Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Сийка Димовска и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието. Днес, 18 януари, е ден, в който са се родили народните представители Йордан Соколов и Мирослав Севлиевски (ръкопляскания). Искам да ги поздравя най-сърдечно от мое и от ваше име с хубавия ден! Да бъдат живи, да бъдат здрави!
Искам също така да поздравя и всички Атанасовци, тъй като днес е Атанасовден, с техния имен ден! Да бъдат и те живи и здрави и успешни! (Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да премина към програмата за работата на Народното събрание за седмицата:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Вносител е Министерския съвет, водеща е Комисията по икономическата политика.
Искам да поканя председателя на комисията господин Валери Димитров да представи становището на водещата комисия.
Заповядайте, господин Димитров.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение - в залата да бъде допуснат господин Ивелин Буров, който е председател на Агенцията по стандартизация и метрология, като представител на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение председателят на агенцията да бъде допуснат в залата.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Поканете, ако обичате, председателя на агенцията.
Господин Димитров, заповядайте да представите доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
по законопроект № 102-01-34 от 12.12.2001 г. за измерванията, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 19 декември 2001 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за измерванията. Приемането на нов Закон за измерванията се налага както предвид ангажиментите на Република България за хармонизиране на нашето право с правния режим на Европейския съюз, така и с оглед на установените недостатъци в действащия Закон за измерванията.
Законопроектът предвижда оттегляне на държавата от регулирането на измерванията, което се постига чрез прецизно определяне обхвата на задължителния метрологичен контрол и отпадане на определени области, за които действат специални правила. Въвежда се по-гъвкав модел при използване на единиците от Международната система единици (SI). Правомощията на Министерския съвет се допълват с функцията по приемане на дългосрочна програма за развитие на националните еталони. Усъвършенства се режимът на метрологичния контрол и надзор. Нов момент, който законопроектът урежда, е, че средствата за измерване се оценяват във връзка със съществените изисквания към тях съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.
Законопроектът предвижда въвеждане на повечето директиви на Европейския съюз чрез приемането на наредба за изискванията към средствата за измерване и метрологичния им контрол. Достойнство на законопроекта е, че лицензионният режим за лицата, които извършват ремонт на средствата за измерване, отпада, като същевременно се създават условия за сътрудничество и равнопоставеност между държавния регулатор и оправомощените лица чрез поставяне на общи изисквания към тях. Контролът на предварително опакованите продукти и бутилките, използвани като съдове за измерване, се привежда в съответствие с европейската практика.
В дискусията по законопроекта бяха поставени въпросите за обхвата на метрологичния контрол във връзка с обществената безопасност и защитата на околната среда, за контрола върху средствата за измерване и приложното поле на подзаконовите актове по прилагането на закона.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за измерванията, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, това е един от така наречените европейски закони, които ние предлагаме на вашето внимание.
Давам възможност за откриване на дебат. Но преди това има думата заместник-председателят Асен Агов за процедурно питане.
АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам повод от току-що казаното от председателя на Народното събрание, че това е един от европейските закони, които гласуваме. За мен е странно отсъствието на становище на Комисията по европейска интеграция. Очевидно този закон, който има пряко отношение към членството на България в Европейския съюз, би трябвало да бъде разгледан и от тази комисия и за мен е необяснимо отсъствието на това становище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
Това е така вероятно поради повече техническия характер на закона. Може би председателят на Комисията по европейска интеграция би могъл да внесе допълнителна светлина.
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ, от място): Много късно го получихме, господин председателю. Ще вземем отношение по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колежки и колеги! Важността на този закон за гарантиране на точността и достоверността на измерванията в страната може да стане ясна от следните два примера.
Най-напред от любимата ми област - водите, където определянето на нитрати в много случаи се оказва важно. В границите от 5 до 15 мг/л могат да се получат редица стойности, които да изглеждат напълно поносими с оглед на това, че максимално допустимата стойност на нитрати в питейните води е 50 мг/л. Но това е за възрастни хора. И ако е допусната някаква грешка - стойността на нитратите е 15 мг/л, а пък всъщност има фалшиво ниска стойност от 5 мг/л, тогава готвената с тази вода храна или даване на кърмачетата да пият от тази вода, може да бъде свързано със заболяване от така наречената метхемоглобинимия, което е свързано понякога и с летален изход.
Пример за фалшиви високи резултати може да бъде определянето на кретинкиназа MB-фракцията при миокарден инцидент, когато при референтна стойност от 6%, ако се даде една стойност от 5%, всичко ще изглежда нормално, а всъщност стойността да е 15% и да се вземат мерки при фалшиво висока стойност със започване на стрептокенезна терапия, което да бъде излишно за пациента.
В този смисъл достоверните и точни резултати, които ще бъдат гарантирани с този закон, безспорно са от съществено значение и в този си вид предложеният законопроект е по-добър от предишните. В по-пълна степен хармонизира българските нормативни документи със съответните за Европейската общност, което беше споменато тук и от господин Агов, че е важно. Но аз бих искал да обърна внимание и на някои постановки от проекта, които търпят известно развитие и изменение. Например не би било лошо да се формулира целта на закона именно в посока на това, което споменах - по отношение на неговата задача, неговата цел да осигури точни и достоверни измервания в страната, за да няма вредни въздействия върху хората и обкръжаващата ги среда. Разбира се, може да бъде и развита тази цел, но в този аспект.
От друга страна, ако се движа по членовете на проектозакона, би могло в чл. 4 терминът "обществена безопасност" да се дефинира по-ясно и точно в степента на неговото припокриване с изискванията за контрол и осигуряване на "радиационната, ядрената, транспортната и пожарната безопасност и охраната на труда".
Според мен е необходимо да се акцентира и върху метрологичния контрол върху производството, анализа и контрола на лекарствените средства, изобщо на цялото фармацевтично производство.
Това, което се предлага по чл. 6, а именно една дългосрочна програма за национални еталони, е добро, но аз бих предложил да се включи една нова подточка за приемане на дългосрочна програма за развитие на национална система за сертифицирани стандартни образци за състав и свойство на веществата и материалите, като Министерският съвет отговаря за нейното изпълнение.


Включването на подобни точки за национални програми - за двете, ако се приеме и тази, изисква да се предвиди и съответното държавно финансиране, което поне в момента от този проект аз не виждам, може би ще стане ясно впоследствие как това ще се гарантира.
Актуално е създаването на Национален съвет по метрология като консултативен орган към Държавната агенция по стандартизация и метрология - чл. 8, т. 1. Смятам, че е целесъобразно включването в този Консултативен съвет и на представител на Министерството на земеделието и горите, тъй като и това министерство има пряко отношение по прилагане на закона в областите, които ръководи. Численият състав дори и да остане 23 души, включените членове от Съюза на метролозите в България и сдружение "Булат" би трябвало да се редуцират на по един, а да се увеличи броят на представителите на производителите и търговците.
Добре е в закона да се актуализира действащата структура на Държавната агенция по стандартизация и метрология по отношение на националния метрологичен орган - Главната дирекция "Национален център по метрология" и Главната дирекция "Мерки и измервателни уреди" с включването им в новия Закон за измерванията.
По отношение на термина "степен на еквивалентност", чл. 14, във връзката му с термина "степен на съответствие" в светлината на определението на термина "задоволителна степен на еквивалентност на еталон" и понятието "необходима за страната точност" - действително тези термини тук се нуждаят от конкретизиране и подобряване.
Предложеният срок за валидност на одобряването на типа на средството за измерване е твърде голям - 10 години. Разбира се, зависи от групите средства за измерване, те би трябвало да се конкретизират, вероятно да има един списък-приложение към закона, тъй като за някои средства за измерване 10 години срок е прекалено голям. Те морално остаряват много по-бързо.
По чл. 35, т. 1 оправомощаването от председателя на външни лица или организации за извършването на проверки, трябва да бъде по-ясно равнопоставено с определените от него лаборатории на Държавната агенция по стандартизация и метрология. Вероятно той не би трябвало еднолично да определя тези външни организации и да ги оправомощава, а да има комисия, която да се отрази в закона, за да няма някакви съмнения, които знаете в каква посока могат да водят.
Има някои не съвсем коректни текстове - чл. 36, ал. 1 - как ще се извършва проверка на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа. Това не е ясно. Не би трябвало да е така.
Или чл. 39, ал. 1, където има една извадка от партидата на средствата за измерване - би трябвало да се уточни обемът на извадката.
В законопроекта изрично е упоменат редът за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване в раздел IV, но би било добре, макар съвсем накратко, да бъде регламентиран и редът или поне да бъде упоменат по какъв начин ще стане, как ще стане калибрирането на средства за измерване.
По терминологията също имам някои съображения. Например тук е въведен нов термин за България, бих казал, "сертифициран сравнителен материал". Това е § 1 от Допълнителната разпоредба, т. 26, който практически съответства на действащия в България от 20 години поне термин "сертифициран стандартен образец".
Например, ако се погледне речникът по БДС - 17397 от 1998 г. по метрология, ще се види, че там именно този термин "сертифициран стандартен образец" е утвърден. Използва се повсеместно в нормативно-техническите документи, научно-техническата литература, в практиката на лабораториите в страната. Ясно е, че терминът има английски произход, но не мисля, че ние трябва, хармонизирайки законодателството, да вземем абсолютно всичко буквално да го преведем, при положение, че вече има наложил се термин.
Също така мисля, че терминът "проследимост" трябва да бъде уточнен. Това всъщност е документираното сравнение на даден еталон или сертифициран стандартен образец с един първичен, обикновено международен или национален еталон, чрез една непрекъсната верига от сравнения, процедури, които имат обявена неопределеност за даден доверителен интервал. Това е според мен една по-добра дефиниция. Би могло, разбира се, да се помисли за обясняването на термина "неопределеност" в Допълнителните разпоредби, като това ще допълни картината за онези колеги, които по-малко са се занимавали с тези въпроси.
В заключение ще отбележа, че аз ще подкрепя на първо четене този законопроект и призовавам всички народни представители да направят същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
Думата има господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, представеният на нашето внимание Закон за измерванията днес се появява всъщност по-малко от 4 години след неговия предшественик. И действително през април 1998 г. пленарната зала на Тридесет и осмото Народно събрание гласува Закон за измерванията, който тогава трябваше да замени една абсолютно остаряла законова база и да се съобрази с променените обществено-икономически отношения в страната.
Сега, когато пред нас е представен проект на нов Закон за измерванията, няма съмнение, че ние трябва да си отговорим на три основни въпроса:
Първо, кое налага представянето на нов закон?
Второ, с какво той допринася за по-нататъшното развитие на законовата база в тази област?
И на трето място, безспорно, какви забележки имаме към представения проект?
Ще започна практически с това, което каза и господин Агов, когато взе думата по процедура, а именно, че за мен основната разлика е, че когато в 1998 г. Народното събрание гласува Закона за измерванията, България все още не беше започнала преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Нещо повече, тогава малко хора в страната очакваха, че само 4 години по-късно ние ще се окажем в ситуация, когато сме преминали половината от темите за преговаряне и продължаваме напред.
Една от темите, която особено тясно кореспондира със Закона за измерванията, това е темата "Свободно движение на стоки" и по-специално разделът "Законова метрология и предварително пакетиране". Този раздел, съгласно позицията, която България изработи по преговорите с Европейския съюз по тази тема, изисква хармонизиране на нашето законодателство с Европейския съюз.


Искам за точност да кажа, че още преди година експертите от Държавната агенция започнаха работа върху изработването на нов закон, тъй като се наложи българското законодателство да бъде хармонизирано до края на 2001 г. с 21 директиви на Европейския съюз по раздела "Законова метрология и предварително пакетиране".
Реално сроковете до известна степен не бяха спазени поради това, че Законът за измерванията, както виждате, се разглежда в началото на 2002 г. Но за мен именно това, и то най-вече директивите, които в Европейския съюз са познати като директиви от нов подход в законовата метрология, налагат създаването на нов Закон за измерванията. Директивите от новия подход, между другото, отговарят на повишените изисквания на Европейския съюз към качеството на продуктите и към защита на потребителите. В това отношение, ако ние действително желаем в указаните срокове да станем страна-членка на Европейския съюз, трябва нашето законодателство да се хармонизира с това на Европейския съюз.
Освен тези изисквания, които налагат създаването на новия закон, аз ще подчертая още няколко основни момента, които не бяха докрай развити, останаха проблеми в стария, сега действащ Закон за измерванията.
Преди всичко това е по отношение защита на потребителите. Променените условия налагат в новия закон - това, което е направено - да се разработят и са разработени правилата за контрол на предварително пакетираните продукти, чийто брой непрекъснато нараства и в крайна сметка това е бъдещето по отношение на предлагането на продукти на пазара.
На второ място - регламентирането на метрологичния надзор, който в действащия закон е представен само с една-единствена алинея.
На трето място - намаляване на лицензионния режим. Макар и частично, тази задача намира определено решение в новия проект, като се премахва лицензионният режим за фирмите, които се занимават с ремонта на средствата за измерване.
На четвърто място, това е по-точното регламентиране на правилата за проследимост на измерванията, което също се явява и основа на всеки един подобен закон.
Едновременно с тези има и други въпроси, които са решени в новия закон, и това ми дава основание да приема за себе си, както и за вас, уважаеми колеги, че законопроектът може да бъде гласуван на първо четене и да бъдат предложени определени поправки между първо и второ четене, аз искам да се спра и на основните забележки, които имам към законопроекта.
Преди всичко това са два въпроса, които на пръв поглед изглеждат терминологични, но които имат едно важно значение по отношение дефинирането областта на закона. Най-напред - неговото наименование. Заглавието на закона е "Закон за измерванията", но по същество това заглавие не съответства на обхвата, който е предвиден в закона. Преди всичко искам да кажа, че законът като такъв, който трябва да отговори на изискванията на законовата метрология в Европа, трябва да се яви еквивалент на първия и най-важен документ на Международната организация по законова метрология - това е Документът Д1, който и в своя оригинал е Закон за метрологията.
На второ място - законът не може да бъде Закон за измерванията, защото той не обхваща една немалка част от измерванията, които не са обект на закона. Това са измерванията за битови нужди, това са измерванията, които се правят за технологични нужди, за нужди на научноизследователската работа и др. Законът по същество изразява смисъла на единството на измерванията и в това отношение дава единството, което между другото трябва да съществува и за всички страни, на единиците, на величините, както и заедно с това - йерархията на реализиране и предаване на размера на националните еталонни единици, на националните еталони.
Това всъщност е задачата на закона и това действително е един закон за метрологията.
Вторият въпрос, който също изглежда терминологичен, е, че навсякъде в закона се говори за единици за измервания. Всъщност това са единици на величините, които служат за измерване. Но по същество те характеризират всяка една величина преди всичко и затова - и аз ще цитирам - в момента в България е въведен като идентичен български стандарт стандартът ISO, който има наименование "Единици на величините, термини и определения".
На трето място, в закона според мен по един неудачен начин се смесват метрологичният контрол и метрологичният надзор. Това всъщност са дейности, които имат съвсем различни обекти. Метрологичният контрол е посветен на контрола на средствата за измерване, докато метрологичният надзор се прилага спрямо лицата, които имат отношение по този закон и са оправомощени по закон.
Четвъртата ми забележка касае състава на дефинирания в чл. 8 Национален съвет по метрология. Националният съвет по метрология, чието създаване аз наистина приветствам, по същество се явява един консултативен орган, който трябва до голяма степен да подпомага в тази си дейност държавната агенция. Но Националният съвет като консултативен орган трябва да бъде изграден по структурата, каквато съществува при подобни съвети в страните, членки на Европейския съюз. А там има един ясен квотен принцип, при който винаги представителите на неправителствените организации - и тук се имат предвид от висшите училища, от институциите на академията, от отделните гилдии, производители, търговци и т.н. - трябва да имат мнозинство.
Освен това за мен е неудачно, че в този чл. 8, ал. 3 са разписани подробно всички представители на отделни министерства. Вие знаете добре, че това са едни мобилни наименования. Министерства се закриват, преобразуват, откриват се нови. По същество всяка промяна на едно министерство би довела до изисквания за промяна и в този закон, което за мене е крайно неудачно.
И накрая, след като Националният съвет по метрология е консултативен орган, няма съмнение, че не би могло той да бъде ръководен от председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология. Председателят на Държавната агенция участва в заседанията, но това би означавало едно смесване между Националната агенция и консултативния орган, ако председателят ръководи и консултативния орган.
Искам да се спра и на още един въпрос, който за мен също така има твърде важно значение и върху чиято промяна аз действително ще настоявам преди второто четене на законопроекта. Това е въвеждането в чл. 35 на така наречените териториални обхвати за извършване на проверките от лабораториите на Държавната агенция по стандартизация и метрология и оправомощените звена. Въвеждането на териториален обхват силно нарушава интересите на производители, търговци, собственици и ползватели на средства за измервания. Реално те са ограничени, като им се налагат силни ограничения по отношение на мястото, където те могат да проверят средствата за измерване. Едновременно с това въвеждането на териториалния обхват по същество нарушава елементарни правила за конкуренция в една такава важна област.
И на трето място, когато ние се намираме в ситуация, когато подобни проверки, извършвани в страните-членки на Европейския съюз, са признати във всичките 15 страни-членки, в България, една все пак сравнително малка страна - тя ще бъде парцелирана на отделни райони, където проверката ще бъде поверена само на определена лаборатория на Държавната агенция или на определени оправомощени лица.
Това, извинете, е своеобразен вид крепостничество на всички тези физически и юридически лица, които споменах по веригата, които използват, произвеждат или търгуват със средства за измерване. Смятам, че няма нито правно, нито ако щете дори икономическо основание за едно такова райониране. Защото от една страна хаос няма да бъде създаден при проверка на средствата за измерване по простата причина, че ние вече, дали желаем или не, се намираме в началото на информационното общество и информационната система на Държавната агенция ще позволи във всеки един момент да бъдат съвсем лесно регистрирани заявките за проверки, както и резултатите от тези проверки, независимо къде, в коя лаборатория или от кое оправомощено лице са извършени.
От друга страна, уви, аз считам, че в основата стои един своеобразен страх на ръководителите на Държавната агенция, че техни служители и специалисти ще останат без работа.
По мое дълбоко убеждение, основната дейност, която трябва да извършва Държавната агенция, трябва да се съсредоточи върху чл. 4, защото именно съгласно чл. 4 Държавната агенция има много важни права, но и задължения за периодична проверка, ако щете, на електромери, водомери, топломери, апарати за кръвно налягане, тарифни часовници и много други. Тоест там трябва да бъдат насочени усилията за разработване на достатъчно еталони и там има специалисти, които могат да се заемат с тази дейност.
Що се отнася до другите места, по същество Държавната агенция трябва да изпълнява своите възложени функции на контрол.
Разбира се, има и други забележки, които мога да отправя към предложения ни законопроект, но смятам, че именно между първо и второ четене, разбира се след консултации и със специалисти във всяка една от областите, които се обхващат от закона, бихме могли да дадем предложения, които да подобрят закона и той да отговаря действително на изискванията, които ни се поставят, както свързани с нашите национални интереси в тази област, така и с изискванията от предприсъединителните преговори, които водим с Европейския съюз, с оглед затварянето на глава "Свободно движение на стоки" и по-специално на раздел "Законова метрология и предварително пакетиране". Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика иска господин Сендов. Заповядайте.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да направя една реплика в положително направление, да подкрепя това, което господин Иванов каза за заглавието на закона.
Изключително теоретично е това заглавие - "Закон за измерванията", особено в научните изследвания, а ако щете и в училищата.
Съгласно чл. 2 в Република България се използват само единици за измерване, разрешени от този закон. А още в началното училище децата измерват отсечки с единица отсечка, избрана произволно. Така че ще накараме децата да нарушават този закон много рано.
Според мен има утвърдена практика в Европейския съюз, метрологията е една сериозна област, ударението трябва да се постави именно върху контрола и той трябва да бъде съобразен с целите на използването на измерванията в търговията, в медицината, а в науката хората трябва да бъдат достатъчно свободни да избират единиците за измерване съобразно техните нужди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сендов.
Това беше реплика, по която предполагам, че няма особена потребност да се взема отношение.
Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Манов.
АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Нашата парламентарна група ще подкрепи този закон, не само защото това е един задължителен правен елемент от онова, което ние трябва да изпълним във връзка с присъединяването ни към Европа, а защото този закон има фундаментално значение за качеството на продукцията.
Ще си позволя да ви припомня един не толкова известен израз на Галилео Галилей. Той казва: "Измервай измеримото и направи неизмеримото измеримо". Мисля, че възможностите за измерване на качеството на продукцията, дефинирането на определени параметри на тази продукция, за да се превърне в стока, е един от основните елементи на развитите икономически системи.
Приканвам всички колеги да подкрепят този законопроект на първо гласуване, като смятам за необходимо да обърна внимание и да подкрепя предложението на господин Сендов, че трябва да се засилят механизмите по контрола за изпълнение на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
Други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Понеже не виждам, искам да поканя представителя на вносителите - председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, и бих искал да помоля председателите на парламентарните групи след няколко минути да осигурят в залата да има достатъчно народни представители, защото законопроектът ще бъде подложен на гласуване. Вероятно след пет минути най-късно той ще трябва да бъде гласуван.
Заповядайте.
ИВЕЛИН БУРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно от всички изказали се депутати чух призив да се подкрепи законопроектът. Очевидно е, че той ще бъде подкрепен.
В същото време всички, които се изказаха, направиха някои забележки, които основно бяха по текстовете на законопроекта, и аз не бих искал сега да ги дискутирам. Това ще стане на второ четене в комисията и в пленарна зала.
Но бих искал да обърна внимание само на два момента, които смятам, че са принципни.
Първо, забележките, които се отнасяха до терминологията, използвана в закона. Действително всеки, който се е постарал да сравни терминологията, използвана в закона, и терминологията в стандарта от 1998 г., естествено ще установи, че има различия. Просто искам да внеса уточнение: при разработването на проекта сме използвали новия речник на Международната организация по законова метрология, който е издаден през 2000 г.
И вторият момент, върху който искам да се спра, това е забележката на господин Иванов по отношение на определяне на териториални обхвати, тъй като смятам, че това е принципна забележка.
В Държавната агенция по стандартизация и метрология считаме точно обратното на това, което спомена господин Иванов - че определянето на териториални обхвати, които се отнасят както до лабораториите на Държавната агенция по стандартизация и метрология, така и до оправомощените лица, по-скоро подпомага работата, отколкото да пречи или, примерно, както се изказахте, да я закрепостява. Това е практика от години, когато всички проверки се планират още в началото на годината и се извършват по съответните план-графици.
Освен това мотивът да се определят териториални обхвати е свързан и с възможностите на Държавната агенция по стандартизация и метрология да извършва метрологичния контрол във всички области, във всички обхвати на средствата за измерване. Поради тази причина се предлага механизъм за оправомощаване на лица, които да извършват този метрологичен контрол. Разбира се, това е действаща практика. В много от случаите тези лица, които оправомощаваме, обикновено извършват проверката само в областния център и считат, че е икономически нецелесъобразно да извършват проверките в по-малките населени места. Тогава кой ще извършва проверките там?
По принцип очевидно законопроектът ще бъде одобрен на първо четене. Затова ще спра дотук. Благодаря за всички направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Димитров, искате ли няколко заключителни думи преди да подложа законопроекта на гласуване на първо четене?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, едва ли трябва да се убеждаваме във важността на този закон, колкото и той да е специализиран. Това е нещо изключително необходимо с оглед и на нашите ангажименти по присъединяването ни към Европейския съюз.
Но аз тук искам да обърна внимание на една част от закона, която е твърде важна и която се отнася пряко до защитата на потребителите. Това е тази част, която е свързана с контрола на предварително опаковани продукти и бутилки. Докато значителна част от закона може да се каже, че все пак няма излаз към широката публика, образно казано, тази част от закона е много важна. Тя засяга всеки български гражданин. Това трябва да се има предвид и даже аз бих помолил колегите да прегледат тази част от законопроекта, тъй като там има важни разпоредби именно с оглед защитата на потребителите.
Предлагам на всички колеги да гласуваме този законопроект, с което ще направим поредната стъпка към модернизиране и хармонизиране на нашето законодателство с европейското. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за измерванията.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене. (Ръкопляскания от НДСВ.)
С това приключихме първата точка от дневния ред на Народното събрание за днес.

Сега преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ЕФОРИЯТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИЯ МАНАСТИР "СВЕТИ ВМЧ. ГЕОРГИ ЗОГРАФ" И СКИТА "ДОСТОЙНО ЕСТЬ" В СВЕТА ГОРА, АТОН.
Искам да помоля председателя на водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията да представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
"Почитаеми народни представители, на своето редовно заседание, проведено на 20 декември 2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разгледа внесения законопроект за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон, № 154-01-82 от 7 декември 2001 г., внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Веселин Близнаков и Ахмед Юсеин.
На заседанието присъстваха Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил, представители на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на културата и Дирекцията по вероизповеданията, които взеха участие в обсъждането.
От името на вносителите законопроектът беше представен от Лъчезар Тошев, който мотивира необходимостта от законово регламентиране на дейността и устройството на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света Гора, Атон. Членовете на комисията бяха запознати и със становището на Зографската Света обител, изразено с писмо до председателя на комисията.
Ефория "Зограф" е създадена с Указ № 74 от 5 юни 1926 г. с цел да подпомага манастира "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон. С Указ № 89 от 10 август 1934 г. имотите на манастира "Зограф" в България се освобождават от всякакви държавни и общински данъци, налози и други.
Първоначално управителният съвет на Ефорията се състои от министъра на външните работи и изповеданията, министъра на правосъдието и един пълномощник на манастира. След 1951 г. съставът се променя, като министърът на външните работи назначава двама от членовете в Управителния съвет.
Със законопроекта се предлага възстановяване на първоначалната формула, като в Управителния съвет се включват министърът на външните работи, министърът на правосъдието и един представител, определен от манастира "Св. Георги Зограф" в Света гора.
Членството на министрите в Управителния съвет дава възможност и за пряк парламентарен контрол върху дейността им в Управителния съвет, с което се постига необходимата обществена прозрачност за дейността на Ефорията. Ангажираността на държавата се разширява и с въвеждане на ежегоден одит от Сметната палата, както и с поемане на разходите по издръжката на дейността на Ефорията от държавния бюджет. По този начин манастирът ще може да получава материална подкрепа и от бюджетни организации. Законопроектът предвижда и обвързаност на дейността на Ефорията със запазване на българския характер на манастира.
В хода на обсъждането народните представители взеха предвид положителните становища по законопроекта на Министерството на външните работи и Министерството на културата, като отчетоха и критичните забележки на Министерството на финансите.
След проведените разисквания комисията се обедини около решението, че внесеният законопроект отговаря на необходимостта от законово регламентиране на дейността на Ефория "Зограф", която отговаря и на желанието на братството на манастира. Ето защо комисията единодушно предлага на народните представители да подкрепят на първо четене законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон, № 154-01-82 от 7 декември 2001 г., внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Веселин Близнаков и Ахмед Юсеин.
При гласуването в комисията се получиха следните резултати: гласували "за" 8 народни представители, "против" и "въздържали се" няма."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Искам да поканя заместник-председателя на Комисията по културата, който да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОСТА ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги депутати!
"Д О К Л А Д
на Комисията по културата на
Тридесет и деветото Народно събрание
за първо гласуване на законопроекта
за устройството и дейността на
Ефорията за подпомагане на славянобългарския
манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть"
в Света гора, Атон, Гърция, внесен от
народните представители Лъчезар Тошев,
Веселин Близнаков и Ахмед Юсеин

Комисията по културата на заседанието си на 18 декември 2001 г. обсъди законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф и скита "Достойно есть", разпределен на комисията с разпореждане на председателя на Тридесет и деветото Народно събрание № 154-01-208 от 7 декември 2001 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на 39-ото Народно събрание.

Устройственият законопроект ще отмени Указ № 133 на Президиума на Народното събрание от 15 март 1957 г., поместен в "Държавен вестник" бр. 29 от 10.04.1979 г.
Българският манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" и скитът "Достойно есть" е българско духовно средище в Света гора, Атон, Гърция.
След внимателно запознаване с нормативната уредба на българската държава за манастирския комплекс, неговата история и духовност, народните представители от Комисията по културата подкрепят предложения законопроект като необходимост в българското право.
Ефорията "Зограф" е създадена с Указ № 74 от 5 юни 1926 г. на Негово Величество цар Борис III. Хронологията на нормативната уредба на Ефорията продължава с Указ № 89 от 10 август 1934 г. за освобождаване от данъци на имотите на манастира в България, Указ № 262 от 26 май 1951 г. и Указ № 133 от 15 март 1957 г., и двата на Президиума на Народното събрание. Указ № 133 е с нормативен характер и има силата на закон, който не противоречи на чл. 60, ал. 2 на Конституцията на Република България и не прекратява своето действие на основание § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби.
Независимо от това с Указ № 133 на Президиума на Народното събрание от 15 март 1957 г., поместен в "Държавен вестник" бр. 29 от 10 април 1979 г. и неговия чл. 2, равнището на представителност на българската държава е сведено до длъжностни лица, определени от министъра на външните работи. Законопроектът е актуален законотворчески акт, съобразен със съвременната нормативна уредба, включително и със становището от Събора на Зографската света обител "Свети Великомъченик Георги Победоносец". С възстановяването на министъра на външните работи и министъра на правосъдието и правната евроинтеграция като членове на Управителния съвет на Ефорията е реабилитиран статутът на българската държава и нейното представителство.
Със законопроекта е защитено и правото на собственост, неговото подпомагане, уредено е управлението на Ефорията, запазването на българския характер на манастирския комплекс и църковното му и културно-историческо наследство. Духовно условие на българския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" и скита "Достойно есть" е под юрисдикцията на Вселенския патриарх.
След разискванията народните представители от Комисията по културата на Народното събрание на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание единодушно се обединиха около следното

С Т А Н О В И Щ Е

Подкрепят за първо гласуване пред водещата Комисия по правата на човека и вероизповеданията законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света Гора, Атон, Гърция, внесен от народните представители Лъчезар Тошев, Веселин Близнаков и Ахмед Юсеин.
Заместник-председател: Коста Цонев.
Председател: Стефан Данаилов."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Искам да поканя и председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията относно същия законопроект.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!


"Д О К Л А Д
относно законопроект № 154-01-82 за устройството
и дейността на Ефорията за подпомагане на
славянобългарския манастир "Свети Великомъченик
Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора,
Атон, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев, Веселин
Близнаков и Ахмед Юсеин на 7 декември 2001 г.

На редовно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон.
Господин Близнаков представи мотивите на вносителите. Членовете на комисията бяха запознати със становищата по законопроекта на Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи. Министерството на външните работи не възразява по така предложения законопроект и го поддържа изцяло. Министерството на правосъдието също поддържа законопроекта, но внася някои юридически формулировки, които подобряват законопроекта. Беше обсъдено и становището на Зографската света обител, изразено с писмо до председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията от 25 август 2001 г., също в подкрепа на законовото регламентиране на дейността и устройството на ефорията.
След проведената дискусия Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 154-01-82 за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Свети Великомъченик Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон, внесен от Лъчезар Тошев, Веселин Близнаков и Ахмед Юсеин.
Становището беше прието с консенсус."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Откривам дебатите.
Има думата господин Любен Корнезов по процедурен въпрос.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Правя процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 да отложим разискването по този законопроект. Мотивите ни са, че такъв законопроект по принцип е необходим, но това е един изключително специфичен законопроект, който урежда включително и имуществени въпроси и поставя редица правни проблеми, които чухме тук от господин Илчев. И затова според нас е целесъобразно да има становище на Комисията по правни въпроси, тъй като юридическите проблеми са много тежки. Разрешими са, но трябва да бъдат специфично преценени.
Още нещо, господин председателю и господа народни представители. Тук имаме и становище на Българския Свети Синод. То е на около десетина страници по този законопроект. Това становище обективно трите комисии, включително и водещата, не са го имали предвид. И затова предлагам на основание чл. 42, ал.2, т. 4 да отложим днес разискванията по този законопроект, да могат комисиите, включително ако решите и Комисията по правни въпроси, следващата седмица да се запознаят със становището на Светия Синод и евентуално другата седмица да може да бъде разискван и респективно гласуван на първо четене този законопроект, който, както всички знаем, има изключително важно значение, включително този проблем беше представен и широко разискван в българската преса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Действително чл. 42, ал. 2, т. 4 дава възможност да се гласува такова процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Има ли противоположно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Направихме консултации с някои от колегите и смятаме, че на първо четене нищо не може да се промени в този законопроект, но бихме могли да удължим срока за предложенията между първо и второ четене до максимално допустимия по правилника, така че всички разумни предложения да бъдат включени в законопроекта, включително становище от страна на Комисията по правни въпроси, което формално не е възможно, но неофициално би могло да бъде предадено. Между другото искам да информирам, че при подготовката на закона беше взето и становище от колеги от Комисията по правни въпроси, така че смятам, че в момента няма смисъл да отлагаме дебатите по този законопроект, тъй като на първо четене не можем да нанесем някакви корекции в него. Тези неща биха могли да станат на второ четене.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
С повече процедурни възможности не разполагаме.
Има процедурно предложение. Има и изказване срещу това процедурно предложение. Следователно, аз съм длъжен да поставя на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител господин Корнезов.
Моля, гласувайте предложението на господин Корнезов за отлагане на разискванията.
Моля, гласувайте!
Гласували 165 народни представители: за 54, против 109, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Това означава, че ние започваме с разискванията на първо четене на този законопроект.
Уважаеми народни представители, имате думата за дебат.
Заповядайте, господин Милчев.
КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не знам дали си давате сметка, че всъщност това е може би първият законопроект, който ще приемем във връзка с фактите, свързани с нашата вяра, изобщо с вероизповеданието.
Повече от 50 години законодателите в нашата страна не са се занимавали с проблемите на вярата, включително и няколкото народни събрания от 12 години насам. Ето защо аз смятам, че наистина този законопроект ще бъде исторически в смисъла на един поврат към тези проблеми, тъй като нас ни чакат и други закони в тази насока - Закона за вероизповеданията и др.
Що се касае специално до този законопроект бих искал да кажа, че наистина има определени въпроси, които могат да бъдат решени между първо и второ четене, но той е добър и решава един много важен проблем, който стои пред монасите в Атон, а така също и пред всички вярващи в България, включително и пред православната църква, която даде своето становище, с което ние се запознахме.
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Кои "ние"? Кой се запозна?
КИРИЛ МИЛЧЕВ: Запознахме със становището на православната църква, господин Корнезов.
Това, което искам да кажа още е, че фактите показват, че такъв законопроект не се измисля сега. Той е бил внесен още през 20-те години и, за съжаление, дълги години чрез укази или някакви такива постановления на държавната власт тогава, не ги знам точно какви са били, проблемите са били затлачвани, затлачвани, затлачвани и доведени до това състояние, в което са в момента. Ето защо този проблем, когато бъде разгледан от всички вас, а аз ви призовавам да гласуваме за този законопроект на първо четене, ще даде една възможност за излизане от ситуациите, които са били създадени, за излизане от ситуацията, в която са в момента нашите имоти в Атон, тоест имотите на манастира в България. За това става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Милчев.
Госпожа Татяна Дончева има думата.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа!
След 1990 г. в България имаше много хора, които искаха да направят нещо за вярата. От личен опит ви казвам, че особено много имаше такива през 1990 г. Те уловиха всичко, в което имаше думата "християнски" и "християнство". В България бяха създадени десетки сдружения, уж за пропагандиране на християнството, които после се оказаха секти.
Казвам ви го като бившият прокурор, който се занимаваше с тези въпроси и на който също трябваха няколко месеца, за да разбере, че може би от незнание и от най-добро чувство и намерение нещо не е догледал и донаправил така, както трябва.
Казвам това по повод на предишното изказване. Добрите намерения и чувството, че помагаме, не означава, че помагаме обективно.
Когато колегата ми Корнезов поиска отлагане разглеждането на законопроекта, това не е, за да се спъва дневния ред, който мнозинството е приело. Касае се за един изключително специфичен законопроект, защото Ефорията, а не еуфорията, "Георги Зограф" е нещо изключително специфично като статут. Манастирът "Георги Зограф" се намира под юрисдикцията на Вселенския патриарх на територията на гръцката държава. По отношение на него България има определени функции, но не пълни функции като към българска държавна собственост.
Има специфика на имотите, специфика на духовниците и специфика на длъжностните лица, които технически обслужват всичко това.
Юридическият проблем, свързан с уреждането на всяка една от тези части не може да се реши от комисии, които даже не са осведомени за спецификата.
Какво например се оказва и защо според мен ние може би след 5 мин. отново трябва да поставим на гласуване въпросът дали да се отложи разискването и гласуването?
Законопроектът се нарича: законопроект за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на славянобългарския манастир "Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон. Обаче, скита се оказва, че не е скит според Хартата на Света гора.
Давам ви само малко подробности не, за да вникнем в пленарна зала в тях, защото това не може да стане, а за да разберете, че има нещо, което трябва да се догледа. Според Хартата на Света гора това не е скит, а килия, подчинена на гръцкия манастир "Пандократос".
Според Светия Синод на Българската православна църква това би дало възможности за претенции на гръцкия манастир, в чието ведомство е килията, да предяви претенции към имотите на килията на територията на Република България. И хората казват, че килия не е онова, което ние разбираме под килия, тоест една стая в манастир, а е административно поделение, според Хартата на Света гора. Ако това нещо е сложено дори в самото заглавие на законопроекта, нали разбирате, че между първо и второ четене ние все пак не можем да променяме заглавието на законопроекта?
РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Защо? Защо да не можем да променяме?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Колега Близнаков, много Ви моля! Аз се надявам, че все пак господин Герджиков седи зад мен! Как, "защо да не може да променяме заглавието на законопроекта между първо и второ четене"? Ама, това ми звучи толкоз абсурдно, колкото и една идея, която чух онзи ден - една година да се пробвали законопроектите, пък тогава да ги е приемал парламентът?! Моите уважения към всяка професия, ама, вервайте ни за някои работи! (Оживление в залата.)
Значи, давам ви пример, за да илюстрирам спецификата със статута и тази специфика влияе на статута, който ще има, например, изпълнителният директор на Ефорията, на членовете на Управителния съвет и функциите и компетенциите им по отношение на този изпълнителен директор, на това откъде ще черпим дипломатическия му статут, какъв обхват ще има той, какво ще имат служителите.
Всичко това са много сериозни въпроси, от чието разрешение не се предпоставя и не зависи само от общите ни познания за тези институции, които обичайно са такива. Касае се за нещо много специфично.
Моите уважения към господин Тошев. Аз вярвам в добрите му намерения към правата на човека, но тъй като освен всичко това има и една втора група въпроси - това е конфликтът на интереси.
Ефорията и Светият Синод на Българската православна църква, всяка от които самостоятелна институция, в продължение на много години работиха в условията на остър конфликт. Според мен, независимо от коя политическа сила сме, това не бива да се толерира и не бива да ставаме негови проводници, приемайки в някаква степен законопроект, който съдържа почва за това.
Има специфика на този манастир спрямо ставропедиалните български манастири и спрямо другите манастири, които не са ставропедиални. Има определена юрисдикция и на Светия Синод в една определена част, защото той праща свещеници - български, той до някаква степен ги ръководи, независимо че там, в манастира, те са под юрисдикцията на Вселенския патриарх. Нещата са достатъчно особени, защото касаят взаимоотношенията между Българската православна църква и Вселенския патриарх. Той е пръв между равни, но там също има едни особени отношения на църковна дипломация.
Защо е нужно сега тук ми кажете, за да недогледаме ние, някой си да си реши конфликта на интересите? Ако е толкова важно положението на някои лица от досегашната президентска администрация, както подочух, и трябва да им намерим място, няма лошо, ще им го намерим мястото. Нека да е даже тук.
Но коя е тази необходимост, която ни заставя днес, абсолютно лаически, да приемем на първо четене законопроекта, да си създадем сто пречки? Защото тук някой и не знаел даже, че не може да се променят наименованията на законопроектите между първо и второ четене.
Светият синод има пространни доводи, които са според мен изложени на доста повърхностно ниво. Те само се маркират тук, те дори не се обясняват. Нужно е представител на Светия синод, от Върховния църковен съвет или някой от членовете на самия синод, който отговаря за ефорията, има двама-трима от висшите духовници, които са..., в които Комисията по правни въпроси да зададе въпроса детайл по детайл. Не Комисията по културата и не Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Защото има комисии, в които няма нито един юрист, а решават една изключително сложна юридическа проблематика.
Една част от тези въпроси не са зададени, просто защото никой не се сеща да ги зададе и няма как и да се сети.
Според мен редното и разумното е да се отложи законопроектът за другата седмица. Няма никакъв проблем Комисията по правни въпроси, ако трябва да се събере в сряда, ако трябва да се събере по време на пленарното заседание. Просто да се направи, ако щете, работна среща преди това, за да се докладва това, което трябва. Иначе става най-порочното нещо - идва представител на една институция, присъства, говорят си някакви общи приказки 5-10 минути, гласуват, защото всички смятат, че им е ясно, приемаме нещо, което... Откъде-накъде всички народни представители ще му влязат в подробностите?
Аз съм била адвокат в Светия синод и само ви казвам, че зная къде има проблеми, но не ги зная даже в пълнота. Не зная кой има огромното самочувствие, даже без да е чувал за това, на базата на пристрастеност към православната вяра да го изгласува?
Предлагам ви да го отложим за следващата седмица и да може тези неща да бъдат изчистени.
Аз си спомням, че по време на миналия парламент имаше такъв проблем с Рилския манастир. И по същия начин някой реши, че ще гласуваме на първо четене, нещо, което намирисваше на свободни безмитни зони. И между двете четения законопроектът бавно и полека си оттече. Защото като се намесиха заинтересованите институции, като обясниха какво може да се прави въз основа уж на неутрални текстове, самото СДС се отказа.
Така че аз наистина подновявам предложението за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Има думата господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Най-малкото на мен ми идва като мюсюлманин да защитавам идеята, че този проект трябва да мине, ако не тази седмица, то другата седмица.
Но аз искам да задам няколко въпроса. Когато се раздават проектите, видно е към кои комисии се разпределят. Тогава защо не е поставен въпросът, че този проект трябва да бъде представен на вниманието и на Комисията по правни въпроси?
Освен това се вижда от докладите на отделните комисии, чиито представители и председатели докладваха тук пред нас, че има пълен консенсус относно това, че този проект трябва да бъде приет на първо четене. Е, разбира се, може в някои членове и алинеи от този проект да има недостатъци, може би е трябвало да се съблюдава и становището на Светия синод.
Но аз ви моля по някои проблеми, които сега ще ви кажа във вид на реплика, трябва да вникнем в дълбочина. Каква е вината на тези монаси, които са там като отшелници, а тук от години, от 1951 г. това ръководство, това управително тяло не работи, от 1951 г. казвам. Тези хора се мъчат да защитават вашата вяра!
На мен просто не ми идва като мюсюлманин аз да взема думата в това отношение.
Тези спорове, които стават около имотите, въобще не са на канонична основа. И споровете в Светия синод.
Като бивш член на Комисията по правата на човека, подразбрах още от миналия мандат, че всичко е на имотна основа. Всичко е на имотна основа. И затова този Закон за вероизповеданията не беше приет в миналия парламент. И сега това, което се предлага, е същото.
Съгласен съм с варианта. Но аз искам, господин председател, да се разберем за едно. Проектът беше като т. 4 в дневния ред. Един път се отложи, сега изненадващо го вкарвате. Или ще се разглежда, когато се приема дневният ред, много ви моля да се внимава, от всички страни да бъде огледан. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви за репликата, господин Юсеин.
Желае ли някой думата за втора реплика? Не виждам желаещи.
Има думата госпожа Дончева за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Юсеин, за мен не подлежи на съмнение, че такъв законопроект трябва да има. За мен обаче подлежи на сериозно съмнение, ако дефектът започва от заглавието на законопроекта. Ние можем ли да направим това просто с поправки между първо и второ четене?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Защо да не може?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Очевидно не може част от заглавието да отпадне, господин Близнаков.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма да отпадне.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако това не е скит. И по акта, който урежда статута на самата ефория там, е груба грешка да се правят правила, които взаимно си противоречат. Защото това обикновено създава хаос. Просто създава хаос. И всеки се позовава на това, което му хареса.
Ние нямаме интерес да правим законодателна уредба, която да създава конфликт със статута на манастира. Просто нямаме.
Сега разбирам амбициите Ви като вносител. Сигурно по някакъв начин собственият Аз малко е накърнен. Но просто ми се струва, че то не е състоятелно да се поддържа.
Що се отнася до разпределянето на законопроектите. Господин Юсеин, след като той не е разпределен на Комисията по правни въпроси? Нали разбирате, че обикновено членовете на специализираните комисии се съсредоточават върху законите, които те разглеждат там? Не казвам, че е правилно. Народните представители трябва да четат всичко. Но така или иначе обикновено това се получава - членовете на комисията си четат законите, които гледат в тези комисии. Иначе сте прав. Но според мен не бива да допускаме и други грешки заради това.
А иначе със забележката Ви, след като вчера е приет дневен ред, днес отново да се пренарежда по неизвестни за мен съображения, и не само това, това не е за първи път. Какъв срок гоним в момента? Не че има амбиция да се пробута това, че онова, и възможностите за влияние върху Председателството на Събранието. Крайно неудачна практика е.
Ние тук идваме, четем си какво следва и си носим бумагите в чантите. Ами, някак си не е редно. И депутатите извън кръга, който реши да си прережда точката, ходиха да си търсят законопроекта в последната секунда. Нали разбирате, че ние не носим чанти като библиотеки?
Но смятам, че ще направим по-груба грешка, ако така, настоявайки и правейки някакво лобиране, което, даже не зная дали лобистите разбират всъщност за какво лобират?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Уважаеми народни представители, понеже наближава 10,30 ч. и ако дам думата за изказвания, има опасност да мине 10,30 ч., искам да ви обърна внимание, че от 11,00 ч. има парламентарен контрол. И много моля точно в 11,00 ч. да започнем работа, тъй като знаете, че има пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Преди да дам почивката обаче, искам да направя две съобщения.
Първо съобщение. Комисията по въпросите на гражданското общество ще проведе извънредно заседание от 10,30 ч. в зала "Изток".
Членовете на тази комисия няма да могат да се отзоват на поканата, която отправям от името на тримата Атанасовци от Национално движение Симеон Втори по повод Атанасовден в Клуба на народния представител, където те искат да почерпят.
Така че обявявам почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпилите питания в периода от 11 до 17 януари 2002 г. са следните:
Постъпило е питане от народния представител Асен Агов към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно мотивите за назначаването на господин Димитър Колев за областен управител на Пернишка област, госпожа Ширин Местан - за председател на Държавната агенция за закрила на детето, и господин Георги Петров - за председател на Държавната комисия по хазарта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2002 г.
Постъпило е питане от народните представители Надежда Михайлова, Росица Тоткова и Никола Николов към Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно запазването и развитието на заетостта в дребния и семейния бизнес. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2002 г.
Постъпило е питане и от народните представители Кръстьо Петков, Емилия Масларова и Янаки Стоилов към Божидар Финков - министър на здравеопазването, относно състоянието на пазара и скока в цените на лекарствата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 януари 2002 г.
Първият актуален въпрос е зададен от народните представители Стойчо Кацаров и Борислав Китов към Лидия Шулева - заместник министър-председател, относно Постановление на Министерския съвет № 290 от 20 декември 2001 г.
Заповядайте, господин Китов, да отправите своя актуален въпрос към министъра.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, моят актуален въпрос е следният. С Постановление на Министерския съвет № 290 от 20 декември 2001 г. е извършена промяна в Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Съгласно направените изменения се лишават от целева помощ за закупуване на технически средства: деца с локсация на тазобедрени стави, нуждаещи се от гащички, пелени, корсети и шини; болни, нуждаещи се от еластични лечебни чорапи и превръзки; болни, нуждаещи се от портативен лечебен инхалатор; болни от диабет - от глюкомери, тест-лентички за определяне на кръвната захар, тест-лентички за определяне на ацетон в урината, реактиви за определяне на захар в урината; болни, нуждаещи се от инфузионни помощи за прилагане на дисферал. Може би някои пропускам.
Госпожо министър, нашият актуален въпрос е следният: защо с посоченото постановление на Министерския съвет са лишени от целева помощ посочените групи болни за закупуване на жизнено необходими технически средства, необходими за рехабилитация и контрол на провежданото лечение, особено след като бюджетът е приет и тези средства са отпуснати на Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите"? Кой ще поеме тези средства? На нас е известен Вашият опит за решаване на този въпрос с препращането на тези средства за заплащане от Националната здравноосигурителна каса. Не можем да не се съгласим, че в крайна сметка понятието "помощни технически средства" е малко по-различно от част от тези продукти. Само от част, обаче! Но това би следвало да стане, госпожо министър, съгласувано преди да се приеме бюджетът, за да могат да бъдат предвидени тези средства към Националната здравноосигурителна каса. Дотогава, докато се подпише Рамковият договор, в крайна сметка кой ще плаща тези средства? Кой ще заплати средствата на сключените вече договори за доставка на тези средства и изобщо кой ще успокои тези болни, особено болните от диабет, които имат жизненоважна нужда от тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
Заповядайте за отговор, министър Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Кацаров и Китов, на поставения от вас въпрос относно Постановление на Министерския съвет № 290 от 20 декември 2001 г. ви уведомявам:
През 1995 г. е приет Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Философията на закона се базира на основни понятия като инвалидност, социална рехабилитация и независимост на тази група хора. Целта на закона е да осигури условия за социална интеграция на инвалидите и за тяхното пълноценно и равностойно участие в обществото, както и да уреди тяхното право на рехабилитация и социална защита.
Със закона се създаде Фонд "Рехабилитация и социална интеграция". Със средства от фонда се подпомагат инвалиди при закупуването и ремонта на технически помощни средства, предоставят се субсидии на специализираните предприятия, кооперации и цехове за инвалиди, финансират се програми и проекти за професионално обучение, преквалификация, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, за осигуряване на достъпна битова и околна среда.
Преди приемането на специализиран закон осигуряването на инвалидите с помощни средства се е осъществявало на основание на други нормативни актове, а именно на една инструкция от 1971 г., Наредба № 7 от 1990 г.
С влизането в сила на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите за първи път се дава легална дефиниция на технически помощни средства и съоръжения, а именно: технически пособия, които заменят или подобряват функциите на човешкия организъм и увеличават възможността на инвалидите за самообслужване и за трудова дейност.
С Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се утвърждава списъкът на видовете технически помощни средства, условията за отпускането им, необходимите медицински документи и експлоатационните им срокове, като по силата на чл. 50 те са за сметка на Фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
В посочения списък са включени изброените в актуалния въпрос лечебни и диагностични пособия.
На основание Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите Министерството на труда и социалните политика издава Наредба № 2 от 1999 г., която урежда условията и реда за обезпечаване с технически помощни средства, като финансирането на осигурените лица е за сметка на Националния осигурителен институт, а на неосигурените - от държавния бюджет.
След промяна в Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в списъка по Приложение № 1 остават наистина изделията, които отговарят на дефиницията по закона, а именно: инвалидни колички, ходилки, проходилки, протези, ортези и слухови апарати.
С цитираното постановление се предвижда от 1 януари 2002 г. да отпаднат от списъка следните позиции: кохлеарни импланти, глюкомери и тест-ленти за лечение и самоконтрол на захарния диабет, портативни инхалатори, еластични лечебни чорапи и превръзки, профилирани гащички или пелени за деца, развили локсация на тазобедрената става, корсети и шини, инфузионни помпи за прилагане на десферал и торбички за уро- и колостома. За посочените изделия в бюджета на фонда никога не са предвиждани специални средства, разчетени по отделни позиции. Това винаги е създавало затруднения в изпълнението на социалните му функции, регламентирани със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Ползването на тези изделия е свързано с диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности. Само в компетенциите на лекари със съответната специалност е да определят необходимостта от тези изделия и тяхното предназначение.
Досегашната практика показва, че отпускането например на глюкомери и тест-ленти за самоконтрол на кръвна захар от общинските служби за социално подпомогане не води до подобряване на лечението и състоянието на лицата в желаната степен, а в немалко случаи нарушава качеството на тяхното лечение, като: нарушаване на цялостния процес на лечение и самоконтрол, имащ за цел поддържането на добра метаболитна компенсация; несъобразяване на количеството на отпусканите средства за самоконтрол с изискванията на провежданото лечение; липса на точни и еднозначни критерии и инструкции до лекарите, изписващи протоколи за тези средства; усложнена и продължителна процедура за отпускане на допълнителни тест-ленти. И се стига до това, че в стария текст на закона, по преценка на министъра на труда и социалната политика трябва да се определи на кой болен колко ленти допълнително да се изпишат.
След отпадане на посочените изделия от Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите единствено в правомощията на Националната здравноосигурителна каса и на съсловните организации е да направят преценка дали да бъдат включени в списъка на лекарствените продукти в Националния рамков договор. Поради това, че Националният рамков договор за 2002 г. още не е сключен, Министерството на труда и социалната политика внесе в Министерския съвет проект за допълнение на Постановление № 290, с което се предвижда, че до 31 март изплащането на посочените изделия ще се извършва по досегашния ред - чрез общинските служби за социално подпомагане със средства от фонд "Рехабилитация и социална интеграция", за да не се нарушава възможността на нуждаещите се да използват необходимите им изделия за контрол на лечението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
За реплика има думата господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Уважаема госпожо вицепремиер, аз искам да Ви благодаря от свое име и от името на моя колега за това, че така изчерпателно разказахте историята на приемане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Въпросът обаче е, че 50 000 български граждани, болни от диабет и лекуващи диабета си с инсулин, днес са лишени от помощта за закупуване на тест-лентички и глюкомери, помощ, без която лечението на диабета е немислимо и невъзможно.
Аз искам да Ви уверя като лекар, че няма никакво значение, не мога да приема тезата, която изложихте за това, че изплащането от Министерството на труда и социалната политика досега на тест-лентичките е било проблем в лечението на диабетноболните. Няма нищо общо кой ги плаща. Никой не е задължавал службите по социално подпомагане да се занимават с контрола на диабета, това е работа, слава Богу, на българските лекари, била е и ще продължи да бъде. Въпросът е, че в момента тези хора са лишени от тези средства и това поставя в опасност не само начина на лечение на диабета, но в много случаи това може да застраши и живота на тези болни. Защото лечението с инсулин изисква непрекъснат и ежедневен контрол.
Другият въпрос, който е изключително важен - в случая Вие сама признахте, че сте направили грешка и ще коригирате тази грешка с ново постановление, въпросът е кой ще поеме отговорността за това. Каква е отговорността на министъра на труда и социалната политика, който не е догледал това, вкарал е въпросното Постановление № 290, което излезе на 29 декември, в почивните дни, и остави - пак казвам - 50 000 български граждани без нещо, което е жизненоважно за тях и липсата на което може да постави под заплаха техният живот дори.
В този смисъл, госпожо Шулева, ние искаме да чуем от парламентарната трибуна кой ще поеме отговорността за това погрешно решение и каква е отговорността на министъра на труда и социалната политика.
Искам да Ви кажа и още нещо, с което категорично не мога да се съглася - прехвърлянето на този ангажимент към Националната здравноосигурителна каса. Защото съгласно Закона за здравното осигуряване Националната здравнооигурителна каса заплаща лекарства. Посочените технически средства не са лекарства, те не са регистрирани в Агенцията по лекарства. И аз Ви уверявам, че решението, което искате да вземете след 31 март, ако изобщо се подпише рамков договор, защото това никой не може да каже със сигурност, това са преговори, решението, което искате да приемете като постановление на Министерския съвет, с което да заплащате до 31 март, аз Ви казвам, че този проблем ще продължи да стои и след 31 март. Иначе Националната здравноосигурителна каса трябва да наруши закона, за да изплаща въпросните технически средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, но се съобразявайте с времето, все пак.
Имате право на дуплика, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще кажа само две думи като реплика, тъй като предстои да отговоря на продължение на този въпрос, понеже подобен въпрос има зададен от д-р Игнатов. Във втората част на въпроса на д-р Игнатов се съдържа отговорът, който ще трябва да дам на поставените преди малко въпроси от д-р Кацаров.
Сега искам да кажа, че в настоящия момент никой не е лишен от каквото и да било. Това нещо ясно и недвусмислено го казах преди малко в отговора си. В момента всички хора, които имат нужда от тест-ленти и глюкомери, могат да си ги получат от общинските служби. Така че към настоящия момент никой не е лишен. Само това искам да кажа, а на останалите въпроси ще отговоря в следващия си отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос към министър Шулева е зададен от народния представител Димитър Игнатов. Той е с подобно съдържание на предходния актуален въпрос, на който министърът отговори.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Шулева! Аз няма да чета постановлението, то вече беше прочетено от моите колеги. Продължавам направо с моите въпроси и един малък коментар към това, което Вие казахте.
Защо Вие водите преговори с ръководството на Националната здравна каса под натиск и ги принуждавате по груб административен ред от 1 март да поемат заплащането на горепосочените средства? Значи ли това, че трябва да се измени Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Значи ли това, че трябва да се отвори резервът на касата след решение на управителния съвет или че парите трябва да се вземат от средствата, заделени по бюджет за безплатните и частично платени лекарства от доболничната помощ или от парите на изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса? Вие нямате, госпожо Шулева, друг начин в момента да намерите тези пари и да решите как касата да ги изплати. Това са две съществени грешки, те са грешки на стратегията. С част от доводите, които Вие казахте преди малко защо трябва да преминат към касата, аз бих се съгласил с удоволствие. Но това, което искате да направите сега във времето, просто е непрофесионално. Бюджетите са приети през декември. Искате ли да актуализирате бюджета? Ако обичате, актуализирайте бюджета на касата и кажете, че тези 5 или 8, или 11 млн. - колкото трябва да бъдат - влизат в бюджета на касата и в бюджета на касата има пари. За да може договорните партньори да започнат да разговарят на тази тема и здравната каса да поеме ангажимента.
Второто обаче, което е много по-важно и което застрашава живота на хората, е, че вие сами не си изпълнявате постановлението, издадено на 29 декември. Сега подготвяте ново постановление, което ще влезе от 1 март, и ще кажете, че три месеца плаща Министерството на труда и социалната политика. А как ще стане това като технологично време? Това не са лекарствени средства, тези тест-лентички и апаратчета се продават от обикновени търговци - трябва да се проведат търгове, трябва да се проведат конкурси. Трябва да се реши въпросът именно кой колко лентички ще получава, защото това е много важно. Вие досега, пък и предишното ръководство, никой не знае колко лентички ползват тези диабетици, колко трябва да ползват и колко може да си позволи държавата да им даде да ползват.
След това пристига още по-тежкият момент - кой ще ги раздаде и как ще стане организацията на това раздаване, как ще стигнат до тези хора. Да предположим, че вие уредите въпроса от финансовата му гледна точка, а от техническа гледна точка как ще стане в рамките на два месеца? След като касата има едни подразделения, които са на областно ниво и тук-таме има по две общински каси! На всичкото отгоре беше проведено съкращение и в момента някои от касите, като тази в Кърджали от 59 човека са с 30 човека. А кой ще се занимава с този вид дейност, която никак не е лека?
Затова аз поставям тези въпроси и мисля, че ако искате да постигнем нещо, трябва да търсите диалога. Вие сами си вземате решенията и сега пък сами трябва да си ги изпълните! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, госпожо Шулева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Игнатов! Отговорът на част от поставения от Вас писмен въпрос относно Постановление № 290 се съдържаше в отговора, който дадох на народните представители Китов и Кацаров, и поради това ще премина към втората част на въпроса Ви.
Благодаря Ви, че наричате във въпроса си отпадналите позиции медицински средства. Съгласна съм с Вас, че те са точно такива. Според Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина медицинските средства, както Вие ги наричате, са медицински изделия и са приравнени към лекарствените продукти в чл. 3, ал. 3 и 5, а определението за самите тях е дадено в чл. 40. Наличието на тези медицински изделия в списъка на техническите помощни средства, които се изплащат от бюджета на Фонд "Рехабилитация и социална интеграция", не е в съответствие със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Нещо повече, до момента те са изплащани в нарушение на този закон, където официално се дефинират технически помощни средства. Тоест, ако ми позволите едно отклонение, д-р Кацаров, не става въпрос за погрешно решение и погрешно постановление, а означава, че се привежда механизмът в съответствие с действащото законодателство. Министерството на труда и социалната политика не води преговори и не принуждава здравната осигурителна каса да поеме изплащането на въпросните средства. Проблемът е в това, че трябваше министърът на труда и социалната политика да информира ръководството на Националната здравноосигурителна каса относно разпоредбите на действащото в областта на здравеопазването законодателство. Съгласно Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина единствено ръководеният от Вас, господин Игнатов, Български лекарски съюз, заедно с Националната здравноосигурителна каса са компетентни и следователно отговорни да решат дали въпросните тест-ленти и глюкомери следва или не да бъдат включени в списъка на средствата, изплащани от касата, което е елемент на Националния рамков договор. Въпреки всичко Министерството на труда и социалната политика още през м. август м.г. е предприело необходимите мерки и писмено е уведомило Министерството на здравеопазването за своите намерения. Също така е проведена кореспонденция между Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Учудващо е, че в писмо от 1 септември 2001 г. до министър Финков ръководството на Националната здравноосигурителна каса в лицето на д-р Бойко Пенков не пожела да направи разлика между технически помощни средства и медицински изделия. Националната здравноосигурителна каса е следвало още тогава да предприеме необходимите действия при започване преговорите със съсловните организации за изработване на Националния рамков договор съгласно чл. 55, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и да ги включи в списъците на лекарствените средства, които Националната здравноосигурителна каса напълно или частично изплаща. Достатъчно време от 1 септември 2001 г. е имало, ако е имало добро желание, за да ги включи и в бюджета си, който не е бил приет тогава. Когато са започнали тези преговори по изготвяне на новия рамков договор, представителите на Българския лекарски съюз е трябвало да се съобразят, че като медицински изделия те са приоритет на здравната, а не на социалната система. Учудващо е, че съсловната организация на лекарите не е поставила по своя инициатива този проблем.
В заключение бих искала да вярвам, че точно Българският лекарски съюз е съпричастен и ще съдейства за решаване проблемите на повече от 70 хил. инсулинозависими болни от диабет, което е едно от най-значимите социални заболявания в страната и е с тежки последици.
И като заключение искам да кажа, че въпросното постановление, за което говорите, е прието на 14 януари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
Заповядайте за реплика, господин Игнатов, в рамките на две минути.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Аз не съм доволен, госпожо Шулева, от този отговор, защото Вие не дадохте отговор на моите въпроси как и откъде ще намерим парите. Вие искате да вземем парите сега в момента от бюджета за лекарствата за доболничната помощ, частично и напълно платена. Това ли казвате? Аз нарочно съм написал "медицински средства". Да, това са медицински средства и съм съгласен с Вашата теза, бих подкрепил тази теза, обаче не в този й вид и не в този ред, който Вие правите. Вие съобщихте сега за един хаос - на 1 септември касата е знаела, министърът на здравеопазването е знаел, само че тези, които трябва да решат проблема, не го знаят. И сега какво като сте подписали постановление на 14 януари? То какво оправя? Оправя нещата до 1 март. А след 1 март какво правим? Изпълняваме ли постановлението или пак ще го наредим?
Тези въпроси трябва да получат един отговор, защото с другото недомислие, което беше направено - ДДС върху лекарствата, в момента по изчисление на експертите на касата от 131 млн. тези средства намаляват с около 35 до 40 млн. поради повишаване цените на лекарствата. И как да добавим тогава още 10 млн. за тези медицински средства и колко да разделим на пациентите, които са си платили за тази работа?
И последното, което искам да Ви кажа, е, че това е абдикация на държавата. Тези неща бяха плащани от бюджета на страната, сега изведнъж казвате да ги плати бюджетът на касата, тоест хората да ги платят. И с това бих се съгласил, стига обаче начинът, по който работите, да се подобри. На Вас Ви е чужда думата "диалог", Вие си издавате постановленията и си казвате: долу робите са длъжни да ги изпълнят. Просто такъв филм няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Шулева.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Игнатов! От една страна, преди малко ме обвиняват, че водя преговори с Националната здравноосигурителна каса, а след 5 минути - защо не водя преговори. Доста е странна тази теза, която се развива в рамките на последните 10 минути. Но това, което е по-интересно.
Предполагам, че на всички е ясно, че от 1 септември м.г. няма желание от страна на Здравната каса да реши проблема. Това е нещото, което всеки трябва да знае. Ние сме започнали по един съвършено нормален начин да уведомяваме за нещо, което те трябва да знаят по закон. Има категорично нежелание този въпрос да бъде решен. След като има декларирано писмено при това, тук при мен е отговорът на Здравната каса, нежелание да се съобразим със законите, не знам за какъв род преговори говорим. Има закон, който трябва да се спазва. Има процедура, която е написана и която е пределно ясна как се спазва. Септември месец ние сме ги уведомили, че до момента в нарушение на законите определени медицински средства се изплащат от фонд "Рехабилитация".
От септември месец Здравната каса не е нужно да води преговори с нас, а е трябвало да изпълнява закона. Там много ясно е казано какви са правата и задълженията на страните и кой изпълнява този закон. Имало е достатъчно време. Здравната каса с Министерството на труда и социалната политика няма за какво да преговаря. Здравната каса трябваше да започне преговори със съсловните организации, трябваше да си предвиди нещата в бюджета.
Съжалявам много, ако тя не си е свършила работата още от септември месец м.г., но това, което ние направихме като жест, бих казала, на добра воля, е да продължим плащането на тест-лентите и глюкомерите до март, заради това, че Здравната каса не желаеше да свърши своята работа. Това е истината, за съжаление, и тя трябва да бъде ясна.
И в момента Министерството на труда и социалната политика ще продължи да плаща, но ние не можем да кажем на Здравната каса как тя да си организира нещата. След като тя събира парите на осигурените, да бъде така добра и да се грижи за болните. Мисля, че това е разумният начин на подход. Аз пак твърдя, че ако те имаха доброто желание от август месец м.г., до края на годината те щяха да свършат цялата тази работа, която Вие изредихте преди малко.
Искам да кажа, че по закон Националният рамков договор препоръчително трябваше да бъде сключен до края на годината и всички тези неща трябваше да намерят своите места.
Така че много моля, не ни прехвърляйте отговорности, които ние няма как да изпълним, просто защото ние няма за какво да преговаряме със Здравната каса. Това просто е неин ангажимент. Друг е въпросът как ще се договори Здравната каса с Лекарския съюз, колко и какво ще плаща и на кого. Това е въпрос, който те трябва да решат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Шулева, за участието в днешния парламентарен контрол.
Народните представители Стойчо Кацаров и Борислав Китов са задали актуален въпрос към министъра на финансите господин Милен Велчев.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своя актуален въпрос към министъра.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми господин министър, нашият въпрос с колегата Китов към Вас е относно кашата, която създадохте с въвеждането на данък добавена стойност върху българските лекарства, и пълният хаос, който цари в момента, в лекарствоснабдяването в страната.
Искахме да отправим нашия въпрос към министър-председателя, заради това, че четирима негови министри си прехвърляха проблема като горещ картоф в продължение на един месец и този проблем продължава да не бъде решен, но ни отговориха, че това не било проблем на общата политика на правителството. Аз не знам, ако един проблем, който засяга почти всички български граждани, не е проблем на общата политика на правителството, кой е тогава проблемът на общата политика на правителството? И не знам как министър-председателят можа да намери време да разхожда своя братовчед крал Михай по Боровец, но не можа да намери десет минути да дойде в парламента и да отговори на въпрос, пак казвам, който касае почти всички български граждани. За мен това е бягство от отговорност.
Постановление № 300, което публикувахте на 29 декември, твърдя най-отговорно от тази трибуна, че за мен е незаконно постановление, с което увеличихте цените на лекарствата. Министерският съвет увеличаваше цените на лекарствата по времето на Тодор Живков. Днес той може да направи това нещо, само ако има законова делегация. Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина не дава такава делегация на Министерския съвет. Съгласно този закон инициативата за промяна в цените на лекарствата е на производителите. Министърът на здравеопазването регистрира и публикува тези цени, но той няма право да ги определя, както и Министерският съвет.
Още по-странно е защо бяха увеличени цените на вносните лекарства, след като като предтекст за това увеличение беше използвана промяната в Закона за ДДС.
Искам да Ви напомня, господин министър, че промяната в Закона за ДДС не касае вносните лекарства, тя касае само българските лекарства.
Още по-странно, дори смешно звучеше изявлението на вицепремиера Николай Василев след една среща, след една кръгла маса с браншовите организации, който едно към едно заяви, че Законът за ДДС няма да се изпълнява. Точно това означаваше неговото изявление, че лекарствата, които имат дата на производство преди 31 декември 2001 г., няма да се облагат с ДДС. Нямаше да е само смешно, а то е страшно, аз ви уверявам, уважаеми колеги народни представители, защото в резултат на това изявление български производители, търговци и аптекари са извършвали сделки с лекарства, без да ги облагат с ДДС и сега неговите данъчни инспектори ще ги посетят и ще ги глобят за това, че не са облагали с ДДС тези сделки с лекарства, които те са извършили, подведени от неговото изявление. Аз питам: не е ли редно този човек, който ги е подвел, точно той да отиде сега и да плати глобите, защото тези грешки са направени по негова вина, а не по вина на търговците и на производителите.
Въпросът ми, господин министър, е: каква е Вашата отговорност за хаоса, който цари в момента? Кой от българското правителство ще поеме отговорността за тези неблагополучни решения, за кашата, която се създаде в лекарствоснабдяването - министър-председателят, Вие, министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика? Кой ще поеме отговорността за това и как?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако Ви беше по-кратка прелюдията, щяхте да се вместите във времето от 3 мин., господин Кацаров. Моля Ви, съобразявайте се с правилника.
Заповядайте за отговор, господин Велчев.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ако господин Кацаров беше погледнал актуалния въпрос, който е отправил писмено, това щеше да освежи паметта му, че актуалният въпрос всъщност не е този, който той зададе от трибуната. Неговият актуален въпрос е: защо са увеличени пределните цени на лекарствата, чиито производител е чуждестранно юридическо лице? Тъй като въпросът, който той зададе от трибуната, е безсмислен до голяма степен, аз ще отговоря именно на този въпрос, който е зададен в писмена форма.
Изразяваме следното становище в отговор на този въпрос. Във връзка с изменението и допълнението на Закона за данъка върху добавената стойност в Наредбата за пределните цени на разрешените за употреба лекарствени продукти при продажбата им на дребно с Постановление № 300 на Министерския съвет бе направено допълнение, с което пределните цени на лекарствените продукти се увеличават с определен процент в зависимост от това дали производителят е местно или чуждестранно лице и в зависимост от размера на надценките по групи лекарствени средства. С това допълнение бяха увеличени и пределните цени на лекарствените продукти от внос, тъй като след 1 януари 2002 г. за тези доставки ще се начислява данък върху добавената стойност, като в данъчната основа ще се включва и размерът на съответната надценка на търговец на едро и търговец на дребно. Тази надценка по-рано не е била облагана с ДДС.
За лекарствените продукти, произведени от чуждестранни производители до 31 декември 2001 г., данък добавена стойност се начисляваше само при внос, като надценката, както казах, на търговците не се облагаше с данък.

Тъй като до 31 декември доставките на лекарствени продукти бяха освободени от ДДС, Наредбата за определяне на пределните им цени не отчиташе влиянието на този допълнителен данък. Постановление № 300 за допълнението на наредбата бе прието като временна, подчертавам, временна мярка до изготвяне на нова наредба за определяне пределните цени на лекарствените продукти, която да регламентира нови пределни цени при условията на облагаеми с данък върху добавената стойност доставки на лекарствени продукти.
С Постановление на Министерския съвет № 3 от 11 януари 2002 г. е изменена Наредбата за пределните цени на лекарствените продукти, с което заявените цени на лекарствените продукти от внос се пререгистрират служебно, като заявената цена се намалява с начисления при вноса данък върху добавената стойност, а местните производители подават заявления за промяна на заявените цени, като следва да отчетат правото на данъчен кредит за тях, тоест, да заявят нови, по-ниски цени на произвежданите от тях, разрешени за употреба лекарствени продукти.
Ще дам два примера. При продажба на лекарства, внесени след 1 януари 2002 г., вносителят продава на търговец на едро лекарствата, внесени след 1 януари 2002 г., по цена с ДДС, което в случая съвпада със заявената цена, да кажем, 83 ст. Търговецът на едро продава лекарствата, доставени след 1 януари 2002 г., на търговец на дребно с ДДС, но данъчната основа е стойността на лекарствата без ДДС, увеличена с надценката на търговеца. Ако тази надценка е 10 ст., основата е 79 ст. или 95 ст. с включен данък. Търговецът на дребно, който е нерегистрирано лице, продава лекарствата, без да начислява данък, като се добавя надценката и се получава цена 1,22 лв., което е увеличение с 1,66 на сто спрямо пределната цена.
Втори пример. При продажба на налични към 31 декември лекарства от внос сметката показва, че новата цена при търговеца на дребно - нерегистрирано лице, е 1,38 лв., тоест увеличението е с 15 на сто този път спрямо пределната цена.
Затова в Постановление на Министерския съвет № 300 беше предвидено увеличение на цените на вносните лекарства с определен процент в зависимост от групата. В случая е група "А", тоест до 1,00 лв., увеличението е с 6 на сто.
От този пример се вижда, че средно увеличението от 6 на сто ще компенсира по-голямото увеличение, както си спомняте - 15 на сто - при наличните продукти и съответно - много малкото увеличение при новия внос на лекарствени продукти, чийто дял е по-голям. Отново подчертавам, че това е една временна мярка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Велчев.
Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаеми господин Велчев! Може за Вас някои от тези въпроси да са безсмислени, но те касаят доста български граждани. Моето лично мнение е, че Вие сте най-малко виновен за този хаос. Но бих искал да Ви кажа, че самият факт, че Министерският съвет за няколко дни промени две постановления, ясно говори, че Вие сами отчитате, че сте допуснали грешка.
За мен, уважаеми колеги, не е ясно как е възможно да няма никаква синхронизация в един Министерски свет. Как е възможно след едно постановление да излезе един вицепремиер и да говори, че той би могъл, след като има категоричен закон, който започва да действа от 1 януари, той да казва, че ще даде удължение на времето. Не е възможно, защото в Закона за лекарствата, господин Велчев, пределните цени не ги определя нито министър, нито Министерски съвет. Те се договарят с производителите. Има едно постановление № 130, което казва какви надценки да се начисляват - служебни надценки. И производители, и едрите дистрибутори прехвърлят почти всичко на тези фармацевти, които са търговци на дребно. И наистина има хаос. Въпросът не е да се заяждаме. Струва ми се, че е съвсем реален.
Оттук, от трибуната на българското Народно събрание, ние искахме да попитаме господин премиера кой ще понесе отговорността за това, че наистина настъпи хаос, господин Велчев, и това далеч не е заяждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин Китов, ще Ви помоля да не заблуждавате нито народните представители, нито избирателите, които в момента гледат по Канал 1 предаването на този парламентарен контрол.
Министерският съвет не е изменил за няколко дни постановление, което е било прието предварително. Постановление на Министерския съвет № 300 се отнасяше до увеличение на някои пределни цени, докато с ПМС № 3, за което споменах в отговора си на 11 януари, е изменена Наредбата за пределните цени и се казва, че заявените цени на лекарствените продукти от внос се пререгистрират служебно. Тук не става дума за промяна на Постановление № 3.
Казах, че въпросът е безсмислен, тъй като не смятам, че има хаос въпреки твърденията на някои. Смятам, че на търговците, които са преминали на нов режим на облагане, естествено им е необходим определен период, за да свикнат с този режим. Това се е случвало винаги, когато се е въвеждал нов данък или нов режим за различни търговски прослойки. Очаквам в най-скоро време те да се ориентират. Всъщност вече, както виждате по средствата за масова информация, темата за хаос в търговията с лекарствени продукти не присъства.
Но по една обща тема бих казал, че данъчната политика, която оценяваме като успешна дотук, е само част от икономическата политика на правителството, респективно - на управляващата коалиция. За тази политика в последно време се получават еднозначно положителни оценки от нашите международни партньори и предполагам, че никой не бе изненадан, когато в началото на тази седмица кредитният рейтинг на България беше отново повишен - този път от Агенцията "Фич"
Още по-приятна бе оценката на "Файненшъл таймс" - най-уважаваният делови всекидневник в света - който в една статия с една хубава снимка от центъра на София - за съжаление с все още незавършения ремонт на голямото кубе на "Ал. Невски" - заявява, че формирането на новото правителство с участието на добре образовани технократи постави България на географската карта на бизнеса и привлича европейски, американски и близкоизточни инвеститори в тази балканска страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Велчев.
Актуален въпрос на народния представител Георги Божинов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят актуален въпрос е относно извършени престъпления и груби закононарушения в "Агроуслуги" ЕООД, с. Габър, област Врачанска и потърсената отговорност от лицата, извършили престъпленията.
В моя актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър, Ви уведомявам, че на 26 април 2000 г. отправих питане към министъра на земеделието и горите господин Венцислав Върбанов относно въпросните престъпления и груби закононарушения. В специална проверка, която той беше разпоредил, и въз основа на искане на служителите в предприятието, той е констатирал и ме уведомява, че наистина са направени тежки престъпления и ме уверява, че ще бъде потърсена пълна имуществена отговорност.
Моят актуален въпрос към Вас е: какво е направено след това? Потърсена ли е имуществена или друга отговорност? Възстановено ли е поне част от заграбеното и унищожено имущество на дружеството? Ако това не е направено, аз Ви моля да ме уведомите кои са причините.
Понеже имам още малко време, предвидено по правилника, искам да уведомя народните представители какво е ставало и какво става в България и защо живее така българският народ.
Министърът на земеделието ме уведомява, че в това дружество са бракувани основни средства, годни за експлоатация, бракувани са основни средства, които подлежат на възстановяване след минимален ремонт, уведомява ме, че липсват и вече са продадени основни средства в нарушение на Закона за счетоводството и също така твърди в писмото си до мен, че това е ставало и с подписа на главния счетоводител, положил го под заплаха.
Уведомява ме, че са сключвани договори за отдаване на активи под наем и за наемане на обекти без разрешение от принципала, нецелесъобразно, без да се реализира икономическа изгода от дружеството.
Уведомява ме, че от дружеството са извършвани услуги, които не са оформени в документи и не са заплащани. Уведомява ме също така, че управителят е предоставял основни средства и не ги е събрал след това, като ги е предоставял без документи.
Извършвана е продажба на дълготрайни материални активи без разрешение, без търг, без определяне на пазарна цена от лицензиран оценител, като за това и тези продажби не са оформени документи.
Вашият предшественик посочва в своя отговор кои закони са нарушени, информира ме, че е довел до знание за тези нарушения Икономическа полиция във Враца, а Министерство на финансите чрез своя Държавен финансов контрол ще направи проверка и след като бъде изяснен размерът на щетите, той ще предприеме съответните действия за търсене на отговорност и за възстановяване на загубеното.
И така, моят въпрос е: какво последва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
Заповядайте, господин Дикме, за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! В отговор на Ваш актуален въпрос относно извършени закононарушения в "Агроуслуги" - с. Гъбаре, област Враца, и потърсената отговорност от лицата-извършители Ви уведомявам следното.
Със Заповед № РД 41-515 от 21 юни 2000 г. "Агроуслуги" ЕООД - с. Гъбаре, е обявено в процедура по ликвидация и за ликвидатор е назначен господин Стойко Стефанов Стойков. Причините, довели до ликвидацията, са натрупаните задължения към бюджета, социалното осигуряване и персонала в размер на 294 хил. лв. към 31 март 2000 г.
Дружеството приключва 1999 г. с непокрита загуба в размер на 105 хил. лв. Дълготрайните материални активи по балансова стойност към 31 декември 1999 г. са 33 хил. лв., а краткотрайните активи са за 189 хил. лв. Вземанията на дружеството са основно от клиенти и земеделски кооперации, незаплатили извършените механизирани и селскостопански услуги.
По искане на ликвидатора е извършена ревизия от Териториално управление "Държавен финансов контрол" - гр. Враца, която е установила нанесени вреди от бившия управител господин Гото Бочев Петров в размер на 20 хил. 416 лв., за което са съставени актове за начет за около 2000 лв. Актовете за административно нарушение са връчени на лицето в присъствието на свидетел и са подписани.
Териториално управление "Държавен финансов контрол" със Заповед № Р 30-10 от 25 септември 2000 г. дава указания за отстраняване на установените нарушения от финансовата ревизия. За извършените злоупотреби с държавно имущество от бившия управител господин Гото Петров се води следствие в Районна следствена служба - гр. Бяла Слатина.
При извършената инвентаризация в "Агроуслуги" ЕООД в ликвидация са констатирани липси на дълготрайни материални активи, като в по-голямата си част това е разкомплектована или бракувана техника.
По въпроса, касаещ неправомерно раздадена техника, собственост на дружеството, Ви уведомявам, че ликвидаторът е завел 7 дела във Врачанския окръжен съд и Районен съд - Бяла Слатина, за взета самоволно или чрез договори от предишни години техника. До настоящия момент ликвидаторът е успял да прибере в дружеството следните неправомерно раздадени дълготрайни материални активи на физически лица и кооперации: автобус "Чавдар", 3 бр. трактори, 2 бр. ремаркета, дискова брана, сламопреса.
Заведени са дела и срещу длъжници на обща стойност около 150 хил. лв., като срещу Земеделска кооперация - с. Гъбаре, делото е решено в полза на дружеството.
В допълнение само искам да кажа, че от страна на бившия управител е предоставена и следната техника, която все още е неприбрана: трактор Т-158, една "Ифа" на ЕТ "Хороскоп" - гр. Бяла Слатина, 2 трактора ЮМЗ, трактор 150-К, култиватори, дискова брана, сеялки С-34 - 2 бр., на ЕТ "Лъки" - гр. Бяла Слатина. На физически лица - допълнително 2 трактора ЮМЗ, мотоциклет "Иж" и 2 ремаркета, които и в настоящия момент не са върнати. В момента срещу тях се водят дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Признавам, че не съм и не мога да бъда в добро настроение, не от Вашия отговор, а защото в този отделен случай се проявява общата, стигаща до закономерност тенденция на разсипването на България.
Значи предишният министър ме уведомява, че ще последва приватизация, а се е стигнало до ликвидация на това дружество? И това държавно дружество е концентрирало техника да обработва земята на няколко десетки хиляди декара, а сега там няма нищо! Там няма нищо и господин Гето Бочев Петров ще трябва да отговаря с 2 хил. лв. за това, че е разсипал техника за милиони! И затова народът живее така. И затова българският народ днес живее в глад, студ, мизерия и нищета.
Българският народ не иска да живее повече така. Въпросът е върховете могат ли да направят така, че да живее иначе. В противен случай се стига до оная класическа ситуация, която се нарича, и го казвам без притеснение, революционна, за да промени нещата.
Не може в Икономическа полиция да е изчезнала преписката, следствието две години след това да не е решило праща ли го на съд или не, събраната техника да я няма, Гето да си плати 2 хил. лв. и да е пито и платено, когато от тези активи, създадени с труда на българския народ, няма дивиденти, няма работа, няма хляб, няма топлина. Така няма да може да я караме дълго. Не Ви обвинявам Вас. Но ако няма възмездие за тези престъпления, ако няма отговорност за тези престъпления, за да не се повтарят повече, нищо добро не чака не българския народ, а нас с вас, които сме тук, уважаеми колеги народни представители. (Ръкопляскания в КБ, реплика: "Браво!".)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Божинов, аз съм изцяло съгласен с Вас. Искам да Ви уведомя, че такова е състоянието на близо 40 държавни фирми в областта на земеделието, които са обявени в ликвидация. Случаите са идентични със загубите, които са натрупани в тези фирми, за това, че те са обявени в ликвидация, нещо повече, активите, които държавата евентуално би могла да събере от тяхната ликвидация, са далеч по-малко от натрупаните пасиви.
Не бих искал да дам оценка и да коментирам методите и начините на управление, които са довели до това тези фирми да бъдат обявени в ликвидация, но състоянието им е доста тежко и наистина имаме сериозни проблеми по отношение на фирмите, които са обявени в ликвидация.
Това, което направи Министерството на земеделието и горите, е, че в края на годината изиска от всички фирми, които в момента са с държавно участие и се водят към Министерство на земеделието и горите, да представят анализите по отношение на своето финансово състояние при приключване на годината, за да можем да вземем решение за по-нататъшното развитие на тези фирми.
Уверявам Ви, че ще направим необходимото и след резултатите и мерките, които ще бъдат взети от съответните проверки, да Ви уведомя писмено за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Следващото питане към министър Дикме е от народния представител Георги Юруков.
Заповядайте, господин Юруков, да развиете своето питане към министъра.


ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги народни представители! За жалост констатирам, че завършекът на отговора от господин министъра на предишния актуален въпрос на господин Георги Божинов застъпва тезата, изразена в моето питане, а именно погромът, извършен в Министерство на земеделието и горите през последните четири години. За какво става дума? Може би това питане трябваше да бъде поставено преди две или три години, когато съгласно § 5 от Заключителните и преходни разпоредби на Закона за горите, бяха създадени търговски дружества в системата на горите. Такъв погром, какъвто се извърши в дружествата, извършиха единствено и само ликвидационните съвети, но, забележете, те бяха с един продължителен срок на действие поне седем години. А това ударно поведение от страна на Министерство на земеделието и горите, на управителите на тези търговски дружества, на длъжностните лица беше извършено само за малко повече от две години.
Във връзка с това моето питане към Вас, господин министър, е следното. Съгласно цитирания по-горе § 5 и на основание на разпоредбите на Търговския закон в системата на Министерство на земеделието и горите бяха създадени търговски дружества като равнопоставени стопански субекти, съгласно чл. 63 от Търговския закон. Търговската дейност на съществуващите до приемането на този закон търговски стопанства бяха отделени в самостоятелни търговски дружества с основен предмет на дейност добив, преработка и търговия с дървен материал. В по-голямата си част тези търговски дружества бяха създадени с едностепенна система на управление Съвет на директорите и изпълнителен директор. В периода след тяхното създаване и на основание действащата нормативна уредба, бе разрешено на дружествата да извършват продажба чрез търг или чрез преговори с потенциални купувачи на дълготрайните им материални активи, включващи специализирана горска техника, транспортна техника, сграден фонд, животни и др. Тук правя едно отклонение - с разрешение на органа по чл. 3 министърът на земеделието в едно от търговските дружества е разрешено да бъде продадена специализирана горска техника на стойност 76 лв. В същото време, съгласно Закона за горите, търговските дружества са длъжни да внасят във Фонд "Българска гора" определени такси и отчисления в резултат на извършената от тях търговска дейност. Известно е, че в по-голямата си част търговските дружества не са внасяли посочените такси и отчисления на държавните лесничейства към тях и към момента задлъжнялостта им се изчислява в десетки милиони левове.
Уважаеми господин министър, във връзка с гореизложеното, моето питане до Вас се изразява в следното: каква е политиката на Министерство на земеделието и горите към поставения проблем в посока: ще продължат ли да съществуват търговските дружества в този вид и ще бъдат ли предмет на бъдеща ликвидация или приватизация? Могат ли да бъдат атрактивна стопанска част стопански субекти за приватизация от чуждестранни инвеститори?
Второ, какъв е размерът на задълженията на търговските дружества към държавните лесничейства и към държавата, съответно Държавно обществено осигуряване и Фонд "Професионална квалификация и безработица".
Трето, ще продължи ли Министерството на земеделието и горите да разчита в управлението на търговските дружества на заварените съвети на директорите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Юруков.
Имате думата за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юруков! Във връзка със зададения от Вас актуален въпрос относно политиката на Министерство на земеделието и горите по отношение на създадените еднолични търговски дружества от сектор "Горска промишленост" ви отговарям със следното.
В изпълнение на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за горите, горските стопанства бяха преструктурирани. За периода 1997 - 2000 г. бяха образувани 86 еднолични търговски дружества, които поеха част от активите и пасивите от стопанска дейност на бившите горски стопанства. Към настоящия момент 22 дружества са със 100% държавно участие, 7 в процедура по ликвидация, а останалите са приватизирани.
През месец декември 2001 г. в Министерство на земеделието и горите беше проведена среща с изпълнителните директори на тези дружества с цел запознаване с финансово-икономическото им състояние. Със Заповед № РД 09-12 от 8 януари 2002 г. се определи комисия от експерти, които в срок от един месец да анализират финансовото състояние, да излязат с предложение за евентуална приватизация на част от дружествата или обявяване на процедура по ликвидация и несъстоятелност на тези, които са с големи задължения. При създаването си търговските дружества от сектор "Горска промишленост" поеха голяма част от задълженията на горските стопанства и някои от тях започват дейността си с пасив от 300 - 400 хил. лв. и увеличават своята задлъжнялост. Към 30.09.2001 г. задълженията на дружествата само към Фонд "Българска гора" са в размер на 4 млн. 683 хил. 238 лв. За събирането им Националното управление по горите е предприело следните мерки: изпратени са писма-покани за доброволно плащане, заведени са съдебни дела, а за част от длъжниците вземанията ще се събират от Агенцията за държавни вземания. Точният размер на задълженията към общественото осигуряване и Фонд ПКБ ще ни бъде известен след приемането на годишните счетоводни отчети и одиторските доклади.
Независимо от множеството обективни причини, довели до натрупване на задълженията, решаващ фактор за законосъобразното управление на търговски дружества е Съветът на директорите и изпълнителният директор. Липсата на професионален опит и непознаването на спецификата на горския отрасъл в редица случаи са довели до взимане на грешни решения и некомпетентно ръководство на дружествата. През периода септември 2001 г. - 15 януари 2002 г. са сменени членовете на Съвета на директорите на 14 дружества от останалите 22 броя дружества със 100% държавно участие. В повечето от тези дружества са назначени проверки и поискани спешни ревизии от Държавен финансов контрол, като при констатирани пропуски и нередности ще бъдат сезирани съответните органи и на нарушителите ще бъде потърсена отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
Господин Юруков, имате право на два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
С оглед на яснотата по отговорите от министър Дикме, ще се ползвам от правото си само на един уточняващ въпрос.
Господин министър, смятате ли, че в тези 22 дружества, които са със 100% структура на капитала държавна собственост, е необходимо да продължи същата система и форма на управление - чрез Съвет на директорите, когато Търговският закон и Законът за едноличните търговски дружества дават право те да бъдат ЕООД единствено и само с един управител. Дали е необходимо да тежат при това тежко финансово състояние, тежко икономическо състояние членовете на Съвета на директорите, които не са изпълнителни директори, да тежат на тези дружества? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте с отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Юруков, аз съм абсолютно съгласен с Вас и смятам, че това не е единственият начин за управление на тези дружества. Нещо повече, смятам, че това е може би най-лошият начин на стопанисване и управление на дружествата, имайки предвид лошото финансово състояние и голямата задлъжнялост на дружествата. Необходимо е провеждането на една сериозна оздравителна програма, защото няма логика в това дружества, които са били печеливши дружества, особено в горския отрасъл, да се превърнат в един момент в губещи дружества.
Така че още веднъж повтарям това, което се съдържаше в отговора на първата част на въпроса - предприети са вече необходимите мерки от страна на Министерство на земеделието и горите и аз съм убеден, че ще се справим с този проблем.
Друг е въпросът за фирмите в горския отрасъл, които, както и при отговора на предишния въпрос, чийто активи са далеч по-малко от пасивите, които са натрупани през време на управлението и трябва да бъдат обявени в ликвидация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Ще изразите ли отношение? - Заповядайте.
ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Господин министър, аз Ви благодаря за изчерпателния отговор на трите основни и единия допълнителен въпрос и съм доволен, че от трибуната на Народното събрание българската общественост беше запозната с действителното и истинско състояние в тези търговски дружества. Благодаря Ви и Ви декларирам, че аз ще следя този процес и в бъдеще чрез директни контакти с Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Стоилов, имате думата да развиете своя първи актуален въпрос към министър Дикме, относно изготвянето на правилник за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, и двата въпроса, които Ви поставям, са продиктувани от проблеми, създадени от предишното ръководство на Министерството на земеделието и горите и главно от действията, които Вие и ръководените от Вас служители ще предприемат не само по тези проблеми, но и по ред други, ще проличи дали правителството, в което участвате, и министерството, което ръководите, имат воля и способности да преодолеят тежкото състояние в българското земеделие.
Задавам ви този въпрос по молба на членове на кооперация "Троянска популярна банка", но той засяга хиляди български граждани и се отнася до правомощията на Министерския съвет.
Съгласно чл. 36 от приетия през 1999 г. Закон за кооперациите, по решение на техните общи събрания те могат да образуват взаимоспомагателни каси за членовете на кооперацията.
Алинея 2 на цитирания текст възлага на Министерския съвет да приеме правилник за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси. Предишното правителство не изпълни таза разпоредба, в резултат на което повече от две години липсва необходимата правна регламентация на посочената дейност. Едва ли актове като съвместното Постановление № 218 на Министерския съвет и Централния комитет на БКП от 1951 г. и Типовия устав за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при професионалните органи и организации от 1988 г. могат, дори и да не са загубили формално юридическата си сила, да запълнят съществуващата нормативна празнота. Доколкото ми е известно, към Министерството на земеделието и горите е създадена работна група за изготвяне на проект за правилник за взаимоспомагателните каси.
Използвам случая да отбележа също, че Законът за кооперациите предвижда и възможност кооперациите да извършват влогово-кредитна дейност, но при условията и по реда на специален закон. Такъв закон също още не е приет.
Господин министър, кога ще внесете в Министерския съвет проект на правилник за взаимоспомагателните каси и кога очаквате той да бъде приет?
Освен това искам да знам дали ръководеното от Вас министерство, Министерството на финансите и други ведомства работят върху законопроект за влогово-кредитната дейност на кооперациите или ще използвате внесения вече в Народното събрание законопроект за решаване и на този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Министър Дикме, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, съгласно § 9 от Закона за кооперациите, изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет и то е в правомощията на Министерския съвет. Аз въпреки всичко ще отговоря на Вашия въпрос в качеството ми на министър на земеделието и горите.
В Министерството на земеделието и горите няма създадена работна група и не може да има създадена работна група без да има решение на Министерския съвет за създаването на такава работна група за изготвяне на проект за такъв правилник. Но в Министерството на земеделието и горите са проведени редица срещи по отношение на изготвянето на такъв правилник с ръководствата на кредитните кооперации.
Компетентността на Министерството на земеделието и горите е свързана с дейността на един вид кооперации - това са земеделските кооперации. Дейността на другите кооперации, разпространени в страната, каквито са трудовопроизводителните кооперации, потребителните кооперации, кооперациите на инвалиди и др., е свързана с компетентността на други министерства като Министерство на икономиката и Министерство на труда и социалната политика. Разработването на проект за правилник за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси в кооперациите трябва да бъде възложено на специално създадена междуведомствена група. По наше мнение в нея задължително трябва да бъдат включени и представители на заинтересовани финансови институции като БНБ, ДСК и др.
В момента устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации се регулира от Типов устав от 1988 г. Този Типов устав се прилага и за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси, създадени в кооперации. Следователно дейността на взаимоспомагателните каси в кооперациите в момента има правна уредба и тя е еднаква с дейността на същите каси, създадени в други стопански субекти. Нормално е съдържанието на правилника по чл. 36, ал. 2 от Закона за кооперациите да не се различава съществено от правилата на Типовия устав. Затова смятам, че няма обществена необходимост от спешно приемане на правилника.
Изразявам становището, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за кооперациите не е достатъчно прецизна. Взаимоспомагателните каси се създават по решение на общото събрание на кооперацията. Логично е същият орган на кооперацията - общото събрание, да приема и устройствения правилник на взаимоспомагателната каса. Във връзка с това би било добре да се обсъди и промяна в цитираната нормативна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, в общи линии аз не съм удовлетворен от този отговор, защото той показва, че прокламираното ново време започва дори да е по-назад от предишното време, с което смятахме, че сме се разделили. В предишното Министерство на земеделието и горите е била създадена такава работна група - дали е най-удачно към него, аз споделям тук Вашата теза, че е необходимо да се изгради специална междуведомствена група. Но след като предишното правителство повече от две години не изпълни разпоредбата на закона, все пак ние трябва да знаем колко време ще е необходимо на сегашното правителство или да изпълни, или ако я смята за нецелесъобразна, да промени нейното съдържание, така че този въпрос все пак да получи уредба.
Освен това използвах възможността да Ви запитам и за един друг въпрос, който е още по-съществен и няма как да бъде решен без законова уредба, а именно за развитието на влогово-кредитна дейност от кооперациите. Българската държава в лицето на предишното и на сегашното правителство има намерение напълно да се оттегли от участие във влогово-кредитната дейност. Освен това поне засега съществува голямо разминаване между щедрите царски обещания за микрокредитиране и твърде ограничения достъп до тях. Така държавата остава в още по-голям дълг към своите граждани, защото не е установила правилата, за които споменах, след като не дава възможност и на гражданите чрез сдружаване в кооперациите сами да финансират дейности в земеделието и други области.
Затова аз апелирам към Вас и към министъра на финансите освен на източниците на външно финансиране, да се обърне специално внимание и на този модел на влогово-кредитна дейност, така че и двата проблема - за взаимоспомагателните каси и влогово-кредитната дейност на кооперациите, да получат съвременна нормативна уредба, каквато смятате, че е подходяща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Стоилов.
За дуплика, господин Дикме, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Господин Стоилов, аз съм съгласен с критиките, които отправихте по отношение на политиката за влогово-кредитните кооперации. В отговора на Вашия въпрос аз казах, че няма създадена работна група, но това не означава, че не се работи по този случай. Нещо повече, лично заместник-министър госпожа Тошева се занимава с влогово-кредитните кооперации. В допълнение по отношение намесата на държавата във влогово-кредитните кооперации и стимулиране създаването им, ще кажа само няколко думи, изразени в цифри. Около 7 млн. евро по европейски програми за създаване на влогово-кредитни кооперации са дадени на кооперациите, като включително и държавата допълнително е заделила около 4 млн. лв. Тоест, общият размер е около 18 млн. лв. за създаването и поддържането на влогово-кредитните кооперации.
Ние смятаме, че влогово-кредитните кооперации имат доста сериозно бъдеще в България и изцяло подкрепяме тяхната дейност. Лично аз съм водил няколко разговора с ръководството на влогово-кредитни кооперации и съм убеден, че е необходимо създаването на една нова нормативна база и нова нормативна уредба, на която да почива тяхната дейност и тяхното бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дикме.
За следващия Ваш актуален въпрос към министъра, заповядайте господин Стоилов.



ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, на 8 октомври 1999 г. със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е открита процедура за приватизация на 70 процента от "Виталес" ЕАД, град Тетевен.
Това е най-голямото в района предприятие за добив на дървен материал с капитал 50 млн. лв., образуван от непарични вноски на държавата и от имуществата на бившите горски стопанства, отделени от държавните лесничейства в град Тетевен и в селата Рибарица и Черни Вит.
Прави впечатление, че непосредствено преди откриване на приватизационната процедура на няколко пъти през месец май, през месец октомври, само 2 дни преди започване на приватизацията и - забележете - на два пъти след датата на нейното откриване, със заповед на министъра на земеделието и горите на "Виталес" са прехвърлени големи дълготрайни материални активи, без това да води до увеличение на капитала и на продажната цена на дружеството.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Сигурно е имало определени купувачи?!...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ще стане дума и за тях.
Става дума за горски дом в Черни Вит заедно с рибарник и всички съоръжения и стопански инвентар; административна сграда от Държавно лесничейство "Рибарица" с разгърната застроена площ от 780 кв. м; парцел в село Рибарица от приблизително 13 дка с отчетна стойност - дори и най-прозорливите едва ли ще я познаят - от 40,30 лв.! (ръкопляскания от КБ); напълно нова и още неизползвана почивна база в град Поморие, строена от лесничейството в Рибарица.
Отново през 1999 г. в Ловешкия окръжен съд е регистрирана фирма "Виталес 99" АД с предмет на дейност - участие в приватизацията на "Виталес" ЕАД.
Министър Върбанов и началникът на Националното управление на горите предвиждат такива условия, че на практика в конкурса за закупуването да участва само споменатата фирма. Тук вече няма да се учудите защо са извършени всички изброени действия, ако знаете кои са новите собственици. Те са само 5-6 души, измежду които: Борислав Бечев - изпълнителен директор на "Виталес" ЕАД, Васил Стипцов - тогава главен секретар на Националното управление на горите в Министерството на земеделието и горите, Улян Удринов - племенник на министър Върбанов. Няма да чета имената на другите лица.
Господин министър, ще разпоредите ли да се извърши проверка на приватизационната сделка и ще сезирате ли съответните органи на прокуратурата за действията на участващите в нея лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов!
Във връзка със зададения от Вас актуален въпрос за приватизацията на "Виталес" ЕАД, град Тетевен, Ви уведомявам, че преди откриването на процедурата по приватизация на дружеството е издадена Заповед № РД 41-885 от 19 ноември 1999 г. за безвъзмездно предаване на дълготрайни активи от Държавно лесничейство - град Рибарица на "Виталес" ЕАД.
След приватизацията не са прехвърляни активи със заповед на министъра на земеделието и горите в новорегистрираното дружество.
Относно условията на конкурса за закупуване на акции от приватизираното дружество Ви информирам, че заповедите са стандартни и са еднакви за всички сделки, извършени тогава в министерството, така че можете да смятате, че това се отнася за близо 500 приватизирани дружества.
Списъкът на лицата, учредили РМД "Виталес 99", град Тетевен, а впоследствие и купувач на продаденото дружество, се състои от 231 човека. Общо взето Вие казахте кои са основните акционери. Аз само ще допълня - от тях двама са служители от министерството и са били съответно председател и член на Съвета на директорите на държавното дружество, имащи законово право да участват в него. Техният процент на участие в РМД е съответно 7,77 процента за господин Васил Стипцов и 1,21 процента - за госпожа Радка Катрачева.
Изпълнителният директор на дружеството и член на Съвета на директорите господин Борислав Бечев притежава 1569 броя акции, представляващи 20,14 процента.
От извършените проверки, казвам за това, което е било преди нашия мандат - проверки, извършени на място и по документи по следприватизационния контрол, нарушения по поетите задължения в приватизационния договор не са констатирани.
След Вашия актуален въпрос ще бъде назначена специална проверка на приватизационната сделка и на дейността преди и след нея, като Ви уверявам, че при констатирани пропуски и нередности ще бъдат сезирани съответните органи на прокуратурата, както и че ще Ви уведомя писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За реплика има думата господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря, господин министър! Приветствам Вашето намерение да предприемете действията, които оповестихте и смятам, че обществеността в Тетевенската община ще подкрепи тези действия, така че да се потърсят всички законови основания наистина да се извърши ревизия на приватизационната сделка и да се предотвратят по-нататъшните отрицателни последици от сегашното състояние на нещата, защото искам да Ви информирам и за това, че след приватизацията, пак по време на предишното ръководство на министерството, дружеството в редица случаи е получавало сечища, без да се спазват предвидените процедури или дори и в случаите, когато тези процедури формално са били изпълнени, в много от тях то не е заплатило необходимите такси и така се явява длъжник на държавните лесничейства в района.
Искам също така да Ви предупредя, че ще трябва вероятно да се опитате чрез тези лесничейства да се наложи възбрана върху имотите на "Виталес", тъй като иначе можем да се озовем в ситуация, че всички активи ще преминат в едно ново и незнайно дружество, а всички пасиви ще останат за сегашното.
Така че в хода на проверката мисля, че трябва да се предприемат и други правни действия, за да се защитят интересите на държавата, на работещите и мисля, че коментарът по-нататък е излишен, защото този модел на братовчедска приватизация показва как първо, към дружествата се прехвърлят, и Вие споменахте, безвъзмездно понякога активи и то не само преди, а и в процеса на самата приватизация, което според мен в много основания покрива съставите на престъпление.
А след това вече, няколко приближени лица, включително от структурите на властта продават на себе си тези активи и по-нататък се чудим защо икономиката на България рухва и приватизацията не носи резултати, така че моят въпрос се надявам да помогне на всички в тази зала да преосмислят митологията на дотук провежданата приватизация и да съчетаят редица подходи в управлението на икономиката, както и самата приватизация, която, ако наистина се прави, да дава икономически резултати и възможности за заетост на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика заповядайте, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Господин Стоилов, аз Ви благодаря още веднъж за този поставен въпрос.
Ще кажа само няколко думи. Прехвърлянето на активи от лесничействата към дружествата непосредствено преди приватизацията е било практика. Това е потвърждение от проверките, които ние направихме при приватизацията на съответните дружества.
Още веднъж искам да Ви уверя, че Министерството на земеделието и горите вече е предприело необходимите мерки, включително вече и за разваляне на приватизационни договори там, където не се изпълняват условията по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Следващият актуален въпрос ще бъде зададен от народния представител Петър Мутафчиев и е към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка по Ваше нареждане на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" във връзка с процедурите по избора и оценяването на офертите и подписване на договорите от ръководството на предприятието за периода 1997 - 2001 г.? Какви са, господин министър, констатираните нарушения? Какви мерки е предприело министерството за отстраняване на нередностите и разбира се за търсене на отговорност от виновните лица?
Този въпрос Ви го задавам затова защото от 1998 г. досега българското общество беше скандализирано с крупни нарушения в държавно предприятие "РВД". И аз ще спомена само три от случаите, които намериха сериозно място в българските медии.
Първият случай е със сключен договор - хотелския комплекс "Копитото" с едноличен търговец Пламен Найденов. Целта е рехабилитация на персонала на стойност 6 млн. 680 хил. долара. За няколко години. Но за това време излиза, че 1 кв. м от базата, която е предоставена за целия период на договора, струва 6 760 долара.
Вторият случай. Закупуване по решение на Министерския съвет, със съгласие на Министерския съвет, на самолет "Фалкон 2000". Преди обаче да се закупи самолетът "Фалкон 2000", "РВД" закупува друг самолет "Фалкон 50", струва ми се. Той е предоставен на авиоотряд 28, за да се ползва от българското правителство.
От сделката става ясно това, което беше публикувано, пак казвам, по медиите, че за 12 млн. близо е закупен "Фалкон 50". След това са дадени още 29 млн. долара, за да бъде закупен "Фалкон 2000". Целта е да се използва за облитане, тоест за настройка на апаратурата на "РВД".
По данни на експерти, обаче, е ясно, че такъв самолет може да се закупи за 24 млн. долара. Тоест разликата за "Фалкон 2000" е близо 5 млн. долара, господин министър.
Кой взе тези пари? И кой така безотговорно се отнасяше към държавните средства?
Още нещо. След получаването на "Фалкон 2000" трябваше да бъде върнат, по договора има такава възможност, "Фалкон 50" и да се върнат съответно парите, тоест да се приспаднат парите 12 млн. долара.
Извършено ли е това? И ако не, защо? Два фалкона ли са необходими за облитане?
Още една сделка, където нещата са прекалено неясни и аз се надявам, че Вие ще ни дадете по-точна информация. Това е сключването на договор от фирма "Аления" за доставяне на радиолокационно оборудване за "РВД".
Първо, не е ясно по какъв начин е подбрана точно тази фирма. Имало ли е конкретно техническо задание за конкурса, който е проведен? Аз разбирам, че май е било с преговори с потенциален купувач, то не е купувач, а фирма, която ще снабди оборудването.
Интересно защо в периода на времето, след като офертата е била за 6 млн. долара, става 17 млн. евро. След това се налага още един анекс за 3 млн. за Бургас - за преоборудване. След това се плащат още 25 млн. евро на фирма "Аления".
Спазени ли са правилата за обществените поръчки? Ще заработи ли техниката, внесена от "Аления" и работи ли в момента? С колко е закъсняло договарянето и изпълнението по договора? И какви неустойки държавата ще вземе от тази фирма, ако не си е изпълнила задълженията?
С това приключвам, господин министър. Примерите могат да бъдат много. Аз се надявам, че Вие ще ни дадете точен отговор за щетите, които са нанесени на държавата и за мерките, които сте предприели спрямо отговорните лица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, господин Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, с отговор на Вашия актуален въпрос Ви уведомявам за следното. По мое нареждане са извършени финансова и техническа проверка на дейността на държавно предприятие "РВД". Със Заповед № РД 08-630/25.09.2001 г. разпоредих да се извърши цялостна проверка на финансовото състояние на ДП "РВД". С друга Заповед № РД 08-643/3.10.2001 г. назначих комисия със задача да извърши проверка на ДП "РДВ" по отношение на подготовката, провеждането и съгласуване на процедурите по избора, оценяване на офертите и подписване на договори с изпълнители за доставка и монтаж на апаратура за модернизация на летищните радиолокационни компреси и за технологичното оборудване на Единния център за управление на въздушното движение, а така също и тяхната реализация.
Обект на проверка по цитираните по-горе заповеди бяха следните договори: Договор за модернизация на радарните системи в Република България с фирма "Аления-Маркони" - Италия, Договор за изграждане на Единен център за управление на въздушното движение с изпълнител "Главболгарстрой", Договор за технологично оборудване на Единния център за управление на въздушното движение с фирма "Аления-Маркони" - Италия, Договор за доставка на правителствен самолет "Фалкон" с фирма "Дасоу интернешънъл", Договор за учредяване право на ползване върху част от недвижим имот - хотелски комплекс "Копитото" на Витоша, собственост на ЕТ "Пламен Найденов". Договор за предоставяне на рехабилитационни и профилактично-оздравителни услуги с "Капситурс" ООД в хотел "Морска звезда" - Златни пясъци.
Изброените по-горе договори са били обект на ревизия от страна на органите на Агенция за държавен вътрешнофинансов контрол, приключила с отзитен доклад РВ-003 от 8 октомври 2001 г.
Извършени са проверки и на други по-малки сделки, сключени от ДП "РВД".
Констатираните нарушения се изразяват основно в следното. Нарушение на Закона за обществените поръчки при сключване на посочените по-горе договори. Сключване на договори при цени, значително по-високи от пазарните. Разходване на средства за рехабилитационни и профилактично-оздравителни мероприятия на служители на ДП "РВД" не по предназначение.
Срещу вложените средства предприятието не получава собственост върху дълготрайни материални активи, а само ограничено право на ползване върху обектите.
Предприетите мерки за отстраняване на нередностите се изразяват в следното. Извършени са промени в управителните органи на държавно предприятие "РВД", доколкото действащото законодателство позволява това. Проведени бяха срещи с отговорни представители на "Евроконтрол" за обсъждане на тръжната процедура по доставка на технологичното оборудване.
По мое настояване и с оглед затягане на финансовата дисциплина в предприятието е създаден независим отдел за вътрешен финансов контрол.
Назначена е комисия, която включва водещи български специалисти в областта, която комисия да даде независима оценка на новата система за управление на въздушното движение и на възможностите за ускоряване на процеса по въвеждането й в експлоатация.
Информацията за нарушенията беше включена в Бялата книга.
Съгласно действащото законодателство търсенето на отговорност от виновните лица не е в правомощията на министъра на транспорта и съобщенията, а на органите на съдебната система, които следва да предприемат съответните действия. Виновността или невинността на дадено лице се установява от органите на съдебната система.
В заключение искам да кажа, че сега действащият Закон за гражданското въздухоплаване е несъвършен и юридически неиздържан. Последните му изменения са приети от предишния парламент през м. май 2001 г. и са в сила от м. май 2001 г. Същността им се изразява в преобразуване на юридическо лице "Ръководство за въздушно движение" в държавно предприятие "Ръководство за въздушно движение" и въвеждане петгодишен мандат на управителните органи на държавното предприятие, който де факто не може да бъде прекратен предсрочно. Такива органи са били назначени веднага след влизането в сила на закона от предишния министър.
Обърнете внимание на две неща. На момента, в който се правят промените - само месец преди изборите. И същността на измененията - 5-годишен мандат на органите на управление, който на практика не може да бъде прекратен предсрочно. Мандат като този, предвиден за управителните органи на "РВД" не съществува в нито един друг закон или подзаконов нормативен акт в областта на транспорта и съобщенията.
Считам, че това не е случайно и е израз на желание на предишното правителство трайно да запази контрол върху ДП "РВД", независимо от изхода на изборите на 17 юни.
Всички тези обстоятелства ограничават възможността за реализиране стратегията за развитие на предприятието, повишаване безопасността на въздухоплаването и пресичане на порочната практика за източване на финансови средства.
В заключение искам да кажа, че дейността на ДП "РВД" особено след събитията от 11 септември е от първостепенна важност в моята работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз бих се съгласил с последното твърдение, че дейността на държавно предприятие "РВД" е от особена важност за Вас като министър, ако днес Вие бяхте уведомили народното представителство конкретно за нарушенията, които са извършени там.

Вие казахте, че сте наредили финансова ревизия, цялостна финансова проверка на РВД, но не споменахте за нито едно нарушение и то в конкретните му размери. За съжаление, не споменахте нито едно от имената на виновните за тези сериозни злоупотреби с държавни средства. Това, господин министър, според мен се казва "прикриване". А
бикновено прикриването е чадър над тези, които трябва съответно да понесат отговорността си.
Вие казахте, че сте публикували всички тези данни в Бялата книга. Но нека не забравяме, че в Бялата книга няма нито едно име на виновен за ситуацията, в която се намираме.
Не разбрах и друго, господин министър - вие сезирали ли сте органите на база на финансовата ревизия, за да кажете, че сте изпълнили конкретно ангажимента си като министър, най-напред, и, второ, като политическо лице, тъй като НДСВ обеща преди изборите и с избирането на правителството, че ще се бори срещу корупцията в страната.
Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? Аз разбирам, че Вие нямате право да правите промени, но пък в края на краищата какво направи Вашето министерство, за да предложите конкретни законодателни промени, за да се спре разграбването на РВД?
Затова аз не мога да бъда доволен от отговора, който Вие ми дадохте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на дуплика, министър Петров.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми дами и господа народни представители! Отправяте към мен едно тежко обвинение, като забравяте съдържанието на самата Бяла книга. Горе-долу 1/3 от цялата Бяла книга са конкретни факти с конкретни имена, конкретни цифри, конкретни фирми, ако не частни лица. Не мога да разбера това обвинение. Бялата книга сама по себе си е достатъчно основание за преследване на виновните лица. Не бих повярвал, че имате материалите и данните, които цитирате, отнякъде другаде, освен от нашите проверки, които са отразени съответно категорично в Бялата книга.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Аз цитирам вестниците.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Вие цитирате вестниците, но от Вас излиза едно обвинение, с което не съм съгласен.
Освен това, аз не бих могъл да направя обвинение към някого и не е моя работа да го направя. Съдът, както подчертах, би трябвало да каже има ли някой виновен или няма. Има съответни органи, които трябва да се хванат и да си свършат работата.
Тъй че аз считам, че съм изпълнил това, което се очаква от мен, и съм извършил необходимите действия, които дават предостатъчно материал за съответните органи да си свършат работата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Към министъра на културата господин Божидар Абрашев е отправен актуален въпрос от народния представител Димитър Игнатов.
Заповядайте, господин Игнатов, да развиете своя актуален въпрос към министър Абрашев.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, моят въпрос е свързан с непродължаването на договора на изпълнителния директор на Народния театър "Иван Вазов" господин Александър Морфов, при положение, че в момента трупата на Народния театър в тежките условия на преход показва значителни по художествена стойност произведения и допринася за развитието на българската култура.
Уважаеми господин министър, подобни административни разпоредби не са може би най-доброто средство за решаване на художествено-творческите проблеми на една национална институция, каквато е Народният театър. Създаденото напрежение в театъра, за което свидетелстват направените допитвания до служителите в театъра и до видни дейци на културата в България, неминуемо ще се отразят на постиженията на театъра, от което ще страдат хилядите зрители и почитатели на този театър.
Моят въпрос е: в какъв срок от време смятате да решите този въпрос по възможно най-културния начин, тъй като все пак Вие сте министър на културата?
Аз искам да кажа, че не познавам лично господин Морфов. Задавам въпроса поради огромното почитание, което изпитвам към изкуството поначало и към изкуството на тези артисти в Народния театър, и искам съвестта ми да бъде чиста. Защото, ако случайно някъде се срещна с моя голям приятел, който за съжаление почина, Йордан Матев, аз трябва да му дам един достоен отговор, тъй като съм бил в парламента, защо не съм попитал за причините, поради които ще има стачка в Националния театър. И няма ли да станем отново, грубо казано, посмешище за Европа? Аз не съм чул досега в някой европейски театър да се готвят за стачка. Като съм убеден, че Вие имате сили и възможности да решите въпроса по най-културния начин, Ви моля за Вашия отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Игнатов.
Имате думата за отговор, господин Абрашев. Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Игнатов, дами и господа народни представители! Във връзка с питането, отправено към мен от господин Игнатов, първо ще кажа, че благодаря за възможността да изясня пред парламента въпроса с директора на Народния театър "Иван Вазов" и по-конкретно непродължаването на договора на досегашния директор на театъра господин Александър Морфов - въпрос така широко тиражиран в публичното пространство.
Позволете ми да прибавя, че и аз дълбоко уважавам не само Народния театър, но изобщо българската култура, за която в момента отговарям.
А сега данните. На 14 февруари 2000 г. бившият министър на културата госпожа Емма Москова сключва с господин Александър Морфов трудов договор на основание чл. 68, т. 1 от Кодекса на труда за длъжността "директор", повтарям, директор на Народния театър "Иван Вазов" със срок 30 юни 2001 г.
Нека отбележа, че този трудов договор е сключен въпреки императива на чл. 5, ал. 3 на вече влезлия в сила Закон за закрила и развитие на културата, който гласи, цитирам: "Директорите на държавните културни институти се назначават от министъра на културата след провеждането на конкурс по атестационни системи и по ред, определен от министъра на културата". Край на цитата. Тоест, не е спазен законът и господин Морфов е назначен без конкурс.
След изтичането на този срок на споменатата дата - 30 юни 2001 г., и след множество изявления в медиите на господин Морфов, че не желае да продължи работата си като директор на Народния театър "Иван Вазов", все пак той подава молба до министъра, в която пише, че би желал да бъде преназначен като артистичен директор, но за не повече от шест месеца. И госпожа Москова отново го назначава като директор, като сключва допълнително споразумение към договора му на основание чл. 119 и чл. 68 от Кодекса на труда за срок от 6 месеца, тоест, от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2001 г.
На 2 октомври 2001 г. господин Морфов депозира пред мен своята оставка, като се мотивира, че не би искал да се занимава с административни и финансови въпроси на театъра. Ето я неговата оставка - черно на бяло, може да я види всеки. Той сам я подава, сам се подписва. Датата е 2 октомври 2001 г.
Аз не я приех и в разговор помежду ни го помолих да остане на поста, който заема, до изтичане на договора на 31.12.2001 г. В този разговор стана дума и затова, че от новата 2002 г. господин Морфов ще остане в Народния театър, но в качеството си на творческа личност. По този повод в новата структура на Народния театър "Иван Вазов" за 2002 г. е създадена длъжността "артистичен директор" - за него.
И така, според постигнатата договореност лично с господин Морфов трудовото му правоотношение бе прекратено на 1 януари 2002 г. поради изтичане на срока на договора, на основание чл. 325, т. 3 от Кодекса на труда, а не че е махнат. Но тъй като не мога да оставя Народния театър "Иван Вазов" без директор, след изтичането на договора на господин Морфов назначих господин Пламен Масларов за директор с договор от 29.12.2001 г. Самият господин Масларов преди това бе назначен в театъра от господин Морфов като административен директор, за да реализира приетата от екипа оздравителна програма, така необходима в последните месеци за театъра. Господин Масларов е назначен за директор на Народния театър "Иван Вазов" до заемане на длъжността чрез конкурс на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.
Що се отнася до предстоящия конкурс, аз ще спазя клаузите на чл. 5, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата, който ме задължава - подчертавам - задължава да обявявам конкурс за всеки директор на държавен културен институт, какъвто е Народният театър "Иван Вазов", театър с безспорно национално значение.
Искам да отбележа, че господин Пламен Масларов, сегашният директор на театъра, ме уведоми, че е отправил покана към господин Морфов да поеме художественото ръководство на театъра и е получил отказ. Едва вчера, след многократните ми усилия да разговарям с него, господин Морфов дойде в министерството да се срещне с мен заедно с директора господин Масларов. След проведения разговор и личното ми настояване - запомнете - да приеме мандат на артистичен директор на Народния театър "Иван Вазов" получих неговото уверение, че ще ми даде отговор на 21 януари т.г. Обясних на господин Морфов, че по закон в момента той може да бъде назначен само от изпълняващия длъжността директор господин Масларов, на което господин Масларов не възрази.
За съжаление преди да дойда тук, около 10,30 ч. днес, господин Морфов ми позвъни и ме уведоми, че отказва да поеме поста на артистичен директор. Декларирам пред вас, че нямам нищо против господин Морфов, когото фактически лично доста слабо познавам, но знам, че е с много големи качества, да поеме когато и да било художествена функция в театъра. И бих му пожелал това от сърце. Но заедно с това не мога да пренебрегна закона.
В такъв случай конкурсът, който съм задължен да обявя и който, дай Боже, да спечели, директорът може да го назначи както пожелае и аз ще бъда безкрайно доволен, ако господин Морфов продължи да работи в театъра. Нито имам нещо против господин Морфов, нито имам нещо против Народния театър, но това е една изкуствена война, която никому не е нужна. Всичко можеше да стане по възможно най-цивилизования начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Абрашев.
За реплика има думата господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, много Ви благодаря за този отговор, който погледнато от формалната страна на нещата е перфектен. Аз също проверих фактите. Да, такива са фактите и Вие имате пълното право, когато изтича един договор, да не го подновите, а да обявите конкурс. Това е така по закон и Вие сте длъжен да го спазвате като министър.
Обаче не мога да пренебрегна факта, че тук имам документация, донесена ми също днес сутринта от Народния театър, с която се иска среща с министър-председателя за решаване на техния въпрос. Там пише: "Уважаеми господин министър-председател, актьорите, подписали това писмо, много Ви молят за спешна среща във връзка със създалата се ситуация в Народен театър "Иван Вазов". Бихме искали да изложим проблема лично пред Вас, особено след оповестеното от Министерството на културата предстоящо обявяване на конкурс за директор на театъра. Приемете искрените ни уважения." Следват подписи.
Защо все пак в Народния театър има напрежение? И без да искам да ви налагам моето становище и моето мнение, аз отчитам, че има напрежение в Народния театър, което не е добро нито за българската култура, нито за държавата България.
Аз бих си позволил да Ви отправя съвет да направите среща с този колектив. Те са написали и отворено писмо до председателя на Народното събрание, и до министър-председателя, и до председателя на парламентарната Комисия за култура, и до всички медии. Само Вашето име го няма тук и няма копие до Вас. Това е показателно. Значи се прескача една институция. Ако действително има такава инсинуация, въпреки всичко Вие би трябвало да я потушите с една директна среща с тях, след което медиите да отразят тази среща и веднъж завинаги въпросът да бъде ликвидиран. Не е добре за нас да има драми, които са извън пиесите. Благодаря.
Господин министър, предоставям Ви документацията, която ми беше донесена тази сутрин, и мисля, че в скоро време ще научим резултата и то добрия резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Абрашев? Заповядайте.
МИНИСТЪР БОЖИДАР АБРАШЕВ: Съжалявам, че от господин Игнатов научавам за такава подписка, но меко казано е съвършено нередно аз да не бъда сезиран за това. И тъй като вече свикнах на език, който не е подходящ нито за нашата действителност, особено за културата, просто не се учудвам. Няма да коментирам повече, но ви подсказвам достатъчно ясно, че някои хора минават всякакви граници.
Под отношение на тази подписка - вероятно има известно основание. Това, което знам от телевизията, е, че било рано да се проведе конкурс, трябвало да се чака реформата. Кога? Питам докога да чакаме реформата? Но въпреки всичко аз ще послушам съвета на господин Игнатов и ще се срещна с този господин, за да си изясня какво всъщност точно иска. Защото нима провеждането на конкурс е незаконно и нима трябва да се отлага до безкрайност, и нима - това е най-важното - някой се страхува от този конкурс? Разбирате ли какво намеквам? Това е моят втори отговор. Но правя всичко възможно и ви уверявам, че искам Народният театър да бъде колкото е възможно по-добре, защото той е измежду най-елитните наши културни институти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Абрашев.
С това дневният ред за парламентарния контрол днес се изчерпва.
Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
Моля да ми бъде даден списък на народните представители за поименно преброяване на присъстващите в залата, защото в залата в момента няма 136 човека, както показва регистрацията на таблото.
(Започва поименна проверка на кворума. В залата влизат голяма група депутати.)
Виждам, че в залата вече има 120 души. Прекратявам проверката.
Продължаваме заседанието.
Преди прекратяването му за започване на парламентарен контрол е започнала дискусия по първо четене на законопроекта за устройството и дейността на Ефорията за подпомагане на Славянобългарския манастир "Св. Георги Зограф".
Заповядайте, господин Корнезов, за процедурно предложение.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение да започнем с т. 11 от програмата - разискване на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Имаме около 25 минути до края на работния ден. Това са всъщност три законопроекта, зная че и за трите законопроекта комисиите имат положително становище и мисля, че вносителите биха могли да ги представят. Можем евентуално даже и да ги приемем на първо четене на днешното заседание.
Като имам предвид тежката материя, която има в законопроекта за Зографския манастир, ви предлагам това разместване на точките и мисля, че това ще бъде много по-разумно.
Моля, госпожо председател, да подложите на гласуване това мое процедурно предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов. Ще подложа на гласуване прекратяването на дискусията по законопроекта по т. 4 от дневния ред и да преминем към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Противно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ОДС): Госпожо председател, аз предлагам да продължим със Закона за устройството и дейността на Ефорията и дори предлагам времето да бъде удължено, защото не остава много до приемането на този закон. А това все пак е много важно.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Как да не остава много? Всяка парламентарна група има по 40 мин., това е на първо четене!
АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Това е моето предложение. Не е необходимо всеки да изразходва цялото време, ако има достатъчно консенсус по този въпрос. А доколкото си спомням, го има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мозер.
Има направени две процедурни предложения - едното е на господин Корнезов да започнем работата си сега по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 189 народни представители: за 118, против 67, въздържали се .4.
Процедурното предложение е прието.
За процедурно предложение има думата господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам процедурно да се извърши прегласуване, тъй като колегите бяха объркани, понеже имаше две предложения. (Реплики от КБ.) Имаше две предложения и смятам, че част от колегите не разбраха в залата за какво става въпрос, поради което предлагам прегласуване на процедурното предложение на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имаше процедурно предложение, направено от господин Корнезов, и противно процедурно предложение, направено от госпожа Мозер. Според мен залата разбра какво искаше госпожа Мозер, а именно да продължим с дискусията по Закона за манастира "Свети Георги Зограф" и да се прекрати дискусията, съответно да се съкрати дискусията от 30 мин., която е определена на парламентарна група. Гласувахме по реда на постъпването им. Първото процедурно предложение, което беше направено от господин Корнезов, беше прието с мнозинство. Оттук насетне процедурно предложение правилникът не ми дава възможност да подлагам на прегласуване, господин Нихризов.
Волята на председателя е да реши дали в момента да има прегласуване или не, тъй като такъв текст няма разписан в правилника.
И тъй като господин Нихризов остава с впечатлението, че залата не е разбрала какво сме гласували, и тъй като в мълчалива процедурна война отначалото на сесията на Народното събрание се намирам с господин Нихризов, и да не приеме, че отказвам прегласуване, именно защото предложението е излязло от него, моля ви още веднъж гласувайте направеното процедурно предложение от господин Корнезов. Вече е ясно за какво гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували 198 народни представители: за 111, против 83, въздържали се 4.
Приема се.


Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносители са: Евгения Живкова и Михаил Миков; Димитър Ламбовски и Министерският съвет.
Моля господин Тасим да докладва становището на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ТАСИМ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание становището на Комисията по икономическата политика.

"С Т А Н О В И Щ Е
по законопроект № 154-01-37 от 31 август 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Евгения Живкова и Михаил Миков

по законопроект № 154-01-69 от 25 октомври 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Димитър Ламбовски

и по законопроект № 102-01-46 от 28 декември 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за
обществените поръчки, внесен от Министерския съвет

На заседанието, проведено на 16 януари 2002 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Димитър Ламбовски.
И трите законопроекта имат за цел усъвършенстване на режима на обществените поръчки, преодоляване на затрудненията, възникнали от досегашното прилагане на закона, насърчаване на конкуренцията и ефективността при изпълнение на обществените поръчки, както и намаляване на риска от корупция при тяхното възлагане и изпълнение. И в трите законопроекта се предлага създаване на специализиран орган, който да провежда държавната политика в областта на обществените поръчки. Предлагат се изменения в процедурите по възлагане на обществените поръчки, както и усъвършенстване на режима на обжалване на актовете, свързани с обществените поръчки.
В дискусията по законопроектите бяха поставени въпросите за съобразяване на режима на обществените поръчки с ангажиментите на страната в Световната търговска организация, усъвършенстване правомощията на регулативния орган по обществените поръчки, условията и редът за участие на чуждестранни лица при възлагането на обществени поръчки и преференциите за българските участници, възможностите за обединяване на различни обществени поръчки от един възложител, участието на стоковите борси и тържищата при възлагането на обществени поръчки, сроковете за разглеждане на споровете във връзка с обществените поръчки, възможностите за отклонения от общия режим за възлагане на обществени поръчки, решаването на спорове от арбитражен съд.
След проведената дискусия, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Димитър Ламбовски, като между първо и второ гласуване на тяхна основа се изготви общ законопроект, съгласно чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тасим.
След становището на водещата комисия по правилник трябва да дам думата на вносителите, които да защитят своите законопроекти.
Вносители на първия законопроект са народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков.
Господин Миков ще представи законопроекта от името на двамата вносители.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Наистина моментът, в който започваме разглеждането на такъв важен закон, не е най-подходящият. Но пък и доста сме позакъснели за тези промени, заявени и от мнозинството, и от нас с внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Така че всеки един момент е добре дошъл, още повече, че становището на комисията сочи към една идея за изработване на общ законопроект от трите внесени законопроекта, което още повече процедурно във времето ще забави приемането на закона. Така че, колкото по-рано започнем, толкова повече време ще имаме и по-навреме той ще бъде приет.
С предлаганите изменения в Закона за обществените поръчки - тук вече започвам наистина като вносител и то само по нашия законопроект - се цели избягване на субективните критерии и тяхното заместване с обективни предпоставки. Проблемите, свързани с обществените поръчки, в последните години са предмет на обществен коментар и най-вече по отношение на корупцията, която се шири в тази сфера.
Ние сме се опитали ясно да очертаем субектите, процедурите и условията за провеждане на възлагане на обществени поръчки, чрез които се определят спечелилите кандидати. Независимо от конкретната хипотеза приложение намира принципът за равнопоставеност на всички кандидати както помежду им, така и по отношение на съответния възложител. Ние предлагаме конкретен текст за онези правни субекти, които се контролират от държавата и са длъжни да спазват реда, предвиден в Закона за обществените поръчки. Същевременно се дава необходимата свобода на частно-правните търговски субекти, които са задължени да спазват този закон в името на обществения интерес, но само по отношение на изрично изброените дейности, свързани с изключителни техни права.
Потърсили сме и по-прецизно съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на обществените поръчки, като се посочват изчерпателно случаите и условията, при които ще се извършват отделните процедури.
Искам да подчертая и това, че процедурата по договаряне представлява едно изключение от общото правило, което може да се приложи само при наличието на посочени в закона предпоставки, без да се проявява какъвто и да било субективизъм.
Въвеждат се и други корекции. Изискването за доказване на търговска репутация ще се поставя от конкретния възложител, а не от закона, нещо, което съществува и днес като проблем. И вчера в комисията министърът на държавната администрация - министър Калчев - посочи конкретни случаи, при които, без да се преценява търговската репутация, е възложена една обществена поръчка на по-скоро неизвестна чужда фирма и са пренебрегнати за сметка на това български фирми с изключителна репутация и опит в съответната област.
Предлагат се и някои промени в сроковете, като чрез тях се създава по-голяма гъвкавост и за двете страни - възложител и кандидат - без обаче да се нарушава принципът за равнопоставеност на кандидатите. Установените срокове гарантират, че всички кандидати ще имат възможност да се подготвят навреме за съответната процедура, както и че те ще имат равни възможности за запознаване със съответната документация. Впоследствие се установява и по-стриктен и бърз механизъм за защита на кандидатите срещу евентуални незаконосъобразни решения на възложителя.
Всички предлагани промени по същество преследват две основни цели. На първо място, реално, а не само формално хармонизиране на този закон с директивите на Европейския съюз. На второ място, избягване на редица законови предпоставки за корупция - апропо, тук разбирам нежеланието на господин Нихризов да се гледа спешно този закон - посредством наличието на субективни критерии при подбора и оценяването на кандидатите, заложени в приемането на закона в основния му действащ вариант през последните 2 години.
Договарянето на покупката на стоки е предмет на дейност на стоковите борси по силата на Закона за стоковите борси. Целите на този закон и принципите, върху които се осъществява борсовата процедура по офериране и договаряне покупката на стоки, се покриват изцяло и напълно с целите и принципите на процедурите по Закона за обществените поръчки и по-специално - с тези на откритата процедура. Така Законът за стоковите борси в чл. 2 предвижда за участниците равни условия на търговия, осъществявани на борсата като място на организиран пазар, на който са създадени условия за сключване на сделки, изискват система за контрол върху изпълнението на сделките и изключва възможността за каквито и да било предимства в търговията.
Ние сме предложили едно такова решение за възлагане на обществени поръчки чрез стоковата борса. Апропо, такова решение има и в предложения от Министерския съвет законопроект. Вече конкретизацията на процедурата ще бъде извършена между първо и второ четене. Но напълно е допустимо и възможно за стоки, които са борсови, да се търси една по-голяма прозрачност и публичност при спазване правилата на борсовата търговия.
Изброените фундаментални нормативно заложени правила при договарянето на борсови сделки - публичност и прозрачност, свободна и честна конкуренция, осигуряване равни възможности за участие на всички кандидати, гарантиране опазването на търговската тайна на кандидатите и техните предложения - са напълно гарантирани.
Същевременно договорите по сключените на борсата сделки се сключват без изключение в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 2 от Закона за обществените поръчки в писмена форма между купувача и продавача и всички те са възмездни. В този смисъл кой знае какво различно няма.
С оглед на изложеното считаме, че на стоковите борси съществуват необходимите условия за провеждане на процедури за договаряне покупката на търгувани на тях стоки при гарантиране на конкурентност, прозрачност, равни възможности на кандидатите, постигане на пазарни равновесни цени, контрол и гаранции за изпълнение.
От влизането в сила на Закона за обществените поръчки през 1999 г. до момента практическото му прилагане показва някои празноти, които затрудняват постигането на желания максимален ефект от законодателя. Когато договорът за обществена поръчка включва доставка на стоки и услуги едновременно, сроковете за изпълнение обикновено са много кратки. Необходимо е по законодателен път изрично да бъде дадена възможност на възложителя да заложи един минимален срок от 5 месеца за доставка на стоките. При договор за обществена поръчка с обект "Доставка на стоки и услуги" е необходимо законодателят да предостави възможност на възложителя по своя преценка да сключи рамков договор за обществена поръчка с изпълнителя за предоставяне на повтарящи се стоки и услуги в рамките на минимален срок от 5 години. Такова решение има в редица законодателства на европейските страни и аз не виждам някаква сериозна причина ние да се откажем да намерим уредба и в нашия закон, макар че вчера един от експертите на господин Калчев, признавайки, че има такива решения в Европа, като че ли е малко притеснен сега да приемем такова решение.
Друг е въпросът точно как ще изглежда то, но във внесения от нас с госпожа Живкова законопроект ние сме предложили и решение в тази посока. Това се налага от обстоятелството, че в редица случаи доставката на определени стоки и услуги е един продължителен процес, при който възникват изисквания за техническа или друга съвместимост със съществуващи стоки и услуги, сервизно поддържане на голяма по обем техника, стоки или софтуер услуги и поемане гаранции по експлоатацията, което е добре да се извършва от един изпълнител.
Обявяването на процедури по Закона за обществените поръчки за всяка бюджетна година би затруднило възложителя. Освен това би довело и до възможност няколко изпълнители да доставят различни стоки и услуги, различни екипи да осъществят поддръжка на едни и същи обекти, като по този начин всеки следващ изпълнител не би поел гаранции по отношение дейността на предишния.
Отделно от това, на възложителя би му се наложило да изразходва допълнителни средства за обучение на кадрите си за работа с различните видове техника, софтуерни стоки и услуги.
Може ли да продължа от времето на групата, защото десетте минути ми изтичат? Просто да продължа изказването си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте от името на групата.
МИХАИЛ МИКОВ: Във времето на групата, за да си довърша изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, така ще го отразим в протокола.
МИХАИЛ МИКОВ: В контекста на гореизложеното би могло да се даде и друга възможност на възложителя - да има право по своя преценка на пряко договаряне с кандидат, с който вече има сключен договор за обществена поръчка, за доставка на повтарящи се стоки и услуги по открита или ограничена процедура.
Възложителят трябва да има възможност за пряко договаряне и в случаите, когато поръчката е за сервизно поддържане на доставяна стока или услуги, за които е имало договор за гаранционно обслужване в рамките на открита или ограничена процедура по Закона за обществените поръчки. И това гаранционно обслужване е приключило. Логично е сервизирането да бъде осъществявано от същия изпълнител, който е доставил стоката и услугата и е извършил гаранционното обслужване.
При уведомяване на кандидатите за резултатите от оценяването на предложенията ние предлагаме да бъде задължен възложителят да изложи и кратки мотиви за оценката и класирането, като тези мотиви не изключват възможността за запознаване с протокола на комисията. Това ще подобри публичността, прозрачността по възлагане на обществените поръчки, една сфера, към която обществото е твърде чувствително.
Ние предлагаме и решения, които са свързани с ускоряване на процедурите по обжалване на обществени поръчки. Вчера в дискусията на комисията пред нас беше представен мотивът, че макар Министерски съвет да споделя нуждата от ускоряване на тези срокове, разговори с магистрати от съдебната система като че ли навеждат на невъзможността в такива срокове, а именно едномесечни, каквито ние предлагаме, те да разглеждат жалбите по възлагане на обществени поръчки.
Ние с Евгения Живкова определено смятаме, че трябва да има един срок за тези случаи, когато жалбите могат да бъдат подадени, включително и за да се блокира процедура от неспечелилия кандидат, срок, който да принуди съдебната система в едни нормални срокове, друг е въпросът колко да бъдат те, но по-бързи от обикновените, да се разглеждат тези жалби, за да не се блокира по този начин изпълнението на обществените поръчки, което е факт и в момента при сегашното приложение на закона.
Ето, това са в един средно разгърнат вариант нашите мотиви да предложим на вашето внимание законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки и се надяваме, че в дискусията и по другите два законопроекта, и при евентуалното изготвяне на общ законопроект, ще намерим решения, които ще задоволят обществения интерес в тази сфера, ще премахнат съмненията, че правим законодателство, в което няма прозрачност и публичност и се създават предпоставки за корупция. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Поради изтичане на времето на днешното пленарно заседание ще прекратим, естествено, представянето на законопроекта от другите двама вносители.
По молба на председателя на Народното събрание извън дневния ден за няколко минути просто искам да поставя на обсъждане следното.
Постъпило е искане от ръководството на Нова телевизия за утрешното извънредно пленарно заседание да бъде допуснато и за нея прякото излъчване на пленарното заседание. Знаем какво е разписано в правилника - че на подобно пряко излъчване има право само Българската национална телевизия.
Ако мога да получа неформално становището на депутатите, без да се разгорещява някаква дискусия в тази посока. Просто становището на пленарната зала по това дали да бъде допуснато излъчването и за Нова телевизия. Вероятно е до края на деня да постъпят искания и от други телевизии.
Бихте ли все пак взели отношение по микрофоните, за да чуем мнението на различните парламентарни групи.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, разбира се, аз говоря от мое име, но смятам, че би трябвало да бъде дадено такова право на всички телевизии, които желаят да излъчват, за да няма: на едни даваме, на други не даваме. Може да не искат други, но нека на всички, които пожелаят, да им бъде дадено това право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
Някой друг да вземе отношение? Господин Милушев, подкрепяте ли това, което господин Китов изрази?
ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ, от място): Да, но да бъдат поканени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не да бъдат поканени, които поискат. Сега ние не можем да проявяваме инициатива и да ги каним, ако не искат. Поискано е от Нова телевизия, вероятно до края на деня ще има искания и от други телевизии.
Обединяваме ли се около виждането тези, които поискат, да им разрешим прякото излъчване?
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Каква е техническата възможност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека това да е принципното решение, а техническата възможност да бъде проблем на главния секретар.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Ще го гласуваме ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, не би трябвало да гласуваме, защото е извън правилника да го гласуваме. Като мнение просто.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз искам да благодаря за инициативата на журналистите от телевизиите, които са поискали това излъчване. Естествено, че ние ще подкрепим едно подобно решение на Народното събрание, колкото и това да е изненадващо за госпожа Мозер, но в края на краищата човек трябва да може от време на време да се изненадва. Разбира се, госпожо председател, ние сме за подобно излъчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Хубаво е действително, ако е така, да го гласуваме все пак, тъй като знаете, че сценарият за утрешния ден вече е гласуван. Да не влезем в такива процедурни решения утре.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да изразя нашето становище - на Парламентарната група на НДСВ. Също не възразяваме която от телевизиите желае да участва в прякото излъчване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване така оформеното в залата виждане всички телевизии, ако поискат до края на деня излъчване пряко на пленарния ден утре, да бъде допуснато.
Моля, гласувайте.
И докато трае гласуването, искам да напомня. Консенсусно между всички парламентарно представени политически сили в края на миналата година беше подкрепена програмата за подпомагане и ориентация към Народното събрание. Със съжаление трябва да констатирам, че лекциите и мероприятията, които се организират от тях досега, не са с необходимата посещаемост, което ще постави под съмнение по-нататъшното реализиране на програмата, а това от своя страна доста би навредило на авторитета на българския парламент.
Днес от 14,30 ч. в сградата на Народното събрание, в зала "Запад", ще има лекция от американския експерт Оугъл, който е известен с авторитета си в областта на организацията и администрацията на законодателни органи и парламенти. Моля на това мероприятие да има необходимата посещаемост.
Гласували 150 народни представители: за 147, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение на Комисията по правата на човека и вероизповеданията: комисията ще проведе свое заседание на 24 януари в зала 142 от 15,00 ч.
Утрешното извънредно пленарно заседание ще бъде от 11,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Сийка Димовска

Весела Лечева