Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното извънредно заседание на парламента.
Искам да припомня, че процедурното предложение за това заседание беше прието при следния дневен ред:
1. Второ четене на законопроекта за здравето, внесен от Министерския съвет.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Министерския съвет.
Преди да започнем деловата работа по дневния ред, позволете ми да ви направя едно съобщение.
На 14 май по парламентарните групи е раздаден обобщен проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави с оглед на срока за писмените предложения.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към първа точка от обявения дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО.
Има думата председателят на комисията доц. Щерев да представи доклада за второто четене.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Министърът на здравеопазването господин Славчо Богоев не може да присъства на днешното пленарно заседание. Той беше избран вчера, на 17 май, в Женева за заместник-председател на висшия орган на Световната здравна организация – 57-мата Световна здравна асамблея, където представлява страните от европейския регион. Във връзка с това предлагам на основание на чл. 36, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се допусне в залата заместник-министърът на здравеопазването д-р Любомир Куманов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има направено процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Започвам доклада със законопроекта за здравето, внесен от Министерския съвет на 7 юли: “Закон за здравето”.
Има предложение от народната представителка Елка Анастасова в заглавието на закона да се направи следното изменение:
“Закон за здравеопазването”.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, този въпрос беше поставен в комисията. Разбрахте, че тя не подкрепи моето предложение. Моите аргументи бяха много простички и поправката е чисто редакционна, но и не съвсем. Защото законът сам по себе си не разглежда здравето като такова само по себе си, а разглежда и регламентира мерките, които са свързани с опазването на здравето. Господин Щерев приведе много примери за това, как се наричат подобни закони в други стани и би могъл и сега да ги доведе до вашето внимание.
Според мен по-коректно би било законът да се нарича “Закон за здравеопазването”, а не “за здравето”, тъй като става дума именно за това.
Вие, разбира се, ще решите кой от двата варианта би бил по-добър за заглавие на закона. От чисто езикова и не само от езикова гледна точка е по-коректно да се нарича “Закон за здравеопазването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по заглавието на внесения законопроект “Закон за здравето”. В самото начало на законопроекта, когато беше формулиран и изработван, беше “Закон за общественото здраве”, тъй като той сменя Закона за народното здраве. Искам да ви дам информация, уважаеми колеги, за това как в държавите от Европейския съюз и от присъединилите се към него съвсем наскоро държави се дискутира проблемът за здравето на нацията.
По отношение на наименованието Франция приема Кодекс за обществено здравеопазване, който се нарича “Code de la sante publique“, тоест за общественото здраве на общинската нация. В Германия се нарича “Закон за гражданска защита на здравето” или “Gesitz uber den Zivilshutz“. По подобен начин се разглежда проблемът и в други държави, където “Public health“ или “общественото здраве” съществува в почти всички европейски държави, към които и ние ще се присъединяваме.
Ще ви дам пример, че в Чехия се нарича “Закон за защита на човешкото здраве” – “Act on Care of People’s Health”, по-точно “народното здраве”. В други държави съществува протекция на общественото здраве. В Естония имаме “Закон за психичното здраве”, “Закон за общественото здраве”.
Искам да ви съобщя още нещо, което е най-важното, уважаеми колеги.
В Глава тринадесета в договора за създаване на Европейската общност, към която ще се присъединяваме, се дава правната рамка на здравната закрила на обществено ниво. Там наименованието е “Publiс health” – “обществено здраве”. Поради това предлагам да приемем да бъде не “Закон за здравето”, а “Закон за общественото здраве” и на второ място, това, което беше предложено преди малко от колежката – да бъде “Закон за здравеопазването”. В противен случай ще излезе, че ние не определяме предмета на здравето още от самото наименование на закона. Биха могли да се получат и интересни сравнения – “Закон за кучешкото здраве”, “Закон за животинското здраве”, “Закон за човешкото здраве“. Не е ясно точно за какво ще бъде законът. Поради тази причина ви предлагам наименованието на закона да бъде такова, каквото беше в самото начало, когато беше внесен законопроектът: “Закон за общественото здраве”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има думата господин Цветан Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз исках да бъда съвсем кратък и ще бъда такъв. Естествено е, че Законът за здравето, както сме го приели в комисията като наименование, название, е съвсем коректен.
Ако говорим за Закон за здравеопазването, както нашата колежка госпожа Анастасова предлага, става въпрос за система за здравеопазване. А ние тук разглеждаме както общественото, така и личното здраве, разглеждаме защитата на общественото и личното здраве.
Така че аз призовавам колегите от залата да подкрепят предложението на комисията и заглавието на законопроекта да остане Закон за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ценков.
Има ли други желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Елка Анастасова заглавието на законопроекта да бъде “Закон за здравеопазването”.
Гласували 120 народни представители: за 40, против 60, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Пламен Кенаров заглавието на законопроекта да гласи “Закон за общественото здраве”.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 132 народни представители: за 54, против 54, въздържали се 24.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за заглавие “Закон за здравето”.
Гласували 126 народни представители: за 68, против 32, въздържали се 26.
Приема се заглавието “Закон за здравето”.
Заповядайте, господин Щерев, по § 1.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, “Глава първа – Национална система за здравеопазване”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на главата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По Глава първа не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на глава първа така, както е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 97, против - няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, “Раздел I – Общи положения”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По Раздел I не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел I, подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател!
“Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.”
Има предложение на народния представител Атанас Додов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
Има предложение на народния представител Кръстьо Петков чл. 1 да остане, както в предпоследния вариант:
“Законът за общественото здраве урежда основните положения на здравната политика в Република България, правата и задълженията на държавата, общините, органите за държавен здравен контрол, лечебните и здравните заведения и гражданите за укрепване, опазване и възстановяване на общественото, семейно и лично здраве и произтичащите от това обществени отношения.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Масларова, заповядайте за изказване по този текст.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя предложението на господин Кръстьо Петков, защото считам, че то определено е по-изчерпателно, по-задълбочено и дава възможност в този законопроект още в самото начало да се сложи една доста по-широка база, касаеща този закон, който се занимава именно със здравеопазването в Република България. Тук не са изпуснати отделни компоненти, защото това, което остана като предложение на комисията: “Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.”, сами разбирате, че имайки предвид изключителния опит, знания и възможности на юристите, винаги може да бъде изтълкувано в най-различни варианти с оглед да се обоснове една или друга теза.
Така че аз апелирам, след като направите сравнение между двете предложения, да подкрепите предложението на проф. Кръстьо Петков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви госпожо Масларова.
Само ще си позволя от място една забележка. Ако се приеме предложението на господин Петков, то трябва да бъде леко видоизменено, защото ние вече приехме заглавието “Закон за здравето”, затова предложението трябва да се съобрази с това наименование. Предложението трябва да стане “Законът за здравето…”. Това се разбира от само себе си. Не трябва да си противоречим взаимно. Не трябва да си противоречим вътрешно с приемането на съответните текстове.
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предложението, направено от народния представител Кръстьо Петков, е доста по-широко и то въвежда понятието “здравна политика”, това, което представлява един законопроект като венец или конституция на отрасъла здравеопазване.
Иначе в първия текст на чл. 1, както ни е предпоставен от вносителя, горе-долу това съотношение е уредено и в Закона за народното здраве, свързано с уреждане на обществените отношения.
Личното ми становище е, тъй като през 1992-1993 г. парламентите са приели стратегия, по която да бъдат формулирани начините на частните закони и на общия закон в системата на здравеопазването, поради което до 1997 г. са приети общо седем закона в Република България, които уреждат редица обществени отношения, свързани с общественото, личното, частното и семейното здраве на българските граждани, и тъй като едва днес започваме разглеждането на основополагащ, рамков закон в системата на здравеопазването, този чл. 1, предложен от народния представител Кръстьо Петков, е изключително пълен и точен. Такъв законопроект урежда здравната политика в Република България, дава правата и задълженията по редицата частни закони, които имаме в България, по отношение на държава, общини, органи за здравен контрол, лечебни заведения и др., и свързаните с тях променени обществени отношения.
По принцип аз и в комисията подкрепих този текст на Кръстьо Петков. Мисля, че останалите колеги биха го подкрепили, тъй като той внася нов елемент.
Приемаме и предложението, направено от председателя на нашия парламент, тъй като приехме като наименование на закона – “Закон за здравето”, “общественото” да отпадне от предложението на народния представител Кръстьо Петков. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има думата господин Кацаров.

СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, първо, за предложението на колегата Кръстьо Петков. Мисля, че е неправилно формулирано. Не законът урежда основните отношения на здравната политика. Всъщност правилно е да се каже, че законът е резултат или еманация на здравната политика на правителството. То е резултат на тази здравна политика, не я урежда той сам по себе си. Затова считам, че текстът така, както е предложен от колегата Кръстьо Петков, е неправилен и не следва да бъде подкрепен.
Аз обаче искам да предложа нещо друго. Мисля, че и текстът на чл. 1 така, както е предложен от вносителя, е дълбоко погрешен. Той е концептуално погрешен. Защо? Текстът казва така: “Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.” Истината е, че този закон не урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Защо? Защото обществените отношения, свързани с лечебната дейност, с лечебното здравеопазване са уредени в друг закон, а не в този. Те са уредени в Закона за лечебните заведения. Обществените отношения в областта на здравното осигуряване са уредени в Закона за здравното осигуряване. Обществените отношения в областта на лекарствата, също пряко свързани със здравето, са уредени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Ето защо така записан текстът на чл. 1 не е верен, той не отговаря на истината. Този закон не урежда всички обществени отношения, свързани със здравето. Той урежда част от отношенията.
За тази грешка стана дума още когато се водеше дискусията по заглавието на законопроекта. Тя издава един погрешен и за мен некомпетентен към този закон. Не е нужен закон рамка. Действително голяма част от текстовете на закона са преписани едно към едно от досега действащия Закон за народното здраве. Законът за народното здраве имаше своята стойност тогава, когато е бил приеман преди 30 години, доколкото той наистина изчерпателно е уреждал отношенията, колкото е могъл да ги уреди изчерпателно, отношенията в областта на здравеопазването в онова време. Днес концепцията преди повече от четири години – 1999 г., се промени. Различните отношения в различните сфери на здравеопазването се уреждат с различни закони. Затова на страната не е нужен закон рамка. Нужен е обаче закон, който да урежда проблемите, свързани с общественото здравеопазване.
За тези, които не са лекари, ще кажа, че ние най-общо делим здравеопазването на две части – лично здравеопазване, което опира пряко до отношенията лекар-пациент, и обществено здравеопазване, което е отношението на обществото към проблеми, касаещи цялото общество, проблеми, свързани с инфекциозни заболявания, свързани с епидемиология, свързани с вредно въздействие на околна среда, на труд, на храни и т.н., и т.н. Тази част от тези проблеми са уредени с отделни закони. Ние имаме отделен Закон за храните, имаме отделен Закон за здравословни и безопасни условия на труд. Така че рамката обществено здравеопазване, дори тази рамка, част от проблемите, касаещи общественото здравеопазване, са уредени в други закони.
В този смисъл предложеният Закон за здравето, с претенциозното наименование “Закон за здравето”, той не може да бъде такъв Закон за здравето, доколкото не урежда всички проблеми, свързани със здравето, той дори би следвало да бъде и по-малък, да бъде в по-тясна рамка, отколкото е рамката на общественото здравеопазването, както би следвало да се разбира като обществено здравеопазване.
Ето защо аз правя предложение чл. 1 да отпадне. Той не отговаря на съдържанието на закона. Има претенцията да обобщава съдържанието на закона, но той практически не отговаря на съдържанието на закона. Затова смятам, че е най-добре чл. 1 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
За реплика – господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Очевидно няма да засегна въпроса в чисто професионалния аспект, а в правния. Правната норма урежда обществени отношения и терминът е чисто правен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика от господин Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, понеже Вие казвате, че текстът, предложен от проф. Кръстьо Петков, е неточен, доколкото в закона няма уреждане на политика, но още във втората страница в чл. 3 се казва, че държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. И по-надолу са изброени принципите, въз основа на които Министерският съвет приема национална здравна стратегия и национални здравни програми. Да не ви чета какви оценки и пр. трябва да има. Тоест, има някакво противоречие в това, което казвате. Веднъж, наистина законът е продукт на актуалното разбиране на мнозинството за здравна политика. Но втори път, доколкото редица делегации се предоставят на изпълнителната власт в определени решения в закона има и параметри, или поне основания, в които да се движи изпълнителната власт при приемането на редица документи. Така че той регулира и политиката.
И в този смисъл репликата ми към Вас, че има основание да се приема, че в този закон е рамкирано най-общо онази политика с твърди законови параметри, в която Министерският съвет може да се движи и на която се основава. На тези законови изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Кенаров, заповядайте за третата последна реплика на изказването на господин Стойчо Кацаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Доктор Кацаров има известно основание за отпадането на чл. 1 и по начина, по който беше формулиран законът – Закон за здравето. Онова, което е прието от Световната здравна организация, директно е пренесено в този закон, а то е: “Човешкото здраве е физическо, психическо и социално благополучие” – дефиниция на СЗО. По-нататък това го има. Само че и Кацаров е прав като казва, че обществените отношения, свързани с общественото здраве, така както е в Глава ХIII на Договора на Европейския съюз – “Public health”, ние тук ги премахнахме преди влизането ни в Европейския съюз. И казахме, че това ще бъде “health”, а не “Public health”.
Още една лека забележка към колегата. Все пак като мениджър съм обучаван в Съединените щати и Европейския съюз -както в Оксфорд, така и в Кеймбридж, приемайки тезата за общественото здраве. То включва в себе си физическото здраве и семейното здраве. Така че някои отношения, свързани с възстановяване, опазване на личното и на семейното здраве се включват в Закона за общественото здраве, а не само епидемиологичните процеси, свързани с промоция и превенция на здравето.
Ето защо, тъй като парламентът определя дългосрочно политиката в следващите поне 20-25 години, дай Боже този закон да се приеме, и ще определя политиката на здравеопазването, аз ви предложих, много по-точен е текстът на Кръстьо Петков, формиращ, без да представя общественото здраве, защото то вече е махнато от заглавието, да приемем точно тази част, уважаеми колега Кацаров. Тази част по формирането на политиката на държавата, на общините и на обществените организации, задълженията, които имат, е по-точно формулирана, отколкото “този закон урежда обществените отношения”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Кацаров, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем кратка дуплика към трите реплики, защото те бяха общи по същество. Аз твърдя, че, така написан, чл. 1 има претенция, която не покрива. Той не урежда всички отношения, свързани със здравеопазването. Буквално това е записано в него, че този закон урежда всички обществени отношения, свързани със здравеопазването. Това просто не е вярно. Този закон не урежда всички тези взаимоотношения. По-късно в дискусията ще стане въпрос за много такива неща, които той не урежда и няма как да урежда. Тоест, там е записана претенция, която не отговаря на съдържанието на закона, и затова предложих този член да отпадне. За това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Дали има други желаещи? Има – д-р Борислав Китов.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък, за да не се повтаря. Аз мисля, че всичко казано дотук и от господин Кацаров, и от колегите, от госпожа Масларова, има своята логика. Прав е господин Кацаров, че наистина този закон не урежда всички обществени отношения, защото законът наистина урежда обществени отношения, свързани с опазване здравето на хората. От друга страна, в текста, предложен от проф. Петков, се дават някои ясни взаимоотношения между страните, които трябва да имат и са страна в тези обществени отношения. Лично аз винаги съм считал, че би могло наистина да се получи много добър текст, ако имаше възможност да се търси едно общо решение от двата текста. Струва ми се, че ако го приемем, така както комисията предлага, първо, няма да бъде пълно и, второ, ще има известни неточности, които утре ще породят проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Дали има други желаещи колеги? Лекарското съсловие трябва да бъде представено пълно.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Мисля, че текстът на комисията може да бъде поправен в залата, когато се премахне членът. Тъй като господин Кацаров е прав, не всички обществени – това “обществените“ значи всички. Ако кажем само “обществени”, ще бъде част от тях, което чисти текста и по-нататък всичко друго като добавка е излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Остана ли друг лекар от пленарната зала, който не е взел отношение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров за отпадането на чл. 1.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 131 народни представители: за 37, против 73, въздържали се 21.
Неговото предложение не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков. Едно предложение, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Кръстьо Петков.
Гласували 125 народни представители: за 42, против 72, въздържали се 11.
Предложението на господин Петков не се приема.
Подлагам на гласуване рационалното предложение на народния представител д-р Игнатов за отпадане на членуването и текстът да придобие съдържанието:
“Този закон урежда обществени отношения, свързани с опазване здравето на гражданите.” (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Обществени отношения урежда – толкова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 26.
Това предложение, д-р Игнатов, се приема от пленарната зала. Текстът на чл. 1 е приет.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Член 2 – има предложение на вносителя.
Предложение на народния представител Атанас Додов, което се приема по принцип.
Предложение на Атанас Щерев, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 2 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;
3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите;
4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически и психически разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
По този текст на чл. 2 има ли желаещи? Има.
Доктор Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
По чл. 2, което е предложение на вносителя, ви предлагам в т. 5, уважаеми колеги, една редакционна бележка, тъй като законопроектът би звучал много по-български.
В момента е здравна закрила за деца, бременни и лица с физически и психически разстройства. Ние нямаме физически разстройства, обикновено имаме физически увреждания, така че не звучи никак добре в литературния български език.
Затова ви предлагам да придобие, ако приемете, разбира се, тази чисто редакционна забележка: “физически и психически увреждания”. Уврежданията могат да бъдат и физически, и психически. Така е прието и в световната медицинска литература, така го приемат и нашите колеги от всички висши медицински училища. Да сложим термина “увреждания”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! Моята бележка също е редакционна, но тя е необходима, за да изясни смисъла на приеманата разпоредба.
В началото на чл. 2, преди изброяването на точките, би трябвало думата “спазване” да се замени с “прилагане на следните принципи”, защото спазването се отнася до някакво пасивно поведение, а в случая ние имаме принципи, които изискват активни действия от страна на посочените държавни органи, които да осигурят достъпна и качествена здравна помощ, да предотвратяват и намаляват рисковете за здравето и т.н. Така че терминът “прилагане” обхваща както недискриминационните условия, какъвто е принципът на равнопоставеност, така и активните действия, които се предписват в следващите точки и които трябва да бъдат предприети от държавата. Това е моята бележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата, господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз, разбира се, че приветствам чл. 2, който създава възможност за равнопоставеност и лесна достъпност на българския пациент, обаче в т. 6 искам да добавим: "по съответни програми на Министерството на здравеопазването". Ще ви кажа и защо.
Точка 6 гласи:
"6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите".
Моят въпрос към залата е – това крачка назад ли е към реформата в българското здравеопазване и ще позволим ли сега тук действително да променим начина на финансиране в системата на здравеопазването, тоест, ние през Здравноосигурителната каса и през допълнителните здравни фондове ли ще финансираме системата на здравеопазване или ще си позволим да продължаваме да я финансираме през Министерството на здравеопазването?
Затова моето предложение е към точката да се добави: "по съответни програми на Министерството на здравеопазването".
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За реплика заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Ценков! Аз мисля, че редакцията си е добра по простата причина, че държавата има своите ангажименти към здравеопазването, които са независими от здравното осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. И именно в тези си ангажименти е добре да бъде разписано, че държавата и тук, в този основен закон, има своите ангажименти, докато за това, което Вие предлагате, не съм против. По принцип то влиза вътре, но е една малка част от това, което държавата запазва като свой ангажимент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Доктор Игнатов има думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Става въпрос за финансирането на националните здравни програми. Те няма да се финансират от Касата и не си въобразявайте, че някоя каса финансира национални здравни програми.
Аз ще питам всички вас тук, които защитавате тази теза – борбата с туберкулозата кой я финансира, Касата ли? Кога ще я финансира? Никога! Никога, тя е национален приоритет.
В миналото правителство бяха изработени 21 национални здравни програми. Беше осигурено и тяхното финансиране, което, за съжаление, сега не виждаме и оттам не може да разберете какво е участието на държавата. Твърди се, че държавата е избягала от здравеопазването. Напротив, държавата не бяга, а тук нейният ангажимент е много голям, защото тя се разграничава от прякото лечебно плащане, тоест плащане за дейности, за лечебни дейности, преки лечебни дейности, а иначе програмата е много по-обхватна и по-целенасочена, отколкото обикновеното лечение на един болен. И не само финансирането е от местната власт, в смисъл българската, а финансирането е и от международни институции. Иначе как ще стане финансирането по тези програми от Световната банка или от друга финансова институция? Абсурдно е, ако кажем, че държавата не участва.
Това е, доктор Цеков! Целта е за здравни програми и това по-нататък го пише – в следващата точка, където е записано това – как Министерският съвет и министърът на здравеопазването провеждат тази политика. Те я провеждат чрез Националната здравна стратегия и чрез националните здравни програми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Игнатов.
Доктор Ценков, ще отправите ли дуплика? Отказвате се, благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ, от място): Господин председател, оттеглям предложението си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Оттегляте предложението си – убеден сте от това, което казаха колегите.
Доцент Щерев, имаме две предложения за прилагане на принципите. Второто е: "физически увреждания и психически разстройства". Има ли възражения от залата?
Доктор Адемов, заповядайте, имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Става въпрос за прецизиране, според мен, на т. 5 в чл. 2. Това, което предложи доц. Кенаров, е: "физически и психически увреждания".
Аз разговарях преди малко с него и като че ли той е склонен да приеме формулировката "физически увреждания и психически разстройства" - по причина на това, че психиката може да бъде разстроена – там може да има качествени и количествени промени. Когато става дума за психически разстройства, става въпрос за качествени промени в съзнанието, така че мисля, че по-удачната формула е "физически увреждания и психически разстройства", ако доц. Кенаров приеме тази формулировка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Аз така го разбрах – също както доктор Адемов: "физически увреждания и психически разстройства".
Значи, правим следната редакция на текста, тъй като не виждам други желаещи да направят възражения: чл. 2 завършва с думите "чрез прилагане на следните принципи".
Има ли възражения "спазване" да се замени с "прилагане"? Не виждам.
След това в т. 5 на чл. 2 да стане "и лица с физически увреждания и психически разстройства".
Има ли възражения? Не виждам.
Няма възражения от председателя на комисията.
В такъв случай подлагам на гласуване чл. 2 в окончателната му редакция, направена от комисията с двете поправки в току-що прочетения от мен текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на вносителя, а след това има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов, което комисията приема по принцип.
Следва предложение на народния представител Атанас Додов.
Комисията приема предложението.
Има предложение на народния представител Кръстьо Петков, което гласи:
В чл. 3, в ал. 2 накрая се добавя: "които се внасят за утвърждаване от Народното събрание на Република България".
Създава се нова алинея:
"Националната здравна стратегия и националните здравни програми се разработват от Министерството на здравеопазването с активното участие на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите, Националната здравноосигурителна каса, съсловните медицински организации, Националното сдружение на общините в Република България, Сдруженията на доброволните здравноосигурителни дружества, министерствата на вътрешните работи, отбраната, правосъдието, транспорта и съобщенията, Български Червен кръст и гражданските сдружения за защита правата на пациентите".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 3 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
(3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми.
(4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравнодемографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване.
(5) Националните здравни програми се финансират от републиканския бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Давам думата на народния представител Кръстьо Петков, за да защити своето предложение.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В тази си част предложението не е маловажно. Това е моето мнение от консултациите, които направих, затова настоявам още веднъж да се видят мотивите, а те са следните – практиката по разработването на стратегии в областта на здравеопазването показва, че когато те са затворени само в рамките на ведомството, на министерството, те или не работят както трябва, или не са разработени, отчитайки различни и разнопосочни интереси. По-конкретно такава беше Стратегията за преструктуриране на общинските болнични заведения, а що се отнася до един вариант за стратегия за лекарствената политика, той и така се загуби някъде в дебрите на експертно-бюрократичните спорове.
Същевременно в страната и в други ведомства има добър опит, когато се разработват стратегически документи, да се привличат съсловни организации и социални партньори, институции, които са заинтересовани. И тъкмо това е причината, поради която в моето предложение настоявам да се отиде на един такъв по-широк вариант, приет от законодателя.
Аз зная, че ще се възрази, че това е практика и, че министерството, така или иначе, на предварителни етапи кани представители. Но едно е да ги каниш, друго е да се запише, че самото разработване става с тяхно участие, съпричастие и на базата на едно добро професионално партньорство.
Настоявам този текст да влезе. Мисля, че независимо, че е по-широк, той е по-добър.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Петков.
Има ли други изказвания по това предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Има ли изказвания по чл. 3? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 3 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: За 71, против 1, въздържали се 6.
Член 3 е приет.
Моля, доц. Щерев, продължете с докладването на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател. В чл. 4 има едно предложение, което е оттеглено в хода на дискусията. Има едно предложение на народния представител Щерев, което е прието от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 4 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 4. Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и държавните и обществени органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Щерев, да гласуваме чл. 4 и след това ще гласуваме наименованието на Раздел II и ще преминем направо към чл. от 5 до 10 включително.
Но нека да приключим с първия раздел.
Заповядайте, господин Кенаров. По чл. 4 искате думата? Нали?
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател. Текстът, който председателят на комисията представи с корекциите, е коректен. Само че законът би могъл допълнително да спечели с една добавка, тъй като в общинските съвети ние знаем, че също имаме служби по здравеопазване. Ако в дискусиите в комисията изпуснахме тези служби, мисля, че само ще спечелим, ако запишем “държавни, общински и обществени”, както каза и доц. Щерев. Бихме могли да обхванем наистина цялата национална система по здравеопазването, ако, разбира се, и председателят на комисията няма нищо против. Тъй като знаем, че във всички областни центрове, в общинските съвети в момента, при кметовете имаме служби, които се занимават със социалната дейност и към тях имаме обикновено лекари, които се занимават с организиране на общинското здравеопазване, ние в хода на дискусията в комисията като че ли пропуснахме тези общински структури.
Ако сметнете за необходимо, да добавим тази редакционна поправка – “общински” – само бихме спечелили.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Има предложение да допълним “общинските” пред “обществените” структури.
Има ли възражение срещу тази редакция? Не виждам вдигнати ръце, не виждам и знак за това.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 4, като след израза “както и държавните” поставяме запетайки и добавим “общинските” и продължим с “обществените органи…”. Трябва да е членувано “обществените”, защото, ако предишните се членуват, би трябвало да се членува и “обществените”. Поне така са ни учили по граматика. Аз добавям това от себе си.
С тази редакционна поправка моля, гласувайте чл. 4.
Гласували 81 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 13.
Член 4 се приема.
Предлагам Ви, господин Щерев, да докладвате Раздел II, наименованието, чл. 5 до чл. 9 включително.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател!
”Раздел II - Органи на управление на Националната система за здравеопазване”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел II.
По чл. 5 има предложение на народния представител Атанас Додов, което се приема по принцип.
Има предложение на Щерев, което се приема по принцип.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 5 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи Националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до 3-годишна възраст, трансплатация и здравна информация;
3. осигуряване и устойчиво развитие на качеството на здравните дейности в лечебните и здравните заведения;
4. медицинска експертиза.
(2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година.
(3) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от републиканския бюджет за дейностите – предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията.
(5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет.”
По чл. 6 има предложение на народния представител Димитър Камбуров, което е прието по принцип. Има предложение на народните представители Васил Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което се приема по принцип. Има оттеглено предложение от Атанас Додов.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 6 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет.
(2) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Съюза на стоматолозите в България, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас.
(3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по:
1. приоритетите на Националната здравна стратегия;
2. етични проблеми на медицината и биомедицината;
3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването;
4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2;
5. годишния проектобюджет на здравеопазването;
6. научните приоритети в областта на медицината и стоматологията;
7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област “здравеопазване” и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения;
8. видове специалности от професионална област “здравеопазване”.
(4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изработен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването.”
По чл. 7. Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 7 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 7. (1) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионален център по здравеопазване (РЦЗ) и регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).
(2) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на регионалния център по здравеопазване."
“Чл. 8. (1) Регионалните центрове по здравеопазване са юридически лица на бюджетна издръжка – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място – административен център на областта.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.”
Комисията приема предложението за чл. 8.
По чл. 9 има предложение на народния представител Атанас Додов, като приема по принцип предложението по т. 1, а не приема предложението по т. 2:
“2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Лице, назначено за директор на регионален център по здравеопазване, е длъжно да придобие квалификация по здравен мениджмънт в срок една година от назначаването му.”
Има предложение на народния представител Щерев, оттеглено в хода на дискусията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 9 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 9. (1) Регионалният център по здравеопазване се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(2) Директор на регионалния център по здравеопазване може да бъде лице с три години стаж по специалностите "Медицина” или “Стоматология”.
(3) Директорът на регионалния център по здравеопазване се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 10, ал. 3.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на регионален център по здравеопазване, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Тук има предложение на народния представител Атанас Додов по т. 2, което не е прието от комисията. Ще го защитите ли, господин Додов?
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ, от място): Приемам предложението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: В такъв случай господин Додов оттегля предложението си в неподкрепената му част.
Моля за изказвания по членове от 5 до 9 включително.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Искам да поставя пред залата две неща за разискване като въпрос, с който не съм се съгласил по време на второто четене в комисията. Смятам, че тук не е записано точно, макар че там бяхме стигнали до някакъв консенсус.
В чл. 5, ал. 1, т. 3 се казва: “осигуряване и устойчиво развитие на качеството на здравните дейности…”. “Осигуряване” – значи министърът осигурява качеството чрез неговите служители. Следва “устойчиво развитие”. Нито едното е вярно, нито другото е възможно. Поначало той няма как да установи качеството на тези медицински дейности, тъй като служителите на министерството в това отношение са деквалифицирани. Те не се занимават с лечебна дейност, за да могат да бъдат оценители на тази дейност.
Същото важи и за чл. 10, където тази норма се разпростира и върху регионалните центрове по здравеопазване, които също упражняват контрол по осигуряване качеството на медицинската помощ и изпълнение на медицинските стандарти. За изпълнението на медицинските стандарти - да. Но за качеството – предишните закони са приели други структури и други организации. За качеството се грижат съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса. Останалото е вменяване в дълг на министерството на неприсъщи за един политически орган дейности. Министерството на здравеопазването е политически орган. В следващото си развитие това министерство ще се откаже и от търговете, и от прекия контрол и наказването на лекарите, защото е политически орган. Това е бъдещето развитие, за да стигнем до факта, както и сега сме стигнали, когато министърът не е доктор, а изпълнява чисто политическа дейност.
Смятам, че в чл. 6 достигнахме до консенсус по отношение на броя. Присъединявам се към предложението на моя колега проф. Димитър Камбуров – да има представител на научно-медицинските дружества. Мотивите за това са, че в следващата глава говорим за обучение, за програми, наука и т.н. Тези научно-медицински дружества в България имат своята доказателствена сила в смисъл, че съществуват отдавна и извършват оправдано действие в българската наука. Затова няма да бъде лошо след представителя на Българския Червен кръст – последният в ал. 2, да се добави и представител или председателят на научно-медицинските дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на д-р Игнатов.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, като се съгласявам с логиката на д-р Игнатов по чл. 5, ал. 1, т. 3 – “осигуряване и устойчиво развитие на качеството на здравните дейности в лечебните и здравните заведения”, искам тази точка да остане затова, защото в чл. 10, който ще четем след това, в ал. 1, т. 2 пише: “Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват контрол по изпълнение на медицинските стандарти и по организацията за осигуряване качеството на медицинската дейност”, тоест не директно самото качество, върху директния изпълнител, а върху организацията на това качество. В този смисъл е написан и текстът в чл. 5, ал. 1, т. 3. Ако се съгласите с тази логика, то тогава този текст ще може да остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Има думата господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Доколкото си спомням, в комисията стигнахме до консенсус по отношение на качеството. Качеството е приоритет на съсловните организации. По това няма спор. Очевидно и в залата се обединяваме около това. Така че аз напълно подкрепям казаното от д-р Игнатов и д-р Щерев.
Предлагам в чл. 5, ал. 1, т. 3 да отпаднат думите “на качеството” и точката да бъде: “3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения;”.
По-нататък в следващите текстове нещата са изчистени и са ясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Адемов предлага да отпаднат думите “на качеството”.
Заповядайте, господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Аз също подкрепям изказването на д-р Адемов и на д-р Игнатов, защото действително, ако говорим за ресурс на регионалните центрове по здравеопазване, едва ли бих могъл да твърдя, че те имат ресурс да осъществяват контрол върху качеството. Още повече това е в противоречие с развитието на реформата в България. Тази дейност действително трябва да се осъществява от съсловната организация.
Така че аз подкрепям това, което предложи д-р Адемов, и предлагам и залата да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря. Има ли съгласие, че текстът в т. 3 на чл. 5 трябва да изглежда така: “осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравни заведения”? Виждам господин Щерев да кима утвърдително с глава. Разбирам, че това е в духа на изказването на господин Игнатов.
В такъв случай т. 3 на чл. 5 остава в следната редакция:
“3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения”.
Има ли други мнения по членове от 5 до 9 включително? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 5 до чл. 9 включително заедно със заглавието на Раздел ll.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
Заповядайте, господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, ние се увлякохме по темата за районните центрове по здравеопазване и забравихме предложението, което, казано още веднъж накратко, е още един представител, който е на Съюза на научните дружества в България, това е неговият председател, да бъде член на Висшия медицински съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, обаче това е същностното предложение, тъй като добавяме представител на различна общност от онези, за които е постигнато съгласие в комисията. Има една-единствена възможност това да стане – да е имало писмено предложение, то да е било одобрено от комисията. Виждам, че проф. Камбуров е направил това предложение, но комисията го е отхвърлила.
Следователно не мога да подложа на гласуване това предложение.
Господин Игнатов оттегля предложението си.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 10 има предложение на народните представители Васил Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов чл. 10 да се измени така:
“Чл. 10. Ал. 1:
Точка 1 отпада;
Точка 2 се променя така – “медицински стандарти”;
Точка 3 отпада.
Създава се нова ал. 2:
“(2) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват и дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със заразно болни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на лицата по чл. 35, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;
4. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и оценяване влиянието им върху здравето на гражданите;
6. мониторинг на шума в урбанизираните територии, на замърсители в храни и на питейните води;
7. методическа, консултативна и експертна помощ в областта на опазване на общественото здраве;
8. разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
9. изпълнение на национални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
10. следдипломно обучение в областта на опазване на общественото здраве.”
Следващите се преномерират.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Додов, което се приема от комисията.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 10 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 10. (1) Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват дейности по:
1. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните заведения и здравните кабинети на територията на съответната област;
2. контрол по изпълнение на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и по организацията за осигуряване качеството на медицинската дейност в здравните и лечебните заведения;
3. внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването;
4. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване;
5. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза на територията на съответната област;
6. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на съответната област;
7. проверки по жалби и сигнали на граждани, свързани с медицинското обслужване;
8. координация на дейностите по изпълнение на национални и регионални здравни програми.
(2) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно със съсловните организации проучват потребностите в областта от лекари, стоматолози, фармацевти и други медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по основни и профилни специалности.
(3) Устройството и дейността на регионалните центрове по здравеопазване се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Някой от народните представители иска ли думата по тези текстове?
Заповядайте, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Аз имам едно предложение в чл. 10, т. 6, което мисля, че е разумно:
“6. планиране, организиране и координиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи на територията на съответната област;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Възражения по този въпрос има ли?
Заповядайте, господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Предлагам в чл. 10, ал. 1, т. 1 думата “контрол” да отпадне. Защото по смисъла на Закона за лечебните заведения всички, които са от доболничния сектор и болничния, се регистрират. Там имаме регистрационен режим.
В ал. 1, т. 2 е написано: “контрол по изпълнение на медицинските стандарти”. Всеки път си говорим, че това е приоритет и на съсловната организация. Затова предлагам да влезе в ал. 2.
Недоумявам за т. 3: “внедряване на информационни технологии”. Как да ги внедрим в едно лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения? Може да съдейства. Аз изказвам една теза. Колегите от залата могат да ме опонират, могат да кажат своето мнение, но според мен в т. 3 трябва да бъде “съдейства за внедряване на информационни технологии”, съобразно политиката на Министерството на здравеопазването в сектора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се изказвам само в желанието си да ви информирам за дебата, който сме водили.
По отношение на контрола, който се осъществява върху отделните медицински специалисти. Това, което каза д-р Ценков, е напълно вярно. Но вносителят възразява и мисля с основание, това бяха дебатите в комисията, че все пак Министерството на здравеопазването и РЦЗ трябва да осъществят определен контрол по отношение на регистрацията и по отношение на организацията на работата по отношение на качеството. Това е причината да запишем по този начин текста. Вносителят има претенцията, че трябва да контролира известна част от този процес.
Що се отнася до внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването, това е задача на вносителя. Защото една единствена цел трябва да има Министерството на здравеопазването – чрез внедряване на информационни технологии в своята система Министерството на здравеопазването, РЦЗ да получава съответна информация и да взема политически решения със съответно насочване на пари чрез програми и т.н.
Що се отнася до предложението на д-р Пангарова за т. 6, аз си мисля, че “планиране и организиране на здравните дейности” – е добре, но по отношение на координацията има други органи. Това не е РЦЗ, което ще координира работата по бедствия, аварии и катастрофи. Затова аз си мисля, че е по-добре да остане текстът на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Китов има думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми доц. Щерев, вярно е, че така бяха дебатите, но ние всички стигнахме до извода – това, което казахте – че контролът е върху организацията. А така, както е разписано, излиза, че има директно контрол върху медицинските дейности. Абсолютно прав е д-р Ценков в своята забележка.
Аз ви предлагам да помислим за една редакция, но трябва да има контрол върху организацията.
Що се отнася до т. 6, съжалявам, но не чух какво е предложила д-р Пангарова, но аз си задавам въпроса дали утре в Закона за бедствията и авариите, който трябва да приемем, няма да има текстове, които да казват много ясно как ще става това планиране и координиране. Тъй като засега няма, аз лично мисля, че не би било лошо да се приеме предложението на д-р Пангарова “планиране и координиране на тази дейност”, докато се приеме Законът за бедствията и авариите, който ще урегулира тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Съжалявам, че имам малко по-различно разбиране по тези текстове, за които стана въпрос.
В т. 2 на чл. 10 става въпрос за това, че “Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват дейности по контрол по изпълнение на медицинските стандарти,” – има запетая и има втора част на изречението - това, около което се обединихме - контрол по организацията за осигуряване на качеството, докато спазването на стандартите е под контрола на регионалните структури на Министерството на здравеопазването.
Що се отнася до т. 6 на чл. 10, което каза д-р Пангарова, аз мисля, че РЦЗ е част от всички служби, които са обединени в областната служба за бедствия, аварии и катастрофи. Такава служба осъществява координирането на цялостната дейност, в която дейност влиза и РЦЗ като самостоятелен субект, който се занимава с проблемите на здравеопазването.
Така че мисля, че това, което са предложили вносителите, е точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Имате право на реплика, госпожо Пангарова.
НАДКА ПАНГАРОВА (независим): Благодаря, господин председател! Аз държа на направеното предложение, защото е изключително важно да бъде вменена такава функция като координация на директорите на РЦЗ, тъй като всички пропуски, които идват до момента при оказване на медицинска помощ, не говоря за другите, защото не съм компетентна, идват от липса на синхрон в поведението както между лечебните заведения на едно ниво, така и на друго ниво между самите лечебни заведения и други структури като пожарна, полиция и т.н. Даже не само това, трябва да му бъде вменена функция и да координира като цяло поведението на здравните дейности, съобразно с други структури, като пожарна, полиция и др. Изключително е важна координацията, докато се приеме Законът за управление при кризи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За дуплика думата има господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, аз се опитвам да разбера логиката на д-р Пангарова, но ми се струва, че Регионалният център по здравеопазване може да координира, може да организира и планира здравните дейности, а що се отнася до другите дейности – противопожарна охрана, и другите служби в региона, мисля, че това е работа на областната служба по борба с бедствия, аварии и катастрофи.
Така че поддържам това, което е внесъл вносителят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по чл. 10? Не виждам.
Очевидно предложението на госпожа Пангарова е по същество. То обхваща очевидно функции и би трябвало госпожа Пангарова, тъй като надскача редакционните поправки, да го е направила като предложение по второ четене, което да бъде обсъдено, прието или отхвърлено от комисията. Тъй като това не се е случило, аз няма как да приема Вашето предложение с всичките аргументи “за” и “против”, които бяха изказани за него.
Комисията е приела този окончателен текст.
Има предложение на народните представители Паница, Игнатов, Константинова, Кацаров и Китов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 21, против 41, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 10 така, както е приет от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 7.
Член 10 се приема.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател! Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел III:
"Раздел III – Държавен здравен контрол."
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 11 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 11. С цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи да се изкажат по заглавието на Раздел III и по чл. 11? Не виждам.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел III и чл. 11.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Заглавието на Раздел III и член 11 се приемат.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "Чл. 12. (1) Органи на Държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).
(2) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори, които са държавни служители в Министерството на здравеопазването, РИОКОЗ и НЦРРЗ.
(3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол."
Има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов:
Член 12 се изменя така:
В чл. 12 и във всички други текстове на закона думите: "главният държавен здравен инспектор на Република България" се заменят с думите: "министърът на здравеопазването", а думите: "регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ)" се заменят с думите: "регионалните центрове по здравеопазване".
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! За целия този раздел нашата група от вносители не приема създаването на такъв статут на главен държавен санитарен инспектор и респективно регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), смятаме, че са утежняващи структури към досега съществуващите структури на РЦЗ. Понеже държим тези РЦЗ-та да съществуват и да бъдат изпълнени със съдържание, концентрираме тези дейности към тях. По този начин от чл. 11 до чл. 21 поддържаме тази теза и сме против предложените текстове.
Тук има една голяма и принципна разлика в становищата ни спрямо тези на вносителите и Комисията по здравеопазването. За да не ставам всеки път, искам сега да подчертая: ние сме изцяло против създаването на този вид контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искал да разделя моето изказване в две посоки.
Що се отнася до държавната политика в областта на контрола, мисля, че не може да се изключва и министърът на здравеопазването от тази част на здравеопазването в страната. В това е смисълът да бъде включен и министърът. Разбира се, по-важното е това, което каза и д-р Игнатов – че имахме своето виждане да се направи един орган на управление и контрол на здравеопазването на територията на дадена област, което на този етап не беше прието. Тези, които поддържаха това разделение, имаха своите основания. Бих искал да изкажа моята убеденост, че в утрешния ден това ще се наложи. Под "утрешния ден" разбирам не тази година, утре, вдруги ден или пт догодина, но в крайна сметка неминуемо ще се върви към единна форма на контрол, може би с две подразделения вътре, но за намаляване на бюрокрацията и за единна система. Така че поддържаме своето предложение. Може би то е дошло твърде рано. Но за нас бъдещето е точно това – намаляване на бюрокрацията и единна форма на контрол, която включва както районните центрове, така и новото формирование, което се нарича РИОКОЗ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: И аз Ви благодаря.
Има думата заместник-министърът на здравеопазването господин Любомир Куманов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Министерство на здравеопазването бих искал да възразя на направените предложения от народните представители за промяна на текста, касаещи утвърждаването и по-нататъшното развитие на специализираните структури за държавен здравен контрол. Чрез закона вносителите се стремят да придадат един нов статут на тези органи, които в нашата страна имат дълголетна традиция. Първият Закон за опазване на общественото здраве българският парламент приема през 1905 г. и с него се създават първоначално санитарни агенти, впоследствие структури, които носят името Санитарна полиция. И необходимостта от специализиран контролен орган, който е ангажиран с проблемите тъкмо на общественото здраве, а не осъществяващ контрол върху организацията на лечебната дейност, е една българска традиция, която има аналог в европейската практика.
Поддържам предложението и се надявам, че ще уважите традициите, които съществуват в тази област, и развитите идеи за повишаване изискванията към тези структури, за утвърждаване на техния статут и разширяване на техните правомощия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Куманов.
Заповядайте, господин Додов.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Функциите на регионалните центрове по здравеопазване непрекъснато намаляват – и като обем, и като необходимост. Най-общо, в тях сега се извършва все по-малко регистрация на лечебни заведения. Те водят регистрацията на болничните листа и други дейности, които са повече като етикет или название, прокарване на държавна здравна политика и други подобни. Но на този етап мисля, че е все още рано регионалните центрове по здравеопазване да изчезнат. Рано или късно според мен те ще изчезнат и е твърде вероятно те да станат структура от бъдещата Българска лекарска и стоматологична камара.
Но не мога да схвана логиката от предложенията на групата народни представители, която д-р Игнатов защити – към тази малка структура и функция, каквато е РЦЗ в момента, да се добавя тази огромна и важна функция за държавата, каквато е държавният санитарен контрол на областно ниво.
По-скоро обратното – преминаване на регионалните центрове по здравеопазване към РИОКОЗ или бившето ХЕИ. Да премине малкото към голямото го приемам за логично. Но това голямо и важно, каквото са областните РИОКОЗ – регионални центрове за санитарен контрол да преминат към регионалните центрове по здравеопазване, не го приемам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Има думата за реплика д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Безспорно, сигурно съм бил криво разбран, разбира се, че към голямата структура. Обръщам се към другите колеги в залата. Ние говорим за настоящото ХЕИ и настоящия регионален център по здравеопазване. Сами виждате, че този център постепенно се изпразва от съдържание. Ние сме видели това още в предишния парламент. И там имаше мое предложение те да бъдат закрити. След това обаче решихме, че по-доброто предложение ще бъде те да се обединят, но под егидата на контролния орган за санитарен контрол.
Доктор Куманов, от тази гледна точка ние не сме против това. Дори ние отиваме към по-крайна фаза. Аз съм говорил с Вас за това – обединяване на санитарния и ветеринарния контрол. Защото тези две неща в момента тормозят хората – тормозят ресторантьори, мандри, всичко това се спъва, защото се искат разрешения от два различни органа и респективно се увеличава възможността за корупция. Тези текстове създават корупционен претекст за масовото недоволство у хората.
Ако ние сега не сме узрели да обединим РЦЗ с ХЕИ, а не сме узрели да обединим този контрол с ветеринарния, не знам кога ще узреем?! Две хиляди и седма година идва. Вероятно другото Народно събрание ще го направи. Жалко е, че ние не сме узрели за една такава модерна философия, която би трябвало да бъде защитена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря, д-р Игнатов.
За реплика има думата господин Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Излизам, защото искам да кажа на господин Додов защо трябва да е лесно, когато може да е трудно! Това го казва целият народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Ето я сентенцията във формата на реплика.
Има ли други изказвания? Не виждам.
В такъв случай ще подложа на гласуване предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което ще припомня, че не е прието от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 11, против 60, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12 така, както е предложен от вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 5.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от министъра на здравеопазването с писмена заповед заместник, който е служител в администрацията на Министерството на здравеопазването.
(3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от администрацията на Министерството на здравеопазването.”
Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацарова, Игнатов и Титов чл. 13 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов ще защитят ли своето предложение? Това е така наречената генерална защита, която прозвуча преди малко – онова, което каза д-р Игнатов, важи и за това предложение. Има ли други изказвания по това предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов по чл. 13, което не е прието от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 13.
Това предложение не се приема.
Моля, гласувайте чл. 13 така, както е предложен от вносителя и приет от мнозинството в комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Член 13 се приема.
Моля, докладвайте чл. 14.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател по чл. 14 има предложение на народния представител Атанас Щерев.
Комисията приема по принцип предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 14 предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи:
1. държавния здравен контрол;
2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
3. контрола върху заразните болести;
4. мерките по защита на населението от въздействието на йонизиращи лъчения;
5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии, катастрофи.
(2) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 14? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 14 така, както е предложен в окончателната му редакция от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Член 14 се приема.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
“Чл. 15. (1) Държавната политика по опазването на общественото здраве и държавния здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от РИОКОЗ.
(2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването РИОКОЗ и от Националния център по радиобиология и радиационна защита.
(3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве за юридически лица на бюджетна издръжка – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място – административен център на областта.
(4) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет.”
Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов – в чл. 15 ал. 1, 3 и 4 да отпаднат.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Кенаров, искам да уточня дали защитата на предложението, което не е прието, е генералната защита, която беше направена? Да, благодаря ви. Няма да има изказване по него.
Господин Кенаров, заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
Предлагам на уважаемите колеги народни представители чл. 15, ал. 1 “държавна политика по опазване на обществено здраве” редакционно да отпадне “обществено”, тъй като и законът не е за общественото здраве, а е за здравето – физическо, психическо и социално. Поради което да се каже “държавна политика по опазване на здравето и държавният здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от РИОКОЗ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Тоест, да стане “опазване на здравето”. Чисто редакционна поправка.
Заповядайте, господин Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Кенаров, поправката не е редакционна, защото тук става въпрос конкретно за общественото здраве и държавния здравен контрол на територията на дадена област. В никакъв случай поправката не е само формална и затова моето мнение е да оттеглите своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Кенаров, съгласен ли сте с това съображение?
Заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Моята дуплика. Обществено здраве и здраве, което записахме, определено по нормативните документи на Световната здравна организация е едно и също – обществено здраве по нормативните документи на СЗО и здраве така, както го формулирахме, че законът урежда еди-кои си отношения в областта на здравето като чл. 1. Така че дали ще го наречем обществено здраве след определението, което сме приели в самото начало на закона и вече е прието и това, което е тук – обществено здраве, няма никакво значение, тъй като здравето е физическо, психическо и социално, както го определихме в самото начало.
Иначе Вие имате предвид, уважаеми доц. Щерев, онази част от общественото здраве, която се занимава само с профилактиката и промоция на здраве, което е предмет на РИОКОЗ – епидемиология, контрол и т.н., да не ги изброявам. Но тъй като общественото здраве включва в себе си всички онези мероприятия не само по профилактика и промоция на здраве, но и лечебната дейност, вътре се включва и индивидуалното здраве, вътре се включва и семейното здраве, ако искате това ще бъде в противоречие с целите на Световната здравна организация.
Мисля, че след като коригирахме в самото начало наименованието на закона и като приехме кои обществени отношения се уреждат в този закон в чл. 1, общественото здраве, оставено по този начин, би противоречало на онова, което е прието в самото начало на закона. Затова нека да бъде “за здравето”. Мисля, че и заместник-министърът би се съгласил с такава точка, тъй като правомощията ще отидат дори до лечебната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: По мимиките разбирам, че от министерството държат на “общественото здраве”.
Тъй като очевидно тази поправка е по същество, а не е чисто редакционна, аз не мога да приема аргументите както “за”, така и “против”, мога да приема единствено решението на комисията и да го подложа на гласуване.
Има ли други изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 10, против 68, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 15 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 3.
Член 15 се приема.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме заседанието. Налице е необходимият кворум за продължаване на втората част на нашето пленарно заседание. (Неразбираеми реплики от блока на ОДС.) Вижте таблото – 123 души.
Заповядайте, доктор Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Член 16, ал. 1 – предложение на вносителя.
Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов чл. 16 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Додов.
Комисията приема предложението за изменение на ал. 2, а предложението за изменение на ал. 3 е оттеглено.
Предложение на Щерев, което е оттеглено.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 16 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 16. (1) Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(2) Директор на РИОКОЗ може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната специалност и пет години стаж по специалността.
(3) Директорът на РИОКОЗ се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 17, ал. 2.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на РИОКОЗ, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам представители от вносителите на това предложение за отпадане на чл. 16. Затова го поставям на гласуване.
Има предложение от народния представител Васил Паница и група народни представители чл. 16 да отпадне. Подлагам това предложение на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 26, против 44, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на чл. 16, така както беше докладвана от председателя на комисията Атанас Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 68, против 2, въздържал се 1.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, предложението на вносителя по чл. 17 среща предложение на народния представител Светлин Белчилов.
Комисията приема по принцип предложението.
Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов за чл. 17 – да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема едно предложение на Атанас Додов.
В хода на дискусията е оттеглено предложение на Атанас Щерев.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 17 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 17. (1) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве осъществяват дейности по:
1. контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда;
2. контрол върху заразните болести;
3. контрол върху здравословното състояние на контактните със заразно болни лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, на лицата по чл. 35, ал. 3, както и на други лица по епидемични показания;
4. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите;
6. наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, на замърсители в храни и на питейните води;
7. методическа консултативна и експертна помощ в областта на опазване на общественото здраве;
8. разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
9. изпълнение на национални програми и проекти в областта на опазването на общественото здраве;
10. следдипломно практическо обучение в областта на опазването на общественото здраве.
(2) Устройството и дейността на РИОКОЗ се уреждат с правилник, издаден от министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 17 има предложение на народните представители Васил Паница и група народни представители за отпадане на чл. 17.
Желае ли някой думата да аргументира още веднъж това предложение?
Ако няма, подлагам на гласуване предложението за отпадане на чл. 17, направено от народните представители Васил Паница и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 28, против 64, въздържали се 3.
Предложението за отпадане на чл. 17 не се приема.
Подлагам на гласуване подобрената редакция на чл. 17, така както беше предложен от председателя на комисията Атанас Щерев.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 77, против 15, въздържали се 10.
Член 17 е приет.
Процедурно имате думата, господин Димитър Стефанов. Заповядайте.

ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, колеги! Гледа се един от най-важните закони, третиращ здравеопазването, а в залата има по-малко от 40 души, затова от името на Парламентарна група БЗНС – Народен съюз искам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Започваме поименната проверка:
Адриана Георгиева Брънчева - отсъства
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - тук
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - тук
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Има достатъчно народни представители.
Моля народните представители да се регистрират. (Звъни.)
Продължаваме: 182 народни представители – един прекрасен кворум за този наистина изключително важен закон.
Продължаваме, д-р Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по чл. 18 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов:
Член 18 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 18 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 18. (1) Приходите на РИОКОЗ се формират от:
1. субсидия от републиканския бюджет;
2. други бюджетни приходи от:
а) такси за издадените документи държавния здравен контрол;
б) платени услуги, поискани от физически или юридически лица, определени с наредба на министъра на здравеопазването. (2) Средствата по ал. 1, т. 2, “а” постъпват в приход по бюджета на съответната РИОКОЗ и се разпределят за издръжка на дейността й.
(3) Средствата по ал. 1, т. 2, “б” постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на РИОКОЗ и се разпределят, както следва:
1. не по-малко от 60 на сто за финансиране на регионални здравни програми и придобиване на дълготрайни материални активи за съответната РИОКОЗ;
2. до 40 на сто за материално стимулиране на работещите в съответната РИОКОЗ”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има само едно предложение от Васил Паница и група народни представители, които предлагат чл. 18 да отпадне.
Доктор Игнатов, заповядайте. Имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Направих в началото едно изказване, с което казах, че не приемаме целия този раздел, но искам да обърна внимание на народните представители днес тук на тази точка, която казва: 40% от средствата, събирани от такси, глоби и пр., се насочват за увеличаване на заплатите на работещите в РИОКОЗ.
Нали така, д-р Куманов?

Вижте безпринципната политика на Министерството на здравеопазването! В момента не се сключва Националният рамков договор, защото в него е записано, че до 40% парите от Касата, които постъпват в лечебните заведения, се разпределят с работещите. Искам да ви обърна внимание и вземам думата по този повод, за да ви кажа, че това министерство няма единна политика. Създаде се прецедент – изработиха се правилници, които стопират подписването на Националния рамков договор. Значи за служителите в Министерството на здравеопазването може да има стимули, а за другите не може да има, и то с пари, придобити с труд за медицински услуги от Касата. Такъв двоен стандарт днес, когато приемаме Закона за здравето, е парадокс!
Обръщам внимание на народните представители, за да знаят защо няма сключен Национален рамков договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата представителят на изпълнителната власт – д-р Куманов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Допускам, че д-р Игнатов не е схванал съвсем точно текста, който беше предложен за гласуване. Той спомена, че глобите, налагани за санитарни нарушения, ще отиват за допълнително материално стимулиране. Законът предвижда съвършено друго. След малко ще стигнете до чл. 20, където ясно е казано, че всички приходи от глоби и имуществени санкции постъпват в бюджета. Те нямат отношение към РИОКОЗ, нито към материалното стимулиране на работещите там.
Това, което е предвидено в чл. 18 – възможност до определен процент от приходите да се използва за материално стимулиране на работещите, е свързано с приходи, които лабораторните звена биха могли да получат извън дейността по държавния санитарен контрол от услуги на физически и юридически лица. Това са изследвания, примерно на водоизточници, кладенци, лабораторни услуги, поискани от физически и юридически лица, за които съответната РИОКОЗ има капацитет и може да ги извърши плюс задълженията си по текущия оперативен контрол.
Смятам, че предложението е резонно и справедливо. Повтарям, то няма никакво отношение към глобите, чиято съдба и път са указани в чл. 20 по съвършено друг начин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Куманов.
Заповядайте за изказване, доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също съм за този текст и смятам, че така трябва да бъде. Но е прав и д-р Игнатов, защото в момента има двоен стандарт. Има инструкция на министерството, която казва, че 40-те процента, които отиваха по клинични пътеки за възнаграждение на лекарите, ще формират тяхната заплата. Би трябвало да бъде по един и същи начин. Иначе аз съм за този начин. Извинявам се, но има двоен стандарт. Поддържам казаното от д-р Игнатов, защото това е факт. Не стига, че клиничните пътеки ще си ги работят отделно на базата на договор с Касата, и те ги работят, а в крайна сметка не може да има допълнително възнаграждение!
По принцип поддържам това, което е в текста, уважаеми проф. Куманов, но ясно искам да кажа, че двойните стандарти не правят чест на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата за изказване има д-р Антония Първанова. Заповядайте.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Господин председател, остро възразявам срещу опитите на колеги от опозицията да изместват и изкривяват същността на текста. Това, за което става дума, няколко пъти тук го повтаряме и не знам как не го разбират и защо правят такава крива политика. Става въпрос за РИОКОЗ. Това са държавни структури. Когато извършват допълнителни услуги на физически или юридически лица с цел стимулиране, 40% от тези средства се предвиждат за заплатите им. Докато при Касата става въпрос за съвсем различно нещо. Става въпрос за търговски дружества, за разпределяне на средства по клинични пътеки. Това е абсолютно различно от една държавна РИОКОЗ. Едното е търговско дружество. Знам много добре, че го разбирате, но такава крива политика никого не устройва. Излишно е да се опитвате да ни убеждавате, че стандартът бил двоен. Естествено е, че когато едно търговско дружество има задължения, които надхвърлят възможностите му да ги покрие, че то дори трябва да бъде обявено в несъстоятелност, абсолютно ненормално е да се прави двоен стандарт, да се плащат допълнително средства по клинични пътеки, докато това дружество същевременно е сериозно задлъжняло към дистрибутори, производители и т.н. За това става въпрос. Трябва да има ред в държавата. Естествено – едното е държавна структура, другото е търговско дружество. Разберете го най-после това! Не е времето на Мими Виткова! Свърши с държавните болници!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател! Уважаема д-р Първанова, Вие не разбирате нещата! Има двоен стандарт в принципите. Да не говорим, че сте абсолютно права, че се получава още един парадокс – държавата се меси в търговски дружества! Но там чрез допълнителни 40% те формират фонд “Работна заплата”. Разбирате ли къде е парадоксът?! Това са допълнителни средства и аз съм “за” да си ги взимат, но и договорът с Касата също е допълнителен, но те там не могат да вземат. Ако Вие не виждате двойните стандарти, моля Ви, но това не е политика! Има ясни двойни стандарти към едно съсловие, само че едните са държавни служители, а другите не са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Уважаема д-р Първанова, ама Вие действително нищо не разбирате от тази реформа! Ако държавата беше на своето място и ако тя поемеше функцията за издръжка на лечебните си заведения, където е принципал, нищо че са търговски дружества, тези пари щяха да отиват у изпълнителите, да стимулират хората и те да бъдат доволни от реформата. А те сега не са доволни от реформата, защото формирате заплати и разпределяте по социалистически. Защото държавата и общините не си поемат ангажимента да си издържат лечебните заведения. Оттам идва бедата.
Но ние говорим за принципа. Не може държавните служители в Министерството на здравеопазването да ползват бонус по право. Да, нека да вземат тези пари, защото извършват работа извън своите задължения. Получават някакви пари, но ги получават до 40%. Когато обаче говорим аз другите, за клиничните пътеки, там говорим за велики теории – за единна заплата, за единни принципи. Стандартът е двоен в отношението към работещите лекари. Нищо, че едните са държавни служители, а другите – търговско дружество с принципал Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика думата има д-р Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята реплика към д-р Първанова е свързана с това, че ние обсъждаме финансирането на РИОКОЗ, на държавните структури, призвани да организират контрола по санитарно-хигиенните норми, по общественото здраве, а в същото време знаем, че в тази глава разписахме и здравни кабинети. Тези здравни кабинети бяха определени да формират някакъв тип медицинска дейност, както беше обсъждано в комисията – ще правят инжекции, някои други медицински манипулации.
В същото време по един начин финансираме хората в системата на лечебно-диагностичната дейност в търговските дружества, а тук определяме, че събраните такси няма да отиват за изразходване или за повишаване доходите на тези служители, които ще работят в здравни кабинети, а не само в поделенията на РИОКОЗ. В по-нататъшните глави, ако разгледате закона, към РИОКОЗ, към съответните институции имаме точно такива здравни кабинети. Защо тогава едните ще бъдат финансирани за своята дейност – говоря не като държавни служители – на базата на това, че са извършили определен обем от диагностично-лечебни мероприятия, а в същото време колегите от здравни кабинети или медицинските сестри, които ще извършат допълнително такава дейност, защото са държавни служители, няма да могат да получат допълнително заплащане и ще останат на тези заплати?
Поради това аз подкрепям и начина, по който се изказа и господин Китов, и господин Игнатов се изказа, че не трябва да прилагаме двойни стандарти. Разберете, че в цялата страна ние прилагаме двоен стандарт, щем или не щем, макар че трябва сега да приемем точно този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече. Благодаря Ви, д-р Кенаров.
Има думата д-р Първанова за дуплика в рамките на три минути.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Колеги, в случая с РИОКОЗ става въпрос за държавна структура, в която се извършват допълнителни платени услуги. Работещите там не са задължени да ги извършват и могат изобщо да не извършват такива, но няма кой друг в системата да ги извършва. Именно поради това това е една формула, по която се формира приход в бюджета. Част от този приход, за да се заплати тази извънредна работа, се разпределя върху заплатата, но като допълнителна заплата, за работещите. Но те могат и да не вършат тези услуги.
Докато в системата на Здравната каса са по договор и това е разход, там не се формира допълнителен приход, който да се преразпределя. Ние вървим към система, при която 100% от заплатата на лекаря да бъде формирана от предвиденото заплащане в клиничната пътека. Двете неща нямат нищо общо. Въобще съвпаденията на 40-те процента в случая въобще не може да се съпоставят. Това са две различни системи.
Освен това фактът, че клиничните пътеки са недоустойностени, аз не виждам защо да се взима 100% възнаграждение при условие, че цялата пътека е недоустойностена. Но това е съвсем друг дебат, съвсем друго нещо.
Затова ние предвиждаме стъпки, при които 100% заплащането на лекарите да бъде по клинична пътека. Да няма двойно заплащане – едното по заплата от държавната тарифа, а друго да бъде допълнително от Здравната каса. Но това не са допълнителни дейности, които извършва един лекар. Това са всичките му дейности по клинична пътека. Ако трябва да извършва допълнителни, има платени услуги, тогава от тези платени услуги се разпределя и се дава допълнително. Но това е съвсем различно нещо. Това е частна дейност. По същия начин стоят нещата и в РИОКОЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата д-р Цветан Ценков за изказване. Имате думата, д-р Ценков.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз с най-голямо неудобство заставам пак на трибуната, защото по принцип би трябвало да подкрепя всички текстове на вносителя, защото аз съм от управляващото мнозинство.
Но принципно не съм съгласен в закона въобще да се говори за цифри и проценти. И ще ви кажа защо. Не може контролни органи, каквито в случая са РИОКОЗ и РЦЗ да формират някакви приходи от други странични дейности и някой изрично в закон да упоменава какъв процент те трябва да взимат. Представете си на митничарите да им кажем, че от приходите, които те формират в бюджета на Република България, трябва да взимат 40%. За какво въобще си говорим ние тук?
Тоест, аз предлагам, за да не влизаме в дебат кое как се финансира и за методиките на министерството и на Касата, че трябва примерно от отчетените медицински дейности по съответен начин и процент да се разпределят върху изпълнителите, аз предлагам да отпаднат думите “не по-малко от 60%”. Предлагам всички да отидат за финансирането на здравни програми, а тези 40% по т. 2 трябва изрично да отпаднат от текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли прочел текста как ще изглежда?
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Това е ал. 3:
“(3) Средствата по ал. 1, т. 2, буква “б” постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на РИОКОЗ и се определят, както следва: …”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е ал. 3. Това ли имате предвид?
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Да, това да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво трябва да отпадне?
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: И двете точки да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, но изречението остава недовършено, д-р Ценков.
За реплика има думата д-р Първанова.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Бих искала да направя реплика на многоуважаемия д-р Ценков, като му припомня, че и митничарите, и Държавният финансов контрол вземат от допълнителните дейност и при констатиране на нарушения и укрити суми 20%. Така че това си е записано също в закона. Няма нищо лошо за допълнителни дейности в РИОКОЗ на държавната структура да се заплащат 40%.
Така че, като давате пример за митничарите, четете закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Кръстьо Петков.
КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Тъй като сме свидетели на спор между две групи лекари, които изразяват две групи интереси, бих искал да предложа на д-р Ценков да отиде още една крачка нататък. Средствата няма защо да отиват в Министерството на здравеопазването. Те остават, защото иначе се създава много сложен механизъм. Те остават и не по-малко от 60% отиват за регионални програми. Останалото се урежда с наредба или правилник. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Ценков, желаете ли думата за дуплика? Не.
Имаме направена процедура по този текст от д-р Ценков.
Доктор Ценков, Вие предлагате ал. 3 да звучи така:
“(3) Средствата по ал. 1, т. 2, буква “б” постъпват в Министерството на здравеопазването.”
Точка 1 и т. 2 отпадат. Това ли предлагате? Това имате право да направите на второ четене.
Моля, гласувайте направеното от д-р Ценков предложение така, както ви го прочетох.
Гласували 122 народни представители: за 43, против 49, въздържали се 30.
Предложението на д-р Ценков не се приема.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Васил Паница и група народни представители предложение за отпадане на чл. 18.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 32, против 56, въздържали се 13.
Предложението за отпадане на чл. 18 не се приема.
Доктор Щерев, Вие имате предложение за една редакционна поправка. Заповядайте.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам в ал. 1, т. 2, буква "а" след думата "документи" да се добави "по".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Поправката е приета и текстът става така:
"а) такси за издадените документи по държавния здравен контрол."
Подлагам на гласуване подобрената редакция на чл. 18, както беше представена от председателя на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 11.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има направено предложение от Атанас Щерев, което е прието по принцип.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 19 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично – без предварително уведомяване, и насочено – при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти.
(2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копие от тях на хартиен и/или електронен носител;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания;
4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното състояние на лицата по чл. 35, ал. 3;
5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;
7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 39 и 40;
8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;
9. да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон.
(3) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните инспекции.
(4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата, ако желаете, по чл. 19. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 19 така, както е предложен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
Член 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: "Чл. 20. (1) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления от органите на Държавния здравен контрол, постъпват в бюджета на Министерството на здравеопазването и се използват за финансиране на национални програми в областта на общественото здраве.
(2) Доброволно плащане на задължения, възникнали от влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на Държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването и в съответната РИОКОЗ.
(3) Министърът на здравеопазването администрира приходите от глоби и имуществени санкции по издадените по реда на този закон наказателни постановления при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на финансите."
Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов:
"Член 20 се изменя така.
1. Алинея 1:
"(1) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления от органите на Държавния здравен контрол, постъпват в държавния бюджет."
2. Алинеи 2 и 3 отпадат."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема предложението на вносителя за чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Игнатов, заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имаме принципно становище по въпроса. Къде отиват тези пари от глобите в другите ведомства? В самите министерства ли остават или отиват в бюджета? Ако всички отиват в съответните министерства, тогава т. 20 е приемлива. Ако обаче другите постъпват в бюджета, защо Министерството на здравеопазването ще има друг вид на формиране на неговия бюджет, който де факто ще бъде изкривен по отношение на бюджета, гласуван в Народното събрание, тъй като все пак парите и приходите от глоби и нарушения са непредвидими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Игнатов.
Заповядайте, д-р Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно редакционно допълнение в ал. 2, където след думата "извършва" да се добави съюзът "и" и текстът да стане така:
"(2) Доброволно плащане на задължения, възникнали от влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на Държавния здравен контрол, може да се извършва и в Министерството на здравеопазването, и в съответната РИОКОЗ."
По принцип тези плащания на актове на административната власт в момента се извършват в териториалните поделения на данъчната администрация. Тук въвеждаме възможност за плащане и в министерството, и в съответната РИОКОЗ, сегашната ХЕИ. Това е добре, нека да има възможност да се плаща и на място. Но мисълта ми е, че ако текстът остане само така, ще излезе, че тези актове трябва да се плащат или в министерството, или в РИОКОЗ. Нека да въведем съюзът "и", за да си остане и сегашният режим. Аз мисля, че това е разумно и не променя същността на закона. Просто дава по-голяма свобода за тези плащания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на народния представител Недялко Калъчев.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст, има ли? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинов, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов за чл. 20, така както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 25, против 70, въздържали се 2.
Предложението на тези народни представители не се приема.
Моля, гласувайте редакционното предложение на народния представител Недялко Калъчев в чл. 20, ал. 2, след думата “извършва” да се добави съюзът “и”.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Недялко Калъчев се приема.
Моля, гласувайте чл. 20 на вносителя с редакционната поправка, която гласувахме преди малко.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 9.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, позволете ми да прочета до чл. 23 включително, тъй като няма предложения.
“Раздел lV - Здравни заведения”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел lV.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 21 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 21. (1) Здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите.
(2) Здравни заведения по смисъла на този закон са:
1. националните центрове по проблемите на общественото здраве;
2. националната експертна лекарска комисия (НЕЛК);
3. здравните кабинети по чл. 26.
(3) Аптеките са здравни заведения със статут и дейност, определени със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 22 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 22. (1) Националните центрове по проблемите на обществено здраве са юридически лица на бюджетна издръжка – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(2) Националните центрове по проблемите на обществено здраве се ръководят от директори, които заемат длъжността си въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(3) Директорите на националните центрове по проблемите на обществено здраве се атестират от комисия, назначена от министъра на здравеопазването, на всеки три години. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника за устройството и дейността на съответния национален център по проблемите на обществено здраве.
(4) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на национален център по проблемите на обществено здраве, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.”
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 23 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве осъществяват дейности по:
1. провеждане на проучвания, оценки, експертизи, анализи и прогнози в областта на опазване на общественото здраве;
2. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на епидемии от заразни болести;
3. организиране, управление и координация на медицинската помощ при бедствия, аварии и катастрофи на територията на Република България;
4. оценка на риска и неблагоприятното влияние на факторите на жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;
5. лабораторни изследвания и експертизи;
6. защита на лицата от действието на йонизиращите лъчения;
7. промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите;
8. експертна, консултативна и методическа помощ на лечебните и здравни заведения;
9. планиране и провеждане на научна и научно-приложна дейност;
10. държавен здравен контрол в случаите, предвидени в закон.
(2) Устройството и дейността на отделните национални центрове по проблемите на обществено здраве се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа, имате думата по тези текстове на Раздел lV.
Господин Калъчев, заповядайте.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Господин председател, колеги! Ето, че допряхме до 30 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Къде са те?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Ако на някой не му е ясно, да му обясня.
В чл. 21, ал. 2, т. 3 “здравните кабинети по чл. 26” – за тази година в републиканския бюджет и частта му за субсидия към общините бяха отделени 30 млн. лв. Аз не знам, при положение че те още не са създадени, като как ще се харчат тези 30 млн. лв.?
Искам да ви обясня, че за здравеопазването сумата от 30 млн. лв. предполага горе-долу половината от дълговете на болниците за шест месеца. Предполага трансплантациите на бъбречно болните за една година и половина напред. Предполага още маса неща, които ми е трудно да ви изброя, които с предвиждането и допускането в Закона за здравето на здравните кабинети, една откровено популистка теза, която обслужва обясним обществен интерес, но не по начина, който управляващото мнозинство трябва да отговори на него. Това е рефлекс от времената на развития социализъм и Юлската концепция на принципа “Дайте да дадем” и “Щом нямате училища и ученици, и училище ще ви направим, и ученици ще ви направим”.
В случая се отговаря на един болезнен обществен интерес по начин, който, бих казал, най-малкото е неадекватен. Той ще остане само в теорията на управлението, ако не струваше тези маса пари.
Пак ви припомням - в тазгодишния 2004 г. бюджет за тази щуротия, наречена “здравни кабинети”, са предвидени 30 млн. лв. Това по същество е фактически програма за изкуствена заетост на лица, които се чудят какво да правят и по своята същност са елемент на социалната, а не на здравната политика.
По-нататък в закона ще видите, че дори функциите на тези здравни кабинети не са определени както трябва. Без да отричам очевидната обществена необходимост от подобрено здравеопазване за децата, считам, че регламентацията и начинът това да се прави чрез здравни кабинети е признак на очевидно неразбиране на проблема. Бих ви дал следния пример: ако тези 30 млн. лв. ги разделим на две и с половинката – 15 млн. лв., дадем възможност в Рамковия договор на всички лица до 18-годишна възраст да имат безпрепятствен достъп до специализирана педиатрична помощ, гарантирам ви, че ще има много по-добър здравен ефект, отколкото да ги раздадем на 2500 детски градини, 600 училища и не знам какво си, където има хора без необходимата квалификация. Просто ще взимат по една заплата месечно, ще си бъркат в носовете и ще се чудят от сутрин до вечер какво да правят. Не мисля, че България е страна, в която проблемите на здравеопазването трябва да се решават чрез социалната политика, а проблемите на социалната политика да се решават чрез строежа на пътища, проблемите на пътищата да се решават със здравна политика. В случая това омесване на социална и здравна политика е гибелно и ще ви обясня защо. Защото освен фискалния ефект, за който току-що ви обясних, има и втори – здравен ефект, който е по-опасен. Наличието на такъв здравен кабинет ще размие отговорността за това, кой отговаря за здравето на даденото дете. Ще започне едно прехвърляне между здравен кабинет, специализирана практика, семеен лекар, педиатър на съответното ДКЦ или болница. Представям си хаоса, който ще настане.
Затова ви призовавам към здрав разум и ви моля да подкрепите моето фактически процедурно предложение за отпадане на т. 3 в ал. 2 на чл. 21. Ако това го направите, уверявам ви, че ще направите нещо добро. Не ви заблуждавам! Това е сериозен проблем. Не е разумно по този начин да се отговаря на тази обществена нужда!
С 15 млн. лв. може да осигурите безпроблемен специализиран достъп на всички деца в България до специализирана педиатрична помощ без никакъв проблем, даже ще останат. С тази дейност се усвояват по-малко пари. Ще имате много по-ясен здравен ефект, отколкото с откриването на тези здравни кабинети. Още повече, че в Стратегията за образование се предвижда наличието на лица, които ще осъществяват профилактично здравно образование, които са си фактически учители. Така че не виждам смисъл от т. 3 и ви моля да подкрепите нейното отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, д-р Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Калъчев! Не че не съм съгласен с Вас. Виждам, че претърпявате някаква еволюция. Но искам само да Ви припомня, че в предизборната ви програма, с която Вие влязохте в парламента, пишеше много ясно: ще върнем училищните кабинети! Къде бяхте тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше въпрос-реплика.
За втора реплика има думата д-р Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Калъчев! Въпросът не е само къде бяхте тогава, а има ли нужда от такива здравни кабинети реално? Трябва ли в училищата да има кабинети? Какво показва практиката?
В частните училища навсякъде има такива кабинети. Там родителите си плащат, знаят за какво плащат и по някакъв начин този зъболекар или лекар се грижи за децата им по време на обучението в това училище. Може да трае 4 часа, може да бъде и 12 часа. Държавните и общинските заведения какво да направят? Вариантите са два: този, който е избран в момента – да назначат деквалифицирани колеги, изпаднали от системата, които няма къде да отидат и са съгласни за 150-200 или утре за 300 лв. да правят нещо, обаче какво правят и те не знаят. Нито лекуват като хората, нито правят профилактика като хората.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): То и другите много лекуват като хората!
ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Голяма част от българските лекари лекуват много съвестно и Вие самата сте обект на такова нещо и виждате, че сте жива и здрава.
Въпросът е следният: как да се прехвърлят правомощия на тези лекари и да се съчетаят техните функции в училището заедно с педиатъра, към когото насочваме по-нататък? Доктор Додов искаше да насочи всички деца до 6 години към местния педиатър. Как ще стане, кога да ги насочат – нощно време? Трябва да бъде напълнена с функции, които може да бъдат заплащани не от такъв бюджет, а от Здравната каса. Това е направено в Турция, в предприятията, които са с повече от 50 работни места. Значи хората имат опит. Ако бяхме се съсредоточили при разглеждането на този въпрос, щяхме да постигнем баланс и да намерим подходящи хора, които да отидат и наистина да полагат грижи за тези деца. Ще стане точно така – пращаме безработните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата народният представител Огнян Сапарев.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаеми колеги, няма да коментирам здравния геноцид, който се извършва върху българския народ и как стана така, че лекарите, които бяха всеобщо уважавани в България, общо взето се превърнаха в помияри, част от тях, слава Богу, не всички. Това няма да го коментирам.
Смятате ли, че всички родители са в състояние да заведат децата си на съответния лекар? При всичките трудности и хаосът, който може да настъпи в училищата, където има най-различни деца – има такива, чиито родители могат да ги оправят, и такива, чиито родители изобщо не се интересуват от тях и никога няма да ги заведат където трябва. Наличието на подобен лекар при всичките му недостатъци в училището не е ли все пак някакъв шанс всякакви нещастни дечица, които не са попаднали на най-подходящия родител, да получат все пак някаква грижа? За това става дума. А този, който има подходящия родител – той ще го заведе където трябва и ще плати комуто трябва и ще го оправи.
По-скоро става дума за тези, част от които отпадат от училище или изобщо не ходят по лекари и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Бяха направени реплики, а сега народният представител господин Калъчев има право на дуплика.
Ако смея да отбележа от тази трибуна, огромната част от българските лекари са високоотговорни и уважавани хора и всеки от нас има доверие в лекарското съсловие.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми колеги, това е изкуството на управлението – да знаеш как с наличния ресурс да задоволиш някаква обществена потребност.
Не съм казал, че съм против да има лекари в училищата. Проблемът е друг – че по този начин, както се създават, няма да решат никакъв проблем. Въпросът е следният, пак ви го давам за сравнение: с половината от тази сума, която беше предвидена в тазгодишния бюджет, ако дадете на Касата право да изразходва тези пари, може да плати на педиатрите и те могат да бъдат стимулирани да си разкрият кабинети в училищата, да имат прием. Защото самият член регламентира възникването на тези здравни кабинети, но по-нататък въобще не казва, че там трябва да са лекари. Там могат да бъдат медицински сестри, фелдшери и не знам още какво си.
По въпроса за това дали децата да получават медицинска помощ в училищата – казвам "да", но не това е начинът. Няма никакъв проблем, ако на Здравноосигурителната каса й се дадат половината от тези пари за специализирана педиатрична помощ, няма да има никакъв проблем да се поеме фактическата здравна нужда. Просто начинът, по който се решава чрез този тип здравни заведения – забележете, че не са лечебни заведения, а здравни, е сакат, лишен е от смисъл. Няма да извърши това, за което всички в тази зала сме съгласни. Не казвам, че сме против наличието на такава помощ, а съм против начина, по който се опитваме да решим този закон. Не е това начинът! Има си прост механизъм – Здравноосигурителната каса, съответният бюджет и съответното разписване в Рамковия договор на тези отговорности и достъпа. Най-важното е регулацията на достъпа. Доктор Додов имаше такова предложение и то е много правилно, въпросът е, че в момента Касата няма този бюджет. Нека да й дадем 15 млн. лв. за педиатрична помощ – изчислете колко милиона прегледа са това в България.
Така че пак ви казвам – това е изкуството на управлението. По този начин само едни пари ще се загробят. Някои хора ще вземат заплата, но те няма да свършат това, за което са призвани и за което в случая говорим. Обществената нужда е да се улесни достъпът на децата до квалифицирана медицинска помощ, а не да създаваме заетост за хора, изпаднали при прехода. Това е друга тема. Министър Христова се занимава с тези хора. А тук говорим за медицинска помощ, а не за други неща. Ако искате, можем да запишем, че всички безработни лекари започват да работят в здравната система. Можем и такъв текст да направим! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за процедура, д-р Щерев.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Сапарев, аз се обръщам към Вас с тази процедура – да се извините за Вашето изказване, защото искам да Ви кажа, че нито един български лекар не отговаря на прозвището, което Вие току-що им дадохте. Това, че има проблеми в здравната реформа и здравеопазването, за това не са виновни българските лекари. Българските лекари са високоуважавани специалисти, които стоят на своите места и срещу мизерно заплащане, и понякога в трайно неблагоприятни условия вършат своята дейност. Това важи за много от тях.
Искам да Ви кажа, че проблемите на българското здравеопазване са вън от българските лекари. И ако има виновни, това е може би нашето противопоставяне като политици и недостатъчното финансиране, състоянието на икономиката на България, но не и българските лекари!
Затова Ви моля за тази непристойна дума, която употребихте, да се извините на съсловието на българските лекари, което не заслужава това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Извинявам се, господин председател, че вземам думата, но не мога да остана безпристрастен към думите на господин Сапарев. Аз недоумявам как може от трибуната на българския парламент да се нанасят такива груби обиди върху името на моите колеги.
Аз Ви призовавам да си ги оттеглите, но искам да Ви припомня нещо. През 1971 г. министър Ангел Тодоров беше човекът, който направи геноцида върху българското лекарско съсловие с отнемането на частната практика, с налагането на системата, тип “Семашко”. Не искам обаче да политизирам разговора, а моля да се върнем към темата.
Призовавам Ви да се извините на моите колеги от тази трибуна, от която отправихте тези обидни за мен квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Сапарев, макар че това вече не е точно по процедура. Но нека да запазим добрия тон.
Приемаме изключително важен закон. Аз имах възможност, макар и с няколко изречения, да коментирам изказването в тази връзка, за която става дума.
ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Господин председател, оценявайки чувствителността на лекарското съсловие тук, аз наистина бих се извинил на всички онези лекари, които не преглеждат мъртви хора и не взимат пликове под масата, извън всякакви финансови регламенти. И доколкото такива лекари има тук-таме, аз се извинявам на тези лекари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да преминем към предмета, който днес разглеждаме – Раздел IV, членове 21, 22 и 23.
Засега има направено само едно предложение от господин Калъчев – за отпадане на т. 3 от ал. 2 на чл. 21.
Има думата госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението на комисията и основния текст, който беше дебатиран в комисията, с ясното съзнание, че колкото и трудности да има при създаването на тези здравни кабинети, ние ще направим една положителна крачка в добра насока.
Изцяло съм съгласна с д-р Игнатов, че в частните и в елитните училища, където мама и татко имат достатъчно много пари, те могат да си платят и за специализирана здравна помощ, и за стоматолог, и за суперкабинети.
Уважаеми колеги, нека обаче да помислим, че не всички деца са в елитни и в частни училища. Нека да помислим, че има специални програми, с които искаме да интегрираме определена част от българските деца. Именно в тази посока, като имам предвид кой къде се намира, къде се намират джипитата, къде се намират другите специализирани заведения, това са все неща, които трябва да се знаят и да се имат предвид. Защото в едно населено място, в което има училище, в което има доста малцинствени групи, на всяка цена трябва да има и здравен кабинет.
Да, може да не се окаже най-добрата помощ, но аз не съм съгласна с д-р Игнатов, че там ще отидат изпадналите лекари, останали без работа. След като той е завършил медицина, след като е лекувал при определена ситуация, извършиха се много трансформации и реформи, тогава един лекар би могъл да бъде и лекар в един такъв здравен кабинет. Аз не виждам защо да не може в училищата да се оказва спешна помощ? Извинявайте, това все пак са деца. Ние сме коментирали въпроса и в комисията. Винаги в едно училище може да се случи нещо и докато тръгнем да търсим по всички канални пътища, които са уредени в закона, но ние знаем, че не всичко уредено действа достатъчно ефективно, може да се случат много неща, които после ще ни струват много повече пари.
Аз определено смятам, че комисията е дала един добър текст, който може да бъде поправян, но той може да бъде поправян за подобряване контрола, качеството и организацията на дейността на тези здравни кабинети, но нека все пак не забравяме, че децата имат нужда точно от това училищно здравеопазване и то е изключително важно. И то не е някаква измислица на лявата или на друга част от залата. Мисля, че училищното здравеопазване, когато го имаше, не беше чак толкова лошо. Не искам в никакъв случай да политизирам нещата, но определено считам, че този елемент в този законопроект е ней-малко засегнат. В това отношение ние сме длъжници и моля поне това да не пипаме, защото тогава ще изпаднем в безтегловно състояние, що се касае до защитата правата на учениците, тогава когато те са за 4-5-7 часа на територията на училището. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви госпожо Масларова.
За реплика има думата господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Господин председател, уважаема госпожо Масларова! Вие сте разумен човек. Аз разбирам довода Ви. Действително, в едно нещо сте права. Училищното здравеопазване беше нещо добро. Проблемът е, че тези здравни кабинети фактически не връщат системата за училищното здравеопазване, а те само разбиват отговорностите.
Ако искаме да направим нещо добро, пак обяснявам, половината от тази сума я даваме на Касата, тя регламентира как се разкриват кабинети и тогава нещата ще станат. Другото е размиване на отговорности.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това не са пари от данъци, как ще ги дадеш на Касата?
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Е как едно дете, което има личен лекар, който води цялото му досие, комуникира с този човек в този здравен кабинет? И какво се случва, когато единият не знае какво прави другият? Когато има една система, тя трябва да има своята естествена стройност, подреденост и субординация, особено когато се касае за медицина. Там субординацията е много важна. Ненапразно болниците донякъде приличат по организацията си на военни поделения – началник, изпълнител и друг персонал. Това е, защото е важна субординацията, кой взима решенията и кой носи отговорност за тях.
Тези здравни заведения, направени по този начин, се явяват извън цялата система. Просто те не решават проблема. Иначе аз съм съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата господин Хасан Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Господин председател, уважаема госпожо Масларова! Ще се възползвал от процедурната възможност за реплика, за да се възползвам от предоставената ми възможност да възразя и на господин Калъчев, тъй като той отново смеси начините на финансиране, както това ставаше във времето, за което той говори.
Вие твърдите, че тези 15 милиона трябва да бъдат дадени на Националната здравноосигурителна каса. Господин Калъчев, там парите са от осигурителни вноски, те не са от данъци. И Вие прекрасно знаете това, но независимо от това се опитвате да смесите двата финансови потока – нещо, за което сме се разбрали отдавна.
По отношение на това, което казва госпожа Масларова, аз искам да поставя въпроса по следния начин. За съжаление, при тези здравни кабинети, които очевидно отговарят на обществената потребност и на обществените нагласи, защо не и на носталгичния рефлекс към доброто старо училищно здравеопазване, мисля, че има един съществен проблем. Всички тези ученици, които са в тези училища, в които разкриваме сега здравни кабинети, по задължение избират своя общопрактикуващ лекар. И в случая става припокриване на функциите на общопрактикуващия лекар с тези на лицето, което ще бъде на работа в тези кабинети. И тъкмо там е проблемът. За съжаление чл. 26, който е следващият, не разписва подробно функциите на тези лекари и медицински сестри, медицински персонал в тези здравни кабинети. И според мен там е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Масларова, вярно е, че когато влезе Законът за здравето, Законът за народното здраве ще бъде отменен напълно. В Закона за народното здраве всичко се нарича здравни заведения – и здравният кабинет, и старите болници, които сега са търговски дружества. Истината е, че когато определяхме начина на функциониране на РИОКОЗ и казахме каква организационна структура ще има, какви задачи ще има, какво ще извършва, тук в организационната структура е записано “здравен кабинет”. Само че той няма нищо общо с онова, което досега беше известно по Закона за народното здраве. Здравният кабинет няма възможността да извършва лечебно-диагностична дейност, а тъй като казахме, че това ще бъде обществено здраве, така както го записахме, там ще се занимават с профилактика и промоция на здраве, поради което те не биха могли да имат и договорни отношения със Националната здравноосигурителна каса, която плаща за дейности, а не за образователни вертикални програми, както е в РИОКОЗ и в този здравен кабинет.
Искам да възразя и на господин Калъчев, който Ви репликира. По никакъв начин Националната здравноосигурителна каса не може да финансира тези кабинети, ако дадем 5, 10, 50 милиона, за да се извършва лечебно-диагностична дейност в детското здравеопазване. Ако искаме нещо да направим, можеше и в този закон, но в други раздели да го разгледаме в комисията, можеше да го направим и в Закона за лечебните заведения. Можеше да го направим и в Закона за здравното осигуряване. В момента по този закон ние разглеждаме една структура здравен кабинет, която няма нищо общо нито с диагностика, нито с лечение на лица, нито с контрол, нито с диспансеризация на тези деца. Там ще се занимават предимно с образователните програми на тези деца.
Прави са колегите, които досега се изказаха. Не е прав Калъчев за това, че можем да дадем на касата и тя да финансира здравните кабинети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека все пак да не е реплика на репликата.
Госпожо Масларова, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Явно стана доста емоционален спорът относно това да има или да няма. Най-напред не смятам да отговарям повече на д-р Калъчев, защото д-р Адемов ме улесни като много ясно и категорично каза как стана финансирането на здравеопазването – едното от държавния бюджет, тоест от данъците, а другото от осигурителните вноски, тоест чрез Здравната каса.
Аз не бих коментирала и това, че те са носталгия към доброто старо време. Може би трябвало да кажем, че това е една реална преценка какво развалихме, за да го правим наново и може би вече недотам добро. Но аз не виждам какво толкова страшно има при положение, че непрекъснато и д-р Кенаров говори за обществено здравеопазване. Ето това е общественият ангажимент, дори да се припокрива с това, което трябва да направи джипито. Но джипито в даден момент не може да бъде в училището. Там има някакъв направен обществен здравен кабинет, който може на първо време, а защо не и нещо да научи децата в профилактиката и здравеопазването? Това не е никак толкова безинтересно, особено имайки предвид каква е здравната култура в момента на населението на страната и колко много усилия трябва да положим по различни кампании, за да учим хората какво трябва да се прави.
Аз казвам моето мнение и считам, че това е абсолютно необходимо. Може да има неща, които ние не сме доразвили достатъчно в чл. 26 и не сме ги прецизирали, но това вече е проблем на комисията. Не би трябвало да бъде проблем на хората, които трябва да потребят от един или друг вид здравна услуга без значение дали тя се финансира от държавния бюджет или тя се финансира по линия на Здравната каса. Всеки има право по Конституция на здравна помощ. В случая тук се касае за училищата и аз мисля, че това са неща, които всички разбираме, може би се упражняваме в някакъв вид риторика. Аз приключвам дотук с моята риторика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Има думата госпожа Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги, аз ще подкрепя текста, който е внесен от комисията. Имаме нужда от кабинети и ще ви помоля като тълкувате следващия чл. 26 да не се спирате само на ал. 1, т. 1, която касае училищните кабинети. Не казвам, че няма нужда от тях. Напротив, има. Има голяма нужда от тях. Защото в тези училищни кабинети минимум може да се извършва метриране на децата, тоест теглене и мерене, да се следи тяхното физическо развитие и да се правят съответните имунизации. Защото в момента е пълен хаос по отношение на имунизациите. Но това е по-маловажната част от чл. 26. На практика тези кабинети са създадени, за да отговарят на сега действащото законодателство по отношение на Закона за социално подпомагане, правилника за приложение на същия този закон и все още действащата Наредба № 4, която касае социалните заведения. Именно тези кабинети са предназначени за тези социални заведения, защото те са разположени в малки селища, в тях има деца-инвалиди, стари хора и то немалка бройка. В тези селища в голямата си част няма лекари. Да, по закон те трябва да имат семеен лекар и този семеен лекар да обслужва селището. Е да, ама ви питам в с. Джурково, което е на 12 км пътеката извън селището и на 18 км извън Лъки, а в Лъки има 4 семейни лекари, колко често може да отиде въпросният семеен лекар и как ще се добере през зимата? А там се отглеждат 100 деца с тежка и дълбока умствена изостаналост и физически увреждания. Абсолютно същото е положението и в Северна България. Могилино, община Две могили – 150 деца с тежка и дълбока умствена изостаналост.
Мога да ви посоча примери за домове за деца, за домове за стари хора, за домове за инвалиди по цялата територия на страната, в които по Наредба № 4 и по Закона за социално подпомагане тези лица трябва да получават медицински грижи, здравни грижи. Има щат за лекари, за медицински сестри. Дори нормативът е завишен по отношение на медицински персонал, който ги обгрижва, но в момента те попаднаха в един луфт, в който, от една страна, общината не може да си назначи лекар и да му плаща, от друга страна, семейният лекар, към който те са се записали, или ги е записал директорът на заведението, защото, когато говорим за лица с умствена изостаналост, за лица с психически заболявания, обикновено има настойник, попечител и т.н., или пък директорът изпълнява тези функции, нещата стават много сложни. Затова в тези домове действително е необходимо да има присъствие на лекар.
Тези текстове касаят точно това. Те не касаят София и хилядите училища в големите градове. Те касаят социалните заведения и неслучайно те са посочени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За реплика – господин Калъчев.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Госпожо Янакиева, и сегашният режим по никакъв начин не ограничава Министерство на здравеопазването в подопечните му заведения да назначава какъвто персонал си иска. Ако иска може да си сложи професор, академик, доцент, главен асистент или не знам още какво. Проблемът е следният: първо, местата на тези домове не е в тези далечни населени места, които цитирате. Това е една дивотия от времето на социализма, когато тези деца бидеха крити.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Стига си приказвал глупости.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Те трябва да бъдат в големите градове, това е първо.
Второ, по този начин с регламента на тези здравни кабинети се решава въпросът само за нормалните училища. Защото и сега във всички тези специализирани институции, вие ще видите по-нататък – в закона има мое предложение за стоматологичното лечение например, което изнуди Министерството на здравеопазването да заплаща тяхното стоматологично лечение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): След като го направихте изцяло частно.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Тогава, то е друго нещо. За нормалните училища, заради които този текст се прави, той е просто безпредметен. Аз пак ви казвам: не смесвайте обществената нужда от подобряване на детското здравеопазване с начина, по който тя се решава, което е пълен абсурд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Калъчев.
Втора реплика – господин Игнатов.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Янакиева! Аз не знам защо спомените Ви са толкова мили за това училищно здравеопазване при резултатите, които имаме днес от дейността именно на тези мои колеги – училищни лекари. Колко процента от българските деца са с късогледство и далекогледство? Колко процента? Колко процента са с изкривяване на гръбначния стълб? Последиците от този тип сепариране и отделяне от естествените нужди на децата водят до това. Отделянето, това, което казвате, аз не разбирам Вашата грижа. Да, и аз съм мислил много, то се казва социализиране на медицината. Това, че те са забутани в едни села, където ни се стига, ни нищо, и има осем лелки от селата, които ядат от храната на тези хора – стари, възрастни или недъгави деца – това е истината! Сега там ли им е мястото на тези заведения? Там ли ще ги оставим? Кого да пратим, как да го пратим? Няма сега разпределение. Ако имаше разпределение, първата група веднага заминава. Само че няма разпределение. Как да накараме кметовете, де факто тези заведения са към тях, как да ги накараме да повишат изискванията си към стопанисването, към персонала и намирането на кадри? Цялата система е сбъркана, оттам ви казвам – правилно е вашето отношение, но подходът е грешен. Подходът трябва да бъде радикален, той е в преструктурирането на болничните заведения в малките градове, които България има много, и в големите градове, където са в излишно количество. Там е проблемът – тези хора трябва да дойдат при нормалните хора, а не да бъдат изолирани от света, да умират, да боледуват, без никой да ги знае, без никой да ги чуе. Това е проблемът днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
Трета реплика - не виждам.
Госпожо Михайлова, имате право на дуплика в рамките на 3 мин.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Господин Игнатов, ще се обърна към Вас като деятел от новите, от Българския лекарски съюз. Не знам дали сте чели, но при създаването на Български лекарски съюз – 1901 г. – първото нещо, което записват лекарите, е създаването на училищни кабинети. Въвеждането на здравните кабинети в училищата. Моля, прочетете си го.
Що се отнася до социалните заведения. Хубаво е Вашето пожелание, само че то не може да стане нито едномоментно, нито еднозначно.
ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): Ще стане, ще стане.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА: Да, то ще стане, но иска време. Наистина е в процес намаляване броя на децата, които са институционализирани, както и на лицата. 16 500 са само институционализираните деца и лица към “Социални грижи”. Още толкова са в домовете към Министерство на образованието и науката. Броят на децата, които са в домовете за медико-социални грижи, е най-малък и те най-бързо ще намалеят, тъй като законовите промени ще позволят това. Така или иначе ние коментираме една голяма бройка от хора със специални здравни потребности в неравностойно социално положение или както искате го коментирайте, термините са много. Тези хора реално се нуждаят от здравни грижи, от компетентна лекарска помощ и ние не можем да им я откажем. Затова този текст е правилно предложен и трябва да бъде записан. Когато гласувате, мислете за тези хора. Никой не е застрахован.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Господин Китов, дойде и Вашето време. Заповядайте.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че пак дебатът влезе в една такава излишна насока. По-конкретно.
Първо, тези здравни кабинети не касаят само училищата. Тогава възниква въпросът – там, където им се отрежда място, в домове за сираци, възрастни хора, лица с увреждания и други подобни, какво правим? Каква функция им даваме? По-нататък, колеги, вие ще видите, че функцията на здравните кабинети е преди всичко образователна, преди всичко регистрационна и профилактична. Разписано е мисля в чл. 121.
Госпожа Янакиева например не може да разбере, това е нейна грижа, че в другите заведения те нямат такива функции, а се натоварват с лечебни функции. Още повече, че големите заведения за сираци, за възрастни хора имат щат – лекар, който именно трябва да върши тази работа. Питайте проф. Куманов.
Второ, там, където има такъв щат, има лекар, ще правим допълнително здравен кабинет ли?
Що се отнася до училищата. Колеги, мисля, че в следващия член много ясно е казано, че училищата могат да разкриват. Това е наистина едно правилно решение на въпроса по простата причина, че училището е това, което в зависимост от нуждите си да прецени дали да разкрие или да не разкрие. Аз мисля, че има училища, в които не може да няма лекар. Става въпрос за професионални училища, в които има опасно за здравето обучение – дърводелски, механотехникуми и др., в които задължително трябва да има лекар.
Третият въпрос, който мисля, че беше поставен от госпожа Масларова. Включително профилактиката и образователната цел на тези кабинети е нужна. Тя е нужна и, разбира се, по преценка на училището, защото така е казано. Ако общината и училището могат да си го позволят, те ще си преценят да разкрият такъв кабинет. Няма нищо лошо, че се дава такава възможност, още повече че пък го разписваме в закона. Прави са колегите, които казват, тук мисля, че е господин Калъчев, че ако тези, които не могат да си изберат личен лекар, ако трябва да се надяват на здравните кабинети, Бог да ги пази! Тук няма какво да се заблуждаваме, защото целта на тези здравни кабинети е наистина повече образователна и профилактична. Те ще подпомагат, две мнения няма, но не може да се осланяме на тях, за да разчитаме, че може да се компенсират грижите на личния лекар.
В заключение ще кажа, че е излишно да спираме дотук. По-скоро нека да продължим и да обсъдим разписаните функции на здравните кабинети.
Предлагам да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
За реплика, заповядайте, госпожо Михайлова.
МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Господин Китов, значи дойдохме си на думата. Вярно е, в част от социалните домове има назначени лекари. (Реплики.)
Не, няма навсякъде щат! В големите домове обаче има и са назначени лекари. И аз питам какво правят те? Какво правят те?
Значи, те лекуват хората и периодично минава семейният лекар, когато има възможност евентуално да свърши работата, която те са свършили.
Давам ви веднага пример – Домът за стари хора в Дървеница. Навремето там имаше 6 човека интернисти, 3 тесни специалисти, лаборатория и всичко останало. В момента има 2 лекари, обаче какво могат те да правят? Дайте да се разберем законът какво право им дава и в момента какво могат те да правят? Те не са нито спешна помощ, нито семейни лекари, нито – какво? Именно този текст ще даде възможност и ще узакони тяхната работа в момента. Това е положението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Кенаров.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Дойдохме си на думата след изказването на доц. Китов по отношение на това - Законът за здравето, здравните кабинети и лечебно-диагностичната дейност, която се извършва в някои от структурите, определени по закона за здравни кабинети. Това е противоречие, което беше заложено още от самото начало.
Колеги, аз затова толкова горещо ви молих да гласуваме Закон за обществено здраве, а не само за здравето, защото започваме да разглеждаме и лечебно-диагностичната дейност тук. В чл. 26 виждате, че имаме здравни кабинети, които се създават към детски градини и училища. Правилно, това е по Закона за общественото здраве. В същото време в домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи ние създаваме здравен кабинет, който освен здравна дейност – обществено здравеопазване, му възлагаме функции на лечебно заведение, на диагностично лечебна дейност.
Питам един лекар, който се намира в едно такова заведение – здравен кабинет към специализираните институции и трябва да направи рентгеново изследване кой ще го плати? Трябва да направи клинични лабораторни изследвания. Кой ще ги плати? Трябва да направи допълнителни изследвания. Значи, това ще го плаща бюджетът на Министерството на здравеопазването, но на кого? На лечебното заведение – търговско дружество, където отиваме на консултация? Виждате смесването на потоците и затова ви казвам, че си дойдохме на думата. Имаме смесване на два различни финансови потока по два различни закона – единият е по този закон, а другият е по Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване.
Моето предложение е не да гласуваме този текст, да го отложим, уважаеми господин председател. Нека в комисията да определим чл. 26 какво ще означава. Какво означава здравният кабинет? Ще се занимава ли с лечебна работа или няма да се занимава? Ще се занимава ли с образователна дейност на лицата или това ще му бъде основната дейност според този закон?
В противен случай ние не сме конкретизирали нещата и ще създадем противоречие в системата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Господин Китов, имате право на дуплика.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Кенаров, започвам от Вас – в чл. 21 става въпрос за това, че се фиксират в закона здравни кабинети. И аз казах да минем този текст, за да направим този дебат, когато дойде въпросът за функциите, така че Вие би следвало да поддържате това.
Що се отнася до госпожа Михайлова – ако прочетете чл. 121 Вие ще видите каква е функцията на здравните кабинети и ще разберете, че няма нищо общо с лечебната дейност. Просто не сте прочели този текст. Прочетете го и тогава елате тук, на трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, много силно се надявам, че дискусията по този текст е приключила. Виждам, че има разбиране и затова нека да преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Пламен Кенаров, ако правилно съм го разбрал – да се отложи разглеждането и гласуването на чл. 21. (Реплики на народния представител Пламен Кенаров от място.)
Добре, до чл. 26 не сме стигнали. Когато стигнем до чл. 26, тогава. До чл. 26 можем да не стигнем и до края на мандата си, така че, много Ви моля!
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Недялко Калъчев за отпадането на т. 3, ал. 2 на чл. 21.
Моля, гласувайте!
Гласували 118 народни представители: за 4, против 105, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване членове 21, 22 и 23 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов за чл. 24:
“Член 24 се изменя така: ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 отпадат.”
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 24 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 24. (1) Приходите на националните центрове по проблемите на общественото здраве се формират от:
1. субсидии от Републиканския бюджет;
2. дарения и завещания;
3. други бюджетни приходи от:
а) платени услуги, поискани от физически или юридически лица, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
б) научноизследователска и експертна дейност;
в) такси за следдипломно обучение.
(2) Средствата по ал. 1, т. 3 постъпват в Министерството на здравеопазването, включват се по бюджетите на националните центрове и се разпределят, както следва:
1. не по-малко от 60 на сто за финансиране на национални програми и придобиване на дълготрайни материални активи за съответния национален център;
2. до 40 на сто за материално стимулиране на работещите в съответния национален център”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този чл. 24 има ли желаещи за изказване?
Господин Кенаров, заповядайте, имате думата.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Моля всички народни представители да подкрепят предложението по чл. 24, ал. 1, т. 2, буква “б” – таксите за следдипломно обучение. Става дума за действително сериозно изкривяване на следдипломното обучение и липсата на финансови възможности българските лекари да се занимават със следдипломно обучение поради високите такси. Това са национални структури, които се финансират с бюджета на държавата. Аз мисля, както и редица мои колеги, че таксите за следдипломно обучение трябва да отпаднат, като “б” в т. 2 на ал. 1 на чл. 24. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много искам да разбера кое трябва да отпадне. Отпада ли нещо от предложението на комисията? Не. Ние ще гласуваме предложението на комисията и надявам се да го подкрепим.
Други желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте тяхното предложение.
Гласували 99 народни представители: за 5, против 78, въздържали се 16.
Тяхното предложение не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията за чл. 24.
Моля, гласувайте чл. 24.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 25 има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов.
Комисията приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 25 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 25. (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, със седалище София.
(2) Националната експертна лекарска комисия се ръководи и представлява от директор, който заема длъжността въз основа на конкурс, обявен от министъра на здравеопазването.
(3) Националната експертна лекарска комисия осъществява експертни, контролно-методични и консултативни дейности по експертизата на работоспособността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този член има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте чл. 25 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Този текст е приет.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 26 има предложение на народната представителка Елка Анастасова. Предложението по т. 1 се приема, а по т. 2 не се приема от комисията, но тя току-що ме уведоми, че оттегля предложението си по т. 2.
Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов.
Комисията приема по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Щерев.
Комисията също приема предложението по принцип.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 26 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 26. (1) Здравни и стоматологични кабинети могат да се създават в:
1. детските градини и училищата;
2. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, към Министерството на образованието и науката;
3. специализираните институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца и младежи с увреждания, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални заведения, домове за стари хора, приюти и домове за временно настаняване.
(2) Изискванията към устройството и дейността на здравните и стоматологични кабинети се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на младежта и спорта.
(3) Със Закона за държавния бюджет на Република България ежегодно се определят финансовите задължения за съответната година на държавата и общините за изпълнение на дейностите на здравните и стоматологични кабинети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Тук вече има предложение на господин Кенаров – за отлагането му. Ще го подложа на гласуване, когато му дойде времето. Давам думата на господин Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Пак искам да подчертая, че става смесване. Здравни кабинети – здравни кабинети! И изведнъж – “нереде Ямбол, нереде Стамбул” – стоматологични кабинети! Съгласно чл. 121 е ясно какво правят здравните кабинети. А какво ще правят стоматологичните кабинети?! Ще правят профилактика, наблюдение по отношение на устната кухина или ще правят стоматологично лечение?
Обръщам се към Вас, господин Щерев, защото Вие сте един от вносителите, а госпожа Константинова може би е водена от други чувства. Изобщо не му е мястото тук на стоматологичните кабинети! В крайна сметка след като не е забранено, ако някой иска – да си го разкрие. И изведнъж – вкарваме чисто лечебна дейност в нещо, което не е за лечебна дейност. Помислете. Не е тук мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, за да изчистим нещата, първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Пламен Кенаров за отлагане разискването и гласуването на чл. 26.
Подлагам на гласуване неговото предложение.
Гласували 100 народни представители: за 11, против 87, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Дебатът продължава.
Има думата госпожа Теодора Литрова.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Вземам думата, тъй като комисията по този член е казала, че по принцип подкрепя предложенията на народния представител Елка Анастасова и на народния представител Атанас Щерев, а по-нататък в текста на комисията има съществено несъответствие. То се изразява в добавянето към текста на ал. 1 на думата “могат”: “Здравни и стоматологични кабинети могат да се създават в:” и по-нататък са изредени заведенията, където това може да става. Струва ми се, че думата “могат” в предложения текст създава изключително субективна оценъчна система – къде могат и къде не могат да бъдат създавани такива кабинети. Още повече, че това влиза в противоречие с последващите алинеи – ал. 2 и 3, и по-скоро с ал. 3, където е записано: “Със Закона за държавния бюджет на Република България се определят финансовите задължения за съответната година на държавата и общините…”. В този смисъл държавата, поемайки ангажимента за финансиране на здравните кабинети, отново трябва да изпада в състояние да преценява къде, в кое населено място, в кои училища или социални заведения да разкрива такива кабинети – нещо, което предполага голяма доза субективизъм, а в някои случаи създава впечатления и съмнения за корупция, защото лобистите в една посока ще бъдат готови да получат финансиране на тези здравни кабинети, а други хора, които не разполагат с достатъчно политическо и отраслово лоби, няма да могат да защитят тезата в тяхното учебно заведение да има здравни и стоматологични кабинети.

С това искам да направя едно предложение. Предлагам думата “могат” да отпадне от първоначалния текст, защото по този начин, от една страна, се променят и предложенията на вносителя – Министерството на здравеопазването – а по същество се изменя целият текст.
И както услужливо тук каза д-р Игнатов, това беше залегнало в предизборната програма на Националното движение Симеон Втори и смятам, че колегите, които участват в управляващото мнозинство, трябва да изпълнят това свое обещание, още повече че то е подпомогнато, като е внесено, и от вносителя, съответно Министерството на здравеопазването.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Все пак да уточня. Вашето предложение е да отпадне не “могат”, а “могат да”. Всъщност това е коректното. Това трябва да отпадне, за да стане изречението нормално граматически. Да стане: “здравни и стоматологични кабинети се създават”. “Могат да” отпада.
За реплика има думата господин Китов. Заповядайте, господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо Литрова, това е най-същественото в този текст и аз искам много ясно да Ви го кажа. Защото училище с училище не си приличат. Второ, държавата не може да задължава общините да плащат. Всичко е въпрос на една преценка на състоянието, на нуждите и на една заявка до определено време, така че да може да се формира бюджет, още повече изискванията към тези кабинети ще бъдат правени съвместно от министъра на образованието и министъра на здравеопазването. В крайна сметка не можем да задължим всички училища, навсякъде да има такива кабинети, защото е прав господин Калъчев, че ще започнем именно да изливаме пари в бъчва без дъно.
Учителите, съответно общините, собствениците и учителските комитети, родителските настоятелства са тези, които да решат има ли нужда или не. Стига сте ги администрирали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Щерев, имате право на втора реплика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Литрова! Това, което предлагате, е много съществено. Това задължава образуването на здравни и стоматологични кабинети навсякъде. Това е невъзможно и това е в пълен противовес с политиката, която искаме да водим. Ние водим определено политика на либерализация, водим политика на това, че се заплаща от касата. Но даваме възможност за създаване на здравни, а защо не и на стоматологични кабинети.
Тук се оформи едно становище, че трябва да задраскаме “стоматологични кабинети”, но за здравните кабинети, разбира се, че трябва да го регламентираме. Отделен въпрос е как ще се финансират тези здравни кабинети.
В комисията имаше дискусия и ако ние задължим да се направят такива здравни кабинети и те се финансират в държавните училища, а в частните училища трябва допълнително да се образуват задължително тези кабинети и трябва да ги финансират собствениците, това е явно дискриминация.
Затова нека да дадем възможност да се създават здравни кабинети, като разпишем и техните функции, но в никакъв случай да не го налагаме в закона.
Аз лично категорично възразявам срещу Вашата поправка, която внася съвсем друг смисъл на текста, който е приет от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Господин Кенаров, имате думата за трета, последна реплика. Заповядайте.
ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Литрова, това, което предлагате – да отпадне “могат да” – изцяло променя смисъла на целия член с всичките му алинеи, които съществуват.
Когато обсъждахме чл. 21, 22 и 23, аз Ви казах, че здравните кабинети се занимават със здравна промоция и профилактика, а не с лечебно-диагностична дейност. В същото време виждате, че в т. 2 и т. 3 има не само такава дейност, а и лечебна дейност. Аз тогава попитах кой ще я финансира.
На базата на редакцията на комисията – това, което предложи и д-р Щерев, и доц. Китов – с думичката “могат” ние не ги задължаваме, защото едно дете, попаднало в тези домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от грижи, и на това дете, примерно, трябва да му се направи консултация и трябва да му се направи рентгенова снимка или да се направят някакви анализи. Ако вие имате бюджет за лечебно-диагностична дейност, което е в Касата, да, разбирам. Но тук имате бюджет от Министерството на здравеопазването за промоция и профилактика на здраве, поради което, задължавайки ги да вършат такава дейност без “могат”, те ще създадат такива кабинети, но те няма да си свършат работата.
Подкрепям напълно текста “стоматологични” да отпадне, защото това е промоция и профилактика на стоматологична дейност – стоматологията е част от общественото здраве, от това, което е написано за здравен кабинет. Вътре имаше стоматология и всички други неща, когато имаш здравен кабинет за образователна и промоционална дейност.
Така че подкрепям това, което предложи и доц. Щерев, и доц. Китов – “стоматология” да отпадне и да приемем текста така, както го предлага комисията, без “стоматология”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
Госпожо Литрова, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми колеги! Тъкмо се зарадвах, че се прие един добър текст в частта “стоматологични кабинети”, а сега разбирам, че всъщност темата минава в другата посока, че предлагате на залата да не бъде гласуван този добър текст.
В отговор на всички колеги, които направиха реплика и искат да отпадне думата “могат”, искам да отговоря, че децата в България не могат да бъдат разделени на привилегировани и непривилегировани. Децата в България не могат да бъдат делени на хора, които имат по-големи или по-малки нужди.
Затова ми се струва, че въвеждането точно на тази думичка обръща наопаки волята на вносителя - Министерството на здравеопазването. Очаквам точно парламентарното мнозинство, което е излъчило този министър и политическия кабинет на това министерство, да гласува точно в обратната посока.
Най-хубавата част в този текст е, че ще има равнопоставеност на всички заведения, на всички социални заведения, на всички училища и достъпна помощ за всички деца. Това е задължението на държавата по Конституция. Това е задължението, което имат морално всички хора, които гласуват в тази зала – да дадат равни възможности на българските деца за достъп до тази първа помощ в ученическите здравни кабинети.
Така че предложенията ги намирам за доста провокативни в този смисъл, още повече че вносителят достатъчно добре е разчел възможностите със съставянето на годишния бюджет в Народното събрание да бъде гласуван такъв годишен бюджет, който да обезпечи съществуването на такива здравни кабинети.
Затова ми се струва, че в случая ще имаме по-малко прагматизъм и повече съвест, когато гласуваме тези текстове. Оставям на народното представителство да реши дали всички деца в България са равни или едни ще бъдат по-равни в зависимост от това в кой град, в кое населено място и в какъв социален кът живеят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
Господин Недялко Калъчев има думата. Заповядайте, господин Калъчев.

НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми колеги, водени от популизъм, току-що приехте здравните кабинети и вече кашата започна. Защото е ясно, че когато нещо е извън контекста на една философия в дадена система, то влече след себе си само беди и грижи.
За тези, които не са чели закона, сега ще прочета какво казва чл. 121, а той казва какво правят здравните кабинети. Чета: “Медицинско наблюдение, здравно образование и изграждане на здравни навици, оказване на първа медицинска помощ, контрол върху хигиенното състояние на децата, изготвяне и поддържане на медицинска документация”. Дейностите в здравните кабинети се осъществяват от лекар, фелдшер или медицинска сестра. Предлагам да добавим: “и близки на кмета”. Те къде ще бъдат настанени на държавна работа? Това е окончателната редакция на комисията на чл. 121.
Аз се съгласявам с вашите доводи, добре, нека в специализираните институции, където и сега има такива щатове, но нека го запишем в закона, хубаво, сега е времето да изправите грешката, която допуснахте преди малко. Нека да оставим чл. 26 в редакцията, която е, само от ал. 1 да махнем т. 1. По този начин лекичко ще изправим грешката, ще остане само текстът за специализираните институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца и младежи с увреждания, домове за възрастни хора с увреждания, социалните учебно-професионални заведения, домове за стари хора, приюти, и домове за временно настаняване – любимите за вас кабинети. Нека да останат, но поне да ги махнем от детските градини и училищата, където ви прочетох какво казва чл. 121 – какво ще правят там тези хора. Ще правят хаос.
Затова ви моля, не се водете по това, че нещото било казано от не знам кой си. Разсъждавайте със собствените си глави и имайте предвид, че това не е политически текст. Това е текст, който е относително експертен. Гласуването по начина: Ура! Дайте да натиснем червено или зелено в случая няма да доведе до нищо добро. И ви обещавам, че когато електоратът ви разбере какво сте гласували, първо ще ви похвали, а след шест месеца, когато започне хаосът, ще ви се смее.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря за това изказване.
Господин Миков, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Като че ли най-разпалените пропагандатори днес отново са лекарите в пленарната зала. Години наред така кроите здравната реформа, че всички народни представители опираме това, което вие решавате. Госпожа Литрова ви каза, че вие в момента прекроявате нещо, което е зададено от Министерския съвет, от изпълнителната власт. Преди малко го казах от място, сега ще го кажа и оттук: имам чувството, че когато малко замирише на пари от тази Здравна каса, като че ли ужилва стършел и започвате веднага да теглите чергата изяло и само там, където упражнявате занятията си през свободното ви време от парламентарна дейност. В края на краищата има текст, предложен от правителството. Нека представителят на Министерския съвет да стане и да каже, като са предлагали този текст, разчели ли са финансово това. Вярвам, че са го разчели.
Второ, за господин Калъчев, чиято фамилия странно кореспондира с подхода към кабинетите в училищното здравеопазване, може би я някакво случайно съвпадение, иначе звучи добре неговата фамилия, има текстове в Конституцията. И госпожа Литрова ви ги загатна. Аз ще ги прочета на всички народни представители. Защото вие през цялото време говорите: парите, парите, парите. Говорете малко: правата, правата, правата, които са разписани ясно в Конституцията и които изглежда Министерският съвет е имал предвид, когато е внасял този проект.
“Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.”
В чл. 52 е казано за правото на здравно осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ. И по-нататък: “Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон”.
В крайна сметка този закон не е затова откъде да се осигури финансирането, а е закон, който трябва да възложи на държавата реализация на тези права, които по същата тази Конституция са много ясно разписани.
Нещо повече, гледам текста на чл. 121 и чл. 123. Там е казано за частните, дето говорите, че щяло да има дискриминация. Откриваш частна детска градина, частно училище, осигуряваш средства за това, което законът е възложил. Там е написано ясно. Министерският съвет е помислил по този въпрос. Няма никаква дискриминация. Държавата отговаря за един минимален стандарт.
Вярно е, че може да възникне и ситуацията, при която се намеси и спешна помощ, но постоянно чета по вестниците, че докато дойде спешната помощ, няма нужда от никаква спешна намеса.
И сега относно вашата тревога, че кметовете щели да си назначават свои близки. Това е смешно. Основната ви болка е колкото се може повече пари да се съберат и да вървят за частните ви заведения. Това се вижда толкова ясно от тези, които не сме лекари. Правете го поне по-фино. В крайна сметка има някаква идея на този законопроект. Тя се прекроява и е прекроена от Комисията по здравеопазване. Цялата дискусия е откъде да се намерят пари.
Дано все пак в тази зала се окаже, че има не само такива народни представители, които контактуват често със Здравната каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
За реплика има думата господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Не знам за лекарите, но знам кой главно управлява България в последните 15 години и затова сме на този хал. Но нека не се обиждаме на професии.
Моята реплика е следната. Член 121 казва много ясно, че това са преди всичко хигиенно-образователни функции. Оттам насетне можете да видите, че има три вида възможности – лекар, фелдшер и медицинска сестра. Има различни видове училища. Аз одеве казах, че ще има такива училища, като например техникум по дървообработване, в който задължително трябва да има лекар. Но ще има училища до 4 клас, които няма да имат такава нужда. И се дава възможност да се реши каква е нуждата и какво да поискат. Тук не става въпрос за никакви пари.
Второ, Вие сте добър юрист. И ако държавата наистина поеме да изпълнява тези функции, нека тогава това да не зависи от общините. Държавата тогава да ги субсидира изцяло. След като искаме общините да се произнасят за част от парите, то те също трябва да преценяват своите възможности. Още повече, че Вие винаги сте бил радетел, както и аз, за децентрализация на общините. Нека когато говорим, да говорим наистина по същество.
И аз мисля, че думите “могат да” дава възможността реално да се претеглят възможностите на учители, на местни ръководители. Оттам насетне нека да има една диференциация на нуждите. Защото безспорно ще има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Калъчев, заповядайте, това е последната Ви реплика за деня.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин Миков, намеците Ви са лишени от всякакво основание. Аз пак Ви казвам, ако си отворите материалчето, ще видите едно предложение на колегата Додов, то е в Преходни и заключителни разпоредби, маркирано е като § 17 и касае промяна в Закона за здравното осигуряване. Това е решението на този здравен проблем – предложението на господин Додов, а не тази дивотия, която се сътворява с някакъв бесен популизъм.
Пак ви казвам, че в чл. 121 пише, че медицинската сестра ще установява хигиенното състояние на децата – ще ги гледа имат ли въшки, измили ли са си ръцете. Това не е лечебна дейност.
Пак ви казвам, ако искате да подобрим лечебната дейност, тогава трябва да подкрепим предложението на господин Додов. Това е решението, а не тези щуротии и дивотии, които се внасят тук. Извинявайте, но това са нелогични неща.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кажи го на комисията, защото това е текст на комисията.
НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Аз и в комисията поддържах същото мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Щерев, имате думата за трета реплика.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Миков, искам да Ви кажа, че когато говорим за частна медицинска практика, искам да Ви кажа моето мнение, че частно практикуващият лекар е най-добрият лекар. Това е установено в световната практика. Във всички държави, където се оценява работата на лекаря и се заплаща за дейност, са възприели именно тази теза. Работата на лекаря като чиновник в държавната и общинска болница го превръща в безотговорен. Частната практика го прави изключително отговорен лекар, прави го да отговаря за своите постъпки и неговото заплащане да зависи от това какво качество е вложил в медицинската дейност. Именно затова ние искаме да направим цялата дейност в болниците частна. Няма значение каква е собствеността на болниците – дали е частна, държавна или общинска. Със здравното осигуряване, със заплащането за дейност, естествено че дейността става частна. Оттук нататък няма защо да представяте пред залата, че става въпрос, виждате ли, само за частна практика и това са само някакви нечисти интереси. Става въпрос за принцип в здравеопазването – частната медицинска практика, която трябва да бъде поставена на първо място, със съответното качество на медицинската дейност.
Тук за здравните кабинети става въпрос за нещо друго – за една възможност да могат да се разкриват здравни кабинети, които до голяма степен се занимават с промоция и с профилактика, тъй като стана въпрос, че тези кабинети ще бъдат управлявани и от фелдшери, и от медицински сестри.
Затова ви моля да разберете същността за това. Отивайки от държавно финансиране към плащане чрез Здравната каса, ние правим цялата дейност частна и в това няма нищо лошо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
Думата за дуплика има господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Калъчев, моето не беше намек. Вие искате да го разберете като намек. То е право да Ви го каже някой.
Вече четвърти час наблюдавам как гледате сакън някое левче да не отиде настрани от това. Хайде, декларирайте пред медиите колко от вас са подписали документи със Здравната каса, народни представители тук по този закон? Защото много прекалихте с тази работа.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не става въпрос за Касата, за пари.
МИХАИЛ МИКОВ: Знам, че не става въпрос за Касата, за пари, ама всяко левче да влезе в Касата и оттам да се преразпредели. И сега господин Щерев като пръв идеолог на частната дейност казва: да, харесвам я. Да, ама отидете и вижте в Кърджали как е, идете и вижте как е във Видин.
Уважаеми дами и господа, колко от вас са влизали в този кабинет в Народното събрание? На 240 народни представители, здрави и прави, в психическо и друго здраве, лекарски кабинет и медицинска сестра, докато заседаваме. А на 1000 ученици в едно училище нямало нужда!
Второ, недейте да спекулирате с изброеното в 121, бивш 123. Там много ясно е казано: медицинско наблюдение: здравно образование и изграждане на здравни навици; оказване на първа медицинска помощ – изключително важно; контрол върху хигиенното състояние на децата. Случаят в Стара Загора с менингита в това училище. Могло ли е там, ако е имало един по-сериозен контрол, да не се получи това? Отговорете си сами. Контрол върху хигиенното състояние на помещенията и храната. Има ли отравяния, има ли зарази в тези кухни, особено в провинцията? Знаем, че господин Щерев иска всички клиники в България да бъдат като в Далас. Не чак на такова равнище, но с някаква елементарна хигиенна и здравна грамотност човек да проверява и да контролира. Изготвянето и поддържането на медицинска документация.
Против ли сте всичко това? Моля ви се, другите народни представители, които не сте се подписвали на разни документи със Здравната каса, да подкрепите правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми народни представители, ако не възразявате, преминаваме към гласуване на последния текст за деня.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов, подкрепено от господин Кенаров, за отпадане от ал. 1 на “стоматологични”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 17, против 100, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Теодора Литрова да отпаднат думите “могат да” от ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 60, против 81, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Аз предлагам това предложение отново да бъде гласувано с мотивите, които бяха изказани. Към тях добавям и това, че е предложение на правителството. Не знам дали правителството и специално Министерството на здравеопазването поддържа своята позиция, но в един сериозен парламент, ако по такъв важен въпрос правителството не получи подкрепа, възниква въпросът дали здравният министър трябва да продължи да действа в това правителство? Това е въпрос на сериозен парламентаризъм.
Искам да кажа по повод често отправяните упреци към левицата, че не е конструктивна, днес се оказва, че главно тя поддържа предложението на правителството по такъв социален въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението за отпадане на модалния глагол “могат да”.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Литрова.
Гласували 158 народни представители: за 67, против 88, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Недялко Калъчев за отпадането на първата точка от ал. 1 – “детските градини и училищата”.
Моля, гласувайте предложението на господин Калъчев.
Гласували 132 народни представители: за 11, против 110, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 26 в редакцията на комисията, заедно със заглавието на Раздел IV, което сме пропуснали да гласуваме.
Моля, гласувайте текста заедно със заглавието на раздела.
Гласували 122 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 15.
Този текст и заглавието на Раздел IV са приети.
Уважаеми народни представители, следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Обявявам край на днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,06 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Весела Лечева