Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Регистрирани са 216 народни представители.
Уважаеми госпожи и господа! Предстои разглеждане на законопроект за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
Господин Валери Цеков, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, дами и господа министри! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение този исторически за страната ни момент да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
Постъпило е процедурно предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 205 народни представители: за 205, против и въздържали се няма.
Искам да помоля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри и депутати, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!
Пред Тридесет и деветото Народно събрание стои отговорната задача да приеме най-значимия акт в своя досегашен мандат.
С ратифицирането на Северноатлантическия договор от 1949 г. ще бъде направена решаващата крачка към осъществяване на един от основните външнополитически приоритети на България.
Само след няколко дни – на 29 март т.г. – с депозирането на документа за присъединяване към този договор във Вашингтон България ще стане пълноправен член на Северноатлантическия алианс – най-могъщият и успешен отбранителен съюз в съвременния свят.
Българската общественост вижда в нашето участие в НАТО здрава гаранция за сигурността, стабилността и благополучието на страната, за успешното отстояване на нашите национални интереси. Членството в НАТО ще бъде за България нов подтик по нейния път към Европейския съюз – организация, която отстоява същите ценности и идеали и тясно сътрудничи със Северноатлантическия алианс.
Ние ще встъпим в НАТО с ясното съзнание, че участието в него ни носи не само сигурност, но че то също е свързано и със сериозни задължения и отговорности. Решени сме да изпълняваме добросъвестно всички тези ангажименти. Важна роля за тяхното спазване ще играе и Народното събрание.
Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че днешният паметен акт на Народното събрание ще остане в българския парламентарен летопис като изключителен принос за по-доброто бъдеще на България.
Искам да помоля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да представи доклада на комисията по законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор.
Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства, дами и господа гости!

“ДОКЛАД
относно: Законопроект № 402-02-8 за ратифициране на
Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г.
във Вашингтон, внесен от Министерския съвет на
10 февруари 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 12 февруари 2004 г., в присъствието на господин Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, господин Пламен Панайотов – вицепремиер на Република България, господин Соломон Паси – министър на външните работи, господин Николай Свинаров – министър на отбраната, ген. Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министри на Министерството на външните работи, съветници на президента на Република България и посланици на страните-членки и кандидатки за членство в НАТО Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
Мотивите на вносителя – Министерския съвет – бяха представени от министъра на външните работи на Република България господин Соломон Паси и от министъра на отбраната на Република България господин Николай Свинаров.
Министър Паси отбеляза, че приемането на България за член на най-големия и най-силния в историята на човечеството военно-политически съюз е историческо събитие за страната ни и сертификат за качество и необратимост на постигнатите демократични промени. Той обърна внимание на огромните усилия на страната, народа и политическите сили за присъединяване към Алианса през последните 14 години, а и преди това, като спомена българската рота в НАТО през 50-те години, българските емигранти след 1944 г. и до 1989 г. Като успех за страната ни, с който с основание можем да се гордеем, беше посочен постигнатият през тези години национален консенсус по основните външнополитически приоритети на България. Министър Паси подчерта, че атлантическата интеграция не завършва с членството на България в НАТО и че предстои един нов етап от нашата интеграция. Министърът на отбраната Николай Свинаров припомни, че членството на България в НАТО става факт и благодарение на Българската армия, на нейното висше военно командване и успешното провеждане на реформата във Въоръжените сили.
Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г., има политически и военен характер и създава съюз за колективна отбрана, основаващ се на взаимни гаранции за сигурност и отбрана. Страни по договора в настоящия момент са 19 държави от Европа и Северна Америка, а организацията, която осигурява структурата, необходима за осъществяване на целите на договора – НАТО – е междуправителствена организация, в рамките на която страните запазват пълен суверенитет и независимост и всички решения се вземат с общо съгласие. Стратегическата концепция на НАТО се базира на широк подход към сигурността, включващ няколко основни елемента: поддържане на силна и динамична трансатлантическа връзка между Европа и Северна Америка, предотвратяване на конфликти и управление на кризи, разширяване, партньорство, сътрудничество и диалог. С членството в НАТО България ще се присъедини в геополитически аспект към групата на най-развитите страни в съвременния свят, ще получи гаранции за сигурност, стабилност и благосъстояние и ще гарантира подобаващо място в европейската и световна политика на България. От присъединяването на Република България към Вашингтонския договор произтичат финансови ангажименти, предвидени в бюджетите на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната за 2004 г.
Като приветства проекта за ратифициране на Северноатлантическия договор и припомни някои моменти от превръщането на стратегическата цел на България в реалност, народният представител госпожа Надежда Михайлова настоя парламентът в свое решение да определи ясен график по фактическото интегриране в НАТО за всички институции в България и припомни, че Съюзът на демократичните сили предложи специален план от мерки за достойно членство на България в Алианса. На преден план беше изведена необходимостта от ясно очертаване на ресурсната рамка на сектора за сигурност на страната като член на НАТО от належащото приемане на нови стратегии по отбрана и сигурност и концепции за участие в операциите на Алианса.
В своето изказване народният представител Сергей Станишев отбеляза, че Българската социалистическа партия и Коалиция за България ще подкрепят Закона за ратифициране на Северноатлантическия договор, защото разглеждат присъединяването на България към НАТО като важен исторически момент в развитието на страната. Членството на България в Алианса е гаранция, постижение и нова отговорност за държавата и обществото. След тази отговорна политическа стъпка ще бъде изключително важно да продължат реформите в законодателната област (Концепция за национална сигурност, Военна доктрина, Закон за управление на кризи, стратегически преглед на отбраната) и процесът на модернизация и превъоръжаване на Българската армия.
Отдавайки дължимото на огромните усилия, полагани в национален план през последните 14 години от всички български институции и политически сили, в това число и Движението за права и свободи, народният представител Юнал Лютфи спря вниманието си на значението, което ще има членството на България в НАТО. На първо място той посочи гаранциите за националната сигурност и териториалната цялост на страната, съюз с проспериращи и правови държави и достойно място на България в света, предимства, които ще се отразят позитивно и ще дадат силен импулс за развитието на страната.
С влизането в Алианса България се превръща във фактор за консолидиране на южния фланг на НАТО, за укрепване сигурността на Западните Балкани, за поддържане на силна и динамична трансатлантическа връзка между Европа и Северна Америка, за предотвратяване на конфликти и управление на кризи, както и за борба срещу международния тероризъм. Произтичащите от членството отговорности са както съвкупност от задължения, така и допълнителни възможности за реализиране на други приоритети на външната ни политика.
Народният представител Станимир Илчев оцени придобиването на статут на пълноправен член на НАТО като изключително важно събитие за България. Той подчерта, че това не е функция на вид автоматизъм, доминиращ в международните отношения след разпадането на двублоковия свят, не е функция на някаква целесъобразност в края на един световен конфликт, а функция на прецизно вглеждане и оценяване на възможности, на огромна работа и усилия през последните години, на запазване на политическото наследство от предишните кабинети и на оправдани очаквания и надежди на обществото. Членството на страната ни в най-силния военен съюз в света ще я направи част от общност, доказала своята сила и в ценностно, общополитическо и философско отношение, важна част от същността на евроатлантическата ни интеграция. Предстоящото приобщаване към Европейския съюз ще бъде естествено интегриране с икономически най-силните и богати държави в Европа, но членството ни в НАТО ще бъде принадлежност към системата, която защитава икономическите характеристики на Европа и на северното полукълбо и трасира пътя на човечеството.
Като отчита мотивите на правителството и демонстрирания консенсус в изказванията на парламентарно представените политически партии в Тридесет и деветото Народно събрание на Република България, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 1, 2 и 4 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
Докладът на комисията беше приет с 23 гласа "за", без "против" и "въздържали се"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Искам да помоля министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски като вносител да представи законопроекта за ратификация.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председателю, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости! Професор Герджиков вече подчерта значимостта на въпроса, който днес ни предстои да гласуваме. Присъединяването ни към Организацията на Северноатлантическия договор е една от стратегическите цели на България, която вече е осъществена. Какво точно означава това за страната ни и за нейните граждани? Неведнъж съм казвал, че членството в Алианса всъщност представлява стабилност в тези тревожни времена, която води и до повече просперитет. Защото НАТО е ангажирано не само с отбраната на своите членове, но и с мира и сигурността в регионите, в които Организацията поддържа свои мисии. Считам, че нашето членство е напълно заслужено.
Ако погледнем хронологията на отношенията на България с НАТО, ще видим, че присъединяването е резултат от усилията на много българи и от целенасочената дейност на няколко последователни правителства в нелеки условия. Съдбата отреди именно на сегашното правителство да извърви последната и най-напрегната част от пътя след 11 септември 2001 г., а нашите дела и днешният резултат са точният отговор към скептиците, които по-често се съмняваха, отколкото помагаха.
Тук е мястото да отбележим и ролята на някои неправителствени организации. Нека си припомним, че България е първата страна, която създаде свой Атлантически клуб още през 1990 г. Можем да кажем, че членството ни в НАТО днес е знак за зрелостта на нашето гражданско общество. Страната ни е доказала с конкретни действия, че е съюзник, на който може да се разчита още преди реалното ни членство в Алианса.
В този ден на признание трябва да се преклоним още веднъж пред жертвите, които страната ни даде както в резултат на тероризма, така и в борбата срещу него. Днес трябва да отдадем заслуженото и на всички българи, които участват в мисиите на Алианса. Задължение на всеки народ е да допринася в борбата срещу тероризма. Поредната му чудовищна проява преди броени дни в Мадрид го доказа отново.
Държа да подчертая, че в национален план членството ще допринесе за благополучието на цялото ни общество. Това е един отбранителен съюз, в който България ще участва и поддържа модерна, високопрофесионална и надеждна армия. Страната ни се раздели с остаряло и вече безсмислено въоръжение и получава подкрепа за осъвременяването и изграждането на обекти и съоръжения, като летища, системи за комуникация и информация, радари и навигационни системи. Ще получи и достъп до авангардни технологии и ноу-хау във военната сфера, което ще създаде възможност на деловите среди у нас да съживят и обновят военнопромишления комплекс.
В същото време членството в НАТО означава високи стандарти в противодействието на организираната престъпност, които да гарантират ежедневното спокойствие и сигурност на нашите граждани.
Не на последно място, членството в НАТО има, разбира се, и икономически измерения. То носи допълнителни гаранции за стабилност, които ще спомогнат за ускоряване на инфраструктурните проекти, преминаващи през България и региона, както и за привличането на нови чуждестранни инвестиции. Всичко това вече започна да се отразява благоприятно на икономическия климат в страната. Само за последната година след получаването на поканата за членство в Прага България отбелязва 65-процентно увеличение на чуждестранните инвестиции, които за 2003 г. достигнаха около милиард и двеста милиона евро. Наистина сигурността, която НАТО създава, привлича повече инвестиции и ние очакваме тази тенденция да се увеличи.
Уважаеми госпожи и господа, НАТО е разширяващ се алианс, в който Европа и Северна Америка работят заедно, за да опазваме заедно нашите свободи и демократичен начин на живот. Но НАТО не бива да се приема за даденост. Чака ни път на нелеки отговорности, което изисква национална солидарност, основана на отговорност и взаимно доверие. България става част от трансатлантическото семейство, чиито трайни ценности споделя – демокрацията, правата на човека и правовия ред.
Днес е ден, с който всеки българин следва да се гордее, тъй като единните усилия на нашето общество доведоха до реализирането на този стратегически национален приоритет. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, давам думата за изказвания по законопроекта.
Заповядайте, господин Илчев.

СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги народни представители! Ние стигнахме до исторически праг, който след минути ще прекрачим. Три правителства и два парламента целенасочваха, поддържаха и развиваха едно национално усилие, предназначено да промени международния статут на България, да гарантира нейното бъдеще, да я превърне в част от защитната система на модерния свят. Постигнат е един от националните ни приоритети. Пътят ни до най-могъщия военнополитически съюз не беше нито къс, нито лек. Той започна с остър обществен спор, мина през борба с предразсъдъци от миналото и предизвикателства с днешна дата и ни доведе до консенсус, за който всички твърдим, че не е формален. Актът на ратифициране на Вашингтонския договор е най-малко прозаичният сред многообразните форми на междудържавни и международни действия, защото е равнозначен на избор – избор на роля в живота на съвременната цивилизация и избор на място върху политическата карта на планетата. Роля и място, натоварени с определени функции и повишени отговорности за съдбата на света.
Предисторията на подобен акт изключва салонните договаряния, краткосрочното проектиране и националния егоцентризъм. Тази предистория започва с идеята за свобода и чувство на солидарност, докарали хиляди млади американци до бреговете на Нормандия, откъдето много от тях не се завръщат, продължава с прокламирането и защитата на една философия, чиято основна ценност откриваме в простата фраза “Европа – цяла и свободна” и достига своеобразен апогей във времето, когато част от света се дезинтегрира и дестабилизира като неизбежна прелюдия към ново състояние. Новите страни-членки стават съсобственици и на тази част от общата история на НАТО. Те поставят в свое притежание нейните заслуги към съхраняването на мира и предотвратяването на глобален сблъсък през предишните десетилетия. Завършеността на тяхната атлантическа одисея възстановява отнетия щрих в техния естествен портрет.
За България не можеше да има по-нормално място освен това в източноевропейското семейство, което искаше да се еманципира. В такъв момент си струва и да се запитаме не как, а защо Северноатлантическият алианс надживя превратностите на времето. “Как” е въпрос, след който следват цифри за ресурси и параметри. “Защо” налага по-различен отговор. Алиансът се съхрани и днес се реформира, защото беше и остава защитната система на тази част от света, която постигна по-силната икономика, по-динамичното развитие, по-хуманната визия за индивида и обществото. Включването ни в Алианса е сближаване с тези общества, чийто начин на живот може и да ни озадачава все още с нещо, но който искаме да бъде и нашият начин на живот. Такава цел е разбираема за българите. Тя си заслужава усилията на всяко правителство, проникнато от мисълта за отговорност пред бъдещето на страната.
Затова нашето правителство остана вярно на целта, заработи от първия ден на мандата си за постигането й, превърна духа на приемственост в поредица от конкретни действия, не се смути и не се разколеба от неизбежните отражения върху собствения му рейтинг на такива сложни решения, като пълноценното участие в съюзнически мисии, напрегнат военен бюджет, болезнено реформиране на Въоръжените сили, промени в нормативната база и проактивна дипломация.
Правителството издържа и серия от вътрешнополитически тестове, при които спорадично избухваха критики, както знаем, за вътрешна консумация, но не допусна върху крайната цел да бъдат нанесени щети.
Днес можем да констатираме този факт, а утре навярно ще го оценим по подобаващ начин. Ораторите след мен, предполагам, ще инвентаризират общо взето коректно онова, което още трябва да се направи. Ако се съгласим, че бъдещите дискусии ще съдействат за разгръщането на нашия съюзнически потенциал, нека да ги водим под знака на днешното събитие. Нека чрез тях продължим да изграждаме общия фундамент на сигурността и прогреса. Мащабна и последователна атлантическа интеграция е единственият начин да защитим интересите на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Давам думата на господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, Ваши Превъзходителства! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да заявя нашата подкрепа на законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон през 1949 г. България е на финала на един дълъг път, който беше извървян благодарение на последователни усилия на няколко български правителства, състави на народни събрания, български президенти, преобладаващата част от българското общество. И аз мога да заявя без излишна скромност, че широкото обществено съгласие в страната и този резултат може би нямаше да бъдат толкова близо и толкова успешни за нас, ако не беше последователната позиция на Българската социалистическа партия през последните няколко години. (Смях в ОДС и СДС.) Усмивките от дясната страна са абсолютно неуместни. Мисля, че тепърва ще трябва да ни благодарите за тези позиции, които ние бяхме изразявали.
За нас членството в НАТО е много голяма отговорност за нашата страна, за българските държавни институции. Това означава, че след влизането в НАТО има да се свърши много сериозна работа. Разбира се, България трябва да продължи своята последователна политика за сериозен, надежден партньор на нашите съюзници от НАТО. И е естествено да заявим, че нашият основен принос е в района на Югоизточна Европа, където България и през последните години беше основен фактор на стабилността, на развитие на сътрудничеството, на решаване на проблемите чрез диалог и на налагането на един европейски модел на отношение на Балканите.
България не може да стои настрани от мисиите на НАТО по света, но тези мисии трябва да бъдат сериозно аргументирани пред българското общество и да бъдат включени в една предварително договорена финансова рамка. За нас е изключително важно, че освен получаването на сигурност - влизането в най-успешния военнополитически съюз, България влиза и в клуба на демократични държави с развито гражданско общество. Тук искам да подчертая, че усилията и на държавните институции, и на политическите партии занапред трябва да бъдат още повече насочени към развитие на многопартийната демокрация. Не към екзотични идеи, а към укрепване на това, което е изградено, към налагането на европейски модел на стабилна политическа демокрация, на активен диалог с гражданското общество, където не всичко е толкова прекрасно, както понякога се заявява.

От особено значение за нас е това да продължат реформите в съдебната система. Без ефективна, справедлива, бърза съдебна система ние не можем да говорим нито за демократично устройство на държавата, нито за ефективна пазарна икономика. И тук искам да заявя, че това ще бъде и оттук нататък особено важен приоритет за Коалиция за България.
Твърде много работа има да бъде извършена и от Народното събрание. Започвайки от актуализиране, адаптиране към новите реалности на Концепцията за национална сигурност, на Военната доктрина, минавайки през приемането на необходимите закони като този за управление на кризите, като много други законодателни решения и ни очаква много сериозно усилие. Надявам се, че парламентът ще работи тук на една прагматична основа, отговорно, както се подобава на едно Народно събрание на страна-членка от НАТО.
Накрая бих искал да подчертая, че членството в НАТО е и важен тест за българските политици като цяло. Ние реализираме един от основните външнополитически приоритети, но тепърва предстои България, българските институции да докажат пред българското общество, че членството в НАТО, както и членството в Европейския съюз са инструменти за постигане на главната цел – това българските граждани да се чувстват сигурни, спокойни, да нараства тяхното благосъстояние в тяхната собствена държава. И ние трябва да покажем на нашите партньори, че сме конструктивни, че можем да водим диалог, да формулираме българските национални интереси – политически, икономически и културни, и в диалог с нашите партньори предсказуемо да ги отстояваме в името на общото благоденствие на страните-членки в НАТО. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Давам думата на народния представител господин Иван Костов.
Заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, господин президент, господин министър-председател, господа министри, колеги, Ваши Превъзходителства, драги гости!
Днешната ратификация на Северноатлантическия договор е голяма победа на българските демократични сили и затова народните представители от Обединените демократични сили ще я подкрепят. Тя осъществи една мечта на младото ни гражданско общество. Мечта, която то преследваше с всички достъпни за него средства – от клубове и събрания до шествия и митинги.
Днес е щастлив ден за българската демокрация, както би казал един бивш председател на това Народно събрание, защото България окончателно се откъсва от натрапената й роля на сателит на съветската следвоенна империя. Ратификацията е най-важният етап на присъединяването ни към западната цивилизация.
Пътят дотук започна преди седем години, когато Обединените демократични сили обявиха членството в НАТО за най-висша национална цел и драматично, и последователно промениха подхода на България към въпросите на сигурността. Приети бяха Концепция за национална сигурност, Военна доктрина и План за реформа на въоръжените сили, чието приложение подготви успеха на преговорите за присъединяване.
Обединените демократични сили заеха и защитиха национално отговорна позиция на солидарност с НАТО, за да се спре кръвопролитието и етническото прочистване в бивша Югославия. България даде свой собствен принос за свалянето на сръбския диктатор Слободан Милошевич от власт. По време на косовската криза за първи път станахме истински съюзник на НАТО – съюзник със своя важна, регионална роля. Тази роля имаше висока политическа цена, която Обединените демократични сили платиха със съзнанието за изпълнен исторически дълг към нацията. Цялото наше участие и принос за овладяване на кризите в западните Балкани – от Босна до Македония, доказа способността ни да сме натовска държава.
Ние се гордеем, че успешно отблъснахме ожесточеното антинатовско противопоставяне на БСП и нейните чужди покровители и най-вече, че постигнахме общонационално, а то е и историческо политическо съгласие за членството ни в НАТО. Така най-висшата цел на Обединените демократични сили стана цел на цялото българско общество.
Включването на България в мисията на НАТО в Афганистан и в антитерористичната коалиция в Ирак показа способността на нашата страна и армия да участват в мисии за противопоставяне на тероризма. Бързите и навременни позиции, защитени в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и председателството на този съвет в тежки и ключови моменти на решаване на световни конфликти, доказаха дипломатическата зрялост и сигурния външнополитически потенциал на България.
Но нека бъдем безпристрастни и отчетем всички обстоятелства, които благоприятстваха членството ни в НАТО.
Точно войната, която терористите започнаха на 11 септември 2001 г. с разрушаването на кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, показа на държавите, участващи в Северноатлантическия договор, и в частност на Съединените американски щати, че те имат полза от приемането на България, че тя е неразделна част от една обща цивилизация, че ценим едни и същи неща и сме готови да ги защитаваме с оръжие в ръка.
Но нека точно днес разсеем и други широко споделяни илюзии.
Какво ни дава Северноатлантическият договор?
Той решава най-общите въпроси на колективната отбрана на държавите-участници. България влиза в тази колективна отбрана. В частност договорът ни гарантира от посегателства върху териториалната цялост и суверенитета на страната.
Второ. Договорът отчасти, подчертавам, укрепва националната ни сигурност срещу заплахата от тероризма предимно с информация, експертно присъствие и охрана в случай на разполагане на военни бази у нас.
Трето. Ако допуснем заплашителна деградация на собствената ни правова държава, страните-членки на НАТО ще упражнят вътрешен коалиционен натиск за стабилизиране на България.
Четвърто. Точно с допълнителните външнополитически гаранции за правовата ни държава и собствеността договорът създава икономически възможности за нарастване жизнения стандарт на българските граждани, защото при добра политика България може да привлече значителни нови инвестиции.
Какво не дава договорът?
Първо. НАТО от само себе си няма да направи по-подготвени нашите бойци за мисиите им в чужбина. Участието ни в договора няма да способства да модернизира нашата армия и да разреши например сегашния конфликт между политическото и военно ръководство в Министерството на отбраната.
Второ. Участието ни в договора няма да спре както войните между организираната престъпност, така и наркотрафика и корупцията. Това участие не защитава нашите граници от терористи и контрабандисти. Няма да задържа престъпници, да води следствия и повдига обвинения. Също така няма да реформира МВР.
Трето. Договорът няма да направи силни българските държавни институции. Няма качеството да наложи върховенството на закона, действено правосъдие и няма да вкарва престъпниците в затвора. НАТО не се ангажира с изграждането и утвърждаването на правова държава у нас.
Четвърто. Включването ни в Северноатлантическия договор няма да върне авторитета на едно слабо управление и да направи предпочитана алтернатива една неубедителна позиция. Очевидно е, че то няма да свърши нашата работа.
Членството в НАТО открива нови хоризонти и дава възможност за очертаване на нов политически курс. Но преди това той изисква основен преглед на политиката ни за национална сигурност. Този преглед трябва да отчете задължително следното:
Първо. Българските граждани усещат нарастваща несигурност за себе си и своите семейства. Очевидни за всички са слабостите и провалите на основните сектори за национална сигурност, особено в МВР, Министерството на отбраната и прокуратурата. Те са многобройни и са следствие от некомпетентно управление, от бягство от отговорност на всички политически, административни и съдебни равнища.
Второ. Българските граждани не виждат прозрачност при формирането на бюджетите и при отчитането на разходите в секторите на сигурността. Харчат се огромни за мащабите на нашата страна средства, без да се знае за какво отиват те и какъв е ефектът им за повишаване на сигурността ни. Няма истински парламентарен контрол върху финансирането на въпросните сектори.
Трето. На управлението в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, във всички министерства и изпълнителни органи, в следствието и прокуратурата, липсва единен подход и отговорност за национална сигурност. Те не действат съгласувано, пречат си и в много отношения са станали безполезни.

Четвърто, липсата на единна и стратегически вярно насочена политика на сигурност прави България по-уязвима за заплахи от терористични акции. Организираната икономическа престъпност е естествен съюзник на терористите. Те имат едни и същи канали за финансиране. У нас организираната престъпност е проникнала във високите етажи на властта и това прави страната ни привлекателна за терористи и престъпници. (Тропане по банкита от НДСВ, шум и реплики от КБ.)
Поставянето на служители на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в специалните служби от страна на президента и правителството... (шум и реплики от ДПС и НДСВ) ... и опасният опит на българския министър-председател Симеон Сакскобургготски да назначи възпитаник на съветското КГБ за координатор на специалните служби показва колко формално управляващите изпълняват критериите за правова и демократична държава. Нека народните представители не се самозаблуждават. Всичко това разклаща авторитета и подкопава доверието в България. Слабото ни и без обществен авторитет правителство подкопава добрия смисъл на нашето натовско членство сред българското общество.
Необходима е нова политика на сигурност, която да очертае нови перспективи пред България. Някои ще привидят тази политика като слънчогледи, ще обърнат признателните си и послушни лица към Брюксел и Вашингтон, други си представят, че ще бъдат другари в кавички, но на други другари, пак в кавички, трети няма да са способни да различават интересите на собствената ни национална сигурност от общите интереси за сигурност на НАТО, самоотвержено забравяйки своя народ.
Членството в НАТО е постигната цел, която дава възможност веднага да бъдат поставени нови цели. Защото самото членство разкрива несъществуващи досега възможности, то се превръща в средство за тяхната реализация. Според нас целите на новата политика трябва да бъдат в и чрез НАТО.
Първо, да нараства личната сигурност на българските граждани, бойци и полицаи, дипломати, туристи и предприемачи навсякъде по света.
Второ, да се изгради в кратки срокове сериозна и регионално значима политическа тежест и авторитет на нашата страна.
Това може да стане само ако България даде свой конкретен принос за сигурността в регионите на Югоизточна Европа и Черно море. Защо това е важно? Колкото по-голям авторитет и тежест си създаде нашата страна, толкова по-бързо и по-естествено централното ни географско местоположение на Балканите и излазът ни на Черно море ще се превърнат в геополитическо преимущество. То ще ни превърне в средище на политическа и икономическа активност и на бързо нарастване на благосъстоянието на българските граждани. И по-нататък. Колкото по-успешно изпълняваме тази наша нова роля и спомогнем за окончателното стабилизиране и развитие на двата ключови за нас региона, толкова по-бързо нашето геополитическо преимущество ще допринесе за нарастване на нашата сигурност чрез изтласкване далеч от нашите граници на рисковете и заплахите. И колкото по-бързо се стабилизират тези региони, толкова по-бързо ще усетим ползите от новото ни преимущество чрез бързо нарастване на нашата икономика, развитие на инфраструктурата и увеличаване богатството на всеки българин.
В съвременния свят на рискове и заплахи България не е в състояние сама да осигури своята отбрана. Нуждаем се от атлантическа солидарност. Но достойното членство в Алианса изисква да не бъдем консуматор, а уважаван вносител на сигурност в НАТО и на Балканите. Трябва в перспектива да увеличаваме този принос, съобразно българския военен и политически потенциал. Абсолютните гаранции, които съюзният договор дава срещу въоръжена агресия против България, позволяват ново по-рационално оползотворяване на материалните и демографски ресурси на държавата. Още отсега трябва да осъзнаем дълга си, да полагаме непрекъснати усилия за нарастване на своите военноотбранителни възможности и сигурността на нашите граници. Силна България със силна армия – това означава въоръжени сили, годни да защитават националната територия и да участват в съюзни операции, по-малко танкове, но повече съвременни средства за управление на войските и оборудване за личния състав, по-малко на брой, но летящи самолети и вертолети, по-малко, но съвременни кораби за охрана на морските ни пространства.
Силна натовска армия означава компетентен политически контрол върху нея, но преди всичко силната армия са силно мотивираните мъже и жени, горди със своята професия, с воински дълг и чувство за мисия с достоен статут в българското общество. Силна България със силни невоенни сектори за сигурност, специални и полицейски служби, гражданска защита и други структури. За това са нужни ефективно организирани сили за защита на обществения ред и границите, както и реформирани специални служби. Това предполага повече сили и средства за защита на населението от масови бедствия и аварии, за извършване на операции по издирване и спасяване и съвременното тяхно управление. Това означава промяна на структурата и използването на държавния резерв и военновременните запаси.
Конкретно за новата политика за сигурност. Недопустимо е повече под претекст, че още не сме членове на НАТО да се отлага завършването на реформите в секторите за сигурност. Това следва да стане на основата на преработена Концепция за национална сигурност. Старата беше временно решение. Новата следва да се превърне в стратегически политически документ със средносрочен и далечен обхват на действие. На тази основа след това трябва да се преработи основно Военната доктрина на страната. Разбира се, преди това е необходимо да бъде завършен стратегическият преглед на отбраната, но също да бъде извършен и максимално критичен преглед на останалите сектори за сигурност.
С промени в Конституцията и законите на страната следва да се определи най-подходящото място за всички специални служби, като те задължително бъдат извадени от ведомствено подчинение, но поставени под ефикасен политически и демократичен контрол. Едновременно трябва да се определят новите места и роли на Консултативния съвет за национална сигурност при президента и на Съвета за национална сигурност при Министерския съвет.
Не може повече да се отлага реформирането на мегаминистерството на вътрешните работи. Там е задължително да се установи силен демократичен, политически и парламентарен контрол. Само демократичните механизми и контрол ще препятстват срастването с престъпния свят и корупцията.
И накрая, от името на Парламентарната група на ОДС изразявам признателност към всички български мъже и жени в униформа, военни и полицаи, които изпълняват вече съюзни и коалиционни отговорности на България в Босна и Херцеговина, в Косово и Афганистан, и най-вече на бойното поле в Ирак. Всички тук в Народното събрание сме им задължени. Можем да го покажем като с действията си повишим тяхната лична сигурност и обществена роля.
Докладът на Министерството на отбраната за Кербала е честен и откровен. Той потвърждава по безспорен начин основателността на критиките на ОДС, дава доказателства за несвършена работа от политическото и военно ръководство и за слабата подготовка на батальона. Докладът не адресира отговорни лица. Отговорността и без друго е на президента, който е върховен главнокомандващ, и на правителството. Изводите от този доклад могат и трябва да станат основа за мерки, които да гарантират сигурността на всеки български боец и командир в Ирак и успешния завършек на тяхната мисия. Защото тяхната сигурност и успешна мисия са тестът, по който ще установим колко път ни остава да изминем и какви усилия трябва да вложим за достойното си членство в НАТО и за това кога ще можем да реализираме новите си възможности в нашите региони. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Давам думата на господин Ахмед Доган.

АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители! Нормално е всяка политическа сила да демонстрира в най-добра светлина направеното от нея, за да бъдем свидетели на днешния ден. Но дори и да има стилизиране на историята и ретроспективно изместване на събитията от последните 14 години, всеки трябваше да извърви своя път към НАТО и ние го направихме. Повече от десетилетие отношението към НАТО беше въпрос на избор на политическа карма както за политиците, така и за обществото и държавата. Разбира се, завидна е позицията на онези партии и политици, които са сред първите на старта и на финала в превръщането на Алианса в съществена част от националната доктрина за сигурност. Навярно никой не се съмнява, че ДПС през цялото време работеше като колективна личност за постигането на тази значима за държавата стратегическа цел. Но именно с превръщането на една политическа възможност в необходимост, а впоследствие в реалност, завършва един пълен цикъл на политическата стратегия и започва нов, с нови теми, проблеми и модели за тяхното решаване.
Само след броени дни ще бъдем изправени пред нова пирамида от права, задължения и отговорности, вече от позициите на реалното ни сюзничество с НАТО. Това според мен, трябва да бъде духът на днешното заседание на българския парламент.
Когато става дума за съюзничество, т.е. за партньорство, основният въпрос е за консолидираните ценности и интереси, които мотивират страните към общи действия и споделени отговорности. В случая този ценностен фундамент е изграден от общите ни представи за колективната ни сигурност, мира и политическата стабилност на света. Цената на партньорството ни има реципрочна стойност – това, което България дава на НАТО като позиция, е ролята си на фактор за политическата стабилност на региона, плюс геостратегическото си място на Балканите; онова, което страната ни ще получава от членството си в Алианса, тепърва ще се осъзнава и тематизира. Но видимо това ще бъде в две измерения.
Първата перспектива е свързана с преминаването на страната ни от санитарната зона на Балканите в зоната за стабилност и сигурност. В конкретен план това означава:
първо, намалява се рискът от двустранна конфронтация на Балканите;
второ, намалява се основанието за ново прекрояване на Балканите;
трето, намалява рискът от етническа дестабилизация на Балканите;
четвърто, увеличава се периметърът на личната сигурност на всеки български гражданин;
пето, увеличава се кредитният и инвестиционен рейтинг на страната;
шесто, увеличава се националната енергия за утвърждаване и развитие.
Втората перспектива е с амбивалентен характер и има отношение към преосмислянето на такива основни понятия и категории, като "национална идея", "национален суверенитет", "национални интереси", "национална доктрина", "национална стратегия за развитие" и други подобни понятия за националната държава.
Очевидно новата доктрина за национална сигурност в контекста на членството ни в НАТО предполага адекватно преосмисляне на съдържанието и границите на понятието за национален суверенитет. Трансферът на суверенитета от държавата към органите на НАТО и институциите на Европейския съюз тепърва предстои да се превърне в оперативна политическа практика. Нещо повече – няма да бъдем в час, ако още от самото начало свързваме НАТО само и единствено със собствената си национална сигурност. Защото НАТО е най-мощният военнополитически инструмент на новия световен ред. В тази връзка България ще поема редица ангажименти, които ще ни носят не само позитиви. В този смисъл, както вече националната сигурност не е в компетенциите само на българската държава, така и мирът и стабилността на света стават част от отговорността на държавата ни. Следователно, преосмислянето на понятието "национална сигурност" в посока на неговото стесняване в едни и разширяването в други отношения ни задължава да предефинираме националните си интереси и механизма за тяхното опредметяване. На практика потенциалното ни членство в Алианса катализира темповете на европреговорите и фактически съвпада с преобразуването на политиката за оцеляване в стратегия за развитие на страната. В тази насока за политиците е много важно да разберат, че преди матрицата за устойчиво развитие да се превърне в традиционна цел, България има възможност за реализиране на балансирана, но и агресивна инвестиционна политика за увеличаване на националния продукт и за издигане на стандарта на живот на хората, което при тези вътрешни и международни политически дадености се очертава като основополагащ национален интерес. В средносрочен и дългосрочен план националната стратегия за развитие предполага актуализация на националната идея и националната визия в национален проект за развитие в контекста на НАТО и Европейския съюз.
Разбира се, когато съотнасяме националните интереси с НАТО и Европейския съюз, трябва да ни е ясно, че тук става въпрос за две системи, които не са идентични. Тепърва ще се учим да хармонизираме съюзническите си ангажименти в НАТО с предстоящото ни членство в Европейския съюз като с два геостратегически обекта, които имат предимство в различни направления от гледна точка на националните ни интереси.
Включването на България в една по-висока степен на взаимна зависимост при материализирането на националните интереси би трябвало да ограничи опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата, като я замени с ясна, категорална политика, предполагаща силна политическа стратегия, за решаването на цели гнезда от проблеми, като данъчните, бюджетните, инвестиционните, социалните и други подобни въпроси. Но дали това ще стане, зависи от навременното осъзнаване и конструктивното артикулиране на националните приоритети от политическите сили.
Колкото и да е странно, уважаеми колеги, именно при тази висока степен на взаимозависимост пред нас се открива хоризонт на нови политически възможности, които изправят България пред предизвикателството сама да реши основните си проблеми. Това зависи от отговорността на политиците, които са в тази зала.
Уважаеми гости, уважаеми народни представители! Едно от най-големите предизвикателста пред стабилността и сигурността на света е радикалното и координирано противопоставяне на международния тероризъм. Борбата срещу тероризма е един от безспорните приоритети на НАТО. Това трябва да се превърне в първостепенна задача на България и на всеки неин гражданин. В тази война срещу тероризма няма малки и големи народи, а има само ефективни и неефективни изпреварващи действия. Движението за права и свободи остро осъжда всяка проява на тероризъм и апелира за консолидиране на действията срещу тази нова опасност пред човечеството.
И накрая, позволете ми да ви поздравя по случай този исторически ден за България.
Господ да ни е на помощ! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Доган.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на СДС госпожа Надежда Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, колеги! След броени дни българският трикольор официално ще бъде издигнат пред Главната квартира на НАТО в Брюксел. Това ще е знак, че има възмездие за всяка историческа несправедливост. Преди шестдесет години бяхме отклонени от естествения ни демократичен път на развитие като европейска държава. Сега окончателно се завръщаме в общността на западните демокрации. Това, което чакаха нашите родители, се случи!
Трябва да признаем, че нито идеята за обединена Европа, нито обединението на Германия, нито падането на Берлинската стена можеха да се случат без подкрепата и защитата на НАТО. Несправедливото разделение на Европа след края на Втората световна война приключи с падането на Берлинската стена, но след 1989 г. за България последваха години на труден преход, тежки социално-икономически реформи, които имаха висока цена за българското общество.
Днес можем дълго да се питаме дали тази цена можеше да бъде по-ниска и ако не беше свалено първото демократично правителство през 1992 г. промените в нашата страна можеха да бъдат по-бързи, болката по-малка и успехите по-осезаеми за всеки български гражданин.
Но, уважаеми дами и господа народни представители, въпреки трудностите за последните години и благодарение на решителността България да защитава националния интерес и да реализира трудните реформи, след броени дни нашият трикольор официално ще бъде издигнат пред Главната квартира на НАТО в Брюксел. Само допреди 14 години България беше идеологически подчинена на марксизма, стратегически управлявана от Москва, а армията ни беше част от Варшавския договор. Участието на България във Варшавския договор не беше въпрос на избор. То й беше наложено отвън, то беше резултат от геополитическото разделение на Европа. Днес присъединяването ни към НАТО е изборът, който България прави сама, избор осмислен, дискутиран, претеглен и много изстрадан, избор, обединил идеологически противници в името на националния интерес.
Преди 55 години Северноатлантическият алианс бе роден от волята на съюзниците да защитят общи интереси след разрухата на Втората световна война и срещу заплахата на комунистическата идеология да залее Европа. Това беше историческа мисия, но Алиансът направи още една стъпка. След падането на Берлинската стена успя да замени конфронтацията с партньорство, да превърне противниците в съюзници. Неслучайно НАТО и Русия продължават и днес заедно да преодоляват разделението на миналото.
България става член на един съюз не защото е слаба и търси гаранции за своята сигурност, а защото доказа, че може да бъде силен и лоялен съюзник. България става член на НАТО, защото може да допринесе за сигурността в Югоизточна Европа, може да подпомогне процеса на реформи и стабилизация в Западните Балкани, да бъде мост към Каспийския регион. България става член на НАТО, защото доказа, че може да носи отговорност. Доказа го по време на кризата в Косово, доказва го в борбата с международния тероризъм. В началото на ХХІ век НАТО е съюз на споделени рискове, споделени тежести и споделени ползи. Един съюз е толкова силен, колкото е силно най-слабото му звено. Освен споделените рискове и ползи, ние ще трябва да споделим и тежестите на членството. Част от тези тежести включват продължаване на реформите, свързани с националната ни сигурност. Новият ни статут трябва да ни помогне за решаването на най-тежките проблеми, които остават. България трябва да се превърне в непреодолима бариера за организираната престъпност, да предприеме всички мерки за предотвратяване на незаконната търговия с оръжие, да ограничи достъпа до класифицирана информация на щатни и нещатни сътрудници на комунистическите тайни служби, да въведе пълен и ефективен граждански контрол върху Министерството на вътрешните работи и специалните служби, да приеме конституционни промени за реформа на съдебната власт.
Предстои ни сериозна работа за постигане на високо ниво на оперативната съвместимост с армията на НАТО, но членството, освен изисквания и отговорности, е и признание за свършеното дотук, свършеното от хора, на които е редно да благодарим, въпреки политическите ни различия: на Соломон Паси, който като народен представител от СДС във Великото Народно събрание от тази трибуна пръв изрече абсурдната към онзи момент мисъл, че България трябва да стане член на НАТО (бурни ръкопляскания); на Филип Димитров и първото демократично правителство на България, което започна разговорите с НАТО през 1991-1992 г. (бурни ръкопляскания); на служебното правителство на Стефан Софиянски, което депозира през 1997 г. молбата на България за членство в Алианса (бурни ръкопляскания); на министър-председателя Иван Костов и на президента Петър Стоянов, които поеха трудната, но успешна мисия да превърнат България в достоен партньор на НАТО (бурни ръкопляскания); на президента Георги Първанов, който, въпреки участието си в мащабни антинатовски кампании през 90-те години на отминалия век, извървя своя път до атлантическите идеи (бурни ръкопляскания); на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, който, въпреки опасенията на мнозина, не отклони България от евроатлантическия избор, заложен от управлението на СДС (бурни ръкопляскания); на всички политически партии и най-вече на техните симпатизанти, които въпреки трудностите на прехода, останаха лоялни на евроатлантизма; на хората от администрацията, които често остават анонимни, но без чиито труд членството ни в НАТО нямаше да бъде възможно. (Ръкопляскания.)
Уважаеми дами и господа, навярно през последните години времето течеше бавно за тези, които очакваха днешния момент, и прекалено бързо за онези, които се страхуваха от него. Всеки от нас има различно усещане за изминалото време и за усилията на България по пътя към НАТО. За държавите в Централна и Източна Европа ХХ век също имаше различна продължителност. За Полша, Унгария и Чехия той завърши през 1999 г. с приемането им в НАТО. За България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения ще приключи след броени дни – на 2 април 2004 г.
Уважаеми дами и господа, доживяхме го! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на господин Александър Праматарски – съпредседател на Парламентарната група на Народен съюз.
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин президент, господин министър-председател, колеги народни представители, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства!
Днес е знаменателен ден за България. Днес ние правим най-голямата крачка за откъсване от миналото и отваряме нова страница в нашата история. Присъединяването на България към НАТО означава преди всичко колективна сигурност, стабилност и просперитет. България ясно изразява желанието си да бъде достойна част от световното демократично семейство.
Парламентарната група на Народен съюз категорично подкрепя законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Ние сме щастливи да видим финализирани усилията и на Демократическата партия, и на БЗНС, и на хилядите наши предци, които работиха за идеята преди нас. Ние я подкрепяме не само защото в този парламент или в предишното Народното събрание последователно сме отстоявали вижданията си, че стратегическият интерес за България е да бъде член на НАТО като най-сигурна гаранция за сигурност на страната, но в този тържествен ден и Демократическата партия, и БЗНС искаме да отдадем и своята почит към хилядите родолюбиви българи, които, достойни за нашето уважение, привързани към своите идеали за мир, свобода и сигурност, дори и в най-тежките години на комунистическия режим отстояваха своите позиции.
Пред паметта на тяхното дело и в интерес на историческата истина е редно да знаем и припомним, че още през 1951 г. е сформирана Българската национална доброволческа рота в състава на Американските въоръжени сили. Неин основоположник и вдъхновител е д-р Г.М. Димитров – главен секретар на Българския земеделски народен съюз.
По-късно със Заповед № 53, издадена от Главната квартира на Военното командване на Американските въоръжени сили в Европа, ротата е включена в структурите на Северноатлантическия пакт.
Връщам се към миналото, за да си дадем сметка днес – на това тържествено заседание, че наистина усилията на много, на хиляди българи не датират нито от този парламент, нито от предишния, а много по-назад във времето.
Връщам се за още нещо. Днес има консенсус между политическите сили в този парламент и ние ще подкрепим единодушно ратификацията. Но именно в интерес на това България да продължи да се развива стабилно и занапред, нека да бъдем реалисти и да си припомним, че този консенсус беше много трудно постигнат. Нека не забравяме, че имаше и отделни политици, които днес заемат ръководни постове в държавата, и цели партии, които не само бяха против НАТО, нещо повече, саботираха именно този процес.
Нека да припомним именно в интерес на истината и още нещо: беше заявено, че НАТО не е единствената алтернатива за България. Слава Богу, всички извървяха този труден, но необходим път за България и днес ние можем да се поздравим с този факт.
Приемането на България в НАТО, уважаеми дами и господа, освен голям успех, е признание за страната, но предполага и много сериозни ангажименти. Иска ни се да вярваме, че не само този парламент и не само това правителство, но и следващите парламенти, и следващите правителства на България ще осъзнаят тази изключително голяма, бих казал историческа отговорност, и ще направят всичко възможно България да заеме наистина своето достойно място сред останалите страни-членки на Алианса. Пожелаваме си този успех! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Давам думата на господин Мирослав Севлиевски. Заповядайте, господин Севлиевски.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, Ваше Светейшество, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, дами и господа колеги, Ваши Превъзходителства, скъпи гости! Днес ние, българите, доказахме, че можем да постигаме стратегически цели. Сега става ясно, че не са били напразни усилията на дисидентите, на парламента, на политиците, на военните, на журналистите, на всички българи през последните 15 години. Днешният парламентарен ден е резултат от политическия консенсус за пътя на България – от реформите, от мирния преход, от оценката за българската икономическа и политическа стабилност. Днешният ден е доказателство, че в България политиците и народът могат да си сътрудничат тогава, когато става дума за големи национални цели, а демокрацията, демократизацията на България е точно такава цел – цел, която обедини общество и политици.
Вече не ще говорим, че НАТО е гарант за демокрацията в България. Вече България е една от страните-членки, които ще гарантират демокрацията на света. И каузата на НАТО не е да пази страните-членки, а да гарантира демокрацията в света. И днес, когато с право повтаряме, че събитието е историческо и с гордост си казваме “Стана, успяхме!” трябва да осъзнаем огромната отговорност, която предстои да носим вече като реални членове, от които се иска не да благодарят чиннопреклонно, а да партнират достойно.
Не трябва да приемаме членството в НАТО като подарък или награда. То е оценка и отговорност, която ще пазим и ще носим оттук нататък. А от нас ще се иска още много разбирателство, много мъдрост и много работа – работа да формулираме новите цели за национално разбирателство, за модернизацията на България, да модернизираме българския политически модел, да модернизираме институциите, да обучим армия, която е оперативно съвместима с партньорите, да открием и дадем уникален български принос в процеса на специализация на силите на НАТО, да демонстрираме ежедневно зачитането върховенството на закона и правата на човека, да работим за сигурността и благосъстоянието на българските граждани и да пазим и да бъдем отговорни пред българската природа.
Дами и господа, всичко това не може да стане само с радост от членството ни в НАТО. Всичко това е отговорна политическа работа, която ни предстои. Няма време! Честито! Право напред! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има ли други желаещи народни представители? Има.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Аз ще говоря от малко по-друг ъгъл в сравнение с предшестващите оратори, тъй като виждам, че дори днес, когато следва да демонстрираме преди всичко обединението си около един общонационален приоритет, външен за България, отново намираме сили и не пропускаме да се противопоставяме.
Бих искала, признавайки заслугите на всички, работили за днешния ден, да призова политическите сили към по-голям конструктивизъм, който след малко, вярвам, че наистина ще проявим, защото в онзи 4 април 1949 г., когато Втората световна война едва е приключила и е разделила света, а нейното ехо още не е заглъхнало, първите, идеолозите, създателите на НАТО се обединиха в трансатлантическия военнополитически съюз като преграда срещу евентуалната опасност от възможна трета световна война.
Днес, 55 години по-късно, когато вече е паднала Берлинската стена и тъй наречената Желязна завеса я няма, а Европа работи усилено за своето обединение, в тази нова, променена ситуация, броени дни след жестокия атентат в Мадрид, който потресе целия континент и го хвърли в траур, сме изправени пред нова заплаха – световния тероризъм – заплаха, която никой политик и никое правителство не може да подценява, заплаха, която никой не може да пренебрегне, заплаха, далеч по-непредсказуема и затова по-опасна, заплаха, изискваща нов подход, нови мерки, а защо не и нова философия на борбата с нея.
Сега, именно в този момент и в тази нова ситуация нашата страна ратифицира същия онзи Северноатлантически договор, с който приема принципите, идеите и целите на Алианса. Този ден – 18 март 2004 г. – ще остане паметен в нашата история. Много се надявам той да бъде такъв и в историята на НАТО. Най-запалените атлантици ще срещнат възторжено и с надежда днешния ни акт. По-умерените ще го приемат със задоволство и удовлетворение от признанието. Има обаче и такива, които днес ние не бива да забравяме – онези, които ще ни дарят със скептицизма им. От нас обаче, от нашите позиции в пакта, които ще отстояваме, от разума, отговорностите и далновидността, които ще проявим, ще зависи дали ще успеем да присъединим към делото си и онези наши сънародници, които сега ни гледат с недоверие и резерви.
Нека след всичко, което бе направено, за да станем част от Алианса, да не пропуснем да премахнем всяко съмнение относно правилността на тази стъпка, защото ако досега НАТО е бил цел, мечта, амбиция, оттук започва нейната истинска реализация.
Ето защо, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, от този момент нататък ваша е основната задача да започнете незабавно една добре координирана, мащабна кампания, за да направите максимално съпричастни и участници във всяка следваща стъпка към днешното ни дело най-голямата част от българските граждани. Успоредно с това всички ние тук трябва да се ангажираме да разясняваме с думи прости и ясни на българското общество позитивите от настоящото събитие, но също така и цената на всичко, което се очаква от страната ни в това партньорство. Нека не скриваме нищо от онези, които ще очакваме да ни подкрепят във всяка наша стъпка занапред. И нека бъдем активни, уважавани и достойни партньори в Северноатлантическия алианс. Чака ни много сериозна работа и много стойностна, надявам се. Затова, както се казва в такива случаи, нека са благословени делата ни! (Ръкопляскания.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Това ми дава основание, уважаеми госпожи и господа народни представители, да пристъпя към гласуване на законопроекта за ратифициране на Северноатлантическия договор.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на първо гласуване този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 229 народни представители: за 225, против 4, въздържали се няма. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Венко Александров, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам законопроектът да бъде гледан на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 227 народни представители: за 227, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Александров, заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател!
“З А К О Н
за ратифициране на Северноатлантическия договор,
подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон

Член единствен. Ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по текста на закона? Не виждам.
Предлагам, уважаеми народни представители, да гласуваме ан блок двете законови разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 230 народни представители: за 226, против 4, въздържали се няма. (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
С това, уважаеми госпожи и господа, Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор е приет.
Това ми дава основание да го подпиша, както и да подпиша писмо до Президента на Република България за обнародване на закона в “Държавен вестник”.
(Народните представители, министрите и гостите стават. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Искам да поканя на трибуната Президента на Република България господин Георги Първанов.
Заповядайте, господин президент.
ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, народни представители, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа!
В тези дни се финализира реализацията на една от стратегическите цели на външната ни политика – Република България да бъде равноправен член на НАТО. Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата, защото нашата страна ще постигне геостратегическата тежест, към която се стреми в продължение на години. Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност. Над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност. И нещо особено важно – нашата страна ще получи възможността да участва равноправно и активно в определянето на европейския и световен дневен ред в областта на сигурността.
Преди да поставя своя подпис върху Указа за ратификацията, искам да поздравя българския парламент за това, че днес за пореден път даде израз на постигнатия през годините политически консенсус. Смятам, че в такъв един момент трябва да отдадем своята признателност към всички онези, които имат своя значителен принос, към моите предшественици в президентската институция д-р Желев и господин Петър Стоянов, към правителствата и парламентарните сили на съвременна България, към неправителствените организации, към медиите.
Приемствеността и последователността по евроатлантическата тема беше и е един от основните аргументи на българската кандидатура. Преди да поставя своя подпис, искам да отдадем дължимото на ръководството на българските Въоръжени сили, на всички онези, които проведоха трудна военна реформа, в резултат на която имаме една в значителна степен реформирана армия с модернизираща се структура, с все по-висока оперативна съвместимост. Имаме армия, която коректно реализира съюзническите си задължения и която е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти. Не бива да забравяме в такъв момент и приноса на специалните служби, на всички онези служители от системата на Министерството на вътрешните работи, които през годините ефективно взаимодействаха със своите партньори от НАТО срещу организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора и други нови предизвикателства на века.
Уважаеми госпожи и господа, днес постигаме без съмнение един връх в нашите усилия, но и аз, както мнозина от изказалите се, искам да подчертая, че трудното тепърва предстои, защото членството в НАТО възлага допълнителни отговорности и задължения както върху България, така и към Алианса, и към отделни негови членове или казано с други думи – повече сигурност означава и повече задължения.
Във вътрешен план – реформирането на българските въоръжени сили трябва да продължи за укрепването на Българската армия като армия, която да засили потенциала на НАТО за посрещане рисковете и заплахите на новия век. България трябва да бъде генератор не само на собствената си сигурност, но и на сигурността в региона.
Общ проблем за страни-членки на НАТО, който се отнася с пълна сила за България, е повишаването способностите на Въоръжените сили за участие в ангажиментите на Алианса или под егидата на други международни организации. Членството в НАТО ще поставя все по-остро въпроса за участие в операции с нееднократна ротация на военни части. Това означава, че пред българските институции, пред всички нас, уважаеми госпожи и господа, стоят няколко особено важни въпроса.
Първо, за правната рамка с оглед използваемостта на националните сили за участие в подобни операции.
Второ, за дефинирането на баланса между силите за национална отбрана и тези, които ще бъдат подготвени за мисии на Алианса в подкрепа на международния мир и сигурност.
Трето, очаквам навременно решение с оглед на консенсусно изразената в Консултативния съвет по национална сигурност воля за отделно и достатъчно финансиране на нашите мисии в чужбина.
Четвърто, необходимо е допълнително напрежение на всички институции за срочно приключване на стратегическия преглед на отбраната, който да даде дългосрочна и високопрофесионална визия за развитието на Въоръжените ни сили до 2015 г.
Пето, не може повече да се отлага актуализирането на Концепцията за национална сигурност и съпътстващите я документи вече в контекста на членството ни в НАТО.
Уважаеми госпожи и господа! Реформите не бива да се изчерпват само с реорганизацията на Въоръжените сили. Членството в НАТО е предизвикателство към цялостната организация на българската държава. Няма място за излишна еуфория. Трябва добре да осъзнаем, че ни предстои още много работа, за да достигнем жизнения стандарт на страните-членки в Алианса. Много важно е, когато отшумят емоциите, ние, българските държавници и политици, да реализираме такива параметри на икономическата и социалната политика, което да позволи на нашия народ, на всеки отделен български гражданин да се чувства равен, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влизаме.
Членството не означава автоматично получаване на придобивки. Членството означава възможност, означава предпоставки, за да има българинът достоен живот. Останалото зависи от всички нас.
Днешното историческо решение на българския парламент трябва да мотивира допълнително българските институции и общество за постигането на по-висок икономически растеж, за подобряване качеството на живот и ограничаване бедността и безработицата. Решението на Народното събрание следва да ни мобилизира в борбата срещу корупцията и престъпността, за ускоряването на съдебната и административната реформа.
Във външен план ще напомня, че Република България се намира в регион, където се пресичат пътищата на заредените с напрежение и потенциални конфликти Западни Балкани, Кавказ и Близкия изток. България внася в Алианса доказаната си способност да твори етнически мир, толерантност и гаранции за съжителството на различни етноси и религии. С този свой опит, с експертизата си, с познаването на историята и манталитета на нациите от Югоизточна Европа, със своята стабилизираща и добросъседска политика България може и трябва да допринесе за постигането на основните цели и задачи на НАТО.
Продължаването на реформите в България се осъществява в динамично променяща се среда, в момент на цялостна трансформация на самия Северноатлантически договор. Сред основните предизвикателства на съюзниците са успешното осъществяване на мисията в Афганистан и по-силното ангажиране в стабилизирането на Ирак.
Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че НАТО трябва да поеме командването в полския сектор, където България поддържа свой контингент. Смятам, че трябва да се чуе гласът на българския парламент по идеята за един по-значителен принос и ангажимент на Алианса. Казах го тук на 22 януари от тази трибуна и сега ще повторя, за съжаление, с по-голяма убеденост след събитията в Испания – ще трябва да нараства ролята на политиката, ролята и на българската политика и дипломация в търсенето на бързи, ефективни, разумни и дългосрочни решения в тези огнища на напрежение от Балканите, през Афганистан до Ирак.
Продължаващото преструктуриране на съюзническите сили, засилването на техните способности са също сред непосредствените задачи на Алианса, в т.ч. и за България. Вярвам, че този процес няма да загърби Балканите, да загърби особено Западните Балкани, където съществуват все още потенциални точки на напрежение.
Вчерашните събития в Косово за сетен път идват да покажат, че, независимо от позитивните тенденции в региона и НАТО, и Европейският съюз трябва да запази тук своите ангажименти.
И още нещо, което според мен е изключително важно – по-нататъшното укрепване на трансатлантическата връзка, на доверието и сътрудничеството между САЩ и Европа, което се превръща в една от основните задачи, за изпълнението на която Република България също може и трябва да дава своя принос.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа! Не се съмнявам, че след по-малко от три години Република България ще постигне и другата своя стратегическа цел – членството ни в Европейския съюз. И тогава, както казах при получаването на поканата за членство в НАТО в Прага, Европа ще затвори една от последните исторически страници, белязани с несправедливост и с недостиг на стратегическа визия. Аз вярвам, че няма да е далеч времето, когато българският парламент ще ратифицира, а надявам се и аз да имам изключително важния ангажимент да подпиша Указа по Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин президент.
Позволете ми да Ви връча подписания от мен току-що приет закон и писмото до Вас за обнародване на този закон.
Искам да Ви помоля да подпишете Указа на масата пред Вас за обнародването на закона.
(Президентът Георги Първанов подписва Указа за обнародването на закона в “Държавен вестник”. Народните представители, министрите и гостите стават. Бурни и продължителни ръкопляскания. Президентът поздравява председателя и заместник-председателите на Народното събрание, както и министър-председателя.)



Уважаеми госпожи и господа, всеки момент очаквам в залата да пристигне извънредният брой на “Държавен вестник”, в който е публикуван законът. (Смях и оживление в залата. Ръкопляскания. Председателят Огнян Герджиков слиза на трибуната.)
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, господин вицепрезидент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа министри и народни представители, драги гости! Особено ми е приятно да съобщя, че току-що излезе извънреден брой на “Държавен вестник” бр. 22 (оживление и частични ръкопляскания в залата), в който е обнародван Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. С това законът е в сила! Благодаря ви. (Бурни и продължителни ръкопляскания. Всички стават прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест да поканя господин Соломон Паси – министър на външните работи, да подпише ратификационните документи. (Бурни ръкопляскания. Министър Соломон Паси подписва ратификационните документи. Всички стават прави. Ръкопляскания. Министър Соломон Паси се ръкува с председателя на Народното събрание, след което връчва химикалката, с която е подписал ратификационните документи, на председателя на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев. Смях в залата, бурни ръкопляскания. Министър Соломон Паси се ръкува с президента и с министър-председателя. Бурни ръкопляскания.)
Уважаеми господин председател на Народното събрание, моля и Вие да подпишете ратификационните документи. (Бурни ръкопляскания. Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков подписва ратификационните документи. Всички стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания. Господин Огнян Герджиков се ръкува с президента. Бурни продължителни ръкопляскания. Ръкува се и с министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Уважаеми дами и господа, с това ратификационната процедура приключи.
Каня всички гости и народни представители във фоайето на южния вход на чаша шампанско.
Обявявам 45-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме необходимия кворум.

Продължаваме нашата работа по приетата от Народното събрание програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ -продължение.
Съгласно стенограмата, проф. Димитров, вчера сме стигнали до чл. 13 по номерацията на вносителя, който е докладван. Провели са се обсъждания, но не е гласуван. Така ли е?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Мисля, че сме стигнали до дебата по чл. 13, но не е гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тук има предложение на народния представител Борислав Великов. Комисията по икономическата политика не приема предложението.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев. Неговото предложение също не се приема.
Има предложение на проф. Петко Ганчев, което също не се подкрепя от комисията.
Продължаваме нашата дискусия на второ четене по чл. 13.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, чл. 13 съдържа праговете за обществени поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Господин Великов, Вие изказахте ли се по Вашето предложение? Защитихте Вашето предложение.
Господин Маринчев? Няма го.
Господин Петко Ганчев, Вие оттегляте предложението си? Няма да го подлагам на гласуване. Господин Петко Ганчев оттегля своето предложение.
Има думата народният представител Петър Жотев.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да подкрепя предложенията на господин Борислав Великов и на господин Васил Маринчев по принцип. Искам само да припомня идеята, която стои зад двете предложения.
По същество те са еднакви, макар че са предложени различни числа и то що се отнася до размера на строителството. Идеята и всъщност духът на предлаганите промени от вносителя е България да стъпи час по-скоро до нивата, които са утвърдени от страните от Европейския съюз. Това, разбира се, е нормална тенденция и аз не възразявам срещу нея. Обаче реалността в нашата страна все още не е тази, каквато е във всички страни от Европейския съюз.
Тоест, от една страна, искам да припомня думите на господин Маринчев на предишното ни заседание, където той посочи примери от практиката, където поради това, че дадена обществена поръчка не влиза в законовия обхват със своя размер, по този начин всъщност се дава възможност за злоупотреба с държавни средства. Не че, разбира се, механизмът на обществените поръчки сме го отработили дотолкова добре, че той дава идеална гаранция. Далеч съм от това. Но все пак той е някаква гаранция да се оползотворяват по-добре обществените средства.
Аз призовавам народните представители да подкрепят по принцип тези предложения на двамата народни представители, съзнавайки, че, за да се достигне до праговете на Европейския съюз, ще се наложи, разбира се, още една корекция. Тоест, предложението е на степени, на два пъти поне да се стигне до тези европейски прагове и тогава България да влезе в унисон с практиката на Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих се обърнал към всички колеги, както и към уважаемите вносители на тези предложения. Проблемът е, че тези предложения в определен смисъл са непълни. В предложението на комисията ясно е разграничено, когато става дума за поръчки с изпълнение на територията на страната и за поръчки, с изпълнение извън територията на страната. Има съществена разлика. Това ясно пролича в дебата по време на заседанието на комисията, защото очевидно е, че цените на доставките, услугите, строителството и т.н. са много по-високи в чужбина като цяло.
Затова предложенията на колегите не съдържат такова разграничение.
Освен това аз бих помолил представителите на вносителя да вземат позиция по предложените от колегите народни представители прагове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз използвам механизма на репликата, тъй като вече защитих своето предложение с изказване, за да подчертая и да подкрепя това, което каза господин Жотев. Да направя едно уточнение, че в моето предложение аз съм се ръководил от това праговете да се увеличат двойно, а не примерно, както е при вносителя – тройно. В този смисъл смятам, че бихме могли да се обединим около моето предложение, като, разбира се, бих изразил съгласие, когато става дума за поръчки с място на изпълнение извън страната, да се възприеме предложението на комисията, тъй като към момента на даване на нашите предложения, естествено за обществени поръчки с място на изпълнение извън страната, както се вижда и от текста, изобщо не ставаше дума.
Така че в този смисъл предлагам и на господин Димитров, и на господин Жотев да подкрепим числата, които са за изпълнение извън страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Жотев, имате думата за дуплика.
ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Искам да припомня, че в Комисията по икономическата политика имаше продължително изслушване на компетентните органи от изпълнителната власт, които обосноваваха необходимостта обществените поръчки, които действат извън страната, да бъдат уредени по облекчен механизъм. Като се има предвид, че едно посолство – във Вашингтон например – когато трябва да извърши някакви строително-ремонтни работи или нещо друго, се сблъсква с американската действителност, където мащабите са много по-големи и където е неразумно да се прилагат по-ниските прагове, дори тези, които ни предлага вносителят.
Затова всъщност не буди никакво съмнение и, доколкото си спомням, с консенсус в Комисията по икономическата политика се възприе тази молба на Министерството на външните работи – когато има обществени поръчки извън страната, просто да има един друг механизъм, по-големи прагове.
Вие ми направихте реплика, но аз смятам, че могат да се съчетаят и предложенията, които защитих – на господин Маринчев и на господин Великов – с идеята извън страната да действат по-високи прагове.
В духа на едно конструктивно решаване на проблема аз отново призовавам да обединим и предложенията на вносителя, да ги изменим и да ги допълним с тези на господин Великов и на господин Маринчев, тоест, да приложим един по-нисък праг и за строителните работи, и за услугите, така че просто да помогнем на българския бизнес, на българската икономика. Но това, разбира се, е със съзнанието, че ще бъде едно временно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо заместник-министър.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Увеличаването на праговете при процедури за обществени поръчки трябва да се разгледа в два аспекта. По данни на Дирекция “Обществени поръчки” към Министерския съвет има ясно изразена тенденция на увеличаване на броя на обявените конкурси. Ще ви дам няколко цифри. За услуги през 2000 г. броят на процедурите е 597. През 2001 г. – 735 или увеличението е 23,1%. През 2002 г. броят става 873 или увеличението е с 19%. За доставки през 2000 г. броят на процедурите е 905, през 2001 г. стават 1142 или увеличението е с 26,2%. През 2002 г. – 1326 или увеличението е с 16,2%. За строителство през 2000 г. броят на процедурите е 118, през 2001 г. – 81, но тук искам да кажа, че обемът нараства като стойност. През 2002 г. са 125 или увеличението е с 6% спрямо 2000 г. и 54% спрямо 2001 г.
Както можете да се убедите, тенденцията е изразено възходяща и по отношение на броя на обществените поръчки, и по отношение на стойността им.
Искам да обърна внимание на нещо друго. Трябва да имаме предвид нарастващото финансиране от страна на Европейския съюз както в момента по предприсъединителните, а в бъдеще и по структурните фондове. Това неминуемо ще увеличи чувствително броя на поръчките, а също така и стойността. Ето защо ние сме предложили тези увеличения.
Вторият аспект, на който искам да обърна внимание, е увеличаването на сроковете. В новия закон се предвижда за открита процедура срокът да се увеличи от 45 на 52 дни, а за ограничена – на първия етап от 15 на 37 дни, а на втория – от 20 на 40.
Отчитайки тези два аспекта, ние смятаме, че предложените по-високи прагове са балансирани и те са чувствително по-ниски от европейските. Европейските са 130 хил. евро за услуги при наше предложение 90 хил. лв.; 200 хил. евро за доставки, респективно 150 хил. предложение; и 5 млн. евро за строителство срещу 1 млн. и 800 хил. лв.
И последно, в никакъв случай не трябва да се смята, че поръчките под праговете няма да се контролират. Както и досега чрез наредба на Министерския съвет ще бъдат строго регламентирани всеки един етап и механизмите за изпълнение и контрол на поръчките. По този начин ще съумеем в по-кратки срокове по-ефективно да провеждаме конкурсите. Това е логиката и философията на предложеното увеличение на праговете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 34, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Васил Маринчев, което също не се подкрепя от Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 43, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 13, който става чл. 14.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 10.
Член 13 е приет в редакцията, предложена от комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел V има предложение на комисията наименованието “Раздел V – Определяне стойността на обществената поръчка” да отпадне.
По чл. 14 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 14 на вносителя, който става чл. 15 в новата редакция:
“Чл. 15. (1) Стойността на обществена поръчка се определя към датата на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка.
(2) За определяне на реда за възлагане на обществена поръчка по чл. 14 стойността на обществената поръчка се изчислява, както следва:
1. при договор за доставка чрез лизинг, наем с или без право на закупуване, както и за покупка на изплащане, който е:
а) със срок до една година – общата стойност за срока на неговото действие;
б) със срок повече от една година – стойността за срока на неговото действие плюс ориентировъчната остатъчна стойност на доставката;
2. при периодично повтарящи се договори за доставки и/или услуги – на база:
а) действителната обща стойност на подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка или услуга; или
б) очакваната стойност на доставката и/или услугите през следващите 12 месеца след първата доставка или услуга или за срока на доставките и/или услугите, когато той е по-дълъг от 12 месеца;
3. при договор за доставка и/или услуга, предвиждащ опции – в размер на максимално допустимата обща стойност, включително на клаузите за опции;
4. при договор за услуга, в който не се определя обща цена:
а) ако е със срок до 4 години – общата стойност на договора за срока на неговото действие;
б) ако е със срок повече от 4 години – стойността на месечното плащане, умножена по числото 48;
5. при договор за застрахователна услуга – платимата застрахователна премия;
6. при договор за финансова услуга – цената на услугата, включително и таксите, комисионните или лихвите;
7. при договор за услуга, който е предшестван от конкурс за проект, както и при конкурс за проект, последван от договор за услуга, стойността се определя от цената на услугата и общата стойност на наградите и другите плащания за участниците в конкурса;
8. при договор за строителство – на база стойността на строителството и доставката на всички стоки и услуги за изпълнение на строителството, когато се предоставят от възложителя;
9. при конкурс за проект стойността на поръчката включва общата стойност на наградите и другите плащания за участниците в конкурса.
(3) При определяне стойността на обществена поръчка се включват всички плащания към изпълнителя на обществената поръчка.
(4) Когато обществената поръчка включва няколко обособени позиции, всяка от които е предмет на договор, стойността на поръчката е равна на сбора от стойностите на всички позиции.
(5) Изборът на метод за определяне на стойността на договора за обществена поръчка не трябва да се използва с цел заобикаляне прилагането на закона.
(6) Не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона, включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да получи разрешение за ползване като самостоятелен обект.”
По Раздел VI “Видове процедури” има предложение на Комисията по икономическата политика наименованието Раздел VI “Видове процедури” да се измени така: “Раздел III “Видове процедури”.

По чл. 15 има предложение на комисията за този текст на вносителя, който става чл. 16 в нова редакция:
“Чл. 16. (1) Обществените поръчки се възлагат чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, процедури на договаряне и конкурс за проект.
(2) Възложителите по чл. 7, ал. 1, точки 1-4 вземат решение за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура, ограничена процедура или конкурс за проект винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне по членове 84 и 90.
(3) Възложителите по чл. 7, ал. 1, т. 5 вземат решение за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура, ограничена процедура, процедура на договаряне с обявление или конкурс за проект винаги, когато не са налице условията за провеждане на процедура на договаряне без обявление по чл. 104.
(4) Открита процедура е процедурата, при която всички заинтересовани лица могат да подават оферти.
(5) Ограничена процедура е процедурата, при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор.
(6) Процедурите на договаряне са:
1. процедура на договаряне с обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с един или повече кандидати, избрани от него след предварителен подбор;
2. процедура на договаряне без обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.
(7) Конкурс за проект е процедурата, при която възложителят придобива план или проект, избран от независимо жури въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава втора – “Органи. Регистър на обществените поръчки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване членове 14 и 15 в новите им редакции, с новото заглавие.
Гласували 72 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 6.
Членове 14 и 15 в новите им редакции са приети.
Преминаваме към Глава втора – “Органи. Регистър на обществените поръчки”.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I - “Органи”.
По чл. 16 има предложение на народния представител Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 16, който става чл. 17:
“Чл. 17. Министърът на икономиката осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки, като:
1. разработва проекти на нормативни актове и международни договори в областта на обществените поръчки;
2. внася годишен доклад за дейността на Агенцията по обществени поръчки до 31 март на съответната година за приемане от Министерския съвет;
3. утвърждава класификатор на обществените поръчки и го публикува в “Държавен вестник”;
4. утвърждава образци на обявленията и на информацията за възложените обществени поръчки и проведените конкурси за проекти, които обнародва в “Държавен вестник”;
5. осъществява и координира международното сътрудничество на Република България с организации в областта на обществените поръчки от други страни;
6. извършва и други дейности, възложени му с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Някой иска ли да вземе отношение по Раздел I?
Господин Маринчев, заповядайте.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз направих това предложение и още няколко, свързани с него, изхождайки от това, че дейността по възлагане е редно да се извършва не от агенция, която е към определен министър, независимо кой е той – ако трябва да бъде към определен министър, може би има логика да бъде към министъра на икономиката, но защо пък да не бъде и към министъра на държавната администрация, – и смятам, че този орган, както беше и досега, трябва да бъде на подчинение на Министерския съвет, тъй като обществени поръчки се правят навсякъде. Не виждам логика агенцията да бъде подчинена на министър, самият този министър да заведе процедура по обществени поръчки и подчинената му агенция да го контролира. Такъв парадокс има и в Главната инспекция по труда, която пък е подчинена на министъра на труда и социалната политика. Тя трябва да контролира спазването на Кодекса на труда от самия министър. Това е алогично.
Продължавам да твърдя, че спазването на Закона за обществените поръчки трябва да се контролира от друг орган, не подчинен на министъра. Затова предлагам това да бъде досегашната дирекция към Министерския съвет.
Втори довод. Създавайки Агенция за обществени поръчки към министъра, неминуемо ще нарасне и административният апарат. А мисля, че не това е нашата цел или поне не това са били прокламациите на сегашното правителство.
Така че аз държа да се гласува моето предложение, макар че не питая някакви надежди, че това мнозинство ще вникне в това предложение и ще разбере, че то е разумно. Ако то бъде гласувано, аз ще оттегля предложенията си по останалите членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Маринчев, бих Ви помолил да уточните своята позиция, защото в предложението, което Вие сте направили, всъщност предлагате запазването на сегашната Дирекция “Обществени поръчки”, която е просто администрация към министъра на държавната администрация. Тя е към Министерския съвет, но на пряко подчинение на министъра на държавната администрация.
Вие сега тук внесохте един нов нюанс, че тя трябва да бъде на подчинение на Министерския съвет. Бих ви помолил да уточните Вашето предложение, защото от него аз правя извод, че Вие всъщност поддържате сегашното статукво, т.е. опонирате срещу създаването на специализираната администрация, каквато е Агенцията за обществени поръчки, и искате да се запази сегашното статукво, сегашната дирекция. Колеги, само искам да обърна внимание, че тази дирекция в практиката показа недостатъчен административен капацитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Маринчев, заповядайте за дуплика.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Господин Димитров, ако тази дирекция досега е показала, че в нея липсва достатъчен капацитет, това може би е вина на онези, които са назначили съответните хора там – недостатъчно подготвени и недостатъчно коректни, за да изпълняват задължението си стриктно. Но аз не споделям мнението, че тази дирекция трябва да бъде към министър, пък било той и на икономиката, и този министър да провежда търгове по обществените поръчки, а агенцията ще го контролира и ще се намесва. По какъв начин ще стане това?
И второ, по този начин ние ще надуем още повече управленския персонал – нещо, което уж обещавате като управляващи да го намалявате. Ако ми кажете сега колко души са в дирекцията към Министерския съвет, след това ще видим колко ще станат. Предполагам, че ще бъдат в пъти повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Никола Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз приветствам това, че НДСВ след две години и половина неуспешен опит от работата на министър Калчев в областта на обществените поръчки сега приема нещо, което беше предложено преди две години, при предишната промяна на този закон. Тогава министър Калчев ни въведе в заблуждение, като твърдеше, че експертите, които помагат от Европейския съюз за работата на неговото ведомство, били препоръчали обществените поръчки да бъдат точно организирани в дирекция и то точно в неговото министерство. Безобразията, извършени в тази област от правителството, и, респективно, от министър Калчев, са огромни и са били многократно предмет на парламентарен контрол.
Аз приемам това, което се прави сега с предложението на вносителя, но не мога да си обясня и пак протестирам срещу начина, по който е изготвен докладът. Не мога да си обясня защо от чл. 17 – по вносителя чл. 16, ал. 1 – отпадат две от функциите на министъра на икономиката? Защото само това се е случило при преписването на този текст, който дава комисията, а именно: “Осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки”. Може би някой трябва да ми отговори защо това е така? И нещо изключително важно, нещо, което според мен ние подкрепяхме в комисията и чухме много становища от съответните браншови организации, а именно “да координира действията на възложителите, изпълнителите и професионалните сдружения и браншовите камари на изпълнителите във връзка с възлагането на обществените поръчки”. Защо тази функция се отнема от министъра на икономиката? Нямате доверие на министъра на икономиката, нямате доверие, че тази дейност на координация между изпълнителите, техните браншови съюзи и съответния възложител ще бъде полезна или имате нещо друго предвид, след като на обсъждането на закона само преди три дни - за намаляване на регулативните режими в българската икономика, ясно бяха давани примери, че браншовите организации са особено доволни от взаимодействието си с администрацията по тоя повод?
Сега изведнъж тази функция на министъра отпада. Аз не виждам как ще стане това, след като имаме предвид, че по-голяма част от документацията по обществените поръчки се придружава и от съответна препоръка на съответната браншова организация. Не виждам как въобще ще се случи това, но според мен отпада един много полезен текст.
Моят въпрос е: министърът на икономиката ще осъществява ли държавната политика в областта на обществените поръчки и дали ще координира действията на възложителите, техните браншови съюзи и съответните възложители или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов.
Заповядайте за реплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Аз тук малко се учудвам от първата част на изложението на колегата Николов. Какво ми подсказва внимателният прочит на предложението на комисията? Просто първата точка е останала в шапката. Тоест преди е било по вносител:
“Министърът на икономиката:
1. осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки;
2. …;” и така нататък.
А сега става така, че още в шапката на члена “Министърът на икономиката осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки, като:” и след това са разписани другите положения.
Господин Николов, може би съвсем механично сте сравнил текстовете.
И тъй като съм взел думата, искам да спомена, че това, което беше казано от колегата Маринчев във връзка с предполагаемото раздуване на щата на евентуалната агенция в сравнение със сегашната дирекция, няма да се състои, тъй като това, което беше изнесено и на заседанието на Комисията по икономическата политика – просто ще има запазване на този щат с известно преструктуриране, без да се увеличава щата и да се поглъщат някакви допълнителни бюджетни средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, проф. Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Николов всъщност напомня един протекъл дебат, но аз бих помолил представителят на вносителя – госпожа Колданова, да вземе ясно отношение дали поддържа предложението на комисията или поддържа варианта на вносителя в доклада, така както е разписан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, първо искам да отговоря на репликата, направена ми от господин Великов. Нали това казах - че ние сега ограничаваме възможностите на министъра на икономиката да организира държавната политика само чрез пет действия, разписани по-надолу, докато текстът на вносителя е много по-общ и дава права да реализира политиката като част от неговите права и задължения. Това не е само въпрос на стилистика – излагането на тезата, а и въпрос наистина на коректни текстове за това.
Господин председател, Вие сте участвал във всички народни събрания досега и може би ще ме подкрепите в тезата ми, че ако запишем, че “министърът на икономиката” и изброим, че “осъществява държавната политика”, е едно, а в главата запишем, че “министърът на икономиката реализира държавната политика” чрез шестте възможности, които му дава текста, е коренно различно и по-ограничаващо отколкото текста на вносителя.
С удоволствие ще чуя какво ще каже госпожата, но не съм видял тя да е станала министър-председател. Министър-председателят е подписал този текст на вносителя. Не съм съгласен като мотив да използвате мнението на който и да е, включително и министър, за да убеждавате пленарната зала, че трябва или не трябва да отпадне един текст на вносителя.
Това може да го направи само и единствено министър-председателят със своя подпис. Така че каквото и да кажат уважаемите експерти, то не е валидно, защото вносителят е направил своето предложение по конституционния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, господин Николов. Процедурата е перфектна, както всички други законопроекти, които се представят по този начин.
Всъщност трябва да подложа на гласуване едно доста различаващо се от вносителя предложение, направено от народния представител Васил Маринчев.
Чухме аргументите.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев, където думите “министърът на икономиката” да се заменят с “министърът на държавната администрация”. Постановката е доста различна от тази на вносителя.
Гласували 81 народни представители: за 24, против 52, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Васил Маринчев не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Узун.
НЕСРИН УЗУН (ДПС): Господин председател, дали за това, че обърнахме повече внимание кой министър да управлява Агенцията за държавни поръчки, дали в желанието си да приемем по-бързо един от най-важните европейски закони, мисля, че пропуснахме да гласуваме наименованието на Глава втора. Затова аз предлагам да се върнем и да гласуваме наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ние с председателя Димитров следим това нещо. Тя е гласувана.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Узун, аз прочетох изрично заглавието на Глава втора, така че тя е предложена за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, ние гласувахме новото наименование на Глава втора.
Предложението на народния представител Васил Маринчев не се приема.
За процедура думата има господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, аз обърнах специално внимание, че докладът е така подготвен, че по същество няма нищо ново в редакцията на комисията, с изключение на отпадане на два текста от предложението на вносителя. Така че аз ви предлагам да се гласува първо отпадането на тези текстове от предложението на вносителя и след това текста на вносителя.
Другият вариант е, ако решавате да подложите на гласуване, да предложите за гласуване предложението на вносителя в неговата цялост - такова, каквото то е направено в чл. 16.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Това е доклад на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е доклад на комисията. Господин Николов, Вие сте опитен парламентарист и ако имахте това предложение, трябваше да го направите по време на дискусията при подготовката на доклада за второ четене, че държите на целия текст по чл. 16 на вносителя. Вие сте прав, наистина той е редуциран.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Господин председателю, обърнете внимание какъв е видът на доклада – той казва: приема предложението на вносителя и дава редакция, а по същество това нито е редакция, нито приема в пълнота предложението на вносителя. Според мен отпадат две много важни функции на министъра на икономиката. Коректното е или да гласуваме тези функции да отпаднат, защото народните представители наистина трябва да знаят за какво гласуват – да гласуват за една или за друга теза. Народните представители не гласуват текстове, а гласуват тези, значи те изразяват волята си по съждения, които са им предложени в доклада. Аз твърдя, че докладът е направен некоректно, поради тази причина Ви моля да подложите на гласуване първо предложението на вносителя и след това, ако то не се приеме, да се гласува предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз имам един въпрос към Вас: Вие участвахте ли в дискусията? Следователно новата редакция е приета с мнозинство, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Това не е нова редакция, а е само отпадане на текст, нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Е, това реално е нова редакция. Вие трябваше по време на дискусията там да изразите Вашите аргументи или трябваше да направите отделно предложение.
За противно процедурно предложение думата има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз правя противно процедурно предложение. Все пак господин Николов е член на тази комисия, както спомена и председателят днес, той можеше да вземе отношение там. Ако не го е направил, това е вече едно становище на комисията и тук не виждам нещо толкова, което да е смущаващо. В крайна сметка министърът на икономиката осъществява държавната политика в областта на обществените поръчки, като извършва редица дейности, включително по т. 6 и други дейности, възложени му с този закон, които естествено са свързани с предмета на закона, а именно обществените поръчки.
Така че не бива да се смята, че комисията нещо не е догледала и сега изведнъж трябва да се върнем отново няколко месеца назад. Така че правя противно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 16, предложена от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 64, против 11, въздържали се 5.
Този текст се приема.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на комисията за създаване на нов чл. 18:
“Чл. 18. (1) Към министъра на икономиката се създава Агенция по обществени поръчки, наричана по-нататък “агенцията”, която го подпомага при осъществяване на държавната политика в областта на обществените поръчки.
(2) Агенцията е юридическо лице със седалище София.
(3) Издръжката на агенцията се формира от бюджетни приходи и приходи от собствена дейност.
(4) Дейността, структурата, организацията на работа и численият състав на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на комисията за чл. 18? Няма.
Моля, гласувайте чл. 18 така, както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 5.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 17 има предложение на господин Васил Маринчев – чл. 17 се изменя така:
“Чл. 17. Дирекцията се ръководи и представлява от директор, който се назначава от министъра на държавната администрация.”
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията по икономическата политика предлага чл. 17 от предложението на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Аз взимам думата, за да повторя само това, което казах преди малко, че във връзка с моето предложение по чл. 16, което не беше прието, това предложение вече няма смисъл, така че това и следващите да се смятат за оттеглени, тъй като те вече са в асинхрон с приетото в чл. 16. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Васил Маринчев оттегля предложенията си.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение по текста? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 17.
Гласували 82 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 8.
Член 17 отпада.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 18 от текста на вносителя има предложение на Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на господин Маринчев, което той оттегли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи в протокола, че го е оттеглил.
За протокола трябва по всеки текст, няма как…
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложението на народния представител Васил Маринчев е:
В чл. 18 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думата “агенцията” се заменя с думата “дирекцията”;
2. в ал. 1, т. 11 думите “министъра на икономиката” се заменят с думите “министъра на държавната администрация”, а думата “агенцията” се заменя с думата “дирекцията”;
3. в ал. 2 думата “агенцията” се заменя с думата “дирекцията”.
Предложението е оттеглено.
Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 18, който става чл.19:
“Чл. 19. (1) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава от министъра на икономиката.
(2) Изпълнителният директор на агенцията:
1. издава Методически указания по прилагането на закона и свързаните с него подзаконови нормативни актове;
2. сезира компетентните органи за упражняване на контрол по спазването на закона;
3. оспорва пред съд решения на възложители в случаите на нарушение на чл. 25, ал. 4;
4. предявява пред съд искове за обявяване на нищожност на договори за обществени поръчки при нарушение на закона;
5. дава становища по проекти на нормативни актове и международни договори в областта на обществените поръчки;
6. води Регистър на обществените поръчки;
7. поддържа списъци на възложителите по чл. 7, ал. 1;
8. поддържа, със съдействието на професионалните сдружения и организации в съответния бранш списък на лица, които възложителите могат да използват като външни експерти при провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки;
9. разработва образци на обявленията и на информацията за възложените обществени поръчки;
10. разработва Класификатор на обществените поръчки;
11. участва в международното сътрудничество на Република България с организации в областта на обществените поръчки от други страни;
12. представя на министъра на икономиката годишен доклад за дейността на агенцията;
13. събира и обобщава практиката по прилагането на закона;
14. изготвя и поддържа списък на държавите, с които Република България е сключила многостранен или двустранен договор, който осигурява сравним и ефективен достъп на български лица до участие в обществени поръчки в тези страни.
(3) Във връзка с осъществяването на правомощията си изпълнителният директор на агенцията има право да изисква от възложителите на обществени поръчки необходимата информация.
(4) Възложителите са длъжни да представят изисканата информация по ал. 3 в определен от изпълнителния директор на агенцията срок.
(5) Информацията по ал. 2, т. 1, 6-8 и 12-14, както и утвърдените образци и класификатор по т. 9 и 10 се публикуват в Интернет.”
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 20:
“Чл. 20. (1) Към агенцията се създава Арбитражен съд за разглеждане и решаване на спорове по обществени поръчки.
(2) Устройството на Арбитражния съд се урежда с устав, а разглеждането на делата - с правилник, които се приемат от изпълнителния директор на агенцията.
(3) Арбитрите се вписват в листата на Арбитражния съд със заповед на министъра на икономиката по предложение на изпълнителния директор на агенцията след провеждане на конкурс по документи. Конкурси се провеждат поне веднъж годишно.
(4) За арбитри могат да бъдат вписвани пълнолетни граждани, неосъждани, които имат най-малко пет години юридически стаж.
(5) Вписан арбитър може да бъде заличен от листата:
1. по негово искане, отправено до председателя на Арбитражния съд;
2. при смърт;
3. със заповед на министъра на икономиката по предложение на изпълнителния директор на агенцията в случаите на:
а) навършване на пределна възраст, определена от изпълнителния директор на агенцията;
б) изпадане в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си;
в) грубо нарушение на устава или правилника на Арбитражния съд.
(6) Таксите по арбитражното производство се определят с тарифа на Министерския съвет, внесена от министъра на икономиката по предложение на изпълнителния директор на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези два текста.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Понеже подлагате на дебат двата текста, искам да обърна внимание на новия чл. 20 и то по-специално на ал. 3. Прави впечатление, че арбитрите се вписват със заповед на министъра на икономиката, което създава риск за безпристрастността на решаването на споровете, може би така ще бъде повече в полза на държавата и до известна степен съзирам някаква заплаха за равнопоставеността на стопанските субекти при разглеждане от Арбитражен съд, който е оформил по този начин листата на арбитрите.
Бих предложил специално тази алинея или член, в зависимост от това коя процедура е по-правилна, но най-малко алинеята да се отложи и дори да се върне на комисията, защото не знам дали тук в момента ще можем да изчистим достатъчно правно-технически текста, без да нарушим смисъла, т.е., само като редакционна бележка.
Ако има предложения в тази насока, бих ги приветствал, но просто трябва тази листа да бъде по-отворена и да не зависи чак толкова много от изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане на гласуването на чл. 20, ал. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение на господин Великов за отлагане на гласуването на ал. 3 на чл. 20 се приема.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста? Няма.
Тъй като господин Маринчев оттегли предложението си, няма да го поставям на гласуване, макар че беше докладвано тук.
Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, аз бих помолил не само ал. 3, а целият чл. 20 да отложим, тъй като тук има и ал. 5 за заличаване от листа. Нека да отложим целия текст на чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е ново процедурно предложение – да се отложи не само ал. 3, но целият чл. 20.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение за отлагане гласуването на чл. 20 изцяло е прието.
Поставям на гласуване само чл. 19, така както беше докладван от председателя на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 9.
Член 19 е приет.
Следва Раздел II. Всъщност този раздел се състои от два текста, така че можете да ги докладвате наведнъж, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел II комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела: “Регистър на обществени поръчки”.
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Създава се регистър на обществени поръчки.
(2) Регистърът на обществените поръчки е публичен.
(3) Възложителите са длъжни да изпращат информацията, предвидена за вписване в Регистъра на обществените поръчки, до изпълнителния директор на агенцията.”
По чл. 20 комисията предлага нова редакция, като този член става чл. 22.
“Чл. 22. (1) Регистърът на обществените поръчки съдържа:
1. решенията за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки;
2. обявленията, предвидени за вписване в регистъра;
3. информацията за възложените обществени поръчки;
4. друга информация, определена в Правилника за прилагане на закона.”
По част втора комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на част втора: “Възлагане на обществени поръчки”.
По Глава трета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Общи правила за възлагане на обществени поръчки”.
По Раздел I комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: “Предварително обявление”.
Предложение на комисията за чл. 21, който става чл. 23:
“Чл. 23. (1) Всяка година до 1 март възложителите на обществени поръчки по чл. 7, ал. 1, точки от 1 до 4 изпращат за обнародване в “Държавен вестник” и до Агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки предварително обявление за всички поръчки, които възнамеряват да възложат до края на същата година:
1. за доставки на стоки и за услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1 по категории, когато общата стойност без ДДС за съответната категория стоки или услуги е равна или по-голяма от 450 000 лева;
2. за строителство, когато общата стойност на поръчката без ДДС е равна или по-голяма от праговете по чл. 14, ал. 1, т. 1.
(2) Възложителите на обществени поръчки могат да изпращат за обнародване в “Държавен вестник” и до агенцията предварително обявление за всички обществени поръчки, които възнамеряват да възложат до края на същата година и когато тяхната обща стойност без ДДС е под стойностите, посочени в ал. 1.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 категорията стоки се определя от възложителите съгласно номенклатурата на Класификатора на обществени поръчки по чл. 17, т. 3.
(4) Обнародването на предварително обявление не задължава възложителя да проведе съответните процедури за възлагане на обществени поръчки.”
По чл. 22 от текста на вносителя комисията предлага нова редакция, като съответно той да стане чл. 24:
“Чл. 24. (1) Предварителното обявление съдържа най-малко следната информация:
1. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на възложителя и на службата, от която може да се получи допълнителна информация;
2. за обществени поръчки за доставки – описание и количество или предвидена обща стойност на стоките, включително на обособените позиции;
3. за обществени поръчки за услуги – предвидената обща стойност на услугите във всяка категория услуги по чл. 5, ал. 1, т. 1, включително на обособените позиции;
4. за обществени поръчки за строителство – описание, обем и място на извършване на строителството, включително на обособените позиции;
5. дата на изпращане на обявлението.
(2) Обявлението по ал. 1 трябва да съдържа до 650 думи и да е изготвено съгласно образеца по чл. 17, т. 4. Възложителите изпращат обявлението до “Държавен вестник” и до агенцията и в електронен вид.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че дотук трябва да спрем, тъй като по-нататък има други предложения.
Уважаеми дами и господа, имате думата по чл. 21 до 24 включително.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте чл. 21 до чл. 24 включително.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 4.
Текстовете от чл. 21 до чл. 24 включително са приети.
Следващият раздел е Раздел II.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела: "Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и обявление за обществена поръчка".
По чл. 23 има предложение на народния представител Борислав Великов: в чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава ново изречение трето:
"Решението на възложителя е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 от Закона за административното производство."
2. В ал. 3, т. 2 думите "търговско дружество по Търговския закон" се заменят с думите "юридическо лице".
Комисията приема предложението по т. 2 и не приема предложението по т. 1.
Има и предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 23, който става съответно чл. 25:
"Чл. 25. (1) Възложителят взема решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с което одобрява обявлението за обществена поръчка и документацията за участие в процедурата. Решението и обявлението се изпращат до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки и в електронен вид.
(2) Обявлението за обществена поръчка трябва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование, адрес, телефон, факс, електронен адрес на възложителя и лице за контакт;
2. вид на процедурата;
3. обект на поръчката и количество или обем, включително на обособените позиции;
4. код, съгласно номенклатурата на Класификатора на обществените поръчки;
5. място и срок за изпълнение на поръчката;
6. изисквания за икономическото и финансово състояние на кандидата и за техническите му възможности и квалификация, когато възложителят определя такива, както и документите, с които те се доказват;
7. условия и размер на гаранцията за участие и на гаранцията за изпълнение на договора;
8. условия и начин на плащане;
9. срок на валидност на офертите;
10. критерият за оценка на офертите;
11. място и срок за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;
12. място и срок за подаване на заявленията или на офертите;
13. място и дата на отваряне на офертите;
14. дата на публикуване на предварителното обявление по чл. 23, ако има такова;
15. дата на изпращане на обявлението.
(3) В обявлението възложителят може да предвиди и:
1. ограничение за представяне на варианти в офертите;
2. изискване за създаване на юридическо лице, когато кандидатът, определен за изпълнител, е обединение на физически и/или юридически лица;
3. когато обектът на поръчката включва няколко обособени позиции – възможност кандидатите да подават оферти за всички или само за някои от тях;
4. показателите за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта.
(4) Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки.
(5) Когато предметът на обществената поръчка включва няколко обособени позиции, една или повече от които са за стоки и/или услуги, чието производство или извършване е определено с акт на Министерския съвет за възлагане на специализирани предприятия и кооперации на лица с увреждания, възложителят не може да ограничава кандидатите да подават оферти за всяка отделна позиция."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тук има неприето предложение на народен представител. Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си по т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
Моля да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Борислав Великов оттегля своето предложение по т. 1.
Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте за чл. 25.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 7.
Текстът на чл. 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 24 от текста на вносителя има предложение на комисията, като членът става 26.
"Чл. 26. Възложителят може да предвиди в обявлението по чл. 25 и допълнителни изисквания за изпълнението на обществената поръчка, свързани с опазването на околната среда, безработицата и разкриването на работни места за лица с увреждания, при спазване на изискванията по чл. 25, ал. 4."
По чл. 25 от текста на вносителя има предложение на комисията, като текстът става чл. 27:
"Чл. 27. (1) Обявлението по чл. 25, ал. 2 трябва да съдържа до 650 думи и да бъде изготвено съгласно образеца по чл. 17, т. 4.
(2) Обявлението за обществена поръчка се обнародва в Бюлетина за обществени поръчки на "Държавен вестник" до 12 дни след изпращането му. Обявлението се изпраща и в електронен вид.
(3) След обнародване, публикуване на обявлението в "Държавен вестник" възложителят може да публикува информация за обществената поръчка и в един местен вестник или национален ежедневник. В публикацията се посочват най-малко предметът на обществената поръчка и датата и броят на "Държавен вестник", в който е обнародвано, публикувано обявлението за обществена поръчка и не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, по членове 26 и 27 имате ли предложения?
Заповядайте, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
Аз взимам думата, защото ми се струва, че има малко разминаване между чл. 24, който става чл. 26, и ал. 4 на предходния чл. 25. Моля и докладчикът господин Валери Димитров да даде малко повече разяснения.
Алинея 4 предвижда, че възложителят няма право да включва в решението за обявлението неща, които дават предимство на някого, а чл. 26 казва, че могат да се предвидят в обявлението по чл. 25 и допълнителни изисквания за изпълнение на еди-какво си и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 4. Дали няма някакво дублиране? Дали не трябва да се поизчисти малко текстът, господин Димитров? Струва ми се, че тези два текста малко си противоречат. Хем не трябва да се дават предимства, а във втория се казва, че може да се създадат.
И второ, в чл. 25, ал. 3 не може ли да заменим думата "публикуване" с "обнародване"?
Господин Димитров, ясно ми е, че когато опозицията предлага нещо, за Вас това е пренебрежително. Но все пак, казвам го съвсем добронамерено.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Слушам Ви внимателно.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Защо да не заменим думата "публикуване" в ал. 3 на чл. 25 с думата "обнародване"?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, добре.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: И моля да дадете обяснение не се ли "бие" чл. 26 с ал. 4 на предходния член? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие правите процедурно предложение в цялата ал. 3 думата "публикуване" да бъде заменена с думата "обнародване".
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз подкрепям това предложение.
Искам да дам едно пояснение. Колеги, обърнете внимание, че чл. 24 в текста на вносителя не е възпроизведен в предложението на комисията по чл. 26, тъй като тук могат да възникнат проблеми с изискванията на общоевропейското право в областта на обществените поръчки за необосновано привилегировани или съответно дискриминирани лица, участващи в поръчката. Затова беше възприет един много по-мек вариант – става дума за дейностите по опазване на околна среда, безработица и разкриване на работни места за лица с увреждания.
Но ако тълкуваме това съчетано с ал. 4 на предходния член, става въпрос, че тези допълнителни изисквания принципно не трябва да противоречат на изискването да не се допуска дискриминация по отношение на определени участници или необосновано привилегировани. Това е смисълът.
Искам да кажа, че просто тук се има предвид едно принципно изискване, когато се дават такива привилегии, да не се дискриминират други участници. Такъв е смисълът на разпоредбата, господин Маринчев. Аз поне така я тълкувам. Идеята беше да съчетаем някакви привилегии, примерно, за лица с увреждания, за намаляване на безработицата, но без да влизаме в конфликт с общоевропейските изисквания за равно третиране на участниците в процедурите.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста?
Има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В текста на чл. 27 по редакцията на комисията, в ал. 3 е записано, че след обнародване – това наистина е по-правилният термин – на обявлението в “Държавен вестник”, възложителят може да публикува информация за обществената поръчка и в един местен вестник или национален ежедневник. Не е ли по-добре да запишем като задължение, освен в “Държавен вестник”, възложителят да публикува задължително поне в един друг вестник, за да може наистина да се получи по-голямо разпространение и по-голяма осведоменост сред широката публика за тази поръчка, освен задължителното следене на “Държавен вестник”. Мисля, че ще бъде добре думите “може да” да отпаднат и да остане “възложителят публикува информация за обществена поръчка и в един местен вестник или национален ежедневник”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашето предложение е думите “може да” да отпаднат.
За реплика има думата господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Репликата ми е по-скоро желание да се доразвие предложението на господин Казак, защото аз съм срещал такива случаи в практиката – не съм бил задължен да публикувам обявите в национален ежедневник. Имаше един в. “Търг”, не знам дали още съществува, който се издава само за София и като не искам да ми се чете обявата, го публикувам там. Спазвах стриктно публикуването на обявата, обаче никой не я чете.
Така че дали да не доразвиете Вашето предложение в смисъл в един местен и – не или – централен ежедневник. Тоест, да има задължението и в централен вестник да излезе тази обява, независимо че обявителят е някъде в провинцията.
Предлагам Ви да помислите и евентуално да си конкретизирате предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие можете да го направите.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Предложението ми е текстът да бъде: “Възложителят публикува информация за обществената поръчка в един местен и един национален ежедневник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, залата ще решава.
За втора реплика – проф. Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Действително по принцип това е разумно предложение. Когато се обсъждаше това в работната група, мисля, че и в комисията, не зная дали стигнахме до този конкретен детайлен дебат, но информацията е много голяма, уважаеми колеги, задължаването на възложителя да публикува тази информация и в един местен или национален ежедневник, може съществено да оскъпи процедурата, да увеличи административните разходи. Това е съображението. И по европейските директиви няма императив, просто се дава една възможност, ако той поиска, да даде по-голяма гласност, по-голяма публичност на тази информация.
Аз все пак бих помолил и представителите на вносителя да вземат отношение по този въпрос – дали наистина е необходим императив или това трябва да стане само като една възможност, да не се оскъпява процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Казак, имате право на дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би наистина ще е добре и представителите на вносителя да вземат отношение, но смятам, че все пак би било разумно, аз не отивам в тази крайност да се задължи едновременно в национален и местен ежедневник да публикува обявата, така или иначе някои обществени поръчки не интересуват обществеността в национален мащаб и е достатъчно обявата да бъде публикувана в един местен всекидневник. Освен това наистина се страхувам, че ако ги задължим в двата вестника, с оглед и на обема, който евентуално може да се съдържа в тази обява, може за някои възложители това да представлява доста голяма трудност. Знаете, че във вестниците се плаща на обем страници или на заето място на определена страница, брой думи и т.н.
Аз лично поддържам моето предложение да отпаднат само думите “може да” и да се даде възможност възложителят, освен в съответния раздел в “Държавен вестник”, да бъде задължен да публикува в още един вестник по негова преценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители, респективно представителите на вносителите да вземат отношение по повдигнатия въпрос? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние поддържаме текста на Икономическата комисия по следните съображения. Най-напред, че регистърът на обществените поръчки е публичен, че публикуването в “Държавен вестник” дава необходимата възможност за информиране и от гледна точка на възможността текстът позволява да се направи публикация във вестниците. Прав е господин Валери Димитров, че обемът на информацията, която трябва да се публикува, е много голям и това би оскъпило много самата процедура. Така че ние поддържаме текста на Икономическата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да направя един компромисен вариант, тъй като в момента има записан текст във второто изречение на ал. 3, че в публикацията се посочват най-малко предметът на обществената поръчка и датата и броят на “Държавен вестник”. Изтъкна се, че, ако в националния ежедневник, респективно в местния вестник се прави цялостна публикация, то ще бъде твърде широк материал и няма да може да се публикува. Ако ние обаче премахнем думата “най-малко” и остане само “информацията за предмета на обществената поръчка и броят на “Държавен вестник”, в който са изяснени условията, тогава информацията ще бъде минимална и няма да се натъкнем на тези трудности, които досега бяха посочвани дори от страна на министерството.
Тоест, ако във второто изречение махнем думичките “най-малко”, а се каже само “в публикацията се посочва предметът на обществената поръчка и датата и броя на “Държавен вестник”, в който е обнародвано обявлението”, може да се приеме вариантът за публикуване и в централен ежедневник, и в един местен вестник. Информацията ще бъде абсолютно минимална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за реплика.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Под формата на реплика искам да призова да прекратим обсъждането. Това, ако остане, какво пречи? Като имаш възможност да публикуваш по-голяма информация, публикувай. Плати си и публикувай. Това само ще допринесе за по-голямата публичност и по-голямата конкурентноспособност, но аз мисля, че е добре направо да се спрем на някакъв вариант, господин председател. Това са такива текстове, които не заслужават толкова голямо внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Господин Четин Казак има думата за втора реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на колегата Нихризов, че ни обърна внимание върху това изречение. Като се вгледах в него, получих още по-голямо основание да взема думата. Именно това второ изречение, независимо дали ще останат думите “най-малко” или не, е важно. Мисля, че колегата е прав, че няма пречка да останат думите “най-малко”. Това е една възможност, която се дава на възложителя да не обнародва целия голям обем информация, която трябва да се съдържа в обявлението, обнародвано в “Държавен вестник”. По този начин аргументът за оскъпяване на поръчката и т.н. е невалиден, щом наистина се дава възможност да се публикува във вестника един минимален обем информация.
Аз поддържам моето предложение и мисля, че няма смисъл да отпадат думите “най-малко”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика няма желаещи.
Господин Нихризов, имате право на дуплика и преминаваме към гласуване.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Интересно е, че по такъв технически текст имаше толкова много реплики. Дали да останат думите “най-малко” или не, аз нямам нищо против това, просто обърнах внимание, че е предвидена възможност информацията да бъде минимизирана, така че според мен няма затруднения за публикацията по предложението, направено от господин Казак.
Съгласен съм. Лично аз ще гласувам в негова подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Маринчев правилно направи забележка, че може да има и други желаещи да вземат отношение по тази прословута ал. 3. Няма желаещи за изказване.
Първо поставям на гласуване чл. 26, така както беше докладван от председателя на комисията. Член 26 е безспорен. Никой от народните представители не взе отношение по него. Няма предложения по текста.
Моля, гласувайте текста на чл. 26.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 5.
Член 26 е приет.
Следващият член е чл. 27.
Първо ще гласуваме предложенията по ал. 3.
Първото предложение беше направено от народния представител Васил Маринчев - в ал. 3 думата “публикуване” да бъде заменена с “обнародване”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Васил Маринчев се приема.
Второто поред предложение беше направено от народния представител Четин Казак – в ал. 3, изречение първо думите “може да” да отпаднат.
Моля, гласувайте за това предложение, уважаеми дами и господа!
Гласували 80 народни представители: за 45, против 27, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Четин Казак се приема.
Имате право да вземете думата с предложение за прегласуване, господин Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз все пак бих поискал прегласуване, тъй като не са незначителни последиците от това, оскъпяват се процедурите. Освен това се създаде и специално основание за атакуване на процедурата, т.е. непубликуването освен в “Държавен вестник”. Това създава и основание за атакуване на процедурата, така че бих помолил да се прегласува предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Аз съм убеден, че всички народни представители, присъстващи в залата, са наясно с това предложение – или да бъде само в “Държавен вестник” или и в друг ежедневник. Това е предложението, което Четин Казак прави.
Отново поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак в ал. 3, изречение първо думите “може да” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 31, против 42, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
Има предложение на народния представител Васил Маринчев също в ал. 3, изречение първо думата “или” да се замени с “и”. Оттегляте ли предложението или не?
Заповядайте, имате думата, господин Маринчев.
ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, след като не беше прието съвсем разумното предложение на господин Казак да има задължение за публикация и това, което каза господин Димитров, че се оскъпявала процедурата – ние правим процедура за над милион и осемстотин хиляди лева, а не можем да направим една обява за 20-30 или 50 лева с минимален текст – темата, за какво става въпрос и къде е обнародвана в “Държавен вестник”, безсмислено е тогава да пишем “или” и да го заменяме с “и”. Който не иска, няма да дава тази обява. Щом като е “може да”, то може и да не е. Така че аз оттеглям това свое предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, гласуваме четвъртото предложение по тази ал. 3, което беше направено от народния представител Йордан Нихризов – във второто изречение на тази ал. 3 думите “най-малко” да отпаднат.
Давам Ви думата, само ако оттегляте предложението, защото втори път няма нужда да се обосновава това предложение.
Имате думата, господин Нихризов.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз направих това предложение във връзка с предложението на господин Казак, като имах намерение информацията, която се дава от този, който възлага обществените поръчки, все пак да бъде публикувана и текстът да бъде минимизиран, така че да няма много разходи. Но както изтъкна моят колега господин Маринчев, след като в момента останаха думите “може да”, което означава, че може и да не направи съответните действия, става безсмислено оттам нататък да правим каквито и да било изменения на текста, тъй като възложителят на поръчката просто може да не публикува това нещо.
Що се отнася до размерите с праговете, за които в момента говорим, и разходите, които ще бъдат направени за публикацията, то съотношението ме води на мисълта, че изглежда с този закон искаме да има колкото се може по-малко публичност, а не обратното, което заявихме - че търсим повече публичност при провеждането на обществените поръчки.
Така че аз оттеглям това мое предложение, което след гласуването, прегласуването и резултата стана безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да отразим в стенографския протокол, за да бъдем наясно: в ал. 3 беше прието само предложението на господин Маринчев – думата “публикуване” да се замени с “обнародване”.
И така, поставям на гласуване чл. 27 със своите три алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 91, против 12, въздържали се 3.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел III комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздела – “Документация за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка”.
По чл. 26 има предложение на народния представител Борислав Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, Вашето предложение само по т. 1 не е прието. Поддържате ли го?
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, прочетете само т. 1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Ще прочета само неприетата част от предложението:
“1. В чл. 26 се правят следните допълнения: в ал. 1, т. 8 накрая се добавят думите “включващ схема на доставка при поръчки с текущо изпълнение”.”
Има и предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 26, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа:
1. решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка;
2. обявлението за обществената поръчка;
3. пълното описание на предмета на поръчката, включително на обособените позиции;
4. техническите спецификации;
5. инвестиционните проекти, когато обществената поръчка е за строителство;
6. показателите, относителната им тежест и методика за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта;
7. образец на офертата, както и указание за подготовката й;
8. проекта на договор;
9. проекта на арбитражно споразумение, подписано от възложителя, когато той предлага такова.
(2) Методиката по ал. 1, т. 6 съдържа точно указание за определяне на оценката по всеки показател и за определяне на комплексната оценка на офертата.
(3) Цената на документацията за участие не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване.
(4) Възложителят определя срок за закупуване на документацията, който не може да бъде по-дълъг от 8 дни преди крайния срок за подаване на оферти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Великов, виждам, че имате желание да обосновете най-вероятно Вашето неприето предложение по чл. 26, който става 28. Заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
За съжаление точно на това заседание не присъствах, тъй като тогава имаше заседание и Комисията по околната среда и водите. Беше се получило някакво съвпадение, а беше важно аз да бъда там.
И така, бих искал да разясня за какво съм дал това предложение. Разбира се, залата ще реши дали то ще се възприеме в крайна сметка. Това допълнение има за цел да се ограничи възложителят в опитите в някои случаи за редуциране на специфицираните количества. Има се предвид, че той е поел ангажимент – това би трябвало да се добави - да изкупи някакво специфицирано количество. Спрямо това количество са формирани цените на потенциалния изпълнител. Той е внесъл и съответна банкова гаранция, или след като има решение на самия изпълнител, е внесъл банкова гаранция и за добро изпълнение. Всички тези средства са му блокирани. В крайна сметка може да се окаже, че възложителят е използвал количества, които да спомогнат за редуциране на цената, без да е имал възможност или по-скоро реалното намерение да ги изкупи.
Това е смисълът да има реални спецификации, вземането им предвид при ценообразуването да не води до загуби за изпълнителя, тъй като с този закон целим това, което всички парламентарни групи прокламираме нееднократно – че искаме да създадем благоприятна бизнес среда, което смятам, че с това допълнение би се постигнало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата господин Валери Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Наистина доц. Великов отсъстваше от това заседание на комисията и не можа да се развие дебат по неговото предложение. Все пак бих помолил и вносителите да вземат отношение по неговото предложение и да кажат дали подкрепят предложението на комисията или биха подкрепили подобно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това може да бъде само призив.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители, респективно представители на изпълнителната власт, които са в залата, да вземат отношение по този текст? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов относно чл. 26, който става чл. 28 – т. 1 от неговото предложение, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 20, против 31, въздържали се 28.
Предложението на народния представител не се приема.
Поставям на гласуване чл. 28, както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Член 28 е приет.
По чл. 27, който става чл. 29, виждам предложение на народния представител Валери Димитров. Неговите предложения винаги се приемат. (Оживление в залата.)
Имате думата, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Това всъщност са предложения на експертите, които просто се оформят като мои предложения.
По чл. 27 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров, подкрепено от комисията, и предложение на комисията за този текст, който става чл. 29:
"Чл. 29. (1) До 15 дни преди изтичане на срока за подаване на офертите всеки кандидат може да поиска писмено от възложителя разяснение по документацията за участие. Възложителят е длъжен да отговори в 3-дневен срок от постъпване на искането, с изключение на случаите по чл. 81, ал. 4.
(2) Възложителят изпраща разяснението по ал. 1 до всички кандидати, които са закупили документация за участие и са посочили адрес за кореспонденция, без да отбелязва в договора кандидата, който е направил запитването. Разяснението се прилага и към документацията, която се закупува от други кандидати."
Бих продължил, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, нямам нищо против.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздела IV – "Технически спецификации".
По чл. 28 има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено по принцип, и чл. 28, който става чл. 30:
"Чл. 30. (1) В документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез посочване на:
1. български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти с добавяне на думите "или еквивалентно";
2. български стандарти или технически одобрения, или други стандартизационни документи на европейски и международни организации, с добавяне на думите "или еквивалентно", когато няма стандарти по т. 1.
(2) Техническите спецификации могат да се формулират и от възложителя чрез посочване на работни характеристики или функционални изисквания, които определят точно обекта на поръчката.
(3) В случаите по ал. 2 посочването на изисквания може да се придружава от посочване на стандарти и/или технически одобрения по ал. 1, съответствието с които се счита за съответствие с изискванията по ал. 2.
(4) При предоставяне на техническите спецификации на кандидатите възложителите могат да налагат изисквания в защита на конфиденциалния характер на информацията."
По чл. 29 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 31:
"Чл. 31. При обществени поръчки за строителство, когато техническите спецификации не могат да бъдат определени по реда на чл. 30, ал. 1, те се определят чрез посочване на други технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използваните материали. В този случай при определянето на техническите спецификации задължително се добавят думите "или еквивалентно"."
По чл. 30 също има предложение на комисията и текстът става чл. 32:
"Чл. 32. (1) Техническите спецификации трябва да дават възможност за равен достъп на кандидатите за участие в процедурата и да не създават необосновани пречки пред конкуренцията.
(2) Техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, освен когато е невъзможно обектът на поръчката да се опише по реда на членове 30 и 31 и са добавени думите "или еквивалентно"."
По чл. 31 има предложение на комисията и този текст става чл. 33:
"Чл. 33. (1) В случаите по чл. 30, ал. 1 и чл. 31 възложителят не може да отстрани оферта на основание, че предложените стоки или услуги не съответстват на посочените от него технически спецификации, когато кандидатът докаже в своята оферта, че предложеното от него решение отговаря на изискванията, определени в тези технически спецификации.
(2) В случаите по чл. 30, ал. 2 възложителят не може да отстрани оферта, която съответства на български стандарт, въвеждащ европейски или международен стандарт, когато кандидатът докаже в своята оферта, че тези стандарти се отнасят до определените от възложителя изисквания за работни характеристики и функционални изисквания.
(3) В случаите по алинеи 1 и 2 кандидатът представя като доказателства техническо досие на производителя или протокол от изпитване или сертификат, издаден от лице, акредитирано от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или от чуждестранен орган за акредитация, който е пълноправен член на Европейската организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation).
(4) При предоставяне на данни и документация по алинеи 1-3, кандидатите могат да налагат изисквания в защита на конфиденциалния характер на информацията."
По Раздел V комисията предлага ново наименование – "Разглеждане, оценка и класиране на офертите".
По чл. 32 има предложения, които са подкрепени от комисията, и предложение на комисията за този текст, който става чл. 34:
"Чл. 34. (1) Възложителят назначава комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка, като определя нейния състав и резервни членове.
(2) Комисията се състои най-малко от трима членове, един от които задължително е правоспособен юрист, а останалите са лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит в съответствие с обекта и сложността на поръчката.
(3) Възложителят може да привлече като членове или консултанти на комисията и външни експерти.
(4) При открита процедура комисията се назначава от възложителя след изтичане на срока за приемане на офертите и се обявява в деня, определен за отваряне на офертите. При ограничена процедура или процедура на договаряне комисията се назначава след изтичане на срока за приемане на заявленията за участие.
(5) Възложителят определя срок за приключване на работата на комисията, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 25, ал. 2, т. 9.
(6) Възнагражденията на членовете на комисията и всички разходи, свързани с дейността й, са за сметка на възложителя."
По чл. 33 предложението на комисията е този текст да стане съответно чл. 35 със следната редакция:
"Чл. 35. (1) Възложителят определя за членове на комисията или консултанти лица, които декларират, че:
1. нямат материален интерес от възлагането на обществената поръчка на определен кандидат;
2. не са "свързани лица" по смисъла на Търговския закон с кандидат в процедурата или с посочените от него подизпълнители, или с членове на техните управителни или контролни органи.
(2) Членовете на комисията и консултантите са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.
(3) Членовете на комисията и консултантите представят на възложителя декларация за съответствие на обстоятелствата по ал. 1 и за спазване на изискванията по ал. 2 при тяхното назначаване и на всеки етап от процедурата, когато настъпи промяната в декларираните обстоятелства."
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно чл. 36:
"Чл. 36. (1) Решенията на комисията се взимат с мнозинство от членовете й. Когато член на комисията е против взетото решение, той подписва протокола с особено мнение и писмено излага мотивите си.
(2) Когато по обективни причини член на комисията не може да изпълнява задълженията си и не може да бъде заместен от резервен член, възложителят издава заповед за определяне на нов член."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове?
Между другото само ще вметна, господин Димитров, за чл. 36 – употребявате "правоспособен юрист". Ами, то няма неправоспособен. Или си юрист, или не си, нали така?
След като няма желаещи народни представители да вземат отношение, поставям на гласуване текстовете от чл. 29 до чл. 36.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Тези текстове са приети.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията предлага наименованието на Раздел VI “Критерии за оценка на офертите” да отпадне.
Също така комисията предлага чл. 35 на вносителя да стане чл. 37 със следната редакция:
“Чл. 37. Възложителят определя изпълнителя на обществената поръчка въз основа на оценка на офертите по един от следните критерии, определен в обявлението:
1. най-ниска цена;
2. икономически най-изгодна оферта.”
Комисията предлага чл. 36 на вносителя да стане чл. 38:
“Чл. 38. При оценяване на офертите цената, предложена от кандидат за специализирано предприятие или кооперация на лица с увреждания, се приема за най-ниска, ако тя надхвърля с не повече от 10 на сто предложената най-ниска цена от друг кандидат.”
Комисията предлага наименованието на Раздел VII “Прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка” да отпадне.
По чл. 37 има предложения, които са приети.
Комисията предлага чл. 37 на вносителя да стане чл. 39:
“Чл. 39. (1) Възложителят прекратява процедурата за възлагане на обществена поръчка с мотивирано решение, когато:
1. не са подадени оферти или няма допуснати кандидати;
2. всички оферти не отговарят на предварително обявените условия от възложителя;
3. всички оферти, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия, надвишават финансовия ресурс, който той може да осигури;
4. класираните кандидати последователно откажат да сключат договор за обществена поръчка;
5. отпадне необходимостта за провеждане на процедурата в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, включително при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди;
6. установи нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата.
(2) Възложителят е длъжен в 7-дневен срок от решението по ал. 1 да уведоми кандидатите за прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, както и да изпрати копие от него до изпълнителния директор на агенцията.
(3) В случаите по ал. 1, т. 3 възложителят задължително включва в решението най-ниската оферирана цена и не може да сключва договор със същия предмет за цена, равна или по-голяма от посочената в решението при провеждане на следваща процедура в рамките на същата година.
(4) При прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка по ал. 1, т. 3, 5 и 6 възложителят възстановява на кандидатите направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в процедурата в 14-дневен срок от решението по ал. 1.”
Комисията предлага чл. 38 на вносителя да стане чл. 40:
“Чл. 40. Възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет, само когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване не е оспорено или ако е оспорено и спорът е решен.”
Комисията предлага наименованието на Раздел VIII да се промени и да стане така: “Раздел VI – Договор за обществена поръчка”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 41:
“Чл. 41. (1) Възложителят сключва писмен договор за обществена поръчка с кандидата, определен за изпълнител на поръчката.
(2) Договорът за обществена поръчка включва задължително всички предложения от офертата на кандидата, определен за изпълнител.
(3) Възложителят сключва договора по ал. 1 в едномесечен срок от обявяване на решението за определяне на изпълнител на обществената поръчка.
(4) Не се допуска сключването на безсрочни договори за обществени поръчки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 42 със следната редакция:
“Чл. 42. Договорът за обществена поръчка не се сключва с кандидат, определен за изпълнител, който при подписване на договора не представи:
1. документ за регистрация в съответствие с изискването на чл. 9, ал. 2;
2. документите по чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2;
3. документ за гаранция за изпълнение.”
Комисията предлага чл. 41 на вносителя да стане чл. 43 със следната редакция:
“Чл. 43. (1) Страните по договор за обществена поръчка не могат да го променят или допълват.
(2) Възложителят може да прекрати договор за обществена поръчка, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения. В този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от сключването на договора.”
По чл. 42 има подкрепени предложения на народни представители.
Комисията предлага чл. 42 на вносителя да стане чл. 44 със следната редакция:
“Чл. 44. (1) Възложителят е длъжен да изпрати информация за всеки сключен договор за обществена поръчка до Агенцията по обществени поръчки за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 7 дни след сключването на договора.
(2) Информацията по ал. 1 се изготвя съгласно образеца по чл. 17, т. 4.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за информация, оповестяването на която противоречи на закон. В този случай възложителят мотивира това пред агенцията.”
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя, който става чл. 45:
“Чл. 45. За всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз изцяло подкрепям това, че е включено предложението на господин Великов. Става дума за чл. 37, който става чл. 39, ако основание за прекратяване на договора са всички оферти, които отговарят на предварително обявените условия, но възложителят не може да осигури финансиране. Аз смятам, че така, както той е предложил ал. 3, е по-коректно да я възприемем и ние, защото тази добавка “в рамките на същата година” в голяма степен обезсмисля и предложението на господин Великов, който правилно дава такава гаранция, че, ако се каже, че възложителят няма ресурс и прекратява процедурата, след това не е редно да сключи по време на нова процедура за същия предмет обществена поръчка за същата или по-висока сума.
Така че предлагам да отпадне добавката “в рамките на следващата година”, още повече, че все повече ние минаваме към едно програмиране, планиране на бюджетните средства в рамките на 2-3 години. Така тази добавка по същество дава възможност да се заобикаля законът и да се направи през следващата година, а това може да е още след 2-3 месеца, същата процедура и да се сключи договор – оферта, която е по-висока от тази, която не е била приета под предлог, че липсват ресурси за това.
Така че моето предложение е да отпаднат думите “в рамките на същата година” от чл. 39, ал. 3 и текстът да остане така, както беше предложен от господин Великов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов – в чл. 39, ал. 3 думите “в рамките на същата година” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 37 до чл. 45 включително, както бяха докладвани от председателя на Икономическата комисия.
Гласували 84 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Няма да чета цялото съобщение за парламентарен контрол, такъв ще има и първи най-вероятно ще отговаря министър Игор Дамянов.
Има също съобщения за всички комисии, но членовете на комисиите ги знаят.
Позволете ми да направя и едно приятно съобщение. Нашият колега, народният представител Александър Филипов, който днес има рожден ден, кани всички народни представители в Клуба на народния представител.
Утре ще продължим от 9,00 сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари: Силвия Нейчева

Весела Лечева