Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Весела Лечева и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 17 декември 2004 г.
Позволете ми, уважаеми народни представители, да ви предложа на основание чл. 40, ал. 5 от нашия правилник една екстрена кратка точка, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ ДАННИТЕ, СВЪРЗАНИ С ТРАГИЧНАТА КАТАСТРОФА В Р. ЛИМ.
Тъй като този срок изтича, Временната анкетна комисия се нуждае от още малко време, за да довърши своята работа.
Понеже не виждам председателя на Временната комисия – госпожа Мариана Костадинова, аз ще си позволя да представя проекта за решение за удължаване срока на действие на тази комисия:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Удължава с два месеца срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим."
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението този проект за решение да се включи като точка в дневния ред.
Гласували 147 народни представители: за 145, против 2, въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми народни представители, има ли съображения по този проект за решение? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване този проект за решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия.
Гласували 152 народни представители: за 138, против 10, въздържали се 4.
Решението е прието.
От името на парламентарна група заповядайте, господин Кирчев.
ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Упълномощен съм от името на Парламентарната група на СДС да направя следната декларация:
"Вчера, 16 декември 2004 г., правителството на Република България гласува решение за отдаване на концесия на магистрала "Тракия". Решението за отдаване на концесия за 35 години е за българо-португалската компания "Автомагистрала - Тракия" АД и е взето в пълна секретност без обявяване на търг, след като имаме информация за големия интерес от други европейски концерни.
Изграждането на участъка от 261 км на магистрала "Тракия" ще струва 717,2 млн. евро, като цената на километър ще бъде 3,9 млн. евро - колосална цена за път без големи усложнения, като тунели, мостове и т.н. Заложената такса TOLL, както се нарича в Съединените щати, на километър ще бъде 2,5 и 2,8 евро цента на километър без ДДС. Тоест цената, която ще плаща българският гражданин, за да пътува от София до Бургас ще бъде минимум 25 лв.
Прави впечатление, че решението е взето в отсъствието на министър-председателя. Финансовата обосновка е изготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е одобрена от Министерството на финансите. Документите са подписани не от титулярните министри, а от техните заместници, съответно за Министерството на регионалното развитие и благоустройството от зам.-министър Белин Моллов, а за Министерството на финансите от зам.-министър Любомир Дацов.
Парламентарната група на СДС ще подготви питане по този въпрос и ще поиска прерастването му в парламентарен дебат. Ако се наложи, ще поискаме съставяне на комисия за разследване как и по какъв начин се е стигнало до това решение за отдаване на магистрала "Тракия" на концесия и как са били заложени тези цени."
Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания. Народният представител Христо Кирчев предава декларацията на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата Станимир Илчев от името на Парламентарната група на НДСВ.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително вчера, 16 декември 2004 г., на един от големите инфраструктурни обекти, от които Република България жизнено се нуждае през последните години, е даден много силен тласък. Явили са се да участват в изграждането на една от жизненоважните магистрални връзки на България тези, които имат капацитет и убеждението, че могат да си свършат работата в условията на една страна като България. Тези, които не са се явили, са се придържали към максимата на един известен германски кайзер, който казал: "За конекрадците от Долния Дунав няма да пожертвам нито един померански гренадир". По-интересното е, че в очите на опозицията вече трайно маршируват хиляди померански гренадири, водени, както подхвърли господин Мазнев, от прокурора. Много интересно ще бъде как, ако в навечерието на изграждането на всеки голям инфраструктурен проект, непрекъснато се призовава прокуратурата.
Няма нищо лошо в това обаче да се проведат разисквания. На тези разисквания нашата надежда е, че вие ще получите повече отговори, отколкото сега намирате по страниците на популярни български ежедневници, подстрекавани от антилобистки кръгове да пишат, че има нещо погрешно, незаконно и неефективно в начина, по който се организира изграждането на големите инфраструктурни проекти.
Този хор от критикари има много любопитен вид, защото представлява смесица от представители на най-различн политически ориентации и кръгове. Неотдавна един бивш вицепремиер в нашето правителство се върна от Москва и разказа как далекопроводът "Бургас – Александруполис" е обречен, неефективен, излишен. По този начин, естествено, бяха окуражени среди и субекти, които твърдят обратното – че всеки байпас на Босфора е изгоден, ефективен и стратегически важен. Разликата обаче е, че един такъв байпас на Босфора може да се изгради на територията само на Турция или на територията на България и Гърция.
Кой печели от тези спорове? От тези спорове печелят тези, които не затъват в предразсъдъци, които не решават непременно да блокират действията на своите правителства, само защото са в опозиция, и в крайна сметка губят такива като нас, които правят обратното.
Много любопитно ще бъде какви доводи, освен това, че щяло да струва 20 лв. пътуването до Бургас, могат да се изтъкнат. Естествено, че движението по една магистрала струва нещо. И ако в случая струва 20 лв., коректността го изисква да се каже колко ще струва като време придвижването от София до Бургас. Специалистите казват, че това ще бъде 3 часа. Напревете сметка кое е по-изгодно за една спедиторска фирма или за едно семейство – да стигне до морето за 3 часа и 20 лв. или за 6 часа със съответните разходи повече за гориво и амортизация.



Нещо повече, нито една магистрала в Европа, а това означава, че нито една бъдеща магистрала в България, не може да бъде изградена и пусната в експлоатация, както твърдят специалистите, а не политиците, ако не е изградена цялата съпътстваща успоредна пътна мрежа. Тоест не е задължително да се качвате, господин Кирчев, на магистралата, за да стигнете до Варна. Може да пътувате през Павликени, през Горна Оряховица, да се отбивате до Русе и отново да се спускате през Омуртаг и Търговище. Тези магистрали обаче, вторият мост на Дунава, втората Атомна електроцентрала предизвикват непрекъснато и нарастващо недоброжелателно отношение, като че ли не може да се разбере, че изграждането на тези проекти никога не може да бъде затворено в рамките на един мандат, дори ако бъде стартирано в началото на мандата. Така ще бъде и с магистрала “Тракия”, така ще бъде и с магистрала “Хемус” и с моста на Дунава, и с втората АЕЦ.
Много любопитно е тези, които сега обявяват проектите за погрешно стартиране, за нелегитимно обявени, за прекалено скъпи, какво биха направили, ако това се падне в началото на техния мандат? По-големият абсурд е в това, че на тях вероятно ще се падне честта да довършват тези проекти, да режат лентите, да ги откриват и по обявените сега за неправилно раздадени без търгове лотове на магистралата всеки един от тях буквално на 16-тия километър на всеки лот сигурно ще го виждаме през следващите години. И нищо чудно тогава тези хора, които ще откриват последните отсечки на магистралите, дори да изказват думи на благодарност на тези, които през 2004 г. са ги започнали.
Искам да споделя с вас дълбокото си разочарование от това, че освен въпроси, по които действително може да се извършва 100- процентово политическо противопоставяне, вие се противопоставяте и по въпроси, които са част от много скорошния живот на осемте милиона българи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
От името на парламентарната група на Коалиция за България думата има господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно днешният ден ще започне с нещо, което е доста по-различно от това, с което се занимаваме през последните няколко дни. Ще започне с няколко реални неща, които се случват в живота на България, докато ние с вас тук се занимаваме с бюджета на държавата.
Аз съм убеден, че господин Илчев също така е убеден, че това, което той казва и прави, е най-вярното и най-правилното за България. Неговите твърдения: да, така ще стане; да, така ще стане, защото ние казваме така, са изключително убедителни. Преди години един друг политик, заместник министър-председател, заставаше на тази трибуна и казваше: така ще стане, защото аз така казвам; аз съм министър на индустрията и докато аз съм такъв министър, ще бъде така. Сега едва ли някой си спомня за този заместник министър-председател и министър на икономиката на България.
Така че и Вашите твърдения, господин Илчев, ще изтекат в историята, както много преди Вас, които са заставали тук с убедеността, че само те говорят истината.
Бих искал да Ви попитам, господин Илчев, можете ли сега да излезете на тази трибуна и да ми кажете имената на тези швейцарски фирми, които вземат концесията за магистрала “Тракия”? Можете ли да им кажете имената? И кога научихте тези имена? Не Ви ли смущава фактът, че за 240 км. - от Свиленград до Истанбул, се плаща 6,00 лв., а за 120 км. - от София до Пловдив, ще се плаща 14,00 лв.? Тези елементарни факти не светват ли някаква лампичка в главата Ви? Не Ви ли смущава фактът, че тази концесия се предоставя без всякакъв търг, без всякакъв конкурс, без всякаква конкуренция? Нали дойдохте на власт с обещанията за пазарна икономика, за пазар, за въвеждането на всичките тези принципи? Забравихте ли ги?
Заедно с това, не Ви ли смущава фактът, че точно така в пълна мъгла и непрозрачност чакате да затворим вратите на парламента, за да приключите и сделката с “Булгартабак”? Не Ви ли смущава фактът, че по същия начин в пълна мъгла и непрозрачност продължава сделката за приватизацията на топлоелектрическите централи? Става дума за ТЕЦ “Варна” – 1 200 мгвт.; става дума за ТЕЦ “Бобов дол” – 600 мгвт.; става дума за ТЕЦ “Русе” – още 400 мгвт. Не Ви ли смущават тези неща,господин Илчев?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Не. Давай нататък.
РУМЕН ОВЧАРОВ: И правилно, че не Ви смущават. Защото според приетата от вас Стратегия за енергетиката тази приватизация трябва да се извърши само след като е приета стратегия от Министерския съвет за нея. Не сте я приели и няма да приемете такава. Само че, господин Илчев, и в споразумението със Световната банка, ПАЛ 3 също, има записано, че тя трябва да се извърши със стратегия. И това не сте приели. И знаете ли какво приемате? Предварителни ангажименти не за изкупуване на електроенергията от тези централи, а за готовността им. Предварителни ангажименти! Вие, които дойдохте тук с приказките за пазарна икономика, гарантирате пазар.
Господин Ламбовски, не сте ли обяснили на господин Илчев за какво става дума?
И така в шеги и закачки, господин Илчев, пропуснахте също така и факта, че Международният валутен фонд за пръв път дойде тук и каза, че това, което правите в България, няма нищо общо с подписаното вече споразумение. Не ви ли смущава сигналът, който подавате на международните финансови институции, господин Илчев? Или Вие си мислите, че с Вас светът започва и с Вас светът свършва? Нито започва, нито свършва, уважаеми господин председател на парламентарната група на НДСВ. Не ви ли смущава фактът, че това, което казва фондът, че вие харчите пари предизборно, че сте развързали кесията на държавата не за да решавате проблемите й, а за да си решавате чисто предизборните си проблеми? Разбира се, тези неща вас не ви интересуват, така както не интересуват и министър-председателя на Републиката, който се разхожда из императорските градини на Киото, докато тук в България неговите министри правят това, което са решили, че могат и трябва да заграбят през последните дни от вашето управление.
Може, разбира се, да подвиквате, но много са подвиквали като вас от тази зала, само че точно така, както и вие ще си отидете, са си отивали и те.
Защото, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство, както вече имах възможността да кажа хубавите неща, имат едно много неприятно качество – те свършват. Така и вашето управление, колкото и да ви харесва, краят му наближава. А след този край ще трябва да давате отговори на много и много интересни въпроси, за които вие сега в момента даже и не се запитвате кои ще бъдат те.
В крайна сметка, докато вие, уважаеми дами и господа, умувате в тази зала, лудите извън залата се налудуваха и много успешно зад гърба ви разграбиха държавата, а може би не зад гърба ви, а с ваше участие. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, има ли други предварителни въпроси?
От името на парламентарната група на Обединените демократични сили думата има госпожа Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Обръщам се към Вас, господин Илчев, като председател на Парламентарната група на управляващото мнозинство, Вашият ентусиазъм трябва да бъде съобразен с реалностите, които днес коментираме. Този ентусиазъм не бива да доближава границата на арогантността и отношението към народното представителство и към българските граждани. Защото при повдигането на такива проблеми това, което ние очакваме от Вас, е да ни дадете информация и по-трезво, и по-реално, и по-смирено да се отнесете към един проблем, който е възникнал благодарение на българското правителство. Защото на гърба на българските данъкоплатци някой непрозрачно, задкулисно се е договорил, като по този начин е определил съдбата на пътуващите за 35 години напред. Мисля, че Вашето вдъхновение беше не само излишно, но беше и много вредно като тон за разисквания и за обяснения, които и ние като опозиция дължим на нашите избиратели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Не виждам повече желаещи.

При това положение можем да продължим с нашата делова работа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 ГОДИНА – продължение.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 16. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти съгласно Приложение № 7.
(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани земи на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на държавните гаранции по външни кредитни споразумения, във връзка с финансиране изграждането на атомна централа АЕЦ “Белене”.”
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се от Приложение № 7 към ал. 1 да отпадне обект “Преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София -изграждане на нова педиатрична университетска болница”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кина Андреева и Стойчо Кацаров:
Предлага се средствата в § 16, ал. 1, Приложение № 7 да се използват като източник за увеличаване на капиталовите разходи на Министерството на здравеопазването, които да бъдат използвани за ремонт на сградата на Многопрофилна болница за лечение на белодробни болести в град Сливен.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кина Андреева:
Предлага се средствата за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София, по § 16, ал. 1, Приложение № 7 да се използват като източник за увеличаване на капиталовите разходи на Министерството на културата с 14 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кина Андреева и група народни представители:
Предлага се средствата за преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София, по § 16, ал. 1, Приложение № 7 да се използват като източник за увеличаване на разходите на Държавната агенция за закрила на детето за изпълняване на дейностите, по които Държавната агенция за закрила на детето е финансираща институция съгласно Националната програма за децата на България, приета от Министерския съвет през 2002 г.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Моньо Христов и група народни представители:
Предлага се в Приложение № 7 към § 16, т. 1 от списъка да отпадне заемът от Банка Австрия Кредитанщалт – Виена.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители:
Предлага се в Приложение № 7 на § 16, ал. 1, трети ред на таблицата, съдържащ текста “Банка Австрия … Министерството на здравеопазването… държавен заем в размер на 36 295 000 евро… преструктуриране на “СБАЛ по детски болести” ЕАД, София – изграждане на нова педиатрична болница…” да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители – ал. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за §16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
За процедура думата има господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Моята процедура е този дебат, който ще се разгърне тепърва, да бъде предаван по Националното радио и Националната телевизия.
Второ, да бъде извикан и министърът на здравеопазването, тъй като този въпрос касае и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума специално за § 16, както разбирам.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, само за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума само за него, не става дума за целия бюджет.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение дебатът по § 16 от Преходните и заключителни разпоредби да се предава по Националната телевизия и Националното радио.
Гласували 170 народни представители: за 69, против 83, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Госпожо Константинова, имате думата за процедура за прегласуване.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, разбирам, че повечето от вас не се интересуват от това, което става, защото вече под диктовката и повелята на партийната дисциплина сте решили какво да гласувате. Но искам да ви кажа, че в § 16 отново ще се разглежда нещо, което не само че е незаконно, но нещо, което е в ущърб на интересите на целия българския народ, нещо, което говори отново, че идеите и заклинанията, с които дойде вашето управляващо мнозинство, са един голям балон.
Ще се разглежда случаят със Споразумението за експортната кредитна линия с Банка Австрия Кредитанщалт, което е нарушение на почти всички видове законови и подзаконови актове, което няма идеолог, никой не знае кой е дал идеята педиатричната болница да бъде построена, никой не знае кое е петното, върху което ще се строи, стоварват се огромни задължения върху плещите на българския данъкоплатец – една огромна лъжа още в зачатието й.
Аз смятам, че ако вие сте достатъчно почтени, както преди малко пледирахте, и вашият заместник-председател на групата също, ако толкова прозрачно действате, дайте възможност на българския народ да види какво ще отговорите на въпросите, които ще се поставят, и как ще се развие дебатът в залата по повод на това Споразумение за експортна кредитна линия. Още повече, че след завършване работата на анкетната комисия докладът е прочетен, но ако някой от вас е чул изобщо какво пише в доклада? Документите са предадени в прокуратурата. (Реплики от мнозинството.)
Не ми ръкомахайте, елате да говорите тук след мен, ако ви стиска!
Предлагам да се прегласува нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение за пряко излъчване по Националната телевизия и Националното радио на дебата по § 16.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 95, против 85, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Господин Кенаров, заповядайте.

ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Параграф 16 е изключително интересен параграф в Закона за бюджета и особено в неговото Приложение № 7. Има няколко обекта, които се финансират с държавни заеми и държавни гаранции. Този параграф определя и в значителна степен политиката, която българското правителство отделя в развитието на българското стопанство. Тук, в т. 3, е определено, че ще има заем от банка Банка Австрия Кредитанщалт във връзка с проект за създаване на детска болница или университетска болница на стойност общо 42 млн. 700 хил. евро, от които 36 млн. заемни средства.
Уважаеми дами и господа, през м. юни вие гласувахте създаване на временна анкетна комисия, която да проучи както кредитната линия, така и договора, в който се предвижда да бъде създадена такава болница. Временната анкетна комисия излезе с доклад след два месеца и половина работа. Този доклад ви е раздаден на всички. В него са констатирани редица нарушения, като започнем от най-голямото от тях – вие, уважаеми колеги, не сте дали мандат за преговори във връзка с такава кредитна линия, както го изисква Конституцията и това е прецедент. Зад вашия гръб, колеги, са започнали преговори в нарушение на българската Конституция. В този доклад беше констатирано още, че е нарушен Законът за обществените поръчки, защото 7 млн. евро от бюджета на държавата отиват без никаква процедура по Закона за обществените поръчки за авансово финансиране на такъв проект. Успоредно с това е нарушен Законът за устройство на територията.
От представените материали на дизайнерската агенция "Ада" ООД, която е дала своя доклад след конкурс по малка обществена поръчка в Министерството на здравеопазването се оказва, че са нарушени около 17 нормативни документа, дадени на Министерството на здравеопазването, представени в Министерството на финансите. Въпреки това проектът или псевдопроектът, който е представен, върви към Министерството на финансите, а оттам, незнайно как, без да са спазени дори процедурите на Министерския съвет, се озовава в § 16 в Приложение № 7 за финансиране на българската държава, без някой от нас дори да разбере това.
Уважаеми колеги, има още редица други нарушения.
Например на нас ни е представен проект, в който се предвижда, че ще се строи 60 хил. кв. м площ в България. Комисията се натъкна на много ужасяващ факт. Не са 60 хил. кв. м, а само 11 хиляди. Едно легло излиза 288 хил. евро. Такова чудо няма никъде по света, уважаеми колеги! Не знам дали тези легла ще бъдат правени със златни кранове…
А по проекта, даден от Министерството на здравеопазването, едно легло ще се разполага на 400 кв. м площ! Четиристотин квадратни метра площ за едно болнично легло по проекта, даден от Министерството на здравеопазването! Тази зала е 500 кв. м. В тази зала ще има едно легло!
Уважаеми колеги, така излизат нещата.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Не излиза така, не го обръщай!
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Колеги, помислете си за какво става дума! Колеги, докладът беше умишлено спрян, за да няма дебат върху него. Всички сте запознати с този доклад, предполагам, че повечето от вас са го чели.
Уважаеми колеги, говорите за детско здравеопазване, за 28 окръжни отделения или отделенията в цялата страна, които нямат дори перфузори. Вие ще строите една болница чрез този кредит от шест терапевтични отделения, няма да има нито една хирургия… Тоест, от гърба на българските деца за първи път ще се пипа! Болницата ви струва ненормално – около 15 милиона! Около 25 милиона от тази болница няма да бъдат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, времето Ви изтече, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Уважаеми колеги, помислете си много добре! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Доста дълго в Комисията по здравеопазване беше обсъждан въпросът, който сега предстои – да гласуваме в пленарната зала бюджета за 2005 г.
Предварително искам да заявя от тази трибуна, че съм за това да имаме модерна медицина, че съм за това да имаме модерни болнични заведения, в които да сме не на, а дори над световното равнище; аз съм за това децата на България да бъдат лекувани по начин, който да не дава никакви съмнения, че условията, при които се лекуват, апаратурата, медикаментите, интелектуалният потенциал е на световно равнище. Но се възмущавам и дълбоко не съм съгласна с непрестанните далавери, които се извършват в българския парламент от това управляващо мнозинство.
Не мога да кажа колко струва в света квадратен метър на болнично заведение, колко излиза едно легло, не мога да кажа какви са нормативите, защото вече години наред в българското здравеопазване няма нормативи. Няма нормативи за издръжка не само в здравеопазването, няма нормативи и за много други неща. Когато обсъждаме бюджета в комисиите и попитаме представителите на Министерството на финансите, които обикновено са на равнище експерти, те казват: "това е ситуацията", "не можем да кажем", "ще ви дадем данните следващия път" и следващия път те не пристигат.

Но аз искам да попитам, все пак вие знаете днес, вчера, онзи ден, дни наред, коментираме за хиляда лева, за 1 милион, за 2 милиона, за 3 милиона, за 5 милиона, за 800 хил. лв. Давате ли си сметка колко болнични заведения, и то на не по-лошо равнище, могат да се построят с тези пари? По мои разчети – седем. Вместо една, седем. Но ние ще направим една. И то ще вземем кредит точно от едно място. И то точно от една специална институция. И то точно от една институция, която, ако комисията се е позаинтересувала малко по-сериозно, ще види и роднински връзки. Едни такива царски сини връзки са се проточили, на синята кръв. И то точно с ангажименти всичко следващо в България да се взима по тази линия.
Това, уважаеми колеги, значи, че ние не само ще построим болницата с този кредит, а оттук насетне се задължаваме всичко, което ще правим като ремонт, като оборудване, като консумативи и т.н. да взимаме само от едни и същи хора. Ами, те може след това да не могат да произвеждат на световно равнище! Те след 3-4 години може да изостанат в своето развитие. Те може да не са вече най-доброто. И изведнъж десетки милиони, повече отколкото се дава, примерно, за цялата култура в България, изсипани на едно място, което е твърде проблематично, защото за мен сумата 288 хил. евро е колосална, над половин милион лева излиза едно легло, извинявайте, все пак всички смятам, че нещо поназнайвате от строителство, от цени. Аз не знам какво ще се включи вътре, разбирам, че тук влиза и оборудването, че влизат и всички модерни апаратури, но, уважаеми колеги тук става реч за нещо, което е направено тихомълком, както много неща, включително и магистралата, за която преди малко стана дума.
Тук става нещо, както много пъти, тихомълком, както се прави и с “Булгартабак”, както се прави и с БТК. Онези хора, които след два-три дни ще ги уволнят, когато ние ще сме във ваканция и ще сме спокойни. Тук става нещо, което е нечисто, нещо, което е некоректно, непрозрачно, което е, даже, ако щете, нечовешко. Нечовешко е, защото с парите на много други хора искаме да направим нещо, което никой не може да каже дали ще бъде толкова целесъобразно.
И пак казвам, с тези пари могат да бъдат построени аналогично седем такива здравни заведения. Седем! И може би ще можем да обслужим седем пъти повече деца, и то не само и единствено, които да идват до София, по магистралата, само таксата за която ще бъде 24,00 лв. до Бургас, а да обслужим и децата в Силистра, и в Кърджали, и във Видин, и в Благоевград.
Така че аз отново поставям на вашата съвест нещата, въпреки че много се съмнявам, че тя е събудена в тези последни дни преди Коледа. Но точно преди Коледа вашата съвест е длъжна да се събуди и то точно по тези проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Реплика – господин Стефан Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова! Тук е господин Ахмед Юсеин, тук е госпожа Станоева. През юни месец ние бяхме в най-модерната болница в Измир, най-модерната, която е построена преди два-три месеца и там ни показаха просто последната дума на техниката - какво значи едно легло на болен човек, как е разположено, какво обслужване.
И там, госпожо Масларова, в тази супермодерна болница в Измир едно легло струва 30 хил. евро! Това е последна дума на техниката. Вие, уважаеми дами и господа, си представете мащаба на грабежа за тази болница. Благодаря. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Но аз това не го възприемам много като реплика.
Господин Паница, заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, обръщам се към управляващите, тъй като за три години и половина прекалено много зрелища показахте на обезнадеждения наблюдател, но такова не бяхме виждали – зрелище като това.
Искам да благодаря на Временната анкетна комисия, която свърши много работа, за да ни осветли по това какво е свършил Али Баба и за щастие неговата значително по-къса скамейка. Говоря така остро, защото под съмнителната обвивка на правителствени решения тук се крие откровено авантюристично грабителски дух. Казвам грабителски, защото, уважаеми колеги, тези пари трябва да се връщат от хората, които са ви избрали тук. Когато вземате решение как да гласувате, трябва да обърнете внимание на редицата странни противоречия и кавалкада от съмнителни анонси, които се появяват в това решение. Така министър Финков казва, че не е вземано политическо решение. Господин министър Богоев казва точно обратното: вземано е политическо решение. Кое е вярното?
Представя ни се проект за 60 хил. кв.м. разгъната и застроена площ. Оказва се, че този проект не е 60 хил. кв.м., а съвсем случайно 11 хил. 807 кв.м.
Колегите казаха, че едно легло в тази невероятна космическа болница ще струва 288 хил. евро. Искам да ви кажа, че в двете най-добри, супер болници в Европа, едно реанимационно легло, супер оборудвано, с всичко, което може да пожелае един лекар, струва 40 хил. евро. Каква е тази разлика между 40 хил. евро и 288 хил. евро за обикновено легло, казвам, защото от тези 150 легла всички няма да бъдат реанимационни.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): Изобщо няма реанимационни. Терапевтични са.
ВАСИЛ ПАНИЦА: Най-много 15 да бъдат реанимационни легла.
Не е ясно кой как е определил структурата на тази болница, тъй като националният консултант проф. Пилософ, а и проф. Драган Бобев въобще не са питани, преди да се вземе това решение. Според проф. Пилософ структурата на тази болница не отговаря на съвременните стандарти. Проектът е типов, а не нещо специално, което да струва тази огромна сума.
Попитахме във Временната анкетна комисия министър Велчев как се иска заем от 42 млн. евро без да се знае проектът, без да има проект. Нямаше смислен отговор. Попитахме пак министър Велчев в тази комисия имаше ли по-изгодни оферти от други банки. Той каза: да, има две-три банки, които ще дадат по-изгодни оферти, по-изгодни банкови гаранции и по-изгодни банкови условия, но нямахме време. Забележете, нямали време!
В графата за бюджета на тази болница е отбелязано, че строителните работи са за 12 млн. 810 хил. евро плюс механични електроинсталации за 6 млн. 405 хил. лева. Общо около 19 млн. евро. Когато го разделите на тези 11 хил. 807 кв.м. излиза, че квадратен метър от тази болница ще струва 2 хил. 97 евро. Да сте чували такава цифра в България, а и изобщо, извън България?!
За проектиране и управление на проекта, забележете, се предвиждат 7 млн. 500 хил. евро. Това е една огромна сума, която представлява 17% от общата инвестиционна стойност. Според Наредба № 1 на Камарата на архитектите в България сумата, която е необходима за проектиране на подобен тип болница, е максимум 5%. Плюс 2% за управление – 7%. Каква е тази разлика между 17 и 7%, никой не може да обясни!
Накрая, забележете, болничната информационна система на тези 150 легълца е предвидено да бъде 4 млн. 270 хил. евро. За 150 легла! За сравнение, цялата информационна система “АремисСофт”, за цялата Национална здравноосигурителна каса беше 3 млн. 600 хил. долара. За цялата страна!
Когато посегнете към пулта, помислете по тези въпроси, които поставих пред вас, и за това, повтарям пак, че хората, които са ви избрали, ще трябва да плащат този неправомерен дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Паница.
Има ли реплики? Но, госпожо Масларова, наистина ли е реплика? Нали знаете какво е реплика? Това е мнение, противно на изказаното. Противно, срещу това, което каза доктор Паница.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Аз съм против това, което каза доктор Паница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие не го ли знаете това? Сериозно ли не го знаете?

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Господин председателю, достатъчно сме ограничени в тези дебати, така че много Ви моля, аз не съм по-низше качество народен представител от всички останали, за да не мога да си кажа моето мнение по това, което казва господин Паница. Вие с магаретата и патиците – друг път, не сега.
Доктор Паница, аз Ви моля, когато се изказвате от тази трибуна, да говорите на разбираем език на народните представители, защото в Комисията по здравеопазването общо взето се знае малко повече, но когато заставате тук и правите изказване за Али Баба и съответния брой еди-какви си придружаващи го, няма да казвате 7 млн. 500 хил. евро за проектиране, а ще им обясните на български, за да се разбере за какво става въпрос: че всички болници в цяла Южна България нямат толкова пари за капитални вложения за следващата година. Така ще обяснявате, а не 7 млн. 500 хил. евро за проектиране. Хората не знаят за какво става въпрос. Така че моля Ви, бъдете ясен и конкретен, когато говорите от тази трибуна. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че едва ли във възможностите по 5 минути, които имаме за изказване, можем да направим дебат за тази болница – дебат, който беше направен дори по смехотворен начин, за да не се състои. Аз бих искал да погледна нещата от един друг ъгъл.
Убеден съм, уважаеми колеги, че този договор няма да се ратифицира. Той няма да се ратифицира и според самия договор, ако това не стане до март, договорът автоматично се прекратява. Това, което обаче ме учудва, е защо министър Велчев влиза и излиза от тази зала и не застана пред народните избраници да каже: да, ние вкарваме тази сума, за да изчакаме до м. март и когато не се ратифицира, просто да кажем: по силата на договора това пропада. Защото, може би ако я няма тази сума, правителството ще бъде обвинено, че видите ли то не я залага, което автоматически прекратява договора. Аз съм убеден, че няма да се ратифицира, защото иначе някои хора ще влязат в затвора от този кабинет. Толкова са много нарушенията.
Съжалявам, уважаеми колеги, че никой или много малко хора са си направили труда да прочетат тези 14-15 страници доклад, за да видите колко са нарушенията. Нарушенията на нещо, което е неконсумирано, е едно, то може да мине само укорително, но закононарушенията са нещо, което се консумира, оттам насетне вече със сигурност отправя пътя на някои хора в затвора. Може би решението на комисията, съвсем добронамерено в името наистина на нещо, което е полезно за България, беше да се оттегли договорът, за да не стават тези неща впоследствие. Ако е проблемът това да го има, само за да не се обвини правителството, че автоматически не пречи на този договор, това е едно, но ако някой си мисли, че това се прави с цел до м. март да се ратифицира, аз откровено ви казвам: някои хора ще влязат в затвора.
В тази връзка аз се учудвам защо министърът на финансите бяга в момента, не застане от тази трибуна да каже дори това, което каза на комисията: аз направих този кредит, мисля, че не е неизгодно за България, можеше да взема и по-изгодни условия, но трябваше по-дълго време да се преговаря. Защо той не каза, че нито е виждал проекта, нито знае даже къде ще се състои тази болница? Това е парадоксално. Един огромен заем за нещо, което няма проект, и този, който го е сключил, не знае къде даже ще се състои, не е поискана виза даже. Когато говорим от тази трибуна, искам категорично да заявя, че едва ли има някой от нас, без значение дали е мнозинство или опозиция, който не иска детска болница, не иска една съвременна детска болница. Но тя трябва да бъде направена според изискванията и структурата на детското здравеопазване в България, съвместно със специалисти по тази област, да се направи един конкурс за един проект, който наистина да даде най-доброто. Тогава аз мисля, че всички ние ще вдигнем две ръце да я подкрепим.
Когато става въпрос за една болница, която не отговаря на нуждите, не е даже структурирана по отношение на действителните нужди на детското здравеопазване в страната; когато става въпрос за една огромна цена, то ясно показва, че тя е ненужна.
Затова аз бих искал да призова министърът на финансите да дойде и ясно да каже: да, това го правим с цел до м. март да не ратифицираме, тогава договорът отпада, а не да влиза и излиза. Нека да ни погледне веднъж в очите, защото каквото и да гласувате вие, ние всички ставаме съпричастни към това. Аз ви моля, все се надявам, че ще стане въпрос за този дебат, защото проблемът не е в конкретиката, а нещо, което утре да не се повтаря. Прочетете го. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) Защото той е направен добронамерено, той е направен, търсейки мненията на специалистите. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.) И вие ще видите, завършвам, не е възможно една страна да прави по този начин, както е направено, толкова важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има думата господни Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Има нещо добро в този дебат, който на пръв поглед прекъсва логиката на обсъждането и гласуването на бюджета. Доброто е, че става дума за много крупна сума, която, ако бъде предвидена в бюджета, го прави едно, ако бъде извадена от бюджета, го прави друго. За да не бъда голословен, ще кажа, че в комисиите тук се спореше за много по-дребни суми – 5 млн., 10 млн. Доколкото зная, общините едва успяха да вземат милион и половина лева, за да могат да правят проекти. Това са трохи допълнително, миналата година. Не сега – за следващата. Когато става дума за едни разходи, сме пестеливи, дори скъперници, когато става дума за друг вид разходи – сме щедри.
Има обаче и нещо срамно, господин председател, че ние обсъждаме тази тема в полупразна зала, без двамата министри – на финансите и здравеопазването и без шепата виновници, тоест инициатори, които са поели на гърба си "отговорността" да пробутат в държавния бюджет този крупен разход.
Това, което става тук в момента, е следното: шепа депутати трябва да бъдат въртени на шиш заради шепа мошеници, които ги няма в залата – тези, които са направили сметките и са пробутали този вреден за страната проект.
Аз няма да се спирам на конкретните параметри, тук се каза, и то от неслучайни специалисти, може ли България да си позволи да прави такава болница при сегашното състояние на здравеопазването и какви разходи се правят при подобни проекти в Европа.
Искам да обърна внимание, господин председател, върху съдбата на Бюджет 2005, която го чака и която ви чака. Това е последният бюджет на управлението на НДСВ и ДПС. Неслучайно около него се завъртяха толкова много скандали, включително и по детската луксозна болница. Защото щом раздаваш от единия джоб 23,4 млн. лв. и щом тук става дума за 40 млн. лв., и щом се пазариш за 135 млн. лв., и щом от различни чекмеджета вадиш пари и ги раздаваш групово и корпоративно, ти не правиш държавен бюджет на Република България – ти правиш корпоративно-фамилен бюджет.
Затова съдбата на Бюджет 2005 е следната: той ще бъде атакуван от група депутати с искане за отлагателно президентско вето заради тези явни и крещящи нарушения. Той ще бъде атакуван пред Конституционния съд като вреден за българската държава. Замислете се върху това и си направете извода трябва ли да гласуваме предложеното от комисията или трябва като български депутати да кажем: не и да спрем една срамна операция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
Господин Камбуров, имате думата.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще споделя с преждеговорившия, че за съжаление аудиторията е доста рехава при разглеждането на този въпрос.
Господин председател, въпросът, който разглеждаме аз виждам в две насоки – политически и експертен.
Аз ще взема отношение по втория раздел – експертният раздел, експертният момент.
Съжалявам, че тук има толкова много лекари – и от НДСВ, които не вземат отношение по този въпрос.
Когато говорим за експертно решение ние се съобразяваме с решението за необходимостта от откриване на такава болница. Безспорно е, че ако изхождаме от заболеваемостта и смъртността в България в момента 62% от хората умират от сърдечно-съдови заболявания, 23% умират от онкозаболявания. Аз питам на кое ще дадем приоритет в момента, когато мислим експертно? Та, каква национална болница по онкология ние имаме? Това национална болница по онкология ли е за лечението на най-нещастните болни в момента в България, за да даваме приоритет на един типов проект – забележете – на една болница, която е най-обикновена болница от шест отделения?
Аз направих справка за Европа и тук, за тези, които се интересуват ще кажа, че в момента строежа на една 8-етажна кардиохирургия – най-скъпите болници в света, със 100 легла, от които 26 са реанимационни легла – най-скъпите, т.е. това са около една четвърт от леглата, на второ място – с две катетъризационни, с ядрено-магнитен резонанс, с компютърни спирални томографи и т.н., изреждам цялото оборудване, което влиза в офертата, на стойност около 100 хил. евро на легло. Сто хиляди евро!
Аз питам тук тези, които след малко ще гласуват съобразяват ли се с това, което става в края на краищата? Това е истината! Това са европейски стандарти и никой не може да ги промени тези стандарти!
Другият въпрос, който аз искам да задам – когато се сключва този договор с коя фирма го сключвате, уважаеми госпожи и господа? Вие знаете ли, че тази фирма строи преди години Алгемайне Кранке Хаус във Виена и потъна в една много тежка ситуация на корупция - същата тази фирма – “Вамед”. Можете да проверите! И в резултат на тази криза паднаха двама министри от правителството. Аз мисля, че това очаква и нашите министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Доктор Константинова, заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тази част от моето изказване аз ви предлагам да слушате внимателно не защото смятам, че ще кажа нещо ново. Това беше казано по повод на дебата около работата на комисията. Защото, искам да почувствате как не само опозицията, но и депутатите от управляващото мнозинство бяха по най-безпрецедентен начин излъгани от изпълнителната власт.
За да фигурират проекти в бюджета на една страна е необходимо тези проекти, когато са финансирани от държавни заеми или държавно гарантирани заеми да фигурират в един списък, който е одобряван от Министерския съвет и от Съвета за структурна политика при Министерския съвет.
Искам да ви кажа, че в този списък от 16 юли 2003 г. проектът за педиатричната болница никога не е фигурирал. Независимо от това той е включен в Бюджет 2004 г., като по този начин са излъгани всички народни представители – съвсем целенасочено, съвсем умишлено, в интерес на собствените джобове на някои хора.
Искам да ви кажа, че това нарушава текстове от Конституцията. Член 84, т. 9 от Конституцията изисква съгласие на Народното събрание за сключване на договори за държавни заеми. С решение Народното събрание дава своето съгласие за сключване на договорите за държавни заеми и мандат на Министерския съвет да сключи договора. Тези изисквания на закона и Конституцията не са спазени.
Въпреки това с Протокол № 7 от 19 февруари 2004 г. – слушайте много добре това - Министерският съвет е одобрил проекта на споразумение като основа за водене на преговори и е упълномощил министъра на здравеопазването и министъра на финансите да проведат преговорите и подпишат това споразумение от името на Република България. При условие за последваща ратификация е одобрил проекта на договор за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична болница.
Искам да ви кажа, че при работата на анкетната комисия ние установихме от стенографския протокол, че не се знае дали някой е гласувал за това, как е взето това решение, тъй като единствено се оказа, че проектът е бил приет само защото министър-председателят е казал: “Подкрепям!”. Дали са гласували останалите, колко са гласували, няма такъв запис във водения протокол. Това не са ли нарушения и това не е ли една поредна голяма лъжа, за което аз лично смятам, че главният виновник е министър-председателят Симеон Сакскобургготски.
Призовавам ви наистина много добре да мислите, когато стигнем до гласуване, защото всички ние сме излъгани по безпрецедентен начин. Това е новият морал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Искам да поканя д-р Игнатов. Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз ще се спра на този казус от една друга гледна точка, защото досега моите колеги, които се изказаха даваха неопровержими доказателства, с фактите, които е събрала временната комисия за разглеждането на този въпрос. България нито има нужда от тази болница в този й вид, нито е в състояние да плати такава цена за нещо, което фактически с нищо не подобрява това болно българско здравеопазване.
Аз обаче се учудвам, господин председател, понеже и Вие сте юрист, на наглостта на министрите, на наглостта на хората, които бяха в комисията, на наглостта на това, че го няма сега министър Велчев директно да заяви отново пред цялото Народно събрание: “Мен не ме интересува каква е болницата. Аз не знам къде се строи тази болница, важното за мен е да осигуря парите и заема”. Това било важно за министъра – да няма петно, да не знаят къде е болницата, да лъжат хората, че две болници ще съществуват – инфекциозна и детска в симбиоза, след което да правят проект за нова инфекциозна болница на базата на военната болница, който проект е за 300 легла, изработена от български архитекти и струва 24 млн. – за 300 легла! Това са лева, не евро, а 24 млн. лева. И в същото време те ни доказват, че този фалшификат на една банда – защото те са банда международни мошеници, които са на ръба на закона и които са прекрасно обучени да източват бюджет на такива бедни държави, това е техният занаят.

Аз искам да кажа друго обаче, и другата гледна точка. Много ми е интересен един факт, когато един недостоен човек, от една трибуна на Националното радио говори лъжи и измислици срещу министър-председателя Костов и завършва в 19,50 ч. вечерта, в 8,05 ч. прокуратурата се е само сезирала.
За две седмици са разбити на пух и прах лъжите му с най-точни доказателства и обстоятелствени доказателства, че това са огромни лъжи на един човек, който не е смеел да говори, когато е бил министър, а когато влакът е отминал почва да ръси тези лъжи. Прокуратурата много сериозно се занимава с този въпрос и в две седмици тя трескаво работи, трескаво работи, за да докаже лъжата.
Когато на 1 декември вие отказахте дебата, ние – 9 души народни представители от няколко парламентарни групи, сезирахме прокуратурата. Последната справка, направена преди половин час, показва, че те не знаят къде са документите, изпратени от Народното събрание. За какво говорим тогава? Тогава говорим за един прост факт, който е налице в цялата държава.
Онази вечер говорих с един министър на БСП в годините 1995-1996 и той има същото становище като моето. Докато в България над тази мрежа мошеници се разстила мрежата на бившите ченгета, такава ще бъде съдбата на тази държава. Това е истината - зад този проект на тази болница стоят ченгета. Аз имам и преки, имам и косвени доказателства. И когато прокуратурата тръгне да ги разследва аз ще си дам моите показания като български гражданин без да ми мигне окото. Не само тази сделка, зад поредица сделки стои тази мрежа, която е обвързала като октопод България. И ако на вас не ви е ясно или не искате да ви стане ясно, след шест месеца, когато този вятър на истинските демократи ще измете тази мрежа, тогава ще разберете или ще проумеете какво сте изтървали - че не сте с хората, които искат реформаторите в България, истинските реформатори, които искат да скъсаме окончателно с това гадно минало. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, не е чудно, че министърът на финансите го няма в залата. Той няма да дойде до края на този дебат, няма да дойде до края, докато Народното събрание не гласува по § 16. Няма да дойде, защото има гузна съвест, защото няма какво да каже.
Първото нещо, което не може да не предизвика възмущение, е, че орган на Народното събрание, каквато беше Анкетната комисия, изготви доклад, който завърши със заключението, че материалите по тази сделка, по този заем, по тези сключени договори трябва да бъдат предадени на прокуратурата, заради ясни, безспорно доказани нарушения на поредица от закони и наредби. Безпрецедентна наглост е в тази ситуация, в която докладът на Анкетната комисия, изпратен на прокуратурата за разследване, мнозинството да внася тези неща и да се опитва да ги обвърже със закон – със Закона за държавния бюджет на страната.
Аз знам защо мнозинството не брани този текст, защо народните представители от мнозинството не защитават този заем? Защото ги е страх и защото ги е срам, затова не го защитават. Затова седят и слушат мълчаливо.
Уважаеми колеги, аз знам, че вие с гласовете си можете да подкрепите този заем и този законопроект. Аз знам, че вие може да дадете законова форма на едно престъпление, на една далавера. Можете да го направите. И няма да са луди онези, които ще се възползват от нея, защото не е луд този, който яде баницата, луд е онзи, който им дава баницата и днес всички ние сме поставени точно в тази роля. Аз не искам да се спирам на закононарушенията, те са подробно описани в доклада и всеки, който желае може да ги види и да се запознае с тях. А и много от колегите ми говориха преди мен за това. Аз искам обаче да подчертая другата страна на проблема – целесъобразността. Ние водихме дебат преди няколко дни и той ще продължи днес или утре за актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ние водим дебат за 20 млн. лв., продължителен дебат, за всички болници да бъде увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. А тук говорим за 80 млн. лв., 80 млн. лв. хвърлени на вятъра! Хвърлени на вятъра! Защото искам да поставя въпроса и от друга страна. Добре, нека да вземем 80 млн. лв. заем, но да ги разпределим на детските отделения на всички болници в страната. Нима децата от Ямбол, от Сливен, от Добрич са втора категория деца? Нима децата от София са първа категория, а всички други са втора категория? Нали тези 80 млн. лв. в крайна сметка са пари на всички български граждани. Те не са пари на софиянци. Защо хвърляме тези пари да изградим болница в София? Защо, това ли е подходът?
Уважаеми колеги, претендирате да бъдете либерално мнозинство. Имате претенции, че провеждате някаква дясна политика. Ама тази политика е политиката на Тодор Живков. Тук ще изградим болница, в София ще изградим болница, ще хвърлим 80 млн. лв., за да отиде утре премиерът Сакскобургготски и да пререже лентата, не че той няма да я пререже, защото няма да е премиер тогава. Това ли е политиката, това ли е подходът към решаването на такива проблеми? Не е това, не е това!
Нямаме нито правото, от гледна точка на законосъобразност и на нарушеното законодателство, защото самият министър на финансите, който се скри от този дебат, заяви в комисията, че и Световната банка, и Европейската банка за възстановяване и развитие дават по-изгодни кредити и при по-изгодни лихви. Нямаме право да подкрепим този заем по начина, по който е предложен, и по начина, по който ще се използва. България няма нужда от това да харчи тези пари по начина, по който ни предлага правителството. Нужда от този заем има премиерът Сакскобургготски, защото неговият роднина граф Черани участва във фирмата-изпълнител. Нужда от този заем имат тези, които са го договорили, за да приберат тлъстите комисиони, които са в размер, подчертавам го и го запомнете - половината от тази сума, която ще гласувате, е комисиона, която вие ще осигурите в джобовете на хората от правителството. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Николов, имате думата.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми дами и господа народни представители от управляващите, вас отново ви превърнаха в смирени поданици, които трябва сега да седят тук и да гласуват, да узаконяват далаверите на своите министри.
Вие обаче ни правите една огромна услуга с тези ваши действия, защото само след пет месеца ще бъдат изборите. Тогава вече няма къде да избягате. Много от вас сега ги е срам и не са в залата, защото не могат да дадат обяснение, но къде ще бъдете след пет месеца, когато ние всички от опозицията ще ви припомняме тези далавери?! Както и вчерашното действие на правителството за магистрала “Тракия” – как ще обясните това? Това, естествено, е само в наша полза. И аз наистина ви съжалявам искрено и не искам да бъда на ваше място.
Но да се върнем на конкретни факти. Те бяха казани от моите колеги и аз няма да конкретизирам нещата.
Ще се върна в работата на комисията. Когато министърът на здравеопазването Славчо Богоев беше запитан “Как така в договора е записано, че всички строителни материали ще бъдат внос от Австрия?”, той каза: “Ама не, моля ви се, интересите на България са защитени. Чакълът и пясъкът ще бъдат от България.” Страхотно! Това е абсолютно неизгоден договор за България. Мисля, че на всички е ясно кой има интерес да мине този проект. И отново, в предишно изказване аз ви цитирах една стенограма от заседание на Министерския съвет, проведено на 19 февруари 2004 г. Това е начинът, по който е прието решението за даване ход на проекта. Какво казва премиерът на България Симеон Сакскобургготски? “Това е един проект, който от дълго време се обмисля. Още преди две години, когато официално посетих Виена чрез Банка Австрия, канцлерът тогава беше казал, че те имат интерес. Мисля, че това вече е добра новина и решение. Подкрепяме.” И сега вие трябва да подкрепите тази далавера. Не искам да съм на ваше място, наистина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте, господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ако има нещо, което е безспорно, то това е, че всички народни представители от настоящия парламент са наясно по един въпрос – че това, което говорим днес, е върхът на корупцията в България, върхът на цинизма в България, цинизъм и корупция на най-високо ниво! Радвам се, че някои от мнозинството най-после прозират това. Ако имат капка съвест и достойнство, те ще приемат тези жестоки факти.
Какви са фактите? Един проект, който беше отхвърлен от Комисията по здравеопазването, беше пробутан в Комисията по бюджет и финанси, защото там по-лесно можело да мине. Когато зададох въпроси на заместник-министри, аз се срамувах заради това, че те не можеха да отговорят на елементарни въпроси. На нас ни се предлага да узаконим един кредит от външна банка, която, забележете, е посочила изпълнителя на това, което ще се прави, което е първият безспорен признак на официална корупция от много високо ниво. Не може онзи, който дава парите, да ти каже “Този ще ти строи при еди-какви си условия!”. Това е пълно безумие! Това е първото нещо.
Второ, питам министъра на здравеопазването: “Знаете ли колко е голямо петното, теренът, на който ще строите?” – “Шестдесет декара”. “Чудесно. А петното, на което ще построите тази сграда?” – Не знае. “Каква е плътността на строителство?” - Не знае. “Колко е коефициентът на интензивност?” – Не знае. Ами какъв проект тогава защитаваш, ако не знаеш тези начални основни параметри?! Прехвърлиха ме на парламентарния секретар. Една седмица звъня и питам момичето, което няма никаква вина. Накрая изплю камъчето: “Господин Радев, ами тя фирмата сега дойде да прави заснемания”. А ние тук, в парламента, отиваме да утвърдим един кредит и да узаконим един изпълнител с определена точна сума, но няма проект, няма замерване, няма нищо! Има едно нещо – огромна, ясна, прозрачна и безсрамна далавера! Ето това е то! И вие, уважаеми колеги, го знаете. И аз наистина не бих желал да бъда на мястото на тези няколко министри – министъра на здравеопазването, финансовия министър. Те чудесно разбират за какво става дума, не по-зле от вас, само че на тях им е наредено от по-високо място. Има един, който може да им каже и те да го послушат. И този един няколко пъти беше споменат днес в това заседание. И този един човек се казва Симеон Сакскобургготски. Трябва най-после това да бъде изречено ясно и категорично, да бъде чуто от всички.
И още нещо. Питам се защо след всички тези разкрития, след всичко онова, което става в национален мащаб, някой не наведе глава и не изтегли този позорен проект?! Защо? Давате ли си сметка защо? Има едно-единствено обяснение – дори не това, че повече от половината пари отиват в този или онзи джоб. Дори не това. Аз мисля, че вече са направили някои ходове, някои действия. Вероятно са похарчени и пари, и то в нарушение на всички закони! И сега ние като парламент се явяваме едва ли не онзи орган, който ще даде индулгенция за това някои хора, сгазили лука, утре да не бъдат подсъдими. Това ли е то? Ако е това, кажете. Кажете го от мнозинството, за да знаем, че ние всъщност сега спасяваме хора, които сгазиха лука, без те да са виновни дори. Аз продължавам да смятам, че нито финансовият министър, нито министърът на здравеопазването са инициатори. Те са просто изпълнители, но те ще операт пешкира.
И ако вас са ви накарали днес да ги оневините, да ги изтеглите от тази дупка, в която ги натика един друг човек – техният началник, кажете си го, та поне да знаем защо искаме да покрием това Народно събрание с поредния национален позор. Защото това, което става тук, е национален позор! (Ръкопляскания от блока на ОДС и СДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Липсващите министри на финансите и на здравеопазването – тези две отсъствия в момента говорят, че в пленарната зала има три парламентарни групи, които не се наричат народни представители, а поданици. Обстоятелството, че парламентът направи всичко възможно, доколкото ми е известно, за първи път в своята история констатациите на една законно сформирана комисия да не бъдат допуснати до дебат в пленарната зала, то тези хора, които не допуснаха доклада на комисията, аз наричам поданици, а не народни представители!
Изключително любопитно е обстоятелството, че досега нито един представител на трите парламентарни групи – НДСВ, ДПС и Новото време, които ще подкрепят този национален срам и този пладнешки грабеж на Министерския съвет, оглавяван от господин Симеон Борисов, нито един народен представител от тези три парламентарни групи не събра политическо мъжество да дойде на трибуната и да защити този проект.
Аз ще направя всичко възможно стенограмата от този дебат да стигне до възможно най-много български граждани, до майките на българските деца, за да разберат, че в момента, в който България едва успява да запази и да съхрани живота на все по-малкото си български деца, правителството на Симеон Сакскобургготски, чиято правителствена програма беше “Хората са богатството на България”, си позволява да издигне в ранг на официална държавна политика един грабеж, и то над най-чувствителната категория от българското общество – българските деца!
Какви са мотивите да се построи една болница, на която едно легло ще струва около 280 хил. евро? Аз няма да повтарям данните, в европейските болници то е около 23-30 хил. евро. В чий джоб ще отидат тези пари, тази разлика? Пресата вече говори, че тази болница ще се подари на нечий син.
Още веднъж призовавам представителите на трите парламентарни групи, които имат намерение да подкрепят този срамен факт и този грабеж – НДСВ, ДПС и Новото време – да намерят мъжество и да защитят този проект. Обстоятелството, че до този момент финансовият министър е извън залата подчертава, че от години, от две-три години може би България де факто не е парламентарна република. В България парламентаризмът е изключително заплашен, България се управлява авторитарно, България се управлява на принципите на монархизма, което е много тревожно обстоятелство.
Аз недоумявам как когато става дума за живота на българските деца, за възможността с тези пари да се направят седем нови болници, представителите на три парламентарни групи не намират мъжество да дойдат и да оборят всички колеги, които говориха от останалите парламентарни групи, които няма да се съгласят да влязат в това национално предателство, в този национален грабеж.
Повтарям, аз ще направя всичко възможно стенограмата от тези дебати да стигне до колкото е възможно повече български граждани. Тогава аз ще ви питам след пет месеца как ще ги убеждавате, че бдите над децата на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин Георги Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председател, уважаеми колеги, дискутираме § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавен бюджет за следващата година. Както се убедихме, това не е просто поредният параграф, а е текст от закона, който фокусира в най-голяма степен въпроси, по които всеки народен представител трябва да поеме своята отговорност, въпроси, чието парично изражение е в десетки милиони лева и чието политическо изражение е въпросът за нарушение или не на Конституцията и законите на страната. Аз не мога да си представя по-отговорен въпрос, който може да стои пред Народното събрание.
Ето защо е непонятно, първо, отсъствието на по-голямата част от народните представители и особено представителите на мнозинството, и особено ръководството на парламентарната група на НДСВ, и особено на председателя на тази парламентарна група, който само преди час и половина произнесе едно пламенно слово в защита на подхода и политиката на мнозинството и правителството точно по такъв кръг въпроси. И е много интересно дали той и по този § 16 ще има смелостта да застане и да развие същите тези.
Също така непонятно е, че по такъв въпрос времето, когато се дискутира той, може да е време за четене на вестници в пленарната зала. При това, четене на вестници не просто от едни или други народни представители, а от онези, които във висша степен са ангажирани с четенето на второ гласуване на бюджета.
Защо поставям така въпроса, господин председателю? Обръщам се пряко към Вас. Защото, както става ясно от не едно и две изказвания, както изрично е записано и в доклада на анкетната комисия, както ясно беше заявено тази сутрин от госпожа Константинова от трибуната, става дума за нарушение на т. 9 от чл. 84 на Конституцията на страната. Става дума за предложения, които се внасят за одобряване от Народното събрание, които са незаконно внесени в Народното събрание.
И защо се обръщам към Вас? Защото съгласно чл. 77 от същата тази Конституция именно председателят на Народното събрание, първо, представлява Народното събрание и – т. 4, господин председателю, – удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове. Вие с Вашия подпис ще трябва да удостоверите съдържанието на Закона за държавния бюджет.
Вие, господин председателю, сте вторият по ранг в държавата – предхождате председателя на Министерския съвет, отстъпвате само на президента на Републиката. Това дава много сериозни права, това носи и изключителни отговорности.
Аз бих повторил един от въпросите, който прозвуча от тази трибуна: защо Министерският съвет се явява пред Народното събрание днес с този текст? Защо той не е оттеглен? И аз поставям въпроса, господин председателю, не само за т. 2 от приложението, която засяга болницата, а за целия текст на § 16, за неговите три алинеи. Защото ако ги погледнете, ще видите, ако не се лъжа, че текстът, който е формулиран в § 16, се изразява в 159 млн. лв. със знак минус, в раздел “Финансиране” по чл. 1, който третира държавни заеми с бенефициент търговско дружество. Вникнете в § 16, уважаеми колеги, там е казано в ал. 1, че не могат да се утвърждават от парламента държавни заеми, които не са в списъка на Министерския съвет, който е предложен. В рамките на бюджетната година се предлага за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и гаранции на базата на списък, одобрен от Министерския съвет съгласно приложението, в рамката на текущата година … (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, действително не се съобразих, че има това ограничение в четенето на второ гласуване на законопроекта.
Искам само да заявя, господин председателю, това, което предлага Министерският съвет в този § 16, е най-безапелационен аргумент да бъде гласувано недоверие на това правителство, да бъде поставен въпросът за отговорността на това правителство, да бъде атакуван целият този закон пред Конституционния съд и да се постави въпросът какво прави възможно в България днес по такъв начин да се управлява страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
За реплика – господин Минчо Спасов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пирински! Вие изказахте възражения срещу формулировките на текста на § 16. Аз си направих труда да го прочета. Направих си труда да прочета и в лаптопа, който толкова много Ви харесва, да прочета текста на законопроекта за миналата 2004 г. (Реплика от КБ.)
Установих, че текстовете са идентични.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е така последните десет години.
МИНЧО СПАСОВ: Нямам време да направя справка в стенограмите от миналата година, дали Вие сте имали тогава подобни възражения, но ако видите § 16, даже и номерацията от миналия законопроект е запазена, тя е в същия вид. Текстовете са същите. Така че, в рамките на Вашата дуплика моля обяснете ми този факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика. Втора реплика – не виждам.
Господин Пирински, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, господин Спасов! Това че подобен режим съществува и той не е само в миналогодишния текст на бюджета, тоест как се процедира с държавни инвестиционни заеми и заеми, гарантирани от държавата, съвсем не означава, че с такъв текст е допустимо да се злоупотребява по арогантния и фрапантен начин, по който това се прави сега.
Какъв е смисълът на подобен режим, че Министерският съвет, ползвайки цялата експертиза на правителството, съставя списък, по който Министерският съвет преценява, че това са най-приоритетните, най-доказалите своята ефективност проекти, по които всичко е ясно, разграфено, като проект, като проучване, като анализ и се явява пред Народното събрание и казва: “Уважаеми дами и господа, ето списъка, ето обектите, бъдете любезни, дайте своето съгласие те да бъдат бюджетно обезпечени”. Вие направихте ли си труда да прочетете онези текстове от доклада на анкетната комисия, които казват следното: от разговорите с министър Велчев става ясно, че няма издадена заповед за оторизиране на екипа, който да проведе преговорите с Банка Австрия Кредитанщалт. Пак според него, министърът на различните етапи в преговорите са участвали различни експерти без да са водени паметни бележки! От това обяснение не става ясно по какъв начин и при спазването на каква процедура се е стигнало до въпросното споразумение с главна буква и кой е подготвил това споразумение? И Вие искате да ми кажете, защото си отваряте лаптопа и четете нещо, че можете с чиста съвест да натиснете зеленото копче, като се дойде до гласуване! Предлагам Ви да прецените пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Господин Костов, заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да добавя аргументи против подкрепата на § 16 с Приложение № 7 във връзка с вземането на кредит от Министерството на здравеопазването в размер на 71 млн. лв. със следните мотиви. Няма да говоря дълго и няма да повтарям.
Първият мотив ми е, че ние преживяваме демографска криза. Съкращава се броят на населението. Децата стават все по-малко. Малкото деца не се нуждаят от нови болници. Малкото деца се нуждаят от по-компетентна грижа, от много повече инвестиции в здравеопазването, свързани с подобряването на услугата, която им се предоставя. Децата не се нуждаят от строителство на сгради, защото сградите и без друго са предостатъчни. Те са вече излишни. Сградите са излишни, защото децата стават с по 12% годишно по-малко. Към тези празни сгради ще се добави нова празна сграда. В същото време в онкоотделението на ИСУЛ е ей-така наблъскано с деца, че не може да им се извършат процедурите. И Вие това го знаете, че не е само там. Защо даваме 71 млн. за един нов паметник на глупостта?
Вторият мотив, който искам да отразят народните представители, когато сформират, надявам се лично, становище. Здравеопазването преживява революция. Болничната помощ преживява революция. Хората влизат в болница за сърдечна интервенция, излизат и отиват на работа. Хората претърпяват сърдечна операция и след два дни отиват вкъщи. Нямат нужда от болниците, от такива сгради. Модерното болнично здравеопазване няма нужда от такива фондове. Няма нужда от такова нещо!
Това са ми двата мотива: първо, демографското състояние, намаляващият се брой на дечицата и второ, революцията в болничното здравеопазване. Това са категоричните аргументи против това вие да похарчите 70 млн., при положение че за 320 млн. за завършване на реформата в болничното здравеопазване тук се водеха какви ли не спорове. Тази сума от 70 млн. е съпоставима с тези 320 млн. - за всички пътеки, за 400 пътеки за цялото население и вие ще хвърлите тези пари на халост, за да се облагодетелства някой. (Реплика от народния представител Емилия Масларова.)
Това е безумие! Това е толкова грозно и толкова некрасиво, как ще го разбере това българският народ аз не мога да си представя. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз и колеги народни представители сме направили две предложения по с § 16.
Едното е свързано с отпадане от списъка, от общия списък по Приложение № 7, Детска педиатрична болница и второто ни предложение е за отпадане на цялата ал. 3 на § 16.
Много се говори за Детската педиатрична болница. Аз като член на Временната анкетна комисия, която беше създадена от нашето Народно събрание, наистина съм изумен от това, че министърът на здравеопазването и министърът на финансите мълчат. Мълчат и нашите колеги народни представители от парламентарното мнозинство. Защо си затваряме очите пред наистина фрапиращи закононарушения от страна на Министерския съвет, при положение че в нашата страна има множество паметници на социализма. Във всеки един областен център, почти във всеки областен център има паметници, така наречените хирургични блокове, в които са инвестирани стотици милиони левове народна пара. Министерството на здравеопазването няма никаква стратегия как тези незавършени обекти ще се използват в бъдеще. Никаква стратегия няма и при тази ситуация те да ни предлагат да се изразходват колосални финансови ресурси на българските данъкоплатци!
Уважаеми колеги, това е жива далавера! Наистина аз съм съгласен с всички колеги, които говориха в тази посока. Не мога да се съглася с мълчанието на нашите колеги от парламентарното мнозинство и се срамуваме, че наистина нашите колеги избягват този дебат за тази Детска педиатрична болница. Защо се срамувате от този дебат? Защо създадохме тази Временна анкетна комисия? Вземете, прочетете доклада на Временната анкетна комисия – той е много интересен.
Ние предлагаме, освен това, в § 16 да отпадне ал. 3.
За ал. 3 никой не говори, само господин Пирински спомена. Той дори предлага целият § 16 да отпадне.
Уважаеми колеги, прочетете внимателно ал. 3. Там се предлага, изискванията по ал. 1 и 2 да не се прилагат по отношение държавните гаранции по външни кредити и споразумения във връзка с финансиране изграждането на Атомната електроцентрала “Белене”. Тоест, за АЕЦ “Белене” се избягва общият ред, който е посочен в § 16, ал. 1 и 2. Тоест, ние трябва да очакваме още по-голяма далавера за АЕЦ “Белене”. Министерският съвет решава, и заради това ние предлагаме ал. 3 да отпадне. Ако има икономическа целесъобразност от изграждане на АЕЦ “Белене”, нека този обект да бъде включен в Приложение № 7 и по реда на ал. 1 и 2 този обект да се изгражда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Никола Николов – заповядайте за реплика.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Правя реплика на своя колега Иван Иванов, че няма как да бъде включена в списъка по Приложение № 7 АЕЦ “Белене”, защото в следващия параграф ще видите, че е ограничен размерът на новия външен дълг, както и държавните гаранции, до 2 млрд. 450 млн. лв. Ако се включи АЕЦ “Белене”, безспорно се нарушава § 18. Ако пък не се включи, под някаква форма въобще да се каже, че ще има АЕЦ “Белене”, то всички приказки, че ще се строи АЕЦ “Белене”, ще се окажат несъстоятелни.
Поради тая причина колегите са го записали в ал. 3, колкото да се каже, че има такъв проект. Нито има готовност, нито има възможности държавата да даде гаранции, а пък камо ли участие в подобен проект, защото той е много по-скъп отколкото възможностите на българската икономика в този момент, така че ал. 3 просто смъква маската.
Ние затова сме предложили да отпадне ал. 3, но въпреки това трябва да се получи и обяснение по § 18, където пък вече сме лимитирали новия външен дълг и поетите държавни гаранции. Така че няма как колегите да се съгласят да отпадне ал. 3, защото никъде в тоя бюджет няма да се говори за АЕЦ “Белене”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Имате ли потребност от дуплика? Не.
Струва ми се, че няма други желаещи.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Все пак, господин председателю, отново се обръщам към Вас: не преценявате ли за напълно резонно да поканите министъра на финансите, преди да гласуваме, да вземе отношение по целия този кръг от въпроси, които бяха изказани тук. Аз съм убеден, че той, макар и да не проследи дебата тази сутрин, е добре запознат с всички остри, най-малкото казано, въпроси – от нарушаване на Конституцията до хвърляне пари на вятъра в условията на възможно най-тежка ситуация от гледна точка на демография и т.н., за да може да остане безучастен при едно такова гласуване.
Искам да ви информирам, че, що се отнася до ал. 3, в Бюджетната комисия аз поставих въпроса на господин Велчев – защо се поставят нещата така за АЕЦ “Белене”? Защо алинеи 1 и 2 няма да се прилагат? Отговорът беше: действително, че не е много ясно какви и колко договори и т.н. ще се сключват, ето защо трябва да има по-голяма свобода, което още веднъж, аз твърдя, че е недопустимо да се запише.
Особено ако погледнете § 22 по-нататък, който дава едни много широки правомощия на министъра на финансите да прехвърля суми от един инвестиционен кредит на друг, и практически това, което ще гласуваме сега, няма никаква стойност освен бланков чек на министъра на финансите да го попълва както намери за добре – нещо, което противоречи на буквата и духа и на Конституцията, и на Закона за бюджета.
Ето защо, господин председателю, напълно резонно е според мен господин министърът да се възползва от правото, което Конституцията му дава, да вземе думата и да каже пред пленарната зала как той вижда всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
Смятам, че е резонно това, което Вие поставяте като процедурен въпрос, затова искам да поканя министър Велчев да вземе отношение по § 16 преди Народното събрание да изрази своя вот. (Шум и реплики.)
За процедурен въпрос – господин Валери Цеков. (Реплика от народния представител Стела Банкова.)
Много Ви моля, госпожо Банкова, това е Народно събрание!
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Ако госпожа Банкова се е успокоила, да взема думата по процедурен въпрос, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурата ми е свързана с гласуването по § 16. Има 7-8 предложения, които предстои да гласуваме, но има 3 от тях, а именно предложението на Кина Андреева и Стойчо Кацаров, второ предложение на Кина Андреева, което се отнася за Министерството на културата, и третото предложение на Кина Андреева, Васил Маринчев и Росица Тоткова, което пък е за Държавната агенция за закрила на детето. Тези три предложения, господин председателю, сме ги гласували, както е видно от протокола, от доклада за второ четене на стр. 47 и 50. Там Народното събрание се произнесе по тези предложения, защото те са абсолютно идентични, отправени към чл. 5, който вече сме гласували.
Предлагам да вземем предвид, че по тези предложения Народното събрание вече се е произнесло и фактически сега не би трябвало да се поставят на гласуване, защото това ще ни въвлече в нарушение на правилника, а именно, че ще се прегласува решение, което вече е взето. Между другото, и трите предложения са прегласувани още при чл. 5.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Това не е никаква процедура. Какво нарушение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Това е процедурно предложение да не се подлагат на гласуване тези конкретни предложения.
Бих се радвал да чуя противно процедурно предложение, за да се ориентирам.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): То е ясно, че не се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кое е ясно, защото на мен не ми е достатъчно ясно?
Заповядайте, господин Маринчев, за да се ориентирам и да постъпя правилно.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, нямаше нужда от тази процедура. Тези предложения вече са гласувани по други членове и са отхвърлени – там, където трябваше да се запише като разход, да се одобрят тези разходи. Няма смисъл от такава процедура. Аз не знам какво тегли господин Цеков да прави такава процедура. Ние нямаме спор по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, благодаря ви.
Заповядайте за процедура, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, господин председател, уважаеми колежки и колеги! Аз съм възмутен от най-дълбокото нещо, което може да има в моята душа. Може ли един министър, който в комисията се държа арогантно, три дни да стои тук и като комунист на разпит да не казва нищо. Може ли такова нещо?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: А, да не се обиждаме! (Весело оживление.)
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: То е описано в литературата. Аз съм чел такива работи, не съм свидетел, обаче съм чел. Може ли той да стои така?
Затова моето процедурно предложение, казвам ви, изразявайки отново най-голямото си възмущение, да освободим министъра да отиде да си гледа работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно това няма как да стане, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Може да стане. Както го каним да бъде в залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали разбирате, че аз не мога да изгоня министъра.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Е, как не може? Не можете да го накарате да говори, не можете да го накарате да си отиде, не можете да го накарате да дойде, когато трябва?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, искам да ви задам въпрос, за да не направя грешка при гласуването.
Първото предложение на Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов от Приложение № 7, ал. 1 за отпадане преструктурирането на болницата дали вече е гласувано?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не, не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава трябва сега да се гласува.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов от Приложение № 7 да отпадне преструктурирането на болницата.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 100, против 69, въздържали се 26.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от залата.)
Процедура за прегласуване – Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Правя официално предложение за прегласуване на предложението на господин Иван Иванов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 297 народни представители: за 102, против 70, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народните представители Кина Андреева и Стойчо Кацаров.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Тези трите вече са гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласувани ли са?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, встрани от микрофоните): Да, оттук надолу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре.
Предложение на народния представител Моньо Христов, Димитър Стефанов и група народни представители.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): То е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е същото, господин Цеков. (Реплики от залата.) Моля ви!
Предложение на Моньо Христов, Димитър Стефанов, Пламен Кенаров – това се гласува, гласувано е.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не е гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласувано е току-що. Със същото съдържание е, уважаеми колеги. (Шум и реплики.) Как да няма значение? Абсолютно идентично предложение.
Преминаваме към гласуването на предложението на Стойчо Кацаров. (Шум и реплики.) То е същото.
Предложение на Никола Николов, Иван Иванов и група народни представители ал. 3 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това го гласувахме и на прегласуване не се прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не се прие, добре.
Преминаваме към гласуване на § 16, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 16, който се подкрепя от комисията.
Гласували 209 народни представители: за 104, против 101, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Правя официално предложение за прегласуване на § 16, който се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение за прегласуване.
Поставям отново на гласуване текста на вносителя за § 16.
Моля, отново гласуваме § 16. (Шум и реплики от залата.)
Никой да не гласува с чужди карти! Уважаеми колеги, моля всеки да гласува със своята карта!
Гласували 221 народни представители: за 113, против 106, въздържали се 2.
Параграф 16 се приема.
Половин час почивка. (Звъни.)



(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 17. Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Агенцията за държавния вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи да се изкажат по § 17? Няма.
Моля, гласувайте §17, който е подкрепен от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 74, против 22, въздържали се 17.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 18. Максималният размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат поети в съответствие със Закона за държавния дълг през 2005 г., е 2,45 млрд. лв.”
Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Предлага се § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 18? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 56, против 62, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 18, който е подкрепен от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 90, против 43, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 19. Максималният размер на държавния дълг към края на 2005 г. не може да надвишава 17,1 млрд. лв.”
Предложение на Никола Николов и група народни представители:
Предлага се текстът на § 19 да се промени така:
“§ 19. Максималният размер на държавния дълг към края на 2005 г. не може да превишава размера на държавния дълг към края на 2004 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 19 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 92, против 39, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 20. Министърът на финансите чрез органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол може да извършва проверки на действията на синдиците по управлението на имуществото на обявени в несъстоятелност търговци, към които държавата има предявени за събиране публични и частни държавни вземания, включително да проверява търговските книги и съдържанието на касата.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 20.
“§ 21. (1) Средствата от преизпълнението на приходите по бюджета на държавен орган, министерства и ведомства по чл. 5, ал. 1 се използва за компенсиране неизпълнението на останалите приходи на Републиканския бюджет и за извършването на корекции по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.
(2) Алинея 1 не се прилага за постъпилите по съответните бюджети средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21.
“§ 22. (1) Разпоредителите с бюджетни кредити не могат да разходват за други цели предвидените бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2005 г.
(2) Министерският съвет може да разрешава бюджетни кредити за сметка на държавни инвестиционни заеми за други цели по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласувано с министъра на финансите.

(3) Министърът на финансите може да прехвърля бюджетни кредити от едни държавни инвестиционни заеми към други държавни инвестиционни заеми, като след прехвърлянето бюджетните кредити запазват целевия си функционален характер.
(4) Министърът на финансите по предложение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити може да прехвърля бюджетни кредити по държавните инвестиционни заеми, като запазва целевия им функционален характер, свързан с реализирането на проекта.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 се прилагат, когато не се нарушават клаузите на съответните договори.
(6) В 10-дневен срок след изтичането на всяко тримесечие на 2005 г. министрите, които отговарят за изпълнението на проекти, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми, внасят доклад в Министерския съвет за текущото усвояване на средствата и изпълнението на проектите.
(7) В случай на неизпълнение на проектите, финансирани чрез държавни инвестиционни заеми и/или слабо усвояване на разчетните средства за тях, министърът на финансите възлага извършването на проверка от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 23 господин Николов оттегли предложението си. Представете го и него.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 23. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута в Българската народна банка на Централния бюджет, министерствата, ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък “единна сметка”.
(2) Средствата в Българската народна банка на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единна сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.
(3) Средства от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.
(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, органите на съдебната власт, Националната здравноосигурителна каса и подведомствените им разпоредители с бюджетни кредити се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.
(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилагат чл. 29, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет и чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(6) Обслужването от търговските банки в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и търговските банки. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет, като в този случай не се прилага чл. 43, ал. 2 от Закона за Българската народна банка.
(9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите ведомства.
(10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(11) Бюджетните взаимоотношения на министерствата и ведомствата с Централния бюджет по чл. 5, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и Единната бюджетна класификация за 2005 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.
(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни организации, обслужвани от търговските банки, средствата и плащанията на извънбюджетни и набирателни сметки, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на Централния бюджет от данъчната администрация.
(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания организации по ал. 2 и техните подведомствени разпоредители се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата може автоматично да се финансира от сметка на Централния бюджет.
(14) Възникналото по ал. 13 задължение към Централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на Централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.
(15) Редът по ал. 13 и 14 може да се приложи и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове.
(16) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единната сметка, и други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи.
(17) Плащанията в системата на единната сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.
(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и средствата по набирателните сметки по ал. 1 могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните организации и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените лихви по тях се отразяват в намаление на приходите от лихви на Централния бюджет.

(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в търговските банки, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.”
Предложението на господин Николов е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Имате думата за изказвания по тези три параграфа – от 20 до 23 включително.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Предлагам в § 22 ал. 5 да отпадне. Ние приемаме някакви текстове в закон – това е Законът за държавния бюджет – ал. 1-4. В същото време даваме възможност в ал. 5 разпоредбите от ал. 1 до 4 да не се прилагат, когато има сключени някакви договори. Мисля, че е доста абсурдно ние да приемаме в Закона за държавния бюджет, че сключени договори ще дерогират прилагането на закон. Смятам, че това е достатъчно основание тази алинея да отпадне. Или приемаме текстовете на закона такива каквито са, или те не действат. Не може договори да отменят закони. Обратното е възможно.
Другото ми предложение е свързано с ал. 19, където “Министърът на финансите упражнява общ контрол” и пр. “и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка” – дотук добре - “и в търговските банки, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка”. Предлагам “и в търговските банки” да отпадне в този пасаж от текста. По същите съображения, по които беше оттеглено и предложението, за да има прозрачност и да не могат да стават далавери при въртенето на тези средства. Единствено по тази причина. Нека да прави депозити Българската народна банка, тя оттам насетне с тези средства да прави каквото има в правата си. Смятам, че ясно формулирах своето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, благодаря, господин Миков.
Други желаещи за изказване по тези параграфи? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Ще гласуваме параграфите от 20 до 23 включително, преди това ще гласуваме редакционните корекции, които господин Миков направи по тях.
Първото предложение на господин Миков беше в § 22 да отпадне ал. 5.
Моля да гласуваме това предложение на господин Миков за отпадане на ал. 5 на § 22.
Гласували 163 народни представители: за 46, против 109, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, помислете с главите си. Абсурдно е да приемаме, че може чрез договори да се променят текстове и да се дерогира действието на ал. 1-4 в § 22 от Закона за държавния бюджет. Аз разбирам Вашата вернопреклонност към всичко, което е внесено от правителството, но разберете, че понякога и правителството греши. Нека някой юрист, ако има в залата, от мнозинството, да вземе отношение по този въпрос. Правят се абсурди. Решавайте си проблемите по други начини, но никъде в света няма такава възможност чрез договори да се дерогира действието на закон. Смешни ставаме като Народно събрание и като народно представителство.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, прегласуваме предложението на господин Миков за отпадане на ал. 5 на § 22.
Гласували 161 народни представители: за 53, против 96, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Миков в § 23, ал. 19 думите “и в търговските банки” да отпаднат.
Гласували 150 народни представители: за 38, против 100, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на § 20 до 23 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 114, против 25, въздържали се 23.
Текстовете се приемат.
Процедурно предложение - господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви много.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение, както може би се досещате, е за удължаване на работното време днес до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г., но не по-късно от 16,00 ч.
Може ли да се коригирам? Удължаване на работното време съгласно чл. 35, ал. 1 с два часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До приемането или с два часа? До приемането.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Ще го приемем рано, ще го приемем в 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: До приемането – ако евентуално бюджетът се приеме преди 16,00 ч., работният ден да продължи с друга точка. Така мога ли да го формулирам? Добре. (Реплики.)
Гласуваме удължаване с два часа. Ако бюджетът се приеме, ще продължим с гледане на друга точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 121, против 52, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Следващо процедурно предложение – господин Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз искам да направя още едно процедурно предложение, уважаеми колеги, а то е за провеждане на три пленарни заседания, както следва: на 18 декември – от 9,00 ч. до 14,00 ч., на 19 декември – от 10,00 ч. до 15,00 ч. и на 21 декември от 9,00 ч. до 14,00 ч. (Шум и реплики в залата.)
На 21 декември, защото, колеги, ако си спомняте, на 21-ви обикновено народните представители имат ангажименти по избирателните си райони. (Реплики от КБ.)
С оглед на това правя такова процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Може ли да ми дадете възможност да прочета дневния ред? Той за трите заседания е, както следва:
1. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г. с вносител Министерският съвет.
2. Проект на решение за удължаване на срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак, внесен от Борислав Ралчев.
3. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г.
5. Проект на решение за бюджета на Българската народна банка, внесен от БНБ.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията за създаване и функциониране на франкофонски регионален център за Централна и Източна Европа в София.
7. Второ четене на Законопроекта за политическите партии, продължение.
8. Второ четене на Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, внесен от Министерския съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа, продължение.
Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение думата има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Като уважавам изключително предколедното франкофонско настроение на управляващото мнозинство, в рамките на процедурата “противно предложение” предлагам при същия дневен ред, който явно е дневен ред на франкофонското общество в България вместо на 21 декември от 9,00–14,00 ч. да сложим “20 декември”. Ние мислим за усилията на мнозинството да приеме такава амбициозна програма и ако не се приеме на 20 декември ще ви остане, уважаеми дами и господа от мнозинството, възможността и на 21 декември да продължим с такъв амбициозен дневен ред. Така че нека да приемем засега 18, 19 и 20 декември, а вие в резерв си запазете и 21 декември, ако не се приеме да работим и на 21. Още повече мисля, че трябва да се напрегнем и да приемем такава една амбициозна програма.
Противното ми предложение е само в тази част на текста – вместо 21, да бъде 18, 19 и 20. Иначе, да си остане същият дневен ред при същите членове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цеков за пленарни заседания на 18 декември от 9,00 ч. до 14,00 ч., на 19 декември от 10,00 ч. до 15,00 ч., на 21 декември от 9,00 ч. до 14,00 ч. с обявения дневен ред.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 219 народни представители: за 100, против 96, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Позволете ми, госпожо председател, да направя предложение за прегласуване.
Колеги, естествено, че ако приключим с програмата в неделя, то няма да има заседание следващата седмица, защото няма да има дневен ред. С оглед на това, че така или иначе, ние трябва да си дадем възможност да приключим със законите, които предложих на вашето внимание, аз моля отново да гласуваме това мое предложение като, разбира се, то е ясно, че ако ние приключим в неделя, заседание през седмицата няма да има. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение за прегласуване на предложението на господин Цеков.
Гласували 220 народни представители: за 102, против 102, въздържали се 16.
Не се приема.
Предлагам да продължим с работата си докато не се направи друго процедурно предложение. (Шум и реплики в залата.)
Става въпрос за други дни, часове и т.н. За това говоря.
Пак казвам, продължаваме с нашата работа.
Предлагам господин Цеков да направи съответните консултации, за да се уточни кога ще се работи и с каква програма.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 24. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните организации се осъществява от Българската народна банка и от търговските банки.
(2) Наличните парични средства по сметки, депозит и акредитиви в левове и валута на бюджетните организации, включително на общините в търговските банки се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерство на финансите чрез блокиране на държавни ценни книжа по външния и вътрешния дълг на Република България. Блокирането на държавни ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерство на финансите. Блокират се държавни ценни книжа, освободени от всякакви тежести и обезпечения.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират въз основа на искане за тяхното блокиране, отправено от обслужващите банки до Българската народна банка, след постъпване на парични средства по сметките на бюджетните организации и общините. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искане за блокиране, съответно за деблокиране на държавни ценни книжа, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането им.
(4) Държавните ценни книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.
(5) При несъстоятелност на търговска банка, обслужваща бюджетни организации, включително и общините, блокираните като обезпечение държавни ценни книжа по реда на ал. 2, 3 и 4 не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени с държавни ценни книжа, се включват в масата на несъстоятелността.
(6) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните държавни ценни книжа за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон.
(7) Търговските банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да са получили разрешение по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за банките за извършване на търговски сделки с ценни книжа, включително и сделките по чл. 54, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
(8) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1, 2, 3 и 4.
(9) Изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации се уреждат с отделни указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 24.
§ 25. (1) Бюджетните, извънбюджетните, набирателните и депозитните сметки в левове и във валута на министерствата и ведомствата – първостепенни разпоредители, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2004 г. бюджетни, извънбюджетни, набирателни и депозитни сметки в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.
(2) Министърът на финансите може да разреши на организациите по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.
(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.
(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавно гарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 25.
§ 26. (1) Дължимите вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд за сметка на бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините и тези по ал. 13, се начисляват и отчитат от тях по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за осигурителни вноски и трансфер за поети осигурителни вноски.
(2) Вноските за сметка на осигурените лица за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуряване се начисляват, удържат и отчитат от бюджетните предприятия по ал. 1 по съответните бюджети, сметки и фондове като разходи за заплати и други възнаграждения за персонал и трансфер за поети осигурителни вноски.
(3) В отчетите на бюджетните предприятия по ал. 1 за касовото изпълнение разходите за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигурените лица се посочват в размер, съответстващ на отчетените изплатени или изтеглени суми за заплати и други възнаграждения за персонал.
(4) Начислените по реда на ал. 1, 2 и 3 суми се отчитат по бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд като приходи от осигурителни вноски и вземане от Централния бюджет.
(5) Дължимите суми по ал. 1 и 2 се превеждат от сметки на Централния бюджет директно по сметките на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд в Българската народна банка.
(6) Преводите по ал. 5 се извършват текущо през годината от Централния бюджет при съобразяване с изпълнението на бюджета и управлението на ликвидността на единната сметка и размера на предвидените разходи за осигурителни вноски по съответните бюджети, сметки и фондове. Разликата между начислените по ал. 1 и 2 суми и извършените преводи през годината се урежда по реда на ал. 7.
(7) До 30 април на следващата година се извършва годишно разчитане между Централния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Учителския пенсионен фонд на разликата между текущо начислените и преведените през годината суми въз основа на отчетените и декларирани от бюджетните предприятия по ал. 1 данни за осигурителните вноски.
(8) Начислените по реда на ал. 1 и 2 по извънбюджетни сметки и фондове суми за осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице се отразяват и като корективен трансфер за поети осигурителни вноски и задължение към бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(9) Дължимите суми по ал. 8 се внасят по съответните бюджети до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за четвъртото тримесечие – до 20 декември. Дължимата за четвъртото тримесечие сума се определя на базата на начислените за октомври и ноември осигурителни вноски, а за декември – на базата на дължимите осигурителни вноски за изплатените до 20 декември суми по възнаграждения на осигурените лица, начислени за този месец.
(10) Когато извънбюджетна сметка или фонд получава трансфер от Централния бюджет или от бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити, министърът на финансите може да разпореди този трансфер да се прихваща до размера на дължимите по ал. 8 суми, като се превежда само разликата.
(11) Невнесените към края на годината суми по реда на ал. 9 остават дължими за внасяне от извънбюджетните сметки и фондове към съответните бюджети в следващата година.
(12) Начислените по ал. 8 суми се отчитат по съответните бюджети като вземане и корективен трансфер за поети осигурителни вноски.
(13) Разходите за осигурителни вноски по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса се начисляват и внасят месечно от Националния осигурителен институт и от Националната здравноосигурителна каса по съответните сметки в Българската народна банка до 20-о число на месеца, следващ начисляването на сумите.
(14) При отпускането на субсидии и трансфери от Централния бюджет и определянето на лимитите за плащане на съответните бюджети, сметки и фондове, Министерството на финансите приспада и отчита като трансфер за поети осигурителни вноски сумите за осигурителните вноски по ал. 1 и 2.
(15) Текущо предоставяните от Централния бюджет касови субсидии и сумата на трансферите за поетите осигурителни вноски се отчитат до размера на утвърдените с този закон субсидии, трансфери и корекциите им през годината. Всяко превишение на тази сума в края на годината се отчита по съответните бюджети на първостепенните разпоредители по ал. 1 като задължение към Централния бюджет, което се погасява в тримесечен срок, включително чрез прихващане от субсидията от Централния бюджет за следващата година.
(16) Разпоредбите на ал. 14 и 15 се прилагат и за трансферите от Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, като в случаите на отчетени суми на касовите субсидии и трансфера за поети осигурителни вноски над утвърдените с този закон размери и корекциите им през годината се отразяват и погасяват като задължение към съответния финансиращ бюджет.
(17) Данните за осигурителните доходи и вноски на осигурените лица се предоставят от бюджетните предприятия по ал. 1 и 13 на Националния осигурителен институт ежемесечно по реда на чл. 5, ал. 4 и 6 от Кодекса за социално осигуряване и в срокове, определени от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт.
(18) Произтичащите от прилагането на този параграф разчети и свързаните с тях разлики и преводи по уреждането им се отразяват в отчетите за касовото изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове в частта на вътрешното финансиране.
(19) За невнесените в срок суми по реда на ал. 9 и 13 се дължи законната лихва, която се внася по съответните бюджети.
(20) Разпоредбите на чл. 5, ал. 9 и чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване не се прилагат за бюджетните предприятия по ал. 1 и 13.
(21) Първостепенните разпоредители, държавните висши училища и БАН предоставят информация на НОИ за БУЛСТАТ и други идентификационни данни за всички техни подведомствени разпоредители и структурни звена и настъпилите промени в тях в срокове и по ред, определени от министъра на финансите и управителя на НОИ.
(22) Дължимите от общините вноски за държавното обществено осигуряване, Учителският пенсионен фонд, здравното осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително за сметка на осигурените лица, се извършват по реда на Кодекса за социално осигуряване.
(23) Министърът на финансите дава указания по прилагането на този параграф.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи 24, 25 и 26 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 10.
Текстовете се приемат.
Има думата за процедурно предложение господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Уважаеми колеги, преди малко бяха отклонени процедурните предложения, които касаеха изключително важен въпрос – приемането на бюджета на държавата в извънредни заседания. Заради това искам да подновя във вариант процедурно предложение за извънредни заседания в събота и неделя, в нормалните часове за работа на Народното събрание – от 9,00 до 14,00 ч., на които да се приемат бюджетите, които не са приети, и Законът за политическите партии.
Правейки това процедурно предложение, в същото време съм много изненадан от поведението на мнозинството, което след като прие § 16 за известната, прословутата Детска болница, изведнъж загуби интерес да приеме целия бюджет. Според мен това е абсурдно поведение на мнозинството. Опитвам се да ви извадя от неудобното положение. Предлагам да проведем тези извънредни заседания, като приемем бюджетите на държавата и оставащия бюджет на Здравната каса и Закона за политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи предлагате двата дни с тези три точки от дневния ред.
За противно процедурно предложение има думата господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като по адрес на мнозинството, включително и Парламентарната група на ДПС, бяха изказани мнения, ще кажа, господин Николов, че Парламентарната група на ДПС преди малко е гласувала “въздържал се”, защото беше предложен и денят вторник. Парламентарната група на ДПС, а надявам се и колегите от НДСВ, държим работните дни да бъдат събота, неделя и понеделник – последователно, до приключване. (Силен шум в блока на СДС и ОДС.)
Аз Ви изслушах! Сега правя обратно процедурно предложение – заседанията да бъдат със същия дневен ред в събота, неделя и понеделник, както беше предложено преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Защо ме поставяте на изпитание да гласувам тези предложения?! Идеята беше да се постигне поне някаква официална съгласуваност в залата, преди да гласуваме процедурни предложения в тази посока.
Господин Николов, държите ли да гласуваме Вашето процедурно предложение?
НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, благодаря Ви. Продължаваме. (Силен шум в залата.)
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 27. (1) Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване за сметка на осигурителя и осигурените лица и произтичащите от тях разчети, трансфери и лимити за плащания се определят, начисляват, удържат, внасят, уреждат и отчитат от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, ал. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството, без общините, по реда на § 26.
(2) Дължимите суми за вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване по ал. 1, без тези по ал. 4, се превеждат от Централния бюджет директно по набирателната сметка по чл. 159, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване на НОИ в Българската народна банка.
(3) Преводите по ал. 2 се извършват ежемесечно до 20-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят сумите, въз основа на декларираните и отчитаните от бюджетните предприятия по ал. 1 данни по реда на чл. 5, ал. 4 и 6 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) Разходите за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се начисляват по бюджетите на държавното обществено осигуряване и НЗОК и се внасят от техните сметки в Българската народна банка по набирателната сметка на НОИ по ал. 2 до 20-о число на месеца, следващ месеца, в който са начислени сумите.
(5) Постъпилите по реда на ал. 3 и 4 суми по набирателната сметка на НОИ се превеждат на съответните професионални и универсални пенсионни фондове до 31-о число на месеца, в който са преведени сумите от Централния бюджет.
(6) Министърът на финансите дава указания по прилагането на този параграф.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 27.
“§ 28. (1) Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. може да се компенсира за сметка на приходите по Централния бюджет, но не повече от одобрените със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г. разходи.
(2) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 28.
“§ 29. За покриване преизпълнението на разходите за сметка на Републиканския бюджет, извършвани от бюджета на държавното обществено осигуряване за сметка на държавния бюджет, Министерският съвет след 30 юни 2005 г. може да одобри предоставяне на допълнителен трансфер от Републиканския бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2005 г.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три параграфа – 27, 28 и 29? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 30. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет и от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради, собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми.”
Предложение на Александър Маринов – в § 30, в края на изречението думите “не заплащат наеми” да се заменят с думите “заплащат наеми не по-ниски от определените от Министерския съвет и общинските съвети”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Маринов оттегля предложението си.
Изказвания по § 30? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 113, против 4, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение за нов § 30а от Мирослав Севлиевски, Недялко Калъчев и група народни представители:
Създава се нов § 30а със следното съдържание:
“§ 30а. (1) Средствата по чл. 1, ал. 2, ред 4 “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, “за развитие на образованието и науката” се разходват за финансиране на дейностите, определени в стратегическите документи за развитие на образованието и науката при спазване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии, по-пълно обхващане на децата в ученическа възраст в системата на средното образование; насърчаване на българското участие в национални и международни програми и проекти; повишаване на квалификацията на преподавателите; подобряване на енергийната ефективност на българските училища; оптимизиране на училищната мрежа; реализиране на програма "Конкурентна система на висшето образование”.
(2) Министерският съвет в срок до 15 февруари 2005 г. изготвя и внася в Народното събрание за одобрение стратегическите документи по ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Госпожице Агайн, заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН (НВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като в § 65 комисията е направила предложение със сходно съдържание, бих искала да направя процедурно предложение за отлагане разглеждането на § 30а докато стигне залата до разглеждане на § 65, за да могат да бъдат обсъдени и гласувани заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Вие си спомняте, че в началото на второто четене аз депозирах при Вас едно предложение за включване в текста, който сега се предлага да бъде отложен, на част от ал. 1 на новия § 49а, който засяга въпроса за издръжката на целодневните детски градини и детски ясли. Сигурно в многото преписки, които са пред Вас не от вчера, този текст е пропаднал някъде. Но подкрепяйки по принцип целесъобразността да се отложи този текст за чл. 65, молбата ми е да се има предвид от вносителите това предложение, което съм направил, и те да вземат отношение дали биха го подкрепили. Става дума за текста, който предвижда от Републиканския бюджет да се предоставят по бюджетите на общините средства за подпомагане издръжката на целодневните детски градини и детски ясли в размер на по 10 лв. на дете месечно.
Това е свързано с втората цел, която е обоснована в текста, който сега се предлага да се отложи, а именно по-пълното обхващане на децата в ученическа възраст. Не искам отново да повдигам въпроса, но всички помним, че по този въпрос е имало и ангажимент от страна на ръководството на парламентарната група на мнозинството при среща с представителите на Сдружението на общините. Смятам, че наред с другите приоритети, които се предлага да бъдат покрити с тези допълнителни средства, е необходимо да бъде отчетен и този приоритет.
Така че молбата ми е, отлагайки текста, вносителите да имат предвид да вземат отношение по възможността да бъдат включени тези средства или част от тях, ако преценят. Дори и по 5 лв. да е, пак ще е някаква помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Нека тази дискусия да я водим, когато се обсъжда § 30а.
Има предложение за отлагане на гласуването на § 30а до приемането на § 65.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 31. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско имущество, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, внасят 50 на сто от получения наем в Републиканския бюджет, а общинските – в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от смесени дружества с държавно или общинско участие, в съответния бюджет се внасят 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Недвижимите имоти по ал. 1 и ал. 2 се отдават под наем по цени не по-ниски от определените от Министерския съвет или от общинските съвети.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем, или изпълняват програми за финансово оздравяване при условия и по ред, определени от Министерския съвет.
(5) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(6) Вноските по ал. 1 и ал. 2 се правят в десетдневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор.
(7) Невнесените суми за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. се внасят в приход на бюджета в едномесечен срок от влизането в сила на настоящия закон. За просрочените вноски се дължи лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 31? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста, подкрепен от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 120, против 11, въздържал се 1.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 32. (1) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 11 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи.
(2) Бюджетът на общината в частта за местните дейности се съставя на основата на прогноза за местните данъци, подготвена със съдействието на Главна данъчна дирекция, и постъпленията от общата изравнителна субсидия, трансфера за компенсиране на приходи от отменения пътен данък, целевата субсидия за капиталови разходи и от операции с общинско имущество, глоби, лихви и други неданъчни приходи.
(3) Размерът на годишното компенсирано преизпълнение на преотстъпените държавни данъци по общини се установява на базата на отчет към 30 септември и 30 ноември на текущата година и се разпределя, както следва:
1. двадесет на сто – за общината, в която е отчетено преизпълнението;
2. осемдесет на сто – между всички общини въз основа на критерии, определени от министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България.
(4) Държавният трансфер в частта на преотстъпените данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, включително сумата от преразпределението по ал. 3, се предоставя текущо от Министерството на финансите чрез отделен платежен код за всяка община в системата за електронни бюджетни разплащания.
(5) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година.
(6) При възникване на временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности министърът на финансите предоставя авансова сума от одобрената субсидия и/или държавния трансфер на преотстъпения данък.
(7) Размерът на държавния трансфер на преотсъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица за съответната община може да се намалява при корекции в случаите на структурни и други промени, в резултат на които се намаляват разходите на общината за делегираните от държавата дейности и не е налице възможност за намаляване на общата допълваща субсидия.
(8) Размерът на общата изравнителна субсидия може да се увеличава/намалява в случаите на структурни промени чрез компенсирана промяна между съответните бюджети.”
Има предложение на народния представител Несрин Узун, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Никола Николов и група народни представители:
Предлага се в § 32, ал. 3 да се промени така:
1. След думата “отчет” се добавя “30 юни” и останалата част на изречението се запазва.
2. Думата “двадесет” се заменя с “петдесет”, а думата “осемдесет” се заменя с “петдесет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков – предлага се в § 32, ал. 3, т. 1 думата “двадесет” да се замени с думата “тридесет”, в т. 2 думата “осемдесет” да се замени с думата “седемдесет”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата аз изказвания по § 32.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с § 32, ал. 3 – кога да започне, каква да бъде базата на отчета? Ние предлагаме да не бъде 30 септември, а 30 юни. По този начин общините ще имат повече време, за да изразходят по-ефективно и по-целесъобразно средствата от преизпълнението.
По ал. 3, т. 1 и т. 2 предлагаме: “20 на сто” да са замени с “50 на сто” и “80 на сто” да са замени с “50 на сто”.
Смятаме, че е по-справедливо 50% да останат за общината, в която е отчетено преизпълнението и останалите 50% да се разпределят между всички останали общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли други изказвания?
Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз всяка година правя това предложение – в бюджета да се измени съотношението от преизпълнението на данъците, които се преотстъпват на общините: 20% отиват за общината, където има преизпълнение, 80% за Министерството на финансите, което след това ги преразпределя по други общини.
Според мен трябва да се даде някакъв знак, че общините, които успяват да направят така, че да преизпълнят данъчните си приходи - да бъдат стимулирани, защото при това съотношение, което всяко година е заковано, те нямат никакъв стимул. Тази част – 20% е много малка, за да служи като стимул, за да могат да извършват съответните действия и да стигнат до това преизпълнение на данъчните постъпления.
Вярно е, че тази част от преизпълнението, която след това се преразпределя също е важна и необходима. Има общини, където никога не може да има преизпълнение, които са в хроничен финансов недостиг, и които трябва да бъдат подпомагани.

Аз не намирам, че съотношението 50 на 50, поне като начална стъпка, би трябвало да бъде направено, но нека да стане постепенно. Може да се стигне и до това разпределение 50 на 50. Нека поне в началото да дадем един знак, че ще стимулираме такива общини и съотношението да бъде променено на 30 на 70. При това преизпълнение на бюджета, което се очаква, според мен няма никаква опасност общините, които изпитват този хроничен финансов недостиг, да бъдат изоставени и по никакъв начин да не получат финансови средства, за да закърпят своите бюджети.
Призовавам ви да подкрепите моето предложение.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Никола Николов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 29, против 104, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 40, против 112, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 32, подкрепен от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 103, против 21, въздържали се 4.
Текстът е приет.
По следващия текст, господин Ляков, поддържате ли предложението си, за да знам как да го представя?
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Радева, моля ви да продължите с § 33.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 33. (1) По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2005 г. в частта "Местни дейности" могат да се осигуряват средства за издръжка, включително за заплати и социални осигуровки, на държавните драматични и куклени театри, филхармонии, опери и други културни институти въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) На основата на договорите по ал. 1 министърът на културата утвърждава допълнителна численост на персонала при спазване на утвърдената от министъра на културата средна месечна брутна заплата и на размера на средствата за издръжка на всеки културен институт.
(3) Освободените средства за работни заплати по ал. 2 могат да се ползват за творчески проекти, целеви програми и за финансово подпомагане дейността на културните институти."
Предложение на Панайот Ляков – предлага се нов текст на ал. 3 към § 33:
"(3) Освободените средства за работни заплати по ал. 2 могат да се използват за финансиране чрез конкурси на творчески проекти, целеви програми и подпомагане на дейността на културните институти."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този параграф? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 17, против 111, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33.
Гласували 134 народни представители: за 116, против 17, въздържал се 1.
Текстът на § 33 се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 34. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в разходната част на Централния бюджет за 2005 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 34.
"§ 35. За общинските училища и обслужващи звена в системата на народната просвета, прилагащи системата на "делегирани бюджети", и за дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети може да се предостави правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете, подкрепени от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 119, против 10, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 36. (1) Постъпленията в общинските бюджети от продажбата на общински жилища и терени и сумите, получени срещу отстъпено право на строеж върху общинска земя, се ползват за изграждане на жилищата, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за общини, които нямат такива задължения към граждани."
Предложение на народния представител Панайот Ляков - § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, имам три възражения срещу този текст и искам да ви го прочета, за да разберете колко е абсурден.
"Постъпленията в общинските бюджети от продажбата на общински жилища и терени и сумите, получени срещу отстъпено право на строеж върху общинска земя, се ползват за изграждане на жилищата, дадени в обезщетение на собствениците на отчуждени недвижими имоти и на младежи, работили в строителството по реда на отмененото Постановление № 70 на Министерския съвет от 1980 г. за подобряване условията за подготовка и реализация на младежта."
Първо, тези средства се използват за изграждане на жилища, които вече са дадени. Жилища, които са изградени, които ще се изграждат, пък вече са дадени. В този запис няма никаква логика.
Второ, кои са тия собственици, които в момента чакат общината да им изгражда жилища?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има още тук-таме останали.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Аз мисля, че изобщо няма такива, защото те предпочитат или да им дадете общинска земя, или да им дадете пари, за да си изградят те жилищата.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Те не са завършени, има много незавършено строителство.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Тук изобщо не става дума за незавършено строителство, защото от този текст не личи, че става дума за незавършено строителство. Тук се говори за жилища, които са дадени в обезщетение.
Освен това, това постановление е от 1980 г., а сега сме 2004 г. Двадесет и четири години са минали оттогава. За какви младежи изобщо говорите? Изобщо съществували тази категория? Доколкото знам, в общините този въпрос отдавна е изчистен, а даже и да не е, това са държавни задължения, които според мен не трябва да се прехвърлят на общините. Ако някой има ангажимент към това постановление, това е държавата и тя трябва да си изчисти отношенията с тези т.нар. младежи, които вече са над 50 години.
Първо, смятам, че при създадената пазарна обстановка в държавата отношенията между собственик и община са поставени на коренно различна плоскост. Този текст според мен е архаичен, нелогичен и трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 134 народни представители: за 28, против 101, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 36.
Гласували 102 народни представители: за 89, против 11, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Господин Маринов, поддържате ли следващото предложение? Ще го оттеглите ли?
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Не, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 37. Одобрените с този закон средства за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт на местните общински пътища в размер 6 500,0 хил. лв. се разпределят по общини в срок до 31 март 2005 г. по ред, определен от Министерския съвет.”
Предложение на народния представител Александър Маринов:
Предлага се в § 37 да се създаде второ изречение със следния текст: “С оглед на по-доброто планиране средствата се включват в целевата субсидия за капиталови разходи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този параграф има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Маринов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 29, против 90, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за § 37, подкрепен от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 99, против 25, въздържал се 1.
Текстът се приема.
За процедура думата има господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Вземам процедура, госпожо председател, за да подновя процедурното предложение за извънредни пленарни заседания. Както обявих одеве, направиха се консултации и предложението е: в събота от 9,00 до 14,00 ч. и в неделя от 10,00 до 15,00 ч.
Дневният ред да бъде този, който прочетох при предното процедурно предложение, като отпаднат последните три точки от предложението ми. Ако трябва да го прочета, ще го направя отново. (Шум и реплики от залата.)
Уважаеми колеги, ще го прочета, за да е ясно.
Споменах одеве, че дневният ред е този, който изчетох, без последните три точки. Последните три точки са:
1. Регулиране на ВиК услугите.
2. Второ четене на допитването до народа.
3. Ветото на президента.
Тези три точки да отпаднат. Остават предните точки, които прочетох одеве. (Реплики от залата.)
Да ги прочета отново.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво е предложението?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Очевидно трябва да повторя предложението си. Предложението ми е за два работни дни: събота – от 9,00 до 14,00 ч., а в неделя – от 10,00 до 15,00 ч.

Дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
2. Проект за решение за удължаване срока на действие на комисията, свързана с твърденията за финансиране от режима на Саддам Хюсеин.
3. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
4. Второ четене на актулизацията на бюджета на Касата за 2004 г.
5. Проект за решение за бюджета на БНБ.
6. Центъра за франкофония за Централна и Източна Европа, който ще бъде в София.
7. Второ четене на Закона за политическите партии.
Позволих си съкратено да ги изчета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение думата има господин Радев.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател! Вие не може да подложите подобно предложение на гласуване, защото преди малко парламентът го отхвърли и всички станаха свидетели на това отхвърляне. Аз разбирам, че трябва да бъде приет бюджетът, но това, което можете да направите днес, е да подложите единствено на гласуване извънредно заседание в понеделник, тъй като този ден не беше предложен и не беше гласуван. Останалото беше предложено и отхвърлено два пъти в залата. Няма как днес да го предложите още веднъж.
Затова онази възможност, която имате, единствено е извънредно заседание в понеделник. Ако искате, удължавайте до 16,00 ч., след това спирайте часовника, но това е възможността, която правилникът Ви дава и нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Валери Цеков.
Гласували 203 народни представители: за 126, против 77, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Госпожо Радева, моля да представите от § 38 до § 46.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 38. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2005 г. съгласно Приложение № 8.
§ 39. Държавните приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба и приходите от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от Министерския съвет разходи за тези доставки, включително погашенията по инвестиционни кредити, ползвани за изграждане на транзитната газопреносна мрежа, дължимите мита, такси, данъци и нормативноопределена надценка, се внасят от "Булгаргаз" ЕАД в Централния бюджет."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 39.
"§ 40. За неизплатените в срок задължения от предприятия по смисъла на Закона за счетоводството към електропроизводствените търговски дружества "Национална електрическа компания" ЕАД, електроразпределителните търговски дружества, "Булгаргаз" ЕАД, топлофикационните дружества, ВиК-дружествата, "Български държавни железници" ЕАД и Национална компания "Железопътна инфраструктура", произтичащи от доставки на природен газ, електрическа и топлинна енергия, вода и железопътни превози и услуги, кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист по чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземанията му, ако задължението не е изплатено след писмена покана в 7-дневен срок."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 40.
"§ 41. (1) Годишните финансови отчети за 2004 г. на бюджетните предприятия включват елементите, приложими за годишните финансови отчети на бюджетните предприятия за 2003 г.
(2) Редът, начинът и сроковете за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети за 2004 г. на бюджетните предприятия и отчетната информация по чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството се определят от министъра на финансите.
(3) По въпроси, неуредени в сметкоплана и в счетоводните стандарти за бюджетните предприятия, се прилагат
Националните счетоводни стандарти по ред, определен от министъра на финансите."
Комисията подкрепя предложението за § 41.
"§ 42. (1) За целите на изготвянето от Министерството на финансите на статистиката за публичните финанси на начислена основа в съответствие с изискванията на Европейския съюз Главната данъчна дирекция, Агенция "Митници", Агенцията за държавни вземания и Националният осигурителен институт водят отчетност и изготвят периодични отчети за вземанията, задълженията, приходите и разходите по събираните от тях публични и частни държавни и общински вземания и осигурителните вноски по ред, определен от министъра на финансите.
(2) По реда на ал. 1 Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол представят периодични отчети на Министерството на финансите за вземанията, произтичащи от приватизацията на държавни предприятия.
(3) За други случаи, в които в резултат на дейността на бюджетните организации възникват активи, пасиви, приходи и разходи за сметка на Централния бюджет, министърът на финансите може да определи ред за отчитането и предоставянето на тази информация на целите на изготвяне на статистиката за публични финанси."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 42.
"§ 43. (1) Считано от 1 януари 2005 г. държавното предприятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.
(2) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на дъжавното предпирятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда се консолидират по реда на чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството.
(3) Паричните средства на държавното предприятие по чл. 60 от Закона за опазване на околната среда се съхраняват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по реда на § 23, ал. 1."
Комисията подкрепя предложението за § 43.
"§ 44. Министерството на финансите може да прихваща подлежащите на предоставяне субсидии за общините с просрочените от тях временни безлихвени заеми, отпуснати от Централния бюджет."
Комисията подкрепя предложението за § 44.
"§ 45. (1) Целево предоставяните средства от Републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения.
(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица."
Комисията подкрепя предложението за § 45.
"§ 46. От средствата по чл. 1, ал. 2, т. 4 – за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии, може да се разходват до 10 на сто за превантивни действия по предотвратяване на стихийни бедствия и крупни аварии."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Това са текстовете на параграфите от 38 до 46, представени ан блок, тъй като няма направени предложения на комисията.
Уважаеми народни представители, имате думата.
С върховно неудобство искам да вметна, че § 40 е твърде лекомислено сложен в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. Това е нещо, което юридически много трудно може да се преглътне. Иначе самата идея по замисъл е добра, но средството, с което се предлага да се осъществи, е просто негодно и аз като юрист се срамувам, че трябва да гласуваме точно такъв параграф. Иначе самият замисъл по съдържание е добър, но лошо изпълнен.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Оттук не мога да предложа нищо, ако има някой да предложи, да го направи.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Действително систематичното място на тази разпоредба не е в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за тази година, нито в Закона за бюджета за която и да е година, защото този закон има едногодишно действие. Повдигнахме този въпрос пред министър Велчев преди малко. Установихме обаче, че от няколко години, поне за миналата година, проверихме също в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за настоящата година, под § 45 има същата разпоредба. Очевидно този подход е възприет, което означава, че вероятно и следващата година при следващия бюджет с подобна преходна разпоредба ще бъде въведено същото правило. Имам възражения принципно срещу систематиката на уредбата, не по същество срещу тази възможност да се създава извънсъдебно изпълнително основание, но като че ли на фона на това, че тази уредба съществува в предходните закони за бюджетите и това е било съгласувано със съответните ресорни министерства, трудно ми е в момента да направя предложение за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е важно уточнение. Благодаря ви.
Заповядайте, господин Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като намерения наистина в един момент виждаме, че е добре, имайки предвид проблемите, които срещат държавните монополи със събиране на таксите - както електроснабдяване, така и Български държавни железници.
Честно да ви кажа, предишните години съм подкрепял този текст, като мислех, че има път по който тези вземания да се съберат от длъжниците. За съжаление обаче, като член на комисията “Кремиковци” разбрах, че няма такъв път. Председателят със забележката, която направи преди малко, е напълно прав. Ако се ползваше този параграф от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, “Кремиковци” в момента нямаше да има задължения към нито една държавна фирма. За съжаление този параграф не работи. И наистина ние трябва да решим: след като е неработещ, трябва ли да остане в бюджета или да търсим други форми в законодателството, и то в Гражданския процесуален кодекс, така че да има по-добра възможност да се събират вземанията от длъжниците.
По принцип съм за отпадане на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Правите ли предложението за отпадане? Правите ли го или не?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Правя предложение за отпадане на § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези параграфи от 38 до 46?
Хубаво е в пленарната зала да има хора, които да могат да гласуват все пак бюджета на държавата и затова натискам копчето повикване за гласуване с надеждата, че на вълни ще започнат да нахлуват народни представители.
Господин Додов, да бяхте влезли няколко пъти, за да създадете впечатлението, че влизат много. (Оживление.)
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуването.
Първо, подлагам на гласуване направеното от господин Петър Мутафчиев предложение за отпадане § 40.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 80, въздържали се 20.
Не се приема това предложение на господин Мутафчиев.
Сега преминаваме към гласуване ан блок от § 38 до 46 по вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 7.
Приемат се тези параграфи.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 47. Общият размер на субсидиите за 2005 г., които се предоставят от “Държавен фонд “Земеделие” на земеделските производители, както и годишната субсидия от държавния бюджет към държавен фонд “Земеделие” могат да бъдат в по-малък процентен размер от определения процентен размер в чл. 12, ал. 5, респективно чл.14, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.”
Предложение на Никола Николов и група народни представители: § 47 да отпадне.
Предложение на Несрин Узун – оттеглено.
Има предложение на Васил Калинов и група народни представители в § 47 на Преходните и заключителни разпоредби в края на текста да се постави запетая и да се добави изразът: “като при преизпълнение на приходната част на Републиканския бюджет държавен фонд “Земеделие” получава допълнителна субсидия не по-малка от процентното участие в общата субсидия на бюджета.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата по този параграф, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи? Не виждам.
Това ме мотивира да преминем към гласуване.
Първото предложение е на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов – за отпадането на § 47. Това предложение не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 26, против 77, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което не е подкрепено от комисията, е на народния представител Васил Калинов, Пламен Моллов, Коста Костов и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 37, против 75, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
А сега подлагам на гласуване текста на вносителя на § 47, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 102, против 18, въздържали се 5.
Приема се този параграф.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 48. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на енергетиката и енергийните ресурси размерът на средствата по чл. 50, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, за които да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, по реда на § 23, ал. 19.
(2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на фонд “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и фонд “Радиоактивни отпадъци” за сметка на приходите от лихви по Централния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 48 няма предложения, не виждам и желаещи.
Моля, гласувайте § 48, подкрепен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 12, въздържали се 4.
Приема се този параграф.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 49. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието и науката след 30 юни 2005 г. може да извършва промени на средствата за научноизследователска дейност между държавните висши училища, Българската академия на науките и фонд “Научни изследвания” на базата на резултатите от независима експертиза върху официално представените отчети за научна дейност.”
Предложение на Атанаска Тенева и група народни представители: да се създаде нова ал. 1 в § 49 със следното съдържание:
“(1) Определя 70 000 хил. лв. за комуникационно и информационно осигуряване на научната мрежа в страната и за модернизация на научноизследователската апаратура чрез министъра на финансите по предложение на министъра на образованието, съгласувано с председателя на БАН, с председателя на Съвета на ректорите и с председателя на НЦАН.”
Досегашният текст на § 49 става ал. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. По § 49 има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Тенева, имате думата.

АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата група народни представители се опитва да бъде последователна в своите предложения и виждания за това как трябва да се осигурява научноизследователската дейност. Нашето становище е, че не е достатъчно проектното финансиране на научните изследвания, защото по този начин не може да се гарантира една последователна държавна политика в тази сфера. Освен това ние сме в ситуация, в която от една година е приет Закон за насърчаване на научните изследвания. Има също така и записана норма в Закона за висшето образование. В предлаганите суми в държавния бюджет на този етап не се постигат критериите от този Закон за насърчаване на научните изследвания и Закона за висшето образование.
Имаме и още един трети аргумент, че за да се осигури успешното присъединяване на България към съответните рамкови програми, както и ефективното участие в европейското научноизследователско пространство, необходимо е да бъдат заделени и държавата да поеме своята финансова отговорност за комуникационното и информационно осигуряване на научната мрежа в страната.
Имаме и още един аргумент: резултатите от проектното финансиране на научните изследвания в основните научни звена в страната показват, че не винаги научните структури могат да се възползват от това, което те печелят в резултат на проектите си. Тук многозначителен е примерът с Националния център за аграрни науки, който успява в резултат на такова проектно финансиране да спечели два пъти повече средства от тези, които получава по бюджета на Република България и в същото време поради утвърдените процедури няма възможност да се възползва от тези средства по необходимото финансиране на научни проекти, поради което нашата група народни представители поддържа своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тенева.
Има ли други желаещи народни представители? Има.
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми колеги, господин председател! Аз предлагам на колегите Тенева, Дончева и Танков да оттеглят предложението си, защото в § 65 по-нататък от прословутите пари за образование правим един опит за прецизиране финансирането, особено що касае научните изследвания. Сумата е значително по-висока и е също проектофинансирана. Така че, ако искате, колеги, имате правото, преди да е гласувало събранието, да го оттеглите и да се концентрираме след това в § 65, както ние оттеглихме 30а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това е един апел, който апел никак не е задължителен, доколкото мога да се ориентирам.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, преминавам към гласуване.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народните представители Атанаска Тенева, Донка Дончева и Стойко Танков – предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 37, против 70, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Сега преминавам към гласуване на предложението на комисията, която подкрепя всъщност текста на вносителя за § 49.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 127 народни представители: за 98, против 27, въздържали се 2.
Приема се § 49.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение за нов § 49а от Местан, Калканова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 49а. Министерският съвет да предостави от Републиканския бюджет за 2005 г. средства в размер на 2 200 хил. лв. за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението на държавните висши училища, при които е налице намаление по този елемент на субсидията спрямо 2004 г.”
Предложение на Севлиевски:
Комисията подкрепя предложението, като предлага следната редакция:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма никаква разлика между двете неща. Това е все едно и също нещо. Окончателният текст е все един и същи. От едно чуване можем да се ориентираме. Той си е все § 49а все с една и съща окончателна редакция на все една и съща комисия – по бюджет и финанси. Нали така? Няма нищо различно. Така е. Просто вероятно е изписано за по-категорично втори път.
Благодаря Ви.
Госпожо Тенева, заповядайте.
АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Господин председател, аз по-скоро под формата на въпрос: днес в 12,09 ч. ни е раздадено едно Приложение № 1, в което изцяло са повторени сумите от първоначално раздадения за първо четене проект за държавния бюджет, което показва, че в това, което ни се предлага в момента, ги няма тези суми, които ни предлагат в този параграф като една компенсация за промяна в сумата от бюджета за държавни висши училища, които са били ощетени. Поради което не е ясно какво ще бъде това разпределение, както ги няма и предварително гласуваните по чл. 5 вече суми за Българска академия на науките. Поради което не е ясно какво ни се предлага в момента да гласуваме. Да потвърдим статуквото ли от проекта за първо четене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
На този въпрос очевидно би трябвало да отговори председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Моля Министерството на финансите да отговори, току-що ми го дадоха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тогава ще помоля от Министерство на финансите, защото трябва да е ясно всъщност какво правим и какво става. Искам да помоля било министър Велчев, било заместник-министър Ананиев или друг представител на това министерство да отговори на зададения коректен въпрос от народния представител Атанаска Тенева, за да може пленарната зала да се ориентира.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! При предоставянето на материалите от Комисията по бюджет и финанси като Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 просто се дублира приложението, което е по чл. 8, ал. 1. Два пъти е представено едно и също приложение към два различни члена. Това е всъщност приложението, което трябва да бъде по чл. 5, ал. 2 и е свързано с трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката към висшите учебни заведения.
Що се отнася до средствата в размер на 2 млн. 200 хил. лв., те не са в това приложение, а те са в чл. 1, ал. 2, т. 5 на Проекта на държавния бюджет, който гледате в момента.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Следователно е коректно да гласуваме този нов параграф, предложен като § 49а. Иначе, това повторение стана ясно къде е.
Благодаря Ви, господин Ананиев. Винаги ми става ясно, когато Вие обяснявате нещо.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за нов § 49а.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 2.
Приема се.
Госпожо Радева, имате думата по следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Следващото предложение на Радева, Осман, Дикова вече е гласувано и е отхвърлено от залата, така че аз смятам, че няма смисъл да го гласуваме. То не е подкрепено от комисията. Освен това вече беше обсъждано и гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Значи, то е отхвърлено вече.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 50. В чл. 1, ал. 2, т. 1.5. са предвидени 3 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините като същите се разпределят по ред, определен от министъра на финансите, съвместно с Националното сдружение на общините в България.”
Предложение на Радева, Осман:
Предлага се в § 50 числото “3” да бъде заменено с числото “7”.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на господин Узун е оттеглено.
Народният представител Панайот Ляков оттегля предложението си.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 50:
“§ 50. В чл. 1, ал. 2, т. 1.5 са предвидени 7 млн. лв. за съфинансиране на конкретни проекти от общините, като същите се разпределят по ред, определен от министъра на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, влизаме в една особена екзотика в края на Закона за държавния бюджет с тези параграфи, честно казано.
Аз все пак искам да чуя мотивите на народните представители Радева и Осман точно за какви специални конкретни проекти на общини става дума. Значи, завишаваме с 4 млн. тези средства. Така ли е, госпожо Радева? Така е.
Вчера ние говорихме близо час и половина тук за това, че са необходими средства за капитални вложения на Софийския университет и не го приехме.
Пловдивският университет от м. юни се бори да вземе 1 млн. лв., за да не падне сградата на Ректората. И никой не отпусна средства, включително и от излишъка в бюджета.
Сега виждаме, че на общините се обещава нещо от излишъка в много малък размер – 17 млн. лв., а ние в една заключителна разпоредба с предложението на двама народни представители изведнъж прибавяме 4 млн. лв., без да се знае за какви проекти става дума.
Извинявайте, но на какъв принцип ние работим в Тридесет и деветото Народно събрание? Ако ще даваме средства, то нека да дават с ясно предложение, за да се знае за какво става дума.
И аз бих се радвал не да се представи сега в последния момент едно приложение, което го няма във връзка с чл. 5, ал. 2, струва ми се, за средствата, които се предоставят от Министерството на образованието и науката на висшите учебни заведения, но да има една ясна справка, едно приложение за капиталните вложения и да се знае къде, колко и за какво са увеличени, включително и средствата за образование.
Аз честно казано, останах учуден за § 49а за това, че казваме, че се дават 2 млн. и 200 хил. лв. за увеличаване субсидията на обучението.
Госпожо Радева, когато Вие кажете защо ги предлагате тези средства, то тогава ще се изкажа по-компетентно, затова ще Ви моля – направете Вие компетентно доклада си, за да могат и народните представители да се представят като такива. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика давам думата на господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Мутафчиев очевидно не се ориентирал съвсем в проблематиката и може би е необходимо да се направят някои разяснения.
На срещата, която имахме от Национално движение Симеон Втори, вероятно и от другите парламентарни групи с Националното сдружение на общините в Република България, те поставиха този въпрос, който според нас заслужаваше подкрепа. Аз също се радвам, че и комисията, и министерството са се съгласили с нашето предложение. Става дума за онези общини в България, които нямат достатъчно средства. Това са по-бедните общини, примерно, каквито в област Монтана са, да кажем, община Вълчедръм, Якимово, Медковец и т.г., без значение от коя политическа сила са техните кметове. И тъй като това съфинансиране е в рамките на, да кажем, една стойност от 10 до 20%, примерно, по линия на Социално-инвестиционния фонд, тогава с помощта на тези допълнителни 4 млн. лв. ние фактически даваме възможност на по-бедните общини в България, които нямат достатъчно собствени приходи да съфинансират проекти в размер на едно 25-30 млн. лв. допълнително средства. Това е била нашата идея тук и се радвам, че тя е подкрепена. Така че в този смисъл, господин Мутафчиев, Ви приканвам да приемете това като един добър ход в случая от цялото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Имате думата, госпожо Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Очевидно е необходима ориентация, защото така предварително този списък на общини не може да бъде определен. Това ще бъде по желание на общините, които сами ще определят по какви проекти всъщност ще търсят допълнително финансиране, но като обща ориентация ще кажа, че това са основно проекти от “Красива България”. Това е общата група, по която се търси, по която е необходимо такъв тип съфинансиране да се ползва наистина от общините, които не могат сами да осигурят необходимия си дял за участие в тези проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Господин Мутафчиев, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Няма да се възползвате.
Госпожо Манева, заповядайте, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз съм съгласна с разяснението, което беше направено, но аз смятам, че е коректно, ако тези текстове бъдат отразени в този текст, за да стане ясно, че става дума само за проекти, които се финансират по линия на “Красива България” или Социално-инвестиционния фонд, тогава можем да имаме съфинансиране, което ще се разпределя съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.
В противен случай това е отворена врата и могат да се случат най-различни неща. Затова ви предлагам в текста да се добави “За съфинансиране на конкретни проекти по линията на “Красива България” и Социално-инвестиционния фонд от общините като същите се разпределят” и т.н. Тоест, да се ограничим за двата вида проекти от две програми и това да е ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение, което е за редакционна промяна, което ми се струва, че е действително редакционно, ако правилно се ориентирам.
За изказване имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Първо, добре е, че има разбиране за постоянно увеличаване на средствата, които отиват от бюджета за съфинансиране от общините, които нямат средства.
Миналата година правителството беше предвидило 1 млн. лв. Ние от Коалиция за България бяхме предложили 20 млн. лв. Сега разбирам, че от резерва се заделят средства. Сега то предвижда 3 млн. лв., а група народни представители ще завишат на 7 млн. лв. Пак крайно недостатъчно.
На второ място обаче аз мисля, че е добре, господин председател, да се фиксира по кои програми може да се участва с тези средства, защото като се знае колко е съучастието и колко е собственото участие на представените проекти от общини може да се види доколко държавата все пак държи сметка и доколко централното правителство държи сметка за увеличаване на възможностите за усвояване на тези средства.
Прав сте, господин Великов, не само в Якимово, и в Макреш, и в Ново село, и в Брегово нямат средства за съфинансиране. Оттам не се усвояват и тези средства от Световната банка, които са, примерно, по СИФ.
Има и още един въпрос, уважаеми господин председател, който е свързан с юридическата грамотност на този текст. Аз досега не съм срещал, може и да сме приели някой такъв текст, че в член еди-кой си са предвидени еди-какви си средства.
Аз мисля, че текстът трябва все пак да стане: “От средствата, предвидени по член еди-кой си…” и да се редактира. Защото това е преразказване какво си е мислил някой да се случи с член еди-кой си. (Оживление.)
Не знам кой го е редактирал този текст, но трябва да го погледнем. Вие ме разбрахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвършено коректна е Вашата бележка.
Може да си вземете картата на господин Корнезов, която Вие ползвахте неправомерно. (Оживление.)

Има ли други желаещи?
Има ли някакви смущения, господин Ананиев? Нека да сме наясно, защото на мен ми се струват коректни и двете предложения, направени съвършено коректно от господин Миков. Там нямам капка съмнение. Струва ми се обаче, че и на госпожа Манева е коректно, стига, разбира се, това да е замисълът.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Може да приемем предложението на госпожа Манева с допълнението “и други международни програми”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така. Нека обаче да стане ясно. Значи, госпожо Манева, Вашата редакция плюс допълнението “и други международни програми”?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване тази корекция, предложена от госпожа Евдокия Манева, както се разбира, една коректна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3.
Това предложение се приема.
Следващата редакция, съвършено коректна юридически, е на господин Михаил Миков и аз я подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте неговата редакционна бележка.
Гласували 141 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване целия текст на § 50 в редакцията на комисията с направените корекции.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, сега е 14 часа 4 минути и половина. Обявявам почивка до 14,30 часа. В 14,30 ч. подновяваме заседанието. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): В залата има 150 души. Това е добър кворум. Възобновяваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 51. Министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с министъра на финансите, с постановлението за изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. разпределя по общини одобрените средства в размер на 35 млн. лв. за целеви трансфери в чл. 1, ал. 2, т. ІІІ, т. 1.1.2.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 51.
Във връзка с подкрепеното предложение на госпожа Анели Чобанова, за което се каза, че систематичното място ще бъде в Преходните и заключителните разпоредби, предлагам нов § 51а със следното съдържание:
“§ 51а. В чл. 1, ал. 2, т. 1.5. са предвидени 62,1 хил. лв. за финансиране дейностите по изграждане и функциониране на Дневен център за лица с интелектуални затруднения към община Русе.”
Това беше гласувано като предложение по чл. 5, но систематичното му място е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи този чл. 51а е предложен и гласуван в пленарната зала и е приет, но систематично вие го прочитате веднага след § 51 – като § 51а.
Има ли изказвания по § 51 и 51а? Няма.
Гласуваме § 51 и 51а. Комисията подкрепя предложението на вносителя.
Гласували 124 народни представители: за 111, против 4, въздържали се 9.
Параграфи 51 и 51а са приети.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 52. При преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет, Министерският съвет до 31 август да осигури по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнително сумата от 17 млн. лв. за целеви субсидии за капиталови разходи, съгласно Приложение № 9.”
Има предложение на Панайот Ляков – предлага следните промени в § 52: числото “17 млн. лв.” да се замени с “27 млн. лв.”; и след думата “съгласно” да се добави “промененото”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Никола Николов – предлага се в § 52 думата “август” да се замени с “юли”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на госпожа Манева и група народни представители:
1. В § 52 числото “17” се заменя с “18”.
2. Предлага се в Приложение № 9 към § 52 да се добави Раздел “Област Габрово Трявна 1000”.
В общата сума числото “17 000 хил. лв.” се заменя с “18 000 хил. лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Пирински:
“Предлага се § 52 да отпадне. Сумата в размер на 17 млн. лв. за целеви субсидии и капиталови разходи съгласно Приложение № 9 да бъде предоставена за усвояване от общините с влизане в сила на този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Асен Гагаузов:
“Предлага се със средства, заложени в Приложение № 9 към § 52 в размер на 17 000 хил. лв. да се завишат капиталовите разходи на общините:
Предложението гласи: “Целеви субсидии за капиталови разходи на общините при преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет, в размер на 17 000 хил. лв. да се завишат капиталовите разходи на общините.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано с необходимостта в Трявна да се изгради пречиствателна станция за питейни води. Аз вече се опитах да защитя необходимостта от изграждане на този обект, но искам да ви напомня още веднъж, че става дума за едно чудесно курортно планинско градче, включено в маршрутите на най-големите западни туристически фирми и обикновено туристите, почиващи на морето, след това почиват и в гр. Трявна. Градът е преобразен през последните години. Една от най-сериозните пречки за качествен туризъм е изключително ниското качество на питейната вода. Там от години се изгражда пречиствателна станция за питейни води, но ежегодно се предоставят оскъдни средства, поради което тя не може да бъде завършена.
Ако вие подкрепите моето искане и за следващата година се отпуснат 1 млн. лв., ние имаме всички основания да вярваме, че към края на годината тази пречиствателна станция ще бъде завършена.
Предложението ми е към § 52. Това е параграфът, който предвижда отделяне на допълнителни средства от преизпълнението на бюджета за капиталови разходи на общините. Както и тази година, мисля, че имаме всички основания да смятаме, че през следващата година очакваното преизпълнение ще бъде по-голямо, отколкото се планира в момента. Затова сумата от 1 млн. лв. при условно до голяма степен число от 17 млн. лв., няма да наруши баланса на бюджета по нито един от параграфите, но в същото време ще даде надежда на хората от Трявна, че един толкова важен за техния поминък обект ще бъде финансиран през следващата година.
Затова настойчиво ви моля да подкрепите моето предложение – числото “17 000 хил. лв.” да бъде заменено с “18 000 хил. лв.” и в Приложение № 9, в което са споменати сумите, които ще бъдат осигурени на отделните общини на базата на преизпълнението на бюджета, да се включат 1000 хил. лв. за община Трявна. Надявам се на подкрепа. Наистина вярвам, че ще проявите разбиране. Обектът е изключително важен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Господин Ляков, заповядайте.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е тези 17 милиона да бъдат увеличени на 27 милиона. Аз няколко пъти повторих в изказванията си при обсъждането на бюджета, че както тази година ще има голямо преизпълнение, така и очакването за преизпълнение за 2005 г. също ще бъде голямо. Моите колеги бяха пресметнали, че това ще бъде от порядъка над 500 млн. лв. Смятам, че едно увеличение на тази сума от 17 на 27 милиона просто няма да се усети при това преизпълнение. Казах ви, че до края на м. октомври преизпълнението само от мита и митнически такси е 27 млн. лв., какво остава за приходите от останалите данъци.
Така че, ако искаме действително да насочим тези средства по общини, особено там, където има неотложни нужди, това е вторият вариант, който аз съм използвал, когато защитавах предложенията си по бюджета. Ако не бъде прието в предишните членове да бъдат отпуснати средства на община Пазарджик за капиталови разходи, тук има втори вариант – при увеличение на тази сума да бъдат отпуснати тези средства за довършване на моста над р. Марица. И смятам, че не само този строеж, но и на много други места има неотложни нужди, които могат да бъдат посрещнати, след като увеличим тази сума и дадем възможност на Министерството на финансите, след като се установи преизпълнението за първите шест месеца на годината, да насочи тези средства и да може до края на годината тези обекти да бъдат довършени. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Реплика – госпожа Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Респектирана съм от последователността, с която госпожа Манева ни убеждава за значимостта на пречиствателната станция в Трявна и много съжалявам, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент! Вие трябваше да направите реплика на госпожа Манева веднага след нейното изказване. Сега имате реплика към изказването на господин Ляков.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Това, което исках да кажа, е, че това, което ще се разпределя при евентуално отчетено преизпълнение на бюджета към полугодието, е сума, която е договорена между Националното сдружение на общините и Министерството на финансите и представлява за момента балансът на интереси между Централния бюджет и бюджетите на общините. Така че мисля, че в момента е неуместно да обсъждаме въпроса за предоговаряне и отпускане на нов размер или друга сума като процентен дял на общините от евентуално бъдещо преизпълнение на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 52.
Започваме с най-отдалеченото предложение – на народния представител Георги Пирински, който предлага § 52 да отпадне. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 33, против 102, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Георги Пирински за отпадане на § 52 не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 32, против 102, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Николов и група народни представители в § 52 думата “август” да се замени с “юли”. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 28, против 104, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева и група народни представители, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 54, против 106, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте за процедура.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, въпреки че нямам голяма надежда, че резултатът съществено ще се промени, аз се обръщам към вас още веднъж с молба да подкрепите това предложение. Въпреки становището на госпожа Радева, аз не мога да допусна, че Сдружението на общините ще възрази сумата, която ще се представи на общините допълнително, да бъде увеличена. Обикновено тези преговори се водят в определени рамки и в тези рамки се прави разпределението между общините. Ако вие сметнете за целесъобразно, че този малък град трябва да има пречиствателна станция за питейни води, още веднъж споменах по какви причини, настоявам и ви моля да подкрепите това предложение. Надявам се, че и габровските депутати ще подкрепят предложението, защото сумата не е голяма, а ефектът от нея ще бъде наистина решаващ. Мисля, че не е никакъв проблем много бързо да се направи консултация с представителите на Сдружението на общините, за да получим потвърждение, че няма да има възражение срещу едно такова увеличение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуавне предложението на госпожа Евдокия Манева и група народни представители.
Моля, гласувайте отново това предложение.
Гласували 191 народни представители: за 88, против 88, въздържали се 15.
Предложението не се приема.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Асен Гагаузов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 63, против 83, въздържали се 14.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 52, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 117, против 5, въздържали се 18.
Параграф 52 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение от господин Лютви Местан и група народни представители – предлага се да се създаде нов § 52а със следното съдържание:
"§ 52а. Увеличава се с 1 млн. лв. субсидията за капиталови разходи на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 2005 г."
Комисията не подкрепя предложението.
ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Оттегляме го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Мирослав Севлиевски – за нов § 52а със следното съдържание:
"§ 52а. Увеличава се с 2,5 млн. лв. субсидията за капиталови разходи на Софийския университет "Св. Климент Охридски"."
Комисията не подкрепя предложението.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Оттегля се предложението.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на народния представител Александър Маринов – да се създадат нови параграфи със следните текстове:
"§ … При преизпълнение на приходната част на бюджета за общините се осигуряват допълнително 120 млн. лв. за общинската пътна инфраструктура."
§… При преизпълнение на приходната част на бюджета за общините се осигуряват допълнително не по-малко от 30 млн. лв. за намаляване на дефицита в местните дейности."
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Александър Маринов има думата за изказване.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Презумпцията, за да направя тези предложения са, както преди мен и госпожа Манева изложи очакваното преизпълнение в приходната част на приетия вече чл. 1 на бюджета, тъй като разчетите на експерти на Съюза на демократичните сили сочат реалната възможност за реализиране на допълнителен приход от 1 млрд. 320 млн. Не споря дали са точно, дали ще бъдат по-малко или повече, но на всяка цена ще бъдат повече, отколкото през настоящата година. Затова правим предложенията при реализиране на преизпълнение на приходната част най-малко 30 млн. да бъдат предвидени за погасяване на дефицита в местните дейности, а 120 млн. – за общинската пътна инфраструктура.
Всички знаем, че тази година от преизпълнението министър Велчев прехвърли на Министерството на регионалното развитие и благоустройството 100 млн. за инфраструктура и смятаме, че е реалистично и през 2005 г. да бъде осигурена такава сума, като възможностите са тя да бъде реално увеличена, затова предлагам да са 120 млн. и целево да бъдат насочени към общинската пътна инфраструктура. Всички колеги са наясно какво е състоянието на общинската ни пътна инфраструктура, а предстои и подписването на споразумението, обявяване на дата за присъединяване към Европейския съюз - трудно ми е да употребя израза за сравнение, но така или иначе, желаейки да бъдем равноправни членове на Европейския съюз, поне нашата инфраструктура, поне нашите населени места в общините трябва да имат наистина европейски вид. Затова ви моля да бъде подкрепено това предложение за тези допълнителни два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Александър Маринов.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 59, против 94, въздържали се няма.
Предложението на господин Маринов не се приема.
Имате думата за процедурно предложение, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, може би не ме разбрахте добре за какво говоря. Тук виждам доста колеги – бивши кметове, които много добре за запознати с тези проблеми и не предлагам нещо, което не е възможно. Напълно реалистично е, възможно е, след като тази година 100 млн. ще бъдат насочени основно в републиканската инфраструктура, то от този порядък средства следващата година да бъдат заложени за общинската пътна инфраструктура.
Затова предлагам да прегласувате направените предложения за новите два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Гласуваме отново предложението на господин Александър Маринов.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 76, против 107, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение има думата народният представител Димитър Игнатов.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да споделя с вас и да поискам една процедура по повод на един невероятен инцидент, който ми се случи преди 20 мин. По телефона бях повикан от секретарката на прокурора Филчев, който в бясна ярост, нервна превъзбуда наговори един кош глупости по повод на моето изказване днес, че я няма документацията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е процедура.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Процедура е, господин председател, процедура е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Игнатов, Вие може да вземате думата от името на парламентарна група…
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Вие не сте ме чули.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чух Ви, Вие занимавате парламента с Ваш инцидент.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Изслушайте ме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Знам много добре правилника, това не е процедура.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Това е безпрецедентен случай, който не подлежи на правилник, защото...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е правилно.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: … той безогледно и дебелашки ме псува, господин председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, това процедура ли е?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Затова, аз искам да бъде извикан главният прокурор тук пред Народното събрание, защото той отговаря и е избран от Народното събрание и не е сложен там, за да псува народни представители. И, Вие, изчакайте да кажа и тогава ме спирайте! Защото, ако Вас Ви напсува, Вие ще вдигнете врява до Бога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Игнатов…
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Моля Ви се, искам си процедурното предложение във връзка с днешния дебат, който се проведе и поведението на този главен прокурор, да бъде извикан от Народното събрание и Ви моля да го подложите на гласуване. Ваш проблем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да го подложа на гласуване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Ще го подложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не мога да го подложа.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Ще го подложите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нямам право да го подлагам на гласуване.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Ще го подложите, защото има още факти. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така, процедура – от името на парламентарна група заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз много ви моля внимателно да слушате това, което каза господин Игнатов. Защото само преди 10 минути в нашата парламентарна група беше звънено също от Филчев, който нарече Пламен Кенаров подлец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля? Не се чува.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Много ясно казах. Главният прокурор Никола Филчев нарече народния представител Пламен Кенаров подлец в нашата парламентарна група.
Аз мисля, че по този начин, уважаеми колеги, се прави тежка обида на цялото българско Народно събрание. Защото всички вие знаете, че българските народни представители имат имунитет по отношение на това, което говорят. И Филчев е избран от това Народно събрание и няма право, най-малкото той, да си позволява да обижда народни представители.
Единственото нещо, което беше казал Игнатов, е, че една подписка, подписана от пет парламентарни групи, е изпратена преди 10 дни и не може да се намери. Това е целият проблем. Десет дни не могат да намерят една преписка. И затова, че се обявява от тази трибуна, единият се нарича подлец, а другият се псува на майка.
Вие давате ли си сметка докъде стига това Народно събрание, колеги? Ако вие наистина сте български народни представители, трябва да искате Филчев да дойде и да обясни тук своите думи. Ако не може да си ги обясни, то би следвало тогава друго да направи. Но, извинявайте, вие давате ли си сметка за какво става въпрос?
Уважаеми господин председател, аз мисля, че Вие като един от доайените на това народно представителство би следвало да защитите неговите интереси и да призовете господин Филчев тук. (Ръкопляскания от НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, ако това е станало...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Станало е, станало е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент, моля ви!
Ако това е станало, има конституционен ред как да се постъпи с главния прокурор. Вие знаете много добре, уважаеми народни представители и господин Игнатов, че главният прокурор не подлежи на парламентарен контрол. Парламентът не може да го застави да дойде тук. Вие знаете много добре, уважаеми народни представители.
Ако това е станало действително, което казвате Вие и господин Китов от името на парламентарна група, това е недостойно поведение от страна на главния прокурор. Нищо друго тук не може да се направи. (Шум и реплики от залата.)
Имате думата. За процедура, изказване или за какво вземате думата?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Понеже ми беше засегнато името.
Уважаеми господин председател, в присъствие на няколко народни представители от различни парламентарни групи в нашата стая главният прокурор ме потърси и ме нарече подлец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е процедура.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Уважаеми колеги, това е обида на една парламентарна група, сега на втора парламентарна група. Помислете си за вас и за достойнството на българския народен представител и за нашия парламент. Вие трябва да бъдете стожер на този парламент, независимо дали има управляващи или позиция. Не да чувам от някои колеги народни представители: дайте да си гледаме работата, законите, нищо, че може да се плюе Народното събрание на България, правовия ред и Конституцията на България. Вие разбирате ли в какво влизаме? Разбирате ли това, уважаеми колеги? Утре нас могат да ни пратят и в Белене ново. И ние по същия начин ще седим на банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кенаров, не злоупотребявайте с моята толерантност. Това не е процедура. (Шум и реплики от залата.)
За процедура думата има господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България, господин председател, искам 30 минути почивка. Надявам се, че това ще бъде повод, с който Вие ще може да направите консултации с ръководствата на парламентарните групи по инцидента, който преди малко беше обявен от група народни представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.
Уважаеми народни представители, просрочихме исканата почивка с 10 минути.
Имаше направено процедурно предложение от господин Игнатов.
Господин Игнатов, бихте ли дефинирал точно Вашата процедура без първата част?
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю, за доброжелателността.
Аз ще редактирам така моето предложение: с решение на парламента да поканите главния прокурор в пленарната зала на Народното събрание, за да изчистим недоразумението кога се псува, защото ето я псувнята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване следното процедурно предложение: да бъде поканен в пленарната зала в удобно за него време главния прокурор на Република България.
Гласували 205 народни представители: за 83, против 69, въздържали се 53.
Процедурното предложение не се приема.
Продължаваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, във връзка с гласуван от нас текст по чл. 1, предлагам текст за нов параграф, на основа на предложението на Мирослав Севлиевски, което беше прието в пленарната зала на 14 декември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие търсите систематичното му място, което е тук?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
“При преизпълнение на приходите по Републиканския бюджет за 2005 г. Министерският съвет да осигури по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет допълнително до 10 млн. лв. за капиталови разходи за съдебната система.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност гласуваме за втори път този текст, просто за да намери своето систематично място.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 161 народни представители: за 122, против 30, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 53. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проекта на бюджет на Министерство на околната среда и водите за 2006 г. в програмен формат като част от проекта на закона.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 53.
Позволете ми тук да направя уточнение във връзка със зададени ми въпроси от колегите от Парламентарната група на Коалиция за България. Няма грешка в текстовете на параграфа, госпожо Тенева. Наистина се касае за 2006 г., тъй като самото министерство, осъществявайки пилотния проект, е реализирало бюджетната процедура в нейната пълнота в етапа на прогнозиране, съставяне и изпълнение на бюджета и през 2005 г. то ще работи по бюджета за 2006 г. Затова записът има този формат и е записано само "Министерство на околната среда и водите”, защото то е министерството, което реализира пилотния проект по програмното бюджетиране.
“§ 54. Предоставената временна финансова помощ на “Български държавни железници” ЕАД от държавата с Решение № 671 на Министерския съвет от 2002 г. в размер на 120 000 хил. лв. се отписва, като с отписаните суми се увеличава капиталът на дружеството.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа?
Заповядайте, господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ето пак с бързия влак, с дизела червен пристигна съветската власт. (Шум и весело оживление.) Е, как? Ами много лесно. Прочетете какво казва § 54 – Предоставената временна финансова помощ на “Български държавни железници” от държавата с решение еди кое си от 2002 г. в размер на 12 млн. лв.” – какво? Се пребразува като качване на капитала. Демек, дали сме 12 млн. лв., а ще продължим да даваме, а и тия ви ги отписваме, качваме капитала.
Нали знаете, че железниците изядоха главата на България? Всяка европейска страна с развити железници има огромни бюджетни дефицити – правило номер едно. Правило номер две: където има много железничари, има един абсолютно непреборим социализъм. Защото очевидно е, че социализмът вирее на железопътни релси. (Възгласи от КБ: “Браво! Браво!”)
Затова ви предлагам като едно съвременно Народно събрание да вземем да се осъзнаем и да гласуваме едно простичко нещо – отпадане на § 54, защото иначе, казвам ви, просто това е поредната финансова инжекция в нещо, което само потребява какво ли не – стомана, национално богатство, бъдещето на България. Това е все едно, как да ви кажа, все едно принасяме в жертва децата си. Даването на пари за БДЖ е, бих казал, национално престъпление. Това е национално престъпление. А това са 12 млн. лв. Представете си какво значи 12 млн. лв. Това са толкова много пари, че просто вече тая компания, как да ви кажа, тя ми създава стрес, хипертония и ме докарва до потрес. Всяка бюджетна година ние се борим с тая компания. Очевидно, че тя има по-мощни от най-мощната мафия връзки, защото всяка година успява да си генерира невероятни дотации.
Накрая на въпроса какво прави БДЖ, отговорът е: вози едни вагони. А защо те са празни, никой не може да даде отговор. Излиза се непрекъснато с тезата как това е социална дейност. И на моя въпрос: добре, де, хайде тогава субсидията за тая социална дейност да я преразпределим върху всички превозвачи и да поевтиним транспорта на бедните, изведнъж среща един яростен отпор. Значи не е въпроса в това бедните да могат да пътуват, а въпросът е това “БДЖ” да може да съществува само по себе си като самодостатъчно дружество за харчене на бюджетни пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Има една малка грешка: съветска власт плюс електрификация е равно на комунизъм. Железниците също съществуват още от капитализма, господин Калъчев. Надявам се, че няма да ни предложите в скоро време да закрием енергийните дружества и АЕЦ “Козлодуй” с така допотопния антикомунизъм, който лъха от изказването Ви.
Подобни популистки изказвания не са в полза на никого и ще Ви кажа защо. Вие подкрепихте бюджета на това правителство, но тези 12 млн. лв. са предоставени на Българските държавни железници от средства, които българската държава не можа да усвои в сферата на транспорта като инвестиции благодарение на това правителство, което, господин Калъчев, Вие подкрепихте с бюджета.
Сега се предлага и се даде като допълнителна субсидия, като финансова помощ за изплащане на неразплатени разходи на Българските държавни железници. И Министерството на финансите може да потвърди това нещо. А сега се иска с тези средства, вместо да се връщат обратно като държавен заем, защото не са и оформени като заем, да се опростят и с тях да се увеличи капиталът им. Държавата трябва да се грижи за железницата си както всяка една държава се грижи за собствената си железница, защото това е най-екологичният транспорт, в един момент е не само гаранция за националната сигурност, но ще бъде и гаранция за комфортно пътуване, господин Калъчев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Калъчев, имате думата за дуплика.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Съгласен съм с Вашите доводи, че това са отпуснати пари, които вече трябва да се връщат и т.н., но има и друг начин да се върнат. Много простичко – съкращаваме следващите субсидирани, губещи, абсолютно безмислени линии, правим икономии в компанията и парите се връщат. Това е начинът, по който трябва да се връщат парите! А този алкохолизъм всяко правителство да дава пари на БДЖ, е очевидно всезаразен и всепроникващ. Никога не съм бил съгласен с това нещо, никога! Това е факт, но трябва ли да продължава една болест, да знаем, че е болест и да казваме: “Абе ще вземем следващата доза тук, следващите 100 гр, следващата наркотична доза, за да продължи статуквото, защото сме свикнали, че трябва да има БДЖ." БДЖ ще си има и то никога няма да бъде закрито и вие добре го знаете. Но то може да бъде малка, спретната и печеливша компания.
А железният път е нещо съвсем отделно и аз за него въобще не протестирам, че подлежи на субсидия. Тук става дума за това, че тези, които търкалят вагончетата, могат да бъдат ефективни, а не да ги правим и да ги разглезваме с непрекъснати дотации. Естествено, че железният път, мостовете, електрификацията на тези неща са изключителен държавен интерес и това никога не съм го отричал. Но тези отгоре, които возят вагончетата, могат да ги возят по-ефективно, по-разумно и в края на краищата поне да се самоиздържат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
Подлагам на гласуване § 53 и 54, които се подкрепят от комисията.
Гласували 176 народни представители: за 166, против 3, въздържали се 7.
Параграфи 53 и 54 се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Народният представител Валентин Василев предлага да се създаде нов § 54а със следния текст:
“§ 54а. Предоставеният безлихвен кредит, отпуснат на община Перник в размер на 730 хил. лв., се отписва.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
През 2002 г. на община Перник е отпуснат безлихвен кредит в размер на 730 хил. лв., който е следвало да бъде отписан през 2003 г. По непонятни причини до момента кредитът не е отписан. Затова искането е да бъде отписан през 2005 г. Затова недоумявам отказа на комисията да подкрепи направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Заповядайте, господин Дойчинов.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители! Това предложение има смисъл да се подкрепи и от една друга гледна точка. Преди няколко месеца, когато имах питане към министър Велчев за дълговете на общините, предложих да подготвим почвата така, че да се създадат условия за равен старт на общините преди влизането им в Европейския съюз. Мисля, че от тази гледна точка има доста рационални елементи, има поне едно сигурно и стабилно звено в българската държава, изчистено от дългове.
Мисля, че в този контекст на предложения може да се подкрепи направеното предложение. Наистина не са много ясни мотивите защо през следващата година този дълг няма да бъде отписан.
Предлагам да подкрепим това предложение.
Освен това бих искал да кажа на вносителя господин Валентин Василев, че ние подкрепихме всички внесени от него предложения, но за огромно съжаление вчера не го видях той да прави това по адрес на наши предложения за общините, което звучи поне парадоксално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Василев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 66, против 99, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 55. (1) Задълженията на Република България по ратифицираните от Народното събрание споразумения относно поемането от страна на държавата на правата и задълженията на банковата консолидационна компания се изплащат от Централния бюджет.
(2) Изплатените от Централния бюджет суми по ал. 1 се отразяват в намаление на постъпленията от приватизацията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 55 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 12.
Параграф 55 се приема.
Искам да се обърна към пленарната зала. Остават 4 мин. до 16,00 ч. Бих си позволил да предложа на пленарната зала с общо съгласие да се опитаме да спрем часовника, ако можем да приемем бюджета, но не повече от 17,30 ч., до свършването на бюджета.
Позволявам си да подложа на гласуване това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 122, против 46, въздържали се няма.

ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 56. (1) За целите на касовото изпълнение на бюджета придобитите под формата на финансов лизинг дълготрайни активи се отчитат като капиталов разход в годината на придобиване с цялата стойност, намалена с приспадащите се разходи за лихви и в увеличение на друго финансиране.
(2) Изплащането на лизинговите вноски се отразява като разходи за лихви и намаление на друго финансиране."
Предложение на Панайот Ляков - в § 56 да се създаде нова ал. 4:
"(4) Определянето на общия размер на средствата на общинските болници и разпределянето им по общини се съгласува с НСОРБ."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 56.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 154 народни представители: за 32, против 110, въздържали се 12.
Не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 150 народни представители: за 118, против 28, въздържали се 4.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 57. (1) Заплатите и осигурителните вноски на заетите в здравните кабинети, в детските заведения и училищата на републиканско и общинско финансиране за 2005 г. се финансират от общинските бюджети.
(2) Издръжката на здравните кабинети в детските заведения и училищата се поема в зависимост от финансирането, съответно от Републиканския и от общинския бюджет."
Комисията подкрепя предложението за § 57.
"§ 58. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица, както и на други лица за медицински транспорт по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, се осигуряват със средствата от бюджета на Министерството на здравеопазването."
Комисията подкрепя предолжението на вносителя за § 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тези два параграфа изглеждат безспорни. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 57 и 58, подкрепени от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 121, против 21, въздържали се 7.
Тези два параграфа се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 59. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването до 31 декември 2004 г., се субсидират и през 2005 г. въз основа на договор.
(2) Областните диспансери за онкологични, психични, пневмофизиатрични и кожно-венерически заболявания, които са били субсидирани от общините до 31 декември 2004 г., се субсидират от съответните бюджети през 2005 г. въз основа на договор.
(3) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред."
Предложение на Цветан Ценков: предлага се нов § 59:
"§ 59. (1) Всички лечебни заведения за болнична помощ, които са били финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването, се финансират и през 2005 г. въз основа на договор.
(2) Областните диспансери за онкологични, психични, пневмофизиатрични и кожно-венерически заболявания, които са били финансирани от общините, се финансират от съответните бюджети през 2005 г. въз основа на договор.
(3) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Стойчо Кацаров и група народни представители: § 59, ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Никола Николов и група народни представители: в § 59 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
"(4) Определянето на общия размер на средствата за общинските болници и разпределянето им по общини се съгласува с НСОРБ."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Александър Маринов - към § 59 да се създаде нова ал. 4 със следния текст:
"(4) Определянето на общия размер на средствата за общинските болници и разпределянето им по общини се съгласува с Националното сдружение на общините в Република България."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този нов § 59.
Има думата господин Александър Маринов.
АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както ви направи впечатление, няколко колеги вече предлагат един и същи текст, тъй като той е разписан във връзка с проведените консултации и срещи с Националното сдружение на общините в Република България. Те са категорични и единодушно искат да бъде разписана допълнителна ал. 4, която да им дава възможност за съгласуване на средства за общинските болници както като цяло, така и разпределението им по общини.
Колегите, които са били кметове и са работили в общински администрации, много добре знаят какви са проблемите с общинското здравеопазване, с издръжката на общинските болници като цяло за всички общини, а също така има и специфични особености в конкретни общини.

Давам един конкретен пример с Общинската болница в гр. Белоградчик, която е общинска болница на Белоградчик, но услугите й ползват още четири съседни общини. Всяка година има проблеми с определянето на средствата за тази общинска болница. Предполагам, че на много места в страната и в други общини съществуват същите тези проблеми. Затова е настояването на Сдружението на общините да бъде включена допълнително тази ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
Заповядайте, доктор Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение по § 59, ал. 1 да отпадне във връзка с предложението ни в § 63, където предлагаме със 320 млн. лв., предназначени за болнична помощ от Министерството на здравеопазването да се субсидира Националната здравноосигурителна каса, като субсидията се използва за финансиране на болничната помощ по реда на § 62, а именно на базата на договори с лечебните заведения по критерии, утвърдени от Националния рамков договор 2005 г. и в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК. Тъй като тези два параграфа са взаимно свързани и взаимно зависими, аз правя процедурно предложение разглеждането на § 59 да се отложи след § 63 и тогава ние да го разгледаме и гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Има процедурно предложение за отлагането на § 59 след § 63, тъй като тогава ще има яснота как да се гласува. Това е процедурното предложение на народния представител Теодора Константинова.
Моля ви, гласувайте това процедурно предложение за отлагането на § 59 - да се гласува след § 63.
Гласували 170 народни представители: за 59, против 93, въздържали се 18.
Не се приема това предложение.
Може да искате прегласуване.
Доктор Игнатов, заповядайте.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги, моля ви за две минути тишина да разберете същността на въпроса. Тази точка, която казва, че парите, които има министерството, се разпределят по определена методика от министерството и се раздават еди-къде си, еди-що си, не е логична, когато парите са гласувани вече в предишния закон за Касата, да отидат в Касата тези пари – там има друга методика, която вие знаете добре, тя се казва клинична пътека. По начало двете методики са различни. Оттам идва цялата беда на това финансиране в здравеопазването, че критериите по единия или другия начин са различни. За предпочитане са критериите на Касата, които не са най-доброто, което може да се измисли, но в крайна сметка те са наложени като практика на този етап поне. Затова просто безсмислено е този текст да съществува, защото, ако парите отидат в Касата, явно е, че министерството няма какво да разпределя по своята собствена методика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Константинова.
Моля, гласувайте.
Гласували: 183 народни представители: за 61, против 101, въздържали се 21.
Не се приема.
Продължаваме дебата по § 59.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На мен не ми е съвсем ясно за какво говорим – за субсидиране или за заплащане на дейност. Ако говорим за заплащане на дейности, защо не включим всички болници, които по закон и по Конституция са равнопоставени? Ако говорим за субсидиране, защо тогава говорим, че заплащаме на дейност? Аз моля Народното събрание и всички уважаеми колеги да се опитат да схванат противоречието – това, което говоря. Ако субсидираме – субсидираме, тогава субсидираме само държавни и общински болници. Ако плащаме за дейност и определени заведения извършват тази дейност, частни, не е ли редно да заплащаме на тях, ако, разбира се, те искат и сключат договор с Министерство на здравеопазването? Този въпрос не е решен в така изложените текстове. Ако приемем хипотезата, пак искам да кажа, да субсидираме държавни и общински болници, добре, но тогава трябва наистина да субсидираме. Ако говорим за дейности, нека да помислим дали да заплащаме за свършена дейност на всеки, който сключи договор.
По този начин ще докажем, че ние зачитаме равнопоставеността на всичките субекти в здравеопазването. В противен случай аз задавам въпроса: ако субсидираме, защо това, което се заплаща за така наречената дейност, не покрива повече от 70 на сто?
Вторият въпрос, който поставям: след като заплащаме около 70 на сто от реалната цена, кой ще заплаща останалите 30% и как накрая на следващата година няма да има дефицит? Когато преди няколко дни беше гласувано да се прехвърлят парите за заплащане през Касата, единственият смисъл на това предложение беше наистина да се заплаща на всички субекти за реално свършена работа. Нещо, което още от самото начало при сключените договори … (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) на база реална акредитация и реална възможност. Това беше анонсирано наистина още в самото начало от Националното движение Симеон Втори. Така че и в тези текстове вие сами виждате, че има вътрешни противоречия – противоречия, които утре, пак повтарям и предупреждавам съвсем приятелски – ще има дефицит на болниците в рамките поне на 30%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи?
Господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, уважаеми колеги! Само не ми става ясно защо комисията не е подкрепила предложението на колегата Цветан Ценков. Единственото, което той променя от текста на вносителя, любим текст на заместник-министър Ананиев, е, че думичките “субсидиране” са заменени с думичките “финансиране”. Вярно е, че семантично това са две много различни неща. Вярно е, че заместник-министър Ананиев е персонално отговорен за налагането на думичките “субсидиране” и също така е вярно, че за последните три години това, което успяхме да сътворим в областта на неправенето на реформата, е, бих казал, световно достижение. Ние упорито, целенасочено и целеустремено правим всичко възможно, така че нищо в здравеопазването да не помръдне ни на йота.


Основен мотор на това правене на нищо неправеното се нарича заместник-министър Кирил Ананиев. Той е персоналният стопер в Комисията по бюджет и финанси. Винаги, когато някой се помъчи да смени думата “субсидира” да бъде касиран. Поради което аз като човек, който вече не мога четвърти път да го преживя, господин председател, оставам на госпожа Радева своята карта и си тръгвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е нова парламентарна процедура - в знак на протест оставяне картата на председателя на комисията и напускане на парламента.
Продължаваме дебатите. Смятам, че можем да довършим и без господин Калъчев.
Доктор Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това че един от народните представители си остави картата в знак на протест, че няма да гласува, е емоционалната страна в нашето Народно събрание в неговия край. Истината е, че според Конституцията всички субекти в Република България са равноправни. В чл. 100 на лечебните заведения субсидията е нещо, което се дава само на държавни и общински лечебни заведения, които имат само 100-процентово участие или на държавата, или на общините, или смесено държавно и общинско участие на собствеността. Онова, което противоречи на Конституцията, е, че има и други юридически субекти, които също трябва да получат финансиране на базата на договорите така, както е в целия свят, така, както е в Европейския съюз.
Вярно е, че ние сме загърбили това право. Вярно е, че е нарушена Конституцията, уважаеми господин председател. Вярно е, че търговските субекти в Република България са равнопоставени според Конституцията. Вярно е обаче друго, че в предложенията, които се правят от страна на Министерство на финансите, онова, което е одобрено в Комисията по бюджет и финанси, противоречи на конституционния ред в България.
Уважаеми колеги, ако има наистина прехвърляне на 320 млн. лв. по Закона за бюджета на здравноосигурителната каса, към нея това означава, че ще се финансират само дейности, по които Касата се разплаща с всички изпълнители на лечебни заведения. Парите отиват за дейности така, както беше декларирано от всички парламентарни групи. Ако парите останат в Министерство на финансите, това означава, че държавната структура ще финансира дейности на базата на сключен договор само с общински и държавни лечебни заведения. Но тогава ще има изборност от страна на чиновника във финансирането на тези дейности в болниците. Затова нашата молба към вас е: подкрепете тези предложения, защото общата бюджетна рамка на държавата, на общия бюджет не се променят с една стотинка. Променя се обаче начинът, по който ще бъде финансирана тази дейност. Наистина ще се финансира от Националната каса само за дейности. Ако се притеснявате, че Националната каса няма възможност да го разбива истината е, че има не 120 готови пътеки по новия договор, а готови 240 пътеки и е достатъчно между 15 и 20 дни, съсловните организации на лекарите и стоматолозите с Националната здравноосигурителна каса да го разпишат за разплащане на дейности. Има такава готовност, колеги.
Вашият избор ще бъде този, който ще определи дали в болниците ще стартират реалните реформи. Можете на последната година от този парламент да го подкрепите, за да стартират тези промени, да има по-голяма публичност и прозрачност за българските граждани, които плащат своите вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Кенаров.
Има ли други изказвания по този текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цветан Ценков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 173 народни представители: за 29, против 106, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова, Димитър Камбуров, Димитър Игнатов, Васил Паница за отпадането на ал. 1. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 44, против 109, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Никола Николов, Иван Иванов, Васил Василев и Димитър Йорданов, което не се подкрепя от комисията.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: То е едно и също като предложението на Александър Маринов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Едно и също с Александър Маринов, само че в едното е изписано, а в другото Националното сдружение на общините е съкратено.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 35, против 103, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следва предложението на вносителя, което е подкрепено от комисията за § 59.
Моля, гласувайте § 59.
Гласували 161 народни представители: за 121, против 37, въздържали се 3.
Параграф 59 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на комисията за нов § 59а:
“§ 59а. (1) Закупената медицинска апаратура и други дълготрайни активи със средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект “Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565”, се предоставя от Министерство на здравеопазването възмездно на лечебни заведения–търговски дружества въз основа на сключени договори за изплащане стойността на медицинската апаратура и другите дълготрайни активи на месечни вноски.
(2) Неизразходваните средства през 2004 г. и набраните текущо през 2005 г. приходи и постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд, могат да се разходват от Министерството на здравеопазването за капиталови разходи над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерство на здравеопазването за 2005 г. по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на чл. 59а? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на комисията по този параграф.
Гласували 149 народни представители: за 123, против 21, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 60. Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарства, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в закон или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми и проекти, се осъществяват от Министерството на здравеопазването в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 60, който изглежда безпроблемен. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 60, подкрепен от комисията.
Гласували 146 народни представители: за 119, против 12, въздържали се 15.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 61. Закупената по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно, съобразно предназначението им на лечебни и здравни заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие.”
Предложение на Кацаров и група народни представители - § 61 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Ляков – в § 61 изразът “над 50 на сто” да се замени с думата “изцяло”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 61 има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Константинова, заповядайте.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Идеята на нашето предложение е свързана със становището ни, че Министерството на здравеопазването, всъщност работейки трябва да създава една политика в сферата на здравеопазването, а не да бъде дистрибутор на медицинска техника.
Ние смятаме, че трябва да се предостави възможността и средствата на съответните болници, които са търговски дружества, да преценяват каква апаратура, каква техника е необходима и се налага да закупуват и те да избират по най-добрия начин и с най-добрите оферти да се снабдяват със съответната апаратура. Именно затова предлагаме да отпадне § 61, за да може министерството да върши своята работа и болниците да избират това, което е необходимо и да договарят със съответните дистрибутори техниката, която е необходима за тяхната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова и група народни представители за отпадане на § 61, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 167 народни представители: за 50, против 113, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Панайот Ляков, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 39, против 101, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 120, против 39, въздържали се 7.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: “§ 62. Националната здравноосигурителна каса заплаща за лечебна дейност на базата на договори с лечебните заведения по критерии, утвърдени в Националния рамков договор за 2005 г. и в съответствие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф, който изглежда безспорен, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля ви, гласувайте § 62, подкрепен от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 150, против 8, въздържали се 5.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§ 63. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните лечебни заведения за болнична помощ с държавно и общинско участие въз основа на едногодишни договори за извършена дейност по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.
(2) В едномесечен срок с приемането на Постановлението за изпълнение на държавния бюджет на Република България до 2005 г. министърът на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения за болнична помощ.”
Предложение на народния представител Цветан Ценков:
Предлага се в § 63, ал. 1 да се измени така:
“(1) Министерството на здравеопазването финансира за медицински дейности лечебните заведения за болнична помощ с държавно, общинско и частно участие въз основа на едногодишни договори за извършена дейност по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители:
Предлага се в § 63, ал. 1 след думата “субсидира” да се добави текст: “Националната здравноосигурителна каса с 320 млн. лв. Националната здравноосигурителна каса използва субсидията за финансиране на болнична помощ по реда на § 62”. Останалата част от текста на алинеи 1 и 2 се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има предложение по този параграф на народния представител Цветан Ценков.
Господин Ценков, ще защитите ли своето предложение? То не е подкрепено от комисията. Не виждам желание за такава защита.
След това има предложение от народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова, Димитър Камбуров, Димитър Игнатов и Васил Паница. Кой от вас ще го защити?
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение във връзка с § 63 е свързано със следните факти и аргументи.
Философията и целта на реформата в здравеопазването, заложени при нейното стартиране по отношение на болничната помощ беше заплащането за дейности в лечебните заведения да преминат изцяло на финансиране от Националната здравноосигурителна каса.
Нашето предложение е сериозна крачка в здравната реформа, която от три години и шест месеца е спряна, благодарение на бездействието и нежеланието на управляващото мнозинство да я продължи.
В медиите се появиха редица спекулации, че ще се появи дупка в бюджета, което не е истина. Става въпрос за прехвърляне на средства от Министерството на здравеопазването в Националната здравноосигурителна каса със същото предназначение – за болнична дейност.
Втора спекулация – че ще настъпи хаос в здравеопазването. Задавам въпроса: “Защо?”. Няма да има кой да ни отговори от тези, които се изказаха в медиите по този въпрос, разбира се.
Има подготвени 400 пътеки, по които единственото, което трябва да се направи е установяването им чрез по-усилен труд на договарящите страни и сериозна работа, ако трябва – събота и неделя, и много по-рано, отколкото започваше това договаряне – от 10,00 ч., два пъти в седмицата.
Трета спекулация – нямало да има пари за хемодиализа и психиатрична помощ, спешна помощ и ТЕЛК. Това е едно заблуждение затова, защото средствата по тези дейности са в съвсем друго перо и те не са засегнати с нашето предложение.
Ние смятаме, че с това предложение и прехвърляйки по този начин договарянето на всички клинични пътеки, покривайки дейностите на болничната помощ ще се създаде възможност за много по-голяма прозрачност, отчетност и контрол върху болничната и лечебната дейност. По този начин ще спечелят много повече както пациентите, така и болниците и всички тези дефицити, на които сме свидетели в последните години смятаме, че няма да съществуват в такава степен.
А що се отнася до това, че в медиите се прокара още една спекулация, че именно това предложение, ако се приеме и остане, ще стане причина за актуализация догодина, смехотворно е твърдението, след като вече две години ние актуализираме бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на госпожа Константинова.
Има ли други изказвания?
Господин Китов, заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно, че в момента става въпрос за едно съвсем сериозно предложение, което променя до голяма степен, съществуващата уредба на финансиране на здравеопазването.
Няма човек в тази зала, който да не се съгласи, че в момента начинът на финансиране в здравеопазването се извършва по две методики, при една и съща дейност от едни и същи хора, които методики, безспорно, за най-голямо мое съжаление, са с дефицити и по двете направления. Но извършвайки се от Касата, все пак финансирането се извършва и на база Национален рамков договор, който се договаря много по-прозрачно, договаря се между изпълнителите и финансиращия орган и до голяма степен подлежи и на по-голям контрол.
Истината е, че досега съвсем целенасочено тази тъй важна крачка се забавяше по една или друга причина, няма да коментирам в момента причините. Но ако приемем, уважаеми колеги, че това се налага, защото при всички положения, пак повтарям, ще има един единствен начин на финансиране при много по-строг контрол и при ясно договаряне, аз мисля, че това ще бъде, разбира се, една голяма крачка напред.
Съществува обаче една реална възможност да се окажат в неравнопоставеност различни типове болници. Говоря тук и за малките общински болници, защото една голяма част от тях не са в състояние да защитят по-висока акредитация, която да им даде възможност да усвояват пътеките. Но именно тук, в работата на Националната здравноосигурителна каса, е да потърси и да създаде такива пътеки, които да осигурят на тези болници необходимите средства, за да могат наистина да вършат своята дейност.
Аз съм съгласен, че това ще създаде във времето проблем, за да се нагласи Касата. Може би ще забави до известно време подписването на Рамковия договор. Но това е една голяма крачка напред, която ще накара, досега незаинтересуваните институции да си свършат работата. И преди всичко за пореден път, поне на края на мандата, ще позволи това, с което дойде Националното движение Симеон Втори като обещание да има единен източник на финансиране в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Госпожо Константинова, заповядайте за реплика.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми доц. Китов, аз мисля, че никакъв проблем няма да създаде всъщност това, че ще трябва да се договарят допълнително и остойностяват някакви пътеки. Защото сме свидетели, че последните две години продължиха договарянията между страните, забави се подписването, не се подписа Национален рамков договор. Мисля, че единственият проблем, който ще се създаде, ще бъде за договарящите страни, че ще трябва малко по-дълго, по-сериозно, по-активно да поработят, малко повече, може и до Нова година и след Нова година мъничко. И нищо няма да загубим от това, напротив, аз казах, че ще спечелят всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Китов, заповядайте за дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо Константинова, безспорно е, че увеличението поне двойно на пътеките, ще доведе до нови преговори, което изисква време. Аз това казах.
Проблемът е обаче да бъдат наистина договорени пътеки, които да дадат възможност на малките болници, които сега на този етап могат да усвояват 14, до 18, до 20 клинични пътеки. Ако те не могат да се финансират за дейностите, за които досега ги финансираше здравеопазването, те наистина ще изпаднат в един финансов колапс. Именно тези пътеки трябва да бъдат съобразени с тези дейности, направени така, че да им осигурят възможността да съществуват. Но това, че ще бъде забавено с няколко месеца не е проблем. Проблемът по-скоро е, че ще продължи да действа Договорът от 2003 г. По-хубаво да има няколко месеца известни затруднения, но нещата да тръгнат, отколкото да се провлачват вечно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Доктор Игнатов иска да се изкаже по § 63.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, съзнавам, че рискувам с моето изказване да си навлека още една такава нецензурна работа. Но въпреки това поемам този риск, за да обясня на народните представители поведението на мнозинството. Поведението на мнозинството се дирижира от волята на финансовия министър по чисто политическа линия, което няма нищо общо със заявените от това правителство и техните коалиционни партньори, които така любезно ме гледат и толкова им е интересно какво говоря, че те ще продължат реформата, започната от Обединените демократични сили. Тук е господин Додов, който има реномето на един човек, освен че е възпитан, но е и почтен. Той ще ви каже. В стенограмата от 2004 г. за разглеждането бюджета на Националната здравноосигурителна каса в комисията е записано дословно 1:1, казано от председателя Щерев, че от 2005 г. всички плащания ще стават през Националната здравноосигурителна каса. И днес, председателят Щерев, макар че отсъства от залата, подкрепя тази идея, тъй като той се е обадил по телефона от чужбина, и е поздравил нашата група за инициативата.
От друга страна, има хора от Здравната комисия, които не присъстват, но които искат същото. Не защото има частни болници, частни поликлиники, а защото се възстановява логиката на Конституцията и равнопоставеността на всички.
Това, което поиска господин Щерев – бюджетът да финансира частните болници, явно не може да се осъществи поради незаконосъобразност. Обаче, прехвърляйки парите в Касата, всички болници, които кандидатстват за тези пари, всички болници до една, независимо какви са – общински, частни и държавни, на базата на сключен договор с Касата и на извършена дейност, ще могат да получат тези пари. Ето я равнопоставеността на Конституцията. Това постигаме ние с нашето предложение.
От друга страна, методиката на Касата, преди малко казах в едно друго изказване, не е блестящата методика, не е точната методика. То между другото в света няма измислена много точна методика, но все пак тя е единна и стандартът важи за всички. Което прави равнопоставени тези състезатели, които се бият за парите на Касата, казано в кавички. Те се съревновават, затуй защото: сега какво ще стане с малките болници, които нямат толкова клинични пътеки? Те ще бъдат 200. Ето затова сега моите приятели от Движението за права и свободи, които са заинтересовани точно от тези малки градчета, където има такива малки болници, се интересуват от отговора и аз ще им го кажа: ще стане това, което реши техният собственик, д-р Адемов. Техният собственик е общината. Ако общината иска да има болница, в която да лекува гражданите на тази община, тя ще се подчини на стандартите – какво е болница, ще кандидатства, ще печели пътеки и ще лекува своите пациенти. Ако не иска, оттам нататък, да я прави каквото иска. Ето как се намества пазарът в тази прословута битка - колко болници да се затворят. Толкова колкото не могат да издържат. И този въпрос ще се реши съвсем елегантно, което значи, че вие започвате структурната реформа щете-не щете в здравеопазването.


Понеже се уплашихте от структурната реформа и нямате политическата воля, нямате и този управленски опит, за да реализирате това, веднага теглите назад.
Аз питам, господин председателю, възможно ли е сега, когато е гласуван един законопроект и е станал закон, тоест Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ние да се връщаме отново сега в този закон? Откъде накъде?! Двата са самостоятелни. Народното представителство тежко и категорично е заявило след прегласуване своята воля. Сега изведнъж вие искате… Аз знам какво искате – искате с този Закон за бюджета да гласувате обратното, да получите несъответствие на закона и да избягате от тази теза. Бягайки от тази теза, вие бягате от властта. По този начин вие падате – това, което ви казах още в началото на днешния ден – че юни месец ще ви донесе само беди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Доктор Игнатов, чисто процедурно – единият закон е гласуван, в другия също има текстове. След като бъдат гласувани тези текстове, ще се изясни кой закон да бъде поправен.
Заповядайте за реплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Игнатов, понеже персонално се обърнахте към мен, аз искам да Ви припомня няколко неща. Доктор Игнатов, искате ли да ме чуете? Ако не, мога да не Ви репликирам. Не че тези неща не сме си ги говорили дълги години.
Вие знаете, че в рамките на 38-я парламент сегашният коалиционен партньор Националното движение Симеон Втори – ДПС, подкрепи здравната реформа. Това го знаете прекрасно.
Другото, което искам да Ви кажа, е, че вие не успяхте да намерите смелост и да започнете заедно реформата в доболничната и болничната помощ. Това е нещо, което прекрасно знаете. И още по-прекрасно знаете, че реформата в болничната помощ е по-трудната част от реформата. Тя изисква непопулярни мерки, изисква усилия, но не само от една парламентарна група. Изисква, разбира се, и финансов ресурс. Не съм забравил факта, че през същата 2000 г. започна и стартира – твърдя, че успешно стартира – и реформата в социалното осигуряване. Това бяха тежки реформи. Не знам защо тогава вие преценихте, че реформата в доболничната помощ и в болничната помощ трябва да стартират в различно време.
Защо казвам всички тези неща? Защото, уважаеми д-р Игнатов, Вие знаете, че ако сега Националната здравноосигурителна каса финансира болничната помощ и целият финансов ресурс се съсредоточи нам, ще се създадат условия с административен акт да повлияем на пазара. Тоест ние ще поставим в неравнопоставено положение малките общински болници, което Вие казахте и което е така. Не може една малка общинска болница да е виновна за това, че през годините е имало политика, която е насочвала финансовия ресурс към големите болници. Тогава финансовите ресурси са били насочени в Пловдив и в Русе, но не са били насочени в малките общински болници. И сега Здравната каса няма ресурс, но Вие го знаете, няма възможности по някакъв начин да регулира този процес, защото няма клинични пътеки за тези малки болници. Те ще бъдат в неравнопоставено положение, защото нямат необходимото оборудване. А по какъв начин ще имат такова оборудване, д-р Игнатов? Вие знаете, че Законът за държавния бюджет, Законът за общинските бюджети, не дава възможност на общинските болници, въпреки че са собственици, да финансират тези болници. Или ако го правят, го правят до 10 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За още една реплика има думата господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми д-р Игнатов, казахте хубави работи по адрес на моята скромна личност, но ще си позволя да Ви репликирам. Националната здравна система не е готова да приеме това предизвикателство и да разпределя по правилен начин 320 млн. лв. Това е предстояща перспектива. Считам, че след година или най-късно след година и половина това трябва да стане и няма пречка да стане.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС, от място): А защо не го направихте?
АТАНАС ДОДОВ: Вие знаете прекрасно, че Националната здравноосигурителна система не е готова досега нито с механизмите за прилагане на клиничните пътеки, нито с механизмите за контрол върху тези пътеки, няма достатъчно добре функционираща информационна система.
Освен това поставяме в некоректно положение и бъдещите договорни партньори с Националната здравноосигурителна каса, и то главно малките общински болници. Считам, че това предложение би било разумно, приложимо и добро след година или година и половина. На този етап ще предизвика безпорядък в здравеопазната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Има думата за дуплика д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Адемов, ние сме изповядвали през миналия мандат една и съща политика и сега ме учудва фактът, че Вие гласувахте против това. Трябва да се започне отнякъде. Не може да търкаляте зърното вече три години и половина и то да не върви на никъде. Трябва да започнете. Това ви е шансът – сега да започнете. Защото собствениците на малките болници са общините. Ами бюджета го правите вие. Дайте възможност да инвестират в тези болници, ако искат да имат болници. Иначе вие какво казвате в момента на публиката на тези болници? Лъжете ги, че там има болници. Там просто няма болници. Там имат събрани някакви отделения, които правят някаква дейност, но тя не отговаря на никакви стандарти – нито на медицински, нито на европейски на понятието болници. По това сме говорили хиляди пъти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това означава, че със закон трябва да ги махнем.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Но ние не ги махаме със закон. Ние пренасочваме финансирането за дейности. Ако сте чели интервюто на проф. Чирков от онзи ден, той казва същото: че така ще се развие пазарът, защото специалистите от големите градове, от университетските болници, при положение, че кметът има правомощия да прави болница, ще ги покани там. Там ще получават и повече пари, и ще се чувстват по-добре, но ще развиват тази малка болница. Това е записано в закона. Записано е през 1998 г. Само че никой не изпълнява закона.
Доктор Додов, нищо няма да се развихря в системата, защото има утвърдена матрица. По тази матрица онзи ден в предаването на bТV сутринта в осем без двадесет председателят на Управителния съвет господин Ананиев и председателят на Лекарския съюз д-р Кехайов заявиха, че и двете системи са готови веднага да задействат, стига парламентът и законодателите да им дадат тези 320 млн. лв. Господин Ананиев е тук, горе. Ти каза, че има 240 готови пътеки. (Неразбираема реплика на заместник-министър Кирил Ананиев.)
Точка по въпроса! Той какво каза? – Че не му стигат 250 млн. лв. А аз казвам, че там има 250 млн. лв., стига да искат да почнат. В момента тече събор на Лекарския съюз. Там именно хората чакат да видят какво ще договарят – 295 млн. лв. или 780 млн. лв., които искаме да им дадем, заедно с резерва. Това е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на доктор Игнатов.
Има ли други изказвания по § 63?
Заповядайте, господин Кенаров.


ПЛАМЕН КЕНАРОВ (НС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз няма да повтарям това, което казаха моите колеги в досегашните си пледоарии. Доктор Адемов, д-р Игнатов, колеги, в продължение на три последователни години за финансирането по 81 клинични пътеки всички казваме, че има недофинансиране между 30 е 40% на всяка една клинична пътека в момента. Откъде ще вземем парите? При 295 млн., които предварително гласувахме за следващата година, при положение че тази година Националната каса е изразходвала 336 милиона? Доктор Адемов, този парадокс можем ли да го оправим? Разходите на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г. са 336 млн., за следващата година Вие определяте 296 млн. при 120 клинични пътеки. Пак ли всички ще бъдат недофинансирани?
Вие казвате, че има пет заболявания, които се финансират от Министерството по здравеопазването за дейности, които нямало как да бъдат поети – психиатрия, онкология, хемодиализа и още няколко други. Пречи ли нещо на Касата да финансира тези дейности? Не пречи! Трябва ли да бъдат финансирани нормално всички клинични пътеки в болниците? Трябва да бъдат финансирани. Ако не ги финансираме с тези 600 млн. – господин Ананиев каза, че му трябват още 200 млн. за 250 пътеки – казваме поне да стартираме реформата в тези малки болници. Кому пречи това, когато рамката на бюджета остава една и съща? Политическа воля ли е това, страх ли е? От какво се страхуваме?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е политическа отговорност.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ: През 2002 г. беше обещано, че ще започне финансирането по клинични пътеки. Вие оставяте парите в Министерството на здравеопазването, за да финансира чиновникът.
Колеги, мисля, че всеки един от вас много добре разбира за какво става дума. Затова ви призовавам да подкрепите онова, което направихте на първо четене в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за което ви казаха медиите, че сте се объркали. Нито един от вас не се е объркал, нито е направил гаф. Просто искате парите да се финансират чрез касата, а не чрез Министерството на здравеопазването. Поради което го подкрепете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Реплики към господин Кенаров? Не виждам желаещи.
Други изказвания по § 63? Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Много се каза по този въпрос, много се изписа. Искам да кажа, че управляващите нямат политическа воля да въведат заплащането от Националната здравноосигурителна каса. Още повече, че тази тема се дискутира от две години и половина в комисията. Още повече, че не друг, а председателят на комисията доц. Щерев заяви, че през 2005 г. ще започне плащане изцяло от Националната здравноосигурителна каса. Ясно е, че нямате политическа воля.
А на някои колеги отляво, които чувам, че този път ще се въздържат, искам да им кажа, че те трябва да го въведат това нещо. Те трябва да го въведат волю или неволю, за да върви здравната реформа. Няма друг начин. Мит е, че Касата не е готова за този акт. Вярно е, че ще има трудности, вярно е, че може да се забави, но в момента тя има готови не 250, а 400 пътеки. Защото не може един път да се анонсира, че има 400 готови, обработени пътеки, друг път – 250. Вярно е, че ще е трудно, но трябва да се започне по някакъв начин.
Искам да кажа два позитива, които ще последват от този тип заплащане, за които никой през последната седмица не спомена нито дума.
Първият позитив, който естествено няма да дойде веднага, може би няма да е цялостен, е, че ще намалеят нерегламентираните плащания в болниците. Не можеш да искаш пари от пациент, който е платил и знае, че е платил и че се обслужва по здравна пътека. Трудно ще е, много по-трудно. И когато има 400 пътеки, ще е съвсем трудно. По друг начин ще се процедира, съвсем друго е.
И второто, което също ще е позитив, че ще свърши с тези задължения на болниците в края на всяка година. Ще се приключи с тези 120, 130 милиона. Ще стане бавно, няма да стане изведнъж, но ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Паница.
Реплики към господин Паница? Не виждам желаещи.
Има ли още изказвания по § 63? Залата е много шумна и с това още по-уморителна след дългия ден.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Цветан Ценков. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 31, против 111, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Цветан Ценков не се приема.
Предложение на народните представители Стойчо Кацаров, Теодора Константинова, Димитър Камбуров, Димитър Игнатов и Васил Паница.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 78, против 116, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
В § 63 отсъства изречение, от което да личи дали комисията подкрепя текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Комисията е разглеждала текста на заседанието си и го е подкрепила. Пропускът е технически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Приемам като допълнение на доклада изречението на госпожа Радева, че комисията подкрепя текста на вносителя за § 63.
Моля, гласувайте § 63.
Гласували 191 народни представители: за 123, против 66, въздържали се 2.
Параграф 63 е приет.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:
“§64 (1) Националната здравноосигурителна каса въз основа на договор, сключен с Министерството на здравеопазването, осъществява събирането, обработката и контрола на отчетите на лечебните заведения за болнична помощ, сключили договор с Министерството на здравеопазването.
(2) Разходите за дейността по ал. 1 са за сметка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.”
Предложение на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители - § 64 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 64.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Вносителите ще защитават ли предложението си да отпадне § 64? Очевидно пледоариите им по предишния параграф са валидни и за този.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Кацаров, Константинова, Камбуров, Игнатова и Паница за отпадането на чл. 64, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 39, против 113, въздържали се 9.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 64 на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 122, против 28, въздържали се 3.
Параграф 64 е приет.


ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: По § 65 има предложение на Тоткова, Пенева, Масларова, Анастасова, Николов и група народни представители, Анели Чобанова, Румяна Георгиева и група народни представители, Димитър Камбуров, Теодора Константинова, Панайот Ляков; частично Веселин Близнаков и Нина Радева, Моньо Христов, Димитър Стефанов и група народни представители – всички те предлагат § 65 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 65 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли изказвания по § 65? Виждам, че се е постигнало широко съгласие за отпадането на този параграф. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията и на народните представители § 65 да отпадне.
Гласували 202 народни представители: за 201, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кой е против?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Един против – от независимите, ако това Ви интересува.
Следва предложение за създаването на нов параграф, който замества § 65 и приема номерацията му, ако трябва да бъда конкретен.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Със следната редакция:
“§ 65. (1) Средствата, предвидени по чл. 1, ал. 2, ІІ, т. 1.5. “Издръжка” в размер на 105 млн. лв. и т. 2 “Капиталови разходи”, т. 2.1. “Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт” в размер на 30 млн. лв. се използват за финансиране на дейностите, определени в стратегическите документи за развитие на образованието и науката, при спазване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии; реализиране на програма “Социална помощ за задържане на децата в училище”; насърчаване на българското участие в национални и международни научни програми и проекти; повишаване на квалификацията на преподавателите; подобряване на енергийната ефективност на българските училища; оптимизиране на училищната мрежа и улесняване на достъпа до средищните училища; проектно финансиране на дейности за подобряване качеството на висшето образование; допълнителни средства за висшите учебни заведения.
(2) Министерският съвет да изготви и внесе в Народното събрание за одобрение стратегическите документи по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Параграф 65а ще се докладва отделно, сега ще се произнесем само по § 65.
Има предложение нов § 65, което видно е подкрепено в своята философия и е придобило окончателна редакция, подкрепена от комисията.
Има ли желаещи да се изкажат по създаването на този § 65?
Госпожо Агайн – по § 65 или по § 65а?
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ, от място): По § 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По § 65 – заповядайте.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Бих искала да напомня, че преди няколко часа отложихме разглеждането на един друг § 30а, който е със сходно съдържание. Целта и на двата параграфа е да уреди начина, по който ще бъдат разходвани средствата, заделени за образование – 130 млн. лв., които гласувахме да бъдат записани в резерва за структурна реформа в областта на образованието и науката.
Нашето предложение е тези средства да се изразходват след като Народното събрание приеме по предложение на Министерския съвет стратегии за развитие на образованието и науката, като сме изредили и приоритетите, в които смятаме, че са необходими средствата в по-голяма степен.
И двата параграфа в голяма степен описват едни и същи приоритети, с малки различия. Бих искала да обърна внимание все пак, че предложението, което ние сме направили в § 30а в голяма степен по-точно отразява сегашния запис на средствата, тъй като по наше предложение, пленарна зала гласува средствата да бъдат записани точно в “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, а не в “Текущи разходи” и “Капиталови разходи”, така както е направено предложението на комисията в § 65. Така че бих предложила да подкрепим предложението, което ние сме направили в § 30а. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи за реплика на госпожа Агайн? Не виждам желаещи.
Госпожо Калканова, имате думата за изказване.
ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Бих искала да оттегля нашето предложение по § 65 – имам предвид предложението на Асен Дурмишев, Местан, Севлиевски и Татяна Калканова.
Подкрепяме току-що направеното предложение за § 30а в редакцията, която беше представена преди малко от госпожа Агайн.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Радева, помогнете ми да се оправим с тези подкрепи и оттегляния на предложения, защото не виждам как се оттегля предложение, въз основа на което е създаден нов § 65, което сега се оттегля и се подкрепя предложението на госпожа Агайн за § 65а.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Чрез изчитане на предложенията се разбра, че те имат идентичен смисъл, но госпожа Агайн държи на редакцията, която те са предложили, като на основа на това се направи предложение от вносителите § 65 да се оттегли, но смятам само по ал. 1, а по ал. 2 имате нова редакция.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ, от място): Има нова редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Само редакционна поправка.
Моля, госпожо Агайн, да изчетете ясно за какво става дума.
РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ще изчета направо текста на § 65а. Това е § 30а по нашето предложение, което съвпада с § 65 и разликата е единствено, пак уточнявам, в това, че § 65 е направен за разпределение на разходите, които не бяха подкрепени с гласуването от пленарна зала, а разходите, които се гласуваха да бъдат направени в сферата на образованието бяха записани в “Резерв за непредвидени и неотложни разходи” и по тази причина сега § 30а в по-голяма степен съответства на предложението, което беше подкрепено в пленарна зала преди няколко дни.
Така че, чета новия текст на § 30а, който отразява и предложението на комисията:
“Средствата по чл. 1, ал. 2, ред 4 “Резерв за непредвидени и неотложни разходи”, “за развитие на образованието и науката” се разходват за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитие на образованието и науката, при спазване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии, по-пълното обхващане на децата в ученическа възраст в системата на средното образование; насърчаване на българското участие в национални и международни програми и проекти; повишаване на квалификацията на преподавателите; подобряване на енергийната ефективност на българските училища; оптимизиране на училищната мрежа; проектно финансиране на дейности за подобряване качеството на висшето образование.
(2) Министерският съвет да изготви и внесе в Народното събрание за одобрение стратегическите документи по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Вие ни изчетохте § 30а – новият.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Който ще замести § 65, който в този вид е оттеглен от вносителите. (Реплики от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това не е редакционна поправка. Аз разбирам какво искате да направите, но…
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Как да не е? Това е въпрос на преподреждане на приоритети. (Шум и реплики в залата.)
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НВ, от място): Параграф 30а го бяхме отложили. Гласуваме § 30а.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека да уточним нещата, защото аз водих заседанието, когато гласувахме отлагането на § 30а. (Народният представител Елка Анастасова, встрани от микрофоните, иска думата.)
Госпожо Анастасова, не съм Ви дала думата.
Когато отложихме § 30а, след като бъде гласуван § 65, да бъде гласуван § 30а, за да могат в § 30а да намерят отражение онези корекции, които се гласуват в § 65. Нали така? Това сме гласували. (Реплики от народните представители Мирослав Севлиевски и Нина Радева: "Да.")
Сега, в резултат на тази корекция, която се нанася в § 30а, въз основа на приетия § 65, трябва да гласувалме § 30а.
Така ли е, госпожо Радева?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Параграф 65 гласуван ли е?
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Целият § 65 в този вид се оттегля от вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не може да се създаде нов параграф. Значи има § 30а, който замества § 65. Това е. Няма нова редакция.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (встрани от микрофоните): Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво изказване? Имаме ли дискусия? По кое имаме дискусия? По 30а?
ЕЛКА АНАСТАСОВА (встрани от микрофоните): Да, искам да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Параграф 30а замества § 65, който е оттеглен от вносителите.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не е оттеглен, а е отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване § 65, който е със съдържание на § 30а.
Гласували 160 народни представители: за 125, против 25, въздържали се 10.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение за нов § 65а от народните представители Борислав Цеков и Ралица Агайн със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет отпуснатите за 2002 г. временни безлихвени заеми на община Перник в размер на 730 000 лв.
(2) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31.12.2002 г. в размер на 185 000 лв. по общини, както следва:
община Челопеч – 185 000 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Борислав Цеков и Ралица Агайн, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 47, против 109, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Господин Коев, поддържате ли Вашето предложение?
РАДОСЛАЕВ КОЕВ (НВ, от място): Да, поддържам го.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Народният представител Радослав Коев предлага създаването на нов § 65а със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31.12.2002 г. в размер на 5 184 844 лв. по общини, както следва:
община Белослав – 965 574 лв.
община Варна – 1 412 267 лв.
община Девня – 2 804 761 лв.
община Балчик – 2 242 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Коев, желаете ли да вземете отношение?
РАДОСЛАВ КОЕВ (НВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев за нов § 65а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 44, против 99, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Емил Кошлуков за създаване на нов § 65а със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет, отпуснатите за 2002 г. временни безлихвени заеми на община Стара Загора в размер на 372 900 лв.
(2) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31.12.2002 г. в размер на 5 064 702 лв. по общини, както следва:
община Гълъбово – 659 055 лв.
община Раднево – 4 405 647 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кошлуков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 35, против 110, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение от народния представител Недялко Калъчев за създаване на нов § 65а със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31.12.2002 г. в размер на 401 556 лв. по общини, както следва:
община Белово – 274 468 лв.
община Костинброд – 127 088 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Калъчев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 22, против 112, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Има предложение на Величко Клингов:
Предлага се създаването на нов § 65а със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31 декември 2002 г. в размер на 70 274 лв. по общини, както следва:
община Мирково – 70 274 лв."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на Величко Клингов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 26, против 111, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Предложение на народния представител Мирослав Севлиевски:
Предлага се създаването на нов § 65а със следното съдържание:
"§ 65а. (1) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет отпуснатите за 2002 г. временни безлихвени заеми на община Русе в размер на 2 млн. лв.
(2) Отписват се като задължение към Републиканския бюджет остатъкът от невнесените вноски към 31 декември 2002 г. в размер на 4 217 272 лв. по общини, както следва:
община Камено – 1 859 503 лв.
община Несебър – 2 357 769 лв."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по това предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Севлиевски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 175 народни представители: за 55, против 112, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: "§ 66. За 2005 г. временно свободните средства на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социалното осигуряване."
Предложение на народния представител Росица Тоткова:
Параграф 66 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите беше приет през тази година, но влиза в сила от 1 януари 2005 г. Това е вторият случай в този бюджет, в който се прави опит да се промени един закон преди да е влязъл в сила. Със Закона за хората с увреждания се справихме с много усилия и разбиране, признавам това, така че поставихме параметрите на подкрепата на държавата такива, каквито са записани в закона.
С този § 66 се предлага временно свободните средства от фонда "Гарантирани вземания на работниците и служителите" да се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване. В същото време в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите има точно определен ред, който не се променя. Този ред е определен в чл. 16 на този закон и в чл. 17, където е казано изрично, че средствата на фонда се изразходват само по предназначение и по този закон, тоест по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите.
Смятам, че двата закона влизат в противоречие, господин Ралчев. Законът за гарантираните вземания е специалният закон, така че не трябва да създаваме объркване. Ако вие сте искали да създадете някакъв друг ред, просто трябваше да се промени Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите.
Второ, този начин на инвестиране на средствата по фонда за гарантираните вземания беше обсъждан и приет с общо съгласие. Това са средства на работодателите, не са средства на държавния бюджет, не са средства на Министерството на финансите, с които то да се разпорежда! Това са средства на работодателите и именно затова се създаде този фонд.
Третият ми аргумент е, че вече беше приет бюджетът на Националния осигурителен институт и там са предвидени 900 хил. лв. приходи от лихви и доходност от държавни ценни книжа. Това е направено на основата на действащия закон. По този начин, задължавайки да се влагат всички средства в държавни ценни книжа, да се отнеме възможността за депозити в банки и то не какви да е и кои да е, а само в банките, в които се влагат средствата на самия Национален осигурителен институт, който списък от банки го определя точно министърът на финансите, обричаме този фонд, който стартира от 1 януари 2005 г. на неизпълнение на приходите. Смятам, че не можем да постъпим по този начин – да дискредитираме тази част от гарантирането на размерите и то на една малка част от дължимите обезщетения и работни заплати от фирми, които са изпаднали в несъстоятелност.
Виждам, че всички вие си говорите, не ви интересува това, за което говорим. В случая не става въпрос за нещо, което ще наруши бюджета, не става въпрос да се взимат пари и да се дават на някой, става въпрос за спазване на правилата. Надявам се, че малката част от вас, които чуват, ще разберат, че говоря за нещо, което сме гласували само преди няколко месеца, което е ангажимент, който сме поели, че става въпрос за пари на работодатели, които не можем да изразходваме без да сме взели тяхната воля и да се разпореждаме с тях, както намерим за добре като народни представители, че става въпрос за вече приет бюджет. Надявам се, че колегите юристи от НДСВ, които много стриктно се опитват да следят юридическата страна, ще подкрепят моето предложение да отпадне този параграф. Благодаря.


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 200 народни представители: за 93, против 95, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Прегласуване – госпожа Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С този текст създаваме два режима за инвестиране на средства от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Два режима, които действат едновременно! В самия закон в чл. 16 и 17 е записано как трябва да се инвестират тези средства. Сега казваме, че те не могат да се инвестират по този закон, а трябва да се инвестират по някакъв друг.
За какво говорите? Ако искахте да направите нещо, трябваше да промените закона. Още повече, че с всички колеги, с които говорих, казват, че специален за гарантираните вземания е именно Законът за гарантираните вземания. А не е Законът за бюджета. Защото той е този специален закон, който трябва да се спазва.
И вие искате сега, незнайно защо, аз наистина не мога да разбера, да промените закона, да промените начина на инвестиране на средствата, само за да объркате хората, които работят с тези пари. И някой после да им търси сметка за това.
Второ, нали се прие Законът за бюджета на Националния осигурителен институт?! Там е записано 900 хил. лв. приходи именно при условията на Закона за гарантираните вземания.
Така че съвсем нормално е, господин Аталай, и Вие в края на работния ден да влезете, да чуете и да подкрепите. Аз не виждам никакъв проблем.
И затова се обръщам към всички: моля ви, не трябва да създаваме затруднения на хората. Ние сме приели този закон с общо съгласие, със съгласието на работодателите. Тук, в пленарната зала, той беше приет с огромно съгласие и просто не трябва да съсипваме това, което сме приели преди два месеца. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж подлагам на гласуване предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 205 народни представители: за 101, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 66, подкрепен от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 97, против 52, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,39 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Весела Лечева

Наим Наим