Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
Най-напред започваме по проекта на програмата за работата ни от 18 до 20 май т.г.:
1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проект за решение относно 13-ата сесия на Народното събрание. Вносители са Станимир Илчев, Ахмед Доган и Борислав Цеков.
3. Проект за решение за разрешаване пребиваването на военен контингент от САЩ с лично оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението "IMMEDIATE RESPONSE 2005". Вносител е Министерският съвет.
4. Проект за решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на въоръжени сили на страните-членки на инициативата "Партньорство за мир" за участие в учението "КООПЕРАТИВ КИЙ 2005 г.". Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа и Седма армия относно учението "IMMEDIATE RESPONSE 2005" на територията на Република България. Вносител e Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, отчитащ присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение. Вносител е Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по програма САПАРД. Вносител е Министерският съвет – продължение.
9. Първо четене на Законопроекта за СУ "Св. Климент Охридски". Вносители са Огнян Герджиков и група народни представители – продължение.
10. Проект за Правилник за организацията и дейността на омбудсмана. Вносител е Гиньо Ганев – омбудсман.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител е Станимир Илчев и група народни представители – продължение.
12. Доклад относно проверката на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е осъществявано; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения и Проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за проверката на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е осъществявано; държавите-кредитополучатели, действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения. Вносител е Временната анкетна комисия.
13. Доклад на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак и Проект за решение по доклада на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Вносител е временната комисия.
14. Второ четене на Законопроекта за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и профилните медицински специалисти.
15. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства – продължение.
16. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
17. Второ четене на Законопроекта за екстрадиция.
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
19. Първо четене на Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
20. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.



Постъпили законопроекти и проекторешения в периода от 8 до 20 май 2005 г.:
Законопроект за Национална система за безопасност и качество на продуктите. Вносител е Георги Божинов. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за фискалните устройства. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за корпоративните данъци. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за облагане доходите на физическите лица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител е Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за решение относно 13-ата сесия на Народното събрание. Вносител е Станимир Илчев.
Проект за решение по доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите-кредитополучатели; действието на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения. Вносител е Минчо Спасов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са Марианна Асенова и Николай Камов. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравеопазването и социалната солидарност на Република Гърция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Законопроектът е разпределен и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за сътрудничество и взаимна помощ при осъществяване дейността на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) между правителството на Република България и правителството на Румъния. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2004 г. и по Отчета за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” за 2004 г. Вносител е Борислав Великов. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действие на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на гражданското общество. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение по доклада на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. Вносител е Борислав Ралчев.
Проект за решение относно 13-ата сесия на Народното събрание. Вносители са Станимир Илчев, Ахмед Доган и Борислав Цеков.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия за научни изследвания за периода 2005-2013 г. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по образованието и науката.
Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2004 г. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Междувременно програмата за работата ни за тази седмица беше раздадена.
Подлагам на гласуване програмата за работата на Народното събрание за периода 18-20 май 2005 г., както я прочетох и както е раздадена на всички колеги.
Гласували 156 народни представители: за 132, против 9, въздържали се 15.
Програмата е приета.
По чл. 40, ал. 3 от нашия правилник от името на Парламентарната група на Коалиция за България народният представител Иво Атанасов предлага като точка от дневния ред за тази седмица да бъде включен Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателството между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в Програмата “Култура 2000” през 2005 г. и 2006 г. Законопроектът е с № 502-02-33, внесен от Министерския съвет на 3 май 2005 г.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Иво Атанасов за включване на допълнителна точка в дневния ред.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 76, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа, искам да ви кажа, че в това предложение няма абсолютно нищо партийно или политическо и, моля ви, не реагирайте така, както обикновено реагираме четири години, а подкрепете това предложение за точка в дневния ред, защото е свързано с пристигането, акумулирането, набирането на пари за културата в България. Казвам го по пределно ясен начин и ви моля да не гласуваме по партиен принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов за включване на допълнителна точка в дневния ред.
Гласували 176 народни представители: за 79, против 69, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
На основание чл. 40, ал. 3 народният представител от Парламентарния съюз на Демократи за силна България Стойчо Кацаров внася предложение за включване като точка от дневния ред на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните с вх. № 554-01-39.
Заповядайте, господин Кацаров.
СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на финала на нашето Народно събрание ви предлагам да свършим едно добро дело. Миналата седмица чествахме 60 години от Втората световна война. В България са останали няколкостотин или няколко хиляди живи – хора над 80-годишна възраст.
Законопроектът, който предлагаме с моите колеги, може да бъде приет едновременно на две четения в рамките на едно заседание.
По същество той предлага следното: да бъдат дадени като добавка към пенсиите на тези хора практически по 20 и няколко лева. В случая не е толкова важна финансовата страна, нито тая подкрепа, която не е чак толкова голяма за един човек, а според мен е много по-важен знакът, който даваме на обществото – кое ценим и кое не ценим в това общество, дали ценим мутрите или ценим хората, които са се сражавали за своята родина.
Затова аз ви призовавам, без да влагаме каквото и да било партийно пристрастие в това, да дадем този знак, от който не само тези хора, но и цялото общество се нуждае. На финала на нашия парламент да направим едно добро дело за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Кацаров.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Стойчо Кацаров за включване на допълнителна точка в дневния ред.
Гласували 167 народни представители: за 70, против 35, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Божинов, за процедура.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура на прегласуване. Не може да има сериозни основания да се гласува против това предложение. Затова Ви моля да го подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Божинов.
Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване предложението на Стойчо Кацаров за включване на допълнителна точка в дневния ред.
Гласували 176 народни представители: за 81, против 25, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Последното предложение по ал. 3 на чл. 40 е от народните представители Димчо Димчев, Евгени Чачев и други колеги - в седмичната програма да се включи проект за решение за откриване на частно висше училище, самостоятелен колеж по туризъм и застраховане със седалище община Минерални бани, област Хасково.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 149 народни представители: за 26, против 34, въздържали се 89.
Предложението не се приема.
Едно съобщение:
На основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Станимир Илчев оттегля внесения от него проект за Решение, № 554-02-73, относно 13-ата сесия на Народното събрание.
За предложение по дневния ред има думата народният представител Петър Мутафчиев.

ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, имам предложение за промяна на точките в дневния ред. Предлагам ви точка десета, която е приемане на Правилник на институцията омбудсман, да стане трета точка. Правилникът е необходим, за да може да заработи тази институция, да може тя да се структурира.
Надявам се, че ще подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има предложение от народния представител Петър Мутафчиев приетата вече десета точка да стане точка трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 57, против 70, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съобразно конституционните задължения на Народното събрание и утвърдената практика и в пълно съответствие с Правилника за организацията и дейността на Тридесет и деветото Народно събрание няма нищо по-естествено тази седмица да завърши с традиционния парламентарен контрол. Така че аз предлагам в петък, във времето, което правилникът предвижда, да си проведем парламентарния контрол и с това да изпълним за последно една от своите основни функции. Предлагам да гласуваме и да се върнем към тази нормална практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Божинов.
Гласували 158 народни представители: за 71, против 60, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение думата има господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, моята процедура е за прегласуване.
Обръщам се към мнозинството – нека в последната седмица от нашата работа да не нарушаваме правилника си и да дадем правото на опозицията да зададе своите последни въпроси, които има, към министрите на това правителство. Надявам се, че ще проявите разбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Божинов.
Гласували 184 народни представители: за 86, против 68, въздържали 30.
Предложението не се приема.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България народният представител Ирина Бокова моли да бъдат прекратени пълномощията й на народен представител от 25 Многомандатен избирателен район София поради назначаването й за посланик на Република България в Република Франция, считано от 18 май.
Във връзка с това има и проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
“Проект!

РЕШЕНИЕ
относно прекратяване пълномощията
на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Ирина Георгиева Бокова – народен представител от 25 Многомандатен избирателен район София.”
Подлагам на гласуване този проект за решение.
Гласували 140 народни представители: за 127, против 12, въздържал се 1.
Решението е прието. (Ръкопляскания.)
Искам да благодаря от името на всички ни за дейността на Ирина Бокова в това Народно събрание и да й пожелая успех в нейната отговорна и благородна дейност във Франция. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към втора точка от нашата седмична програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ТРИНАДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има проект за решение с вносители Станимир Илчев, Ахмед Доган и Борислав Цеков.
Моля господин Илчев да представи проекта за решение.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
“Проект!
РЕШЕНИЕ
относно Тринадесетата сесия на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с предизборната кампания при провеждането на избори за Четиридесето Народно събрание
РЕШИ:
1. Народното събрание не заседава от 25 май до 16 юни 2005 г. влючително.
2. За времето по т. 1 народните представители не ползват служебен транспорт.
3. Последното пленарно заседание на Тридесет и деветото Народно събрание ще се проведе на 17 юни 2005 г. от 10 ч. при следния дневен ред: “Тържествено закриване на Тридесет и деветото Народно събрание”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Колеги, имате думата по представеното проекторешение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение относно Тринадесетата сесия на Народното събрание, както беше представен от един от вносителите – народния представител Станимир Илчев.
Гласували 130 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 7.
Решението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ВОЕНЕН КОНТИНГЕНТ ОТ САЩ С ЛИЧНО ОРЪЖИЕ И ТЕХНИКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО “IMMEDIATE RESPONSE 2005”
Господин Александров, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати: майор Венцислав Василев – главен специалист, юрист в Министерството на отбраната; подполк. Любомир Монов – началник Управление “Планиране” в Министерството на отбраната, Генералния щаб; майор Иван Върбанов – Главен щаб на Сухопътни войски; полк. Бисер Калинов – началник Управление “Бойна подготовка” към Сухопътни войски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля доклада на комисията, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

"СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 502-03-20 за разрешаване на
пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си
оръжие и техника на територията на Република България за
участие в учението "IMMEDIATE RESPONSE 2005",
внесен от Министерския съвет на 10 май 2005 г.

На 12 май 2005 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за решение за разрешаване на пребиваването на военен контингент от САЩ с личното си оръжие и техника на територията на Република България за участие в учението. Учението се планира в Главния щаб на Сухопътните войски на САЩ в Европа и ще се ръководи от Пети корпус във взаимодействие със страната-домакин. Целите на учението са да се повиши както подготовката и оперативната съвместимост на подразделенията от Българската армия с НАТО, така и да се тренират командирите в подготовката и провеждането на съвместни операции с Многонационалните сили. Наложително е във връзка с реформите в Българската армия да се сглобят действията на подразделения от Сухопътните войски с подразделения от авиацията при провеждане на съвместни бойни действия и по този начин да се продължи военното сътрудничество между въоръжените сили на България и САЩ. Българската армия ще участва в учението с контингент в състав до 250 военнослужещи, а служба "Сигурност и ВКР" – с взвод "Военна полиция". От Военновъздушните сили ще участват 4 самолета Су-25, 2 вертолета Ми-24, 2 вертолета "Бел 206", както и групи за бойно и логистично осигуряване. Американската страна ще участва с до 1000 военнослужещи с личното си оръжие и механизиран танков взвод до 176 броя бойна и спомагателна техника, до 10 самолета, до 4 хеликоптера и групи за бойно и логистично осигуряване.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното решение:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши пребиваването от 25 юни до 5 август 2005 г. на военен контингент на Въоръжените сили на САЩ в състав до 1000 военнослужещи с личното си оръжие, до 10 военнотранспортни самолета, до 4 хеликоптера и до 176 единици бойна и спомагателна техника на територията на Република България за участие в учението "Immediate response 2005"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по този проект за решение. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля да представите проекта за решение, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:
“Проект!

РЕШЕНИЕ
за разрешаване пребиваването на военен контингент на
САЩ с лично оръжие и техника на територията на
Република България за участие в учението
"IMMEDIATE RESPONSE 2005"

Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

РЕШИ:
Разрешава пребиваването от 25 юни до 5 август 2005 г. на военен контингент от Въоръжените сили на САЩ в състав до 1000 военнослужещи с личното си оръжие, до 10 военнотранспортни самолета, до 4 хеликоптера и до 176 единици бойна и спомагателна техника на територията на Република България за участие в учението "Immediate response 2005"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Решението е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕЛИТАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА ИНИЦИАТИВАТА "ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР" ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО "КООПЕРАТИВ КИЙ 2005".
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 502-03-19 за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България
на въоръжени сили на страни-членки на инициативата
"Партньорство за мир" за участие в учението "Кооператив кий
2005", внесен от Министерския съвет на 10 май 2005 г.

На 12 май 2005 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за Решение за разрешаване прелитането и пребиваването на територията на Република България на въоръжени сили на страни-членки на инициативата "Партньорство за мир" за участие в учението "Кооператив кий 2005". Учението се организира от съвместното командване на силите на НАТО за Южна Европа – Неапол, Италия, а ще се ръководи от компонентното командване на Военновъздушните сили на НАТО с щаб Измир – Турция. В учението ще вземат участие 64 летателни апарата, 1300 военнослужещи от Въоръжените сили на България, Гърция, Латвия, Литва, Македония, Молдова, Полша, САЩ, Словения, Румъния, Турция, Украйна, Унгария, Хърватия, Швейцария, Словакия, Естония, Канада, Азербайджан, Казахстан, Албания, Русия, Йордания и Мавритания. Българската армия традиционно участва в това учение през последните години и е домакин, като ще използва в учението 25 летателни апарата, подразделение за противовъздушна отбрана от Сухопътните войски, включително група със специално назначение на силите за специални операции. За подготовката и участието в учението са необходими 1 млн. 500 хил. 78 лв., от които 999 хил. 943 лв. се предоставят по Варшавската инициатива, а останалите средства в размер на 500 хил. 153 лв. са планирани в бюджета на Министерството на отбраната и не се налага допълнително финансиране.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме следното решение:
Разрешава прелитането и пребиваването на територията на Република България от 20 август до 9 септември 2005 г. на летателни апарати, наземна техника, екипажи, ръководен и обслужващ персонал и тяхното въоръжение на страните, участнички в инициативата "Партньорство за мир" за участие в учението на НАТО “Партньорство за мир” – "Кооператив кий 2005", както следва: Република Молдова – 3 самолета, 2 вертолета, обслужващ и осигуряващ личен състав до 45 души; Република Македония – 5 вертолета, обслужващ и осигуряващ личен състав до 70 души; Република Украйна – 2 самолета, обслужващ и осигуряващ личен състав до 70 души; Република Хърватия – 3 вертолета, обслужващ и осигуряващ личен състав до 40 души; Швейцария – 2 вертолета, обслужващ и осигуряващ личен състав до 25 души."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по този проект за решение. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Проектът за решение е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПОДДРЪЖКА НА УЧЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМАНДВАЩИЯ СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ НА САЩ В ЕВРОПА И СЕДМА АРМИЯ ОТНОСНО УЧЕНИЕТО "IMMEDIATE RESPONSE 2005" НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

"ДОКЛАД
относно Законопроект № 502-02-34 за ратифициране на
Споразумението за поддръжка на учение между
Министерството на отбраната на Република България
и командващия сухопътните войски на САЩ в Европа и Седма
армия относно учението "IMMEDIATE RESPONSE 2005",
внесен от Министерския съвет на 10 май 2005 г.

На 12 май 2005 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа и Седма армия относно учението "IMMEDIATE RESPONSE 2005" на територията на Република България.

Споразумението урежда въпросите, свързани с: влизането и напускането на територията на страната от въоръжените сили на САЩ и техни доставчици; всички правни и наказателни аспекти; удостоверения за изпълнение на служебни задължения; задържане и достъп до задържаното лице, както и посещения на лицето в затвора; униформи и оръжия; свидетелства за управление на моторни превозни средства; собственост и оборудване; защита на силите и сигурност; финансови въпроси; данъци и такси; процедури по доставки; внос и износ; предявяване на искове; опазване на околната среда; разрешаване на спорове; операции, провеждани от Военновъздушните сили и разрешаване на спорове.
Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 7 от Конституция на Република България да ратифицира със закон Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2005” на територията на Република България, подписано в София на 25 април 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този законопроект за ратификация? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, правя процедурно предложение и второто четене на този законопроект да бъде направено на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
По моему Вие представихте законопроекта.
Все пак го представете още веднъж.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение
между Министерството на отбраната на Република България и
командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа и
Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE
2005” на територията на Република България

Член единствен. Ратифицира Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2005” на територията на Република България, подписано на 25 април 2005 г. в София.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратификация.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ОТЧИТАЩ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, РЕПУБЛИКА ПОЛША, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ И СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Поради дължината на заглавието моля да не го представяте повече.
Господин Казак, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

На редовно заседание, проведено на 11 май 2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна.
Присъединяването на десет нови страни към Европейския съюз от 1 май 2004 г. изисква адаптиране на отделни разпоредби на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, подписано на 8 март 1993 г. в Брюксел, в сила от 1 февруари 1995 г.
С протокола се въвеждат необходимите изменения в Европейското споразумение, а именно:
1. Посочването на десетте нови страни-членки като страни по Европейското споразумение за асоцииране. Компетентността на Европейското споразумение за асоцииране е поделена между Европейската общност и страните-членки.
2. С изрична разпоредба се потвърждава, че поради изтичането на срока на Договора за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана правата и задълженията се поемат от Европейската общност.
3. С Допълнителния протокол се въвеждат и новите договорености във взаимната търговия със селскостопански стоки.
4. Въвеждат се изменения в разпоредбите на Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране относно правилата за произход на стоките, които произтичат от присъединяването на новите страни, както и относно осигуряване на техническа помощ от страна на общността.
5. Заключителните разпоредби на Допълнителния протокол предвиждат той да влезе в сила от първия ден на първия месец, следващ датата на депозиране на последния инструмент на одобрение.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Има ли изказвания по този законопроект за ратификация? Има ли желаещи? Няма.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма въздържал се 1.
Законопроектът за ратификация е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, госпожо председател. Правя процедурно предложение този законопроект да бъде подложен и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите текста на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:

“ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Европейското споразумение за асоцииране между
Европейските общности и техните държави-членки,
от една страна, и Република България, от друга страна,
отчитащ присъединяването на Чешката република,
Република Естония, Република Кипър, Република Латвия,
Република Литва, Република Унгария, Република Малта,
Република Полша, Република Словения и Словашката
република към Европейския съюз

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, отчитащ присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз, подписан на 27 април 2005 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта за ратификация на второ четене.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка седма от програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПРОГРАМА САПАРД (СПЕЦИАЛНАТА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), ИЗМЕНЯЩО ГОДИШНИТЕ ФИНАНСОВИ СПОРАЗУМЕНИЯ 2000, 2001, 2002, 2003 И МНОГОГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ.
По този законопроект има доклад на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по земеделието и горите.
Господин Моллов, моля да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно
Законопроект за ратифициране на Споразумението между
Комисията на Европейските общности от името на Европейската
общност и Република България по програма САПАРД, изменящо
годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и
Многогодишното финансово споразумение, № 502-02-26,
внесен от Министерския съвет на 22 април 2005 г.

Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 11 май 2005 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения от 2000 до 2003 г. и Многогодишното финансово споразумение.
В работата на комисията взеха участие господин Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, господин Бойко Боев - заместник-министър на земеделието и горите и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Кабил. Той изтъкна, че в резултат на допълнително отпуснати средства по програмата поетото финансово задължение на общността за 2003 г. се увеличава в размер на 386 059 евро. Освен това се правят и някои изменения в Многогодишното финансово споразумение, които създават по-ясни процедури и правила за изпълнение на програмата.
След станалите разисквания и на основание на чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение, № 502-02-26, внесен от Министерския съвет на 22 април 2005 г.
Това становище е прието с 12 гласа “за”, “против” – няма и 4 “въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
Становището на Комисията по бюджет и финанси ще бъде представено от госпожа Кръстева.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛЯНА КРЪСТЕВА:

“ДОКЛАД
по Законопроект № 502-02-26 за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД,
внесен от Министерския съвет на 22.04.2005 г.

Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение, сключено на 28 декември 2004 г.
Инструментите, които определят поемането на ежегодни финансови ангажименти от страна на Европейската общност към Република България по програма САПАРД, са годишните финансови споразумения, които се подписват всяка година. Финансовият ангажимент на Общността за 2003 г. е поет с Годишното финансово споразумение 2003 г. В резултат на допълнително отпуснати средства по програмата поетото финансово задължение на Общността за 2003 г. следва да се увеличи.
С Второто годишно финансово споразумение за 2003 г. размерът на финансовата помощ от Общността за 2003 г. се променя от 56 млн. 133 хил. 539 евро на 56 млн. 519 хил. 598 евро. Увеличението на финансовото задължение на Общността за 2003 г. е в размер на 386 хил. 059 евро. Периодът на поетото задължение от страна на Европейската комисия е до 31 декември 2006 г.
След като се запознаха с мотивите, законопроектът беше подкрепен от 13 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по законопроекта за ратификация? Заповядайте, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е във връзка с това, че отсъства представител на вносителя тук. Възникват някои въпроси, които трябва компетентно и отговорно да бъдат изяснени и аз ви моля да бъде поканен министърът. (Министър Нихат Кабил влиза в пленарната зала.)
Точно за Вас става въпрос! Не може да закъснявате за заседание във върховния орган. (Оживление.)
В случая ще се задоволим само със забележка.
Тогава аз ще продължа с това, което исках да кажа вече като едно кратко изказване или по-скоро като един въпрос към господин Кабил.
В чл. 3 на Споразумението е записано, че лихвата по неусвоени проекти, подкрепяни по програмата, следва да се изплати на Комисията в евро. Цитирам го накратко.
Бих искал да получа едно разяснение за това каква е тази лихва, откъде произтича и ако следва да се заплащат някакви лихви по това споразумение, а очевидно ще трябва, за да е предмет на изменение на Многогодишното финансово споразумение, каква е причината, кой носи отговорността за това и в какъв смисъл я носи тази отговорност, в какво се състои тя? По това искам да ми дадете едно разяснение, за да мога с чиста съвест да подкрепя предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин министър, към Вас беше отправен въпрос, че лихвата, която е уговорена за неусвояване на сумите… (Шум и реплики в залата.)
От страната-потребител се плаща лихва, ако не са усвоени съответните суми по проектите. Какво става с тази лихва ли е въпросът? (Реплики.)
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Нека да продължа, защото очевидно не съм изслушан добре. Аз го казах много ясно това – откъде произтича тази лихва? Откъде възниква, че да бъде като допълнение и изменение в съществуващото споразумение това? Каква е причината за възникването на тази лихва – дали някой не си е свършил добре работата? Кой не си е свършил работата и каква щета се получава от това за държавата в края на краищата, ако има такава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор на въпроса, господин министър.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Костов! Всякакви промени, които се получават при финансовото споразумение, при финансирането, при съответното олихвяване, при неусвояването се отнася от едно финансово споразумение към друго като общ финансов ресурс и накрая това също е елемент на преакредитация. Това са финансови договорки между България и Европейския съюз.
Аз не мога да разбера точно технологията, техниката на това олихвяване, но не можах да разбера и въпроса. (Шум и реплики в залата.)
Понеже сумите, които остават, се прехвърлят събрани в следващото финансово споразумение при самата ратификация за този период. Понеже те също ще влязат по-нататък в другите проекти, формално трябва да мине през ратификация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по законопроекта? Няма. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратификация.
Гласували 127 народни представители: за 98, против 25, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение имате думата, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за гледане и на второ четене на Законопроекта за ратификация на Споразумението по САПАРД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 96, против 8, въздържали се 8.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Моллов, да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД
(Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България),
изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД, изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение, сключено на 28 декември 2004 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 116, против 9, въздържали се 6.
Законът е приет на второ гласуване.

По следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА 2004 Г. МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ПО ПРОГРАМА САПАРД (СПЕЦИАЛНА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ)
Представени са докладите на комисиите, започнали са разисквания. Времето за разисквания на парламентарните групи не е изтекло.
Имате думата за изказвания.
Имате думата, господин Костов.
ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър!
Предложеният от правителството законопроект, предмет на настоящото обсъждане в т. 8 от седмичната програма, има принципно две цели, облечени в три члена.
В чл. 1 се визира първата цел, тоест в законопроекта се предлага Народното събрание да ратифицира Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности по Програмата САПАРД, отнасяща се до Присъединителната програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България, сключено на 14 април 2005 г. Има ли спор по чл. 1 е въпросът? Очевидно, че не. И в този чл. 1 би следвало може би законопроектът да бъде изчерпан като цел и съдържание.
При втората цел обаче това не е така, защото тук се преследва и една друга цел с чл. 2 и произтичащия от това чл. 3. С тях вносителят иска от Народното събрание да се даде мандат на Българската агенция по САПАРД да сключва договори с получателите, т.нар. бенефициенти на финансова помощ авансово над размера на финансовата рамка по влезлите в сила годишни финансови споразумения. Тоест, какво се иска от нас?
От нас, народните представители, се иска да подпишем един бланко-чек, в който висшестоящите чиновници да вписват авансово над годишното финансово споразумение определени суми на определени лица като субсидии по определени мерки. Въпреки благовидните мотиви за целесъобразност ни се предлага да прекрачим законови разпоредби или да оформим някаква законосъобразност на подписани вече договори по споразумението за 2004 г., които обаче надхвърлят финансовата рамка.
Господин заместник-министър Боев признава, че са сключени договори над финансовата рамка във в. “Труд” или във в. “24 часа”, май беше от завчера, с 469 вътрешни бенефициенти. Е, как е станало възможно това без законово основание на практика? Сега ни се предлага да одобрим сключване на договори за финансовата рамка. И защо се бърза толкова? За да устроим още някои определени лица или групи ли? Може би да оформим поети към същите или към други лица ангажименти и т.н.? Ако това е така, би било един доста семпъл предизборен трик с привкус на далавера, извинявайте, но е така.

Мисля, че е необходимо да си припомним някои неща накратко относно целите и приоритетите на програмата и да оценим какво постигна тя за 5-годишното й прилагане. По линията на програмата САПАРД в периода 2000-2006 г. следваше предвидените средства да се насочат за извършване на преустройство и развитие на селското стопанство, на земеделския сектор, селските райони, хранителната промишленост, така че след членството ни в Европейския съюз икономиката на отрасъла и структурите, осъществяващи тази икономика, да бъдат в съответствие с практиката, условията и изискванията на Европейския съюз и да могат да се впишат в икономическата обстановка на Европейския съюз, както и нашата продукция да бъде конкурентоспособна на европейския пазар – и като качество, и като цена. За съжаление обективната констатация е, че това не се случи. Положителните ефекти и напредъкът в селското стопанство са твърде скромни, бих казал, незадоволителни. Селското стопанство продължава да бъде далеч от стандартите на Европа – и като качество, и като себестойност, и като организация и технологично развитие и обезпеченост, което ще създаде изключително големи трудности в периода след присъединяването ни към Европейския съюз.
Насочваните в земеделието средства не бяха добре използвани и още по-малко усвоявани. Според някои данни до февруари 2005 г. са били одобрени общо 1909 проекта на обща стойност 770 млн., обаче изпълнените проекти са по-малко и от половината – 841, а реално усвоената сума е била 181 млн.
Второто нещо, което също е твърде обезпокоително, е, че бяха финансирани основно, в по-голямата си част големи агрофирми и кооперации, доколкото можем да твърдим, че последните, кооперациите, се вписват в пазарните икономически условия на съвременността. В същото време дребните фермери и производители, чиито брой е преобладаващ за страната, практически не бяха обхванати в мерките и програмите, не получиха никаква помощ и могат да останат, а и положително ще останат, ако продължаваме така, извън икономическата действителност на 2007 г. Много от секторите на земеделието останаха също така извън обсега на финансовото подпомагане. Одобрените и реализирани проекти за обновяване на фермите за производство на мляко са твърде малко. Оттук и спадането на качеството на добива и себестойността на продукцията, които не са на конкурентно ниво.
Същото важи и за проектите в животновъдството. Реализираните проекти за развитие на селския туризъм не доведоха на практика до развитието на селските райони. Те бяха насочени основно по проекти в известни курорти с национално значение, които доведоха до облагодетелстване на определени лица и групи, без да дадат съществен принос за съживяване на типично селските райони.
Никакво усвояване няма по мярката за обучение на земеделските производители, а това е изключително важно, защото земеделският производител трябва да се научи как, по какъв начин, с каква организация да създава производство, което да бъде конкурентоспособно.
Очевидно е, че бяха налети средства, които не доведоха до необходимия ефект и придвижване на сектора към европейските критерии, а това стана възможно основно с незадоволителната работа и определено едностранчиво мотивирана работа на Агенцията по САПАРД.
Законопроектът, който се предлага да приемем, включващ в себе си чл. 2 и чл. 3, оставя след себе си един неприятен, лош привкус и съмнение за уреждане на вече поети ангажименти и за използване авансово средства по рутинния неефикасен начин, неводещ до развитието на земеделския сектор и земеделските производители. Това ние не можем да допуснем и сме против този законопроект в тази му редакция със злополучните текстове на членове 2 и 3, които ние не можем да подкрепим.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, искам да Ви кажа, че към днешна дата оптимизмът относно ратификацията на споразумението и гласуването на този законопроект у мен нараства, защото на предишното заседание, когато беше точка в дневния ред, дебатът тръгна в посока едва ли не да се спре програмата, да се препрограмира, защото не изпълнява своите цели и така нататък.
Искам да направя няколко уточнения, за да няма наистина, както каза господин Костов, привкус на едно или на друго.
Първо, наистина предприсъединителната програма САПАРД или както в Европа казват “Българският САПАРД”, е най-добре работещият предприсъединителен фонд в страните-членки, които се присъединиха миналата година, плюс България и Румъния. До момента в нашата страна по линия само на тази програма общата сума на инвестициите, направени по осемте акредитирани мерки, е в размер на над 1 млрд. 400 млн. лв. нови инвестиции в нови технологии, нови машини, оборудване и т.н. За такъв кратък период от време такива масирани инвестиции, уважаеми дами и господа народни представители, в нашата страна са правени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
Няколко думи по самия механизъм, технология на управление и вземане на решения по отношение на всички средства, които се одобряват, акредитират като мерки и т.н.
Българското национално решение е – искам да кажа, че това е било единствено вярното решение и използвам случая да поздравя господин Върбанов като бивш министър и екипа му - българската Агенция САПАРД да бъде като продължаване на работата на Държавен фонд “Земеделие”, а не да се изгражда отделен капацитет. Следователно Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие” е компетентният управляващ орган на програмата. Компетентният орган на програмата, уважаеми дами и господа народни представители, не може да взема самостоятелни решения по отношение на промяна на параметри и критерии за допустимост, това е предмет на друг вид решения. По-горният орган е Комитетът за наблюдение, т. нар. мониторингов комитет. В този мониторингов комитет преобладават като брой и при самото гласуване като тежест предимно браншови организации и асоциации в областта на земеделието и преработвателната промишленост. Това, което в отчета Комитетът по наблюдение предлага, впоследствие се одобрява в т.нар. Комитет СТАР в Брюксел. Така че тук не съм съгласен да има намеци, че някой някъде седнал и решил да направи нещо изведнъж, внезапно, за някой и друг ден. Внезапни неща не стават.
По отношение на бързането. Искам да успокоя онези народни представители, които се притесняват от това бързане, че бързане просто няма. Има едно технологично закъснение поначало от Европейската комисия по отношение на подписването на Годишно финансово споразумение 2004 г. Ние се стремим да спазваме технологичния срок. И искам да ви уверя, че като компетентен орган на управление на програмата и като министерство, като екип направихме предостатъчно технологичните срокове да се спазват щото програмата да работи нормално и ефективно.
Оттук стигам до следващия въпрос, който е обект на дискусия – защо трябва да се даде мандат на Агенция САПАРД за сметка на Финансови споразумения 2005-2006 г. да приема и да одобрява проекти и да разсея съмненията, че сега управляващите готвят едва ли не за една, две или три комисии да оползотворят целия наличен финансов ресурс, да направят услуга на тази фирма, на онази фирма, та камо ли не и разни предизборни неща.
При положение че Законът за ратификация бъде приет така, както е предложен от правителството, какво ще се случи уважаеми дами и господа?
Първо, ще се даде ход на финансирането на онези завършени, проверени и одобрени проекти.
Второ, ще започне процедурата по приемането на проекти за петте големи кланици, които Европейският съюз настоява ние да имаме – три за бели меса и две за червени меса.
Какво ще стане с парите от 2005-2006 г.? По последна информация от Европейската комисия предвидените средства по програма САПАРД за 2005-2006 г. са по 74 млн. 640 хил. евро за всяка година. Към тази сума за двете години, ако прибавим 25% съфинансиране от наша страна и го умножим по 2, колкото е инвестицията, понеже субсидията в Европейския съюз по програмата е 50%, като го обърнем в левове, остава остатъчен ресурс в програмата за над 750 млн. лв. инвестиции. При положение че днес Народното събрание отхвърли, не даде възможност на Агенция “САПАРД” да договаря за 2005-2006 г., целият този наличен финансов ресурс ще се натрупа за приемане, обработване на проекти и за договаряне за 2006 г. В края на 2006 г. програмата спира.
Уважаеми дами и господа народни представители, най-отговорно ви заявявам тук, това е висшият орган на нашата държава: при това положение има реална опасност България да връща пари по САПАРД. Четиридесет процента от ресурса в програмата ще бъде оставен за следващата година. Защо? Защото технологията е такава. Есента на миналата година в Европейския съюз беше направена промяна на регламента на предприсъединителната програма САПАРД. Отпадат от субсидиите ДДС, отпадат митническите такси и сборове, а това автоматично променя критериите за допустимост на проектите. Следователно мерките в нашата програма, макар и формално, трябва да бъдат преакредитирани. След тази ратификация минимум месец – два месеца трябва да се произнесе националният координатор по съответните промени. Най-вероятно след това, в продължение на три месеца, форсмажорно, при много добра воля от страна на Европейската комисия, ще трябва да се преакредитира програмата. Още два месеца за набиране на проекти, още един месец за самото провеждане на първото заседание. И виждаме, че първата комисия за одобряване на проекти по 2005-2006 г. по тези споразумения, които искаме сега да бъдат приети от Народното събрание, за да може програмата да продължи да работи, отива ноември-декември месец тази година при най, най-оптимистичния вариант, а при най-реалистичния вариант – 2006 г. Ето откъде е опасността от 2006 г. да остане финансов ресурс за 750 млн. лв. инвестиции.
Това е нашето искане. Няма никакво бързане. Разбира се, аз съм убеден, че народното представителство, българският парламент ще намери най-доброто решение. Отново искам да ви уверя, че Министерството на земеделието и горите, екипът под мое ръководство, програма САПАРД и лично аз направихме достатъчно щото програмата да не е спряла цялата 2005 г. и да продължи да се развива. Оценката за нея в Европейския съюз и сред страните-кандидатки е много висока. Искам да кажа, че в най-скоро време с моя румънски колега Георге Футур се договорихме да изпрати екип от 5-6 човека в България на специално едноседмично обучение по прилагането на програма САПАРД за частните мерки в нашата страна. Защото ние наистина сме модел в това отношение. От другите две страни, които получиха покана за преговори с Европейския съюз – Хърватска и Турция – моите много добри колеги и приятели Петър Чобанкович и проф. Самигьошу също искат екипи от България да бъдат дългосрочно командировани в техните страни по отношение на правилното структуриране и на водене на преговорите по Глава седма, а така също и започване на програма САПАРД във всичките възможни направления на акредитацията, която те ще искат за тази програма.
Като министър на земеделието и горите отправям една дълбока професионална и искрена молба към всички вас: моля ви, подкрепете Законопроекта за ратификация на Годишното финансово споразумение за 2004 г. с възможността Агенция САПАРД да работи технологично така, че най-рано около ноември месец да бъде проведена първата комисия, която ще одобрява проекти за сметка на годишните финансови споразумения 2005-2006 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
Други желаещи за изказване по законопроекта?
Господин Папаризов, заповядайте.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз взимам думата, само затова защото чух много хвалебствия за пореден път във връзка с програмата САПАРД, а моите избиратели твърдят, че тя се използва непрозрачно, че няма информация за това кой печели проекти. Онзи ден комисарят на Европейския съюз, който се занимава с корупцията, с проблемите на одита, заяви, че в страна като неговата, Естония, в страна като Белгия, Великобритания има ясна и прозрачна информация за всички кои проекти са кандидатствали в областта на селското стопанство, кои са спечелили, кои са отхвърлени.
Нашите проблеми са именно с това, господин министър, че няма достатъчно яснота, няма достатъчно прозрачност, няма достатъчно информация как тези средства се използват. Този проблем го поставяме нееднократно и ще продължаваме да го поставяме и към тези, които в бъдеще ще работят за това програмата САПАРД и Фонд “Земеделие” да станат една основа за една разплащателна агенция, но която работи прозрачно.
Надявам се, че в първите дни на следващия парламент освен опитите да се внесе повече прозрачност в рамките на тази програма също приоритет да стане Законът за вътрешния финансов контрол, който е друго условие, което това мнозинство обеща да приеме до края на 2003 г. и не го прие, за да може действително подобни програми, за които говорите, да се правят така, както се правят в тези страни, които са водачи в прозрачността, в обективността и в безпристрастността. Съветвам ви оттук нататък все пак да се съобразявате с тях, а не с тези, които изброихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Папаризов, наистина голяма част от казаното от Вас е така, но в същото време аз не съм съгласен, че тук е имало някакви хвалебствия, едва ли не самохвалство. Защото аз преди малко казах факти. А когато съм споменал за тези страни, не съм казал, че те са образецът за нас и моделът, който ние трябва да съблюдаваме. Може би сте ме разбрали в някакъв друг контекст.
Между другото, предприсъединителната програма САПАРД в нашата страна, от страна на Европейската сметна палата и от съответните български органи, може би е най-проверяваната структура в рамките на отговорностите на нашето министерство.
Госпожо председател, използвам случая да предоставя на ръководството на парламента 1909-те одобрени проекта от началото на започване на програмата през 2000 г. Реално първите проекти са одобрени през 2001 г. – 25 проекта и след това още 25, за да станат 50 до миналия месец, така да се каже, по отделни мерки, по отделни подмерки, по области и по бенефициенти. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Може би тази информация по-скоро трябва да я представим на господин Моллов, да остане в експертния екип на комисията за следващия мандат на Народното събрание.
РЕПЛИКА ОТ КБ: В библиотеката на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Или в библиотеката, или в архива на комисията.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 99, против 11, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Моллов. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение за гледане на законопроекта и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 128 народни представители: за 105, против 4, въздържали се 19.
Процедурното предложение е прието.
Господин Моллов, моля да представите законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Годишното финансово споразумение
за 2004 г. между Република България и Комисията на
Европейските общности от името на Европейската общност
по програма САПАРД (Специална присъединителна
програма за развитие на земеделието и селските райони в
Република България)

Чл. 1. Ратифицира Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), сключено на 14 април 2005 г.
Чл. 2. Дава мандат на Агенция “САПАРД” да сключва договори по програма САПАРД с крайни бенефициенти над размера на финансовия ангажимент по влезлите в сила годишни финансови споразумения с Европейската комисия и съответстващото му национално съфинансиране, като общата стойност на безвъзмездната помощ по тези договори да бъде в рамките на общия бюджет по Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2000-2006 г. по години и по мерки.
Чл. 3. Договорите, сключени от Агенция “САПАРД” с крайните бенефициенти съгласно чл. 2, следва да съдържат клауза за изплащане на безвъзмездната помощ по програма САПАРД само след влизане в сила на съответното Годишно финансово споразумение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по съдържанието на законопроекта.
Господин Калинов, заповядайте.
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като преминаваме към обсъждане на законопроекта на второ четене, ще си позволя преди да направя конкретно предложение да кажа няколко думи, свързани с това, което и господин Кабил сподели преди малко и което беше тема и на дебата на първо четене. Моля да ме извините, но тъй като бях изчерпал лимита за говорене на първо четене, нямах възможността да взема отношение по тези въпроси.
И то е следното: абсурдно е да се приема от когото и да било, че България през последните години в своите усилия за усвояването на предприсъединителните фондове и особено по програма САПАРД не може да се похвали с успехи. Абсурдно е да се мисли, че спрямо Министерството на земеделието и горите, и към господин Кабил също се обръщам, едва ли не се създава някаква нагласа за цялостно отхвърляне на дейността и прочие. Напротив, ние считаме, че е възможно в рамките на средствата да се търси по-голяма ефективност и по-голяма рационалност. И ако нашите позиции са били по-критични, то е защото виждаме потенциал за това и защото считаме, че може да бъде направено. Това е първото.
Второ – що се касае вече до законопроекта на второ четене, смятам, че чл. 2 и 3 от законопроекта според мен и технологично, и като правна техника в значителна степен не съответстват на духа, който залагаме в законопроекта.
В законопроекта ние казваме, че желаем ратификация на споразумението. Следователно аз предлагам да отпаднат чл. 2 и 3, а да остане само чл. 1, който ратифицира така да се каже споразумението, дава ясния позитивен знак на народното представителство, че ние стоим зад програмата, стоим зад усвояването на еврофондовете като позиция, като техника, като технология и пр. Че ние подкрепяме усилията на изпълнителната власт, включително на министъра, на неговите заместници и екипа на програма САПАРД, в това да бъдат усвоени средствата и да бъде достигнат онзи капацитет, който ни прави достатъчно конкурентни и силни в Европа.
Това е моето процедурно предложение, аз го казах в известен смисъл и на първото четене, че имам такава позиция, затова, госпожо председател, предлагам това процедурно предложение за отпадане на текстовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Върбанов, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (НС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Смятам, че е излишно да заявявам, че винаги съм подкрепял програма САПАРД. Екипът, който ръководех през миналия мандат, направи невероятни усилия, те се увенчаха с успех и България беше първата страна-кандидатка, която получи правото да се разпорежда с европейските средства именно по програма САПАРД.
Не бих желал днес да коментирам какъв е ефектът от програмата, но искам твърдо да заявя, и това е във връзка с публикации след провала миналия четвъртък на заседанието на парламента, че аз, моите колеги от опозицията, всички подкрепяме финансовото споразумение за 2004 г. и затова сега го подкрепихме и на първо четене.
В същото време обаче искам да кажа няколко неща, които са свързани с процедурното предложение на колегата Васил Калинов. Неприемливи са чл. 2 и чл. 3 по простата причина, че те първо не отговарят на духа на цялостния законопроект, а именно ратифицирането на Годишното финансово споразумение за 2004 г., колеги. Аргументите, които бяха изложени тук, аз не бих желал да изпадам в подробности, но мога да ги опровергая един по един. Повече от половин година по програмата не са събирани проекти и затова не носи отговорност и вината не е в парламента, защото не било ратифицирано финансовото споразумение за 2004 г., по простата причина, че ние ратифицираме един договор, който е подписан от две страни – подписан е от Европейския съюз и от българското правителство.

Така че сега ни се предоставя този договор и сега ние имаме възможност да го ратифицираме. И аз като виждам нагласите в залата и в разговори с колеги от политическите сили, всички заявяват, че имат желание да подкрепят и да ратифицират Годишното финансово споразумение за 2004 г.
Против какво сме? Ние сме против това да се даде мандат, именно сега, когато няма да работи парламентът, веднага да започнат да се приемат проекти. Това, ако се приеме, в никакъв случай не може да спре работата на Агенция “САПАРД” и работата на министерството. Има толкова много работа по промените. Освен това, министърът преди малко каза, че в никакъв случай този процес не може да бъде спрян.
Нещо друго, ако погледнете чл. 3, в него се казва, че тези договори ще влязат в сила и ще бъдат изплащани след като следващият парламент одобри следващите финансови споразумения. Ами, тогава за какво го правим това упражнение, колеги? И само даваме повод за различни спекулации!
Преди два дни в една статия, в един ежедневник, беше казано, че ние даваме лош сигнал на Европейския съюз.
Уважаеми колеги, лош сигнал ще дадем, ако днес със скандал се приеме това, което ни е предложено и се приемат трите члена. Лош сигнал ще бъде, ако примерно се разделим при приемането на това финансово споразумение и опозицията тръгне да сезира Европейската комисия и т.н. Това ще бъде лошият сигнал. Лош сигнал ще бъде в края на това Народно събрание да приемем скандално един толкова важен законопроект за ратификация на годишно финансово споразумение.
Аз подкрепям предложението на колегата Калинов, и с това завършвам, да гласуваме само първа точка, а именно ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2004 г., да се даде възможност проектите, които чакат финансиране и субсидии, да бъдат получени тези субсидии. Бих желал да кажа и това: по информация от Министерството на земеделието за чакащите проекти, и то повече от 5-6 месеца, и които не са си получили субсидията, не са я получили, не че не е все още ратифицирано финансовото споразумение за 2004 г., защото тези проекти са по споразуменията за 2002 и 2003 г., а защото има една лоша координация между Министерството на финансите и Агенцията “САПАРД” и средствата, които трябваше да се преведат на Агенцията “САПАРД” от Националния фонд и тя да направи разплащането, все още не са преведени.
В крайна сметка аз апелирам, колеги, нека всички с пълно мнозинство да подкрепим ратификацията на това годишно финансово споразумение, като приемем само т. 1, а другите две точки да отпаднат. Да приемем т. 1, а другите две точки – чл. 2 и чл. 3 да се приемат от следващото Народно събрание, когато ще бъдат ратифицирани следващите годишни финансови споразумения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Върбанов.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на чл. 2 и чл. 3 от Законопроекта за ратификация.
Гласували 163 народни представители: за 129, против 26, въздържали се 8.
Текстовете отпадат.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратификация с неговия член 1.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”.
Представени са докладите на комисията от вносителя и са започнали разисквания по законопроекта.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Госпожо председател, обръщам се към Вас. Опасявам се, че ако ние искаме да спазваме решенията на пленарната зала, особено е необходимо, като един знак към българското общество, това да го направим поне в последната работна седмица на Народното събрание. Ние можем да пристъпим към тази точка, само ако се изпълни решението, което беше взето в края на миналата седмица. За да бъда напълно коректен към моите колеги и разбира се към Вас, госпожо председател, пред мен е стенограмата от последното заседание на което този въпрос беше поставен за разисквания:
На поискано от мен процедурно предложение, а именно, обсъждането на законопроекта за Софийския университет да започне, когато министър Игор Дамянов или ресорният заместник-министър за висшето образование представят пред народното представителство становището на Министерството на образованието и науката, Вие, госпожо председател, съвсем коректно, цитирам Ви, заявявате:
“ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вашето процедурно предложение е да се отложат разискванията по законопроекта, докато министърът или негов заместник дойде в пленарната зала.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 88, против 46, въздържали се 8.”
По предложението на господин Станимир Илчев Вие подлагате на прегласуване процедурното предложение и то е прието вече с 98 гласа “за”, “против” – 96 и “въздържали се” – 14.
По всички правила, по които функционира българското Народно събрание, решението е съвсем категорично: разискванията могат да започнат, когато министър Игор Дамянов или негов заместник дойде в пленарната зала. Не са настъпили никакви обстоятелства, госпожо председател, които да покажат, че в момента министърът или негов заместник (председателят дава сигнал за изтичане на времето), завършвам, са в залата. Ако пристигнат, аз нямам нищо против и съм готов да участвам в пледоарите по законопроекта, но Ви моля това да бъде изпълнено, за да уважим становището - не, а решението на пленарната зала.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Това какво беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нещо като процедурно предложение, с което ми се напомнят протоколи.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСДСБ, встрани от микрофоните): Как нещо? (Реплики между народните представители Анелия Мингова и Иван Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Всяко процедурно предложение се гласува за заседанието, за което се отнася. То не важи за следващи заседания, които се отнасят по тази точка от дневния ред.
Междувременно искам да ви уведомя, че министър Дамянов е в Петербург, зам.-министър Велев е в Норвегия. И двамата са извън страната. Така че продължаваме с разискванията по този законопроект.
За процедурно предложение има думата господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, връщам се на припомненото от колегата Иванов. След като е налице, но не тук в пленарната зала, а в комисията, текстът на становището на Министерството на образованието и науката и този текст много подробно, по същество и компетентно, разглежда предложения законопроект, аз мисля, че винаги може да се намери оторизирано лице в министерството, да кажем другият заместник-министър за средното образование, защото неговата задача ще бъде да прочете това становище.
Ако все пак вие сметнете, че това не може да се осъществи, в което дълбоко се съмнявам и настоявам да бъде осъществено, становището трябва да се чуе в пленарната зала. В този случай времето, необходимо за прочитането на това становище в никакъв случай не трябва да се причисли към времето за изказванията на отделните народни представители. То просто трябва да бъде прочетено, без да се отчита времето за неговото прочитане.
Това е моето процедурно предложение. То е от две части:
Първата част е да се повика заместник-министър, независимо от това, че не е ресорен, за да прочете становището и втората част, ако това се окаже невъзможно, становището най-напред да бъде показано на Вас, за да се видят подписите и печатите и да се установи неговата автентичност, след което да бъде прочетено тук, като това време не влиза във времето за дебати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нормално е времето за представянето на становището на Министерството на науката и образованието да не влезе във времето за дебати.
Междувременно ще направим опит да дойде друг заместник-министър, независимо че не отговаря за тази част.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Козовски, заповядайте.

ИВАН КОЗОВСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа! На заседанието на Комисията по образование и наука гласувах против проектозакона за Софийския университет “Св. Климент Охридски”, внесен от група народни представители, след като се запознах със становищата на Съвета на ректорите на висшите училища в България, на Националния синдикат “Висше образование и наука” при КНСБ, след като изслушах убедителното изложение на ръководството на Министерството на образованието и науката против законопроекта и след като прочетох и изслушах неубедителните, грандомански и противоречащи и на Конституцията, и на Закона за висшето образование доводи на ректора проф. Биолчев и на бившия ректор проф. Семов. По-нататък ще се спра на техните доводи.
Професор Биолчев и проф. Семов настояват за особени привилегии в републиканския бюджет, както и за промяна статута на имотите на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Един от доводите на проф. Биолчев, цитирам: “Като се каже “университетът” се разбира Софийският държавен университет, който и в съзнанието на българите е национален”, край на цитата, е меко казано смехотворен. Когато проф. Камбуров, госпожа Калканова, проф. Стефан Данаилов, доц. Паница, господин Танков, проф. Козовски в Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, а и на много други места, включително в София, кажат “университетът” нямат непременно предвид Софийският университет “Св. Климент Охридски”.
Професор Биолчев проявява пълно пренебрежение спрямо останалите университети у нас. Под неговото достойнство е той да се сравнява с останалите ректори, да присъства на ректорските съвети – справка в. “Труд”. Той признава само пет университета у нас, и, разбира се, на първо място Софийския университет. Професор Биолчев не иска да е пръв между равни, а да е пръв, единствен в Галия, но нито е Гай, нито е Юлий, а още по-малко е Цезар.
Професор Биолчев твърди, че авторитетът на Софийския университет се е издигнал особено след възстановяване на Факултета по медицина, където се обучават, забележете, 20 студенти. Известно е, че за това са похарчени, харчат се и ще се похарчат десетки милиони лева. В същото време проф. Биолчев непрекъснато се оплаква от недостиг на парични средства и ниски заплати. Известно е, че висшите медицински училища у нас работят с тройно по-нисък капацитет, отколкото преди 20 години. Поради този факт не само че не трябва да се разкриват нови медицински факултети, а някои от сега съществуващите трябва да се закрият.
По-нататък той твърди, че няма друг университет в България, способен да си спечели престиж, равен на известни университети в други страни. Не съм убеден обаче, че обучението в момента в някои факултети на Софийския университет е престижно. Имам такива сведения. Но чашата на търпението ми преля, когато проф. Биолчев заплаши, че, ако не се приеме проектозаконът, Софийският университет е показал, че може да сваля правителства – справка стенограмата.
Оставям на вас, дами и господа, да прецените гореизложеното.
Статията на проф. Семов във в. “Труд” изобилства с празни клишета, псевдоафоризми и поучения, а не със сериозни доводи в полза на проектозакона. Предлагам ви да се запознаете с нея. Накрая проф. Семов прави лишения от логика и разум извод, че трябва да се поддържа привилегировано само Софийският университет, защото сме бедна държава, защото така било в напредналите страни, защото друг университет не е способен да изпълни високата мисия. Нито едно от тези твърдения не е вярно, както не са верни и мотивите, които са отразени за Сорбоната, Харвард и Оксфорд. Между другото, “Харвард” се пише не с “т” накрая, а с “д” – справка мотивите за проектозакона.
В напредналите страни не се дават привилегии въз основа на симпатии, добри намерения и неправилни самооценки, а се гарантират средства и стимули за реални постижения въз основа на конкурси и обективни оценки. Нашите университети трябва да бъдат равнопоставени в това отношение и да се доказват или не със своята дейност и постижения. А що се отнася до имотите на Софийския университет, нека този проблем да бъде разгледан благоприятно за университета от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Козовски.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последната седмица на парламента присъствам на един дебат, който ми се струва, че няма да бъде в духа на работата ни като Тридесет и девето Народно събрание.
Лично аз не съм завършил Софийския университет или друг университет в страната, нито работя в Софийския университет, нито в друг университет в страната, но ми се струва, че не е редно по тази точка да започнат разискванията не в духа на правилника. Ние трябва да чуем Министерството на образованието и науката, ние трябва да чуем комисията, ако искаме да проведем един дебат, който действително ще отговаря на духа на работата на това Народно събрание.
Тази създала се ситуация – да се твърди, че министърът на едно министерство го няма и той не е определил заместник, с което започна дебатът в последната седмица, за мен е крайно неприемлива.
Затова аз Ви моля все пак, госпожо председател, преди да се даде ход на разискванията, които в крайна сметка засягат авторитета на висши учебни заведения в страната, дават се оценки, да тръгнем по реда, който е приемлив. Защото това, което се каже в пленарната зала, остава записано в историята на българския парламент и българското образование. Едва ли сега, ако проведем подобен дебат – “за” и “против”, ще допринесем за доброто име на висшето образование в България. Точно в този момент, когато страната трябва да докаже, че дипломите на всички висши училища могат да бъдат признати в цяла Европа,
Моля Ви все пак да направите всичко възможно да започнем така, както е редно, тази точка от дневния ред. Да не изпаднем в размяна на оценки, без да имаме възможността да чуем компетентните органи в страната.
Още веднъж правя предложение да се покани заместващият министъра на образованието в залата и да започнем работа така, както е прието, а дотогава да преминем към следващата точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Папаризов.
Господин Панев направи едно предложение – да се прочете становището на Министерството на образованието, което е било представено в Комисията по образованието и науката. Нали, господин Панев? Това ще направи евентуално след почивката представител на министерството, тъй като и двамата министри ги няма в страната.
Заповядайте, господин Панев.
ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, моята процедура може би става вече излишна, тъй като остава малко време. Тя щеше да бъде – да прекъснете заседанието докато след почивката се появи представител на министерството. Това очевидно ще се случи, но аз се ползвам от правото си да правя процедурни предложения и наблягам върху това, че бях изричен.
Предишното ми процедурно предложение се състоеше от две части. Редът на изреждане очевидно говори за доминацията. Тоест, след като най-напред казах, че трябва да бъде повикан заместник-министър, който и да е той, за да прочете становището, ясно е, че моите предпочитания, като процедурно предложение, са тези. И само ако е невъзможно това, становището трябва да се прочете, да кажем, от някой народен представител.
В тази му част моето предложение съвпадна напълно с казаното от господин Папаризов и ми се струва, че половин час време е предостатъчно, за да бъде повикан заместник-министър Юлиян Наков, с когото междупрочем говорих преди десет минути по друг повод. Той е в кабинета си. Той да прочете становището си тук, пред нас, като оторизирано лице от Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Панев.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
За процедурно предложение думата има господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, съгласно чл. 103 на правилника при внасяне на законопроекти и изказвания в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
Моята процедура е двамата председатели на комисии - на Комисията по правни въпроси и на Комисията по образованието и науката, да информират народното представителство дали вносителите при изказване в двете комисии са декларирали финансова зависимост от Софийския университет.
Второто ми процедурно искане е, когато някой от вносителите се изказва, да декларира дали пък не получава заплата от Софийския университет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правилникът казва, че ако някой има финансов интерес, може да го декларира. (Шум и реплики в залата.) Моля ви за тишина в залата. Нека да се държим културно в оставащите два пленарни дни.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Той е длъжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да – "е длъжен". Който се чувства длъжен да декларира финансов интерес, да го направи.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Той е длъжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз какво мога да направя в момента, господин Овчаров?
"Чл. 103. При внасяне на законопроекти… е длъжен да разкрие този интерес."
Искам да помоля господин Дурмишев да представи становището на Министерството на образованието и науката, което е представено и в Комисията по образованието и науката, тъй като няма нито един заместник-министър в страната, включително и господин Наков, който е на някаква конференция. Ще дойде началник отдел "Образование", ще гласуваме допускането му до залата. Така че той ще представи това, което и господин Дурмишев ще представи, а именно становището на министерството. Така че дали това становище ще бъде произнесено от неговата уста или от устата на председателя на комисията няма съществено значение.
Заповядайте да го представите, господин Дурмишев.
АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям ви становището на Министерството на образованието и науката, подписано от министър доцент Игор Дамянов.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Той в какво качество го докладва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В качеството на председател на комисия. Съгласно институциите в страната има малко по-висок ранг от този на министъра. В това качество го представя.
Заповядайте, господин Дурмишев.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Той да не е говорител на министерството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представя го, защото е един четец на министерството в момента. (Шум и реплики.)
Моля Ви, господин Дурмишев, представете становището на министерството.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това е смешно. Викнете един парламентарен секретар да го прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И той е в чужбина, господин Овчаров. И парламентарният секретар е в чужбина. Министерството се е саморазпуснало преди изборите. (Шум и реплики.)
Господин Дурмишев, заповядайте.

АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ):

"ДО
ПРОФ. АСЕН ДУРМИШЕВ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО
И НАУКАТА В 39 НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ОТНОСНО: Ваше писмо с изх. № И 553-09-46 от 21 април 2005 г. и с наш вх. № 0101 156 от 21 април 2005 г.

Уважаеми професор Дурмишев,

Във връзка с представения Законопроект за СУ "Св. Климент Охридски", изготвен от проф. Огнян Герджиков и група народни представители, Министерството на образованието и науката изразява следното становище:
Приемането на предложението на проекта на този етап е нецелесъобразно, тъй като засега не съществуват критерии, правила и процедури, даващи право за определяне на национален статут на висше училище. В Закона за висшето образование чл. 9, ал. 2 са регламентирани правомощията на Народното събрание като държавен орган, чрез който държавата упражнява функциите си по управлението на висшите училища, а именно с решения да открива, преобразува и закрива висши училища и ежегодно със Закона за държавния бюджет да определя субсидии за всяко държавно висше училище. В същия закон не е предвидено правомощие за определяне статут на висше училище като национално, не са посочени изискванията, на които следва да отговаря висшето училище, за да бъде обявено за национално, нито са определени редът и условията за даване на такъв статут.
Член 12 от Закона за висшето образование според вида на собствеността, въз основа на която осъществяват дейността си и източниците на финансиране, делението на висшите училища е на държавни и частни, а в чл. 17, ал. 1 от същия закон в зависимост от броя и вида на областите, в които се осъществява обучение, висшите училища са разграничени по вид, като понятието "национален университет" не е легално определено в Закона за висшето образование.
В Конституцията на Република България също не е предвиден ред и условия за определяне статута на висшите училища за национални.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. От друга страна, на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонение от него само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени с него.

Тъй като в българското законодателство към настоящия момент липсва дефиниция на понятието “национален университет”, финансирането на всички държавни висши училища се извършва със средства от държавния бюджет. В системата на висшето образование на Република България съществуват няколко висши училища, в названията на които присъства определението “национален” – Национална спортна академия, Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”, Национална художествена академия, Национален военен университет “В. Левски”. При всички тези случаи думата “национален” препраща към факта, че в цялата страна единствено в тях се провежда обучение по определени профилирани специалности. При разпределението на държавните финансови средства националните висши училища не се ползват с какъвто и да е облагодетелстващ статут. Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование субсидията от държавния бюджет осигурява средства за: издръжка на обучението – определя се въз основа на дефинирани нормативи по професионални направления за един студент; броя на студентите и докторантите и резултатите от оценката при акредитацията на висшите училища; капитални инвестиции, научни изследвания - средствата се определят в размер на не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучение; социално-битови разходи за студентите и докторантите – определят се на основата на действащите нормативни актове и броя на студентите и докторантите. В конкретния случай няма основание да се счита, че с отделянето на субсидия за Софийския университет “Св. Климент Охридски” на отделен ред бюджетът ще подобри неговото финансово състояние.
От мотивите към законопроекта не става ясно какво налага статутът на имотите на Софийския университет “Св. Климент Охридски” да се използват със статут, различен от тези на останалите училища. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето образование недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са публична държавна собственост. Тази част от сградния фонд на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, която принадлежи към националното културно наследство, може да бъде поддържана чрез привличане и на извънбюджетни средства.
Държим да отбележим, че Сорбоната, в която всъщност се помещават четири независими университета, Оксфорд и Харвард, не са обявени от съответните парламенти за национални образователни институции с различен от другите университети статут. И това е така, защото в демократичните страни престиж не се издига със закони, а със завоюване с дълголетни и непрекъснати усилия за по-високо качество на образованието и изследователската дейност.
С оглед на изложените аргументи и систематичността на нормативната уредба, свързана със системата на висшето образование, считаме, че отношенията, регламентиращи статута на висшите училища, начините на тяхното финансиране и управление на предоставената им собственост, следва да намерят уредба в един нов Закон за висшето образование, чиято концепция се разработва в момента от Министерството на образованието и науката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Можете да направите процедурно предложение за достъп до залата на госпожа Добрева, която ще представлява Министерството на образованието при обсъждането на този законопроект.
ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да бъде допусната в пленарната зала госпожа Елка Добрева – заместник-директор на дирекция “Висше образование” в Министерството на образованието и науката. (Реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нито е парламентарен секретар, нито секретар на министър, все пак е заместник-началник отдел, господин Овчаров! На нея са делегирали всички правомощия в това министерство в момента.
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Тагарински.
МАРИО ТАГАРИНСКИ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че днес сме свидетели на едно безпрецедентно нарушение на законите и Конституцията на Република България! Няма такъв орган на държавна власт в Република България като министерство, още повече един чиновник – държавен служител, да представлява това министерство, без да е изрично упълномощен. Органът държавна власт по Конституция е само министърът и той може да упълномощи свой заместник.
Това е първото ми процедурно възражение.
Второ, начинът, по който се опитвате да наложите този законопроект, още повече, че преди малко чухме ясното становище на министъра на образованието като орган на държавна власт, който е призван да защитава държавната политика в сферата на образованието, и беше изключително ясно и категорично.
Вие се опитвате едва ли не да изнасилите днес всички народни представители. Напълно се солидаризирам с това, което каза колегата Петър Димитров и което е записано в чл. 103 от нашия правилник. Всички вие, които сте внесли този законопроект, който смятам, че е, меко казано, некоректен към българския парламент, сте преподаватели в този университет или имате отношение към него. Тук има достатъчно много инженери, лекари, агрономи и т.н., няма да изреждам всички съсловия. Има становище на Съвета на ректорите, има становище на синдикатите, които вие не зачитате по един безпрецедентен начин.
Смятам, че за да бъде приет подобен законопроект, коректното и моралното е тук да бъдат всички народни представители. Затова ще поискам и поименна проверка съгласно правилника на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Нека преди това да гласуваме процедурното предложение за достъп в залата, защото бяха направени в тази последователност.
Моля, гласувайте достъпа до залата на представителя на Министерството на образованието.
Гласували 117 народни представители: за 61, против 38, въздържали се 18.
Процедурното предложение се приема.
Моля, дайте ми списък на народните представители.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Божидар Зафиров Абрашев - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - отсъства
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - тук
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джеват Яшар Мехмед - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Борисов Маринчешки - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - отсъства
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

Присъстват 137 народни представители. Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
За процедура има думата народния представител Панайот Ляков.

ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Предлагам на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на разискванията със следните аргументи.
Първо, няма присъствие на министъра или на негов заместник.
Второ, има отрицателно становище на Министерството на образованието и науката.
Трето, има отрицателно становище на Синдиката на българските висши училища.
Четвърто, вносителите на законопроекта, въпреки подканянията не декларираха дали имат или нямат финансов интерес, което веднага събужда у нас много съмнения за истинските подбуди за вкарването на този законопроект.
И, пето, тъй като по този законопроект, ако бъде приет, ще има много предложения, според мен няма и никакво технологично време да бъде приет, на основание на всички тези аргументи предлагам отлагане на разискванията, както и на основание на текста от правилника, който вече цитирах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Ляков направи процедурно предложение – по чл. 42, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се отложат разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 165 народни представители: за 119, против 34, въздържали се 12.
Процедурното предложение се приема.
Имате думата за процедура за прегласуване, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Моля, госпожо председател, да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 111, против 67, въздържали се 12.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОМУДСМАНА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедурно предложение давам думата на народния представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
Моля, квесторите да поканят господин Гиньо Ганев, който вече е в залата… Той е предчувствал как ще гласуваме. (Весело оживление.)
По този проект за правилник има доклад на Комисията по правни въпроси.
Ще помоля председателя на Комисията по правни въпроси проф. Мингова да докладва.
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, докладът на Комисията по правни въпроси относно проект за Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, внесен от Гиньо Ганев – омбудсман на Република България:
“Проектът за правилник беше разгледан на редовно заседание на комисията, проведено на 5 май 2005 г.
На заседанието присъства господин Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, който представи проекта за правилник.
След проведените разисквания и гласуване Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на народните представители да приемат проекта за правилник.”
И нека да предложа проекта за решение:


“РЕШЕНИЕ
за одобряване на Правилник за организацията и дейността
на омбудсмана

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за омбудсмана

РЕШИ:

Одобрява Правилник за организацията и дейността на омбудсмана.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, в момента правим нещо ново и от юридическа гледна точка. Следва да информирам народните представители, че чл. 3, ал. 2 от Закона за омбудсмана казва: “Омбудсманът извършва дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността си. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение на Народното събрание и се обнародва в “Държавен вестник”.”
Освен това § 3 изисква в едномесечен срок от встъпването си в длъжност омбудсманът да внесе за одобрение в Народното събрание правилник за организацията и дейността си, така че самият правилник много точно е внесен от Гиньо Ганев – омбудсман на Република България, който трябва да се одобри с решение на Народното събрание.
Вносителят Гиньо Ганев има право, ако желае, да представи внесения правилник, който е пред вас.
Заповядайте, господин омбудсман.
Решението ще се приеме с едно гласуване.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа, както току-що и аз чух, омбудсманът в установения от закона срок – едномесечен от неговото избиране, внесох този проект за правилник.
Казвам, че той е работен с участието на широка обществена среда, която се е занимавала с проблематиката. Нищо особено не трябва да се прибави освен това, че в неговата Глава ІІ, където се отбелязват основните принципи, е направено така, че те като се прочетат се вижда още веднъж, че омбудсманът не само в България, но и навсякъде, няма никакви властови възможности или разпоредителни права, но той има много голяма морална власт и в това е неговата сила. Затова тези принципи се отнасят до безпристрастността и независимостта, утвърждаването на правовата държава, един коректив срещу лошата администрация и по-нататък са описани на цялата територия на правилника подробно онези действия, които той и институцията на омбудсмана осъществяват и как това трябва да бъде, като се започне от начина на приемането и разглеждането на жалбите, проверките, които трябва да се направят – подробно е описано това, изрично са предвидени и норми за това как ще се организира публичният регистър, за който става дума в самия закон.
Много е важна главата за посредничеството, защото освен проверките и становищата в даден срок, омбудсманът може да прави посредничество или своеобразна медиаторска роля, по силата на която да урежда възникналите конфликти между администрацията в цялата нейна йерархия и отделния гражданин, правата на който са нарушени от тази администрация.
Трябва да се подчертае с добри думи описанията, които са направени на самите действия на омбудсмана, препоръките и предложенията, които той прави и то начинът, по който ги прави, какво трябва да съдържат те, годишният доклад, който той прави по силата на закона пред Народното събрание и заедно с това възможността по отделни проблеми той да внася такива свои предложения в Народното събрание.
Още веднъж ще кажа, както много това е изяснявано, че българският омбудсман е от парламентарен тип и затова единствената негова подчиненост е на българския парламент и, слава Богу, че така трябва да бъде. Това обяснява и логиката на закона, според която правилникът се приема от Народното събрание, а не от Министерския съвет, който също може да бъде обект на действията, исканията и внушенията на омбудсмана.
Благодаря ви много и предлагам като се имат предвид и становищата, които са изразени в хода на тази дискусия, и доклада на Комисията по правни въпроси, той да бъде приет, както Вие казахте, с едно гласуване, т.е. да бъде одобрен. Това е терминът на закона.
Благодаря Ви, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по проекта на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, в съгласие със Закона за омбудсмана днес разглеждаме Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, без който правилник омбудсманът всъщност не може да започне да функционира. Необходимо е да бъде приет този правилник. Освен това е добре омбудсманът да стартира успешно в България, тъй като това е една нова организация, нова институция, която тепърва се създава и тя трябва да спечели доверието на гражданите.
Моят въпрос към омбудсмана е към Комисията по бюджет и финанси - чл. 39 от правилника “Бюджет”, който гласи, че омбудсманът може да създава извънбюджетни сметки и фондове за средствата, постъпващи от публични източници, извънбюджетни кредити и субсидии за подпомагане на своята дейност и за нуждите на обществените посредници или други сродни институции. Смятах, че е добре по този текст да се произнесе Бюджетната комисия, но правилникът не й е разпределен и затова би трябвало да разгледаме въпроса дали омбудсманът може да открива извънбюджетни сметки, тъй като генералната финансова политика на правителството е да няма извънбюджетни сметки и фондове. Освен това те не са изрично посочени в правилника кои са, как функционират, кой ги контролира. Посочено е, че средствата, които постъпват в тях, са от публични източници. Не е ясно какво означава терминът “извънбюджетни кредити”, защото най-вероятно не става дума за кредити, идващи от държавата или от субсидии, тъй като терминът “извънбюджетни кредити” не съществува. Нямам възражения, ако се конкретизира и се каже, че това са средства, постъпващи от Европейския съюз или от фондове на Европейския съюз и така нататък, но трябва да се знае колко и какви са извънбюджетните сметки, какви са тези фондове, които омбудсманът най-генерално ще има право да открива? Кой ще ги контролира, дали изобщо следва да има такъв текст в правилника и за какви точно дейности ще бъдат изразходвани средствата, които ще се набират в тези извънбюджетни сметки и фондове. Това е един въпрос, който е необходимо да бъде обсъждан.
Разбира се, аз не зная дали ние имаме възможност да изменим правилника. По-скоро Народното събрание трябва да се произнесе с едно общо решение дали одобрява или не одобрява внесения правилник. Ето защо смятам, че самият омбудсман би могъл да допринесе да намерим едно добро решение за текста на чл. 39, който дори смятам, че може да бъде оттеглен, за да не създаваме пречки пред процедурата по приемане на правилника и, от друга страна, да не изпадаме в конфузия по отношение на общите финансови разпоредби, които действат в държавата. Добре беше да поканим финансисти да се произнесат по този въпрос или нашата комисия, но за съжаление това е направено.
По принцип по останалите текстове смятам, че правилникът е удовлетворителен и ще позволи на омбудсмана да функционира добре. Този чл. 39 е единственият повод за загриженост от моя страна по отношение на внесения текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие искате разяснения по чл. 39 от омбудсмана, респективно от комисията.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, защото това са важни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да чуем и другите народни представители, след което ще Ви дам думата, господин Ганев.
Госпожо Радева, постави се въпрос. Ако желаете, бихте могли да вземете думата. Вижте, тук се поставят не само финансови въпроси, но и правни въпроси – може ли въобще с правилника да се урежда този въпрос?
Има думата господин Ляков.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз вече се изказах за избора на господин Гиньо Ганев. Няма да се повтарям. Само ще продължа неговата мисъл, че вместо да излъчва морална сила, той ще излъчва застоял номенклатурен дъх, който, за съжаление, личи и в правилника.
Омбудсманът е обществена фигура и не трябва да се превръща в мощна административна структура. Аз тук с ужас откривам, че администрацията на омбудсмана ще има отдели, дирекции, сякаш господин Ганев се върна в Националния съвет на Отечествения фронт. Каква е тази администрация, господин Ганев? Вие не знаете ли, че навсякъде администрацията се съкращава, че това е едно от изискванията на Европейския съюз – всяка структура работи с минимално количество хора, които са компетентни и образовани и могат да вършат много работа? Какви са тези дирекции? Какво ще правят те?
По-нататък вие си позволявате да разпростирате властта на омбудсмана върху обществените посредници, които си избират общините. Нямате никакви права по закон да правите това нещо. Ще изграждате регионални съвети, вие ще ги контролирате, ще ги учите какво да правят и така нататък. По закон изобщо нямате такива права. Това още един път показва някакви амбиции да се превърнете в главен или генерален омбудсман. Няма го това нещо в закона, прочетете го още един път! Вие изграждате някаква структура, която не съществува по закон. И си приписвате права, които нямате по закон. Естествено, че не трябва да го има това за извънбюджетните сметки. Пак нарушение на закона. Какви са тези пари, които вие ще контролирате, ще създавате структурни звена, второстепенни разпоредители на бюджетни сметки? Какво става в крайна сметка с тази институция? В какво се превръща тя?
За съжаление, всичките ми прогнози, че Вашето моделиране в една тоталитарна система ще се пренесе в новата институция, се сбъднаха. Никакво ново начало. Забравени стари номенклатурни номера. Просто съжалявам, че тази фигура, която трябваше не да се бори за правовата държава, а за правовия ред, защото правова държава и правов ред не е едно и също, голяма част от администрацията всъщност минира правовата държава, защото не спазва правовия ред. И в принципите, ако искате да пазите правов ред, запишете не “правовата държава”, а “правовия ред”, който трябва да спазвате.
Имам предложения по текстовете на правилника, които трябва да отпаднат. Как ще стане това – сега на момента ли? Не ми е ясна тази процедура, ако приемете, че наведнъж трябва да се приеме този правилник. Може би след това трябва да дадем предложенията и да се гласува. Ето, аз имам предложения, които държа, че трябва да отпаднат в правилника. Може би другите колеги, които ще се изкажат, ще имат такива предложения. И аз Ви моля, господин председател, да изясните това нещо.
С тези забележки естествено, че правилникът по принцип трябва да се приеме, защото омбудсманът не може да работи, но без тези безумия, които са написани вътре и които изобщо противоречат и на духа на закона, и на смисъла на тази обществена фигура омбудсман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Радева.
Ще помоля председателя на Правната комисия, която е водеща, да вземе отношение, тъй като тук се поставиха няколко въпроса, които са от теоретическо естество.
НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Настоящият правилник не е бил обект на разглеждане в Комисията по бюджет и финанси. За мен текстовете, които виждам, са новост и в никакъв случай не мога да твърдя и да гарантирам, че те отговарят на философията на Закона за омбудсмана, така както е формулиран текстът на чл. 37, ал. 3, че омбудсманът може да създава структурни звена – второстепенни разпоредители с бюджета. Това е по чл. 37.
По чл. 39 също смятам, че този член като текст съдържа и икономически, и правен нонсенс, защото такива извънбюджетни кредити и субсидии, такова нещо не съществува. Още повече тук има един текст "за подпомагане на своята дейност и за нуждите на обществените посредници или други сродни институции". Какво означава това? Че едва ли не тази институция с такива средства ще прави дарителска дейност към други институции. За мен това е много некоректно и неиздържано от икономическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина днес сме изправени пред един прецедент, тъй като за първи път в България се създаде институцията омбудсман - досега в България не е имало такава институция. Тя се създаде обаче въз основа на един закон, който уважаемият председателстващ заседанието ще се съгласи с мен, стана в резултат на обединяване или на разкрояване на три отделни законопроекта. И в крайна сметка според мен, а и не само според мен, крайният резултат беше по-лош, отколкото всеки един от първоначалните проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Напълно съм съгласен с Вас, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Именно заради качествата на този закон, който в крайна сметка се получи, ние днес сме изправени пред подобни трудности относно приемането на този правилник.
Искам да кажа и едно друго съображение – ние приехме, че институцията омбудсман по принцип е една независима, извън всички останали институции в България. И на това основание крайно нелогично и неправилно е било прието в закона - устройственият правилник – Правилникът за организацията и дейността на тази независима институция, да се одобрява от Народното събрание. (Реплика на народния представител Панайот Ляков.) Уважаеми господин Ляков, понеже се обаждате от място, нито една друга българска институция – било то зависима, било то независима, нейният устройствен правилник – правилникът за организацията и дейността, не се приема от Народното събрание. Народното събрание единствено приема собствения си правилник за организация на дейността си. Нито Комисията за защита на конкуренцията, нито Сметната палата, нито Министерският съвет, ако щете, пар екселанс изпълнителна власт, подчинена на парламента, парламентът не приема устройствения й правилник за организацията и дейността. Тук, в закона обаче е допусната една крещяща нелогичност и противоречие с основни принципи, като е посочено, че устройственият правилник на една независима институция трябва да се одобрява от Народното събрание. Но фактът си е факт и в изпълнение на така разписания закон омбудсманът е внесъл своя проект за правилник.
Искам сега да посоча, че разпоредбата на чл. 37, ал. 2, едно към едно, уважаема госпожо Радева, преписва разпоредбата на закона. Там ясно и категорично е записано, проф. Корнезов мисля че разполага с текста на закона, че омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. И на това основание и в Закона за бюджета на Република България за 2005 г. омбудсманът е изведен на отделен ред сред първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): Ти говориш за ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той за ал. 3 имаше бележки, че омбудсманът може да създава структурни звена.
НИНА РАДЕВА (НДСВ, от място): И то второстепенни разпоредители.
ЧЕТИН КАЗАК: Другите първостепенни разпоредители, госпожо Радева, нямат ли право да създават второстепенни разпоредители в рамките на своя бюджет? (Реплика на народния представител Нина Радева.) Добре, има принципи в бюджетирането, Вие трябва да знаете много добре. Министърът на труда и социалната политика е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Той няма ли право да създава второстепенни разпоредители към себе си? Нека да направим съпоставките. Това е едно.
Второ, господин омбудсманът е тук, той на-добре може би ще обоснове чл. 39. Знаете, че институцията омбудсман не е иновация в световен план, нито в европейски. Тази институция съществува във всички страни в Европейския съюз и в Европа, не само в Европейския съюз. Съществува и омбудсман на Европейския съюз – европейски омбудсман, които са свързани помежду си, които си взаимодействат - има специални програми за повишаване на квалификация, за обмен и т.н. Така че мисля, че целта на чл. 39 е била именно да се позволи финансови средства, в рамките на програмите за обмен и за повишаване квалификацията между националните омбудсмани или между националния омбудсман и европейския омбудсман, да могат да постъпват и в българския омбудсман и да се използват за повишаване квалификацията на администрацията на българския омбудсман. Мисля, че именно заради това е предвидена възможността да се създават такива фондове “извънбюджетни сметки”. Мисля, че господин Ганев най-добре ще обоснове това предложение.
И в крайна сметка мисля, че това е проекторешение за одобряване. Който не е съгласен с определени текстове в този проект за правилник на омбудсмана, просто гласува против и не го одобрява. Но не може ние да пипаме сега вътре в правилника, който е изготвен и в който текстовете са свързани помежду си и ако тръгнем да пипаме текстовете, мисля, че можем да направим още по-големи бели. Който не одобрява отделни текстове, гласува против проекторешението за одобряване. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първи път приемаме правилник по този начин и създаваме прецедент.
След кратка консултация с председателя на Комисията по правни въпроси, а сега аз съм и водещ, приемам, че народните представители могат да правят предложения за отпадане на отделни текстове от правилника и респективно редакционни бележки по текста, които ще се гласуват отделно. По този начин ще вървим. След като се гласува евентуално отпадане или неотпадане, тогава ще преминем към гласуване на решението, защото с това решение, с което ние одобряваме правилника, правилникът става акт на парламента. Ние гласуваме и правилника, не само решението.
Господин Тошев, заповядайте за реплика на господин Казак.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
Моята реплика към господин Казак е, че ако не беше предвидено, че Народното събрание трябва да обсъди правилника за дейността на омбудсмана, както всички ние гласувахме тук в пленарната зала, тогава всичките тези спорни текстове можеха просто да влязат така и да се създаде още по-голямо объркване и правна конфузия – да се създават извънбюджетни сметки заедно с един подзаконов акт и т.н. Това е абсолютно недопустимо.
Има и други неща, които, ако председателят разреши, ще предложим да отпаднат от правилника, за да можем да гласуваме и текстът да бъде изчистен от проблематични текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Както чухте, обявих, и това е записано в стенографския протокол: народните представители могат да правят предложения, повтарям още веднъж, за отпадане на текстове, респективно – редакционни бележки по текстовете.
Има думата за втора реплика господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че ние тръгваме да правим нещо, което е изцяло погрешно. Действително в чл. 3, ал. 2 на Закона на омбудсмана е казано, че “Омбудсманът изготвя правилник, който се одобрява с решение на Народното събрание”. Ами, този текст е направо противоконституционен. Конституцията казва какви актове може да приема Народното събрание. Това са само закони. Единственото изключение е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, но това е положение в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, в Конституцията е казано, че се приема правилник.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: А може ли да има съмнение, че правилникът, който сега разглеждаме, е подзаконов нормативен акт по отношение на Закона за омбудсмана? Народното събрание не може да приема подзаконови нормативни актове и аз смятам, че оттам идват тези затруднения сега какво можем да правим. Ако това е нормативен акт, процедурата трябва да бъде същата, каквато е по отношение на другите нормативни актове, които приема Народното събрание. Това в никакъв случай не е решение, за да бъде с едно гласуване, не е акт, за който да има само отпадане или редакционни бележки. Напротив, според мен всеки един народен представител трябва да има право да внася промени в него. Но аз пак смятам и предполагам, че може да се стигне дотам дали да го правим това в края на това Народно събрание, независимо че омбудсманът, уважаван от всички ни, може да не започне да функционира веднага. Но този текст според мен просто е една грешка, която сме допуснали, когато сме приемали Закона за омбудсмана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше нещо като втора реплика към господин Казак, макар и господин Соколов да се спря върху проблема на чл. 3, ал. 2 в самия закон.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Соколов! Аз мисля, че Вие фундаментално бъркате характера на акта, който ни предстои да приемем. Не предстои да приемем Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, а предстои да приемем решение на Народното събрание за одобряване на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Вие понеже се позовахте на българската Конституция, в нея изрично е записано, че Народното събрание освен закони приема решения, декларации, обръщения и т.н. Така че няма никаква противоконституционност Народното събрание да приема решения, уважаеми господин Соколов. Това пар екселанс е едно от правомощията на Народното събрание.
Като изключим това, Вие сте напълно прав и мисля, че го казах преди Вас, че въобще е крайно погрешен подходът, приет в Закона за омбудсмана – устройственият правилник да се одобрява с решение на Народното събрание, тъй като нито една друга българска институция не подлага своите устройствени правилници на одобрение от Народното събрание. Но понеже тази грешка е допусната, ние сега сме принудени да гласуваме решение, с което да се одобри този акт.
Така че нормативният акт, който ще гласуваме като Народно събрание, е решение за одобрение, а оттам нататък вече Правилникът за организацията и дейността на омбудсмана има силата на вътрешнонормативен акт на самата институция омбудсман, както Устройственият правилник на Комисията за защита на конкуренцията или пък Устройственият правилник на Сметната палата – те са вътрешни нормативни актове, които се приемат от самите органи, които са ги изработили и приели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Литрова, заповядайте за изказване.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да изкажа огорчението си, че този правилник и това предложение не беше разпределено от Председателството на Народното събрание в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която беше водеща и изготви Закона за омбудсмана. Може би във връзка с това някои от направените предложения от уважаемия омбудсман на Република България нямаше да бъдат обект на дискусия в пленарната зала, а можеха да бъдат решени предварително, за да не губим ценно парламентарно време.
По отношение на текстовете, които са предложени на вашето внимание, аз бих искала да се спра върху няколко неща:
Първо, в чл. 9, ал. 1, т. 5 се казва, че “омбудсманът дава становища по конституционни дела”. Тоест, за да приемем тази позиция - омбудсманът да се произнася по вече произнесени решения на Конституционния съд, би трябвало доста сериозно да променим някои други текстове в българското законодателство. Тоест, омбудсманът ще има позиция, която по всяка вероятност е по-важна, отколкото уважаемия Конституционен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Литрова, за да е ясно, правите ли предложение за отпадане на т. 5?
ТЕОДОРА ЛИТРОВА: Да, ще направя предложения по всички точки, по които ще говоря.
В чл. 12, ал. 4 е предвидено лицата, които ще работят в институцията омбудсман да носят униформено облекло. Тоест, много ми е интересно какво ще бъде униформеното облекло на хората, работещи за омбудсмана? (Единични ръкопляскания.)
В следващата ал. 5 е предвидено: “За изпълнение на задълженията си служителите в администрацията на омбудсмана да имат право на парични и предметни награди”.
Какви парични и предметни награди могат да бъдат раздавани на служителите, които са помощен орган в администрацията на омбудсмана? На мен ми се струва, че точно институцията, която трябва да съблюдава правата на българските граждани, не би трябвало да получава точно такъв вид стимули.
По същия начин ми се струва, че влизаме и в сериозно противоречие на самия Закон за омбудсмана, когато въвеждаме в чл. 39 “обществени посредници и на други институции”. Тоест по Закона за местното самоуправление вече има институции, които са в рамките на този законопроект избрани обществени посредници за съответната община, но това по никакъв начин не касае общия Закон за омбудсмана, включително и правилника, който се предлага на нашето внимание.
Аз също правя предложение чл. 39 да отпадне, както беше направено и от другите колеги.
Правя предложение в чл. 37, ал. 3 – “Омбудсманът може да създава други звена, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити”, също да отпадне.
Изказването на председателя на Комисията по бюджет и финанси беше достатъчно убедително за пленарната зала, но ми се струва, че Законът за омбудсмана, включително и Законът за държавния бюджет на Република България, е предвидил една сума, която е залегнала в годишния бюджет, която е напълно достатъчна в рамките на другите изисквания на съответните закони тази институция да може да функционира пълноценно.
Моите предложения са:
В чл. 9, ал. 1, т. 5 да отпадне; в чл. 12 ал. 4 и 5 да отпаднат, както и чл. 37, ал. 3 и чл. 39, както беше предложено и от други народни представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, имам много бележки по същество, но няма да се спирам на тях. Аз пак се връщам на основния въпрос, защото ще направя процедурно предложение да отложим разглеждането на този правилник.
Това, което възрази на моята реплика господин Четин Казак, формално е така. Наистина чл. 3, ал. 2 от Закона за омбудсмана казва, че правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание. Народното събрание има право да приема закони, решения и декларации. Но какъв е характерът на това решение? Ние, като Народно събрание, можем ли с решение да одобрим постановление на Министерския съвет? (Реплика.)
Защо не? А защо тук да може един правилник, който е подзаконов нормативен акт?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Така е написано в закона.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Абсурдно е Народното събрание – дали е с решение, дали е с друг акт, да приема подзаконов нормативен акт. Защото без този акт на Народното събрание този правилник си остава един проект. Той не е изготвен от друг орган и да може да действа. Той се внася в Народното събрание като проект за правилник.
Затова не трябва да се заблуждаваме, че като в закона е казано, че този правилник се одобрява с решение, това влиза в правомощията на Народното събрание, защото самият одобряван акт е подзаконов нормативен акт. Може ли да има съмнение, че един правилник, както го нарича и законът, за организацията и дейността на омбудсмана, е подзаконов нормативен акт. Той, първо, се издава въз основа на закона. Той не може да има силата на закон. Точно затова аз смятам, че се намира в пряко противоречие с Конституцията, която казва какво може да приема Народното събрание.
Когато Конституцията казва, че Народното събрание приема закони, може да приема и решения, може да приема декларации, това са самостоятелни актове, а не с едно решение Народното събрание да одобрява акт на друга институция – за кой път вече ще се повторя или потретя, или не знам колко пъти ще го кажа, един подзаконов нормативен акт.
Затова правя процедурно предложение. Знам, че то води този правилник да не се приеме от този парламент. Давам си сметка. Да отложим сега обсъждането на този правилник и следващият парламент да прегледа самия текст на закона и да се внесе необходимата корекция, за да не се стига до такива, за мен абсолютно не само противоконституционни положения, но едно положение, което някак си злепоставя и самото Народното събрание да се занимава с един акт формално, в изпълнение на един закон, но в противоречие с всичките правомощия на Народното събрание като вид законодателен орган. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
Има думата за реплика народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Соколов, аз мисля, че ние не се различаваме в оценката си за това, че фактът че Народното събрание трябва да одобрява един подзаконов нормативен акт, който е приет от друг орган, е неправилно. Аз не мога да се ангажирам с категорично становище дали е противоконституционно или не. Мисля, че Конституционният съд е единственият орган, който може да се произнесе окончателно дали даден текст е конституционосъобразен или не. Но, ако вие наистина имате конструктивното желание и намерение институцията омбудсман да заработи и ако наистина съзнавате, че ако сега не приемем този правилник или въобще този правилник не се приеме сега, а се чака конституирането на следващото Народно събрание, което в първите си дни ще има да върши много други работи, освен да се занимава с приемането на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, аз ви питам вие готови ли сте тогава, следващата точка, която предстои, а именно измененията в Закона за омбудсмана, да приемем просто, че правилникът се приема от омбудсмана така, както устройствените правилници се приемат от самите органи, чието устройство и дейност те уреждат. Просто да премахнем текста в закона, който изисква одобряване на правилника от Народното събрание. По този начин всякакви съмнения за противоконституционност ще отпаднат и ще оставим институцията сама да си приеме правилника и да заработи така, както българските граждани очакват от нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Господин Соколов, имате право на дуплика, ако желаете.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ, от място): Не желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не желаете.
Господин Соколов направи процедурно предложение, което квалифицира по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по тази точка.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, правя обратно процедурно предложение.
Преди малко стана дума, няма да повтарям, колко е важно да приемем институцията омбудсман, да има работещ правилник за своята организация и дейност, за да може да заработи. Иначе ние обричаме тази институция дълги месеци да тъне в бездействие, в летаргия, както щете, така го квалифицирайте, но не и да заработи. Ако имате предложения за поправки в текста, председателстващият заседанието вече обяви, че ще ги подложи на гласуване. Аз не съм съгласен, но в крайна сметка, ако това се реши от пленарната зала, нека така да стане, но нека да приемем правилника сега, днес, за да дадем възможност на тази институция да се организира. Тя е нова институция. Това не е Сметна палата, не са комисии, които отдавна вече работят, а това е една новосъздадена институция, която тепърва прохожда и трябва да й се даде шанс да заработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухте аргументите и в едната, и в другата насока.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов за отлагане на разискванията по тази точка от нашия дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 51, против 51, въздържали се 10.
Това процедурно предложение не се приема.
Господин Соколов, имате думата, вероятно за прегласуване.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване, без да е необходимо да се мотивирам.
Моето предложение е направено, за да се спести на това Народно събрание в края на неговата дейност да приеме един акт, който е абсурден, не като текстове, макар че много от текстовете търпят критика, просто като акт. Няма такъв прецедент досега във всичките тези няколко народни събрания, които са след промяната. Вместо да поправим една допусната грешка, ние ще я задълбочим. Наистина дълго се забави избирането на омбудсмана, но сега да завършим цялата тази дейност по този абсурден начин, лично на мен ми се струва, че това някак си удря по авторитета на Народното събрание.
И господин Казак е наясно, че това е така, но дайте сега да гласуваме, защото не може друго да направим. Може да направим друго и това е разумното.
Затова моля да се прегласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
Моля народните представители да гласуват.
Гласували 149 народни представители: за 63, против 77, въздържали се 9.
Процедурното предложение не се приема.
Госпожо Константинова, имате думата.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ): Предлагам от името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, дайте ми списъка на народните представители. За тези, които сме тук, е видно, че има основание да се иска проверка на кворума.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - тук
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джеват Яшар Мехмед - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Борисов Маринчешки - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Николов Шейтанов - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - отсъства
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Николова Донева - отсъства
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

В залата има 126 народни представители.
Има необходимия кворум, продължаваме с разискванията по решението, с което да одобрим Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Ганев.

ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, тук се постави един въпрос, който изглежда предварителен, но това не е вярно. Законът е такъв, какъвто е. Ако го нямаше този текст, който изисква омбудсманът да внесе правилник, който се одобрява от Народното събрание, както е на много места, този правилник се одобрява от самия омбудсман. Но понеже законът е казал това, какво искате сега – да не го приемем ли? Той има определящо значение за дейността на омбудсмана. Добре, избрали сте ме мен, избрали сте заместник, ще изкараме едно спокойно лято. А обществените очаквания? Искате ли да ви кажа в липсващата сграда на омбудсмана колко молби идват всеки ден? Това е предварително.
Какво било решението? Ами решението, господин Соколов, ние се познаваме много добре, е такова, каквото иска Конституцията. Парламентът приема четири акта – закони, обръщения, декларации и решения. Това е решение и се приема с едно гласуване. Точка! Какво сега да направим? Някакво следващо Народно събрание да питало Конституционния съд или някой друг и той да кажел, че този текст е противоконституционен? Или пък някой да внесе законопроекти да изменяме този текст? Това е несериозно, това не е правова държава. Това първо.
И второ, ние не сме внесли този проект по милост, а така, както иска законът. И в Допълнителните разпоредби, господин председателю, е казано, че този правилник се внася в едномесечен срок. Аз съм избран на 13 април, внесли сме го на 3 май. Какво повече?
По самото съдържание. Няма никаква пречка, и го правя не защото това е незаконно, искането най-напред на господин Тошев. Разбира се, че чл. 39 може да отпадне. Няма никаква пречка да отпадне и третата алинея на чл. 37. Там се казва: “Омбудсманът може да създава структурни звена – второстепенни разпоредители с кредити”. И да не го пише, може да ги създава, както всеки първостепенен разпоредител с кредит.
Аз оттеглям това предложение, господин председателю, както оттеглям и съдържанието на чл. 39, защото в Закона за устройството на държавния бюджет в чл. 45 ясно се казва, че Министерският съвет решава въпроса с извънбюджетните сметки. Така да бъде. Така ще бъде и ако има нужда, ще се иска от Министерския съвет. Но все пак да знаете защо е написано. Защото се казва, че омбудсманът като институция се издържа от държавния бюджет и – чуйте – от други източници. Той може да спечели проекти по европейските фондове. Какво страшно има в това? Но това ще бъде обсъждано във всеки отделен случай.
Какви още възражения се направиха? Можело ли – имаше една такава доста конкретна бележка – по чл. 9, ал. 1, т. 5 омбудсманът да дава становище на Конституционния съд? Той не се намесва с конституционното правосъдие, господин председателю. Ако Конституционният съд реши, че иска от него становище, той ще го даде. Ако искате да не го пишем, пак ще го даде, когато го поискат от него, защото омбудсманът респектива правния ред.
Защо пишело някъде за униформено облекло? Защото служителите в системата на институцията омбудсман ще бъдат или по трудово отношение или по служебно отношение. Това е ясно от закона. Ако това прави на някого впечатление, разбира се, да падне. Този, който ще бъде назначен по трудово правоотношение, ще се позове на общи принципи и ще получи такова униформено или друго облекло. Това никак не ни засяга. С други думи и това спокойно може да бъде оттеглено.
Аз не зная защо обаче тук имаше думи, и може би е редно да се каже по-ясно, господин Ляков, в Закона за държавния бюджет е предвиден определен размер на омбудсмана като институция и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. И е казано, че той ще има щат от 50 души. Какви ще бъдат тези хора? Очевидно ще бъдат назначени по един или друг начин. Вие какво мислите, че омбудсманът и неговият заместник ще тръгнат и ще протягат ръка да искат срещи с един определен министър – така ли, или самите ние ще се превърнем като молители от името на гражданите, които са се обърнали към нас? Това никога няма да стане. Ние искаме тези права, които законът ни е дал, които цялата европейска йерархия на омбудсманите предвижда.
И ми се струва, че този правилник, като се вземат предвид тези бележки и нищо друго, предлагам да бъде одобрен. Ако има други конкретни предложения, нека да ги обсъдим. Но сега това да ставало като закон, да дадем право за второ заседание – това е просто несериозно. Това е така, както е казано в Конституцията за приемането на решенията и както е казано в самия Закон за омбудсмана. Може би аз съм последният, който би имал желание парламентът да одобрява този правилник. Би могъл да го одобри, господин председател, самият омбудсман. Защо Министерският съвет не го одобрява? Защото омбудсманът не е подчинен на Министерския съвет. Защото министрите, целият състав на Министерския съвет като колективен орган е под обсега, осветлението и критичния анализ на самия омбудсман. Това е било вероятно съображението на закона. Не искам да си го обяснявам по-нататък. Законът е такъв, какъвто е и аз искам да го спазим.
Оттеглям тези предложения, които се направиха като бележки, даже да ги посочите още веднъж, няма защо да се гласуват, защото аз ги оттеглям в момента и тогава предлагам правилникът да бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ред? Ако няма, ще преминем към гласуване.
Моля да се отрази точно в протокола, че господин Ганев оттегля текста на чл. 9, ал. 1, т. 5:
“5. дава становище по конституционни дела”.
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второ, оттегля чл. 12, ал. 4 и ал. 5:
“(4) Лицата по ал. 3 имат право на представително и униформено облекло на стойност до три заплати за страната, средствата за които се осигуряват от бюджета.”
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го. Произтича от другото законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “(5) За добро изпълнение на служебните задължения служителите в администрацията на омбудсмана имат право на парични и предметни награди”.
Оттегляте ли го?
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го, защото произтича от друга система на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегля се и чл. 37, ал. 3:
“(3) Омбудсманът може да създава структурни звена – второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.”
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го, защото както за другите първостепенни, така и за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегля се и чл. 39, който гласи:
“Чл. 39. Омбудсманът може да създава извънбюджетни сметки и фондове за средства, постъпващи от публични източници и извънбюджетни кредити и субсидии за подпомагане на своята дейност и за нуждите на обществените посредници или други сродни институции”.
Оттегляте ли този текст?
ГИНЬО ГАНЕВ (от място): Оттеглям го. Урежда се от Закона за устройство на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения за отпадане, респективно за редакционни поправки? Няма.
Поставям на гласуване решението, с което се одобрява Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Това решение беше прочетено и докладвано тук от председателя на Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОМБУДСМАНА.
Както ви е известно, вчера започнахме разглеждането на тази точка. Законопроектът беше докладван от водещата комисия, от подпомагащата комисия и беше представен от вносителя. Сега трябва да започнат разискванията по законопроекта.
Уважаеми народни представители, имате думата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
Заповядайте, господин Тошев.


ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
В началото бих искал отново да изразя моето огорчение, че този законопроект не беше разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, която повече от една година дискутира различните аспекти на всеки един от членовете на Закона за омбудсмана. И според нас ние сме компетентната комисия, която може да се произнесе по направените от народните представители предложения, които не са чак от такава юридическа сложност, че да се смята, че Комисията по правата на човека и вероизповеданията не е компетентна по този въпрос – кой да сезира омбудсмана, каква да е заплатата на омбудсмана и някои други технически поправки. Смятаме, че това е напълно в компетентността на комисията, която трябваше да бъде водеща.
Нещо повече, във водещата комисия – Комисията по правни въпроси, законопроектът е бил представен от омбудсмана, който не е вносител на законопроекта, а не от вносителите, които между другото и не са били поканени. Това е едно голямо бързане и аз гледам с голямо подозрение на това защо беше заобиколена водещата комисия по Закона за омбудсмана – Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Имам чувството, че някой не е искал ние да разглеждаме внесените предложения и в знак на протест си оттеглих подписа под този законопроект.
По съществото на закона. Бих искал по § 1 да кажа, че по принцип споделям идеята, че неправителствени организации и други организации на граждани би следвало да могат да сезират омбудсмана. Този въпрос беше дискутиран твърде дълго в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и се реши, за да се стартира успешно дейността на омбудсмана, да се ограничи кръгът на тези, които могат да го сезират, само до технически лица, за да може той да стартира успешно и след това, естествено, да бъде разширен този кръг.
Бих искал да предложа по § 1 там, където е текстът “и техните организации” вместо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ние сме на първо четене и не можете да правите такива конкретни предложения.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не, аз правя предложения в момента в моето изказване и мога да ги мотивирам. Този текст “и техните организации” не би могъл да бъде приет, защото това е твърде общо формулирано. Смятам, че там трябва да се запише примерно “юридическите лица с нестопанска цел”, да се запише “юридически лица, регистрирани по Търговския закон”, а защо не “и вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията”?
Параграф 2 предлага да се увеличи заплатата на омбудсмана до 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. В момента омбудсманът получава заплата в размер на три средни заплати в бюджетния сектор, колкото е заплатата на един народен представител. Същевременно обмудсманът не е институция, която взема решения, за разлика от всеки един народен представител, който взема решения, да не говорим за председателя на Народното събрание и за заместник-председателите. Ето защо смятам, че не е обосновано да се иска такова голямо увеличение на заплатата на омбудсмана и бих предложил на второ четене да отпадне този текст или там, където текстът гласи: “председателят на Народното събрание” да се замести с “народен представител”. По този начин омбудсманът да бъде поставен на едно достойно място, но все пак по-ниско от един народен представител, който е избран пряко от народа и взема решения в пленарната зала на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но това, което Вие казвате, значи сега да му се намали заплатата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Или да отпадне този параграф, тъй като смятам, че не е обосновано да се иска увеличение на заплатата на омбудсмана в размер, почти равен на този на председателя на Народното събрание.
В последния § 4 отново е споменат терминът “както и организации на граждани”, което смятам, че е твърде общо, не е конкретно и според мен би трябвало отново да се посочи “юридически лица с нестопанска цел, юридически лица, регистрирани по Търговския закон”. Разбира се, по това може да се спори. И защо не “вероизповедания, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията”? Ако въвеждаме принципа, че неправителствени организации могат да сезират омбудсмана, защо да не позволим и на други организации, каквито са вероизповеданията, които се регистрират по друг закон и по друг ред, и те да могат да сезират омбудсмана? Така че смятам, че тази дискусия по принцип е полезна, тя трябва да продължи и се надявам в следващия мандат дискусиите относно това как точно да функционира институцията омбудсман да продължат и тези, които бъдат избрани от народа в Народното събрание, да вземат решение по този законопроект.
Смятам, че в момента е твърде прибързано “на барабан” да решаваме тези въпроси. Освен това, както казах, не смятам, че от такава голяма спешност е въпросът за вземане решение за увеличение на заплатата на омбудсмана. Смятам, че на това няма да се погледне много добре в обществото, тъй като омбудсманът първо трябва да покаже на какво е способен, как действа, да спечели доверието на хората и след това можем да обсъждаме да се променя неговото основно месечно възнаграждение. Смятам, че в момента това е неуместно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли народни представители, желаещи реплика? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Мазнев.
СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето изказване щеше да бъде около това, което каза господин Тошев, но не искам да повтарям. Използвам това, че взех думата, за да попитам уважавания от мен господин Гиньо Ганев, който е омбудсман, какво е неговото мнение по отношение на предложения законопроект за увеличаване заплатата на омбудсмана? Защото, господин Ганев, аз съм сигурен, че ако омбудсман не бяхте Вие, а някоя друга политическа сила, не от БСП, Вие щяхте да бъдете строго критичен как в началото, още преди омбудсманът да има сграда, както Вие казахте, преди да има поне една решена жалба, изведнъж се предлага заплатата на омбудсмана да стане приблизително колкото на председателя на Народното събрание. За мен това е доста унизително в началото на дейността на една такава институция - първо да се иска увеличение на заплатите, след като не е показала абсолютно никакви резултати. Ние дори не знаем как тази институция ще работи в България, защото, за съжаление, действителността в България сега е такава, че има едно неглижиране на законодателството и въобще на спазването на закона, защото институцията омбудсман работи в такива държави, където не осъждането, а дори посочването с пръст на някого е голямо наказание. Хората имат чувствителност към нарушенията на обществения ред, на общественото мнение. Затова там тази институция върви. Тук в страна, в която дори министрите не спазват закона, много ми е интересно как ще работи тази институция.
Бих искал да чуя Вашето мнение и какво мислите за това - в началото на работата на тази институция първо да се повиши драстично заплатата на омбудсмана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Има думата господин Гиньо Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, и аз четох тези мотиви към законопроекта и мислех, че към тях лично като омбудсман няма какво да се добави. Но вземам повод от въпроса на господин Мазнев, за да бъда много ясен. Добре е той да остане тук, за да чуе.
Казваме ключова институция в демократичния процес и в европейския етап на България. Казваме, че е надведомствена институция и не е в системата на трите власти. Това е принцип. Казваме, че омбудсманът не само общува с правителството, защото не е правителствен омбудсман, а трябва да има влияние и върху него.
Какво значи това: заплащане три заплати?! Никак не ме вълнуваше мен, честно да ви кажа. Но откакто се направиха сондажи и се мислеше каква структура и какъв щат да се направи, от Министерството на финансите откровено казаха и ясно обявиха - тук не може да се вземе един счетоводител с 300 лв., защото това ниво на заплатата на омбудсмана определя всичко останало надолу. И тогава ние разлистихме всички други, както се казва, сравнително-правни и финансови анализи. Искате ли да ви кажа какво става? Председателят на Комисията за финансов надзор – 90% от заплатата на председателя на Народното събрание (това е прието); председателят на Комисията по конкуренцията – 90% от заплатата на председателя; председателят на Сметната палата – толкова. Излиза, че омбудсманът и хората под него ще получават като началник на дирекция в Сметната палата. Не е естествено това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Началник на дирекция в Сметната палата?!
ГИНЬО ГАНЕВ: Някои ме познават и няколко пъти ще кажа: това не се отнася толкова до мен. Вижте как е в другите места, ако искате да чуете: в Албания омбудсманът получава възнаграждение, равно на председателя на Върховния съд. Искате ли да ви кажа колко е то? По-голямо от това на министър. В Румъния – адвокатът на народа е приравнен на министър. Знаете ли колко е заплатата на министър? Унгария – основното възнаграждение на омбудсмана е равно на възнаграждението на министър плюс 80% от това възнаграждение отгоре. Словакия – равно на председателя на парламента. Португалия – приравнено на министър. Грузия – по-високо от заплатата на министър. Франция – заплатата на заместник министър-председател.
Ние не можем, както ми казаха във финансите, да ги отнесем към министерските заплати, защото не е такъв нашият омбудсман. И това, което нашата правна система е показала – отнасяне, както се казва, към заплатата на народния представител - никой няма намерение преди да се докаже омбудсманът дали е заслужил тези пари или не. Казвам ви какви са обстоятелствата. Най-малко съм искал аз да бъда този, който първият законопроект, който ще внесе за промяна, да се отнася до възнаграждението на омбудсмана. Сигурно някои от вас са убедени, че лично за мен това не може да има такова кризисно значение. Не може да се направи структура и щат, за която ние говорим с вас. Какво ще получава главен секретар, какво ще получават съветници? Тук не е въпрос само до щатните бройки. В целия свят омбудсманите работят с т.нар. съветници и експерти, които са вън от щатното разписание на омбудсмана. Хора, които се занимават с тази материя, може би го знаят и малко по-добре.
Колкото се отнася до юридическите лица, господин Тошев, нещо и ние разбираме от нормативни актове. Не е употребен терминът “юридически лица”, а е употребен терминът “гражданите и техните организации”, защото това е конституционният термин. И става дума за всички организации на гражданите. В никакъв случай не само за тези, които били свързани със Закона за вероизповеданията. Вносителите на законопроекта са изследвали целия проект и там, където се говори само за граждани, се прибавя “и техните организации”. Нищо друго. Да ви кажа пак как е в чужбина: Белгия говори за лица – юридически и физически. Няма много държави, не искам да бъдем в тяхната редица, в които все още само физическите граждани могат да подават жалби. Това не е и в света. В Договора от Маастрихт 1993 г., който въведе европейския омбудсман, пише изрично: “всяко физическо и юридическо лице”. Това е основанието, към което и ние сме се присъединили, за внасянето на този законопроект.
Тук в никакъв случай не става дума да се прави някакво искане за заплати. Това би било отвратително, но не можем да бъдем една от последните организации в Европа, която въвежда институцията омбудсман и да бъдем най-последната по неговото възнаграждение. Това значи, че не се разбира за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Не виждам.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 112, против 10, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Казак, имам чувството какво ще искате.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не можем, има направено предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не мога да не дам думата на господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, въпреки че по време на първото четене се чуха някои бележки, мисля, че изказването на уважаемия омбудсман - господин Гиньо Ганев, беше достойно да убеди онези, които имаха някои съмнения относно правилността на закона. Затова смятам, че е възможно да предложа този законопроект да бъде подложен и на второ гласуване на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам трима желаещи. Този път да дадем думата на госпожа Литрова, предполагам, че за обратно процедурно предложение.
ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ, от място): Това е в нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, господин Ляков, какво да направя?
Госпожо Литрова, заповядайте.
ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин омбудсман на България! Народното представителство е в дълг към тази институция, тъй като в нарушение на собствения си правилник, повече от една година не назначи омбудсман на България, което всъщност не позволи тази институция да работи и да се утвърди като един от най-добрите законопроекти, които са минавали в това Народно събрание. Но тъй като това е институцията, която трябва да черпи и уважение, и достойнство, би следвало да не започва своята работа с нарушение на парламентарните правилници. И по същия начин не би могъл този законопроект да бъде гласуван на второ четене, най-малкото защото се нарушава правилникът на Народното събрание и защото има народни представители, включително и в мое лице, които биха искали да направят допълнителни предложения към този законопроект и съответно да спазим необходимите процедури.
Поради тази причина аз правя обратно процедурно предложение да не се гласува сега, защото когато градим името на една институция и искаме да я издигнем в много висок ранг, ние бихме могли да помислим и за други допълнителни възможности, за да я наложим като такава важна институция в нашата страна. Може би би трявало да се дадат съответно на омбудсмана и други допълнителни привилегии, които всъщност да гарантират неговата сигурност и независимост.

Аз разбрах, че господин Ганев е ходил в Националната служба за сигурност в тази посока и аз имам убеждението, че ние бихме могли да направим като законово предложение съответно да бъде разпределен като един от най-висшите лица в ранга на българската държавност, да бъде приравнен и да получи такива допълнителни възможности. Но смятам, че това трябва да бъде в рамките на правилника и да бъде дадена възможност да направим тези предложения, да съкратим срока и би могло да стане в рамките на два дни.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Член 67, ал. 2 гласи: “Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта”.
В конкретния случай бяха направени предложения за изменения на законопроекта от господин Тошев. Тук чухме, че госпожа Литрова също има предложения около законопроекта. Така че аз няма да поставя на гласуване предложението на господин Четин Казак за преминаване към второ четене. (Ръкопляскания от ПСДСБ и ОДС.) Не ми ръкопляскайте, това гласи нашият правилник и трябва да се спазва даже и в последните дни на Тридесет и деветото Народно събрание!
И така, уважаеми народни представители, пожелавам ви приятна почивка и ползотворна работа след обяд.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов

Георги Анастасов