Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Величко Клингов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам днешното заседание.
Продължаваме нашата работа по програмата за работата на Народното събрание за периода 16-18 април 2003 г. с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Искров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Гати Ал Джебури – заместник-министър на финансите, и Николай Попов – главен данъчен директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласуваме процедурното предложение за допускане на заместник-министър Гати Ал Джебури и господин Попов от Министерство на финансите.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Моля господата от Министерство на финансите да заемат местата си.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.
Ако позволите, да прочета наведнъж наименованието и § 1: “Закон за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс”.
По § 1 са постъпили две предложения.
Едното е на народните представители Нина Чилова и Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Има и предложение на народните представители Муравей Радев, Иван Иванов, Димитър Йорданов, Веселин Черкезов и Христо Кирчев, което не е подкрепено.
Колегите предлагат в чл. 12, ал. 2, т. 2 накрая да се допълни следният текст: “при условия и по ред, определени от министъра на финансите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “изпълнители” се поставя запетая и думите “и експерти” се заменят с “експертите и другите лица – получатели на информация” и се поставя запетая.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват:
1. по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор;
2. по писмено искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс;
3. по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон;
4. по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, управителя на Националния осигурителен институт и директора на Агенция “Митници” или упълномощено от него лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от Муравей Радев и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Господин Радев, искате ли думата? Заповядайте.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Ние сме направили това предложение с единствената цел да подобрим текста и да създадем възможност в един от случаите, когато трябва да се разкрива данъчната тайна, да има все пак някакъв регламент. При това регламент от достатъчно сериозен орган, какъвто е министърът на финансите, който след това носи и определена отговорност.
Тези, които могат да поискат разкриване на служебната тайна, ето, вие ги виждате в другите точки, са: данъчният орган, също така той може да инициира по искане на друг държавен орган, пак данъчният орган, следващият, който може да направи това, е изпълнителният директор на Националната агенция по приходите и управителят на НОИ. Значи това са институциите, които пряко са заинтересовани от разкриването на тази тайна и могат да я употребят изцяло във връзка със служебните си ангажименти.
Когато обаче в т. 2 се говори за искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на дейността на един публичен изпълнител, извинете, тук нивото на институционалност е много ниско. Публичният изпълнител не е някой орган, който е минал през ситото на държавната администрация, за да носи онази отговорност, както другите органи, които могат да поискат разкриването на служебната тайна. И точно затова, за да охраним интересите на тези субекти, които имат данни, представляващи служебна тайна, нашето предложение е поне да се регламентира ред и начин, по който да се разкрива тази служебна тайна пред един все пак държавен орган, но на много по-ниско ниво в йерархията на държавната администрация. И затова нашето намерение е било единствено да охраним правата на тези субекти, от една страна, от друга страна да направим законът по-приемлив за всички. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Радев. Ясно и точно формулирахте мотивите си.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители за измененията в чл. 12, ал. 2, т. 2. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 77, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване окончателния текст на § 1, така както беше предложен от председателя на комисията в новата му редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 12.
Параграф 1 в новата му редакция е приет.

Господин Искров, моля само за секунда да прекъснем нашата работа, защото току-що получих една информация.
Позволете ми да поздравя от ваше и от мое име народния представител Веселин Черкезов, който днес има рожден ден. Да му пожелая много здраве и успехи в неговата работа! (Ръкопляскания.)
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по параграфи от 2 до 4 няма спорни текстове, затова ми позволете да ги представя наведнъж.
По § 2 са постъпили две предложения.
Едното е на народните представители Чилова и Димитров - § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение на народния представител Муравей Радев и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне, а именно:
"§ 2. В чл. 24, ал. 1 се създава т. 5:
"5. осигурява придружаването на стоки при превоз и представянето на документ, удостоверяващ собствеността им, а извън случаите на превоз доказва собствеността на стоките в определен от данъчния орган срок."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Когато има предложение за отпадане, то трябва да се гласува, господин Искров.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Нина Чилова и Валери Димитров за отпадането на § 2. Комисията подкрепя предложението.
Гласували 115 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 23.
Предложението за отпадане на § 2 е прието.
Трябва да подложа на гласуване и предложението на народния представител Муравей Радев и група народни представители, макар че то вече се обезсмисля. То е подкрепено от комисията по принцип. Предложението е за изменения в § 2, който вече отпадна.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 78, против 32, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 2 отпадна.
По следващия § 3 по номерация на вносителя е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров, които предлагат да отпадне изречение второ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който става § 2, със следната окончателна редакция:
"§ 2. В чл. 48 ал. 5 се изменя така:
1. Създава се ново изречение второ:
"Съобщение, изпратено по пощата с обратна разписка, се счита за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител."
2. Изречение второ става изречение трето и се изменя така:
"В случай, че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и се счита за редовно връчено."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по този § 3, който става § 2? Не виждам.
Моля, гласувайте § 2 в редакцията, която беше докладвана от председателя на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Параграф 3, който става § 2, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Чилова и Димитров за нов § 3а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3 със следната редакция:
"§ 3. В чл. 50, ал. 1, т. 3 накрая се добавя "след щателно и документирано издирване от данъчните органи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте текста на § 3 така, както беше докладван от председателя на комисията. Той е по предложение на народните представители Чилова и Димитров.
Гласували 100 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4, господин председател, са постъпили предложения – едното на свръхпроизводителните народни представители Чилова и Димитров, което комисията подкрепя.
Има и предложение на народните представители Муравей Радев и група народни представители. Тяхното предложение по § 4: предложените промени в чл. 68, ал. 7 и 8 за удължаване на срока на данъчната ревизия да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението им за ал. 7 и не подкрепя предложението за ал. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя по точки 3 и 4 и не подкрепя точки 1 и 2 на § 4, а т. 1 и 2 са:
"1. В ал. 5 думата "издаване" се заменя с "връчване".
2. В ал. 7 думите "само от министъра на финансите" се заменят със "с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от главния данъчен директор"."
Това са неподкрепените предложения на вносителя.
Чета новия текст за § 4:
"§ 4. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 се създава изречение второ:
"В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта."
2. В ал. 6 се създава ново изречение второ:
"Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт."
3. В ал. 7 се създава ново изречение второ:
"Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по алинеи 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане."
4. В ал. 8, изречение второ, след думите "в него" се добавя "вече"."

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 4 има предложение на народните представители Муравей Радев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението за ал. 7 и не подкрепя предложението за ал. 8.
Има ли желаещи от вносителите на това предложение да го защитят? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение като цяло за ал. 7 и 8 на Муравей Радев и група народни представители, тъй като по ал. 8 то не е прието.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване новата редакция на § 4 така, както беше докладвана от председателя на комисията Иван Искров.
Моля да гласувате.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Параграф 4 в новата редакция, е приет.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, ако позволите, § 5, 6, 7, 8 и 9, където се създава нов раздел, да ги изчета заедно, тъй като няма неприети предложения.
По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В чл. 74, ал. 2 се създава изречение второ: “В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.”
По § 6 е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като предлага ал. 1 да стане т. 16 в Допълнителните разпоредби, а ал. 2, 3, 4 и 5 ще станат ал. 3, 4, 5 и 6 на чл. 106 със следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 106 се създават ал. 3, 4, 5 и 6:
“(3) Предаването на иззетите вещи, изоставени в полза на държавата, се извършва след доказване правото на собственост върху тях и заплащане на направените разходи за тяхното съхраняване.
(4) Предаване не се извършва в случаите, когато в закон е предвидено вещите да се унищожават. За тях се издава разпореждане за унищожаване.
(5) След изтичането на сроковете по § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба се съставя акт за придобиване на изоставените вещи от държавата по образец, одобрен от министъра на финансите. В случаите, когато собственикът на иззетите вещи е известен, препис от акта се връчва на лицето и може да бъде обжалван по реда на този кодекс. В случаите, когато при изземване на вещите собственикът е неизвестен, актът се връчва чрез поставянето му на определеното по чл. 50, ал. 2 място в съответната териториална данъчна дирекция и се счита за редовно връчен след изтичане на 14 дни от поставянето му.
(6) Актовете и действията по ал. 3 – 5, както и фактическото унищожаване на вещите се извършват от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.”
По § 7 също е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров.
Комисията подкрепя предложението без т. 1, буква “г”.
Тяхното предложение по буква “г” е да се създаде нова т. 9:
“9. установени са факти и обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, освен в случаите на чл. 65, ал. 8.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 2 и не подкрепя т. 1 на § 7, а именно: в ал. 1, т. 8 след думата “ценообразуване” се поставя запетая и се добавя “данъчно предимство”.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думата “данни” се заменя с “факти и обстоятелства”;
б) в т. 6 накрая се добавят думите “след щателно и документирано издирване от данъчните органи”;
в) в т. 8 думата “данни” се заменя с “факти и обстоятелства”.
2. В ал. 2 думата “анализ” се заменя със “задължителен анализ на всяко от относимите към съответния данъчен субект обстоятелства”.
3. В ал. 3 цифрата “2” се заменя с “ал. 2, т. 1-16”.
4. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “а в случаите по ал. 1, т. 6 – за данъчния период, определен с акта за възлагане на данъчна ревизия”.
По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 8. В чл. 112, ал. 7 думите “частично или изцяло” се заличават.”
По § 8 е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров, което комисията подкрепя, като предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция:
“§ 9. В чл. 116, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение второ се изменя така: “Регионалният данъчен директор в 30-дневен срок от постъпване на искането и след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия”.
2. Създава се ново изречение трето: “Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по изречение първо”.
3. Създава се ново изречение четвърто и пето: “При непроизнасяне в срока по изречение второ данъчният субект може да подаде жалба срещу мълчаливия отказ на регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд в 14-дневен срок след изтичане на срока по изречение трето. Жалбите се подават чрез регионалния данъчен директор и се прилага чл. 124, ал. 1.”
4. Досегашното изречение четвърто става изречение шесто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 5 до § 9 включително.
Има ли колеги, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текстовете от § 5 до § 9 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 10.
Текстовете от § 5 до § 9 включително в новата им редакция, са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 9 по номерацията на вносителя ще представя отделно, тъй като се предлага нова глава за Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
Уважаеми дами и господа народни представители, по § 9 има постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров, което беше оттеглено по време на заседанието на комисията.
Има и предложение на господин Муравей Радев и група народни представители от ОДС. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. 1. В Глава десета се създава Раздел VIII с наименование: “Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица” с чл. 116а – 116и със следното съдържание:

“Общи принципи

Чл. 116а. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
(2) СИДДО се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Основания за прилагане на Спогодбите за избягване на
двойното данъчно облагане

Чл. 116б. За целите на 116а, ал. 2 чуждестранното лице трябва да удостовери пред данъчните органи, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Удостоверяване на основанията

Чл. 116в. (1) Обстоятелствата по чл. 116б се посочват от чуждестранното лице или от негов пълномощник в искане по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(2) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.
(3) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.
(4) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства

Чл. 116г. (1) Към искането по чл. 116в, ал. 1 се прилагат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.
(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение – писмен договор, а ако няма такъв – доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице, въз основа на който е възникнало правото за получаване на този доход;
2. в случаите на изплащане на доходи от дивиденти – решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент, извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял – документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура – решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон – решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон – поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем – договор и доказателства за начислените лихви и документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на валутното законодателство;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книги, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон – документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия – нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане по силата на закон – документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 116в, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането

Чл. 116д. Искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават от чуждестранното лице или негов пълномощник в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.
(2) Когато платецът не подлежи на данъчна регистрация, искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториална данъчна дирекция – София.

Данъчни случаи с малко значение

Чл. 116е. (1) Когато чуждестранното лице реализира доходи от източник в страната на обща стойност до 2000 лева годишно, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно, преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.
(2) От момента на подаване на искане по чл. 116в, ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.
(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомяват териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б в 30-дневен срок от настъпването им.
(4) До изтичането на съответната данъчна година чуждестранното лице е длъжно да удостовери пред платеца, когато същият е длъжен да удържа и внася данъка, основанията по чл. 116б.

Договори с продължително действие

Чл. 116ж. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.
(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по ал. 1.
(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б и чл. 116г в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на данъчните органи

Чл. 116з. (1) Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват данъчна проверка или ревизия. Когато се извършва данъчна проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава и изпраща на лицето в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 116в, ал. 1.
(2) Данъчните органи издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 116б-117г. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се счита за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
(3) От момента на получаване от чуждестранното лице или платеца на дохода на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО, се считат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.
(4) От момента на получаване на становището по чл. 116з, ал. 2 или при непроизнасяне в срока по ал. 1 се прилагат разпоредбите на съответния материален данъчен закон. Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с данъчния ревизионен акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 112, ал. 3, с който е отказано прилагането на СИДДО.
(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 116е, законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на данъчна ревизия.

Ред за възстановяване и прихващане
Чл. 116и. В случаите по чл. 116з, ал. 4, чуждестранното лице може след внасяне на данъка, да иска възстановяване на разликата между платения и дължимия данък по СИДДО по реда на чл. 112. Същото е длъжно да посочи банкова сметка в страната в лева, по която да се преведе сумата на подлежащия на възстановяване данък."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Доста дълъг параграф – цял раздел.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 10 така, както беше докладван от председателя на Комисията по икономическата политика Иван Искров.
Моля, гласувайте § 10.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 11.
Параграф 10 е приет.
Преминаваме към § 11.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател. От предложението за нов § 11 до § 10 по номерацията на вносителя, това е на стр. 17, ако позволите, господин председател, ще ги изчета наведнъж. Там има частично неприемане на предложение на народните представители Чилова и Димитров.
Постъпило е предложение на комисията за нов § 11 със следния текст:
"§ 11. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 цифрата "30" се заменя с "45".
2. В ал. 5 думите "7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на" се заличават."
Постъпило е и предложение за нов параграф от народните представители Чилова и Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 12 със следната окончателна редакция:
"§ 12. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на решението."
2. Създават се алниеи 4, 5, 6 и 7:
"(4) Непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1, се счита за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част.
(5) В случаите по ал. 4 жалба против данъчния ревизионен акт може да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока по предходната алинея чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й. В тези случаи се прилага чл. 124, ал. 1.
(6) След подаването на жалбата по реда на ал. 5, регионалният данъчен директор не може да постанови решение.
(7) Срокът за произнасяне по ал. 4 може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до 3 месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът на продължаването. При непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на алинеи 4 – 6."
Постъпило е предложение на комисията за нови параграфи 13 и 14:
"§ 13. В чл. 122, т. 2 след думите "и решението" се добавя "освен в случаите по чл. 121, ал. 5".
§ 14. В чл. 124, ал. 1 след думата "решение" се добавя "освен в случаите по чл. 121, ал. 5"."
Постъпило е предложение от народните представители Чилова и Димитров за нов § 15.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 15 със следната окончателна редакция:
"§ 15. В чл. 129, ал. 1 се създават изречение второ и трето:
"Участието на прокурор не е задължително. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Чилова има думата.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Взимам думата, провокирана от обстоятелството най-вече на съдържанието на текста на § 12, защото лично по мое скромно мнение може би това е една от най-радикалните промени в законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс, разбира се, като включим и не по-малко значимия предишен текст, който господин Искров прочете, а именно разпоредбите, свързани с въвеждането на специалните процедури по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
Бих искала да ви върна към § 12. Всъщност с много дискусии, няма да скрия това от вас, в Комисията по бюджет и финанси коментирахме и обсъждахме текста на този параграф. Най-вече той е значим по своето съдържание от гледна точка на обстоятелството, че практиката, която до този момент съществуваше, беше по законовата разпоредба, която даваше възможност в 30-дневен срок след издаването на данъчно-ревизионния акт административното обжалване да изисква наличието на произнасяне на регионалния данъчен директор. Практиката обаче е наложила един друг подход, който беше порочен и който създаваше много сериозни пречки на бизнеса и изобщо на коректните данъкоплатци.
В сега действащия текст на чл. 121 също се визираше, че в 30-дневен срок регионалният данъчен директор може да потвърди, да отмени изцяло или отчасти данъчно-ревизионен акт. Всъщност досега този 30-дневен срок се приемаше като инструктивен и той в никакъв случай или в по-голямата част от случаите не се спазваше от страна на данъчната администрация.
Разбира се, тук искам да направя уговорката, че в повечето случаи има обективни основания за това. Има много тежки, много големи данъкоплатци, много тежки ревизии, които изискват необходимостта от много по-дълъг срок, но има случаи и тогава, когато на чисто субективно основание този срок не се спазваше от регионалните данъчни директори.
Това, което ние променихме и считам, че наистина е пробив в положителната посока и в крайна сметка следващата крачка в последователната ни политика, която ние провеждаме в данъчното законодателство, а именно либерализация и създаване на условия за развиване на бизнеса и за насърчаване на инвестициите, а в същото това време създаване на гаранции за едно коректно отношение на данъкоплатците е, че с този текст всъщност непроизнасянето в 30-дневен срок от страна на регионалния данъчен директор на практика означава, че след неговото изтичане се счита, че този акт е потвърден от регионалния данъчен директор, тоест на практика ние въвеждаме мълчаливото съгласие – нещо, което до този момент поне по мое скромно мнение в данъчното законодателство не е съществувало.
Изтичайки този срок и непроизнасяйки се в него, това означава, че данъчният субект има пряко възможността вече да сезира съда и по този начин се дава възможност, от една страна, да спазим основния принцип на Данъчно-процесуалния кодекс, а именно да е налице административно обжалване, след което като предпоставка за съдебното обжалване трябва да имаме произнасянето на административния орган, и от друга страна, ние даваме възможността данъчният субект да може да упражни своето право на защита чрез съдебен контрол.
Наистина ви призовавам да подкрепите този текст, защото той е една много сериозна крачка в посока на създаване на данъчни облекчения за коректните данъкоплатци и, от друга страна, създаване на условия и предпоставки за едно дисциплинирано поведение от страна на администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
Заповядайте, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще направя кратко изказване, тъй като съм провокиран от изказването на госпожица Чилова.
Уважаеми дами и господа народни представители, действително тази поправка, както я нарекохме “Поправката Чилова – Димитров”, беше подкрепена единодушно от всички парламентарно представени сили в Комисията по бюджет и финанси. Това е изключителна важна поправка, която допринася за подобряване на бизнес средата. Тя е антикорупционна поправка. Мога и така да се изразя, тъй като в много от случаите по сигналите, с които сме разполагали, регионалните данъчни дирекции не са се произнасяли в срока по ДПК – 30-дневен срок. Това е причината засегнатият данъкоплатец да не може да обжалва по административен ред съответния данъчно-ревизионен акт.
Считам, че поправката, която току-що беше мотивирана и от госпожа Чилова, е изключително полезна и следва да бъде подкрепена с подобаваща част от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Искров.
При това положение преминаваме към гласуване на параграфите 11, 12, 13, 14 и 15.
Моля, гласувайте параграфи от 11 до 15 включително.
Гласували 102 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 18.
Параграфите от 11 до 15 включително в новите им редакции са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, ако позволите, ще представя наведнъж няколко параграфа. Госпожа Чилова и господин Димитров всъщност оттеглят неприетата част от техните предложения.
По § 10, номерация на вносителя, е постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не подкрепя предложението по т. 1. Тъй като госпожа Чилова каза, че го оттегля, няма да губим време за гласуване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 16, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 16. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 и т. 3 се отменят.
2. В ал. 4:
а) в изречение първо думите “чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с “по делото”;
б) създават се нови изречения второ, трето и четвърто: “На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Юрисконсултско възнаграждение може да се присъди в размера на адвокатското възнаграждение по делото. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.”;
в) досегашното изречение второ става пето.
3. Създава се ал. 5:
“(5) В съдебното производство се прилага чл. 120, ал. 6.”
Постъпило е предложение от народните представители Чилова и Димитров за нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, като предлага да се създаде § 17 със следната окончателна редакция:
“§ 17. В чл. 140 ал. 2 накрая се добавят думите “освен в случаите по чл. 152-153.”
По следващия параграф, номерация на вносителя § 11, е постъпило предложение от същите народни представители – Чилова и Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1 и не подкрепя т. 2 и 3 на § 11, който става § 18 със следната окончателна редакция:
“§ 18. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 8:
а) думите “органът по ал. 6” се заменят с “органът по ал. 7”;
б) в т. 2 буква “а” се изменя така:
“а) да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;";
в) буква “б” се отменя.
2. В ал. 9, т. 2 след думите “с неуредени данъчни задължения” се поставя запетая и се добавя “включително и техния размер, когато общо надвишава 5000 лв.”.
По § 12 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като същият става § 19:
“§ 19. В чл. 146, ал. 6 думите “Постановленията за” се заменят с “Действията, извършени по ал. 1, както и постановленията за”.”
Постъпило е предложение от народните представители Чилова и Димитров, което е подкрепено от комисията.
В резултат на това предложение предлагаме да се създадат нови параграфи 20 и 21 със следната окончателна редакция:
“§ 20. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 4, т. 2 се изменя така:
“2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201.”;
б) създава се нова ал. 5:
“(5) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.”;
в) досегашната ал. 5 става ал. 6.”
§ 21. В чл. 152, ал. 2 след думите “право да” се добавя думата “намали” и се поставя запетая, думата “или” се заменя с “и/или”.”
По следващия § 13 е постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 22, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 22. В чл. 153, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думата “отсрочване” думата “или” се заменя с “и/или”.
2. Създава се изречение второ: “Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството-длъжник.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз предлагам дотук да спрем, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: От § 16 до § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така, от § 16 до § 22 включително.
Има ли народен представител, който желае да вземе думата?
Добре е, уважаеми народни представители, по Данъчнопроцесуалния кодекс да има повече дебати, защото той касае цялото общество всъщност.
Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на параграфите от 16 до 22 включително в новата им редакция така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 11.
Параграфите от 16 до 22 включително са приети в новата им редакция.
Моля, господин Искров, да продължим по-нататък.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател! До § 16, номерация на вносителя, няма неподкрепени предложения, затова ми позволете да представя текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение на комисията за нов § 23:
“§ 23. Член 154 се отменя.”
Постъпило е предложение на народните представители Чилова и Димитров за нови параграфи, което комисията подкрепя, като предлага да се създадат нови § 24, 25, 26 и 27 със следната окончателна редакция:
“§ 24. В чл. 157 ал. 1 се изменя така:
“(1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител по реда и при условията на този кодекс.
§ 25. В чл. 158, ал. 1 цифрата “5” се заменя с “1”.
§ 26. Член 159 ал. 1 се изменя така:
“(1) Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител по реда и при условията на този кодекс”.
§ 27. В чл. 160 ал. 1 се изменя така:
“(1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се счита за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като се докаже наличието на изпълнително основание, или се внася в масата на несъстоятелността при условие, че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Ако обезпечението бъде отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.”
По § 14, номерация на вносителя, няма постъпили предложения. Подкрепя се от комисията, но с номерация 28. Чета § 28:
“§ 28. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Органът, постановил обезпечението” се заменят с “Органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудително изпълнение”.
2. В ал. 3 след думата “взискателя” се добавя “и органа по принудително изпълнение”.”
И следващият § 15, номерация на вносителя, господин председател. Комисията подкрепя текста, като същият става § 29:
“§ 29. В чл. 170, ал. 1 думите “органът, който го е наложил” се заменят с “органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудително изпълнение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагам да спрем до § 29.
Има ли желаещи народни представители, които искат да вземат думата? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, съгласно предложенията за създаване на нови параграфи, гласуваме § 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29 така, както бяха докладвани от председателя на комисията в съответната им нова редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 21.
Параграфите от 23 до 29 включително са приети на второ четене.
Продължаваме по-нататък, господин Искров.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 16 е постъпило предложение от народните представители Нина Чилова и Валери Димитров - § 16 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложението на вносителя беше да се създаде чл. 175а със следното съдържание:
“Чл. 175а. Длъжникът е длъжен да оказва съдействие на органа по принудително изпълнение при упражняване на правомощията му, като му предоставя информация относно имуществото и доходите си и осигурява достъп до помещенията, в които се намират вещите, срещу които е насочено принудителното изпълнение в предвидените в този кодекс случаи.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да гласуваме за отпадането на § 16 по номерацията на вносителя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
Гласували 104 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 16 е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 30:
“§ 30. В чл. 179, ал. 1, т. 3 накрая се добавя “и ценни книги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 31:
“§ 31. В чл. 180 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. апортни вноски на имуществени права на длъжника.”
2.В ал. 2 след думата “взискател” се добавя “или на органа по принудително изпълнение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за създаване на ал. 6 и не подкрепя ал. 7 на § 19, който става § 32, като предлага следната окончателна редакция:
“§ 32. В чл. 184 се създава ал. 6:
“(6) В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудително изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение:
1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;
б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Някой желае ли да вземе думата? Не виждам.
Моля, гласувайте § 30, 31 и 32, както бяха докладвани от председателя на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 13.
Параграфи 30, 31 и 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 20 е постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров, а именно § 20 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 20 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отпадането на § 20 на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 20 на вносителя отпада.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 21 комисията подкрепя текста на вносителя, като същият става § 33:
“§ 33. В чл. 189 ал. 2 се изменя така:
“(2) При необходимост органът по принудително изпълнение може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират вещи на длъжника, и при извършване на опис, предаване на вещи и въвод във владение.”
Постъпило е предложение от народните представители Чилова и Димитров за създаването на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението, като предлага да се създаде нов § 34 със следната окончателна редакция:
“§ 34. В чл. 191 се създава ал. 6:
“(6) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, дал разрешението.”
По § 22 на вносителя е постъпило предложение на народните представители Чилова и Димитров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 35 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 35. В чл. 197, ал. 1 думите “производствени мощности, стопански обекти и други, той може да поиска” се заменят с “производствени мощности и стопански обекти, той може да поиска в 7-дневен срок”.”
По § 23 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя като § 36:
“§ 36. В чл. 200 ал. 1 се изменя така:
“(1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.”
По § 24 няма предложения, комисията подкрепя текста на вносителя, като същият става § 37:
“§ 37. В чл. 201, ал. 3 думите “група вещи” се заменят с “група вещи, вещни права върху недвижими имоти, както и движими вещи с начална тръжна цена над 30 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Искров, дали е оправдано да гласуваме ан блок параграфи от 21 до 24 на вносителя? Имам предвид по-скоро § 21, тъй като ал. 2 на чл. 189 предвижда едно правомощие, което дава на органа по принудително изпълнение правото да иска съдействие от полицейските органи по действия, които са доста решителни и сериозни, които досега не са присъствали. Аз лично подкрепям това предложение и ще гласувам за него, но не мога да кажа същото за следващите предложения.
Правя процедурно предложение да гласуваме отделно § 21 и отделно следващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията? Мисли, че това е разумно предложение.
Подлагам на гласуване текста на § 21, който става § 33.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Параграф 33 се приема.
Моля, гласувайте § 22, 23 и 24 на вносителя, както и новопредложения § 34.
Гласували 109 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 7.
Текстовете на § 34, 35, 36 и 37 са приети.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 25 по номерацията на вносителя е постъпило предложение от народните представители Чилова и Димитров за отпадане.
Комисията подкрепя предложението, с което не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отпадането на § 25 по номерацията на вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Параграф 25 отпада.
Уважаеми народни представители, днес по време на почивката от 10,30 ч. в Клуба на народния представител деца от танцовия състав на читалище “Свети Иван Рилски” от софийското село Герман ще изнесат кратка програма по повод предстоящия народен празник Лазарица. Програмата включва обредни песни, танци, притчи и наричания за появата на Лазарица в шопския край.
Да отидем всички заедно да видим тези малки изпълнители.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода 11 – 17 април т.г., е постъпило питане от народните представители Борислав Борисов и Кръстьо Петков към Симеон Сакскобургготски – министър председател на Република България, относно мерките на правителството за компенсиране на негативните икономически последици за България от войната в Ирак.
Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 април 2003 г.
Към министър Атанасов е отправено питане от народните представители Иван Иванов и Стойчо Кацаров относно закупуване на софтуерни продукти за българските училища.
Господин Иванов, моля да развиете питането към министър Атанасов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Едно от големите предизвикателства пред българското образование в процеса на присъединяването на Българския към Европейския съюз е придобиването на знания и умения в областта на информационните технологии и програмирането. Това изискване е не само заложено в учебните планове на средните училища, но това, което е по-важно, е, че тези знания имат изключително значение за младите българи, за да могат те да работят в информационното общество и за да могат след присъединяването ни към Европейския съюз да станат неделима и неравностойна част от обединения европейски пазар на труда. За решаването на тази задача преди две години бяха предвидени 18 млн. долара в рамките на допълнителната инвестиционна програма за компютризация на българските училища, както и за изграждането на университетската и на училищната компютърна инфраструктура в страната.
За съжаление едно от първите действия, които предприе Вашият колега, господин министър, а именно министърът на финансите Милен Велчев, беше да блокира отпускането на тези средства от повереното му ведомство. Изминаха две години, през които по нищо не личеше, че компютризацията на българските училища е приоритет в образователната политика на днешното управление. Дори, господин министър, във Вашия отговор, публикуван преди три седмици в един столичен ежедневник, който междупрочем е пред мен, Вие заявявате, че за 2003 г. от бюджета на Министерството на образованието и науката са предвидени 700 хил. лв. за оборудване на компютърни кабинети. Много или малко е това? Това е нищожно малко! Защото при средна цена от 1000 лв. за един компютър със средна по мощност конфигурация това означава закупуването на 700 компютъра или оборудването само на 70 училища с компютърни класове от минимален брой по 10 компютъра в компютърен клас. По същество това означава, че се прави едно изключително отстъпление от едни ангажименти, които българската държава пое пред младите хора в България. А те бяха още в 2001 г. 440 училища да бъдат оборудвани с компютърни кабинети, за което се изискваше до края на 2001 г. закупуването на над 3000 компютъра и по още толкова годишно в продължение на следващите три години, за да може в 2005 г. българските ученици и студенти да бъдат с необходимото и достатъчно компютърно образование.
На фона на този недоимък от съвременни компютри в българските училища преди месец медиите съобщиха, че Министерството на образованието и науката е сключило споразумение с “Microsoft” за наемане на 35 000 пакета от най-новите версии на софтуерните продукти “Windows” и “Ofis”, а именно “Microsoft Windows HP Pro” и “Microsoft Ofis HP Pro”, които, за да бъдат инсталирани, забележете, изискват компютърна конфигурация, каквато имат не повече от 1000 компютри в цялата училищна мрежа на страната. И това е така съгласно данни на Националния институт по образованието.
Възниква логичният въпрос за какво са нужни 35 000 софтуерни пакета, ако има само 1000 пригодни за тяхното използвне компютри и след колко години ще бъдат доставени на българските училища останалите 34 000 компютъра, след като се доставят по 700 на година? А всъщност само след три години ще изтече срокът на наемния договор с “Microsoft” и естествено на пазара ще се появят други видове софтуерни продукти.
Има и още нещо, което аз не мога да не отбележа, а именно, че в подписания от Вас договор, за който говорих, Вие заявявате, че в софийските училища има 140 000 компютъра. Точната цифра по Вашето писмо е 139 128. Това е едно безумно твърдение! Защото в София реално училище посещават 140 000 ученици и съгласно това твърдение всеки ученик има свой собствен компютър – това, което действително е на границата на ненаучната фантастика. Това не е постигнато дори в развитите европейски страни, камо ли в България.
И след като Вас са Ви подвели с това твърдение и Вие сте го подписали, дали не са Ви подвели и с това да подпишете съответния договор с “Microsoft”? Ето по тази причина, господин министър, заедно с моя колега д-р Стойчо Кацаров отправяме към Вас следното питане: защо, на какво основание, с чие експертно мнение и с чий подпис е взето решение да се наемат 35 000 софтуерни продукта от “Microsoft”, за които не съществуват възможности за използване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, министър Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и господин Кацаров! Обезспокоен съм твърде от жанра на вашия въпрос, защото той борави с толкова много неверни и невярно интерпретирани данни, че по-скоро прилича на научна фантастика, но парламентарната етика ме въздържа да правя повече квалификации.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е Народно събрание на България. Такива епитети вкъщи. Научете се най-после.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Радев, сега ще имате възможност да обясните кога точно и за какво сте изразходвали парите за компютризация на мрежата. (Неразбираеми реплики от народния представител Муравей Радев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, нямате право да влизате в пререкания с министъра от място.
Моля, господин Атанасов, продължете.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: И дали 18-те милиона, които сте отпуснали, не са били използвани за някоя предизборна кампания.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Внесеното от Вас питане се основава на твърдението, че не съществуват възможности за използване на 35 хил. софтуерни продукта, които предстои да бъдат наети от Microsoft. Този извод не е верен, тъй като се базира на непълни и неточни данни относно обхвата на споразумението, а освен това и на неверни и неточни данни за броя на компютрите, позволяващи инсталирането на посочения софтуер.
Преди всичко споразумението за стратегическо партньорство между Microsoft и Министерството на образованието и науката обхваща не само българските училища – основни и средни, както е посочено във Вашето питане, а целия образователен и научен сектор, тоест всички образователни институции, в т.ч. и висшите училища, както и Българската академия на науките, и Националния център за аграрни науки, и техническите и научни институти и подразделения. Наред с това споразумението съдържа клауза за разширяване на правата за домашно ползване на програмните продукти спрямо всички работещи в образователната и научноизследователска система. Съгласно тази клауза Министерството на образованието и науката ще предостави лицензии за ползване и на домашните компютри на преподавателите и научните работници от всички по-горе посочени институции. За сведение, по данни на Националния статистически институт, за миналата година само в системата на образованието, повтарям това, само в системата на образованието те са 121 672, от които 21 хил. са в системата на висшето образование.
Изложеното дотук ми дава основание да се направи изводът, че системата на образованието и науката има потенциал и възможност да усвои не по-малко от 35 хил. софтуерни продукта.
Що се отнася до твърденията, че правителството на НДСВ и ДПС е блокирало компютризацията на училищната мрежа в България, това твърдение изцяло е невярно. Парите са отпуснати и тук присъстват онези, които са го направили. Отпуснати са, след което са били взети обратно от Министерството на финансите. Това се е случило преди 24 юли 2001 г.
Ето защо смятам, че вие построявате твърдението си върху следната логика. Ние даваме 18 млн., а вие, които сте по-лоши, ги вземате. Ние, които сме добри, твърдим, че друг ги е взел, след което изграждаме върху основата на неточни статистически данни твърдението, че българските училища няма да бъдат компютризирани, с което аз, уви, не мога да се съглася. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Атанасов.
Имате право на два уточняващи въпроса, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, отговорът, който давате на моя въпрос, естествено не може да ме удовлетвори и аз ще отбележа трите причини, поради което не съм удовлетворен.
На първо място, срокът от две години е твърде къс, за да бъде заличена паметта както на хората в залата, така и на хората, които ни слушат. Много добре се помни как след парламентарните избори, но преди сформирането на новия кабинет, по настояване на икономическия екип на НДСВ беше изискано от Министерството на финансите, действително ръководено по това време от министър Муравей Радев, да се блокира изпълнението на търговете. В мен е документацията за търговете, които бяха проведени в петте големи части на страната, и аз мога да ги покажа на народните представители, но самото финализиране на търговете беше блокирано поради това действие на Милен Велчев. Това мога да го потвърдя и документално.
На второ място, когато Вие заявявате, че съгласно сведения на Националния статистически институт има 121 хил. компютри в системата на народната просвета или на образованието, много по-важен е въпросът колко от тези компютри са функциониращи и колко от функциониращите могат да бъдат действително използвани за инсталирането на тези програмни продукти. Защото, като преподавател в Техническия университет, ще Ви кажа, че има камари от компютри "Правец 82”, които все още се водят с инвентаризационни номера, но които реално не се използват вече от над едно десетилетие. Заради това нас ни интересува реалната информация.
И аз отново ви повтарям: това, което е подписано от Вас, като писмо, публикувано в столичен ежедневник в приложение “Софиянец”, говори, че има 140 хил. компютри само в софийските училища, а Вие давате сведение, че за цялата образователна система има 121 хил. Коя е истината от тези две данни, които са абсолютно взаимнопротиворечиви.
И накрая, когато говорим – задавам двата допълнителни въпроса, госпожо председател – че се сключва такова споразумение, поставя се въпросът: ще бъде ли сключено в съответствие със Закона за обществените поръчки? Защото има един крайно неприятен прецедент с министър Калчев, който сключи такова споразумение в заобикаляне на Закона за обществените поръчки.
И второ: защо договорът изисква наемно споразумение, вместо да се закупят тези програмни продукти, а не след три години на много по-висока цена отново да бъдат наети за три години? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да отговорите на отправените към Вас уточняващи въпроси, господин Атанасов.
МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Моля да бъда извинен, но изглежда съществува някакво много сериозно недоразумение, защото в архивите на Народното събрание съществува питане по този въпрос, както и моят конкретен отговор.
Що се отнася до това, аз не бих си позволил да сравнявам някакво имагинерно искане на НДСВ с решение на Милен Велчев, който никога не е бил министър преди 24 юли. За опресняване на паметта, към която ни призова и господин Иванов, бих искал да кажа, че съществува споразумение за стратегическо партньорство между Microsoft и Министерството на образованието и науката, сключено като адекватно продължение на подписаното на 9 юли 1999 г., моля ви да запомните тази дата, от тогавашния министър на образованието и науката в правителството на ОДС споразумение с Microsoft за легализиране на софтуера, използван в сектора на образованието и науката.
За стартиране на преговорите с "Microsoft" през м. юни 1999 г. е била събрана предварителна информация за използвания софтуер в университетите, училищата и в Българската академия на науките, която е дала приблизителната бройка на най-масово използвания софтуер в сферата на образованието и науката, а именно 32 хиляди. Въз основа на тази информация тогава са били закупени 32 хиляди операционни системи МS Windows 98 и 30 хиляди офис пакета.
За изминалите четири години компютрите не са намалели, ние допускаме, че те са се увеличили.
Какво дава основание за това допускане? Цитираните във Вашето питане данни от Националния институт по образование относно броя на компютрите в българските училища, които имат минимална хардуерна конфигурация, позволяват инсталирането на софтуер "Microsoft" на 847 компютъра. Тези данни, моля ви да отбележите това, са неточни и остарели, тъй като институтът не събира такава информация от две години насам.
Пет хиляди сто петдесет и шест е броят на компютрите, отговарящи в момента на минималните изисквания за Windows ХР, Оffice XP с минимални разходи за ъпгрейд - добяване на памет, броят им става 8693.
За 2003 г. в инвестиционната програма на Министерството на образованието и науката са заложени още 1000 нови компютъра с качествен хардуер. Броят на компютрите във висшите училища е 12 400, а в научните организации 2857.
Споразумението, което е подписано между Министерството на образованието и науката и "Microsoft" е за 3 години. Мисля, че това споразумение ни позволява да ангажираме всички образователни, академични и научни организации с ползването на легитимен, оригинален софтуер.
Освен това, бих искал да посоча и факта, че споразумението е сключено така, че то предвижда абонаментна заявка за срок от три години, като в този период необходимата сума ще се плаща разсрочено.
Ако искате едно малко сравнение, през 1999 г. са били заплатени средства в размер над 1 млн. долара за лицензиране и за купуване на софтуер.
Още малко данни. Бих искал да кажа, че системата в България в момента 90 на сто ползва продуктите на "Microsoft", а що се отнася до договора, той ще бъде сключен въз основа на тръжна процедура изцяло по изискванията на Закона за обществените поръчки. Благодаря ви.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да правите процедура по време на парламентарен контрол.
Господин Кацаров, Вие ли ще изразите отношение към отговора на министъра?
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър Атанасов, бягате и не отговаряте на конкретно зададения въпрос. Ако приемем, че това, което казвате, е вярно, че 9000 компютъра, които изброихте, отговарят на изискванията за офиса на "Microsoft", остава без отговор въпросът защо вие купувате 35 000? Така ли се харчат държавни пари? Два милиона държавни пари, събрани от фризьори, от хлебари, от таксиметрови шофьори, от работодатели, от работници, се хвърлят на вятъра! Така ли ще похарчите парите, ако това са Вашите лични пари?
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Кой го казва?! Ти не ги ли раздаваше?!
СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ще си купите ли автомобилни гуми, ако нямате кола?! Няма да го направите! Няма да го направите! Вие сте сключили споразумение с "Microsoft" в нарушение на закона, без да проведете търг по Закона за обществените поръчки. И не ми казвайте, че тепърва ще го проведете, след като споразумението е вече сключено. И не се опитвайте да правите неудачни сравнения, защото няма нищо общо между това да легализираш незаконно използван софтуер и да закупуваш нов, напълно ненужен софтуер. Още повече, че в момента на пазара има софтуер, който се предлага безплатно и който не отстъпва по нищо на закупения от Вас.
Това, което сте направили, е чиста проба далавера, господин министър. Можехте да похарчите парите много по-добре. Идете да видите училищата, идете да видите течащите покриви, идете да видите елитните училища в София, където децата влизат в тоалетната и си навиват крачолите, за да не газят в локвите с урина! Поне това да бяхте направили, а не да хвърлите парите на вятъра, за нещо, което не е нужно, и да инвестирате в една от най-богатите компании в света, каквато е "Microsoft".
Господин министър, Вие можете да направите нещо добро за българското образование. В рамките на тези две години има едно нещо, което можете да направите, и това е час по-скоро да си подадете оставката. Благодаря. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате право на процедура по време на парламентарен контрол.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Как да нямам право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нямате право на процедура по време на парламентарен контрол.
Актуален въпрос към министър Дикме е зададен от народния представител Стойко Танков относно договора за замяна на недвижими имоти № ДЗБ-01-13 от 27 октомври 2000 г., гр. Бургас.
Заповядайте, господин Танков, да развиете своя актуален въпрос към министър Дикме.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Госпожо председател, моля да ми дадете думата за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква процедура, господин Радев?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Ще Ви обясня, като ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Парламентарен контрол!
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Нямате право да ми отказвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Как? На каква процедура?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): В тази връзка. Ще Ви кажа. Дайте ми думата и ще Ви обясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Че не водя правилно парламентарния контрол?
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Ще Ви обясня, като ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Хайде, давам Ви думата. Давам Ви думата, за да не Ви я отнема веднага.
МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Ще ми я дадете!
Госпожо председател, аз остро протестирам срещу опита Ви грубо да нарушавате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Когато се поиска процедура, сте длъжна да я дадете, а не да коментирате какво може да каже и какво не онзи, който я е поискал.
И сега си обяснявам, че тази процедура е два пъти по-навременна, защото Вие, госпожо председател, вероятно не знаете, че се намираме в процедура по парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
МУРАВЕЙ РАДЕВ: Това е норма, госпожо председател, която е закрепена с българската Конституция. И точно поради тази причина, поради факта, че част от министрите явно не знаят какво е съдържанието на тази норма, Ви правя процедура, като въпрос и предупреждение, госпожо председател: тогава, когато един министър започва да раздава недопустими квалификации в момента на процедурата, в която се намираме – парламентарен контрол, Вие, госпожо председател, ако познавате Конституцията, ако наистина съзнавате, че сте заместник-председател на българския парламент, сте длъжна да го прекъснете, да му направите бележка, да го накарате да не раздава квалификации, а да отговаря на въпросите, които са му зададени. В противен случай, госпожо председател, Вие не сте достойна да заемате този пост.
И аз Ви предлагам: ако оттук насетне, надявам се да се вслушате в моя съвет, Вие предупредите министър, който откаже и продължи да раздава квалификации, да направите един малък курс на ограмотяване на Министерския съвет за поведението им тук, в парламента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в ПСОДС, силен шум и възражения в блока на ДПС.)
РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Забележка, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Налагам Ви дисциплинарно наказание "Забележка" за това, че нарушихте правилника. Това не беше процедурно предложение. (Възражение на Муравей Радев и шум и реплики от ПСОДС.)
Ако продължите да крещите от място, ще Ви наложа следващото дисциплинарно наказание.
Моля за Вашия въпрос, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! В края на 2000 г. Министерството на земеделието и горите с министър Венцислав Върбанов, представлявано от Тончо Христов – директор в областната управа – Бургас, сключва договор за замяна с Богдана Тодорова Генчева от гр. Монтана, тогава на 75 г. С този договор Богдана Генчева е предоставила на държавата 37 дка земеделски земи в с. Камена Рикса, община Георги Дамяново, област Монтана, а в замяна министърът на земеделието и горите отстъпва право на собственост на 21 дка земеделска земя от Държавния поземлен фонд в землището на кв. "Крайморие", гр. Бургас, граничещо с морската ивица, това е на полуостров "Капка".
Земята в кв. "Крайморие" шест месеца след сключването на договора преминава в собственост на Лейла Блажева, видно от скицата, издадена от областната управа.
В извършената замяна смущават следните факти.
Първо, тя е осъществена преди земите от Държавния обществен фонд да са предложени за обезщетяване на собствениците от землището на кв. “Крайморие”, където поради строителството на почивни бази и къмпинги земите не са възстановени в реални граници и в реални размери. Двата имота са оценени за 17 263 лв. Има точно съвпадение на оценките на двата имота!
На следващо място, замяната се извършва от гражданка, която е била на 75 г. и в момента на замяната живее в район, отдалечен на повече от 500 км от град Бургас. Цената, по която е извършена замяната на земята в кв. “Крайморие” е 0,82 лв., а пазарната цена на този имот край морето е между 20 и 40 долара на м2. Така срещу 17 000 лв. собствениците получават имот на стойност 600 хил. долара. Тук има явно облагодетелстване на длъжностни лица от Министерството на земеделието и горите, от тогавашното министерство и от Областна управа – Бургас.
Моят актуален въпрос е какви мерки предприема Вашето министерство за анулиране на подобни, явно неизгодни сделки за държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Танков.
Министър Дикме, заповядайте да отговорите на отправения към Вас въпрос.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Действително, съгласно установения ред в Министерството на земеделието и горите постъпва предложение от Областна дирекция “Земеделие и гори”, град Бургас за извършване на замяна по реда на чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. От предложението е видно, че заявителката Богдана Генчева е подала молба за замяна на около 21 дка земеделска земя – пасища, трета категория, със замяна на земя в размер на 119 дка в землището на кв. “Крайморие”, град Бургас. Собствеността на държавата върху посочения имот е удостоверена и възстановена от Поземлената комисия, град Бургас, съгласно влезлия в сила план за земеразделяне.
Срещу имот от близо 120 дка заменителката заменя 37,234 дка собствени земеделски земи в област Монтана – така, както Вие посочихте. Предложената замяна е в съответствие с изискванията на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и приетите от министерството указания за извършване на замени.
Предлаганите за замяна имоти са, както Вие казахте, абсолютно равностойни, което и за мен буди много сериозно недоумение.
Поради това, че те са равностойни, със Заповед № РД 46-13-30 от 11 октомври 2000 г. министърът на земеделието и горите разрешава извършването на исканата замяна по реда на чл. 36.
В изпълнение на заповедта така, както Вие казахте, съответната замяна е извършена, а впоследствие този имот веднага е прехвърлен на трето лице – продаден е на Лейла Цекова Блажева. При извършената замяна не са допуснати закононарушения. Спазени са изискванията на действащата към момента на сключването на договора нормативна уредба, в която няма ограничение за извършване на замени. Единственото изискване по тогава действащата нормативна уредба е имотите да бъдат равностойни.
За да се прекрати тази практика, в началото на 2002 г. ръководството на министерството установи ясни правила и критерии за извършване на замени от земеделски земи от Държавния поземлен фонд със земеделски земи – собственост на физически и юридически лица, които не допускат извършването на замени по Черноморското крайбрежие, до националните курортни комплекси, в близост до големи административни центрове и до националната пътна инфраструктура.
Освен това при измененията в закона, приети през месец октомври 2002 г. от този парламент, се въведе ограничение, съгласно което лицата, придобили земи от Държавния поземлен фонд чрез замяна или покупко-продажба, нямат право да се разпореждат с тях в срок от 10 години от извършването на замяната.
Считам, че с така посочените ограничения са премахнати възможностите за извършване на замени със спекулативен характер. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Дикме.
Заповядайте за реплика, господин Танков.
СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Аз съм доволен от отговора на министър Дикме, но бих искал да кажа, че тази замяна, както и много подобни други край морето, осъществявани от тогавашното Министерство на земеделието и горите, са в рамките на закона. Така и очаквах, но така нареченото успешно правителство на ОДС създаваше такива закони, които позволяваха по законен път да се ограбва държавната и общинска собственост, както и собствеността на реалните собственици. (Шум и реплики от ПС на ОДС.)
Позволих си да задам този въпрос, защото подобни случаи край морето има изключително много и те ощетяват реалните собственици.
И може би най-добре щеше да прозвучи Вашият отговор, господин министър, ако въпросът беше влязъл в парламентарния контрол преди три седмици, когато от тази трибуна ОДС огласи декларация за защита на Венцислав Върбанов и обвини прокуратурата в политически действия. Благодаря ви. (Силен шум и реплики от ПС на ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Дикме, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Танков! Аз не бих искал да коментирам декларацията, защото правилникът дава възможност и всяка една парламентарна група може да каже от трибуната пред целия български народ, за съжаление, каквото си иска и да наговори каквито си иска глупости, без да се търси отговорност и последствия за това нещо. (Шум и реплики от ПС на ОДС.)
По отношение на замените, господин Танков, Вие сте абсолютно прав. Това не е единственият случай. Нека да ги оставим на съвестта на онзи, който ги е правил, и да оставим оценката на българския народ дали земята от Монтана в размер на 21 дка е равностойна на 121 дка земя по крайморската ивица. Нека оценката да бъде направена от българския народ! Оценителят е направил точната оценка така, както е по закон. И след като оценителят е направил това, той носи съответната отговорност за тази оценка. Естествено е, че замяната е съвсем законосъобразна.
Аз не бих искал да се връщам в миналото, защото и друг път от тази трибуна сме коментирали такива въпроси с един бивш съветник, който също беше направил една замяна със земя в Несебър и се оказа, че в Костинброд земята била много по-скъпа от тази в Несебър! Не мога да си спомня точно как беше, но случаите са десетки и може би стотици. Една част от тях са дадени за отмяна от прокуратурата.
Разбира се, че има известни проблеми, защото в случая замените, които са направени, една част са в прокуратурата, а друга част са прехвърлени в активи на търговски дружества, които са приватизирани, какъвто е случаят с “Едина”, Пампорово, където вече частни земеделски имоти и частни гори са прехвърлени в активи на търговско дружество, което е приватизирано и стопаните вече търсят своите правомощия по съдебен ред.
Искам да кажа, че всичко там е в рамките на закона и, за съжаление, никой не е в състояние, след като всичко отговаря на изискванията на закона, да анулира тези сделки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Янаки Стоилов и господин Андрей Пантев са задали въпрос на министър Мехмед Дикме относно собствеността върху Университетската ботаническа градина, екопарк в град Варна.
Заповядайте, господин Стоилов, от името на двамата народни представители, да зададете своя въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Нашият въпрос с господин Пантев се оказва в известна степен логическо продължение на преди това разискваната тема, тъй като той също засяга крайморски имоти. И ние задаваме този въпрос и като университетски хора, а господин Пантев – и като представител от Варненския избирателен район.
Още на 1 ноември 2002 г. ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” е отправил към Вас, господин министър, искане за проверка относно действията на Поземлената комисия в град Варна. Тези действия водят до разпродаване на държавна публична собственост, която е предоставена за управление на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Спорният имот представлява Университетска ботаническа градина, екопарк в град Варна в курорта “Св. Константин и Елена”.
Вие, господин министър, сте разпоредил комисията да се запознае на място с проблема. Комисията е констатирала значителни нарушения, които са извършени от състава на бившата Поземлена комисия в град Варна, и това са нарушения на няколко нормативни акта: на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение, на Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и съответния правилник.
След постановяването на тези решения се оказва, че голяма част от правото на собственост, което принадлежи върху Ботаническата градина – 206 от общо 360 декара, са отнети, независимо от съществуващия акт за държавна собственост. Те са предоставени като църковни имоти, без да имат този статут. Затова аз се надявам, господин министър, в съответствие с преди предприетите от ръководството на министерството действия, да бъдат завършени и да се възстанови в цялостния размер имотът на Ботаническата градина на Софийския университет.
Нашият въпрос е за това какви по-нататъшни мерки са предприети от страна на Министерството на земеделието и горите за отстраняване на последиците на допуснатите закононарушения и предприети ли са някакви действия по отношение на длъжностните лица, които са станали причина да възникне този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Пантев! Действително това е един спор, който има над 100-годишна история, защото първите спорове започват с Решение № 225 от 13 януари 1899 г. на Русенския апелативен съд. Но по повод отправеното писмо на проф. Биолчев е издадена заповед на заместник-министъра на земеделието и горите господин Кабил, с която е назначена комисия, която е направила съответната проверка, и с основанията за възстановяване на правната насоченост върху земите и горите на манастир “Св. св. Константин и Елена” се доказва, че са неправомерно възстановени. В докладна записка са описани подробно констатираните от комисията значителни нарушения, извършени от състава на бившата Поземлена комисия в град Варна по прилагането на закона и различните правилници при възстановяването на решенията, с които се признава и възстановява правото на собственост върху заявените земеделски земи и гори от манастира.
С оглед на допуснатите нарушения и на основание чл. 14, ал. 7 от закона съм отправил искане до областна служба “Земеделие и гори” - гр. Варна, да измени решенията, с които е признато и възстановено правото на собственост на манастира. До настоящия момент областната служба по земеделие и гори в град Варна не е променила описаните в искането решения. Във връзка с това съм издал заповед за освобождаването на председателя на областна служба “Земеделие и гори” - гр. Варна, от заеманата длъжност.
За да не бъда много изчерпателен, защото наистина сигурно ще отнеме много време, господин Стоилов, ще Ви оставя доклада на комисията, който беше изпратен, за да видите как изобщо е бил спорът над 100 години за съответния имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате право на реплика. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Смятам, че противоречи на всякакви правила на управлението неизпълнението на решение на вишестоящите органи, когато тези решения предписват възстановяване на законността. Защото тези служители не са възразили срещу решенията на министерството поради някакви съмнения в незаконосъобразността. Затова аз смятам, че правилно сте предприели действията по тяхното освобождаване.
Това, което казвате, за мен означава, че Вие поемате ангажимент новото ръководство на общинската служба да изпълни разпорежданията и да възстанови собствеността на Софийския университет върху останалата част от Ботаническата градина. Искам да чуя във Вашия окончателен отговор дали поемате този ангажимент и пред университетското ръководство, и пред управлението на Ботаническата градина във Варна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Искате ли дуплика? Заповядайте, господин Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, това, което аз казах от тази трибуна, е, че е освободен досегашният председател. Ще бъде назначен нов председател и всички пропуснати нарушения от предишното ръководство на предишната поземлена комисия, които са описани в доклада, който Ви предоставих, в писмения доклад на комисията, ще бъдат отстранени. Което, разбира се, значи и възстановяване правото на собственост на имотите на Ботаническата градина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Преди да преминем към следващия актуален въпрос към министър Дикме, ще раздам няколко писмени отговора, които в началото на заседанието не ми бяха на разположение:
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси на актуален въпрос от народния представител Румяна Георгиева.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Иван Иванов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на питане от народните представители Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народните представители Никола Богданов Николов и група народни представители.
Следващият актуален въпрос към министър Дикме е зададен от народния представител Димитър Камбуров, но не го виждам в залата.
Предполагам, че това по някакъв начин означава отлагане на въпроса към министъра.
С това се изчерпват въпросите към Вас, министър Дикме.
МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Отлага ли се?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не отлагане, явно е отказ. Не мога да Ви кажа. Няма го в залата.
НЕСРИН УЗУН (ДПС, от място): Не може всяка седмица министърът да си губи времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отказ от право. Не е предупредил, че ще отсъства. Това означава, че вероятно се отказва от въпроса си.
Актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков към Божидар Финков - министър на здравеопазването, относно изпълнението на оздравителния план на Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград.
Кой ще зададе въпроса към господин Финков? Господин Петков също го няма в залата.
Заповядайте, господин Великов, да отправите към министър Финков своя въпрос относно осигуряване на необходимото финансиране на четирите диспансера в град Велико Търново.
Заповядайте.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! С Решение № 612 от 22 септември 2002 г. на Министерския съвет по същество драстично се съкращава финансирането на четири диспансера във Велико Търново – Онкологичен диспансер, Кожно-венеричен, Психиатричен и Диспансера за туреброколозно болни. Това може да доведе по същество до разпад на системата и обричане на смърт на стотици болни в двете области – Велико Търново и Габрово.
Кой, господин министър, носи отговорност за това Решение № 612 в частта му за здравеопазването и Вие лично давали ли сте си сметка за последствията от него няколко месеца по-късно, когато сте гласували за това решение? Как можем да определим по друг начин, освен като престъпление, определения стандарт на база преминал болен – 234 лева и 63 стотинки вещева издръжка, като в стандарта се включват и средствата за заплати и осигуровки на персонала? Само за сравнение с миналата 2002 г. са били определени 437 лева, което е почти два пъти повече. Но дори от така формирания - повтарям престъпно – бюджет, са осигурени само половината от средствата за месец юни. Останалото – ако се изпълняват местните данъци и такси. Простата сметка показва, че месечната субсидия е достатъчна само за заплащане на минимални месечни заплати на висококвалифицирани лекари – всички с една и повече клинични специалности. Освен това медицински сестри и други специалисти.

Междуобластният онкологичен диспансер обслужва близо половин милион жители във Велико Търново и Габрово. Само за 2002 г. са прегледани 35 406 пациенти и са извършени 106 638 изследвания – инструментални, рентгенови, хистологични, клинико-лабораторни и други. Това е вторият по големина в страната онкодиспансер и единственият, който освен този в София, е признат от Световната здравна организация. Каква е алтернативата, която Вие предлагате всъщност, освен намаляване на заплатите до минималната на целия персонал и спиране храната на болните и другите дейности? Другият вариант е затваряне на болницата. Такова становище всъщност изразява и председателят на Комисията по здравеопазването. Позволявам си без да съм специалист да обърна внимание, че тук става въпрос за комплексно специализирано лечение, което в многопрофилните болници едва ли може да се осъществява.
Господин министър, явно определените стандарти и бакалската сметка, която е направена, са нереални, неоснователни, но те са безотговорни и цинични, защото става въпрос за много хора, на които всъщност се произнася най-тежката присъда, без те да имат никаква вина.
Не по-различно е положението и в останалите три диспансера. За Кожно-венерическия бюджетът е намален от 140 хил. на 104 хил. лв. Той не стига само за заплати и осигуровки. Последствията от закриването ще бъдат трагични за увеличаващите се болни, но и за здравите, които могат да се сблъскат с тези опасни заболявания.
Поредната психичноболна жена скочи от Стамболовия мост преди около месец. Натам ли да ги насочват лекарите от диспансера, господин министър, с този бюджет, с който разполагат или да се опитват да ги лекуват?
Диспансерът за белодробни забовявания също няма много алтернативи, въпреки сериозните опити на неговото ръководство да вземе кредит, за да не прекъсва договора си със Здравната каса за лечение и за клиничните пътеки. Доживяхме времето държавна болница да взема кредит от общински банки за лекуване на болните си.
Господин министър, моето питане е: какви са причините за рязкото съкращаване на финансирането от държавата на четирите диспансера – окологичен, кожно-венерически, психиатричен и за туберкулозно болни, което обрича стотици хора от няколко региона на страната на невъзможност да бъдат лекувани, а някои на преждевременна смърт? Какви мерки ще предприемете за преодоляването на този колапс в посочените диспансери? Ще допуснете ли държавни чиновници да решават по този бездушен и бих го нарекъл престъпен начин този проблем, който се отнася до живота на много хора с тежки заболявания?
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Имате думата за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов! Министерството на здравеопазването разработва проектобюджет и утвърждава разпределението на бюджетите на държавните бюджетни организации по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и сключва договори за финансиране с лечебните заведения за болнична помощ, преобразувани в търговски дружества с над 50 на сто държавно участие. В съответствие с чл. 9 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. и чл. 2 на Постановление № 16 на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет за 2003 г., бюджетните взаимоотношения и стойностите и натуралните показатели на общините, в това число и за делегираните държавни дейности, се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
Министерството на здравеопазването и неговите структури в рамките на възложената им от закона функционална компетентност осществяват нормативна, консултантска и методологична помощ, както и практически мониторинг и контрол на медицинските дейности на общинските лечебни здравни заведения. В съответствие с тези си компетенции представители на Министерството на здравеопазването участваха в съвместните дейности на работните групи с участници от Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по подготовката на Решение № 612 на Министерския съвет от 2002 г., в процеса на разработването на проектите на стандартите за финансиране на така наречените държавни дейности в частта “Здравеопазване” към общинските бюджети.
По повод възникналите проблеми, свързани с финансирането на диспансерите в някои общини, в началния етап на финансовата децентрализация, която се прилага от началото на настоящата година, със съвместна заповед на министъра на финансите и министъра на здравеопазването беше създадена работна група със задачата да извърши анализ на дейността на общинските диспансери в цялата страна. В съответствие със своята функционална компетентност министерството може да предложи на съответните общини организационно-методична помощ за усъвършенстване на организацията на медицинските дейности в диспансерите, както и да предложи проект за актуализация на стандартите в частта за тяхното финансиране преди всичко, ако се докаже, че това е необходимо. В момента чакаме резултатите и доклада на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин Великов, ще зададете ли уточняващи въпроси към министъра?
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз съм изненадан от спокойствието, с което реагирате на това питане, имайки предвид сериозните поражения и начина, по който трудно ще бъдат лекувани тежко болни в съответните диспансери. Но аз искам да Ви отправя допълнителни въпроси към основното си питане.
Кога всъщност работещите в диспансерите лекари, медицински сестри и друг персонал ще получат заплатите си, които са заработили и то при особено тежките условия, в които се трудят? Става въпрос за болни, които искат специализирано лечение. Вероятно знаете, но може и да не знаете, че са получили, примерно, само аванс за месеците януари и февруари.
Вторият ми въпрос е свързан със статута на диспансерите, които по силата на Закона за лечебните заведения се занимават с активно издирване, диагностициране, лечение и наблюдение на лица с определен вид заболявания. След така наречената реформа собственик стана общината, на чиято територия са те. Това автоматично ги превръща в търговски дружества с едноличен собственик – общината. Въпреки формата си на собственост, дейността, която извършват диспансерите, трябва да се обезпечава от държавата, т.е. тя да ги финансира. И това е факт, както виждаме, в Решение № 612 на Министерския съвет.
Като че ли умишлено диспансерите са с неясен статут – общински търговски дружества на държавна издръжка?! В тази мъглява ситуация трудно се търси и отговорност. Затова трябва да отидете и намясто – Вие или тези, които са правили изчисленията и представителите на общините и се срещнете с болните, които събират подписки, както и с персонала, който е на ръба на своето търпение.
Конкретният ми втори допълнителен въпрос е: имате ли предложение за решаването на този неясен статут или Вие ще продължите бавния, но сигурен процес на ликвидация на диспансерите? От отговора Ви разбирам, че имате такова намерение.
Ако ми позволите само десет секунди, госпожо председател, за един въпрос, свързан със сключването на договорите за доставка на лекарства. Оказва се, че още през м. октомври е минал търгът за централна доставка на лекарствата, но и досега – през м. април, т.е. шест месеца по-късно, още не са подписани необходимите договори. Кога ще стане това, господин министър? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за отговор на уточняващите въпроси, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов!
Кога работниците ще получат заплатите си? Заплатите се изплащат от общината в рамките на общинския бюджет.
Тук искам само да припомня нещо, което забравяме – редовно общинските съвети гласуват много по-малко средства за здравеопазване, отколкото са предвидени в общинските бюджети като функция “Здравеопазване” по Закона за бюджета.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това не е вярно!
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Това е вярно и всичко го знаят!
Така че отговорността по отношение на диспансерите не е само на Министерството на здравеопазването, тя е и на общините и, когато няма пари в една община или когато общината счита, че това е недостатъчно, общинският съвет би следвало приоритетно да преподреди своите разходи. И, ако здравеопазването е най-важната функция на една община, нека тя да е на първо място, след това образованието и след това да се правят шадравани и да се правят други инвестиции, свързани с инфраструктурата.
Статутът на диспансерите – те останаха един остров в рамките на здравната реформа, тъй като нито са структури на доболничната помощ, нито са болници независимо от това, че са търговски дружества. Философията на диспансерите преди години беше те да изпълняват изключително дейности, свързани с доболничната помощ – да издирват, да диспансеризират, респективно регистрират, лекуват и наблюдават случаи от някои специфични заболявания, които имат обществена значимост като онкология, туберкулоза, кожни заболявания, белодробни заболявания и затова са и били създадени. Постепенно във всеки диспансер заради някой доктор започва да се слагат 5 легла, 10 легла, 15 легла, да се стига в момента до диспансери, които имат по 200 легла, операционни и т.н. Това са дейности, които никъде по света не се извършват извън болниците, т.е. диспансерите дублират дейностите на общинските болници и респективно на многопрофилните болници.
За съжаление, картинката е много пъстра в различни окръзи. Някъде има диспансери без легла. Някъде има диспансери с много малко легла, а някъде има огромни диспансери. Не можем да ги подведем под общ знаменател за това, когато питате какви са им функциите и каква им е съдбата, аз не мога да Ви отговоря общо.
Тъкмо с тази цел беше създадена и въпросната работна група – да анализира пациентопотока, финансовите потоци, да анализира потребностите в съответното населено място – някои са с междуобластни функции, и да даде една ясна сегашна картина на това доколко диспансерите могат или не могат да изпълняват своите функции – първо. И второ, доколко има необходимост от това и не могат ли някои от функциите да бъдат прехвърлени към бившите окръжни болници, заедно с персонала, разбира се, и с апаратурата.
По отношение на финансирането все пак искам да подчертая нещо, което може би знаете, може би пропускате, или може би не му отдавате необходимото значение – специално, що се отнася до онкодиспансерите, основните разходи са за медикаменти. Те са за тези терапевтични схеми при онкоболните. Те продължават да бъдат обект на централни доставки и на изрична грижа на държавата, така че някъде около 35 млн. лв. годишно, може би тази година ще бъдат 40, дано да успеем, ще бъдат отделени за закупуване на медикаменти, които пряко отиват тъкмо в тези диспансери и подпомагат тяхната дейност. Значи, това в отделни диспансери, по наши справки, е от около 65 до 70 процента от разходите на диспансерите. Те се покриват от държавата по Наредба № 23 “Животоспасяващи медикаменти” или в частност говорим за тези, свързани с онкологичните заболявания, така че това е една много съществена помощ на диспансерите в един наистина тежък момент и в момента за цялото здравеопазване поради факта, че закъсня рамковият договор и няма реално финансиране от Касата, а бюджетните субсидии са същите, колкото миналата година, всъщност са малко по-малки.
Никога не съм давал предложение за ликвидиране и такова няма. Думите “ликвидация на лечебно заведение” няма да ги чуете от устата на моя екип, нито някой път ще видите подобни действия, така че тук не става въпрос за ликвидация на диспансерите. Говоря за задачите, които бяха поставени на работната група и евентуално пренасочване на дейности заедно с хората. Например, в Бургас за онкодиспансера има един проект да бъде ситуиран в рамките на болницата. В момента място е намерено и това ще стане. Това е изключително целесъобразен ход.
И по отношение на доставката на лекарства – единствено в момента има обжалване по една позиция от въпросните процедури за доставка на медикаменти. Това са лекарствата срещу повръщане, които са симптоматични. Отнесли сме се към съда. Чакаме решение на Върховния административен съд и само там не е сключен договор, но в момента снабдяване има, тъй като от миналата година има останали медикаменти, може би са били заредени в по-голямо количество. Има и направени дарения от две или три фирми, вече не помня, за антиеметични препарати. Всички други договори са сключени навреме. В момента, ако има неритмичност в снабдяването, това се отнася до дефекти в дистрибуцията, а не до административни дефекти при подписване на договорите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте, за да изразите отношението към отговора на министъра, господин Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Аз Ви благодаря, господин министър, за конкретните отговори на въпросите, които Ви поставих. Разбирам известната неяснота, която имате относно бъдещето и структурата на въпросните диспансери.
Явно, нищо случайно не се случва особено, когато става въпрос за здравеопазването в условията на реформа - реформа, която превръща на практика здравето в най-скъпата стока.
Аз лично оставам с впечатление, господин министър, може да Ви изглежда това и преувеличено, но в България целенасочено и последователно се изпълнява една програма за намаляване на населението и не знам каква е долната граница за намаляване на това население. Това не става само през последните години.
Възможни са, разбира се, и други по-прагматични цели, които се поставят с някои действия в реформата и аз съм удовлетворен от това, което казахте относно това, че няма да се ликвидират онкодиспансерите, но съм обезпокоен от възможното пренасочване на дейностите в рамките на многопрофилните болници.
Тук бих искал да Ви дам само един пример – почти няма работещ в Диспансера за туберкулозни болни, който да не е боледувал от туберкулоза. Вие добре разпознавате тези проблеми като доктор и разбирате какво означава пренасочване на дейности в рамките на болниците и поемане на това комплексно лечение от многопрофилните болници.
Тук, разбира се, стои още един въпрос – дали се създават благоприятни условия за поредното разграбване и приватизация на тази материална база, която имат съответните онкодиспансери и другите диспансери, които те са създавали с годините. Големият въпрос обаче, който остава, е за цената. Кой ще плати цената и с какво? Отговорът е, господин министър – хората със здравето си и с живота си, за съжаление! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
Актуален въпрос от Кръстьо Петков относно изпълнението на оздравителния план на Многопрофилна болница за активно лечение - Ботевград, към министър Финков.
Заповядайте, господин Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, доживяхме да видим и да се интересуваме от случай на фалирала болница, след като е взето решение в предишния парламент те да бъдат търговски дружества. Първата болница – Ботевградската, миналата година е обявена в несъстоятелност, след това е приет и оздравителен план.
Моята информация, получена от експерти и хора от общинския съвет в Ботевград, е, че изпълнението на оздравителния план не върви добре и тъй като този случай очевидно няма да е единствен, освен ако не ме опровергаете, моят първи въпрос е: какво прави министерството за реализацията на оздравителния план и каква ще е съдбата на болницата по-нататък като институция и като материална база, съдбата и на нейния персонал – на специалистите, които работят там и на пациентите от района?
И, второ, тъй като по същество се отработва нещо като прототип или модел, ще прилагате ли Ботевградския вариант и другаде и къде? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
Имате думата за отговор, министър Финков.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков!
Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград, еднолично дружество с ограничена отговорност, е лечебно заведение за болнична помощ, търговско дружество с едноличен собственик на капитала – община Ботевград.
Лечебното заведение е преобразувано по смисъла на Закона за лечебните заведения и Търговския закон в търговско дружество със заповед на министъра на здравеопазването от 28 юли 2000 г. и към тази дата поема активите и пасивите на бившата общинска болница в Ботевград.
Правата на собственост на общината се упражняват от Общинския съвет – Ботевград. Лечебното заведение е със статут на районна болница и осигурява болнична помощ за населението на общините Ботевград и Правец, което към 31.12.2001 г. наблюдава 44 541 човека.
Основно финансирането на болницата се осъществява на база субсидия по договор с община Ботевград за осъществяването на здравна дейност и медицинска помощ. Лечебното заведение има сключени договори с Районната здравноосигурителна каса – София област, за оказване на болнична помощ, както и за извършване на извънболнична медицинска дейност, високоспециализирани дейности, медико-диагностични изследвания, и високоспециализирани консултативни дейности. Реализира също и собствени приходи по Наредба № 22.
С Решение от 6.06.2002 г. Софийският апелативен съд обявява неплатежоспособността на многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград, считано от 28.12.2000 г., и открива производство за несъстоятелност. Община Ботевград, която е едноличен собственик на капитала на дружеството, предлага план за оздравяване, утвърден от Софийския окръжен съд с Решение от 25.11.2002 г. Съгласно плана финансовите задължения на болницата към кредиторите трябва да бъдат покрити на три транша: до 31 декември 2002 г. – 50 хил. лв.; до 31 януари 2003 г. – 200 хил. лв. и до 30 юни 2003 г. – 240 хил. лв. Първият транш е изплатен изцяло със средства на болницата. Към 21 февруари 2003 г. по втория транш са изплатени 154 876 лв., от които 140 хил. лв. от бюджета на общината и приблизително 14 хил. лв. – от реализирани приходи по договори с Касата.
До тази дата община Ботевград не е получила финансови средства от Министерството на финансите по искания от нея безлихвен заем в размер на 400 хил. лв. Текущите задължения на болницата за февруари са 62 хил. лв. – предимно за отопление, вода и храна. Министерството на здравеопазването не разполага със законови механизми за осъществяване на допълнително финансиране на болницата, тъй като ще влезе в нарушение на Закона за бюджета.
Съдействието, което осигуряваме и ще продължаваме да осигуряваме в този конкретен случай, се изразява в активни контакти, които поддържаме с ръководството на лечебното заведение и представителите на общинската администрация, както и методичната помощ, която оказваме за оптимизиране на структурата, управлението и организацията на работата в болницата с цел повишаване качеството на медицинските услуги и редуциране разходите за неприсъщи или дублиращи дейности, тъй като определено считаме, че болницата има своето място в здравната карта на Софийска област.
В подкрепа на казаното по-горе ще си позволя да ви информирам за тенденциите по някои от основните обемни и качествени показатели в дейността на болницата. За да не ви губя времето, ще извлека накратко най-същественото.
Броят на леглата е намален от 266 на 182 за една година. Увеличен е броят на преминалите болни от 5200 на 5500 през 2002 г. и е намален средният престой на преминал болен, като по този начин, въпреки намаляването на леглата, е постигнато увеличение на оборота на леглата. Намален е и средният разход на преминал болен при увеличение на средния разход на един храноден и запазена стойността на разходите за един лекарстводен. Приходите на лечебното заведение са нараснали съществено – от 1 млн. 700 хил. на 2 млн. 200 хил. лв. Съществен дял в това увеличение – повече от два пъти, имат приходите от договора с Националната здравноосигурителна каса. Увеличени са приходите от дарения, както и от други услуги.
В заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването както в конкретния случай, така и принципно, ще продължи активно да съдейства и да предприема конкретни организационни, управленски и методични действия за осигуряване съответствие между здравните потребности на населението и достъпа до квалифицирана болнична помощ при гарантиране високото качество на медицинското обслужване и създаване на условия за оптимално управление на финансовите ресурси в рамките на един окръг. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Финков.
Заповядайте, проф. Петков. Имате право на реплика.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като моето питане има и превантивен, а твърдя – и конструктивен характер, искам да Ви върна, уважаеми господин министър, към втория въпрос, който бях формулирал. Приемам всичко, което казахте – и цифрите, и сумите, които са преведени и т.н.
Имате ли сведения и за други болници, които са се “запътили” към процедура на несъстоятелност и какво ще бъде Вашето отношение, ползвайки опита в Ботевград, към такива случаи? Вярно е, че Вие не ги управлявате директно, но като министър имате методически и най-общи сериозни политически ангажименти към здравната система. Възможностите са или промяна на статута на болниците като търговски дружества, или промяна в схемата за финансиране. Но Вие току-що казахте, че Министерството на финансите не е превело необходимата сума. Значи има проблеми.
В тази връзка бихте ли бил любезен да кажете на народните представители дали ботевградският случай е свързан пряко или косвено със Стратегията за преструктуриране на болничните заведения или това, което някои наричат “Стратегия за закриване на общински лечебни заведения”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Заповядайте, министър Финков. Имате право на дуплика.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми проф. Петков, на втория Ви въпрос – дали имам сведения за подобни случаи с други болници – нямам сведения за процедури по несъстоятелност. Има опит за подобна процедура, която ние сме спрели по правен ред – за болницата в Перник. Там причините са различни от тези в Ботевград. Може би по-скоро се отнасят до някакви корпоративни интереси. Нямам предвид финансови, а по-скоро управленски. Да не го коментираме. Случаят не е същият.
В Националната здравна карта на България, която беше актуализирана преди един месец и в момента е пред отпечатване, тъй като мина с решение на Министерския съвет, болницата в Ботевград съществува като лечебно заведение, което има място в рамките на Софийска област. Друг е въпросът дали всички дейности, извършвани в болницата, отговарят на медицинските стандарти, дали всички отделения, които са разкрити в болницата, реално функционират или голяма част от пациентите ползват услугите на Окръжна болница. Това предстои да бъде анализирано. В Стратегията за преструктуриране на болниците има два момента, ясно разписани, както много пъти съм казвал.
Първо, това е Касата. Тя е основният инструмент, който ще преструктурира болниците, след като покрие преобладаващата част от клиничните пътеки и започне формиране на заплащане за извършени дейности. Когато пациентите дойдат в София и не седят в Ботевград, не е изключено болницата отново да изпадне в несъстоятелност, но това ще бъде по други причини, а не по административни, даже някои нормативни документи да бъдат приемани отново в тази насока.
Вторият аспект на преструктурирането е Стратегията, която е инвестиционна стратегия и която също беше приета с решение на Министерския съвет. Министерският съвет е решил и утвърдил потребността от извършване на преструктуриране и е потвърдил потребността от нови инвестиции в системата на здравеопазването, в частта му “болнична помощ”. Затова беше внесена и Стратегията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Финков.
Приключихме с този въпрос.
Преминаваме към питане от народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно недостига на средства за лекарства.
Заповядайте, проф. Петков, да развиете Вашето питане в рамките на 5 мин.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда значително по-кратък.
С госпожа Масларова преди повече от два месеца формулирахме наш актуален въпрос, но по различни причини отговор не можа да се получи. Затова ние го преформулирахме като питане. В края на днешния парламентарен контрол ще стане ясно какво е нашето намерение да ползваме тази процедура.
Уважаеми господин министър! Още преди да беше изтекло първото тримесечие на 2003 г., се появиха сигнали за сериозен недостиг на средствата за лекарства, заложени в бюджета за 2003 г. Същевременно се повишиха и цените на група вносни и месни лекарства, а Здравната каса намали процентите за реимбурсиране на лекарства. Сдруженията на пациентите, като това на диабетици, астматици и други – вчера една голяма група беше в парламента и потвърди своето възражение срещу поредните промени в схемата за заплащане на лекарствата, въведени от Здравната каса. Заедно с това, обаче, продължава практиката общопрактикуващите лекари да изписват необосновано скъпи и неподходящи лекарства с оглед – не всички, разбира се – и на финансовото си облагодетелстване.
Изобщо, господин министър, липсата на ефикасна контролна и информационна система в здравното осигуряване вече си казва думата втора или трета поредна година. За съжаление, правителството не подкрепи предложението на група депутати миналата година да се завиши бюджетът на Здравната каса в частта за лекарствата и прегледите чрез намаление на преходния остатък. Сега се оказва, че депутатите са били прави.
Нашето питане е: първо, как Министерството на здравеопазването и НЗОК ще излязат от тежката финансова ситуация, която се очертава още в началото на бюджетната година?
Какви мерки предприемате лично Вие като министър, с доста разширени вече правомощия, отговарящ за здравната политика, за да се осигурят достатъчно пари за здравни дейности?
Какви конкретни антикорупционни схеми ще се прилагат тази година, за да се пресече практиката за източване на парите за лекарства? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането в рамките на не повече от 10 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Петков! Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 10 от Закона за здравното осигуряване, Националната здравноосигурителна каса заплаща за предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, със Закона за бюджета на Касата задължително се определят диференцираните разходи по здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение и медицински изделия. Критериите за договаряне на лекарствата и методиката за определяне нивото на заплащането се изготвят от Касата, която ги предлага за утвърждаване на Комисията по прозрачност на основание чл. 85, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Контролът по разходването на бюджетни средства от Касата се осъществява от Сметната палата и от Държавния вътрешен финансов контрол.
Повишаването на цените на някои български лекарства и вносни продукти, влезли в сила след януари и февруари 2003 г., нямат отношение към сега действащото заплащане на лекарства от страна на Касата. През февруари 2002 г. е проведен конкурс за договаряне на конкретни лекарства и техните цени към Национален рамков договор 2002. Със сключените споразумения е залегнала клауза, според която се приемат предложения за нови цени само в случаите, когато това е свързано с по-ниска или равна на съществуващата за други аналогични продукти, включени в лекарствения списък на Касата медикаменти.
Равнището на общите разходи по бюджета на Касата за 2003 г. са в размер на 731 млн. лв., което е със 146 млн. повече от фактическите разходи, направени през 2002 г. В това число е предвидено увеличение на разходите за болничната помощ със 100 млн. лв. и за други здравни дейности с около 46 млн.
Полипрагмазията и рационалното предписване е проблем -“полипрагмазия” е изписване на много лекарства - върху който Касата все още продължава да работи. Осъществяваният в момента контрол е затруднен поради липса на ясни, точни и възприети от всички нива стандарти по отношение на лечението на заболяванията. Дейността на изпълнителите на медицинска дейност не е информационно обезпечена. Тоест, Касата все още няма информационна система и се извършва на базата на приета методология на контрола от финансови и медицински контрольори съгласно изисквания в Закона за здравното осигуряване.
При създадената организация на системата за отпускане и заплащане на лекарства за домашно лечение и медицински изделия механизмите за контрол по разходването на средства от Касата, в частност пресичане практиката на източване на пари за лекарства, с които Министерството на здравеопазването разполага, се ограничават в инициирането на промени в нормативната уредба, подобряването на информационната система и като цяло създаването на климат на нетърпимост към проявите на корупция.
Противопоставянето на корупцията в сферата на отпускането и заплащането на лекарства за домашно лечение и медицински изделия включва система от организационни нормативни мерки. С оглед на създадения нов текст в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, с Постановление № 81 на Министерския съвет от 8 април 2003 г. е приета Наредба за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния списък на Република България. Считаме, че с разработването на критериите за включването на лекарствени продукти в този позитивен списък ще се създаде прозрачност и по отношение списъците на реимбурсираните лекарства, тъй като съгласно чл. 10, ал. 5 от същия закон Касата, Лекарският и Стоматологичният съюз следва да договарят цените на лекарствата, включени в позитивния списък, за който Касата частично или напълно заплаща, т.е. нейният реимбурсен списък.
Националната здравноосигурителна каса следва да изготви критерии за включването на лекарствени продукти в този реимбурсен списък, които да гарантират прозрачност при неговото изработване. Изборът на лекарствени продукти трябва да се направи на базата на доказателствата за предимства по отношение на уравнението потенциални рискове и очаквани терапевтични и икономически ползи. Заедно с критериите се подготвя и методика за определяне нивото на заплащане на лекарствените продукти от Здравната каса. Тя трябва да бъде в съответствие със здравните приоритети – тоест, медикаментите, които лекуват приоритетни за страната заболявания да се реимбурсират по по-висока степен – също да следва принципите на равнопоставен достъп до лекарства за всички здравноосигурени лица, като прилага принципите за рационално предписване на тяхната употреба. Изработените критерии и методика се предлагат на Комисията по прозрачност по чл. 85 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина за утвърждаване. След това списъците се публикуват. Това е новото по новия Закон за здравното осигуряване.
Организационни мерки:
През 2002 г. Министерството на здравеопазването, в изпълнение на Програмата за изпълнение на Националната стратегия за противодействие с корупцията, прие организационен план, предвиждащ следните няколко мерки: изясняване на сигналите за констатирани случаи на корупция, анализиране на факторите и условията, генериращи корупция, и даването на гласност на доказаните случаи, като информира обществото за взетите мерки.
Второ. В сътрудничество с Касата и с подкрепата на външни донори беше създаден Национален здравно-информационен център с единен за страната безплатен горещ телефон за задоволяване потребностите на обществото веднъж от информация за здравноосигурителната система въобще и, второ, което конкретно е към въпроса, който коментираме, за сигнализиране на нередности и корупция в системата на здравеопазването. По този повод преди 2-3 месеца се наложи да отговоря. Тогава от около 300 сигнала 290 и няколко се оказаха истински. Тоест, Касата предприе мерки.
Във връзка с подобряване ефективността по разходване на средствата в Касата, договорът с Лекарския съюз и Стоматологичния съюз, с конкретни механизми за своевременен контрол и предписване и отпускане на лекарства, продължава да се разработва. Обръща се внимание на полипрагмазията чрез инструктивни материали от Касата към изпълнителите на медицинска помощ.
Трето. Организационният план предвижда до края на 2003 г. да се изгради единна информационна система на институциите, финансиращи здравните дейности – Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса. Подписан е и Меморандум в края на миналата година в този смисъл.
Общи организационни мерки: създаване на системен контрол и активни действия за доказване на случаи на корупция в Касата – има отделна комисия; система от мерки за допълнително стимулиране на служителите; допълнително обучение на служителите по специални антикорупционни програми и курсове в рамките на програмата на правителството; разработване и въвеждане на комплекс от мерки, осигуряващи прозрачност в процеса на подбор на кадри, и антикорупционни мерки във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки.
Проведени са и някои специфични мерки. В тази част би следвало да коментирам внедряването на този програмен продукт единна финансова информационна система за събиране и обработка на информационния поток от бюджетирането, финансирането и отчетността на ниво министерство на дейността на лечебните здравни заведения по отношение на техните централни доставки, така както и оглеждане на нормативните документи в цялата система и тяхното хармонизиране, също така въвеждането на счетоводното законодателство в системата на Министерството на финансите СЕБРА. Това са мероприятията, които се правят за ограничаване на разходите, свързани с потенциални предпоставки за възникване на корупция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Финков.
Проф. Петков, вероятно имате уточняващи въпроси. Заповядайте.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, искам да се съсредоточим върху най-важната страна на нашето питане – стигат или не стигат парите за лекарства тази година. Вероятно Ви е известно, че до края на м. март, но с плащане през м. април, ще бъдат изхарчени 122 млн. лв. от предвидените пари за лекарства, което е над 70 на сто от цялата сума. Какво ще правим, господин министър? Сега е април. Аз ще ви кажа какво ще стане. До м. юли най-късно ще се изразходва цялата сума. После ще се пипне оперативният резерв и от септември ще започне ходене по мъките. Ще зависим от благоволението на господин Велчев, който трябва да каже ще даде ли допълнително пари и откъде или ние самите като депутати, надявам се и с Ваша помощ, ще намерим начин за едно по-справедливо и равномерно финансиране. Никак не я виждам тази бюджетна година.
От тази гледна точка, понеже и други не са си свършили работата, но и Вие не сте си свършили работата, питам защо до края на февруари, както беше предвидено, не подготвихте позитивния списък Вие и Вашите чиновници и по този начин не улеснихте договарянето, а сега Здравната каса работи с реинбурсен списък от миналата година? Нали има задължение по закон това да стане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, проф. Петков.
Заповядайте, министър Финков, можете да отговорите на допълнителните въпроси в рамките на не повече от 5 минути.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Петков, Вие поставихте няколко групи въпроси, изчерпателният отговор или дискусията по които едва ли би могла да приключи с някаква минимална степен на покриване на отговорите. Това би могло да стане може би в рамките на седмица. Така че едва ли в момента можем в рамките на парламентарния контрол да разискваме тези неща.
Ще започна отзад напред, тъй като всъщност от всички въпроси, които поставихте, един-единствен се отнася пряко към работата на Министерството на здравеопазването и към мен като министър – това е Наредбата за позитивния списък.
Наредбата за позитивния списък трябваше да бъде направена в рамките на един месец след публикуването на закона. Наредбата е отпечатана миналата седмица в “Държавен вестник”. Това е наредба за принципите и реда, по които ще се включват медикаменти в позитивния списък. Още когато правихме закона, не знам Вие дали си спомняте, няколко пъти помолих да бъде гласуван едногодишен период за изготвянето на списъка. Това беше пропуснато. При това положение в рамките на времето, с което разполагахме, направихме наредбата в частта й за принципите, докато самият позитивен списък ще бъде изготвен от комисия, която аз ще утвърдя до края на тази седмица, тоест днес, която в рамките на следващите месеци, до новия рамков договор трябва да изгради позитивния списък. Това нещо други държави са го правили в рамките на десет и повече години. Просто не е възможно този труд да бъде свършен в един толкова кратък период от време. На практика това е причината наредбата да бъде разделена тематично в две части и с изготвянето на позитивния списък тя да бъде допълнена, живот и здраве, до края на м. септември, за да може да послужи на касата от нея да изгради своя реимбурсен списък.
При мен имам доста разпечатани данни за бюджетните средства, изразходвани за лекарства. През 1999 г. те са били 171 млн. През 2002 г. са 441 млн. Значи нарастването на разходите за лекарства е почти два пъти и половина, като основният дял се пада на касата, след това разходите по отношение на министерството малко намаляват и леко се увеличават разходите на общините. Значи ние по принцип имаме изключително голямо нарастване на разходите за медикаменти.
Веднага следва въпросът това нормално ли е или не е нормално, или е имало малко лекарства през 1999 г. или сега има много лекарства. Болните не могат да се променят толкова много за това време. Въпросът е много сложен и едва ли мога да го изчерпя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Финков.
Заповядайте, проф. Петков, да изразите отношение към отговора.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Господин министърът избяга от отговор на първата част на моя въпрос и аз го разбирам, защото той не желае да влезе в конфликт с министъра на финансите. Затова, тъй като въпросът е изключително важен, става дума за един от най-големите сегменти на пазара в България, на пазара на лекарствата се въртят лекарства за над 500 млн. лв. годишно, от които около 200 млн. се осигуряват от Здравната каса, и понеже ние смятаме, а тук се доказа, че държавата по отношение на пазара на лекарствата и снабдяването с лекарства не е добър стопанин, държавата е крадлив стопанин, защото краде от здравните пари, господин министър, ние се ползваме от своите права по чл. 90, ал. 2 от Конституцията и от чл. 87, ал. 1 от правилника за нашата работа и, уважаеми господин председател, предлагаме да се проведе разискване и да се приеме съответното решение от Народното събрание. Съгласно нашите правила по тази тема сме събрали над 50 подписа. Заповядайте. (Връчва на председателя списъка с подписите.) Настояваме да има разискване в предвидения срок. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Петков.
Виждам подписите, не ги броя, но Ви вярвам безусловно, че са над необходимия минимум. Необходимият минимум е 48, а Вие казахте, че те са над 50.
Насрочвам разисквания по питането, което ще се състои на 9 май, тъй като следващият петък, Разпети петък, българският парламент не трябва да работи. Девети май е следващият възможен първи парламентарен контрол. Затова за 9 май насрочвам разискване по питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно недостига на средства за лекарства. (Неразбираема реплика от министър Финков.) За съжаление нищо друго не мога да направя. Трябва да преосмислите Вашето пътуване, тъй като въпросът действително е твърде сериозен. Така че ще Ви помоля, господин министър, да съобразите това, което в момента стана в пленарната зала.
Актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров, отправен към министър Финков, относно наредба по чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Заповядайте, господин Кацаров, да развиете своя актуален въпрос. Знаете, че разполагате с три минути пленарно време.


СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че шест седмици след като зададох актуалния въпрос, господин министърът на здравеопазването ще може да отговори. Радвам се, че това ще се случи днес.
Уважаеми господин министър, вашето мнозинство в парламента през м. декември прие поправки в Закона за здравното осигуряване и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Съгласно тези поправки Министерският съвет трябва да приеме в двумесечен срок позитивен списък от лекарства с наредба. Днес сме 18 април, вече минаха четири месеца. Тази наредба до този момент не е приета. Аз не се учудвам от това, че вие не можете да направите тази наредба за четири месеца, убеден съм, че няма да я направите и през следващите четири месеца. Въпросът обаче е какво следва от това. Защото съгласно същите два закона всички промени, които се правят в момента на реимбурсния списък на лекарства в Националната здравноосигурителна каса, за лекарства, които частично или напълно се заплащат, лекарства за домашно лечение, поправките, които бяха направени на 15 февруари, са незаконни. Те са в нарушение на закона, защото листата на Касата трябва да бъде вследствие на позитивния списък, който вие и вашият Министерски съвет все още не сте приели.
Нещо повече, самият Национален рамков договор, който беше подписан в края на март, е незаконен. Защото реимбурсната листа съгласно същия закон е част от Националния рамков договор. И когато тази част е изготвена в нарушение на закона, това прави целия рамков договор изготвен в нарушение на закона.
Вследствие на това, вследствие на промените, които бяха направени на 15 февруари от Националната здравноосигурителна каса, изцяло в нарушение на закона, бяха лишени от съвременни животоспасяващи и животоподдържащи лекарства болните от астма. Бяха лишени от съвременни животоподдържащи лекарства болните с диабет, които са на перорално лечение. В нарушение на закона, който вие приехте, бяха лишени от съвременно лечение болните от паркинсон. В нарушение на закона бяха лишени от съвременно лечение няколкостотин хиляди души с хипертония втори или по-висок стадий.
Всичко това е извършено в нарушение на закона и това беше признато дори и от сегашния директор на Националната здравноосигурителна каса. Справка - интервюто му във в. "Труд", в което той казва: Да, ние заобиколихме закона, но нямаме пари. Ама моля ви се, това е мотив,с който се обират банки, с който се извършват въоръжени грабежи. Със същия мотив: нямаме пари, затова нарушаваме закона.
Цялата отговорност за това нещо, уважаеми господин министър на здравеопазването, е Ваша. И моят актуален въпрос към Вас е кога ще бъде приет с наредба от Министерския съвет позитивният списък с лекарства и как ще сложите край на всички тези беззакония, които стават в момента с лекарствената политика в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Кацаров.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на актуалния въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Точно преди десетина минути отговорих частично на Вашия въпрос, но Вие решихте да си доразвиете тезата.
С изменението на чл. 10, ал. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 107 от 15 ноември 2002 г., беше предвидено Министерският съвет да определи с наредба критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивен лекарствен списък. Цитирам точно текста от закона.
Изготвеният проект за наредба за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивен лекарствен списък беше обсъдено с представителите на български и чуждестранни производители, като всички техни бележки и предложения бяха взети предвид при изготвянето на наредбата, бяха взети предвид и всички направени забележки от представители на Факултета по фармация и на редица неправителствени организации с дейност в сферата на лекарствооборота в България. На 13 февруари 2003 г. беше проведена кръгла маса в Комисията по здравеопазването на Народното събрание, като една от темите за обсъждане беше изготвеният проект за наредба, който бе представен и предварително раздаден. На 14 февруари 2003 г. тази наредба беше изпратена за съгласуване във всички министерства по реда на съгласувателните процедури. След представяне на техните становища и препоръки основните бележки, направени от шест министерства, бяха съобразени.
Проектът за наредба беше внесен за разглеждане на заседание на Министерския съвет на 20 март 2003 г. Наредбата е приета с Постановление № 81 на Министерския съвет от 8 април и беше обнародвана в "Държавен вестник", бр. 34 от 15 април 2003 г.
В наредбата се предвижда до 1 май 2003 г. Министерският съвет да определи по предложение на министъра на здравеопазването състав на комисия, която да разработи позитивния лекарствен списък въз основа на приетите принципи за определения срок до 30 октомври 2003 г. На първото заседание комисията следва да изготви правила за своята работа, като те бъдат утвърдени от министъра на здравеопазването.
По въпроса за наредбата – толкова. Тя е факт. Всичко друго, което казахте, мисля, че не се отнася конкретно към въпроса и затова ще се въздържа от коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Кацаров. Имате право на реплика.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Очевидно министърът не може да отговори на поставените въпроси. Няма позитивен списък. Чухме как текат процедурите по подготвяне на наредби в министерството, което едва ли интересува когото и да било в тази зала и когото и да било в страната. Всички нас ни интересуват резултатите. Резултатите ги няма. И затова цялата отговорност е Ваша, господин министър.
И за да бъда още по-конкретен и още по-ясен, сега ще Ви връча една епикриза, която ми беше дадена от избирател от Кюстендил – Любка Божилова, пенсионер по болест. Това е епикриза, издадена от Многопрофилна болница за активно лечение Александровска, университетска болница, акредитирана от Вас с пет звезди. Казвам това, защото някой може да постави под съмнение кой издава такива епикризи. В тази епикриза е определено поддържащо лечение с дехидрокортизон, атенолол, ренитек, зукор, диклофенак, фазомекс, дузодрил, геритамин, билнабол и квикаксколир. Тази жена е с 68 лв. Направих си труда да проверя колко пари трябва да даде съгласно последните промени, които Националната здравноосигурителна каса направи с лекарствата за частично или напълно заплащане за домашно лечение. Колко пари тази жена с 68 лв. пенсия трябва да даде, за да може да извършва поддържащото лечение, определено й от университетската болница – 254 лева и 1 стотинка, уважаеми господин министър!
Ето за това става въпрос, не става въпрос за неправителствени организации, не става въпрос за производители, за търговци, за кръгли маси, за конференции и т.н., и т.н. Ето за това става въпрос. Вие си отговорете. Ако искате, отговорете и на жената, която може би в този момент ни гледа по телевизията. Вие си отговорете как Вие решавате въпросите с лекарствата в нашето здравеопазване!
ИВО АТАНАСОВО (КБ, от място): Аз ще ти отговоря: вие направихте това. Преди хората се лекуваха безплатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Ако искате, можете да се възползвате от това право. Не искате? Благодаря Ви.
Преминаваме към питане относно политиката на министерството за снабдяване на населението с животоспасяващи средства.
Заповядайте, д-р Кацаров, да развиете своето питане.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Продължаваме темата с лекарствата и с това, което става в Министерството на здравеопазването, този път от гледна точка на държавната поръчка и търговете, които прави Министерството на здравеопазването.
Може би сега ще стане ясно защо министерството не е изготвило наредбата, защото през това време то се занимава с други неща. Министерството на здравеопазването, съгласно закона, обявява открита процедура за обществена поръчка на 18 октомври 2002 г. Преди да дам конкретните факти и да задам конкретния въпрос, може би трябва да направим едно уточнение. Аз не съм сигурен дали този въпрос трябва да го задам към министъра на здравеопазването или към неговия главен секретар Карабатаков, за който казват, че е официален представител на Мултигруп в правителството, и конкретно в Министерството на здравеопазването. Но правилникът не ми позволява да го задам на главния му секретар, затова ще го задам на министъра, още повече, че министърът очевидно покровителства тази практика в министерството.
И така, господин министър, днес сме м. април, а м. октомври м.г. Вие сте обявили търг за обществена поръчка, открита процедура за снабдяване с животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, плащани от държавния бюджет, и по-конкретно от бюджета на Министерството на здравеопазването. Ще се радвам, ако успеете и дадете отговор на четири неща. Много ще се радвам да чуя отговорите.
Защо за лекарството Еритропоетин, което се използва в хемодиализата, са сключени два договора с две фирми – за Неорекормон и Епрекс? Въпреки че са сключени два договора за равни количества, разделени са на две, това е практика на министерството да дели на всички поравно, независимо от това че провежда търг, се изпълнява само единият договор, а именно този за Неорекормон? Доставки от другия препарат не се правят.
Второ, защо за лекарството Кодрониева киселина, което се използва като онкопрепарат за лечение на раковоболни, е заявена обществена поръчка за 800 хил. таблети, а е сключен договор само за 400 хил. таблети? Защо за лекарството Алфа интерферон, което също се използва за лечение на онкоболни, е заявена поръчка за 24 хил. флакона, а е сключен договор за 11 хил. флакона? Защо за антиеметичните лекарства – това са лекарства против повръщане, които също се използват в онкологията, не е сключен договор след провеждането на откритата процедура?
Не знам дали знаете, но сигурно знаете, господин министър, че в страната има над 100 хил. души с ракови заболявания. Ако не се лъжа, цифрата е около 150 хил. Лекарствата, които осигурява Министерството на здравеопазването, са за около 10 хил. души. Всички останали са обречени. Това са лекарства, които продължават или не живота на тези болни. Без тях тези хора умират.
Аз искам от тази трибуна тук да отговорим на тези хора: какво прави министерството и защо шест месеца, след като е обявило поръчката, сега сме м. април, тези лекарства ги няма? Тези лекарства не са договорени или са договорени в много по-ниски количества. Аз искам да чуя ясен и честен отговор. Не искам да будалкате мен и нашите зрители, господин министър. Тук имам всички документи и не ме принуждавайте след това да ги вадя един по един, подписани и от Вас документи. Искам ясен отговор защо всичко това се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министър, заповядайте да дадете отговор на питането на народния представител Стойчо Кацаров в рамките на 10 минути пленарно време.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров! Въпреки големите ми усилия, много трудно успях да Ви проследя мисълта, защото непрекъснато сменяте нивата на абстрактност като говорите – нещо, нехарактерно за един народен представител, който най-малко поне трябва да се научи да говори. Използвате жаргони, някои от които не знам какво значат. Затова ще си прочета това, което съм написал, а след това може би ще коментираме повече. Тези конкретни медикаменти и конкретни количества във Вашето питане аз не ги знам, въпреки че съм министър, но след като Вие ги знаете, не мога да изключа, че изпълнявате някаква поръчка. Ако имате нещо по-конкретно, заповядайте в министерството с папката или където искате, за да намерите някакво решение на вълнуващите Ви въпроси.
По питането. Снабдяването на населението със скъпоструващи лекарства за лечение на заболяване, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, съгласно Наредба № 23, приложение № 1, т. 1 до т. 11, включително в периода януари – март 2003 г., обхваща няколко отделни етапа, както следва.
1. В края на м. декември 2002 г. са разпределени остатъчните количества медикаменти по договорите за 2002 г., които количества следва да задоволят част от нуждите до приключване на договарянето за 2003 г., което значи средно за около първите 2-3 месеца на т.г. Направени са заявки и разпределения за 77 лекарствени продукта, между които са основните лекарствени продукти по т. 8 на Наредба № 23 за лечение на злокачествени заболявания.
2. Във връзка с фиксираните срокове на действие на договорите за 2002 г. – те са до 31.12. – разчетите на лекарствените продукти по Наредба № 23 за 2002 г. са направени с цел да покрият нуждите до края на м. декември 2002 г. и частично през м. януари 2003 г. Този факт наложи да се договорят в края на 2002 г. допълнителни количества лекарствени продукти за покриване на някои неотложни нужди за периода януари – февруари 2003 г. Количествата по тези договори бяха разпределени от министерството в периода 14-17 януари 2003 г. Отнася се за 20 лекарствени продукта на обща стойност 2 млн. лв.
3. Във връзка с проведената открита процедура за доставката на скъпоструващи лекарства за лечение на заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за нуждите на страната през 2003 г., съгласно Наредба № 23, Приложение № 1, т. 1-11 включително, трябва да се имат предвид и процедурните срокове, заложени в Закона за обществените поръчки, и стъпките, които е предприело Министерството на здравеопазването за спазване на закона и същевременно за оптимално снабдяване на населението с животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени продукти.
А. Открита процедура.
Поканата за открита процедура през 2003 г. е утвърдена със Заповед от 11.10.2002 г., обнародвана в “Държавен вестник” на 18.10.2002 г. Процедурата по разглеждане, оценяване и класиране на предложението е започнала на 3.12.2002 г. Протоколът за класиране е от 18.12.2002 г. Заповедите за класиране са от 19.12.2002 г. Договорите с класираните на първо място фирми са подписани на 20.01.2003 г., като процедурата по подписването включва периода на обжалване и съгласуването на производителите с чужбина.
Б. Процедура по договаряне за лекарствени продукти, за които на открита процедура са подадени по-малко от три оферти.
1. Заповед за откриване от 18.12.2002 г. Процедура по разглеждане, оценяване и класиране на предложенията е започнала на 16.01.2003 г. Протоколът е от 21.01.2003 г. Заповедите за класиране са от 23.01.2003 г. Договорите с класираните на първо място фирми са подписани на 21.02.2003 г., като процедурата по подписването включва периода на обжалване и съгласуване с производителите в чужбина.
Може да се направи изводът, че цялата процедура е траяла 132 дни. В спешен порядък, след сключването на договорите, са били изготвени заявки и разпределения и връчени на дистрибуторите за изпълнение, както следва.
След открита процедура са разпределени 22 лекарствени продукта за периода 10-20 февруари 2003 г. След процедурата на договаряне в периода 4-14 март са връчени за изпълнение по договорните заявки и разпределение за останалите 103 лекарствени продукта, включени в спецификацията по договарянето за 2003 г.
Общата сума на разпределените лекарства досега е 11 млн. 814 хил. лв. Благодаря за вниманието. Нямам официални сведения за липса на медикаменти по разпределение в съответните лечебни заведения, които са обект на снабдяване по Наредба № 23. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Кацаров, заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, повтарям само два от въпросите, които зададох.
Първо, защо сте обявили търга за 800 хил. таблети колдрониева киселина, това са препаратите Остак, Бонефос и Синдронат, и сте договорили само 400 хил. от тях? Сключили сте договор за 400 хил., за половината от обявеното количество.
Второ, защо сте обявили поръчката и търга за Алфа Интерферон, препаратите Руферон, Интрон-А и Реладирон – за 24 хил. флакона, а сте сключили договор за 11 хил. флакона?
Ще Ви припомня и нещо друго. Защо за същите препарати, които са били включени в обществената поръчка и откритата процедура и за които е сключен договор с победителя в конкурса за половината от обявеното количество, на 15 януари вашето министерство, с Ваша заповед пуска покана за процедура на пряко договаряне за същите препарати, за оставащите 13 хил. флакона, които не сте договорили? За да ги дадете на другите фирми ли, които не са могли да спечелят откритата процедура?
Задавам много ясен въпрос и очаквам много ясен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин министре.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: По тези конкретни въпроси следва да внесете питане по чл. 90, ал. 1 от Конституцията, за да Ви се отговори конкретно. В момента не съм подготвен да отговоря на тези детайли. Вие вероятно изпълнявате адвокатски функции някъде. Това ми е коментарът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Имате възможност да реагирате, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, това са документи, подписани от Вас. Не че не сте подготвен. Вие не сте подготвен да сте министър. А не можете да отговорите, защото нямате какво да отговорите. Защото няма какво да отговорите на този елементарен въпрос – провеждате открито процедура, сключвате договор за половината от количеството, защото не тази фирма, която Вие сте искали, се е класирала на първо място и е дала най-добрите резултати, и на следващия ден за същия препарат пускате нова процедура по пряко договаряне, на която каните фирмите, които сте искали да спечелят и не са успели да го направят. Е, това е отговорът на Вашия въпрос.
А това, че не сте подготвен се вижда от целия хал на здравеопазването, в което се намираме в момента, вижда се и от хала, в който се намира цялата лекарствена политика в страната, от непрекъснатите промени, промени, промени, от които в крайна сметка страдат всички български граждани.
Господин министре, аз Ви обвинявам Вас персонално за всички неблагополучия на здравната реформа. Вие носите цялата отговорност и цялата вина за това, което се случва. И най-доброто, което можете да направите в този момент, господин министър Финков, е час по-скоро да си подадете оставката, белким управляващото мнозинство намери някой човек, който да се заеме и да завърши реформата в здравеопазването. Благодаря.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Да, да, да дадат на тебе министерството, ти да си министър, че да ни довършиш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Следва актуален въпрос от народните представители Петър Василев Мутафчиев и от Тома Янков Томов.
Заповядайте, господин Мутафчиев, разполагате с три минути да изложите актуалния си въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз съм удовлетворен днес от дебата, който става, и най-вече от това, че дойде време да чуем от устата на представители на бившите управляващи от Съюза на демократичните сили, които наложиха тази пагубна за българското здравеопазване система на здравеопазване, да бъдат нейни критици. Да бъдат нейни критици и да говорят с думите на левицата, така както левицата говореше в предишното Народно събрание.
ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Браво!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Радвам се, господин Кацаров, че вие сте осъзнали грешките си. Но проблемите, които стоят пред българския народ трябва да ги решават сегашните управляващи, господин министър.
И моят въпрос е свързан точно с безплатните животоспасяващи лекарства, които българските граждани трябва да получат и по Конституция, и по законите, свързани със здравеопазването.
Вие сам споменахте, че преди няколко месеца отново имаше повишаване на лекарствата в Република България. Очакванията на всички болни, които ползват животоспасяващите лекарства, беше, че Касата ще поеме тази разлика. За голямо съжаление от март месец се разбра, че Касата намалява до голяма степен процентите, които поема от цените на животоспасяващите лекарства.
И аз ще ви дам няколко кратки примера.
Пациентка-диабетичка, която се лекува с Амарил – 3 мг два пъти дневно. За един месец струва 69 лева и 10 стотинки. Касата покрива само 15 лева и 4 стотинки. Останалата сума от 54 лева и 6 стотинки трябва да се поеме от пациента. Това е конкретен случай, жената е от Пловдив. Тя е пенсионерка със 70 лева пенсия. Включително е с високо кръвно и трябва да купува лекарства и за високо кръвно.
Ще ви дам втори пример – за асматик. Серетит шпрей е 90 лева и 8 стотинки. До 2003 г. се е поемал 100% от Здравноосигурителната каса. В момента пациентът за това животоспасяващо лекарство трябва да плати 45 лева.
За хората, страдащи от психични заболявания – Серопрам – 48 лева и 70 стотинки. Преди се е поемал 100%, сега Касата поема само 12 лева. Останалите са на гърба на пациента.
Искам да разбера, господин министър, дава ли си българското правителство сметка, че здравеопазването е недостъпно почти за всички. Аз не говоря само за пенсионерите, а за семейства, в които има безработни. Аз говоря и за всички български граждани, които са с ниски доходи. В един момент те не могат да си позволят да се лекуват.
Извинявайте за тежките думи, които ще кажа, но изборът им не е голям. Значи с малкия си доход от 80 лева пенсионерът трябва да избере: да се лекува, да си намери животоспасяващи лекарства и да си ги плати, за да остане гладен и да загине от глад или съответно да се храни и да не може да се лекува, за да почине от болестта си. Смятам, че това не е най-хуманният и демократичен избор за България.
Затова моят актуален въпрос към Вас е: какви мерки възнамерява да предприеме Министерството на здравеопазването, за да осигури достъпност, т.е. безплатност на животоспасяващите лекарства за българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министре, разполагате с пет минути за отговор на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, Вашият актуален въпрос засяга преди всичко дейността на Националната здравноосигурителна каса, поради което моят отговор в голяма степен се основава на становището, получено от директора на Касата.
Първо, относно публикуваните в “Държавен вестник” пределни цени на някои лекарствени продукти. Увеличените цени на лекарствените продукти на някои фирми-производители, предимно български, не оказват влияние върху максималната продажна цена на лекарствата, включени в списъка на Касата, които тя заплаща напълно или частично.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Рамковото споразумение между Касата и фирмите-производителки, производителят няма право едностранно да променя за периода на действие на Рамковото споразумение договорната цена на всеки продукт. Значи те продължават на стари продукти. А освен това пределните цени обикновено при договори с Касата не се изпълняват, а се работи с по-ниски нива.
Второ, относно влезлите в сила от 16 февруари 2003 г. промени в реимбурсацията на някои лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от Касата, или, така да се каже, тогава въведените временни мерки.
Влезлите в сила от 16 февруари 2003 г. промени в реимбурсацията на някои лекарствени продукти, които Касата заплаща, са част от спешните мерки, които са предприети за ограничаване на разходите по отношение на някои медикаменти. Промените са в изпълнение решението на парламентарната Комисия по здравеопазването, взето на нейно заседание от 15 януари 2003 г., на което тя възлага на ръководството на Касата да предложи спешни мерки за оптимизиране разходите за лекарства в определените от Закона за бюджета на Касата за 2003 г. рамки.

Управителният съвет и оперативното ръководство на Касата неведнъж са поставяли проблема за непрекъснато нарастващите разходи за медикаменти. Засилва се полипрагмазията и тенденцията лекарите да изписват все по-скъпи лекарства – констатира анализ на Касата за лекарствената си политика през 2001 – 2002 г. Гласуваният от парламента бюджет за лекарства през 2003 г. е в размер на 162.7 млн. лв. при 240 млн. лв. изплатени фактически за медикаменти през 2002 г.
При непрекъснатото увеличаване на разходите за лекарства и при запазване броя на заболяванията, чието медикаментозно лечение Касата заплаща, както и ограничените средства от бюджета за лекарства, следва спешно да се предприемат мерки, за да се гарантира целогодишното изплащане на лекарствата. Целта на Касата е да не се нарушат правата и интересите на болните, но и средствата за лекарства да не свършват по средата на годината. От 1423 броя лекарствени позиции в списъка на Касата, нивото на заплащане от Касата се намалява при 407 продукта, а за 18 продукта нивото на заплащане се увеличава. Не се променя съществуващата методика за определяне нивото за заплащане, утвърдена от Комисията по прозрачност. Лекарствените продукти, които спадат към генерични групи, включени в есенциалната листа на Световната здравна организация, запазват непроменено нивото си на заплащане. В тази група са част от медикаментите за болните от диабет, бронхиална астма, психични заболявания и др. Запазено е 100-процентовото заплащане на медикаменти, отпускани по протоколи 1А и 1В, издавани от комисия съответно от Касата и районните каси. Това са така наречените животоспасяващи и животоподдържащи лекарства, които Касата отпуска по програми. Запазено е 100-процентното заплащане на лекарства, които досега не са заплащани 100% по протоколи 1С, издавани от специалист. Това се лекарствата за диабет и психични заболявания. Запазено е нивото на заплащане на лекарства, които досега Касата е заплащала на 25%. Намалява се процентът на заплащане от Касата при останалите лекарства. Това са споменатите над 407 продукта, които досега Касата е заплащала съответно 100, 75 или 50%.
Трето, относно лечението на болни от диабет, бронхиална астма и психични заболявания, заплащани напълно или частично от Касата.
Първо, диабетът – инсулинозависим и неинсулинозависим. Касата заплаща напълно, 100% всички видове инсулини, включени в списъка с лекарствата. В списъка са включени 30 броя лекарствени продукти за таблетно приложение, от които пет се заплащат 100%, а останалите 25 се заплащат в различна степен.
На конкретно дадения пример за пациентката, лекувана с лекарствения продукт амарил, от групата на лекарствения продукт амарил в списъка са включени още осем продукта, от които: манинил – 3,5 милиграма и глибенгламид, които се заплащат напълно от Касата. От частично заплащаните от тази група има такива, които са на достъпни цени.
Второ, от психичните заболявания и разстройства Касата заплаща напълно или частично 138 лекарствени продукта за болни от психически заболявания. От тях 41 продукта се заплащат напълно от Касата. За бронхиална астма Касата заплаща напълно или частично 46 лекарствени продукта за лечението й. От тях 16 лекарствени продукта са инхалаторни медикаменти. С непроменено ниво на заплащане остават 29 основни продукта за лечение на бронхиалната астма.
Ръководството на Касата счита, че в лекарствения списък са включени достатъчно лекарствени продукти за всички заболявания, за които тя частично или напълно заплаща по различните терапевтични групи. Част от тях се заплащат 100%, а за друга част се доплаща в различна степен от Касата. От частично заплатените лекарства има такива на достъпни за болните цени, дори и за тези с финансови ограничения. Задължително е при определяне на лечението лекуващият лекар да се съобразява както със здравословното състояние на болните, така и с техните финансови възможности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате възможност за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, когато с народния представител Тома Томов зададохме този въпрос, ние очаквахме да чуем истината и най-вече сериозните мерки, които Вие възнамерявате да предприемете като ръководител на това ведомство. За съжаление, аз чух една доста подробна информация, но тя някак си не съвпада с картината в българските пациенти.
Защо казвам това? Защото пациентът, в края на краищата е потърпевш. Той не може сам да си изпише едно лекарство или да прецени кое е най-подходящото за него.
Примерно, за диабетиците аз не мога да се съглася с Вас, че от манинил трябва директно да минат на инсулин и да не се ползват други възможности, които са по-добри за здравето и за дългия живот на пациента.
Второ, искам да ви кажа, че аз направих една самоинициатива и проверих няколко аптеки, за да видя до каква степен Касата поема безплатни лекарства. Попитах ги какви са сумите, които постъпват при тях в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Знаете ли с колко са паднали сумите, т.е. с колко по-малко се взимат безплатни лекарства? Една трета или малко над една трета е приблизително в сравнение с 2002 г. Това означава, че българската държава чрез Националната здравноосигурителна каса не осигурява животоспасяващи лекарства, т.е. тя оставя пациентите сами да заплащат тези лекарства.
Господин министър, обръщам се към Вас, нека да спазваме българската Конституция, нека да спазваме българските закони, и когато сме обещали на българския народ, че ще има за него достъпно здравеопазване, нека да има такова! Ваше задължение е, ако системата, която е в момента, не действа и не е в интерес на българските пациенти и лекари, тя да бъде променена. Да бъде променена така, че в България да има здравеопазване!
През 1991 г. ние премахнахме от наименованието на министерството “народно” и го оставихме само Министерство на здравеопазването. Като първа стъпка ви предлагам, за да усещаме всички ние, че здравеопазването е за българския народ, да напишем отново, че това министерство е на народното здраве. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате възможност за дуплика, господин министре. Благодаря, отказвате се.
Следващото питане е на народните представители Васил Паница и Стойчо Кацаров относно реформата в болничното здравеопазване.
Заповядайте, господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, свидетели сме на големи затруднения при функционирането на болниците – както държавни, така и общински. Налице е една негласна тенденция за ограничаване дейността на общинските болници. Естествено, това става с методите на финансова рестрикция. Министерският съвет чрез министерството, което оглавявате, в края на миналата година отпусна допълнителни средства на държавните болници, при положение, че те бяха с много по-големи задължения, отколкото общинските. В този смисъл общинските болници останаха сираци.
Сегашното тежко състояние на болничното здравеопазване има своята предистория от края на 2001 г. Изцяло погрешната ви лекарствена политика започна тогава с въвеждането на данък добавена стойност върху българските лекарства, споменавам изрично, въпреки че Европейският съюз не поставяше такова условие в този срок.
Това беше голям удар не само пряко върху гражданите, но и върху болничното здравеопазване. Разходите за лекарства в болниците нараснаха близо три пъти. За сметка на това много български медикаменти изчезнаха от реимбурсната листа. При бюджет през 2002 г. за общинско здравеопазване 284 млн. лв., тази година са отпуснати 168 млн. лв. По странна методика, която е добре известна, за общинските болници се определят 261 лв. на болен, а за държавните 365 лв. Явно е, че трябва да има някаква разлика, но не толкова драстична. Реално всички болници ще получат едва половината от тази сума. Все пак не трябва да се дава привилегия на някои болници въз основа формата на собственост – държавна или общинска. Една бактериална бронхопневмония трябва да се лекува и в общинска, и в държавна болница с високоефективни антибиотици. Защото всички осигурени граждани имат равни права. Един от критериите за субсидията е на базата брой преминали болни през болниците през предходната година със съответен индекс през 2001 г. Методиката обаче, по която определяте тази субсидия по този параметър на места е направо абсурдна. Давам пример. За белодробна болница Пловдив за 2001 г. сте дали справка от министерството, че са преминали цифром нула болни при положение, че са минали няколко хиляди.
Новите 41 пътеки не могат да запълнят по-малкия със 116 млн. бюджет за 2003 г. в сравнение с преходната. Общо субсидиите за болниците са намалели средно с около 50 процента. Пред катастрофа са много добре работещи общински болници, където работят отлични специалисти. Нашето питане към Вас е има ли правителството стратегия за развитието на болничната помощ и ако има – в какво се изразява тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин министър, имате възможност да отговорите на това питане. Разполагате с 10 мин.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Паница! С Решение № 762 от 19.11.2002 г. в Министерския съвет беше приета Стратегия за преструктуриране на болничната помощ в Република България. Тя е разработена и предложена от Министерство на здравеопазването и представлява рамката за провеждане на реформата в болничната помощ за периода 2002-2006 г. Необходимостта от изготвяне на такъв документ беше продиктувана от съществуващите години наред тежки проблеми, които не намериха цялостно решение през изтеклия период. В България, както и в останалите страни от Централна и Източна Европа, се наблюдават все още сравнително високи показатели за осигуреност с болнични ресурси и ниски показатели за използваемост в сравнение със страните от европейската общност. Финансирането е било винаги крайно недостатъчно и насочено към поддържане на неефективни структури, като ежегодна практика става формирането на значителна задлъжнялост на болниците. Липсва действаща методика за заплащане на извършената дейност и адекватна инвестиционна политика, както и реални инвестиции на практика в болничния сектор през последните почти 10-15 години.
С реформата в извънболничната помощ беше създаден значителен дисбаланс в доходите на работещите в болничния и извънболничния сектор, както и нараснаха нерегламентираните плащания сред медицинските специалисти. Съществуваше свръхкапацитет от болнични легла и медицински персонал, надвишаващ реалните потребности на страната. Беше изградена интегрирана информационна система за целите на управлението и контрола на разходите. Основната цел на приетата от правителството Стратегия за преструктуриране на болничната помощ е да се осъществи планиране, поетапно реализиране и мониториране на цялостния процес на преструктуриране и рационализиране на болничната помощ с цел повишаване на нейната ефективност и съблюдаване на изискванията за достъпност, своевременност, достатъчност и качество на болничната помощ.
На базата на извършени анализи са разработени програми за рационализирана болнична помощ по райони. Най-ефективните структури се предвижда да бъдат преобразувани в лечебни заведения за медицинско обслужване на хронично болни и лица увреждания, като се търси максимално добро взаимодействие между извънболничната и болничната помощ. Създава се възможност за преобразуване на лечебни заведения за болнична помощ на други видове лечебни заведения с оглед оптималното използване на наличните здравни ресурси и потребности в региона. Например болници за продължително лечение и рехабилитация, лечебни заведения за извънболнична помощ, хосписи, домове за медико-социални грижи и др. Доразвиват се всички форми на извънболничната помощ като разкриване на структури като еднодневна хирургия, като различни форми на домашно обслужване под медицински персонал, патронажи.
Специален акцент се поставя на реформата в психиатричната мрежа, като основният принцип е ресоциализация на психично болните и отпадане на стигмата. Това ще бъде постигнато чрез изграждане на дневни психосоциални центрове, които да поемат грижите за пациентите без откъсване от семейната и социалната им среда. В случаите на преобразуване на общинските болници ще бъде въвеждана политика, насочена към подпомагане на местните власти в разработване и реализиране на програми за гарантиране обхвата, качеството, достъпността и достатъчността на извънболничното обслужване в региона. Разработени са различни форми на общинско здравеопазване на принципа на дневни стационари и медицински грижи за хронично болни хора, деца и възрастни хора, хора с увреждания и психично болни.
Основният елемент на стратегията е нейната инвестиционност, чрез която е разработена инвестиционна стратегия с цел устойчиво решаване проблема с инвестициите в болничния сектор. Планирани са средства и източници за натрупване на фондове за обновяване на медицинската техника и оборудване на болничната помощ и са регламентирани задълженията на държавата, местната власт и лечебните заведения. Създадени са възможности за обединяване на държавни, общински и частни капитали и за създаване на лечебни заведения със смесен капитал. Разработена е национална политика за планиране, използване и оценка на високите медицински технологии.
Основен приоритет както на националната здравна стратегия, така и на стратегията за преструктуриране на болничната помощ е подобряване качеството на здравната помощ. Това е свързано с въвеждането на правила за добра медицинска практика, стандарти на качество, осигуряване на вътрешен и външен контрол и проучване и отчитане мнението на пациентите. За целите на националната политика за планиране и управление на болничната помощ в процес на изграждане е интегрирана информационна система на здравеопазването с модул болнични ресурси с помощта на Световна банка. Очаква се преструктурирането на болничния сектор да доведе до значителен положителен здравнодемографски, социален и икономически ефект в средносрочен и дългосрочен план.
Като неразделна част от стратегията Министерството на здравеопазването е разработило план за действие, в който са конкретизирани необходимите дейности в тяхната логична последователност и източниците на финансиране, както и необходимите инвестиции в следващия средносрочен период. Един от източниците на финансиране на дейности по преструктурирането на болничната помощ е заемът от Световна банка “Бул 4565”.
Договорено е преструктуриране на заема по Световна банка като 7 млн. 964 хил. евро ще бъдат пренасочени към подпомагане преструктурирането на болничната помощ, от които капиталовите разходи са в размер на около 6 млн. евро и ще бъдат използвани за следните дейности: разкриване структури за еднодневна хирургия в няколко пилотни региона – около 2 хил. евро; ремонтни дейности по обновяване и преструктуриране на пет болнични заведения с национално значение – 2,5 млн. евро; разработване на програма за преструктуриране на болници в четири региона – 1 млн. 700 хил. евро; 1 млн. 400 хил. евро ще бъдат изразходвани за разработване на учебни програми за обучение на обучители и медицински сестри по проблеми на регионалното здравеопазване, изграждане капацитет за здравна политика, администриране и управление в здравеопазването, както и за обучение на кадри от местната администрация по отношение реформа в общинското здравеопазване.
Продължават да се търсят допълнителни средства за реализиране на предвидените в плана за действие към стратегията конкретни мерки. Проекти за подпомагане на реформата в психичната помощ са предложени за финансиране и вече приети по програма ФАР, както и по линия на Пакта за стабилност за 26 млн. евро. Търсят се възможности за привличане на средства от други международни финансови институции, както и по линия на двустранното сътрудничество.
Министерството на здравеопазването в тясно сътрудничество със Сдружението на общините в България подкрепя максимално местните власти в осъществяване политиката за преструктуриране на общинските лечебни заведения и рационализиране на болничната помощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Имате възможност за уточняващи въпроси в рамките на 2 мин., господин Паница.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не съм доволен от Вашия отговор. На първо място, защото така наречената стратегия за преструктуриране на болничната помощ остана тайна за обществеността, така също и за народните представители. Тя е приета на 19 ноември 2002 г., а народните представители научиха за нея преди един месец. Има протоколи в Комисията по здравеопазването, откъдето е видно, че ваши депутати не знаят за тази стратегия. Тази потайност показва, че самата стратегия също е малко тъмна.
Не получихме отговор защо тази стратегия обрича общинското здравеопазване на гибел. От 47 точки за общинското здравеопазване са отделени сам 2. В едната се казва, че за общинското здравеопазване трябва да се търси сътрудничество – забележете – на Националното сдружение на общините. Като че ли то си няма други проблеми, а трябва да влага средства в общинското здравеопазване допълнително.
В стратегията, която имаме отскоро, пише, че (цитирам): “преструктурирането на болничния сектор да се извърши на база анализ на социалните, технологични, икономически и политически фактори”. Твърдя, че не сте взели предвид нито един от тези фактори. При незавидния социален статус на хората, особено в малките и средните общини, попитайте който и да е човек от тези общини дали е съгласен да бъде закрита неговата общинска болница, за да ходи на 50-100 км до областния център и ще получите отговор.
В стратегията имате раздел за развитието на кадрите, тоест на медиците, които ще останат без работа. За това също не споменахте нищо. Вие предлагате (цитирам): “освобождаване на известен брой медицински персонал”.
Срамна стратегия, господин министър, защото предлагате още един цинизъм (пак цитирам): “пренасочване в областни болници в съседни общини” – като че ли там няма същите проблеми. “Условия за преждевременно пенсиониране на наши колеги” – забележете.
И последни “шок и ужас”: “обучение за придобиване на други умения и специалности извън медицината”, тоест лекарите с 20-30-годишен стаж трябва да станат тенекеджии, автомонтьори и т.н. Ето затова казвам, че стратегията ви е срамна.
Нашите два допълнителни уточняващи въпроси са следните: какви финансови средства бихте се ангажирали да издействате за спасяване на общинското здравеопазване в България?
Второ, няма ли да дадете възможност за приватизация на някои лечебни заведения преди фаталния ход да ги закриете? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доц. Паница! Да разискваме в рамките на парламентарния контрол стратегията за преструктуриране на болничната помощ е нелепо, тъй като времето е крайно недостатъчно. Вие нахвърлихте само някои извадки от стратегията, пропускайки това, което аз прочетох като принципи досега. Ще се опитам да отговоря съвсем конкретно, като ще започна отзад напред.
Най-напред по въпроса за тази “Програма за подпомагане при пенсиониране”. Това е една програма, която е подписана от предишния кабинет, от вашето правителство, за осигуряване на помощ при пенсиониране на лекари и медицински сестри. Да, подписана е през 2000 г. и за щастие ние успяхме да я суспендираме в рамките на около 2 млн. долара, които успяхме да прехвърлим към инвестиционни проекти. Но така или иначе целият договор, вече сключен с гръцката фирма “Караянис” пак през 2000 г., не можа да бъде суспендиран и той остава в режим “стенд бай” – на очакване, ако възникнат проблеми, свързани с освобождаване на медицински служители в рамките на реформата, тази стратегия да ги подпомогне.
Всичко, което цитирате като текстове, е така и тези текстове са подписани през 2000 г. Няколко пъти Ви го казвам, съжалявам. Защо го казвате тук? За да съм принуден да Ви отговоря още един път по тоя начин… (Неразбираеми реплики от ОДС.)
В стратегията никъде не се говори за административно закриване на болници. Няма такова нещо. Стратегията беше много широко обсъдена на няколко кръгли маси преди да бъде внесена в Министерския съвет. Съсловните организации са запознати с нея. Имаше няколко пресконференции, интервюта във вестниците. Имаше много обширна пресконференция след приемането на стратегията от Министерския съвет.
Същината на стратегията беше планът за действие, който искаше да покаже на правителството, на Министерството на финансите и на цялата общественост, включително и на вас, които не направихте стратегия за преструктурирането на болничната помощ, колко пари струва това. И аз мога да кажа, че ние в тази стратегия може би предлагаме най-евтината реформа в болничния сектор от порядъка на 160-170 млн. евро, част от които са налице – за съжаление, около 10 процента, а другите ще търсим. Но когато отидете при инвеститор, вие трябва да му покажете стратегия. Затова е направена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви и аз, господин министре.
Имате право на реакция на отговора на допълнителните въпроси.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Министър Финков, жалки са опитите да прехвърлите отговорността на предишното правителство. Ето я стратегията. Стратегия, приета през ноември месец от правителството Сакскобургготски. 2002 г. – година и половина след като вие сте спечелили изборите. Това е вашата стратегия. Вие сте министър на здравеопазването преди няколко месеца, министър-председател е Симеон Сакскобургготски. Това е ваша стратегия, за която колегата много ясно каза.
Има две ясни неща в нея: че общинските болници ще станат хосписи, диагностично-консултативни центрове и медицински центрове, а лекарите ще стават тенекеджии, бояджии, фризьори и таксиметрови шофьори. Лекарите от общинските болници. Това са единствените две ясно казани неща и те са част от политиката на вашето правителство, защото с приетия бюджет за 2003 г. вие изпълнявате точно тази стратегия, давайки половината от необходимите средства на общинското здравеопазване. И няма какво да се гърчите тук, от тази трибуна, и да се опитвате да излезете. По-добре станете като мъж и кажете: да, ние сме решили така и това ще направим. Защото вие наистина това сте го решили и няма нужда да ви вадим думите с ченгел от устата.
Това е една стратегия, чието място е в коша за боклук. (Скъсва я.) Това представлява вашата стратегия и затова вие се страхувате да я внесете в парламента. Затова вие се страхувате да я внесете в парламентарната комисия и да я поставите за обсъждане.
За последните две години, господин министър Финков, откакто сте министър на здравеопазването, Вие направихте три неща: Вие сменихте ръководството на Националната здравноосигурителна каса и на практика я одържавихте; Вие въведохте данък добавена стойност върху лекарствата и спряхте приватизацията на лечебните заведения. Това са трите неща, които е направило министерството под Ваше ръководство за последните две години.
Вие спряхте здравната реформа и носите цялата отговорност не само за това, че причинихте страдания и беди на хората, но и затова, че компрометирахте в очите на всички български граждани здравното осигуряване като модел на здравеопазване, който се прилага масово в цяла Европа. Днес всички българи го отричат и основната вина за това е Ваша, господин министър.
Аз искам още веднъж от тази трибуна да Ви приканя: запазете достойнството си като лекар! Вие сте добър лекар. Запазете достойнството си като лекар и идете да работите като лекар, където ще Ви уважават. Не разрушавайте всичко с продължаването да стоите на поста министър на здравеопазването. (Единични ръкопляскания от ПСОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Кацаров.
Следващото питане към министъра на здравеопазването е от народните представители Стойчо Кацаров и Росица Тоткова относно проблемите на лъчелечението в България. (Реплики от КБ.)
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Ами, така е – това не са въпроси, които са зададени миналата седмица. Те са зададени отдавна като първият от тях е зададен преди шест седмици. Първата седмица министърът беше в чужбина, втората – поиска отлагане, третата и четвъртата беше пак в чужбина, а след това имаше разисквания. Затова на шестата седмица се събраха четири или пет въпроса, всичките така или иначе зададени в една голяма част от мен, затова изпадам в ситуацията да говоря едно след друго и да говоря тук, обаче по различни теми.
Искам да поставя въпроса пред Народното събрание, пред министъра на здравеопазването относно методите на лъчелечение на болни с ракови заболявания в България.
Това е един широко разпространен метод на лечение, най-евтиния от съществуващите методи на лечение на ракови заболявания. Около 20 – 25% от болните с ракови заболявания подлежат на лъчелечение и практически за всички тях това е животоспасяващо лечение.
За съжаление, страната ни има много сериозни проблеми по отношение на осигуряването с апаратура за извършване на лъчелечение. И аз искам изнеса в този контекст поредица от данни и да поставя един въпрос разбира се на министъра на здравеопазването: има ли яснота министерството за съществуващите проблеми и каква е политиката на министерството за решаването на тези проблеми?
Знае ли господин министърът, че съществуващите девет регионални лъчелечебни центъра са оборудвани с общо 11 мегаволтни апарати за телегаматерапия, 10 от които са руски и са закупени в периода 1975 – 1985 г.?
Знае ли господин министърът, че останалата апаратура за перкотанно лъчелечение е ортоволтна и позволява да се провежда перкотанно лечение на ниво 50-те години.
Знае ли господин министърът, че по ниво на лъчелечение апаратурата в България е само преди Албания, а далеч напред преди нас са страни като Беларус, Унгария и Чехия?
В нашата страна перкотанно лъчелечение се предлага годишно на около 8000 новозаболели. Само 5% от тях - забележете – се лекуват с относително съвременна апаратура и методи на лъчелечение. Около 64% са лекувани на 11-те телегама терапевтични апарата, които им осигуряват лъчелечение като методика на ниво 70-те години. Останалите 36% от пациентите получават лъчелечение с препаратите за ортоволтна гаматерапия на ниво 50-те години. Това са 30-те апарата за повърхностна, полудълбока и дълбока рентгенова терапия.
Знае ли господин министърът, че поради апаратурната ни изостаналост лъчелечението е невъзможно при болни с рак на стомаха, жлъчния мехур, черния дроб и панкреаса? Невъзможно е в България да бъде извършено лъчелечение на тези заболявания благодарение на това, че не разполагаме с подходящата апаратура. По същата причина непълно са обхванати с радиотерапия болни с неоплазми на мозъка, белия дроб, пикочния мехур, простатата, хранопровода, колона и ректома.
Знае ли министъра и министерството, че техниките за анатомно топографско планиране на лъчелечението също вече са остарели? Само Националния онкологичен център разполага с един 25-годишен локализационен апарат. Повечето от останалите са приспособили стари рентгенови апарати. Ползват се локализационни рентгенови графии направени на обичайните диагностични рентгенови апарати.
Знае ли господин министърът, че в последните 20 години практически не са закупувани апарати за перкотанно лъчелечение?
Всичко това са въпроси, свързани, пак казвам, с един изключително важен метод на лечение, животоспасяващ за една не-малка част български граждани и болни, на които живота, здравето и благополучието им зависят пряко от апаратурата, с която се разполага. България има добри лекари, но апаратурата е изключително изостанала и това води до некачествено и неефективно лечение.
Нашият въпрос с колежката Тоткова към Вас, господин министър, е, знаете ли всичко това и каква е политиката на министерството за решаване на тези проблеми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Разполагате с десет минути за отговор на това питане, господин министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми д-р Кацаров!
По последни данни от Националния раков регистър в България ежегодно се регистрират около 28 000 новозаболели със злокачествени заболявания като на 34% от тях се осигурява радикално лъчелечение. 34%!
Сравнението показва, че в Япония се обхващат 15% от новозаболелите, в Швеция – 33%, в Англия, Канада и САЩ е съответно 53, 54 и 57%.
Лъчелечението е специфична високотехнологична лечебна дейност и тя се нуждае от специализирана клинична, научна и технологична база със съответна апаратура, потенциал, познания и ноу-хау.
Развитието и модернизацията на лъчелечението изискват разработване на национална система за управление на лъчелечебния процес. В момента в Министерството на здравеопазването се изработват стандарти по лъчелечение с цел създаване на ефективно, надеждно и прецизно предписване, планиране и провеждане на лъчелечението.
По отношение на апаратурата за лъчетерапия аз ще се опитам да кажа следното, понеже вие ме питате все: “знае ли?”, “знае ли?”, аз сега накрая ще ви попитам дали знаете пък вие едно нещо.
Според европейските изисквания средно на 200 000 души от населението трябва да се осигури един апарат за лъчева терапия, т.е. за България са необходими 40 апарата. Става въпрос обаче за т. нар. повърхностен тип.
В настоящия момент ние разполагаме с един национален и четири университетски лъчетерапевтични центъра – в Пловдив, София, Плевен и Варна. В рамките на онкологичните диспансери са разкрити останалите девет регионални лечебни центъра – във Варна, Русе, Търново, Шумен, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Хасково и Благоевград. Центровете са оборудвани с 11 апарата за телегаматерапия, разбира се, с твърде елементарно оборудване. Десет от тях са руски и са закупени в периода 1975 – 1985 г. Има един гаматрон в Националната специализирана болница по онкология – София.
През миналата година е поставено началото на съвременен лъчелечебен комплекс в Онкологичния център в София с един мултимодален линеен ускорител с компютърен томограф, със стимулатор, планираща система и воден фантом, както и в Медицинския университет – Пловдив, където е в ход втори лечебен комплекс, т.е. вече е оборудван и стартира първите си терапевтични процедури при хора.
С препоръките на Научния комитет по действие на атомната енергия към ООН, България би трябвало да бъде оборудвана, както следва: 28 телегамаапарата, 10 линейни ускорителя и 15 апарата за тюритерапия, което значи, че по този начин тя би покрила най-високите европейски норми за наситеност с подобна апаратура.
Има изготвен проект по програмата на гилдията на лъчетерапевтите в България за цялостно модернизиране на българското лъчелечение, съобразено с международните медицински стандарти за лъчелечение и хармонизирането му с европейското, според което са необходими общо, за да бъде реализирана тази програма, 53 млн. евро, разпределени в период от 16 години – от 2004 до 2020 г., като за неотложна модернизация през първите пет години би следвало да се инвестират около 25 млн. евро.
Това не знам дали го знаете, но вие не знаете ли, понеже не го споменахте, че точно по ваше време са подписани два договора за два линейни ускорителя – в Пловдив и София. Те вече работят. Не са само онези 11, за които казахте. Това ви питам. Вие пък знаете ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Народните представители Стойчо Кацаров и Росица Тоткова разполагат с две минути, в които да изложат своите уточняващи или допълнителни въпроси.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
Господин министре, аз поставям съвсем сериозно въпроса. Нямам никакво намерение да си играя с Вас на гатанки, на въпроси и отговори. Ако трябва да влизам във Вашия стил, то това, което Вие не знаете, е, че тези договори за двата линейни ускорителя са подписани още през 1994 г. Бяха приведени в действие по време на предишното правителство, т.е. инсталирани не миналата година, както обявихте.
Въпросът обаче е съвсем сериозен. Прекрасно е, че ги има тези два линейни ускорителя, но те са крайно недостатъчни. Не могат да обхванат и половината болни, които се нуждаят от такова лечение в страната. Как да разделим хората и да кажем: “Ти ще получиш, ти няма да получиш!”? Какъв е този принцип, по който можем да разделим които и да са двама души?! Това е големият проблем. Големият проблем е, че голямата част от хората остават без възможност да извършат такова лечение. Това е съвсем сериозен проблем.
Затова поставям въпроса пред Вас така: каква е Вашата политика, каква е Вашата програма? Знам, че лъчетерапевтите готвят свои програми и стратегии, но не чух министерството да е приело такава програма, не чух Министерският съвет да е приел такава програма, па макар и била тя за 16 години. Вие приехте една стратегия, от която се срамуват и Вашите колеги от мнозинството тук, в Народното събрание. Приемете една ясна програма. Осигурете финансиране за това нещо, защото то е важно за здравето на много български граждани. Не може да бъде заменено с друго. Няма друго лечение. Това е най-доброто, което е в момента. Защо нашата страна да бъде като ниво на оборудване най-зле от цяла Европа? Сравнителният анализ показва, че само Албания е с по-лошо оборудване от нас в областта на лъчелечението. Дайте да направим нещо.
Даваме 130 млн. лева, за да субсидираме тютюнопроизводителите. Даваме 260 млн. лева, за да измислим някаква временна заетост, за да отчетем за 800-те дни с колко сме намалили безработицата. За 100 млн. лева правим някакъв фонд да одържавяваме някакви фалиращи частни предприятия. Даваме 70 млн. лева субсидии на държавни телевизии, радиа и т.н., а за нещо изключително важно не можем да намерим – Вие споменахте цифрите – 50 млн. евро. Това са 100 млн. лева. Кое е по-важно? Хайде да го сложим на кантар. Ваша е работата като министър да поставите този въпрос в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин министре, имате пет минути, в които да отговорите на тези допълнителни въпроси на народните представители.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Аз споменах, че 30% от населението в България е осигурено с радикално лъчелечение. Не казвам, че това е най-модерното, но това са 34%. В Канада е 57%. Току-що министър Петров каза, че тъщата му е чакала шест месеца в Канада, за да бъде включена на лъчетерапия и междувременно е починала. Значи потребностите от лъчетерапия винаги ще бъдат по-големи от възможностите на държавите да я осигурят. Това, както надявам се, знаете, се компенсира с повече медикаменти. Лъчетерапията има един много позитивен ефект не само върху здравето, но и върху икономиката на лечението на онкоболните – намалява потребността от медикаменти и подобрява крайната ефективност.
Освен това, което е направено - че двата нови линейни ускорителя стартираха в Пловдив и Варна, правим всички възможни усилия и се надявам до края на годината да се осигурят средства за пускане на такъв трети апарат във Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министре.
Господин Кацаров, госпожа Тоткова, ще дадете ли своята оценка на тези отговори?
Заповядайте, госпожо Тоткова.
РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз изслушах много внимателно Вашия отговор и искам да си призная, че съм изключително разтревожена, дори разстроена от това, което Вие казахте. Защото задавайки този въпрос, ние искахме с Вашия отговор Вие да вдъхнете надежда на болните хора, на хората, които като чуят тази ужасяваща дума, просто се стъписват, искахме да им вдъхнете малко надежда. Надежда за това, че те могат да се излекуват, надежда, че могат да посрещат много дни, надежда, че могат да дочакат тези апарати. Очаквах от Вашия отговор да вдъхнете надежда на близките, които са обречени ежедневно да преживяват страданията на най-близките си хора. Очаквах от Вас да вдъхнете надежда на лекарите, които няма така безпомощно да посрещат пациентите. Защото в България само 5% от онкоболните се лекуват със съвременна модерна апаратура по този метод.
Чухме от Вас, че лъчелечителите имат свой проект. Чухме от Вас, че има някаква перспектива да има един или два апарата повече. Но с Вашия отговор, господин министър, Вие отнехте надеждата на лекарите, на близките, на болните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Господин Кацаров, не разбрах как да постъпя с тези останки, които оставихте на масата на председателя.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС от място): В коша, господин председател, в коша!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Оставиха ми някакви листчета тук. Очевидно трябва да се грижа и за това – да разтребвам бюрото. Както и да е.
Уважаеми колеги, часът е 13,56, тоест остават четири минути до приключване на парламентарното заседание. Очевидно това време не е достатъчно, за да може да се развие питането на народния представител Иван Иванов, както и питането на народните представители Кръстьо Петков и Петър Мутафчиев към министъра на транспорта и съобщенията – господин Петров, който се яви днес тук на парламентарния контрол.
Искам да благодаря на министъра за готовността му да отговаря, но в същото време съм принуден да спазя правилника.
Тъй като не виждам никакви съобщения тук, на бюрото, за заседанията идната седмица, закривам заседанието. (Звъни.)



(Закрито в 13,57 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Асен Агов

Юнал Лютфи


Секретари:
Величко Клингов

Веселин Черкезов