Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи гости!
Съгласно приетата програма ни предстои последното
ТРЕТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Илчев, имате думата за процедурно предложение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да предложа да разрешите излъчването на това заседание пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Илчев – днешното пленарно заседание да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 211, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да ви припомня правилата за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.
Съгласно чл. 5 от тези правила между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който могат да се правят само редакционно-технически поправки. Третото гласуване е поименно.
Съгласно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание поименното гласуване се извършва чрез ставане от място след поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се”. Законопроектът ще бъде приет, ако за него са гласували две трети от всички народни представители. Необходими са ни 180 гласа.
Уважаеми дами и господа, позволете ми като председател на Временната комисия да представя доклада на водещата комисия за трето четене. (Слиза на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаема госпожо Касабова, имате думата да докладвате текста за трето четене.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, дами и господа министри, уважаеми народни представители, уважаеми гости!

Представям на вашето внимание

“ДОКЛАД
за трето гласуване на Законопроекта за изменение и
допълнение на Конституцията на Република България,
внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни
представители

В съответствие с чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Процедурните правила на свое заседание от 17 февруари 2005 г. Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията в качеството си на водеща комисия разгледа законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарната зала.
Комисията одобри окончателния текст на законопроекта, като прецени, че той не се нуждае от редакционни и технически промени и запази редакцията, приета на второ гласуване от Народното събрание на 16 февруари т.г.
Комисията отново изразява своята пълна подкрепа за този законопроект с особена важност за европейското бъдеще на България.
Втората поправка на Конституцията е това задължително условие, чието успешно изпълнение ще позволи на България да подпише Договора за присъединяване към Европейския съюз през м. април 2005 г. и да стане пълноправен и ефективно функциониращ член на европейското семейство от 1 януари 2007 г.
Със съзнанието за историческите по своята стойност правни последици на този законопроект комисията се обедини около следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на трето поименно гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители.”
Дами и господа народни представители, позволете ми няколко думи в този паметен за Тридесет и деветото Народно събрание момент.
За втори път като народни представители имаме честта да участваме в тържествено поименно гласуване на законопроект за изменение и допълнение на българската демократична Конституция от 1991 г.
След това гласуване Република България няма да бъде същата. С днешния вот нашата страна с над 1300-годишна история заявява своето категорично и неоспоримо право да бъде част от Европа. И ако досега се считахме за европейци като географско понятие и историческа традиция, то с тази конституционна промяна напускаме сферата на историческата носталгия и започваме да живеем в реалността. Пред нас се открива нов модерен свят на активни интеграционни процеси, на повече демокрация и по-малко граници. На път сме най-сетне да заемем мястото, което ни принадлежи сред семейството на демократични европейски държави, където вече ни очакват.
Втората поправка на Конституцията е сред най-големите постижения на законодателната дейност на Тридесет и деветото Народно събрание и всеки от вас заслужава признание за своя принос. След днешния вот пълноправното ни членство в Европейския съюз ще добие още по-ясни очертания, защото България ще встъпи в този съюз въоръжена с необходимия правен инструментариум, който ще позволи на държавните органи и институции да функционират пълноценно в съответствие с поетите ангажименти и с европейските идеи за повече демокрация чрез повече парламентаризъм.
Втората поправка на българската Конституция има и още едно неоспоримо достойнство. Тя се превръща в лакмус за политическа зрелост и национална отговорност. Тя доказа, че важните за страната приоритети могат да сплотят доскоро непримирими политически съперници, доказва, че политическите сили в Тридесет и деветото Народно събрание са извървели дълъг път, който им позволи да намерят допирни точки и да постигнат съгласие по спорните текстове от законопроекта.
Днес гласът на всеки от вас, уважаеми народни представители, е глас за бъдещето!

От името на членовете на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България ви представям окончателната редакция на законопроекта, одобрена от водещата комисия на трето гласуване:

“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Конституцията
на Република България

§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
“(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.”
§ 2. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.”
§ 3. В чл. 25 ал. 4 се изменя така:
“(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.”
§ 4. В чл. 42 се създава ал. 3:
“(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.”
§ 5. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
“9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
§ 6. В чл. 105 се създават ал. 3 и 4:
“(3) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.”

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, след представянето на доклада на водещата комисия за трето четене и изчитането на текста на законопроекта в цялост ви призовавам за участие в церемонията по поименното гласуване.
Позволете ми да започна с поименното повикване на народните представители, които ще изразят своята воля, както беше казано преди малко, чрез ставане от място и обявяване на волята си.

Адриана Георгиева Брънчева - да
Алеко Константинов Кюркчиев - да
Александър Великов Маринов - да
Александър Димитров Паунов - против
Александър Манолов Праматарски - да
Александър Стоянов Арабаджиев - да
Александър Христов Филипов - да
Алекси Иванов Алексиев - да
Алиосман Ибраимов Имамов - да
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - да
Ангел Вълчев Тюркеджиев - да
Ангел Петров Найденов - да
Андрей Лазаров Пантев - против
Анели Гинчева Чобанова - да
Анелия Йорданова Мингова - да
Анелия Христова Атанасова - да
Антонина Бончева Бонева - да
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - да
Асен Йорданов Агов - да
Асен Любенов Дурмишев - да
Атанас Атанасов Папаризов - да
Атанас Димитров Щерев - да
Атанас Крумов Додов - да
Атанас Петров Василев - да
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - да
Ахмед Демир Доган - да
Ахмед Юсеин Юсеин - да
Благой Николаев Димитров - да
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - да
Бойко Стефанов Великов - да
Борислав Бориславов Цеков - да
Борислав Георгиев Владимиров - да
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - да
Борислав Любенов Великов - да
Борислав Николов Ралчев - да
Борислав Славчев Борисов - да
Ботьо Илиев Ботев - да
Валентин Илиев Василев - да
Валентин Николов Милтенов - да
Валери Георгиев Димитров - да
Валери Димитров Цеков - да
Ваня Крумова Цветкова - да
Васил Богданов Василев - да
Васил Димитров Паница - да
Васил Тодоров Калинов - да
Васил Христов Маринчев - да
Величко Стойчев Клингов - да
Венко Митков Александров - да
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - да
Весела Николаева Лечева - да
Весела Николова Караиванова-Начева - да
Веселин Борисов Черкезов - да
Веселин Витанов Близнаков - да
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - да
Владимир Стоянов Джаферов - да
Владислав Борисов Костов - да
Гадар Агоп Хачикян - да
Георги Владимиров Юруков - да
Георги Георгиев Пирински - да
Георги Костов Станилов - да
Георги Любенов Хубенов - да
Георги Стефанов Панев - да
Георги Тодоров Божинов - да
Георги Чавдаров Анастасов - да
Гиньо Гочев Ганев - да
Господин Христов Чонков - да
Даниел Василев Вълчев - да
Даниела Владимирова Никифорова - да
Даринка Христова Станчева - да
Джевдет Ибрям Чакъров - да
Димитър Енчев Камбуров - да
Димитър Иванов Абаджиев - да
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - да
Димитър Кателийчев Пейчев - да
Димитър Лазаров Игнатов - да
Димитър Милков Ламбовски - да
Димитър Николов Димитров - да
Димитър Станимиров Дойчинов - да
Димитър Стоянов Дъбов - да
Димитър Цвятков Йорданов - да
Димчо Анастасов Димчев - да
Донка Стефанова Дончева - да
Евгени Захариев Кирилов - да
Евгени Стефанов Чачев - да
Евгений Стефанов Бакърджиев - да
Евгения Тодорова Живкова - да
Евдокия Иванова Манева - да
Екатерина Иванова Михайлова - да
Елиана Стоименова Масева - да
Елка Панчова Анастасова - да
Емел Етем Тошкова - да
Емил Илиев Кошлуков - да
Емилия Радкова Масларова - да
Енчо Вълков Малев - да
Златка Димитрова Бобева - да
Иван Георгиев Иванов - да
Иван Йорданов Костов - да
Иван Николаев Иванов - да
Иван Павлов Павлов - да
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - да
Илчо Георгиев Дуганов - да
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - да
Ирина Георгиева Бокова - да
Исмет Яшаров Саралийски - да
Йордан Ангелов Нихризов - да
Йордан Георгиев Соколов - да
Йордан Иванов Бакалов - да
Йордан Мирчев Митев - да
Йордан Николов Памуков - да
Йордан Стоянов Димов - да
Камелия Методиева Касабова - да
Камен Стоянов Влахов - да
Касим Исмаил Дал - да
Кемал Еюп Адил - да
Кина Симеонова Андреева - да
Кирил Станимиров Милчев - да
Клара Петкова Петрова - да
Коста Георгиев Костов - да
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - да
Кръстьо Илиев Петков - да
Лиляна Калинова Кръстева - да
Лъчезар Благовестов Тошев - да
Любен Андонов Корнезов - да
Любен Йорданов Петров - против
Любомир Пенчев Пантелеев - да
Людмил Славчев Симеонов - да
Лютви Ахмед Местан - да
Люцкан Илиев Далакчиев - да
Маргарита Василева Кънева - да
Мариана Йонкова Костадинова - да
Марианна Борисова Асенова - да
Марина Борисова Дикова - да
Марина Пенчева Василева - да
Марио Иванов Тагарински - да
Мариус Цаков Цаков - да
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - да
Мария Иванова Спасова-Стоянова - да
Милена Иванова Милотинова-Колева - да
Милена Костова Паунова - да
Милена Христова Михайлова-Янакиева - да
Мима Петрова Ненкова - да
Минчо Викторов Спасов - да
Мирослав Петров Севлиевски - да
Михаил Райков Миков - да
Михаил Рашков Михайлов - да
Младен Петров Червеняков - да
Моньо Христов Христов - да
Муравей Георгиев Радев - да
Мустафа Зинал Хасан - да
Надежда Николова Михайлова - да
Надка Радева Пангарова - да
Надя Димитрова Атанасова - да
Наим Иляз Наим - да
Наско Христов Рафайлов - да
Недялко Иванов Калъчев - да
Несрин Мустафа Узун - да
Никола Джипов Николов - да
Николай Георгиев Камов - да
Николай Евтимов Младенов - да
Николай Петров Бучков - да
Николай Симеонов Николов - да
Николай Цветанов Чуканов - да
Нина Стефанова Чилова - да
Нина Христова Радева - да
Нонка Дечева Матова - да
Огнян Стефанов Герджиков - да
Огнян Стефанов Сапарев - против
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - да
Пенка Иванова Пенева - да
Петко Димитров Ганчев - да
Петър Василев Мутафчиев - да
Петър Владимиров Димитров - да
Петър Иванов Агов - да
Петър Стоилов Жотев - да
Петя Велкова Божикова - да
Пламен Димитров Кенаров - да
Пламен Неделчев Моллов - да
Радослав Георгиев Илиевски - да
Радослав Николов Коев - да
Ралица Ненчева Агайн - да
Рамадан Байрам Аталай - да
Расим Муса Сеидахмет - да
Ремзи Дурмуш Осман - да
Росица Георгиева Тоткова - да
Румен Йорданов Петков - да
Румен Стоянов Овчаров - да
Румяна Денева Георгиева - да
Румяна Цанкова Станоева - да
Рупен Оханес Крикорян - да
Светлин Илиев Белчилов - да
Светослав Иванов Спасов - да
Сергей Дмитриевич Станишев - да
Сийка Недялкова Димовска - да
Силвия Динкова Бадънкова - да
Силвия Петрова Нейчева - да
Снежана Великова Гроздилова - да
Снежина Венциславова Чипева - да
Стамен Христов Стаменов - да
Станимир Янков Илчев - да
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - против
Стефан Атанасов Минков - да
Стефан Ламбов Данаилов - да
Стефан Николаев Мазнев - да
Стилиян Иванов Гроздев - да
Стойко Илиев Танков - да
Стойчо Тодоров Кацаров - да
Стоян Илиев Кушлев - да
Татяна Дончева Тотева - да
Татяна Стоянова Калканова - да
Теодора Владимирова Литрова - да
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - да
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - да
Тодор Костов Бояджиев - да
Тодор Найденов Костурски - да
Тома Янков Томов - да
Тошо Костадинов Пейков - да
Хасан Ахмед Адемов - да
Христо Атанасов Механдов - да
Христо Ганчев Марков - да
Христо Йорданов Кирчев - да
Христо Любенов Георгиев - да
Хюсеин Ниязи Чауш - да
Цветан Петров Ценков - да
Цонко Киров Киров - да
Четин Хюсеин Казак - да
Юлияна Дончева Петкова - да
Юнал Саид Лютфи - да
Юнал Тасим Тасим - да
Явор Тодоров Милушев - да
Янаки Боянов Стоилов - да

За участници в заседанието и гласуването добавяме народните представители: Александър Филипов – “да”, Благой Димитров – “да”, Ботьо Ботев – “да”.
Уважаеми народни представители, след проведеното поименно и със ставане от място гласуване се получи следният резултат:
Гласували 230 народни представители: за поправката в Конституцията 225, против 5, въздържали се няма. (Всички стават прави, продължителни ръкопляскания.)
При това положение втората поправка в Конституцията на Република България е приета с необходимото парламентарно мнозинство, изпълнени са изискванията на чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Позволете ми, уважаеми народни представители, да изкажа благодарност на председателя на Временната комисия за поправка на Конституцията и на всички членове на комисията за тяхната успешна работа. Благодаря на всички вас, уважаеми народни представители, за успешното финализиране и успешния вот, който е в името на европейското бъдеще на България.
Сега, съгласно програмата, по един представител от всички парламентарни групи има думата за изказване.
Има думата председателят на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори господин Станимир Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! След обявените резултати от гласуването ние можем спокойно да се присъединим към определението на деня от госпожа Касабова като паметен ден.
Когато гласувахме първите промени в Конституцията на Република България през 2003 г., ние всички се ангажирахме, макар и с различни думи, да затворим кръга там, където би следвало да е началото на последната къса отсечка до подписването на присъединителния договор. И ето днес сме точно в началото на тази отсечка и можем да направим поне няколко важни извода.
Първо. След първите промени, очертаващи параметрите за реформиране на съдебната власт, беше съхранен политическият консенсус, а това съхрани и Временната комисия в работна кондиция.
Второ. В значителна степен се разсеяха страховете сред различните групи на политическата класа, едни от които смятаха, че промените са козметични и не бяха убедени в тяхната дозирана достатъчност, а други предупреждаваха да не се пристъпва към фундаментална ревизия на Конституцията от 1991 г., защото не бяха съгласни, че на нея се дължат бедите и неуспехите на прехода.
Трето. Междупартийните разминавания станаха преодолимо слаби чрез осъзнаване на близостта до такава голяма цел, каквато е членството в Европейския съюз.
Изводите могат да бъдат и по-кратки, могат да бъдат и повече на брой. Ние можем да ги спестим, за да не бъдат ощетени бъдещите историци, може и да ги разширим, защото цялото упражнение съвсем не беше леко, особено за пряко ангажираните народни представители от различните парламентарни групи.
Понякога цитират Жискар Д’Естен, който казал при приемането на Европейската Конституция: “Това е един документ, една работа, която остави всички, ако не еднакво доволни, то поне еднакво недоволни и в този смисъл е успех”. И в нашия случай не липсваха емоции, нюанси и несъгласия, но всички усилия бяха доминирани от идеята да се търси и намери хармония между клаузите на присъединителния договор и актуализираните или нови норми в българската Конституция. Всички усилия се посвещаваха на търсенето на допълнителни количества политическа воля, с която запълвахме пукнатините в консенсуса.
Това е може би не изчерпателно, но дължимо на обществото обяснение. Обществото следеше споровете ни със загриженост не по-малка от тази, с която ги водехме ние. Защото за обществото съдбата на българската земя например е винаги нещо по-важно и различно от юридическите интерпретации и свободните прогнози.
Изработените между първото и второто четене гаранционни норми, които осигуряват и равнопоставеност, и защита не бяха нито палиатив, нито завоалирана форма на нечие надмощие или нечие отстъпление. Те бяха модусът на сближаване на гледни точки, зад които винаги стоят строго делегирани интереси и очаквания.
Сега на обществото можем да кажем, че режимът на земята, като комплекс от възможности за придобиване, разпореждане, ползване и от чужденци, и т.н., ще бъде регулиран в закон, че гаранционният 7-годишен период е клауза в присъединителния договор и че нейното действие се погасява към момент, в който реалният пазар на земята е станал факт.
Интензивността на този и на подобни спорове по другите промени в Конституцията, силата на разменените аргументи навярно ни дават скромното основание да допуснем, че работата по втория пакет промени в Конституцията ще получи насърчителна оценка от взискателните български граждани.
Тази работа има още една положителна характеристика. Тя не беше съпътствана от разпалването на илюзии, че променените конституционни норми ще произведат автоматично и бързо онези нови условия, които раждат планини от благосъстояние. И заради всичко това е естествено днес да се поздравим и да благодарим на всички, които поддържаха плавния ход на българския кораб към водите на европейското пристанище. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и единични от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има думата председателят на Парламентарната група на Коалиция за България народният представител Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българската социалистическа партия, Парламентарната група на Коалиция за България подкрепят приетите днес изключително важни и съществени изменения и допълнения към Конституцията на републиката. Тези промени създават конституционно-правната основа за подписване на договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. Това е може би най-същественото, което ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание, ще оставим в историята на българския парламентаризъм.
Коалиция за България е част от широкия парламентарен консенсус, който направи възможни днешните промени и им придаде безусловна демократична легитимност. Това, което извърши днес българският парламент, е от особено значение, особено като си припомним, че през последните седмици станахме свидетели на политическа злоупотреба с европейската тематика и директни заплахи от страна на мнозинството от абдикация именно от този най-важен ангажимент в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз.
Днешното гласуване недвусмислено доказва, че европейската интеграция е избор и приоритет не на една или друга парламентарна група или политическа сила, а на всички групи в Народното събрание и на цялото българско общество.
За българската левица продължава да е валидно последователно заявяваното принципно отношение към Конституцията от 1991 г. Нейното приемане в началото на прехода бе изключително важен фактор за нормализиране и стабилизиране на демократичния политически процес в България.
Конституцията на Република България съдържа политическия проект за изграждането и развитието на страната ни като демократична, правова и социална държава. По своя дух и съдържание тя принадлежи към ценностната система на съвременния европейски конституционализъм.

Държа да споделя, че приносът на нашите народни представители във Временната конституционна комисия, както и на цялата парламентарна група в пленарната зала, бе важен за намирането на конструктивна и компромисна формула по един от най-важните въпроси – конституционните промени за режима на продажба на българската земя на чужденци. Благодарение на нашата позиция изрично се записа, че новият по-либерален режим за продажба на земя няма да се прилага към сега съществуващите международни договори. Този въпрос с право се оказа най-чувствителен за нашата общественост. Защото неговите измерения надхвърлят чисто правната или чисто икономическата му страна. Земята е основно национално богатство. Днешната цена на земеделската земя в България е занижена – между четири и шест пъти по-ниска от тази в други европейски страни, като Испания или Италия.
Преди време се чуха крайно безотговорни идеи, дори да се откажем от 7-годишния отлагателен срок за закупуване на земя от чужденци, докато Полша например извоюва 12 години. Мисля, че българските политици трябва да се научат да отстояват нашите икономически интереси по-настоятелно и аргументирано.
Постигнатото съгласие по конституционните текстове създава достатъчно механизми срещу безконтролното изкупуване на земя. Въпросът обаче не приключва с това. За българската левица от особено значение е постепенното освобождаване на пазара на земя да бъде обвързано с повишаване производителността на българското земеделие, на неговата конкурентоспособност, а оттук и с възможността българските граждани, които желаят да продадат притежаваната от тях земя, да получат справедлива цена. Особена защита е необходима и на горския фонд.
Постигането на тези цели трябва да е водеща задача на двата следващи парламента и двете правителства. Много важно е с какво мнозинство ще се формира в Четиридесетото Народно събрание, тъй като от него ще зависи как ще се уреди законово режимът на земята.
При определянето на позицията ни по конституционните промени основно значение имаха онези изменения, които провъзгласяват като основно конституционно начало участието на България в разширяващата се и задълбочаващата се европейска интеграция. На фона на парламентарната криза от последните седмици не можем да бъдем оптимисти, че приеманите днес норми ще заработят от само себе си. Това се отнася и за очакваната нова роля на националните парламенти като част от европейската архитектура. Функционирането на тези механизми изисква нови взаимоотношения между отделните власти, нови и като характер, и като интензивност, особено между законодателната и изпълнителната власт.
От месеци сме свидетели на системно заобикаляне и игнориране на Народното събрание от страна на правителството. Именно тази тенденция бе в основата на взаимодействието на различните опозиционни сили - освобождаването на председателя на парламента и вота на недоверие. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Смятам, че управляващите, ако претендират да са европейци не само на думи, трябва да си извлекат поуките и да уважават принципите на парламентаризма. Не по-малко важни са и онези изменения, които осигуряват участието ни в бъдещото общо политическо пространство и създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
Ние, Коалиция за България, сме наясно с отговорностите, които ни предстоят след броени месеци, наясно сме с пределите на нашите отговорности за икономическото и политическото бъдеще на страната и за съхраняването на нейната национална идентичност, за опазването на териториалния й интегритет, за осигуряването на ред и законност и на вътрешна сигурност. Тези принципи провъзгласява и утвърждава Европейската конституция.
Същевременно сме готови да съдействаме за утвърждаване на ценностите на европейската идентичност, на европейските характеристики, каквито са независимостта на властите, доверието по-скоро в политиката, отколкото в политическия пазар, солидарността в борбата за социална справедливост, приемането на върховенството на международното право и на правата на човека, подкрепата за организационната роля на държавата.
Като част от европейската левица държим на ценностите и целите на Европейския съюз, утвърдени в Договора за създаване на Конституция за Европа, и особено на принципите на равенството, солидарността и социалния прогрес. Нашата Конституция се родее с тези традиции. Наше задължение е българският конституционализъм и българският парламентаризъм да създават и развиват тези традиции.
Независимо от високата степен на съгласие, постигната днес, ние отстояваме позицията, че провеждането на национален референдум е необходимо. Този референдум ще направи българските граждани още по-съпричастни на европейския проект, ще допринесе за по-дълбокото, а не плакатно разбиране на смисъла от членството в Европейския съюз с очакваните ползи, предизвикателства и отговорности. Той ще бъде и проява на високо чувство за отговорност от страна на българските политици, които са длъжни да направят процеса на присъединяване ясен, приемлив и разбираем за българските граждани.
За Коалиция за България референдумът за членство в Европейския съюз не трябва да е покварен от вътрешнополитическа употреба и затова следва да е отдалечен от парламентарните и президентските избори. Най-подходящ за неговото провеждане срок би бил между есента на 2005 г. и пролетта на 2006 г.
Накрая, използвам повода, за да заявя, че левицата и Коалиция за България са убедени, че се нуждаем от съгласие и за необходимите изменения на конституционно и законово равнище за съществена реформа на съдебната власт не само заради заплахата от задействането на така наречената предпазна клауза, но и защото за нас пространството на свобода, сигурност и правосъдие не е виртуално, то започва от Република България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Уважаеми народни представители, в гласуването се включи и народният представител Димитър Стефанов, който по здравословни причини закъсня. Той гласува "за" поправките в Конституцията.
Всичко това го казвам за протокола.
Има думата за изказване госпожа Екатерина Михайлова – председател на Парламентарната група на Обединените демократични сили.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин президент, господин министър-председател, дами и господа народни представители, министри! Днес вече е факт втората поправка на българската Конституция. Гласуването показа, че има много сериозно мнозинство, много сериозно съгласие между политическите сили за пътя, който България вече пое в продължение на няколко години и който ще следва и занапред, а именно пълноправното членство на България в Европейския съюз.
Гласуването днес, а и предишните гласувания за поправката на българската Конституция, показва, че няма рискове пред България именно за това нейно европейско членство и това е добрата новина. Добрата новина на днешния ден, защото не трябва да се всяват страхове сред българските граждани, че има опасности за нашето членство в Европейския съюз.
Поправките, които бяха направени, бяха много коментирани, някои от тях бяха остро дискутирани в пленарната зала, но в крайна сметка българският парламент успя да намери този баланс между защита на националните интереси на България и участието в тази нова интеграционна среда, в която ще попаднем, дай Боже, в близките две години, а именно Европейския съюз.

Това е нова тема за България, но в никакъв случай тя няма да е тема, която ще липсва през следващите години, тъй като България ще трябва да се справя с много предизвикателства. Първата от тях беше именно тази поправка на българската конституция, тъй като в нея се правят няколко изключително важни неща. Може би публичният дебат беше насочен най-вече около темата за земята. В същото време не бива да пропускаме да отбележим, че бяха направени фундаментални промени за това, как ще функционира българската държава оттук нататък. Става въпрос за прехвърляне на правомощия към Европейския съюз, т.е., суверенитет, става въпрос за участието ни в изборите за Европейски парламент, за органи за местна власт, става въпрос за това, как националните парламенти ще могат да осъществяват парламентарен контрол върху действията на българското правителство в действията му пред европейските институции.
Това е изключително важен въпрос и не толкова много дискутиран, но наистина през последните седмици стана парламентарна криза, в която се дискутираше дали българският парламент може достатъчно да осъществява парламентарен контрол за действията на българското правителство тук, в България. Темата, която оттук нататък ще предстои, в момента, в който станем членове на Европейския съюз и тази конституция задейства новите си норми, е още по-голяма – доколко българският парламент ще може да осъществява парламентарен контрол върху действията на правителството в защита на националните интереси пред институциите на Европейския съюз – огромна тема. Тема, която ще изправя всеки един от българските парламентаристи в бъдеще пред отговорността да защитава интересите на България, а в същото време да не възпрепятства членството ни в Европейския съюз и сериозното ни участие там. В този смисъл това, което направи българският парламент с промените, е много важно и ние от групата на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, сме удовлетворени специално за поправките, свързани с приетите норми за 2/3 мнозинство при ратификацията на международните договори, свързани с продажба на земя за чужденци и чуждестранни юридически лица, а също така и за доста по-сериозния контрол, който беше залегнал в текста на чл. 105 за контрола на националния парламент върху правителството. В този смисъл смятаме, че предизвикателствата пред следващия – Четиридесети парламент, са не по-малки, макар че системата, за която днес говорим, ще е в изражение вече на законови текстове.
Трябва да бъдат приети и редица закони, за да може това, което днес направихме с промяната на Конституцията, да се превърне в работещо право и да имаме съответните права за пълноправно участие в Европейския съюз. Трябва да бъде приет Закон за избора на народни представители в Европейския парламент, както и Закон за избор на представителите в местната власт. Трябва да бъде приет специален закон, уреждащ режима за продажба на земя. Трябва да бъде приет специален закон и специални норми да бъдат заложени в бъдещия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание относно възможностите за контрол на парламента над правителството.
Това са въпросите, които задължително в рамките на следващите година и половина българският парламент трябва да приеме, за да има яснота как точно ще функционират институциите, как точно ще се регулира пазара на земята в момента, в който България стане член на Европейския съюз.
Тук искам да кажа, че българският парламент пропусна да направи и едни други много важни промени – този парламент не успя, дай Боже следващият да ги направи. Това са промените, свързани с промяна на структурата на съдебната власт, така че да имаме контрол върху следствието и прокуратурата, да има бърз и ефективен съдебен процес. Този парламент не успя да направи, дай Боже да го направи следващият, промяната за децентрализация на местната власт, така че хората на ниво община и област да усетят възможностите сами да определят данъци и такси, сами да определят властта там, където най-близо я усещат и където най-много влияе. Това са неща, които пропуснахме, но които ще трябва да бъдат направени от един следващ парламент.
И накрая още нещо, тъй като говорим за европейската тема и е тема, която се дискутира.
Трябва ли да има референдум за членството на България в Европейския съюз и референдум за бъдещата Европейска конституция, която в един момент ще задейства и за България и по силата на поправките, които сега приехме, се превръща в наднационално законодателство и ще има пряко действие за България? Нашето становище – от групата на ОДС – Демократи за силна България и БСДП, е, че трябва да има референдум. Той трябва да отговаря и на двата въпроса – и за членството в Европейския съюз, а също така и за приемането на Европейската конституция. Именно затова считаме, че не трябва референдумът да съвпада с парламентарни и президентски избори.
Смятаме, че референдумът трябва да се проведе отделно, за да може и да се разясни какво предстои пред България, какво съдържа тази бъдещо действаща в България Европейска конституция, как ще си взаимодействат властите в националната държава с властите в Европейския съюз. Формализирането на референдума, свалянето му в едни партийни избори го прави безсмислен. То ще бъде само отчитане на дейност, което няма да е добре нито за българските граждани, нито за институциите, нито за всички хора, които влизат в новата конкурентна среда. Затова смятаме, че този референдум трябва да бъде много сериозно подготвен и да не съвпада нито с парламентарни, нито с президентски избори и да бъде разгърната широка разяснителна кампания от всички политически сили, които да се активират и да направят така, че европейското, но и националното да стигне до българските граждани и да може да влезем в Европейския съюз готови за предизвикателствата, които предстоят пред нашата страна. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, Ваши Светейшества, уважаеми госпожи и господа министри, Ваше Превъзходителство, уважаеми колеги! Второто изменение на Конституцията на Република България прави от този ден история или по-точно датата на днешния ден е достойна за предговора на новата европейска история на страната ни. И това е така, защото усилията на няколко правителства за евроинтеграцията на България биха се оказали напразни, ако не бяха днешните 226 отчетливи “да” на народните представители от 39-ия парламент. Консенсусът в тази зала отразява съгласието в българското общество, резултат от дълбоките, нерядко драматични трансформации, белязали 15- годишния преход към демократично гражданско общество с пазарна икономика.
От днес България е друга – изпълнено е де юре най-важното условие за подписването на присъединителния договор на 25 април. Подобен примат аргументира не само самочувствието ни на парламентаристи с конструктивен принос за бъдещето на страната, но и един различен по своята знаковост прочит на парламентарната риторика днес – модерния прочит на глобализацията като принцип в развитието на модерните държави, който не заличава, а подчертава националната идентичност.
С положителния си вот днес слагаме парламентарен гриф и на оценката, че евроинтеграцията не е заличаване на идентичност, а надграждане на този феномен до степента му на конвертируемост. Това именно ни даде основание да определим най-важното в изменената ни Конституция – трансфера на суверенитет като интегративен аналог на националната идентичност в контекста на Европейския съюз.

Ако щете, и това ще го кажа не само заради гласовете “против”, които се чуха, патриотизмът е още по-актуален и точно затова се нуждае от актуализиране: за да не изразява единствено и само носталгия по историческото величие, а мотивация за националното самочувствие да измести посоката си от миналото към настоящето и бъдещето.
Уважаеми госпожи и господа, променената Конституция документира нови параметри на политическата култура в България.
Първо, България прави разлика между модерното съдържание на категориите “държавна територия” и “земя”.
Второ, държавата интерпретира с култура принципите на обединена Европа и ще партнира достойно и на собствена територия в свободното движение на хора и капитали.
Трето, България препотвърди волята си за съвместно изграждане, съхранение и развитие на общоевропейските ценности. Препотвърдена е и степента на демократична зрелост. Гарантирана е необратимата воля на всички политически сили за изграждане на гражданското ни общество. Акустиката на всяко “да” на променената Конституция ще върне европейско ехо за едно ново самочувствие на суверена, конвертируема национална идентичност, опазена от архайката на преддемократичните времена, обогатена народопсихология, в която присъства достойнството на собственика и отговорността за живеене по правилата на цивилизацията – съвместно и свободно едновременно.
И накрая, променена е Конституцията, променя се България. Защото избра да замени интровертността с екстравертността като знак на перспективната си политика. Да наложим този знак и в изграждането на гражданското общество въобще.
Уважаеми госпожи и господа, днес ние не просто за втори път изменихме новата Конституция. По същество днешният акт на парламента има стойност на ратифициране на Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз. От днес България е европейска. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има думата народният представител Надежда Михайлова – председател на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (СДС): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Промените, които гласувахме днес, са резултат от желанието на мнозинството български граждани да бъдат част от модернизираща се България, България, която окончателно скъсва с безвремието и заема своето достойно място в Европа – място, за което са мечтали поколения българи, място, за което сме работили всички ние в тази зала.
За Съюза на демократичните сили европейската интеграция на България никога не е била самоцел. Тя олицетворява желанието на нашите съграждани да живеят в една по-добра България, в която правилата са валидни за всички, в която всеки човек има възможност да реализира своя потенциал, България, в която държавата работи за хората, а не хората за държавата.
Настоящите промени в Конституцията ни доближават с още една крачка до европейското ни бъдеще. Те позволяват на България да подпише Договора за присъединяване към Европейския съюз, но което е по-важно, промените в Конституцията ще отворят нови перспективи пред страната, ще укрепят основите на нашата икономика и ще гарантират, че гласът на България ще бъде чуван от цяла Европа наравно с всички останали страни от най-големия икономически блок на съвременния свят.
Най-съществената поправка, която днес гласувахме, е така нареченото прехвърляне на суверенитет от България към Европейския съюз. С тази поправка суверенитетът на българската държава няма да се ограничи, а, ако мога да се изразя метафорично, ще се разшири. Ние предприехме стъпка, която са предприели всички страни от Европейския съюз и която ни дава много повече права и отговорности пред бъдещето на целия континент.
Не по-маловажна за нашата страна е промяната на Конституцията, с която се позволи на чуждестранни физически и юридически лица да закупуват земя в България. Именно тази поправка стана повод Социалистическата партия да раздухва неоправдани страхове в обществото.
За СДС имаше три приоритета в дискусията по тази тема.
Първият бе да се защитят националните интереси и то се постига с изискването за квалифицирано мнозинство при ратификацията на международен договор, който да предоставя подобни права на чуждестранните лица. Това е съществена преграда за всеки, който се опита да прокара договор в ущърб на интересите на страната ни.
Вторият бе защитата на интересите на собствениците на земя. Фактът, че нормата по отношение на земеделските земи ще влезе в сила седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз дава сериозни гаранции в това отношение.
Третият бе да не се позволи под предлога на криворазбраната европейска интеграция промените в Конституцията да се използват за издигане на нови стени в един глобализиращ се свят. Именно затова и ние подкрепихме текста, който позволява на България да предоставя на гражданите на трети страни правото да купуват земя, ако те предоставят същите права на нашите съграждани по силата на двустранен договор, ратифициран с две трети мнозинство от Народното събрание.
Не може да бъде отмината без коментар и поправката в Конституцията по отношение на засилената роля на Народното събрание и парламентарния контрол спрямо правителството след присъединяването в Европейския съюз. Тази поправка е изключително важна, за да може в бъдеще народните представители да не са изолирани от позициите, които Министерският съвет ще защитава в Брюксел. Тя е изцяло в съзвучие с проекта на Европейската конституция. Тя е гаранция, че правителството, ако е получило мандат от Народното събрание, ще има силата да отстоява националните интереси. Защото нека не се лъжем, след членството ни в Европейския съюз българските политици и администрация ще трябва да работят по-мобилизирано, по-целенасочено, по-координирано, за да може да се чува нашият, българският глас в Европа.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, искам да поздравя всички за изразените позиции днес и за подкрепата за тези исторически промени на българската Конституция. Но, както казах в началото, тези поправки са само една стъпка – изключително важна, но все още недостатъчна, в модернизацията на българската държавност. Промените не са достатъчни, защото не допринасят с нищо за по-нататъшната децентрализация на България. Липсват текстове за по-голяма самостоятелност, включително и финансова самостоятелност на българските общини. Липсват и текстове, които ще спомогнат за по-бърза реформа и по-голяма ефективност на съдебната власт.
На всички днес трябва да е ясно, че ни предстоят и други промени в българската Конституция. Жалко е, че Тридесет и деветото Народно събрание не намери сили и политическа воля да се съсредоточи върху тях. За СДС промяна на Конституцията не се налага само и единствено заради европейската интеграция. Тя се налага, защото ние вярваме, че устройството на държавата може да бъде по-добро и в интерес на всички граждани. Затова и ние предложихме дебата за модернизация на българската Конституция. Днес, след като промените в Конституцията са вече факт, не трябва да забравяме какво стои пред нас в последните месеци до членството в Европейския съюз. Остава една много важна задача – да превърнем успеха на членството ни в Европейския съюз в успех за всяко българско семейство. Това ще бъде основната задача на следващото Народно събрание.
Днес всички трябва да се ангажираме и да обясним честно и подробно на хората какво ги очаква – както добрите неща, така и трудностите. Не да се впускаме в прибързани решения с предизборен привкус за скъпоструващ референдум по въпрос, чийто отговор предварително знаем, а да се съсредоточим върху ясна и целенасочена кампания, която да изясни на всички наши съграждани какви възможности предоставя членството на България в Европейския съюз и какви отговорности поема нашата страна. Тази кампания не може да се реализира само и единствено от изпълнителната власт. В нея активно трябва да участват политическите партии, професионалните гилдии, университетите, неправителствените организации и гражданското общество.
Българският народ е казал своето “да” на членството в Европейския съюз. Време е политиците да довършим съвестно своята работа в името и в интереса на същите тези граждани, които са ни изпратили в Народното събрание и очакват от нас да бъдем на висотата на своята отговорност пред България и пред Европа.
И накрая, позволете ми да благодаря на Временната комисия за промените в Конституцията за добре свършената работа. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Парламентарната група Народен съюз – БЗНС госпожа Анастасия Димитрова Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, министри и колеги! Хубавото е, когато се изказваш към края, че няма нужда да повтаряш казаното преди това. Мисля, че в изказванията днес имаше много ценни становища и перспективи за бъдещето.
Като член на Комисията по промени в Конституцията и благодарение на нашите експерти, които работеха много самоотвержено и на които всички трябва да благодарим, защото си свършиха много добре работата и присъстваха много редовно, аз също искам да благодаря на всички, които подкрепиха предложението на БЗНС – Народен съюз, за ратификацията на международните договори с две трети от народните представители, защото това беше предложено точно от БЗНС – Народен съюз, и подкрепено от Демократи за силна България, ОДС, СДС, НДСВ и евентуално от БСП. Важен е резултатът.
Пак ще кажа, че като говорим тук за баланс и контрол, това точно е едно становище, което няма да позволи на каквото и да е мнозинство в парламента да прави своеволия. В края на краищата, в една демокрация точно това е важно, както министър-председателят знае, да има чекс енд балансис. В името на този баланс и контрол приетите изменения в Конституцията са наистина една сериозна крачка към една правова България и нашето членство в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Има думата народният представител Борислав Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министър-председателю, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Днес наистина е един хубав празник за българската Конституция, защото второто изменение в нея не е продиктувано от кризисни обстоятелства, от злободневни проблеми или от тежки исторически превратности. То е продиктувано от националния интерес да се очертае ясна европейска перспектива на България и ясен европейски път на нашата страна към Евросъюза. Тези изменения още един път показват, че Конституцията от юли 1991 г. е жива Конституция, Конституция, способна да отговори на основните потребности на българския национален и държавен живот.
Спомням си една фраза от един американски автор преди години, в която колкото на шега, толкова и насериозно той казваше: “Ако има нещо, което да се помни от Съединените щати и след 2000 години, това са три неща: Конституцията, джазмузиката и бейзболът.”
Аз не бих се наел, ако трябва да оцветим с български шарки тази фраза и да я отнесем към днешните български реалности, да кажа точно кои са трите неща, които ще се помнят след толкова много години. Но съм сигурен, че едно от тях е Конституцията от 1991 г. Приета в атмосфера на сгъстени политически борби, възхвалявана и отричана, Конституцията с прецизно заложения баланс между институциите, с принципите на модерния парламентаризъм, които тя съдържа, се превърна в истинска пътна карта на България през бурните времена на прехода, в една изключително важна предпоставка за стабилността на институциите в България и за институционалния континюитет. Тези 14 години, в които действа Конституцията, доказаха без съмнение, че тя е европейска дреха, с която можем и трябва да се гордеем.
Днешните изменения стават факт след един интензивен политически дебат и са резултат от националната отговорност на парламентарно представените политически сили, от приноса на всички народни представители, които активно участваха в подготовката на тези промени.
Новото време като националноотговорна и либерална политическа формация подкрепи тези промени и стана част от този впечатляващ политически консенсус, защото ние виждаме в тези изменения три основни достижения, които ще очертават пътя на България години напред.
На първо място, първото достижение е конституционализацията на европейската интеграция със залагането не само на механизъм за прехвърляне на правомощия към институциите на Европейския съюз, но и със залагането на ясни параметри и механизми, по които ще се прави европейската политика на България и които ще гарантират, че в Брюксел ще се чува обединеният глас на българските институции.
Второто основно достижение според нас е разширяването на икономическата свобода и за нас то е особено важно като либерална формация - разширяването на икономическата свобода, което се предвижда чрез новия Закон за земята, разбира се, съчетано с ясни гаранции за националния интерес, съдържащи се както в един бъдещ Закон за земята, който ще въведе всички необходими критерии, баланси и гаранции за земята не само като стока, както биха казали някои, но най-вече и преди всичко като национален ресурс.
И на трето място, третото основно достижение е засилването на принципите на парламентаризма. С текстовете, които задължават правителството да информира, да се отчита, да съгласува предварително своите действия на европейско ниво, там, където е необходимо правителствено представителство, още веднъж се подчертава парламентарният характер на нашата държава и се създават необходимите предпоставки да не се повтарят онези слабости, които с повече или с по-малко основание често бяха критикувани в процеса на водене на преговори за присъединяване към Европейския съюз, а именно непрозрачността, лошата комуникация между Народното събрание и правителството и в частност преговарящия екип и т.н. Тези промени дават възможност българският парламент като всеки друг парламент на страна-членка на Европейския съюз да има своята важна и значима роля при определянето на европейската политика на България.
И в заключение и от името на Парламентарната група на Новото време бих искал да благодаря не само на всички колеги, които участваха активно в подготовката на тези промени в Комисията по промените в Конституцията, но да благодаря и за енергията на нейния председател госпожа Касабова, която направи възможното тази комисия да работи интензивно и ритмично. И днес наистина е един хубав празник за българската Конституция! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Не виждам други желаещи за изказвания.
Уважаеми народни представители, позволете ми да поканя всички вас и всички гости на чаша вино в Клуба на народния представител да отбележим успешния вот днес – поправките в Конституцията.
Половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 11-17 февруари 2005 г.:
Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно статистически данни за криминална икономическа престъпност в Република България по месеци за 2004 г. Следва да се отговори писмено до 28 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Георги Петканов – министър на вътрешните работи, относно скритата престъпност и отношението към полицията на жертвите на престъпления. Следва да се отговори писмено до 25 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно справедливо отчитане на потребната топлинна енергия от битови потребители. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Долорес Арсенова - министър на околната среда и водите, относно липсата на стратегия на българското правителство за по-добро управление на водните запаси и осигуряване на питейна вода за населението и подготовка на здравната система във връзка с дозираното глобално затопляне на климата през следващите години. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 февруари.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно обявяването на Симеоновград за община от трети функционален тип. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 февруари.
Има за връчване писмени отговори:
- От министър Церовски на актуален въпрос на народния представител Лъчезар Тошев.
- Втори отговор на министър Церовски на актуален въпрос от народните представители Васил Маринчев и Теодора Константинова.
- Писмен отговор от министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова.
- Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
- Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос на народния представител Йордан Бакалов.
- Господин Бакалов, имате отговор и от министър Дикме на Ваш актуален въпрос.
- Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос на народния представител Христо Марков.
Парламентарният контрол днес започва с актуален въпрос, отправен към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски от народния представител Панайот Ляков относно заседанията на Съвета по сигурност към Министерския съвет през 2004 г., посветени на престъпността в Република България.
Преди да пристъпим към задаването на актуалния въпрос, има думата госпожа Константинова за изявление от името на Парламентарната група на ОДС.
Заповядайте, госпожо Константинова.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, госпожо председател.

"Декларация на Парламентарната група на ОДС – демократи за силна България и БСДП:

Демократи за силна България и БСДП остро протестират срещу продължаващото блокиране на дейността на Народното събрание. Безпрецедентното проваляне на парламентарния контрол върху приватизацията на "Булгартабак холдинг" продължава със саботиране отговорите на актуални въпроси и питания на народните представители. Досега министър-председателят и министрите не са отговорили на 141 актуални въпроса и 60 питания. Затова ще са им необходими три месеца и половина при положение, че Народното събрание не прави нищо друго.
Министрите с най-оспорвани решения отказват да отговарят за тях. Министър Церовски има отложени 31 актуални въпроса и питания, министър Велчев – 19, Николай Василев – 19, Мехмед Дикме – 12. Управляващите нарушават чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България, парализирайки нормалната парламентарна практика на гражданския контрол. По този начин българските граждани са лишени от възможността да следят дейността на правителството чрез своите народни представители. Хората гледат и слушат масово и редовно парламентарния контрол и фактически участват в него. Въпросите на депутатите отразяват обществената тревога от слабото и корумпирано управление и отказът да им се отговаря е бягство от дебат с обществото преди парламентарните избори. Управляващото мнозинство елиминира това тяхно конституционно право. Целта на управлението Сакскобугготски е да скрие истината за своите провали и за своята корупция.
Ето част от това, което крият само от народните представители на Парламентарната група на ОДС - Демократи за силна България и БСДП:
Министър Церовски бяга от отговорите защо хората плащат в цената на питейната вода загубите при нейното доставяне? Защо е допуснал тежки щети на националните интереси със срамната концесия за магистрала "Тракия"?
Министър Шулева не иска да отговаря за масовата кражба на инвестиционни бонове от 200 хиляди български граждани и за проекта "Супер Боровец", който се прави за облагодетелстване на министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Министър Велчев бяга от отговор на въпроса за оскъпеното обслужване на дълга и причинените от него милиони долари загуби за държавата при замяна на външен дълг.
Христина Христова не иска да отговаря за неизпълнението на програмата "От социални помощи към заетост", а Николай Василев – за забавеното въвеждане на информационни и комуникационни технологии в средното образование.
Правителственият произвол е заменил парламентарния контрол. За да го спрем Демократи за силна България и БСДП предлагаме Народното събрание да вземе следното решение:
1. Да бъдат удължени петъчните заседания на парламента до 16,00 ч., за да отговарят министър-председателят и министрите на въпросите и питанията на депутатите.
2. Във вторниците да се провеждат извънредни заседания от 14,00 ч., посветени само на парламентарния контрол.
Призоваваме парламентарните групи и независимите народни представители да подкрепят това предложение, да защитим парламентаризма в Република България.
И накрая искам да направя една процедурно предложение да гласуваме следващия вторник от 14,00 ч. да се проведе заседание на Народното събрание, посветено единствено на парламентарния контрол." Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Ще направим това предложение в сряда, когато гласуваме програмата за седмицата. (Реплики от залата.)
РЕПЛИКА ОТ ОДС: Вторник е преди сряда. Трябва да гласуваме сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението за вторник ли е? Аз разбрах за петък целия ден.
Имате думата за обратно процедурно предложение, господин Ралчев.




БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, колеги! Правя обратно предложение, не защото ние не желаем да има парламентарен контрол, а само ще използвам цифрите, които уважаваната колежка поднесе на вашето внимание.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Числа, а не цифри.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Благодаря за Вашата инженерна поправка, сигурно имате основание, както и с това искане, което направихте за вторник.
Сто четиридесет и един въпроса, средно по четири на единия час, правят тридесет и пет часа. Това означава точно 10 и 2 - 16 седмици. Оттук нататък ще ни бъде необходимо точно такова парламентарно време и Вие бяхте изключително права, като казахте следващите три месеца и половина. За да отговорим на всички въпроси, трябва да престанем с всякаква друга работа и да има само парламентарен контрол. Очевидно вторник няма да реши проблема по начина, дори по който Вие го виждате. Поради което считам, че Събранието има изключително важни задачи, загубихме достатъчно парламентарно време, в известен смисъл, в последните две седмици, което естествено, че не е губене на време, но говорим за приоритети. Ние всички имахме възможност само допреди няколко минути да слушаме каква е основната задача на Народното събрание и какви са неговите приоритети. Нека да бъдем последователни и в този момент да не си противоречим в позициите, които изложихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение от госпожа Теодора Константинова – от името на Парламентарната група на ОДС – във вторник да има извънредно пленарно заседание от 14,00 ч. с дневен ред – парламентарен контрол.
Моля да гласувате това предложение.
Гласували 184 народни представители: за 77, против 100, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Господин Мутафчиев иска прегласуване.
Заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моля да се прегласува това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля народните представители да заемат местата си! Прегласуваме процедурното предложение, направено от госпожа Константинова.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 88, против 98, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Господин Ляков, заповядайте да отправите своя актуален въпрос към министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
Моля ви за тишина в залата!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой гласува за ДПС, като няма народни представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
Господин Ляков, имате думата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Госпожо председател, преди да започна, искам да направя едно уточнение, че моето питане към министър Петканов не е за писмен отговор. Няма такъв текст в моето питане, тоест министър Петканов трябва да ми отговори в зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Кой въпрос от парламентарния контрол, кой номер е въпросът, господин Ляков? Ще проверим, добре.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Моля Ви.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Защо задавам този въпрос? Хората определят борбата с престъпността и корупцията като най-важните политически цели в България. Всъщност няма борба – има имитация и неспирни пропагандни акции на главния герой на МВР, който след като обяви, че мутрите са напуснали България, те застреляха човек посред бял ден в центъра на Благоевград. Направиха същото в кафене в София преди един ден пред смаяните погледи на останалите посетители. Нагли демонстрации, които показват, че бандитите са тук и те са истинската власт. Увеличават се грабежите и не спират показните убийства, мащабната контрабанда, финансовите далавери и корупционните сделки. Слабата и корумпирана власт ражда чудовища! Страхът и безсилието сковават и деградират обществото, няма обществена нетърпимост и енергично противодействие на престъпността. Няма общ фронт срещу престъпниците, защото Вие, господин министър-председател, и ръководеният от Вас Министерски съвет сте дезертирали от конституционните си задължения да осигурите обществения ред и да гарантирате сигурността на българските граждани. Поради липса на капацитет или с престъпно безучастие Вие не реагирате на всекидневно течащата към Вас секретна информация. Не вземате решения, не давате указания.
Вие предоставихте управлението на сектор “Сигурност” на БСП и назначихте стари ръководни кадри от Държавна сигурност и червената номенклатура, които генетично са свързани с групировките на организираната престъпност. Така Вие засилихте позициите на нелегитимната власт. Без адекватно, на нивото на престъпността ръководство и политическа подкрепа тези служби не са мобилизирани за ефективна битка с престъпността. Вие сте дезертирали от отговорността, носена от министър-председателя във всяка демократична страна.
Затова искам българските граждани да чуят и видят, и да разберат колко заседания е провел Съветът за сигурност към Министерския съвет през 2004 г. и какви проблеми за ефективно противодействие на престъпността са разгледани на тези заседания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Преди всичко държа да се извиня, че поради стечението на обстоятелствата, дори миналата седмица, беше невъзможно да Ви отговоря точно тогава, когато мисля, че се дадоха подробни цифри, които сами по себе си мисля отговарят на част от Вашите въпроси.
Бих искал да подчертая, че за мен борбата с престъпността няма и не трябва да има политически цветове. Мисля, че това е въпрос, който засяга цялото ни общество, именно защото Вие казвате – обществения ред – фактически цялото общество е застрашено от дадена престъпност. Мисля, че също така не сме първото правителство от 1989 г. насам, което започва тепърва да се справя. Ако беше толкова лесно, можеше вече да сме напреднали всички благодарение на усилията на всяко едно от правителствата, които са ни предшествали.

Но днес видяхме, че напредваме към европейския дом и според мен ще можем да се справим и с тези тежки проблеми и изпитания. Мисля, че няма и не би могло да има българско правителство, което да неглижира тези проблеми. Те са основен приоритет както в нашата програма за управление, така и в конкретната работа на правителството.
В този контекст бих искал да подчертая, че аз разглеждам работата на Съвета по сигурността към Министерския съвет като една брънка от цялостната дейност, която се върши от структурите на изпълнителната власт срещу престъпността. Съветът по сигурността е консултативен, както знаете, и спомагателен орган към Министерския съвет. Той няма преки управленски функции нито правомощия, нито пък осъществява общата политика на правителството. На заседанията на Съвета се правят оценки, обменя се информация, обсъждат се мнения, разглеждат се предложения за мерки и се правят препоръки, но не се вземат управленски решения. Ето защо важността на темата ме задължава да изляза извън рамките на въпроса Ви.
На обществото е добре известно какви мерки се предприеха, какви стратегии сме приели и как ги изпълняваме. Известни са и усилията за подобряване на работата на полицията и разследването за укрепване на разклатения им в хода на прехода авторитет. Известни са също така мерките за провеждане на съдебната реформа за подобряване на противодействието срещу организираната престъпност. Смятам, че в резултат на тази политика се постигна съществен напредък в укрепването на законовия ред в страната.
Бих искал още веднъж да подчертая направеното за синхронизацията на работата по борбата с престъпността и с тази на страните от Европейския съюз. Известно е и признанието на нашите партньори за усилията ни в ежедневната съвместна работа. В резултат на всичко, което е извършено днес, макар че все още има много какво да желаем и го подчертавам, българските граждани вероятно се чувстват по-защитени и по-спокойни. Това се потвърждава и от статистическите данни, които показват една сравнително слаба криминогенна обстановка. Тази тенденция се потвърждава и от социологическите проучвания за динамиката на престъпността през последните години. Показателни са и данните от проучванията за общественото доверие към полицията, която е основното звено в борбата срещу престъпността.
Както знаете, има одобрена от Народното събрание Стратегия за противодействие на престъпността, която се изпълнява от всички компетентни институции на изпълнителната власт. Последователно и отговорно, и с немалко жертви, мисля, че няма да е пресилено ако кажа, че работата се върши при пълна прозрачност под прекия поглед на обществото и на медиите. Ръководителите на ведомствата редовно информират парламента за своята работа.
Конкретно на Вашия въпрос ще отговоря, че през 2004 г. на две от проведените заседания на Съвета по сигурността, основните доклади са били посветени специално на проблемите на противодействието на престъпността в нашата страна.
Бих искал да подчертая обаче, че няма заседание на Съвета, на което да не са обсъждани и проблеми, свързани с борбата с престъпността. След всяко заседание се дава информация на обществеността по обсъжданите въпроси и Вие, господин Ляков, след като сте запознат с тази информация, може сам да се убедите, че няма заседание, в което да не се обсъждат различни аспекти на борбата с престъпността, което е естествена и нормална грижа на изпълнителната власт и както казвате – отговорност на министър-председателя.
Конкретно на поставения от Вас въпрос ще Ви кажа, че на 17 март миналата година е разгледан доклад относно обстановката във връзка с терористичния акт в Мадрид и мерките за ограничение и неутрализиране на рисковете в страната. Обсъдени са и конкретни мерки, предприети за усилване на охраната, предотвратяване на възможностите за извършване на терористични актове на територията на страната и за взаимодействието и координацията между държавните институции.
На 1 ноември 2004 г. в дневния ред на заседанието на Съвета е включен доклад относно състоянието на криминогенната обстановка в страната. Представен е сравнителен анализ на динамиката на престъпността през 2003 г. и деветте месеца от 2004 г. и са отчетени констатираните тенденции.
Обсъдени са резултатите в работата по противодействието на престъпността в икономиката и транспорта. Акцентирано е също така и върху работата по организацията на полицейското разследване. Значително внимание е отделено на състоянието на противодействието на организираната престъпност и защитата на държавната граница.
Проблемите, свързани с националната сигурност, в това число и борбата с престъпността, и занапред ще бъдат на вниманието на това правителство и, разбира се, с помощта на отговорните органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Ляков, заповядайте, имате право на реплика.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Без да влизам в дебат за статистиката, бих ви препоръчал да прочетете този доклад: “Тенденции на престъпността в България” и с министър Петканов ще спорим на тази тема.
Действително Съветът е инструмент. Малко са две заседания, където са разгледани проблемите на престъпността, при това ниво на престъпност в България. Но моята теза е, че Вашето олигархично управление, действа на друго – мегаравнище, и ограбва България по много рафинирани методи. Само от няколко крупни корупционни сделки: за БТК, магистрала “Тракия”, АЕЦ “Белене”, превъртането на външния дълг, превъоръжаването на Българската армия…(Шум и реплики в залата.)
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Темата беше друга!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: … то усвои от комисиони и чрез скрито участие над половин милиард евро. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ляков, придържайте се към темата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: И защо да се занимава с дребни трафиканти и криминални престъпници, които примерно, вчера във вестника беше съобщено, че от паралелен внос на марков алкохол печелят 5 млн. лв. годишно. (Шум и реплики в залата.) Просто сравнете милиардите евро, половин милиард евро, с 5 млн. годишно.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Хайде, стига вече!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това равнище, на което действате вие, според мен е основната причина за липсата на политическа воля да се борите с престъпността. (Шум и реплики в залата.) И това личи във всичките ви действия.
Затова, уважаеми господин министър-председател, а и на вас ще кажа, уважаеми колеги – краят на приказката “НДСВ”, “царят” е най-богат, битият е бит, а продължението на поговорката изглежда въодушевява част от българите. Каква част – ще видим на 25 юни. Благодаря. (Викове “У-у-у!” и силен шум в блока на НДСВ и ДПС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правя Ви забележка, господин Ляков. Излязохте от темата с тази реплика и не отправихте реплика.
Питане към министър-председателя е отправил народният представител Евгени Чачев относно Решение № 45 от 25 януари 2005 г. на Министерския съвет за определяне на селищни образувания с национално значение.
Имате думата, господин Чачев. Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми господин премиер! С Решение № 45 от 25 януари т.г. Министерския съвет взе решение, с което определя курортните комплекси “Албена”, “Златни пясъци”, “Св. св. Константин и Елена”, “Слънчев бряг”, “Дюни”, “Елените”, “Международния младежки център – Приморско”, “Пампорово” и не на последно място “Боровец” като селищни образувания с национално значение. Текстовете на това решение неколкократно бяха предлагани от Министерския съвет в тази зала, респективно от вицепремиера Лидия Шулева, от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от други министри в различни закони, като в Закона за туризма, в Закона за държавния бюджет, и те бяха категорично отхвърлени от Народното събрание, както през 2003 г., така и през миналата 2004 г. Тогава тези текстове бяха включени в законопроекта за Черноморското крайбрежие, който претърпя няколко варианта и така не видя бял свят поради отказа на вашите депутати, областни управители и партийни функционери да застанат зад този закон поради различни корпоративни и лични интереси.
В тази връзка е и моето питане към Вас, уважаеми господин премиер, а именно зад мъглявите критерии, които фигурират в доклада до Министерския съвет при вземането на решението като природно-ландшафните дадености, културно-историческото наследство, качеството на рекреационния ресурс, архитектурните качества на урбанизираната среда, управлението, контрола и опазването на компонентите на околната среда – да не изброявам повече – Решение № 45 на правителството не е ли поредното незачитане волята на българския парламент и не представлява ли поредното погазване на основните принципи на местното самоуправление и финансовата децентрализация, на редица български закони и не на последно място – на Европейската харта за местното самоуправление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на питането на господин Чачев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, с Решение № 45 от 25 януари 2005 г. Министерският съвет легализира и утвърди отдавна извоювания и признат в страната и чужбина статут на посочените селищни образувания като курорти с национално и международно значение. Основните причини за приемане на решението са констатираните през последните години процеси на стихийно урбанизиране на територията на Черноморското крайбрежие, например, а също така и на някои високопланински територии за ски-спорт.
Този феномен застрашава поддържането на природното равновесие и може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Мисля, че това го знаем всички, наблюдаваме го, но често поради – както се казва – корпоративни и други интереси, може да има и много спекулации. Ние имаме чудесно крайбрежие, а също така имаме и чудесна природа, и където е възможно с усилията на органите на властта – местната или централната, трябва да се преборим с неконтролируемата спекулация.
Както знаете, ние сме се консултирали с редица неправителствени организации и архитекти, именно за да постъпим по един рационален и положителен начин. Едно регулиране и контрол в устройственото планиране, мисля, че са неща, които са не само нормални, но и са процедури във всяка една страна, която държи на реда и на възможностите на всеки гражданин свободно да създава винаги, ако мога да кажа, добрата страна на закона, където трябва всички да се придържаме.
Основанието за приемане на решението е разпоредбата на чл. 23 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно който, цитирам: “Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение”. С оглед съдържанието на този текст става ясно, че Министерският съвет е изпълнил точно нормата на закона. Решението на Министерския съвет не противоречи на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Действително съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет приема решение за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея. Но разпоредбата е категорична, че това става само при условията и по реда на Закона за устройството на територията. Съгласно Закона за устройството на територията одобряването на общи и подробни устройствени планове на селищни образувания с национално значение е извадено от правомощията на общинските съвети и е предоставено на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Очевидно законодателят е предоставил тези дейности и отговорности на министъра на регионалното развитие и благоустройството, отчитайки значението на тези територии и в изпълнение на правомощията му да ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията. Ограничаването на правомощията на органите на местното самоуправление по отношение на територията на селищните образувания с национално значение е определено в закон и следователно не противоречи, подчертавам – не противоречи на принципите на Европейската харта за местното самоуправление.


Законът за устройство на територията е категоричен, че министърът на регионалното развитие и благоустройството ще упражнява правата си след съгласуване на устройствените планове със съответните общински съвети, с което се гарантира и участието на органите на местното самоуправление в устройственото планиране на съответните територии. С решението на Министерския съвет не се отменят правомощията на общините да съгласуват и одобряват инвестиционни проекти и да издават разрешения за строеж. Решението на Министерския съвет не засяга правото на собственост и за разпореждане, упражнява и стопанисване на недвижимите имоти, включително на имотите собственост на общините.
В заключение Решение № 45 от 25 януари 2005 г. на Министерския съвет за определяне на селищни образувания с национално значение е част от правителствените мерки, с които се цели създаване на по-добри условия и по-добра координация за осъществяване на единната Национална стратегия за развитие на туризма като водещ отрасъл на националната икономика и ефективен инструмент за социално-икономически растеж съгласно управленската програма на правителството. Решението на Министерския съвет в изпълнение на посочените по-горе закони е съобразено с българското законодателство, включително и с ратифицираната от българския парламент Европейска харта за местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Чачев, ще зададете ли уточняващ въпрос? Заповядайте.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, къде отиде децентрализацията и местното самоуправление, така силно прокламирана лично от Вас още на 6 април 2001 г., след като точно министърът, който отговаря за децентрализацията и местното самоуправление, се подигра с кметовете и общинските съвети на Варна, Смолян, Самоков, Балчик, Несебър, Созопол, Приморско, Чепеларе? Подигра се със стотиците хиляди български граждани, живеещи в тях! Не е ли това поредното изнудване на българските общини, поредното унижение на местната власт, поредното нежелание на правителството за диалог с общините, за диалог с българските граждани? Защото след Решение № 45 единствено – и Вие подчертахте това във Вашия отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството вече ще може да възлага изработването на общите и подробните устройствени планове или техните изменения и да ги одобрява еднолично. А заедно с това да замете, уважаеми господин премиер, следите от безобразията на Вашето правителство по отношение на устройството на територията и строителството в черноморските курорти, в планинските курорти и в столицата и големите градове.
В тази връзка е и моят уточняващ въпрос към Вас: защо допуснахте отмяната на Наредба № 5 от 2001 г. и приемането на Наредба № 7 от 2003 г., като плътността на застрояване бе променена от 25 на 50 процента, а интензивността – от единица на две? Не направихте ли това, помагайки за узаконяването на незаконните строежи, най-вече на курортните комплекси, създавайки по този начин предпоставка за влошаване на средата за отдих и обитаване? Не направихте ли това, за да могат някои от Вашите министри да изградят дълги хотелски вериги или да можете да реализирате проекта "Супер Боровец"без търг или конкурс, без прозрачност, без контрол, на гърба на българските данъкоплатци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Чачев, моля Ви! Говорихте една минута и десет секунди повече!
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Чачев, бих искал да Ви уверя, че още от началото и продължавам да съм убеден в това, че децентрализацията е нещо модерно, от което се нуждаем. Навиците, които сме имали да централизираме всичко или в едни и същи ръце, или в една и съща столица, мисля, че е нещо от миналото.
След това бих искал да Ви уверя, че едва ли някой от членовете на кабинета ми се подиграва или умишлено не зачита уважението към хората. За диалога с общините имам усещането от това, което споделят с мен кметове от съвсем различни политически убеждения, че е твърде по-добър от други времена и други години. Но може би греша.
Бих искал да Ви кажа, като споменахте общините Несебър или Приморско, че те се жалвали, разбира се, че правителството ще се съобрази. Това почти няма нужда да се каже, защото сме в една правова страна, но бих искал да Ви уверя, че няма опити да се налагаме или по някой начин да действаме незаконно.
И накрая бих искал да кажа, че тези селища, които са били определени, мисля, че са избрани и подбрани в общ интерес, така че случаят, че един курорт като Банско или пък в този случай е Боровец, не е защото имам една къща там, която съм наследил от дядо ми, а защото е прекрасна природата и бих искал да видя хората около Самоков и Боровец да живеят по-добре. Но това може би е моя грешка. Прощавайте! Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Господин Чачев, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на господин Сакскобугготски.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, Решение № 45 на Министерския съвет от тази година на практика заобикаля § 26 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. И аз определено не мога да се съглася с Вас за диалога с местната власт за децентрализацията и изобщо за развитието на местното самоуправление. Само преди две седмици бяхме свидетели на хаоса, който се случи с въвеждането на винетната система по пътищата. Хората не можеха да отидат до гробищата, до кварталите, на работа. Защо беше нужен този хаос, след като, ако имаше диалог с общините, за една година, откакто беше приета винетната система, април месец миналата година, досега тези неща можеха да бъдат регулирани.
Примерите са много. Неслучайно кметовете са се жалвали във Върховния административен съд и Вие ще се съобразите с тяхното решение.
Аз съм убеден, че това решение на правителството не само че е незаконно, но е вредно за развитието на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Иван Николаев Иванов е отправил актуален въпрос към министъра на младежта и спорта господин Васил Иванов относно Българската боулинг федерация.
Имате думата, господин Иванов.

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Актуалният ми въпрос касае едно важно, бих казал, най-важното конституционно задължение на всеки български министър, а то е да спазва законите на страната!
В случая, който ще изложа пред вас, Вие и служители от повереното Ви министерство сте нарушили закона, и то многократно. Касае се за администрирането на спорта боулинг. Той не е толкова сериозно разпространен, както някои от колективните спортове, но нормите на закона важат в еднаква степен за всички спортове и тук стигам до същността на въпроса си: съгласно чл. 19, ал. 5 от Закона за физическото възпитание и спорт, спортна лицензия може да получи само една, повтарям, само една спортна федерация по определен вид спорт. Казано е пределно ясно, а в България има две спортни федерации, на които са издадени лицензии да развиват спорта боулинг – Българската федерация по кегли и Българската боулинг федерация. Това е едно явно, видимо нарушение на закона и отговорност за това носите единствено Вие, господин министър, защото съгласно чл. 8, ал. 3, т. 5 и 13, Вие издавате лицензии на спортни федерации и Вие осъществявате надзора над тях за спазването на този закон. Нещата са пределно ясни.
Как се стига до това Ваше закононарушение? На 30 ноември 2000 г. тогавашната Държавна агенция за младежта и спорта дава разрешение на Българската федерация по кегли да извършва спортно състезателна дейност със спорта боулинг в страната. На основание приетия междувременно Закон за физическото възпитание и спорта на 4 май 2001 г. председателят на Държавна агенция за младежта и спорта издава спортна лицензия на Българската федерация по кегли. По това време на 29 май 2001 г. е отказана лицензия на Българската боулинг федерация. Независимо от това, че не оспорва решението в съда, тя започва да организира състезания в страната и да участва в състезания в чужбина. Макар че това е явно нарушение на закона, господин министър, Вие не ги санкционирате! Напротив, на 26 юни 2002 г. отнемате лиценза на Българската федерация по кегли и го давате на Българската боулинг федерация, макар че тя не отговаря на изискванията на Наредба № 2 за лицензирането на спортните федерации.
Българската федерация по кегли обжалва Вашето решение в съда и последователно тричленен състав, след това и петчленен състав на Върховния административен съд отменя Вашето действие като противозаконно, но Вие не предприемате нищо. Напротив, финансирате Българската боулинг федерация с 60 хил. лв. за участие в състезания и приемате за нормално да не се спазва законът и да има де факто две федерации по този спорт.
По този повод отправям към Вас следният актуален въпрос: на какво законово основание сте издали лиценз на Българската боулинг федерация и сте я финансирали за осъществяване на дейността й? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министър Иванов, заповядайте да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Иванов! Благодаря Ви за въпроса. Въпросът беше толкова изчерпателен, че аз едва ли бих могъл да Ви кажа нещо повече от това, което Вие знаете, но мога да Ви кажа, че наистина Българската федерация по кегли е получила лиценз със Заповед № 153 от 04.05.2001 г. и след това в срок от един месец е трябвало да представи документи от Международната федерация. Това не се случва и по тази причина е отнет лицензът на Българската федерация по кегли.
След отнемането на спортния лиценз на Българската федерация по кегли по предложение на Централната комисия за лицензиране на основание чл. 17, ал. 5, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорт и с моя Заповед № 286 от 26.06.2002 г. бе предоставен лиценз на Българската боулинг федерация. Въз основа на тази заповед и този лиценз бе финансирана Българската боулинг федерация, а това, което казахте за съда, наистина има такова решение на съда и в момента това решение седи, въпреки че дойде девет месеца по-късно от Българската федерация по кегли в министерството. Решението седи в Лицензионната комисия и в момента чакаме решението й. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Съжалявам, но Вие явно подценявате аудиторията на народното представителство. Аз пределно ясно Ви обясних, че след решението на съда – пред мен са двете решения на тричленния и петчленния състав на Върховния административен съд, решението на съда влиза автоматично в сила. То е окончателно! Вие не може да коригирате решението на съда по никакъв начин. Именно в момента де факто наистина има две федерации и в нарушение на закона Вие приемате, че могат да осъществяват даден вид спорт, а това е спортът боулинг.
Ако въобще познавате Закона за физическото възпитание и спорт, извинете, господин министър, но вече наистина се съмнявам в това, не може да не знаете, че това е пряко нарушение на чл. 17, ал. 5. Ако искате аз ще го прочета, то е пред мен. Виждам, че Вас това не Ви притеснява, дори Вие бяхте едва ли не доволен. За мен това е един правен нихилизъм от страна на български министър. Вие, бих казал, с термин от шахмата сте в “цуг-цванг” и ако Вие желаете да останете в полето на закона имате само един полезен ход, а той е отнемане на спортния лиценз на Българската боулинг федерация, при което се спазват изискванията на закона и Българската федерация по кегли осъществява дейността в областта на този спорт.
Още нещо, което аз съм го заявявал и друг път тук, когато нашите министри нарушават законите на страната е неморално да искаме от обикновените български граждани да ги спазват! Затова, господин министре, спазете закона и изпълнете решението на Върховния административен съд. В противен случай, както се получава в момента, има нова жалба във Върховния административен съд, този път пряко срещу Вас, че Вие не изпълнявате решението, съгласно Закона за Върховния административен съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, министър Иванов.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Иванов! Вие може би не ме разбрахте, че в момента документите са в Лицензионната комисия и чакаме нейното решение, защото аз не мога да издам нито една заповед, без решение на Лицензионната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Актуален въпрос към министър Васил Иванов е отправил народният представител Димитър Дойчинов относно състоянието на спортната база в Пернишка област и възможностите за осигуряване на средства за основен ремонт на стадион “Миньор” в град Перник.
Господин Дойчинов, заповядайте.

ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поставям на вашето внимание актуален въпрос, свързан със състоянието на спортната база в област Перник и възможностите за извършване на необходимото отремонтиране на стадион “Миньор” в гр. Перник.
Едва ли е необходимо да аргументирам необходимостта от създаване на добри условия за масов спорт на населението и за професионално и високо спортно майсторство. Развитието на спорта и физическото възпитание е възможно на първо място при наличието на спортни обекти и съоръжения, даващи възможност за тренировки и състезания. Спортът трябва да е стратегическо направление от държавната политика, което включва всички форми на занимание за подобряване на физическата годност, отнемане на психическото напрежение и утвърждаване на здравословен начин на живот. В това направление е необходимо изграждане и поддържане на функционално годна и достъпна спортна база.
Възможностите и проблемите на общините в Пернишка област са заявени нееднократно от мен от тази трибуна. Тежкото икономическо състояние на областта се отразява и на възможността или по-скоро на невъзможността за поддържане на модерни спортни бази – изграждане на нови стадиони, игрища и спортни съоръжения. Затова днес поставям въпроса за намесата на Министерството на младежта и спорта относно спортната база в Перник и в частност относно съдбата на стадион “Миньор”.
Футболен клуб “Миньор” е спортната гордост на града ни, какъвто е всеки обичан футболен тим и едва ли и футболистите, и зрителите, и децата, които се възпитават в спортен дух, заслужават да се провеждат футболни мачове и състезания на полуразрушен терен. Известно е, че там, където няма спортен дух, там няма и живец за развитие във всички останали области на живота. Налице са сериозни трудности за ползването, възстановяването и модернизацията на стадион “Миньор”. Затова е необходимо да се установи добра координация и взаимни усилия между държавните институции и местните органи за самоуправление и обществените институции.
В Перник има изключително силна активна спортна общност, която заслужава своя футболен стадион, която заслужава да бъде свидетел не само на спортните успехи на своя отбор, но и да стане свидетел на градивните проекти и реалните доказателства, че отговорните институции, в това число и държавата, чрез Министерството на младежта и спорта, в действителност са съпричастни с проблемите на спорта. Спортът в Перник не може и не бива да бъде само минала спортна слава. Имената-легенди в пернишкия спорт като Петър Спасов в леката атлетика, Йото Йотов – вдигане на тежести, Пенка Методиева – баскетбол, Борис Гюдеров – волейбол, постиженията в ръгби спорта, в бокса изискват новите поколения да формират достойни спортни последователи. Никой с лека ръка не унищожава утвърдени спортни центрове. Не може основното спортно съоръжение в гр. Перник да функционира с една пета от капацитета си. Какво да коментираме за спортната база в останалите общински центрове като Радомир, Брезник и др.?
Подценяването на темата за състоянието на спортната база още отсега ни гарантира още по-слаби резултати за българския спорт, за следващата олимпиада, ако коренно не променим подхода си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Дойчинов, благодаря Ви за въпроса. След Вашия въпрос направихме справка. Стадион “Миньор” в гр. Перник е част от спортния комплекс “Миньор”, който е актуван с акт за публична собственост № 1837 от 2000 г.
Вие сте абсолютно прав, че Министерството на младежта и спорта трябва да се грижи и трябва да организира състезания и за стадионите, и за общинските, и да подпомага. Но мога да ви кажа, че до ден-днешен от Министерството на младежта и спорта не е поискано финансиране за този стадион. Единственото нещо, което е в Перник, това е стадионът в Брезник, за който е получен такъв проект и ние ще го осъществим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Дойчинов, заповядайте, имате право на реплика.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Господин министър, мисля, че това е грижа, която касае и народните представители, и населението. Много жалко за местната власт и местния футболен клуб, които не са направили необходимото. Считайте днешното ми изказване за заявка за такъв проект. Аз съм удивен, че толкова много спи властта и по такъв безобразен начин може да се отнесе към една същностна черта от живота в нашия град.
Това, което зависи от мен ще бъде направено, независимо от това от какъв политически цвят произхожда, защото именно спорта няма никакъв цвят. Лично аз мисля, че мога да разчитам на Вашето положително отношение по темата ремонт поне на стадион “Миньор”, защото ми се струва, че Перник, освен промишлена слава, е донел и много спортна слава на България. Затова животът се променя, когато има много спортен дух, когато има много спортна амбиция и мисля, че по такъв начин хората със спортен хъс по-лесно се вписват в условията на живот, в пазарната икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин Дойчинов, аз също много Ви благодаря за този въпрос и наистина ще чакам проекта в министерството, така че да можем да помогнем на стадиона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев относно развитието на българското колоездене и статута на ползване на Столичния колодрум “Сердика”.
Заповядайте, господин Чачев, да развиете Вашия актуален въпрос.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, българското колоездене има 103-годишна история. Още в самото начало на миналия век ръководството му разбира, че за да се развива добре този спорт, трябва да бъде изградена подходяща материална база. След упорита работа и настойчиви действия се стига до построяването на столичния колодрум в Борисовата градина. Софийската община отпуска 60 дка за безвъзмездно ползване и съоръжението е построено с доброволния труд и средства на хиляди дейци на колоездачния спорт и граждани от София и цялата страна.
През далечната 1931 г. на него се провеждат първите балкански игри по колоездене на писта, последвани през годините от стотици вътрешни и международни състезания. Всичко това е станало благодарение на активното участие на Българския колоездачен съюз – една от най-старите спортни организации не само в България, а и в Европа. Създаден е през 1902 г.
Уважаеми господин министър, през последните години Съюзът непрекъснато се обръща към Вас и към министър-председателя Симеон Сакскобургготски с молба да си върне пълноценното владеене на колодрума, незаконно одържавен през 1973 г. от тоталитарната власт, но до момента той не среща нито Вашето разбиране, нито разбирането на министър-председателя. Нещо повече, днес столичния колодрум се е превърнал в обект за задоволяване на нечисти интереси. Веднъж беше вкаран като апортна вноска в смесено дружество с фирмата “Проектстрой БГ”, сега министерството иска да сложи отново ръка на близо 15 дка за построяването на лекоатлетическа база и хотел. Да не говорим за безразборното отдаване под наем на обособени части от базата на колодрума от страна на държавното предприятие “Национална спортна база”, обявено за негов собственик, след одържавяването му през 1973 г.
В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас: какъв е статутът на ползване на Столичния колодрум “Сердика” и не считате ли, че именно Вие, в качеството си на министър на младежта и спорта, не трябва да допускате колодрума да бъде управляван против интересите на българското колоездене, не трябва да допускате да се превръща в обект за задоволяване на нечисти интереси, на кражба не само на чистата спортна идея, но и на богатото вековно минало на българското колоездене? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Чачев, да, наистина Столичният колодрум “Сердика”, находящ се в Борисовата градина, е предоставен от Софийска община и имотът е актуван за държавна собственост с № 9025 от 1973 г. Единственото, което сбъркахте, площта не е 60 хил. квадрата, а 30, поне така е по нотариален акт. През всички тези 50 години, презкоито е стопанисван от спортното ведомство, което сега в момента вече е Министерство на младежта и спорта, и от тогавашното Стопанско обединение “Спортни имоти и прояви” не само, че това предприятие не е пречело на Българския колоездачен съюз, но му е помагало, след като е извършило всички дейности, всички ремонти по колодрума и Българският колоездачен съюз не е заплащал нито една стотинка за своите дейности и за своите тренировки, които е правил там.

Единственото, което мога да кажа в момента, е, че Българският колоездачен съюз иска колодрумът да им бъде върнат безвъзмездно. Това не може да стане, защото това е държавна собственост. Това, което ние предложихме на Българския колоездачен съюз, е да им направим дългогодишен договор с дългогодишен срок, така че отново да не заплащат консумативи, за да може този спорт да се развива, защото наистина един спорт на 103 години е много важен.
По отношение на това какво прави Министерството на младежта и спорта, мога да ви кажа, че през 2002 г. Българският колоездачен съюз е получил 155 хил. лв., а миналата година – 470 хил. лв. Това показва какво е отношението към колоезденето в България. Самият аз бях патрон на последната обиколка на България. Откакто аз съм председател на агенцията и министър на младежта и спорта, може би никога толкова пари не са влизали в Българския колоездачен съюз.
Можете да бъдете сигурни, че колодрумът няма да бъде разпарчелосан и няма да работи за нищо друго, освен за колоезденето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате думата за реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз съм шокиран от част от Вашия отговор за връщането на земите. Как можахте да върнете земите и горите на министър-председателя Симеон Сакскобургготски за 200 млн. долара, а не можете да върнете земите на българското колоездене? Касае се само за 30 дка, а не за 60 дка, господин министър.
Аз съм далеч от мисълта, че Вие имате пръст във всичко това, което се е случило в годините, но Вие в момента сте министър на младежта и спорта и Ваше задължение е да развивате българския спорт, в това число и българското колоездене. Но как ще го развивате, господин министър, като в бюджета за 2005 г. Вие разполагате за спорт с 33 млн. лв., което е само 0,08% от брутния вътрешен продукт на България? Да не говорим, че по отношение на спортните бази и съоръжения средствата в бюджета са само 4 млн. 315 хил. лв.
Не смятате ли, че на практика не можем да говорим за развитие на българския спорт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
Господин министър, имате думата за дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Благодаря, господин председател.
Господин Чачев, аз отново държа на това, което казвам – 29 832 хил. кв.м е колодрумът. Мога да Ви дам и нотариалния акт, който е на банката ми.
Относно бюджета, за който говорите, Вие може би по-добре знаете от мен как се формира бюджетът на Министерството на младежта и спорта и тогавашната агенция, защото по време на вашето правителство беше направена схемата 8% от постъпленията на Българския спортен тотализатор да бъде бюджетът на министерството. Пак казвам, миналата година при по-доброто управление на Българския спортен тотализатор ние сме дали само 38 милиона, при положение, че през 2000 г. са дадени 11 за българския спорт.
Така че ние работим не само за колоезденето, но за всички спортове. В момента има 101 федерации в България. Така че те всички по Закона за физическото възпитание и спорта са обезпечени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Стела Банкова относно рекорд на еднорък атлет на дълъг скок – 7,38 м през 1960 г., и необходимостта от реакция на Министерството на младежта и спорта във връзка с легализиране на постижението на господин Тодор Дашков.
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, в приемния ми ден господин Тодор Дашков, еднорък дългогодишен спортист, ме запозна с активната си спортно-състезателна дейност, продължила 44 години. Независимо от ампутираната си лява ръка, господин Дашков има редица призови места в състезания в дисциплините скок на дължина и бягане. Тази състезателна дейност започва от 1956 г. и продължава и след 1962 г. с редица призови места. Няма да ги изреждам, за да не отнемам време. В Плевен, Русе, София, Хелзинки – на троен скок, редица призови постижения, които налагат една по-обективна преценка на постиженията на този наистина силен български спортист.
Ще заключа с постижението на господин Тодор Дашков през 1962 г. в Хелзинки, Световни младежки игри – златен медал на скок на дължина и бронзов медал на щафета 4 по 100 метра. Ще добавя и извоюваното трето място на Балканските игри в Румъния и присъденото му звание "Майстор на спорта", с покрит норматив за здрави спортисти.
Господин Дашков е убеден, че той е единственият инвалид, взел участие в представителни младежки национални отбори в България за посочените по-горе години. Постижението му от 7,38 м. на дълъг скок е републикански рекорд за групата инвалидност, в която попада, но е постижение от световна величина.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: не следва ли да се признаят постиженията на господин Тодор Дашков като национални рекорди за съответната година за групата инвалидност, постиженията на господин Дашков на балкански, европейски и световни спортни състезания?
В заключение ще подчертая убедеността на господин Дашков, че до 2004 г. никой спортист в света не е надминал рекорда му от 7,38 метра дълъг скок и то от еднорък атлет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Банкова, след Вашия въпрос аз се запознах с историята на господин Тодор Дашков. Това е точно така, както Вие казахте, но по чл. 8 от Закона за физическото възпитание и спорта аз по никакъв начин не мога да направя отчитане и признаване на спортните резултати. Това е казано в чл. 19. За това, което Вие поставяте като въпрос, аз съм уведомил Българската федерация по лека атлетика. Дали сме срок до края на другата седмица да бъдем уведомени и, разбира се, господин Дашков да бъде уведомен за този рекорд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Госпожо Банкова, имате думата за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин министър, аз съм благодарна, защото видях, че проявявате съпричастност към този случай. Остава да направите едно малко по-голямо усилие – да съчетаете законите в Република България с едно по-човешко отношение, едно признание към този българин. Защото в лицето на Тодор Дашков аз мисля, че Вие ще проявите разбиране и съпричастност и ще отдадете необходимото и на другите десетки българи с увреждания, които проявяват изключителен човешки дух и стоицизъм, пред които ние наистина трябва да се преклоним.
Искам да използвам трибуната, за да направя едно уточнение. Аз гласувах "против" продажбата на българска земя на чужденци. Правя това уточнение, тъй като от трибуната на парламента водещият не произнесе моето "не" за протокола. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, това е извън темата.
СТЕЛА БАНКОВА: Знам, но Вие не произнесохте моето "не" и аз съм длъжна да уточня, че съм гласувала против продажбата на българска земя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Банкова, това е извън темата сега.
СТЕЛА БАНКОВА: Вие умишлено не произнесохте моето "не".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Кога?
СТЕЛА БАНКОВА: Журналистите ме питаха отвън, не са чули. Когато аз казах "не", Вие в ефир не го обявихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Казах "не", разбира се. Трябваше в този момент да ме помолите да повторя "не", но не по този начин да стават корекциите, защото сме по друга точка от дневния ред.
Минаваме към актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева относно финансиране Спортен рехабилитационен и интеграционен комплекс – гр. Дряново.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Преди една година от тази трибуна аз Ви призовах за по-енергична намеса за финансирането на един изключително важен обект за гр. Дряново, град, в който има изключително голямо съсредоточаване на инвалиди, а това е Спортният рехабилитационен и интеграционен център.
Напомням, че това беше в Годината на инвалида.
Разбира се, този обект не е демонстрационен обект, не е чешмичка, не е пейка – обекти, за които похабихте повече от 20 млн. лева. Това е един обект, който е свързан със здравето и работоспособността на стотици жители на гр. Дряново, за който трябват не повече от 1 млн. лв. Тогава от тази трибуна с апломб казахте, че сте поел ангажимент и наистина този проект беше утвърден във Вашето ведомство, след това пое мъчителния път да се търсят средства и те досега не са намерени. Но Вие тогава с апломб казахте, че сте поел ангажимент и Вашата дума винаги се е изпълнявала.
Днес, повече от една година след този момент – моментът, в който обявихте, че финансирането започва през март месец миналата година, днес сме в изходна позиция и за този обект все още няма средства и финансирането не е започнало.
Затова отново Ви питам, подчертавам, от Нова година, след като обещахте, че финансирането започва незабавно от следващия месец, кога ще започне финансирането на Спортния рехабилитационен и интеграционен център в Дряново – този изключително важен за хората в Дряново обект? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ – ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Манева! Благодаря Ви за въпроса. Вие сте абсолютно права, че преди една година обещах това финансиране да тръгне.
Вие много добре знаете, че в случая този проект спечели финансиране от гръцка страна, това са тези прословути 56 млн. евро, които трябваше да дойдат у нас. Мога да Ви уверя, че почти всеки ден говоря с Министерството на финансите, защото не е само проектът в Дряново. Проблемът е, че наистина парите от Гърция ги няма и националният координатор, който е Министерството на финансите, прави всичко възможно това, което сме спечелили като проекти, да дойде в България като финансиране. Може би гръцката страна има някакво извинение след промяната на правителството и нещата, които трябваше да се оправят вътрешно, но в момента, в който дойдат пари, които в проекта са 1 млн. 251 хил. 603 лв., парите ще бъдат предоставени на Дряново. Аз самият през месец говоря с кмета на Дряново и това, което мога да направя, ще го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате думата за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Съжалявам, господин министър, че този път не сте толкова категоричен, защото ангажиментът Ви вече е доста условен. Той зависи от това, колко бързо ще се изпълнява програмата от проекти с финансиране чрез Гърция.
Бих постъпила по по-различен начин, защото, независимо че в тази програма има и други обекти, този обект е наистина изключително важен. В тази програма има и обекти, които са в резерв, тоест, ако този обект беше изваден от този списък и беше финансиран с приоритет с други ресурси, с каквито очевидно правителството разполага, тази година имахме един чувствителен излишък в бюджета, този обект отдавна щеше да бъде завършен.
Не съм доволна от това, че няма отношение към тези хора, които и без това съдбата е ощетила и можеше да се прояви едно много по-голямо разбиране и те с приоритет на получат това финансиране. Затова, ако наистина продължават да се бавят средствата по тази програма, призовавам Ви, за да се намери начин сумата да се осигури, да започне финансиране, а сумата, която е предвидена за този обект, да се насочи към друг обект, който е предвиден като резерв в този пакет от обекти за финансиране от Гърция. Смятам, че е наложително и правителството дължи това внимание на хората от Дряново. Няма друг град, в който да живеят компактно толкова много инвалиди, няма друг град, в който това съоръжение да има толкова голям ефект, както в Дряново. Затова наистина настойчиво Ви призовавам да намерите начин да бъдат осигурени тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Преминаваме към последния актуален въпрос към министъра на младежта и спорта. Той е от народния представител Евгения Живкова относно Доклад за състоянието на младежта за 2003 г. и Стратегия за националната младежка политика за периода 2003-2007 г.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, на 3 април 2002 г. по предложение на депутати от Коалиция за България Народното събрание прие решение, с което задължава Министерския съвет всяка година да изготвя ежегоден Доклад за младежта, в който да се посочват основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година.
На 12 февруари 2004 г. с голямо закъснение с решение на Народното събрание се приема първият Доклад за младежта в България за 2002 г. Решението се приема със следното допълнение: Годишният доклад за 2003 г. да бъде внесен от Министерския съвет в Народното събрание до 30 април 2004 г. заедно със Стратегия за национална младежка политика – 2003-2007 г.
На 3 май 2004 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Стратегия за национална младежка политика и доклада за 2003 г. И двата материала са приети от парламентарната Комисия за децата, младежта и спорта през юни м.г., но до днешна дата не са внесени за обсъждане в пленарната зала.
На практика закъснението поражда следния парадокс: през 2005 г. народните представители ще обсъждат и приемат Доклад за състоянието на младежта за 2003 г. и Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007 г. В тази връзка бих искала да Ви попитам какво е Вашето намерение да активизирате действията за внасяне на съответния доклад и стратегия за разглеждане от Народното събрание, каква е Вашата готовност върху тези два доклада?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР ВАСИЛ ИВАНОВ – ЛУЧАНО: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Живкова! Това, което казахте, е истина и това, което трябваше да направи Министерският съвет и Министерството на младежта и спорта като координатор за изработване на годишния доклад за младежта, беше направено и беше вкарано в срок в парламента, включително и допълнителните неща, които поиска господин Пирински тогава, за да могат да бъдат вкарани парите, които се харчат за младежки дейности.
Не знам как да отговоря на Вашия въпрос, може би трябва да попитам господин председателя, ако той има някакъв дневен ред на Народното събрание, да каже кога ще бъде разгледан този доклад, защото това, което е трябвало да направи изпълнителната власт, го е направила и докладът стои вече една година в парламента. Мога да Ви уверя, че в момента правим доклада за 2004 г. Той ще бъде направен след около 15-20 дни и ще бъде вкаран в Комисията по младежта и спорта, така че ще можете да се запознаете с него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имаше въпрос за стратегията.
Заповядайте, госпожо Живкова.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Господин министър, не съм доволна от Вашия отговор, защото Вие като министър на младежта и спорта би трябвало да настоявате тези доклади и стратегията да бъдат разгледани по-бързо от Народното събрание именно пред председателя на Народното събрание и да искате изясняване от него защо до този момент тази стратегия и докладът не са внесени за разглеждане. Абсолютно абсурдно е да се приемат стратегии с минали дати, при положение, че сме 2005 г. и смятам, че Министерството на младежта и спорта трябва да се активизира и да направи стратегия за младежката политика не за 2003-2007 г., а за 2005-а, може би 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, ще използвате ли правото си на дуплика? Не желаете.
Преминаваме към актуални въпроси и питания към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Първото питане е на народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева относно разпореждане на Регионалната дирекция “Национален строителен контрол” за извършване на укрепителни и възстановителни работи на територията на историческия архитектурен резерват “Сборяново”.
Заповядайте, госпожо Андреева, да развиете вашето питане.

КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Този въпрос беше зададен през м. септември 2004 г., но отказът на парламентарното мнозинство да изпълнява Конституцията и да бъде подложено на парламентарен контрол от парламента го забави. Въпреки всичко той продължава да бъде актуален и днес, защото става въпрос за сериозно нарушение на законите.
В Археологическия резерват “Сборяново” през лятото се извършваха спасителни археологически разкопки от археологически екип, който си има разрешение, издадено от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт и музей при БАН – всичко, съобразено със закона. Тези археологически разкопки доведоха до разкриването на едно тракийско светилище в близост до Северната стена на “Демир баба теке” и се получи възможност за експониране на този изключително ценен паметник. Вместо това обаче под завесата на загриженост към културното наследство и в частност за храма “Демир баба теке” господин Рамадан Аталай – депутат от ДПС, настоятелно и под негово разпореждане започва извършване на благоустроителни работи в рамките на текето под претекст, че то е застрашено от археологическите разкопки. Археолозите сигнализират до Националния институт по паметниците на културата, че тези благоустроителни и строителни работи се извършват без съгласуване с Националния институт по паметниците на културата и оттам идва телеграма строителството незабавно да бъде спряно. Нищо подобно обаче не се случва. Господин Аталай и господин Ахмед Доган, които присъстват там в момента, и представителите на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, Разград, твърдят, че това може да продължи, въпреки че законите са нарушени. Четири дни по-късно е свикан Национален съвет за опазване паметниците на културата, който излиза с много ясни констатации. В протокола от този съвет се казва, че извършващите се в околното пространство на “Демир баба теке” благоустройствени действия се извършват по проект, който не е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата, археологическите разкопки не застрашават устойчивостта и целостта на сградата на “Демир баба теке” и се взема решение спешно да бъде завършено археологическото проучване и чертежите за строителните работи да бъдат представени за съгласуване в НИПК. Вместо това господин Аталай разпорежда строителните работи да бъдат завършени. Там са излети бетонни плочи и в момента експонирането на това тракийско светилище вече е силно затруднено, да не кажа невъзможно.
За мен обаче е необяснимо как така служителите на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, Разград, които към момента на повикването си на терена публично заявяват пред всички намиращи се там, че има нарушения, след това издават ново разпореждане, предполагам, че Вие разполагате с него, ако не, аз ще Ви го дам, в което се казва: “Установихме, че се извършват изкопни работи в непосредствена близост до храма без проект за укрепване на същия и без разрешение за строеж от група археолози с ръководител Диана Гергова – представител на Националния археологически музей, София.”
В разпореждането е казано също така, че “Строителните работи по храма се извършват по проект, съгласуван с НИПК”.
И двете констатации са неточни, да не кажа, че те съдържат две лъжи. Първата е, че археолозите нямат разрешение за тези разкопки, а втората е, че чертежите за строителните работи са съгласувани с Института по паметниците на културата.
Оказа се, че директорът на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, Разград, е член на ДПС и очевидно върху нея е оказан политически натиск, за да изкриви тя в това разпореждане истината по такъв безогледен начин.
Затова нашият основен въпрос към Вас, господин министър, е как осъществявате контрол върху разпорежданията на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, когато те се отнасят до паметници на културата, какъвто е случаят с Архитектурно-историческия резерват “Сборяново”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Андреева! По повод постъпила на 31 юли 2004 г. телеграма от директора на Националния институт по паметниците на културата е извършена проверка от комисия от служители към община Исперих. Действията, извършени на територията на Историко-археологическия резерват “Сборяново” от Търговско дружество “Андора” ЕООД, град Разград, са спрени до свикване на комисия от представители на Националния институт по паметниците на културата във връзка с открити археологически находки. На 23 август 2004 г. във връзка с постъпилата нова телеграма е извършена повторна проверка от длъжностни лица на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, Разград, при която е констатирано извършване на изкопни работи в непосредствена близост до храма “Демир баба теке”. С изпълнението на съответните изкопни работи, описани на място в констативен протокол, са подкопани основите на храма и подпорната среда в южната му част, с което е застрашена сигурността на сградата, обявена за паметник на културата с национално значение. Началникът на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, Разград е издал Разпореждане № 88 от 24 август 2004 г., с което е наредил извършването на съответните укрепителни и възстановителни работи с цел недопускане на аварии, щети и други по проект, изготвен от правоспособен инженер-конструктор, както и за вземане на незабавни мерки за обезопасяване и консервиране на паметниците на културата в двора на храм “Демир баба теке” без извършване на нови изкопни работи.
Предвид на горното е изготвен проект за спешно укрепване на изкопа като е представено и констативно заключение от правоспособен инженер-консултант. На 24 август 2004 г. със заповед на министъра на културата е назначена комисия с председател арх. Борислав Абаджиев - заместник-министър на културата. За работата на комисията е съставен и подписан протокол от 25 август 2004 г. като решенията и препоръките, които се дават, не противоречат на разпорежданията, дадени с Разпореждане № 88 от 24 август 2004 г. на началника на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, град Разград. При последващи проверки от РДНСК е установено, че укрепването на храма се извършва съгласно взетото решение по т. 2 от протокола на комисията. Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите проучването, проектирането и извършването на укрепителни, възстановителни, консервационни и други работи по недвижими паметници на културата стават под ръководството на Националния институт по паметниците на културата, както при ново строителство и ремонт, които засягат паметници на културата и тяхната обстановка, така и неговите органи могат да спират всеки строеж при нарушаване разпоредбите на съответния закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Андреева, заповядайте, имате думата да зададете и два доуточняващи въпроса към министъра.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Господин министър, аз си обяснявам Вашата лаконичност с нежеланието Ви да дадете ясен отговор на моя въпрос.
Пред мен е и протокола на комисията, назначена от министър Божидар Абрашев, и разпореждането на Регионална дирекция “Национален строителен контрол”, град Исперих, област Разградска. Съдържат се сериозни разминавания, бих казала противоречия в констатациите на тези два документа и преди малко аз ги изложих пред пленарната зала.

Моят въпрос към Вас беше как може в един официален протокол, издаден от РДНСК – гр. Исперих, област Разградска, да се съдържат неистински факти? И какви мерки Вие ще вземете към тези служители? Защото, пак ще повторя, че пред медиите, които са се намирали там, пред археолозите, пред господин Рамадан Аталай и господин Ахмед Доган Вашите служители са заявили, че има нарушение на закона от страна на строителната фирма. Но след това в документа са написали нещо съвсем различно и са изопачили истината, като са казали, че археолозите са там без разрешение за такава дейност. Това е сериозно нарушение и затова аз Ви питам, господин министър, какви мерки ще вземете срещу подобни безобразия? И вторият ми уточняващ въпрос е как ще предпазите Вашите служители от политически натиск, за да могат да си гледат работата спокойно и да бъдат обективни в документите, които издават?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Андреева! Категорично бих възразил да се политизира по такъв начин конкретно този въпрос. Когато става дума за преплитане и съвместно съществуване на две религиозни общности, когато хората, живеещи в тези райони, съвместно почитат деня на Демир баба и Свети Илия, заедно, на едно и също място, не смятам, че нашите отговорности в парламента са чрез търсене на някакви дребни, конкретни, технически проблеми ние да всяваме раздор сред тези хора. И аз категорично възразявам да се политизира този въпрос по такъв начин.
Освен това искам да кажа, че въпросът не е просто от компетенциите на РДНСК – Разград. Той е в голяма степен и от компетенциите на Националния институт по паметниците на културата. И не случайно фактически са се появили два официални документи, които по един или друг начин са се помъчили да осуетят проблема всеки от своята гледна точка.
От документацията, с която аз разполагах, и която моите експерти ми представиха при подготовката на моя отговор, ние смятаме, че РДНСК в рамките на своите компетенции, казвам по документация, е направила това, което се изисква от нея. Ако твърденията Ви, които са твърдения, нямам доказателство и аз не знам кой какво е приказвал пред медиите в съответния ден и час, ако твърденията Ви, че има политически натиск върху служители в повереното ми министерство, са истина, то в съвестта на самия служител е дали той ще се поддаде на този политически натиск или не, но ако служителите нарушават българското законодателство, не еднократно съм заявявал и декларирал, че аз не съм министърът, който ще толерира такива служители, поддаващи се на политически натиск. Но Вие разбирате, че всички тези твърдения трябва да бъдат доказани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Госпожо Андреева, имате думата да изкажете Вашето становище по получените отговори.
КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин министър, под протокола на Националната комисия за опазване на паметниците на културата са се подписали: арх. Борислав Абаджиев – зам.-министър на културата, Божидар Димитров – председател на Националния исторически музей, арх. Георги Угринов – директор на НИПК, проф. Маргарита Ваклинова – зам.-директор на Археологическия институт и музей при БАН, арх. Христо Ганчев, инж. Лазар Мишев, археолог Марио Иванов, госпожа Евгения Кочанова – заместник-областен управител на Разградска област, господин Адил Рашидов – кмет на община Исперих, госпожа Живка Михайлова – изпълнителен директор на Историческия музей в гр. Исперих. Те казват, че строителните работи се извършват без съгласувани проекти с Националния институт за паметниците на културата. В разпореждането на РДНСК се казва: “Към момента на проверката на същата площадка се извършва вертикална планировка в двора на храма, застилат се алеи с камъни и плочи и се изгражда подпорна стена по проект, съгласуван с НИПК – София”.
Как иначе, ако не в резултат на политически натиск, Вие можете да обясните това изкривяване на фактите? Ако това е немарливост, тогава аз очаквам тези служители да бъдат наказани, защото те злепоставят и Вас, като Ви дават невярна информация. Ако ли това наистина е политически натиск, бъдете така добър, да защитите своите служители от подобни въздействия и да могат те да изпълняват, съобразно дълга и законите, своите професионални задължения.
Аз също съм против това да се политизира подобен въпрос и нямаше да Ви зададем това питане, ако той не беше политизиран по един изключително груб начин, когато след разпореждането на господин Аталай експонирането на Тракийското светилище вече е почти невъзможно. Българската държава винаги се е грижила за паметника Демир баба Теке, защото той е национална старина още още 1927 г.
Така че аз Ви моля още веднъж да разпоредите една проверка по случая да бъдете така добър да ме информирате за резултатите от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към питане от народния представител Николай Бучков относно продажба на археологически паметник от национално значение – Голямата епископска базилика на Филипопол.
Заповядайте, господин Бучков.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми господин министър! Обръщам се към Вас по повод на едно от редицата извършени закононарушения с изключително висока степен на обществена опасност от страна на длъжностни лица при община Пловдив, най-абсурдното от които закононарушение е продажбата на Форумния комплекс на античния Филипопол. Въпросната продажба обаче далеч не представлява прецедент за практиката на община Пловдив. В сянката на този скандален случай остана извършената една година по-рано по абсолютно аналогичен начин друга продажба на археологичен паметник с национално значение. Това е Голямата епископска базилика на Филипопол. Фактите по случая са следните:
1. В бр. 6 от 17.01.1995 г. е публикуван списък на обявени археологически паметници на културата в Пловдив с категория от национално значение, под т. 8 от които е посочена т.нар. Голяма базилика източно от Форума.
2. С протокол № 14 от 07.03.2005 г. на Архитектурно-градоустройствената комисия при община Пловдив под председателството на арх. Емилия Божкова – главен архитект на общината, е допуснато изготвянето на проект за изменение на ЗРП с обхват терена между уличните платна на бул. “Мария Луиза”, бул. “Цар Борис ІІІ Обединител”, това е Раннохристиянската базилика, южно от квадрат 137 по плана на Първа градска част – Пловдив. На основание това решение, взето по постъпило писмено искане от дирекция “Общинска собственост и жилищна политика”, главният архитект на община Пловдив издава нареждане с изх. № АО-92-00-64/30.03.2001 г. за изработване на проекта за изменение. Въз основа на нареждането е изработен проект, приет с протоколи № 55/15.08.2001 г. и № 78/19.12.2001 г. на Експертния съвет по устройство на териториите и СУТ при
3. С Решение № 32, взето с Протокол № 3 от 14.02.2002 г. на Общински съвет – Пловдив, по предложение на главния архитект Божкова, е променено предназначението на т.нар. “част от територията” между уличните платна на двата горепосочени булеварда и се трансформира собствеността върху нея от публична в частна общинска собственост. Предложението е направено, респективно решението е взето преди да се издаде заповед за изменение на ПУП и същата да влезе в сила, т.е. преди изобщо да е възникнал новообразуваният квартал и единственият включен в него УПИ, който би могъл да се индивидуализира само с площта и границите си. В този смисъл самото предложение представлява документ с невярно съдържание и подвежда Общинския съвет.
4. Със Заповед № ОА-193 от 25.02.2002 г. на заместник-кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП – план за регулация на “територията между уличните платна на бул. “Княгиня Мария Луиза” и бул. “Цар Борис ІІІ-Обединител”, южно от кв. 137 – нов, по плана на Първа градска част – град Пловдив, като се обособява нов кв. 137а между улици с о.т. 485, 489 и т.н. с нов УПИ І-общински, за експониране на антична базилика и за обществено обслужване.
Съобщаването на тази заповед на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ е започнато от техническата служба при район “Централен” и, въпреки че не е приключено, по устно разпореждане на главния архитект на община Пловдив преписката е върната на община Пловдив с писмо с изх. № Ц 1-08-01-362 от 05.04.2002 г., с приложено възражение с вх. № Ц 1-08-01-362 от 29.03.2002 г. против заповедта. Вместо възражението да бъде изпратено на Пловдивския окръжен съд по компетентност, общинската администрация, очевидно в бързината да продаде на безценица новообразувания съгласно заповедта недвижим имот, изземва неправомерно функциите на единствено компетентния да се произнася орган – съда. Без всякакви правомощия и в пълно нарушение с разпоредбите на ЗУТ, с решение по т. 10, взето с Протокол № 28 от 29.05.2004 г., ЕСУТ при община Пловдив под председателството на архитект Божкова разглежда постъпилото против заповедта възражение, представляващо по своята същност жалба по смисъла на ЗУТ, респективно ЗАП, като констатира, че възражението не е оформено и комплектовано съгласно ЗАП и “не визира предмета и законосъобразността на заповедта, предвид което Заповед № ОА-193 от 25.02.2002 г. е в сила”. Въз основа на това решение главният архитект изготвя писмо с очевидно невярно съдържание, изх. № АО 92-00-64 от 21.06.2002 г., до кмета на район “Централен”, с което официално го уведомява за влизане в сила на заповедта.
Въпреки противозаконното решение на ЕСУТ, възразилите, т.е. жалбоподателите, са се възползвали от правото си по чл. 39, ал. 2 от ЗАП и са изпратили препис от възражението си до съда, за което подателите на горепосоченото възражение са уведомили администрацията в лицето на главния архитект на район “Централен” с писмо с вх. № Ц 2-94-Л-65 от 28.06.2002 г., а въз основа на него е образувано административно дело № …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Бучков.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ: Аз знам, че текстът е твърде голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз видях – този текст е за 10-12 минути. Моля Ви, формулирайте си въпроса, ако обичате.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ: Аз ще прекъсна текста, тъй като знам какво е направил господин министърът, и съм доволен от това, което е направил, но ще задам въпроса:
Уважаеми господин министър, в качеството Ви на министър на регионалното развитие и благоустройството и предвид правомощията Ви по управлението и разпореждането с недвижими имоти, държавна собственост, възложени Ви със Закона за държавната собственост, както и с оглед на контролните Ви правомощия по Закона за устройство на територията, моля да отговорите какви мерки сте предприели по стопанисване на този имот – публична държавна собственост, какво е предприето от страна на повереното Ви министерство по повод посоченото изменение на подробния устройствен план и какви действия ще предприемете, за да бъдат своевременно преустановени и предотвратени такива груби нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Говорихте една минута повече.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането на народния представител Николай Бучков.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бучков! Както добре знаете, в началото на вече изтеклата зимна сесия на Народното събрание изразих императивното си становище, че нарушенията на Закона за устройство на територията от страна на общинската администрация по отношение на недвижимия имот – Форумния комплекс - Пловдив са много, но най-безпардонното е извършването на сделка по продажбата.
Изработеният Подробен устройствен план не е съобщаван на заинтересованите лица с обявление в “Държавен вестник”, съгласно чл. 128, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Изменението на Подробния устройствен план не е разглеждано в Националния експертен съвет по устройство на територията към министерството и не са одобрявани специфични правила и норми за територия със статут на археологически паметник, съгласно чл. 13, ал. 2 на Закона за устройство на територията.
Аз и колегите в министерството смятаме категорично, че действията на Общинския съвет и кмета са неправомерни. Знаете, че случаят е обект на разследване от страна на прокуратурата, за което Министерството на регионалното развитие и благоустройството оказва пълно съдействие. Обмисляме и не е изключена възможността безпрецедентно да бъде приложен чл. 236 от Закона за устройство на територията, с други думи – отстраняване от длъжност на главния архитект за срок от две години. В интерес на истината обаче, аз лично смятам, че трябва да се изчака решението на прокуратурата и впоследствие съда по отношение на главния архитект. Това на практика би било най-обективното и не политически обвързано решение. До момента, за ваше сведение, тези правомощия на министъра по чл. 236 от Закона за устройство на територията не са били прилагани от никой мой предшестващ колега. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Бучков, заповядайте. Имате думата в рамките на две минути да зададете два доуточняващи въпроса.
НИКОЛАЙ БУЧКОВ (НДСВ): Господин председател, аз няма да задам допълнителни въпроси. Искам обаче да благодаря на господин министъра за това, че съм информиран за неговите действия в защита на държавната собственост. Искам да му кажа: поради това, че съм получил още няколко действително фрапиращи подобни случаи, добре мотивирани, в следващата седмица ще Ви ги изпратя за сведение, защото аз не знам, но ми се струва, че чл. 236 ще трябва да бъде прилаган.
Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Миков, заповядайте за процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, днес в парламентарния контрол имам включени три въпроса към господин министъра. Единият е от 19 октомври, другият е от ноември, третият е от декември.
Понеже този за Дунавци е най-актуален, дали, ако Вие сте съгласен, господин министър, да ги разменим: въпрос № 18, свързан с град Дунавци, област Видин, да отиде на мястото на въпрос № 6, който е също към господин министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Двата въпроса са Ваши. Вие държите първо да бъде въпрос № 18.
МИХАИЛ МИКОВ: Да, защото се опасявам, че времето ще изтече, стига да не възразява господин министърът, защото там наистина тревожността на този случай е по-голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз като председател мога да направя това разместване.
МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров, да развиете Вашето питане относно политиката на правителството по отношение формирането на цената на питейната вода, намаляване на загубите във водните дружества и тяхната подготовка за концесиониране.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Питейната вода и политиката на правителството, и в частност на Вашето министерство, по отношение на питейната вода засяга всяко българско домакинство. Основно там можем да посочим, че, първо, водата трябва да я има, второ, да бъде качествена водата, да бъде възможна за пиене и, разбира се, да бъде на поносима, аз не казвам на достъпна, на поносима цена.

Веднага искам да кажа, че според нас, един от най-големите провали, поне по време на Вашата част от мандата, е по отношение на политиката, свързана с питейната вода. Какво имам предвид? Даже аз бих казал нещо повече: няма политика, господин министър! Политика липсва както по отношение на целия кабинет, така и във връзка с дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Кое ми дава основание да направя такава оценка? Първо, когато стане дума за третия параметър – цената на водата, на мен ми прави впечатление, че идват, вече два пъти, предложения от народни представители. Тоест, имам предвид този параметър – загуби, най-важният параметър, който формира цената на водата, не идва от вас, не е разглеждан в Министерския съвет, а идва на два пъти от двама народни представители от мнозинството. Това е крайно учудващо. Даже нещо повече, при първото предложение – лятото, юни 2004 г., едва не беше изтърван срокът за удължаване на чл. 193, ал. 3 от тогавашния Закон за водите.
И оттам насетне аз, а и цялата зала, бяхме свидетели на една поредица от гафове, които пряко бият върху българските домакинства. И последният гаф стана вчера, вероятно с неволното съдействие на председателстващия в момента заседанието - господин Юнал Лютфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Много сериозен гаф – имам предвид негласуването на § 6. И знаете ли в момента в каква ситуация се намираме? В ситуацията, че не действа чл. 193, ал. 3, тоест всички български граждани трябва да знаят, че при калкулирането на цената на водата трябва да се инкасират загуби до 25%. Аз казах вероятно неволно, господин министър. Но това не променя нещата. Ние сега сме изключително разтревожени, защото този гаф на господин Лютфи, няма да даде възможност този текст да бъде обнародван в “Държавен вестник”. Или ако е обнародван, аз не знам как ще стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това не е вярно.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз ще Ви моля, не ме прекъсвайте, господин председателю. Аз не искам да влизам в диалог с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Моля Ви, не прекъсвайте моето питане към министър Церовски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие също не се отклонявайте от Вашия въпрос!
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз не се отклонявам. Въпросът е във връзка точно с цената на водата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Теми, които вече не са актуални.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Казах, че неволно или не, Вие сте направили гаф и истината трябва да се казва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не приемам Вашата констатация.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Задавайте си питането.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, разбира се, имам време, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се, имате 5 мин. време.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не ми пречете, господин председателю! Не ме прекъсвайте!
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Не го прекъсвайте! Колко пъти ще го прекъсвате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ще го прекъсвам толкова пъти, колкото излиза от темата.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Отнемате време за питането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина. Вие пречите на работата, господин Ляков.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И във връзка с това, че наблюдаваме липса на една политика, както по отношение на законодателната дейност на правителството, ние сме свидетели, включително и на президентско вето, и на една непоследователност, бих казал, по отношение на питейната вода.
И във връзка, разбира се, с чл. 18 на Конституцията, където е регламентирано, че водата и питейната вода още повече, е изключителна държавна собственост, ние искаме да чуем каква е политиката на правителството по отношение на достъпа на цената на питейната вода и, разбира се, в частност на подготовката за концесиониране на водните дружества. Още повече, че Вие лично сте принципал на голяма част от водните дружества, имам предвид това, че над 50% - 51% от активите на дружествата са държавна собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Димитров! Политиката на правителството по отношение на формирането на цената на питейната вода, намаляването на загубите на водните дружества, е подробно развита в приета от правителството през м. март миналата година отраслова Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България, която можете да намерите и прочетете на Интернет-страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
При определянето на цената на питейната вода ние се стремим да намерим баланс, като от една страна, цените на водата да осигурят необходимите приходи на търговските дружества – операторите на ВиК-услугите, за постигане на европейските изисквания за качество. А от друга страна обаче, тези цени трябва да осигуряват достъпност до услугите на всички социални слоеве от населението. Това е една от основните задачи на бъдещия регулатор на водните услуги, която вчера успяхме да приемем, за което аз лично много благодаря на Народното събрание. Този закон, както и предвидените в него наредби за образуване на цените на ВиК-услугите, са основните нормативни документи, по които ще се формират и контролират цените на тази услуга.
Другият не по-маловажен въпрос, който засягате във Вашето питане, е свързан с намаляването на водните загуби. Направените разчети за подмяна на етернитовите водопроводи и водопроводните отклонения от поцинковани тръби, които са основна причина за водните течове, показва, че са необходими около 3,2 млрд. лв. Бих искал да отбележа, че за изпълнението на изискването на отменения чл. 193, ал. 3 от Закона за водите и достигането на ниво от загуби -25% за период от пет години, е необходимо тези инвестиции да бъдат изцяло реализирани. Това би наложило увеличаване на цените на водоснабдителните услуги в размер от 4 до 7 пъти, което, разбира се, е неприемливо от социална гледна точка.
Политиката на правителството по този въпрос е намаляване на загубите до приемливи нива да се извършва, като се отчита социалната поносимост на цените, които трябва да заплащат потребителите. Тази политика ще бъде реализирана чрез новосъздадения воден регулатор, който ще прилага модерна методика за определяне на допустимите загуби на вода.
Третият въпрос, който засягате във Вашето питане, е за подготовката на дружествата “Водоснабдяване и канализация” за концесиониране. Бих искал да разширя Вашия въпрос и да засегна темата не само за концесионирането, а изобщо за осъществяването на публично частни партньорства при предоставяне на ВиК-услуги и изграждането на необходимата водна инфраструктура.
В приетата от правителството отраслова Стратегия за управление на развитието на водоснабдяването и канализацията е направен подробен анализ за прилаганите в други страни модели за публично частни партньорства. Въз основа на този анализ са предложени приложими за българския модел за публично частно партньорство в сектора на ВиК модели, които, разбира се, включват и концесионния модел.
Бих искал да подчертая, че прилагането на тези модели е възможно само при ясни правила за образуването на цените на услугите за показателите, които трябва да покриват фирмите – оператори на ВиК-услугите, и прозрачността при реализацията на капиталовите инвестиции. Всички тези въпроси намират своя отговор в Закона за регулиране на ВиК-услугите и предложените чрез него механизми за контрол.
Още веднъж накрая, искам да благодаря на българския парламент и на народните представители, които подпомогнаха разработката и окончателното приемане на Закона за водния регулатор във ВиК-услугите, с което най-сетне на практика бе дадено началото на реформата във водния сектор.
Колкото до Вашите оценки, че няма никаква политика, искам да Ви уверя, че за разлика от Вас, международните финансови институции: Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и други такива подобни, имат точно обратното становище и правят точно обратните констатации в своите годишни доклади, които са публични и ако имате желание и търпение, можете да се запознаете с тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров. Ако желае, може да зададе уточняващи до два въпроса.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, трудно се ориентирате в обстановката. Два пъти чувам, че чл. 193 е отменен. Не е отменен! Твърдя! Вие пък си направете търпението и труда да прочетете стенограмата от вчерашното заседание по гласуването на президентското вето. И ако Юнал Лютфи продължава вироглаво да твърди, че не е направил гаф, аз просто твърдя, че ще стане страшен скандал. Още веднъж казвам: чл. 193, ал. 3 не е отменен, поради простия факт, че вчера § 6 не беше гласуван в залата.
Това не го коментирам. Минавам нататък. Това остава фактически на отговорността на Юнал Лютфи – член на Движението за права и свободи от управляващата коалиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, моля да се придържате към въпросите към министъра.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин министър, естествено е, че банките, които цитирате, ще дават пари. Това е изключително неверно твърдение от Ваша страна, че на базата на някакви оценки на последователност на Вашата политика се дават парите. Естествено е, тъй като става дума за държавна гаранция по тези заеми. Искам да Ви припомня, че на правителството на Жан Виденов беше отпуснат водният заем. Или Вие ще твърдите, че пак имаше положителна оценка на правителството на Жан Виденов във връзка с отпускането на водния заем?! Това въобще не е довод.
Искам да Ви попитам: Вие лично ще поемете ли отговорността за това, че хората са плащали неправомерно вода от м. юни миналата година до м. декември? Неправомерно! И продължават да плащат неправомерно вода! Вие, господин министър, не разпоредихте да тръгне инкасото, да бъде изчистено от юни, когато практически не можа да мине текстът, предложен от колегите, във връзка пак с тези 25 процента. Поемате ли отговорност в тази връзка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителните уточняващи въпроси на народния представител Благой Димитров.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
За пореден път се убеждавам, че господин Димитров или не слуша какво говоря от тази трибуна, или си прави някакви изказвания, единствено целящи някакви политически фойерверки. Аз казах “оценките на банките”, а не съм казал, че банките дават пари. “Оценките на банките, които се съдържат в техните доклади” – това казах. Или проверете стенограмата.
По въпроса за отговорностите – аз мога да поема отговорност за това, което съм правил на практика в мандата на моето управление като министър на регионалното развитие и благоустройството. Какво направихме?
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Кажете това, което не сте направили!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Премахнахме водните сдружения, които вие създадохте – криминални образувания. И скоро ще започнат да излизат резултатите от проверките. И скоро редица хора от вашите среди ще отговарят за тази работа.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че по време на моето управление като министър на регионалното развитие и благоустройството декларирам, че не нарушаваме закона. Така че вашите фриволни твърдения не значат нищо! Има органи, които могат да проверят дали сме нарушили закона и те сигурно ще се произнесат. Това е, което мога да кажа по въпроса за калкулациите на водата, на плащанията, които са следствие на изпълнението на един или друг член от закона. Всичко, което е било нужно да бъде направено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с цел да се спазва законът, е било направено. Това го декларирам най-отговорно от тази трибуна! Всякакви проверки могат да установят това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров, който може да изрази отношение към отговорите на министъра.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Както винаги, господин министър, говорите общи приказки и не отговаряте конкретно на зададените въпроси. Вие можете да отговаряте за това, което не сте направили, това, че не сте спазили закона. За това ще носите отговорност, тъй като имате още 3 или 4 месеца до края на мандата. Вие ще отговаряте за много други неща.
Сега виждам, че си изтървавате нервите, не за първи път, и Ви е много весело като стане дума за цената на водата, която плащат българските домакинства, но не всеки като Вас, господин министър, може да си купи на занижени цени апартамент в центъра на София. И продължава да Ви е смешно. Не всеки, не всеки като Вас може да прави далавери с магистрали като “Тракия”, чрез водните дружества и т.н. И за това също ще отговаряте. И то много скоро. Не връщайте разговора преди 5-6 години и пр. Тук Вие сте съгласно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да отговаряте на въпросите на народните представители.
И в частност Вие не ми отговорихте каква лична отговорност ще носите, че българските домакинства са плащали 100 процента загуби досега, до ден-днешен, калкулирани в тяхната цена, за което Вие персонално носите отговорност, защото Вие сте принципал, господин Церовски. Вие сте носител на собственост 51% от водните дружества, само с изключение на “Софийска вода”, която е концесионирана. Вие не можете да бягате от тази отговорност и тя ще Ви бъде потърсена от редица органи – не само за апартамента, а и за други неща.
И тук тези обтекаеми фрази, общи приказки, общополитически съждения, след няколко месеца няма да можете да ги развивате. Не съм доволен затова, защото Вие не спазвате закона и накърнявате интереса на всяко българско домакинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Йордан Бакалов, относно ремонта на жп надлеза на пътя София – Пловдив. Въпросът е зададен към министър Валентин Церовски.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, аз все пак съм доволен, че след пет месеца дойде време и на този въпрос, въпреки че той е свързан с определени срокове. Повод за настоящия въпрос е незаинтересоваността на различните институции, до които кметът на община Стамболийски се е обръщал за помощ във връзка с наболелия проблем с ремонта на жп надлез по пътя София – Пловдив. Позволявам си да Ви представя фактологията на нещата.
На 22.04.2003 г. е започнал авариен ремонт на път 3-868 над жп линия София – Пловдив, гр. Стамболийски. Изпълнител на този ремонт е “Мостстрой” АД – клон Пловдив, а възложител – Изпълнителна агенция “Пътища”, Областно пътно управление - гр. Пловдив. Първоначалният пусков срок е определен за 31 ноември 2003 г., но поради допълнително възникналите строително-монтажни дейности според мнението на специалистите срокът е удължен до 31.07.2004 г. След това е проведена работна среща между участниците в строителството и пряко засегнатите страни, на която среща за пореден път се разисква отлагането на крайния пусков срок. На тази среща е цитирано, че поради липса на средства от страна на Изпълнителна агенция “Пътища”, респективно повереното Ви министерство, крайният срок се променя на 31 декември 2004 г. Имайки предвид естеството на оставащите видове строителни работи и причините за поредното отлагане за завършване на обекта, аз съм обезспокоен, че и този срок няма да бъде спазен, както се и оказа – той наистина не беше спазен.
Господин министър, длъжен съм също да Ви информирам, че в община Стамболийски още миналата година започна подписка за обявяване на гражданско неподчинение срещу незаинтересоваността на държавните институции, отговорни за осигуряване на необходимите средства за завършване на ремонта. Отделно на своя сесия Общинският съвет при община Стамболийски е приел протестна декларация срещу незавършването на ремонта.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: какви са причините финансирането на ремонта на обект “ЖП надлез на пътя София – Пловдив” да бъде спряно? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Финансовите затруднения за аварийния ремонт на надлеза бяха причина той да не бъде завършен до края на 2003 г., съгласно първоначалните намерения. Строителните работи продължиха през 2004 г., като до приключване на строителния сезон оставаха за изпълнение следните видове работи: доставка и монтаж на нови дилатационни фуги, доставка и полагане на хидроизолация, полагане на два пласта асфалтобетон и довършване на парапета. Благодарение на реализираната от правителството допълнителна програма за усвояване на бюджетните излишъци бяха отпуснати допълнителни средства за ремонт на второкласна и третокласна мрежа на страната и бяха рехабилитирани близо 1600 км от тази второкласна и третокласна пътна мрежа. Обектът, за който се интересувате, беше включен във втората допълнителна ремонтна програма на Изпълнителна агенция “Пътища” през 2004 г. Предвиден беше срок за доставка на фуги и хидроизолация до края на 2004 г. След настъпване на благоприятни атмосферни условия ремонтните работи по монтажа на вече доставените дилатационни фуги, хидроизолация, както и изпълнението на асфалтните работи съм убеден, че ще бъде приключен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър, аз мисля, че моят въпрос беше доста ясен и затова бих желал ясно да ми бъде отговорено кога ще бъде завършен този обект. За мен специално предварително беше ясно, че действително има финансови затруднения при финансирането на такива обекти. И аз, пък и жителите на община Стамболийски, преди всичко се надявахме да чуем от Вас някакъв ангажимент кога евентуално ще бъде завършен този надлез. Защото, господин министър, надлезът не е важен само за община Стамболийски. Той е важен и за републиканската пътна мрежа. Защото не знам дали Вие сте ходили в Стамболийски и дали знаете…
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Два пъти.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре е, че сте ходили два пъти, но сигурно не сте били там. И дали знаете, че в резултат на тези ремонти пътната мрежа в община Стамболийски допълнително се е доразбила? Защото оттам минават тежки камиони, коли и т.н. Оттам идва и вторичният ефект – замърсяване на околната среда. И Вие тук ми казвате, че има някакви финансови затруднения! Аз предварително знам, че има финансовите затруднения, затова Ви питам. След като има преизпълнение на бюджета, с който доста се хвалехте пред целия български народ и след като чак във втората част на Агенция “Пътища” е включен този обект, беше нормално да ми кажете колко средства сте осигурили и някакъв краен срок. В края на краищата община Стамболийски и жителите на община Стамболийски трябва да знаят кога ще се завърши този обект.
И аз като народен представител оттам в момента не мога да им отговоря нищо. Както Вие нищо не можахте да ми отговорите, така и аз не мога да отговоря нищо на тях. Ако това ви е борбата с дупките по пътищата, благодаря. Надявам се, че народът юни месец ще прецени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Бакалов, аз казах, че с оправяне на времето ще бъдат приключени строителните работи. Какво по-точно да кажа? Какво очаквате, кажете?
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС, от място): Има срокове.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Какви срокове? Естествено в рамките на мандата. След мандата друг ще ги оправя, ако ние не си свършим работата. (Оживление.) Това е. Как по-ясно и по-точно да го кажа? Но при вас винаги нищо не е разбрано. Вие все нещо не сте доразбрали. Все нещо не ви е изчерпателно казано.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС, от място): Господин Церовски, на мен ми е ясно, че Вие няма да завършите този обект. Това е ясно.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Дай Боже! Българският народ е достатъчно мъдър, за да направи разлика как 12 години пинг-понгът го докара до една пълна безизходица и ви измете от политическата сцена. Дванадесет години! Той е достатъчно мъдър и знам, че на следващите избори ще направи един много прост избор, много елементарен избор – между тези, които работят, и тези, които маркираха, че работят 12 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Михаил Миков, относно ремонт на пътна настилка в гр. Дунавци, област Видин.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър, Вие самият бяхте на първата копка на рехабилитацията на пътя Видин – Монтана. И оттогава тръгна едно строителство, на което краят му не се вижда. Такова поне е мнението в населението. Изпълнител е фирмата “Щрабак” и една “Трафик инженеринг”, която е подизпълнител. Поне така се знае там сред обществеността. И вместо да се хванат на най-тясното място на Е-79, първо да оправят обиколния път на гр. Дунавци, където живеят 3000 души, те тръгнаха там, където можеше и в друго време, без да се създават такива затруднения за транспорта.
В началото на декември, когато съм Ви задал въпроса, напрежението беше достигнало някаква връхна точка и жителите на Дунавци бяха стигнали до ситуация, в която искаха да затворят Е-79. Ходехме там с шефа на РДВР, със заместник-кмета на община Видин и поехме някакви ангажименти пред тези хора за създаване на една безопасност за движението в населеното място. Там минават тирове, целият поток от ферибота по Е-79 минава през Дунавци. Тогава още се предупреждаваше, че се напукват къщите. Тогава още се предупреждаваше, че пътната настилка вътре в населеното място, което е дълго около 3 км, се разбива. Непоправимо се разбива. И никой няма да каже кой ще ремонтира, след като се пусне после околовръстното и се направи рехабилитацията на Е-79, кой ще ремонтира тази настилка. Аз минах оттам в понеделник. Положението е трагично. И най-интересното е, че хората вече карат по тротоарите, защото пътна настилка реално няма. Има дупки. Преди два дена два тира и два автобуса за един ден са аварирали в дупките вътре в населеното място поради това отклонение, което фирмата “Щрабак” и “Трафик инженеринг” са направили и което по никой начин не са осигурили.
Ето защо, макар и след 2-3 месеца, когато положението е още по-тревожно, аз с голям интерес и най-вече хората оттам ще чуят отговора на въпроса какви средства са предвидени по сключения договор и какви мерки ще бъдат предприети за ремонт на пътната настилка. Защото опасенията сред обществеността са, че ще приключи ремонтът на околовръстното, ще се пусне, а този град Дунавци – най-голямото населено място във Видинска община, ще остане реално без път. Благодаря Ви, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков.

МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Обектът Лот 9 – рехабилитация на път I-1, Е 79 в участъка Видин – Монтана, е част от Инвестиционния проект “Транзитни пътища 3” по Програма 98, съфинансирана от Програма ИСПА на Европейския съюз.
Обектът е с обща дължина 73 км и ширина 7,5 м и включва три участъка: участък 1 – от километър 3/450 до км 21/147; участък 2 – от километър 25/597 до километър 39/480 и участък 3 – от километър 61/384 до километър 103/090.
Изпълнител по договора е австрийската фирма “СТРАБАГ АГ”. Инженер по смисъла на международните условия ФИДИК е международният консорциум “Хил Интернешънъл – АДО”, който изпълнява и независимия строителен надзор, съгласно българското законодателство.
Параметрите са подписаният договор на 30.10.2003 г., начало на договора – 1 март 2004 г., време за изпълнение – 548 дни, край на договора – 31 август 2005 г., стойност на договора - 9 млн. 744 хил. 482 евро и 44 евроцента.
Със Заповед № РД-22-238/5.08.2004 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Пътища”, съгласувана с Национална служба “Полиция”, е въведена временна организация на движението с обходен маршрут през гр. Дунавци.
Съобразно клаузите на сключения договор главният изпълнител на обекта, а именно фирмата “СТРАБАГ АГ”, Австрия, е задължен да осъществи всички мероприятия по временната организация на движението и да възстанови, подчертавам, повредите, настъпили вследствие пренасочване на движението.
В количествената сметка към договора за изграждане и поддържане на обходните пътища и отклонения е предвидено финансиране за тази цел. В спесификацията към договора точно и ясно са указани всички мероприятия по временната организация на движението и задълженията на главния изпълнител на обекта по възстановяване повредите по обходните маршрути.
След приключване на пътно-ремонтните работи на път I-1, Е 79, в района на гр. Дунавци и възстановяване на движението по него, ще бъде организирана комисия с представители на кметството на гр. Дунавци, Областно пътно управление – Видин, “Пътна полиция” – КАТ, инженера и главния изпълнител, която да направи оценка на повредите по пътната настилка, вследствие повишената интензивност на движението в този участък и да уточни необходимите възстановителни мероприятия, които да бъдат изпълнени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Михаил Миков за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Може би е добре сега тази комисия да отиде на място и да види какви дупки и пак ви казвам, тирове се движат по тротоарите! Колко са повредени леките коли от населеното място няма да коментирам. Деветдесет къщи са напукани. Само че после, когато приключи този ремонт, не знам коя част от тези повреди, които сега стават пред очите на цялата общественост, пък и на цяла България, защото оттам минават всички, за да пътуват за ферибота, ще бъдат ли признати или няма да бъдат признати!? Така че въпросът е сега да се отиде и да се види в какво състояние?
И другият принципен въпрос: Вие казахте, че организацията на движението била също ангажимент на главния изпълнител “СТРАБАГ АГ”. Нищо такова! До началото на м. декември не беше изпълнено, когато правихме тази съвместна среща с шефа на РДВР, със заместник-кмета на община Видин и други общински съветници. Тогава се взеха пътни знаци от община Видин, поне за да се обезопаси скоростта, защото е населено място, тичат деца, а осева линия, пешеходни пътеки – няма. Там живеят 3 хил. души и всеки ден го виждат. Тоест, така ли тази фирма–изпълнител смята да изпълни задължението си за рехабилитация на пътя, както е изпълнила задължението си за обезопасяване на движението? Стои и въпросът за тези 90 напукани къщи – тях кой ще ги плати? Мислил ли е някой, когато е отклонявал движението по този начин и когато е пуснал в най-тясното място, където се събират Е 79 и другото трасе през Арчар, година и половина да минават тежкотоварни камиони и автобуси - всичко през едно населено място, което в по-голямата си част е с паваж?
Това е някакъв абсурд и аз Ви моля много специално да се заинтересувате от този случай и по възможност да активирате главния изпълнител да отиде на място и да се получат някакви предварителни гаранции за поправяне на унищоженото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, ако желаете, имате правото на дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! Гаранциите са в договора и не можем нищо друго да направим освен да контролираме спазването на договора.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може да запречим пътя, господин министър!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Вие сте юрист и знаете, че специално тези договори, които са свързани с финансиране и по линия на усвояване на средства от предприсъединителните фондове и в частност ИСПА, се контролират и наблюдават много стриктно фактически от независим строителен надзор. Какви са задълженията на главния изпълнител -стриктно са разписани и наистина след приключване на съответните работи по съответните срокове е казано точно и ясно комисия в какъв състав трябва да направи констатациите за нанесените щети, а задължение на главния изпълнител съответно е да отстрани тези щети. Каква ще бъде констатацията на тази комисия, не мога да гадая, но това, което можем да направим е стриктно да наблюдаваме дали договорът се спазва в съответните срокове, в съответните параметри, при които е сключен. Това можем да направим.
Естествено Ваше право на народен представител е на място с различни инициативи, които виждам, че сте предприели, да съдействате и ако има някакви проблеми, те да бъдат изчиствани. Аз мога да Ви кажа само, че ще Ви съдействам да се спазва договора.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Комисия пратете да види какво става!?
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Не знам какви пълномощия може да има тази комисия извън договора?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да се информира.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Да, можем да направим такова нещо, да пратим, за да се информираме – даже можем да направим тази работна група и с Ваше участие. (Реплика на народния представител Росица Тоткова.) Но това не знам дали решава на практика проблема, защото решението на проблема е заложено в самия договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, струва ми се, че малко трудно ще Ви е, ако назначите Михаил Миков в тази работна група. Но той ще бъде поканен.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Трябва да се види ситуацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако можем да помогнем – да помогнем реално на хората. Това е!
Зададен е актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев относно уволнението на дългогодишна служителка във ВиК – Хасково. Въпросът е зададен към министър Валентин Церовски.
Господин Чачев, заповядайте.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател. Едно уточнение – въпросът е зададен през м. септември миналата година.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Хасковската общественост е силно обезпокоена от факта, че управителят на дружество "ВиК – Хасково" е уволнил дългогодишната служителка в дружеството Пенка Христова и е забранил достъпа й до сградата. Госпожа Пенка Христова е с над 18 г. стаж в същото "ВиК - Хасково" и е председател на основната организация на КНСБ, председател на Финансово-ревизионната комисия и член на Централната контролна комисия на КНСБ.
С тези си и други действия управителят Георги Узунов грубо нарушава синдикалния диалог в дружеството. Наред с това, в последните месеци всички ние сме свидетели на поредица от уволнения в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В тази връзка е и моят актуален въпрос към Вас, а именно: кога ще спрат уволненията в системата на министерството, уважаеми господин министър? Ще предприемете ли необходимото за възстановяването на госпожа Пенка Христова на работа в "ВиК - Хасково"? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Валентин Церовски.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Чачев, като мой предшественик би следвало да знаете, че министърът на регионалното развитие и благоустройството отговаря най-вече за стратегическото, нормативното, технологичното и ресурсното обезпечаване на функциите по реализирането на политиката в областта на ВиК-сектора, а не конкретна намеса в работата и оперативната самостоятелност на управителите на дружествата.
Държа да отбележа, че назначаването на Георги Узунов за управител на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД в гр. Хасково е единствената смяна на управител на търговско дружество, която е извършена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Поради тази причина смятам за необосновани твърденията Ви в писмения въпрос до мен – "за поредица уволнения в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството през последните месеци".
От изисканата информация по случая мога да Ви уведомя следното.
Госпожа Пенка Марчева Христова е освободена от длъжност началник отдел "Управление на персонала" на основание чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда, поради сключване на договор за възлагане на управление на ЕООД и поради обстоятелството, че длъжността, която заема, е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от Кодекса на труда с код 1232 от Националния класификатор на професиите. За прекратяване на трудовото правоотношение на госпожа Христова управителят е имал и други основателни причини, касаещи неизпълнението на служебните й задължения, като: представен беше ревизионен акт за начет № 447 от 30.06.2004 г. от Регионално управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, по който е наложен акт за административно нарушаване на госпожа Пенка Христова. Установени са и други пропуски в работата й: липса на изготвени длъжностни характеристики до м. август 2004 г. и други. Управителят на "ВиК – Хасково" ЕООД господин Узунов явно е предпочел да използва чл. 328, ал. 2 от Кодекса на труда като по-благоприятен за служителката.
Държа да ви уведомя, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството има работещ отраслови Съвет за тристранно сътрудничество, който редовно провежда заседания и с неговата активна намеса са решени много проблемни въпроси със социален характер, касаещи както дейността на търговските дружества, така и на колективите и на отделните работници и служители в тях. В случай на неправомерни уволнения в търговските дружества, още повече, когато става въпрос за председател на основна синдикална организация, представителите на синдикатите внасят проблемите за решаване в отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От страна на Националния браншови синдикат "Водоснабдител" към КНСБ този случай не е внесен за разглеждане, поради което няма решение на социалните партньори за допълнителното му изясняване и предприемане на конкретни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, имате право на реплика.
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, първо, едно уточнение: аз не съм Ваш предшественик, преди Вас беше министър Хасан Хасан, а преди Хасан Хасан беше министър Костадин Паскалев.
Още едно уточнение. През периода след задаването на въпроса Вие на няколко пъти подменихте изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища". Преди един месец уволнихте директора на ЕСГРАОН в България, като мотивът Ви е, че от въздуха ще спечелите 5% на изборите, сменяйки директора на ЕСГРАОН.
Но да се върнем на въпроса. Може би Ви е известно писмото на Ханс Енгелберг, генерален секретар на Световния синдикат на обществените услуги, в който членуват 620 синдикални организации от публичния сектор от 159 страни в света. В това писмо, което е адресирано лично до Вас и до министър-председателя Симеон Сакскобургготски, се казва: "Уважаеми господин министър, съгласно Конвенцията на Международната организация на труда, Европейската харта за защита на правата на човека и други нормативни документи, регламентиращи синдикалната дейност, които България е подписала, в случая имаме грубо нарушение на синдикални и човешки права и уронване престижа на синдикализма във вашата страна".
В края на писмото той се обръща към Вас: "Уважаеми господин министър Церовски, искрено се надяваме, че в България, като страна бъдеща членка на Европейския съюз, ще се спазват подписаните конвенции на Международната организация на труда и Европейската социална харта и ще се създадат нормални условия за синдикализъм. Ние сме сигурни, че Вие ще проучите подробно случая и ще намерите решение на проблема. Призоваваме ви да се спре натискът върху синдикатите. В противен случай ще бъдем принудени да се отнесем до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Генерален секретар: Ханс Енгелберг"
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Чачев, аз съм учуден от това, което казахте преди малко. Вие изглежда не правите разлика между търговски дружества и второстепенни разпоредители с бюджета в рамките на министерството, което сте управлявали. Аз казах "в търговско дружество към Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Нито Изпълнителна агенция "Пътища", нито Главна дирекция "ГРАО" са търговски дружества или ще ме поправите?
По въпроса за писмото – с цялото ми уважение, но надали някой синдикален лидер ще застане с такъв ентусиазъм зад свои членове или членове на синдикални организации, за които има ревизионни актове. Ако ние не предприемем съответните административни действия, оттук, от същата трибуна Вие ще запитате защо не ги предприемаме, а когато ги предприемаме – защо ги предприемаме.
Нямам нищо напротив отново да се разглежда конкретният случай на всякакви нива, нямам нищо против това да стане. И аз също съм излязъл и съм влязъл в политиката от средите на синдикалните организации и съм един от последните, който би тръгнал срещу синдикалните организации, защото знам много добре за какво става дума. Но така да се жонглира с материята, защото съм убеден, че прекрасно правите разлика между търговски дружества и второстепенни разпоредители на бюджета, прекрасно правите разлика когато един закон е нарушен или не е, да се жонглира така с единствената цел да се харесаме на някои частни лица, просто не си го обяснявам. Непрекъснато се твърди, че парламентарният контрол не върви, защото няма време. Поне оттук мога да обещая, че никога няма да занимавам следващите мои колеги с въпроси за Иванчо или Драганчо, които са въпроси изцяло в прерогативите на техните преки стопански ръководители, с цялото ми уважение към госпожа Христова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС, от място): Вие изобщо няма да сте в парламента!
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Веднъж са ми казали, че няма да съм в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават седем минути, следователно имаме време само за следващия актуален въпрос, който е зададен от народния представител Юлияна Дончева и е относно предоставянето на концесия за водоснабдяване и канализация на Шуменска област.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! С Решение № 414 на Министерския съвет от м. юни 2001 г. е обявена процедура за отдаване на концесия на инфраструктурата "Водоснабдяване и канализация" на общините от Шуменска област, която на практика не е реализирана. Причината за това е, че предложеният проект на концесионен договор не гарантира правата на общините, както и интересите на населението, поради което повечето от общините не са дали съгласие за започване на процедурата.
С Протокол № 1 от 2004 г. на Съвета за икономическа политика отново се взема решение за намиране на форма на публично частно партньорство. С Решение № 213 на Министерския съвет от м. март 2004 г. като министър на регионалното развитие и благоустройството бяхте задължен до края на миналата година да внесете предложение за вариант за навлизане на частни капитали във ВиК-дружествата. По време на проведената от Вас среща в началото на м. октомври миналата година с управителите на ВиК-дружествата във Варна и Шумен, както и с представители на общините и общинските съвети на двата града отново сте предложил вариант за концесиониране на водоснабдителните дружества. Като една от основните причини за ускоряване на процедурата за концесиониране изтъквате факта, че Световната банка ще предостави финансова подкрепа за държавния бюджет за 2005 г. по програмата ПАЛ-2 само при реализирано частно участие във ВиК-дружествата.
Фактът, на който пропускате да обърнете внимание, е, че средствата по така наречения "Воден заем" се отпускат на недържавни структури с основна цел освобождаване на водоснабдителните фирми от държавната опека и превръщането им в 100 процента собственост на общините. "ВиК – Шумен" все още е сред дружествата, в които държавата е мажоритарен собственик, тоест, с участие 51%. Това означава, че евентуален концесионен договор ще се подпише между държавата и концесионера, а общините ще загубят правото си на реално участие в експлоатацията на водоснабдителната и канализационна система в областта. Предлаганото от Вас компромисно решение е сключване на договор между общините и държавата. За съжаление, този договор не защитава интересите на населението и общините, а единствено може да гарантира безпроблемно приключване на тръжната процедура.
Въз основа на това бих искала да ми отговорите на следните въпроси: при евентуален концесионен договор за ВиК-дружествата предвижда ли се друг механизъм, освен Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, чрез което да се гарантира социална поносимост на цената на услугата? По какъв начин ще бъдат гарантирани интересите на общините, които няма да имат възможност да осъществяват контрол върху изпълнението на концесионните договори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви за кратък и съдържателен отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дончева! Ще се помъча да отговоря конкретно и кратко. Първо искам обаче да подчертая, че има редица несъответствия между това, което чух и което ми прочетохте, с реалността към момента. Няма да се спирам на всички тях, но примерно с удоволствие след заседанието или когато Вие решите можем да обсъдим въпроса, за да изчистим тези несъответствия във въпроса, който задавате към мен, ако Вие решите.
Това, което искам да кажа, е следното. За конкретните ВиК-дружества – Варна и Шумен, по конкретния проект към днешна дата няма да се реализира по никакъв начин намерение да се сключи концесионен договор, така че това опасение трябва да отпадне. Това е така, защото след дълги и продължителни преговори със Световната банка тя е склонна да уважи становището на общините.
Бог ми е свидетел, че аз бях човекът, който спря част от плащанията на консултанта и от тази трибуна не бих се поколебал да кажа, че когато за пръв път се запознах с предложения от консултанта концесионен договор, също смятах, че той е крайно неподходящ за сключването му в този вид, поради което влязохме и в такава конфликтна ситуация със Световната банка. Но трябва да подчертая и сериозното неразбиране и нежелание на общините да участват в един конструктивен диалог за търсене на варианти за публичночастни партньорства в сектора. Ако конкретният случай е обвързан с някакви препоръки от международни финансови институции, които са инвестирали и в конкретния случай, то тепърва пред държавата стоят много важните въпроси, на които трябва да се отговори – как и по какъв начин, след като бъдат законово регламентирани всички обстоятелства в сектора…
Още веднъж искам да благодаря за Закона за водния регулатор, а вие всички знаете, че трябва да има приет още един закон – Законът за ВиК-услугите, както и, надявам се, не знам дали в този парламент, но при всички случаи в следващия, Закон за водите. Едва тогава, според мен, би могло да се говори отговорно за допускане на частния капитал във ВиК-сектора в България. Но трябва съвсем категорично да заявя, че няма друга алтернатива за излизане от ситуацията в този сектор.

Ще дам само няколко последни цифри от доклада на Световната банка. Девет милиарда евро е последната оценка за нужните инвестиции. В техния анализ държавата може да си позволи не повече от 170-200 млн. евро, а банките могат да съфинансират чрез държавни гаранции не повече от 2,3 млрд. евро. Простата сметка показва, че над 6,5 млрд. евро трябва да бъдат осигурени чрез частния сектор. Това са цифри, които трябва да се осмислят, и българските политически мъже и жени трябва да вземат съответните решения по тях. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Юлияна Дончева. Имате право на реплика, ако желаете.
ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, господин председател. Действително може би има някакво несъответствие. Все пак актуалният въпрос е бил подаден през м. октомври м. г. Ясно е, че са настъпили някакви промени. Аз държа на обещаната среща от господин министъра, за да дискутираме въпроса, тъй като тук не разполагаме вече и с време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Не се възползвате от това Ваше право.
Часът е 14,01.
Следващото заседание е в сряда, 23 февруари 2005 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов