грешка, коментирали сте го, направили сте го. Аз Ви обръщам внимание на това, че тук липсва ключовата дума – “регулира” или “урежда”. Предполагам, че е “урежда”. И отново казвам, че не може да е “урежда”, а трябва да остане “регулира”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Заповядайте, господин Василев. Имате думата за реплика.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Господин Пирински, аз ще започна отзад напред, от последната Ви бележка. Аз се опасявам, че Вие имате първоначалния технически сгрешен текст, в който липсва цял ред.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това го имаме всички.
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Аз още на другия ден след като забелязах този пропуск поисках от председателя и мисля, че страницата беше подменена, защото липсва цял ред, а не само думата “урежда”. Така че т. 1 на § 2 гласи: “в ал. 1 думите “държавата осъществява регулирането на” се заменят с думата “урежда”, а думите “въпросите на жизненото равнище” се заменят с думите “обусловените от тях въпроси на жизненото равнище на работниците и служителите”.
Така текстът се намества. Но преди липсваше наистина един цял ред. В компютърната разпечатка, аз не съм много специалист по тези работи, не съм го забелязал.
Какво да ви кажа? Сигурно ще започна да се повтарям. И затова не искам повече да се занимавам с този въпрос за ограничаването на възможностите за социален диалог. Но Вие казахте, че съм превръщал държавата в нормотворец. Но аз питам кой друг е нормотворец, освен държавата?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Парламентът!
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Парламентът, парламентът не е ли държавата?
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Парламентът не участва в тристранния диалог!
АТАНАС ВАСИЛЕВ: Именно, не участва, макар че Вашата колежка Масларова сутринта даде индикации, че щяло да е хубаво и Тристранния съвет да свикаме тук!
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не съм казала такова нещо! Не ми променяйте думите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, моля, не влизайте в диалог с господин Василев.
АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Правителството също е нормотворец. (Реплики от място на госпожа Масларова и господин Пирински.) А, правителството не е нормотворец? Не е законодател, но правителството също е нормотворец. Кой създава подзаконовите актове, а не както Вие казахте – поднормативните актове, както Вие се изразявате. Подзаконовите актове основно ги създава правителството. (Реплика от място на народния представител Емилия Масларова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Василев.
Има ли реплика към господин Пирински? Няма.
Господин Пирински, имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю! Господин Василев, Вие сте прав. Аз разполагам с текста, депозиран в библиотеката. И отчитам, че там има депозирано едно листче, където очевидно се добавя пропуснатата част. Но това по никакъв начин не променя същината на моя аргумент за недопустимостта думата “регулира” да се замени с думата “урежда”.
Аз отново повтарям, че с думата “урежда” Вие придавате на изпълнителната власт законотворчески функции, такива, каквито има само и единствено Народното събрание, парламентът, законодателната власт. И поради тази проста причина Вашето предложение е съвършено неприемливо, абсолютно несъстоятелно! Тъй като, ако приемем Вашето определение, че не са поднормативни, а са подзаконови актове, но много ясно е казано в кодекса как тези подзаконови актове се приемат именно от правителството – “след тристранен, след социален диалог”. Това е кодексът. Той задължително предписва как този род подзаконови актове се приемат от изпълнителната власт. И Вие казвате, че това няма никакво значение и че “държавата урежда”. Не може да урежда, господин Василев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Продължаваме нашата дискусия с изказвания. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам желаещи.

Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител проф. Атанас Василев.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 118, против 88, въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет на първо четене.
Доктор Адемов, имате думата за процедура.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде удължен със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Има ли някой против това процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за внасяне на предложенията между първо и второ четене на току-що приетия законопроект да бъде удължен със 7 дни.
Моля да гласувате.
Гласували 156 народни представители: за 142, против 12, въздържали се 2.
Процедурното предложение за удължаване срока за предложенията между първо и второ четене е приет.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма за работа на нашия парламент:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ОТНОСНО ПРОВЕЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО “САМОТНА КОТКА 2002” И ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОДДРЪЖКА ОТ СТРАНАТА-ДОМАКИН.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата заместник-председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност Ирина Бокова да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ИРИНА БОКОВА: Имам удоволствието да представя:

“Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
относно законопроекта № 202-02-40 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между правителството на
Република България, правителството на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането
на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на
поддръжка от страната-домакин, внесен от
Министерския съвет на 1 октомври 2002 г.

На редовно заседание, проведено на 10 октомври 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин.
Мотивите към законопроекта бяха представени от госпожа Димана Дерменджиева - експерт в Дирекция “Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната и полк. Марин Начев - началник-управление “Подготовка и използване на войските” към Главния щаб на ВВС.
В съответствие с програмата за двустранно сътрудничество с Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за 2002 г. от 13 август до 2 септември 2002 г. на летище “Граф Игнатиево” полигон “Корен” се проведе съвместно учение на Кралските Военновъздушни сили на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Военновъздушните сили на Българската армия “Самотна котка 2002”.
С Решение № 493 от 19 юли 2002 г., Министерският съвет одобрява проекта на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддържа от страната-домакин и дава съгласие съвременното му прилагане от датата на подписване до влизането му в сила, с изключение на разпоредбата на т. 3 от Анекс Г към Меморандума, на основание на чл. 17, т. 2 от Меморандума за разбирателство.
На основание Решение № 493 на Министерския съвет Меморандумът за разбирателство е подписан от името на Република България от началника на Главния щаб на Военновъздушните сили от 9 август 2002 г., при условие за последваща ратификация.
Подписаният Меморандум за разбирателство следва да бъде ратифициран от Народното събрание поради следните мотиви:
Точка 3 от Анекс Г, представляващ неразделна част от Меморандума за разбирателство, предвижда, че гостуващите сили се освобождават от заплащане на данъци и такси за всички стоки и услуги, предоставени от Министерството на отбраната на страната-домакин за нуждите на учението.
Меморандумът влиза в сила на датата на получаването на последната от нотите, с които страните взаимно се информират за изпълнението на националните процедури по влизането му в сила.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното

С Т А Н О В И Щ Е:

Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин, подписан на 9 август 2002 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”
Това е докладът, господин председател и уважаеми народни представители, на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
А сега, ако ми позволите, да кажа две думи от името на нашата парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се. Заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Ние и в комисията, уважаеми народни представители, подкрепихте това становище на комисията и дадохме своето съгласие за ратификацията, но обърнахме внимание върху следния факт. На практика ние извършваме една ратификация на Меморандум, на споразумение, което вече е проведено, едно учение, което вече е проведено. И смятаме, че би трябвало Министерството на отбраната и Министерският съвет много по-рано да внесат такова предложение за ратифициране на този меморандум в Народното събрание, тъй като Народното събрание не бива да бъде поставяно в една ситуация постфактум – вече проведено учение, след което ние да ратифицираме съответния меморандум. Нямаме възражения по същината на проблема, но смятаме, че аргументът, че по това време Народното събрание е било във ваканция не е достатъчно убедителен. Предварително е било известно, че ще бъде проведено такова учение и затова настоятелно се обърнахме с искане към Министерството на отбраната и към Министерския съвет подобни случаи повече да не са предмет на обсъждане в нашата комисия. Би трябвало своевременно всичките тези предложения да бъдат изпращани в Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съвсем основателно. Благодаря Ви, госпожа Бокова.
Откривам дискусията по законопроекта за ратификация. Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене на законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин, с вносител Министерският съвет. Моля гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Проектът за ратификация е приет на първо четене.
Господин Илчев имате думата за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги, предлагам този законопроект да мине и на второ четене сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли друго мнение по направеното процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Станимир Илчев, тъй като няма предложения и изказвания, да преминем към гласуване на второ четене на законопроекта.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Илчев.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второто гласуване на законопроекта за ратификация на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин, с вносител Министерският съвет. Моля, гласувайте на второ четене.
Гласували 124 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 5.
Законът за ратификация на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002 и предоставянето на поддръжка от страната-домакин е приет на второ четене.
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с отчет за осъществяването на процеса на приватизация.
За процедурно предложение заповядайте, господин Цанев.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вчера един тежък и неприятен инцидент се получи във Великотърновския клон на завод “Терем”. Изключително сме притеснени от това, че много разнопосочна информация днес има в медиите. Има четирима души, които са в Регионалния клон на многопрофилната болница, а в същото време има много протестиращи, които искат да се срещнат с министъра на отбраната за информация. Така или иначе, тази разнопосочна информация в медиите, съчетана с протестите в Търново, съчетана с нашата неинформираност, ни притеснява, защото има вече въпроси и по медиите какво става с тези хора. Обществеността в Търново пита, затова аз правя едно процедурно предложение – нека министърът на отбраната днес до края на работното време, ако е тук, в София, да бъде така добър да дойде, за да ни информира.
Правя това предложение без абсолютно никакъв политически контекст. Просто нека ни информира какъв е проблемът – инцидентът какъв е, да не би случайно да е трудова злополука. Ако е трудова злополука, да се каже, че е трудова злополука. Ако има проблем с технологията на изгаряне, да каже, че има такава, но просто да дойде и да ни информира, защото много въпроси ни се задават. Оказа се отново, че Народното събрание е най-малко информирано. В такива случаи се получава една масова психоза, което не е добре нито за нас, нито за приоритетите на България – членство в НАТО и Европейския съюз, нито за никого! Така че отново повтарям моето процедурно предложение, ако се гласува, да дойде министърът на отбраната и да каже какво се е случило и какъв е проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цанев.
Има ли противно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение, тъй като е назначена комисия и тя до 2 дни ще се произнесе. След това можем да получим официалната информация. Всичко останало ще бъде на прима виста. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има две процедурни предложения – едното е на господин Цанев - министърът на отбраната до края на работния ден да се яви в Народното събрание и да даде разяснения по случая.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 135 народни представители: за 75, против 58, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Имате предложение за прегласуване, госпожо Драганова? Заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Правя предложение за прегласуване, тъй като, колеги, пак ви напомням – нека да имаме експертната оценка. И ви моля да помислите, когато гласувате за това. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Квесторите, поканете народните представители в залата за гласуване!
Прегласуваме…
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Няма предложение за прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Беше направено предложение! Господин Радев, не ме напътствайте от място. Госпожа Драганова стои пред мен – вдигна картата и каза, че прави процедурно предложение за прегласуване. Аз чувам и виждам, така че отстрани Вие надали виждате и чувате по-добре от мен!
Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено от господин Цанев, министърът на отбраната да бъде викнат до края на пленарния ден в Народното събрание.
Гласували 170 народни представители: за 92, против 77, въздържал се 1.

Следващата точка от дневния ред е:
ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ ДО 30 ЮНИ 2002 Г.
Господин Димитров, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

“С Т А Н О В И Щ Е
по Отчета за осъществяването на процеса на приватизация
за периода от 1 януари до 30 юни 2002 г., представен от
Надзорния съвет на Агенцията за приватизация

На заседанието, проведено на 31 юли 2002 г., с участието на представители на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика, на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, разгледа представения от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация Отчет за осъществяването на процеса на приватизация за периода от 1 януари до 30 юни 2002 г.
Представеният отчет отразява процеса на приватизация за периода 1 януари – 30 юни 2002 г. В рамките на този период са сключени 68 сделки за продажба на дялове и пакети от акции на предприятия и обособени части и са продадени 103 дялове/пакети от акции от вече приватизирани предприятия.
В отчета е направен обстоен анализ на осъществените приватизационни сделки в зависимост от използваната приватизационна техника и отрасловата принадлежност на приватизираните предприятия. Подробно са представени финансовите параметри на осъществените приватизационни сделки, в това число приходите от приватизацията на държавни предприятия, договорените инвестиции, както и договорените плащания, които възлизат на 220 544 хил. лв., от които 59 678 хил. лв. са по сделки с чуждестранни инвеститори. Направените разходи по приватизацията в рамките на отчетния период са в размер на 3 687 хил. лв., в това число за второто тримесечие – 2 185 хил. лв.
Представените в отчета данни показват, че е налице известно изоставане в изпълнението на минималните приватизационни цели, залегнали в плана за работата на Агенцията за приватизация през 2002 г. Малък е делът на сключените сделки за мажоритарни пакети от акции и дялове на предприятия, както и делът на паричните средства, който е 39,6 процента спрямо общия размер на приходите по сключените приватизационни договори през 6-месечието, които възлизат общо на 191 405 хил. лв.
В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси за процеса на координация в работата на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол, за размера на събраните неустойки от неизпълнение на приватизационни договори, както и за размера на кешовите плащания в рамките на общия ефект от приватизацията през първото полугодие, който възлиза на 227 260 хил. лв.
Бяха направени препоръки отчетът да се преработи както в техническата му част – за по-голяма яснота на представените диаграми, така и в неговата аналитична част, отнасяща се преди всичко до оценка на инвестиционната среда и причините за забавяне на приватизационния процес.
Бяха направени и конкретни бележки по представените в отчета на стр. 5 и 6 данни, отнасящи се до разпределението на договорените плащания по платежни инструменти, между които е налице несъответствие и беше направена препоръка данните да бъдат прецизирани.
В резултат на проведеното гласуване с 15 “за” и 2 “против”, Комисията по икономическата политика реши да предложи на Народното събрание да приеме следното

Р Е Ш Е Н И Е:

На основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Народното събрание приема Отчет за осъществяването на процеса на приватизация за периода от 1 януари до 30 юни 2002 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедурно предложение имате думата, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Апостол Апостолов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате процедурното предложение господин Апостолов да бъде допуснат в пленарната зала.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата за процедурно предложение, господин Николов.


НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде поканен вицепремиерът по икономическите въпроси, който отговаря за приватизацията. Той носи политическата отговорност за процеса на приватизация и е нормално, както присъства в Комисията по икономическата политика, когато се правеше този отчет, да бъде и тук, в залата, когато отчетът се гледа пред народните представители. Моето процедурно предложение е да бъде поканен и вицепремиерът Николай Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не виждам основание да подложа на гласуване това Ваше предложение по простата причина, че вносител на отчета е Агенцията за приватизация. Изпратеният отчет е подписан от господин Петко Николов – председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Така че нямам основание да подлагам на гласуване това Ваше предложение за присъствието на министър Василев в залата.
Имате думата за изказвания по отчета за осъществяване на процеса на приватизация за периода януари – юни 2002 г.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Кой ще представи отчета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на вносителите някой ще вземе ли отношение по отчета?
Има думата изпълнителният директор на Агенцията за приватизация господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще представя съвсем накратко дейността на Агенцията за приватизация през първото полугодие на 2002 г. Няма значение, че не съм член на Надзорния съвет.
През първите шест месеца на 2002 г. Агенцията за приватизация е сключила сделки, които като съотношение може да не са много, но като цифри на прима виста са 42 сделки. Могат да бъдат и още повече. За същия период от време ние сме реализирали финансов приход 194 млн. 652 хил. лв. Това е само от дейността на агенцията за шестте месеца. Ако се калкулират и приходите, дошли през тези шест месеца за сключени преди това договори, сумата като приход възлиза на 240 млн. 580 хил. лв. Съотношението между приходната част и броя на сделките определено е в полза на приходите. Отчитайки няколко фактора през първите шест месеца – че през този период Народното събрание одобри новия Закон за приватизацията и следприватизационния контрол, политическата воля на мнозинството старият закон да не доминира при произвеждане на приватизационните процедури и по този начин да не създава неравнопоставеност, въвеждането на два основни метода за приватизация, които доминираха – приватизация чрез публичен търг и публично оповестен конкурс, спомогна в голяма степен този процес да бъде достатъчно ясен и открит и поне на този етап – без значителни скандали.
Заложените цифри в програмата, приети през миналата година за приватизацията през 2002 г. – по отношение на бройката за шестте месеца ние сме реализирали 12% от предвидения брой. Това е нещо, което трябва да се отбележи. Няма смисъл да се крие. Сключените сделки през първото полугодие от Агенцията за приватизация са 2,6 пъти повече в сравнение със сключените сделки от същата институция през първото полугодие на 2001 г. и с една сделка повече от сключените сделки през първото полугодие на 2000 г. Договорените плащания през отчетния период са 26 процента от предвидените по плана за годината. Това изоставане (ако може да се приеме така) е във връзка с отлагането на някои срокове по сделките с "Булгартабак" и БТК. Искрено се надяваме, че тези приходи ще могат да бъдат инкасирани до края на настоящата година. Договорените плащания през първото полугодие на 2002 г. са 2,3 пъти повече от договорените плащания през първото полугодие на 2000 г. и 5,4 пъти повече от договорените плащания през същия период на 2001 г. По тези показатели този период може да се отчете като един период в нормалното развитие на Агенцията за приватизация без значителни изоставания.
Новият закон предположи внасянето на нови 12 наредби, които да уредят дейността. Тези наредби бяха изключителен приоритет на Агенцията за приватизация и нейния правен екип. Работеше се в няколко направления – чистото нормотворчество, което трябваше да предложим на Министерския съвет, регулярната дейност на агенцията по продажбата, подготовката на процедури. Тук съм длъжен да отбележа нещо, което е важно, за да оправдая тези 12,6 процента. През този период е подготвена документация за над 300 сделки, които трябва да бъдат реализирани и се реализират през настоящия момент. На всички е известно, че изключително много се набляга на поцеса на приватизация през Фондовата борса. През следващия месец в рамките на тази програма ще бъдат обявени за приватизация дялове и пакети от акции на 85 предприятия. Освен това се подготвя приключването на процеса не само на приватизация, но и на реституция чрез удовлетворяване на претенции на собственици на компенсаторни инструменти. Искрено се надявам, че с промените на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол ще бъде решен проблемът и със съществуващите компенсационни бонове. Поне до края на годината това нещо трябва да стане. Надявам се, че това ще може да бъде изпълнено.
Процедурите през първите шест месеца бяха основно законодателни, подготовка на процеса и паралелно с това – приватизация на тези 42 предприятия, които споменах.
През м. юни бяха извършени още около 20 сделки, които бяха организирани и преминали като търгове за обща сума около 52 млн. лв. Договорите бяха подписани и се отчитат през третото тримесечие.
Аз лично не бих си позволил по никакъв начин да давам оценка на процеса, но смятам, че на база на статистиката от предходните години за това как е работила Агенцията за приватизация, през първото шестмесечие агенцията е работила напълно нормално при тези обстоятелства и при наличната законова рамка. Искрено се надявам, че до края на 2002 г. в много голяма степен ще бъдат изпълнени заложените параметри в програмата за приватизация. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Чачев.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Апостолов! Аз нямах намерение да се изказвам по днешния отчет, но само преди по-малко от два месеца тук, в тази зала, ние приехме Отчета за приватизация в България в периода 1992-2001 г. В заключението на този отчет се казва, цитирам: “С идването на власт на новото парламентарно мнозинство и излъчването на правителство се проявяват нови тенденции и процеси на приватизация. Приоритетни през 2002 г. са бърза и прозрачна приватизация на останалите държавни предприятия, ускоряването на приватизацията на монополите и големите инфраструктурни обекти…”. Няма да чета по-нататък. Изтъква се като условие за това и приемането на новия Закон за приватизация.
Какъв е фактът днес? Изпълнение 19,5% спрямо собствената програма, която Агенцията за приватизация е предложила за одобрение от нас. Пълно фиаско или поредният сапунен балон, бих казал, поредният епизод от сапунения сериал за 800-те дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да кажа няколко думи за Отчета на Агенцията за приватизация, искам да кажа и нещо, което има пряка връзка с обсъждания тук проблем.
Може би малцина от вас си спомнят, но Законът за приватизация и следприватизационен контрол беше атакуван в Конституционния съд, като се претендираше, че той в редица отношения противоречи на разпоредбите на Конституцията. Резултатът е, че Конституционният съд отхвърли всички претенции и потвърди напълно конституционността на този закон. Това за сведение на всички тези, които глаголеха от тази трибуна, че това бил един изключително лош закон. Казвам го просто, за да бъдем наясно с фактите.
По-нататък. За мен е безспорен факт, че независимо, че законът влезе март месец, все пак той осигури много по-добра основа за приватизация и резултатите са налице. Приключихме с непрозрачната приватизация, всичко става с търгове и конкурси, без привилегии, без дискриминация. Така че нещата тук са очевидни.
Аз искам да обърна внимание само на няколко факта, за да се види, че наистина това, което господин Чачев изтъкна, че е необоснована претенцията за бърза, прозрачна и ефективна приватизация, все пак е факт дори и при не особено благоприятните условия, при които е работила Агенцията за приватизация, тъй като тя, в края на краищата, е действала в условията на старото законодателство през половината от този отчетен период.
Сключените сделки от Агенцията за приватизация през първото полугодие са с 2,6 пъти повече в сравнение със сключените сделки през първото полугодие на 2001 г.
По-нататък. Договорените плащания през първото полугодие на тази година са 2,3 пъти повече от договорените плащания през първото полугодие на 2000 г. и 5,4 пъти повече от договорените плащания през същия период на 2001 г.
Размерът на приходите - реални постъпления по сключените приватизационни сделки през 6-месечието - възлиза на 191 млн. и 405 хил. лева, а приходите през 6-месечието по сделки, сключени през минали периоди – 240 млн. и 580 хил. лева. И двете суми са многократно по-големи от получени приходи през първото 6-месечие на последните три години.
Приходите, реалните постъпления, получени през 6-месечието на 2002 г., са близо 4 пъти повече от приходите през първото полугодие на 1999 г., 2,8 пъти повече от 2000 г. и 2,3 пъти повече от приходите през първото полугодие на 2001 г.
Това са факти. При наличието на тези факти мисля, че коментарът е излишен. Митът за бързата приватизация в условията на предишното правителство и за бавната приватизация, когато ние, това управляващо мнозинство, сме дошли на власт - мисля, че на този мит крайно време е да му се сложи край.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, Вие чувство за реалност нямате ли? За какви проценти говорите и за какво сравнение с предишни периоди говорите? Че вие през второто тримесечие на тази година имате 8 сделки! Това е направила Агенцията за приватизация. Какви проценти?
Вие сте си написали програма – 350 сделки за цялата година. За второто полугодие изпълнението е 19%. Къде отивате? Че това е провал, въобще приватизацията е спряна!
Вие казвате, че имало мит, тоест сега имало бърза приватизация, при предишното правителство имало бавна приватизация. Абсурд! Ако е имало проблем, то е било прекалено бързата приватизация при предишното правителство.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Ама това са факти, господин Жотев!
ПЕТЪР ЖОТЕВ: Вие говорите за прозрачна приватизация. По-голям скандал от приватизацията на “Булгартабак” досега не е имало и се надявам, че няма да има. Каква прозрачна процедура? Една офшорка, подпомагана пряко и косвено от вицепремиер, от премиер, и се опитвате да вкарвате хора, които нямат нищо общо с тютюневия бизнес. Това е провал на приватизацията в България, за което вина носи НДСВ и неговият премиер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, аз сериозно приемам Вашия призив да работим с цифри и точни факти и заради това искам да Ви коригирам, защото само така може да се води съдържателен спор, полезен и отговарящ на нашата отговорност тук, в Народното събрание.
Това, което пише тук, е, че 103 млн. лева са парични плащания, които са постъпили по сделки, сключени през минали периоди. От сумата, която Вие казахте, трябва да извадите тези 103 млн., защото са постъпления по сделки, сключени през минали периоди. И тогава остават 75 млн. лева парични плащания, които са договорени и постъпили през това 6-месечие, за което сега се прави отчетът. Това са коректните цифри и коректният тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Реплика - господин Церовски.

ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Господин Димитров, Вие не казахте нещо много просто, че много по-трудно се продава собствеността, отколкото се раздава. Миналото правителство и миналото управление на Агенцията за приватизация раздаваше собствеността. От тези цифри се вижда нещо елементарно – продадени са по-малко предприятия за много повече пари. Това е направило нашето правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Церовски.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Тези цифри, които посочих, са от отчета на Агенцията по приватизация и те не могат да бъдат оспорени, господин Николов. Това, че има приходи, е факт през това полугодие. Това, че има сключени сделки, които са много повече, отколкото в предишни периоди… Един предишен председател на Агенцията по приватизация, който е изключително уважаван човек, лично на мен в разговор ми е казвал, че предпочита приватизацията да върви бавно. Това каза той. Ясно е защо. Цифрите показват, че вашата приватизация от 1999 до 2001 г. е вървяла изключително бавно. Но ако тя върви бавно и прозрачно, не е беда, защото прозрачността е много по-важна. Проблемът е, че тя вървеше бавно и изключително непрозрачно. Както каза господин Церовски, подаръците се правеха доста непрозрачно.
При нас поне е безспорно, че търговете и конкурсите вървят напълно прозрачно.
Репликата на господин Жотев за “Булгартабак” просто не заслужава внимание. Едва ли може за тази процедура да се каже, че не е била прозрачна. Това са просто глупости. Искам да кажа, че не е все едно дали тук идва “Дойче банк” или някаква си офшорка. Има сериозна разлика между двете. Тази офшорка, за която Вие говорите, просто не е офшорка, а става въпрос за нещо съвсем друго, става въпрос за изключително сериозен инвеститор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване има думата господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както протича дискусията до момента, потвърждава и нашите очаквания във връзка с новия закон и неговото приложение. Когато обсъждахме този закон ние нееднократно отбелязвахме, че той няма да внесе качествени изменения в процеса на приватизацията, че не е възможно приватизацията да бъде проведена по начина, по който законът в момента предвижда, а именно всичко да е в процес на приватизация без определен ограничен списък от стопански предприятия. Оказа се, че с тези цялостни промени в законодателството, а не известни промени към действащия закон, от една страна, процесът на приватизация е сериозно забавен, от друга страна, бяха обявени в приватизация всички държавни предприятия без определен списък. По същия начин трябваше да постъпят и общините. На практика във всички тези предприятия работата не върви.
Сега стана дума за “Булгартабак”. Без да коментираме процедурата, преди тя да е излязла от съда, мисля, че на всички е ясно каква огромна икономическа опасност се крие от начина, по който се подходи към тази сделка. Сега се вижда, че много трудно ще се изкупи тютюнът. И не знам този закон, който приехме, с какво ще помогне да се решат социалните проблеми на районите със смесено население.
Диспутът, който се водеше в момента за това дали приватизацията е бърза или бавна и колко бърза или колко бавна е тя, е много далеч от този реален проблем, който този закон създаде за редица важни системи на икономиката, които все още са държавни, за които Агенцията за приватизация няма капацитет да проведе приватизацията в сроковете, които законът предвижда. Ако си спомняте, законът предвиждаше към този момент агенцията да е свършила с всички правни оценки на обявените за приватизация предприятия. Аз не знам какво ще каже господин Апостолов, това очевидно беше невъзможно за всички нас поне от Коалиция за България, когато обсъждахме закона. Не знам защо мнозинството реши, че това е възможно и прие един срок, в който тези оценки да бъдат извършени, за да имат фирмите някаква сигурност, за да е ясен техният статут. Разбира се, това отново остана на книга. Вие знаехте, че ние възразявахме, че и президентът на републиката възрази по отношение неравностойното третиране на различните притежатели на компенсаторни инструменти. В момента по същество всички бонове, свързани с масовата приватизация, вече не са валидни. Чакаме едно изменение на закона, което трябва да продължи техните срокове или да ги възкреси.
Мисля, че създадохме много проблеми на дребните български инвеститори, на тези, които не разполагат с огромни средства, но повярваха, че държавата чрез тази масова приватизация действително иска в някаква минимална степен да компенсира тяхната собственост. Цялата тази неразбория около боновете накара много от техните притежатели да ги продадат на безценица. Кой ще отговаря за това? Мнозинството ли, Агенцията ли или това, че законът беше приет по начин, който в крайна сметка ограничи възможностите на тези хора да ползват и своите минимални права? На мен ми се иска да обсъдим тези сериозни въпроси, защото дали тези 194 млн. са резултат от предишни сделки или резултат от работата на агенцията, мисля, че е доста далеч от реалните проблеми, които съществуват в този процес.
Ние трябва да отбележим, че нито един стратегически инвеститор, въпреки новият прозрачен закон, не дойде през това време в България, че огромната идея за използване на борсата за продажби все още не се реализира, че в редица случаи беше пропуснато някои от тези предприятия, които бяха включени в пакета, докато частично се приватизираха, да бъдат задължени да участват и в приватизацията на фондовата борса като публични дружества. Случаят с ДЗИ мисля, че е ясен за всички и е хубаво да чуем, че той е пропуск. Защото на книга остават идеите за приватизация чрез борсата, на книга остава идеята “всичко на масата, всичко се приватизира” и под лозунга, че държавата е лош стопанин, тези предприятия, които сега са между небето и земята, затъват все повече и повече и правят държавни дългове. И би било странно, ако действително приемем закон тези дългове между предприятията да станат предмет на новите инвестиционни дружества, които предлагат двама наши колеги. Тогава хаосът в българската икономика ще стане пълен.
Затова аз се надявам, че ние по същество ще обсъдим проблемите във връзка със закона и неговото приложение и ще се опитаме да насочим тази дискусия към същината на проблемите по приложението на новия закон. Защото проблемът не е дали Агенцията за приватизация си върши своята работа, проблемът е дали този закон създава условия да се реализира политиката на мнозинството. И нямаше да е зле тук да има представител на Надзорния съвет, който е подписал отчета. Очевидно Надзорният съвет се чувства доста изолиран от процеса, след като ние го оставихме да се занимава със сделките само по тяхната законосъобразност. Беше редно поне председателят и Надзорният съвет да уважат нашето заседание. Не вярвам, че тяхното отсъствие е израз на отношението към закона, който приехме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Взимам повод от изказването на господин Папаризов, за да кажа следното. Не виждам с какво, цитирам, този закон не решил социалните проблеми на редица живеещи в райони със смесено население. Мисля, че такова беше изказването, поправете ме, ако бъркам, господин Папаризов. Но виждате, тази логика като че ли се промъква във Вашия език – че Законът за приватизацията едва ли не е социален закон. Тогава той би трябвало да се гледа в комисията на д-р Адемов! Това не е социален закон и той не решава социални проблеми. Този закон има ясно дефинирани цели: прозрачна, бърза и ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. Това е! Този закон не решава социални проблеми и това не е неговото предназначение.
Това е по повод на социалните цели на този закон, с които вие, не знам защо, непрекъснато се опитвате да го обремените.
Второ, борсовата приватизация тръгва, това е очевидно. Виждате как се движат цените на компенсаторните инструменти. В близките дни ще започне приватизация чрез борсата на акции от държавни дружества. Така че този процес е тръгнал вече и аз мисля, че това е една от сериозните заслуги на това управляващо мнозинство, че се опитва да раздвижи капиталовия пазар именно чрез приватизацията – нещо, което не направи нито едно правителство досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За дуплика – заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа! Проблемът е, че законът ограничи възможностите да се осъществяват и социалните цели, които парламентът заложи в стратегията за приватизацията на “Булгартабак”. Именно със само двата инструмента, които вие допускате и не дотам ясната процедура – например възможността да се водят допълнителни преговори по социалните аспекти на стратегията, която приехме, именно затова ние за нея се въздържахме, ако помните, за “Булгартабак”. Защото всички в тази зала отчетохме, че проблемът с “Булгартабак” е и социален. А се оказва, че законът не допуска да се прилагат инструменти, които да решават тези социални въпроси. Вие си спомняте, че агенцията дори отказа освен да продължат преговорите по отношение на заетостта в бъдещото предприятие, дори и да повиши цената, след като тя постави различни условия на различните участници чрез писмените си въпроси. До този момент вървеше една ясна и равностойна процедура, след това се появиха различни въпроси към различните участници. Как тогава да не се допускат и преговори по социалните аспекти? Как тогава да не се осигуряват и проблемите, свързани с това България да получи най-добри резултати в тази сделка и да се запази поминъкът в районите със смесено население? Виждате, че в момента освен за едролистния тютюн не са осигурени средства за изкупуването на ориенталския тютюн. Забавянето на този процес поради процедурните проблеми, които бяха допуснати, ще има много сериозно социално отражение. Мисля, че всеки закон трябва да дава възможност да се справяме със социалните последствия.
Що се отнася за пакетите от акции, аз не разбирам защо вие пропуснахте въпроса за инвестиционните бонове. Те в момента не действат. Не ви ли безпокои, че редица български граждани в момента са лишени от своите права? Защо подминавате така леко въпросите, които се зададоха?
И бих искал да кажа, че, разбира се, в тази обстановка нашата парламентарна група не може да подкрепи отчета. Тя ще се въздържи, тъй като в голяма степен агенцията като институция е работила добросъвестно, но законодателните рамки на тази дейност изискват много сериозно уточняване. И аз отново ви моля да се върнем към всички въпроси, които постави и парламентарната група, и президентът на републиката във връзка с този закон. Защото, господин Димитров, Конституционният съд не казва дали един закон е добър или лош, това го казваме ние, животът и практиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
За изказване – заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За съжаление, след като не се съобразихме с направеното процедурно предложение да бъде поканен в залата вицепремиерът, то дебатът по отчета на Агенцията за приватизация, който е краен резултат от воденето на една политика, изключително важна в областта на приватизацията, респективно в реформите, се превръща във ведомствен прочит на самия отчет, а не политическите дебат. Според мен това е слабост на днешния дебат. Нека да се опитаме да преодолеем този ведомствен подход към отчета на Агенцията за приватизация, защото той само е формално отчет на Агенцията за приватизация, по същество това представлява един отчет на заявени намерения, мобилизирана политическа воля и законодателни решения, за да може процесът на приватизация да се движи по онази декларирана политика на мнозинството, както то я разбира.
Аз лично нямам никакви забележки или поне са много по-малко моите забележки към работата на Агенцията за приватизация, защото вярвам, че там хората са професионалисти, те знаят какво да правят. Но в същото време имам много сериозна критика към политиката на мнозинството, към политиката, която води икономическият екип в правителството по темата приватизация. Лично аз считам, че резултатите, които сега се отчитат, са ярко доказателство за това, че не е достатъчно фокусирана и не е достатъчно мобилизирана воля за това приватизацията да продължи да бъде един източник на преобразуване на българската икономика и превръщането й в пазарна икономика. Самият факт, че имаме толкова малко сделки разбира се, се дължи основно на законодателното решение в новия Закон за приватизация.
Аз искам да обърна внимание, че от 51 сделки за акции и дялове само 24 са за мажоритарни пакети, което означава, че практически имаме приватизация само на 24 предприятия. Такъв резултат имаме и при привличането на инвеститори.
Какъв е типът инвеститори, които са привлечени в българската приватизация за първите шест месеца? Очевидно тезата за прозрачна приватизация, за приватизация, която е привлекателна за инвеститорите, не се е състояла. Защото от чуждестранни инвеститори са закупени акции само на едно предприятие. Само един чуждестранен инвеститор е участвал в приватизацията през първите шест месеца. Между другото, толкова са и сделките с работническо-мениджърските дружества. Ако трябва да погледнем чисто формално на цифрите, то чуждестранният инвеститор има толкова, колкото и работническо-мениджърската приватизация, така обругавана и отричана от мнозинството. Но това е чисто формалният прочит на нещата.
Аз лично имам забележка, и то сериозна, върху онези цифри, които бяха споменати и които според мен не изглеждат по начина, по който са записани. Първо, външният вид на този доклад е такъв, че на стр. 5 и на стр. 6 се повтарят абзаци, от които не можеш да разбереш кой къде точно е разположен и се повтарят два абзаца за поети и изпълнени задължения. Струва ми се, че не е професионално да разглеждаме такъв доклад в Народното събрание, особено когато се отнася до цифри.
Трябва да обърна внимание и на факта, че по договорите, сключени през шестмесечието, от купувачите не са поети никакви задължения към дружествата. Това също е една цифра, която мен лично ме притеснява. Може би Вие ще ми я обясните.
След това, за известните приходи и твърденията, че приходите от приватизация през първото шестмесечие от приватизираните предприятия са 191 млн. лв. Аз не намирам никаква връзка, и между другото поставих този въпрос в Комисията по икономическата политика, очаквах, че ще има някакво разяснение или една обща таблица, в която да се вижда тази връзка, за съжаление не ни е представена, между цифрата 191 млн. лв., която се твърди, че са паричните постъпления, и след това записаните на 7 стр. 103 млн. лв. парични постъпления от предишни периоди, 75 млн. лв., записано на стр. 6, реални приходи, парични плащания само от приватизацията през този период, и записано пак на 6-та страница, че общият размер на паричните средства по всички сделки, сключени и през минали периоди, включително постъпления по реда на чл. 8 от настоящия начин, са 139 млн. лв.

Аз не мога да си обясня, тук става дума наистина за разминаване от близо 50 млн. лв. Не мога да намеря нито връзката, нито логиката на тези цифри.
Моите притеснения наистина са, че въпреки действието на новия закон – знаем, че той е много хвален от мнозинството – въпреки професионализма на Агенцията за приватизация, икономическият екип на правителството е абсолютно безсилен да привлича стратегически инвеститори, да привлича чуждестранни инвеститори и да реформира българската икономика така, че тя да стане наистина конкурентна. Признанието на Европейския съюз, че имаме функционираща пазарна икономика не значи много, ако българската икономика не стане жизнена, не станe конкурентна, не започне да се конкурира с икономиките на Европейския съюз, респективно по този начин да осигурява работни места, приходи в бюджета и развитие на нашата държава.
Аз лично считам, че има и недостатъци в доклада – това вече е по работата на Агенцията за следприватизационен контрол – няма една дума за следприватизационен контрол. Вие знаете, че ние наложихме някаква рамка на тези отчети, в която задължително присъстваше една отделна глава “Следприватизационен контрол”, където се описаха всички действия, които по силата на стария закон се извършваха от Агенцията за приватизация, а сега по новия – от Агенцията за следприватизационен контрол, очевидно ще се извършват обаче след промени в закона по следприватизационен контрол.
Големите критики, които бяха отправени, очевидно са празни приказки, ако ние в този отчет не сме записали колко предприятия, кои са точно, не са си изпълнили задълженията, не са платили сделки, не са извършили ония, поети от тях инвестиции или запазване на работни места, и какви мерки са взети за това. Събрани ли са например неустойките. Знаем за една огромна неустойка, скандално несъбрана от Агенцията за приватизация или Агенцията за следприватизационен контрол.
Няма една дума за общинската приватизация, която е също важен фактор за реформирането на българската икономика.
Според мен, липсата на тия две глави в отчета на Агенцията за приватизация правят доклада неприемлив за нас, защото той освен тази ведомствена статистика, която ни е представил, би следвало да има и политика в него.
Сега разбирам и защо не беше поканен вицепремиерът Николай Василев. Защото тогава тези политически въпроси щяха да бъдат отправени към него. Аз няма как да отправям политически въпроси към председателя на Агенцията за приватизация, тъй като той е работил в една среда, която сме решили ние тук, респективно мнозинството. Тоест изпълнявал е задачи, поставени му от икономическия екип. И този, който е отговорен за тези резултати, описани в доклада, го няма пред нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за реплика, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, моята реплика ще бъде много кратка – по три конкретно повдигнати от вас въпроса. Първо, Вие казахте, че Ви смущава, че през отчетния период няма поети задължения от страна на приватизаторите. На стр. 5 пише: “По договорите, сключени през шестмесечието, от купувачите не са поети задължения на дружествата”. Вие знаете, че по новия закон основният метод на приватизация е търгът. Когато страните се явяват на търг, търгът печели този, който дава най-голяма цена. Щом аз купувам едно предприятие и давам най-голяма цена, очевидно аз не мога да поемам никакви други задължения – нито да плащам задълженията на предприятието, нито пък да запазвам работни места или да правя инвестиции. Най-добрата приватизация е чрез търг, защото си получават парите. Така че това не е недостатък на приватизацията, а това е една логична последница от начина на приватизация от логиката на закона.
Вторият въпрос – няма отчет на Агенцията за следприватизационен контрол. Ами не може да има, тъй като тази агенция още не беше сформирана за отчетния период. И плюс това отчетът на тази агенция би следвало да бъде отделен, а не да влиза в отчета на агенцията.
Третото – няма данни за общинска приватизация. Тази приватизация не се извършва и не се контролира от агенцията. Няма как агенцията да отчита нещо, което не контролира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Пенчев, моята дуплика ще бъде също много кратка. Първо, не съм казал, че няма отчет на Агенцията за следприватизационен контрол, а казах, че липсва цял раздел, който иначе стандартно присъства в отчетите на Агенцията за приватизация, а именно “Следприватизационен контрол”.
За общинската приватизация знаете, че по силата на стария закон Агенцията за приватизация, а и по логиката на новия е така, Агенцията за приватизация наблюдава целия процес на приватизация, респективно общинската приватизация. Там има също съответни статистически масиви, които са в Агенцията за приватизация. Има необходимата статистика, за да ни бъде представена характеристиката и на общинската приватизация. Защото, само виждайки целия процес на реформиране на икономиката, ние можем да кажем той правилен ли е или не.
Сега за съществения въпрос, повдигнат от Вас, че чрез търг се дава една цена и край, повече не се поемат никакви други задължения. Мисля, че върху тази тема говори колегата Папаризов, който изтъкна доста справедливи тези. Аз искам да кажа още една. Лично аз считам, че може би това е добър вариант – продаваш му акциите и след това той се оправя. Но ние по никакъв начин не можем да видим отражението на тоя процес върху икономиката, ако нямаме статистика за това какви задължения са поети, в какво състояние са продадени тия предприятия. Така че моята логика е не да разглеждаме една ведомствена статистика, а да говорим за политиката на приватизацията и отражението й върху българската икономика. Такива опити са правени, според мен успешни, в предишни доклади на Агенцията за приватизация. Аз искам да припомня, че тогава мнозинството отправяше остри критики към отчетите на Агенцията за приватизация и това лесно може да се види от стенограмите на Народното събрание и от стенограмите на заседанията на Комисията по икономическата политика. Ние сме отправяли много остри критики за метода на приватизация “Преговори с потенциални купувачи”. Много остри критики сме отправяли и за продажбите на РМД на онези дружества, за които е имало и други инвеститори. Справедливостта изисква това да бъде признато. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Има думата за изказване господин Димитър Стефанов.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В началото на приватизацията очакванията бяха коренно противоположни на това, което се получи. Смятахме, че в резултат на приватизацията едва ли не ще си изплатим външния дълг и че ще живеем в благоденствие. Според мен приватизацията създаде в течение на повече от 10 години повече проблеми, отколкото реши. В чисто финансов аспект приватизацията е на червено. Това, което е получено като приходи, и това, че са опростени задължения, или е дадено пряко от бюджета, е във вреда на държавата.
По-съществен е другият въпрос: какво е състоянието на следприватизационната икономика сега? С новия закон ние този проблем го институционализирахме, като създадохме специална Агенция за следприватизационен контрол. Аз очаквам, че в първия й отчет тези проблеми ще бъдат поставени тук и ние всички заедно ще ги дискутираме. За мен няма по-важни проблеми и по-рискова област от тази – следприватизационната икономика. Но, повтарям, понеже става въпрос за политическа конкуренция, ние институционализирахме този проблем и се надявам това да позволи неговото по-добро обсъждане и вземането на по-добри решения.
За мен основното изискване за приватизацията, както и за повечето от вас, е тя да е прозрачна. Но прозрачността е трудно да се измери. Ние какво направихме? Ние премахнахме привилегированите участници с монополна позиция в приватизацията. Това е гаранция, че няма да има изкривявания в процеса.
По-нататък за постиженията в самата приватизация в последните шест месеца. Това е въпрос на методика на оценка на резултатите. Господин Николов или някой друг каза, че в приходите, реализирани в последните шест месеца, се съдържат приходи от сделки, които са сключени преди това. Това е така за цифрата и за отчета след всяко шестмесечие. Във всяко шестмесечие има приходи от сделки, сключени в това последно шестмесечие, и сделки преди това. Така че това е безсмислено на тази основа да се атакува този резултат. За мен в тази институционална ситуация – нов закон, създава се нова институция, малко или много нови екипи, постиженията, сравнени с предходните години, не са лоши, с изключение на броя на сделките, макар че броят сделки в сравнение с 2000 г. е почти същият или е малко повече.
По-съществено е друго. Ние гледаме показателят “Договорени плащания”. Това е една методика, която се създаде преди много години. Това е един фалшив показател. Какво влиза в него? Договорената цена, договорените инвестиции, поети задължения, изпълнени задължени, в смисъл изплатени задължения – един показател, който е безсмислен, нищо не значи. Моята препоръка към ръководството на агенцията е да подобри методиката на анализ на приватизационния процес именно в това отношение. Това е един наследен показател.
Сега относно приходите. По този показател резултатите за това шестмесечие са много добри. Имайте предвид, че през това време няма опростени задължения, а през предшестващите четири години бяха опростени 2 млрд. лв. задължения на приватизираните предприятия. Значи 2 млрд. лв. са 1 млрд. долара. Аз попитах господин Апостолов и срещу тези приходи няма опростени задължения. Така че по този резултат работата на агенцията е много добра, сравнена с предшестващите години.
По броя на сделките. Да, те са по-малко сега, но агенцията изкара един списък от над 1000 предприятия, чиито акции се хвърлят на борсата. Това е един наследен, аз го наричам корпоративен боклук, с малки изключения. Аз не знам колко лесно ще се продават. Аз имам други виждания за метода на продажба. Първо, трябва да се предложат на мажоритарните собственици и т.н., но, така или иначе, тези неща ще се разчистят в следващите шест месеца или една година, така че по бройки този екип ще надмине всички останали. Но не е в това въпросът.
Аз се връщам в началото на изказването. Големият проблем е следприватизационната икономика. Надявам се, че отчетът, който ще представи другата агенция, ще ни даде възможност да го обсъдим, без да търсим виновния и да правим излишна пропаганда и напрежение в нашите среди. Смятам, че имаме всички основания да приемем отчета на Агенцията за приватизация за изминалото шестмесечие на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура думата има господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Петко Николов – председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят господин Петко Николов да заеме своето място.
Думата има господин Жотев за реплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Вашето изказване поставяте два проблема.
Първо, Вие казахте, че е създадена нова институция – Агенцията за следприватизационния контрол. Това е добре, разбира се. Но сега сме вече средата на октомври и тази институция не работи. Цяла година всъщност при управлението на НДСВ няма кой да контролира приватизацията в България. Това е факт. През първите няколко месеца действаше старият закон. Защо в отчета няма нито дума за това кой е извършвал следприватизационния контрол и как е извършван следприватизационния контрол. Това е по повод и на предишната реплика към господин Николов.
Кой носи политическата отговорност за това, господин Стефанов? Това е моят въпрос към Вас. Кой носи политическата отговорност за това, че в България в момента никой не извършва следприватизационен контрол? Седмици, та дори и месеци наред НДСВ не съумяваше да излъчи своите представители, които да оглавят агенцията. Боричкаше се помежду си. НДСВ носи ли политическа отговорност? Има ли вина за това?
Второ, призовавам Ви, господин Стефанов, да не използвате такива дума за предприятия, които се продават, като “корпоративен боклук”. От тази трибуна министърът на транспорта си позволяваше да твърди, че БТК, която предстои да бъде приватизирана, нищо не струва, че е лоша, че не е привлекателна. Министърът на икономиката и вицепремиер твърдеше подобно нещо, а именно, че “Булгартабак” не е достатъчно привлекателна.
Как си позволявате богатството на България, създадено от толкова поколения българи, Вие да го предлагате на потенциални купувачи с такива думи? Вие сте интелигентен човек и аз много Ви уважавам. Докато другите двама министри, които споменах, сигурно имат основание и най-вероятно са забъркани в кашите около приватизацията на тези дружества. Вие нямате нищо общо, затова просто е неприемливо, когато продавачът тръгва да продава и казва: “Аз продавам корпоративен боклук”. Това е неприемливо, затова аз Ви моля да се коригирате в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Жотев.
Господин Стефанов, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (НДСВ): Господин Жотев, аз ще започна с последната Ви бележка. Аз направих анализ на този списък и ако Вие го погледнете, най-малко ще си помислите, че това е корпоративен боклук, защото става въпрос за остатъци от един процент и по-малко, даже правих анализ и повечето са под 5 процента. Тяхната продажба няма значение за който и да било, но трябва да се разчисти някъде. Сигурен съм, че няма да има и постъпления и нарочно избрах тази дума, за да обърна внимание върху този проблем. Може и да не съм прав, но така продължавам да го наричам. Там има и златни яйца – отделни дялове, които са много ценни.
По другия въпрос – за следприватизационния контрол. Аз съм участвал в създаването на няколко институции и знам колко трудно е това. Следя отблизо израстването на новата агенция. Те се борят, от една страна, със създаването на институцията и проблемите, свързани с това, надявам се, че ще им помогнем със сега предложените изменения в Закона за приватизация, като им осигурим финансиране на разходите. В същото време зная, че те работят по анализ на приватизационните досиета, които пристигат при тях. Може това да не е достатъчно, административният капацитет на тази институция да не е на това равнище да може да покрие веднага всички проблеми.
Не може да нямаме претенции и към министрите. Ние настояваме да се помогне още повече на тази агенция. Но това върви и ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Искам да информирам, че в 13,00 ч. в залата ще дойде министърът на отбраната да информира народното представителство за случаите с ракетите край Велико Търново. Това да се има предвид.
Господин Нихризов, имате думата за изказване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато изпълнението на един процес е 19,5 процента за полугодието, явно съществува сериозна криза в този процес. Тя не може да бъде оправдана нито със сравнение с преходни периоди, нито с минали години и периоди. Когато обаче този процес има негативна тенденция, то ние можем да кажем, че се говори за провал. А провалът е провал на процеса на приватизация в България. Когато имаш провал, търсиш причините. Те могат да бъдат на две места: в екипа, който провежда този процес на приватизация, и в правилата, по които се извършва тази приватизация.
Аз лично считам, че причините не са в екипа, защото този екип работеше по два различни закона и цифрите говорят именно за това, че сделките, които са извършени по старото законодателство, представляват 17,2 процента, а по така афишираното и пропагандирано ново законодателство - всичко на всичко 8 сделки, които представляват 2,29 процента. За сметка на това разходите за извършването на тези сделки се вдигат от 1 млн. 500 хил. лв. на 2 млн. 185 хил. лв. Това значи, че ако за 60 сделки разходите са 1 млн. 500 хил. лв., за 6 стават приблизително и даже над същото количество. Това обаче не е основната цифра. Смятам, че причината за този процес и неговото проваляне в момента нарочно отсъства от залата.
Тук искам да обърна внимание на всички онези, които подхвърлиха реплика, че опозицията пречела новият закон да влезе в действие. Напротив! Аз и моите колеги трябва да се гордеем с това, че предлагахме разумни предложения по отношение на процеса на приватизацията. Уви, те бяха отхвърлени. Сега правителството ги внася като законопроект, след като преди шест месеца се беше отнесло подигравателно към тях. Очевидно причината за този процес е в политическото решение, което води управляващото мнозинство. Днес тук ги няма хората, които вдигаха лозунгите, които говореха за откритост, които смело критикуваха онзи процес, който се провеждаше преди известно време. Те не можаха да разберат едно нещо – че е хубаво да гледаш отстрани, но е много трудно да работиш работата, която си захванал. Затова тяхното действие ми напомняше онези стари години, когато навсякъде вдигаха почини, начинания, но когато дойдеше време да се отчита, всеки се скриваше.
Искам да завърша с този печален резултат, който имаме в момента - спряна приватизация. Моля ви, господа от "Славянска", които отсъствате от залата, не оставяйте своите подчинени да се червят за неща, за които те нямат изцяло вина! Елате и вижте какво сътворихте в процеса, който толкова желаехте да завърши бързо и прозрачно. Той не се оказа нито бърз, нито прозрачен, благодарение на вашите целенасочени действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Нихризов, аз разбирам, че съществена част от политическия език са оценките, а те са най-добрият инструмент, когато някой се опитва да манипулира слушащите го. Проблемът е, че Вие говорите само с оценки, без факти. Вие казвате: спряна приватизация, провал. Фактите не говорят това! Това е проблемът. Нека да направим ясно различие между факти и оценки! Това са Вашите оценки - пристрастни, партийно оцветени и изпълнени с негативизъм. Това е очевидно, Вие сте опозиция. Но когато става дума за факти, нещата са съвсем други. Нека да стъпим на базата на фактите.
Ще си позволя да цитирам само част от доклада на Европейската комисия за напредъка на България, който се отнася до приватизационните процедури, цитирам: "През 2002 г. започнаха нови приватизационни процедури. Те са предназначени да ускорят приватизацията на останалите държавни активи, главно в далекосъобщенията, банковото и застрахователното дело, енергетиката, морският транспорт и тютюневата промишленост при условията на по-голяма прозрачност и ефективност чрез открити и закрити търгове и публично предлагане на акции. Работническо-мениджърските дружества, които създадоха редица проблеми в миналото, вече не се ползват с преференции в приватизационните процедури. В отделен сегмент на Фондовата борса предстои да бъдат пуснати 1500 миноритарни дяла от предприятия. За пряка продажба са предвидени 360 предприятия, а 100 са временно извадени от списъка за приватизация поради съображения, свързани с националната сигурност, или поради това, че се нуждаят от предварително преструктуриране." И се посочва успехът с продажбата на банка "Биохим", както и с продажбата на Държавния застрахователен институт. Това е част от положителната оценка на България за приватизацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Юнал Тасим.

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Нихризов! Силно впечатление ми прави в тази зала, че се спекулира много с едно понятие “скорост на приватизационния процес”. Отдясно се коментира факта, че тази скорост е бавна, а отляво се казва, че въобще трябва да се спре този процес или да се забави още повече. Разбираеми са тези ваши претенции. Те ясно определят политическите ви виждания.
Аз много уважавам хора, които мислят и действат бързо. Но когато става дума за приватизационния процес в България, вие под “бързина” разбирахте да подарявате предприятия. Вие го знаете. И имахте два изключителни метода за това – РМД – приватизация и потенциални купувачи. Аз не искам да се връщам една година назад в този дебат, но когато подаряваш, естествено е, че скоростта може да бъде и космическа. Днес решавам, след обяд – продавам. А ние казахме, че ще продаваме по два метода – чрез търг и конкурс. А за търг се иска съответно време, а за конкурс – да не говорим. Но когато речете да продадете на вашия братовчед, ако е тъмносин, още по-добре и по-бързо ще стане, тогава наистина бройките ще бъдат такива. Но има и друг показател. Не е въпросът колко сме приватизирали, а колко сме вкарали в държавния бюджет. Не само че бързо приватизирахте, но на следващия ден след деня, в който приватизирахте, вие анексирахте, анексирахте и то милиони. И постъпления – никакви!
Трябва ясно да кажем на обществото какво предпочитаме. Ние казахме открито, ясно и точно: “Искаме бърза приватизация и с приходи, а не просто приватизация, с много бройки, много братовчеди и никакви приходи в държавния бюджет”. Благодаря.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, ръкопляска от място): “Браво!”, Тасим, “Браво!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Господин Нихризов, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Господин председател, господин Тасим! На Вас Ви благодаря, защото ми напомнихте за това, което беше отречено – методът за преговори с потенциални купувачи. Не щеш ли, в сега предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация от правителството се опитват да вкарат по-лош метод, при това – абсолютно неприложим – управление с договор за последващо изкупуване. Ако това не е връщане към схемата с потенциални купувачи, здраве му кажи. Но понеже се разминават в системата принципалът и Агенцията за приватизация, която продава, това не е направило впечатление на “Славянска” № 8 , към когото отправих и съответните забележки по отношение на законодателството.
А иначе е хубаво да се правят добри оценки, да чуваш ръкопляскания отстрани. Аз неслучайно припомних, когато всеки вземаше и пропагандираше почини. Едно време страницата на вестник “Работническо дело” беше хубава, беше пълна с хубави неща. Беше пълна с проценти, с печалби и т.н. Само че реалността беше различна. Ако искате ръкопляскания от страна на хората, които трябва да извършват контрола върху едно законодателство, които трябва да бъдат будната съвест на избирателите, то намерете си онези времена или ако се стремите към тези времена, много бъркате! Така че резултатите, които имаме в наличност, говорят това. И колкото и да се опитва някой да вкара популярна схема – братовчеди, приятели и не знам какво си и не знам що си, то в тези лоши години все пак се оказа, че е имало приватизационен процес. И днес трябва да избираме между едно от двете неща – дали да го има или да го няма. И тъй като се оказва, че процесът бил прозрачен, то прозрачността си пролича по последните сделки, всяка от които беше свързана със съответния скандал. (Председателят Юнал Лютфи дава сигнал за просрочено време.)
Господин председател, имам 3 минути за дуплика, свършвам.
Огромният скандал вървеше и с “Булгартабак”, а към там се насочват и следващите ваши действия. Моля, не ги повтаряйте, както и грешките на хората, които преди вървяха по този път. Недейте да се опитвате отново да преписвате първа страница на “Работническо дело” само че на английски език! (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Колеги, аз предлагам да изслушаме информацията на министър Свинаров съгласно наше прието решение по проблема около унищожаването на ракетите край Велико Търново.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Явявам се пред вас, за да направя съобразно вашето искане изявление за инцидента през вчерашния ден в завод “Ивайло”, Велико Търново, от системата на заводите “Терем” по повод на наистина неприятния инцидент там.
Малко информация по фактите. Предполагам, че те са достатъчно известни и аз няма да ви обременявам и да говоря дълго.
Вчера, 16 октомври 2002 г., малко преди 14,00 ч. е възникнал инцидент при утилизацията на двигателя на ракетния комплекс “Скъд”. Веднага след инцидента бях информиран за случилото се и първото нещо, което предприех, е да издам заповед за спиране на процедурите.
Първоначалната информация, която бе отразена и в прессъобщение на Министерството на отбраната, бе, че причината за инцидента е задействан пиропатрон, който е бил неизвестен по технологичната карта за унищожаване на този вид ракетен комплекс. Вече е известно, че при инцидента са пострадали четирима работници. Всички са с осколки в долните крайници. Един от тях е с осколка в коремната област без засягане на жизненоважни органи.
В 14,15 ч. разговарях с началника на Хирургическото отделение на болницата във Велико Търново д-р Манчев, от когото разбрах какво е състоянието на пострадалите. От този момент до 21,00 ч. бяха приключени всички процедури по изследвания и хирургическо отстраняване на осколките, попаднали в долните крайници, казах корекцията, и в коремната област на един от пострадалите.
В 15,00 ч. заедно с началника на Генералния щаб ген. Колев отпътувахме за град Велико Търново. Целите на нашето посещение бяха основно две. На първо място, да посетим пострадалите и лекуващите лекари в болницата, за да се уверим пряко в здравословното състояние и степента на опасност. Ние останахме изключително удовлетворени от сериозните грижи, които се полагаха в Хирургичното отделение на болницата във Велико Търново по отношение на пострадалите. Разбира се, с оглед на ситуацията в здравеопазването, която няма да коментирам, предложихме всякакъв вид помощ, която се налага – консултативна, медикаментозна, ако това се налага от състоянието на пострадалите. Днес ни беше поискан един серум, който не означава влошаване на здравословното състояние, но който липсва в болницата във Велико Търново и който осигурихме с оглед предотвратяване на възможни зарази в процеса на лечение на пострадалите.
Второто посещение във Велико Търново беше на мястото на площадката в завод “Ивайло” във Велико Търново. Целта беше след оглед на мястото и запознаване със специалистите със случилото се, което е довело до инцидента, да определим най-добрия състав за комисия, която да работи по констатиране на условията и причините, довели до инцидента.
С моя заповед от днес е съставена такава комисия под председателството на проф. Боян Петков, който е специалист и в областта на ракетостроенето, с участници от “Терем”, специалисти от Генералния щаб, Инспекцията по труда и с консултантска помощ от външни специалисти, ако това е необходимо. Искам да кажа, че част от специалистите са от фирмата-изпълнител по Меморандума “Си Ди Ай”.
Както е известно, фирмата Си Ди Ай извършва верификация на процеса на унищожаването и тя е заснимала изцяло процеса на инцидента, защото той се осъществява по време на утилизация на комплекса, който подлежи на верификация. Имахме възможност снощи да изгледаме няколко пъти заснетия материал. Надяваме се, че на специалистите той ще бъде от полза, наред с пълния оглед и разглобяване на всички механизми да установят конкретните причини за инцидента.
Наред с това продължава да е спряна процедурата по утилизацията на този комплекс и това ще бъде така докато комисията приключи своята работа и установим конкретните причини за инцидента.
По две причини аз не искам да бъда по-подробен. Едната е, че не бива по никакъв начин да влияя на работата на комисията, на нейната компетентност и безпристрастност. И втората причина е да не допуснем грешка и след това да се извиняваме, че сме допуснали такава грешка, ако кажем нещо повече, което към настоящия момент реално е неизвестно.
След първоначалния оглед със сигурност може да се каже, че няма неизвестен пиропатрон в системата, която се утилизира, че причината за инцидента е от механичен характер, вероятно – говоря с вероятности – някакъв дефект или някакво чуждо тяло в турбинния блок, който е довел до пробив на корпуса двустранно, откъдето всъщност са тези осколки. Тези осколки не са от някакъв вид взривно устройство, а са осколки от самия корпус на ракетата, от перките на турбината и от зъбци от зъбните колела на колелото на турбината.
Разбира се, въпреки това, което изнасям пред вас, аз не мога да стана специалист в тази област за тези няколко месеца. Уверявам всички народни представители, че след завършване резултата от работата на комисията ще бъдете надлежно уведомени за констатациите. Аз много се надявам, че комисията, така поне бях уверен от членовете на комисията, да приключи работа още в утрешния ден, освен ако, разбира се, не се наложи необходимост от изследвания, които трябва да продължат повече във времето. Ако трябва да дам конкретен пример, може би ще се наложи, ако не се намерят достатъчно данни без това, да се извърши и някаква експертиза по стареене на метали. Ако това се наложи, комисията очевидно няма да може да свърши работа в утрешния ден.
Надявам се, че всички подробни резултати и констатации ще научите от мен в деня, в който комисията приключи своята работа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, позволете ми да благодаря от ваше име и от мое име за това, че министър Свинаров се яви своевременно пред българския парламент и информира в детайли за случая и за мерките, които са взети, за да се установят причините за инцидента.
Господин Цанев, заповядайте за процедура.
ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Първо, искам да благодаря на всички колеги, които подкрепиха моето предложение. Мисля си, че това да дойде министърът на отбраната не е нещо черезвичайно. В смисал, то е черезвичайно дотолкова, доколкото има инцидент, но е нормално в такива случаи парламентът да използва тази практика, за да може чрез парламента и колегите от медиите да напишат тези неща, за да има единна информация и на обществото.
Другият проблем, съжалявам, че министърът излезе, беше, че бих му препоръчал, след като е бил в Търново, да се види с тези хора, които са протестиращи от 17 дни, да ги успокои и по някакъв начин да им каже, че наистина проблемът, който съществува, ще бъде решен и съответно няма да се извършва това, което те мислят, че ще се извършва в района на Търново. Защото в края на краищата всеки един от обществото, всеки един гражданин в такива случаи се явява както за собствения си живот, така и за своите деца.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И каква е процедурата?
ИВО ЦАНЕВ: Господин Искров, сега ще Ви кажа каква е процедурата.
Процедурата е следната: благодаря на моите колеги, т.е. на Вас и на всички колеги, които ме подкрепиха. Мисля, че това е човешко и нормално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цанев.
Мисля, че министърът беше достатъчно ясен. След като комисията бъде готова със своите заключения по всички аспекти на инцидента, отново ще бъдем информирани от министъра.
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа по дискусиите за доклада.
Имате думата, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да започна с един кратък увод и съвсем в духа на конструктивния тон да не изпадам в яростна критика на представения отчет.
Когато се говори, че в България има работеща пазарна икономика и тази оценка радва цялото българско общество и разбира се всички нас, не бива да се забравя, че работеща пазарна икономика не се създава за една година. И ако трябва да се отчете принос на правителството, което има най-голям дял или на управлението, което има най-голям дял за създаване на работеща пазарна икономика в България, това е не сегашното, а предишното правителство. И това е ясно на всички. Макар че този принос не беше отчетен.
Второто, което искам да кажа, е, че аз съм малко резервиран защо трябваше да бъде представен един полуотчет за шест месеца от годината, който гледаме през м. октомври? Първо, безнадеждно остарял като информация. И ако трябва да правим истински отчет, то трябва да направим отчет на изпълнението на Програмата за приватизация, с която е ангажирано това управление. Но това може да стане след като изтече 2002 г. От данните обаче, с които разполагаме в момента, както и с тенденциите, по които се развива този процес, аз категорично мога да ви заявя, че Програмата за приватизация няма да бъде изпълнена. И съм готов да се обзаложа с всеки един от вас на каквото поиска. Няма да бъде изпълнена по редица важни показатели, които вие сте заложили в тази програма. И коректното сравнение не е както прави господин Валери Димитров – да сравнява един път данни от 2001 г., един път от 2002 г. Аз ще го попитам защо не използва данни от 1999 и от 1998 г.? Което сравнение, ако се прави, може да бъде само с 2001 г., макар че и то не е съвсем точно, защото имаше шест месеца управление на едно мнозинство, на едно правителство и шест месеца на друго, при целия катаклизъм, който се получава в държавата, и който е известен.
Много беше прав моят колега Никола Николов, че ако трябва да има упреци, това е към политическата воля, към двигателя на промените, към това, че не се чувства желание, истински усилия, които се превръщат в действие за тази бърза, прозрачна, ефективна приватизация. И веднага ще ви дам два примера с два изключително важни отрасъла, на които предстои до голяма степен да бъдат първо реформирани, след това приватизирани.
Ние разгледахме енергийната стратегия, която представи правителството. В енергийната стратегия нямаше нито дума за приватизацията в отрасъла, освен това, че министерството ще подготви програма за приватизация, която, естествено, не е готова. Е, за каква воля и за какви процеси на ускоряване ще говорите, щом като в този изключително важен отрасъл, при това с монополни структури, вие в момента не знаете какво ще правите? Една година и четири месеца след като сте поели управлението на държавата, самото министерство не знае какво ще прави, управляващото мнозинство не знае, правителството не знае какво ще прави в отрасъл енергетика. Какво ще приватизира, как ще го приватизира и т.н.

В отрасъл “Транспорт” е същата работа – монополната структура БДЖ. Разделихме закона, превоза от структурата, национална компания… Какво се прави с превоза? Имате ли яснота и представял ли е някой от Министерството на транспорта и съобщенията виждания ще пускате ли частни влакове, ще давате ли линии на концесии, кои линии, при какви условия и т.н.?
Ето само два примера давам. Да не влизам в темата здравеопазване – болната тема, в която пък е такава бъркотия в момента и такъв разнобой в мнозинството, че не ми е ясно как ще излезете от кашата с всички последици върху здравната реформа.
При тия безспорни факти, които вие не можете да отречете, как ще говорите и ще защитавате тезата, че вие правите ефективна, бърза, прозрачна приватизация? Тази теза според мен не може да бъде защитена и аз ви призовавам да обърнете много сериозно внимание на политическата воля, на това да имате единно становище за този изключително важен процес, защото не всичко е завършено и още много неща имат да се правят.
Тук изобщо не искам да говоря за чуждестранните инвестиции и за това как ги привличате, тоест какви условия създавате специално за тези отрасли, за които говорих, за да дойдат тези инвестиции тук, тъй като там статистиката също е отчайваща. Много сериозно управляващото мнозинство трябва да се замисли за процеса на приватизация и аз не съм склонен да мисля, че промените, които сте предложили, въпреки че признавате с това, че сте допуснали грешки при приемането на закона - трябва да бъдете обвинявани за това – хубаво е човек да си признава грешките. Променете закона така, както трябва, за да осигурите рамката, в която ще се движите. Но за мен по-важното е другото: да имате единна политическа воля, която да не се влияе от никакви конюнктурни, лични, корпоративни и всякакви други съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ляков, моля да говорите по същество – по доклада.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз говоря точно по същество. Това е за доклада, който засяга програмата за приватизация и процеса на приватизация.
Също така смятам, уважаеми колеги, че трябва да обърнете сериозно внимание на показателите, които са заложени в програмата за приватизация, за да може действително, когато през следващата година отчетем тази програма, всичко това, за което ви говорих, да бъде по някакъв начин преодоляно или поне минимизирано и да няма голямо отклонение от параметрите, които са заложени. Приватизацията е процес, който е от полза на държавата безспорно. Не искам да ви обяснявам какви са нещата.
Завършвам с това, че може би причината все пак е, че има някакъв разнобой изобщо в икономическата политика на управляващото мнозинство. Вие имате икономическа програма на правителството. Николай Василев представи “Икономика 2002”, която е икономическа програма само на Министерството на икономиката. ДПС готви своя икономическа програма – инвестиционна, трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За отчета да говорим сега, господин Ляков, ако обичате.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Разбере се коя от тях ще изпълнявате и според тази програма или стратегия приватизацията как ще бъде движена в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други желаещи, които да вземат думата по отчета на Агенцията за приватизация? Заповядайте, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямам навика да се изказвам по материя, която не е разглеждана в Комисията по бюджет и финанси, но като слушам част от колегите от ОДС с техния плам и с нескрита – може да не е точна думата – едва ли не злоба, се чудя, ако ухапят един от управляващото мнозинство, дали ще му подейства по-добре, сравнено с ухапване от пепелянка? (Оживление.)
Направих си труда, тъй като слушах няколко пъти: господин Чачев в рамките на 40 секунди каза, че приватизацията била сапунен балон; господин Нихризов говори за някакви проценти и обещания от “Работническо дело” от едно време и през цялото време наблюдаваме една критика към процеса на приватизация, която прерасна в последното изказване на господин Ляков, образно казано, като той започна със следното, че едва ли не, ако нещо се е случило в процеса на приватизация, то се е случило при ОДС. Аз поне така го разбрах. (Шум и реплики.)
Какво се е случило в процеса на управление на ОДС и не само на ОДС, е казано много добре – който има време да чете – в “Доклада Ламбовски”, ако мога така да го нарека, на подкомисията, по следприватизационен контрол. Много интересни цифри, сделки, имена, дати са посочени там и те могат да се видят. Съжалявам, че тук не се получи дискусия по този доклад и не знам защо не беше разгледан в пленарната зала.
Аз се зачетох в доклада след като чух изказалите се от Парламентарния съюз на ОДС. Отворих съвсем непреднамерено страницата, която има всеки един от вас и където са дадени брой сделки, договорени и получени плащания. Това в моята справка е 3-та или 4-та страница. Взех един калкулатор от секретарката на госпожа Касабова и ви казвам само няколко цифри.
Шестмесечия – 1999, 2000, 2001 и 2002 г. Това са данните по отчета на агенцията:
През 1999 г. – 232 млн. 366 лв. при 137 сделки. Средна цена по сделката – 1,6 млн. лв., колеги.
2000 г. – 83 млн. 706 хил. лв. при 41 сделки. Средна цена - 2 млн. лв.
2001 г. – 36 млн. 272 хил. лв. при 16 сделки. Средна цена - 2 млн. 267 хил. лв. При това, отивайки да сверя все пак данните, за да не се изложа при това изказване, господин Апостолов ме поправи и каза, че значителна част се дължи на втората част на 2001 г., когато ние сме управлявали, благодарение на приходите от приватизация на хотелчета. За хотелската база беше постигната цена 6 пъти над това, което постигнахте вие.
2002 г. – говоря без ефектите от 2001 г. - 194 млн. 652 хил. лв. при 42 сделки. Не слагам 8-те сделки, за които в доклада се говори, че предстои финализация към 30 юни. Средна цена – два пъти по-голяма: 4 млн. 635 хил. лв.
При това, уважаеми колеги, сметнато по бабешката, при вашите резултати, които са двойно по-малки, а през 1999 г. при първото правителство на господин Костов, са още по-малки като резултати, е с “Кремиковци”, с “Балкан”, с “Химко”, с всички тези предприятия, за които мисля, че господин Тасим каза, че са по-скоро подарени, а не приватизирани. Четири милиона и шестстотин хиляди лева средна цена при нас е без БТК и без “Булгартабак”.
Като финансист и като човек, който знае какво очаква като финансиране на бюджетния дефицит, искам да ви напомня и защо освен всички тези данни аз ще подкрепя отчета на Агенцията за приватизация, независимо от обективните фактори, които доведоха до някои забавяния и преди всичко по-късното приемане на Закона за приватизацията.

В програмата за 2002 г., ако си спомняте, колеги, са заложени 748 млн. лева приходи от приватизация. Пак съгласно този отчет искам ясно да подчертая – при 12,03% от изпълнение на програмата – при 12,03% от приватизираните предприятия, заложени в тази програма са получени 1/3 от приходите. И се досещате какво е ставало преди това – 2001 г. в началото, 2000 г., 1999 г.! Да не говорим за по-рано! Къде отива разликата?
Така че аз съм съвсем спокоен за приходите от приватизация и за качеството на процеса на приватизация. А иначе, тук тези призиви за това как се било приватизирало, кой как бил приватизирал, кой каква секторна политика е водил, където говори господин Ляков, че е имало в енергетиката, в транспорта и другите отрасли, аз мисля, че меродавен е последният доклад. Това е докладът за напредъка в преговорите, който е на Европейската комисия.
Никой не може да упрекне мнозинството, че само си е писало доклада или че по някакъв начин може да въздейства върху Европейската комисия. Това поне се надявам, че тук никой няма да има наглостта да стане и да го каже от тази трибуна. А там ясно е казано – подобряване има в икономическите индикатори, подобряване има в процеса на приватизация. България е с функционираща пазарна икономика. Чак сега! Не когато каза вашият бивш лидер, че реформите ще приключат през 1998 г. – на 1 юли. Спомнете си какво каза! Сега чак, след 12 години мъчителен преход вече имаме функционираща пазарна икономика. На нов етап сме ние от своето развитие. Досега беше преход от тоталитарна икономика към някаква пазарна икономика.
Съжалявам, че го няма тук господин Жотев, просто си отметнах, но когато се говори за офшорки в “Булгартабак” в най-прозрачната приватизация, която е водена от някое правителство искам да напомня, уважаеми колеги, както и на господин Жотев, че офшорка не е Дойче банк и групата на Дойче банк. Тук беше вицепрезидентът и член на Надзорния съвет на една от най-големите финансови групировки в света и мисля, ако не се лъжа, най-голямата в Европа! Така че, когато критикуваме – политиката си е политика, но нека да бъдем малко по-приземени и да гледаме и цифрите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
За реплика думата има господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Искров. Аз казах съвсем ясно и точно, че пазарна икономика не се прави за една година. И Вие като икономист мисля, че много добре го знаете това. За тази оценка аз твърдя, че много по-голям принос имаме ние, отколкото вие. Това твърдя. Да, защото за една година не можете да направите работеща пазарна икономика. Как ще направите?!
Не искам да влизам тук в дебати за това какво заварихме през 1997 г. и т.н.
Не съм говорил за секторна политика. Това е любимата тема на вашите партньори от БСП. Говоря, че на вас не ви е ясно и нямате готовност да приватизирате монополни структури от важни икономически отрасли като енергетика, транспорт, здравеопазване.
Покажете ми програмата и защо не беше включена приватизацията на енергийния отрасъл в Енергийната стратегия? Защо я нямаше като ви е ясно? И как може в една стратегия да няма програма за приватизация? Това е, което исках да кажа и не съм използвал никакви други определения.
Нашият спор, разбира се, ще бъде решен след като мине 2002 г. и отчетете програмата, която вие сте представили и зад която вие стоите.
Аз затова ви казах, че за мен е много нелогично да отчитаме шест месеца през октомври някакъв междинен период, да си прехвърляме тук взаимни обвинения, от които според мен няма никаква полза – кой прав, кой крив, но според мен трябва да признаете, че оценката за работещата пазарна икономика и голям дял за нея има управлението на ОДС. И това не може да бъде отричано от никой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
За втора реплика думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Искров, аз също се изненадах, че взехте думата по този въпрос, защото доколкото аз съм наблюдавал Вашите политически изказвания, те са се придържали към професионализма. Сега направихте едно изказване, което ме предизвиква наистина да Ви кажа, че по никакъв начин няма средна цена на сделка. Такова нещо просто няма, тъй като 27 от сключените сделки са за мажоритарни пакети акции, 24 са за миноритарни, а пък сравнение между брой сделки и цена по принцип такова нещо няма, така че аз наистина разбирам емоцията Ви, но поне цифрите и тезите трябва да се защитават професионално.
От друга страна Вие казахте нещо, което е съществено. Споменахте датата 1 юли 1999 г. На тази дата вече нямаше предприятия, обявени със закон в забранителен списък, с достъп до финансов ресурс. Тогава българската икономика вече беше и е пазарна икономика в този смисъл, в който може да бъде пазарна една икономика в преход. Тогава тези предприятия, които трябваше да бъдат ликвидирани – 46, от “А” списък, тези предприятия вече бяха или приватизирани, или в напреднала фаза на приватизация. За това става дума тук. А тази дата е изключително важна и разбира се за оценката на Европейската комисия, описана в нейния годишен доклад за напредъка на България по изпълнение на икономическите критерии за членство в Европейския съюз. Така че и на тази дата включително се дължи фактът, че българската икономика е оценена като частна, но на този дебат ние говорим и оценяваме политиката на реформи, политиката на приватизация, която би следвало в краен резултат да доведе това българската икономика да бъде конкурентна. Затова и аз считам, че беше полезно тук присъствието на министър от икономическия екип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Това беше втората реплика.
Господин Искров, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Николов, господин Ляков!
За разлика от вас, които от първия ден, от който ние поехме управлението винаги гледате нещата в черни краски, ние винаги сме признавали доброто, което е сторено.
Има си хас да кажем, че започва промяната на икономиката от 17 юни 2001 г.?!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Но това казвате! Казвате го!
ИВАН ИСКРОВ: Има си хас да кажем! Не казвам това нещо, но казвам, че бяха направени много съществени стъпки към подобряване на бизнесклимата, към подобряване на прозрачността, към промени в съдебната система, която пряко влияе върху икономическия цикъл в страната през нашия период на управление и че не е свършил светът със свършване на мандата на ОДС. Това искам да ви кажа! За това става въпрос! Без вас няма да свърши света като управляваща партия! А не, че не отчитаме какво е свършено по ваше време, ако щете и преди вас – и добри, и лоши неща. Но не гледаме само в черни краски.
Няма да отговарям на господин Николов. Не знам той от какъв сектор идва. Аз идвам от финансовия сектор.
Господин Николов, финансовият сектор е измислил съотносими величини, средно претеглени, различни начини да се сравняват различни показатели. Ако искате, можем тук да гледаме всяка една сделка, извършена от Захари Желязков или от Апостол Апостолов една по една, но не това е целта на този доклад. Затова използвам средни стойности.
А що се касае до репликата на господин Ляков, че нямало готовност за приватизация и какво ще се прави с монополните структури – отворете предизборната платформа на НДСВ. Там много ясно е записано как ще се процедира с преносната, извинете ме за терминологията, но не съм инженер, с преносната инфраструктура, с базисната инфраструктура и с предприятията, които ползват тази инфраструктура.
Именно в изпълнение на тази стратегия, която е заложена и в Програмата за управление на правителството премина един много добър конкурс за електроразпределителните дружества. Вие знаете, че съвсем скоро приключи конкурсът за посредник при мониторинга и при силното участие на Европейската банка за възстановяване и развитие и беше посочена една от най-големите европейски банки, която има и консултантско звено – Банк насионал дьо Пари – Пари ба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали залата смята, че има потребност да изслуша още веднъж господин Апостолов или не е необходимо?
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Имаше въпроси към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако е имало въпроси към него, бих поканил господин Апостолов да отговори. Заповядайте.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да бъда отегчителен. Господин Папаризов, съжалявам, че не мога да заместя Надзорния съвет. Ще трябва да се задоволите с моето изказване.
Ще се постарая да отговоря на някои от поставените въпроси – за фондовата борса, боновете, компенсаторните инструменти и т.н.
Това правителство е единственото за последните 12 години, а може би ще бъде и единственото за следващите 12 години, за съжаление, което обръща внимание на капиталовия пазар – нещо, което е абсолютно задължително за една пазарна икономика и притеснява общо взето хората, които не искат да има прозрачна приватизация. Така че фондовата борса ще бъде инструмент. Докато аз съм директор на Агенцията за приватизация, това ще бъде приоритет.
По отношение дейността на Надзорния съвет и промените в закона – тук не бих си позволил никакъв коментар. Не съм юрист и не мога да давам такова становище. Дали законът дава бърза или бавна приватизация или статистиката показва бърза или бавна приватизация, мисля, че преждеговорившите и по двата въпроса като защитаваха една или друга теза, показаха, че приватизацията върви в рамките на поставената програма. Бързането на всяка цена не е панацея. Относителните коефициенти, които сравняват процеса, имат своята тежест и значение. Така че няма да правя анализ. Това го казах, когато представях програмата.
Най-важното за мен са методите – конкурсите, търговете и приватизацията чрез Фондовата борса. Имал съм разговори с много народни представители и всеки, който се е заинтересувал, знае, че там, където става въпрос за социални проблеми, инвестиционни ангажименти – всички тези неща са отразени в проектите за договори. Така че сред състезателните компоненти цената на обектите не е била единствената.
По отношение на следприватизационния контрол. Дали на мен ми харесва или не, това е абсолютно без значение. Законът казва, че следприватизационният контрол се отделя в отделна агенция.
Ще кажа нещо, което създава проблеми на агенцията – не само законодателно и функционално. Това е практиката, която са имали всички органи по чл. 3 от бившия закон – да приватизират само единствено в Агенцията за приватизация. Аз като ръководител наследих звено, експлоатирано и от предишното ръководство, което е съвсем нормално – за следприватизационен контрол. Нито едно министерство не е имало такъв следприватизационен контрол. Ако говорим за такъв, трябва да говорим само за дейността на агенцията в тази насока. Докато беше транзитният период за структуриране на Агенцията за следприватизационен контрол, ние упражнявахме тези права, инкасирахме неустойки. Мога да ви кажа, че сме инкасирали неустойки в размер на около 11-12 млн. лева.
Давам примера за Кремиковци. Там общо взето имаше много дебати, но в крайна сметка агенцията стъпи на принципна база, на това, което й повелява законът. Нямаше опрощаване на задължения от наша страна, нямаше компромис с псевдосоциални проблеми. Следприватизационният контрол тепърва ще бъде анализиран. Искрено се надявам, че новата агенция ще намери своето място, ще систематизира информацията, която много трудно набира и обработва и в крайна сметка ще имаме ясна идея по какъв начин държавата да потърси своите претенции към недобросъвестните купувачи.
Що се отнася до общинската приватизация, не мисля, че Агенцията за приватизация трябва да дава такъв отчет. Честно казано, засега нито една община не ни е информирала за своята дейност, въпреки че в закона има такъв текст.
Господин Искров спомена, а и аз също ще повторя, че основните приходи за 2002 г. идват от последното тримесечие на 2001 г., когато новата политическа сила НДСВ стъпи във властта. Мисля, че съвпадането на ангажиментите “политика за приватизация” и “приходи” в случая е 1:1.
Господин Ляков постави въпроса защо правим 6-месечни отчети. Правим ги, защото така казва законът. Такъв беше Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, такъв е и настоящият закон. Трябва да го спазваме, не можем да го тълкуваме. Можем да кажем, че информацията за 6-месечието е индикативна. Правят се изводи за цялата година. Искрено се надявам, че на годишния отчет ще бъдем доста по-екзактни и категорични по отношение на постигнатите резултати. Искрено се надявам в това.
Господин Нихризов постави въпроса как за толкова сделки сме имали толкова разходи. Видите ли, за второто тримесечие имаме много малко сделки, а много разходи. Да речем – относително повече. Това още веднъж показва, че второто тримесечие е на подготвителните процедури, когато се възлагат правни анализи, правят се информационни меморандуми, цялата подготовка на приватизационния процес след приемането на новия закон беше въведена в експлоатация. За тази цел трябваше да се направят разходи, за да може третото и четвъртото тримесечие всички тези процедури да бъдат ефективно приключени.
Това са основните въпроси, които поставиха народните представители. Не искам да повтарям изявленията преди мен.
Отново искам да уверя народните представители, че ще се постараем в максимална степен да изпълним програмата (изключително в приходната част), такава, каквато е приета от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли още желаещи да вземат отношение? Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като стана въпроса за темпа на приватизация при предишното и сегашното правителство, ако ми позволите, ще спомена няколко факта.
По отношение на приватизацията за сектор “Енергетика” предишното правителство извърши няколко значителни сделки, от които: изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 7 и 8 на ТЕЦ “Марица изток 2” на общата стойност 115 млн. евро; изграждане на заместваща нетна мощност от 600 мгвт в ТЕЦ “Марица изток 1” на стойност 980 млн. евро с американската компания “Ай Ес”; започна рехабилитация и изграждане на сероочистващи инсталации в ТЕЦ “Марица изток 3” на стойност 460 млн. евро от съвместно дружество между НЕК и американската компания “Ентърджи”; създадено беше търговско дружество между Мини “Марица изток” ЕАД и “Рембраунд” АД – Германия, наречено Минна компания “Марица изток” АД с инвестиция в дългосрочен план от порядъка на 500 млн. германски марки. Освен това започна изпълнението на проекти по развитието на ПАВЕЦ “Чаира”, изграждане на електропровод 400 киловолта между България и Турция и други. Това го казах и когато разглеждахме енергийната стратегия. В енергийната стратегия, която беше приета от сегашното мнозинство, нямаше нито ред за приватизация в сектор “Енергетика”, а даже и самата стратегия по приватизация още не е готова в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. В този смисъл може да се заключи, че по отношение на сектор “Енергетика” това правителство не е двигател на приватизацията, а е спирачка на приватизацията. Ето защо смятам да се замислим, когато гласуваме за приемането на отчета на сегашното правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Давам думата на господин Искров за реплика на господин Мазнев.

ИВАН ИСКРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На “Рапорт даден – рапорт приет!”, както прозвуча изказването на господин Мазнев, аз искам като реплика да му задам един въпрос. За колко бяхте договорили и благодарение на великденци спряхте продажбата на Санданска Бистрица – ако не знаете, аз ще Ви отговоря – и за колко я продаде новото правителство в лицето на новото ръководство на Агенцията за приватизация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
Господин Мазнев, имате ли потребност да вземете отношение? Зададен е конкретен въпрос. Ако искате, можете да вземете отношение.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Това, което прочетох преди малко, господин Искров, беше: инвестиции в размер на 1 млрд. 500 млн. долара, договорирани от предишното правителство. А вашето се опита да атакува дори сделката с “Реймбранд”, след това се убеди, че всичко е наред и сега ще се опита да я продължи. Но доста време изтече оттогава и доста неща можеха да бъдат извършени.
А Вие сам можете да направите сравнение колко представлява сделката с това, което ми казвате – 1 млрд. 500 млн. долара, договорирани от предишното правителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мазнев.
Дали вече може да се счита, че дебатът е приключил, уважаеми народни представители? Струва ми се, че да. Това ми дава основание да подложа на гласуване …
Господин Валери Димитров, мен ми се струва, че Вие предложихте решението. Налага ли нещо Вашето излизане на трибуната? Не.
В такъв случай, искам да подложа на гласуване проекторешението за приемане на отчета за осъществяването на процеса на приватизация за периода 1 януари – 30 юни 2002 г.
Заповядайте, господин Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Чухме и видяхме отчета, чухме дебата, но нямаме проект за решение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не е вярно!
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Би трябвало да има проект за решение. Ето го там отчета, който ни е представен, разпореждането на председателя на Народното събрание да бъде разгледан в Комисията по икономическата политика. Моля да прочете някой предложението за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Господин Димитров го е прочел, доколкото аз съм наясно.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Ами изобщо не сте внимавали, тъй като в становището на Комисията по икономическата политика се предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
“На основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Народното събрание приема отчет за осъществяването на процеса на приватизация за периода от 1 януари до 30 юни 2002 г.”. Ето това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Сега вече смятам, че никакви смущения не може да има, за да подложа на гласуване проекта за решение за приемане на отчета.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
Гласували 179 народни представители: за 115, против 34, въздържали се 30.
Приема се. Благодаря ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Господин Дончев, заповядайте да представите становището на комисията.

ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно проект за решение за изменение на решение на Народното събрание за избиране на Комисия за защита на личните данни

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения проект за решение на своето заседание на 9 октомври 2002 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
“Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Р Е Ш И:
В т. 3, буква “а” думата “две” се заменя с “три”.”
Становището на комисията е прието на 9 октомври 2002 г. с консенсус.”
Моля да ми дадете възможност да прочета и мотивите на вносителя, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, разбира се, заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Съгласно т. 3 от решението на Народното събрание за избиране на Комисия за защита на личните данни размерът на месечното възнаграждение на председателя на комисията е две средномесечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, а на членовете на комисията – в размер, равен на 80 на сто от месечното възнаграждение на председателя на комисията.
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 138 от 5 юли 2002 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет се получава така, че директор на Дирекция в администрацията на комисията ще получава по-голямо възнаграждение от председателя и членовете на комисията.”
За да се коригира това несъответствие, вносителите са предложили настоящия проект за изменение на решението на Народното събрание за избиране на Комисията за защита на личните данни.
Ако може да ми дадете думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, заповядайте.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, предложението, което беше направено, освен като основание Постановлението на Министерския съвет № 138 от 5 юли 2002 г., има предвид и съществуващата практика на възнаграждения в други подобни комисии и органи. Беше направена подобна справка и аз искам да ви я прочета:
“С Решение на Тридесет и деветото Народно събрание на 29 септември 2001 г. е определено възнаграждението на членовете на ЦИК за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент, като за председателя на комисията е в размер, равен на размера на основната месечна работна заплата на длъжността министър; на заместник-председателя и на секретаря на комисията – в размер, равен на 90 на сто от месечното възнаграждение на председателя на Централната избирателна комисия; на членовете на комисията – в размер, равен на 85 на сто от месечното възнаграждение на председателя.”
По Закона за Сметната палата, чл. 34: “Председателят на Сметната палата получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а членовете на Сметната палата получават основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Сметната палата.”
По Закона за радиото и телевизията, чл. 40: “Членовете на Съвета за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.”
Тоест, от тази справка, която беше направена, тук има и още няколко други, личи, че това е една база, която е възприета за подобни органи и комисии, поради което беше направено предложението за ликвидиране на това несъответствие на възнагражденията на членовете на комисиите и на председателя в сравнение с това на други комисии и на администрацията в самата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Времето до края на заседанието е малко и затова аз ще бъда съвсем кратък.
Не споделям мотивите за представеното решение и аз няма да го подкрепя, тъй като според мен в българския обществен и държавен живот много превратно се обсъждат различни теми. Днес ни се казва, че трябва да бъдат увеличени заплатите на членовете на комисията по личните данни, а в същото време широко се обсъжда идеята как да бъдат намалени народните представители, защото това е едно голямо разточителство за държавния бюджет.
Ние тук приемаме вече десетки закони, като всеки един от тях създава държавни комисии, държавни агенции с десетки хора персонал. И след това се казва, че техните възнаграждения не са достатъчни, защото те са общо взето равни на възнагражденията на народните представители, за повечето от тях.
Така че аз предлагам някак да бъде поудържан този вихрещ се популизъм, в центъра на който е винаги Народното събрание, и как то трябва максимално да стеснява своята дейност, своя състав, а в същото време как трябва постоянно администрацията и изпълнителната власт да обрастват с все нови и нови институции.
Не оспорвам, че за приложението на такива закони трябват макар и малки по своя състав органи, които да бъдат относително независими, но смятам, че ще си намерите хора в Република България, които и с досегашната заплата ще изпълняват тези задължения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Кратка реплика от господин Владимир Дончев.
ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Искам да внеса едно уточнение. Като се съгласявам с мотивите на колегата Янаки Стоилов, искам да уточня, че с направеното предложение възнаграждението на членовете на Комисията за защита на личните данни ще бъде 80 на сто от основното възнаграждение на депутатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За дуплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Всъщност господин Дончев потвърждава моята теза, че възнаграждението на председателя ще бъде колкото на народните представители. Според мен не е логично органи, които се избират от парламента, да бъдат приравнявани по своя финансово-административен статус на Народното събрание и на неговите членове. Така че според мен този аргумент е достатъчно ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по това проекторешение? Не виждам.
Уважаеми народни представители, позволете ми да подложа на гласуване това решение, което беше представено от господин Владимир Дончев.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 83, против 41, въздържали се 16.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, очаквам процедурно предложение.
Госпожо Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на НДСВ предлагам утрешният пленарен ден да се занимава изцяло с парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Утре ще имаме възможност, уважаеми народни представители, парламентарният контрол да започне от 9,00 ч., като вероятно той ще продължи докъм 13,00 ч.
Ако няма противно процедурно предложение, моля, гласувайте това процедурно предложение утре парламентарният контрол да започне от 9,00 ч.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.

Две съобщения:
Комисията по културата ще заседава на 22 октомври, вторник, от 13,30 ч. в зала 130.
Парламентарен контрол на 18 октомври, петък:
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народния представител Кръстьо Петков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Николай Камов и Георги Пирински и на три питания от народните представители Николай Бучков, Николай Николов, Иван Иванов и Васил Василев.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на питане от народния представител Александър Паунов.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков и Кръстьо Петков.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Румяна Георгиева и Васил Василев.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на актуален въпрос от народния представител Александър Паунов и на питане от народния представител Петър Жотев.
На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски – на питане от народния представител Йордан Бакалов;
- заместник министър-председателят на труда и социалната политика Лидия Шулева – на три актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков, Любен Петров и Кръстьо Петков, и Емилия Масларова;
- заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев – на актуален въпрос от народния представител Ваня Цветкова;
- министърът на държавната администрация Димитър Калчев – на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева;
- министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров – на актуален въпрос от народните представители Бойко Великов и Кръстьо Петков;
- министърът на образованието и науката Владимир Атанасов – на два актуални въпроса от народните представители Румен Петков и Михаил Миков;
- министърът на културата – на питане от народния представител Кина Андреева.
Поради участие в национално мероприятие от 17 до 19 октомври 2002 г. в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
Уважаеми народни представители, часът е 14,00, това беше финалът на днешното заседание.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. – парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цанев