Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун


ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието на днешния ден - 18 юли, на който преди 165 години се роди великият син на България Апостола на свободата Васил Левски. Нека да отбележим тази светла дата и да направим това, което се иска от нас, а именно да приемем повече закони.

Според програмата започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ С ОРЪЖИЕ И СЪС СТОКИ И ТЕХНОЛОГИИ С ВЪЗМОЖНА ДВОЙНА УПОТРЕБА.
Има доклад за второ четене от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Искам да помоля председателя на комисията господин Илчев - заповядайте, пленарната зала Вас чака, за да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разрешете ми да предложа да присъстват в залата от началото на представяне на законопроекта за второ четене господин Любомир Иванов - заместник-министър на външните работи, господин Милен Керемедчиев - заместник-министър на икономиката, и госпожа Марияна Ганчева - експерт в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има процедурно предложение да се допуснат в залата споменатите госпожи и господа.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 7.
Приема се. Поканете ги в залата.
Господин Илчев, заповядайте, за да представите доклада на комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
"Д О К Л А Д
на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
второ четене
относно законопроект № 202-01-9 за изменение и
допълнение на Закона за контрол на външнотърговската
дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна
двойна употреба, внесен от Министерския съвет на
4 февруари 2002 г.

"З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за
контрол на външнотърговската дейност с оръжие
и със стоки и технологии с възможна двойна употреба

§ 1. В чл. 1 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите "военни цели" се добавя "в това число стоки и технологии, които могат да бъдат използвани както за неексплозивни цели, така и да подпомагат по някакъв начин производството на ядрено оръжие или други ядреноексплозивни устройства. В тази категория се включват и програмните продукти с такива характеристики.
2. Създават се алинеи 3 и 4, както следва:
"(3) Списъкът на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Не подлежат на контрол по този закон въоръженията, снаряженията, техниката и оборудването на български и чуждестранни военни полицейски контингенти при преминаването им през и пребиваването им на територията на Република България в случаите на :
1. изпълнение на задължения на Република България, произтичащи от международни договори и членство в международни организации;
2. участие в операции по поддържане на мира;
3. участие в международни учения, провеждани на или извън територията на Република България;
4. изпълнение на хуманитарни, природозащитни, демонстрационни и спортни задачи с мирен характер."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, представете параграфи 2 и 3, защото по тях няма никакви спорове.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви.
"§ 2. Член 2 се изменя, както следва:
"Чл. 2. Извършването на външнотърговска дейност по чл. 1 подлежи на контрол от държавата с цел защита на националната сигурност, на икономическите и на външнополитическите интереси на Република България, както и за укрепване на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
"§ 3. В чл. 3 след думите "на други държави" се добавя "на международни организации и режими"."
Комисията подкрепя текста на вносителя и по § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми народни представители, имате думата по първите три параграфа. По тях не са постъпили предложения. Не виждам и желаещи за изказване, затова подлагам на гласуване заглавието на закона и първите три параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 10.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) думата "държавата" се заменя с "Министерският съвет";
б) в т. 1 след думата "целите" се добавя "и задълженията";
в) точка 3 се изменя, както следва:
"3. Съществуват ограничения:
а) наложени от Съвета за сигурност на ООН;
б) произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, в това число и от международни режими за експортен контрол, в които участва;
в) произтичащи от присъединяването на Република България към актове, съвместни действия и общи позиции на Европейския съюз;
г) произтичащи от присъединяването на Република България към решения на международни организации и режими за експортен контрол, в които тя не е пълноправен член;".
д) създава се нова т. 4, както следва:
"4. оръжието, стоките и технологиите са предназначени за държава, на чиято територия се водят военни действия или която участва във военен конфликт".
2. Алинея 2 се изменя, както следва:
"(2) Списъкът на държавите и организациите, по отношение на които има ограничения по ал. 1, т. 3 и т. 4, се приема и актуализира от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник"."
3. Създава нова ал. 3, както следва:
"(3) Списъкът на държавите, за които не се изисква сертификат за краен потребител по чл. 15, ал. 2, се приема и актуализира от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник"."
Предложение на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев:
В чл. 4 се добавя нова ал. 3:
"(3) Списъкът на държавите, за които не се изисква сертификат за краен потребител по чл. 6 и чл. 7 се определя и актуализира от Министерския съвет."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 със следната подобрена редакция: в т. 1, буква "г" думата "която" се заменя с думата "които", а в буква "д" след думата "технологиите" се добавя "с възможна двойна употреба".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата по § 4.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 4 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 13.
Сега бих помолил да представите предложенията на народните представители, които са по този следващ параграф и след това да представите окончателния текст с подобрената редакция на комисията.




ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател. Така ще направя.
По § 5 предложението на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев е следното:
"В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Външнотърговска дейност с оръжие се извършва въз основа на предоставена от Министерския съвет лицензия за осъществяване на съответната дейност и разрешение за всяка сделка, издадено от Държавна комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение към Министерския съвет."
2. Алинея 3 придобива следното съдържание:
"(3) Посредническа дейност, свързана със сделки с оръжие, могат да извършват български физически лица и лица, регистрирани по Търговския закон, въз основа на предоставена от органите по ал. 2 лицензия за такава дейност."
3. Добавят се нови ал. 4, 5, 6 и 7:
"(4) Лицензията и разрешението се издават за определен срок. Обхватът на лицензията и разрешението се определя от органите по ал. 2.
(5) За издаване на лицензиите и разрешенията се заплащат държавни такси в размери, определени от Министерския съвет.
(6) При необходимост органите по ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи.
(7) Органите по ал. 2 могат да привличат специалисти и експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания."
Комисията подкрепя по принцип тези предложения на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев за § 5, ал. 4, 5, 6 и 7 и не подкрепя предложението за § 5 по ал. 2.
Предложение на народния представител Ирина Бокова:
"В чл. 5, ал. 2 след думите "наричани по-нататък съответно "Междуведомствен съвет" и "Междуведомствена комисия" се добавя ", ръководени от министри".
Комисията подкрепя предложението на народния представител Ирина Бокова.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 със следната подобрена редакция:
"Чл. 5. (1) Външнотърговска дейност с оръжие могат да извършват само търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, при спазване изискванията на този закон.
(2) Външнотърговска дейност с оръжие се извършва въз основа на предоставена от Междуведомствения съвет по въпросите на Военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет, лицензия за осъществяване на съответната дейност и разрешение за всяка сделка, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, наричани по-нататък съответно "Междуведомствен съвет" и "Междуведомствена комисия", ръководени от министри. Съставът и редът на дейност на Междуведомствения съвет и Междуведомствената комисия се определят от Министерския съвет.
(3) Посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие, могат да извършват физически и юридически лица, получили лицензия за осъществяване на такава дейност от Междуведомствения съвет.
(4) Лицензията и разрешението се издават от органите по ал. 2 за определен срок и с определен обхват. Лицензията се издава първоначално за срок от една година, след изтичането на който всяка последваща лицензия се издава за срок 3 години. Разрешението се издава за срок 6 месеца и може да бъде продължено само еднократно за срок до 6 месеца, който срок не може да бъде по-дълъг от срока на лицензията.
(5) Лицензията е лична и не може да се прехвърля и преотстъпва.
(6) За издаване на лицензиите и разрешенията се заплащат държавни такси в размери, определени от Министерския съвет.
(7) При необходимост органите по ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи.
(8) При издаване на лицензиите и разрешенията компетентните органи могат да извършват проверки и да привличат специалисти - експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Абаджиев. Едно от Вашите предложения не е прието от комисията.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да обоснова предложението по § 5, което не е прието от комисията, по т. 2, всъщност свързано с ал. 2 от чл. 5. Ние предлагаме оттук нататък външнотърговската дейност с оръжие да се извършва въз основа на предоставена лицензия от Държавна комисия към Министерския съвет. Идеята ни е да се промени сегашното статукво, при което лицензията се издава от Междуведомствена комисия, свързано с концентриране и засилване на отговорността за издаване на лицензията и е в съответствие с приетия Закон за ратификация на Закона за химическото оръжие и за контрол над токсичните химически вещества и техните прекурсори. Считаме, че чрез държавна комисия, която ще съответства и на Закона за държавната администрация, отговорността ще бъде по-ясна, няма да се размива, тъй като според нас тогава, когато има междуведомствена комисия, в нея се включват представители на различни министерства и отговорността не може да се носи по този ясен начин. Това е и част от препоръките, предоставени на България след прословутия случай с Ангола. Считаме, че по този начин ще спазим по-добре и международните стандарти. Това е смисълът на предложението ни.
По останалите алинеи, свързани със сроковете за лицензията, предложенията са ни приети, за което благодарим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря, господин Абаджиев.
Заповядайте, госпожо Бокова. Имате удовлетворено предложение.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, практически чл. 5 е един от най-важните в проектозакона, който обсъждаме. Затова си заслужава да обърнем по-голямо внимание на текста, представен на нашето внимание. Става дума за следното:
В чл. 5 на практика се определят и развиват онези разпоредби от закона от 1995 г., с който се прецизира режимът на издаване на лицензия за търговия с оръжие, а също така и предоставянето на разрешение за всяка сделка. В закона от 1995 г. е казано, че тази лицензия и това разрешение се издават от определени от Министерския съвет органи, ръководени от министри. Тогава това беше нов закон за нашата практика в тази област, но вече има натрупан опит в България по тази тема. В сегашното предложение, което ни е предоставено, се закрепват в конкретни разпоредби кои са тези органи от Министерския съвет. Става дума за Междуведомствения съвет и Междуведомствената комисия.
Тук повтаряме една дискусия, която имахме и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Не мога да се съглася с предложението, предоставено от колегите от ОДС - че една държавна агенция, която ще бъде всъщност агенция не създадена от министерства, не междуведомствен орган, а държавна агенция, в която на практика чиновниците ще дават тези разрешения, че с това предложение ще се укрепи режимът на експортен контрол на търговията с оръжие и на стоките с възможна двойна употреба. Смятам, че е изключително важно всяко министерство в тази област да поеме своята отговорност и най-вече това да бъдат съответните ръководители на тези министерства и министрите. Това беше смисълът на моето предложение.
Смятам, че едно добро положително развитие на сегашния законопроект е, че в него се закрепват кои са тези органи, които ще издават лицензиите и конкретните разрешения за търговия с оръжие и затова подкрепям предложението така, както беше прието в крайна сметка от комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Грънчарова.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, действително чл. 5 с предложенията, дадени от опозицията, и предложенията, както са направени от вносителя, представлява по своеобразен начин крайъгълният камък в този законопроект и до голяма степен определя съдържанието на последващите разпоредби. По този текст имаше много дискусии на ниво работна група и ниво Комисия по външна политика, отбрана и сигурност. Като че ли мнозинството от народните представители се обединиха около запазването на статуквото, както беше предвидено до този момент и съгласно действащия режим.
Логиката е своеобразен резултат от логиката, която е търсил законодателят с приемането на законопроекта преди няколко години и тя се състои в стремеж към запазване на двустепенната структура, от една страна, и категорично запазване на междуведомствения характер при вземането на решения, тъй като тази логика показа своите предимства от практическа гледна точка.
Безспорно и двете предложения имат своите предимства, имат и своите недостатъци, но на мен ми се струва, че като че ли опозицията не би могла докрай и съвсем откровено да защити своето предложение. Защо? Защото нейните основни аргументи, поне тези, които чувахме на различните нива на дискусия, са свързани с това, че по този начин чрез създаването на една такава държавна агенция би се изяснило кой точно носи отговорността и действително би се преодолял рискът от размиване на отговорностите. Но на мен, господин Абаджиев, ми се струва точно обратното. Именно със запазването на тази двустепенна структура и със запазването на междуведомствения характер на взимане на решения, се поставя ясна рамка на субектите, които носят тази отговорност. Защото кой по-добре от едни министри и заместник-министри би носил политическа отговорност за даването на лицензии и разрешения за всяка конкретна сделка и за всяка дейност?
На второ място, именно запазването на досега действащия механизъм в неговата цялост и с логиката, която се преследва, би свело до минимум възможността за появата на каквито и да са корупционни елементи. Все пак вие трябва да се съгласите, че със създаването на една държавна агенция, каквато вие предлагате, би се концентрирала изключително сериозна власт в ръцете на един човек, който ще бъде председател на тази агенция, и по този начин биха се създали възможности, и то много по-сериозни, за лобиране, за търсене на варианти за заобикаляне на закона в една сфера, която е изключително рискова и в един период, който е изключително важен за страната ни. Да не говорим, че преструктурирането би отнело време и то точно в този период преди срещата на върха в НАТО, когато всяко нарушаване на нормите, свързани с експортния контрол, би могло да се отрази неблагоприятно.
И малко по-различен аспект, който вие поставихте, е свързан с конвенцията за забрана на химическото оръжие. Да, така е. Според закона, който ратифицира тази конвенция, ние трябва да предвидим орган, който е компетентен по приложението на тази конвенция. Но с оглед на цялостния стремеж за предотвратяване раздуването на администрацията и предотвратяване разгръщането на всякакви нови административни структури ние възприехме подхода с една допълнителна разпоредба в този законопроект към комисията, която е компетентна по законопроекта за външнотърговска дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба да бъде предоставена и тази компетентност по Конвенцията за забрана на химическото оръжие. Така на практика ще предотвратим създаването на нови административни структури и затормозяването на цялостната схема на функциониране на този пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Господин Абаджиев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Грънчарова, аргументите, които Вие изтъквате, всъщност бяха част от аргументите, които съществуваха по време на правителството на Обединените демократични сили. Тогава ние също се надявахме, че това, което Вие казвате, е именно така, но практиката показа, че тогава, когато има междуведомствена комисия, тази власт се концентрира в ръцете на чиновници от по-ниско ниво. Те са тези, които реално оперират ежедневно с тази материя. И времето показа, че наистина тази система води до много по-голямо размиване на отговорностите.
Между другото, тези аргументи, които Вие изтъквате, са част от аргументите, с които през последните две години ... Искам да отбележа, че и по време на правителството на ОДС имаше постоянен натиск срещу предложението за създаване на държавна комисия. Но това е натиск за запазване на статуквото от тези, които в момента имат интерес от това статукво. Аргументите са много благовидни, много добре звучат, но наистина това са аргументи на хора, които искат да запазят статуквото заради липсата на отговорност. Заради това ние предлагаме да се създаде държавна комисия, при която отговорността се концентрира в тази комисия, но поне е ясно кой я носи. И тази комисия е към Министерския съвет. Точно заради това препоръките, които бяха отправени към България в случая с Ангола бяха свързани именно с тази междуведомствена комисия, която и в момента съществува. Така че това ни бяха аргументите, за да предложим създаването на държавна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Абаджиев.
Госпожо Грънчарова, заповядайте за дуплика.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Уважаеми господин Абаджиев, ако нашата цел беше запазване на статуквото такова, каквото беше досега, ние нямаше да правим такъв невъобразим напън да приемем този законопроект в рамките на тази сесия. Така че по този въпрос не би трябвало да има спор.
Що се касае до Вашето твърдение, че със запазването на този междуведомствен принцип на взимане на решения всъщност сваляме нивото при взимане на решения, аз не разбирам точно аргументите Ви, защото именно при този подход със запазване на досегашния режим нивото е най-високото възможно, доколкото органът се оглавява от министъра на икономиката и вицепремиер, той е съставен от министри, съответно от заместник-министри. И аз не виждам каква е базата за сравнение с една държавна агенция, чийто състав ще бъде главно от експерти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
След тази дискусия дали има още желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев само в тази част, която не е приета, а именно по ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 37, против 92, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста, предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 102, против 22, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 6. Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) На търговско дружество по чл. 5, ал. 1 се издава лицензия, когато отговаря на изискванията за надеждност за извършване на външнотърговска дейност с оръжие и е икономически стабилно.
(2) На лицата по чл. 5, ал. 3 се издава лицензия, когато отговарят на изискванията за надеждност за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и са икономически стабилни.
(3) Лицензиращият орган отказва издаването или отнема предоставената лицензия, когато:
1. не е налице някое от изискванията по чл. 6;
2. настъпят обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
3. дейността, която се извършва, не съответства на издаденото разрешение или лицензия;
4. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, което неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган."
Предложение на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев:
"В чл. 6 текстът се изменя както следва:
1. Алинея 1 придобива следното съдържание:
"(1) Търговските дружества по чл. 5, ал. 2, кандидатстващи за получаване на лицензия, представят пред лицензиращия орган следните документи:
1. заявления и информация за търговската дейност през предшестващия лицензирането период;
2. съдебно удостоверение с вписаните в Търговския регистър обстоятелства, съдържащи всички последващи вписването промени в тези обстоятелства;
3. документ от Министерството на вътрешните работи, че заявителят е създал необходимата организация за съхранение на оръжие съгласно Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите;
4. съгласува с Министерството на вътрешните работи списък на лицата, които пряко се занимават или посредничат за осъществяването на тази дейност, придружен с биографична справка, свидетелство за съдимост и образец от подписа;

5. копие от документите, удостоверяващи данъчната регистрация, регистрацията в НСИ (Код БУЛСТАТ) и изпълнени данъчни задължения;
6. документ за внесена такса."
Това са предложенията на народните представители, чиито имена прочетох.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев по § 6, ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, със следната подобрена редакция:
"Член 6 се изменя така:
"Чл. 6. (1) На търговско дружество по чл. 5, ал. 1 се издава лицензия, когато отговаря на изискванията за надеждност за извършване на външнотърговска дейност с оръжие и е икономически стабилно.
(2) На лицата по чл. 5, ал. 3 се издава лицензия, когато отговарят на изискванията за надеждност за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и са икономически стабилни, определени при условия и по ред в правилника за прилагането на закона.
(3) Лицензиращият орган отказва издаването на лицензия, когато не са налице изискванията по ал. 1 или ал. 2.
(4) Лицензиращият орган отнема предоставената лицензия:
1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. при неизпълнение или нарушение на условията в лицензията;
3. при неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентен държавен орган;
4. когато лицензираният е представил неверни данни, които са послужили за основание за издаването на лицензията;
5. когато лицензираният престане да отговаря на изискванията по ал. 1 и ал. 2.
(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаването на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от 2 години.
(6) Лицензиращият орган прекратява лицензията:
1. поради изтичане на срока;
2. поради отнемането й;
3. по искане на лицензирания;
4. при прекратяване дейността на търговското дружество или юридическото лице;
5. при смърт на лицензираното физическо лице.
(7) Отказът за издаване на лицензия или отнемането на лицензия подлежат на обжалване по съдебен ред пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.
(8) Обжалването по предходната алинея не спира изпълнението на административния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Поглеждам надясно, там не виждам желаещи.
Ако няма желаещи, в такъв случай ще подложа на гласуване първо това предложение на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев в частта, която не е възприета от комисията, защото имате възприета част.
Моля, гласувайте това, което не е прието от комисията в предложението на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев.
Гласували 138 народни представители: за 36, против 99, въздържали се 3.
Не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 6 така, както е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 10.
Приема се.
Господин Илчев, заповядайте, като тук ще Ви помоля да представите направо текста на § 7 с подобрената редакция на комисията, тъй като предложенията, които са направени, са възприети и отразени в един по-следващ параграф и тук няма спор.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 със следната подобрена редакция:
"Член 7 се изменя така:
"Чл. 7. (1) Разрешение за външнотърговска сделка с оръжие се дава само на търговските дружества по чл. 5, ал. 1, притежаващи лицензия за такава дейност. Търговските дружества, кандидатстващи за разрешение за външнотърговска сделка с оръжие, представят пред Междуведомствената комисия документи, определени в правилника за прилагането на закона.
(2) Междуведомствената комисия дава разрешение при наличие на консенсус между членовете - представители на компетентните министерства. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан без забележки от членовете на Междуведомствената комисия по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) Междуведомствената комисия отказва издаването на разрешение, когато:
1. налице са обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. при липса на някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона;
3. сделката, за която се иска разрешение, не съответства на издадената лицензия;
4. заявителят е представил непълни данни.
(4) Междуведомствената комисия отнема предоставеното разрешение по предложение на всеки от членовете на комисията, когато:
1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. дейността, която се извършва, не съответства на издаденото разрешение или лицензия;
3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, което неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;
4. заявителят е представил неверни данни.
(5) Отказът или решението за отнемането на разрешение могат да се обжалват пред Върховния административен съд освен в случаите, когато се засягат интересите на националната сигурност.
(6) Обжалването по предходната алинея не спира изпълнението на административния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев. Тук не виждам да има спорове.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Параграф 8 съдържа предложение за отмяна на чл. 8.
Има и предложение на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев.
"В чл. 8 се правят следните изменения:
1. Създава се ал. 1, както следва:
"(1) Търговските дружества, кандидатстващи за получаване на лицензия по чл. 7, ал. 2, представят пред лицензиращия орган следните документи:
1. заявление, в което се посочват стоките и/или технологиите, с които ще се извършва външнотърговската дейност съгласно списъка по чл. 1, ал. 3, и информация за външнотърговската дейност през предшестващия лицензирането период;
2. документ от Министерството на вътрешните работи и съответния компетентен държавен орган в зависимост от вида на стоката и/или технологията, заявителят е създал условия и необходимата организация за работа с посочените от него стоки и/или технологии;
3. съдебно удостоверение с вписаните в Търговския регистър обстоятелства, съдържащи всички последващи вписването промени в тези обстоятелства;
4. съгласуван с Министерството на вътрешните работи списък на лицата, които пряко се занимават или посредничат за осъществяването на тази дейност, придружен с биографична справка, свидетелство за съдимост и образец от подписа;
5. копие от документите, удостоверяващи данъчната регистрация, регистрацията в НСИ (Код БУЛСТАТ);
6. документ за внесена такса."

2. Създава се ал. 2, както следва:
"(2) Търговските дружества по чл. 7, ал. 1, кандидатстващи за разрешение за сделка със стоки и технологии с възможна двойна употреба, представят пред органа, издаващ разрешението, следните документи:
А. Внасяне
1. заявление относно сделката за внос, в което се посочват условията за сделката и общата цена;
2. съдебно удостоверение за вписване в Търговския регистър обстоятелствата, съдържащи всички последващи вписването промени в тези обстоятелства, данъчна регистрация и БУЛСТАТ (в оригинал или официално заверено копие на заявителя).
Б. Изнасяне
1. заявление относно сделката за износ, в което се посочват условията за сделката и общата цена;
2. оригинал и превод на български език на сертификата за краен потребител или разрешението за внос на стоката и/или технологията, издадени от компетентните органи на страната-потребител, включващи недопускане на реекспорт или прехвърляне без разрешението на българските компетентни органи и посочващи за каква цел и къде ще се използва стоката и/или технологията;
3. документ за внесена такса.
В. Реекспорт
1. заявление относно сделката за реекспорт, в което се посочват условията за сделката и общата цена;
2. оригинал и превод на български език на сертификата за краен потребител или разрешението за внос на стоката и/или технологията, издадени от компетентните органи на страната-потребител, включващи недопускане на реекспорт или прехвърляне без разрешението на българските компетентни органи и посочващи за каква цел и къде ще се използва стоката и/или технологията;
3. разрешение за реекспорт на компетентните органи на държавата на първоначалния доставчик;
4. документ за внесена такса.
3. Създава се ал. 3, както следва:
"(3) При необходимост органите по чл. 5, ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи."
4. Създава се ал. 4, както следва:
"(4) Органите по чл. 5, ал. 2, могат да привличат специалисти и експерти, които да дават становища по въпроси, за които се изискват специални знания."
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за отмяна на чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Господин Абаджиев, заповядайте.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основната разлика между предложения от нас вариант за чл. 8 и този, който възприема комисията, е свързан с това, че ние предлагаме търговските дружества, които подават съответни документи пред органа по чл. 7, алинеи 1 и 2, да бъдат точно определени в закона. Да бъдат изчерпателно утвърдени в закона, за да може да са стабилно утвърдени именно с такъв нормативен акт на ниво закон, да не се дава възможност за лавиране, да не се дава възможност да се злоупотребява с това какви документи трябва да се предоставят при подаване на искане за лиценз или разрешение. Това е свързано между другото и с предишния въпрос - за това дали да има държавна комисия или междуведомствен съвет, тъй като при междуведомствения съвет, отново повтарям, властта се концентрира, именно защото той се състои от министри и зам.-министри, които са обикновено заети, властта се концентрира в чиновници на по-ниски нива, които могат да злоупотребяват и с това какви документи са необходими. Това предложение произтича от практиката досега. Затова ние предлагаме изчерпателно да изброим документите, които са необходими, за да не даваме възможност на никого да злоупотребява с това. Ако е необходимо, да допълним още нещо, но ние смятаме, че когато те са изчерпателно изброени, това е много по-стабилно и много по-предотвратяващо възможности за корупция включително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Госпожо Грънчарова, заповядайте.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Аз очаквах, че след като нямахме възражения по чл. 6, където за пръв път се взема решение в подкрепа на единия или другия подход, бихме могли да приемем, че имаме разбирането от страна на опозицията за начина, по който ще се процедира. Тук отново ставаме свидетели на два различни алтернативни подхода, които предлагат вносителите и опозицията. Въпросът кой от двата подхода ще изберем е въпрос на претегляне, на избор и на гарантиране на правната сигурност или създаване на по-голяма оперативност и гъвкавост.
Аз съм съгласна с господин Абаджиев, че регламентирането на документите, които се изискват при лицензиране или даване на разрешение за определена дейност, която попада под този закон, на законово ниво създава определена правна сигурност и спор по този въпрос няма. Фактът обаче, който трябва да се вземе предвид, е, че става въпрос за един изключително дълъг набор от документи, които освен всичко останало търпят непрекъсната промяна. С този закон се урежда една сфера, която търпи непрекъснато развитие, която е изключително динамична. Стремежът на законодателя е да положи максимални усилия, за да се съобрази със стандартите, които се поставят и от различните международни организации и режими и т.н. Така че големият въпрос, приемайки този подход на изчерпателно изброяване на документите на законово ниво, е дали няма да се утежни прекомерно една процедура, която до голяма степен е и техническа, и дали няма да се наложи всяка една промяна, всеки един нов документ, който се изисква, или отпадането на документ, който вече не се изисква, да налага намеса на Народното събрание.
Единствено това са нашите съображения. Тук има експерти, които са много по-информирани в тази материя. За пример ще ви дам това, че доскоро се изискваше единствено сертификат за краен потребител. Доколкото знам, се налагат изисквания и за сертификат за потвърждаване на доставката, тоест виждаме една динамика в документите, които са необходими при осъществяването на тази дейност, която динамика, ако ние не я отчетем при възприемането на единия или другия подход, би довела до едно много сериозно затормозяване на нашата дейност. Така че ние се обединихме около това, че тези документи е редно да бъдат изброени в правилника, което в никакъв случай не намалява прозрачността на тази дейност. Това е по-скоро въпрос на правна техника и то до голяма степен ще облекчи българското правителство, когато трябва незабавно да се съобразяваме със стандарти, наложени от международни организации, и ще ни даде възможност да променим не чрез намеса на Народното събрание, а чрез акт на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Други желаещи? Заповядайте, госпожо Бокова.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че по този член ние нямаме някакви принципни различия. Въпросът беше в друго, така както ние го обсъждахме в комисията и преди това в работната група, трудността в този закон при някои от текстовете беше да намерим баланса между това кои положения да бъдат закрепени в закона и кои да бъдат закрепени в правилника като подзаконов нормативен акт. За да създадем в по-голяма степен гъвкавост при прилагането на закона, от една страна, а, от друга страна - наистина да създадем една стабилност, така че този закон да не бъде променян непрекъснато през следващите години, мнозинството от комисията се обединихме около идеята този списък на необходимите документи да бъде приложен и подробно изброен в един правилник. Аз не смятам, че това е някакво принципно различие между членовете на комисията и затова наистина призовавам народните представители, включително и народните представители от ОДС, ако може, да се обединим около този текст, така че да се създаде една по-голяма стабилност при прилагането на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Бокова.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев.
Гласували 127 народни представители: за 44, против 77, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 32.
Приема се.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Тъй като комисията е подкрепила по принцип предложението на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев по § 9, отразени в чл. 13, а също така подкрепя по принцип текста на вносителя за същия § 9, тя предлага следната подобрена редакция:
"Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. (1) Външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон на Република България, при спазване изискванията на този закон и в съответствие с действащото законодателство.
(2) Изнасянето на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва въз основа на предоставяне лицензия от Междуведомствения съвет и разрешение за всяка сделка, издадено от Междуведомствената комисия.
(3) Внасянето на стоки и технологии с възможна двойна употреба се извършва въз основа на издадено разрешение за всяка сделка от Междуведомствената комисия.
(4) Лицензията и разрешението се издават от органите по чл. 5, ал. 2 за определен срок и с определен обхват. Лицензията се издава първоначално за срок една година, след изтичането на който всяка последваща лицензия се издава за срок три години. Разрешението за сделки се издава за срок шест месеца и може да бъде продължено само еднократно за срок до шест месеца, който срок не може да бъде по-дълъг от срока на лицензията.
(5) Лицензията е лична и не може да се прехвърля и преотстъпва.
(6) За издаване на лицензия и разрешение се заплащат държавни такси в размери, определени от Министерския съвет.
(7) При необходимост органите по чл. 5, ал. 2 могат да изискват становището на други държавни органи.
(8) Органите по чл. 5, ал. 2 могат да привличат специалисти - експерти, които да дават становище по въпроси, за които се изискват специални знания.
(9) Посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки със стоки и технологии с възможна двойна употреба могат да извършват физически и юридически лица, получили лицензия за осъществяване на такава дейност от Междуведомствения съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 9? Струва ми се, няма спор по него.
Подлагам на гласуване § 9, така както е предложен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 е приет.
По § 10 ми се струва, че въпросът стои по същия начин.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Абсолютно по същия начин, тъй като има направени предложения, след това комисията, подкрепяйки текста на вносителя за § 10, е предложила подобрена редакция, според която чл. 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) На лицата по чл. 9, ал. 1, регистрирани по Търговския закон се издава лицензия, когато:
1. са надеждни и икономически стабилни;
2. удостоверяват в зависимост от стоките и/или технологиите, че са създали условия и необходимата организация за работа с посочените от тях стоки и/или технологии.
(2) На лицата по чл. 9, ал. 9 се издава лицензия, когато отговарят на изискванията за надеждност за извършване на посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки със стоки и технологии с възможна двойна употреба, и са икономически стабилни, определени при условия и по ред в правилника за прилагането на закона.
(3) Лицензиращият орган отказва издаването на лицензия на лицата по чл. 9, ал. 1 и ал. 9, когато не са налице изискванията по ал. 1 или ал. 2.
(4) Лицензиращият орган отнема предоставената лицензия:
1. при възникване на обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. при неизпълнение или нарушаване на условията в лицензията;
3. при неизпълнение на предвидено в този закон задължение, установено с акт на компетентния държавен орган;
4. когато лицензираният е представил неверни данни, които са послужили за основание за издаване на лицензията;
5. когато лицензираният престане да отговаря на изискванията по ал. 1 или ал. 2.
(5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаването на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.
(6) Лицензиращият орган прекратява лицензията:
1. поради изтичане на срока;
2. поради отнемането й;
3. по искане на лицензирания;
4. при прекратяване дейността на лицето, регистрирано по Търговския закон, или на юридическото лице;
5. при смърт на лицензираното физическо лице.
(7) Отказът за издаване на лицензия или отнемането на лицензия подлежат на обжалване пред Върховния административен съд освен в случаите, когато се засягат интересите на националната сигурност.
(8) Обжалването по предходната алинея не спира изпълнението на административния акт.
(9) Разрешение за външнотърговска сделка със стоки и технологии с възможна двойна употреба се дава само на лица, регистрирани по Търговския закон по чл. 9, ал. 1, притежаващи лицензия за такава дейност. Лицата, кандидатстващи за разрешение за външнотърговска сделка с оръжие, представят пред Междуведомствената комисия документи, определени в правилника за прилагането на закона.
(10) Междуведомствената комисия дава разрешение при наличие на консенсус между членовете - представители на компетентните министерства. Решение може да бъде взето по изключение и неприсъствено, ако протоколът е подписан без забележки от членовете на Междуведомствената комисия по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(11) Междуведомствената комисия отказва издаването на разрешение, когато:
1. налице са обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. при липса на някои от документите, предвидени в правилника за прилагане на закона;
3. сделката, за която се иска разрешение, не съответства на издадената лицензия;
4. заявителят е представил непълни данни.
(12) Междуведомствената комисия отнема предоставеното разрешение по предложение на всеки от членовете на комисията, когато:
1. възникнат обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 2 цели и задължения;
2. дейността, която се извършва, не съответства на издаденото разрешение или лицензия;
3. заявителят не е изпълнил предвидено в този закон задължение, което неизпълнение е установено с акт на компетентен държавен орган;
4. заявителят е представил неверни данни.
(13) Отказът за издаване на разрешение или отнемането на разрешението могат да се обжалват пред Върховния административен съд освен в случаите, когато са засегнати интересите на националната сигурност.
(14) Обжалването по предходната алинея не спира изпълнението на административния акт."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 10, така както беше представен и подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: В § 11 имаме аналогичен случай.
Предложението е членове 11 и 12 да се отменят.
Направени са предложения от народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложенията им за § 11, отразени в чл. 13б.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за отмяна на чл. 11 и чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
След като предложенията на народните представители Надежда Михайлова, Цанев и Димитър Абаджиев са подкрепени, подлагам на гласуване § 11, така както беше докладван от председателя на комисията Станимир Илчев.
ИРИНА БОКОВА (КБ, от място): Не се разбра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Илчев.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Да, аз дължа едно уточнение.
Комисията е подкрепила по принцип предложенията на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Димитър Абаджиев за § 11, отразени и в чл. 13б.
Предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев за промени в чл. 12 се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за отмяна на чл. 11 и чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте текстовете така, както бяха докладвани от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Параграф 12 е приет, така както го докладва председателят на комисията.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Има постъпили предложения и по § 12 на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението им за § 12, чл. 13, отразено в чл. 15, ал. 1, и е предложила текста на вносителя на § 12, чл. 13 със следната подобрена редакция:
"Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Разрешение при изнасяне на стоки и технологии с възможна двойна употреба, невключени в списъка по чл. 1, ал. 3, се изисква, когато износителят е бил уведомен в писмена форма от органите по чл. 5, ал. 2, че:
1. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са или могат да се използват като цяло или част от тях, за разработване, производство, използване, поддържане, съхраняване, откриване, идентифициране или разпространение на химическо, биологическо или ядрено оръжие или други ядрени експлозивни устройства или за разработването, производството, поддръжката или съхранението на ракети-носители на такива оръжия, режимът на които е уреден в международните договори за забраната или неразпространението им;
2. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са предназначени за държавите и организациите, включени в списъка по чл. 4, ал. 2;
3. стоките и технологиите с възможна двойна употреба са предназначени за военна крайна употреба."
(2) Ако износителят знае, че стоките и технологиите с възможна двойна употреба, невключени в списъка по чл. 1, ал. 3, които има намерение да изнесе, са предназначени като цяло или част от тях за някои от целите, посочени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, е длъжен да уведоми органите по чл. 5, ал. 2.""
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма такива.
Подлагам на гласуване § 12, чл. 13 с направената подобрена редакция, така както беше представена от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 12, чл. 13 е приет.
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 13 за създаването на глава трета "а" и чл. 13а и чл. 13б със следната подобрена редакция:
"Глава трета - "а"
Режим на международния транспорт на оръжие,
на транзитния превоз на оръжие и на стоки с
възможна двойна употреба
Чл. 13а. Транспортирането на оръжие от регистрирани по Търговския закон превозвачи от и за територията на Република България, както и от и за територията на трети страни, се извършва въз основа на издадена лицензия от Междуведомствения съвет при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 13б. (1) Транзитен превоз на оръжие през територията на Република България се извършва въз основа на разрешение за транзитен превоз, издаден от Междуведомствената комисия. Разрешението се издава за всеки отделен случай при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(2) Транзитен превоз на радиоактивни, взривоопасни, леснозапалими, окисляващи се, корозионни, токсични, бактериологични (биологични), токсични и патогенни стоки с възможна двойна употреба, се извършва въз основа на разрешение за транзитен превоз, издаден от междуведомствената комисия, в които се определят митническите пунктове, маршрутът и срокът за преминаване. Разрешението се издава за всеки отделен случай при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат думата по § 13? Не виждам такива.
Моля, гласувайте § 13, така както беше представен от председателя на комисията Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 13 е приет на второ четене.
Господин Илчев, имате думата по § 14.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"§ 14. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В началото след думите "външнотърговска дейност" се добавя "и/или посредническа дейност".
2. В т. 1 думите "сделката, за срок не по-малък от 5 години" се заменят с "външнотърговската сделка, за срок не по-малък от 10 години".
Има предложение на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев:
"В чл. 14 текстът се изменя така:
"Получените по този закон лицензия и разрешение не могат да бъдат преотстъпвани."
Комисията е подкрепила предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев за § 14 и го е отразила в чл. 5, ал. 5.
Комисията като цяло подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма желаещи, които да вземат думата по § 14. Преминаваме към гласуване на текста на § 14, така както беше предложен от председателя на комисията Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет на второ гласуване.
Продължаваме с § 15.
Моля квесторите да поканят народните представители от коридорите и кафето, в противен случай ще бъда принуден да направя поименна проверка.
Заповядайте, господин Илчев.


ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
По § 15 са постъпили предложения на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев, а именно - в чл. 15 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Контролът включва проверки преди и след издаване на лицензията или разрешението:
1. издаването на информацията за крайния потребител и крайната употреба;
2. неизпълнението на задълженията на страните по сделката и на крайния потребител."
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) При извършване на контрола контролните органи по ал. 1 могат:
1. да изискват информацията, необходима за провеждането на контрола;
2. да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрола."
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев за § 15 и тези предложения са отразени в § 16, чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 със следната подобрена редакция в ал. 2, а именно след думите "оръжие и" се добавя "/или".
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи, които да вземат думата по § 15? Няма.
Направените предложения са подкрепени от комисията и са намерили място в § 16, чл. 17.
Подлагам на гласуване текста на председателя на комисията с измененията в § 15, ал. 2, а именно след думите "оръжие и" се добавя думата "/или".
Моля да гласувате текста на § 15 с измененията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 15 със съответните промени е приет.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: По § 16 има направени предложения на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев - в чл. 17 текстът да се измени така:
"(1) Органите по чл. 5, ал. 2 предоставят в Министерския съвет ежегоден доклад за изпълнението на този закон."
2. Алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 се заличават."
Комисията подкрепя по принцип предложението на тримата народни представители за чл. 17, ал. 1, 2, 3, 4 и 5.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за § 16, чл. 17 и предлага следната подобрена редакция:
Член 17 се изменя така:
"Чл. 17. (1) Контролът по изпълнението на този закон се извършва от органите по чл. 5, ал. 2, компетентните органи или от оправомощени от тях длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на икономиката и на Агенция "Митници".
(2) Контролът включва проверки преди и след издаване на лицензията или разрешението за външнотърговска дейност по този закон.
(3) При извършване на контрола контролните органи по ал. 1 могат:
1. да изискват от лицата, осъществявани външнотърговска и/или посредническа дейност с оръжие и/или със стоки и технологии с възможна двойна употреба, информацията, необходима за провеждането на контрола;
2. при необходимост да изискват становището на други държани органи;
3. да посещават зоните под митнически контрол на територията на Република България, при условията и по реда на действащото законодателство;
4. да отправят искания до компетентните органи на други държави за предоставяне на информацията, необходима за провеждането на контрола.
(4) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна на проверяваните лица.
(5) При наличие на данни за извършено престъпление органите по чл. 17, ал. 1 сезират органите на прокуратурата.
(6) При осъществяване на контрола могат да участват представители на чужда държава в съответствие с международните задължения, поети от Република България въз основа на международни договори или участие в международни организации.
(7) Междуведомственият съвет и Междуведомствената комисия могат да изискват от износителя да включи в договора клауза, позволяваща физическа проверка от тях или от оправомощени от тях длъжностни лица на доставката по външнотърговската сделка.
(8) Във връзка с целите по чл. 2, органите по чл. 5, ал. 2 могат да изискват допълнителна информация относно външнотърговската сделка."
Това е последната редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви. Това е текстът на чл. 17 от § 16.
Желае ли някой да вземе думата, уважаеми колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 16 с текста на чл. 17 с направените допълнения и изменения, така както беше представен от председателя на комисията Станимир Илчев.
Моля, гласувайте § 16, чл. 17.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 16 е приет на второ четене.
Господин Илчев, продължаваме с § 17.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 17. Член 18 се изменя, както следва:
"Чл. 18. Органите по чл. 5, ал. 2 представят в Министерския съвет ежегоден доклад за изпълнението на този закон."
Постъпило е предложение на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев - чл. 18 придобива следното съдържание:
"Чл. 18. За неизпълнение на задълженията на съответните длъжностни лица на търговското дружество се налага глоба от 5000 до 50 000 лв., ако извършеното от тях не съставлява престъпление."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители за § 17, чл. 18, отразено в чл. 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17, чл. 18 със следната подобрена редакция:
"Член 18 се изменя така:
"Чл. 18. (1) Органите по чл. 5, ал. 2 представят в Министерския съвет ежегоден доклад за изпълнението на закона.
(2) Министерският съвет представя доклада по ал. 1 на Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване § 17 и по-конкретно текстовете и допълненията към § 17, чл. 18, така както бяха докладвани от председателя на комисията господин Станимир Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Параграф 17 с измененията в чл. 18 е приет на второ четене.
Параграф 18. Заповядайте, господин Илчев.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 18. "Чл. 19. За неизпълнение на задължения по този закон на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества, които извършват външнотърговска дейност по този закон, се налага глоба от 500 до 50 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление."
Предложение на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев:
В чл. 19 текстът да придобие следния вид:
"Чл. 19. На търговското дружество и посредниците, които не изпълняват задълженията си, се налагат имуществени санкции в размер на двукратната цена на сделката, определена въз основа на данните от външнотърговския договор."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев за § 18, отразено в чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага съдържанието на текста на § 18 да се обедини със съдържанието на текста на § 19:
"§ 19. Член 20 се изменя, както следва:
"Чл. 20. На лицата, регистрирани по Търговския закон, осъществяващи външнотърговска дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага имуществена санкция в размер до двукратната цена на външнотърговската сделка, определена въз основа на данните от външнотърговския договор."
По § 19 има предложение на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев:
В чл. 20 текстът да придобие следния вид:
1. "(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностните лица на органите по чл. 5, ал. 2."
2. "(2) Наказателните постановления се извършват от ръководителя на съответния орган по чл. 5, ал. 2, констатирал съответното нарушение, или овластено от него длъжностно лице."
3. "(3) Съставянето на актовете за установяване на административни нарушения, налагането на административните наказания, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
Комисията подкрепя по принцип предложенията на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев за § 19, чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага съдържанието на текста на § 19 да се обедини със съдържанието на текста на § 18 със следната подобрена редакция:
"§ 18. Член 19 се изменя така:
"Чл. 19. На лицата, осъществяващи външнотърговска дейност с оръжие и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага:
1. на физическите лица, както и на длъжностните лица на търговските дружества - глоба от 5000 до 50 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление;
2. на лицата, регистрирани по Търговския закон - имуществена санкция в двукратен размер на външнотърговската сделка."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Една техническа справка, господин Илчев, за да се уточним с Вас.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага съдържанието на текста на § 19 да се обедини със съдържанието на текста на § 18 с подобрената редакция, която току-що прочетохте. Тоест двата текста - на § 18 и 19 стават един параграф.
При това положение § 18 и 19 стават един параграф - § 18, а § 20 става § 19. Променя се номерацията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Да, трябва да има преномериране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението, направено от председателя на комисията за обединяване на текстовете на § 18 и 19 с направената подобрена редакция, която беше предложена от него.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 2.
Текстът на § 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Преномерацията е оправена по-надолу в текста.
"§ 20. Член 21 се изменя както следва:
"Чл. 21. На лицата, осъществяващи посредническа дейност, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 50 000 лв., ако извършеното от тях не съставлява престъпление."
Предложение на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев:
В чл. 21 и чл. 22 текстът се заличава.
Това предложение на тримата народни представители за § 20, чл. 21 и чл. 22 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20 по новата номерация - той става § 19, със следната подобрена редакция:
"§ 19. Член 20 се изменя така:
"Чл. 20. На лицата, осъществяващи посредническа дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и/или стоки и технологии с възможна двойна употреба, които не изпълняват задълженията си по този закон, се налага глоба в размер от 5000 до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в трикратен размер на глобата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
По новия § 19 има ли желаещи за изказване?
Госпожо Бокова, заповядайте, имате думата.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Само едно кратко допълнение, господин председател. В текста на чл. 20 е изпусната валутата. Пише - "от 5000 до 50 000". Няма я валутата. Не е ясно за какво става дума. Трябва да се добави "лв.". Това е технически пропуск, предполагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, правилно.
Какво мисли председателят на комисията по това предложение на госпожа Бокова?
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо Бокова. Отразихме светкавично допълнението "лв.", за да не се ощети някой от глобените да плати 5000 евро! Много е важно да се пише "лв."!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно.
Моля, гласувайте текста на § 19 за измененията в чл. 20, така както беше прочетен от председателя на комисията с допълнението, предложено от госпожа Бокова.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 21. В чл. 22 ал. 2 се изменя както следва:
"(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по ал. 1 или от овластено от него длъжностно лице."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, чл. 22, ал. 2, който става § 20, чл. 21, ал. 2 със следната подобрена редакция:
"§ 20. Член 21 ал. 2 се изменя така:
"Чл. 21. (2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по ал. 1 или от оправомощено от него длъжностно лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Има ли желаещи да вземат думата по този въпрос? Не виждам.
Моля, гласувайте § 20 така, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграф 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: По § 22 има предложение на народните представители Михайлова, Цанев и Абаджиев за изменение в Допълнителната разпоредба:
1. Добавя се нов § 2:
"Външнотърговска дейност" включва извършването на търговска сделка, когато стоката е поставена под митнически режим или е дадено митническо направление независимо от сделката, във връзка с която се осъществява, когато едната от страните на сделката с чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано с право да извършва тази дейност по националното си законодателство."
2. Добавя се нов § 3:
"Посредническа дейност" е част от външнотърговска дейност и включва всички дейности, свързани с осъществяването на външнотърговска сделка, в т.ч. спедиторски и транспортни услуги и финансиране, когато лицето, извършващо тази дейност, не е фактическият износител или реекспортьор."
3. Добавя се нов § 6:
"За целите на този закон "военна крайна употреба" означава:
1. внедряване във военни изделия, включени в списъка по чл. 1, ал. 3;
2. използване на оборудване за производство, изпитание или анализ и неговите компоненти за разработването, производството или поддръжката на военни изделия, включени в списъка по чл. 1, ал. 3."
Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21 и предлага следната подобрена редакция:
"§ 21. В Допълнителната разпоредба думите "Допълнителна разпоредба" се заменят с "Допълнителни разпоредби" и се създава § 1а, както следва:
"§ 1а. По смисъла на този закон:
(1) "Външнотърговската дейност с оръжие и/или със стоки и технологии с възможна двойна употреба" е съвкупността от всички действия по подготовката и/или осъществяването на външнотърговски сделки на стоки и/или услуги включително даването на митническо направление, участие в международен търг, когато едната от страните по сделката, независимо от вида й, е чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано с право да извършва тази дейност по националното си законодателство.
(2) "Посредническата дейност, свързана с външнотърговски сделки с оръжие и/или със стоки и технологии с възможно двойна употреба" е част от външнотърговска дейност и включва действия, свързани с подготовката и/или осъществяването на външнотърговска сделка, в т.ч. спедиторски услуги, транспортни услуги, консултантски услуги, финансиране, когато лицето, извършващо тези дейности, не е фактическият износител, вносител или реекспортьор и когато по някакъв начин тези дейности са свързани с територията на Република България или с използването на телекомуникационни средства за връзка и/или пощенски услуги на Република България.
(3) "Технология" е техническа информация, необходима за разработването, производството или използването на стоките. Тази информация взема формата на технически данни или техническа помощ:
а) техническата помощ може да бъде под формата на команди, сръчности, обучение, работно учение и консултантски услуги и да включва предаване на технически данни;
б) техническите данни могат да бъдат под формата на проекти, чертежи, диаграми, модели, формули, таблици, инженерни черти и спецификации, писмени или съхранени на друг носител команди.
(4) "Изнасянето" включва и предаването на програмни продукти (софтуер) и технологии чрез електронни средства, факс или телефон за получител извън границите на Република България. Това се прилага по отношение на устно предаване на технологии по техническо средства само в случаите, когато технологичните данни се съдържат в документ, съответната част на който е прочетена устно или описана по такъв начин, че в значителна степен да се постигне същият резултат.
(5) "Военна крайна употреба" означава:
а) внедряване на военни изделия, включени в списъка по чл. 1, ал. 3;
б) използване на оборудване за производство, изпитание или анализ и негови компоненти за разработването, производството или поддръжката на военни изделия, включени в списъка по чл. 1, ал. 3;
в) използването на незавършени продукти в завод за производството на военни изделия, включени в списъка по чл. 1, ал. 3.
(6) "Международни режими за експортен контрол" са организации без определен международноправен статут, чиито договорености нямат задължителен характер, а се изпълняват от държавите на доброволни начала като Васенаарската договореност, Група на ядрените доставчици, Австралийска група, Режим за контрол на ракетните технологии, Комитет Цангер и други.
(7) Търговското дружество се счита за надеждно за извършване на външнотърговска дейност с оръжие, ако:
а) е създало необходимата организация за съхранение на оръжие, съгласно изискванията на действащото законодателство;
б) е създало необходимата организация за опазване на държавната тайна, съгласно изискванията на действащото законодателство;
в) е съгласувало с органите по сигурността списък на физическите лица, които пряко участват в осъществяването на външнотърговска дейност с оръжие;
г) управител, членове на управителен и контролен орган на търговското дружество или физическо лице (лица) по буква "в", не са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер;
д) не са налице данни, че управител или членове на управителен или контролен орган на търговското дружество или физическото лице (лица), които пряко участват в осъществяването на външнотърговска дейност с оръжие, представляват заплаха за националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на Република България, укрепването на международния мир и сигурност и изпълнението на международните задължения на Република България.
Обстоятелствата се проверяват с документ от съответния компетентен орган.
(8) Търговското дружество се счита за икономически стабилно за извършване на външнотърговска дейност с оръжие, ако:
1. не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. не е вписано прекратяване на дейността и обявяване в ликвидация;
3. няма ликвидни и изискуеми публични задължения, задължения към осигурителните фондове, както и към физически или юридически лица, когато задължението е признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга на заповед.
(9) Лицата по чл. 9, ал. 1, регистрирани по Търговския закон, са надеждни и икономически стабилни, когато отговарят на изискванията по т. 7, букви "в", "г" и "д" и т. 8. Обстоятелствата се проверяват с документ от съответния компетентен орган."
Това е финалната редакция на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Действително съдържанието на новия § 21 с направените допълнения и изменения е доста пространен текст.
Има ли народни представители, които да искат да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 21 така, както беше прочетен от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Моля да гласувате.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Параграф 21 е приет на второ четене.

ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
"ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 23. В Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (обн., "ДВ", бр. 8 от 2000 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 11, ал. 1 думите "Държавната комисия за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори към Министерския съвет" се заменят с "Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, по чл. 5, ал. 2 от Закона за контрол върху външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба".
2. В чл. 11, ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.
3. Навсякъде в текста на закона думите "Държавната комисия" се заменят с "Междуведомствена/та комисия"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 22, със следната подобрена редакция:
"§ 22. В Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 1 се изменя така:
"(1) Лицензиите по чл. 6, 7, 8 и 10 се издават от Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет за определен срок, за определени количества и при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет. Лицензиите се издават на лица, регистрирани по Търговския закон, и не могат да се преотстъпват.
2. В чл. 11 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думите "Държавната комисия за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори към Министерския съвет" се заменят с "Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, по чл. 5, ал. 2 от Закона за контрол върху външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба";
б) алинеи 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.
3. В чл. 12, т. 8 се отменя.
4. Член 18 се отменя.
5. Навсякъде в текста на закона думите "Държавната комисия" се заменят с "Междуведомствена/та комисия"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има ли желаещи да вземат думата по § 22?
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз имах предложение, което оттеглих в комисията. Искам само, без да губя много време на колегите, да обясня предложението и защо съм го оттеглил.
Предложението е във връзка с един протокол, който Народното събрание ратифицира наскоро - за незаконно производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност.
В чл. 13, ал. 2 на този протокол всяка държава, подписала протокола, се задължава да определи национален орган, единно звено или лице за контакт, чрез които да се осъществяват връзките между нея и останалите държави по въпроси във връзка с настоящия протокол.
Бих искал да кажа, че ако Министерският съвет не създаде такъв орган, на практика този закон, който приемаме сега, няма да работи.
И в тази връзка беше моето предложение. При консултациите с експертите в комисията приех, че тъй като един ратифициран протокол има приоритет и задължителна сила по изпълнение на наш закон във връзка с подобен протокол, приемам, че ние ще изпълним задължението си спрямо протокола, изпълнителната власт имам предвид, и затова оттеглих това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Госпожо Бокова, имате думата.
ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, това, което току-що каза господин Димитров, е много важно.
Бих искала да напомня, че в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност тогава, когато ратифицирахме протокола, може би господин Димитров не знае, тогава аз самата поставих въпроса за една по-голяма съгласуваност между министерствата, когато внасят законопроекти за ратификация или пък законопроекти за изменение и допълнение на съществуващото законодателство, в случая става дума за законопроекта, който сега приемаме, и Протокола за огнестрелните оръжия на Организацията на обединените нации, към който ние се присъединихме, за това, че трябва да има координираност и съгласуваност в съответните текстове, така че те наистина да се съотнасят, допълват, а не да се дублират или пък да се получават някъде празноти - било то законодателни или институционални.
Използвам повода на репликата на господин Димитров отново да кажа, че тогава аз поисках от Министерството на вътрешните работи допълнителна информация, която да предоставят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност именно по този въпрос - за това как се съпоставя изпълнението на ратифицирания от България протокол с измененията в този законопроект за търговия с оръжие. За съжаление, до сега ние такава информация от МВР не сме получили и аз използвам случая да помоля господин Илчев отново да изпрати до министър Петканов едно такова искане и ние да получим една такава допълнителна информация. Мисля, че това ще бъде в интерес на една по-голяма яснота и координираност между отделните нормативни актове, които ние приемаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
Заповядайте, имате думата, госпожо Грънчарова.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, аз ще си позволя да обърна вниманието ви на няколко параграфа назад за едно техническо уточнение.
По реда, по който са внесени предложенията и поради факта, че народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев са оттеглили впоследствие едно свое предложение, сме пропуснали да отбележим в изричен параграф, че чл. 21 се отменя от действащия в момента закон, така че моята молба е да създадем § 20, непосредствено след § 19, който да гласи:
"§ 20. Член 21 се отменя."
И съответно да последва преномериране на следващите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Грънчарова.
Какво мисли комисията по това предложение?
Заповядайте, господин Илчев.
ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Предложението на госпожа Грънчарова е съвсем уместно. То е и неизбежно, ако не искаме да нарушим логиката и последователността на структурата в новия закон, така че предлагам да гласуваме нейното предложение, за да може чрез отпадането на § 21 да се направи логичната връзка между предходния и следващия параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно правилно.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение и то е формално предложение, за отпадане на § 21 така, както предлага председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Илчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 114, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Има ли други желаещи народни представители, които да се изкажат по § 22? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев текст с измененията и допълненията на § 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Параграф 22 е приет на второ четене.



ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 24. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
Комисията подкрепя по принцип текста за § 24, който ще придобие друг номер след новата преномерация на всички параграфи, със следната подобрена редакция:
"Последен параграф. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане в срок един месец от влизането в сила на този закон."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 23 така, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба е приет на второ четене. (Ръкопляскания от НДСВ.)
Половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Господин Праматарски, имате думата да започнете с представянето на доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, представям ви
"Д О К Л А Д
относно законопроекти за изменение и допълнение
на Закона за физическото възпитание и спорта,
за второ четене
по законопроект № 154-01-144 от 1 ноември 2001 г.
за изменение и допълнение на Закона за
физическото възпитание и спорта,
внесен от Нонка Матова;
по законопроект № 254-01-8 от 23 януари 2002 г.
за изменение и допълнение на Закона за
физическото възпитание и спорта, внесен от
Весела Лечева, Мария Гигова, Наим Наим и
Николай Николов; и
по законопроект № 202-01-12 от 19 февруари 2002 г.
за изменение на Закона за физическото възпитание
и спорта, внесен от Министерския съвет

Уважаема госпожо председател, колеги,
Законопроектите са приети на първо четене на 12 април 2002 г. В Народното събрание са постъпили писмени предложения от шест народни представители. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди обобщения законопроект на девет поредни свои заседания, проведени през месеците май, юни и юли 2002 г. След проведените разисквания Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на Народното събрание следния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта за второ четене."
Заглавието е "Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по наименованието на законопроекта? Няма.
Гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По § 1.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "§ 1. В чл. 2 се създава ал. 3:
"(3) Физическото възпитание и спорта осъществяват образователни, здравни, социални, културни и възстановителни функции."
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В § 1 в новата ал. 3 глаголът "осъществяват" се заменя с "имат"."
Комисията не приема предложението.
Комисията приема текста на вносителя по § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 1? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 42, против 62, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 1 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
За процедурно предложение има думата господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Госпожо председател, моля да подложите на гласуване да бъде допусната в залата заместник-председателят на Държавната агенция за младежта и спорта госпожа Татяна Костадинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието. Моля, поканете госпожа Костадинова в пленарната зала.
Господин Праматарски, моля по § 2.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "§ 2. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като:
1. Признава заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм за вътрешно присъща потребност и право на всеки български гражданин да поддържа и усъвършенства своите двигателни възможности;
2. Осигурява възможности и подходящи условия на гражданите, независимо от тяхната възраст, социално и обществено положение, да спортуват за здраве и дълголетие;
3. Приема законодателни актове и създава нормативна уредба за физическото възпитание и спорта в страната;
4. Създава условия и подпомага спорта за всички, детско-юношеския спорт, ученическия, университетския спорт, както и цялостната общественополезна спортна дейност за подобряване здравословното състояние на нацията;
5. Създава условия за развитието на спорта за високи постижения и осигурява подготовката и участието на национални и олимпийски отбори в международни състезания и олимпийски игри;
6. Изгражда, поддържа, модернизира и управлява спортни обекти и съоръжения, както и контролира условията и реда на тяхното използване по предназначение;
7. Подпомага, координира, регулира и контролира дейността на спортните организации;
8. Предприема мерки..."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Праматарски, всъщност Вие четете текста на вносителите, а не окончателната редакция.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Чета текста на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Когато има нова окончателна редакция, няма смисъл да четете текста на вносителите, а само предложенията, които са приети и неприети и окончателната редакция, предложена от комисията.
Моля, докладвайте предложенията на Панайот Ляков; на Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева и окончателния текст на чл. 4. Такъв е начинът на докладване.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Правилно.
По § 2, по чл. 4 има предложение, направено от народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева, които предлагат в § 2, чл. 4, т. 9 след думата "насърчава" да отпадне текстът "регистрирани в Централния регистър на Министерството на правосъдието".
Комисията приема това предложение.
Предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В § 2 в т. 5 след думата "състезания" се добавя "световни, европейски първенства" и текстът продължава."
Комисията не приема това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
"§ 2. Член 4 се изменя така:
"Чл. 4. Държавата насърчава развитието на физическото възпитание и спорта, като:
1. признава заниманията с физически упражнения, спорт и туризъм за вътрешно присъща потребност и право на всички български граждани да поддържат и усъвършенстват своите двигателни възможности;
2. осигурява възможности и подходящи условия на гражданите, независимо от тяхната възраст, социално и обществено положение, да спортуват за здраве и дълголетие;
3. създава нормативна уредба за физическото възпитание и спорта в страната;
4. създава условия и подпомага спорта за всички, детско-юношеския спорт, ученическия спорт, университетския спорт, както и цялостната общественополезна спортна дейност за подобряване здравословното състояние на нацията;
5. създава условия за развитието на спорта за високи постижения и осигурява подготовката и участието на национални и олимпийски отбори в международни състезания и олимпийски игри;
6. изгражда, поддържа, модернизира и управлява спортни обекти и съоръжения - държавна собственост, контролира условията и реда на тяхното използване по предназначение;
7. подпомага, координира, регулира и контролира дейността на спортните организации;
8. предприема мерки за спазване на нормите на задължителния медицински контрол в борбата срещу употребата на допинг, за сигурността на спортните обекти, както и мерки срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали;
9. подпомага и насърчава юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна спортна и младежта дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните нормативни актове;
10. подготвя спортни специалисти и подпомага повишаването на тяхната квалификация;
11. провежда научноизследователска, информационна и рекламна дейност;
12. финансира одобрените по съответния ред програми и проекти за общественополезна спортна и младежка дейност."


ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Изказвания по § 2? Няма.
Гласуваме предложението на господин Панайот Ляков по § 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 83, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 2 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 3 - комисията е приела текста на вносителя и предлага своя редакция на § 3:
"§ 3. Създава се чл. 4а:
"Чл. 4а. Общините насърчават развитието на физическото възпитание и спорта, като:
1. приемат нормативна уредба, утвърждават и финансират програми за развитието на местната спортна дейност;
2. изграждат, поддържат и модернизират спортни и туристически обекти и съоръжения на територията на общината;
3. съдействат за организирането на спортни състезания на територията на общината;
4. осъществяват финансови, стопански и контролни функции на общинската спортна дейност."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 3? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за § 3.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложение на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева за създаване на нов § 3а.
Комисията приема предложението и предлага § 3а да стане § 4 със следното съдържание:
"§ 4. В чл. 6 след думата "спорта" се добавят думите "както и осъществяването на спортни услуги"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Няма.
Гласуваме § 3а с нова номерация 4.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграфът се приема.
Параграф 4 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложение на народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева:
"В § 4, чл. 8, т. 12 се добавя "и лицензии на туристически дружества"."
Предложението е оттеглено от народните представители.
Предложение на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева за § 4 - промени в чл. 8.
Комисията приема предложението по ал. 3 и не приема предложението по ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще Ви помоля да прочетете само предложението по ал. 5 - т. 3 в тяхното предложение.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложението е следното:
"3. В § 4, чл. 8, ал. 5 се изменя така: "Министерството на младежта и спорта има свои регионални структури, съобразени с административно-териториалното деление на страната, чиято структура и дейност се регламентират с Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта."
Това е предложението за промяна в ал. 5, което комисията не е приела.
Предложението на народния представител Панайот Ляков е § 4 да отпадне.
Комисията не е приела това предложение.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
"§ 5. Член 8 се изменя така:
"Чл. 8. (1) Министърът на младежта и спорта ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм.
(2) Министърът на младежта и спорта ръководи и представлява Министерството на младежта и спорта.
(3) Министърът на младежта и спорта:
1. подготвя и предлага за утвърждаване от Министерския съвет целта и основните задачи на национална стратегия и национална програма за развитието на физическото възпитание и спорта;
2. взаимодейства с държавните и общинските органи за организиране на младежките дейности и развитие на физическото възпитание и спорта;
3. взаимодейства със спортните организации при осъществяването на националната спортна програма и координира тяхната дейност с държавните и общинските органи;
4. предлага на Министерския съвет за утвърждаване програма за младежки дейности, взаимодейства с младежки организации при осъществяването на държавната младежка политика и координира тяхната дейност с държавните и общинските органи;
5. осъществява надзора върху дейността на спортните организации за спазването на този закон;
6. в изпълнение на националната програма за развитието на физическото възпитание и спорта съвместно със спортните федерации и Българския олимпийски комитет осъществява финансирането на програма за подготовка и участие на българските спортисти на олимпийски игри;
7. подпомага общественополезната дейност на спортните федерации и други сдружения с нестопанска цел за реализацията на държавната политика в областта на спорта и социалния туризъм;
8. управлява спортните обекти и съоръжения - държавна собственост, предоставени по съответния ред на министерството;
9. упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и правата на собственик на капитала на държавата в търговски дружества в областта на спорта, в които държавата е акционер или съдружник;
10. упражнява контрол по спазване режима за ползване на националните спортни обекти и съоръжения - държавна собственост, за нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм;
11. назначава органите на управление на Българския спортен тотализатор и прави предложение за утвърждаване на устройствения му правилник от Министерския съвет;
12. издава лицензии на спортните федерации и на националните спортни организации за извършване на спортна дейност;
13. представлява Република България пред чужди държави и международни организации за договаряне и сключване на международни договори за сътрудничество в спортната и младежката дейности;
14. в съответствие с изискванията на международните спортни организации, след съгласуване с други държавни и общински органи, разрешава провеждането на регионални, европейски и световни първенства на територията на Република България;
15. организира превенцията и контрола върху употребата на допинг в спорта;
16. подпомага и взаимодейства с компетентните държавни и общински органи, както и с техните администрации, в борбата против насилието в спорта;
17. приема и подпомага програми за повишаване квалификацията на спортните специалисти и подготовка на инструктори за нуждите на масовия спорт;
18. организира и подпомага дейността по проблемите на младежта и спорта за реализирането на държавната и местната политика;
19. утвърждава критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, спортни специалисти и деятели, както и на млади таланти в различни сфери на обществения живот.
(4) Министърът на младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджета:
1. съгласувано с министъра на финансите утвърждава схема за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор;
2. разпределя средствата от постъпленията на Българския спортен тотализатор за развитие на физическото възпитание и спорта в съответствие с приетата от Министерския съвет Национална програма."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по § 5?
Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! След допълнително съгласуване на текста по ал. 4, т. 1 с Комисията по бюджет и финанси се налага една нова редакция на този текст на т. 1, а именно:
"1. предлага на министъра на финансите за утвърждаване използването на приходите от Българския спортен тотализатор;"
Това е коректният текст и аз моля да бъде подкрепен по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по този текст?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз смятам, че в досегашния закон съществува това утвърждаване от министъра на финансите, тъй като нямаме Министерство на младежта и спорта. Но след като вече имаме министър на младежта и спорта, би трябвало той да съгласува с министъра на финансите и той да утвърждава схемата за разпределение на постъпленията от Спортния тотализатор. До този момент като агенция беше естествено това да прави министърът на финансите, но оттук нататък министърът на спорта трябва само да съгласува с министъра на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Николов, Вашето предложение значи е текстът да остане така, както е предложен от вносителя.
Заповядайте, госпожице Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не искам да се съглася с изказването, което направи колегата. Имам следните аргументи. Българският спортен тотализатор като дейност е хазартен вид дейност, която се регламентира по специален закон и това е Законът за хазарта. Той е създаден със специален правен статут, а това е именно държавно предприятие, на което държавата изцяло притежава капитала и не е регистрирано по смисъла на Търговския закон. Този особен вид правен статут е именно за целите на хазартната дейност. Българският спортен тотализатор е субект по смисъла на Закона за хазарта и като такъв тази дейност се регламентира от нормите на Закона за хазарта. Там изрично е посочено в чл. 9, ал. 3, че министърът на финансите утвърждава приходите след данъчно облагане по следната схема. Следователно тази норма има специален характер по отношение на този общ текст.
Така че аз наистина смятам, че това, което каза госпожа Гигова, независимо от това, че става министерство, т.е. тук не става въпрос за някаква административна структура и за създаване на нови правомощия, Законът за хазарта е специален по отношение на Българския спортен тотализатор като вид хазартна дейност и той трябва да бъде съобразен с общите норми на Закона за физическото възпитание и спорта.
Затова аз подкрепям редакцията на госпожа Гигова наистина министърът на спорта да предлага схемата, а министърът на финансите е този, който утвърждава тази схема. Така ще бъде в съответствие с нормите на Закона за хазарта, който е специален по отношение на този. Или нещо повече, ако се приеме тази норма така, както е направена от вносителя, това означава, че ще бъде в противоречие със Закона за държавния бюджет. Защото това е бюджетен приход. А единствено министърът на финансите може да се разпорежда с него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожице Чилова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Ползвам се от правото си да направя изказване по този текст. Но преди това ми позволете да кажа няколко неща, които може би ще бъдат от значение оттук нататък при приемането на отделни текстове на този законопроект. И се надявам залата, макар и в този намален състав, да разбере за какво става дума.
Първо, аз се учудвам, че госпожа Гигова след толкова дълги дебати - аз неслучайно в доклада отразих, че имаше девет заседания на комисията в продължение на дълги месеци, имаше много сериозни дебати и един от проблемите в тези дебати беше именно върху подобни текстове. Първо, не искам да се съглася с това, че това е редакционна промяна. Прочете внимателно едното предложение, което между другото е на същите вносители, и сега, прощавайте за израза, колеги, но в 12 без 5 предлагате текст, който въобще не е редакционен, а променя съществено функциите на бъдещото министерство. Това е много ясно.
Аргументите, които госпожа Чилова, може би и други лобисти на Министерството на финансите, ще представят, аз не ги приемам по няколко причини. Първо, досега беше наистина така и причината беше много проста: държавните агенции не могат да бъдат първостепенни разпоредители. Това между другото създаде много трудности и грижи на досега съществуващия ДАМС. На фона на това, което и сега става в Българския спортен тотализатор мисля, че трябва да сме много наясно, ако искрено желаем да подпомогнем решаването на този въпрос. Създава се едно министерство и в същото време - искам да подчертая това - основно перо, което дава средствата за спорта е Българският спортен тотализатор, особено при сегашния орязан бюджет. В същото време текстът, който беше предложен, сега се променя - министърът да не е този, който ще утвърждава схемата. Съгласен съм, че е хазарт, ДАМС има правомощия по Закона за хазарта, но не министърът на спорта, а пак министърът на финансите. Ако беше Държавна агенция за младежта и спорта, има някакви аргументи. Но защо сега правим това министерство? Какво ще прави този министър? С всички точки - аз имам резерви, не исках да вземам отношение, - в които се изброяват някои функции - общественополезна дейност и т.н., в същото време му се връзват ръцете да не е той човекът, който макар да е 100-процентов собственик, така да се каже, той да определя състава и ръководството, да не може да определя схемата не само на приходите, господин Искров, обръщам внимание, защото това е големият спор, който тече и ще продължи да тече, ако искаме да има пари за спорта, а на постъпленията въобще.
Аз не съм специалист финансист и не мога да твърдя дали това е бюджетен приход. Може би госпожа Чилова повече знае тези неща. Но ако текстът се промени така, просто обезсмисляте създаването на министерство. Какво ще прави този министър? Той ще назначава хората, но няма да може да каже каква е схемата в Българския спортен тотализатор и няма да може да харчи 21% за собствени разходи, а ще харчи 15% и разликата от тези 5% върху 100 млн., които ще бъдат все пак 5 млн., да отидат в спорта. Това ще прави министърът на финансите.

Тук се обръща абсолютно логиката, която е следвана, и аз пак изразявам своето дълбоко учудване от това, че сега се предлага този текст и не от кого да е, а от госпожа Гигова. Извинявайте, госпожо Гигова! Казвам това съвсем ясно, защото знаете какви дебати имаше, правихме различни консултации. Сега това не е редакционна промяна, Вие обръщате изцяло логиката не само на този текст, нататък има и други текстове, които също трябва да промените, ако приемем тази логика. Но аз питам тогава вносителите какъв е смисълът да създавате министерство, освен това, че един човек вместо председател ще бъде министър, и му казвате: основният принцип, по който може да се разпределя, не е Ваша грижа, ще го прави някой друг! Моите уважения към Министерството на финансите, обаче ако вие направите този дебаланс и давате власт в един сектор, за който отговаря един министър за младежта и спорта, един сектор, който вие се кълнете, че е приоритет във вашата политика, и в същото време му казвате, че не той ще определя схемите, тогава за какво става въпрос? Защо го правим?
Така че аз категорично съм, първо, против да продължим по този начин да работим, колеги. Казвам го с известна доза възмущение и моля да бъда разбран, защото в комисията имахме същите случки - дълги дебати, обединява се цялата комисия около един текст и сега тук, в пленарната зала, се прави опит този текст да се промени. Разбира се, това е въпрос на воля на отделни народни представители, но става доста несериозно. Второ, това не са редакционни поправки, те променят смисъла на целия законопроект оттук нататък. Аз мога да ви изброя колко текста от проекта, на който вие сте вносители, трябва да бъдат изменени, ако това се приеме. Е, как ще работим оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има думата за реплика госпожа Чилова.
НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Праматарски! Аз не се изказвам като лобист на Министерството на финансите, а като член на Комисията по бюджет и финанси. Малко съм притеснена от обстоятелството, че Вие единствено акцентирате дейността на бъдещия министър на спорта да бъде свързана с разпределянето на финансите. Тогава той трябва да е финансов министър! В чл. 8 на законопроекта са посочени 18 правомощия на министъра на младежта и спорта. И аз мисля, че това не е най-основната и най-важната функция на министъра на спорта, а той е длъжен да ръководи, да контролира и координира осъществяването на държавната политика в областта на младежта и спорта.
Не съм склонна да се съглася с това, което Вие предлагате, защото ние сме длъжни като законодателен орган да хармонизираме действащото ни законодателство. След като един такъв текст съществува в действащ закон и това е чл. 9, ал. 3 от Закона за хазарта и тази дейност там е регламентирана, това е специален разрешителен режим, то очевидно е, че всички последващи нормативни актове трябва да се хармонизират с действащите.
Така че аз не съм съгласна това нещо да не се приеме. Нормално е, когато има дебати в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и след това се приеме едно предложение, обичайна практика е в Народното събрание на второ четене в пленарната зала нещата да се прецизират и да се изчистят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За дуплика - господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Госпожо Чилова, ако сте намерили нещо обидно в думите лобист на Министерството на финансите, аз съм готов да Ви се извиня, но Ви казвам, че аз в момента пък лобирам за бъдещото, дай Боже да се случи, Министерство на младежта и спорта.
И не само като председател на тази комисия, а като човек, който и преди се е занимавал с тази проблематика, много ясно Ви казвам какво според мен ще се случи. В самата Ваша теза има противоречие и Ви казвам какво е то. В т. 9, при функциите, казваме: "упражнява правата на едноличен собственик на капитала в търговските дружества...". А това, което е 100 процента държавно дружество и ако видите от какво се формират средствата, които постъпват за младежта и спорта, ще разберете колко дава Българският спортен тотализатор и колко е дала държавата. Затова ви казвам, правите един министър, чудесно, издига се рангът, това е приоритет - това е ваша политика, аз я подкрепям в тази част. В същото време казвате на това министерство: ама две трети от средствата, които ви идват от еди-кое си предприятие, няма вие да решавате как то ще функционира, какви ще бъдат разходите му. В този случай той не може да каже: вижте какво, господа, смятам, че разходите ви тук са прекалено големи. Това е един спор, който се водеше от дълго време. Вие и вашите хора от НДСВ уволнихте предишния директор Прошков, ние го викахме в комисията точно за това, че не желаеше Българският спортен тотализатор да си променя схемата. Изтъкваше един абсолютно смешен аргумент, че не можело да се променя. Може с подписа на министъра на финансите, както беше досега. Затова аз искам и настоявам, ако бъдем искрени в желанието си бъдещият министър на спорта да може да осъществява своите функции, да му се даде тази възможност. Всички други аргументи, които се изтъкват, извинявайте, за мен ще бъдат несъстоятелни. Министърът на финансите - чудесно, че е министърът на финансите! Ами, тогава министърът на финансите по същата логика да решава тези неща и в други дружества, които са към други министерства и ведомства, макар че те нямат характер да бъдат основният приходоизточник за дейността му. Разбирам спецификата, разбирам, че е хазарт, нека регулациите да си бъдат в Закона за хазарта, обаче да не може бъдещият министър на младежта и спорта да ръководи това дружество, да определя схемата на неговата работа, извинявайте, просто тогава не го правете министър! Той ще бъде една кукла, която ще стои и ще чака какво ще каже министърът на финансите. А това не е обичайната практика в другите министерства и ведомства. Ако това беше една десета от приходите на бъдещото министерство, другите да ги дава бюджетът, тогава бих се съгласил с Вашите аргументи. Да, министърът на финансите ще каже, както казва всяка година при формирането на бюджета: на това министерство - толкова, на това - толкова, на това - толкова. Но тук не става въпрос за бюджетни средства, става въпрос за едно дружество, за едно предприятие, което функционира на пазарен принцип и за което вие казвате, че ще бъде към Държавната агенция, ама министърът няма да е този, който да го управлява. Ето това предлагате, с което аз съм абсолютно несъгласен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Праматарски.
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също съм малко притеснен от ситуацията, която се получава в момента, и това, че в последния момент отново се получават такива изненади. Специално искам да подчертая, че не считам за много целесъобразно, уместно и дори честно, бих казал, когато някой има претенции по определен текст, да не излезе сам да си ги защити, а да използва за това човек, който при това е вносител и който е отстоявал точно обратната позиция през цялото време и който все пак е заслужил деятел в спорта и има пълното основание да се гордее и да милее за развитието на спорта в България.
Аз не искам да взимам отношение, тъй като нещата са пределно ясни, става въпрос за това кой ще разпределя парите от тотализатора - дали това ще бъде министърът на финансите или бъдещият министър на спорта. И както става ясно, има разнопосочни мнения вътре в парламентарното мнозинство. Затова аз предлагам този текст да бъде отложен и да продължим нататък, като междувременно се проведат консултации за доизясняване на този казус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
Господин Искров, заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да се присъединя към казаното от господин Четин Казак, че не е никак честно, когато някой има да казва нещо, да се крие зад гърба на други народни представители и те да прокарват текстове зад гърба на тези, които трябва да ги защитават. Прав сте, господин Казак, и поради тази причина аз питам защо директорът на тази Агенция за младежта и спорта не защити своите виждания в Министерския съвет, когато бяха разглеждани предложенията за изменение и допълнение в Закона за спорта? Защо не ги защити? И тук искам да благодаря на господин Праматарски за отличните отношения, които имаме, който ме е информирал, постоянно в тази Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта се внасят различни изменения, които са зад гърба на министъра на финансите, зад гърба на Министерския съвет, пак, доколкото знам, със знанието на въпросния председател или директора на тази агенция. Аз също си задавам тези въпроси.
Прав сте, господин Праматарски, лобираме за Министерството на финансите, тъй като Министерството на финансите е органът, който контролира хазартните дейности. Към него е Комисията по контрол върху хазарта. А хазартна дейност е Спортният тотализатор, независимо че той е 100 процента държавно предприятие. Лобираме, защото става въпрос за бюджетни приходи. И по логиката Вие казвате: ако искаме да има пари за спорта, трябвало да ги разпределя министърът на спорта. Ами имаме ли повече пари за спорта, когато се оказва, че въпреки че нямаме пари се плащат данъците на известни спортисти. Защо тия пари вместо да се дават за данъци на известни спортисти не се дадат за младежта и спорта, за малките клубове, за малките деца, които да насърчават тези неща?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Кого питаш?
ИВАН ИСКРОВ: Питам Ви Вас. Вие казвате: лобирате за Министерството на финансите. Лобираме, да. Лобираме за държавата.
Имаме ли повече пари, когато разбираме от вестниците, че директорът, който също не познавам, а също и не съм назначавал, познавам господин Прошков, се оказва, че щял да даде 1-1,5 млн. - колеги, поправете ме, ако греша - за някакви награди пак на големи спортисти. Мисля, че се казва госпожа Кръстева.
Нямаме нужда от това нещо. Ние трябва да насърчаваме. Големите спортисти са големи, те са гордостта на страната. За тях има и големи спонсори, и други големи донори на средства. Имаме нужда като държавна политика тия пари да бъдат давани наистина на тези организации, които имат нужда от тях, а това са организациите, които подготвят младежта и здравето и работната сила на тая държава утре, а не да се харчат огромни средства за пет или десет човека. Така че според мен не е основна работа на министъра на спорта, въобще не е негова работа да разпределя пари. Неговата работа е да определя политиката в областта на спорта.
Аз ще гласувам за този закон, но ще подкрепя предложението на госпожа Гигова, подкрепено и от госпожа Нина Чилова, тъй като това е логиката на нещата. Не е вярно схващането, че, видите ли, министърът на спорта трябвало да определя приходите в бюджета, които идват от 100 процента едноличната собственост на Държавния спортен тотализатор. Ами дайте тогава Милко Ковачев да определя приходите от данъци на атомната електроцентрала, понеже е 100 процента собственост на държавата или на НЕК. Николай Василев да определя печалбата, данъците върху печалбата и другите такси върху предприятията, които са 100 процента собственост на Министерството на икономиката, или транспортният министър да определя данъка върху пътните превозни средства и приходите от тези предприятия.
Още веднъж благодаря на господин Праматарски за това, което сме работили като коректни председатели на комисии. Аз самият съм получавал много информация от него за заобикаляне на Министерството на финансите и по други причини. Надявам се така да работим и занапред. За съжаление, не споделям казаното тук, че министърът на спорта трябва да се занимава с финансови дейности. Министърът на спорта трябва да определя приоритетите на държавата в подрастващото поколение - там са изписани девет или десет точки, но не и да се занимава с приходите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Тоест подкрепяте предложението, което направи госпожа Гигова.
Заповядайте за реплика, господин Праматарски.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Имаме процедурно предложение за отлагане на разискването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има предложение на господин Казак за отлагане на гласуването. Има и други изказвания. Ще гласуваме.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Имаше процедурно предложение за отлагане на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не за отлагане на разискванията. Той направи предложение за отлагане на гласуването на този текст, докато не се постигне съгласие извън пленарната зала между членовете на комисията. Това беше предложението на господин Казак.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: В тази връзка и като реплика на господин Искров, макар че не смятам, че залата трябва да бъде ангажирана едва ли не с някакви спорове между нас двамата, искам да кажа следното, което съм заявявал и друг път. Ето, подобен спор показва доколко парламентарното мнозинство не е наясно с това какво желае да се случи в този проект. Казвам го много ясно. Това, което правим сега, е точно това - липса на стратегия, на виждане, дългосрочно как да станат нещата.
Извинявайте, господин Искров. Благодаря за това, аз също Ви уважавам и съм максимално коректен и в комисията, и тук.
Между другото, госпожо председател, една бележка по това, което каза господин Казак. Аз го споделям, но комисията единодушно прие този текст, който сега се иска да се промени. Обаче питате защо председателят на ДАМС или защо шефът на тотото - кого питате, господин Искров? Това е законопроект. Присъстват в комисията, отстояват позиции и най-накрая, слава Богу, казвам Ви, съм се мъчил, цялата комисия може да Ви каже, да отидем към текстове, които са за доброто на спорта и са 100 процента консенсусни. Така че в комисията ние не сме имали никакви разногласия по тия текстове. Напротив, докато стигнем до този текст сме направили доста консултации. Така че не питайте мен или някой от другите колеги защо така. Вие сте в правото да подкрепяте този текст. Но аз пак ви казвам, че не съм съгласен, защото това не са бюджетни средства. Едно предприятие, макар и със 100 процента държавна собственост, което, пак казвам, вижте колко пари дава държавата, колко пари дава това предприятие за българския спорт. И тук не става въпрос бъдещият министър да определя данъци или такси, винаги съм бил против това и в комисията съм го отстоявал, че това е работа на Министерството на финансите, както беше предложението да отпаднат там съответни данъци и съм бил против. Но тук не става въпрос за това бъдещият министър да прави нещо друго, а така да управлява това предприятие, че просто да накара тези хора, за които и Вие питате какви са, поне да имат тия правомощия да вършат това, за което са избрани, а не да се занимават с интриги. За това става въпрос. Да може този човек, който утре правите министър, да каже на тези хора: понеже аз съм принципал, понеже законът ми дава аз да определям, аз ви предлагам във вашата схема от 21 процента разходи за самоиздръжка да я направите на 15 процента и тия 6 процента върху 100 млн. оборот аз ще ги дам за спорта.
Прав сте, не може госпожа Кръстева - това, което прави в момента е абсурдно. Тя раздава някакви награди и казва: Аз ще подпомагам федерацията. Сто процента съм съгласен с Вас. Това не е нейна работа. Затова е ДАМС-а. Тези средства по схемата, която е подписана от министъра на финансите, тя трябва да ги преведе в ДАМС, а ръководството на ДАМС да реши какво да прави с тях. Тя си позволява, според мен, безобразия - сама да го прави, на собствена глава, или не знам. Тук съм съгласен с Вас. Но не това е проблемът.
Проблемът е, ако Вие на бъдещия министър му вържете ръцете и му кажете: Това предприятие, което е 100 процента държавно и което дава огромната част от приходите, вие няма да решавате как ще бъдат разпределяни тези приходи, какви ще бъдат разходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие реплика ли имахте или изказване, господин Праматарски?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Реплика имах, но малко продължих, извинявайте.
Подкрепям това, което направи господин Казак като процедурно предложение. Нека мнозинството се събере, уточнете текста и аз ще го подкрепя така, както е внесен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За втора реплика - господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Парадоксалното в случая е, че мнозинството иска да създаде министерство. То ще предложи и министъра, а в същото време предварително му дава недоверие. Мислите ли вие защо го правите тогава? Значи вие се опасявате, че този министър, който вие ще назначите, ще злоупотреби при съставяне на схемата за разпределение на печалбите от спортния тотализатор.
Второто нещо. Тук не става въпрос за хазарт по принцип. Ние не искаме министърът на спорта да разпределя печалбите от бинго, от рулетка и от други такива видове. Тук става въпрос за един специфичен вид хазарт, който е вмъкнат в Закона за хазарта, който е основен приход, откъдето идват основните приходи за Министерството на спорта, което предполагам, че в бъдеще ще стане. Така че помислете малко и се концентрирайте върху това, което искате да направите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми господин Праматарски, явно мислим по много въпроси еднакво. Аз също не съм съгласен с много от решенията, които се взимат там. Включително и по партийна линия не съм ресорен. Доколкото знам господин Даниел Вълчев е ресорен по тези неща, така че след заседанието можете да поговорите защо така се работи там.
Въпросът ми е следният. В законопроекта, който предлагате и който аз ще подкрепя, са изброени 19 функции на министъра на младежта и спорта. Но аз съм единствено против следното - да се разпорежда с финансовите средства от приходите на спортния тотализатор. Спортният тотализатор, макар и създаден да подпомага спорта, е хазартна дейност. Дейността е уредена в Закона за хазарта в чл. 9, ал. 3. И вие сега със специален закон за дейността на Министерството на финансите определяте хазартна материя. Аз нямам против, че тези средства трябва да се използват за спорта, но си има начин, в лиценза му е вписано, той подлежи на лицензиране, той не е лицензиран по закон. Подлежи на лицензиране и утре министърът на финансите или комисията може да му вземе лиценза. И в един момент вие казвате: Ние със закон Ви казваме, че министърът на спорта ще разпределя тези средства. А по всичко останало, за което говорите, очевидно сме на едно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
Имам процедурно предложение, всъщност те са две.
Най-напред искам да Ви помоля, когато гледаме на второ четене закона, да правите забележки, включително и на господин Праматарски, и на господин Искров, затова защото не може да коментираме госпожа Кръстева, господин Иванов и т.н. Гледаме текста и говорим по принцип.
Искам да подкрепя процедурното предложение на господин Казак да подложим на гласуване отлагането на § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Или на ал. 4 само, която е дискусионна.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Защото оттук нататък подобен текст има чак накрая в чл. 57б, ако не се лъжа, но това е вече съвсем накрая. Други спорни текстове в закона няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да отложим само ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, само ал. 4.
Думата има господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Имам по-скоро редакционни бележки, госпожо председател. Става въпрос за т. 11 на ал. 3 на чл. 8:
"(3) Министърът на младежта и спорта:
11. назначава органите на управление на Българския спортен тотализатор и прави предложение за утвърждаване на Устройствения му правилник от Министерския съвет;"
Моето предложение е думата "утвърждаване" да се замени с думата "приемане". Защото Министерският съвет би трябвало да приеме Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор.
Втората ми бележка е относно ал. 4. Тъй като ще подложите на гласуване и не се знае дали ще се отложи ал. 4, но ако се приеме, бележката ми е следната: думата "бюджета" да се замени с "бюджетни кредити" и да стане - "Министърът на младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако не се отложи, да, разбира се.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Казвам го в случай, че се приеме тази ал. 4.
А първото ми предложение е за ал. 3, т. 11, където думата "утвърждаване" да се замени с "приемане" и стане: "... за приемане на Устройствения му правилник от Министерския съвет".
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предлагате "... се прави предложение за приемане на Устройствения му правилник от Министерския съвет". Благодаря Ви, господин Цеков.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Гигова, Матова и Лечева по ал. 5 на чл. 8, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 19, против 101, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на § 4, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 29, против 109, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Цеков, направено в зала, по ал. 3, т. 11 - думата "утвърждаване" да се замени с "приемане".
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 86, против 24, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Четин Казак, подкрепено от господин Клингов в зала, за отлагане на гласуването на ал. 4 на чл. 8.
Гласували 134 народни представители: за 116, против 16, въздържали се 2.
Гласуването на ал. 4 се отлага.
Моля, гласувайте § 5, подкрепен от комисията, без ал. 4, отлагането на която току-що гласувахме.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет без ал. 4.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Комисията предлага да се създаде нов § 4а, който става § 6:
"§ 6. Създава се нов чл. 8а:
"Чл. 8а. Министерството на младежта и спорта има свои териториални структури съобразно териториалното деление на страната."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този нов § 6 с нов чл. 8а има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.


ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "§ 5. Чл. 8а. Министерствата и държавните агенции разработват и утвърждават своите програми по проблемите на младежта и спорта съгласувано с Министерството на младежта и спорта."
Предложението на народния представител Панайот Ляков е § 5 да отпадне.
Комисията приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 5 на вносителя? Няма.
Гласуваме предложението на комисията, която подкрепя предложението на народния представител Панайот Ляков § 5 да отпадне.
Гласували 107 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 2.
Параграф 5 на вносителя отпада.
Заповядайте, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Комисията предлага да се създаде нов § 5а, който става § 7 със следната редакция:
"§ 7. Член 9 се изменя така:
"Чл. 9. Министрите и другите държавни органи разработват и утвърждават своите програми по проблемите на физическото възпитание, младежта, спорта и социалния туризъм съгласувано с министъра на младежта и спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този нов § 5а? Няма такива.
Гласуваме го с нова номерация § 7.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Продължаваме с § 6 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 6 има постъпили предложения от народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева за промени в чл. 10, ал. 2. Народните представители са оттеглили предложенията си по точки 1, 3 и 4.
Комисията приема по принцип предложението по ал. 4.
Има предложение на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева. Вносителите оттеглиха своето предложение.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков в § 6 да отпадне т. 2.
Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
"§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Спортните федерации и националните спортни организации в едномесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за лицензиране в Министерството на младежта и спорта при условията и по реда, определени в този закон."
2. Създава се ал. 5:
"(5) Спортните клубове в едномесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице подават документи за членство в съответните лицензирани спортни федерации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф? Няма такива.
Гласуваме § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Продължете с § 7 на вносителя, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Параграф 7 са предложения за промяна на чл. 11, ал. 1.
Комисията не приема предложението на вносителя.
Комисията предлага нова редакция на § 7, който става § 9:
"§ 9. В чл. 11 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
"(3) Спортните клубове по различните видове спорт могат да се сдружават в обединени спортни клубове - юридически лица с нестопанска цел."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този § 9, предложен от комисията? Няма такива.
Гласуваме § 9 на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Продължете по § 8, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 8 има предложение на вносителя.
Комисията не подкрепя предложенията на вносителите и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
"§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Спортните клубове, които развиват и осъществяват професионален спорт, могат да се регистрират като акционерни дружества - професионални спортни клубове, или като сдружения с нестопанска цел - професионални спортни клубове."
2. Създават се нови алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Професионалните спортни клубове трябва да отговарят и на следните допълнителни условия:
1. в наименованието им изрично да е посочено, че са "професионален спортен клуб";
2. да са регламентирали чрез договори правата и задълженията на професионалните спортисти, съгласно определения им статут;
3. едно физическо или юридическо лице да не притежава мажоритарните дялове или контрола на два и повече професионални спортни клуба, участващи в едно състезание или първенство;
4. професионалните спортни клубове - акционерни дружества, да издават само поименни акции.
(3) Вливането, разделянето, отделянето и сливането на професионалните спортни клубове по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел не води до подмяна на класирането на отборите в съответните шампионати и преминаването им от една в друга група.
(4) Професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване върху специализираните за съответния вид спорт спортни обекти и съоръжения, които са имали към момента на регистрирането им като акционерни дружества."
4. Досегашната ал. 2 става ал. 5."
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли изказвания по този параграф.
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
Имаше дълъг спор в комисията, държа да обърна внимание на това, защото ми се струва, че една част от проблемите на българския спорт, свързани с имуществото, което по един или друг начин експлоатират, са много сериозни. Как ще се развиват оттук нататък спортните клубове и в зависимост от това какво ще бъде разпределението на тази база, е въпрос от много сериозно значение. Това е един въпрос, с който Министерският съвет, за съжаление, вече в продължение на една година не се е самосезирал и не се е занимавал.
Става дума за това, че в края на краищата е необходимо да бъде прието това постановление от Министерския съвет и то да определи коя спортна база в България е от национално значение и коя не е. Защото нерешаването на този въпрос означава продължаване във времето на целия този, бих го нарекъл, абсолютен батак - и юридически, и по отношение на собствеността. Всички спортисти и клубове в България, които не могат да осъществяват своята дейност, ако този въпрос не се реши, ще продължат да са в едно абсолютно незавидно положение.
Затова на мен ми се струва, че този текст, който тук е даден в ал. 4, освен че не е докрай коректен, той няма да реши, пак повтарям, проблемите, които досега можеха да бъдат решени с постановление на Министерския съвет. Защото, прощавайте, бих казал, аз съм донякъде против самата редакция. Какво означава професионалните спортни клубове да запазят едно право на ползване върху специализираните, естествено по съответния вид, обекти и съоръжения, които са имали към момента на регистрирането им като акционерни дружества?
Това, може би юристите ще ме разберат по-лесно, означава узаконяване със задна дата на вече извършено някакво преразпределение. Виждам Гиньо Ганев, когото много уважавам като народен представител, да ме подкрепя с кимане. Така е, господин Ганев. Значи с един такъв текст ние какво казваме? Онези в онова време разпределителни процеси, и тук не цитирам някакво време преди 1990 г., искам правилно да ме разберете, напротив, много по-късно след това, които сега ние с този текст едва ли не узаконяваме. Би било добре да се създаде един ясен статут, ако обаче беше ясно как се преобразуваха всичките тези дружества, които, нека го кажем ясно, а не да го крием, бяха сто на сто издържани от държавата. Сега част от тези клубове са станали частни, някои от тях, и тук неслучайно се говори за поименни акции, не е ясно чия собственост са, ние им връщаме със задна дата и казваме: тогава, когато те са се регистрирали и това, което са придобили по законен начин, дали е законен е друга тема, се узаконява.
На мен ми се струва, че това е един текст, който ще създаде малко повече напрежение с оглед развитието на дейността на съответните спортни организации, отколкото да им помогне.
И пак подчертавам, умишлено, във връзка с този текст, Министерският съвет продължава да бъде в абсолютна забава по отношение нерешаването на въпроса за националните спортни обекти в България, при все че имаше и има подготвено постановление на Министерския съвет и сигурно отлежава някъде по папките на някой чиновник за решаване на този именно въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, съобразявайте се все пак с времето, господин Праматарски.
Господин Сендов, заповядайте за процедурно предложение.
БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, за мен приемането на този законопроект върви по много необичаен начин. Вярно, че председателят на комисията е от опозицията, той има своето мнение, но той трябва да го изказва извън доклада си като председател.
Не може да прочете какво предлага комисията и след това 6 -7 минути да го оборва. Защото когато председателят ръководи събранията, той не може да се изказва по всяка точка. Може би е хубаво и за Вас ще бъде по-удобно, някой от заместниците Ви да докладва, а Вие да излизате и да го оборвате. Защото така някак си психологически докладващият е против това, което докладва. Може би Вие се чувствате неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Няма да Ви дам думата....
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можете да вземете отношение по процедура, освен противно процедурно предложение. Така че няма как.
Какво предлагате от залата? По процедурно предложение няма реплика, така че просто няма коментар.
Има думата господин Казак за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да ви отнемам много време, този текст наистина е един от основните текстове - § 10 по новата номерация, който има доста амбициозни цели - да регламентира и да уреди някои съществуващи проблемни ситуации в българския спорт, най-вече що се касае до състоянието на професионалните спортни клубове, взаимоотношенията или евентуалните проблеми, които възникват при преобразуването на едни спортни клубове от юридически лица в акционерни дружества, както това беше задължително досега. Сега се дава възможност професионалните спортни клубове сами да преценят и да изберат юридическата форма, под която ще съществуват в правния мир - дали като акционерно дружество по Търговския закон, или като юридическо лице с нестопанска цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В ал. 2 доста добре са посочени онези изисквания и условия, на които трябва да отговарят най-вече тези от националните спортни клубове, които са избрали да продължат да съществуват или да се преобразуват в акционерни дружества, като се посочват изисквания специално за поименни акции, за ограниченията за притежаване по мажоритарния дял на повече от един професионален клуб - акционерно дружество, и т.н.
В ал. 3 се въвежда забраната да се преминава произволно, да се правят промени в правния статут на професионалните клубове - вливане, разделяне, изкупуване на акции и т.н., да се опитва да се заобиколят или да се опорочат официалните класирания в съответното първенство.
Аз имам само една граматическа бележка, която моля да бъде направена в ал. 4, когато става въпрос, че "професионалните спортни клубове запазват законно придобитото право на ползване върху специализираните за съответния вид спортни обекти и съоръжения". Вместо "които са имали" трябва да бъде "което са имали", защото става въпрос за придобитото право на ползване. Те не притежават самите обекти, за да бъде в множествено число, а са придобили едно право на ползване, което не означава собственост. Така че, за да се избегне това двусмислие, което мисля, че не е в интерес на смисъла, който ние искаме да вложим в този текст, да направим тази корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, забележката Ви е коректна, господин Казак.
Има думата господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Вземам повод и от думите на господин Казак, поне председателят на комисията или господин министърът да ни обясни какво означава тази четвърта алинея. Поне пред мен като юрист възникват десетки въпроси, това е имущество за милиони, милиони, ако не и милиарди.
Казва се, че професионалните клубове, които могат да бъдат акционерни дружества или сдружения с нестопанска цел, имат законно придобито право на ползване. Знаете, че правото на ползване е едно ограничено вещно право и т.н. И веднага аз поставям въпроса: добре, щом е право на ползване, кой е собственикът? Може би, господин Казак казва, държавата. Значи всички спортни обекти ли са държавна собственост? Разбира се, че не! Ако питате кмета на моя роден град Ямбол, ще ви каже, че еди-кои си спортни обекти са общинска собственост, а не държавна собственост, примерно зала "Дияна" в Ямбол.
Дайте да изясним кой е собственикът, за да може да се учреди това право на ползване!
Второ, тук не е ясно това право на ползване за какъв срок се учредява. Има ли срок или е в небитието? Хайде, когато е за физически лица, знаем, но тук е за юридически лица.
Трето, това право на ползване безвъзмездно ли се предоставя или по определен начин възмездно? Нищо не се казва. Утре ще се породят такива спорове, то и без туй има спорове за обектите, че не можем да излезем от проблема.
И още ред други проблеми. Аз също питам тук: говорим за спортните клубове, които развиват професионален спорт, акционерни дружества и дружества с нестопанска цел. Ами, има ли дружества, които могат да развиват и развиват аматьорски спорт? Защо да няма? Има. И сега какво ще правим със спортната база? Тя даже е създадена за аматьорски спорт. Нали така? Може малко поизкривено да е било преди промените, но така или иначе спортът, поне официално, беше аматьорски. И ние не можем да кажем, че ще развиваме само професионален спорт. Ами, ще има и аматьорски.
Поне за мен ал. 4 създава редица юридически проблеми, които, ако не ги изясним тук, в тази зала, респективно комисията да ги изясни, мисля, че ще сгрешим. Това ще създаде много повече проблеми, отколкото ние ще разрешим с тази ал. 4.
Ако може някой от колегите да отговори на поставите въпроси, за да се ориентирам и аз как да гласувам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
За реплика, заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Корнезов, Вие сте прав да задавате тези въпроси, защото не сте длъжен да сте запознат с целия ход на обсъждането, с дългите спорове, които се проведоха на многобройните заседания - редовни и извънредни на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Това са разпоредби, първо, които са предназначени да уредят отношенията, възникнали специално с професионалните спортни клубове, които до момента по сега действащия закон бяха задължени да са регистрирани като акционерни дружества. Сега се дава право те да бъдат регистрирани по свое желание или като акционерни дружества, или като юридически лица с нестопанска цел.
По спорната ал. 4, която Вие казвате, че поставя много въпроси. Просто в момента има много професионални спортни клубове, които са сключили договори за ползване под наем за определени спортни обекти, които са държавни или общински. Това е с определен срок. Аз съм убеден, че всеки клуб си има договор със съответна община или със съответния собственик, със съответния субект, който упражнява правото на собственост. И тези клубове са сключили определени договори, примерно, за 10 години. И сигурно си плащат за това. Аз съм убеден. Ако не си плащат, значи не е законно придобито, има някаква далавера.
Но ако правото за ползване е законно придобито и този професионален спортен клуб реши да промени своята юридическа форма, тоест да стане акционерно дружество или пък обратното - от акционерно дружество да премине по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, тази разпоредба цели да му се гарантира придобитото право, което той е придобил по силата на този договор, да се запази до изтичането на този договор. Тоест, да не се използва промяната в юридическия статут на лицето като аргумент, за да му се прекратят правата, които той е придобил по силата на това законно придобито право на ползване. Повтарям още един път, ако то е законно придобито. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания?
За изказване по ал. 4 има думата господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Госпожо председател, аз исках да се възползвам от правото си като народен представител да направя някои реплики. Тук господин Сендов е абсолютно прав в едно, че аз се чувствам абсолютно неудобно да изказвам собственото си мнение, за което не съм подкрепен от комисията. Това, че мнозинството не го е подкрепило, това е друг въпрос. Най-накрая ще видим при този закон кой ще излезе по-прав в своите твърдения - дали аз или някой друг? Но това в момента няма значение.
Затова аз ви питам като ръководство. Ако искате, нека някой от заместник-председателите на комисията да докладва на заседанието. На мен не ми е удобно да изказвам мнението си, защото не искам да създавам впечатление, че едва ли не преча този закон да се приеме. Напротив, комисията проведе много заседания, извънредни заседания.
Моля да решите Вие и да определите по кой начин аз мога да изказвам собственото си мнение? Тук исках и на господин Корнезов да отговоря нещо, но така се чувствам неудобно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ваше право е да предоставите на някои от заместниците си докладването. Аз не знам кой е заместник на комисията.
Няма процедурна пречка. Господин Сендов се мотивира, че чисто психологически ефект има подобно поведение. Това не е за процедура.
Има думата за процедура господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Искам само процедурно да посоча, че аз не виждам никаква процедурна пречка един народен представител да се изказва по всеки текст, пък бил той и председател на комисия. Всеки народен представител има право да взема отношение по всеки текст от законопроекта. Ние сме достатъчно грамотни, мисля, за да можем да направим разлика между изпълнението на неговите функции като докладчик в качеството му на председател на комисията, и изказването на неговите лични мнения, както прави това всеки един народен представител. Така че аз не виждам никакви проблеми в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Няма, няма никакъв спор по този въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Бих искал да направя реплика на господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент, той имаше процедурно изказване. Моля, направете изказване, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Аз съжалявам, госпожо председател, ако се създава това впечатление, което и господин Сендов се опита тук да внуши. Но наистина има текстове, по които аз категорично не съм съгласен и съм длъжен да изразя резервите си, защото мисля, че като председател на комисията коректно докладвам по начин, по който комисията е гласувала.
Но имам и лично становище, което се различава от това на комисията и то по съществени въпроси.
Тук господин Корнезов задава един много резонен въпрос. Това, което господин Казак му отговаря, според мен не е тази действителност. В тази част, в която Вие казвате: "Да, те са били едно, но са се преобразували.", има горе текст, в който казваме "Можете да бъдете с нестопанска цел, можете да бъдете и с друга."
Питам ви, уважаеми колеги. Затова казвам, че не съм съгласен. Господин Корнезов постави въпроса за аматьорските клубове. Така беше навремето. Всички се водиха аматьорски, пък някои бяха скрито професионални. Сега уреждаме статута за базата само на професионалните клубове, за да ги запазим. Затова поставих въпроса и казах на господин Корнезов. Според мен тук със задна дата ще се създаде узаконяване на едно положение, което не е справедливо - веднъж.
Втори път, професионалните клубове запазват имущество, а примерно в Ямбол един аматьорски клуб, който има договор за "Диана" или някоя друга зала, по силата на този текст не запазва, а си запазва само по договор. Тук се създава различен статут според мен, който сам по себе си е несправедлив.
Отделен е въпросът, който аз мога да го споделя от личен опит, разбира се, това може да се провери и ако искате вярвайте, но проблемите със собствеността са големи, много големи. И те не са решени. Аз неслучайно казах, че Министерският съвет трябва да приеме едно постановление, в което да каже: "Това е национална спортна база. Тук не се пипа, не се приватизира и т.н. Това е за обекти еди-кои си и еди-кои си. Ще се ползват от национални отбори, по предназначение за съответния вид спорт." Това нещо го няма.
И сега с този текст ние казваме, че утре вие може да сте взели един стадион, за който Държавната агенция за младежта и спорта може да прецени, че е с национално значение, но аз като държател на този имот, ползвател, казвам: "Извинявайте, господа, но текстът на ал. 4 ми дава право аз да си го запазя, колкото и да се префасонирам от едно в друго лице." Това според мен е нередно. И затова казах, че не го подкрепям.
Тук има още един скрит проблем, който предполагам, че ще изникне и то с немалка сила. Но не искам повече да ви отегчавам, защото той е заложен също в самия текст. Прочетете го внимателно и ще се сетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други изказвания по § 10?
Господин Соколов, заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се изкажа само по тази ал. 4 на § 10, на чл. 12. На мен не ми е много ясно каква е целта, която се преследва. Очевидно става дума за един текст, който има чисто правна стойност. Ако целта е да запазят правото на ползване само тези професионални спортни клубове, които се регистрират като акционерни дружества, а не като втората възможност, която дава ал. 1 - като сдружения с нестопанска цел, този текст е съвсем излишен. Става дума за законно придобито право на ползване от едно акционерно дружество, което си остава акционерно дружество. И без този текст това акционерно дружество ще си запази законно придобитото право на ползване. Нищо не се променя по отношение на тези професионални клубове, които се регистрират като акционерни дружества. Защото текстът казва "които са имали към момента на регистрирането им като акционерни дружества". Значи, те са били регистрирани като акционерни дружества и си остават такива. Каква е необходимостта от един такъв текст?
Може ли някой да отнеме законно придобито право на едно търговско дружество, което продължава да бъде същото търговско дружество, същото акционерно дружество?
От друга страна, наистина какво става и това ли е целта - тези професионални спортни клубове, които се регистрират или променят своята регистрация за в бъдеще не като акционерни дружества, а като сдружения с нестопанска цел, законно придобитите права на ползване, ако има такива, те да ги загубят? Откровено казано аз трудно бих подкрепил една такава цел, защото не виждам смисъл, след като законът дава възможност спортните клубове да бъдат "професионални спортни клубове - акционерни дружества", както и "професионални спортни клубове - сдружения с нестопанска цел", едните да запазят свои придобити права на ползване, а другите да ги загубят.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не да ги загубят.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Как "не да ги загубят"? Ако не ги запазят, очевидно е, че ще ги загубят. Средно положение няма. Или имаш законно придобито право на ползване и си го запазваш, или, ако законът казва, че само тези професионални спортни клубове, които са акционерни дружества, запазват законно придобитото си право, по аргумент от противното, това е елементарно в правото и, господин Казак, понеже Вие репликирате от място, би трябвало да го знаете, по аргумент от противното те няма да си го запазят. Защото иначе наистина тук се предлага един текст, който според мен е безсмислен, ако той наистина визира това, което аз предполагам, че се цели - тези, които са били акционерни дружества, придобили са право, да ги запазят. И без този текст те ще ги запазят. Напротив, ние с текст можем да отнемем законно придобито право. Излиза, че това го правим по отношение на професионалните спортни клубове, които занапред стават сдружения евентуално с нестопанска цел. Но това ли е целта - да отнемем законно придобити...?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Не е така.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така се получава от този текст.
Затова аз бих си позволил да предложа, както вече направихме преди малко, да отложим гласуването и разискванията по ал. 4, да се разясни наистина каква е целта на тази ал. 4 и тя да придобие едно адекватно правно съдържание. Защото наистина се регламентира една чисто правна материя с чисто правни последици.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други изказвания по този параграф?
Има думата за реплика господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Соколов, Вие сте прав, че наистина има известен проблем и той се корени в това, че по принцип първоначалната идея на вносителя е била да се гарантира законно придобитото право на ползване на онези професионални футболни клубове, които са се регистрирали като акционерни дружества. Тоест, фактът, че те се регистрират като акционерни дружества и стават вече правен субект по Търговския закон, да не бъде използван от този, който им е предоставил това право на ползване, за да откаже или развали в определен момент сключения договор за ползване.
Но Вие сте прав, че възниква проблемът за обратния случай. Ако сега, след като ние приемаме с този законопроект възможността един професионален спортен клуб да може да избере дали да бъде акционерно дружество или да бъде юридическо лице с нестопанска цел, този казус ние не сме предвидили и затова бихме могли да променим края на ал. 4 и тя да стане: "запазват законно придобитото право на ползване върху специализирания за съответния вид спорт спортни обекти или съоръжения, което са имали към момента на промяна на техния правен статус". Или нещо подобно, което да посочва да не се използва промяната на техния правен статус и регистрация по определен закон като аргумент да се оспорва тяхното законно придобито право на ползване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Казак, Вашата реплика ме убеждава, че наистина най-добре е да отложим гласуването на този текст. Трудно сега един очевиден от правна гледна точка текст ще бъде направен добре, ако сега започнем да импровизираме. На това, което Вие предложихте - към момента на регистрирането им или на промяна на регистрацията, аз отново веднага мога да възразя. Пак по аргумент от противното този, който не променя регистрацията, сега ще си загуби правата.Ще постигнем точно обратния резултат на това, което изглежда се цели. Дайте да не правим някакви такива опити в момента да заменим последните две думи в един правен текст с някакви други. Наистина трябва да се обмисли какви са правните резултати, които ние ще получим при един или друг текст. И дали те са целените? Защото аз, като слушах досегашните изказвания, се съмнявам, че това, което може да се получи при един или друг текст, са точно тези правни последици, които се целят от вносителите или от комисията.
След като ние даваме със закон правната възможност спортните клубове да се регистрират по техен избор като акционерни дружества или като сдружения с нестопанска цел каква е целта - да имат различни права ли, да ударим едните за сметка на другите ли? Ако това е целта, дайте ясно да се каже. Тогава всеки спортен клуб, който ще реши как да се регистрира, поне да знае - ако се регистрира като акционерно дружество, ще има едни права, ако се регистрира като сдружение с нестопанска цел - други права. Но така, както е текстът, отново повтарям чисто правно, той дава права на акционерните дружества, отнема на сдруженията с нестопанска цел. А това, което Вие предложихте преди малко, е точно обратният резултат - ще дадем права на сдруженията с нестопанска цел и ще отнемем на акционерните дружества.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване отлагането на гласуването на ал. 4, каквото беше предложението на господин Соколов. В сходен смисъл, макар и не така формулирано, беше и предложението на господин Корнезов.
Гласуваме отлагането на ал. 4 на чл. 12, дискутиран досега в залата.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Гласуваме чл. 12 в редакцията, предложена от комисията. Параграф 10 без ал. 4, която беше отложена току-що.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Корнезов.

ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Гласувах "против", защото според мен, поне така, както го разбирам, не може да има професионални спортни клубове, които са сдружения с нестопанска цел. Та те продават един футболист за милиони! За милиони! И това е нестопанска цел? Скоро продадоха може би един от най-добрите ни играчи, да, Гонзо, във Франция... Дано оттам да тръгне и славата му в Европа, но това са милиони! Това е бизнес.
И сега казваме: "нестопанска цел". Каква нестопанска цел, дами и господа?
И не е само този пример, разбира се. Печелят се милиони. Вижте какво става във всеки вид спорт вече. Защо правим два режима - акционерни дружества и дружества с нестопанска цел? Ами, разбира се, те ще започнат да се пререгистрират в зависимост от данъците и от това как могат по-малко да плащат. Ето тази цялата работа ще я направим. И затова гласувах "против".
И повече няма да взимам думата, обещавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Преминаваме нататък - към § 9.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): И какво? Няма ли да прегласуваме този текст? Ето, дойде и председателят на Народното събрание, който е юрист и знае за какво става дума!... (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз не разбрах да има предложение за прегласуване. Виждате, че сега влизам в залата и не съм наясно дали такова предложение е имало.
РЕПЛИКИ: Няма! Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма такова предложение. Следователно, аз това не мога да си го измисля.
Продължаваме по-нататък с § 9. (Неразбираеми реплики.)
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 9 има направени предложения, от които вносителите оттеглиха предложението си по ал. 5 на чл. 14.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков в § 9 да отпадне ал. 3.
Комисията не приема предложението.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя по § 9, който става § 11, със следната редакция:
"§ 11. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите "училищните, студентските и войсковите спортни клубове" се заличават.
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) За подпомагане развитието на ученическия, студентския и военизирания спорт могат да се създават многоспортови федерации и асоциации при условия и по ред, определени от съответните министри, съгласувано с министъра на младежта и спорта."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По § 9 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, първо, на предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадането на ал. 3.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков.
Гласували 123 народни представители: за 30, против 91, въздържали се 2.
Не се прима.
И сега подлагам на гласуване текста на вносителя, одобрен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 18.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: "§ 10. В чл. 15, ал. 2 думите "Държавната агенция за младежта и спорта" се заменят с "министърът на младежта и спорта"."
Има предложение от народния представител Панайот Ляков § 10 да отпадне.
Комисията не приема предложението на Панайот Ляков.
Комисията приема предложението на вносителя по § 10, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз предлагам този път ние да приемем предложението на народния представител Панайот Ляков, не защото е негово, а защото чисто и просто в Допълнителните разпоредби, в новия § 32 има една обща разпоредба, която гласи, че навсякъде в закона думите "председателят на Държавната агенция" или "Държавната агенция" се заменя с "министъра на младежта и спорта" или "Министерството на младежта и спорта", така че е излишно в специална разпоредба да посочим точно същия казус. Мисля, че е уместно да отпадне този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Госпожо Гигова, заповядайте. Имате думата.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз съм съгласна с господин Казак, но в случая тук не се касае за формално заместване на наименованията, а тук имаме едно различие.
В чл. 15, ал. 2 е казано: Държавната агенция за младежта и спорта признава статут на национални спортни организации и т.н. Ние искаме сега да заместим "Държавната агенция" с органа, тоест "министърът на младежта и спорта". И точно затова тук се налага тази корекция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Господин Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като определено декларирам, че аз винаги съм бил за Министерство на спорта, ще задам следния въпрос, уважаеми господин председател:
Преобразуването на агенция в министерство става с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя. Не може да се преобразува една агенция със закон.
Реално в момента ние говорим за министерство, но министерство ние нямаме. И изпадаме в един парадокс. Би следвало, наистина, да има едно предложение на министър-председателя и с едно решение да се преобразува държавната агенция в министерство, в противен случай говорим за орган, който го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих искал да кажа две неща.
Едното е това, което постави господин Китов преди мен. Този въпрос трябва да бъде решен по някакъв начин. Това първо.
Второ, госпожа Гигова го каза много вярно - този път не се иска замяната на държавната агенция с министерство, а се иска замяната на държавната агенция с министър. Това е съвсем различно от онова, което го има накрая, господин Казак. Друг е въпросът дали е правилно така да бъде направено.
Уважаеми господин председател, струва ми се, че ако не изясним оттук нататък този въпрос, който постави господин Китов, от конституционна гледна точка, от гледна точка на това как Народното събрание приема един закон или решение, такива въпроси ще възникват по-нататък в текстовете на самия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
От юридическа гледна точка няма такава пречка - със закон да се предвидят задължения на министерство, което впоследствие да бъде въз основа на закона създадено с решение на Народното събрание по предложение на премиера, на Министерския съвет.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на параграфа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 136 народни представители: за 31, против 99, въздържали се 6.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте този параграф.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 19.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Има направено предложение от народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева за създаването на нов § 10а, което е оттеглено.
Има предложение на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева. Вносителите са оттеглили предложението си по т. 1 за ал. 4.
Комисията приема предложението на вносителя по т. 2 на § 10а, който става § 13 със следната редакция:
"§ 13. В чл. 16 се създава ал. 4:
"(4) Олимпийските символи и знаци могат да се използват само с разрешение на Българския олимпийски комитет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Имате думата по този параграф. Не виждам желаещи.
Длъжен съм да подложа на гласуване предложението на народните представители Гигова, Матова и Лечева за неприетата т.2.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 90, въздържали се 9.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 11 има направено предложение от народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева, но те оттеглиха предложението си.
Има направено предложение от народния представител Панайот Ляков, който предлага в § 11 да отпаднат т. 1, 2 и 5.
Комисията не приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14:
"§ 14. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 след думата "структура" се добавят думите "като сдружения";
б) точка 5 се изменя така:
"5. да работят за откриването и подпомагането на спортни таланти, както и за развитието на детско-юношеския спорт;";
в) в т. 6 след думите "спортната етика" се добавят думите "да водят борба срещу употребата на допинг и насилието в спорта".
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Спортните лицензии се издават от министъра на младежта и спорта, както следва:
1. националните спортни организации се лицензират пряко;
2. спортните федерации се лицензират пряко, като спортната лицензия може да получи само една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак."
5. В ал. 6 думите "Държавната агенция за младежта и спорта" се заменят с думите "министърът на младежта и спорта".
6. В ал. 7, т. 1 и 2 се изменят така:
"1. националните спортни организации - на всеки 4 години;
2. спортните федерации - на всеки четири години."
7. Алинея 8 се изменя така:
"(8) Министърът на младежта и спорта води национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове и упражнява надзор за спазване на задълженията и предоставените им правомощия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
По този § 11 по номерацията на вносителя, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадането на точки 1, 2 и 5, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 22, против 102, въздържали се 4.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по § 11 по номерацията на вносителя.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 6.
Този параграф се приема.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 12 има направено предложение от народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева, които са го оттеглили.
Има предложение на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева - § 12 да отпадне.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
"§ 15. В чл. 18 думите "получили лицензия" се заменят с "членуващи в лицензирана спортна федерация"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по този параграф.
Има ли желаещи?Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева за отпадането на този параграф - едно предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 25, против 87, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на § 12 с нова номерация, по комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 11.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложение на народните представители Величко Клингов и Мария Ангелиева за създаване на нов § 12а, което е оттеглено.
Комисията предлага създаването на нов § 12а, който става § 16 със следната редакция:
"§ 16. В чл. 19, ал. 1, т. 6 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По това предложение на комисията има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 12а.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Приема се.
Процедурно предложение - госпожа Снежана Гроздилова. Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ предлагам удължаване на работното време с два часа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване на работното време с два часа.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на работното време най-много с два часа.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 120 народни представители: за 82, против 30, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Удължаваме работното време най-много с два часа.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Параграф 13 - това е заглавието на Глава четвърта от закона.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага нова редакция на § 13, който става § 17:
"§ 17. Наименованието на заглавието на Глава четвърта се изменя така: "Физическо възпитание и спорт в училищата, Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
По този параграф - заглавието на главата?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново е възможно да изпаднем в някакво объркване с поставянето на "въоръжените сили". Затова би трябвало да бъде: "Физическо възпитание и спорт в училищата, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи", тъй като терминът "въоръжени сили" чрез новия Закон за Въоръжените сили, който влезе в сила, вече е съвсем друго понятие и има съвсем друго тълкуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Други желаещи?
Господин Праматарски, това е въпрос, който трябва да се изчисти и да го решим точно.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: В тази връзка, господин председател, макар че докладвах, че комисията приема по принцип и това е решението на комисията, моето лично становище обаче е различно и то произтича от следното. За да стане ясно може би на залата, държа да направя това уточнение.
Досега беше дадено много лесно - физическо възпитание и спорт в училищата и въоръжените сили, като под "въоръжени сили" се разбираха всички онези, които, така да се каже, са били под пагон.
Сега, с промените обаче в закона, въоръжени сили извън Министерството на отбраната, поне такова беше становището на колегите, които са специалисти в тази област, няма. Затова се отиде на едно заглавие, за което аз съм категорично против. Защо? Защото казваме, че няма въоръжени сили извън Министерството на отбраната. В същото време, понеже тук има - и това беше аргументът на вносителите - хора под пагон, така да се каже, в Министерството на вътрешните работи, понеже те не са били въоръжени сили по смисъла на закона, се залепи и Министерството на вътрешните работи. Обаче остава открит един друг, по-сериозен въпрос.
Значи, ние уреждаме тук, всъщност това е идеята на вносителите - да уредят статута в тая глава само на въоръжените сили, т.е. на МО и МВР, а всички онези останали, които също са под пагон и общо взето нямат по-различен статут и развиват някакъв спорт, остават извън тази глава.
Ето, това е спор, който практически комисията не можа да разреши на свое заседание. С мнозинство, разбира се, се прие този текст, който аз смятам обаче, че е некоректен по отношение на онези, които биха развивали спорт - говоря само за военизираните - поради това, че нямаше възможност, или да се поиска компетентното мнение от съответната комисия кой термин официално да бъде използван след промените в този закон. И затова се получава нещо различно - едни и същи хора под пагон, така да се каже... Извинявайте, не съм специалист, не знам точно каква е думата, но и едните са под пагон, и другите са под пагон. Едните, понеже не са в МВР, не се ползват, така да се каже, от разпоредбите на тази Глава четвърта и даже не са изписани.
И наистина, на мен ми се струва - защото по-нататък има текстове, които уреждат тази глава - че ако поне в самото заглавие няма яснота за какво иде реч, по-нататък нещата ще продължат да бъдат неясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Господин Казак, заповядайте, с надеждата да внесете яснота.
Реплика към изказването на господин Праматарски. Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че не виждам тук един от вносителите - госпожа Нонка Матова, която е основният вносител на това изменение специално, за да може тя да аргументира свето предложение.
От дебатите в комисията наистина стана ясно, че преимущественото желание на членовете на комисията е да се регламентира спортната дейност и в рамките на Министерството на вътрешните работи. Тоест, когато ние говорим за спорта в структурите под пагон, господин Праматарски, аз не виждам - освен въоръжените сили, т.е., цялата армия, която е към Министерството на отбраната, и Министерството на вътрешните работи с всичките му военизирани структури с хората под пагон - къде другаде има хора под пагон, като изключим вече малките формирования на Националната служба за охрана и на Националната разузнавателна служба, които са директно на подчинение на президента.
Това е била целта на вносителите на този законопроект - да се включи в тази глава и физическото възпитание и спорта в МВР. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Господин Праматарски, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Аз съжалявам, господин Казак, че я няма госпожа Матова, за да каже какво точно е искала. Но аз много добре си спомням това, което тя много коректно постави като искане - да бъде уреден не само въпроса за МВР и Министерството на отбраната, а да бъде уреден въпросът за всички онези, които - пак казвам - понеже са извън Въоръжените сили на Министерството на отбраната, но са под пагон, даже мисля, че тя даваше пример с някакви структура в Министерството на транспорта... Така че идеята на вносителя беше по-широка, господин Казак, да уреди абсолютно всички. Но понеже не се намери подходящият термин, който да обхване еднозначно всички, се отиде на това изброяване - на Въоръжени сили и на Министерство на вътрешните работи. И затова в изказването си аз казах, че трябва да си даваме сметка, че все пак има и такива, които няма да попаднат в тази графа и макар и те да са под пагон, за тях това не се отнася. А целта на госпожа Матова, която аз лично подкрепях, беше точно тази - да се уредят абсолютно всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм съгласен, че наистина желанието е било да се обхванат всички хора под пагон. Аз още един път подчертавам - тук е и господин Станимир Илчев, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, нека той, ако може, да внесе яснота, - но според мен хора под пагон извън Въоръжените сили и МВР в България няма освен НСО и Националната разузнавателна служба. Ако си спомняте, ние закрихме войските към Министерството на транспорта. Преди това, още в Тридесет и осмото Народно събрание, бяха закрити Строителни войски и т.н. Така че не останаха никакви други войски, никакви други хора под пагон освен Въоръжените сили, МВР и двете национални служби, които са на подчинение на президента.
Освен да включим и последните две служби, като ги изброим поименно, и въпросът да приключи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Дали има достатъчно яснота по въпроса, за да преминем вече към гласуване, защото има две предложения - едното е на вносителя, а другото е на комисията?
Подлагам на гласуване първо предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 2.
Предложението се приема, затова няма нужда да гласуваме и другото предложение.
ДОКАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 14 имам направено предложение от народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева:
"В § 14, чл. 21, ал. 3 след думите "сред природата" да се добави "не могат да бъдат по-малко от три часа седмично и не могат да се използват за други цели".
Комисията не приема предложението.
Предложение на народния представител Панайот Ляков: от § 14 да отпадне т. 2.
Комисията не приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя по т. 1, приема по принцип предложението по т. 2 и предлага нова редакция на § 14, който става § 18:
"§ 18. В чл. 21 се създава ал. 5:
"(5) Спортните клубове към висшите и средните училища се създават при условия и по ред, определени от съответния министър, съгласувано с министъра на младежта и спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 14 има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да изразя едно опасение и ако можем, да намерим решение на това, от което се опасявам. Аз съм категорично за увеличаване в ал. 1 на чл. 21 на часовете. Там се казва, че не могат да бъдат по-малко от три часа седмично и т.н. Но какво е моето опасение? В повечето от българските училища няма абсолютно никакви условия за провеждане на часовете по физическо възпитание, говоря за битови условия. Може да имаме топки, може да имаме игрища, естествено, че нямаме достатъчно салони, но игрища, топки и други пособия да се надяваме, че има в училищата. Но битови условия няма никакви. Малките деца от 1, 2 и 3 клас не изпитват такава огромна нужда от хигиена, защото по цял ден тичат и извършват физическа дейност, но учениците от 6 до 10 клас, ако в училищата няма достатъчно бани и условия за привеждане в един нормален вид на детето, за да влезе в следващия час по математика, представяте ли си как ще се чувстват тези деца в часовете след физическо възпитание. От два часа седмично те стават три часа. Именно оттук идва проблемът, че повечето деца в България си изваждат всякакъв вид бележки, които ги освобождават от физическо. И това е не защото не обичат спорта, а защото нямат условия за спортуване в училищата.
Заради това аз бих предложил Министерството на младежта и спорта да контролира и да иска от общините създаване на минимални условия за провеждане на не по-малко от три часа седмично на часове по физическо възпитание. Това наистина е един сериозен проблем и ви казвам, че с увеличаването на часовете ние няма да помогнем на децата да спортуват повече, а ще се струпват все повече и повече медицински бележки, които ще ги освобождават от физическо възпитание, ако не помислим първо за условията за провеждане на часовете по физическо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Господин Додов, заповядайте, имате думата.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволявам си да изразя противно мнение. Независимо че в училищата няма създадени добри условия за хигиенизиране след провеждане на часовете по физическо възпитание, предложението на Весела Лечева и Мария Гигова за минимум три часа, да бъдат включени минимум три часа по физическо възпитание в седмичната програма, смятам да го подкрепя, независимо че не е подкрепено от комисията.
В съвременните условия на живот в множество от семействата се води застоял живот, има обездвижване, има прехранване, коeто води до гръбначни изкривявания и наднормено тегло. И с тези три пъти по 45 мин. седмично трябва да се опитаме да осигурим на българските деца създаване на хигиенни навици за движение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Господин Николов, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Додов, не ме разбрахте правилно, аз също ще подкрепя увеличението на часовете. Просто исках да помислим да се внесе някакъв ред и да се вмени в Министерството на младежта и спорта задължението да изисква от общините създаване на битови условия, в които да могат да се провеждат часовете по физическо възпитание. Категорично съм за увеличаване на часовете по физическо възпитание, но при тези битови условия се опасявам, че няма да се увеличат часовете, а напротив, все повече и повече деца ще се освобождават, защото няма хигиенни условия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Додов, имате възможност да вземете отношение като дуплика. Заповядайте.
АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Извинявам се на господин Николов, че не съм го разбрал. Подкрепям неговото предложение за физкултура да има най-малко 3 часа седмично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Госпожо Гигова, имате думата за изказване.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги дами и господа народни представители! Аз бих искала да припомня, че при преди Наредба № 6 на Министерството на образованието и науката от 28 май 2001 г. в разпределението на учебното време имахме по 4 часа занимания по физическо възпитание в училищата - и в професионалните училища, не само в обикновените. А сега с тази наредба часовете се намалиха до 2 часа в 1 и 2 клас и 2 часа и половина в 3 и 4 клас. Аз не виждам огромна разлика от това, което ние предлагаме, и това, което е сегашното състояние в тази наредба. Всъщност ние предлагаме половин час повече, т.е. минимумът да бъде поне 3 часа.
Апелирам към всички вас да гласуваме за минимум 3 часа, така както е предложението на вносителите, а не предложението на комисията. Нека да помислим малко за нашите деца. От опит знам, защото в спорта, с който съм се занимавала дълги години, имам наблюдение върху децата именно от тази възрастова група. Безкрайно много са гръбначните изкривявания! Защо? Защото децата ни се застояват в училище по другите образователни предмети, те се обездвижват, получават се безкрайно много негативни здравословни последици и това не е в полза на обществото, това е в ущърб на нашата нация, защото тя създава едни инвалиди. Ето защо аз ви моля още веднъж да подкрепите предложението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
Заповядайте, господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да се изкажа в подкрепа на предложението на госпожа Гигова, макар че комисията и нейното мнозинство не подкрепи това предложение, за съжаление. А това предложение показва, и тук искам да отворя скоба, че наистина коректно се държим и макар че много скоро по други текстове, които комисията е приела, изказвам тук мнението си, този път съм точно на обратното мнение и подкрепям това, което комисията за съжаление не прие. Става дума наистина за един принципен въпрос - за здравето на нашите деца в училище. Това е един спор, който се води дълго време в комисията, който обаче не беше решен според мен положително.
Има два подхода - единият е, ако чакаме Министерството на образованието и науката само да реши този въпрос със своите програми, знам спора и в миналия парламент, това няма да стане. Защото аргументите от тяхна страна са, че това е свързано с нови финансови разходи, няма достатъчно подготвени преподаватели и не знам какви други подобни аргументи. Разбира се, те са в тяхното си право. Аз обаче подкрепям обратната теза все пак ние да наложим чрез един закон, водени именно от обществения интерес, за който говори госпожа Гигова, децата да стават по-здрави, а не обратното, каквато е тенденцията, нещо, с което Министерството на образованието и науката трябва да се съобрази, понеже е законова разпоредба. А всички други въпроси - има ли или няма преподаватели, с колко ще бъде увеличен финансовият разход като се мине от 2 на 3 часа, това са детайли, които ми се струва, че днес в момента, когато ние приемем или не приемем такъв текст, трябва да бъдат съобразени с по-големия интерес на обществото. А той, според мен, е този: да накараме по някакъв начин, без това, разбира се, да бъде прието като силов подход, в училищата децата да се занимават малко повече с физическото си възпитание.
Така че аз категорично подкрепям предложението, което госпожа Гигова направи, и макар че комисията го отхвърли, ще гласувам за това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Заповядайте, господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да стане ясно за какво говорим. Никой в комисията, който е гласувал за отпадането на този текст, не е против физическото възпитание и спорта. Нека да ви прочета какъв е досегашният чл. 21 на действащия Закон за физическото възпитание и спорта. Междупрочем, господин Праматарски, той е приет в 2000 г., тогава вие бяхте управляващо мнозинство и ако имахте такива намерения, можехте да прокарате и тази поправка.
Член 21 гласи: "Физическото възпитание, спортът и туризмът в предучилищните детски заведения, общообразователните, специални, професионални и професионални училища са неразделна част от образователния и възпитателния процес и се осъществяват по програми на Министерството на образованието и науката, съгласувано с Държавната агенция за младежта и спорта." Неразделна част! Законодателят ясно е казал, че той е за физическото възпитание и спорта във всички видове училища.
Продължавам по-нататък: "(2) Броят на учебните занимания във всяка училищна степен, както и оценъчната система за тяхната ефективност се определят в учебни планове и държавните образователни изисквания в зависимост от възрастовите групи и критериите за функционално състояние на учащите се."
Значи този брой, който сега ние искаме да променим, се определя в учебните планове.
По-нататък: "(3) Часовете, определени за физическо възпитание и излети сред природата, не могат да се използват за други цели.
(4) Училищата създават условия за занимания с физически упражнения и спорт с лечебна цел."
Във всички четири алинеи законодателят ясно е казал, че той е за това да има спорт в училищата, но не и да регламентира броя на часовете по физическо възпитание. Това става с учебни планове и с наредби на министъра. След малко има един подобен текст и затова аз ви казвам, че неслучайно комисията е отхвърлила това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Клингов.
Реплика - госпожа Мария Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Уважаеми колега Клингов, аз разбирам много добре Вашите опасения, за това че ние можем да утежним учебните програми. Но нека все пак да излезем от тази бумащина и съвсем формалното гледане на тези неща. Нека да погледнем действително върху съдържанието на нашето предложение. В него се крие нещо много по-сериозно от това да седнеш и да направиш един график как ще се разпределят учебните предмети и да разпределиш хората.
Ще Ви попитам как преди излизането на тази прословута Наредба № 6, за която аз говоря от тази трибуна, с четири часа седмично бяха решени тези проблеми, за които току-що Вие говорихте. Така че аз мисля, че тук проблемът, който се поставя е въпрос на много по-друго виждане, на много по-друго разбиране и, от друга страна, на една много точна организация на работа в Министерството на образованието и науката. Тоест, аз не считам, че може да се затрудни Министерството на образованието, ако постави действително нещата на такава основа, на каквато би трябвало да ги постави. Бих искала да напомня още веднъж, че това е и политиката и на управляващото мнозинство, и на сегашното правителство в областта на спорта. Нека все пак да изхождаме и от тези основни насоки, които имаме в спорта, разбира се, изхождайки и визирайки тази програма.
Аз бих ви дала само един пример за организация на часовете по физическо възпитание на една цивилизована страна каквато е Франция, защото съм наблюдател на този процес там. Искам да ви кажа, че тези програми така са съобразени, че да се използва максимално спортната база, която е на територията на съответното училище. Сключени са договори и със спортните клубове, които да предоставят своята база. А ние имаме много спортни клубове, които имат спортна база и която не се използва пълноценно, а училищата спокойно могат да влизат в тази спортна база и да осъществяват този процес на физическо възпитание.
Апелирам да се реши този въпрос, както го поставих в самото начало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гигова.
За втора реплика - господин Праматарски.
АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Клингов, правя репликата, защото все пак цитирате моето име, без да сте запознат с дебата, който е бил в предишния парламент, и затова държава да Ви кажа, че аз и тогава отстоявах подобна теза. За съжаление, чиновниците в Министерството на образованието - тези, които правят съответните програми под форма на най-различни наредби, и тогава изтъкваха всякакви аргументи. Така че това е по тази част на Вашето изказване.
Във втората Ви част обаче, аз не питая особено уважение към това, което в момента правят в това министерство за физическото възпитание на нашите деца. Даже смятам, че нищо не се прави и затова резултатите, за които говори госпожа Гигова, са такива. Какво пречи тук в един закон, а не да оставим на волята на някакви чиновници, в което и да било министерство - не ги знам и кои са, нямам нищо персонално, те да решат. Ами те утре по силата на тази разпоредба, която не фиксира нищо, могат да кажат: Ами те нашите деца нямат нужда повече от един час, понеже законът не ги задължава.
Така че аз не смятам, че има някаква юридическа пречка един такъв важен въпрос да бъде трайно уреден като обществено отношение именно в закона, именно като им се фиксира и от утре тези хора просто да се съобразяват с тази норма тогава, когато правят тия програми. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Праматарски.
Заповядайте за дуплика, господин Клингов. Разполагате с 3 мин.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Гигова, Вие питате как е могло преди да е имало четири часа физическо възпитание. Неслучайно е казано, че се определят с програми и с планове на Министерството на образованието, за това, защото ситуацията се променя. Ясно е казано, че са неразделна част, но колко точно, нека да оставим все пак преценка на министъра - да реши.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Нищо няма да реши.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Сега в момента нашите ученици имат нужда да учат повече езици, да учат повече компютри и, въвеждайки повече часове в сравнение с миналата година, регламентирайки ги законно, ние на практика трябва да съкратим някой и друг учебен предмет. Аз Ви питам например Вие нима не знаете, че нашите деца в момента са неграмотни? Достатъчно е да видим само резултатите от тестовете, които се провеждат по български език и литература и ще ни стане ясно.
Господин Праматарски, въпреки всичко, Вие не можете да ме убедите, че чиновниците са надделяли над Вас. Все пак това бяха Ваши чиновници. Да ги бяхте сменили. В крайна сметка това е въпрос и на някаква политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
Надявам се да няма повече изказвания по този параграф. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Мария Гигова, Нонка Матова и Весела Лечева.
Гласували 152 народни представители: за 131, против 18, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на т . 2 в § 12, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 87, въздържали се 5.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в останалата част, извън приетото предложение на Гигова, Матова и Лечева.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 3.
Приема се.
Уважаеми народни представители, струва ми се, че и господин Праматарски, а и тези, които сте най-съвестни в залата, имате нужда от малко почивка.
Двадесет минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Заседанието продължава.
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, продължаваме с § 15.
Има предложение от народния представител Панайот Ляков в § 15 т. 4 да отпадне.
Комисията не приема предложението на народния представител Панайот Ляков.
Комисията приема по принцип предложението на вносителя и прави следната редакция на § 15, който става § 19:
"§ 19. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "организира" се добавят думите "чрез спортни секции".
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност на учениците е доброволна и се организира от училищните спортни клубове, училищните спортни секции и отбори, ученическите спортни школи с подкрепата и съдействието на училищните настоятелства."
3. В ал. 5 след думите "спортни клубове" се добавят думите "училищни спортни секции и отбори".
4. Създава се ал. 6 със следното съдържание:
"(6) Извънучилищната тренировъчна и състезателна дейност с учениците се организира по ред, определен от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Господин Мутафчиев, имате думата по § 15.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз все пак искам да попитам вносителите, тъй като тук става дума за една сериозна тема, темата за ученическия спорт в средните училища: не рискуваме ли с промените, които се предлагат в този параграф, да лишим от финансиране училищния спорт от Спортния тотализатор, от тази система, която в момента се прилага, след като отново го върнем в училищата? И ако няма такава опасност, бихте ли ми казали по какъв начин ще се превеждат финансови средства в училищата за спортна дейност?
Тук казваме, че с подпомагане на училищните настоятелства трябва да се извършва тази дейност. Според мен това е, най-леко казано, несериозно. Ние им възложихме с предишния параграф фактически да се борят и с наркотиците, с разпространяването на наркотици, със спортното хулиганство и т.н., сега остава да ги накараме да подготвят и финансирането на училищния спорт. Мисля, че не е в унисон с това, което гласувахме преди 20 минути, т.е. предишния параграф. Тогава казахме, че трябва да се увеличат часовете за физическо възпитание в училищата и увеличихме часовете от два на три, като два бяха записани в наредбите, а сега го приложихме в закона и господин Праматарски настояваше за това. Сега изведнъж ние отделяме ученическите спортни клубове и ги връщаме обратно в училището като една обществена дейност под прякото наблюдение на училищните настоятелства.
Мен и нещо друго ме притеснява, може би и досега да е било така, не съм експерт в тази сфера. Говорим в следващия параграф, за да не вземам думата пак, господин председател, ако разрешите, че се правят отделни федерации по училищен спорт. Аз питам: ще има ли отделна федерация по училищен бокс и отделна федерация по професионален бокс? Как ще става взаимодействието и разпределението? Това също не ми е ясно. Може би греша в логиката, може би наистина има някъде разковниче, което дава обяснение на тези неща, но ще се радвам, ако вносителите все пак ми обяснят за какво става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Желае ли някой думата от вносителите, за да се получи яснота, тъй като господин Мутафчиев отправи няколко въпроса към тях?
Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин Мутафчиев, явно, че от това, което Вие казахте, аз виждам, че се смесват много понятия в едно и за Вас явно не е ясно точно какво сме искали да кажем.
Първото нещо, което сме искали да кажем с това предложение, е, че извънучилищната, тренировъчна и състезателна дейност на учениците е доброволна. Тоест, ние с всички последващи текстове даваме право на пълна свобода на децата на изборност, било те да спортуват в ученическа спортна секция, било то в училищен отбор, било то в ученически спортни школи, било то в спортни клубове, които са към спортните федерации. Естествено, че в тази доброволна дейност трябва да се включат с пълна сила и родителите - при това онези родители, които формират училищните настоятелства, заедно с някои учители, разбира се, за да има все пак контрол от страна и на училищата върху една подобна дейност.
Вие се опасявате за средствата. Ще Ви кажа, че в момента към Националната федерация за ученически спорт има, доколкото съм информирана, може и да греша в точност с цифрите, 18 спортни клуба. Тези спортни клубове имат своя спортно-състезателна дейност, имат свой календар и те се субсидират от Спортната федерация, респективно, частично се подпомагат и от Държавната агенция за младежта и спорта, както и с други средства, които идват по линия на спонсорства и подобни.
Не виждам защо ние трябва да слагаме една черта и да казваме: учениците могат да бъдат само в училищните отбори и нищо друго. Още веднъж се връщам на първата си мисъл, че ние не трябва да даваме абсолютно никакви ограничения на нашите деца да спортуват извън училищната си дейност, така както намерят те за добре по един напълно доброволен принцип. И никаква друга мисъл не трябва да се търси в това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, госпожо Гигова.
За реплика думата има господин Мутафчиев.


ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо Гигова, това, че аз не разбирам нещата е вярно. Затова Ви питам - за да ми станат ясни и да знам кой бутон да натисна - зеления, червения или сивия.
Аз Ви питах за нещо конкретно - по какъв начин ще се финансират спортните клубове, които са регистрирани и се занимават с ученически спорт. Ще Ви дам един елементарен пример, за да ме разберете за какво Ви питам. Става дума за това, че има спортни клубове, например в Първомай има един клуб, който се занимава с лека атлетика и бадминтон само с ученици и юноши. Казва се "Атлет". Досега той участваше в разпределението на средствата от тотото чрез общината. Мен ме интересува, след като тези разпоредби са направени в момента, ще съществуват ли тези клубове или ще прехвърлим изцяло дейността към училището на обществените начала, за които Вие ме убеждавахте, че трябва да бъдат така. Това искам да Ви питам - ще има ли допълнително средства, които ще се отделят за тези клубове от държавата, за спорт в училищата, след като ние с тези текстове им даваме тази възможност, включително възлагаме мисия на една обществена структура, каквато е училищното настоятелство, а Вие казахте, че е и пряко под контрола на родителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Не зная с какви думи трябва да обясня. Средствата, които до момента са имали тези клубове, ще продължават да ги получават, според дейността, която вършат.
Ако тази дейност действително е с по-голям обществено полезен характер, те ще получават повече средства, ако е с по-малко обществено полезен характер, ще получават по-малко средства. Но при всички случаи аз не мисля, че държавата ще се откаже от подпомагане на тези клубове по линия на държавата. Те ще получават средства и не може да не получават. Защото това е една приоритетна задача, поне за това правителство. А то следва своята програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по § 15? Няма такива.
Преминаваме към гласуване на § 15, който става § 19, така както беше изложен от председателя на Комисията по младежта и спорта господин Праматарски - с новата редакция на т. 4, § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 9.
Параграфът е приет.
Ще се върна на предложението на народния представител Панайот Ляков. Попитах преди това, дали е тук и желае ли някой да го защити. Въпреки всичко, ще го подложа на гласуване. Господин Ляков предлага от § 15 да отпадне т. 4.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Ляков за § 15.
Гласували 126 народни представители: за 26, против 97, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Ляков - т. 4 от § 15 да отпадне, не се приема.
Продължаваме, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 16 има направено предложение от народния представител Панайот Ляков. То е § 16 да отпадне. Комисията приема предложението.
Комисията не приема предложението на вносителя и предлага § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, комисията не приема предложението на вносителя и предлага § 16 да отпадне - какво значи това?! Съвпада с предложението на господин Ляков ли?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Грешно е изписано в текста. Предложението на комисията е, че приема предложението на Панайот Ляков § 16 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков § 16 да отпадне.

Гласували 127 народни представители: за 108, против 8, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на § 16 се приема на второ четене.
Предложението на комисията, а именно "Комисията не приема предложението на вносителя и предлага § 16 да отпадне" - това е, което току-що го гласувахме. Предлагам да вървим напред.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 17 има направени предложения. Комисията приема текста на вносителя за § 17, който става § 20 със следната редакция:
"§ 20. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
"(2) Училищните и студентските спортни клубове са структури на ученическите и студентски спортни федерации и асоциации."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по § 17, който става § 20? Не виждам такива.
Подлагам на гласуване текста на новия § 20, така както беше прочетен от председателя на комисията господин Праматарски.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 е приет на второ четене.
Заповядайте, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 18 има направено предложение от вносителите - това са госпожа Гигова, госпожа Матова и Весела Лечева. Материята е същата, която преди малко беше спорна.
Комисията не приема текста на вносителя и предлага § 18 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по § 18?
Заповядайте, госпожо Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Тук изниква почти същият проблем, както проблемът с учениците в началния и среден курс на обучение.
В общи линии знаем каква е ситуацията в България и знаем, че студентският спорт почти не съществува в момента. Има една Национална студентска спортна асоциация, която обединява различни спортни клубове и спортове, и единствено тя до момента има някакъв живот в България в студентските заведения.
Мисля, че и този текст трябва да се подкрепи, защото ако ние не поставим някакви условия, поставяме под въпрос изобщо съществуването на стотиците спортни специалисти, които са завършили ВИФ и Националната спортна академия, и които в момента стоят без работа. Ние трябва да дадем дори малко по-друга насока именно на това си виждане и да имат възможност тези наши специалисти да се включат най-активно. И тогава вече действително можем да говорим, че има някакъв живот във висшите учебни заведения. Защото специалистите ги има, кадрите ги има, има желание, а в учебните програми изобщо не съществува такова, как да го нарека, чудовище.
Просто ние пак стигаме до едни норми, едни нормативи, които спъват развитието на спорта в един цял сектор от нашето общество - това е основният сектор, младежкото население в България. И после се учудваме защо нашата младеж не е по спортните площадки, защо нашата младеж залита в различни негативни направления в своето развитие. А това, което се предлага с този текст, е ние да канализираме нашата младеж в едни сериозни занимания, поне докато те изпълняват своите задължения като студенти във висшите учебни заведения.
Аз персонално поддържам това предложение и моля онези от вас, колеги, които считате, че можете да го подкрепите, да го направите с вашия вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Заповядайте, имате думата за реплика.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз продължавам да твърдя, че ние преди малко допуснахме грешка, като приехме трите часа за училищния спорт. Дайте да не допускаме сега още по-голяма грешка! Госпожо Гигова, проблемът не е подобен, той е по-лош във висшите учебни заведения. Те са напълно автономни. Проблемът тук си стои. Дайте да не задължаваме сега ректорите и академичните ръководства, ние да им правим програмата със закон!
Пак ви казвам, нашите ученици на всичкото отгоре са и неграмотни. Ако дойде утре някой тук и каже: дайте да направим задължително шест часа български език, и това ли ще го гласуваме? Много ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата за изказване, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че ако следваме логиката, ние трябва да подкрепим това предложение и да гласуваме за текста с минимален хорариум на задължителни занимания от 240 часа. Тук вече въпросът е спорен - дали да бъдат 240 за бакалавър, 180 за специалист. Можем да конкретизираме часовете колко да бъдат.
Но това, че едно висше учебно заведение е автономно, не означава, че не може и не трябва да се подчинява на един закон. С този закон ние задължаваме тези учебни заведения, независимо дали са частни или държавни, каквито и да са, да имат часове по физическо възпитание. Значи законът вкарва основно и средно образование, а изпуска висшето образование. Аз смятам, че няма логика в тези съждения. След като сме подкрепили да има часове по физическо възпитание в училищата до 12 клас, би трябвало да има и във висшите учебни заведения, които независимо какъв статут имат, са длъжни да се подчиняват на закона и да изпълняват това, което сме решили ние. Но в края на краищата остана отворена врата точно около часовете - колко часа да бъдат за бакалавър и за специалист. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Клингов за реплика.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз няма да се уморя да правя реплики по всяко изказване, особено пък по този въпрос. Аргументите ми са абсолютно същите.
Господин Николов, как определихме 240 часа? Аз пак ви призовавам да не го подкрепяме, именно защото мисля, че предишния път сбъркахме. И ако го подкрепим, тогава аз ще искам да прегласуваме предния текст и да кажем, че 12 часа на седмица трябва да има физическо възпитание в средните училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, наистина преди малко се разгорещи един спор, който беше много принципен, свързан с физическото възпитание на нашите деца в училищата. И макар че тогава комисията не прие предложението, което беше направено от госпожа Гигова, госпожа Лечева и госпожа Матова, аз го подкрепих и се радвам, че тук беше възприето от мнозинството народни представители, и то чувствително.
И тогава господин Клингов беше против, и сега се опитва да ни убеди, че много сме сбъркали и ще сбъркаме още повече. Разбира се, това е негово право. Той казва, че е неуморим да прави реплики, да дойде и да направи още една реплика.
Но защо взимам думата? Затова, което казах още в началото на заседанието. Има ли ясна политическа воля на Националното движение Симеон Втори или няма? Защото единият твърди едно, другият твърди точно обратното. Значи ако приоритет е физическото възпитание и спортът и това трябва да бъде отстоявано като постоянна политика, то трябва да намери и съответната реализация в текстовете на един закон. Къде на друго място? Спорът за чиновниците не искам отново пак да го подхващам - дали са били от тези, или от онези. Чиновниците, специално това, което беше моята теза, независимо какви са, си отстояваха някакви техни интереси. И ние тук решихме преди малко с гласуване да наложим определено задължение за това децата поне три часа седмично да спортуват в училищата. Сега тук се защитава обратната логика. Или се върви последователно в тази посока, или не се върви. Съгласен съм, че вузовете са автономни, наистина не може толкова лесно да бъде налагано. Не държа на тези часове, могат да бъдат и други, но ако пак отново кажем: ние се неглижираме от това, ами, то децата като не спортуват в училищата, хайде, там успяхме някаква минимална норма от три часа да им сложим, то във вузовете положението ще е още по-трагично.
Пак казвам, аз не подкрепям категорично предложението така, както госпожа Гигова го прави, защото има резерв по часовете, но да няма пък нищо е една непоследователна политика в областта на физическото възпитание и спорта на различните нива. Ако го приемем за начално и средно образование, че трябва да има някакво задължение, то въобще пък нищо да няма за висшето образование също е някаква крайност.
Така че господин Клингов нека да прави реплики колкото иска, аз смятам обаче, че някаква норма по отношение на това трябва да приемем, още повече, че и в сега действащия закон е посочено, че физическото възпитание и спортът са неразделна част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Има думата народният представител Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, виждам какъв е спорът. Аз съм учител с 25-годишен стаж. Искам да разбера от председателя на комисията: има ли становище по този законопроект на Министерство на образованието? Програмите се правят от Министерство на образованието. Защото тук възникват спорове колко да бъдат в средното образование, колко в началото и сега в университетите. Има ли някакво становище от това министерство? Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Клингов - втора реплика на господин Праматарски. Заповядайте.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Праматарски, аз съм съгласен, убедихте ме преди малко, че чиновниците, що се отнася до средното образование, са Ви убедили. Но какви чиновници Ви убеждават за висшето образование? Тук програмите не се правят от Министерството на образованието и науката. Казва се: "учебните програми са разработват в съответствие с профила на висшите училища и по предложение на студентския съвет." Това, първо.
И, второ, ако ще правим някакво физическо възпитание на децата, не можем да ги задължаваме. Донякъде, да кажем, е допустимо, макар че според мен не е. Как ще задължаваме ние хората, които са на 18 - 20 - 25, че и повече години и ще им слагаме нормативи за физическо възпитание? Според мен даже това е противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Заповядайте, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Благодаря, господин председател. Искахме становище, но не получихме такова от министерството. И аз продължавам да твърдя, че този текст, обратно на това, което твърди господин Клингов, специално за средното образование просто беше необходимо да се сложи. Защото това, съгласете се, е един минимум. Ако го няма... Аз пак се връщам на чиновниците от Министерството на образованието. Те утре могат да решат да не бъде 3 часа, а въобще да няма физическо възпитание или да бъде половин час. От тази гледна точка, държавата затова е държава и ние затова сме парламент, за да вкараме в някакви регулации тези обществени отношения. И независимо от моето уважение към Министерство на образованието, да кажем: "Вие сте длъжни в наредбата да осигурите поне 3 часа на децата да спортуват." Аз бях много твърдо за този проект.
Тук е господин Клингов, но аз съм по-наясно с висшето образование. Затова казах, че не приемам текста така, както го е предложила госпожа Гигова. Но въобще пък да няма нищо, се създава обратното впечатление, че в приемането на този закон няма последователна логика в това, което ние правим за различните нива на образованието.
Затова не го подкрепям твърдо, защото аз съм против това да се дават някакви задължителни часове. Но без никакъв текст, да остане хей така, във въздуха? (Неразбираема реплика от залата.) Текстът е бланкетен, аз това го знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Праматарски.
Доктор Китов, заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих искал тук да се забравя, че висшето образование има автономия. В Закона за младежта и спорта може да има само една препоръка - в програмите им да бъде застъпено физическото възпитание. Недейте да забравяте, че в много от най-престижните университети в света именно броят часове по физкултура и спорт е онзи мотив, който кара определени хора да се записват да учат в тези университети. Ние ще нарушим автономията на университетите, ако им фиксираме определени часове.
Да, можем да запишем, че в програмите, които се утвърждават от тях, физическото възпитание би следвало да бъде застъпено. Но да запишем определени часове за висшето образование? Ние ще изпаднем в известни проблеми. Има колежи, които нито имат възможност да правят това, нито пък за спецификата на дейността им това е необходимо. Аз мисля, че текст, който да препоръчва или, дори ако щете, малко да ги задължава да включват някакъв обем физическа дейност е най-доброто. За висшето образование мисля, че ще бъде груба грешка ние да фиксираме определени часове, защото, най-малкото ще нарушим автономията на висшите училища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, доктор Китов.
За реплика има думата господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Използвам процедурата за реплика, само за да прочета текста на досега действащия закон.
"Физическото възпитание и спортът във висшите училища са неразделна част от обучението на студентите под формата на задължителни и факултативни занимания."
Ето това, което искате, господин Китов. На нас повече нищо не ни трябва. "Учебните програми се разработват в съответствие на профила по предложение на студентския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За втора реплика има думата народният представител Мария Гигова.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Отчасти съм съгласна с това, което каза господин Китов. Действително в големите колежи и университети в САЩ, Великобритания дори има специална стипендия за онези, които се занимават със спорт в същия университет. Тоест студентската управа им поема цялото следване, ако те се занимават с някакъв вид спорт. Виждате какви са привилегиите за онези, които са едновременно студенти и спортисти. А ние тук, у нас въобще не искаме да дадем възможност да има поне минимални занимания със спорт.
Аз искам само да ви цитирам предложението на Асоциацията за университетски спорт "Академик" във връзка със Закона за спорта, който ние разглеждахме. Предложението е следното: да има специален член в закона, с който да се коригира настоящият и да се казва така: "Физическото възпитание и спортът във висшите училища е част от обучението на студентите, което не може да бъде по-малко от 60 учебни часа годишно през целия курс на обучение. Академичният съвет на висшето училище приема програма за развитието на физическото възпитание и спорта на студентите, която се обсъжда от академичната общност в срок до един месец след представянето й." По-нататък следват учебните програми. Хората са развили цял раздел.
Така че аз още веднъж предлагам да се помисли. Ако трябва - да се прецизира броят на часовете, но при всички случаи да го приемем като основа за тази поправка на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата госпожа Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! След разгорялата се тук дискусия аз не виждам какви са страховете и опасенията? Тук се спомена думата "грешка" и т. н.
Аз си мисля, че дори да направим някакви грешки, те да бъдат свързани с часовете по физическо възпитание. Дано да достигнем само до това - и да правим такива грешки. В текста, който предвиждаме, става въпрос за 240 часа. Това е за целия цикъл на обучение. Ако се направи точна сметка, това е за един час физическо възпитание и спорт седмично. Аз не виждам какви страхове и опасения имат тук господата народни представители? С нищо не застрашаваме учебната система и автономията на вузовете.
Не мога да се съглася с аргумента на господин Клингов, че вузовете, виждате ли, имали автономия и те сами трябвало да си определят политиката. Това доведе въобще до липсата на физическо възпитание и спорт в много от вузовете. Това доведе до създаване на частни вузове, които не предвиждат създаването на спортни съоръжения. За мен това е престъпление.
И не мога да се съглася, че нашите деца са неграмотни и затова трябва да им отрежем от часовете по физическо възпитание. Това, че те са неграмотни, това е може би заради методиката на преподаване на предмета. И трябва да се търсят други причини. Това не е заради липсата на часове по дадени предмети. Аз много ви моля, трудно бих се съгласила с тези аргументи.
Отново моля залата да подкрепи текста на вносителите. Мисля, че нищо толкова страшно няма да стане, ако сложим такъв текст - един час физическо възпитание за вузовeтe. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
За дуплика има думата доктор Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз не гледам на вашите реплики като на такива, защото те не се различават от това, което бих искал аз да кажа. Защото, уважаема госпожо Лечева, аз като студент 240 часа съм ги взел за няколко месеца. Проблемът е там, че аз твърдо защитавам автономията на висшите учебни заведения. Защото само чрез разработване именно на такива програми те ще се конкурират помежду си. Но ми се струва, че ние трябва да им препоръчаме да имат задължително в програмите си подобно нещо, но в никакъв случай не трябва да им лимитираме и да им казваме колко часове да имат. Според мен така ще изпаднем в ситуацията да държим, примерно, часове по физика или по нещо друго да има минимум часове във висшите учебни заведения, което също ще бъде смешно.
Тук Вие сте абсолютно права, госпожо Лечева, че наистина има много висши учебни заведения, които нито имат такава програма, нито имат база, където да го правят. Но тук е въпросът защо продължаваме да лицензираме подобни висши учебни заведения и колежи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Китов.
Има думата народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че ще опонирам на моя колега д-р Борислав Китов, но смятам, че предложението, което е направено от вносителите, е напълно целесъобразно. Говоря и в качеството си на университетски преподавател и на член на Комисията по образованието и науката. Преди всичко искам изрично да подчертая, че и в досегашния текст на закона, както каза и нашият колега господин Клингов, е разписано изрично, че обучението по физическа култура и спорт е неразделна част от обучението във висшите училища по време на целия цикъл на обучение. Какво означава да е неразделна част обучението по една дисциплина, независимо дали това е физическо възпитание и спорт или някакъв друг предмет? Това означава този предмет да присъства в учебната програма по време на целия 3, 4 или 5-годишен цикъл на обучение.
И понеже беше поставено под съмнение числото от часове - 240, респективно 180, искам да поясня за тези, които не познават в детайли Закона за висшето образование, че 180 часа за образователно-квалификационната степен "специалист по...", която е 3-годишна, отговаря на 60 часа годишно. И тъй като в рамките на една година университетската година се състои от 30 седмици, това означава 2 часа обучение по физическо възпитание и спорт седмично. Всеки от нас разбира, че това е минимумът на осъществяване на обучение по един предмет така, както и по други предмети. В университетските учебни програми няма обучение по 1 час. И оттук ние разбираме, че по този начин за квалификационната степен "бакалавър" се фиксира 240 часа, защото бакалавърската степен се придобива при 4-годишен цикъл на обучение.
Аз смятам, че особено в момент, когато ползването на спорт на частни начала е много скъпоструващо занимание, ние трябва да гарантираме на българската студентска младеж да имат 2 часа седмично обучение по спорт и физическо възпитание. В крайна сметка нека на студентите се внуши, че девизът на Ювинал "Здрав дух в здраво тяло" българският парламент може да го приложи чрез регламентиране на тези часова. Те реално не се противопоставят на действащия в момента текст на закона, единствено го допълват и конкретизират. Лично аз с пълно съзнание ще гласувам за това предложение, макар че не е било подкрепено от комисията и апелирам към вас в името на развитието на университетския спорт, в който България е имала традиции и би трябвало да ги продължи, да подкрепим и това предложение на вносителите.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има думата за реплика господин Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, дори и да приемем, че сте прав, а аз мисля, че не сте прав, то тогава по Вашите разсъждения вкарването на тези цифри е напълно излишно. Ако Вашите разсъждения са правилни, Вие си противоречите. Ако са правилни, то тогава е напълно излишно. По сегашното определение то е така. Тогава защо да ги вкарваме? Става въпрос за Вашите разсъждения. А аз твърдя, че не сте прав. И най-накрай казвате да се увеличи двойно. Ако искаме да се увеличи двойно, няма да е 240, според Вас трябва да стане 480.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Кой твърди това?
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Е, как? Нали казахте, че искате два часа на седмица!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не влизайте в диалози, моля ви.
Има ли други желаещи за реплика? - Няма.
Имате право на дуплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин Клингов, не сте ме разбрали. Аз не говоря за двойно увеличаване. Аз казах, че това означава хорариум от два часа седмично. Впрочем в Техническия университет, където съм доцент, фактически това се спазва в рамките на четирите години обучение в бакалавърската степен. Но тук се касае това изискване, заложено в закона, да бъде валидно. И когато Националната агенция по оценяване и акредитация извършва акредитация на едно висше училище, да провери дали това е изпълнено. Защото за никого не е тайна, че има висши училища, които не отделят никакво внимание на физическото възпитани и спорт и имитират часове, които са доста по-малки от минимума за провеждане на тези занятия. Реално с това изискване ние задаваме един количествен критерий, който Националната агенция по оценяване и акредитация трябва да контролира. Това е в интерес на нашите студенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Наистина, отново възникна аналогичен спор. И аз мисля, че все пак единственото нещо, което ние трябва да потвърдим и да възприемем от този спор е, че ние трябва да бъдем последователни в нашата грижа и в нашите цели, които си поставяме с тези изменения и допълнения на Закона за физическото възпитание и спорта. А именно нашата цел е спортът да се развие все повече и да има по-широко поле за изява на спортните таланти, умения и най-вече желание на младите хора, които се занимават с тази дейност, която е здравословна и която държавата си е поставила за цел по всякакъв начин да поощрява и да й съдейства.
Във връзка с това аз напълно подкрепям изказалите се преди мен, че ние трябва да подкрепим един минимум от спортни занимания във висшите учебни заведения, след като така или иначе ние сме съгласни, че в сега действащия закон всички висши учебни заведения се задължават да имат формата на задължителни и/или факултативни занимания. Тоест има задължение на всички висши учебни заведения в България по сега действащия закон да включват в своите учебни програми занимания с физическо възпитание и спорт. Тоест, това не се смята като посегателство, като вмешателство в автономията на висшите учебни заведения, а произтича от легитимната грижи на държавата за това младото поколение на страната да получи възможност да се занимава със спорт и по този начин да укрепва своето здраве и физическо развитие.
Що се отнася до хорариума, аз съм склонен да се доверя на изказването на специалистите в тази област за това колко минимум трябва да бъде включен в хорариума, в учебните планове на едно висше учебно заведение, за да могат те наистина да имат някакъв ефект. И, разбира се, държавата трябва по-стриктно да съблюдава дали всички висши учебни заведения в страната спазват законовите изисквания, едно от които трябва да бъде и това. И когато тази Агенция по акредитация на висшите учебни заведения трябва да включи в своите критерии за оценка на висшите учебни заведения и този критерий.
Искам да си позволя да внеса една корекция в текста, който ние ще гласуваме след малко. Смятам, че е по-уместно от граматическа гледна точка да не бъде ново изречение, а да бъде продължение на изречението след запетая, тъй като така не може да започва изречение, което дори няма глагол.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли го формулирали, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Предлага се в § 18 да се създаде изречение второ, но според мен трябва да се продължи първото изречение, като се постави запетая и да продължи нататък с израза "с минимален хорариум и т.н.", защото иначе не звучи правилно граматически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
За реплика има думата народният представител Величко Клингов.
ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Наистина правя последна реплика и повече няма да се изказвам.
На мен наистина ми е много странно, след като чух всички изказвания от всички колеги и вече правя сигурно десета реплика, как тогава комисията е отхвърлила предложението? Господин Казак, нали бяхте там? Господин Николов, и Вие бяхте там. Как изведнъж стана? (Оживление.)
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Отсъстваха много хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика - господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Ще използвам само техниката на реплика, за да кажа, че Вие бяхте съвършено прав, но не отидохте докрай. Ако ние сме сериозни законодатели, по този въпрос не трябва да има двусмислие и да има колебание. Ние трябва да отидем много по-нататък. Това, което нашето общество беше направило за студентите - стадион "Академик", зала "Фестивална", зала "Универсиада", зала "Христо Ботев", вместо да бъдат бутици и да печелят неизвестни и неидентифицирани субекти, всичко това трябва да се регламентира и да бъде за студентския спорт. Не можеш да бъдеш висше учебно заведение, ако нямаш нужния брой професори, ако нямаш лаборатории и ако нямаш условия да се развиваш физически и духовно. Това значи законодателство. Другото значи кръпки и това е моята реплика към Вас: да отидем по-решително нататък и ако имаме смелост, да го решим, да го запишем и така да го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има думата народният представител Стефан Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Отивайки нататък, аплодирам, но задавам само два въпроса. Знаете, че аз преподавам в театрален институт, където действително е много важно младите творци да бъдат добре сложени, спортни и т.н. Но задавам само следния въпрос:
Ние имаме с 300 зора вече само 36 учебни часа в седмицата, защото студентите трябва да имат време за самоподготовка и не бива да бъдат претоварени. Свиването на часовете по специалностите им вече е сведено до минимум. И аз не мога да разбера това, но ако предвидим 2 часа седмично, смятайте, че това ще им отнеме 4 часа, тъй като база на ул. "Раковски" няма, а трябва да се ходи в някоя от студентските бази. Аз не знам къде са и дали може да се отиде.
Това означава, че до този момент в академията, в която работя, няма педагози, преподаватели по физкултура...
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Има един милион!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Един милион преподаватели има, но идва следващият момент: откъде ще дойдат средствата и моят въпрос е такъв. Нямам нищо против, ще се свие програмата, ще се отнеме от свободното време и т.н., но става дума за 4 часа, защото, за да отидат да спортуват 2 часа в някой обект и да се върнат, отидоха 4 часа.
Мисълта ми е кой ще поеме разхода, тъй като, ако днес сте чели вестници, виждате как намаляват бройките на приема на студенти в НАТФИЗ не толкова от нежелание. Това е за свиване на средствата и то идва от Министерството на образованието и науката. Тези средства, които ще трябва да се отделят, след като ние приемем това и то стане законова база, средствата за новите преподаватели, за щатната бройка...
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Защо ги нямате досега?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Няма ги, защото те са отишли в пластика, в акробатика, тъй като има предмети, които са в учебната програма.
Въпросът ми е: добре, дали новото министерство ще даде тази субсидия? Не се усмихвайте, защото знам какво ще стане в Академичния съвет. Дали новото министерство ще даде тази субсидия или Министерството на образованието и науката, което приема програмата и дава бройките за приема? Иначе съм за това студентите да спортуват. Със задължение спорт няма да стане, но когато се събере академичната общност да решим как да стане работата, да не се окаже, че липсват средствата. Това ми е въпросът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Няма други желаещи за изказвания, няма и желаещи за реплика.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Искам да ви припомня, че председателят Праматарски прочете пред пленарната зала, че комисията не приема текста на вносителя по § 18 и предлага § 18 да отпадне. Моля да уточните още веднъж.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Предложението, направено от вносителите, по което току-що протече дебатът, е в чл. 25, ал. 1 да се създаде едно второ изречение. Господин Казак предложи да се сложи запетая и то да бъде продължение към първото, което е правилно от техническа гледна точка. Но въпросът е, че това предложение не беше възприето в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът не позволява на второ четене да се правят подобни предложения.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Повтарям, за да стане ясно. Има направено предложение от народните представители, но в комисията това предложение не получи мнозинство. Предложението е тук и е факт. Това, че не е прието от комисията, е един проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено предложение от господин Четин Казак, което е след думата "специалист по", да се сложи запетая и да продължи с ново изречение. Господин Казак, на второ четене подобни предложения не се правят. Правят се предложения евентуално за отпадане.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ, от място): Това е редакционно предложение. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Казак, моля да го формулирате ясно. Формулирайте го ясно и точно и ако не променя по същество съдържанието на § 18, ще го гласуваме.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Ни най-малко, господин председател. Предложението на вносителите не е издържано от граматическа гледна точка и затова аз предлагам § 18 да придобие следния вид:
"§ 18. В чл. 25, ал. 1 след думите "факултативни занимания" се поставя запетая и се продължава с текста: "с минимален хорариум на задължителните занимания от 240 часа за образователно-квалификационната степен "Бакалавър" и 180 часа за образователно-квалификационната степен "Специалист по...". Тоест, да не се създава ново изречение, тъй като то няма глагол, а да продължи предишното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Сега вече стана ясно съдържанието на чл. 25, ал. 1.
ЧЕТИН КАЗАК: Използвам трибуната, за да направя процедурното предложение най-напред да се гласува предложението на вносителите, което не е прието от комисията, а след това предложението на комисията, ако евентуално се отхвърли предложението на вносителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилно.
Подлагам на гласуване § 18 - текст на вносителите, с направената редакционна поправка от народния представител Четин Казак.
Моля, гласувайте!
Гласували 174 народни представители: за 110, против 62, въздържали се 2.
Текстът на § 18 се приема.

ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 19 комисията не е приела текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
"§ 21. В чл. 27, ал. 1 и ал. 2 се изменят така:
"(1) Физическото възпитание и спортът във Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи са задължителен елемент елемент от бойната подготовка, възпитателния процес и двигателния режим на военнослужещите и служителите на МВР.
(2) Заниманията с физически упражнения и спорт се осъществяват по програми, утвърдени съответно от министъра на отбраната или от министъра на вътрешните работи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има думата за изказване господин Александър Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз няма да излагам всичките аргументи, които ги изложих тогава, когато беше гласуването за наименованието на глава четвърта, обаче искам да обърна внимание отново на това, че наистина ние създаваме нещо, което ми се струва не много редно.
И тук се обръщам по-специално към господин Казак, който в неговото изказване тогава по заглавието каза: ами, те са само НСО, НРС и затова тук главата ще остане така.
Идеята, пак казвам, тогава на вносителите, не моята идея, беше всички, които са под пагон, да се ползват с еднакъв режим от разпоредбите на глава четвърта. По глава четвърта това не се възприе, тоест възприе се само Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а всички останали, доколкото ги има и колкото са на брой, не знам точно, но те не се ползват от този режим, защото не влизат в тези категории.
Тук какво казваме в този текст на ал. 2? Заниманията с физически занимания и спорт се осъществяват по програми, утвърдени от министрите. Добре, ясно, обаче вижте ал. 1 - те са задължителен елемент от бойната подготовка, възпитателният процес и двигателният режим, тоест не е проблемът само за обхвата и той не е толкова прост проблем. Аз ви питам тогава: ами, онези, които са пак под пагон, но не влизат в тези две категории, за тях са ли задължителен елемент от бойната подготовка, физическото възпитание или не са? За това става въпрос. И затова аз държах наистина в самото заглавие да се намери онзи термин, за съжаление господин Илчев не ни подпомогна тук като председател на другата комисия, да намерим един общ, легален термин, но факт е, че тук отново създаваме различен режим. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
Има ли други желаещи?
За реплика думата има господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Праматарски! Аз напълно споделям Вашите опасения. Наистина, също съжалявам, че ние не успяхме в комисията да намерим по-подходяща формулировка, за да можем да обхванем всички, но още един път повтарям, че и господин Илчев го потвърди неформално пред мен, че няма други хора под пагон в Република България, освен Въоръжените сили, МВР и двете служби... Ето, тук е генерал-полковник Любен Петров от запаса. Той също може да потвърди. Това са Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Съжалявам, че не сме ги включили тези две служби, защото това са две специални служби и за тях е деликатно да се пипа от хора незапознати с тази материя и затова просто нека така да остане. Мисля, че двете основни системи, в които са обхванати всички хора под пагон в държавата, това са двете министерства, така че от тази гледна точка, когато се възприеме най-после един закон за специалните служби в България, тогава може да се предвиди някакъв специален режим и за техния спорт, но в случая е просто малко деликатно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Четин Казак.
Имате право на дуплика, господин Праматарски.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Господин Казак, разбирам и аз знам Вашето становище в комисията. То всъщност е в подкрепа на това, което и аз казвам.
Защо обаче се гледа по един различен начин и се създава различен режим? Ами, нима тези хора, които са в тези две служби, затова попитах - дори и една да е службата, няма специален закон... Добре, няма, но вижте какъв текст сме записали. Това е задължителен елемент от военната подготовка, от възпитателния процес и двигателния режим. За тези служби не е ли задължително?
Ами, ще вземат утре тук, пред Народното събрание, извинявам се за израза, да дойдат хора с някакви физически увреждания, защото практически и това може да стане. Като не е задължителен елемент за еди-кой си, няма никакво законно основание, не казвам, че това ще се случи, но да бъдат накарани тези хора да бъдат съобразени с това. В това е проблемът. Не е само на обхвата на закона.
И всъщност проблемът, ако трябва да бъда докрай откровен тук с вас, вие го знаете в комисията, че много от тези неща се внасяха в последния момент - в 11,55 часа, пише се на коляно и сега се чудим защо законопроектът има много неудачи. В това е проблемът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване по § 19? Няма.
Вносителят предлага § 19 - в чл. 27, ал. 2 думите, където има "Въоръжени сили" да се заличат.
Комисията не приема текста на вносителя и предлага редакцията на § 19, който става § 21, така, както беше прочетен от председателя на комисията господин Праматарски.
Първо, ще предложа текста на вносителя в § 19, касаещ чл. 27.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 28, против 82, въздържали се 10.
Текстът на вносителя по § 19 в чл. 27 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията по § 19, който става § 21 и беше прочетен от председателя на комисията в новата му редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 8.
Новият текст на § 19, който става § 21, прочетен от председателя на комисията Александър Праматарски, е приет на второ четене.
Продължаваме по-нататък.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: По § 20 има направено предложение от вносителите.
Има направено предложение от народния представител Панайот Ляков - § 20 да отпадне.
Комисията не приема предложението.
Комисията не приема текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който да стане § 22:
"§ 22. В чл. 28 ал. 1 и ал. 2 се изменят така:
"(1) Военнослужещите, военните служители и работници от Въоръжените сили, както и в Министерството на вътрешните работи могат да членуват в спортни клубове.
(2) В системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи могат да се създават спортни клубове при условия и по ред, определени от съответните министри. В тези клубове могат да членуват и други лица."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз имам едно предложение за допълнение в ал. 1. В Министерството на вътрешните работи няма военнослужещи, няма и военни служители и работници. Има служители. Предлагам след думите "както и" да се добави "служителите" и по-нататък текстът продължава. Текстът на ал. 1 да придобие следния вид:
"(1) Военнослужещите, военните служители и работници от Въоръжените сили, както и служителите в Министерството на вътрешните работи, могат да членуват в спортни клубове."
Това е и в съответствие с приетия преди малко параграф за Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата ген. Петров.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, за прецизност и коректност ще предложа една редакционна поправка. В Закона за отбраната и Въоръжените сили сме приели "граждански лица", а не "военни служители". Затова предлагам в ал. 1 думите "военните служители" да отпаднат и да бъдат заменени с "гражданските лица" и по-нататък текстът да продължи, както предложи господин Казак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво е становището на председателя на комисията по тези предложения?
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Аз не мога да изказвам становище като председател на комисията. Мога да изкажа личното си становище, защото докладвам тук това, което комисията е приела, а виждате, господин председател, че обикновено то се различава от моето становище.
Господин Петров, може би за прецизност в случая точно този термин трябва да се използва. Може би още в началото на глава четвърта трябваше да се питат хора от вносителите, които разбират, като какви се водят тези хора в Министерството на отбраната и да се приемат такива определения. Така че подкрепям онова, което казаха господин Петров и господин Казак.
В ал. 2 обаче второто изречение е: "В тези клубове могат да членуват и други лица." Какви са тези лица? Веднъж казваме "военнослужещи". Ако се приеме предложението на господин Петров, "военните служители" стават "граждански лица". Следват "работници". Значи имаме първо - военнослужещи, второ - граждански лица, трето - работници от Въоръжените сили, четвърто - служители в Министерството на вътрешните работи (което предлага господин Казак), и изведнъж във второто изречение на ал. 2 се появяват "и други лица". Как да подкрепя този текст?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин председател.
Има ли други желаещи за изказване и предложения? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков - § 20 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 27, против 101, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Панайот Ляков за отпадане на § 20 не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 20, който става § 22, с направените редакционни поправки от генерал Петров - в ал. 1 думите "военните служители" да бъдат заменени с "гражданските лица"; и от Четин Казак - след думите "както и" да се добави "служителите" и по-нататък текстът продължава.
Моля режим на гласуване по § 22 с направените предложения, прочетен преди това от председателя на комисията - господин Праматарски.
Моля, гласувайте ал. 1 и ал. 2 с направените поправки.
Гласували 134 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 25.
Параграф 22 е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Комисията предлага създаването на нов § 20а, който става § 23:
"§ 23. В чл. 29 ал. 1 се изменя така:
"(1) Студентите, военнослужещите, военните служители и работниците във Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи, състезателите от националните отбори на страната или участниците в държавните първенства по даден вид спорт се подготвят и състезават по ред, определен от съответните министри, които могат за тази цел да създават специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност."
Тук стоят същите въпроси и проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това беше предложението на комисията.
Има ли народни представители, които искат да вземат отношение по текста на новия § 23?
Заповядайте, господин Цеков.

ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като направихме някои промени в предния параграф, където уточнихме точно кои са видовете служители и служещи в съответните министерства, може би тук трябва да се направят същите корекции, като съответно думите "военни служители" да бъдат заменени с "граждански лица" и пред думите "Министерство на вътрешните работи" да се добави "служителите в Министерството на вътрешните работи".
Мога да прочета текста, ако не съм ясен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: "§ 23. В чл. 29 ал. 1 се изменя така:
"(1) Студентите, военнослужещите, гражданските лица и работниците във Въоръжените сили, както и служителите в Министерството на вътрешните работи, състезателите от националните отбори..." и т.н., както е досегашният текст на алинеята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи, след "Министерство на вътрешните работи" - "служителите", така ли?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Преди "Министерство на вътрешните работи", като вместо "и" - "както и служителите в Министерството на вътрешните работи". Но понеже нататък също се изброява, по-добре е да си остане "и".
Само има нещо, което за мен не стана ясно и от предния параграф - има ли категория "работници" във Въоръжените сили? Такава категория има ли?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Има.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В такъв случай нямам други забележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има, д-р Цеков. Благодаря Ви.
Господин Казак, имате думата за изказване и за предложения, разбира се.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Споделяйки напълно направените поправки от страна на моя колега, които се налагат от вече извършените такива в предния параграф, аз искам да обърна вашето внимание, че според мен този текст не е докрай изпипан и не става ясно точно какво се има предвид. Смесват се студенти с военнослужещи, със служители и т.н.
Според мен тая идея, която е възникнала в комисията, е да се подготвят по специална програма и да се създадат специални формации за тренировъчна и състезателна дейност за онези военнослужещи, граждански лица и т.н. във Въоръжените сили, служители на Министерството на вътрешните работи, както и студенти, които са национални състезатели, т.е., състезатели от националните отбори на страната. Ако не се лъжа, госпожа Гигова трябва да потвърди, ако тя е била в основата на тази идея. Но ако това се има предвид, тогава просто този текст не е ясен.
Аз предлагам наред с тия поправки, които направи преждеговорившият, след "служителите в Министерството на вътрешните работи" да се добавят думите "които са състезатели от националните отбори на страната" или "участници" и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След запетайката какво да се добави?
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: След "Министерството на вътрешните работи" да се добави "които са състезатели от националните отбори", за да стане ясно, че само за тях е предвиден този специален режим, да се обучават в специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност, а не за всички военнослужещи и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Господин Праматарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Доста усилия, господин председател, се правят тук да подобрим текстовете, защото те наистина се нуждаят от подобно нещо и трябва да го кажа, за съжаление, като председател на тази комисия. Обаче тук това, което каза господин Казак, аз не съм убеден, че такава е била волята на вносителя, в случая на госпожа Нонка Матова. И понеже госпожа Матова я няма днес въобще на заседанието, малко трудно ще можем да тълкуваме нейната воля. Аз само по спомен мога да кажа, че в комисията не беше идеята само националните състезатели да могат, а въобще да могат всички. Не знам дали не бъркам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Праматарски, правилникът диктува, че пленарната зала може да реши всичко в законодателната дейност.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: А, добре, съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към гласуване на новия § 23. Бихте ли го прочели с направените предложения? Ако Вие ги нямате, аз също мога да ги прочета:
"§ 23. В чл. 29 ал. 1 се изменя така:
"(1) Студентите, военнослужещите, военните служители и работниците във Въоръжените сили и служителите на Министерството на вътрешните работи, които са състезатели от националните отбори на страната, или участниците в държавните първенства по даден вид спорт се подготвят и състезават по ред, определен от съответните министри, които могат за тази цел да създават специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност."
Заповядайте, госпожа Гигова. Това бяха направените досега поправки и предложения.
МАРИЯ ГИГОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че трябва да се направи корекцията така, както беше дадена от господин Цеков:
"Студентите, военнослужещите, граждански лица и работниците във Въоръжените сили, както и служителите в Министерството на вътрешните работи, които са състезатели от националните отбори на страната или участници в държавни първенства по даден вид спорт, се подготвят и състезават по ред, определен от съответните министри, които могат за тази цел да създават специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност."
Аз мисля, че това е имала предвид госпожа Матова. За съжаление, тя не е тук и не мога повече да кажа по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи да се изкажат по окончателния текст, който беше предложен от госпожа Мария Гигова? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на § 23 в чл. 29, новата редакция, с измененията, прочетени от народния представител Мария Гигова.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 22.
Текстът на новия § 23 е приет със съответните изменения и допълнения, направени от народните представители.
Уважаеми народни представители, преди да приключим днешното заседание по четенето и гласуването на второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, моля за малко внимание, за да ви запозная с министрите, които утре ще отговарят по време на парламентарния контрол:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос на народните представители Йордан Бакалов и Иво Цанев.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Румен Петков, Васил Калинов - два въпроса, Борислав Борисов и Васил Калинов, Благовест Сендов, Румяна Георгиева и Георги Пирински, и на две питания от народния представител Кръстьо Петков.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Любен Петров.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на питания от народния представител Кина Андреева.
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на две питания от народните представители Стойчо Кацаров и Веселин Черкезов.
Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Георги Божинов, Йордан Бакалов, Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев, и още един въпрос от Петър Мутафчиев, и на питане от народните представители Янаки Стоилов и Петър Мутафчиев.
Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Стефан Мазнев и Йордан Соколов, и Иво Атанасов, и на питане от народните представители Димитър Камбуров и Иван Николаев Иванов.
Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Ирина Бокова и Кръстьо Петков.
Министър Неджет Моллов ще отговори на актуален въпрос от народния представител Васил Калинов.
Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков.
Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на два актуални въпроса на народните представители Стефан Мазнев, Йордан Соколов и Иво Атанасов.
Поради годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на финансите Милен Велчев и министърът на правосъдието Антон Станков.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,07 ч.)



Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Юнал Лютфи

Секретари:
Гергана Грънчарова


Несрин Узун