Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
На вашето внимание, уважаеми народни представители, е проектът за програма за работата на Народното събрание за периода 17-19 ноември 2004 г.:
1. Проекти за решение за попълване състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по образованието и науката.
2. Законопроект за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие.
3. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
6. Първо четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2005 г.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
12. Първо четене на законопроекта за защита на потребителите.
13. Проект за решение за приемане на Стратегия за приватизация на “България Еър” ЕАД – София.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
15. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
16. Второ четене на законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
17. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
18. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радио разпръскване.
19. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
20. Първо четене на законопроекти за научните степени и звания.
21. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
22. Второ четене на законопроекта за генетично-модифицираните организми.
23. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
24. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване този дневен ред за седмицата.
Гласували 185 народни представители: за 146, против 4, въздържали се 35.
Тази седмична програма е приета.
Има серия предложения по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е на народния представител Борислав Китов – проекторешение за освобождаване на членове от Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
Искам да обърна внимание, че това предложение аз го пращам на Комисията по правните въпроси, така че не подлежи сега на гласуване. По този въпрос Народното събрание се е произнесло през 2002 г., господин Китов. (Шум и реплики в залата.)
Народното събрание не ги освобождава, това е моето мнение. Комисията по правните въпроси е тази, която ще се произнесе по въпроса и тогава това предложение ще влезе в пленарната зала. (Реплики на Борислав Китов.)
Господин Китов, нека по този въпрос не Вие да казвате как е.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): И Вие не можете да казвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Затова Комисията по правните въпроси ще каже!
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Залата да каже!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Залата не може да каже, без да се произнесе Комисията по правните въпроси!
Второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа предлага Мирослав Севлиевски.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване предложението на господин Севлиевски за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 39, против 57, въздържали се 81.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е с вносител Александър Арабаджиев. Той предлага да бъде включен в дневния ред законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници. Вносител е народният представител Сергей Станишев.
Господин Арабаджиев, заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще кажа само няколко думи, защото ние считаме, че нашето предложение излиза от предпоставката, че освен сериозните политически и морални аспекти на случая с въпросните имоти предлаганият от нас законопроект има и съществени юридически основания. Известно е, че с решение на Конституционния съд от 1998 г. е обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Законопроектът, който ние предлагаме Народното събрание да разгледа, не поставя под съмнение решението на Конституционния съд и не може да го постави под съмнение. Този законопроект е с обезпечителен характер и той предвижда само временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движимите вещи по закона от 1947 г. Става дума за особена, въведена със специален закон обезпечителна мярка, която не е нито възбрана, нито запор по действащото право. Ние като вносители я преценяваме като необходима с оглед на държавния и обществен интерес, както и с оглед на изискванията на правовата държава и на справедливостта.
Следователно, целта на закона е да не допусне възможно накърняване на правата на собственост на държавата и общините върху обекти, които представляват особена ценност. Предназначението му е да направи една стъпка към довеждане докрай на изясняването и възстановяването на собствеността върху имотите, които се визират, а не да ограничи установени и притежавани вече права. Ето защо ние мислим, че целите, които законът си поставя, изхождат и от предпоставката да се постигне еднаквост в смисъл на еднакво третиране при подхода при възстановяване на собствеността на всички български граждани, имам предвид и тези, за които със специални реституционни закони трябваше да се предвидят условия и ред за възстановяване.
Задоволителното и справедливо решаване на породените проблеми може да бъде постигнато със закон и за да се стигне до такъв закон предлагам на Народното събрание да включи в дневния си ред и да разгледа предлагания сега обезпечителен Закон за временна забрана. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение да бъде включен в дневния ред този законопроект за временна забрана с разпореждане на недвижимите имоти на бившите царе.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 94, против 103, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Господин Пантелеев, имате думата.
ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Очевидно сме на косъм от едно справедливо решение – да включим този законопроект най-сетне в дневния ред.
От името на парламентарната група искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 97, против 105, въздържали се 4.
Предложението не се приема.

Следващото предложение е да бъде включен като точка в дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски. Вносител е Сергей Станишев, а предложението се прави от госпожа Татяна Дончева.
Госпожо Дончева, искате ли да аргументирате Вашето предложение? Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, предложението се прави за пореден път. Вероятно мнозинството го счита за особена форма на закачка. Така или иначе българските граждани са особено чувствителни към случаи, когато някой, пребивавайки във властта, я използва, за да удовлетвори лични свои имуществени претенции. Винаги е имало скандали с това какви жилища е получила властта, би ли ги получила, ако не се намира във властта. Вие знаете, че самият министър-председател по отношение на жилищата, раздадени от Министерския съвет, назначи комисия, оглавявана от заместник-министър на правосъдието, която да направи проверка по случая. Разбира се, че такава проверка е деликатна, но след като самото правителство беше принудено да направи проверка по отношение на собствените си служители и някои хора, намиращи се в тази зала, платиха една много висока морална цена в самото начало на политическия си път, смятаме, че е редно и министър-председателят по отношение на имоти за 200 милиона долара да бъде проверен. Още повече, че той не си взе имотите сам, а използва за тази работа определени министри и областни управители със съответни разпоредителни действия.
Проблемът не е, че има решение на Конституционния съд, който дава принципно съгласие такива имоти да бъдат връщани. Проблемът е, че това не може да стане просто така, по силата на решението на Конституционния съд и по силата на него определен брой бивши служители на държавната администрация да издадат административни актове – на практика по наша преценка без никакво правно основание.
Въпросът не може да бъде просто така замръчкан. Това е една от големите сенки на сегашното управление. Ние считаме, че и в интерес на мнозинството е да подкрепи създаването на анкетна комисия, която да направи проверка какви имоти са върнати чрез действия на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционните претенции на Симеон Сакскобургготски. Считаме, че това е не само въпрос на проява на любопитство от страна на опозицията, не само проява на една настойчивост, която е в основата на ценностите, на идеите на определени опозиционни политически сили, но в интерес на гражданите. В интерес на мнозинството е този въпрос да бъде в голяма степен изчистен още по време на сегашното правителство.
Смятам, че упоритото несъгласие на мнозинството този въпрос да бъде допуснат и да бъде създадена такава комисия е най-мечешката услуга, която то може да направи на своя министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за създаване на тази анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 205 народни представители: за 100, против 97, въздържали се 8.
Това предложение не се приема.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Солидно аргументираната реч на госпожа Татяна Дончева събуди разума и съвестта на много народни представители и аз мисля, че при едно прегласуване ние ще вземем единствено правилното решение по този въпрос.
Затова ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Отново подлагам на гласуване предложението за създаване на тази временна анкетна парламентарна комисия.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 206 народни представители: за 101, против 98, въздържали се 7.
Не се приема.
Следващото предложение е направено от народните представители Ирина Бокова и Ангел Найденов, които предлагат да се включи точка в дневния ред – проект на решение за участието на Република България в процесите на стабилизиране и възстановяване на Ирак. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Господин Найденов, заповядайте да аргументирате Вашето предложение.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, основното решение, което регламентира българското военно участие в Ирак, е от 29 май 2003 г. Според българското правителство и част от българския парламент това решение изчерпва отговорите на всички въпроси, които поражда участието ни в процесите и дейностите по стабилизирането и възстановяването на Ирак. Това обаче е решение, което следва логиката на военното решение. То не отчита развитието на процесите и като следствие от това – изменението на ситуацията в Ирак. Това решение не следва логиката на политическото решение и съответно свързаните с него – първо, възстановяване суверенитета на Ирак и поетапното предаване на властта в ръцете на иракчани; и второ – в ограничаването и приключването на военното присъствие на държавите от коалицията.
Ние ставаме свидетели как в други държави и в други парламенти се води не просто разговор или дискусия, а се вземат решения в тази посока. За съжаление тази тема за българския парламент е забранена тема.
С нашето предложение за включване на проекта за решение в дневния ред на Народното събрание ние откриваме възможността за такава дискусия и съответно се надяваме, че ще бъде взето най-доброто за България решение, решение, което да отчита нашите международни ангажименти, но което да съответства на нашите интереси и на очакванията на българските граждани. И това е решение за приключване на българското военно участие и изтегляне на българския военен контингент в началото на 2005 г.
Ето защо, дами и господа народни представители, ви призовавам да подкрепите включването на тази точка в дневния ред на българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 59, против 117, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Госпожо Бокова, заповядайте.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз настоявам за прегласуване. Искам да се обърна към уважаемите колеги със следните аргументи.
Ние за пореден път се правим, че нищо не се случва. Ние за пореден път се правим, че в Ирак нещата продължават да са така, както преди две години и половина, когато взехме нашето решение. Бих искала да кажа, че със своя отказ да обсъдим въпроса, който ние предлагаме, ще се получи така, като че ли България ще остане последната държава, която има военна намеса в Ирак.
Уважаеми колеги, погледнете какво се случва в Европа. Холандия, Полша и Унгария вече взеха своите решения за прекратяване на участието си или поне за постепенно намаляване на военното си присъствие в Ирак. Ние настояваме Народното събрание да обсъди положението. Ние настояваме Народното събрание да се обърне към националния интерес на България.
Затова, уважаеми колеги, ви призовавам да прегласуваме решението, което току-що взехме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 64, против 118, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е направено от народния представител Янаки Стоилов, който предлага в дневния ред да се включи проект за решение по отчета за изпълнението на бюджета и отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
Господин Стоилов, имате възможност да аргументирате Вашето предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Отново предлагаме в програмата за седмицата като точка от дневния ред да се включи обсъждане и приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Надявам се, че този въпрос няма да бъде оставен за следващия парламентарен мандат, а той би трябвало да се разглежда точно в навечерието на обсъждането на бюджета на Здравната каса за 2005 г.
Доказателство за нашата конструктивност е, че на заседанието на Комисията по здравеопазване през миналата седмица, когато все още нямаше внесен проектобюджет на Здравната каса, ние отхвърлихме възможността да започне предварителна дискусия и по този бюджет във връзка с бюджета за здравеопазване като част от държавния бюджет на страната.
Искам обаче да предупредя, че доколкото зависи от нас тази точка няма да бъде разглеждана, говоря за бюджета на Здравната каса за 2005 г., при липсата на проектозакон, ако мнозинството или поне членовете от Здравната комисия от мнозинството не гласуват днес за включването на тази точка в дневния ред. Смятам, че разглеждането на отчетите на бюджетните институции е предпоставка за аналитична дискусия и по новите проектобюджети, за да не се превръща това само в една изпразнена от съдържание форма, продиктувана от закона, но незачитана от мнозинството в течение на почти целия парламентарен мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 92, против 65, въздържали се 39.
Госпожо Масларова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, аз освен да изразя своето недоумение – как гласува управляващото мнозинство, не виждам какво друго мога да кажа.
Колеги, нямаме бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., което ще стане препъни камък за Бюджет 2005. Колеги, в Комисията по здравеопазване две години подред не се приема отчетът на Националната здравноосигурителна каса.
Колеги, всички вие, включително и от мнозинството, давате интервюта, в които казвате, че между 200 и 400 млн. лв. изтичат, крадат се от Здравноосигурителната каса. Колеги, знаете каква е ситуацията и какъв е халът в здравеопазването в страната. Не мога да разбера, не мога да проумея, какъв е този инат да не искате да видим какво става в Националната здравноосигурителна каса. Това са пари на гражданите на Република България. Това са пари на държавния бюджет за бюджетните служители. Това са пари на всички нас, но са пари за най-ценното нещо, което имаме – здравето. И ако вие не искате да видим отчета на тези пари, да затиснем крана, за да не изтичат те – за какъв морал, за каква нова политика в здравеопазването ще говорим. Още повече, че готвите семинари по тези въпроси.
Господин председател, правя процедурно предложение да прегласуваме, с настоятелната молба да се разбере за какво става реч. Става реч за обществени пари, за здравето на българските граждани – от новородения до най-бедния, от най-възрастния до най-богатия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване това предложение за точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 209 народни представители: за 111, против 69, въздържали се 29.
Предложението е прието. Тази точка се включва в дневния ред на Народното събрание.
Следващото предложение по ал. 3 е с вносители Александър Паунов, Андрей Пантев, Любен Петров, Огнян Сапарев и Стела Банкова. Те предлагат в дневния ред да се включи проект за решение относно изтеглянето на българския пехотен батальон от Ирак.
Ще аргументира ли някой предложението или да го подлагам на гласуване?
Господин Петров, заповядайте.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що Народното събрание отхвърли едно предложение на Сергей Станишев и група народни представители. Мисля, че е едно разумно предложение.
Група народни представители предлагаме на Народното събрание да обсъди и да включи в дневния ред за тази седмица проект за решение относно обстановката в Ирак и едно решение, с което за възложи на Министерския съвет да стартира незабавно процедурите относно изтеглянето на българския контингент от Ирак. Защо правим това предложение, уважаеми дами и господа народни представители? Защото ние сме свидетели на една незаконна, много позорна, много жестока война, в която е замесена и Република България.
Мисля, че не е необходимо да се аргументира това предложение. Не е необходимо да се изнасят аргументи за това, че това е грешно решение на Народното събрание от 29 май 2003 г. Дадоха се излишни жертви. България даде жертви. Пролива се излишна кръв. В последните дни сме свидетели на една много жестока офанзива на англо-американските войски във Фалуджа. Жестокостите са неописуеми. Световната общественост е потресена от вчерашната информация, която телевизиите излъчиха. Показаха убийството на ранен, на военнопленник – в джамия.
Какво още трябва да се случи, за да можем ние да проумеем, че това е не само политически нецелесъобразно, неморално, нечовешко и икономически неизгодно за България. Ние приемаме европейските ценности. Дайте да последваме примера на европейските страни, които направиха своя избор, изтеглиха своите контингенти, присъединиха се към позицията на Европейския съюз. Това само ще бъде едно признание, че България действително искрено желае присъединяването към Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Говорите убедително, но поне да си бяхте актуализирали проекта за решение, в което се казва “незабавно да започнат процедурите и най-късно до 10 юли 2004 г. да се изтегли батальонът”. Как да стане до 10 юли 2004 г.? Обяснете ми! (Народният представител Любен Петров показва лист.) Поне ги актуализирайте тези неща, сега го внасяте.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители.
Гласували 188 народни представители: за 31, против 132, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Емил Кошлуков. Той предлага да се включи в дневния ред второ четене на Законопроекта за политическите партии.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Кошлуков за политическите партии.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 65, против 57, въздържали се 52.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Елиана Масева, която предлага да се включи в дневния ред Законопроект за инспекцията по труда с вносител Росица Тоткова.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 10 ноември 30 000 български граждани излязоха на протестен митинг за да покажат на управляващите, че не са доволни от политиката, която водят четири години.
На 18 ноември Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Конфедерацията на независимите синдикати в България организират национална ефективна протестна стачка в транспорта. Исканията на работещите в транспорта са същите – да се подобри качеството на живот.
Не знам дали сте обърнали внимание, но има едно много специфично искане. Това е повишаване на добавките за работа при вредни условия на труд. Самият този факт е достатъчно показателен, че за четири години управляващите не направиха нищо в областта на условията на труд, в областта на подобряването на условията, в името на живота и здравето на българските граждани.
Именно във връзка с трагичните и много тежки условия на труд ние направихме това, което смятахме, че трябва да направи българското Народно събрание – внесохме Закон за инспекцията по труда, защото смятаме, че по този начин ще се създадат условия за ефективно прилагане на Закона за здравословните и безопасни условия на труд, за превенция в тази област. Това е може би една от последните възможности това Народно събрание и това мнозинство да добави макар и малко към подобряването на условията на труд.
Затова аз се обръщам към всички вас да подкрепите влизането на тази точка в дневния ред на Народното събрание.
Няма значение какви закони приема Народното събрание за данъците, за бюджета, за пенсиите, дори ако щете, за Здравната каса тогава, когато българските работещи са подложени на влиянието на тези вредни за здравето им условия на труд, защото тогава просто няма смисъл нито от данъци, нито от бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова. Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 76, против 83, въздържали се 29.
Това предложение не се приема.
Преминаваме към следващото предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от народните представители Мустафа Зинал, Евгени Чачев, Димчо Димчев, Ангел Найденов и още няколко народни представители, които предлагат да се включи като точка в дневния ред проект за решение за откриване на частно висше училище – самостоятелен Колеж по туризъм и застраховане със седалище община Минерални бани, област Хасково.
Вносителите – ще аргументирате ли предложението си? Не виждам желаещи народни представители.
Подлагам на гласуване това предложение за точка в дневния ред.
Гласували 187 народни представители: за 124, против 29, въздържали се 34.
Включва се в дневния ред като точка този проект за решение за откриване на висше училище в община Минерални бани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Новопостъпилите проекти и проекторешения за периода 10-16 ноември са следните:
Проект за Решение за попълване състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител: Татяна Калканова.
Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за експорт на кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” - Виена, Австрия. Вносител: Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за приемане на Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 година. Вносител: Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за “Държавен вестник”. Вносител: Огнян Герджиков. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Вносител: Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Решение за даване на разрешение за участие на контингент от Въоръжените сили на Република България в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Вносител: Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Молдова за подпомагане на Тараклийския държавен университет, Република Молдова. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Проект за Решение по доклада на Временната анкетна комисия за проверка на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Кредитанщалт и Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия. Вносител: Борислав Китов и група народни представители.
Проект за Решение за освобождаване на членове от Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Вносител: Борислав Китов и група народни представители.




Доклад за дейността на Комисията за борба с корупцията за Девета и Десета парламентарна сесия. Вносител – Коста Костов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазване.
От името на парламентарна група, господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Времето на Тридесет и деветото Народно събрание почти свършва и след половин година или малко повече ще си вземем довиждане. Би следвало до края на мандата Народното събрание да спазва много стриктно своя правилник, който е гласувало и преди всичко това трябва да бъде от председателството на Народното събрание. От името на нашата парламентарна група ние остро възразяваме против начина, по който проф. Герджиков води заседанията на Народното събрание. Само преди няколко дена бяхме свидетели как се удължи работното време, след като то беше изтекло. Не се даде възможност да продължат дебатите и се премина към гласуване. Днес, пак против правилника на Народното събрание, не беше подложено на гласуване едно коректно направено предложение с мотива, че трябва да мине през комисия, след като почти всички останали проекти за решения не бяха минали през комисии.
Обръщам се към всички вас: нека в оставащото време на Тридесет и деветото Народно събрание да направим всичко възможно, за да запазим коректните си отношения и да спазваме правилника, който ние сме гласували. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА И НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
Госпожо Калканова, Вие сте вносител на проектите за решение, моля да ги представите.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам проект за решение за избиране на член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта:
“Народното събрание на основание чл.79, ал. 1 от Конституцията и чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Надя Димитрова Атанасова за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този проект за решение?
Госпожо Калканова, обяснете, че не се увеличава съставът на комисията.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Да, съставът не се увеличава, просто се попълва квотата на НДСВ на мястото на госпожа Христина Петрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме проекта за решение, така както беше представен.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 3, въздържал се 1.
Решението е прието.
Моля да представите следващия проект.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Следващият проект касае Комисията по образованието и науката и отново става въпрос за попълване на квотата на НДСВ на мястото на госпожа Христина Петрова, която напусна Народното събрание.
“Проект
РЕШЕНИЕ
На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Милена Христова Михайлова-Якимова за член на Комисията по образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този проект за решение? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДОГОВОР ЗА РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ ЗА ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ.
Господин Моллов, заповядайте да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за ратифициране на Международния договор за растителни
генетични ресурси за прехрана и земеделие № 402-02-74,
внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2004 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 4 ноември т.г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие експерти на Министерството на земеделието и горите.
Целите на Международният договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие са запазване и устойчиво използване на растителните генетични ресурси и справедливо и адекватно разпределение на облагите от тяхното използване в съответствие с Конвенцията за биологично разнообразие.
Договорът предвижда международно сътрудничество по отношение на запазването и устойчивото използване на растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие.
Към договора са се присъединили и всички страни членки на Европейския съюз и той вече е част от европейското право. В подготовката на договора са взели участие и български експерти.
Република България като страна с интереси в областта на земеделието е заинтересувана да ратифицира със закон този договор, както и да заеме активна позиция относно управлението на растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие.
След станалите разисквания и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие № 402-02-74, внесен от Министерският съвет на 22 октомври 2004 г.
Становището е прието с единодушие от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Господин Александров, моля да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-74 за ратифициране на
Международния договор за растителни генетични ресурси
за прехрана и земеделие, внесен от Министерския съвет
на 22 октомври 2004 г.

На 28 октомври 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие.
Становището беше прието с консенсус.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател.
Почитаемо народно представителство! Някои колеги даже изразиха известно учудване, че в тази твърде напрегната програма на Народното събрание, когато гледаме данъчните закони, ще отделим съвсем малко време и на една ратификация. Но както ми се е случвало и друг път да заявя от тази трибуна, когато се ратифицират важни международни договори с голямо значение за страната и нашата икономика, това не бива да става мимоходом.
Международният договор за растителни генетични ресурси и тяхното опазване е резултат от една огромна работа – повече от 3-4 десетилетия под егидата на Световната организация за прехрана и земеделие, която е специализирана организация на Организацията на обединените нации. Именно за тази цел – за да гарантира прехраната на световното население в ситуацията на прогресивното му нарастване, беше създадена тази организация. Той е плод на дълги усилия както на европейските страни, така и на други държави, макар че този договор вече влиза в системата на европейското право.
Но бих искал само с няколко думи прости, както се казва, да видим за що иде реч. Става дума за запазване на генетичните ресурси, на генетичната банка и най-вече на онези растителни видове, които стоят в основата на развитието на растениевъдството, на видовете култури. Защото те се оказват невероятно устойчиви – нещо, което не е характерно за новосъздадените сортове.
Ще дам само два примера. Зърната пшеница или ечемик, които намират в египетските пирамиди отпреди 3-4 хил. години, са запазили своята кълняемост и сега. И ако вие ги засадите, те ще покълнат и ще се получи реколта. Модерните хибридни видове, някои от които и генно-модифицирани, за които е ставало дума тук, знаете, че ако ги засадиш, на следващата година не дават реколта. Трябва отново да купиш от фирмата-производител. За това става реч, уважаеми колеги, - да се съхрани генетичната банка на човечеството. За това става дума и затова е необходимо да ратифицираме този международен договор. Това е единият аспект.
Другият аспект е, че науката отива твърде бързо напред и много от тези видове, каквито са индианската царевица, индианските картофи, а и някои сортове у нас, които стоят в основата на развитието на растителните видове, открива нови свойства, които са полезни в една или друга насока за здравето на човека. В тях се откриват, бих казал, сега, след десетилетия или след столетия, начини за получаване на лекарствени продукти, които могат да излекуват човечеството от засега неизлечими болести. И ние трябва да съхраним тези видове, защото не знаем след време науката за какво може да ги използва и какво може да бъде открито.
Един трети, последен аспект. Човекът стои на върха на пирамидата, но той е зависим. Долу има основа, на която той е изграден и стои на върха. Всяка загуба на един растителен вид бутва едно камъче от тази пирамида и застрашава неговото битие и съществуване.
Ето затова аз ще помоля колегите единодушно да гласуват за ратификацията на този международен договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кушлев.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Калинов.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на проф. Кушлев, че каза действително най-ценното и най-важното по достатъчно убедителен начин за необходимостта България да се присъедини към Международния договор, уреждащ на пръв поглед толкова деликатен и специфичен въпрос, но изключително важен за осигуряване на прехраната и генетичното разнообразие, и генетичния ресурс въобще на планетата, който имаме ние.
Ето защо аз искам да подчертая още един път, че когато говорим за генетични ресурси за прехрана и селско стопанство, е много важно да отчетем факта, свързан със съхраняване на отличителните характеристики, които те имат, и необходимостта да се съхрани тяхното разнообразие с осигуряване на специфичните решения, които международното право дава. В случая предлаганият международен договор дава точно тази възможност – да се внесе правен инструмент, по който може да се внесе ред и да се съхранят и гарантират правата на всички по веригата, свързани с ползването на генетичните ресурси за прехрана и селско стопанство.
Знаете, че в обществото и в света въобще по принцип, коментирайки проблемите на прехраната, коментирайки проблемите на селското стопанство и земеделието, много разгорещено се води дискусията относно необходимостта от ползването на генетично модифицирани организми и видове. Когато коментираме генетично модифицираните организми и тяхната полза и вреда, ние безспорно стигаме до един от съществените въпроси – за изходната точка, от която тръгват тези генетично модифицирани организми.
Аз искам още веднъж да подчертая, че ако искаме да съхраним генетичното разнообразие и стабилитета на сортовете, да съхраним това, което има нашата планета, ние действително трябва да се присъединим към този договор, за да можем да гарантиране йерархията във взаимоотношенията и да гарантираме правата на фермерите, правата на населението, свързани с ползването на тези генетични видове.
В тази връзка аз, госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам от името и на нашата парламентарна група да бъде подкрепен този законопроект, тъй като той безспорно дава тласък и една възможност България да влезе в рамките на европейските правила на играта по тази материя.
Ние ще подкрепим този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта на първо четене? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Моллов.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Госпожо председател, правя процедурно предложение да разгледаме и на второ четене Законопроекта за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за разглеждане на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие на второ четене в това заседание.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Моллов да представи съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“З А К О Н
за ратифициране на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие

Член единствен. Ратифицира Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, подготвен от Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 5. Създава се чл. 11в:
“Чл. 11в. (1) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 се определя за всеки ден в експлоатация през съответния календарен месец.
(2) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 за един ден в експлоатация се определя, както следва:
1. за кораб с нетен тонаж до 1000 т – 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;
2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 т – 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 т над 1000 тона;
3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 т – 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 т над 10 000 тона;
4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 т – 680 лв. плюс 1 лв. за всеки започнати 100 т над 25 000 тона.”
Комисията подкрепя предложението за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване подложения параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Господин председател, позволете ми, преди да докладвам следващия параграф, да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Велин Филипов от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 7, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 6. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) За активите от втора категория годишната амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са налице следните условия:
1. активите са част от първоначална инвестиция;
2. активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.”
2. В ал. 5 думите “данъчна основа” се заменят с “облагаема печалба/облагаем доход”.
3. В ал. 7 след думата “започва” се добавя “не по-рано”.
4. В ал. 8, изречение първо, думите “по реда на ал. 3” се заменят с “по реда на ал. 3 и 4”.
5. В ал. 13:
а) създава се ново изречение второ:
“Активите, които се използват изцяло за дейност, за която данъчно задълженото лице не формира облагаема печалба/облагаем доход по реда на тази глава, не се отписват от данъчния амортизационен план, но за тях се преустановява начисляването на данъчни амортизации към 1 януари на годината, през която дейността не се облага по реда на тази глава.”;
б) досегашното изречение второ става изречение трето.”
Има предложение на госпожа Костадинова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението за § 6, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по този параграф? Не виждам.
Моля, гласувайте този параграф, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По следващия § 7 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В § 7, чл. 23, ал. 1 изразът “компютри и периферни устройства” се заменя с израза “компютърни системи и софтуер”.
В § 7, чл. 23, ал. 3, т. 2а думата “институт” се заменя с думите “организация, дружество”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Георги Пирински и Асен Гагаузов:
В чл. 23, ал. 3 се създават нови точки 24 и 25:
“24. с разходи за новопридобита компютърна техника, периферни устройства и лицензиран софтуер;
25. с дела на печалбата, инвестиран в новопридобити машини, производствено оборудване и апаратура, използвани за производствена дейност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за § 7, който става § 6 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 10 думите “от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет” се заличават;
б) създава се т. 16в:
“16в. разходите за дарения по чл. 35, ал. 2, с изключение на разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, придобити след 31 декември 2000 г. в полза на български училища и висши училища, които превишават 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”
в) точка 23а се отменя.
2. В ал. 3:
а) точка 1 с букви “а-м” се отменят;
б) в т. 6 думите “ал. 2, т. 7” се заменят с “ал. 2, т. 6 или 7”;
в) в т. 7 накрая се добавя “по този ред не се преобразува финансовият резултат с разпределените дивиденти от печалби за отчетни периоди преди придобиване на инвестицията;”
г) в т. 7б накрая се добавя: “по този ред не се преобразува финансовият резултат с разпределените дивиденти от печалби за отчетни периоди преди придобиване на инвестицията;”
д) създава се т. 10е:
“10е. историческата цена на дълготрайни нематериални активи, отчетени съгласно счетоводното законодателство, придобити през текущия данъчен период, формирани в резултат на научноизследователска и развойна дейност, която е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице чрез възлагане на поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.”
е) в т. 15 думите “сумите, непризнати по реда на ал. 2, т. 21, буква “е” в предходен отчетен период” се заменят с “невъзстановените суми вследствие на прилагането на т. 13, буква “е” и ал. 2, т. 21, буква “е”, а накрая се добавя “или при прехвърляне на вземането”;
ж) точка 18 се отменя;
з) в т. 20а думите “с изключение на т. 18” се заличават.

и) в т. 21 накрая се добавя: “за амортизируеми активи намалението по реда на изречение първо се признава в годината на отписване на актива от данъчния амортизационен план;”.
3. Алинеи 4, 5, 6, 7 и 15 се отменят.
4. в ал. 16 се създава т. 3:
“3. са начислени разходи съгласно счетоводното законодателство за научноизследователска и развойна дейност, които са извършени във връзка с дейността по занятия на данъчно задълженото лице чрез възлагане на поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище, при условие, че са изпълнени изискванията на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, възниква един въпрос във връзка с т. 1, буква “б”, която третира т. 16в, вярвам, че следите текста. Става дума за “компютри и периферни устройства за тях” и текстът сега гласи: “придобити след 31 декември 2000 година.”
Тук имаше една такава дискусия: дали първо е най-добре да се говори за придобити или за произведени. Въпросът е дали би се разширило неправомерно ползването на данъчна привилегия за дарението на стари и амортизирани устройства и компютри. Това е първо, значи “придобити или произведени”.
И второ, за самата дата – след 31 декември 2000 година.
Поставям на колегите, които следят темата, въпроса дали не е по-точно да се каже: “произведени или придобити”. Може би да оставим “придобити”, но да бъде срок, а не дата. Примерно “не по-късно от две години преди датата на дарението”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): “по-рано”.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: По-рано ли става? Става дума срокът да бъде не повече от две години, откогато е придобит компютърът, до, така да се каже, датата, когато той се дарява. Това е смисълът на предложението. Дали е най-точно да се каже “по-рано” или “по-късно”, в момента, говорейки от трибуната, се затруднявам да отсъдя кое е най-точно като редакция. Но този е смисълът: да не се отваря тук врата за дарения на амортизирана и остаряла техника и текстът да звучи така: “компютри и периферни устройства за тях, придобити не по-рано от две години преди датата на дарението.” Така би звучало.
Разбирам, че тук колегите от данъчната дирекция предлагат ”произведени след 31 декември 2002 г.”.
Може би, господин председателю, ако прецените да подложите на гласуване едната и другата редакция и залата да реши. Разбира се, госпожа Радева да направи уточнението и предложи окончателните текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Дано успеем да се справим.
Има думата първо госпожа Радева, след това господин Папаризов.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Бих искала да направя само едно уточнение, защото тази дата - 31.12.2000 година, беше приета съгласно амортизационните норми на компютрите, които са в режим на ускорена амортизация от 50% годишно. И ако ние приемем този вариант, означава, че ще дадем възможност да се даряват стари, напълно амортизирани компютри, за които вече е ползвано правото на режима на ускорената амортизация, и да се ползват двойни данъчни облекчения, от една страна - за фирмата, от друга - с много малък ефект за самото учебно заведение, на което са правили това дарение на морално остаряла техника. Дори това може да служи за един облекчен режим на разчистване, вместо да търсят други начини.
Така че това беше единственото. И затова избрахме 31.12. 2000 г., имайки предвид тази 50-процентна норма на ускорена амортизация на компютрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Намерението на всички изказали се е едно и също по същество, но ефектът като че ли е малко различен, госпожо Радева. Ако Вие казвате, че един компютър на три години днес не е морално остарял, аз не мога да се съглася с Вас. А представете си този закон какво ще означава след една година още или след две години.
Или, ако се фиксира някъде дата, в преходните разпоредби да се каже, че тя се осъвременява ежегодно, или трябва да бъде “две години от датата на производство”. Тоест всички предложения са в една и съща посока, важното е да намерим най-подходящия термин от данъчна гледна точка. Ако кажете “две години от датата на производство” и това е лесно установимо, да бъде така. Но общо взето и предложението на господин Пирински, и вашата идея, пък и моето разбиране е именно това: да не се използва два пъти едно облекчение за морално остарели компютри.
Така че, ако смятате “че две години от датата на производство” е най-подходящото, мисля, че това е и най-разумното в днешното време на бързо обновяване на тази техника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Госпожо Радева, под формата на реплика заповядайте да обясните.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Аз съм съгласна и възприемам идеите на колегите да усъвършенстваме този текст. Предлагам просто да го отложим само за пет минути като гласуване, докато оформим текстово това, което ще предложим на пленарната зала. В това време аз мога да докладвам следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Споделям това, което каза госпожа Радева, но съм длъжен да го подложа на гласуване. Отлагаме този текст, за да се намери по-точна редакция на това изречение, за което ставаше дума.
Моля, гласувайте предложението за отлагането на текста.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Госпожо Радева, заповядайте със следващия текст на § 8 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 8. В чл. 26, ал. 1 досегашното изречение второ става изречение трето, а досегашното изречение трето става изречение второ.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, струва ми се, едва ли ще има спор.
Не виждам желаещи. Подлагам на гласуване подкрепеното от комисията предложение за този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 9. В текста на чл. 27 думите “и/или вследствие на промяна на счетоводната политика” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли някакви становища? Не виждам.
Моля, гласувайте параграфа, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
“§ 9. В чл. 29а, ал. 1, т. 2 думите “23а” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по този параграф? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте параграфа, предложен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Приема се.
В § 10 има предложение на Нина Радева, което се подкрепя от комисията.
Има окончателна редакция от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 10:
“§ 10. В чл. 34 се създават алинеи 8-10:
“(8) Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава-членка на Европейския съюз, при условие, че чуждестранното лице:
1. съгласно данъчното законодателство на страната-членка на Европейския съюз, се счита за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се счита за местно лице на държавата извън общността;
2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата, съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;
3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;
4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.
(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава-членка на Европейския съюз.
(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. емитентът е местно лице на държава-членка на Европейския съюз;
2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;
3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;
4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава-членка на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Има ли желаещи?
Аз имам един въпрос към вносителите или към госпожа Радева – някой да ми обясни какво значи “доходи от дивиденти” и “доходи от ликвидационни дялове”. Това аз не го разбирам.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Самото разпределение на дивидента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво значи “доходи от дивиденти”? Това са си дивиденти и ликвидационни дялове. Защото доходи от дивиденти би трябвало да значи гражданските плодове, което те биха давали, да кажем, като лихви. Но едва ли това имате предвид.
Много ви моля, уточнете си терминологията, за да ми стане ясно. Според мен не трябва да се облагат с данък дивидентите и ликвидационните дялове.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Примерно, ако дивидентът не е разпределен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дивидент няма неразпределен. Дивидентът е разпределена част от печалбата. Няма неразпределен дивидент. Такова понятие не съществува. (Неразбираема реплика от народния представител Стоян Кушлев.) Ето, и господин Кушлев ще ви каже.
Имате думата, уважаеми народни представители.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Прав сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Папаризов, съгласен сте с мен, нали? И аз си мисля, че трябва да сте съгласен.
Предполагам, че и господин Костов, и господин Соколов са съгласни.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване параграфа така, както е в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Без “доходи от”, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако предложите без “доходи от”. Би било твърде странно, ако го приемем. Но аз не смятам оттук да правя предложение по същество.
Заповядайте, господин Хюсеин.
Отменете гласуването.
Заповядайте да направите Вашето предложение.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя редакционно предложение в § 10, където по предложение на комисията в чл. 34 се създават алинеи 8-10, в ал. 8 след думите “не подлежат на облагане при източника по ал. 1”, думите “доходи от” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за отпадане на думите “доходи от”.
Има ли друго предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на думите “доходи от”.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 96, против 17, въздържали се 3.
Приема се.
Подлагам на гласуване текста на § 10 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да се върнем към отложения параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Връщаме се към отложения § 7, който става § 6.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Там имаме отлагане по буква “б”:
“б) Създава се т. 16в:
“16в. разходите за дарения по чл. 35, ал. 2, с изключение на разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, произведени и придобити не по-късно от две години от датата на дарението – в полза на български училища и висши училища, които превишават 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”.”
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Не “не по-късно”.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Придобити “не по-късно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Папаризов има някакви смущения. По-скоро, според мен “не по-рано”. Защото “не по-късно”, и 1991 г. е не по-късно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): “Не по-рано”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз така го разбирам.
Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Във всеки случай е “не по-рано”, защото какво значи “не по-късно”? Аз може да съм го придобил преди 20 години и да го подаря и да ползвам двойно облекчение. Вашата идея е точно обратната – да съм го придобил не по-назад във времето от две години. Това значи “не по-рано от”, а не “не по-късно от”. Не по-рано от две години.
Но защо слагате “произведени и придобити”? Моментът на производството и придобиването не е един и същ. Той може да е произведен преди една година, а аз да съм го купил една година по-късно. Според мен трябва да изберете един от двата критерия. Да остане само производството. И ако искате две години от производството, дори го направете три години от производството, но да не бъде “не по-рано”. Ако е за производство трябва да бъде “произведени не по-рано от три години” от датата. Ако е придобити - “не по-рано от две години”.

Както решите, според мен е добре да се направи консултация с данъчните служби, които ще прилагат закона – да изберат една от двете думи “придобити” или “произведени”. Ако става дума за “придобити”, според мен не трябва да бъде придобит по-рано от две години, тоест не по-рано от две години; ако е за произведен – да не е произведен по-рано от три години от датата на... Как по-късно?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Гледайте контекста на изречението.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега сме 2004 г. – 17 ноември. Ние значи искаме този компютър да не е произведен преди 17 ноември 2002 г. или 2001 г., в зависимост как решим. Искаме да не е по-стар от компютрите, произведени на 17 ноември 2001 г. Това значи да не е произведен по-рано от три години от датата... да е най-много – обратното. Да не е по-стар от две години значи да не е произведен по-рано или да е придобит по-рано от две години. Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За мен няма никакво съмнение и не знам защо някои се затрудняват с това по-рано и по-късно.
Господин Тасев, обяснете каква е схемата, какво е Вашето виждане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, в зависимост от гледната точка – ако гледаме в миналото, едното ще е по-късно; ако гледаме от бъдещето – ще е по-рано. Аз мисля, че коректният текст трябва да остане само “произведени”, да не намесваме и “придобити”. Произведени не по-рано от две години към датата на дарението, за да гарантираме, че ще постъпват компютри, които са не морално остарели, тоест две години от датата на производството им най-много...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, споделям го това, само че все пак един текст да бъде окончателно редактиран, за да стане ясно какво да гласуваме точно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Същият текст , вместо “по-късно” – “по-рано” и с изваждане на “придобити”, да остане само “произведени”, защото произвеждането е лесно установимо по гаранционните карти – тук казаха данъчните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Искам да чуя пак окончателния текст на тази точка.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Точка “16в. разходите за дарения по чл. 35, ал. 2, с изключение на разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, произведени не по-рано от две години от датата на дарението в полза на български училища и висши училища, които превишават 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега, струва ми се, вече има съгласие по тази точка.
Искам да подложа на гласуване само тази нова редакция, която беше представена от госпожа Нина Радева. (Реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Не Ви видях. Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Аз не знам дали колегите са си оттеглили предложението за включване и на софтуера, но аз си поддържам моето предложение. Сега дали ще наричаме това, което се дарява – компютри, периферни устройства или компютърни системи не е толкова важно, но според мен задължително в текста трябва да се включи и софтуерът, даже в редакцията на колегите “лицензиран софтуер”, защото знаете, че тази техника без софтуера всъщност представлява едни безполезни устройства, ако не бъдат задействани от съответната програма. Има случаи, когато софтуерът даже надхвърля стойността на компютрите. Стойността на софтуера, особено в съвременните компютърни системи, тъй като там смяната на поколенията става много бързо, непрекъснато поевтинява и всъщност основната финансова тежест е свързана с програмното осигуряване. Ако искаме действително да помогнем в снабдяването със съвременни компютърни системи, да въвеждаме компютърни и комуникационни технологии, аз мисля, че задължително трябва да включим в текста и софтуер.
Така че това предложение остава и моля да бъде гласувано.
Второто ми предложение е свързано с разходите за научноизследователска дейност. Аз смятам, че терминът “научноизследователски институт” е отдавна остарял. Първо, защото в момента такива институти има само в системата на БАН, всички ведомствени институти се разпаднаха. Има частни дружества, които се занимават с научноизследователска дейност, има лаборатории, а всъщност с този текст вие ги изключвате от приложението на закона. Това значи, че само институти, които са в структурата на Българска академия на науките, могат да участват и да поемат такива поръчки. Откъде накъде? Все едно, че няма вече пазарни субекти, които се занимават с научноизследователска дейност, които извършват такива поръчки – защо тях ще ги лишим от тази възможност и трябва да ориентираме всичко към структурата на БАН, където основната част от научните институти се занимава с фундаментални изследвания? Терминът “научноизследователска организация” е по-общ, той включва всичко – научноизследователски институти, лаборатории и т.н.
Затова държа това предложение да бъде гласувано, като в текста вместо организация и дружество – само “организация”. Заменя се “научноизследователски институт” с “научноизследователска организация”, което включва абсолютно всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Реплика към господин Ляков от госпожа Нина Радева.
Заповядайте, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Във връзка с предложението за ползване на облекчение при дарение на софтуер е необходимо да се има предвид, че най-разпространените в България софтуерни продукти са обект на авторски права. Тоест придобива се право на ползване на софтуер, което е непрехвърляемо, а не се придобива правото на собственост върху него. В случаите, когато не се прехвърлят авторски права, стойността на софтуера е включена в самата стойност на компютъра. Така че няма смисъл тук да се прави някакъв текст, който реално ще влезе в противоречие с други вече действащи в практиката текстове от Закона за авторските права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин Ляков?
Заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Това не е абсолютно никакъв аргумент, тъй като ако ние действително искаме да помогнем във въвеждането на компютърни, комуникационни технологии, трябва да включим и софтуера. Това че една компютърна система, една конфигурация е заредена с една елементарна система, която дава възможност на компютъра да се извършват елементарни операции, не означава, че ние с това нещо приключваме и не даваме възможност всъщност да минем на следващото равнище, когато в компютъра се вкарва специализиран софтуер, който се продава отделно. Казвам ви честно, който е много необходим на хората, които ще се обучават, да навлизат в технологии, с които след това ще се сблъскат в практиката, а не да ги оставяме на едно елементарно равнище в боравенето с компютърна техника.

Просто трябва да се премине към следващата стъпка и ако искаме действително да помогнем за въвеждането на тези технологии трябва да включим и софтуера. Аз ви казах, че цената на хардуера непрекъснато намалява. Той вече е малката част от цената на оборудването, което се доставя за тези технологии. Всъщност скъпото нещо е софтуерът. Вие като ги лишите от него, всъщност давате най-елементарното. То действително е необходимо като база, но според мен е недостатъчно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
Заповядайте за изказване, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз си позволявам да се върна на предишния спор за този термин: не по-рано – не по-късно. Страхувам се, че и двата термина не са много ясни и можем да употребим термин, който после да се използва несъобразно волята, която имаме тук.
Нали целта е към момента на дарението тези предмети да не са произведени и да са по-стари от две години? Аз бих предложил да се каже: “произведени най-много две години преди дарението”. Примерно казано, ако са произведени една година преди дарението това по-късно ли е или по-рано? Наистина, зависи от гледната точка. Във времето е по-късно. Нещо, което е произведено, да кажем, 2003 г. е произведено по-късно, отколкото 2002 г., а ние тук го казваме “по-рано”, защото пък гледаме не астрономическото време, а датата на дарението. Затова, ако сме съгласни, че този срок трябва да е две години, той трябва да е назад от датата на дарението и просто наистина да се потърси по-ясен термин, с който да се каже: “произведени най-много две години преди датата на дарението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, това е ясна формулировка. Аз лично я харесвам, макар че и другата ми се струваше, че върши работа. Тази поне изчиства спора тук, в пленарната зала. Тя изглежда по-добре и е по-лесно смилаема най-малкото.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА (от място): Може да се каже и: “до две години преди датата на дарението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Маринчев, имате думата.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, и аз искам да взема отношение по тези два момента – редакционното предложение за не по-рано – не по-късно и за софтуера.
Действително може би предложението на господин Соколов ще стане най-разбираемо и ще отпадне това, което е по-рано и което е по-късно, така че аз го подкрепям.
Що се отнася до софтуера – подкрепям изцяло господин Ляков, защото когато се купуват съвременните компютри, те са заредени с основната операционна система. Тя върви с компютъра. Един “Windows” номер не знам кой си върви с компютъра като правило. Оттам нататък висшите училища, средните училища се нуждаят от допълнителен софтуер, който е специално за тях и той не върви с доставката на компютъра, тоест компютърът може да е доставен, но първоначалният му собственик да има някакъв софтуер, който дори не е необходим на следващия собственик, на него ще му е необходим някакъв нов и действително много често се получава, че този софтуер е много по-скъп, отколкото самият компютър. След две години цената на компютъра е паднала страхотно, но софтуерът може да се е появил и да си е запазил своята стойност и да си има висока стойност, така че според мен не е необходимо... (Шум и реплики в залата.)
Не съм съгласен, че няма право да го дарява, защото аз може да съм и авторът на този софтуер и мога да подаря самостоятелно само софтуера. Една програмна къща, една софтуерна къща може да подарява. Но, според мен, не можем да разделим само компютрите. Софтуерът не можем да го оставим... (Шум и реплики в залата.)
Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Получава се дарение на чужда вещ, на чуждо право. (Реплики на народния представител Нина Радева.)
Примерно, софтуерът е на “Майкрософт”. Това е друг въпрос и той е извън контекста на това, което в момента решаваме. Но, нека аз да не говоря, защото това не бива да става.
Има ли други желаещи, които искат думата?
С цялото неудобство на това, че трябва пак от трибуната да се намесвам ще кажа, че трудно мога да преглъщам някои тавтологии. Има израз, който два пъти се среща: “дивиденти от печалби”. Какво значи “дивиденти от печалби”? От какво друго да бъдат дивидентите? От круши не могат да бъдат! От какво да бъдат дивидентите? Ами, дивидентът е точно разпределена печалба.
Аз не разбирам какво значи това: “дивиденти от печалби”. Дивидентът си е разпределена печалба. Ако някой нещо друго разбира под “дивидент” нека да каже, за да си обогатя познанията. (Шум и реплики в залата.)
“Дивиденти за отчетни периоди” – да. Дивидентите са винаги за отчетен период. Това не може да бъде другояче.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Започваме гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков с корекцията, която той сам направи за отпадане на края на “дружество”, иначе неговото предложение не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 124 народни представители: за 13, против 87, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Пирински, Асен Гагаузов, Димитър Дъбов, Георги Анастасов, Петър Димитров и Емилия Масларова, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 125 народни представители: за 26, против 88, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от господин Йордан Соколов за т. 16в. Гласуваме формулировката, предложена от господин Соколов, която ми се струва, че е най-коректната. Тя е за т. 16в. Текстът е записан в стенограмата, така че текстът няма да ни избяга като формулировка.
Моля, гласувайте тази редакционна корекция.
Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Накрая подлагам на гласуване целия параграф в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 6.
Текстът се приема.
Преминаваме към предложение на народния представител Никола Николов за нов параграф.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Никола Николов за нов параграф – създава се нов чл. 34а със следния текст:
“Чл. 34а. (1) Преводите, извършвани от фирма със седалище в България на свое поделение и/или предприятие, регистрирани в офшорна зона, се облагат с еднократен данък при източника.
(2) Данъкът се начислява и удържа от местна банка или клон на чуждестранна банка при извършване на превода.
(3) Данъкът е в размер на 10 на сто от сумата на банковия превод.
(4) Удържаният данък се внася в приход на бюджета до 15-о число на следващия месец.
(5) Банката, съответно клонът на чуждестранната банка, извършила превод в офшорна зона, води регистър на тези преводи и ежемесечно представя информация на териториалната данъчна дирекция по регистрацията си.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това предложение давам думата на господин Никола Джипов Николов. Заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, според мен предложението е абсолютно ясно. Подобни идеи на определен период от време са възниквали в българското данъчно законодателство. Аз съм се постарал да възпроизведа онова, което досега е предлагано, но разбира се, не е приемано, а именно да облагаме преводите, извършени от фирма със седалище в България на свое поделение или предприятие, регистрирано в офшорна зона. Това е механизмът, по който значителна част от българските фирми се възползват, за да не облагат с данък печалба разликата, която реализират на българския пазар от покупко-продажните цени. Статистиката показва, че значителна част от стоките, които се появяват на българския пазар, се предлагат именно от офшорни фирми с една-единствена идея – че там остава разликата в цените – реалната цена, на която се придобива стоката, и реалната цена, на която се продава. Идеята е, че в тези офшорни зони данъчното облагане е значително по-ниско от това в България, ако въобще има такова. Според мен един такъв данък в размер 10 на сто от сумата на банковия превод ще играе ролята на въздържаща мярка за тези преводи в чужбина.
Още повече трябва да съобразим факта, че големият проблем в макроикономическата ни стабилност е дефицитът по платежния ни баланс. Дефицитът по платежния баланс и изтичането на пари от България, в смисъл на валута от България, се получава точно по този конкретен начин, който ви описах преди малко. Надявам се, че един такъв данък ще окаже значителен ефект върху дефицита на търговския ни баланс, а в същото време ще има ефект върху събираемостта на данъците в страната.
Още веднъж се връщам на това, с което започнах. Подобна идея е лансирана от почти всички парламентарно представени партии в момента и повечето от тях в определени периоди от време са защитавали тази идея. Надяваме се сега идеята за данък върху преводите от офшорни зони – още повече, че това се подкрепя от значителна част от предприемачите, подкрепя се и от съюзите на работодателите – ще бъде ефективна мярка и Народното събрание може би ще реши, че сега е дошло времето за нейното приемане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
За реплика има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Учудвам се, че един такъв грамотен икономически човек като господин Николов точно по този начин анонсира своите идеи. Ние в момента разглеждаме Закона за корпоративното подоходно облагане, който определя режима за облагане с данък на печалбата и на доходите, а вие говорите още в първото изречение за преводи, тоест за парични потоци, за определени обороти. Разликата между този паричен поток и оборот и крайната печалба или доход на физическо лице е твърде различна. За какъв данък говорим? Вие просто искате тук да предложите някакъв нов вид данък върху тези парични потоци. Това не е в контекста на корпоративното подоходно облагане. Нека да има някакво прецизиране. Едно е идеята, друго е конкретното предложение с текст и начинът, по който се представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Николов, имате право на дуплика. Заповядайте.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо Радева, колеги! Не напразно два пъти в своето изказване направих уточнението, че идеята не е нова, че не съм само аз неин автор. Това са точно текстовете, които работната група, която и в момента работи към Комисията по бюджет и финанси, в един предишен период – струва ми се, миналата година - беше предложила. Вярно е, че е спорен начинът, по който се въвежда. Безспорно трудно е това да бъде наречено данък върху печалбата, но е единственият механизъм, който аз виждам и който специалистите, които сега ви съветват, са могли да измислят до момента. Няма друг вариант освен такъв еднократен данък върху сумата, която се превежда. Иначе няма по какъв друг начин да реализираме типичната за този закон данъчна основа, върху която да се формира данъкът. Просто няма как, тъй като това са преводи към офшорни зони.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Ако има завод в Кипър и праща пари там за закупуване на оборудване, ще се съгласи ли по този начин да бъде облаган?
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ: Моля ви, ако все още поддържате тезата си, че има нужда от това да ограничим изтичането на валута от страната, а от друга страна има нужда да въздържим дефицита по текущата си сметка, да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Николов, това, което Вие предлагате, не може да стане, защото аз няма да направя директен превод към офшорната си фирма, а ще мина през няколко европейски банки. Няма как да стане това, предложено като процедура. По никакъв начин не можете да ограничите с текста, който предлагате, изтичането на капитали към офшорните зони. Банковата система не позволява това да стане по този начин. Всеки превод, който правя, мога да го направя през европейски банки и през няколко фирми да отида в офшорната си фирма, както се прави като процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте за реплика, господин Николов.
НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (СДС): Според мен тезата е съвсем ясна. Става дума само за преводите към свое поделение или предприятие, регистрирано в офшорна зона. Не става дума за преводи, които имат своето основание към чужди или някакви други банки.
Не сте го прочела, госпожо Георгиева, затова Вашето твърдение по същество е невярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, госпожо Георгиева.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Господин Николов, не ме слушахте. Аз мога по сто начина да избягам и пак да отида тези плащания да ги направя към офшорната си фирма, но по съвсем друга схема. Затова Ви обяснявам, че нищо не решавате, защото ще намеря схемата чрез банкови преводи пак да отидат там, но няма да се разбере, че си захранвам офшорната фирма. По никакъв начин не решавате въпроса и чета много добре това, което Вие сте писали. Тези 10% винаги ще ги скрия, пак ви казвам, по начина на разплащане и на извършване на преводите. Запознайте се малко с банкова система, за това как могат да се направят тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Джипов Николов, което, както става ясно, не се подкрепя от комисията и от госпожа Румяна Георгиева.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 19, против 95, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, преди да дам почивка, искам да направя едно кратко съобщение:
По случай 80-годишнината от освещаването на храм-паметника “Св. Александър Невски” в Народното събрание, в Клуба на народния представител, се открива изложба. Искам да ви поканя на това откриване.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Госпожо Радева, моля да докладвате § 11.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 11 също има предложение на народния представител Панайот Ляков – в § 11, чл. 35, ал. 2, т. 2 изразът “които не са търговци” се заменя с израза “с нестопанска цел – сдружения и фондации”.
В § 11, чл. 35, ал. 2, т. 7 в началото се добавя думата “откриване”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Георги Пирински и група народни представители – в чл. 35 думите “даренията и спонсорството” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 11:
“§ 11. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2, 3 и 4:
“(2) Разходите за дарения не се облагат с данък по реда на ал. 1, когато са направени в полза на:
1. здравни и лечебни заведения;
2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане;
3. домове за медико-социални грижи за деца и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за лечебните заведения, съответно Закона за здравето;
4. десетки ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
6. законно регистрирани в страната вероизповедания;
7. фондове за подпомагане на хора с увреждания;
8. специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания;
9. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
10. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата им;
11. Българския Червен кръст;
12. подпомагане на социално слаби;
13. подпомагане на деца с увредено здраве или без родители;
14. възстановяване и опазване на исторически и културни паметници;
15. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
16. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
17. учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в българските училища;
18. общини;
19. фонд “Енергийна ефективност”.
(3) Алинея 2 се прилага, когато са налице следните условия:
1. с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях;
2. даренията са документирани с договор или други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен.
(4) Освобождава се от данък имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин за изпълнение на задължение, произтичащи от закон”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз оттеглям първото си предложение, тъй като текстът на параграфа е претърпял значителна промяна и то не е актуално.
Искам да обясня второто си предложение. То е продиктувано от факта, че през това лято в България бяха направени забележителни археологически открития, свързани с древната история на нашите земи, бяха открити много ценни археологически паметници, които естествено след това стават исторически и културни и се оказа, че поради много ограничения бюджет на Българска академия на науките и на Археологическия институт, тези археологически експедиции не могат да завършват успешно. Намесват се съмнителни интереси – криминални, на иманяри и т.н.
Затова предлагам в текста, освен “възстановяване и опазване на исторически и културни паметници”, да има още една дума, даже бих я сменил вместо “откриване” – “разкриване”, за да стане дума, че с този текст ще бъде улеснено финансирането не само от държавата на такива археологически експедиции. Това ще даде възможност тези безценни археологически паметници много по-лесно и по-бързо да стават достояние на цялата световна общественост и разбира се, на българската общественост.
Първото ми предложение по т. 2 – отпада, а второто ми предложение е по т. 14, предлагам една дума допълнително в началото – вместо да е “откриване” да бъде “разкриване, възстановяване и опазване на културни и исторически паметници”. Това да се гласува. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точка 14 от редакцията на комисията. Благодаря Ви.
Господин Герджиков, имате думата за изказване.


ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Чувствам се относително по-комфортно, че мога от трибуната да се изкажа и пак да изразя моето недоумение от съвсем произволната и непрецизна формулировка, която се съдържа на няколко места.
Ще започна последователно – т. 16 от окончателната редакция на комисията. Има излишно повторение, защото се казва “Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено-полезна дейност”. Някой ако може да ми посочи едно юридическо лице с нестопанска цел, което да не е регистрирано в този регистър, аз ще разбера смисъла на тази разпоредба.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Съюзът на читалищата, господин Герджиков.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Юридическите лица с нестопанска цел, за да възникнат, трябва да бъдат регистрирани в Централния регистър за юридически лица с нестопанска цел.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Съюзът на читалищата не се регистрира в този регистър, защото самият специален Закон за читалищата им разрешава.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, значи може да съществува такава формулировка.
На следващата ми бележка обаче няма какво да отговорите, защото това е достойно за кандидат-студентските бисери, на които всяка година “се радваме”. Това е по ал. 3, т. 2. Тук пише нещо, което е много странно: “Даренията са документирани с договор”. Дарението е договор. Какво значи един договор да бъде документиран с договор. Какво означава това? Това означава, че този, който го е писал, не разбира какво пише.
Алинея 4 също ме озадачава, просто не мога да разбера какво означава. Искам някой да ми обясни. “Освобождава се от данък имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин за изпълнение на задължения, произтичащи от закона.” Щом е изпълнение на задължение, нонсенс е прехвърлянето да бъде по безвъзмезден начин. Безвъзмездният начин значи, че няма никакво задължение, нищо няма насреща. Не знам какво се разбира под това.
Текстът, че даренията са документирани с договор просто е абсурден, а ал. 4 категорично не разбирам какво означава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Някой ще вземе ли отношение по тези текстове? Кой е вносител по ал. 3 и по ал. 4? Министерството на финансите ще вземе ли отношение или ще правим редакционна корекция на тези алинеи? Че ал. 3 е правен нонсенс няма спор, но господин Тасев, ако може да обясните икономическия замисъл на ал. 4.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми господин председател, няма да скрия, че аз също се смущавам от този запис в ал. 4, но се оказа, че има случаи, в които в изпълнение на задължение, което произтича от закон, някой е задължен да прехвърли своето имущество наистина безвъзмездно. Ще помоля колегите прависти, които са се сблъсквали с такива казуси, очевидно много редки, да дадат един пример. Аз не разполагам с такъв конкретен пример.
За т. 2 – това е направено с оглед на това, че има дарения, които може да не са с двустранен договор, подписан от двете страни. Обикновено даренията са с писмен договор, но те трябва да бъдат документирани с договор или с други доказателства, удостоверяващи, че предметът на дарението е получен. Например разни протоколи за получаване, съпътстващи документи към договора, приложения може би. Алинея 4 не е в чистия смисъл дарение, тя е, така да се каже, принудително безвъзмездно дарение, в случаите когато една организация може да има... Колеги, помогнете ми, признавам, че не мога да дам конкретен пример. Моля колегите юристи, които са участвали в изготвянето на това предложение, да кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тасев.
Редакцията на ал. 3 е ясна. По ал. 4?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Смятам, че вносителите не бяха в състояние да дадат надлежно обяснение и предлагам ал. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Милушев има думата. Заповядайте.
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Радева, много се зарадвах, когато разбрах, че се освобождават от данък дарителите на културни институти. Въпросът е на кои. Културен институт по смисъла на Закона за закрила на културата – един театър, една филхармония, ако получи средства, може ли тя да ги използва, както намери за добре? Да речем, за капиталови разходи, строежи, ремонти или пък за дейност – създаване на постановки, разширяване на състава, на репертоара? Това са съвсем различни неща. Обхваща ли този текст и двете категории дейности?
И другият ми въпрос е във връзка с изказването на господин Ляков. Разкриването на архитектурни паметници е един вид дейност, докато тяхното съхранение е друг вид. И ако ние запишем и за разкриване на архитектурни паметници, мисля, че ще се получи много голяма активност само в тази посока, без да бъдат дарявани средства за тяхното съхраняване. Защото има много сериозни интереси преди всичко в разкриването, а после съхранението се оказва много голям проблем.
Така че много моля тук да разграничите тези категории. Това са различни дейности, те могат да бъдат много атрактивни за един желаещ да дари средства, но могат да се окажат и твърде опасни за един архитектурен паметник и за нашето културно наследство.
Естествено аз подкрепям всички възможности, които ще облекчат този финансов режим и ще освободят от данъци всеки, който подпомага архитектурните паметници, но не бива едното да става за сметка на другото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по § 11? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам първо на гласуване предложението на господин Ляков по т. 14 – предложение, по което господин Милушев току-що взе отношение. Господин Ляков предлага в т. 14 да се добави думата “разкриване”.
Моля, гласувайте предложението на господин Ляков.
Гласували 94 народни представители: за 27, против 53, въздържали се 14.
Предложението на господин Ляков по т. 14 не се приема.
Редакционно предложение ще направи госпожа Бонева.

АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател уважаеми колеги! Бих искала да направя едно уточнение. Тъй като по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата културни институти означава само тези, които са на държавна и общинска издръжка, а ние ограничаваме възможността да бъдат дарявани на частните театри и частните организации. Затова искам да внеса едно уточнение, че е необходимо да бъде прибавено “и организации” и да стане “културни институти и организации”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какви са тия организации?
АНТОНИНА БОНЕВА: Културните организации, в смисъл частен театър – Първи частен театър “Сфумато”. Тези театри не са институти, те са организации, които не са на бюджетна и общинска издръжка по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. Искам да поясня, че ако се тръгне да се тълкува “културен институт”, внасяме изключително голямо ограничение. Това е за доуточняване на понятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То не е доуточняване, но излиза доста извън идеята.
АНТОНИНА БОНЕВА: В идеята не е предвидено да бъде само за културните институти по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека Министерството на финансите да вземе отношение по въпроса дали т. 15 от законопроекта е целяла да освободи от данък дарение само държавните културни институти или имате предвид въобще всяка дейност в областта на културата, която се осъществява независимо дали от държавни правни форми или някакви частни организации.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това е по смисъла на някакъв закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По смисъла на някакъв специален закон културен институт се разбира само институт на държавна или бюджетна издръжка, доколкото разбирам. Вероятно това е бил замисълът на вносителя на законопроекта - да освободи само държавните, а не и частните.
Не ми е мястото на мен да вземам отношение тук, но предложението на госпожа Бонева надхвърля идеята на вносителя.
Моля ви да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаема госпожо председател, по същество тук се прави едно разширяване на обхвата на ползване на тази привилегия, която естествено, че не е имана предвид от вносителя. В края на краищата подобни ограничения съществуват и за другите сфери. Ако се прецени само за тоя сектор, само за тоя отрасъл на културата да се прави такова изключение, ние естествено бихме възразили, защото това ще намали ползите за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Разбирам, но така или иначе има предложение за редакционна поправка.
Идеята на вносителя е само за тези на държавна или общинска издръжка, защото останалото прекалено разширява кръга на лицата.
Ще подложа на гласуване предложението на госпожа Бонева.
Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Все пак бих искала да поясня онова, което може би госпожа Бонева искаше да каже, и евентуално да се внесе такава корекция, че освен тези държавни институции да се включат не организации, а сдружения по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Може би тогава, понеже такива организации, както ги нарече госпожа Бонева, това са сдружения с нестопанска цел, те извършват такава културна и социална дейност и би следвало в този смисъл да бъдат освободени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: То е дадено и съществува като точка – “осъществяване на общественополезна дейност”.
МАРИЯ ГИГОВА: В такъв случай оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз не съм сигурна, че един частен театър осъществява само под формата на сдружение с нестопанска цел дейността си. Надхвърляме идеята на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Бонева след думите “културни институти” да се добави “и организации”.
Гласували 95 народни представители: за 48, против 29, въздържали се 18.
Предложението се приема.
Процедура за прегласуване – господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми колеги, според мен даже деветнадесетте изброени точки така размиват възможността за регулиране по тоя закон на разходите за дарения, че се отварят възможности за злоупотреба с тези текстове, които, според мен, българският бюджет просто не може да понесе.
Правя предложение за прегласуване, тъй като, ако запишем “културни институти и организации”, се отварят безкрайно много възможности за това да се регистрират някакви организации, които уж извършват културно-просветна или каквато ще да бъде дейност, и да се ползват от тези облекчения. Само искам да ви припомня, че има партии, които дължат милиони левове на българския бюджет от отворена вратичка по същия начин преди години, която в тоя момент се използва в огромен размер за злоупотреби с бюджета. Не виждам никаква логика да отваряме специално тук тази вратичка за злоупотреби и криене на данъци.
Това е абсурдно. Аз даже не съм съгласен със значителна част от тези възможности, които вие давате, защото юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено-полезна дейност, питам данъчните как ще преценят кои са точно тия, които са с обществено-полезна дейност. Просто не виждам как ще стане тая работа.
Предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение за прегласуване на предложението. Наистина това понятие “организации”, което се вмъква в текста, създава проблеми.
Подлагам на прегласуване предложението на госпожа Бонева.
Гласували 136 народни представители: за 32, против 84, въздържали се 20.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Герджиков, в ал. 3 т. 2 да добие следната редакция: “доказателства, че предметът на дарението е получен”.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване отпадането на ал. 4 поради неяснотата, която носи в съдържанието си.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Алинея 4 отпада.
Моля, гласувайте предложението на господин Георги Пирински и група народни представители по чл. 35, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия § 11 с гласуваните в него редакционни промени.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на господин Пирински и група народни представители за нов параграф: в чл. 36, ал. 4 числото “40” да се замени с “80”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по това предложение за нов параграф има ли? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пирински и група народни представители за създаване на нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 12. В чл. 38, ал. 2 думите “и при спазване изискванията на чл. 24, ал. 2” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
“§ 13. Чл. 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) При преобразуване по смисъла на чл. 261 от Търговския закон (без преобразуване по чл. 264 и 265 от същия закон) приемащите и/или новоучредените дружества нямат право да пренасят загубите, формирани от преобразуващите се дружества.
(2) При продажба на предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския закон правоприемникът няма право да пренася загубите, формирани от отчуждителя.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
“§ 14. В чл. 40, изречение първо след думата “приспада” се добавя “при спазване изискванията на чл. 38”, а след думата “резултат” се добавя “след данъчно преобразуване”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя.
“§ 15. В чл. 41, ал. 6 думите “се декларират по образец на годишна данъчна декларация и” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
“§ 16. Създава се чл. 42а:
“Чл. 42а. Разпоредбите на този закон по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на преустройство на кооперативни организации.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 17. В чл. 44 числото “19,5” се заменя с “15”.
Това е може би най-важното предложение в този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 18. Чл. 46 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението.
“§ 19. Чл. 46а се изменя така:
“Чл. 46а. Данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 1 е 8 на сто върху направените залози, а данъкът по чл. 2а, ал. 1, т. 2 и 3 е 12 на сто върху номинала на залога, посочен във фишовете, талоните и билетите или в други документи за участие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от § 12 до § 19 включително по номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 10.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на господин Пирински и група народни представители в чл. 46б след изречение първо се добавя ново изречение със следното съдържание: “Данъкът по чл. 2в за общините е в размер на 2 на сто”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народните представители Дикова и Радева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
“§ 20. В чл. 46б след думите “4 на сто” се добавя “а за общините – 3 на сто”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по това предложение за нов параграф има ли?
Заповядайте, господин Пирински.

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението засяга следния въпрос.
Знаете, че миналата година с промените в закона беше въведено облагането с 4% на доходите на бюджетните организации. Предложението на Националното сдружение на общините е за общините тази ставка да бъде 2%. Представителите на местното самоуправление се обосновават с факта, че ако говорим за финансова децентрализация, за засилване на местното самоуправление, очевидно е, че трябва да има ресурс. Техните изчисления показват, че на практика ежегодно намалява делът на техните собствени приходи, които остават в тяхно разпореждане. Намалява се частта от техните бюджети, която е генерирана от самите тях и която могат да разходват по свое решение.
Ето защо комисията е възприела една стъпка – от 4 да стане на 3 за общините.
Бих ви предложил, ако искат и представителите на финансите да вземат отношение, едва ли още един процентен пункт ще представлява някакъв проблем от гледна точка на приходната част на бюджета и по тези мотиви да стане по-голям дял от генерирания доход в разпореждане на общината. Струва ми се, че е напълно обосновано, не предизвиква някакъв проблем да фиксираме 2 на сто.
Ето защо, госпожо председател, Вие ще подложите на гласуване направеното от нас предложение, но и в § 20, който ще бъде гласуван, предлагам да бъде "а за общините – 2 на сто". Вие преценете в каква последователност да подложите на гласуване това предложние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Държите да Ви се гласува предложението, както е предложено?
Заповядайте за реплика, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да напомня и на господин Пирински, че предложението, което сме направили с госпожа Дикова, се основава на споразумението, което Националното сдружение на общините постигна с Министерството на финансите. Това е балансът на интереси, който се постигна в преговорите по бюджета за 2005 г., включително и по текстовете, които сега обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Безспорно е права госпожа Радева, но бих апелирал парламентът да подкрепи с още един процентен пункт първоначалното предложение на общините. Не мисля, че с тази корекция ще нарушим духа на споразумението, което е постигнато и едва ли с нещо особено ще накърним баланса. Очевидно е, че в едни преговори между министерството и националното сдружение има по-широк комплекс в баланса на интереси, в който комплекс може би един такъв въпрос не може да бъде решен изцяло. Все пак смятам, че едно такова решение няма да постави под някаква заплаха приходната част на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Пирински и група народни представители данъкът за общините да е в размер на 2 на сто.
Гласували 139 народни представители: за 44, против 60, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 20 в редакцията, предложена от комисията, за създаване на нов § 20.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 20. Създава се чл. 46в:
"Чл. 46в. Данъкът на лицата по чл. 2, ал. 5 е в размер на 15 на сто."
§ 21. В чл. 47 думите "15 на сто" се заменят със "7 на сто"."
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 21, който става § 22:
"§ 22. Член 47 се изменя така:
"Чл. 47. Данъкът по чл. 34, ал. 1 е в размер на 7 на сто, а по чл. 34, ал. 4 – 15 на сто."
Има предложение на господин Севлиевски, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 20 и 21, които са подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 22 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В § 22, т. 1 числото "17" се заменя с числото "15".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението за § 22, който става § 23 със следната окончателна редакция:
"§ 23. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думите "чл. 35" се добавя "ал. 1" и числото "20" се заменя със "17".
2. Алинея втора се отменя.
3. В ал. 3 числото "20" се заменя със "17"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по § 22? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 15, против 73, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 22 на комисията, който става § 23.
Гласували 97 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 7.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 23. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение пето думите “съставянето му” се заменят с “доклада заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор”.
2. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Данъчната декларация за данъчния период по чл. 41, ал. 10 се подава от ликвидатора или синдика в 14-дневен срок от датата на вписване на заличаването.”
3. Алинея 9 се изменя така:
“(9) Лицата по чл. 2, ал. 5 до 1 декември на предходната календарна година подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация по чл. 2, ал. 6.”
4. Създава се нова ал. 10:
“(10) До 30-о число на месеца, следващ тримесечието, лицата по чл. 2, ал. 5 подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходното тримесечие по образец. За четвъртото тримесечие на календарната година декларация не се подава. До 31 март на календарната година лицата по чл. 2, ал. 5 подават в териториалната данъчна дирекция по данъчната си регистрация декларация за предходната календарна година по образец.”
5. Досегашната ал. 10 става ал. 11.
Комисията подкрепя предложението за § 23, който става § 24.
“§ 24. В чл. 52 се създава изречение второ:
“Дължимите по този закон данъци се считат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална данъчна дирекция.”
Комисията подкрепя предложението за § 24, който става § 25.
“§ 25. Член 54 се отменя.”
Комисията подкрепя предложението за § 25, който става § 26.
“§ 26. Създава се чл. 54б:
“Чл. 54б. Лицата по чл. 2, ал. 5 внасят данъка по чл. 46в ежемесечно в срок до края на следващия месец.”
Комисията подкрепя предложението за § 26, който става § 27.
“§ 27. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинеи 4 и 5 числото “19,5” се заменя с “15”.
2. В ал. 6:
а) създава се ново изречение трето:
“Намалението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията.”;
б) досегашното изречение трето става изречение четвърто.”
Комисията подкрепя предложението за § 27, който става § 28.
“§ 28. В чл. 57, ал. 3:
1. Думите “преотстъпването на банковите си вноски” се заменят с “размера на подлежащите на преотстъпване авансови вноски в сроковете по чл. 56, ал. 7”.
2. Създава се изречение второ:
“При промяна на декларираните обстоятелства се подава нова декларация в същите срокове.”
Комисията подкрепя предложението за § 28, който става § 29.
“§ 29. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите” се заменят с “хора с увреждания и организации за хора с увреждания, в които трудоустроените лица и хората с увреждания”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Преотстъпеният данък се отчита като резерви.”
Комисията подкрепя предложението за § 29, който става § 30.
“§ 30. В чл. 61а, изречение трето накрая се добавя “в срок до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването”.”
Комисията подкрепя предложението за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от § 23 до § 30 включително в номерация на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 32 има предложение на Георги Пирински и група народни представители, подкрепено от комисията, за създаване на нов параграф.
Комисията предлага следната редакция на § 32:
“§ 32. В чл. 61д, ал. 1, т. 1 след думите “Закона за счетоводството” се добавя “предназначени за производствена дейност”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по това предложение за създаване на нов параграф има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Пирински и група народни представители, подкрепено от комисията, за създаване на § 32.
Гласували 108 народни представители: за 107, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 31. Създава се чл. 61и:
“Чл. 61и. Лицата, които изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на международните стандарти за финансови отчети, отчитат преотстъпения данък по реда на тази глава в собствения капитал.”
Комисията подкрепя предложението за § 31, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 31? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 31, подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 32 има предложение на Панайот Ляков: в § 32, чл. 63, ал. 1 отпада изразът “на застрахованите или”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Ралица Агайн и Румяна Георгиева: § 32 да отпадне.
Комисията също предлага § 32 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 32? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 32.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Параграфът отпада.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 33. В чл. 67е думите “задължението си по чл. 51, ал. 2 за подаване на годишен финансов отчет, включително приложенията към него и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит”, се заменят със “задълженията по чл. 51, ал. 2” и накрая се поставя запетая и се добавя “за всяко неизпълнено задължение, с изключение на случаите, когато е приложен чл. 64”.”
Комисията подкрепя предложението за § 33, който става § 34.
“§ 34. Създава се чл. 67ж:
“Чл. 67ж. (1) Лицата, приложили реда на облагане по чл. 2, ал. 5, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно извършване на нарушението – в размер от 40 000 до 60 000 лв.
(2) лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху нетния тонаж на корабите за срок от пет години.”
Комисията подкрепя предложението за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 33 и 34? Няма желаещи.
Параграфите са подкрепени от комисията. Моля да ги гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 35 има предложение на Георгиева и Агайн - § 35 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията също предлага § 35 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 35? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 35.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението за § 36 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 36. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 19 цифрата “1” се заличава.
2. В т. 52 думите “на дейностите по чл. 4, ал. 1 или” се заличават.
3. В т. 53 след думата “законодателство” се добавя “отчетени в съответствие със счетоводната политика на предприятието” и се поставя запетая.
4. В т. 54 след думите “нефинансови ресурси” се добавя “с изключение на сумите, за които е приложен чл. 23, ал. 3, т. 10е”.
5. Точки 66, 67 и 68 се изменят така:
“66. “Дейности от опериране на кораби” са:
а) осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 т, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби, предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от пет години преди продажбата им;
б) превози по суша, свързани с морски превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;
в) финансови операции и курсови разлики, свързани с управлението на оборотния капитал, използван за оперирането на кораби;
г) извънредни дейности, свързани с оперирането на корабите, които не попадат в обхвата на букви “а” – “в” и оборотът от които не надхвърля 0,25 на сто от оборота на дейностите по букви “а” и “б”.
67. “Дни в експлоатация” са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораби, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.
68. “Нетен тонаж” е мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.”
6. Създава се т. 74:
“74. “Научноизследователска и развойна дейност” е дейност за разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 36? Няма.
Моля да гласуваме § 36 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложението на Радева, Ангелиева и Механдов и предлага да се създаде нов § 37:
“§ 37. В § 3 от Преходни и заключителни разпоредби досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
“(2) Чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони по Указ 2242, за осъществяваната дейност се облагат по реда, при условията и с данъчните размери по този закон, независимо от правния им статут и независимо от дейностите им извън свободните зони.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по § 37? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за този параграф.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Госпожо председател, позволете ми да направя предложение да прекъснем дебатите по този законопроект поради това, че във връзка със създаването на Центъра за фонд за лечение на деца, създаден с Постановление № 280 на Министерския съвет, са постъпили предложения, които се нуждаят от допълнителна редакция и разглеждане в комисията и аз ще ги внеса с допълнителен доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Постъпило е процедурно предложение за прекратяването на разглеждането на този законопроект за днес и преминаваме към следващата точка - Закона за местните данъци и такси.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
§ 1. В чл. 1 т. 2 и 6 се отменят.”
Има предложение на Радева – Дикова, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 1 се създава нова т. 6:
“6. Окончателен годишен (патентен) данък “.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл.1 т. 6 се отменя”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по § 1? Няма желаещи.
Вие оттегляте ли Вашето предложение, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте.
Гласуваме наименованието на законопроекта и редакцията на комисията за § 1, моля.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Димитър Дъбов за нов параграф:
§… Чл. 2 придобива следния вид:
“Чл. 2. Местните данъци и такси се заплащат в брой в касите на местната администрация или безкасово по съответната сметка.”
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2:
“§ 2. Чл. 2 се изменя така:
“Чл. 2. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по този параграф. Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 2.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Димитър Дъбов за нов параграф:
§… В чл. 3, в началото на текста да отпадне думата “данъчните”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте или поддържате предложението, господин Дъбов?
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ, от място): Оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Димитър Дъбов също за нов параграф:
§ Ал. 1 на чл. 4 придобива следния вид …
Всъщност предложението е подкрепено по принцип и затова аз ще представя окончателната редакция за създаване на нов параграф, който става § 3:
“§ 3. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
“Чл. 4 (1) Събирането на местните данъци се извършва от органите на общинската администрация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 3 в редакция на комисията.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По параграф 2 има предложение на господин Маринчев, прието по принцип.
Комисията подкрепя предложението за § 2, който става § 4 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В чл. 9а, ал. 2 думите “събирането на местните такси срещу заплащане на възнаграждение” се заменят с “действия, свързани със събирането на местните такси срещу възстановяване на разходите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Маринчев, заповядайте за изказване.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, признавам, че това не е моя идея. Това е едно предложение, което беше обсъждано в нашата комисия и това е идея на Националното сдружение на общините в Република България. Тоест заплащането на възнаграждение към данъчните органи за събиране на местните такси да отпадне. Виждам, че моето предложение е прието по принцип, но всъщност то не е прието, а е заменено с малко по-друг текст, който остава някаква форма на събиране на възнаграждения, тоест възстановяване на разходите.
Първо, апелирам да отпадне това плащане на общините към данъчните служби – да събира местни такси и второ, така записаният текст според мен ще създаде даже проблеми. Защото аз не знам, виждам, че господин Попов е тук, може ли да отговори как ще определят те разходите за това събиране на местните такси. Обективно има и такъв критерий, който ще каже, че разходите за събиране на местните такси на община Х са толкова и толкова, за да може да има разплащане между общините и данъчните служби. Аз поне не мога да се съобразя да има точно такъв критерий. Вие ще може да определите точно колко служители – да се поеме тяхната заплата, облекло и т.н. или просто ще караме едно към кесим. На база, да кажем, че местните такси – толкова и толкова лева, в общия обем на събраните данъци и такси – значи толкова. Това за мен няма да бъдат точни критерии. В същото време общините не са чак толкова богати да пилеят пари.
Аз апелирам да се приеме предложението във вида, в който съм го внесъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Попов, ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПОПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По предложението на народния представител Маринчев искам да кажа, че има разработен такъв механизъм за изчисляване на това колко струва всяка една партида по отношение на местните такси във всяка една община поотделно и този механизъм е коментиран с Националното сдружение на общините в Република България в лицето на нейния председател госпожа Чавдарова и е приет от Националното сдружение на общините. Само за ваша информация мога да кажа, че механизмът, по който се изчислява, включва всички разходи или тази част от разходите, която се отнася по пликоването, по обработването, по съобщаването на размера на местните такси, приспадащата се част от заплатата и текущата издръжка на данъчната администрация, без капиталовите вложения. Тази сума за 2004 г., ще кажа кръгло, е около 7 милиона лева или това прави около 1 лев и 1 стотинка средно на партида. Стойността на всяка партида зависи от това в коя община е. В градовете, в общините, където е по-съвкупна недвижимата собственост, условно казано, в градове като София, като Варна, Бургас, Пловдив, областните градове, областните общини, разбира се, че тази издръжка е малко по-малко от 1 лев и 1 стотинка, а в тези общини, които са по-разпокъсани, по-зле откъм инфраструктура, тази издръжка е малко по-голяма – стига до 2 лв. примерно.
Другото, което е, в момента има скрито субсидиране на общините под формата на дейности, извършвани от данъчната администрация. Това са 7 милиона лева, които се предоставят по някакъв начин на общините от държавата, без да се има предвид тази тежест на разходите. Седем милиона лева е за тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Попов.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Господин Маринчев оттегли предложението си. Благодаря.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2, който става § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията подкрепя предложенията за § 3, който става § 5 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинска пътна мрежи и железопътната мрежа до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя предложението за § 4, който става § 6 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 11 ал. 2 се изменя така:
“(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчнозадължен и за този имот.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по тези два параграфа?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Госпожо председател, въпросът за текста е, че той трябва да бъде прецизиран. Вие сте доцент по право в Софийския университет и би трябвало да знаете, че не можеш да плащаш данък за нещо, което не е твоя собственост. И затова може би този текст трябва да има друга редакция, но не и “данък”. Може ли на нещо, което не е твое, да му плащаш данък? Това е суперфикцията, известното в практиката.
Не дай си Боже, получи се страхотно земетресение и си си платил данък сграда. Сградата пада и после какво правиш? Аз питам какво правиш за данъка на земята, а не за данъка на сградата, който ти си длъжен да платиш. Нека да помислим върху този въпрос. Това са ваши колеги, които изпитаха, меко казано, недоумение, когато се запознаха с този текст.
Не възразяваме, че тези, които ползват мястото, трябва да плащат някаква такса на общината. Разбира се, че те като ползват това нещо, ще трябва да плащат, защото това е собственост, която те вече са я приобщили и никой друг не може да я ползва, но самият термин “данък” не звучи добре. Това е данък за нещо, което не е твое.
Затова смятам, че трябва да се помисли и да се отложи в момента временно този текст и да се употреби някаква друга терминология. Нека да се помисли върху този въпрос и нека председателят на комисията да прецени заедно с Министерство на финансите какъв текст да има, че той да е правно издържан. Затова ще помоля Министерство на финансите да вземе отношение по този въпрос сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз трудно мога да схвана логиката на текста при първо четене.
Има процедурно предложение за отлагане на § 5.
Поне Министерство на финансите да вземе отношение. (Шум и реплики в залата.)
Представените параграфи 3 и 4 стават параграфи 5 и 6.
Господин Тасев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ТАСЕВ: Уважаеми народни представители, с тази ал. 2 не се прави нищо друго освен по наша преценка – прецизиране на текст, за което се борим. Аз ще ви прочета стария текст по ал. 2: “Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел или дворно място е данъчнозадължен и за парцела, съответно за дворното място.” Това е текст, който е съществувал досега.
По същество с предложението, което се прави, се заменя “общински парцел или дворно място” с “имот”. Ако вие намерите за необходимо, можем да не приемаме този текст, можем да не приемаме тази промяна и да се запази старото положение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Всъщност, проблемът не е в сегашната редакция. Проблемът е кардинален, тоест идва от предишния закон. Това констатирам от пръв поглед, че нещо, което аз лично не приемам като правна логика, но така или иначе, това е положението!
Освен да гласуваме сега отлагането на текста. Ще отлагаме и двата параграфа ли? Питам, защото току-що поемам председателството. (Шум и реплики в залата.)
Има предложение за отлагане разглеждането на новия § 6.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 56, против 62, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Господин Анастасов, имате думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Още веднъж повтарям – тук проблемът е технологичен. И това, че има такава порочна практика -досега да се е плащало за нещо, което не е твоя собственост, не е правилно да я продължаваме. И е много хубаво, че вие сте предложили такъв текст, на базата на който ние да направим промени единствено и само терминологични. Нека да не е точно “данък”, а да го използваме така, че да е в интерес и на общините, и на държавата. За това говорим. А сега като пишеш “данък” – това е един правен абсурд, който винаги някой може да седне и да го оспорва. И нека да не подценяваме нашата интелигентност, за това става въпрос.
Моля още веднъж да го обмислите и да го подложим повторно на прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Отново подлагам на гласуване предложението за отлагане на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 72, против 78, въздържали се няма.
Това предложение не се приема.
Следователно ще трябва да се гласува и по същество след малко.
Има ли други желаещи? Няма.
Както разбирам, сега ще трябва да подложа на гласуване двата последователни параграфа – 5 и 6 по номерацията на вносителя, в редакцията на комисията, но поотделно.
Първо подлагам на гласуване § 3, който става § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Приема се.
Сега подлагам на гласуване § 4, който става § 6, в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 122 народни представители: за 76, против 38, въздържали се 8.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 5. В чл. 14, ал. 3 думите "срока по чл. 32" се заменят с "в 6-месечен срок от откриване на наследството"."
Комисията не подкрепя предложението за § 5 и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Това предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на госпожа Караиванова за нов параграф – създава се нов чл. 17а:
"Чл. 17а. Декларирането на промяната на обстоятелствата по чл. 17, ал. 1, свързано с изпълнението на чл. 23, ал. 3 от Закона за счетоводството, да се извърши в срок до 30 юни 2005 г."
Комисията подкрепя предложението по принцип и то е отразено в окончателния текст на § 21 от Преходни и заключителни разпоредби.
Предложение на комисията за нов § 7:
"§ 7. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Данъкът върху наследство не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Аз лично бих махнал "без ограничения", защото като се каже "по права линия", е ясно.
Имате думата по този текст.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, пак опираме до въпроса за данъка наследство. Какво се предлага от комисията? Уж запазване на данъка наследство, както се появи и в печата, уж вдигане на прага, но само за наследниците, които не са по права линия, тоест когато става въпрос за наследници по права линия, този данък да отпадне, да не съществува.
На първо четене аз ви обясних, че в цяла Европа съществува такъв данък. Там няма изключение за наследниците по права линия. Няма такива изключения и в Германия, и в Австрия, и в Англия, и в страните от Скандинавския полуостров, и в Швеция, и в цяла Европа. Само в България ще се приеме едно такова уж междинно решение. Пак казвам, че се запазва данъкът наследство за братя и сестри, но за наследниците по права линия няма да има такъв данък.
Това от своя страна поставя другия въпрос – защо едните наследници са в неравностойно положение? Да, и досега има диференциация, и в Европа има диференциация. Наследниците по права линия плащат по-нисък данък отколкото другите наследници. Преживелите съпрузи имат определени преференции по простата причина, че са живели в едно домакинство и се допуска, че са допринесли за създаването на това имущество. Да, това е отчетено в нашия закон.
Тук обаче комисията иска да финтира обществото и залата със своето предложение. Понеже се вдигна шум за специална заинтересованост от страна на министър-председателя по този въпрос…
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Това няма нищо общо!
МИХАИЛ МИКОВ: Нека някой да излезе и да го опровергава. Аз не чух някой да каже, че този текст не се отнася… Толкова дискусии имаше, а подвиквате. Нека някой да излезе и да каже, че този казус няма нищо общо с това. Не чух някой категорично – неговите адвокати или пресаташе, Галя Дичева или Димитър Цонев да кажат, че няма нищо общо, за да сме спокойни и ние.
И защо тогава се запазва данъкът наследство за другите, а за тези по права линия отпада? Защо, след като имаше символични ставки, включително нашето предложение, което по-нататък ще дискутираме? Никой не е против ставките да се завишат, да се вдигнат необлагаемите тавани, тоест средният българин практически да не плаща данък наследство, когато става въпрос за данъчна оценка, когато става въпрос за имущество, което не включва покъщнината и всички останали обичайни вещи. Нека да стане до 250 хил. лв. За кого се прави този закон? Това е основният въпрос. Той ще се поставя и след неговото приемане, независимо как ще стане.
Предлагам § 7, т. 2 да отпадне. Всички наследници да заплащат данък наследство. Друг е въпросът, че ще търсим диференциация в зависимост от това както е в цяла Европа.
Защо като ни говорите и приемате други данъчни закони, постоянно се говори "Европа, Европа, Европа…": за акцизите – Европа, а за данъка наследство – не Европа, а Азия. Но да не обидим някой друг континент.
Предлагам текстът да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Целият параграф трябва да отпадне, защото иначе няма смисъл.
МИХАИЛ МИКОВ: Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Аз също се застъпвам за отпадане на § 7. Тези, които са предложили текста, само привидно могат да го обосновават с някакви социални мотиви, че от този данък се освобождават преживелият съпруг и наследниците по права линия. Тук много ясно беше казано и аз искам да обърна внимание – ако трябва да освободим от този данък наследниците по права линия, когато масата на имуществото се оценява дори на 300-400 хил. лв., тъй като в тази цена в момента може да се включи едно достатъчно голямо жилище и други имоти, които се смятат като обичайни за потреблението на повечето от семействата.
Но каква е логиката и аз ще си послужа с примери, които са по-крайни, когато става дума за наследства от милиони и десетки милиони, вие да не искате да натоварите тези, които ги придобиват, с определен данък? Сега не говорим за скалата на облагането на тези имущества, т.е. за размера и за процента на облагането. Но каква е логиката? Ще се изправи ли тук някой народен представител, който да обоснове, че десетки милиони наследство трябва да бъдат освободени от облагане? За кого го правите? Вашите избиратели предимно милионери ли са? Кой ви възложи тази задача? Как вие ще обясните, че се отказвате от един от основните преразпределителни механизми, не в една социална държава, а във всяка една държава? Защо ние се отказваме от това нещо? По този начин вие искате да отворите още повече ножицата на неравенствата и то за хора, които попадат наистина в категорията на най-богатите, за да нямат никакъв принос от гледна точка на имуществата, върху които да платят някакъв данък, който да отиде в бюджета.
Затова моят апел е този текст да отпадне и когато се обсъждат по-нататък въпросите, да се прецени къде е целесъобразната граница за облагане на имуществата с данък наследство и каква да бъде скалата на това облагане. Но по принципния въпрос аз смятам, че тук трудно някой може да предостави аргументи, които да бъдат възприети, че въобще имуществата, които се наследяват, не трябва да бъдат облагани. В много случаи самите наследници нямат определен принос за създаването на тези имущества. Освен това преживелият съпруг получава своя дял, тъй като у нас действа и принципът на семейната имуществена общност, т.е. неговият дял така или иначе не се облага. Облагането засяга останалата част.
Затова смятам, че всеки един отговорен народен представител, който трябва да мисли за интересите на тези, главно заради които е дошъл, трябва да гласува за отпадането на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на Иван Георгиев Иванов за реплика към изказването на господин Янаки Стоилов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Стоилов! Все пак ние трябва да сме наясно какво ще гласуваме наистина. Имайте предвид, че за 10-те месеца на тази година в бюджета са събрани 190 хил. лв. от данък наследство. А след това, за да се администрира този данък…
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Те са в общините.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ: … са необходими 350 хил. лв. Няма абсолютно никакъв икономически смисъл от този данък. Никакъв икономически смисъл!
Така че, уважаеми колеги народни представители, госпожо Радева, според мен изобщо няма смисъл от този данък, а не това, което е предложила комисията.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аргументи за наивници са това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Радева, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да защитя решението на комисията. Смятам, че то предлага един много балансиран вариант между двете спорещи страни.
Все пак, господин Иванов, не бива да забравяме, че става въпрос за един данък, който съществува, откакто изобщо съществува правото. Значи в някаква степен, гледайки този исторически период на неговото приложение, не може той да съществува толкова дълго време и да няма смисъл. В определен период от време, при създадената социална структура в България 50 години беше забранено да има частна собственост. В момента ние имаме такива приходи от данък наследство, което по същество не означава, че трябва да изключим изобщо данъка като данък, който има определено значение за фискалната политика на всяка държава.
Но ние се опитахме да предложим този вариант, защото все пак се вслушахме и в обратната страна на аргументите. Че семейството като цяло има много голям принос и отношение към масата, която е обект на наследяване, и решихме, че ще бъде най-справедливо, ако преките наследници бъдат освободени от този данък. Така че, ако е възможно с този тип политика ние да не разхищаваме, а да консолидираме определен тип богатство в ръцете на тези, които имат отношение към неговото създаване. Това са били мотивите ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Стоилов, заповядайте. Имате възможност за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз отново искам да обърна внимание на основното и да не бъдат заблуждавани българските граждани, защото по-голямата част от тях, огромната част ще бъдат ощетени от тази балансирана поправка, за която Вие говорите, госпожо Радева. Аз съм готов да освободим високи размери на наследствата по отношение на съпруга и на наследниците по права линия, особено на децата. Но това не означава данъкът въобще да отпадне. Защото от тази мярка ще се облагодетелстват наистина хората с огромни богатства. И без това сега хората със сравнително малки по размер имущества не плащат този данък или пък той е незначителен. Ако трябва да бъдат освободени по-широки групи от наследниците по права линия, но не може вие да формирате такава прослойка в българското общество, която да не бъде солидарна с общите социални ангажименти в обществото.
И защо вие искате да продължавате да се утвърждавате като управлението на най-богатите в обществото? Когато се провеждаха изборите вие говорихте, че ще управлявате предимно за средната класа, ще създадете възможности на хората да се повишат техните доходи. Не сте обещавали, че ще бъдете проводници на най-крупните финансово-икономически групи и на най-забогателите в обществото.
Но аз съм доволен в някаква степен, че тази мярка е едно ваше признание, негласно, но фактическо. С действията си вие изразявате именно тези интереси. Единствено мога да апелирам да не го правят мнозинството от вашите народни представители, но в края на краищата всеки определя своето поведение.
Това, което каза господин Иванов, че сега се събирали малък размер такива данъци. Колкото и да е малък, тези средства не са малки за общините. Освен това нека да престанем да се оправдаваме с неспособността на държавата да администрира своите задължения. Ние ще имаме и други теми в близките седмици, по които ще говорим за неефективни системи на държавата, при което тук ще излязат много разпалени оратори, които ще кажат: тази система не се управлява добре, затова дайте да я приватизираме. И така не знам докъде. Така че нека държавата да си върши работата.
Вие искате да кажете, че няма хора, които дължат този данък. Нека те да имат дълъг живот, но у нас се натрупаха големи богатства и колкото и да са по-големи шансовете понякога на по-богатите да живеят по-дълго, и те ще стигнат края на своя земен път. А тези богатства трябва да бъдат притежание освен на техните най-близки, което е нормално, но част от тях да отидат и за цялото българско общество. Не може в една страна с вече големи богатства и с голяма поляризация вие да я задълбочавате умишлено чрез законодателството.
Моят апел е народните представители, които искат да отговорят на интересите на широките слоеве в българското общество, да гласуват срещу тази мярка. Ако текстът отпадне вече в следващата дискусия да преценим къде е тази граница на облагането на наследствата. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Димитров, заповядайте.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Искам да припомня думите на Славейков, казани не в тази сграда, но в този парламент, че през всичките онези черни години на робството и безчестието, българският народ е имал барем тая чест да бъдем всички равни.
Какво искате да направите в момента? За 15 години нашето общество се диференцира много по-скандално, отколкото са диференцирани други държави, в които никога не е имало национализация. За 15 години! Това дразни, това предизвиква. Вие прекрасно знаете, че много от източниците на богатството не са предприемачество, не са бизнес, не са инвестиции, че много от източниците са или кражба, или индиректно престъпление, или директно престъпление. (Реплики от ОДС.)
Знаете, че много от източниците на богатството, което се натрупа за тези години, скандализира всичко в българина и вие искате да направим това неравенство наследствено. Ето това е мъката. Тези 15 години да ги циментираме, да кажем днес на българина “така ще бъде – беден си в момента, децата ти ще бъдат бедни, внуците ти ще бъдат бедни, а на онези, които са богати, ще бъдат богати”.
Пак ви връщам към примера с Америка. Америка ще прибере 90% от богатството на Бил Гейтс, ако той не намери заобикалящи форми, за да го прехвърли на своите наследници. Защо? Защото американската мечта, за която толкова много десницата говори, е да се даде горе-долу равен шанс и данък наследство е подкрепа на равния шанс. Вие в момента отричате равния шанс.
В какво превръщаме българската мечта? Каква е тя? Който е роден беден ще умре беден и наследниците му ще измрат бедни, а който е роден богат, го заковаваме за векове. Вие въвеждате принципа на аристокрацията, но с малко закъснение. Минали са средните векове. Посочете ми коя модерна буржоазна държава ползва такъв принцип. Коя е тя? И тя го е махнала точно заради този принцип на аристокрацията.
Какво правим в момента? Какво се опитваме да направим? Да сложим нова разграничителна линия, през която да не може да прескочи никой. С този акт, той е с огромно морално, не само политическо значение, аз смятам, че ще опозорим българския парламент и затова призовавам разумът на тези, които нямат така натрупано богатство, да не позволят да се случи това в българския парламент. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз разбирам голямата част от аргументите, без да приемам всички аргументи, но разбирам Вашия аргумент. Само не можах да разбера защо смятате, че чрез този данък трябва да се води борба с незаконните доходи. Може ли този данък, който е съществувал и може би ще съществува, в зависимост от това какво ще реши Народното събрание, да се смята, че ако остане този данък, ще се справим с незаконно придобитите доходи. Това е едно нелогично оръжие срещу незаконно придобитите доходи, защото и да се вземе този данък, да остане този данък, това незаконно имущество отново ще отиде там, където казва Законът за наследството. Аз смятам, че в този закон и в този данък конкретно, не можем да виждаме такова оръжие за борба с незаконните доходи. Според мен вие, използвайки този данък като средство за битка с незаконните доходи, всъщност казвате, че с този данък се узаконяват незаконно придобитите доходи.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Няма такова нещо.
РОСИЦА ТОТКОВА: Така излиза. Ако вие сте слушали, излиза точно така. Значи, след като човек си е платил данъка върху доход, който се смята, че е незаконно придобит, то вече става законно – щом смятате, че това е въпрос, който води до справяне с този проблем!
Аз съм склонна да подкрепя всички действия, които могат да доведат до спиране на кражбите в България, до връщане на незаконно придобитите доходи, но не мога да приема, че с такъв закон може да се води борба с кражбите в България. (Председателят Огнян Герджиков дава сигнал за изтичане на времето.) Свършвам, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика.
Втора реплика – заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз в същия дух на разсъждение си мислех, госпожа Тоткова засегна първата тема с незаконно забогателите, както Вие ги нарекохте.
На мен ми се ще да помислим, уважаеми господин Димитров, тъй като Вие засегнахте и тази теза, че едва ли не с този данък всички ние ще забогатеем. Ако с 300 хил. лева нашите съграждани ще забогатеят, аз предлагам да отложим този текст и наистина, ако ни убедите, че с 300 хил. лева, което е събираемост в хазната, ние ще забогатеем. (Реплика от КБ.)
Най-вероятно всички тук, в тази зала, ще се съгласят да отменим това наше решение. Но това е несериозно от една страна, което Вие аргументирахте и още по-несериозно е да влагаме такива емоции, такива едва ли не призиви – с един данък наследство ние да оправяме състоянието на нашите сънародници. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Третата – последна възможна реплика – господин Нихризов, заповядайте.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз ще ви припомня, че по времето на Тодор Живков имаше един Закон за собствеността на гражданите, който ограничаваше на семейство да има по един апартамент, една кола и една вила. (Реплики.) Даже хора се развеждаха, за да си запазят апартамента. Само че, като дойде 1990 г., се оказа, че определени хора имат на внуците до трета рода къщи и вили, а другите – нямат нищо. Вследствие на което, ако някой иска да заобиколи закона и да се прави на сиромахомил в същото време, винаги може да го направи.
Тук измененията, които са направени от комисията, внасят една нотка на справедливост, която не може да отречете. Моите колежки говориха по въпроса, че този закон не е за борба с престъпността. За нея имаме други закони.
Ще ви припомня, обаче, че в България всички хора имат имущество, което се унаследява и в тези случаи няма смисъл да се опитвате да развивате една теза, че част от българските граждани ще станат по-богати, отколкото другите граждани. Защото в края на краищата българският народ има една традиция – българинът се стреми да направи имущество, което да завещае на децата си и се различава от типа “съветски гражданин”, за който говорих на първо четене, който предпочита водката пред имуществото. (Реплики от КБ.)
Затова, господин Димитров, смятам, че постигнатото е най-близко до това, което имаме в Англия, тоест, 96% от населението е под границата, която е поставена на това да има данък наследство.
Това разумно предложение е в интерес на хората, които искат да създадат собственост в тази страна и да я предадат по-нататък на своите наследници. Не пречете със сиромахомилски лозунги, защото те по принцип не почиват на здрава основа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Господин Димитров, имате три минути за дуплика – заповядайте.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Неслучайно казват, че българският депутат много приличал на чукчито и когато не иска да чуе нещо, никой не може да го накара да го чуе. Аз не мисля, че с този закон трябва да се борим с незаконните богатства. Изрично казах, видяхме всички как се пребори досега за 15 години българската държава с незаконните богатства. Ако мислите, че новият закон на министър Петканов ще се пребори с незаконните богатства, смятам, че просто не сте от тази държава, не сте от това време, не сте от този парламент. Аз говоря за това, че днес ние се опитваме натрупаните огромни неравенства, превръщащи се в недоволства и в социално напрежение, да ги бетонираме. Това правим в момента. Дали е законно, дали е незаконно - наследниците дори няма да знаят и няма да се интересуват как са натрупани тези богатства. Но това правим в момента с този закон! И ако това беше едно добро решение, щяха да го използват нашите европейски партньори, към които маршируваме с цялото си сърце и душа. Мога да ви кажа как е в Австрия, мога да ви кажа как е в Белгия, мога да ви кажа как е в Британия, как е в Щатите. Изобщо къде е измислен такъв подход, какъвто ние залагаме в нашия закон?
Това, което правим, е държавна регулация. И държавата казва: понеже децата може да са търтеи, понеже може да нямат данни, да не стават за бизнес, да не са предприемчиви и т.н., затова ще им сложим един сериозен данък. Ако те могат да го платят, значи са способни да експлоатират тази собственост и да я развиват. Ако не могат да я платят, значи са едни бездарници, на които няма защо да им оставяме тази собственост, за да могат да живеят като рентиери на гърба на обществото. Повтарям, става въпрос за огромни богатства. А тук инсуниациите как ако направим това, ще забогатеят другите, е абсурдна. Говоря за това хората да имат горе-долу равен шанс. Отричайки тази възможност за равен шанс, колега социалдемократ с подчертано дясна ориентация, Вие обричате тези, които няма да имат този равен шанс, на любов към водката. Ако това е целта – да разделим българската нация на една част, на която шансът е само водката и пиянството и да накараме един народ да пиянства, за да може другите да живеят в охолство, простете ме! Не мисля, че това е нито социалдемократически, нито европейски подход.
И пак повтарям, да не срамим себе си! Тази кал ще падне върху нас. Да не се опитваме в ХХІ век да внедрим механизмите на наследствената аристокрация. Тази ситуация е абсурдна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Давам думата на господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Първоначално и аз исках да репликирам господин Димитров, защото в двете реплики преди мен след неговото изказване колегите отново повтаряха тезата, че, видите ли, 300 хиляди били събрани миналата година, а издръжката на този данък струвала повече и затова трябва да го махнем.
И другата реплика – на госпожа Росица Тоткова, беше, че понеже има и спекулативно придобити имоти, заради тях ще натоварим с данък и хората, които почтено са придобили имущество. По-късно обаче в своята дуплика, господин Димитров, Вие много точно характеризирахте този начин на говорене, като казахте, че каквото и да се каже от тази трибуна, определен кръг хора го чуват точно по този начин, по който искат да го чуят.
Възползвам се от правото си да се изкажа, за да кажа ясно и членоразделно, че тук става дума не само за интереси, а за конкретни, за персонални интереси. И аз исках да Ви призова, но понеже Вие не го казахте, аз ще го кажа, че ако осем милиона българи са платили 300 хил. лв., този текст е написан за един българин.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кой е той?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Принц Кирил. И този човек ще трябва да плати десетократно и стократно повече данъци, ако има ред и законност в България и ако вие не промените закона.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Те не са български граждани.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Спокойно, ще говорим и за българските граждани, ако искате, но Вие отклонихте дебата за тези имоти.
И така, уважаеми дами и господа, става дума за определени хора. Правят се закони персонално за определени хора в ущърб на всички българи и на справедливостта в България и ако няма кой да го чуе, трябва да има поне кой да го каже.
Втората теза, която исках да кажете, господин Димитров. Вярно е, че има много български граждани, на които неправомерно или при една друга конюнктура са иззети имотите. Вярно е, че с новото законодателство и търсенето на справедливост им се върнаха имотите, че това са имоти, върху които десницата се опитва почтено да защитава интересите. Аз приемам този начин на мислене. Но да ни отричате правото да кажем, че когато в България могат да се придобиват имоти незаконно, спекулативно, престъпно и благодарение на това, че си във властта и разполагаш с властта и това да бъде безнаказано, и покрай първата категория да не обложим с данък и така придобитите имоти, това вече не е нито почтеност, нито достойнство.
Ще повторя моята теза и този път ще ме чуете. Има имоти, които са придобити в грубо противоречие с Търновската конституция и със законите на България. И вие искате да кажете сега, че тези имоти са почтени, че понеже за тях министър-председателят не е платил данък, сега и наследниците му няма да плащат данък. Е няма как да се съгласим! Няма защо да се съгласим! Не искаме депутатски места благодарение на неговата воля, не искаме постове и милостиня! Искаме да кажем как стоят нещата.
Ще повторя, че чл. 51 на Търновската конституция гласи, че князът и неговото семейство не могат да владеят държавни имоти. Точка. Но двама свидетели са свидетелствали, че Интендантството, за което твърдите, че няма разлика между него и фамилията, е владеело добросъвестно връх Мусала и още 16 хил. дка. И те стават на Интендантството. А сега го наследява един човек и твърдите, че го е изкарал с пот и с почтеност и че трябва да не плаща и данъци! Кого искате да заблуждавате? Вие робувате по такъв начин на едни интереси и това ви прави недостойни – извинявам се, ако това е обида! Благодаря. (Частични ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Божинов.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по този, както виждам, спорен параграф? Няма.
Реплики? Няма.
Уважаеми госпожи и господа, подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 7.
Моля, гласувайте § 7.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 47, въздържал се 1.
Параграф 7 е приет.
За прегласуване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви тържествено, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, това гласуване е един атестат дали дясното мнозинство, което се оформя по тоя въпрос, се съобразява с настроенията на по-голямата част от българските граждани. (Реплика от народния представител Нина Радева.)
Госпожо Радева, имахте възможност да се изказвате. Говорите два дни, аз не стоя над Вас да Ви подвиквам.
Принципният въпрос е: защо заблуждавате българските граждани, че са равни? Не са равни и по сега действащия закон, и по скалата, която се предлага за промяна. Тези, които имат нормално имущество, на средния българин, те и досега не плащаха данъци. Защо използвате въобще тезата, че малко се събирали? Ами нали като освободите тази категория, ще се събират още по-малко. Само че искате да ги заблудите, че не отменяте въобще данък наследство, а само за някои. Ето, това е големият въпрос, който трябва да си зададете, когато натискате копчетата – за кого гласува българският парламент?
Господин председател, предлагам да се прегласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Отново подлагам на гласуване § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 182 народни представители: за 133, против 48, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 6 в Глава втора, Раздел ІІ има предложение на господин Пирински и група народни представители. Това е една конкретна таблица с наследствени дялове в левове и съответно данъчни ставки.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Весела Караиванова и Лиляна Кръстева със същия характер, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението за § 6 относно отпадането на Раздел ІІ и подкрепя предложението относно отпадането на Раздел V, което е отразено в § 15 и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
“§ 8. Член 36 се изменя така:
“Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:
1. за братя и сестри, и техните деца – 0,7 на сто за наследствен дял над 250 хил. лв.;
2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5 на сто за наследствен дял над 250 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Да спестим време госпожа Радева да не ни чете текста. Народните представители, които искат да разберат за какво става въпрос, ще разберат. Другите ще служат, за съжаление, не на народа.
Става въпрос за текст, който продължава същата политика и линия - като премахва диференциацията, и то е същото както и при другите данъци. За същата политика става въпрос – може да получаваш 60 лв. пенсия, купуваш си кисело мляко – 20% ДДС; може да получаваш 6 хил. лв. заплата, купуваш си кисело мляко – 20% ДДС. Това е линията, уважаеми дами и господа, която последователно седма година върви в България и която тая данъчна политика предлага на българския народ, без диференциация в зависимост от доходите.
Така е, госпожо Тоткова, въпреки всичките ви социални грижи, които тук няколко години, особено след като не сте на власт, успявате да изложите пред народното представителство.
Какво правите вие със скалите? До момента за доходите над 1 млн. лв. е 10%, 12% или 20% за тази хипотеза. Вие сваляте на 5% за тия доходи, тоест и за наследството.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Кои ние?
МИХАИЛ МИКОВ: Вие, които подкрепяте тази политика, които гласувахте по предишния текст и които сигурно, заедно с управляващото мнозинство, оформило се по тоя най-съществен и най-ясен въпрос кой откъде и чии интереси защитава в България. Вие не искате диференциране в зависимост от доходите, а искате размиване и ги вкарвате в две категории: 0,7 на сто за наследствен дял над 250 хил. лв. и 5 на сто за наследствен дял над 250 хил. лв.
Уважаеми дами и господа, справете се как стои въпроса в Европа. В една Австрия, където никога не е имало Закон за собствеността на гражданите, господин Нихризов, над 7300 евро, което е необлагаемият дял, данъкът започва от 2% и расте в къси скали. Белгия, Англия, Франция – казаха ви го всички. И понеже се уплашихте въобще да махнете данъка наследство, сега търсите някакъв маскиращ вариант, но маскиращ пак със същата политика и със същия подход. Подход, който е и на Новото време, господин Севлиевски, и на СДС, и на ОДС, и на НДСВ. Разбира се, за ДПС въпросът е по-различен, защото техните избиратели са доста по-зле и не се засягат и от досегашните ставки за данък наследство.
Уважаеми дами и господа, аз ви моля да подкрепим направеното предложение за една пропорционално съобразена с имущественото състояние, а не за такъв тип политика, която при данъка за облагане на физическите лица последователно за онези, с високите доходи, сваляше от 29% към 20-те, а тези с доходите над 150, 200, 300, 500 лв. ги държеше в същите ставки. И всякакви мотиви за данъчна рационалност, за събираемост нямат място, когато се прокарва такъв тип данъчна политика – данъчна политика на крайно - 1, 2, 3, 5-процентно малцинство на българския народ, срещу останалите граждани. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
С Вас не е съгласен господин Божинов, който ще Ви направи реплика.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, искам да направя истинска реплика на господин Миков. Господин Миков, Вие, обосновавайки своята теза и атакувайки другата, казахте, че пенсионери, които получават 60 лв., купуват кофичка мляко и плащат ДДС, а тези, които получават 6 хил. лв., също си купуват кофичка мляко и плащат 20% ДДС.
Аз възразявам на тази постановка. Става дума за друго. Става дума, че този, който взема 60 лв. и не му стигат парите за кофичка мляко, плаща 20%, но оня, който си купува черен хайвер и сьомга, който си купува диаманти и кожени палта, също плаща 20%. Това е по-съдържателният елемент на тезата, която Вие защитавате, затова аз Ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Съмнително дали е истинска реплика, но го приемам.
Заповядайте, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Вярно е, че в Австрия няма закон за собствеността на гражданите по простата причина, че съветските войски са се изтеглили оттам, а не са стояли с години, иначе не знам какви закони щеше да има.
Второто нещо, което искам да Ви попитам, е: Вие да сте виждали човек, облечен само с кисело мляко? Защото през цялото време говорите за кофичката с кисело мляко, а в същото време не подкрепихте намаляването на ДДС върху всички стоки, които щяха да се отразят както на хората с пари, така и на тези с 60 лв.
Уважаеми господин Миков, не забравяйте, че точно вашето управление вдигна ДДС от 18 на 22%, без да мисли за хората с онази кофичка кисело мляко. И сега, когато говорим за неща, които са свързани с интереса на всички български граждани, много Ви моля, не отклонявайте към частните случаи, срещу които естествено има възражения цялата тази зала, но които се отнасят до естеството на други закони.
Моля Ви, господин Миков, вървете при вашите избиратели и им кажете: ние сме против това къщата на баба да бъде онаследена от внуците й и те да плащат за нея. Кажете, че просто сте за онова състояние, в което хората бяха принудени да се развеждат, защото получили в наследство апартамент. Не можете да избягате от това минало, но най-лошото е, че не можете да избягате и от това мислене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Госпожо Тоткова, заповядайте за реплика.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Нямам никакви угризения за всичко, което правя в парламента. Аз мога да кажа, че само аз от нашата парламентарна група, без да смятам приноса на моите колеги, в социалната сфера в името на справедливостта и солидарността съм направила повече от цялата ваша парламентарна група. (Смях и ръкопляскания от КБ.) Тук не става въпрос за това. Ние се отчитаме пред избирателите, не пред партиите.
Искам да Ви кажа, господин Миков, че благодарение на вашата много сериозна социална политка, благодарение на всичките ви усилия, вие направихте така, че българските граждани да получават 3 долара пенсия. Три долара пенсия! За какво ДДС изобщо може да си мисли човек, който получава 3 долара пенсия! Това е резултатът от вашето управление. И срещу тези 3 долара пенсия стоят огромни милиарди долари, средства, които отидоха чрез банките във вашите функционери. И защо Вие ще говорите за разслояване? Вие направихте разслояването, а ние се борим против това. Ние искаме да дадем на хората шанс да могат да си получават добра заплата и да получават добра пенсия. Но от 3 долара пенсия да я направим 300 долара – не трябва да управлявате сто години напред. (Ръкопляскания от ДПС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Миков, имате думата по въпроса за трите долара и стоте години.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Тоткова, изборите още не са насрочени. Там ще имате време и за доларите да говорите. За какво сте се борили да дадете на хората и какво им дадохте, те ви го припознаха на изборите през 2001 г. Това, че ваши минстри днес гастролират пред Съдебната палата, през ден четем по вестниците, също е от това, което дадохте на хората. Това как гласувате днес е доказателство какъв е вашият интерес.
Защото, господин Нихризов, няма такъв социалдемократ нито в Европа, нито в Азия, нито в Латинска Америка, нито в Северна, няма и в Африка, няма такъв социалдемократ, който да защитава такъв тип позиции. Ако Вие имате някой дружески социалдемократ, изведете го и ще сте двама в света.
Спекулативната Ви теза, че става въпрос за къщата на баба, искам да Ви кажа, че не става въпрос за къщата на баба. И досега внуците не плащаха нищо за къщата на баба. Ставаше въпрос за тези дворци, за тези фабрики и заводи, които възникнаха през всичките тези години, и никой не иска да санкционира тези хора. Става въпрос за много по-ниски ставки от тези, които са в Европа, уважаеми дами и господа. Аз не знам защо, когато се говори за акцизи и данъци, и ДДС, и прочее, се казва Европа, а сега никой от вас, всички тук разпалено дискутиращи, не споменава никакъв пример от Европа. Извадил съм ги всичките. От коя страна искате да ви кажа? Няма такова освобождаване. Ставките са много по-високи и от сега действащите. Даже СДС, което претендираше да е голяма десница, даже то не посмя по време на своето управление да отмени данък наследство, ОДС също. Те не посмяха тогава, защото също прецениха, че това нито е европейско, нито е справедливо.
Сега това конюнктурно мнозинство, което се създава, от временен характер, разбира се, до следващите избори, не гласува за друга политика освен политиката на личните доходи и натрупаното богатство. Това е истината.
Така че в крайна сметка вие гласувате и се отчитате пред избирателите и те ще ви съдят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Има ли още желаещи?
Заповядайте, госпожо Тоткова. Пленарният ден не е като салам, за да го отрежеш, където си искаш.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Така е, господин председателю, само че има едно понятие "време", което, слава Богу, никой не може да го спре, каквото и да прави. И да замразите часовника, времето ще върви.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Аз гласувах данък наследство да не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения с чиста съвест. Защото смятам, че традициите в българското семейство са такива, че всички хора в семейството участват в създаването на каквото и да било в това семейство.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Не всички.
РОСИЦА ТОТКОВА: Всички участват. В моята прекрасна Пиринска Македония е така, така е в Добруджа, така е в Тракия, така е в цяла България. Защото това е българската традиция и българският дух.
Аз смятам, че никой не може да отчете кой какъв принос има. Ние не сключваме брачни договори, когато сключваме граждански брак.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Хубаво, какво значение има?
РОСИЦА ТОТКОВА: Аз не казвам, че това е хубаво или лошо, ние го приемаме така, защото това е българската традиция. Гласувах с чиста съвест, защото смятам, че това е справедливо – справедливо и за съпрузите, справедливо и за родителите, справедливо и за децата. Но, както е типично за Българската социалистическа партия, те ни знаят мнението преди ние да сме си го казали. Тогава си оставате с вашите убеждения.
По втората част ние ще гласуваме така, а и аз лично, както бяхме внесли закона в Народното събрание – да отпадне изобщо този данък наследство. Ще гласувам отново с чиста съвест, защото смятам, че така е справедливо. Защото веднъж при придобиване на имуществото хората са плащали данъци, а след това при наследяването отново ги облагаме с данък. Това е моето разбиране. Дали вие го приемате или не го приемате, аз не настоявам даже изобщо да го приемете, но аз си споделям мнението. Смятам, че е честно и коректно от трибуната на Народното събрание да го заявя по начина, по който го разбирам, и, отново ще кажа, без угризение.
Искам да се върнем там, откъдето свърши господин Миков – че БСП управлява доста дълго страната явно и тайно, но и при явното, и при тайното управление резултатът беше винаги катастрофален и вие много добре го знаете, и хората го знаят, и не си мислете, че те толкова бързо ще го забравят.
Ако има министри от управлението на Обединените демократични сили, които носят отговорност, това е, защото те са в България. Ако има виновен, да бъде наказан. Аз не съм нито съдия, нито прокурор, нито следовател, нито искам да бъда на някого такъв. Но нашите министри са в България, а вашите крадци и престъпници са в Южна Африка. Това е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Виждам, че госпожа Тоткова има сериозна еволюция във възгледите си. След като в началото на 90-те бяха тръгнали да приватизират времето, най-после са осъзнали, че то не може да бъде спряно. Това за 10 години е сравнително добро постижение.
Уважаема госпожо Тоткова, когато обсъждаме въпроса за наследството, нека да не изключваме възможността...
Излагате едни аргументи пред залата за децата, роднините, че не можели да...
С този текст не отменяте възможността наследодателят да се разпореди, да завещае някому, както той прецени, разбира се, в рамките на разполагаемата част. Вие не го отменяте и това също е свързано с този въпрос.
Ако отворите Закона за наследството ще видите колко различни възможни хипотези има, само че това е съвсем друга тема, която, може би, по някакъв начин – човешки и чисто емоционално Ви ангажира да гласувате данъка по този начин, но това е вече нещо съвсем различно. Тук не става въпрос за разполагаемата част, за лишаване на някои наследници, какво ще стане с недостойния да наследи, тези, които са се явявали на изпит по наследствено право, знаят. А Вие, госпожо Тоткова, ако отделите час – два горе в библиотеката, можете също да разберете.
Но основният принципен въпрос е, че Вие продължавате да браните тезата, че богатите трябва да стават все по-богати, а бедните все по-бедни! Ето тази теза е неприемлива! И е неприемлива не само за БСП, не само за Коалиция за България, тя е неприемлива за по-голямата част от българските граждани. Те не са срещу богатите и ние не сме срещу богатите, и Европа не е срещу богатите. (Шум на недоволство в ОДС.)
Вие искате да настроите цялото българско общество срещу богатите!
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Тоткова, една древна източна поговорка казва, че не е най-добър онзи дърводелец, който прави най-много талаш и олелия. Вие не искате еднозначно и членоразделно да кажете простата истина – ние не сме против това да се наследи бабината и дядовата къща, не сме против да сложим някаква граница, под която да кажем, че няма да се плаща никакъв данък. Тази граница може да бъде по-висока или по-ниска. Ние казваме, че има огромни, скандализиращи общественото спокойствие и социалния мир богатства и че на тези огромни богатства искаме да се сложи данък наследство, както е в целия цивилизован свят.
Сигурно сте гледали онзи сапунен сериал за богатите, които също плащат, знаете, че може да се роди какво ли не и от тази трибуна го отстоявате – каквото и да се роди, дори и природата да го преследва и да го наказва, то трябва да наследи това богатство и да живее в охолство. На каква основа? На каква логика?
Затова, ако Вие сте честна точно към бабините, вуйчовите и лелините къщи, кажете: можем да освободим тези къщи! Но вие не предлагате това.
Ние искаме най-големите богатства, госпожо Тоткова, да бъдат обложени, а Вие застанете и кажете: не щем да ги облагате! Обратното – супербогатите трябва да останат супербогати във вековете, да запомнят 10 ноември 1989 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Тоткова, заповядайте да обясните за лелините къщи.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Миков, господин Димитров! Мога да си призная, че съм изумена от аргументите. Вие искате, когато едно дете се роди, да бъде подложено на тест за интелигентност и да покаже може ли или не може да се справи с наследството. Най-малко от вас съм очаквала да изтъкнете и то в българския парламент такъв аргумент, защото българският парламент е наистина европейски парламент и тук трябва първи да спазваме равните права на хората. Това, че някой Господ го е наказал и има здравословен или не знам какъв проблем, не значи, че трябва да се държим по начина, по който вие искате. Това ли е социалното поведение на вашата парламентарна група? Това ли искате да кажете – че хора с увреждания не могат да наследяват родителите си? Това ли казвате вие? Защото не можели да ги умножават?! Може би на тях родителите трябва да им построят някаква къщурка с черна кутия и да ги затворят там? Наистина не мога да повярвам, че това го казвате вие, които претендирате дори да имате в името си “социал-“! Това ли е вашето социално поведение? И какво е това социално поведение? Най-безпардонно, по начина, по който само един комунист може да го прави, дори не социалист – така се отнасяте по този въпрос. Наистина съм безкрайно възмутена и затова не искам да влизам повече в дискусии, защото господин Миков иска, когато говори за ДДС-то, за бедния и богатия човек, да създадем магазини за бедните, в които да се плаща ДДС, и магазини за богатите, както беше при Тодор Живков, в които изобщо да не се плаща ДДС, че дори и заводската цена на стоките. Ето това искате вие и това правите впрочем.
Така че приберете си хората от целия свят, от всичките острови, които научихме, от всичките държави, които научихме и които знаем. Приберете ги в България, а ние да направим така, че с общи усилия да вземем парите, които те окрадоха и по този начин може наистина да се направи нещо в България! (Ръкопляскане от народния представител Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
С мъка удържам часовника.
Струва ми се, че няма повече желаещи, темата е достатъчно ясна.
Уважаеми народни представители, с ваше позволение преминавам към последното гласуване за деня.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Пирински, Емилия Масларова...
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Има текст за отпадане на Глава втора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Отпадането на Глава втора, Раздел ІІ, Раздел V се отменя. Това е всъщност, нали така?
Уважаеми народни представители, това предложение е инкорпорирано в предложението на комисията, затова след това ще го подложа на гласуване.
Сега подлагам на гласуване, както започнах, но се опитахте да ме заблудите, предложението на народните представители Пирински, Масларова, Гагаузов за чл. 36 с първа, втора и трета таблици, предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 184 народни представители: за 47, против 119, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 8, който засяга чл. 36.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 174 народни представители: за 116, против 21, въздържали се 37.
Този текст се приема, с което приключваме с този закон.
Искам да ви направя няколко важни съобщения:
Комисията по европейска интеграция ще има заседание днес, сряда, от 16,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 130 на пл. “Княз Александър Батенберг”.
Комисията по икономическа политика ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по околната среда и водите ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 356.
Утре пленарният ден започва в 9,00 ч. в пленарната зала.
Желая ви приятен ден. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Председател:

Огнян Герджиков


Заместник-председател:

Камелия Касабова


Секретари:

Силвия Нейчева

Весела Лечева